ІІ.

АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ТИПОВИ
ПРОИЗВОДСТВА В ХВП

2.1. Автоматизация на процесите в консервната

промишленост. АПП при поточна линия за
производство на доматено пюре
Консервната промишленост има ясно изразен сезонен ха-
рактер. Обработват се голям брой плодове и зеленчуци в раз-
лични асортименти. Някой от технологичните операции са
трудни за механизация. Това са основните причини нивото на
автоматизация да е по-ниско в отрасъла.
Първият етап е приемането, окачествяването и разпределе-
нието на суровините за преработка. Тук се изполват различни
автоматизирани системи за окачествяване и сортиране на плодо-
ве и зеленчуци. Те са няколко типа и освен автоматичния кон-
трол, архивират данните и осъществяват разплащането с достав-
чиците. Окачествяването се извършва в поток, методите за из-
мерване на стандартизираните качествени показатели са експ-
ресни, данните за количеството, качеството и цената на парти-
дите се обработват в микропроцесорни системи. Икономически-
ят ефект е значителен особено за големи предприятия. В нашата
страна е разработен автомат за сортиране на плодове и зеленчу-
ци по цвят и зрялост АСЦ [3]. Успешно е приложен при сорти-
ране и окачествяване на домати, праскови, кайсии, картофи и
др.
При следващите етапи на обработка на суровините се при-
лагат локални контури за стабилизация или програмно управле-
ние на отделни параметри. Основно са за температура, ниво,
разход и др. Основен момент тук е разливането (пълненето) на
готовата продукция. Използуват се високопроизводителни ли-
нии с висока степен на автоматизация. За нашата страна е удач-
но за различните отрасли на ХВП производителността на тези
1
линии да бъде в границите 6000  36000 бутилки (буркани) / час.
Съществен момент при тях е контрола на чистотата им, т.с. лип-
сата на замърсители, здравината и др., а след напълването – ни-
вото, затварянето, наличието на етикет и др. Когато производи-
телността е над 30000 бутилки (буркани) / час визуалният конт-
рол е невъзможен. Прилагат се различни инспектиращи автома-
ти от голям брой фирми.
Следващ съществен технологичен процес е стерилизацията
на готовата продукция. Основните моменти на този процес и
САУ на вертикален стерилизатор са разгледани в т. 1.6. С много
по-голяма производителност са ротоматите и непрекъснатите
стерилизатори. При тях се използват както локални САР, така и
микропроцесори управляващи системи. За оптимизация на про-
цеса е необходимо управлението да става на базата на изчисле-
ния F-ефект. За нашата страна има разработени и внедрени та-
кива изчислители на стерилизиращ ефект за целите на управле-
нието от няколко фирми – например четирите поколения ИСЕУ.
Ефекта от тяхната експлоатация е съществен. Освен значителна
интензификация на процеса, отчитайки основните технологични
ограничения, алгоритъмът за управление обезпечава достигане-
то на зададената степен на стерилизация за минимално време,
като се повишава точността в сравнение със съществуващите
системи с програмно управление.
Интерес в консервната промишленост представлява и
управлението на складовите стопанства. Широко тук се прила-
гат локални микропроцесорни КСУ.
От съществено значение за правилното ръководство на едно
предприятие е бързата и точна информация за работата на от-
делните цехове и на цялата фирма. При средните и големи кон-
сервни предприятия информацията е над 3 до 5 пъти над спо-
собността за възприятие и анализ от човек, а в края на смените
нараства още с 1.5 до 2 пъти. В този случай значителен иконо-
мически ефект има внедряването на компютърни интегрирани
СУ (КИСУ). Обработва се информацията както за отделните
цехове (спиране на електрозахранването, механични неизправ-
ности, липсата на суровини и опаковки, спиране на стерилизато-
2
ри, липса на заливки, пара, вакуум, неизпълнение, загуби и др.),
така и за цялата фирма.
Като пример за изграждане на САУ в консервната промиш-
леност е разгледана локалната автоматика на поточна линия за
производство на доматено пюре “Tito Manzini” показана на фиг.
2.1.
Доматите се движат по транспортна лента І. Измиват се и се
подават на дробилка ІІ. Надробената маса постъпва в сборен съд
ІІІ. Тя се загрява в тръбен преднагревател ІV и постъпва в меж-
динен съд V. От него с помощта на помпа се подава в първи
корпус на изпарителната станция VІ. Частично концентрираната
доматена маса постъпва във втори корпус VІІ и от него готовото
доматено пюре - за расфасовка.
Към така описаната технологична схема е изградена САУ,
състояща се от няколко локални САР, монтирани на табло за
управление и уреди на место и табло за наблюдение и запис на
определящите технологични величини. Основните СА са:
а) САР 1 на нивото в сборен съд ІІІ. Тя е изградена от кон-
дуктометричен ВЕ 1, двупозиционен регулатор, пускащ и спи-
ращ двигатели 2 и 3 на транспортната лента І и дробилка ІІ.
Предвидена е звукова и светлина сигнализация;
б) САР 2 на температурата на тръбен преднагревател ІV. Из-
градена е от терморезистор 4, двупозиционен регулатор и ЕМВ
5, монтиран на паропровода. Показване на табло;
в) САР 3 на нивото в междинен съд V. Състои се от кондук-
тометричен ВЕ 6 за горно и долно ниво, двупозиционен регула-
тор, управляващ помпи 7 и 8 със светлина сигнализация;
г) САУ на процеса изваряване в първи корпус (VІ), състоя-
ща се от:
- САР 4 на ниво изградена от капацитивен ВЕ 9, двупозици-
онен регулатор, управляващ помпа 8 и ЕМВ 10;
- измерване с показване на место налягането на парите.
Използван е пружинен манометър 5, монтиран на позиция 11;

3
 пара

M 19 21
5
10 9 11 12 15 17 18
M ІІ
2 3

1 6 13 H
ІV
ІІІ V VІ VІІ
4

4
пара

7 8

16 20 22
11 17
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 12 13 14 15 16 18 19 20 21 22

PI PI
5 9

LICA TIC LICA LIC TRC QR LICA TRC QRC HA

11 12 13 1 16 7 1 1 12
4 18
10 11

Фиг. 2.1
- САР 6 на температура, изградена е от манометричен термоме-
тър 12, пневматичен РІ-регулатор управляващ МИМ с позицио-
нер 13. Променя се дебита на парата директно подавана в първи
корпус. Показване и запис на табло;
- измерване и запис на концентрацията на сухите вещества
на изхода. Използва се промишлен рефрактометър 7, монтиран
на позиция 14;
д) САУ на процеса изваряване в втори корпус (VІІ), състоя-
ща се от:
- САР 8 на ниво изградена от капацитивен ВЕ 15, двупози-
ционен регулатор управляващ помпа 16;
- измерване с показване на место налягането на парите.
Използван е пружинен манометър 9, монтиран на позиция 17;
- САР 10 на температура, изградена аналогично както при
първи корпус 18-19. За изваряване на доматеното пюре се
използват парите от първи корпус;
- САР 11 на концентрацията на сухите вещества на изхода
от инсталацията. Използва се фотометричен ВЕ 20 на промиш-
лен рефрактометър, двупозиционен регулатор и ЕМВ 21;
Изваряваното доматено пюре непрекъснато циркулира през
байпаса с помоща на помпа 22, пускана и спирана от таблото
чрез ръчен пускател 12. Когато концентрацията на сухите ве-
щества достигне зададената стойност ЕМВ 21 се затваря, наля-
гането нараства, преодолява натиска на пружината на специал-
ния ръчен кран и излиза на изхода.
На така описаната САУ на поточната линия за производство
на доматено пюре не са показани байпасните връзки на всички
ИМ, както и уредите обезпечаващи ръчния режим на работа.

2.2. Автоматизация на процесите в мелничното

производство
Мелничното производство е механизирано, поточно,
непрекъснато и липсва сезонност. Независимо това у нас рав-
нището на автоматизация не е високо. Основните причини за
5
това е многото технологични операции с непригодни за автома-
тизация машини и различието в свойствата и състава на отдел-
ните партиди зърна [7].
Първият съществен участък е приемането, окачествяването
и съхранението на зърното в силозни клетки преди преработка.
Следи се влажност, стъкловидност, белтъчно и пепелно съдър-
жание. Предлага се лабораторно оборудване за експресно опре-
деляне на тези показатели и възможност за използване на ин-
формацията при управление на самия процес. Удачно решение е
да се използва КСУ на базата на обобщен качествен показател.
Основните предимства са:
а) обективно разплащане с доставчиците;
б) невъзможност за приемане на некачествено зърно (висока
влажност или ниски хлебопекарни качества);
в) възможност за изготвяне на оптимални смески. Едно от
предимствата на това, от гледна точка на автоматизацията, е
облекчаване работата на САУ на основното производство.
При съхранението на зърното е важно контрола на темпера-
турата в силозните клетки с цел избягване на самозагряване.
Като ОУ те са нелинейни обекти с разпределени параметри. Из-
ползват се термовъжета за измерване на температурата в 5 до 10
точки през 2, 3 метра. Изграждат се локални КСУ с големи въз-
можности.
В съвременните мелнични предприятия зърното преминава
дълъг път докато се превърне в готова продукция. Първият
участък е почистването на зърното. Основната му задача е да
почисти зърното от странични примеси и да го подготви за сми-
лане. В зърнопочистващото отделение е осъществено дистанци-
онно пускане, спиране и контрол на всички електродвигатели.
Основните изисквания към управлението на потоко-
транспортната система тук, както и при другите отделения на
една съвременна мелница, са следните:
- последователно пускане на механизмите в ред, обратен на
движението на зърното. Осъществява се пускане на празен ход;
- аварийно спиране на всички машини, предшестващи ава-
риралата. Така се предотвратяват задръствания;
6
 - местно управление и предупредителна сигнализация;
- блокировка от съответното работно място;
- при спиране най-напред се прекратява подаването на зър-
но, а след това с известно закъснение се изключват машините.
Комплексът ТСА осъществяващ тези изисквания образува
система за диспечерско автоматизирано управление на предпри-
ятията за преработка на зърно. Друг съществен момент е авто-
матизацията на почистващите и сортировъчни машини. Най-
често САУ се изграждат по определени косвени показатели за
работата на тези машини. Обобщена блокова схема на СУ на
сортировъчна машина е показана на фиг. 2.2.

G
5

Е, П, Ф, З
4 2
f
v
n

Фиг. 2.2

където 1 е захранващата камера за зърно;

2 – сепариращ работен орган;
3 – управляващо устройство (регулатор);
4 и 5 са ИМ.
Изходните величини по които се управлява процеса зърно-
почистване са: Е – ефективност на очистване; П – пълно отделя-
не на някой примес; Ф – печалба; З – загуби. Управляващите
7
въздействия са: чрез ИМ 5 се променя количеството зърно G
подавано към сепариращия работен орган 2 и чрез ИМ 4 се про-
менят честотата на колебания на ситата f в планзихтера, ско-
ростта на движение на въздуха v в пневмоканала на въздушния
сепаратор или оборотите на барабана на триора n. Най-удачно е
управлението да стане по глобалните икономически критерии –
печалбата (дохода) Ф или приведените загуби З. Дори и за съв-
ременните локални КСУ това е трудно и често икономически
неизгодно. Затова се предпочита да се използват косвени или
технологични показатели. Поддържат се режими близки до оп-
тималния. Пример за такава САУ и оптимизация работата на
планзихтерите по количеството пресято зърно G е показана на
фиг. 2.3.
ОБЕКТ
G
Δn G

n
ВЕ

Δt
ИМ ТГ П

ЗУ

БН БС

Фиг. 2.3

Степента на пресяване се регулира чрез изменение на обо-

ротите n на кривошипния механизъм на ситата. Алгоритъмът на
работа е следния: ВЕ измерва разхода на потока зърно G преми-
8
наващ през ситата. През определен интервал от време t , зада-
дена от тактовия генератор ТГ, превключвателя П подава тази
стойност на блока за сравнение БС и на запомнящото устройст-
во ЗУ. БС сравнява текущата и предходна стойност на G и по-
дава сигнал на блока за настройка БН. Той в зависимост разли-
ката между тях чрез ИМ извършва пробно изменение на оборо-
тите със стъпка n . Ако G нараства при избраната посока на
изменение, СУ извършва стъпка в същата посока докато се дос-
тигне G Max . В зоната на G Max системата се колебае и поддържа
максимална степен на пресяване на машината (целевата функ-
ция). Това е един пример с помощта на не сложно изчислително
устройство реализиране на екстремална САУ. Графичната
илюстрация за работата на тази КСУ е показана на фиг. 2.4.

n
1 Δn …………... Δn

Фиг. 2.4

Следващ съществен процес е смилането на зърното. Когато

се използват САУ обикновено изготвят смески само по един
показател. По рационално е да изготвят оптимални смески и по
трите показателя чрез математически модел на обобщен качест-
вен показател. По този начин се използват най-пълно техноло-
9
гичните възможности на съхраняваното зърно. САУ на млевното
отделение функционира чрез изменение работата на валцовите
машини. Тук като ОУ с най-големи възможности е шротовият
процес. Поради нестабилността при подготовката на партидите
зърно за смилане той има пулсиращ характер. САУ променя раз-
стоянието между валовете на валцовите машини. Предавателни-
те им функции по различните канали се описват с апериодично
звено, звено с чисто закъснение, апериодично звено и последо-
вателно свързано звено с чисто закъснение, колебателно звено и
др. [7]. За тяхното определяне се използват най-често експери-
ментални методи [1,2]. Законите за регулиране най-често са РІ.

2.3 Автоматизация на процесите в

хлебопекарната промишленост
Много автори считат [6,7], че хлебопроизводството е един
от най-пригодните отрасли в ХВП за автоматизация. Това се
основава на високата степен на механизация, липсата на сезон-
ност, технологичните процеси са непрекъснати, специализация-
та на технологичните линии за производството на ограничен
асортимент хляб и др. Това са предпоставки за високо ниво на
автоматизация. При това достигането на желания ефект от меха-
низацията и автоматизацията не трябва да е за сметка на потре-
бителските, вкусови и ароматични качества на хляба. Както в
чужбина, така и у нас са внедрени значителен брой САР на ня-
кой основни технологични величини. Опитът от тяхното внед-
ряване и експлоатация, както и от внедряването и експлоатация-
та на КСУ за отделни линии и производства и КИСУ за цял хле-
бозавод, показаха, че успешното им функциониране и рентабил-
ност до голяма степен се определя от пригодността на обекта за
автоматизация [6,10].
За нашата страна нивото на автоматизация в отрасъла, с из-
ключение на малък брой фирми, не е високо. Най-често се из-
ползват локални САР при процеса изпичане.

10
 Първият етап при хлебопроизводството е приемане, окачес-
твяване, разпределение и съхранение на брашното. Най-
удачното решение е внедряването на КИСУ на базата на обоб-
щена хлебопекарна качествена характеристика на брашното
(математически модел). Така се реализират максимално хлебо-
пекарните възможности на съхраняваните партиди брашно чрез
изготвянето на оптимални смески. Тази система трябва да обез-
печи и правилното съхранение на брашното в силозните клетки
чрез автоматичния контрол на температура в тях, прехвърлянето
на брашното отклетка в клетка, измерването на нивото, инфор-
мация за количеството брашно (и по качество) съхранявано в
силозно-складовото стопанство на хлебозавода за всеки един
момент от времето и др.
Следващ етап е процеса на тестозамесване. Използват се ло-
кални САР на разход на брашно, солев и маен разтвор, пред-
фермент и др. Процесът се извършва в тестомесилни агрегати
или чрез казанно тестозамесване. Определящи технологични
показатели за качеството на готовото тесто са неговата консис-
тенция, влажност, температура и др. Няма общопромишлени
уреди за измерване консистенцията на тестото в поток. Има
предложени и внедрени нестандартни такива устройства на ба-
зата на прякото или косвеното и измерване. На тяхна база са
разработени КСУ и оптимизация на този важен технологичен
процес. Така например унгарски учени предлагат такава мик-
ропроцесорна система, като за консистенцията се съди по нато-
варването (консумираната мощност) на главния двигател.
Трети съществен момент от гледна точка на управлението е
процеса на тестоделение, оформяне и ферментация. В пруфер-
ните уредби се стабилизира влаго-температурния режим. Строго
погледнато от гледна точка на тяхната автоматизация те са
двусвързани ОУ. Но изискванията за точност не са високи и за-
това се проектират и внедряват сепаратни САР за влага и темпе-
ратура [4,5]. На базата на експериментално снети преходни про-
цеси по канала за температура апроксимацията е към аперио-
дично звено, а по канала за влажност – към две апериодични

11
звена. За численото им определяне има различни методи [1,2].
Използват се двупозиционни регулатори.
Следващ етап е процеса изпичане. В т.1.8 подробно е разг-
ледан този въпрос. Изтъкнато беше, че основно се внедряват и
експлоатират локални САР на първо ниво (основно за темпера-
тура), но е възможно да се внедри на второ ниво и локална КСУ
и оптимизация на този процес.
Основен проблем при синтеза, внедряването и експлоатаци-
ята на КСУ на отделни определящи етапи при това производст-
во, а и на КИСУ на целия хлебозавод, е измерването в поток
(online) на някой важни определящи технологични показатели,
както на тестото така и на готовия хляб. Решаването на голяма
част от тези проблеми дори с единично, нестандартно оборудва-
не дава възможност да се проектират и внедрят КСУ както на
отделни участъци, така и на цялото предприятие. В блоков вид
КИСУ има вида показан на фиг. 2.5.
Предвидени са локални КСУ на силозно складовото стопан-
ство, за всяка технологична линия за производството на хляб, за
подготовката и експедицията на готовия хляб и за паровото и
помощно стопанство. На трето ниво е изградена КИСУ за целия
хлебозавод.
От преди повече от 20 години водещи фирми за ТСА и КСУ
предлагат и внедряват такива КИСУ и за малки хлебопекарни.
Основно се контролира приемането и съхранението на брашно-
то, управление на тестозамесването и изпичането, управление на
експедицията на готовия хляб и др. Системата включва и всички
икономически операции за конкретната хлебопекарна.

12
 KC

Kc Kл1 Kлm Ke Kn
техн. лин. №1
сил. под.
парово
- скл. и
стоп.
стоп. експ.
техн. лин. № m

Фиг. 2.5

2.4. Автоматизация на процесите в млекопрера-

ботвателната промишленост. АПП при приемане и
окачествяване на мляко в млекозавод
Млекопроизводството в световен мащаб е отрасъл с най-
високо равнище на автоматизация в ХВП. Това е най-вече пора-
ди високите хигиени изисквания. Приложението на съвременни
САУ в този отрасъл се обосновава и от големия брой млечни
продукти които се произвеждат от големите млекозаводи.
От преди повече от 20 години при приемането на мляко от
отделните ферми процеса се управлява с КСУ на самия млеко-
воз. Това включва вземане на средна проба и съхранението и в
хладилна камера, измерване на количеството прието мляко, до-
кументиране с данни за доставчика, управление на вакуум пом-
пите и нивата в трите резервоара и др. Следващ етап е приема-
нето, окачествяването и разпределението на млякото за прера-

13
ботка. Важен момент тук е пастьоризацията му. Все още на мно-
го места в нашата млекопреработвателна промишленост се из-
ползва системата САРТ. Тази и други САР трудно удовлетворя-
ват изискванията за стабилизация на температурата на пастьори-
зация. Причината за това е промяната на налягането на парата –
основно смущаващо въздействие при тези ОУ. Затова се препо-
ръчва изграждането на каскадни САР. Бързият контур е за ста-
билизация налягането на парата.
В различните цехове за преработка на млякото (производст-
во на прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал и др.) се използ-
ват локални САР са стабилизация на ниво, температура, разход
и др. От преди повече от 30 години започна внедряването в от-
расъла на КИСУ – различни управляващи изчислителни ком-
плекси (УИК). В началото са приложени за отделни производст-
ва, а след това и за цели млекозаводи. Така например шведския
концерн Alfa-Laval предлага серия УИК от типа Alert 50, 100,
200, 500 и др. Първите два типа са за малки и средни предприя-
тия. Предлага се и системата Alert 40, която е за отделни линии
за производство на млечни продукти. Подобни системи предлага
и английския концерн APV-Co. Това са УИК от серията ACCOS.
Големи са възможностите на тези УИК. Например Alert 500,
който е проектиран за управление на големи предприятия, следи
5000 входа и управлява 2000 изхода.
Като пример за управление на процесите при млекопрера-
ботвателната промишленост е разгледана локалната автоматика
на линия за приемане и окачествяване на мляко внедрена от
Alfa-Laval от преди доста години (фиг. 2.6).
Млякото се доставя с млековози І и от него се подава на
междинен съд – обезвъздушител ІІ. От него с помощта на помпа
ІІІ млякото преминава през филтър за груба очистка ІV, стан-
дартно пробоотборно устройство V и постъпва в единия от два-
та буферни резервоара VІ (на функционалната схема с цел оп-
ростяване е показан само единия). Млякото се съхранява докато
се направи анализа от заводската лаборатория и се реши към кой
цех ще се насочи за преработка. След това с помощта на три-
пътни вентили 11 и помпа Х то преминава през сепаратор VІІ и
14
топлообменник VІІІ. Ако млякото ще се съхранява, то се охлаж-
да, а ако веднага ще се преработва – се пастьоризира. На схемата
ІХ е заводската лаборатория, а ХІ е устройство за измиване на
инсталацията.
САУ се състои от четири локални САР. В предвид високата
влажност се използват МИМ.
1. САР 1 управлява помпа ІІІ по ниво на приеманото мляко в
междинен съд – обезвъздушител ІІ. Изградена е от капацитивен
ВЕ 1, двупозиционен регулатор, включващ и изключващ помпа
ІІІ с помоща на автоматичен пускател 3 и чрез електро-
пневматичен преобразувател (ЕПП) управляващ МИМ с пози-
ционер 2. При това инженерно решение позиционерът се
използва не с цел линеаризация на статичната характеристика на
МИМ, а като усилвател на мащност понеже изходното налягане
от ЕПП е маломощно. По-рационално решение е използването
на трипътен ЕМВ.
2. САР 2 е за измерване на количеството прието мляко G
чрез обемен разходомер 4. При преминаване на определено ко-
личество мляко, когато потока е установен, чрез двупозиционен
регулатор и ЕМВ 5 започва вземането на средна проба за анализ.
3. САР 4 е за управление на двата трипътни МИМ 11 и
МИМ 10 на устройството за измиване на инсталацията по горно
и долно ниво в двата буферни резервоара VІ. Използван е също
капацитивен ВЕ 12 за горно и долно ниво и двупозиционен ре-
гулатор със светлинна сигнализация.
4. САР 5 е за стабилизация на температурата на пластинча-
тия топлообменник VІІІ. Състои се от терморезистор 13, показ-
ващ и записващ мост монтиран на таблото за управление, двупо-
зиционен регулатор, ЕПП и МИМ с позиционер 14 пускащ и
спиращ топлоносителя. За да се осъществи тази САР се използ-
ват два терморезистора. Уред 3 е за архивиране на основните
качествени показатели на приетото мляко. Пускателят 6 със
светлинен сигнал е за включване на сепаратора VІІ.

15
 12

VІ

10
XІ

11

H охл. вода
V

11

VІІ 14
1
І ІV
ІІ 4
2 5

16
VІІІ

13
Заводска
лаборатория ІX
X
M M

6 7 8 9
3 ІІІ
15

1 2 3 4 5 6-9 10 11 12 13 14 15

HA
1
6

LICT FIC QR LIC TRC

1 1 1 1 1
1 2 3 4 5

Фиг. 2.6
 Тази технологична схема за приемане и окачествяване на
мляко е в сила за всички млекопреработвателни предприятия.
Има предложени и внедрени подобни САУ, но с други, съвре-
менни ТСА, от руски, български и др. фирми.

2.5 Автоматизация на процесите при добива на

месо и производството на колбаси. Автоматизация
на стерилизатори с непрекъснато действие
Месопреработвателната промишленост у нас е с по-ниско
равнище на автоматизация и изостава по този показател от во-
дещи световни фирми. Анализът на технологичните процеси в
тази отрасъл показва, че те са достатъчно сложни и е необходи-
ма модернизация и оптимизация. Това ще стане чрез осъвреме-
няване на съществуващите локални САР, изграждане на КСУ,
внедряването на КИСУ на отделни цехове и на цели предприя-
тия. Това ще повиши рентабилността на производството, ще се
намалят производствените загуби, обективно ще става разпла-
щането с доставчиците, по-високо качество на произвежданата
продукция и др.
Едно от тесните места в предприятията за добив и преработ-
ка на месо е изкупуването на животните, добива на месо, ока-
чествяването му и транспортирането до производствения хла-
дилник. Изграждането в този цех на една КИСУ ще доведе [10]:
а) ще се намали времето за обработка на един труп с около
50%;
б) ще се увеличи точността и обективността при измерване
и регистрация на животните. Ще се избягнат субективните
грешки и ще се улесни разплащането с доставчиците;
в) животните ще се изкупуват по тегло и качество на доби-
тото месо. Така ще се намалят загубите на предприятието и ще
стимулират доставчиците за ефективно използване на фуражите;

17
 г) ще се подобри качеството и скоростта на обработка на
информацията. Ще се създадат обективни условия за гъвкаво
ръководство;
д) ще се повиши санитарно-хигиените условия на работа.
На този първи етап на месопреработвателната промишле-
ност се предлагат от различни фирми устройства за автоматично
измиване на труповете, като КСУ променя скоростта на движе-
ние на транспортната лента, налягането на водата, ъгълът на
измиване и др. Повишава се качеството и се намалят енергоза-
губите. Интерес представлява и ултразвуков уред за измерване
дебелината на сланината. В УХТ бе разработен и внедрен елект-
ростимулатор за повишаване качеството на добитото месо.
Съществен момент тук е управлението на транспортирането,
разпределението и съхранението на месото в хладилните каме-
ри. Внедряват се КСУ на тези процеси. Автоматизацията на от-
делните етапи в този цех е предпоставка за изграждане на КИСУ
за цялото производство.
При размразяване на месо все по-често се прилага ВЧ и
СВЧ нагрева. Предимствата са значителни, а управлението е на
базата на микропроцесорни регулатори. В отделенията за прера-
ботка на месо и производство на колбаси много фирми предла-
гат високо механизирани и автоматизирани агрегати и линии.
Има изградени КСУ на съотношението месо/тлъстини. Над кон-
веира се монтира видеоанализатор, който на базата на тъмния и
белия цвят и СУ подържа съотношението крехко/тлъсто месо.
През последните години в нашата страна масово се модернизира
оборудването и най-вече САУ. Така например за управление на
процесите при новите и стари пароварилни камери се прилагат
микропроцесорни САУ с аларма и блокировка при различните
режими. По канала за влага най-удачно е използването на псих-
рометричния метод. Като ОУ те са двусвързани, но също се изг-
раждат сепаратни САР. В динамично отношение и по двата ка-
нала, температура и влага, точна апроксимация е към две апери-
одични звена. Като пример за изграждане на САУ в месопрера-
ботвателната промишленост на фиг. 2.7 е разгледана локалната
автоматика на непрекъснато деистващ стерилизатор за месни
18
консерви на фирма Stork. Същият апарат се използва и в консер-
вната и млечна промишленост.
Обектът е разделен на три зони – загряваща, стерилизираща
и охлаждаща. В горния край на първа зона (загряваща) темпера-
турата се стабилизира на 40 оС, а в долния - 90 оС. Същите тем-
ператури се задават и на трета зона. Консервите се закрепват на
транспортна верига на входа и последователно преминават през
трите зони. В предвид високата влажност и работата на откри-
то са предпочетени пневматични ТСА. САУ се състои от шест
локални САР, монтирани на табло за управление, и две на место.
За архивиране на процесите е предвиден шестточков запис-
ващ мост.
а) САР 1 е за стабилизация на температурата в горния край
на първа зона. Състои се от манометричен термометър 1, показ-
ващ уред на место и табло, пневматичен РІ регулатор и МИМ с
позиционер 2 променящ дебита на охлаждащата вода подавана в
горния край на първа зона.
б) САР 2 е за стабилизация на температурата в долния край
на първа зона. ТСА са същите като САР 1-2, като с МИМ с по-
зиционер 4 се променя дебита на парата директно подавана в
долния край на първа зона.
в) САР 3 е за стабилизация на температурата в долния край
на трета зона (охлаждаща). Комплектована е от аналогични ТСА
както САР 1-2 и 3-4. С помощта на МИМ с позиционер 6 се
променя дебита на източваната вода от средата на първа зона.
САР работи на базата на закона за скачените съдове.
г) САР 4 е за стабилизация на нивото във втора зона (стери-
лизираща). Състои се от поплавков нивомер 7, преобразувател
линейно преместване – налягане, пневматичен РІ регулатор и
МИМ с позиционер 8 променящ дебита на охлаждащата вода
източвана от горния край на трета зона. Тя също работи на база-
та на закона за скачените съдове.
д) САР 5 е за регулиране на налягането във втора зона. Ком-
плектована е от пружинен манометър 9, показващ уред на

19
 11

10 H 6

1
H 1 12
9 2
16 15 студена
7 вода

20
16
пара
3 5 13

4 14
20 19
14

21

11 13
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 12 14 15-20 21

TIC LIC
1
6 1
7

TIC TIC TIC LIC PIC TR HA

1 1 1 1 1 1 1
1 2 3 4 5 8 9

Фиг. 2.7
место и табло, пневматичен РІ регулатор и МИМ с позиционер
10 променящ дебита на парата директно подавана в горния край
на втора зона. Чрез стабилизация на налягането се задава и тем-
пературата на стерилизация, тъй като между налягането и тем-
пературата на прегрятата водна пара има строга връзка.
Забележка: Всички ИМ са байпасирани като МИМ 10.
е) локални САР 6 и 7 са монтирани на место. Предназначени
са за стабилизация на температурата на охлаждащата вода. Пър-
вата САР променя дебита на охлаждащата вода, източвана от
горния край на трета зона. Вследствие на това нивото в резерво-
ара за охлаждаща вода ще се променя и САР 7 ще го допълни
със студена вода.
На функционалната схема на фиг. 2.7 е даден и шест точков
мост 8 за показване и запис на шест важни за процеса темпера-
тури – позиции 15  20. С цел да не се претоварва схемата за
управление не са показани редица блокировъчни системи, обез-
печаващи нормалната и безопасна работа на инсталацията. Та-
кива са за следене натоварването на главния двигател, блоки-
ровка и сигнализация при авария вследствие от скъсване на ве-
ригата, чрез индуктивен ВЕ следене захващането на консервите
на входа, чрез фотометричен ВЕ следене отпущането на кон-
сервите на изхода и др. Не са показани и уредите на место, обез-
печаващи ръчния режим на работа на инсталацията.
Тази САУ може успешно да се окомплектова и с други ТСА.
Така например преди години за управление на българските вер-
тикални стерилизатори се използваше нашата система САРТ. В
съвременния вариант на синтез на САУ се използват КСУ, като
на базата на изчислител на стерилизиращ ефект процесът може
и да се оптимизира. Променя се скоростта на движение на тран-
спортната верига. Това ще доведе до повишаване качеството на
готовата продукция и производителността на инсталацията, ще
се намали разходът на пара и електроенергия и др.

21
 2.6. Автоматизация на процесите при винарска-
та промишленост. Автоматично управление на ме-
ханичните процеси при поточна линия за преработ-
ка на грозде
Винопроизводството е важен, съществен подотрасъл на на-
шата ХВП с големи експортни възможности. През последните 1-
2 десетилетия се изградиха голям брой нови, модерни предприя-
тия с висока степен на механизация. Използват се високомеха-
низирани и автоматизирани линии за преработка на грозде-
то,производство и обработка на виното. Това е много важно тъй
като отрасъла (особено първичното винопроизводство) е със
силно изразен сезонен характер.
Важен, съществен етап е приемането и окачествяването на
гроздето. Предлагани са няколко варианта за АПП на приемния
пункт. Гроздето се приема и претегля на автоматични кантари.
Със стандартно пробоотборно устройство се взема средна проба
от всяка кола. Автоматично се определя количеството сок, с ав-
томатичен рефрактометър се измерва захарното съдържание и с
автоматичен титрометър – титруемата киселинност. Такива ав-
томатизирани системи са приложени в няколко наши винзавода.
За дозиране на серистата киселина се използват автоматизира-
ни сулфитодозатори.
Определящ етап в производствения цикъл е процеса фер-
ментация. С навлизането във винарската промишленост на же-
лезните ферментатори (винификатори) се създадоха необходи-
мите предпоставки за АТП. У нас основно се използват САР на
температура, ниво и автоматично обливане на шапката при про-
изводството на червено вино. Тясно място тук е измерване на
захарното съдържание от проба с интензивно отделяне на СО 2.
Това пречи на приложението на автоматични рефрактометъри.
Решаването на този проблем дава възможност за управление на
процесите с КСУ, а чрез използване на подходящ математически
модел на процеса и неговото оптимизиране. Водещи фирми
предлагат такива КСУ. Такава система е немската Technikom за

22
непрекъснат анализ на процеса ферментация. Измерват се 12
параметъра и допълнително се изчисляват още 5.
Следващ етап е тихата ферментация и след ферментацион-
ните операции. При тях основно се използват САР на темпера-
тура и ниво. Значителен ефект има внедряването на КСУ и на
следващ етап – КИСУ.
Заключителният етап при винопроизводството е разливане-
то на виното. Използват се високомеханизирани и автоматизи-
рани линии. В нашата страна се експлоатират много такива ли-
нии от различни фирми. Те се състоят от автомати за взимане на
бутилки, измиване, разливане, етикиране, подреждане на бутил-
ките в кашони и палитизиране. Прилагат се КСУ както на от-
делните агрегати и робот-манипулатори, така и на цели линии.
Внедряването на съвременни СУ във винопроизводството е
предпоставка за изграждането на КИСУ на отделните цехове и
на цялото предприятие.
Като пример за управление на процесите във винарската
промишленост е разгледана локалната автоматика на руските
линии за преработка на грозде тип ВПЛ, показана на фиг. 2.8.
Подобна технологична схема се използва в почти всички
наши винарски предприятия. Гроздето се изсипва в приемен
бункер І. От него с помощта на винтов механизъм се подават в
агрегата за ронкане и смачкване ІІ. Оронканите чепки се изнасят
извън инсталацията с транспортна лента ІІІ. Получената гроздо-
ва каша се събира в резервоар ІV. От него с помощта на бутална
помпа V кашата се подава на шнеков оцедвач VІ. Полученият
гроздов сок (мъст) се събира в междинен резервоар VІІ и от него
чрез помпа ХІ постъпва във ферментатор ХІV за бяла фермента-
ция. Получените джибри от шнековия оцедвач VІ постъпват в
шнекова преса VІІІ. Пресованите джибри се изнасят извън инс-
талацията с транспортна лента ІХ.
Получената пресова мъст се събира в междинен резервоар Х
и от него чрез помпа ХІІ постъпва във ферментатор ХІІІ.

23
 VІ
1 12

7
VІІІ
10
І M 3

M ІX
M 4
M
11
M
ІІІ X
13
ІІ 16 15
14

M VІІ 19 17 22 21
18

5
2

6 8 20 M

ІV XІІ XІІІ XІV

M M
9
XІ

24
V

1 3 4 5 2 6 8 7 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22

LIC LIC LIC LIC PIZA LIC LICA LIC LIC LIC LIC LIC LIC
1 1 1 1 1 1 1
8 1 1
10 1 1
12 1
13
1 2 3 4 5 6 7 9 11

Фиг. 2.8
САУ се състои от голям брой локални САР, монтирани на табло
за управление, обезпечаващи нормалната работа на инсталация-
та. Основната технологична величина която тук се регулира е
ниво. Използвани са капацитивни ВЕ за ниво. Изискванията за
точност на регулиране не са високи и затова законите са двупо-
зиционни.
САУ 1, 2 обезпечава нормалната работа на агрегата за рон-
кане и смачкване ІІ. Чрез капацитивни ВЕ 1 за горно и долно
ниво се включват и изключват двигатели 3, 4 и 5. С цел опростя-
ване на функционалната система не са показани ръчните им
пускатели със светлинна сигнализация. Използвани са релета за
време РВ 1  3 с времезакъснение при изключване на задвижва-
нията с цел преработка на всичката налична суровина и при
следващо пускане то да е от празен ход.
Осъществена е и блокировка по ниво (ВЕ 2) за резервоар ІV.
При горно ниво агрегат ІІ се спира, а при долно – пуска.
САУ 3, 4, 5 е за управление на бутална помпа V. Измерва се
горно и долно ниво в резервоар ІV (ВЕ 6) и в шнеков оцедвач VІ
(ВЕ 7) и автоматично спиране и пускане на бутална помпа V със
светлинна сигнализация. Предвидена е блокировка по налягане
в тръбопровода до шнековия оцедвач VІ за предпазване от обра-
зуването на „тапи” и последвали аварии. Използван е пружинен
манометър 9 с показване на налягането на место.
САР 6 управлява по ниво шнековия оцедвач VІ, а САР 7 - за
шнекова преса VІІІ и транспортна лента ІХ. И тук поради същи-
те причини е използвано РВ 4. САР 8 и 9 изключват бутална
помпа V по ниво в съдове VІІ и Х. САР 10 пуска и спира помпа
ХІІ по долно и горно ниво в междинен резервоар Х, а САР 11
управлява помпа ХІ по долно и горно ниво в междинен резерво-
ар VІІ. Предвидена е и блокировка за двете помпи по ниво
(12,13) във ферментатори ХІІІ и ХІV.
Реализирането на така разгледаната САУ с различни ТСА
или в микропроцесорен вариант на КСУ или на КИСУ ще дадат
възможност технологичните процеси не само да се управляват,
но и да се премине към тяхната интензификация и оптимизация.

25
 2.7. Автоматизация на процесите при
пивоварната промишленост
Пивото е един от най-старите ферментационни продукти из-
вестни на хората. Изходна суровина е ечемикът. Основните ета-
пи при това производство са:
а) приемане, окачествяване и съхранение на ечемика;
б) малцуване;
в) производството на пивна мъст;
г) бурна и тиха ферментация. Отлежаване на пивото;
д) заключителни операции и експедиция.
Това е в общи линии класическия метод за производство на
пиво. При първия етап се изграждат САУ за обективно окачест-
вяване на ечемика, разпределянето му по силозни клетки и съх-
ранението му в тях. При процеса съхранение е необходимо да се
измерва ниво и контрол на температурата по височина за всеки
силоз. Удачно е приложението на КИСУ на тези операции и то
да стане на базата на обобщен качествен показател.
При втория етап, малцуването, е от значение поддържането
на температурно-влажностния режим. Това може да се осъщест-
ви с локални САР за температура и влага. Важен момент при
производството на малц е изсушаването му. На фиг. 2.9 е пока-
зана САУ на този процес. Реализирана е с наши ТСА.
Сушенето се осъществява чрез пропускане на горещ въздух
през слоя малц. Въздухът се загрява от парен калорифер. Анали-
зът на процеса като ОУ показва че:
а) температурата на малца трябва да се изменя по определе-
на програма. Следователно трябва да се изгради програмна САР;
б) основно смущаващо въздействие са резките промени в
налягането на парата вследствие включването или изключването
на други консуматори. Удачно решение е използването на кас-
кадна САР за да се гарантира добра точност на регулиране;
в) При синтеза на тази САУ на процеса сушене, в предвид
обективните трудности при измерване на влага на насипни ма-
териали, тя се контролира по параметрите на сушилния агент.
Не е удачно решение това да става по влагата на изходящия въз-
26
дух понеже в него има увлечен прах и това създава големи труд-
ности при използването на най-често прилаганите методи (псих-
рометричния, капацитивния или кондуктометричния). Затова
процесът се управлява по температура.
Следователно реализираната на фиг. 2.9 САУ е програмна и
каскадна. Във вътрешния, компенсиращ контур е използван PD-
регулатор, а във външния, коригиращ - PІD-регулатор. Чрез
вътрешния контур се компенсира основното смущаващо въз-
действие, а именно резките промени в налягането на парата.
Външният контур променя заданието на вътрешния по опреде-
лена програма и компенсира всички други смущаващи въздейс-
твия.

PIC TIC KC
12 1 1 МАЛЦ

калорифер

пара

Фиг. 2.9

27
 Следващият етап е производството на пивна мъст (процеса
мъстуване). Важен момент тук е варенето на малцовия шрот.
Той се вари при специални условия като най-общо целта е да се
получи екстракт и нишестето в него да се трансформира в заха-
ри. Процесът се нарича озахаряване или майшуване. Съществу-
ват различни методи за неговото провеждане. Тук е разгледана
САУ при инфузионните методи в предвид техния опростен тех-
нологичен режим и възможността за по пълна автоматизация на
процесите. При повишаване на температурата се задава следната
програма: Малцовият шрот се смесва с топла вода с температура
45 оС, разбърква се и се оставя да престои един час. След това
кашата се загрява последователно до температури от 65, 70 и 75
о
С и съответни паузи до пълното озахаряване. На фиг. 2.10 е
показана опростената функционална схема на един майшапарат.
малцов
шрот
LIC
4

вода
FFIC LIC
5 6

пара DR
7

pH
TIC QI
1 8

FI
H 9

пивна
мъст

TRC KC
12 13

HA
1
10

Фиг. 2.10

28
 САУ се състои от следните локални САР монтирани на таб-
ло за управление и уреди за измерване и запис на съществени
технологични величини:
а) САР 1 за температурата в бойлера. Променя се дебита на
парата подавана към серпентината. Законът за регулиране е дву-
позиционен;
б) САР 2 е за температурата в майшапарата. Тя е програмна
(програматор 3) и в предвид изискваната точност се използват
РІ- или PІD-регулатори. Предвидено е архивиране (запис) на
температурата. Променя се дебита на парата подавана към пар-
ната риза;
в) САР 4 е за ниво в бойлера. Двупозиционен закон за регу-
лиране, пуска се и се спира студената вода;
г) САР 5 е за съотношение малцов шрот - топла вода. Про-
меня се дебита на топлата вода така, че отношението между два-
та потока да е постоянно;
д) САР 6 е за ниво в майшапарата. При достигане на зада-
деното ниво се прекратява подаването на малцовия шрот, а САР
5 спира и водата;
г) от уредите за измерване на съществени технологични ве-
личини за процеса на функционалната схема са изобразени
плътномер 7, рН-метър 8, разходомер 9 и ръчен включвател 10.
При четвъртия етап най-съществените моменти са бурната и
тиха ферментации. Проблемите при синтеза на САУ са анало-
гични както при производството на вино.
При последния етап важен процес е пастьоризацията на пи-
вото. Удачно решение е използването на пътуващ термометър,
предлаган и от няколко български фирми. При разливането на
пивото се използват високо механизирани и автоматизирани
линии.
Пивопроизводството няма сезонен характер. Съсредоточено
е в няколко големи пивоварни завода. Процесите са с високо
ниво на механизация. Това са основни предпоставки за високото
равнище и на автоматизацията. Прилагат се голям брой локални
САР (най-вече КСУ). Следващ етап е изграждането на КИСУ
както за отделните цехове, така и целия завод.
29
 2.8. Автоматизация на биотехнологичните
процеси в спиртопроизводството
Производството на спирт е в значително по-малко количест-
во в сравнение с вино- и пивопроизводството. Спирт може да се
произведе от различни суровини. До преди години у нас основ-
но се използваше меласа (отпаден продукт от захарното произ-
водство). През последните 1-2 десетилетия се премина към зър-
нени култури.
Технологичният процес включва следните етапи:
а) приемане, окачествяване и съхранение на зърното;
б) производство на мъст;
в) производство на чиста култура спиртни дрожди (ЧКСД);
д) алкохолна ферментация;
е) дестилация и заключителни операции.
Проблемите при синтеза на САУ за първия етап са анало-
гични както за мелничното производство. При производство на
мъст (втория етап) задачите относно САУ са подобни с тези от
пивопроизводството. Основен момент тук е процеса на озахаря-
ване. Третият етап се провежда в така нареченото дрожде-
генераторно отделение. Целта е производството на ЧКСД. Про-
цесът е аеробен, екзотермичен. Следователно трябва да се пред-
види САР за разход на аериращия въздух и САР за температура.
При тези процеси има интензивно пянообразуване. На фиг. 2.11
е показана функционалната схема (САУ) за един биореактор за
производство на ЧКСД по непрекъснатия метод.
САР 1 е за стабилизация на разхода на аериращия въздух.
САР 2 е за поддържане на температура за натрупване на ЧКСД
на оптимална стойност. Обикновенно законите за регулиране са
РІ и се променя дебита на охлаждащата вода. Третата САР е за
плътност на културалната среда и е задължителна при из-
веждане на процеса в непрекъснат режим. САР 4 е за ниво в би-
ореактора чрез промяна на дебита на мъстта. САР 5 е за борба с
пянообразуването. Използват се различни пеногасители (повър-
хностно активни вещества ПАВ).

30
 изходящ
въздух

PC
6

пеногасител мъст

LIC LIC
5 4

охлаждаща
аериращ вода
въздух

FIC
1 DRC TIC
3 2

ЧКСД

Фиг. 2.11

Най-често тя се изгражда като САУ с 1-2 работни нива и 1-2

аварийни. ВЕ са кондуктометрични. САР 6 е с регулатор с пряко
действие за поддържане надналягане. Целта и е да се предотвра-
ти външна инфекция.
На фиг. 2.12 е показана САУ на процеса алкохолна фермен-
тация провеждана по периодичния метод.
Тя е изградена от САР 1 за температура. САР 2 е за подър-
жане съотношението мъст-ЧКСД на определена стойност. Тя се
изключва при напълване на биореактора от САР 3 за ниво. Ана-
логично САР 4 е за надналягане чрез промяна дебита на изхо-
дящия СО2. Процесът на алкохолна ферментация е съпроводен с
отделяне на топлина и значително количество СО2. Тук, както и
при всички алкохолни ферментации, основен проблем е измер-
ването в поток на неразградените захари. Не се използват про-
мишлени рефрактометри поради отделящия се в пробата СО2.
31
Познати са КИСУ на тези процеси като за количеството на усво-
ените захари се съди по косвени величини. Най-често това са
отделената топлина или количеството СО2.

CO2
LIC
3

PC
4

мъст
FFIC
2

чиста култура спиртни дрожди

(ЧКСД)

охлаждаща
вода

TIC
1

изход

Фиг. 2.12

При последния етап е от значение синтеза на САУ на проце-

са дестилация, разгледан в т. 1.11.
При спиртопроизводството съществуват обективни предпос-
тавки за високо ниво на автоматизация. Експлоатацията на от-
делните локални САР за различните цехове на това производ-
ство дават възможност за изграждане на КИСУ и като следваща
стъпка – за цялата спиртна фабрика.

32
 2.9. Автоматизация на производството в тютю-
нопреработвателната промишленост. Управление
на вакуум навлажнителна камера
Тютюнопреработвателната промишленост има важно зна-
чение за нашата страна. Тя е високомеханизирана и автоматизи-
рана. Може да се приеме, че липсва сезонност (изключение –
изсушаването на тютюна). Основните етапи при преработката
на тютюна са:
а) изсушаване, окачествяване, приемане и съхранение на
тютюна;
б) подготовка на хармана;
в) ферментация;
г) нарязване и цигарено производство.
При първия етап най-напред е съществено управлението на
процеса сушене на тютюневите листа. В нашата страна беше
разработена и внедрена система за автоматизация на сушенето
САС-1 [10]. Тясно място при синтеза на САУ за този процес е
измерването на влагата в тютюневите листа. Рационалното ре-
шение на този проблем е от значение и за някои следващи, важ-
ни процеси в тютюнопреработвателната промишленост. Едно
решение е използването на инфрачервени и СВЧ влагомери за
измерване влагата в тютюневите листа и на нарязан тютюн в
поток. Такъв пример е уреда AMF-legg-Kuadra Meem II. Прин-
ципа му на работа е на базата на инфрачервената абсорбция.
Диапазона му на измерване е 0  90 % влага с точност 0.1 %. За
нашата страна се разработи и внедри кондуктометричния прено-
сим уред „Родопи 1” за измерване влагата на бали тютюн при
окачествяване, приемане и съхранението му.
При втория етап важен технологичен процес е навлажнява-
нето на тютюна преди разлистване. Целта е да се придаде на
тютюневите листа необходимата здравина и еластичност. Така
се намалят рязко загубите при разлистване и рязане вследствие
натрошаване. Процесът се провежда при дълбок вакуум (2 кРа)
във вакуум навлажнителни камери (ВНК). Като навлажнителен

33
агент се използва смес от водна пара и вода с температура над
50 оС. При този дълбок вакуум тя пулверизира, попада между
сухите тютюневи листа и равномерно ги навлажнява. САУ за
управление на процеса предварително навлажняване във ВНК е
показан на фиг. 2.13.

TZA
2

вода

ВП

пара

PC KC PRC
1.3 1.2 1.1

PC
1.4

Фиг. 2.13

При ВНК основният технологичен параметър който про-

грамно се регулира е налягането. Използва се микропроцесорен
РІ-регулатор 1.1, управляващ последователността на работа на
трите степени на вакуум помпата (ВП) за достигане на нисък (30
кРа), среден (8 кРа) и дълбок вакуум. Всяка степен работи за по
5 min. Промяната на заданието и цялостното управление се осъ-
ществява от програматора 1.2. По негов сигнал двупозиционен
регулатор 1.3 пак за 5 min включва подаването на пара и вода,
пауза от 3 min и чрез регулатор 1.4 - девакуумиране. Най-често в
практиката това се осъществява с КСУ. Необходимо е да се
предвиди и автоматична блокировка и сигнализация отварянето
на ВНК при по-висока температура – уред 2.

34
 В Русия за целта се използват екстремални системи и е пос-
тигнато 30  40 % по-малко натрошаване на листата при разлис-
тване.
Важен момент тук е и сортирането на тютюна. Прилагат се
различни сортиращи линии. В нашата тютюнопреработва-
телната промишленост е използвана линията ALICE на AMF-
legg и българската оригинална разработка – Делта хром.
При процеса ферментация се управлява влаго-
температурния режим с общопромишлени ТСА. За нашата стра-
на е проектирана и внедрена система за автоматизация на фер-
ментацията САФ 82 с български ТСА.
Последният етап е цигареното производство. То е високо
механизирано и автоматизирано. Тук най-масово се прилагат
съвременни микропроцесорни САУ и оптимизация на техноло-
гичните процеси. Самите цигарено-филтрови агрегати са високо
производителни машини, оборудвани със съвременни ТСА и
оптимизация на дискретните технологични процеси. По-тежък е
проблема когато съществени са комплексни или органолептични
показатели, както е при първичната преработка на тютюна.

2.10. Автоматизация на процесите в захарната

промишленост. Управление на дифузен апарат
Захарното производство е непрекъсната и е съсредоточено у
нас в няколко големи захарни завода. Това е предпоставка неза-
висимо сезонността то да е високо механизирано и автоматизи-
рано. При него се внедряват САУ за отделни процеси и агрегати,
КИСУ на отделните цехове и за цялото предприятие. Основните
етапи при производството на цвеклова захар са:
а) приемане и съхранение на цвеклото;
б) извличане на захарния сок чрез дифузия;
в) очистване, изваряване, кристализация и изсушаване на
готовата захар.
При първия етап е важно управление на режима на съхране-
ние на цвеклото с цел минимизиране загубите от загниване.

35
Удачен метод тук е активното вентилиране на пирамидите от
захарно цвекло. При външни положителни температури по-
ниски от тези в пирамидата да се включи автоматично вентила-
ционната система. САУ е дадена на фиг. 2.14.

TZA TDIC
2 1
L

Фиг. 2.14

Тя е изградена от регулатор 1, който по разликата между

температурите в пирамидата и околния въздух пуска и спира
вентилатора В. Предвидена е блокировка при отрицателни тем-
ператури 2. Законът за регулиране е двупозиционен поради не-
високите изисквания за точност. Основен проблем при синтеза
на тази САУ е, че пирамидите от захарно цвекло като ОУ са не-
линейни, с разпределени параметри.
При извличане на захарния сок чрез дифузия се използват
различни конструкции дифузни апарати с непрекъснато дейст-
вие. Това е най-съществения момент в захарното производство.
Процесите са механизирани и автоматизирани. На фиг. 2.15 е
показана функционалната схема на дифузионен апарат тип
DDC.

36
 Цвекловите резанки се подават с помощта на транспортна
лента в долния край на дифузьора, а барометричната и пресова
вода – в горния. Създава се противоток при извличането на за-
харния сок. Резанките се предвижват нагоре с помощта на два
шнека задвижвани двустранно. От долния край с помпа се из-
точва суровия сок. Изсладените резанки чрез трети шнек се из-
веждат извън инсталацията от горния край.
В предвид високата влажност и работата на открито са из-
ползвани МИМ, а много често и цялата САУ е окомплектована с
пневматични ТСА както е показана на фигурата. Дифузионнят
апарат като ОУ е нелинейно звено с разпределени параметри.
Затова по температура той е разделен на четири подобекта, при-
ети за линейни т.с. със съсредоточени параметри.
Логиката за управление е да се подържа постоянно съотно-
шение цвеклови резанки - барометрична вода и да се стабили-
зира температурата в четири подобекта. Така се създават необ-
ходимите условия за протичане на процеса дифузия. САУ се
състои от следните локални САР монтирани на табло за управ-
ление и уреди за измерване и контрол на важни технологични
величини.
а) САР 1 е за стабилизация на съотношението цвеклови резанки
- барометрична вода. С помощта на тензометричен ВЕ 1 се из-
мерва количеството цвеклови резанки подавани чрез транспорт-
на лента в долния край на дифузьора. Сигналът се преобразува в
пневматичен и се подава на единия вход на регулатора на съот-
ношение. На другия му вход се подава сигналът от бленда 2
(дроселиращо, стесняващо устройство – т.с. разходомер с диаф-
рагма) за измерване разхода на барометричната вода и коре-
нуващата приставка. Законът за регулиране е РІ в предвид изис-
кваната точност и чрез МИМ 3 с позиционер се променя дебита
на барометричната вода. На табло е предвиден показващ и за-
писващ уред;

37
 пресова
16
вода
V
21

17
18 барометрична
20 19
24
вода

ІV 3
1 ІІІ 2 26
23 4 ІІ M
І дифузатор 22
M
22
H

38
12 14
10
8
6
суров
сок 7 9 11 13

H H

пара
5 15 25

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15-21 22 23 24 25 26

pH
PI QI

1 1
13
7

FFRC LRC TRC TRC TRC TRC TR HA HA LR FRQ

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1
1 2 3 4 5 6 8 9 10 11 12

Фиг. 2.15
 б) САР 2 е за стабилизация на нивото в долния край на ди-
фузьора чрез промяна разхода на суров сок, изтегляно с помощ-
та на помпа. Използван е пиезометричен ВЕ за ниво 4, преобра-
зувател в пневматичен сигнал и Р регулатор. Така както е байпа-
сиран МИМ 5 (за обезпечаване ръчния режим) са байпасирани
всички ИМ на схемата! Също има предвиден показващ и запис-
ващ уред на табло;
в) САР 3 е за регулиране на температурата в първа нагрева-
телна секция. Идентични са и САР 4; 5 и 6 за останалите три
секции. Използван е манометричен термометър 6 (8, 10 или 12),
пневматичен РІ регулатор куплиран с показващ и записващ
уред, управляващ МИМ 7 с позиционер (9, 11 или 13). Променя
се дебита на парата подавана към съответната парна риза.
Освен тези шест САР САУ включва и ТСА, монтирани на
табло или на место, за съществените технологични величини.
Чрез пружинен манометър 7, монтиран на позиция 14 се измерва
налягането на парата. С помощта на многоточков записващ мост
8 се показва и архивира температурата в най-важните точки 15
 21 на инсталацията. Електродвигателите се пускат чрез ръчни
превключватели (пускатели) 9 и 10 – съответно точки 22,23. На
точка 24 е означен пиезометричен ВЕ 11 за нивото на цвеклови-
те резанки в инсталацията (показване и запис). Предвиден е раз-
ходомер с диафрагма 25 и показващ, записващ и интегриращ
уред на табло 12 за разхода и количеството произведения суров
сок. Следи се и рН на водата (точка 26 – уред 13).
Тук с цел да не се претрупва чертежа не са показани не само
всички байпаси на ИМ, но и съответните уреди на место, задъл-
жителни за обезпечаване на ръчния режим на извеждане на тех-
нологичния процес.
Следващият етап е очистване на дифузния сок, изваряване,
кристализация и изсушаване на готовата захар.Първо дифузният
сок от дифузьора се подава на пулпоуловител за очистване чрез
утаяване, а след това чрез физико-химичен метод – чрез адсорб-
ция в първа и втора сатурация. За всяка от тях САУ се състои
основно от две локални САР - за температура и рН. Изпарител-
39
ните инсталации са от няколко корпуса, като последната работи
под вакуум с цел да се избегне карамелизация на захарта. При
тях автоматично се поддържат ниво, температура и налягане.
Основно качеството им на работа се следи по концентрацията на
сухите вещества. Процесът кристализация се извършва при фик-
сирана температура и под вакуум. Стабилизират се чрез локални
САР - за температура и налягане. Проблемите по изсушаването
на готовата захар и автоматизацията на барабанните сушилни,
най-често прилагани в захарната промишленост, бяха подробно
разгледани в първа част на учебника (т. 1.12).
В нашата захарна промишленост от доста години са проек-
тирани и внедрени автоматизирани системи за управление на
технологични процеси (АСУТП), днес КИСУ, както на отделни
цехове, така и за цялото производство. Това е така, понеже про-
цесите са на механизирани и равнището на автоматизация (най-
вече локални САР) е високо.

2.11. Автоматизация на процесите при производ-

ство на хранителни мазнини
Важен отрасъл на ХВП е производството на растителни
мазнини за хранителни цели. За целта се използват различни
маслодайни семена. За нашата страна това е най-вече слънчо-
гледът. Производственият процес протича в следната последо-
вателност:
а) приемане, окачествяване, почистване и съхранение на
слънчогледовото семе;
б) извличане на маслото чрез пресуване и екстракция;
в) рафиниране на маслото, заключителни операции и експе-
диция.
Управлението на технологичните процеси при приемане,
окачествяване, почистване и съхранение на слънчогледовото
семе имат първостепенно значение за осигуряване на високо
качество на растителните мазнини. От доста години са проекти-
рани и внедрени КИСУ на тези процеси. Използва се математи-
чески модел на обобщен качествен показател на слънчогледово-
40
то семе при приемане за съхранение в силозни клетки. Системи-
те изпълняват следните функции:
а) получаване и обработка на информацията за параметрите
на постъпващата суровина, необходима за определяне на качес-
твото и;
б) управление разпределението и по силозни клетки;
в) управление на режимите на съхранение, сигнализация и
регистрация на екстремни ситуации;
г) текуща информация за количеството и състоянието на
съхраняваната суровина;
д) изчисляване на икономическа информация и др.
Първични източници на информация за температурата в от-
делните силозни клетки са термометрични въжета с по десет
термистора. Големи са възможностите на тези КИСУ. Например
общият брой на термометричните въжета е до 200, т.е. налице е
измерване и контрол на температурата до 2000 точки.
При втория етап, извличане на маслото, от съществено зна-
чение е управлението на процеса екстракция. Обикновено при
промишлените екстрактори се внедряват локални САР за темпе-
ратура и разход на разтворителя, за разхода на материал и ниво-
то му в апарата, температурата на екстрахиране, температурата в
етажния изпарител и др. Те осигуряват стабилизация на техно-
логичните режими. Тези въпроси вече бяха подробно разгледани
в първа част на учебника (т. 1.10). Опитът от експлоатацията на
тези стабилизиращи САР показва, че проблемите при управле-
нието му не са решени изцяло. Този сложен, нестационарен
обект може да се управлява ефективно само с адаптивна САУ.
Има разработена и предлагана такава наша микропроцесорна
система за управление на шнеков екстрактор.
При следващия етап суровите масла се рафинират с цел да
станат годни за хранителни цели. Той е комплексен процес, като
най-съществената част е алкалното рафиниране - неутрализаци-
ята. При взаимодействието на свободните мастни киселини в
суровото масло с разредени основи се образуват неразтворими в
неутрално масло – сапуни. В нашата страна този процес се из-
вършва по периодичния метод. За повишаване на ефективността
41
на процеса неутрализация един от начините е преминаване от
периодичния към непрекъснатия метод на работа. Това не маже
да се осъществи без проектиране и внедряване на САУ, функци-
оналната схема на която е показана на фиг. 2.16. Логиката на
управление е да се източва непрекъснато от колоната отработен
масло-сапунен разтвор в зависимост концентрацията на NaOH в
него и да се подава разредената NaOH чрез стабилизация на ни-
вото.
разр.
NaOH

LIC
1
2

FRQ
5

TI PI
7 6
рафинирано масло рафинирано
масло

пара
масло-
TIC сапунен
1 разтвор кондензат
H
сурово
масло
конц. на
NaOH

FI QRC
1
4 1
3

масло-сапунен
разтвор
Фиг. 2.16
Тя се състои от три локални САР за основните технологич-
ни величини и уреди на табло и на место. САР 1 е за стабилиза-
ция на температурата на неутрализация. Променя се дебита на
42
парата подавана към парната риза на неутрализатора. Втората
САР е за регулиране нивото на масло-сапунения разтвор. Про-
меня се разхода на разредената NaOH. Най-трудна за реализация
е САР 3. Тя е за управление разхода на отработения масло-
сапунен разтвор в зависимост концентрацията в него на NaOH.
С помощта на разходомер 4 на место се измерва дебита на
суровото масло. Чрез разходомер 5 на табло се измерва, записва
и интегрира дебита на рафинираното масло на изхода. Така се
определя и произведената продукция. С 6 е означен манометър
на место за измерване налягането на парата.
Преминаването от периодичния към непрекъснатия метод
на работа не само за процеса неутрализация, а и за всички про-
цеси в ХВП ще доведе до по-голяма производителност, ефек-
тивност и рентабилност.

2.12. Автоматизация на процесите при

производство на етерични масла
България е една от най-богатите страни в Европа на етерич-
но-маслени растения и международно признат производител на
висококачествени естествени ароматични продукти. Етеричните
масла могат да се получат по механичен начин, чрез дестилация
или екстракция. Така например розовото и лавандуловото масло
се получават чрез дестилация, а отработените цветове допълни-
телно се обработват чрез екстракция.
Проблемите по управлението на процесите на дестилация и
екстракция са разгледани в първа част на учебника (т. 1.10 и
1.11). Определен интерес представляват някой възможности за
подобряване работата на дестилационните колони (ДК). Един от
начините е САУ да следи състоянието на процеса. За целта се
използва САР за състав [6]. По този начин се постига висока
чистота на дестилата Р или кубовия продукт К.
Когато целта на процеса е висока чистота на дестилата въз-
можните варианти са три. С цел опростяване на функционалните
схеми тук са отразени само промените в САУ, разгледани в т.
1.11. На фиг. 2.17 е показан случая когато САР 1 за състав, в
43
зависимост състоянието на процеса, променя разхода на дести-
лат (т.с. на продукта Р). Разходът на флегмата F, която се връща
в ДК се управлява по ниво в кондензатора Кон чрез САР 2.

LIC
1
2

Кон.

F
P
състав
ДК

QRC
1

Фиг. 2.17

Вторият възможен случай е САР 1 за състав, в зависимост

състоянието на процеса, да променя разхода на флегмата F. Той
е показан на фиг. 2.18. Тук по ниво се регулира разхода на Р.
По особен е третия възможен случай, показан на фиг. 2.19.
В зависимост състоянието на процеса САР 1 за състав променя
температура в изпарителя Из чрез изменение на разхода на пара.

44
 LIC
1
2
Кон.

F
P
S
ДК

QRC
1

Фиг. 2.18

QRC
1 ДК

Из.

кубов
пара
остатък

Фиг. 2.19

Тук е много важно мястото на монтиране на ВЕ за измерва-

не на състава. Ако е в горната част на ДК значително се увели-
чава транспортното и преходно закъснение. Това води до вло-

45
шаване показателите за качество на регулиране. Ако се монтира
долу, то САУ няма да е по качество на дестилата Р. Търси се
най-удачното място за монтиране на ВЕ за състав. Рационално
решение е да се модифицира САУ в този случай, като САР 1 за
състав да променя заданието на съществуващата САР за темпе-
ратура. Реализира се каскадна система.
Възможно е да се синтезира и САУ за стабилизиране съста-
ва (качеството) на кубовия продукт К. Тук вариантите са два. В
литературата се разглежда и случая за едновременно регулиране
състава на дестилата Р и кубовия продукт К. Процесите са мно-
го сложни и трябва да се търси тяхната оптимизация. Най-често
като критерий за оптимално управление на процесите на ректи-
фикация и дестилация се избира минимизация на себестойност-
та на готовата продукция (дестилата Р или кубовия продукт К
или и двата). Ограничаващите условия са най-вече за произво-
дителността на инсталацията и качествените характеристики на
продукта.
В този въпрос влизат и САУ при парфюмерийните и козме-
тични производства. При тях се използват механизирани и авто-
матизирани линии. Основно се регулира разход, съотношение,
обем, тегло, ниво, температура и др. Това е предпоставка да се
мине на по горно ниво на автоматизация. Проектирани са и са
внедрени в това производство на КИСУ със значителен иконо-
мически ефект.

2.13. Автоматично управление на процеса аце-

тификация и на процесите при производство на
хлебни дрожди
2.13.1. САУ при процеса на оцетнокисела ферментация
Оцетнокиселата ферментация (ацетификация) е един специ-
фичен биотехнологичен процес в ХВП. Исторически е наречен
ферментационен, въпреки че е окислителен процес. При него
оцетнокиселите бактерии (ОКБ) при подходящи условия окис-
ляват алкохола във вино или други алкохолосъдържащи течнос-

46
ти до оцетна киселина. Процесът е аеробен и екзотермичен.
Следователно той протича при интензивно аериране. За да се
стабилизира температурата на ферментация се налага неговото
охлаждане. Използва се промишлена вода. Ацетификацията е
един двустепенен процес. Винаги най-напред е протекла алко-
холна ферментация, а след това - оцетнокисела. Обемът на про-
извеждания и консумиран оцет не е голям и затова промишле-
ните методи за производство са три: бавен, френски или орлеан-
ски метод; бръз, немски или генераторен и дълбочинен, с пото-
пена култура. Първият метод днес се използва само при домаш-
ни условия. При немския метод се използват специални апарати,
наречени оцетни генератори. Представляват съдове с голям
обем, лъжливо решетъчно дъно и на него пълнеж от букови рол-
ки. ОКБ се прикрепят към пълнежа (имобилизират се). Виното
се ръси отгоре и стичайки се надолу, ОКБ окисляват алкохола в
него до оцетна киселина. При дълбочинния метод няма пълнеж
в съда (ацетатора). Виното за ацетификация се насища с кисло-
род и процесът протича много интензивно. Всеки един от тях
може да се провежда по три начина – периодичен, полунепре-
къснат и непрекъснат. Днес най-масово се използва, в света и у
нас, дълбочинният метод провеждан по полунепрекъснатия (от-
ливно-доливен) режим на работа.
Водеща фирма в отрасъла е немската Frings. Тя предлага ге-
нератори и ацетатори с управление на три нива – полуавтомати-
чен, автоматизиран и напълно автоматичен режим на работа с
оптимизиране на процеса. Основен проблем при синтеза на САУ
на трето ниво е непрекъснатото измерване на алкохола (т.с. в
поток). Frings предлага уреда Alkograph управляващ едновре-
менно четири ацетатора. Подобна САУ е разработена и от авст-
рийската фирма Vogelbusch, използвана в две наши оцетни фаб-
рики. Измерването на алкохол в поток е на базата на кондукто-
метричния метод.
На фиг. 2.20 е представена САУ на първо ниво за промиш-
лен генератор.
Тя се състои от САР за температура (платинен терморезис-
тор, стъпков РІ регулатор и интегриращ електродвигателен ИМ),
47
показване на место на нивото на течността в генератора (под
лъжливото дъно), дистанционно пускане със светлинна сигнали-
зация на двете помпи и вентилатора и три ротаметъра на место.
9
изходящ въздух

8 2

M 6
Охл.

студена вода аериращ въздух

оцет

вино

4
5 1 3

3 7 8 9
1 2 4 5 6

РI
R U

Фиг. 2.20

2.13.2. САУ на процесите при производство на хлебни

дрожди
Производството на хлебни дрожди е типичен микробиоло-
гичен (биотехнологичен) процес. Целта е натрупване на хлебни
дрожди, т.с. на биомаса. Процесът е аеробен и екзотермичен. За
да се стабилизира температурата се налага неговото охлаждане с
промишлена вода. Като всеки биотехнологичен процес основно
могат да се разграничат три етапа на производство: подготвите-
лен, ферментационен и заключителен.
а) САУ на подготвителните операции. Целта е да се подго-
товка на хранителната среда, оборудването и посевния матери-
ал. Стерилизира се както хранителната среда така и цялото обо-
48
рудване. Зареждането на биореакторите с хранителната среда и
подаването на посявката също става при стерилни условия.
Най-често се използват САР и КСУ на разход и количество,
ниво, температура, налягане и др.
б) САУ при процеса ферментация. Провежда се при стерил-
ни условия по периодичния метод с подхранване. Процесът за-
почва като периодичен с малък обем. Съставът на хранителната
среда е най-благоприятен за бързото му започване и достигане
на най-интензивната фаза на растеж (експоненциалната). В този
момент започва добавянето на хранителна среда с такъв дебит,
че да не се затормозява (инхибира) развитието на дрождите.
След напълване на биореактора, процесът продължава като пе-
риодичен. Тук най-често се използват КИСУ. Стабилизират се
температура на ферментация, дебитите на аериращия въздух и
хранителна среда, ниво и ниво на пяната, надналягане, рН, обо-
роти на бъркалката и др.
в) САУ на заключителните операции. Основно това са ло-
кални САР при очистването, концентрирането и подготовката за
реализация на хлебната мая.

2.14. Автоматизация на процесите при очиства-

не и оползотворяване на отпадни води
През последните няколко десетилетия биотехнологиите на-
мериха широко приложение при очистване и оползотворяване
на отпадни води както от промишлеността, така и от бита. Това
е особено важно за опазване на околната среда. Много често за
целта се използва метановата ферментация. Процесът се про-
вежда при сравнително високи температури (34  36 или 54  56
о
С), в аеробни или анаеробни условия. Получава се белтъчно-
витаминозен концентрат богат на витамин В12 и биогаз метан с
висока калоричност. И тук се разграничат три етапа на произ-
водство: подготвителен, ферментационен и заключителен.
При подготвителния стадии се извършва очистване и неут-
рализация на отпадни води, добавка на хранителни вещества и
соли и пастьоризация. Процесът неутрализация се провежда в
49
поток и се изисква висока точност. Затова се използват РІ или
PID регулатори. САР е показана на фиг. 2.21.
При добавката на хранителни вещества и соли се прилагат
САР за дозиране, а при процеса пастьоризация - САР за темпе-
ратура с двупозиционен закон на регулиране.
Процесът ферментация се провежда по периодичния метод с
подхранване. Особеност тук при синтеза на САУ е регулирането
на температурата. Използва се каскадна система като се променя
температурата на подаваната хранителна среда след пастьориза-
цията. Има предвиден и авариен контур при рязко спадане на
температурата за подаване на директна пара в биореактора.

отпадни води
неутрализатор
изход
реагент

РID
U U

Фиг. 2.21

При третия етап, заключителните операции, важни моменти

са стабилизиране на културалната течност, концентриране, из-
сушаване и експедиция. При него също е много съществено син-
теза на САУ в предвид високите загуби и енергийни разходи.
ЛИТЕРАТУРА

1. Бадев Й. Идентификация на системи. Акад. изд. на УХТ, П., 2013.

2. Бадев Й. Идентификация на системи. Ръководство за упражнения.
Акад. изд. на УХТ, П., 2013.
3. Дамянов Ч. Неразрушаващо разпознаване на качеството в систе-
мите за автоматично сортиране на хранителни продукти. Акад. изд. на
УХТ, П., 2006.
4. Драготинов И., И. Ганчев. Автоматизация на технологични проце-
си. Акад. изд. на УХТ, П., 2003.
50
5. Драготинов И., И. Ганчев, Ж. Стойчев. Автоматизация на техноло-
гични процеси. Акад. изд. на УХТ, П., 2013.
6. Карпин Е. Б. (ред.). Автоматизация технологичиских процессов
пищевых производств. М., Пищевая пром., 1986.
7. Попов Ил. Автоматизация на технологични процеси в ХВП. С.,
Техника, 1980.
8. Попов Ил., А. Георгиев, О. Мариносян. Автоматизация на про-
цесите в хранително-вкусовите и биотехнологичните призводства.
Земиздат, С., 1988.
9. Попов Ил., Г. Добрински, О. Мариносян и др. Ръководство за ла-
бораторни упражнения по автоматизация на призводството в ХВП. С.,
Техника, 1991.
10. Стойчев Ж. Автоматизация на призводството в някой отрасли на
ХВП. С., ЦИНТИ, 1984.
11. Стоянова Св. Автоматизация на технологични процеси. І и ІІ част.
Печ. база на РУ, Русе, 2006, 2005.
12. Хаджийски М. Автоматизация на технологичните процеси в хи-
мичната и металургичната промишленост. Техника, С., 1989.
13. Цонков Ст. и др. Управление на биотехнологичните процеси.
Техника, С., 1992.

СЪДЪРЖАНИЕ

І.АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ТИПОВИ ПРОИЗВОДСТВА В 1

ХВП
2.1 Автоматизация на процесите в консервната промишле- 1
ност. АПП при поточна линия за производство на домате-
но пюре
2.2 Автоматизация на процесите в мелничното производство 5
2.3 Автоматизация на процесите в хлебопекарната промиш- 10
леност

51
2.4 Автоматизация на процесите в млекопреработвателната 13
промишленост. АПП при приемане и окачествяване на
мляко в млекозавод
2.5 Автоматизация на процесите при добива на месо и произ- 17
водството на колбаси. Автоматизация на стерилизатори с
непрекъснато действие
2.6 Автоматизация на процесите при винарската промишле- 22
ност. Автоматично управление на механичните процеси
при поточна линия за преработка на грозде
2.7 Автоматизация на процесите при пивоварната промишле- 26
ност
2.8 Автоматизация на биотехнологичните процеси в спиртоп- 30
роизводството
2.9 Автоматизация на производството в тютюнопреработва- 33
телната промишленост. Управление на вакуум навлажни-
телна камера
2.10 Автоматизация на процесите в захарната промишленост. 35
Управление на дифузен апарат
2.11 Автоматизация на процесите при производство на храни- 40
телни мазнини Автоматизация на процеса дестилация
2.12 Автоматизация на процесите при производство на ете- 43
рични масла
2.13 Автоматично управление на процеса ацетификация и на 46
процесите при производство на хлебни дрожди
2.14 Автоматизация на процесите при очистване и оползотво- 49
ряване на отпадни води
Литература 51

52