Лекции по инженерна геология и

хидрогеология за студенти от
УАСГ (2018 г.)
Доц. д-р инж. геол. Ивайло Иванов
Каб. 315, Ректорат
GSM 0887516007,
E-mail: bulgeo@dir.bg

Официален сайт на ФТС:

www.fte-uacg.bg
1
 УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
НАСТОЯЩИЯТ ЦИКЪЛ ЛЕКЦИИ Е ИЗЦЯЛО БАЗИРАН
НА УЧЕБНИКА “ИНЖЕНЕРНА ГЕОЛОГИЯ И
ХИДРОГЕОЛОГИЯ” С АВТОРИ ПРОФ. НИКОЛА
КОСЕВ, ДОЦ. ЮЛИЙ СТРАКА, ГЛ. АС. КОЛЬО
ФИЛИПОВ И ГЛ. АС. Н. ГЪЛЪБОВА, ИЗДАДЕН ПРЕЗ
1993 Г. ОТ ИЗДАТЕЛСТВО “ТЕХНИКА”.

2
Цикълът лекции обхваща 31 въпроса, разделени на четири части.

Раздел I – Обща геология.

Данни за основните геоложки процеси, протичащи на Земята. Сведения за
скалите и минералите, като основна съставна част на земната кора.
Раздел II – Грунтознание.
Данни за скалите и почвите като основа за строителство. Свойства на
почвите и скалите, методи за тяхното определяне.
Раздел III – Хидрогеология.
Сведения за свойствата и движението на подземните води. Значение за
строителството
Раздел IV – Физикогеоложки явления и методи за проучване.
Сведения за физикогеоложките явления – изветряне на скалите,
свлачища, срутища. Значение за строителството. Запознаване с основните
методи на геоложки проучвания за различните видове строителство.

3
 ВЪПРОС 1. СТРОЕЖ И СЪСТАВ НА
ЗЕМЯТА И ЗЕМНАТА КОРА
1. Общи сведения за планетата Земя
Земята е третата планета от Слънчевата система и петата по
големина. Принадлежи към вътрешните планети на
Слънчевата система.

4
Според съвременните схващания Земята е започнала да се образува
преди около 4.7 млрд. години чрез прихванат от притеглянето на
Слънцето протопланетен облак. Процесът на формиране е продължил
около 160 млн. години. Възрастта й се оценява на 4.54 млрд. години.

Земята е най-голямата от вътрешните планети на Слънчевата система и

се върти около Слънцето по почти кръгова орбита. Средното разстояние
до Слънцето е приблизително 150 млн. km. Скоростта на движение на
Земята по орбитата е 29,7 km/s, като пълен оборот тя извършва за
5
365,26 d. Периодът на въртенето на Земята около оста й е 23,56 d.
В резултат на въртенето диаметърът на Земята в екваториалното
сечение е с 43 km по-голям от диаметъра, съединяващ полюсите.
Радиусът на земята е средно 6378 km на екватора и 6357 km към
полюсите.
Земята има форма, близка до ротационния елипсоид, наречена геоид,
която представлява мислено продължената повърхност на Световния
океан и под континентите. Във всяка точка от тази повърхност
силата на тежестта е насочена перпендикулярно към
повърхността. Повърхността на геоида се използва за
изчислителни цели в геодезията и навигацията.

6
 2. Геосфери, строеж и състав на Земята
Геосферите са концентрично разположени слоеве и обвивки на
земното кълбо, които се различават по веществен състав, агрегатно
състояние и физични свойства. Слоевете образуват вътрешния строеж на
Земята, а обвивките - външния.

Вътрешните слоеве обвиват земното ядро. Това са мантията и земната кора.

Външните обвивки на Земята са хидросферата, атмосферата и биосферата.
7
 2. 1. Вътрешен строеж на земята
Планетата Земя се състои от ядро, мантия и земна кора.

Схематичен строеж на Земята

Земна кора - 1;
Мантия: 2 - горна; 3 - преходна зона; 4 – долна;
Ядро: 5 – външно; 6 – преходна зона; 7 – вътрешно;
Граници: 8 – на Мохоровичич; 9 – на Гутенберг. 8
 Земно ядро
- заема централната част на планетата, има радиус около 3500 km;
- съществува хипотеза за голямо външно течно ядро и малко твърдо
вътрешно ядро, което по свойства наподобява сплав от желязо и никел
(80% Fe, 20% Ni) и представлява около 1.7% от масата на Земята;
- хипотезата за тежкото вътрешно ядро идва , поради разликата в
плътностите на земята и на земната кора и магмата. При обща плътност
на Земята около 5.52 g/cm3, плътността на земната кора и магмата е 2.5 –
2.7 g/cm3. Разликата от около 3 g/cm3 вероятно е вследствие наличието на
твърдо и тежко ядро. Разлика в плътността на ядрото на дълбочина над
5120 km, е установена и по сеизмичен път;
- между долната мантия и външното ядро, на дълбочина около 2775 km се
намира сеизмичната граница на Гутенберг. Там скоростта на
надлъжните сеизмични вълни пада от 13.6 km/s (в мантията) до
8.1 km/s (в ядрото), а скоростта на напречните сеизмични вълни намалява
от 7.3 km/s до нула. Въз основа на това се предполага, че външното ядро е
течно тяло. Според съвременните представи външното ядро се състои от
сяра (12%) и желязо (88%).
9
 Земна мантия
- заема около 83 % от обема и около 68 % от масата на
Земята;
- състои се от горна мантия (астеносфера), достигаща
до дълбочина около 400 km под земната кора, преходна
зона (от 400 до около 900 km) и долна мантия – от около
900 до 2900 km;
- нейната плътност се увеличава неравномерно към
центъра на Земята. Счита се, че веществото, изграждащо
горната мантия, извършва конвективни (постъпателни)
движения. Това определя динамиката на земната кора и
постоянния веществен обмен между горната мантия и
земната кора. Сведения за състава на мантията се
получават от анализите на мантийния материал, изнасян
при вулканизъм.
10
 Земна кора (литосфера)
-представлява около 1 % от масата и 1 % от обема на Земята;
- има средна плътност 2.7 g/cm3;
- земната кора е отделена от мантията от сеизмичната граница на Мохоровичич
или границата Мохо. През 1909 хърватският геофизик А. Мохоровичич
установява, че скоростта на разпространение на надлъжните сеизмични вълни
рязко се увеличава на дълбочина около 35 km под континентите и 5 – 10 km –
под океанското дъно, което съоттветства на рязка промяна в плътността и
състава на земята;
- по състав и дебелина земната кора се разделя на океанска и континентална
земна кора. Под континентите земната кора е значително по-дебела (35—70 km),
а под океаните е по-тънка (до 10 km);
- в континенталната земна кора се
разграничават седиментен, гранитен и
базалтов слой;
-под дъното на океаните гранитният
слой отсъства, а земната кора се състои
само от седиментен и базалтов слой.
-В най-общ вид земната кора се състои от
три комплекса скали: седиментни, Схематичен строеж на земната
метаморфни и магмени. кора 11
Едно от местата с най-тънка земна кора, установено по сеизмични данни е
Колският полуостров в далечния изток на Русия. На 24. 05. 1970 г. там е
започнат Колският свръхдълбок сондаж с цел достигане до горната
мантия и изучаване на земните недра. През 1991 г. е достигната
дълбочина 12 262 m, като след авария и поради липса на финансиране
проектът е спрян. Преминати са скали с възраст над 3 млрд. години,
съизмерими с възрастта на Земята.

Схематичен геоложки разрез на

свръхдълбокия сондаж на Колския полуостров
и изглед към сондажната кула
12
 2.2. Външни земни обвивки

Външните обвивки на Земята са хидросферата, атмосферата и

биосферата.

Хидросфера

-включва Световния океан и водите на сушата. Нейната горна

граница са нивото на Световния океан и нивото на подземните води,
а долната е неясно изразена и съответства на дълбочината на
критичната температура на водата (374°С) в литосферата, при която
могат да съществуват водни молекули;

- хидросферата е възникнала от дегазацията и отделянето на вода от

мантийния материал, също така вода на Земята е донесена от
комети и метеорити. Пресните води са резултат от естествената
дестилация при изпаряването от първичните водоеми.

13
 Атмосфера

- има маса 0,00009 % от масата на Земята;

- включва тропосфера (до 15 – 20 km, като в този слой се развиват
всички атмосферни явления и процеси), стратосфера (до около 40 – 50
km над Земята, като в зоната от 15 до 40 km е озоновият слой, който
поглъща част от ултравиолетовото излъчване на Слънцето и прави
възможен живота на Земята), мезосфера (до около 80 km) и йоносфера
(между 80 и 800 – 1000 km, където има повишена йонизация на газовите
молекули). Приема се съществуването и на екзосфера, където газовите
молекули се движат с големи скорости и се разсейват в пространството.

Биосфера

- обхваща хидросферата, горната част от литосферата и долната част от

атмосферата, където обитават живите организми. В атмосферата се
срещат организми до 20 km височина, като най-много са в най-долният
слой на атмосферата (тропосфера). Повечето са временно пребиваващи
- насекоми, птици, микроорганизми. Долната граница на живот в
литосферата достига до 1200-1500 m. На такава дълбочина, в горещи
минерализирани води, са откривани микроорганизми.
14
 ВЪПРОС 2. СКАЛООБРАЗУВАЩИ
МИНЕРАЛИ
1. Общи сведения за минералите
Веществото, изграждащо земната кора, се състои от скали и
минерали. Открити и описани са повече от 3500 минерала, но
голяма част от тях се срещат рядко.

Определение за минерал!
Минералите са природни химични съединения, които имат
следните характерни особености:
• Постоянство на химичния състав, който зависи от
произхода им и може да бъде изразен с химична формула.
• Кристален строеж — атомите, йоните и молекулите се
разполагат в строг ред, подчинен на математически възможен
начин за пространствено групиране (кристалите са
геометрично правилни тела. Кристалният строеж се отнася за
твърдите минерали, тъй като има течни и газообразни
минерали. Течен минерал е водата (H2O), а газообразен –
природният газ метан (СН4).
• Групиране в парагенетични асоциации (съобщества) от
минерали, които са образувани при еднакви условия (частен
случай на парагенетичните асоциации са скалите). 15
2. Образуване на минералите
Минералите се образуват при ендогенни, екзогенни и метаморфни
процеси.

- Ендогенните минерали се образуват при магмената и вулканската

дейност от магмата и лавата, при наличие на химично активни газове и
пари и при постепенното намаляване на първоначално високата
температура и налягане. Образуваните минерали са плътни, имат
висока твърдост и са неразтворими във вода, киселини и основи, но на
земната повърхност обикновено са неустойчиви.
- Екзогенните минерали се образуват при процесите, които протичат
на земната повърхност (сложните взаимодействия между литосферата,
хидросферата, атмосферата и биосферата). Най-често това са
седиментогенни минерали, с малка твърдост, малка плътност, активно
взаимодействат с водата или се разтварят в нея.
- Метаморфните минерали се образуват при метаморфни процеси;
това са видоизменените, съществували преди това ендогенни и
екзогенни минерали, или образуваните нови минерали под действие на
висока температура, налягане и химично активни газове и пари.

3. Състав и свойства на минералите – на упражненията!

16
 ВЪПРОС 3. МАГМЕНИ СКАЛИ
1. Общи сведения за магмените скали
Магмените скали са около 600 вида и разновидности. Това са скали, които са се
образували вследствие на застиване на магма. Преобладаващи минерали
в тях са силикатните: кварц, ортоклаз, плагиоклази, амфиболи, пироксени и
др. Голяма част от тях имат твърди кристални връзки от ковалентен тип и
това им осигурява якост, която значително превъзхожда известните в
инженерната практика натоварвания. Магмените скали са неразтворими
във вода и са практически водонепропускливи, поради което широко се
използват като основа и среда за сложни и отговорни съоръжения.
2. Видове магмени скали според условията на
образуване
Образуваните в дълбочина на земната кора скали (десетки километри) се
наричат интрузивни и се характеризират с това, че минералите, които ги
изграждат са добре кристализирали и образуват приблизително еднакви по
размери зърна.
При вулканските (ефузивни) скали, които са застинали на повърхността, се
забелязват едри добре оформени кристали на минералите, които
кристализират при най-високи температури, заобиколени от не добре
оформени кристали на останалите минерали и аморфна маса от вулканско
стъкло.
Жилните магмени скали са разновидност на интрузивните и се образуват
при застиване на магма в пукнатините на вече оформени скални масиви.
Поради добрите условия за кристализация (високи температури и
налягания, бавно изстиване на магмата) в тях се оформят едри минерални
кристали и самородни елементи. 17
3.Формиране на магмените скали
Магмените скали се образуват при магмена и при вулканската дейност.

Магмена дейност (магматизъм)

- Свързана е с явления, протичащи в земната кора и мантията, при които
натрупването на топлина довежда до формирането на сложна по състав
силикатна топилка, съдържаща газове и пари (магма).
- Основен източник на топлина за образуването на магмата е
радиоактивното разпадане. Общото количество топлина, постъпващо от
недрата на Земята, е много голямо — около 7.1012 cal/s. При
разтопяването земното вещество увеличава обема си с около 10 %. –
- Получената магма е по-лека (има по-малка плътност) и хидростатично се
изтласква от магменото огнище в околното пространство и към земната
повърхност. Продукти на магматизма са интрузивните скали, застиващи
в различни форми и масиви.
Форми на магмени интрузии:
а — батолит (плутон);
б — щок; в — лаколит;
г — лополит; д — жила;
е — сил. 18
 Вулканизъм
Част от магмата благодарение на тектонски процеси и поради по-малката си
плътност в сравнение с плътността на вместващите скали се издига, интензивно
размествайки окръжаващите скали, достига до земната повърхност по тектонските
разломи или чрез кратерите на вулканите и се излива върху земната повърхност
или дъното на океана като лава. От лавата се образуват ефузивните скали при
нормално за земната повърхност налягане и температура. Охлаждането и
втвърдяването протичат бързо, бурно се отделят газовете и парите и поради това
някои от ефузивните скали имат голяма порестост (до 60 %), а веществото често е
стъкловидно и некристализирало. Между интрузивните и ефузивните скали в
природата няма рязка граница, те преминават едни в други.

Форми на застиване на
лава.
ж — купол;
з — поток (разлив);
и — покров.

4. Състав и свойства на магмените скали – на

упражненията! 19