Тектоника на литосферните плочи

В началото на миналия век германския учен Алфред Вегенер

предположил, че всички континенти преди милион години са били част от
един суперконтинент наречен Пангея. По-късно този континент се
разделя на два големи- Гондвана и Лавразия, които след това също се
разделят и се формират днешните континенти. Идеята на Вегенер е
известна още като теорията на дрейфа на континентите, според която
континентите плават върху скали, изграждащи океанското дъно. Той
подкрепил теорията си с доказателства: прилики в очертанията на
континентите, сходство между скалите, прилики във фосилите, наличие
на древни заледявания.
След средата на миналия век нови научни открития потвърдили част от
теорията на Вегенер. Те съдържали нови доказателства за
преместването на литосферните плочи. Тези представи били превърнати
в теория за тектониката на плочите. Според нея литосферата се състои
от подвижни твърди плочи движещи се върху пластична астеносфера.
Главните литосферни плочи са 11, но има освен тях множество по-малки.
Те се различават по големина, разположение, посока и скорост на
движение. Също така се различават по строеж- океански тип, може да
има както океански, така и континентален тип.
Предполага се, че в един момент в историята на Земята цялата суша е
била събрана в един континент Пангея. След разпадането и постепенно
се довели до формирането на континентите и океаните заели сегашното
си местоположение. Смята се ,че след няколко милиона години в
резултат на движението на плочите континентите ще се съберат отново в
една суша.
Плочите се движат поради неравномерното разпределение на
топлинната енергия, идваща от вътрешността на Земята. В мантията се
образуват конвективни клетки, чрез които веществата се издигат и
спускат, задвижвайки площите.
Взаимодействията между плочите се проявяват по техните граници. Те
могат да се раздалечават, да се сблъскват и плъзгат една спрямо друга.
При раздалечаването на две океански плочи, формират непрекъсната
верига по дъното на всички океани наречени хребети. В процесите на
раздалечаване се образува нова земна кора от магмата, която се издига
от астеносферата. При сблъсъка на две плочи по-плътната потъва по-
малко плътната. Дълбоководните океански падини или ровове се
образуват при сблъсъка на плочи. Близо до океански ровове се образуват
островни дъги от вулканични острови. Когато се сблъскат океанска с
континентална, потъва океанската, като в резултат може да се образуват
верижни планини. При сблъсъка на две континентални плочи се
формират високи планини. Когато две плочи се плъзгат една спрямо
друга, триенето може да предизвика силни земетресения.
 Едногенни релефообразуващи процеси
Формирането на релефа се дължи на едногенните и екзогенните
процеси. Проявата на едногенните процеси води до образуването на
едри форми на релефа на континентите и океанското дъно.
Колебателните движения са части от земната кора, които бавно се
издигат и потъват, протичат с малка скорост и за дълъг период.
Нагъвателните и разломните движения водят до деформиране на
скалните пластове, протичат бързо.
При сблъсък на плочите скалните пластове се нагъват и образуват
гънкови структури- антиклинали и синклинали. Антиклиналите са
изпъкналата част на земната кора, докато синклиналата е
вдлъбнатата част на земната кора. Разломът е пукнатина на
земната кора, по която скалните блокове се движат един спрямо
друг. Примери за разломни структури са хорстът и грабенът. Хорстът
е издигнат блок между разломи, които се отделят от съседни
потънали блокове. Грабенът е обратното- потънал блок между
разломи, които се отделят от съседни издигнати блокове.
Вулканите се образуват при дълбоки пукнатини магма стигнат до
земната повърхност и застива там. Видовете вулкани по форма са
щитовидни и конусовидни. Спрямо тяхната активност могат да бъдат
активни, спящи и изгаснали. Около две трети от вулканите се
намират по тихоокеанското крайбрежие.
Земетресенията са внезапните движения на земната повърхност в
резултат от преместването на скалните блокове по разломи в
земната кора. Хипоцентърът е мястото, където възниква
земетресението. Епицентърът е точката над хипоцентъра върху
земната повърхност. Уредът, който се ползва се нарича сеизмограф,
а изчертаната от него диаграма- сеизмограма. Степента на
разрушения се оценява със степента на интензивността, която е от 1
до 12 степен. Със скалата на Рихтер се оценява енергията,
отделена при земетресението. Годишно се регистрират милион
земетресения, но повечето са слаби. Почти всички вулкани и
земетресения се намират по границите на плочите.
Силните земетресения причиняват големи материални щети и
многобройни жертви. В случай на земетресение трябва да се
спазват правилата за безопасност.
 Алтернативни енергийни източници
Енергетика- отрасъл, който включва добива на енергийни суровини,
производството на електроенергия и доставянето и до потребителя.
Енергиен баланс е разликата между придобитата и изразходваната енергия.
Общ енергиен баланс- включва всички видове енергоресурси и енергоносители.
Частен енергиен баланс- включва един вид енергиен ресурс или енергоносител.
Енергийна ефективност- представлява съотношението между изходното
количество енергия и вложеното количество енергия.
Енергийна криза е явление, при което търсенето на енергоносители е
значително по-голямо от предлагането. През 1973г. първата енергийна криза-
страните членки на ОПЕК съзнателно понижават обема на добив на нефт, за да
повлияят на световните цени в своя ползва.
Слънчевата енергия е най-важният източник на зелена енергия. Нейното
използване зависи от географското положение. Създават се соларни или
фотоволтаични паркове. Относително ниска ефективност на превръщане на
слънчевата енергия в електрическа. Най-големите слънчеви електроцентрали
са в Калифорния, Чили, Испания и др.
Вятърна енергия се изразява в преобразуване силата на вятъра в
електричество чрез използването на вятърни турбини, състоящи се от витла,
наречени ротор. Получената енергия е екологична чиста в дългосрочен план.
Земята във вятърните паркове може да се използва за земеделие. Най-добри
условия за изграждане на вятърни паркове са крайбрежните зони, откритите
равнини със силни постоянни ветрове и планински райони. Вятърните
генератори не трябва да се строят на пътя на прелетните птици. САЩ, Китай и
др.
Геотермална енергия се основава на използването на топлинна енергия на
земните ядра . Използва се главно за отопление или водоснабдяване с топла
вода. Запасите на геотермална енергия са неизчерпаеми. Исландия, Нова
Зеландия, Русия и др.
Енергия от биомаса и биогорива. Биогоривото е общо наименование на всички
видове твърди, течни и газообразни горива, произвеждани от биологични
суровини. Производството се извършва в биогаз станции. Биогазът се състои от
метан, въглероден диоксид, вода и сероводород. По-скъпо е от класическите
горива. Изгарят се всички биологични отпадъци. Водещи са САЩ, Бразилия,
Германия и др.
Енергийни ресурси на Световен океан е енергията на приливите и отливите,
енергия на силата на морските вълни. В проект са електроцентрали, които
използват силата на морските течения.
Водноелектрически централи (ВЕЦ) произвежда „зелена“ енергия. Разположени
са на язовири, където се използва силата на падащата вода. Осигуряват около
16% от световното производство на електроенергия. Водещи страни са Китай,
Канада и др.