P er aspera ad astra

Латински език за студенти филолози

Недялка Георгиева Илияна Илиева

Per aspera ad astra

Латински език за студенти филолози

София • 2013
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
 СЪДЪРЖАНИЕ

I Латинският език. Кратки сведения .............................................................................9

Първа част

; ФОНЕТИКА
Тема I ............................................................................................................................ 11
1. Азбука (Alphabetum) ......................................................................................11
i 2, Деление на звуковете. Произношение (Pronuntiatio) ..................................12
| 3. Дължина и краткост на гласните (Quantitas vocalium). Сричка (Syllaba).
' Ударение (Accentus)......................................................................................... 16
I Упражнения............................................................................................... 18
i
| МОРФОЛОГИЯ (с практическибележки по синтаксис)........................................... 22
| Тема II ..........................................................................................................................23
I 1. Глагол (Verbum). Граматични категории на глагола. Основни форми
| на глагола .......................................................................................................... 23
i 2, Спреженил (Coniugationes) ............. 27
I 3. Образуване на сегашно време в изявително (Indicatlvus praesentis) и
повелително наклонение (ImperatTvuspraesentis). Сегашен инфинитив
! (InfinitTvus praesentis) ................................ 28
\ 4. Спомагателен глагол sum. Глаголът possum.................................................. 31
: Упражнения...............................................................................................32
j Тема Ш ......................................................................................................................... 37
! 1. Съществително име (Nomen substantTvum). Граматични категории
| на името ..............................................................................................................37
i 2. Склонения (Declinationes). Основни форми на съществителното и м е....... 39
; 3. Първо склонение (Declinatio prim a).............................................................. 40
j 4. Имената от първо склонение в романските езици........................................40
| 5. Основни правила при превод от латински ези к............................................41
j 6. Синтаксис. Функции на именителен и винителен падеж ............................ 42
| Упражнения............................................................................................... 43
| ■: Тема I V ........................................................................................................................ 47
j 1. Второ склонение (Declinatio secunda)............................................................47
t 2. Имената от второ склонение в романските езици ........................................48
{ 3. Прилагателни имена по първо и второ склонение (Adiectiva I—
! II declinationis). Минало страдателно причастие
; (Participium perfecti passlvi) ..................................................... 49
! 4. Притежателни местоимения (Pronomina possessTva).................................... 50
I 5. Синтаксис. Функции на родителен падеж (GenitTvus).................................. 50
j Упражнения................................................................................................51
ТемаУ ..........................................................................................................................56
1. Лични местоимения (Pronominapersonalia). Възвратно местоимение
(Pronomen reflexlvum). Местоименни прилагателни
(AdiectTva pronominalia).................................................
2. Личните и притежателните местоимения в романските езици ................... 57
3. Минало несвършено време, изявително наклонение
(Indicatlvus imperfecti)....................................................................................... 58
4. Глаголи на -io .............................................................................. 59
5. Синтаксис. Функции на родителен падеж - продължение......................... 60
Упражнения............................................................................................... 61
Тема V I ........................................................................................................................65
1. Трето склонение (Declinatio tertia) - общи сведения................................... 65
2. Консонантно склонение ..................................................................................65
3. Синтаксис. Конструкция Accusativus сит infinitivo (ACI). Функции на
дателен падеж (Datlvus)....................................................................................... 68
Упражнения...............................................................................................70
Тема VII .......................................................................................................................73
1. Трето вокално склонение................................................................................73
2. Трето смесено склонение ................................................................................74
3. Имената от трето склонение в романските езици......................................... 75
4. Предлози (Praepositiones) ................................................................................ 76
5. Синтаксис, Функции на аблатив (Ablatlvus) ................................................. 78
Упражнения...............................................................................................79
Тема V I I I......................................................................................................................85
1. Изявително наклонение на бъдеще време(Indicatlvus futuri)........................85
2. Показателни местоимения (Pronomina demonstrative)As, ea, id. Idem,
eadem, idem ........................................................................................................86
3. Депонентни глаголи (Verba deponentia). Полудепонентни глаголи
(Verba semideponentia)........................ 88
4. Синтаксис. Аблатив - продължение ............................................................. 90
Упражнения............................................................................................... 91
Тема I X .........................................................................................................................94
1. Прилагателни имена по трето склонение (AdiectTva III declinatidnis).
Сегашно деятелно причастие (Participium praesentis actlvi) ........................ 94
2. Показателни местоимения - продължение (hie; ille; iste; ipse)................... 97
3. Латинските показателни местоимения в романските езици........................ 98
, 4, Употреба на причастията (Participia) ............................................................ 99
Упражнения............................................................................................. 100
ТемаХ ........................................................................................................................ 104
1. Степени за сравнение на прилагателните имена (Graduscomparationis) .... 104
2. Описателно степенуване ....................................... 108
3. Латинското степенуване в романските езици ..............................................108
4. Относителни местоимения (Pronomina relatlva)..........................................109
5. Стихосложение .......... ......................................................................... 111
6. Изречения. Видове .........................................................................................112
Упражнения..............................................................................................112

6
Тема X I ....................................................................................................................... 116
1.Четвърто склонение (Declinatio quarta).........................................................116
2. Минала основа.............................. 117
3. Времена и форми от миналата основа. Изявително наклонение
на минало свършено време в деятелен залог (Indicatlvus perfecti actlvi).
Инфинитив на минало свършено време в деятелен залог
(InfinitTvus perfecti actlvi)................................................................................ 120
Упражнения.............................................................................................121
Тема XII .....................................................................................................................126
1. Въпросителни местоимения (Pronomina interrogative)...................... ...... 126
2. Неопределителни местоимения (Pronomina indefinlta) ............................. 127
3. Латинските относителни, въпросителни, неопределителни местоимения
в романските езици......................................................................................... 128
4. Конструкция Ablatlvus absolutus...................................................................128
Упражнения............................................................................................. 130
Тема XIII ...................................................................................................................134
1. Подчинително наклонение на сегашно време (Coniunctlvus praesentis) ... 134
2. Подчинително наклонение наминало несвършено време (Coniunctlvus
imperfecti) ........................................................................................................ 135
3. Наречие (Adverbium) ...................................................................................... 137
4. Употреба на Coniuncfivus praesentis и на Coniunctlvus imperfecti в главно
изречение ................. 138
Упражнения ........................................................................ 140
Тема X IV .................................................................................................................... 144
1. Пето склонение (Declinatio quinta) ......................................................144
2. Преговор на склоненията (Repetitio declinationum) .....................................145
3. Латинските съществителни имена в романските езици - обобщение 149
4. Видове подчинени изречения. Последователност на времената
(Consecutio temporum) ................................................................................ 150
Упражнения............................................................................................. 151
Тема X V ......................................................................................................................158
1. Изявително наклонение на минало предварително време в деятелен залог
(Indicatlvusplusquamperfecti actlvi)................................................................158
2. Изявително наклонение на бъдеще предварително време в деятелен залог
(Indicatlvus futuri secundi actlvi)......................................................................159
3.Числителни имена (Numeralia)...................................................................... 160
4. Подчинени изречения - продължение.......................................................162
Упражнения............................................................................................. 163
Тема XVI .................................................................................................................. 168
1. Подчинително наклонение на минало свършено време в деятелен залог
(Coniunctlvusperfecti actlvi)............................................................................... 168
2. Подчинително наклонение на минало предварително време в деятелен
залог (Coniunctlvus plusquamperfecti actlvi).................................................. 169
3. Именни глаголни форми: Supinum ............................................................... 170
 4. Подчинени изречения - продължение.......................................................171
Упражнения............................................................................................. 172
Тема XVII ..................................................................................................................176
1. Именни глаголни форми: Причастие {Participium) .................................... 176
2. Сложни времена (Тempora composita) ........................................................ 178
3. Темпорални изречения .................................................................................. 180
Упражнения.............................................................................................183
Тема X V III.................................................................................................................190
1. Именни глаголни форми: Gerundium ........................................................... 190
2. Именни глаголни форми: Неопределено наклонение (InfinitTvus) ............ 191
3. Условни изречения ........................................................................................ 194
Упражнения................................................ 195
Тема X IX .................................................................................... ,...199
1. Verba anoraala .................................................................................................199
2. Verba defectlva ................................. 206
3. Verba impersonalia ..........................................................................................208
4. Относителни изречения (релативни изречения) ........... 208
Упражнения.............................................................................................211
Тема X X ..................................................................................................................... 216
1. Описателно спрежение (Coniugatio periphrastica)......................... ;........... 216
2. Употреба на описателното спрежение.........................................................218
3. Латинският глагол в романските езици.......................................................219
4. Сравнителни изречения (компаративни изречения) ..................................220
Упражнения............................................................................................ 221

Втора част
ХРИСТОМАТИЯ. Избрани места от латински автори..........................................227

Трета част
ЛАТИНСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК......................................................................301

Index nominum............................................................................................................323
Използвана литература ........................................................................................333

8
 Л А Т И Н С К И Я Т Е ЗИ К

Кратки сведения

Латинският език (Lingua Latina) носи името си от област в централната

част на Апенинския полуостров - Лаций (Latium), днешно Лацио. Жителите
на тази област се наричали латини (Latini). Главен град и политически цен­
тър на областта бил Рим (Roma). Жителите й се наричали римляни (Romani).
В резултат на многобройни завоевателни войни римляните наложили своето
господство върху съседните племена на Апенинския полуостров и заедно с
това изтласкали италийските езици, говорени на полуострова: умбрийски,
оскийски, фалискийски, сабелски. На северозапад от Лаций се намирала
Етрурия, древна страна с високо развита материална и духовна култура,
оказала на свой ред силно културно влияние върху развитието на цяла Ита­
лия. Гръцкият език, говорен в южната част на Апенинския полуостров и в
Сицилия, както и в покорените от Рим гръцки държави, също оказал голямо
влияние върху римската култура1.
Най-древните паметници на латински език са от VI в. пр.н.е. Те предста­
вляват сакрални надписи, съдържащи имена и отделни лексеми. Приблизи­
телно от това време е и надписът върху Пренестинската фибула, златна игла
за дреха, намерена в гр. Пренесте, сега Палестрина. От III в. пр.н.е. са налице
множество литературни писмени паметници на латинския език.
Първият автор, чийто произведения са дошли до нас, е Тит Макций
Плавт, роден около 250 г. пр.н.е., умрял през 184 г. пр.н.е. Плавт е автор
на 20 комедии, които ни дават ценни сведения за латинския език. В тях се
откриват думи и изрази, присъщи на разговорния език. Периодът през II в.
пр.н.е. е прието да се нарича предкласически. По-нататък настъпва класиче­
ският период от развитието на латинския език, от който имаме запазени мно­
гобройни образци. В този период творят писатели и поети като Марк Тулий
Цицерон, Гай Юлий Цезар, Гай Салустий Крисп, Тит Лукреций Кар, Публий
Вергилий Марон, Квинт Хораций Флак, Публий Овидий Назон, Тит Ливий.
Всички тези! писатели създават огромна по обем литуратура и класическия
облик на езика. Този именно литературен език е предмет на изучаване в учи­
лищата и университетите. Периодът на ранната империя, първите векове от
новата ера, се нарича следкласически. Езикът на прозаиците, които творят

1 В едно свое стихотворение (Epistolae, II, 1, 156) Хораций е охарактеризирал този

процес така: Graecia capta ferum victorem cepit et artes intulit agresti Latio - Гърция,
макар и победена, победи дивия си победител и внесе изкуствата в селския Ла­
ций.

9
през този период ~ Луций Аней Сенека, Корнелий Тацит, Валерий Марциал,
Гай Петроний, Апулей и Ювенал, се отличава със своеобразие в избора на
стилистични средства и с известни отклонения от нормата в синтаксиса. Ла­
тинският език от II-V в. се нарича късен латински. Периодът е представен от
голям брой съчинения по история, архитектура, селско стопанство, както и с
християнска литература. В тези съчинения се забелязват изменения в езика
на ниво фонетика и морфология, засилват се тенденциите към аналитизъм.
Музикалното ударение се заменя с експираторно. На късен латински език
пише историкът Амиан Марцелин и християнските писатели. Появяват се и
писмени паметници на разговорния латински език (sermo cotidianus), който
е съществувал наред с литературната норма (sermo urbanus). След съюзниче­
ските войни започва систематично разпространение на официалния латин­
ски език в римските провинции, което приема особено интензивна форма от
епохата на Август. През този период настъпва систематична романизация на
провинциите - латински се говори в училищата, в армията, в администраци­
ята. Тази форма на речта, която се среща през първите векове от нашата ера,
особено в градовете, се явява навсякъде еднородна и представлява от само
себе си език на населението на провинциите, вече нивелиран от влиянието
на литературната форма на речта и запазил от стария диалектен латински
само отделни черти. Говори се за езиков стандарт в резултат на система­
тичната романизация в 01р 0мни части от Европа. В пределите на отделните
провинции все пак съществували диалектни различия в езика на тази част от
населението, която не владеела този стандартен тип латинска реч.
С падането на Западната римска империя през V в. на територията на
Италия и Европа латинският език продължава да съществува и в литера­
турна, и в разговорна форма. На основата на разговорния език2 и същест­
вуващите местни езици на отделните племена и народи се създават новите
романски езици, за които има литературни паметници от VIII в. В Британия
латинският език е изместен от германските езици, в провинциите Норик и
Панония - от славянските езици, а в римските провинции на територията
на Африка - от арабските езици. Съдбата на източната част на Римската
империя е друга - там латинският още отрано отстъпва пред гръцкия език. С
падането на огромната Римска империя латинският език се смята за мъртъв
език, тъй като е изчезнал народът, за който езикът е бил роден и средство за
общуване.
През средните векове обаче латинският език и в литературна, и в раз­
говорна форма продължава да живее и да се използва наред с новите наци­
онални езици. Още оттогава латинският е приет като език на науката, на
католическата църква, дипломацията и юриспруденцията.

2 Някои учени употребяват термина sermo vulgaris - народен латински език.

10
 П ъ р ва част

ФОНЕТИКА

ТЕМА I

1. А збука (Alphabetum)
2. Деление н а звуковете. П роизнош ение (Pronuntiatio)
3. Д ълж ина и кр атк о ст на гласните (Quantitas vocalium)
С ри ч ка (Syllaba)
4. У дарение (Accentus)
У праж нения

1. АЗБУКА (ALPHABETUM)

Латинската азбука съдържа 24 букви.

Буква (главна/малка) Название Произношение

Аа a а
ВЪ бе б
Сс це Ц, к
Dd де д
Ее е е
Ff еф Ф
Gg ге г
Hh ха X
Ii и и, й
Кк ка к
LI ел л
Мш ем м
Nn ен н
Oo о 0
Pp пе п
Qq ку к

11
Rr ep P
Ss ec C, 3

Tt те т,ц
Uu У У
Vv ве B

Xx ИКС KC

Yy ипсилон (игрек) и
Zz зета 3, Ц

Латинската азбука е създадена под влияние на етруската и западната

гръцка азбука с посредничеството на южноиталийските елински колонии.
Първоначално тя е съдържала 21 писмени знака. Със знака Uu са се озна­
чавали и съгласната Vv, и тласната Uu. Около I в. пр.н.е. в азбуката са били
добавени буквите Yy и Z z за заемки от гръцки език - zona (пояс), systema
(система). В някои издания се използва и знакът J, j, който е включен в аз­
буката през XVI в. (за звуковата стойност на J, вж. т. 2).
В по-старата епоха римляните използвали само главни букви; по-къс­
но с главна буква започнали да изписват собствените имена, географските
названия, названията на народите и месеците, както и производните от тях
прилагателни и наречия - Plinius (Плиний), Latium (областта Лаций), lingua
Latina (латински език), Latlne scribo (пиша на латински). В повечето издания
на латински текстове с главна буква започва и ново изречение.
Препинателните знаци са от късно време. Те съвпадат с тези в българ­
ския език. Първоначално писането е било слято, т.е. думите не са били отде­
ляни една от друга (scriptio continua) - SENATUSPOPULUSQUEROMANUS
= senatus populusque Romanus (сенатът и римският народ).

2. ДЕЛЕНИЕ НА ЗВУКОВЕТЕ.
ПРОИЗНОШЕНИЕ (PRONUNTIATIO)

При произнасянето на латинските думи носителите на съвременните

езицй са създали множество системи на латинско произношение, поне по
една във всеки от съвременните езици, носителите на който изучават латин­
ски. В повечето случаи латинското произношение се адаптира към фонети-
ката на родния език.
Разпространени са няколко традиции в произношението на латинския:
италианска, немска и английска традиция. Произношението в България тра-
диционно е близко до немското.

12
 Звуковете в латинския език се делят на:
гласни: а, е, i, о, и, у;
двугласни: ae, ое, au, по-рядко eu, ei, ui;
съгласни: b, с, d, f, g, h, k, 1, m, n, p, q, r, s, t, v, x, z.

I. Гласни (Vocales)
Гласните в латинския език са шест: твърди - а, о, и; меки - е, 1, у. Про­
изнасят се като съответните гласни в българския език:
a [a] arbor (арбор) - дърво
е [е] tempus (темпус) - време
i [и] ignis (игнис) - огън

Забележка: Гласната „i “може да означава както гласна, така и полугласна

фонема —пред друга гласна или между две гласни се произнася като „ю " или „м " —
iuventus (ювентус) -младост; maior (майор) - по-голям. За предаване на този звук
в някои издания се използва знакът JJ (йота), който липсва в латинската азбука от
класическата епоха -juventus, major.

о [о] ovum (овум) - яйце

u [у] unus (унус) - един
у [и] pyramis (пирамис) —пирамида. Този знак се среща само в думи
от гръцки произход.

II. Двугласни (Diphtongi)

Дифтонгите представляват съчетания от две различни гласни, които се
произнасят като един звук:
ае[е] aestas (естас) - лято
ое[е] poena (пена) - наказание

Забележка: Когато двете гласни не образуват дифтонг и трябва да се про­

изнесат поотделно, над втората се поставя знакът трема ("): аег (аер) —въздух;
poeta (поета) - поет.

au [ay] autumnus (аутумнус) - есен, aurum (аурум) - злато

eu [еу]; Europa (Еуропа) - Европа

Ш . Съгласни (Consonantes)
Съгласните в латинския език са 18. Те се делят на няколко групи:
неми съгласни (mutae) - с, g, р, b, t, d
плавни съгласни (liquidae) - 1 , г
носови съгласни (nasales) - m, n

13
 съскави съгласни (spirantes) - f, s, v
придихателна (aspirata) - h
двойни съгласни (compositae) - x, z

Особености в произношението имат съгласните c, k, s, x, z, както и

някои специфични буквосъчетания.
1. Фонемата с е прието да се произнася по два начина:
a) пред е, i, у, ае, ое е прието да се произнася като ц: сепа (цена) - обяд
civis (цивис) - гражданин
cyclus (циклус) - кръг
Caesar (Цезар) - Цезар
coelum (целум) - небе
b ) пред гласните а, о, и, пред съгласна и в края на думата е прието да се
произнася като к:
campus (кампус) - поле
columna (колумна) - колона
сита (кура) - грижа
classis (класис) - флота
doctrina (доктрина) - наука
lac (лак) - мляко

2. Фонемата к се произнася като к. Тя се е използвала в архаичния език,

но постепенно е била изтласкана от с. Среща се ограничено в съкращения
и в термини от гръцки: К, = Kalendae (календе) - първият ден на месеца,
kinesis (кинезис) - движение.

3. Фонемата s между две гласни или между гласна и една от съгласните

m, n, 1, г е прието да се произнася обикновено като з; в останалите случаи и
в думите от гръцки език - като с:
sol (сол) - слънце
rosa (роза) - роза
dorsum (дорзум) - гръб
mensa (менза) - маса

4. Двугласната х се произнася като кс, а в някои случаи между глас­

ни - като гз:
lex (леке) - закон
exemplum (егземплум) - пример
С х започват само думи от чужд произход:
Xenophon (Ксенофон) - Ксенофонт

14
 5. Фонемата z се произнася като з в думи от гръцки произход:
zona (зона) - пояс, област
Zephyrus (Зефирус) - зефир, западен вятър

БУКВОСЪЧЕТАНИЯ

A. В думи от латински произход.

1. Прието е съчетанието ngu пред тласна да се произнася като нгв, а
пред съгласна - като нгу:
sanguis (сангвис) - кръв
lingua (лингва) - език

2. qu стои винаги пред гласна и се произнася като кв:

aqua (аква) - вода
quinque (квинкве) - пет

3. Сричката ti в неударена сричка пред гласна е прието да се произнася

като ци, но ако пред нея стои съгласната s, t или х, тя се произнася като
ти:
amicitia (амициция) - приятелство, дружба
natio (нацио) - народ
ostium (остиум) - устие
Bruttium (Брутиум) - Брутий (област в Ю жна Италия)
mixtio (микстио) - смесване

Забележка: В думи от гръцки сричката се произнася ти: Miltiades —Милтиад.

4. su се произнася като св в следните случаи:

suadeo (свадео) - убеждавам
suesco (свеско) - свиквам
suavis (свавис) - сладък
S uebi(свеби) - свеби

B. В думи от гръцки произход - в тях се срещат буквосъчетания с вто­

ри елемент h, наречени диграфи. Те имат следното произношение:
ch - х chorda (хорда) - струна
chorus (хорус) - хор

Забележка: Буквосъчетанието ch се среща и в отделни латински думи: pulcher

(пулхер) - хубав.

15
 ph - ф philosophia (философия) - философия
rh - р rhythmus (ритмус) - ритъм, Rhenus - Рейн
th - т theatrum (театрум) - театър

3. ДЪЛЖИНА И КРАТКОСТ НА ГЛАСНИТЕ (QUANTITAS VOCALIUM).

СРИЧКА (SYLLABA). УДАРЕНИЕ (ACCENTUS)

Дължина и краткост на гласните (Quantitas vocalium)

Гласните в латински език са дълги и кратки. Времето за произнасяне на

кратка гласна се нарича мора; дълга гласна се произнася за две мори. Дъл­
жината се означава с хоризонтална черта (а, е, Т, б, й), а краткостта - с дъга
(й, 6 ,1, б, й). Двугласните винаги са дълги.
Дължината на тласната има смисловоразделително значение. Например
populus народ, populus топола; malum зло, malum ябълка; iacere хвърлям,
iacere лежа; s51um почва, solum, adv. само.

Сричка (Syllaba)

Сричката syllaba се състои от отделна гласна или от гласна и една или

повече съгласни. Броят на сричките в една дума съответства на броя на глас­
ните или двугласните в нея. Сричките също като гласните биват дълги и
кратки. Сричките биват отворени и затворени. Отворена е сричката, която
завършва на гласна. Затворена е сричката, която завършва на съгласна.

Дълж ина на сричката (Quantitas)

Дълги срички
1. Дългата сричка се състои от дълга гласна или двугласна (дълги по
природа - naffira longae syllabae): doc-trl-na (учение), Grae-cus (грък), nii-
bes (облак), caedes (клане), или дълга гласна, която е резултат от сливане на
гласни: сб-pia <co-5pia (изобилие), co-go<co-&go (принуждавам ), nll<ni-hil
(нищ о).;
2. Дългата сричка се състои от кратка гласна, след която има две или
повече съгласни, х или z (дълги по положение - positione longae syllabae или
positione producitur): mo-nu-men-tum (паметник); com-ple-xus (прегръдка).

Забележки:
1. Съчетанието между няма съгласна (с, g, р, b, t, d) и плавна съгласна (I, г) не
удължава предходната сричка: vo-luc-ris (птица), fabrica (работилница), tenebrae
(мрак), cerebrum (мозък), arbitror (смятам).

16
 2. Диграфите ch, ph, rh, th не се смятат за двойни съгласни и затова не удъл­
жават предходната сричка: phi-lo-so-phus, sto-ma-chus.
3. Не удължава сричката и съчетанието qu, произнасяно като kw в loquor.
4. Syllaba anceps се нарича сричка, която се явява ту като дълга, ту като крат­
ка (обикновено в поезията): hie и hie.

Кратки срички
1. Кратките срички съдържат кратка гласна: ро-рй-lus (народ).
2. Кратка по положение сричка (positione brevis syllaba или positione
corripitur) се нарича сричката, която става кратка, когато следващата сричка
започва с гласна - pri-or, prf-us, но primus; pro-avus, но представката pro е
дълга пред съгласна: protero; intr5itus, но представката intro също е дълга
пред съгласна: introduco; de-ambulo, но de-labor; moneo, т о п б а т , пред съ­
гласна monere, monemus.
Гласната, която се намира пред h, е кратка за ударението: con-tra-ho
(свивам).

Ударение (Accentus)

Ударената сричка в една дума се отличава от останалите срички по ви­

сочината на тона, по силата и трайността си. В латинския, както и в старо­
гръцкия съществува тонично или музикално ударение, познато от I в. пр.н.е.
до IV в. от н.е. Доказателство за присъствието на музикално ударение е сти-
хосложението, основано на редуване на дълги и кратки срички, както и фак­
тът, че в стихосложението мерим с мори, а не със срички.
Ударението е постоянно и зависи от квантитета, т.е. от дължината на
сричките. То не е фонологично и няма самостоятелна смисловоразличител-
на функция.
Според античната традиция съществуват два вида ударения: остро уда­
рение (accentus acutus), отбелязвано със знака', и извито ударение (accentus
circumflexus), отбелязвано със з н а к а Accentus acutus, или острото ударение,
стои върху едносрични думи с кратка по природа или дълга по положение
гласна. Accentus circumflexus, или извито ударение (с възходящ и низходящ
тон), стои върху едносрични думи с дълга по природа гласна - res, os, fids,
m6s, ius, das.

Правила за ударението:
1. Ударението пада на предпоследната сричка, ако тя е дълга, а ако е крат­
ка —на третата от края, независимо от дължината й.
2. Двусричните думи имат ударение върху предпоследната сричка (paenul-
tima).

17
 3. Трисрични и многосрични думи имаш ударение върху предпоследната (вто­
рата от края) (paenultima), ако тя е дълга (по природа или по положете) - Ro-ma-
ni, ve-na-td-res, а-сй-ti, pro-cel-la, re-gu-ntur, re-ge-ntes.
4. Ако предпоследната сричка е кратка, ударението стои върху третата от
края (antepaenultima). В този случай последната може да е кратка ши дълга.

Прието е сричките да се броят отзад напред:

im-pe-ra-tor (пълководец)
4 3 2 1
ma-gis-ter (учител)
3 2 1
vic-to-ri-a (победа)
4 3 2 1
dis-ci-pu-lus (ученик)
4 3 2 1

Забележки:
1. Частиците -que (и), -пе (ли), -ve (или) прилепват към предходната дума и
привличат ударението пред себе си: rosa (роза), но viola rosaque (теменуга и роза);
vides (виждаш, но videsne (виждаш ли?).
2. Думи, в които -que е съставна част, получават ударение по общите пра­
вила: denique undique, по-рядко itaque. Някои автори прокарват известна разлика
между itaque в значение ‘след това’и itaque ‘и тъй’.
3. Няколко думи имат ударение върху крайната сричка, което е резултат на
фонетични изменения, като преди това тези думи са имали ударение съгласно об­
щите правила.
4. Известен брой думи (обикновено едносрични или двусрични), предимно час­
тици, предлози, съюзи и местоимения, в изречението нямат собствено ударение,
т.е. те са неударени, atona. При изговор се свързват тясно с предходната - енкли-
тики, или със следващата дума - проклитики.

Упражнения

1. Прочетете правилно думите:

agriculture; antTquus; aurora; barbarus; Caesar; causa; Cicero; collega; colonia;
concordia; cursus; disciplTna; exemplar; experimentum; fabula; familia; gloria;
gubemator; harena; historia; imperator; imitatio; industria; initium; instrumentum;
Iulius; ius; iustitia; iuvenis; littera; minister; miseria; mixtio; naffira; nota;
November; Oedipus; oleum; orator; omamentum; ostium; patrimonium; pastor;
persona; quaestor; rector; ruTna; sanguis; tabula; testamentum; titulus; victoria;
virgo; zona.

18
 2. Прочетете думите от гръцки произход:
Aegyptus; charta; chorus; delphiaus; elephantus; gymnasium; machina; nympha;
pharmacon; Philippopolis; Phoebus; rhythmus; theatrum; thema; triumphus;
Xenophon; Xerxes; Zenon.

3. Обяснете мястото на ударението в думите:

agric5la; armatus; aquarium; cultura; dommus; hostia; lectio; medicus;
monumentum; numerus; parsimonia; praeda; praesidium; persuadeo.

Тест

Подчертайте верния отговор:

1. с четем като к в:
a) cura b) caeruleus с) campus
2. s четем като з в:
a) cursus b) saeculum с) Stella
3. ti четем като ци в:
a) natio b) bestia с) mixtio
4. Дифтонг има в:
a) linea b) acies с) terrae
5. ngu четем като нгв в:
a) ungula b) sanguis с) angulus
6. i може да се замени с j в:
a) ignis b) ius с) ictus
7. Ударението никога не пада на:
а) 3-та сричка Ъ) 2-та сричка с) 1-та сричка
8. Дума от гръцки произход е:
a) phalanx b) filius с) fides

Aliquid plus

Племената на Апенинския полуостров

Сред коренните обитатели на полуострова се различават няколко италийски

племена:
Волски - племе в Лаций, обитавало земите по двата бряга на река Лирис3 по­
край Тиренско море. Волските водили многобройни войни с Рим, завършили с па­

3 Сега р. Гариляно.

19
дането им под римска власт през 338 г. пр.н.е., когато получили статут на римски
съюзници.
Екви —войнствено племе, обитавало областта североизточно от Рим, между
териториите на сабините и херниките с главен град Пренесте4. Те били съюзници на
етруските, сабините и волските срещу Рим и след продължителни войни през 305 г.
пр.н.е. били покорени.
Умори - племе, населявало територията на Северна и Средна Италия. През
IV—III в. пр.н.е. били изместени от Северна Италия от галите, а след това покорени
от римляните.
Аврунки - народност в Лаций, близка до оските. Те обитавали земите на юг от
волските, между реките Лирис и Вултурн5, с главен град Помеция.
Лукани - едно от италийските самнйтски племена. Към края на V в. пр.н.е. се
разселили в Южна Италия. Покорени от Рим през 273-272 г. пр.н.е., те не престава­
ли да вдигат въстания срещу римляните - на страната на Ханибал през 216-215 г. и
през Съюзническата война - 90 (или 91)—88 г. пр.н.е.
Брутии - италийски племена, от IV в. пр.н.е. попаднали под влиянието на лу-
каните. Брутните непрекъснато тормозели гръцките колонии в Южна Италия. От
планинската местност, която контролирали, те оказвали упорита съпротива на рим­
ляните —първоначално в съюз с цар Пир, а след това помагали и на Ханибал. Участ­
вали активно и във въстанието на Спартак - 73-71 г. пр.н.е.
Пицени - войнолюбиви илирийски племена, населявали Адриатическото край­
брежие. Поради общата опасност от страна на келтите те първоначално подкрепяли
римляните. Към 268 г, пр.н.е. били покорени от Рим.
Сабини - племе в Централна Италия, с което римляните воювали през царския
и раннорепубяиканския период. Покорени в началото на III в. пр.н.е., сабините по­
лучили ограничено римско гражданство, а от 268 г. пр.н.е. - пълно гражданство,
след което били напълно асимилирани.
Самнити - съюз от войнствени италийски племена, населяващи централна
Италия, с които римляните водели войни през IV и III в. пр.н.е. В резултат на три
продължителни войни самнитнте били напълно покорени. Сражавали се на страна­
та на Ханибал по време на Втората пуническа война, докато той воювал на тери­
торията на Италия (216-206 г. пр.н.е.). За последен път самнитите въстанали през
91-87 г. пр.н.е., но били жестоко наказани от Луций Корнелий Сула. После били
напълно романизирани.
Неиталийски племена са венетитеб, населявали в древността северното край­
брежие на Адриатическо море, на североизток от р. По. Били съюзници на Рим сре­
щу келтите при покоряването на Цизалпийска Галия през 220 г. пр.н.е.
Гали - по поречието на река По в края на VI в. пр.н.е. се заселили келтските
племена инсубри, ценомани, бои и сенони. Те отвоювали тези земи от етруските и
нахлули в Италия през TV и III в. пр. н.е., като дори успели да разграбят Рим през
390 г. пр.н.е. Участвали в Третата самнитска война на страната на самнитите, но

4 Сега гр» Палестрина.

5 Сега р. Волтурно.
6 Сега областта на Венеция.

20
били разбити в битката при Сентин през 295 г. пр.н.е. През 225 г. римляните им
нанесли поражение при Теламон в Етрурия7, а до 220 г. завладели и Цизалпийска
Галия. Галите участвали на страната на Ханибал при похода му в Италия, но след
края на Втората пуническа война римляните отново си възвърнали контрола по по­
речието на река По. Последно племето бои било покорено към 191 г. пр.н.е. и пос­
ледвала бърза романизация на келтите.
Етруски - древен народ, обитавал обширни територии от Средна и Северна
Италия между реките Арно и Тибър, както и част от Кампания. Античните автори
смятали, че произходът на етруските е малоазийски и че са сродни с лидийците.
Културата им обаче носела и редица белези на италийско влияние. Преди създава­
нето на Рим били най-могъщият народ в Италия, със забележителни постижения в
културното и политическото си развитие. Политическата организация наподобява­
ла тази на гръцките полиси. Вероятно към края на VII в. пр. н.е. била създадена кон­
федерация на дванадесет етруски града, която се оказала нестабилна и загубила по­
зиции под напора на римляни, гърци, самнити. Римляните, които дълго време били
под етруско културно влияние, възприели от тях редица политически, религиозни и
културни постижения: устройство на държавата, инсигниите на царете (възприети
впоследствие и от магистратите); култовете на редица божества, храмовете, най-
важните религиозни практики; приложните изкуства, строителството, акведуктите,
пристанищата; въоръжението и организацията на войската. Неуспехът на етруските
да обединят италийските племена в политическо отношение се дължи най-вероятно
на големите езикови различия. Векове наред те водили упорита и тежка борба с Рим
за надмощие, губейки малко по малко от своите територии и влияние.
Лигури%- събирателно наименование на древни неиталийски племена, населя­
ващи Северозападна Италия и Югоизточна Галия. Те били най-древният етнически
слой в Северна Италия. Повечето лингвисти са на мнение, че езикът им не е италий-
ски. Войнствените и свободолюбиви лигури били покорени от римляните към края
на II в. пр.н.е.
Месапийците и япигите били племена от неиталийски произход, населявали
областта Апулия, Южна Италия; най-вероятно са се преселили от Илирия през X -
IX в. пр.н.е.

Sententiae
Aspera est via act astra. Труден е пътят към звездите.
For,tesfortuna adiuvat (Теренций, „Формион“, 1,4), Съдбата подпомага смели­
те.
Ignoramus, sed non ignorabimus. He знаем, но ще узнаем.

7 Сега гр. Таламоне в Тоскана.

8 Сега областта Лигурия с център Генуа.

21
 МОРФОЛОГИЯ
(с практически бележки по синтаксис)

Морфологията е наука за думата като словоформа, т.е. за формите на

думите и за граматичните значения, които се свързват с тях, за категориите,
обединяващи сродните граматични значения, за класовете думи, обединени
от общи лексико-граматични характеристики.

ОБЩА МОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЛАТИНСКИЯ ЕЗИК

По своя граматичен строй латинският език принадлежи към езиците от

флективен (синтетичен) тип. Това означава, че граматичните отношения на
имена и местоимения към други думи в изречението или в словосъчетани­
ето се изразяват главно чрез изменения на формата на думите - прибавяне
към основата на суфикси и флексии (окончания). При това с една морфема
се изразяват повече от едно граматично значение: чрез морфемата terris се
изразява падеж (dafivus, ablatwus) и число (pluraiis).
Като признак за лице и число във формата на глагола се явяват личните
окончания: videt, videmus и т.н. Едни и същи лични окончания се запазват в
различни времена на изявителното и подчинителното наклонение. Форми­
те се различават една от друга по темпорални и модални характеристики:
laudat, laudabat. laudavit. laudaret. Като признак за падежите се явяват падеж­
ните окончания, присъединявани към основите на склоняемите думи: terra,
terrarum. terns, terras.

ЧАСТИ НА РЕЧТА (PARTES ORATIONIS)

Части на речта (partes orationis) са основните групи, на които се дели

речникът на езика, обединени от категориално-лексикално значение, съпро­
вождащо конкретното лексикално значение на отделната дума, общи мор­
фологични категории, синтактични функции и словообразувателни типове.
Те са:’

И зм еняеми

Глагол (V erbum)
Съществително име (Nomen substantlvum)
Прилагателно име (Nomen adiectlvum)

22
 Числително име (Nomen numerate)
Местоимение (Pronomen)

Неизменяеми

Наречие (Adverbium)
Предлог (Praepositio)
Съюз (Coniunctio)
Частица (Particula)
Междуметие (Interiectio)

Според синтактическата си значимост частите на речта са самостойни и

несамостойни. Самостойните могат да бъдат членове (части) на изречение-
то.Такива са съществителното име, прилагателното име, числителното име,
местоимението, глаголът, наречието и междуметието. Несамостойните или
служебните думи изпълняват морфологични или синтактични функции - те
изразяват различни отношения, съединяват или подчиняват части на изрече­
нието. Такива са предлогът, частицата и съюзът.

Т Е М А II

1. Глагол (Verbum). Граматични категории на глагола. Основни форми

на глагола
2. Спрежения (Coniugationes)
3. Образуване на сегашно време в изявително (IndicatTvuspraesentis)
и повелително наклонение (ImperatTvus praesentis). Сегашен
инфииитив (InfinitTvus praesentis)
4. Спомагателен глагол sum. Глаголът possum
Упражнения

i; ГЛАГОЛ (VERBUM). ГРАМАТИЧНИ КАТЕГОРИИ НА ГЛАГОЛА.

ОСНОВНИ ФОРМИ НА ГЛАГОЛА

Глаголът е част на речта, която означава действия или състояния като

динамични признаци на назованите със съществителни имена явления. Той
притежава следните морфологични категории: лице, число, залог, време и
наклонение и род (при формите, образувани с причастия).

23
 Основните лексико-граматични разреди при глагола се представят чрез
следните противопоставяния: лични и безлични глаголи; преходни и не­
преходни глаголи; глаголи със значение „действие“ и глаголи със значение
„състояние“ ; пълнозначни и спомагателни глаголи.
I. Според отношението си към морфологичната категория лице глаголи­
те са лични и безлични (verba personalia et verba impersonalia).
1. Личните глаголи притежават морфологичната категория лице, имат
персонални форми, които изразяват различни отношения на глаголния су­
бект (глаголното лице) към изказването.
2. Безличните глаголи не притежават морфологичната категория лице,
т.е. те се представят от немаркирана форма за трето лице. Техният брой е
ограничен и обхваща следните семантични области: а) природни явления;
б) различни физически и психически състояния; в) обобщени изрази за на­
личие, отсъствие, възможност, необходимост и др.

II. Според някои лексико-синтактични особености глаголите се делят на

преходни и непреходни (verba transitiva et verba intransitlva).
1. Преходните глаголи изразяват действия, които могат пряко да засег­
нат дадени обекти, което в синтактичен план означава, че те могат да имат
пряко допълнение. Преходните глаголи означават предимно конкретни
действия, насочени към предмети и причиняващи в тях някакви изменения,
или пък действия, вследствие на които се произвеждат предмети или други
същини.
2. Непреходните глаголи изразяват действия, които не може пряко да
засегнат дадени обекти, т.е. в синтактичен план не могат да имат пряко до­
пълнение. Непреходните глаголи изразяват предимно: а) движение или по­
ложение в пространството; б) физическо или душевно състояние; в) промя­
на в състоянието на лице или предмет.
3. Глаголи с нестабилна съчетаемост, т.е. глаголи, които могат да се
проявяват и като преходни, и като непреходни.
Преходността може да се обуславя от словообразувателния модел на
глагола - например чрез представки от непреходни глаголи се образуват
преходни.
По-особено е положението при някои глаголи, които поначало са не­
преходни, но в определени случаи се употребяват и като преходни - ко­
гато получават т.нар. вътрешно допълнение (obiectum internum), изразено
със съществително, етимологически свързано с глагола: vitam vivo, somnium
somnio, iter eo.

24
 III. Според функционалните си особености глаголите са пълнозначни и
спомагателни:
1. Пълнозначните глаголи имат пълна парадигма от форми. Това е нор­
малният тип глаголи в латинския и в огромната си част те са пълнознач­
ни.
2. Спомагателните глаголи служат за образуване на аналитични слово-
форми. В латинския език спомагателен глагол е sum, като той може да бъде
и пълнозначен, когато изразява съществуване, наличие и др.

IV. Според завършека на сегашната си основа глаголите се делят на че­

тири формални класа, наречени спрежения (coniugatidnes) .
Глаголните словоформи се делят на лични (определени) - verbumfinitum,
и нелични (неопределени) - verbum infinitum.
1. Личните глаголни форми притежават граматичната категория лице.
Те могат да се явяват с различни окончания за изразяване на категорията
лице, число, време, наклонение, залог, т.е. могат да се спрягат.
2. Неличните глаголни форми са наречени така, защото не притежават
граматическото значение лице. С тях не може да се изразява лице, затова те
не се спрягат.
В системата на латинския глагол неличните форми са инфинитив, су­
пин, герундий, герундив и причастията.
Според морфологичната си структура глаголните форми са два вида:
прости и сложни.
Проста глаголна форма е тази, която се състои от глаголна основа и гла-
голно окончание: leg-I-mus, ama-te.
Сложна глаголна форма е тази, която е образувана от проста форма и
форма на спомагателния глагол sum: amatus sum.

Граматични категории на глагола

1. Лице (PersSna)
Първо лице - Persona prima
Второ лице - Persona secunda
Трето лице - Persona tertia
2. Число (Numerus)
Единствено число - Singularis
Множествено число - Pluraiis
3. Наклонение (Modus) - глаголна категория, която предава отноше­
нието на говорещото лице към действието. Отношението може да бъде два
вида: субективно и несубективно (обективно). Различаваме субективна и

25
несубективна (обективна) модалност, а граматикализираните модални зна­
чения наричаме наклонения. В латинския съществуват три наклонения:
a) Изявително наклонение (indicatlvus): изразява действието в неговото
реално осъществяване.
b) Повелително наклонение (imperatTvus)'. изразява действие, което се
извършва по волята на говорещото лице.
c) Подчинително наклонение (coniunctivus): в латинския език то обеди­
нява две индоевропейски наклонения - coniunctTvus и optatTvus, и означава
възможно от гледна точка на говорещото лице действие при определени об­
стоятелства.
Формите на тези три наклонения са свързани с категорията лице и се
наричат лични глаголни форми (verbum finitum).
Н елични (им енни и ли субстантивни) глаголни форми. При тях липс­
ва граматичната категория лице. Наричат се още verbum infinitum. Те са от­
части субстантивни, отчасти адиективни. Такива са инфинитивът и супинът
като първоначални отглаголни съществителни в застинал падеж от nomina
actionis подобно на participia и gerundlvum, които са първоначално отглагол­
ни прилагателни. Те нямат, най-общо казано, отношение към категориите
време и залог на глагола.
4. Време (Tempus). Чрез времето като граматична категория се опреде­
ля положението на действието към момента на говоренето, който е ориентир
за граматичните времена.
От сегашната основа на глагола се образуват:
Сегашно време (Praesens)
Минало несвършено време (Imperfectum)
Бъдеще време (Futiirum primum)
От миналата основа на глагола се образуват:
Минало свършено време (Perfectum)
Минало предварително време (Plusquamperfectum)
Бъдеще предварително време (Futurum secundum)
5. Залог (Genus) - семантичното съдържание на морфологичната кате­
гория залог се основава на отношението на глаголния субект (глаголното
лице) към действието.
Формални показатели на категорията са:
:а) Форми за деятелен залог - activum - глаголното лице, изразено гра­
матически с окончанието на глагола, съвпада с извършителя на действието.
Глаголите с форми за деятелен залог се наричат verba activa.
b) Форми за страдателен залог —passivum —глаголното лице не съвпада
с извършителя на действието. Глаголите с форми за страдателен залог се
наричат verba passiva.
Категорията залог е характерна за личните и за неличните глаголни
форми.

26
 Забележки:
1. Депонентните (отложшпелните) глаголи - verba deponentia - имат форми
за страдателен залог, но са с активно значение (deponentia reflexiva). Те прите­
жават participium praesentis et futuri activi, supmum, gerundium u infin itivus futuri:
fungens, fimcturus, functum, fungendum, functurum esse.
2. Няколко глагола притежават активни форми за сегашното си спрежение и
пасивни за миналото си спрежение:

Ind. praes. act. Ind. perf. pass. Inf. praes. act.

gaudeo gavlsus sum gaudere радвам се
audeo ausus sum audere дръзвам
soleo solftus sum solere имам навик
fido fisus sum fidere надявам се
conftdo confisus sum confidere уповавам се
diffido diffisus sum diffidere отчайвам се
fio factus sum figri ставам, бивам

Основни (речникови) форми

Латинският глагол най-често има четири основни форми:

1. 1 л., ед. ч., сегашно време
2. 1 л., ед. ч., минало свършено време
3. минало страдателно причастие
4. сегашен инфинитив
amo, amavi, amatus, amare - обичам
moneo, monui, monitus, monere - съветвам
lego, legi, lectus, legere - чета
audio, audTvi, audltus, audlre - слушам

Забележка: Обикновено глаголите от първо и четвърто спрежение, които об­

разуват миналата си основа с характеристика -V -, се представят в речниците с
първата си форма и номера на спрежението: ато 1; audio 4.

2. СПРЕЖЕНИЯ (CONIUGATI0NES)

Основи на глагола

Глаголната форма съдържа два задължителни елемента - основа (устой­

чивата част, обща за всички форми) и окончание (променливата част, която
характеризира конкретната форма). Латинският глагол има две основи:

27
 Сегашна основа - на практика се открива от формата на сегашния ин-
финитив (четвъртата основна форма на глагола), като се махне окончанието
-(е)ге.
Минала основа - на практика се открива от втората основна форма на
глагола, като се махне личното окончание -i.

Забележка: В някои граматики се разглежда и т.нар. партщипиална или су-

пинна основа, от която се образуват минало страдателно причастие (Participium
perfecti passTvi) и супин (Suplnum).

Спрежение

Спрежение се нарича промяната на глагола по лице, число, наклонение,

време и залог. Глаголите в латинския език са разделени на четири спреже­
ния според крайния звук на тяхната сегашна основа. Както беше посочено,
сегашната основа се открива от сегашния инфинитив, като се махне оконча­
нието -ге (за глаголите от I, II и IV спр.) и -ere (за III спр.).
Първо спрежение (Coniugatio prima): глаголи със сегашна основа на а
Второ спрежение (Coniugatio secunda): глаголи със сегашна основа на 5
Трето спрежение (Coniugatio tertia): глаголи със сегашна основа на съ­
гласна или на тласната й, както и 15 глагола с основа на I.
Четвърто спрежение (Coniugatio quarta): глаголи със сегашна основа
на I.

Спрежение 1 л., ед. ч., сег. вр. С егаш ен инф инитив С егаш на основа
I ашо (обичам) ama-re ama-
II moneo (съветвам) mone-re mone-
III lego (чета) leg-ere leg-
tribuo (разделям) tribu-бге tribu-
capio (хващам) cape-re* cap!-
IV audio (слушам) audl-re audl-

*сареге от сарТге. защото тласната Тпред г преминава в 2.

3. ОБРАЗУВАНЕ НА СЕГАШНО ВРЕМЕ В ИЗЯВИТЕЛНО (IND1CATIVUS

PRAESENTIS) И ПОВЕЛИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ (IMPERATlVUS PRAESENTIS).
СЕГАШЕН ИНФИНИТИВ (INFINITTVUS PRAESENTIS)

Формите на изявително и повелително наклонение в сегашно време се

образуват, като към сегашната основа на глагола се прибавят лични окон­
чания.

28
 Лични окончания

Modus Actlvum Passmirn

Sg- PI. Sg. PL
Indicatlvus 1) -о/ m 1) -mus 1) -or/ -r 1) -m u r
2) -s 2) -tis 2) -ris 2) -mini
3) ~t 3) -nt 3) -tur 3) -ntur
ImperatTvus 2) = cer. o c h . 2) -te 2) -re 2) -mini
(Ill cnp.+e)

Забележка: Окочанията -т и -тза 1 л., ед. ч. на деятелен и страдателен за­

лог са характерни за формите на минало несвършено време, минало предварително
време и за подчинителното наклонете.

Изявително наклонение на сегашно време

(Indicatlvus praesentis)

Образува се от сегашната основа на глагола, към която се прибавят лич­

ните окончания за деятелен и страдателен залог.

Забележка: При глаголите от трето спрежение между основата и оконча­

нията се поставят кратки съединителни (тематични) гласни за улесняване на из­
говора:
-i- пред окончания, започващи с m ,s ,t
-е- пред окончания, започващи с г
-и- пред окончания, започвагци с nt
Съединителна гласна -и- се поставя и в 3 л., мн.ч. на глаголите от IVспреже­
ние по аналогия с III спрежение.

Изявително наклонение на сегашно време в деятелен залог

(Indicativus praesentis actTvi)

I II IQ IV
Sg. 1) am-o* 1) mone-o 1) leg-o 1) audi-o
аз обичам аз съветвам аз чета аз слушам
2) ama-s 2) mone-s 2) leg-i-s 2) audi-s
3)'ama-t 3) mone-t 3) leg-i-t 3) audi-t

PI- 1) ama-mus 1) mone-mus 1) leg-i-mus 1) audl-mus

2) ama-tis 2) mone-tis 2) leg-i-tis 2) audl-tis
3): ama-nt 3) mone-nt 3) leg-u-nt 3) audi-u-nt
* При глаголите от I спр. във формата за 1 л.( ед. ч. става сливане (контракция) на край­
ната гласна а от основата с личното окончание -о (ата-о > ато).

29
 Изявително наклонение на сегашно време в страдателен залог
(Indicattvus praesentis passivi)

I II in IV
Sg. 1) am-or* 1) mone-or 1 ) leg-or 1) audi-or
аз съм обичан аз съм съветван аз съм четен аз съм слушан
обичат ме съветват ме четат ме слушат ме
2) ama-ris 2) mone-ris 2) ieg-e-ris 2) audl-ris
3) ama-tur 3) mone-tur 3) leg-i-tur 3) audt-tur

PI. 1) ama-mur 1) mone-mur 1) leg-i-mur 1) audi-mur

2) ama-mini 2) raone-mini 2) leg-i-mini 2) audi-mini
3) ama-ntur 3) mone-ntur 3) leg-u-ntur 3) audi-u-ntur
* ama-or > amor (контракция)

П овелително наклонение н а сегаш но време

(Imperaflvus praesentis)

Има форми само за второ лице в единствено и множествено число. Фор­

мата за ед.ч. в деятелен залог представлява сегашната основа на глагола,
като само в III спрежение към нея се прибавя тласната е. Другите форми
се образуват от сегашната основа и личните окончания за Imperaflvus, пред
които в III спрежение се поставят съединителни гласни.

Повелително наклонение на сегашно време в деятелен залог

(Imperafivus praesentis actlvi)

I II I ll IV
Sg- ama! mone! leg-e! audi!
обичай! съветвай! чети! слушай!
PL ama-te mone-te! leg-i-te! audl-te!
обичайте! съветвайте! четете! слушайте! 4

] NB! Три глагола от П1 спрежение (dico - казвам, duco - водя, facio - правя) и
неправилният глагол fero - нося, образуват формата за ед. ч. без гласна е.

Sg. PI.
die! кажи! dic-i-te! кажете!
due! води! duc-i-te! водете!
fac! прави! faci-te! нравете!
fer! носи! fer-te!* носете!
* Формата е атематична (без съединителна гласна).

30
 Повелително наклонение на сегашно време в страдателен залог
(ImperatTvus praesentis passlvi)

I II III IV
Sg. ama-re! mone-re! leg-e-re! audl-re!
бъди обичан! бъди съветван! бъди четен! бъди слушан!
PI. ama-mini mone-mini! leg-i-mini! audi-mini!
бъдете обичани! бъдете съветвани! бъдете четени! бъдете слушани!

Сегашен инфинитив
(InfinitTvus praesentis)

Инфинитивът (неопределено наклонение на глагола) в сегашно време

има форми за деятелен и страдателен залог. Образува се от сегашната ос­
нова на глагола и окончание -ге за деятелен и -ri за страдателен залог (при
глаголите от III спрежение - само -i).

I II III IV
Actlvum ama-re mone-re leg-e-re audl-re
да обичам да съветвам да чета да слушам
Passlvum ama-ri mone-ri leg-i audl-ri
да бъда обичан да бъда съветван да бъда четен да бъда слушан

4. СПОМАГАТЕЛЕН ГЛАГОЛ SUM, ГЛАГОЛЪТ POSSUM

Спомагателният глагол sum (съм) има особено спрежение и проявява

следните особености:
Сегашната основа има две степени: es- (пълна) и s- (нулева).
В някои форми от сегашната основа личните окончания се прибавят на­
право към основата, без съединителни гласни.
Миналите времена се образуват от основата fu-.
Глаголът има само форми за деятелен залог.
Глаголът sum обикновено служи за връзка (copula) и заедно със сказу-
емното име образува сложно именно сказуемо. Употребява се и самостоя­
телно със значение „има, намира се, съществува“.
Аналогични особености има и глаголът possum (мога), образуван от
средния род pote на прилагателното potis (силен) и формите на спомагател­
ния глагол. В някои форми се наблюдава асимилация. Миналите времена се
образуват от основа potu-.

31
 Indicatlvus praesentis

Sum, fui, futurus, esse Possum, potui, posse

Sg. 1) sum 1) possum
2) es 2) potes
3) est 3) potest
Pi. 1) sumus 1) possumus
2) estis 2) potestis
3) sunt 3) possunt

У праж нения

1. О т ф орм ата на сегаш ния инф инитив определете сегаш ната осно-
ва и спрежението на глаголите:
venire servare cedere
vincere servlre habere
invenTre movere laudare
nominare laborare videre
ponere vestire narrare

2. С прегнете въ в вси ч ки ф орми н а Indicatlvuspraesentis и Imperativus

praesentis глаголите: laudo 1; dico 3; punio 4; teneo 2; scribo 3.

3. П опълнете л и п сващ ата гласна и преведете глаголни те форми:

salut_t (I) om jm us (I) laud mur (I)
tac_te! (II) dic_ris (III) fin re (IV)
pun_tur (IV) dic_s (III) pon_t (HI)
col_nt (III) s_m c a n t_ ! (I)
deb_tis (II) mon_t (II) scrib_re (П1)

NB! В скоби е означено спрежението на глаголите,

4. П реведете на български език:

1; Cum dormimus, nihil audlmus. 2. Dum spiro, spero. 3. Laborare debemus. 4. Si
vmceris, vinclris. 5. A ut disce, aut discede! 6. Quod nocet, docet. 7. Fluctuat nec
mergitur. 8.Vive valeque! 9. Cogito ergo sum9. 10. Si vales, bene est; ego valeo.
11. Non ut libet, sed ut licet vivimus. 12. Bis dat, qui cito dat. 13. Dum docemus,
discimus. 14. Nihil semper floret. 15. Bene discere debetis.

Философски постулат на Рене Декарт, френски математик и философ.

32
 5. Превърнете глаголните форми от изречения № 2 и № 9 от упр. 4 в:
a) р. 3, Sg.
b) р. 1,Р1.
c) р. 3, Р1.

6. Преведете на латински език:

1. Слушай, чети и пиши! 2. Докато живееш, надявай се! 3. Живеем, учим и
работим. 4. Не трябва да се отчайваме. 5. Трябва да учат добре.

7. Посочете съответствията на дадените латински глаголи в позна­

тите ви романски езици: а т о 1; narro 1; canto 1; habeo 2; teneo 2; lego 3;
dico 3; scribo 3; finio 4; vestio 4.

Тест

Посочете верния отговор:

1. Форма за Indicatlvus е:
a) ducere b) due с) ducit
2. Форма за Imperatlvus е:
a) tene b) tenet с) tenent
3. Глагол от Ш спрежение е:
a) scribo, ere b) moneo, ere с) deleo, ere
4. Глагол от I спрежение е:
a) trado, ere b) narro, are с) dormio, Ire
5. Форма за първо лице, мн.ч. е:
a) legis b) legitis с) legimus
6. Форма за трето лице, ед.ч, е:
a) dicunt b) dicit с) dicis
7. Грешка има във формата:
a) finint b) amant с) vident
8. Форма за Passlvum е:
a) omatis b) omaris с) omamus
9. Формата scribe превеждаме:
: а) пиша Ь) пише с) пиши
10. Глаголът possum означава:
а) мога Ь) трябва с) искам
11. Форма за Infinitlvus praesentis passivi е:
a) tenere b) teneris с) teneri
’ 12. Снрежението на глагола определяме по окончанието:
а) за 1 л., ед. ч. Ь) за 3 л., ед. ч. с) на сег. осн.

33
 Aliquid plus

Латини и римляни
Латини (Latini) е събирателно название за различни племена от областта Ла-
ций. Те са италийци, чиито езици са били много близки до латинския. Латините са
част от римския народ. Те са коренното население на областта Лаций. Изпитали са
силното влияние на етруската култура с попадането си под етруска и римска власт
през периода VII-VI в. пр.н.е., която приключила с изгонването на цар Тарквиний
Горди от Рим през 509 г. пр.н.е.
За да бранят земите си от етруските, еквите и волските, латините сключили
помежду си съюз. Латинският съюз се състоял от около 30 града и племена и бил
основан през VII или VI в. пр.н.е.10 Столица на Съюза била Алба Лонга , а от IV в.
пр.н.е. -Рим. По-известните градове-членове на Съюза, били: Алба Лонга, Ариция,
Тускул, Лавиний, Тиволи, Ардея. Целта на Съюза била защита от врагове и преди
всичко от етруските. През VI в. пр.н.е. етруските царе се опитали да установят свое­
то господство над Ариция, но Съюзът не позволил това. През 493 г. пр.н.е. Римската
република влязла в Латинския съюз и започнала да играе ключова роля в него. Чак
след Първата самнитска война (343-341 г, пр.н.е.) Рим окончателно се наложил над
латините, които след разпадането на Латинския съюз през 338 г. пр.н.е. придобили
в по-голямата си част римско гражданство и напълно се изравнили с римляните.
Процесът на изравняване на правовото положение между народите на Апенинския
полуостров бил продължителен и кръвопролитен. Римляните били принудени да
водят с латините и със самнитите няколко тежки войни. През 498 г. пр.н.е. започ­
нала война между Съюза и Римската република (Първа латинска война). С битката
при Регилското езеро през 493 г. пр.н.е. войната завършила с мирен договор - т.нар.
Касиев договор, съгласно който двете страни сключили съюз. Рим спечелил скоро
главна позиция в Съюза. През 340 г. пр.н.е. латинска делегация поискала да се обра­
зува държава, в която латините да бъдат приети в сената с равни права. Латините на­
хлули в Самний и в битката при Везувий през 339 г. пр.н.е.11 били победени. Римля­
ните спечелили победа и във Втората битка през 338 г. пр.н.е. при Трифан и скоро
завзели всички латински градове, които частично се романизирали. От завладяната
територия (ок. 6000 км2) се образувала провинция Лаций (Втора латинска война).
През 343 г. пр.н.е. Рим започнал война със самнитите, едно от италийските пле­
мена, което заемало централната част на Апенините и извършвало грабителски на­
бези върху съседните земи. Градовете на другите италийски племена били разорени
от непрекъснатите грабежи на самнитите. Рим имал мирен договор със самнитите
от 354 г. пр.н.е. и войната започнала под предлог, че Рим помага на Капуа, коя­
то страдала от нашествията на самнитите. Жители на Капуа фактически получили
римско гражданство, запазили градското си самоуправление, а в града бил разпо­

10 За придвижването на племената на Италийския полуостров няма достоверни данни освен

сведенията на писателите историци.
11 Герои в тази битка според разказа на Тит Ливий са Публий Деций Мус и Тит Манлий
Торкват.

34
ложен римски гарнизон. В резултат самнитите тръгнали да разграбват Кампания и
римляните им обявили война. Няма голяма яснота около сраженията между двете
сили, но бил сключен нов договор, съгласно който римляните останали в Капуа, а
самнитите в град Теан.
Като се възползвал от ситуацията, Рим установил свое господство над целия
Лаций, като при това разпуснал Латинския съюз, който тогава му диктувал своята
политика.
През 326 г. пр.н.е. Рим започнал нова, втора самнитска война, продължила до
304 г. пр.н.е. След нея последвала трета, завършила през 290 г. Съпротивата на сам­
нитите била сломена, земите им преминали към Рим. Останала незавоювана само
южната част на полуострова, контролирана от града държава Тарент и съседни гра­
дове васали. Борбата им с Рим възглавил Пир, цар на Епир12, Обединените войски
на Тарент и царят със знаменитите си бойни слонове след няколко сражения били
разгромени - 271 г. пр.н.е. Рим значително разширил територията си - от реката
По на север та чак до Сицилия на юг, и се превърнал в могъща средиземноморска
държава.
Край Сентин (Sentinum)13 била решителната битка през Третата самнитска
война - 295 г. пр.н.е. Римляните победили противниковата коалиция на самнити и
гали. Военачалници в битката били консулите Публий Деций Мус и Квинт Фабий
Максим Рулиан. Армията наброявала около 40 хиляди войници - 4 легиона и силна
кавалерия от хиляда елитни конници от Кампания, освен това четири легиона от
съюзници, особено от латини и съюзническа кавалерия. Самнитите и галите имали
50-хилядна армия с командир Гелий Егнаций. Етруските и умбрите не участвали
в битката, понеже тя била на тяхна родна земя, но били на страната на римляните.
Самнитите оказвали известна съпротива чак до 290 г. пр.н.е.

GaudeSmus
Това е стара студентска песен, създадена през XIII в. и разпространена най-
напред в университетския център Хайделберг. Текстът е дело на Кристиан Вилхелм
Киндлебен, немски теолог и поет, и е издаден за първи път през 1781 г. в Хале. Ав­
тор на музиката е фламандският композитор Йохан Окенхайм (XV в.). Днес песента
Gaudeamus е известна като химн на студентите по света.

12 Пир I (319-272 г. пр.н.е.), цар на Епир и родственик на Александър Велики. Води много­
бройни войни, включително и срещу Рим в Южна Италия. Въпреки известни военни успе­
хи търпи толкова големи загуби, че трябва да моли победените за мир. Името му е станало
нарицателно за скъпоструваща победа - „пирова победа“.
13 Близо до днешния гр. Сасоферато, югоизточно от Анкона.
 post lo-cun-daw itm M u-w n postnwte-sram seo&Muiam

i- Ai j j - j ; j>j
nos t e - t o e ;b i t lu t-m u s г к ш й а - О в ^ ш i h j * i w »

Gaudeamus igitur, Нека да се веселим,

Iuvenes dum sumus! докато сме млади!
Post iucun dam iuventutem, След веселата младост,
Post molestam senecffitem след тягостната старост
Nos habebit humus! пръстта ще ни погълне.

Vita nostra brevis est, Животът ни е кратък,

Brevi ftnietur; скоро ще отмине;
Venit mors velociter, смъртта идва бързо,
Rapit nos atrociter, безмилостно ни грабва,
Nemini parcetur. за никого пощада.

Vivat Academia! Да живее Академията!

Vivant professores! Да живеят преподавателите!
Vivat membrum quodlibet! Да живее всеки член!
Vivant membra quaelibet! Всички да живеят!
Semper sint in flore! Завинаги да пребъдат!

Vivant omnes virgines Да живеят всички девойки,

Graciles, formosae! стройни и красиви!
Vivant et mulieres Да живеят и жените,
Tenerae, amabiles, нежни, обичливи,
Bonae, laboriosae! добри и работливи!

Vivat et Respublica Да живее и държавата,

Et qui illam regit! и този, който я управлява!
Vivat nostra Civitas, Да живее нашето общество,
Maecenatum caritas, щедростта на меценатите,
Quae nos hie protegit. която тук ни защитава.

Pereat tristitia! Да изчезне тъгата

 Pereant osores! и тези, които ни мразят!
Pereat diabolus, Да изчезне дяволът
Quivis antiburschius и всеки враг на студентите,
Atque irrisores! и всички присмехулници!

Sententiae

Divide et irnpera! Разделяй и владей!54

Festina lente! (Светоний, „Август“, 25) Бързай бавно!
Scio me nihil scire (Сократ). Аз знам, че нищо не знам.
Veni, vidi, vici (Светоний, „Цезар“, 37). Дойдох, видях, победих.
Vivere est militare (Сенека, „Писма“, 96). Животът е борба.

Т Е М А III

1. Съществително име (Nomen substantwum). Граматични категории

на името
2. Склонения (Declinationes). Основни форми на съществителното име
3. Първо склонение (Declinatioprima)
4. Имената от първо склонение в романските езици
5. Основни правила при превод от латински език
6. Синтаксис. Функции на именителен и винителен падеж
Упражнения

1. СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ (NOMEN SUBSTANTlVUM).

ГРАМАТИЧНИ КАТЕГОРИИ НА ИМЕТО

Съществителното име е дума, която означава лице, предмет, явление,

свойство или качество. Според значението си съществителните биват:
N om ina concreta - означават конкретен предмет или лице. Разделят
се на:
. a) nomina appelatlva - ■съществителни нарицателни: homo (човек), animal
(животно), mons (планина);
Ъ) nomina propria - съществителни собствени: Caesar (Цезар), Roma
(Рим), Tiberis (Тибър);

14 Фразата е от ново време и принадлежи или на френския писател Проспер Мериме (1803-
1870), или на Николо Макиавели, италиански философ и писател (1469-1527).

37
 c) nomina collectlva - събирателни съществителни, изразяващи съвкуп­
ност от лица или предмети: populus (народ), legio (легион), grex (стадо).
Nomina abstracta - означават отвлечени, нематериални понятия и явле­
ния: libertas (свобода), amicitia (приятелство), rumor (шум).

Граматични категории на името

1. Род (Genus) - в латинския език, както и в българския, има три рода:

mascullnum (m) - мъжки род
feminlnum (f) - женски род
neutrum (п) - среден род
Родът на имената бива естествен, според пола (vir т - мъж; femina / ~
жена, pater т - б ащ а), и граматичен, според окончанието (campus т - поле,
silva/ - гора).

Забележки:
1. Названията на ветрове и реки са от мъжки род, защото римляните са ги
смятали за същества от мъжки пол.
2. Названията на дървета са от женски род.
3. Всички несклоняеми думи са от среден род.

2. Число (Numerus) - името има две числа:

Singularis - единствено число
Pluralis —множествено число
3. Падеж (Casus)
Граматичната категория падеж изразява отношението на името към дру­
ги думи в словосъчетание или в изречение. В аналитичните езици такива
отношения се изразяват чрез предлози, докато в синтетичните (какъвто е
латинският) това става чрез падежните окончания. В латинския език има
шест падежа. Техните имена са калки от старогръцки, както е при повечето
граматични термини:
NominatTvus - именителен падеж
Genitlvus - родителев падеж
. Datlvus - дателен падеж
; AccusatTvus - винителен падеж
Ablatlvus - аблатив
Vocatlvus - звателен падеж
Дадежите имат сложен комплекс от значения. Genitlvus и Datlvus, най-
общо казано, изразяват абстрактни отношения. Употребяват се без предлог
и се наричат „граматични“ или „логико-граматични“ падежи. Обединени­
те в Ablatlvus индоевропейски падежи ablatlvus, locatlvus и instrumentalis са
конкретни и се свързват и с предлог.

38
 2. СКЛОНЕНИЯ (DECLINATIONES). ОСНОВНИ ФОРМИ
НА СЪЩЕСТВИТЕЛНОТО ИМЕ

Промяната на едно име по падеж и число се нарича склонение (Declinatio).

Всяка падежна форма се състои от основа и окончание:
- основа - устойчивата част от името, която се запазва във всички паде­
жи; понякога в основата настъпват известни фонетични промени;
- окончание - променливата част от името, която характеризира кон­
кретната падежна форма.

Забележка: Основата откриваме практически, като от формата за Gen. pi.

махнем окончанието (-rum за I, II и Vскл., -ит за IVи Vскл.).

Съществителните в латинския език са разпределени в пет склонения в

зависимост от крайния звук на тяхната основа.

Склонение Nom . sg. Gen. pi. Основа

I а- скл. stella stella-rum stella-
II о- скл. amicus amico-rum amico-
1П съгл. скл. dux duc-um duc-
i- скл. mare man-um man-
IV и- скл. exercitus exercitu-um exercitu-
V е- скл. facies facie-rum facie-

Основни форми на съществителното име

Всяко съществително се дава в речника с три основни (речникови) фор­

ми:
Nominafivus singularis - пълната форма, която е информационен носител
на значението на името.
Окончание за Genitlvus singularis - показател за склонението на името.
Род - необходим за правилното съгласуване на името с останалите думи
в изречението.

Склонение Окончание за Gen. sg. Основни форми

I -ae terra, ae f
II -i discipulus, i m
1П -is tempus, oris n
' IV -us usus, us m
V -ei materies, ei f

39
 3. ПЪРВО СКЛОНЕНИЕ (DECLINATIO PRIMA)

Първо склонение включва съществителни имена от женски род с основа

на -а (затова се нарича „а-склонение“).
Основни (речникови) форми:
Nom. sg. -a
Gen. sg. -ae
Stella, ae f - звезда silva, ae f - гора
rosa, ae f - р о з а via, viae f - път

Образци за I склонение:

Sg. PI. Sg. PI.

Nom. rosa rosae via viae
Gen. rosae rosarum viae viarum
Dat. rosae rosis viae viis
Acc. rosam rosas viam vias
Abl. rosa rosis via viis
Voc. rosa rosae via viae

Забележки:
1. Имената на лица от мъжки пол по първо склонение са от мъжки род:
agricola, а е т - земеделец incola, ает —жител
scriba, а е т - писар perfuga, а е т - беглец
poeta, ает —поет Persa, ает -персиец
nauta, ае т - моряк Sulla, ает - Сула
2. В израза pater familias (баща на фамилия) е запазено старото окончание за
Gen. sg. -as. Среща се и вариантът pater familiae.
3. Съществителните filia (дъщеря), dea (богиня), liberta (освободена робиня)
в Dat. и Abl pi. се явяват във формите filiabus, deabus, libertabus, когато са упо­
требени заедно с имената от мъжки род filius (син), deus (бог), libertus (освободен
po6):filiis et filiabus (на/за синове и дъщери), deis et deabus (на/за богове и богини).

4. ИМЕНАТА ОТ ПЪРВО СКЛОНЕНИЕ В РОМАНСКИТЕ ЕЗИЦИ

В народния латински език формите за Nom. sg. и Acc. sg. са се изравни­

ли поради изпадането на крайното -ш в Acc. sg. Така на практика имената от
I. склонение преминават в романските езици с номинативната си форма:

Лат. Ф р. И тал. Исп. Порт.

terra terre terra tierra terra
 За множествено число част от романските езици ползват формата за
Acc. pi. (-as), а други - за Nora. pi. (-ае > е):

Лат. Фр. И тал. Исп. Порт.

Nom. pi. terrae terre
Acc. pi. terras terres tierras terras

5. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ПРИ ПРЕВОД

ОТ ЛАТИНСКИ ЕЗИК

При превод от латински език особено значение има прецизният синтак­

тичен разбор на изречението и спазването на определена логическа последо­
вателност. Тъй като латинският език е флексивен, т.е. синтактичните връзки
между думите се изразяват чрез окончанията (лични, падежни, родови), сло-
воредъх е относително свободен, но все пак има някои закономерности:
Подлогът се поставя в именителен падеж и обикновено групата на под­
лога се намира в началото на изречението, а групата на сказуемото - в края.
Допълненията и обстоятелствените пояснения предхождат сказуемото.
Прякото допълнение се поставя във винителен падеж и стои по-близо до
сказуемото от непрякото.
Съгласуваното определение се изразява с прилагателно име и стои след
определяемото, а несъгласуваното - пред него.
Преводът се осъществява на няколко стъпки:
Напр. Stellae nautis viam m onstrant.
1. Задължително се започва от сказуемото (независимо от факта, че то
обикновено стои в края на изречението!).
—* monstrant'. р. 3, PI., Ind. praes. act. от глагола monstro, are (показвам).
Превод: „показват“.
2. Търси се подлогът - форма за Nominatlvus (обикновено той стои в
началото на изречението или пък се подразбира от глаголното окончание).
—►stellae'. Nom. pi. от съществителното Stella, ae f (звезда). Превод:
„Звездите показват.“
3. В: зависимост от вида на сказуемото се търсят допълнения (преки при
преходни глаголи, непреки - при непреходни) и/или различни обстоятел­
ствени пояснения, обикновено в аблатив. В конкретния случай сказуемото
се свързва с пряко допълнение:
- показват какво? —►viam: Acc. sg. от съществителното via, ae f (път).
Превод: „Звездите показват пътя.“, и с непряко допълнение:
- показват на кого? —> nautis: Dat. pi. от съществителното nauta, ae m
(моряк). Превод: „Звездите показват пътя на моряците.“
 4. Когато в изречението има и определения, трябва внимателно да се
предени към коя дума се отнасят. Съгласуваните определения са в същия
род, число и падеж като определяемото, а несъгласуваните са в GenitTvus,
независимо от формата на определяемото.
5. При предложни изрази, които се свързват с винителен падеж или с
аблатив, задължително се проверява в речника с кой от тези два падежа се
свързва конкретният предлог,

6. СИНТАКСИС. ФУНКЦИИ НА ИМЕНИТЕЛЕН И ВИНИТЕЛЕН ПАДЕЖ

Двоен им енителен падеж (NominatTvus duplex)

Двойният именителен падеж (Nominatxvus duplex) се състои от имени­

телен падеж на подлога и именителен падеж на сказуемното име. Двойният
именителен падеж се среща при:
a) спомагателния глагол sum (съм) като копула и при непреходни гла­
голи като: fio, evado, existo - ставам; videor -изглеждам, nascor - раждам се;
raaneo, permaneo, аррагео - оставам, трая, появявам се; morior, регео - уми­
рам, загивам.
Melior et levior fis accedente senecta? Ти ставаш ли по-добър и по-благ с
настъпването на старостта?
Nemo nascitur dives. Никой не се ражда богат.

b ) преходни глаголи в страдателен залог със значение „наричам се, назо­

вавам се за“ —appellor, nominor, dicor, vocor; „смятам се за“ - ducor, existimor,
numeror, putor, habeor; „назначавам се, избирам се за“ - creor, legor, eligor,
dicor.
Atque haec ii loquuntur, qui quondam propter levitatem populares habebantur.
И тези неща ги говориха хора, които поради изменчивостта си бяха смя­
тани за популари.
Adulescentes mane inventi sunt mortui. Н а сутринта младежите били на­
мерени мъртви.

Двоен вини телен падеж (Accusativus duplex)

Двойният винителен падеж (Accusativus duplex) се състои от два вини-

телни падежа с различна синтактична служба при един глагол - винителен
падеж на прякото допълнение и на сказуемното име (Accusativus obiecti et
praedicdti). Среща се при глаголи като:

42
 4. Когато в изречението има и определения, трябва внимателно да се;
прецени към коя дума се отнасят. Съгласуваните определения са в същия
род, число и падеж като определяемото, а несъгласуваните са в Genitlvus,;:
независимо от формата на определяемото. 5
5. При предложни изрази, които се свързват с винителен падеж или с s
аблатив, задължително се проверява в речника с кой от тези два падежа се;
свързва конкретният предлог.

6. СИНТАКСИС. ФУНКЦИИ НА ИМЕНИТЕЛЕН И ВИНИТЕЛЕН ПАДЕЖ

Двоен именителен падеж (Nominafivus duplex)

Двойният именителен падеж (Nominafivus duplex) се състои от имени- -

телен падеж на подлога и именителен падеж на сказуемното име. Двойният;,
именителен падеж се среща при:
a) спомагателния глагол sum (съм) като копула и при непреходни гла-:,
голи като: fio, evado, existo - ставам; videor-изглеждам, nascor - раждам се; -
maneo, permaneo, appareo - оставам, трая, появявам се; morior, регео - уми- ■
рам, загивам. $
Melior et levior fis accedente senecta? Ти ставаш ли по-добър и по-благ сй
настъпването на старостта?
Nemo nascitur dives. Никой не се ражда богат.

b)преходни глаголи в страдателен залог със значение „наричам се, назо­

вавам се за“ - appellor, nominor, dicor, vocor; „смятам се за“ - ducor, existimor,'
numeror, putor, habeor; „назначавам се, избирам се за“ - creor, legor, eligor,
dicor.
Atque haec ii loquuntur, qui quondam propter levitatem populares habebantur ?
И тези неща ги говориха хора, които поради изменчивостта си бяха смя- ’
тани за популари. -
Adulescentes mane inventi sunt mortui. На сутринта младежите били на- ■
мерени мъртви.

Двоен винителен падеж (Accusativus duplex)

Двойният винителен падеж (Accusativus duplex) се състои от два вини-

телни падежа с различна синтактична служба при един глагол - винителен;
падеж на прякото допълнение и на сказуемното име (Accusativus obiecti et
praedicati). Среща се при глаголи като:

42
- facio, efficio, reddo - „правя някого някакъв“
- appello, nomrno, voco, dico - „наричам някого някакъв“
- creo, eligo, delTgo, declaro, designo, lego, iubeo, constituo - „избирам, опреде­
лям, назначавам някого за някакъв“
- puto, existfmo, arbftror, censeo, duco, iudico, numero, sentio - „мисля, смятам,
преценявам, броя, чувствам, някого за (като) някакъв“
- do, tribuo, attribuo, addo, adiungo, accipio - „давам, отдавам, присъединя­
вам, приемам някого (като) някакъв“
- invenio, reperio - „откривам, намирам някого за някакъв“
Is me heredem fecit. Той ме направи наследник.
Homines caecos reddit cupiditas. Страстта прави хората слепи.
Rhodius Diagoras nobilis uno die duo suos filios victores Olympiae vidit.
Знатният родосец Диагор видял в един и същ ден двама свои синове
олимпийски победители.

У праж нения

1. По ф орм ата за Gen, sg. определете склонението на същ ествител­

ните имена:
lupi domini aurorae
regmae fructus moris
diei animalis medici
lucis spei sensus
agricolae libertatis silvae

2. Склонете в единствено и множествено число изразите:

dea clara; terra magna; statua pulchra; arnica bona.

■ NB! Формите за ж. p. на прилагателните имена се скланят като съществителни­

те имена от I склонение.

3. О пределете падеж а и числото н а формите:

linguas patriam memoria
dearum in silvis familias
victoriae ab ora nautis

4. П реведете на български език:

1. Experientia docet. 2. Amicitia vitam omat. 3. Non modo aquam silvasque, sed
etiam patriae linguam amamus. 4. Nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia
sua15. 5. Horae volant. 6. Terra agricolae placet, nautae aqua. 7. Puellae casam

15 Луций Аней Сенека. Писма, 66.

43
rosis omant. 8. Et sub terra bestiae vivunt. 9. Natura nihil sine causa gignit. 10.
Pecuniae imperare oportet, non servlre. 11. Aquilam volare doces. 12. Haud
semper errat fama. 13. Nulla avaritia sine poena est. 14. Ibi semper est victoria,
ubi concordia est. 15. O Luna, reglna stellarum, da gloriam Romae!

D e Sicilia antiqua
Sicilia magna insula Europae est, inter Italiam et Africam sita. Incolae Siciliae
agricolae et nautae sunt. Aricolae arant et terram colunt, nautae navigant. Sicilia
uvis clara est. In oris Siciliae multae coloniae Graeciae sunt. Non procul ab ora
Siciliae est Aetna.

De Diana et Minerva
Diana et Minerva magnae et clarae deae sunt. Diana dea silvarum, praeterea dea
lunae est. Dea sagittas habet. Sagittis bestias silvae necat. Minerva dea pugnarum
est. M inerva hasta pugnat. M inerva quoque sapientiae dea est et litteras amat.
Feminae Romanae dearum iram timent. Itaque saepe deas orant et aras rosarum
coronis omant. In Italia multas dearum statuas marmoreas etiamnunc videmus.

5. Допълнете липсващите окончания на формите и преведете изре­

ченията:
Natura rosas spin_ armat. (spina, ae f - бодил)
Historia est magistra vit_. (vita, ae f - живот)
Aquila non captat musc_, (musca, ae f - муха)
Pro patri_ pugnamus. (patria, ae f - родина)

6. Посочете съответствията на дадените съществителни в познати­

те ви романски езици:
Stella; aqua; capra; herba; gloria; lingua; vita; victoria.

Тест

Посочете верния отговор:

1. Показател за склонението е окончанието на формата за:
a) Nom. sg. b) Nom. pi. c) Gen. sg,
; 2. Съществително от първо склонение е:
a) gloria b) maria с) animalia
3. Съществително име от мъжки род е:
а) ага b) insula с) incola
4. Падежът на прякото допълнение е:
■a) GenitTvus b) Accusatlvus с) Datlvus
5. Несъгласувано определение има в израза:
a) rosae pulchrae b) rosae feminae c) rosa pulchra

44
 6. Формата за Abl. pi. съвпада с формата за:
a) Dat. pi. b) Gen. pi. c) Nom. pi.
7. Форма за Nom. pi. е:
a) stellas b) stellis c) stellae
8. Предлогът in изисква:
a) Acc. b) Abl. c) Acc. и Abl.
9. Формата dearum е за:
a) Gen. sg. b) Gen. pi. c) Dat. pi.
10. Грешка има в израза:
a) pater familiis b) pater familias c) pater familiae

Aliquid plus

За римските царе

За първи римски цар се смята Ромул, легендарен основател на Рим. Според

преданието денят на издигането на градските стени на хълма Палатин бил 21 април
753 г. пр.н.е. Ромул разделил гражданите на патриции и плебеи, създал войска и по­
ложил основите на римското могъщество. Втори цар на Рим станал сабинецът Нума
Помпилий (715-673 г. пр.н.е.), който учредил култовете към боговете, жречески-
те и занаятчийските колегии. Наследил го войнственият Тул Хостилий (673-640 г.
пр.н.е.). Той разрушил Алба Лонга, подчинил град Вей, водил множество войни със
съседни градове. След него управлявал Анк Марций (640-616 г. пр.н.е.). Воювал
успешно с латини, волски и сабини; присъединил към града хълмовете Авентин и
Яникул, построил pons Sublicius (най-стария мост на дървени подпори на река Ти-
бър) и пристанището на река Тибър Остия.
Петиятримски цар бил Тарквиний Стари (616-578 г. пр.н.е.), родом отЕтрурия.
По време на неговото царуване били изградени забележителни съоръжения —Circus
maximus (Големият цирк), храмът на Юпитер Капитолийски, Cloaca Maxima (Голе­
мият отводнителен канал). След убийството на Тарквиний престола заел неговият
зет Сервий Тулий (578-534 г. пр.н.е.). Той бил почитан като велик реформатор и
благодетел на народа. На Сервий Тулий се приписва въвеждането на ценза и органи­
зацията на териториалните триби. Цензът делял гражданите на имуществени класи,
които съставяли войската и народните събрания (центуриатните комиции). Конни­
ците, най-богатите и знатни граждани, съставяли 18 центурии. Във войската те се
сражавали на коне, имуществото им позволявало да си купят подходящо въоръже­
ние. После следвали 90 центурии от 4 имуществени класи, които по време на война
били тежко и леко въоръжена пехота. Към тях се прибавяли по 2 центурии тръбачи
й занаятчии, като последна била центурията на бедните, на пролетариите, които не
влизали в армията, тъй като не можели да се снабдят с оръжие. В Народното събра­
ние всяка центурия имала един глас, решение се взимало, когато за него гласували
мнозинството центурии. Самите римляни оценявали реформата на Сервий Тулий

45
като демократична, защото давала възможност човек да се издигне дори и без да
е от знатен род, с талант и труд, и като натрупа състояние, да премине в по-висок
имуществен клас. Тази реформа отслабила влиянието на благородническите родове.
Освен това Сервий Тулий разделил народа на триби - териториален и избирателен
окръг, имащ един глас в трибутните комиции. Цялата римска територия била разде­
лена на 4 градски и 17 селски триби. С това родовата организация отстъпила пред
териториалната. Впоследствие в процеса на завоюване на Италия от Рим техният
брой нараснал на 35 (към 241 г. пр.н.е.). Дейността на Сервий Тулий получила под­
крепата на плебса, но предизвикала ненавистта на сенаторите, които организирали
заговор и го убили. Зет му и негов приемник Тарквиний, наречен Горди, продължил
политиката на Сервий. Той се стремял да развива занаятите, търговията и строител­
ството, допълнил сената с представители на по-малко знатни родове. Заради дес-
потичността и жестокостта му бил свален от власт и прокуден от града през 509 г.
пр.н.е. Съществувалото 244 години царско управление било заменено от римската
република (res publica Romana). Първите консули за 509 г. пр.н.е. били Луций Юний
Брут и Публий Валерий Попликола.

Sententiae
Alpha et omega. Алфа и омега, т.е. началото и краят.
Aquilam volare doces. Учиш орела да лети,
Fortuna caeca est (Цицерон, „За приятелството", XV, 54). Съдбата е сляпа.
Scientia estpotentia. Знанието е сила.
Sub rosa. Под „роза“, т.е. тайно (защото розата е била символ на мълчанието).
Terra incognita. Непозната земя (употребява се за неизследвана област в науката).

46
 ТЕМ А IV

1. Второ склонение (Declinatio secunda)

2. Имената от второ склонение в романските езици
3. Прилагателни имена до първо и второ склонение (Adiectlva
I - U declinationis). Минало страдателно причастие (Participium
perfecti passlvi)
4. Притежателни местоимения (Pronomina possessiva)
5. Синтаксис. Функции на родителен падеж (Genitivus)
Упражнения

1. ВТОРО СКЛОНЕНИЕ (DECLINATIO SECUNDA)

Второ склонение включва съществителни имена от мъжки и среден род

с основа на -о (о- склонение).
Основни (речникови) форми:
Nom. sg. m -us dominus (господар)
-er ager (нива)
-ir vir (мъж)
n -um stadium (усърдие, учение)
Gen. sg. -i
dominus, i m studium, ii n
ager, agri m bellum, i n
vir, viri m

Образци за II склонение:

Singularis Pluraiis
m m n m m n
Nom. dominus ager studium domini agri studia
Gen. domini agri studii dom inorum agrorum studiorum
Dat. domino agro studio dominis agris studiis
Acc. dominum agrum studium dominos agros studia
Abl. domino agrfl studio dominis agris studiis
Voc. domine ager studium domini agri studia

Забележки:
1. Особености за рода имат следните имена:
а) названията на дървета - женски род
 pirns, if (бор) populus, if (топола)
fagus, if (бук) malus, if (ябълка)
b) няколко имена, предимно от гръцки произход —женски род
methodus, if (метод) dialectus, if (говор)
crystallus, if (кристал) humus, if (пръст)
atomus, if (атом) alvus, if (корем)
c) три съществителни c окончание -us в Nom. sg. са от среден pod:
pelagus, i n (море)
virus, n (отрова)
vulgus, i n (тълпа)
2. Шест съществителни имена с окончание -ег в Nom. sg. запазват гласната
е във всички падежи, защото тя принадлежи на основата. При останалите е е
вмъкнато само в Nom./Voc. sg. за улесняване на изговора (епентетично е):
puer, eri т (момче) vesper, eri т (вечер)
gener, eri т (зет) adulter, eri т (прелюбодеец)
socer, eri т (тъст, свекър) Lucifer, eri т (Зорница)
3. Само имената от мъжки род на -us имат отделна форма за Vocativus в
ед.ч. При всички останали имена и склонения формата за звателен падеж съвпада
с номинативната и по тази причина няма да бъде включена в парадигмата.
4. При имената от среден род във всички склонения формите за Nom. и Асс.
съвпадат, като в мн. ч. окончанието в тези два падежа е -а, както в старогръцки
и в български, срв. дете деца, небе-небеса.

2. ИМЕНАТА ОТ ВТОРО СКЛОНЕНИЕ В РОМАНСКИТЕ ЕЗИЦИ

Имената от среден род по второ склонение в народния латински език са

преминавали в мъжки род по второ склонение, а в някои случаи през форма­
та за множествено число - в женски род по първо склонение (лат. folium -
лист, PI. folia —» фр. feuille f. ит. foglia f, порт. folha f). Впоследствие от
формите за мъжки или женски род в Acc. sg. (след изпадане на крайното -га)
те са преминали в романските езици.

Лат. Фр. Итал. Исп. Порт.

amicus ami amico j amigo amigo

За множествено число френски, испански, португалски използват фор­

мата за Acc. pl.(-os), а италиански - за Nom. pi. (-i):

Лат. Фр. Итал. Исп. Порт.

Nom. pi. amTci | amici
Acc. pi. amlcos | amis amigos amigos
 3. ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА ПО ПЪРВО И ВТОРО СКЛОНЕНИЕ
(ADIECTIVAI-IIDECLINATIONIS). МИНАЛО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ
(PARTICIPIUMPERFECTI PASSIVI)

Прилагателното име означава признак на предмет, То се съгласува със

съществителното, към което се отнася, и съответно се изменя по род, число
и падеж. В латински език има две големи групи прилагателни имена:
по I—II склонение
по III склонение
Прилагателните имена по I—II склонение имат три форми за трите рода.
Формата за женски род се скланя като съществителните имена по първо скло­
нение, а формите за мъжки и среден род - като тези по второ склонение,
м.р. -us, -er longus (дълъг), pulcher (красив)
ж.р. -a longa, pulchra
cp.p. -um longum, pulchrum

Sg. m / n PI m / n
Nom. longus longa longum longi longae longa
Gen. longi longae longi longorum longarum longorum
Dat. longo longae longo longis longis longis
Acc. longum longam longum longos longas longa
Abl. longo longa longo longis longis longis

Основни (речникови) форми

В речниците прилагателните се записват с трите си форми - longus, а,

um или longus 3.

NB! При прилагателните имена, чиято форма за м. р. завършва на -ег, в речника

се посочва дали тласната е се запазва в останалите форми, или не:
pulcher, chra, chnim, но liber, era, erum.

: Гласната е принадлежи към основата и се запазва във всички форми при

следните прилагателни:
a) asper, бга, erum (грапав, труден) miser, era, erum (нещастен)
lacer, era, erum (разкъсан) prosper, era, erum (щастлив)
liber, gra, erum (свободен) tener, Sra, erum (нежен)
b) при сложните прилагателни, съдържащи като втора съставна част
глаголните основи -fer или -ger:
armiger, era, erum (въоръжен) fructiger, era, erum (плодоносен)
florifer, era, 6mm (цветоносен) somnifer, era, erum (сънотворен)

49
 Минало страдателно причастие (Participium perfecti passlvi)
Причастието е отглаголно прилагателно име. То притежава глаголните
категории залог и време и именните категории род и падеж.
Миналото страдателно причастие (Participium perfecti passlvi) има три
форми за трите рода (m -us, f -a, n -um) и се скланя като прилагателните
имена по първо и второ склонение:
amatus, amata, amatum (amo 1) - обичан, a, o
monitus, monita, monitum (moneo, monui, monitus 2) - съветван, a, o
lectus, lecta, lectum (lego, legi, lectus 3) ~ четен, a, o
audltus, audita, auditum (audio 4) - слушан / чут, a, o

Забележка: Миналото страдателно причастие се смята за трета основна

форма на глагола и се дава в речника.

4. ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ (PRONOMNA POSSESSIVA)

Притежателните местоимения имат три форми за трите рода и се скла­

нят като прилагателните имена по първо и второ склонение:
meus, mea, meum - мой, моя, мое
tuus, tua, tuum - твой, твоя, твое
noster, nostra, nostrum - наш, наша, наше
vester, vestra, vestrum - ваш, ваша, ваше
suus, sua, suum - свой, своя, свое; негов, негова, негово

NB! Voc.sg. на meus - mi: Mi ffli! (Сине мой!)

Sg. m / n PI. m / n
Nom. meus mea meum mei meae mea
Gen. mei meae mei meorum mearum meorum
Dat. meo meae meo meis meis meis
Acc. meum meam meum meos meas mea
Abl. meo mea meo meis meis meis

5, СИНТАКСИС. ФУНКЦИИ НА РОДИТЕЛНИЯ ПАДЕЖ (GENITlVUS)

Родителният падеж изразява предимно атрибутивни отношения в из­

речението, т.е. връзката между две имена. Родителен падеж на цялото
(Genittvus partifivus) означава цялото, от което се отделя една част. Родител­
ният падеж представлява несъгласувано определение.

50
 Gallorum omnium fortissimi sunt Belgae. От всички гали най-силни са
белгите.
plerique oratorum nostrorum - повечето от нашите оратори
Sicilia prima omnium provincia est appellata. Сицилия първа от всички е
наречена провинция.

Родителен падеж за количество (Genifivus quantitatis)

Използва се при съществителни имена и местоимения, за да изрази оп­

ределени количествени измерения,
montes auri - планини от злато
flumina lactis - реки от мляко
Среща се и при nomina collectlva: multitudo hominum - множество хора.

Родителен падеж за притеж ание (Geniffvus possessTvus)

Този падеж означава лице или предмет, на които нещо принадлежи.

Употребява се атрибутивно и предикативно.
Domus regis - царски дворец
Myronis statua - статуя на Мирон
Horati carmina - стихотворения на Хораций

У праж нения

1. С клонете в единствено и множествено число изразите:

amicus noster; discipulus bonus; oppidum Romanum; poeta clarus; templum
antiquum.

2. Определете падеж а и числото на словосъчетанията. Посочете

ф ормите им за Nom. sg.:
patriam caram magistris severis
monumenta clara librorum meorum
incolae Romani populos magnos

3. П реведете н а б ъ л гарски език:

1. .Lupus capillos mutat, non animum, 2. Inter dominum et servum nulla amicitia
est16. 3. Parva scintilla saepe magnum incendium excitat. 4. Caesar oppidum
occupat et ibi praesidium collocat. 5. Medici causas morborum invenire debent.

16 Квинт Курций Руф, История на Александър Велики, VII, 8.

51
6. N onm uri, sed viri sunt praesidium oppidorum. 7. Marcus Tullius Cicero clarus
vir Romanus est, 8. Cicero ArpTnum, oppidum in Latio situm, valde araat, nam ibi
natus est. 9. Copia amlcos parat, inopia probat. 10. Aliena vitia in oculis habemus,
a tergo nostra sunt. 11. Aetem a est clarorum virorum memoria. 12. Eloquentia
movet animos nostros. 13. Saepe est etiam sub pallio sordido sapientia. 14. Nauta
bonus ventum non timet. 15. Inter arma tacent Musae. 16. Bonis nocet, qui malis
parcit. 17. Verba volant, scripta manent. 18. Ex lingua stulta veniunt incommoda
multa.

D e fabulis poetarum antiquorum

Saepe fabulas poetarum antiquorum legimus. In fabulis poetae antlqui de natiira
narrant. Fabulae anffquae scientias veras de natura etpersonis etsi non dant, tamen
bene vitam et studia populorum antiquorum monstrant. Libenter legimus fabulas
et narramus liberis nostris.

De Capitolid
Cuncti Romani Capitolium colunt. Ibi templum magnificum summi dei est.
Templum tres cellas habet. Mediam cellam Iuppiter Optimus Maximus obtmet.
Reliquas - Iuno, regma coeli et Minerva, dea sapientiae. A foro Romani piis animis
Capitolium ascendunt et summo deo quotannis taurum album immolant. Nam
Iuppiter Romanos multis et malis periculis liberat. Multi poetae clari templum
summi dei celebrant.

4. Поставете думите в скоби в нужния падеж и преведете изречени­

ята:
In Capitolio templum magnificum (summus) dei est.
Magister discipulis (suus) fabulam narrat.
In (multus) oppidis Italiae monumenta (clarus) sunt.
Romani (pius) animo Capitolium ascendunt.

5. Посочете съответствията на дадените съществителни в познатите

ви романски езици: campus; vinum; murus; liber; caelum.

Тест

Посочете верния отговор:

1. Второ склонение включва имена с основа на:
а) а Ь) о с) е
2. От женски род е съществителното:
a) pogta b) oppidum с) humus
 3. Формите за Nom. и Acc. съвпадат при имената от:
а) м. р. Ъ) ср, р. с) ж. р.
4. Тласната е се запазва във всички форми в съществителното:
a) puer b) liber с) magister
5. Форма за Nom. pi. е:
a) praemia b) gloria с) concordia
6. Формата m onum enti е за:
a) Nom. pi. b) Dat. sg. с) Gen. sg.
7. Прилагателното име се мени по:
а) лице и число Ь) време и залог с) род и падеж
8. Грешка има в израза:
a) agricola bonus b) pelagus profundus c) terra nostra
9. М иналото страдателно причастие в Nom. sg. има:
а) три форми b) две форми с) една форма
10. П ритеж ателните м естоимения се скланят по:
a) III склонение b) IV склонение с) I-П склонение

A liquid plus

Пунически войни17
Повод за Първата пуническа война (264—241 г. пр.н.е.) била молбата на мамер-
тинците18 за помощ срещу сиракузкия цар Хиерон. След дебаркирането на римската
войска Хиерон се съюзил с Рим. Рим завладял Източна Сицилия и град Агригент
през 261 г. пр.н.е. През 260 г. пр.н.е. в морска битка край нос Миле римляните побе­
дили картагенците с кораби, построени по модела на заседнала край брега пуниче­
ска пентера, петвеслов кораб. С използването на абордажния мост тактиката на су­
хопътните действия се пренесла и върху морските сражения. През 256 г. пр.н.е. нова
морска победа на римляните край нос Екном дала възможност римляните да дебар-
кират в Африка. Римските войски достигнали Картаген и градът помолил за мир, но
отхвърлил суровите условия на Рим. През 255 г. пр.н.е. в битка край Тунес, сега гр.
Тунис, картагенците, предвождани от спартанския наемник Ксантип, с помощта на
конница и слонове разбили римската войска. Римският флот със спасените останки
от войската бил унищожен от морска буря. Римляните се отказали от морска война,
но завладели Сицилия до градовете с картагенски гарнизони - Лилибей, Дрепан и
Ерикс. През 250 г. пр.н.е. римляните построили нов флот, който през същата годи­
на победил картагенския при Панорм. След дългогодишна и изтощителна локална
война с Хамилкар Барка римските граждани финансирали с лични средства създава­
нето на нов флот от 200 петвеслови кораба. През 241 г, пр.н.е. Рим спечелил голяма
морска победа при Егатските острови. Стигнало се до мир. Картаген се отказал от

17 Римляните наричали картагенците пуни - poeni.

18 Мамертинци, букв. синове на Марс, кампански наемни войници.

53
Сицилия, която станала първата римска провинция и се задължила да изплаща еже­
годно 3200 таланта за срок от 10 години. След наемническите и либийски бунтове
срещу Картаген сардински наемници помолили за помощ от Рим, който отново обя­
вил война на Картаген през 238 г. пр.н.е. и принудил съперника си да му отстъпи
Сардиния, която от 227 г. пр.н.е. била обединена със също отнетата от Картаген
Корсика, както и да заплати още 1200 таланта. Тиренско море станало Mare nostrum
за римляните. През 239-228 г. пр.н.е. римският флот разгромил илирийските пира­
ти. йлирийската царица Тевта трябвало да плаща контрибуция. През 219 г. пр.н.е.
илирийското крайбрежие попаднало под римско господство. През 222 г. пр.н.е. кел-
тите нападнали Рим, но били победени при Кластидий, а впоследствие бил завзет
и гр. Медиолан19, столица на келтските инсубри. Били създадени новите колонии
Плаценция, Кремона и Мутина20 и бил построен Виа Фламиния. През 237 г. пр.н.е. с
идването на власт на Баркидите започнала преориентация на картагенската полити­
ка. Картаген завладял Испания като компенсация за Сардиния, Корсика и Сицилия.
През 236 г. пр.н.е. сложили ръка на рудодобива в Югоизточна Испания - Сиера
Морена, което улеснило изплащането на последната вноска от контрибуцията към
Рим - 231 г. пр.н.е.
През 219 г. пр.н.е. избухнал нов римско-картагенски конфликт заради Сагунт,
който въпреки интервенцията на Рим бил обсаден и завзет от Ханибал. Рим поискал
освобождаване на Сагунт и екстрадиция на Ханибал, но Картаген отказал и Рим
обявил война - Втора пуническа война (218-201 г. пр.н.е.). Ханибал направил нещо
невиждано и нечувано дотогава. Той преминал Пиренеите и Алпите с 50 000 пехо­
тинци, 9000 конници и 37 бойни слона, като по време на похода му отделни галски
народи се присъединили към него. Сражения с големи загуби намалили числеността
на войската след идването й в Северна Италия до 26 000 души. Хаздрубал, брат на
Ханибал, защитавал Испания с една армия. Консулът Публий Корнелий Сципион
бил разбит от Ханибал през есента на 218 г. пр.н.е, при р. Тицин. Върналият се
от Сицилия консул Тиберий Семпроний Лонг заедно със Сципион загубил битката
при р. Требия през декември 218 г. През 217 г. консулът Гай Фламиний претърпял
поражение при Тразименското езеро и това довело до провъзгласяване на Квинт
Фабий Максим за диктатор. Той приложил тактика на постепенно изтощаване на
противника и си спечелил прякора Мудния. През 216 г. се водила битката при Кана.
Това е най-тежкото поражение в римската история. Картагенската конница обкръ­
жила римската войска, били избити около 50 000 от 86 000 римски войници, бил
убит и консулът Емилий Павел. Капуа и племената самнити, лукани и брутии се
отцепили. Римляните възобновили отбранителната си стратегия на изтощаването.
През 212 г. Ханибал завзел гр. Тарент, което довело до отцепването на гръцките
полиси по южното италийско крайбрежие. Ханибал постигнал победа и при Капуа.
Също през 212 г. Рим се коалирал с Етолийския съюз в борбата срещу Филип V Ма­
кедонски. През 211 г. към съюза се присъединили Елида, Месена и Спарта. Съюзът
получил завладените територии, а римляните - плячката. През 209 г. в коалицията
влязъл и царят на Пергам - Атал I. През 211 г. Капуа била обсадена и превзета

19 Сега Милано.
20 Сега Пиаченца, Кремона, Модена.
от римляните, а нейната територия станала обществена земя. През 202 г, пр.н.е. в
решителна битка в Африка при селището Зама картагенската войска била унищо­
жена, а Ханибал избягал в Хадрумет. Мирният договор между воюващите страни
включвал отказ от Испания, преминаване на Нумидия под властта на Масиниса,
изплащане на репарации от 10 000 таланта в продължение на 50 години, предаване
на бойните кораби с изключение на 10 триери, забрана за водене на войни извън
Африка, а на територията на Африка - само с разрешението на Рим. Победителят
Публий Корнелий Сципион бил удостоен с прозвището Африкански и празнувал
триумф в Рим. Подклажданите от Рим конфликти с африканския цар Масиниса,
който разширил царството си за сметка на Картаген, подтикнали града към неразре­
шена от Рим война. В отговор Рим обявил война на Картаген (Трета пуническа вой­
на —149-146 г. пр.н.е.). Картагенците капитулирали след дебаркирането на двете
римски войски, но отказали да напуснат града и възобновили борбата. Изпратеният
там Публий Корнелий Сципион Емилиан постигнал целта си и през 146 г. пр.н.е.
завладял Картаген, който въпреки неговото застъпничество бил разрушен, а оцеле­
лите му граждани продадени в робство. Картагенската област била преобразувана
в римска провинция Африка. В Рим Сципион Емилиан бил удостоен с прозвище­
то Африкански Млади. По-рано, през 196 г. пр.н.е., Ханибал, който бил избран за
върховен магистрат (суфет) в Картаген, избягал при сирийския цар Антиох III след
искането на Рим за екстрадицията му през 195 г. пр.н.е., а след това при цар Прузий
във Витиния, но римляните отново настоявали за неговата екстрадиция. Ханибал се
самоубил през 183 г. пр.н.е.

Sententiae
Certa amittimus, dum incerta petimus. Изпускаме сигурното, докато се стремим към
несигурното.
Circulus vitiosus. Порочен кръг.
Curriculum vitae. Животоописание (бут. пътят на живота).
De mortuis aut bene, aut nihil (Диоген Лаертски, I, 3). За мъртвите или добро, или
нищо.
Dictum factum (Теренций, „Девойката от Андрос“, 381). Речено-сторено.
Ignorantia non est argumentum (Спиноза, „Етика“, ч. 1). Незнанието не е довод.
Otia dant vitia. Бездействието създава пороци.
Verba movent, exempla trahunt. Думите вълнуват, примерите увличат.

55
 ТЕМ А V

1. Лични местоимения (.Pronomina personalia). Възвратно

местоимение (Pronomen reflexlvum). Местоименни прилагателни
(Adiectlva pronominalia)
2. Личните и притежателните местоимения в романските езици
3. Минало несвършено време, изявително наклонение (Indicatlvus
imperfecti)
4. Глаголи на -io
5. Синтаксис. Функции на родителен падеж - продължение
Упражнения

1. ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ (PRONOMINA PERSONALIA). ВЪЗВРАТНО

МЕСТОИМЕНИЕ (PRON0MENREFLEXIVUM). МЕСТОИМЕННИ
ПРИЛАГАТЕЛНИ (ADIECTlVA PRONOMINALIA)

Лични местоимения (Pronomina personalia).

Възвратно местоимение (Ргопдтеп reflexlvum)

Личните местоимения са четири - за първо и второ лице в единстве­

но и множествено число (ego, tu, nos, vos). За трето лице на двете числа се
използват показателните местоимения. Възвратното местоимение се отнася
само за трето лице на двете числа; за другите лица възвратност се изразява с
косвените падежи на съответното лично местоимение.
Личните местоимения имат свое склонение, наречено прономинално.

Pronomina personalia
Pronomen
Първо Второ Първо Второ лице, reflexivum
лице, Sg. лице, Sg. лице, PI. PL
Nom. ego tu nos vos
Gen. mei tui nostrum vestrum sui
Dat. mihi tibi nobis vobis sibi
Acc. me te nos vos se
Abl. me te nobis vobis se
Забележки:-
1. Предлогът сит +АЬ1 (с) се поставя зад формата наличните и на възврат­
ното местоимение и се пише слято: тесит (с мене), tecum (с тебе), nobiscum (е
нас), vobiscum (с вас), secum (с него; с тях).
\ 2. Личните местоимения в латинскя език обикновено се изпускат, освен кога­
то носят логическото ударение:
Si tu vales, bene est; ego valeo. Добре е, ако ти си здрав; аз съм здрав.
 Местоименни прилагателни (AdiectTva pronominalia)

Девет прилагателни имена по първо и второ склонение имат в Gen. sg.

и Dat. sg. специфичните прономинални окончания (-Ius; -I). По значение те
са близки до някои неопределителни местоимения и затова е прието да се
наричат местоименни прилагателни.

unus una unum един, една, едно

ullus iilla ullum някой, някоя, някое
nullus nulla nullum никой, никоя, никое
solus sola solum сам, сама, само
totus tota t5tum цял, цяла, цяло
alius alia aliud друг, друга, друго
alter altera alterum другият, един от двамата
uter utra utrum кой(то) от двамата
neuter neutra neutrum нито един от двамата

Singularis Pluralis
m / n m f n
Nom. nullus nulla nullum nulli nullae nulla
Gen. nullTus nullorum nullarum nullorum
Dat. null! nullis
Acc. nullum nullam nullum nullos nullas nulla
Abl. null5 nulla nullo nullis

2. ЛИЧНИТЕ И ПРИТЕЖАТЕЛНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ

В РОМАНСКИТЕ ЕЗИЦИ

Латинските лични местоимения са преминали в романските езици не

само с формите си за именителен падеж, но и с някои форми на косвените
падежи (дателен и винителен).

Лат. Фр. Итал. Исп. Порт.

ego je io yo eu
tu tu tu tu tu
nos nous noi nosotros nos
VOS vous V01 vosotros v6s

От формата за Acc. т е са се развили формите moi / me (фр.)\ me / mi

(ит.); me /m i (исп).

57
 В испанския език формите comnigo, contigo - „с мен, с теб“, представля­
ват двойно свързване на местоимението с предлога cum - вероятно когато е
загубен усетът за латински език - букв. *cum mecum, *cum tecum.

Притежателните местоимения в народния латински език са претърпели

сериозни фонетични промени, които са намерили отражение и в романски­
те езици. За формата на притежателното местоимение е имало значение и
положението му в изречението - дали е било под ударение, или е било ен-
клитично.

Лат. Фр. И тал. Исп. Порт.

meus mon mio m io /m i meu
tuus ton tuo tuyo / tu teu
noster notre nostro nuestro nosso
vester votre vostro vuestro vosso

3. МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ, ИЗЯВИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ

(INDICA TIVUS IMPERFECTI)

Образува се от сегашната основа на глагола, към която се прибавя ха-

ракеристиката за време -Ьа и личните окончания за деятелен и страдателен
залог. При глаголите от трето и четвърто спрежение пред характеристиката
се поставя 5. Личното окончание за 1 л., ед. ч. в деятелен/страдателен залог
за историческите времена е -ш /-г.

И зявително наклонение на м инало несвърш ено врем е в деятелен залог

(Indicattvus imperfecti active)

I П ш ! iv
sg. 1) ama-ba-m 1) mone-ba-m 1) leg-e-bam 1) audi-e-ba-m
аз обичах аз съветвах аз четях аз слушах
2) ama-ba-s 2) mone-ba-s 2) leg-e-ba-s 2) audi-e-ba-s
3) ama-ba-t 3) mone-ba-t 3) leg-e-ba-t 3) audi-e-ba-t
PI. 1) ama-ba-mus 1) mone-ba-mus 1) leg-e-ba-mus 1) audi-e-ba-mus
2) ama-ba-tis 2) mone-ba-tis 2) leg-e-ba-tis 2) audi-e-ba-tis
3) ama-ba-nt 3) mone-ba-nt 3) leg-e-ba-nt 3) audi-e-ba-nt

58
 Изявително наклонение на минало несвършено време в страдателен
залог (Indicatlvus imperfecti passTvi)

I II III IV
Sg. 1) ama-ba-r 1) mone-ba-r 1) Ieg-e-ba-r 1) audi-e-ba-r
аз бях обичан аз бях съветван аз бях четен аз бях слушан
2) ama-ba-ris 2) mone-ba-ris 2) leg-e-ba-ris 2) audi-e-ba-ris
3) ama-ba-tur 3) mone-ba-tur 3) leg-e-ba-tur 3) audi-e-ba-tur
Pl. 1) ama-ba-mur 1) mone-ba-mur 1) leg-e-ba-mur 1) audi-e-ba-mur
2) ama-ba-mini 2) mone-ba-mini 2) leg-e-ba-mini 2) audi-e-ba-mini
3) ama-ba-ntur 3) mone-ba-ntur 3) leg-e-ba-ntur 3) audi-e-ba-ntur

Indicatlvus imperfecti

Sum, fui, futGrus, esse Possum, potui, posse

Sg- 1) eram 1) poteram
2) eras 2) poteras
3) erat 3) poterat
Pl. 1) eramus 1) poteramus
2) eratis 2) poteratis
3) erant 3) poterant

4. ГЛАГОЛИ НА -10

Петнадесет глагола от П1 спрежение с кратка коренна гласна имат се­

гашна основа, завършваща на I. Те се спрягат като глаголите от IV спреже­
ние, но тласната I от основата преминава в й пред г и в края на думата. Тази
особеност се явява във формите за:
InfinitTvus praesentis actTvi
Imperallvus praesentis actTvi, 2 л., ед. ч.
IndicatTvus praesentis passTvi, 2 л., ед. ч.

capio, cepi, captus, capere - вземам, хващам

cupio, cupTvi, cupTtus, cupere - желая
facio, feci, factus, facere - правя
fodio, fodi, fossus, fodere - копая
fugio, ffigi, fugiffirus, fugSre - бягам
iacio, ieci, iactus, iacere - хвърлям

59
 pario, peperi, partus, parere - раждам, създавам
quatio, quassus, quatSre - разтърсвам
rapio, rapui, raptus, rapere - грабвам
sapio, sapii, sapere - имам вкус, умен съм
aspicio, aspexi, aspectus, aspicere - поглеждам
allicio, allexi, allectus, allicere - привличам
gradior, gressus sum, gradi - крача, вървя
morior, mortuus sum, mori - умирам
patior, passus sum, pati - търпя, понасям

Indicatlvus
Praesens Im perfectum
Act. Pass. Act. Pass.
Sg.l) capio 1) capior 1) capiebam 1) capiebar
2) capis 2) caperis 2) capiebas 2) capiebaris
3) capit 3) capitur 3) capiebat 3) capiebatur
P l.l) capimus 1) capimur 1) capiebamus 1) capiebamur
2) capitis 2) capimini 2) capiebatis 2) capiebamini
3) capiunt 3) capiuntur 3) capiebant 3) capiebantur
InfinitTvus praesentis ImperatTvus praesentis
Act. Pass. Act. Pass.
capere capi Sg. 2) cape! Sg. 2) capSre!
PI. 2) caplte! PI. 2) capimini!

5. СИНТАКСИС. ФУНКЦИИ НА РОДИТЕЛЕН ПАДЕЖ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Родителен падеж на подлога (Geniffvus subiecti) - с този падеж се оз­

начава своеобразен именителен падеж в едно именно словосъчетание. Стои
след отвлечени съществителни със значение „дейност“ или „чувство“ и оз­
начава действие. Ако именното съчетание се развие в изречение, родителни-
ят падеж ще стане подлог, а определяемото - сказуемо:

; metus hostium = hostes metuunt - страх на враговете, т.е. враговете се

страхуват;
adventu Caesaris = cum Caesar venit - c пристигането на Цезар, т.е. когато
Цезар пристига;
amor matris = mater amat liberos suos - любовта на майката.

Родителен падеж на п рякото допълнение (Geniffvus obiecti) - с този

падеж се означава своеобразен винителен падеж в едно именно словосъче­
тание. Стои след отвлечени съществителни със значение „действие, дейност
или чувство“ и означава обекта на действието. Ако именното съчетание се
развие в изречение, родителният падеж ще стане пряко допълнение. Имена­
та, при които се среща този родителен падеж, произхождат както от verba
transitlva, така и от intransitlva:

amor matris = liberi amant matrem - любов към майката;

victoria Romanorum = hostes vicerunt Romanos - победа над римляните;
memoria vivorum = memini vivorum - спомен за живите, т.е. помня жи­
вите.

Родителен падеж за качество (Genifivus qualitatis) - с този падеж се оз­

начава качество на лице или предмет в именно съчетание, атрибутивно или
предикативно употребено. В класическия език се употребява ограничено в
устойчиви словосъчетания с определени прилагателни: magnus, maximus,
tantus, summus, както и при числителни в устойчиви словосъчетания:

vir sunanae pietatis, vir magnae virtutis - мъж c върховна почтителност, c

голяма добродетел;
homines umus libri - хора c една книга, т.е. ограничени хора.

У праж нения

1. Разкрийте скобите, поставете думите в нуж ния падеж и преведете

изреченията:
Amicus ad (ego) venit.
Fabulam (vos) narro.
Non (tu) credimus.
Inimici ad (nos) tela iaciunt.
Da (ego) librum (meus)!

2. Определете глаголни те форми:

capmnt vinceris das
eras omabamus narrabant
erras punltur colebat
discebant habebat videbamur

3. С ъставете изречения от дадените думи и преведете. П реобразу­

вайте в Indicafivus im perfecti гл аголн и форми:
victoria; concordia; pario; semper;
nos; pro; certo; patria;
venio; ego; vos; possum; cum; non;
oppidum; murus; populus; cingo; suus; antlquus.

4. Преведете на български език:

1. Romani pilis, gladiis, hastis pugnabant. 2. Socii Romanorum interdum sagittis
pugnabant, copiae Romanorum sagittas non habebant. 3. Aliena nobis, nostra
plus aliis placent. 4. Graeci longe Romanos doctnna superabant. 5. In castris
Romanorum legati totius Galliae conveniunt. 6. Fortuna multis dat nimis, satis -
null!21. 7. Sparta muros non habebat, nam in viris eratpraesidiumoppidi. 8. Incolae
Spartae ante pugnam comas coronis omabant. 9. Roma antiqua multos annos sub
imperio Etruscorum erat. 10. Daedalus artifex egregius erat.

De Romanorum bellis
Per multa saecula Romani saeva et longa bella cum propinquis populis gerebant.
In bello cotidie castra ponebant. Castra vallo fossaque muniebant. Mediis in castris
praetorium tendebant. Praesidia pro portis vigilabant.
Non аигб, sed ferro Romani patriam suam servabant. Beilis imperium suum
augebant. Semper Romani deis dona dabant et templa magnifica aedificabant.

De Romanorum servis
Apud Romanos primo parvus servorum numerus erat, nam agrum non solum servi,
sed etiam dominus colebat. Postea tamen magna servorum turba erat. Domini
servos saepe iniuste puniebant. Servi igitur fugiebant, nonnunquam etiam arma
capiebant.
Multi Graeci, viri docti, erant servi Romanorum. Alii morbos curabant, alii liberos
dominorum educabant et pueros grammaticam litterasque docebant. Liberi libros
poetarum Graecorum amabant et saepe legebant.

De bello Troiand
Ut Romani narrabant, Roma antiqua erat colonia Troianorum et Troiani erant avi
Romanorum, Olim Graeci Troiam oppugnabant. Diu Troiani Graecos a muris
patriae arcebant diuque adversarii Troiae non nocebant. Nam Hector cum amicis
suis patriam magna constantia servabat. Sedpostremo Graeci Troiam non audacia,
sed dolo expugnant et flammis delent.
Nonnulli incolae cum Aenea et Iulo, filio Aeneae, vitam servabant. Ab ora enim
patriae ad multas terras navigant. Postremo nautae Troiani appropinquant orae
Italicae. Ibi, ut Vergilius, clarus poeta Romanus, narrat, dei Troianis novam
patriam donant.

21 Марк Валерий Марциап. Епиграми, XII, 10.

62
 Тест

Посочете верния отговор:

1. Лично местоимение е:
a) noster b) nos c) novus
2. Възвратното местоимение се употребява в:
а) трето лице Ь) първо лице c) всички лица
3. Форма за Gen. sg. е:
a) toti b) totis c) totlus
4. Форма за Imperatlvus е:
a) caperis b) сареге c) capi
5. Грешна форма е:
a) finit b) finTbat c) fmiebat
6. Глагол от III спрежение е:
a) facio b) nutrio c) vestio
7. Формата voblscum се превежда:
а) ваш Ь) с вас c) вие
8. Притежателните местоимения имат:
а) една форма Ь) две форми c) три форми
9. Форма за Indicatlvus imperfecti е:
a) erat Ъ) errat c) erra
10. Формата probat е за:
a) Ind. imperfecti b) Imperat. praesentis c) Ind. praesentis

Aliquid plus

Римски военен лагер

Строителството на походен лагер, както и всичко в живота на римския легио­
нер, било премислено и подчинено на строг ред. Към края на дневния преход напред
се изпращала група разузнавачи за избор на място за нощуване. Най-подходящи за
лагер се смятали местата, лесни за защита (най-често на склон на хълм), от една или
от няколко страни прикрити с естествени прекади, до източници на вода, с мини-
мална растителност, но близки до гора и фураж. Когато избирали място, началникът
на 1руттта, като правило военен трибун, забивал бял флаг там, където трябвало да
се разположи палатката на командващия (praetorium) - в центъра на бъдещия лагер.
От тази точка се определяли всички останали части на лагера и се отбелязвали с
големи цветни флагове. Към момента на пристигането на основната маса войски
местността вече била маркирана. Войниците оставяли своите доспехи и оръжие, но
с щитове се отправяли към линията на лагерните укрепления (munitio), често не сва­
ляли доспехите си и оръжието си и работели въоръжени. По периметъра на лагера
се изкопавал ров (fossa), от изкопаната пръст издигали насип (agger), укрепяван от

63
външната страна с камъни. Когато лагерът се подготвял за по-дълъг период, върху
насипа строели укрепление от колове (vallum) и кули (castella) при входовете и ъг­
лите. Валът бивал укрепван с чимове, понякога с камъни или - при продължителен
престой —с плетове. Отгоре валът се усилвал с палисада от дървени пръти (pila
muralia) - заострени от двете страни, с височина около 1,60 м.
Когато строителството на укреплението бивало завършено, се поставяли па­
латки за пълководеца и висшите офицери. Всеки офицер имал собствена палатка.
На 60-метров квадрат около претория се разполагали палатките на висшите офице­
ри и щаба (principia). Войнишките палатки се поставяли последни. Пространството
между укреплението и първите редове на палатките (не по-малко от 30-50 м) се
оставяло свободно за разполагане на отрядите вътре в лагера и главно за да бъдат
палатките недостъпни за вражески стрели и камъни.
Палатките (tentoria, tabemacula) се състоели от дървено скеле, обвито с 1рубо
платно или обработени кожи (pelles). Работите по построяването на лагера се из­
вършвали за 3-5 часа, след което войниците се устройвали за нощуване. Простран­
ството в лагера се разделяло от три главни улици: via principalis в посока север-юг и
via praetoria и via decumana в посока изток-запад. В центъра се разполагала палатка­
та на главнокомандващия (praetorium), а от двете й страни - палатките на квестора и
офицерите. Основните порти обикновено били две: porta praetoria, която била обър­
ната към врага и през която излизала войската, и porta decumana, на противополож-
ната страна, откъдето влизала войската.
Лагер, в който войската прекарвала повече от една нощ, наричали castra statTva.
Летният лагер се наричал castra aestlva. а постоянният лагер или зимните квартири -
castra hibema. Постоянните лагери с по-мощни укрепления, строени от римляните
по бреговете на Рейн22 и Дунав, постепенно се превръщали в неголеми градчета.
Заедно с палатките в тях се строели и дървени бараки или казарми (casae), отначало
покривани със слама или кожи, а по-късно и с керемиди, ако за времето на престоя
успявали да организират производството им. В палатките обикновено се вмества­
ли 8-10 души, а бараките 6или предназначени за центуриите. В рейнските лагери
бараките се строели от камък още по времето на Нерон. Оттам и в други региони
дървените постройки също постепенно се заменяли с каменни. Около постоянните
лагери възниквали пазари, строели се школи, работилници, болници и т.н. От някои
такива лагери са възникнали съвременни градове (например градовете Кьолн, Ксан-
тен, Регенсбург, Майнц, Трир).

Sententiae
Ego sum qui sum („Изход“, III, 14). Аз съм този, който съм.
Inter nos. Между нас (т.е. поверително).
Nemo solus satis sapit (Плавт, „Войникът самохвалко“, 884.). Сам човек не е доста-
тъчно умен.
Ignosce saepe alteri, nunquam tibi (Публилий Сир). Прощавай често на друг, на себе
си - никога,

22 По течението на реката Рейн, Германия, Римската империя имала 550 км граница (limes).

64
 ТЕМ А VI

1. Трето склонение (Declinatio tertia) - общи сведения

2. Консонантно склонение
3. Синтаксис, Конструкция Accusativus сит infinitive. Функции на
дателен падеж (Daiivus)
Упражнения

1. ТРЕТО СКЛОНЕНИЕ (DECLINATIO TERTIA) - ОБЩИ СВЕДЕНИЯ

Трето склонение включва съществителни имена от трите рода. Те би­

ват:
равносрични (parisyllaba) - с еднакъв брой срички във формите за Nom.
sg. и Gen. sg.: civis, civis m f (гражданин);
неравносрични (impansyllaba) - c една сричка повече във формата за
Gen. sg.: orator, oratoris m (оратор).
B Nom. sg. имената от трето склонение имат различни окончания - при
някои (само от мъжки и женски род) номинативната форма завършва на -s
(сигматичен номинатив); при други тя съвпада с основата със или без про­
мяна на нейния краен звук (асигматичен номинатив).
В Gen. sg. всички имена от трето склонение имат окончание -is.
Според крайния звук на основата различаваме три групи имена от трето
склонение:
- консонантно склонение (основи на съгласна);
- вокално склонение (основи на тласната -i);
- смесено склонение (основи на тласната -i, със силно влияние от кон-
сонантното склонение).

2. КОНСОНАНТНО СКЛОНЕНИЕ

Включва неравносрични съществителни имена от трите рода с основа

на съгласна (консонант). Имената от мъжки и женски род се скланят еднак­
во. За имената от среден род вж. Тема IV, т.1, заб. 4.

65
 Видове основи

1. Основи на н ям а съгласна: с, g (гърлени ), d, t (зъбни), b, р (устне-

ни).
Съществителните от мъжки и женски род в тази група имат сигматичен
номинатив. При взаимодействието на съгласната от основата с окончанието
-s настъпват фонетични промени:
c, g + s = х lux, luc-is f (светлина) rex, reg-is m (цар)
d, t + s = ss = s laus, laud-is f (похвала) miles, milit-is* m (войник)

Забележка: Основа на -t- има голяма група абстрактни съществителни от

женски род с окончания -tas (Gen. -tatis), -tus (Gen. -tiitis):
veritas, veritatisf (истина)
libertas, libertatis f (свобода)
civitas, civitatis f (гражданство, държава)
virtus, virtutis f (мъжество, добродетел)
iuventus, iuventutisf (младост)
senectus, senectutis f (старост)
b, p + s = bs / ps trabs, trab-is f (греда)
princeps, princip*-is m (първенец)
♦Кратка гласна в отворена средна сричка преминава в i.

2. Основи на п л авн а съгласна: 1, г.

Имената от тази група имат асигматичен номинатив, който съвпада с
основата.
1 sol, sol-is m (слънце)
г labor, labor-is m (усилие, труд)

Забележка: Няколко имена с номинативно окончание -ег съкращават гласна-

та е в останалите паделси (синкопа) :
mater, matrisf (майка) frater, fratris m (брат)
pater, patris f (баща) October, Octdbris m (октомври)

3. Основи на носова съгласна: n, т .

Имат асигматичен номинатив. При повечето имена съгласната п от ос­
новата изпада в номинативната форма.
leo, leon-is m (лъв) natio, nation-is f (народ)
homo, homin-is m (човек) imago, imagin-is f (изображение)
Имената от среден род в NominatTvus завършват на -men, като в остана­
лите падежи променят тласната й в I.
nomen, nomm-is п (име) carmen, carmin-is n (песен)

66
 Забележки:
1. Имената с номинативни окончания -io (Gen. -ionis), -do (Gen. -dinis), -go
(Gen. -ginis) са от женски pod.
legio, legidn-is f (легион) longitudo, lonsitudin-is f (дължина)
ratio, ration- is f (разум) virgo, virgin-is f (deeuua)
Изключение са съществителните margo, inis m (край, граница,) u tendo, inis m
(сухожилие).
2. Две съществителни в тази група имат сигматичен номинатив:
sanguis, sanguin-is т (кръв)
hiems, hiem-is/(зима): единственото име с основа на -т.

4. О снови на s.
Имената в тази група са от мъжки или среден род и образуват Nom. sg.
без окончание.
mos, mor-is m (нрав) tempus, tempor-is n (време)
ius, iur-is n (право) opus, opSr-is n (дело)

Забележки:
1. Съгласната -s- от основата между две гласни преминава в -г- (ротацизъм).
2. Кратката гласна й от окончанието -us в средна сричка преминава в д или е.

О бразци за III консонантно склонение:

Sin?;uiaris
m / я m n
Nom. miles lex natio nomen mos opus
Gen. militis legis nationis nominis moris operis
Dat. militi legi nationi nomini mori operi
Acc. militem legem nationem nomen rnorem opus
Abl. milite lege __ natione nomine more opere

Pluraiis
m / / n m n
Nom. milites leges nationes nomina mores opera
Gen. militum legum nationum nominum morum operum
Dat. militibus legibus nationibus nominibus moribus operibus ’
Acc. milites leges nationes nomina mores opera
Abl. militibus legibus nationibus nominibus moribus operibus

67
 3. СИНТАКСИС. КОНСТРУКЦИЯ ACCUSATIVUS CUMINFINITlVO (ACT).
ФУНКЦИИ НА ДАТЕЛЕН ПАДЕЖ (.DATlVUS)

К онструкция Accusativus сит injiniffvo (AC!)

Конструкцията Accusativus сит infinitivo представлява специфичен из­

раз, който се състои от име в Accusativus и глагол в Infinitivus. Този израз се
употребява като допълнение при глаголи с общо значение „мисловна или
волева дейност“, наречени управляващи глаголи (verba regentia). На бъл­
гарски конструкцията се превежда с подчинено допълнително изречение,
въведено със съюзите че или да, в което инфинитивът става сказуемо, а аку-
зативът - негов подлог.
Video puerum. Puer venit. Video puerum venire.
Виждам момчето. Момчето идва. Виждам, че момчето идва.

Audio puellam. Puella cantat. Audio puellam cantare.

Чувам момичето. Момичето пее. Чувам, че момичето пее.

Patere tua consilia non sentis? (Cic.) - He чувстваш ли, че твоите замисли
са разкрити?
Germani vimim ad se importari non sinunt (Caes.). Германите не позволя­
ват да се внася вино при тях.
Democritus dicit innumerabiles esse mundos (Cic.). Демокрит казва, че све­
товете са безбройни.

Като управляващи глаголи на конструкция Accusativus сит infinitTvo се

използват следните групи глаголи:
V erba dicendi et declarandi - глаголи със значение „казвам, твърдя“ и
под.:
dico (казвам) trado (предавам)
nego (отричам) respondeo (отговарям)
nuntio (съобщавам) narro (разказвам)
affirmo (твърдя) scribo (пиша)
declare (заявявам) doceo (обучавам)

V erba sentiendi - глаголи за сетивно възприятие:

sentio (чувствам)
video (виждам)
audio (чувам)
puto, arbitror (мисля)
existimo (смятам)
scio (зная)
nescio (не зная)
credo (вярвам)
intellego (разбирам)
spero (надявам се)

68
 Verba affectuum - глаголи със значение „душевно състояние“:
gaudeo (радвам се) queror (оплаквам се)
doleo (скърбя) graviter fero (тежко понасям)
miror (учудвам се) angor (притеснявам се)

Verba voluntatis - глаголи за желание:

volo (искам) malo (предпочитам)
пою (не искам) cupio (желая)

Verba impersonalia - безлични глаголи и изрази:

constat (знае се) oportet (трябва)
necesse est (необходимо е) licet (позволено е) и др.

Ф ункции н а дателен падеж (Dattvus)

Дателният падеж изразява разнообразни отношения в изречението -

най-общо казано, в датив стои име на лице или предмет, за което и в интерес
(или вреда) на което се върши глаголното действие. Участва преди всичко в
глаголни словосъчетания.

Д ателен падеж на непрякото допълнение (DatTvus obiecti indirecti) - в

глаголни словосъчетания означава непрякото (косвеното) допълнение: пре­
ходни глаголи с датив на лицето и акузатив на предмет,
do, dono, praebeo alicui aliquid - давам, подарявам, предоставям някому
нещо
mitto alicui aliquid - пращам някому нещо
mitto tibi epistulam, libros - изпращам ти писмо, книги
dico, nuntio, fero alicui aliquid - казвам, съобщавам някому нещо
interdico, intercludo; exuo alicui aliquid - забранявам някому нещо; лишавам
някого от нещо
prosum, auxilior, opitulor, subvenio - помагам някому
obsum, noceo - вредя някому
placeo, complaceo, blandior. displiceo - харесвам се, не се харесвам някому
pareo, obsequor, obtempero, servio - подчинявам се някому
Mihi populus non unlus diei gratulationem sed aetemitatem immortalitatemque
donavit (Cic.). Народът ми подари не еднодневно поздравление, а вечност и
безсмъртие. Pareamus senatui (Cic.). Нека да се подчиняваме на сената.
Cedant arma togae (Cic.). Нека оръжията да отстъпят пред тогата.
Omnia vincit Amor et nos cedamus Amori (Verg.). Любовта побеждава всичко
и нека ние да отстъпим пред любовта.

69
 Упражнения
1. Определете основата и обяснете как е образувана номинативната
форма на имената от трето консонантно склонение:
pes, pedis m merces, edis f custos, odis m paries, etis m
vox, vocis f dux, ducis m corpus, oris n vulnus, eris n
litus, oris n semen, inis n virgo, inis f comes, itis m f
veritas, atis f soror, oris f consul, ulis m salus, utis f
genus, eris n dolor, oris m fulmen, inis n iudex, icis m

2, Склонете в единствено и множествено число словосъчетанията:

lex severa; iudex summus; tempus antiquum; nostra civitas.

3. Определете падежа и числото на съществителните имена и посо­

чете формата им за Nom. sg.:
hominum flumina
regis orationi
principes ducem
militum origine
corporibus genus

4. Проследете развитието в романските езици на производните съ­

ществителни имена, образувани с помощта на суфикси:
-tor (действащо лице): orator, scriptor, creator, lector;
-tio (дейност): salutatio, descriptio, lectio, petitio;
-tas (качество, свойство): libertas, veritas, civitas, honestas;
-tiido (качество, състояние): magniffido, longitiido, multitiido, solitudo.

5. Поставете изреченията в зависимост от управляващ глагол

(v. regens):
Cicero orator clarus est (Scimus...).
Dei mundum regunt (Graeci antlqui credebant,..)
Homeras caecus est (Fama est...).
Milites castra muniunt (Dux iubet...).
Romulus Romam condit (Scriptores narrant...).
Aquila non captat muscas (Notum e s t...)
Natura nihil facit frustra (Constat...)
Образец: Scimus Ciceronem oratSrem clarum esse.

6. Преведете на български език:

1. Homo locum omat, non hominem locus. 2. Multitudo librorum non semper
vocatur bibliotheca. 3. Colores et odores florum varii sunt. 4. Opus laudat
artificem. 5. Magna est inter hominum linguarum varietas. 6. Veritas - temp6ris
filia. 7. Victori magnum praemium est gloria. 8. Horatius auream mediocritatem
diligit. 9. Vita nihil sine labore hominibus dat. 10. Primo reges populum Romanum
regebant, deinde Romani consules creabant, postremo imperatores Romam
regebant. 11. Poetas Plato deorum filios et sapientiae patres et duces vocat.
12. Mel in ore, fel in corde. 13. Sera tamen tacitis poena venit pedibus23. 14. Boni
pastoris est tondere pecus, non deglubere24. 15. Multi sunt in pace leones, in bello
cervi. 16. Corpus hominis labore et exercitatione firmatur. 17. Magister discipulis
carmina poetarum Romanorum saepe legebat. 18. Victoribus Olympiorum magna
praemia dantur.

De nobilitate Romana
Nobilitas Romana primum locum dignitatis in civitate tenebat. Nonnullae familiae
patriciorum plebeiorumque ceteros divitiis, origine et potentia superabant. Primo
nulla virtus nobilitati deerat: viri honesti magnitudine animi et fortitudine cum
adversariis pugnabant, auctoritate non potestate rem publicam gerebant. Semper
bonos mores colebant, gloriam maximam in virtute ponebant. Audaciam in bello,
aequitatem in otio praebebant.

De regibus Romanis
Rex Romanus erat summus dux, summus iudex, summus pontifex. In bello
reges erant militum et peditum et equitum duces. Reges etiam officia iudicum et
pontificum administrabant. Iudicis offlcium erat iudicare in iudicio. Pontifex erat
custos religionis. Principes populi erant comites et custodes regis.

De Cyclopibus
Antiquis temporibus in litore Siciliae saevum genus hominum, nomine Cyclopes,
habitaba^t. Poetae tradunt fulmina Iovis a Cyclopibus fabricari. СофопЬиз
erant permagnis et moribus feris. Neque amicitias neque foedera cum finitimis
habebant.

Тест

Посочете верния отговор:

1. Съществително име от трето склонение е:
a) tempus Ъ) dominus с) amicus
2. С игм атичен ном инатив има:
a) mos b) consul с) lex

23 Албий Тибул. Елегии, I, 9.

24 Светоний. Тиберий, 32.

71
 3. Основа на носова съгласна има:
a) arbor b) virgo с) potestas
4. Неравносрично име е:
a) consul, ulis m. b) auris, is f c) nubes, is f
5. Окончание -men в Nom. sg. имат имената от:
а) ж. p. b) cp. p. c) m. p.
6. Съществително име от женски род е:
a) genus b) populus с) virtus
7. Форма за Gen. sg. е:
a) medicis b) castris с) militis
8. Форма за Gen. pl. е:
a) librum b) legum с) lupum
9. Форма за Acc. sg. е:
a) iudices b) iudice с) iudicem
10. Форма за мн. ч. е:
a) carmina b) domina с) lamina
11. Конструкция ACI може да управлява глаголът:
a) venio b) narro с) maneo
12. Грешна форма е:
a) capiti b) capita с) capites

Aliquid plus

Римската флота
Три години преди първата война с Картаген римляните започнали да строят
свой флот. Дотогава те използвали кораби на съюзни държави от Велика Гърция
и Етрурия. За образец римляните си послужили с картагенски кораб, който се бил
натъкнал на скала и бил заловен. Първата римска флотилия се състояла от 100
квинквереми и 20 триреми. Докато се строеля корабите, екипажът се обучавал в
гребане на сушата. Римляните разработили абордажно приспособление, с което в
битка притегляли вражеските кораби. Най-широко използвана била триремата - ко­
раб с три реда гребла.
Римските бойни кораби се делели на военни кораби (naves longae), които се
използвали в морски битки, и кръгли кораби (naves rotundae), с които се транспорти­
рали войските. Корабите с таран се наричали naves rostratae. На много кораби рису­
вали отстрани като магически символ отворено око. Някои кораби били оборудвани
и с бойни кули (turres), на които се разполагали войниците и различни съоръжения.
Римляните строели и квинквереми, кораби с пет реда весла, а освен това имали и
два шестредни кораба, които били използвани като флагмани. Всеки кораб имал
ранг на центурия и се командвал от центурион. Начело на флотата били двама воен­

72
номорски дуумвири (duumviri navales). По-късно се назначавали флотски префекти
(praefecti) - еквивалент на днешните адмирали. Римската история е оставила забе­
лежителни описания на морски сражения по време на пуническите войни - при Ли-
парските острови (260 г. пр.н.е.), при Дрепан (249 г. пр.н.е.), край Егатските острови
(241 г. пр.н.е.), та чак до забележителната битка край нос Акций между флотите на
Октавиан Август и на Марк Антоний и Клеопатра на 2 септември 31 г. пр.н.е.

Sententiae
Dura lex, sed lex. Строг закон, но закон.
Aurea mediocritas (Хораций, „Оди“, II, 10). Златната среда.
Honores mutant mores. Почестите променят нравите.
In vino veritas (Плиний Стари, „Естествена история“, XIV, 28). Във виното е исти­
ната.
О sancta simplicitas! О, свещена глупост!25
О tempora, о mores! (Цицерон, „Речи против Катилина“, 1,1). О, времена, о, нрави!
Quot capita, tot sententiae. Колкото глави, толкова мнения.
Repetitio mater studidrum. Повторението е майка на знанието.

Т Е М А V II

1. Трето вокал но склонение

2. Трето смесено склонение
3. Имената от трето склонение в романските езици
4. Предлози (Praepositiones)
5. Синтаксис. Функции на аблатив (Ablaffvus)
Упражнения

1. ТРЕТО ВОКАЛНО СКЛОНЕНИЕ

Това склонение включва съществителни имена от женски и среден род,

които имат основа на тласната -i. Към тях спадат равносрични имена от жен­
ски род:
Nom. sg. -is
Gen. sg. -is
tussis, is f (кашлица) securis, is f (брадва)
: febris, is f (треска) pelvis, is f (чиния)

25 Тази фраза се приписва на Ян Хус (1369-1415), когато се намирал на кладата.

73
 turns, is f (кула) restis, is f (въже)
sitis, is f (жажда) puppis, is f (палуба, кораб)

На тази група принадлежат и многобройни медицински, занаятчийски и

военни термини, предимно от гръцки произход, както и равносрични имена
на реки и градове, завършващи в Nom. sg. на -is.
basis, is f (основа) Neapolis, is f (Неапол)
dosis, is f (доза) Tiberis, is m (Тибър)

Имена от среден род:

Nom. sg. -е, -al, -ar
Gen. sg. -is
mare, maris n (море) exemplar, exemplaris n (пример)
animal, animalis n (животно)

Образци за I II вокално склонение:

SingulSris Pluralis
f n n / n n
Nom. tarris mare animal turres m aria animalia
Gen. turris maris animalis turrium marium animalium
Dat. turri mari animali turribus maribus animalibus
Acc. turrim mare animal turres maria animalia
Abl. turri mari animali turribus maribus animalibus

2. ТРЕТО СМЕСЕНО СКЛОНЕНИЕ

Това склонение включва съществителни имена от мъжки и женски род

с основа на -i, които са силно повлияни от консонантния тип.
A. Равносрични имена:
Nom. sg, -es, -is
Gen. sg. -is
; nubes, is f (облак) civis, is m f (гражданин)
navis, is f (кораб) hostis, is m f (враг)

B. Едносрични имена:
Nom. sg -съгласна + s
Gen. sg. -is
ars, artis f (изкуство)
mens, mentis f (ум)
 mons, montis m (планина)26
urbs, urbis f (град)

NB! Единственото име от среден род по трето смесено склонение е os, ossis n
(кост).
И двете групи имена се скланят по трето консонантно склонение, но в Gen. pi.
имат вокално окончание -ium.

Образци за П1 смесено склонение:

Singularis Pluraiis
mf / f n mf f / n
Nom. civis nubes urbs os cives nubes urbes ossa
Gen. civis nubis urbis ossis civium nubium urbium ossium
Dat. civi nubi urbi ossi civibus nubibus urbibus ossibus
Acc. civem nubem urbem os cives nubes urbes ossa
Abl. cive nube urbe osse civibus nubibus urbibus ossibus

Забележки:
1. Равносричните съществителни iuvenis, is m f (юноша) и canis, is m f (куче) се
скланят по трето консонантно склонение.
2. Съществителното vis/ (сила) има основа vT- и vir-.
3. Две съществителни имат основа -ov-: bos, bovis m f (вол, крава); Iuppiter, Iovis
m (Юпитер).

Singularis Pluraiis
Nom. vis bos Iuppiter vires boves -
Gen. — bovis Iovis virium boum
Dat. — bovi Iovi viribus bobus/bubus
Acc. vim bovem Iovem vires boves
Abl. vi bove love viribus bobus/bubus

3. ИМЕНАТА ОТ ТРЕТО СКЛОНЕНИЕ В РОМАНСКИТЕ ЕЗИЦИ

В трето склонение се запазват различията между равносрични и нерав­

носрични имена, като се очертава тенденция към по-широко разпростране­
ние на първите. Много неравносрични имена приемат в Nom. sg. оконча­
ние -is или -es и така стават равносрични (bovis вм. bos; lactis вм. lac; pedis
вм. pes).

26 От този тип думи само четири са от мъжки род: mons, montis m, pons, pontis m, fons, fontis
m и dens, dentis m.

75
 Повечето имена от трето склонение са преминали в романските езици
през формите за Nominafivus и Accusativus поотделно, но с течение на време­
то се е стигнало до една форма за двата падежа.
При имената на -men крайното -п е изпаднало в романските езици.
Имената от типа tempus, temporis в едни езици са възприети като същест­
вителни от второ склонение (um. tempo), а в други формата за единствено
число е минала и като множествено или пък само като множествено число,
от която впоследствие се е образувало единствено число (фр. temps - обща
форма за ед. и мн. ч.).

Лат. Фр. Итал. Исп. Порт.

mons (Асс. montem) mont monte monte monte
homo (Acc.hommem) homme uomo hombre homem
nomen (Acc. nomen) nom nome nombre nome
corpus (Acc. corpus) corps corpo cuerpo corpo
lac (късна ф. lactis) lait latte leche leite

4. ПРЕДЛОЗИ (PRAEPOSITIONES)

Предлогът е неизменяема част на речта, която изразява синтактичните

отношения между думите в изречението или словосъчетанието. По произ­
ход предлозите са наречия (без trans и versus, които са причастни форми).
Според падежа, който изискват, предлозите в латинския език се разделят на
три групи:

Предлози с Accusativus

П редлог Значение
ad към, при, до
adversus против, срещу
ante пред, преди
apud при, до, у
circum, circa около
citra, cis до
contra против, срещу
erga спрямо, към
extra извън

76
infra под
inter между
intra вътре в
iuxta покрай
ob поради
penes у, при
pone след, зад
per през, чрез
post след, зад
praeter освен
prope близо
propter поради, заради
secundum според
supra над, върху
trans, ultra през, отвъд
versus към, по посока

Предлози с Ablaffvus

П редлог Значение
a (ab, abs) от
absque без
clam без, тайно от
coram явно, в присъствието на
cum с
de за, от
e (ex) от
prae пред
pro пред, за, вместо
sine без
tenus до
 Предлози с Accusativus и Ablaffvus

in + Acc. ( движение) в, към, при in + Abl. (място) в, на

(време) до, чак до, за (време) в, по време на
sub +Acc (движение) под, до sub + Abl. (място) под, при, .около
(време) около, при, (време) на, през време на
веднага след
subter под
super над,върху

5. СИНТАКСИС. ФУНКЦИИ НА АБЛАТИВ (ABLATlVUS)

Аблативът изразява разнообразни отношения в изречението и е падеж

на обстоятелственото пояснение.
I. А блатив на отделянето (Ablaffvus separationis) - означава отделяне
в пряк или в преносен смисъл. Участва обикновено в глаголни словосъче­
тания:
cedo loco, acie, (ех) patria, urbe, campis - отстъпвам от нещо, (напускам)
мястото си, отстъпвам от сражението, от родината с и , от полята
moveo (ab, ех) oppido - отстранявам от града
pello aliquem civitate, regno - прогонвам някого от държавата, от цар­
ството
prohibeo (ab) aliqua re - възпирам от нещо, държа далеч от
depello ех hac urbe, ех re publica - прогонвам от града, от държавата
abdicare se dictatura, magistraffi - отказвам се от диктатура, от магистрат-
ска длъжност.
II. А блатив на и звъ рш и теля (Ablaffvus auctdris) - означава логическия
извършител на глаголното действие при преходни глаголи в страдателен за­
лог или при глаголи с пасивно значение. На български обикновено се пре­
вежда, като се превърне логическият подлог в граматичен.
Clipeos a muribus esse derosos. Щитовете бяха изгризани от мишките
(или мишките бяха изгризали щитовете).
Mundus a deo gubematur. Светът се управлява от бог.
Ш . А блатив на ли п сата (Ablaffvus inopiae) - с този падеж се означава
обектът, който липсва. Употребява се без предлог. Стои при глаголи със зна­
чение:
липсвам, нуждая се - vaco, careo, egeo, indigeo;
отнемам, лишавам, грабя, мамя - orbo, privo, spolio, nudo, exuo, exheredo,
fraudo.
Carmina morte carent. Стиховете са безсмъртни.
 IV. А блатив н а произхода (Ablattvus originis) - означава произход в
пряк или преносен смисъл. Употребява се със или без предлог (а, аЪ, е, ех).
Обикновено се открива при причастия и отглаголни прилагателни:
editus. proditus, prognatus - роден, произлязъл
natus, ortus, oriundus
поетично: при genitus, generatus, satus.
Romulus patre Marte natus est. Ромул бил роден от баща Марс.
V. А блатив на сравнението (Ablaffvus comparatidnis) - означава ли­
цето или предмета, с който нещо се сравнява в пряк или преносен смисъл.
В класическата епоха се употребява без предлог. Употребява се при gradus
comparativus на прилагателни имена.
Res publica mihi vita est mea carior. Държавата ми е по-скъпа от моя
живот (Цицерон).

У праж нения

1. С клонете в единствено и множествено число словосъчетанията:

navis longa; mare profundum; civis Romanus; arx Capitolina.

2. П опълнете таблицата:

Nom. sg. Gen. sg. Acc. sg. Nom./Acc. pi. G en. pi. Dat./A bl. pi.
fluminis
classes
civium
arx
milites
sedem
navibus
marium
turres
montis

3. П опълнете окон ч ан и ята и преведете на български език:

Legati Gallorum ad mont_ veniunt.
Oculis magis quam aur_ credimus.
In mar_ rara exemplar^ animalium vivunt.
Concordia civ_ mums urb _.

79
 4. Поставете необходимия предлог и преведете изреченията:
Предлози: contra; a; cum; inter; sine; in; apud.
1) Bellum Troianum ... Homero, poeta claro, describitur.
2) Nulla est am icitia... dominos et servos.
3) Multa monumenta pulchra... Romanos antlquos erant.
4) N em o.. .officiis vivere debet.
5) Rom ani... Gallis pugnabant.
6) Honesti viri arm a... feminas puerosque nunquam capiunt.
7) Multae bestiae,.. silvis vivunt.

5. Преведете на български език:

1. Varia genera animalium Africam habitant. 2. Maria vel a provinciis, vel ab insulis,
vel a civitatibus nomina accipiunt. 3. Multiffido civium in Capitolium convenit. 4,
Galli spatia temporis numero noctium finiunt. 5. Lupus - malus ovium custos. 6.
Antlquis temporibus Romani in Tiberi, postea in maribus quoque navigabant. 7.
Quod licet Iovi, non licet bovi. 8. Apud Romanos in principio conviviorum ova,
in fine mala apponebantur. 9. In vestimentis non est sapientia mentis. 10. Amicus
verus rara avis est.

Neptiinus
Nepffinus deus maris et Oceani est. Statua Neptuni tridentem habet. Tridente
Neptunus undas marium gubemat. Deus cum uxore Amphitnte in alto habitat
mariumque animalibus praeest. In mari est sedes Neptuni, in fluminibus nymphae.
sedem habent. M aria navibus hospitium praebent. Interdum venti navium vela,
piscatorum retia atque etiam validas naves delent. Turn nautae deum marium
orant et dona dant - tus, vinum, mel, lac.

De classibus antiquarum gentium

Phoenlces, Athenienses, Carthaginienses magnas classes habebant. Classes ;
constabant ex navibus longis et navibus onerariis. Mercatores navibus onerariis'
in alienas regiones navigabant. Hieme antTqui nautae non navigabant, quod;
saevi venti flabant et nautae tempestates timebant. Navibus longis antTqui milites
pugnabant. M agna erat firmiffido navium longarum. Saepe in navibus turres erant,:
unde tela in hostes a militibus iactabantur. Magnae classes praesidium urbium,
maritimarum erant.

De arce Capitolina
Arx Capitolina sita erat in monte Capitollno. Arx muros firmos et altos habebat,
Arx sita erat in m edia urbe, erat praesidium et refugium civium in bello et in1
magnis periculis. In arce Capitolina magnificum templum Iovis erat. Custodes
arcis Capitolmae et aliarum urbium et arcium milites erant. In arcibus firmis vita
omnium civium et aliorum hominum tuta erat.

80
римския пантеон на него били посветени най-високите места. Свързвал се с мъл- ’
нията, с наблюдението - ауспициите, с небесната светлина и небесните явления. |
Храмовият празник на Юпитер бил на 13 септември. Най-старите представи за него !:
са Юпитер Феретрий, в чийто храм се поставяла завладяната плячка, отнета от по­
бедените врагове; там се съхранявали и междудържавните договори. Храмове на |
Юпитер имало в множество италийски градове. Над всички в Лаций стоял Юпитер v
Лациарис, който закрилял съединението на римските градове. Празникът му траел Ь
четири дена и се провеждал, когато в цялата област имало мир. Юпитер Капито- [
лийски имал подчертано политически характер. Бил схващан като най-големия и f
най-великия измежду всички останали богове. Седалището му било на Капитолия, h
в храм, осветен през 509 г. пр.н.е. и посветен на главните божества, т.нар. капито- !
лийска триада богове - Юпитер, Юнона и Минерва. Този храм бил религиозен и ■■
политически център на Рим. Когато обличал мъжката тога, всеки гражданин бил ^
длъжен да направи жертвоприношение в храма - така се извършвало приобщаване I
към гражданството; церемонията обикновено била през март. Храмовият празник I
бил на 13 ноември и се свързвал с римските игри, официални държавни празници. I
Храмът бил разрушен от варвари през VI в. |,
Бог Марс олицетворявал военната сила. В Рим отрано бил почитан на Map- f
сово поле, където се издигал Марсовият олтар, съграден вероятно по времето на |
цар Нума Помпилий. Свещени предмети на бога били копия и щитове, паднали от
небето. Посветен му бил месец март, когато се провеждали празници на бойните I
коне, празници на оръжията и култово освещаване на бойните тръби. Храмовете на |
Марс били извън очертанията на града. Август издигнал през 20 г. пр.н.е. храм на f
Марс Отмъстител и през 12 г. пр.н.е. друг негов храм на Forum Augusti. Свързана с г
Марс била богиня Белона, богиня на военните действия, на която през 296 г. пр.н.е. |
бил посветен самостоятелен храм, построен от Апий Клавдий Слепеца. Там се про-
веждали заседания на сената относно държави, с които Рим нямал договори, както [.
и обсъждане на предстоящи триумфи. Там се намирала и военната колона, свързана £
с церемонията по обявяването на война - хвърляло се копие в парцел, означаващ {
вражеска територия. |
Квирин (Quirinus) е древен култ, от който има само остатъци. Богът се свърз-
вал с домашното божество лар, Ларът, първоначално смятан за един, закрилял пър- £
во поземления участък, а после и къщата. Домашният лар се почитал на всички |
семейни празници с венци, вино и благоухания. При смъртен случай на божеството |
се принасяла кръвна жертва - агне. Постепенно ларът станал домашен покровител. |
Първоначално съществували лари, покровители на пътищата, лари, покровители на К
пътуващите през море, и лари, покровители на римската гранична бразда - правели
им,олтари, покрити с кучи кожи. В градовете ларите били почитани на кръстопъти-
щата. За този култ отговаряла специална колегия, която се състояла от частни лица,
най-често освободени роби.
Новите, заетите божества били божества на съседни племена. Така с италийски |.
произход била богиня Диана, Тя се почитала на планински поляни и морави. Когато Щ -
след падането на Алба Лонга гр. Ариция застанал начело на латинските градове,
Диана станала покровителка на Латинския съюз. Празникът на Диана се чествал Ш
на 13 август. Сакрален център на латините бил храмът на Диана на'Авентинския |
 ъдм, извън очертанията на града. Още от рано започнал да влияе и култът на гръц-
ЙАртемида. Така богинята Диана Артемида получила собствен храм през 179 г.
В.е, при Фламиниевия цирк.
Минерва е богиня, която участвала в капитолийската триада. Празникът й се
Йвал на петия ден след мартенските иди (от 19-23 март). Минерва се почитала
всички занаятчии - тъкачи, грънчари, колари, и се чествала на домашни празнен-
l l Вероятно затова Минерва не е имала публичен култ. Божеството било познато
Мо в Рим, така и в гр. Фалерий, където първо се оформила представата за Ми-
рва като богиня на занаятите. След 241 г. пр.н.е., след разгрома на гр. Фалерий,
'ятьт бил заимстван от Рим с храм на хълма Целий. Около храма на този ден се
бирали занаятчии и колегии в знак на престижа на професията. От 203 г. пр.н.е.
If празник на писари, учители, артисти, тепавичари. Известно е, че Гней Помпей
овдтал богинята като победителка, а Цицерон - като пазителка на града. Особено
фна била от император Домициан и позната из цялата империя като богиня на
Щгаятите.
4 Венера е старо божество, вероятно свързано със земеделието, с прелестта и
' асотата на цъфтящата природа, затова била почитана и като покровителка на
адините и зеленчуковите насаждения, както четем в надписи. От Ханибаловите
;йшш насам култът се елинизирал и се свързвал с този на гръцката Афродита. Съ­
ществува светилище на Афродита в Сицилия, на планината Ерикс. Първият храм
^Венера бил построен на Капитолия през 215 г. пр.н.е. по съвет на Сибилинските
'йиги. През 181 г. бил построен друг храм - при Колинската врата. Празникът й бил
Тестван на първи април. Тя била почитана от матроните. Богинята имала атрибути
% Forttina et Felicitas - кормило и клонка27. През 55 г. пр.н.е. бил построен храм на
Уиик Genetrix, прародителка на Юлиите.
Чисто земеделски божества били Флора (Flora), италийско божество на цъфте­
жа с култ сред италийските племена оски и сабини. Известно е, че сабинският цар
;-Тит Таций посветил олтар на Флора в Рим. Богинята имала светилище на хълма
ЦСвиринал. Празникът й бил честван на 28 април с постоянни игри от 173 г. пр.н.е.,
на които се изпълнявали представления на неприлични мимове,
Помона (Pomona) била старо италийско божество. Тя имала свещен парцел на
15-18 км от Рим. Consus или Ops било божество на събирането и беритбата на ре-
”колтата. Олтарът на божеството представлява тип подземен хамбар в подножието
ла Палатинския хълм. Има храм на хълма Авентин от началото на III в. пр.н.е, 77а-
‘ лес (Pales) била пастирско женско божество, покровителка на пастири и говедари.
Празникът на 21 април се наричал Parilia. На този ден весталките разпределяли пе­
пелта от изгорените неродени телета, а пък кръвта им се разпределяла на празника
eqiius october; оборите се измитали, окичвали се с венци и се опушвали със сяра;
поинасяли се безкръвни жептви: коавай. мляко. Стадото съш о пт>еминавало т т е з
в пещера на Палатин, а от 194 г. пр.н.е. в храм на остров на Тибър, но основно бил
почитан на Палатинския хълм. Основният празник на Фаун се наричал Lupercalia,
празнувал се в Рим на 15 февруари.
Пенати били божества, свързани с дома, с огнището, с килера. Осигурявали
ежедневното изхранване на семейството. Първоначално огнището било в атрия, къ­
дето се събирали всички за обяд и се поставяла благодарствена паница patella за
пенатите или пък се хвърляла храна в огнището. По-късно, когато вече огнището
било пренесено в кухнята, пенатите се почитали в малка капела в атрия. Назовавали
се само в множествено число, без определен род и лице.
Сатурн бил бог на земята и посевите. Чествал се на 17 декември. Поначало бил
хтонично местно божество, твърде рано повлияно от гръцкия култ към Кронос. Още'
през 497 г. пр.н.е. на форума бил посветен храм на Сатурн, най-старият след капито-
лийския (509 г. пр.н.е.). В храма на Сатурн се съхранявала държавната хазна.
Култът на Церера (Ceres) бил внесен в Рим от края на VI в. пр.н.е. През 496 r.i
пр.н.е. при голям недостиг на храна по искане на Сибилинските книги се въвел ос-'
вен култът на Церера и култът на Бакх и Прозерпина. През 493 г. пр.н.е. бил осветен
техният храм, който се намирал към хълма Авентин.

Sententiae

Ars longa, vita brevis (Хипократ). Изкуството е вечно, животът - кратък.

Finis coronat opus (Овидий, „Писма на героини“, II, 85). Краят увенчава делото.
Mens sana in corpore sand (Ювенал, „Сатири“, X, 356). Здрав дух в здраво тяло.
Non estjumus absque igne. Няма дим без огън.
Panem et circenses (Ювенал, „Сатири“, X, 8). Хляб и зрелища.
Urbi et orbi (Овидий, „Календар“, II, 684). На града (Рим) и на света (с тази формула’
папите отправят своята благословия към католическия свят).
 ,£№.у■ '

s i" '

итслно наклонение н а бъдещ е ъ\>еме (IndicatTvus /irtiiri)

ЬкЪателни местъимения (Pronomlna demonstrative!). Is, еа, id. Idem ,
adem, idem
.Делонентни глаголи (Verba deponentia). Полудепонентни глаголи
JJ'erba semideponentia)
|Синтаксис. Аблатив - продължение
‘‘Упражнения
4Ty-.v
щ
? 1. ИЗЯВИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ НА БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
(INDICATIVUS FUTURJ)
Щ
Образува се от сегашната основа на глагола, характеристика за времето
■рчните окончания.
I Първо и второ спрежение:
| сегашна основа + характеристиката -Ь + съединителна гласна + лични
^окончания.
’ Трето и четвърто спрежение:
сегашна основа + характеристиката -5 + лични окончания.

Ч NB! Само формата за 1 л., ед. ч. на глаголите от III и IV спрежение се образува

^характеристика тласната -а.

I Изявително наклонение на бъдеще време в деятелен залог

(IndicatTvus fut&ri prim i actTvi)

I II Ш IV
1) ama-b-o 1) mone-b-о 1) leg-a-m 1) audi-a-m
fr' аз ще обичам аз ще съветвам аз ще чета аз ще слушам
2) а т а -b-i-s 2) mone-b-i-s 2) leg-e-s 2) audi-e-s
3) а т а -b-i-t 3) mone-b-i-t 3) leg-e-t 3) audi-e-t
PI.
1) а т а -b-i-rnus 1) mone-b-i-mus 1) leg-e-mus 1) audi-e-mus
ц!;' . 2) а т а -b-i-tis 2) mone-b-i-tis 2) leg-e-tis 2) audi-e-tis
3) а т а -b-u-nt 3) mone-b-u-nt 3) leg-e-nt 3) audi-e-nt

&

85
 Изявително наклонение на бъдеще време в страдателен залог
(Indicattvus fu tu ri prim i passlvi)

I II Ш rv
Sg 1) ama-b-or 1) mone-b-or 1) leg-a-r 1) audi-a-r
ще бъда обичан ще бъда съветван ще бъда четен ще бъда
слушан
2) ama-b-e-ris 2) mone-b-e-ris 2) leg-e-ris 2) audi-e-ris
3) ama-b-i-tur 3) mone-b-i-tur 3) leg-e-tur 3) audi-e-tur
PI.
1) ama-b-i-raur 1) raone-b-i-mur 1) leg-e-mur 1) audi-e-mur
2) ama-b-i-mini 2) mone-b-i-mini 2) leg-e-mini 2) audi-e-mini
3) ama-b-u-ntur 3) mone-b-u-ntur 3) leg-e-ntur 3) audi-e-ntur

Indicatlvus futuri primi

Sum , fui, futfirus, esse Possum , potui, posse

Sg- 1) ero 1) potero

2) eris 2) poteris
3) erit 3) potent

PI. 1) erimus 1) poterimus

2) eritis 2) poteritis
3) erant 3) poterunt

2. ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
(PRONOMlNA DEMONSTRATlVA).
IS, EA, ID. IDEM, EADEM, IDEM

Показателните местоимения посочват близост или отдалеченост на лица

и предмети. Те са шест на брой:
hie, haec, hoc - този, тази, това (тук)
iste,ista, istud —този, тази, това (там)
ille, ilia, illud - онзи, онази, онова
is, еа, id - този, който; онзи, който; той, тя, то

NB! Всяко от тези местоимения, но най-често is, еа, id, може да се употреби и
като лично местоимение за трето лице (той, тя, то).
 idem, eadem, idem - този същият, тази същата, това същото
^ ipse, ipsa, ipsum - самият той, самата тя, самото то; сам, сама, само

f Показателните местоимения се скланят в общи линии като прилагател­

ните по първо и второ склонение, но показват и някои особености:
В Gen. и Dat. sg. имат специфичните окончания -lus, -I.
- Формите за м. р. на някои от тях в Nom. sg. имат окончание -е, а за
#:р. - окончание -d.
v Местоимението hie има показателна частица -се, а формата за ж. р.
■Ifaec - две показателни частици: -i и -се.
<, Местоименията is, idem , ipse се наричат още определителни (Pronomina
'eteminativa).

Is, ea, id

/Л Това местоимение посочва вече споменато лице или предмет; обикно-

но е във връзка с относително местоимение: „този, който“ . Има значение
•на лично местоимение за трето лице.
Местоимението образува формите си от две основи : i-/ei- и ео-/еа-.

SingulSris Fluralis

m f n m f n
is ea id li eae ea
iGen. e iu s eorum earum eorum
•bat. ei iis (eis)
:ACC. eum earn id eos eas ea
Ubi...... en ea eo iis ('eis')

Idem , eadem , idem

Това местоимение означава „този същият; един и същ“. Образувано е от

естоимението is и несклоняемата частица -dem и се скланя като него.

NB! Съгласната m преминава в п пред частицата -dem.

87
 Singularis Pluralis
m f n m f n
Nom. idem eadem idem ildem eaedem eadem
Gen. eiusdem corundem earundem eorundem
Dat. eldem iisdem (eisdem)
Acc. eundem eandem idem eosdem easdem eadem
Abl. eodem eadem eodem iisdem (eisdem)

3. ДЕПОНЕНТНИ ГЛАГОЛИ (VERBA DEPONENTIA).

ПОЛУДЕПОНЕНТНИ ГЛАГОЛИ (VERBA SEMDEPONENTIA)

Д епонентни глаголи (Verba deponentia)

Депонентните глаголи имат форми само за страдателен залог, а значе­

нието им е активно или възвратно. Тези глаголи се наричат „отложителни“
(depono - слагам настрана), защото един вид те са „отложили, сложили на­
страна“ формите си за деятелен залог. Депонентните глаголи се спрягат пра-
вилно в пасив както останалите глаголи. Имат и две деятелни причастия -
сегашно и бъдещо, имат герундий и супин. Те имат три основни форми:
1. 1 л., ед.ч., Indicatlvus praesentis passivi
2. 1 л., ед.ч., Indicatlvus perfecti passivi
3. Infinitivuspraesentis passivi
arbitror, arbitrates sum, arbitrari (мисля, смятам)
vereor, veiitus sum, vereri (страхувам се)
loquor, locutus sum, loqui (говоря)
orior, ortus sum, orlri (започвам)

Indicattvus praesentis

I II П1 IV
S g .l) arbitror vere-or loqu-or ori-or
2) arbitra-ris vere-ris loqu-e-ris orl-ris
3) arbitra-tur vere-tur loqu-i-tur ori-tur
PI. 1) arbitra-mur vere-т ш - loqu-i-mur orl-mur
2) arbitra-mini vere-mini loqu-i-mini orT-mini
3) arbitra-ntur vere-ntur loqu-u-ntur ori-u-ntur
 Indicatlvus imperfecti

_____________ IV
loqu-e-ba-r ori-e-ba-r
loqu-e-ba-ris ori-e-ba-ris
loqu-e-ba-tur ori-e-ba-tur
loqu-e-ba-mur ori-e-ba-mur
loqu-e-ba-mini ori-e-ba-mini
loqu-e-ba-ntur ori-e-ba-ntur

Indicatlvus futiiri

JV
vere-b-o-r loqu-a-r on-a-r
vere-b-e-ris loqu-e-ris ori-e-ris
vere-b-T-tur loqu-e-tur ori -e-tur
vere-b-i-mur loqu-e-mur ori -e-mur
vere-b-i-mini loqu-e-mini ori -e-mini
vere-b-u-ntur |loqu-e-ntur ori -e-ntur

Imperativus

Sg.2 . arbitra -re vere-re loqu-e-re ori-re

Р1. 2. arbitra -mini vere-mini loqu-i-mini on-mini

hfittitivus praesentis arbitrari veren loqui orTri

articipium praesentis arbitrans verens loquens oriens

Полудепонентни глаголи (Verba semideponentia)

Пет глагола от второ и трето спрежение имат наполовина активни и на-

оловина пасивни форми, а значението им е активно или възвратно. Четири
, тях имат за сегашното спрежение само форми в деятелен залог, а за ми­
рото спрежение - само в страдателен. Глаголът revertor има страдателни
|рми за сегашното спрежение и деятелни за миналото.
 Ind. praes. act. Ind. perf. pass. Inf. praes. act. j
gaudeo gavlsus sum gaudere радвам ce |
audeo ausus sum audere дръзвам
soleo solltus sum solere имам навик )
fido fisus sum fidgre надявам се 1
confido confTsus sum confidere уповавам се 1
diffido diffTsus sum diffidere отчайвам се 1
fio factus sum fieri ставам, бивам |

4, СИНТАКСИС. АБЛАТИВ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Ablativus in stru m en ta l

1. Аблатив на оръдието (Ablativus instrumenti) - означава средството,

с което нещо се извършва в пряк или преносен смисъл. Употребява се без
предлог. Среща се при най-разнообразни глаголи, които биха могли да се
обединят в няколко групи.
Comibus tauri, apri dentibus, morsu leones, aliae (bestiae) fuga se, aliae
occultatione tutantur. Биковете се бранят c рогата си, глиганите със зъбите си,
лъвовете с хапане, другите диви зверове - или с бягство, или с криене.
Natilram expelles furca, tamen usque recurret. Щ е изгониш природата c
вила, все пак тя винаги ще се връща.
Quousque tandem, Catilina, abutere patientia nostra? Докога най-после, Ка­
тилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?
2. Аблатив на изобилието (Ablativus copiae) - означава това, с което
нещо е пълно или богато в пряк или преносен смисъл. Смята се за частен
случай на Ablativus instrumenti.
Villa abundat porco, haedo, agno, gallina, lacte, caseo, melle. Вилата изо­
билства c прасета, козлета, агнета, кокошки, мляко, сирене, мед.
3. А блатив на цената (Ablativus pretii) - означава цената в пряк или
преносен смисъл при глаголи със значение:
продавам - vendo, vendito, praebeo
к у п у в а м - е т о , redimo, mercor, paro, comparo.
Viginti talentis unam orationem Isocratis vendidit. Изократ продал една
своя реч за двадесет таланта.
Emi virginem triginta minis. Купих девойка за тридесет мини.
4. Аблатив за причина (Ablativus causae) - означават се външни или
вътрешни причини или подбуди за извършване на глаголното действие. Упо­
требява се без предлог. Превежда се с „от, благодарение на, по вина на“ .
Меб vitio регео. Загивам от собствения си порок.

90
 Delicti dolere, correctione gaudere oportet. Трябва да страдаш от
с провинението си, да се радваш от поправянето му.
5. Аблатив за н ачи н (Ablaffvus modi) - означава начина на извършва­
ме или протичане на глаголното действие. Често този аблатив представля­
ва адвербиализирани съществителни имена abstracta без определение: arte
зкусно, casii случайно, dolo с измама, госд на шега, гиге по право, iniuria
несправедливо, merito заслужено, ordine по ред, ratione с основание, silentio
мълчешком, sponte от само себе си, vi насила, voluntate по волята.

У праж нения

1. Спрегнете глаголите:
.videbam et videbo; eram et ero; dicebam et dicam; catitabam et cantabo; conor et
*fawam

\ 2. Определете и преведете глаголни те форми:

'{ scribimus canta venient
i, scribemus erras veniunt
parabantur eras veriite
parabo ducitur veniebam

3. Склонете в единствено и множествено число изразите:

is liber clarus; еа lex severa; idem carmen.

4. Преведете на български език:

Vobiscum bona malaque tolerabimus. 2. Romani eorumque socii idoneo
co castra ponebant. 3. Tustitia sine prudentia multum poterit; sine iustitia nihil
. alebit prudentia (Cicero). 4. Ut saliitas, ita salutaberis. 5. Stellas coeli nunquam
pmerabitis. 6.Contumeliam si dices, audies. 7. Si patriam prodere conabitur
pater, silebitne filius? 8. Invenies multos, qui mores luporum sub pelle agni celant.
; Lacedaemonius unus, cum Persa hostis in colloquia dicit gloriose: „Solem
;piae laculorum multitudine et sagittarum non videbitis“, „In umbra igitur, inquit,
•pugnabimus“28. 10. Libenter homines id, quod cupiunt, credunt29. 11. Cantilenam
mdem canis. 12.Cum duo faciunt idem, non est idem.
"
■Depeifidid punita
# m bellum erat inter Romam et Falerios, oppidum Romae proximum, et Romani
fnte Falerios castra habebant. Pueri Faliscorum autem etiam in bello extra

i^MapK Тулий Цицерон, Тускулански беседи, I, 42.

^Той Юлий Цезар. Записки за Галската война, III, 18.
oppidum se exercebant. Aliquando Faliscus quidam cumpueris nonnullis in castra
Romana intrat et Romanis dicit: „Frustra oppidum nostnun oppugnabitis: armis
id expugnare non poteritis, sed dolo incolas superabitis. Videtis pueros istos:
eos vobis mando ac ita Romanis victoriam paro!“ Sed Romani ei respondent:
„Contra viros arma habemus, nunquam ea contra pueros capiemus. Semper armis
pugnabamus; itaque Faliscos dolo insidiisque superare non possumus. Pueros
domum remittemus, te autem merito puniemus.“

Scipio NasTca et poSta Ennius

Scipio NasTca ad poetam Ennium venit. Ancilla dicit Naslcae eum domi non
esse. Sed NasTca intellegit earn domini iusso id dicere et eum intus esse. Mox
Ennius ad NasTcam venit et eum ab ianua quaerit. NasTca exclamat se domi non
esse. Turn Ennius: „Quid? Ego non cognosco, inquit, vocem tuam?“ Ei NasTca:
„Homo es impudens! Ego ancillae tuae credebam te domi non esse, tu mihi ipsi
non credis!“30

Тест

Посочете верния отговор:

1. Формата h ab eb at е за:
a) Ind. praes, b) Ind. imperf. c) Ind. fat. I
2. Форма за бъдеще врем е е:
a) om at b) cantas с) dicam
3. П оказателно местоимение е:
a) vester b) vos с) is
4. Формата potero се превежда:
а) ще мога Ь) мога с) можех
5. Депонентните глаголи имат форми само за:
a) Actlvum b) Passlvum с) Praesens
6. Г реш на ф орма е:
a) moneor b) teneor с) gaudeor
7. Форма за Gen. sg. е:
a) ei b) ii с) eius
8. Значение „този съ щ и ят“ има местоимението:
a) idem b) ille с) iste
9. Форма за м инало несвърш ено врем е е:
a) praebet b) praebebit с) praebebat
10. Форма от спомагателния глагол е:
a) ero b) erro с) erramus

Този анекдот е разказан от Марк Тулий Цицерон в съчинението му „За оратора”, II, 68.
 Aliquid plus

11 . Семейство и семейни отношения в римската държава

В най-старите римски традиции семейството е било патриархално. Според

/ римското право фамилията включвала майката, бащата, неомъжените дъщери, омъ-
1'кените дъщери, които не са предадени формално под властта на съпруга, синовете,
умните жени и деца, робите и цялото домашно имущество.
"|У Властта на бащата (patria potestas) се простирала над всички членове на фа-
|милията до края на живота му. В ранните години на Римската империя бащата се
^разпореждал с живота и смъртта на децата си. Той имал правото да изостави без вся­
каква помощ или да умъртви роденото дори в законен брак дете. Във възпитанието
| сенаблягало изключително много на безусловното подчинение, хвалени и обичани
билипослушните деца.
С течение на времето законите се смекчили, но не и по отношение на иму­
ществото. Синът продължавал да няма никакво право на имущество, докато е жив
. баща му. След сключване на брак със съответния юридически акт жените преми-
Днавали под властта на свекъра си. Робите били имущество и бащата в семейството
' нмацпълна и неоспорима власт над тях. Жената нямала никакви граждански права,
нямала право на собственост. Встъпването в брак било позволено, ако момичето е
1\ навършило 12 години, а момчето 14. Бракът се сключвал по споразумение между
бащите на младоженците. Момичето можело да остане под властта на баща си, но
можело да премине и под властта на съпруга си (или неговия баща, ако е жив). Все
пак, за да се предпази съпругата от грубо отношение, браковете били сключвани
sine manu, т.е. тя оставала юридически в семейството на родителите си. Премина-
! ването под властта на новото семейство се уреждало чрез продажба на момичето.
Младоженците трябвало да съжителстват в дома на младежа една година, като мо-
| мичето нямало право да напуска дома си през 3 поредни нощи. Сключването на
s брак с религиозно-сакрален характер било характерно само за някои патрициански
f/фамилии. До 445 г. пр.н.е. бия законен само бракът между децата на патриции, а
к следтова било внесено предложение за узаконяване и на брака между децата на пат-
В риции и плебеи. Младите семейства живеели отделно от родителите, но гостувания
№и срещи между роднини били обичай. Чувството за дълг (pietas) повелявало да се
В оказва помощ на членове на рода (gens), изпаднали в трудно положение.
К Въпреки суровите обичаи все пак повечето римляни били любящи и грижовни
Щ;родители, особено от средите на по-заможните. Катон Стари дори бил противник
Д р а физическите наказания. Тъй като браковете се уреждали, емоционална връзка
Ш|между съпрузите често липсвала, но това не се смятало за дефект. Отношенията
Избили по-скоро партньорски. През епохата на империята тези правови норми били
ИВсмекчени в полза на жените. Синовете и дъщерите имали равни наследствени права.
ИрбОсвен това при разводи, които не били рядкост, семейството на жената получавало
Ирбратно зестрата й (dos). На мъжете било позволено освен законна жена да имат и
Ир.наложница. Тя не се ползвала с никакви права, а децата й нямали право на наслед-
■рство, Законните двойки имали обикновено от едно до три деца. Познати били про-

93
тивозачатьчни способи. Безуспешен опит да стимулира раждаемостта чрез приви­
легии за родителите (ius trium liberorum) направил император Октавиан Август. При
навършване на 18 години много младежи напускали бащиния дом и заживявали
самостоятелно и без да са женени, но с разрешение и финансова помощ (peculium)
от страна на бащите си, при условие че са послушни.
През 326 г. император Константин забранил извънбрачните връзки на мъжете.
Християнството наложило съвсем нови възгледи за семейното право и извънбрач­
ните връзки.
В източната част на Римската империя до IX в. била запазена практиката баща­
та да има право да приеме в семейството си и да признае родено от извънбрачната
му връзка дете. В Западната Римска империя обичаят се запазил до XII в.

Sententiae

Animo imperabit sapiens, stultus serviet. Мъдрият ще заповядва на духа си, глупавият
ще му служи.
Donee eris felix, multos numerabis amicos (Овидий, „Тъги“, I, 9, 5). Докато си щаст­
лив, ще имаш много приятели.
Eiusdem farlnae. От едно и също брашно (срв. „от един дол дренки“).
In hoc signo vinces. C този знак ще победиш. (Разказват, че по време на похода си
срещу Максенций Константин Велики получил видение - кръст с този надпис).
Non progredi est regredi. Ако не напредваш, вървиш назад.

Т Е М А IX

1. Прилагателни имена по трето склонение (Adiecfia III declinationis).

Сегашно деятелно причастие (Participium praesentis actTvi)
2. Показателни местоимения - продължение (hie; ille; iste; ipse)
3. Латинските показателни местоимения в романските езици
4. Употреба на причастията (Participia)
Упражнения

; 1. ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА ПО ТРЕТО СКЛОНЕНИЕ

(ADIECTIA III DECLINATIONIS). СЕГАШНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ
(PARTICIPIUM PRAESENTIS ACTlVI)

Прилагателните имена по трето склонение се делят на три групи според

броя на формите им в Nom. sg.:

94
 Прилагателни имена с три форми за трите рода:
m -ег асег (остър), celer (бърз)
f -is acris, celeris
I n -e acre, celere
J Основни форми: acer, acris, acre; celer, eris, ere.

Прилагателни имена c две форми:

mf -is fortis (смел, смела), brevis (къс, къса)
n -e forte, breve
Основни форми: fortis, e; brevis, е.

Прилагателни имена с една форма:

mfh -х felix (щастлив, а, о)
-s prudens (разумен, а, о)
-r par (равен/еднакъв, а, о)
Основни форми: felix, gen. -Icis prudens, gen. -entis par, gen. pans

И трите групи прилагателни имена се скланят по трето вокално скло­

нение. Изключение прави формата за Асс. sg. (mf), която има консонантно
окончание -е т .

Образци за склонение:
celer, celeris, celere
Singularis Pluralis
m / n m n
Nom. celer celeris celere celeres celeres celeria
Gen. celeris celerium celerium celerium
Dat. celeri celeribus celeribus celeribus
Acc. celerem celerem celere celeres celeres celeria
Abl. celeri celeribus celeribus celeribus

fortis, forte
" Singularis P luralis
m f n m f n
Nom. fortis forte fortes fortes fortia
Gen. fortis fortium fortium fortium
Dat. forti fortibus fortibus fortibus
Acc. fortem forte fortes fortes fortia
Abl. forti fortibus fortibus fortibus
felix, gen. -icis
Singularis Pluralis
m f n m / n
Nom. felix fellces fellces felicia
Gen. fellcis felicium felicium felicium
Dat. fellci felicibus felicibus felicibus
Асс. fellcem felix fellces fellces felicia
Abl. fellci felicibus felicibus felicibus

Сегашно деятелно причастие (Participiumpraesentis acfivi)

Сегашното деятелно причастие има една форма за трите рода и се скла­

ня като прилагателните с една форма по III склонение. Подобно на тях и
причастието се отбелязва и заучава с формите за Nom. sg. и Gen. sg.
Образуване'. I, II спр. сег. осн. + ns
III, IV спр. сег. осн. + ens

NB! Пълният суфикс, с който се образува причастието, е -at-, но в Nom. sg.

съгласната t изпада пред окончанието -s.
I спр. amans, gen. amantis (обичащ; обичайки; който обича)
II спр. monens, gen. monentis (съветващ; съветвайки; който съветва)
III спр. legens, gen. Iegentis (четящ; четейки; който чете)
IV спр. audiens, gen. audientis (слушащ; слушайки; който слуша)

Образец:

Singularis Pluralis
mf n mf n
Nom amans amantes amantia
Gen. amantis amantium

Dat. amanti amantibus

Acc. amantem amans amantes amantia
Abl. amanti (e) amantibus
\1 ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ (HIC; ILLE ISTE; IPSE)

Шс, haec, hoc

Това местоимение посочва близък до говорещото лице или току-що

споменат предмет. Превежда се с „този, тази, това (тук)“ :
; Haec urbs - този (т.е. нашият град).
•у1
Singularis Pluralis
m / n m f n
Nom. hie haec hoc hi hae haec
Gen. huius horum harum horum
Dat. huic his
Acc. hunc hanc hoc hos has haec
Abl. hoc hac hoc his

Шс. Ша, illud

Това местоимение посочва отдалечен, вече споменат предмет. Превеж­

да се с „онзи, онази, онова“. Понякога местоимението означава нещо общо-
’известно или прочуто:
| Ille Socrates - онзи (прочутият) Сократ.

Singularis Pluralis
m / n m f n
Nom. ille ilia illud illi illae ilia
Ben. i 1 lT u s ill5rum illarum illorum
Dat. illi illis
Acc. ilium illam illud illos illas ilia
Abl. illo ilia illo illis

NB! Когато местоименията hie и ille са употребени в едно и също изречение, ille
епревежда „първият“, a hie —„вторият, последният“:
” Caesar et Cato viri praeclari erant: ille imperator magnus, hie senator severus erat.
Цезар и Катон бяха прочути мъже: първият беше велик пълководец, а вторият -
Цстрог сенатор.
.Д;'

97
 Iste, ista, istud

Това местоимение означава по-далечно лице или предмет; превежда се

с „този, тази, това там“. Местоимението показва близост до лицето, на което
говорим; може да се преведе и с „твой“:
Ista urbs - този (т.е. вашият град).

Singularis Pluraiis
m / n m f n
Nom. iste ista istud isti istae ista
Gen. i s tlu s istorum istarum istorum
Dat. isti istis
Acc. istum istam istud istos istas ista
Abl. isto ista isto istis

Ipse, ipsa, ipsum

Това местоимение се превежда като „самият той, самата тя, самото то“.
Често стои след лично местоимение, за да подсили неговото значение:
Ego ipse - сам аз, лично аз.

Singularis Pluraiis
m / n m f n
Nom. ipse ipsa ipsum ipsi ipsae ipsa
Gen. i p S 1u s ipsorum ipsanim ipsorum
Dat. ip S 1 ip s i s
Acc. ipsum ipsam ipsum ipsos ipsas ipsa
Abl. ipso .ipsa ipso 1p S 1 s

3. ЛАТИНСКИТЕ ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТО ИМЕНИЯ В РОМАНСКИТЕ ЕЗИЦИ

Развитие в романските езици имат местоименията ille, iste, ipse. Hie, is и

idem биват изместени още в говоримия и късния латински език от ille и iste
и по тази причина не оставят по-нататъшни следи.
IUe, ilia, illud - преминава в романските езици като определителен член
и като лично местоимение за трето лице. С изключение на румънския, оста­
налите романски езици имат предпоставен член. Определителният член се е
развил от формите за Nom. или Лес. на латинското местоимение.

98
 Лат. Ф р. И тал. Исп. Порт. Рум.
Nom. ille, ilia il, la j el, la o, a -ul
Асс. illu(m), illa(m) le, la lo |

>JB! От израза ecce ille (ето го) се е развило френското показателно местоиме-
Щп.

гното местоимение за трето лице в романските езици произхожда от

,хо латинско местоимение през късните му номинативни и акузативни

Лат. Фр. Ит. Исп. ПорТ: Рум.

Nom. ille il, elle egli, ella el, ella ele, ela el, ea
Acc. illu(m)

iste, ista, istud - в някои езици местоимението преминава през разговор-

форма este, esta\
;ste, esta (и cp. p. esto)
'jeste, esta (и cp. p. isto)
asera (тази вечер), stam attina (тази сутрин)
"se, ipsa, ipsum - през формата esse преминава в италиански език и се
йзва като лично местоимение: esso (той, той самият), essa (тя).

4. УПОТРЕБА НА ПРИЧАСТИЯТА (PARTICIPIA)

ричастията представляват нелични глаголни форми, чрез които на

% предмети се приписват признаци от глаголни действия. В латинския
е са оформени като прилагателни имена с морфологичните категории
нисло и падеж. Като прилагателни имена те могат да се степенуват и да
|стантивират.
‘ато глаголни форми имат характеристиките залог, време, вид и рекция
дала, от който произхождат. Понякога могат да имат при себе си и на-
. Категорията залог при причастията има условен характер, доколкото
т предполага отношение между глаголен субект и глаголно действие,
ато причастията нямат изразен граматичен субект на действието, връз-
субект/глаголно действие е предимно атрибутивна.
реме на п ри ч асти ята - времето на причастията също е условна ка­
дя. Според времето на сказуемото на изречението, в което се намира
астието, то може да изразява едновременност, предходност или след-

99
ходност. По отношение на времената на причастията най-общо може да се'
каже следното:
a) Participium praesentis actTvi изразява действие, едновременно с това
на сказуемото в изречението:
- при сказуемо в сегашно време изразява сегашно;
- при сказуемо в минало време изразява минало несвършено;
- при сказуемо в бъдеще време изразява първо бъдеще време.
b) Participium perfecti passTvi изразява действие, предходно спрямо тов
на сказуемото в изречението:
- при сказуемо в сегашно време изразява perfectum;
- при сказуемо в минало време изразява plusquamperfectum;
- при сказуемо в бъдеще време изразява или futurum II, или perfectum.
Причастията могат да се употребяват като прилагателните (атрибути:
но) и се съгласуват по род, число и падеж с определяемото. Сегашното де
телно причастие от преходни глаголи рядко се използва атрибутивно, а че'
то - причастието от непреходни глаголи.
Infima est quinque errantium terraeque proxima stella Veneris. Най-ниска
най-близко до земята от петте блуждаещи звезди е Венера.
Сегашното деятелно причастие служи за пряко допълнение при глаг
ли за непосредствено сетивно възприятие: video, audio, aspicio, conspici
animadverto. cemo „виждам, чувам, забелязвам“:
Tibicinam cantantem audio. Чувам флейтистката да свири.
Сегашното деятелно причастие служи за пряко допълнение и при гл
ли със значение „представям на сцена, изобразявам в книга, въвеждам ка
действащо лице“ facio, induco, pingo.
Xenophon facit Socratem disputantem. Ксенофонт изобразява Сократ?
води спор.
Homerus Laertem colentem agrum facit. Омир описва Лаерт да оре зе
та.
Причастията (сегашно деятелно и минало страдателно) заедно с
аблатив образуват конструкцията Ablativus absolHtus (вж. Тема XII).

Упражнения

1. Склонете в единствено и множествено число изразите:

amor ingens; hie agricola bonus; onus grave; ipse orator celeber; vir fortis.

2. Определете падежа и числото на изразите:

ad illos montes altos illlus artis novae
eodem itinere longo еб ги т civium felicium

100
 illis temporibus antlquis more humano
contra innumerabiles hostes per omnia maria
per montem acrem cmdelium legum

3. Преведете изразите. П осочете в кои от тях е допусната греш ка:

dux noster nomen memorabile oratio Celebris
dolor forte tempus brevis ille lex
haec natio homo audacis navis velox

4. Обяснете етим ологията на същ ествителните:

доцент; реципиент; консултант; президент; асистент; лаборант; студент; ди-
ч, ригент.

5. Преведете н а български език:

1. Nihil tam volucre est, quam maledictum. 2. Longum et difficile est iter per
praecepta, breve et efficax per exempla. 3. Omnis ars naturae imitatio est31.
4. Nulla lex satis commoda omnibus est32. 5. Dulce et decorum est pro patria
mori33. 6. Multi multa sciunt, nemo omnia. 7. Nomina civium fortium semper
memoria tenemus. 8. Homo est animal sociale. 9. Terra communis mater est
omnium mortalium. 10. Veritatis oratio simplex est34. 11. Divitiae hominem
fellcem non faciunt. 12. Ignis aurum probat, miseria - fortes viros. 13. Sub dulci
melle venena latent. 14. Galli ad campestres munitiones accedunt. 15. Vetera
proverbia breviter et simplicibus verbis prudentiam populi exprimunt.

De Gallis
Caesaris tempore in Gallia duo genera hominum erant in aliquo* honore: druides
et equites. Plebs autem servorum paene loco habebatur; itaque sors plebis gravis
et tristis erat. Fortuna nobilium felix erat. Plebs magno et gravi onere vectigalium
premebatur, druides autem omnibus tributis et militia liberi erant. Druides sacrificia
publica et privata curabant et de omnibus controversiis publicis et privatis
decemebant. De Gallorum moribus multa in Caesaris libro, qui „Commentarii de
bello Gallico“ inscribitur, legetis.
* aliquo - Abl.sg. (aliqui, aliqua, aliquod)

Rusticus et canis fidelis

Rusticus quidam in agro erat. Filium autem, qui in cunis cubabat, relinquit cani.
Arrepit immanis anguis, qui puerum mordere in ammo habet. Sed custos fidelis,
eum necare studens, cunas evertit.

31 Луций Аней Сенека. Писма, 65.

32 Turn Ливий. От основаването на града, 34, 3.
33 Квинт Хораций Флак. Оди, III, 2.
34 Луций Аней Сенека. Писма, 49.

101
Paulo post ex agro agricola venit. Cunas eversas videns, ira accenditur. Temera
custodem fidelem necat ligone. Sed ubi cunas restituit, supra anguem mortuua|s
repent puerum vivum et incolumem. Ita poenitentia facti sera erat.

De nauta et agricola
Mores et studia nautae et agricolae diversi sunt. Hie stabilem habet sedem, ille]
locum mutat. Ab hoc mores antTqui servantur, ille mores alienos amat. Huic sermc
tantum patrius, illi aliae quoque linguae notae sunt. Huius vita tranquilla est, iffiaj
periculorum plena. Hunc agri et prata, ilium fluvii et maria delectant. Sermonesj
quoque nautarum et agricolaram diversi sunt:
*r
Navita de ventis, de tauris narrat arator,
enumerat miles vulnera, pastor oves35.

Тест

Задраскайте излишната форма:

1. omnis; navis; fidelis; gravis; brevis
2. celeber; celer; equester; acer; niger
3. illlus; eius; istlus; regius; eiusdem
4. velox; felix; simplex; iudex; audax
5. illustrium; folium; ingenium; officium; negotium
6. nos; vos; ipse; ego; tu
7. brevia; crudelia; celebria; maria; acria
8. forti; magni; clari; boni; veri

Aliquid plus

Друидите
“ Друидите били жреци при келтеките народи с голямо влияние в Галия, Брита \
ния и Ирландия. Жреците се разделяли на три касти. Друидите представлявали най-
висшата каста. Другите две касти били на оватите (вергобретите) и бардовете.
По правило друидите били скитащи жреци или отшелници. Цветовите им ин-
сигнии (роби, наметки) били черно или бяло. Те били ръководители на големите
религиозни церемонии. Юлий Цезар в съчинението си „Записки за Галската война'*
споменава за друидски събори, недостъпни за обикновените хора, които се органи­
зирали по равноденствията и на някои от главните келтеки празници.
Друидите били пазители на героически предания и митологически поеми, ко-1
ито предавали на своите ученици устно, защото, както разказва Цезар, те не искащ

35 Секст Проперций. Елегии, П, 1.

учениците им да се позовават на написаното и така да се лишат от възможността
да упражняват паметта си. Били едновременно жреци, гадатели, учители, лекари,
разглеждали административни и правни въпроси. Школи на друиди съществували
и при островните келти. Етимологията на името не е напълно ясна.
Особено място в обредите на друидите заемал процесът на събиране на имел.
Този паразитен храст се използвал за лечение, при теглене на жребий и за пред­
сказание на бъдещето. Смятали за свещен още и дъба, а също и началото на новия
ден - полунощ. Популярен бил и обрядът жертвоприношение. Друидите приготвяли
в подножието на дървото с имел всичко необходимо за извършване на жертвоприно­
шението и тържествената трапеза. След това довеждали два бели бика. Жрец, обле­
чен в бяло, се качвал на дървото и със златен сърп изрязвал имела и го слагал в бял
плащ. Биковете се принасяли в жертва с хвалебствена молитва към божеството.
Споменава се и за предполагаеми човешки жертвоприношения. Цезар в своите
писма до сената - когато през лятото на 55 г. пр.н. е., а после и през 54 г. по време на
Галската война предприел две военни експедиции в Британия - пише, че друидите
се надяват на помощ от своите богове само ако те им принасят човешки жертви. По
думите му за такива жертви им служат пленени врагове, престъпници, а ако липсват
такива - и невинни хора.
Историкът Плиний Стари описва канибализма на друидите. Римляните унищо­
жили друидите под официален предлог —като носители на нечовешки култ, а също
така и като вдъхновители и организатори на съпротивата срещу Рим. Възможно е
принасянето на човешки жертви да е било свързано с омилостивяването на богове­
те във войните с римляните. Известно е, че през I в. (40-60) римските войски под
командването отначало на бъдещия император Веспасиан, а после на губернатора
Гай Светоний активно се придвижвали навътре в Британия. Жертвоприношенията
на друидите били безсилни пред римляните. През 60 г. римските войски завладели
главната опора на британските друиди - остров Мона (сега о. Ангели в Северен
Уелс). Защитниците на острова били избити, а светилищата на друидите и техните
свещени гори - унищожени.

Sententiae

Nosce te ipsum. Познай себе си.

Omne principium difficile. Всяко начало е трудно.
Omnia praeclara гага (Цицерон, „За приятелството“, 21, 79). Всичко прекрасно е
рядко.
Qualis rex, talis grex. Какъвто пастирът (букв. царят), такова и стадото.
Sapienti sat. За мъдрия е достатъчно.
Sero venientibus ossa. За идващите късно - костите.
Tempora mutanlur et nos mutamur in illis. Времената се менят и ние се променяме с
тях.

103
 ТЕМ АХ

1. Степени за сравнение на прилагателните имена

(Gradus comparationis)
2. Описателно степенуване
3. Латинското степенуване в романските езици
4. Относителни местоимения (Pronomina relaffva)
5. Стихосложение
6. Изречения. Видове.
Упражнения

1. СТЕПЕНИ ЗА СРАВНЕНИЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА

(GRADUS COMPARATIONIS)

Качествените прилагателни в латинския език, както и в българския, мо­

гат да се степенуват. Степените за сравнение са три: положителна, сравни­
телна, превъзходна.

Положителна степен (Gradus posiitvus)

Положителната степен предава качество само по себе си и представлява

основна (речникова) форма на прилагателното име:
longus 3 (дълъг)
liber, era, erum (свободен)
sacer, era, erum (свят)
celer, eris, ere (бърз)
brevis, е (къс)
felix, gen. Tcis (щастлив)

Сравнителна степен (Gradus comparatlvus)

Сравнителната степен предава по-високо качество на един предмет или

лице по отношение на същото качество на друг предмет или лице. Образува
се със суфиксите -ior (за м. и ж. р.) и -ius (за ср. р.)3които се поставят вместо
окончанието за Gen. sg. на прилагателното име в положителна степен:

104
 G radus com parativus
Nom. sg. Gen. sg.
longus long-i longior (по-дълъг, a) longius (по-дълго)
liber liber-i liberior (по-свободен, a) liberius (по-свободно)
brevis brev-is brevior (по-къс, a) brevius (по-късо)
Ifelix fellc-is fellc-ior (по-щастлив, a) fellc-ius (по-щастливо)

Прилагателните имена в сравнителна степен се скланят по П1 консо-

нантно склонение:

Singularis Pluraiis
m f n m f n
Nom. longior longius longiores longiora
Gen. longioris longiorum
Dat. longiori longioribus
Acc. longiorem longius longiores longiora
Abl. longiore longioribus

Забележка: Сравнение в латинския език може да се изрази по два начина:

1. Двата сравнявани предмета (лица) са в един и същ падеж (Nom. или Асс.) и
се свързват с наречието quam (от, отколкото):
Argentum vilius quam aurum est. Среброто е по-евтино от златото.
2. Предметът (лицето), с който се прави сравнение, стои в AblatTvus без пред­
лог (Ablativus comparationis):
Argentum vilius auro est.

П ревъзходна степен (Gradus superlaffvus)

Превъзходната степен показва, че един предмет или лице притежава ка­

чество в най-висока степен от всички други предмети или лица. Превежда се
с частица най-. Понякога превъзходната степен изразява само много висо­
ко качество без отношение към сравнение и тогава се превежда с „твърде“,
„много“, „изключително“; нарича се Gradus elativus.
Превъзходната степен се образува със суфикси:
-issimus, -issim a, -issim um - поставя се вместо окончанието за Gen. sg.
на прилагателното име в положителна степен:
 Nom. sg. Gen. sg. G ra d u s superlatlvus
longus long-i longissimus, longissima, longissimum
(най-дълъг, a, o)
brevis brev-is brevissimus, brevissima, brevissimum
(най-къс, a, o)
felix felic-is felicissimus, felicissima, felicissimum
(най-щастлив, a, o)

-rim us, -rim a, -rim um - само при прилагателните имена, които в Nom. sg.
(т) завършват на -ег. Прибавя се към номинативната форма:
liber —>liberrim us, liberrim a, liberrim um (най-свободен, a, o)
celer —*■celerrim us, celerrim a, celerrim um (най-бърз, a, o)
-lim us, -lim a, -lim um - при шест прилагателни имена по трето склонение.
Поставя се вместо окончанието за Gen. sg.:

G ra d u s posiflvus G radus superlatlvus

facilis, е (лесен)
difficilis, е (труден)
similis, е (подобен)
dissimilis, е (различен)
humilis, е (нисък)
gracilis, е (нежен)
facillimus, facillima, faciUimum
difficillimus, difficillima, difficillimum
simillimus, simillima, sim illim um
dissimillimus, dissimillima, dissimillimum
humillimus, humillima, humillimum
gracillimus, gracillima, gracillimum

Прилагателните имена в превъзходна степен се скланят по I и II скло­

нение.

Забележка: Предметът, с който се прави сравнение, стои в Gen. pi. (GenitJvus

partitivus):
Omnium graduum difficillimus est primus. От всички стъпки най-трудна е първата.

Особености при образуване н а степените за сравнение

Сложните прилагателни имена с втори елемент -dicus, -ficus, -volus об­

разуват степените си от основата -ent-:

G radus positlvus G radus c o m p a ra tiv e G radus superlatlvus

maledicus (злословещ)' maledicentior, ius maledicentissimus 3
magnificus (великолепен) magnificentior, ius magnificentissimus 3
benevolus (доброжелателен) benevolentior, ius benevolentissimus 3
 Пет прилагателни имена образуват степените си за сравнение от различ­
ни основи (суплетивни степени):
■i jf'F--
( G radus positlvus G radus com paratlvus G radus superlatTvus
5 Г
3
mf n
bonus 3 (добър) melior melius optimus 3
£ ■malus 3 (лош) peior perns pessimus 3
magnus 3 (голям) raaior maius maximus 3
Ж" parvus 3 (малък) minor minus minimus 3
Sfr multus 3 (многоброен) - plus plurimus 3

Две имена образуват степените си с малки промени:

G radus positlvus G radus comparatTvus G radus superlatlvus

vetus, gen. eris (стар) vetustior, ius veterrimus 3
dives, gen. itis (богат) ditior, ius ditissimus 3/ divitissimus 3

Две несклоняеми в положителна степен прилагателни имат форми за

сравнителна и превъзходна степен:

G radus positlvus G rad u s com paratlvus G radus superlatlvus

frugi (честен) frugalior., ius frugalissimus 3
nequam (покварен) nequior, ius nequissimus 3

Няколко прилагателни нямат форми за всички степени:

G rad u s positlvus G radus com paratlvus G radus superlatlvus

iuvenis, е (млад) iimior, iunius
senex, gen. senis (стар) senior, senius
deterior, ius (по-долен) deterrimus 3
ocior, ius (по-бърз) ocissimus 3
potior, ius (по-силен) potissimus 3
prior, ius (по-пръв) primus 3

Няколко прилагателни имена, произлезли от предлози, нямат положи­

телна степен, атяхната сравнителна (понякога и превъзходна) степен се упо­
требява със значение на положителна:

107
 Praepositio Gradus comparatlvus Gradus superlativus
ante (пред) anterior, ius (преден, предишен)
post (зад, след) posterior, ius (заден) postremus 3 и postumus 3
citra (отсам) citerior, ius (отсамен) citimus 3
ultra (отвъд) ulterior, ius (отвъден) ultimus 3
infra (под) inferior, ius (долен) infimus 3 и imus 3
supra (над, горе) superior, ius (горен) supremus 3 и suramus 3
ргоре (близо) propior, ius (по-близък) proximus 3
extra (вън) exterior, ius (външен) extremus 3 и extimus 3
intra (вътре) interior, ius (вътрешен) intimus 3

2. ОПИСАТЕЛНО СТЕПЕНУВАНЕ

Освен със суфикси степените за сравнение могат да се образуват и с

помощта на наречия:
Сравнителна степен - magis (plus) + положителна степен
Превъзходна степен - maximc (valde) + положителна степен
Този начин на образуване се нарича описателно степенуване и е харак­
терен за прилагателните имена по I и II склонение, които имат гласна пред
окончанието -us в Nom. sg.:

Gradus positlvus Gradus comparatlvus Gradus superlatTvus

pius (благочестив) magis pius maxime pius
idoneus(удобен) magis idoneus maxime idoneus
arduus (стръмен) magis arduus maxime arduus

3. ЛАТИНСКОТО СТЕПЕНУВАНЕ В РОМАНСКИТЕ ЕЗИЦИ

Развитие в романските езици има описателното образуване на сравни­

телна! степен. Наречието magis се е наложило в испанския (m£s), в португал­
ския (mais), в румънския (mai), a plus - във френския (plus) и в италианския
(piu).

Лат, Фр. Ит. Исп. Порт.

altus (висок) plus haut piti alto mas alto mais alto
formosus (хубав) plus beau piu bello mas hermoso mais bonito
bellus (хубав)
 Латинските суплетивни степени m elior, peior, m aior, m in o r в Nom.
или Acc. са се запазили във всички романски езици с изключение на румън­
ския:

Лат. Фр. Ит. Исп. Порт.

melior (по-добър) meilleur migliore mejor melhor

peior (по-лош) pire peggiore peor pior

maior (по-голям) majcur и maggiore u mayor maior
plus grand piu grande

minor mineur minore menor menor

Превъзходната степен в романските езици се образува по правило с чле­

нуване на сравнителната степен на прилагателното име. В италианския, ис­
панския и португалския език под влияние на книжовния и църковния език се
пазят множество останки от синтетичния суперлатив със суфикс -issirao:
лат. carissimus (най-скъп) —> ит. carissimo, порт. carissimo
лат. dulcissimus (най-сладък) —►порт. docissimo
пат. amabilissimus (най-любезен) —> исп. amabilisimo

Сугшетивните форми optim us, pessim us, m axim us, m inim us също са се
запазили:

Лат. Фр. Ит. Исп. Порт.

optimus (най-добър) optimum ottimo optimo optimo

pessimus (най-лош) pessimo pesimo pessimo

maximus (най-голям) maximum massimo maximo maximo
minimus (най-малък) mimme minimo minimo minimo

4. ОТНОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ (PRONOMNA RELATlVA)

Относителните местоимения заместват лица, предмети или цели съжде­

ния, за които дават по-пълно определение:

109
 Singularis Pluralis
m f n т /_ . . .
n
Nom. qui quae quod qui quae quae
който която което които
Gen. cuius quorum quarum quorum
чийто, чиято, чието чиито
Dat. cui qu i b u s
комуто, на когото, на която на които
Асс. quem quam quod quos quas quae
когото която което които
Abl. quo qua quo qu ib u s
с/от който, която, което и т.н. с/от които

Забележки:
1. Относителното местоимение въвежда подчинени относителни изречения.
То се съгласува по род и число с името от главното изречение, което замества, а
падежът му зависи от неговата функция в подчиненото изречение:
Venit amicus (arnica), gui (quae-) mihi carus (cara) est.
Идва приятел (приятелка), който (която) ми е скъп (скъпа).

Venit amicus (arnica), cuius ingenium magnum est.

Идва приятел (приятелка), чиято дарба е голяма.

Venit amicus (arnica), cui credo.

Идва приятел (приятелка), на когото (на която) вярвам.

Venit amicus (arnica), quem (quam) amo.

Идва приятел (приятелка), когото (която) обичам.

Venit amicus (arnica), quocum (quacum) saepe ambulo.

Идва приятел (приятелка), c когото (c която) често се разхождам.

2. В началото на изречение относителното местоимение се превежда като трето

лично или показателно:;
Qui filio beneficium dat, patri quoque eius dat.
Този, който прави услуга на сина, прави я също и на баща му.
3. Предлогът сит се поставя зад относителното местоимение:
quocum (с който, с което), quacum (с която), quibuscum (с които).

110
 5. СТИХОСЛОЖЕНИЕ

Латинското стихосложение се основава върху редуването на дълги и

[ртки срички.
Римуването не е присъщо на римската поезия.
Учението за размерите, формите и строежа на стиховете се нарича мет-
а. Група срички, подчинени на едно ритмично ударение, се нарича стъп-
Ритмичното ударение се нарича ictus. Сричката с ictus се произнася с
зовишаванс на гласа и се нарича arsis. Останалите срички на стъпката се
произнасят по-ниско. Често срещани метрични стъпки са следните:
a) двусрични:
- кратка, дълга (U— )
арохей (или хорей) - дълга кратка (— U)
йтондей - две дълги (------- )
b) трисрични:
гактил - дълга, кратка, кратка (— UU)
чнапест - кратка, кратка, дълга (UU—)
При четене на стиховете не се спазва ударението на думите (accentus), а
Цдарението на стъпката.
Най-разпространени в латинската поезия са следните стихотворни раз-
|кери:
1. Дактиличен хекзаметьр - състои се от шест дактила, като последният
|д£ктил е непълен. Тъй като този стих е доста дълъг, в него има поне една
резура. В такъв размер са написани епическите поеми на Омир, Вергилий и
^''Овидий.
Схема на дактиличен хекзаметьр:
• и и / — ш / — и и / — и и / — и и / — и

2. Дактиличен пентаметър - въпреки името си размерът се състои от

5,шест дактила, като третият и шестият са съкратени до първата сричка. С та­
рта се разделя на две равни части от цезура. Този размер не се употребява
^самостоятелно, а заедно с дактиличния хекзаметьр образува двустишие, на­
учено елегичен дистихон. Елегиите на класическите автори са написани в
|гакъв елегичен дистихон.
3. Схеми на най-разпространените поетични размери:
\j а) дактиличен пентаметър
"-4JU / —UU / — II — U U / — UU / —
?; Ь) схема на елегическо двустишие
Ir-UU / —и и / — и и / —и и / — и и / — и
;-и и / —UU / — II — UU / — и и / —
 с) схема на шестостьпен ямб (ямбичен сенар) - състои се от шест яи
Последната сричка може да бъде дълга или кратка.
и— /и — /и — /и — /и— /и —
В такъв размер са написани комедии, трагедии и басни.

6. ИЗРЕЧЕНИЯ. ВИДОВЕ

По състав и по граматична структура изреченията са два вида: прости

сложни. П ростото изречение има едно предикативно ядро и изразява отщ
сително завършена мисъл, въпрос или волева подбуда. С лож ното изрече
ние се състои от две или повече прости изречения и образува граматическ
и интонационно единство.
Според изразеното в изречението отношение към действителности!
простите изречения са утвърдителни и отрицателни.
Според целта на изказването простите изречения са съобщителни, ю
просителни, подбудителни, желателни, заповедни и възклицателни.
Divinatio est scientia rerum futurarum. Предсказанието е наука за бъде w:
щите дела.
Quid ad me venisti? An speculandi causa? Защо дойде при мен? Да
шпионираш ли?
Ne difificilia timeamus! Нека да не се страхуваме от трудностите!
Valeant cives mei, valeant! Да са живи и здрави моите съграждани!
Aut disce aut discede! Или учи, или си върви!
Perge quo cepisti! Продължи, накъдето си тръгнал!
О fallaces spes! Vae victis! O, лъжовни надежди! Тежко на победените!' 'f.
Съобщителните и въпросителните изречения се свързват с изявители
наклонение, подбудителните и желателните - с подчинително наклонение
Заповедните изречения се конструират със заповедно наклонение.

Упражнения

1. Образувайте формите за сравнителна и превъзходна степен

прилагателните:
certus utilis difficilis
beatus sapiens clarus
firmus bonus celeber
altus pulcher fortis
t 2. Попълнете изреченията с подходяща форма и преведете:
>locissimus; raelior; longiores; maximus; celerior; breviores; firmissima
| a) Aestate noctes _ sunt quam dies, hieme autem
i b) Lingua celeris est, mens
J c) _ est inter pares amicitia.
d) Animalium marinorum _ est cetus, delphlnus
e) _ est certa pax, quam incerta victoria.

3. Определете формата на прилагателното име във всеки израз и

преведете:
| homo doctior discipulus optimus vir sapientissimus
| incolae pauperrimi liber utilis statuae maximae
donum melius gens nobilior tempus brevius

4. Преобразувайте изреченията, като предадете сравнението с:

4; а) с помощта на частицата quam\
Honesta mors turpi vita potior.
~uid est velocius mente humana?
entes ossibus duriores sunt,
b) c помощта на Ablaffvus comparationis:
jffiiil est dulcius quam veritatis lux.
Aurum gravius est quam argentum.

5. Преведете на български език:

1 Quod hodie non est, id eras erit. 2. Nihil est celerius mente humana. 3. Cibi
simplicissimi sunt utilissimi. 4. Exempla verbis sunt utiliora. 5. Ferrum hominibus
;agis necessarium est aur5 et argent5.6. Socrates omnium philosophorum Graeciae
fapientissimus erat. 7. Gallorum omnium fortissimi sunt Belgae. 8. Belgae proximi
sunt Germanis, qui trans Rhenum incolunt et quibuscum continenter bellum
gerunt. 9. Saepe nihil est homini inimicius, quam sibi ipse. 10. Veterrima vina non
'emper sunt suavissima. 11. Melior est canis vivus leone mortuo. 12. Recta linea
est brevissima, recta via est tutissima. 13. Iucundiorem faciet libertatem servitutis
Jecordatio. 14. Hominum formae saepe simillimae, mores dissimillimi sunt. 15.
'Aliena vitia melius vident homines, quam sua.

tile
i,: .
Croeso ei Solone
Croesus in Asiae urbe habitabat, cui nomen erat Sardes. Hie rex, cuius divitiae
■mgentes erant, magnam potentiam habebat. Aliquando Solon Atheniensis, quem
"Graeci sapientissimum hominum nominabant, ad Croesum venit. Rex omnes
divitifls ri тпл«1тя1 et enm interrnrat' Onem nmnirnn hnmimim fRlirissitnnm
nam bonos et probos liberos habet et, pro patria pugnans, de vita decedit.“ Turn
Croesus: „Cur non me, tam divitem hominem, sed Tellum quendam* felicissimum
esse credis?“ Ei Solon: „Fortuna humana, - inquit, - saepe mutatur. Quid incertius
est, quam opes et divitiae? Nemo ante mortem a me felix nominabitur.“
*quendam - Acc. sg. (quidam) някой си.

De Graeciae montibus
In Graecia campi non tam multi sunt quam montes. Sed propter fecundiorem
humum ac propter fluminum aquam incolae plures in campis quam in montibus
habitabant. Itaque in campis beatiorem vitam quam in montibus agebant. Tamen
clariorum montium nomina apud poetas antlquos legimus. De Olympo, altiore
reliquis montibus, etiam nunc multas fabulas cognoscimus. Parnassus mons
tam clarus quam Olympus erat; ibi enim Apollo deus atque Musae habitabant.
M armor Pentelici montis notissimum erat. Taygetus mons Lacedaemoniis maius
praesidium praebebat, quam validissima moenia. Itaque montes, campis aridiores,
tamen Graecis non ingrati erant.

Тест

Задраскайте излишната форма:

1. simplicior; gravior; maior; profundior; notior
2. longius; regius; brevius; clarius; felicius
3. quorum; qua; cui; cuius; eius
4. minor; color; orator; arbor; odor
5. meliora; decora; velociora; digniora; nobiliora
6. crudelis; utilis; fortis; facilis; fidelis
7. nobis; quibus; sociis; ipsis; his
8. laetus; pius; verus; honestus; probus
9. silvester; equester; asper; sacer; socer
10. melius; peius; plus; ius; minus

A liquid plus

Римска религия —втора част

От гръцките божества, заети чрез италийските гръцки колонии, пръв от всички
по време и по значение приети божества е Аполон. Той е божество лечител и по­
кровител на минералните извори. През 231 г. пр.н.е. бил изграден храм в града по
гръцки образец между зеленчуковия пазар и Фламиниевия цирк. От 212 г. пр.н.е.
 игри, които се провеждали под надзора на градския претор. На тези игри се играели
сценичните представления, тъй като актьорите били под закрилата на Аполон. От
Шв. култът имал гръцка иконография. През 28 г. пр.н.е. Август му построил храм
на Палатин, близо до жилището си, по красота съперничещ на Капитолия. В този
храм се пренесли Сибилинските книги. При Август бил направен и първият опит за
установяване на култ със значение за цялата Римска империя и за религиозно-по-
литическото свързване на хората в нея. Постепенно важността на култа отстъпвала
пред императорския култ, а след това и пред соларния (слънчевия) култ в чест на
иранския бог Митра, пренесен от Помпеевите войници след войните на Изток. Най-
накрая култът на Аполон окончателно бил забравен с настъпването, а по-късно и с
приемането на християнството.
Меркурий е бог покровител на търговията. Негови атрибути са жезъл кадуцей,
крилат шлем и сандали, а често и кесия за пари. Култът му получил разпростране­
ние, когато Рим установил търговски отношения със съседни народи, т.е. в епохата
на Тарквиниите. Появата на гръцки колонии в Южна Италия и разпространението
на гръцка промишленост и търговия донесли на римляните нови религиозни пред­
стави, от които те се възползвали за символно означаване на своите религиозни по­
нятия. Официално Меркурий бил приет сред италийските богове през 495 г. пр.н.е.
за омилостйвяване на боговете след тригодишен глад, когато едновременно с въ­
веждането на култа на Меркурий били въведени и култовете на Сатурн и Церера.
Храмът в чест на Меркурий бил осветен на майските иди през 495 г. пр.н. е. - когато
бил уреден законово въпросът за зърното (antiona) и било учредено съсловието на
търговците, наречени mercatores или mercuriales.
Плутон и Прозерпина - тези богове от 229 г. пр.н.е. имали празник, на кой­
то в жертва се принасяли черни жертвени животни, бик на Dis Pater и крава на
Proserpina. Празникът се извършвал пред подземен олтар 20 стъпки под земята и
траел три нощи.
Култът към Херкулес проникнал първо в гр. Куме, после в Тибур и Рим. Героят
имал храм и Голям олтар (ага maxima). Божеството имало държавен култ и празник
на 12 август. Градският претор му принасял в жертва по гръцки обичай невпрягана
юница.
След епидемия Сибилинските книги препоръчали пренасянето на свещената
змия на Ескулап от светилището в Епидавър - през 293 г. пр.н.е. Като спътница на
Ескулап се явявала богинята Salus - богиня на общото благосъстояние. Ескулап бил
почитан и през императорската епоха, особено при минералните извори.
От източните култове в Рим проникнал култът на Великата майка на боговете
(Magna mater) Кибела.
През 205 г. пр.н.е. след знамения по време на Ханибаловата война Сибилин­
ските книги посъветвали да се пренесе отПергам свещеният камък на богинята. Той
бил поставен в храма на Виктория на Палатин, в чертите на града. От 191 г. пр.н.е.
богинята имала собствен храм. Игрите в нейна чест се наричали Ludi Megalenses и
се празнували от 4 до 10 април. Градският претор също извършвал жертвоприно­
шения. Жреците на Кибела били фригийци (Galli). Те били облечени по женски, с
фригийски флейти и ударни инструменти. Игрите им представяли ранения Адонис,
 Императорският куят започнал да се чества след установяването на импери­
ята и означавал почитане на починал владетел. Въз основа на сенатско решение
починалият император получавал титула Divus и бивал причисляван към боговете.
За първи път император Август наредил обожествяване на Юлий Цезар през 29 г.
пр.н.е. Той получил и храм на форума. Чрез обожествяването принцепсът симво-
лично бивал отделян от хората и причисляван към боговете.

Sententiae

Amicus Plato, sed magis arnica veritas. Платон ми е мил, но истината ми е по-мила.
Citius, altius, fortius. По-бързо, по-високо, по-силно36.
Conditio sine qua поп. Условие, без което не може.
Honores mutant mores, sed raro in meliores. Почестите променят нравите, но рядко
към по-добро.
Imperare sibi maximum imperium est (Сенека, „Писма", 113, 30). Най-голямата власт
е да заповядваш на себе си.
Quorum. Определен брой присъстващи, за да бъде едно събрание легитимно. Пъл­
ният израз е Quorum praesentia sufficit (присъствието на които е достатьчно).
Summa summarum. В края на краищата.

ТЕМ А XI

1.Четвърто склонение (Declinatio quarta)

2. Минала основа
3. Времена и форми от миналата основа. Изявително наклонение на
минало свършено време в деятелен залог (IndicatTvus perfecti actlvi).
Инфинитив на минало свършено време в деятелен залог
(Infinifivus perfecti actlvi)
Упражнения

1. ЧЕТВЪРТО СКЛОНЕНИЕ (DECLINATIO QUARTA)

•- Това склонение включва съществителни имена от мъжки и среден род

с основа на тласната -и (и-склонение). Почти всички имена от мъжки род са
отглаголни съществителни, образувани със суфикс -tus или -sus, и означават
действие или резултат от действие.
 Основни (речникови) форми:
Nom. sg. m -us exercitus (войска)
n -u cornu (рог)
Gen. sg. -us
£• fructus, us m (плод) genu, us n (коляно)
5 sensus, us m (чувство) gelu, us n (студ)

Образци за IV склонение:

Singularis Pluraiis
m n m n
Nom. exercitus comfl exercitus cornua
Gen. exercitOs comfls exercituum com uum
Pat. exercitul com a exercitibus com ibus
Acc. exercitum cornu exercitus cornua
Abl. exercitii cornu exercitibus com ibus
Уос. exercitus cornu exercitus cornua

Забележки:
\ 1. Няколко съществителни са от женски род:
a) названия на дървета
■ quercus, us f (дъб) ficus,us f (смокиня)
b) domus, us f (дом)
manus, us f (ръка)
porticus, us f (колонада) Idus, u u m f (иди —13~ят ши 15-ят ден на месеца)
tribus, us f (триба)
2. От мъжки и женски род са имената:
acus, us m f (игла) metus, us m f (страх)
arcus, us m f (лък)
3. Съществителното domus, u s f има дублетни форми и по второ склонение,

2. МИНАЛА ОСНОВА

Миналата основа на глаголите служи за образуване на миналите Бреме­

та. Тя се образува по няколко начина:
• 1. С характеристика -V-, която стои винаги след дълга гласна. Такава ми-
вала основа имат почти всички глаголи от I и IV спрежение, както и отделни
•.глаголи от II и III спрежение:
 Сегашна основа Минала основа
а т о 1 (обичам) ата- amav-
audio 4 (слушам) audl- audTv-
deleo 2 (разрушавам) dele- delev-
cupio 3 (желая) cupl- cupTv-

2. С характеристика -и-, която стои след съгласна. Среща се при повече­

то глаголи от II спрежение и някои глаголи от останалите спрежения:

Сегашна основа Минала основа

moneo 2 (съветвам) mone- monu-
habeo 2 (имам) habe- habu-
veto 1 (забранявам) veta- vetu-
colo 3 (обработвам) col- colu-
salio 4 (скачам) sall- salu-

3. С характеристика -S-, която също стои след съгласна и е типична за

глаголите от III спрежение, но се среща и при отделни глаголи от II и IV
спрежение. При взаимодействието на характеристиката -s- със съгласната от
основата настъпват следните фонетични промени:
а) гърлените съгласни с, g, h + s дават х:

Сегашна основа Минала основа

duco 3 (водя) duc- dux- (*ducs-)
rego 3 (управлявам) reg- rex- (*regs-)
veho 3 (возя) veh- vex- (*vehs-)

b) зъбните съгласни d, t, tt + s дават ss или s:

Сегашна основа Минала основа

cedo 3 (вървя) ced- cess- (^ceds-)
mitto 3 (пращам) mitt- mis- (*m itts-)
ardeo 2 (горя) arde- ars- (ards-)

c) устнената съгласна b пред s се променя в р:

Сегашна основа Минала основа

scribo 3 (пиша) scrib- scrips- (*scribs-)
 4, С удвояване (редупяикация):
а) удвоява се началната сричка от основата + е:

С егаш на основа М инала основа

сало 3 (пея) сап- cecin-
tendo 3 (опъвам) tend- tetend-

Ь) удвоява се началната сричка от основата при глаголи с коренна глас-

на i, о, и:

С егаш на основа М и н ала основа

disco 3 (уча) disc- didic-
mordeo 2 (хапя) morde- momord-
curro 3 (тичам) curr- cucurr-

5. С удължаване на коренната гласна:

I С егаш на основа М и н ала основа

video 2 (виждам) I vide- vTd-
venio 4 (идвам) veni- ven-
lego 3 (чета) |leg- leg-

6. С удължаване и степенуване на коренната гласна:

С егаш на основа М инала основа

ago 3 (водя) ag- eg-
capio 3 (хващам) capi- cep-
 3. ВРЕМЕНА И ФОРМИ ОТ МИНАЛАТА ОСНОВА. ИЗЯВИТЕЛНО
НАКЛОНЕНИЕ НА МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ В ДЕЯТЕЛЕН ЗАЛОГ
(INDICATIVUS PERFECTI ACTlVI). ИНФИНИТИВ НА МИНАЛО СВЪРШЕНО
ВРЕМЕ В ДЕЯТЕЛЕН 3AJlOT(INFINITlVUS PERFECTI A CTlVI)

От миналата основа се образуват формите за деятелен залог на време­

ната perfectum (минало свършено), plusquamperfectum (отдавна минало),
futurum secundum (бъдеще предварително).

Изявително наклонение на минало свършено време в деятелен залог

(IndicatTvus perfecti actTvi)

Това време се употребява в разкази за минали събития (perfectus - за­

вършен). Образува се от миналата основа на глагола, към която се прибавят
специфичните само за perfectum лични окончания.
Лични окончания:
Sg. 1) -i
2) -isti
3) -it
PI. 1) -imus
2) -istis
3) -erunt

IndicatTvus perfecti actTvi

I II III IV
Sg. 1) amav-i 1) monu-i 1) leg-i 1) audlv-i
аз обичах аз съветвах аз четох аз слушах
2) amav-isti 2) monu-isti 2) leg-isti 2) audiv-isti
3) amav-it 3) monu-it 3) leg-it 3) audlv-it

PI. 1) amav-imus 1) monu-imus 1) leg-imus 1) audiv-imus

2) amav-istis 2) monu-istis 2) leg-istis 2) audiv-istis
3) amav-erunt 3) monu-erunt 3 ) leg-erunt 3) audiv-erunt

Забележка: В 3 л„ мн. ч. се срещат дублетни форми с окончание -ere:

amavere = amavBmnt
monuere = monuemnt
legere = legerunt
audivere = audivemnt

120
 Indicattvus perfecti на sum/possum

Спомагателният глагол sum има минала основа fu-, а глаголът possum -

Sum , fui, futurus, esse Possum , potui, posse

Sg. 1) fu-i 1) potu-i
2) fu-isti 2) potu-isti
3) fu-it 3) potu-it
PI. 1) fu-imus 1) potu-imus
2) fu-istis 2) potu-istis
3) fu-erunt 3) potu-erunt

И нф инитнв на м инало свърш ено врем е в деятелен залог

(Inftniffvus perfecti acffvi)

Образува се от миналата основа на глагола и характеристика -isse.

amav-isse monu-isse leg-isse audiv-isse ~ |

У праж нения

1. С клонете изразите:
lacus profundus; equitatus socius; porticus clara; genu dextrum.

2. С равнете формите за сегаш но и м инало свърш ено врем е и обясне­

те как е образувана м и н ал ата основа:
1) legit - legit 9) cadit - cecidit
2) constituit - constituit 10) exercet - exercuit
3) rogat - rogavit 11) putat - putavit
4) facit - fecit 12) punit - punlvit
5) tenet - tenuit 13) trahit - traxit
6) movet - movit 14) fugit - fugit
7) scribit - scripsit 15) m ittit - misit
8) ambulat - ambulavit 16) poscit - poposcit

3. С прегнете в Ind. perf. act. глаголите:

certo 1 do, dedi, datus 1
video, vTdi, visus 2 duco, duxi, ductus 3
facio, feci, factus 3 munio 4

121
 4. О пределете лицето, числото, наклонението, врем ето и залога ш|
глаголните форми:
promisisti venit erimus
habebant veniunt potuerunt
curavit tetenderunt duxistis
agam monuisse egimus

5. Преведете на български език:

1. Motus terrae est ab occasu ad ortum. 2. Militaris sine duce turba corpus est sii|
spiritii. 3. AntTqui caput sedem omnium fere sensuum putabant. 4. Non uno ictul
arbor cadit. 5. Galli legatos ad Caesarem de pace miserunt. 6. Milites Romani
multa oppida in Gallia expugnaverunt et magnum eorum numerum delevemnjf
7. Verba, simulatque evolaverunt, non revolant. 8. In tria tempora vita dividitufl
quod fuit, quod est, quod futurum est. 9. Minus habeo, quam speravi, sed fortasJ
plus speravi, quam debui37. 10. Acerbum est habuisse, non iam habere. 11. Dul
copias suas castris eduxit easque apud flumen instruxit. 12. Socrates, dum vixii
iuvenes docuit. 13. Vergilius, poSta Romanorum, egregiis carminibus Aeneal
errores cecinit. 14. Senatdres Romani Ciceronem consulem, postquam civitateai
Romanam servavit, patrem patriae nominaverunt. 15. In signis exercitus Romatij
hae litterae erant: SPQR (senatus populusque Romanus); in nummis Romanisi
SC (senatus consulto). 16. Motum lunae motusque stellarum iam Aegyptij
observabant.

Parva necat morsu spatiosum vipera taurum,

A cane non magno saepe tenetur aper.
(Ovidius)
Iamque opus exegi, quod nec Iovis ira nec ignis,
Nec poterit ferrum nec edax abolere vetustas.
(Ovidius)

De ranis regem petentibus

Aliquando ranis in controversiis iudex deerat.Tum manus ad caelum tetenderun|
et ab love regem petiverunt. Iuppiter autem putavit ranas ipsas concordia|
restituere debere. Itaque a caelo in lacum ranarum truncum demlsit, qui magna
soniffi in lacum cecidit. Ranae perterritae aliae alio cucurrerunt et initio regelj
novum metuerunt. Postquam autem se erravisse animadverterunt et principetf
alium poposcerunt. Iuppiter, ira incensus, regnum mandavit hydrae. Quae statiul
in lacu victum sibi quaesTvit et magnum ranarum numerum minuit. Turn reliqua|
intellexerunt se stultas fuisse, quod sapientiam Iovis reprehenderunt.

37
Луций Аней Сенека. За гнева, III, 30.

122
 De exercitii Romano
; Exercitus Romanus audacia et fortitudine omnibus temporibus admirationem
magnam habebat. Milites in itinere permultos labores tolerabant; multi duces
’ exercituum Romanorum magno belli usu clari erant. Exercitus Romani telis et
‘ armis egregiis, severa disciplma militari, impeffi acri multis hostium exercitibus
mteritum parabant. Auxilia, imprimis sociorum equitatus, in comibus exercituum
pugnabant Omni legioni tribuni militum praeerant, universo exercitui imperabat
dux Cum hostes appropinquabant, milites Romanorum agmine quadrato iter
^contmuabant. In conspectu hostixun saepe castra collocabant et vallo fossaque
firmabant.

DeDaedalo
*Daedalus, artifex clarus, Athenis casu hominem necavit. Itaque cum Icaro filio
(ex Athenis fugit et in insulam Cretam ad regem M inoem migravit. Ibi regi
labyrinthum aedificavit. Postea Daedalus consilium cepit in patriam remigrare.
'Minos autem Daedalum et Icarum retinuit atque etiam in labyrintho inclusit. Turn
Daedalus dolum excogitavit: nam ex pennis alas fecit et cum Alio avolavit. Sed
•mcautus Icarus ad solem prope advolavit, sol ceram, quae pennas vinxit, tabefecit.
'Icarus in mare decidit et periit. Daedalus autem in Siciliam pervenit.

6. Обяснете етимологията на думите:

*ианифактура; манускрипт; интелект; трактат; конвент.

Тест

Подчертайте верния отговор:

1. Съществително име от IV склонение е:
a) iuventus b) exercitus с) populus
2. Съществително име от ж. р. е:
a) manus b) fructus с) impetus
3. Съществително име от ср. р. е:
a) campus b) amicus с) tempus
4. Форма за мн. ч. е:
a) statua b) belua с) genua
5. Форма за Gen. sg. е:
a) equitatus b) socius с) corpus
6. Форма за Infmitlvus е:
a) omavere b) omavisse с) omavisset
7. Грешна форма е:
a) amatur b) amabitur с) amavitur

123
 8. Формата duxisti е за:
а) 1 л. Ь) 2 л. с) 3 л.
9. Форма за Indicatlvus perfecti е:
a) veniet b) venit с) venit
10. Миналата основа на sum е:
a) potu- b) fu- с) su-

Aliquid plus

Богослужение и молитва
На боговете били принасяни жертвеви дарове с магическо значение за увели:
чаване на силата на бога. Жертвите били кръвни и безкръвни. Безкръвни дарове
били жертвено вино, кравай, първите плодове от новата реколта. Кръвните жертвц
били обикновено свиня, овца, говедо, понякога изображения от тесто или восъь
Грижливо се избирало подходящото за всеки бог животно. На небесните божества
Юпитер и Юнона се принасяли светли животни, а на подземните богове - тъмни.'
Имало задължителни изисквания за чистота към този, който прави жертвоприно;;
шение. В старо време в селския двор селянинът сам убивал жертвата. Оттогава е,
останал обичаят на особено премятане на тогата, което позволява и двете ръце да Ц;
свободни. По правило главата се закривала, за да не се даде достъп на лоши знаме­
ния. По гръцки обичай се принасяли жертви на Херкулес, Сатурн, Аполон; по-често’
жертвоприношението се подготвяло от т.нар. victimarii, помощници, които палещ
огъня, украсявали жертвеното животно, подготвяли съответните инструменти - в
народния език жреците били наричани рорае и били изобразявани с чук в ръка и-
престилка. В свитата имало и флейтисти. Инструменти за жертвоприношение били-
старинна, специална бронзова секира, специален нож; съдове за благовония, за -та­
мян, съдове за черпене и съхраняване на виното, маси, паници; правил се прегле
на жертвата, жертвеното животно било окичвано с ленти - бели и червени; на гърба!
на по-големите животни също се слагала украса. Жертвоприношенията били из-,
вършвани пред храма върху чимове, на открито. При държавни жертвоприношения
присъствал глашатай, който приканвал към внимание и тишина със специална форг
мула. Върху главата на жертвеното животно се ръсел грубо смлян лимец, поръсг
със сол; сипвал се и върху жертвения нож и тестените продукти. После животното,
се освобождавало от украсите, четяла се молитва и се извършвало приношението.
Обществените жертвоприношения били извършвани от многобройни жреческй
колегии. Главни в йерархията на римските жреци били понтифщите (pontifkcs);
организирани в колегия. Collegium Pontificum била висша жреческа институция от
царския и републиканския период, възглавявана от велик понтифик, който до III в;'
пр.н.е. се избирал от нейните членове. В колегията се съсредоточавали знанието и
запазването на сакралното право (ius pontificium), изработвали се правила за негово­
то тълкуване, водели се записи от юридически прецеденти и се давали компетент­
ни юридически съвети. Първоначално колегията се състояла от петима понтифицн,-

124
 после от 9, от времето на Сула - 15, а по времето на Цезар - 16. Общо задължение
чна понтифиците било запазване на религиозния баланс (pax deorum), т.е. видимо ед­
наква степен на почит към всеки бог. Отначало всички понтифици били патриции,
' после били допускани и плебеи. Великият яонтифик (Pontifex maximus) първона-
.лално била пожизнена висша жреческа длъжност. През 753—712г. пр.н.е. тази длъж­
ност заемали царете. Великият понтифик бил глава на колегията на понтифиците,
ръководел жреците, фламините и весталките. Имал право да налага наказания при
неспазване на задълженията. Той водел също така ежегодните официални записи на
^предзнаменованията (annales maximi). За избор на велик понтифик в трибутните ко-
ииции се избирали по жребий 17 от 35 триби за гласуване. При Август длъжността
vce заемала от императора. Известни велики понтифици били Луций Цецилий Ме­
стел, Квинт Муций Сцевола, Гай Юлий Цезар и император Август.
Фламините били жреци, отделни за всяко божество. Отначало били 15 на брой,
• оттях трима били най-важни, наричали се maiores - те били жреци на най-важните
ьдогове - на Юпитер, на Марс и на Квирин. Жрецът на Юпитер носел toga praetexta,
,-имал ликтор, както и курулно кресло.
% Весталки (virgines Vestales) се наричали жриците на богинята Веста. В храма
: 'на богинята имало шест весталки, чиито главни задължения се състоели в поддър­
жането на свещения огън в храма. Тази институция била древна и в Рим се ползвала
сголямо уважение. Весталките имали някои специални права в обществото, в храма
•‘-имсе съхранявали завещанията на видни личности. Подборът на кандидатките за
весталка бил много строг - от патрициански семейства по жребий се излъчвали 20
■девойки на възраст от 6 до 10 години. След това върховният понтифик избирал от
t тях 6, които постъпвали за десет години на обучение при старшите весталки. Те
служели в храма 30 години, а после имали право да се завърнат в родния си дом и
_ да се омъжат. Загасването на свещения огън било тълкувано като лоша поличба за
•града и весталката била наказвана от понтифекса.
Авгурите били жреци, по древност и значение равни на понтифиците. Занима-
вали се с гадания. Броят им е варирал през вековете, а местата им били изборни и
билиразпределени между патриции и плебеи. Авгурите се допитвали до божество­
то по точно предписани формули. Получавали положителен или отрицателен отто-
| вор за различни случаи в областта на общественото благо. Мястото за наблюдения
• сенаричало auguraculum - авгурът заставал с покрита глава и специален крив жезъл
инаблюдавал небето. Гадаело се по пет вица знамения, по полета на птици - орел,
, ястреб, лешояд; по пеенето на птици - врана, сова, петел и др.; по кълването на све-
■дените пилета в специални клетки.

Sententiae
Exegi monumentum (Хораций, „Оди“, III, 30). Издигнах си паметник.
Lapsus linguae (memoriae; calami). Грешка на езика (на паметта; на перото).
Мапй scrip turn. Ръкопис (букв. написано на ръка).
Natura nonfacit saltus (Лайбниц, „Нови есета“, IV, 16). Природата не прави ско­
кове.

£
125
 Senatus populusque Romanus (SPQR). Сенатът и римският народ.
Veni. VTdi. Vici (Светоний, „Цезар“, 37). Дойдох. Видях. Победих (така Цезар
съобщил на сената за победата си над пергамския цар Фарнак през 47 г. пр.н.е.).

Т Е М А X II

1. Въпросителни местоимения (Pronomina interrogaffva)

2. Неопределителни местоимения (Pronomina indefiriita)
3. Латинските относителни, въпросителни, неопределителни
местоимения в романските езици
3. Конструкция Ablaffvus absolutus
Упражнения

1. ВЪПРОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ (PRONOMINA INTERR OGATlVA)

Въпросителното местоимение замества имена на лица, предмети или

качества, за които се пита. В латинския език има две въпросителни местои­
мения:
1. Субстантивно местоимение - употребява се самостоятелно, като съ­
ществително име: quis, (quae), quid - кой, коя, кое
Quis venit? Кой идва?
2. Адйективно местоимение - употребява се като прилагателно име,
съвпада по форма с относителното местоимение: qui, quae, quod - какъв,
каква, какво.
Qui vir venit? Какъв мъж идва?
Quod donum habes? Какъв подарък имаш?

Singularis Pluralis
m f n m f n
Nom. quis quae quid qui quae quae
Gen. cuius quorum quarum quorum
Dat. cui quibus
Асс. quem quam quid quos quas quae
Abl. quo qua quo quibus

126
 2. НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ (PRONOMNA INDEFINlTA)

Неопределителните местоимения заместват имена на предмети, лица и

качества, но не дават точни указания за тях. Те биват субстантивни и адйек-
тивни. Образуват се от въпросителните и относителното местоимение по
следните начини:
1. Въпросителните местоимения се употребяват като неопределителни ;
след съюзите ne, si, nisi, num, cum:
ne quis - да не би някой num quis - нима някой
si quis - ако някой cum quis - когато някой

2. С удвояване на въпросителното местоимение quis:

Субстантивно Адйективно
quisquis, quidquid quisquis, quaequae, quodquod
който и да е, всеки какъвто и да е, всякакъв

Скланят се и двете части на местоимението: Gen. cuiuscuius; Dat. cuicui;

Acc. quemquem и т.н.

3. C прибавяне на неменливи частици пред или след местоимението:

a) ali- поставя се пред местоимението;
b) -dam, -quam, -piam, -que, -vis, -libet, -cumque - поставят се след мес­
тоимението.

Субстантивно Адйективно
aliquis, aliquid aliqui, aliqua, aliquod
някои някакъв
quidam, quaedam, quiddam quidam, quaedam, quoddam
някои някакъв
quisquam, quidquam ullus, ulla, ullum
па нятсъп
quilibet, quaelibet, quidlibet
който и да е, всеки
quicumque, quaecumque,
quodcumque
който и да е; всеки, който
unusquisque, unaquaeque,
unumquidque
всеки един
quilibet, quaelibet, quodlibet
какъвто и да е, всякакъв
quicumque, quaecumque, quodcumque
какъвто и да е; всякакъв, който
unusquisque, unaquaeque,
unumquodque
всякакъв

Скланя се само местоименната част, а частицата не се променя.

3. ЛАТИНСКИТЕ ОТНОСИТЕЛНИ, ВЪПРОСИТЕЛНИ, НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ

МЕСТОИМЕНИЯ В РОМАНСКИТЕ ЕЗИЦИ

В късния латински език формата qui измества quis и quae. По тази при­
чина в романските езици въпросителните и относителните местоимения са
се развили от формите qui, quod (quid), quem:

Лат. Фр. Ит. Исп. Порт.

qui qui chi
cui qui cui
quem que che quien que
quod, quid que, quoi che que, que |

Латинските неопределителни местоимения като цяло не са преминали в

романските езици с изключение на отделни форми:
лат. aliquem: исп. alguien, alguno; wm.alcuno; порт. alguem
лат. aliquid: исп. algo

4. КОНСТРУКЦИЯ ABLATIVUS ABSOLUTUS

AblatTvus absolutus s конструкция, която се състои от име в Ablatfvus и

^сегашно или минало причастие, съгласувано с името по род, число и падеж,
:На български конструкцията се превежда с подчинено обстоятелствено из­
речение, в което името в Abl. става подлог, причастието - сказуемо, а подчи-
: нителният съюз се избира според значението на причастната конструкция;
в по-редки случаи може да се преведе и с подходящ обстоятелствен израз.
Миналото причастие изразява предварително действие спрямо действието в
изречението, а сегашното причастие - едновременно действие.
 Упражнения r-
£
1. Преведете изреченията. Заменете подчертаната дума с думата в
скоби:
a) Urbe capta milites domum reverterunt - (oppidum, i n).
b) Castris munltis Caesar ad hostes contendit - (arx, arcis f).
c) Auro suadente nil potest oratio - (pecunia, ae f).

2. Съгласувайте местоимението в скоби със съществителното:

(qui) oratores (quoddam) genera
(quodlibet) membra (aliqui) imperatorem
(ipsa) vias (ipse) magistrum
(id) tempore fellci (quae) regionis
(quidam) hominibus (quisquis) hominis

3. Преведете на български език:

1, Latrante uno latrat statim et alter canis. 2. Etiam sanato vulnere cicatrix manet,
3, Bello finTto Romani templum lani claudebant. 4. Odor rosarum manet in manu
etiam rosa submota. 5. Turbato melius capiuntur flumine pisces. 6. Perterritis
omnibus sibi quisque consulebat. 7. Nihil potest evenlre nisi causa antecedente. 8.
Bello Helvetiorum confecto totlus fere Galliae legati ad Caesarem convenerunt.
9.Cicerone consule coniuratio CatilTnae detecta est. 10. Tarquinio Superbo expulso
Romae consules creati sunt. 11. Caesar exercitum Romanum, ponte paucis diebus
(Abl. pi. - dies) aedificato, Rhenum fluvium transportavit. 12. Mutato nomine de
te fabula narratur.

De animalium sensii mirabili

Mirus est animalium quorundam sensus, Appropinquante autumno multae aves
natura ipsa vias monstrante in regiones calidiores migrant, appropinquante vere
ad nos redeunt. FormTcae quoque sensum temporis futuri habent. Nam imminente
hieme labori5sae sunt victumque comparant. Mures quoque futura sentiunt, nam
domus ruina instante relictis domiciliis nova domicilia quaerunt. Nonnullae aves
hieme acriore imminente maturius regiones calidiores, et vere praemattiro instante
ante tempus frigidiores petunt.

NB! Преведете и анализирайте:

Natura ipsa vias monstrat = natura ipsa vias monstrante.
Cum hiems imminet = imminente hieme.
Postquam domicilia relicta sunt = relictis domiciliis.
 В превода на български обстоятелственото изречение може да изразява
11реме, причина, отстъпление, условие, начин, т.е. да представлява еквива­
лент на съответно подчинено изречение.
1. Обстоятелство за време - „след като, когато“ :
Urbe capta cives se dederunt. След като градът бил превзет, граждани­
те се предали.
Appropinquante autumno multae aves in regiones calidiores avolant.
Когато есента наближи, много птици отлитат в по-топлите земи.
2. Обстоятелство за причина - „понеже, тъй като“ :
Armis traditis imperator capfivos amlsit. Понеже оръжието било преда­
дено, пълководецът пуснал пленниците.
Imperator oppidum cepit incolis non resistentibus. Пълководецът пре­
взел града, понеже жителите не се съпротивлявали.
3. Обстоятелство за отстъпление - „макар че, въпреки че“:
Germani multis interfectis tamen pugna non excesserunt. Макар че мно­
зина били убити, германите все пак не напуснали сражението.
Morte imminente vir probus a virtute non deflectit. Въпреки че смъртта
наближава, честният човек не се отклонява от добродетелта.
4. Обстоятелство за условие - „ако“:
Duobus litigantibus tertius gaudet. Ако двама се карат, третият печели.
5. Обстоятелство за начин - превежда се най-често с подходящ израз:
C rescente pecunia crescit avaritia. C нарастването на парите расте и
скъперничеството.

Забележка: Когато Participium praesentis actlvi е употребено в конюпрукция, в

Abl. sg. то има окончание -е, а когато е употребено като прилагателно име —окон­
чание -i.

Разновидност на конструкцията Ablativus absolutus е случаят, в който

причастието е заменено със съществително или прилагателно име. Такава
конструкция се нарича номинална (именна). В нея се срещат:
a) Съществителни имена със значение „длъжност, възраст, действащо
лице“ - dux (водач), consul (консул), imperator (пълководец), iudex (съдия),
puer (м ом че), senex (старец), testis (свидетел) и др.
Natura duce errari nullo pacto potest (Cic). Ако природата е водач (под
ръководството на природата), по никакъв начин не може да се сгре­
ши.
b ) Прилагателни имена, близки по значение до причастия - vivus
(жив), salvus (здрав), invltus (нежелаещ), conscius (знаещ), inscius (незнаещ),
incolumis (невредим) и др.
Hannibale vivO copiae Carthaginiensium magnum timorem imperatoribus
Romanis iniecerunt. Докато Ханибал бил жив, картагенските войски бу­
дели голям страх у римските пълководци.

129
 r
Caesar Pompeium vincit
Caesare iubente legiones flumen Rubiconem transierunt et in Italiam venerunt.
L. Comelio Lentulo et C. Claudio Marcello consulibus Gn. Pompeius et maior
pars senatus paucis resistentibus Roma fugit et in Graeciam transiit. Ibi senatus
Pompeio duce contra Caesarem bellum paravit. Caesar celeriter per totam Italiam
militibus suis incolumibus iter fecit, in Thessaliam pervenit et Pompeium fortuna
adiuvante ad Pharsalum vicit. Pompeius desperatus Alexandriam contendit
a Ptolemaeo, rege Aegypti, auxilia petens. Sed a rege per dolum occlsus est et
caput eius Caesari relatum est. Constat Caesarem caput inimici sui conspexisse et
[acrimas de morte atr5ci tanti viri fudisse.

NB! Преведете и анализирайте:

Quia Caesar iussit, legiones flumen transierunt = Caesare iubente legiones flumen
I transierunt.
r Quamquam pauci restiterunt, senatus Roma fugit = Senatus paucis resistentibus Roma
< fugit.
Quia fortuna adiuvat, Caesar Pompeium vicit = Fortuna adiuvante Caesar Pompeium
, vicit.

De censoribus
■ Bmi censores Romae erant. Deligebantur ex numero eorum, qui optime officium
■ consulis servabant. Magna erat censorum potestas, neque quisquam apud Romanos
in maiore honore erat quam illi. Censores non modo censum civium faciebant, sed
etiam mores probabant. Si quis agricola agrum suum non diligenter colebat, id non
sine aliqua poena erat. Item, quicumque eques equum suum non satis curabat, a
censoribus notabatur. Si quod facinus ab aliquo committebatur, censores poenam
constituebant. Cives, qui aliquid grave committebant, tribu movebantur. Quisquis
senatorum facinus committebat, senatii movebatur.

Aliquid plus

Образование
Приблизително до III в. пр.н.е. образованието на децата в древния Рим било
задължение на родителите. Училища не е имало. Майките обучавали момичетата на
домакински дейности като предене, но също и на граматика, музика, танци. Бащите
водели поотрасналите момчета на форума. Задължително било следването на при­
мера на предишните поколения. При момчетата голямо значение имала военната
подготовка, привикването към подчинение, командване и водачество.
За обучение по четене и писане в богатите семейства се използвали и частни
учители, най-често роби от Гърция. След завоюването на Гърция през И в. пр.н.е.

131
се засилило влиянието на гръцката култура. Чак до късната античност всъщност
образованието в Рим се водело на два езика - гръцки и латински. Приблизително
през III. в. пр.н.е. открил свое училище граматикът Спурий Карвилий Руга (Spurius
Carvilius Ruga) - през 230 г. пр.н.е. Тогава се развило и колективното обучение,
като предимно гръцки частни учители започнали да откриват и собствени училища
(scholae), в които прилагали гръцкия тристепенен модел на образование: начално
(т.е. основно) училище за децата на възраст 7-12 години, горен курс за децата до
16 години и висше училище за младежите от 16 до 20 години. Децата на плебеите
приключвали образованието си на 12 години.
Учителят в началното училище се наричал magister ludi. Образованието включ­
вало четене, писане, смятане, латински и гръцки език. Учебната година започвала
през месец март. Заниманията се водели от рано сутринта до вечерта по метода на
хоровото повтаряне след учителя и зазубряне на таблицата за умножение. За писане
били използвани покрити с восък дървени плочки и метални пръчици (stilus), зао­
стрени от единия край и с форма на лопатка в другия, за да може да се изтрива на­
писаното и да се използва плочката отново. За смятане се използвали абак (abacus),
камъчета и пръстите на ръцете - единици и десетици на лявата ръка и стотици и
хиляди на дясната. За училища служели стаи под наем, всички пишели на коленете
си, дисциплината включвала телесни наказания38. Свободните от училище дни за­
почвали през юли с изгрева на звездата Сириус от съзвездието Голямо куче (Canis
Major) и затова ваканцията била наречена caniculares - дни на кученцата. Продължа­
вала до средата на октомври. Религиозните и държавните празници били свободни
от занятия и се наричали feriae.
Учителят в горния курс се наричал grammaticus. Този курс включвал познания
по някои естествени науки. Голямо значение се придавало на езиковото развитие на
базата на текстове от гръцки и римски класици - Омир, Хораций, Вергилий, Терен-
ций. Учениците започвали да пишат самостоятелно кратки текстове, преразкази и
дори тълкувания на цитати от известни личности.
Висшите училища - школите за ретори - били особено престижни и включва­
ли предимно реторика и право. Прочути били гръцките ретори. Техните училища
първоначално срещнали съпротива, но се наложили, тъй като познанията по право и
реторика били необходими за политиците и държавните чиновници. Образованието
включвало 4 области - теория, изучаване на примери, подготвителни упражнения
и декламация като най-висока степен на подготовката. Изучавали се техниките на
речта (suasoria) и полемика (controversiae). Първите държавни училища в Рим били
школи по реторика, като първата била създадена от император Веспасиан.
Учителската професия в древния Рим била смятана за занаят и покровителка
на учителите била Минерва. Заплащането на учителите било ниско, само ретори-

38 За това говори Хораций, Epistolae, II, 1, 70-71:

Non 'equidem insector delendaue earmma Liui
esse reor, memini quae plagosum mihi paruo
Orbilium dictare.
Помня тези песни, които ми декламираше някога,
когато бях малък, пълният със шамари Орбилий.

132
 те печелели добре и по време на империята дори получавали държавни заплати.
Образователната система била силно критикувана заради формалния й характер.
Тацит критикува преподаването на историята, което по негово време приключвало
суправлението на Октавиан Август, все едно след него не се е случвало вече нищо.
До днес е известна фразата на Сенека Non vitae, sed scholae discimus. Учим не за
живота, а за училището. Все пак е имало и изключения. Добросърдечни учители на­
граждавали децата с гевречета във формата на буквите. Верий Флак (Marcus Verrius
Flaccus - 55 г. пр.н.е.-20 г.) първи организирал упражнения под формата на състеза-
■ние с ценна книга за награда на най-добрия. Най-известен бил реторът Квинтилиан
-■(Marcus Fabius Quintilianus - ок. 35 г.-ок. 100 г.), оставил един от първите педагоги-
- чески трудове - „За възпитанието на оратора“. Според Квинтилиан учителят трябва
да бъде за децата „баща и приятел“, да ги обича, да не ги унижава, да въздейства
чрез личен пример. Критиката му трябва да помага, а не да обижда, самият той да
развива професионализма си - да има опит в преподаването и в по-долните курсове.
За най-важни предмети Квинтилиан смята езика, математиката и музиката, които
развиват логическото мислене и доброто произношение. Той отхвърля категорично
физическите наказания за сметка на похвалата и създаването на интерес към пред­
мета на учението. Квинтилиан бил първият учител с държавна заплата. Трудовете
му се изучавали през Ренесанса.
След утвърждаването на християнската религия през II в. образованието посте­
пенно преминало под ръководството на църквата и загубило за векове светския си
характер. То било съсредоточено в манастирите и негова цел станала подготовката
за свещеници.

Sententiae
Faber est suae quisque forttinae (Салустий цитира Апий Клавдий Слепеца в „Писмо
за държавата“, I, 1). Всеки е ковач на своето щастие.
Primo avulso, non deficit alter (Вергилий „Енеида“, VI, 143.). Когато първият се от­
дръпне, друг не липсва (да го замести).
Quaelibet vulpes caudam suam laudat. Всяка лисица хвали своята опашка.
Quo quisque est doctior, eo est modestior. Колкото някой е по-учен, толкова е по-
скромен.

133
 ТЕМ А XIII

1. Подчинително наклонение на сегашно време (ConiunctTvus praesentis)

2. Подчинително наклонение на минало несвършено време (ConiunctTvus
imperfecti)
3. Наречие (Adverbium)
4. Употреба на ConiunctTvus praesentis и на ConiunctTvus imperfecti в
главно изречение
Упражнения

1. ПОДЧИНИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ НА СЕГАШНО ВРЕМЕ

(CONIUNCT1VUS PRAESENTIS)

Това наклонение се образува от сегашната основа на глагола, към която

се прибавят модалните гласни е (за глаголите от I спрежение) или а (за гла­
голите от останалите спрежения) и личните окончания за деятелен и стра-
дателен залог.

Подчинително наклонение на сегашно време в деятелен залог

(ConiunctTvus praesentis actTvi)

I II III IV
Sg. 1) am-e-ra* 1) mone-a-m 1) leg-a-m 1) audi-a-m
2) am-e-s 2) mone-a-s 2) leg-a-s 2) audi-a-s
3) am-e-t 3) mone-a-t 3) leg-a-t 3) audi-a-t

1) am-e-mus 1) mone-a-mus 1) leg-a-mus 1) audi-a-mus

Pl. 2) am-e-tis 2) mone-a-tis 2) leg-a-tis 2) audi-a-tis
3) am-e-nt 3) mone-a-nt 3) leg-a-nt 3) audi-a-nt
*amem - при глаголите от I спрежение тласната а от основата ковтрахнра с модалната гласна
В (ama-e-m > amem).

134
 Подчинително наклонение на сегашно време в страдателен залог
(ConiunctTvus praesentis passTvi)

I II П1 IV
Sg. 1) am-e-r* 1) mone-a-r 1) leg-a-r 1) audi-a-r
2) am-e-ris 2) mone-a-ris 2) leg-a-ris 2) audi-a-ris
3) am-e-tur 3) mone-a-tur 3) leg-a-tur 3) audi-a-tur

PL 1) am-e-mur 1) mone-a-mur 1) leg-a-mur 1) audi-a-mur

2) am-e-mini 2) mone-a-mini 2) leg-a-mini 2) audi-a-mini
3) am-e-ntur 3) mone-a-ntur 3) leg-a-ntur 3) audi-a-ntur
*ama-e- r >amer

ConiunctTvus praesentis на sum

Sum , fui, futflrus, esse Possum , potui, posse

Sg- 1) sim 1) possim
2) sis 2) possis
3) sit 3) possit

PL 1) simus 1) possTmus
2) sitis 2) possltis
3) sint 3) possintt

2. ПОДЧИНИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ НА МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ

(CONIUNCTIVUS1MPERFECTI)

Това наклонение се образува от сегашната основа на глагола, харак­

теристика -rS- и личните окончания за деятелен и страдателен залог. При
глаголите от III спрежение пред харакеристиката -ге- се поставя тематична
гласна е.
 Подчинително наклонение на минало несвършено време в деятелен
залог (Coniuncfivus imperfecti actrvi)

I II III IV
Sg. 1) ama-re-m 1) mone-re-m 1) leg-e-re-m 1) audl-re-m
2) ama-re-s 2) mone-re-s 2) leg-e-re-s 2) audl-re-s
3) ama-re-t 3) mone-re-t 3) leg-e-re-t 3) audl-re-t

Р1. 1) ama-re-mus 1) mone-re-mus 1) leg-e-re-mus 1) audi-re-mus

2) ama-re-tis 2) mone-re-tis 2) leg-e-re-tis 2) audi-re-tis
3) ama-re-nt 3) mone-re-nt 3) leg-e-re-nt 3) audl-re-nt

Подчинително наклонение на минало несвършено време

в страдателен залог (Coniuncfivus imperfecti passivi)

I II III rv
Sg. 1) ama-re-r 1) mone-re-r 1) leg-e-re-r 1) audl-re-r
2) ama-re-ris 2) mone-re-ris 2) leg-e-re-ris 2) audi-re-ris
3) ama-re-tur 3) mone-re-tur 3) leg-e-re-tur 3) audi-re-tur

PI. 1) ama-re-mur 1) mone-re-mur 1) leg-e-re-mur 1) audi-re-mur

2) ama-re-mini 2) mone-re-mini 2) leg-e-re-mini 2) audi-re-mini
3) ama-re-ntur 3) mone-re-ntur 3) leg-e-re-ntxir 3) audi-re-ntur

Coniunctlvus imperfecti на sum

Sum, fui, futiirus, esse Possum, potui, posse

Sg- 1) essem 1) possem
2) esses 2) posses
3) esset 3) posset
PI. 1) essemus 1) possemus
2) essetis 2) possetis
3) essent 3) possent

NB! На практика Coniunctlvus imperfecti се образува от формата за JnfinitTvus

praesentis actlvi на глагола, към която се прибавят личните окончания.

136
 3. НАРЕЧИЕ (ADVERB1UM)

Наречието е неизменяема част на речта, която определя глаголно дейст­

вие или качество на прилагателно име. По своя произход наречията биват:
1. Първични (adverbia primiflva) - iam (вече), nunc (сега), saepe (често),
diu (дълго), mox (скоро), vix (едва) и др.
2. Производни (adverbia derivata) - образуват се най-често от прилага­
телни имена, по-рядко - от съществителни, от местоимения или от глаголи:
а) наречия от прилагателни имена по I и II склонение се образуват със
суфикса -Е (по-рядко -б), който се поставя вместо окончанието за Gen. sg.

Nomen adiectlvum Gen. sg. Adverbium

longus (дълъг) long-i longe
citus (бърз) cit-i cito
b) наречия от прилагателни имена по III склонение се образуват със су­
фикса -iter, който се поставя вместо окончанието за Gen. sg.

Nomen adiectlvum Gen. sg. Adverbium

fortis (силен) fort-is fortiter
felix (щастлив) fellc-is feliciter
c) като наречие от някои прилагателни имена се употребява формата им
за Acc. sg. ср. p.: multum (много), ceterum (впрочем), nimiura (твърде много),
facile (лесно), difficile (трудно) и др.
d) отделни падежни форми са добили значение на наречие: partim (от­
части), clam (тайно), obviam (насреща), eras (утре), heri (вчера), gratis (да-
ром), intus (вътре), extra (вън) и др.
NB! Наречието от bonus 3 (добър) е bene.

Производните наречия, както и отделни първични наречия (diu, saepe)

могат да се степенуват. За сравнителна степен служи формата за Acc. sg.
ср. р. на сравнителната степен от сътветното прилагателно, а за превъзходна
степен - формата за превъзходна степен на прилагателното, в която оконча­
нието за Gen. sg. е заменено със суфикс -6.

PositXvus Comparatlvus Superlatlvus

longe longius longissime
cito citius citissime
fortiter fortius fortissime
feliciter felicius felicissime
bene melius optime
 Латинските наречия в романските езици

В романските езици от латински са преминали отделни наречия.

Лат. Фр. Ит. Исп. Порт.

bene (добре) bien bene bien bem
male (зле) mai male mai mai
plus (повече) plus piu - -
magis (повече) - - mas mais
melius (по-добре) mieux meglio meior melhor

Засвидетелстваните още в класическата епоха аблативни изрази с втори 1

елемент mente (Abl. sg. от mens, mentis f - мисъл, начин) са прецедент за §
образуване на множество наречия в романските езици. |
sana mente (Cic.) - със здрав ум, по здрав начин —> urn. sanamente I
simulata mente (Verg.) - c престорен ум, престорено —> ит. simula- |
tamente |
гага mente - по рядък начин —►ит. raramente; фр. rarement 1
severa mente - със строга мисъл, строго —> ит. severamente; фр. seve- Ц
rement; порт. severamente Ц

1
4. УПОТРЕБА НА CONIUNCTlVUS PRAESENTIS И НА Ц
CONIUNCTlVUS IMPERFECTIВ ГЛАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ 1

Подчинителното наклонение в латинския език се употребява предимно

в подчинени изречения. На български се превежда с изявително наклонение
с изключение на потенциалните и иреалните условни изречения.
В главно изречение ConiunctTvus изразява желание, възможност, запо- Ц;
вед, колебание, условност и се превежда с „дано, нека, да“ и др.

Употреба на ConiunctTvus praesentis в главно изречение

1. ConiunctTvus potentialis - предава възможно действие или предпазли­

во мнение. Отрицанието е поп. Превежда се с „би, може би, възможно е“.
Quaerat aliquis. Някой би попитал.
2. ConiunctTvus adhortatlvus - предава подбуда за действие, насърче­
ние. Употребява се най-често в 1 л., мн. ч. Отрицанието е пе. Превежда се с |
„нека, да“.
Amemus patriam, pareamus senatui! Да обичаме родината, да се подчи-1
няваме на сената!

138
 Ne difficiliatimeamus! Нека да не се боим от трудностите!
3. ConiunctTvus iussTvus - предава заповед в 3 л. Отрицанието е пе. Пре­
вежда се с „да, нека“ .
Audiatur et altera pars. Да се изслуша и другата страна.
4. ConiunctTvus optatTvus - предава възможно, изпълнимо желание; чес­
то се придружава с частицата utinam (дано). Отрицанието е пе. Превежда се
с „дано да, нека“ .
Dictis facta respondeant. Нека делата да съответстват на думите.
Utinam conata efficere possim! Дано да успея да довърша започнатото!
5. ConiunctTvus dubitatTvus - предава съмнение, колебание, несигур­
ност. Употребява се във въпросителни изречения в 1 и 3 л. Отрицанието е
поп.
Quid agam, iudices? Какво да правя, съдии?
Eloquar an sileam? Да говоря или да мълча?
6. ConiunctTvus prohibitTvus - предава забрана. Употребява се в отрица­
телни изречения с отрицанието пе или nem o, nullus, nihil и има значение на
отрицателен императив. Превежда се с „не, да не“.
Ante victoriam ne canas triumphura. He тържествувай преди победата.
Ne hoc faciamus. Да не правим това.
7. ConiunctTvus concesslvus - предава предположение, привидно отстъ­
пление, за да се подчертае определено мнение. Отрицанието е пе. Превежда
се с „нека да, възможно е да, да допуснем, да предположим“ и под.
Ne sit sane summum malum dolor, malum certe est. Нека болката да не е
най-голямото зло, но все пак е зло.

Употреба на ConiunctTvus imperfecti в главно изречение

В главно изречение ConiunctTvus imperfecti се употребява като:

1. ConiunctTvus optatlvus - изразява неизпълнимо желание в сегашния
момент.
Utinam frater meus viveret et iterum classem duceret. Де да беше жив
брат ми и пак да водеше флотата.
2. ConiunctTvus potentialis - изразява възможно действие за миналото.
Quis putaret? Кой би си помислил?
3. ConiunctTvus dubitatTvus - изразява съмнение по отношение на ми­
налото.
Quid agerem? Какво ли трябваше да направя?

139
 Упражнения
1. Спрегнете в Coniunctlvus praesentis и Coniunctlvus imperfecti глаго­
лите:
laudo 1; dico, dixi, dictus 3; venio, veni, ventum 4; habeo, habui, habitus 2; do 1.

2. Определете и преведете глаголните форми:

a) laudat; laudet; laudavit; laudabat; laudabit; laudare; laudavere;
b) sint; sunt; erant; erant; essent;
c) legemus; legamus; legimus; legimus; legebamus;
d) dices; dicas; dicis; die; dicebas.

3. Преведете изреченията и обяснете употребата на Coniunctlvus'.

1. Orationi vita ne dissentiat. 2. Sis felix. 3,Lingua mentem ne praecurrat. 4. Ne
vitemus hominum sapientium consilia. 5. Vivat, crescat, floreat civitas. 6. Quid
ego nunc faciam? 7. Gaudeamus igitur, iuvenes dum sumus. 8. Valeant cives mei,
sint incolumes, sint florentes, sint beati. 9. Suum quisque noscat ingenium. 10.
Utinam id bellum tam male ne finltum esset. 11. Praeclare Seneca: „Qui dedit,
inquit, beneficium, taceat; narret, qui accepit.“ 12. Quod sentimus, loquamur,
quod loquimur, sentiamus! 13. Ignoscas aliis multa, nihil tibi. 14. Sit tibi terra
levis. 15. Ne difficilia timeamus!

4. Посочете прилагателните, от които са образувани наречията:

pulchre difficile ample
graviter celeriter atrociter
bene raro libere

5. Преведете на български език:

Pater noster
Pater noster, qui es in caelis, sanctificetur nomen tuum. Adveniat regnum tuum,
fiat voluntas tua sicut in caelo et in terra. Panem nostrum cotidianum da nobis
hodie et dimitte nobis debita nostra, sicut et nos dimittimus debitoribus nostris. Et
ne nos inducas in temptationem, sed libera nos a malo. Amen.

De Cloelia virgine
Porsena, rex Etruscorum, Cloeliam, virginem nobilem, inter obsides Romanos
accepit. Cum castra Etruscorum haud procul a ripa Tiberis locata essent,
Cloelia, deceptis custodibus, nocte castris egressa, equo arrepto Tiberim traiecit'
Quod ubi regi nuntiatum est, primo ille incensus ira Romam legatos misit, ut
Cloeliam obsidem reposcerent, Romani pignus pacis ex foedere restituerunt,:
Turn rex, virginis virtutem admirans, earn laudavit ac partem obsidum ei donavit ■
permisitque, ut ipsa, quos optaret, legeret. Productis obsidibus, Cloelia virgines
puerosque elegit et cum iis in patriam revertit. Romani novam in femina virtutem
novo genere honoris, statua equestri, donaverunt. In summa Sacra via fuit posita
virgo insidens equo.

Pupius Piso et servus

Pupius Piso, orator Romanus, servis praecepit, ut tantum ad interrogataresponderent
neve quicquam praeterea dicerent. Evenit, ut Clodium ad cenam invitari iuberet.
Hora cenae instabat: aderant ceteri convTvae omnes; solus Clodius exspectabatur.
Piso servum, qui solebat convlvas vocare, aliquoties cmlsit, ut videret veniretne;
Cum tandem iam desperaretur eius adventus, Piso servo: „Die, inquit, num non
invitasti* Clodium?“ „Invitavi“, respondit ille. „Cur ergo non venit?“ „Quia
venturum* se negavit.“ Turn Piso: „Cur id non statim dixisti?“ Respondit servus:
„Quia non sum a te interrogatus.“ "
•invitasti = invitavisti s'
♦venturum - Acc. sg. (ventiirus, a, um - шшто ще дойде)

/ Тест

Подчертайте верния отговор:

1. Форма за ConiunctTvus е:
a) ducat b) laudat с) cantat
2. Форма за ConiunctTvus е:
a) tenet b) leget с) amet
3. Форма за Indicatlvus е:
a) dicite b) dicatis с) dicitis
4. Форма за Indicatlvus и ConiunctTvus е:
a) habeam b) dicam с) omarem
5. Отрицание поп има при:
a) Coni. potentialis b) Coni. iussTvus c) Coni, optatTvus
6. He е глаголна форма:
a) leget b) legem c) leges
7. Първично наречие е:
a) velociter b) late c) nunc
8. Формата meiius се превежда:
а) добре b) по-добре c) най-добре
9. Форма за ConiunctTvus imperfecti e:
a) possum b) possim c) possem
10. Формата adveniat се превежда:
а) идва b) нека дойде c) ще дойде

141
 Aliquid plus

Книгата през античността

Книгите са се появили почти едновременно с писмеността още преди почти
5000 години. Хората са си служели с най-разнообразни материали за писане: скали,
каменни късове, дървесна кора, глинени и бронзови таблички и други материали.
През Ш хилядолетие пр.н.е. в Египет, Финикия и изобщо в пустинни области със
сух климат са започнали да произвеждат папирус - хартия, получавана от еднои­
менното растение. Папируси са използвани също в Древна Гърция й Рим до I в. Спо­
ред Херодот папирусът е донесен в Гърция от Финикия около X в. пр.н.е. Гръцката
дума за папирус като материал за писане е biblion, а за книга biblos и е възприета от
названието на финикийското пристанище Biblos, откъдето са докарвали папирусите
в Гърция. Думата tomus, използвана днес за „том“, на гръцки е означавала „папиру-
сен свитък“, също както латинската дума volumen. Много папирусни свитъци от I в.
пр.н.е. са намерени сред развалините на гр. Помпей.
Пергаментът е изобретен 3000 години пр.н.е.Той представлява тънки листове
от обработена овча или телешка кожа. Според Марк Теренций Варон пергаментът
се е появил под покровителството на Евмен от Пергам като заместител на папируса,
износът на който тогава е бил временно прекратен от Александрия, единствения му
източник. И в Гърция, и в Рим са писали основно на папирус и на пергамент, които
отначало се приготвяли във вид на свитъци, изписвани на ръка от едната страна,
намотавани на дървени палки, поставяни в специални калъфи и пазени в сандъци
или на полици в шкафове. По-късно подреждали листовете пергамент или папирус
по четири, като по този начин се образували „тетради“ - „четворки“. Като свързва­
ли няколко такива тетради, се получавал „том“ или „кодекс“ (codex), по името на
тънките дървени плочици, с които са придържали и запазвали изписаните от две­
те страни листове. Преди пергамента по подобен начин са били връзвани восъчни
плочици - особено удобни в училищата, за изчисления, за водене на записки. Тяхно
преимущество е била възможността за повторно използване: восъкът се претопявал
и отново се изливал в чист лист. Обичаят да се връзват по няколко восъчни таблич­
ки (pugillares) бил приложен по-късно при кодексите. Пергаментът се използвал чак
до X в., когато в Европа започнала да се произвежда хартия. Именно благодарение
на пергамента, който бил и по-качествен и скъп материал, станало възможно въз­
никването на познатата ни днес книга от надиплени листове и корица от дърво.
В Древния Рим кодексите са се употребявали наравно с по-старите свитъци. С
времето са започнали да изработват Codices от папирус. Кодексите са превъзхож-
: дали свитъците във всяко отношение. Те са били по-удобни от свитъците за четене
и търсене на конкретни фрагменти. Съдържали са по-голямо количество инфор-
: мация, което е пестяло място, съхранявали са се и при нужда са се криели по-лес­
но. За разлика от свитъците, които е трябвало да се държат с две ръце при четене,
■кодексите са можели да се държат с една ръка, а с другата да се разлиства и да се'
правят бележки. Всичко това е променило навиците на четене. Въпреки това са се ■
разпространили бавно, дълго време хората не са можели да свикнат с тях и особено ■

142
елитните слоеве са предпочитали свитъците. А в елинистичния свят изобщо не са
намерили приложение.
За разпространението на кодексите големи заслуги е имал римският сатирик
Марциал, който буквално е рекламирал формата на кодекса в редица свои епиг­
рами.
Едва през И в. християните са започнали да използват кодекси, не на последно
място за да се разграничат формално от старите езически писания. Друга група ав­
тори, които са предпочели кодексите от практически съображения, са били юристи­
те. По-старата класическа и юридическа литература систематично е прехвърлена в
кодексите. Към IV в. кодексът е станал основна форма на книгата.
Най-старият фрагмент от пергаментов кодекс е част от книга за войната между
римляни и македонци, намерена в египетския град Oxyrhynchos и написана вероят­
но в края на I в. Сега той се намира в Британската библиотека в Лондон. В кодекси
са преписвани произведения на Омир, Вергилий, Овидий, Цицерон и Ливий.

***

В епохата на обединение на Стария континент, когато все повече държави се

присъединяват към Европейския съюз, възниква и въпросът на какъв език да се из­
пълнява химнът на Обединена Европа. Проф. Петер Ропанд от Европейската акаде­
мия във Виена лансира идеята, че най-подходящ за тази цел е латинският език - пър­
вият общ език, използван на континета, който символично в най-висока степен може
да изрази девиза „Единство в разнообразието“. В специален уебсайт проф. Роланд
представя своя вариант на латински език, както и преводите на официалните езици
в Общността.

Hymnus Lattnus Химн на Европейския сьюз

UniSnis Europaeae

Est Europa nunc unlta Единна е сега Европа,

et unlta maneat; единна нека да остане;
una in diversitate заедно в различността си
pacem mundi augeat. мира в света да брани.

Semper regant in Europa Да властват винаги в Европа

fides et iustitia, доверие и справедливост
et libertas populorum и свобода за всички хора
in maiore patria. в по-голямата родина.

Cives, floreat Europa, Граждани, нека да цъфти Европа,

Opus magnum vocat vos. вепико депо ви зове.
Stellae signa sunt in caelo Златните звезди в небето
Aureae, quae iungant nos. са символ, който да ни събере.

143
 Sententiae
Cedant arma togae (Цицерон „За задълженията“, I, 77). Нека оръжието отстъпи пред
тогата. |
Do, ut des. Давам, за да дадеш и ти (принцип в римското право за взаимни отстъп- |
ки). I
Feci, quodpotui; faciant meliora potentes. Направих каквото можах; тези, които могат, g
да направят по-добри неща.
Etfiat voluntas tua (Евангелие от Матей, 6:10). И да бъде волята ти.
Requiescat in pace (RIP). Да почива в мир (надгробен надпис).

Т Е М А X IV

1. Пето склонение (Declinatio quinta)

2. Преговор на склоненията (Repetitio declinatidnum)
3. Латинските съществителни имена в романските езици —обобщение
4. Видове подчинени изречения. Последователност на времената
(Consecutio temporum)
Упражнения

1. ПЕТО СКЛОНЕНИЕ (DECLINATIO QUINTA)

Пето склонение включва малка ipyna съществителни имена от женски

род с основа на тласната -б (е-склонение).

Основни (речникови) форми:

Nom. sg. -es

Gen. sg. -ei
facies, ei f (лице) spes, spei f (надежда)
Форми за всички падежи в единствено и множествено число имат само
съществителните res (дело, работа) и dies (ден). Останалите имена или из­
общо не се употребяват в множествено число, или имат форми само за Nom.
pi. и Acc. pi.

NB! Съществителното dies (ден) се среща в мъжки и женски род, a meridies

(пладне) е от мъжки род.

144
 Образец за V склонение

Casus S s- Pl.
Nom. res dies res dies
Gen. rei diel rerum dierum
D at. rei diel rebus diebus
Acc. rem diem res dies
Abl. re die rebus diebus
Voc. res dies res dies

Забележки:
1. По пето склонение няма прилагателни имена.
2. Пето склонение е твърде неустойчив тип. Още в класическия латински език
шепата на -ies са имали дублетни форми no I склонение: materies, eif = materia, ae f;
luxuries, ei f = luxuria, ae f
3. В окончанието за Gen. sg. гласната е е дълга, ако е след гласна (facies, eif), и
кратка, ако е след съгласна (fides, ei f).

Запомнете изразите:
res publica - държава res secundae - щастие
res adversae - нещастие res novae - преврат
res gestae - подвизи summa rerum - върховна власт

2. ПРЕГОВОР НА СКЛОНЕНИЯТА (REPET1TIO DECL1NAT10NUM)

Съществителните имена в латинския език са разпределени в пет склоне­

ния според крайния звук на тяхната основа (основата откриваме от формата
за Gen. pi., като махнем окончанието: -rum за I, II и V склонение, -um за III
и IV склонение). Определяме склонението на едно име по окончанието му за
Gen. sg., което задължително се отбелязва в речника.

Основни (речникови) форми на съществителното име:

Nom. sg.
Окончание за Gen. sg.
Род

145
 Първо склонение:
а-основи (а- склонение)
Род: f
Основни форми: Nom. sg. -a
Gen. sg. -ae
Пример: stella, ae f

Второ склонение:
о-основи (о-склонение)
Род: m n
Основни форми: Nom. sg. -us, -er -um
Gen. sg. -i -i
Примери: amicus, i m oppidum, i n
magister, tri m

Трето склонение:
основи на съгласна (консонантно склонение)
Род: m f n
Основни форми: Nom. sg - различни окончания
Gen. sg. -is
Примери: dux, duels m natio, onis f tempus, oris n
основи на -i (вокално склонение)
Род: f n
Основни форми: Nom. sg. -is -e, -al, -a r
Gen, sg. -is -is
Примери: turns, is f rete, is n; animal, alis n
основи на -i (смесено склонение)
Род: m f n
Основни форми: Nom. sg. -es, -is, -съгл.+s
Gen. sg. -is
Примери: civis, is mf; ars, artis f ; os.ossis n

Четвърто склонение:
u-основи fu-склонение)
Род: m n
Основни форми: Nom. sg. -us -u
Gen. sg. -us -us
Примери: exercitus, us m genu,us n

146
 Пето склонение:
е-основи Ге-склонение4)
Род: f
Основни форми: Nom.s.g -es
Gen.sg. -ei
Пример: res,rei f

Б ележ ки върху падеж ните окончания

Формата за Acc. sg. (mf) винаги завършва на -ш с предходна гласна:

I -am; II -um ; III - е т / -im; IV -um; V - е т .

Формата за Abl. sg. винаги завършва на една гласна:

I -a; II -о; III -е/ -i; IV -u; V -е.

Формите за Nom. и Асс. при имената от среден род винаги съвпадат.

В мн. ч. тези две форми имат окончание -а.

Формата за Acc. pi. (mf) винаги завършва на -s с предходна гласна:

I -as; II -os; III -es; IV -us; V -es.

Формите за D at. pi. и Abl. pi. съвпадат във всички склонения:

I, II -is; III, IV, V -bus.

С равн и телн а таблица на падеж ните окончания

Singularis

I II III IV V
/ m n mf n m n /
Nom. -a -us, -er -um различни -us -ii -es
Gen. -ae -i -is -us -ei
Dat. -ae -0 -i -ui -u -ei
Acc. -am -um -um -em/im = Nom. -um -u -em
Abl. -a -6 -e/T -a -e
Voc. -a -e, -er -um = Nom. -us -u -es

147
Pluralis

I II III IV V
f m n mf n m n
No m.=Vo c. -ae -i -a -es -a/“ia -us -ua -es
Gen. -arum -orum -um/-ium -uum -erum
Dat. -is -Is -ibus -ibus -ebus
Acc. -as -os -a -es =Nom. -us -ua -es
Abl. -is -is_ _ -ibus -ibus -ebus

Особености при склоненията

1. Някои имена имат форми по различни склонения. Те се наричат

heterocllta:
domus, us f (дом) - има форми и по второ склонение: domus, i f.
Много названия на дървета по второ склонение имат и форми по чет­
върто склонение:
fagus,i ш и fagus,us f (бук), laurus, i или laurus, us f (лавър) и др.
vas, vasis n (съд) - образува множествено число по второ склонение,

2. Някои имена в множествено число имат и форми от друг род. Те се

наричат heterogena:
frenum, i п (юзда) —>Nom. pi. frena, orum n u freoi, orum m
locus, i m (място) —>Nom. pi. loca, orum n u loci, orum m
iocus. i m (шега) —»■Nom. pi. ioci, orum m u ioca, orum n

3. Някои имена имат само една форма и не се променят. Те се наричат i

indedinabilia (несклоняеми):
fas п (божествено право, позволеното)
nefas (безчестие, непозволеното)

4. Имена, които се употребяват само в ед. ч., се наричат singularia

tantum :
sapientia, ae f (мъдрост)
vulgus, i n (тълпа)
fides, ei f (вяра)
aurum, i n (злато)
5. Имена, които се употребяват само в мн. ч., се наричат pluralia'
tantum:
divitiae, arum f (богатство)
 nuptiae, arum f (сватба)
liberi, orum m (деца)
maiores, um m (предци)
arma, orum n (оръжие)
castra, orum n (лагер)
moenia, ium n (крепостни стени)
Idus, uum f (иди)

6. Някои имена се употребяват с различно значение в единствено и мно­

жествено число:
littera, ae f (буква) —>litterae, arum f (писмо, писмени паметници)
copia, ae f (изобилие) —> copiae, arum f (войски)
finis, is m (край, граница) —> fines, ium m (предели, територия)
auxilium, ii n (помощ) —►auxilia, orum n (помощни войски)

3. ЛАТИНСКИТЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА В РОМАНСКИТЕ ЕЗИЦИ -

ОБОБЩЕНИЕ

Флексивно-синтетичната организация на латинската именна система

постепенно се разпада, като при прехода на латинските съществителни в
романските езици се очертават няколко тенденции:
1. Съкращават се типовете склонения. IV и V склонение се оказват не­
устойчиви; имената от IV склонение (старите и-основи) преминават към II,
а имената от V склонение - към I.
NB! Няколко съществителни от V склонение като fldes, spes преминават към
равносричните думи от 1П склонение:
лат. fldes фр. foi; um. fede; исп. fe; порт. fe
2. Средният род изчезва (с изключение на румънския) и преминава или
към мъжки, или към женски род.
3. Разпада се падежната система и се извършва замяна на падежните
форми с предложни конструкци. Смята се, че Gen. е излязъл от жива упо­
треба около III в., a D at. - малко по-късно. Наблюдава се тенденцията при
всички предлози да се поставя Асс. Вероятната причина е фонетичното съв­
падение между Асс. и Abl. след изпадането на изгласното - т . Към края на
римския период в народния латински език остават само две падежни фор­
ми - Nom. и Асс.; D at. се запазва частично при местоименията.
4. За множествено число френският, испанският, португалският използ­
ват формите за Асс. pi. по I—II склонение, а италианският и румънският -
формите за Nom. pi.

149
 5. Други съществени промени:
• латински монофтонги се превръщат в дифтонги в италианския в край­
на сричка, изгласяща на вокал:
pe-de > итал. piede; fo-cu > итал. fuoco, исп. fuego
• дифтонгизиране в закрита сричка (изгласна сричка на консонант има
само в испански:
ven-tu > viento; pon-te > puente
• уподобяване на консонанти в думата и в краесловие е валидно само за
италианския:
scriptores > scrittori, fact[i] > fatti, noctes > notti
• замяна на беззвучна съгласна със звучна в интервокално положение е
валидна само за испанския:
arnicas > amigas; maritos > maridos; lupos > lobos
• загубване на звучна интервокална крайна сричка се наблюдава във
френския:
arnicas > amigas > amies; maritos > maridos > maris; lupos > lobos > loups
(-p- не се произнася)
• преминаване на крайната гласна от лат. neutrum в masculmum:
vimi(m)> il vino; factu[m] > il fatto
• изчезване на билабиалната начална гласна в испански:
formicas > hormigas; factu[m] > hecho

4. ВИДОВЕ ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ

НА ВРЕМЕНАТА (CONSECUTIO TEMPORUM)

Видове подчинени изречения

Според традиционната класификация подчинените изречения са опре­

делителни, подложни, допълнителни и обстоятелствени. На свой ред обсто­
ятелствените изречения са: темпорални, целни, следствени, причинни, срав­
нителни, желателни, отстъпителни, условни, условно желателни, условно
сравнителни.
Традиционната класификация се прави въз основа на сходството, което
се открива между функциите на отделните подчинени изречения и частите
на простото изречение.
В латинския език различните подчинени изречения се свързват с изяви-
телно или с подчинително наклонение. При отделните видове подчинени из­
речения са описани времената на подчинителното наклонение, които стоят в
тях. Сумирано в общ план, би могло да се каже следното:

150
 I
f 1. Всички финално-допълнителни изречения се конструират с подчини-
дао наклонение.
f; 2. Всички зависими въпросителни изречения се конструират с подчини-
‘шно наклонение.
| | 3. Зависимите разказни изречения се свързват и с изявително, и с под-
йинително наклонение. В изявително наклонение се поставя сказуемото в
^речения, които съобщават фактическо действие.

Последователност на времената (Consecutio temporum)

Закономерната употреба на времето в подчиненото изречение в зависи­

мост от времето в управляващото изречение се нарича Consecutio temporum.
: Вуправляващото изречение може да стои главно или историческо време.
Главни времена са '.praesens,Juturum, ImperatTvus praesentis, Coniunctlvus
piaesentis.
Исторически (второстепенни) времена са: imperfectum, perfectum,
plusquamperfectum, praesens historicum.
\
Схема на Consecutio temporum

Действие в подчиненото изречение

Управляващо ед н о вр ем ен н о предхожда настъпва след дейст­
изречение с действието на действието на вието на управлява­
управляващото управляващото щото
Coniunctlvus prae­
Главно време C o n i u n c t l v u s Coniunctlvus sentis actlvi на опи­
praesentis perfecti сателното спреже-
ние
Coniunctlvus imper­
Историческо C o n i u n c t l v u s Coniunctlvus fecti actlvi на описа­
време imperfecti plusquamperfecti телното спрежение

Упражнения

1. Определете склонението на съществителните имена:

magister, tri m causa, ae f mare, is n
acies, ei f tempus, oris n proverbium, ii n
corona, ae f aestas, atis f dies, ei m f
scutum, i n comu, us n victor, oris m
dux, ducis m regio, onis f pars, partis f
spiritus, us m exercitus, us m consilium, ii n

151
 2. Склонете в единствено и множествено число:
еа res publica; hie dies longus; nostra civitas Celebris; id opus clarum; ipse
dux fortis; iste fructus dulcis.

3. Определете падежа и числото на съществителните имена. Посо­

чете формата за Nom. sg.
maim duces nomina
noctes spem exercituum
rei publicae copias partibus
militum mari terram
diebus populorum cornua

4. Проследете развитието в романските езици на производните съ­

ществителни имена, образувани с помощта на суфикси:
a) -tus / -sus (действие или резултат от действие): eantus; cursus; ductus;
sensus;
b) -tfira, / -sura (действие или резултат от действие): structura; picture;
cultura;
c) -m entum (средство, оръдие на действие): fragmentum; omamentum;
instrumentum; medicamentum; monumentum;
d) -tor / -sor (лице деятел): actor; pictor; rector.

5. Преведете на български език:

1. Concordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur39. 2. In multis
rebus mediocritas optima est. 3.Magna pars bestiarum homines acie sensuum
superat. 4. Res secundae parant amlcos, res adversae probant. 5. Amicus certus
in re incerta cemitur. 6. Felix, qui potuit rerum cognoscere causas!40 7. Nocte
dieque labora: non datur mollis ad astra via. 8.Nihil agenti dies est longus. 9.
Res publica est res populi, ut Cicero in libris suis „De re publica“ explicat. 10.
Socrates supremo vitae die m ulta de immortalitate disputavit. 11. Nihil tam imdet
Epicurus, quam praedictionem rerum futurarum. 12. Vectigalia nervi sunt rei
publicae. 13. Cunctarum rerum initia dura. 14.Est rerum omnium magister usus.
15. Rem tene, verba sequentur.

De diebus
Motus terrae est causa diei et noctis. Longitiido dierum et noctium plerumque
diversa est. In nonnullis partibus Asiae et Africae dierum et noctium longiffido
aequa est. In regionibus nostris aestate dies longi sunt, noctes breves; hieme dies

39 Гай Салустий Крисп. Войната с Югурта, 10.

40 Публий Вергилий Марон. Георгики, П, 490.
 breves, noctes longae. Meridiei tempus in omnibus terrae partibus diversum est.
Apud Romanos significabantur dies fasti et nefasti atque dies festi acprofesti.

De Socrate philosopho
Inter philosophos Athenienses Socrates clarissimus fuit. Reipublicae;nunquam
jnterfuit, sed egregio ingenio, bona fide, probissima vita ac mira in acie virtute cives
; superavit. Adulescentes iuvenesque ex omni Graecia ad Socratem conveniebant.
Non in schola, sed in viis et in foro discipulos interrogabat et docebat. Philosophi
fama in dies crescebat. Tamen mali cives tam probum virum accusaverunt:
„Socrates adulescentes corrumpit neque patriae deos colit.“ Itaque Athenienses
Socratem damnaverunt. Socrates autem non solum vita, sed etiam mofte virtUtis
testimonium dedit. Nec malis civibus iratus fuit, nec propinquam mortem timuit,
sed sine timore cicutam bibit. Socrates, vir maximae sapientiae, semper hominum
admirationem movebit.

Depugna Marathonia
In magno periculo olim res publica Atheniensium fuit. Nam Persae cum magno
exercitii in Atticam invaserunt. Exercitus Atheniensium parvus erat, duces autem
rei militaris perlti erant. Inter duces Miltiades prudentia insignis fuit. Concordia
, Graecorum in rebus adversis admirabilis erat. Apud Marathonem planities erat
^ lbique Athenienses contra copias Persarum pugnaverunt.
Initio diei in media acie Persae, in comibus autem aciei Graeci victores fuerunt;
meridie victoria Graecorum certa fuit. In pugna Marathonia prudentia Miltiadis et
fortitudo militum rem publicam Atheniensium a pemicie servaverunt.

Тест

Подчертайте верния отговор:

1. Съществително от IV склонение е:
a) tempus b) exercitus с) populus
2. В I и V склонение няма имена от:
а) м. р. Ь) ж. р. с) ср. р.
3. Pluralia tantum е:
a) litterae b) arma с) 1оса
I 4. Съществително от женски род е:
i a) manus b) lacus с) fructus
5. Съществително от II склонение е:
a) virtus b) iuventus с) dominus
•I 6. Предлогът in изисква:
a) Acc. b) Abl. с) Асс. и Abl.

153
 7. Форма за Gen. е:
a) avium b) atrium c) otium
8. Форма за Abl. е:
a) magistri b) turn c) generi
9. Форма за мн, ч. е:
a) bestia b) maria c) colonia
10. Singularia tan turn е:
a) nubes b) dies c) fides

Aliquid plus

Летоброене

Летоброенето в Древния Рим е започвало от предполагаемата година след „ос­

новаването на града“ (ab urbe condita - a.u.c.). Под това се е разбирало основаването
на Рим, датирано най-често през 753 г. пр.н.е. Най-старият римски календар датира
от 173 г. пр.н.е.
По време на републиката годините са били назовавани според имената на
двамата консули, избирани за срок от една година. В случай на преждевременно
приключване на консулата (например при смърт на единия консул) се е запазвало
същото название. До 153. г. пр.н.е. годината е започвала на 15 март. На този ден
в храма на Веста е запалван свещен огън, а на открито е била чествана богинята
Анна Перена, чието име е означавало най-вероятно „вечна година“. В същия ден
са встъпвали в длъжност новите консули. През 153. г. пр.н.е. било взето решение
новият консулат да започва на първи януари и на тази дата е било пренесено и на­
чалото на годината. Годината първоначално е продължавала 10 месеца; имената им
са съответно: Martius - в чест на бог Марс, баща на създателите на Рим, Ромул и
Рем; Aprilis - названието произтича според някои от глагола aperire „откривам, от­
варям“, смята се, че е бил посветен на Венера; Maius - вероятно наречен на майката
на Меркурий, богиня Мая; funius - вероятно посветен на Юнона. Нататък имената
са производни от съответните числителни: Quintilis - пети месец; Sextilis - шести
месец; September - седми месец; October - осми месец; November - девети месец;
December - десети месец.
Около 700 г. пр.н.е. цар Нума Помпилий прибавил след десетте месеца още
два нови с цел да се съчетае календарът със смяната на сезоните: lanuarius - в чест
на Янус, най-древния бог в римския пантеон; Februarius - името се свързва с цере­
мониите по ритуалното очистване на нивите и домовете41. По-късно пети и шести
месец били преименувани в чест на Юлий Цезар и Октавиан Август - известно е, че
Юлий Цезар е роден през месец Quintilis. През януари 27 г. пр.н.е. с постановление
на римския сенат месец секстилий бил преименуван в август, тъй като император
Октавиан Август е роден през този месец.

41 Срв. бълг. обичай Благовец.

154

*v
 Римските названия на месеците са изместили оригиналните названия във всич-
I кизападноевропейски и отделни славянски езици и се употребяват и до днес. Наред
|с официалния календар съществуват и народни календари. Те намират приложение
f встопанската дейност и селският бит на населението.

Юлианският календар
Липсата на точна система за измерване на времето е водела до несъответствия
ч вду реалното и календарното време и до необходимост or чести реформи, т.е. ко­
рекции на календара. Римските жреци не са могли да намерят такъв метод за опреде­
ше на допълнителните дни през високосните години, че месеците да съответстват
. на реалните сезони. В резултат тези дни са били определяни своеволно, нерядко
влиянието на политически съображения. По време на Втората пуническа война
й п о д

?високосни месеци изобщо не са били добавяни и след края на войната календарът е

! изоставал от движението на слънцето с почти 4 месеца.
Когато през 46. г. пр.н.е. по идея на Цезар е въведен Юлианският календар,
• създаден от астронома Созиген, разликата между две последователни години е стиг-
; нала 90 дни и по тази причина са били добавени два допълнителни месеца, с което
| сее получила година от 445 дни - annus confusionis.
f; При Юлианския календар е въведено номерирането на дните, като през висо­
косните години вместо въвеждането на цял допълнителен месец се е добавял само
' единден.Най-важното нововъведение е установяването на продължителност на три
'.години от 365 и една високосна от 366 дни, месеците са имали по 30/31 дни и само
(февруари е продължавал 24 дни, тъй като през този месец са отбелязвани постоян­
ните дни за почитане на мъртвите, и съответно е получавал допълнителния ден през
I;високосните години.
f Измерването на месеците от слънчевата година е било обвързано с лунните
гфази. При този метод всяка година са оставали 10-11 до 28 дни, които са бшш до-
*бавяни допълнително. След 23 февруари при високосна година е започвал допъл-
штелен месец - Intercalaxis, наброяващ 27 или 28 дни. Годината според римския
j/календар е продължавала между 355 дни и 377/378 дни.
I Тези допълнителни дни не са можели да бъдат изчислявани предварително. Те
|са били обявявани от жреците на първия ден от всеки слънчев месец. Поради това
•; иимето на първия ден Kalendae е образувано от глагола calare - провъзгласявам (на
1този ден са се извършвали и разплащания, поради което calendarium първоначално е
■представлявал нещо като счетоводна книга). Названията на първите дни на следва­
щите фази са се наричали съответно попае (5., респ. 7. ден от месеца), idus (прибли­
зително средата на месеца), а последният 23 ден се е наричал terminalia (по името на
бога на границите Terminus). Останалите дни са били добавяни като Intercalaris. Ос-
: таналите дни от лунните фази са се определяли чрез броене от първия ден на новата
фаза, вкл. в обратен ред (ante diem ~ преди деня), и са се наричали примерно „шести
ден преди идите, пети ден преди, четвърти, трети ден, а денят непосредствено преди
вовата фаза се е наричал Pridie - напр.,денят преди идите“. Дните от месеца са били
свързани с юридическите взаимоотношения между гражданите и религиозните об­
реди. Първоначално календите са били няколко дни в годината, в които магистра­
тите са провеждали определени дейности и не са имали право да изпълняват Други.

155
Тези дни са се определяли от жрец и са се разпределяли в две групи - fasti и nefasti,
т.е. разрешителни и забранителни. Според характера си дните са се наричали: С =
dies comitialis; F = dies fastus; N = dies nefastus; NP = dies nefas piaculum; FP - за този
вид дни няма единно тълкуване, едно от обясненията може да бъде fastus principio, Щу
т.е. ден преди началото на fasti. jje
В ден С, но не и на следващия ден, са били разрешени събирания на населени- {’
ето, свикани от магистрат. На този ден са издавани също решения на сената. В деня
F преторът е можел да решава съдебни спорове и да поема нови случаи, като делата
е трябвало да бъдат приключени между изгрев и залез слънце. В дните N, обратно,
съдебни дела не са се провеждали.
Дните NP, 49 на брой, са били предназначени за официални религиозни празни­
ци. От тях 11 дни са имали смесен характер, т.е. сутрин и вечер са били подходящи
за жертвоприношения, през останалата част на деня - за делови въпроси. С течение
на времето от тези дни в тяхната последователност са се развили ранните календа­
ри. Определяни и прилагани от жреците, тези дни първоначално са били достъпни
само за патрициите. През 305 г. пр.н.е. списъците на тези дни са публикувани за
първи път от Гней Флавий42.

Седмица и дните на седмицата

Римляните няколко пъти са променяли своята система за измерване на времето,
като са възприели делението на седмиците и дните от системата на вавилонските
жреци. Цикълът от седем последователни следва кръговрата на седем планети, вся­
ка отговаряща на вавилонско божество. Древните гърци и римляни са използвали .>
това деление, като съответно са сменили названията с имената на своите богове.
Така са създадени римските названия „dies Satumi“ (ден на Сатурн, събота), „dies ; I
Solis“ (ден на слънцето, неделя), „dies Lunae“ (ден на луната, понеделник), „dies з %
Martis“ (ден на Марс, вторник), „dies Mercurii“ (ден на Меркурий, сряда), „dies lovis'
(ден на Юпитер, четвъртък) и „dies Veneris" (ден на Венера, петък). Тези названия ■ t
на дните от седмицата са преминали и в романските езици43, 6
42 Гней Флавий, живял в края на IV в. пр.н.е., е бил един от първите реформатори на римското
право, едил през 304 г. пр.н.е; син на освобожденец и секретар на цензора Апий Клавдий
Слепеца, В съответствие със замисъла на Адий Флавий огласил през 304 г. пр.н.е, на фо­ е
рума календара за цялата година: т.нар. deis fasti - дни, в които се е разрешавало да се про­
веждат съдебни процеси и да се свиква народът, и dies nefasti - дни, в които тези действия
са били забранени. Флавий публикувал и събраните от него формули по съдопроизводство, ’
т.нар. legis actiones, известни като Гражданско право на Флавий. Знаенето на тези формули
дотогава е било прерогатив но жреците.
43 Славяните са запазили оригиналните си образни названия или номериране (неделя - не
се работи, понеделник - след неделя, сряда - среда, събота (от сабат), вторник, четвъртък,
петък). Интересна е метаморфозата в германските езици. И в тях названията съответстват
на латинските, но германите на свой ред са заместили римските богове със свои. Така бог, f
Марс бил сменен от войнствения Tiu или Tiwaz и „dies Martis” станал Tuesday на английски,
Dienstag на немски, tirsdag на датски и норвежки, Dinsdag на холандски, Tisdag на шведски,
Tiistai на суоми. „Dies Mercurii“ на английски се е трансформирал във Wednesday, ден на
Водан. Юпитер е заместен от Тор и четвъртък е станал Thursday, ден на гръмотевичния
Донар (Donar, наричан също Thor). Петък е посветен на красавицата Freya. Интересно е, че

156
 Лат. Фр. И тал. Исп. Порт.
Lunae dies lundi lunedi lunes Segunda-feira
Martis dies mardi martedi martes Ter<?a-feira
Mercurii dies mercredi mercoledi miercoles Quarta-feira
Iovis dies jeudi giovedi jueves Quinta -feira
Veneris dies vendredi venerdi viemes Sexta-feira
Satumi dies samedi* sabato sabado Sabado
3 Solis dies dimanche** domenica domingo Domingo
'Samedi - от sabbati dies4
, ден за почивка (староевр.).
“ Dimanche - от dies Dominica', ден господен (средновек. лат.).

I Часовници в Рим
Делението на денонощието на две части - ден и нощ, приблизително по 12 часа
всяка - води началото си от Месопотамия, която се е намирала по-близо до еквато-
и и съответно двете части са били с почти еднаква продължителност през цялата
година. Римляните също са разделяли денонощието на ден и нощ, но всяка част се
ii еделяла на 4 интервала от време средно от по 3 часа всеки. За измерване на малки
периоди от време римляните са използвали различни по конструкция слънчеви и
водни часовници, каквито са познавали и в древен Китай, Месопотамия и Египет.
-Часовникови механизми за отчитане последователно на миговете в продължение на
цялото денонощие са били изобретени едва през средновековието в Нюрнберг.

Sententiae

idгет. На въпроса (точно, конкретно).

ionafide. По съвест, добросъвестно.
1 Carpe diem (Хораций, „Оди“, 1,11). Улови мига!
-I'd

Л Dies diem docet (Публилий Сир). Ден деня учи.

Est modus in rebus (Хораций, „Сатири“, 1 ,1). Има мярка в нещата.
fulchra res est homo, si homo est. Хубаво нещо е човекът, ако е човек.
Res, non verba. Дела, не думи.

германският бог на луната и брат на слънцето се е наричал Мани (Maui), съответно него­
вият ден се нарича Monday/Montag. Също и Sunday/Sonntag, посветен на богинята на слън­
цето Сунна (Sutma), управляваща конете на слънчевата колесница, повече или по-малко е
запазил латинското название. Само съботният ден е запазил или името Сатурн (Saturday),
или, в повечето езици, вкл. и в българския, се е развил от името на еврейския шести ден за
почивка сабат /Samstag (sabbaton).

157
 ТЕМА XV

1. Изявително наклонение на минало предварително време в деятелен

залог (IndicatTvus plusquamperfecii actTvi)
2. Изявително наклонение на бъдеще предварително време в деятелен
залог (IndicatTvus fu tu ri secundi actTvi)
З.Числителни имена (Numeralia)
4. Подчинени изречения - продължение
Упражнения

1. ИЗЯВИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ НА МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ J

В ДЕЯТЕЛЕН ЗАЛОГ (INDICATlVUS PLUSQUAMPERFECTIA CTlVI) ■j

Това време се образува от миналата основа, характеристика -егЯ- и лич-'i

ните окончания, |

IndicatTvus plusquamperfecti actTvi

I II III iv |
Sg. 1) amav-era-m 1) monu-era-m 1) leg-era-m 1) audiv-era-m \
аз бях обичал аз бях съветвал аз бях чел аз бях слушал . \
2) amav-era-s 2) monu-era-s 2) leg-era-s 2) audiv-era-s , \
3) amav-era-t 3) monu-era-t 3) leg-era-t 3) audiv-era-t !

PI. 1) amav-era-mus 1) monu-era-mus 1) leg-era-mus 1) audiv-era-mus 1

2) amav-era-tis 2) monu-era-tis 2) leg-era-tis 2) audiv-era-tis ; \
3) amav-era-nt 3) monu-era-nt 3) leg-era-nt 3) audiv-era-nt f

Indicatlvus plusquamperfecti на sum/possum

Sum, fui, futtirus, esse Possum, potui, posse

Sg. 1) fu-era-m 1) potu-егатш j
! 2) fu-era-s 2) potu-era-s
3) fu-era-t 3)potu-era-t

PL 1) fu-era-mus 1) potu-era-mus =
2) fu-era-tis 2) potu-era-tis -j
3) fu-era-nt 3) potu-era-nt

158
 Минало предварително време изразява минало действие, настъпило
'преди друго минало действие.
V Themistocles restituit muros, quos Persae deleverant. Темистокъл възста­
нови стените, които персите бяха разруш или.

„ 2. ИЗЯВИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ НА БЪДЕЩЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ

В ДЕЯТЕЛЕН ЗАЛОГ (JNDJCATlVUS FUTURISECUNDIACTlVI)

Това време се образува от миналата основа, характеристика -eri- и лич-

£ните окончания.

NB! 1 л., ед. ч.: мин. осн. + его

Indicatlvus fu tu ri secundi activi

I II III IV
Sg, 1) amav-ero 1) monu-ero 1 ) leg-ero 1) audiv-ero
аз ще съм обичал аз ще съм съветвал аз ще съм чел аз ще съм слушал
2) amav-eri-s 2) monu-eri-s 2) leg-eri-s 2) audiv-eri-s
3) amav-eri-t 3) monu-eri-t 3) leg-eri-t 3) audiv-eri-t

PL 1) amav-eri-mus 1) monu-eri-mus 1) leg-eri-mus 1) audiv-eri-mus

2) amav-eri-tis 2) monu-eri-tis 2) leg-eri-tis 2) audiv-eri-tis
3) amav-eri-nt 3) monu-eri-nt 3) leg-eri-nt 3) audiv-eri-nt

Indicatlvus futOri secundi на sum /possum

Sum , fui, futurus, esse Possum , potui, posse

Sg. 1) fu-ero 1) potu-ero
2) fu-eri-s 2) potu-eri-s
3) fu-eri-t 3) potu-eri-t

PI. 1) fu-eri-mus 1) potu-eri-mus

2) fu-eri-tis 2) potu-eri-tis
3) fu-eri-nt 3) potu-eri-nt

Бъдеще предварително време изразява действие, което ще се извърши

' лреди действието на друго изречение, сказуемото на което е във Futurum 1
или ImperatTvus. Употребява се предимно в подчинени изречения и се пре-
вежда с бъдеще предварително, с бъдеще или сегашно време от свършен ]
вид.
Sententiam vestram mutabitis, si omnia audiveritis. Ще си промените мне­
нието, ако чуете всичко.

3. ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА (NUMERALIA)

Числителните имена изразяват количество, поредност, разпределение -

на лица и предмети. Числителните в латинския са няколко вида:
N um eralia cardinalia - числителни бройни
N um eralia ordinalia - числителни редни
N um eralia distributlva - числителни разпределителни
N um eralia adverbia - числителни наречия :
Латинските (римските) цифри се образуват от няколко основни знака: :

I 1
V 5
X 10
L 50
С 100
D 500
М 1000

Изразяването на числата чрез тези знаци става по следния начин:

1. Чрез повтаряне на един и същ знак: \
II = 2
XX = 20
СС = 200
ММ - 2000
2. По-малка цифра, поставена след друга, увеличава числото, а поставе-.
на пред нея го намалява. '
VI = 6 t
L X - 60 \
CXV = 115 '
IV = 4 \
XL = 40 :
C X IV = 114 j
3. Хоризонтална черта над знака го увеличава с 1000, а заграждане на "
знака_от три страни - със 100000.
X - 10 000 1X1 = 1 000 000 |

160
 Числителни
Цифра Числителни Числителни
Числителни редни ^ разпредели­
бройни наречия
Римска Арабска телни
1 1 unus, una, unum primus, prima, primum singuli, ae, a no semel
един, една, едно първи, a, o един веднъж
П 2 duo, duae, duo secundus, a, um bini, ae, a bis
Ш 3 tres (mf), tria (n) tertius, a, um temi, ae, a ter
IV 4 quattuor quartos, a, um quatemi, ae, a quater
V 5 quinque quintus, a, um quini, ae, a quinquies
VI 6 sex sextus, a, um seni, ae, a sexties
vn 7 septem septimus, a, um septeni, ae, a septies
УШ 8 octo octavus, a, um octoni, ae, a octies
IX 9 novem nonus, a, um noveni, ae, a novies
X 10 decem decimus, a, um deni, ae, a decies
XI 11 undecim undecimus, a, um ...
хп 12 duodecim duodecimus, a, um
хш 13 tredecim tertius decimus, a, um
XIV 14 quattuordecim quartos decimus, a, um
XV 15 quindecim quintus decimus, a, um
XVI 16 sedecim sextus decimus, a, um
xv n 17 septendecim septimus decimus, a, um
xv n i 18 duodeviginti duodevicesimus, a, um
XIX 19 imdeviginti undevicesimus, a, um
XX 20 viginti vicesimus, a, um
XXI 21 unus et viginti unus et vicesimus
(viginti unus)
XXVIII 28 duodetriginta duodetricesimus, a, um
XXIX 29 undetriginta undetricesimus, a, um
XXX 30 triginta tricesimus, a, um
XL 40 quadraginta quadragesimus, a, um
L 50 quinquaginta quinquagesimus, a, um
IX 60 sexaginta sexagesimus, a, um
LXX 70 septuaginta septoage8imus, a, um
LXXX 80 octoginta octogesimus, a, um
XC 90 nonaginta nonagesimus, a, um
c 100 centum centesimus,a,um
cc 200 ducenti, ae, a ducentesimus, a, um

D 500 quingenti, ae, a quingentesimus, a, um

M 1000 mille millesimals,a,um

MM 2000 duo milia bis millesimus, a, um

161
 От бройните числитеяни се скланят първите три: unus, una, unum (като;
местоименните прилагателни); duo, duae, duo; tres, tria (по трето вокално
склонение); стотиците от 200 до 900 (по първо и второ склонение); mille в '
ед. ч. не се скланя, а в мн. ч. има форми по трето вокално склонение и се;
пише с едно 1 - milia. '•
Редните и разпределителните числителни се скланят като прилагател-1
ните по I и II склонение. -

Casus m / n m / n mf n n
Nom. unus una unum duo duae duo tres tria milia
Gen. urirns duorum duarum duorum trium milium
Dat. uni duobus duabus duobus tribus milibus
Acc. unum unam unum duos duas duo tres tria milia
Abl. uno una uno duobus duabus duobus tribus milibus

4. ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Целни изречения

Обстоятелствените изречения за цел (целни изречения) посочват целта 1

на действието в главното изречение. Въвеждат се с подчинителните съюзи ‘
ut „за да, да“, при отрицание със съюзите nS (ut ng) „за да не“ и neve „и за даi
не“. Целните изречения се конструират със сегашно или с минало несвър- {
шено време на подчинителното наклонение съгласно правилата за последо- \
вателност на времената. 1
Helvetii legatos mittunt ut pacem petant. Хелветите изпращат пратеници j
да молят мир. .'i
Galli multa bella gerebant ut patriam suam a servitute liberarent. Галите t
водели множество войни, за да освободят своята родина от робство.
Non, ut edam, vivo, sed ut vivam, edo. Аз не живея, за да ям, а ям, за да -
живея. |

Следствени изречения

Обстоятелствените изречения за следствие (следствени изречения) из-1

разяват следствието, резултата или извода, който произтича от съдържание-1
то на главното изречение. Следствените изречения са разказни по съдържа-1
ние, обстоятелствени по функция в изречението. Въвеждат се със съюза ut l
„че, та, щото“, ut non „че не, та не, щото не“ (ut nSmo, ut nihil, ut numquam |
|,че никой, че нищо, че никога“), neque „и че не, и щото не“ . Конструират се
ймгодчинително наклонение. В главното изречение почти задължително се
|намират показателните наречия sic, ita>eiusmodi, tam, adeo, tantopere „така,
|ло такъв начин, толкова, дотолкова“, които спомагат за разбирането на след-
! стените изречения.
Ariovistus ta n ta m sibi arogantiam sumpserat, u t ferendus non videretur.
Ариовист си беше позволил толкова голяма дързост, че беше невъз-
i можно да се понася.
Epaminondas adeo fuit veritatis diligens, ut ne ioco quidem mcntiretur.
Епаминонд толкова обичал истината, че даже и на шега не лъжел.,

I Сродни със следствените изречения са и тези подчинени изречения, ко­

ито се въвеждат със съюза ut, наречен u t explicatTvum, след безлични изрази
fest,fit, accidit, mos est, lex est. Те също се свързват c подчинително наклоне­
ше.
Accidit Athenis ut una nocte onrnes hermae deicerentur. Случило се в
Атина в една нощ да бъдат съборени всички херми.

У праж нения

1. О бразувайте ф ормите за 3 л. ед. и мн. ч. на врем ената от м иналата

основа в Indicatlvus от глаголите:
opto 1 facio, feci, factus 3
respondeo, spondi, sponsus 2 sum, fiti, esse
pono, posui, positus 3 advenio, veni, ventum 4

2. Определете формите:
a) dicet; dixit; dicit; dixerat; dicat;
b) venerit; venerat; venit; venit; veniet;
c) potuerunt; poterant; potuerant; possunt; potuerint.

3. Зам енете Praesens c Perfectum , Im perfectum c Plusquamperfectum,

FutUrum I c Futilrum II:
tenent faciebamus sunt
cantabo eratis liberabit
finient docemus legebas

4. П реведете на български език:

1. Perdes maiora, minora nisi servaveris. 2. Caesar in campo legiones instruxit, quas
in Gallia conscripserat. 3. Philippus, Macedonum rex, Lacedaemoniis scripsit: „Si

163
in Laconicam venero, finibus vestris vos expellam“. Lacedaemonii rescripserun
„Si“. 4. Romani leges, quas senatus populusque sanxerat, aeneis tabulis inciderunf
5. Romani in eo templo, quod Iovi struxerant, colebant et Iovem et duas de"'
Iunonem et Minervam. 6. Vanam gloriam qui spreverit, veram habebit. 7. Tale
habebimus fructum, quails fuerit labor.

Donee eris felix, multos numerabis amlcos.

Tempora si fuerint nubila, solus eris.
(Ovidius)

D e vulpe et corvo
Corvus aliquando caseum raptaverat et laetissimus cum praeda in altam arbore*
evolaverat. Procul id spectaverat vulpes et ipsa caseum habere optavit. Itaqf
formam et nitorem pennarum corvi laudabat: „Certe etiam vocem eximif
habes: non enim avis tam pulchra sine pulchra voce erit; canta!“ Corvus gaudeb
laudibus vulpis et vocem suam ostentare optavit; sed cum rostrum hiavit, deci
caseus. Turn vulpes caseum devoravit et dixit: „ 0 corve, vocem habes, ment-;'
autem non habes.“

De lupo esuriente
Lupus esuriens cibum quaerebat. Tandem audTvit intra casam rusticam puc^
plorantem et matrem clamitantem: „Nisi desiveris, lupo te dabo“. Itaque lupp
praedam exspectans totum diem ibi stabat. Sed vesperi audlvit matrem dicentc^
„Mi fili, bono animo es. Lupus te non habebit: si venerit, necabimus eum.“ Tr
lupus tristis recedens: „Homines - inquit - alia dicunt, alia sentient.“

De Spartaco
In Italia novum bellum subito commotum est. Septuaginta enim quattud
gladiatores ducibus Spartaco, Crixo et Oenomao, effracto Capuae lud5, effugerua
et per Italiam vagantes, paene non levius bellum in ea, quam Hannibal movers
paraverunt. Nam multis ducibus et duobus simul Romanorum consulibus vie"
sexaginta fere milium armatonun exercitum congregaverunt. Victi sunt in Apu_
a M. Licinio Crasso proconsule et post multas calamitates Italiae tertio anno c‘i
huic bello impositus est.

De Oedipo rege
Sphinx ante portas urbis Thebarum, in saxo sedens, omnibus vel in urif
ingredientibus, vel ex urbe egredientibus, difficile aenigma proponebat: .,Qup'
animal ingreditur mane quattuor pedibus, meridie - duobus, vesperi - tribu|
Solus Oedipus aenigma solvit: „Homo - inquit - infans pedibus et maulf
ingreditur, vir - pedibus, senex autem baculo nititur.“

164
 Тест

Подчертайте верния отговор:

1. Форма за Indicafivus fu tu ri II е:
a) venerit b) veniet с) venerat
2. Формата d u x eran t е за:
a) Ind. perf. b) Ind. plusquamperf. c) Ind. fut. II
3. He е от спомагателния глагол формата:
a) fueramus b) eramus c) erramus
4. Г реш ка има във формата:
a) posui b) posuisti c) posueristi
5. Формата dixero се превежда:
а) бях казал b) ще съм казал с) казах
6. Форма за Ind. plusquam perfecti е:
a) raptavit b) raptaverit с) raptaverat
7. Ч ислото 1000 се изразява с:
a) М b) С с) D
8. Зн акъ т L означава:
а) 10 Ь) 20 с) 50
9. С кланя се числителното:
a) decem b) tres с) octo
10. Ч ислително редно е:
a) duo b) bini с) secundus
/

Aliquid plus

Въстания на робите
В средата на П1 в. пр.н.е. римляните завоювали остров Сицилия, превърнали те-
-риторията й в провинция, поставили там военен гарнизон и римски магистрат за уп­
равител. Знатните римски патриции притежавали огромни поземлени владения на
острова, който бил богат на зърно, освен това разполагал с огромна работна сила —в
голямата си част военнопленници или роби, сред които най-вече сирийци и траки,
■които се купували на робските пазари на Средиземпоморието44. Всъщност робите в
Сицилия били представители на една етническа група и това много ги сплотявало.
Условията им на живот били далеч не лоши, но те, както и всички останали роби,
силно желаели свободата.
През 136 или 135 г. пр.н.е. избухнал метеж. Роб от Сирия по име Юн (Eunus),
който бил свободно роден човек и станал роб вече на зряла възраст, заедно с 400
гдруги роби завладял малкия град Хена в Централна Сицилия. Това въстание е из-

1Римляните взимали най-много роби от Северна Африка.

165
вестно от римските автори Тит Ливий и Публий Аний Флор. Въстанието бързо се
разпространило на острова, бил победен преторът на Сицилия, а броят на метежни-'
ците се увеличил в пъти. Армията на Юн завладяла Агригент на юг на острова-;;
Тавромений45, и Катана на изток. Паралелно избухнали още няколко въстания на'
роби - на юг в Италия и даже в Атика, Гърция. Скоро Юн бил признат от народ|
за цар на Сицилия и започнал да се нарича Антиох (общо название на царете з;
Сирия при Селевкидите). Археолозите са намерили малка бронзова монета, кога,
била сечена при Юн. На нея се споменава за цар Антиох и древния сицилийски град;
Хена. Въстанието продължило много дълго време, защото римското правителство'
било заето с друга много важна война против келтите в Испания. Тази Нумантинш'
война продължила десет години - 143-133 г. и била много трудна за римляните*’
Два пъти армиите им били напълно разбити. През 134 г. Рйм изпратил своя най-
добър генерал, консула Сципион Емилиан, да завърши по-бързо войната. И сле
деветмесечна обсада Емилиан и неговите войници превзели главния град на келтик
в Испания - Нуманция. Сега Рим могъл да се справи с Юн. Консулът Луций Кал-
пурний Пизон Фруги със своята армия дебаркирал в Сицилия и започнал да блокира
гр. Хена. Самата обсада била много трудна, защото градът се намирал на висока,
планина и в резултат Пизон така и не успял да превземе града (Рим не можел д|
предостави на Пизон подкрепления, а и много повлияла напрегнатата политическа*
ситуация, свързана с реформите на народния трибун Тиберий Семпроний Гракх)!
Следващата 132 г. след войната на римляните в Испания войната със сицилийскщ'
метежници била продължена от консула Публий Рутилий, чиято армия била уве-:
личена с войски, прехвърлени от Испания. Публий Рутилий потушил въстанието в;
ситуацията на острова се нормализирала. Особена награда за победата си Публий
Рутилий не получил, защото в Рим победа над някакви си роби не се смятала за съ|
ществена. Лидерът на въстанието в Сицилия, робът Юн, бил взет в плен и откаран
в Рим, където умрял. Но въстанието под предводителството на Юн дало огроме|
тласък към действие - през 104—101 г. пр.н.е. в Сицилия отново въстанали робите
(въстанието на Салвий Трифо и Атенио), а през 73-71 г. цяла Италия била в страх
от знаменитото въстание на Спартак. ^
Спартак бил тракиец от племето меди и служил като войник в римската войска'
Дезертирал, но бил заловен и продаден като роб гладиатор в школата на Лешу."
Батиат в Капуа. През 73 г. организирал заговор и заедно със 70 свои съмишленищ
избягал и се укрил на планината Везувий. Негови най-близки помощници стгнш,
гладиаторите ог Галия Крикс и Еномай. С времето броят на въстаналите се увел®
чавал с нови роби бегълци, докато армията не достигнала 90 000 души. Успехът на
въстанието под предводителството на Спартак бил предопределен от това, че Рим;
точно в този период водел две тежки войни на два противоположни края на света -г
Испания и в Мала Азия. Спартак на два пъти побеждавал изпратената от Рим редов-"

45 Сета Таормина, град на източния бряг на Сицилия. Основан от сикули в планината Таи?'
(оттам и името му), през 396 г. градът се разраснал. По времето на Цицерон бил съюзса
град civitas foederata. Градът силно пострадал от войната с робите и войната на ОвставиЙ-
със Секст Помпей. Сега гр. Таормина е забележителен с почти изцяло запазения театър;1
отчасти изсечен в скала и с възможност да събере 30-40 хиляди души.

166
|на армия, успял да завладее цяла Южна Италия и както споменава Плутарх, смятал
|да тръгне на поход срещу Рим. В края на 72 г. Спартак се добрал до Регий (съвр.
|;Реджо ди Калабрия) на Месинския провлак. Сенатът, сериозно уплашен, отзовал в
| Италия Гней Помпей от Испания и Луций Лициний Лукул от Анатолия, където той
родел важната за Рим война с Митридат VI. Спартак се договорил с киликийските
^пирати да превозят него и армията му в Сицилия. Пиратите излъгали Спартак. Той
-успял да пробие укрепленията на Лициний Крас и се придвижил към Брундизий,.
|во Крас, който получил извънредни диктаторски пълномощия, с осем легиона го
^настигнал на границата на Апулия и Лукания. Римската армия попречила на Спар­
так да излезе от Калабрия, защото римските войници изкопали ров и построили
| укрепления от море до море. В боя въстаниците били разбити, Спартак загинал край’
^ река Силар, сега Селе. След битката римляните открили 3000 невредими пленени
^легионери в лагера на победените. Тялото на Спартак не било намерено. По заповед
[ на Крас около 6000 роби за назидание били разпънати на кръст от Капуа до Рим.
*Около 5000 роби от армията на Спартак избягали на север. Гней Помпей по-късно
i гиразбил и той именно получил лаврите на пълководец, завършил тази война. Въ-
.-лреки печалния изход Спартак станал легенда още приживе. Хората отивали при
•него с надеждата, че той ще им върне свободата.

Sententiae
; Homo trium litterarum. Човек на трите букви, хе. крадец (защото на латински думата
j „крадец“ има три букви - fur).
Tertium non datur. Трето положение няма.
[ Tresfaciunt collegium. Трима души образуват съдебен състав.
| Una voce. В един глас, единодушно.
;•Unus pro omnibus et omnes pro uno. Един за всички и всички за един.
Utsementemfeceris, ita metes. Както посееш, така ще жънеш.

167
 ТЕМА XVI

1. Подчинително наклонение на минало свършено време в деятелен

залог (ConiunctTvus perfecti actTvi)
2. Подчинително наклонение на минало предварително време в
деятелен залог (ConiunctTvusplusquamperfecti acfivi)
3. Именни глаголни форми: SupTnum
4. Подчинени изречения - продължение
Упражнения

1. ПОДЧИНИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ НА МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ

В ДЕЯТЕЛЕН ЗАЛОГ (CONIUNCTTVUS PERFECTIACTlVI)

Образува се от миналата основа, характеристика -eri- и личните окон­

чания.

ConiunctTvus perfecti actTvi

I II III IV
Sg. 1) amav-eri-m 1) monu-eri-m 1) leg-eri-m 1) audiv-eri-m
2) amav-eri-s 2) monu-eri-s 2) leg-eri-s 2) audiv-eri-s
3) amav-eri-t 3) monu-eri-t 3) leg-eri-t 3) audiv-eri-t

PI. 1) amav-eri-mus 1) monu-eri-mus 1) leg-eri-mus 1) audiv-eri-mus

2) amav-eri-tis 2) monu-eri-tis 2) leg-eri-tis 2) audiv-eri-tis
3) amav-eri-nt 3) monu-eri-nt 3) leg-eri-nt 3) audiv-eri-nt

ConiunctTvus perfecti на sum / possum

Sum, fui, futQrus, esse Possum, potui, posse

sg. 1) fu-eri-m 1) potu-eri-m
2) fu-eri-s 2) potu-eri-s
3) fu-eri-t 3) potu-eri-t

PI. 1) fu-eri-mus 1) potu-eri-mus

2) fu-eri-stis 2)potu-eri-tis
3) fu-eri-nt 3) potu-eri-nt
 Употреба

1, В главно изречение се употребява като ConiunctTvus potentialis или

ConiunctTvus concessTvus.
Dixerim. Бих казал.
Fuerint cupidi, fuerint irati. Да допуснем, че са били пристрастни, да
допуснем, че са били разгневени.
2. В подчинено изречение се употребява след сказуемо в сегашно или
'бъдеще време в главното изречение и изразява действие, предхождащо
действието на главното изречение.
Rogo / Rogabo quis venerit. Питам / Ще попитам кой дойде.

' 2. ПОДЧИНИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ НА МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ

В ДЕЯТЕЛЕН ЗАЛОГ (CON1UNCTIVUSPLUSQUAMPERFECTIACTW1)

Образува се от миналата основа, характеристика -isse- и личните окон­

чания.

ConiunctTvus plusquamperfecti actlvi

I II III IV
.
Sg- 1) amav-isse-m 1) monu-isse -m 1) leg-isse-m 1) audiv-isse -m
2) amav-isse -s 2) monu-isse -s 2) leg-isse -s 2) audiv-isse -s
3) amav-isse -t 3) monu-isse -t 3) leg-isse -t 3) audiv-isse -t
■
•

’. PL 1) amav-isse -mus 1) monu-isse -mus 1) leg-isse-mus 1) audiv-isse -mus

2) amav-isse -tis 2) monu-isse -tis 2) leg-isse-tis 2) audiv-isse -tis
3) amav-isse -nt 3) monu-isse -nt 3) leg-isse-nt 3) audiv-isse -nt

ConiunctTvus plusquamperfecti на sum / possum

Sum, fui, futurus, esse Possum, potui, posse

I
Sg- 1) fu-isse-m 1) potu-isse-m
2) fu-isse-s 2) potu-isse-s
3) fu-isse-t 3) potu-isse-t

PI. 1) fu-isse-mus 1) potu-isse-mus

2) fu-isse-tis 2) potu-isse-tis
3) fu-isse-nt 3) potu-isse -nt

169
 Употреба

1. В главно изречение се употребява като Coniunctlvus optativus, за д|

предаде неизпълнено желание, и като Coniunctlvus irrealis - за неизпълнен|
действие.
Utinam minus vitae cupidi fuisscmus (Cic.). Де да сме били по-малко|
жадни за живот (но ние не сме били).
Utinam ne decessisset pater! Де да не беше умрял баща ми!
2. В подчинено изречение се употребява след сказуемо в минало врем!
в главното изречение и изразява действие, предхождащо действието на тпщ
ното изречение.

3. ИМЕННИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ: SUPlNUM

Супинът е отглаголно съществително име с две форми: SupTmim|

primum и Suplnum secundum. Образува се от сегашната или глаголна|
основа с помощта на суфикси.
1. Suplnum primum - образува се със суфикс -turn (-sum) и на пракги
съвпада със средния род на Participium perfecti passivi, Suplnum primuf
се възприема като Асс. sg. по IV склонение. Употребява се при глаголи?!
движение (venio - идвам, ео - отивам, proficiscor - отправям се, mitto - щ|
пращам и др.) и предава целта на движението. Превежда се с отглагол!|
съществително или с подчинено изречение за цел.

I II III IV |
araatum monitum lectum audTtum
(обичане) (напомняне) (четене) (слушане) | |

TotTus fere Galliae legati ad Caesarem gratulatum convenemnt (Cs.). Um

теници от почти цяла Галия пристигнаха при Цезар, за да го поздр|
вят.
Spectatum vcniunt, veniunt spectentur ut ipsae (Ov.). Идват, за да гледй
идват, за да бъдат гледани самите те (жените на театър).
Suplnum primum може да има допълнение в падежа, който се изиск
от глагола:
Haedui legatos ad Caesarem mittunt rogatum auxilium. Хедуите изпрагЦ
ха пратеници при Цезар, за да искат помощ.

2. Suplnum secundum - образува се със суфикс -tu (-su). ВъзприеЦ

се като Abl. sg. по IV склонение. Употребява се при прилагателни имж
и някои несклоняеми съществителни (facilis - лесен, difficilis - трудещ

170
.turpis - позорен, incredibilis - невероятен, dignus - достоен, fas - позволено
s, nefas - не е позволено и др.), за да изясни тяхното съдържание в извест­
но отношение. Превежда се като отглаголно съществително с предлога „за“
ри като глаголна форма с „да“ .

II III IV
amatu momtu lectu audltu
(за обичане) (за напомняне) (за четене) (за слушане)

Quod optimum factu vi debitor. facies (Cic.). Ще направиш това, което

изглежда най-добре да се направи (за правене).
Pleraque faciliora sunt dictu quam factu. Повечето неща са по-лесни за
казване, отколкото за извършване.

4. ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Причинни изречения

Обстоятелствените причинни изречения (каузални изречения) разкри­

ват причината, основанието за действието или явлението, съобщено чрез
главното изречение. Причинните изречения се въвеждат с група съюзи:
pod, quia, quoniam „понеже, защото“. Те се конструират с изявително на­
клонение, когато изказват действителна, фактическа причина. Освен това
причинни изречения се въвеждат и със съюза cum causale със значение „тъй
гкато, понеже, защото“, често с наречието praesertim (особено понеже) и се
конструират с ConiunctTvus. Отрицанието при тези изречения е поп.
Themistocles, quod non satis tutum se Argis videbat, Corciram demigravit.
Понеже виждал, че не бил достатьчно защитен в Аргос, Темистокъл се пре­
селил в Коркира.
Quoniam iam nox est, in vestra tecta discedite! Понеже вече е нощ, разо­
тивайте се по домовете!
Cum solitudo et vita sine amlcis insidiarum et metus plena sit, ratio ipsa monet
amicitias comparare. Тъй като самотата и животът без приятели са пълни с
опасности и страх, самият разум ни съветва да си създаваме приятелства.

Допълнителни изречения

Тези подчинени изречения изразяват волята или желанието на субекта

на главното изречение. По функция те са допълнителни, а по съдържание
заповедно-желателни. Въвеждат се с подчинителните съюзи ut „да“ (ut
obiectTvum), пб (n t ne) „да не“, neve „и да не“. Тъй като съдържанието на;
тези изречения е заповедно или желателно, в тях се употребява само подчи?|
нително наклонение. Действието на подчиненото обикновено се извършващ
едновременно с това на главното и затова според правилата на Consecutia:
temporum в тях стои ConiunctTvus praesentis или ConiunctTvus imperfecti. Фи{
нално-допълнителните изречения се явяват при определени семантични
групи глаголи с общо значение:
„грижа се, внимавам“ - euro, consulo; caveo, video, provideo, prospicio
„моля, искам, желая“ - oro, precor, rogo, quaeso; opto, peto; volo, nolo,
malo; cupio
„изисквам, заповядвам, решавам“ - flagito, postulo, posco; statuo;
constituo, decemo
„съветвам, поръчвам, убеждавам“ - moneo, admoneo; suadeoj
persuadeo
„допускам, позволявам“ - cedo, concedo, do; sino, patior; perraitto
Ante senectutem curavi ut bene viverem; in senectiite ut bene moriar. Преж­
ди да остарея, се грижех да живея правилно; в старостта - да умра
правилно. *
Orgetorix civitati persuasit, ut de finibus suis exlrent. Оргеторикс убеди|
съгражданите си да излязат от земите си. |
Ubii petunt atque orant, ut Caesar sibi parcat. Убиите искат и молят Це-:
зар да ги пощади.
у/
.>1,

Упражнения
J
1. Спрегнете дадените глаголи в ConiunctTvus perfecti acflvi к
ConiunctTvus plusqu am perfecti actTvi:
habeo, habui, habitus 2 rogo 1
mitto, misi, missus 3 cupio, cuplvi 3

2. Определете формите:
a) dixerit; dixit; dixisse; dixisset; dixerat;
b) habuissent; habuerint; habuerant; habuerunt; haberent;
c) damus; demus; dedimus; dedissem; dedero; dederim.

3. Поставете глаголите в скоби в нужната форма на SupTnum и пре­

ведете:
a) Romani finitimos populos (specto 1) ludos invitaverunt.
b) Quo brevior narratio, eo facilior (intellego 3) est.
c) Helvetii patriam reliquerunt (peto 3) novas sedes.
d) Romulus ad gentes viclnas legatos misit uxores (rogo 1).

172
 4. Преведете на български език:
4 l.Nisi Graeci dolum adhibuissent, Troiam non expugnavissent. 2. Stultus homo,
5 philosophum se ostentans, merito audiet vetus illud: „Si tacuisses, pMlosophus
| mansisses.“ 3. Plato varios Socratis sermones immortalitati scriptis suis tradidit,
cum Socrates ipse litteram nullam reliquisset. 4. Cum Persae Athenas venissent,
tsmpla deorum diruerunt. 5. Treveri magna manu ad castra oppugnatum venerunt.
f 6,Forsitan hoc, quod dicam, mirabile audita esse videatur, sed certe id dicam, quod
. sentio. 7. In rebus dubiis Graeci saepe legatos Delphos mittebant consultatum
oraculum Apollinis. 8. Primus surgat villicus, postremus cubitum eat.

De equo Troiano
£ Cura Graeci, laboribus belli Troiani fatigati, de victoria desperarent et in patriam
redire cuperent, Ulixes iis suasit, ut dolum adhiberent. „Equum ligneum, - inquit, -
exstruamus. In equi ventrem fortissimi viri armati se abdant, ceteri autem naves
; conscendant reditumque in patriam simulent.“ Consilium Ulixis ab omnibus
. piobatum est.
j^Iam Troiani liberos se putabant periculis et valde delectabantur. Omnium autem
iadmirationem excitabat equus ligneus in litore positus. Atque nonnullis placuit,
jut in arce urbis, ubi Minervae templum erat, collocaretur. Sed Laocoon, Neptuni
"; sacerdos, Troianos monuit, ut fraudem caverent: „Ne traxeritis, - inquit,- equum
. inurbem! Flammis potius eum deleamus! Dolus subest; hostes in equo latent.“
Utinam Troiani Laocoonti fidem habuissent! Utinam ne frustra eos monuisset!
| Troia turn incolumis fuisset et incolae eius capti aut trucidati non essent.

fr Avarus et invidus
Vluppiter Apollinem in terram misit exploratum mores hominum. Primum duo
: homines venerunt auxilivim rogatum, alter avarus, alter invidus. Turn Apollo:
'’■■„Ostcndite, - inquit, - vota vestra. Equidem efficiam, quod rogaveritis, sed quod
falter sibi rogaverit, alteri praestabo duplum.“ Illico avarus dixit se nihil sibi petere.
, Turn invidus - horribile dictu: „Alterum oculum mihi erne, ut iste ambos oculos
f amittat.“

Тест

П одчертайте верния отговор:

1. Форма за Indicatlvus е:
a) tenuerim b) teneam с) tenuero
2. Форма за Coniunctlvus е:
Щ a) mittit b) mittet с) mittat
3. Г реш ка има във формата:
a) habuissetur b) habuisset с) habuisse

173
 4. Форма за Indicatlvus и ConiunctTvus е:
a) fiiit b) fuerit c) fuerat
5. Форма за InfinitTvus е:
a) duxisse b) duxisset c) duxere
6. Не е Suplnum формата:
a) rogatu b) rogatum c) rogatus
7. Suplnum I се употребява при:
а) прилагателни Ь) глаголи c) съществителни
8. „Невероятно за казване“ се превежда изразът:
a) incredibile dicere b) incredibile dictum c) incredibile dictu
9. Формата dixerim може да се преведе:
а) бих казал b) нека кажа с) щях да кажа
10. Неизпълнено желание в главно изречение изразява:
a) ConiunctTvus b) ConiunctTvus с) ConiunctTvus
perfecti plusquamperfecti imperfecti

Aliquid plus

Държавно управление
Римската република е съществувала от 508 г. пр.н.е. до 27 г. пр.н.е. Нейните ор.
гани за управление са били колективни и индивидуални. Сенатът (senatus, от senex|
съвет на старейшини) е бил един от висшите държавни органи в Рим. Нито един за­
конопроект не е постъпвал за разглеждане в народното събрание, ако преди това не.;'
бил обсъден от сената. Но дори закон, приет от народното събрание, е влизал в сила
само след одобряването му от сената. Избраните магистрати също са се отчитали '
дейността си на сената и по този начин също са били зависими от него. Сенатът
възникнал от съвета на старейшините на патрицианските родове в края на царжг
епоха около VI в. пр.н.е. С установяването на републиката заедно с магистратите:
народното събрание (комиции) сенатът е станал съществен елемент в обществени»
живот. В неговия състав са влизали действащи и бивши магистрати и в него са
концентрирали политическата сила и държавният опит на Рим. Сенатът е можа
да се свиква само от висшите магистрати - диктатор, консули, претори. Членове
на сената са се разделяли по рангове според длъжностите, които са заемали пре\
това - консул, претор, едил, трибун, квестор. По време на дискусии сенаторите
получавали думата в съответствие с този ранг. Начело на сената е стоял председа­
тел, princeps senatus. Той е представлявал сената в отношенията му с представих'
на други държави, откривал и закривал е заседанията на сената и пръв се е изказв;
по всеки въпрос. Сенатът е упражнявал и висшето ръководство на военните дег
външната политика, финансите и държавното имущество, надзора над редят?
ните култове, правото да обявяват извънредно положение и др. Той е утвърждава!
законите и резултатите от изборите, контролирал е дейността на магистратите. IP

174
 становленията на сената —senatus consulta, са имали силата на закон, също както и
постановленията на народното събрание и събранието на плебеите - плебисцита.
Броят на сенаторите неведнъж се е променял: първоначално сенатът се е със-
| тоял от 100 души; по време на ранната република (до 88 г. пр.н.е.) - 300 души; при
управлението на Сула - 600 души; при управлението на Юлий Цезар е достигнал до
900души, а при управлението на Октавиан Август - отново е бил 600 души. В пери­
ода на късната античност (домината) броят на сенаторите е достигнал 2000 души.
Първоначално в сената са влизали само членове на изконно римски фамилии, от I в.
и пр.н.е. това право са получили и италийците, а по време на империята - и знатни
■^! f
■ провинциалисти.
‘ Комициите (comitia) са били народни събрания в Рим. Първоначално са се орга­
) i низирали по родов принцип, по-късно - по имуществен ценз. Комициите са приема­
лизакони, някои от които са били утвърждавани от сената, избирали са по-низшите
поранг магистрати и са действали като местни органи на властта. Произнасяли са се
-V i Т-
ипо особено тежки престъпления, включително и по смъртни наказания. В различ­
1 ните исторически периоди са съществували три вида комиции: куриатни комиции
| са били събрания на патрициите по курии и в тях не са участвали плебеите. Били
I са организирани в 30 курии, всяка от които е давала по един глас. Центуриатни
k комиции са били събрания, които са обединявали и патриции, и плебеи, като се е
гласувало на базата на имуществен ценз. Според историческата наука тези народни
s събрания са били създадени в средата на VI в. пр.н.е. от цар Сервий Тулий. Центу-
К риатните комиции са решавали въпросите за войната и мира, избирали са висшите
t магистрати, изпълнявали са съдебни функции. Свиквали са се на Марсово поле от
висшите длъжностни лица - консулите. Всички римски граждани са образували 193
центурии, като 98 от тях са били представители на най-богатите. Гласувало се е по
центурии, като всяка е имала право на един глас. Първо са гласували центуриите
на най-богатите, после тези на следващите класи. Когато за дадено предложение
се получели повече от половината от гласовете, то е ставало закон, но тъй като
представителите на най-богатите са били повече от половината народни предста­
вители, тази неравнопоставеност е будела недоволство. През втората половина на
Шв. пр.н.е. след проведена реформа всяка от петте класи на римските граждани е
излъчвала по еднакъв брой центурии - 70.
Трибутни комиции са били събрания на всички граждани по териториални ок-
jj ; ръзи - триби (tribus). Смята се, че този вид народни събрания е произлязъл от съ­
бранията на плебса (concilia plebis), на които са се избирали народните трибуни и
плебейските едили, и се датира от средата на V в. пр.н.е. В резултат на борбата на
плебеите с патрициите през 287 г. пр.н.е. тези събрания са получили законодателна,
а след това и съдебна власт и правото да избират всички некурулни магистрати,
превръщайки се във важен елемент на народното събрание. Трибутните комиции
са били свиквани от консулите или преторите. Събирали са се на форума или на
I Марсово поле. Имали са следните правомощия: политически - избор на низшите
магистрати (квестори, едили), както и на народни трибуни и плебейски едили; за­
конодателни - гласуване на закони; съдебни - право да произнасят присъди по оп­
! ределени казуси.

175
.

I
 Организацията на трибугните комиции, основани на териториален принцип, би |
трябвало да осигури истинско демократично представителство. В действителност I
обаче разграничението между 4-те градски и 31 селски триби в съчетание с правото ■
на цензорите да вписват произволно гражданите, в която триба решат, е подкопало а
този принцип. Надделяло е предимството на заможните граждани, които са били |
вписвани в селските триби, притежавайки 31 гласа, докато бедното население f 'j
било вписвано в градските триби, оставайки само с 4 гласа.

Sententiae
Hectora quis nosset, felix si Troiafuisset. Кой щеше да знае за Хектор, ако Троя беше
останала щастлива.
Oderint, dum metuant (Светоний, „Калигула“, 30). Нека мразят, стига само да се спр*
хуват.
Utinam omnia pericula evitare potuissemusl Де да бяхме могли да избегнем всичхр
опасности.

Т Е М А X V II

1. Именни глаголни форми: Причастие (Participium)

2. Сложни времена (Tempora composita)
3. Темпорални изречения
Упражнения

1. ИМЕННИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ: ПРИЧАСТИЕ (PARTICIPIUM)

Причастието е отглаголно прилагателно име. Като глаголна форма то1:

притежава категориите време и залог, пояснява се от наречие и управлява
падежа на глагола, от който е образувано; като прилагателно име се мени по
род и падеж.
В латинския език има причастия в трите основни времена:
а) Сегашно деятелно причастие (Participium praesentis activi) - ви
Тема IX, т. 1:
amans, gen. amantis - обичащ, обичайки
monens, gen. monentis - съветващ, съветвайки
legens, gen. legentis - четящ, четейки
audiens, gen. audientis - слушащ, слушайки

176
 b) Минало страдателно причастие (Participium p erfecti passTvi) - вж.
Гема IV, т. 3:
t amatus, amata, amatum - обичан, a, o
monitus, monita, monitum - съветван, a, o
lectus, lecta, lectum - четен, a, o
audTtus, audita, audltum - слушан / чут, a, o

c) Бъдеще деятелно причастие (Participium fu tu ri actTvi) - има три фор-

' ми за трите рода. Образува се от сегашната или глаголната основа + -torus,
■tura, -torum (-surus, -sura, -surum). Скланя се като прилагателните имена
по първо и второ склонение. Това причастие изразява намерение за бъдеще­
то и се превежда с описателен израз:
amaffirus, amaffira, amatiirum - к о й т о има намерение да обича,
който ще обича
moniturus, monitura, moniturum - който има намерение да съветва,
който ще съветва
lecturus, lecttira, lectorum - който има намерение да чете,
който ще чете
auditurus, auditiira, audiffirum - който има намерение да слуша,
който ще слуша

| d) Бъдеще страдателно причастие (Participium fu tu ri passTvi) - има

| три форми за трите рода. Образува се от сегашната основа + -ndus, -nda,
| -ndum (-endus, -enda, -endum за глаголите от III и IV спрежение). Скланя се
като прилагателните имена по първо и второ склонение. Бъдещето страда­
телно причастие изразява необходимост и се превежда описателно.
amandus, amanda, amandum - който трябва да бъде обичан, заслужаващ
обичане
monendus, monenda, monendum - който трябва да бъде напомняй, за­
служаващ напомняне
legendus, legenda, legendum - който трябва да бъде четен, заслужаващ
четене
audiendus, audienda, audiendum - който трябва да бъде слушан, заслу­
жаващ слушане
Бъдещето страдателно причастие се нарича още gerundlvum.

NB! Причастието не предава време в абсолютен смисъл, а по отношение на

времето, изразено от сказуемото в изречението.

Сегашното причастие предава действие, едновременно с действието на

сказуемото.

177
 Video puerum librum legentem. Виждам момче, което чете книга.
Vldi puerum librum legentem. Видях момче, което четеше книга.
Videbo puerum librum legentem. Ще видя момче, което ще чете кни­
га.

Миналото причастие предава действие, предшестващо действието на

сказуемото.
Pater legit (legit, leget) epistulam scriptam. Бащата чете (прочете, ше i
чете) написаното писмо.
Бъдещето причастие предава действие, предстоящо по отношение
на действието на сказуемото. На български то се превежда описателно
с подчинено изречение. В класическия латински език бъдещите причас­ % b'
тия се употребяват почти само в т.нар. описателно спрежение (Coniugatio■; r
<
periphrastica - вж. Тема XX).

2. СЛОЖНИ ВРЕМЕНА (TEMPORA COMPOSITA)

Сложните времена са Perfectum, Plusquamperfectum и Futiirum II в стра-

дателен залог. Те представляват комбинация от миналото страдателно при­
частие на спрегаемия глагол {Participium perfectipassTvf) и форми на спома­
гателния глагол. Спомагателният глагол определя лицето, числото, наклоне­
нието и времето на сложната форма, а причастието - нейния залог.

NB! Причастието се съгласува с подлога на изречението по род, число и падеж.

Indicatlvus perfecti passlvi

P articipium perfecti p a sstvi + Indicatlvus praesentis на sum

Sg. amatus, a, um
monitus, a, um s u m , es, est
lectus, a, um
audltus, a, um

PI. amati, ae, a

moniti, ae, a sumus, estis, sunt
lecti, ae, a
audlti, ae, a %
L
 Indicattvus piusquamperfecti passlvi

Participium perfectipassivi + Indicattvus imperfecti на sum

Sg. amatus, a, um
monitus, a, um e ra m , eras, erat
lectus, a, um
audltus, a, um

PI. amati, ae, a

moniti, ae, a eramus, eratis, erant
lecti, ae, a
auditi, ae, a

Indicatlvus futuri II passlvi

Participium perfecti passivi + Indicattvus fu tu r i I на sum

| Sg. amatus, a, um
monitus, a, um e r o , eris, erit
lectus, a, um
audltus, a, um

PI. amati, ae, a

moniti, ae, a eritmis, eritis, erunt
lecti, ae, a
auditi, ae, a

Coniunctlvus perfecti passlvi

Participium perfecti passlvi + Coniunctivus praesentis на sum

Sg. amatus, a, um
monitus, a, um s im , sis, sit
lectus, a, um
audltus, a, um
PL amati, ae, a
simus, sitis, sint
moniti, ae, a
lecti, ae, a
auditi, ae, a

Coniunctlvus plusquamperfecti passivi

Participium perfecti passlvi + Coniunctlvus imperfecti на sum

Sg- amatus, a, um
monitus, a, um essem, esses, esset
lectus, a, um
audltus, a, um

PI. amati, ae, a

moniti, ae, a essemus, essetis, essent
lecti, ae, a
auditi, ae, a

InfinittVus perfecti passlvi

Participium perfecti passlvi + Infiniffvus praesentis на sum

amatus, a, um
monitus, a, um esse
lectus, a, um
audltus, a, um

3. ТЕМПОРАЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

Подчинените обстоятелствени изречения за време показват различн|

хронологична съотнесеност между действията на главното и подчиненото-
изречение. Действието в подчиненото изречение може да настъпи преди 5
лението, за което се говори в главното изречение, едновременно с него шш
след него. Отчасти това съотношение се определя от съюза, който въвежд
темпоралното изречение.

180
 Темпорални изречения, въведени с сит

1. с и т с индикатив:
a) cum temporale - въвежда темпорални изречения за еднократно дейст-
i вие в настоящето или бъдещето. На български съюзът се превежда с „когато,
сега когато, тогава когато“.
Cum Caesar in Galliam venit, alterms factionis principes erant Haedui,
alterTus Sequani, Когато Цезар пристигнал в Галия, начело на едната
партия били хедуите, на другата - секваните.
b) cum inversum - въвежда темпорални изречения със значение ^кога­
то, когато изведнъж“. Основното действие се съдържа в подчиненото .изре­
чение и се извършва внезапно, а главното изречение изразява второстепенно
действие, описание на обстоятелствата, при които се извършва действието
‘ на cum-изречението, неговото времево определение. В главното изречение
: стоят темпоралните наречия iam, vix, hauddum, nondum „вече, още не“, а в
: подчиненото - също такива наречия за подчертаване на внезапно настъпи-
I. лото действие - subito, repente, ех insperato „изведнъж“, „неочаквано“
Hannibal iam subTbat muros, cum rep ente in eum. patefacta porta erumpunt
Romani. Ханибал вече настъпвал към градските стени, когато извед­
нъж, като се отворила портата, римляните атакували.
Vixdum epistulam tuam legeram, cum ad me Postumus Curtius venit. Вече
бях прочел писмото ти, когато при мен дойде Курций Постум.
c) cum explicativum - въвежда подчинени изречения, които поясняват,
обясняват действието в главното изречение. Те представляват описание или
обяснение на някое понятие от управляващото. Действието в подчиненото
изречение съвпада с това на главното по време и по смисъл.
De te Catilina, cum quiescunt probant, cum patiuntur decemunt, cum
tacent clamant. За теб, Катилина, когато мълчат, сенаторите изразяват
съгласие с мен, когато търпят, взимат решение, когато мълчат, викат
със своето мълчание.

2. cum с конюнктив:
Темпоралните сит historicum изречения се срещат в разкази и описания
на минали събития, обикновено в исторически разказ. Те се конструират с
coniunctTvus по правилата на Consecutio temporum. При едновременни дейст­
вия в главното и в подчиненото се употребява ConiunctTvus imperfecti, при
предходно действие в подчиненото изречение се употребява ConiunctTvus
plusquamperfecti. На български съюзът при едновременни действия се пре­
вежда с „когато“, при предходно действие - със „след като“.
Cum inambularem in xysto et essem otiosus domi, Marcus ad me Brutus
venerat. Когато се разхождах в свободното си време из градината, при
мен дойде Марк Брут.
 Caesar, cum id nuntiatum esset, maturat ab urbe proficisci. Когато му било?
съобщено за това, Цезар побързал да отпътува от града. -
Antigonus in proelio cum adversus Seleucum Lysimachumque dimicaret, •
occisus est. Антигон бил убит в бой, когато се сражавал срещу Селевк-;
и Лизимах.

Темпорални изречения, въведени с други съюзи

1. postquam- изречения, at, ubi, simul ас, cum primum, ubi primum-
изречения - изразяват единично събитие в миналото и в подчиненото стои!
обикновено перфект или историческо сегашно време. .?
Postquam aurum abstuliraus, in navem conscendimus. След като открад­
нахме златото, се качихме на кораба. J
Posteaquam propius Galli successerunt aut se stimulis induebant aut;
transfodiebantur aut interlbant. След като галите дошли по-близо до вала,;
те или се нанизвали на прътите, или били пронизвани, или загивали
Caesar, cum primum per anni tempus potuit, ad exercitum contendit. Це­
зар, веднага щом като му позволило годишното време, се отправил към
войската.

2. dum, quoad, quamdiu, donee- изречения - изразяват еднаква продъл­

жителност на действието в подчиненото с това на действието в главното'
изречение и имат значение „дотогава, дотогава докато“ ; свързват се обикно-'
вено с изявително наклонение. В повечето случаи в двете изречения - глав-;!
ното и подчиненото - се употребяват едни и същи времена. f
Dum еа conquiruntur et conferuntur, nocte intermissa, circiter hominura .
milia VI ad Rhenum finesque Germanorum contenderant. Докато се из-;
дирват и се събират на едно място тези неща, през нощта около шест-i
хиляди души се отправят към Рейн и земите на германите. '
Dum haec in Apulia gerebantur Samnites Interamnam occupare conati •.
urbem non tenuerunt. През времето, когато тези неща стават в Апулия,'
самнитите се опитали да завладеят град Интерамна, но не успели да-'
го овладеят 4
■Cato quoad vixit, virffitum laude crevit. Докато бил жив Катон. славащ
на добродетелите му растяла.
Bibulus se oppido munitissimo tam diu tenuit, quamdiu in provincia Parthi?
fuerunt. Бибул се задържа в този твърде укрепен град толкова дълго.,
колкото (дълго) партите прекараха в провинцията. £
Donee gratus eram tib i... Persarum vigui rege beatior. Докато ти бях скъп/
аз си живях по-блажен и от персийския цар.
Donee erunt ignes arcusque Cupidinis arma,/ discentur numeri, culte;

182
 Tibulle, tui. Докато съществуват любовните огньове и стрели, оръжия­
та на Купидон, ще се четат и твоите стихове, учени Тибуле.
De comitiis donee rediit Marcellus, silentium fuit. Докато не се върнал
Марцел, не се говорело за избори.

Упражнения

1. Образувайте формите на Tempora composita от глаголите:

invito 1 deleo, delevi, deletus 2
mitto, mlsi, missus 3 muto 1

2. Определете глаголните форми и ги превърнете в PassTvum:

scripsisset dixisti portavissent
vici cognoverit promlsit
omaverunt superaverunt cantaverat
ceperamus dixero duxerint

3. Поставете Participium perfecti passivi на глагола в скоби в нужната

форма и преведете:
a) Gallia est omnis (divido 3) in partes tres.
b) Troia a Graecis (incendo 3) erat et incolae multi (interficio 3) erant.
c) Multae gentes Gallorum a Caesare (vinco 3) sunt.
d) Oppidum a hostibus (deleo 2) erat.
e) Litterae a Phoenicibus (invenio 4) sunt.

4. Обяснете етимологията на думите:

меморандум; пропаганда; референдум; легенда

5. Преведете на български език:

1. Roma condita est in Latio, in sinistra ripa Tiberis. 2. Romulus et Remus, ut fama
est, in eisdem locis, ubi flumine Tiberi expositi educatique erant, urbem condere
statuerunt. 3. Capitolium, arx Romanorum, ab hostibus non expugnatum est, nam
clamor anserum a defensoribus eius audltus erat. 4.Cicero consul a senatoribus
Romanis pater patriae nominates est. 5. Troia a Graecis deleta est, sed memoria
Troiae ab Homero poeta servata est. 6. M agna classis Persarum parvo numero
navium Graecorum apud Salamma victa est. 7. Cum copiae e castris eductae erunt,
m hostes ducentur. 8. Nemo prudens punit, quia peccatum est, sed ne peccetur46.
9. Inventi multi sunt, qui non modo pecuniam, sed etiam vitam profiondere pro
patriaparati essent. 10. Non omnis error stultitia est dicenda. 11. Senones Galli ad
Clusium venerunt legionem Romanam castraque oppugnaturi. 12. Mirandum in
modum Graeci rebus istis delectantur.

48 ЛуцийАней Сенека. За гнева, 1 ,16.

Causa belli Troiani
Erant nuptiae Pelei, regis Thessaliae, et Thetidis deae. Omnes dei invitati eran!
praeter Discordiam. Dea Discordia ira commota est et malum aureum into,,
epulantes iactavit, in quo inscriptum erat „Pulcherrimae“. Diu Iuno. Minerva«
Venus de malo certaverunt. Denique iussii Iovis a Mercurio ad Paridem, Priamt:
filium, ductae erant. Iuno Paridi potentiam, Minerva sapientiam, Venus Helenam-
pulcherrimam mulierum -prom lsit. Paris Veneri malum dedit. Paulo post a Priamq
patre in Graeciam missus est. Ibi Helenam, uxorem Menelai regis, rapuit. Haef
erat causa belli Troiani. Multos annos ad Troiam pugnatum est. Denique Troiai
Graecis capta et deleta est. ч
|
Argentea aetas "Л
Satumo, qui aurea aetate summus rector mundi fuerat, successit Iuppiter. Ilsde'
temporibus mutata est fortuna mortalium. Iuppiter enim contraxit antlqui ver$
spatium: ver breve erat, aestates calidissimae, autumni inaequales, hiem.
frigidissimae. Turn primum agri nimio favore solis usti sunt. Hieme autetn
et rivi et fluvii frigore constricti sunt. Itaque homines domos aedificare coacti-.
erant ex virgis et ramis arborum. Alii in antris more ferarum habitabant. Ne faffl!
opprimerentur, arare aratro oportebat, postquam tauri dominati et adiuncti aratro
erant. Talis erat vita hominum argentea aetate.

De gallo et ancillis
Rustica quaedam , ubi primum gallus cantaverat, ancillas e somno excitabat, ijj^
laborarent. Itaque ancillae constituerunt se gallum necaturas esse, ut sibi quieterri
compararent. Sed, gallo necato, frustra quietem exspectabant. Nam rustica anciliaf
ut officia servarent, nunc etiam noctu e somno excitabat.

De fo rti centurione Romano

Anno quinquagesimo secundo Caesar oppidum Gergoviam obsedit. Postquam
milites, qui murum Gergoviae ascenderant, interfecti ac de muro deiecti san|
M. Petronius centurio ad oppidum cum parva manu processit. Sed a multitudin"
hostium vehementer oppressus est. Turn Petronius, multis iam vulneribus affectiis,7
de sua salute desperans, militibus, qui ei successerant: „Quoniam, - inquit,
me una vobiscum servare non possum, vestrae quidem vitae prospiciam, qu;’
cupiditate gloriae adductus in periculum deduxi. Vos, ubi primum facultas fac"
erit, vobis consulite“. Simul in medios hostes irruit duosque interfecit, reliquo|
a porta paulum submovit. Succurentibus militibus: „Frustra, - inquit, - rr
prospicere cupitis, quem iam sanguis viresque deficiunt. Proinde ablte, dmn
facultas, vosque ad legionem rccipite“ . Ita pugnans paulo post concidit ac sui;
saluti fuit.

184
 Тест

Посочете верния отговор:

1. В латинския език няма:
a) Participium praesentis b) Participium praesentis c) Participium perfecti
actlvi passivi passlvi
2. Причастието victus се превежда:
а) победен b) побеждаващ c) който ще победи
3. Причастието притежава категориите:
а) лице и число Ь) време и наклонение c) време и залог
4. Ornaturus е:
a) Participium perfecti b) Participium futuri с) Participium fuffiri
passlvi passlvi activi
5. Tempus compositum e:
a) Indicatlvus b) Indicativus praesentis с) Coniunctlvus praesentis
perfecti passivi passivi passlvi
6. C деепричастие може да се преведе:
a) Participium b) Participium praesentis c) Participium perfecti
futuri actlvi actlvi passlvi
7. „Който трябва да бъде четен“ се превежда:
a) legens b) legendus с) lectus
8. Форма за Indicatlvus plusquamperfecti passlvi е:
a) missi sunt b) missi e m it c) missi erant
9. Форма за Coniunctlvus perfecti passlvi e:
a) scriptum sit b) scriptum est c) scriptum esset
10. Грешка има във формата:
a) mutatus sum b) mutata sum c) mutati sum

Aliquid plus

Магистратури

Магистратурите в Рим били колегиални, освен това - редовни и извънредни.

Последователността на заемане на военни и политически длъжности, през ко­
ито преминавала кариерата на един политик, се наричала cursus honorum. Сьгласно
закона на Вилий (lex Villia annalis, 180 г. пр.н.е.) cursus honorum бил построен на
следните принципи: 1. Установяване на времеви промеждутъци между изпълнява­
нето на различните длъжности и ограничение от повторно заемане на една и съща
длъжност с цел да се предотврати извънредното съсредоточаване на власт в ръцете
на едни и същи хора. Според законите на Сула повторно заемане на определена
магистратура можело да стане след изтичане на 10 години от първото й заемане,

185
въпреки че с идването на власт на Гай Марий (който бил избиран за консул 5 пъти:
подред) започнала тенденция към отмиране на този принцип. 2. Установяване на;
минимална възраст за заемане на длъжността. Голяма чест за политика било да пек
лучи поста в „своята година“, т.е. при първата легална възможност. Ако политик не'
получел тази или онази магистратура в „своята година“ (напр. не стане претор на 39/
години), му пропадал шансът да получи в „своя година“ и по-високи магистратури:
(напр. да стане консул на 42 години). Последователността на заеманите магистра­
тури е: ?
Военен трибун - първата степен от кариерата на римския политик, която му
давала възможност да командва легиони в епохата на републиката и да изпълнят,
ва други задължения на военна служба. В епохата на империята във всеки легщ
имало по един военен трибун от сенаторите (втори по старшинство в легиона след;
легатите) и пет от съсловието на конниците.
Квестор - първата заявка за занимаване с политика и за блестяща кариера.
Общият възрастов ценз бил 30 години, а за патриции - 28 години. Квестор бил£
избираема длъжност, в чиито задължения влизал контролът над хазната и финан^’
совите дела на държавата, армията и офицерите. Длъжността съществувала още от
времето на царете. Първоначално квесторите били двама, но от 421 г. пр.н.е. стана­
ли 4 - двама патриции и двама плебеи. След 267 г. пр.н.е. станали 10, а през 82 г/
пр.н.е. броят им достигнал 20. Броят на квесторите нараснал до 40. Едни квестор/,
оставали в града за надзираване на хазната и архива (quaestores urbani или aerarii),/
други били прикрепяни към военачалниците за водене на финансовите дела на ар­
мията, трети - със същата задача - били пращани в провинциите при проконсулит;
и пропреторите, а четвърти наблюдавали приморските градове и някои други ме-cri
за митническите постъпления, като изпълнявали и други държавни задачи. Едй
такъв квестор имали в Галия, друг - в Остия (quaestor Ostiensis); те следели за сна(н
дяването със зърно. Освен това избраният за квестор получавал автоматично място-
в сената. Всички магистратури над тази давали право да се носи тога, обточенао-
пурпурен цвят (toga praetexta). /:
Едил —длъжност, обикновено заемана от бивши квестори. Едилът бил длъж-,;,
ностно лице, отговарящо за спортните състезания, строителния надзор, осигуряван;
на зърнените запаси на града и грижа за инфраструктурата. Длъжността едил Ш
появила през 494 г. пр.н.е. първоначално като нисш римски магистрат от плебеите/
Плебейските едили изпълнявали ролята на помощници на трибуна. Впоследствн|
едилите се разделили на плебейски и патрициански, а в по-късния период тази д та|
ност не била свързана с произход. Курулните едили устройвали за своя сметка Игрк;
в чест на Великата майка на боговете Кибела (Ludi Megalenses) и Римските игри’
(Ludi Romani), Носели тога с пурпурна лента и други почетни знаци, имали курулнг,
кресло, носели при повод маските на предците си. Плебейските едили устройващ;
игри на празниците на Церера и Флора. Ежегодно се избирали по двама едили. 0т:/
четиримата едили двама били курулни (избирали се от патрициите). Възрастовия^
им ценз бил 36 години. Л
ЦиЦерон говори за задълженията на едилите така: грижа за града - ремонт/
запазване на храмовете, каналите и акведуктите, почистване и павиране на улиците}
наредби за трафика, опасните животни и разрушените сгради, предпазни мерки сре|
 щупожари, надзор на бани и ханове, наказване на комарджиите и лихварите; обща
грижа за обществения морал, включваща предпазване от чужди суеверия; осигу-
|; ряване на провизии - проучване на качеството на доставяната стока и правилното
измерване на теглото, покупка и осигуряване на достатьчно количество зърно, кон­
трол и организация на обществените игри.
По времето на Октавиан Август длъжността изгубила своето значение и свър­
заните с нея юридически отговорности, като грижата за игрите преминала към пре-
'■ тора, а отговорностите за града - към градските префекти.
Претор - една от ключовите магистратури, свеждаща се до изпълняване на съ-
дебно-прокурорски функции. Възрастовият ценз бил 39 години. Броят на преторите
вРим растял с течение на времето. С най-голяма почит се ползвали градският пр,е-
тор (praetor urbanus) и преторът за чужденците (praetor peregrinus), чиито решения
имали висша сила.
Консул - връх в кариерата на всеки римски политик. Консулът имал право да
отменя решенията на градския претор, имал на свое разпореждане два легиона и
председателствал заседанията на сената. Възрастовият ценз бил 42 години за плебе­
ите и 40 години за патрициите. Ежегодно се избирали по двама консули на година,
които имали правото да налагат вето на решенията си един на друг. Консулите били
съпровождани от 12 ликтори. Отличителните знаци на консулите били тога с широ­
ка пурпурна лента, курулно кресло (Sella curulis), инкрустирано със слонова кост. В
римската система за летоброене годините се обозначавали с имената на консула за
дадената година - наричали се consules ordinarii. Преди 153 г. пр.н.е. новоизбраните
консули встъпвали в длъжност на 15 март, но тази година въстанието на келтибери-
те в Испания ги принудило да поемат службата си по-рано от традиционната дата.
Така първи януари станал началото на годината в Рим и това променило календара.
След края на своя мандат те получавали правото да управляват някоя провинция и
званието проконсул.
Проконсул и пропретор - на следващата година, след изпълнение на задъл­
женията на консула или претора, политикът се отправял да управлява римска про­
винция и да командва разквартируваните там войски. Решенията на проконсула и
гтропретора можели да бъдат отменяни от действащите през тази година консули и
прегори.
Цензор е римски магистрат, избиран отначало за пет години, а по-късно - за 18
месеца. Задачата му била да определи гражданския ценз, т.е. да оцени имуществото
яа населението за разпределянето му по класи с цел плащане на данъци. Другото
му задължение било да следи за обществения морал. Имал право да забранява даде­
ни религиозни обреди или прекомерни наслади, вредни за обществения морал или
обявени за „не римски“. Избирали се по двама цензори, като всеки от тях можел да
отмени решение на колегата си. За цензор се назначавал обикновено бивш консул.
Народните трибуни (tribuni plebis) били длъжностни лица, от 490 г. пр.н.е.
ежегодно избирани от плебеите на събранията по триби. Длъжността народен три­
бун била въведена, за да се защитят правата на плебеите от произвола на магистра­
тите, избирани сред патрициите.
Трибуните имали право да налагат вето върху разпорежданията или постано­
вленията на всички магистрати (освен диктатора и цензора) и на сената, да аресту-

187
ват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, Щ
свикват събрания на плебеите, да свикват заседания на трибутните комиции и н|
сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти:'
Личността на народния трибун се смятала за неприкосновена. Народните трибуни
били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражда^
ните, нуждаещи се от защита, и нямали право да напускат Рим за повече от деноно­
щие. Властта им била ограничена в чертите на града (померий). |
Най-известни с борбите си за правата на плебса били народните трибуни Тибе*
рий и Гай Гракх. С установяването на Империята институцията на народните трибун
ни загубила самостоятелното си значение, но продължила да съществува под форма',
та на „трибунската власт“ на императора. Магистратурата просъществувала до III в.
Диктатор (dictator) била извънредна длъжност, изпълнявана от магистрат!
периода на републиката. Диктаторът бил назначаван от консулите по решение н
сената за период не по-голям от 6 месеца и единствено в случай на извънредна опа"
ност (вътрешни безредици, военна опасност и др.), когато се смятало за необходим.;,
властта да бъде предадена в ръцете на едно лице. След преодоляване на кризисна^
ситуация диктаторът трябвало да сдаде властта си. Назначеният диктатор притена?
вал пълната държавна власт (imperium). При назначаването на диктатора към титла-:
та му винаги се добавяла и причината за избирането му (например диктатор, избра!
заради военна опасност - dictator rei gerundae causa, т.е. диктатор за водене на вой;
на). Отличителните му знаци били обточена тога и курулно кресло, придружавали;,
го 24 ликтори (колкото общо имали двамата консули). Първоначално на длъжност®
диктатор можело да бъдат назначавани само патриции, но от 356 г. пр.н.е. тя бил|
достьпна и за плебеи. В римската история най-известни диктатори са Луций Квищ
ций Цинцинат47, Квинт Фабий Максим48, и двамата избрани за водене на войга,

47 Луций Квинкций Цинцинат (Lucius Quinctius Cincinnatus) - ок. 519 г. пр.н.е.-ок. 439.[
пр.н.е., патриций, консул - 460 г„ римски диктатор - 458 и 439 г. Цинцинат се смятал
един от героите от ранните години на републиката, образец за добродетел и простота. Жи^
веел в скромни условия, като работел на своята неголяма вила. Не е известно колко нещ/.
от живота на този полулегендарен образ са верни. За първи път Цинцинат бил назначени
диктатор, когато племената екви от изток и волски от югоизток започнали да застрашав§<
Рим, като обкръжили римската армия в Алгядските планини. Сенатът помолил Цинциг’
да заеме поста диктатор за спасение на града.Според римските историци Цинцинат по то/
време се занимавал със земеделие и знаел, че неговото заминаване може да доведе до п
в семейството му, ако по време на отсъствието му земята остане незасята. Все пак той
съгласил и за шест дена разбил войската на еквите и волските. След 14 дена управлението
: отново се върнал към селския си труд. За втори път станал диктатор през 439 г. за потуша'
' ване на въстание на плебеи.
48' Квинт Фабий Максим (Quintus Fabius Maximus), знаменит римски пълководец с проззище
Cunctator, т.е. Мудния, Изчакващия. Избиран бил пет пъти за консул и два пъти за диктатор.
Произлизал от знатната фамилия Фабиевци. Станал консул през 233 г, пр.н.е. Получил три-
' умф за победата над лигурийците. След поражението, което Ханибал нанесъл на Рим п
' време на Втората пуническа война (най-сериозен бил разгромът при Тразименското ез5р;'
; през 217 г. пр.н.е.), Квинт Фабий бил назначен за диктатор. За да се справи с поставена,^
задача и да разбие противника, Фабий Максим не искал да влиза в широкомащабна бит%
и избрал тактиката на постепенно изтощаване на армията на врага и следвал Ханибал я-

188
 ;; застрашаващи пряко римската държава, и Марк Фурий Камил49.
е В периода на късната Република Корнелий Сула и Юлий Цезар били назначени
, за диктатори без ограничение на срока (dictator perpetuus) и длъжността придобила
монархически характер. Тя била отменена през 44 г. пр.н.е. от Марк Антоний.

Sententiae
- А/еа iacta est (Светоний, „Цезар“, 32). Жребият е хвърлен. (Според Светоний с тези
I думи Цезар пресякъл р. Рубикон и започнал гражданската война през 49 г. пр.н.е.).
• Ave Caesar, morituri te salutant (Светоний, „Клавдий“, 21). Здравей, Цезар, тези, ко-
ито отиват да умрат, те поздравяват. (Така гладиаторите приветствали императора
преди началото на игрите в цирка).
: Crescentem sequitur cura pecuniam. Грижа следва растящото имане50,
Iniuram qui facturus est, iam facit. Който възнамерява да извърши несправедливост,
: вече я върши.
;• Quid sitfuturum cras.fuge quaerere. Недей да питаш какво ще бъде утре51.

.1

През 216 г. пр.н.е. римляните отново претърпели съкрушително поражение

Замият Рим бил изложен на опасност и тогава римляните отново призовали
:им, който бил консул през 215 и 214 г. пр.н.е. По време на петото му избиране
през 209 г. пр.н.е., Фабий Максим върнал Тарент, който предишните четири
тод властта на Ханибал.
1Камил - ок. 446 г. пр. н.е.-365 г. пр.н.е. Според Ливий и Плутарх Камил праз­
н и четири пъти и пет пъти бил диктатор. Той излязъл победител във войните с
вите и волските, като Рим увеличил територията си със 70% и част от завоюва­
щи раздадени на нуждаещите се. Умрял при чумна епидемия през 365 г. пр.н.е.
-а си бил обявен за „Втория основател на Рим“.
.3 SGКвинт Хораций Флак. Оди, Ш, 16.
^ 51 Квинт Хораций Флак. Оди, I, 9.
 Т Е М А Х У 1П

1. Именни глаголни форми: Gerundium

2. Именни глаголни форми: Неопределено наклонение (InfinitTvus)
3. Условни изречения
Упражнения

1. ИМЕННИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ: GERUNDIUM

':Йя
Gerundium (герундий) е отглаголно съществително име от среден род.1
По произход е свързан с бъдещото страдателно причастие (Gerundivumm
но не изразява необходимост. Скланя се по второ склонение само в ед, ,
Няма форма за NominatJvus - вместо нея се използва Infinitivus praesendm
Gerundium се пояснява с наречие и управлява падежа на глагола, от които $
образуван. Превежда се с отглаголно съществително име или с да-форма. I

Casus I II in IV
Gen. amandi monendi legendi audiendi i
обичане съветване четене слушане
Dat. amando monendo legendo audiendo :?
Acc. ad amandum ad monendum ad legendum ad audiendum i
Abl. axriando monendo legendo audiendo *

Употреба

1. В Geniflvus Gerundium се употребява при съществителни и прилага!

телни имена: 3
; а) съществителни 1■i
ars (изкуство) modus (начин)
consuetudo (навик) causa (причина)
potestas (възможност) studium (занимание)
cupiditas (желание) tempus (време)
spes (надежда) facultas (възможност) и др.
Non est tempus plura narrandi (Cic.). He е време за разказване на ngi
вече неща.
modus vivendi - начин на живот
ars dicendi - изкуството на говоренето (да говориш)
spes vincendi - надежда за победа (да победиш)
cupiditas legendi libros - жажда за четене на книги (да четеш книги)
 b) прилагателни
cupidus (желаещ) avidus (жалей)
pentus (опитен) studiosus (старателен) и др.
Homines beate vivendi cupidi erant. Хората бяха жадни да ж и веят щаст­
ливо.
c) след аблативните форми causa и g ratia, употребени като задпоставе-
ни предлози със значение „поради, заради“
ornandi causa - за украса
dicendi gratia - за говорене
2. В Datlvus Gerundium се употребява много рядко, за да предаде цел.
Quisque locum pugnando cepit. Всеки зае място за сражение.

3. В AccusatTvus Gerundium се употребява винаги с предлог, най-често

ad.
Nulla aetas ad discendum sera. Никоя възраст не е късна за учене (ни­
кога не е късно да се учиш).

4. В A blatlvus Gerundium се употребява най-често без предлог и озна­

чава средство.
Docendo discimus. Ч рез обучение (докато обучаваме) се учим.
Gutta cavat lapidem non vi, sed saepe cadendo. Капката дълбае камъка
не със сила, а с честото си падане.

NB! Израз, състоящ се от Gerundium с пряко допълнение, може да се замени

с т.нар. герундивна конструкция - съществително име и Gerundlvum {Participium
fultlri passivi), съгласуван c името по род, число и падеж:
consilium capiendi urbem - план за превземане на града. Герундиумът capiendi
има пряко допълнение urbem, защото глаголът capio, от който е образуван, е
преходен.
Същото значение има и изразът с конструкция:
consilium capiendae urbis - план за превземане на града. Gerundlvum capiendae
е съгласуван с urbis (Gen. sg.).

2. ИМЕННИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ: НЕОПРЕДЕЛЕНО НАКЛОНЕНИЕ

(INFINITIVUS)

Неопределеното наклонение (Infinittvus) е несклоняемо отглаголно съ­

ществително име. Като глаголна форма инфинитивът притежава категори­
ите време и залог, пояснява се с наречие и управлява падежа на глагола, от
който е образуван. Като съществително може да изпълнява функцията на

191
подлог, допълнение и сказуемно име в изречението. Превежда се най-често
с да-форма.
Инфинитивът има форми за трите основни времена:
a) Infmitlvus praesentis actlvi et passTvi - вж. Тема II, т. 3
Предава действие, едновременно с действието на сказуемото.
b) InfinitTvus perfecti actlvi et passlvi - вж. Тема XI, т. 3 и Тема XVII,
т. 2
Предава предварително действие по отношение действието на сказу­
емото.
c) InfinitTvus futuri actlvi et passlvi

1 I 1 II III IV
Act. amaturus esse Imonitiirus esse lecturus esse audiffirus esse
Pass. amatum iri | monitum iri lectum iri audTtum iri

Предава предстоящо действие по отношение на действието на сказу­

емото. Употребява се само в конструкции.

Употреба

1. Infmitlvus subiecti - инфинитивът като подлог се употребява при без­

лични глаголи и изрази:
licet (позволено е) humanum est (човешко е)
oportet (трябва) proprmm est (присъщо е)
praestat (по-добре е) laus est (похвала е) и др.
Errare humanum est (Sen.). Човешко е да се греш и.

2. Infinitivus obiecti - инфинитивът като допълнение се употребява при

голяма група глаголи (verba causativa), за да допълни и изясни тяхното зна- д
чение:
a) глаголи със значение „мога, длъжен съм“
possum (мога) queo (мога)
debeo (трябва) nequeo (не мога)
b ) глаголи със значение „искам, желая“
volo (искам) malo (предпочитам)
nolo (не искам) cupio (желая)
c) глаголи със значение „зная, уча се“
scio (зная) disco (уча се)
nescio (не зная)

192
 d) глаголи със значение „започвам, спирам, готвя се, бързам“ и др.
coepi (почнах) festlno (бързам)
pergo (продължавам) раго (готвя се)
desino (спирам) soleo (имам навик)
Qui fortiter mori conantur, vincere possunt. Тези, които се опитват да
умрат храбро, могат да победят.
Vincere scis, Hannibal, victoria uti nescis. Ханибале, ти знаеш да побеж­
даваш, но не знаеш да използваш победата.

3. Infinitlvus praedicati - инфинитивът като сказуемно име се употребя­

ва при спомагателния глагол.
Vivere est militare. Животът е борба.

4. Инфинитивът в конструкции:
a) Accusatlvus cum infinitive (ACI) - вж. Тема VI, т. 3
b) NominatTvus cum infinitlvO (NCI) - тази конструкция се състои от име
r NominatTvus и глагол в InfinitTvus. Управляващият глагол (verbum regens) е
в страдателен залог и се съгласува с името по лице и число (затова конструк­
цията NCI се нарича лична). Превежда се като конструкцията Accusatlvus
сит infinitTvo - с подчинено допълнително изречение, в което името е подлог,
а инфинитивът - сказуемо; управляващият глагол се превежда безлично.
Сказуемното име стои в NominatTvus.
Управляващи глаголи на конструкцията NCI могат да бъдат:
Всички форми на глаголите:
dicor (казват, че аз) videor (изглежда, че аз)
putor, existimor (мислят, че аз) iubeor (заповядва ми се да)
iudicor (смятат, че аз) vetor, prohibeor (забранява ми се да)
Само 3 л. на глаголите:
fertur (говори се, че той) traditur (разказват, че той)
feruntur (говори се, че те) traduntur (разказват, че те)
Consules iubentur scribere exercitum (Liv.). Заповядва се консулите да
свикат войска.
Voluptas ei videtur esse summum bonum (Cic.). Струва му се, че удо­
волствието е най-голямото благо.
Thales primus defectionem solis praedixisse fertur. Говори се, че Талес
пръв предсказал слънчево затъмнение.

193

i
 3. УСЛОВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

Сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено за условие

се състои от главно изречение и подчинено условно52. Цялото сложно из­
речение в латинския е прието да се нарича условен период. Подчиненото
условно изречение се въвежда със съюза si „ако“ и отрицанията nisi, si non,
ni „освен ако“, „ако не“. Съюзът nisi отрича цялата мисъл.

Видове условни периоди

1. Реален условен период (Casus reatis).

Условието се представя като действително или е условие само по себе
си, без да се взема предвид отношението му към действителността. В двете
части на периода се употребява изявително наклонение.

Схема на реален условен период:

Si id credis, erras. (Ter.). Ако вярваш в това, грешиш.
Si id credebas, errabas.
Si id credidisti, erravisti.
Si id credes, errabis.
Si id credideris, errabis.
Si pereo, hominum manibus periisse iuvabit. Ако загина, ще ми е прият-
но, че съм загинал от човешки ръце.
Flectere si nequeo Superos, Acheronta movebo. Ако не мога да склоня
небесните богове, ще надигна подземното царство.
Parvi sunt arma foris nisi est consilium domi. Малко струват оръжията
навън, ако няма съгласие в отечеството.

2. Потенциален условен период (Casus potentialis).

Условието се представя като възможно, предполагаемо към бъдещето и-
при това субективно, т.е. пишещият дава да се разбере в скрит вид, че той■
не очаква осъществяването на това предположение в действителността. В;
двете части на периода се поставя Coniunctlvus praesentis или perfecti. Раз- ;
ликата между двете времена на Coniunctlvus potentialis се състои само във-'
вида на изразяваното действие, в еднократността или продължителността^
на действието. С Coniunctlvus perfecti се изразяват действия от свършен вид,;
a с Coniunctlvus praesentis - действия и от свършен, и от несвършен вид.:.
Н а български сказуемите в двете части на периода се превеждат с „бих“. G,
■V
52 В граматиката за двете части на изречението са приети гръцките названия - главното изре­
чение се нарича аподозис, а подчиненото условно - протазис.
 ^щиален условен ® йст‘
^ о ^ ^ Г ^ е х а р а к т е р » ,а философските съчинения.

Схема на потенциален условен пеР ^ ' щил

Si id credas, erres. Ако би вярвал ’ би сгрешил.
Si id credidens, erravens. Ако P ^ . g^ evenerit nec mmus si
Dies deficiat si velim enumer ^ ^ д еНЯТ не би ми стигнал, ако бих
commemorem quibus impro 1 p ■ e CJIyxjMH злини, нито
“ хора „ се е слу^ л п р е д е н

. “ oT rnihi si linguae centum smt

= Г ^ Г = ^ е = р — . ; =

I 3. Иреален условен период o към сегашното или

6Jrr^r==~Ej=^”^
Схема на иреален условен период. шеше да грешиш.
1 ‘Г с ^ " Л к о беше повярва, в това, шеше да сгре-

S a .« a , * una voce Ю ^ете», hoe « - * « » « -> « ~

“ (" S)

погълнало, аз щях да те последвам, съпруго. W

У праж нения

1 О б р а зу в а й т е Gerundium от глаголите:
А- u °P1 a у aago,
g u , vegi,
b >, actus 3
VOCO 1 Л
‘•3 ^ loquor, locates sum 3 * or
taceo, tacui 2 U1S *
•'1
195
 2. Преведете изреченията. Преобразувайте ги, като замените Gerun­
dium с пряко допълнение с герундивна конструкция:
a) Delector legends epistulam (librum).
b) Milites spem liberandi patriam (oppidum) habebant.

3. Преведете на български език:

1. Spes vincendi apud oranes magna erat. 2. Recte ac vere videtur Ovidius dixisse
emendandi laborem maiorem esse, quam scribendi. 3. Audendo virtus crescit,
tardando timor. 4. Hominis mens discendo alitur et cogitando. 5. Homo ad duas
res - ad intelligendum et ad agendum - natus est53. 6. Libertas estpotestas faciendi
id, quod iure licet. 7. Optimus est orator, qui dicendo animos audientium et docet,
et delectat, et permovet. 8. Scribendo dicimus diligentius, dicendo scribimus
facilius. 9. Atomus est corpusculum minimum et individuum, quo in explicanda
origine mundi utebatur Democritus et post eum Epicurus. 10. Non modo ars
dicendi, sed etiam ars tacendi difficillima est. 11. Romulum Remumque cupTdo
cepit in iis locis, ubi expositi et educati erant, urbis condendae. 12. Lex est recta
ratio imperandi atque prohibendi. 13. Est proprium stultitiae aliorum vitia cemere. \
oblivisci suorum.

De Sophocle J
Sophocles Atheniensis, clarissimus poeta tragicus, ad summam senectutem
tragoedias fecisse traditur. Qui cum propter studium rem familiarem neglegere ;
videretur, a filiis suis in iudicium vocatus est, ut iudices eum quasi desipientem
a re familiari prohiberent. Turn poeta dicitur earn fabulam, quam in mambus
habebat et paulo ante scripserat, „Oedipum Colonem“, recitavisse iudicibus et
quaesivisse, num ilia esse putaretur tragoedia desipientis. Qua recitata, sentenuis;
iudicum liberatus esse traditur.

Homines animalibus antecedunt

Natura homini dedit manus ministras multarum artium. Ad laborandum, ad
pingendum, ad fingendum manus hominis apta est motione digitorum. Cogitando
homines animalibus antecedunt. Hominis ratio discendo alitur, videndi et
audiendi delectatione ducitur. Hominum est praeterea uti facultate loquendi, qua
animalibus quoque antecedimus. Loquendo et discend5 iam cupiditas nascitur ms*
civile perdiscendi, leges cognoscendi, omnem antiquitatem accipiendi.

53 Марк Тулий Цицерон, „За границите на доброто и злото“!!, 40.

venit. Cum manus conseruisset et Poenos in magnum periculum adduxisset,
Hannibal milites receptui canere iussit. In castra reversus, Hannibal dixisse
traditur earn nubem, quae in iugis montium sedere solita esset, cum procella
imbrem dedisse.

Тест

П одчертайте верния отговор:

1. G erundium притежава категориите:
а) род и падеж Ь) време и залог с) падеж и време
2. Н есклоняем о отглаголно същ ествително е:
a) Suplnum b) Gerundlvum с) Infinitlvus
3 G erundium с пряко допълнение има в израза:
a) pentus agri colendi b) modus bene vivendi c) ars libros scribendi
4. Г ерундивна конструкция има в израза:
a) spes liberandi patriam b) spes liberandae patriae c) ad liberandum
patriam
5. В изречението Peccare nemini licet и нф инитивът изпълнява функци­
ята на:
а) допълнение b) сказуемно определение с) подлог
6. Н ям а G erundium в изречението:
a) A rebus gerendis Ъ) Tacendi iam tempus c) Manus hominis ad
senectus abstrahit. venit. laborandum apta est.
7. Глаголът debeo изисква:
a) Inf. subiecti b) Inf. obiecti c) Inf. praedicati
8. V erbum regens на конструкция N C I може да бъде:
a) dico b) volo c) existimor
9. Конструкция A C I има в изречението:
a) Non omnes beati sunt, qui beati videntur esse.
b) Et monere et moneri proprium est verae amicitiae.
c) Constat ad salutem civium inventas esse leges.
10. В изречението Docto homini vivere est cogitare и н ф инитивът cogitare
изпълнява функцията на:
а) подлог b) сказуемно определение с) допълнение

197
 Aliquid plus

Строителство

Строителството в Древния Рим се е развивало благодарение на редица инже­

нерни нововъведения. Римляните са използвали хоросана и са изобретили изключи­
телно здрава и водоотпорна свързваща смес от чакъл, варовик и вулканичен пясък,
подобна на днешния бетон. Това е направило възможно изграждането на арки, ку- ■ :
поли, мостове и прочутите акведукти. Римляните са осъществявали монументални .
проекти, които освен практическа, са имали и идеологическа функция - демонстри­
рали са военната мощ и политическия блясък на Рим. Огромна пропагандна функ- -
ция са имали триумфалните арки (arcus triumphalis), богато декорирани със скулпу- 1
ри на колесницата на победителя и с релефни плочки, представящи събитието често :
в алегорична форма. Голямо постижение на древноримските архитекти е градостро- ;
ителството. Римският град е бил планиран като военен лагер - четириъгълник, огра- »
ден със здрава защитна стена, и с две основни, перпендикулярно пресечени главни \
улици - cardo в посока север-юг и decumanus в посока изток-запад. По тези две оси г
са били прокарвани по-малките улици, разделящи града на четвъртинки и оставили '
до днес името „квартали“. Пресечната точка на двете главни улици е образувала ;
площада —forum. Около форума са се нареждали магазините, храмовете, обществе­
ните сгради. За разлика от богатите слоеве, които живеели в собствени големи къщи
с градини, заемащи понякога цялото пространство между две улици, плебейските
семейства наемали жилища в неколкоетажни сгради, т.нар. insulae. Естествено го
изобилие от гореща минерална вода е било използвано за изграждането на инстала- д
ции от типа на парното и подовото отопление.
Култовите и обществените сгради са били украсявани с колони, мраморна об­
лицовка, мозайки, фрески. Задължително е било издигането на статуи на богове и
обожествявани владетели и военачалници, както и на барелефи, изобразяващи по­
бедни битки. Благодарение на по-високо развитата строителна техника амфитеатри­
те са били строени в центъра на града, а не е било необходимо както при гръцките
да се използват естествени планински възвишения. Много луксозни съоръжения са
били термите, които служели не само за под държане на хигиената, но и за спортни
занимания, грижи за тялото и здравето. Най-големите терми в Рим са били свързани
с библиотеки, читални и други салони за срещи, обикновено украсени с мозайки и
стенописи.
Огромното потребление на вода дълго време се е осигурявало от извори и цис­
терни. Във вътрешния двор на всяка къща - атрий (atrium), е имало и басейн за съ­
биране на дъждовната вода (impluvium). От III в. пр.н.е. е започнало строителството
на десет акведукта - затворени и облицовани водопроводни канали за доставяне на
прясна вода. При конструирането им целта е била да се компенсират неравностите
на терена, защото иначе водата се е губела в долините. Затова понякога тръбите,
били полагани върху мостове, а понякога - прокарвани през подземни тунели. Пър- ^
вият акведукт - Aqua Appia - бил издигнат по заповед на цензора Апий Клавдий J
Слепеца (Appius Claudius Caecus) през 312 г. пр.н.е., а последен е бил акведуктьт на |

198
император Траян, завършен през 109 г. В самия град Рим вода се е доставяла чрез 11
акведукта, които са били строени в течение на 500 години и са имали обща дължина
почти 350 километра. Римляните смятали, че техните животворни акведукти са по-
големи чудеса от красивите, но безполезни гръцки и египетски храмове и пирамиди.
Но и видът на акведуктите е бил внушителен54.
Римската държава е строяла пътища, храмове, арки, акведукти и градове нався­
къде в Европа и Северна Африка и по този начин е приобщавала завоюваните тери­
тории с тяхното население към римската цивилизация. Много от тях са запазени в
добро състояние до днес.

Sententiae

Audienda et altera pars. Трябва да бъде изслушана и другата страна.

Fama crescit eundo (Вергилий, „Енеида“, VI, 17). Мълвата расте чрез движение.
Fas est et ab hoste doceri (Овидий, „Метаморфози“, IV, 428). Позволено е да се учим
и ох врзгй си
Imperare sibi maximum imperium est (Сенека, „Писма“, 113). Най-голямата власт е да
заповядваш на себе си.
Qui tacet, consentTre videtur. Който мълчи, изглежда, че се съгласява.

ТЕМА XIX

1. Verba anomala
2. Verba defective
3. Verba impersonalia
4. Относителни изречения (релативни изречения)
Упражнения

1. VERBA ANOMALA

Няколко глагола в латинския език в редица форми от сегашната основа

показват отклонения от нормалното спрежение. Те се наричат неправилни
глаголи (verba anomala). Най-често неправилността им се състои в липса­
та на съединителна (тематична) гласна, затова тези глаголи се наричат още
атематични.

й Добре заплени и до днес са акведуктите в гр. Сеговия, Испания, в П о н - д ь о - Г а р Прованс^

Франция; запазена е и част от акведукта до гр. Кьолн с дължина повече от 100 км, както и
акведукта в Кесария Маритима, днешен Израел.

199
 Към групата на неправилните глаголи принадлежат:
sum et composita
fero et composita
volo et composita
eo et composita
fio

Fero, tuli, latus, ferre (нося)

Глаголът fero е от III спрежение, но показва следните особености:
- няма съединителна гласна пред личните окончания, които започват

- миналата основа и миналото страдателно причастие са образувани от

глагола tollo - tuli, latus. Формите от тях следват общите правила на спре­
жение.

Формата за 2 л., ед.я. на Im p e ra tiv e praesentis activi е атематична - fer!

Indicattvus Coniuncffvus
Pass. Act. Pass.
Act.
feror feram ferar
Praesens Sg. 1) fero
ferris feras feraris
2) fers
fertur ferat feratur
3) fert
ferimur feramus feramur
PI. 1) ferimus
ferimini feratis feramini
2) fertis
feruntur ferant ferantur
3) ferunt

ferebar ferrem ferrer

Im perfectum Sg. 1) ferebam
ferebaris ferres ferreris
2) ferebas
ferebatur ferret ferretur
3) ferebat
ferebamur ferremus ferremur
PI. 1) ferebamus
ferebamini ferretis ferremmi
■2) ferebatis
ferebantur ferrent ferrentur
3) ferebant
FutOrum I Sg. 1) feram ferar
2) feres fereris
.3) feret feretur
PI, 1) feremus feremur
:2) feretis feremini
3) ferent ferentur
 Imperatives praesentis
Act. Pass.
Sg. 2) fer ferre
PI. 2) ferte ferimini

Infinitlvus praesentis
Act. IPass.
ferre ferri

Participium praesentis actlvi ferens, gen. ferentis

Participium perfecti passlvi latus, a, um
Participium futfiri actlvi laturus, a, um
Participium futuri passlvi ferendus, а, шп
Gerundium ferendi, o, um, o

П роизводни глаголи (Verba com posita) от fero:

adfero, attuli, allatus. adferre - принасям
antefero, antetuli, antelatus, anteferre - предпочитам
aufero, abstuli, ablatus, auferre - отнасям
confero, contuli, collatus, conferre - събирам
defero, detuli, delatus, deferre - отнасям
differo, distuli, dilatus, differre - разнасям; различавам се55
effSro, extuli, elatus, efferre - изнасям
infero, intuli, illatus. inferre - внасям
offero, obtuli, oblatus, offerre - предлагам
refero, rettuli, relatus, referre - връщам назад; съобщавам
suffero (tollo), sustuli, sublatus, sufferre (toUere) - поддържам, изди­
гам

Volo et composita
volo, volui, velle (искам)
nolo, nolui, nolle (не искам)
malo, malui, malle (предпочитам)
Глаголът volo е от III спрежение. Той има отделни атематични форми.
Сегашната му основа се явява в две степени - vel-/ vol-.
Глаголът nolo се състои от volo и отрицателната частица пе или поп
(*nevolo > nolo).
Глаголът malo се състои от volo и наречието magis (*magisvolo >
mavolo > malo).
55 Със значение „различавам се“ глаголът се употребява само в сегашно време.

201
 Трите глагола имат форми само за деятелен залог.
ConiunctTvus praesentis се образува с модалната гласна i - белег за изчез­
налото в латински език желателно наклонение.
М иналата основа се образува с характеристика u - volu-, nolu-, malu-.
Спрежението от миналата основа е правилно.

Indicatlvus
Praesens Sg. 1) volo nolo malo
2) vis non VIS mavis
3) vult non vult mavult
PL l)volum us nolumus malumus
2) vultis non vultis mavultis
3) volunt nolunt malunt
Imperfectum Sg. l)volebam nolebaxn malebam
2) volebas nolebas malebas
3) volebat nolebat malebat
PI. l)volebam us nolcbaraus malebamus
2)volebatis nolebatis malebatis
3) volebant nolebant malebant
Futurum Sg. 1) volam nolam malam
2) voles noles males
3) volet nolet malet
PI. l)volem us nolemus malemus
2) voletis noletis maletis
3) volent nolent malent
ConiunctTvus
Praesens Sg. 1) velim nolim inalim
2) velis nolis malis
3) velit nolit malit
Pi. 1) vellmus nolTmus mallmus
2) velltis nolltis malltis
3) velint nolint malint
Imperfectum Sg. 1) vellem nollem mallem
: 2) velles nolles malles
3) vellet nollet mallet
Pi, 1) vellemus nollemus mallemus
2) velletis nolletis malletis
3) vellent nollent mallent

202
 '—
TmDeratlvus praesentis
Sg. 2) няма noli няма
Pi. 2) nollte

NB! C формите noll nolTte и InfinitTvus се изразява отрицателна заповед:

Noli me tangere! He ме пипай!

velle nolle malle

I Tnfmitivus oraesentis
volens, gen. entis nolens, sen. entis —
| Participium praesentis
volendi, o, um, o nolendi etc. malendi etc.
1Gerundium

Eo, ii (ivi), itum , Ire (вървя)

Сегашната основа на глагола I- преминава в е пред гласните а, о, и.

Indicatlvus
Praesens Im perfectum Futiirum I
Sg. 1) eo ibam ibo
2) is ibas ibis
3) it ibat ibit
PI. 1) imus ibamus ibimus
2) itis ibatis ibitis
3) eunt ibant ibunt

ImperatTvus praesentis
Sg. 2) i! IPI- 2) ite!

ConiunctTvus
Praesens Im perfectum FutUrum I
Sg. 1) earn irem
2) eas ires
3) eat iret
PI. 1) eamus iremus няма
2) eatis iretis
3) eant irent ...

203
 Времена и форми от миналата основа

Indicatlvus
Perfectum Plusquamperfectum FutUrum I I
Sg. 1) ii ieram iero
2) isti leras lens
3) iit ierat ierit
PI. 1) iimus ieramus ierimus
2) istis ieratis ieritis
3 ) ierunt ierant ierint
ConiunctTvus
Perfectum Plusquamperfectum
Sg. 1) ierim issem
2) ieris isses
3) ierit isset
Pi. 1) ierimus issemus няма
2) ieritis issetis
3) ierint issent

InfinitTvus
Praesens Perfectum FutUrum
Ire isse iturus, a, um esse

Participium praesentis iens, gen. euntis

Participium futuri iturus, a, um
Gerundium eundi, o, um, o
Suplnum itum

Производни глаголи (verba composita) от ео:

abeo, abii, ablre - отивам си
adeo, adii, adlre - приближавам се
circumeo, circumii, circumlre - обикалям
exeo, exii, exlre - излизам
ineo, inii, inlre —влизам
intereo, interil, interlre - загивам
introeo, intro», introlre - влизам
obeo, obii, oblre - отивам срещу, обикалям
pereo, perii, perire - загивам
praetereo, praeterii, praeterlre - минавам покрай
prodeo, prodii, prodlre - излизам, показвам се

204
 redeo, redii, redlre - връщам се
transeo, transii, tra n sire - преминавам
subeo, subii, sublre - влизам под
veneo, venii, venire - продавам се, обявен съм за продан

NB! Глаголите регео (загивам) и veneo (продавам се) служат за passfvum на

глаголите perdo (погубвам) и vendo (продавам).

Fio, factus sum , fieri (ставам , бивам)

Глаголът fio се нарича неутропасивен, защото в сегашното си спреже­
ние има активни форми с пасивно значение.
Времената и формите, образувани от сегашната основа Я-, са по IV спре­
жение. В Coniunctlvus imperfecti и Infinitivus praesentis пред суфиксите -ге/
-ri се поставя тласната е: fierem / fieri.
Глаголът fio се употребява като passlvum на facio за цялото сегашно
спрежение, &Participium perfecti passivi на facio (factus) служи за образуване
на миналото спрежение на fio.

Indicatlvus
Praesens Im perfectum Futttrum I
Sg. 1) fio fiebam fiam
2) fis fiebas fies
3) fit fiebat fiet
PL 1) fimus fiebamus fiemus
2) fitis fiebatis fietis
3) fnmt fiebant fient

Coniunctivus
Praesens Im perfectum F uturum I
Sg. 1) fiam fierem
2) fias fieres
3) fiat fieret
PI. 1) fiamus fieremus няма
2) fiatis fieretis
3) fiant fierent

205
 Im peratlvus praesentis
Sg. 2) й! PI. 2) fite!
InfinitTvus
P raesens Perfectum Futurum
fieri factus, a, um esse 1) factum iri
2) facturus, a, um esse или fore

P articipium
Praesens Pefectum F uturum
- factus, a, um facturus, a, um

2. VERBA DEFECTIVA

Така се наричат глаголите, които нямат всички форми (в някои случаи

поради липса на една от двете основи).
I. Глаголите coepi (почнах), m em ini (помня), novi (зная), odi (мразя)
имат само минала основа и форми, които се образуват от нея.

Indicatlvus
Perfectum
Sg. 1) coepi memini novi odi
2) coepisti meministi novisti odisti
3) coepit meminit novit odit
PI. 1) coepimus memmimus novimus odimus
2) coepistis meministis novistis odistis
3) coeperunt meminerunt noverunt oderunt
Plusquam perfectum
S g.l) coeperam memineram noveram oderam
2) coeperas memmeras noveras oderas
. 3) coeperat meminerat noverat oderat
Pi. 1) coeperamus memmeramus noveramus oderamus
2) coeperatis memineratis noveratis oderatis
3) coeperant meminerant noverant oderant
F uturum I I
Sg. 1 ) coepero meminero novero odero
2) coeperis memmens noveris oderis
3) coeperit meminerit noverit oderit
PI. 1) coeperimus memmerimus noverimus oderimus
2) coeperitis memineritis noveritis oderitis
3) coeperint meminerint noverint oderint

206
 C oniunctlvus
Perfectum
Sg. 1) coeperim meminerim noverim oderim
2) coeperis memineris noveris oderis
3) coeperit meminerit noverit oderit
PL 1) coeperimus meminerimus noverimus oderimus
2) coeperitis memineritis noveritis oderitis
3) coeperint meminerint noverint oderiiit

Plusquam perfectum
Sg.l) coepissem meminissem novissem ; odissem
2) coepisses meminisses novisses odisses
3) coepisset meminisset novisset odisset
PI. 1) coepissemus meminissemus novissemus odissemus
2) coepissetis meminissetis novissetis odissetis
3) coepissent meminissent novissent odissent

Infinitlvus
coepisse meminisse novisse odisse

NB!
1. Значението на времената при тези глаголи се е променило: Perfectum е със
шачение на praeserts, plusquamperfectum - на imperfection,futurum II - на futmum I.
meraini - помня; memineram - помнех; meminero - ще помня
novi - зная; noveram - знаех; novero - ще зная
odi - мразя; oderam - мразех; odero - ще мразя
Изключение е глаголът coepi - започнах.
2. Само глаголът memini има форми за ImperatTvus:
memento! —помни! mementote! - помнете!
3. Глаголът coepi има Participium perfecti passTvi coeptus.

II. Глаголите inquam (казвам), aio (казвам, твърдя), for, fatus sum , fari
(говоря), quaeso (моля) се срещат в отделни форми. Употребяват се обикно­
вено вметнато.
III. Заповедните форми ave!, avete!, salve!, salvete! (здравей!, здравей­
те!) се употребяват като поздрав при среща и раздяла.
 3. VERBA IMPERSONALIA

Безличните глаголи сатретолични форми без определен подлог. Те имат

всички времена и наклонения без Imperatlvus. Делят се на следните групи:
I. Глаголи със значение „природни явления“:
lucet, luxit, lucere - става светло
pluit, pluit, pluere - вали дъжд
tonat, tonuit, tonare - гърми се
fulget, fulsit, fulgere - святка се
И. Глаголи, които се употребяват само като безлични:
decet, decuit, decere - прилича
dedecet, dedecuit, dedecere - не прилича
libet, libuit u libitum est, libere - угодно e
licet, licuit u licitum est, licere - позволено e
oportet, oportuit, oportere - трябва
paenitet, paenituit, paenitere (me) - разкайвам се
piget, piguit, pigere - досадно e
pudet, puduit u puditum est, pudere - срамно e
III. Глаголи, които се употребяват безлично само в определено зна
ние:
accidit - случва се
apparet - явно е
constat - известно е
contingit - случва се
evenit - случва се
fit - става
interest - важно е
iuvat - приятно е
liquet - очевидно е
patet - ясно е, очевидно е
placet - харесва се
praestat - по-добре е

4. ОТНОСИТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ (РЕЛАТИВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ)

Подчинено изречение, което определя част от главното изречение, из­

разена чрез съществително или местоимение, се нарича относително опрб-
делително. По служба и значение то е развито определение. Подчиненото ,
определително изречение означава признак на предмет и граматически и
смислово се отнася към едно съществително име или местоимение в гяавно- ;
то изречение. Този признак характеризира предмета, като разкрива неговото
съдържание, едно негово качество, действие или състояние, количество или
размер.
Относителните изречения са два вида: Относителните определителни
съдържат определение на име или именно словосъчетание. Относителните
обстоятелствени имат не само определителен, но и обстоятелствен харак­
тер. Те стоят по смисъл близо до подчинените съюзни обстоятелствени из­
речения.

Относителни определителни изречения

Въвеждат се с относителните местоимения qui, quae, quod (който, ко­

ято, което), qualis (какъвто), quantus (какъвто), quicumcum (който и да е),
quisquis, quisque (който и да е) и относителни наречия ubi (където), unde,
quo (откъдето). Конструират се с всички времена на изявителното накло­
нение.
Caesar Helvetios oppida vicosque, quos incenderant, restituere iussit. Цезар
заповядал на хелветийците да възстановят градовете и селата, които били
изгорили.
Est еа iucundissima amicitia quam similitudo morum coniugavit. Най-при-
ятна е тази дружба, която сходството на нравите скрепва.
Quod verum est, meum est. Което е истина, мое е.

О тносителни обстоятелствени изречения

Изразяват някакво обстоятелство - цел, следствие, причина, отстъпле­

ние, условие. Те се въвеждат с относителното местоимение qui, quae, quod
(който, която, което). Изреченията се конструират с Coniuncfivus както съ­
ответните съюзни обстоятелствени изречения. При превода им на български
се добавя обстоятелственият нюанс, който изразяват: „който да“, „който че“,
„който ако“ и под. Относителното qui- изречение има значение на съюзно
изречение, въведено с ut finale, с ut consecutivum, с cum causale, c cum
concesslvum, или е условно изречение.

1. Относително целно изречение - конструира се като изречение, въ­

ведено със съюза ut finale и с Coniunctfms по правилата на Consecutio
temporum.
Verres M essanam sibi urbem delegerat quam haberet adiutricem scelerura.
Bepec си бе избрал град Месана, (който да) за да му бъде помощник в прес­
тъпленията.

209
 Dareus pontem fecit in Histro flumine, qu5 copias traduceret. Дарий постро­
ил мост на река Хистър, за да преведе войските си (букв. по който да).

2. Относително следствено изречение - конструира се като изрече­

ние, въведено със съюза ut consecudvura и с ConiunctTvus по правилата на
Consecutio temporum.
В главното, което често е отрицателно, стоят показателни корелативи
is, tantus, tails, tam (такъв, така).
Ego is sum, qui nihil umquam m ea potius quam meorum civium causa
fecerim. Аз съм такъв човек, който никога не съм действал по-скоро за себе
си, отколкото за защита на моите приятели.
Nemo est orator qui se Demosthenis similem nolit esse. Няма оратор, който
да не иска да прилича на Демостен.
Nihil est quod tam miseros faciat quam impietas et scelus. Няма нищо, което
да прави хората толкова нещастни, колкото безчестието и престъплението.
Вместо отрицателно следствено, въведено с qui non, quae non, quod
non, след главно изречение c отрицателен смисъл подчиненото изречение
може да се въведе със съюза quin.
Nulla fuit civitas quin ad id tempus partem senatus Cordubam m itteret He
остана община, която до този момент да не изпрати в Кордова част от сената
си.
Nego in Sicilia tota ullum argenteum vas fuisse, quin Verres abstulerit. Твър­
дя, че в цяла Сицилия не е останал никакъв сребърен съд, който Верес да не
е отмъкнал.

3. Относително причинно изречение - конструира се като изречение,

въведено със съюза cum causale и с ConiunctTvus по правилата на Consecutio
temporum. Относителното местоимение qui може да бъде подсилено с час­
тиците quippe qui, ut qui, utpote qui, praesertim qui (qui praesertim), qui
quidem, които подчертават каузалното значение на подчиненото.
Vehementer Sullam probo qui tribunis plebis sua lege inmriae faciendae
potestatem ademerit, auxilii ferendi reliquerit. Решително одобрявам Сула,
който (понеже) със своя закон отне от народните трибуни възможността да
постъпват несправедливо, а им остави възможността да помагат.
Patres conscripti qui Hannibale vivo numquam se sine insidiis futures j
existimarent legates in Bithyniatn miserunt qui ab rege peterent ne inimicissimum
suum secum haberet sibique dederet. Сенаторите, които (понеже) смятаха, че
докато е жив Ханибал, винаги ще са в опасност, изпратиха пратеници при
царя на Витиния, които да го молят да не закриля най-върлия им враг и да
им го предаде.

210
 4. Относително отстьпително изречение - конструира се като изрече­
ние, въведено със съюза cum concessfvum и с ConiunctTvus по правилата на
Consecutio temporum. При него относителното местоимение qui има значе­
ние на съюза cum qui.
Quis est qui C. Fabricii, M. Curii non cum caritate aliqua benevola memoriam
usurpet, quos numquam viderit (тук местоименната форма quos има значение
на cum eos). Има ли човек, който да не си спомня с чувство на любов и бла­
гоговение за Гай Фабриций и за Манлий Курий, които (въпреки че) никога
не (ги) е виждал?
Nero fuit valetudine prospera. Nam qui luxuria immoderatissima esset, ter
omnino per XIV annos languit. Нерон имал добро здраве; макар и да живял в
неумерени излишества, в продължение на четиринадесет години само три
пъти се бил разболявал.

5. Относително изречение за условие - конструира се като изречение,

въведено с условния съюз si в потенциален или иреален условен период.
Qui videret, urbem captam diceret. Който (ако някой) видеше, щеше да
каже, че това е завладян град.
Quis eum diligat, quem metuat. Кой обича тогова, от когото се бои (ако се
бои от него)?

Упражнения

1. Определете глаголните форми:

itis eunt ferremus
estis nolebant feremus
fertis fiunt noli
vult ibo ire

2. Образувайте формите за 3 л. ед. и мн.ч. на Indicattvus imperfecti и

Coniuncffvus plusquamperfecti от глаголите:
ео, ii, itum, ire sum, fui, esse
volo, volui, velle fero, tuli, latus, ferre

3. Обяснете произхода и значението на думите:

трансфер; конференция; реферат; транзит; релация.

4. Преведете на български език:

1. Difficultates ferre, non flere decet. 2. Qualia quisque seret, talia quisque ferret.
3. Homines inter se studiis, moribus, omni vitae ratione differunt. 4. Graecia capta
ferum victorem cepit et artes intulit agresti Latio. 5. Fere libenter homines id,
quod volunt, credunt. 6. Quod vis facere, fac cito. 7. Idem velle atque idem nolle

211
ea demum firma amicitia est56. 8. Nolo esse laudator, ne videar esse adulator.
9. Quodtibi fieri non vis, alterinefeceris. 10. Et prodesse volunt et delectare poetae.
11. Ducunt volentem fata, nolentem trahunt. 12. Per exploratores Caesar certior
factus est tres partes copiarum Helvetiorum flumen transisse. 13. Te hominem esse
memento. 14. Dulcia non novit, qui non gustavit amara. 15. Dimidium facti, qui
coepit, habet. 16. Nihil fieri sine causa potest. 17. Omnia mutantur, nihil intent.
18. Frequens imitatio transit in mores. 19. Exlre magnus ex tugurio vir potest.
20. Quanto satins est Ire aperta via et recta,

D e Socrate philosopho
Gellius de Socrate hanc fabulam refert: „Xantippam, Socratis uxorem, satis
molestam fuisse ferunt. Ideo marltus per dies noctesque iram eius ferebat. Qua dc
causa aliquando amicus: „Cm-, inquit, Socrates, tam placide istam uxorem fers? Cur
earn domo non exigis?“ Socrates autem ridens: „Cum illam tam asperam uxorem
domi perfero, consuesco et exerceor: sic ceterorum quoque iniurias foris facilius
feram.Non vim uxoribus afferre debemus, sed consilium. Sic curas auferemus!“
{no Авъл Гелий)

Auceps et vipera
Auceps ibat venatum et mox vidit in altissima arbore palumbem; approperat eum
capturus, sed inter eundura forte premit pede altero viperam in herba latentem,
quae eum mordet. „Me miserum, inquit, dum alteri insidior, ipse pereo.“

Mors Archimedis
„Noli turbare circulos meos!“ -h a e c verba Archimedes exclamavisse dicitur, cum
Syracusis captis miles Romanus praedandi causa domum eius intravisset. Iratus
miles, ignarus quis ille esset, Archimedem necavit, quamquam Marcellus, dux
Romanorum, virum ilium doctissimum interfici noluerat.

Vulpes et corvus
Cum de fenestra corvus raptum caseum
Comesse vellet, celsa residens arbore,
Vulpes hunc vidit, deinde sic coepit loqui:
“O, qui tuarum, corve, pennarum est nitor,
Quantum decoris corpore et vultu geris!
Si vocem haberes, nulla prior ales foret.“
A t ille stultus, dum vult vocem ostendere,
Emlsit ore caseum, quem celeriter
Dolosa vulpes avidis. rapuit dentibus.
Turn demum ingemuit corvi deceptus stupor.
(Phaedrus, 1, 8)

Гай Салустий Крисп. Съзаклятието на Катилина, XX, 4.

212
Odi et amo. Quare id faciam, fortasse requires.
Nescio, sed fieri sentio et excrucior.
(Catullus)

Тест

Посочете верния отговор:

1. Форма от глагола fero е:
a) feris Ъ) ferit с) ferimus
2. Форма за Indicatlvus е:
a) ferres b) feres с) feras
3. Атематична е формата:
a) volo b) volunt с) vult
4. Глаголна и именна форма може да бъде:
a) vis Ъ) vires с) vim

5. Формата noli е за:

a) Indicatlvus b) Imperatlvus с) InfinitTvus
6. Memini се превежда:
а) запомних Ь) ще помня с) помня
7. Към verba defectlva не принадлежи глаголът:
a) novi Ъ) omavi с) odi
8. Формата eat е за:
a) ConiunctTvus praesentis b) Indicatlvus praesentis c) Indicatlvus futuri I
9. Глаголът fio e:
а) депонентен b) полудепонентен c) неутропасивен
10. Verbum impersonate e:
a) nocet b) licet c) iacet

Aliquid plus

Римска войска
Мощта и величието на Рим биха били невъзможни без съществуването на
най-съвършената военна организация, позната на античния свят - римския леги­
он. Думата legio идва от корен със значение „събирам, набирам“, което показва, че
първоначално това е било опълчение, събирано периодично за водене на военни
действия.
Легионът през периода на римските царе: Първоначално под легион се е под­
разбирала цялата римска войска. Тя представлявала около 3000 души пехота и
300 конници, набирани от основните римски родове - курии. Всеки род доставял

213
по 100 души - една центурия и 10 конници, а отрядът с численост от 1000 души бил
командван от военен трибун.
Легионът на цар Сервий Тулий през VI в. пр.н.е.: Той организирал опълчението
по имуществен ценз и възрастово делене. Заплащане не съществувало, а наградата
били трофеите, придобити по време на кампанията. Всички римски граждани били
длъжни да се явят на военна служба. Върховното командване било съставено от
двама военни трибуни. Легионът на този етап представлявал фаланга с конница,
разположена по фланговете, и лека пехота, която не влизала в строя. Първият и
вторият ред били съставени от богати граждани (съответно 80 и 20 центурии), те
носели бронзова броня и шлем, кръгъл щит и наколенници; били въоръжени с меч,
дълъг около 70 см, и копие. Войниците от третия ред (20 центурии) били с право­
ъгълни щитове, без наколенници, а в четвъртия ред (20 центурии) били без броня.
Войниците от задните редове били по-леко въоръжени: гражданите от пети и шести
ред били с най-нисък имуществен ценз. Ветераните съставлявали резерва. По-къс­
но били добавени две центурии занаятчии и две центурии музиканти. Конниците
(equites) били 18 центурии и прикривали краищата на фалангата. Ако приемем, че
всяка центурия е наброявала 80 души, то легионът на Сервий Тулий би наброявал
14 хиляди души. След изгонването на последния етруски цар - Тарквиний Горди,
властта била поета от сената, който всяка година избирал по двама консули. Тога­
ва легионът бил разделен на два, всеки под командването на съответния консул.
Войните, които водела Римската република, зачестили. Етруските се стремели да
си възвърнат господстващото положение в Италия, от север нахлували келтите, а
на юг набирал сили Самнитският съюз. Все по-често се налагало провеждането на
планомерни и координирани операции, а фалангата била прекалено тромава, за да
действа на пресечена местност.
През IV в. пр.н.е. на всеки консул били подчинени вече по два легиона. При
необходимост били формирани допълнителни легиони. От 392 г. пр.н.е. започнало и
изплащането на определена сума на войниците за времето, през което са участвали
във военната кампания. От 331 г. пр.н.е. начело на всеки легион застанал военен
трибун. Структурата на легиона се усложнила и фалангата била заменена от ма-
нипуларния строй, гарантиращ на войската по-голяма подвижност и маневреност.
Легионът наброявал вече 4200 войници —3000 тежковъоръжени пехотинци (прин­
ципи, хастати и триарии), 1200 лековъоръжени велити и 300 конници. Различните
категории се набирали сред гражданите вече според възрастта им, а не според иму­
ществения им ценз: Легионът бил разделен на 30 манипули (120 войници, с изклю­
чение на манипулите на триариите —60 войници), всяка от които съставена от 2 цен­
турии от по 60 дущи. 300-те конници били разделени на 10 турми. Манипуларният
строй се състоял от 3 линии, във всяка от които участвали по 10 манипули. Между
линиите, както и вътре в самите тях, имало празни пространства, равни на фронта
на една манипула. При построяването бойният ред бил шахматен - т.нар. quincunx:
промеждутъците на манипулите на хастатите били прикривани от манипулите на
принципите, а те от:своя страна - от манипулите на триариите: първата линия била
съставена от хастати (1200 души = 10 манипули = 20 центурии; по 60 души във вся­
ка). Хастати —от hasta копие - били най младите войници, разположени в първата
линия. Освен меча легионерите имали и кама - pugio. Бронята била мускулна кира-

214
са, бронзов или железен нагръдник, а можело да е била направена и от навързани
метални пръстени. Втората редица била съставена от принципи (1200 души =10 ма-
нипули = 20 центурии; по 60 души във всяка) - по-опитни воини на възраст между
25-35 години. Те се намесвали, когато първата линия не постигала нужния резултат.
Хастатите можели да отстъпят през процепите към втората линия и изравнявайки се
с принципите, да образуват непрекъснат фронт, който да атакува неприятеля отно­
во. Третата линия се състояла от триарии (600 души = 10 манипули = 20 центурии
по 30 души във всяка). Триариите били ветерани. Те рядко участвали в боя. Имали
голям щит, наколенници и дълго копие, на което се облягали.
Кавалерията (equites) се деляла на лека и тежка. Тежката кавалерия се набирала
измежду богатите и влиятелните младежи и била престижен род войска. Тя била
средството последните да се издигнат в политиката и да направят кариера. Кавале­
ристът също се въоръжавал на собствени разноски - притежавал кръгъл щит, шлем,
ризница, меч и копие. 300-те кавалеристи, които съставяли легионерска конница,
били организирани в 30 подразделения (декурии) под командването на декурион.
В последствие през II в пр.н.е. тя бяла реорганизирана в 10 ескадрона - турми (от
30 души), във всяка от които имало по три декуриона, командващи съответната
декурия. Освен тежката кавалерия била формирана и лека кавалерия. Тя се наби­
рала най-често от по-бедни римски граждани или съюзници. Функцията й била да
прикрива фланговете на легиона от непосредствена атака и да преследва бягащия
противник.
През целия републикански период легионът нямал един главнокомандващ. Уп­
равлението му преминавало от един военен трибун към друг през ден или през ме­
сец. Трибуните се назначавали от консули или диктатори, а след 362 г. пр.н.е. били
назначавани от римския народ. Встъпвали в длъжност от първи януари и оставали
на този пост цяла година. Във всеки легион имало шестима трибуни. До реформата
на Марий легионът нямал стандартна емблема. Символът му можел да бъде вълк,
глиган, орел и т.н. Signum бил знакът на манипулата или кохортата. Представлявал
копие, на върха на което се намирали символът на подразделението (вълк, глиган,
длан, венец и др.), наградите на подразделението (венци, фалери); също така сребъ­
рен полумесец, служещ като амулет. На сигнума бил отбелязван номерът на манипу­
лата. Знаците се използвали широко като средство за управление на войската. Чрез
тях били предавани различни нареждания за бойния ред, нападение, отстъпление.

Sententiae
Fiat lux (Битие, I, 3). Да бъде светлина.
Memento mori. Помни смъртта (средновековен поздрав на католическите монаси
при среща).
Odi projanum vulgus (Хораций, „Оди“, III, 1,1). Мразя невежата тълпа.
Qualis artifexрегео (Светоний, „Нерон“, 44). Какъв артист загивам (последните думи
на Нерон, който смятал себе си за велик поет и актьор).
Quos vult luppiter perdere, dementai prius. Които Юпитер иска да погуби, първо им
взема ума.
Si vis расет, para helium. Ако искаш мир, готви се за война.

215
 ТЕМ А XX

1. Описателно спрежение (Coniugatio periphrastica)

2. Употреба на описателното спрежение
3. Латинският глагол в романските езици
4. Сравнителни изречения (компаративни изречения)
Упражнения

1. ОПИСАТЕЛНО СПРЕЖЕНИЕ (CONIUGATIO PERIPHRASTICA)

Описателното спрежение представлява комбинация от бъдещо при­

частие и форми на спомагателния глагол. Времето, наклонението, лицето
и числото се определят от формата на спомагателния глагол, а залогът - от
причастието. Причастието се съгласува по род, число и падеж с подлога на
изречението.
I. Coniugatio periphrastica acfiva - образува се чрез свързване на
ParticipiumfutUri acttvi с формите на sum. Изразява намерение или действие,
предстоящо по отношение на действието в управляващото изречение. Пре­
вежда се с „имам намерение да...“ или с „ще...“.

Indicatlvus
Praesens Sg. amaturus, a, um sum, es, est
(имам намерение да обичам, ще обичам)
PI. amaturi, ae, a sumus, estis, sunt
Imperfectum Sg. amaturus, a, um eram, eras, erat
(имах намерение да обичам)
PI. amaturi, ae, a eramus, eratis, erant
Futiiriim I Sg. amaturus, a, um ero, cris. erit
(ще имам намерение да обичам)
PI. amaturi, ae, a erimus, eritis, erunt
Perfectum Sg. amaturus, a, um fui, fuisti, fuit
(имах намерение да обичам)
PI. amaturi, ae, a fuimus, fuistis, fuerunt
Plusquamperfectura Sg. amaturus, a, um fueram, fueras, fuerat 'f
(имал съм бил намерение да обичам)
1
PI. amaturi, ae, a fueramus, fueratis, fuerant . *
Futurum II Sg. amaturus, a, um fuero, fiieris, fuerit
(ще съм имал намерение да обичам)
PI. amaturi, ae, a fuerimus, fueritis, fuerint

216
 Coniunctxvus
Praesens Sg- amaturus, a, um sim, sis, sit
PI. amaturi, ae, a simus, sitis, sint
amaturus, a, um essem, esses, esset
Imperfectum Sg.
PI. amaturi, ae, a essemus, essetis, essent
amaturus, a, um fuerim, fueris, fuerit
Perfectum Sg.
amaturi, ae, a fuerimus. fueritis, fuerint
PI.
Plusquam perfectum Sg. amaturus, a, um fiiissem, fiaisses, fuisset
amaturi, ae, a fuissemus, fuissetis, fiissent
1P1.

Infinitlvus
' amaturus, a, um esse
Praesens
Perfectum amaturus, a, um fuisse --- --------------

II Coniugatio p eriphrastica passlva - образува се чрез свързване на

Participium futm i passivi с формите на sum. Изразява необходимост. Превеж­
да се с „трябва да...“, „длъжен съм да...4'.

Indicatlvus
Praesens Sg. amandus, a, um sum, es, est
(аз трябва да бъда обичан)
PI. amandi, ae, a sumus, estis, sunt
Im perfectum Sg. amandus, a, um eram, eras, erat
(аз трябваше да бъда обичан)
PI. amandi, ae, a eramus, eratis, erant
F u tu ru m I Sg. amandus, a, um ero, eris, erit
(аз ще трябва да бъда обичан)
PI. amandi, ae, a erimus, eritis, erunt-----
Perfectum Sg- amandus, a, um fui, fuisti, fuit
(аз е трябвало да бъда обичан)
PI. amandi, ae, a fuimus, fuistis, fuerunt
Plusquam perfectum Sg- amandus, a, um fueram, fueras, fuerat
(аз е трябвало да съм бил обичан)
PI. amandi, ae, a____ fueramus, fixeratis, fuerant
F u tiiru m II Sg. amandus, a, um fuero, fueris, fuerit
(аз ще е трябвало да съм бил обичан)
PI. amandi, ae, а___ fuerimus, fueritis, ftierint—

217
 ConiunctTvus
Praesens Sg- amandus, a, um sim, sis, sit
PI. amandi, ae, a simus, sitis, sint
Imp er feet um Sg. amandus, a, um essem, esses, esset
PI. amandi, ae, a essemus, essetis, essent
Perfectum Sg. amandus, a, um fuerim, fueris, fuerit
PI. amandi, ae, a fuerimus, fueritis, fuerint
Plusquamperfectum Sg. amandus, a, um fuissem, fuisses, foisset
PL amandi, ae, a fuissemus, fuissetis, fuissent

Infinitivus
Praesens amandus, a. um esse
Perfectum amandus, a, um fuisse

NB! Infinitivus на описателното спрежение се употребява само в конструкциите

AccusatTvus сит infinitive и Nominations сит infinitive.

2. УПОТРЕБА НА ОПИСАТЕЛНОТО СПРЕЖЕНИЕ

Описателно спрежение в деятелен залог

(Coniugatio periphrastica acffva)

Изразява предстоящо действие като намерение, желание, способност,

предположение, позволение. Стои в главни и подчинени (особено в относи­
телни и условни) изречения.
Si iffira est, e a t ! Като иска да върви, да върви.
Faciam vero praesertim si utrique vestrum ut dicis gratum fuffirum est. Ще го
направя наистина, особено ако ще достави удоволствие и на двама ви, както
казваш.
Quid timeam si aut non miser post mortem aut beatus etiam futurus sum?
Защо да се боя, ако след смъртта си или няма да бъда нещастен, или дори ще
бъда щастлив?

Описателно спрежение в страдателен залог

(Coniugatio periphrastica passlva)

Изразява необходимост в смисъла на глаголите oportet, opus est, necesse

est. Няма темпорално значение. Употребява се лично и безлично и се свърз­
ва с DatTvus personae.
 a) Лична употреба
Praeponenda est divitiis gloria. Славата трябва да бъде предпочетена
пред богатствата.
Nunc mihi perdendum est mortale genus. Сега аз съм принуден да погубя
човешкия род.
b ) Безлична употреба
Omne animal confitendum est esse mortale. Трябва да се признае, че вся­
ко живо същество е смъртно.
Potius sero quam numquam obviam eundum est audaciae temeritatique.
По-добре късно, отколкото никога трябва да се даде отпор на дързост­
та и безразсъдството.
c) Герундивът при определени глаголи се употребява предикативно
като акузатив на обекта. С този израз се означава целта или намерението на
глаголното действие. Най- често стои при глаголите do, trado, habeo, euro,
mitto.
Diviti homini id aurum servandum dedit. Даде на богат човек да пази
това злато.

3. ЛАТИНСКИЯТ ГЛАГОЛ В РОМАНСКИТЕ ЕЗИЦИ

Глаголите от I и IV латинско спрежение в общи линии се запазват в

романските езици, като глаголите от I спрежение дават правилните глаголи
от първа група, а тези от IV спрежение ~ правилните глаголи от втора група.
Глаголите от II и III латинско спрежение дават глаголите от трета група,
които се заучават с техните основни форми.
Важна тенденция в романските езици е изчезването на синтетичния
страдателен залог и замяната му с описателен израз от минало страдателно
причастие и форми на спомагателния глагол: je suis aime / io sono amato -
amor. Това води и до изчезване на депонентните глаголи, които преминават
в романските езици като активни.
Наклоненията в романските езици са същите, каквито са и в латинския
език, и имат сходни значения.

Лат. Итал. Фр. Исп. Порт. Рум.

modus
indicatlvus indicativo indicatif indicativo indicativo indicativ
coniunctlvus congiuntivo subjonctif subjuntivo conjuntivo coniunctiv
(subiunctlvus) (subjuntivo)
imperatTvus imperativo imperatif imperativo imperativo imperativ

Времената в романските езици са в общи линии същите, каквито са и в

219
латинския. В някои езици са се развили и други, различни образувания със
специализирани значения за темпорална ориентираност. Времената на изя-
вителното наклонение са следните:

Лат. И тал. Ф р. И сп. Порт. Рум.

praesens presente present presente presente prezent

imperfectum imperfetto imperfait imperfecto preterito imperfect
imperfeito
futurum future future futuro futuro viitorul I
primum semplice simple simple imperfeito
perfectum1 passato passe preterito preterito perfectul
prossimo simple perfecto perfeito compus
simple simples
passato passe preterito preterito perfectul
remoto compose perfecto perfeito simplu
composto
plusquamper- trapassato plus-que- preterito preterito mai mult ca
fectum prossimo parfait pluscuam- mais-que- perfectul
perfecto perfeito
simples
trapassato preterito
remoto mais-que-
perfeito
composto
futurum futuro future futuro puturo viitorul II
secundum anteriore anterieur2 compuesto perfeito comp. _
1 В значението на латинския перфект са обединени две минали времена от индоевропейския
праезик - същински перфект и аорист. Това обяснява съответствията му в новите езици.
2 Във френски .съществуват още три минали сложни времена - passe anterieur, passe immediat,
passe immediat dans le passe, както и бъдещи - futur dans le passe, futur anterieur dans le passe,
futur immediat, futur immediat dans le passe.

4. СРАВНИТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ (КОМПАРАШВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ)

Тези изречения са обстоятелствени по функция, а по съдържание - раз-

казни. Наклонението в тях е изявително, тъй като съдържат сравнение, пред­
ставяно като действително. Сказуемото може и да липсва, като се подразби­
ра от главното изречение. Въвеждат се със следните съюзи (относителни
наречия или местоимения): ut, uti, sicut, sicuti, quem adm odum , quOmodo
„както“, „така както“; по-рядко със съюзите tam quam , quasi.

220
 В главното изречение обикновено се явяват следните корелативни пока­
зателни наречия: ita, sic, item „така, също така, по същия начин“.
Ut sementem feceris, ita metes. Както посееш, така ще пожънеш.
Наес sicut exposui, ita gesta sunt. Изложих тези неща така, както бяха
извършени.
Към сравнителните изречения спадат и тези, които са свързани с главно­
то чрез следните корелативни местоимения и наречия:
quantus - tantus к а к ъ в -та к ъ в
qui - idem който - този
quam - tam колкото - толкова
qualis - talis какъвто - такъв
quot - tot колкото - толкова
quantopere - tantopere колкото - толкова
quotiens - totiens колкото пъти - толкова пъти

Sed plerique perverse, ne dicam impudenter, amlcum talem volunt quales

ipsi esse non possunt. Ho повечето хора неправилно, за да не кажа безсъвест­
но, искат да имат такъв приятел, каквито те самите не могат да са.
Tam ego fdi ante liber quam gnatus tuus; tam mihi quam illi libertatem
hostilis eripuit manus. Аз преди бях толкова свободен, колкото и твоят
син; както на мен, така и на него вражеска ръка изтръгна свободата.
Quot capita tot sententiae. Колкото глави, толкова мнения.

Упражнения

1. Преведете на български език:

1. Pacta sunt servanda. 2. Ех duobus malis minus est semper eligendum. 3.
Cui ignotum est illud Catonis: „Ceterum censeo Cartbaginem delendam esse“ .
4. Deliberandum est saepe, statuendum semel. 5. Male vivunt, qui se semper
victiiros esse putant. 6. Omnia homini, dum vivit, speranda sunt. 7. Nunquam
scelus scelere vincendum est. 8. Modus in omnibus rebus tenendus est. 9. Carmina
legenda, oratio laudatida, opus conficiendum erat. 10. Nemo ante mortem beatus
habendus est. 11. „Rem tene, verba sequentur“ - illud dictum Catonis multis in
occasionibus nobis memoria tenendum est. 12. Apes, cum iam evolaturae sunt,
consonant vehementer (Varro). 13. Tacitae magis et occultae inimicitiae timendae
sunt, quam indicatae atque apertae. 14. Bellum scripturus sum, quod populus
Romanus cum Iugurtha gessit.

Vulpes et Ciconia
Nulli nocendum est; siquis vero laeserit,
Multandum simili iure fabella admonet.

221
 Vulpes ad cenam dicitur ciconiam
Prior invitavisse, et levi liquidam in marmore
Posuisse sorbitionem, quam nullo modo
Gustare esuriens potuerit ciconia.
Quae vulpem cum revocasset, intrito cibo
Plenam lagonam posuit; huic rostrum inserens
Satiatur ipsa et torquet convlvam fame.
Quae cum lagonae collum frustra lamberet,
Peregnnam sic lociitam volucrem accepimus:
„Sua quisque exempla debet aequo animo pati,“
(.Phaedrus, II, 27)

Ut desint vires, tamen est laudanda voluntas.

(Ovidius)

Тест

П одчертайте верния отговор:

1. Съществително име от второ склонение е:
a) exercitus b) populus с) iuventus
2. Съществително име от м. p. е:
a) silva b) scriba с) terra
3. Съществително име от ср. р. е:
a) amicus b) lupus с) tempus
4. Форма за мн. ч. е:
a) templa b) fabula с) tabella
5. Форма за Gen. е
a) atrium b) otium с) avium
6. Форма за Abl. е
a) m an b) magistri с) tempori
7. П оказателно местоимение е:
a) aliquis b) iste с) quidam
8. Форма за сравнителна степен е:
a) maximus b) magnus с) maius
9. Г реш к а има във формата:
a) acerissimus b) altissimus с) amplissimus
10. О тглаголно същ ествително им е е:
a) amans b) amandus с) amandi
11. Глаголът licet изисква:
a) Inf. obiecti b) Inf. praedicati c) Inf. subiecti
12. Форма за Im peratlvus e:
a) dixi b) die c) dico

222
 13. Форма за ConiunctTvus е:
a) scribat b) scribit с) scribet
14. Форма за Indicatlvus futQri II е:
a) tenuerat b) tenuerit с) tenuit
15. Грешна форма е:
a) cepitur Ъ) cepere с) cape
16. Форма за ConiunctTvus perfecti е:
a) audivero b) audiverim с) audivissem
17. Формата rexisti е:
a) Ind. plpf. b) Coni. plpf. c) Ind. pf.
18. Форма за Infinitivus e:
a) omavisse b) omavisset c) ornavere
19. Съюзът cum изисква:
a) Indicatlvus b) ConiunctTvus c) Ind. и Coni.
20. Supinum II се използва при:
а) същ. имена Ъ) прил. имена с) глаголи

Aliquid plus

Мъртвите езици
...Когато по време на войната, поради нейната продължителност, Германия била
застрашена от недостиг на храна и немските учени сериозно се заели да измислят
дори хляб от хартия, тогава един немски икономист предложил да се дава на во­
еннопленниците, които били много, да спрягат coniugatio periphrastica, за да поо­
редеят малко. Това предложение не било прието от немското върховно командване
поради факта, че тогава неприятелската войска щяла да се бие по-упорито, тъй като
всеки неприятелски войник по-скоро би загинал, отколкото да позволи да бъде пле­
нен, знаейки, че ще трябва да спряга coniugatio periphrastica. На това предложение
се противопоставило и самото правителство, боейки се, че с тази варварска мярка
ще предизвика срещу себе си целия световен печат.

{Бранислав Нушич57, Автобиография)

Римските пътища
Римските пътища (viae) са пътна мрежа, създадена от римляните за бързото
придвижване на войски, търговски кервани и куриери. Сравнително правите пъти­
ща между важни населени пунктове давали възможност за бързо придвижване до
необходимото място. Римските пътища свързвали много градове в Италия, а по-
късно и други територии на Римската империя със значими политически и иконо­
57 Бранислав Нушич (1864—1938) е сръбски писател и комедиограф. Книгата му „Автобиогра­
фия“ е преведена на български от Боян Ничев.
мически центрове.
Отначало пътища се строели за военни дели (viae militares), но те започнали да
играят значителна роля в икономическото развитие на империята.
Още в средата на V в. пр.н.е. съществували правни норми, свързани със стро­
ителството и обслужването на пътищата. В Законите на 12-те таблици била опре­
делена ширината на пътя на прав участък и на завои. Собствениците на крайпътни
участъци трябвало да ограждат пътя, за да се върви само по него.
През 390 г. пр.н.е. в резултат на нападението на галите начело с Брен Рим бил
разграбен. Само своевременно пристигналият Марк Фурий Камил спасил римля­
ните от капитулация. Стремежът да се разшири територията на държавата и да се
установи хегемония над Италия довел до това, че римската държава, намираща се
непрекъснато под заплаха от външни набези, взела решение да построи мрежа от
павирани пътища съобразно потребностите си. Пътищата позволили да се увеличи
скоростта на придвижването както на войските, така и на търговските кервани.
Първият павиран път - между Рим и Капуа —бил построен в 312 г. пр.н.е. от
Апий Клавдий Слепеца: той бил наречен на името на своя строител Via Appia. В
края на съществуването на римската държава територията на Апенннския полуос- '
тров била покрита с мрежа от подобни пътища. Всеки от тях носел името на цек-
зора, който го е изградил. Пътят понякога бил назоваван според направлението му j
или областите, през които минавал. Понякога пътят бил преименуван след ремонт. !
Пътищата били с твърда настилка само на територията на градовете или подстъпите
към тях (с изключение на изцяло павирания Via Appia), като се настилали предимно
с пясък, чакъл или трошен камък от близките открити кариери.
С разширяването на империята Рим започнал да строи подобни пътища и в
завоюваните територии. По времето на разцвета на империята общата дължина на
римските пътища била според различни оценки на историците от 80 до 300 хиля- 1
ди км. Търговиите бързо проявили интерес към тези пътища. За разлика от други
средиземноморски държави, които се занимавали основно с морска и речна търго­
вия, римляните започнали да развиват и сухопътни търговски маршрути. Това им
позволило да търгуват с жителите на Европа, Азия и Африка, което ознаменувало }
икономическата експанзия на империята. С разрастването на търговията в римските
колонии се развила и специализация на производството на стоки (вино и зехтин са -
произвеждани на територията на Иберия, житни култури - в Нумидия, керамични :
изделия и месни солени и пушени продукти - в Галиите.

Строителство на римски пътища j

След като се вземело решение за строителство на път, римските земемери :
(mensor) започвали с маркировката на бъдещите маршрути. В работата си използва­
ли инструменти и прибори като ъгломер, нивелир и др. j
Характерно за римските пътища е, че са били изграждани по права линия с въз- ^
можно най-голяма дължина. Те рядко са минавали през блатисти местности или в j
непосредствена близост до реки. Когато трябвало да се минава през водни прегради,
строителите се стараели да прокарат пътя към брод или прехвърляли дървени или
каменни мостове, някои от които са се запазили до наши дни. В пресечени местно­
сти намалявали наклона на пътищата с цел да осигурят безопасността и удобството >
при пътуването на хората. Пътят се проектирал от инженери, изграждал се от без- j
брой роби, плочите били изглаждани от каменоделци с неизвестни за нас имена. Но

224
знаем със сигурност от протоколите на заседание на сената, че в 312 г. пр.н.е. рим­
ският сенат възложил на цензора Апий Клавдий да построи път от Рим до Капуа, и
той прекрасно се справил с възложената му задача.
Римският земемер Сикул Флак (Siculus Flacus) написал през I в. от н.е. произве­
дение, в което направил следната класификация на римските пътища:
Viae publicae (обществени пътища): основни пътища на Римската империя,
свързващи най-големите градове. Те се наричали още viae praetoriae (преторски пъ­
тища), viae militates (военни пътища) или viae consulares (консулски пътища). Дър­
жавата финансирала строителството, но често с данъци за строителство се облагали
градовете, към които водели тези пътища, или крупни собственици, през чиито земи
тези пътища преминавали. Най-често те били назовавани на името на човека, който
е предложил да бъде построен съответният път (например Via Agrippa - на името
на Агрипа, Via Domitia- на името на консула от 122 г. пр.н.е. Домиций Ахенобарб).
Средната широчина на viae publicae била от 6 до 12 м.
Viae vicinales (междуселйщни пътища) —те се отклонявали от viae publicae и
съединявали селища (vici) в една област. Представлявали основният брой пътища
на древната транспортна мрежа. Средната ширина на viae vicinales била около 4 м.
Viae privatae (частни пътища) свързвали крупните владения, villae с viae
vicinales и viae publicae. Те се намирали в частна собственост и се финансирали
изцяло от собствениците. Най-често започвали от границите на имота. Средната
ширина на частните пътища била от 2,5 до 4 м.

Транспорт
Придвижването на всякакви превозни средства в пределите на града било заб­
ранено. Изключение се допускало в специално предвидени случаи. Омъжените жени
и правителствените чиновници имали право да яздят коне. По закона на Юлий (Lex
Iulia) търговските талиги трябвало да се движат в градовете от вътрешната страна на
градските стени и на разстояние една миля от тях само през нощта. Извън пределите
на града римляните можели да ползват всякакъв вид транспорт.
Римските превозни средства може условно да се разделят на три типа: колес­
ници, каляски и талиги. В колесниците пътували по 1-2 души, в каляските - цяла
компания, а на талигите се превозвали различни товари.
Колесницата (carrus, карета) се ползвала с най-голяма популярност. Горната
й част била открита, а предната - закрита. В нея обикновено пътували кочияш и
пътник. Колесница с два коня се наричала biga (бига), с три - triga (трига), с четири -
quadriga (квадрига). Джантите били железни. Когато колесниците не се използвали,
сваляли колелата за по-добро съхранение.
По-разкошен вариант на колесницата е carpentum (двуколка). С тях пътували
жени и чиновници. Горната част на двуколката била обвита с тъкан, теглели я му­
лета. Друг вариант е cisium (лека двуколка), подобна на кабриолет. Тя била открита
отпред, без покрив, със седалка. В нея запрягали един или два коня или мулета. От
каляските най-популярни били четириколесните raeda. Високите й стени образували
нещо като кутийка, в която били поставени седалките. Обикновено в такова возило
пътували по няколко души с багаж, като общото им тегло не бивало да превишава
450 кг. Тези коли били теглени от коне, мулета или рогат добитък. При промяна на
времето вдигали над каляската тента от тъкан и тя заприличвала на вагонче. Raeda
били най-вероятно основният вид транспорт по римските пътища. Наемните коли се

225
наричали raedae meritoriae, правителствените - fiscalis raeda. От талигите най-много
са използвани plaustrum или plostrum. Те представлявали обикновени платформи на
големи стабилни колела. Понякога платформите били с бордове. Имало и двуколес-
ни варианти, наричани plaustrum maius.

Пътни съоръжения
Строителството на римските пътища не се е ограничавало само до тяхното по­
лагане, За удобство на пътешествениците по пътя са били монтирани пътни указа­
тели, изграждани са били мостове през водните прегради и др.
За да се ориентират в местността, римските инженери издигали на определени
разстояния отстрани на viae publicae и viclnales километражни камъни (miliarium).
На горната част на всеки киломегражен камък (тъй като пътешествениците най-
често яздели на коне или седели в коли, можели лесно да прочетат) били поставяни
надписи: името на императора, по чийто указ се изпълнявали строителството или
ремонтът на пътя, неговите титли, няколко думи за самия камък (дали е поставен тук
след строителството или ремонта) и разстоянието от дадената точка до най-близкия
населен пункт, голямо 1фъстовище или граница. През 20 г. пр.н.е. Октавиан Август
поставил на форума недалеч от храма на Сатурн Златен милиарен камък (Milliarium
Аигешп). Предполага се, че всички пътища са започвали от този позлатен бронзов
монумент. На него били изписани имената на най-големите градове на държавата и
разстоянията до тях.
По пътищата били изграждани mutatio (място за смяна на конете, пощенска
станция) - станции, които се установявали по пътя на всеки 10-15 км и били пред­
назначени за кратка почивка на пътниците и смяна на конете.
На всеки три пощенски станции се падала по една mansio (място за отдих, за­
слон, подслон, спирка). Mansio били отдалечени една от друга на разстояние от 25
до 50 км. За да бъдат по-лесно отличавани от обикновените пощенски станции, били
боядисвани в червено58. В хановете се разпореждал саиро (кръчмар, ханджля). Тези
спирки били добре обзаведени и тук пътниците можели да пренощуват, да се на­
хранят, да оставят конете си в конюшнята - stabulum, при необходимост да намерят
ковач или каруцар59.
Cursus publicus - пощенска служба - активно ползвала римските пътища. Ку­
риерите бързо доставяли съобщения и новости до всички краища на империята. По­
щенската служба била толкова добре организирана, че при благоприятни условия
куриерите с превозни средства можели да изминават около 75 км на ден.
Покрай пътищата се издигали и храмове, които се строели за духовна подкрепа
на пътниците и в чест на боговете, покровители на пътешествениците - Меркурий и
Диана. На боговете се принасяли разнообразни дарове - пари, вещи, храна и др.

Sententiae
De gustibus non est disputcmdum. За вкусовете не трябва да се спори.
Equi donati denies non sunt inspiciendi. На подарен кон зъбите не трябва да се гледат.

58 В Италия и до днес сградите на пътните надзорници (кантонери) са червени.

59 Понякога около такива станции с времето се разраствал цял град - като Райнцаберн в Гер­
мания или Саверн/Заберн в Елзас.

226
 Втора част

ХРИСТОМАТИЯ
ИЗБРАНИ МЕСТА ОТ ЛАТИНСКИ АВТОРИ

GAIUSIULIUS CAESAR

Гай Юлий Цезар

(13 юли 100 п пр.н.е-15 март 44 г. пр.н.е.)

Гай Юлий Цезар е роден на 13 юли 100 г. пр.н.е. в патрицианско семейство’от

рода на Юлиите. Въпреки древния си произход този род няма голямо политическо
влияние. Бащата на Цезар, наричан също Гай Юлий Цезар, достига до длъжността
лретор и управлява провинция Азия. Майката на Цезар, Аврелия Кота, произлиза от
влиятелна фамилия, дала на Рим няколко консули, между които са баща й и дядо й.
През 81 г. пр.н.е. Цезар постъпва в армията на Марк Минуций Терм в Азия, а
по-късно служи в Киликия60. Той служи отлично, като спечелва граждански венец
за участието си при обсадата на Митилена. Става известен с изключителното си
ораторско майсторство и с безжалостните си процеси срещу бивши управляващи,
прочули се с изнудване и корупция. В съчинението си „Брут, или за великите ора­
тори“ Цицерон му дава висока оценка. За да овладее изцяло реториката, през 75 г.
Цезар отплава за Родос, за да се обучава при Аполоний Молон, който бил възпита­
тел и на самия Цицерон.
При завръщането си в Рим Цезар е избран за военен трибун, първата стъпка по
cursus honorum на римските политици. През 69/68 г. пр.н.е. е избран за квестор в
Испания, което му осигурява място в сената. В същата година умират неговата леля
Юлия (вдовица на Марий) и собствената му жена Корнелия. Погребалната церемо­
ния на Юлия Цезар превръща в политическа трибуна, на която държи реч и включва
изображения на Марий, невиждан от времето на Сула акт. При завръщането си се
жени за Помпея, внучка на Сула. Плутарх и Касий Дион съобщават, че през 67-66 г.
Цезар подкрепя Гней Помпей да получи големи пълномощия в борбата с пиратство­
то и във войната с Митридат на Изток. Същата година Цезар участва в изборите за
поста Pontifex Maximus, върховен жрец в римската религия, и го спечелва. След
преторството си Цезар е избран да управлява провинция Далечна Испания, но е все
още затънал в дългове и трябва да удовлетвори кредиторите си, преди да замине.
Той се обръща за помощ към Марк Лициний Крас, един от най-богатите мъже в Рим.
В замяна на обещание за политическа подкрепа срещу Помпей Крас изплаща част
от Цезаровите дългове и става гарант за други. По време на престоя си в Испания

60 Югоизточна област в Мала Азия. Част от хетското царство, завоювана от Александър Ма­
кедонски, после под властта на Селевкидите, а от 102 г. пр.н.е. - завоювана от римляните и
по-късно римска провинция.

227
той воюва успешно в днешна Галиция и Лузитания, реформира закона за дълговете
и печели голяма почит, включително и на войниците, които го удостояват с титлата
imperator. Политик, верен на традицията на популарите, Цезар заедно с Марк Лици-
ний Крас и Гней Помпей съставя неофициално първия триумвират, който доминира
римската политика за няколко години. Цезар е начело на римската експанзия в Га­
лия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на първото римско
нашествие в Британия през 55 г. пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив
в отношенията с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през р. Рубикон,
разделяща Италия от Галия, през 49 г. пр.н.е. Цезар започва гражданска война, от
която излиза като неоспорим господар на римския свят.
След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римско­
то общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (dictator perpetuus)
и обсебва цялата власт в римската държавата. Тези събития провокират приятеля
на Цезар Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора на мартенските
иди - 15 март 44 г. пр.н.е. Убийците се надяват да възстановят управлението на
Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване
на принципата на осиновения от Цезар внук на сестра му Гай Октавиан, по-късно
император Август. През 42 г. пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обявен
от сената за бог.
Голяма част от живота на Цезар е известна от неговите собствени Записки
(Commentarii) за военните му кампании. Други източници са писмата и речите на
неговия съвременник и политически опонент Цицерон, историческите съчинения
на Салустий и поезията на Катул. Повече детайли от живота на Цезар са отбелязани
от по-късните историци Апиан, Светоний, Плутарх, Касий Дион и Страбон.

[Завладяване на Г алия]61
На Цезар бива поверено управлението на галските провинции. Той има четири
легиона под свое командване, две от неговите провинции - Илирик62 и Нарбон-

61 Текстът на Цезар е важен исторически извор за живота на племената, населявали терито­

риите на няколко държави в Европа.
62 Илирик (Illyricum), провинция на Римската република, основана на мястото на илирий-
ското царство. Тя се простирала от р. Дрин в съвременна Албания до Истрия на север в
съвременна Хърватия и р. Сава в Босна и Херцеговина. Център на провинцията бил гр.
Салони (Salonae), съвр. Солин, разположен недалеч от съвременния гр. Сплит в Хърватия,
Илирия била Яокорена в 168 г., когато римляните победили войската на илирийския цар
Гентий. От 167 г. тожната част на Илирия станало формално независимо царство под про­
тектората на Рим. Този регион имал важно стратегическо и икономическо значение за Рим,
На илирийското крайбрежие се намирали няколко големи търговски пристанища, а във
вътрешността се добивало злато. От Илирия също така започвал Егнациевият път, който
свързвал Дирахий, съвр. Дурес, Албания, на адриатическото крайбрежие, и Византий ка
крайбрежието на Мраморно море. През 59 г. пр.н.е. на основание на Витиниевия закон
Илирия била превърната в римска провинция под името Илирик и заедно с Цизалпийска
Галия предадена на Цезар в качеството му на проконсул. Провинция Илирик се увелича­
вала с разширението на римската държава в серия войни, известни като Панонски вой­
ни (Bellum Pannonicum) - 12-9 г, пр.н.е., против панонските племена. Провинцията била
разделена на две части - Панония на север и Далмация на юг.

228
ска Галия63, граничат с незавладявана територия, а останалата част от Галия остава
вътрешно нестабилна. Римските съюзници, едуите, са разбити от своите галски съ­
перници с помощта на контингент от германи. Германското племе свеби64и техният
цар Ариовист се заселват в завладяна от хедуите земя, а хелветите се готвят за ма­
сова миграция, чиято истинска цел според римляните е война. С два свои легиони
Цезар разгромява първо хелветите, след това Ариовист и оставя армията си на зи­
мен лагер на територията на секваните - знак, че неговите интереси в земите извън
Нарбонска Галия не са временни.
Цезар започва втората година от управлението си с удвояване на първоначал-
ната си военна сила с другите два легиона от Цизалпийска Галия. Законността на
гова действие е съмнителна, тъй като отсам алпийските гали не са римски граждани.
В отговор на действията на Цезар през предишната година племената на белгите в
Североизточна Галия започват да се въоръжават. Цезар възприема това като агре­
сивен ход и след неубедително сражение срещу обединената им войска завладява
племената постепенно. Междувременно един легион, командван от сина на Крас -
Публий, започва завладяването на Арморик65.
През пролетта на 56 г. пр.н.е. триумвиратьт организира съвещание в гр. Лука,
Северна Италия. В Рим цари смут и популистките кампании на Клодий подкопа­
ват взаимоотношенията между Крас и Помпей. Срещата подновява триумвирата и
удължава проконсулството на Цезар за още пет години. Крас и Помпей отново ста­
ват консули със същия срок на проконсулство: Сирия остава за Крас, и испанските
провинции - за Помпей. Завладяването на Арморик е завършено, когато Цезар раз­
бива венетите66 в морска битка, а младият Крас подчинява аквитаните на югозапад.
Към края на кампаниите през 56 г. пр.н.е. единствено морините и менапиите (по
крайбрежието на днешна Белгия и Южна Холандия) все още са независими.
През 55 г. пр.н.е. Цезар отблъсва нахлуване в Галия от страна на германските
племена узипети и генктери, след което демонстрира силата си, като строи мост над

63 Римската провинция Gallia Narbcmesis с център гр. Narbo Martius, съвр. Нарбон, била раз­
положена на територията на съвременните департаменти Лангедок-Русийон и Прованс в
Южна Франция.
64 Събирателно название на крупна група западногермански племена (семнони, маркомани,
хермундури, квади и др.), заемащи през I в. пр.н. до II в. от н.е. басейна на реките Елба,
Майн, Некар и Горен Рейн. За първи път са описани от Цезар, който в 58 г. нанесъл пораже­
ние на свебите начело с Ариовист; около 71 г. пр.н.е. преминали р, Рейн и опитали да се ус­
тановят в Галия, По време на многочислените походи на тези племена част от тях оставали
в местата на нахлуването си. Така северните свеби, както и част от семноните се поселили
в Северна Германия, а некарските свеби, остатък от маркоманите, - в римската провинция
Горна Германия (Germania Superior). Свебските племена играли водеща роля в държавното
образувание на Маробод (8 г. пр.н.е. до 17 г. от н.е.). Тацит смятал за свеби всички племена
между Дунав и Балтийско море, което той и нарекъл така - Mare Suebicum. В източниците
след Тацит названието „свеби“ се стеснява от названията на отделните племена от тази
група, но не изчезва окончателно. То често се прилага към племето квади, основало в на­
чалото на V в. свое кралство в Северозападна Испания. Потомци на свебите (в частност на
семноните) били вероятно алеманите (шваби).
65 Днешната област Бретан, Северна Франция.
66 Днешната област Венета с център гр. Венеция.

229
р. Рейн и нахлува в показна акция на германска територия, а когато се връща, раз­
рушава този мост. По-късно същото лято, като подчинява морините и менапиите,
той потегля към Британия, твърдейки, че бритите са подпомагали венетите срещу
него предишната година. Неговото разузнаване е слабо и въпреки че печели брегови
плацдарм при Кент, той не успява да напредне повече и се завръща в Галия за зима­
та. На следващата година (се завръща) по-добре подготвен и с по-големи войски (и)
успява да постигне повече - настъпва във вътрешността, печелейки на своя страна
краля на племето тринованти Мандубраций, и принуждава неговия съперник Каси- -
велаун да преговаря. В същото време обаче слабата реколта довежда до масово въс­
тание в Галия, предвождано от Амбиорикс от племето ебурони, което принуждава
Цезар да участва във военни кампании през зимата, както и през следващата година.
С победата над Амбиорикс римският пълководец смята, че Галия вече е покорена.
През 52 г. пр.н.е. в Галия избухва друго, по-голямо въстание, предвождано от
Верцингеторикс от племето арверни. Верцингеторикс успява да обедини галските
племена и се оказва проницателен пълководец, който побеждава Цезар в няколко
сражения, включително и в битката при Герговия, но сложните обсадни съоръже- i
ния на римляните при Алезия в крайна сметка го принуждават да капитулира. Плу-
тарх твърди, че римската армия се е сражавала срещу три милиона мъже в хода на
Гадските войни, от които един милион са избити, а друг един милион са поробени. ;
Покорени са 300 племена и са разрушени 800 града. В зависимост от целите си у
Цезар понякога постъпва и жестоко - почти цялото население (общо 40 хил.) на
град Аварик, дн. Бурж в Централна Франция, е изклано, а през 50 г. пр.н.е., след
превземането на укрепеното възвишение Укселодун, Цезар заповядва „да се отсекат
ръцете на всички, които бяха вдигнали оръжие, но им подари живота, за да може на- J
казанието на злосторниците да стане по-явно.“ Цезар съобщава, че 368 хиляди хел- 1
вети напускат дома си, от които 92 хиляди могат да носят оръжие, и едва 110 хиляди
се завръщат след военната кампания. Това са данните, с които днес разполагаме. -
Поради трудността да се намерят точни източници и поради пропагандните цели ■'?
на Цезар числеността, специално по отношение на сражаващите се врагове, често 1
грубо се преувеличава в античните текстове. у,

GAIUS IULIUS CAESAR. COMMENTAR1IDE BELLO GALLICO я

■j

Гай Юлий Цезар. Коментари за Галската война

Първа книга. Хепветийската война, 58 г. пр.н.е.

[1 ] Gallia est omnis divisa in partes tres, quarum unam incolunt Belgae, aliam -1
Aquitani, tertiam qui ipsorum lingua Celtae, nostra Galli appellantur. Hi omnes lingua, i
institutis, legibus inter se differunt. Gallos ab Aquitanis Garumna fiumen, a Belgis *
Matrona et Sequana dividit67. Horum omnium fortissimi sunt Belgae, propterea quod a
cultu atque humanitate provinciae longissime absunt, minimeque ad eos mercatores saepe
commeant atque ea quae ad effeminandos animos pertinent important, proximique sunt
Germanis, qui trans Rhenum incolunt, quibuscum continenter bellum gerunt. Qua de

67 Сега Гарона, Марна и Сена,

230
causa Helvetii quoque reliquos Gallos virtute praecedunt, quod fere cotidianis proeliis
cum Germanis contendunt, cum ant suis finibus eos prohibent aut ipsi in eorum finibus
bellum gerunt. Eorum una pars, quam Gallos obtinere dictum est, initium capit a flumine
Rhodano, continetur Ganmma flumine, Oceano, finibus Belgarum, attingit etiam ab
Sequanis et Helvetiis flumen Rhenum, vergit ad septentriones. Belgae ab extremis Galliae
finibus oriimtur, pertinent ad inferiorem partem fluminis Rheni, spectant in septentrionem
et orientem solem. Aquitania a Garumna flumine ad Pyrenaeos montes et earn paitem
Oceani quae est ad Hispaniam pertinet; spectat inter occasum solis et septentriones.

divido, divisi, divisus 3 разделям

incolo, colui 3 населявам + пряко допълнение . |
lingua, ae f език .

appello 1 наричам, назовавам

iDstitutum, i, n уредба
lex, legis f закон
differo, differre различавам се + Abl. - различавам се от
flumen, inis, n река
fortis, e силен, смел
a cultu atque humanitate от материалната и
духовната култура
cultus us m начин на живот
humanitas, tatis f човешко достойнство,
човеколюбив,
образованост
minime saepe, adv. твърде рядко литота
mercator, toris m търговец
commeo 1 посещавам + пряко допълнение
importo 1 внасям ~г пряко допълнение
ad effeminandos animos за изнежване на духовете герундивна конструкция
continenter adv. непрекъснато
bellum gero, gessi, gestus 3 водя война + пряко допълнение

[1] Галия цяла е разделена на три части. Първата от тях населяват белгите, вто­
рата аквитаните68, третата тези племена, които на собствения си език се наричат
келти, а на нашия гали. Всички те се различават помежду си по език, уредби и зако­
ни. Река Гарона отделя галите от аквитаните, реките Марна и Сена отделят галите
от белгите. Най-храбри от тях са белгите, защото живеят по-далеч от всички други
от Провинцията69 с нейния културен и просветен живот; освен това при тях много

68 Аквитания (Gallia Aquitania) е римска провинция с център гр. Тулуза. Названието произ­
хожда от името на племето аквитани, предци на съвременните баски.
69 В IV в. пр.н.е. Долен Прованс бил окупиран от келтско-лигурийски племена. Столицата
им Антремон се намирала на север от съвременния Екс-ан-Прованс. В 123 г. в отговор на
призива на гърците от колония Масилия (съвр. Марсилия) римският консул Секстий раз-

231
рядко пребивават търговци и внасят вещи, свързани с изнежеността на духа; накрая
те живеят в близко съседство с отвъдрейнските германи, с които водят непрекъс­
нати войни. По тази същата причина и хелветите превъзхождат останалите гали по
храброст: те почти ежедневно се сражават с германите, като или ги отблъскват от
своите земи, или те воюват на тяхна територия. Тази част, която, както казах, заемат
галите, започва от река Рона и граничи с река Гарона, Океана и страната на белгите;
а откъм секваните и хелветите тя достига също до река Рейн. Обърната е на север.
Страната на белгите започва от най-отдалечената граница на Галия и достига до
Долен Рейн. Обърната е на североизток. Аквитания се простира от р. Гарона до Пи-
ренейските планини и до тази част на Океана, която мие Испания. Тя е разположена
на северозапад.

Оргеторикс, хелветите и планът им за преселване

Щ Apud Helvetios longe nobilissimus firit et ditissimus Orgetorix. Is M. Messala, [et
P.] M. Pisone consulibus regni cupiditate inductus coniurationem nobilitatis fecit et civitati
persuasitut de finibus suis cum omnibus copiis exirent: perfacile esse, cum virtute omnibus
praestarent, totius Galliae imperio potiri. Id hoc facilius iis persuasit, quod undique loci
natura Helvetii continentur: una ex parte flumine Rheno latissimo atque altissimo, qui
agrum Helvetium a Germanis dividit; altera ex parte monte Iura altissimo, qui est inter
Sequanos et Helvetios; tertia lacu Lemanno et flumine Rhodano, qui provinciam nostram
ab Helvetiis dividit. His rebus fiebat ut et minus late vagarentur et minus facile fmitimis
bellum inferre possent; qua ex parte homines bellandi cupidi magno dolore adficiebantur.
Pro multitudine autem hominum et pro gloria belli atque fortitudinis angustos se fines
habere arbitrabantur, qui in longitudinem milia passuum CCXL, in latitudinem CLXXX
patebant.

nobilis, е знатен
dives, divitis богат контрахирана форма
cupiditate inductus подбуден от abl. causae
cupiditas, tatis f жажда
regnum, i n царска власт
coniurationem facio, feci, factus 3 правя съзаклятие + пряко допълнение
nobilitas, tatis f знатни, благородници
persuadeo, persuasi 2 убеждавам и дателен падеж
•exeo, exii, exire излизам от + аблатив
praesto, stiti 1 превъзхождам по
virtus, tutis f храброст, смелост
potior, potitus sum 4 завладявам + аблатив или генитив

[2] Най-знатен и най-богат сред хелветите бе Оргеторикс. Воден от желание

бил лигурийците и разрушил столицата им. На нейно място основал укрепения лагер Аква
Секстия (Aqua Sextiae) за защита на търговския път между Рим и Марсилия, През лятото
на 102 г. пр.н.е. римският пълководец Гай Марий с армия от 30-40 хиляди войници разгро­
мил при Аква Секстия числено превъзхождащата го войска на тевтонците.
да стане цар по време на консулството на Марк Месала и на Марк Пизон70, той
организира заговор на знатните и убеди съгражданите си да напуснат св0“^ “
с цялата си войска. Тъй като превъзхождали всички по храброст, твърде лесно би
било - казал той - да завладеят върховната власт над цяла Галия. В т ^ успя
много лесно да ги убеди, понеже земите на хелветите са 0ГР ^ “ 01Л ш т о от-
отвсякъде: от едната страна от извънредно широката и дълбока река Рейн, която°
деня страната им от германите; от другата страна пък - от
Юоа която се издига между секваните и хелветите, а от третата страна-от Леман
ското езеро и река Рона, която отделя хелветите от нашата Провинция. Поради тези
обстоятелства техният простор за движение бе по-ограничен и възможностите им
да воюват със своите съседи - по-затруднени. Това ги огорчаваше много, защо
те бяха хора, които жадуваха за война. Нещо повече: при тяхната " ч ^ л е н о с т
бойна слава и сила, земите, които притежаваха, бяха твърде тесни - само 240 мили
на дължина и 180 мили на ширина.
[31 His rebus adducti et auctoritate Orgetorigis permoti constituenmt ea quae ad
proficiscendum pertinerent comparare, iumentorum et carrorum quam m a x i m u m nmnerum
coemere, sementcs quam maximas facere, ut in itinere copia fcimenti suppeteret <
proximis civitatibus pacem et amicitiam confirmare. Ad eas res conficiendas
satis esse duxerunt; in tertmm annum profectionem lege confinnant.
Orgetorix deligitur. Is sibi legationem ad civitates suscqnt. In eo itmerc persua<tetCa^ico
Catamantaloedis filio, Sequano, cuius pater regnum m Sequams m u U o s a i m o s obtmuer
et a senatu populi Romani amicus appellalns erat, ut regnum in cmtate sua occuparet,
quod pater ante habuerit; itemque Dumnorigi Haeduo, fratri Diviciaci, qui eo tempore
principatumincivitateobtinebatacmaximeplebiacceptuserat utidemcomreturpersuada
eique filiam suam in matrimonium dat. Perfacile factu esse illis probat conata P ^ e r e
propterea quod ipse suae civitatis imperium obtenturus esset: non esse dubium quin totius
Galliae plurimum Helvetii possent; se suis copiis suoque exercitu illis regna conciliaturum
confirmat. Hac oratione adducti inter se fidem et ius iurandum dant et regno occupato per
tres potentissimos ac firmissimos populos totius Galliae sese potiri posse sperant.

H is rebus adducti | п одбудени от тези нещ а

part, coniunctum + abl. causae
auctoritate permoti развълнувани от авторитета part, coniunctum + abl. causae
comparo 1 п р и г о т в я м ___________ + пряко допълнение
- пряко допълнение
coemo, emi, emptus 3 к у п у в а м __________
sementes facio 3 сея
потвърждавам мир и + пряко допълнение
pacem et amicitiam
confirmo _____ приятелство
потвърждавам със закон abl. instrumenti
lege confirmo 1
profectio, onis f______ заминаване
deligo, legi, delectus 3 избирам
ad civitates suscipio, нагърбвамсе c
cepi, ceptus 3 пратеничество до
conor, conatus sum 1 | опитвам
suspicio, onis f подозрение
ipse sibi mortem conscisco, посягам на живота си
scivi 3

[4] Но доносници издадоха този план на хелветите. Съобразно своите обичаи71

те оковаха Оргеторикс във вериги и го предадоха на съд. Ако го осъдеха, той тряб­
ваше да бъде изгорен на клада. Но на определения за разглеждане на делото ден
Оргеторикс събра отвсякъде в съда всички васално зависими и подчинени нему
хора, около 10 000 души на брой, и доведе там всички свои многобройни клиенти и
длъжници. Благодарение на тях той се изскубна от явяване пред съда. Когато обаче
съплеменниците му, възмутени от това, се опитаха да отстоят своето право с оръжие
и властите започнаха да набират множество хора от селата, Оргеторикс умря. Няма
съмнение, както мислят и хелветите, че той сам е сложил край на своя живот.

[5] Post eius mortem nihilo minus Helvetii id quod constituerant facere conantur,
ut e finibus suis exeant. Ubi iam se ad earn rem paratos esse arbitrati sunt, oppida sua
omnia, numero ad duodecim, vicos ad quadringentos, reliqua privata aedificia incendunt;
frumentum omne, praeter quod secum portaturi erant, comburunt, ut domum reditionis
spe sublata paratiores ad omnia pericula subeunda essent; trium mensium molita cibaria
sibi quemque domo efferre iubent. Persuadent Rauracis et Tulingis et Latobrigis finitimis,
uti eodem usi consilio oppidis suis vicisque exustis una cum iis proficiscantur, Boiosque,
qui trans Rhenum incoluerant et in agrum Noricum transierant Noreiamque oppugnabant,
receptos ad se socios sibi adsciscunt.

mors, mortis f смърт

nihilo minus, adv. все пак, не по-малко
constituo, stitui, stitutus 3 решавам, постановявам
e finibus suis exire излизам от земите си abl. separationis
arbitror, tatus sum 1 мисля, смятам
incendo, cendi, census 3 изгарям
praeter освен предлог + accusativus
comburo, ussi, ustus 3 изгарям
spe sublata като се премахне надеждата abl. absolutus
reditio, onis f връщане
subeo, subii, subire предприемам, изпитвам
ad omnia pericula subeunda за изпитване на всякакви герундивна
опасности конструкция

[5] Ho и след неговата смърт хелветите не се отказаха ни най-малко от наме­

рението си да осъществят своето решение, а именно да се изселят от своите земи.
Щом сметнаха, че вече са готови за това, те опожариха всички свои укрепени сели­
ща - на брой около дванадесет, села - около 400, и всички останали свои построй-

71 Римляните обикновено не практикували предварителен арест на обвиняем.

235
ки. Изгориха и всичкото жито освен онова, което щяха да вземат със себе си, за да .
нямат никаква надежда, че ще се завърнат отново по домовете си и по този начин \
с по-голяма готовност ще понасят всякакви опасности. Заповядано бе всеки да си ;
осигури брашно за три месеца. Успяха да убедят и съседите си раураките, тулингите
и латобригите72 да вземат същото решение: да изгорят своите укрепени селища и :
селата си и да потеглят заедно с тях; а боите73, които живееха отвъд Рейн, но бяха
вече нахлули в Норик и обсаждаха Норея, те привлякоха на своя страна и ги напра- i
виха свои съюзници.

Превод на български Костадин Костакев: Гай Юлий Цезар. ;

Исторически съчинения. Т. I-II. София: Наука и изкуство, 1991,

Италиански език

[Capitolo 1) Tutta la Gallia e divisa in tre parti, una delle quali abitano i Belgi, il |
Aquitani un’altra, quelli che nella loro lingua si chiamano Celti, nella nostra Galli, il terzo.
Tutti questi differiscono tra loro per lingua, costurai e le leggi. II fiume Garonna separa i J
Galli dagli Aquitani; la Mama e la Senna li separano dai Belgi. Di tutti questi, il Belgi j
sono i piu coraggiosi, perche sono piu lontane dalla civile e la raffinatezza della [nostra] j
Provincia ei commercianti meno frequentemente ricorso a loro, e importare quelle cose |
che tendono a effeminato la mente e essi sono i piu vicini ai tedeschi, che abitano al di la
del Reno, con il quale sono continuamente fare la guerra, per cui anche gli Elvezi superano g
il resto dei Galli in valore, in quanto i conti con i tedeschi in quasi battaglie quotidiane, |
quando o li respingono dai loro territori, o essi stessi la guerra sul loro frontiere. Una parte |
di questi, che si E stato detto che i Galli occupano, prende inizio dal fiume Rodano; b |
delimitata dal fiume Garonna, l’oceano, ei territori del Belgi, confina anche dalla parte dei |
Sequani e gli Elvezi, su il fiume Reno, e si estende verso nord. I Belgi sale da la frontiera |
estrema della Gallia, si estendono alia parte inferiore del fiume Reno; e guardare verso il |
nord e il sole che sorge. Aquitania si estende dal fiume Garonna ai monti Pyrenaean ea
quella parte dell’oceano che si trova vicino la Spagna: sembra tra l’impostazione del sole,
e il nord Stella. |
[Capitolo 2] Tra gli Elvezi, Orgetorix era di gran lunga il piu illustre e ricchi. Egli, |
quando Marcus Messala e Marcus Piso erano consoli, incito dal desiderio di sovranita, Щ
formata una congiura tra la nobilta e persuase la gente a uscire dalle loro territori con tutte |
le loro cose, [Dicendo] che sarebbe stato molto facile, dal momento che eccellevano tutti
in valore, per acquisire la supremazia di tutta la Gallia. Per questo egli piu facilmente 4
persuase loro, perche gli Elvezi sono confinati da ogni parte del natura della loro situazione: |
72 Раураки —галско племе, което по-сетне се преселило в земите на белгите, а още по-късно | | 1
в Горна Германия, на левия бряг на р. Рейн между Вогезите и Юра; тулинги - малко галско Щ
племе, съседно на хелветите; латобриги - племе, също съседно на хелветите.
73 Галско племе, което имало множество племенни подклонове. Първоначално боите населя- Щ
вали Северна Италия и част от сегашна Чехия (Бохемия). През 60 г. пр.н.е. боите били про-
■гонени с големи загуби от областите по левия бряг на р, Дунав, след което се присъединили _5
към хелветите.

236
da un lato dal Reno, molto ampio e profondo fiume, che separa il territorio elvetico da
parte dei tedeschi, su un secondo parte dal Giura, una montagna molto alta, che si [trova]
tra il Sequani e gli Elvezi, su un terzo dal Lago di Ginevra, e dal fiume Rodano, che separa
la nostra provincia dalla Elvezi. Da queste circostanze e emerso che potrebbe oscillare
meno diffuse, e potrebbe meno facilmente fare guerra a loro vicini, per cui gli uomini
amanti della ragione guerra [come lo erano] state colpite con grande rammarico. Hanno
pensato che considerare la misura della loro popolazione, e la loro fama per la guerra e
coraggio, ma che avevano stretti limiti, anche se estese in lunghezza 240, e di larghezza
180 [Roma] km.
[Capitolo 3] Indotto da queste considerazioni, e influenzato dalle autorita di
Orgetorix, hanno determinato a fomire tali cose come sono stati necessari per la loro
spedizione - ad acquistare cosi grande numero possibile di bestie da soma e earn - per
fare le semine pm grande possibile, in modo che sulla loro abbondanza marcia del mais
potrebbe essere in negozio - e di stabilire la pace e di amicizia con gli Stati limitroft.
Si calcola che un termine di due anni sarebbe sufficiente per eseguire i loro disegni;
fissano con decreto la loro partenzaper il terzo anno. Orgetorix e scelto di completare tali
accordi. Ha preso su di se la carica di ambasciatore a Stati: in questo viaggio egli persuade
Casticus, il figlio di Catamantaledes (Uno dei Sequani, il cui padre aveva posseduto la
sovranita tra i persone per molti anni, ed era stata in stile „amico“ da parte del Senato della
popolo romano), a cogliere la sovranita nel proprio stato, che il suo padre aveva dichiarato
prima di lui, ed egli persuade altresl Dumnorix, un Aeduan, il fratello di Diviziaco, che
a quel tempo possedeva Гautorita di capo nello stato, ed e stato estremamente amato dal
popolo, per tentare la stesso, e gli da sua figlia in matrimonio. Egli dimostra a loro che a
svolgere i loro tentativi era una cosa molto facile da fare, perche si otterrebbe il goverao
del proprio Stato, che non e’era dubbio che gli Elvezi erano i piu potenti di tutta la Gallia,
egli assicura loro che egli, con le proprie forze e il suo esercito proprio, acquistano la
sovranita per loro. Sollecitato da questo discorso, essi danno un pegno e giuramento
l’un l’altro, e spero che, quando hanno sequestrato la sovranita, essi, per mezzo delle tre
nazioni piu potenti e valorosi, essere permesso di ottenere il possesso di tutta la Gallia.
[Capitolo 4] Quando questo sistema e stato comunicato alia Elvezi da informatori,
che, secondo il loro costume, costretto Orgetorix per perorare la sua causa in catene; Era
la legge che la pena di essere bruciato dal fuoco deve lo attendono se condannato. II giomo
fissato per la memoria della sua causa, Orgetorix ha riunito da ogni parte del giudice, tutti
i suoi vassalli al numero di diecimila persone, e ha portato insieme nello stesso luogo
tutti i suoi dipendenti e debitore-bondsmen, di cui aveva un gran numero; per mezzo di
coloro che egli salvato se stesso da [la necessita di] supplica la sua causa. Mentre lo Stato,
sdegnato per questo atto, cercava di far valere il suo diritto con le anni, e i magistrati sono
stati raccogliendo un grande corpo di uomini del paese, Orgetorix mori, e non vi manca
un sospetto, come pensano gli Elvezi, dei suoi aver commesso suicidio.
[Capitolo S] Dopo la sua morte, gli Elvezi, tuttavia, tentare di fare cio che avevano
deliberato, vale a dire, ad andare dai loro territori. Quando hanno pensato che sono stati
a lungo preparato per questa impresa, dato fuoco a tutte le loro citta. in numero di circa
dodici - ai loro villaggi circa quattrocento - e per le abitazioni private che sono rimasti,
si bruciano su tutto il frumento, eccetto quello che intendono portare con se, che dopo
distruggendo la speranza di un ritomo a casa, potrebbero essere i piu pronti per sottoposti
a tutti i pericoli. Essi per ognuno di portare indietro da casa per stesso disposizioni per

237
tre mesi, a terra pronto. Essi convincere il Rauraci, e il Tulingi, e la Latobrigi, loro vicini,
di adottare lo stesso piano, e dopo aver bruciato le loro citta e villaggi. di definire con
loro: ed essi ammettono al loro partito e unirsi a loro stessi come complici i Boi, che si
era soffermato sul lato opposto del Reno, e aveva attraversato oltre nel territorio Norican,
e aggredito Noreia.

Френски език
La Gaule et ses habitants

[1] Toute la Gaule est divisee en trois parties, dont l’une est habitue par les Beiges,
l’autre par les Aquitains, la troisieme par ceux qui, dans leur langue, se nomment Celtes, et
dans la n6tre, Gaulois. (2) Ces nations different entre elles par le langage, les institutions et
les lois. Les Gaulois sont separes des Aquitains par la Garonne, des Beiges par la Marne et
la Seine. (3) Les Beiges sont les plus braves de tous ces peuples, parce qu’ils restent tout k
fait etrangers a la politesse et k la civilisation de la province romaine, et que les marchands,
allant rarement chez eux, ne leur portent point ce qui contribue a ^nerver le courage:
d’ailleurs, voisins des Germains qui habitent au-del& du Rhin, ils sont continuellement en
guerre avec eux. (4) Par la meme raison, les Helv£tes surpassent aussi en valeur les autres
Gaulois ; car ils engagent contre les Germains des luttes presque joumalieres, soit qu’ils
les repoussent de leur propre territoire, soit qu’ils envahissent celui de leurs ennemis. (5)
Le pays habit6, comme nous 1’avons dit, par les Gaulois, commence au Rhone, et est borne
par la Garonne, l’Ocean et les frontieres des Beiges ; du cote des Sequanes et des Helvetes,
il va jusqu’au Rhin; il est situe au nord. (6) Celui des Beiges commence a Гextreme
frontiere de la Gaule, et est bom6 par la partie inferieure du Rhin ; il regarde le nord et
l’orient. L’Aquitaine s’ftend de la Garonne aux Pyrenees, et a cette partie de l’Ocean qui
baigne les cotes d’Espagne ; elle est entre le couchant et le nord.

Les Helvetes. Plans ambitieux d ’Orgetorix. Sa mort

[2] Orgetorix dtait, chez les Helvetes, le premier par sa naissance et par ses richesses.
Sous le consulat de M. Messala et de M. Pison, cet homme, pousse par l’ambition, conjura
avec la;noblesse et engagea les habitants a sortir du pays avec toutes leurs forces ; (2) il
leur dit que, l’emportant par le courage sur tous les peuples de la Gaule, ils la soumettraient
ais6ment tout entire k leur empire. (3) II eut d’autant moins de peine a les persuader que
les Helvetes sont de toutes parts resserres par la nature des lieux; d’un cdt6 par le Rhin,
fleuve tr&s large et tres profond, qui separe leur territoire de la Germanie, d’un autre par
le Jura, haute montagne qui s’eleve entre la Sequanic et l’Helv&ie ; d’un troisieme c6te,
par le lac Leman et le Rhone qui separe cette demiere de notre Province. (4) II resultait de
cette position qu’ils ne pouvaient ni s’etendre au loin, ni porter facilement la guerre chez
leurs voisins ; et c’etait une cause de vive affliction pour des hommes belliqueux. (5) Leur
population nombreuse, et la gloire qu’ils acqu6raient dans la guerre par leur courage, leur
faisaient regarder comme etroites des limites qui avaient deux cent quarante milles de long
sur cent quatre-vingts milles de large.
[3] Pousses par ces motifs et entrain6s par Pascendant d’Orgetorix, ils commencen:
k tout disposer pour le depart, rassemblent un grand nombre de betes de somme et de
chariots, ensemencent toutes leurs terres, afin de s’assurer des vivres dans leur marche et

238
 Inouvellent avec leurs voisins les traites de paix et d’alliance. (2) Ils penserent que deux
& £ £ & po™ « р.фа,.Ш * ; е, ши .01Ш Ь
f Oredtorix est choisi pour presider a 1’entreprise. Envoye en qualite de depute vers les ci
2 E T (? « I * . « « * * le S ^ a i s Casticcs HI.
lesere avait longtemps regti6 en Sequanie et avait re?u du peuple romain le titre d ami, a
reprendre sur ses concitoyens l’autorit6 supreme, precedemment ехегсбе par son per . ( )
I E r e Г п Е * dessefn a l’H6duen Dumnorix, frere de Diviciacos qU1 t o u t alors le
Ь I r S r ra^e dans la cite et etait tr^s aime du peuple ; il lui dotine sa fille en manage. (6 ) II
Ldemontre lafacilite du succes de leurs efforts ;
I ohez les Helv&tes, (7) et ce peuple to u t le plus considerable de toute la Gaule i ^ e r a
►de ses forces et de son armee pour leur assurer l’autorite souverarae. (8) :Persuad6s par
\ t lZs fls se lient sous fa foi du sermcnt.: ils esperaient qu’une fin. mattres du
[ pouvoir, au moyen de cette ligue des trois peuples les plus pmssants et les plus braves,

I 50Ш1^ Г^ й fut^noncc aux Helvetes ; et, selon leurs coutumes, Org6torix fat mis
5 dans les fers pour repondre а Гaccusation. Le supplice du condamne devait etre celui du
? lu 2 A u* Г й х е Рроиг le proces, Orgetorix fit paraftre au tribunal tous ceux qui ш
f etaient attaches, au nombre de dix mille hommes; il y r&rnit aussi tous ses clien s e
Siteurs dont la foule etait grande : second* par eux, il put se soustraire a n ,
Les citovens indignes de cette conduite, voulaient maintenir leur droit par les armes,e
magistrats rassemblaient la population des campagnes, lorsque Orgetorix mourut. ( ) y
I a lieu de penser, selon 1’opinion des Helvetes, qu il se donna lui-meme mort.

d’invasion (2) Lorsqu’ils se croient suffisamment prepares, ils mcendient toutes leurs
vffles au nombre de douze, leurs bourgs au nombre de quatre cents et toutes les habitaUon.
narticulieres ■(3) ils bralent tout le ble qu’ils ne peuvent emporter, aim q u e n e conservant
* U r . n . * « « plus 1— aux p M ., -
nourvoir de vivres pour trois mois. (4) Ils persuadent aux Rauraqucs, aux Tulmges et aux
Latobices leurs voisins, de livrer aux flammes leurs villes et leurs bourgs, et de P ^ lr ^ c

Rhin, dans le Norique, apres avoir pns Noreia.

И с п а н с к и е зи к
Guerra de helvecios y Ariovisto

I. L a G alia esta d ividida en tres partes: una que habxtan lo s belgas o t r a l o s a q u a n

la tercera lo s que en su len g u a se Hainan celtas y en la nuestra g a lo s T odos esto s se
diflrencTan entre si en lenguaje, costum bres y le y e s. A lo s galos separa d e lo s aquitanos
el n o Carona de lo s b elgas el M arne y Sena. L os m as valien tes d e tod os son lo s b elg a s,
™ ^ v e n muy“ m o b s del fausto У delicad eza de nuestra provincia; y ran sim a v e z
lleean alia los m ercaderes con cosas a prop6sito para enflaquecer lo s b n o s, у рог e
S o s a lis que m om a a ,a „„a р а й е <И R to, co b <,ше»е„ « ш . —

239
guerra. Esta es tambien la causa porque los helvecios se aventajan en valor a los otros
galos, pues casi todos los dias vienen a las manos con los germanos, ya cubriendo sus
propias fronteras, ya invadiendo las ajenas. La parte que hemos dicho ocupan los galos
comienza del rio Rodano, confina con el Carona, el Oceano y el pais de los belgas; рог
el de los secuanos y helvecios toca en el Rin, inclinandose al Norte. Los belgas toman
su principio de los ultimos Ifmites de la Galia, dilatandose hasta el Bajo Rin, mirando al
Septentrion y al Oriente. La Aquitania entre Poniente y Norte por el rio Carona se extiende
hasta los montes Pirineos, y aquella parte del Oceano que bana a Espafla.
П. Entre los helvecios fue sin di sputa el mas noble y el mas rico Orgetorige. Este,
siendo consules Marco Mesala y Marco Pison, llevado de la ambition de reinar, gano a la
noblezay persuadio al pueblo «a salir de su patria con todo lo que tenian; diciendo que les
era muy facil, por la ventaja que hacian a todos en fuerzas, sefiorearse de toda la Galia».
Poco le costo persuadirselo, porque los helvecios, por su situation, est&n cerrados por todas
partes; de una por el Rin, rio muy ancho y muy profundo, que divide el pais Helvetico de la
Germania; de otra por el altisimo monte Jura, que lo separa de los secuanos; de la tercera
por el lago Leman y el R6dano, que parte termmos entre nuestra provincia y los helvecios.
Por cuya causa tenian menos libertad de hacer correrias, y menos comodidad para mover
guerra contra sus vecinos; cosa de gran pena para gente tan belicosa. Dem&s que para
tanto numero de habitantes, para la reputation de sus hazanas militares y valor, les parecla
t6rmino estrecho el de doscientas cuarenta millas de largo, con ciento ochenta de ancho.
Ш . En fuerza de estos motivos y del credito de Orget6rige, se concertaron de apercibir
todo lo necesario para la expedition, comprando acemilas y carros cuantos se hallasen,
haciendo sementeras copiosisimas a trueque de estar bien provistos de trigo en el viaje,
asentando paz y alianza con los pueblos comarcanos. A fin de efectuarlo, pareci^ndoles
que para todo esto bastaria el espacio de dos anos, fijaron el tercero con decreto en fuerza
de ley por plazo de su partida. Para el manejo de todo este negocio eligen a Orget6rige,
quien tomo a su cuenta los tratados con las otras naciones; y de camino persuade a Castice,
secuano, hijo de Catamantaledes (rey que habia sido muchos afios de los secuanos, y
honrado por el Senado y Pueblo Romanos con el titulo de amigo) que ocupase el trono
en que antes habia estado su padre: lo mismo persuade a Dumnorige eduo, hermano de
Diviciaco (que a la sazon era la primera persona de su patria, muy bienquisto del pueblo)
y le casa con una hija suya. «Represent&bales liana empresa, puesto que, habiendo el de J
obtener el mando de los helvecios, y siendo 6stos sin duda los mas poderosos de toda la
Galia, con sus fuerzas y ejercito los aseguraria en la posesi6n de los reinos.» Convencidos
del discurso, se juramentan entre si, esperando que, afianzada su soberania y unidas tres
naciones poderosisimas y fortisimas, podrian apoderarse de toda la Galia.
i
i
4
IV. Luego que los helvecios tuvieron por algunos indicios noticia de la trama, obligar
X
a Orgetorige a que diese sus descargos, aprisionado segiin estilo. Una vez condenado, sin
remedio habia de ser quemado vivo. Aplazado el dia de la citaci6n, Orgetorige comparecio
en juicio, acompanado de toda su familia, que acudio de todas partes a su llamamiento en
numero de diez mil personas, juntaraente con todos sus dependientes y adeudados, que no
eran pocos, consiguiendo, con su intervention, substraerse al proceso. Mientras el pueblo.
irritado de tal tropelia trataba de mantener con las armas su derecho y los magistrados
juntaban las milicias de las aldeas, vino a morir Orgetorige, no sin sospecha en opinion de
los helvecios, de que se dio el a si mismo la imierte.

240
:й Р

V. No рог eso dejaron ellos de llevar adelante la resolution concertada de salir de

j „ su comarca. Cuando les parecio estar ya todo a punto, ponen fuego a todas sus ciudades,
que eran doce, y a cuatrocientas aldeas con los demas caserios; queman todo el grano,
salvo el que podian llevar consigo, para que perdida la esperanza de volver a su patria,
estuviesen mds prontos a todos los trances. Mandan que cada cual se provea de harina
para tres meses. Iaducen a sus rayanos los rauracos, tulingos, latobrigos a que sigan su
ejemplo y, quemando las poblaciones, se pongan en marcha con ellos, y a los boyos, que,
establecidos a la otra parte del Rin, y adelantandose hasta el pais de los noricos, tenian
:• ? sitiada su capital, Empenandolos en la faction, los reciben por companeros. :

? Португалски език
Libro Primero

I. La Galia esta dividida en tres partes: una que habitan los belgas, otra los aquitanos,
la tercera los que en su lengua se llaman celtas y en la nuestra galos. Todos estos se
diferencian entre si en lenguaje, costumbres y leyes. A los galos separa de los aquitanos
el no Carona, de los belgas el Marne y Sena. Los mas valientes de todos son los belgas,
porque viven muy remotos del fausto y delicadeza de nuestra provincia; y rarfsima vez
llegan alii los raercaderes con cosas a prop6sito para enflaquecer los brios; y por estar
vecinos a los germanos, que moran a la otra parte del Rin, con quienes traen continua
guerra.
Esta es tambien la causa porque los helvecios se aventajan en valor a los otros galos,
pues casi todos los dias vienen a las manos con los germanos, ya cubriendo sus propias
fronteras, ya invadiendo las ajenas.
La parte que hemos dicho ocupan los galos comienza del rio Rodano,confina con el
Carona, el Oceano y el pais de los belgas; por el de los secuanos y helvecios toca en el Rin,
mclinandose al Norte. Los belgas toman su principio de los ultimos Hmites de la Galia,
dilatandose hasta el Bajo Rin, rairando al Septentrion y al Oriente. La Aquitania entre
Poniente y Norte por el rio Carona se extiende hasta los montes Pirineos, y aquella parte
del Oceano que bafia a Espafla.
II. Entre los helvecios fue sin disputa el mas noble y el mis rico Orget6rige. Este,
siendo consules4 Marco Mesala y Marco Pis6n, llevado de la ambici6n de reinar, gan6 a la
nobleza y persuadi6 al pueblo «a salir de su patria con todo lo que tenian; diciendo que les
era muy facil, por la ventaja que hacian a todos en fuerzas, senorearse de toda la Galia».
Poco le costo persuadfrselo, porque los helvecios, por su situation, estan cerrados por todas
partes; de una por el Rin, rio muy ancho y muy profundo, que divide el pais Helvetico de la
Germania; de otra por el altisimo monte Jura, que lo separa de los secuanos; de la tercera
por el lago Leman y el R6dano, que parte terminos entre nuestra provincia y los helvecios.
Por cuya causa tenian menos libertad de hacer correrias, y menos comodidad para mover
guerra contra sus vecinos; cosa de gran pena para gente tan belicosa. Demas que para
tanto numero de habitantes, para la reputation de sus hazanas militares y valor, les parecia
termino estrecho el de doscientas cuarenta millas de largo, con ciento ochenta de ancho.
III. En fuerza de estos motivos y del credito de Orget6rige, se concertaron de apercibir
todo lo necesario para la expedition, comprando acemilas y canos cuantos se hallasen,
haciendo sementeras copiosisimas a trueque de estar bien provistos de trigo en el viaje,

241
 %
asentando paz y alianza con los pueblos comarcanos. A fin de efectuarlo, pareciendoles
que para todo esto bastaria el espacio de dos afios, fijaron el texcero con decieto en fuerza i
de ley por plazo de su
partida. Para el manejo de todo este negocio eligen a Orgetorige, quien tom6 a su
cuenta los tratados con las otras naciones; y de camino persuade a Castice, secuano, hijo
de Catamantaledes (rey que habia sido muchos anos de los secuanos, y honrado por el
Senado y Pueblo Romanos con el titulo de amigo) que ocupase el trono en que antes habia
estado su padre: lo mismo persuade a Dumnorige eduo, hermano de Diviciaco (que a la
saz6n era la primera persona de su patria, muy bienquisto del pueblo) y le casa con una
hija suya. «RepresentAbales liana empresa, puesto que, habiendo el de obtener el mando
de los helvecios, y siendo estos sin duda los mas poderosos de toda la Galia, con sus
fuerzas y ejercito los aseguraria en la posesion de los reinos. »
Convencidos del discurso, se juramentan entre si, esperando que, afianzada su
soberama y unidas tres naciones poderosisimas y fortisimas, podrian apoderarse de toda \
la Galia. ’
IV. Luego que lbs helvecios tuvieron por algunos indicios noticia de la trama, obligaron “
a Orgetorige a que diese sus descargos, aprisionado segun estilo. Una vez condenado, sin
remedio habia de ser quemado vivo. Aplazado el dia de la citation, Orgetorige compareci6
en juicio, acompanado de toda su familia, que acudio de todas partes a su llamamiento en
numero de diez mil personas, juntamente con todos sus dependientes y adeudados, que no '
eran pocos, consiguiendo, con su intervention, substraerse al proceso. Mientras el pueblo
irritado de tal tropelia trataba de mantener con las armas su derecho y los magistrados
juntaban las milicias de las aldeas, vino a morir Orget6rige, no sin sospecha en opini6n de
los helvecios, de que se dio el a si mismo la muerte.
V. No por eso dejaron ellos de llevar adelante la resolution concertada de salir de
su comarca. Cuando les parecio estar ya todo a punto, ponen fiiego a todas sus ciudades,
que eran doce, y a cuatrocientas aldeas con los demas caserios; queman todo el grano,
salvo el que podian llevar consigo, para que perdida la esperanza de volver a su patria,
estuviesen mas prontos a todos los trances. Mandan que cada cual se provea de harina
para tres meses. Inducen a sus rayanos los rauracos, tulingos, latobrigos a que sigan su
ejemplo y, quemando las poblaciones, se pongan en marcha con ellos, y a los boyos, que,
establecidos a la otra parte del Rin, y adelantandose hasta el pais de los noricos, tenian
sitiada su capital, empefiandolos en la faction, los reciben por companeros.

Румънски език

[1] Toata Gallia este impfirfita in trei pSrti, dintre care intr-una Iocuiesc Belgii, in a
Aquitanii, in a treia, cei care sunt numifi pe limba lor Celti, pe a noastra Galli. Ace§tia toti
diferS intre ei prin limba, obiceiuri, legi. Pe Galli ii desparte de Aquitani fluviul Garumna,
de Belgi (fluviile) Matrona $i Sequana. Dintre toti acejtia, cei mai putemici sunt Belgii,
deoarece se afla la foarte mare distanta de modul de viafa ?i de civilizafia provinciei 51
foarte rar ajung la ei negustori de la care sa importe ceea ce duce la sl&birea spiritului,
?i cei mai apropiafi sunt de Germanii care Iocuiesc dincolo de Rin, cu care se r^zboiesc
cu regularitate. Din aceasta cauza, $i Helvefn u intrec in for}a pe ceilalfi Galli, deoarece

242
 poarta razboaie cu Germanii aproape zilnic, cand fie ii {in departe de hotarele lor, fie ei
m§i§i se lupta la hotarele acestora. Dintre ace^tia, partea intreaga despre care s-a spus ca o
detin Gallii incepe de la fluviul Ron, este cuprinsa intre fluviul Garumna, Ocean, hotarele
-Belgilor, atinge chiar, dinspre Sequani §i Helveti, fluviul Rin, se intinde spre nord. Belgii
' rasar dintre hotarele extreme ale Galliei, se intind spre cursul inferior al fluviului Rhenus,
privesc spre nord §i est. Aquitania se intinde de la fluviul Garumna, spre muntii Pirinei §i
spre partea Oceanului dinspre Hispania; prive§te spre vest ?i nord.
[2] La Helve{i, cel mai nobil ?i mai bogat a fost de departe Orgetofix. Acesta, pe
cand erau consuli M. Messala [?i R] M. Piso, impins de dorinja de a domni, a organizat
o conspirafie a nobilimii §i a convins cetatea ca piece din teritoriile lor, cu.toate bunurile:
d e foarte u$or, de vreme ce ii intrec pe tofi in forfa, sa puna stapanire pe toata Gallia. I-a
convins u§or acest lucru, deoarece Helvetii sunt inconjurafi din toate p&tttfe de forme de
relief: dintr-o parte, fluviul Rin, foarte lat §i foarte adanc, care separS ogorul helvet de Ger-
mani; din alta parte, muntele foarte inalt Iura, care se afla Intre Sequani §i Helveti; din a
treia parte, lacul Leman §i fluviul Ron, care separa provincia noastra de Helveti. Din aceste
considerente, nu puteau sa se intind й prea mult §i nici sa pomeasca razboaie cu u§urinfa
contra vecinilor; din acest motiv, oamenii, doritori sa poarte razboaie, erau cuprinji de o
mare durere. Dar din cauza multimii de oameni §i pentru gloria prin razboaie ?i forta, ei
considerau ca au teritorii inguste, care se intindeau in lungime CCXL de mii de pa§i ?i in
lSfime CLXXX.
[3} Dcterminati de aceste situatii §i foarte motivati prin autoritatea lui Orgetorix, au
decis s5 pregateasca cele necesare pentru plecare, sa cumpere un numar cat mai mare de
vite §i de care, sa faca insamanfari cat mai mari, ca sa aibS. provizii suficiente pe drum, sa
mtareasca pacea §i prietenia cu cetafilc invecinate. Pentru a duce la indeplinire aceste lu-
■cruri, au considerat ca au nevoie de doi ani; intaresc prin lege plecarea in al treilea an. Este
ales Orgetorix pentru indeplinirea acestor sarcini. El i?i asuma solia catre cetafi. Pe drum
il convinge pe Casticus, fiul lui Catamantaloes, un Sequan, al carui tata obfinuse domnia
la Sequani cu mulfi ani in urma §i care fusese numit de senat “prieten al poporului roman”,
sapreia in cetatea lui, domnia pe care o avusese tatal lui inainte; acela§i lucru il convinge
$i pe Dumnorix Haeduul, fratele lui Diviciacus, care obfinuse intaietatea in cetate la acea
vreme ?i fusese foarte bine primit de poporul de rand, §i caruia ii daduse in casatorie pe
Р г fiica sa. Le demonstreaza ca este un lucru foarte u?or de facut, deoarce el insusfi are de
g£nd sa obtiniS conducerea cetatii sale; ca nu e nicio indoiala ca Helvetii sunt cei mai pu-
temici din Gallia; intare$te faptul ca el va mijloci cajtigarea puterii pentru ei, cu resursele
§i cu armata lui. Convin$i de acest discurs, i?i dau intre ei juramantul de credinfa §i spera
ca, dupa ce pun mana pe putere, sa poata st&pani toata Gallia, prin cele trei popoare foarte
influente §i foarte putemice.
[4] Acest lucru le-a fost anunfat Helvetilor printr-un denunt. Dupa obiceiurile lor, 1-au
obligat pe Orgetorix s&i§i pledeze cauza din lanfuri; trebuia sa urmeze pedeapsa capitals,
sSfie ars in foe. in ziua stabilita pentru pledarea cauzei, Orgetorix $i-a adus la judecata tot
clanul, cam zece mii de oameni de peste tot, tofi clienfii ?i datomicii sai, din care avea un
mare numar; cu ajutorul lor a scapat de verdict. CSnd cetatea, agitata din aceasta cauza,
a incercat s8.-$i obfina dreptatea cu armele ?i magistrafii adunau multimea de oameni din
(inuturi, Orgetorix a murit; nu lipse^te banuiala, cum cred Helvetii, c5 s-ar fi sinucis.

243
 [S] DupS moartea acestuia, Helvefii se straduiesc in egala masura sa faca ef.
hotarasera, adica sa piece din p&nanturile lor. Cand au considerat c& sunt gata pMg
pentru aceasta treaba, i§i incendiaza cetatile, In numar de circa douazeci, satele, cam'p
sute, celelalte cladiri particulare; tot graul, in afara de acela pe care intenjionau s
cu ei, il ard, astfel meat, dupS ce a fost inlaturata speranja intr-o Intoarcere acaslf
mai pregS.ti|i pentru pericolele care trebuie infrantate; poruncesc ca fiecare sa i$iT
casS f&ina pentru trei lmi. Ii conving pe vecinii Rauraci, Tulingi ?i Latobrigi ca, ut"
acela§i plan, sa piece impreuna cu ei, dup§ ce §i-au ars cetSfile $i satele, ji pe Boin
locuisera dincolo de Rin, care trecusera Tn tinutul noric §i atacau Noreia, ii atrag de-p
lor ca aliati.

Преводите на романските езици са взети съответно от:

www.google.fr,www.google.it,www.google.es, www.googlef

244
 MARCUS TULLIUS CICERO

Марк Тулий Цицерон

(106-43 г. пр.н.е.)

Марк Тулий Цицерон е римски оратор, блестящ писател, честолюбив политик,

един от последните защитници на идеалите на старата римска република, един от-
най-видните римски философи, един от най-образованите хора на древността, оста­
вил многобройни произведения в разнообразни жанрове, в които (особено в произ­
веденията му „За държавата“ и „За законите“) се съдържа най-важната информация
за историята, политиката и правото на Рим, за римската държавност и за римското
общество. Той е роден в градчето Арпин, отрасъл и възпитан е в семейство, принад­
лежащо към богатото римско съсловие на „конниците“; получава отлично за време­
то си образование и превъзходна езикова култура, дала му възможност впоследствие
да стане основател и на т.нар. класическа латинска изящна прозаична словесност,
известна още и като „езикът на Цицерон“, наложил се като валиден и днес стилис­
тичен образец. Дошлото до наши дни негово значително наследство надминава по
своя обем всичко запазило се от когото и да било от римските писатели - 58 речи,
серия трактати по философия и риторика и около 800 писма.
За да обезпечи политическа или адвокатска кариера на децата си, бащата на
Цицерон се преселва в Рим и прави всичко възможно едва 7-годишният Марк и 3-
годишният му по-малък брат Квинт да бъдат обучавани от най-известните учители.
Така още съвсем младият Марк Тулий Цицерон получава възможността да бъде
обучаван в най-престижните училища, а малко по-късно - в практическото обу­
чение на форума74 да бъде напътстван от престарелия Квинт Муций Сцевола и от
неговия племенник, които са принадлежали към т.нар. Сципионов кръг или кръжок
и които се намирали под мощното влияние на философията на Панетий.
След кратко, около едногодишно пребиваване в армията и участие в Съюзни­
ческата война под командването на Сула, Цицерон се завръща към научните си за­
нимания. Тъй като по време на първата война на Рим срещу Митридат75 римляните
са изгонени от Мала Азия и техните привърженици се оттеглят заедно с войските,
като техен привърженик в Рим се озовава и ръководителят на т.нар. Нова Академия,

74 В Древен Рим форумът (forum „площад“) е бил политическият център за произнасяне на

речи, както и съдебният център за раздаване на правосъдие, а също така и търговският цен­
тър за извършване на сделки. Съгласно древния обичай всеки, който се е стремял да получи
политическа или адвокатска длъжност, освен блестящото познаване на Дванадесетте рим­
ски таблици е трябвало да премине и практическо обучение на форума, което се е състояло
в слушане на произнасяните на форума речи на прочути оратори, в присъствие по време на
консултациите, давани от известните юристи, в съпровождане на бележити политически
дейци от дома им до форума или курията и обратно.
75 Митридат VI Евпатор, известен още и като Митридат Понтийски (132-63 г. пр.н.е.) бил
цар на Понтийското царство и водил с Рим три войни - през 98-84 г. пр.н.е., през 83-81 г.
пр.н.е. и през 74-63 г. пр.н.е., като през Третата война бил разбит и за да не попадне в плен,
се самоубил.

245
философът Филон от Лариса, при когото младият Цицерон отива да се учи-^
когото в процеса на писането на т.нар. „фиктивни речи“ усвоява до съвършев
изкуството на спора и аргументацията.
Първата достигнала до нас съдебна реч на Цицерон („За Квинкций“) е от'
пр.н.е. и е по делото на някой си Квинкций. И макар че процедурата е прог
в рамките на чисто граждански процес и се е отнасяла за имуществен спор,;*
дело дава възможност на Цицерон да се изяви достатъчно ярко и да отправи 6'
политически нападки към нобилитета, който злоупотребявал с влиянието си;(
ществото. £
Началото на същинската кариера на Цицерон е от следващата, 80 г. п
когато той защитава интересите на Секст Росций, убит от свои роднини, ко
ползвайки се от протекцията на влиятелни политически лица, близки до самар
татор Сула, искали да завладеят имуществото на убития не само като преде
за убиец неговия умствено изостанал син, но и като по незаконен начин в""
името му със задна дата в т.нар. проскрипционни списъци, изискващи конфис|
и разпродажба на имуществото. Сред адвокатското съсловие характерът на д
е бил предварително известен и никой от прочутите адвокати не е искал дал
защитата. Това обаче се оказва много добра за младия Цицерон ситуация, кеят
дава възможност, без да засяга лично самия Сула, да подложи в речта си (..За
Росций“) неговия режим на сдържана, но силна критика. Тази именно реч №
ледвалото оправдаване на сина на убития не само бързо донася на Цицерон -гр
слава, но и създава опасност от отмъщение на Сула и неговите приближени, по
което Цицерон и брат му Квинт предприемат двегодишно пътешествие в Гър "
Мала Азия, където продължават обучението си. През тези две години Сула д“
волно се отказва от диктаторските си пълномощия и се оттегля във владе]
където не след дълго умира; създаденият от него режим също така се оказава н
ен и през 78 г. пр.н.е. това дава възможност на вече не само културно обогатен;'
и почти напълно променен Цицерон да се завърне в Рим. Той се оженва и близ|
години се отдава на семейството си, без да се занимава с адвокатство и политр
През 76 г. пр.н.е. Цицерон е избран за квестор, което се смята за начало на$г
вата обществено-политическа кариера. След края на квесторския си мандат той?
бран в състава на сената и там бързо започва да се проявява като талантлив ора
Междувременно той е поканен в Сицилия, за да поеме защитата на интерес”;
областта и да се яви в съда като обвинител по делото срещу квестора Верес, кс!
бил извършил големи финансови злоупотреби. След произнасянето на първа“
реч в първото заседание по делото Цицерон написва пет речи, предназначени з|;
рото заседание, които обаче така и не произнася, тъй като обвиняемият добро
но замийава в изгнание, не се явява в съда и делото бива спечелено; впослед
тези речи, озаглавени „Против Верес“, са публикувани и днес се смятат не са-;
изключително ценен исторически извор, но и за първокласен паметник на лит
турата и на ораторското изкуство. Със спечелването на това дело Цицерон /
най-популярният адвокат в Рим. 3:
През 66-64 г. пр.н.е. Цицерон заема длъжността претор (ръководител ка;
дебното ведомство), а от началото на 63 г. пр.н.е. встъпва на изборната длъж
консул. Що се отнася до речите, произнесени по време на консулата му, от4
днес с най-голяма популярност се ползват „Речи против Катилина“, наричани о
:.';Й
Катилинарии76. Историкът Гай Салустий Крисп описва Катилина като произхождащ
от знатен род и отличаващ се с голяма духовна и физическа сила, но имащ изключи­
телно лош и покварен характер, обичащ разприте, грабежите и убийствата, с които
„калявал младостта си“; като лъжлив, коварен и непостоянен, алчен за чуждото и
прахосник на своето, буен в страстите си и непритежаващ никакво благоразумие.
Цицерон също рисува в тъмни краски своя политически противник. По-късно и в
останалите Катилинарии мотивът за заплахата над самата държава и стремежът Рим
да бъде предаден във „властта“ на огъня и меча продължават да бъдат изтъквани
като основно обвинение, при което Цицерон не си дава никакъв труд да анализира в
детайли политическата програма на заговорниците. Що се отнася до дадената от Ци­
церон характеристика на моралния облик на Катилина, налице е както пълно съвпа­
дение с обрисувания от Салустий портрет, така и с портрета, обрисуван от Плутарх.
След прибързаната и напълно противозаконна по отношение на действащото
по онова време в Рим наказателно право екзекуция на петимата видни участници
в заговора със специално решение на Народното събрание Цицерон е обявен за
„спасител консул“ и му е присъдено почетното звание „Баща на отечеството“ (Pater
patriae). Славата му обаче е краткотрайна и съвсем скоро след това фактическата
власт преминава в ръцете на триумвирите Помпей, Цезар и Крас. Тъй като Цицерон
е изправен пред опасността да бъде обвинен за противозаконната екзекуция, през
58 г. пр.н.е. той заминава в доброволно изгнание.
През 57 г. пр.н.е. Цицерон се завръща в Рим при условията на изключително
стеснена свобода и задължението да не пречи на плановете на триумвирите. През
5] г. пр.н.е. той е изпратен като проконсул в провинцията Киликия в Мала Азия
и след победата над няколко планински племена войниците му го провъзгласяват
за свой „император“ - почетна титла, давана от общите събрания на войниците на
пълководците, отличили се с голям военен успех77. В Рим Цицерон се връща през
50 г. пр.н.е. и през 48 г. пр.н.е. се помирява с Цезар, като се отказва от всякаква
политическа дейност. През периода от 55 до 51 г. пр.н.е. Цицерон завръщва три
теоретически трактата - „За оратора“, „За държавата“ и „За законите“. Едва след
убийството на Цезар (15 март 44 г. пр.н.е.) той застава начело на сенатската партия
и повежда борба против Антоний, който е смятан за наследник на Цезар. Литерату­
рен паметник на тази борба са 14-те речи против Антоний, станали известни като
„Филипики против Марк Антоний“.

76 Луций Сергий Катилина (108-62 г. пр.н.е.) бил виден римски политик, оглавил през 60-те
години на I в. пр.н.е. последното демократическо движение в Рим. Организирал заговор
от видни римски граждани, сред които бил и Цезар, и издигнал демократична програма,
предвиждаща сваляне на олигархическата власт, проскрипции на богаташите, раздаване
на земи и пр. Заговорът обаче бил разкрит от Цицерон по време на консулството му през
63 г. пр.н.е. и на следващата година, на 5 януари 62 г., след решителна битка край Пистория
между трихилядния отряд на заговорниците и войските на Сената, Катилина бил разбит и
загинал.
77 Първоначално, във все още републиканския Рим, титлата император (imperator, от impero
„заповядвам“) била почетна и свързана с чисто военната сфера. На пълководците, получи­
ли тази титла заради военните си прояви, им се полагал т.нар. триумф (triumphus), предста­
вляващ тържествено посрещане в столицата и честване, като право на триумф имали само
онези пълководци, които напълно са разбили враговете (victoria iusta) и в едно сражение са
погубили най-малко пет хиляди неприятелски войници.

247
 Когато Антоний и Октавиан се помиряват и съставят т.нар. Втори три
Антоний категорично настоява за включването на Цицерон в т.нар. проскри
списък и обявява висока награда за главата му; на 7 декември 43 г. на 64-год’
възраст Цицерон е убит, главата и ръцете му са отсечени и предадени на не‘.
политически противник Марк Антоний.

MARCUS TULLIUS CICERO. ORATIOINL. CATILINAMPRIMA

Марк Тулий Цицерон. Първа реч против Катилина

[1] I. Quo usque tandem abutere, Catilina, patientia nostra? quam diu etiaii
iste tuus nos eludet? quem ad finem sese effrenata iactabit audacia? Nihilne te noc',
praesidium Palati, nihil urbis vigiliae, nihil timor populi, nihil concursus bonorum ci
nihil hie munitissimus habendi senatus locus, nihil horum ora voltusque movcrunt?-
tua consilia non sentis, constrictam iam horum omnium scientia teneri coniuratip
tuam non vides? Quid proxima, quid superiore nocte egeris, ubi fueris, quos convoc^v
quid consilii ceperis, quem nostrum ignorare arbitraris?

abutor, usus sum 3 злоупотребявам винаги c аблатив

abutere = abuteris ще злоупотребяваш бъдеще време!
quem ad finem=ad quem до какъв край
finem
nihilne -ne въпросителна частищ
nihil... nihil... nihil... никак... никак... никак анафора
patientia nostra c нашето търпение abl. instrumenti
quo usque adv. докога реторически въпрос^.
eludo, lusi 3 разигравам подигравам
furor, oris m бяс, лудост
me lacto 1 мятам се
noctumus 3 нощен
praesidium, ii, n охрана
concursus, us m стичане, сблъскване
omnes cives boni всички добронамерени политически термин;;
граждани____________
bonorum = optimatium оптимати
munitissimus наи-укрепен суперлатив от причасти
habendi senatus за събиране на сената герундивна констру
senatum habeo свиквам сената
oratio in senatu habita реч, произнесена в сената
moveo, movi, motus 2 движа, трогвам
ora voltusque лица и погледи
pateo, ui 2 открит съм, отворен съм
constrictam omnium впримчен поради знанието abl. causae
scientia на всички
coniurationem constrictam съзаклятието ти се държи ACI
teneri впримчено
convoco 1 свиквам и пряко допълнение
quem nostrum кой от нас gen. partitivus
ignore 1 не знам
arbitror, atus sum 1 мисля, смятам + инфинитив или ACI
proxima, superiore nocte снощи, през миналата нощ нощта на 7 и 8 ноември
63 г. пр.н.е.
quid consilii какво решение gen. quantitatis

[2] 0 tempora, o mores! Senatus haec intellegit. Consul videt; hie tamen vivit..Vivit?
ammo vero etiam in senatum venit, fit publici consilii particeps, notat et designat oculis ad
caedem unum quemque nostrum. Nos autem fortes viri satis facere rei publicae videmur,
si istius fiirorem ac tela vitemus. Ad mortem te, Catilina, duci iussu consults iam pridem
oportebat, in te conferri pestem, quam tu in nos [omnes iam diu] machinaris.

intellego, xi 3 разбирам + acc; inf.

0 tempora, o mores acc. exclamationis възклицание
video, vidi, visus 2 виждам, гледам
immo vero adv. но даже напротив
tamen adv. все пак
particeps, ipis участник + gen.
publicum consilium обществено решение
fio, factus sum, fieri ставам, бивам + nom. duplex
noto 1 посочвам
designo 1 отбелязвам
oculus, i m око
caedes, is f убийство
fortes viri смели мъже иронично казано
satis adv. достатьчно
vito 1 избягвам + асс.
telum, i n стрела
iussus, us m (consulis) по заповед на консула
iam pridem adv. отдавна още
oportet impers. трябва + inf.
in te + acc. срещу теб
pestis, is f гибел, чума
confero, contuli collatus струпвам, събирам, стоварвам
conferre
machinor, atus sum 1 замислям

249
 [3] An vero vir amplissumus, P. Scipio, pontifex maximus, Ti. Gracchum medi
labefactantem statum rei publicae privatus interfecit; Catilinam orbem terrae caede
incendiis vastare cupientem nos consules perferemus? Nam ilia nimis antiqua pf|
quod C. Servilius Ahala Sp. Maelium78 novis rebus studentem manu sua occiditrJr
ista quondam in hac re publica virtus, ut viri fortes acrioribus suppliciis civem peniio
quam acerbissimum hostem coercerent. Habemus senatus consultum in te,
vehemens et grave, non deest rei publicae consilium neque auctoritas huius orfl^
nos, dico aperte, consules desumus.

amplus 3 известен, прочут тук суперлатив ■;£

pontifex maximus върховен понтифекс
mediocriter adv. незабележимо, малко
labefactans, antis разклащащ сег. деятелно
labefio, fieri разклащам
status rei publicae положението на държавата
privatus 3 частен
interficio, feci, fectus 3 убивам
orbis terrae земно кълбо 1ербола
incendiis vastare опустошавам c пожари abl. instruments
perfero, ferre понасям
ilia antiqua praetereo, quod онези древни неща оставям обяснително изре.'
без внимание, дето...______
nimis adv. прекалено
praetereo, и, ire минавам покрай тук преносен сми
novis rebus studeo кроя метеж, преврат винаги с дателен^,.
fuit... fu.it имаше... имаше анафора
occido, occidi, occisus 3 убивам
caedo cecidi caesus 3 убивам
acrioria supplicia сурови наказания
acer, acns, acre жесток, остър, ожесточен
pemici5sus 3 гибелен
acerbus 3 остър, горчив, суров >\к.
hostis, is mf враг, неприятел
coerceo, coercui 2 обуздавам
senatus consultum сенатско решение от 21 октомври ;
vehemens et grave сериозен и тежък
nos... nos ние... ние анафора
desum, defui, deesse липсвам
non deest не, не липсва, т.е. има литота
auctoritas huius ordinis авторитет на това съсловие

78 Спурий Мелий с безплатно раздаване на хляб на гражданите си навлякъл подсс

демагогия и бил убит.

250
 [4] II. Decrevit quondam senatus, ut L. Opimius consul videret, ne quid res publica
detrimenti caperet; nox nulla intercessit; interfectus est propter quasdam seditionum
suspiciones C. Gracchus, clarissimo patre, avo, maioribus, occisus est cum liberis M.
Fulvius consularis. Simili senatus consulto C. Mario etL. Valerio consulibus79estpermissa
res publica; num unum diem postea L. Satuminum tribunum pi. et C. Servilium praetorem
mors ac rei publicae poena remorata est? At [vero] nos vicesimum iam diem patimur
hebescere aciem horum auctoritatis. Habemus enim huiusce modi senatus consultum,
verum inclusum in tabulis80 tamquam in vagina reconditum, quo ex senatus consulto
confestim te interfectum esse, Catilina, convenit. Vivis, et vivis non ad deponendam, sed
ad confirmandam audaciam. Cupio, patres conscripti81, me esse clementetn, cupio in tantis
rei publicae periculis me non dissolutum videri, sed iam me ipse inertiae nequitiaeque
; coademno.

decemo, crevi 3 решавам + подчинено допълн. изр.

videret, ne quid res да внимава държавата да не формула за обявяване на
publica detrimenti претърпи някакъв ущърб извънредно положение
caperet
quondam adv. някога 121 г. пр.н.е.
detrimentum, i n щета, ущърб
intercedo, cessi 3 минавам, изминавам
propter praep. поради + винителен падеж
seditio, onis f бунт, метеж
suspicio, onis f подозрение
clarissimo patre, avo, от най знатен баща, дядо, abl, originis
maioribus прадеди
maiores, um pi. предци
consularis, is m бивш консул
permitto, misi 3 поверявам
remoror, atus sum 1 забавям, закъснявам
poena, ae f наказание
hebesco 3 притъпявам
patior, passus sum, pati търпя понасям
acies, ei f острие
inclfldo cliisi, clusus 3 заключвам
tamquam adv. сякаш като че ли
recondo, didi, ditus 3 крия, скривам
vagina, ae f ножница
quo ex senatus consulto съгласно което решение
confestim adv. веднага, незабавно

75 През 100 r. пр.н.е. народните трибуни Луций Алулей Сатурнин и Сервилий Главций прибе-
гнали до помощта на въоръжени селяни в борбата за земя на селяните и за жито на плебса.
30 Протоколи от сенатски заседания.
81 Patres conscripti („бащи сенатори“), официален титул; първоначално е гласял patres et
conscripti, т.е. патриции и записани в сенаторското съсловие плебеи.
convenit impers. подобава, трябва
ad deponendam за намаляване на дързостта герундивна констр;
audaciam
ad confirmandam за укрепване на дързостта ти във винителен падеж
audaciam винаги с този предлог;
clemens, dementis милосърден
in tantis rei publicae в тези върховни опасности за '3
periculis__________ държавата________________
~Ж
videor pass. изглеждам
dissolGtus 3 разпуснат
disolvo, solvi, solutus 3 разпускам
me inertiae осъждам себе си в негодност gen. cnminis
nequitiaeque condemno и леност
aequitia, ae f негодност
inertia, ae f леност
condemno 1 осъждам

[S] Castra sunt in Italia contra populum Romanum in Etruriae faucibus conlq;
crescit in dies singulos hostium numerus; eorum autem castrorum imperatorem dues“
hostium intra moenia atque adeo in senatu videtis intestinam aliquam cotidie perni?
rei publicae molientem. Si te iam, Catilina, comprehendi, si interfici iussero, credo,
verendum mihi, ne non potius hoc omnes boni serius a me quam quisquam crude
factum esse dicat. Verum ego hoc, quod iam pridem factum esse oportuit, certa de;
nondum adducor ut faciam. Turn denique mterficiere, cum iam nemo tam inprobus,‘
perditus, tam tui similis inveniri potent, qui id non iure factum esse fateatur.

colloco 1 разполагам
contra + acc. срещу
cresco, crevi 3 раста
in dies singulos c всеки изминал ден
intra + acc. вътре в
intestinus 3 вътрешен
cotidie adv. ежедневно
pemicies, ei f гибел
molior, molitus sum 4 мисля, замислям, кроя
comprehendo, prendi, prensus 3 залавям, хващам
vereor, veritus sum 2 страхувам ce
potius... quam по-скоро, отколкото
serius adv. < sero по-късно
crudeliter adv. жестоко
iriprobus 3 нечестен, безчестен
perditus 3 пропаднал
tui similis подобен на теб
fateor, fassus sum 2 признавам

252
 [6] Quamdiu quisquam erit, qui te defendere audeat, vives, et vives ita, ut [nunc] vivis,
multis meis et firmis praesidiis obsessus, ne commovere te contra rem publicam possis.
Multorum te etiam oculi et aures non sentientem, sicut adhuc fecerunt, speculabuntur
atque custodient.
III. Etenim quid est, Catilina, quod iam amplius expectes, si neque nox tenebris
obscurare coetus nefarios nec privata domus parietibus continere voces coniurationis tuae:
potest, si illustrantur, si erumpunt omnia? Muta iam istam mentem, mihi crede,.obliviscere
oaedis atque incendiorum. Teneris undique; luce sunt clariora nobis tua consilia omnia;
quae iam mecum licet recognoscas.

multis meis et firmis обграден c множество мои и abl. instrumenti

praesidiis obsessus силни стражи
speculor 1 наблюдавам + acc. obiecti directi
custodio 4 пазя под стража + acc. obiecti. directi
expecto 1 чакам,очаквам
nox tenebris obscurare нощта скрива със своя мрак abl. instrumenti
tenebrae, arum f мрак, тъмнина
voces coniurationis tuae гласовете на твоето съзаклятие метонимия
privata domus частен дом

[7] Meministine me ante diem XII Kalendas Novembris dicere in senatu fore in armis
oerto die, qui dies futurus esset ante diem VI Kal. Novembris, C. Manlium, audaciae
satellitem atque administrum tuae? Num. me fefellit, Catilina, non modo res tanta, tam
atrox tamque incredibilis, verum, id quod multo magis est admirandum, dies? Dixi ego
idem in senatu caedem te optumatium contulisse in ante diem V Kalendas Novembris, turn
cum multi principes civitatis Roma non tam sui conservandi quam tuorum consiliorum
reprimendorum causa profugerunt. Num infitiari potes te illo ipso die meis praesidiis,
mea diligentia circumclusum commovere te contra rem publicam non potuisse, cum tu
discessu ceterorum nostra tamen, qui remansissemus, caede te contentum esse dicebas?
[8] Quid? cum te Praeneste Kalendis ipsis Novembribus occupaturum nocturno
impetu esse confideres, sensistin illam coloniam meo iussu meis praesidiis, custodiis,
vigiliis esse mimitam? Nihil agis, nihil moliris, nihil cogitas, quod non ego non modo
audiam, sed etiam videam planeque sentiam.
IV. Recognosce tandem mecum noctem illam superiorem; iam intelleges multo me
vigilare acrius ad salutem quam te ad pemiciem rei publicae. Dico te priore nocte venisse
inter falcarios (non agam obscure) in M. Laecae domum; convenisse eodem complures
eiusdem amentiae scelerisque socios. Num negare audes? quid taces? Convincam, si
negas. Video enim esse hie in senatu quosdam, qui tecum una fuerunt.
[9] 0 di inmortales! ubinam gentium sumus? in qua urbe vivimus? quam rem publicam
habemus? Hie, hie sunt in nostro numero, patres conscripti, in hoc orbis terrae sanctissimo
gravissimoque consilio, qui de nostro omnium interim, qui de huius urbis atque adeo de
orbis terrarum exitio cogitent! Hos ego video consul et de re publica sententiam rogo et,
quos ferro trucidari oportebat, eos nondum voce volnero!
Fuisti igitur apud Laecam ilia nocte, Catilina, distribuisti partes Italiae, statuisti, quo

253
quemque proficisci placeret, delegisti, quos Romae relinqueres, quos tecum i
discripsisti urbis partes ad incendia, confirmasti te ipsum iam esse exiturum, dixistip
tibi esse etiam nunc morae, quod ego viverem. Reperti sunt duo equites Romani;-
ista cura liberarent et sese ilia ipsa nocte paulo ante lucem me in meo lectulo interfefi
[esse] pollicerentur.
[10] Haec ego omnia vixdum etiam coetu vestro dimisso comperi; domuirr
maioribus praesidiis munivi atque firmavi, exclusi eos, quos tu ad me salutatunr’
miseras, cum illi ipsi venissent, quos ego iam multis ac summis viris ad me id te®
venturos esse praedixeram.

fore in annis - futurum esse ще бъда в оръжие, ще вдигна

оръжие___________________
satelles, itis m спътник
administer, tri m слуга
me fallit убягва ми
atrox, ocis жесток
incredibilis, e невероятен
caedem optumatium confero определям убийство на
оптиматите
sui conservandi causa за да се спасят герундивна
конструкция-
non tam.. .quam не толкова... колкото
tuorum consiliorum за потискане на твоите планове герундивна
reprimendorum causa конструкция
reprimo, pressi, pressus 3 потискам
profugio, fugi 3 бягам (от)
infitior 1 отричам
circum-cludo, clusi, clflsus 3 заключвам
vixdum coetu vestro dimisso веднага щом беше свършило abl. absolutus;
сборището ви_____________

ПЪРВА Р Е Ч П Р О Т И В К АТИ ЛИ Н А,
П Р О И ЗН Е С Е Н А В СЕНАТА82

[1] Докога най-сетне, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?

дълго още този твой бяс ще ни се изплъзва? До какъв предел ще се хвърли !
даната ти дързост? С нищо ли нощната охрана на Палатинския хълм, с i
градската нощна стража33, с нищо ли страхът на народа, с нищо ли струщ1'
на всички порядъчни хора, с нищо ли това най-укрепено място за сенатски-3|

82 Цицерон. Избрани речи (пр. Димитър Бояджиев). София, 1983.

83 В последните дни на октомври 63 г. пр.н.е. сенатът бил наредил градът да бъде ox{f‘
през нощта от стражи, командвани от низши магистрати, Рим изглеждал като обсаде

254
 £
V
fa'.
ц ния84, c нищо ли не те трогнаха лицата и изразът на тези сенатори? Не чувстваш ли,
\ че твоите намерения са разкрити, не виждаш ли, че съзаклятието ти вече е здраво
'* впримчено от знанието на всички тези? Какво си правил снощи, какво си правил
?, миналата нощ, къде си бил, кои си повикал, какво решение си взел - кой от нас
j смяташ, че не знае?
\ [2] О, времена, о, нрави! Сенатът разбира това, консулът го вижда: този все пак
; живее. Живее? Не само това, дори е дошъл в сената, участва в съвета на държавата,
J отбелязва с поглед и определя за клане всеки един от нас. Ние пък, храбри мъже, си
| мислим, че правим достатьчно за държавата, ако отбегнем неговия бяс и удари.
; На смърт, Катилина, още отдавна трябваше да бъдеш отведен по заповед на
X консула, върху тебе да се стовари гибелта, която ти вече дълго кроиш срещу всички
I нас.
£ [3] Ако наистина най-знатннят мъж Публий Сципион, върховен жрец85, е П о -
S' губил като частно лице Тиберий Гракх, който недотам уверено се е опитвал да раз-
!f клати държавния ред, нима ние - консулите - ще понасяме Катилина, който жадува
“ да опустоши земния кръг с клане и пожари? Защото подминавам този твърде древен
1 случай - дето Гай Сервилий Ахала със собствената си ръка е убил Спурий Мелий,
\ който готвел бунт. Имало е, имало е някога такава доблест в тази държава - храб-
рите мъже да възпират размирния гражданин с по-сурови наказания, отколкото
I най-ожесточения враг. Имаме сенатско решение против тебе86, Катилина, сурово и
---------------
84 За това заседание сенатът бил свикан в храма на Юпитер, закрилник на Палатинския хълм,
I а не, както било обичайно, в Хостилиевата курия, построена според преданието от третия
С цар на Рим Тул Хостилий.
1 85 Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански, роден в края на 185 или началото на
184 г. пр.н.е. В младостта си Сципион посвещавал цялото си време за изучаване на гръцка
|г история и философия, а също така и на лова; после обаче се включил в обществена дейност.
Влизал в колегията на авгурите. В 149 г. Сципион заминал на война с Картаген като военен
|г трибун и проявил забележителен военен талант. Взел най-дейно участие в Третата пуни-
£ ческа война и през пролетта на 146 г. превзел Картаген. Градът бил разграбен и напълно
!' разрушен, мястото му било предадено на проклятие, жителите му - продадени в робство,
Африка - превърната в римска провинция. За тази победа на Сципион бил гласуван три-
умф. В 142 г. Сципион бил избран за цензор; независимо от забраната за повторно заемане
I на консулска длъжност през 134 г. Сципион повторно бил избран за консул и без жребий
р получил Испания за провинция. Избягвайки откритите бойни стълкновения, той блоки-
! рап Нуманция и през 133 г. с глад успял да принуди жителите на града да се съгласят на
безусловна капитулация. Градът бил унищожен, жителите - продадени в робство. За тази
победа Сципион получил втори триумф и почетното прозвище Нумантийски. В това време
в Рим се случили сътресения, предизвикани от аграрната реформа на народния трибун
I Тиберий Гракх, шурей на Сципион, който се противопоставил на интересите на сенатското
мнозинство. В хода на стълкновенията Тиберий бил убит. Като се върнал от Испания, Сци­
пион заявил, че убийството на Тиберий Гракх е било законно, и осъдил цялата му дейност.
През 129 г., в разгара на конфликта с привържениците на Гракхите, Сципион неочаквано
бил намерен мъртъв в собствената си постеля. За убийството му подозирали съпругата му
; Семпрония и тъща му Корнелия (сестрата и майката на братята Гракхи). Разследване не е
; имало и официално обвинение не е било предявено.
86 Сенатско решение за обявяване на най-голяма опасност за държавата; изложено е дословно
>' в следващия параграф.

255
тежко, има го и разумът на държавата, и авторитетът на това съсловие: ние,:-
казвам открито,- ние, консулите, не сме си на мястото! >4
[4] Някога сенатът е постановил консулът Луций Опимий да се погрижи дь
вата да не претърпи някаква вреда: не минала и една нощ, и погубен бил зар:''
какви подозрения в размирици Гай Гракх87, произхождащ от най-славен баща;?
предци: убит бил заедно със синовете си бившият консул Марк Фулвий. С по"
решение на сената държавата била поверена на консулите Гай Марий и Луций,
рий88: нима след това смъртта и възмездието на държавата са се забавили с е~
за народния трибун Луций Сатурнин и претора Гай Сервилий? А ние вече двад
ден търпим да се притъпява острието на сенатския авторитет. Защото имаме;;
решение на сената, но затворено в архивите (сякаш пъхнато в ножница), of
решение на сената, Катилина, следва ти незабавно да бъдеш убит. /
Живееш и живееш не за да се откажеш от дързостта, а за да я засилиш. "
се, сенатори, да бъда сдържан, ще ми се в такива големи опасности за държава
не изглеждам и отпуснат, но вече сам се осъждам за моята леност и негодно^,
15] В Италия, в теснините на Етрурия, против римския народ е разполож'
гер: всеки ден броят на враговете расте, а военачалника на този лагер и во ”
враговете виждате вътре в градските стени и дори в сената да задвижва веещ,
някаква вътрешна гибел за държавата. Ако вече заповядам, Катилина, да бъдеш
вен, да бъдеш погубен, вярвам, ще трябва да се боя да не би по-скоро всички^
дъчни хора да кажат, че това е сторено от мене много късно, отколкото някй
е много жестоко. ^
Аз обаче поради една определена причина все още не съм склонен да изв
това, което вече отдавна трябваше да е извършено. ■®
[6] Ти ще бъдеш погубен чак тогава, когато вече няма да може да се н
____________
87 Гай Семпроний Гракх (154-121 г. пр.н.е.) - по-малък син на Тиберий Семпрошй "'
консул през 177 г. пр. н.е., и благородницата Корнелия, дъщеря на Сципион Афрж
Стари. Гай бил възпитан от майка си, която много обичал; получил прекрасно образсг
бил добър оратор и оставил няколко речи. През 138 г. започнал военна служба; вероя“
това време се оженил за Лициния, дъщеря на П. Лициний Крас Муциан, която мудо
дъщеря. През 134—132 г. като военен трибун Гай служил в Испания, във войската вг
зет Сципион Емилиан. По това време в Рим брат му Тиберий излязъл с проект зг.а
на реформа. Съгласно прокарания от него закон за преразпределяне на държавника
била създадена комисия от триумвири; в състава й бил включен Гай, който във вр,
това назначение се върнал в Рим. Тиберий бил обвинен в метеж и убит от своите,
тически противници.Гай се стремял да отмъсти за брат си и да продължи неговото | г
бил избран за народен трибун за 123 г. След това приел ред важни закони с демокр1'
характер: за възобновяването на аграрния закон на Тиберий Гракх и за възстановяв
на пълномощията на комисията на триумвирите; за ежемесечното разпределение н-1.'
между гражданите по занижени цени; за устройството на пътища и др. През 121
нали въоръжени сблъсъци в Рим, при които загинали 250 привърженици на Гай, още*
били екзекутирани по-късно, а имуществото им конфискувано. Гай Гракх избягал;'
Тибър, в гората Фурий, но като не намерил къде да се скрие, се самоубил. Тялотощ
хвърлено в Тибър, за главата му била изплатена награда. Споменът за Гай, също т
този за брат му Тиберий, дълго време бил обект на любов и почит сред народа. '%
88 По време на шестото консулство на Гай Марий, в 100 г. пр.н.е.
никой така безчестен, така покварен, така подобен на тебе, който да не признае, че
това е било извършено законно. Колкото време ще има някой, който ще се осмели
да те защищава, ти ще живееш така, както сега живееш, обграден от моите много­
бройни и сигурни стражи, та да не можеш да се помръднеш срещу държавата. И
още - очите и ушите на мнозина - без ти да усетиш, ще те дебнат и ще те пазят,
както правеха досега.
И наистина какво има още, Катилина, което да очакваш по-нататък, ако нито
нощта може да закрие с мрак безчестните сборища, нито частният дом да удържи в
стените си гласовете на твоето съзаклятие, ако всичко блясва и се разкрива? Остави
вече тоя ум, на мене вярвай: забрави за клане и пожари. Отвсякъде си хванат: всич­
ки твои намерения за нас са по-ясни от светлината: вече можеш да си ги припомниш
заедно с мене.
[7] Помниш ли как казах в сената на двадесет и първи октомври, че в един опре­
делен ден, който ще бъде двадесет и седми октомври, Гай Манлий, спътник и слуга
на твоята дързост, ще дойде въоръжен? Нали не се излъгах, Катилина, не само в това
нещо, така ужасно и така невероятно, но дори в деня - което е много по-достойно
за учудване? Същият аз казах в сената, че ти си определил клането на оптиматите за
двадесет и осми октомври - тогава, когато мнозина първенци на града бягаха от Рим
не толкова за да съхранят себе си, колкото за да провалят твоите намерения. Нима
можеш да отречеш, че ти, обкръжен от моите стражи и моето усърдие, не можа да
се помръднеш срещу държавата в същия онзи ден, когато казваше, че въпреки отте­
глянето на другите все пак си доволен от нашето изколване - на тези, които бяхме
останали?
|8] Какво? Когато ти разчиташе, че с нощен пристъп на самия първи ноември
ще заемеш Пренесте, не почувства ли, че тази колония по моя заповед е укрепена с
мои стражи, постове, караули? Нищо не вършиш, нищо не задвижваш, нищо не за­
мисляш, без аз не само да не го чуя, но дори да го видя и да го почувствувам ясно.
Припомни си най-сетне заедно с мене онази минала нощ: вече ще разбереш, че
аз бдя много по-зорко за спасението, отколкото ти за гибелта на държавата. Казвам,
че ти предната нощ си дошъл на улицата на ковачите (няма да говоря неясно) в дома
на Марк Лека: че на същото място си се срещнал с мнозина съучастници в същото
безумно престъпление. Нима се осмеляваш да отречеш? Какво мълчиш? Ще те из­
облича, ако отричаш. Впрочем виждам, че тук, в сената, има някои, които са били
заедно с тебе.
[9] О, безсмъртни богове! В коя част на света се намираме? В кой град живеем?
Що за държава имаме? Тук, тук, сред нас са, сенатори, в този най-свещен и най-те-
жък съвет на земния кръг са онези хора, които замислят да погубят всички нас, да
унищожат този град и дори целия свят! А аз, консулът, ги виждам, искам им мнение
по държавните работи и все още не наранявам дори с думи онези, които трябваше
да бъдат съсечени с меч!
И така бил си при Лека онази нощ, Катилина, разпределил си частите на Ита­
лия89, определил си кой накъде трябва да се отправи, подбрал си кои да оставиш

89 Катилина определил на всеки от хората си част от Северна Италия, където да подготви

бунт.

257
е Рим, кои да изведеш със себе си, разделил си частите на града за опожар'
потвърдил си, че ти самият вече имаш намерение да тръгнеш, казал си, че?
сега трябва малко да се позабавиш, понеже аз живея. Намерили са се двамарй
конници90, които да те освободят от тази грижа и да обещаят, че същата тазй
малко преди съмване ще ме умъртвят в леглото.
[10] Всичко това аз разкрих още докато вашето сборище едвам се разоти®
укрепих и защитих дома си с по-голяма стража и не пуснах да влязат онези,!
ти беше пратил при мене за сутрешен поздрав91. Бяха дошли онези същите, за *
аз вече по-рано бях казал на мнозина най-видни мъже, че ще дойдат при
това време!...

PUBLIUS VERGILIUS MARO

Публий Вергилий Марон

(70 г. пр.н.е.-19 г. пр.н.е.)

Публий Вергилий Марон е роден в градчето Андес, близо до Маптуа/р

октомври 70 г. пр.н.е, в семейството на дребен земеделец и занаятчия. Учи ри
в Кремона, Милано, Неапол, а в Рим се обучава при преподавателя на Октави';.
дещия император Август. Литературната си кариера започва под влияние ка не
риците и Катул. Първата му книга се нарича „Буколики“ - десет пастирския
написани под влияние на александрийската поезия и особено на Теокрит. По'
„Георгики“, посветена на Меценат, разкрива прелестите на селския труд и i
земеделски живот. Забележителна е възхвалата на родната му Италия. Поегьтп
многочислени „отстъпления“, в които е съсредоточена идеологическата стра,'
„Георгики“. Идиличните описания на селския труд и живот получават полнпй
завършък в обилни хвалебствия по адрес на Октавиан. Прославата на Италм
нейната природа, население и исторически герои е звучала с особена актуал
тъй като Октавиан е събирал около себе си силите на Италия за борба с изто.
част на империята.
Идеята за национален епос възниква у Вергилий като намерение да възпей
енните победи на Октавиан, но вместо историческа поема той създава епос в '
Омир. Поетът възпява величието на Рим, римската доблест и римския характер?
мита за Еней, който в поемата е представен като национален герой и богабог
любимец на хора и богове. Смятало се е, че този митологически персонаж ес'
смъртния Анхиз и богинята на любовта Афродита (Венера) и че е родонача
фамилията на Юлиите, към която са принадлежали Юлий Цезар и Август.
Сюжетът на поемата „Енеида“ се разделя на две части, тематически бди?'
поемите на Омир: първите шест песни са разказ за странстванията на Еней, шг

90 Това били сенаторът Луций Варгунтей и конникът Корнелий.

91 Рано сутрин видните мъже приемали клиенти, приятели и близки, които им лодка
поздравите си.
 аа „Одисея“; във втората част, или в песни от седма до дванадесета, героят Еней во-
. юва в Италия, подобно на „Илиада“. Основната концепция на поемата е формулира­
на в самото начало на поемата: ,,Аз възпявам сраженията и мъжа, който, прогонен
от съдбата, пръв от бреговете на Троя пристигна в Италия и на лавинските брегове;
дълго той бе подхвърлян по земи и морета заради гнева на жестоката Юнона по
волята на боговете; беше изстрадал много по време на война, за да основе града и
да донесе боговете Пенати в Лаций, откъдето са латинското племе и предците на
албаните и високите градски стени на Рим.“
Поемата има възвишен стил, изпълнена е с патриотизъм и спечелва на своя ав­
тор многовековна литературна слава. Поетът умира на връщане от Гърция на 21 сеп­
тември 19 г. пр.н.е. в Брундизи. Прахта му е пренесена и погребана в Неапол.

P. VERGILIMARON1S AENEIDOS LIBER PR1MVS

Публий Вергилий Марон. Енеида. Първа книга

Пристигането на Еней в Картаген; Въведение (1-11); Сюжет на Енеида и

обръщение към Музата (1—11)
Първите стихове, последвани от обръщение към Музата, представляват сюжета
на произведението: пристигането на троянеца Еней в Италия и битките, които той
трябва да води преди установяването си в Лаций; макар и закрилян от съдбата, той
дълго време е бил жертва на боговете и особено на Юнона.

Arma virumque cano, Troiae qui primus ab oris

Italiam, fato profugus, Laviniaque venit
litora, multum ille et terns iactatus et alto
vi superum saevae memorem Iunonis ob iram;
multa quoque et bello passus, dum conderet urbem, 5
inferretque deos Latio, genus unde Latinum,
Albanique patres, atque altae moenia Romae.
Musa, mihi causas memora, quo numine laeso,
quidve dolens, regina deum tot volvere casus
insignem pietate virum, tot adire labores 10
impulerit. Tantaene animis caelestibus irae?

Нареди: cano arma et virum, qui primus ab oris Italiae fato profugus (in) Italiam et
ad Lavinia litora venit, multum iactatus et terris et alto vi superum
arma = proelia сражения, битки
fato profugus по волята на съдбата abl. causae
terris et alto = terra marique по суша и по море abl. loci
altum, i - pontus, i m морска шир, море поетичен синоним
vi superum (—superorum deorum по волята на боговете abl. causae

259
ob memorem iram Iunonis=ob поради гнева на enallage промяна-;
iram memoris Iunonis злопаметната Юнона
bello passus - in bello изтърпял по време на abl. temporis
война
dum + coni. imperf докато, за да основе финален оттенък?;
Latio в Лаций - т.е. urbem dat при infero
Lavinium
Albani patres = patres Albanorum от A lba Longa

Пея за бранния път на героя, в Италия стигнал

пръв92 на лавинския бряг93, от съдбата прокуден от Троя.
Дълго той беше преследван по сушата и морето
от разгневената Юнона и силата на боговете;
дълго воюва, додето, Града основал, той пренесе
в Лациум родни пенати94 - оттам е латинското племе
и праотците на Алба, и римската крепост висока.

M usa К алиола, м уза на еп о са обръщение

numine laeso поради чия оскърбена божествена abl. absolutus
воля
quid dolens гневеики се на какво + acc. obiecti dirg
impulerit virum insignem принуди този мъж, въпреки предикативно'
pietate че е забележителен със своето
благочестие
volvere casus преживявам, изпитвам, понасям
adeo labores ас pericula предприемам трудности и + acc. obiecti du1-
опасности
animis celestibus небесните богове dat. possessivu^s

92 Стих 1. Еней бил първият от тези, на които било предначертано да основат Рим
93 Стих 2 на лавинския бряг“ - към западния бряг на Италия. Вергилий нарича бре
: името на гр. Лавиний, основан съгласно преданието от Еней и наречен така в чест щ-
му Лавиния.
94 Стих 6. „...пренесе в Лациум родни пенати“ - имат се предвид пенатите/ларите: as
пазители на домашното огнище, покровители на човека и неговия труд. Свои пенати-
и всяка държава, град, село, семейство; дървените им изображения стоепи до аги,
. и били символи на дома, на семейството и на рода. Пренасянето на троянските пей
Лаций означава, че Троя получава в Лаций своя нова родина и дом.
Стих 7. „...праотците на [град] Алба“ - основаването на най-древния италийснс
Алба Лонга се приписвало на Асканий, син на Еней. Легендарен основател на Рим
мул - внук на царя на Алба Лонга Нумитор; те били и „бащи“, прародители за pi

260
 Музо95, спомни ми защо се засегна божествеността й,
що уязви и принуди царицата на боговете
благочестивия мъж да подложи на толкова мъки
и теглила! Но така ли гневят се небесните сили?

Юнона с помощта на Еол захвърля троянците в Либия (12-222). Тя възпира

троянците от Италия (12-80).
Богинята мечтае за превъзходството на Картаген, но понеже знае за забраната
на съдбата, предчувства бъдещата победа на Рим, новата Троя, над Картаген (12-
22). От дълго време враждебна към троянците, оскърбена от присъдата на Парис,
гневна на Дардан и на Ганимед, тя тласка по водите троянските изгнаници (23-33).
Разгневена ги вижда да приближават към Италия и като си припомня старите обиди,
предизвиква буря; като се сравнява с Атина Палада, която успяла да излее гнева си'
срещу аргосците и Аякс, тя се чувства унижена и ограничена в своята власт, но все
пак съумява да предизвика буря (34-49). Отива при царя на ветровете Еол, поставен
от Юпитер да ги държи заключени в дълбоки пещери, и го подкупва с обещанието
да го ожени за една красива нимфа, ако освободи ветровете, които да предизвикат
буря в морето (50-80).

Urbs antiqua fu.it, Tyrii tenuere coloni,

Karthago, Italiam contra Tiberinaque longe
ostia, dives opum studiisque asperrima belli;
quam Iuno fertur terris magis omnibus unam 15
posthabita coluisse Sarao; hie illius arma,
hie currus fuit; hoc regnum dea gentibus esse,
si qua fata sinant, iam turn tenditque fovetque.
Progeniem sed enim Troiano a sanguine duci
audierat, Tyrias olim quae verteret arces; 20
hinc populum late regem belloque superbum
venturum excidio Libyae: sic volvere Parcas.
Id metuens, veterisque memor Satumia belli,
prima quod ad Troiam pro caris gesserat Argis -
necdum etiam causae irarum saevique dolores 25
exciderant animo: manet alta mente repostum
iudicium Paridis spretaeque iniuria formae,
et genus invisum, et rapti Ganymedis honores.
His accensa super, iactatos aequore toto
Troas, reliquias Danaum atque immitis Achilli, 30
arcebat longe Latio, multosque per annos
errabant, acti fatis, maria omnia circum.
Tantae molis erat Romanam condere gentem!

95 Следвайки традицията, оставена от Омир в „Одисея“ (1, 1—10) и „Илиада“ (1, 1-7), Верги­
лий призовава музата да му вдъхне вдъхновение. В „Енеида“ се откриват няколко обръще­
ния към музата.

261
colonus, i m жител
ostium ii n вход portus; устие fluminis
asperrima studiis belli жажда за бойна слава
posthabeo 2 смятам за по-маловажно, по-
малко ценя
posthabita coluisse Samo (Юнона обича Картаген) дори
повече, отколкото Самос_____
dea tenditque fovetque богинята се стреми и епифора, повтаряне:
благоприятства_____ накрая________
quae verteret за да срине целно изречение:;■£
progenies, ei f потомство
excido, excidi 3 падам, изпадам sorte - по
жребий; ех animo - изчезвам
repostum aita mente отложено дълбоко в ума й abl. loci
spretae iniuria formae неправда към отхвърлената и gen. obiecti
хубост_______ __
rapti Ganymedis към грабнатия Ганимед gen, obiecti

Древният град Картаген , основан от тирийци, лежеше

пред италийския бряг надалеч от устата на Тибър.
Беше богат и цъфтящ, но обхванат от войнствено ст дива;
тачеше него Юнона над всички световни предели -
казват, над Самос97 дори. Колесника си в него държеше,
в него държеше доспеха. Тя беше отдавна мечтала,
ако съдбата даде, да владее той над племената.
Но бе дочула, че род от троянска кръв щял да възникне,
че из основи той щял да порути тирийската крепост
и че оттам щял да дойде народ властелин, героичен,
за гибелта на либийския край98 - тъй от парките99 чула.
Тя100 се бои от това, пък и помни войната, която
някога води пред Троя в защита на своя скъп Аргос101,
Стих 12. .древен град“ - Картаген бил основан през 814 г. пр.н.е. от фиюшшвдГ
Вергилий нарича ту пунийци, ту по името на главните градове на Финикия тир"
сидонийци. 1
97
Стих 16. Остров Самос в Егейско море бил център на култа на Хера (Юнона); по <
телство на Херодот самоският храм бил един от най-големите в Гърция.
98
Стихове 19-20. Имат се предвид римляните, победители на Картаген в трите If”
ски войни, които накрая унищожили града през 146 г. пр.н.е. Част от коментатор
на мнение, че Вергилий тук говори директно за Сципион Емилиан Африкански 1
разрушител на Картаген, доколкото се смятало, че родът на Емилиевците проюхо*|
Емилий, сина на Асканий. '|
99 Рагсае - богините на съдбата мойри или парки - те са Clotho, Lachesis и Atropos.
1 ПО
Стих 26. Юнона е дъщеря на Сатурн.
101
Стихове 23-24. В битките край Троя Юнона била на страната на гърците, конто.с
речени тук аргосци по името на гр. Аргос. Аргос бил един от центровете на K y j i i i f
Юнона.

262
 още душата и крие причините на яростта и
и непосилните болки: не можеше тя да забрави
несправедливия избор на Парис, презрял хубостта й,
оня ненавистен род102 и похитата на Ганимеда103.
Кипнала, над дълбините подхвърляше всички троянци104, ,
що от данайския бяс105 и гнева на Ахил оцеляха,
и ги държеше далече от Лациум. Много години
скитаха гонени те от съдбата на всички морета.
Трудно било да се сложи начало на римското племе!

Троящите се отдалечават от бреговете на Сицилия. Монолог на богинята

Vix е conspectu Siculae telluris in altum

vela dabant laeti, et spumas salis aere ruebant,
cum Imo, aetemum servans sub pectore volnus,
haec secum: ‘Mene incepto desistere victam,
nec posse Italia Teucrorum avertere regem?
Quippe vetor fatis. Pallasne exurere classem
Argivom atque ipsos potuit submergere ponto, 40
unius ob noxam et furias Aiacis Oilei?
Ipsa, Iovis rapidum iaculata e nubibus ignem,
disiecitque rates evertitque aequora ventis,
ilium expirantem transfixo pectore flammas
turbine corripuit scopuloque inflxit acuto.
Ast ego, quae divom incedo regina, Iovisque
et soror et coniunx, ш cum gente tot arnios
bella gero! Et quisquam numen lunonis adoret
praeterea, aut supplex aris imponet honorem?’

conspectus, us m взор conspicio, spexi 3

vela do отпускам платната на вятъра
ruebant aere = classis устремявам се метонимия
cum Juno haec secum когато Юнона си каза cum inversum + indicativus

102 Стих 28. Родът на троянските царе произхожда от Дардан; към този род принадлежат и
Еней и Парис. Дардан бил роден от Юпитер и нимфата Елекгра. Ненавистта на Юнона
към земните деца на Юпитер и техните потомци е традиционен мотив в гръко-римската
митология.
103 Стих 29. Красавецът Ганимед бил похитен от Юпитер и станал негов виночерпец на
Олимп.
104 Стих 30. Тевкри - едно от названията на троянците по името на Тевкър, първия цар на
Троя. Дъщерята на Тевкър се омъжила за Дардан, а потомъкът им Трос дал името на
Троя.
105 Стих 30. Данайци са гърци, наречени така по името на митичния им прародител Данай,
който се преселил от Египет в Гърция.
mene incepto desistere аз ли като победена да се абсолютна конструк'
victam откажа от начинанието си
corripio turbine грабвам с вихрушка
infigo, fixi, fixum 3 забивам gladium in pectus
(pectori)
infixum sub pectore забита в гърдите й рана
vuinus
incedo, incessi 3 пристъпвам, излизам, шествам

Щом от очите се скри сицилийскнят бряг и доволни

ровеха с медния кил по морето солената пяна,
ето Юнона, стаила си вечната рана в душата:
„Аз ли, надвита - си казва, - от моя план да се откажа,
царя на тевкирите аз от Италия да не отвърна
мимо съдбата? Как може Палада да опожарява
флота на Аргос106, самите аргивци да дави в морето
за един бяс и вина на сина Оилеев, на Аякс?
Бащина мълния метна сама от високия облак,
чълните тя разпиля, с ветрове развълнува морето;
Аякса, който, прободен в гърдите, издъхваше пламък.
Вдигна тя с вихър високо и в остра скала прикова го.
Аз пък, сестрата, жената на Юпитер, аз пък, царица
на боговете, воювам с едничък народ от години!
Кой занапред ще почита божествеността на Юнона,
кой дарове ще възлага смирено въз моите олтари?“

Съдържание на първа песен до края ^

Юнона отива при царя на ветровете Бол, поставен от Юпитер да ги дар*
ключени в дълбоки пещери, и ловко го убеждава да пусне на воля ветровете,
да предизвикат буря в морето; в замяна тя го подкупва с обещанието да ro d
за една красива нимфа (50-80). Следва описание на бурята (81-91,92-101). Ejff
обръща към боговете, немилостиви към него и другарите му. Нептун, като,'"
бурята, предизвикана от Юнона, отправя укори към ветровете и към Еол, чес
небрегнали неговата власт. Троянците, съсипани от бурята, откриват на либйг
бряг един заслон, където докарват своите кораби. Еней и оцелелите от седемте*
ба се настаняват на брега, за да поправят своите кораби и да се погрижат за щ
ната си (157-179). Той се опитва да вдъхне кураж в сърцата на своите другарй’'
им виното,' получено от Сицилия, и като си припомня изминалите бедствия;-
показва безпокойствието си, им говори за по-добрите дни, когато Троя ще вй‘
не отново (195-209). След обилното угощение другарите му се отдават на по
а Еней - на тъга по участта на тези, които той смята за мъртви (210-222).

---
106 Стихове 39-41. Аякс, гръцки герой, цар на локрите, оскърбил Касандра, дъще
Приам, в храма на Минерва (Палада) в присъствието на самата богиня.
 Юпитер и Венера помагат на Вней (223-417):
На небето Венера моли баща си в полза на троянците. Юпитер предрича вели­
чието на Рим (254-304). Юпитер уверява Венера в съдбата на троянците и бъдещето
на Еней и нахвърля бъдещата история на Рим преди неговото основаване: война
между троянци и рутули; основаване на град Lavinium; смъртта и обожествяването
на Еней; царуването на Асканий (Юл) в продължение на 30 години; основаването на
Алба Лонга; династията на албаните от троянски произход в продължение на триста
години; раждането на близнаците (254-274). След това той възвестява основаването
на Рим; всемирната власт на новата Троя след завладяването на Гърция, предста­
вено като последно отмъщение на троянците; успокояването на Юнона и накрая
раждането на Август-Цезар, произлизащ от троянците и установил мир (275-296).
Юпитер изпраща вестителя си Меркурий, който внушава на Дидона и на тирийците
приятелски чувства към троянците (297-304). Докато Еней изследва местата, на ко­
ито са попаднала!, майка му Венера му се явява в образа на млада ловджийка. Без да
я познава, Еней вижда в образа й богиня и я разпитва за местата, в които са попадна­
ли (305-334). Ловджийката, без да разкрива своята самоличност, му разказва исто­
рията на Картаген и основаването му. Дидона била омъжена във Финикия за богатия
Сихей, убит коварно от царя на Тир, неговия шурей Пигмалион, който копнеел за
богатствата му. Един ден сянката на Сихей разкрила на Дидона коварството на брат
й и я посъветвала да бяга, като й посочила мястото на скритите съкровища. Дидона
ги взела, натоварила ги на кораб и пристигнала в Либия; със свои съмишленици тя
се установила тук и основава град (335-368). Еней излага накратко историята си на
непознатата. Венера не се стьрпява и окуражава сина си.

Дидона се показва съпричастна към нещастията на троянците и им предлага

своята помощ. Тя нарежда благодарствени възлияния за боговете и като предлага
на троянците да останат на брега, кани своите гости в двореца, където се подготвя
разкошно пиршество (622-642).

Втора песен

Еней се намира в Картаген, поканен от царица Дидона на пир. Помолен да

разкаже за гибелта на Троя, той започва така:

Conticuere оnines, intentique ora tenebant.

Inde toro pater Aeneas sic orsus ab alto:
Infandum, regina, iubes renovare dolorem,
Troianas ut opes et lamentabile regnum
eruerint Danai; quaeque ipse miserrima vidi, 5
et quorum pars magna foi. Quis talia fando
Myrmidonum Dolopumve aut duri miles Ulixi
temperet a lacrimis? Et iam nox umida caelo
praecipitat, suadentque cadentia sidera somnos.
Sed si tantus amor casus cognoscere nostros 10

265
 et breviter Troiae supremum audire laborem,
quamquam animus meminisse horret, luctuque refugit,
incipiam. Fracti bello fatisque repulsi
ductores Danaum, tot iam labentibus annis,
instar montis equum, divina Palladis arte, 15
aedificant sectaque intexunt abiete costas;
votum pro reditu simulant; ea fama vagatur. . ^jk
Hue delecta virum sortiti corpora furtim
includunt caeco lateri, penitusque cavemas
ingentes uterumque armato milite complent. 20
Est in conspectu Tenedos, notissima fama
insula, dives opum, Priami dum regna manebant,
nunc tantum sinus et statio male fida carinis.
Hue se provecti deserto in litore condunt.
Nos abiisse rati et vento petiisse Mycenas. 25
Ergo omnis longo solvit se Teucria luctu :
panduntur portae, iuvat ire, et Dorica castra
desertosque videre locos litusque relictum.
Hie Dolopum manus, hie saevus tendebat Achilles:
classibus hie locus; hie acie certare solebant. 30

conticesco, ui 3 млъквам от taceo. tacui, 2

ora tenere държаха очите си внимателно
вгледани__________________
inde = deinde - след това
torus, i m ложе, софа
ordior, orsus sum 4 започвам
ut eruerint : quomodo как косвен въпрос + сощ
lamentabilis, е достойно за оплакване пролептично
talia fando чрез говорене на такива неща Gerundium
cadentia sidera = occidentia-sidera падащи звезди
si tantus amor ако толкова желаеш +Inf. cognoscere
<tibi> est
supremus labor последна гибел, смъртен час
refugit luctu сърцето бяга от скръбта abl. causae
fata, огато n нещастия
instar като, подобно на + Gen.
intexo, ui, textum 3 изплитам
abies, etis f ела, елха (abies secta - отсеченото
дърво, греди от_______________
costa, ae f ребро
equum votum те се преструват, че правят оброк
(esse) simulant за заминаване
pro reditu за благополучно завръщане
furtim adv. тайно, крадешком към fur, furis m
dclecta corpora = virorum - отбрани герои
virum
includo, clusi, заключвам
clusum 3
penitus adv. дълбоко, навътре
cavema, ae f дупка, пещера
dives, divitis богат на + Gen.
statio, onis f пристан
male fida малко надежден abl. qualitatis;
carina, ae f кил на кораб pars pro toto: кораб
hue provecti se като се насочват натам, те се part, coniunctum
condunt скриват
nos... rati (sumus) ние сметнахме, че + инфинитивна
конструкция
longo luctu от продължителна скръб abl. separ. към se solvit
iuvat приятно е да + инфинитив videre
tendo, tetendi 3 опъвам палатка, лагерувам tentorium - палатка

Млъкнаха всички и впиха напрегнато погледи в него.

И от високия одър бащата Еней заговори:
„Искаш, царице, аз пак да изпитам ужасната болка!
Как от данайците бе съкрушена троянската мощ и
клетото царство, какви ужасии с очите си виждах,
немалко сам преживях - ако почне това да разказва,
кой мирмидонец, долопец107 или войн на цар Одисея
сълзите би задържал? От небето стремително тъне
роена нощта, избледняват звездите и канят за отдих.
Но ако толкова жарка е твоята жажда да знаеш
нашата участ, да чуеш последните мъки на Троя,
ако и тръпнещ да бяга духът ми от грозния спомен,
аз ще започна. —Спомени от бран, първенците данайски,
и от съдбата, защото изтекоха вече години,
кон-планина построяват по божи съвет на Палада
и с елова обкова обличат ребрата на коня.
Бил той оброк за щастливо завръщане, мами мълвата.
Там в непрогления хълбок, без някой да види, затварят
отред герои, подбрани по жребий, и с воини изпълват
вдлъбнатините до дъно, най-вече утробата сляпа.

107 Стих 7. „...долопи, мирмидонци“ - представители на тесалийски племена, доведени в

Троя от Ахшг и от Неоптолем.
 Тенедос108 в далечината лежи - нашироко известен
остров заможен, додето градът на Приам се държеше.
Само е залив сега и за кораби пристан неверен.
Тука пристигнали те и на пусти места се укрили,
докато вярвахме ние, че плуват с платна към Микена109.
Тевкрия цялата вече от дългата скръб си отдъхва.
Порти разтварят. Приятно е вън да излезеш, да видиш
стана дорийски110, брега изоставен, местата безлюдни.
„Тук бе долопският стан, кръвожаден Ахил тук лежеше,
вражата флота бе тук, тук се сблъскваха често войските.“

II. Първите колебания (31-39)

Pars stupet innuptae donum exitiale Minervae
et molem mirantur equi, primusque Thymoetes
duci intra tnuros hortatur et arce locari,
sive dolo, seu iam Troiae sic fata ferebant.
At Capys et quorum melior sententia menti 35
aut pelago Danaum insidias suspectaque dona
praecipitare iubent subiectisque urere flammis,
aut terebrare cavas uteri et temptare latebras.
Scinditur incertum studia in contraria vulgus.

stupeo, ui 3 онемявам, стъписвам се '.Щ

exitialis, е гибелен "58
innupta Minerva девицата Минерва тук в gen. obiect към donum exitiale $
fata ferunt съдбините говорят Ц
terebro 1 пробождам, пробивам със свредел Щ
incertus 3 нерешителен, колеблив -Ц
studium, ii n подбуда, стремеж, пристрастие' 'Я

Ахва един пред фаталния дар на безбрачна Минерва,

друг се учудва на ръста на коня. Тимет111 пръв предлага -
с умисъл зъл112, или тъй пожелала съдбата на Троя -
конят в града да се вкара и там в крепостта да се вмести;
Каписш и някои други с ум по-прозорлив настояват

108 Малък остров срещу Троя в североизточната част на Егейско море, сега в Турциял«
109 Микена - град в Пелопонес, родина на Агамемнон, върховен предводител на цпЦ
армия при Троя.
110 В текста - Дорийския лагер; дорийци - име на втората емиграционна гръцка и>лкщ|
ледвала тази на ахейците. -щ
ш Племенник на Приам, а според Омир брат на Приам.
112
Тимет имал основание да мрази Приам.
113 Според Овидий той е баща на Анхиз и дядо на Еней.

268
 или да хвърлим веднага в морето данайската хитрост
и подозрителен дар, или огън да лумне под него,
или тьрбуха пробили, във вътрешността да надникнем.
Разколебана, тълпата на мнения две се разделя.

III. Laocoon (40—56)

Primus ibi ante omnes, magna comitante caterva,
Laocoon ardens summa decurrit ab arce,
et procul: „ O miseri, quae tanta insania, cives ?
Creditis avectos hostes ? aut ulla putatis
dona carere dolis Danaum ? sic notus Ulixes ?
Aut hoc inclusi ligno occultantur Achivi, 45!
aut haec in nostros fabricata est machina muros
inspectura domos venturaque desuper urbi,
aut aliquis latet error : equo ne credite, Teucri.
Quidquid id est, timeo Danaos et dona ferentes.“
Sic fatus, validis ingentem viribus hastam 50
in latus inque feri curvam compagibus alvum
contorsit. Stetit ilia tremens uteroque recusso
insonuere cavae gemitumque dedere cavemae,
et, si fata deum, si mens non laeva fuisset,
impulerat ferro Argolicas foedare latebras, 55
Troiaque nunc staret, Priamique arx alta maneres !

primus като пръв в своята свита - изразено чрез ante

omnis
ardens ira пламтящ от гняв
summa arx от височината на градската крепост
inspectura - partie. futuri от inspicio за да наблюдава -• ut finale
desuper urbi venire за да нападне града отгоре (urbi - dativus за
цел)
error, oris m = dolus измама
alvus, i f търбух
caterva,ae f тълпа, свита
aveho,vexi, vectum 3 отдалечавам се, отивам си
machina, ae f машинария, измама
compages, is f жлеб, захващане, свързване
contorqueo, torsi, tortum 2 хвърлям, запокитвам
curvam compagibus alvum извития търбух на коня
recutio, cussi, cussum 3 отеквам, връщам звука
insono, sonui 1 звуча, зазвучавам, прозвучавам

269
impulerat... staret, maneret - щеше да смесен условен период за изразяване на
иреалност - в условното (fuisset) двата
управляващи глагола са в coni. imperfecti
(staret, maneret)
fnftHo- avi. atum 1 унищожавам, смазвам
latebra, ae f 1скривалище---------------------------- -------------

Пръв преди всички тогава, последван от немалка свита,

Лаокоон, от гняв пламнал, се втурва от градската крепост
и отдалеч се провиква: „Нещастници, що за безумство?
Вярвате ли, че отплава врагът? Че в данайските дари
няма измама? Така ли познавате цар Одисея?
Или зад тази постройка спотайват се скрити ахейци,
или е бойна машина, скована за зло на стените,
към домовете да гледа, отгоре града да заплашва,
или е друго коварство. На коня не вярвайте, тевкри!
Както да е, от данайците аз се боя, и когато
дари даряват,“ Тъй рече и тежкото копие метна
върху ребрата на тази грамада и в облото тяло
то се заби затрептяло и здраво разтърси тьрбуха.
И ако божеска воля не бе ни ума помрачила,
щяхме да унищожим със желязо заслона аргивски,
нямаше Троя да рухне, ти град на Приам, оцелял би.

Превод Георги Батаклиев: Публий Вергилий Марон. Буколшаи.

Георгики. Енеида. София: Народна култура, 1980.

Следва разказът за смъртта на Лаокоон (200-227). Враговете проникват в града

(228-267). Еней се появява на сцената (268-437) и вижда в съня си убития Хектор.
Хектор съветва Еней да бяга с троянските пенати (268-297). Еней избира да се съ­
противлява до края и събира дружина (298-369). Последна и напразна съпротива на
тпоянците (361-437). Еней с бой напуска Троя (559-804). Заминаването е забавено
от смъртта на съпругата му Креуза (705-804), но Еней все пак успява да напусне
загиващия град.

270
 PUBLIUS OVIDIUS NASO

Публий Овидий Нязон

(43 г. пр.н.е.-18 г. от н.е.)

Публий Овидий Назон е най-видният поет в плеядата писатели от „златния

век“ на римската литература. Роден е на 20 март 43 г. пр.н.е. в гр. Сулмона (Средна ;
Италия) и принадлежи към старинен род „конници“. В Рим Овидий посещава ора­
торска школа, където учи декламация от знаменити ритори от това време. Подобно
на другите елегици Овидий - настроен епикурейски и представен от самия себе си в
ранните си произведения като „певец на любовта“ - не проявява склонност към иде­
ализиране на миналото, което по негово мнение е твърде грубо. Поетът е поклонник .
на изяществото и културата, които носи съвременният му „златен Рим“ - власти-
тел на богатствата на вселената. В своите ранни „Любовни песни“ (Amores) той
се изявява като най-яркия представител на римската любовна елегия. Възпявайки
любимата си жена, той съумява със свойствената на стила си игривост майстор­
ски да варира общите мотиви на любовната елегия. В „Героини“ (Heroides), или
„Писма“, той предава построени в стила на риторическата декламация поетически
писма на митологически героини и герои до техните възлюбени, като разработва
главно мотива за ревността. В допълнение към тези ранни произведения Овидий
пише „Любовна изкуство“ (Ars amatoria), в което с игриви наставления към младите
хора пародира ту методите на избирателните кампании, ту риторическата теория. С
„Лекове срещу любовта“ (Remedia amoris) и откъс от съчинението „Средства за раз­
хубавяване на женското лице“ (De medicamine faciei) приключва ранният период на
творчеството на поета.
В атмосферата на цезаризма с неговата реставрация на старинните религия и мо­
рал Овидий подобно на Проперций се обръща и към други сюжети. Той пише „Праз­
ници" (Fasti), в които поетично описва произхода на римските обреди, празненства
и церемонии, а после митологичната поема „Метаморфози“ (Metamorphoses). Като
се основава на сборници от александрийско време и на римски материал, поетът
описва различни митологични превращения, като започва от създаването на света и
приключва с „метаморфозата“ на Юлий Цезар в звезда. В тази поема, съставена от
отделни, само външно и изкуствено свързани новели, Овидий не изоставя игривата
си любовна тематика. Отразявайки в митовете римската съвременност, поетът заед­
но с това се старае да срази своя маловерен читател с чудесата на митологията, коя­
то се превръща при него само в интересна приказка. Смята се, че с творчеството си
и особено със своето епикурейство и любовна тематика Овидий подрива реформите
на Август в моралната, семейната и религиозната сфера, което довежда и до изгна­
нието на поета. В 8 г. от н.е. Август изпраща поета, вече възрастен човек, на брега
на Черно море, в градчето Томи, където Овидий прекарва остатъка от живота си (до
смъртта си през 18 г. от н.е.). Тук той написва две големи произведения: „Скръбни
елегии“ (Tristia) и „Писма от Понт“ (Epistolae ех Ponto). В тях изобразява своите
страдания (последната нощ в Рим, описание на бурята и др.), старае се да оправдае
своето поведение и моли приятелите си да ходатайстват за неговото помилване.

271
Поетът умира в изгнание, а паметникът му се намира в днешния град Констаяца,
Румъния114.

PUBLIUS OVIDIUS NASO. METAMORPHOSEONLIBRIXVU5

Liber I. Златният век (90-110)

Aurea prima sata est aetas, quae vindice nullo, 90

sponte sua, sine lege fidem rectumque colebat.
poena metusque aberant, nec verba minantia fixo
aere legebantur, nec supplex turba timebat
iudicis ora sui, sed erant sine vindice tuti.
nondum caesa suis, peregrinum ut viseret orbem, 95
montibus in liquidas pinus descenderat undas,
millaque mortales praeter sua litora norant;
nondum praecipites cingebant oppida fossae;
non tuba derecti, non aeris cornua flexi,
non galeae, non ensis erat: sine militis usu 100
mollia securae peragebant otia gentes.
ipsa quoque inmunis rastroque intacta nec ullis
saucia vomeribus per se dabat omnia tellus,
contentique cibis nullo cogente creatis
arbuteos fetus montanaque fraga legebant 105
cornaque et in duris haerentia mora rubetis
et quae deciderant patula lovis arbore glandes.
ver erat aeternum, placidique tepentibus auris
mulcebant zephyri natos sine semine flores;
mox etiam fhiges tellus inarata ferebat, 110

114 На паметника на поета са издълбани стиховете на неговата собствена автоепитафия:

Hie ego qui iaceo tenerorum lusor amorum
Ingenio perii, Naso poeta, meo.
A t tibi qui transis, ne sit grave quisquis amasti,
Dicere: Nasonis molliter ossa cubent.
■Аз, който лежа тук, поетът Назон -
певец на нежните любови, загинах ог собствения си талант.
•А на теб, който минаваш, нека да не ти тежи да кажеш -
защото който и да си, обичал си -
нека леко да лежат костите на поета Назон.
ns „Метаморфози“ са поема в 15 книги и съдържат 12 000 стиха. По-известни легенди
и превращения са; потопът, превръщането на Дафне в лаврово дърво, легендите за
Фаетон, за Европа и Кадьм; митовете за Пирам и Тисба, Персей и Андромеда, Церера и
Прозерпина, Ниоба, Язон и Медея, Тезей, Ариадна, Дедал и Икар; смъртта и апотеозът
на Херкулес, Орфей и Евридика, Пигмалион, Адонис и Венера, Пелей и Тетида; Ахил,
Хекуба, странстването на Еней, Одисей, Диомед; обожествяването на Еней; Ромул
и обожествяването му, Нума, обожествяването на Юлий Цезар и накрая възхвала на
Август.

272
 пес renovatus ager gravidis canebat aristis;
flumina iam lactis, iam flumina nectaris ibant,
flavaque de viridi stillabant ilice mella.

sero, sevi, satus 3 сея, засаждам; раждам се

quae colebat относително определително изречение -
която почиташе
fides, ei f вярност
rectum, i n право, справедливост
minor, atus sum 1 заплашвам, застрашавам
figo, fixi, fixum 3 пронизвам, промушвам; приковавам; заковавам,
забивам
fixo aere на закованата мед
timeo ora iudicis sui страхувам се от устата, т.е. от думите на своя съдия
supplex, icis смирено умоляващ, смирен
vindex, icis m защитник, спасител; отмъстител; който наказва
caedo, cecldi, caesura 3 сека, удрям, поразявам; убивам
peregnnus 3 чуждоземен, чужд
peregrinum ut viseret целно изречение - за да посети чужди земи
orbem
descendo, scendi 3 слизам, спускам се; тук: спускам се на вода
praeter adv. освен, с изключение
praeceps, cipitis за fossa - стръмен, силно наклонен
derectus, a, um = directus, прав, вертикален, перпендикулярен, отвесен
a, um
secures 3 безгрижен; спокоен; поет. безметежен, непринуден
immunis. e за земя - необработена
vomer (vomis), eris m плуг, палешник; рало
contendo, tendi 3 хвърлям стрела; напрягам сили, усилено правя нещо
arbuteus 3 ягодов
comum, i n дрянка
morum, i n черница, къпина
rubetum, i n къпинов храст, място, обрасло с къпинови храсти
patulus 3 открит, широк, обширен
placidus 3 спокоен,тих
tepeo 2 топъл съм
aura, ae f лъх, подухване, ветрец
mulceo, mulsi, mulsum 2 гладя, милвам, леко докосвам
gravidus 3 бременна; пълен
caneo 2 сив съм (canens посивял)
arista, ae f осил, житен клас
flavus 3 огненожълт, златист
stillo I каля, тека

273
 Първият, златният век избуя. Непознаващ разплата,
тачеше той без закон доброволно и правда, и вярност.
Нямаше казън и страх. По стени не стояха заплахи
в плочи, излети от меднб. Не изпитваше смут пред устата
на съдия умолителна гмеж, в безопасност без съдник.
Борът117 не беше повалян от склона планински да търси
чужди предели, не беше се спускал по буйни потоци.
Хората никакъв бряг освен своя не знаеха още.
Ровове и стръмнини не се виеха край градовете.
Нямаше бойна тръба, нито рогове медни извити,
никакъв шлем, нито меч. От войници народите още
нямаха нужда. Безгрижни, в покой преживяваха дните.
Още свободна от дан, неопитала остра мотика
и небраздена от плуг, им даряваше всичко земята.
Хората бяха щастливи с храна, без принуда израсла,
късаха ягодов плод и беряха планински малини,
дренки, висящи зърна от бодливия храст на къпина,
жълъди, капнали дар от дървото на Юпитер118 китно.
Пролет цъфтеше безкрай и прохладният дъх на Зефира
галеше с ласки цветя, покълнали без никакво семе.
Раждаше бърз урожай от орач неорана земята,
без да отдъхват, полята златееха с класове тежки.
Още реки от нектар и потоци от мляко течаха,
калеше мед златожълт от зелените дъбови клони.

Liber I. Аполон иДафне (452-567)

Primus amor Phoebi Daphne Peneia, quem non

fors ignara dedit, sed saeva Cupidinis ira,
Delius hunc nuper, victa seipente superbus,
viderat adducto flectentem cornua nervo 455
‘quid’ que ‘tibi, lascive puer, cum fortibus armis?’
dixerat: ‘ista decent umeros gestamina nostros,
qui dare certa ferae, dare vulnera possumus hosti,
qui modo pestifero tot iugcra ventre prementem
stravimus innumeris tumidum Pythona sagittis. 460
tu face nescio quos esto contentus amores
inritare tua, nec laudes adsere nostras! ’
filius huic Veneris ‘figat tuus omnia, Phoebe,

116 Постановленията на римските магистрати били издълбавани на медни плочици и закова­

вани на стените на обществените стради.
117 Отсеченият бор вместо кораб, направен от борови дъски - метонимия. Целият израз озна­
чава: „още не бе изнамерено корабоплаването“ .
118 Дъбът бил посветен на Юпитер.

274
 te mens arcus’ ait; ‘quantoque animalia cedunt
cuncta deo, tanto minor est tua gloria nostra. ’ 465
dixit et eliso percussis aere pennis
inpiger umbrosa Pamasi constitit arce
eque sagittifera prompsit duo tela pharetra
diversorum operam: fugat hoc, facit illud amorem;
quod facit, auratum est et cuspide fulget acuta, 470
quod fugat, obtusum est et habet sub harundine plumbum.
hoc deus in nympha Peneide fixit, at illo
laesit Apollineas traiecta per ossa medullas;
protinus alter amat, fugit altera nomen amantis
silvarum latebris captivarumque ferarum 475
exuviis gaudens innuptaeque aemula Phoebes:
vitta coercebat positos sine lege capillos.

fors ignara слетият случай

saevus 3 жесток
nuper adv. наскоро, неотдавна
victa serpente superbus горд поради победената змия
victa serpente поради победената змия abl. causae
serpens, entis m змия
flecto 3 огъвам
cornu, us n рог
adduco, duxi, ductus 3 довеждам, докарвам
adducto nervo след като беше опъната тетивата abl. absolutus
nervus, i m жила, тетива
gestamen, inis n носия, украшения, оръжия
gero, gessi, gestus 3 нося
bellum gero водя война
deceo, decui 2 прилича, подобава
decens, entis подобаващо
modo adv. току-що
pestifero ventre с гибелния си търбух abl. instrument
venter, ventris m корем, стомах
stemo, stravi, stratus 3 разстилам, разпръсвам, просвам
via strata постлан, настлан път
tumidus 3 подут, надут
fera, ae f диво животно
fax, facis f факел
inrito, are 1 раздразвам, предизвиквам
adsero, adserui, adsertus 3 обявявам, претендирам, запазвам
figo, fixi, fictus 3 бода, забождам, пробождам

275
arcus, us in лък
cedo, cessi cessum 3 отстъпвам
umbrosa constitit arce на сенчестия връх abl. loci
iimbrosus 3 сенчест
consisto, stiti 3 спирам се
percussis aere pennis като крилете му прорязаха въздуха abl. absolutus
percutio, cussi, cussus 3 пробивам, пробождам, поразявам,
размахвам
penna, ae f перо, крило
aer, aeris m въздух
elido, lisi, lisus 3 избутвам, разсичам, разбивам
eliso percussis aere след като въздухът бе разсечен с abl. absolutus
размахани криле
promo, prompsi, promptus 3 изваждам
sagittifer, fera, ferum стрелоносен
opus, operis n дело
fugo 1 прогонвам
auratus 3 златен
cuspide fulget acuta блести с острия си връх abl. instrumenti
fulgeo, fulsi 2 блестя, проблясвам
cuspis, idis, f връх
acutus 3 остър
obtusus 3 тъп,притъпен
sub harundine под тръстика abl. loci
harundo, dinis f тръстика
plumbum, i n олово
laedo, laesi, laesus 3 поразявам, засягам
medulla, ae f костен мозък
traicio, ieci, iectus 3 пробождам
protinus adv. . веднага след това
latebrae, arum f скривалища
exuviae, arum f отнета от врага плячка, трофей
exuo, exui 3 събличам, свалям, изувам
aemula, ae f съперница
iimupta, ae f неомъжена, девица
coerceo, coercui 2 обуздавам abl. instrumenti
vitta
vitta ae f превръзка, повязка
capilli, orum m коси
sine lege безредно abl. modi

276
 Първата любов на Феб бе Дафне, дъщеря на Пеней119 -
даде му не слепият случай, а жестокият гняв на Купидон120.
Тъкмо делиецът, горд, че е дракона смазал,
го зърна как на лъка тетивата огъва, и с присмех му рече:
„Ах, закачливо момче, за какво ти е остро желязо?
Повече този товар би отивал на моите плещи,
аз да ранявам звера, да улучвам врага безпогрешно,
аз, който скоро сразих със сгрели многобройни Питона,
бухнал отровен търбух върху толкова югера проснал! :
Задоволявай се ти да разпалващ
чрез факела само обич, на мен непозната,
- не гледай към моята слава!“
А на Венера синът отговори:
„До всичко да стига твоят лък, Фебе,
от моя не можеш избягна.
Тъй както всички животни пред бога,
пред моята слава бледнеещ.“
Рече и с мощен размах на крилете раздра той ефира,
пъргаво сложи нога на обраслия връх на Парнас121
и две от стрелите избра из колчана претъпкан,
с различна сила: едната рушаща, а другата будеща обич.
Тази, що буди, от злато блести на върха с остротата,
тази, която руши, е с олово в цевта си и тъпа.
Втората мята Амур към гръдта на пенейската нимфа,
първата във Аполона до костния мозък забива.
Той я залюбва в мига; от самото му име тя бяга,
само из пусти гори се развлича
с гонитба на дивеч, за да съперничи
там на девицата вечна, на Феба122 -
само с повезка държи разпилените свои къдрици.

multi illam petiere, ilia aversata petentes

inpatiens expersque viri nemora avia lustrat
nec, quid Hymen, quid Amor, quid sint conubia curat 480
saepe pater dixit: ‘generum mihi, filia, debes,’
saepe pater dixit: ‘debes mihi, nata, nepotes’;
ilia velut crimen taedas exosa iugales
pulchra verecundo suffuderat ora rubore
inque patris blandis haerens cervice lacertis 485

119 Пеней, название на река в Тесалия и име на божеството на тази река.

120 Стилистична фигура еналаге - вместо „гнева на жестокия Купидон“.
121 Парнас, планина във Фокида, Гърция, в подножието на Делфийския оракул; седалище на
Аполон и музите.
122 Феба, сестра близнак на Феб; Артемида, богиня на лова.

277
 ‘damihi peipetua, genitor carissime,’ dixit
‘virginitate frui! dedit hoc pater ante Dianae.’
ille quidem obsequitur, sed te decor iste quod optas
esse vetat, votoque tiio tua forma repugnat:
Phoebus amat visaeque cupit conubia Daphnes, 490
quodque cupit, sperat, suaque ilium oracula fallunt.

spectat inomatos collo pendere capillos

et ‘quid, si comantur?’ ait. videt igne micantes
sideribus similes oculos, videt oscula, quae non
est vidisse satis; laudat digitosque manusque 500
bracchiaque et nudos media plus parte Iacertos;
si qua latent, meliora putat. fugit ocior aura
ilia levi neque ad haec revocantis verba resistit:

peto, petlvi, petltus 3 желая, пожелавам

aversor, versatus sum 1 обръщам, отклонявам
impatiens, entis нетърпяща, непонасяща
expersque viri лишена от мъж, девица
lustro 1 бродя
nemora avia непристъпни гори
via, ae f път
nec quid sint conubia curat нехае какво е брак косвен въпрос
gener, eri m зет
nepos, otis m внук
nata, ae f дъщеря
taedas exosa iugales намразила брачните факли
velut adv. като че ли, сякаш
verecundo suffuderat rubore обляна със срамежлива abl. instrumenti
руменина
suffundo,.fudi 3 лея, обливам
pulchra ora красиво лице acc. Graecus
blandis lacertis с гальовни ръце abl. instrumenti
patris haerens cervice като увисваше на шията на баща part, coniunctum
си
perpetua virginitate frui наслаждавам се на вечно abl. instrumenti
девичество
genitor carissime най-скъпи татко vocativus
obsequor, secutus sum 3 подчинявам се
decor iste тази хубост
votoque tuo tua forma твоята красота се бори с твоето
repugnat желание
forma, ae f красота
capilli inoraati неподредени, невчесани коси
collum, i n шия, врат
pendo pependi 3 увисвам
comor 1 вчесвам се
mico 1 бляскам
micantes igne бляскащи от огън
ignis, is m огън
sidus, eris n звезда
non satis est не е достагьчно + infinitivus
media plus parte повече от половината
lacertus, i m мишница
nudus 3 гол
lateo, latui 2 скрит съм
puto 1 мисля, смятам ‘
ocior aura levi по-бърза от лекия полъх abl. comparationis
ad haec revocantis verba не се спира при тези думи на
resistit Аполон, който я вика обратно .
resisto, stiti 3 спирам се

Не от един пожелавана тя, отклоняваше всички.

Плаха пред кой да е мъж, в непристъпни усои броди,
към Хименей123, към Амур и към брака съвсем равнодушна.
„Дъще - говореше често баща й, - дължиш ми ти зет!“
„Дъще - говореше често баща й, - ти внуци дължиш ми!“
Тя пък, престъпен е сякаш, сватбения факел презира.
Руменината на свян й облива лицето,
увисва тя на врата на баща си
с гальовни ръце и се моли:
„О, позволи ми, най-скъпи родителю,
дева да бъда вечно!
Това позволи на Диана и нейният татко124.“
Вярно е, той се склони, но на теб красотата
отказва туй, що желаеш!
Възпира ти волята твоята прелест.
Нея от пръв поглед Феб заобиква
и страстно задиря, той се надява в блена си,
че този оракул го мами.

Гледа косите й той, по тила й безредни,

и мисли: сресана как би била?
На очите й, огнено светли, спира -
небесни звезди, и се в устните вглежда.

123 Хименей, бог на брака.

124 Зевс Юпитер.
 Но само да съзерцава ли той?
И ръцете й, пръстите хвали, и раменете и хвали
до над половината голи.
Все пак го повече блазни, което е скрито.
Тя бяга по-бързолетна от лъх,
не запира пред тези му думи:

‘nympha, precor, Penei, mane! non insequor hostis;

nympha, mane! sic agna lupum, sic cerva leonem, 505
sic aquilam penna fogiunt trepidante columbae,
hostes quaeque suos: amor est mihi causa sequendi!
me miserum! ne prona cadas indigDave laedi
crura notent sentes et sim tibi causa dolons!
aspera, qua properas, loca sunt: moderatius, oro, 510
curre fugamque inhibe, moderatius insequar ipse,
cui placeas, inquire tamen: non incola montis,
non ego sum pastor, non hie armenta gregesque
horridus observo. nescis, temeraria, nescis,
quem fugias, ideoque fugis: mihi Delphica tellus 515
et Claros et Tenedos Patareaque regia servit;
Iuppiter est genitor; per me, quod eritque fiiitque
estque, patet; per me concordant carmma nervis.
certa quidem nostra est, nostra tamen una sagi a
520
certior, in vacuo quae vulnera pectore fecit!

inventum medicina meum est, opiferque per orbem

dicor, et herbarum subiecta potentia nobis,
ei mihi, quod nullis amor est- sanabilis herbis
nec prosunt domino, quae prosunt omnibus, artes.

l~insequor, secutus sum 3 преследвам

бягам, избягвам + acc.
ffiigio, fugi 3.~
fcerva, ae f кошута
с трептящи криле abl. instrumenti
penna trepidante
columba, ae, f гълъбица_______
причина за преследване gen, obiecti gemndii
causa sequendi coni. iussivus_____
ne prona cadas да не паднеш напред
sentes, um f храсти
crura, n, pi. крака
propero 1 бързам
aspera loca неравни места
moderate adv. умерено
inhibeo fugam тичам, бягам
разбери на кого се харесваш _ косвен въпрос--------
cui placeas, inquire
I incola montis планинец

280
horridus 3 рошав, невчесан
armenta gregesque добитък и стада
nescis quern fugias не знаеш кого избягваш косвен въпрос
Delphica tellus делфийска земя
per me patet чрез мен става ясно
concordant carmina nervis песните се нагласяват чрез
струни
nostra una sagitta certior стрела, по-точна от моята abl. comparationis
vulnera facit наранява
in vacuo pectore в свободно от любов сърце
opifer, era, erum който носи помощ
herba, ae f трева
sanabilis, e лечим
prosum profui prodesse помагам + dat.

„Нимфо Пенеева, моля, почакай,

не враг те преследва!
Нимфо, спри! Агнето тъй от вълка,
от лъва тъй сърната, гълъбът тъй
с треперящи крила от орела избягва -
всяко страни от противник.
А аз те преследвам от обич.
Горко ми1 Само дано се не спънеш,
крачето си мило да не одраскаш о храст,
да ти стана причина за болка.
Грапав е пътят, по който търчиш.
По-умерено тичай, чуй ме!
Бега си възпри, по-умерено аз да те следвам!
Но на кого се харесваш, изслушай.
Не съм аз планинец,
нито съм рошав пастир, да подкарвам стада и добитък.
0, ти не знаеш, безумна, не знаеш
кого ти отбягваш и затова ме отбягваш.
На мене делфийската област и крепостта
на Патара, и Кларос, и Тенедос125 служат.
Юпитер мене роди.
Прорицават чрез мене сегашно, минало, бъдно.
Чрез мен нагласяват за струните песен.
Точна е мойта стрела, но е още по-точна от нея
друга, която ранява в спокойна гръд право сърцето.

125 Тенедос, остров близо до крайбрежието на Троада, където Аполон бил особено почитан.
Кпарос, светилище на Аполон близо до гр. Колофон, Мала Азия. Патара, град на ликий-
ското крайбрежие, където се намирали храм и прорицалище на Аполон.

281
 Аз лековете открих. „Помагач“ ме зоват на земята.
И на тревите мощта е на моята воля покорна.
Ах, но защо ни една от тревите любов не лекува!
Вредом изкуството мое помага, на мен не помага!“

qui tamen insequitur pennis adiutus Amoris, 540

ocior est requiemque negat tergoque fiigacis
inminet et crinem sparsum cervicibus adflat.
viribus absumptis expalluit ilia citaeque
victa labore fugae spectans Peneidas undas
‘fer, pater, inquit, ореш! si flumina numen habetis, 545
qua nimium placui, mutando perde figuram!’

pennis adititus подпомогнат от крилете abl. instrumenti

requies, ei f покой, отдих
immineo, nui 2 заплашвам, надвисвам над + dat.
tergum, i n гръб
crinis, is m къдрици
viribus absumptis с изчерпани сили abl. absolutus
expallesco, pallui 3 побледнявам
citae victa labore fugae победена от усилията на бързото
бягство
opem fero помагам
muto 1 променям
perdo, perdidi 3 погубвам
numen, inis n божествена сила

По-бърз е все пак, когото Амур е с криле подпомогнал.

Той й не дава покой, до гърба на бегачката стига
и му облъхва дъхът по тила разпилените къдри.
Сили загубила тя, побледняла,
от трудния бърз бяг капнала:
В немощ от трудния бяг, щом съзря тя вълните пенейски,
„Помощ, мой татко, мълви,
ако имате сила реките, образа мой погуби,
той страдания само ми носи.“

vix prece finita torpor gravis occupat artus,

mollia cinguntur tenui praecordia libro,
in frondem crines, in ramos bracchia crescunt, 550
pes modo tam velox pigris radicibus haeret,
ora cacumen habet: remanet nitor unus in ilia.
Hanc quoque Phoebus amat positaque in stipite dextra
sentit adhuc trepidare novo sub cortice pectus

282
 conplexusque suis ramos ut membra lacertis 555
oscula dat ligno; refit git tamen oscula lignum.
cui deus ‘at, quoniam coniunx mea non potes esse,
arbor eris certe’ dixit ‘mea! semper habebunt
te coma, te citharae, te nostrae, laure, pharetrae;

finierat Paean: factis modo laurea ramis

adnuit utque caput visa est agitasse cacumen.

prece finita едва бе свършила молбата й abl. absolutus

torpor gravis тежка вцепененост
occupo 1 завладявам
artus, us m става, част от човешкия скелет ,
tenuis, e лек, тънък
liber, bri m лико
frons, frondis f зеленина, шума
ramus, i m клон
pes modo tam velox кракът, досега толкова бърз
pigris radicibus haeret увисва в мързеливи коренища
posita dextra с поставена десница abl. absolutus

Рече молбата едва и вдървеностя тежка обхвана.

Нейните нежни гърди незабавно с кора се покриват,
нейните къдри в листа се разрастват, във вейки ръцете.
Висва кракът, досега тъй чевръст,
в коренище лениво. Скрива главата върхът.
Прелестта й едничка остава.
Феб и в дървото я люби.
На ствола възлага десница
- и под кората му нова как бие сърцето усеща.
Тяло са клонките сякаш, в прегръдка с ръце ги обвива,
ствола целува, дървото, и то на целувка не скланя.
Богът възкликва:
„Щом моя съпруга не можеш да бъдеш,
сигурно мое дърво ти ще бъдеш.
Аз вечно ще кича, лавъре, с тебе косите,
колчана и своята лира.“

Свърши речта си Пеан126.

За съгласие клонки поклаща лавърът.
Не връх дървото, главата си сякаш привежда.

Превод Георги Батаклиев: Публий Овидий Назон. Метаморфози.

София: Народна култура, 1974.
126 Пеан, прозвище на Аполон. Пеан се нарича и химнът в чест на този бог.

283
 TITUS LIVIUS

Тит Ливий
(59 г. пр. н.е.-17 г. от н.е.)

Тит Ливий е роден ок. 59 г. пр. н.е. в гр. Патавия, дн. Падуа, и умир
от н.е. Той е един от най-известните римски историци. Автор е на труда „От;
ването на града“ (Ab urbe condita), който описва основаването и историят"
Целият му колосален труд се е състоял от 142 книги, но от тях до нас сад
само 35 напълно запазени книги.
Ливий произхожда от състоятелно семейство и в ранната си младост
Рим, където получава добро образование, след това се занимава с филос’'
тория и реторика. Известно е, че той е ръководил занятията на бъдещия
Клавдий. Голямо значение в живота на Ливий заема приятелството му с i
Август, който се е възхищавал на книгите му и не се е засягал от техния
кански дух. Въпреки близките си отношения с Август Ливий не взема девд
в политическия живот. След 27 г. пр.н.е. Ливий започва работата си по "
на Рим и работи върху своето съчинение до края на живота си, като в изл
си стига до смъртта на Друз - 9 г. пр.н.е. За него с уважение се изказвай
Тацит, а неговите трудове са използвани от други римски историци и пие

TITUS LIVIUS. AB URBE CONDITA. LIBER PRIMUS

Тит Ливий. От основаването на Града. Книга първа

[Последните войни на Ромул - с латинските градове Лавиний, град-

Фидени]
[14] Post aliquot annos propinqui regis Tati legatos Laurentium pulsan
Laurentes iure gentium agerent, apud Tatium gratia suorum et preces plus pote;
2. Igitur illorum poenam in se vertit; nam Lavinii cum ad sollemne sac~
venisset concursu facto interficitur.
3. Earn rem minus aegre quam dignum erat tulisse Romulum ferunt, seu «
societatem regni seu quia haud iniuria caesum credebat. Itaque bello quidem absl
tamen expiarentur legatorum iniuriae regisque caedes, foedus inter Romam Law|§
urbes renovatum est.
4. Et cum his quidem insperata pax erat: aliud multo propius atque in ipsik
portis bejlum ortum. Fidenates nimis vicinas prope se convalescere opes rati,']
tantum roboris esset quantum futurum apparebat, occupant bellum facere/'iff
armata immissa vastatur agri quod inter urbem ac Fidenas est;
5. iride ad laevam versi quia dextra Tiberis arcebat, cum magna trepidatione a'14"
populantar, tumultusque repens ex agris in urbem inlatus pro nuntio fuit.
6. Excitus Roimilus-neque enim dilationem pati tam vicinum bellumt§|>,
exercitum educit, castia a Fidenis mille passuum locat.

284

i
 7. Ibi modico praesidio relicto, egressus omnibus copiis partem militum locis circa
densa obsita virgulta obscuris subsidere in insidiis iussit: cum parte maiore atque omni
equitatu profectus, id quod quaerebat, tumultuoso et minaci genere pugnae adequitando
ipsis prope portis hostem exciuit. Fugae quoque, quae simulanda erat, eadem equestris
pugna causam minus mirabilem dedit.
8. Et cum, velut inter pugnae fugaeque consilium trepidante equitatu, pedes quoque
referret gradum, plenis repente portis effusi hostes impulsa Romana acie studio instandi
sequendique trahuntur ad locum insidiarum.
9. Inde subito exorti Romani transversam invadunt hostium aciem; addunt pavorem
mota e castris signa eorum qui in praesidio relicti foerant.
Ita multiplici terrore perculsi Fidenates prius paene, quam Romulus quique avehi
cum eo visi erant circumagerent frenis equos, terga vertunt;
10. multoque effusius, quippe vera fuga, qui simulantes paulo ante secuti erant
oppidum repetebant. Non tamen eripuere se hosti:
11. haerens in tergo Romanus, priusquam fores portarum obicerentur, velut agmine
uno inrumpit.

pulso 1
ius gentium
poenam in se vertit
sollemnis, e
concursu facto
interficio, feci, fectus 3
seu ob infidam societatem
regni seu quia baud iniuria
caesum credebat
abstineo, tinui 2
expio 1
foedus renovatum est
convalesco, convalui 3
tantum roboris
luventilte armata immissa
cum magna trepidatione
pro nuntio esse
dilatio, onis f
modico praesidio relicto
обиждам
международно право
обърна наказанието срещу себе си
тържествен
след като стана сблъсък abl. abs
убивам
вярваше било заради ненадеждната
дружба между царствата, било понеже е
бил убит основателно
въздържам се
изкупвам
договорът бил подновен
раста,- ставам силен
толкова голяма сила
след като била пусната въоръжена младеж abl. abs
с голяма бъркотия
като вест
протакане
като била оставена незначителна охрана abl. abs.

locis circa densa obsita тъмни места обрасли с гъсти храсталаци

virgulta obscuris
subsidere in insidiis залягам в засада
tumultu5so et minaci като яздели по нестроен и заплашителен
genere pugnae adequitando начин
excio, ivi 4 викам, вия

285

plenis repente portis effusi
hostes
impulsa Romana acie
studio instandi sequendique
trahuntur ad locum
insidiarum
transuersam invadunt
hostium aciem
multiplici terrore perculsi
haerens in terg6 Romanus
-------
враговете се излели изведнъж през
претъпканите врати
римската бойна редица била подтикната
от усърдие за настъпление и преследване
биват увлечени към мястото на засадата
нападат вражеската бойна редица
отстрани
изплашени от различни страхове с-Ц
римлянинът увиснал на гърба

[14] (1) Няколко години по-късно роднините на цар Таций обидили лавр
ските пратеници, а когато лаврентяните започнали да действат съгласно нормищ
международното право, пристрастието на Таций към близките му и техните мол|
взели връх.
(2) С това той сам обърнал възмездието върху себе си и когато отишъл в ЛаЦ
ний за ежегодно жертвоприношение, бил убит там от тълпата.
(3) Ромул, както разказват, понесъл случилото се по-леко, отколкото подоба
ло, - дали защото между царете другарството е ненадеждно, дали защото е см
убийството за не без причина. Затова той се въздържал от война, а за да не <
ненаказани оскърблението на пратениците и убийството на царя, договорът МеЩ
двата града, Рим и Лавиний, бил сключен отново. JE
(4) Така свръх очакването бил запазен мирът с лаврентяните, но започнала®
га война, много близо, почти до самите градски порти. Фиденатите решили,|||
твърде близко до тях съседство расте велика сила, и побързали да открият »
ни действия, преди тя да достигне такава несъкрушимост, каквато позволявам,
предвиди бъдещето. Като изпратил напред въоръжена младеж, те разорили пой
между Рим и Фидени127;
(5) след това свърнали вляво, защото надясно не ги пускал Тибър, и npof
жили да грабят, като внушили голям страх на селските жители. Внезапният iii
пренесен от полето в града, възвестил войната.
(6) Ромул бил в тревога - война в такава близост до града не би могла да ть]
протакане - извел войската и построил лагер на една миля от Фидени.
(7) Като оставил в лагера не голям отряд, той настъпил с цялата войска,-;§|
от войниците наредил да направят засада в скрито място - околната местност-f
обрасла с гъст храсталак, - а сам с голямата част от войската и цялата кон
се придвижил по-напред и като яздили почти до самите порти, с плашещ пгу.щ
завързало се сражение примамил неприятеля, каквото и целял. Тази същата ю’
схватка му дала напълно правдоподобен повод за притворно бягство.
(8) И ето конницата сякаш не се решава от страх какво да избере, бой или;
ство, пехотата също отстъпва, когато изведнъж портата се отваря и се изсЩ
враговете; те нападат строя на римляните и ги преследват по петите, с пламък|
гонитбата увличани към мястото на засадата.
127 Гр. Фидени бил най-близкият (на 6 -8 км северно) съсед на Рим.

286
 (9) Оттук внезапно се появяват римляните и нападат вражеския строй отстра­
ни; страх у фиденатите добавят и движещите се из лагера знамена на отряда, който
бил там оставен. Изплашен от грозящата ги от различни страни опасност, неприяте­
лят се обърнал в бягство, едва ли не преди Ромул и неговите конници да успеят да
опънат поводите и да обърнат конете.
(10) И доста по-безпорядъчно, отколкото неотдавна престорените бегълци,
предишните преследвачи във вече истинското бягство се устремили към града. Но
да се отърват от врага фиденяните не успели;
(11) на плещите на противника, като че ли са един отряд с тях, римляните се
втурнали в града, преди онези да затворят портите си.
[16] His immortalibus editis operibus cum ad exercitum recensendum contionem
in campo ad Caprae paludem haberet, subito coorta tempestas cum magno fragore
tonitribusque tarn denso regem operuit nimbo ut conspectum eius contioni abstulerit; nec
deinde in terns Romulus fuit. Romana pubes sedato tandem pavore postquam ex tarn
turbido die serena et tranquilla lux rediit, ubi vacuam sedem regiam vidit, etsi satis credebat
patribus qui proximi steterant sublimem raptum procella, tamen velut orbitatis metu icta
maestum aliquamdiu silentium obtinuit. Deinde a paucis initio facto, deum deo natum,
regem parentemque urbis Romanae salvere universi Romulum iubent; pacem precibus
exposcunt, uti volens propitius suam semper sospitetprogeniem. Fuisse credo turn quoque
aliquos qui discerptum regem patrum manibus taciti arguerent; manavit enim haec quoque
sed perobscura fama; illam alteram admiratio viri et pavor praesens nobilitavit. Et consilio
etiam unius hominis addita rei dicitur fides. Namque Proculus lulius, sollicita civitate
desiderio regis et infensa patribus, gravis, ut traditur, quamuis magnae rei auctor in
contionem prodit. „Romulus“ inquit, „Quirites, parens urbis huius, prima hodiema luce
caelo repente delapsus se mihi obuium dedit. Cum perfusus horrore venerabundusque
adstitissem petens precibus ut contra intueri fas esset, „Abi, nuntia, inquit, Romanis,
caelestes ita velle ut mea Roma caput orbis terrarum sit; proinde rem militarem colant
sciantque et ita posteris tradant nullas opes humanas armis Romanis resistere posse.“
Haec“ inquit „locutus sublimis abiit.“ Mirum quantum illi viro nuntianti haec fides fuerit,
quamque desiderium Romuli apud plebem exercitumque facta fide immortalitatis lenitum
sit.

His immortalibus editis operibus
abl. abs
ad exercitum recensendum
contionem habeo
subito coorta tempestas
cum magno fragore tonitribusque
tam denso regem operuit nimbo ut
conspectum eius contioni abstulerit
sedato tandem pavore abl. abs
serena et tranquilla lux rediit
a paucis initio facto abl. abs
след като били извършени тези безсмъртни
дела
правя преглед на войската
изведнъж избухнала буря
с голям трясък и гръмотевици
с толкова гъст облак покрила царя, че го
скрила от погледа на войската
след като най-после бил успокоен страхът
върнала се ясна и спокойна слънчева светлина
началото било турено от малцина

287
cleum deo natum, regem всички приветствали Ромул като бог, ро ин
parentemque urbis Romanae saluere бог, цар и баща на Рим 'Я я
universi Romulum iubent
sospito 1 пазя, спасявам -Шяя
discerpo 3 късам, разкъсвам '
arguo, argui 3 обвинявам
nobilito 1 прославям
sollicita civitate desiderio regis et понеже държавата била терзана от копнела«|Я
infensa patribus abl. abs си по царя и била враждебно настроена кьщШ
отците /Щ я
auctor in contionem prodit като говорител излязъл пред събранието -'Ц$9
prima hodiema luce при първата дневна светлина "
caelo repente delapsus se mihi като се спусна от небето, ми се яви 'Ш Я
obvium dedit
perfflsus horrore venerabundusque разтърсен от страх и готов да го почитам. J l j i
adstitissem застанах пред него .-едЯ
petens precibus ut и като измолих с молби да ЗйЯ

[16] (1) След като Ромул извършил всички тези безсмъртни дела, един де
гато правел преглед на войската в полето край Козето блато128, внезапно се ио||
буря със силен гръм и трясък, която покрила царя с толкова тъмен и гъст обл|
го скрила от погледите на хората. Оттогава Ромул не се появил вече на земята!
(2) Когато след страшната вихрушка настъпило ясно и спокойно време »jj
хът най-после преминал, римската младеж видяла празното място на царя и 1
да повярвала на сенаторите, които се намирали най-близко до него, че бил грй
иютнесен от връхлетялата хала, известно време запазила печално мълчание. каз|
ли потресена и осиротяла,
(3) После, следвайки примера на неколцина, всички приветствали Ромул|
бог, син на бог, като цар и основател на града Рим. Отправили към него м§Ш
за мир, да бъде милостив и благосклонен, да пази винаги невредимо своето f S
ство529.
(4) Според мен тогава е имало и някои хора, които тайно обвиняваш сешт!
те, че със собствените си ръце са разкъсали царя. Макар и смътна, била тръгн|
такава мълва. Възхищението от този мъж и вселилият се у хората страх >твър|
първото предание. :-Щ
(5) Разправя се, че поради съобразителността на един човек то станат
по-достоверно. Точно когато гражданите били разтърсени от мъката по й
враждебно настроени спрямо сенаторите, Прокул Юлий130, мъж, заслужа

128 Козе блато - езерце или блато на Марсово поле.

129 Обожественият Ромул, баща основател на града (parens urbis), бил отъждествен ръ
бинския бог Квирин. Квирин станал един от най-почитаните в Рим богове, негови
често се обединявал с култа на другите богове - Янус, Марс, Юпитер.
130 Разказът за Прокул Юлий произлизал вероятно от представители на рода Юяиевци
лаещи да подчертаят древността на своя род и своя албански произход, а също и в|ж@
роля, която изиграли техните предци в историята на Рим.

288
доверие като свидетел на великото събитие, пред събралото се множество казал
следното:
(6) „Граждани, на разсъмване Ромул, основателят на нашия град, неочаквано
слезе от небето и се яви пред мен; когато аз, обзет от ужас, застанах в благоговение
пред него и отправих молитви за разрешение да го погледна в лицето131, той ми
отговори:
(7) „Иди и извести на римляните, че волята на боговете е моят Рим да бъде цен­
тър на целия свят! Така да учат и потомството: че никаква човешка'сила не- може да
устои на римското оръжие.“
(8) Щом каза това, изчезна в небесата. За учудване е колко много хора са по­
вярвали на думите на този мъж и как лесно била уталожена мъката по Ромул сред
народа и войската, когато се уверили в неговото безсмъртие. .-

Превод Владимир Атанасов: Тит Ливий, История на Рим.

От основаването на Града. Книга първа, София: Изток-Запад, 2004.

LUCIUS ANNAEUS SENECA

Луций Аней Сенека

(4 г. пр.н.е.-65 г. от н.е.)

Луций Аней Сенека е роден през 4 г. пр.н.е. в Испания, в гр. Кордуба (днеш­
на Кордова), но израства в Рим. Получава образование в духа на новата реторика
и придобива широки философски знания. През 30-те години Сенека се занимава
с адвокатство и като получава длъжността квестор, попада в сената. Успехите му
като съдебен оратор предизвикват яростта на император Калигула, който не е по­
насял чуждата слава. Калигула заповядва Сенека да бъде убит и се смилява едва
тогава, когато бива уверен, че болнавият Сенека и така скоро ще умре. В началото
на управлението на Клавдий Сенека - поради интригите на жената на императора
Месалина - е изпратен в изгнание на пустинния о-в Корсика (41 г.), където прекарва
осем години, занимавайки се с литература и философия. Втората жена на Клавдий,
Агрипина, връща Сенека от изгнание, осигурява му длъжността претор (49 г.) и му
възлага възпитанието на сина си от първия си брак, бъдещия император Нерон. С
възкачването на Нерон на престола (54 г.) Сенека е обсипан с богатства и почести.
Заедно с началника на преторианците Бур той фактачески става ръководител на
империята в първите години от управлението на Нерон, В адресирания до младия
император трактат „За милосърдието“ (De dementia) се развиват мисли за значение­
то на милосърдието за управника. През 56 г. Сенека получава консулство. Личното
поведение на Сенека през годините, когато се намира във властта, предизвиква и се­
риозни упреци. Посочва се, че „мъдрецът“ за кратко време е натрупал огромно със-

131 Забраната да се взират в божество отразява римските религиозни практики (римляните се

молели, като покривали главата си с покривало).

289
 •#
Ч
$.
..
тояние. Като отговор на Сенека на тези обвинения служи трактатът „За щаст
живот“ (De vita beata), в който се разглежда въпросът за отношението на фило
към богатството; към същата тази тема той се връща впоследствие и в трай#
„За благодеянията“ (De beneficiis). Друг източник за упреци става активнотоГ
тие на Сенека в дворцовите интриги и неговата снизходителност към поро
склонности на Нерон. Когато по заповед на Нерон е умъртвена майка му Aipf
Сенека съставя за императора послание до сената с всякакви обвинения по адр|
убитата (59 г.). В следващите години влиянието на Сенека върху Нерон отсла
напълно изчезва след смъртта на Бур (62 г.). ■|
През 65 г. се намира удобен предлог за разправа със Сенека във връзка^;
криването на т.нар. заговор на Пизон - той получава заповед от императора;
самоубие. По разказа на Тацит Сенека изпълнил това с твърдост на духа и ста
достойнство.
Многочислените произведения на Сенека са се запазили не напълно. До
то до нас литературно наследство се разпада на две части: философски произа;
ния - „Нравствени писма до Луцилий“ (Epistolae morales ad Lucilium), „Естещ
научни въпроси“ (Quaestiones naturales), и няколко неголеми трактата на мор;
теми, поетически произведения (епиграми, сатирата „Отиквяването на божеств
Клавдий “ и девет трагедии). |
Философските възгледи на Сенека не се отличават с последователност и
стоянство. Размишленията му са съсредоточени около въпросите на духовни,
вот и практическия морал на стоицизма. Задачата на неговата философия е?
научи да живеем и да ни научи да умрем, да даде вътрешна независимост и дут
покой при запазване на формите на живот, привични за римската върхушка. !
тически Сенека признава всички хора за равни: „Те са роби. Не, хора! Те са '
Не, другари! Те са роби. Не, скромни приятели!“ !|
В действителност неговата проповед е обърната единствено към най-вис;
кръгове на робовладелското общество и практическите съвети, които дава, са
годни само за тях. Сенека не обича тълпата и я избягва. Приспособявайки м“
ното учение на Стоата към потребностите на римската аристокрация, той до*
смекчава и често препоръчва компромиси. Особено характерно е отношениет
към богатството. Сенека възхвалява простотата на нравите и скромните радсг
бедняка и не щади краските, когато описва преситеността на богаташите. Тд
разбира се, да се пренебрегва богатството, но пренебрежението според Сеие
състои не в това да се откажеш от богатството или да не се стремиш към него, а
в това да умееш да се отказваш от него и да не страдащ при загубата му. Мъдр
„не обича богатството, а го предпочита. Не му отдава своята душа, но го прЦ
Ьвоя дом. Притежава го, но не става негов роб“. Още повече че само при прй*
ване на богатство може да се прояви истинско пренебрежение към него. Мь.'
е принуден да прави компромиси и в отношенията си с властниците. После""
убежище на пасивната съпротива е смъртта, и смъртта е една от постоянните]
на Сенека. Най-доброто произведение на Сенека, съдържащо най-пълно юлозг
на неговите възгледи, е сборникът „Нравствени писма до Луцилий“ (63- 64 r.)i
представлява дневник на философски размишления, които в своята съвкупно®
цялостен курс по практически морал. Писателят е един от създателите на нови

290
тературен стил през I в. от н.е. —сентенциозен, характерен със своите ярки краски,
с кратки, заострени и изтънчени фрази, наситени с образни противопоставяния. В
неговото творчество „новият“ стил получава най-завършен израз и на това стилис-
тично изкуство се основава огромната литературна популярност на Сенека.

LUCIUS ANNAEUS SENECA. EPISTOLAE MORALES AD LUCILIUM

Луций Аней Сенека. Нравствени писма до Луцтий

47 писмо
[1] Libenter ех iis qui a te veniunt cognovi familiariter te cum servis tuis vivere:
hoc prudentiam tuam, hoc eruditionem decet. ‘Servi sunt.’ Immo homines. ‘Servi sunt ‘
Immo contubemales. ‘Servi sunt.’ Immo humiles amici. ‘Servi sunt.’ Immo conservi, si
cogitaveris tantundem in utrosque licere fortunae.
[2] Itaque rideo istos qui turpe existimant cum servo suo cenare: quare, nisi quia
superbissima consuetudo cenanti domino stantium servorum turbam circumdedit? Est ille
plus quam capit, et ingenti aviditate onerat distentum ventrem ac desuetum iam ventris
officio, ut maiore opera omnia egerat quam ingessit.
[3] At infelicibus servis movere labra ne in hoc quidem ut loquantur, licet; virga
murmur omne compescitur, et ne fortuita quidem verberibus excepta sunt, tussis,
stemumenta, singultus; magno malo ulla voce interpellatum silentium luitur; nocte tota
ieiuni mutique perstant.
[4] Sic fit ut isti de domino loquantur quibus coram domino loqui non licet. At illi
quibus non tantum coram dominis sed cum ipsis erat sermo, quorum os non consuebatur,
parati erant pro domino porrigere cervicem, periculura imminens in caput suum avertere;
in conviviis loquebantur, sed in tormentis tacebant,
[SJ Deinde eiusdem arrogantiae proverbium iactatur, totidem hostes esse quot servos:
non habemus illos hostes sed facimus. Alia interim crudelia, inhumana praetereo, quod ne
tamquam hominibus quidem sed tamquam iumentis abutimur. [quod] Cum ad cenandum
discubuimus, alius sputa deterget, alius reliquias temulentorum <toro> subditus colligit.
[6] Alius pretiosas aves scindit; per pectus et clunes certis ductibus circumferens
eruditam manum frusta cxcutit. infelix, qui huic uni rei vivit, ut altilia decenter secet, nisi
quod miserior est qui hoc voluptatis causa docet quam qui necessitatis discit.
[7] Alius vini minister in muliebrem modum oraatus cum aetate luctatur: non potest
effugere pueritiam, retrahitur, iamque militari habitu glaber retritis pilis aut penitus evulsis
tota nocte pervigilat, quam inter ebrietatem domini ac libidinem dividit et in cubiculo vir,
in convivio puer est.
[8] Alius, cui convivarum censura permissa est, perstat infelix et exspectat quos
adulatio et intemperantia aut gulae aut linguae revocet in crastinum. Adice obsonatores
quibus dominici palati notitia subtilis est, qui sciunt cuius ilium rei sapor excitet, cuius
delectet aspectus, cuius novitate nauseabundus erigi possit, quid iam ipsa satietate fastidiat,
quid illo die esuriat. Cum his cenare non sustinet et maiestatis suae deminutionem putat ad
eandem mensam cum servo suo accedere. Di melius! quot ex istis dominos habet!
[9] Stare ante limen Callisti domi num suum vidi et eum qui illi impegerat titulum,
qui inter reicula manicipia produxerat, aliis intrantibus excludi. Rettulit illi gratiam servus

291
ille in primam decuriam coniectus, in qua vocem praeco experitur: et ipse ilium ШЦ
apologavit, et ipse non iudicavit domo sua dignum. Dominus Callistum vendidii;
domino quam multa Callistus!
[10] Vis tu cogitare istum quem servum tuum vocas ex isdem seminibus ortumef
frui caelo, aeque spirare, aeque vivere, aeque mori! tam tu ilium videre ingenuum.'
quam ille te servum. Variana clade multos splendidissime natos, senatorium per mf
auspicantes gradum, fortuna depressit: alium ex illis pastorem, alium custodemcasa$;
Contemne nunc eius fbrtunae hominem in quam transire dum contemnis potes. Щ
[11] Nolo in ingentem me locum immittere et de usu servorum disputare, ijjf*
superbissimi, cmdelissimi, contumeliosissimi sumus. Haec tamen praecepti met sf
est: sic cum inferiore vivas quemadmodum tecum superiorem velis vivere. Quotie
mentem venerit quantum tibi in servum <tuum> liceat, veniat in mentem lantundem,
domino tuo licere. if
[12] ‘At ego’ inquis ‘nullum habeo dominum.’ Bona aetas est: forsitan hai
Nescis qua aetate Hecuba servire coeperit, qua Croesus, qua Darei mater, qua Platon
Diogenes?
[13] Vive cum servo clementer, comiter quoque, et in sermonem ilium admitif
consilium et in convictum. .
Hoc loco acclamabit mihi tota manus delicatorum ‘nihil hac re humilius, nihil tiirp
Hos ego eosdem deprehendam alienorum servorum osculantes manum. %
[14] Ne illud quidem videtis, quam omnem invidiam maiores nostri dominis, o;
contumeliam servis detraxerint? Dominum patrem familiae appellaverunt, servosg?
etiam in mimis adhuc durat - familiares; instituerunt diem festum, non quo solo curaj
domini vescerentur, sed quo utique; honores illis in domo gerere, ius dicere permise.
domum pusillam rem publicam esse iudicaverunt. £-
[15] ‘Quid ergo? omnes servos admovebo mensae meae?’ Non magis quamtif
liberos. Eiras si existimas me quosdam quasi sordidioris operae reiecturum, utputli
mulionem et ilium bubulcum. Non ministeriis illos aestimabo sed moribus: sibi if
dat mores, ministeria casus assignat. Quidam cenent tecum quia digni sunt, quidana ^..
si quid enim in illis ex sordida conversatione servile est, honestiorum convictus ЙЦ
[16] Non est, mi Lucili, quod amicum tantum in foro et in curia quaeras: si diligc
attenderis, et domi invenies. Saepe bona materia cessat sine artifice: tempta et exp4
Quemadmodum stultus est qui equum emptums non ipsum inspicit sed stratum a
frenos, sic stultissimus est qui hominem aut ex veste aut ex condicione, quae vestisf
nobis circumdata est, aestimat.
[17] ‘Servus est.’ Sed fortasse liber animo. ‘Servus est.’ Hoc illi nocebit? Ostenif
non sit: alius libidini servit, alius avaritiae, alius ambitioni, <omnes spei>, omnesi'
Dabo consularem aniculae servientem, dabo ancillulae divitem, ostendam nobilisj
iuvenes mancipia pantomimorum: nulla servitus turpior est quam voluntaria. Quarl
est quod fastidiosi isti te deterreant quominus servis tuis hilarem te praestes et non sujj
superiorem: colant potius te quam timeant.
[18] Dicet aliquis nunc me vocare ad pilleum servos et dominos de fastigi
deicere, quod dixi, ‘colant potius dominum quam timeant’. ‘Ita’ inquit ‘prorsus?M"
tamquam clientes, tamquam salutatores?’ Hoc qui dixerit obliviscetur id dominisjp
non esse quod deo sat est. Qui colitur, et amatur: non potest amor cum timore misc ’

292
 [19] Rectissime ergo facere te iudico quod timeri a servis tuis non vis, quod verborum
castigatione uteris: verberibus muta admonentur. Non quidquid nos offendit et laedit; sed
ad rabiem cogunt pervenire deliciae, ut quidquid non ex voluntate respondit irara evocet.
[20] Regum nobis induimus animos; nam illi quoque obliti et suarum virium et
imbecillitas alienae sic excandescunt; sic saeviunt, quasi iniuriam acceperint, a cuius
rei periculo illos fortunae suae magnitudo tutissimos praestat. Nec hoc ignorant, sed
occasionem nocendi captant querendo; accepemnt iniuriam ut facerent.
[21] Diutius te morari nolo; non est enim tibi exhortatione opus. Hoc habent inter
cetera boni mores: placent sibi, permanent. Levis est maiitia, saepe mutatur, non in melius
sed in aliud. Vale.

contubemales другари
edo, edi, edere 3 ям
ingenti aviditate c огромен апетит abl. instr.
distentus 3 разтегнат, разширен
aeque adv. еднакво, по еднакъв начин
ingenuus 3 свободно роден
Variana clade поражението на Вар abl. temp
custos, odis m casae пазач на колиба
nolo me immittere не бих искал да се впускам
inferior, oris нисш, нискостоящ
quemadmodum tecum както би искал да живее с теб по-
superiorem velis vivere високо стоящият
quantum tibi in servum tuum колко власт имаш над роба си косвен въпрос
liceat
bona aetas млада възраст
comiter adv. приветливо, любезно
in sermonem aliquem admitto допускам някого като събеседник
in consilium et in convictum в съвет и на трапеза
tota manus delicatorum цяла шайка изнежени хора
nihil hac re humilius, nihil нищо не е по-унизително от това,
turpius нищо не е по-позорно
osculantes manum целуващи ръка
contumelia, ae f обида, лошо отношение
admoveo mensae meae домъквам до масата си + dat.
erro, 1 si existimas бъркаш, ако мислиш, че + aci
ut puta например
mulio, onis m мулетар
bubulcus, i m говедар
ministerium, ii n служба, занятие
sibi quisque dat mores за себе си всеки си създава
характер
honestiorum convictus общуване с по-почтени хора

293
bona materia cessat sine artifice добрият материал се съсипва без
майсторлък__________________
stratum, i n покривало
ех veste aut ех condicione цени според дрехите или според
aestimat положението
libido, inis f похот
1anicula, ae f бабичка
ancillula, ae f слугинче
| mancipia pantomimorum роби на мимове
voluntarius 3 доброволен
fastidi6sus 3 горделивец
deterreant quominus servis tuis нека да не те плашат да се coni. optati.
hilarem te praestes показваш приветлив към твоите
роби_______________________
hilaris, е приветлив, весел
colant potius te quam timeant нека по-скоро да те уважават, coni. optatfyp
отколкото да се боят от теб
сою, colui 3 почитам, уважавам

[Сенека поздравява Луцилий]

С удоволствие научавам от хора, били при теб, че живееш с робите си на1'
ятелски начала. Така и приляга на твоя ум, на твоята висока култура. „Робис
Не - те са хора, „Роби са“. Не - с тях живеем под един покрив. „Роби са“. Не -т
наши по-ниско поставени приятели, „Роби са“. Не - те са ни братя по робство$г
си дадеш сметка, че съдбата има еднакви права и над тях, и над нас. 0
[2] Затова са ми смешни хората, които смятат за срамно да обядват заздн'
роба си. И то единствено въз основа на високомерния обичай цяла тълпа ро£Г;
стоят прави около масата на обядващия господар. Той яде повече, отколкото по;
и със страхотна лакомия тъпче разтегнатия си стомах, отвикнал вече от норма
си функции, така че повече усилия му коства да изкара, отколкото да вкара вс
това. А на горките роби не е позволено да шавнат с устни дори само за да пр _
мат.
[3] Пръчката пресича всякакъв шепот, боят не се разминава дори на случа
звуци: кашлица, кихане, хълцане. Нарушаването на тишината, независимо по к ‘
начин, се изкупва с тежки наказания. По цяла нощ стоят прави, гладни и би»Р
ни.
[4] Става така, че за господаря си говорят онези, които не могат да гоз’
пред него. И обратно —тези, които са си говорили не само пред него, но и със с
него, чиято уста не е била запушвана, са били готови да заложат главата си за е
господар, да поемат върху себе си надвисналата опасност; на масата те са говори
но сред мъченията са мълчали132.

132 Робите, които били привличани на съдебни дела като свидетели, давали показани®'
мъчения.

294
 [5] Накрая, именно тази надменност е дала повод за приказката, че човек имал
толкова врагове, колкото роби. Те не са ни врагове поначало —ние ги правим та­
кива.
Отминавам другите прояви на нашата жестокост и безчовечност —че ги малтре­
тираме дори не като хора, а като добитък. Когато възлегнем за пир, един ни бърше
храчките, друг, превил гръб под леглото, събира повърнатото от някой пияница.
[6] Трети разрязва скъпи птици; с уверени движения прекарва ловко ножа през
гърдите и кълките и оформя хапки. Нещастник е, който живее единствено за това,
да нарязва хубаво угоени меса; освен ако и от него - дето се учи по принуда - не е
по-жалък онзи, който го обучава за собствено удоволствие.
[7] Друг пък разлива виното, издокаран като жена - той се бори.с годините;
не може да излезе от момчешката възраст, все го връщат в нея и добил;пече военна
осанка, той все още е с гладки бузи - космите му са избръснати или изскубани.
По цяла нощ будува, разделяйки я между пиянството и похотта на господаря си. В
спалнята е мъж, на гощавката - момче.
[8] Друг пък, комуто е възложено да преценява гостите, стои нещастникът и
чака да види кои ще си спечелят покана за следващия ден благодарение на ласка­
телствата и невъздържаността било на гърлото, било на езика си. Прибави закупчи­
ците на храна, които познават до тънкости господарското небце и знаят кой вкус
ще възбуди апетита му; кое ще му се хареса с вида си; кое ще го съвземе, когато му
се повръща, защото е необичайно; кое го отвращава просто от пресищане; какво би
похапнал днес. Господарят не понася да се храни заедно с тях и смята за подронване
на престижа си да седне на една маса с роб. О, богове!
[9] Колко много негови роби са му господари! Видях пред прага на Калист133
собствения му господар: същият този, който беше обявил самият Калист за продан,
който го беше изкарал на пазара наред с вече негодните роби, сега бе изключен от
списъка на приетите и чакаше, докато другите влизат. Добре му се отблагодари този
роб, дето бе изхвърлен сред най-калпавите, с чиито имена глашатаите настройват
гласа си: той на свой ред го предаде на презрение и реши, че не е достоен за дома му.
За Калист платиха на господаря; но колко много господарят плати на Калист!
[10] Помисли си, ако обичаш, че този, когото наричащ свой роб, е създаден
от същото семе като теб, че се радва на същото небе, също като теб диша, като теб
живее, като теб умира. Колкото ти можеш да го видиш свободен, толкова и той
теб - роб. По време на клането на Вар134 съдбата низвергна много мъже с блестящ

133 Калист бил освобожденец на Калигула, участник в заговора против него, при Клавдий -
могъщ фаворит.
134 Публий Квинтилий Вар (46 г. пр.н.е - 9 г. от н.е.) бил син на Секст Квинтилий Вар, квес­
тор през 49 п, квестор на Август в Ахайя около 22 г. Вероятно е съпровождал Август в
похода му на Изток през 22-19 г. Заемал жреческа длъжност понтифик или авгур, бил
консул през 13 г. пр.н.е. заедно с Тиберий; устроил игри в чест ва завръщането на Август
от Галия. През 7 г. от н.е. бил назначен за легат в Германия. Не притежавал способности за
военно дело и не разбирал спецификата на неотдавна завоюваната провинция. Незабавно
след назначението си започнал ускорена романизация на Германия, ускорено събиране
на данъците и ускорено основаване на учрежденията за римско съдопроизводство. Без да
се вслушва в предупрежденията, че Арминий, вожд на племето херуски, готви въстание
против римляните, на 2 август 9 г., връщайки се от летните лагери, Вар попаднал на засада

295
произход, надяващи се чрез военната си служба да достигнат сенаторскиращ.
съдбата направи овчар, друг — пазач на колиба. Хайде сега презирай човек
съдба, която може да те сполети в момента, в който го презираш. Й|;
[11] Не искам много да задълбавам и да обсъждам отношението към р|
с които се държим толкова високомерно, жестоко и унизително. Все пак г
щината на моите напътствия: живей с по-нископоставените така, както би'
по-високопоставените да живеят с теб. Всеки път, когато се замислиш колко iif
да си позволиш спрямо роба, замисли се, че точно толкова спрямо теб може*
позволи твоят господар. „Ами! - казваш. - Аз нямам никакъв господар.“
[12] Млад си още - може би ще отимаш. Не знаеш ли на каква възраст.^,
бена Хекуба, на каква - Крез, на каква - майката на Дарий, на каква - План
каква - Диоген135? .■J
[13] Живей в милост и любезност с роба си; позволи му с теб и да разгов|
да се съветва, и да съжителства. Тук върху мен ще се нахвърли цяла тълпа |
нени господари: „Няма нищо по-унизително, нищо по-срамно от това.“ А аз мй
хвана същите тези хора да целуват ръка на чужди роби. >|
[14] Не виждате ли поне това: нашите предци не са свързвали ни най-мая?
подаря с омраза, а роба - с оскърбления? Наричали господаря „баща на семей
то“, а робите - нещо, което е останало и досега в мимовете, - част от семей
Определили празничен ден, в който не само господари и роби да могат да се-^
заедно, но това да е задължително. Оказвали на робите почести вкъщи, позво
им да раздават правосъдие и смятали, че домът е едно малко подобие на държ"
[15] „И какво? Да сложа на масата си всички роби, така ли?“ - Не пов|
всички свободни граждани. Грешиш, ако смяташ, че ще отхвърля някого, f
бил с по-мръсен занаят, като например мулетаря или говедаря. Ще ги прецб'4
не по занаята, а по нрава. Всеки сам създава нрава си, занаята го определя сяуч

между реките Везер и Емс, в Тевтобургската гора.Трите легиона били напълно унйг
ни, а Вар се самоубил.
135 Хекуба била царица на Троя и съпруга на цар Приам. След падането на Троя, при®
бата на плячката, станала пленница на Одисей.
Крез бил последният цар на Лидия в Мала Азия. Във войната с персийския цар,:
загубил свободата еи и станал роб.
Персийският цар Дарий III Кодоман загубил империята си в битката при Гавгам;
I октомври 331 г. пр.н.е. Майка му станала робиня на Александър Велики.
Философът Платон (427-347 г. пр.н.е.) пребивавал в Южна Италия, където се.за|
с питагорейското учение и известно време вземал дейно участие в политическия/
в Сиракуза, където управлявал тиранът Дионисий Стари. През 387 г. пр.н.е, Плато*
изгонен от Сиракуза и попаднал в робство, като според някои източници това стан
заповед на Дионисий, а според други бил заловен от пирати. ■■■:,
Диоген Синопски, наречен Циника, бил роден в гр. Синоп (в днешна Турция) през-'
пр.н.е. и умрял през 323 г. пр.н.е. в Коринт. По време на пътуване до Егина Диоге
заловен от пирати и продаден като роб на о-в Крит на заможен търговец на име 3;
Когато го попитали какъв занаят умее, философът отговорил: „Единственото нещо.?
мога да правя, е да уча хората и искам да бъда продаден на човек, който има нИ*
господар.“ Диоген изживял остатъка от живота си като наставник на двамата cmqij
Зенадий.
Нека хората споделят трапезата ти: едни, защото са достойни за нея, а други - за да
станат. Защото, ако поради долнопробното им обкръжение в тях има нещо робско,
съжителството с по-достойни хора ще го изкорени.
[16] Недей, скъпи ми Луцилий, да търсиш приятели само на форума и в кури-
ята; ако търсиш внимателно, ще ги откриеш и у дома си. Често добрият материал
отива нахалос, защото липсва майстор. Огледай се и ще видиш. Глупак е онзи, кой­
то, като купува кон, гледа не него, а чула и юздите му; а още по-голям глупак е,
който преценява човека било по дрехата, било по положението, което подобно на
дреха ни обгръща отвън.
[17] „Роб е“. Но може би е свободен по дух. „Роб е“. Това ще му навреди ли?
Посочи ми кой не е. Един робува на похотта, друг - на алчността, трети - на амби­
циите си, всички - на страха. Ще ти покажа бивш консул - роб на някоя бабичка,
богаташ - на слугинка; ще ти посоча най-благородни младежи - роби на мимове136!
Няма робство по-позорно от доброволното.
Затова няма какво да се впечатляваш от тези горделивци: дръж се дружелюбно,
с робите си и бидейки по-високо от тях, не бъди високомерен. По-добре да те почи­
тат, отколкото да се страхуват от теб.
[18] Сега пък някой ще рече, че призовавам робите да наденат шапка на ос-
вобожденец137 и смъквам господаря от неговия пиедестал, като казах: „По-добре
да почитат господаря си, отколкото да се страхуват от него.“ „Така ли - ще каже
той - да го почитат като клиенти, като почитатели, дошли да го поздравят?“ Онзи,
който би казал така, забравя, че не може за господаря да е малко това, което и за бога
е достатьчно. Когото почитат, него и обичат; любов и страх не могат да се смесят.
[19] Затова смятам, че постъпващ съвсем правилно, като не искаш робите ти да
се боят от теб, като за наказание използваш само думи. С тояга се подкарват само
безсловесните твари.
Не всичко, което не ни харесва, ни наранява. Но нашата изнеженост ни кара
да изпадаме в бяс и всяко нещо, което не отговаря на желанията ни, ни хвърля в
ярост.
[20] Държим се като царе. Защото и те, забравили и своята сила, и чуждото
безсилие, така се палят и така беснеят, сякаш някой им е сторил зло - нещо, което
изобщо не ги застрашава благодарение на високото им положение. И не че не го
знаят, но като се оплакват, използват случая да вредят: били им сторили зло - тогава
и те ще вършат злини.
[21] Повече не искам да те задържам; ти нямаш нужда от насърчение. Освен
това за добрия нрав е характерно да бъде доволен от себе си, да не се мени. Злонра-
вието е непостоянно —то често се променя не в добро, а в друго. Бъда здрав.

Превод Анна Шелудко: Сенека. Нравствени писма до Луцилий.

София: Рива-А БЦ -90,1994.

136 Сенека визира модното по негово време увлечение по пантомимата и нейните изпълните­
ли - мимовете.
137 На празника Сатурналии робите носели особени плъстени шапки, символ на освобожда­
ването.

297
 MARCUS VALERIUS MARTIALIS

Марк Валерий Марциал

(64-104)

Марк Валерий Марциал е роден в Испания, в гр. Билбилис138. Идва в Рим-Щ

като възрастен и бързо бива удостоен с дружбата на двама знаменити л:
и негови съотечественици - Сенека и Лукан. Марциал не се възползва от добр
съвети да се заеме с юриспруденция, като предпочита да води скромен живот:
свободен литератор. След разкриването на заговора на Пизон срещу Нерон всщт
те му приятели са избити или изпратени в изгнание. Едва след много години М|
циал спечелва слава и се сдобива с богати покровители, бива удостоен с пота’
и отличия от императорите Тит и Домициан. Помага му финансово и знаме]
литератор Плиний Млади, с чиято помощ Марциал се завръща прославен в родй
си Испания, където и умира. Автор е на 15 книги с епиграми (около 1200 на
Той придава на този жанр реалистичност, изобразява сатирично живота в Рим, ^"
осмива мнозина свои съвременници и рисува правдиви картини от всекидневи
на хората и техните пороци - алчност, суета, лицемерие, глупост, лакомия и разб
ничество. Освен на епиграми Марциал е автор на сборника „Книга на зрелщщГ
посветен на тържествените игри, организирани от Тит и Домициан във връз! 1
откриването на Колизея в Рим. Поетът става мНого известен още приживе не:£|-
в Рим, но и в цялата империя. През късната античност и през средновековие^
чак до ново време е четен и издаван от Бокачо, обичан от Лесинг, Шилер, Гьетд;
Пушкин.

1
Hie est quem legis ille, quem requiris,
toto notus in orbe Martialis
argutis epigrammaton libellis:
cui, lector studiose, quod dedisti
uiuenti decus atque sentienti,
rari post cineres habent poetae.

Този, който четеш и който търсиш,

ето той - Марциал - в света прочут е
с книги вред с епиграми остри пълни.
Ти, читателю учен, даде нему
още приживе, още здрав дорде е
слава, що след смъртта дори е рядка.

138
Сега гр. Билбао.

298
 6, 60
Laudat, amat, cantat nostros mea Roma libellos,
meque sinus omnes, me manus omnis habet.
Ecce rubet quidam, pallet, stupet, oscitat, odit.
Hoc volo: Nunc nobis carmina nostra placent.

Хвали, обича, чете ме градът ми - във Рим мойте книги

всеки до своята гръд, всеки в ръцете държи.
Някой черви се, бледнее,стъписва се, зяпва, намразва:
нека - тогава и аз моите книги ценя!

1,38
Quern recitas, meus est, o Fidentine, libellus
Sed male cum recitas, incipit esse tuus.

Книжката, дето четеш, моя е, о, Фидентине,

но лошо щом я четеш, твоя започва да е.

require, quesTvi 3 търся

lector, oris m читател
toto notus in orbe известен по цял свят
argutus 3 остър, остроумен
studiosus 3 ученолюбив
quod dedisti uiuenti decus atque на когото ти, читателю, даде слава, докато
sentienti беше жив и имаше чувства
post cineres след смъртта си
canto 1 + асс. - пея
omnes sinus me habet мен ме има всяка пазва
rubeo, bui 2 изчервявам се
palleo, ui 2 побледнявам
stupeo, pui 2 стъписвам се
oscito 1 зейвам
mihi placet нрави ми се, харесва ми + inf.

299
 Трета част

ЛАТИНСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

Съкращения

abl. - ablatTvus
acc. - accusafivus
adv. - adverbium
comparat. —comparatlvus
coni. - coniunctTvus
coniunct. - coniunctio
/ - feminlnum
gen. - genitlvus
грам. - граматичен термин
impers- impersonate
ind. - indicatTvus
indecl. —indeclinabile
m - masculmum
n —neutrum
numer. - numerale
pass. - passTvum
pi. - pluralis
praep. —praepositio
прен. - преносно
pron. demonstr. - pronomen demonstratlvum
pron. indef. - pronomen indefinitum
pron. neg. - pronomen negatTvum
pron. pers. - pronomen personate
pron. poss. —pronomen possesslvum
sg. - singularis
v. def. - verbum defectlvum
v. impers. - verbum impersonate
A aedifico 1 - строя, създавам
a, ab praep. + abl. - от
ab-eo, ii, itum, Ire —отивам си; изчезвам,
умирам
ab-oleo, olevi, olitus 2 - унищожавам
ас conjunct. - и
ac-cedo, cessi, cessum 3 - пристъпвам,
приближавам
ac-cendo, cendi, census 3 - запалвам; под­
буждам
ac-cipio, cepi, ceptus 3 - получавам, при­
емам
accuso 1 - обвинявам
acer, acris, acre - остър, силен; решите­
лен, деен
acerbus 3 - горчив; суров; печален
acies, ei f - острие, връх; боен ред
actor, oris m - изпълнител
ad praep. + acc. - към, до при
ad-do, didi, ditus 3 - прибавям
ad-duco, dilxi, ductus 3 - довеждам
ad-hibeo, hibui, hibitus 2 - прилагам; упо­
требявам, проявявам
ad-iungo, iunxi, iflnctus 3 - привързвам,
присъединявам
adiutorium, i n - помощ
ad-iuvo, iuvi, iutus 1 - подкрепям, подпо­
магам
administro 1 - служа, изпълнявам
admirabilis, е - удивителен, чуден
admiratio, onis f - възхищение
admiror 1 - учудвам се, възхищавам се
ad-moneo, monui, monitus 2 - подсещам;
предупреждавам
ad-sum, affui, adesse - присъствам; пома­
гам
adulator, oris m - ласкател
adulescens, entis m - младеж, юноша
ad-venio, veni, ventum 4 - пристигам, на­
стъпвам
adventus, us m - пристигане, появяване
adversarius 3 - противоположен, вражде­
бен
adversarius, i m - противник, враг
ad-volo 1 - долитам
aeneus 3 - меден, бронзов
aenigma, atis n - гатанка, загадка!;
aequitas, atis f - справедливост ':f'
aequus 3 - равен;'спокоен; справе,
aer, aeris m - въздух
aestas, atis f - лято
aetemus 3 - вечен, непреходен >|
af-fero, attuli, allatus, afferre - дон
довеждам -jS*
af-ficio, feci, fectus 3 - вьздейсгв
сягам
affirmo 1 - укрепвам; твърдя
ager, agri m - нива, поле, земя
agmen, inis n - поход; боен ред
agnus, i m - агне
ago, egi, actus 3 - карам, водя; пра’
ботя 1
agrestis, е - полски, див, селски; if*
agricola, ae m - земеделец
agriculture, ae f - земеделие
ala, ae f - крило
albus 3 - бял
ales, alitis fm - птица
alienus 3 - чужд
aliquando adv. - някога; веднъж i f
aliqui, aliqua, aliquod pron.indef. ^
къв, някой
aliquoties adv. - няколко пъти
alius; alia, aliud - друг
alo, alui 3 - храня, подхранвам
alter, altera, alterum - друг, втори
altus 3 - висок; дълбок
alvus, i f - корем
amarus 3 - горчив
ambo, ae, o numer. - двама, две
ambulo 1 - разхождам се; обикалям
arnica, ae f - приятелка
amicitia, ae f - приятелство
amicus, i m - приятел
a-mitto, mTsi, missus 3 - отпращам, ^
вам
amo 1 - обичам
amplus 3 - широк, просторен; зна
лен; знатен
ancilla, ae f - слугиня ar-ripio, ripui, reptus 3 - грабвам, улавям
ango, anxi 3 - притискам; тревожа ars, artis f - изкуство
anguis, is mf - змия artifex, ficis mf - художник, майстор,
angulus, i m - ъгъл творец
anima, ae f - лъх, дъх; душа, живот arx, arcis f - крепост
animadverto, verti, versus 3 - забелязвам a-scendo, scendi, scensus 3 - качвам се
animal, alis n - животно asper, era, erum - грапав; труден, тежък
animus, i m - дух; разсъдък, мисъл astrum, i n - звезда
anser, eris mf - гъска atomus, i f - атом
ante adv. - преди atrox, gen.-ocis - чудовищен; жесток
ante praep. + acc. - пред; преди auceps, cupis m - птицеловец
ante-cedo, cessi, cessus 3 - предшествам, auctoritas, atis f - влияние, авторитет
изпреварвам audacia, ae f - дързост, храброст
antiquitas, atis f - древност audax, gen.-acis - дързък, смел ■
antTquus 3 - стар, древен audeo, ausus sum 2 - дръзвам, осмелявам
antrum, i n - пещера се
aper, apri m - тиган audio 4 - чувам, слушам
apertus 3 - отворен, открит au-fero, abstuli, ablatus, auferre - отнасям,
apis, is f - пчела отмъквам
ap-pono, posui, positus 3 —прибавям, под­ augeo, auxi, auctus 2 —увеличавам
насям aureus 3 - златен
ap-propero 1 - ускорявам; бързам auris, is f - yxo
ap-propinquo 1 - приближавам aurora, ae f —зора
aptus 3 - прикрепен; готов; способен, aurtun, in —злато
подходящ aut coniunct. - или
apud praep. + Acc. - у, при autem coniunct. - но, обаче, пък
aqua, ae f —вода autumnus, i m - есен
aquila, ae f —орел auxilium, i n - помощ; PI. помощни вой­
ага, ae f - олтар ски
arator, oris m - орач avaritia, ae f - скъперничество, алчност
aratrum, i n - рало avails 3 - алчен
arbitro(r) 1 - мисля, смятам avidus 3 - жаден, алчен
arbor, oris f - дърво avis, is f - птица
arceo, arcui 2 - заграждам; възпирам, от­ a-volo I - отлитам
блъсквам avus, i m - дядо; прадядо; PI. предци
arcus, us mf - лък; арка
argenteus 3 - сребърен В
argentum, i n - сребро baculus, i m - тояга
aridus 3 —сух, изсъхнал; оскъден barbarus 3 - чуждестранен
arma, orum n - оръжие basis, is f - основа
armaffira, ae f - въоръжение beatus 3 - блажен, щастлив
armatus 3 - въоръжен bellum, i n - война
armiger, era, erum - въоръжен bene adv. - добре
armo 1 - въоръжавам beneficium, ii n - благодеяние; услуга
aro 1 - opa bestia, ae f - животно, звяр

303
bibliotheca, ae f - библиотека
bibo, bibi 3 - пия
bini, ae, a numer. —по двама
bis adv. —два пъти
bonus 3 - добър; благороден, храбър
bos, bovis m f—вол, крава
brevis, е - къс, кратък
breviter adv. - накратко, накъсо
cado, cecidi, casurus 3 - падам; загивам
caecus 3 - сляп
caeruleus 3 - лазурен, син
calamitas, atis f - загуба; нещастие; по­
ражение
calidus 3 - топъл
camp ester, stris, stre - полски
campus, i m - поле, равнина
canis, is m f- куче
cano, cecini, cantatum 3 - пея
cantilena, ae f - песен
canto 1 —пея
cantus, us m - пеене, песен
capillus, i m - косъм
capio, cepi, captus- 3 - вземам, хващам;
~ consilium вземам решение
capra, ae f - коза
capto 1 - ловя
caput, itis n - глава, начало
carmen, inis n - песен, стих
carus 3 —скъп, мил
casa, ae f - колиба
caseus, i m - сирене
castra, orum n —военен лагер
casu adv. - случайно
casus, us m - падане; упадък; случай;
грам. падеж
causa, ae f - причина, повод; дело
caveo, cavi, cautus 2 - внимавам, пазя се;
грижа се
cedo, cessi, cessus 3 —вървя; отстъпвам,
отдалечавам се
celeber, bris, bre —известен, прочут
celebro 1 - празнувам; прославям
celer, eris, ere - бърз
304
celeriter adv. - бързо
cella, ae f - стаичка, килия
celo 1 - крия
celsus 3 - изправен, висок
cena, ae f - обяд
censeo, censui, census 2 - оценявамЦ
там '
censor, oris m - цензор, оценител4
census, us ra - ценз, имущество;'Щ®
яване
centurio, onis m - ■центурион, стотад
сега, ae f - восък
cerno, crevi 3 - виждам, забелязвЩ
шавам; бия се
certe adv. - сигурно, положителню|
certo 1 - боря се, състезавам се
certus 3 - сигурен, определен
cervus, i m - елен
ceterum adv. - впрочем
ceterus 3 - друг, останал
cetus, i m - кит
chamomilla, ae f - лайка
charta, ae f - хартия; книга
chorda, ae f - струна
chorus, i m - хор :ф
cibus, i m - храна
cicatrix, Icis f - белег от рана; рана’;,
ciconia, ae f - щъркел
cicuta, ae f - бучиниш
cingo, cinxi, cinctus 3 - опасвам ■
circulus, i m - кръг; орбита
cito adv. - бързо
civllis, е - граждански; обществен ]
civis, is m f - гражданин, граждашф!
civitas, atis f - гражданство, държава!*
clamito 1 —викам силно
clamor, oris m —вик, шум
clarus 3 - ясен, светъл; прочут
classis, is f - флота
claudo, clausi, clausus 3 - заключвам^
тварям
coelum (caelum), i n - небе
cogito 1 - мисля, разсъждавам
cognosco, novi, nitus 3 - научавам, узкй
вам
cogo, coegi, coactus 3 — събирам; при­
нуждавам
collega, ae ra - другар по служба, колега
colloco 1 - поставям, разполагам
colloquium, i n - разговор
collum, i n - шия
colo, colui, cultus 3 - обработвам; почи­
там
colonia, ae f - колония
color, oris m - цвят
columna, ae f - колона, стълб
coma, ae f -коса
com-edo, edi, esus 3 -- изяждам; прахос­
вам
comes, itis mf - спътник, другар, съу­
частник
com-mitto, mlsi, missus 3 - свързвам; из­
вършвам; провинявам се; ~proelium
- завързвам сражение
commodus 3 - подходящ, удобен, благо­
приятен
com-moveo, movi, m5tus 2 - раздвижвам;
възбуждам; смущавам
communis, е - общ; обикновен
com-paro 1 - приготвям
complexus, us m - прегръдка
con-cido, cidi 3 - падам; загивам
con-cldo, cTdi, clsus 3 - съсичам, избивам,
разбивам
concordia, ae f —съгласие, единодушие
con-do, didi, ditus 3 - строя, основавам;
прибирам, погребвам
con-ficio, feci, fectus 3 - довършвам,
свършвам; съсипвам
con-grego 1 - събирам, струпвам
coniuratio, onis f - съзаклятие
conor 1 - опитвам се
con-scendo, scendi 3 - качвам се
con-scribo, scripsi, scnptus 3 - записвам;
събирам, свиквам под знамената
con-sero, serui, sertus 3 - сплитам, свърз­
вам; завързвам (сражение)
conservator, oris m - пазител; спасител
consilium, ii n - решение, план, намере­
ние
con-sono 1 —еквам, кънтя; звуча заедно
conspectus, us m - поглед
con-spicio, spexi, spectus 3 - гледам, за­
белязвам
constanda, ae f - твърдост, постоянство
constat impers. - известно e
con-stituo, tui, tutus 3 - установявам; съз­
давам; решавам
consto, stiti, 1 - стоя твърдо, оставам не­
променен; състоя се
con-stringo, strmxi, strictus 3 '- свързвам;
сдържам, ограничавам ■
con-suesco, suevi, suetus 3 —привиквам,
имам обичай
consul, ulis m - консул
con-sulo, sului, sultus 3 - искам съвет, до­
питвам се; съветвам, помагам
consultum, i n - решение
con-tendo, tendi, tentus 3 - изопвам; от­
правям се; бия се
continenter adv. - непрекъснато
continuus 3 - продължителен, непрекъс­
нат
contra praep. + Acc. - против, срещу
con-traho, traxi, tractus 3 - свивам, съкра­
щавам
controversia, ae f - спор
contumelia, ae f - обида, оскърбление
con-venio, veni, ventus 4 - събирам се
convtva, ae mf —гост, сътрапезник
convivium, i n - пир
copia, ae f - изобилие, множество;
PI. войски
cor, cordis n - сърце
cornu, us n - рог; фланг
corona, ae f - венец
corpus, oris n - тяло
coipuscuium, i n - телце, частица
cor-rumpo, rflpi, ruptus 3 - унищожавам;
развращавам
cortex, icis m(f) - кора
corvus, i m - гарван
cotidianus 3 - всекидневен, обикновен
cotidie adv. - ежедневно
eras adv. - утре
305
credo, didi, ditus 3 - вярвам, доверявам
се
creo 1 - създавам; избирам
cresco, crevi, cretus 3 - раста, нараствам
crudelis, е - жесток
crystallus, i f - кристал
cubo, cubui, 1 - лежа; спя
cultflra, ae f - обработване
cum coniunct. —1. c Ind. когато, колкото
пъти; 2. c Coni. след като, понеже,
макар и да
cum praep. + abl. - с. заедно с
cunae, arum f - люлка
cunctus 3 - цял, целокупен; Р1. всички
cupiditas, atis f - силно желание, страст
cupido, inis f - силно желание, жажда
cupio, cupivi, cupltus 3 - силно желая,
искам
cur adv. - защо
cura, ae f - грижа
euro 1 - грижа се
curro, cucurri, cursus 3 —тичам; бързо
преминавам
cursus, us m - тичане; течение; път
custos, odis m —страж, пазач
cyaneus 3 - тъмносин
cyclus, i m - кръг; цикъл
cylindricus 3 - цилиндричен
D се
damno 1 - осъждам
de praep. + abl. —от; за, относно
dea, ae f - богиня
debeo, debui, debitus 2 - дължа; длъжен
съм, трябва
debitor, oris m - длъжник
debitum. i. n - дълг, задължение
decanus, i m - десетник
de-cedo, cessi, cessum 3 - отивам си, от­
теглям се
deceptus 3 - измамен
de-cemo, crevi, cretus 3 - решавам, поста­
новявам
de-cido, cidi 3 - падам
de-cipio, cepi, ceptus 3 - измамвам
declinatio, onis f - навеждане; гранЙ
нение .,;йр
decorus 3 - приличен; хубав, крас'"’
decus, oris n - украшение; бшюьщ
de-duco, dtixi, ductus 3 - свалям,;.
дам, оттеглям
defensor, oris m - защитник
de-ficio, feci, fectus 3 - отделям ee|f,
тигам .ji
de-glubo, gtopsi, gluptus 3 - одирай
de-icio, ieci, iectus 3 - свалям; рй|
вам; прогонвам
deinde adv. - оттам; след това 'jS|
delectatio, onis f - развлечение, vnq
вие .
delecto 1 - веселя; радвам
deleo, delevi, deletus 2 - унищй|
разрушавам
delibero 1 - обсъждам, обмислям--?
de-ligo, legi, lectus 3 - избирам | | l
delphlnus, i m - делфин 'Щ
de-mitto, mlsi, missus 3 - спускамЩ
щам
demum adv. - едва, най-после; имй|
de-sino, sTvi, situs 3 - преставам, ngl
вам
--
de-sipio 3 —глупав съм, постъпва^
паво
desperatus 3 - безнадежден, отчая§||
de-spero 1 - загубвам надежда, от?
de-sum, fui, esse - липсвам, не досщрз
de-tego, texi, tectus 3 - откривам-^
вам
deus, i m - бог
devoro 1 - поглъщам, изяждам
dialectus, i f - наречие, говор, диале'
dico, dixi, dictus 3 - казвам, говорйЦ
dictator, oris m - диктатор
dies, ei m f - ден, срок
dif-fero, differrc - различавам се f
difficilis, е - труден
difficultas, atis f - трудност; нуждаШ.
digitus, i m - пръст
dignitas, atis f - достойнство, вис.сяй|
ложение
dignus 3 —достоен
diligenter adv. - старателно, грижливо
di-ligo, lexi, lectus 3 - уважавам, почи­
там; обичам
dimidium, ii n - половина
di-mitto, misi, missus 3 - разпращам, от­
пращам; изпускам; опрощавам
director, oris m - ръководител
di-ruo, rui, rutus 3 - разрушавам
dis-cedo, cessi, cessum 3 - отдалечавам
се, напускам
disciplma, ae f - обучение, учение; наука
discipulus, i m - ученик
disco, didici 3 - уча се, научавам
discordia, ae f - несъгласие, раздор;
Discordia - богиня на раздора
dis-puto 1 - разисквам, споря
dis-sentio, sensi, sensum 4 - не съм съгла­
сен; споря
dissimilis, е - различен
diu adv. - дълго време
diversus 3 - различен, разнообразен
dives, gen.-divitis —богат
di-vido, vlsi, vTsus 3 —разделям
divitiae, arum f - богатство
do, dedi, datus 1 - давам
doceo, docui, doctus 2 - уча, обучавам
doctnna, ae f - учение; наука, знание
doctus 3 —учен
doleo, dolui, 2 - боля, страдам
dolor, oris m - болка, мъка
dolosus 3 - хитър, лукав
dolus, i m - хитрост, измама
domicilium, ii n - жилище
dominor 1 - господствам, владея
dominus, i m - господар
domus, us f - дом, къща; domi - вкъщи
donee coniunct. - докато
dono 1 - подарявам, дарявам
donum, i n - подарък, дар
dormio 4 - спя
dorsum, in —гръб
dubius 3 - съмнителен, несигурен
duco, duxi, ductus 3 - водя, карам; смя­
там
ductus, us m - предводителство, коман­
да
dulcis, е - сладък, приятен
dum coniunct. - докато
duo, duae, duo numer. - две
duplus 3 - два пъти по-голям, двоен
durus 3 - твърд, суров, жесток
dux, ducis m - водач, вожд, военачалник
Е
edax, gen.-acis - лаком; прен. унищожа­
ващ
e-duco 1- възпитавам
e-duco, diixi, ductus 3 - изтеглям, извеж­
дам
efficax, gen.-acis - деятелен; успешен
ef-ficio, feci, fectus 3 - произвеждам, съз­
давам, изпълнявам
ef-fringo. fregi, fractus 3 - разбивам,
счупвам
ef-fugio, fiigi 3 - избягвам
ego pron.pers. - аз
e-gredior, gressus sum 3 - излизам
egregius 3 - изключителен, отличен
elephantus, i mf - слон
e-ligo, legi, lectus 3 - избирам
eloquentia, ae f - красноречие
e-mendo 1 - поправям; подобрявам
e-mitto, misi, missus 3 - изпускам; изпра­
щам
e-numero 1 - преброявам
epistula. ae f - писмо
epulor 1 - ям, пирувам
eques, itis m - конник
equester, stris, stre - конен
equidem adv. —наистина, без съмнение
equitatus, us m —конница
equus, i m - кон
ergo adv. - и тъй, следователно
erro 1 - блуждая; греша
error, oris m - лутане, заблуждение,
грешка
e-ruo, rui, rutus 3 - изравям; изтръгвам
esurio 4 - гладен съм
et coniunct. —и
307
etiam coniunct, - още; дори, също и
etiamnunc adv. - и сега още, дори и сега
etsi coniunct. - ако и да, макар и да
e-venio, veni, ventum 4 —излизам; ставам,
случвам се
e-verto, verti, versus 3 - извъртам, обръ­
щам, събарям
e-volo 1 - отлитам
ех parep.- abl. - от
ехашеп, inis п - проверка, изпит
ex-cito 1 - предизвиквам; подбуждам
ex-clamo 1 - извиквам, викам силно
ex-cogito 1 - измислям, изнамирам
ex-crucio 1 - изтезавам, измъчвам
exemplar, aris n - пример, образец; ко­
пие, препис
exemplum, i n - пример; копие
ех-ео, ii, itus, Ire - излизам, заминавам
ex-erceo, ercui, exercitus 2 - упражнявам,
занимавам се
exercitatio, onis f - упражнение
ex-igo, egi, actus 3 - изкарвам; изисквам;
извършвам
eximius 3 - изключителен, превъзходен
existimo 1 - мисля, смятам
ex-pello, puli, pulsus 3 - изгонвам
experientia, ae f - опит, опитност
expeiimentom, i n - опит
ex-plico 3 - разгъвам; изяснявам, обяс­
нявам
explorator, oris m - изследовател; разуз­
навач
ex-ploro 1 - изследвам, разузнавам
ex-pono, posui, positus 3 - излагам, по­
сочвам, предлагам
ex-primo, pressi, pressus 3 - изстисквам;
изобразявам; описвам
ex-pugno 1 - завладявам, превземам
ex-specto 1 - очаквам, чакам
ex-struo, struxi, structus 3 - натрупвам;
издигам, построявам
fabella, ae f - разказче, басничка
fabrico(r) 1 - приготвям, правя
308
fabula, ae f - басня, приказка
facies, ei f - лице; външност &
facilis, е - лесен, лек; наклонен, готои
facinus, oris n - работа, постъпка;’!]»
тъпление
facio, feci, factus 3 - правя, извършва;
factum, i n - дело, постъпка
facultas, atis f - възможност; спосдЩ
fagus, i f - бук
fama, ae f - мълва
fames, is f - глад
familia, ae f - семейство
familiaris, е - домашен, семеен
fastus 3 - dies fasti: съдебни, присъ$
ни дни
fatlgo 1 - изморявам; измъчвам
fatum, i n - съдба
favor, oris m - благосклонност, блакш|
ление
febris, is f - треска
fecundus 3 - плодороден
fel, fellis n - жлъчка
felix, gen.-Icis - щастлив, благопол
femina, ae f - жена
fenestra, ae f - прозорец
fera, ae f - звяр
fere adv. - почти
fero, tuli, latus, ferre - нося; водя;;й||
щавам
ferrum, i n - желязо; оръжие
ferus 3 - див, груб, необразован
festus 3 - празничен
fidelis, е -верен
fides, ei f - вярност, доверие; обещащ||
ffdo, fisus sum 3 - вярвам, доверява^Щ
filius, i m - син
fingo, fmxi. fictus 3 - изобразявам, прав
представям си
finio 4 - свършвам; определям
finis, is m - край; Р1. граници, пред$Щ
finitimus 3 - съседен
fio, factus sum, fieri - ставам, бивЯ
certior fio - научавам
fimaitudo, inis f - здравина; устойчййЦ
firmo 1 - укрепявам; потвърждавам;
firmus 3 - здрав, устойчив
fixus 3 - закрепен, неподвижен
flamma, ae f - пламък
fleo, flevi, fletus 2 - плача, оплаквам
flo I - духам, вея
floreo, florui 2 - цъфтя; силен съм
fLuctuo 1 - вълнувам се; колебая се
flumen, inis n - река
fluvius, i m - река
foedus, eris n - договор, съюз
folium, i n - лист
foris adv. - вън, отвън
forma, ae f - форма, вид, образ; красота
formica, ae f - мравка
forsitan adv. - може би
fortasse adv. - може би
forte adv. ~ случайно
fortis, е - силен; смел
fortiffido, inis f - смелост, храброст
forffina, ae f - съдба, участ
forum, i n - пазарен площад, тържище
fossa, ae f - яма, ров
fractflra, ae f - счупване
fragmentum, i n - отломък, парче
frater, tris m - брат
fraus, fraudis f - измама, хитрост
frequens, gen. -entis - многочислен; по­ harena, ae f - пясък
стоянен
frigidus 3 - студен
frigus, oris n - студ
fructus, us m - плод
frustra adv. - напразно
fugio, fagi 3 - бягам, избягвам
fulmen, inis n - мълния, гръм
fundo, fudi, fusus 3 - изливам; хвърлям, hilaris, е - весел, радостен
разпростирам
fiiturus 3 - бъдещ
G hodie adv. - днес
gallus, i m - петел
gaudeo, gavlsus sum 2 - радвам се
gelu, us n - студ, мраз
gener, eri m - зет
gens, gentis f - племе, род
genu, us n - коляно
genus, eris n - род, вид; племе, народ
gero, gessi, gestus 3 - нося, показвам,
върша; bellum ~ водя война
gigno, genui, genitus 3 - раждам, причи­
нявам
gladiator, oris m - гладиатор
gladius, i m —меч
gloria, ae f - слава
gloriose adv. —самохвално, горделиво
gracilis, е - строен, нежен
gradior, gressus sum 3 ^ крача, вървя
gradus, us m - крачка, стъпка; степен
grammatica, ae f - граматика
gravis, е - тежък, труден
grex, gregis m - стадо; тълпа, множество
gubematio,onis f - управление на кораб;
прен. ръководене
gubemator, oris m - кормчия; прен. ръ­
ководител
gusto 1 - вкусвам, опитвам
gymnasium, i n - гимназия
Н
habeo, babui, habitus 2 - имам, притежа­
вам; държа; смятам
habito 1 - обитавам, живея
hasta, ae f - прът, копие
haud adv. - не
herba, ae f - трева
hie adv. - тук
hie, haec, hoc pron. demonstr. - този, тази,
това
hiems, hiemis f - зима
hio 1 - отварям уста, зея
historia, ae f - изследване, знание; исто­
рия
homo, inis m - човек
honestas, atis f - чест; почтеност, нрав­
ственост
honestus 3 - почтен, благоприличен
honor, oris m - чест, почит, уважение
hora, ae f - час
309
horribilis, е - страшен, ужасен управление
hospitium, i n - гостоприемство imperol-нареждам, заповядвам ^
hostia, ae f - жертвено животно, жертва impetus, us m - атака, нападение ^
hostis, is mf - враг im-pono, posui, positus 3 - възлагай)
humanus 3 - човешки; любезен, вежлив; ставям начело
образован importo 1 - внасям
humilis, е - нисък; прост, долен imprimis adv. - преди всичко, ocofis
humus, i f - пръст, земя impudens, gen. -entis - безсрамен'^
hydra, ae f - хидра, водна змия in praep. - 1 . c abl. в, на; 2. c ассЩ
при, до; срещу ;
I inaequalis, е - неравен; непостоянен*
iacio, ieci, iactus 3 - хвърлям incautus 3 - непредпазлив, безгрижй.
iacto 1 - хвърлям, подхвърлям incendium, i n - пожар .Щ
iaculum, i n - метателно копие in-cendo, cendi, census 3 - запалвам;'
iam adv. - вече, още
буждам
ianua, ae f - врата
incertus 3 - неясен, несигурен, Heif"
ibi adv, - там
делен
ictus, us m - удар
in-cldo, cTdi, cTsus 3 - врязвам, изряз|
idem, eadem, idem pron. demonstr. - съ­
in-cludo, clusi, clusus 3 - затвар
щият
ideo adv. - затова включвам
idoneus 3 - удобен, подходящ incola, ae m - жител, обитател
Idus, uum f - иди, 13 или 15 ден на ме­ in-colo, colui, cultus 3 - обитавам, шШ
сеца incolumis, е - невредим -Щ
igitur coniunct. - и тъй, следователно incommodum, i n - неудобство, непр'
ignarus 3 - незнаещ, несведущ, неопи­ ност ■J l
тен indico 1 - казвам, съобщавам
ignis, is m - огън individuus 3 - неделим
♦ » *

ignosco, novi, notus 3 - прощавам, сниз­
ходителен съм
ignotus 3 - непознат, чужд
ille, ilia, illud pron.demonstr, - онзи; из­
вестният, прочутият
illico adv. - там; веднага
illustris, е - светъл, ясен; славен, знаме­
нит
imago, mis f - изображение, образ
imber, bris m - проливен дъжд
imitatio, Snis f - подражание
immanis, е - грамаден, огромен
im-mineo 2 - надвесвам се; заплашвам
immolo 1 - принасям в жертва
immortalitas, atis f —безсмъртие
imperator, oris m - пълководец; импера­
тор
imperium, i n - върховна власт, върховно
m-diico, duxi, ductus 3 - въвеждам* вк§
вам Щ
industria, ae f - дейност, прилежност|
infans, antis m f- дете .
in-fero, tuli, latus, ferre - донасям; ^
дам; възбуждам
ingemo, gemui 3 - въздишам .
ingenium, i n - характер; вродена дар
талант
ingens, gen. -entis - огромен
ingratus 3 - неприятен; неблагодаренл
in-gredior, gressus sum 3 - влизам, лавл
зам . ;4
inimicitia, ae f - вражда, неприязън A
iniimcus, i m - враг, неприятел
initium, i n - начало
iniuria, ae f - беззаконие, несправед
вост
iniuste adv. - несправедливо
innumerabilis, е - безброен
inopia, ae f - бедност, липса, недостиг
inquam, is, it v. def - казвам
in-scribo, scrlpsi, scriptus 3 - вписвам,
надписвам; озаглавявам
in-sero, serui, sertus 3 - вмъквам, пъхам
in-sideo, sedi, sessus 2 - седя в; владея
insidiae, arum f - засада; коварство
insidior 1 - устройвам засада; дебна
insignis, е - забележителен, знаменит
inspector, 5ris m - наблюдател, изследо­
вател
in-sto, stiti. statums 1 - стоя; нападам;
предстоя, наближавам
instructor, oris m - уредник
instrumental, i n - оръдие, средство
in-struo, strrori, stmctus 3 - вграждам; по­
строявам, съоръжавам
insula, ae f - остров
intel-lego, lexi, lectus 3 - забелязвам, раз­
бирам
inter praep. + acc. - между, сред
interdum adv. - понякога
inter-eo, ii, itOrus, Ire - загивам, умирам
inter-ficio, feci, fectus 3 - убивам, унищо­
жавам
interitus, us m - гибел
inter-rogo 1 - питам
inter-sum, fui, esse - намирам се между,
вземам участие; impers. interest -ва-
жно е
intrltus 3 - стрит, надробен
intro 1 - влизам
intus adv. - вътре
in-vado, vasi, vasus 3 - влизам; нахлувам,
нападам
in-venio, veni, ventus 4 - откривам, нами­
рам
invidus 3 - завистлив
in-vTto 1 - поканвам; привличам
ipse, ipsa, ipsum pron. demonstr. - сам,
самият
ira, ae f - гняв
iratus 3 - разгневен
ir-rideo, risi, risus 2 - смея се, присмивам
се
ir-ruo, rui 3 - нахлувам, хвърлям се сре­
щу
is, еа, id pron. demonstr. - този, такъв;
той, тя, то
ista, ista, istus pron.demonstr. - този
ita adv. —така
itaque adv. - така, следователно
item adv. - също така
iter, itineris n - път, пътуване
iubeo, iussi, iussus 2 - заповядвам
iucundus 3 - весел; приятен
iudex, icis m - съдия
iudicmm, i n - съдебно решение,, присъ­
да; съд
iudico 1 - съдя, отсъждам
iugum, i n - ярем, хомот; било
ius, iuris n - право
iussum, i n - заповед
iussus, us m - заповед
iustitia, ae f - справедливост, правосъ­
дие
iuvenis , е - млад
iuvenis, is m - юноша, младеж
inventus, utis f - младост
L
labor, oris m - труд, усилие; трудност,
мъка
laboriosus 3 - мъчен; трудолюбив, дея­
телен
laboro 1 - трудя се, залягам; страдам
labyrinthus, i m - лабиринт
lac, lactis n - мляко
Lacedaemonius 3 - лакедемонски, спар­
тански; Lacedaemonii, orum m -
спартанци
lacer, era, erum - разкъсан
lacrima, ae f - сълза
lacus, us m - езеро
laedo, laesi, laesus 3 - удрям; обиждам
laetus 3 - весел, радостен
lagona, ae f = lagoena - шише, бутилка
lambo 3 - ближа, облизвам
latens, gen. -entis - скрит, таен
311
 lateo, ui 2 - скрит съм; крия се; запазен M
съм machina, ae f —машина
latro 1 - лая magister, tri m - началник, управй
laudator, 5ris m - хвалител учител
laudo 1- хваля magistra, ae f - учителка
laus, Iaudis f - похвала, слава magnificus 3 - великолепен
lectio, onis f - избор; четене magniffido, inis f - големина; велича^
legatus, i m - пратеник; легат magnus 3 - голям; велик
legio, onis f - легион maledictum, i n - злословие, хула, o
lego, legi, lectus 3 - чета; избирам malo, malui, malle - предпочитам
leo, onis m - лъв malum, i n - зло, беда, нещастие
levis. е - лек, слаб; гладък malum, i n - ябълка (плод) ^
lex, legis f - закон, законопроект malus 3 - лош, зъл
libenter adv. - на драго сърце, c удо­ malus, i f - ябълка (дърво)
волствие mando 1 - предавам, поверявам ' /l
liber, bri m - книга mane indecl. - утре
liber, era, erum - свободен maneo, mansi, mansus 2 - оставам, a'Mi
liberi, orum m - деца вам се '■*?
libero 1 - освобождавам manus, us f - ръка; работа; шайка
libertas, atis f - свобода mare, is n - море
libet, libuit или libitum est 2 impers. margo, inis m - край, граница
(mihi) - угодно ми е, приятно ми е, mannus 3 - морски -;:Щ
харесва ми mantus, i m - съпруг
licet, licuit или licitum est 2 impers. - поз­ marmor, oris n - мрамор .Щ
волено е, възможно е marmoreus 3 - мраморен
ligneus 3 - дървен mater, matris f - майка :■%
ligo, onis m - мотика materia, ae и materies, ei f - материя,’
linea, ae f ~ линия шество
lingua, ae f - език mature adv. - навреме; скоро, рано
lingula, ae f - езиче medicamentum, i n - лекарство '
liquidus 3 - течен mediclna, ae f - медицина; лекарство!?
liquor, oris m - течност medicus, i m - пекар
littera, ae f - буква; PI, писмо; наука mediocritas, atis f - средина, умерено.
litus, oris n - морски бряг посредственост ■§;
locus, i m - място medius 3 - среден
longe adv. —далеч; дълго време mel, mellis n - мед
longitudo, inis f - дължина mcmbmm, i n - член
longus 3 - дълъг, продължителен; дале­ memorabilia, е - забележителен, просл
чен вен
loquor, locutus sum 3 - говоря, казвам memoria, ae f - спомен, памет
ludus, i m - игра; училище mens, mentis f - ум, разум, мисъл
luna, ae f - луна mensa, ae f - маса
lupus, i m - вълк mensis, is m - месец
lux, lucis f - светлина mercator, 5ris m —търговец
merces, edis f - заплата, награда
mergo, mersi, mersus 3 - потопявам, pass.
потъвам
meridies, ei m - обед, пладне; юг
merits adv. - справедливо, заслужено
metuo, ui 3 - боя се, страхувам се
metus, us m —страх, опасение
meus 3 pron. poss- мой
migro 1 - преселвам се
miles, itis m - войник, воин
militaris, е - военен
militia, ae f - военна служба
minister, tri m - слуга, помощник
ministra, ae f -служителка, помощница
minuo, ui, utus 3 - намалявам, премах­
вам, унищожавам
mirabilis, е - удивителен, възхитителен
miror 1 - учудвам се, дивя се
mirus 3 - чуден, необикновен
miser, era, erum - жалък, беден, злощас­
тен
miseria, ae f - нещастие, нужда
mixtio, onis f - смес
moderatus 3 - умерен, благоразумен
modus, i m - начин; мелодия, ритъм
moenia, ium n - градски стени, укрепле­
ние
molestus 3 - досаден, тягостен, неприя­
тен
mollis, е - мек, приятен; удобен
moneo, monui, monitus 2 - напомням; съ­
ветвам
mons, montis m - планина, хълм
monstro 1 - показвам
monumentum, i n - паметник
morbus, i m - болест
mordeo, momordi, morsus 2 - хапя
morior, mortuus sum 3 - умирам
mors, mortis f - смърт
morsus, us m - ухапване
mortalis, е - смъртен; преходен; земен,
човешки
mortuus 3 - умрял, мъртъв
mos, moris m - нрав, характер, обичай
motio, onis f - движение
motus, us m - движение
moveo, movi, motus 2 - движа; възбуж­
дам
mox adv. - скоро, веднага след това
mulier, eris f - жена
multitudo, inis f - множество
multo 1 - наказвам
multus 3 - многоброен
mundus, i m - свят, вселена
munio 4 - укрепявам
munitio, onis f - укрепяване; укрепление
mums, i m - градска стена
musa, ae f - муза; прен. поезия
musca, ae f - муха
muto 1 - променям; местя
N
nam coniunct. —защото, понеже
narratio, onis f —разказ
narro 1 - разказвам
nascor, natus sum 3 - раждам се, произ­
хождам
natio, onis f - народ
naffira, ae f - природа
natus 3 - роден, създаден
nauta, ae m - моряк
navigo 1 - плавам, пътувам по море
navis, is f - кораб
navita, ae m - моряк
-ne - ли, дали
пес coniunct. - и не
necessarius 3 - необходим, належащ
necesse est - необходимо е, трябва
песо 1 - убивам
nefastus 3 - непозволен
neg-lego, lexi, lectus 3 - не се грижа, пре­
небрегвам
nego 1 - отричам, казвам, че не
nemo pron. neg. - никой
neque coniunct. - и не; neque... neque
-нито... нито
nervus, i m —жила; Pi. сила, енергия
nescio 4 - не зная
neve coniunct. - и не
nihil (nil) indecl. - нищо
nimis adv. - твърде много, много
313
nimius 3 - твърде голям, прекомерен oc-cupo 1 - завладявам; нападам
nisi coniunct. - ако не oculus, i m - око
nitor, nTxus sum 3 - опирам се, облягам odi, odisse - мразя
се odor, oris m - миризма
nitor, oris m - блясък officium, ii n - задължение; услуга; длъж-
nobilis, е - прочут; благороден, знатен ност, служба 1
nobilitas, atis f -знатност, благородство; oleum, i n - масло
прен. благородници olim adv. —някога, отдавна
noceo, nocui, nocitura 2 - вредя, причи­ omnis, е - всеки, цял
нявам вреда onerarius 3 - товарен
nolo, nolui, nolle - не искам onus, eris n - бреме, товар
nomen, inis n - име oportet, tuit 2 v. impers. - трябва
nomino 1 - наричам oppidum, i n - укрепено място, крепост,-'
non adv. - не град
non modo.., sed etiam - не само..., но и op-primo, pressi, pressus 3 - притискам,
nonnullus 3 - някой потискам, унищожавам t
nonnunquam adv. - понякога op-pugno 1 - нападам, обсаждам
nos pron.pers. - ние ops, opis f - сила; PI. могъщество, влия-'
nosco, novi, notus 3 - узнавам, познавам ние; богатство е
noster, tra, trum pron. poss. - наш optime adv. - най-добре
nota, ae f - знак, белег, признак opto 1 - избирам, желая
noto 1 - отбелязвам, означавам opus, operis n - работа, дело; художест-;•
notus 3 - известен, прочут, славен вено произведение
novus 3 - нов; нечуван, необикновен ora, ae f - бряг (морски), страна
nox, noctis f - нощ oraculum, i n - отговор на бог, предсказа- <'
nubes, is f - облак ние; прорицалище '
nubilus 3 —облачен; мрачен; нещастен orator, oris m - оратор
nullus 3 - никой, никакъв oflgo, inis f - произход, род; начало
num adv. - нима; дали orior, ortus sum 4 - вдигам се; започвам, *
numero 1 - броя, пресмятам произлизам
numerus, i m - брой, число omamentum, i n - украшение £
nummus, i m - пара, монета omo 1 - украсявам
nuntio 1 - обявявам, съобщавам oro 1 - говоря; моля
nuptiae, arum f - сватба ortus, us m - изгрев; изток; произход, на- t
nympha, ae f - нимфа чало /
os, oris п - уста; лице ^
O os, ossis п - кост ,,
ob-livlscor, oblTtus sum 3 - забравям; пре­ os-tendo, tendi, tentus 3 - протягам, по­
небрегвам казвам
obses, idis m f - заложник ostento 1 - излагам, предлагам, показ­
obrtineo, tinui, tentus 2 - държа, владея, вам
имам ostento 1 - показвам; хваля се
occasio, onis f - удобен случай ostium, i n - устие, вход \
occasus, us m - залез; запад otium, i n - свободно време, почивка
oc-cldo, cTdi, clsus 3 - свалям; убивам ovis, is f —овца
occultus 3 - скрит, таен ovum, i n - яйце %
р perfidia, ae f - вероломност
pactum, i n - договор, споразумение
paene adv. - почти
pallium, i n - наметало
palumbes, is m f - див гълъб
panis, is m - хляб
par, gen.paris - равен, еднакъв
parco, peperci 3 - пестя; пазя, щадя
paries, etis m - стена
pario, peperi, partus 3 - раждам, създа­
вам
paro 1 - приготвям, устройвам
pars, partis f - част, дял; страна, посока
parsimonia, ae f - пестеливост
parvus 3 - малък
pastor, oris m - овчар, пастир
pateo, patui 2 - отворен съм, достъпен
съм; явен съм
pater, patris m - баща
patior, passus sum 3 - търпя, понасям; до­
пускам
patria, ae f - родина, отечество
patricius 3 - патрициански, благороден
patrimonium, i n - наследство
patrius 3 - бащин; рбден
paucus 3 - малък, малоброен
paulo ante - малко преди това
paulum adv. - малко
paulus 3 —малък, незначителен
pauper, gen.-peris - беден, оскъден
pax, pacis f - мир
pecco 1 - греша, провинявам се
pecunia, ae f - имущество; пари
pecus, oris n - дребен добитък
pedes, itis m - пешеходец; пехотинец
pelagus, i n - море
pellis, is f - кожа (от животно)
penna, ae f - перо на птица
per praep. + Acc. - през, чрез; в продъл­
жение на
per-do, didi, ditus 3 - погубвам; пропиля­
вам
peregrmus 3 - чуждестранен
рег-ео, ii, itum, Tre - загивам, умирам
per-fero, tuli, latus, ferre - донасям, съоб­
щавам; изтърпявам, понасям
perfuga, ae m - беглец
periculum, i п - опасност, риск
pentus 3 - опитен, изкусен
permagnus 3 - твърде голям
per-mitto,misi, missus 3 - пускам; предос­
тавям; допускам, позволявам
per-moveo, movi, motus 2 - раздвижвам;
подбуждам
permultus 3 - твърде многоброен
pemicies, ei f - гибел, унищожение
Persae, штап т - персийци ;
persona, ae f - лице, личност
perterritus 3 - силно изплашен, ужасбн .
per-venio,veni, ventum 4 - пристигам
pes, pedis m - крак
peto, petlvi, petltus 3 - търся; мъча се да
достигна; искам
phalanx, angis f - фаланга; отряд
pharmacon, i n - лекарство
philosophia, ae f - философия
philosophus, i m - философ
pictor, oris m - живописец
picmra, ae f - живопис; картина
pignus, oris n - залог; доказателство
pilum, i n - метателно копие
pingo, plnxi, pictus 3 - рисувам
pinus, i f -б о р
piscator, oris m - рибар
piscis, is m - риба
pius 3 - благочестив; законен, справед­
лив
placeo, placui и placitus sum 2 - нравя се,
харесвам се
placide adv. - спокойно, мирно
planities, ei f - равнина
plebeius 3 - плебейски, отнасящ се до
простолюдието
plebs, plebis f - тълпа, простолюдие
plenus 3 - пълен
plerumque adv. - повечето пъти, обикно­
вено
ploro 1 - плача; оплаквам
poena, ae f - наказание; страдание
poenitentia, ae f (paenitentia) - разкаяние
315
poeta, ae m - поет
pono, posui, positus 3 - поставям, разпо­
лагам
pons, pontis m - мост
pontifex, icis m - върховен жрец
populus, i f - топола
p5pulus, i m - народ
porta, ae f - (градска) врата
porticus, us f - колонада, покрита гале­
рия
posco, poposci 3 - искам, изисквам; пи­
там
positio, onis f - положение
possum, potui, posse - мога, в състояние
съм
post adv. - после, назад
post praep. + acc. - след; зад
postea adv. - след това, после
postremo adv. - най-накрая
potentia, ae f - сила, могъщество
potestas, atis f - власт, сила; възможност
prae praep. +abl. - пред, в сравнение с;
поради
praebeo, praebui, praebitus 2 - предоста­
вям, предлагам
praeceptum, i n - предписание, наставле­
ние
prae-cipio, cepi, ceptus 3 - взимам пръв;
предписвам, заръчвам
praeclare adv. - твърде ясно
prae-curro, curri 3 - предшествам, изпре­
варвам
praeda, ae f - плячка
praedictio, onis f - предсказание
praedo 1 - плячкосвам, обирам
praemaffirus 3 - преждевременен
praemmm, i n - печалба, награда
praeparatus, us m - приготвяне
praesidium, ii n - защита, помощ; охрана,
стража
prae-sto, stiti l - стоя начело, превъзхож­
дам; impers. praestat - по-добре е
prae-sum, fui, esse —стоя начело, упра­
влявам
praeter praep. + acc. - освен
praeterea adv. - освен това
praetorium, i n - палатка на пълковод
premo, pressi, pressus 3 - притискам,
мъчвам
prim5 adv. - отначало, най-напред i
primus 3 - пръв
princeps, cipis m - първенец; глава, ir ‘
водител
principium, i n - начало
prior, ius, gen.-oris - пръв (от двама),
раншен
privatus 3 - частен
pro praep. + abl. - пред; за, в полза
вместо
probo 1 - одобрявам; доказвам
probus 3 - добър, честен, благороден
pro-cedo, cessi, cessum 3 - излизам,
предвам
procella, ae f - буря
proconsul, ulis m - проконсул, управ!
на провинция
procul adv. - далеч ч
pro-do, didi, ditus 3 - изкарвам, показ"-
предавам
pro-duco, dtixi, ductus 3 - извеждам;
извеждам; удължавам
proelium, i n - сражение, битка
professor, oris m - учител, преподава:
profestus 3 - делничен
pro-fundo, ffidi, fusus 3 - изливам, пр'
вам
profundus 3 - дълбок
pro-hibeo, hibui, hibitus 2 - задър;
възпирам; преча, забранявам §
proinde adv. - затова; също така
pro-mitto, mlsi, missus 3 - обещавам й
propinquus 3 - близък; скорошен .
pro-pono, posui, positus 3 - излагам, пред-;
лагам; обявявам т
proprius 3 - собствен; свойствен 1
prosper, era, erum и prosperus 3 - благо- ;
приятен, щастлив
pro-spicio, spexi, spectus 3 - гледам
пред; грижа се
pro-sum, profui, profutflrus, prodesse - по-;
лезен съм, помагам
proverbium, i n - пословица
provincia, ae f - провинция; длъжност,
служба
proximus 3 - твърде близък, най-близък
prudens, gen. -entis - вещ, опитен; умен
prudentia, ae f - разсъдливост, благора­
зумие
publicus 3 - обществен
puella, ae f - момиче
puer, eri m - момче
pugna, ae f - битка, сражение
pugno 1 - бия се, сражавам се
pulcher, chra, chrum - красив, хубав
punio 4 - наказвам
puppis, is f - задна част на кораб; кораб
puto 1 - мисля, смятам
pyramis, idis f - пирамида
Q rector, oris m - управител
quadratum, i n - четириъгълник, квадрат
quadratus 3 - четириъгълен
quaero, quaesTvi, quaesTtus 3 - търся, до­
могвам се; разпитвам
quaestor, oris m - квестор
qualis, е - какъв, какъвто
quam adv. - колко; както; след comparat.
отколкото
quamquam coniunct. - макар и да; впро­
чем
quare adv. - с какво, защо; затова
quasi coniunct. - като че ли; adv. както,
почти
quattuor numer. - четири
-que coniunct. - и
quercus, us f -д ъ б
queror, questus sum 3 - оплаквам се
qui, quae, quod pron.rel. - който, която,
което
quia coniunct. - понеже
quidam, quaedam, quiddam pron. indef. -
някой
quies, etis f - почивка
quinquagesimus 3 numer. - петдесети
quoque adv. - също
quotannis adv. - ежегодно
R
ramus, i m - клон
rana, ae f - жаба
rapio, rapui, raptus 3 - грабвам
rapto 1 - отвличам, грабя
rarus 3 - рядък
ratio, onis f - сметка; разум, основание;
метод, план
re-cedo, cessi, cessum 3 - оттеглям се, от­
стъпвам, напускам
receptus, us m - оттегляне; cano receptui:
свиря отбой
re-cipio, cepi, ceptus 3 - вземам, получа­
вам
recito 1 - чета гласно
recordatio, onis f - спомен
recte adv. - право, правилно; благополуч-
но
rectus 3 - прав, правилен
red-eo, ii, itum, Ire - връщам се
refero, rettuli, relatus, referre - нося назад,
връщам; докладвам, съобщавам
refugium, ii n - убежище
regrna, ae f - царица
regio, onis f - направление; страна, об­
ласт
regius 3 - царски
regnum, i n - царска власт, царство
rego, rexi, rectus 3 —управлявам, насоч­
вам
religio, onis f - благочестие, набожност,
вяра
re-linquo, liqui, lictus 3 - оставям, напус­
кам
reliquus 3 - друг, останал
re-migro 1 - връщам се
re-mitto, mlsi, missus 3 - връщам; отказ­
вам се, отстъпвам
reperio, repperi, repertus 4 - намирам; уз­
навам
re-posco 3 - искам обратно, изисквам
re-prehendo, prehendi, prehensus 3 - за­
държам, спирам;укорявам
requies, etis f - почивка
317
re-quTro, quislvi, quisltus 3 - търся; раз­
питвам
re-scrTbo, scrlpsi, scnptus 3 - пиша в отго­
вор; записвам отново
re-sTdo, sedi, sessum 3 - сядам да си почи­
на; установявам се
re-sisto, stiti 3 - отново се изправям на
крака, съпротивявам се
re-spondeo, spondi, sponsus 2 - отгова­
рям
re-stituo, stitui, stitutus 3 - възстановявам,
връщам
rete, is n - мрежа
re-tineo, tinui, tentus 2 - задържам, запаз­
вам
reverto, verti, versus 3 - връщам се
re-voco 1 - викам обратно
re-volo 1 - летя назад
rex, regis m - цар
rhythmus, i m - ритъм
rideo, nsi, rTsus 2 - смея се, осмивам
rivus, i m - поток, ручей
Romanus 3 - римски
rosa, ae f - роза
rostrum, i n - клюн, човка
ruma, ae f - гибел, поражение; PI. разва­
лини
rumor, oris m - шум; мълва, слух
rusticus 3 - селски, полски
S senectus, utis f - старост
saccus, i m - чувал, торба
sacer, era, crum - посветен на бог, све­
щен
sacerdos, otis mf - жрец, жрица
sacrificium, i n - жертвоприношение
saeculum, i n - век
saepe adv. - често
saevus 3 - свиреп, жесток
sagitta, ae f - стрела
salus, utis f -здраве; благополучие, спа­
сение
saluto 1 - поздравявам
sancio, sanxi, sanctus 4 - освещавам; уза-
конявам,одобрявам
sanctifico 1 - освещавам, правя свят
318
sanguis, inis m - кръв
sano 1 - лекувам
sapiens, gen. -entis - мъдър, умей
sapientia, ae f - мъдрост
satio 1 - насищам, удовлетворявам
satis (sat) adv. - достатьчно
saxum, i n - скала Щ
scelus, eris n - престъпление
schola, ae f - училище
scientia, ae f - знание
scintilla, ae f - искра
scio, scTvi, scltus 4 - зная
scriba, ae m - писар ;%
senbo, scffpsi, scrlptus 3 - пиша, СЪЧИНЯ*?:
вам
scriptio, onis f - писане; съчинение
scriptor, oris ш - писател
scriptum, i n - ръкопис, съчинение, лис-'
scutum, i n - щит
secundus 3 - следващ; втори; благопри^
ятен
securis, is f - секира, брадва
sed coniunct. - но, обаче, впрочем
sedeo, sedi, sessus 2 - седя
sedes, is f - седалище, жилище
semen, inis n - семе
semper adv. - винаги
senatus, us m - сенат
senex, senis - стар
senex, senis m - старец (над 60 години) 3
Senones, um m - сенони, галско племе
sensus, us m - чувство, усет
sententia, ae f - мнение; предложение;;!;
присъда; мисъл .
sentio, sensi, sensus 4 - чувствам, усе'Й|
щам
septuaginta numer. - седемдесет
sequor, seciitus sum 3 - следвам, съпро||
вождам ^
sermo, onis m - разговор; говор, език :jii
sero adv. - късно
sera, sevi, satus 3 - сея; произвеждай®
създавам
serus 3 - късен; закъснял
servio 4 - робувам, служа
servo 1 - пазя, запазвам
servus, i m - роб
severus 3 - суров, жесток; строг
sexaginta numer. - шестдесет
si coniunct. - ако
sicut coniunct. - както, така както
significo 1 - давам знак, показвам, извес­ spiritus, us m - дух, дъх; живот
тявам
signum, i n - знак, белег; знаме; изобра­ stabilis, е - устойчив, постоянен
жение
silentium, ii п —тишина, мълчание
sileo, silui 2 - мълча
silva, ae f - гора
silvester, stris, stre - горски, горист
similis, е - подобен, еднакъв
simplex, gen. -icis - прост, естествен
simul adv. - заедно
simulatque coniunct. - щом като, веднага studium, ii п —занимание, усърдие
щом
simulo 1 - правя подобен, подражавам; stultus 3 - глупав
преструвам се
sine praep. + abl. - без
sino, slvi 3 - позволявам
sitis, is f —жажда
situs 3 - разположен
socer, eri m - тъст, свекър
socialis, е - другарски, съюзнически
socius 3 - общ, съюзнически
socius, i m - другар, съюзник
sol, solis m - слънце
soleo, solitus sum 2 - имам обичай, свик­
нал съм
solitudo, inis f - уединение, самота
solus 3 - сам, единствен
solvo, solvi, solutus 3 - развързвам, осво­
бождавам
somnifer, era, erum - сънотворен
somnus, i m - сън
sonitus, us m - звън, звук, шум
sorbitio, onis f - сърбане; чорба, сос
sordidus 3 - мръсен; долен, презрян
soror, oris f - сестра
sors, sortis f - жребий; съдба, участ
spatiosus 3 - просторен; голям
spatium, ii n - пространство, разстояние
specto 1 - гледам; изследвам
spemo, sprevi, spretus 3 - отхвърлям; пре­
зирам
spero 1 - очаквам, надявам се
spes, spei f - надежда
spina, ae f - трън, бодил
spIro 1 - дишам, жйв съм
statim adv. - веднага
statua, ae f - статуя
statuo, statui, statutus 3 - поставям; опре­
делям, решавам
stella, ae f - звезда
strucffira, ae f - нареждане, построяване
studeo, studui 2 - занимавам се ревност­
но, стремя се; уча
stultitia, ae f - глупост
stupor, oris m - вцепененост, ужас; глу­
пост
suadeo, suasi, suasus 2 - съветвам, убеж­
давам
suavis, е - приятен, мил, любезен
sub praep. + abl. / acc. - под
sub-eo, ii, Ire - влизам под; подхвърлям
се на; замествам
subito adv. - внезапно, ненадейно
sub-moveo, movi, m5tus 2 - отстранявам,
прогонвам;възпирам
substantia, ae f - действителност, същ­
ност
suc-cedo, cessi, cessum 3 - влизам; на­
предвам, успявам
suc-curro, curri, cursum 3 - отивам насре­
ща, тичам на помощ
suesco, suevi, suetus 3 - свиквам
sum, fui, esse - съм, съществувам
summus 3 (superus 3) - горен; висш, вър­
ховен
supero 1 - надвивам, побеждавам; пре­
възхождам
supremus 3 - най-горен, най-висок
surgo, surrexi, surrectus 3 - вдигам се,
ставам
suus 3 pron. poss. - свой, негов
systema, atis n - система
T tragoedia, ae f - трагедия
tabe-facio 3 - разтапям
tabella, ae f - дъсчица
tabula, ae f - дъска
taceo, tacui, tacitus 2 - мълча
tacitus 3 - мълчалив, тих
talis, е - такъв, толкова голям
tam adv. - толкова
tamen adv. - все пак
tandem adv. - най-после
tantum adv. - толкова; само
tantus 3 - толкова голям
tardo 1 - забавям, спирам
taurus, i m - бик, вол
telum, i n - метателно оръжие: стрела,
копие
temere adv. - случайно; без причина
tempestas, atis f - буря; бедствие, нещас­
тие
templum, i n - храм
temptatio, onis f - изкушение
tempus, oris n - време
tendo, tetendi, tentus 3 - простирам, опъ­
вам; отправям се
teneo, tenui, tentus 2 - държа, имам; вла­
дея; запазвам
tener, era, erum - нежен, крехък
tergura, i n - гръб
terra, ae f - земя
testamentum, i n - завещание
testimonium, ii n - свидетелство, доказа­
телство
theatrum, i n - театър
thema, atis n - 'положение; изложение,
тема
timeo, timui 2 - боя се, страхувам се
timor, oris m - страх, опасение
titulus, i m - заглавие; титла
tolero 1 - понасям, търпя
tondeo, totondi, tonsus 2 - стрижа, бръс­
на
320
torqueo, torsi, tortus 2 - въртя, обръщам^,
измъчвам
totus 3 - цял
tractus, us m - влачене; земя, страна
tra-do, didi, ditus 3 - предавам
tragicus 3 - трагически
traho, traxi, tractus 3 - тегля, влача, при-,
вличам
tra-icio, ieci, iectus 3 - прехвърлям, пре­
карвам през
tranquillus 3 - тих, спокоен
trans praep. + Acc. - през
trans-eo, ii, itus, Tre - преминавам
trans-porto 1 - превозвам, прекарвам
tres, tria numer. - три
tribus, us f - триба j
tribOtum, i n - данък
tridens, dentis m - тризъбец
tristis, е - тъжен, мрачен
triumphus, i m - триумф; победа
Troianus 3 - троянски
trucido 1 - избивам, унищожавам
truncus, i m - дънер
tugurium, i n - колиба
turn adv. - тогава
turba, ae f - бъркотия; тълпа, навалица
turbo 1 - докарвам в безредие, смуща­
вам, разстройвам
tunis, is f - кула
tus, tuns n - тамян
tutus 3 - сигурен, защитен
tuus 3 pron. poss. - твой
U
ubi adv. - къде, където
ubi coniunct. - когато, щом като
umbra, ae f - сянка
unda, ae f - вълна, води, море
imgula, ae f - копито
universus 3 - цял, целокупен
uiius, una, unum - един, единствен
urbs, urbis f -град
uro, ussi, ustus 3 - горя, изгарям
usus, us m - практика, опит, употреба
ut adv. - как, както
ut coniunct. - 1. c Ind. когато, щом като,victor, 5ris m - победител
victoria, ae f - победа
откакто; 2. с Coni. да, за да, та, че
utilis, е - полезен victus, us m - храна, прехрана
utinam coniunct. + Coni. - дано video, vldi, vTsus 2 - виждам, гледам
utor, usus sum 3 - употребявам, използ­ vigilo 1 - пазя, бодърствам
вам vilis, е - евтин, маловажен
uva, ae f - грозде villicus, i m - управител на вила
uxor, oris f - съпруга vincio, vlnxi, vrnctus 4 - връзвам; окова-
вам
V vinco, vlci, victus 3 - побеждавам
vago(r) 1 - скитам, бродя vinum, i n - вино
valde adv. - силно, твърде, много viola, ae f - теменуга;
valeo, valui 2 - силен съм, здрав съм; vipera, ae f - пепелянка, усойница
струвам vir, viri m - мъж
validus 3 - силен, як, здрав virga, ae f - пръчка
vallum, i n - насип, вал virgo, inis f - девица, девойка
vanus 3 - празен, пуст; лъжлив, суетен virtus, utis f - храброст, мъжество, добро­
varietas, atis f - различие, разнообразие детел
varius 3 - пъстър; разнообразен; непо­ vims, i n - отрова
стоянен vis, Acc. vim, Abl. vl; PI. vires, ium f -
vecfigal, alis n —данък, мито сила, влияние
vehementer adv. - буйно, силно, твърде vita, ae f - живот
много vitium, i n - недостатък, порок
vel coniunct. - или, или дори vito 1 - избягвам
velox, gen.-6cis - бърз, пъргав vivo, vlxi, vicffirus 3 - живея, жив съм
velum, i n - корабно платно; завеса vivus 3 - жив
venio, veni, ventum 4 - идвам, пристигам voco 1 - викам, призовавам
venor 1 - ходя на лов, ловя volo 1 - летя
venter, tris m - корем volo, volui, velle - искам
ventus, i m —вятър volucer, eris, ere - летящ, крилат; бърз
ver, veris n - пролет volucris, is f(m) - птица
verbum, i n - дума, реч, слово voluntas, atis f - воля
vere adv. - вярно; правилно votum, i n - обещание; желание
vereor, veritus sum 2 - боя се, страхувам vox, vocis f - глас
се vulgus, i n - народ, простолюдие, тълпа
veritas, atis f - истина vulnus, eris n - рана
verus 3 —истински vulpes, is f - лисица
vesper, eri m - вечер vultus, us m - лице, изражение
vester, stra, strum pron. poss. - ваш
vestimentum, i n - облекло X
vestio 4 - обличам xystus, i m - открита тераса
vetus, gen. veteris - стар; предишен,
бивш Z
vetustas, atis f - старост, древност Zephyrus, i m - зефир, западен вятър
via, ae f - път zona, ae f —пояс
vicmus 3 - съседен

321
322
 INDEX NOMINVM

Aetna - Етна, планина c действащ вулкан в Сицилия. Според митологията бо­

гиня Атина в битката на олимпийските богове с гигантите (гигантомахия) хвърлила
върху безсмъртния гигант Енкелад тази планина. Енкелад понякога се опитва да се
изтръгне и тогава според представата на древните се събужда вулканът и започва да
бълва лава. Според поета Вергилий в пещерите на Етна живеят циклопите, включи­
телно и Полифем. Около планината живеела нимфата Етна.
Archimedes (287-212 г. пр.н.е.) - Архимед, древногръцки математик, астроном
и физик, велик учен от класическия период на античността. Сред неговите приноси
в областта на физиката са основните принципи на хидростатиката, статиката и обяс­
нението на принципа на работа на лоста. На Архимед се приписва и създаването
на нови устройства като винтова помпа и машини, които могат да вадят от водата
бойни кораби или да ги подпалват с помощта на огледала.
Casilinum - Казилин, речно пристанище на древната Капуа, разположено на
североизток от Капуа. По време на Втората пуническа война градът служел на рим­
ляните под командването на Квинт Фабий Максим Верукоз като опорен пункт за
нападение срещу Капуа, преминала на страната на Ханибал Барка. През 59 г. пр.н.е.
Цезар и Антоний основават тук колония. По-късно, вероятно при Веспасиан, градът
бива изоставен, а след това е присъединен към Капуа.
Clusium - Клузий, древен град в Италия, дн. Киузи, Тоскана. Тит Ливий го спо­
менава като голям етруски град на име Камарс (Caraars), един от дванадесетте града
на етруската конфедерация, резиденция на Ларс Порсена. Порсена се отправил към
Рим с армията си, но не успял да завладее известния Pons Sublicius, мост, издигнат
върху греди, защитаван от Хораций Коклес. Според легендата Ларс Порсена или е
завладял града и след това го е върнал на републиканците, или се е отказал да води
война в бъдеще, впечатлен от храбростта на Хораций. След това гр. Клузий изчезва
от историята за няколко стотин години.
Creta - Крит, остров в Средиземно море. Около средата на третото хилядолетие
пр.н.е. там се е развивала една от най-древните европейски цивилизации - миной-
ската. В продължение на дванайсет века минойците издигали великолепни крепост­
ни градове, като най-известни са дворцовите центрове Кносос и Фестос. По всяка
вероятност край на развитието на минойската цивилизация е сложило изригването
на вулкана на о. Санторин около 1450 г. пр.н.е. Началото на минойската епоха съв­
пада с това на бронзовата ера. Съществуват различни мнения за появата на миной­
ците, като най-подкрепяна е теорията, че са пристигнали на о. Крит от Мала Азия
около 2600 г. пр.н.е. Предполага се, че са били индоевропейци, но поради факта, че
не са имали писменост, тази теза не може да бъде доказана.
Croesus —Крез (591/590-541 г. пр.н.е.), последният цар на Лидия в Мала Азия -
от 560 г. пр.н.е. до 546 г. пр.н.е. Управлявал след смъртта на баща си Алиат (от 600
до 560 г. пр.н.е.); станал цар след кратка борба с незаконния си брат. Крез значи­
телно разширил територията на лидийското царство, като подчинил гръцките ма-
лоазийски градове Ефес, Милет и др. и завладял почти цялата западна част на Мала
Азия до р. Халис. Богатството на Крез било пословично; за него се разказват много

323
легенди. Според една от тях, разказана от Херодот, Крез попитал гръцкия мъдрец
Солон, когато той веднъж посетил столицата на Лидия Сарди, може ли притежате­
лят на такива огромни богатства да се смята наистина за най-щастливия от смърт­
ните. Солон отговорил: „Никой не трябва да се нарича щастлив преди собствената
си смърт.“ Крез бил елинофил; изпращал щедри дарове в гръцките храмове в Дел-
фи и Ефес и се стремял да приобщи Лидия към гръцката култура. Когато попитал
Делфийския оракул дали да нападне мидийците, той му отговарил: „Пресечеш ли
Халис, ще унищожиш велика империя.“ Крез воювал с персийския цар Кир Втори,
който, като покорил Мидия, решил да завоюва разположените на запад от нея стра­
ни. След победата на цар Кир столицата Сарди била превзета, а сам Крез попаднал
в плен (546 г, пр.н.е.). Според една версия Крез бил осъден на изгаряне, но бил
помилван от Кир (според друга - бил изгорен). Пред кладата плененият Крез си
припомнил думите на Солон. Кир, като чул разказа на Крез за разговора с мъдреца,
бил поразен и наредил огънят да бъде загасен. Но пламъците вече се били разгорели
и заповедта на царя не могла да бъде изпълнена. В този момент бог Аполон, към
когото се обръщал Крез, излял порой върху земята и угасил пламъците.
Daedalos - Дедал, в гръцката митология изкусен архитект, гениален художник,
механик и скулптор от Атина. Считан е за изобретател на различни инструменти,
както и за автор на прочутия лабиринт на остров Крит. Павзаний съобщава, че про­
излизал от знатен атинския род. Потомък на Дедал бил Сократ. Учил занаят в Ати­
на. Според една от легендите от самолюбие Дедал извършил престъпление. Когато
неговият ученик и племенник Пердикс проявил талант на изобретател, Дедал ре­
шил да погуби потенциалния си съперник. Завел го на Акропола и го бутнал оттам,
но богинята Атина не позволила младежът да загине и го превърнала в яребица
(Perdix). След това престъпление атинският ареопаг осъдил Дедал на изгнание и
той бил принуден да напусне града. Цар Минос приютил твореца на остров Крит и
дълго се ползвал от услугите му. Дедал създал лабиринт по образец на египетския.
Построеният лабиринт бил обитаван от детето на Пазифая - Минотавъра (полу-
човек-полубик). Но атическият герой Тезей успял да намери изхода с помощта на
кълбо прежда, дадено му от царската дъщеря Ариадна, убил Минотавъра и излязъл
невредим. Когато Тезей избягал, Минос затворил Дедал и сина му Икар в лабирин­
та. В края на живота си, прекаран в плен, Дедал решил да избяга заедно със сина си
Икар. С помощта на изработените от него изкуствени криле Дедал се спасил от пре­
следването на Минос. Синът му Икар обаче загинал по време на полета, тъй като се
приближил неразумно близо до слънцето, което разтопило восъка, свързващ перата
на крилата му. Морето, в което паднал Икар, било наречено Икарийско.
Dareus - Дарий I, цар на Персия, управлявал Персийската империя от 521 г.
пр.н.е. до 486 г. пр.н.е. Той завладява големи територии от Мала Азия, част от Бал­
канския полуостров, а на изток границите на държавата му достигнали чак до Ин­
дия. В началото на V в. пр.н.е. персийската заплаха надвиснала и над елинския свят.
Повече сгг:век и цоловина продължили стълкновенията с гърците. Дарий I бил на­
следен йа престола от сина си Ксеркс.
Delphi - Делфи, град на около 120 км северозападно от Атина, главен религи­
озен център на Древна Гърция с прочутия оракул на бог Аполон - най-почитаното
прорицалище в древността. В Делфи имало храмове на богове, централен от които

324
бил този на Аполон, стадион, театър и съкровищници на гръцките полиси, в които
се съхранявали даровете за бога. От VI в. пр.н.е. тук се провеждали Питийските
игри, включващи музикални и спортни състезания. Според древногръцката мито­
логия Делфийският оракул бил построен на склона на планината Парнас от самия
Аполон в чест на победата му над чудовището Питон. Неговата жрица се нарича
Пития. Делфийският оракул и свързаният с него храм играели важна роля и в т.нар.
Елевзински мистерии. Било прието по всички важни държавни и- лични въпроси
да се допитват до оракула, В Делфи идвали представители на различни царства от
древния свят, които носели богата дарове. Светилището започнало да губи свое­
то влияние по време на гръцко-персийските войни, когато Делфи заел страната на
Персия с надеждата да стане религиозен център на Персийската империя. Храмът
бил разграбван на няколко пъти, нанесени били щети от пожари и около 391 г. бил
закрит окончателно. Във вътрешността на храма, недостъпна за обикновените хора,
се намирала златна статуя на Аполон, лаврово дърво, свещен извор, свещен камък,
„пъпа на земята“, с два златни орела, а под него - саркофаг с пепелта на Питон. Сред
най-известните антични писатели, които разказват за светилището на Аполон в Дел­
фи, са Пиндар, Херодот, Есхил, Софокъл, Еврипид, Платон, Аристотел, Диодор,
Страбон, Павзаний, Плутарх, Ливий, Овидий.
Democritus - Демокрит от Абдера (ок. 460-ок. 370 г. пр.н.е.), старогръцки фи­
лософ, ученик на Левкип, един от основателите на атомистиката. По време на мно­
гобройните си пътешествия изучавал философските схващания на различни народи
(Египет, Вавилон, Персия, Индия, Етиопия). Слушал в Атина питагорееца Филолай
и Сократ, бил познат с Анаксагор. Странният начин на живот, честите уединения
за размисъл, присмехът над хорската суета спечелили на Демокрит прозвището
„Смеещият се философ“, Главно постижение на философията на Демокрит се смята
развитото от него учение на Левкип за атома - неделима частица на веществото. Де­
мокрит бил привърженик на концепцията за множественост на световете. По негово
мнение редът на небесните светила е следният: Луна, Венера, Слънце, други плане­
ти, звезди. Негова е гениалната догадка, че Млечният път представлява множество
звезди, разположени на толкова малко разстояние една от друга, че изображенията
им се сливат в единен слаб блясък. У античните автори се споменава за около 70
различни съчинения на Демокрит, напълно изгубени за нас. Ние познаваме неговата
философия от трудовете на по-късни философи като Аристотел, Секст, Цицерон,
Платон, Епикур и др.
Ennius - Квинт Ений, римски поет, роден е през 239 г. пр.н.е. в градчето Рудий
(между Бриндизи и Таранто), по произход грък. През 204 г. пр.н.е. Марк Порций
Катон го довел в Рим, където Ений станал учител и скоро благодарение на своя ли­
тературен талант спечелил благоразположението на мнозина знатни римляни. През
189 г. пр.н.е. Марк Фулвий Нобилиор взел със себе си поета в Етолия, за да може
той да възпее неговите подвизи. Синът на Нобилиор Квинт издействал за Ений пра­
во на римско гражданство. Ений умрял през 169 г. пр.н.е. от подагра, понеже, както
казва Хораций, обичал да поощрява своя поетически талант с даровете на Бакх.
Произведенията на Ений са стигнали до нас само във фрагменти. Епохата на Вто­
рата пуническа война го подбудила да възпее славните подвизи на римския народ в
епопеята Annales. Предполага се, че произведението е съдържало 18 книги, с 1500—

325
1800 стиха всяка и е пресъздавало историята на римляните от пристигането на Еней
в Италия чак до събитията през 178-175 г. пр.н.е. До нас са дошли само 600 стиха.
Квинт Ений бил погребан в гробницата на Сципионовци.
Epicurus - Епикур (роден през 342/341 г. пр.н.е. на Самос, умрял през 271/270 г.
пр.н.е. в Атина), старогръцки философ. Той бил основател на философска школа
(„Градината на Епикур“), в която развивал Аристиповата етика на наслаждението в
съчетание с Демокритовото учение за атомите. Над входа на школата висял надпис;
„Гостенино, тук ще ти бъде добре. Тук удоволствието е най-висше благо.“ От 300
произведения, които се предполага, че е написал Епикур, са запазени само фрагмен­
ти, Сведения за този философ черпим от съчиненията на Диоген Лаертски и от по­
ета Тит Лукреций Кар. Епикур отдавал голямо значение на етиката и възпитанието
на човека. Той се стремял да даде практическо ръководство за живота: познанието
за природата не е самоцел, то освобождава човека от страха на суеверията и въобще
на религията, а също така и от страха пред смъртта. Това освобождение е необхо­
димо за човешкото щастие и блаженство, същността на които е наслаждението, но
не простото чувствено наслаждение, а духовното, което е устойчиво и не зависи от
външни намеси. Съдбата на човека зависи от него самия, а не от боговете. Душата
на човека умира заедно с тялото. Умението добре да живееш и добре да умреш е
една и съща наука.
Falisci - фалиски, племе, обитавало територията на ager Faliscorum, малка об­
ласт в Югоизточна Етрурия с център град Фалери, днешна civita Castellana - Toscana.
Езикът им се наричал фалискийски. Първоначално този диалект бил много близък
до латинския, по-късно областта и жителите попаднали под влияние на етруските и
оско-умбрите и езикът получил значителен брой елементи от тези езици.
Gergovia - Герговия, галско укрепено селище, разположено в областта на пле­
мето арверни, на 6 км южно от съвременния град Клермон-Феран в Оверн. Жите­
лите на това селище оказали ожесточена съпротива на римската власт през 52 г.
пр.н.е. В книгата си „Записки за Галската война“ Цезар описва подробно сблъсъка
на римляните с племето арверни. Галите под командването на Верцингеторикс ус­
тояли на щурма на римляните. Цезар загубил в сражението повече от 700 легионери
и 46 центуриони.
Germani - германи, група родствени народи (десетки племена), принадлежащи
към индоевропейското езиково семейство и заемащи към I в. обширна територия
между Рейн и Висла от запад към изток, Дунав на юг и Балтийско и Северно море на
север, а също и Южна Скандинавия. Етнонимът се използва за народите, говорещи
предимно германски езици в периода от бронзовия век до края на Великото пресе­
ление на народите. Гръцкият автор Страбон смята, че римляните са нарекли герма-
ните „germani“ (истински, реални), за да ги отличат от сходните с тях по начин на
живот келти. Тацит предполага, че названието германи е дошло от името на някое
племе. Всъщност етнонимът „германи“ започнал да се употребява от втората поло­
вина. на I в. пр.н.е. след галските войни на Цезар за обозначение на народите, жи­
веещи на изток от Рейн и на север от Горен и Долен Дунав, т,е. за римляните е бил
не само етническо, но и географско понятие. Тацит ни е оставил класическо описа­
ние на външния вид на германите: „Сини очи, руси коси, високи тела, изумителен
ръст...“ Най-ранните етнографски сведения за германите дава Юлий Цезар, покорил

326
към средата на I в. пр.н.е. Галия, в резултат на което стигнал до Рейн и се сблъскал
в сражения с германите. Малко по-късно се появили трудове, в които подробно са
описани разселването на германските племена, тяхното обществено устройство и
нрави. Войните на Римската империя с германските племена започнали от най-ран-
ното им съприкосновение и продължили с различна интензивност в протежение на
първите векове на н.е. Най-известна станала битката в Тевтобургската гора в 9 г.,
когато въстанали племена унищожили три римски легиона в Централна Германия.
Рим не успял да се укрепи отвъд реката Рейн, а през втората половина на I в. импе­
рията преминала към отбрана по линията на реките Рейн и Дунав, като отблъсквала
набезите на германите и извършвала наказателни походи в земите им.
Ianus - Янус, един от най-древните богове в римския пантеон. Името му има
същия корен като ianua (врата). Бил почитан като дух пазител на всяка врата, на вся- •
ко начинание и начало. Смятало се е, че е отварял и затварял всички врати, предим­
но символично. В молитвите и по време на жертвоприношенията са го призовавали
преди всички други божества. Първият месец януари е наречен на негово име, а
първият ден на този месец, Kalendae Januariae, бил негов празник, на който извърш­
вали жертвоприношения и окичвали вратите с лаврови венци. Янус бил пазител и
защитник на земеделците, на тези, които заминават, и на тези, които се завръщат.
Вратите на неговия храм на римския форум по време на война били оставяни отво­
рени в очакване на завръщането на заминалите на война граждани и били затваряни
в края на военните походи. Янус бил почитан в началото на жътва, както и при же­
нитба, раждане и всяко друго начало. Често е изобразяван с две лица.
lugurtha - Югурта (160-104 г. пр.н.е.), незаконен син на един от синовете на
цар Масиниса. След смъртта на чичо си през 177 г. пр.н.е. наследил Нумидийско-
то царство заедно с братовчедите си Хиемпсал и Адхербал, които по-късно убил.
Това предизвикало такъв гняв в Рим, че сенатът се принудил да обяви Нумидия за
римска провинция. Започнала Югуртинската война. Срещу Югурта били организи­
рани няколко похода, докато Гай Марий успял окончателно да го разгроми - 106 г.
пр.н.е. Тъстът му Бокх го предал на Сула, Гай Марий се върнал в Рим на първи яну­
ари 104 г. пр.н.е. и отпразнувал триумф над Югурта, когото водели в началото на
процесията. След това Югурта бил затворен в подземната камера на Мамертинския
затвор, където умрял от гладна смърт.
Labyrintos - Лабиринт - вж. Daedalos.
Marcellus, Marcus Claudius - Марк Клавдий Марцел (268-208 г. пр.н.е.), рим­
ски пълководец. В младостта си Марцел се сражавал против картагенците в Сици­
лия. В 222 г. пр.н.е. бил избран за консул и водел война против галите в Северна
Италия. В 216 г. пр.н.е. Марцел бил избран за претор и бил назначен да командва
флота. След поражението на римляните при Кана сенатът He3ia6aBHO го отзовал и го
изпратил да защитава градовете на Кампания от Ханибал. В течение на две години
Марцел се сражавал с картагенците пред стените на Нола, разорявал с набезите си
земята на самнитите, преминали на страната на Ханибал, и обсаждал гр. Казилин.
В 214 г. пр.н.е. Марцел заминал за Сицилия. Покорил със сила гръцките градове,
станали съюзници на картагенците. В 213 г. пр.н.е. Марцел обсадил Сиракуза и не­
зависимо от упоритата й съпротива я превзел с щурм. Марцел уредил делата на
Сицилия и през 211 г. пр.н.е. с триумф се върнал в Рим. Бил избран за консул за

327
следващата година и воювал в Самний и Лукания. В 209 г. пр.н.е. войната в Лука-
ния продължавала. В тежка двудневна битка край Канузий, сега Каноза, войската
на Марцел понесла големи загуби и отстъпила в Кампания. Марцел обаче търсел
нов сблъсък с Ханибал и като получил известие, че за пети път е избран за консул,
в началото на 208 г. пр.н.е. повел войниците си в Лукания. Войските на римляните
и картагенците се разположили една срещу друга близо до Венузия. Докато раз­
глеждал позициите на противника и избирал място за генерално сражение, Марцел
попаднал в засада и бил убит. Тит Ливий го нарича „мечът на Рим“.
Menelaus - Менелай, легендарен герой от Омировия епос „Илиада“, цар на
Спарта, съпруг на Елена, брат на Агамемнон. След като Парис отвлякъл Елена, Ме­
нелай и Агамемнон събрали многобройна съюзническа войска и тръгнали на поход
към Троя. В битките по време на Троянската война Менелай се изявил като доблес-
тен воин и разумен съветник, влязъл в единоборство с Парис, бил един от първите
ахейци, проникнали в крепостта с помощта на дървения кон. След падането на Троя
Менелай отплавал за Гърция, но буря го изхвърлила заедно с пет кораба в Египет, а
останалата част от флота отнесла на о. Крит. След осемгодишно странстване Мене­
лай се върнал и живял с Елена в Спарта, а след смъртта си бил пренесен на Острова
на блажените.
Miltiades - Милтиад, атински стратег (пълководец), живял през V в. пр.н.е.
По време на гръко-лерсийските войни победил армията на персийския цар Дарий
Първи при Маратон (12 септември 490 г. пр.н.е.). Битката с персите при Маратон
се забавила няколко дни, защото редуващите се командващи стратези не се осме­
лявали да започнат сражение с няколко пъти по-многочислената персийска армия.
Милтиад взел героичното решение да даде начало на бойните действия, в които
малочислената атинска армия обърнала многобройната персийска армия в бягство.
Според легендата Фидипид тичал от Маратон до Атина, за да съобщи тази новина.
Когато пристигнал, успял да изрече само „Победихме!“, паднал и умрял от умора.
Оттам се родила идеята за съвременното маратонско бягане.
Minos - Минос, митичен цар на Крит, син на Зевс и Европа. Според една от
легендите Минос получил от Зевс царски скиптър и написал закони за критяните.
Според друга легенда той разгневил бог Посейдон - когато го помолил да му из­
прати животно за жертвоприношение, богът му изпратил от морето прекрасен бик,
но Минос се смилил над красивото животно, изпратил го в своите стада, а в жертва
принесъл друго. Умрял в Сицилия. В подземното царство според „Одисея“ той ца­
рувал над мъртвите заедно с Еак и Радамант.
Oceanus - Океан, в Древния Рим с понятието Океан се означавали водите, ми­
ещи известния свят на запад, т.е. открития Атлантически океан. При това Oceanus
Germanicus (Германски Океан) или Oceanus Septentrionalis (Северен Океан) означа­
вало Северно море, a Oceanus Britannicus (Британски Океан) —пролива Ла Манш.
Oedipus - Едип, син на таванския цар Лай и царица Йокаста. Изплашени от
предсказанието, че синът им ще убие собствения си баща и ще се ожени за майка
си, родителите на Едип решили да го погубят. Но робът, който трябвало да извърши
това, го пощадил и го предал на някакъв овчар; след това Едип бил осиновен от
бездетния коринтски цар Полиб. Когато пораснал и разбрал за предсказанието, той
напуснал двореца и родителите си, за да избегне злата участ. По пътя за Тива върху

328
него връхлетяла колесница, в завързалата се свада Едип убил седящия в колесница­
та старец и трима от четиримата му спътници. Когато пристигнал в Тива, той осво­
бодил гражданите й от терора на Сфинкса и се оженил за Йокаста - вдовицата на
убития от разбойници цар Лай. От този брак се родили Етеокъл, Полиник, Антигона
и Исмена. След 15 години градът бил поразен от страшна чума. Едип се допитал до
Делфийския оракул за причините за божия гняв и получил отговор, че нещастието
ще свърши само когато убиецът на цар Лай бъде изгонен. Узнавайки трагичната
истина, че убиецът на Лай е той самият, а съпругата му Йокаста е всъщност негова
майка, Едип избол очите си и напуснал Тива, а Йокаста се обесила. Придружен от
дъщеря си Антигона, той отишъл в Атика и там, в гората, посветена на Ериниите,
умрял. Легендата за Едип е пресъздадена в две трагедии на Софокъл - „Едип цар“
и „Едип в Колон“.
Philippus - Филип V Македонски (238—179 г. пр.н.е.), син на Деметрий II, от
221 г. пр.н.е. цар на Македония. В гръцката и римската литература (Полибий, Тит
Ливий) Филип V е представен като жесток и вероломен човек, предизвикал нена­
вистта на цяла Елада, а в края на живота си - разяждан от ненавист, жестокост и
подозрителност. Тази оценка не трябва да се приема безкритично и е традиционна
за писателите, по начало враждебно отнасящи се към Македония и към македонски­
те царе. За Гърция Македония си останала „империя на злото“, макар че и Филип
V, и предшественикът му Антигон III Досон се придържали към качествено дру­
га политика по отношение на Гърция, като уважавали независимостта на нейните
полиси и съюзи. Още от първите години на своето царуване Филип V се показал
като опитен дипломат и умел пълководец. Свидетелства за това са неговата умере­
на политика в Съюзническата война, блестящите му действия като военачалник по
време на походите му в Етолия и Пелопонес - 219-218 г. пр.н.е. Филип V съвестно
изпълнявал всички точки на договора с Елинския съюз, уважавал независимостта
на държавите в него, стараел се да поддържа всеобщ мир, проявявал сдържаност и
снизхождение към победените в хода на войната. По своя талант той застава редом
с такива знаменити македонски царе като Филип II и Александър Македонски, на
когото подражавал.
Plato, onis - Платон (427-347 г. пр.н.е.), един от най-великите гръцки филосо­
фи, от Атина. Псевдонима Платон (букв. Широкия) заслужил - според една версия
- заради широките си плещи, а според друга - заради широтата на мисълта си. Бил
ученик и приятел на Сократ и учител на Аристотел. След смъртта на Сократ през
399 г. пр.н.е. Платон основал собствена философска школа (387 г. пр.н.е.) в горичка,
посветена на героя Академ - оттам тя се нарекла „Академия“ и се смята за първото
висше училище в света. Платон често пътувал, напр. до Египет, както и до Сиракуза
(Сицилия) в опит да убеди местните тирани Дионисий Стари и Дионисий Млади
да започнат да прилагат неговите политически теории, но тези опити претърпели
провал. Запазените Платонови произведения, с изключение на няколко писма, при­
надлежат към жанра на философския диалог, оформен именно от Платон. Сократ е
основен събеседник в почти всички диалози; те се разделят в три групи според вре­
мето на написването си: ранни, средни и късни, като по-ранните отразяват по-точно
философстването на самия Сократ и разглеждат основно етически и образователни
въпроси (в „Апология“, „Лизис“, „Хармид“, „Протагор“ и др.). Към философските

329
възгледи на Платон принадлежат повече въпросите за космологията (напр. в „Ти-
мей“, „Критий“), държавното устройство (напр. в „Държавата“, „Закони“), безсмър­
тието на душата (налр. във „Федон“, „Федър“, „Пирът“), значението на писменото и
на устното слово (напр. във „Федър“, „Кратил“, „Горгий“), и, разбира се, учението
за идеите (божествените образци на всичко в реалния свят, което е тяхно отраже­
ние), разгледани в no-кьсните диалози. До края на живота си Платон не се отказва
от диалогичната форма, посредством която пледира за важността на ситуацията, в
която протича философстването, както и за важността за успешния разговор на ин­
дивидуалността и способностите на всеки един събеседник. В рамките на римската
литература този модел за предаване на философско знание се следва основно от
Цидерон и Сенека.
Scipio Nasica - Публий Корнелий Сципион Назика (ок. 230-след 171 г. пр.н.е.),
политик и пълководец, консул —191 г. пр.н.е. Бащата на Назика бил консулът (от
222 г. пр.н.е.) Гней Корнелий Сципион Калв. Когато Назика бил на 26 години, се­
натът го признал за най-достойния гражданин на държавата, като му възложил да
посрещне в Остия свещения камък на Великата майка на боговете, който бил дока­
ран от Песинунт. През 196 г. пр.н.е. Назика бил назначен за курулен едил и в тази
си роля три пъти организирал Римски игри, включително циркови и сценични. В
194 г. пр.н.е. Назика бил претор, в 193 г. пр.н.е. - пропретор на Далечна Испания,
където водел успешни военни действия против въстанали племена. Като консул той
воювал отново с боите, нанесъл им поражение, взел заложници, а също така зав­
ладял значителна територия. След завръщането си в Рим през 190 г. пр.н.е. Назика
празнувал триумф, а след това отново се върнал в областта на боите с проконсулска
власт. През 183 г. пр.н.е. под негово ръководство била основана латинска колония
в Аквилея, През същата тази година бил включен в състава на пратеничеството до
витинския цар Прузий с искане да предаде Ханибал. Известно е, че Назика е дружал
с поета Ений. Умира след 171 г. пр.н.е.
Solo, onis - Солон, от Атина (ок. 634—559 г. пр.н.е.), политик, законодател
и поет, автор на елегии и ямби на политически и социални теми. Произлязъл от
благородно, но обедняло семейство, Солон се издигнал до най-високото стъпало и
успял да обедини отслабената държава. Провел реформа, по-късно преработена от
Клистен, която сложила началото на демократическото управление в Атина. Прека­
рал около 10 години от живота си в Египет, където се докоснал до тайните знания
на египетските жреци. Именно той ни дава първоначална информация за митичния
град Атлантида (според свидетелството на Платон в диалога „Критий“).
Socrates - Сократ (469-400 или 399 г. пр.н.е.), велик гръцки философ, чие­
то учение е предадено за поколенията под формата на диалози от учениците му
Платон и КсеНофонт. Не е оставил писмени паметници. Известен е с това, че про­
изнасял речи на обществени места и дискутирал с непознати хора на улицата. От­
насял се към тогавашното демократично управление с критика и ирония, което
му спечелило, врагове и обвиненията, че руши обществения ред чрез безбожие и
развращаваш на младежта. Основно начало на Сократовата философия е максима­
та „Познай себе си!“ Вярвал в абсолютната добродетел, в тъждеството на доброто
и знанието, в безсмъртието на душата. Осъден на смърт, отказал да избяга, както
предлагали учениците му, защото така щял сам да отрече правотата на учението и

330
възгледите си. Защитната му реч е представена в съчинението на Платон „Аполо­
гия на Сократ“.
Sophocles - Софокъл (496-406 г. пр.н.е.), един от тримата прочути трагически
поети на Атина, заедно с Есхил и Еврипид. Роден в Колон, близо до Атина, в замож-
но семейство, Софокъл получил традиционното за времето си образование по музи­
ка и гимнастика. Изявявал се и като актьор, но се отказал заради слабия си глас. Още
при първото си участие в театралните състезания през 468 г. пр.н.е. победил, с 30
години по-възрастния от него Есхил. Софокъл направил редица въведения1в гръц­
ката трагедия - въвел трети актьор, увеличил броя на хористите от 12 на 15, пръв
използвал на сцената костюми и рисувани декори. Голямата тема в творчеството му
е непостоянството на човешката съдба, трагичното противоречие на героя, осъзнал
ограничеността на своите възможности и съществуването на по-вйсша от човека
сила. Причините за нещастието според него се коренят не в капризите на боговете'
и случайността, а в надменността на самия човек, забравил изконните ценности и
потьпкал божествените закони. От многобройните произведения на Софокъл (над
120) до нас са достигнали седем трагедии: „Аякс“, „Антигона“, „Едип цар“, „Трахи-
нянки“, „Електра“, „Филоктет“, „Едип в Колон“.
Taygetus - Тайгет, планински хребет с дължина 75 км. Разположен е на юг на
п-в Пелопонес. На източните му склонове се намира гр. Спарта.
Thessalia - Тесалия, историческа област в Гърция с главен град Лариса. По
времето на Омир Тесалия е била известна с името Еолия. Тесалия е житницата на
Гърция. През Северна Тесалия протича към Егейско море реката Пеней, която об­
разува красива и тясна клисура в Темпейската долина между планините Олимп и
Оса. В древността Тесалия враждувала често със съседна Беотия, поради което вли­
зала в сферата на политическото влияние на Атика като първи съюзник на полиса
Атина. По време на Гръко-персийските войни Тесалия била на страната на Персия.
В Пелопонеската война била на страната на Атина и не допускала преминаване на
спартански войски през своя територия. През IV в. пр.н.е. Тесалия постепенно из­
паднала под васална зависимост от Македония. През 148 г. пр.н.е. била завладяна от
римляните и включена в провинция Македония.
Xenophon, ontis - Ксенофонт, древногръцки писател, историк и политически
деятел, роден в Атина между 430 и 425 г. пр.н.е., аристократ по произход, на мла­
дини един от учениците на Сократ. През 401 г. пр.н.е. Ксенофонт се включил в
похода на персийския цар Кир Млади срещу Артаксеркс II Мнемон. Оттук ната­
тък събитията, изпълнили живота му като водач на гръцки наемници, десет хиляди
войници, са разказани подробно в историческата му монография „Анабазис“. През
396 г. пр.н.е. придружил спартанския цар Агезилай по време на военните действия
в Мала Азия срещу персите, а по-късно (394 г. пр.н.е.), когато тиванци и атиняни се
съюзили срещу Спарта, се бил при Коронея срещу собственото си отечество. Бил
осъден на изгнание, отишъл в Спарта, по-късно се заселил в Коринт, където живял
до края на живота си. Ксенофонт е автор на „Анабазис“ (военноисторически ме­
моари), на „Гръцка история“, замислена като продължение на съчинението „Исто­
рия на Пелопонеската война“ от Тукидид, на политическите съчинения „Агезилай“,
„Възпитанието на Кир“ и „Спартанското държавно устройство“. Писал е и т.нар.
сократически съчинения —„Спомени за Сократ“.

331
 Zenon - Зенон Сидонски (ок. 150-75 г. пр.н.е.), философ епикуреец, учител
на Цицерон. Занимавал се е с множество науки като логика, биология, етика, лите­
ратура и особено с теория на познанието и математика. Известен е с критиката си
към геометрията на Евклид. По-голямата част от съчиненията му са известни само
по фрагменти.
Zephyrus - Зефир, в гръцката митология бог на западния вятър, изобразяван
като младеж с крила; син на Астрей (звездното небе) и Еос (богинята на зората).
Според легендите е господствал в източната част на Средиземно море. Зефир е то­
пъл вятър, макар че често носи със себе си дъжд и бури.
 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Антична литература. Енциклопедичен справочник. Съставители: Богдан Богданов,

Анна Николова. София, 1988.
Батаклиев, Г. Антична митология. София, 1985.
[Батаклиев, Г., превод]. Публий Вергилий Марон. Буколики. Георгики. Енеида.' Со­
фия, 1980.
[.Батаклиев, Г„ превод]. Публий Овидий Назон. Метаморфози. София, 1974.
Боровский, Я. М., А. В. Болдшрев. Учебник латинското язнка. Москва, 1975.
Бояджиев, Ж. Увод в романското езикознание. София, 2002.
Гандева, P., Ал. Милев, Й. Братков, М. Порталски. Латинска граматика. София,
1975.
Георгиева, Н. Латински език. Морфология. София, 2006.
Георгиева, Н. Латински език. Синтаксис. София, 2011.
Гримал, П. Речник на гръцката и римската митология. София, 2003.
Дерюгин, А. А., Л. М. Лукъянова. Латинский язнк. Москва, 1986.
Дренска, М. Португалска граматика. София, 1999.
Кацман, Н. Л. Сборник упражнений по латинскому язнку. Москва, 1983.
Латинский язьпс. Под общей редакцией В. Н. Ярхо и В. И. Лободи. Москва, 1969.
Лунгарова, П., Ц. Давидкова. Exercemus Latine. Велико Търново, 1999.
Миткова, А., Б. Кючукова-Петринска. Испанска граматика. София, 2001.
Чаушев, А. Практическа френска граматика. София, 2004.
Castiglioni, L., Sc. Mariotti. Vocabolario della lingua latina. Torino, 2007.
Initiation aux lettres latines. Collection R. Morisset. Paris, 1960.
Petkanov, I. La grammatica italiana. Sofia, 1981.
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/

333
 Недялка Георгиева е дъ лгогодиш ен п р е п о д а в а т е л
по л а т и н с к и език в К а т е д р а т а по класическа ф илология
6 Софийския у н и в е р с и т е т „Св. К л и м е н т О хридски“.
Н а у ч н и т е й и н т е р е с и са 6 о б л а с т т а на л а т и н с к а т а г р а м а т и к а
и лексикология. А в т о р е на уч ебн и ц и и речници по л а т и н с к и език.

Илияна И лиева е с т а р ш и п р е п о д а в а т е л по л а т и н с к и език

в Л есо т ех н и ч еск и я у н и в е р с и т е т в София и хон ор уван а с и с т е н т
по л а т и н с к и език в К а т е д р а т а по класическа ф илология
в Софийския у н и в е р с и т е т „Св. К л и м е н т О хридски“.
А в т о р е на специали зирани у ч ебн и ц и п о л а т и н с к и език.

У ч ебн и к ъ т им а за цел да п о д п о м о гн е и да улесни в ъ зп р и е м а н е т о

на л а т и н с к и т е г р а м а т и ч н и единици, к а т о проследи
т я х н о т о о т р а ж е н и е в р а з л и ч н и т е ром ански езици.
А к ц е н т ъ т е п о с т а в е н въ рху м о р ф о л о г и я т а на езика.
Всяка м орф ологи ч н а еди н и ц а е р а з р а б о т е н а във вид
на основни правила и парадигми, к а т о н а к р а т к о са посочени
с п е ц и ф и ч н и т е й х а р а к т е р и с т и к и . Следва комплекс о т езикови задачи,
ч и я т о роля е да изясни н е й н о т о значение, да изгради ум ения
за образуване и разпознаван е на с ъ о т в е т н и я набор о т ф орм и,
да п р е д с т а в и п р а к т и ч е с к о т о й п ри л ож ен и е в езика.
Вч>в всяка т е м а са вклю чени и беле?кки по си н т а к си с,
к о и т о р езю м и р ат н аш баж н и те м о м е н т и в у п о т р е б а т а
на п а д е ж и т е и к о н с т р у и р а н е т о на р а з л и ч н и т е видове изречения.
В р у б р и к а т а “Aliquid p lu s”, с ъ п ъ т с т в а щ а всяка т е м а ,
са п р е д с т а в е н и к у л т у р н и реалии, д о п ъ л н и т е л н а и ст о р и ч еск а
информация., н абор о т популярни с е н т е н ц и и .