ПРОЕКТИРАНЕ НА ДЪРВЕНИ КОНСТРУКЦИИ ЗА

СИГУРНОСТ(БЕЗОПАСНОСТ) ПРИ ПОЖАР В СГРАДИ НА

ОСНОВАТА НА ЕВРОКОД 1995-1-2 DESIGN OF TIMBER STRUCTURES
– 1-2:GENERAL RULES – STRUCTURAL FIRE DESIGN

Еврокод 5 е предназначен за строителни

конструкции от плътна дървесина,дървестни частици,равнинни или с
друга форма,ламинирани,сглобяеми дървени части на основата на
лепила или механични връзки ,в съответствие с принципите и
изискванията за експлоатационни условия и при случайно огнево
въздействие .
Проектните процедури се основават на правила
( температурното въздействие е нормативно- всички данни от Раздел
ІV съответствуват на БДС EN 1991-1 –2 и се прилагат за всички
видове конструкции ) и норми за проектиране(температурни
въздействия , основани на физични и химични закони)
. Правилата съдържат анализ на елемент, част от
конструкция и цяла конструкция , за които се определят механичните
въздействия и граничните условия. Изчисленията обхващат
опростени и усъвършенствувани модели.
Нормите за изпълнение се отнасят до избора на
разработени опростени или усъвършенствувани модели за анализи
на елементи, части от конструкции или цели конструкции с оглед
определяне на механични въздействия и гранични условия , както и
при проверки на показателите за огнеустойчивост ( R-носеща
способност , E- цялост и I -изолационна способност -
вж.ПРИЛОЖЕНИЕ 3).
В ПРИЛОЖЕНИЕ VІ-1 са дадени Европейски
стандарти свързани с проектиране на дървени конструкции .
Основен принцип при оразмеряване при
обикновени температури е експлоатационно гранично състояние, а
при случайно огнево въздействие - редуциране на напречното сечение
чрез отстраняване на конкретно определен овъглен слой , с нулеви
стойности на напрежение и еластичен модул (респ.коравина ).
В ПРИЛОЖЕНИЕ VІ-2 са дадени съответните
символи –главни и малки латински и гръцки букви .
В ПРИЛОЖЕНИЕ VІ-2А Е ПОСОЧЕН МЕТОД ЗА
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАРАМЕТРИЧНО ОГНЕВО ВЪЗДЕЙСТВИЕ.

6.1.Проектни стойности на свойства на материали и механична якост

За оценка на механичната якост ,проектните стойности на

напрежения и коравина се определят от :

1
 f 0,2
(6.1) f d , fi = kmod, fi
γ M , fi
E0,2
(6.2) Ed , fi = kmod, fi ,където
γ M , fi
f d , fi - проектни стойности на напрежения (от усилие)при огнево
въздействие ,
Ed , fi - проектни стойности на еластичен и тангенциален модули ,
f 0,2 - 20% намаление на напреженията при нормална температура ,
E0,2 - 20% намаление на еластичния модул при нормална
температура ,
kmod, fi - коефициент за модификация за огнево въздействие ,
γ M , fi - частен коефициент за безопасност при пожар за дървени
конструкции.

Коефициентът за модификация при огнево въздействие(пожар) взема

под внимание редуциране на якостни и деформационни
характеристики при повишени температури.
Стойностите на коефициента kmod, fi са посочени в стандарта , както и
тези за kmod в стандарта 1995-1-1.
Препоръчителният частен коефициент за безопасност при пожар за
дървени конструктивни елементи е : γ M , fi =1 (в националното
приложение на стандарта тази стойност може да се промени) .
Проектната стойност на Rd,fi за механична якост (носеща способност)
се определя от:

R0,2
(6.3) Rd , fi = η
γ Μ, fi
където:
Rd , fi - проектна стойност за механична якост(съпротивление)
при огнево въздействие във време t ;
R0,2 - с 20% намаление на стойността на механичната якост
при нормална температура ,независимо от времетраене на
натоварването и влажността(kmod=1);
γM,fi – частен коефициент за безопасност при пожар за
дървени конструкции;
Намалението с 20% на якостните и деформационни
характеристики (напрежения и модули ) се определя от :
(6.4) f0,2 = kfi * fk
(6.5) E0,2= kfi * E0,05
Стойността на kfi е според таблица 6.1

2
 ТАБЛИЦА 6.1

Вид елементи от дърво Стойности на kfi

Плътна дървесина 1,25
Лепени ламинирани 1,15
Дъсчени (таблени) 1,15
LVC 1,10
Връзки на срязване със 1,15
страници от дърво или дъски
Връзки на срязване със 1,05
страници от стомана
Връзки с осово натоварени 1,05
съединения

Намалението с 20% на механичната якост на връзките се

определят от:
(6.6) R0,2=kfi Rk
където :
kfi- според таблица 6.1 ,
Rk –характеристична механична якост за връзките при
нормална температура , независимо от дълготрайност на
натоварване и влажност(kmod=1).

6.2 Методи за проверка

6.2.1 Принципи

(1)Конструктивната система е проектирана и изпълнена с оглед

евентуално огнево въздействие.
(2) Проверката се извършва за определено времетраене t на
огневото въздействие :
(6.7) Ed,fi≤ Rd,t,fi
където :
Efi,d - проектни стойности на огневото въздействие в
съответствие с БДС EN 1991-1-2 , включително температурни
разширения и деформации ;
Rfi,t,d - проектни стойности на механична якост при огнево
въздействие ;
(3) Резултатът от температурно разширение на материали
различни от дървесината се взема под внимание;
(4) Алтернатива на аналитичните проверки за огнево въздействие са

изпитванията за огнеустойчивост , или изпитвания и изчисления.

3
6.2.2 Анализ на елемент

(1) Резултат от натоварвания и въздействия се определя за

началния момент t=0.при комбинация с коефициентите ψ1,1
или ψ2,1 (зависимост 4.15 от раздел ІV);
(2) За опростяване на (1) резултатът от натоварвания и
въздействия Ed,fi може да се вземе от анализа за нормална
температура със зависимостта:
η * Ed ,
(6.8) Ed,fi=η
където:
Ed – проектни стойности при нормални температури за основна
комбинация от натоварвания ;
ηfi – редукционен коефициент за проектно натоварване при
огнево въздействие ;
(определя се от 5.34,5.35 и зависимостта на фиг.6.1).
Препоръчителна стойност за ηfi= 0,6,с изключение за категория
Е , когато препоръчителната стойност е ηfi =0,7 .

6.2.3Анализ на част от конструкция

(1) Прилага се 6.2.2(1)

(2) Като алтернатива за огнево въздействие в началния
момент t=0, опорни реакции , вътрешни усилия и
гранични моменти за част от конструкция могат да се
приемат от конструктивния анализ за цялата
конструкция при нормална температура.

4
фиг.6.1 Редукционен коефициент в зависимост от
съотношението между характеристичните стойности на
променливото и постоянно натоварване

(3) За проверка на частта от цялата конструкция ,трябва да

се вземат под внимание възможните температурни
разширения и деформации,както и взаимодействието с
останалата част от конструкцията за време независещо от
опорни и гранични условия при огнево въздействие;
(4) Отчитат се свойствата на материалите при повишени и
високи температури, коравината на конструктивния
елемент, температурните разширения и
деформации(непреки въздействия).
(5) Граничните условия при опорите,усилия,моменти и
границите на частта от конструкцията се приемат постоянни
във времето.

6.2.4 Пълен конструктивен анализ (анализ за цялата

конструкция)

(1) При анализ на цялата конструкция се вземат под

внимание:

5
 - очакваната повреда в резултат на огневото
въздействие ;
- свойства на материалите при високи температури и
коравината на елемента;
- резултатът от температурни разширения и
деформации(непреки огневи въздействия).

6.3 Проектни процедури за механична якост

(1) Мехничните свойства на дървесината при t= 20oC се

приемат както в ЕN 1995-1-1 за нормална температура
(2) Напречното сечение се редуцира в зависимост от
дебелината на овъгления слой (фиг.6.2 )
(6.8) d ef = d char .n + k0d0 d ef = d char .n + k0d0 ,
където:
do =7mm
dchar.n –се се определя по зависимостта (6.8) или по
правилата
k0 - по таблица 6.2 или фиг.6.9 а .

1- начална повърхнина на елемента

2- гранична повърхност на овъгления слой

6
 3- гранична повърхност за редуцираното
сечение

фиг.6.2 Редуциране на напречното сечение

ТАБЛИЦА 6.2 Определяне на k0 за незащитена повърхност при

t[min]

За слоя k0d0 напреженията и коравината се редуцират,а за

останалата част от напречното сечение се запазват .
(2)За защитената повърхнина с tch > 20 min. или tf> 20 min., k0 е
линейна функция от t=0 до t=tch или t=tf ,което понякога е
най-малко(фиг.6.3 б).
За защитените повърхнини с tch≤20 min. или tf≤ 20 min.се
прилагат стойностите от таблица 6.2 .

а) б)
фиг.6.3 Стойности на к0 за :а) незащитен елемент ,б)защитен(tch<
tf) .

7
(3) За повърхнина граничеща с вътрешна кухина в под или стена
се прилага:
- при огнезащитна облицовка (еднослойна или
двуслойна от гипсокартон тип А или дървесен
фазер ) с време tf за загуба на функционалност ,
к0=0,3,след което нараства линейно до стойност
единица за следващите 15 min.;
- при огнезащитна облицовка (еднослойна или
двуслойна от гипсокартон тип F),с време от
началото на овъгляване
tch к0 =1;за t< tch ,според фиг.6.3 б с линейна
интерполация ;

(3) Проектните стойности за напрежения и коравина за

остатъчното напречно сечение са за коефицинт
кmod,fi=1,0.
6.4 Метод за редуциране на характеристики(свойства)
(1) Правилата за прилагане при правоъгълно напречно
сечение от меко дърво изложено на огнево
въздействие от три или четири страни и при кръгло
напречно сечение по периметъра са както следва :
(2) Редуцираното напречно сечение се определят в
съответствие с т.6.7;
(3) За t ≥ 20 min коефициентът kmod.fi ( фиг.6.4) е както
следва :
- при огъване :
(6.9) kmod, fi = 1, 0 − 1 ρ
200 Ar
- при натискови напрежения :
(6.10) k mod, fi = 1,0 − 1 ρ
125 Ar
- при опънни напрежения и еластичен модул :
(6.11) kmod, fi = 1, 0 − 1 ρ
330 Ar
където:
ρ - периметър на остатъчното напречно сечение в m ;
Ar - площ на остатъчното напречно сечение в m2 ;

8
 1-опънни напрежения и еластичен модул ,2-
напрежения при огъване ,3- натискови напрежения

Фиг.6.4 Графично представяне на зависимости : 6.9 , 6.10 и 6.11 .

(4) За незащитени елементи при t=0 , kmod.fi =1,при 0≤

t≤20 min kmod.fi се определя,чрез линейна интерполация

6.5 Дълбочина на овъгляване

6.5.1 Принципи

(1) Овъгляването се приема за всички изложени на пряко

въздействие повърхнини от дърво или на основата на дървесина
за съответното време ;
(2) Дълбочината на овъгляване трябва да се изчисли ,в
зависимост от времетраене на огневото въздействие и скоростта
на овъгляване (при стандартно огнево въздействие ) ;
(3) Характеристиките на напречното сечение се определят от
действителните размери на овъгляването ,включително ръбовите
участъци;
(4) Местоположението на контура на овъгляване съвпада с
изотерма 300оС ;

9
 забележка:приближението е валидно за мека и твърда дървесина .

(5) Трябва да се има пред вид,че скоростта на овъгляване е

различна за:
- не защитени повърхнини ;
- предварително защитени до повреждане на
защитата;
- повърхнини пряко изложени на огъня след повреда
на защитата.

6.5.2 Не защитени повърхнини

(1) Скоростта на овъгляване при едномерно въздействие се

приема постоянна във времето ,като дълбочината на
овъгляване(фиг.6.4)
се определя от зависимостта :

(6.12) dchar,0= β0 *t

където :
dchar,0 – проектна дълбочина при едномерно
овъгляване ;
β0 - проектна скорост на едномерно овъгляване
при стандартно огнево въздействие ;
t - времетраене на огнево въздействие .
(2) Предполагаемата скорост на овъгляване за ъглови
участъци е постоянна във времето ,като дълбочината на
овъгляване(фиг.6.5) се определя от зависимостта :
(6.13) dchar.n= βn *t ,
където :
dchar.n – дълбочина на овъгляване за ъглови участъци
βn - предполагаема проектна скорост на
овъгляване

10
 фиг.6.5 Едномерно овъгляване – широко напречно сечение .

фиг.6.6 Дълбочина на овъгляване dchar,0 и dchar.n

(3) За незащитени повърхнини на дървени конструктивни

елементи проектната скорост на овъгляване β0 и βn е
дадена в таблица 6.3
(4) За плътна твърда дървесина(вкл.букова) с
характеристична плътност в границите 290 и 450 kg/m3 скоростта
на овъгляване чрез интерполация е според таблица 6.3 .
(5)За незащитени повърхнини от LVC според ЕN 13986 и
ЕN14374 ,проектните скорости на овъгляване са според таблица
6.3

11
ТАБЛИЦА 6.3 Проектна скорост на овъгляване β0 и βn

β0 βn
mm/min mm/min
а) Мека и букова дървесина
Слепени ламинирани с
характеристична плътност ≥ 0,65 0,70
290kg/m3
0,65 0,80
Плътна дървесина с
характеристична плътност ≥
290kg/m3
б) Твърда дървесина
Плътни или слепени ламинирани с
характеристична плътност ≥ 0,65 0,70
290kg/m3
0,50 0,55
Плътни или слепени ламинирани с
характеристична плътност ≥
450kg/m3

в) LVC
С характеристична плътност ≥ 0,65 0,70
480kg/m3

г) Плоскости
Дървесинни 0,9∗
Шперплатови 1,0∗
Дървесинни различни от шпертплат 0,9∗
∗стойностите са за характеристична
плътност от 450kg/m3 и дебелина
20 mm или по-голяма

(6) За напречни сечения с минимална ширина bmin ,

проектната скорост на овъгляване се прилага ,така че
овъгляването около ъглите се определя отделно .Радиусът за

12
 оформяне на дълбочината на овъгляване е равен на dchar.0 .
Минималната ширина се определя от :
за dchar.0 ≥ 13mm bmin=2 dchar.0 + 80
(6.14) {
за dchar.0 < 13mm bmin= 8,15 dchar.0

(7) За дървени(дървесни) плоскости в съответствие с EN

309,EN 313-1 EN300 ,EN 316 ,скоростта на овъгляване е
дадена в таблица 6.3 . Стойностите се прилагат за
характеристична плътност от 450kg/m3 и дебелина не по-
малка от 20mm.
(8) За други характеристични плътности ρк и дебелини hp
по-малки от 20 mm ,скоростта на овъгляване се определя от:

12,5
(6.15) ta = min + tf
βn
при :
450
(6.16) kρ =
ρk
20
(6.17) kh =
hρ
където:
ρ - характеристична плътност kg/m3 ;
hρ - дебелина на плоскостта в mm ;
забележки:
1. методи за изпитване на набъбващи огнезащитни
замазки и антипирени (импрегнати) са дадени в ENV
13381-7 ;
2. на фиг.6.6 и 6.7 са показани различни степени на
защита ;

13
фиг.6.5 а .Пример за огнезащита на греда-а,колона-b,стена или
под-с ;(1-греда,2-колона,3-плоскост,4-бичме,5-облицовка,6-
кухина,7-връзка).

означения:
1-незащитен елемент със скорост на овъгляване β0 ;
2-защитен елемент след повреда на огнезащитата ;
2 а - след падане на огнезащитата и овъгляване при
друга скорост;
2 b - след нарастване на овъгления слой повече от 25
mm , скоростта на овъгляване намалява до βn ;
3 – огнезащитени елементи , ta = min 12,5 + t f ;
βn

14
 фиг.6. 7 Дълбочина на овъглен слой

означения :
1 - незащитени елементи със скорост на овъгляване βn ;
2 - огнезащитени елементи ,овъгляването започва преди
падане на защитата;
2а овъгляването започва в tch с намалена скорост
,когато защитата е на мястото си ;
2b след падане на огнезащитата овъгляването
протича с нарастване на скоростта ;
2с след нарастване на дълбочината на овъгляване
над 25 mm
скоростта на овъгляване намалява до βn ;

фиг.6.8 Дълбочина на овъгляване при време tch < tf

15
6.5.3 Скорост на овъгляване .

(1) За tch ≤ t ≤ t f скоростта на овъгляване за елемент от

дървесина от таблица 6.3 трябва да се умножи с
коефициента k2 ;
(2) Ако елемент от дървесина е защитен от един слой от
гипсофазер тип A,H или F , k2 трябва да се определи
от :
(6.18) k2=1- 0,018 hρ ,
където
hρ е дебелината на слоя в mm .
Когато облицовката е от няколко слоя гипсофазер тип A,H
или F, hρ е дебелината на най-вътрешния слой ;
(3) Ако елемент от дървесина е защитен с кече от
минерална вата с дебелина 20 mm или по-голяма ,с
плътност 26kg/m3 или по-голяма , която остава
свързана до 10000С, k2 се определя от таблица 6.4 . За
дебелини от 20 до 45 mm трябва да се приложи
линейна интерполация
Таблица 6.4

Дебелина hρ mm k2
20 1
≥ 45 0,6

(4) За време tch ≤ t ≤ t f след повреда на защитата скоростта

на овъгляване по таблица 6.3 трябва да се умножи с
коефициент k3=2.За t ≥ ta скоростта на овъгляване от
таблица 6.3 се приема без умножаване с k3 ;
(5) Граничната стойност на ta (фиг.6.6) се приема както
следва:

(6.19 а) ta= min 2tf

25 − ( t f − tch ) k2β n 12,5
(6.19 b) ta=min ta = +tf или
2β n βn

16
 25 − ( t f − tch ) k2β n
(6.20) ta = (фиг.6.8) ,където βn [mm/min] –
2β n
въображаема скорост на овъгляване .Времето за
разрушаване на защитата е tf .

6.5.3 Начало на овъгляване

(1) Началото на овъгляване tch за огнезащитен
елемент от дървесина чрез едно- или
многослойна облицовка от дървесни плоскости се
определя от :

hρ
(6.21) tch =
β0
където :
hρ - дебелина на облицовка,в случай на
многослойна-пълната дебелина ;
tch – начало на овъгляване ;
(2) Начало на овъгляване на облицовка от
гипсофазер тип A,F или H произведени по EN
520 в места отдалечени от съединения
(зависимост (6.22)) или със запълнени или
незапълнени фуги с дебелина от 2 mm или по-
малка , tch се определя от
(6.22) tch = 2,8 hρ - 14 ,където hρ дебелина на
облицовката в mm
(6.23) tch = 2,8hρ - 23 където hρ ,както по-горе ;
(3) Началото на овъгляване за двуслойна облицовка
от гипсофазер тип А или Н се определя от
(6.22),като hρ е дебелина на външния слой и 50%
от дебелината на вътрешния слой;
(4) Началото на овъгляване за двуслойна
гипсофазерна облицовка тип F се определя от
(6.22),като hρ е дебелината на външния слой и
80% от дебелината на вътрешния слой ;

17
 (5) Началото на овъгляване на огнезащита с кече от
минерална вата върху греди и колони се определя
от (6.24) tch=0,07(hins-20)ρins1/2
където:
tch време в min за начало на овъгляване ;
hins дебелина на изолационния материал в mm ;
ρins плътност на изолационния материал в kg/m3 ;

6.5.4 Време за разрушение (загуба на функционалност)

(1) Огнезащитата се разрушава при :
- деструкция в резултат на овъгляване или
механичен срив ;
- недостатъчна дълбочина на връзките в
неовъглената дървесина ;
- недостатъчно растояние между
връзките(скоби,болтове...) ;
(2) Огнезащитата на греди и колони с плоскости от
дървесина или на основата на дървесина се определя от
зависимостта :
( 6.25) tf = tch
като tch се определя от (6.21) .
(3) За гипсофазер(тип А и Н ) времето за разрушение tf се
приема както в (2) ,а tch се определя от зависимостта
(6.21).
(4) Дълбочината на проникване на връзките в неовъглена
част la e най-малко 10mm.Необходимата дължина на
връзките се определя от :
(6.26) lf,req= hρ+dchar.n+la ,
където :
hρ дебелина на огнезащитата ;
dchar.n дълбочина на овъгляване на елемента(от
дървесина);
la дълбочина на проникване в неовъглената
част ;
Необходимо е да се отчита нарастването на
дълбочината на овъгляване в ръбовете ;

18
6.6 Свързващи (адхезиви)
(1)Адхезивите за конструктивни цели трябва да реализират
свързване с оглед усилия и напрежение , така че интегритетът на
връзката да отговаря на предписаната граница на
огнеустойчивост.
(2)За съединения “дърво-дърво”,”дърво-дървесинни
продукти” или “дървесинни продукти-дървесинни
продукти”,могат да се използуват адхезиви на база
фенолформалдехиди и тип 1 аминопластици в съответствие с
EN 301 и за шперплат и LVC според EN 314 .

6.7 ОПРОСТЕНИ ПРАВИЛА ЗА АНАЛИЗ НА

КОНСТРУКТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ И КОМПОНЕНТИ

6.7.1 Общи правила

Натоварване на натиск перпендикулярно на влакната се

пренебрегва .
При правоъгълни и кръгли напречни сечения срязващите
напрежения могат да се пренебрегнати.За греди с изрезки
трябва да се извърши оценка на остатъчното сечение в
близост до изрезка.То трябва да е най-малко 60% от
напречното сечение необходимо при проектиране за
нормални температури
6.7.2 Греди

(1) Надлъжното огъване се приема както за неукрепен

елемент,в случай ,че укрепваща връзка (паянта,скоба
и др.) се разруши при огнево въздействие .

6.7.3 Колони

(1) Огъването се приема както за неукрепен елемент,в

случай ,че укрепваща връзка (паянта,скоба и др.) се
разруши при огнево въздействие .
(2) За колона в помещение с огнево въздействие,която е
част от непрекъсната колона ,могат да се приемат по-
благоприятните гранични условия ,в сравнение с

19
 проектното решение при нормални температури.В
междинни етажи колоната се приема запъната в двата
края,в най-горния етаж колоната се приема запъната в
долния край (фиг.6.9).Дължината на колоната се
приема равна на L

Фиг.6.9 Непрекъсната колона

6.7.4 Механично свързани елементи

(1) За механично свързани елементи трябва да се вземе под

внимание редуцирането на модула на срязване при огнево
въздействие .
(2) Модулът на срязване при огнево въздействие се определя
от:
(6.27) Kfi=Kuηf ,
където :
Kfi – модул на срязване при огнево въздействие в
N/mm ;
Ku - модул на срязване при нормална температура
за крайно гранично състояние в съответствие с EN 1995-1-1
2.2.2 в /mm ; ηf редукционен коефициент (таблица 6.5) :

20
 Таблица 6.5

Гвоздеи и винтове(болтове) 0,2

Болтове,дюбели,съединения 0,67
(връзки)

6.7.5 Укрепващи връзки

(1) Трябва да се направи оценка на огнеустойчивостта на

укрепващите връзки при елементи подложени на натиск
или огъване ,когато са взети под внимание в процеса на
проектиране при нормални температури.
(2) Укрепващите връзки от дървесина или дървесинни
продукти могат да се приемат за огнеустойчиви,ако
остатъчната ширина и площта е 60% от началната
ширина и площ при проектиране за нормални
температури и са фиксирани с гвоздеи , винтове , дюбели
или болтове .

6.8 УСЪВЪРШЕНСТВАНИ ИЗЧИСЛИТЕЛНИ МЕТОДИ

(1) Усъвършенствуваните изчислителни методи за

определяне на механична якост(съпротивление) и
разделителна функция е необходим реалистичен анализ
на конструкциите изложени на огнево въздействие.Те са
основани на фундаментални физически закони,така че
да съответствуват на апроксимацията при оценка на
вероятностното въздействие .
6.8.1 Общи положения
(1) Усъвършенствани изчислителни модели се прилагат за
отделни елементи,част от конструкция или за цялата
конструкция.
(2) Усъвършенствуваните изчислителни методи могат да се
ползуват за :
- определяне на дълбочината на овъгляване ;
- развитие и разпределение на температурите в
конструктивния елемент (температурно моделиране);

21
 - конструктивно поведение за която и да е част от
конструкцията (конструктивен модел ).
(3) Околната температура се приема 20оС .
(4) Температурното моделиране се основава на теорията за
преобразуване на топлината (вж.раздел ІІ
ГОРЕНЕ.ЕНЕРГИЯ И ЕНЕРГЕТИЧНИ
ПРЕОБРАЗУВАНИЯ)
(5) Моделирането на температурното поведение се отчита
във връзка с промените на термичните характеристики в
зависимост от температурата.

Забележка : Когато моделът не отчита явления като

нарастване на топлината в резултат на преход на маса ,
образуването на пара , в резултат на съдържащата се вода,
или нарастването на топлината в резултат на пукнатини ,
конвекция и /или радиация ,температурните характеристики
могат да се приемат на основата на изпитвания.

(6) Отчита се влиянието на влажността на дървесината и

при огнезащита на основата на гипса ;
(7) Изчислителният метод за конструктивното поведение
трябва да отчита механични свойства в зависимост от
температурата и при необходимост влажността ;
(8) Резултатното нестационарно температурно пълзене се
отчита.За дървесината и дървесинните продукти,трябва
да се обърне внимание на преходните(нестационарни)
състояния на влажността.
Забележка : механичните свойства за дървесината ,
според стандарта EN 1995-1-2 ,ПРИЛОЖЕНИЕ В ,
отчитат температурно пълзене и преходни състояние за
влажността .
(9) За продукти различни от дървесина, или на основата на
дървесина, температурното влияние върху напрежения
и деформации в резултат на температурния градиент се
взема под внимание .
(10) Конструктивния модел отчита нелинейни
свойства(характеристики) на
материалите(вж.приложение VІ- 3 )

22
 6.9 ПРОЕКТНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА СГЛОБЯЕМИ СТЕНИ
И ПОДОВЕ

6.9.1 Общи положения

(1) Правилата са за : носеща способност и устойчивост ( R ) ,
разделителна функция (EI ) и за носеща способност,
устойчивост и разделителна функция (REI) при огнево
въздействие-ПРИЛОЖЕНИЕ VІ-2 А.

6.9.1 Анализ за носеща способност и устойчивост

(1) За сглобяеми конструкции с въздушни кухини правилата
са дадени в приложение VІ-4 .
(2) За сглобяеми стени и подове с кухини изцяло запълнени с
изолация проектния метод е според приложение VІ-5
(3) Носещи стени се проектират за двустранно огнево
въздействие .
(4) Когато продукти от дървесина се използуват за
вкоравяване или укрепване на носеща дървена
конструкция ,те трябва да са с остатъчно напречно сечение
най-малко 60% от необходимата дебелина в проекта за
нормални температури;или конструкцията следва да се
анализира като неукрепена.
(5)
6.9.2 Анализа за разделителна способност (EI) е в
зависимост от свойствата на отделните компоненти от
сглобяемата конструкция (вж.приложение VІ-6 Е )

6.10 Съединения ( Връзки ).

6.10.1 Общи положения

(1) Връзки между елементи изпълнени с гвоздеи , болтове,
дюбели, винтове,пръстени и плочи според EN 912 и
слепени трябва да отговарят на изискванията за
граница на огнеустойчивост до 60 min.
(2) Правилата се отнасят за симетрични надлъжно
натоварени съединения изпълнени според EN 1995-1-1 ,

23
 незащитени, защитени ,с външни стоманени плочи и
др.
6.10.2 Съединения със страници от дървесина .
(1) Незащитени връзки ,отговарящи на изискванията на
EN 1995-1-1 ,са с граница на огнеустойчивост според
таблица 6.6
(2) За граница на огнеустойчивост по-голяма от таблица
6.6 ,но не повече от 30 min с връзки като дюбели,
гвоздеи или винтове с незащитени глави ,трябва
дебелината и ширината на страничните
елементи,края и разстоянието между крайните скоби
да се увеличи с afi по зависимостта (6.28):
(6.28) afi=βnkflux(treq- tfi,d)
където :
βn скорост на овъгляване от таблица 6.3 ;

kflux коефициент за отчитане нарастване на топлинния

поток пред скобите;
treq необходимо време при стандартно температурно
въздействие;
tfi,d огнеустойчивост за незащитена връзка(съединение)
според таблица 6.6.
Таблица 6.6

Огнеустойчивост ,tfi,d Необходими d и t

min
Гвоздей 15 d ≥ 2,8 mm
Винтове 15 d ≥ 3,5 mm
Болтове 15 t1≥ 4,5 mm
Дюбели 20 t1≥ 4,5 mm
Съединения по 15 t1≥ 4,5 mm
EN912

Диаметър-d ;дебелина на страничния елемент t1 ;

24
 фиг.6.10 Оптимална дебелина ,завършек и разстояние между
краища.
(3)Коефициентът kflux трябва да се приеме kflux=1,5 .

6.10.3 Защитени съединения(връзки ).

(1) Когато съединенията са защитени допълнително с лист
от дървесина,на основата на дървесина или гипсокартон
тип А или Н огнеустойчивостта на допълнителния
елемент трябва да удовлетворява:

(6.29) tch ≥ treq – 0,5 tfi,d ,

където
tch време от началото на овъгляването ;
treq необходимо време-стандартна огнеустойчивост ;
tfi,d огнеустойчивост на незащитената връзка по таблица
6.6 , натоварена с проектното въздействие Ed,fi ;

(2) Когато съединението е защитено с гипсофазер тип F

допълнителната огнезащита трябва да удовлетворява :

25
 (6.30) tch ≥ treq – 1,2 tfi,d
(3) За съединения със скоби,защитени с лепило (фиг.6.11)
,дължинаа на покритието се определя от зависимост
(6.28).
(4) Допълнителната защита трябва да се закрепи така,че да
не предизвика преждевременно
разрушение.Допълнителна защита на основата на
продукти от дървесина или гипсофазер трябва да се
запази докато започне овъгляване на
елемента(t=tch).Допълнителна защита с използуване на
гипсофазер тип F трябва да изпълнява функцията си
за времето на необходимата огнеустойчивост(t=treq).
(5) За защита на съединенията с болтове ,главите им трябва
да са защитени с дебелина на покритието afi (показано на
фиг.6.11).
(6) За скобите от допълнителната защита с гвоздеи или
винтове :
- разстоянието между скобите трябва да бъде не повече
от 100mm до краищата и най-малко на 300mm от
същите;
- разстоянието от краищата на скобите е най-малко на
afi (фиг.6.10)
(7) Дълбочината на проникване на скобите от
допълнителната защита
от дървесина или продукти от дървесина или гипсокартон
тип А или Н ,трябва да бъде най-малко 6d,където d е
диаметъра на скобата.

26
 1-тапи от лепило(туткал)
2 –допълнителна защита с изрезки
3-скоби за фиксиране на допълнителната защита с изрезки

фиг.6.11 Примери на допълнителна защита с тапи от

лепило и чрез допълнителни дървени или гипсокартонени
изрезки.

1-елемент
2-болт
3-защита

Пример за защита на главата на болт

27
6.10.4 Правила за съединения с вътрешни метални
(фиг.6.12) плочи
(1) За връзки с стоманени плочи в средата на елементите с
дебелина равна или по-голяма от 2 mm , ширината им се
избира в зависимост от условията посочени в таблица 6.7
(2) Краищата на стоманените плочи с ширини по-малки от
конструктивния елемент могат да се приемат като
защитени в случаите , показани на фиг.6.13
-за плочи с дебелина не по-голяма от 3 mm с дълбочина
на процепа do по-голям от 20mm за огнеустойчивост
R30, и по-голям от 60 mm за огнеустойчивост R60
-за връзи с облепени ленти или защитни дървени дъски,
когато процепът do или дебелината hρ е по-голяма от 10
mm за огнеустойчивост R30 , и по-голяма от 30mm за
огнеустойчивост R60

фиг.6.13 Защита на краищата на стоманена

плоча(скобите не са показани ) : а) незащитени b)
защитени с процепи c)защитени със залепени ленти
d) защитени с изрезки(плочи) .

6.10.5 Метод за редуциране на въздействие

6.10.5.1 Незащитени съединения
(1)Правилата за болтове и дюбели са в сила само,когато:
-за скоби с диаметър d≤12mm,дебелината t1 на страничния
елемент е най-малко 50 mm;
-за скоби с диаметър 12mm ≤d≤20mm , дебелината t1 на
страната на елемента трябва да е най-малко 50mm;
-d > 20 mm, най-малката стойност за t1 може да се определи
чрез линейна екстраполация .

28
 (2)За стандартно огнево въздействие,характеристичната
механична якост на съединение със скоби на срязване се
определя от:
(6.31) Fv,Rk,fi=ηconnFv,Rk при
− kt fi ,d
(6.32) ηconn = e

където:
Fv,Rk,fi -характеристична механична якост на
срязване за съединение със скоби при нормална
температура;
ηconn -коефициент за редуциране на механичната
якост на съединения със скоби ;
к - параметър (таблица 6.7)
tfi,d - проектна огнеустойчивост на незащитено
съединение в минути ;
ЗАБЕЛЕЖКА :Проектната носеща способност се
определя от зависимост (6.3) .
(3) Проектната огнеустойчивост на незащитена връзка
натоварена се определя от :
η fi γ M , fi
(6.33) t fi ,d = − ln
γ M k fi
където :
к - параметър даден в таблица 6.7 ;
ηfi – коефициент за редуциране на проектното
натоварване при огнево въздействие;
γМ – частен коефициент за съединението;
kfi – стойност по таблица 6.1 ;
γМ,fi -частен коефициент за сигурност в условията на
огнево въздействие
Таблица 6.7 Параметър к
Съединение с к Максимално време за
незащитена връзка ,в
min
Гвоздеи и винтове 0,08 20
Болтове дърво-дърво 0,065 30
d≥12mm

29
 Болтове стомана-дърво 0,085 30
d≥12mm
Дюбели дърво-дърво* 0,04 40
d≥12mm d≥12mm
Дюбели стомана-дърво* 0,085 30
d≥12mm
Муфи и др.съединения 0,065 30
*Стойностите за дюбели са за връзки с 20%болтове,за
да се избегне отделяне на страницата .
(4) За дюбели защитени с повече от5 mm,стойноститена
к се приемат като за болтове.
(5) За съединения дюбили и болтове,носещата
способност се определя като сума от носеща
способност на съответните връзки.
(6) За съединения с гвоздеи и винтове с незащитени
глави,за огнеустойчивост по-голяма от дадената с
израза (6.33) ,но не повече от 30 min ,дебелината на
страницата,края и разстоянието от краищата трябва
да се увеличи с afi (вж.фиг.6.10),определено от :
(6.34) afi=βo(treq – tfi,d )
където :
βo –скорост на овъгляване от таблица 6.3 ;
treq –необходимата стандартна огнеустойчивост;
tfi,d –огнеустойчивост за незащитена връзка с усилия в
резултат на проектно натоварване.
6.10.5.2 Защитени съединения
(1)Съблюдават се указанията на т.6.10.3 ,като tfi,d се
определя от израза (6.33).
(2)Като алтернатива за защита на краищата и
страничните повърхности на елементите,краищата и
разстоянията могат да се увеличат с afi в
съответствие с (6.28).За огнеустойчивост по-висока
от 30 минути,разстоянието от краищата трябва да
нарасне с 2afi .Прилага се и при средни елементи.

30
 6.10.6 Съединения с вътрешни стоманени плочи
6.10.6.1 Незащитени съединения
(1)Носещата способност на външни стоманени плочи
трябва да се определи в съответствие с правилата на БДСEN
1993-1-2.
(2)При изчисленията секторния коефициентът за
стоманените плочи в съответствие с EN 1993-1-2 ,стоманените
повърхности контакт с дървените могат да се разглеждат като не
изложени на огнево въздействие.
6.10.6.2 Защитени съединения (връзки).
(1) Стоманените плочи използувани като страници ,могат да се
възприемат като защита,ако са напълно покрити с дървени с
минимална дебелина afi ,определена по зависимостта (6.28)
при tfi,d =5min . Краищата на плочите също трябва да се
защитят.
(2) Приносът на друга огнезащита трябва да се определи в
съответствие с EN 1993-1-2 .
6.10.7 Правила за осово натоварени винтове
(1) За осово натоварени винтове с защита от пряко огнево
въздействие се прилагат по-долу посочените правила .
(2) Проектното съпротивление на винтовете се определя от
(6.3).
(3) За съединения при които разстоянието между скобите
удовлетворява изразите(вж.фиг.6.14):
(6.35) а2 ≥ а1 + 40
(6.36) а3 ≥ а1 + 20
където а1 ,а2 и а3 са разстояния в милиметри .
Коефициентът η за редуциране на механичното съпротивление
на винта при огнево въздействие е както следва :
(а) η=0 за а1≤ 0,6 tfi,d
0, 44a1 − 0, 264t fi ,d
(b) η= за 0,6tfi,d≤a1≤0,8tfi,d+5
0, 2t fi ,d + 5

0,56a1 − 0,36.t fi ,d + 7,32

(6.39) (c) η= за 0,8tfi,d+5≤a1≤tfi,d+28
0, 2t fi ,d + 23

(d) η=1,0 за а1≥ tfi,d +28

където:
а1 –покритие върху страницата в mm (фиг.6.14) ;
tfi,d- необходима огнеустойчивост в минути .

31
 (4) Коефициентът η за скоби с разстояние от краищата а2=а1 и
а3≥а1+20 се определя от израза (6.39) ,където tfi,d се замества с 1,25 .

фиг.6.14 Напречно сечение .

6.11 Детайли
6.11.1 Стени и подове
6.11.1.1 Размери и подпорни разстояния

(1) Подпорното разстояние между стойките и напречните греди

не трябва да надминава 625 mm
(2) За стени , отделните пана трябва да са с минимална дебелина
от:
lp
(6.40) t p ,min = max или 8mm
70
където:
tp,min – минимална дебелина на паната в mm ;
lp - подпорно разстояние на пана(дъсчена обшивка)в
mm.
(3) Дървени пана в конструкции с единичен слой от всяка страна
трябва да са с плътност не по-малка от 350 kg/m3.

6.11.1.2 Детайли на връзки между пана .

(1) Паната(дъсчената обшивка) трябва да бъдат закрепени
към конструкцията или към бичметата.
(2) За дървени или дървесни плоскости закрепени с
гвоздеи,трябва да са на максимално разстояние 150mm от

32
 периметъра.Минималното проникване в дълбочина е осем
кратното произведение на диаметъра на скобата за
носещи дъски(пана) и шесткратното –при неносещи.При
закрепване с винтове максималния отвор е 250 mm.
(3) За гипсофазер тип А и Н ,трябва да се съблюдават
правилата за проектиране при нормална температура за
дълбочина,отвори и разстояние от краищата.За винтове,
разстоянието от краищата не трябва да е по-голямо от
200mm и отдалечени от краищата не по-голямо от 300 mm.
(4) За гипсофазер тип F ,дълбочината на закотвяне на скобите
в остатъчното сечение трябва да е не по-малко от 10
mm.(фиг.6.15);
(5) Краищата на дъските(паната) трябва плътно да прилепват
с максимална фуга от 1 mm.Те могат да се закрепят към
дървен елемент или ребро най-малко към двата срещу
положни края.
(6) За многослойно пано връзките са шахматно подредени на
най-малко разстояние от 60 mm .Всяко пано(дъска) се
закрепва индивидуално.

Означения:
1 Необгорено дърво
2 Овъглен слой
3 Пано

33
 4 Скоба
5 Изолация
фиг.6.15 Конструктивни елементи защитени с гипсофазер .
Пример за дълбочина на закотвяне на скоба в необгоряла част:
а) конструкция с изолация в кухината;b) отвор на дървен
елемент;

6.11.2 Други елементи

(1) Огнезащитните плоскости за греди и колони трябва да се
закрепват според фиг.6.16
Фиг.6.16

Всеки слой се закрепва индивидуално,а при шахматно

закрепване най-малко 60mm,разстоянието между скобите не
трябва да е по-голямо от 17 пъти дебелината на паното hp .

34