Литература на българското Възраждане-лекция-01.06.

2021
Петко Славейков-
Биография: една от най-значимите фигури през Възраждането, тръгва по пътя на
знанието, самообразоващ се, чете църковнославянски книги, прокарва се идеята
за монашество, той попада едновременно в ролята на ученик и учител. Той е
човекът, който свързва себе си с мисията учител. Следва много учение и от 50-те
години започват изявите в писането – 1852, 60-те- вестник „Гайда“, заминаване
за Цариград- издава много важни творби, 70-те- превод на Библията на
съвременен български, министър-председател на Народно събрание, не спира
да издава вестници. Въздействието му не се изчерпва само в литературните
граници, а то е въздействие на мислител, особеното в текстовете, в които
образува българите ( граждански, философски и естетически). 50-те години са
важни с изданията на: „Басненик“, „Песнопойка“,“Веселушка“,“Смесна китка“.
Важно издание е „Скратение на турската история “. В „Басненик“той дава
нравствени и политически учения. Важно също е обособяването на „Мъчни
думи“. В тази част има събиране на митологии- показателно се разширява
културния хоризонт на читателя. „Песнопойка“- книга с уточнено
предназначение, което е и показано в заглавието- съдържа песни, сатири и
гатанки за увеселиние на младите. Издаването на такава книга е един
невписващ се в матриците на стандартното за епохата на Възраждането/
„Смесна китка“- повестта попада в ясен литературен режим. Тези книги биват
отречени по-късно във времето, но издигат фигурата на автора на едно по-
високо равнище. Веселието е ключов аспект, което е в същината на живота.
Емоцията и чувството не се поставят в някаква последователност.
Разсъждението за женитба също присъства в произведенията, защото това е
една важна инициационна стъпка. На „Песнопойка“ е показателна
организацията на книгата, която води до изпитването на ума ( т.е гатанките)-
обучаване на способност за разчитане на детайли отвъд текста. Книгите на
Славейков обхващат всички аспекти на веселието. „Смесна китка“- издавано
годино периодическо списание. То е ангажирано с тогавашния културен и
литературен живот. Тези неща включват високото извисяване на родолюбието и
силата на емблемността в заглавието. Изданието извежда на преден план
времето. Въвеждащите тектове в „Смесна китка“ насочват към по-дълбоките
смисли, над които трябва да се замислим и към които водят. Заглавията носят и
определено възпитателно въздействие. Изданието на „Смесна китка“ тръгва от
духовното прочитане, т.е може да се ангажира с много възможни символни
характеристики. Читателят може да проследи и важни исторически събития- в
частта „Науки и художества“. Следва частта „Описания“- те са по- нравствено
ориентирани. Сходно нещо прави и Добри Войников. Ученията дават аналог с
„Рибен буквар“ от Петър Берон. Могат да се проследят всички ситуации на
изречения, с които читателите могат да се запознаят при прочит. Те са задаващи
насоки в живота.
 Петко Славейков- „Ергенски еротически песни“- има мисия да утвърди
българския език и поставя важни културни и исторически въпроси.
Поезията на Славейков е показателна като оформяне на набор на текстове.
Темите въвеждат читателя в различен свят- далечен, в много голяма степен
неизвестен и отвеждат към поезията. Има цяла стихотворна част, която пази
мотиви, които са зададени още в „Песнопойка“ и „Веселушка“.
Примери за поезия са „Нощ“, „Славей“, „Утро“,“ Звезда“. В „Анекдоти“ се
разглежда поучително-патриотичен разказ.
 Петко Славейков- „Момината стена“ – отпраща към всички онези
образи на красавици- девици, които се отдават на смъртта, но не на
безчестието. Историята е сходна типологически като включване на
читатели като в творбата „Две тополи“. Читателят трябва да излезе от
своята отделеност. Тук се наблюдава чистата светлина и чистота на
опазеното тяло, най-вече опазеното име и чест. Това втори анекдот
изисква от читателя да се отдаде почит. Предизвиква се един интерес към
четивото, а и към културното.
В хронологията на появата на творбите е важна и „ Веселушка“- отново за
развеселение на младите. Това е книгата, която отново завършва със сатира.
Текстовете подчертават/ откриват усета на Славейков за потребностите на
публиката и проникването на нещата от текстовете, които нямат пряка връзка с
веселието. Това веселие е посочено като веселие от себеоткриване на
боговдъхновеното, себезнанието и др. „Веселушка“ – кратко творба, която е
въведена в територия българска и чрез печатницата на „Цариградски вестник“,
която ( творбата ) силно се приближава до публиката.
 Петко Славейков- „Скратение на турската история“- това не е просто
разказване на историята на Османската империя, а разказ за употреба в
български училища. Тук липсва представяне на стандартната ни представа
за турската нация. Това е редактиран европейски разказ и езикът е много
важен, защото съдържа преводи и бележки от П. Славейков.
Съавторството е важно, защото въвежда мощта на българския език.
Очертава се образ на държавата, чиито поданици са българите в
пределите на османската империя.