ОСНОВИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО – ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХЕРБОЛОГИЯ

Земеделието изучава вегетавивните фактори и методите за тяхното организиране, с цел

подобряване на добива.

Тема 2 „Обработка на почвата – същност, значение и технологични процеси”

І. Същност и значение на обработката на почвата – Обработката на почвата по своята същност

представлява механично въздействие на работните органи на почвообработващите оръдия и машини
върху нея с цел създаване на оптимални условия за растеж и развитие на културните растения.
Обработката на почвата въздейства върху химичните, физичните и биологичните процеси в нея и
повишава ефективността на останалите агротехнически мероприятия, като сеитбообръщане, торене,
напояване, борба с вредителите и др. Обработката на почвата има следните основни задачи:
1. да се измени строежът на орния слой и неговото структурно състояние, така че да се създаде
благоприятен водновъздушен и топлинен режим;
2. да стимулира и ускори кръговрата на хранителните вещества в орния слой и да се оптимизират
микробиологичните процеси;
3. да се унищожат плевелите в обработваемите площи, както и някой причинители на болести и
неприятели по културните растения;
4. да се заровят на необходимата дълбочина в почвата растителните остатъци, торовете и
пестицидите;
5. почвата да се защити от водна и ватрова ерозия;
6. да се създадът оптимални условия за засяване на семената или засаждане на културните растения
на необходимата дълбочина.
Изискванията на отглежданите култури към обработката на почвата са различни и се обуславят от
техните биологични и морфологични особености като :
- дълбочина на разполагане на кореновата система;
- едрина на семената;
- изисквания към платността на почвата
- видът на прадшественика (предната култура);
- степента и видовия състав на заплевеността и др.
ІІ. Технологични процеси при обработкатана почвата – въздействието на работните органи на
почвообработващите машини върху почвата се свежда до следните технологични процеси:
1.Обръщане на почвата – представлява преразпределяне на гория и долния слой на орницата.
Горния слой се обогатява с хранителни вещества и има по-голяма биологична активност, но се
обезструктурява по лесно под влияние на валежите, напояването и др. Долният слой е с по-голяма
плътност, по-слаба аерация и биогенност. За да се подобят условията за растеж и развитие на културните
растения се налага тези пластове да разменят местата си чрез обръщане. Обръщането не е полезно в сухи
райони или години, когато на повърхността излишно се изважда влажен слой, както и на площи с активна
водна и ветрова ерозия.
2.Разрохкване на почвата – изменя разположението на почвените частици и агрегати и техните
размери, съотвошението между твърдата фаза и пориозността на почвата. В следствие на това се
увеличава водопроницаемостта и въздухопроницаемостта на почвата, нейната биогенност, натрупват се
усвоими хранителни вещества. Разрохкването премахва почвената кора, подпомага натрупването и
запазването на продуктивността влага в почвата и др.
3.Размесването на почвата има за цел да създаде по-голяма еднородност на биологичните,
физичните и химичните свойства на орния слой. Чрез размесването на почвата се разпределят по-
правилно и равномерно растителните остатъци, торовете и пестицидите.
4.Уплътняване на почвата – това е обратен процес на разрохкването. Чрез него почвените частици и
агрегати се уплътняват, увеличава се капилярната и се намалява некапилярната и общата пориозност.
1
Уплътняването оказва положително влияние върху температурния режим на почвата, тъй като води до
повишаване на нейната топлопроводимост. Предсеитбеното уплътняване осигурява твърдо легло,
еднаква дълбочина на засяване на семената и по-добри условия за покълването им. След сеитбеното
уплътвяване подобрява контакта между почвата и семената и подпомага дружното им покълване и
поникване.
5.Изравняване на почвената повърхност – води до намаляване на допирната площ между почвата и
атмосферата, което ограничава изпаряването на продуктивната влага. Изравняваната почвена повърхност
се напоява по-добре, особено при дъждуване, улесвява окосяването и жътвата, както и другите
агротехнически практики.
6. Съхраняване на растителните остатъци върху почвената повърхност – запазва почвата от водна и
ватрова ерозия и подобрява водния й режим.

2
 Тема 3 „Оран. Качество, скорост и начини на оранта”

І. Оран – оранта e широко прилаган начин за обработка на почвата. В почти всички страни с
развито земеделие се прилага оран с обръщане на орния слой. Така се осигурява обръщане, разрохкване и
частично размесване на обработения слой, подрязване на подземните части на растенията, заравяне на
торовете и растителните остатъци. Освен това обръщането на орния слой е един от основните методи за
борба с плевелите, болестите и неприятелите по културните растения. Най-важната задача на обръщането
на орния слой обаче е, запазването и ........................................на почвеното плодородие. Обръщането на
орния слой предотвратява излужването на почвата, очиства почвения профил от плавелни семена,
частично регулира структурното състояние на почвата и др.
ІІ. Качество на оранта – факторите от който зависи качеството на оранта са следните:
1.Технически – устройство на плуга, форма и дължина на отметателната дъска, наличие на
предплужник, нож и др., техническа изправност на плуга.
2.Организационно-експлоатационни – почистване на полето, избор на подходящ начин и посока на
оранта, дълбочина на оранта и др.
3. Почвено-физични – съпротивление на почвата, твърдост, пластичност, лепливости физична
зрялост на почвата. Почвено-физичните фактори са най-променливи и зависят силно от състоянието на
почвата и нейната влажност.
Качествената оран означава оптимална раздробяване на почвата при най-малко теглителни
съпротивления. Границата на влажност, при която се извършва качествена оран, определят нейната
физична зрялост.
ІІІ. Скорост на оранта – съществуват два начина за повишаване производителността на труда при
оран: чрез увеличаване работната ширина на плуговете и чрез улеличаване на скоростта.
- увеличаване работната ширина на плуговете има по – скоро отрицателен ефект, тъй като те стават
металоемки и тежки, имат намалена маневреност, по-трудно се регулират и обслужват и др.
- По-голямата скорост на орните агрегани води до по-висока производителност, до изораване на площите
при оптимана влажност на почвата в по-кратки срокове до намаляване броя на агрегатите и
др.Установено е, че при скорост на оранта от 9-15 км/ч производителността на труда нараства с 50-80% в
сравнение със скорост 7-8 км/м.
ІV. Начин на оран – съществуват три начина на оран:
1.Оран на лехи (най-разпространен) – при тази оран се използват прикачни или навесни плугове,
който отхвърлят почвения пласт само на дясно. В зависимост от това в коя част на лехата захочва
изораването се различават оран на разор и оран на гребен.
2.Фигурна оран – при нея плуга работи по посока на всички страни на полето без празни ходове. В
зависимост от формата на полето фигурната оран може да бъде квадратна, правоъгълна или
трапецовидна.
3.Гладка оран – извършва се с обръщателни плугове, които имат симетрично разположени двойни
работни органи. В резултат на това, пластовете се наслагват само в една посока, без да образуват гребени
или разори.
V. Оран без обръщане на орния слой – мненията за предимствата и недостатъцине на този вид оран
са твърде противоречиви. Общо взето у нас тя се прилага по-рядко, отколкото оран с обръщане на пласта.

3
 Тема 4 „Повърхностни обработки на почвата”

І. Култивиране
1.Същност и задачи – култивирането е повърхностна обработка на почвата на дълбочина от 5 -6 до
10-12 см. Има следните задачи:
А) разрохкване на горния почвен слой;
Б) подрязване на поникналите плевели;
В) разрушаване на дебелата и плътна почвена кора;
Г) разреждане на посевите (за окопните култури);
Д) плитко заравяне на торовете и пестицидите;
Е) създаване на подходящо легло за семената;
Ж) загърляне на окопните култури и плитко набраздяване;
И) подрязване на чима в ливадите.
2. Видове култиватори
А) култиватори със стреловидни плоскорежещи органи – подходящи за предсеитбена подготовка;
Б) култиватори огърлячи – използват се за отваряне на поливни бразди и загърляне на окопните култури;
В) универсални култиватори – използват се за култивиране на междуредията на окопните култури;
Г) култиватори плоскорези – подходящи за терени, подложени на водна и ветрова ерозия.
ІІ. Дискуване
1.Същност и значение – дискуването е повърхностна обработка на почвата, на дълбочина от 5 до 8
см., която много често заменя оранта поради по-добрите си показатели, като производителност, качество
на обработката и др.
2. Видове дискови оръдия:
А) дискови плугове – използват се главно за обработка на сухи и твърди почви. Не са подходящи за
силно заплевелени , особено за миналогодишни плевелни площи
Б) дискови брани – използват се за разбиване буците след грубо извършена предсеитбена оран, за
предсеитбена обработка на почвата за зимни житни култури (пшеница, ечемик). Не са подходящи за
обработка на площи заплевелени с коренщни и кореновоиздънкови плевели, тъй като разкъсвайки
коренищата, стимулират размножаването им.
В) дискови нощилници – използват се за подмятане на стърнища и за плитка предсеитбена обработка на
почвата.

4
 Тема 5 „Повърхностни обработки на почвата”
ІІІ. Фрезуване
1.Същност и задачи – повърхностна обработка, при която почвата се разрохква и размесва на
дълбочина от 5 до 20 см. При фрезуването се постига ефект, които би се получил от подмятането на
стърнището, основната оран и предсеитбените обработки взети заедно. Недостатък на фрезуването е
сравнително малката работна ширина на фрезите, ниската скорост на движение, което обуславя и ниската
производителност на труда. Фрезата се използва за разбиване на буци, за обработка на сухи и тежки
почви, за варуване на кисели почви и др. основен недостатък на фрезуването се състои в бързото
уплътняване на почвата, увеличаването на заплевеляването с миналогодишни плевели, увеличаване
опасността от водна и въздушна ерозия.
ІV. Брануване
1. Същност и занчение – повърхностна обработка на почвата на дълбочина от 6 до 8 см., с която се
постига разрохкване, размесване и изравняване на повърхността, както и часнично унищожаване на
плевелите. Брануването се прилага за раздробяване на буците след оран или култивиране, за разрушаване
на почвената кора, за унищожаване на слабо вкоренени плевели, за плитко заравяне на семена, торове,
пестициди и др.
2. Видове брани
А) зъбни брани – имат работни органи с квадратна, кръгла или ножовидна форма. Качеството на
брануването с тях зависи от формата и наклона на зъбите, масата на браната, конструкцията на рамата,
скоростта на движение, почвената влажност и др.
Б) звездовидни (ротационни) брани – работните им органи представляват свободно въртящи се
игловидни дискове, които при движение се забиват в почвата на дълбочина от 5 до 8 см. Те се използват
за брануване на окопни култури, за разрушаване на почвената кора, за унищожаване на току що
поникнали плевели и др.
V. Валиране
1. Същност и значение – валирането е повърхностна обработка, с цел уплътняване на почвата.
Валирането се извършва както преди сеитбата, така и след сеитбата. Предсеитбеното валиране се
извършва по-рядко, за да не се уплътни прекомерно разрохканата почва. След сеитбата се валират
зимните и пролетните култури. Така се увеличава контакта между почвата и семената, предотвратява се
бързото изсъхване на повърхностния слой, създават се по-благоприятни условия за покълване и
поникване на семената
2. Видове валяци
В зависимост от целта на валирането се използват различни валяци, действието на които зависи от
масата, диаметъра и устройството им, от скоростта на движение на валяка и от почвените условия. При
еднаква маса валяците с по-голям диаметър уплътняват почвата на по-голяма дълбочина.

5
 Тема 7 „Системи за обработка на почвата”

І. Система за обработка на почвата

1. Определение – броят, последователността и особеностите на обработката на почвата в
съответствие с конкретните почвено-климатични условия в рамките на дадено сеитбообръщение се
нарича система за обработка на почвата.
2. Класификация на системите за обработка на почвата:
А) В зависимост от целите на обработката системите биват: основни, предсеитбени и следсеитбени;
Б) в зависмост от културите, за които се извършват системите биват: за пролетни, за зимни, за втори
култури;
В) В зависимост от интензитета на обработка на почвата, системите биват: интензивна
„традиционна, конвнтционална”, почвозащитна „мулчираща”, минимална „редуцирана”, милиоративна.
ІІ. Обработка на почвата за пролетни култури – тя зопочва след прибирането на предшественика и
продължва през следващата година преди и след сеитбата на културата. Разделя се на основна,
предсеитбена и следсеитбена обработка.
1. Основна обработка - извършва се през лятото и есента, веднага след прибирането на
предшественика (пшеница, ечемик, ръж, овес). Пролетните култури (слънчоглед, царевица, тютюн,
памук, нахуд, фъстъци, боб, леща) се отглеждат по рядко след окопните култури или след
многогодишните треви (люцерна, детелина).
* основна обработка на стърнище
- площите, освободени от зимни житни култури със слята повърхност се нарича стърнище. В
зависимост от конкретните условия обработката на стърнището може да бъде еднофазна или многофазна.
Еднофазната се състои от една операция – само основна оран. Многофазната обработка се състои от две
или повече операции – подмятане на стърнището, дълбока оран и допълнителни обработки или оран с
допълнителни обработки без подмятане на стърнището. Главните задачи на основната обработка на
почвите са следните: оструктуряване на орния слои и подобряване на водния, въздушния и хранителния
режим на почвата.
* борба срещу вредителите по културните растения, заораване на стърнището и органичните и
минерални торове;
* подмятане на стърнището- представлява плитка обработка на стърнището на дълбочина от 5-12
см., извършена с дискови оръдия, веднага след жътвата. Подмятането на стърнището има следните
задачи: запазване на наличната почвена влага и създаване на условия за натрупване на допълнителни
количества влага в почвата, натрупването на повече хранителни вещества в почвата. Повишаване
ефективността на борбата срещу вредителите по културните растения, повишаване качеството на
дълбоката оран и повишаване добивите от пролетните култури.
* дълбока (основна) оран на стърнището. Най-висок агротехнически ефект се получава от оранта,
извършена най-късно до началото на септември. Положителния ефект от по-раннатадълбока оран се
обяснява със следните причини: подобряват се водния и хранителен режим на почвата, създават се
условия за развитие на мощна коренова система на пролетните култури, по-ификтивно се унищожават
вредителите, подобряватсе физичните своиства и мефаничния състав на орния слой.
* допълнителни лятно-есенни обработки. В ранно изораните стърнища под влияние на
метеорологичните условия, орния слои се уплътнява, а при благоприятна температура и влага се развиват
и голям брой плевели. Ето защо рано изораните площи се налага да се обработят допълнително чрез
култивиране или дискуване на дълбочина 8-10 см.
IIІ. Основна обработка на почвата след окопни култури – площите, освободени от окопните култури
(захарно цвекло, слънчоглед, царевица, тютюн, памук, соя, фъстъци и др.). Най-често се заемат от зимни
житни култури със слята повърхност (пшеница, ечемик, ръж, овес и др.). По рядко на тези площи се
отглеждат отново пролетни култури – царевица, тютюн, зеленчукови култури и др. Пролетните окопни
култури се пребират през есента и обикновенно оставят площите чисти от плевели. Освен това,
няколкократните вегитационни обработки на почвата осигуряват сравнително рохкав горен почвен слой.
6
Основната обработка след тях се състои само от дълбока оран, без допълнителни обработки. Дълбоката
оран се извършва на дълбочина 20-25 см.
Когато предшественикът не е бил окопна култура, площите са заплевелени с миналогодишни
плевели (троскот, паламида) и основната обработка за зимните житни култури със слята повърхност се
състой в дълбока оран, на дълбочина 25-28см.
ІІ. Основна обработка на почвата на наклонени терени. Голяма част от обработваните площи у нас
са азположени на терени с наклон по-голям от 2 °. Те са подложени на активна водна ерозия. Това налага
площите на наклонени терени да се обработват като се спазват всички основни изисквания, както при
равнинните площи, с тази особеност, че обработката се извършва така, че да спре водния оток.
На терени с наклон от 2 до 3° основната оран трябва да се извършва по хоризонталите, напречно на
склона. Образуват се гребени и бразди, които забавят и задържат повърхностно отичащата се вода. При
по-сложен релеф оранта трябва да се извърши с 2-3 ° отклонение от хоризонталите. На тези плоки е
подходящо дълбокото разрохкване, на дълбочина 50-80 см., без обръщане на орния слой. На терени с
наклон, по-голям от 3° се налагат допълнителни противоерозионни мероприятия. Създават се прегради за
водата (гребени и бразди с различна дълбочина, прекъснати бразди, ямки с различна големина и др.). На
подложените на още по-силна ерозия площи тези мероприятия се съчетават с други противоерозионни
мерки, като поесно земеделие, затревяване, залесяване и др.
IIІ. Предсеитбена обработка на почвата за пролетни култури – продължение на основната обработка
на почвата за пролетни култури. Тя има за цел:
1. Да се осигури рахкав слой и подходящо легло за засяване на семената;
2. Да се запази наличния воден запас в почвата;
3. Да се очисти горния почвен слой от плевели;
4. Да се заровят торовете, пестицидите и др.
Времето, броят и начина на извършване на предсеитбената обработка зависят от състоянието на
почвата, срокът на сеитбата и метериологичните условия през предсеитбения период. В зависимост от
срока на сеитбата пролетните култури се разделят на ранни, средноранни и късни. За най-ранните
пролетни култури (пролетен ечемик, овес, фий, грах, фиево-овесна смеска ФОС, грахово-ръжена смеска
ГРС и др.), на неуплънени и незаплевелени площи предсеитбената обработка на почвата се състои само в
повърхностно разрохкване и изравняване на гребените с брана. На по-тежки почви, чисти от плевели се
извършва двукратно брануване, в две посоки или дискуване. На тежки, уплътнени и заплевелени площи
се прилага култириране с брануване.
Предсеитбената обработка на почвата за средноранните култури (слънчоглед, люцерна, захарно
цвекло) е най-често двуфазна. Ранна пролет се бранува, за да се разрохка почвената повърхност. Втората
обработка е култивиране с брануване. Тя се извършва непосредствено преди сеитбата, за да не се даде
възможност на плевелите да поникнат преди културата и да я задушат.
За късните пролетни култуи (царевица, тютюн, памук, фъстъци и др;). В зависимост от
метериологичните условия, заплевеляването и състоянието на почвата, се извършва ранно-пролетно
брануване и след това две или три култивирания с брануване. Първото култивиране е на дълбочина 10-12
см., а последното на дълбочина, на която ще се засее пролетната култура. Както при средно-ранните
пролетни култури, последната предсеитбена обработка на почвата за късните пролетни култури се
извършва непосредствено преди сеитбата, за да бъде почвата чиста от плевели.
ІІ. Следсеитбена обработка на почвата за пролетните култури – извършва се по време на вегетацията
на окопните култури. Тя има за цел:
1. Да се унищожат поникналите плевели;
2. Да се загърнат културните растения;
3. да се отворят бразди за гравитачно напояване.
Вегитационните обработки на почвите при окопните култури в междуредието се извършва с
култиватори, а вътре в реда е ръчно окопаване. Броят на обработките зависи от състоянието на почвата,
степента на заплевеляване, метеорологичните условия.

7
 Тема 6 „Обработка на почвата за зимни житни култури”

При климатичните условия при нас през есента се засяват зимните житни култури, пшеница, ечемик
и ръж, които заемат основно място, както и тритикале, рапица, имен грах, зимен фии и др., коитозаемат
по-ограничени площи. В сеитбообръщенията зимните култури се отглеждат след предшественици, които
освобождават площите в различни срокове. В зависимост от това, предшествениците биват:
а\ ранни – фолиево-овесена смеска, грахово-ръжена смеска, рапица, люцерна и др.
б\ средноранни предшественици – фии, слънчоглед, царевица за селаж, житни култури;
в\ късни предшественици – царевица за зърно, тютюн, памук, захарно цвекло.
В зависимост от срока на пребиране на предшественика се деферинцира и начина на обработка на
почвата. Обработката на почвата за зимни житни култури след ранни предшественици, когато в почвата
има достатъчно влага е най-подходящо да се извърши на дълбочина 20-25 см. като латна оран с
едновременнобрануване. Когато след прибиране на ранния предшественик почвата е суха, видът и
начина на първата обработка се определя от степента на заплевеляване на площите. Когато площите са
чисти от многогодишни плевели, се извършва дискуване на дълбочина 8-10 см. на площи заплевелени с
многогодишни плевели се извършва оран на дълбочина 10-15 см. с едновременно брануване, с цел
отрязване на поникналите плевели. До сеитбата на зимните житни култури, почвата трябва да се
поддържа чиста от плевели чрез допълнително култивиране, а при обраазуване на почвена кора, трябва
да се бранува. Непосредствено преди сеитбата на зимни житни култури се извършва култивиране с
брануване, на дълбочина не по-голяма от дълбочината на сеитбата.
Когато зимната житна култура се отглежда след средноранни предшественици, първата обработка
на почвата е оран с плуг, на дълбочина 10-15 см., с едновременно брануване. Допълнителните обработки
са повърхностни, за унищожаване на поникналите плевели и са същите, както при зимни житни култури,
отглеждани след ранни предшественици.
Предсеитбената обработка на почвата за зимни житни култури след средноранни предшественици,
на площи чисти от многогодишни плевели се състой от дискуване на дълбочина 8-10 см. При наличие на
многогодишни плевели, почвата се изорава на дълбочина 15-16 см. и допълнително се дискува. И в двата
случия, до сеитбата почвата се поддържа чиста от плевели и с рохкав слой, чрез култивиране и дискуване
на дълбочина 8-10 см.
Най-често зимните житни култури се засяват след късни предшественици /царевица, тютюн, памук,
захарно цвекло и др./. Краткия срок от прибирането на предшественика до сеитбата на зимни житни
култури, обуславя вида и начина на обработка на почвата. На почви с тежък механичен състав и при
засушаване, се извършват плитки обработки. Предимството на плитките обработки има организационен и
икономически характер. Извършват се с оръдия с по-висока производителност, в по-кратки срокове, с по-
малко разходи.
Чистите от плевели и растителни отпадъци почви се обработват предсеитбено на дълбочина 10-12
см. с тежки дискови брани. Броят на дискуванията се определя от конкретните условия.
При силно уплътнени почви, заплевелени с многогодишни плевели и с много растителни отпадъци,
се извършва предсеитбена оран на дълбочина 12-15 см. с допълнително дискуване на дълбочина 6-8 см.
На почви с лек механичен състав, чисти от плевели и растителни остатъци, успешно може да се извърши
директна сеитба.

8
 Тема 8 „Минимална обработка на почвата”

I. Определение: Система от обработки на почвата, при която в различна степен са редуцирани

дълбочината и броя на обработките, се нарича минимална /редуцирана/. Редуцирането на обработките на
почвата е насочено в следните направления:
1. Съкращаване броя и дълбочината на основната, предсеитбените и вегитационните обработки на
почвата, съчетано с приложение на хербициди за борба с плевелите;
2. Замяна на трудоемките дълбоки обработки с високо производителни повърхностни, чрез
използване на селскостопански машини с по-голяма работна ширина, на оръдия с активни работни
органи и др.
3. Едновременно извършване на няколко операции, чрез използване на комбинирани агрегати.
4. Намаляване на обработваемата площ при окопните култури, чрез извършване само на
вътрередови обработки и използване на хербициди.
Насоката и степента на минимализиране на обработките, се определят според конкретните почвени
и климатични условия, агротехника, видов състав и плътност на заплевеляването, влияние на
минималните обработки върху добива и качеството на селскостопанската продукция. Предимствата на
минималната обработка са следните:
а/ намаляват се разходите на труд и средства;
б/ обработките се извършват в съкратени срокове при благоприятна влажност на почвата, а сеитбата
в оптимални срокове;
в/ намалява се уплътняващото и разпрашаващо действие на машините и оръдията върху почвата;
г/ почвата се запазва от водна и ветрова ерозия;
д/ подобрява се хумосния баланс в почвата и максимално се използват хранителните вещества и
водата.
Най-често при минимализирането и обработките на почвата, няколко технологични операции се
обединяват в един процес. В практиката основно се прилагат следните комбинации:
1. Обединяване на оранта със сеитбата;
2. Сеитба в следите на трактора;
3. Използване на агрегати за едновременно извършване на предсеитбената обработка, сеитбата,
внасянето на пестециди и торове;
4. Съчетаване на лентовидната обработка на почвата със сеитбата.

9
 Тема 9 „Въздействие на интензивните системи за обработка на почвата
върху почвеното плодородие”

Различните начини на обработка на почвата оказват различно влияние върху почвеното плодородие,
съответно и върху добива и качеството на селскостопанската продукция.
Факторите на почвеното плодородие са влажността на почвата, гъстотата на посева,
заплевеляването /плътност и видов състав/, хранителния режим и др.
Почвената влага е един от главните фактори, определящи почвеното плодородие. Ето защо една от
задачите на интензивните системи за обработка е да се намали непроизводителното изразходване на
почвена влага през периода от прибирането на предшественика до сеитбата на следващата в
сеитбообръщението култура.
При ранни предшественици, като ечемик, фии за сено и др., който се прибират още през юни,
почвата на ораните с плуг почви се изсушава почти по цялата дълбочина, на която са извършени
обработките, поради високите температури през летния период. В резултат на това, съдържанието на
влага на дълбочина от 0-20 см. е много ниско и варира в границите от 2-5%, в зависимост от обработките,
в полза на тези с дискови брани. По късно, след допълнителните повърхностни обработки и след
падналите до сеитбата валежи, повърхността на почвата се заравнява. Съдържанието на влага в
повърхностния хоризонт от 0-10 см., в момента на сеитбата, е почти едно и също при всички системи на
обрабтка на почвата.
След средноранни и късни предшественици, които се прибират през август, септември и първата
половина на октомври, съдържанието на влага в почвата варира от 2-4%, в зависимост от вида на
предсеитбената обработка. Най-висок процент почвена влажност имат площите, на които е извършено
дискуване. Поради краткия срок, от прибирането на предшественика, до сеитбата на есенниците,
съдържанието на продуктивната влага в момента на сеитбата е най-високо при плитките обработки. Рано
през пролета, след различни предшественици и обработки, не се установява разлика в запасеността на
почвата с влага, както е през есента. През пролетта, съдържанието на влага в почвата винаги е малко по-
висока, поради падналите зимно-пролетни валежи. По-късно през май и до края на вегитацията на
културите, не се установява разлика в съдържанието на влага в почвата под влияние на дълбочината и
начина на обработките.
Гъстотата на посева е друг фактор, от който зависи добива. Начинът и дълбочината на обработка на
почвата, оказва съществено влияние върху гъстотата на посева. Така например при ранен предшественик,
броят на поникналите и призимували растения от пшеница е почти еднакъв при всички варианти, както
след оран на дълбочина 20-22 см., така и след дискуване на 6-8 см. При средноранни и късни
предшественици обаче, поникналите и призимували растения от пшеница са повече след плитки
предсеитбени обработки с дискови оръдия. За почвено- климатичните условия на нашата страна може да
се каже, че семената поникват най-дружно и най-бързо след плитки обработки и най-бавно и
неравномерно след дълбока оран. Тази разлика е по-голяма в години с малко валежи през лятото и
есента. Дълбочината на предсеитбената обработка влияе съществено и върху полската кълняемост на
пшеницата. При дълбока оран, кълняемостта е значително по-ниска и посевите остават винаги с по-малка
плътност, отколкото при плитка оран или дискуване.
Заплевеляването на посевите също е много важен фактор при формиране на добива от
селскостопанските култури. Това влияние зависи от видовия състав на плевелите, от тяхната плътност, от
конкурентноспособността на културното растение във всеки един момент от вегитацията му.
Интензивните системи на обработка на почвата оказват влияние върху видовия състав на плевелите. Така
например едногодишните плевели са повече след дълбока обработка на почвата, а многогодишнште
плевели са повече след плитки обработки, независимо от предшественика. За това е много важно, когато
се избират дълбочината и начина на предсеитбената обработка, след различни предшественици, дасе
имат впредвид преобладаващите плевели.
Съдържанието на макро и микроелементи в почвата също е важен фактор, определящ величината на
добива от земеделските култури. Направените у нас изследвания върху хранителния режим на почвата
1
през вегитацията на шеницата в зависимост от дълбочината и вида на предсеитбените обработки,
показват че в почвения слой от 0-20 см. съдържанието на нитрани е най-ниско в дискуваните площи. По-
ниското съдържание на нитрати в дискуваните площи се дължи на факта, че количеството на свободния
азот при минерализиране на органичното вещество в почвата зависи от температурата и от
дълбочината /степента/ на разрохкване на почвата. Тъй като при плитките обработки, например при
дискуването, почвата не се разрохква много, азотът който се отделя от органичното вещество в нея е
недостатъчен. Малката степен на минерализиране на органичното вещество е резултат също на ниските
температури на почвата през есента и зимата. Това са двете основни причини за азотния недостиг при
плитки предсеитбени обработки, който се преодолява чрез допълнително подхранващо торене.
През пролетта по-големи количества фосфор също има в по-дълбоко обработените площи. До края
на вегитацията на пшеницата обаче и по този показател различно обработените площи се изравняват.
Правилният начин за обработка на почвата осигурява добро развитие на културните още от самото
им поникване. Това има значение не само за получаването на по-високи добиви, но и за запазване
почвата от ерозия. Оранта винаги води до загуба на влага. При извършване на плитки обработки почвата
поема и запазва влагата от валежите по-добре, семената се засяват на оптимална дълбочина и поникват
дружно, както във влажни, така и в сухи години. Най-ефективна обработка е дискуването на дълбочина
от 8-10 см, непосредствено след прибирането на предшественика. Колкото по-малка е влагата в почвата,
толкова по-големи придимства имат повърхностните обработки. Плитките обработки позволяват също
разко да се съкратят сроковете за подготовка на почвата за сеитба.
Във влажни години, когато има възможност почвата добре да се наситни, оранта може да се окаже
ефективна. Но повърхностните обработки са ефективни и при сухи условия. Повърхностните обработки
са неподходящи на почви, заплевелени с многогодишни плевели. На такива почви се препоръчва
подмятане с плуг на дълбочина 14-16 см. или оран на дълбочина 20-22 см., както и дискуване с цел
„изтощаване” и „погребване” на плевелите.
Плитките обработки не се препоръчват на площи, склонни към преовлажняване.

1
 Тема 19 „Интегрирана борба с плевелите – косвена борба
и пряка борба”

I. Интегрирана борба. Същност- интегрираната борба с плевелите в селскостопанските култури при

условията на съвременното земеделие е най-целесъобразна и екологично безопасна. Тя включва
прилагането на различни методи и средства за борба – механични, физични, химични и биологични,
които се съчетават диференцирано, съобразно състава на плевелните асоциации, икономическите прагове
на вредност на плевелите и конкретните агротехнологични условия.
Интегрираните системи за борба срещу превелите са различни за различните селскостопански
култури. Това налага много добре да се познават биологичните особености на културните растения и на
техните плевели спътници, както и конкурнтните взаимоотношения плевел-културно растение.
Интегрираната борба среку плевелите трябва да се провежда компетентно, така че да дава висок
стопански и икономически ефект, без да нарушава биологичното равновесие в агробиоценозите.
Различните методи и средства за борба срещу плевелите се обединяват условно в две групи – косвена и
пряка борба.
II. Косвена борба – обхваща две подгрупи: предпазни мероприятия и мероприятия, повишаващи
конкурентноспособността на културните растения според плевелите.
1. Предпазни мероприятия – тези мероприятия не позволяват попадането на нови плевелни семена
или органи за вегитативно размножаване в обработваемите площи. Предпазните мероприятия включват:
а\ използване на абсолютно чист посевен материал. Семепроизводствените посеви трябва да се
разполагат в най-слабо заплевелените площи, за засяването им да се използват абсолютно чисти семена и
през цялата вегитация посевите да се поддържат чисти от плевели. Семената за посев подлежат на
задължителен семеконтролен анализ. Според БДС в първа класа посевен материал от зимни житни
култури не трябва да има повече от пет броя плевелни семена в един килограм посевен материал, а за
втора класа посевни семена не повече от 30 броя плевелни семена в един килограм посевен материал.
б\ използване на оборски тор, чист от жизнеспособни плевелни семена. В един килограм пресен
оборски тор се съдържат десетки хиляди плевелни семена. Ето защо в практиката задължително се
използва добре угнил оборски тор. Още по-добре е той да се обезарази с някой от препаратите: Базамид
гранулат или Вапам.
в\ навременно прибиране на реколтата. Ако жътвата се извърши късно, голям брой плевелни
семена попадат в почвата, която се почиства много по-бавно и по-трудно, отколкото прибраните семена.
Това се отнася най-вече за зимните житни култури със слята повърхност. Жътвата при тях трябва да
започне на време и да приключи за най-кратко време, за да не се допуска разпръскване на плевелни
семена в почвата, комбайните трябва да са снабдени със зърноуловители.
г\ унищожаване на плевелите в необработваемите площи, които се намират в съседство с
обработваемите. Стопанските пътища, крайпътните ивици, напоителните и отводителни канали, зоните
около жп линиите, промишлените площадки, са непрекъснат източник за заплевеляване на
обработваемите площи, често пъти с такива опасни плевели, като кускут, паламида, троскот, балур и др.
Това налага задължителното унищожаване на плевелите в тях.
д\ ограничаване на заплевеляването чрез поливните води. С поливните води се внасят стотици
хиляди плевелни семена на един декар. Ето защо е необходимо калите да се облицоват или цементират и
да се почистват редовно.
е\ противоплевелна карантина. Външнокарантинните плевели са тези, които не се срещат у нас,
кото стрига, видовете ива, пеленолистната амброзия и др. Вътрешнокарантинните плевели са тези, които
са разпространени ограничено в някой райони на страната – клопачка, гайтанка, сирийска звездоглавка,
синеочка и др.
2. Агротехнически мероприятия – те включват:
а\ мероприятия, повишаващи конкурентноспособността на културните растения срещу плевелите.
Тук първостепенно значение има осигуряването на бързо и дружно поникване на културните растения. В

1
противен случай плевелите ги изпреварват, а всички културни растения са силно чувствителни към
заплевеляване в ранни фази от вегитацията.
б\ навременна и правилна сеитба. При много ранна сеитба по топлолюбивите пролетни култури
поникват по-бавно, поради по-ниските температури и плевелите често пъти ги изпреварват. При по-късна
сеитба, особено при засушаване, посевите се развиват бавно и в тях се увеличава плътността на
сухоустойчиви плевелни видове. Много полезна роля играе оптималната гъстота на посева и сеитбата на
бързорастящи и високостеблени сортове и хибриди.
в\ правилно торене. Торовете трябва да се внасат след като плевелите в посевите са унищожени. В
резултат на торенето растежът на културните растения се подобрява и те силно подтискат поникващите
по-късно плевели.
г\ варуване – извършва се на почви с кисела реакция. То подпомага значително контрола на
плевелите, които се развиват добре на кисели почви. Такива са полския хвощ, киселите треви, полянката,
видовете лютиче, дивата маргаритка и др.
д\ правилни сеитбообръщения. В посевите на зимните житни култури се развиват зимно –
пролетни плевели. Такива са подрумче, видовете великденче, видовете лепка, дивия мак, овчарска
торбичка и др. В пролетните окопни култури се развиват главно късно- пролетни плевели, като видовете
кощрява, кокошо просо, кръвно просо, бяла побода, обикновен щир, тученица, татул, свиница, черно
куче грозде и др.
Правилните сеитбообръщения спомагат за успешното извеждане на борбата срещу тях. При
подходящо редуване на културите, почвата се обработва на различни дълбочини в различни срокове.
Това дава възможност те по-добре да се очистят от плевелните семена и органи за вегитативно
размножаване. Включването на многогодишни треви в сеитбообръщението също подпомага борбата
срещу плевелите.
III. Пряка борба с плевелите – включва различни методи и средства: механични, физични,
химични и биологични.
1. Маханични и физични методи за унищожаване на плевелите – от механичните методи,
обработката на почвата има най-голямо практическо значение. Начини на унищожаване на плевелите,
чрез обработка на почвата:
- погребване на плевелните семена – състои се в заораване на най-горния и най-богат на плевелни
семена почвен слой на дълбочина 35-40 см.
- провокиране на плевелните семена към покълване и поникване. Състой се в плитка обработка на
почвата до 10 см., която прекъсва покоя на плевелните семена и те масово покълват. Младите поници,
веднага след това се унищожаватс нова обработка или хербициди.
- подрязване на плевелните растения – навременното и качествено подрязване, води до загиване на
повечето едногодишни плевели и на младите поници от семена на многогодишните плевели.
Подрязването се осъществява чрез допълнителни лятно-есенни обработки срещу дълбока оран, при
предсеитбените обработки и при вегитационните обработки на окопните култури и трайните насаждения.
- изскубване на плевелите – дава ефект срещу млади, слабо вкоренени плевели, поникнали от
семена. Най-често за изскубването се използват ротационни /звездовидни/ брани.
- изтощаване на многогодишните плевели: коренищни и кореновоиздънкови. Състой се от няколко
последователни обработки на почвата, които водят до изтощаване и унищожаване на подземните корени
за размножаване на тези плевели. Най-подходящо време за провеждане е лятото и есента. При сухо лято
са достатъчни две обработки, а при влажно повече.
- изсушаване на вегетативните органи за размножаване. Този метод се прилага главно за борба
срещу коренищните: балур, троскот, пирей, полски хвощ, тръстика и др. Състои се в дълбока оран в
горещо и сухо време, с цел коренищата да се изнесат върху почвената повърхност, където се подлагат на
изсушаване. Този метод се прилага през лятото – юли, август.
2. Други механични и физични методи за унищожаване на плевелите:
а\ плевене – състои се в ръчно изскубване на поникналите плевели. То е скъпо и трудоемко
мероприятие, което се прилага в расадо-производителните лехи.
1
 б\ окосяване – прилага се главно на площи, заети с многогодишни треви. Трябва да се извършва
навреме, преди осеменяването на плевелите.
в\ мулчиране – дава ефект срещу пониците на плевелите. Ефективно, но скъпо мероприятие.
Мулчирането с полиетилен намира приложение в площите с ягоди и някой скъпи цветни видове. В
трайните насаждения може да се приложи т.нар. жив, биологичен муч от многогодишни треви.

1
 Тема 20 „Основни принципи на химичната борба с плевелите”

I. Фототоксично действие на фербицидите – изразява се в морфологични, анатомични,

физиологични и биохимични изменения, които настъпват в чувствителните плевели и водят до тяхното
подтискане или загиване. При контактните хербицидите, морфологичните изменения се изразяват в
хлороза, която преминава в накроза и загиване на органите, върху които са попаднали.
При системните хербициди морфологичните изменения са по-разнообразни и зависят от химичната
група на хербицидите. При едни хербициди те се изразяват в епинастични изкривявания на стъблата,
поява на тумороподобни образувания по стеблата на корените, при хербицидите засяга и биохимични и
хизиологични промени на чувствителните плевели при фотосинтезата, дишането, биосинтезата на
белтъчините, аминокиселините и въглехидратите. В зависимост от своя основен механизъм на действие,
хербецидите се делят на шест групи:
1. Инхибитори на фотосинтезата;
2. Инхибитори на дишането;
3. Инхибитори на покълването и делението на плевелите;
4. Хербициди, разстройващи растежа;
5. Хербициди с разнообразен механизъм на действие;
6. Хербициди с тотално действие.
II. Селективност на хербицидите. Избирателното действие на хербицидите в определени дози
спрямо определени култури, наричаме селективност. Тя бива:
1. Физична селективност – обуславя се от морфологичните особености на растенията и от
физичните свойства на покривните им тъкани. Тези особености определят количеството на попадналите
върху растенията хербицид и неговото задържане.
2. Физиологична селективност – тя се обуславя от биохимичните и физиологичните особености на
растенията. Тези особености определят степента на поглъщане, пренасяне и метаболиране на
хербицидите.
3. В някои случай селективността на хербицидите се обуславя от фазите на развитие на различните
видове растения, от размера на семената им, от устройството на зародиша и др. тези различия определят
т.нар. биологична селективност.
III. Влияни на екологичните фактори върху фитотоксичността и селективността на хербицидите –
Екологичните фактори оказват................, а в редица случай и решаващо влияние върху фитотоксичността
и селективността на хербицидите. При листните хербизиди екологичните условия в първите наколко дни
след третирането, оказват силно влияние върху задържането и абсорбирането им. Установено е, че
фитотоксичността на листните контактни хербициди се понижава при много интензивно слънцегреене,
съчетано с висока температура и ниска атмосферна влажност. При повените хербициди, основно
значение за фтотоксичността и селективнотстта им имат почвените свойства. Фитотоксичността на
повечето от тях е по-висока на почви с лек механичен състав и ниско съдържание на органично вещество.
В периода на прилагане на почвените хербициди и в следващите една, две седмици, решаващо
значение за ефикасността на почвените хербизиди оказват почвената влага и почвената температура.
Високото съдържание на азот в почвата увеличава фитотоксичното им действие и намалява
селективността им.
IV. Основни положения при използването на хербицидите . при химичната борба срещу плавелите,
задължително трябва да се спазват някой основни положения:
- правилен избор на хербицид;
- ефективна и безопасна доза;
- оптимални срокове и внасяне на препаратите, като се отчитат конкретните агрометеорологични
условия;
- подходяща техника и висока технологична дисциплина;
- строго спазване на правилата за безопасност при работа с отровни вещества, с оглед, получаване на
висок стопански и икономически ефект, без вредни екологични въздействия.
1
V. Класификация на хербицидите. Хербицидите биват:
1. Тотални и селективни;
2. Контактни и системни;
3. С почвено действие и с листно действие /както и със смесено действие/;
4. Противожитни и противошироколистни.

1
 „ХЕРБОЛОГИЯ„

Хербологията е наука за плевелите и начина и средствата за борбата с тях. Съвременната наука

познава над 3 000 вида плевели по света, като в нашата страна са разпознати 400 вида.

Тема № 17, 18 „Биологична класификация на плевелите”

Непаразитни плевелни растения Паразитни плевелни растения

монокарпни поликарпни
и Пълни Полу-
паразити паразити
едногодишни многогодишни

Плевели, стъблени
Плевели,
Ефимери Размножаващи се Размножаващи се
Ранни пролетни Предимно коренови
предимно със
Късни пролетни семена вегетативно
Зимни пролетни коренови
Зимни
С брадест корен Коренища
Чимообразуващи Кореново-
двугодишни С вретеновиден издънкови
корен Луковични
С пълзящи стебла

За плевели се приемат всички нежелани растения от дивата и полудивата флора, които се развиват в
посевите на селскостопанските култури, намаляват добива от тях и влошават качеството на продукцията.
От друга страна някои от тях се проявяват и като полезни – използват се за храна на животни и хора,
замедицински и индустриални цели.
Борбата с плевелите може да се организира правилно и да се проведе успушно, ако се познават
плевелните видове и техните особености. В един и същи посев обикновено се срещат различни видове
плевели и унищожаването им по отделно би отнело много време и труд. Затова е удачно обеденяването
на плевелите в групи, според едни или други техни особености. Такава една класификация е разработена
от Казакевич и Малцев, основана на три основни биологични особености на плевелите – начин на
хранене, продължителност на живота и особености на размножаването.
Според начина си на хранене плевелите се делят на две групи: непаразитни плевелни растения
/автотрофни – които се хранят самастоятелно/ и паразитни и полупаразитни плевелни растения
/хетеротрофни – които се хранят за сметка на други растения гостоприемници/.

1. Непаразитни
а/ според продължителността си на живот биват:

1
 - еднократно плододаващи /монокарпни/ - размногават се изключитално със семена и плододават
веднъж, след което умират. Продължителността на живота им е не повече от две години. Към тях спадат
едногодишните плевелни растения /ефемери, ранни и късни пролетни плевели, зимни и зимно-пролетни
плевели/ и двугодишните плевели. Характерни ефимери са бръшлянолистно великденче, врабчови
чревца, едногодишна метлица, дребноцветна незабравка, лечебен росопас, стъблообхватна мъртва
коприва. Характерни зимно-пролетни плевели са ветрушка, полски мак, дива ряпа, лечебна лайка,
полска лисича опашка, овчарска торбичка, полска попова лъжичка, полска ралица, синя метличина,
трицветна теменужка, часовниче. Характерни ранно-пролетни плевели са див синап, див овес, лепка,
фасулче. Характерни късно пролетни плевели са абутилон, бутрак, компасна салата, кокошо просо,
зелена кощрява, злолетница, бяла куча лобуда, пача трева, татул, кръвно просо, черно куче грозде,
обикновен щир, пълзящ щир.
- многократно плододаващи или многогодишни /поликарпни/. Те плододават няколко пъти през
живота си. По подземните им органи се образуват спящи пъпки или други вегетативни зачатъци, от които
на следващата година се развиват нови надземни и подземни органи. Освен със семена, повечето от тези
плевели могат да се размножават и вегетативно. Въз основа на начина им на размножаване и
устройството на кореновата им система, се разделят на няколко групи: с брадест корен /голям живовлек/;
чимообразуващи; с вретеновиден корен /лечебно глухарче, дъвка, див пелин, лапад, синя жлъчка /, с
пълзящи стъбла / кукувича прежда, синя китка тютюнева дребна/, луковични /гарванки лук/;
коренищни / балур, орлова папрат, бял равнец, троскот, полски хвощ/ и кореновоиздънкови /
паламида, поветица, родилна трева/; двугодишни /бучиниш, бяла комунига, слез/.

1
 Тема 11 „Сеитбообръщение, роля и значение на сеитбообръщението
при интензивното земеделие. Поносимост и самопоносимост на селскостопанските култури.
Групиране на културите по степен на самопоносимост.”

Сеитбообръщението е агротехническо и научнообосновано редуване на селскостопанските култури

по време и място върху дадена площ. Известни са редуване по време /извършва се само на едно поле,
върху което за определен брой години се отглеждат последователно няколко култури/ и редуване по
време и място /площта, на която ще се разположи сеитбообръщението се разделя на приблизително
еднакви по размер участъци, наречени полета и всяко сеитбообръщение има определен брой полета/.
С цел по-рационалното използванена селскостопанската техника е добре размера на полетата да е
възможно по-голям. Така се намалява загубата на площ за пътища и граници, оптимално да се използват
естествените граници. Други фактори от които зависи размера на полетата са: релеф на местността;
наличие на култури в сеитбообръщението, за които има изискване да не се връщат на едно и също поле
определен период от време; водна и въздушна ерозия на почвата и др. Размерът на полетата се определя и
от броя им в сеитбообръщението.
Формата на полетата също има значение за по-рационалното използване на селскостопанската
техника. Ако няма естествени препятствия за това, най-добре би било те да са във формата на квадрат
или правоъгълник. В районите, подложени на ерозия, полетете не трябва да бъдат много широки, като е
необходимо да се разполагат с дългата си страна по посока на хоризонталните, а с късата по посока на
наклона, при това колкото е по-голям наклона, толкова по-тясни трябва да са полетата.
Редуването на културите във всяко сеитбообръщение има установен ред. Времето, необходимо за
преминаване на всички култури през всички полета на сеитбообръщението в определения рез за смяна, са
нарича ротация. Ако в сеитбообръщението са вкючени само едногодишни култури, броят на годините за
една ротация е равен на броя на полетата. Ако в сеитбообръщението са включени многогодишни култури
/люцерна, детелита, тревни смески/, броят на годините за една ротация е по-голям от броя на
сеитбооборотните полета. Многогодишните култури се включват в сеитбообръщението по няколко
начина:
- многогодишната култура заема повече от едно поле, но броят на годините за отглеждането й във
всяко поле е по-голям от броя на полетата.
- Многогодишната култура заема едно поле от сеитбообръщението, на което се отглежда в
продължение на няколко години /изнъткесеитбен клин/.
- Многогодишната култура заемо толкова полета от сеитбообръщенито, колкото години ще се
използва.
Самопоносимост на кулутрите. Редица култури, като царевица, картофи, ориенталски тютюн,
памук, ръж, коноп, просо, ориз, бакла, проявяват добра самопоносимост. Това позволява да се отглеждат
в продължение на 2,3 и повече години на една и съща площ, ако неможе да им се подсигури по-добър
предшественик.
Други групи култури, освен че не понасят засяване след себе си, може да се връщат на същата площ
след изтичане на определен брой години. Ленът може да се засее на същата площ след 7-8 години,
червената детелина след 6-7 год., слънчогледът, захарното и кръмно цвекло, зелето и грахът – след 5-6
год., а люцерната – след най-малко толкова години, колкото е продължило предшестващото й
отглеждане. Решението за преждевременно връщане на някои от посочените култури на дадено поле е
свързано с прецизна комплескна оценка на фитосанитарното състояние на посева през предходната
ротация.

1
 Тема 13 „Основни принципи при изграждане на сеитбообръщенията.
Предшественици. Уплътняване на сеитбообръщенията с предкултури и втори култури.”

Сеитбообръщенията са различни за различните селскостопански райони. При съставянето им трябва

да се спазва следната последователност:
1. групиране на културите по групи;
2. определяне на средния размер на полето, разположението на отделните култури в полетата и
общия им брой в сеитбообръщението. Отделните полета трябва да бъдат приблизително еднакви;
3. определяне на редуването на културите и разработване на ротационни таблици. За редуването на
културите е добре да се спазват две основни правила:
а\ икономически най-важната култура в сеитбообръщението се поставя след най-добрия
предшественик и при най-добър режим на редуване;
б\ останалите култури се подреждат така, че да следват възможно най-добрите си предшественици,
без да конкурират в това отношение икономически най-важните култури в сеитбообръщението.
При подреждане на културите в сеитбообръщението трябва да се спазва условието за подходящ
предшественик. Културата, която е отглеждана през предходната година на дадено поле, се нарича
предшественик на културата, която се отглежда през настоящата година на същото поле.
Предшественикът оказва значително влияние върху първата и евентуално върху втората култура след
него.
Съществено за съвременните сеитбообръщения е уплътняване с междинни култури. Целта е за
една година да се получат 2-2,5-3 реколти от едно поле. Известни са няколко начина за уплътняване на
сеитбообръщението: втори култури и зимни \междинни\ предкултури. Отглеждането на втори култури е
възможно при поливни условия, а на зимни предкултури – при поливни и неполивни условия, защото за
своето развитие те използват влагата от есенно-зимните и ранни пролетни валежи.
Втори култури може да се отглеждат за зърно и за зелена маса. Когато е за зърно, те трябва да се
засяват след основни култури, които освобождават площите не по –късно от 25 юни, а за получаване на
зелена маса – от 15 юли. Втори култури може да се отглеждат основно след пшеницата и ечемикът, като
на тези площи е необходимо да е осигурено напояване. Възможните втори култури са: за зърно -
раннозрели хибриди царевица, сорго, просо, ранозрели сортове соя, сортове фасул, слънчоглед, а за
зелена маса – царевица, грахово-слънчогледова смеска, соево-царевична смеска, грахово-овесена смеска
и др.
Зимните предкултури се засяват в края на лятото и в началото на есента в полетата, предназначени
за сеитба на късни пролетни култури \царевица, фасул, соя, фъстъци, тютюн, памук и др.\. Прибират се
през следващата година до средата на април. След извършване на съответната предсеитбена подготовка
на почната се засява основната пролетна култура. Подходящи са: ечемик, ръж, тритикале, зимен грах,
зимен фий, зимна бакла, репко, зимна рапица, ряпа, фуражна ряпа, пролетна фуражна рапица, фуражен
синап и др. Зимните бобови култури е по-добре дасе отглеждат в смес с ръж или тритикале.
В зеленчукопроизводството възможностите за уплътняване са много по-големи. Това се дължи на
голямото разнообразие от зеленчукови култури и сортове, на по-късите вегетазионни периоди и на
предоставените продоровни почви и поливни условия за отглеждането им. Като втори култури се
отглеждат късно зеле, късни домати, зелен фасул, праз, моркови, корнишони, ряпа, алабаш, спанак. Те се
засяват през юни и юли на площи, освободени от ранни картофи, ранни домати, ранно зеле, зелен фасул,
зелен грах. Като предкултури в зеленчукопроизводството се използват лук за зелено, спанак, марули,
бакла, репички, като се засяват през есента или в края на зимата на площи, на които през следващата
година ще се отглеждат разсадени или късно засявани зеленчукови култури \домати, пипер, патладжан\.

2
 Тема 14 „Полски сеитбообръщения при неполивни и поливни условия.
Фуражни сеитбообръщения. Основни принципи при съставянето им, принципи”

В полските сеитбообръщения се отглеждат основно полски култури – зърнено-хлебни, зърнено-

фуражни, зърнено-бобови, технически и др. Културите, застъпени във фуражните сеитбообръщения, са
предимно едногодишни и многогодишни треви, зърнено-фуражни, кореноплодни, силажни и други
култури. В зависимост от местоположението и културите, застъпени в тех, те се делят на ливадно-
пасищни и прифермерски.
I. Полски сеитбообръщения. В зависимост от степента на водообезпеченост има два вида:
1. за неполивни условия – климатичните особености на страната предполагат надостатъчно
количество на годишните валежи и неравномерното им разпределение през вегетационния период. Но
въпреки така създанените неблагоприятни условия, в страната се обработват и използват и неполивните
площи. Но голяма част от влаголюбивите култури като царевица, захарно цвекло, памук, люцерна не
реализират своите продуктивни възможности. Ето защо при неполивни условия правилното редуване на
културите спомага да се коригира значително водният дефицит. В сеитбообръщенията трябва да се
включват минимален брой видове.
При определяне размера на полетата трябва да се спазват изискванията:
- размерът и формата да позволяват по-пълно механизиране на полските работи и по-рационално
използване на наличната техника. Полетата трябва да позволяват обработка в две посоки, като имат
възможно най-правилна форма;
- да няма големи отклонения от средния размер между отделните полета;
- отделните култури или групи култури да заемат по възможност цели полета, което намалява броя на
сборните полета, по-правилно се извършва обработката на почвата, а също така се осигурява редуване
на културите в дадено сеитбообръщение.
Основното редуване на полските култури у нас става по схемата угарна-неугарна култура. Неугарни
култури са пшеницата, ечемикът, ръжта, овесът и оризът \наричат се още житни култури със слята
повърхност\, а всички останали култури са угарни. Това редуване се е наложило от големите биологични
различия между тези две групи култури, а също така и от различията в агротехниката на отглеждането
им. При определяне на редуването на културите при неполивни условия трябва да се има предвид, че
зимната пшеницата, с малки изключения, се смята за икономически най-важната култура в тези
сеитбообръщения и за нея трябва да бъдат осигурени най-добрите предшественици.
Пример:
1 поле – бобова култура;
2 поле – пшеница;
3 поле – царевица;
4 поле – пшеница \ ечемик\.
2. за поливни условия – полските сеитбообръщения за поливни площи се отличават от тези при
неполивни условия по редица признаци:
а\ в тях се застъпват по-широко интензивните окопни култури, които добре реагират на напояване –
царевица, памук, захарно цвекло и др;
б\ важна особеност на сеитбообръщенията на поливни площи е, че те се уплътняват чрез отглеждане
на междинни култури през периода от прибирането на предшестващата до засяването на следващата
основна култура;
в\ увеличава се относителният дял на люцерната и детелината, отглеждането на които при тези
условия може да се мотивира с важни агротехнически, стопански и мелиоративни съображения.
Пример:
1 поле – люцерна \извънсеитбен клин\ - 4 години;
2 поле – царевица;
3 поле – зимна предкултура + царевица;
4 поле – пшеница;
2
5 поле – захарно цвекло;
6 поле – ечемик + II култура царевица.
След разораване на люцерната, почвеното плодородие на полето е голямо и най-добре от него може
да се възползва царевицата. Ето защо тя може да се отглежда по две-три години безсменно в полето,
освободено от люцерна.
II. Фуражни сеитбообръщения – основното им предназначение е да осигуряват фураж за развитие на
животновъдството. Фуражните сеитбообръщения биват два вида: ливадо-пасищни и прифермски.
1. ливадо-пасищни сеитбообръщения – загубили са класическия си вид и техните функции се
изпълняват обикновенно от полските сеитбообръщения, в които са включени и основните фуражни
култури \зърнено-фуражни със слята повърхност, едногодишни треви, част от многогодишните треви и
др.\.
2. прифермски сеитбообръщения – запазили са значението си. Начина на хранене на животните
изисква целогодишно наличие на силаж. Трябва да се спазват следните основни положения:
- да се разполага териториално близо до фермите, където ще се използва или преработва тяхната
продукция. Така се реализират икономии от транспорт и е възможно използването на отделни полета за
близка паша;
- получаването на големи количества биомаса от тези сеитбообръщения изисква разполагането им
на поливни площи;
- включват се следните култури: многогодишни треви – люцерна; детелина; тревни смески; силажни
култури – царевица, слънчоглед, репко; кореноплодни, клубеноплодни, сочноплодни \видове цвекла,
кръмни моркови, фуражни картофи, тикви и др.\; едногодишни треви и смески от тях – фий, грах, ръж,
тритикале, суданка, репко и др.
- многогодишните треви обикновенно заемат толкова полета, колкото години трае престоят им във
всяко отделно поле;
- след разораване на многогодишните треви полето се използва в продължение на две – три години
за отглеждането на силажни култури, тъй като те най-рационално използват високото почвено
плодородие, създадено от престоя на многогодишните треви.
Пример:
1 поле – люцерна I година;
2 поле – люцерна II година;
3 поле – люцерна III година;
4 поле – люцерна IV година;
5 поле – силажна царевица I култура;
6 поле – грахово-ръжена смеска \предкултура\ + силажна царевица;
7 поле – кръмно цвекло и други кореноплодни и клубеноплодни;
8 поле – фуражен ечемик.

2
 Тема 15 „Тютюневи, оризови, памукови сеитбообръщения.
Основни принципи при съставянето им, примери.”

I. Оризови сеитбообръщения – при съставянето им трябва да се има предвид:

1. за да може най-рационално да се използва площта на оризището, чието изграждане изисква
твърде големи капиталовложения, оризът трябва да заема поне 60-70% от площта на оризището;
2. оризът проявява известна самопоносимост и при подходяща агротехника може да се отглежда
след себе си 3-5 години;
3. оризът изисква интензивно напояване, което влошава физичните свойства на почвата. Това налага
включването в сеитбообръщението на такива култури, които да подобряват тези своиства – люцерна,
детелита;
4. оризовите полета силно се заплевеляват, което прави целесъобразно отглеждането на някои
окопни култури – царевица, слънчоглед и др.;
5. в оризовите полета трябва да се извършва текущо и коригиращо подравняване. Това налага
отглеждането на култури, които се прибират сравнително рано – пшеница, ечемик. След тях е възможно
да се извършва и лятно засяване на люцерна;
6. оризът е топлолюбив и се засява късно на пролет, което дава възможност за включване в
оризовите полета на зимни предкултури.
Пример:
1 поле – люцерна I година;
2 поле – люцерна II година;
3 поле – люцерна III година;
4 поле – Ориз;
5 поле – Ориз;
6 поле – Ориз;
7 поле – зимна предкултура + ориз;
8 поле – слънчоглед \царевица\;
9 поле – ориз ;
10 поле – ориз;

II. Тютюневи сеитбообръщения – да отговарят на следните изисквания:

1. ориенталския тютюн понася безсменно отглеждане, поради което е допустимо при типичните
тютюневи почви, които имат лек механичен състав и при голяма концентрация на тези клутури да се
отглежда в продължение на 3-5 години на една и съща площ;
2. за едролистния тютюн Вирджиния и Бърлей не се допуска безсменно отглеждане, дори и
повторен посев;
3. добивите от тютюна значително се повишават, без да се намалява качеството му, ако в
сеитбообръщението той се отглежда след подходящ предшественик: за ориенталски тютюн
едногодишните бобови и житни култури със слята повърхност, а за едролистните – многогодишни треви,
царевица, слънчоглед, памук и др.;
4. поради късния срок на засаждане на тютюна е възможно маскимално уплътняване на
сеитбообръщението със зимни предкултури;
5. на площи, които са заразени с нематода и семената на синя китка, тютюнът трябва да се засажда
само при предшественик пшеница.
Примери:
на почви с по-високо съдържание на хумус на почви с по-ниско съдържание на хумус
1. фиева смеска; 1. едногодишни бобово-житни смески;
2. пшеница; 2. тютюн;
3. тютюн; 3. тютюн;
4. тютюн; 4. житна кулутра;
2
 5.
6. пшеница; 5. зимен грах \предкулутра + тютюн\;
7. тютюн; 6. тютюн.
8. тютюн.
за Вирджиния
1. зимни житни;
2. тютюн;
3. царевица, слънчоглед;
4. тютюн;
5. зимни житни;
6. тютюн.
III. Памукови сеитбообръщения – застъпени в райони, където почвено-климатичните условия са
подходящи за отглеждане на тази кулутра. В тези сеитбообръщения памукът заема повече от 25% от
площта и се отглежда в сеитбооборотна двойка с пшеница. Памукът не е взискателен към
предшественика и проявява известна самопоносимост.
Пример:
1. едногодишни бобови; 1. люцерна клин 3 г.; 1. пшеница;
2. пшеница; 2. памук; 2. памук;
3. памук; 3. памук; 3. ечемик;
4. ечемик; 4. ечемик + II култура; 4. памук.
5. памук 5. памук.

2
 Тема 16 „Зеленчукови и противоерозионни сеитбообръщения.
Основни принципи при съставянето им, примери.”

I. Противоерозионни сеитбообръщения - За намаляване на степента на водната ерозия се прилагат

редица мероприятия, в т.ч. и противоерозионни сеитбообръщения. При разработването им трябва да се
има предвид:
1. сеитбообръщението да се сътсавя от култури, които имат противоерозионен ефект. Подредени в
низходящ ред, те изглеждат така: многогодишни треви, зимни житни кулутри със слята повърхност,
пролетни окопни култури;
2. на терен с наклон до 9 градуса участието на окопните култури е допустимо, при наклон до 12
градуса окопните култури трябва да заемат 25% от площа на сеитбообръщението, а при по-големи
наклони включването им в почвозащитните сеитбообръщения е нежелано;
3. когато в почвозащитното сеитбообръщение са включени окопни култури, особено тютюн,
заемането на техните полета през зимата от предкултури има голям противоерозионен и икономически
ефект;
4. обработката на почвата трябва да се извършва по хоризонталите, за да могат гребените от оранта
да препятстват стичането на водата. При самата оран тесните ивици може да се разрохкват по-дълбоко, за
да създават по-високи гребени. Оставените неизорани отделни ивици от стърнището при основната оран
също служат за препятствия на водата. Сеитбата на културите трябва да се извършва по хоризонталите.
Пример:
1. едногодишни бобови със слята повърхност; 1. многогодишни треви I година;
2. зимни житни култури; 2. многогодишни треви II година;
3. зимни житни кулутри; 3. многогодишни треви III година;
4. зимни житни култури;
5. зимни житни култури;
6. едногодишни бобови със слята повърхност;
7. зимни житни кулутри;
Противоерозионните сеитбообръщения при по-малък наклон с участието на окопни култур са
твърде близки по замисъл до полските сеитбообръщения при неполивни условия.
II. Зеленчукови сеитбообръщения – трябва да се разполагат на плодородни, чисти от плевели площи
с осигурено напояване. В тях се включват предимно зеленчукови култури, но за поддържане на високо
почвено плодородие в зеленчуковите сеитбообръщения е желателно да участват и многогодишни треви \
люцерна, детелина, тревни смески\. Целесъобразно е и използването на някои житни култури \пшеница,
царевица, ечемик\, като предшественици на по-взискателните в това отношение зеленчукови култури.
Съставът на зеленчуковите култури, които ще участват в сеитбообръщението, се определя преди
всичко от природно-икономическите условия на района. В крайградските райони се съставя
сеитбообръщение с пълен набор от всички зеленчукови култури. В райони, близки до консервни
предприятия, преобладават средно ранните домати, пиперът, градинският грах и градинският фасул. При
силно развито ранно и късно полско зеленчукопроизводство широко са застъпени ранните домати,
ранните картофи, късните домати, късното зеле и др.
Въпросът за предшественикът е основен при съставянето назеленчукови сеитбообръщения.
Изискванията на зеленчуковите култури към предшествениците са различни. Пиперът, доматите и
патладжанът са най-взискателни към предшественика, а ранните картофи са най-невзискателни. Някои
култури, като лук за глави, грах, фасул, средно ранни домати и пипер, имат лоша самопоносимост в
никакъв случай не бива да се отглеждат сами след себе си. Ранните домати и ранните картофи, уплътнени
с втори култури, може да се отглеждат и като монокултура при стриктно спазване на всички
фитосанитарни условия.
Уплътненото използване на земята в зеленчуковите градини се счита за задължително, тъй като тези
култури се разполагат на най-плодородните и поливни площи. Голямото разнообразие от култури,
сортове и производиствени направления създава почти неограничени възможности в това отношение.
2
Пример на зеленчуково сеитбообръщение за крайградски район:
1. люцерна I година;
2. люцерна II година;
3. люцерна III година;
4. пипер;
5. ранно зеле + II култура късен зелен фасул;
6. ранни домати + II култура късно зеле, праз;
7. зелен фасул + II култура домати;
8. Ранни картофи + II култура краставици + III култура спанак;
9. Бамя, патладжан, моркови, краставици и др. \сборно поле\;
10. предкултура \спанак, маруля, салата, репички, лук за зелено, чесън за зелено\ + средно ранни домати;

В сеитбообръщенията за райони на консервни предприятия са застъпени средно ранни домати,

пипер, грах, фасул за зелено и др., като основното им предназначение е да осигуряват необходимата
суровина за консервното предприятие по определен асортимент и сортове.
Пример на зеленчуково сеитбообръщение за райони на консервни предприятия:
1. ранни картофи + II култура зелен фасул;
2. ранни картофи + II култура късни домати;
3. ранни картофи + II култура късно зеле;
4. ранни картофи + II култура царевица.

2
 Тема 21 „Интегрирана борба с плевелите при зърнено-житните кулутри
със слята повърхност – пшеница, ечемик и ориз”

Интегрираната борба с плевелите включва прилагането на различни методи и средства за борба –

механични, физични, химични и биологични. Интегрираната борба е различна за различните
селскостопански кулутри.
При климатичните условия на страната житни култури със слята повърхност се засяват през есента.
Това са пшеница, ечемик, ориз. Те заемат основно място в сеитбообръщенията, защото с малки
изключения са икономически най-важните култури.
В посевите на зимните житни култури се развиват зимно-пролетни плевели. Такива са подрумче,
видовете великденче, видовете лепка, дивия мак, див овес, овчарска торбичка, паламида, дребнолистна
лайка и др.
Хербицидите, използвани при борба с едногодишните плевели при ПШЕНИЦАТА са:
- преди сеитбата, с инкорпориране \срещу див овес\ - Авадекс 40 ЕК;
- след сеитбата, преди поникването на културата или през есента, след фаза 3-ти лист на пшеницата –
Дикуран форте;
- след 3-ти лист на културата се внася – Изопросинт 75 ВП;
- във фаза братене на пшеницата се внася Илоксан 28ЕК;
- във фаза 3-5-ти лист на плевела, при трайна вегетация на пшеницата – Пума Супер 7,5 ЕВ;
- веднага след сеитбата, преди поникване на културата и плевелите – Стомп 33 ЕК;
- след сеитба, преди поникването или от 3-ти лист до началото на братене на културата и до 3-ти лист
на плевелите – Хлортосинт 700 СК.
Хербицидите, използвани при борба с едногодишни и многогодишни двусемеделни плевели при
ПШЕНИЦАТА са:
- във фаза братене на културата – Аминопиелик, Аминопиелик 600 СЛ, Базагранд ДП, 2,4-Д аминна
сол, Дерби 175 СК, Дикопур Ф, Матон 600 ЕК, Оптика комби, Солушън Г, Старане 250 ЕК,
Уидмастер;
- веднага след сеитбата на културата – Афалон С, Глин 75 ДФ,
- след сеитбата преди поникването или фаза 3-ти лист на културата – Кугар, Стреч 10 ВП, Хармони
Екстра + Тренд прилепител;
- рано на пролет фаза 2-ри – 4-ти лист на плевелите, комбинирано с 2,4 Д, Старане. Пшеницата във
фаза на братене – Гранстар 75 Ф.
Хербициди, използвани за унищожаване на едногодишни житни плевели при ОРИЗА са:
- преди сеитба, с инкорпориране на сухо, след което за 5-6 дни се залива с 10 см. воден слой – Ордрам 6
Е;
- след сеитба, преди поникването на културата, на суха почва – Рафт 800 ВГ, Стомп 33 ЕК.
Хербициди, използвани за унищожаване на двусемеделни плевели при ОРИЗА са:
- срещу кандри, внесен във фаза 2-ри – 4-ти лист на плевела – Базагран 600 СЛ.

2
 Тема 22 „Интегрирана борба с плевелите при царевицата”

Интегрираната борба с плевелите включва прилагането на различни методи и средства за борба –

механични, физични, химични и биологични. Интегрираната борба е различна за различните
селскостопански кулутри.
Царевицата е пролетна окопна култура. Тя е една от най-важните фуражни култури, която може да
се отглежда както за зърно, така и за силаж. В пролетните окопни култури се развиват главно късно-
пролетни плевели, като видовете кошрява, балур, кокошо просо, кръвно просо, бяла побода, обикновен
щир, тученица, татул, свиница, черно куче грозде, див синап, див овес и др.
Хербициди, използвани в борбата с едногодишни житни плевели при ЦАРЕВИЦАТА са:
- преди сеитбата с инкорпориране – Ерадикан 6 F,
- след сеитба, преди поникването на кулутрата – Аценит 50 ЕК, Гардиан, Гардиан екстра, Дуал голд
960 ЕК, Премерлин 600 ЕК, Рилей, Стомп 33 ЕК, Трофи, Трофи 100, Фронтиер 720 ЕК;
- 2-ри – 4-ти лист на балура и до 8-ми лист на царевицата – Мистрал 4 СК, Тел 75 ВГ, Титус 25 ДФ,
Раундъп Биосила.
Хербициди, използвани в борбата с едногодишни и многогодишни двусемеделни плевели при
ЦАРЕВИЦАТА са:
- фаза 3-5-ти лист на царевицата – Аминопиелик Д; 2,4 –Д аминна сол; Дикамин Д; Диовид 600 СЛ;
Мостамин 720; Уидмастър;
- след сеитбата, преди поникването на културата – Мерлин 750 ВГ; Дикопур Ф; Рейсър 25 СК;
- фаза 5-7-ми лист на културата – Старане 250 ЕК;
- фаза 2-4-ти лист на културата и ранни фази на плевелите – Хармони 75 ДФ в комбинация с Цеазин.

2
 Тема 23 „Интегрирана борба с превелите при тютюн и памук”

Интегрираната борба с плевелите включва прилагането на различни методи и средства за борба –

механични, физични, химични и биологични. Интегрираната борба е различна за различните
селскостопански кулутри.
Тютюнът е едногодишна техническа култура. Отглеждането на тютюн в България има значително
социално значение, тъй като при определени нископродуктивни почви тази култура се явява основна за
населението. Тютюнът е култура с добре изразена самопоносимост, поради което може да се отглежда
успешно продължително време след себе си, т.е. като монокултура. Това е благоприятно за регионите с
типично производство на ориенталски тютюни, тъй като почвените и теренните условия там са
неподходящи за отглеждане на повечето земеделски култури. Заплевелява се с едногодишни житни и
някои двусемеделни плевели, но най-големи вреди върху културата нанася дребната тютюнева синя
китка.
Хербицидите, които се използват в расадопроизводството на тютюна са:
- за обеззаразяване на лехите през есента или 10,15 дни преди засяване на лехите с инкорпориране се
внасят Базамид гранулант и Вапам;
- след засяване на лехите и покриването им с торова покривка, еднократно или двукратно се внася
Дервинол 4 Ф;
- за унищожаване на тютюнев разсад, след приключване на разсаждането се използва Реглон 20 СЛ.
Хербицидите, които се използват при борбата срещу едногодишните житни плевели са:
- преди разсаждането на тютюна – Дервинол 4 Ф, Дуал голд 960 ЕК, Стомп 33 ЕК, Фронтиер 900 ЕК;
- фаза 3-5-ти лист на едногодишните плевели и 10-20 см. височина на балура – Галант супер; Тангра
супер 5 ЕК, Фузилад супер, Леопард, Пантера, Рафт 80 ВГ, Кобра.
Памукът е най-ценната влакнодайна култура, от която се използва почти цялата част на плода.
Памукът се засява в края на април, той е късна пролетна окопна култура.
Хербициди, които се използват при борба с едногодишни житни плевели при памука са:
- преди сеитбата, с инкорпориране – Агрифлан 24 ЕК, Трифлуралин 24 ЕК, Трифлуралекс 48 ЕК;
- преди поникването на културата, при поникнали плевели се внася Раундъп;
- след сеитбата, преди поникването на културата и плевелите – Дуал С 930 ЕК; Стомп 33 ЕК; Харнес;
- фаза 3-5-ти лист на плевелите и 10-20 см. височина на балура – Ажил 100 ЕК; Галант супер;
- фаза 3-5 ти лист на едногодишните житни и 10-20 см. височина на балура - Набу екстра; Тарга супер 5
ЕК; Фузилат Супер;

2
 Тема 24 „Интегрирана борба с плевелите при захарно цвекло и слънчогледа”

Интегрираната борба с плевелите включва прилагането на различни методи и средства за борба –

механични, физични, химични и биологични. Интегрираната борба е различна за различните
селскостопански кулутри.
Захарното цвекло е най-важното кореноплодно растение в България, което се отглежда заради
кореноплодите, в които се натрупват много захари, главно захароза. На практика цялото растение цвекло
се използва. Листата и „челата“ имат висока хранителна стойност за животните.
Захарното цвекло се засява през пролетта.
Хербициди, които се използват при борбата с едногодишни житни плевели при захарното цвекло –
- преди сеитба с инкорпориране – Агрифлан 24 ЕК, Ронит 6 Е,;
- след сеитбата, преди поникването на културата и плевелите – Дуал голд 960 ЕК, Пропонит 720 ЕК;
Рилей; Фронтиер супер;
- в ранни фази на плевелите се внася – Нортрон 20 ЕК + Бетанал;
- фаза 3-5-ти лист на плевелите и 10-20 см. височина на балура – Ажил 100 ЕК; Галант супер; Леопард
5 ЕК; Селект 240 ЕК \използва се с прилепител Амиго\;
- фаза 3-5-ти лист на едногодишните житни и на 10-20 см. височина на балура - Набу екстра; Тарга
супер 5 ЕК; Фузилад супер; Фуроре супер 7.5 ЕВ.
Хербициди срещу едногодишни двусемеделни плевели при захарното цвекло:
- преди сеитбата с инкорпориране – Бетоксон П 65;