СУ „Св.

Климент Охридски“
Факултет по славянски филологии
Катедра „Езикова култура“

Конспект на книгата

„Правопис и пунктуация на българския език“

Българска академия на науките

изготвил: Биляна Венциславова Тодорова

фак. №5003

1. Българска графична система

1.1. Азбука
Тридесетте букви в българската азбука, отбелязващи 45-те звука в българския език.
Графично изобразяване на буквите.
1.2. Особености при употребата на някои букви
1.2.1. Буквата А се използва за отбелязване освен на звука [а] и на звука [ъ] под
ударение в следните случаи:
 Във форми за кратък член на съществителни от м.р. (дом, дома)
 В глаголни окончания за 1л. ед.ч. и 3.л. мн.ч. сег.вр. (донеса)

1.2.2. Буквата Я се използва за отбелязване на:

 Гласна [а] и мекост на предходна съгласна (бял [б’ал] )
 Звукосъчетание [йа] в началото на думите и след гласна (ябълка)
 Звук [ъ] под ударение в някои случаи, обикновено при мекост на предходната
съгласна
1.2.3. Буквата Ю се използва за отбелязване на гласна У и мекост на предходна съгласна
(бюро) и звукосъчетание [йу] (юли)
1.2.4. Буквата Щ бележи звукосъчетнието [шт]
1.2.5. Буквата ь бележи мекост на съгласна пред гласна О
1.2.6. Буквата Ъ се пише в края на думите само ако е под ударение в думи от турски
(имамбалдъ)
1.2.7. Буквосъчетанието ДЖ отбелязва:
  Звука [дж] (джин) и съседните звукове [д] и [ж] при свързването на две морфеми
(надживея)
1.2.8. Буквосъчетанието ДЗ отбелязва:
 Звука [дз] (дзифт) и съседните звукове [д] и [з] при свързването на две морфеми
(надземен)
Пунктуационни и непунктуационни знаци:
[.] , [,] , [:] , [;] , [?] , [!] , […] , [-] , [()] , [„“]
Българската графична система включва и други графични системи или елементи от тях
(арабски и римски цифри, знаци за математическите действия, за ударение и др.)

2. Правописни принципи

2.1. Морфологичен принцип

Еднаквите морфеми се пишат по един и същ начин, независимо как се изговарят в
книжовния език (разкош, а не раскош).
2.2. Фонетичен принцип
Писане на думите в съответствие с книжовното им произношение (правилата за
променливо я, при групите –ър-/-ръ-, ъл-/-лъ-, за опростяване на групи съгласни (сърце –
сърдечен; нишка – нищя; овошка – овощен)
2.3. Синтактичен принцип
Действа в рамките на словосъчетанието и изречението (правилата за употреба на
препинателните знаци, в правописа на сложните думи и при писане на главни и малки
букви)
2.4. Традиционен (исторически) принцип
Запазване правописа на думите в съгласие с историческата традиция (втори, Георги)

3. Общи правописни правила (определят се от взаимодействието между

правописните принципи)

3.1. Правописни правила с фонетичен характер

3.1.1. Променливо „я“: пише се „я“, ако: 1) я е в ударена сричка; 2)следващата сричка
съдържа а, о, у, ъ или ако я е в последната сричка на думата; 3)след я не следват
съгласните ж, ч, ш, й.
3.1.2. Вмятане и изпадане на гласни и съгласни
3.1.2.1. Вметнатото „ъ“ в последната сричка на някои думи изпада при
определени случаи, например:
  Съществителни имена със завършек на –изъм, при които „ъ“ изпада от
членуваните форми и тези за мн.ч., но се запазва в бройната форма (напр.
организъм)
 При някои прилагателни, образувани с наставката –ски, при които „с“
изпада от наставката (букурещки, бургаски, парижки, конформистки,
войнишки, филоложки)

3.1.2. Групи -ръ-/-ър- и -лъ-/-ъл-

 В едносрични думи - връх, гръм, островръх, гръмоотвод; изключения: бърз,

вълк, дълг, жълт и др.
 В многосрични думи – ако след съчетанието следва една съгласна: -ър-/-ъл-,
(бъркам, върба, държа; изключения: гръмотевица, длъжен, мръсотия и др.)
 В многосрични думи – ако след съчетанието следват две или повече съгласни:
-ръ-/-лъ- (връзка, гръбнак, слънчев)
 При глаголи с наставка –ва обикновено се запазва варианта от изходния глагол
(избързам – избързвам)

3.1.3. Групи -ея, -ия, -еа-, -иа-, -ио-: в края на думи от чужд произход: -ея и –ия (артерия,
идея); средисловието на думи от чужд произход: -иа-; -еа-; -ио- (артериален,
идеален, милион)

3.1.4. Правопис на -к- и -г- в глаголни форми: глаголи от 1-во спрежение със завършек на
корена –к или –г запазват тези съгласни в 1л. ед.ч. и 3л. мн.ч. (сека, секат)

3.1.5. Удвояване на предлозите „в“ и „с“ - пред думи или цифри, започващи с [в], [ф],
[с], [з], както и когато върху предлозите пада логическо ударение (Със или без
неговото участие, конференцията ще се проведе)
3.2. Правопис на двойни съгласни
Двойни съгласни се пишат на границата на две различни морфеми в определени случаи
(безценна, изменник, пленница, радостта, свежестта, оттук, оттогава, беззвучен,
надавам)
Правописни правила с граматичен характер
3.2.2. Членуване с пълен и кратък член
3.2.2.5.1. Пълна членна морфема се пише например в следните случаи: можем да
заменим думата или словосъчетанието с той; думата се свързва с един от
следните глаголи: съм, да бъда, оказвам се, изглеждам, ставам, казвам се,
 наричам се, представлявам (Ти се оказа най-големият умник!); при членуване
на обръщения в м.р. ед.ч. (Малкият, ела тук!)
3.2.3. Звателни форми: образуват ги част от съществителните от ж.р. и м.р. (царю, кралю,
приятелю; Българийо; господине, госпожо, госпожице и т.н.)
3.2.4. Бройна форма
Бройна форма имат само съществителни от м.р. за нелица, завършващи на съгласна. Тя се
образува с окончания –а или –я. (двама братя, няколко моркова, колко картофа)
3.2.5. Формите кого, когото, някого, никого
Използват се когато са употребени самостоятелно, отнасят се за лица и изпълняват служба
на допълнение в изречението.
3.2.6. Възвратно притежателно местоимение: използва се задължително, когато се
казва, че нещо е притежание на подлога в изречението, а той не е нито
говорещият, нито слушащият.
3.2.7. Деепричастия (завършек на –айки и –ейки): употребяват се само ако действието е
едновременно с онова, означено с лична глаголна форма, и при условие, че
вършителят им е един и същ.
3.2.8. Окончание за 1л. мн.ч. сег. вр. на глаголите от първо и второ спрежение (четем,
пишем, говорим)
3.2.9. Някои случаи на съгласуване по число, например в състава на учтивата форма (Г-
н Христов, Вие идвате тъкмо навреме!); в словосъчетания от съществително име
с две или повече съгласувани еднородни определения в ед.ч., които се отнасят до
два или повече еднотипни обекта, съществителното име е в ед.ч. (Рилски и
Бачковски манастир)
4. Предаване на собствени имена от чужди езици в българския
книжовен език
4.1. Чрез транскрипция (Лийдс, Рембо, Емпайър Стейт Билдинг, Крим, Авиньон)
4.2. Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транслитерация (със
съответните букви от българската азбука) – например: Зигфрид, Москва,
Евтушенко, Хановер, Гронинген
4.3. Предаване на собствени имена от чужди езици чрез превод (Белия(т) Дом,
Великата френска революция, Екатерина Велика, Лъв Пети)
4.4. Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция (Англия, Бавария,
Ватерло, Испания, Париж, Полша; Дарвин, Вашингтон; Август, Евридика, Зевс)
4.5. Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма
(Microsoft, Youtube, Facebook)
4.6. Правописни и граматични особености при предаването на собствени имена.
Основни правила:
  Главните букви се предават според оригиналната форма (Жана д‘Арк) освен в
следните случаи:
 С главна буква пишем членни форми и служебни думи, когато стават част от
собственото име (Бин Ладен – от Осма бин Ладен)
 С една главна буква се пишат имена, които започват с Мак (Макдоналд,
Макартър)
 Главните букви употребяваме според правилата в българския език (Каспаров
връх – Kasprowy Wierch)
5. Транслитерация на български собствени имена с латински букви.
Транслитерират се собствени имена на географски обекти, на населени места, лични,
бащини, фамилни имена и прозвища: Bulgaria; Допуска се изписване на „български“ като
„bulgarski” и “balgarski” (Balgarska roza, Bulgarska roza; Varnenski valnolom)

6. Употреба на главни и малки букви

Определя се от морфологичния и синтактичния правописен принцип.
6.1. Морфологична употреба на главни и малки букви - разграничава собствените
имена от останалите думи в изречението;
6.2. Синтактична употреба на главни и малки букви – разграничава отделни изречения
в текста.
6.3. Стилистична употреба на главни и малки букви – изразява специално отношение.
(До Президента на Република България; Няма по скъпо от Отечеството)
6. Слято, полуслято и разделно писане на сложните и съставните думи
Особености на слятото, полуслятото и разделното писане. Видове отношения между
основите в сложните думи ( главна основа – подчинена основа; подчинена основа –
главна основа; главна основа – главна основа)
7. 1. Слято писане при съществителни имена (болногледач, водовъртеж; Гергьовден,
Симеоновград; двуколка, тригодишнина; радиопредаване, тонрежисьор; бекстейдж,
саундтрак; пресконференция, химиотерапия; бутниколиба, стърчиопашка; байганьо,
донжуан; едромащабен -> едромащабност; тричленен -> тричленка;
7.2. Слято писане при прилагателни имена
7.2.1. Слято писане при сложни прилагателни имена: административноправен,
англоезичен, военностратегически; великотърновски, далекоизточен, тихоокеански,
черноморски; военнопленнически, железодобивен, риболовен;
литературнохудожествен, научнопопулярен, църковнонационален;
заместникначалнически, кандидатстудентски, помощникаптекарски
7.2.1. Наречия
 Слято писане имаме при сложни наречия в следните случаи: вдясно, вляво, докога,
изотзад, но от къде до къде, от тук на там, от къде на къде); вследствие,
всъщност, догодина, насън; вкупом, навеки, наизуст, напосоки; привечер,
отръки, залудо)
7.2.2. Предлози и съюзи: въпреки, отсам, наоколо, оттатък; вдън, вместо, според;
всред, докъм, допреди, помежду; докато, докогато, доколкото, затова, защото,
накъдето, откак, откогато, отколкото, откъдето.

7.3. Полуслято писане

7.3.1. Сложни съществителни имена с неравноправно отношение между изграждащите
ги основи от типа главна основа – подчинена основа или подчинена основа – главна
основа, както и всички сложни думи с равноправно смислово отношение между
основите от типа главна основа – главна основа – при нарицателни имена смисълът
показва, че можем да вмъкнем между основите съюза и; примери: вагон-ресторант,
заместник-председател, кандидат-студент, съдия-изпълнител;брилянт-сълза, ден-
година, очи-череши; алфа-стабилизатор, γ-лъчи; е-книжарница, е-правителство;
зидаро-мазач, плод-зеленчук, план-програма, покупко-продажба, Константин-Кирил,
Австро-Унгария

N.B. Дефис не се пише, когато втората съставка е династично име (Иван Шишман,
Иван Асен)
7.3.2. Прилагателни имена се пишат полуслято:
 При неравноправно отношение м-у изграждащите ги основи от типа главна
основа – подчинена основа. Такива случаи са: Кант-Лапласов, Кирило-Методиев,
Рило-Родопски; професор-Петрова хипотеза, министър-Иванов проект; Бай-
Ганьов, Патриарх-Евтимиево)
N.B. Когато такива имена се използват за имена на селища, те се пишат разделно
(Граф Игнатиево)
 Когато са образувани от две или повече качествени или относителни
прилагателни имена в равноправно отношение (главна основа – главна основа)
Такива случаи са: архитектурно-художествен, аудио-визуален, българско-
гръцки; важен-важен, немил-недраг, един-единствен, щур-пощурял; зидаро-
мазачески, пренос-превозен
7.3.3. Числителни имена – пишат се полуслято в следните случаи: пет-шест, три-
четири; година-две, час-два
7.3.4. Наречия – пишат се полуслято в следните случаи: веднъж-дваж; криво-ляво; едва-
едва; иди-дойди; кажи-речи;
 току-така, току-виж, току-речи; еди-как (си), еди-какво (си), еди-кога (си), , еди-
кой (си), еди-къде (си), еди-що (си), току-що, що-годе.
7.3.5. Междуметията се пишат полуслято, когато са сложни междуметия от две или
повече равноправни части (бау-бау; мън-мън; цигу-мигу)
7.4. Разделно писане – правописен интерес при разделното писане представляват
следните случаи:
 Словосъчетания от две съществителни, при които първото може да се членува
(държава собственик, изложба панаир, концерт рецитал)
 При основа, която е съставно по строеж числително име, написано с думи
(трийсет и пет годишнина)
 Когато една от съставките или и двете съставки са от чужд произход и се използват
като самостоятелни думи (бизнес отношения, бънджи скокове)

N.B. Ако подчинената съставка не се е наложила като самостоятелна дума,

препоръчва се слято писане.
 Съчетания от буквено съкращение и съществително име (ЕКГ данни, МВР център)
 Съчетания от типа на: водещ предаване, завеждащ отделение
 Когато подчинената част е съкращение (ДНК тест, GSM оператор)
 Съставните съюзи от типа: без да, въпреки че, за да, освен че;
 Изрази като: от горе до долу, от тогава до сега, от време на време.

7.5. Особени случаи (ноу-хау; тет-а-тет; виз-а-ви; съчетания като авио- и

ракетомоделисти; радио- и телевизионно предаване; високо- и
среднопланински; пó прилягам, пó на открито, най на меко; и много други)
7.6. Писане на отрицателните частици НЕ и НИ
7.6.1. Отрицателната частица НЕ се пише слято например в следните случаи: неведение,
негодяй, немотия; недоимък, недомислие, недовиждам; неистина, неприятел,
невинаги, негласен; незнаещ, неуспял, невъзпитан

7.6.2. Отрицателната частица НЕ се пише разделно: когато е употребена самостоятелно и

може да бъде отделена от думата; Когато не образува ново значение; пред деепричастия
и минали несвършени деятелни причастия (не говорейки, не желаел); когато миналите
свършени деятелни причастия са употребени като сказуемо в изречението (Те не могли
сами да си разделят земята.);

7.6.3. Отрицателната частица НИ се пише винаги слято в състава на местоимения и

наречия (никак, никога, никой)
7.6.4. Отрицателната частица НИ се пише отделно от съществителните, прилагателните,
глаголите, деепричастията и миналите деятелни причастия (ни брат, ни сестра;
ни червен, ни зелен; ни говорейки, ни желаейки; ни чул, ни видял).
8. Пренасяне на части от думи на нов ред – чрез скандиране. Правила: буквата за
съгласна между буквите за две съгласни се пренася с втората гласна (вре-ме);
 буквата за две или повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една
съгласна да остане и с първата, и с втората гласна (ав-тор, предс-тои); буквите за
еднакви съгласни се разделят на горния и долния ред; буквите за две съседни гласни
в средисловие се пренасят, като буквата поне за една гласна се пише на горния ред
(чи-ето, чие-то); между буква за гласна и съгласна, й винаги остава при буквата за
гласна на горния ред; когато „й“ стои след гласна и пред група съгласни, при него на
горния ред остава поне една съгласна (достойн-ство, достойнс-тво, достойнст-
во); когато е между две букви за гласни, й се пренася с втората (ра-йон);
едносрични думи и инициални съкращения не се делят и пренасят.
9. Езикови съкращения

9.3. Графични съкращения: 1) Чрез запазване на началните букви – само на първата

буква от думата или на няколко букви от началото й, като последната от тях винаги
е съгласна; 2) Не можем да съкращаваме ако от думата след съкратената част
остава само една буква или сричка; 3) Чрез съгласни – запазваме всички или
повечето букви за съгласни (млн., млрд., лв.); 4) В отделни случаи – чрез запазване
на букви от началото и края на думата (д-р, у-ще) 5) Правила при графични
съкращения; 5) съкращения на мерни единици от международната система се
изписват без точка (1м/1m); 6) При слято и полуслято писане съкращаваме с точка
и дефис между отделните части на думата (зам.-кмет, Ж.-Ж. Русо); 7) Само пред
фамилно име се съкращават лични и бащини имена, думите господин, госпожа,
госпожица, титлите, званията и длъжностите. Г-н и г-жа са възможни и пред име
на длъжност. 7) Град, село, остров, полуостров, езеро, планина, връх се
съкращават само пред съответното собствено име; час, година, страница, лев,
хиляда, милион, милиард и мерните единици съкращаваме само придружени от
изписано с цифри числително име; месец се съкращава само с името на месеца (м.
януари)
9.4. Лексикални съкращения - съкращения на изрази или сложни думи. Биват
инициални и групови.
10. Пунктуация
Определение за пунктуация. Приложение на пунктуацията.
10.3. Пунктуационни знаци
10.3.3. Пунктуационна употреба на запетая
 При безсъюзно свързаните еднородни части; при съюзно свързаните – също, освен
ако са две части непосредствено свързани с и или или.
 Пише се запетая пред и и или, когато след първата еднородна част има обособена
част, вметнат израз или обръщение (Към уведомлението се прилагат документи,
удостоверяващи промяната, и документ за платена такса), както и когато са
втора съставка от двойни съюзи
 При обособени части, въведени безсъюзно или с макар и, сиреч, като и др.
  При вметнати думи и изрази, които могат да функционират и като части на
изречението (обратно, първо, второ, честно казано, за съжаление и др.)
 Обръщенията се отделят със запетая, а ако след тях има частица, запетаята се пише
след нея (Иване бе, ела тук!)
 Отделяме частиците с емоционален характер, да и не, когато се отнасят към цялото
изречение, междуметията, а и нали, когато са в края на изречението,
присъединителни конструкции (Тя се разсърди, и с право)
 В сложното изречение служи за отделяне на простите изречения в състава му.
10.3.4. Непунктуационна употреба на запетая – отделяне на изрази в безглаголни
изречения, при писане на часове с цифри, на десетични дроби.
10.3.5. Точка и запетая: В простото изречение – отделяне на разширени еднородни части,
които в себе си вече съдържат запетаи; в сложното изречение – отделяне на
смислово самостоятелни прости изречения; при изреждане на цели изречения,
идващи след обобщаващо изречение, или при изреждане в рубрики.
10.3.6. Двоеточие – знак, въвеждащ допълващ текст. Използва се и непунктуационно при
означаване с цифри на резултати, величини, часове и др.
10.3.7. Скоби – знак за отделяне, по-силен от запетаята и тирето.
10.3.8. Тире – означава пропуснати части в изречението; отделящ знак, по-силен от
запетаята; има специална употреба при оформяне на пряка реч, цитиране и др.
10.3.9. Точка – в края на различни по вид изречения; не се пише в края на заглавие.
Непунктуационно се употребява при съкращения, при десетичните дроби, за
означаване на числително редно име и др.
10.3.10. Въпросителен знак – в края на въпросително изречение, в края на заглавие
с характера на въпрос, за означаване на отношение към част от изказването.
10.3.11. Удивителен знак - в края на изречението, ако то има подбудителен,
възклицателен, силно емоционален характер и др.; в края на заглавия при същите
случаи; вътре в изречението след някои междуметия или за привличане на
вниманието към определена част от изречението.
10.3.12. Многоточие – означава пауза, недоизказана мисъл, пропусната част от
цитат.
Непунктуационни знаци
Дефис (малко тире), знак за ударение, апостроф, наклонена черта, звездичка.
11. Оформяне на текст – специфични правила и графични техники
11.1. Оформяне на части от текста – заглавие, име на автора, мото, заглавие на
структурна част, смислови акценти
11.2. Оформяне на рубрики – вертикално и хоризонтално разположени рубрики;
пунктуационно и правописно оформяне.
11.3. Оформяне на текст, придружаващ образно или графично представена
информация – разполагане на текст, придружаващ таблици, диаграми и др.; текст
в таблици, диаграми, хистограми и изображения;
11.4. Оформяне на текст с цитат – начин за акцентиране – със или без кавички;
правописни и пунктуационни особености при цитиране на текст;
11.5. Оформяне на библиографско цитиране
11.5.1. Пълно библиографско цитиране вътре в текста – условия за извършването му във,
частично във и извън скоби – правилата за това цитиране важат и когато текстът е
цитиран в бележка под линията
11.5.2. Библиографско цитиране под линия
11.5.3. Цитиране в края на текста чрез библиографски списък – хронологично, по азбучен
ред или по номера (по ред на споменаване в текста)

11.6. Оформяне на текст с пряка реч - пунктуационни особености при комбинирането

на пряка реч с въвеждащ и придружаващ авторов текст

11.7. Оформяне на текст с полупряка реч

11.7.1. Полупряка реч, която е самостоятелно изречение: „На, сега ще й каже Стоенка, че
приела много здраве от Стоенча, че за Коледа си иде.“
11.7.2. Полупряка реч, която е включена в авторовото изречение: „Шибил я гледаше
учуден: какъв ще е тоя дявол?“