Shortcut към езиковата култура

Йорданка Захариева
Анна Иванова
SHORTCUT
КЪМ ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА
УЧЕБНИК КЪМ Е-ВЕРСИЯ
София, 2014
Учебникът е написан
по проект „Разработване на система за управление
на знанията във Факултета по информационни науки на УниБИТ“
Договор: BG051PO001-4.3.04-0066
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа

на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“,
схема за безвъзмездна финансова помощ BG051PO0001-4.3.04
„Развитие на електронни форми на дистанционно обучение
в системата на висшето образование“,
съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
Настоящият учебник е изготвен с финансовата помощ на Европей-

ския социален фонд. УниБИТ носи цялата отговорност за съдържа-
нието на настоящия учебник, и при никакви обстоятелства не може
да се приеме като официална позиция на Европейския съюз.
© Йорданка Ценкова Захариева, автор, 2014

© Анна Иванова Иванова, автор, 2014
© УниБИТ, 2014
Издателство „За буквите – О писменехь“
ISBN 978-619-185-058-7
SHORTCUT
София, 2014
SHORTCUT
София, 2014
Yordanka Zaharieva
Anna Ivanova
SHORTCUT
TO THE LANGUAGE CULTURE
Sofia, 2014
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР .......................................................................................... 9
ГЛАВА 1. АЗБУКА И ОРТОГРАФИЯ ............................................. 11
1.1. Звук и буква. Българска азбука ........................................... 11
1.2. Ортография (правопис) ........................................................ 13
1.3. Пренасяне на части от думи ................................................ 14
1.4. Контролни въпроси .............................................................. 15
ГЛАВА 2. ЗВУКОВИ ЗАКОНИ ........................................................ 17
2.1. Съвременни звукови закони ................................................ 17
2.2. Исторически звукови закони ............................................. 28
2.3. Най-чести отклонения в правописа под влияние
на фонетични фактори ......................................................... 31
2.4. Двойни съгласни................................................................... 32
2.5. Правопис на звателни форми............................................... 34
2.6. Изпадане на с от наставка -ски ............................................ 34
2.7. Правопис на думи на -ея, -ия ............................................... 34
ГЛАВА 3. ТРАНСЛИТЕРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ИМЕНА ....... 39
ГЛАВА 4. ПРАВОПИСНИ ОСОБЕНОСТИ ОТ ГРАМАТИЧЕН
ХАРАКТЕР ....................................................................... 45
4.1. Спрежение на глаголите ...................................................... 45
4.2. Особености при глаголите ................................................... 45
4.3. Дублетност при предлози .................................................... 47
4.4. Употреба на пълни и на кратки членни форми при
имена от мъжки род.............................................................. 49
4.5. Особености на съществителните имена
при граматичната категория род ......................................... 50
при категорията определеност............................................. 52
при категорията число.......................................................... 53
4.8. Бройни форми в българския език........................................ 53
4.9. Особености на прилагателните имена ................................ 54
4.10.Особености при местоименията.......................................... 54
5
4.11.Особености при наречията................................................... 55
4.12.Особености при числителните имена ................................. 55
4.13.Учтивост ................................................................................ 57
4.14.Контролни въпроси .............................................................. 57
ГЛАВА 5. ГЛАВНИ БУКВИ ............................................................. 61
5.1. Морфологична употреба – основни ориентири ................. 61
5.2. Синтактична употреба на главните букви –
основни ориентири ............................................................... 65
5.3. Стилистична употреба на главните букви –
основни ориентири ............................................................... 66
5.4. Графичната употреба – основни ориентири....................... 66
5.5. Главни букви в официални документи ............................... 66
5.6. Имена на празници ............................................................... 67
5.7. Правопис на библейски имена............................................. 96
ГЛАВА 6. СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ ......... 99
6.1. Разделно писане .................................................................... 99
6.2. Слято писане на думи в българския език ......................... 100
6.3. Полуслято писане на думи................................................. 102
6.4. Контролни въпроси ............................................................ 104
ГЛАВА 7. ПУНКТУАЦИЯ .............................................................. 107
7.1. Предназначение на отделните препинателни знаци........ 107
7.2. Шпация ................................................................................ 108
7.3. Дефис ................................................................................... 108
7.4. Двоеточие ............................................................................ 110
7.5. Тире...................................................................................... 110
7.6. Точка.................................................................................... 111
7.7. Точка и запетая ................................................................... 113
7.8. Ударение.............................................................................. 113
7.9. Диакритичен (надреден) знак с вид на ударение............. 113
7.10.Апостроф ............................................................................. 113
7.11.Наклонена черта ................................................................. 113
7.12.Индекс.................................................................................. 114
7.13.Кавички................................................................................ 115
ГЛАВА 8. ВЪТРЕШНОИЗРЕЧЕНСКИ ПРЕПИНАТЕЛНИ
ЗНАЦИ ............................................................................ 119
8.1. Препинателни знаци в началото на изречение................. 119
8.2. Препинателни знаци в края на изречение ........................ 121
6
8.3. Полупряка реч и пунктуация ............................................. 124
8.4. Пряка реч и пунктуация ..................................................... 124
8.5. Рубрикиране ........................................................................ 125
8.6. Цитиране и пунктуация...................................................... 126
8.7. Контролни въпроси ............................................................ 126
ГЛАВА 9. ЗАПЕТАИ В ИЗРЕЧЕНИЕТО ....................................... 127
9.1. Съчинителни връзки и запетая .......................................... 127
9.2. Запетая при сложни съюзни изречения ............................ 130
9.3. Съюзни връзки .................................................................... 131
9.4. Запетая и косвен въпрос..................................................... 132
9.5. Запетая и фразеологизиран израз ...................................... 132
9.6. Запетая при безсъюзни изречения..................................... 133
9.7. Запетая при да-изречения .................................................. 133
9.8. Запетая при обръщение ...................................................... 134
9.9. Вметнати части и запетая................................................... 134
9.10.Обособена част и запетаи................................................... 135
9.11.Подчинителна съюзна връзка и запетая ........................... 137
9.12.Контролни въпроси ............................................................ 139
ГЛАВА 10.ДОПЪЛВАЩА ИНФОРМАЦИЯ
ИЗ ТЕРМИНОЛОГИЯТА
НА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ........................................ 141
10.1. Абревиатура ....................................................................... 141
10.2. Автобиография................................................................... 143
10.3. Азбука................................................................................. 144
10.4. Апостроф ............................................................................ 144
10.5. Асиметрия .......................................................................... 144
10.6. Бройни форми .................................................................... 144
10.7. Буква ................................................................................... 145
10.8. Българска правоговорна норма ........................................ 146
10.9. Вметнати части в изречението и запетая......................... 146
10.10. Вътрешноизреченска пунктуация .................................. 146
10.11. Граматична категория ..................................................... 147
10.12. Графема ............................................................................ 148
10.13. Графика............................................................................. 148
10.14. Двойки съюзи................................................................... 148
10.15. Дефис (малко тире, разделителна чертица)................... 148
10.16. Екзотизми в езика ............................................................ 150
10.17. Запетая в изречението ..................................................... 150
10.18. Звучни и беззвучни съгласни.......................................... 150
7
10.19. Лексикология и лексикография...................................... 150
10.20. Меки и твърди съгласни.................................................. 152
10.21. Морфологичен правописен принцип ............................. 152
10.22. Морфология, морфологично равнище ........................... 153
10.23. Наклонена черта............................................................... 153
10.24. Непроменливо я ............................................................... 154
10.25. Ортография....................................................................... 154
10.26. Ортоепия........................................................................... 154
10.27. Полуслято писане на думи.............................................. 155
10.28. Правопис на думи на -ея,-ия ........................................... 155
10.29. Правописни принципи .................................................... 155
10.30. Пренасяне на части от думи............................................ 156
10.31. Пунктуация....................................................................... 156
10.32. Разделно писане ............................................................... 156
10.33. Редуване на о∼е................................................................ 157
10.34. Редувания под влияние на йот........................................ 157
10.35. Редукция на гласни.......................................................... 157
10.36. Словосъчетания ............................................................... 158
10.37. Словосъчетания с главна част глагол ............................ 160
10.38. Слято писане на думи в българския език ...................... 161
10.39. Специфични препинателни знаци .................................. 163
10.40. Спрежение на глаголите.................................................. 163
10.41. Транскрибиране на имена ............................................... 164
10.42. Ударение в българския език ........................................... 187
10.43. Учтивост ........................................................................... 194
10.44. Фонетичен правопис........................................................ 195
10.45. Части на изречението ...................................................... 196
10.46. Части на речта в българския език................................... 196
10.47. Примерни тестови задачи ............................................... 198
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.................................................................................. 211
ЛИТЕРАТУРА ................................................................................... 212
РЕЗЮМЕ .......................................................................................... 215
SHORTCUT К ЯЗЫКОВОЙ КУЛЬТУРЕ ........................................ 216
SHORTCUT TO LANGUAGE CULTURE ...................................... 217
8
ПРЕДГОВОР
В тази книга са описани накратко правилата, които предста-

вят книжовноезиковите норми в българския език. Разгледани са
най-честите колебания и отклонения от тях. Към всяка глава са до-
бавени въпроси за проверка на знанието.
Целта й е студентите от Факултета за информационни науки
(ФИН) на Университета по библиотекознание и информационни
технологии – УниБИТ, да овладеят и да усъвършенстват уменията
си, като прилагат българските правописни правила. Това е необхо-
димо, тъй като част от обучението е свързана с писане – на рефера-
ти, курсови и дипломни работи, а владеенето на книжовноезикови-
те норми влиза в оценката на писмените работи. Ползата от знание
за тези норми обаче е значително по-широка: те се прилагат в офи-
циалното общуване, препоръчителни са при създаването на кон-
тент, а и са в основата на много професионални занимания.
Книгата може да се използва както от докторанти, така също
и от всички желаещи да се запознаят по-подробно с правописните и
правоговорните норми на българския език.
Виртуалното пространство постоянно се попълва с източни-
ци, съвети, препоръки, коментари за елементи от езиковата култу-
ра. За разширяване на знанията по езикова култура, наред със спи-
съка в края на учебника, могат да се ползват:
• Официален правописен речник на българския език. Со-
фия: Просвета – София, 2012.
• Захариева, Йорданка. Абевето на езиковата култура. Со-
фия: Авангард, 2008.
9
10
ГЛАВА 1.
АЗБУКА И ОРТОГРАФИЯ
В тази глава се коментира различието между звук и буква, осо-

беностите на някои от графемите в българската азбука. Тук читателят
се запознава с правописните принципи на българския език и с регла-
мента за пренасяне на части от думи. В края са формулирани кон-
тролни въпроси за проверка на наученото.
1.1. Звук и буква. Българска азбука

Звуковете в съвременния български език са 45. Буквите са 30.
Налице е асиметрия между звук и буква. Асиметрията се неутрали-
зира чрез условното натоварване на графемите (буквите) да означа-
ват повече от един звук.
1. В българската азбука няма специални букви за означаване на
меки съгласни. За целта се използват графемите я, ю в думи
като люляк, земя, любов и ь (само пред гласна о в думи като
синьо, шофьор).
2. Графемата ь, т. нар. ер малък, няма звукова стойност.
• След буквите ч, ж, ш, дж не се изписва ь, независимо че
следва гласна о: аранжор, транжор, кашор, бриджор.
Изключение е направено за чужди имена: Жюл и Жул,
Шюсел и Шусел.
• При транскрипция на чужди имена в средата или в края на
името не се отбелязва мекост с буквата ь пред букви е, и:
o Николай Василиевич Гогол ← Николай Васильевич
Гоголь,
o Петър Негош < Petar II Petrović-Njegoš, Петар II
Петровић Његош
o Алфред Виктор дьо Вини < Alfred Victor de Vigny
o Терие Виген < Terje Vigen
o Анѐс (също и: Аниес) Варда̀ < Agnès Varda
• Препоръката за изписване на собствени имена е Ганьо,
Жельо, Тотьо. Съществува обаче традиция за изписване
Ганю, Желю, Тотю, а Законът за гражданската регистрация
регламентира свободен избор.
11
SHORTCUT КЪМ ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА
3. Буквата ю се употребява, когато трябва да се означи:

• йотувана гласна [йу] в началото на думата или след глас-
на в средисловие при думи като ютия, южен, воювам,
• предходна мекост на съгласен звук [’у] в думи като люл-
ка, любов, люляк, тюл, тюрбан.
4. Графемата я е знак, с който се сигнализира за една от след-
ните възможности:
• изговор на мека предходна съгласна [’а] в думи като бял,
дясно, сняг;
• изговор на йотувана гласна [йа] в думи като яма, стая,
ягода, ясен, паяк, чиния, кория, при които тя е в началото
на думата или след гласна;
• изговор на йотувана гласна [йъ] в думи като стоя [сто-
йъ], броя [бройъ] – лични окончания на глаголи за 1 л. ед.
и 3 л. мн.ч. сег.време;
• изговор на мека предходна съгласна [’ъ] в думи като деня
[ден’ъ] при членуване на имена от м.р. ед.ч. и при гла-
голни форми като вървя [върв’ъ] в 1 л. ед.ч. и в 3 л. мн.ч.
• Особеностите при графемите я, ю са важни при изписва-
не на лични имена и за транскрибиране на чужди имена,
напр. Мая, чийто фонетичен запис е [Майа], Маяна [Ма-
йана], Ваян [Вайан].
5. Комбинация от две графеми за един звук
5.1. Дж се използва за означаване на един отделен звук [џ] в
думи като джоб, джезве, джоджен, тенджера, джу-
дже, джам.
5.2. Дз се използва за означаване на един отделен звук [ѕ] в
думи като дзифт, дзънкам, дзвер.
o Диалектно влияние е изговорът и изписването на [дж]
като [ж]: тенЖера, Жоб, бояЖия вместо тенДЖера,
ДЖоб, бояДЖия.
o Тези случаи са различни от думи като надживея, над-
зиравам, при които над- е представка и следващите
звукове [ж] или [з] се изговарят отделно.
o Понякога се смесват [дж] и [ч]:
o пише се и се изговаря гювечè;
o бридж ‘вид игра на карти’ е различно от брич ‘вид
панталон’.
12
ГЛАВА 1. Азбука и ортография
5.3. С щ се отбелязват два съгласни звука [ш] + [т]: щастие,

щедрост;
o когато дума завършва на -ш (пустош) и позволява
членуване с членна форма -та, не се използва буква-
та щ, защото тази позиция се намира на морфемна
граница: пустош|та.
o същата буква в руски имена се предава на български
с две букви шч, срв. Салтиков-Шчедрин, Шчерба,
Малая Перешчепина.
o от англ. имена Ashton графичната комбинация sht се
предава с щ, срв. Кристофър Ащън Къчър, Ка̀трин
Маргарет А̀щън.
6. С буквата с се означава:
• изговорът на твърдо [с] – сол;
• изговор на меко [с’] в комбинация с графемата я, ю – ся-
ра, сянка, сякаш, сюита;
• изговор [з] – сграда [зграда].
1.2. Ортография (правопис)
1.2.1. Правописни принципи в българския книжовен език

• Фонетичен: маса, стол;
• Морфологичен: вестник, безизходица;
• Исторически: евтин, втори, Георги, Евтим: тези думи
се учат наизуст.
• Смислов (синтактичен): определящ при слято, полуслято
и разделно писане на думи, главни букви, пунктуация.
1.2.2. Фонетичен правопис

Идеята на този принцип е графиката да отразява точно изго-
вора на думите: брат, дом, маса. Търси се пълното съответствие
между звук и буква. Последователно е прокаран в сръбския език.
Фонетичен е правописът само на отделни български думи: здрав,
гозба, изба, според изговора им, който е настъпил след изпадане на
еровете в слаба позиция (стб. ñúäðàâú, ãîñòüáà, èñòúáà); цъфтя-
(стб. öâüò©, -åøè). Този изговор е установен по-късно (асимилация
13
на звучната, изпадане на т – цъвтна, по аналогия разширен) и не е

мотивиран от етимологичната връзка на глагола със същ. цвят (стб.
öâýòú). Правописната реформа от 1945 г. опростява правописа на
думи като празник, сърце, расна.
1.2.3. Морфологичен правописен принцип

Този принцип е стълбът на българската ортография. Той тър-
си и изисква еднаквост на изписването на думата независимо от из-
говора, като се опира на постоянните строежни елементи на думите
– корени, представки, наставки, окончания. Същността му е да за-
държи еднаквостта на значимите в думата съставни части, незави-
симо от промените, които настъпват в потока на речта.
Постоянна е например представката из-: измервам, изсти-
вам, изтръгвам, изхвърлям, независимо че се изговаря различно
предвид обеззвучаването пред беззвучни съгласни.
Обеззвучаването в краесловие се изговаря, но не се изписва,
тоест запазва се „изходната“, основната форма: рог – рогче, град –
градче – градски. Проверката се извършва, като се търси форма на
думата, при която няма обеззвучаване: рог – рогове, рога, град –
града, градове.
1.2.4. Етимологичен правописен принцип

Етимологичният, наричан още и исторически или традицио-
нен принцип, е един от правописните принципи в съвременния бъл-
гарски книжовен език. Той е с частични прояви в думи като Георги,
евтин, втори. Най-добре е такива думи да се научат наизуст.
1.3. Пренасяне на части от думи

Регламентът за пренасяне на части от българската дума е ос-
нован върху принципа на скандирането: зе|лен|чук. Използва се
малко тире (дефис, чертица): зе-лен-чук. Едносрични думи не се
пренасят: дол, зъб, боб. Има и няколко други ограничения, предста-
вени чрез следните примери:
• те|о|рия;
• зай|ка;
• айс|берг;
14
ГЛАВА 1. Азбука и ортография
• Аф|ри|ка;
• джу|дже, но: над|живея;
• Бо|тьо.
1.4. Контролни въпроси

Попълнете:
1. Графемата ь се нарича...
2. С буквата с се означава:
• изговорът на..., напр....
• изговор на..., напр....
• изговор..., напр....
3. Правописните принципи в българския език са... Водещ е...
Правописните принципи в българския език са... Водещ е...
правописен принцип.
4. Етимологичният принцип се нарича също и..... правописен
принцип.
5. Принципът за пренасяне на части от думи се основава върху
принципа на...
Обяснете:
1. Как се неутрализира асиметрията между звук и буква.
2. В кои случаи (думи) не се изписва ь пред графема о.
3. Кои комбинации от две графеми означават един звук в
българския език.
4. В кои случаи се прилага смисловият правописен принцип.
5. Ограниченията, които се въвеждат при пренасянето на
думите.
Отбележете верния отговор.

1. Българската азбука има:
А) 28 букви
Б) 31 букви
В) 30 букви.
2. Не се означава звукова стойност с буквата:
А) я
Б) й
В) ь.
15
3. В думата ябълка звуковете са:

А) шест
Б) седем
В) пет.
4. С буквата Щ се означават:
А) три звука
Б) два звука
В) един звук.
5. В правописа на думата лешник се реализира:
А) фонетичният принцип;
Б) морфологичният принцип;
В) историческият принцип.
6. В правописа на думата вторник е залегнал:
7. В правописа на думите зъб, боб се реализира:
16
ГЛАВА 2.
ЗВУКОВИ ЗАКОНИ
В тази глава се дава информация за фонетичното равнище на

българския език, различните фонеми и фонетичните закони. Раз-
глежда се отношението им към българския правопис. В края на гла-
вата са приложени контролни въпроси.
Звуковете се делят на гласни и съгласни. В потока на речта
някои звукове в думите или в части от тях се променят под влияние
на фонетичното обкръжение и артикулацията.
Някои от тези промени се отразяват в правописа, други – не.
Закономерните причини за такива промени се наричат звукови за-
кони, например вмъкването и изпадането на гласна [ъ] в краесло-
вие: добър – добри, косъм – косми.
Звуковите закони са два вида – съвременни и исторически.
Едни от тях се дължат на действащи и сега звукови закони: редувания
по звучност: беззвучност, мекост: твърдост, преходи на я > e и е > я,
изпадане на звукове от думите в определени позиции и пр. Други про-
мени се дължат на действали в миналото звукови закони. Историчес-
ките са тези, които вече са престанали да действат в съвремието.
2.1. Съвременни звукови закони
2.1.1. Редукция на гласни

Извън ударение те леко се променят. Явлението се нарича
редукция при изговор. Изразява се в приближаване на гласните
а>ъ, например вагон, лекар,
о>у, например столове,
е>и, например пеперуда (в източните говори: пипируда).
Такава редукция е допустима в изговора, но не и в правописа.
При колебания се проверява в правописни речници:
пъстърва < пъстър,
обращение < обрат, поврат,
обръщение < обръщам се към някого,
лекар, но: дилър, хилър ‘бразилски народен лечител’, килър.
17
2.1.2. Звучни и беззвучни съгласни

В българската фонетична система се различават звучни от
беззвучни съгласни: б – п; в – ф; з – с.
Това различаване може да създаде правописен проблем. Често
в потока на речта звучните и беззвучните се уподобяват (изравняват,
асимилират). Проверка се прави, когато се търси форма на думата,
където звуковата промяна не действа, напр. мраз – мразовит, сватба
– сватове, бог – богове, марш – маршове, марж – маржът.
Правописни грешки се наблюдават при представките с-, из-,
раз- в думи като изток, разписка, сграда.
Понякога може да се чуе уподобяване по шушка-
вост/съскавост с>ш или ш<с, например: мостче [мошче].
В потока на речта редуването звучни/беззвучни съгласни е
автоматично. С малко изключения то не се отразява в българския
правопис, тъй като водещ е морфологичният принцип. Позициите,
в които се проявява това редуване, са две – в краесловие и в сре-
дисловие. В края или в средата на дума звучна съгласна се редува
със съответната й беззвучна: град – градът, бележа – бележка.
2.1.3. Меки и твърди съгласни

Българската фонетична система различава 17 меки съгласни
въз основа на опозицията твърдост: мекост –
б:б’ (бал: бял),
г:г’: (гол: гьол),
л:л’: (лук: люк) и т.н.
За тях няма специален графичен знак. За означаването им се
използват буквите я, ю, ь: земя, любов, сондьор.
3.1. При някои съществителни имена мекостта се проявява само в
членуваните форми. Това са съществителни за лица деяте-
ли с наставка -ар и -тел.
• козар, козарЯТ, козарЯ
• грънчар, грънчарЯ, грънчарЯТ
• зидар, зидарЯТ, зидарЯ,
• книжар – книжарЯт, книжарЯ
• секретар – секретарЯт, секретарЯ
• ладияр – ладиярят,
18
ГЛАВА 2. Звукови закони
• юбиляр – юбилярят,
• змияр – змиярят
Съществителните имена от чужд произход също се подчиня-
ват на този закон –
кесар – кесарят, кесаря
хусар – хусарят, хусаря
еничар – еничарят, еничаря.
Съществителните за лица деятели трябва да се различават от
останалите съществителни, които имат същите наставки, но не оз-
начават лица деятели:
календар – календара, календарът;
пазар – пазара, пазарът;
буквар – буквара, букварът,
олтар – олтара, олтарът.
3.2. При съществителни с наставка -тел мекостта се проявява
при членуване:
• на названия за лица деятели:
учител – учителя, учителят
• на названия за предмети:
предпазител – предпазителя, предпазителят.
Изключения има при някои „случайно“ завършващи на
-тел: хотел, мотел, ботел, петел, котел.
3.3. Мекост при членуваните форми има и в още една група от 10
съществителни от м.р.:
ден, денем, дни – денят, деня;
зет, кон, крал, лакът, нокът, огън, път, сън, цар.
Най-честите колебания са при думите зет, зетя, зетят, ла-
кът, нокът.
3.4. При четири съществителни от среден род се възстановява
мекостта на съгласните в множествено число, графично
окончанието е -я:
моря, лозя, поля, цветя.
3.5. При много съществителни от ж.р., които са с мека основа:
баня, воля, диня, дюля, ламя,
но те рядко се объркват – такъв е случаят само при дюла или
дюля.
3.6. По-чести са колебанията при наставките -алня и -илня:
сушилня, пералня, кроялня.
19
3.7. Редуването по твърдост/мекост при прилагателните имена се

свежда до прилагателното син, сини – синя, синьо и до ня-
колко по-остарели и рядко употребявани прилагателни за
обща принадлежност, образувани с наставка -и:
жабя, кравя, ося, песя, рибя.
3.8. При глаголите мекостта се реализира
• във формите за 1 лице ед. ч. -я:
дремя, вървя, летя, влияя, пълнея, и
• във формите за 3 л. мн.ч. -ят:
дремят, вървят, летят, влияят, пълнеят, чийто изго-
вор е [-йъ, -йът].
3.9. Буквата ь не притежава звукова стойност; тя се използва, за
да се отбелязва мекост на съгласни пред о: шофьор, миньор,
сондьор, коафьор.
3.10. Исторически меки съгласни
Групата от шушкави съгласни – ш, ж, ч, дж е особена, при
нея няма противопоставяне по твърдост и мекост; всъщност това са
исторически меки съгласни – шапка, жаба. В български думи след
тях не се пише я, ю.
Изключения се допускат при чужди имена – Жюл и Жул,
Шусел и Шюсел.
2.1.4. Изпадане на е от думи и форми на думи (Редуване

на е ∼ ∅)
Изпадането на е от думи и форми на думи (е ∼ ∅) се реализира
• при съществителни, които завършват на -ел, -ен, -ец:
орел, факел, овен, песен, борец, творец, писец,
o когато от тях се образуват форми за множествено
число:
орли, факли, овни, песни, творци, писци.
• при думи с наставка -ец се получава и второ редуване на
е ∼ й:
боец – бойци, броец – бройци, деец – дейци, европеец –
европейци.
• при форми за женски и среден род ед. ч. и при формите
за мн.ч. на прилагателни имена от м.р., които завършват с
наставка -нен:
20
каменен – каменна, каменно, каменни.

o когато от същите прилагателни се образуват съществи-
телни, обикновено се добавя наставката -ник: конен –
конник (вж. струпване на двойни съгласни в думата).
2.1.5. Редуване на о∼е

Това е системен преход на о в е в думи, които завършват на
-ай, -ей, -ой:
• при съществителни, които образуват мн. ч. с наставка -
ове/-еве:
брой – броеве,
строй –строеве,
• при местоимения от ср. р.:
твой – твое,
мой – мое.
2.1.6. Изпадане на Ъ (Редуване на ъ∼∅)

Изпадането на ер голям в думи и форми на думи (ъ ∼ ∅), се
среща, когато се образуват форми на думи за множествено число и
звателни форми в случаи като:
• съществителни на -ър, -ъл, -ъм, -ън: вихър, вихри; спазъм,
спазми; цокъл – цокли.
• арбитър, бакалавър, ансамбъл, бинокъл, когато се обра-
зуват форми за множествено число и звателни форми
(ако е възможно) без ер голям:
o арбитър – арбитри, арбитре;
o министър – министри, министре.
• при съществителните на -изъм:
o архаизъм, организъм, при членуване в ед.ч. ерът от-
пада: архаизмът, архаизма; организмът;
o в бройните форми, ако са възможни, ерът се запазва:
два архаизъма, два организъма;
o повечето такива съществителни нямат или трудно
образуват форми за мн.ч.:
o реализъм – ?реализми, субективизъм – ?субективизми,
аскетизъм – ?аскетизми; но архаизми, организми;
21
• в множествено число на съществителните

o нокът – нокти, лакът – лакти
• ерът отпада в звателни форми на лични имена на -ър, -ъл:
o Петър – Петре,
o Димитър – Димитре,
o Павел – Павле,
o Александър – Александре,
o Софокъл – Софокле.
• при прилагателни имена, които са образувани от такива
лични имена, ерът също отпада:
o Дамокъл – дамоклев меч,
o Александровска болница, Димитровска задушница.
• ерът отпада при четири съществителни на -ък:
o залък – залци,
o момък – момци (момко),
o порядък – порядки (и порядъци),
o потомък – потомци,
Но: мозък – мозъци, отпечатък – отпечатъци.
2.1.7. Променливо я (Преглас на старата ятова гласна,

редуване на я∼е)
Необходими условия:
o ударение върху сричката
o характер на сричката след променливото я – дали тя е
твърда, или мека (твърдата сричка има гласни а, о, у,
ъ, а в меката сричка – гласни е, и).
Проверка се извършва с други форми и думи.
Правилото гласи,
o че се пише и се изговаря гласна я, когато е под уда-
рение и пред твърда сричка (с гласни а, о, у, ъ) или в
краесловие:
ударение
↓
мека сричка ← бяс|на → твърда сричка
бяс|но
тяс|на
тяс|но
22
o гласна я прехожда в гласна е, когато е под ударение и

пред мека сричка (с гласни е, и):
ударение
↓
мека сричка ← бе|сен → мека сричка
бес|ни
те|сен
тес|ни
бесен, бясна, бясно; бесни,

тесен, тясна, тясно, тесни.
2.1.7.1. Отклонения от правилото

• Запазва се гласната е при прилагателни на -ен:
хляб > хлебен, хлебна, хлебно;
цвят > цветен, цветна, цветно.
Тези прилагателни съдържат променливо я пред наставката
-ен и запазват е във формите за женски и среден род, въпреки че е
пред твърда сричка. Но това не е винаги така, срв. бяс > бесен,
бЯсна, бЯсно, бесни.
• При прилагателни на -ен я се редува с е, ако сричката в
думата съдържа променливо я и е пред съгласните ж, ч,
ш, щ (шт):
мля|ко > мле|чен, млеч|на, млеч|но, млеч|ни,
грях > гре|шен, греш|на, греш|но, греш|ни.
Но: пряк – преч|ка, ня|кой – не|що.
• Редуване на я с e се наблюдава в сложни думи, които в
подчинените съставки имат променливо я, върху които
не пада ударението:
беломорски, белокос, неколкократен, железобетон,
снегопочистване.
• Когато второстепенното ударение е ясно доловимо, това
редуване не се реализира:
няколкостотин, тяснопартиен, дясноориентиран,
прякоотговорен.
Обикновено тези прилагателни могат да се пишат и разделно.
• Запазва се променливото я при съществителни с наставка
-ост. Това са обикновено съществителни с абстрактно
23
значение (абстрактни съществителни), които са образу-

вани от минали причастия. Тези съществителни съдържат
променливо я, но когато се членуват, в членуваната фор-
ма я се запазва, независимо че ударението се премества:
закостенял: закостенЯлост, закостенялостта;
припрян: припряност, припряността.
• Има четири съществителни с наставка -ост, които не
произлизат от причастия:
вярност– верността;
цялост– целостта;
рядкост – редкостта;
рязкост – резкостта.
• Запазва се гласна я пред мека сричка при глаголи в мина-
ло свършено и минало несвършено време в 1 и 2 л. мн. ч.:
видяхме, видяхте.
Това е валидно и за глаголи в мин. несв. време в 1 л. ед. ч. и 2,
3 л. мн. ч. Тук я (по произход от старобълг. малка носовка) в оконча-
нието е в позиция след гласна или шушкава съгласна ж, ч, ш, щ:
броя, броях, брояхме, брояхте;
мълча, мълчах, мълчахме, мълчахте;
лежа, лежах, лежахме, лежахте.
• Я прехожда в гласна е, когато е извън ударение при гла-
голи от I и II спр. в мин. несв. вр.:
нося, носех; пия, пиех.
Редуването е/я различава форми на глагола!
• Я прехожда в гласна е, въпреки че е пред твърда сричка
при глаголи, които завършват в 1 л. ед.ч. сег. вр. на -на
(когато се образува глагол от св. вид):
сядам – седна,
блясвам – блесна,
лягам – легна,
крясвам – кресна,
впрягам – впрегна,
мятам – метна,
стряскам – стресна,
плясвам – плесна,
клякам – клекна.
24
Изключения: дялна, бялна се, пробягна, зяпна, млясна, мяр-

на се.
Дублети: весна се, вясна се. Дублетност има и при личните
имена: Вяра и Вера, Невяна и Невена.
• Системно е редуването на я в е при минали деятелни при-
частия, при минали страдателни причастия, образувани
от глаголи от I и II спрежение:
вървя, върви – вървял, вървели; успял – успели; извър-
вян, извървени.
• При глаголи от III спрежение няма промяна във всички
форми:
стрелям, стреля – стрелял, стреляла, стреляло, стре-
ляли; отстрелян; отнасям, отнася – отнасял, отнася-
ла, отнасяло, отнасяли; отнасян.
• Глаголите от III спр. с наставка -ям образуват всичките
си форми с я неударено, така че двете минали деятелни
причастия са еднакви:
стрелял; сег. деят. прич. – стрелящ;
мин. св. и мин. несв. време са еднакви – стрелях (изкл.
2, 3 л. ед.ч.);
мин. страд. причастие – стрелян, разстрелян.
• Няма редуване я/е при сегашните деятелни причастия
-ящ, -ящо, -яща, -ящи, образувани от глаголи от I и II
спрежение,
o когато ударението пада върху основната гласна
(пред щ):
четЯщ, четЯща, четЯщо, четЯщи;
горящ, горяща, горящо, горящи;
o когато ударената гласна е в позиция след друга глас-
на (броЯщ) – причастните форми завършват на -ящ:
броящ; или след шушкава съгласна ж, ч, ш, ш при-
частните форми завършват на -ащ: лежащ, стърчащ.
• В причастната форма на глаголите от I и II спрежение,
която завършва на -ещ, -еща, -ещо, -ещи: пишещ, ходещ –
няма редуване. Ударението в тези случаи пада върху дру-
га сричка. Глаголите от III спр. образуват сегашни дея-
телни причастия -ащ и -ящ независимо от ударението:
гледащ, падащ, стрелящ (редуване няма).
25
• При много думи, навлезли в книжовния език, които прин-

ципно съдържат старата ятова гласна в позиции на реду-
ване, такава промяна не се извършва. Пише се и се изго-
варя е в думи от западните български говори, от руски, от
черковнославянски:
човек, избелвам, век, дело, отдел, сделка, мекотело, мес-
тност, зрелост, потребност, неразделно, равномерно.
• Според местния изговор се изговарят и пишат географски
имена, които съдържат променливо Я:
Брегово, Големо Пещене, Железна, но: Бяла Слатина,
Оряхово.
По принцип географските имена от местно значение се пишат
и изговарят според начина, който е възприет в местните говори:
Шумако, Темното езеро, Долна Лака, Железна и Же-
лязна.
2.1.8. Непроменливо я
Съществува непроменливо я, което не е наследник на старата
ятова гласна. То е съществувало като йотувано а (нарича се още
етимологично Я). В североизточните говори обаче се е сляло с про-
менливото и се преглася в същите му позиции: тоежки, полени,
които не са книжовна норма. Във всяко обкръжение, независимо от
ударението, от мека или твърда сричка, то остава непроменено:
поляна – поляни; тояга – тояги;
орляк – орляци; кафяв – кафяви;
сеяч, сеятел.
2.1.9. Изпадане на й-кратко (Редуване на й∼∅)

Това изпадане е свързано с правописа на й-кратко в думи и фор-
ми в следните позиции. В единствено число на думи й-кратко се пише:
• в края на думи като край, покой, мой, твой, чий; отпада
във формите за множествено число: краища, покои, мои,
твои, чии.
• в края на думи от м.р. ед.ч., окончаващи на -ий: хербарий,
гений; отпада във формите за множествено число: хер-
барии, гении.
• в края на имената на химичните елементи и минерали –
26
калций, калий, радий, които имат форми само за единст-

вено число;
• в края на имена на светци, духовни лица: Паисий, Евти-
мий, Софроний, Захарий;
• в края на повелителни форми: пей, играй, мечтай, но се за-
пазва във формата за 2 л. мн.ч.: пейте, играйте, мечтайте.
• в средата на думи като войвода, след гласна и между
гласни – пейоратив, Пейо, пуйка, грейка, лайка; но има и
дублети: воин и войн, таинствен и тайнствен.
• в началото на дума, често при собствени имена – Йордан
Йовков, йезуит, йерархия, йероглиф;
• изключения има в текстове с религиозна тематика: Иуда,
Иудея, Иаков, Иезакия, Иеремия, Иерусалим, Иосиф, Иов.
• й-кратко в основната форма на думата преминава в я [йа]
при членуване: бой – боят, боя; герой – героят, героя;
край – краят, края; мой – моят; твой – твоят, но неин –
нейният, нейния, нейното, нейните (деца).
• При редки случаи на звателни форми на имена, които за-
вършват на й-кратко – Велизарий, Софроний, отец Нико-
лай, й-краткото преминава в е: Велизарие, Софроние, от-
че Николае.
2.1.9.1. Особености при правопис и правоговор на й-

кратко
С й-кратко се означава един особен звук (глайд, полугласен).
Той не може да бъде класифициран нито като мек, нито като зву-
чен, защото липсват съответните корелати; не е и вариант на глас-
ната [и], тъй като противопоставянето е значимо.
• Правописното правило регламентира, че й не може да
стои след съгласна.
• Като мека съгласна й-кратко може да бъде винаги до
гласна, пред и/или след гласна:
o в началото на дума, напр. Йордан Йовков (съкр. Й.
Йовков),
o в края на дума, напр. Конфуций (латинизирана форма
от Конфу-дзъ),
o в средата на дума, напр. майка, между две гласни,
напр. конвейер.
27
В някои думи то е задължително: райе, бийе, кайени, конве-

йер, но бюстие.
Най-чести правописни грешки са смесване между й и и
при образуване на мн.ч., и замяната на й с ь (вж. изпадане на й-
кратко от думи и форми на думи).
При изговор може да се наблюдава йотация – явление от
фонетичен характер, при което се вмъква [й].
• Правоговорната норма не приема вмъкването в случаи
като [лайе] от лае, [тайен] от таен, [буйен] от буен, то-
ест йотация между гласна от заден ред [а, о, у, ъ] и
гласна от преден ред [е, и].
• В книжовния изговор се допуска йотация при съчета-
нията [иа], [еа], намиращи се в краесловна позиция на
заети думи: галерия, ливрея, материя, батерия.
• Не се препоръчва йотация на тези словосъчетания в
средисловие [пийано] от пиано, [варийант] от вариант.
• Не се препоръчва йотация на [ио] в краесловие – сту-
дио, радио, импресарио; в средисловие – скиор, пионка,
идиот, шампион.
2.2. Исторически звукови закони

В съвременния книжовен български език се отчитат ос-
татъчни действия от исторически звукови закони, свързани с
промяна на съгласните г, к, х в посока на ж, ч, ш или в посока на
ц, з, с.
1. Промяната (редуването) на [к, г, х] в [ч, ж, ш], известна
като първа палатализация, се извършва пред гласни [е, и] в
края на корен или основа на думата при:
• звателни форми на -е в имена от м. р.:
човек – човече;
бог – боже;
другар – друже;
херцог – херцоже;
патриарх – патриарше;
пастух – пастуше.
• глаголи от І спрежение
влека, мога, облека, пека, река, сека, тека, тъка
28
и производните от тях, когато се прибавя наставка, съдър-

жаща гласните е/и.
Това са всички форми на сег. време без тези за 1 л. ед. ч. и 3
л. мн. ч.:
тъка, тъкат – тъчеш, тъче, тъчем, тъчете.
Преходът се осъществява и
• във формите на мин. несв. време:
тека – течах,
• във 2 и 3 л. ед.ч. на мин. св. вр. с окончание -е: пекох –
пече, но пекохме;
• при сегашните деятелни, при миналото несвършено, при
миналото страдателно причастие и при деепричастията:
пека – печащ/печещ, печал/печел, печейки, печен;
• при формите на повелително наклонение:
пека – печи, печете.
2. Промяна на [к, г, х] в [ц, з, с], известна като втора палатали-
зация, протича при думи, които завършват на к, г, х, когато
се образуват формите им за множествено число с окончание -
и:
юнак – юнаци, полог – полози, кожух – кожуси, внук –
внуци, любовник – любовници, анцуг – анцузи.
Действието на тази промяна в съвремието е непоследователно.
Не протича промяна, ако думата завършва на:
• [ск]: випуск – випуски, обелиск, обиск;
• [нг]: дансинг – дансинги, лозунг, пудинги, фитинг, лиф-
тинг, къмпинг;
• при едносрични съществителни за народности: гег – геги,
фриг – фриги, но при многосрични със същото значение е
налице дублетност: варяг – варязи/варяги, печенег – пече-
нези/ печенеги.
Непоследователността на действието предполага някои думи
и форми да се научат наизуст или задължително да се прави справ-
ка с правописен речник.
• франк – франки;
• [рк] очерк, почерк – очерци, почерци, обаче: фойерверк –
фойерверки;
• [лк] вълк – вълци.
• грък, гърци,
29
но: трак – траки, дак – даки, франк – франки.

• Когато такива имена завършват на -як или -ак, редуване-
то е последователно: казак – казаци, словак – словаци,
поляк – поляци.
• враг – врази, залог – залози, подлог – подлози, булдог –
булдози.
• [рг]: възторг – възторзи, хирург – хирурзи, но: Кобург –
Кобурги, Хабсбург – Хабсбурги.
• Редуване [х – с]: алманах – алманаси, евнух, кожух, ме-
тох, монах, сиромах, стомах, търбух; при групата [рх]:
монарх – монарси, екзарх – екзарси, патриарх – патри-
арси, йерарх – йерарси.
Не се среща в мн. ч. на думите орех, успех, щрих, тезгях, же-
них, триптих, засух, октоих, на думите, означаващи националности:
чех – чехи, сих, лех, казах. Но: влах, куцовлах > власи, куцовласи.
• Запазва се в стари падежни форми (за дателен и местен
падеж): майка – майце си, бог – обозе, помози бог (стара
повелит. форма).
3. Част от исторически редувания се проявяват в корените на
думите. Чести са примери с тях в училище, когато се изучава
морфологичният строеж на думата и трябва да определи ко-
ренът й.
Например при:
• редуване [е] – [о]:
тека – ток, изток, приток, поток, оток – точа;
• редуване [и] – [о]: вия – вой, повой.
Получават се редици от редувания:
[ъ] – [е] – [а]: въртя – вретено – врат, врата, обрат,
поврат;
0 – [е – а – и – о]: почна – начена – начало – почин – за-
кон.
4. Под влияние на йота се извършва промяна с, з в ш, ж, на т,
д в щ, ж.
2.2.1. Редувания под влияние на йота

Стари исторически редувания се получили под влияние на йот.
• Редуването [с, з ] ∼ [ш, ж], напр. високо ∼ свише.
30
• Заети от руски са висш, нисш.

• Редуването [ц ∼ ч ], което е получено от по-старо първо-
начално [к], променено по първа палатализация в [ч] и в
трета палатализация в [ц], се реализира само някои слу-
чаи:
отец ∼ отче, старец ∼ старче.
Също и при някои наставки [-ица] > [-ар]:
баница ∼ баничар;
[-ица] > умалит. [-е]: лисица ∼ лисиче;
[-ц] > [-ило]: венец ∼ венчило;
[-ица, -ец] > [-ина]: месец ∼ месечина;
[-ец]> [-ество]: отец ∼ отечество,
творец ∼ творчество.
• Редуването [ск, зг ] ∼ [щ, жд] под влияние на йота е рядко:
леска –лещак, глозгах – глождя.
• Редуване [т, д ] ∼ [щ, жд] под влияние на йота се реали-
зира:
o при образуване на несв. глаголи с наст. [-я-м/ а-м,
след шт, жт]: сетя се ∼ сещам се, видя ∼ виждам;
o при няколко глагола от І и ІІІ спр.: обода ∼ обождам,
глътна ∼ поглъщам;
o при несв. глаголи от ІІ спр. [-явам, -вам]: смутя ∼
смущавам.
Тук грешки не се срещат.
Не се срещат и грешки в това редуване (защото не се схваща
като редуване) в над 150 съществителни на [-ние], възприети от
руски и черковнославянски: смутя – смущение, посещение и др.
Добре е да се запомни, че се реализира в две форми на повелител-
ното наклонение (с правописно узаконена елизия (изпадане) на д):
ям, ядеш ∼ яж,
видя – виж.
2.3. Най-чести отклонения в правописа под влияние

на фонетични фактори
• Да се внимава в правописа с ж, ч, ш, които са истори-
чески меки съгласни, и в правоговора поради диалектни
влияния при думи като следните:
ешелон – поради разподобяване (дисимилация) често
31
се пише а,
час, часа, часовник, случай (влияят Ч и Й),
съжалявам, чардак, чаршаф, чарда.
• Да се избягва смесване
o на наставки -ек и -як след ж, ч, ш и след меки съг-
ласни: свършек, завършек, излишък;
o при изговор и изписване на думи с наставка -ичък:
беличък, чиститък.
• Да се внимава при прилагателни от ср.р. с окончание -е:
овче сирене, срв. овчи каймак, овча кожа
кокоше яйце, срв. кокоши трън, кокоша глава
гъше перо, срв. гъши пух, гъша мазнина
мече убежище, срв. мечи танц, меча лапа, но: мечо
грозде ‘вид билка’
• Да се разграничава съществително от прилагателно име:
бъдеще, бъдещето (същ.) – бъдещо измерение,
настояще, настоящето (същ.) – настоящо писмо.
• Да се прецизира изговорът на случаи като мой, мое (не:
мойо), твое, свое.
• Да не се смесват спреженията на глаголите, тъй като се про-
меня смисълът, напр. II спр., св.в. изоставям, изоставяш →
изоставени машини, захвърлени материали и III спр., несв.в.,
изоставям → изоставян, захвърлян, тъй като носят различен
смисъл: изоставена кола (смисъл на еднократност), често
изостявано дете (смисъл на повторителност).
2.4. Двойни съгласни

Струпване на двойни съгласни в българската дума се среща
в следните случаи.
1. Двойни съгласни се получават на морфемна граница в дадена
дума, когато се „допират“ представка и корен или корен и
наставка и когато крайният звук на единия елемент съвпада с
началния звук на другия – над|давам, воен|на. Удвояват се
съгласните [т, д, с, з], когато са крайни елементи от пред-
ставките, а началната съгласна от корена на думата е същата:
от|тук, зад|дунавски, под|давам се, над|давам. Представките
зад-, под-, над- могат да се свързват с корена на дума, която
32
започва със звук [т] – под|тик, под|точка, над|тичвам. При

изговор се получава обеззвучаване и се изговаря удвоено
[тт]. Но при изписване се отразява различието [д-т], тъй като
водещ е морфологичният правописен принцип.
2. При „допир“ на коренни морфеми в сложни думи [т-д] –
пет|дневен, пет|десет, шест|десет – в изговора протича
асимилация по звучност [дд], която не се отразява писмено.
3. Други представки, които предизвикват графично удвояване,
са завършващите на -з: без|зъб, из|зида, раз|зеленея. При из-
говор се получава асимилация на [с] от тези представки, ко-
гато следва корен на дума, започващ със [с] и се изговаря уд-
воено [сс]: [бес-съдържателен, исскоча, иссипвам, рассъня].
Не се отразява в правописа: без|съдържателен, из|скоча,
из|сипвам, раз|съня.
4. В края на думата се получава удвояване [тт], което се изго-
варя и пише, когато се членуват съществителни от ж.р., кои-
то завършват на -т и към които се прибавя членната морфе-
ма -та [-т+та]: радост|та, и когато се членуват числителни,
завършващи на -т: шест|те, пет|те, двайсет|те. При думи
като мощ, нощ, свещ това струпване не се отбелязва графич-
но (защото щ = шт), отбелязва се само членуването -та:
нощ|та. Във формите за множествено число на тези думи
няма струпване на съгласни: нощ|и, радост|и. Графично не
се използва буквата щ при отбелязване на членувани форми
при думи като пустош|та.
5. Удвояване [нн], което се изговаря и пише, се получава, кога-
то изпада e от наставка -нен при прилагателни имена във
формите им за женски, среден род ед. ч. и в мн.ч.: каме|нен –
камен|на, камен|но, камен|ни. В случаите, където гласната [е]
не изпада, няма удвояване: глинен, глинена, глинено, глинени.
6. Когато от същите прилагателни на -нен се образуват същест-
вителни, отново се появява струпване: ко|нен > кон|ни (със-
тезания); кон|ник.
7. Удвояване на съгласни и в изговора, и в правописа се наблю-
дават при сложни думи: прес|среща, секс|символ, биз-
нес|среща.
8. Удвояване на съгласни се среща в някои собствени имена и
думи от чужд произход: Аллах, Теллалов, Моллов, Анна, молла,
осанна, манна, данни, Сакскобургготски (Сакс-Кобург-Гота).
33
2.5. Правопис на звателни форми

• -йо: Доротея – ДоротеЙО, България – БългариЙО. При
имена на -ея,-ия буквата я се заменя с йо, когато се пише
звателна форма: Доротея – ДоротеЙО.
• -о: Дано, родино, госпожо;
• -ьо: земя – земьо, Петя – Петьо;
• -ю: председателю, царю;
• -е: Велизар – Велизаре, Велизарий – Велизарие, отец Николай
– отче Николае; Иване, Йорданке, господине, княз – княже.
2.6. Изпадане на с от наставка -ски

Изпадане на с от наставката -ски е правописно регламенти-
рано и допустимо, когато думата, от която се образуват прилага-
телните, завършва на следните съгласни:
• -СТ: реформист – реформистки;
• -С: Бургас – бургаски;
• -З: Хаинбоаз – хаинбоазки;
• -Ж: Париж – парижки;
• -Ч: Петрич – петрички, Гринуич – гринуички;
• -Ш: Горни Тръмбеш – горнотръмбешки;
• -Щ: Букурещ – букурещки;
• -Г, но когато се прибавя -ски, протича редуване с Ж: Вол-
га – волжки;
• -К, но когато се прибавя -ски, протича редуване с Ш: вой-
ник – войнишки;
• -Х, но когато се прибавя -ски, протича редуване с Ш: си-
ромах – сиромашки;
• -СК+ СКИ: баск – баски (като прил. баски сепаратисти).
2.7. Правопис на думи на -ея, -ия

• Когато от съществително име, което завършва на -ия, се
образува прилагателно име, я прехожда в а (ия > иа):
матерИЯ – матерИАл – матерИАлен;
бактерия – бактериален
идея – идеален
34
• Особени случаи:
социален, пиано, официален, инициатива
• Изключения:
София > софиянец, християнин, плеяда, одеяло.

Попълнете:
1. Звуковете се делят на...
2. Звукови закони се наричат...
3. Звуковите закони биват...
Обяснете:
1. Дайте примери за действието на исторически звуков закон.
2. Дайте примери за действието на съвременен звуков закон.
Посочете верния отговор.
1. Редукцията на гласни е...
а) съвременен звуков закон
б) исторически звуков закон.
2. Редуването о∼е е...
А) съвременен звуков закон
Б) исторически звуков закон.
3. Изпадането на Ъ от думи и форми на думи е...
4. Промяната на [к, г, х] в [ц, з, с] е...
5. Изпадането на Й от думи и форми на думи е...
6. А) настойник или Б) настоиник;
7. А) свещенник или Б) свещеник.
8. А) стихийност или Б) стихииност;
9. А) гениалност или Б) гениялност;
35
10. А) сияйност или Б) сияиност.

11. А) бесни; Б) бясни [скорости];
12. А) броещо; Б) броящо [устройство];
13. А) десни; Б) дясни [убеждения];
14. А) желязни; Б) железни [прегради];
15. А) ляви; Б) леви [завои];
16. А) тяхни; Б) техни [решения];
17. А) чехски; Б) чешки [производители];
18. А) голями; Б) големи [яйца];
19. А) летни; Б) лятни [горещини];
20. А) свястни; Б) свестни [хора];
21. А) цяли; Б) цели [парчета];
22. А) кафяви; Б) кафеви [тонове];
23. А) телом и духом; Б) тялом и духом;
24. А) светкам; Б) святкам;
25. А) вървяли; Б) вървели;
26. А) четяли; Б) четели;
27. А) извървяни; Б) извървени [пътеки];
28. А) вялостта; Б) велостта;
29. А) вярността; Б) верността;
30. А) цялостта; Б) целостта;
31. [пряспа]: А) преспи; Б) пряспи;
32. [мях]: А) мехове; Б) мяхове.
34. Напишете формите за множествено число на думите:
А) арбитър –
Б) боец –
В) герой –
36
Г) деец –
Д) европеец –
Е) къмпинг –
Ж) твой –
35. Няма допуснати правописни грешки в думите от ред:
А) софианец, плеада, христианин;
Б) инициятива, официялен, пийано;
В) материален, бактериален, италиански.
36. Напишете членуваните форми – пълна и кратка, в ед.ч.:
А) бакалавър –
Б) буквар –
В) зет –
Г) змияр –
Д) катинар –
Е) книжар –
Ж) коняр –
З) минзухар –
И) мощ –
Й) олтар –
К) пазар –
Л) пещ –
М) председател –
Н) свещ –
О) свинар –
П) юбиляр –
38. Напишете глагола в неговата основна форма за 1 л.
ед.ч.сег.време:
А) сечете –
Б) печи –
В) тъчем –
Г) можеш –
37
38
ГЛАВА 3.
ТРАНСЛИТЕРИРАНЕ
НА БЪЛГАРСКИ ИМЕНА
В тази глава се разглеждат правилата за транслитериране на

български имена, като се използва латинизирана версия.
Наредба № 3/ 26.10.2006 г. регламентира системата за транслите-
рация на българските географски имена на латиница. Предлага се авто-
матичен превод на тези имена: http://transliteration.mdaar.government.bg/.
Регламент:
Българска Латинизирана Ф, ф > F, f
азбука версия Х, х > H, h
А, а > A, a Ц, ц > Ts, ts
Б, б > B, b Ч, ч > Ch, ch
В, в > V, v Ш, ш > Sh, sh
Г, г > G, g Щ, щ > Sht, sht
Д, д > D, d Ъ, ъ > A, a
Е, е > E, e Ь, ь > Y, y
Ж, ж > Zh, zh Ю, ю > Yu, yu
З, з > Z, z Я, я > Ya, ya
И, и > I, i Внимание!
Й, й > Y, y дж > dzh
К, к > K, k Добруджа > Dobrudzha;
Л, л > L, l ьо > yo
М, м > M, m Васильово > Vasilyovo;
Н, н > N, n йо > yo
О, о > O, o Змейово > Zmeyovo;
П, п > P, p -ия (в края на думите)
Р, р > R, r > -ia:
С, с > S, s София > Sofia;
Т, т > T, t По традиция: България
У, у > U, u > Bulgaria.
Транслитерират се номенклатурни географски термини –
част от географско име.
39
При транслитериране на съставни географски имена главни-

те и малките букви се предават според българския правопис.
Съставките град, село, езеро и пр. от словосъчетанията в тези
случаи се изписват с малка буква.
1. град > grad:
Асеновград >Asenovgrad,
2. езеро > ezero:
Урдини езера > Urdini ezera,
3. залив > zaliv:
Варненски залив > Varnenski zaliv,
4. котловина > kotlovina:
Доспатска котловина > Dospatska kotlоvina,
5. низина > nizina:
Горнотракийска низина > Gornotrakiyska nizina;
6. остров > ostrov:
Змийски остров > Zmiyski ostrov;
7. планина > planina:
Стара планина > Stara planina,
8. плато > plato:
Стралджанско плато > Straldzhansko plato,
9. поле > pole:
Пловдивско поле > Plovdivsko pole,
10. проход > prohod:
Върбишки проход > Varbishki prohod,
11. равнина > ravnina:
Дунавска равнина > Dunavska ravnina;
12. река > reka:
Бяла река > Byala reka,
13. село > selo:
Големо село > Golemo selo.
Когато думите северен, южен, източен, западен, центра-
лен влизат в състава на географското име, те се транслитерират по
същия начин.
Ако са в началото на името, се пишат с главна буква.
1. западен > zapaden:
Западни Родопи > Zapadni Rodopi,
2. източен > iztochen:
Източни Родопи > Iztochni Rodopi;
40
ГЛАВА 3. Транслитериране на български имена
3. северен > severen:

Северна България > Severna Bulgaria;
4. централен > tsentralen:
Централен Балкан > Tsentralen Balkan;
5. южен > yuzhen:
Южна България > Yuzhna Bulgaria.
Географски термини, които не са част от географското име,
се превеждат според правилата на съответния език:
нос Емине > Cape Emine (англ.), Cap Emine (фр.).
Когато трябва да се транслитерира небългарско име с латин-
ски произход, то се изписва на латиница според оригиналното му
име: Томпсън > Thompson.
Когато името е небългарско и е от друг произход, но пред-
ставлява географско название, то се изписва съгласно със системата
за транслитерация на съответния език на латиница: Тотлебен >
Totleben.

Попълнете:
1. Не се означава звукова стойност с буквата...
2. Транслитерацията на
А) Бургаски залив е...
Б) Горна Оряховица е...
В) Горнотракийска низина е...
Г) Долно Ново село е...
Д) Дяволска река е...
Е) Елено-Твърдишка планина е...
Ж) Еленска котловина е...
З) Западна Стара планина е
И) Златни пясъци е...
Й) Змийски остров е...
К) Йовковци е...
Л) Крумовград е...
М) Леденото езеро е...
Н) Мала планина е...
О) Мусаленски езера е...
41
П) Пазарджик е...
Р) Провадия е...
С) Ришки проход е...
Т) Северна България е...
У) Синьо бърдо е...
Ф) Стара река е...
Х) Твърдишки проход е...
Ц) Централен Балкан е...
Ч) Шуменско плато е...
Ш) Южна България е...
Щ) Ямболско поле е...
3. Напишете звателни форми от думите:
А) България –
Б) Велизар –
В) герой –
Г) госпожа –
Д) земя –
Е) Иван –
Ж) княз –
З) Мария –
Обяснете:
1. Какви процеси протичат при прилагателното волжки (от
Волга), пражки (от Прага).
Посочете верния отговор.
1. Посочете реда, на който са изписани членуваните форми
на думите съгласно с книжовноезиковите правила.
o свещта, олтарят, букварят, юбилярят;
o свеща, олтарът, букварът, юбилярът;
o свещта, олтарът, букварът, юбилярят.
2. Посочете вярното изписване:
2.1. натдавам – надавам – наддавам
2.2. военна машина – воена мощ
2.3. потдавам се – подавам се – поддавам се
2.4. задунавски – затдунавски – заддунавски (райони)
2.5. потик – подтик – поддик
2.6. потточка – подточка – поточка
2.7. петдневен – петневен – педневен (срок)
42
ГЛАВА 3. Транслитериране на български имена
2.8. шестдесет – шездесет – шесдесет (години)

2.9. безъб – беззъб – бесзъб (човек)
2.10. безсъдържателно – бессъдържателно – бесъдър-
жателно (изказване)
2.11. младостта или младоста
2.12. петте – петтях – педте (книги)
2.13. нощта – нощът – нощта
2.14. каменно – камено (цвете)
2.15. глинено – глиненно (изделие)
3. Словосъчетанието, в което не е допусната правописна греш-
ка, е:
А) бъдещо измерение
Б) овчо мляко
В) настояще писмо.
4. Подчертайте формата на думата, която се препоръчва от кни-
жовноезиковата норма:
А) живущ / живеещ
Б) учащ / учещ
В) служещ / служащ
5. Подчертайте словосъчетанието, което се препоръчва от кни-
жовноезиковата норма:
А) пряки влияния / преки влияния
Б) десни убеждения /дясни убеждения
В) ляви завои / леви завои
Г) желязни прегради / железни прегради
Д) техни решения / тяхни решения
6. Редът, в който думите са написани в съответствие с право-
писните препоръки, е:
А) по-човек, по-юнак, по-майстор;
Б) най-обичам, по-харесвам, най-харесвам;
В) по-бърз, по-силен, по-висок.
43
44
ГЛАВА 4.
ПРАВОПИСНИ ОСОБЕНОСТИ
ОТ ГРАМАТИЧЕН ХАРАКТЕР
4.1. Спрежение на глаголите

Спрежение се нарича образецът, по който се спряга опреде-
лена група глаголи. Според сегашната основа на глаголите в бъл-
гарския език се различават три спрежения.
• Глаголи от първо спрежение са онези, които в 3 л. ед.ч.
завършват на е, напр. той четЕ. В 1 л. мн.ч. формата на
тези глаголи е ние четем.
C Най-често колебание е т.нар. мекане в 1 л. мн.ч. – четеме.
• Глаголи от второ спрежение са онези, които в 3 л. ед.ч.
завършват на и, напр. той седИ. В 1 л. мн.ч. формата на
тези глаголи е ние седим.
C Най-често колебание е т.нар. мекане в 1 л. мн.ч. – говориме.
• Глаголи от трето спрежение са онези, които в 3 л. ед.ч.
завършват на А, напр. той рисува. В 1 л. мн.ч. формата
на тези глаголи е ние рисуваме.
Да се запомни!
• І спр.: пея, пее; пеем
• ІІ спр.: мисля, мисли; мислим
• ІІІ спр.: рисувам, рисува; рисуваме
• NB: изоставя, -иш (ІІ спр.): изоставена работа (еднок-
ратно), но: изоставям, -яш (ІІІ спр.): изоставяна работа
(многократно).
4.2. Особености при глаголите

В българския глагол се отделят шест граматични катего-
рии: лице, число, залог, вид, време, наклонение. Категорията лице
различава три лица и две числа.
Колебания се отчитат при избора на членни форми за 1 л.
мн.ч. на глаголите от I и II спрежение. В 1 лице мн.ч. тяхното
45
окончание е -м: пишем, четем, пеем, играем, ходим, говорим,

въпреки че в разговорността често се реализира [-ме], от една
страна, поради фактори, свързани с благозвучието, и от друга
страна, поради влиянието на окончанието -ме за 1 л. мн.ч. на го-
лемия клас глаголи от ІІІ спрежение: стреляме.
В българския език според традиционната граматична теория
обаче има също и:
• безлични глаголи (гърми, вали, има, няма, при които мо-
же да се изведе формално лице „то“, такива глаголи имат
форми само в ед. ч.), които означават действия и състоя-
ния като природни явления, човешки състояния (дост-
рашее ме, спи ми се), липса или наличие (има, няма);
• глаголи, които реализират само форми в множествено
число – насядаме, налягаме;
• възвратни глаголи (пиша си, обличам се) с частиците се,
си, които се пишат разделно от глагола.
Страдателните залогови форми се образуват със съм + стра-
дателно причастие (съм написан).
Видът на глагола бива свършен и несвършен (да напиша и
пиша).
Има двувидови глаголи: сервирам, копирам, реагирам. Мно-
го често при тях се наблюдава добавяне на представки и наставки,
например вмъкване на -в-: пенсионирвам, откопирвам, отреагир-
вам, което може да се обясни със системността в езика при изразя-
ване на завършеността или процесуалността на действието, която
присъства обикновено несъзнателно у носителите на езика. Но нор-
мата не приема подобни употреби във високите регистри.
Граматичните времена в традиционните описателни грама-
тики са девет (четири абсолютни и пет относителни), но във все-
кидневието реално не се употребяват всичките времена.
Наклоненията са четири: изявително, преизказно, повелител-
но, условно. От тях преизказното е специфично несвидетелско.
• Дълги години съществуваше дублетност, които книжов-
ната норма допускаше при глаголи като ползувам, участ-
вувам, чувствувам. През годините се наложи краткият
вариант – ползвам, участвам, чувствам. Това не означа-
ва, че форми като чувствувам, ползувам и под. са забра-
нени: в съвременния език те са натоварени да изпълняват
46
ГЛАВА 4. Правописни особености от граматичен характер
стилистични функции според авторовия избор.

• Колебания се наблюдават при глаголи на -увам: комплек-
тувам, валцувам или комплектовам, валцовам, поради
силното влияние на тези думи от руски, и при техни произ-
водни: отглаголни съществителни – комплектуване, вал-
цуване, и прилагателни – валцуван, комплектуван. Пре-
поръчителни от книжовната норма са формите на -ува-.
• При причастията една стара форма на сегашното деятел-
но причастие – живущ, се е настанила упорито и се упот-
ребява вместо препоръчителната живеещ. Сходно е и
служащ вм. служещ. Такива форми, но приети в кни-
жовния език, са входящ, изходящ, приходящ.
4.3. Дублетност при предлози
4.3.1.Удвояване на предлозите в и с
Общо правило: Предлозите в и с се удвояват пред думи с на-
чално:
• В/Ф: във водата, във Франция;
• С/З: със сетни сили, със зелени очи.
o Когато върху тях пада логическото ударение, напр.
Със или без него – пак ще свършим работата.
• Пред число, числов израз, сложни прилагателни с начал-
ни В, Ф, С, З, но които са представени съкратено, чрез
съответните числа, в текста: във ІІ направление, във 2.
Клас, във 2-и взвод, със 7 малки прасенца, със 70 дни га-
ранция, със 100-годишна история.
• Пред абревиатури с начални В,Ф, С,З: във ВАК, във ВиК,
във ФИФА, със САЩ, със ЗОП (Закон за обществени по-
ръчки).
• Пред буква, дума, съкращение на дума, абревиатура с на-
чални F, V, W, S, Z: във F, във FBI, във Wörter und
Wendungen, със CV, със Zanussi, със SOS, със SAVE.
• При струпване (изброяване) на предлози: със или без
джоб; във, и, или извън границите.
• В заглавия: Около или във Европа?...
• При рубрикиране, изброяване, в библиографски данни:
47
Да се направи оглед и инвентаризация във:

а) класните стаи;
б) коридорите...
Да се проведат консултации със:
o кметовете;
o общинските съветници;
o специалистите...
• Предлозите во, со са останали в няколко архаизирани и
диалектни израза: во веки веков, во време оно, во истину,
во истина (воистина, РБЕ), во имя Отца, Сина и Света-
го Духа; со кротке, со благо; со страхом Божим.
4.3.2. Дублетност при други предлози

Дублетност се среща при предлозите сред – среди, посред –
посреди, отсред – отсреди, но в книжовния език се е наложила
употребата на съкратените форми сред, посред, срв. Сред вирусните
заболявания има много тежки като полиомиелита; Посред нощ се
разнесоха писъци. Останалите форми са стилистично натоварени,
употребата им е възможна в единични случаи, обикновено в худо-
жествени произведения, фолклорни записи, паремии: Поболя се бяла
Райка/ среди нощи, полунощи (Нар. песен), Чужд кон среди водата
се взима (Нар. поговорка), След горещия вчерашен ден сега посреди
нощ небето се събра със земята: падна гъста тежка мъгла (А.
Страшимиров), Отсред зима е заговорил за морето, Хей, ставай! –
вика пак бащата отсреди двори, на колата... (П. К. Яворов).
Дублетната двойка подир – подире има разговорен харак-
тер, срв. Заредили се леха подир леха (А. Каралийчев). Предлогът
подир е следван от съществителни имена – подир учителката,
подир месец, и от пълните винителни форми на местоименията –
подир мене, подир тях. Предлогът подире се свързва с кратките
дателни форми на личните местоимения – подире ми, подире им,
подире ни.
Предлози дублети са зарад и заради, срв. Ела заради мен,
Той изпи виното не заради вкуса му, а заради малко кураж и крас-
норечие (Й. Радичков). Тази форма се препоръчва в книжовния
език, използва се последователно в писмената практика и е стилис-
тично неутрална. В разговорността по-често се употребява зарад,
среща се в художествени произведения, срв. Тя не знае как се
48
състари в тия дни и нощи зарад нея (Бл. Димитрова), С враг врагу-
вам – мяра според мяра, / с благ благувам – вяра зарад вяра (П. К.
Яворов). В някои случаи предлогът зарад е синоним на за, но в
съвременния език подобни примери почти не се срещат, срв. Под
овошки плодни спира/ градинарят и събира/ жълти круши, дюли
златни зарад зимни дни благати (Ем. Попдимитров).
При дублетната двойка около – окол като архаичен се схваща
предлогът окол, срв. Окол топлото огнище обич топла грее (Ел.
Пелин), До Пловдив е около 65 минути път.
Наречие по произход, предлогът като се употребява и като
съюз, а с формата кат – срещана обикновено в поезията за запазва-
не на ритъма, образува дублетна двойка, срв. Самотно над своята
бездна надвесен, / изглежда като спрял водопадът (К. Христов).
При дублетите пред и преди е налице развитие на специали-
зирано изразяване: пред – за пространствени отношения, срв. пред
масата, пред хипермаркета, а преди – за темпорални отношения,
срв. преди време, преди години.
4.4. Употреба на пълни и на кратки членни форми при

имена от мъжки род
Сред граматичните особености на същ. м.р.ед.ч. са техните
членни форми: пълната – -ът, -ят, и кратката – -а, -я.
Употребата на пълни членни форми зависи от синтактична-
та позиция на думата в изречението: когато членуваното име е под-
лог или сказуемно определение към подлог.
Практическото правило е следното:
• ако съществителното (или словосъчетанието от прилага-
телно и съществително) може да се заменя с местоимени-
ето той, тогава се пише пълната членна форма:
Романът (= той) стана бестселър.
Последният роман (= той) стана бестселър.
Кой е последният роман (= той)?
Романът „Шифърът на Леонардо“ става най-
хитовият бестселър.
Пълна членна форма се реализира и в случаи, когато името е
самостоятелно употребено в заглавия на книги, филми и пр.:
Капиталът, Железният светилник, Колекционерът.
49
Когато подобно заглавие е употребено в рамките на изрече-

нието и не е подлог (или сказуемно определение), то се членува с
кратка членна форма, напр.
В „Капитала“ К. Маркс разглежда икономическите отно-
шения.
• Кратки членни форми се реализират във всички остана-
ли случаи (при функция на пряко или непряко допълне-
ние, след предлози), когато в изречението се заменя съ-
ществителното с местоимението него, го, напр.
В „Капитала“ (в него) К. Маркс разглежда икономическите
отношения.
• При прозвища и прякори на лица се реализира кратка
членна форма: Иван Бухала, Петър Кривия.
• При имена на местности според местната традиция може
да се реализират и само кратки, или само пълни членни
форми, но повечето от тях са с кратка членна форма:
Хисаря, Юндола, Предела, Леденика, Хисарлъка, Превала,
Предела, Джендема, Лонгоза, Долът.
• Ватикан, Анадол се членуват по общото правило:
Ватиканът излезе със съобщение.
Посетих Ватикана.
Анадолът е особен район.
Прекосих Анадола.
• Прозвища и прякори от мъжки род, ако са членувани, се
пишат само с кратка членна форма независимо от син-
тактичната си позиция в изречението: Петър Моканина,
Лазар Дъбака.

при граматичната категория род
Граматичната категория род в българския език различава три
рода – мъжки, женски и среден, например мъж, жена, дете.
Тази категория е исторически променлива. Например в ста-
робългарския език думи като вечер, жар, кал, вар, прах са били
съществителни от мъжки род. Следата за това се открива в поздра-
ва Добър вечер! или в името на празника Бъдни вечер.
От мъжки род е думата аташе: културен аташе, но в разго-
50
ворността често се употребява като същ. от ср.р. – културно ата-

ше, по аналогия с думи като дете, море, цвете, които са от ср.р.
Съществително от ж.р. е мебел – мека мебел.
В други случаи поради прехода на името от един граматичен
род към друг се проявява явлението дублетност: прахът/прахта,
газът/газта. В момента колеблив е изборът на род в двойката га-
зът/газта: природният ресурс, е от граматичен м.р. Казваме при-
роден газ. Обработеният продукт е от ж.р. Казваме Свърши ми газ-
та (на печката, на колата).
В езика ни има съществителни от общ род: роднина, хайма-
на, лапнимуха, което означава, че могат да се съгласуват с прилага-
телно според обекта, който назовават, например една роднина и
един роднина.
Колеблива е практиката по отношение на думата колега.
Вярно е, че има и съществително от женски род – колежка, но във
високия стил на книжовния език се предпочита употребата на съ-
ществителното в общ род – един колега и една колега.
Предпочитание се дава също на съществителните от мъжки
род, които означават длъжности, звания, независимо че се отнасят
до лица жени: професор, министър, ректор.
В класификаторите за длъжности и професии тези съществи-
телни се дават в м.р. Вярно е, че някои от тези съществителни ня-
мат съответен корелат в ж.р.
Но има и още един фактор: употребата на съществителните
от женски род се свързва с представите и нагласите за престиж-
ност/непрестижност. Например според някои носители (вкл. и но-
сителки) на българския език названия като директорка, деканка,
професорка, ректорка, президентка звучат непрестижно, което е
причина да се избягват. Употребата на подобни съществителни е
натоварена с допълнителни смисли като ироничност и несериоз-
ност, които идват от разговорността или от внушенията и употре-
бите във вестникарския език. Погледнато обективно, това са не-
строго езикови фактори: нищо не пречи да се използват в неутрал-
ни смисли съществителните от ж.р.: министърка, професорка.
Тя е страхотен журналист.
Препоръка: Тя е страхотна журналистка.
51

при категорията определеност
Граматичната категория определеност, която говорещият
използва, за да изрази познатост/ известност на обекта от съобще-
нието, е свързана при употреба с някои колебания.
Често се пропуска членуването при несъщински имена:
Обадиха се от Министерство на просветата вместо
Обадиха се от Министерството на просветата;
Депутатите влязоха в пленарна зала вместо Депута-
тите влязоха в пленарната зала,
Пленарна зала беше празна вместо Пленарната зала
беше празна.
От друга страна, често се прекалява с употребата на членува-
ни форми особено в преводни текстове:
Днес се разпространяват новите форми на информи-
раност вместо Днес се разпространяват нови форми
на информираност.
Правопис:
• удвояването на [т] при съществителни от ж.р. на -ост:
младост – младостта, радост – радостта
• съществителните от ж.р., които завършват на -щ, когато
се членуват, се изписват като
мощта, пещта, свещта.
• за същ. пустош – пустошта не се използва графемата щ.
При имената от м.р. е налице пълна и кратка членна форма
според синтактичната им позиция в изречението, с която се изразя-
ва категорията определеност (вж. употреба на пълни и кратки
членни форми при имена от м.р.).
живопис – живописта
но:
стъклопис – стъклописът
ръкопис – ръкописът
52

при категорията число
Съществителните имена притежават и граматичната катего-
рия число: единствено и множествено.
Има обаче имена, които са само в единствено число като:
• абстрактни понятия (героизъм),
• събирателни (студентство),
• вещества (азот),
• съществителните собствени.
Също има и съществителни, които са само в множествено
число –
• топоними (Анди, Алпи, Родопи), мощи, макарони, очила,
данни, трици и пр.
Има и няколко думи, които в старобългарски са били в двойнс-
твено число – врата, уста, и следи от това се намират в изразите
железни врата, отворени врата, закрити врата
или
Устата ви много знаят.
Тези остатъци не могат да се приемат за грешки, въпреки че
са изместени от съвременните им форми за мн.ч.
• Думата евро няма форми за мн.ч.
4.8. Бройни форми в българския език

• след числително бройно име + съществително име за
не-лице:
два стола, два нови удобни стола;
десет учебника, десет използвани учебника;
5 ротвайлера;
101 далматинеца – подвижното е се запазва, срв. мно-
го далматинци;
два косъма – подвижният ер за запазва, срв. много
косми;
• след наречия за малко количество колко, толкова, няколко:
няколко самолета, няколко ремонтирани самолета;
колко хляба;
53
• при съгласуване – сто двайсет и едно хиляди деца, сто

четиридесет и един хиляди самолета;
• литър: два литра, пет литра;
• метър: Коридорът е дълъг десет метра, но: На щанда са
изложени 10 различни метъра.
При имена за лица винаги се реализира обикновеното мно-
жествено число – пет, петима, седем ученици.
Това правило позволява да се разграничи съществителното,
което означава лице, от съществителното, което означава не-лице:
два офицера (пешки) и два(ма) офицери (лица);
два члена от закона и двама членове на съвета.
• Изрази като банкова сметка в лева, депозит в лева и др.
под. се разминават с книжовната норма.
4.9. Особености на прилагателните имена

Особеност откъм род и число на прилагателните имена е, че ня-
кои не се променят по род (късметлия човек) и по число (сербез човек).
Има една група от прилагателни, които са в условия на дуб-
летност – екологически и екологичен, академически и академичен,
магичен и магически.
При част от тях значенията са се изяснили – икономичен чо-
век и икономическа политика, екологичен въпрос, но екологична
(качественост на политиката) и/или екологическа (относителност)
политика, практично решение и практическо решение.
При наличие на дублетност от такъв характер предимство се
дава на кратката форма, която е изконно българска – академичен
съвет, факултетен съвет, но студентски съвет.
Прилагателните, образувани с наставка -и (кокоши, овчи,
крави, катеричи), в среден род приемат окончание -е: краве мляко,
овче сирене, катериче скривалище.
4.10. Особености при местоименията

Местоименията в българския език се разделят на девет гру-
пи: лични, притежателни, възвратни, показателни, въпросителни,
относителни, неопределителни, отрицателни, и обобщителни.
Личните имат лице, число и остатъци от падежни форми,
54
кратки и пълни форми: аз, мен/мене, ме, ми.

Възвратните се разделят на лично възвратно (себе, си) и на при-
тежателни (свой, си). Колебанията се наблюдават при употреба на
кратките форми – Познавам жена си (своята жена) и Познавам жена
ми (моята жена). По-добре да се употребява възвратното местоимение.
Понякога се стига до нарушаване на смисъла, вместо – Той покани
много приятели на партито си (своето парти) се казва Той покани
много приятели на партито му (неговото парти, тоест на друго лице).
При въпросителните местоимения се наблюдава конкуренция
в разговорността между кой и кого: На кой да кажа? Кой да попи-
там? и На кого да кажа? Кого да попитам? Книжовната норма
препоръчва вторите варианти.
Неопределителните местоимения със съставка еди- и -годе се
пишат полуслято: еди-що си, що-годе, а тези с частицата да е – раз-
делно (що да е). Отново в разговорността се отчита конкуренция меж-
ду някой и някого – Питай някой и Питай някого и отново нормата в
официалния стил препоръчва втория случай. Колебания има в случаи
на съюзни връзки с който/когото, при които не се отчита категорията
одушевеност, напр. Двигателят, към когото – вм. КОЙТО – се пуска
ток на импулси (двигателят не е одушевен предмет, не е лице).
При отрицателните местоимения най-чести правописни и
правоговорни грешки се допускат при ничий компютър в ед. ч. и
ничии компютри в мн.ч.
4.11. Особености при наречията

Част от наречията са стари падежни форми – снощи, от-
страни. Колебания се наблюдават при изписването им.
Наречията, образувани от глаголи, се изписват полуслято – иди-
дойди, току-речи, степенуваните – по-високо, най-сетне, слято – тоест.
4.12. Особености при числителните имена

При числителните имена, които се разграничават като коли-
чествени (бройни) и качествени (редни), следва да се припомни, че
бройното един има форми за род и число (една, едно, едни), а две –
за род (два).
В практиката се наблюдава колебание при съгласуването, ко-
гато цифрата е голяма. Правилното съгласуване е спрямо същест-
55
вителното, към което се отнася числото – сто двадесет и един хи-

ляди лева, сто двадесет и една хиляди единици, сто двадесет и
едно хиляди деца.
Или например: Върнаха ми ресто 21 стотинки.
Препоръчителна е употребата на мн.ч. на съществителното.
Има съществително х/иляда, една х/иляда, но пет х/иляди, то-
ест налице са форми за ед. и за мн.ч, така както има и съществител-
но стотица/стотици.
Има и числителни, които се интерпретират поради наличието
на род и на число, като съществителни – хил/яда, милион, милиард,
срв. много милиони, много милиарди.
Числителните могат да се членуват – петте, стоте, двес-
тате (двестата), тристате (тристата), четиристотинте и т.н.
ученици, тоест при числителните, които завършват на -т, с приба-
вяне на членната морфема се получава удвояване на [т], което е
добре и да се произнася.
Некнижовни са форми като петтях.
Бройните за приблизителност от типа един-два се изписват
полуслято.
Приблизителност се изразява със суфикс -ина: стотина, ко-
ето може да се изпише с число дефис и наставка: 100-ина.
Числителните половин (килограм) и четвърт (круша) са
всъщност съществителни.
В българския език има и мъжколични числителни – двама,
трима, двоица, троица, двамина, седмина.
Числителното може да бъде съставка на прилагателно, и тук
възможностите за изписване са няколко: петлистен, първостепе-
нен, 5-листен, 3-годишен, 40-тонен, 156-метров, сто осемдесет и
пет килограмов.
При наречия, които са от числителни, следва да се внимава в
краесловието, поради автоматично действащото обеззвучаване –
триж, дваж, веднъж.
Изговорът [седъм, осъм, хилядо, мильон, милярд, дваесе,
двайсе] не е приет за книжовен.
Дублетни форми са числителните от 11 до 49, които имат и
кратки варианти – единадесет и единайсет, двадесет и двайсет,
тридесет и трийсет, четиридесет и четирийсет (-есет и -йсет),
напр. четиридесетгодишнина и четирийсетгодишнина.
56
4.13. Учтивост
При изразяване на учтивост минали страдателни причастия и
прилагателни се съгласуват с подлога:
Вие сте добър,
Вие сте излъган,
Вие сте добра,
Вие сте назначена.
Еловите причастия (миналите деятелни причастия) се съгла-
суват с местоимението, тоест те винаги са в мн.ч.:
Вие, г-н Иванов, сте казали на журналиста, че ме няма.
Вие, г-жо Иванова, сте казали на журналиста, че ме
няма.
Правописът на думи за титли, звания, длъжности, професии
и пр. в началото на изречение и при обръщение и адресиране е рег-
ламентиран. В посочените позиции те се пишат с главна буква:
До Директора на...;
Уважаеми г-н- Директор,...;
До Министър-председателя на...;
Уважаеми г-н Министър-председател,...
В дипломатическия език титулуването и обръщението към ви-
сокопоставени лица е Негово Превъзходителство и Ваше Превъзхо-
дителство. В писмени текстове се изписват с две главни букви.

Попълнете.
1. Пълни или кратки членни форми на съществителните.
(вандализъм) _______________________ е поведение, при
което (човек) ______________ безкористно обезобразява създаде-
ното от него (сам) ____________________ и природата. Думата
„безкористно” стъписва, но е задоволително точна – полза от дейс-
твието си (извършител) _____________________ видимо няма.
Сиреч (вандализъм) _____________________ е нещо като изкуство
за изкуството, разрушение заради самото разрушение.
Г. Данаилов. За Жан-Жак Русо и други глупости. С., 1997.
57
Процес___ за първоначално зареждане е серия от стъпки за

събуждане на машината след включване на енергозахранването.
Процес___ започва със стартиране на програмите POST.
Един от главните центрове за развитие станал Универси-
тет___ Бъркли в Калифорния.
Един от основните принципи е принцип___ на информаци-
онна откритост, който се спазва максимално в UNIX.
Всяка такава процедура разполага аргумент___ на необхо-
димото място.
Към тези програми се отнася команден___ процесор, ком-
пилатор___, редактори___, програмата за обработка на
текст________ и утилити за работа с файлове.
2. Основната форма за 1 л. ед.ч. сег. време от глаголната форма
сечете е...
печи е...
тъчем е...
можеш е...
6. Формата за несвършен вид на глагола изям е...
7. Формата за несвършен вид на глагола изрия е ...
8. Формата за несвършен вид на глагола купя е ...
9. Формата за несвършен вид на глагола блокирам е...
10. Формата за несвършен вид на глагола дам е ...
Посочете вярното.
1) Думи БЕЗ допусната правописна грешка са на ред/редове:
А) брезент, конвейер, фоайе, райе
Б) отностно, опасно, съвмесно
В) посланник, свещенник, избранник
Г) турнадо, термус, цунами
Д) безисходица, иземвам, претпоставям
Е) инженер, технофоб, самодеец
Ж) претседател, аранжор, каскадьор
З) физзарядка, уебсайт, чамсакъз
И) тенджера, юрисконсулт, юзър
К) пуберитет, юриспруденция, юзър
Л) копарка, уборка, съжеление
58
М) компютеризирвам, сформирам, проанализирам

Н) компютризирвам, изкристализирам, отсервирвам
О) компютризирам, пенсионирам, пререгистрирам.
2. Думи БЕЗ правописна грешка са на ред:
А) надбягал, разказал, доказал
Б) пренесал, отнесал, донесал
В) рекал, излъгал, довлякал.
3. В кои от посочените глаголни форми е допусната правописна
грешка?
А) въплащаваме, съжеляваме
Б) четеме, говориме, казваме
В) играем, живеем, люлеем.
4. Прилагателното от името Бургас е:
А) бургазки
Б) бургаски
В) бургазски.
5. Прилагателното от името Париж е:
А) паришски
Б) парижски
В) парижки
Г) паришки.
6. Прилагателното от съществителното будист е:
А) будистки
Б) будистски
В) будиски.
7. Подчертайте израза, който се препоръчва от книжовноезико-
вата норма.
• Ако казваме сто и една котки, сто и един коня, тогава
трябва да казваме...
А) сто и един далматинци
Б) сто и един далматинец
В) сто и един далматинеца.
• Вие сте…
А) родили 5 деца, доволни ли сте?
Б) родила 5 деца, доволни ли сте?
В) родила 5 деца, доволна ли сте?
Г) родили 5 деца, доволна ли сте?
59
• Банковата сметка е...

А) в български лева
Б) в български левове.
• В аудиторията са поставени...
А) 20 нови и удобни стола
Б) 20 нови и удобни столове.
• С тази „Чесна“ направих...
А) 35 летателни часа
Б) 35 летателни часове.
• Във фермата се отглеждат...
А) 103 расови коне
Б) 103 расови коня.
• По улицата забелязах...
а) 5 неидентифицирани пакети
б) 5 неидентифицирани пакета.
• Предстои смяната на...
А) 35 хиляди паспорта
Б) 35 хиляди паспорти.
• Във форума бяха зададени...
А) хиляда сто и един въпроса
Б) хиляда сто и един въпрос
В) хиляда сто и един въпроси.
• В аудиторията влязоха...
А) двама студента
Б) двама студенти.
• Тази година...
А) 101 ученика получават стипендии за отличници.
Б) 101 ученик получават стипендии за отличници.
В) 101 ученици получават стипендии за отличници.
• На работа не се явиха...
А) пет работника
Б) петима работника
В) пет работници
Г) петима работници.
60
ГЛАВА 5.
ГЛАВНИ БУКВИ
Главните букви се използват за разграничаване. Разгранича-

ването се класифицира като:
а) морфологично – за да се различат съществителни собстве-
ни от съществителни нарицателни имена,
б) синтактично – за да се различават изреченията едно от
друго, но тук се включват и употребата им след препинателните
знаци и знаците за графично оформяне на текста,
в) стилистично – за да различат един стил от друг,
г) графично – свързано с оформяне на целия текст.
5.1. Морфологична употреба – основни ориентири

Всяка назована същина, която се схваща като „лично“ име, се
пише с главна буква.
Собствените имена се разграничават на същински и несъ-
щински. Под същински имена се разбират личните имена, прези-
мената (бащино и фамилно), прозвищата и прякорите, псевдоними-
те на хора (условията са регламентирани в Закона за гражданската
регистрация, вж.); също и на литературните персонажи, имената на
богове и герои от митологията, на олицетворени същини, на жи-
вотни. Тези същински имена могат да бъдат както едносъставни,
така също и словосъчетания.
5.1.1. Най-чести колебания

• При двойните лични имена и презимена се изписва съе-
динителна чертица (дефис), а не тире: Севдалина-Соня
Иванова-Петрова.
• При преход от лично име към съществително нарицател-
но, например Джаул → джаул (мерна единица).
• Някои имена, които завършват на -(ов)ци като наполео-
новци, донжуановци, се употребяват преносно въз осно-
ва на аналогия с изходното име (Наполеон, Дон Жуан).
61
Тогава се пишат с редовна (малка) буква.

• Прозвища и прякори от мъжки род, ако са членувани, се
пишат само с кратка членна форма независимо от син-
тактичната си позицията в изречението: Петър Мокани-
на, Лазар Дъбака.
• Същински имена словосъчетания се пишат с начална
главна буква, например Блестящия мозък. Ако пред тях
има лично име, и то се пише с главна буква, например
Иван Блестящия мозък.
• При малък брой имена – известни исторически личности
и литературни герои – предпоставените приложения са
се слели с името и се схващат като част от него. Тогава се
пишат с главна буква, срв. Баба Тонка, но баба Илийца
(героиня от разказа на Ив. Вазов „Една българка“), Бачо
Киро, но бачо Петър, Бай Ганьо, но бай Георги, Отец
Паисий, но отец Викентий. Приложение може да има и
след името и също да се схваща като част от него, напри-
мер Йоан Екзарх, Настрадин Ходжа. Приложения с ду-
ми като син, баща, старши, младши, ага, войвода, паша и
под. се пишат с малка буква, полуслято или разделно:
Александър Дюма-баща, Джоунс-младши, Сирма войво-
да, Капитан Петко войвода, Али паша.
• Служебни думи (частици, членни форми, предлози) меж-
ду имената се пишат с редовна буква: Леонардо да Винчи,
Рио де Жанейро. С главна буква се изписват само когато
името започва с тях: Фон Караян, Д’Арк. Чуждоезични
имена със съставка бен се изписват разделно от името:
Бен Елиезер, Бен Ладен. Чуждоезични имена със съставка
мак се изписват слято с името с една главна буква: Мак-
бет, Макдоналдс, Макферсън.
• Имена с апостроф след главно О и шпация се пишат с
главна буква: О ’Брайън, О ’Хара, О ’Грейди.
• Прилагателното света/свети се пише с главна буква в
няколко случая, установени в културната традиция –
Свети Дух, Света Троица, Свети Седмочисленици. Кога-
то е първа дума от несъщинско собствено име, то се из-
писва с главна буква – църква „Свети Георги“, остров
Света Елена. Това се отнася и за преводните сан, санта,
62
ГЛАВА 5. Главни букви
сен, сейнт и т.н. Във всички останали случаи се пише с

малка буква (изключение са религиозните текстове) –
Отнасям се с особено уважение към иконата на свети
Георги. Книжовната норма препоръчва съкращение св.св.
с изговор свети(те) в случаите, когато се отнася до два-
ма светии, например свети(те) Кирил и Методий, све-
ти(те) Константин и Елена. Често допускана грешка в
правописа на съкращението е поставянето на две главни
букви вместо само начална главна буква в позициите, къ-
дето е необходимо – Св.св.
5.1.2. Правопис на прилагателни имена, получени

от същински собствени имена
• Прилагателни, образувани с наставка -ски, се пишат с
малка буква: вазовски стих, ботевска душевност, и
слято, когато са двусъставни: кралимарковски дух (Кра-
ли Марко), байганьовски характер (Бай Ганьо).
• С главна буква се пишат Димитровска задушница, Пет-
ровска задушница и др. под., защото са имена на празници.
• Притежателни прилагателни, които са получени от съ-
щински собствени имена чрез наставки -ов, -ен, -ин, се
пишат с главна буква: Вазови творби (= творби на Ва-
зов), Ботева поезия (= поезия на Ботев), Дикенсов роман
(= роман на Дикенс), Дарвинова теория (= теория на Дар-
вин). Когато притежателните прилагателни са двусъстав-
ни, те се пишат със съединителна чертица (малко тире) и
две главни букви: Крали-Маркова сестра, Бай-Ганьово
пътуване из Европа, Иван-Вазов роман. По същия начин
се изписват и Бай-Ганьов характер, Хаджи-Ничов свят,
Княз-Борисова България, Хан-Крумови закони, Цар-
Симеонова дипломация, Барон-Хиршова железница.
• Често е колебанието за избор на главна/редовна буква
при някои притежателни прилагателни, които са компо-
нент от фразеологизирано или терминологизирано слово-
съчетание. Решаващ в тези случаи е контекстът и смисъ-
лът, срв. Притчата за Авгиевите обори и Партиите да
разчистят авгиевите си обори.
63
Несъщинските собствени имена представят широк клас на-

именования от най-разнообразен произход и се пишат с начална
главна буква. Биват едносъставни, дву- и повече съставни. Такива
са имената на книги, институции и звена към институции, комисии,
обединения, сдружения, сортове, марки и пр.
• Без кавички се пишат имената на континенти, държави,
области, острови, градове, реки, планини, планински
върхове, пристанища, звезди, планети, съюзи (военни,
политически, икономически), празници, епохи, имената
на културни и исторически забележителности: Европа,
България, Пловдив, р. Велека, Рила, вр. Мургаш, порт
(пристанище) Варна, аерогара Варна, остров Самос,
Марс, Земя, Луна, Халеева комета, Атланта, Европейски
съюз, Общ пазар, Маастрихтски договор, Бабинден, Ден
на благодарността, Възраждане, Айфелова кула, Алек-
сандрийска библиотека. Ако в състава им е включено
собствено име, то се пише с главна буква: Конституция
на Република България, Санстефанска България. Когато
се мислят като собствени имена, съществителните кос-
мос, вселена, галактика, луна, земя, слънце, се пишат с
главна буква, срв.: Паднах на земята, но: Дойдох с мисия
от Земята (‘планетата Земя’). Същият принцип действа
и за съществителните, с които се означават посоките на
света – изток, запад, север, юг: Обединението между
Изтока и Запада има много измерения, но: От изток из-
грява слънцето.
• При конкретизиране на същността сред множество по-
добни се поставят кавички, напр. романът „Тютюн“
(роман сред множество романи), комисия „Антикоруп-
ция“ (комисия сред множество комисии), защото обикно-
вено това са нарицателни съществителни, които преми-
нават в класа на собствените имена.
• Когато се употребява само част от името, тази част се
пише с главна буква: Получих покана от Външното
(МВнР); В правилника на Агенцията (Агенцията по при-
ватизацията) са описани тези случаи. В неофициални
текстове е допустима и малка буква. Описателните изра-
зи, които се употребяват вместо собствено име, се пишат
64
с малка буква, когато не са в инициална позиция: направ-

ление „Човешки ресурси“ и направление за човешки ре-
сурси.
• Ако името започва с цифра (цифров израз), следващото
съществително се пише с малка буква – 83. улица, 24 май,
3 март (вж. точка).
• В случаите, когато несъщински имена се употребяват ка-
то нарицателни – марки на коли, на вина, на дрехи, на
обувки, на оръжия и пр., те се пишат с малка буква: Ка-
рам едно старо рено. Днес ще пиете мерло. Купих розе.
• Утвърдени исторически епохи като романтизъм, прос-
вещение, средновековие в съчетание с прилагателно, а
също и съчетания от прилагателно с думите изток, запад,
север, юг, се изписват с начална главна буква: Българско
възраждане, Италианско просвещение, Близкият изток,
Далечният север, Средният изток.
• При транслитериране на такива имена се следват прави-
лата, които са валидни в изходния език: Банк Лионел,
Дойче Банк, Комеди Франсез, Тадж Махал. Служебните
думи в техния състав се пишат с малки букви: Рио де
Брасо, Белвил сюр Сон. Когато обаче се преведени, се
следват правилата за българските несъщински собствени
имена: Уайт Хауз и Белият дом.
5.2. Синтактична употреба на главните букви –

основни ориентири
Отнася се до разположението и позицията на главните букви
в текст и около препинателните знаци.
Думи за титли, звания, длъжности, професии се пишат с главна
буква, когато са:
а) в началото на изречение, при визитни картички;
б) при обръщение и адресиране;
в) в края под даден текст.
С главна буква се пише всяка начална дума от всяко изрече-
ние в текста (независимо от вида на текста и на изречението, от
дължината му, мястото върху страницата).
В таблици всяка дума в клетката хоризонтално и вертикално
65
на таблицата (също и в студентски книжки, главни книги и под.)

започва с главна буква.
В позиция на абсолютно начало на текст – авторово име, заг-
лавие на текст (документ), обръщение, или на относително самос-
тоятелна част от текст – отделен пасаж/абзац, обръщение, загла-
вие/подзаглавие, мото, уточнение, раздел и подраздели, наимено-
вания /обяснение към материал, авторски ремарки, началните думи
се пишат с главна буква.
След препинателни знаци за край на изречение (точка, въп-
росителна, удивителна, двоеточие, многоточие) следващата част от
текста започва с главна буква. При рубрикиране се допуска откло-
нение.
По-специфично е оформянето на документацията в админис-
тративно-деловите сфери, където е необходимо специфично позна-
ние на административната езикова култура.
5.3. Стилистична употреба на главните букви –

основни ориентири
Тази употреба се отнася до специфични случаи в различни
стилове, като част от тях са свързани с културно-исторически тра-
диции. Във всички текстове, когато се цели да се изрази специално
отношение към назоваваната същност, с главна буква може да се
напише нарицателно съществително, някоя част на речта или нача-
лото на словосъчетание (Нищо, Нещо, Човек). Друга възможност е
с блокшрифт, напр. Това е МОЯТА представа за света.
5.4. Графичната употреба – основни ориентири

Тя не е свързана с буквената система. Използва се за отбе-
лязване на логическо ударение в рамките на изречението или за из-
говорна особеност в думата – Те не Живеят, те просто съществу-
ват. Произнася се „учИлища“ с ударение върху втората сричка.
5.5. Главни букви в официални документи

• Думи за титли, звания, длъжности, професии се пишат с
главна буква, когато са
(1) в началото на изречение, или
66
(2) когато се използват като обръщение и при адресиране в

официалния и административния регистър на езика.
Обърнах се към директора на училището с молба да...
но:
До Директора на...
Уважаеми г-н Директор,...
Господин Директоре,...
• Думи за титли, длъжности, научни звания и степени, ко-
гато се поставени пред собствено име в свързан текст,
се пишат с малка буква като нарицателни съществител-
ни: Статията на акад. Младенов е отпечатана в...;
Сградата е дело на арх. Петров; генерален директор П.,
д-р Иванова, член-кореспондент Бояджиев, инж. Ток-
макчиев, доктор на техническите науки А. Петров, д-р
на икономическите науки Ив. Иванов. Такива думи се
пишат с главна буква или само първото от тях в писмени
молби, доклади, рапорти и под. при обръщение и когато
не са употребени със собственото име (вж. учтивост),
срв.:
Господин проф. Иванов,...
Уважаеми акад. Станков,...
5.6. Имена на празници

Името на празник (еортоним) е резултат от пре-осмислянето
на събитие, разбирано в широк смисъл – историческо, религиозно,
битово. Върху това събитие, прието с относителен консенсус за
значимо исторически, за значимо религиозно, за значимо бито-
во, се натрупва „съдържание“, близко или кореспондиращо с него.
Така първата стъпка при именуването на празник се свързва с ос-
мислянето на дадено събитие като значимо. В някакъв момент това
осмислено събитие започва да се употребява условно, което в пис-
мената система се означава с начална главна буква: тя сигнализи-
ра, че става въпрос тъкмо за име на празник, а не за обикновено
словосъчетание, например творчески ден и Творчески ден (празник
на Адвентната църква). Следователно може да се разграничи втора
стъпка на осмисляне като име на празник, тоест пре-осмисляне.
Като цяло имената на празниците имат специфики в право-
67
писа си. Зависимостта им от човешката дейност е особеност, която

в немалко случаи е активна, осъзната и експлоатирана езиково. По
принцип всяко име при възникването си е мотивирано: то е с проз-
рачна семантична структура, с ясни (разграничими) компоненти в
него, но в течение на времето тази яснота се заличава. Вероятно
защото се забравят онези извънезикови причини, които са дали ос-
нование за избора или за създаването на името на празника. Ако
това име продължи да съществува, вече се задействат процеси, кои-
то го преосмислят и които са свързани с механизмите на метафори-
ката. Тази особеност позволява разграничаване според степента на
направеност, или конструираност, на името. С оглед на наблюда-
ваните езикови явления се различават контролирани, адаптирани,
традиционни празници.
5.6.1. Контролирани празници

Значителна част от имената на празниците се образуват бла-
годарение на възможността за активна и пряка човешка намеса в
името на празника, породена от извънезикови обстоятелства. Може
да се отдели група, чието именуване и име е резултат от такава
дейност и чиито номинатори са предимно институционални (напр.
учреждения). Тя включва националните празници, които са пред-
ставителни за държавността и са част от атрибутите й. Езиковият
динамизъм, проявяващ се в поредици от смени на имена на празни-
ци (преименувания), е типичен маркер за групата, не само поради
историческите обрати в историята на България през последните 120
години, но и поради немалко други неезикови обстоятелства, които
съпътстват и предизвикват номинирането. Тук се отбелязват про-
мени на езиковите единици с оглед на денотата (референта на име-
то). Динамиката е забележима, когато тази група се съ-отнесе нап-
ример към имената на традиционните за България религиозни
празници, за които пък е характерно точно обратното: консерва-
тивност и относителна статичност. Подобно поляризиране е обяс-
нимо: стабилността в имената на религиозните празници се дължи
на стабилността на самите институции. Съществен фактор за дина-
миката е възможността върху тази група имена да се осъществява
най-лесно промяна, съответно и контрол, които протичат по чисто
административен ред съобразно с доминиращите идеологически
нагласи. Показателни примери се откриват през ХХ век, когато
68
специално се създават „изкуствени” имена по моделите на естест-

вения език, като например отбелязването на Девети септември –
Ден на Свободата или Ден на Победата на социалистическата
революция (до 1989 г. като официален национален празник на НРБ),
на Седми ноември – Деня на Великата октомврийска социалисти-
ческа революция преди 1989 година, които можем днес да съ-
отнесем към празници като Трети март (Освобождението на Бъл-
гария) или Деня на Независимостта. Рязкото усилване на динами-
ката в тази група по правило е сигнал за настъпили социални ка-
таклизми, от страна на историчността, и белег за смяна на култури-
те, от страна на антропологичността. Отделна тема е, че подобни
факти са любопитен обект от гледище на контрола, манипулацията
и властта над езика, както за социолингвистиката, така и за прагма-
тиката. Ето защо такива имена на празници могат условно да се на-
рекат контролирани. Дори и правописно тук съществува регла-
мент, съобразен с нормите на книжовния език и кодифициран чрез
институционални издания като Държавен вестник, Официален пра-
вописен речник (2012) и др.
Типична за групата е формулировката Ден на/за [...], Меж-
дународен ден на/за [...] – Ден на Независимостта, Ден на Съеди-
нението, Ден на Освобождението, формулировка, отличаваща се
със стандартизираност. Тя може да ориентира за степента на тра-
диционност на името на празника: Денят на Библията и Денят на
Реформацията са празници на протестантската общност (христи-
янска деноминация, която присъства в България приблизително от
век и половина), чиито имена са относително нови за българския
език. Практически невъзможно (или само описателно) е да се упот-
реби *Денят на Нова година, *Денят на Успение, *Денят на Вход
Господен в Йерусалим в смисъла на собственото име на празника.
Стандартната формулировка днес се използва за разгранича-
ване на дните в чест на даден светец, отбелязвани от църквата: Днес
е (Денят на) Свети Симеон Стълпник, Днес е Свети Пантелеймон,
от народните названия на същите църковни празници: Днес е Лет-
ни свети Симеон (Симеон Бележни), Днес е Воден Панталей (Пан-
талей Пътник).
Много често пълното (официалното, представителното) име
е доста дълго, срв. Двадесет и четвърти май – Ден на Кирил и Ме-
тодий, на славянската писменост, на българската просвета и
69
култура. Обикновено то се свежда до назоваването на календарната

дата – Двадесет и четвърти май, Шести септември, която се раз-
бира като име на празник, срв. Ще се видим на Трети март (‘Осво-
бождението на България’), тъй като е почивен ден и Ще се чуем на
двайсти февруари (например в отговор на въпроса Кога ще се чуем
по телефона?), за да се уговорим за Трети март.
Необходими са специфични познания за културата и държа-
вата, за да се схване Трети март като име на празник. За човек из-
вън общността (например чужденец) трети март ще се възприеме
най-вероятно като поредна календарна дата. Подобна ситуация въ-
вежда към един съществен проблем, засягащ имената на празници-
те, свързан със степента на нашето познание, въз онова на което
разбираме привидно едно и също нещо по различен начин. От лин-
гвистично гледище той се обяснява като преход на обикновено на-
рицателно име (апелатив) или обикновено словосъчетание (апела-
тивно словосъчетание) в име на празник (еортоним) – ден на про-
летното равноденствие (при употреба в учебен текст, обясняващ
различието между научната и народната представа), Ден на про-
летното равноденствие (във вестникарски текст, информиращ, че
денят и нощта са равни), Ден на Пролетното равноденствие (име
на празник при последователите на П. Дънов). Правописно разли-
чието се отбелязва чрез главна буква, срв. Да се видим ли за прошка
(‘за да си простим’)? и Да се видим ли за Прошка (‘празника Сирни
заговезни’)? Част от религиозните еортоними съдържа сходна ус-
ловност: Нощ на Прошката (мюс.), Нощ на Съдбата (мюс.), Ден
на Звания (кат.).
Видният български езиковед Л. Андрейчин изписва Девети
септември и като Девети Септември, 9 септември, 9 Септември,
което също може да се разбира като проява на езиковата интуиция
по отношения на условността на името. Експликацията на кален-
дарната дата, заместваща еортонима, може да се интерпретира мно-
гозначно: и като знак за изчерпване на съдържателността на праз-
ника, и като липса на съдържателност, и като знак за наличие на
премълчавано, неявно съдържание, различно от явното, приетото
от институциите (вж. по-надолу примера с Шести май).
Различните степени на (не)явност в еортонима могат да се
обвържат с различните степени на метафорика в него. В едни слу-
чаи Денят на народните будители се възприема пряко, без да се
70
свързва силно с идеята за безкористност на ползу роду, тоест все

още не е протекло търсеното преосмисляне откъм еортонимна съ-
държателност. Но в други случаи – Ден на Освобождението, Ден
на Независимостта, Ден на Съединението – идеята за значимост
се проявява не само в името на празника, а и в различни по харак-
тера си текстове (описателни, с историческа проблематика и пр.),
където важните събития се изписват с главна буква.
Посоченото пре-осмисляне настъпва и протича независимо
от това, че се визират конкретни исторически факти – освобожде-
нието на България (от какво?), съединението на България (защо?),
признаването на независимостта на България (как?). Съкратеното
им представяне в смисъла на ‘име-на-паметната дата, свързана със’
– Освобождение на България, Съединение на България, Независи-
мост на България, допълнително спомага да се задействат езикови-
те механизми, водещи до пре-осмисляне. Тези особености илюст-
рират една от възможностите за именуване на празника: от истори-
ческо събитие, върху което се „натрупва празнично съдържание”.
Идеята за пре-осмисляне, разбирано като тип менталност, може да
се окаже типологична характеристика на еортонимите, ако се визи-
ра историческият опит.
Още една подгрупа еортоними може да се обособи: основно
за професионални празници и международни дни. При тях не се
наблюдават правописни колебания, в тези случаи не протичат по-
особени процеси, свързани с механизмите на метафориката, срв.
Ден на лозаря, Ден на родилната помощ, Международен ден
на театъра, Международен ден за опазване на околната среда,
Международен ден на детската книга.
5.6.2. Адаптирани празници

Когато традицията е силна, тогава контролът не може да бъ-
де осъществен пряко. Използва се езиковият механизъм на пре-
настройването, когато се налага да се потърсят и предложат адап-
тирани към преобладаващата нагласа имена, така че да бъдат възп-
риети от обществото. Календарната дата се запазва, но празникът
променя името си или (съ)съществува в различните сфери на функ-
циониране на езика под различни имена.
Традиционният Бабинден институционално се обвързва с Де-
ня на родилната помощ, отбелязван като професионален празник –
71
Ден на акушерите и гинеколозите. В продължение на няколко де-

сетилетия се наблюдава двупластовост: ако за официалното (вкл. и
медийно) равнище репрезентативно е името Ден на родилната по-
мощ, то при неофициалното (битово) общуване доминира Бабин-
ден. Към момента обаче при официално общуване се употребява
Бабинден с уточнението, че е Ден на родилната помощ. Традици-
онното име надделя (или по-точно – бе му позволено да надделее) и
днес Бабинден се отбелязва най-вече в смисъла на ‘ден на родилна-
та помощ’. Процесът естествено е свързан и с промяна на извън-
езиковата съдържателност: отмиране на традиционното бабуване,
което се преосмисля и адаптира към съвременните реалности.
По-ярък случай може да се посочи с еортонима под кодово
име Шести май. Той илюстрира не само силата на традицията. Той
е показателен за степента на контрол, извършван по пътя на пре-
мълчаването: езиковите факти тук разкриват наличие на многоп-
ластовост. За различните исторически периоди и за различните об-
щности в България Шести май означава различни неща.
• Традиционният народен празник на българското населе-
ние се нарича Гергьовден и символизира, най-общо каза-
но, обновяващото се начало.
• Християнската част от населението го обвързва с тради-
ционнорелигиозния празник Ден на свети великомъченик
Георги Победоносец, или Свети Георги.
• Ромите го преосмислят също като празник на настъпва-
щото лято под името Едерлези, независимо че произлиза
от религиозен празник в мюсюлманската традиция, из-
вестен като Хъдърлез, който се свързва със съдбата на
двама светци Хъзър Неби и Илияс, но чиито по-дълбоки
корени стигат до възраждането на природата и растител-
ния свят.
• Официално до 1944 г. празникът е бил известен като Ден
на Храбростта, след това институционално е отбелязван
като професионален празник Ден на овчаря, Ден на жи-
вотновъда, Ден на пастира, Ден на военните, Ден на
млекаря, а в съвремието след 1989 г. Шести май, освен
всичко друго, е и Ден на Храбростта и празник на Бъл-
гарската армия или Ден на Бойната слава.
Тази любопитна ситуация води до негласно изразено обществено
72
съгласие празникът да се отбелязва от всеки човек по своему. Не-

явно, и в известен смисъл консенсусно, изборът на календарната
дата като име на празника Шести май се оказва възможно най-
неутрален, което мотивира предпочитането му.
Подобни примери илюстрират как наслагването на смисли
понякога става значително: върху традиционен народен празник е
прикрепен църковен, а в по-ново време се добавя и името на дър-
жавен, и на професионален. Тази многопластовост дава възмож-
ност, от една страна, се образуват редици от еортоними спрямо ка-
лендарната дата, съответно и да се анализират. Те са подобни на
синонимни редове, доколкото при адаптирането се запазва общ
„идеен” елемент, който се пре-осмисля. От друга страна, един де-
нотат (ако се приеме, че календарната дата е денонат) се запълва с
множество смисли, между които в течение на векове при подходя-
ща етнокултурна среда протичат взаимодействия, доближаващи ги
съдържателно, но на които съответстват множество имена на праз-
ници. Все пак това са по-скоро междинни случаи, доколкото конт-
ролът се проявява частично или не толкова явно, и наред с това той
е съобразен със съществуващи изконни ценности. С други думи,
могат да се очертаят два пласта при адаптиране: единият относи-
телно съвременен и поради това видим, а другият дълбинен, с от-
носително далечни във времето корени, които днес се възприемат
като традиционни.
5.6.3. Традиционни празници

За да се оцени степента на намеса на човешката дейност вър-
ху традиционните празници, следва да се уточни разбирането за
традиционен и за народен празник. Традиционният празник е по-
широко понятие, което включва както само народни, така и само
религиозни празници, а също и празници, при които се отбелязва
преплитане между народни представи и религиозни представи. Ос-
нованието за посоченото разбиране е свързано с дългогодишното,
многовековното или изконното присъствие и отбелязване (празну-
ване) на минало значимо събитие.
В тази група могат да се проследят само частично елементи-
те на адаптиране, тъй като корените им са назад във времето. Сле-
дите от установяването на християнството върху по-старите не-
християнски (езически) представи, са все още видими и днес и са
73
отразени дори чисто езиково в съчетанието народно-църковен

празничен календар. От исторически мотивираните „допълвания”
се образуват редици от успоредно съ-съществуващи имена, под ко-
ито празникът е известен. Оттук произтича възможността да се
прави избор на името в съответствие с търсения акцент (например
от гледище на имените дни в християнската традиция, или пък от
гледище на народните названия).
Взаимоотношенията между народно и религиозно в традици-
онните имена на празници са породени от пре-осмислянето на но-
ви, или чужди първоначално, или непознати представи към близка-
та, своята, познатата представа за света. През вековете това прис-
пособяване на новото (което започва да става познато) към вече
познатото довежда много често до обединяването на двете предста-
ви в една цялост, вътре в която невинаги е възможно прецизирано
разграничаване.
Името на християнския празник Макавеи (по името и в памет
на седемте братя мъченици, майка им Соломония и учителя им
Елеазар) се пре-настройва не само граматично към форма с единст-
вено число Макавей. Успоредно протича и пре-осмисляне в народ-
ните представи: Макавеите стават 12, съответно с месеците в го-
дината, а празникът е с продължителност 12 дни от първия авгус-
товски ден.
В този смисъл контролът като човешка дейност върху имена-
та на традиционните празници е спонтанен: адаптирането е отра-
зено в езиковата представа, навлязло е в езиковата структура и сис-
тема и е протекло според промените и законите на естествения
език. Оттук произтича развилата се вариантност при имената на
народните празници, съпоставена спрямо стабилността при имена-
та на религиозните празници –
Цветница, Връбница, Вая vs Вход Господен в Йерусалим.
Лингвистичен интерес представлява комбинаториката меж-
ду имената на народните празници и на традиционните (хрис-
тиянски) празници. Тя се проявява в различни степени: от прак-
тическо изравняване (тъждественост) до частичното съвпадане. От
такъв характер е преплитането между Цветница (нар.) и Връбница
(христ.), от една страна, и между тези две имена спрямо Вая (гр.
baion, baia ‘палмова клонка’), от друга страна, и от трета страна,
името на религиозния празник, визиращ събитието: Вход Господен
74
в Йерусалим. Сходна по характер е комбинаториката между Рож-

дество Христово и Коледа, наричана още Божик, Божич, или Но-
ва година: Василовден: Сурва, Сурваки. Често пъти народното име
на празника кореспондира с име на църковен празник:
Трифон Зарезан <=> Св. Трифон;
Пантелей Пътник <=> Св. Панталеймон;
Иван Бильобер, Яньовден, Иванден <=> Рождество на
св. Йоан Кръстител;
Голяма Богородица <=> Успение на Пресвета Богоро-
дица;
Прокопи Пчелар <=> Свети Прокопий.
Между някои народни и някои църковни еортоними се наб-
людават както отношения на равенство (налице са общи имена, ма-
кар и формоизменени, вж. по-горе), така също и отношения на раз-
личие, частично припокриване: налице са и имена, които са присъ-
щи само на едната от групите, напр. Видовден, Предпразненство на
Рождество Богородично.
5.6.3.1. Народни празници

Групата на народните празници представя цялостен и де-
тайлно проучен комплекс от празнична и календарна обредност,
който е познат (известен) на обществото. Езиковите особености на
тези имена позволяват да бъдат определени като народни еорто-
ними: и поради наличието на вариантност във формите, и поради
характерните пътища, по които върви пре-осмислянето. В българ-
ските говори понякога един и същ празник е известен с различни
имена, например Въртоломeй, Въртомоляй, Върти-Удри, Върти-
ломя, Въртолом (< Свети Вартоломей). Съдържателното пре-
осмисляне на религиозния празник в случая е използвало механиз-
мите на народната етиломология, често срещано езиково явление,
основано на звуковото сходство между въртя, ломя и непрозрачно-
то име Вартоломей.
5.6.3.2. Религиозни празници

В рамките на традиционните празници е групата на религи-
озните празници (религиозни еортоними). Очевидно основните
източници за номиниране на религиозния празник са събития от
значимост в съответната деноминация и ден, посветен на светец. Тя
75
може да се прецизира с оглед на традиционните конфесии в Бълга-

рия в подгрупи, тъй като са налице празници от израилтянското ве-
роизповедание, от мюсюлманското вероизповедание и пр. Преци-
зирането може да се разшири с оглед на деноминациите: например
при сравнително голямата група на християнските празници се
отделят, наред с общите празници, специфичните имена на пра-
вославни, католически и протестантски празници. При някои от
тези подгрупи е налице вариантност в еортонима, познат в дадена
миноритарна общност.
• Главната тенденция клони към осъвременяване на архаи-
зираните изрази, задържали се благодарение на стабил-
ността. Тя е забележима при съпоставка с по-стари тексто-
ве, тоест когато се обърне внимание върху хронологични-
те варианти на еортонима, срв. Рождество Пресветая Бо-
городица > Рождество на Пресвета Богородица.
• Особената натовареност на словото е представена и чрез
значителен брой инверсирани словосъчетания, напри-
мер Рождество Христово (vs *Христово рождество ка-
то ертоним не е прието). Част от тях позволява да се при-
ведат към нормален словоред, напр. Неделя втора след
Рожденство и Втора неделя след Рождество.
• Налице са случаи на омонимия между граждански, про-
фесионален и религиозен еортоним, напр. Ден на пасти-
ра (професионален празник), Ден на Пастира (религ.).
5.6.3.2.1. Християнски празници

Християнството се разделя на три основни разклонения – пра-
вославие, католицизъм и протестанство, всяко от които има отлики. В
България преобладава православието. Празниците тук отбелязват
значими събития, свързани с Исус Христос и светите апостоли, с
Пресветата богородица и светиите – мъченици за вярата, духовници,
светски владетели, извършили подвизи в името на Бога, които след
смъртта си са обявени от църквата за чудотворци, способни да пос-
редничат между бога и хората, да покровителстват живота им. Пос-
ледното е от значение, тъй като частично обяснява съ-съществуването
на народни еортоними, наред с официалните църковни:
Света Петка: Ден на преп. Параскева – Петка Епи-
вацка (Търновска)
76
Днес е (денят на/празникът) Света Петка.

Църковните еортоними битуват в два варианта – кратък и
пълен. Православната църква разграничава празниците на велики,
големи и престолни. Велики празници са: Великден (Възкресение
Христово), Вход Господен в Йерусалим, Възнесение, Петдесетни-
ца, Рождество Христово, Богоявление, Сретение Господне, Пре-
ображение Господне, Рождество Богородично, Въведение Богоро-
дично, Благовещение, Успение Богородично, Въздвижение на чест-
ния кръст Господен. Големи празници са: Рождество на Йоан
Кръстител, Отсичане на главата на Йоан Кръстител, Свети Пе-
тър и Павел (Петровден), Покров Богородичен, Обрезание Господ-
не. Престолните празници от общохристиянско или местно значе-
ние са многобройни – Свети Климент Охридски, Свети княз Бо-
рис-Михаил, Свети равноапостоли Кирил и Методий и пр.
В католическите еортоними е отразен по-силно култът към
пресветата Дева Мария: Дева Мария Богородица, Блажена Дева
Мария на ангелите, Име Мариино, Непорочно сърце на блажена
Дева Мария, Непорочно зачатие на блажена Дева Мария. Условно
е разделението на католическите празници по източен и западен
обряд, но източнообрядните католически еортоними са сходни с
православните, напр. Последование Жениха: Последование на Же-
ниха. В двата обряда присъства стандартизираният тип еортоним:
Ден на мира: Ден на Мира
Ден на мисията: Ден на Мисията
Ден на Звания
Ден на Светото семейство.
Присъствието на протестантството в България е от средата на
ХІХ век. От съществено значение за формирането на новобългарския
книжовен език и за възрожденските процеси се изтъква българският
превод на Библията с участието на П. Р. Славейков, Хр. Сичан-
Николов, д-р Е. Ригс и д-р Ал. Лонг. Освен основните за християнст-
вото празници – Рождество Христово, Великден, Петдесетница и
т.н., се отбелязват два специфични за деноминацията празника –
• Денят на Реформацията – символичното начало и спо-
мен за 1517 г., когато 34-годишният Мартин Лутер на-
писва 95 тезиса, с които се противопоставя на римската
църква и които заковава на вратата на катедралата във
Витенберг.
77
• Денят на Библията отбелязва приемането на Светото

писание (и неприемането на Светото предание).
5.6.3.2.2. Мюсюлмански празници

Еортонимите на мюсюлманските празници, втората по раз-
пространение конфесия в България, в различните краища на Бълга-
рия битуват с различни форми, вложени са допълнителни съдържа-
ния, налице са немалко контаминации и любопитни факти за т.нар.
синкретизъм при българските алиани (алевити, къзълбаши). Двата
най-разпространени празника са:
• Курбан Байрам (Коч Байрам) е празник, на който се
принася жертва в името на Аллах за изкупуване и опро-
щаване на греховете през годината. Денят преди Курбан
Байрам носи еортонима Арифе, Арфа.
• Рамазан Байрам (Малък Байрам, Кючук Байрам, Шекер
Байрам) се отбелязва след 30-дневен пост през месец ра-
мазан, когато се смята, че Аллах предава Корана на про-
рока Мохамед. На места първият ден се нарича Асъл Бай-
рам, Шекер Байрам.
Преди Рамазан Байрам се отбелязва Нощта на Прошката
(Кадер Геджеси, Кадир Геджеси, Кадър Геджеси) – взаимно опро-
щаване на обидите през годината, и Нощта на Съдбата, когато
Мохамед получава Откровението. Други празници: Мевлид (Мев-
люд, Маулюд) – отбелязва се рожденият ден на пророка Мохамед и
на места кореспондира с християнските водосвети; Мирадж (Ми-
рач, Реджеп Байрам, Раджаб Байрам) е празник, основан на преда-
нието за пътешествието на Мохамед на гърба на Лурак и за разго-
вора му с Аллах; Колада, Боджук кореспондират с Рождество
Христово; Доксан кореспондира с Йордановден; Мартенци (Баба
Марта), Марта Докус, Март Докузу понякога съвпадат с Невруз;
Паскеле, Паскале, Паскала Гюн кореспондират с Великден; Ашура
(Ашуре) – на места се отбелязва този алиански празник, почит към
покойниците, свързан с почитането на паметта на Халиф Али и си-
новете му Хасан и Хюсеин, който е траурен по характера си; Кьо-
фюр кореспондира с Великден, когато се боядисват яйца – една
древноперсийска практика. Червеният четвъртък – Къзъл Першем-
бе, Къна Першембе, Кьофюр Першембе, се съотнася към Велики
четвъртък (христ.); Хъдрелез е аналог на Гергьовден, но почита
78
двама светци Хъзър Неби (покровител на пътешествениците, без-

смъртен чудотворец, свързан с растителния свят) и Илияс; Кърк-
лар е пролетен празник, свързан с култ към 40-те вечноживи пази-
тели на света, който понякога се слива с Невруз; Невруз – свързва
се с рождения ден на Али, Невруз Байрам, Наврез, чиято етимоло-
гия разкрива смисли на ‘нов ден’, ‘минзухар’, отбелязва началото
на новата година, на пролетта (когато се покаже минзухар), но не е
календарно фиксиран; Касъм (Касум) се съотнася с Димитровден
(христ.); Яздоксан (Иляз) – с Илинден (христ.).
5.6.3.2.3. Ромски празници

Ромите в България се определят основно като християни и
мюсюлмани (хорахая), което определя съответната еортонимия:
Банго Васили, Гергьовден, Великден и пр. (христ. роми)
Хедерлез, Курбан Байрам и пр. (мюс. роми)
Фонетични особености характеризират еортонимите на та-
тарската общност, напр.: Хъдърлез → Къдърлез.
5.6.3.2.4. Празници на еврейската общност и на

израилтянското вероизповедание
Празниците на еврейската общност и на израилтянското ве-
роизповедание започват от вечерта, което се означава чрез съставката
ерев, съставката йом означава ден. Така, Ерев Ханука и Ханука е един
и същи празник. В смисъла на празник се отбелязва началото на всеки
месец – Рош ходеш Ав, Рош ходеш Адар. Съботният ден, шабат ‘да си
почиваш; помен за сътворението на света’ се изписва с редовна буква.
Възрожденска традиция е тези еортоними да се превеждат:
• Песах – известен в миналато и като Пасха, Безквасници, е
бил съотнасян с Великден, но това е празник, свързан със
спомена за освобождението от египетското робство или
Изхода от Египет.
• Сукот – букв. Шатри, срв. и камъш байрамъ (1872), по-
ражда варианти като Празник на палатките, Празник на
колибите, Празник на шатрите, но той преосмисля спо-
мена на 40-годишното пътуване на евреите и е свързан с
прибиране на реколтата, известен и като Празник на
жътвата.
В съвремието тези еортоними не се превеждат. Спецификите
79
на иврита допускат графична вариантност, която се разпространява

от преводни текстове. Така, установеният еортоним Йом Кипур се
среща като Йом ха-кипурим, Кипурим (разг.), Ту би Шеват като
Тубишват.
5.6.3.2.5. Празници на арменската общност

В еортонимите на арменската общност се откриват интер-
ференции между двата езика в узусните практики, но преобладават
езиковите модели, характерни за българския. Особеност са състав-
ките дон ‘ден, празник’, ор ‘ден’, йев ‘и’. Налице е тенденция към
разделно изписване. Колебания се отбелязват при установяване на
мястото на ударението, напр. Вартевар и Вартевар (преображение
Господне).
5.6.3.2.6. Празници на Бялото братство

Празниците на общността на Бялото братство, специфично
българско явление, следващо идеите на Петър К. Дънов (Беинса
Дуно), разпространявани през 20-те години на ХХ век, може да
предизвика колебания при поставянето на главните букви. На 19
август се отбелязва Новата година на Божествения свят. Други
два празника – на Пролетното равноденствие и на Есенното рав-
ноденствие, произлизат от апелативните съчетания. Като еортони-
ми обаче те стават част от нова ценноста система, което мотивира
употребата на главни букви в тях.
От езиково гледище сходен проблем се отбелязва при праз-
ника на Адвентната църква, която присъства в България от второто
десетилетие на ХХ век – съботата, наричан Творчески ден, или
Седми творчески ден.
5.6.3.2.7. Празници на армънската общност

Армънските еортиними се представят по моделите на
българския език. Специфични съставки в еортонима са Ю, И, Стъ
‘свети, света’: Ю Мина (Свети Мина), Стъ Марие никъ (Малка Бо-
городица), И Йорги (Гергьовден).
5.6.3.2.8. Празници на каракачанската общност

Аналогични проблеми се отбелязват и при еортонимите на
каракачанската общност. Повечето миноритарни общности са
80
християнски, но еортонимите са специфични: Ай (каракач.) = Све-

ти = Сурп (армен.) = Стъ (армън.). Днес при повечето от тези гру-
пи се регистрира движение към промяна. При армъните Петровден
е известен като Сукиетро, Сум Киетро, Сун Киетро, Сун Кетро.
При каракачаните Еньовден е Ай Ян, Ай Яни, Яй Янс, Калояни.
5.6.4. Фонетични особености при еортонимите

Наблюдават се особености,
• които изменят качеството на звуковете, тоест промени,
свързани с асимилация, дисимилация, палатализация, ре-
дукция, веларизация, напр. Шимнюс: Симеон, Вучляци:
Вълчи празници, Трифон: Трифун, Водокръст: Водокръщи,
• които променят името в резултат от елизия, метатеза, хап-
лология, напр. Варвардан: Варваринден, Петльовден: Пе-
теларовден, Хъдрълез: Хъдърлез, Навруз: Мевруд, Димит-
ровден: Митровден, Елисей: Лисей, Еремия: Йеремия),
• като епентеза, протеза, аналогия, които водят до появата
на нови звукове, напр. Къдърлез: Хъдърлез: Адерлез,
Навруз: Невруз.
Някои от редукциите не са свързани с мястото на ударението.
Намесва се факторът народна етимология, който се отнася до на-
родните представи: така името на празника Въртоломей се разбира
не с името на светията Вартоломей, а с ‘въртене’, което се потвър-
ждава и от други народни имена на празника: Върти-удри, Върти-
ломи. В народната представа Въртолом/ей/ е господар на небесните
стихии. На равнище морфология компонентите на това име се оп-
ределят като глаголни, а не като именни. В други случаи не е въз-
можно да се посочи точно коя форма е преобладаващата. Това съз-
дава условия за дублетност, например Пунпарегентан и Пунпари-
гентан, Хедерлезе и Хедерлези.
Краесловната мекост, характерна за някои от говорите, по
принцип е неприета в книжовния изговор и не се отразява в правописа
на името. Следователно форми като [Аналипшь] се съобразяват с по-
сочените принципи, Аналипш (у каракачаните Спасовден).
Не се отбелязва графично и мекостта на преднонебните [ш,
ж, ч, дж]: Крач’ун, Крачюн, Кюч’ук Байрам, Кючюк Байрам, Голя-
ма чьорква, тоест препоръчителната правописна форма е Крачун,
Кючук Байрам, Голяма чорква.
81
Средисловната мекост на съгласните се интерпретира като

дублетност, срв. Васильовден и Василовден, Павльовден и Павлов-
ден, Петльовден и Петловден. Мекостта на съгласни пред гласните
от преден ред [е/и] правописно не се отчита, напр. [Льетник] >
Летник. Но например при двойката Байрам: Байрям препоръката е
в полза на първата форма, която е съобразена с традицията.
Правописно не се отбелязва консонантизацията на [и] към
[й] при изговор, например [Марийно зачатие, Име Марийно], тоест
препоръчителната форма е Мариино зачатие, Име Мариино.
В етноложките изследвания елизиите се отбелязват редовно,
но от гледище на книжовния език тези случаи би следвало да се
решават конкретно и по-скоро с оглед на известността. Така нап-
ример имената на празниците Екатерина и Катерина, Йеремия и
Еремия са с по-висока степен на разпространение (и също се ин-
терпретират като дублети), отколкото изговорните варианти като
Триун < Трифун, Араланбей < Хараланбей, Удици/Одици < Водици,
Благоец/Благуец < Благовец.
Би следвало да се отчита и традицията, на която се държи в
дадена общност, например правописът на Ту би Шеват се различа-
ва значително от изговора [Тубишват]. С други думи, за предпочи-
тане е към всяко едно име на празник да се подхожда по начин,
който да отчете възможните му специфики. Аналогичен е подхо-
дът, когато е налице вариантност откъм звучност/беззвучност,
напр. Харалампи/ Хараламбос, Антоновден/ Андоновден.
В книжовния език не се срещат думи със сричкотворни [р,
л], но те са регистрирани в българските говори (и в славянските
езици също). Това повдига въпроса как ще бъдат кодифицирани
имена на празници като Гргназадиг/ Гръгназадиг, Брц Марти/Бръц
Марти: дали да се „вмъкне” ер голям, което е естествено за носи-
теля на българския език, или пък да се предпочете принципът на
транскрипция на чужди имена, доколкото все пак има отклонения
от общото правило, напр. Ркацители.
5.6.5. Структурни особености при имената на празниците

Различават се едносъставни, дву- и повече съставни еорто-
ними. Повечето техни съставки са съществителни имена. Дву- и
повече съставните еортоними представляват именни съчетания от
две (или няколко) съществителни, или от прилагателно и същест-
82
вително, които са придобили по някакви причини статут на еди-

ничност и са преминали в класа на собствените имена (онимиза-
ция). Този преход е съпроводен с промяна на смисъла: различни са
значенията в изрази като Днес е велик ден на българската демокра-
ция и Днес е Великден за българската демокрация. Имената на
празниците се подчиняват на характерния за български език анали-
тизъм (граматичните значения се изразяват чрез предлози), но все
още могат да се срещнат случаи, при които се пазят падежни отно-
шения: Последование Жениха.
Групата на контролираните празници и част от групата на
адаптираните празници представят съвременния модел за образу-
ване на стандартизирани еортоними. Те се конструират така, че да
бъдат обичайни на езиковия усет, да следват структурните особе-
ности на естествения език (с помощта на предлог на или за). Ус-
ловно естествена като образуване е групата на народните еортони-
ми, напр. Навруз: Невруз: Мевруз. Други еортоними не са българ-
ски, усвояването им става въз основа на принципите на транскрип-
ция, като се отчита факторът традиция: Вартананц, Йом Кипур,
Сукот, Задиг.
Еднословните (едносъставните) еортоними се разграничават
на прости (с една коренна морфема, едноосновни) и сложни (дву-
основни). При едноосновните еортоними – често от агионим, се от-
белязват съкращения и адаптиране към езика и народните предста-
ви, за да се усвои. Най-често това става чрез афиксация, получават
се диалектни и дублетни варианти на еортонима, много често на-
родния еортоним е омонимно на агионима:
Св. Анастасия > Нащаша, Св. Варвара > Варвара,
Варварица, Св. Василий > Василица, Василия, Св. Ека-
терина > Катерина, Св. Елисей > Лисей, Лисо, Св. Йе-
ремия > Еремия, Ерма, Ермия, Св. Лазар > Лазар, Ла-
зарица, Лазарница, Св. Мартин > Мартиния, Св. Мо-
дест > Модю, Моюс, Модеус, Св. Панталеймон >
Пантелей, Панталей, Св. Силвестър > Силвестри.
Християнските празници са известни със съкратения вариант
на името си, което най-често е префиксален тип: Преображение,
Възкресение, Възнесение, Усекновение, Обсечение, Преполовение. В
съкратения вариант не се наблюдават правописни колебания, но
пък са трудно разбираеми. Повечето от тях, по същество отглагол-
83
ни съществителни имена с наставка -ние, битуват с типичната за

говорите наставка -не, което обикновено е съпроводено от измест-
ване на ударението върху последната сричка:
Секновение > Секновене, Обсечение > Обсечене, Пре-
ображение > Преображене, Благовещение > Благове-
щене.
Използва се и наставка -ец. Така народното име се отдалеча-
ва още повече от името на църковния празник: Благовещение >
Благовец. За повечето производни имена на празници в говорите се
използват наставките -ия, -(н)ица, срв. Сувия, Лазар(н)ица, Василия,
Василица, Сирница.
Съдържателните пътища за образуване на еортонима са раз-
лични: от апелативна лексика, от наличието на други собствени
имена, а може и да няма семантично съответствие в състава на апе-
лативната лексика (т.нар. сигнификативно име). Преходът на име
от класа на нарицателните имена в класа на собствените се означа-
ва терминологично като онимизация, а преходът на имена вътре от
една в друга група – като трансонимизация:
• от название на конкретен обичай, например от обичая по-
лаз, поляз, полязване > Поляз, от сурвакане > Сурва,
Сурваки;
• от съ-отнасяне към установен ред, напр. Летник < ‘нача-
лото на пролетно-летния сезон’, Жътвар < ‘знак за нача-
ло на жътвата’, Разпуст, Напус < ‘знак за приключване
на договорености между наемните работници (ратаите) и
наемателите’;
• от друго табуизирано име, напр. нащаша ‘смърт’ > На-
щаша (< Анастасия);
• от изградена вече персонификация, напр. Марта > Баба
Марта ‘персонификация на обновяващото начало’.
Във всички случаи обаче употребата на името е условно и се
интерпретира като резултат от метафоризация, която е с различна
дълбочина или степен на прозрачност.
Сложните едносъставни (но: двуосновни) имена на праз-
ници формално се отличават по наличието или липсата на съедини-
телна гласна между двете коренни морфеми (тип композита). Гру-
пата със съединителна гласна е ограничена и е представена от
имената на два църковни празника: Благовещение и Богоявление.
84
По принцип тези имена не се членуват и нямат форми за множест-

вено число. Имената на празници без съединителна гласна са из-
ключително многобройни. Тук е протекло слепване, или срастване,
между напълно оформено прилагателно и съществителното ден, но
връзката обикновено е прозрачна (Антонов+ден, Йорданов+ден).
Първи съставки на еортонимите без съединителна гласна
могат да бъдат:
• Притежателно прилагателно, образувано от собствено
име, обикновено имена на светци от църковния календар,
при което се наблюдават и звукови промени, и морфоло-
гични промени:
Ирмиден < Йеремия, Андреевден, Антоновден (Андо-
новден), Атанасовден, Варваринден, Василовден и Ва-
сильовден, Власовден, Гергьовден, Димитровден, Ива-
новден (Св. Йоан/Иван Кръстител), Игнажден (Игна-
товден), Илинден, Костадиновден, Никулден, Павльов-
ден, Петковден, Петровден, Силвестровден, Симео-
новден, Стефановден, Тодоровден, Трифоновден, Ха-
раламповден; Видовден < Вида (сестрата на градушка-
рите Въртоломей и Елисей в народните представи).
• Притежателно прилагателно, образувано от нарицателни
съществителни (по-рядко глаголи) по името на даден
обичай или ритуал:
o от обичая полаз, поляз > Полезевден, Полязовден;
o от действие (рина, изривам ‘изриване на оборите’)
или лица деятели (от риначи) > Риначовден;
o по името на обичай, при който хората се ритат (му-
кат) > Муковден ‘за здраве на едрия рогат добитък’;
o от контаминация между лично име и обичай Лазарова
събота и лазаруване > Лазаровден.
o Името на празника може да бъде мотивирано от
християнски ритуал, каквото е църковното „освеща-
ване на водата“ чрез хвърлянето на кръст в нея >
Кръстовден, може да бъде адаптирано по народния
модел име: Духовден < Свети Дух, Архангеловден <
Архангел Михаил.
• Първа съставка може да е притежателно прилагателно
име, образувано от нарицателно съществително за жи-
85
вотно:
o от кокошка → по обичая кокоша черква → Коко-
шинден;
o за предпазване от мечки → Мечинден и Мечкинден,
o за предпазване от мишки → Мишинден и Мишкин-
ден;
o от обредното клане на петел за здраве на момчетата
→ Петловден и Петльовден,
o за предпазване от змии → Зъмски ден.
• Първата съставка от прилагателно притежателно или от
собствено име, или от нарицателно, което е табуизирано,
напр. леля ‘чума’ → Лелинден (Антоновден), мишка
‘шарка’ → Мишинден. Степента на прозрачност може да
бъде различна, напр. относителната прозрачност при Су-
финден (Сувинден) < ‘за предпазване от суша’ спрямо от-
носителната непрозрачност, произтичаща от разбирането
за заека като лошо (дяволско) животно → Зайковден.
• Първата съставка на еортонима може да бъде със забра-
вено или малко познато днес значение, напр. баба ‘аку-
шерка’ → Бабинден, с коренно променена семантика,
напр. Великден < тридневен празник, свързан с възражда-
нето на природата, от една страна, и Христовото възкре-
сение, от друга страна; Спасовден < Четиридесетница,
Възнесение Господне.
Възможностите са разнородни по характера си. Заради струк-
турната прозрачност на повечето еортоними, те не се схващат като
една цялост (а може би вече и като празник), и затова много често
се наблюдават колебания при изписването им в пункта „слято или
разделно“. Преобладава обаче слятото изписване, главно, когато
празникът е представен с формата си за единствено число.
Имена словосъчетания. Немалка част от тях представляват
съчетание от няколко думи (съставки): ако са изградени от две ду-
ми (като части на речта) се наричат прости или двусъставни (напр.
Воден Панталей), а ако са съставени от няколко думи (три или по-
вече думи) – сложни (напр. Вход Господен в Йерусалим). Обикно-
вено се употребяват в съкратен вариант (Рождество Христово >
Рождество), който по-скоро зависи от степента си на известност в
обществото и, разбира се, от контекстите, в които се употребява.
86
Когато едната дума е главна (Панталей, Вход), а останалите – под-

чинени, става въпрос за така наречените подчинителни словосъ-
четания, при които формите на свързване са най-често са съгласу-
ване (Воден Панталей), управление (Последование Жениха) и пред-
ложно свързване (Ден на Независимостта). При еортонимите
обикновено главната част е съществително име, което се пояснява
от различни определения (най-често прилагателни) преди или след
него. Предпоставените разширения в народните празнични имена
са с уточняващ или конкретизиращ характер (за времето, когато се
отбелязва; като разграничаваща характеристика, понякога с „анто-
нимен“ елемент):
Воден Панталей, Огнена Мария (Марина), Банго Васи-
ли (‘Куция Васил’), Летен vs Зимен Кръстовден, Мал-
ка vs Голяма Богородица.
Често пъти разширението се добавя към известен празник
(едносъставно име), така че се получава ново име (за друг или за
същия празник) –
Коледа (Рождество Христово) > Женска коледа (Вар-
варинден, Варвара, Варварица, Варвардан)
Коледа (Рождество Христово) > Попова коледа
(Йордановден);
Коледа (Рождество Христово) > Суха коледа (Бъдни
вечер);
Коледа (Рождество Христово) > Малка коледа (Бъд-
ни вечер);
Водици (Богоявление) > Женски водици (Ивановден);
Водици (Богоявление) > Мъжки водици (Йордановден,
Богоявление);
Великден (Възкресение Христово) > Конски великден
(Тодоровден).
Съществително нарицателно, название на ден от седмицата
(понеделник, вторник и т.н.), съществителното ден/дни, неделя
‘седмица’ може да получи разширение прилагателно име, и така да
се образува цялост, именуваща празник или период от празнични
(или по-особени) дни:
Велика сряда, Пепеляна сряда, Чисти понеделник,
Разпети петък;
Бабини дни, Заемни дни, Броени дни, Погани дни,
87
Вампирясани дни;
Тодорова неделя (също и: Луда неделя, Тримирна неде-
ля, Черна неделя, Суха неделя, Глуха неделя) Крива не-
деля, Велика (Страстна) неделя, Русалска неделя.
Открояват се като единични имената словосъчетания (от
предлог и съществително) на народния празник, свързан с началото
на жътвата, Среди лете (Еньовден), Сред лято (Летни свети Ата-
нас, летен Атанасовден, Жетвар), и противоположния му сезонен
вариант Среди зима (Атанасовден, Зимни свети Атанас).
В по-висока степен като неразделима цялост (едносъщност)
се схващат празниците Бъдни вечер, Нова година.
Предпоставените разширения в имената на християнските
празници могат да се отнасят и към системата от небесни йерар-
хични отношения: светия, ангел, архангел, срв. Днес е Света Вар-
вара, Днес е Архангел Михаил, Днес е Пророк Илия.
Някои от еортонимите произлизат от събитие в църковния
календар, от име на тайнство, от име на религиозен персонаж, към
което се пред-поставя прилагателното свети – Света Евхаристия,
Свето Богоявление, Свети Вартоломей. Празникът в чест (в памет)
на даден светия може да носи името му: Днес е (денят на) Свети
Валентин. Употребата само на личното име, напр. в изречения Днес
е Валентин, носи други смисли и не е достатъчно показателно, че
става дума за празник. Тоест разширенията са необходими като по-
казател за празник и стават неотменна част от името му. Като лич-
ни имена се схващат еортонимите Свети Дух, Света Троица, Све-
ти Врач, Света Дева (Мария).
Съществена характеристика на имената на християнските
празници е възможността за инверсиране на предпоставеното при-
лагателно. По-точно ще е да се говори за инверсиран модел – Рож-
дество Христово, Възкресение Господне, Възнесение Господне, Въ-
ведение Богородично, Вход Господен (в Йерусалим), Име Мариино,
Пресвято сърце Исусово. Инверсирането, освен че е традиционно,
придава специфика на интонационния контур, срв. например цар
Христос и Христос цар (име на католически празник).
Когато към просто словосъчетание се прибавят още опреде-
ления, вече се образува име на празник тип сложно словосъчетание
(с повече от две думи като части на речта):
Рибен свети Никола, Летни свети Никола, Зимна света Ан-
88
на, Свети Ангели Пазители: Свети Ангели Хранители.

Задпоставените разширения към личното име (като еорто-
ним) по правило също следват имената от църковния календар:
Свети Климент Охридски (от Охрид), Свети Йоан Рилски (чудот-
ворец), Свети Николай Мирликийски (чудотворец). Те имат уточ-
няващ характер, често пъти са прозвища и са част от името на
празника: Николай Угодник, Андрей Първозвани, Игнатий Богоно-
сец, Симеон Богоприемец. В народния календар са адаптирани. В
съвременни текстове се отбелязват колебания в правописа на глав-
ната или малката буква, породени от прозрачността им и схващани
като нарицателни съществителни, напр. Герман Градушкар, Иван
Угодник, Иван Обсечен, Прокопи Пчелар, Мария Опърлия, (Свети)
Иван Летни, Панталей Пътник, Симеон Бележник, Симеон Забе-
лежник,Симеон Стълпник, Трифон Зарезан, Трифон Чипия, Свети
Илия Гръмоломник, Свети Рангел Душовадник. Всъщност между
личното име и задпоставеното разширение е протекла идентифика-
ция въз основа на допълнителна характеристика (не винаги проз-
рачна), която е станала част от името (на светеца и оттам) на праз-
ника. Това предполага изписването му с главна буква.
Малко известно е, че в българския църковен календар има
трима светци с едно и също име: Георги Софийски. За да се различат,
към всяко от имената се прилага допълнително определена форма на
прилагателно, така че да се схване като неразделна част от името,
срв. съответно Георги Софийски Стари (ХV в., 26 март), Георги Со-
фийски Нови (ХVI век, 11 февруари), Георги Софийски Най-нови
(1534 г.). Тук се наблюдава стремеж към спазване на традиционния
модел, в който присъства определената форма на прилагателното
(старий > стари, новий > нови, най-новий >най-нови), но тя се
схваща от съвременното поколение най-често като форма за множес-
твено число вместо като форма за единствено число (Св. Василий Ве-
лики, Летни свети Иван: Свети Иван Летни). В съвременния бъл-
гарски език съществува модел, при който към лично и фамилно име
се добавя уточняващо приложение с цел идентификация: Иван Пет-
ров-младши, Иван Петров-старши, Иван Петров-баща, Иван Пет-
ров-син. При имената на тримата светци традиционно се налага
употребата на главната буква, но когато редът на съставките е раз-
менен, колебанията в практиката са по-малко, срв. Георги Стари
Софийски, Георги Нови Софийски, Георги Най-нови Софийски.
89
В редки случаи (и в специализирани текстове) са запазени

стари падежни отношения – Последование Жениха, Неделя Блудна-
го сина. Тези имена вече са (полу)адаптирани към съвременния
стандартизиран модел с предлог на: Последование на Жениха, Не-
деля на Блудния син. В днешните църковни календари се срещат и
двата варианта.
Другата голяма група еоротиним словосъчетания е тази с
предлог на: Ден на [...], Нощ на [...], Неделя на [...], Неделя пред
[...], Неделя подир/ след [...]. Тя е многобройна и по принцип отво-
рена: тя представя стандартизирания модел, по който се образуват
съвременните еортоними. Съществително ден се членува според
синтактичната си позиция в изречението, срв. Днес е Денят на Не-
зависимостта; Ще се чуем на Деня на Независимостта. Пробле-
мите в групата произтичат от степента на метафориката, вложена в
еортонима. Празникът Ден на Светото семейство е различен от
Деня на християнското семейство, Денят на майката ‘изобщо’ е
различен от Деня на Майката ‘Дева Мария’. Предложните имена
словосъчетания са относително нов модел: много от тях са съотно-
сими с традиционно разпространените имена на християнските
празници, срв. Успение на Пресвета Богородица < Успение Бого-
родично, Рождество на Пресвета Богородица < Рождество Бого-
родично. Като имена на празници те не се членуват, срв. */?Днес е
Успението на Пресвета Богородица, */?Днес е Рождеството на
Пресвета Богородица. Повечето имена словосъчетания днес вече
са единствено установените, напр. Вериги на свети Петър, Отда-
ние на Богоявление, Въздвижение на/към честния Кръст Господен.
Освен подчинителни, могат да се отделят относително малко
на брой съчинителни словосъчетания (свързани със съюза и),
напр. Константин и Елена, Йезгели йев Йезри, Ая Варвара, Ая Сава
ке Ай Никола, Тяло и кръв Христови.
5.6.6. Имена на празници и граматични категории

Еортонимът е свързан с категориите единичност и определе-
ност, тъй като се отнася до индивидуални обекти и уникални и зна-
чими по характера си събития. В граматиката той има статут на
съществително собствено име (основание празникът принципно да
се изписва с главна буква).
Членуването на собствените имена в българския език е ха-
90
рактерно за устната реч. Имената на празниците по принцип (но не

винаги) не се членуват, срв. Днес е Прошка vs *Днес е Прошката,
Днес е Великден vs *Днес е Великдена, Ще се чуем за Ивановден vs
* Ще се чуем за Ивановдена. В единични случаи могат да образуват
форми за множествено число: Колко Прошки прескочи?, За Велик-
дените се махам от града vs *Много Ивановдни/ Ивановдена съм
изпразнувал, но те ясно носят белега на разговорността.
Най-често и обикновено имената са представени от форми за
единствено число, напр. Богоявление, Благовещение. По принцип
форми за множествено число са аграматични и асемантични, срв.
*Богоявления,*Благовещения. Възможни са обаче контексти, при
които е редовна употребата на форми за множествено число, без да
се променя значението – Коледи, Великдени, Петровдени, Гергьов-
дени, напр. Тъй и аз съм запомнил един Великден над Великдените,
в който още детинският ми ум се убеди, че дяволът наистина се е
загнездил в богоспасяемия град (Станев, 1980).
Възможно е да се образува и бройна форма при имената от
мъжки род, напр. Колко Великдена (Петровдена, Гергьовдена) не
си идвал? Подобни единични случаи представляват по-скоро изк-
лючения. За да се изрази идеята за множественост, се използва опи-
сателен израз – Колко години не си не обаждал на Йордановден?
Възможността или невъзможността за промяна на формата за един-
ствено число (членуване, множествено число, бройна форма) със
запазване на значението сигнализира, че „граматикализацията“ при
имената на празниците е протекла в различна степен.
Прозрачната структура на името, от една страна, и по-
ниската степен на известност (познаването му), от друга страна, съ-
действат за колебанието откъм слято и/или разделно изписване
при формите за единствено число – Лелинден или Лелин ден. Пос-
тавянето на името на празника в рамките на изречение, срв. Днес се
празнува Лелинден vs Днес ще празнувам лелиния ден ‘деня на леля,
на лелите ми’, е обикновено добър разграничаващ семантиката
тест. Вторият пункт, при който се наблюдава колебание, е по от-
ношение на главната буква: препоръчително е, с оглед на въз-
можната омонимия, да се употреби главната буква, която да разли-
чи обикновеното (апелативното) словосъчетание (напр. лелин ден,
лелини дни) от специфичното име на празника (Лелинден, Лелини
дни). Някои от еортонимите от типа на Мишинден, Мишкинден, Ме-
91
чинден, Мечкинден при необходимост (когато се отбелязват някол-

ко дни) могат да бъдат представени в текстове с форми за множест-
вено число като обикновено словосъчетание с описателен характер,
което вече не се схваща като еортоним – миши дни, миши празници,
мечи празници, вълчи празници. Тази възможност, наред с възмож-
ността за членуване (мишите празници), предизвиква колебания в
правописа – слято и/или разделно, при формата за единствено чис-
ло (Мишин ден, Мишинден, Мишкинден), въпреки че изрично се
подчертава, че става въпрос за име на празник. Тъй като за празни-
ка е характерна именно единичността (определеността), не е случа-
ен преходът (адаптирането) на форма за множественото число към
форма за единствено число. Така името на седемте братя Макавеи
(христ.) се адаптира граматично към форма с единствено число
Макавей, което терминологично се означава като сингуларизация.
Има и имена на празници, които са известни предимно с
формите си за множествено число – горещници, трифонци, юж-
ници верижници (които могат и да се членуват), поради факта, че
обикновено се отбелязват няколко поредни дни. Днес обаче се
схващат по-скоро като особени названия на някои дни, а не като
празници, срв. През юли са горещниците; Днес е един от горещни-
ците. Разбирани като празник, тези особени дни имат както форми
за единствено число – придружени от уточняващо числително, така
също и свои собствени имена:
Трифонци, съответно и: първи Трифонец, втори Трифонец,
трети Трифонец, както и графичната вариантност – 1. Трифонец,
3-и Трифонец
Горещници, съответно и: първи Горещник = Чурлига/Люта,
втори Горещник = Пърлига/Чурута, трети Горещник = Марина
Огнена/Опалена Мария.
Някои от имената на празници са представени само от форми за
множествено число, а се отбелязват в рамките на един ден (Рluralia
Tantum) – Младенци, Водици, Водокръщи. Плурализацията е един от
начините, по които може да се образува името. Независимо обаче от
формата за множествено число, такива имена се схващат като име на
един празник (срв. Днес е Водици, Утре е Водокръщи). Членуването
им в рамките на изречението (*/?Здраво се веселих на Водиците, Идвам
на Младенците) не е възприето. Някои от тези имена съ-съществуват
и с форми за единствено число – Мратинци, но и Мратиняк, Мрата.
92
Необходимо е да се отчита контекстът, когато става въпрос

за заговезните. И по-точно – да се следи дали в текста е представе-
на съкратената форма Заговезни < Сирни заговезни, Заговезни <
Месни заговезни, или се имат предвид заговезните изобщо ‘денят
или дните, в които по християнски църковен обичай за последен
път се яде блажно преди пости’. По отношение на възможността да
се употребяват членувани форми се наблюдава следната особеност:
само при Месни заговезни и Сирни заговезни не се използват члену-
вани форми, докато в останалите случаи това е възможно, срв. ве-
ликденски(те) заговезни, коледни(те) заговезни. С други думи, та-
кива словосъчетания днес се възприемат по-скоро като апелативни,
поради което се изписват обикновено с малка буква (освен ако не
са налице стилистични употреби). Независимо от употребеното
прилагателно -ов/-ски се изписват с главна буква, напр. Петрови
заговезни и Петровски заговезни.
Контекстово обусловена е употребата на главна буква при
църковния празник задушница ‘църковен християнски обичай за
общ помен на умрелите, който се прави на гробищата’: дали става
въпрос за всички задушници изобщо (напр. през годината), или се
визира точно определена задушница. Всяка една от задушниците
през годината е определена – Архангелова задушница, Черешова
задушница, Тодорова задушница, Томина задушница.
Към момента се отбелязва дублетност при употребата на
пост/пости – Великденски пост и Великденски пости, Богородичен
пост и Богородични пости, Петров пост и Петрови пости, и в
светски по характера си текстове не се прокарва разграничителна
линия между ‘въздържането от блажна храна’ и ‘времето, дните за
въздържане’: Препоръчва се строг пост ‘постене’, Препоръчват се
строги пости. Тенденцията е към преобладаваща употреба на
формите за множествено число, тъй като обикновено се визира пе-
риод от няколко или повече дни.
В някои от случаите част от народното име на празника може
да бъде прозвище или приложение с уточняваща характеристика –
Куция Васил, Прокопи Пчелар, Иван Бильобер, Трифон Зарезан,
Трифон Чипия, Трифон Пияницата, Пантелей Пътник. Понякога
празникът е известен само с тази си „приложена“ част, например За-
резан. Приложението може да бъде както и задпоставено (преобла-
даващият случай), така и предпоставено – Воден Пантелей, Огнена
93
Мария/ Мария Огнена, Опалена Мария, без да е винаги членувано.

Често тези приложения се възприемат като конкретизиращи името
на празника обикновени прилагателни (воден Панталей, зимна све-
та Ана), а не като част от него. Тогава е възможно да се членуват.
Степента на „закрепеност“ на приложенията към името на
празника е различна, срв. Трифон Зарезан и Огнена Мария/ Мария
Огнена. Оттук възниква въпросът, дали тази добавена част трябва
да се изписва с главна буква. Ако се схваща като част от еортони-
ма, отговорът е положителен: празникът Огнена Мария/ Мария Ог-
нена, Опалена Мария – едно от имената на горещниците, е разли-
чен от всички останали Мариини дни в християнството.
5.6.7. Имена на празници и смисъл

Каква информация или какво съдържание се предава чрез
името на празника? Както беше посочено – значимо. Как се преда-
ва тази информация чрез името? Могат да се отделят три елемента
(подобно на триъгълник), между които съществува взаимовръзка.
Очевидно налице е „външен“ елемент, който представя някаква
последователност от звукове и/или графични знакове – Великден,
Воден Панталей, Трифон Зарезан, Ден на Независимостта, Ден на
Лъжата. Именно на тази външна страна се обръща внимание в
правописа. Този елемент обаче е свързан в съзнанието ни и в ези-
ковата система още и със:
(а) предмета от извънезиковата действителност, наричан още
денотат или референт (при имената на празниците като че ли най-
стабилният извънезиков обект е календарната дата, или значимо
историческо събитие, но може и да няма такъв извънезиков обект –
тогава името е сигнификативно), и
(б) понятието или представата за този предмет, което се на-
рича смисъл (сигнификат, интенсионал) и което е преосмислено ка-
то празник.
За различните „смисли“ в имената на празниците стана дума
на няколко пъти – за различието между Песах и Пасха (Великден),
за различието с антонимичен характер между Малка Богородица
(Рождество Богородично) vs Голяма Богородица (Успение Бого-
родично, Успение на Пресвета Богородица), независимо от общия
елемент ‘празник в чест на Богородица’. Въз основа на общия
елемент ‘празник в чест на Богородица’ сходните „смисли” пък се
94
образуват подобни на синоними редове – Голяма Богородица, Ус-

пение Богородично, Успение на Пресвета Богородица.
Проблемите, които пораждат семантични конфликти, са по-
родени преди всичко от недостатъчно познание, тоест засягат въп-
росите като степен на известност (информация) на името на праз-
ника. Ако се върнем към трите елемента, това означава, че вариант-
ността при първия елемент (Кипур, Йом Кипур, Кипурим, Йом ха-
кипурим) е показателна за вариантност както в понятийната сфера,
така и за вариантност в денотатната сфера за българското езиково
съзнание. Подобна ситуация е основателна причина, поради която
вниманието е насочено към правописните проблеми при имената на
празниците (към първия от трите елемента). По отношение на оста-
налите два елемента предстоят изследвания.
Човекът от дадена миноритарна общност (етническа и/или
религиозна) може да познава празниците вътре-в-общността и (в
общи линии) празниците на преобладаващата (доминиращата) об-
щност. Но за човека-извън-общността те са малко известни. Поня-
кога тази ситуация затруднява комуникацията между миноритар-
ните общности и обществото (мажоритарната общност). Специфи-
ките в различните етнически и/или религиозни общности с оглед на
системите от празници, които се проявяват в имената им, допълни-
телно усложняват беглите познания и често пъти водят до обърква-
не (най-често контаминации) откъм съдържателност. Вариантите
на един и същ, дори известен празник също могат да предизвикат
съществен проблем (напр. Макавей, Макавеи). Една от причините
е, че смисловата страна в името на празника се описва най-често
интуитивно. Подобен избор предпоставя възникването на семан-
тични проблеми – празникът Сукот се среща и като Шатри, и като
Колиби, и като Палатки, и като Ден на Шатрите и пр. С други ду-
ми, само буквален превод на името обикновено не е достатъчен,
защото не се разкрива смисълът. Тъй като представите за света
имат типологичен характер, често пъти се предпочита обяснение
чрез съотнасяне към нещо познато – например еврейска Нова годи-
на (Рош Ашана), арменска Нова година (Нор дари, Гахант), мю-
сюлманска Нова година (Невруз), православна Нова година и т.н.
Подобен избор сам по себе си също е недостатъчен – едно е кален-
дарното отчитане на християнската Нова година, друго на мю-
сюлманската Нова година, трето на еврейската Нова година, но
95
все пак се подсказва различие. Налице са случаи на омонимия (осо-

бено за човека извън конфесията) – Последование Жениха, Ден на
Звания, Ден на Пастира, Ден на Реформацията, които предполагат
акцентиране върху различието в смисъла. Друг съществен проблем,
върху който бе обърнато внимание, са случаите на паронимия – ев-
рейският Песах съдържателно е различен от православната Пасха.
Може ли да се посочи какъв да бъде подходящият избор при
представянето на еортонимите? Според специфичните цели – раз-
лична. Формата би следвало да е съобразена както с традицията,
така също и с възприетия в дадена общност вариант. Наложилото
се в практиката интуитивното съотнасяне към нещо познато е доб-
ро решение, стига да се отчита метафориката (степента на услов-
ност) в името на празника. Какъв е смисълът му, каква е мотиваци-
ята (пътят) за образуването, каква е етнолингвистичната специфика
– формална и семантична, спрямо аналогичните еортоними са част
от въпросите, на които предстои да се търси отговор.
5.7. Правопис на библейски имена

Тези имена се отличават със:
• наличие на двойни гласни: Авраам, Исаак, Ваал, Граал,
Раав, Гавраиил, Роов, Витлееем, Ханаан;
• правопис с И вм. Й, Я, Ю: Иуда, Иудея, Иаков, Иезакия,
Иеремия, Иерусалим, Иосиф, Иов, Иисус;
• колебания между В/Б при гръцки имена, поради различи-
ето в стргр. [б] и новогрц. [в]: Бартоломей и Вартоло-
мей. В православния календар имената се предават с [в]:
св. Василий, св. Вартоломей.
• колебание И/Е, поради различие в звуковите стойности
между новогръцки [и] и старогръцки [е] (в по-стари текс-
тове) на гр. ета [η] в думи като Витлеем и Ветлеем; ка-
техизис и катехезис; риторика и реторика; риточен и
реторичен. Предпочита се и се препоръчва първата фор-
ма с изговор и правопис [и].
96

1. От посочените съкращение напишете пълните названия
БАН:
БЧК:
ЕРП (предприятия, които разпределят енергията):
2. Няма допусната правописна грешка в името на празника от ред:
А) Бъдни Вечер;
Б) Баба Марта;
В) Никол ден.
Посочете вярното.
1. Правилният вариант за изписване в българския език на името
на американския град е посочен на ред:
А) Ню Йорк;
Б) Ню-Йорк;
В) Нюйорк.
на американския град е посочен на ред:
А) Лос Анджелис;
Б) Лос-анджелис;
В) Лосанджелис.
на руския град е посочен на ред:
А) Санкт Петербург;
Б) Санк-Петербург;
В) Сан Петербург.
97
98
ГЛАВА 6.
СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО
И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ
При слято, полуслято и разделно изписване на думи водещ е

смисловият принцип, като се следи за съдържателните отношения в
структурата на думата.
6.1. Разделно писане

Разделното писане на думи се основава на смисловия прин-
цип. Следи се за съдържателните отношения в думите. Реализира
се при съществителни имена с равноправни смислово компо-
ненти и приложения:
специалист счетоводител,
екип кандидат,
държава участничка,
страна членка (проверка: граматични промени в състав-
ките – екипи кандидати), но: страна – членка на ЕС,...,
водещ предаване,
заместник главен преговарящ,
завеждащ дирекция,
старши експерт,
младши експерт,
Нова Загора, Червен бряг, Нова година, Трети март, Го-
лям Мечи връх, Капитан Андреево (вж. главни букви).
По традиция: Индокитай, Будапеща.
Разделно писане има при съществителни, при които смислово-
то отношение е неравноправно: подчинена основа – главна основа
като бизнес среща, фолк концерт (проверка: подчинените смислово
компоненти съществуват като самостоятелни думи в българския език
и могат да образуват граматични форми – фолкът, бизнесът).
Ако първата съставка е абревиатура, следващата съставка се
пише разделно: АГ болница, МВР център, тв лиценз, GSM опера-
тор, SOS сигнал, HVB клон: Ейч Ви Би клон.
Прилагателни за цветове като морковено жълт, тюркоазено
99
зелено се пишат разделно.

Някои нетерминологизирани словосъчетания от наречие и
причастие: късно пристигнал.
Числителните като двайсет и пет (лева), сто двайсет и пет,
хиляда и триста; четирийсет и първият, седемдесет и шести, де-
ветдесет и девета.
Разделно се пишат някои изрази: от горе до долу, от къде на
къде, от тук на там; от време на време, от край до край, от само
себе си, от горе надолу, от ляво надясно, от сега нататък.
• Повечето съюзи се пишат разделно: въпреки че, освен че,
след като, преди да. Не се отчита отношението между
смислите на изграждащите ги части: без да, въпреки че,
за да, като да, като че, макар че, освен да, освен дето,
освен като, освен че, преди да, само че, след като, стига
да, сякаш че, щом като; тъй както, ако и да, ами че, а
пък, и да. Тъй като образуват смислова цялост, съставни-
те съюзи не могат да бъдат разделяни със запетая. В
сложни изречения запетая се поставя преди тях.
• При съществителни имена, глаголи и предложни изрази
частиците по и най се пишат отделно от тях: по прилягам,
най прилягам, по харесвам, най харесвам, по обичам, най
обичам, по ми допада, най ми допада; по човек, най чо-
век, по юнак, най юнак, по майстор, по към мене, по на
открито, най на меко, най към мен. За да се разграничи
по-лесно от предлога по, при частицата пò се отбелязва
при възможност и ударението.
• Ако не се образува противоположно ново значение, час-
тицата не се пише разделно – Не веднъж съм писала та-
кива писма (‘не само един-единствен път’).
• Частицата не се пише разделно от глаголи, от деепричас-
тия, от минали несвършени деятелни причастия: не играя,
не играейки, не играел.
6.2. Слято писане на думи в българския език

Слятото писане на думи е подчинено на смисловите отношения
между основите на думите в реда подчинена основа – главна основа.
Първата основа, която е подчинена, дава допълнителна
100
ГЛАВА 6. Слято, полуслято и разделно писане
смислова характеризация към главното основа.

Част от компонентите при сложни съществителни имена се
свързва чрез съединителни гласни -о- и -е- (вод-о-пад, зем-е-делие,
проектозакон, стенограма, стенография), а при друга част свърз-
ването е чрез „долепване“: препъникамък, Палилула, Бабинден, Бо-
тевград, стогодишнина,
но: 100-годишнина, уебсайт (също и: уеббазиран, web бази-
ран), сноуборд, бизнессреща (също и: бизнес среща), масмедии, гео-
политика.
Първи съставки, предимно от английски език, които нямат
развити граматични форми в българския език като сноу, уеб, пийп и
пр. се изписват слято с главната основа.
Сложните прилагателните имена на -ски (образувани от
разделно или полуслято изписани съществителни) се пишат слято:
заместникдиректорски (от заместник-директор), горномалински
(от Горна Малина), черноморски (от Черно море), отецпаисиевски
(от Отец Паисий), иванвазовски (от Иван Вазов). Прилагателни за
цвят със съединителна гласна се пишат слято: бледосин. Причастия
(-ащ, -ещ, -л, -н) като правоимащ, новонастанен, новоназначен,
обикновено терминологизирани и трудно позволяващи разместване
на реда на съставките (?назначен ново), се пишат слято.
Повечето наречия се пишат слято: без|друго, от|никъде,
от|там, на|кратко, на|вън, на|ясно.
Съюзи, които образуват смислова цялост, се пишат слято
(догдето, докато, докогато, доколкото, загдето, затова, накъде-
то, откак, откогато, отколкото). Понякога не се различава съюз-
ната връзка затова (защото) от съчетанието за това (за нещо).
За да се отбележи графично удължено произнасяне на гласна
или на съгласна, се използва повтаряне на буквата, която се изпис-
ва слято: ааа, ооо, меее, пссст. Като цяло, междуметията, в чиито
съставки могат да се отделят две и повече междуметия, се пишат
полуслято: дрън-дрън, чук-чук, шушу-мушу.
Слято се пише частицата по само в повече, срв. най-вече.
Частицата не се слива с думата, когато съответната дума (или
форма) не се употребява без нея: неведение, негодяй, ненавист, не-
вежа, невинен, неръждаем, немарлив, непоколебим, негодувам, не-
хая, недей, ненавиждам.
Частицата не се слива с думата, когато се образува дума с про-
101
тивоположно значение: недоверие, неистина, ненамеса, нещастие,

несвяст, неприятел, невинаги, невярно. Ако не се образува противо-
положно ново значение, частицата не се пише разделно – Не веднъж
съм писала такива писма (‘не само един-единствен път’).
Нова дума с противоположно значение, образувана от части-
ца не и следващо я сегашно деятелно, минало свършено деятелно,
минало страдателно причастие, се пише слято: невъзпитан, незна-
ещ, неможещ, необут, неуспял.
Ако не се получава ново значение, частицата не се пише от-
делно: Посрещна ме не облечен за път, а с висока температура.
Застана на вратата необлечен (‘гол’).
Ако миналото свършено деятелно причастие е употребено
като сказуемо, тогава частицата се пише разделно: Не могли да си
поделят тортата.
6.3. Полуслято писане на думи
6.3.1. Полуслято изписване на съществителни имена

Съществителни имена с две равноправни основи се изписват
полуслято (с дефис): внос-износ, касиер-счетоводител. Начин за
проверка: може да се вмъкне съюз и. Важно е да не се объркват със
случаи на разделно писане. По традиция е изписването на Австро-
Унгария. Съществителни имена с първа главна и втора подчинена
основа се изписват полуслято: началник-влак, заместник-директор,
заместник-кмет, министър-председател, но заместник началник-
управление. Начин за проверка: втората съставка може да се проме-
ня. Съкращенията от такива думи са: зам.-дир., зам.-кмет, мин.-
предс., зам. нач.-управление.
Изрази сравнения като очи-череши, гайтан-вежди се пишат
полуслято.
Съществителни имена с първа съставка подчинена, която пред-
ставя цифра или буква, и втора съставка главна основа се изписват по-
луслято: бета-лъчи: β-лъчи, 100-годишнина, но: стогодишнина.
6.3.2. Полуслято изписване на прилагателни имена

Притежателни прилагателни имена на -ов и -ев се изписват
полуслято: Отец-Паисиев, Иван-Вазови (творби).
102
Също и прилагателни имена за комбинация от цветове (сиво-

червен, черно-бял) и вкусове (кисело-сладък).
Прилагателни имена, образувани от съществителни с две
главни основи като внос-износ> внос-износен режим, търговия и
промишленост > търговско-промишлена политика, химия и фар-
мация > химико-фармацевтичен.
Полуслято се изписват прилагателни имена със смислово, фор-
мално или граматично повторение в корените: важен-важен, гол-
голеничък, немил-недраг, пиян-залян, ситен-дребен, един-единствен.
6.3.3. Полуслято изписване на наречия

Полуслято се изписват наречия със смислово, формално или
граматично повторение в корените: бързо-бързо, едва-едва, веднъж-
дваж, горе-долу, днес-утре, живо-здраво, криво-ляво, лека-полека,
напред-назад, насам-натам, оттук-оттам, сега-засега, тук-там.
6.3.4. Полуслято изписване при числителни имена

В случаи на изразяване на приблизителност: сто-двеста,
пет-шест, 10–15 (крачки), 100–200 (години). По аналогия се изпис-
ват година-две, месец-два, час-два.
6.3.5. Полуслято изписване на междуметия

Полуслято се пишат и съществителни имена, образувани ка-
то междуметия: дум-дум (вид куршуми), пинг-понг.
6.3.6. Полуслято изписване на частици

Частиците по и най, с които се образува сравнителна и превъз-
ходна степен, се пишат полуслято с прилагателните имена и наречия-
та: по-тесен, най-тесен, по-широк, тай-широк; по-тясно, най-тясно,
по-широко, най-широко, по-нататък, най-нататък, по-предишен.
Когато се отбелязва значение на изключване (в логически
103
смисъл) и логическото ударение пада върху частицата, тогава се

пише полуслято – не-арийци (всички, които не са арийци), не-
осведомен, не-лице, не-животно.
Случаи на транскрипция от други езици: Конфу-дзъ (Конфу-
ций), Лао-дзъ (‘учителят Лао’).
6.3.7. Особени случаи на полуслято изписване

Под влияние на правописа в други езици някои думи и изра-
зи се пишат полуслято: виз-а-ви, ноу-хау, па-де-дьо, прет-а-порте,
тет-а-тет.
Понякога за краткост се изпуска еднаквата съставка при ня-
колко изброени сложни имена. Това изпускане се отбелязва с де-
фис: офис- и бизнесцентър. Така се оформят и словосъчетания, съ-
държащи съществително и съчетание от прилагателно и съществи-
телно, което е изпуснато като втора основа в сложното съществи-
телно, но се подразбира: радио- и телевизионно предаване. Ако има
абревиатурна съставка, след нея не се пише дефис: радио- и тв
предаване. По същия начин се оформят и по-големи цялости: ста-
ро-, средно- и новобългарски (език), авто-, мото-, голф- и яхтклуб.

1. Напишете сложно прилагателно от словосъчетанията:
А) здравно осигуряване >
Б) военна медицина >
В) природа и математика >
Г) източно православие >
2. Подчертайте вярното
1. IP адрес/ IP-адрес
2. PR агенция / PR-агенция
3. бизнес култура – бизнес-култура – бизнескултура
4. в същност / всъщност
5. вкъщи/ в къщи
6. гайтан-вежди/ гайтан вежди
7. гореизложеното / горе изложеното /горе-изложеното
8. гореизложеното / горе-изложеното
9. ДНК фактор – ДНК-фактор – ДНКфактор
10. долуподписан/ долу-подписан /долу подписан
104
11. допинг скандал – допинг-скандал – допингскандал

12. еди какъв си / еди-какъв си / едикакъв-си
13. жар-птица / жарптица /жар птица.
14. интернет доставчик – интернет-доставчик – интернетдо-
ставчик
15. Капитан андреево /Капитанандреево / капитан-Андреево/
Капитан Андреево/ Капитан-Андреево
16. кораб майка / кораб-майка
17. началник влак/ началник-влак
18. не довиждам / недовиждам
19. не дочувам / недочувам
20. не зная / незная
21. не-мил не-драг / немил-недраг
22. осминафиналист – осмина-финалист – осмина финалист
23. от време на време / отвреме-навреме
24. от горе до долу / отгоре до долу/отгоре-додолу
25. открай-докрай/ от край до край
26. оттук нататък / от тук нататък
27. офис център / офис-център
28. по нататък / по-нататък
29. полуофициален /полу-официален
30. послучай / по случай
31. по-човек – по човек – почовек
32. прескочи-кобила / прескочикобила
33. рап-певец – раппевец – рап певец
34. ритнитопковец / ритни-топковец
35. страна изпълнител / страна-изпълнител
36. страна членка / страна-членка
37. току що / току-що
38. щур пощурял /щур-пощурял
3. Отбележете коя от възможностите представя правилното изпис-
ване на названието:
А) шорттрек, фитнес клуб, офис техника;
Б) шорт-трек, фитнес-клуб, офис-техника;
В) шорт трек, фитнес-клуб, офис-техника.
4. Допуснати ли са правописни грешки в изразите от време на
време, от само себе си, от край до край?
А) да;
105
Б) не;
В) само някои от посочените изрази са написани правилно.
5. Посочете синонима на словосъчетанието фонд за здравно осигу-
ряване, който е написан съгласно с правописния регламент.
А) здравноосигурителен фонд;
Б) здравно-осигурителен фонд;
В) Здравно-Осигурителен Фонд.
6. Посочете синонима на словосъчетанието храм на източното
православие, който е написан съгласно с правописния регламент.
А) източноправославен храм;
Б) Източно-Православен Храм;
В) Источноправославен храм.
7. Редът, в който думите са написани в съответствие с правопис-
ните препоръки, е:
А) по-човек, по-юнак, по-майстор;
Б) най-обичам, по-харесвам, най-харесвам;
В) по-бърз, по-силен, по-висок.
8. Напишете сложно прилагателно от подчертаните изрази:
А) фонд за здравно осигуряване >
Б) музей за военна история >
В) науки за природата и математиката >
Г) книги за ядрена физика >
Д) статия за популяризиране на науката >
Е) храм на източното православие >
9. Преобразувайте словосъчетанията в сложни прилагателни по
модела:
фонд за здравно осигуряване > здравноосигурителен фонд
А) академия за военна медицина –

Б) връзки на причина и следствие –
В) експеримент на генното инженерство –
Г) контролен и пропускателен пункт –
Д) наредба за пенсионно осигуряване –
106
ГЛАВА 7.
ПУНКТУАЦИЯ
Пунктуацията е система от графични знаци, които са извън

азбуката, но които заедно с графиката и ортографията организират
начините за предаване на писмен текст. Пунктуацията
• улеснява разбирането/разчитането на писмен текст
• показва в граматичен, по-точно – в синтактичен аспект,
членението на писмения текст
• спомага за ориентиране и избор на подходяща интонация
• спомага за комуникативното акцентиране чрез подчерта-
ване с препинателни знаци на определени части от текста.
Смисълът на пунктуацията е да члени и да организира пис-
мения текст. Това членение не е самоцелно: то е подчинено на пра-
вила и кодифициращи норми, отнасящи се до пунктуационното
оформяне на текста. Тези норми са исторически променливи и кон-
кретни за всеки език.
Разграничават се две групи препинателни знаци: единични и
двойки. Според позицията на членението (изречение-текст) се раз-
личават: вътрешноизреченски препинателни знаци и текстови.
7.1. Предназначение на отделните препинателни знаци

• Край на изречение и пауза между две изречения – точка,
въпросителна, удивителна, многоточие [., ?, !, ...].
• Вътре в изречение:
o недоизказване, прекъснатост, разделеност, предуп-
реждение – многоточие [...];
o след вметнати изрази – въпросителна, удивителна
[?, !];
o за съкращаване на думи – точка [.];
o идеографска, йероглифна употреба – точка след араб-
ска цифра се чете като редно числително (не като
бройно) [1. ‘първи’]; двоеточие като знак на някакво
отношение (време:пари);
o изреждане и паралелни структури – точка и запе-
тая [;], запетая [,];
107
o изброяване, пряка реч, поясняване – двоеточие [:], запе-

тая [,], голямо тире [–].
• за графично оформяне – точка след цифри, след малки
или главни букви при рубрики, двоеточие;
• при комбиниране – въпросителна със скоби и/или удиви-
телна; удивителна със скоби и/или въпросителна – показ-
ват отношение на пишещия към текста.
7.2. Шпация
Шпация се нарича разстоянието, празното пространство, кое-
то се оставя между думите в текст.
След точка се оставя шпация. Изключение се прави за пър-
вата точка в случаи на съкратени изрази: и т.н., пр.н.е., ср.р. След
втората (или третата) точка, там, където завършва съкратеният из-
раз, се оставя шпация.
Няма шпация след отварящи и преди затварящи кавички,
пред индекс, след леви, отварящи, и пред десни, затварящи, скоби,
пред двоеточие.
При писане на дати с цифри шпация не се поставя, а също и
около дефис.
Тирето се огражда с шпации. Изключение правят случаите,
когато с него се изразява отношение на приблизителност, години
на управление (раждане и смърт и под.), фиксиране на страници в
библиографии.
Не се спазва препоръката при чужди имена от типа на О’
Хенри между апострофа и следващата част от името да се оставя
шпация.
7.3. Дефис
Малкото тире (дефис, разделителна чертица) се употребява
вътре в думата:
• при изписване на двойни лични и фамилни имена;
• при географски, исторически имена – Австро-Унгария;
• при поредици от цифри, означаващи номера, кодове – те-
лефони, банкови сметки. В тези случаи може да се замест-
ва от шпация;
108
ГЛАВА 7. Пунктуация
• при съкращаване на думи – чл.-кор., г-жа, д-р;

• при означаване на разчленено произнасяне, при скандиране,
при пренасяне на думи на нов ред – це-се-ка, по-мис-ля;
• при полуслято изписване на думи – кандидат-студент;
• при изреждане на думи, които се изписват слято, но чия-
то втора съставка съвпада. Тази съвпадаща съставка мо-
же да бъде изпусната в текста, но се запазва малкото тире
в думите, където тя е пропусната: аудио- и видеотехника;
микро- и макропроцесор; дву- и пететажни сгради;
• специфична е употребата на малкото тире, когато се раз-
членява дума въз основа на смислов елемент в нея – това
може да е свързано с противопоставяне, с означаване на
липса на нещо, някакъв вид изключване – човешко и не-
човешко решение, не-европейска култура, пред-виждам.
Такива части се отделят, за да се означи логически ак-
цент, по-различен смисъл от общоустановения. Подобни
употреби се използват в специализирани текстове.
• дефисът може да има присъединителен смисъл при поре-
дица от думи, които авторът държи да бъдат схванати ка-
то една цялост – текстове-знам-как и текстове-знам-
защо, като често така се въвежда терминологично раз-
граничаване в специализирани текстове.
• при сложни думи, чиято съставка е написана с цифра: 1-
дневен, 50-годишнина; при числителни редни, които са
изписани с арабски цифри, като връзка с частта, която се
формоизменя: 1-и, 2-ият, 80-те, 5-ият; след римски
цифри не се добавят букви – І фестивал на народното
творчество, ХХ век.
• при думи, чиято първа съставка е буква: ку-код, п-
образен, β-лъчи;
• при форми за сравнителна и превъзходна степен на при-
лагателни и наречия: по-образован, най-високо, по-
нататък;
• при повторени думи или повторени части от думи – ва-
жен-важен, цял-целеничък;
• при местоимения и местоименни наречия: еди-, годе- и -що.
109
7.4. Двоеточие
Двоеточието [:] се употребява, когато се изброява, когато се
пояснява, посочва някакво отношение и когато се оформя пряка реч.
• При изброяване то е предшествано от обобщаващ израз
или дума с подобно значение, които по-нататък в изрече-
нието се конкретизират, поясняват, изброяват:
През тази година бяха решени следните проблеми:
построи се служебен хотел, направи се ремонт на ка-
бинетите, подмени се осветлението и т.н.
• Двоеточието кореспондира с голямото тире и с точката.
• Употребява се за посочване на отношение цифри (Мачът
завърши 5:0 ‘пет на нула’; Залогът е 10:1 ‘десет към ед-
но’) и между думи (Съотношението отговорили: неот-
говорили разкрива, че...‘между отговорили и неотговори-
ли; отговорили спрямо неотговорили, отговорили към
неотговорили’).
• В края на документи се използва след думи и изрази като
подпис, с уважение, директор и пр., но в последно време
се замества със запетая.
• В тази позиция се наблюдава и разместване, при което на
първо място се поставя името на човека, а на второ място
(или под името) се посочва длъжността и/или институцията.
В изрази като преведе от немски Иван Петров, редактор
Иван Петров, подготвил справката Иван Петров, които се пишат
с начална главна буква, когато са поставени под даден текст, не се
поставя двоеточие, но обикновено има шрифтово отграничаване.
Подобен израз може да има вид на цяло изречение: Справката под-
готви Ив. Петров от отдел „Човешки ресурси“.
7.5. Тире
Тирето [–] кореспондира в някои употреби със запетаята, двое-
точието и скобите. Чрез него може да се отдели част от изречение или
дори цяло изречение, което е разположено в рамките на по-голямо
сложно изречение. То огражда обособени и вметнати части. Водещо е
логическото ударение: ако авторът прецени, че то пада върху такива
части, ще ги отдели с голямо тире. Решенията, които са представени
110
в отчета – а те са синхронизирани със съвременното законодател-

ство в тази област – подлежат на обсъждане.
Тирето се използва за уточняване на същини, като комбина-
цията е тире и завършваща/заграждаща запетая, напр. Страните –
членки на ЕС, декларират, че... Това тире често се обърква с малко-
то тире (дефис).
Чрез тирето се отделя пряка от авторска реч.
То се поставя на мястото на пропуснати думи или изрази.
Тирето се използва и като знак за отношение:
• със значение ‘между’: диалогът България – Либия (‘между’);
• със значение на ограничен периметър между числа ‘от –
до’: с. 5–10 (‘от– до’);
• със значение на приблизителност ‘около, приблизително,
към’: 2–3 стъпки; ако цифрите са изписани с букви,
приблизителността се изразява с малко тире (дефис)
между тях: две-три стъпки;
• със значение на съюз и за изразяване на равнопоставе-
ност: хипотезата Кант – Лаплас.
7.6. Точка
Основен пунктуационен знак, който се използва за означаване на:
• край на изречение (вж. препинателни знаци за край на
изречение);
• съкращаване:
o на лични имена – Иван = Ив., Георги Петров = Г.П.,
на словосъчетания – среден род = ср. р., тази година
= т.г.; на думи – сравни = срв., и пр. = и прочее, и
така нататък = и т.н., тоест = т.е., професор =
проф., телефон = тел.,
o след съкращение на думата лев, лева = лв. се поставя
точка;
o при мерни единици от международната система СИ
точка не се пише: А – ампер, В – волт, м, км. Тези еди-
ници могат да бъдат изписвани и на латиница, но отно-
во не се пише точка – m, km, V, g. Не се пише точка при
съкратени извънсистемни единици – тон, ар, декар,
атмосфера – т, а, дка, атм. Изключение е писането на
111
точка, когато прилагателните квадратен и кубичен

предхождат съкратени съществителни – куб. м, кв. см.
o когато се означава количеството време, точка не се
пише след ч, сек, мин: Опитът продължи 3 ч 25 мин
и 10 сек; но когато означават момент от денонощие-
то, точка се поставя: Опитът започна в 3 ч. 25 мин.
10 сек.
o не се поставя точка при инициални и сричкови сък-
ращения: УниБИТ, компромат.
• йероглифна точка:
o след арабска цифра, за да сигнализира, че числителното
следва да се разчита като редно, а не като бройно –
− 1. клас = първи клас, а не един клас;
− при ранжиране в рубрики – първо, второ, трето
= 1._; 2._; 3._.
− изключение – при означаване на пореден номер
от страница, ден от месец, година – 2005 година,
6 ноември, с. 108.
• графично отделяне:
o при означаване на дати с цифри:
− 5. V.2006 г.;
− 5.5. – 10.9.
− ако месецът е изписан с думи, точка не се поставя
след деня от месеца – 3 март 2006 г.
o при ранжиране, класифициране, йерархизиране на
текстове – 1.1.; 1.2.; 2.1. и т.н.
o при номериране с цифра и знаците за номер (№) и па-
раграф (§) точка се пише само след цифрата:
• № 1.... § 1....
• Ако след знаците № и § има две и повече цифри, точка се
пише само след последната цифра: № 5 – 10. § 20, 21 и
24.
• Знаците № и §, както и думите точка (= т.), алинея (=
ал.), лист (= л.) и под. се пишат само веднъж пред всички
цифри:
№ 9, 10. § 7, 16, 19.
т. 7 – 10. ал. 4 и 5. л. 1 – 6 и 8.
• при рубрикиране.
112
7.7. Точка и запетая

В изречение знакът точка и запетая [;] отделя по-големи ця-
лости. Този знак кореспондира както със запетаята, така също и с
точката. Използва се и при рубрикиране.
7.8. Ударение
Поставя се:
• при възможност от двусмислие при думи омоними: вълнà
и вЪлна (вълна);
• при частица по на сравнителна степен при съществител-
ни и глаголи, за да се разграничи от предлог по;
• в учебни пособия при изучаване на българския език.
7.9. Диакритичен (надреден) знак с вид на ударение

Този знак се поставя над кратката форма на личното местои-
мение в 3 л. ед. ч. ж. р. и на притежателното местоимение: На нея
каза ли и? – Каза ли й?; Нейната кола – колата и. Заменя се с й (й-
кратко).
7.10. Апостроф
Апострофът (надреден знак запетая) се използва при чужди
имена – собствени и нарицателни – шарже д’афер, Жана д’Арк,
Кот д’Ивоар, Дж. Дел’Агата, О’Конър. В български текстове по-
сочва съкратена част от години: Зимна олимпиада ’05 (= 2005). В
този случай кореспондира с тирето: Ескпо – 05.
В художествени текстове посочва, че е изпуснат елемент от дума:
нек’ (= нека), наш’те (= нашите).
7.11. Наклонена черта

В случай че е употребена единично, наклонената черта се
използва, за да означи:
• съкратена дума – с/ка (= сметка),
• съотношения при мерни единици – 60 км/ч, 10 имп./мин,
80 лв./кв.м,
113
• дроби – 1/2, ¾,
• различни формати и оразмерявания – дограма с каси
202/130 – двукрили, формат 70/100/16.
В изречения се използва със значение на съюз и, на съюз или, на
предлог срещу, като изборът за разчитане зависи от контекста: преводи
от/на английски, дублетът проблем/проблема, категорията опреде-
леност/неопределеност, тел./факс 900-90-90, опозицията св.в./несв.в.,
купува/наема магазин, сума със/без ДДС, тел./факс, да/не.
Може да отделя мерена реч, написана на един ред, като се
оставя шпация от двете страни. Употребява се за отделяне при по-
редица от цифри – код на телефон, централа, но може да се изпол-
зват и скоби.
7.12. Индекс
Този знак може да се постави в долната или горната част
след дума:
Иван1 и Иван2; Иван1 и Иван2.
Долният индекс различава два различни обекта, чийто гра-
фичен облик е еднакъв. По-често се използва горен индекс, който
се поставя след дума, израз или в края на изречение пред знаците
точка, запетая, точка и запетая, двоеточие, тире. Той ориентира, че
към индексираната част има бележка под линия или в края на текс-
та, че е направен коментар или е цитирана литература. Когато ин-
дексът се пише след съкратена дума, той е след знака точка:... и
др.4,... и т.н.3. Той се пише след останалите пунктуационни знаци.
Поставя се пред или след скоби в зависимост от това, към коя част
на текста се отнася.
Индекс може да се постави пред знаците точка, запетая, точ-
ка и запетая, двоеточие, тире. Индексът се поставя винаги след зна-
ците въпросителна, удивителна, кавички, както и след затварящи
кавички, предхождани от друг препинателен знак (скоба, въпроси-
телна, удивителна, многоточие). Индексът се пише пред или след
знака скоби в зависимост от това, дали бележката се отнася за заг-
радения в скоби текст, или за цялото изречение. Когато е след сък-
ратена дума, той се поставя след знака точка:
Първото название е засвидетелствано в архивни до-
кументи от ХVI в.6
114
7.13. Кавички
Кавичките имат няколко варианта: [“ ”], [« »], [„”], [„“]. Бъл-
гарските традиционни кавички са [„“], но в практиката е налице го-
лямо разнообразие.
Кавичките сигнализират, че дадено именуване е условно (тук
се включват и варианти като отношение на пишещия, като пренос-
на употреба).
Втората функция на кавичките е да разграничава различни
говорещи, или пишещ от говорещ, или пишещи в текста, което
включва случаите на цитиране, на пряка реч и пр.
Колебанията при употребата на кавички в случаите на услов-
но именуване са мотивирани от разнородността на случаите и от из-
ключенията, които се допускат. Кавички могат да се очакват при
именуване на различни учреждения, фирми, заводи, улици и пр.:
община „Красно село“, район „Триадица“, „Топлофи-
кация – София“, ТЕЦ „Земляне“, кино „Одеон“.
Някои случаи при административното членение като община
„Слатина“, район „Триадица“ се смесват с община Преслав.
Отделно се поставя и главна буква, когато названието не е в
начална позиция.
Кавички могат да се очакват при търговски марки, сортове,
породи, храни.
Ако условните имена са шрифтово отделени, кавички не се
поставят:
тапети „Леко“, очила „Рейнбоу“, часовник „Ролекс“
vs
тапети Леко, очила Рейнбоу, часовник Ролекс.
Такива имена могат да бъдат изписани и на латиница: тогава
кавички не се поставят: очила Rainbow.
Когато са известни, тези имена се пишат без кавички.
Ако имената са абревиатури, кавички не се поставят –
ТУ 154, ИЛ –18.
Кавички се поставят при образователни и научни степени в
изрази като научна и образователна степен „доктор“, ОКС „бака-
лавър“.
Условните имена на конкурси, фестивали, награди се поставят
в кавички: орден „Мадарски конник І степен“, награда „Еми“, кон-
115
курс „Златният Орфей“, фестивал „Мартенски музикални дни“.

Имена на вестници, списания, книги, поредици и пр., които
също са условни, се поставят в кавички: сп. „Тема“, в. „Труд“.
Кавички (или чрез смяна на шрифта) се поставят, когато се въ-
вежда непознато име, когато се уточнява значението на име, видове-
те му разбирания: Терминът „социолингвистика“ се разбира по ня-
колко начина. Но и тук употребата на кавичките е разколебана.
Преди да се въведе цитат, обикновено се използват изрази,
които съдържат твърди, пише, защитава позиция, заема възглед,
смята, интерпретира по следния начин, след които се поставят ка-
вички, ако се цитира.
Кавички се поставят при пряка реч, която се пише на същия ред.
Кавичките се използват като знак, че поставената вътре в тях
дума не е точната, като най-често се подразбира нейн антоним: И
той е един „снажен“, един „умен“ и „красив“; в случаи на преда-
ване на детска реч: Маме, „ишкам хепче“; при употреби, сигнали-
зираща метафорика, срв. Пирински „измете“ парламента.
При съчетаване на кавички с точка, въпросителна, удивител-
на (или двата знака заедно) и многоточие са възможни комбинации
на знаците, които са описани в Правописния речник (2012).
Без кавички се пишат имената на континенти, държави, об-
ласти, острови, градове, реки, планини, планински върхове, прис-
танища, звезди, планети, съюзи (военни, политически, икономичес-
ки), празници, епохи, пишат имената на културни и исторически
забележителности:
Европа, България, Пловдив, р. Велека, Рила, вр. Мургаш,
порт (пристанище) Варна, аерогара Варна, остров Самос,
Марс, Земя, Луна, Халеева комета, Атланта, Европейски
съюз, Общ пазар, Маастрихтски договор, Бабинден, Ден на
благодарността, Възраждане, Айфелова кула, Александ-
рийска библиотека. Ако в състава им е включено собствено
име, то се пише с главна буква: Конституция на Република
България, Санстефанска България.
Не се употребяват кавички:
• При географски и топографски обекти – град София,
връх Ботев, река Марица, курорт Албена;
• при възможно двусмислие все пак кавички се поставят –
В „Албена“ с Албена, но контекстът ограничава подобни
116
случаи, ?Вчера стигнах до Ботев. Подобни случаи са из-

точник на езикови игри – Надежда за Надежда.
• При теми, заглавия на беседи, лекции, речи, дисертации,
конкурси, филми и пр., когато са шрифтово отграничени
в афиши, кавички не се поставят.
• При цитиране на произведение под линия, в списък от
литература. Ако са вътре в основния текст, тези заглавия
се поставят в кавички.
• Мото не се огражда в кавички.
• В буквени съкращения – Сибанк, Булгаргеомин.
Кавички в случаи на графично оформяне могат да се срещнат
в таблици, схеми при изброяване и тогава посочват повтаряща се
(идентична с предходната) част [– „ –].
117
118
ГЛАВА 8.
ВЪТРЕШНОИЗРЕЧЕНСКИ
ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ
Според позицията на членението (изречение – текст) се разли-

чават: вътрешноизреченски препинателни знаци и текстови знаци.
8.1. Препинателни знаци в началото на изречение

• при рубрикиране (тире, наред с други отделящи тексто-
вата цялост знаци, които се избират от прозореца Bullets),
• при пряка реч (тире, кавички),
• при цитиране (начални скоби и кавички, многоточие),
• други случаи в специализирани текстове, напр. въпроси-
телна в позиция на горен индекс, с която се изразява
съмнително откъм граматична правилност на дума и/или
изречение (?Имам пет вери), звездичка в същата позиция,
с която се показва – в сравнително-историческото ези-
кознание, че дадена форма не е реално регистрирана, а
конструкт (*svetja).
Вътре в изречението се употребяват:
а) единични знаци, когато са в средата му, като запетая,
точка и запетая, тире, двоеточие, многоточие в смисъла на разкъс-
ване/прекъсване на изказа,
, фффф...; – |: | ффффф... фффф,
и
б) двойки препинателни знаци – двойна запетая, двойно ти-
ре, кавички и скоби.
, ффффф, | – ффффф – | „фффф“ | (ффф).
Предназначение на отделните препинателни знаци вътре в
изречението:
• При недоизказване, прекъснатост, разделеност, предуп-
реждение – многоточие;
• След вметнати изрази – въпросителна, удивителна;
• За съкращаване на думи – точка;
119
o При идеографска, йероглифна функция като сигнал,

че точка след арабска цифра се чете като редно
числително (не като бройно);
• В случаи на изреждане и при паралелни структури – точ-
ка и запетая, запетая;
• При изброяване, пряка реч, поясняване – двоеточие, за-
петая, тире.
Освен запетая вътре в изречението (вж. отделна тема) могат
да се използват и други знаци.
Чрез точка и запетая [;] може да се отделят по-големи син-
тактични цялости в изречението, да се „долепват“ няколко прости
изречения. Знакът може да се използва в случаи на изреждане, ко-
гато са използвани вече запетаи и когато се прибавя цялост, която
носи обобщаващ смисъл или която се отнася до вече изреденото.
Скоби – кръгли ( ), наклонени //, прави [ ], ъглести < >, се
използват при вметнати части, при части, които са извън основния
текст, за поясняване на смисъл. Това са случаи:
• на театрални ремарки с указания за интонация, действия
и пр.,
• при необходимост от допълнителна информация на-
пример за поведение на публиката при произнасяне на
реч,
• при цитиране за автор, произведение и пр.,
• отбелязване на години на раждане и смърт, година на
раждане, години на управление и пр., име/псевдоним:
Елин Пелин (Димитър Иванов). Ако псевдонимът е част
от името, той се отделя с тире.
Чрез скоби се заграждат други препинателни знаци, напри-
мер (!), когато са вътре в изречението.
Само дясна скоба може да се постави след цифри и при бук-
вено номериране. В специализирани текстове е възможно да бъдат
използвани различни графични варианти на скоби, напр.
За разлика от редуването на променливо я (['а] ~ [е])
редуването [а] ~ [е] се извършва след съгласна.
Когато на едно място в текста трябва да се открият или зак-
рият две еднопосочни скоби, тоест при струпване на едни и същи
скоби (напр. само отварящи или само затварящи) се пише само
120
ГЛАВА 8. Вътрешноизреченски препинателни знаци
едната скоба.
Двоеточие [:] може да се използва:
а) при изброяване на еднородни части и при уточняващо из-
брояване обикновено след дума с обобщаващ смисъл; може да се
замени от тире или точка,
б) при пряка реч, преди тя да се въведе,
в) при поясняване, и тогава то може да се замени с тире,
г) при посочване на някакво отношение като заместител на
предлог на, при противопоставяне като заместител на предлози ка-
то срещу, към, между, и.
Тирето може да се използва вместо запетая, двоеточие, ско-
би. Чрез него в рамките на сложно изречение може да се отдели
част от изречение или цяло изречение. Ако логическото ударение
пада върху някоя еднородна част, тирето може да я отдели сред ос-
таналите. То разделя пряка от авторска реч. Тирето може да ограж-
да вместо запетаи при логическо ударение обособени и вметнати
части. Използва се, когато се поясняват определени отношения:
най-често в главното изречение има глагол със значение мисля,
казвам, чувствам, поставя се на мястото на пропуснати думи и из-
рази вместо пояснително многоточие. Замества подразбиращи се
части (смисли), които може и да са били употребени по-рано в тек-
ста: След мен – и потоп, в лозунги, например Крадците – вън, в
реклами, в заглавия. Използва се в комбинация със запетая при
приложения (вж. словосъчетание) от типа страните – членки на
ЕС, като най-често се забравя затварящата запетая Страните –
членки на ЕС, декларират, че...
8.2. Препинателни знаци в края на изречение

Препинателните знаци в края на изречението са точка (.),
въпросителен знак (?) и удивителен знак (!); с многоточие се сигна-
лизира за условен край на недоизказано и/или прекъснато изрече-
ние. За посочване на завършена граматична и смислова цялост, с
която се съобщава нещо, се използва основно точка. След нея
следва пауза. Кавички, индекси, скоби, които се отнасят към част
от това изречение, не се очакват след точката.
S_____.
S ____ „_______“.
121
S _____(_______).
S __ „_____“4.
S _____ (______) 4.
Ако край на цитат съвпада с края на изречение, когато се ин-
формира (съобщава нещо), не се пишат две точки: S ____: „____“4.
Ако цитатът завършва с въпросителен, удивителен или друг знак,
той се поставя преди да се затворят кавичките, и едва тогава в аб-
солютния край на изречението се поставя точка:
S ____: „_____?“4.
S ____: „_____!“4.
Ако в изречение цитат има и друг вътрешен цитат, не се до-
пускат двойни кавички в началата или в края на основното изрече-
ние цитат:
S __ „___„______“.
S ___„__“____“. “
Ако вътрешният цитат завършва с въпросителна, удивителна
или скоба, които разделят двойните кавички, затварящите кавички
се пишат:
S ___ „___„__“?/!“.
Ако изречението завършва със съкратена дума, най-често и
др., и т.н., и пр., и сл., точката не се удвоява:
S______________ и пр.
S______________ и др.
S_______________и сл.
S_______________100 хил. лв.
С удивителен знак в края на изречение се сигнализира за
афектирано или емоционално състояние и за избор на съответна
интонация (ако бъде обговорен текстът): възклицание, различни
видове искане като молба, подбуда, настойчивост, заповед и пр.:
S_! Ела! Моля те! Гле’й си работата!
С въпросителен знак в края на изречение се сигнализира за
питане и за изговор на съответната интонация:
S_? Идваш ли? Ти откъде си?
Ако питането има форма на косвен въпрос, се поставя точка:
S_? → S_.
Идваш ли? → Дали ще идваш, се чудя.
Ти откъде си? → Искам да те попитам откъде си.
Въпросителен, удивителен или комбинация от тези знаци
122
(?!)| (?!) може да се постави вътре в рамките на изречението след

дума. Това цели да изрази съмнение, недоумение, любопитство,
емоция. Тази употреба е винаги съпроводена със скоби, в които се
поставя препинателният знак. Може да се добави и латинското сък-
ращение sic вътре в скобите:
Той имал малка къща (!) от 300 квадрата.
Той имал (!) малка къща от 300 квадрата.
Той имал малка (!) къща от 300 квадрата.
Той имал малка къща от 300 (!) квадрата.
Ама че работа!? Той имал малка къща (?) от 300
квадрата.
Употребата на многоточие е функционално натоварена. В
край на изречение то сигнализира за прекъсване и/или недоизказ-
ване, тоест своеобразна отвореност за разгръщане на по-нататъшни
смисли, които са оставени на четящия. (Тук не се слага завършваща
точка.) Вътре в изречение сигнализира за „търсене на подходящата
дума“ от страна на говорещия, за изразяване на емоция, за накъсва-
не на потока на мисълта. Възможна е употреба на комбинации [...?],
[...!] вместо [...], напр. А когато си купя кола...! При цитат многото-
чието показва отпаднали части от текста, които не са съществени
според автора, който е избрал цитата. Тук обаче има няколко по-
сложни варианта, които следва да се обмислят предварително.
Срещат се текстове, при които многоточието сигнализира, че част
от текст не е възстановен, неясен и пр. Срещат се текстове, при ко-
ито многоточието сигнализира, че се цитира текст, от който са от-
паднали несъществени части. Срещат се текстове, при които мно-
готочието си е на автора на цитата. Срещат се текстове с комбина-
ция от изброените възможности, тоест създават се условия за неяс-
ноти спрямо многоточието във всеки конкретен случай. Изходът е в
избор на определена ранжираност, в последователното й прокарва-
не в рамките на целия текст и дори в наличието на обяснителна бе-
лежка, напр.:
1. авторското многоточие от цитата се запазва.
2. изпуснати, неясни и пр. части от текста цитат се въвеждат
с кръгли скоби.
3. пропуснати части от нарочно избран текст цитат се отбе-
лязват с прави скоби.
Употреба на точка (.), въпросителен знак (?), удивителен
123
знак (!), с многоточие (...) в края на заглавие. В абсолютния край

на заглавие точка не се поставя, но когато то завършва със съкрате-
на дума, точка се поставя. Ако обаче основното заглавие е съставе-
но от два израза, преди втория се поставя точка или друг препина-
телен знак, напр.
Общности и празници в България. Езикови аспекти
В края на заглавие могат да бъдат поставяни въпросителна,
удивителна и многоточие.
Заглавни части в по-голям текст могат да бъдат оформяни с
главни букви, с различни шрифтове, с буквени и/или цифрови по-
редни означения.
8.3. Полупряка реч и пунктуация

Полупряката реч е вътрешна реч на дадено лице. Характерна
е за художествената литература, публицистиката, рекламите. Тя е
самостоятелна форма на чуждата реч и се различава и от пряката, и
от непряката реч.
Полупряката реч се оформя пунктуационно като авторска
реч: тя не се отделя със специални препинателни знаци (кавички,
тирета) така, както се оформя пряката реч. Но в края на полупряка
реч се използват препинателни знаци (удивителна, въпросителна,
многоточие), както при пряка реч.
8.4. Пряка реч и пунктуация

Чужда реч, предадена от автора дословно, се нарича пряка
реч. Тя се отделя от авторската реч с тирета или с кавички. Об-
щоприето е при диалог в художествени произведения да се употре-
бяват тирета, поставени пред пряката реч, като всяка реплика се
пише на нов ред.
Думите на автора пред пряката реч завършват с точка. Ако те
завършват с глаголи като казвам, питам, отговарям, се поставя
двоеточие. Думи на автора след пряка реч се оформят с тире, след
което изразът продължава с малка буква и завършва с точка. Думи
на автора, поставени между части на пряката реч, се оформят като
думи на автора след пряка реч, но след авторската реч се поставя
тире, за да се продължи пряката реч с главна буква. Налице са раз-
нообразни комбинации, които са описани изчерпателно в уводните
124
части на академичния правописен речник от 2012 г.

Пряката реч може да завършва с всеки препинателен знак за
край на изречение.
Диалог може да се огражда с кавички. Обикновено не следва
нов ред. В журналистически публикации отделянето на авторска и
неавторска реч се означава със запетаи, тирета, двоеточие.
8.5. Рубрикиране
Рубрикирането е специфично членение на текстова цялост за
по-ясно отделяне на нейни части. Подобни членения се срещат
предимно в административно-делови и научни текстове при избро-
яване, изреждане и под. Цели се визуално отделяне на относително
завършени части и цялости. Членението може да бъде на един ред,
но може да се разположи на отделни нови редове за всяка точка и
подточка, като се спазват съответните отстъпи, ако има вътрешно
йерархизиране.
Налице са разнообразни знаци за графичното отделяне на таки-
ва части (във Word от прозореца Format към Bullets and Numbering).
След такъв знак се пише главна буква и текстът се оформя
като изречение, завършващо с точка.
Друга възможност при по-малки части е изписване с малка
буква, при изреждането им поставяне в края на запетаи (точка и за-
петая) и при последната част – поставяне на завършваща точка.
Основният текст, преди да се отделят съответните части, за-
вършва обикновено с двоеточие или тире, срв. варианти на оформяне:
Да се провери:
• дали има автобус
• да купя билет.
1) Да проверя кога тръгва автобусът.
2) Да купя билет.
Задачи за деня:
• да проверя кога тръгва автобусът,
• да купя билет.
За отделяне могат да се използват думи като първо, второ,
трето, като след тях се поставя запетая, тире или точка.
125
8.6. Цитиране и пунктуация

Цитатите, характерни за някои стилове на книжовния език,
са думи на друго лице (или на автора на текст), които са предадени
в същия вид, както са казани или написани. Към цитатите се отна-
сят и отделни думи, изрази, мисли, посочени дословно:
Умберто Еко нарече тази забрава „хиперкодирана“.
Ако цитатът се състои от едно или повече самостоятелни из-
речения и е отделен от авторската реч с двоеточие, той започва с
главна буква и се огражда с кавички:
Не чух поне един човек да каже: „Аз ще стана по-
добър преподавател“.
Изпусната, съкратена част от цитат в началото на цитиране
се отбелязва с многоточие.
Ако цитатът се слива с думите на автора, оформя една обща,
завършена мисъл и образува с тях синтактично единство, той за-
почва с малка или главна буква (в зависимост от синтактичните
особености на цитата) и се огражда с кавички.
Авторови думи, вмъкнати в средата на цитат, се отделят с
тирета или запетаи.
При цитат, набран с друг шрифт на същия ред или на нов
ред, не е необходимо да се поставят кавички. Запазват се само ка-
вичките от пряка реч или вътрешен цитат.
Мото не се огражда в кавички.

Попълнете.
Съкращението от думата килограм е...
Съкращението от думата километър е...
Съкращението от думата литър е...
Съкращението от думата лев е...
Съкращението от думата милион е...
Съкращението от думата месец е...
Съкращението от думата училище е...
Съкращението от думата сметка е...
Съкращението от думата вестник е...
Съкращението от думата списание е...
126
ГЛАВА 9.
ЗАПЕТАИ В ИЗРЕЧЕНИЕТО
Запетая може да има и в състава на простото, и в състава на

сложното изречение, но тя е разположена само вътре в изречение.
Използва се за синтактично и за интонационно отделяне на по-
големи цялости в изречението като еднородни, обособени, вметна-
ти части. Може да разделя една част от друга част в изречението,
тогава обикновено употребата на запетаята е еднократна. Ако ог-
ражда цялости между частите на главно изречение, тогава се изпол-
зва двойка от запетаи – начална и затваряща оградената част. Упот-
ребява се, когато се цели доизясняване, уточняване на смисъл и за
внасяне на стилистичен нюанс. Особен случай представят запетаи-
те при рубрикиране и при оформяне на документи.
9.1. Съчинителни връзки и запетая

Едно просто изречение има обикновено следния словоред: под-
лог, сказуемо, допълнение (S → SVO): Детето изяде сладоледа, Кме-
тът прочете доклада. Ние като автори на изречение можем да мулти-
плицираме всяка една от тези позиции: можем да добавяме думи, кои-
то да свързваме съюзно или безсъюзно една с друга (така оформяме
различни видове словосъчетания в съответните синтактични позиции):
Изказвания, доклади, отчети се чуха на събранието.
ɫɴɳ.1 ɫɴɳ.2 ɫɴɳ.3
Те Безсъюзно свързване
Гостите дойдоха, запознаха се, седнаха, поговориха.
Четоха доклади, отчети, анализи.
Съюзно свързване
Кметът и помощникът му работиха върху доклада.
Кметът написа и прочете доклада.
Кметът написа доклада и предложението.
127
Съчинителната връзка се изразява със съчинителни съюзи или

съчинителна пауза, отбелязвана чрез запетая. Това означава, че разде-
лянето на такива части става със или без съюзи. Мултиплицирането
на думи в такива синтактични позиции довежда до чисто количестве-
но увеличаване (натрупване) на единици в дадена позиция. Тези части
могат да бъдат в различни позиции на изречението – може да се из-
режда при подлога, при сказуемото, при допълнението.
Понякога се натрупват няколко прилагателни, които се отна-
сят към съществително. Дали тези прилагателни се отделят със запе-
таи? Това зависи от вида на словосъчетанието. В словосъчетанието
моето незабравимо детство не може да се вмъкне съюз и, тогава не
се пише и запетая. В други случаи обаче няма сигурен критерий: бя-
ла (и) кокетна къщурка, червена (и) бърза кола. Дали ще бъде поста-
вена запетая при безсъюзно свързване на тези прилагателни, зависи
от начина, по който ги мислим и отнасяме към предмета: ако ги мис-
лим като еднородни, независими от едно от друго, всяко прилагател-
но само за себе си, отнасящо се към предмета, тоест дискретно, тога-
ва ще бъде поставена запетая. Интуитивното решение може да ни го
подскаже интонацията – между прилагателните имена в този случай
правим пауза: бяла, кокетна къщурка; червена, бърза кола. В обик-
новения случай ние мислим тези характеристики като разнородни,
но и едновременно отнасящи се към предмета. Тогава запетая не се
поставя. Интонационно не се прави пауза.
В същите позиции на изречението една част може бъде чисто
и просто повторена: Вървели, вървели, стигнали до една полянка. С
желание, с желание започнах тази работа. В такива случаи се
поставя запетая. Повторените части следва да се различават от уд-
воените думи, които се пишат с дефис, срв. Бързо, бързо идвай! Но:
Много-много не говори!
Аналогично на „долепването“ на думи в съответните синтак-
тични позиции, се долепват и цели изречения. Свързването (долеп-
ването, изреждането) на повече от едно просто изречение се извърш-
ва в писмен текст чрез запетая и/или чрез точка и запетая. Различие-
то между тези знаци се свежда до по-голямата отделителна сила на
точката и запетаята. Употребата на двоеточие или тире сигнализира
за това, че между изреченията е налице някаква връзка – пояснител-
на, причинно-следствена и пр. Безсъюзно свързани прости изречения
могат да се включат в сложно изречение.
128
ГЛАВА 9. Запетаи в изречението
Има възможност и за съюзно свързване на мултиплицирани-

те позиции. Еднородните части могат да се „мултиплицират“ с по-
мощта на съединителни и противопоставителни съюзи, пред които
се пише запетая: та (и), че (и), па, но, а, ами, ала, обаче, само (че),
даже (и), дори (и).
При изреждане и съюзно свързване:
Ɍɨɣ ɡɚɩɚɥɢ ɟɞɧɚ, ɱɟ ɢ ɜɬɨɪɚ, ɱɟ ɢ ɬɪɟɬɚ ɰɢɝɚɪɚ.
ɑɟɬɨɯɚ ɫɟ ɢ ɞɨɤɥɚɞɢ, ɢ ɨɬɱɟɬɢ, ɢ ɚɧɚɥɢɡɢ.
ɱɟ ɢ ɞɨɤɥɚɞɢ, ɱɟ ɢ ɨɬɱɟɬɢ, ɱɟ ɢ ɚɧɚɥɢɡɢ.
ɫɚɦɨ ɞɨɤɥɚɞɢ, ɫɚɦɨ ɨɬɱɟɬɢ, ɫɚɦɨ ɚɧɚɥɢɡɢ.
ɞɚɠɟ ɨɬɱɟɬɢ, ɞɚɠɟ ɞɨɤɥɚɞɢ, ɞɚɠɟ ɚɧɚɥɢɡɢ.
Ⱦɨɛɪɨ ɦɨɦɱɟ, ɫɚɦɨ ɱɟ ɛɟɡɥɢɱɧɨ, ɫɩɟɱɟɥɢ ɜ ɧɚɞɩɪɟɜɚɪɚɬɚ.
ɨɛɚɱɟ ɛɟɡɥɢɱɧɨ,
ɚɥɚ ɛɟɡɥɢɱɧɨ,
ɚɦɚ ɛɟɡɥɢɱɧɨ,
ɧɨ ɛɟɡɥɢɱɧɨ,
Ⱦɨɛɴɪ ɞɨɤɥɚɞ, ɫɚɦɨ ɱɟ ɫɤɭɱɟɧ, ɛɟɲɟ ɩɪɟɞɫɬɚɜɟɧ.
„Ядрените фрази“ са подлогът и сказуемото (S → NP + VP):
Момче спечели. Допълнението в надпреварата е разширение към
глагола (вж. по-горе). При вмъкване на израз за противопоставяне
позицията се огражда от запетаи.
В сложните съюзни изречения запетая се поставя в началото
на второто и следващите изречения пред съюзните връзки (това
могат да бъдат същински съюзи, относителни местоимения и наре-
чия, частици), когато се съпоставя, противопоставя, коментира,
уточнява. Ето някои същински съюзи – па, та, че, пък, обаче, а но,
ала, ами, ама, само че, камо ли, също и, тоест, сиреч, а именно.
Ɂɚɩɨɱɧɚɯ ɫ ɚɧɚɥɢɡ ɧɚ ɭɫɥɨɜɢɹɬɚ, ɚ ɞɨɫɬɢɝɧɚɯ ɞɨ ɧɨɜɢ ɢɞɟɢ.
ɨɛɚɱɟ
ɫɚɦɨ ɱɟ
ɧɨ
При еднократна употреба на съюза и и или, които свързват

еднородни части, не се поставя запетая.
129
Гостите дойдоха и седнаха.

Изпуши една или две цигари.
Блондинката или брюнетката е секретарката?
При еднократната им употреба в просто и сложно изречение
запетая също не се поставя.
Но запетая при еднократно употребен съюз и се пише:
• когато се „добавя“ присъединително изречение (може
също и: тире, точка), напр. Започнах да анализирам усло-
вията, и кметът излезе. Ориентир са двата различни
подлога, но позицията на запетаята е силно разколебана в
практиката;
• когато пред и завършва подчинително изречение (затва-
ряща запетая), напр. Тя се обади, че ще дойдат, и ми по-
жела успешен ден;
• когато пред и стои вметната или обособена част, напр.
Служителите закъсняваха, подучвани от един-двама
души, и това отчая кмета.
Запетая при еднократно употребен съюз или в просто изре-
чение се поставя, когато има смисъл на поясняване подобно на
тоест и сиреч. Когато е в средата на изречението, фразата се обг-
ражда със запетаи.
Ɇɨɹɬ ɩɨɡɧɚɬ, ɢɥɢ ɤɦɟɬɴɬ, ɫɢ ɤɭɩɢ ɧɨɜɚ ɤɨɥɚ.
ɬɨɟɫɬ ɤɦɟɬɴɬ,
ɫɢɪɟɱ ɤɦɟɬɴɬ,
Запетая при еднократно употребен съюз или се поставя в
конструкции, чрез които се дава и друго название на един и същи
обект. Най-често тази позиция се появява в заглавия Сблъсъкът на
цивилизациите, или въвеждането на новия ред.
В просто изречение със сравнителна степен и съотносителен
съюз отколкото се поставя запетая.
9.2. Запетая при сложни съюзни изречения

В сложните съюзни изречения подчинените изречения могат
да бъдат в началото, в средата или в края. Най-често съюзните им
връзки са: че, като, щом като, след като, тъй като, докато, от-
как, щом, докле, дорде, като да, сякаш, като че (ли), без да, освен
130
да, за да, преди да, защото, понеже, задето, дето, та да, макар
(и) да, и да, да не би да, дано, ако, ако и да, ли, макар че, въпреки
че, освен дето, вместо да, освен като, наместо да, даже (и) дори
да, стига само да, само че, камо ли да и др.
Запетая се поставя според позицията на подчиненото изре-
чение, която е сходна с позициите при обръщение:
Вярно е, че пристигам навреме, щом искам.
Пристигнах, без да свърша работа.
Пристигнах, след като свърших работа.
Пристигам, освен ако не искаш.
Пристигам, защото искаш.
Важно е да се следи смисълът на изреченията.
9.3. Съюзни връзки

Съюзни връзки в изречение могат да бъдат същински съюзи,
относителни местоимения и наречия, частици, когато се съпоставя,
противопоставя, коментира, уточнява.
В сложните съюзни изречения запетая се поставя в началото
на второто и следващите изречения пред съюзните връзки.
При подчинителна съюзна връзка е възможно да има уточня-
ващо наречие: само който, едва когато, чак когато, даже, тъкмо,
именно, тук, почти, още, много, малко и пр. В този случай не се
пише запетая при въвеждане на изречението.
Пристигнах малко преди да тръгне автобусът.
Пристигнах тъкмо когато тръгна автобусът.
Ако пред съюзната връзка има отрицателна частица, запетая
също не се поставя – не където, не за да, не както.
Сложих книгата не където й беше мястото.
Ако пред съюз има друг, още един съюз – но пък, а и, пък и, а
пък, па и; и да, но без, а да, пък щом, обаче когато, и който – меж-
ду тях не се поставя запетая.
Пристигнах навреме, но пък автобусът тръгна пред
очите ми.
Разбрах, че съм умна и че съм красива.
Все същата съм си: и когато съм весела, и когато съм
тъжна.
В непосредствена близост на две подчинителни връзки не се
131
поставя запетая, ако първият е едносричен и без ударение – че ако,

че когато.
При двойки съюзи – съотносителни (или – или, и – и) запетая
се поставя пред втория и всеки следващ съюз, който се повтаря.
Когато такъв съюз е след еднородна част, тогава запетая се поставя
след него: Жени било, мъже било – идваха.В сложно изречение при
съчинителни съотносителни съюзи (повтарящи двойки с еднакъв
или различен състав) запетая се поставя пред втория и всеки след-
ващ съюз – и/и, или/или, ни/ни, нито/нито, хем/хем, било (че)/било
(че), кое/кое, я/я, бре/бре, бе/бе, ха/ха, а/а; ли/или, дали/или, не са-
мо/а и, не само/но и, не че/ а.
Нито ще говориш, нито ще гледаш.
Ти смееш ли се, или плачеш.
Съюзът и в рамките на едно сложно изречение може да свър-
зва неравноправни по значение единици – словосъчетание и изре-
чение, напр. Дойдоха мъже и жени и всички танцуваха. Тогава за-
петая не се поставя пред второто и.
Не се поставя запетая, когато се свързват съподчинени части,
напр. Дойдоха мъже, които познавах и които не познавах.
9.4. Запетая и косвен въпрос

Когато косвен (непряк) въпрос стои след главно изречение,
запетая не се поставя: Искам да знам дали ще дойдеш.
При изброяване пред втория и всеки следващ косвен въпрос
запетая ще се постави: Искам да знам кога ще дойдеш, кога ще си
тръгнеш, с каква цел идваш.
Ако стоят пред главното изречение, косвените въпроси се
отделят със запетая: Дали ще дойдеш, искам да знам. Кога ще дой-
деш, искам да знам.
Ако пред косвения въпрос има съществително име или местои-
мението това, които са компоненти от главното изречение, между тях
и косвения въпрос се поставя запетая: Зададох си въпроса, какво да
правя по-нататък. Познах в това, как да се напише писмото.
9.5. Запетая и фразеологизиран израз

Има немалко фразеологизирани изрази с к-съюзни връзки.
В такива случаи запетая не се поставя, тъй като фразеологизирани-
132
ят израз означава една представа и обикновено може да се замени

от една дума. Често са във функция на подчинени допълнителни
изречения: Стана тя каквато стана (‘стана тя една’); Посочи ко-
ято искаш книга (‘посочи всяка/някаква книга’); Изказването не
беше кой знае колко интересно (‘изказването беше скучно’).
9.6. Запетая при безсъюзни изречения

Аналогично на „долепването“ на думи в съответни синтак-
тични позиции, се долепват и цели изречения. Свързването (долеп-
ването, изреждането) на повече от едно просто изречение се из-
вършва в писмен текст чрез запетая и/или чрез точка и запетая.
Венци се събуди, стана, изми Венци се събуди; стана; изми се и
се и закуси. закуси.
Венци се събуди. Стана. Изми се и
закуси.
Децата ритаха топка, же- Децата ритаха топка; жените
ните разговаряха оживено, разговаряха оживено; мъжете се
мъжете се разхождаха по разхождаха по алеите на парка.
алеите на парка.
Децата ритаха топка. Жените
разговаряха оживено. Мъжете се
разхождаха по алеите на парка.
Различието между тези знаци се свежда до по-голямата отде-
лителна сила на точката и запетаята. Безсъюзно свързани прости
изречения могат да се включат в сложно изречение.
9.7. Запетая при да-изречения

Пред да-изречение запетая не се поставя: Важното е да
приемат проекта. Но ако то се трансформира в че-изречение, за-
петая се поставя: Важното е, че приеха проекта.
Възможно е да-изречение да пояснява съществително име.
Обикновено пред такова съществително стои показателно местои-
мение (този, тази и пр.). Тогава се поставят запетаи. За ориентир в
подобни случаи се прави проверка на смисъла с думата тоест,
напр. Тази идея, да се намали данъкът, е разумна. > Тази идея, то-
ест намаляването на данъка, е разумна. Възможно е да-изречение
133
да носи смисъл за отстъпка (ако, дори да). Тогава се поставят запе-

таи: Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
При изреждане на да-изречения се поставя запетая: Можех
да стана, да се обадя, да дойда.
При последователна подчиненост на да-изречения запетая не
се поставя: Можех да ти кажа да се обадиш по телефона.
9.8. Запетая при обръщение

В изречение, в което има обръщение, запетаите се поставят
според позицията на обръщението:
• ако обръщението е в началото, след него се поставя запе-
тая;
• ако обръщението е в средата на изречението, то се об-
гражда от запетаи;
• ако обръщението е в края, запетая се поставя преди него.
В писма, молби, заявления, искове, заявки, поздравителни
адреси и пр. обръщението е в начална позиция и след него се пос-
тавя запетая (последвана от нов ред и главна буква):
Уважаеми гости, искам да поздравя...
Скъпи приятели,
Искам да поздравя...
Когато е разположено вътре в изречение, обръщението се об-
гражда със запетаи, тъй като се интерпретира като вметната част:
Какви мерки, господин министре, възнамерявате да предприемете?
Ако обръщението е в края на изречението, запетая се поста-
вя пред него – Какви мерки възнамерявате да предприемете, гос-
подин министре?
9.9. Вметнати части и запетая

Вметнати части са думи, изрази, изречения, чието значение
„излиза“ извън основния смисъл на изречението: разбира се, да
кажем, изглежда, тъй да се каже, тъй да се нарече, напротив,
обратното; от една страна, от друга страна; първо,..., второ,...,
трето... (употребата на числителни редни при изреждане). С тях
нещо се добавя, вмъква, коментира, напр.:
Дойдоха, разбира се, и мъже, и жени.
134
Дойдоха, както се досещаш, и мъже, и жени.

Дойдоха, да ви кажа, и мъже, и жени.
Дойдоха, доколкото видях, и мъже, и жени.
Дойдоха, първо, жени, второ, мъже.
Според позицията си в изречението тези части следват пра-
вилата за поставяне на запетаи при обръщение: в средата на изре-
чението те се ограждат със запетаи; в началото му запетая се поста-
вя след нея; в края на изречението – пред нея:
Да ви кажа, и мъже, и жени дойдоха.
Дойдоха и мъже, и жени, доколкото видях.
Запетаята може да бъде заменена от тире или двоеточие:
Да ви кажа – и мъже, и жени дойдоха.
Да ви кажа: и мъже, и жени дойдоха.
Обикновено не се пише запетая между едносричен съюз и
вметната част в следния случай:
От една страна, те бяха приятели, а от друга стра-
на, не искаха да седят на един чин.
Не се отделят със запетаи, въпреки че често въвеждат обосо-
бена част, думи за логическо уточняване (наречия): в действител-
ност, действително, всъщност, очевидно, навярно, например, не-
съмнено, по всяка вероятност, вероятно, може би, следователно,
според мен, според него, според автора, сякаш, значи, наистина,
като че ли, без съмнение, естествено:
Ще дойдат вероятно и мъже, и жени.
Според автора времето е динамично.
9.10. Обособена част и запетаи

Обособена част е второстепенна част на изречението – опреде-
ление, приложение, обстоятелствено пояснение. Когато са в средата на
изречение, тези части се ограждат със запетаи; когато са в началото
или края, запетая се поставя само от едната страна, например:
Умна и красива, тя се приемаше за успяла в живота.
Тя, умна и красива, се приемаше за успяла в живота.
Тя се приемаше за успяла в живота – хем умна, хем
красива.
Тук се допуска синонимия между запетая и тире, тъй като
тирето е с по-висока степен на отделяне. Следващата степен на от-
135
деляне е чрез точка, срв.:

Тя се приемаше за успяла в живота – хем умна, хем и
красива.
Тя се приемаше за успяла в живота. Хем умна, хем и
красива.
Обстоятелствените пояснения по-рядко се обособяват, но ко-
гато е налице двояка интерпретация се поставят запетаи, срв.:
Мъже и жени дойдоха рано към седем.
Мъже и жени дойдоха рано, към седем ‘по-точно към
седем’.
Мъже и жени дойдоха рано. Към седем.
Обстоятелствени пояснения за сравнение се ограждат със за-
петаи само ако авторът прецени, срв.: Мъже и жени дойдоха рано,
като за работа.
Като се огражда със запетаи, когато се мисли вместо напри-
мер, срв.:
В някои естествени науки, като (‘например, каквито
са например’) химията, физиката и биологията, екс-
периментът е важен.
В науки като химията, физиката и биологията експе-
риментът е важен.
Пред както и, също и, така и, които свързват обособена
част, се поставя запетая, срв.:
Икономиката, както и науката, се нуждае от мени-
джъри.
Икономиката, както и науката се нуждаят от мени-
джъри.
Ориентир за запетаята е съгласуването на сказуемото с подлога.
При въвеждане на обособена част с и то, при това – тя се ог-
ражда със запетаи.
Пристигнах на следващия ден, при това твърде рано,
и имах време да изпия едно кафе.
Когато се въвежда обособена част или подчинено изречение
за начин и сравнение със сякаш, като че, като че ли, пред тях се
пише запетая.
Свежа, сякаш преди секунди излязла от водата, тя се
усмихваше.
Пред следователно, значи, очевидно и др., когато въвеждат
136
обособена част/изречение, се поставя запетая, ако тя е част от

сложно изречение.
Аз съм на фитнес днес, значи ще се видим утре.
Ако не дойдеш, значи си зает.
Когато съюзът е многосричен и със собствено ударение и
след него следва обособена част или деепричастие, между тях се
поставя запетая.
Разбрах, защото, идвайки насам, ги видях.
Разбрах, защото, забързана по улицата, ги видях.
Запетая се поставя, когато пред съюза и стои вметната или
обособена част, напр.: Децата не слушаха, подучвани от един па-
лавник, и това отчая учителките.
9.11. Подчинителна съюзна връзка и запетая

В повечето изречения като съюзна връзка се използват от-
носителни местоимения и наречия: който, какъвто, щото, дето,
чийто, когато, където, докогато, откъдето, както, доколкото и
пр. Пред тях се поставя запетая: Ти ли си, който пристига. Ти ли
си, чийто брат ми се обади. Пиши, както ти казах.
Пред подобни съюзни връзки може да има предлог: за който,
пред който, от когото и др. Запетая се поставя пред подчиненото
изречение, тя се измества пред предлога: Проектът, за който гово-
рим, вече е преработен. Понякога такава съюзна връзка е поставена
в по-задна позиция: Децата, родителите на които са на работа,
ще спят тук. Подобни изречения кореспондират с конструкции от
руски език. По-добрият вариант е да се използва съюзната връзка чи-
ито: Децата, чиито родители са на работа, ще спят тук.
Не се пише запетая, когато се свързват съподчинени части:
дойдоха граждани, които познавах и които не познавах. Съче-
танията които познавах и които не познавах се отнасят до думата
граждани и я поясняват. Тя е „ядрената“ дума в изречението:
Граждани дойдоха. Ето защо тези пояснения ще бъдат оградени
от запетаи, ако бъдат вмъкнати между нея и глагола: Граждани,
които познавах и които не познавах, дойдоха на празника.
В сложно изречение някоя дума от главното изречение –
обикновено съществително име, може да бъде допълнително по-
яснена, като се въведе определително изречение чрез относителни
137
местоимения който (която, които, които), какъвто (каквато,

каквито), що, дето, че, как. Това пояснение се обгражда със запе-
таи, напр. Служителите, които не закъсняват, ще бъдат санк-
ционирани. Работата, че трябва да напиша проект, ме радва.
Има изречения, при които на мястото на съществителното
подлог може да стои цяло изречение. Това е т.нар. подчинено
подложно изречение, чието начало да започва със съюзите който
(която, което, които), щото, че, да или с въпросителни местои-
мения, наречия, частици кой, какъв, къде, дали. Ако такова изре-
чение е в началото на сложното, се поставя затваряща запетая; ако
то е в края, пред него запетая не се поставя. Практиката обаче е
колеблива. Който пее, зло не мисли. ?Зло не мисли който пее
(=този). Да ходим на работа в неделя, е странно. При подчинени
сказуемноопределителни изречения, въведени от който и че, се
поставя запетая: Децата са, които играят. Добре е, че сме раз-
лични. Ако такова изречение се въвежда с да или с въпросителна
дума, запетая не се поставя: Добре ще да е да играят. Въпросът е
защо ме търси толкова упорито. При подчинителна съюзна
връзка е възможно да има уточняващо наречие: само който, едва
когато, чак когато (даже, тъкмо, именно, тук, почти, още,
много, малко и пр.). В такива случаи запетая не се пише пред из-
речението, което се въвежда, защото се приема, че уточняващите
наречия са като „синоними“ на запетаята. В края на такова изре-
чение запетая се поставя: Пристигнах тъкмо когато автобусът
тръгна, което предизвика смях у приятелите ми. Ако пред съюз-
ната връзка има отрицателна частица (не където, не за да, не
както), запетая също не се поставя: Сложих книгата не където й
беше мястото. Ако пред даден съюз има друг, още един съюз –
но пък, а и, пък и, а пък, па и; и да, но без, за да, пък щом, обаче
когато, и който – между двата съюза не се поставя запетая:
Пристигнах навреме, но пък автобусът тръгна пред очите ми.
Разбрах, че съм умна и че съм красива. Все същата съм си: и ко-
гато съм весела, и когато съм тъжна.
В непосредствена близост на две подчинителни връзки не
се поставя запетая, когато първият съюз е едносричен и без уда-
рение – че ако, че когато, напр. Разбрах, че когато съм весела, и
светът е весел, но: Разбрах, защото, колкото и да не вярвах на
приказки, ги видях. Когато съюзът е многосричен и има собствено
138
ударение, а след него следва обособена част или деепричастие,

между тях се поставя запетая: Разбрах, защото, идвайки насам, ги
видях. Разбрах, защото, забързана по улицата, ги видях.
Съюзната връзка може да е повече от една дума: при усло-
вие че, при положение че, по причина че. В такива случаи запетая
се поставя пред първата съставка. Проверката се извършва чрез
замяна със съюз ако, защото: Пристигам, при положение че
(=ако) ме поканиш.
Съюзът че при въвеждане на подчинено определително из-
речение може да се свърже с друга дума: в знак, че; под предлог,
че; условието, че; в случай, че. Тогава се поставя запетая пред
връзката че, за да се покаже границата между изреченията: В този
случай, че не дойда, действай по плана. Но: В случай че (=ако) не
дойда, действай.
Наречията тъй, така влизат в съставен съюз тъй че, така
че, тъй както, така както. Но могат да бъдат и дума от главното
изречение: Пристигам, така че (=следователно) се стягай за
парти. Става така, че ще пристигна рано.

Поставете запетаите.
Бихме могли да възразим че тук както в теорията на откло-
нението обектът се описва като последна причина по произведени-
те от него ефекти. Метафората е езиков механизъм един от чийто
ефекти е че свързва няколко значения на една и съща дума ала този
ефект не е единственият.
Из Семиотика. Риторика. Стилистика на Цв. Тодоров
(С.: Сема – Р.Ш., 2000, с. 97)
Ако разгледаме новите форми на информираност в глобална-

та област на образованието (поради нейната близост до нас) ще от-
крием че вече има държави в които работят интернет сайтове къде-
то родителите проверяват не само изпитните оценки на децата си а
и техните отсъствия дисциплина и поведение без да чакат родител-
ска среща където невинаги могат да обърнат пълно внимание на ка-
заното там.
Откъс от студентска курсова работа
139
За да съществува за да я има самата наука изисква честност и

откритост в нея можеш да грешиш но не можеш да лъжеш. Тя се
развива благодарение на един почтен договор между учените от
целия свят.
Г. Данаилов. За Жан-Жак Русо и други глупости. С., 1997
На които лицето се изчервява са срамежливи защото които се

засрамват се изчервяват. Които имат зачервени бузи са пияници то-
ва се отнася до страстта защото на опиянените им почервеняват бу-
зите.
Аристотел. Физиогномика. С.:ЛиК, Вермеер, 1998.
– Какво е комуникация? – попита Прасчо който не беше с

Пух когато Непознатия бе обяснил думата за пръв път.
– Това е да казваш на всички които работят по дадено начи-
нание как вървят нещата. Всеки се нуждае от общуване защото
именно така се учим да живеем. От информацията която получава-
ме решаваме какво да правим какво да не правим как да работим
как да живеем как другите се отнасят към нас какво мислят и чувс-
тват и какво е важно за тях.
Р. Е. Алън. Мечо Пух за управлението. С.: Л. Минчев, 61 с.
140
ГЛАВА 10.
ДОПЪЛВАЩА ИНФОРМАЦИЯ
ИЗ ТЕРМИНОЛОГИЯТА НА
ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА
В тази глава синтезирано е представена допълваща информация

за някои термини и правила, които се свързват с езиковата култура.
Термините са подредени азбучно за удобство и бърза справка.
10.1. Абревиатура
Абревиатурите (съкращенията) са особен вид думи. Те са „до-
говорени“ в социума да се представят съкратено по точно определен
начин, да се разбират и да се изговарят именно по този начин. Тази
специфика налага да се изработват речници на съкращенията.
В писмените текстове се срещат графични съкращения като
с., м, мин. – това са условни знаци за означаване на съкратени ду-
ми: правилото е, че се съкращават до гласна.
Има и съкращения, които се приближават до думата и при-
добиват граматични категории: някои от тях са отсечени части от
по-дълги думи – спец, спецът; спецове ‘специалист’.
Други съкращения са образувани от комбинации на инициа-
ли. Инициалните съкращения:
• могат да „вземат“ по една – и това е първата – буква от
някое сложно название (БДЖ, изговор: бедеже), тоест те
са буквени;
• могат да бъдат съставени от буква и звук (БОДК, изговор:
бодека; ВиК, изговор: ве-и-ка).
Най-често тези две групи абревиатури се изписват с главни
букви, без точки между тях.
Когато се изписва пълното несъкратено наименование,
• главна буква се поставя само в началото им, ако е име,
напр. УниБИТ = Университет по библиотекознание и
информационни технологии,
• или без главна буква, ако е в изречение: ИКТ = информа-
ционно-комуникационни технологии.
141
Понякога има и повече от една главна буква, напр. Български

Червен кръст (БЧК), което се определя от спецификата на името в
абревиатурата.
Някои от абревиатурите, особено популярните, преминават в
класа на нарицателните – например ВУЗ, ТЕЦ, и тогава те започват
да се изписват с редовни букви, да се формоизменят като обикно-
вени думи – вуз, вузът, вузовете; тец, тецът, тецовете.
Днес в българския език са активни и абревиатури, които се
произнасят и изписват „спелвано“ подобно на английски, напр. GP
= джипи, IP = айпи, CV = сиви.
Част от тези абревиатури започва да се схваща като същест-
вително нарицателно име, развива и собствени граматични слово-
форми, напр. джипи, джипито, джипитата. Изписват се слято и с
редовна буква, срв. също и:
GSM, GPS, USB → джиесем, джиесемът, джиесеми; джи-
пиес,-ът, джипиеси; юесби, юесбито, юесбита.
Но когато се схващат като „лични имена“, изписването на
кирилица е с начални главни букви при всяка „спелвана“ буква и
шпации между тях, например: ВВС = Би Би Си.
Трети тип абревиатури, които се наричат групови, могат да
вземат начална част от дума и да я присъединят към друга – мед-
сестра, спецотряд. Изписването при тях е с главна или малка бук-
ва, ако се схващат като нарицателни. В съвремието подобен тип аб-
ревиатури е разпространен покрай назоваването на същини от об-
ластта на новите технологии, срв. e-mail, i-pod. Те се изписват или
както са в оригинал, или на кирилица слято и с редовна буква, ако
се схващат като нарицателни имена: имейл, имелът, имейли; айпод,
-ът, айподи.
Четвърти тип абревиатури могат да вземат части от думи и
да образуват нова – самбо = самозащита без борба.
Комбинация от абревиатура и съществително се изписва раз-
делно:
IP адрес
IT специалист
CНай-чести колебания.
• Съкращения от мерни единици се пишат без точка: м/m,
л/l, кг/kg, A;
142
Допълваща информация из терминологията на езиковата култура
• Съкращението на лев, левове се пише с точка: лв., на ми-

лион – млн.
• Според смисъла на час, минута, секунда изписването е
със или без точка: Опитът продължи 4 чàса, 10 минути
и 30 секунди (период от време: 4 ч, 10 мин, 30 сек), но:
Опитът започна в 4 часà, 10 минути и 30 секунди (точен
час: 4 ч., 10 мин. и 30 сек.);
• Книжовната норма препоръчва съкращение св.св. с изго-
вор свети(те) в случаите, когато се отнася до двама
светци, например свети(те) Кирил и Методий, све-
ти(те) Константин и Елена. Често допускана грешка в
правописа на съкращението е поставянето на две главни
букви вместо само начална главна буква в позициите, къ-
дето е необходимо – Св.св.;
• Едносрични абревиатури не се пренасят: БАН, МОН;
• Многосрични абревиатури се пренасят: УНИ|ЦЕФ,
ЮНЕ|СКО;
• GP, GSM: джипи, джиесем;
• BBC, HVB: Би Би Си, Ейч Ви Би.
• Й. Йовков;
• Д-р (доктор), у-ще (училище), чл.-кор. (член-кореспондент);
• С/ка (сметка).
10.2. Автобиография
По отношение на оформянето на автобиография са налице
препоръки от 11 март 2002 г. за общ европейски формат на автоби-
ография (CV), който да бъде част от н.нар. портфолио (общ формат
за представяне на индивидуалните умения). Въпреки доброволния
принцип на използване този формат придоби гражданственост и
замени по-стари наративни съчинения в свободна форма. Предла-
ганата матрица улеснява представянето на квалификациите и ком-
петенциите на човека, от една страна, и улеснява обработването на
данните в електронен вариант. Тя включва няколко раздела:
1. информация от личен характер, езикова подготовка, тру-
дов стаж, постижения в сферата на образованието и обучението.
2. информация за допълнителни индивидуални умения
(технически, организационни, артистични, социални).
3. информация, която може да бъде добавена като анекси
143
към автобиографията, и упътване как това да бъде направено.

За повече информация: www.cedefop.eu.int/transparency/;
europa.eu.int; eurescv-search.com/
CНай-чести колебания.
• Попълването на графите започва с главна буква.
• Препоръчително е да се избягват съкращенията на учи-
лища, университети, фирми и под.
10.3. Азбука
Азбуката (графиката), която предава речта чрез условни зна-
ци, наречени букви, се определя като звукова, речева. Българската
азбука е такава. Но в рамките на писмеността (тоест не само азбу-
ката) се използват пиктографски знаци (математическите – +, -, ×,:,
Δ), а също и близки до йероглифите – цифрите, шпации, кавички,
главни букви след точка и при лични имена, въпросителната. Тези
означения имат общ условен и консенсусен характер, подчиняват
се на правила: писмената форма на българския език се подчинява
на графичната система кирилица и на ортографичната система от
правила и норми.
10.4. Апостроф
Апострофът е надреден знак с формата на запетая. С него се
отбелязва:
• изпусната част от дума: нек’(= нека), наш’те (= нашите),
к’во (= какво);
• изпусната част от години: Олимпиада ’14 (= 2014); вместо
апостроф в този случай може да се употреби и тире: Екс-
по – 08;
• специална част при чужди имена – собствени и нарица-
телни: шарже д’афер, Жана д’Арк, Кот д’Ивоар, Дж.
дел’Агата, О’Конър.
10.5. Асиметрия
Асиметрия между звук и буква означава нееднакъв брой
между букви (графеми) и звукове.
10.6. Бройни форми

Пункт, който предизвиква колебания, е употребата на специ-
144
ални бройни форми в българския език при имена за не-лица. Тези

бройни форми се реализират:
а) след числително бройно, например стол – два стола,
учебник – 10 учебника, самолет – 435 нови самолета; 101 далма-
тинеца
б) след наречия като колко, толкова, няколко и то в случаи,
когато се мисли малко количество – няколко самолета, но хиляди
нови самолети.
Вметнатият ер голям и вметнатото е в тези форми се запазва
– два косъма, два прозореца.
В думата метър отпадането на големия ер зависи от смисъла:
• ако се мисли мерната единица, ерът отпада – два метра,
пет литра.
• ако се мисли „предметността“, той се запазва – Купих два
шивашки метъра.
При имена за лица винаги се реализира обикновеното мно-
жествено число – пет, петима, седем ученици. Това правило поз-
волява да се разграничи съществителното, което означава лице, от
съществителното, което означава не-лице: два офицера (пешки) и
два(ма) офицери (лица); два члена от закона и двама членове на
съвета.
C Най-чести колебания.
• Изрази като банкова сметка в лева, депозит в лева и др.
под. се разминават с книжовната норма.
• При съгласуване – сто двайсет и едно хиляди деца, сто
четиридесет и един хиляди самолета – и особено при
комбинирано изписване на число и съществително име
като 121 хил. деца, 141 хил. самолета, компонентът един
от числителното се съгласува по род със съществително-
то, срв. едно дете, един самолет, което е в мн. ч. или в
бройна форма (при същ. м. р. за не-лица).
10.7. Буква
Условен знак от азбуката. Българската кирилска азбука
включва 30 букви с две разновидности главна и редовна (малка),
отделно са налице разнообразни шрифтови варианти. Налице е
асиметрия между буквите и звуковете в българския език.
145
10.8. Българска правоговорна норма

Българската правоговорна норма (ортоепия, ударение)
представя комбинация от източнобългарски и западнобългарски
говорни особености.
От източнобългарските особености се приемат като книжов-
ни в изговора:
• меките съгласни в основата в окончанията на глаголите
от второ спрежение в първо лице ед.ч. и 3 лице мн.ч.:
вървя, вървят, мисля, мислят [върв’ъ, върв’ът, мисл’ъ,
мисл’ът];
• съществителните за лица с наставка -ар и -тел: секрета-
рят, писателят;
• в някои случаи на членуване на съществителни: ден,
огън, лакът;
• в случаи на стара ятова гласна, която се изговаря като я
[’а]: бял, рядък, сняг.
Въз основа на западнобългарските говорни особености се
формулира правоговорът в областта на вокализма:
• слабата редукция (потъмняване) на гласните [а, о, е] към
[ъ, у, и];
• изговорът на [а] в окончанията, които са под ударение, на
съществителните – глава, кора, младостта, плесента;
• изговорът на непроменливото я [стб. ÿ]: поляна – поля-
ни, селянин – селяни;
• налице са и ограничени влияния със статута на дублет-
ност – хòдих, ходих.
10.9. Вметнати части в изречението и запетая

Вметнати части са думи, изрази, изречения, чието значение
„излиза“ извън основния смисъл на изречението. С тях нещо се до-
бавя, вмъква, коментира, напр. разбира се, да кажем, изглежда,
тъй да се каже, тъй да се нарече, напротив, обратното; от една
страна, от друга страна; първо,..., второ,..., трето... (употребата
на числителни редни при изреждане).
10.10. Вътрешноизреченска пунктуация

Според позицията на членението (изречение – текст) се разли-
146
чават: вътрешноизреченски препинателни знаци и текстови знаци.

В българския език препинателни знаци в началото на изрече-
ние като в испански няма. В тази позиция са възможни няколко
случая:
• при рубрикиране (тире, наред с други отделящи тексто-
вата цялост знаци, които се избират от прозореца Bullets),
• при пряка реч (тире, кавички),
• при цитиране (начални скоби и кавички, многоточие),
• други случаи в специализирани текстове, напр. въпроси-
телна в позиция на горен индекс, с която се изразява
съмнително откъм граматична правилност на дума и/или
изречение (?Имам пет вери), звездичка в същата позиция,
с която се показва – в сравнително-историческото ези-
кознание, че дадена форма не е реално регистрирана, а
конструкт (*svetja).
Вътре в изречението се употребяват: а) единични знаци,
когато са в средата му, като запетая, точка и запетая, тире, двоето-
чие, многоточие в смисъла на разкъсване/прекъсване на изказа, и б)
двойки препинателни знаци – двойна запетая, двойно тире, кавич-
ки и скоби.
10.11. Граматична категория

Граматичните категории са всъщност абстракции с доста
разнородно съдържание, но най-общо може да се каже, че те интег-
рират класове от думи. В този аспект се различават четири типа
граматични категории.
Разбирането за граматична категория е различно. В бъл-
гарския език се различава граматична категория род, където се обо-
собяват три рода – мъжки, женски и среден, например мъж, жена,
дете; граматична категория число, където се различава единствено
от множествено число, например мъж – мъже. Отделя се грама-
тична категория определеност, с която се изразява познатост, из-
вестност на обекта; граматична категория лице, която според
включването или изключването на участниците в комуникацията
различава три лица и две числа; граматичната категория време
фиксира момента на говорене и действията преди или след него;
категорията вид при глагола сигнализира свършеност на действие-
то или процесуалността му; категорията залог разграничава деяте-
147
ля на действието от обекта на действието и т.н.

Добре е да се запомни, че за съществителните имена в българ-
ския език са характерни граматичните категории род, число, опреде-
леност. За прилагателните имена – това са категориите род, число,
определеност, степенуване; за глаголите – лице, число, залог, вид,
време, наклонение. Подробно тези характеристики са описани и мо-
гат да се прочетат във всяка граматика на българския език.
10.12. Графема
Условен знак за означаване и изписване на звук от човешкия
език; буква.
10.13. Графика
Включва не само азбуката, но и останалите знаци, които се
използват – стрелки, скоби, многоточие, двоеточие, препинателни-
те знаци.
10.14. Двойки съюзи

Наричат се съотносителни съюзи. Биват:
• повторителни, двойни с еднакви части: и – и, ни – ни,
нито – нито, или – или, ли – ли, ту – ту, я – я, хем – хем,
кое – кое, къде –къде, кога – кога, било – било, например
Ни мъже, ни жени, ни деца дойдоха.
Ту мъже, ту жени идваха.
Кога жени, кога мъже идваха.
Било жени, било мъже идваха.
• неповтарящи се, също двойни: дали – ли, ли – или, срв.
Туй рай ли е, или е адът?
Туй или е рай, или е ад.
Туй рай дали е, или ад?
• двойни с различни части: толкова – колкото, колкото
– толкова и, както – така и, не само – но и, например
Колкото мъже, толкова и жени дойдоха.
Както жени, така и мъже дойдоха.
Не само жени, но и мъже дойдоха.
10.15. Дефис (малко тире, разделителна чертица)

Малкото тире (дефис, чертица) се употребява вътре в думата:
148
• при изписване на двойни лични и фамилни имена;

• при географски, исторически имена – Австро-Унгария;
• при поредици от цифри, означаващи номера, кодове – те-
лефони, банкови сметки. В тези случаи може да се замес-
тва от шпация;
• при съкращаване на думи – чл.-кор., г-жа, д-р;
• при означаване на разчленено произнасяне, при скандира-
не, при пренасяне на думи на нов ред – це-се-ка, по-мис-ля;
• при полуслято изписване на думи – кандидат-студент;
• при изреждане на думи, които се изписват слято, но чия-
то втора съставка съвпада. Тази съвпадаща съставка мо-
же да бъде изпусната в текста, но се запазва малкото тире
в думите, където тя е пропусната: аудио- и видеотехника;
микро- и макропроцесор; дву- и пететажни сгради;
• специфична е употребата на малкото тире, когато се раз-
членява дума въз основа на смислов елемент в нея – това
може да е свързано с противопоставяне, с означаване на
липса на нещо, някакъв вид изключване – човешко и не-
човешко решение, не-европейска култура, пред-виждам.
Такива части се отделят, за да се означи логически ак-
цент, по-различен смисъл от общоустановения. Подобни
употреби се използват в специализирани текстове.
• дефисът може да има присъединителен смисъл при поре-
дица от думи, които авторът държи да бъдат схванати ка-
то една цялост – текстове-знам-как и текстове-знам-
защо, като често така се въвежда терминологично разг-
раничаване в специализирани текстове.
• при сложни думи, чиято съставка е написана с цифра: 1-
дневен, 50-годишнина; при числителни редни, които са
изписани с арабски цифри, като връзка с частта, която се
формоизменя: 1-и, 2-ият, 80-те, 5-ият; след римски
цифри не се добавят букви – І фестивал на народното
творчество, ХХ век.
• при думи, чиято първа съставка е буква: ку-код, п-
образен, β-лъчи;
• при форми за сравнителна и превъзходна степен на прила-
гателни и наречия: по-образован, най-високо, по-нататък;
149
• при повторени думи или повторени части от думи –

важен-важен, цял-целеничък;
• при местоимения и местоименни наречия: еди-, годе- и -що.
10.16. Екзотизми в езика

Според езиковата нагласа заемките от по-ново време биват
наричани чуждици, интернационализми, международна лексика и
пр. Специфично поле сред тях са екзотизмите, които са популярни
особено днес в условията на отворено общуване – думи от живота и
езика на други народи – парични единици (злота, гулден), звания
(лорд, мер), термини (ляноси, пампаси, баобаб), облекла (сари, пон-
чо, кимоно), храни и пр. В съвремието екзотизмите в езика се уве-
личават предвид настъпилата глобализация. Пространството като
преграда днес е без значение.
10.17. Запетая в изречението

Запетаята може да има и в състава на простото, и в състава
на сложното изречение, но само вътре в изречение. Тя се използва
за синтактично и за интонационно отделяне на по-големи цялости в
изречението като еднородни, обособени, вметнати части. Може
да разделя една част от друга част в изречението, тогава обикнове-
но употребата на запетаята е еднократна. Ако огражда цялости
между частите на главно изречение, тогава се използва двойка от
запетаи – начална и затваряща оградената част. Употребява се, ко-
гато се цели доизясняване, уточняване на смисъл и за внасяне на
стилистичен нюанс. Особен случай представят запетаите при руб-
рикиране и при оформяне на документи.
10.18. Звучни и беззвучни съгласни

В българската фонетична система се различават звучни от
беззвучни съгласни: б – п; в –ф; з – с. В потока на речта редува-
нето звучни/беззвучни съгласни е автоматично и в малко изклю-
чения то не се отразява в българския правопис, тъй като водещ е
морфологичният принцип. Позициите, в които се проявява това ре-
дуване, са две – в краесловие и в средисловие.
10.19. Лексикология и лексикография

Лексикологията е дял от езикознанието, който изучава реч-
150
никовия състав на езика, а лексикографията се занимава с теорията

и практиката при съставянето на речници. В лексикологията думата
се разглежда като единица от речниковия състав на езика, която
има предметно (лексикално) значение. Изучаването на системния
характер на лексиката, изучаването на сходствата и различията на
смисловите варианти на една и съща дума е в интересите на лекси-
кологията, изучаването на лексикалната семантика (природата, ви-
довете и типовете значения на думите, синтагматичните и парадиг-
матичните отношения, категориалните отношения в лексиката като
многозначност, омонимия, синонимия, конверсия, антонимия, се-
мантично поле и др.), класифицирането на речниковия състав на
езика – домашна и заета лексика, активна и пасивна (стара и нова),
общонародна и ограничена – терминологична, диалектна, жаргон-
на, стилово неутрално и стилово маркирана, книжовна и разговор-
на, систематизиране на фразеологизмите и пр.
Ето няколко по-често срещани термина.
Номинацията (назоваването на предмети, същества, явле-
ния, признаци, отношения, действия и пр.) е основна функция на
лексикалната единици.
Многозначността (полисемия) е семантично свойства на
думата да има няколко значения.
Омонимията установява, че има думи с еднакъв звуков или
буквен състав, които обаче са с различно значение – кран, глава, коса.
Паронимията отделя думите със сходен звуков и/или буквен
състав, тоест те са близки, но с различно значение, което е много
подвеждащо – марш и марж.
Конверсията изразява „обратни“ отношения: лексикални
конверсиви се изразяват с различни думи – давам:взимам, купу-
вам:продавам, учител:ученик, евтин:скъп (граматични конверсиви
са употребите на деятелен и страдателен залог).
При синонимията вниманието се центрира върху това, че е
налице съвпадане на основно значение на различни думи, но които
са различни: красив, хубав, гиздав, атрактивен, прекрасен, привле-
кателен.
Антонимията обхваща противоположни по значение, но и
съотносими думи (висок–нисък, малък–голям).
Тези думи са части от речниковия фонд на българския
език, който е съставен от домашни и заети думи. Откъм ІІІ–ІІ в. пр.
151
Хр. датират най-старите пластове, които са от индоевропейски –

майка, брат, сестра; тракийската лексика – Етър, Янтра, Велека.
Върху тях се наслагва славянската лексика – гърло, нож, пила; пос-
ле прабългарската – белег, бисер, бъбрек, вуйчо, кумир. От заемките
се отделят ранни старогермански – блюдо, броня, бук, ирано-
скитски – рай, бог, мед; келтски – слуга; готски – брадва, скут. Има
думи, които се употребяват, но не са същностна част от речниковия
фонд – заети в оригиналните им форми или адаптирани на българ-
ски – ерго, вето, цито и т.н. Нормално е да се спори в обществото
до каква степен следва да се приемат и заемат думи.
Лексикографията се свързва с речниковото дело. Лингвис-
тичните речници включват речникови единици, които се обясняват
обикновено откъм произход и значение. Според целите на речника
той може да е ориентиран към миналото и към съвремието, може да
бъде пълен или частичен, може да бъде общ и специален – синони-
мен, антонимен, паронимен, терминологичен, фразеологичен и пр.,
може да бъде едноезичен и преводен. В този дял от езикознанието
активно се включва компютърната лингвистика при създаването на
бази данни за запазване на националния речников фонд: днес се
разработват и са налице разнообразни общи и специализирани е-
речници.
10.20. Меки и твърди съгласни

Българската фонетична система различава 17 меки съгласни
въз основа на опозицията твърдост:мекост – б:б’ (бал:бял), г:г’:
(гол:гьол), л:л’: (лук:люк) и т.н. – за които няма специален графичен
знак. За означаването им се използват буквите я, ю, ь: земя, любов,
сондьор.
При някои съществителни имена за лица деятели мекостта
се проявява само в членуваните форми. Това са съществителни с
наставка -ар и -тел.
10.21. Морфологичен правописен принцип

Този принцип е стълбът на българската ортография. Той тър-
си и изисква еднаквост на изписването на думата независимо от из-
говора, като се опира на постоянните строежни елементи на думите
– корени, представки, наставки, окончания. Същността му е да за-
държи еднаквостта на значимите в думата съставни части, незави-
152
симо от промените, които настъпват в потока на речта.
10.22. Морфология, морфологично равнище

Морфемното равнище е представено от единици, които се на-
ричат морфеми, които са набор от звукове. Популярно казано, мор-
фемите са градивни елементи на думата. Тук се изучава структурата
на думата, тук може да се търси и идея за някакво минимално и чес-
то пъти непълно значение. Градивността им може да се разглежда
функционално. Според функцията се различават два типа: граматич-
ни и лексикални. С помощта на граматичните морфеми се образуват
различни форми на една и съща дума. Например формата за мн. ч.:
мъж-е, дар-ове. С помощта на лексикалните морфеми се образуват
различни думи от корена на една, напр. дар, дар-ове, по-дар-ък, дар-
и-тел. От примерите се вижда също, че има морфеми – корени на
думата, например по-дар-ък, и морфеми – афикси (некорени), нап-
ример по-дар-ък, дар-и-тел. Около корена на думата могат да се пос-
тавят некоренни морфеми – префикси (представки): казвам, раз-
казвам, при-казвам, пре-раз-казвам, постфикси (следставки): дар-
ове, интерфикси („междуставки“): дар-и-тел.
Често настъпва объркване между представата за корен на
думата и за основа на думата. Основа на думата следва да се свърз-
ва с възможностите за словообразуване. Така прилагателното ле-
кар-ски има основа лекар-, към която е добавен форматив -ски. Ко-
ренът на думата обаче е лек, към който е добавена лексикалната
морфема -ар, която – с малки изключения – е специализирана за
образуване на съществителни за лица деятели.
10.23. Наклонена черта

В случай че е употребена единично, наклонената черта се из-
ползва, за да означи съкратена дума – с/ка (= сметка), съотношения
при мерни единици – 60 км/ч, 10 имп./мин, 80 лв./кв.м, дроби – 1/2,
¾, различни формати и оразмерявания – дограма с каси 202/130 –
двукрили, формат 70/100/16. В изречения се използва със значение
на съюз и, на съюз или, на предлог срещу, като изборът за разчитане
зависи от контекста: преводи от/на английски, дублетът проб-
лем/проблема, категорията определеност/неопределеност,
тел./факс 900-90-90, опозицията св.в./несв.в., купува/наема мага-
зин, сума със/без ДДС, тел./факс, да/не. Може да отделя мерена
153
реч, написана на един ред, като се оставя шпация от двете страни.

Употребява се за отделяне при поредица от цифри – код на теле-
фон, централа, но може да се използват и скоби.
10.24. Непроменливо я
Съществува непроменливо я, което не е наследник на старата
ятова гласна. То е съществувало като йотувано а ÿ (нарича се още
етимологично Я). В североизточните говори обаче се е сляло с
променливото и се преглася в същите му позиции: тоежки, поле-
ни, които не са книжовна норма. Във всяко обкръжение, независи-
мо от ударението, от мека или твърда сричка, това я остава непро-
менено: поляна – поляни; тояга – тояги; орляк – орляци; кафяв –
кафяви; сеяч, сеятел.
10.25. Ортография
Ортографията регламентира графичните средства, с които се
предава писмено речта. Ортографията (грц. orthos – правилен,
grapho – пиша,) или правописът, е система от правила за писане на
думите и техните части, за слятото и полуслятото или разделно из-
писване на думите, за употребата на главни и малки букви, за при-
насянето на части от думи. Като използва приетите графични сред-
ства, ортографията следи за установяване на единство в писането
на думите, граматичните им форми. В практически аспект смисъ-
лът на правописните правила и на ортографията е социално значим:
те са задължителни за всички, които пишат, с което се осигурява
уредено писмено общуване в социума.
10.26. Ортоепия
Ортоепията, или правоговорът, е компонент от езиковата
култура и владеенето на книжовноезиковите норми. Между право-
пис и правоговор са налице различия в следните пунктове:
• Чета, четат [изговор: ъ]; в окончанията за 1 л. ед.ч. и 3
л. мн.ч. сег. време се пише [а], което е под ударение, но
се произнася [ъ] – чета/четат; пиша/пишат.
• По света [изговор: ъ]; при членуване на съществителни
от м.р. ед.ч. се пише [а], което е под ударение, но се про-
изнася [ъ] – до сина, в мига.
• Вървя, вървят [изговор: ’ъ];
154
• Ден, зет [изговор: ’ъ]: деня, денят, зетя, зетят;

• В края на думи: боб [изговор: боп], бряг [изговор: бряк].
• Наблюдава се еднакъв изговор, когато [а] и [ъ] са извън
ударение, особено в последната сричка на съществител-
ни, прилагателни и елови причастия. Проверката за избор
на буква а или ъ се извършва, като се потърсят съответни
словоформи.
• При други форми на прилагателните и еловите причастия
[ъ] изпада: рекъл – рекла, пекъл – пекла, мокър – мокра,
топъл – топла; при съществителните се проверява с
формата им за мн. число: театър – театри, диоптър –
диоптри, компютър – компютри, ансамбъл – ансамбли.
Изключения: замък – замъци, свитък – свитъци.
• Прилагателни имена, които са образувани от съществи-
телни, завършващи на -ия, -ея, се изговарят по-често с
[я], но се пишат с [а]: идея – идеален, материя – матери-
ален. Изключения: софиянец, християнство, християн-
ски, християнин.
10.27. Полуслято писане на думи

При слято, полуслято и разделно изписване на думи водещ е
смисловият принцип, като се следи за съдържателните отношения в
структурата на думата.
10.28. Правопис на думи на -ея,-ия

• Когато от съществително име, което завършва на -ия, се
образува прилагателно име, я прехожда в а (-ия > -иа):
матерИЯ – матерИАл – матерИАлен;
• Особени случаи: социален, пиано, официален, инициатива;
• Изключения: София > софиянец, християнин, плеяда,
одеяло.
10.29. Правописни принципи

• Фонетичен: маса, стол;
• Морфологичен: вестник, безизходица;
• Исторически: евтин, втори, Георги, Евтим;
• Смислов (синтактичен): слято, полуслято и разделно
писане на думи, пунктуация.
155
10.30. Пренасяне на части от думи

Регламентът за пренасяне на части от българската дума е ос-
нован върху принципа на скандирането: зе|лен|чук.
Използва се малко тире (дефис, чертица): зе-лен-чук.
Едносрични думи не се пренасят: дол, зъб, боб.
10.31. Пунктуация
Пунктуацията е система от графични знаци, които се извън
азбуката, но които заедно с графиката и ортографията организират
начините за предаване на писмен текст.
10.32. Разделно писане

Разделното писане на думи се основава на смисловия прин-
цип. Следи се за съдържателните отношения в думите. Реализира
се при съществителни имена с равноправни смислово компо-
ненти и приложения: специалист счетоводител, екип кандидат,
държава участничка, страна членка (проверка: граматични про-
мени в съставките – екипи кандидати), но: страна – членка на
ЕС,..., водещ предаване, заместник главен преговарящ, завеждащ
дирекция, старши експерт, младши експерт, Нова Загора, Червен
бряг, Нова година, Трети март, Голям Мечи връх, Капитан Андре-
ево (вж. главни букви). По традиция: Индокитай, Будапеща.
Ако първата съставка е абревиатура, следващата съставка се
пише разделно: АГ болница, МВР център, тв лиценз, GSM опера-
тор, SOS сигнал, HVB клон: Ейч Ви Би клон.
Прилагателни за цветове като морковено жълт, тюркоазено
зелено се пишат разделно.
Също и някои нетерминологизирани словосъчетания от на-
речие и причастие: късно пристигнал.
Числителните като двайсет и пет (лева), сто двайсет и пет,
хиляда и триста; четирийсет и първият, седемдесет и шести, де-
ветдесет и девета се изписват разделно.
Повечето съюзи се пишат разделно: въпреки че, освен че,
след като, преди да. Не се отчита отношението между смислите на
изграждащите ги части: без да, въпреки че, за да, като да, като че,
макар че, освен да, освен дето, освен като, освен че, преди да, само
че, след като, стига да, сякаш че, щом като; тъй както, ако и и
да, ами че, а пък, и да. Тъй като образуват смислова цялост,
156
съставните съюзи не могат да бъдат разделяни със запетая. В слож-

ни изречения запетая се поставя преди тях.
При съществителни имена, глаголи и предложни изрази час-
тиците по и най се пишат отделно от тях: по прилягам, най приля-
гам, по харесвам, най харесвам, по обичам, най обичам, по ми до-
пада, най ми допада; по човек, най човек, по юнак, най юнак, по
майстор, по към мене, по на открито, най на меко, най към мен. За
да се разграничи по-лесно от предлога по, при частицата пò се от-
белязва при възможност и ударението.
Ако не се образува противоположно ново значение, частица-
та не се пише разделно – Не веднъж съм писала такива писма (‘не
само един-единствен път’).
Частицата не се пише разделно от глаголи, от деепричастия,
от минали несвършени деятелни причастия: не играя, не играейки,
не играел.
10.33. Редуване на о∼е

Системен преход на о в е в думи, които завършват на -ай,
-ей, -ой: при съществителни, които образуват мн.ч. с наставка
-ове/-еве: брой – броеве, строй –строеве, и местоимения от ср.р.:
твой – твое, мой – мое.
10.34. Редувания под влияние на йот

Стари исторически редувания се получили под влияние на
йот [j], напр.
[с, з ] ∼ [ш, ж] високо ∼ свише,
[ц ∼ ч ], което е получено от по-старо първоначално [к], про-
менено по първа палатализация в [ч] и в трета палатализация в [ц],
се реализира само някои случаи: отец ∼ отче, старец ∼ старче.
[ск, зг ] ∼ [щ, жд] леска –лещак, глозгах –глождя.
[т, д ] ∼ [щ, жд] сетя се ∼ сещам се, видя ∼ виждам и др. Тук
грешки не се срещат.
10.35. Редукция на гласни

Извън ударение леко потъмняване на гласните при изговор,
а>ъ, о>у, е>и, например пеперуда (в източните говори – пипируда).
Такава редукция е допустима в изговора, но не и в правописа.
157
10.36. Словосъчетания
В българския език се различават свободни и устойчиви сло-
восъчетания. Фразеологичните, или устойчивите словосъчетания,
са предмет на лексикологията. Има и специализирани фразеоло-
гични речници, където се обяснява смисълът им, напр. придържам
се към буквата на закона означава ‘изисквам точно спазване на
формалната страна на нещо – наредба, разпореждане и пр.; проявя-
вам педантизъм’, ходя по нервите на някого означава ‘дразня, нер-
вирам някого’, ходя по гайдата на някого означава ‘изпълнявам
безропотно желанията на някого, постъпвам така, както той иска,
слушам някого във всичко’. Както се вижда, тези изрази имат раз-
личен смисъл от преките значения на съставящите ги думи.
Свободните словосъчетания се делят на подчинителни и
съчинителни. При подчинителните словосъчетания е налице една
опорна дума, а другите части (думи) са зависими от нея. Например
в словосъчетанието бърза червена кола опорната дума е кола, а дру-
гите две думи дават допълнително характеризиране на думата кола.
Съчинителните словосъчетания се отнасят до еднородните
части на изречението (вж. по-долу).
Освен това деление свободните словосъчетания се делят на
прости, изградени от две думи, и на сложни словосъчетания, които
са съставени от повече от две думи.
В сложните словосъчетания се наблюдават два типа отноше-
ние. Когато две или повече подчинени части са независими една от
друга, но се отнасят към една главна дума, се говори за отношение
на съподчинение, напр. бърза червена кола. В някои словосъчетания
обаче една подчинена дума може да бъде главна за следващата дума.
Ако имаме две словосъчетания – новината за тефтерчето и теф-
терчето на Левски, можем за направим от тях едно словосъчетание
– новината за тефтерчето на Левски. В това словосъчетание дума-
та тефтерче е подчинена на думата новина, но е главна по отноше-
ние на Левски. Това е случай на последователно подчинение.
В българския език се отделят четири форми на свързване:
• съгласуване – подчинените части от словосъчетанието се
съгласуват с главната, тоест те се синхронизират по лице,
род, число с нея – счупена чаша, счупен хладилник, цве-
тето е свежо, тревата е свежа.
• управление – главната част налага употребата на точно
158
определени форми от зависимата част; казваме страх ме

е, спи ми се, благодаря ти, а не [страх му е, спи ме се,
благодаря те].
• прилагане – тук не се наблюдава морфологична промяна
– чете книга, чете книги (числото на съществителното не
зависи от глагола). Само чрез прилагане се съединяват
неизменяемите части на речта: говори бавно.
• предложно свързване – то винаги е подчинена част (гово-
ри за него) и е характерно за глаголите и за съществител-
ните – клоните на дървото, говоря за детето.
Главни части в едно словосъчетание могат да бъдат същест-
вително, прилагателно, глагол, предлог или наречие.
Могат да се отделят няколко групи, в които главна част на
едно словосъчетание може да бъде съществителното. Към същест-
вителното може да се добавя прилагателно име, което стои пред
него – бърза червена кола. Възможно е по стилистични и семантич-
ни причини прилагателното да стои след съществителното – ден
първи, книга втора и пр. Тогава се нарича инверсия. Има случаи,
при които две съществителни се свързват безпредложно (стадо ов-
це, връзка лук, вид сирене). Понякога тук се наблюдават колебания
в правописа им: как да бъдат изписани – полуслято или разделно.
Особеност е, че към всяко от тези съществително може да се доба-
вят други думи, напр. филия хляб, Тя носеше две големи филии ди-
етичен ръжен хляб. Това е проверката, по която може да се опре-
дели, че двете съществителни са несъгласувани определения. Тези
случаи се объркват с приложенията, които могат да бъдат преди
или след главното съществително: дядо (Петър), чин (ефрейтор),
(гората) закрилница. Приложенията са подчинени части, които
също се свързват безпредложно със съществителното. Но приложе-
нието е друго определение за предмета, поради което може да се
конструира изречение за проверка Петър е дядо, Гората е закрил-
ница. То се различава от словосъчетанието чаша вода, срв.*водата
е чаша, *чашата е вода. Друг тип словосъчетания със съществи-
телни е пред тях да се поставят кванторни думи всеки (младеж),
някой (човек) или наречия – рано сутрин, късно вечер. Има и зад-
поставени разширения към главното съществително, които се свър-
зват с него със или без предлог: влакът за Варна, връзката от Со-
фия до Пловдив, къщата остреща, песента й, баща му.
159
Когато главна част в словосъчетанието е прилагателно име,

то може да бъде пояснено от наречия, които се поставят преди него
(твърде голям, много мила, доста известен), и от поставени след
него предложни съществителни (достоен за пример), а също и от
малък брой безпредложни съществителни за мерни единици – ви-
сок два метра, тежък 10 кг. В изречение словосъчетанието досто-
ен за пример, когато пояснява съществително, се обгражда със за-
петаи: Човекът, достоен за пример, остава неизвестен.
10.37. Словосъчетания с главна част глагол

Всеки пълнозначен глагол има прости и сложни форми. В
сложните форми участват спомагателни или помощни глаголи. Те
са част от глаголната форма и не могат да имат собствени поясне-
ния. Но всеки от тях е в командна позиция спрямо следващия, тоест
те налагат да се използва точно определена форма на елемента,
който ги следва.
Глаголната група образува лексикалната част в групата на
сказуемото. Сказуемите се делят на глаголни и именни. По тради-
ция глаголните сказуеми се разграничават:
• на прости сказуеми – това е всяка лична форма на пъл-
нозначен глагол (щял съм бил да съм спял);
• на съставни сказуеми – трябва са кажа, почна да говори;
те са съставени от непълнозначен и един пълнозначен гла-
гол. Непълнозначни са модалните глаголи (трябва, може,
бива) и техни синоними, а също и фазовите глаголи (поч-
вам, продължавам, преставам) и техни синоними;
• на сложни съставни сказуеми – тези, които имат поне два
непълнозначни глагола – може да е трябвало да замине,
може да почне да говори.
Именните сказуеми се разграничават на:
• съставни (съм и негови синоними и една именна част –
съществително или прилагателно, хубава е, съм човек);
• сложни съставни, в които има поне един непълнозначен
глагол – може да е хубава, почна да става хубава, може
да почне да става хубава.
Съчетанията на глагола съм с глаголно прилагателно (дея-
телно или страдателно причастие) външно не се различава от съче-
танията на съм с обикновено прилагателно, срв. Историята е
160
измислена, не е вярна (съм + предикатив) и Историята е измислена

от жена (перфект на страдателна залогова форма). Объркват се и
случаи като Тя е тук (сегашна форма на съм) и Тя е била тук (пер-
фектна форма на съм).
Глаголът съм може да се употребява самостоятелно като дру-
ги пълнозначни глаголи. Негови синоними са ставам, явявам се,
оказвам се. Най-често грешки се допускат при употребата на член-
ните форми в такива изречения: Директорът е най-добрият ико-
номист, когото познавам. Най-добрият икономист, когото позна-
вам, се оказа директорът.
Пояснения на пълнозначни глаголи могат да бъдат същест-
вителни имена (слуша музика, чете книга), предложен израз (паза-
рувам за рождения ден на детето).
Това формално представяне на словосъчетанието се оказва
много полезно, когато се определят обособени, вмъкнати, еднород-
ни и пр. части на изречението в чисто практически аспект. То ори-
ентира къде да се поставят запетаите и другите препинателни зна-
ци, тъй като в пунктуацията водещ е синтаксисът на изречението.
Синтаксисът обаче е подчинен на смисъла. Важно е да могат да се
идентифицират главните от второстепенните части на изречението.
Тези части са изградени от различни словосъчетания. Важно е да се
следи кои са водещите (главните словосъчетания) и кои са техни
пояснения, което ориентира къде да бъдат поставени запетаите
вътре в изречението.
10.38. Слято писане на думи в българския език

Слятото писане на думи е подчинено на смисловите отноше-
ния между основите на думите в реда подчинена основа – главна
основа. Първата основа, която е подчинена, дава допълнителна
смислова характеризация към главната основа.
Част от компонентите при сложни съществителни имена се
свързва чрез съединителни гласни -о- и -е- (вод-о-пад, зем-е-делие,
проектозакон, стенограма, стенография), а при друга част свърз-
ването чрез „долепване“: препъникамък, Палилула, Бабинден, Бо-
тевград, стогодишнина, но 100-годишнина, уебсайт (но уеббази-
ран, web базиран), сноуборд, бизнессреща (също и: бизнес среща),
масмедии, геополитика. Първи съставки, предимно от английски
език, които нямат развити граматични форми в българския език ка-
161
то сноу, уеб, пийп и пр. се изписват слято с главната основа.

Сложните прилагателни имена на -ски (образувани от раз-
делно или полуслято изписани съществителни) се пишат слято:
заместникдиректорски (от заместник-директор), горномалински
(от Горна Малина), черноморски (от Черно море), отецпаисиевски
(от Отец Паисий), иванвазовски (от Иван Вазов). Прилагателни за
цвят със съединителна гласна се пишат слято: бледосин. Причастия
(-ащ, -ещ, -л, -н) като правоимащ, новонастанен, новоназначен,
обикновено терминологизирани и трудно позволяващи разместване
на реда на съставките (?назначен ново), се пишат слято.
Повечето наречия се пишат слято: без|друго, от|никъде,
от|там, на|кратко, на|вън, на|ясно.
Съюзи, които образуват смислова цялост, се пишат слято
(догдето, докато, докогато, доколкото, загдето, затова, накъде-
то, откак, откогато, отколкото). Понякога не се различава съюз-
ната връзка затова (защото) от съчетанието за това (за нещо).
Слято се пише частицата по само в повече, срв. най-вече. Час-
тицата не се слива с думата, когато съответната дума (или форма) не
се употребява без нея: неведение, негодяй, ненавист, невежа, невинен,
неръждаем, немарлив, непоколебим, негодувам, нехая, недей, нена-
виждам. Частицата не се слива с думата, когато се образува дума с
противоположно значение: недоверие, неистина, ненамеса, нещастие,
несвяст, неприятел, невинаги, невярно. Ако не се образува противопо-
ложно ново значение, частицата не се пише разделно – Не веднъж съм
писала такива писма (‘не само един-единствен път’). Нова дума с
противоположно значение, образувана от частица не и следващо я се-
гашно деятелно, минало свършено деятелно, минало страдателно при-
частие, се пише слято: невъзпитан, незнаещ, неможещ, необут, неус-
пял. Ако не се получава ново значение, частицата не се пише отделно:
Посрещна ме не облечен за път, а с висока температура. Застана на
вратата необлечен (‘гол’). Ако миналото свършено деятелно причас-
тие е употребено като сказуемо, тогава частицата се пише разделно:
Не могли да си поделят тортата.
162
10.39. Специфични препинателни знаци

Ударение се поставя:
• при възможност от двусмислие при думи омоними: вълнà
и вълна;
• при частица по на сравнителна степен при съществител-
ни и глаголи, за да се разграничи от предлог по;
• в учебни пособия при изучаване на българския език.
Диакритичен (надреден) знак с вид на ударение

Тази знак се поставя над кратката форма на личното местои-
мение в 3 л. ед. ч. ж. р. и на притежателното местоимение: На нея
каза ли и? – Каза ли и?; Нейната кола – колата и. Заменя се с й (и-
кратко).
Апостроф – надреден знак запетая

Апострофът се използва при чужди имена – собствени и нари-
цателни – шарже д’афер, Жана д’Арк, Кот д’Ивоар, Дж.
Дел’Агата, О’Конър. В български текстове посочва съкратено част
от години: Зимна олимпиада ’05 (= 2005). В този случай кореспонди-
ра с тирето: Ескпо – 05. В художествени текстове апострофът посоч-
ва, че е изпуснат елемент от дума: нек’ (= нека), наш’те (= нашите).
10.40. Спрежение на глаголите

Така се нарича начинът, образецът, по който се спряга опре-
делена група глаголи. Според сегашната основа на глаголите в бъл-
гарския език се различават три спрежения.
Глаголи от първо спрежение са онези, които в 3 л. ед.ч. за-
вършват на е, напр. той четЕ. В 1 л. мн.ч. формата на тези глаголи
е ние четем.
Най-често колебание е т.нар. мекане в 1 л. мн.ч. – четеме.
Глаголи от второ спрежение са онези, които в 3 л. ед.ч. за-
вършват на и, напр. той седИ. В 1 л. мн.ч. формата на тези глаголи
е ние седим.
Най-често колебание е т.нар. мекане в 1 л. мн.ч. – говориме.
Глаголи от трето спрежение са онези, които в 3 л. ед.ч. за-
вършват на А, напр. той рисува. В 1 л. мн.ч. формата на тези глаго-
ли е ние рисуваме.
163
Да се запомни!
• І спр.: пея, пее; пеем
• ІІ спр.: мисля, мисли; мислим
• ІІІ спр.: рисувам, рисува; рисуваме
• NB: изоставя, -иш (ІІ спр.): изоставена работа (еднок-
ратно), но изоставям, -яш (ІІІ спр.): изоставяна работа
(многократно).
10.41. Транскрибиране на имена

Транскрипция и транскрибиране (букв. ‘презаписване’) озна-
чава писмено предаване на звуковия състав на чужди имена със
средствата на приемащия език (в случая български). Такива имена са
личните, географските, названията на автомобили, самолети, кораби,
на периодични издания, на фирми, на спортни отбори, имената на
улици и площади, на театри и музеи. В българския език е възприет
принципът за умерена транскрипция, който най-добре съответства
на нормите на българския правопис и осигурява добри условия за
междуезиковата комуникация. Той е комбиниран с решения, които
са резултат от традицията: имат се предвид редки случаи на трансли-
терация и превод. С времето тези принципи се усъвършенстват: Ли-
верпоол (ХІХ век) > Ливърпул; Вилям Шекспир > Уилям Шекспир;
Барцелона (допреди 20-ина години) > Барселона, Валенция > Вален-
сия, Венецуела > Венесуела, Нагазаки > Нагасаки. Имена на широко
известни географски обекти (държави, столици, големи градове, реки
и др.) или на географски обекти в съседни страни, за които има исто-
рически създадени български съответствия, чиито форми, утвърдени
в българския език, се различават от оригиналните, се запазват като
традиционни, например Париж, Рим. Някои имена са навлезли в
преводна или полупреведена форма и са придобили гражданстве-
ност, например: нос Добра Надежда (англ. Cape of Good Hope), Ог-
нена земя (исп. Tierra del Fuego), Скалисти планини (англ. Rocky
Mountains), Нова Каледония (фр. Nouvelle Caledonie), Великобрита-
ния (англ. Great Britain) и др. Те се запазват като традиционни поради
езиковата практика. Такива традиционни форми се заменят, когато
даден обект е получил ново име (когато е бил преименуван), напри-
мер: Източен Пакистан > Бангладеш, Горна Волта > Буркина Фа-
со, Нови Хебриди > Вануату, Югозападна Африка > Намибия, Целе-
бес > Сулавеси, Цейлон > Шри Ланка. Втора причина, поради която
164
може да се предприеме замяна на традиционно име с нова оригинал-

на транскрибирана форма, която е задължителна, се извършва, кога-
то е налице официално становище от съответната държава, напр.:
Бряг на слоновата кост > Кот д'Ивоар, Острови Зелени нос > Кабо
Верде. Основното положение, което е залегнало в съвремието, е,
че лични и географски имена не се превеждат и не се побългаря-
ват. Вярно е, че тези имена имат забавни преводни съответствия:
исп. Buenos Aires > Буенос Айрес ‘добър въздух’, порт. Rio Negro >
Рио Негро ‘черната река’, фр. L’Etoile > площад Етоал ‘звезда’. В
редки случаи, когато е налице игра на думи в преводни текстове, те
се обясняват в бележка под линия.
Правилата за транскрибиране са регламентирани в Наредба
№ 6 / 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географ-
ски имена на български език (ДВ, бр. 60/ 4.07.1995 г.; бр. 4 от
15.01.1999 г.). Те са задължителни при превод на чужда литература,
при изготвяне на нормативни актове във всички сфери, в междуна-
родната кореспонденция, в медиите, образованието, картографията.
Общи постановки:
• Номенклатурен термин, който не е част от географското
име, се превежда. Прилагателните северен, южен, изто-
чен, западен и централен в съставните географски имена
винаги се превеждат. Номенклатурните географски тер-
мини: океан, море, залив, проток, група острови, плани-
на, възвишение, плато, равнина, низина по традиция се
превеждат. Когато името е употребено като прилагател-
но, то се приспособява към морфологичната структура на
българския език. От съставни географски имена не се об-
разуват прилагателни.
• Номенклатурните географски термини: град, село, езеро,
река, нос, остров и др., когато са част от географското
име, се транскрибират, с изключение на славянските ези-
ци с близки до българските подобни термини (рус. озеро,
болото, чеш. jezero и др.).
По отношение на правописа е добре принципно да се знае, че:
• Правописът на географски имена се предава според ори-
гиналната форма – слято или разделно. Не се пишат (мал-
ки) тирета между частите на съставни географски имена.
Полуслято изписване (с малки тирета) се препоръчва в
165
сложни названия, съставени от самостоятелни имена.

• Ако има апостроф в чуждото име, той се запазва при
транскрипция, когато замества изпусната гласна в слу-
жебна дума.
• При съставните имена отделните думи се пишат с главна
буква независимо от значението им в чуждия език. Член-
ната форма в началото на географското име също се из-
писва с главна буква.
• С малка буква се изписват служебни думи – предлози,
съюзи, членни форми, в средисловие.
В наредбата е посочен принципът за предаване на чужди
звукове и буквени съчетания при транскрипция според нормите на
българския език. По отношение на буквеното/звуковото предаване
на чуждо име в българския език е добре принципно да се знае, че:
• Водещо е началото различните и специфичните звукове
от чужди езици – отворени, затворени, дълги, кратки и
двойни гласни, придихателни и двойни съгласни и др., да
се предават с най-близките до тях български звукове.
• По-конкретно потъмняването на гласни звукове (редук-
ция), което е еднотипно с редукцията в български език,
не се отразява писмено и се прилага принципът за гра-
фемната близост: англ. Folkland > Фолкланд, фр. Bouloir
> Булоар, порт. Rio Negro > Риo Негрo. Когато редукция-
та в чуждо име се различава от тази за българския език,
тя се отразява, напр.: англ. Coventry > Ковънтри,
Faringdon > Фарингдън.
• По-конкретно меките съгласни от чужди езици се преда-
ват в български чрез графемите я (пред а), ю (пред у) и
ь/й (пред о). Запазва се мекостта на шушкавите съгласни
ж, ч и ш. Пред гласната е и гласната и (в средисловие и
краесловие) мекостта не се отразява.
• Йотацията на гласните се отбелязва с я, ю и й. В руски,
сръбски и хърватски имена пред и и е йотацията не се от-
белязва.
• Има случаи, при които на български се вмята ъ. Когато
сонорните р и л са между съгласни в думата, те се преда-
ват на български, като се вмята ъ според правилото за
групите ър/ъл (ръ/лъ). Пред краесловни р и л, намиращи
166
се след съгласна (с изключение на сонорните съгласни),

при транскрипцията на български се пише ъ.
• Звучността или беззвучността на съгласните в чуждите
имена при транскрибиране на български се запазва.
• Съгласни, които не се произнасят, не се предават на
български език.
10.41.1. Транскрипция на английски имена

При възможност за различно транскрибиране предимство се
дава на формата, която е най-близко до езика източник. Традици-
онни са имената Лондон, Вашингтон, нос Добра Надежда, Голя-
мо робско езеро, Скалисти планини и др. Но ако са налице вто-
рични обекти се използват фонетичните форми: Ню Лъндън в
Южна Африка. Дублетните форми от типа Cape Town (Кейп Таун)
и Capetown (Кейптаун) се изписват в зависимост от оригиналното
им изписване в конкретния случай. Английските географски име-
на (сложни и съставни) се подчиняват на общите положения,
представени по-горе: Newport > Нюпорт, Portland > Портланд,
Los Angeles > Лос Анджелес, New York > Ню Йорк, Stratford-on-
Avon > Стратфорд он Ейвън, O'Leary > О'Лиъри, The Pass > Дъ
Пас. При предаването на притежателния падеж апостроф не се
пише на български: Peter's River > Питърс Ривър. Номенклатур-
ните географски термини, които се превеждат, се предават също
по общите правила: Mississipi River > река Мисисипи, Shetland
Islands > Шетландски острови, Irish Sea > Ирландско море; Saint
George's Channel > проток Сейнт Джордж.
Особености при транскрибиране

на английските гласни
В български не се отбелязва дължината на английските
гласни: Liverpool > Ливърпул, Kent > Кент, Blackpool > Блакпул,
East River > Ист Ривър, Perth > Пърт. Изключение прави дългата
гласна i, когато е в едносрични или в сложносъставни имена, чии-
то съставки могат да функционират и като самостоятелни имена:
Leeds > Лийдс, Aberdeen > Абърдийн, Palm Beach > Палм Бийч.
Потъмняването (редукцията) на неударените гласни се от-
белязва с [ъ] при букви е, о, u и ou: Coventry > Ковънтри,
Brighton > Брайтън, Newbury > Нюбъри, Yarmouth > Ярмът.
167
Ако е налице редукция при графема а, тя се предава на българ-

ски също като [а]: Cleveland > Кливланд, Falkland > Фолкланд,
Nottingham >Нотингам.
Неудареното i се предава като и: Ealing > Илинг, Hamilton
> Хамилтън. Но имена като Yorkshire се транскрибират Йорк-
шър в съответствие с преобладаващия изговор с тъмната гласна
ъ вместо и.
Английските двугласни се предават на български като:
• ай < графемни съответствия i, y, ei в отворена сричка:
Brighton > Брайтън, Symington > Саймингтън, Creighton
> Крайтън;
• ей < при графемни съответствия: Salt Lake City > Солт
Лейк Сити, Bainbridge > Бейнбридж, Dayton > Дейтън,
Great Britain > Грейт Бритън;
• оу < при графемни съответствия o, ow, oa в начална и
крайна позиция и между съгласни в едносрични думи и в
отворена сричка на многосрични имена: Stoke > Стоук,
Owbridge > Оубридж, Oakland > Оукланд;
• ау < при графемни съответствия ou и ow в затворена срич-
ка: Southhampton > Саутхамптън, Lowville > Лаувил;
• ой < при графемни съответствия oi, oy и eu: Detroit >
Детройт, Royston > Ройстън, Reuter > Ройтер;
• еъ < при графемни съответствия are, air, aha, ear, ey, ei:
Clare > Клеър, Fairbury > Феърбъри, Graham > Греъм,
White Bear River > Уайт Беър Ривър, Eyre > Еър;
• иъ < при графемни съответствия ier, ere, eer, ea, ear, ia,
eu: Pier > Пиър, Grasmere > Грасмиър, Beer > Биър,
Beardsworth > Биърдсуърт, Liam > Лиъм, Petroleum >
Петроулиъм;
• о < оъ: Westmorland > Уестморланд;
• у < уъ: Jura > Джура.
Английските тригласни се предават, както следва:
• айъ < при графемни съответствия ia, ire, yre, ie, ya, oir:
Firestone > Файърстоун; ауъ < при графемни съответ-
ствия ower, owell, owar;
• оиъ < при графемни съответствия oya, aweyr.
Полугласната й с графемни съответствия в английски език i,
e, y се предава на български в зависимост от съчетанието й със
168
следващата я гласна:
• пред а, о, u тя се предава съответно с я, йо (в началото на
името и след гласна)/ьо (след съгласна), ю: Miami > Ма-
ями, Yarrow > Яроу, York > Йорк, Yukon > Юкон. Не се
допуска изписването на йа вместо я и на йу вместо ю при
транскрипцията на български, например Майами вместо
правилната форма Маями.
• йотацията на гласната е се отбелязва само в началото на
името и в средата след гласна (Yetta > Йета, Yetholme
>Йетъм);
• йотацията на редуцирана в ъ гласна се отбелязва в нача-
лото на името и в средата след гласна: Yonge > Йънг,
Yongblood > Йънгблъд;
• чуждоезичното краесловно съчетание ia се предава на
български с ия: California > Калифорния, Cynthia > Син-
тия, Port Julia > Порт Джулия.
Полугласната (w) в съчетанията wa, we, whi, wi се предава с
у: Waterford > Уотърфорд, Wellington > Уелингтън, Whitehaven >
Уайтхейвън, Wimbledon > Уимбълдън. При съчетание на полуглас-
ната w със звука у (който обикновено се изписва с о) се прилага та-
ка наречената „нулева“ транскрипция и това съчетание се предава
само с у: Wolverhampton > Улвърхамптън. Допуска се обаче и дуб-
летна форма с в: Вулвърхамптон.
Предаване на английските съгласни

Съгласните b, d, f, h, k, l, m, n, p, s, t, v и z се предават съот-
ветно с б, д, ф, х, к, л, м, н, п, с, т, в и з. Съгласната с се предава в
зависимост от следващата я буква:
• пред а, о, u и съгласна (с изключение на h) тя се транс-
крибира като к: Canberra > Канбера, Cork > Корu,
Cumbria > Къмбрия, Clifton > Клифтън;
• пред е, i и у като с: Central Fals > Сентръл Фолс,
Cincinnati > Синсинати, Cygnet > Сигнет;
Съчетанието (t)ch се предава на български с ч: Chichester >
Чичестър, Bletchley > Блечли. Съчетанието сk се транскрибира с к:
Buckingham > Бъкингам, Gatwick > Гатуик.
Междузъбните спиранти (звучен и беззвучен), които нямат
съответствие в български език, с графемно съответствие th се тран-
169
скрибират с т и д. Звучният спирант се среща само в средисловие

между гласни: Thornton > Торнтън, Sutherland > Съдърланд.
Съгласната r независимо от произношението във всички слу-
чаи се транскрибира с р с оглед запазване на графемната близост:
Romford > Ромфорд, Harlow > Харлоу, Yorkshire > Йоркшър. Съг-
ласната l независимо от произношението се предава с л: Liverpool >
Ливърпул, Malmsbury > Малмсбъри, Suffolk > Съфолк /фон. Съфък/.
Веларният назал ng, който не се среща в начална позиция, от
фонематични съображения на български винаги се предава с нг:
Reading > Рединг, Nottingham >Нотингам.
Двойните съгласни се предават като една съгласна: Raffles >
Рафълс, Dallas > Далас, Barrow > Бароу, Wessex > Уесекс, Battersby
> Батърсби.
Краесловните съгласни в английските имена се транслитери-
рат, без да се отчита характерното за английски език озвучаване
или потъмняване: Cove > Коув, Charles > Чарлс, Longbridge > Лонг-
бридж, Leeds >Лийдс, Feld > Фелд.
10.41.2. Транскрипция на френски имена

Традиционни имена в българския език са Франция (фон.
транскрипция Франс), Париж (фон. тр. Пари), Марсилия (фон. тр.
Марсей), Хавър (фон. тр. Льо Авър) и др. Ударението във френски-
те имена пада винаги върху последната сричка. Ударението е върху
предпоследната сричка при имена като Barbatre > Барбатър,
Grenoble > Гренобъл. В тези случаи – това са позиции на краеслов-
ни p и л след съгласни – в български се вмъква ъ. Съставните но-
менклатурни географски термини се изписват разделно и като
сложните имена не се превеждат: Албертвил (фр. Albertville), Лак
дьо Мора (фр. Lac de Morat), Ил дьо Пилие (фр. Ile de Pilier) и др.
Когато такъв термин не е част от географското име, той се превеж-
да, също както по традиция се превеждат океан, море, залив, про-
ток, група острови, планина, възвишение, плато, равнина, низина и
прилагателните северен, южен, източен, западен и централен:
Collines de Normandie > Нормандски хълмове, Plaine-de-la-Saоnе >
Сонска равнина, Golf de Saint-Malo > залив Сен Мало. Ако е част от
географското име, не се превежда, съставните имена се пишат с
главна буква, а служебните думи с малка буква: Lac de Morat > Лак
дьо Мора, Rivier-au-Bouleau > Ривиер о Буо, Ile de Pilier > Ил дьо
170
Пилие, Boulogne-sur-Mer > Булон сюр Мер, Aix-en- Provence > Екс
ан Прованс, La Baule > Ла Бол. В някои случаи изписването е по-
луслято: Basses-Alpes > Ба-з-Алп, Languedoc-Roussillon > Лангедок-
Русийон. Преди апостроф в средата на термина буквата е малка:
Sables d'Olonne > Сабъл д'Олон.
Особености на френските гласни звукове

при предаването им на български
Гласните във френските географски имена, които не се про-
изнасят, не се изписват при транскрипцията на български: Saоnе >
Сон, Annecy > Анси, Enghien > Анген. Отвореният и затвореният из-
говор на гласните не се взема под внимание, напр. Bordeaux > Бор-
до, Falaise > Фалез, Epernay > Еперне.
Носовият изговор на m или n се изписва според оригиналния
правопис: Ambert > Амбер, Andance > Анданс, Dompierre > Домпи-
ер, Donfront > Донфрон. Учлененото (нямо) Е между съгласни с из-
ключение на краесловието и едносричните думи (без определител-
ния член le и предлога de) се транскрибира с ьо: Decazeville > Дьо-
казвил, Le Palais > Льо Пале, Mur de Sologne > Мюр дьо Солон.
Гласната u се транскрибира като ю, включително и след шушкави
съгласни: Cluny > Клюни, Juvisi > Жювизи. Гласната е се транскри-
бира с а пред m/n: Embrun > Амбрюн, Jenzat > Жанза.
Предаване на буквени съчетания от френски език

• йо < eu (ehu), ueu и oeu в началото на думата и след глас-
на се предават с йо: Eurville > Йорвил, Mehun-sur-Yevre >
Мейон сюр Йевър;
• ьо < eu (ehu), ueu и oeu след съгласна (включително ж, ч
и ш) се предават с ьо: Maubeuge > Мобьож, Beaujeu >
Божьо;
• ио < ieu, yeu се предават с ио: Beaulieu > Болио, Ile d'Yeu
> Ил д'Ио;
• айо < ailleu (с вариант ayeu) се предава с айо: Chailleurs-
aux-Bois > Шайо о Боа, Bayeux > Байо;
• оа < дифтонгът oi се предава с оа: Poitiers > Поатие,
Loiron > Лоарон;
• оа < дифтонгът oy в краесловие, пред съгласна и „нямо“ е
се предава с оа: Fontenoy > Фонтьоноа;
171
• оай < дифтонгът oy пред гласни се предава с оай: Noyon

> Ноайон;
• -ия < краесловното -ia (-ya) по традиция се предава с -ия:
Aleria > Алерия, Alenia > Аления;
• я < съчетанието ill пред гласната а се предава с я:
Chaillac > Шаяк;
• йе < съчетанието ill пред гласната е се предава с йе:
Rambouillet > Рамбуйе;
• йо < съчетанието ill пред гласната о и eu се предава с йо:
Baillot > Байо, Bailleul > Байол;
• ю < съчетанието ill пред ou се предава с ю: Pouillou >
Пую;
• и < съчетанието ill пред у се предава с и: Neuilly > Ньои;
• ия < съчетанието ill в позиция след съгласна пред а се
предава с ия: Billancourt > Биянкур;
• ийе < съчетанието ill в позиция след съгласна пред е се
предава с ийе: Guillestre > Гийестър;
• ийо < съчетанието ill в позиция след съгласна пред о се
предава с ийо: Roussillon >Русийон;
• ию < съчетанието ill в позиция след съгласна пред ou се
предава с ию: Soulillou > Сулию;
• ии < съчетанието ill в позиция след съгласна пред у се
предава с ии: Chantilly > Шантии.
Отбелязване на йотацията на гласните:
• с я пред а: Aillant-sur-Tholon > Аян сюр Толон;
• с йе пред е: Ayen > Айен;
• с йо пред о: Yonne > Йон.
Предаване на френските съгласни звукове

при транскрипция на български
Съгласни, които не се произнасят във френските географски
имена, не се изписват на български: Angers > Анже, Cholet > Шоле,
Cherbourg > Шербур, Saint-Brieuc > Сен Брио. Звучността на френ-
ските съгласни се запазва: Limoges > Лимож, Correze > Корез. Френ-
ското меко n, което се отбелязва графично от gn, се предава със:
• я < gn пред а: Cognac > Коняк;
• ьо < gn пред о, eu: Avignon > Авиньон, Bagneux > Баньо;
172
• ю < gn пред ou.

Тази мекост не се отбелязва пред гласните е, у и в края на
думите: Bretigny > Бретини, Auvergne > Оверн.
Вмята се ъ (ер голям) пред краесловни l и r, когато те са в
позиция след съгласна: Barbatre >Барбатър, Grenoble > Гренобъл.
Ако l или r се предхождат от сонорна съгласна (l, m, n, r), не се
вмъква ъ: Charles > Шарл.
10.41.3. Транскрипция на немски имена

По традиция се запазват имена от типа на Германия (фон. тр.
Дойчланд), Дрезден (фон. тр. Дресден), Шлезвиг (фон. тр. Шлезвих),
Рейн (фон. тр. Райн). Изписването на сложните и съставните немски
географски имена следва общите изисквания: Goldberg > Голдберг,
Neugraben > Нойграбен, Oberharz > Оберхарц, Saale-Elster-Kanal >
канал Зале-Елстер, Havel-Elbe > Хафел-Елбе. Служебни думи в на-
чалото или в средисловието на името също се подчиняват на общия
принцип: Unter den Linden > Унтер ден Линден, Am Tiefen Graben >
Ам Тифен Грабен, In der Aue > Ин дер Ауе. Географските термини не
се превеждат и се транскрибират Arnstadt > Арнщат, Hermsdorf >
Хермсдорф, Drewensee > Древензе, Fellberg > Фелберг.
Особености на немските гласни и предаването им

на български
В немски език гласните звукове имат характеристика дължи-
на. Кратки са гласните в думи като Аrzberg > Арцберг, Gräfendorf >
Грефендорф, Ilfeld > Илфелд, Ybbs > Ибс, Homburg > Хомбург. Дъл-
ги са гласните в имена като Baden > Баден, Ahlen > Ален, Aachen >
Ахен, Saerbeck > Зарбек, Ehrenberg > Еренберг. Графично дължината
в немски се отбелязва по различни начини – чрез удвояване, с h, ie,
отворена или затворена сричка и пр. Тъй като тази характеристика
липсва в българския език, тя не се отразява: Spree > Шпре, Iburg >
Ибург, Ihle > Иле, Friedrichsruhe > Фридрихсруе, Obing > Обинг,
Bohmte > Бомте, Hoof > Хоф, Urah > Урах, Suhl > Зул.
Гласната е след о (ое) и u (ue) може да обозначава дължината
им. Тогава тя не се транскрибира на български: Buer > Бур, Coesfeld
> Косфелд, Oldesloe > Олдесло. Изключение е случаят, при който
гласната е е сричкообразуваща: Buchloe > Бухлое.
Специфичните гласни, графично отбелязвани с ö (ое) и ü (ue,
173
ui) в началото на името и след гласна се предават съответно с йо и ю,

а след съгласна, а след шушкавите съгласни – с ьо и ю: Ölde > Йол-
де, Viöl > Фийол, Üdem > Юдем, Uerdingen > Юрдинген, Ühlzen >
Юлцен; Nördlingen > Ньордлинген, Loebenstein > Льобенщайн,
Duisburg > Дюсбург; Schonefeld > Шьонефелд, Schuttorf > Шюторф.
Буквените съчетания ai, ay, ei и ey се предават като ай: Aich
> Айх, Bullay > Булaй, Manheim > Манхайм, Freyung > Фрайунг. Съ-
четанието au се предава с като ау: Augsburg > Аугсбург, Bad
Schandau > Бад Шандау. Съчетанията au, eu, oi и oy се предават с
ой: Allgau > Алгой, Radebeul > Радебойл, Loitz > Лойц, Hoyerswerda
> Хойерсверда.
Особености на немските съгласни и предаването им

на български
• Буквата с се предава като:
o с > к, когато се намира пред а, о или съгласна: Calbe >
Калбе, Cottbus > Котбус, Crinitz > Криниц;
o с > ц пред е: Celle > Целе.
• Буквата h се предава като:
o h > х само в началото на името или на морфема: Halle
> Хале, Heidelberg > Хайделберг, Holzheim > Холц-
хайм.
• Буквата s се предава като:
o s > з в началото на името пред гласна и в средата
между две гласни или между гласна и сонорен звук:
Salzburg > Залцбург, Husum > Хузум, Merseburg >
Мерзебург;
o s > с във всички други случаи: Ems > Емс, Hausberge >
Хаусберге, Rostock > Росток, Flensburg > Фленсбург.
• Буквата ß е равностойна на двойно s (ss). Тя се предава
като с: Großbothen > Гросботен, Loßnitz > Льосниц,
Roßlau > Рослау.
• Буквата v се предава:
o като v > ф в началото на името пред гласна и поняко-
га в средисловие между гласни: Valepp > Фалеп,
Velden > Фелден, Havel > Хафел.
o v > в в останалите случаи: Balve > Балве, Greven >
Гревен, Kleve > Клеве.
174
• Буквата w се предава като в, w > в: Sonnewalde > Зоне-

валде, Wermsdorf > Вермсдорф, Teltow > Телтов.
• Буквата х се предава с кс, х > кс: Xanten > Ксантен.
• Буквата z се транскрибира с ц, z > ц: Zarnow > Царнов,
Zürich > Цюрих.
Двойните съгласни в немски се предават като единични:
Dobbertin > Добертин, Dallmin > Далмин, Grossfura > Гросфура,
Prettin > Претин. Изключения са случаите, когато са на морфемна
граница: Norddorf > Норддорф, Havelland > Хафелланд, Rosennock
> Розеннок, Hochheim > Хоххайм.
• Съгласната j се предава според следващата гласна:
o ja > я: Jade > Яде, Jatznik > Яцник;
o ja/ je > йе в началото на името и след гласна: Jagerbruck
> Йегербрюк, Jena > Йена. Не се допуска предаване на j
> й след съгласна: Lutjenburg > Лютенбург;
o ju и jui > ю: Judenau > Юденау, Juist > Юст.
• Други характерни немски буквени съчетания:
o ig > иг: Leipzig > Лайпциг, Мerzig > Мерциг, Werbig >
Вербиг. В тези случаи се запазва графичната близост
и се пренебрегва изговорът „-их“.
o dt > т: Darmstadt > Дармщат, Schwedt > Швет,
Rheidt > Райт;
o ck > к: Beckum > Бекум, Stockheim > Щокхайм;
o ch > к в началото на името пред гласна: Cham > Кам,
Chemnitz > Кемниц, Chiemsee > Кимзе;
o ch > х след гласна: Aach > Ах, Achim > Ахим,
Bacharach > Бахарах.
o chs > кс, когато s не спада към следващата морфема:
Sachsenhausen > Заксенхаузен, но: Bruchsal > Брухзал;
o ph > ф, когато р и h не принадлежат към различни
морфеми: Philippsburg > Филипсбург, но: Diepholz >
Дипхолц;
o rh > р, th > т, когато r, t и h не принадлежат към раз-
лични морфеми: Rhade > Раде, Roth > Рот, но:
Burhafe > Бурхафе, Bentheim > Бентхайм;
o sp > шп, st > щ в началото на името или на морфема:
Speyer > Шпайер, Zugspitze > Цугшпице, Stuttgart >
Щутгарт, Хоенщайн;
175
o sch > ш: Scharbeutz > Шарбойц, Schwerin > Шверин,

Monschau > Моншау;
o tz > ц: Beelitz > Белиц, Hatzfeld > Хацфелд, Ratzeburg
> Рацебург;
o tsch, tzsch, zsch > ч: Kötschach > Кьочак, Delitzsch >
Делич, Zschopau > Чопау.
10.41.4. Транскрипция на испански имена

По традиция се запазват имена като Испания (фон. тр. Еспа-
ня), Хондурас (фон. тр. Ондурас), Еквадор (фон. тр. Екуадор), Па-
рагвай (фон. тр. Парагуай), Гватемала (фон. тр. Гуатемала) и др.
Ударението пада върху предпоследната сричка, когато имената
окончават на гласна или на съгласните n и s: Granada > Гранада,
Carmen > Кармен, Algeciras > Алхесирас. Ударението е върху пос-
ледната сричка, ако имената окончават на всички други съгласни:
Madrid > Мадрид, Ababuj > Абабух, Baltar > Балтар. Изключенията
при ударението се отбелязват графично: Malaga > Малага, Jaen >
Хаен, Cаceres > Касерес. Правописът на имената следва общите по-
ложения за транскрипция: Trespaderne > Треспадерне, Chamartin de
la Rosa > Чамартин де ла Роса, Fernan Nuñes > Фернан Нунес;
Aldea del Rey > Алдеа дел Рей, Carbonero el Mayor > Карбонеро ел
Майор, Higuera la Real > Игера ла Реал, El Pino > Ел Пино, La Vera
>Ла Вера, Los Arcos > Лос Аркос. Номенклатурните географски
термини се предават в съответствие с общите изисквания: Rio
Blanco > Рио Бланко, Punta Mala > Пунта Мала; Cordillera
Cantabrica > Кантабрийски планини, Islas Baleares > Балеарски ос-
трови; Cabo de Santa Pela > нос Санта Пела, Golfo de San Jorge >
залив Сан Хорхе, Isla del Faro > остров Фаро.
Предаване на испанските гласни звукове в български

Гласните се изписват на български, както се произнасят съ-
ответните испански букви: Granada > Гранада, Alcampel > Алкам-
пел, Castilla > Кастиля, Jijona > Хихона, Jucar > Хукар, Bernuy >
Бернуй. Двойните гласни се предават също като двойни: Irijaa >
Ирихаа. Двойни гласни, между които е вмъкнат немия графически
белег h, също се изписват като двойни: Granja de Torrehermosa >
Гранхa де Тореермоса. Дифтонгите се предават така:
• ia > иа: Santiago > Сантиаго; когато е в краесловие диф-
176
тонгът -ia се предава с -ия: Almeria > Алмерия, Cantalucia

> Канталусия.
• ie > ие: La Sierra > Ла Сиера;
• io > ио: San Hilario > Сан Иларио;
• iu > иу: Ciutadilla > Сиутадиля;
• ai > ай: Daimiel > Даймиел;
• ei > ей: Bareiros > Барейрос;
• oi > ой: Azcoitia > Аскойтия;
• ui > уй: Albuixech >Албуйксеч;
• уа > я: Arroyabe > Ароябе; не се допуска предаването му
чрез йа.
• уе > йе: Yebra > Йебра;
• уо > йо: Mayo > Майо;
• yu > ю: Villayuso > Виляюсо; не се допуска предаването
му чрез йу.
Предаване на испанските съгласни звукове

• Буквата h (‘аче’) е ням графически белег, който не се от-
белязва при транскрипцията: Hoyos > Ойос, Huesca >
Уеска. Двойните съгласни също не се отразяват: Sierra >
Сиера, Annа > Ана. Ако те принадлежат към различни
съставки на географското име, се отразяват: Santa Maria
de Trassierra > Санта Мария де Трассиера, Bell-lloch >
Белльоч.
• Буквата с (‘се’) пред а, о, u се транскрибира с к, а пред е,
i – със с:
o С/ а, о, u > к: Castilla > Кастиля, Covadonga > Кова-
донга, Cuenca > Куенка;
o С/ е, i > с: Cercedilla > Серседиля, Cisneros > Сисне-
рос.
• Буквата ch (‘се аче’) се предава с ч:
o ch > ч: Chantada > Чантада, Cheste > Честе, Chiva >
Чива.
• Буквата g (‘хе’) пред а, о, u се транскрибира с г, а пред е,
i – с х:
o G/ а, о, u > г: Galera > Галера, Golada > Голада,
Guntin > Гунтин;
177
o G/ е, i > х: Getafe > Хетафе, Giler > Хилер.

• Буквата х се предава с кс, когато е между гласни или в
краесловие, и със с – пред съгласна:
o Х между гласни и в краесловие > кс: Punta de
Gueixol > Пунта де Гейксол, Borox > Борокс
o Х пред съгласни > с: Extremadura >Естремадура.
• Буквата z се среща само пред а, о и u, пред съгласни и в
краесловие и се предава със с:
o Z > с: Zaragosa > Сарагоса, Zorita > Сорита, Zubieta >
Субиета, Orozco > Ороско, Santa Cruz > Санта Крус.
• Мекостта на съгласните ll, ñ се предава само пред а, о, u
съответно с я, ьо, ю:
o ll, ñ/ а, о, u > я, ьо, ю: Llullaillaco > Люляйляко,
Robledillo > Робледильо, Dueсas > Дуиняс, El Peñon >
Ел Пeньон, Viñuela > Винюела. Пред е, i тази мекост
не се отбелязва: Talledo > Таледо, Vallidona > Вали-
дона, La Bañesa > Ла Банеса, La Cañisa > Ла Каниса.
Транскрипция на испански буквени съчетания:

• gua > гуа: Guadarama > Гуадарама;
• gue > ге: Guerrero > Гереро;
• gui > ги: Guijo > Гихо;
• gue > гуе: Guenes > Гуенес;
• gui > гуи: Aguitas > Агуитас;
• que > ке: Maiquetia > Майкетия;
• qui > ки: Barranquito > Баранкито;
• ahi > ай: Ahillones > Айльонес.
10.41.5. Транскрипция на италиански имена

По традиция в българския език се запазват имена като Рим
(фон.тр. Рома), Неапол (фон. тр. Наполи), Генуа (фон.тр. Дженова),
Флоренция (фон.тр. Фиренце), Голям Сан Бернардо (фон.тр. Гран
Сан Бернардо). Ударението в италиански език се отбелязва задъл-
жително, само когато пада върху последната гласна: Scurtabo >
Скуртабо. Изписването на сложните и съставните италиански гео-
графски имена, на служебните думи в средисловие и използването
на апостроф следват общите правила: Montalto > Монталто, Col di
Lana > Кол ди Лана, Sant'Agata > Сант'Агата, Montopoli in Val
178
d'Arno > Монтополи ин Вал д'Арно. Номенклатурните термини се

предават според общите принципи: Lago di Como > Лаго ди Комо,
Strato di Messina > Месински проток, Mar Ionio >Йонийско море.
Особености в предаването
на италианските гласни звукове
Гласните a, e, i, o, u се предават на български съответно с а,
е, и, о, у, напр. Lago di Como > Лаго ди Комо, Cuneo > Кунео. ЕА в
краесловие се предава на български с еа, Ivrea > Ивреа.
Дифтонги. Извън ударение гласната i, съчетана с друга глас-
на, има стойност на полугласна и образува дифтонг със съответната
гласна. Транскрипцията е според позицията на i спрямо другата
гласна, от една страна, и според позицията на дифтонга, който те
образуват. Правилата по-долу се отнасят и за графичния знак j,
който е остатък от по-стар правопис: Santa Loja > Санта Лоя,
Jesolo > Йезоло.
• ia > иа, ie > ие, io > ио, iu > иу: в средата на думата след
съгласна дифтонгите ia, ie, io, iu се предават с иа, ие, ио,
иу: Seriate > Сериате, Bientina > Биентина, Oriolo > Ори-
оло, Fiumicino > Фиумичино;
• ia > я: в началото, в средата и в края на името след гласна
дифтонгът ia се предава с я: Fraiano > Фраяно, Capraia >
Капрая, Pistoia > Пистоя;
o ia > ия: в края на думата след съгласна дифтонгът ia
се предава чрез ия: Italia > Италия, Alessandria > Але-
сандрия, Lombardia > Ломбардия;
o ie > йе: в началото на името и в средата след гласна
дифтонгът ie се предава с йе: Iesi > Йези; Maiela >
Майела;
o ie > ие: в края на името след съгласна дифтонгът ie се
предава с ие: Giulie > Джулие;
o io > йо: в началото на думата и в средата след гласна
дифтонгът io се предава с йо: Ionico > Йонико; Фума-
йоло;
o io > ио: в края на името след съгласна дифтонгът io се
предава чрез съчетанието иo: Bisenzio > Бизенцио;
o iu > ю: в началото на името и в средата след гласна
дифтонгът iu се предава с ю: Iudica > Юдика;
179
Mezzoiuso > Медзоюзо;

o iu > иу: след съгласна дифтонгът iu се предава с иу:
Chiusi > Киузи;
• ai > ай, ei > ей, oi > ой, ui > уй. Дифтонгите ai, ei, oi, ui се
предават съответно с ай, ей, ой, уй: Aidone > Айдоне, Olzai
> Олцай, Beinette > Бейнете, Belgioiso > Белджойзо;
o ei > еи – само в края на многосрични имена дифтон-
гът ei се предава с еи: Canazei di Fassa > Канацеи ди
Фаса, Bultei > Бултеи.
Особености при предаването на италианските съгласни

• Буквата h не се транскрибира, тъй като е ням графичен
знак: Santhia > Сантия. Италианските съгласни b, d, f, l,
m, n, p, q, r, t и v се предават на български съответно с б,
д, ф, л, м, н, п, к, р, т и в.
• С един графичен знак на български се предават двойните
съгласни: Busseto >Бусето, Ravenna > Равена. Това се
отнася и за двойни с и g.
• Буква с се транскрибира като:
o с > к пред гласните a, o, u и пред съгласна: Capri >
Капри, Como > Комо, Cuneo >Кунео, Cremona > Кре-
мона;
o с > ч пред гласните e, i: Cesena > Чезена, Cimpiello >
Чимпиело.
• Съчетанията cia, cio, ciu се транскрибират съответно ча,
чо, чу: Ciano > Чано, Riccione > Ричоне. Само когато И е
под ударение, се допуска предаването им като чиа, чио и
чиу, но следва да се предвиди и традицията: Lucia > Лу-
чия. Съчетанието che се предава като ке, che > ке:
Cherubino > Керубино. Съчетанието chi> ки: Chiavari >
Киавари.
• Буквата g:
o пред гласните a, o, u и пред съгласна се транскрибира
като г, Gabiano > Габиано, Glorenza > Глоренца;
o пред гласните е и i се предава като дж: Gela > Джела,
Ginosa > Джиноза.
Съчетанията с буквата g се предават така: gia > джа, Giaveno
> Джавено; gio > джо, Giovi > Джови; giu > джу, Giussano > Джу-
180
сано; ghe > ге, Ghela > Гела; ghi > ги, Ghigo > Гиго.
Съчетанието gn означава меко n. Това се предава с буквите я,
ьо и ю пред a, o и u, напр. Carmignano > Карминяно, Stagno > Ста-
ньо. Мекостта не се отразява пред е и i, Cogne > Коне, Segni > Сени.
• Буквата s се предава:
o Като с в началото на името пред гласна, Salerno > Са-
лерно; в края на името, Boves > Бовес; след съгласна,
Ponsaco > Понсако; пред беззвучна съгласна, Stilo >
Стило; когато е удвоено ss: Ossola > Осола;
o Като з пред звучна съгласна и между две гласни:
Cismon > Чизмон, Rosate > Розате.
Съчетанията с буквата s се предават по следния начин: sce >
ше, напр. Brescello > Брешело; sci > ши, напр. Scilla > Шила; scia >
ша, напр. Brescia > Бреша; scie > ше, sciu > шу; scio > шо, напр.
Uscio > Ушо. Съчетанието sc пред a, o и u се предава като ск:
Scansano > Скансано, Scopello > Скопело; sche > ске, Bergamasche >
Бергамаске; schi > ски, Schio > Скио.
• Буквата z се предава като:
o Дз в началото на името пред гласна, Zeri > Дзери,
Zone > Дзоне, Zibello > Дзибело;
o Ц в суфиксите -anza, -enza, -ezia, -izia, -ezzo, -uzzo и -
zione, Sanza > Санца, Piacenza > Пиаченца, Venezia >
Венеция, Porlezza > Порлеца, Basiluzzo > Базилуцо.
o Двойното z (zz) се предава според италианското му
произношение, Pozzalo > Поцало, Tolmezzo > Толмедзо.
Съчетанията glia, glio, gliu се предават нa български съответ-
но с ля, льо, лю, напр. Savigliano > Савиляно, Usseglio > Усельо.
Съчетанието glie се предава с лие, Tiglieto > Тилието. Съчетанието
gli се предава с ли, Pegli > Пели, Vagli Sotto > Вали Сото. То се
среща основно в краесловие.
10.41.6. Транскрипция на руски имена

Руските географски имена се предават по общите изисква-
ния: Капустин Яр, Малое Козино, Новгород, Малопесчанка, Руская
Поляна, Болшой Вегилский Туман; Усть-Долгая >Уст Долгая, Пол-
но-Ялтуново > Полное Ялтуново. Запазва се тирето само при рав-
нопоставеност на съставките в съставните имена: Образцово-
Травино. Съставките, които нямат точно съответствие и влизат в
181
състава на името, се запазват: лиман, коса, лагуна (Кирпильский

лиман > Кирпилский лиман, Куршская коса > Куршская коса). Име-
ната с точно съответствие се превеждат. Прилагателните се прис-
пособяват към българския език: Латгальская возвышенность >
Латгалско възвишение, Колхидская низменность > Колхидска ни-
зина. Слято се изписват имена, чиято първа съставка е съкратено
прилагателно, което завършва на свързваща гласна: Северо-
Задонск > Северозадонск, Юго-Камский > Югокамский, Южно-
Подольское > Южноподолское. В областта на морфологията се
спазват следните приниципи:
Представките ис-, рас- и бес- пред беззвучни съгласни се за-
пазват в оригиналния им правопис: Исправная > Исправная, Распо-
пинская > Распопинская, Бессарабка > Бесарабка. Запазва се нас-
тавката -ск- независимо от предхождащата я буква: Нововоронежс-
кий > Нововоронежский, Онежское > Онежское, Созимский > Со-
зимский. Тоест няма изпадане на [с] от наставка -ски, което е ре-
довно в български думи. Пълните окончания на прилагателните се
запазват: Старый Оскол > Старий Оскол, Тирлянский > Тирлянс-
кий, Попутная > Попутная, Верхняя Инта > Верхняя Инта, Полу-
ночное > Полуночное, Хорошее > Хорошее, Красные Баки > Крас-
ние Баки, Большие Уры > Болшие Ури. При наличие на падежни
форми в името, те се дават в основната (именителната) форма: Бух-
та Провидения > залив Провидение, Залив Терпения > залив Терпе-
ние, Море Лаптевых > море Лаптеви, Ростов-на-Дону > Ростов на
Дон, Николаевск-на-Амуре > Николаевск на Амур.
Особености при транскрибиране на руските гласни

Не се отразява характерният за руски език изговор на звука е
като йе: Енисейск [изг. Йенисейск] > Енисейск, Оргеев [изг. Орге-
йев] > Оргеев, Высокое [изг. Въисокайе] > Високое. Неударено о,
изговаряно като [а], и неударено е, изговаряно като [и], не се отра-
зяват при транскрипцията: Бородино [изг. Бърадино] >Бородино,
Еремеево [изг. Иримьеевъ] > Еремеево. Твърдият разделителен знак
ъ на морфемна граница не се транскрибира: Лабазъеган > Лабазе-
ган, Акъяр > Акяр.
Графемите, за които има отделен знак, се предават, както
следва:
• Гласната е, която представя йотувания звук о, се предава
182
с йо в началото на името или в средисловие след гласна,

с ьо след съгласна и с о след шушкава съгласна: Eртом >
Йортом, Ираeль > Ирайол, Лeхта > Льохта, Жeлтое >
Жолтое, Щeкино >Шчокино;
• Графичното ы се предава като и: Быково > Биково,
Крымск > Кримск, Тывлино > Тивлино, Чаплыгин > Чап-
лигин;
• Широкото отворено руско е, отбелязвано графично с э, се
предава на български с е: Энкэн > Енкен, Этыка > Етика;
• двойните гласни се запазват, когато принадлежат към
различните съставки на географските имена и образуват
отделни срички: Гордеевка >Гордеевка, Евсеево > Евсее-
во, Заангарское > Заангарское.
Особености при транскрипцията на руските съгласни

Запазва се чуждоезичното по произход г: Гансен > Гансен,
Гидроторф >Гидроторф. Буквата щ се предава като шч: Рощино >
Рошчино, Щелино > Шчелино. Мекостта на съгласните, която се
отбелязва на руски с ь, не се предава при транскрпиция: Белый Ко-
лодезь > Белий Колодез, Гольган > Голган, Казань > Казан, Би-
серть > Бисерт. Двойните съгласни се опростяват, ако не са на
морфемна граница: Драгоценная > Драгоценная, Бессоновка > Бес-
соновка. Вмъква се [ъ] пред краесловни р и л, предшествани от
съгласна: Кошехабль > Кошехабъл, Октябрь > Октябър, Рославль
>Рославъл, или намиращи се в средисловие: Краснооктябрьский >
Краснооктябърский, Октябрьское > Октябърское.
Буквеното съчетание шт се предава като щ: Штурмовой >
Щурмовой, Штеровка > Щеровка. Съчетанията ье, ьe, ьи, ью и ья
на български се предават съответно с е, ьо, и, ю и я: Поречье > По-
рече, Муравьёво >Муравьово, Марьинка >Маринка, Аньюдин >
Анюдин, Порьягуба >Порягуба.
В наредбата са включени и правилата за предаване на нор-
вежки, шведски, унгарски, гръцки и исландски имена. В момента
силно разколебана е практиката при транскрибирането на англий-
ските имена. Нараства броят на имената, които се предават с двой-
ни гласни. Намалява броят на имената по традиция, срв. Ниагара
Фолс и Ниагарски водопад. Нараства броят на изписването на със-
тавките с главни букви. Преразглежда се традицията в предаването
183
на имена от китайски, японски, арабските и персийските езици.

Чуждите собствени имена не се превеждат или побългаряват.
В случаи на колебание се посочва и мястото на ударението в транс-
крибираното име.
Ако има гласни, които липсват в български, те се предават с
най-близките български съответствия, напр. eu, u (фр.), ö, ü (нем.)
се предават като йо (ьо) и ю. Гласните, които са близки до ъ, се
предават като ъ. Руското ы и полската у се предават като и. Носови
гласни се предават като он, ен (ом, ем). По принцип в български не
се предава различната дължина на гласните (кратки и дълги). Но
когато са на морфемна граница двойните гласни се отразяват: Цър-
ноок (срб. Црноок).
Потъмняване на гласни извън ударение, което е подобно с
това на български (а > ъ, о > у), не се отразява: Джонатан
(Jonathan), Едуард, Оскар. Аналогично е транскрибирането за пор-
тугалските гласни [а] [о] – Брага, Порто, Рио. Ако редукцията е от
различен тип, тя се отразява. Руският изговор на неударено о като
[а/ъ] и на неударено е като [и] не се отразява: Ломоносов, а не [ла-
маносов], Лермонтов, а не [льермонтов], Москва, а не [масква]. Из-
говорът на [в] като [у] в съчетанията [ов, ав, ев, ив/ ov, av, ev, iv] на
украински и словашки имена не се отразява: Шевченко (укр. Шев-
ченко, изг. Шеученко), Прешов (слов. Prešov, изг. Прешоу). По съ-
щия начин се отразява и белоруското „акане“ – Воронков, Гаври-
люк, а не [варанкоу, гаурилюк].
Дифтонгични съчетания се предават според изговора им в
съответния език. Българските графеми я [йа] и ю [йу] ознавачат съ-
ответните йотувани гласни, поради което изписване йа и йу не се
допуска. Буквеното съчетание ia в края на думи се предава като ия:
Мария (Maria), Лучия (Luccia). Когато това съчетание е част от дру-
го, при което следва промяна в изговора, то се предава според изго-
вора: Порша (Portia), Бреша (Brescia). Английската полугласна w
пред гласна [u], имаща различни графични обозначения – o, oo, u и
др., се предава на български с в. В останалите случаи пред гласна
тя се предава с у: Холивуд (Hollywood), Вудбъри (Woodbury), Уилям
(William), Уинстън (Winston), Уелс (Wales). Няма основание за из-
писване като Уйлям, Уйл, Уйнстън.
Съгласните се предават с най-близките им български съот-
ветствия. Междузъбните полупреградни съгласни dh и th в анг-
184
лийски и гръцки се предават на български съответно с д и т:

• англ.: Голсуърти (Galsworthy), Дартмът (Dartmouth),
Лутър (Luther);
• гръцки: Итаки (Itháki), Питион (Pithion).
Междузъбните проходни съгласни c и z в испански се преда-
ват чрез с: Барселона (Barcelona), Валенсия (Valencia), Баласоте
(Balazote).
Веларното (задноезично) n в английски и в някои други ези-
ци се предава на български чрез съчетание на нг: Рединг (Redding),
Нотингам (Nottindham), Покинг (Pocking); Тулинге (шв. Tullinge).
Двойните съгласни се опростяват, когато не са на морфемна
граница и когато не се произнасят като двойни. Маккинли (англ.
McKinley), Норддорф (нем. Norddorf), Скагеррак (швед. Skagerrak),
Небеттепе (тур. Nebettepe).
Меките съгласни от чужди езици се предава с българските
графеми: я, ю, ь (пред о). Мекост пред гласните е и и не се отразя-
ва. Европейското средномеко л се предава на български с л: Лудвиг
(Ludwig), а не Людвиг.
Йотацията на гласните (включително и на гласната е) се от-
белязва съответно с й, я, ю. Не се отбелязва йотация пред и: Бела
Краина (срб. Бела Краjина). Не се отбелязва йотация пред е в руски
и сръбски имена: Сараjево > Сараево, Боевое > Боевое.
Вмята се ер голям [ъ] според правилото за групите ър/ъл
(ръ/лъ) при сонорните съгласни р и л в позиция между съгласни:
Бърно (чеш. Brno), Пьотър (рус. Петр, пол. Piotr), Сартър (фр.
Sartre). Когато р или л се намира след сонорна съгласна (л, м, н, р),
ъ не се пише: Шарл (фр. Charles), Карл (нем. Karl).
Звукове, които не се произнасят в чуждите имена, на българ-
ски не се пишат. При струпване на съгласни – комбинация от звуч-
на и беззвучна, когато не се изговорят поотделно, звучната отпада:
Хулболт, Вунт, Шмит [Humboldt, Wundt, Schmidt], но Шмид
[Schmid]. Прилагателните са съответно – Хумболтов, Вунтов.
При предаването на английски, немски и други имена буква-
та r се запазва независимо дали в съответния изходен език се про-
изнася. В тези случаи се следва принципът за графична близост.
Буквата р се пише, за да не се отдалечи твърде много от оригинала,
когато тя се заменя или поглъща и не се произнася в чуждия език:
Джордж, Хюбърт, Райтер, Бьорн.
185
Руски лични имена, завършващи на -ий, се запазват на бъл-

гарски непроменени: Василий, Георгий, Юрий. Руски фамилни име-
на на -ский (и на -ий) по традиция се предават на български без -й
накрая: Белински (рус. Белинский), Чайковски (рус. Чайковский).
Женските фамилни имена на -ская, -ая запазват окончанията си:
Вревская (рус. Вревская).
По традиция в някои имена съставката ла се пише слято с ос-
новната дума: Ларошфуко, Лафонтен (фр. La Rochfoucaud, La
Fontaine).
Малко тире се пише при сложни собствени лични и фамил-
ни имена от типа на: Жан-Жак (фр. Jean-Jacques), Жолио-Кюри (фр.
Joliot-Curie), Римски-Корсаков (рус. Римский-Корсаков). По из-
ключение тирета се пишат при испански фамилни имена, свързани
със съюза y: Рамон Менендес-и-Пелайо (Ramón Menéndez-y-
Pelayo).
Апостроф се пише в случаите, когато трябва да се отдели една
съгласна (от служебна дума) пред име, започващо с гласна. Той може
да се очаква във френски, италиански, холандски, ирландски имена:
Жана д’ Арк (фр. Jeanne d’Arc), Габриеле д’ Анунцио (ит. Gabriele
d’Annunzio), с’ Херенелдерен (хол. s’Herenelderen), О’ Нийл (англ. O’
Neill).
Средисловните служебни думи (предлози, съюзи, членни
форми и др.), влизащи в състава на чужди имена, се пишат с малка
буква: Шарл дьо Гол (фр. Charles de Gaulle), Леонардо да Винчи (ит.
Leonardo da Vinci), Херберт фон Караян (нем. Herbert von Karajan),
Лудвиг ван Бетховен (нем. Ludwig van Beethoven). Тези случаи се
пишат с главна буква, ако започват от служебната дума: Дьо Гол,
Да Винчи, Ван Гог.
Причините са традиционни, исторически, тъй като става ду-
ма за славянски езици с общи изходни корени. При неславянските
езици се цели да се запази близост от морфолично или графемно
естество. Нововъведените имена е препоръчително да се транскри-
бират.
По традиция се превеждат прозвища и имена на исторически
личности: Йоан Безземни (англ. John Lackland), Вилхелм Завоева-
теля (англ. William the Conqueror). Превеждат се и имена от текстове
на художествената литература, когато са налице специфични осмис-
ляния: Лоената топка (фр. Boule de Suif – героиня на Мопасан).
186
Обикновено подобни прозвища и имена остават непреведени в тек-

ста на художественото произведение, а значенията им се обясняват
под линия.
Все повече в специализирани текстове присъстват случаи,
при които се предава името според оригинала на кирили-
ца/латиница от езика, от който идва. Рядко в практиката се срещат
случаи и на предаване йероглифи обикновено с необходимите
обяснения към тях.
10.42. Ударение в българския език

Влияния от средата се проявяват относително често в изго-
вора и засягат една от най-важните фонетични особености на езика
– ударението. Думата се дели на срички. Една от тези срички се
произнася по-силно от останалите. Върху такава сричка пада уда-
рението. То организира и обединява звуковия състав на думата та-
ка, че я отделя от останалите думи, за да може да бъде различена
като самостоятелна смислова единица. В българския език се разли-
чават:
• словно ударение – това е отделянето на една сричка от
думата, около която се групират останалите срички. Най-
често при словното ударение се наблюдава отклонение от
правоговорната норма.
• логическо ударение – това е възможност да може да се
наблегне върху някоя дума в по-голяма текстова цялост,
за да се изрази, най-общо казано, някакво отношение. В
тези случаи говорещият преценява коя дума да отдели
интонационно. Логическото ударение не е задължително,
но разкрива умението на говорещия да акцентира върху
смислово важни компоненти от текста.
• фразово ударение – това е вид логическо ударение в
края на дадена текстова цялост (изречение).
• експресивно ударение – това е ударение, което изразява
чувство на говорещия.
Особеност на българското ударение е, че то е силово (дина-
мично), тоест при него се увеличава интензивността на звука. Та-
кова е ударението в руски, чешки, полски. Има езици като италиан-
ски, сръбски, словенски, при които ударението е музикално. Музи-
калното ударение е свързано с промяна на височината на тона (това
187
затруднява изучаването на такива езици). Тази характеристика не

се отразява при предаването на чужди имена в българския език.
Мястото на ударението в българския не е точно определено, то
е свободно: може да пада върху първата сричка на думата (мàйка),
върху вътрешна сричка (учùтел, градùна), върху последната сричка
(ученùк, женà, детè). Свободно ударение имат езици като руски, ан-
глийски, италиански. При предаването на имена от такива езици
ударението е същото, каквото е в изходния език. Тази характеристи-
ка често предизвиква правоговорни колебания и при родни думи.
Един от най-често чуваните случаи е преместването на ударе-
нието върху последната сричка в думи като училищà, съдилищà,
летищà, читалищà. Добре е да се знае, че такива думи – думи от
среден род, които в единствено число завършват на -ище: учùлище,
съдùлище, летùще, читàлище – са с постоянно ударение, и във фор-
мите им за множествено число то остава на същото място, където е в
единствено число: учùлища, съдùлища, летùща, читàлища.
Все пак по отношение на подвижността на ударението в бъл-
гарския език се наблюдават определени зависимости. Например
думите с наставка -àк привличат ударението: чудàк, дивàк,
простàк.
В други езици мястото на ударението е фиксирано. Полезно е
да се знае, че в чешки, унгарски, фински ударението е върху първа-
та сричка, във френски и арменски – върху последната, в полски –
върху предпоследната. Тъй като по принцип мястото на ударението
в заетите думи се запазва такова, каквото е в изходния език, при из-
говор на чужди имена колебанията за мястото на ударението нама-
ляват: Катовùце (пол.), Ян Амос Кòменски (чеш.), Мишèл Фукò
(фр.), Нàгано (яп.). Това е част от българската правоговорна норма.
Във формите на една и съща дума българското ударение мо-
же да бъде както подвижно (рàдост: радосттà, град: градът:
градовè, мъж: мъжè, знàме: знаменà, слънце: слънцà), така също и
неподвижно (нарòд – нарòди – нарòден – нарòдни).
Подвижността на ударението, когато се образуват форми на
думи, е резултат от традиция. Установяват се еднотипни групи.
При съществителните имена е налице подвижност на уда-
рението в около 50 на брой едносрични думи, когато се образуват
техни членувани форми и форми за множествено число. Тогава
ударението се премества върху окончанията на тези форми (син:
188
синът: синовè, страх: страхът: страховè).

Понякога ударението се премества само върху членуваната
форма на съществителното (дъб: дъбът, но дъбове). Повечето от
тези думи имат само форми за единствено число (бит: битът, бяг:
бегът, глад: гладът, гнет: гнетът, гняв: гневът, дъх: дъхът, звън:
звънът, зов: зовът).
Двояко ударение се отбелязва при някои членувани (опреде-
лени) форми на едносричните думи: чук – чỳкът и чукът. В една
част от такива едносрични членувани думи ударението пада върху
първата сричка (дроб: дрòбът, бук: бỳкът, ключ: ключът, грък:
гъркът, пир: пùрът), а в друга част то се премества върху послед-
ната сричка (бик: бикът, кръг: кръгът, лък: лъкът). Системно и за-
дължително е преместването на ударението в членуваната форма на
ед.ч. на същ. от ж.р., които завършват на съгласна: реч: речтà,
степен: степентà, радост: радосттà.
В някои думи се наблюдава дублетност във формите за мно-
жествено число: дом – домовè и дòмове, дух – духовè и дỳхове, стих
– стùхове и стиховè, зъб – зъби и зъбù, вол – волòве и вòлове, двор –
дворòве и двòрове, мост – мостòве и мòстове, дол – дòлове и
долòве, кош – кòшове и кошòве. При колебание за мястото на уда-
рението е добре да се провери в правописния речник. Ако няма та-
кава възможност, е добре да се знае, че в повечето случаи ударени-
ето пада върху първата сричка, напр. кум: кỳмове, лек: лèкове, чин:
чùнове, гроб: грòбове.
Налице са и случаи, когато във форми за множествено число
ударението пада върху предпоследната сричка, напр. нож: ножòве,
поп: попòве.
Ударението на думите съдия и госпожа пада върху послед-
ната сричка във формите за ед. ч., а във формите за множествено
число – върху предпоследната, срв. съдия: съдùи, госпожà:
госпòжи.
Върху последната сричка пада ударението в множествено
число на думи като бог: боговè, връх: върховè, бас: басù ‘най-
ниският плътен мъжки глас’, жрец: жрецù, лъч: лъчù, княз: князè,
кон: конè.
Ударение върху последната сричка имат и съществителните
с непостоянни гласни е/и, които отпадат в мн.ч., напр. бодùл:
бодлù, котèл: котлù, козèл: козлù, овèн: овнù, орèл: орлù, отèц:
189
отцù, петèл: петлù. Ударение върху последната сричка приемат

същ. имена със суфикс -ец/-ц, напр. борèц: борцù, дворèц: дворцù,
венèц: венцù, ловèц: ловцù, боец: бойцù, при които отпада гласната
е, когато се образуват форми за мн.ч. Има и думи, при които глас-
ната е не отпада, но и тогава във формите за мн.ч. ударението пада
върху последната сричка, срв. хитрèц: хитрецù, храбрèц: храбрецù,
беглèц: беглецù, мъдрèц: мъдрецù. Запазва се ударението при дума-
та стàрец:стàрци.
Съществителните, които в множ. число приемат окончание
-à, привличат ударението върху последната сричка: нòмер –
номерà, господùн – господà, дèло – делà, слòво – словà, лòзе – лозя.
Това се отнася и за думите фòлио – фолиà, стỳдио – студиà, рàдио
– радиà, èзеро – езерà, желязо – железà, коляно – коленà, индùго –
индигà, пиàно – пианà. Изключения са думите скèрцо ‘музикален
откъс в живо, стремително темпо’ – скèрца, тèмпо – тèпма; трùо –
трùа. При съществителни като чỳдо, врèме, знàме и др., чието мн.ч.
се образува с окончания -енà и -есà, ударението пада върху послед-
ната сричка – чудесà, временà, знаменà. При съществителни от
ср.р., които завършват на -àло, -ùво, -ùло в ед.ч. и при които ударе-
нието е върху предпоследната сричка, се наблюдава преместването
му върху последната сричка, когато се образуват формите за мн.ч.
-à: огледàло – огледалà, мастùло – мастилà, лепùло – лепилà,
ветрùло – ветрилà, покривàло – покривалà.
При умалителни съществителни имена с наставка -це (дънце,
винце, зрънце) ударението във формите за мн.ч. се премества върху
последната сричка, напр. дънце: дънцà, зрънце: зрънцà, вùнце:
винцà.
Друг пункт, при който се наблюдава подвижност на ударени-
ето, е свързан с употребата на звателни форми: орèл – òрльо.
Неподвижно е ударението при едносрични съществителни
имена от чужд произход: нерв – нèрвът, нèрви, пакт – пàктът,
пàктове, рейс – рèйсът, рèйсове, танк – тàнкът, тàнкове, флаг –
флàгът, флàгове, флàгове, химн – хùмнът, хùмни. Изключение е
думата стил – стилът, но стùлове. Не се променя мястото на уда-
рението при съществителните имена, които образуват форми за
множествено число с наставка -ища: край – крàища, сън – сънища,
път – пътища, но: дол – долùща.
Като цяло ударението при прилагателните имена е
190
неподвижно. Има няколко изключения:

• сам – самùят, самà, самò, самù. В някои идиолекти може
да се чуе изговор върху първата сричка, което представя
отклонение от правоговорната норма.
• в случаите, при които изпада гласната [ъ]: добър –
добрùят.
• При числителните имена подвижност на ударението се
отбелязва само в три случая:
• едùн, едùният, но: еднà, еднò, еднù; едногò, едномỳ;
• при членуване от 4 нагоре: пет – петтè, сто – стотè.
Изговорът на двàта, двèте, трùте с ударение върху
последната сричка – дватà, дветè, тритè – е отклонение
от правоговорната норма.
• хилЯда – хùляди.
• Само в два случая е подвижно ударението при местоиме-
нията:
• във форми за ж., ср., мн.ч.: тòя – товà, òня – онàя, оновà,
онèзи, кой – коя, коè, коù; чùй – чия, чиè, чиù; кòйто –
която, какъв – каквà;
• и при стари падежни форми: тòя – тогòва, кой – когò,
комỳ; кòйто – когòто, комỳто.
Подвижно е ударението при глаголни форми в следните
три позиции.
• при мин. св. време на І и ІІ спр. на 20 глагола: четà –
чèтох (бодà, влекà, доведà, донесà, крадà, кладà, метà,
облекà, пасà, пекà, плетà, предà, поведà, рекà, секà,
съблекà, тресà). Изключения: вùдя – видях (дòйда, мòга);
бъда – бùдох и бидòх, бùде и бидè.
• При повелително наклонение: взèма – вземù, вземèте,
нòся – носù, носèте. Изговорът с ударение върху първата
сричка е отклонение от правоговорната норма [взèми,
èла, дòнеси].
• Мин. причастие на съм в ж., ср. и мн.: бил – билà, билò,
билù. Изговорът с ударение върху първата сричка е отк-
лонение от правоговорната норма [бùла, бùло, бùли].
Много наставки имат способността да привличат ударението
върху себе си. Такива наставки при съществителните от м.р. са:
191
• -ак/-як – добряк, голàк;

• -ан/-ян – великàн, грубиян;
• -ар/-яр – бъчвàр, леяр, аптекàр;
• -ач/-яч – водàч, брояч;
• -еж – вървèж, седèж, растèж;
• -ун – медỳн;
• -уняк – мравỳняк, жабỳняк.
При съществителните имена от ж.р. ударението се привлича
от наставките -àвица (красàвица); -àлня/-ùлня (занимàлня,
сушùлня); -àна (дебелàна). При съществителните имена от ср.р. та-
кива наставки са -àлище – скривàлище, седàлище, обитàлище;
-àло – огледàло.
При прилагателните имена ударението се привлича от нас-
тавките -ат (зъбàт), -ебен (служèбен), а при числителните имена
такива наставки са -ина, -тина, -има, -ица и др.: стотùна, осмùна
четирùма, седмùна, троùца, двоùца.
При глаголите наставките -òря, -òтя, -àса(м), -яса(м),
-èса(м), -ùса(м), -òса(м), -àва(м), -ява(м) привличат ударението
върху себе си: бърбòря, драскòтя, белòсам, брадясам, научавàм,
премълчàвам.
Има думи без ударение. Такива са по принцип съюзите,
предлозите, кратките местоименни форми, спомагателният глагол
съм в сег. време. Наричат се клитики и се делят на два вида –
проклитики и енклитики.
Проклитиките (съюзи, частици, предлози) са думи, които се
изговарят с ударението на следващата дума; те се „прилепват“ към
нея, напр. такива са по принцип съюзите, предлозите, кратките
местоименни форми, спомагателният глагол съм в сег. време, отри-
цателна частица не, частица ще, да: свобода или смърт, не зная,
ще дойда, да се внимава, без работа, до нас.
Предлозите имат ударение, когато върху тях пада т.нар. ло-
гическо ударение – за да се подчертае смисъл: над земята (а не
под нея).
Енклитиките се изговарят с ударението на предходната ду-
ма. Те се „сливат“ при изговор с нея. Такива са кратките местои-
менни форми (ме, те, го, я): гледа ми се, спи ми се, съобща-
ват им; спомагателния глагол съм: бил съм казал; някои части-
ци като ле, ли, ми, ти: горо ле, кажи де; ела бе.
192
В българския език има думи с дублетно ударение (акцентни

дублети): вùно и винò, чèло и челò, злàто и златò, молùв и мòлив,
рàботя и рабòтя.
В сложни думи се отбелязва наличие на две ударения, глав-
но и второстепенно – кùнопанорàма; или на думи с две главни уда-
рения: касиèр-домакùн, вагόн-ресторàнт, сèкссимвол, сèкс сùмвол.
Ударението е ориентир за избор на слято, полуслято и разделно пи-
сане на думите.
Смисълът от правилно поставеното ударение може да се
илюстрира чрез думи, чийто звуков състав съвпада и които са от
една и съща част на речта (например съществителни): сèдмица и
седмùца, вълна и вълнà. Тук се реализира смислоразличителната
функция на ударението. Сходни са случаите, при които е налице
еднакъв звуков състав на думите, но които спадат към различни
части на речта. Ударението спомага да се различи основна форма
на съществително име от друга дума – петà (същ.) от пèта (числ.
редно), душà (същ.) от дỳша (глагол), зàгуби (същ.) от загỳби (гла-
гол в мин. св. вр.) или загубù (глагол в повел. наклонение), зàвет
(същ.) от завèт (същ.), скàла (същ.) от скалà (същ.).
Чрез ударението става възможно да се разграничат различни
граматични форми на една и съща дума, чийто звуков състав съв-
пада: Той четè (сег. време от глагола чета), но Той чèте (мин.
свършено вр.).
В официалния и административния стил не се препоръчват
отклонения от правоговорната норма. Но ударението има и една
стилообразуваща и/или стилизираща функция, често чувана в раз-
говорността. Тази функция може да се използва от говорещия при
противопоставяне на книжовно и не-книжовно, старо и ново, срв.
нàука вм. наỳка, фермèр вм. фèрмер.
Най-честите грешки при изговор се наблюдават при:
• повелителните форми, когато ударението не се поставя в
края (кỳпи, мълчи, сèдни);
• отрицателна частница не, върху която пада ударението,
пред спомагателен глагол съм (Аз нè съм знаел това);
• някои думи и форми: училищà, игрищà, нàука, хàртия.
Горещи случаи. Добре е да се запомнят ударенията на след-
ните думи (и словосъчетания):
• àнекс, àнекси;
193
• àрест, àрести;
• вèдомство – патентно вèдомство, вèдомствен съвет;
• взрив, взрùвът, взрùвове;
• дèкар, дèкари;
• дèло, делà;
• èзеро, езерà;
• клуб, клỳбът, клỳбове;
• кòдекс, кòдекси;
• милимèтров;
• палтò, палтà;
• пепелнùк;
• прогрàма – прогрàмен директор;
• родùна;
• търг, търгът, търгове;
• учùлища, съдùлища, читùлища, летùща, игрùща;
• хèктар, хèктари;
• ястие, ястия.
10.43. Учтивост
Учтивостта, изразявана чрез форми на 2 л. мн. ч., се утвърж-
дава през третата четвърт на ХІХ век. Изборът точно за тези реали-
зации е повлиян от наличието на такива форми в другите езици. За
това спомага и излезлият през 1863 г. „Малък българский писмов-
ник“ на Н. Михайловски, където за пръв път те са използвани пос-
ледователно. През Възраждането по принцип са се използвали или
ти-форми, или нарочни изрази, най-често твоя милост, под влия-
ние на мн.ч. ваша милост. По-късно се развива съответното трето-
лично негова милост. Обръщението към учител е било ваше слове-
сие; към лице с патриотични прояви – ваше благородие, към по-
високопоставена личност – ваше високоблагородие. През първите
десетилетия на ХХ век се оформят обръщенията господин, госпо-
жа, госпожица. След 1945 г. се налагат – другар, другарко, но след
1989 г. се възстановяват господин, госпожа, госпожица.
При изразяване на учтивост минали страдателни причастия и
прилагателни се съгласуват с подлога: Вие сте добър, Вие сте излъ-
ган, Вие сте добра, Вие сте назначена. Еловите причастия (минали-
те деятелни причастия) се съгласуват с местоимението, тоест те
194
винаги са в мн.ч.: Вие, г-н Иванов, сте казали на журналиста, че ме

няма. Вие, г-жо Иванова, сте казали на журналиста, че ме няма.
Правописът на думи за титли, звания, длъжности, професии
и пр. в началото на изречение и при обръщение и адресиране е рег-
ламентиран. В посочените позиции те се се пишат с главна буква:
До Директора на...; Уважаеми г-н- Директор,...; До Министър-
председателя на...; Уважаеми г-н Министър-председател,...
Специфични са обръщенията (Ваше Х) и титулуването (Не-
гово Х) към духовни лица:
• към патриарх – Светейшество;
• към архиепископ и митрополит – Високопреосвещен-
ство;
• към архиепископ, архимандрит – Високопреподобие;
• към епископ – Преосвещенство;
• към йеромонах – Всепреподобие;
• към архидякон, дякон, монах(иня) – Преподобие.
• към протопрезвитер, иконом, архиерейски наместник,
свещеноиконом – Високоблагоговейнство;
• към протопрезвитер, иконом – Високопреблагоговейнство;
• към протойерей – Всеблагоговейнство;
• към презвитер, протодякон, дякон – Благоговейнство.
Обръщенията към царски особи, благородници и пр., както и
титулуването им, също е традиционно:
• към цар, крал – Ваше Величество;
• към княз/принц – Ваше Височество;
• към княз (принц, дук, херцог), който не принадлежи към
управляващата династия – Ваша Светлост;
• към благородници – Ваше Благородие.
В дипломатическия език титулуването и обръщението към
високопоставени лица е Негово превъзходителство и Ваше пре-
възходителство. В писмени текстове се изписват с две главни
букви.
10.44. Фонетичен правопис

Идеята на този принцип е графиката да отразява точно изго-
вора на думите: брат, дом, маса. Търси се пълното съответствие
между звук и буква. Последователно прокаран в сръбския език.
195
10.45. Части на изречението

Изречението е съставено от части на изречението, които са
всъщност частите на речта, но вече поставени в изречение. Ако
частите на речта са 10 на брой, то частите на изречението са шест:
подлог, сказуемо, (пряко и непряко) допълнение, определение, обс-
тоятелствено пояснение и сказуемно определение.
Тези части на изречението биват главни и второстепенни.
Главни са членовете на предикативното отношение – подлог и ска-
зуемо (предмет и признак). Подлогът може да бъде съществително,
местоимение, прилагателно, числително. Той означава предмета, за
който се съобщава нещо в изречението. Сказуемото може да бъде
само глагол и означава това, което се съобщава за подлога. Просто
изречение е изречението, което е изградено около един предикати-
вен център. В логиката предикацията е приписване на признак на
предмет. В лингвистиката предикацията е единство от три катего-
рии – лице, време и модалност.
Другите части на изречението са второстепенни. Допълнени-
ето може да бъде прилагателно, местоимение или съществително.
То означава предмета, засегнат от глаголното действие. Обстоятел-
ственото пояснение може да бъде съществително или наречие и по-
яснява сказуемото за време, място, начин, количество, степен, при-
чина, цел или друго отношение. Определението е дума, която пояс-
нява съществително и означава признак. Сказуемното определение
е съчетание от спомагателен глагол и дума.
Частите на изречението се делят на неразширени (позиция,
която се заема от една лексикална единица) и разширени (предста-
вена от група от думи, словосъчетание).
10.46. Части на речта в българския език

Частите на речта са класове от думи, които са обособени въз
основа на поне три показателя. Първият е собственото им значение.
Например съществителните имена се свързват най-общо с обозна-
чаване на предметност, прилагателните – със свойства, числител-
ните – с количество, глаголите – с действия и състояния. Вторият
показател е дали думите се променят, или не. Различават се изме-
няеми части на речта, при които се наблюдава промяна във форма-
та. Това са съществителните, прилагателните, числителните, (про-
мяна по род, число, определеност), местоименията (промяна по
196
род, число, лице) и глаголите (лице, число залог, вид, време, накло-
нение). Някои от глаголите могат да загубят основни характеристи-
ки и да настъпят промени в лицето, числото, рода, залога, вида,
времето, наклонението. Например поради загубата на категорията
лице се отделят нелични глаголни форми като деепричастието (пи-
шейки, ходейки), причастието (ходил, ходещ), отглаголното същест-
вително (ходене, писане). Загубата на инфинитива – неутралната и
безличната форма на глагола от старобългарски, в съвременния
български глагол се транспонира във форма за първо лице ед.ч. и
тя започва да се употребява вместо него – да седна, да играя; в
тези позиции тя не се схваща като лична глаголна форма, а като
основна или представителна форма на глагола. Оттук произтича
и пренареждане в частите на речта – отглаголните съществител-
ни се разглеждат в класа на съществителните имена, като се спе-
циализират в означаване на „действена предметност“, деепри-
частията – като отглаголни наречия, но запазват способността си
да получават пояснения – ходейки бързо, причастията – като от-
глаголни прилагателни имена, като разграничаването тук про-
дължава – сегашни причастия: деятелни – четящ, играещ, опре-
делящ, казващ, и страдателни – любим, необходим, управляем, и
– минали причастия: минало свършено деятелно – чел, писал,
живял, рисувал, минало несвършено деятелно – пишел, пиел,
търпял, рисувал, стрелял, минало страдателно причастие – че-
тен, писан, казан, измит, разказван. Причастията запазват в 3 л.
ед.ч. време, залог, род, а също и категорията число. Това им поз-
волява да функционират двояко – като самостоятелни употреби
на прилагателни и като части от сложните глаголни времена.
Различават се съответно и неизменяеми части на речта –
наречие, предлог, съюз, частица, междуметие. Наречията – бър-
зо, утре, високо и т.н., често се объркват с прилагателните име-
на, тъй като повечето от тях са образувани от прилагателни име-
на. Ориентир за това, дали дадена дума е наречие, или прилага-
телно, е проверяването им в изречение: Идвам бързо, стигам
бързо и Бърза помощ, бърз влак, бързо четене. М. Алмалех ме-
тафоризира този клас имена с „вампир“ – няма определени думи,
които да изразяват качество или свойство на действието или
състоянието, или – ако има – това е клас, който се формира от
всички останали класове изменяеми думи и в този смисъл
197
„изсмуква“ това, което му е необходимо от тях, за да изпълни

предназначението си. Ето защо се различават наречия от имена –
днес, утре; наречия от прилагателни – високо, ниско, наречия от
глаголи – това са деепричастията, при които се означава също и
едновременност на действието с друго действие – пишейки, сто-
ейки. Непълнозначни и неизменяеми са предлозите – в, на, от и
пр., които са специализирани за свързване в линеен ред на думи-
те; съюзите, които показват връзките между думите в словосъ-
четание и изречение (тези връзки могат да бъдат равнопоставе-
ни, съчинителни – и, или, а, или неравнопоставени, подчинител-
ни – че, който, чийто); а също така и частиците – ли, не и др., с
които се оформя изказването въпрос, изказването отрицание и
т.н. С междуметията се означават емоции – ох, уф, ах, пфу и пр.
10.47. Примерни тестови задачи

1. В правописа на думата евтин се реализира:
А) фонетичният принцип
Б) морфологичният принцип
2. Думата без допусната правописна грешка е на ред:
А) пастърва
Б) излишък
В) мифка.
А) съжалявам
Б) въплатявам
В) константирам.
А) брезент;
Б) отностно;
В) посланник.
А) писъл
Б) извикъл
В) казал.
198
6. Словосъчетанието, в което не е допусната правописна грешка, е:

А) бъдещо измерение
Б) овчо сирене
В) настояще писмо.
7. Словосъчетанието, в което не е допусната правописна грешка, е:
А) два театра
Б) пет нови компютри
В) два катаклизъма.
8. Напишете синоним на думите по модела:
снабдяване – зареждане
А) отстраняване
Б) подпомагане
В) дебати
Г) от гледна точка на
Д) реализирам
Е) приблизително
Ж) аналогия
З) омбудсман.
9. Подчертайте некоректното словосъчетание в двойките:
А) австрийски език – австрийски експерт
Б) вицеевропейски шампион – европейски вицешампион
В) вицесветовен шампион – световен вицешампион
Г) талибан – талибанка – талибани.
10. Напишете подходящ за книжовния език неутрален израз по
модела:
адски трудно – тежко, непосилно
А) ексминистър
Б) купон ‘веселба’
В) методология
Г) относно
Д) пандиз
Е) спец (същ.)
Ж) ченге.
11. Напишете по-кратък израз със същото значение по модела:
възстановителни дейности – възстановяване
А) в областта на медицината
199
Б) в условия на мизерия
В) парализиращ фактор
Г) продължавам дълго
Д) сумите за заплати дойдоха
Е) неблагоприятни атмосферни условия
Ж) обитателите на затвора
З) от порядъка на
И) конвоят, съпътстващ траурната кола
К) медицинско заведение
Л) наркотични вещества
М) в продължение на дълги години
Н) в процес на проверка
О) в рамките на 10 години
П) в случай на опасност.
12. Поставете запетаите, като използвате подходящия коректор-
ски знак, поставен вляво на текста.
За да съществува за да я има самата наука изисква честност
и откритост в нея можеш да грешиш но не можеш да лъжеш. Тя
се развива благодарение на един почтен договор между учените
от целия свят.
Г. Данаилов. За Жан-Жак Русо и други глупости. С., 1997.
13. Направете правописна и пунктуационна редакция на текста.

за това славянските букви са по свети и по за почит защото
свят мъж ги е създал а гръцките елини езичници.
Ч. Храбър, „За буквите“
14. Напишете сложното прилагателно от словосъчетанията:

А) здравно осигуряване
Б) военна медицина
В) военна история
Г) природа и математика.
15. Посочете изречението, в което няма нарушение на граматич-
ната правилност.
А) Декларацията се попълва в лева и стотинки до втория де-
сетичен знак.
Б) Декларацията се попълва в левове и стотинки до втория
200
десетичен знак.
В) Декларацията се попълва в лева и стотинка до втория де-
сетичен знак.
16. В кой от редовете няма допусната правописна грешка:
А) юристдикция, юристконсулт, юристпруденция;
Б) юрист-дикция, юрист-консулт, юрист-пруденция;
В) 3. юрисдикция, юрисконсулт, юриспруденция.
17. Напишете съкращенията на следните думи:
А) заместник-министър
Б) заместник министър-председател
В) инженер
Г) капитан
Д) квартал
Е) списание
Ж) старши треньор
З) телефон
И) улица
К) училище
Л) член-кореспондент.
18. Подчертайте препоръчителната за книжовния език форма :
А) бесни / бясни (скорости)
Б) пресни / прясни (следи)
В) тесни / тясни (коридори)
Г) отживелостта/отживялостта
Д) цялостта/целостта
Е) броещо / броящо (устройство)
Ж) светкам / святкам
З) тяхни / техни (капитали)
И) слепи / сляпи (мишки)
К) чехски /чешки (производители).
19. Напишете звателни форми от думите:
А) славей –
Б) герой –
В) Силвия –
Г) земя –
201
20. Напишете членуваната форма в ед.ч. на думите:

А) свещ –
Б) свинар –
В) председател –
21. Подчертайте коректното изписване:
А) осминафиналист// осмина-финалист//осмина финалист
Б) допинг скандал// допинг-скандал// допингскандал
В) бизнес култура// бизнес-култура// бизнескултура
Г) ДНК фактор// ДНК-фактор // ДНКфактор
Д) интернет страница// интернет-страница// интернетстраница
Е) по-човек// по човек// почовек
Ж) рап-изпълнение// рапизпълнение//рап изпълнение
З) писател реалист// писател-реалист.
22. Подчертайте израза, който се препоръчва от книжовноезико-
вата норма.
1. В аудиторията са поставени 20 нови и удобни стола/20 но-
ви и удобни столове.
2. Направих 35 летателни часа/35 летателни часове с тази
„Чесна“.
3. Във фермата се отглеждат 103 расови коне/103 расови коня.
4. По улицата забелязах 5 неидентифицирани пакети/ 5 неи-
дентифицирани пакета.
5. Предстои смяната на 35 хиляди паспорта/ 35 хиляди пас-
порти.
6. Авиокомпанията е извършила над 100 хиляди полети/100
хиляди полета.
7. Няколко последователни изстрела/ няколко последовател-
ни изстрели са били чути около 15 ч.
8. В пощите се обработват стотици хиляди пощенски плико-
ве/плика, но само хиляда плика/пликове нямат точен адрес.
9. 120 служители/120 служителя са назначени през послед-
ния месец.
10. 1120 студенти/1120 студента са получили стипендии за
отличен успех.
11. Телевизорът струва сто и един лев/ сто и един лева/сто и
един левове.
12. Във форума бяха зададени хиляда сто и един въпроса/
202
хиляда сто и един въпрос/ хиляда сто и един въпроси.

13. Ако казваме сто и една котки, сто и един коня, тогава
трябва да казваме сто и един далматинци / сто и един далматинец/
сто и един далматинеца.
14. Кого търсите?/ Кой търсите?
15. На кого да се обадя? /На кой да се обадя?
16. За кой говориш?/ За кого говориш?
20. Вие сте родили/ родила 5 деца. Доволна/ доволни ли сте?
21. Не се справям с финансите/ финансиите.
22. На Пловдивския панаир видях няколко щанда на чешки/
чехски производители.
23. Прилагателното от името Волга е:
А) волшки
Б) волжки
В) волжски.
24. Разгърнете и напишете съкращението:
А) БАН:
Б) БЧК:
В) НДК:
25. Няма допусната грешка във формата за множествено число
на съществителното име от ред:
А) кория – кории;
Б) генерация – генераций;
В) студия – студий.
26. Подчертайте коректното изписване:
А) PR агенция; Б) PR-агенция
А) бизнес култура; Б) бизнес-култура
А) вкъщи; Б) в къщи
А) в същност; Б) всъщност
А) гореизложеното; Б) горе изложеното; В) горе-изложеното
А) долуподписан; Б) долу-подписан; В) долу подписан
А) допинг скандал; Б) допинг-скандал
А) еди какъв си; Б) еди-какъв си; В) едикакъв-си
А) интернет адрес; Б) интернет-адрес
А) началник влак; Б) началник-влак
А) не дочувам; Б) недочувам
А) не зная; Б) незная В) не-зная.
203
А) жар-птица; Б) жарптица; В) жар птица.

А) прескочи кобила; Б) прескочикобила; В) прескочи-кобила.
27. Отбележете коя от възможностите представя правилното из-
писване на названието:
А) Капитан андреево;
Б) Капитанандреево;
В) капитан-Андреево;
Г) Капитан Андреево;
Д) Капитан-Андреево;
Е) капитанАндреево.
28. Монографията е:
А) цялостно и задълбочено научно изследване на определен
кръг от въпроси;
Б) вид авторско стихотворение;
В) ръкопис от миналото.
29. В текстовете по-долу има допуснати грешки от разнообразен ха-
рактер: граматични, правописни, пунктуационни. Посочете ги.
В епохата на глобалните технологий открития достъп до ин-
формация и разпространението й по света за кратко време дават
възможност на човека да търси да научава да разширява личният си
свят от познания и умения като оставя на заден план традиционите
методи за търсене и събиране на информация. Но да не се забравя че
информацията в интернет не винаги е достоверна. Изниква необхо-
димоста от професионални кадри които адекватно и компетентно да
организират събирането и обработката на база данни. Ролята на Ин-
формационният Брокер е систематично да преглежда и изучава ин-
формационата среда и да извлича полезната информация. Той струк-
турира информацията по начин подпомагащ деиности за решаване
на даден проблем и представя информацията в найподходящата
форма за да подпомогне потребителят за решаване на конкретен
проблем. Продуктът от дейноста на информационният брокер е от-
ново информация. Брокера се явява както потребител така също и
доставчик на информация в информационната среда. Той играе ак-
тивна роля в обменът на данни информация и знания. Брокерът е
длъжен да се съобразява със заобикалящата среда и да предава наба-
вената информация на възможно най-достъпният за потребителят
език. Той трябва добре да структурира информацията за да може да я
204
да предаде адекватно. Това претполага преценка на целите преслед-

вани с търсеното решение преценка на истинноста точноста и на-
дежноста на источниците. Текста предназначен за клиент следва да
бъде съобразен с книжовно-езиковите норми на българският език.
ДОГОВОР
за предоставяне на услуга
№ 376/ 11.06.2008 г.
Днес 11. 06. 2007 г. в гр. София се подписа настоящ____ до-
говор между:
Фирма Галактика представлявана от Иван Петров – управи-
тел наричана по долу за краткост ДОСТАВЧИК от една страна и
Ася Иванова наричана по долу за краткост КЛИЕНТ от друга
страна.
Страните се споразумяха за следното.
Предмет на договор__
Доставчик_____ се задължава да осигури на клиент____ ус-
лугата. Клиент______ се задължава да ползва тази услуга в съот-
ветствие с изискванията на настоящ_____ договор, сбщите условия
и действащото законодателство както и да заплаща договорената
такса съгласно цените посочени в Приложение 1.
Клиент___ посочва вид____ на услугата която избира да ползва.
Срок на договор__
Настоящ____ договор влиза в сила от ден____ на подписва-
нето му. Срок_______ му на действие е две години.
Съдържание на договор__
Неразделна част от договор______ са Общите условия за из-
ползване на заявената услуга. С подписване на настоящ_______ до-
говор клиент_____ декларира че е запознат със съдържанието на
Общите условия като се задължава да ги спазва. С подписването на
настоящ_________ договор се уточняват и други условия.
205
Прекратяване на договор__
Страните имат право да прекратят настоящ_________ дого-
вор чрез едномесечно предизвестие. В случай че най късно 30 дни
преди изтичане на срок___ никоя от страните не възрази писмено
договор____ продължава действието си безсрочно.
Права и задължения
Доставчик_______ може да спре предоставянето на услугата
частично или изцяло в случай на неизпълнение на задължения от
страна на клиент_____. Клиент______ има право да получава обез-
щетения в случаите на влошено качество на услугата или при липса
на такава съгласно с процедурата описана в Общите условия.
Всички допълнения и изменения в настоящ_________ дого-
вор се извършват със съгласието на двете страни в писмена форма.
Договор_____ се състави и подписа в два еднакви екземпляра
по един за всяка от страните.
Често се приема че преди да се реши задачата за машиния

превод първо трябва да се реши задачата за разбиране на естествен
език. При този вид превод програмата анализира оригиналният
текст преобразува го до специално вътрешно представяне от което
след това се синтезира преведения текст. За това са нужни обширни
речници и набори от правила включващи подробна морфологична
синтактична и семантична информация за разглежданите езици.
Съществена разлика между маршрутизатора и проксито е –

при използване на маршрутизатора IP-пакетите остават не проме-
нени в тях се съхранява изходните адреси на компютрите в локал-
ната мрежа. А проксито винаги работи от своя адрес, като адреса на
клиентите остават скрити и съответно недостъпни от интернет.
Маршрутизатор променящ адреса се явява прокси (нарича се NAT-
proxy, NAT-network address translation).
206
IP-адрес за интернет
Извинявам се за вапроса но някои би ли ми разяснил за какво
става вапрос
Надявам се, че разбираш английски, ако е така ето тук е от-
говора на въпроса ти
Прокси сървъра е софтуерен и/или хардуерен пакет който
прелага сигурност както и друга функционалност като кеширане на
Web старници
Може ефективно да се управлява web-заявките – като една
част се осъществяват направо,
FTP-proxy – биват два основни вида в зависимост на прото-
кола на работа на самото прокси. С FTP-сървъри работи с ftp-
протокол. Но с клиентски програми (FAR, FileZilla и др.) проксито
може да работи както по FTP така и по HTTP. Браузара дава заявка
на проксито, указвайки протокола на целевия сървър в http или ftp.
В тази зависимост проксито избира протокола на работа със сървъ-
ра, а протокола на работа с браузера остава непроменен HTTP. Но
при конвертирането на HTTP – FTP, част от преимуществата на ftp-
протокола се губят.
HTTPS-proxy – е част от HTTP-proxy, като с буквата S означа-
ва „secure” т.е сигорен (безопасен). Обикновено този протокол се из-
ползва когато трябва се изпрати поверителна информация (номера на
кредитни карти и т.н). Първо се изпраща команда към проксито, след
което се осъществява трансфера на информацията, която е кодирана
и не може да се прихване и да се дешифрира. Всъщност в този слу-
чай на шифриране/дешифриране на информацията проксито не учас-
тва, това го правят клиентските програми. Практически HTTPS-
proxy се явява програмируем mapping-proxy, както и socks-proxy.
Mapping-proxy – това е начин да се използва прокси сървър
от тези програми които могат да работят само директно с интернет.
При настройката на такова прокси администратора създава нещо
като копие на целевия сървъра, но достъпен само от един порт на
прокси-сървъра за всички потребители на локалната мрежа. Нап-
ример клиентите на локалната мрежа искат да използват пощенски
сървър на abv.bg не през браузера, а с пощенски клиент като
Outlook Express или др. подобни програми. Тези програми не могат
да работят през прокси освен когато Outlook Express използва по-
щенския сървър на hotmail.com. Най-лесният метод на работа с
207
abv.bg е POP3 през прокси – правейки локално копие на сървъра

pop.abv.bg. И в Outlook Express вместо pop.abv.bg се замени с името
на прокси-сървъра и порта на локалното копие. Така Outlook
Express (ще мисли, че се свързва с пощенски сървър), а всъщност
това го прави прокси-съвъра превръщайки се в POP3 сървър.
SOCKS 5 – се поставя на границата между локалната мрежа
и интернет. Socks притежава две основни качества, разграничавай-
ки го от останалите прокси-сървъри.
• Той не зависи от такива протоколи на високо ниво като (HTTP,
FTP, POP3, SMTP, NNTP и т.н), тъй като осъществява връзка на
по-ниско ниво с протоколи като (TCP и UDP).
• Някои приложения могат да поискат Socks-сървъра да изиграе
ролята на сървър от името на клиента, тоест приложение в ло-
калната мрежа може да осъществява връзки от вън, не зависимо
от липсата на реален IP адрес. Много от проблемите се решават
с Mapping-proxy, но Socks е по-рационален, и за разлика от
Mapping-proxy неизисква големи познания за протоколите и
приложенията. През Socks може да се накарат приложения да
работят, който и понятия си нямат от прокси като например
FAR v1.5. Макар, че много съвременни програми могат да рабо-
тят през Socks – ICQ, mIRC, Internet Explorer и др. макар и с оп-
ределени уговорки.
В протокола SOCKS 5 има заявки (между Socks-клиента и
Socks-сървъра) със следния смисъл:
• Да се осъществи TCP връзка от мое име с произволен сървър, пре-
давайки данни в двете посоки, без Socks сървъра да „вниква” в
предаваните данни, команди или други протоколи от високо ниво.
• Работи със сървъра от мое име на еди кой си TCP-порт, приемай
входящите данни и ми ги предавай за обработка (след приема-
нето Socks сървъра, също не обръща внимание за предаването
на данните между двете страни).
• Осъществи UDP връзка със зададен порт (за UDP не е от значе-
ние връзката и затова не прави разлика между клиент и сървър,
и двете страни могат си разменят ролите)
Фактически Socks сървъра може да се смята програмно-
управляем Mapping-proxy, при което с единен описан интерфейс.
Всички Mapping-proxy са програмно управляеми, но под ръководс-
твото на администратора на мрежата (т.е. човек) и връзките са ста-
208
тични. При Socks сървъра се управлява от софтуер, и връзките се и

осъществяват тогава когато е нужно и за колкото и време е нужно.
Видове групи прокси-сървъри:
Anonymous proxy server – сървър, който реално скрива вашия
IP адрес, локация предпазвайки ви от не позволен достъп до вашия
компютър. Биват два вида: 1) Public anonymous proxy server – дос-
тъпни за всеки. 2) Pay anonymous proxy server – могат да се ползват
след предварителна такса, като гарантират по-висока сигурност и
висока скорост. Но за да сте напълно сигурни във вашата аноним-
ност трябва да забраните използването на Java от вашия браузър,
тъй като някой сайтове използват java аплети и могат да разберат
вашия истински адрес. Public proxy server – сървъри, който са сво-
бодни за ползване от всеки в интернет. Съществено е да се отбеле-
жи, че повечето не са анонимни прокси сървъри.
Как да си настроим браузара, за да използва прокси-
сървър:
За Internet Explorer → Tools → Internet Options → Connection →
LAN Settings → Слагаме отметка пред Use a proxy server, след кое-
то въвеждаме IP адресът и портът.
За Mozilla Firefox – Tools → Options → Connection Settings →
слагаме отметка пред Manual proxy configuration, след което въвеж-
даме IP-адресът и портът.
За Google Chrome → Options → Under the hood → Network →
Change proxy settings → LAN settings → Use a proxy server →
Advanced → HTTP.
За Opera – Tools → Preferences → Advanced → Network →
Proxy server, след което въвеждаме IP адреса и порта.
209
210
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В съвремието всички сме писатели – постваме коментари,

обяснения, пишем реферати, доклади, статии, представяме ги чрез
ppt презентации. Това са действия от всекидневната ни комуника-
ция. Тя е свързана с езиковата култура: съобразяването с книжов-
ноезиковите правила винаги е носело плюсове, а съдейства и за из-
граждане на представата за нашия индивидуален имидж.
Езикът непрекъснато се развива, постоянно излизат ръковод-
ства и помагала по езикова култура. По-бавно обаче се променят
правилата в книжовния език. Знанието, което ще придобиете от та-
зи книга, ще ви бъде полезно през целия живот.
211
ЛИТЕРАТУРА
Алмалех, Мони. Увод в езикознанието: Помагало за студен-

тите филолози. София: ИК Труд, 2000. – 104 с.
Большой энциклопедический словарь: Языкознание. Моск-
ва: БРЭ, 1998. – 686 с.
Буров, Ст., П. Пехливанова. Речник на чуждите думи в бъл-
гарски. София: Елпис, 1995.
Български тълковен речник (4. изд., доп. и преработен от Д.
Попов). София: Наука и изкуство, 1994.
Георгиев, Б. и Ел. Георгиева. Правописни упътвания за мал-
ки и големи. С.:Регалия 6, 1995.
Граматика на съвременния български книжовен език. В 3 т.:
т. 1 (1982), т. 2 (1983), т.3 (1983). София: БАН.
Захариева, Йорданка. Абевето на езиковата култура. София:
Авангард, 2008.
Захариева, Й. Дублети ли са подир и подире? // 101 въпроса
за дублетите (съст. Е. Георгиева, П. Баракова; ред. колегия В. Стан-
ков, Е. Георгиева). С.: Д-р П. Берон, 1990, с. 205–207.
Захариева, Й. Защо са дублети предлозите в и във и с и със?
// 101 въпроса за дублетите (съст. Е. Георгиева, П. Баракова; ред.
колегия В. Станков, Е. Георгиева). С.: Д-р П. Берон, 1990, с. 199–
203.
Захариева, Й. Какви дублети имат предлогът сред и негови-
те производни? // 101 въпроса за дублетите (съст. Е. Георгиева, П.
Баракова; ред. колегия В. Станков, Е. Георгиева). С.: Д-р П. Берон,
1990, с. 203–205.
Захариева, Й. При кои други предлоги има дублетност// 101
въпроса за дублетите (съст. Е. Георгиева, П. Баракова; ред. колегия
В. Станков, Е. Георгиева). С.: Д-р П. Берон, 1990, с. 207–209.
Захариева, Йорданка. Общности и празници в България.
Езикови аспекти. София: Зимек – 99, 2000. – 96 с.
Захариева, Йорданка. Разсъждения върху удвояването на
предлозите В и С в писмен текст и в устната реч в съвременния
български език. – В: Български език, 4–5/1999–2000, с. 161–166.
Крумова–Цветкова, Лилия. Речник на трудностите в бъл-
212
ЛИТЕРАТУРА
гарския език. София: Атлантис КЛ, 1999. – 464 с.

Куцарова, Антония и Катя Съчмалиева. Текстове по езико-
ва култура за кандидат-студенти. Пловдив: Хермес, 2006. – 151 с.
Мурдаров, Владко. 99 езикови съвета. София: Просвета,
2001. –192 с.
Назърска, Жоржета. Академично писане. София: О писме-
нехь – За буквите, 2011. – 101 с.
Нов правописен речник на българския език. София: Хейзъл,
2002. – 1069 с.
Отмъщението на думите. София: Наука и изкуство, 1984. –
153 с.
Официален правописен речник на българския език. София:
Просвета, 2012. – 676 с.
Пашов, Петър. Практическа българска граматика. София:
Нар. просвета, 1989. – 376 с.
Рашева, Св. Езикова култура – такова животно нема!
www.slovo.bg
Речник на новите думи и значения в българския език. С: На-
ука и изкуство, 2001. – 310 с.
Речник на чуждите думи в българския език. С: Наука и из-
куство, 2000, 5 изд. – 904 с.
Цанков, Кирил. Езикова култура. Велико Търново: Знак 94,
2005. – 168 с.
Шапкалова, Светла. Празничен календар. София: О писме-
нехь – За буквите, 2012. – 135 с.
eurescv-search.com/
europa.eu.int/comm/education/
http://dbt-shumen.psit35.net/polezno/m11.htm
http://www.albion.com/netiquette/
http://www.bisclub.org/students/motiv.html
http://www.jobs.bg/magazine/3
http://www.jobtiger.bg/stat_pages/CoverLetters.php
www. synpress.bgli
www.cedefop.eu.int/transparency/
www.nsz.government.bg
213
214
РЕЗЮМЕ
В учебника са описани накратко правилата, които се отнасят

до книжовноезиковите норми в българския език. Разгледани са най-
честите колебания и отклонения от тях. Към всяка глава са добаве-
ни въпроси за проверка на знанието. Целта е студентите от Факулте-
та за информационни науки (ФИН) на Университета по библиотекозна-
ние и информационни технологии – УниБИТ, да овладеят тези книжов-
ноезикови норми и да усъвършенстват уменията си, като прилагат в
текстовете си българските правописни правила. Това е необходимо, тъй
като част от обучението е свързана с писане – на реферати, на курсови и
дипломни работи, а владеенето на книжовноезиковите норми се включ-
ва като компонент от оценката на писмените работи. Ползата от знание
за тези норми обаче е значително по-широка: те се прилагат в официал-
ното общуване, препоръчителни са при създаването на езиков контент,
а наред с това са и в основата на много професионални занимания.
Учебникът може да се използва както от докторанти, така
също и от всички желаещи да се запознаят по-подробно с право-
писните и правоговорните норми на българския език.
Виртуалното пространство постоянно се попълва с източни-
ци, съвети, препоръки, коментари за елементи от езиковата култу-
ра. За разширяване на знанията по езикова култура, наред със спи-
съка в края на учебника, могат да се ползват „Официалният право-
писен речник на българския език” (София: Просвета – София, 2012)
и „Абевето на езиковата култура” (София: Авангард, 2008) на Йор-
данка Захариева.
215
SHORTCUT К ЯЗЫКОВОЙ
КУЛЬТУРЕ
В учебнике кратко описаны правила, которые относятся к

литературным нормам в болгарском языке. Рассматриваются наи-
более распространенные их колебания и отклонения. К каждой гла-
ве добавлены вопросы проверки знания. Цель состоит в том, чтобы
студенты Факультета информационных наук (ФИН) Университета
библиотековедения и информационных технологий – УниБИТ, ов-
ладели эти литературные нормы и усовершенствовали свои умения,
прилагая в своих текстах болгарские правописные правила. Это не-
обходимо, так как часть обучения связана с написанием – рефера-
тов, курсовых и дипломных работ, а владение литературных норм
включено в качестве компонента оценки письменных работ. Польза
от знания этих норм, однако, гораздо шире: они применяются в
официальном общении, рекомендуются при создании языкового
контента, и вместе с этим являются основой многих профессио-
нальных видов деятельности.
Учебник может использоваться как докторантами, так и все-
ми желающими ознакомиться подробнее с нормами правописания
и произношения в болгарском языке.
Виртуальное пространство постоянно пополняется источни-
ками, советами, рекомендациями, комментариями об элементах
языковой культуры. Для расширения знаний в языковой культуре,
вместе со списком в конце учебника, можно использовать «Офици-
альный орфографический словарь болгарского языка» (София:
Просвета – София, 2012) и «Абэвэ языковой культуры» (София:
Авангард Прима, 2008) Йорданки Захариевой.
216
SHORTCUT
TO LANGUAGE CULTURE
The textbook briefly described the rules that apply to language

norm in Bulgarian language. The most common variations and devia-
tions from them are reviwed in it. Questions for testing knowledge are
added to each chapter. The goal is for the students of the Faculty of In-
formation Science (FIS) with the University of Library Studies and In-
formation Technologies - ULSIT to tackle those language norms and to
improve their skills by applying the Bulgarian spelling rules to their
texts. This is necessary since part of the training is related to writing -
of papers, of course projects and diploma thesis and mastering the lan-
guage norms is included as a component of the evaluation of written
work. Howevert benefit from mastering of these norms volume is much
wider: they apply in official communication, they are recommended
when creating content language, and along with that are the basis of
many professional activities.
The textbook can be used by both PhD students as well as by all
persons willing to learn more about the spelling and pronouncing rules
of the Bulgarian language.
Cyberspace is constantly filled by resources, advice, recommen-
dations, comments about elements of the language culture. To expand
the knowledge of language culture, along with the list at the end of the
book, users can use "The official spelling dictionary of Bulgarian lan-
guage" (Sofia: Prosveta - Sofia, 2012) and "The ABC of linguistic cul-
ture" (Sofia: Avangard Prima, 2008) Yordanka Zaharieva.
217
Първо издание
Българска
Автори
Рецензент
Д-р Елисавета Балабанова
Редактор
Рафие Демирова
Превод от български език на руски език и на английски език

„Латина” ООД
Формат: 64/84/16
Печатни коли: 14
Предпечатна подготовка и печат
„БПС” ООД
Издателство „За буквите – О писменехь“

Печат „БПС“ ООД
ISBN 978-619-185-058-7
Университет по библиотекознание
и информационни технологии
1784, София, бул. „Цариградско шосе“ 119
www.unibit.bg

Shortcut към езиковата култура

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Shortcut към езиковата култура

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Йорданка Захариева

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа

Настоящият учебник е изготвен с финансовата помощ на Европей-

© Йорданка Ценкова Захариева, автор, 2014

В тази книга са описани накратко правилата, които предста-

В тази глава се коментира различието между звук и буква, осо-

1.1. Звук и буква. Българска азбука

3. Буквата ю се употребява, когато трябва да се означи:

5.3. С щ се отбелязват два съгласни звука [ш] + [т]: щастие,

1.2. Ортография (правопис)

1.2.1. Правописни принципи в българския книжовен език

1.2.2. Фонетичен правопис

на звучната, изпадане на т – цъвтна, по аналогия разширен) и не е

1.2.3. Морфологичен правописен принцип

1.2.4. Етимологичен правописен принцип

1.3. Пренасяне на части от думи

1.4. Контролни въпроси

Отбележете верния отговор.

3. В думата ябълка звуковете са:

В тази глава се дава информация за фонетичното равнище на

2.1. Съвременни звукови закони

2.1.1. Редукция на гласни

2.1.2. Звучни и беззвучни съгласни

2.1.3. Меки и твърди съгласни

3.7. Редуването по твърдост/мекост при прилагателните имена се

2.1.4. Изпадане на е от думи и форми на думи (Редуване

каменен – каменна, каменно, каменни.

2.1.5. Редуване на о∼е

2.1.6. Изпадане на Ъ (Редуване на ъ∼∅)

• в множествено число на съществителните

2.1.7. Променливо я (Преглас на старата ятова гласна,

o гласна я прехожда в гласна е, когато е под ударение и

бесен, бясна, бясно; бесни,

2.1.7.1. Отклонения от правилото

значение (абстрактни съществителни), които са образу-

Изключения: дялна, бялна се, пробягна, зяпна, млясна, мяр-

• При много думи, навлезли в книжовния език, които прин-

2.1.9. Изпадане на й-кратко (Редуване на й∼∅)

калций, калий, радий, които имат форми само за единст-

2.1.9.1. Особености при правопис и правоговор на й-

В някои думи то е задължително: райе, бийе, кайени, конве-

2.2. Исторически звукови закони

и производните от тях, когато се прибавя наставка, съдър-

но: трак – траки, дак – даки, франк – франки.

2.2.1. Редувания под влияние на йота

• Заети от руски са висш, нисш.

2.3. Най-чести отклонения в правописа под влияние

2.4. Двойни съгласни

започва със звук [т] – под|тик, под|точка, над|тичвам. При

2.5. Правопис на звателни форми

2.6. Изпадане на с от наставка -ски

2.7. Правопис на думи на -ея, -ия

2.8. Контролни въпроси

10. А) сияйност или Б) сияиност.

В тази глава се разглеждат правилата за транслитериране на

При транслитериране на съставни географски имена главни-

3. северен > severen:

3.1. Контролни въпроси

2.8. шестдесет – шездесет – шесдесет (години)

4.1. Спрежение на глаголите

4.2. Особености при глаголите

окончание е -м: пишем, четем, пеем, играем, ходим, говорим,

стилистични функции според авторовия избор.

4.3. Дублетност при предлози