Двеста доказателства че Земята не е въртящо се кълбо

Д
Дввеесст
таа Д
Дооккааззаат
тееллсст
твваа,, ччее ЗЗеем
мяят
таа ннее ее ввъъррт
тяящ
щоо ссее ккъъллббоо !!
Двеста Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!

от Ерик Дубей
превод, коментари и линкове : СТАМАТ
1
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Увод от преводача
„Образованието е чудесно нещо, но когато ти се дава, винаги помни, че нищо което си
струва да знаеш някога ще бъде изучавано.”
Оскар Уаилд
***
„Само малките тайни се нуждаят от опазване. Големите се пазят в тайна поради

недоверчивостта на обществото.”
Маршал Маклуън
***
„Тези, които могат да те накарат да повярваш в нелепости – могат да те накарат да

вършиш и зверства.”
Волтер
***
„Най-опасният човек за всяко правителство, е човекът, който може да обмисля нещата

за себе си... Почти неизбежно той достига до заключението, че правителството, под
властта на което живее, е безчестно, безумно и непоносимо.”
Х. Л. Менкен
***
Нека за момент спрем и се замислим над тези мъдрости, произнесени от велики

представители на човешкия род. Ако имаме честност в себе си и сме се научили да мислим
самостоятелно, ще установим, че тежкото масово програмиране и индоктриниране,
провеждани от Властващия Елит, за да държи в подчинение човечеството, са не само
възможни, но и абсолютно задължителни за всички човешки общества, описани в
историята. Вън от всякакво съмнение, в наши дни, всеки индивид, ежеминутно - от
люлката до гроба, е насилван, много по-често подсъзнателно, отколкото директно, да се
съгласява и приема за даденост фундаменталните положения в системата от ВЯРВАНИЯ
на контролиращият го Елит, известен под името Илюминати. Без психосугестивното
индоктриниране на номинираните от Върхушката догматично и безусловно наложени
програмни модели на взаимовръзка между субект и обект, не би могла да съществува
съвременната цивилизация. И от тази гледна точка, всеки дисидент, поставящ под
съмнение или неприемащ дори малка част от лъжовната парадигма, налагана, насаждана и
втълпявана от Световната върхушка, днес е смятан вначалото за смахнат или луд, а с
течение на времето, ако въпросният индивид не се „вразуми”, и за обществено опасен
„терорист”.
2
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Преди да пристъпим към това разтърсващо и променящо парадигмата изследване на Ерик

Дубей, смятам за наложително да дадем определение на:
Първо : Що е наука?
Науката е систематизирано, достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено
чрез логиката. Или, иначе казано, това е знанието, което е експериментално проверимо,
въз основа на научния метод.
Второ : Какво представлява научния метод?
Научният метод (думата „метод” има гръцки произход и означава „изследване, учение,
път на познание“) е система от принципи, с помощта на които се достига до обективно
познание на действителността. Научният метод предполага извършването на следните
стъпки при придобиване на знания:
Изследвай феномена, който искаш да опишеш. Събери данни и направи измервания.

Обмисли получените резултати и формулирай хипотеза, която ги обяснява.
Предположи на основа на хипотезата нещо, което все още не си наблюдавал.
Провери дали предположенията са верни с нови изследвания и експерименти.
Прецени дали хипотезата (теорията) може да е вярна. Ако не всички предположения
са излезли верни, значи хипотезата (теорията) не е вярна. В такъв случай формулирай
нова хипотеза (теория).
Всяка теория трябва да бъде незабавно отхвърлена, ако достоверно може да се покаже,
че тя невинаги е в сила, колкото и важна и стара да е тя. Една теория е в състояние да
прогнозира бъдещи събития или наблюдения от същия род и да бъде подложена на тестове
посредством експерименти, в следствие на което да бъде потвърдена (верифицирана) или
опровергана (фалсифицирана).
С други думи, ако искаме да достигнем истинското познание за действителността, в която

живеем, трябва да приложим научния метод, като изследваме феномените, чрез данни и
измервания, обмисляме резултатите, предлагаме обяснение - теория, проверяваме за
верност предложенията и накрая потвърждаваме или отхвърляме теорията, като всичко
това извършваме чрез нашите сетива.
Но всеки „уважаващ себе си” учител или учен ще Ви каже: „НЕ ТРЯБВА ДА ВЯРВАШ НА
СЕТИВАТА СИ, ТВОИТЕ СЕТИВА ТЕ ЛЪЖАТ, всичко вече е премислено и изчислено от
УЧЕНИТЕ и НЕ Е такова, каквото изглежда, тъй като ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО!”.
Да, ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО според масонската Айнщайнова доктрина! И ако
приемете Илюминатската доктрина за относителността, то животът Ви все повече ще
заприличва на „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата”, където: „Нищо не би
било, какво е. Защото всичко би било, каквото не е. И обратното, каквото е, не би било.
И това, което не би било, то би било. Разбираш ли?”. Но, от друга страна, ако мислещият
човек използва интелигентността си, здравия си разум и трезвата логика, то в края на
краищата неминуемо разбира, че с целия наш човешки род се играе една нечестна, мръсна,
злокобна и убийствена игра...
3
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Играта, която се играе с човешкия род е СЕТИВНА ИГРА НА ВЪЗПРИЯТИЯТА. Тези,

които са ни оковали в невидими вериги, знаят съвършено добре как действат нашите
сетива и как могат тези същите сетива да бъдат използвани срещу самите нас. Изумително
е, че в огромното си мнозинство, хората не знаят как работи зрението, как са устроени
очите ни и са в абсолютно неведение за Законите на перспективата, наред със
Законите за плътност и плаваемост!
Ето как невежеството на човека се превърна в негов зандан!
СТАМАТ
27-ми Август 2015 година.
***
Двеста Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо !

от Ерик Дубей
1) Хоризонтът винаги изглежда съвършено плосък и равен на 360° около наблюдателя,
независимо от надморската височина. Всички филми и снимки направени от аматьорски
балони, ракети, самолети и безпилотни самолети (дронове), показват напълно равен
хоризонт, дори над 32 км. височина. Само НАСА и другите „държавни космически
агенции” показват кривината на Земята в своите фалшифицирани, чрез CGI (програма за
компютърно генерирани изображения – Бел. прев.) и Фотошоп снимки и филми.
4
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
2) С повишаване на надморската височина, хоризонтът винаги се издига до нивото на

очите на наблюдателя, така че никога не гледаме надолу, за да го видим. Ако Земята в
действителност е сфероид, без значение колко голям, когато се изкачваме във височина,
хоризонтът би останал установен и наблюдателят (камерата) би трябвало да се накланя
надолу все повече и повече, за да го види.
Височина над 32 км., но хоризонтът е все още 100% равен
3) В природата водата винаги намира най-ниската точка и поддържа хоризонтално ниво.

Ако Земята бе гигантско въртящо се и наклонено по оста си кълбо, движещо се в
5
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
елипсовидна спирала и летящо през безкрайното пространство с невъобразима за ума

скорост, тогава напълно плоски, постоянно хоризонтални нива тук не биха могли да
съществуват. Но тъй като Земята в действителност е обширна плоска равнина, това
фундаментално физическо свойство на течностите да търсят най-ниската точка и да
поддържат хоризонтално ниво е в съответствие с човешкия опит и здравия разум.
4) Реките текат към морското равнище, като намират най-лесния път на Север, Юг, Изток,
Запад и на всички други междинни посоки на Земята едновременно. Ако Земята в
действителност бе въртящо се кълбо, много от тези реки би следвало да текат нагоре,
което е невъзможно. Мисисипи, например, в своите 4800 км. ще трябва да се издигне 18
км., за да достигне Мексиканския залив.
5) Една част от река Нил тече в протежение на 1600 км. с понижение само от 30 см.. Река
Конго, в някой свой части в Западна Африка, би трябвало понякога да тече нагоре, а
понякога надолу, съобразно предполагаемото въртене и наклона на оста на кълбовидната
Земя. Такъв би бил случаят и с река Парана (4880 км.), Парагвай и други дълги реки.
6) Ако Земята бе сфероид, с обиколка 40 000 км., както твърди НАСА и съвременната
астрономия, според сферичната тригонометрия повърхността на всяка вода в покой би
трябвало да се изкриви надолу с лесно измеримите 8 инча на миля, умножено по квадрата
на разстоянието в мили. Това означава, че по протежение на канал с вода в покой дълъг 6
мили (9,7 км.), Земята ще спадне шест фута (183 см.) във всеки край спрямо центъра на
дъгата. Всеки път, обаче, когато са били провеждани такива експерименти, е било
доказвано, че водата в покой е съвършено хоризонтална. (Формулата, дадена от Ерик
Дубей е следната: 8 Х R2 [мили] = C [инчове], която след лесно конвертиране в
система СИ добива вида: 0,078456 Х R2 [километри] = C [метри], където R е
разстоянието между две точки върху повърхността, а C е кривината на
предполагаемия земен сфероид, с екваториална обиколка от 25 000 мили. – Бел. прев.)
6
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
7) Топографи, инженери и архитекти никога не са били длъжни да вземат под внимание

предполагаемата кривина на Земята в своите проекти. Каналите, железопътните линии,
мостовете и тунелите винаги се прокарват и трасират хоризонтално, често в продължение
на стотици мили без никаква поправка за кривината.
8) Суецкият канал, свързващ Средиземно с Червено море е с дължина 164 км., без никакви
шлюзове, което прави водата в него непрекъснато продължение на двете морета. Когато е
бил изграден, предполагаемата кривина на Земята не е била взета под внимание. Той е бил
прокопан по продължение на хоризонтална основна линия 8 м. под морското равнище,
като преминава през няколко езера от едното море до другото, с еталонната линия и
повърхността на водата напълно успоредни в продължение на 164 км.. (Суецкият канал е
прокопан през 1869 г., и тогава има дължина 164 км., след постепенни разширения днес
достига 193 км. Кривината на предполагаемия сфероид би била 2110 метра, т.е.
единият край на канала би бил 2 километра под линията на погледа гледан от другия
край, което не отговаря на наблюденията. – Бел. прев.)
9) В публикация за „Ърт Ривю”, инженер У. Уинклър заявява следното, по отношение на

предполагаемата кривина на Земята: „Като инженер от много години, разбрах, че тази
абсурдна поправка за кривината се изчислява само в учебниците. Никой инженер не би и
сънувал да изчислява подобно нещо. Проектирал съм много мили железопътни линии и
много повече мили канали и дори не съм и помислял за тази поправка, а още по-малко за
7
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
прилагането й. Тази поправка за кривината означава това, че имаме 8 инча понижение на

нивото за първата миля на канала, увеличаващо се в съотношение с квадрата на
разстоянието в мили. По този начин един малък плавателен канал за лодки, да речем с
дължина 30 мили (48,3 км.), би имал, според горепосоченото правило, поправка за
кривината от 600 фута (183 м.). Само помислете за това и моля не считайте, че
инженерите са чак такива глупаци. Никакви подобни изчисления не се правят. Ние
толкова мислим за поправката от шестстотинфута за железопътна линия или канал от
30 мили, колкото и за закръгляването на квадратния корен.” (Формулата в учебниците е
следната: f = d12.(1-k) / 2R, където f е поправка на превишението hAB, заради
влиянието на кривината на земята, d е разстоянието между две точки от
повърхността, R е радиусът на Земята, а k=0,101 – рефракционна константа и по мое
мнение се използва за объркване, като намалява с 10% резултата. Формулата по
физически смисъл е същата като по-горната и дава подобни резултати. – Бел. прев.)
10) Лондонската и Северозападна железница представлява права линия с дължина 290 км.
между Лондон и Ливърпул. Най-високата точка на жп линията, по средата при гара
Бърмингам, е само на 73 метра над морското равнище. Обаче, ако светът бе в
действителност кълбо, с кривина от 8 инча умножено по квадрата на разстоянието в мили,
то железопътният участък би образувал дъга с централна точка в Бърмингам извисяваща се
цели 1646 метра над Лондон и Ливърпул.
11) Един топограф и инженер от тридесет години, в публикация пред „Бърмингам Уикли
Мъркюри” заявява: „Аз съм добре запознат с теорията и практиката на гражданското
строителство. Колкото и фанатични някои от нашите преподаватели могат да са в
теорията на топографията и проучвателните работи в съответствие с предписаните
правила, все пак е добре известно сред нас, че тези теоретични измервания са
НЕПРИГОДНИ ЗА КАКВОТО И ДА Е ПРАКТИЧЕСКО ОНАГЛЕДЯВАНЕ. Всички наши
локомотиви са проектирани да работят върху това, което може да се разглежда като
ТОЧНО ХОРИЗОНТАЛНО НИВО или РАВНА ПОВЪРХНОСТ. Има, разбира се, частични
наклони или градиенти тук и там, но те винаги са точно определени и трябва
внимателно да се преминават. Но нищо от порядъка на осем инча за миля, умножено по
квадрата на разстоянието, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТРАБОТЕНО ОТ КАКВАТО И ДА Е
МАШИНА КОНСТРУИРАНА ДОСЕГА. Сравнявайки една гара с друга в цяла Англия и
Шотландия, може да се каже, че всички перони СА НА ЕДНО И СЪЩО ОТНОСИТЕЛНО
НИВО. Разстоянието между източните и западните брегове на Англия се определя на
300 мили. Ако предвидената кривина съществува в действителност, така както е
представена, централните гари в Ръгби или Уоруик би трябвало да бъдат близо три мили
по-високо от хордата свързваща двата края. Ако случаят е такъв, то не би се намерил
8
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
машинист или огняр в рамките на Обединеното Кралство, който да поеме

отговорността за този влак. Ние можем само да се смеем на тези от вашите читатели,
които сериозно ни приписват такива смели „еквилибристики”, като например да караме
влакове по вертикални сферични дъги. Хоризонталните завой са достатъчно опасни,
вертикалните криви биха били хиляди пъти по-лоши, и с подвижения състав, конструиран
досега, физически невъзможни за преодоляване.”
12) В публикация за „Ърт Ривю” Дружеството „Манчестър Шип Канал” заявява: „В

железопътното и канално строителство е прието всички нива да бъдат съотнесени към
основната линия, която номинално е хоризонтална и е така представена във всички
сечения. Няма практика при очертаването на Градоустройствени и благоустройствени
планове да се правят поправки за кривината на земята.”
13) В един френски експеримент от 19-ти век, проведен от Боа и Араго (M.M. Biot, Arago),
мощна лампа с качествени рефлектори била поставена на върха на Дезерд де Лес Палмес в
Испания и била видима чак от Кампри на остров Ибиса. Тъй като височината на двете
точки е еднаква и разстоянието между тях е близо 160 км., ако Земята бе кълбо, с обиколка
40 000 км., то лампата би трябвало да е повече от 2012 метра под линията на погледа!
14) В експериментът на подполковник Портлок (Portlock) се използват окси-водородни

светлини и хелиостати на Дръмонд, за да отразяват слънчевите лъчи през станции,
разположени на 174 км. в протока Свети Георги. Ако Земята действително бе кълбовидна,
с обиколка 40 000 км., фаровете на Портлок би трябвало да останат скрити под 2376 метра
кривина.
15) Ако Земята бе наистина сфероид, с обиколка 40 000 км., пилотите би трябвало
постоянно да коригират надолу височината на самолетите, за да не излетят направо в
9
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
„открития космос”. Пилот, който желае просто да поддържа височината на полета с

типична крейсерска скорост от 800 км/ч, би трябвало постоянно да накланя надолу носа на
самолета, като се спуска всяка минута с 846 метра! В противен случай, без тази
компенсация, за един час пилотът ще се озове 50 километра по-високо от очакваното.
(В последно време започнаха да се появяват откровени изложения на пилоти за техните

наблюдения по време на професионалната им кариера. Ето едно от тях. Този офицер е
пилот, прослужил 15 години във Военноморската авиация на САЩ, като на два пъти е бил
във Виетнам. След пенсионирането си от Флота, 26 години пилотира Локхийд Трайстар за
Авиокомпанията „Делта” чак до 1999 година. Има бакалавърска степен по антропология от
Университета в Остин. В писмото си, той разказва, че в началото на годината ненадейно
се натъкнал в интернет пространството на темата за плоската Земя, която го
заинтригувала. Започнал да чете изследвания и книги, което го довело до отхвърляне на
фалшивата програма на индоктриниралите го и до приемането на истината за плоската
Земя. Той разказва, че в продължение на 33-те години активно летене през деня и нощем
(само по уреди), авиохоризонтът - най-важният уред за един пилот (показващ
положението на самолета спрямо хоризонта и чрез който се определят напречния и
надлъжния наклон на самолета), който той трябва да поддържа винаги хоризонтален, за
да избегне изкачване или снижаване, винаги е оставал съвършено изравнен с хоризонта
на Земята и на нивото на погледа. Той продължава: „Градовете, планините, реките
първо се явяват като тънка линия на хоризонта на нивото на погледа, след това,
поради приближаването на самолета ми и промяната на гледната точка, те бавно
изникват от повърхността и когато преминавам над тях на хиляди метри височина и
се отдалечавам, те сякаш потъват под хоризонта, който в действителност е все
още на нивото на погледа ми. От кабината на самолета, когато атмосферните
условия позволяваха, аз можех да виждам в протежение на стотици и стотици
километри във всички посоки, като наблюдавах градове, свързани с пътища, блестящи
като скъпоценни камъни върху равната повърхност, докъдето стига погледът. Нищо
никога не се накланяше или изкривяваше. Когато в далечината силуетът на
Манхатън се появява на хоризонта, погледнат от десет километра е точно толкова
10
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
изправен, колкото и от хиляда метра, колкото и когато рулирам на пистата на

летището.”
Видеоклипът е: Плоската
земя: Изповед на един пилот -
Flat Earth: Confessions of An Airline Pilot
https://www.youtube.com/watch?v=V aUB rui9L1I . – Бел. прев.)
16) Експериментът, известен като „Провала на Ери” (“Airy’s Failure”) доказва, че звездите
се движат по отношение на неподвижната Земя, а не обратното. Като вначалото напълнил
телескоп с вода, за да забави скоростта на светлината вътре в него и след това изчислил
наклона необходим, за да достигне звездната светлина директно дъното на тръбата,
Джордж Ери не успял да докаже хелиоцентричната теория, тъй като звездната светлина
вече падала под правилен ъгъл и промяна не била необходима, но вместо това той доказал
верността на геоцентричната система. (Геоцентричната система – Анимирано обяснение
на експеримента „Провала на Ери” - GEOCENTRICITY - An animated explanation of Airy's
Failure experiment https://www.yout ube.com/ watch?v=87M2i61N1cU - Бел. прев.)
17) „Парадоксът на Олбер” гласи, че ако има милиарди и милиарди звезди, които са като
11
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Слънцето, нощното небе би било изцяло озарено от светлина. Както казва Едгар Алън По:
„Ако поредицата от звезди е безкрайна, тогава фонът на небето би ни представил
еднородна сияйност, тъй като не може да съществува абсолютно никаква точка от
целия този фон, в която не би съществувала поне една звезда”. Всъщност „Парадоксът на
Олбер” е толкова „парадокс”, колкото експериментът на Джордж Ери е „провал”. И двата
експеримента в действителност са отлични опровержения на модела на хелиоцентричното
въртящо се кълбо.
(Въпреки гениалните си кроежи и лъжи, Илюминатите не са могли да предвидят, че

именно съвременните високи технологии, предназначени за програмиране, зомбиране и
умствено поробване на индивидите, ще им изиграят лоша шега и ще положат началото на
пробуждането на Човечеството. Любознателният, настойчив и търсещ Истината човек,
въоръжен само с висококачествена камера е в състояние на започне разплитането на
лъжите им. Както във видеото за изчезващия и появяващ се на хоризонта червен кораб,
приложено по-нататък, така и тук, изобретателността и упоритостта са възнаградени. В
следващият клип, Ерик Дубей използва фотоапарат Nikon Coolpix P900, с 83х оптично и
332х цифрово увеличение, за да ни покаже, че звездите не са Слънца и не са отдалечени
на квадрилиони километри! Звездите блещукат, някои от тях постоянно се променят във
всички цветове на дъгата, а други са по-бледи, прозрачни и мъждукащи. Сравнението със
самолета доказва, че звездите не биха могли да са на твърдяната отдалеченост. Stars are
Not Suns! https://www.youtube.com/watch?v=P ZLf52DQjPc – Бел. прев.)
18) Експериментите на Майкълсън-Морли (Michelson-Morley) и Саняк (Sagnac) опитали да

измерят промяната в скоростта на светлината, дължаща се на предполагаемото движение
на Земята през пространството. След измервания във всяка възможна различна посока на
различни места те не успели да открият никаква значителна промяна, което отново доказва
неподвижната геоцентрична система.
12
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
(Геоцентризъм – Експериментът на Саняк – анимирано обяснение - GEOCENTRISM-

Sagnac's experiment - an animated explanation https://www.youtube.com/watch?v=SWmlimH7laY –
Бел. прев.)
19) Тихо Брахе (Tycho Brahe) ораторствал много убедително против хелиоцентричната
теория по свое време, постулирайки, че ако Земята се върти около Слънцето, промяната в
относителното положение на звездите след шест месеца орбитално движение не може да
не се вижда. Той доказвал, че звездите би изглеждало сякаш се раздалечават една от друга,
когато се приближаваме и сякаш се събират, когато се отдалечаваме. Обаче, в
действителност, след 306 милиона километра в предполагаема орбита около Слънцето,
нито един сантиметър паралакс не може да бъде открит в звездите, което доказва, че не
сме се преместили въобще.
20) Ако Земята в действителност постоянно се въртеше в източна посока с над 1670 км/ч,
вертикално изстрелвани гюллета и снаряди би трябвало да се отклоняват и падат
значително на запад. В действителност, обаче, винаги когато това е изпробвано,
вертикално изстреляните гюлета се издигат нагоре средно 14 секунди, 14 секунди се
спускат и падат обратно на земята на не повече от 60 сантиметра от оръдието, често
директно обратно в цевта.
хеликоптери и балони с горещ въздух би трябвало просто да кръжат над повърхността на
Земята и да изчакат местоназначенията им да се придвижат под тях!
по време на стратосферното гмуркането за Ред Бул, Феликс Баумгартнер, прекарал 3 часа
издигайки се над Ню Мексико, би трябвало да се приземи 4022 км. западно в Тихия океан,
но вместо това той се приземи няколко десетки километра източно от точката на излитане.
(Земята е 100% плоска – три примера - EARTH IS 100% FLAT 3 EXAMPLES
https://www.youtube.com/watch?v=ExcBMb0Dh3Y )
23) Вярващите в теорията за кълбовидната Земя често твърдят, че „гравитацията”

магически и необяснимо влече в съвършен синхрон цялата долна атмосфера на Земята до
някаква неопределена височина, където тази все по-бързо въртяща се атмосфера отстъпва
пред не-въртящата се, „не-гравитизирана”, не-атмосфера на безкрайното вакуумно
пространство. Такива не-смислени теории, обаче, са опровергавани от падащия дъжд,
фойерверките, птиците, насекомите, облаците, дима, самолетите и снарядите, които биха
действали много по-различно, ако и кълбовидната Земя и нейната атмосфера постоянно се
въртяха в източна посока с над 1670 километра в час.
13
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Атмосферата би се въртяла около централна точка, следователно въздухът близо до

повърхността би се движел винаги по-бавно от въздуха високо горе.
24) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с над 1670 км/ч, тогава
изстреляните снаряди в източна посока биха падали значително по-далеч от всички
останали, а тези в западна посока - значително по-близо, в сравнение с тези насочени
Север–Юг. В действителност, обаче, независимо от това в каква посока са изстреляни,
изминатото разстояние от гюллета и снаряди е винаги едно и също. (В този смисъл можем
да кажем, че нито една армия, намираща се на изток от фронта не би могла да спечели
каквато и да е победа, а от историята знаем, че това е нелепо. Поредното доказателство
срещу хелиоцентричната доктрина за въртящата се кълбовидна Земя. - Бел. прев.)
25) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с над 1670 км/ч, то
обикновения пътнически самолет, летящ с около 800 км/ч не би трябвало да бъде в
състояние да достигне източнните си дестинации, преди те да го изпреварят отзад! По
същия начин, западните дестинации би трябвало да се достигат с три пъти по-висока
скорост, но това не е така.
26) Нека цитирам „Небе и Земя” от Гейбриеле Хенриет (Gabrielle Henriet): „Ако летенето
бе изобретено по времето на Коперник, без съмнение, той скоро би разбрал, че
твърдението му по отношение на въртенето на Земята е погрешно, в резултат на
връзката съществуващата между скоростта на самолет и скоростта на въртене на
Земята. Ако Земята се върти, както ни се казва с 1670 км/ч, а самолет лети в същата
посока само с 800 км/ч, очевидно е, че мястото за кацане ще се отдалечава все повече
всяка минута. От друга страна, ако летенето се случва в посока, обратна на тази на
въртенето на Земята, то за един час би се покрило разстояние от 2400 км. вместо 800
км., тъй като скоростта на въртенето би се прибавила към тази на самолета. Би могло
също да се посочи, че такава скорост на летене от 1670 км/ч, която е предполагаемата
скорост на въртене на Земята, наскоро бе постигната, така че въздухоплавателно
средство, летящо със същата скорост в същата посока като тази на въртенето не би
могло да прелети никакво разстояние. То ще зависне във въздуха над мястото, от което
е излетяло, тъй като и двете скорости са равни.”
27) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с над 1670 км/ч,
приземяването на самолети върху толкова бързо движещи се писти, насочени на Север,
Юг, Изток, Запад и на всевъзможни други посоки, би било практически невъзможно, но в
действителност такива измислени опасения са напълно пренебрежими.
14
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Ориентацията и движението на самолета е по протежение на полосата за кацане, но

пистата се движи под различен ъгъл и с различна скорост.
https://www.youtube.com/watch?v=S -DP -TqHcdk&feature=yout u.be , (също и моята редакция -
https://youtu.be/i2O3t0PxkVc – Бел. прев.)
28) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с над 1670 км/ч, то
облаците, вятърът и метеорологичните модели не биха могли случайно и непредсказуемо
да се придвижват и появяват във всички посоки, като облаците често се движат в
противоположни посоки на различни височини едновременно.
29) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с над 1670 км/ч, това би
трябвало някъде по някакъв начин да се види, чуе, усети или измери от някого, но все още
никой в историята никога не е преживявал това предполагаемо източно движение.
Междувременно, обаче, можем да чуем, почувстваме и експериментално да измерим, дори
най-нежния западен бриз.
30) В книгата си „Морски пътешествия из Южните морета” арктическият и антарктически

изследовател сър Джеймс Кларк Рос (James Clarke Ross), описва преживяването си в нощта
на 27 ноември 1839 и прави заключението, че Земята е неподвижна: „Небето е много ясно
... това ни даде възможност да наблюдаваме по-високия облачен слой да се движи в
точно противоположна посока на тази на вятъра - обстоятелство, често записвано в
нашия метеорологичен корабен дневник, както при североизточни, така и при
югоизточни пасати, а също така често наблюдавано и от предишни пътешественици.
Капитан Бейзил Хол вижда явлението с очите си от билото на връх Тенерифе, а граф
(Sir Pawel Edmund Strzelecki), изкачвайки вулканичната планина Киранеа в
Оухихий достигнал 4000 фута (1220 м.) височина, над тази на пасатите, и изпитал
влиянието на обратен поток въздушни маси в различно хигрометрично и термометрично
състояние... Граф ме информира също за следното привидно аномално
обстоятелство, че на височина от 6000 фута (1830 м.) той се натъкнал на въздушен
поток, духащ в перпендикулярна посока спрямо двата по-ниски слоя, също в различно
хигрометрично и термометрично състояние, но по-топъл от средния слой. Подобно
състояние на атмосферата е съвместимо само с факта, който и други данни са
доказали, че Земята е в състояние на покой.”
15
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
31) В книгата си „Зететичната Космогония” Томас Уиншип (Thomas Winship) заявява:

„Нека „въображението” нарисува картина в ума каква сила би имал въздуха, приведен в
движение от сферично тяло 12 700 км. в диаметър, което се върти около оста си с 1670
км/ч, стрелва се в пространство с 107 200 км/ч и се върти в кръг из небесата? Тогава
нека „догадката” се стреми да разбере дали обитателите на такова кълбо биха успели
да задържат косите върху главите си? Ако земното кълбо се върти около оста си със
страхотната скорост от 1670 км/ч, такава огромна маса по необходимост би
предизвикала огромен прилив на вятър в пространството, което заема. Вятърът би
задухал в една посока и всичко подобно на облаци, които попадат „в сферата на влияние”
на въртящото се кълбо, би трябвало да се движи в същата посока. Фактът, че Земята
е в покой се доказва от пускането на хвърчила.”
32) Ако за „гравитацията” се вярва, че е сила достатъчно мощна да държи световните

океани, сгради, хора и атмосферата прилепени към повърхността на едно бързо въртящо се
кълбо, тогава е невъзможно за „гравитацията” едновременно с това да бъде достатъчно
слаба, за да позволи на малките птици, насекоми и самолети да излитат и да пътуват
свободно с неотслабваща сила във всяка една посока.
33) Ако за „гравитацията” се вярва, че е сила достатъчно мощна, за да извива огромната
океанска шир около кълбовидната Земя, то би било невъзможно за рибите и другите
същества да плуват през толкова мощно задържана вода.
34) Капитаните на кораби, плаващи на големи разстояния в океаните никога не трябва да

отчитат предполагаемата кривина на Земята в своите изчисления. Както равнинната, така и
сферичната навигация в плаването, най-популярните методи за навигация, използват
равнинната, а не сферичната тригонометрия, като правят всички математически
изчисления върху предположението, че Земята е идеално равна. Ако Земята в
действителност е сфера, такова заблуждаващо предположение би довело до постоянни
16
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
очебийни неточности. Равнинната навигация в плаването е работила отлично, както на

теория, така и на практика в продължение на хиляди години, все пак, и равнинната
тригонометрия отново и отново доказва, че е по-точна от сферичната тригонометрия при
определяне разстоянията през океаните.
35) Ако Земята в действителност бе кълбовидна, тогава всеки паралел южно от екватора
би трябвало да измерва все по-малка и по-малка обиколка, колкото по на юг се отива. Ако,
обаче, Земята е обширна равнина, тогава всяка линия географска ширина южно от
екватора трябва да измерва все по-голяма и по-голяма обиколка, колкото по на юг се
пътува. Фактът, че много капитани, плаващи южно от екватора и приели теорията за
кълбовидната Земя, са се озовавали драстично объркани в пресмятанията си, колкото по на
юг са пътували, свидетелства за факта, че Земята не е топка.
36) По време на Антарктическата си обиколка, капитан Джеймс Кларк Рос често пише с
недоумение в дневника си, как ежедневно се оказва в несъответствие с морските карти,
като посочва, че се е озовавал средно с 30 км. разлика спрямо изчисленията си всеки ден, а
по-късно далеч на юг до 54 км..
17
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
37) Лейтенант Чарлс Уилкс (Charles Wilkes) командвал Проучвателната експедиция на

Военноморските сили на САЩ до Антарктида от 1838-1842 година. Той също споменава в
корабните си дневници, че плавайки на Запад непрекъснато се оказвал източно от
изчисленията си понякога с над 37 километра за по-малко от 18 часа.
38) Ще цитирам преподобния Томас Милнър: „В южното полукълбо, мореплавателите

към Индия често си представяли, че са източно от нос Добра надежда, докато били все
още западно и били изхвърляни на африканския бряг, които, според техните изчисления,
бил останал зад хоризонта. Това нещастие се случи с отличната фрегата „Чалънджър”
през 1845 г. Как така стана, че корабът на Нейно Величество „Конкърър” бе изгубен?
Как толкова много други внушителни плавателни съдове напълно здрави, с отлично
набран екипаж, съвършено управлявани претърпяха корабокрушения в тихо време, не
само в тъмна нощ, или в мъгла, но посред бял ден и на слънчева светлина - в първия случай
върху брега, а в последния върху подводни скали – поради това, че „били извън
изчисленията си”?” Простият отговор е, че Земята не е топка.
39) В практически измервания на разстоянията, взети от „Австралийски наръчник и
18
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Алманах, Указател за спедитори и вносители” се посочва, че разстоянието по права линия

между Сидни и Нелсън (Нова Зеландия) е 2494 км.. Дадената разлика в географска
дължина е 22° 2' 14 ". Следователно, ако 22° 2' 14 "от 360° се равняват на 2494 км., то
цялата окръжност би била 40 518 км.. Това число е не само по-голямо от предполагаемата
екваториална обиколка на кълбовидната Земя, но е с цели 6858 км. по-голямо от това,
което би трябвало да бъде на южната географска ширина, на която се намира Сидни, при
споменатите пропорции на земното кълбо.
40) От околността на нос Хорн, Чили до Порт Филип в Мелбърн, Австралия разстоянието
е 16 898 км. или 143° географска дължина. Като пресметнем оставащите до 360°, това
прави общо разстояние от 42 526 км. за тази конкретна географска ширина, което е с 2462
км. повече от предполагаемата екваториална обиколка на Земята и още много хиляди
повече, отколкото би трябвало да бъде на такива южни географски ширини.
41) Подобни изчисления, направени от нос Добра надежда, Южна Африка до Мелбърн,
Австралия при средна южна географска ширина от 35,5°, дават приблизителна стойност от
над 40 200 км., която отново е по-голяма от предполагаемата най-голяма обиколка на
Земята по екватора. Изчисленията от Сидни, Австралия до Уелингтън, Нова Зеландия при
средна 37,5° южна географска ширина дават приблизителна обиколка от 41 030 км., т.е.
още по-голяма обиколка! Според теорията за Земята-топка, обиколката на Земята на 37,5°
южна ширина трябва да е само 31 789 км., т.е. с 9241 км. по-малко от тези практически
измервания.
42) Съгласно модела за Земята-топка, Антарктида е леден континент, който покрива

долната част на топката от 78° до 90° южна ширина и е с обиколка от 17 968 км.. Обаче,
много ранни изследователи, включително капитан Кук и капитан Джеймс Кларк Рос, като
се опитвали да обиколят Антарктида по море пропътуват от 90 до 110 хиляди километра и
им отнема 3-4 години. Британският кораб „Чалънджър” направил косвена, но пълна
обиколка по море на Антарктида като изминал около 130 000 км. за 4 години. Това е
изцяло в противоречие с кълбовидния модел.
43) Ако Земята бе топка, има няколко полетни маршрута в Южното полукълбо, на които
най-бързият и пряк курс би бил над континента Антарктида, като например от Сантяго де
Чили до Сидни, Австралия. Вместо да поемат по най-краткия и най-бърз маршрут по права
линия над Антарктида, всички такива полети заобикалят във всякакви посоки далеч от
Антарктида, твърдейки че температурите са твърде ниски за пътуване самолет! Като се
има предвид фактът, че има много полети до, от и над Антарктида, а също и твърденията
19
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
на НАСА, че има технологии, които ги предпазват в условия далеч по-студени и далеч по-
горещи, отколкото могат да се изпитат на Земята, такова извинение е несъмнено само едно
извинение, тъй като тези полети не са се състояли, защото са невъзможни.
Тези маршрути за полети не съществуват !!!
44) Ако Земята бе кълбовидна, а Антарктида твърде студена, за да се прелита над нея,
единственият логичен начин да се лети от Сидни до Сантяго би бил курс направо над
Тихия океан, като оставаме в южното полукълбо през целия път. Ако е абсолютно
необходимо, презареждане с гориво може да се направи в Нова Зеландия или в други места
от южното полукълбо по протежение на пътя,. В действителност, обаче, полетите Сантяго
- Сидни влизат в северното полукълбо, правейки междинни кацания на Международното
летище в Лос Анджелис и други летища в Северна Америка, преди да продължат надолу
към Южното полукълбо. Такива абсурдно своенравни заобикаляния нямат никакъв смисъл
върху сфера, но са напълно смислени и формират почти прави линии, когато са изобразени
върху картата на Плоската Земя.
45) Върху Земята-топка от Йоханесбург, Южна Африка до Пърт, Австралия би трябвало да

е прав маршрут над Индийския океан с удобни възможности за презареждане на остров
Мавриций или Магадаскар. На практика, обаче, повечето полети от Йоханесбург до Пърт
20
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
правят странен престой в Дубай, Хонконг или Малайзия, което няма смисъл върху сфера,
но е напълно разбираемо, когато са нанесени върху картата на плоската Земя.
46) Върху Земята-топка от Кейптаун, Южна Африка до Буенос Айрес, Аржентина би

трябвало да е прав маршрут над Атлантическия океан, като се следва един и същ паралел
от единия край до другия, но вместо това всеки полет прави междинни кацания първо в
северното полукълбо, където и да е от Лондон до Турция и Дубай. За пореден път, това
няма абсолютно никакъв смисъл върху сфера, но е напълно разбираем избор, когато се
нанесе върху картата на плоската Земя.
21
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
47) Върху Земята-топка от Йоханесбург, Южна Африка до Сао Паоло, Бразилия би

трябвало да е бърз прав маршрут по протежение на 25-тия южен паралел, но вместо това
почти всеки полет първо каца за презареждане на 50-тия северен паралел в Лондон!
Единствената причина, поради която такова нелепо междинно кацане работи в
действителност е, защото Земята е плоска.
48) Върху Земята-топка от Сантяго де Чили до Йоханесбург, Южна Африка би трябвало да

е лесен полет, изцяло случващ се под Тропика на Козирога в южното полукълбо, но
въпреки всичко, всеки посочен полет първо прави странно кацане за дозареждане в
Сенегал близо до Тропика на Рака в Северно полукълбо! Когато това се нанесе върху
картата на плоската Земя, обаче, причината ясно се вижда - Сенегал всъщност е точно по
средата на правия път между двата града.
49) Ако Земята бе въртяща се топка, нагрявана от Слънцето, отдалечено на 150 000 000
км., то би било невъзможно да има едновременно непоносимо горещи лета в Африка и
само на няколко хиляди километра смразяващи костите вледеняващи арктическите или
антарктически зими, където се усеща малко или почти никаква топлина от Слънцето. Ако
22
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
топлината от Слънцето изминава 150 000 000 километра до пустинята Сахара, абсурдно е
да се твърди, че още 6500 километра (0,000043%) допълнителен път до Антарктида биха
напълно анулирали такава непоносима жега и биха довели до тези драстични разлики.
50) Ако Земята наистина бе кълбовидна, Арктическият и Антарктическият полярни

региони, както и областите със сравнима географска ширина на Север и на Юг от екватора
би следвало да споделят сходни условия и характеристики, като например: сравними
температури, сезонни промени, дължина на светлата част от деня, растителен и
животински свят. В действителност обаче, Арктическият и Антарктическият региони и
областите със сравнима географска ширина северно и южно от екватора се различават
значително в много отношения, което е напълно несъвместимо с кълбовидния модел и
изцяло в съгласие с плоския модел.
51) Антарктида е най-студеното място на Земята, със средна годишна температура от

около - 50° по Целзий, и рекордно ниска от - 93°! Средната годишна температура на
Северния полюс, обаче, са сравнително топлите - 15°. Средногодишното колебание на
температурите в Антарктида е по-малко от половината от колебанието при сравними
арктически ширини. Северният Арктически регион се радва на умерено топло лято и
поносими зими, докато Южния Антарктически регион дори не се нагрява достатъчно, за да
се стопи вечния сняг и лед. Върху поклащащата се Земя-топка с наклонена ос, въртяща се
постоянно около Слънцето, Арктическите и Антарктическите температури и сезони не
следва да се променят толкова значително.
52) Исландия, намираща се на 65° северна ширина, приютява 870 вида местни растения и
изобилие от различни животински видове. Сравнете това с остров Южна Джорджия,
намиращ се само на 54° южна ширина, където има само 18 вида местни растения, а
животински видове почти не съществуват. На същата, но северна географска ширина, се
намират Канада и Англия (Глазгоу и Единбърг се намират на 55 ° северна ширина – Бел.
прев.), където изобилстват гъсти гори с различни видове високи дървета. Небезизвестният
капитан Кук пише за Южна Джорджия, че не могъл да намери дори един храст достатъчно
голям, за да си направи клечка за зъби! Кук пише: „Нито едно дърво не можеше да се
забележи. Земите, които се намират на юг са обречени по природа на непрекъсната
обледененост - никога да не усетят топлината на слънчевите лъчи, чиито ужасен и див
изглед нямам думи да опиша. Дори и морския живот е пръснат в определени
пространства с огромни размери, а и морска птица рядко се наблюдава да лети над тази
23
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
самотна пустош. В областта на органичният живот, контрастите между

Арктическата и Антарктическата зони са твърде забележителни и значими.”
53) На места със сравнима географска ширина на Север и Юг, Слънцето действа много
необикновено, ако Земята бе въртящо се кълбо, но точно както трябва върху плоската
Земя. Например, най-дългите летни дни на север от екватора, са много по-дълги от тези на
юг от екватора, а най-късите зимни дни северно от екватора са много по-къси от най-
късите южно от екватора. Това е необяснимо върху равномерно въртящата се и поклащаща
се Земя-топка, но точно пасва на плоския модел със Слънце, обикалящо в кръгове над и
около Земята от Тропика на Рака до Тропика на Козирога.
54) На места със сравнима географска ширина на Север и Юг, изгревът и залезът са много
по-различни, отколкото би трябвало, ако Земята бе въртящо се кълбо, но точно както
трябва да са на плоската Земя. Северно от екватора, изгревът и залезът настъпват бавно и
продължават много по-дълго време, отколкото на Юг, където те настъпват много бързо. На
някои места северно от екватора, здрачът може да продължи повече от час, докато при
сравними южни географски ширини слънчевата светлина напълно изчезва в рамките на
няколко минути. Това е необяснимо върху равномерно въртящата се и поклащаща се Земя-
топка, но е точно това, което се очаква върху плоската Земя, със Слънце въртящо се по-
бързо, в по-широки кръгове над Юга и по-бавно, в по-тесни кръгове над Севера.
Орбита на Слънцето и Луната през Декември (външна окръжност) – Орбита на Слънцето

и Луната през Септември и Март (средна окръжност) – Орбита на Слънцето и Луната през
Юни (вътрешна окръжност). (Плоската Земя – Небесен пътеводител – Въртене на
Слънцето, Луната и звездите - FLAT EARTH - SKY GUIDE - ROTATIONS OF SUN, MOON
AND STARS. https://www.youtube.com/watch?v=6qotu3Vj56c – Бел. прев.)
24
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
55) Ако Слънцето се завърта над и около Земята на всеки 24 часа, постоянно движещо се
от Тропик до Тропик всеки шест месеца, то следва, че Северната централна област
ежегодно ще получава много повече топлина и слънчева светлина, отколкото Южната
периферна област. Тъй като Слънцето трябва да покрие по-голямата Южна област за
същите 24 часа, за които преминава над по-малката Северна област, преминаването му,
също така, трябва непременно да е пропорционално по-бързо. Това напълно обяснява
разликата между Арктическите и Антарктическите температури, сезони,
продължителността на дневната светлина и растителния и животински свят, поради това
Антарктическата утринна зора и вечерен здрач са твърде внезапни в сравнение със Севера
и това обяснява защо през много летни Арктически нощи Слънцето въобще не залязва!
(Плоската Земя и кой вижда Слънцето? - The Flat Earth & who sees the sun?
https://www.youtube.com/watch?v= FKKQXtA JBr0 – Бел. прев.)
56) „Среднощното слънце” е арктическо явление, случващо се ежегодно по време на

лятното слънцестоене, когато в продължение на няколко поредни дни наблюдател,
намиращ се достатъчно далеч на север може да наблюдава Слънцето да обикаля над
главата му, издигащо се и захождащо в небето през целия ден, без да залязва напълно в
продължение на повече от 72 часа! Ако Земята в действителност бе въртящо се кълбо,
обикалящо около Слънцето, единственото място, където такова явление, като
Среднощното Слънце, би могло да се наблюдава би било на полюсите. Всяка друга гледна
точка от 89° ширина надолу, независимо от наклон или инклинация, не би могла да вижда
непрекъснато Слънцето в продължение на 72 часа. За да наблюдавате Слънцето в
продължение на цял оборот върху въртящо се кълбо от точка различна от полюсите, вие
ще трябва да гледате през много километри суша и море за част от завъртането!
(Видеоклип: Арктическото Среднощно Слънце - Arctic Midnight Sun
https://www.youtube.com/watch?v= ndlQNicOeso )
25
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
57) Върхушката твърди, че явлението „Среднощно Слънце” СЕ СЛУЧВА и в Антарктида,

но те не разполагат с никакви непрекъсваеми видеоматериали, показващи това, нито пък
позволяват на независими изследователи да пътуват до Антарктида по време на зимното
слънцестоене, за да потвърдят или опровергаят тези твърдения. От друга страна,
съществуват десетки публично достъпни нерязани видеоклипове, показващи Арктическото
Среднощно Слънце и явлението е потвърдено, отвъд всяка сянка на съмнение.
58) Кралското белгийско географско дружество, в своята Белгийска Антарктическа

Експедиция ( Expédition antarctique belge – 1897-1899) записва, че по време на най-суровата
част от Антарктическата зима, от 71° южна ширина нататък, Слънцето залязва на 17 май и
се вижда отново над хоризонта чак на 21 юли! Това е в пълно противоречие с теорията за
Земята-топка, но е лесно обяснимо с модела на плоската Земя. Среднощното Слънце се
вижда от голяма надморска височина в крайните северни ширини по време на
Арктическото лято, защото Слънцето, при най-вътрешния си кръгооборот, обикаля
достатъчно плътно около полярния център, че да остава видимо над хоризонта за
наблюдателя с такава гледна точка. По същият начин, в крайните южни ширини по време
на Арктическото лято, Слънцето изчезва напълно от погледа за повече от два месеца,
защото е на Северния Тропик, по най-вътрешната дъга от своето пътуване, подобно на
бумеранг, като обикаля твърде плътно Северния център, за да бъде видяно от Южната
периферия.
59) Цитирайки Габриеле Хенриет: „Теорията за въртенето на Земята трябва непременно

веднъж завинаги да бъде отхвърлена като негодна, като се посочи следната
немарливост. Тя твърди, че въртенето отнема 24 часа и че скоростта му е постоянна,
26
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
като в този случай, е задължително, дните и нощите да имат еднаква

продължителност от 12 часа през цялата година. Слънцето следва да изгрява сутрин и
да залязва вечер неизменно по едно и също време, в резултат на което ще бъде
равноденствие всеки ден от 1 януари до 31-ви декември. Човек трябва да се спре и
замисли върху това преди да каже, че Земята има динамика на въртене. Как теорията за
гравитацията става причина за сезонните промени в продължителността на деня и
нощта, ако земята се върти с равномерна скорост 24 часа!?”
60) Всеки може да докаже, че морският хоризонт е идеално прав и цялата Земя съвършено
равна, използвайки само нивелир, триножници и дървена дъска. На каквато и да е
надморска височина, просто закрепете хоризонтално върху триножници 3-4-метрова,
гладка дървена дъска и наблюдавайте от нивото на очите линията на хоризонта зад нея.
Далечният хоризонт, винаги ще се изравни съвършено успоредно с горния ръб на дъската.
Нещо повече, ако се придвижвате в полукръг от единия край на дъската до другия като
същевременно наблюдавате хоризонта над горния й ръб, ще имате възможността да
проследите съвсем равни 20-30 километра в зависимост от надморската височина. Това би
било невъзможно, ако Земята е кълбо, с обиколка 40 000 километра, хоризонтът би се
изравнил над центъра на дъската, но след това постепенно, но забележимо би спадал към
краищата. Само 15 километра от всяка страна на дъската биха наложили лесно забележима
20-метрова кривина във всеки един край спрямо центъра.
61) Ако Земята в действителност бе една голяма топка, с обиколка от 40 000 км., то
хоризонтът би бил значително изкривен дори на морското равнище, и всичко на или
приближаващо хоризонта би изглеждало, че се наклонява леко назад спрямо гледната Ви
27
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
точка. Далечните сгради по протежение на хоризонта ще изглеждат като наклонената кула

в Пиза, спускайки се надолу спрямо наблюдателя. Върху Земята-топка, излитащ и
постоянно отдалечаващ се от наблюдателя балон с горещ въздух, би изглеждал, като че
бавно и постоянно се наклонява все по-назад, колкото по-далеч отлита, като дъното на
коша постепенно става видим, докато горната част на балона изчезва от погледа. В
действителност, обаче, сградите, балоните, дърветата, хората и всичко останало е под прав
ъгъл спрямо земята или хоризонта и остава така, независимо от отстоянието или
височината на наблюдателя.
(Плоската Земя и хоризонта на събитията - Flat earth and the event horizon
https://www.youtube.com/watch?t=203& v= nRJw9gblf4Y – Бел. прев.)
62) Експериментите на Д-р Самюел Роуботъм (Samuel Rowbotham) по Олд Бедфорд Левъл
категорично доказват, че водата в канала е напълно хоризонтална по протежение на 6 мили
(9,7 км.). Първо, Роуботъм застанал в канала като държал телескопа си 8 инча (20 см.) над
повърхността на водата, след което негов приятел в лодка с флагче, издигнато на 5 фута
(152 см.) отплавал на 6 мили. Ако Земята бе топка с обиколка от 40 000 км., водното
пространство с дължина 9,7 км би трябвало да представлява дъга висока 6 фута (183 см.) в
средата (и 16 фута - 488 см. в края), така че цялата лодка и флагчето би трябвало в крайна
сметка да изчезнат, когато в действителност цялата лодка и флагчето останали видими на
същата височина през цялото пътуване. (The Bedford Level Flat Earth Experiment
https://www.youtube.com/watch?v= IDSM_ohW -hY )
63) Във втория експеримент, Д-р Роуботъм поставил флагчета, с височина 5 фута, по
28
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
протежение на бреговата линия по едно на всяка миля. След това, използвайки телескопа
си, монтиран на 5 фута точно зад първото флагче, погледнал над върховете на всичките 6
флагчета, които се подредили в идеално права линия. Ако Земята бе топка, с обиколка
40000 км., то флагчетата би трябвало постепенно да се спускат надолу след първото
установяващо линията на погледа, второто би спаднало с 8 инча (20 см.), третото с 32 инча
(81 см.), четвъртото с 6 фута (183 см.), петото с 10 фута и 8 инча (325 см.) и шестото с 16
фута и 8 инча (508 см.).
64) Нека цитирам „Земята не е кълбо!” от Д-р Самюел Роуботъм: „Известно е, че

хоризонтът в морето, независимо от разстоянието, на което може да се простира
вдясно и вляво от наблюдателя на сушата, винаги се явява права линия. Следващият
експеримент е бил провеждан в различни части на страната. В Брайтън, на възвишение в
близост до хиподрума, два кола били побити в земята на шест ярда (5,49 м.) един от
друг, точно срещу морето. Между двата кола била опъната жица успоредна на
хоризонта. От средата на жицата гледката обхващала не по-малко от 20 мили (32 км.)
от всяка страна, което прави разстояние от 40 мили. Проследен бил кораб, плаващ право
на запад. Опънатата жица „режела” такелажа малко над фалшборда, което било
наблюдавано в продължение на няколко часа или докато корабът изминал цялото
разстояние от 40 мили. Кораб, влизащ в полезрението от изток, би трябвало да се
изкачва по наклонена равнина в продължение на 20 мили, докато не стигне средата на
дъгата, откъдето би трябвало да се спуска за същото разстояние. Квадратът на 20
мили умножен по 8 инча дава 266 фута (81 м.), с които корабът би трябвало да бъде под
опънатата жица в началото и в края на 40-те мили.”
65) Пак от Д-р Роуботъм: „На брега в близост до Ватерлоу, на няколко мили на север от
Ливърпул, качествен телескоп бил закрепен на височина 6 фута (183 см.) над водата. Той
бил насочен към голям параход, току-що излязъл от река Мърси и отплаващ към Дъблин.
Върхът на мачтата на отдалечаващия се кораб постепенно приближавала хоризонта,
докато, най-после, след като повече от четири часа изтекли, тя изчезнала. Обичайната
скорост на плаване на Дъблинските параходи била най-малко осем мили в час, така че
корабът би трябвало да е поне на тридесет и две мили (52 км.) разстояние, когато
върхът на мачтата стигнал хоризонта. Шестте фута височина на телескопа ще
изискват три мили да се приспаднат от изпъкналостта, така че остават двадесет и
девет мили, квадратът на които умножен по 8 инча прави 560 фута (171 м.). Като
29
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
приспаданем височината на мачтата - 80 фута откриваме, че според учението за

кълбовидността, върхът на мачтата на отплаващ параход би трябвало да е 480 фута
(146 м.) под хоризонта. Много други подобни експерименти са били проведени с морски
параходи, и винаги с резултати изцяло несъвместими с теорията, че Земята е кълбо.”
66) Д-р Роуботъм провежда няколко други експеримента с телескопи, нивелири, секстанти
и теодолити - специални прецизни инструменти, използвани за измерване на ъгли в
хоризонтални или вертикални равнини. Чрез позиционирането им на равни височини,
насочени последователно един към друг, той доказвал отново и отново, че Земята е
съвършено равна в продължение на километри без сантиметър кривина. Откритията му
причинили доста смут в научната общност и благодарение на 30-годишните му усилия,
формата на Земята се превърнала в гореща тема на дебати в края на деветнадесети век.
67) Разстоянието през Ирландско море от пристанище Дъглас на остров Ман до Грейт
Ормс хед в Северен Уелс е 97 км. Ако Земята бе кълбо, то повърхността на водата между
тях ще образува 97-километрова дъга, с център извисяващ се с 593 метра над бреговата
линия в двата края. Обаче, добре известно и лесно проверимо е, че в ясен ден, от
скромните 30 метра надморска височина, Грейт Ормс хед е видим от пристанище Дъглас.
Това би било напълно невъзможно върху кълбо, с обиколка 40 000 км. Ако приемем, че 30-
те метра надморска височина стават причина хоризонтът да се отдалечи с около 20 км., то
останалите 77 км. означават, че Уелската брегова линия все пак би трябвало да пропадне
невъзможните 448 метра под линията на погледа!
68) Силуетът на Филаделфия се вижда ясно от хълма Епъл пай в Пайн Берънс, Ню Джърси
отдалечен на 64 км.. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км., отчитайки 62-та метра
30
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
надморска височина на хълма Епъл пай, силуетът на Филаделфия би трябвало да остане

добре скрит зад 102-метрова кривина.
69) Силуетът на Ню Йорк Сити се вижда ясно от Беър маунтин в Хариман Стейт парк
отдалечен на 97 км.. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км., гледайки от 390-метровия
върх на Беър маунтин и като определиме разстоянието до хоризонта чрез Питагоровата
теорема, то силуетът на Ню Йорк Сити би трябвало да бъде невидим зад 52-метрова
кривина на Земята.
70) От скалата на Вашингтон в Ню Джърси, само на 120 метра надморска височина, е

възможно в ясен ден да се видят силуетите и на Ню Йорк и на Филаделфия в
противоположни посоки едновременно, като се обхваща разстояние от цели 193
километра! Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 километра, и двата силуета би трябвало
да са скрити зад повече от 244 метра земна кривина.
31
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
71) Често е възможно да се види силуета на Чикаго от морското равнище на 95 километра

отвъд езерото Мичиган. През 2015 г., след като фотографът Джошуа Ноуики (Joshua
Nowicki https://joshuanowicki.smugmug.com/Looking-t oward-Chicago-from-Mi/i-z4tB2Sh/A -Бел. прев.)
засне това явление, няколко новинарски канала бързо заявиха, че снимката може да е
„висок мираж” - атмосферна аномалия, причинена от температурна инверсия. И въпреки
че тези миражи със сигурност се срещат, въпросният силует е изправен и се вижда ясно, за
разлика от мъглявите обърнати надолу илюзорни миражи. Ако Земята бе топка, с обиколка
40 000 км., този силует би трябвало да е 707 метра под хоризонта.
32
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Тези сгради са отдалечени на 95 километра. Ако Земята бе кълбо, както сме

индоктринирани да вярваме, повърхността в основата на тези сгради би трябвало да е
707 метра под хоризонта. Още по-лошо, диаграмата в долната част е невярна, тъй като
сградите би трябвало да са наклонени назад спрямо нашата гледна точка. Как е възможно
това?
72) На 16 Октомври 1854 в-к „Таймс” съобщава за посещението на Кралицата в Голям

Гримсби от Хъл, като официално документира, че са били в състояние да видят 94-
метровата кула на доковете от 113 км. разстояние. Върху Земята-топка, с обиколка 40 000
км., като отчетеме трите метра височина на кораба над водата и височината на кулата на
113 км. разстояние, тя би трябвало да стои цели 790 метра под хоризонта.
73) През 1872 г. капитан Гибсън и екипажът му, плавайки на кораба „Томас Ууд” от Китай
към Лондон, съобщават, че видели остров Св. Елена, в неговата цялост, в ясен ден от 120
км. разстояние. Отчитайки височината им, при измерване върху Земята-топка, с обиколка
от 40 000 км., се установява, че островът би трябвало да е 1112 метра под тяхната зрителна
линия.
74) От Генуа, Италия, с височина само 21 метра над морското равнище, често може да се
види остров Горгона на 130 км. разстояние. Ако Земята бе кълбо, с обиколка 40 000 км., то
Горгона би трябвало да остане скрит зад 1016 метра кривина.
75) От Генуа, Италия, с височина само 21 метра над морското равнище, може често да се
види остров Корсика на 159 км. разстояние. Ако Земята бе кълбо, с обиколка 40 000 км.,
Корсика би трябвало да падне 1598 метра под хоризонта.
76) От Генуа, Италия, с височина само 21 метра над морското равнище, може също така
често да се види остров Капрая на 164 километра разстояние. Ако Земята бе топка, с
обиколка 40 000 км., Капрая би трябвало винаги да остава скрита зад 1708 метра кривина.
33
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
77) Също така от Генуа, във ведри ясни дни, може да се види остров Елба на невероятните
201 километра разстояние! Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км., Елба би трябвало
да е завинаги невидим зад 2673 метра кривина.
78) От Анкоридж, Аляска, с височина 31 метра, в ясни дни с невъоръжено око може да се
види планина Форейкър на 193 км. отстояние. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км.,
върхът на планина Форейкър, с височина 5303 метра, би трябвало да е наклонен назад
спрямо наблюдателя и покрит от 2353 метра земна кривина. В действителност, обаче,
цялата планина доста лесно може да бъде видяна стояща изправена от основата до върха.
79) От Анкоридж, Аляска, с височина 31 метра, в ясни дни с невъоръжено око може да се
34
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
види планина МакКинли на 209 км. отстояние. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км.,
върхът на планина МакКинли, с височина 6194 метра, би трябвало да е наклонен назад
спрямо наблюдателя и наполовина скрит от 2810 метра земна кривина. В действителност,
обаче, цялата планина доста лесно може да бъде видяна стояща изправена от основата до
върха.
(Ето един клип, показващ как зумът на камерата може да бъде използван за заснемане на
видео-доказателство за плоскостта на Земята - Horizon Zoom Boom Earth Flat
https://www.youtube.com/watch?t=579& v= 8athT6tfRIg – Бел. прев.)
Изглед към планините Денали от Анкоридж, гледайки през залива Кук, ръкав Ник.
80) В „Списание на Чеймбър” от Февруари 1895, един моряк в близост до остров

Мавриций в Индийския океан, съобщава, че е видял кораб, който се оказал на
невероятните 322 км. разстояние! Инцидентът причинил много разгорещени дебати в
морските кръгове по това време, като намерил допълнително потвърждение в Аден,
Йемен, където друг свидетел съобщил, че е видял изчезнал Бомбойски параход на 322 км..
Той правилно посочил точния вид, местоположението и направлението на парахода, като
всичко това по-късно било подкрепено и точно потвърдено от тези на борда. Такива
наблюдения са абсолютно необясними, ако Земята в действителност бе топка, с обиколка
40 000 км., тъй като кораби отдалечени на 322 км. би трябвало да пропадат 8 километра
под линията на погледа!
81) Разстоянието, от което светлината на разни морски фарове по цял свят е видима в
морето, далеч надхвърля изчисленията за Земя-топка, с обиколка 40 000 км.. Например,
фарът на Дюнкерк в Южна Франция, с надморска височина 59 метра, е видим от лодка (3
м. над водата) от 45 км.. Сферичната тригонометрия решава, че ако Земята е кълбо с
горепосочената кривина, то тази светлина би трябвало да е скрита на 58 м. под хоризонта.
35
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
82) Фарът на порт Никълсън в Нова Зеландия е 128 метра над морското равнище и се
вижда от 56 километра, където трябва да е 67 метра под хоризонта.
83) Фарът Егерьо (Egerö) в Норвегия е 47 метра над високи води и е видим от 45
километра, където трябва да е 70 метра под хоризонта.
84) Фарът в Мадрас, на еспланадата (издигнат кей край плаж), е 40 метра висок и е видим
от 45 километра, където трябва да е 76 метра под линията на погледа.
85) Фарът в Кордонан (Cordonan) на западния бряг на Франция е 63 метра висок и е видим
от 50 километра, където трябва да е 85 метра под линията на погледа.
86) Фарът на нос Бонависта, Нюфаундленд е 45 метра над морското равнище и се вижда от
56 километра, където трябва да е 150 метра под хоризонта.
87) Фарът върху камбанарията на Енорийската черква на Св. Ботолф в Бостън е с височина
88 метра и е видим от над 65 км., където трябва да е скрит цели 244 метра под хоризонта!
88) Фарът на остров Уайт в Англия е 55 метра висок и може да бъде видян от 68 км.,
разстояние, за което съвременните астрономи казват, че той трябва да падне 304 метра под
линията на погледа.
89) Фарът на Иглен нос (L’Agulhas) в Южна Африка е висок 10 метра, с надморска
височина от 73 метра, и може да се види от над 80 км.. Ако светът бе кълбо, тази светлина
би паднала 427 метра под линия на погледа на наблюдателя.
90) Статуята на Свободата в Ню Йорк се издига на 99 метра над морското равнище и в
ясен ден може да се види от 97 км.. Ако Земята бе кълбо, това би поставило Дамата на
Свободата на невъзможните 632 метра под хоризонта.
36
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
91) Фарът в Порт Саид, Египет, на височина само 18 метра се вижда на изумителните 93
километра, където, според съвременната астрономия, той трябва да е 665 метра под
линията на погледа!
92) Шпилът на катедралата Нотр Дам в Антверпен се извисява на 123 метра от подножието
на кулата, а Антверпен е с надморска височина от 10 метра. С помощта на телескоп,
корабите могат да бъдат разграничени на хоризонта, а капитани свидетелстват, че могат да
видят катедралния шпил от невероятните 241 км.. Ако Земята бе кълбо, обаче, на това
разстояние шпилът на кулата би трябвало да е 3138 метра под хоризонта!
93) Ширината на протока Св. Георги между Холихед и пристанище Кингстон, в близост до
Дъблин е 97 км.. Когато е на половината път, пасажер от ферибота ще забележи фара на
кея в Холихед зад себе си, както и фара Пуулбег в Дъблинския залив пред себе си.
Височината на фара на кея в Холихед е 13 метра, а фарът Пуулбег е 21 метра висок,
следователно човек застанал на 7-метрова палуба на кораб в средата на канала на 48 км. от
двата бряга, може ясно да види и двете светлини. Върху Земята-топка, с обиколка 40 000
км., обаче, двата фара би трябвало да се скрият с повече от 90 метра под двата хоризонта!
37
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
94) От платото близо до пристанище Портсмут в Хемпшир, Англия, като се гледа отвъд
Спитхед към остров Уайт, цялата основа на острова, където водата и сушата се съединяват,
образува съвършено права линия с дължина 35 км.. Според теорията за Земята-топка,
остров Уайт би трябвало да се снижи с 24 метра от средата към всеки край, за да се докара
необходимата кривина. Координатните кръстове на качествени теодолити насочени натам,
обаче, многократно са показвали, че линията между сушата и водата е съвършено права.
95) При безоблачно време от платото близо до пристанище Дъглас на остров Ман, често
ясно се вижда цялото протежение на брега на Северен Уелс с невъоръжено око. От нос
Еър, при устието на река Дий до Холихед се обхваща участък от 80 км., за който също е
многократно установено, че е напълно хоризонтален. Ако Земята в действителност имаше
изкривяване от 8 инча на миля на квадрат, както НАСА и съвременната астрономия
твърдят, то 80-те километра от Уелското крайбрежие, гледано по протежение на хоризонта
от Ливърпулския залив, би трябвало да се отклони с лесно измеримите 127 метра на всяка
страна от централната точка!
96) От „Сто доказателства, че Земята не е кълбо” от Уилям Карпентър: „Ако предприемем

пътешествие надолу по залива Чесапийк, през нощта, ние ще виждаме „светлината”
показваща остров Шарп в продължение на час преди параходът да стигне до него.
Можем да заемем позиция на палубата, така че страничната бордова ограда на
парахода да е изравнена със „светлината” и на линията на погледа и ще открием, че през
цялото пътуване светлината няма да промени в никаква степен очевидната си
надморска височина. Ала, да речем, че е изминато разстояние от 21 км., теорията на
„кривината” на астрономите изисква разлика (по един или друг начин!) в истинската
надморска височина на светлината с 34 метра! Тъй като, обаче, няма разлика дори на
38
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
стотна от косъма, ние имаме ясно доказателство, че водата на залива Чесапийк не е

извита, което е доказателство, че Земята не е кълбо.”
97) НАСА и съвременната астрономия казват, че Земята е гигантска топка наклонена

назад, колебаеща се и въртяща се с 1670 км/ч около оста си, елипсовидно обикаляща около
Слънцето със 107 200 км/ч, което заедно със Земята спираловидно се върти около един от
ръкавите на Млечния път с 828 000 км/ч, а цялата галактика лети с абсурдните 2 100 000
км/ч през Вселената, като всички тези движения произхождат от предполагаемия „Голям
взрив” - космогенична експлозия преди 14 милиарда години. Това е общ сбор от 3 036 870
км/ч в няколко различни посоки, с които всички ние уж летим едновременно, при все това
никой никога не е виждал, усешал, чувал, измерил или доказал нито едно от тези
движения да съществува въобще. (Ленин – Изаскар Цедерблюм, казвал: „Една лъжа,
повтаряна достатъчно често, става истина.” – Бел. прев.)
98) НАСА и съвременната астрономия казват, че Поларис – Полярната звезда, е на около

323 - 434 светлинни години или около 4 квадрилиона километра далеч от нас! Първо,
отбележете, че това е между 3 118 200 000 000 000 – 4 189 800 000 000 000 километра,
което прави разлика от 1 071 600 000 000 000 (над един квадрилион) километра! Ако
съвременната астрономия дори не може да се споразумее за разстоянието до звездите в
рамките на квадрилиони километри, може би тяхната „наука” е погрешна, и техните
теории се нуждаят от преразглеждане. Въпреки това, дори и да признаем техните неясно
далечни звезди, за хелиоцентриците е невъзможно да обяснят, как Поларис успява да
остане винаги точно над Северния полюс в продължение на всичките предполагаеми
различни накланяния, колебания, ротации и спираловидни движения на Земята-топка.
99) От гледна точка на теорията за Земята-топка, Поларис - разположена точно над

Северния полюс, не трябва да се вижда никъде в Южното полукълбо. За да е видима
Поларис от Южното полукълбо на кълбовидната Земя, наблюдателят би трябвало някак да
гледа „през кълбото” и много километри суша и море би трябвало да са прозрачни.
Поларис, обаче, може да се види до 23,4° южна ширина.
100) Ако Земята бе топка, Южният кръст и другите южни съзвездия щяха да бъдат видими
по едно и също време от всяка географска дължина на еднаква географска ширина, какъвто
39
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
е случаят на Север с Поларис и околните съзвездия. Голямата Мечка, Малката Мечка и

много други съзвездия могат да се видят от всеки Северен меридиан едновременно, докато
на Юг, съзвездия като Южния кръст не могат. Това доказва, че Южното полукълбо не е
„обърнато отдолу”, както е в модела за Земята-топка, а просто се простира далеч навън от
Северната централна точка, както е в модела на Плоската Земя.
Така че това е начина, по който изглежда от

повърхността: 1) звездните следи оформят кръгове около центъра; 2) кръговете стават
все по-големи и изглеждат като прави линии, гледани от ограничено поле на видимост; 3)
в близост до периферията, звездите се движат по протежение на хоризонта, образувайки
линии.
101) Твърди се, че Сигма от съзвездието Октант е Южната централна полярна звезда,
подобна на Поларис, около която всички звезди в южното полукълбо се въртят в обратна
посока. За разлика от Поларис, обаче, Сигма от Октант НЕ МОЖЕ да се види
едновременно от всяка точка по протежение на определена географска ширина, тя НЕ Е
централна, а е уж изместена с един градус от центъра, НЕ Е неподвижна и в
действителност не може да се види изобщо през обществено достъпните телескопи!
Налице е основателно съмнение относно това, дали Сигма от Октант въобще съществува.
Така или иначе, посоката, в която се движат звездите над главата Ви се основава на
перспективата и на точната посока, в която гледате, а не в кое полукълбо се намирате.
1) звезди, скриващи се и излизащи иззад

Земния хоризонт; 2) въртят се в кръг много ниско на хоризонта.
40
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
102) Някои Хелиоцентрици се опитват да внушат, че постепенната деклинация

(отклонение) на Полярната звезда, когато наблюдателят се движи на юг, е доказателство за
кълбовидността на Земята. Тъкмо напротив, деклинацията на Полярната звезда, или на
всеки друг обект, е просто резултат от Закона за перспективата върху равнинни (плоски)
повърхности. Законът за перспективата гласи, че ъгъла и височината, на
която даден обект се вижда намалява, колкото повече човек се
отдалечава от обекта, докато в определен момент линията на погледа и
привидно издигащата се повърхност на Земята се срещнат в убежната
точка (т.е. на линията на хоризонта), отвъд която обектът е невидим. В
модела на Земята-топка се твърди, че хоризонтът е кривината на Земята, докато в
действителност, за хоризонта се знае, че е просто убежната линия на перспективата
въз основа на силата на очите, инструментите, времето и надморската височина.
Убежна точка Хоризонт (Убежна линия)
Железопътна линия Телеграфни стълбове Път
103) Има няколко съзвездия, които могат да се видят от далеч по-големи разстояния върху
Земята, отколкото би трябвало да е възможно, ако светът бе въртяща се, обикаляща в кръг,
колебаеща се топка. Голямата Мечка, много близо до Поларис, например, може да се види
от 90° северна ширина (на Северния полюс) чак до 30 ° южна ширина. За да бъде възможно
това върху Земята-топка, южните наблюдателите ще трябва да гледат през стотици и
хиляди километри издутина на Земята към Северното небе.
104) Съзвездието Малка лисица (Vulpecula) може да се види от 90° северна ширина чак до
55° южна ширина. Телец, Близнаци и Лъв могат да се видят от 90° северна ширина чак до
65° южна. Наблюдател върху Земята-топка, независимо от наклон на оста или инклинация,
логически погледнато, не би трябвало да бъде в състояние да вижда толкова далече.
105) Водолей и Везни могат да се видят от 65° северна до 90° южна ширина! Съзвездието
Дева е видимо от 80° северна до 80° южна, а Орион може да се види от 85° северна чак до
75° южна ширина! Всичко това е единствено възможно, само защото „полукълбата” не са
полусфери въобще, а са концентрични кръгове географска ширина, простиращи се навън
от централния Северен полюс, а звездите се въртят над и около него.
41
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
106) Така нареченият „Южен полюс” е просто произволна точка по протежение на

Антарктическия лед, маркирана с червено-бял раиран стълб, увенчан с метална Земя-
топка. Този церемониален Южен полюс, несъмнено и доказуемо, НЕ Е действителния
Южен полюс, обаче, тъй като действителния Южен полюс очевидно може да се докаже с
помощта на компас, показващ Север на 360° около наблюдателя. Тъй като тази
еквилибристика никога не е постигана, моделът остава чиста теория, заедно с извинението
от страна на Върхушката, че геомагнитните полюси уж постоянно се движат, правейки
проверката на техните твърдения невъзможна.
107) Пръстеновидните магнити от вида, използван във високоговорителите имат централен

Северен полюс (N – отрицателен, отбелязван в синьо – Бел. прев.) и противоположен
„Южен” полюс, състоящ се, на практика, от всички точки по външната периферия. Това
съвършено точно демонстрира магнетизма на нашата плоска Земя, като се има предвид, че
предполагаемия източник на магнетизма в модела на Земята-топка е едно хипотетично
разтопено магнитно ядро в центъра на топката, което те твърдят, много удобно за тях, че
причинява постоянното движение на двата полюса, като по този начин избягват
независима проверка в техните два „церемониални полюса”. В действителност, най-
дълбоката пробивна операция в историята - Колският свръхдълбок сондаж в Русия - успява
да достигне само до 12 262 метра дълбочина, така че целия модел на Земята-топка,
преподаван в училищата, показващ слоевете на земната кора, външната мантия,
вътрешната мантия, външното и вътрешното ядро е чиста спекулациа, тъй като никога не е
прониквано отвъд земната кора. (Кольская сверхглубокая скважина
http://superdeep. pechenga.ru/index.htm )
42
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
108) Морският компас е невъзможен и безсмислен инструмент за използване върху

Земята-топка. Той едновременно сочи Север и Юг върху плоска повърхност, въпреки това
обаче, се твърди, че точно посочва два постоянно движещи се геомагнитни полюса в
противоположните краища на въртяща се около себе си сфера, породени от хипотетично
ядро от разтопен метал. Ако иглите на компасите действително се притеглят от Северния
полюс на предполагаемото земно кълбо, то противоположният „Южен” край на иглата
всъщност би трябвало да е насочен нагоре към открития космос.
109) Няма определена „Източна” или „Западна” точка, точно както няма установен „Юг”.
Северният централен полюс е единствената доказана фиксирана точка на нашата плоска
Земя, като Южния представляват всички прави линии насочени навън от Северния полюс,
а Изток и Запад са точки на 90° спрямо Север, разположени в концентрични окръжности.
По този начин, околосветско пътуване в западна посока се случва, когато се движим и
Поларис е постоянно от дясната ни страна, а в източна посока – когато Поларис е винаги
вляво от нас.
110) Околосветските, Изток-Запад, пътувания на Магелан и други мореплаватели, често са

цитирани като доказателство за кълбовидния модел. В действителност, обаче, мореплаване
или въздухоплаване под прав ъгъл спрямо Северния полюс и накрая завръщане в
началното местоположение не е толкова трудно или загадъчно, та да имаме нужда от
кълбо, за да го направим. Точно както архитект забива пергела си в централна точка върху
плосък лист хартия и чертае кръг в коя да е посока около „полюса”, по същият начин
кораб или самолет обикаля плоската Земя.
43
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
111) Тъй като Северния полюс и Антарктида са покрити с лед и са охранявана „забранена
за полети” зона, не са известни нито кораби нито самолети, обиколили Земята в
посока Север-Юг. Единственият вид обиколка, която не може да се случи върху плоската
Земя е Север-Юг, което е подходящото същинско основание за строго наложените
ограничения за полети. Фактът, че все още предстои да бъде потвърдена дори една-
единствена обиколка на Земята в посока Север-Юг, служи като неизменно доказателство,
че светът не е топка.
(вляво) Някои хора смятат, че да обиколиш Света означава този вид кръг. Докато в
действителност е този вид кръгово движение. (вдясно)
112) Слънцето е в зенита си над всяка часова зона, като преминава точно отгоре над всяка
15-градусова демаркационна точка 24 пъти на ден, по своята кръгова траектория над и
около Земята. Ако времевите зони, вместо това, бяха причинени от постоянното въртене
на Земята-топка около Слънцето, то на всеки шест месеца, когато Земята се озове на
44
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
противоположната страна на Слънцето, часовниците по цял свят би трябвало да прескочат

12 часа, денят би бил нощ, а нощта - ден.
113) Идеята, че стоящи хора, плаващи кораби и летящи самолети са с главата надолу върху
определени части на Земята, докато върху други са наклонени на 90° и на всички други
невъзможни ъгли е пълен абсурд. Идеята, че човек, копаещ дупка право надолу в края на
краищата би достигнал небето от другата страна е нелепа. Здравият разум вярно подсказва
на всеки свободномислещ човек, че в природата наистина има „горе” и „долу”, за разлика
от реториката „всичко е относително” на Нютон-Айнщайновата парадигма.
ЗАЩОТО ГРАВИТАЦИЯТА Е МАГИЯ
114) Нека цитирам „Върху лъжливата мъдрост на философите” от Лакантий (ок. 250 – ок.
325 гг. ): „Сфера, където хората от другата страна живеят с крака над главите си,
където дъждът, снегът и градушката падат нагоре, където дърветата и посевите
растат отгоре надолу и небето е по-ниско от земята? Древното чудо на Висящите
градини на Вавилон се стопява в нищото, в сравнение с полетата, моретата, градовете и
планините, в които езическите философи вярват, че висят от земята без опора!”
Междувременно в..... Париж....

115) Съществуващите Закони за плътност и плаваемост съвършено точно
обяснявали физиката на падащите предмети дълго преди масонът, посветен в рицарско
звание „Сър” Исак Нютон да „дари на света” своята теория за „гравитацията”. Факт е, че
обекти, поставени в по-плътни среди се издигат, а обекти, поставени в по-малко плътни
среди потъват надолу. За да съответства на хелиоцентричния модел, в който няма горе или
долу, Нютон твърди, че предметите са привлечени от големите маси и падат към техния
център. Нито един експеримент в историята, обаче, не е доказал обект, достатъчно
масивен, който по силата само на собствената си маса да причини привличането на други
по-малки маси към него, така както Нютон твърди, че „гравитацията” прави със Земята,
Слънцето, Луната, звездите и планетите.
45
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Ябълката: „Гравитацията е лъжа!”
116) Също така, никога не е имало нито един експеримент в историята показващ
достатъчно масивен обект, който по силата само на собствената си маса, да стане причина
друга по-малка маса да се движи в орбита около него. Магическата теория на
гравитацията дава възможност на океаните, сградите и хората да останат завинаги
прилепени към долната страна на въртяща се топка, докато същевременно заставя обекти
като Луната и сателитите да останат заключени във вечни кръгови орбити около Земята.
Ако и двете бяха вярни, то хората би трябвало да могат да подскочат и да започнат да
обикалят в орбита около Земята, или Луната би трябвало отдавна да е засмукана в Земята.
Нито една от горните теории, някога са били експериментално проверени и техните
предполагаеми резултати са взаимно изключващи се.
117) Нютон също теоретизира и това обикновено сега се преподава, че океанските приливи
и отливи на Земята са причинени от гравитационното привличане на Луната. Ако Луната е
само 3474 километра в диаметър, а Земята е 12 742 километра, обаче, използвайки тяхната
собствена математика и „закони”, то следва, че Земята е 87 пъти по-масивна и
следователно по-големият обект трябва да привлича по-малките към него, а не обратното.
Ако по-голямата Земна гравитация е това, което поддържа Луната в орбита, не е възможно
за по-малката Лунна гравитация да измести Земната гравитация, особено на морското
ниво, където Земното гравитационно привличане би трябвало още повече да „надцаква”
Лунното. И ако Лунната гравитация наистина измества Земната, като издърпва приливите
към себе си, не би трябвало да има нищо, което да ги спре да продължат напред и нагоре
към по-големия атрактор.
46
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
118) Нещо повече, скоростта и траекторията на Луната, са непроменливи и затова би

трябвало да упражняват непроменливо, еднородно влияние върху Земните приливи и
отливи, докато в действителност приливите и отливите варират значително на различни
места и не следват Луната. Езерата, язовирите, блатата и другите вътрешни водни басейни,
също така необяснимо остават завинаги извън гравитационната хватка на Луната! Ако
Лунната „гравитация” наистина притегляше Земните океани, всички естествени и
изкуствени езера и други басейни със застояла вода също, със сигурност, би трябвало да
имат приливи.
119) Твърди се, че другите планети са сфери и следователно Земята също трябва да е
сфера. Първо, Земята е „равнина”, а не „планета” (“plane”- равна повърхнина; “plane”+”t”=
„планета”), така че формата на тези „планети” в небето няма никакво влияние върху
формата на Земята под краката ни. Второ, тези „планети” са били известни от хилядолетия
по целия свят като „скитащи звезди ”, тъй като те се различават от другите установени
неподвижни звезди само в относителните си движения. Когато погледнете непредубедено,
с невъоръжено око или през телескоп, фиксираните и скитащите звезди, те се явяват като
светещи дискове от светлина, а НЕ сферична твърда земя. Показаните от НАСА на снимки
и видеоклипове сферични твърди земи (планети) са несъмнено фалшиви компютърно
генерирани изображения, а не фотографии. (В Английския език, понятието „планета” се
появява едва през 13-ти век от Старофренски, а в него идва от Гръцки, където е винаги в
множествено число и в съчетание със „звезди” и означава „скитащи звезди” - asteres
planetai (ἀστέρες πλανῆται). – Бел. прев.)
Марс - погледнат през телескоп на НАСА и Марс – погледнат през всеки друг телескоп.
120) Етимологията на думата „планета” всъщност идва от късния Староанглийски

„planete”, от Старофренски „planete” (Модерен Френски „planète”), от Латински „planeta”,
47
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
от Гръцки „asteres planetai”, от „planasthai” - „скитам”, с неизвестен произход, може би от

Санскрит от „PIE *pele” – „плосък, простирам се” или понятието за „разпространен”. А
думата „Plane” (същ.) - „плоска повърхност”, от Латински „Planum” - „плоска повърхност,
равнина, ниво, поле”, „planus” - „плосък, равен, гладък, ясен, чист”. Те просто добавили “t”
на нашата Плоска Земя и всички се съгласили с тях.
121) Когато наблюдавате Слънцето и Луната, виждате два еднакви по размер,

равноотдалечени кръга, следващи сходни траектории с подобни скорости около плоска,
неподвижна Земя. „Експертите” от НАСА, обаче, твърдят, че здравия разум и ежедневния
ви житейски опит са грешни във всяко едно отношение! Като за начало, те твърдят, че
Земята не е плоска, а е една голяма топка, не е неподвижна, а се върти около себе си с 1670
км/ч., те твърдят, че Слънцето не се върти около Земята, както изглежда, но Земята се
върти около Слънцето с 30 километра в секунда, Луната, от друга страна, наистина се
върти около Земята, макар и не от изток на запад, както изглежда, а от запад на изток и че
Слънцето е всъщност 400 пъти по-голямо от Луната и 400 пъти по-далече! Вие ясно
виждате, че Слънцето и Луната са с еднаква големина и на еднакво разстояние, вие
виждате, че Земята е плоска, вие усещате, че Земята е в покой, но според Евангелието на
съвременната астрономия, вие грешите и сте глупак, достоен за безкрайни подигравки, ако
смеете да се доверите на собствените си очи и житейския си опит.
122) Ще цитирам Алън Дейвс (Allen Daves): „Представете си, ако Правителството или
НАСА ви бяха казали, че Земята е неподвижна. И тогава, нека предположим, че ние се
опитваме да убедим хората, че: „Не, не, тя не е в покой, тя се движи с 32 пъти скоростта на
изстрелян куршум и центрофугира с 1670 километра в час.”. Биха ни се изсмяли! Толкова много
хора биха ни казвали: „Вие сте луди, Земята не се движи!”. Ще ни се подиграват за това, че
нямаме научна обосновка на тази заплетена теория за движещата се Земя. И не само
това, но тогава хората биха казали: „О, тогава как ще обясните неподвижната, спокойна
атмосфера и забележимото движение на Слънцето, как си обяснявате това?” Представете си, че
казвате на хората: „Не, не, атмосферата също се движи, но е някак магически залепена върху
движещата се Земя. Причината съвсем не е в това, че Земята е в покой.” Така че това, което в
действителност правим е това, което има смисъл. Ние казваме, че теорията за
подвижната Земя е пълна глупост. Теорията за неподвижната Земя има смисъл, но ни се
подиграват, че казваме това. Трябва живо да си представите, че е по обратния начин, за
да осъзнаете колко НЕЛЕПА е тази ситуация. Тази теория на Правителството и НАСА,
че Земята се върти и се движи в орбита и се накланя и поклаща е абсолютна глупост и
все пак хората са така плътно прилепени към нея, като към плюшено мече. Те просто не
могат да си наложат да се изправят пред възможността, че Земята е неподвижна,
макар че всички факти го показват: не чувстваме никакво движение, атмосферата не е
издухана надалеч, виждаме, че Слънцето се движи от Изток на Запад, всичко може да се
обясни с неподвижната Земя, без да се въвеждат всички тези нови предположения, за да
прикрият предишните предположения отишли по дяволите.”
48
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
123) Астрономическите цифри на Хелиоцентриците винаги звучат съвършено точно, но те

са исторически печално известни с това, че редовно и драстично ги променят, за да се
нагодят към различните им модели. Така например, по свое време Коперник изчислява
отдалечеността на Слънцето от Земята на 5 456 440 километра. През следващия век Йохан
Кеплер решава, че то в действителност е 19 914 271 километра. Исак Нютон казвал: „Няма
значение дали смятаме, че е 45 или 87 милиона километра разстояние, защото и двете
пасват еднакво добре!” Колко научно казано!? Бенджамин Мартин го изчислява на около
131 милиона километра, Томас Дилуърт твърдял, че е 150 806 582 километра, Джон Хинд с
положителност заявил, че е 153 334 900 километра, Бенджамин Гулд казал, че е повече от
154 милиона километра, а Крисчън Майер мислел, че е повече от 167 милиона! Обратно на
това, поддръжниците на плоската Земя, през вековете, са използвали секстант и
равнинната тригонометрия, за да правят такива изчисления и установили, че и Слънцето и
Луната са само около 51 километра в диаметър и са на около 4800 километра от Земята.
Как горното прави тези неща отдолу? Отговор: 48,27 километра големина, 4827 километра
разстояние.
124) Филмовият материал, заснет от аматьорски балон над облаците, предоставя

впечатляващо визуално доказателство, че Слънцето не може да е на десетки милиони
километри. В няколко кадъра можете да видите една ярка гореща точка отразена върху
облаците точно под, подобната на прожектор, концентрирана слънчева светлина. Ако
Слънцето в действителност бе десетки милиони километри далеч, толкова малка и
ограничена гореща точка не би се появила.
49
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Слънцето несъмнено не е на 150 милиона километра разстояние. Можете да видите

горещата точка точно под него, което доказва, че то е много близо. (Изключителен полет
на балон на границата на космоса - Amazing flight of a balloon to the edge of space
https://www.youtube.com/watch?v= pnz UgK Z8m2k )
125) Друго доказателство, че Слънцето не е на десетки милиони километри се установява

чрез проследяване ъгъла на падане на слънчевите лъчи обратно към източника им над
облаците. Има хиляди снимки, показващи как слънчевата светлина се процежда надолу
през облачното покритие под променливи схождащи се ъгли. Областта на
съсредоточаване, Слънцето разбира се, несъмнено не е на разстояние десетки милиони
километри, а по-скоро относително близо до Земята, точно над облаците.
126) Годишният изминат път от Слънцето от Тропик до Тропик и от Равноденствие до

50
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Равноденствие, е това, което определя продължителността и характера на дните, нощите и

сезоните. Ето защо екваториалните пояси претърпяват почти целогодишно лято и
горещини, докато по-големите географски ширини на Север и особено на Юг търпят по-
ясно изразени сезони със сурови зими. Хелиоцентричният модел твърди, че сезоните се
сменят въз основа на предполагаемия „наклон на оста” на Земята-топка и „елиптичната
орбита” около Слънцето, но сегашния им погрешен модел ни поставя най-близо до
Слънцето (147 060 000 километра) през януари, когато всъщност е зима, а най-далече от
Слънцето (152 050 000 километра) през юли, когато всъщност е лято над по-голяма част от
Земята.
127) Фактът, че отраженията на Слънцето и Луната във вода, когато са ниско над
хоризонта, винаги образуват права пътека от хоризонта до наблюдателя, доказва, че Земята
не е кълбо. Ако повърхността на Земята бе извита, то би било невъзможно за отразената
светлина да се изкриви върху кълбото от хоризонта до наблюдателя.
128) По цял свят съществуват огромни вековни слънчеви и лунни каменни часовници,
които все още измерват времето до минута, толкова точно колкото и в деня, в който са
били направени. Ако Земята, Слънцето и Луната са наистина подчинени на сбор от
несъвместими въртящи се, обикалящи и колебаещи се спираловидни движения, както
заявява съвременната астрономия, то ще е невъзможно тези монументи да показват
толкова точно времето без постоянни корекции.
51
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
30 зърна се равняват на 90 минути, а едно зърно – на 3 минути.
129) Да цитирам Уилям Карпентър: „Защо, в името на здравия разум, астрономите

трябва да закрепват телескопите си върху солидни каменни фундаменти, така че да не
мърдат и на косъм, ако Земята, на която те са закрепени се движи със скорост от 30
километра в секунда? Наистина, да се вярва, че „шест хиляди милиона милиона милиона
тона” (шест секстилиона, 6 Х 1021 – Бел. прев.) „се търкалят, връхлитат, летят,
стрелкат се из космоса завинаги”, със скорост, в сравнение с която изстрел от оръдие е
„стара, бавна каруца”, с такава безпогрешна точност, че телескоп издигнат върху
гранитни колони в обсерватория не би позволил на астроном с остър поглед да открие
разлики в постъпателните движение на хилядна част от косъма, е все едно да си
представим чудо, в сравнение с което всички записани чудеса заедно ще потънат в
абсолютна незначителност. Тъй като ние, в средните северни географски ширини,
можем да виждаме Полярната звезда, гледайки през прозорец към нея от един и същи
ъгъл на същото стъкло в същия прозорец през цялата година, е достатъчно
доказателство за всеки разумен човек, че не сме извършили въобще никакво движение и че
Земята не е кълбо.”
130) От „Земята не е кълбо!” от Д-р Самюел Роуботъм: „Вземете две двуметрови гладко
пробити метални тръби и ги поставете на метър една от друга, на противоположните
страни на дървена рамка или монолитен блок от дърво или камък и така ги нагласете, че
техните центрове или оси на видимост да са съвършено успоредни един на друг. Сега ги
насочете на нивото на някоя известна звезда, няколко секунди преди меридиана на
мястото. Нека наблюдател бъде разположен пред всяка една от тръбите и в момента, в
който звездата се появи в първата тръба нека почука или подаде друг сигнал, който да
бъде повторен от наблюдателя при втората тръба, когато той за пръв път види
същата звезда. Определен период от време ще изтече между подадените сигнали.
Сигналите ще следват един след друг в много бърза последователност, но все пак,
изминалото време е достатъчно да покаже, че една и съща звезда не се вижда в един и
същи момент от две успоредни линии на видимост, отдалечени само на метър. Лек
52
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
наклон на втората тръба към първата тръба ще се наложи, за да може звездата да се

види през двете тръби в един и същи момент. Нека тръбите останат в тази позиция за
шест месеца, като в края на това време същото наблюдение или експеримент ще доведе
до същите резултати - звездата ще е видима в същото меридианно време, без да се
налага ни най-малка промяна в посоката на тръбите: от което се заключава, че ако
Земята се е преместила един единствен метър в орбита през пространството, би
трябвало най-малкото да се наблюдава лек наклон на тръбата, чиято промяна в
позицията от един метър преди това бе задължителна. Но тъй като не се налага такава
промяна в посоката на тръбата, заключението е неизбежно, че в рамките на шест
месеца, даден меридиан върху повърхността на Земята не се е придвижил дори един
единствен метър и следователно Земята няма и най-незначителен градус орбитално
движение.”
131) НАСА и съвременната астрономия защитават каузата, че Луната е твърдо, сферично,

подобно на Земята обиталище, до което човек действително е летял и на което е стъпвал.
Те твърдят, че Луната е несветещ със собствена светлина планетоид, който получава и
отразява цялата си светлина от Слънцето. Реалността обаче е, че Луната видимо не е
твърдо тяло, тя несъмнено е кръгла, но не e сферична, и по никакъв начин не е планетоид,
подобен на Земята, на който хората биха могли да стъпят. В действителност, Луната
доказано e до голяма степен прозрачна и напълно собствено осветена, грееща със своя
уникална светлина.
132) Светлината на Слънцето е златна, топла, изсушаваща, предпазваща и антисептична,

докато светлината на Луната е сребърна, хладна и влажна, разлагаща и септична.
Слънчевите лъчи намаляват горенето на клада, а лъчите на Луната увеличават горенето.
Растителните и животински субстанции, изложени на Слънчева светлина бързо се
изсушават, свиват се, коагулират и губят тенденцията си към разлагане и гниене: гроздето
и други плодове стават твърди, частично захаросани и запазени, като например стафидите,
фурмите и сините сливи, животинската плът коагулира, губи своите летливи газообразни
53
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
компоненти, става твърда, суха и трудно се поддава на гниене. Когато са изложени на

Лунна светлина, обаче, растителните и животински вещества имат тенденция да показват
симптоми на гниене и разпад. Това доказва, че Слънчевата и Лунната светлина са
различни, уникални и противоположни, така както са в геоцентричния плосък модел.
133) Термометърът, изложен на пряка Слънчева светлина, ще отчете по-висока

температура от друг термометър поставен на сянка. Но изложен изцяло на пряка Лунна
светлина, термометърът ще отчете по-ниска температура от друг поставен на сянка. Ако
Слънчевата светлина се коцентрира, чрез големи лещи, то във фокусната точка тя създава
значителна топлина, докато събраната по подобен начин Лунна светлина не създава
топлина. В „Лансет Медикъл Джърнал” (Lancet Medical Journal) от 14 Март 1856, подробно
са дадени няколко експеримента, които доказват, че лъчите на Луната, когато са
концентрирани фактически могат да намалят температурата на термометър с повече от
осем градуса. Така Слънчевата светлина и Лунната светлина несъмнено имат съвсем
различни свойства.
134) Освен това самата Луна не може физически да е едновременно сферично тяло и
отражател на Слънчевата светлина. Рефлекторите трябва да са плоски или вдлъбнати,
събиращи във фокус светлинните лъчи от всякакъв ъгъл на падане, но ако повърхността на
даден отражател е изпъкнала, то всеки паднал лъч ще бъде отразен в права линия с радиуса
перпендикулярно на повърхността, в резултат на което се получава разсейване на
светлината.
135) Не само, че Луната несъмнено е само-осветена, блестяща със собствена уникална
светлина, но също така до голяма степен е прозрачна. Когато нарастващата или
намаляваща Луна е видима през деня, възможно е да се види синьото небе точно през
Луната. А в ясна нощ, по време на нарастване или намаляване, понякога дори е възможно
да се видят звезди и „планети” директно през повърхността на Луната! През цялата си
история, Кралското Астрономическо Общество е документирало много такива случаи,
които не се подчиняват на хелиоцентричния модел.
54
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
136) Много хора смятат, че способността на съвременната астрономия точно да предсказва

Слънчевите и Лунни затъмнения е резултат и недвусмислено доказателство на
хелиоцентричната теория за Вселената. Факт е, обаче, че затъмненията са били точно
предсказвани от различни култури по целия свят в продължение на хиляди години преди
„хелиоцентрична Земя-топка” дори да проблесне във въображението на Коперник.
Птолемей в Първи век точно прогнозирал затъмненията, въз основа на шестотингодишния
модел на плоската неподвижна Земя със същата прецизност като днес. Още в 600 г.пр.н.е.
Талес точно прогнозирал затъмнение, което слага край на войната между мидяните и
лидийците. Затъмненията се случват с точност редовно в 18-годишни цикли, така че
независимо от геоцентрични или хелиоцентрични, плоски или кълбовидни космологии за
Земята, затъмненията могат да бъдат точно изчислени независимо от такива фактори.
137) Друго предположение и предполагаемо доказателство за формата на Земята е, както

Хелиоцентриците твърдят, че лунните затъмнения са причинени от сянката на Земята-
топка, затъмняваща Луната. Те твърдят, че сферите на Слънцето, Земята и Луната идеално
се подреждат като три билярдни топки в една линия, така че слънчевата светлина хвърля
земната сянка върху Луната. За съжаление на Хелиоцентриците, това обяснение се оказва
напълно невалидно поради факта, че лунните затъмнения са се сл учвали и продължават
редовно да се случват, когато едновременно и Слънцето и Луната са все още видими над
хоризонта! За да може слънчевата светлина да хвърля сянката на Земята върху Луната,
трите тела трябва да бъдат подредени в права 180°-ва сизигия, но още от времето на
55
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Плиний, има сведения за лунни затъмнения, които се случват, когато и Слънцето и Луната
са видими в небето. Затова „затъмнителят” на Луната не може да бъде Земята или земната
сянка и трябва да се търси някакво друго обяснение.
138) Друго любимо „доказателство” на поддръжниците на Земята-топка е явлението,

наблюдавано от брега как трюмовете на отплаващите към хоризонта кораби постепенно
помътняват от водата и изчезват от погледа. Тяхното твърдение е, че трюмовете изчезват
преди върховете на мачтите, тъй като корабът започва наклоняването си около
изпъкналата кривина на Земята-топка. За пореден път, обаче, прибързаното им заключение
е изведено от погрешна предпоставка, а именно, че това явление може да се случи само
върху Земята-топка. Истината е, че Законът за перспективата върху равни повърхности
определя и налага точно същото явление. Например момиче, облечено в рокля
отдалечаващо се към хоризонта, би изглеждало, че потъва в Земята, колкото повече се
отдалечава. Първо краката й биха изчезнали от погледа и разстоянието между земята и
долната част на роклята й постепенно би намаляло, докато след около 800 метра би
изглеждало, че роклята й докосва земята, докато тя ходи на невидими крака. Такъв е
случаят върху равни повърхности, най-ниските части на предмет, отдалечаващ се от
дадена точка на наблюдение задължително изчезват, преди по-високите.
139) Не само, че изчезването на корабните трюмове се обяснява със Закона за

перспективата върху плоски повърхности, то се доказва безспорно вярно и с помощта на
добър телескоп. Ако наблюдавате кораб, отплаващ към хоризонта с невъоръжено око,
докато корпуса му напълно изчезне от погледа под предполагаемата „кривина на Земята” и
след това погледнете през телескоп, ще наблюдавате целия кораб бързо да се приближава в
зирителното ви поле, корпуса и всичко останало, което доказва, че изчезването е било
причинено от Закона за перспективата, а не от стена от извита вода! Това също доказва, че
хоризонтът е просто убежната линия на перспективата от вашата гледна точка, а НЕ
предполагаемата „кривина” на Земята. (Видеото с червения кораб - Flat Earth
Conspiracy.com Red Boat Video https://www.youtube.com/ watch?v=awCx5ob04ZY )
56
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
140) Махалото на Фуко често е цитирано като доказателство за въртящата се Земя, но при
по-внимателно разследване доказва точно обратното. Да започнем с това, че махалата на
Фуко не се отклоняват еднакво в определена посока. Понякога те се въртят по
часовниковата стрелка, а понякога обратно на часовниковата стрелка, понякога не успяват
да се завъртят, а друг път се въртят твърде много. Поведението на махалото всъщност
зависи от: 1) първоначалната сила, предизвикала люлеенето и 2) използвания ябълковиден
шарнир, които с готовност улеснява кръговото движение пред всяко друго.
Предполагаемото въртене на Земята е ирелевантно и съвсем без значение за люлеенето на
махалото. Ако предполагаемата постоянна ротация на Земята засяга по никакъв начин
махалата, то не би имало нужда ръчно да ги привеждате в движение. Ако денонощното
въртене на Земята, причинява 360°-во еднообразно денонощно въртене на дадено махало,
то не би трябвало да съществува неподвижно махало никъде на Земята!
141) Често се казва, че „Ефектът на Кориолис” е причината водата в мивките и тоалетните

чинии да се оттича, като се върти в една посока в Северното полукълбо и в обратната
посока в Южното полукълбо, като по този начин представлява доказателство за въртенето
на Земята-топка. За пореден път, обаче, точно както Махалото на Фуко се върти в двете
посоки, така и водата в мивките и тоалетните чинии и на Север и на Юг се завихря
непоследователно във всяка една посока! Често водата в мивките и тоалетните чинии в
едно и също домакинство се върти в противоположни посоки, като това изцяло зависи от
формата на легена и ъгъла на постъпване на водата, а не от предполагаемото въртене на
Земята.
142) Хората твърдят, че ако Земята е плоска, би трябвало да могат да видят другия край на
океана през телескоп! Това обаче е абсурдно, тъй като въздухът е пълен с влага и конденз,
особено над океаните и особено в най-ниския и най-плътен слой на атмосферата, той НЕ е
прозрачен. Представете си мъглявата мараня над пътищата през горещите и влажни дни.
Дори и най-добрият телескоп ще се замъгли много преди да можете да видите през океана.
Можете, обаче, да използвате телескопа, за да приближавате във фокус много повече от
нашата плоска Земя, отколкото би било възможно върху сфера, с обиколка от 40 000 км.
143) Хората твърдят, че ако Земята е плоска, със Слънце, обикалящо над нас и около нас,
би трябвало да сме в състояние да го виждаме отвсякъде и навсякъде по Земята и би
трябвало да има дневна светлина дори нощно време. Тъй като Слънцето НЕ е на 150
57
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
милиона километра, а само на няколко хиляди и свети надолу, подобно на прожектор,

веднъж след като се е изместило значително достатъчно далеч от нашето местоположение
то става невидимо отвъд хоризонта и дневната светлина бавно избледнява, докато напълно
изчезне. Ако Слънцето бе на 150 милиона километра и Земята бе въртяща се топка,
преходът от дневна светлина към нощ би бил почти мигновен, като преминем Слънчевия
терминатор (границата между осветената и неосветената повърхност – Бел. прев.).
( Интервю на Ерик Дубей за Радио Веритас – Движението на Слънцето, редактирано от

Стамат - Eric Dubay Flat Earth Veritas Radio Interview Sun movement Stamats Edit
https://www.youtube.com/watch?v= JCJgVS4Jbkc – Бел. прев.)
144) Снимки на Луната, явяваща се обърната обратно на Юг от екватора, често се цитират

като доказателство за Земята-топка, но за пореден път, при по-внимателно вглеждане, те
привеждат поредното доказателство за плоския модел. В действителност, тайм-лапс
фотографията (представлява заснемане на поредица от снимки през определен интервал
с цел да се уловят промени, които се случват бавно във времето – Бел. прев.) показва как
самата Луна се върти по посока на часовниковата стрелка, като колело, обикаляйки над и
около Земята. Можете да намерите снимки на Луната на 360° с различна инклинация от
всички краища на Земята, просто в зависимост от това къде и кога е направена снимката.
58
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
145) Хелиоцентриците вярват, че Луната е топка, въпреки че нейната външност несъмнено

е на плосък светлинен диск. Ние винаги виждаме единствено едната страна (макар и в
различни наклони) на Луната, но се твърди, че има и друга „тъмна страна на Луната”,
която остава скрита. НАСА заявява, че Луната се върти обратно на въртенето на Земята по
такъв напълно синхронизиран начин, че движенията взаимно се неутрализират, така че,
много удобно за тях, ние никога няма да сме в състояние да наблюдаваме предполагаемата
тъмна страна на Луната извън техните ужасно фалшиви компютърно генерирани CGI-
изображения. Истината е, обаче, че ако Луната бе сфера, наблюдаващите я в Антарктида
биха виждали различно лице от тези на екватора, но те не виждат друго, а точно същото
плоско лице, завъртяно на различни градуси.
146) Моделът на Земята-топка твърди, че Луната обикаля около Земята веднъж на всеки 28
дни, въпреки че всеки ясно вижда, как Луната се движи в орбита около Земята всеки един
ден! Орбиталното движение на Луната е малко по-бавно, отколкото това на Слънцето, но
то следва същия път на Слънцето от Тропик до Тропик и от Равноденствие до
Равноденствие, като затваря пълен кръг над Земята за малко под 25 часа.
147) Моделът на Земята-топка твърди, че Слънцето е точно 400 пъти по-голямо от Луната
и 400 пъти по-далече от Земята, което ги прави „лъжливо” да изглеждат с точно еднаква
големина. За пореден път, кълбовидният модел изисква от нас да приемем като
съвпадение, нещо което не може да се обясни по друг начин, освен чрез Природния
59
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
замисъл. Слънцето и Луната заемат еднакво пространство в небето и при измерване със
секстанти са с еднаква големина и на еднакво разстояние, така че да се твърди другояче е в
противоречие с наблюденията ни, жизнения ни опит, експериментите и здравия разум.
148) Цитирам „Земята не е кълбо!” от Д-р Самюел Роуботъм: „Установено е чрез

наблюдение, че звездите стигат меридиана на мястото около четири минути по-рано от
Слънцето на всеки двадесет и четири часа, приемайки Слънчевото време за стандарт.
Това прави 120 минути всеки тридесет дни, както и двадесет и четири часа в годината.
Следователно всички съзвездия са минали пред или в предварение на Слънцето през това
време. Това е простият факт, както се наблюдава в природата, но в теорията за
кълбовидността и за въртенето около оста и в орбита, няма място за него. Видимата
истина трябва да се пренебрегва, защото тази теория е заприщила пътя и пречи на
поклонниците си да я разберат.”
149) В течение на хиляди години едни и същи съзвездия са останали фиксирани в едни и
същи схеми, без въобще да излязат от позицията си. Ако Земята бе голяма топка, въртяща
се около по-голямо Слънце-топка, което се върти около по-голяма галактика, изстреляна
от Най-Големия Взрив, както твърди НАСА, няма да е възможно съзвездията да останат
така неподвижни. Въз основа на техния модел, би трябвало, в действителност, да имаме
съвсем различно звездно небе всяка нощ и никога с точност да не се повтаря два пъти една
и съща звездна схема.
150) Ако Земята бе въртяща се топка, не би било възможно да се снима с тайм-лапс как
звездните следи завъртат съвършени кръгове около Поларис никъде другаде, освен от
Северния полюс. От всички други гледни точки, звездите биха се виждали да се движат
60
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
повече или по-малко хоризонтално по продължение на хоризонта на наблюдателя, поради

предполагаемото движение с 1670 км/ч под краката му. В действителност обаче, звездите,
заобикалящи Поларис, могат да бъдат винаги фотографирани чак до Тропика на Козирога,
как се движат в перфектни кръгове около централната звезда.
(Звездните следи доказват, че Земята е център на Вселената - Star Trails Prove Earth is
the Center of the Universe https://www.youtube.com/watch?v=afsb39_6QF0 или Звездни следи
засните с тайм-лапс - Star Trail Time Lapse https://www.yout ube.com/ watch?v=3V 3rmDG5J8A –
Бел. прев.)
151) Ако Земята бе въртяща се топка, обикаляща около Слънцето, то действително би било
невъзможно фотографиите на звездни следи да показват съвършени кръгове дори на
Северния полюс! Тъй като Земята, както се твърди, също обикаля около Слънцето със 107
200 км/ч, което заедно със Земята спираловидно се върти около един от ръкавите на
Млечния път с 828 000 км/ч, а цялата галактика лети с 2 100 000 км/ч през Вселената, тези
четири несъвместими движения биха направили от звездните следи заснети с тайм-лапс
неправилни криви линии.
152) През 2003 г., трима университетски професори по География сътрудничили в
експеримент, доказващ, че щат Канзас наистина реално е по-плосък от палачинка! Чрез
използването на топографски геодезически проучвания, обхващащи над 207 200 квадратни
километра било установено, че Канзас има съотношение на гладкост от 0,9997 за целия
щат, докато обикновената палачинка, точно измерена с помощта на конфокален лазерен
микроскоп, има съотношение от 0,957, което по този начин буквално прави Канзас по-
плосък от палачинка.
61
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Канзас е по-плосък от палачинка - Kansas Is Flatter Than a Pancake

http://www.improb.com/airchives/paperair/ volume9/ v9i3/kansas.html
153) Нека цитирам от „Атлас на Физическата география” на преподобния Томас Милнер,

където откриваме че: „Огромни области представляват напълно съвършена хоризонтална
равнина, с почти несъществуващо покачване по протежение на 2400-те километра от
Карпатите до Урал. Южно от Балтийско море страната е толкова равна, че
преобладаващият северен вятър изтласква водите на Шчечински залив (Szczecin Lagoon
– Шчечински залив-лагуна или Гнило море – Бел. прев. ) в устието на Одер и дава на
реката обратно течение в продължение на 50-60 километра. Равнините на Венецуела и
Нова Гранада, в Южна Америка, основно по левия бряг на Ориноко, се наричат Иланос
(Ilanos – саванни пасища – Бел. прев. ) или равнинни полета. Често в пространства от
700 квадратни километра повърхността не се променя дори с 30 сантиметра. Река
Амазонка спада само с 365 сантиметра в последните 1120 километра от течението си.
Ла Плата има понижение само половин милиметър на километър.” (Río de la Plata -
„Сребърна река“ е общият естуар, с който реките Парана и Уругвай се вливат
в Атлантическия океан. Дължината му е 290 км., като постепенно се разширява от мястото
на сливане на двете реки, където ширината му е 48 км. При вливането си в океана Ла
Плата достига 220 км. ширина, с което е най-широкият естуар в света. – Бел. прев.)
154) Външната камера, при стратосферният скок на Феликс Баумгартнер за Ред Бул,
показва еднакво „изкривяване на Земята” и от повърхността и от височината за скачане,
което доказва, че това е заблуждаващият ефект на свръхширокоъгълния обектив, докато
вътрешната камера с нормален обектив показва идеално равен хоризонт на нивото на
очите на 39 километра височина, което е в съответствие само с модела на плоската Земя.
На десния кадър се вижда равен хоризонт.
155) Някои твърдят, че са виждали кривината на Земята през прозорците на самолетите.

Стъклата, използвани във всички видове пътнически самолети, обаче, са извити, за да
бъдат обтекаеми с корпуса. Това създава слаб оптичен ефект примесен със склонността за
потвърждаване, които хората погрешно приемат за предполагаемата кривина на Земята. В
62
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
действителност, фактът, че можете да видите хоризонта на нивото на очите си на 10 км.

височина и през левите и през десните прозорци доказва, че Земята е плоска. Ако Земята
бе кълбо, без значение колко голямо, хоризонтът щеше да остава там, където е, и
изкачвайки се във височина Вие би трябвало да гледате все ПО-НАДОЛУ и ПО-НАДОЛУ,
за да видите въобще хоризонта. Гледайки в права посока през левите и десните прозорци
Вие би трябвало да виждате нищо друго, освен „космическото пространство”, тъй като
Земята и хоризонта се очаква да бъдат под Вас. Но ако те са видими на нивото на очите
едновременно през левите и десните странични стъкла, това е, защото Земята е плоска!
(Склонността за потвърждаване e една от Когнитивните грешки, описани в
поведенческата социална психология, при която хората, обикновено автоматично и
несъзнателно, подбират и дават предимство на информация, потвърждаваща техните
предварително строго определени вярвания, концепции или хипотези, независимо от това
дали тази информация е вярна, за да подсилват и затвърждават мнението за себе си като
за адекватни спрямо нормите, подчиняващи се и правилно действащи в социума
аутоматони. – Бел. прев.)
Тук не става дума за размери, а за ъгли. Вашият ъгъл спрямо Земята, би направил
напълно невъзможно за Вас, да виждате хоризонта в прозореца на самолета.
156) Хората също така твърдят, че виждат кривината на хоризонта в клипове заснети с Go
Pro или друга височинна камера. Макар да е вярно, че хоризонта често се явява изпъкнал в
такива кадри, той също толкова често се явява вдлъбнат или плосък в зависимост от
наклона или движението на камерата. Ефектът просто е изкривяване причинено от
широкоъгълните обективи. При използване на коректор на обектива или заснемане без
широкоъгълна технология, както и на всички аматьорски височинни снимки хоризонтът
изглежда съвършено равен. (В клипа от официалния сайт на Go Pro несъмнено ясно се
вижда как обективите изкривяват образа дори на повърхността на Земята. http://gopro.com/
- Бел. прев.)
63
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
При долния кадър е използван коректор на обектива Go Pro.
157) Ако „гравитацията” магически повлича атмосферата заедно с въртящата се Земя-

топка, това би означавало, че атмосферата в близост до екватора би се въртяла с 1670 км/ч,
атмосферата над средните ширини би се въртяла с около 800 км/ч и постепенно все по-
бавно към полюсите, където атмосферата би останала неподвижна. В действителност,
обаче, атмосферата във всяка точка на Земята е еднакво незасегната от тази предполагаема
сила, тъй като тя никога не е била измерена или изчислена и е доказано несъществуваща
поради факта, че самолетите летят с неотслабваща сила във всяка посока, без да се влияят
от никакви такива атмосферни промени.
158) Ако „гравитацията” магически повлича атмосферата заедно с въртящата се Земя-

топка, това би означавало, че на по-голяма надморска височина атмосферата би трябвало
да се движи по-бързо около центъра на въртене. В действителност, обаче, ако това се
случваше, то дъждът и фойерверките би трябвало да действат по напълно различен начин,
64
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
докато падат през все по-бавно въртящата се атмосфера. Балоните с горещ въздух също
биха били постоянно и все по-бързо отклонявани на Изток, докато се издигат през
нарастващите атмосферни скорости.
159) Ако съществуваше все по-бързо и по-бързо въртяща се атмосфера с изкачване във
височина, това би означавало, че тя би трябвало внезапно да свърши на някаква ключова
височина, където най-бързият слой на „гравитизираната” въртяща се атмосфера среща „не-
гравитизираната” не-въртяща се не-атмосфера на безкрайното вакуумно пространство!
НАСА никога не е споменавала на каква височина тази невъзможна „еквилибристика” уж
се случва, но това е лесно философски опровержимо от простия факт, че вакуумните
пространства не могат да съществуват свързани с не-вакуумни пространства при запазване
свойствата на вакуума - да не говорим за катастрофалният ефект, който такъв преход би
имал върху ракетния „космически кораб”.
160) Невъзможно е ракетите и всякакъв друг вид реактивни двигатели да работят в

предполагаемата не-атмосфера на вакуумното пространство, тъй като без наличието на
въздух (атмосфера), от който да се оттласкват няма какво друго да ги задвижи напред.
Вместо това ракетите и совалките биха били запратени неконтролируемо въртящи се
около собствените си оси във всички посоки като жироскоп. Би било невъзможно да се
лети до Луната или да се отиде въобще в някаква посока, особено ако „гравитацията” бе
истинска и постоянно Ви засмукваше към най-близкото и най-плътно тяло.
161) Ако Земята наистина бе топка, нямаше да има причина да се използват ракети за
полети в „открития космос”, така или иначе, защото просто пилотирайки самолет
достатъчно дълго по прав курс на каквато и да е височина Вие би трябвало да излезете в
„открития космос”. За да предотвратят отлитането на самолетите по допирателна спрямо
Земята-топка, пилотите би трябвало постоянно да наклоняват носа на самолета надолу или
само в рамките на няколко часа обикновения пътнически самолет, летящ с 800 км/ч би се
загубил в „открития космос”. Фактът, че това никога не се случва - авиохоризонтът на
таблото остава хоризонтален на височината, на която пилота желае и не изисква постоянни
корекции надолу - доказва, че Земята не е кълбо.
(Тук предлагам изключително интересен видеоклип. Видеото е заснето от пилота на

висока резолюция и убедително доказва следното: първо – на десет километра височина
хоризонтът е съвършено равен по протежение на стотици километри вляво, вдясно и
напред и е на нивото на погледа, което е абсолютно невъзможно, ако Земята бе сфера и
второ – съвсем ясно се вижда параболичната траектория на совалката, която може да я
отведе единствено и само обратно на повърхността. Последното изстрелване на
Космическата совалка, видяно от самолет. Final Space Shuttle Launch from an Airplane-
Awesome HD https://www.youtube.com/watch?v=sP RKk X2GJnc – Бел. прев.)
65
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
162) Всичките ракетни изстрелвания на НАСА и другите „космически агенции” никога не

отиват право нагоре. Всяко ракетно изстрелване образува параболична крива, достига
върхна точка и неизбежно започва да пада обратно към Земята. Ракетните стартове
обявявани за „успешни” са онези малко на брой ракети, които не експлодират или започват
да падат прекалено рано, а излизат извън полезрението на наблюдателите преди да се
разбият във води с ограничен достъп и бъдат впоследствие възстановени. Не съществува
такава магическа височина, до която ракетите или каквото и да е друго нещо да се издига
нагоре, нагоре, нагоре и след това изведнъж да започне просто „свободно да плава” в
пространството. Всичко това е научно-фантастична илюзия, създадена чрез тънки
стоманени въжета, зелени екрани, тъмни басейни, малко накъдрена коса и Zero-G самолети
с нулева гравитация. (Всички ракети отиват в Океана или са взривявани далеч от погледа
на наблюдателите - All Rockets go into the Ocean or Detonated from viewers eyes
https://www.youtube.com/watch?v=s pSedU5qO7M ; Ракетите никога не напускат ниския
атмосферен слой на Земята – Rockets never leave Earth's LOWER atmosphere (Delta II
Rocket Launch 1/31/2015) Simple stuff https://www.youtube.com/watch?v= _vlE 7jFSLmU - Бел.
прев.)
(От клипа на официалния сайт на Zero-G самолетите на НАСА се разбира как се постига
илюзията за „нулева гравитация” и безтегловност: http://www.gozerog.com/ , вижте също и
https://www.youtube.com/watch?v= 1ieR8hIXUIg - Бел. прев.)
163) НАСА и другите космически агенции нееднократно са уловяни в лъжа с образуващи

се и издигащи се въздушни мехурчета в официалните им клипове от „открития космос”.
Също така, астронавти са заснети да използват леководолазни дихателни апарати и да
ритат с крака за да се движат, а астронавтът Лука Пармитано (Luca Parmitano) дори почти
се удави, когато вода започнала да нахлува в шлема му, докато той уж бил на „космическа
разходка”. Приема се, че астронавтите тренират за „космическите си разходки ” в подводни
тренировъчни съоръжения, като например „Лабораторията за неутрална плаваемост” на
НАСА (“Neutral Buoyancy Lab”), но както е видно от „космическите им мехурчета” и други
гафове, всички официални клипове на „космически разходки” също са фалшиви и са
заснети под вода. (Космическите мехурчета на НАСА и истинското Слънце - NASA space
bubbles and the real sun https://www.youtube.com/watch?v= X9-Vroe9G_I ; Международната
космическа станция е измама: Издигат се въздушни мехурчета – „космическите разходки”
са симулирани в огромни плувни басейни със свръхчиста вода - International Space Station
66
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Hoax : Air Bubbles Rise- Space Walks Simulated in A Massive Water Pool
https://www.youtube.com/watch?v= 38ynHKGzplQ - Бел. прев.)
Аз не винаги влизам в открития космос, но когато го правя, то е от вътрешността на

ваната на НАСА!
164) Анализът на много видео-клипове от интериора на „Международната космическа

станция” излагат на показ използването на трикове с камерата, като например: зелен екран,
колани с рамъци и дори диво накъдрени коси за постигане на ефект от типа „нулева
гравитация”. На пръв поглед, кадрите на астронавти носещи се в нулевата гравитация на
„космическата си станция” са неразличими от клиповете в „Зиро-Джи” самолетите –
„Повръщаща комета”. Този ефект на нулева гравитация може да бъде постиган
многократно чрез пилотиране по параболична траектория, след което да се монтира без
прекъсване. При по-дълъг немонтиран филмов материал, НАСА е уличавана да използва
обикновени жици и технологията зелен екран.
165) НАСА твърди, че човек може да види Международната космическа станция, когато
преминава над него, което доказва съществуването й, но анализа на „МКС”, видяна през
варио-камери доказва, че това е някакъв вид холограма или безпилотен самолет (дрон), не
физическа, носеща се в Космоса база. Както можете да видите в документалния ми филм
„Измамата МКС” https://www.youtube.com/watch?v= 5e-RnKA N9qY , когато я приближавате или
отдалечавате с вариобектива „МКС” невероятно драматично променя формата и цвета си,
демонстрирайки призматичния ефект на дъгата до влизането във фокус, точно като много
стар телевизор при включване или изключване.
67
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
През телескоп можете да видите нещо, което изглежда така, синхронизирано със сайта
“ISS Tracker”, за което твърдят, че е „МКС”.
166) „Геостационарният комуникационен спътник” е създаден за първи път от Масона

писател-фантаст Артър Кларк и по общо мнение става научен факт само десетилетие по-
късно. Преди това, радиото, телевизията и навигационните системи като LORAN и
DECCA са вече добре установени и работещи отлично като използват само наземни
технологии. Днес дебели оптични кабели свързват интернета през океаните, гигантски
кули с клетки на GPS триангулират сигналите, а йоносферното отражение позволява на
радиовълните да се разпространяват и всичко това без помощта на научно-фантастическия
бестселър, известен като „сателити”.
Изцяло художествени импресии
167) Както се твърди, сателитите се носят в термосферата, където температурите уж са от

2500°C нагоре. Металите, използвани в сателитите, обаче, като алуминий, злато и титан
имат температури на топене съответно 660°C, 1065°C и 1668°C всичките далеч по-ниски
68
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
от тези, на които биха били изложени там. („Температурата зависи от слънчевата

активност и може да се повиши до 15 000°C.” – твърди в същата статия Уикипедия и
малко по-нататък: „Въпреки високата температура, човек няма да изпита чувство за
топлина, защото частиците са преклалено близо до космическия вакуум и почти
нямат контакт с други повърхности и съответно не могат да предават топлина.
Нормален термометър би отчел температура 0°C.” Това вече е напълно абсурдна
шизофренична небивалица!!! Кое от двете е вярно: 1) 15 000°C или 2) 0°C ??!! Авторите
на тези слабоумни съчинения е по-добре да пъхнат главите си във фурна, загрята само
до 200°C и да проверят! В цитираните нелепици ярко изпъква една от основните цели на
образованието и медийната пропаганда, наложени от Илюминатите, да вкара човешкото
същество в когнитивен дисонанс - психологически конфликт в резултат на
едновременното поддържане на несъвместими знания, вярвания и нагласи, като по този
начин умъртви критическото мислене и в крайна сметка пороби изцяло човешкия ум. –
Бел. прев.)
168) За така наречените „сателитни” телефони е установено, че имат проблем със

свръзката в страни като Казахстан, където има много малко кули за клетъчни телефони.
Ако Земята бе топка, заобиколена от повече от 20 000 сателита, такива радио-сенки не би
трябвало постоянно да се случват в никоя селска или провинциална област.
169) Така наречените „сателитни” ТВ чинии са почти винаги насочени под ъгъл 45°
спрямо най-близката наземна ретранслаторна кула. Ако телевизионните антени
действително приемаха сигнали от сателити на повече от 200 километра в космоса,
повечето ТВ чинии би трябвало да бъдат насочени повече или по-малко право нагоре към
небето. Фактът, че „сателитните” чинии никога не са насочвани право нагоре и почти
винаги са под ъгъл 45°, доказва, че приемат сигнали от наземните кули, а не от „сателити в
открития космос”.
170) Хората дори твърдят, че виждат сателитите с невъоръжено око, но това е нелепо, като
се има предвид, че те са по-малки от бус и се твърди, че са на повече от 200 километра.
Невъзможно е да се види нещо толкова малко на такова далечно разстояние. Дори с
помощта на телескоп, никой не претендира да е забелязал формата на спътника, но по-
скоро описва, че вижда преминаващи подвижни светлини, които лесно могат да бъдат
какво ли не: от самолети и дронове до падащи звезди или пък други неидентифицирани
летящи обекти.
69
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
171) НАСА твърди, че там горе има повече от 20 000 сателита, носещи се в горната
атмосфера на Земята, които излъчват радио-телевизионни и GPS сигнали и правят снимки
на планетата. Всички тези мними сателитни снимки, обаче, в действителност са
„композитни изображения, редактирани с Фотошоп”! Те твърдят, че получават от
сателитите „ивици изображения”, които след това трябва да бъдат снадени, за да се
създадат композитни снимки на Земята, като всички те несъмнено са компютърно
генерирани (CGI) изображения, а не фотографии. Ако Земята бе наистина кълбо с повече
от 20 000 сателита, въртящи се около него, то би било проста работа да се монтират върху
тях камери и да се направят истински фотографии. Фактът, че не съществуват реални
сателитни снимки на предполагаемата Земя-топка, в подкрепа на „ивиците композитни
компютърно генерирани изображения” на НАСА, е още едно доказателство, че не ни се
казва истината.
172) Ако изберете без значение кои облаци в небето и ги наблюдавате в продължение на
няколко минути, ще се случат две неща: облаците ще се придвижат и постепенно ще
изменят формата си. В официални филмови материали на въртящата се Земя-топка на
НАСА, като например видеото, заснето с тайм-лапс от „Галилео”, обаче, облаците са
представяни постоянни в продължение на 25 часа, във всеки един момент, без въобще да
се движат или изменят! Това е абсолютно невъзможно и е още едно доказателство, че
НАСА произвежда фалшиви CGI-видеоклипове, както и допълнителен факт, че Земята не е
въртяща се топка. (Въртенето на Земята, заснето с тайм-лапс от „Галилео” - Earth rotation
time lapse from Galileo https://www.youtube.com/watch?v= 2VWM0Xs wwGg , а ето и друга
подобна анимация и абсолютна фалшификация, въпреки движещите се облаци, тъй като
е напълно невъзможно от предполагаемата височина от 35 786 км. – това са три Земни
„диаметъра” - на „геостационарните спътници” да има такава кристална видимост и
искрящи цветове през стотиците и хиляди километри атмосфера, водни пари, смог,
инертни газове и запрашеност: Планетата Земя в резолюция 4К - Planet Earth in 4K
https://www.youtube.com/watch?v=jAlDMYyWPis – Бел. прев.)
70
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Хайде НАСА, вземи решение, как в действителност изглежда Земята?
173) НАСА има няколко предполагаеми фотографии на Земята-топка, които показват

няколко съвсем еднакви модела облаци! Вероятността за възникване на два или три облака
с точно еднаква форма в една и съща снимка е толкова вероятно, колкото да намерите
двама или трима души с напълно еднакви пръстови отпечатъка. В действителност те са
твърдо доказателство, че облаците са били копирани и пействани в компютърна програма,
и че такива снимки, показващи Земята с форма на топка, са фалшификати.
(НАСА фалшифицира изображения на Земята – неопровержимо доказателство - NASA

Fake Images of Earth - Smoking Gun [ Part 1 ] https://www.youtube.com/watch?v= 35n9FLAoiA8 –
Бел. прев.)
174) Графичните художници на НАСА вписват различни неща, като лица, дракони и дори
думата „SEX” върху моделите облаци в редица снимки на Земята-топка. Последните им
снимки на Плутон от 2015 година, дори явно показват изображение на кучето Плутон на
Дисни наслоено във фона на задния план. Такава безочлива измама остава незабелязана от
хипнотизираните маси, но осигурява по-нататъшно доказателство за нелегитимността на
НАСА и техния мит за въртящата се кълбовидна планета.
71
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
(Ако се вгледаме добре в оградената зона, ще открием думата „SEX” изписана с облаци. –
Бел. прев.)
175) Професионални фото-анализатори са изследвали някои снимки на Земята-топка на

НАСА и са открили неоспоримо доказателство за компютърен видео-монтаж. Така
например, снимки на Земята направени уж от Луната се оказва, че са копирани и
пействани, което е видно от правоъгълния отрязък, появяващ се на черния фон около
„Земята” след регулиране нивата на яркост и контраст. Ако те действително бяха ходили
на Луната и Земята бе наистина кълбо, нямаше да има нужда да се фалши фицират такива
снимки.
Компютърната обработка показва, че Земята е пействана във фотографията!
72
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
176) Когато изображенията на Земята-топка на НАСА се сравняват едно с друго,

оцветяването на земната повърхност и океаните и относителните размери на континентите
са винаги толкова драстично различни помежду си, че това доказва извън всяко разумно
съмнение, че снимките са фалшиви.
Колко голяма е Америка... „Фотографии” с любезното разрешение на НАСА.
177) В документалния филм „Нещо странно се случи на път към Луната”, можете да
видите официалния филмов материал изтекъл от НАСА, показващ астронавтите от Аполо
11- Бъз Олдрин, Нийл Армстронг и Майкъл Колинс, в продължение на почти час, да
използват транспаранти и камера-трикове, за да фалши фицират снимки на кръглата Земя!
Те поддържат връзка по аудио-канал с Командния център в Хюстън за това как по-точно
да организират сцената, и някой постоянно ги подучва как по-ефективно да боравят с
камерата за постигане на желания ефект. Първо, те затъмняват всички прозорци, с
изключение на гледащия надолу кръгъл прозорец, към който насочват камерата от няколко
крачки. Това създава илюзията за Земя, с формата на топка, заобиколена от чернотата на
космоса, докато в действителност това е просто един кръгъл прозорец в тъмната им
кабина. В този момент Нийл Армстронг заявява, че са на 209 000 километра от Земята, на
половин път до Луната, но когато триковете с камерата приключват, зрителят може да се
увери за себе си, че „астро-НЕ-тата” са на не повече от няколко десетки километра над
повърхността на Земята, вероятно летящи в стратосферата! (Описаните факти са от 34-
тата минута нататък във филма „Нещо странно се случи на път към Луната” - A Funny
Thing Happened on the Way to the Moon https://www.youtube.com/watch?v=xciCJfbTvE4 - Бел.
прев.)
73
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
178) Хората твърдят, че Google Earth доказва по някакъв начин модела на кълбовидността,
без да осъзнават, че Google Earth е просто композитна програма от снимки, направени от
самолети от много големи височини и от камери на автомобили на Google Earth по
улиците, насложени върху CGI-модела на Земята-топка. Същото може да бъде моделирано
точно толкова лесно и върху квадратна Земя или върху всяка друга форма и поради това не
може да се използва като доказателство за кълбовидността на Земята.
179) Ако Земята се въртеше постоянно с 1670 км/ч на Изток, то продължителността на

самолетните полети в източна посока би била значително по-различна спрямо западните.
Ако обикновеният пътнически самолет лети с 800 км/ч, то следва, че западните полети
паралелни на екватора би трябвало да стигнат до местоназначението си с приблизително
три пъти скоростта на обратните източни полети. В действителност обаче, разликата в
продължителността на източните и западните полети обикновено е минути, и дори не се
доближава до това, което би се случвало върху въртяща се с 1670 км/ч кълбовидна Земя.
(От този интересен сайт „Продължителност на полетите” http://www.flight-durations.com/ ,
може сами да се уверите, че западните и източните полети са с еднаква
продължителност. Напишете, например от London City Airport до New York Central Line и
после ги разменете. – Бел прев.)
180) Моделът на въртящата се топка гласи, че Земята и атмосферата се движат заедно с

приблизително 800 км/ч в средните ширини, където се извършват полетите между Лос
Анджелис и Ню Йорк. На обикновения пътнически самолет, летящ с 800 км/ч пътуването в
източна посока отнема 5,5 часа, така че обратния полет на запад би трябвало да отнеме
само 2,75 часа, имайки предвид предполагаемото въртене на Земята, но в действителност
ние откриваме, че нормалния полет от Ню Йорк до Лос Анджелис отнема 6 часа - полетно
време изцяло в противоречие с модела на въртящата се топка.
74
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
181) Източните полети, отчитайки предполагаемото въртене на Земята-топка, от Токио до

Лос Анджелис отнемат средно по 10,5 часа, следователно обратните полети на запад,
срещу предполагаемото въртене, би трябвало да отнемат средно по 5,25 часа, но в
действителност и двата са средно по 11,5 часа, още едно времетраене на полетите изцяло в
противоречие с модела на въртящата се топка.
182) Източните полети, отчитайки предполагаемото въртене на Земята-топка, от Ню Йорк

до Лондон отнемат средно по 7 часа, следователно обратните полети на запад, срещу
предполагаемото въртене, би трябвало да отнемат средно по 3,5 часа, но в действителност
и двата са средно по 7,5 часа, полетно време изцяло в противоречие с модела на въртящата
се топка.
183) Източните полети от Чикаго до Бостън, отчитайки предполагаемото въртене на

Земята-топка, отнемат средно по 2,25 часа, следователно обратните полети на запад, срещу
предполагаемото въртене, би трябвало да продължават средно малко повече от час, но в
действителност и двата са средно по 2,75 часа, за пореден път, напълно несъвместимо с
модела на въртящата се топка.
184) Източните полети от Париж до Рим, отчитайки предполагаемото въртене на Земята-
топка, продължават средно по 2 часа, следователно обратните полети на запад, срещу
предполагаемото въртене, би трябвало да отнемат средно по час, но в действителност и
двата имат средна продължителност от 2 часа и 10 минути, полетно време, изцяло в
противоречие с модела на въртящата се топка.
НАСА, виждат ти се топките!
185) Казва ни се, че Земята и атмосферата се въртят заедно с толкова съвършено

равномерна скорост, че никой никога в историята не е виждал, чувал, усещал или измервал
предполагаемото движение от 1670 км/ч. Впоследствие това често се сравнява с пътуване в
кола, движеща се с постоянна скорост, в която усещаме движението единствено при
75
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
ускорение или забавяне. В действителност, обаче, дори и със затворени очи, затворени
прозорци, по гладък асфалт в луксозна кола при обичайна постоянна скорост от 80 км/ч,
движението безусловно може да се усети! При 20 пъти по-голяма от тази скорост,
въртенето на Земята с въображаемите 1670 км/ч със сигурност би било забелязано,
почувствано, видяно и чуто от всички.
186) Хората, предразположени към морска болест, усещат определено безпокойство и

физически дискомфорт при движения, толкова незначителни като в асансьор или пък във
влак. Това означава, че предполагаемото равномерно въртене на Земята с 1670 км/ч няма
никакъв ефект върху такива хора, но ако се добавият и 80-те км/ч равномерна скорост на
колата, то стомахът им се превръща във възел. Идеята, че морска болест не се забелязва
никъде в никого при 1670 км/ч, но изведнъж се появява при 1750 км/ч е нелепа и доказва,
че Земята въобще не е в движение.
187) Вторият закон на термодинамиката, иначе известен като Закон за ентропията, заедно
с основните принципи на триенето и съпротивлението, обуславят невъзможността
Земята да е равномерно въртящо се кълбо. С течение на времето, въртящото се Земно
кълбо би срещало измеримо количество съпротивление, което постоянно би забавяло
въртенето и удължавало броя на часовете в денонощието. Тъй като ни най-малка такава
промяна някога е била наблюдавана в цялата писана история, абсурдно е да се предполага,
че Земята някога се е преместила дори на сантиметър.
188) През годините, НАСА на два пъти промениха своята измишльотина по отношение на
формата на Земята. В началото те отстояваха тезата, че Земята е перфектна сфера, която в
последствие се промени на „сплеснат сфероид” плосък откъм полюсите, а след това се
промени отново в „крушовидна форма”, като южното полукълбо уж също е издуто навън.
За съжаление на НАСА, обаче, нито една от официалните им снимки не показва
сплеснатия сфероид или крушовидната форма на Земята! Всичкият им снимков материал,
противно на думите им, показва сферична (и несъмнено CGI-фалшифицирана) Земя.
189) Библията, Коранът, Шримад Бхагаватам, както и много други свещени книги описват
и говорят за наличието на геоцентрична, неподвижна плоска Земя. Например, Първа книга
Паралипоменон 16:30 гласи: „...Той основа Вселената, тя няма да се поклати.” и Псалм
95:10: „...затова е твърда Вселената, няма да се поклати.”, а Псалм 92:1 казва: „...затова
Вселената е утвърдена и няма да се поклати.”. Библията също така многократно заявява,
че Земята е „разпростряна” като равнина, с разтворени небеса навсякъде отгоре (не
навсякъде наоколо), давайки библейско доказателство, че Земята не е въртяща се топка. (В
Библията има 72 места, в които се говори за плоската Земя. – Бел. прев.)
76
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
(Тук се налага обяснение,

тъй като съвременният човек, поради тежката постоянна индоктринация с лъжовната
парадигма на Елита, се е отдалечил твърде много от древните знания и разбирания за
света. От цялата древна литература, космологичните и космогонични знания най-точно са
описани в „Шримад Бхагаватам”. Там се говори за безброй Светове, всеки от които се
съдържа в сферична обвивка от пластове елементална материя, бележещи границата
между Земния (ежедневен) и Трансценденталния (Божествен или Духовен) безкраен и
вечен свят. Пространството вътре в сферата се нарича Брахманда –Яйцето на Брахма
или Космическото яйце и символизира манифестирания Космос – Вселената. Земният
диск (Бху-мандала), който ние обитаваме се намира на екваториалната равнина вътре в
сферата и я разделя на горна половина – Небесните селения и долна – Подземното
царство, изпълнени с амниотични (околоплодни) води. Оста в сферата, перпендикулярна
на Земния диск, се нарича Меруданда - от планината Меру в центъра на Земния диск. Тя
обозначава пътя на душата през седемте селения нагоре при възнесение или надолу при
инкарниране, както и седемте чакри и кундалини, но едновременно с това е и оста, около
която се въртят Слънцето, Луната, планетите и звездите и можем да си я представим като
свържем мислено Северния полюс с Полярната звезда. Подобно на Бху-мандала и
Меруданда, в мита за Атлантида откриваме плоската Земя, в центъра на която е Дървото
на живота със змия увита около ствола му. Така и Атлас поддържа Земята върху плещити
си, докато седемте му дъщери (седемте чакри и планети) пазят и танцуват около Дървото
на живота (кундалини). В Юдео-християнската и апокрифната литература светът е описан
по подобен начин (на дясната диаграма): Земята е плоска, поддържана от Устоите на
Земята (колони), отгоре е Небесната твърд (купола), разделящ водите на Сътворението
на две: под твърдта – нашето небе и над твърдта – Небесните селения, Дървото на
живота се намира в центъра на Едем, а под Земният диск се намира Преизподнята и
Адът. Това алегорично описание на света с точност се поддържа от над 600 различни
древни култури: шумерската, вавилонската, асирийската, финикийската, египетската,
догоните, маите, инките, навахо, шипибо в Перу, варао в делтата на Ориноко,
норвежката, камбоджанската, корейската, китайската и много други. Символът на
Космическото яйце можем да открием в архитектурата на храмовете по света. Всички
синагоги, черкви, джамии, хиндуистки и други източни храмове имат куполи,
символизиращи небесния свод. Поклонникът, влизащ в храма, първо се изкачва по
стъпала, символизиращи духовната еволюция, чрез многократни прераждания на
човешкото същество до издигането му на това ниво на съществувание от по-ниските
„подземни” нива, след това върви по равния храмов под, символизиращ плоската Земя от
ежедневния свят, като над него се намира Небесния купол със закачени физическите
светила - полилей или свещници, т.е. Слънцето, Луната и звездите, а над тях са
фреските, изобразяващи висшите Божествения селения, като централната част на купола
77
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
са Селенията на Върховния бог. Върху куполите на храмовете винаги се издига символът

на Творецът за дадена религия – кръст, полумесец или друг символ, за да покаже, че
Творецът е извън своето Творение, т.е. извън погледа на поклонника вътре в храма, като
същевременно остава свързан завинаги с него. Явно е, че „подземният” свят е
символизиран от подземията на храмовете, които в Европа стават печално известни със
занданите си. Символното значение на разрушаването на храмове при поробване на
народ или смяна на Обществено-политическата структура е налагането на промяна в
сатуквото и светогледа на народа. Друг символ на Космическото яйце е държавата –
регалия, която суверенният монарх държи в лявата си ръка. Дезинформацията по
ционистките масонски масмедии поддържа тезата, че регалията „държава” символизира
кълбовидността на Земята, която уж е била известна на монарсите още от древни
времена. Това е напълно шизофренично твърдение, тъй като от древността чак до преди
два-три века (в зависимост от държавата), както монарсите така и Църквата, от която са
коронясвани, винаги са поддържали парадигмата на плоската Земя. Следователно, с
увереност може да се твърди, че регалията „държава” символизира Космическото яйце
на манифестираното Творение, вътре в което е Земният диск, който обитаваме , а
НЕ Е ТОПКА по повърхността, на която ходим.
На снимката са представени
регалиите, т.е. символите на монархическата власт: ключ, скиптър, меч, корона и държава
(держава). Държавата представлява златна сфера, инкрустирана със скъпоценни камъни,
която в християнски времена е увенчана с кръст. Думата произлиза от
църковнославянския глагол „дьржа” – държа, владея. – Бел. прев.)
190) Културите по цял свят в продължение на цялата ни история винаги са описвали и са

говорели за наличието на геоцентрична, неподвижна плоска Земя. Египтяните, индийците,
маите, китайците, индианците и буквално всяка друга древна цивилизация на Земята са
имали геоцентрична плоскоземна космология. Преди Питагор идеята за въртящото се
Земно кълбо не е съществувала и дори след него остава светоглед на незначително
малцинство в продължение на 2000 години, до времето на Коперник, който започва
съживяването на хелиоцентричната теория.
191) От Питагор до Коперник, Галилей и Нютон и от съвременните астронавти като

Олдрин, Армстронг и Колинс до директорът на НАСА и Суверенен Върховен Генерален
78
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
инспектор от 33-та степен Сий. Фред Клайнкнехт - бащите-основатели на мита за

въртящото се Земно кълбо, всички до един са били Масони! Фактът, че толкова много
членове на това най-голямо и най-старо съществувало някога тайно общество са били
съучастници в извършването на тази буквално казано „планетарна революция” е извън
възможността да е случайност и предоставя доказателство за организирано тайно
споразумение в създаването и поддържането на тази измама през поколенията.
(Не е тайна за този, който се интересува от истинските събития по Света, а не от
дезинформационната помия по ционистките индоктринационни масмедии, че Света се
управлява по съвсем различен начин от описания в учебниците. С мистичните си и
обвързващи до гроб, чрез смъртни заплахи ритуали, тайните общества на Илюминатите,
Масоните и техните слуги, свързват събратята си по Ложа с многократно по-силни връзки,
отколкото са връзките с техните избиратели или обещанията им пред тях. Следващите
линкове дават обща представа, служеща за доказателство, че всички известни политици и
обществени фигури по Света и в България, без значение в кой „политико-икономически
лагер” или „партия” се намират, са свързани завинаги: Списък на Масоните 33-та степен
http://vbox7.com/play:517e3079ff , Списък на масоните в България (по Ложи)
https://app.box.com/s/ux09ydbyhbau8q3wv3u5 или Кои известни българи са масони?
http://www.blitz.bg/article/5847
„Братско
ръкостискане” на Суверенен Върховен Генерален инспектор от 33-та степен Сий. Фред
Клайнкнехт със Суверенен Върховен Генерален инспектор от 33-та степен Роналд
Рейгън.
Но за този, който има очи, за да види Истината, става наистина интересно, когато започне
да осъзнава, че Тайните Властващи (вече известни като Криптокрация – от гръци κρσπτός
- скрит и κράτος – власт), несъмнено поради наличието на Закона за правото на избор в
Творението-Творец, са длъжни да изложат на явен показ и всеослушание своите знания и
планове, но все пак достатъчно прикрити в символизъм и алегория. Ако започнем да
изследваме символите (лого) на различните Илюминатски компании, ще открием
Слънцепоклонически, Масонски, езически, египетско-фараонски и какви ли не още
образни елементи, служещи за идентификация на тяхната принадлежност към окултния
мистицизъм на древността. На много места със сигурност ще открием на явен показ,
право в лицето и Плоската Земя:
79
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Вляво: Първата версия на Флагът на ООН от Април 1945 година, на който виждаме
правилно изобразената ПЛОСКА ЗЕМЯ.. Вдясно: Приетият на 7-ми Декември 1946 година
официален Флаг на ООН, където е завъртяна на 90° западно. – Бел. прев.)
80
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Всички те са били Масони. Всички те са допринесли за въвеждането на Хелиоцентричният

кълбовиден модел: ъгъла и пергела, Свещената Геометрия, Великият Архитект на
Вселената, Гравитация.
192) Цитирам от „Тера Фърма” на Дейвид Уърдлоу Скот: „Тъй като системата на
Вселената, както се преподава от съвременните астрономи, е основана изцяло на
теория, за истинността, на която те не са в състояние да представят дори едно-
единствено реално доказателство, те са здраво установили един заговор на мълчанието
и отказват да отговарят на каквито и да са възражения, които могат да бъдат
направени срещу хипотезите им ... Възродителят на теорията на езическия философ
Питагор, Коперник и неговия голям изразител Сър Исак Нютон, признават, че тяхната
система на въртящата се Земя е само една възможност и не може да бъде доказана с
факти. Техните последователи са тези, които я украсяват с името „точна наука”, да,
според тях „най-точната от всички науки”. И все пак един Кралски астроном на Англия,
веднъж казал, говорейки за движението на цялата Слънчева система: „Въпросът остава
в най-прекрасното състояние на несигурност, и ще се радвам, ако някой може да ми
помогне да излезем от него.” Какво много тъжно положение за пребиваване от една
„точна наука”!”
193) Никое дете или не-индоктриниран човек със здрав разсъдък, някога би заключил или
дори би си представил, оставен сам да решава, въз основа на собствените си лични
наблюдения, че Земята е въртяща се топка, обикаляща около Слънцето! Такива
фантасмагорични теории не присъстват никъде в ежедневния житейски опит на никого и
изискват и са изисквали огромни количества постоянна пропаганда, за да се поддържа тази
илюзия.
81
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
194) Отново от Дейвид Уърдлоу Скот: „Спомням си, когато бях малко момче, как ми
преподаваха, че Земята е голяма топка, въртяща се с огромна скорост около Слънцето и
когато изразих пред моя учител страховете си, че водите на океаните ще се
сгромолясат, ми бе казано, че те са възпирани да го сторят от Великият закон на
Нютон за Гравитацията, който държи всичко на неговото точно място. Предполагам,
че изражението на лицето ми е показало признаци на недоверие, тъй като учителят ми
веднага добави: „Мога да ви покажа пряко доказателство за това: човек може да върти
кофа пълна с вода през главата си, без тя да бъде разлята, и така, по същият начин,
океаните биват носени около Слънцето, без да губят нито капка.” Тъй като това
нагледно пояснение очевидно бе предназначено да реши спора, тогава не казах нищо
повече по въпроса. Ако то ми бе предложено след това, като възрастен човек, щях да
отговоря нещо подобно: „Господине, моля да кажа, че нагледното пояснение на човек,
въртящ кофа с вода през главата си и океаните обикалящи около Слънцето, в никаква
степен не потвърждават аргументите Ви, тъй като водата в двата случая е поставена
при съвсем различни условия, тъй като, за да бъде нагледното пояснение от някаква
полза, условията във всеки конкретен случай трябва да бъдат едни и същи, но тук не са.
Кофата е кух съд, в който се съдържа водата, докато, в съответствие с учението Ви,
Земята е топка, с непрекъсната кривина навън, която, в съгласие със законите на
природата, не може да съдържа никаква вода.””
82
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
195) Астрономите казват, че магическият магнетизъм на гравитацията е това, което

задържа всички океани на света слепнали върху Земята-топка. Те твърдят, че тъй като
Земята е толкова масивна, заради самата тази маса тя създава магическа сила способна да
удържи хората, океаните и атмосферата плътно полепнали към долната страна на
въртящата се топка. За съжаление, обаче, те не могат да предоставят никакъв практически
пример за това в мащаб по-малък от планетарния. Въртящата се мокра топка за тенис,
например, показва точно обратния ефект в сравнение с предполагаемата Земя-топка! Всяка
вода, излята върху нея просто се разлива по страните й, а от завъртането й произтича
разхвърчаща се на 360 градуса вода, като от куче изтръскващо се след баня. Астрономите
признават, че примера на мократа топка за тенис демонстрира обратния ефект на тяхната
предполагаема Земя-топка, но твърдят, че при достигането на някаква неизвестна маса,
вълшебните свързващи свойства на гравитацията внезапно връхлитат и позволяват на
мократа тенис-топка-Земя да запази всяка капка „гравитизирана” вода прилепнала върху
повърхността й. Когато такава недоказана теория се изправя против всички експерименти,
житейския ни опит и здравия ни разум, идва крайно време да се откажем от теорията.
196) Нека цитирам Маршал Хол: „Накратко, Слънцето, Луната и звездите действително
правят точно това, което всеки в продължение на цялата ни история е виждал да
правят. Ние не вярваме, на това, което виждат очите ни, защото ни е преподадена една
фалшива система, която изисква да вярваме, в това което никога не е било потвърдено
от наблюдение или експеримент. Тази подправена система изисква Земята да се завърта
около своята „ос” на всеки 24 часа при скорост от над 1670 км/ч на екватора. Никой
никога, никога, никога не е виждал или почувствал такова движение (нито виждал или
усещал скоростта от 107 200 км/ч на предполагаемото въртене на Земята около Слънцето,
или тяхната обща предполагаема скорост от 828 000 км/ч около един от ръкавите на
Млечния път, или отдалечаването на Галактиката от предполагаемия „Голям Взрив” с
повече от 2 100 000 км/ч!). Не забравяйте, няма експеримент, който някога да е
доказал, че Земята се движи. Да добавим към това и фактът, че предполагаемата
скорост на въртене, на която всички сме били учени като „научен” факт намалява с
всеки километър, когато се движим на Север или на Юг от екватора, и веднага става
очевидно, че такива неща като точните въздушни бомбардировки през Втората
световна война (точно попадение в комин от височина 7 600 метра от самолет, летящ в
коя да е посока с висока скорост) биха били невъзможни, ако се изчисляват за Земя,
движеща се отдолу със скорост от стотици километри в час, променяща се
непрекъснато, в съответствие с географската ширина.”
83
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
197) Някои хора твърдят, че няма мотив за такава широкомащабна измама и че плоска или
кълбовидна няма никаква разлика. Чрез премахването на Земята от мястото й на
неподвижен център на Вселената, тези Масони изместиха нас, човешкия род, във
физически и в метафизичен смисъл, от място ни на върховна важност на място на напълно
нихилистично безразличие. Ако Земята е центърът на Вселената, тогава идеите за Бог,
Сътворенние, както и целта на човешкото съществувание са блестящи. Но ако Земята е
само една от милиардите планети, въртящи се около милиардите звезди в милиардите
галактики, тогава идеите за Бог, Сътворението и конкретната цел на Земята и човешкото
съществувание върху нея, стават малко правдоподобни. Чрез индоктринирането ни,
потайно и скришом, в тяхното научно-материалистическо Слънцепоклоничество, не само,
че ние губим вяра в каквото и да е отвъд материалното, но и се сдобиваме с абсолютна
вяра в материалистичността, повърхностността, общественото положение, егоизма,
хедонизма и консуматорското отношение към живота. Ако няма Бог и всеки е просто една
случайност, то тогава всичко, което наистина има значение, е аз, аз, аз. Те превърнаха
Мадоната от Божия Майка в „материално момиче, живеещо в материалния свят”.
Техните богати, мощни корпорации с изкусните си Слънцепоклонически лога ни продават
идоли, които да боготворим, бавно превземайки света, докато ние мълчаливо вярваме в
тяхната „наука”, гласуваме за техните политици, купуваме техните продукти, слушаме
тяхната музика и гледаме техните филми, жертвайки душите си пред олтара на
материализма. Ще цитирам Морис Клайн (Morris Kline): „Хелиоцентричната теория, чрез
поставянето на Слънцето в центъра на Вселената, ... направи човека да изглежда само
един евентуален домакин на скитниците, носещи се в студеното небе. Изглежда все по-
малко вероятно, той да е роден, за да живее славно и да постигне рая след смъртта си.
Все по-малко правдоподобно е, също така, той да е бил обектът на Господното
богослужение.”
84
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
198) Някои казват, че идеята за заговор в световен мащаб в продължение на много

поколения, за да бъдат заблудени човеците, звучи неправдоподобно или нереалистично, но
тези хора трябва само да се запознаят с творчеството и писанията на самите Масони, като
например Джон Робинсън, който разобличава тези деяния в книгата си от 1798 година
„Доказателства за заговор против всички религии и правителства на Европа, извършван на
тайни срещи от Масоните, Илюминатите и Обществата за четене”:
http://www.cons piracyarchive.com/PROOFS_OF_A_CONSP IRA CY_John_Robison.pdf . Суверенен
Върховен Генерален инспектор от 33-та степен Алберт Пайк е доста словоохотлив в
няколко писма по отношение на крайната цел на Масоните - световното господство, а в
„Протоколите на Ционските мъдреци”: http://www.imadrugpat.org/protocoli.html , дори е напълно
разкрит точният план, по който това би трябвало да се извърши и се извършва.
199) От „Основите на много поколения” от Е. Ешини (Е. Eschini): „Единственото нещо,

което баснята за въртящата се Земя направи, е чe показа ужасната мощ на лъжата,
една лъжа имаща силата да направи от човека умствен роб, така че той да не смее да
заложи на доказателствата, дадени от собствените му сетива. Да отрича явното и
очевидно движение на Слънцето, което вижда пред себе си. Когато чувства себе си, че
стои върху Земя, напълно лишена от движение, по внушение на някой друг, да е готов да
приеме, че се върти бясно в кръг. Когато вижда летяща птица да се извисява над
Земята, да е готов да повярва, че Земята в действителност се движи многократно по-
бързо от птицата и най-накрая, за да поддържа въображението на налуден човек, да е
готов да обвини Твореца си, че го е създал в сетивна лъжа.”
200) И най-накрая, от Д-р Роуботъм: „Така ние разбираме, че тази Нютонова

философия е лишена от последователност, нейните съставни части са резултат от
цялостно нарушаване на законите на легитимната логика и всичките й
предварителни условия са предполагаеми. Това, всъщност, е нищо повече от
предположение направено въз основата на друго предположение и заключенията,
прозтичащи от тях, своеволно се считат за доказани неща и биват използвани като
истини за обосноваването на първите и основни допускания. Такива „фокуси-мокуси”
с измислици и лъжи разгърнати и усилени, като в теоретичната астрономия, са
умишлени и карат безпристрастният заинтересован с ужас да се отврати от
страшната магия, с която е мамен, непреклонно твърдо да се реши да отстоява по-
нататъшния си напредък и да се стреми да отхвърли цялата лъжовна структура и
да погребе в руините й фалшивите почести, на тези които са я изфабрикували и
които все още привличат свои поклонници. За ерудицията, упорството,
постоянството и предаността, за които те винаги са били пример, уважението и
похвалата не е необходимо да се спестяват, но за погрешната им логика и поради
това, че са се възползвали от всеобщото невежество на човечеството по отношение
на астрономията, както и за необоснованите теории, които те застъпват и
защитават, не бива да се постъпи по друг начин освен със съжаление да бъдат
изкоренени с всички възможни средства.”
***
(Предлагам някои от най-използваните карти на Плоската Земя:
85
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
Карта на Света на Хамънд от Въздухоплавателната Ера – 1953 година
86
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
87
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
„Това е карта с Азимутна равноотдалечена проекция. Нейното полезно отличително

качество е, че всички точки на картата са на пропорционално правилните разстояния
и на правилен азимут (посока) от централната точка. Едно полезно приложение на
този тип проекция е полярната проекция, която показва всички меридиани (линиите
географска дължина), като прави и точно представя разстоянията от Северния
полюс. Знамето на ООН, пример, съдържа полярна азимутна равноотдалечена
проекция.
Тази проекция е използвана от USGS в Националният атлас на Съединените
американски щати, както и за широкомащабно картиране на Микронезия. Тя се
използва за указване на самолетните разстояния от централната точка на
проекцията и за сеизмични изследвания, както и при радиоразпръскване. Когато се
използва за радиоразпръскване, тази проекция дава възможност за директно насочване
на антената, особено при Високочестотните (HF) комуникации. Операторът може да
насочи антената, обикновено с електрически ротатор, просто като намери целта на
картата и завърти антената на ъгъла, посочен в картата. Картата трябва да бъде
центрирана, възможно най-близко до действителното местоположение на антената.”
Това казва всичко за мен! Това е реалната карта на нашия Свят.
Защо я използват за всякакви измервания на разстояния? Тъй като тя е вярна! – Бел.

прев.)
88
Д
Дввеесст
таа Д
тееллсст
мяят
тяящ
***
Биографична анотация от преводача
Ерик Дубей е роден в щата Мейн и е на 32

години. Завършва Английска филология и Философия. В последните десет години живее в
Банкок, Тайланд и преподава Йога и Уинг-Чун в свободното си време, докато разобличава
Новия Световен Ред през цялото време.
В средата на Ноември 2014 година издаде първата си книга по настоящата тема „Заговорът
Плоска Земя”, а през декември излезе едноименния му филм „The Flat Earth Conspiracy
Documentary” https://www.yout ube.com/ watch?v=kFjG4jpUhQI .
На 4-ти Август 2015 година публикува в уебсайта си „ Двеста доказателства, че Земята не е
въртящо се кълбо!” http://ifers.boards.net/thread/746/200-proofs -earth-s pinning-ball . Негови
уебсайтове са: http://www.atlanteanconspiracy.com/ и http://ifers.boards.net/ .
СТАМАТ
22-ри Септември 2015 година
89

Двеста доказателства че Земята не е въртящо се кълбо

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Двеста доказателства че Земята не е въртящо се кълбо

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Д

Двеста Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!

„Само малките тайни се нуждаят от опазване. Големите се пазят в тайна поради

„Тези, които могат да те накарат да повярваш в нелепости – могат да те накарат да

„Най-опасният човек за всяко правителство, е човекът, който може да обмисля нещата

Нека за момент спрем и се замислим над тези мъдрости, произнесени от велики

Преди да пристъпим към това разтърсващо и променящо парадигмата изследване на Ерик

Второ : Какво представлява научния метод?

Изследвай феномена, който искаш да опишеш. Събери данни и направи измервания.

С други думи, ако искаме да достигнем истинското познание за действителността, в която

Играта, която се играе с човешкия род е СЕТИВНА ИГРА НА ВЪЗПРИЯТИЯТА. Тези,

Ето как невежеството на човека се превърна в негов зандан!

Двеста Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо !

2) С повишаване на надморската височина, хоризонтът винаги се издига до нивото на

Височина над 32 км., но хоризонтът е все още 100% равен

3) В природата водата винаги намира най-ниската точка и поддържа хоризонтално ниво.

елипсовидна спирала и летящо през безкрайното пространство с невъобразима за ума

7) Топографи, инженери и архитекти никога не са били длъжни да вземат под внимание

9) В публикация за „Ърт Ривю”, инженер У. Уинклър заявява следното, по отношение на

прилагането й. Тази поправка за кривината означава това, че имаме 8 инча понижение на

машинист или огняр в рамките на Обединеното Кралство, който да поеме

12) В публикация за „Ърт Ривю” Дружеството „Манчестър Шип Канал” заявява: „В

14) В експериментът на подполковник Портлок (Portlock) се използват окси-водородни

„открития космос”. Пилот, който желае просто да поддържа височината на полета с

(В последно време започнаха да се появяват откровени изложения на пилоти за техните

изправен, колкото и от хиляда метра, колкото и когато рулирам на пистата на

(Въпреки гениалните си кроежи и лъжи, Илюминатите не са могли да предвидят, че

18) Експериментите на Майкълсън-Морли (Michelson-Morley) и Саняк (Sagnac) опитали да

(Геоцентризъм – Експериментът на Саняк – анимирано обяснение - GEOCENTRISM-

23) Вярващите в теорията за кълбовидната Земя често твърдят, че „гравитацията”

Атмосферата би се въртяла около централна точка, следователно въздухът близо до

Ориентацията и движението на самолета е по протежение на полосата за кацане, но

30) В книгата си „Морски пътешествия из Южните морета” арктическият и антарктически

31) В книгата си „Зететичната Космогония” Томас Уиншип (Thomas Winship) заявява:

32) Ако за „гравитацията” се вярва, че е сила достатъчно мощна да държи световните

34) Капитаните на кораби, плаващи на големи разстояния в океаните никога не трябва да

очебийни неточности. Равнинната навигация в плаването е работила отлично, както на

37) Лейтенант Чарлс Уилкс (Charles Wilkes) командвал Проучвателната експедиция на

38) Ще цитирам преподобния Томас Милнър: „В южното полукълбо, мореплавателите

39) В практически измервания на разстоянията, взети от „Австралийски наръчник и

Алманах, Указател за спедитори и вносители” се посочва, че разстоянието по права линия

42) Съгласно модела за Земята-топка, Антарктида е леден континент, който покрива

Тези маршрути за полети не съществуват !!!

45) Върху Земята-топка от Йоханесбург, Южна Африка до Пърт, Австралия би трябвало да

46) Върху Земята-топка от Кейптаун, Южна Африка до Буенос Айрес, Аржентина би

47) Върху Земята-топка от Йоханесбург, Южна Африка до Сао Паоло, Бразилия би

48) Върху Земята-топка от Сантяго де Чили до Йоханесбург, Южна Африка би трябвало да

50) Ако Земята наистина бе кълбовидна, Арктическият и Антарктическият полярни

51) Антарктида е най-студеното място на Земята, със средна годишна температура от

самотна пустош. В областта на органичният живот, контрастите между

Орбита на Слънцето и Луната през Декември (външна окръжност) – Орбита на Слънцето

56) „Среднощното слънце” е арктическо явление, случващо се ежегодно по време на

57) Върхушката твърди, че явлението „Среднощно Слънце” СЕ СЛУЧВА и в Антарктида,

58) Кралското белгийско географско дружество, в своята Белгийска Антарктическа

59) Цитирайки Габриеле Хенриет: „Теорията за въртенето на Земята трябва непременно

като в този случай, е задължително, дните и нощите да имат еднаква

точка. Далечните сгради по протежение на хоризонта ще изглеждат като наклонената кула

64) Нека цитирам „Земята не е кълбо!” от Д-р Самюел Роуботъм: „Известно е, че

приспаданем височината на мачтата - 80 фута откриваме, че според учението за

надморска височина на хълма Епъл пай, силуетът на Филаделфия би трябвало да остане

70) От скалата на Вашингтон в Ню Джърси, само на 120 метра надморска височина, е

71) Често е възможно да се види силуета на Чикаго от морското равнище на 95 километра

Тези сгради са отдалечени на 95 километра. Ако Земята бе кълбо, както сме

72) На 16 Октомври 1854 в-к „Таймс” съобщава за посещението на Кралицата в Голям