Въпрос 7.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ
Определение:
Земетресенията са специфични геодинамични (сеизмични) процеси в еволюцията
на Земята и земната кора. Проявяват се внезапно, при което се отделя колосална
енергия. Физическата същност на земетресенията се дефинира като
разпространение на еластични вълни в непрекъсната среда, предизвикани от
механични импулси, които са създадени от ендогенни сили.

1. Причини за земетресенията
1.1. Естествени причини
- тектонски движения;
Разпространението на земетресенията е тясно свързано с разположението на
разломите в земната кора. Тази връзка е ясно изразена при активните разломи по
границите на тектонските плочи, където са съсредоточени огнищата на най-
силните земетресения. Причините за тези явления може да се обяснят с теорията
за тектониката на плочите. Движещите тектонски сили пораждат напрежения,
които постепенно се увеличават, докато достигнат критична стойност, над която
скалите се разрушават и земната кора се разкъсва. Освободената енергия
поражда мощни механични импулси (земетресения), които се разпространяват в
земната кора като еластични вълни.

1
Епицентровете на
земетресенията съ
съсредоточени по
границите на тектонските
плочи

2
Периодичното повторение на земетресенията се нарича земетръсен цикъл
(цикъл на повторяемост).
1. След предишно земетресение тектонските блокове покрай съществуващ разлом
започват да натрупват потенциална енергия и напрежения, предизвикани от
движението на магмата в дълбочина.
2. С течение на времето напрежението се покачва.
3. Напрежението достига гритични стойности, превишаващи якостта на скалите в
дълбочина на разлома.
4. Скалите се разрушават, блоковете се преместват частично един спрямо друг и
цикълът се повтаря.

Най-често разломите не се
проявяват на повърхността
- вулканизъм;
3
- срутвания в големи карстови празнини или в планински склонове и др.
 Но понякога се проявяват на земната повърхност !
Новообразуван разсед след земетресение в Армения, 1988 г. 4
1.2. Изкуствени причини
- подземни ядрени взривове;
- строителство на големи водохранилища;
- нагнетяване в сондажи на промишлени отпадни течности или на вода за
увеличаване на нефто или газодобива;
- изземване на полезни изкопаеми и др.

2. Характеристики на земетресенията
2.1. Трусове (шокове)
Земетресенията се проявяват първоначално като слаби трусове с малка
продължителност - форшокове, след тях следват интензивни трусове – главен
шок, които постепенно затихват, след което могат да последват вторични трусове –
афтършокове.
Закон на Бат – Отношението на магнитуда на главното земетресение към
магнитуда на най-силния афтършок е приблизително еднакво – 1.1 – 1.2.

Форшокове Шокове Афтършокове

5
2.2. Хипоцентър и епицентър
Мястото на зараждането на земетресението, намиращо се на определена
дълбочина под земната повърхност, се нарича огнище на земетресението или
хипоцентър, а мястото на земната повърхност над хипоцентъра — епицентър.
Формата на хипоцентъра обикновено е удължена. Различават се повърхностни (до
10 km), корови (10— 50 km) и дълбоки (50—300 и повече km) огнища на
земетресенията.

Епицентър

Хипоцентър

6
2.3. Сеизмични вълни
2.3.1. Видове сеизмични вълни
Сеизмичната енергия, освободена в хипоцентъра, се разпространява като
трептене в земната кора, причинено от два вида вълни — надлъжни Р (първични) и
напречни S (вторични). Съществуват и трети вид вълни – повърхностни или вълни
на Релей.
При преминаването на надлъжните вълни (Р – вълни) направлението на
движение на почвените частици съвпада с направлението на движение на фронта
на вълната. Те се оприличават на звуковите вълни, тъй като по направление на
разпространението си създават в земната кора редуващи се зони на уплътняване
и разуплътняване. Скоростта на разпространение на надлъжните вълни (vp) е най-
често 4—8 km/s.

7
При преминаването на напречни вълни (S – вълни) направлението на движение
на почвените частици е перпендикулярно на фронта на вълната. Те се
оприличават на светлинните вълни. Средното отношение на скоростта на
надлъжните към сколостта на напречните сеизмични вълни е vp/vs= 1,73. От
натурни изследвания обаче това отношение се получава 1,67 за повърхностните и
1,78 за дълбоките земетресения.

При земетресения близко до земната повърхност трептенията на почвените

частици бързо затихват в дълбочина, наблюдават се т. нар. повърхностни вълни
(вълни на Релей). Почвените частици при движението си описват елипси във
вертикални равнини, успоредни на разпространението на вълните. Скоростта на
разпространение на вълните на Релей (vR) е по-малка от vS.

Друг тип повърхностни вълни са вълните на Лав – напречни (странични)

8
движения на почвените частици.
2.3.2. Характеристики на сеизмичните вълни
Ако сеизмичните трептения се приемат за синусоидални с амплитуда А и период Т,
преместването у в момент t от началото на трептенето е:
2π
y = A sin t
T

Скоростта и ускорението са съответно:

2πA 2A
v= α = 4π
T T2
Елементи на сеизмично трептене
А- амплитуда; Т — период

Установено е, че амплитудата на трептенията е от части от mm до 4 cm.

В зависимост от периода на сеизмичните трептения земетресенията биват: с
кратък период — Т = 0,2 —0,4 s (такива са по-голямата част от регистрираните у
нас земетресения), средно дълъг период - Т = 0,4 —1 s и с дълъг период -
Т = 1 - 3 s. Опасни са земетресенията с дълъг период, тъй като сградите и
съоръженията (които също имат дълъг период на собствени трептения) попадат в
резонанс със сеизмичните (принудителните) трептения.
9
3. Регистриране на земетресенията
Сеизмичните трусове се регистрират със сеизмографи. Трептенията на почвените
частици се определят по показанията на сеизмичните уреди.

а) Принципна схема на сеизмограф;

б) Древен китайски сеизмограф.

Сеизмичните вълни се използват за

изучаване на строежа на Земята.

а б
Епицентърът и хипоцентърът на
земетресението се установяват с
помощта на три сеизмографа.

C B

10
4. Сеизмични скали
4.1. Магнитуд на земетресение – скала на Рихтер
Земетресенията се характеризират посредством
количеството на енергията, която се освобождава в
огнището им, чрез така наречения магнитуд.
Магнитудната стойност М е получена инструментално
през 1935 год. от американския сеизмолог Чарлз
Рихтер (1900 – 1985) и представлява логаритмичен
израз на енергията, освободена при земетресението в
неговото огнище.
Рихтер съставя скала, като за основа взема земетресение, което може да
произведе 1 микрометър (0.001 mm) хоризонтално отклонение на стандартен
сеизмограф, поставен на разстояние 100 km от огнището. Такова земетресение
има магнитуд М = 0 и се нарича стандартно.
Магнитудът на всяко земетресение се определя по формулата:
М = lgА – lgА0 = lg(A/A0)
където А е записаната амплитуда на преместването на частиците от земната
повърхност; А0 — амплитудата, предизвикана от стандартното земетресение.
Теоретично няма долна и горна граница за магнитуд. Би могло да има
земетресение с отрицателен магнитуд, ако амплитудата е по-малка от тази на
стандартното (например при движение на автомобил), но такова земетресение
11
практически не може да бъде отчетено от сеизмографите.
 Скала на Рихтер
Енергията на всяко земетресение, с магнитуд надвишаващ предидущото с
единица е 10 пъти по-голяма. Все още на Земята не е регистрирано
земетресение с магнитуд повече от 9,5 (Чили, 1960 г.). При земетресение с
магнитуд над 10 е възможно континенти или цялата планета да се променят
катастрофално.
Магнитуд по
Описание Ефект Честота
Рихтер
По-малко от
Микро Микроземетресения, не се усещат. Около 8 000 на ден
2,0
Много слаби 2,0–2,9 Обикновено не се усещат, но се отчитат. Около 1 000 на ден
Слаби 3,0–3,9 Често се усещат, но рядко причиняват щети. Около 49 000 годишно
Леки 4,0–4,9 Усещат се трусовете. Често причинява щети. Около 6 200 годишно
Средни 5,0–5,9 Може да причини големи щети. 800 годишно
Силни 6,0–6,9 Нанасят сериозни щети в голям радиус. 120 годишно
Големи 7,0–7,9 Разрушителни в радиус около 100 км. 18 годишно
Нанасят сериозни щети в радиус от стотици
Много големи 8,0–8,9 1 годишно
километри.
Нанасят огромни щети в радиус от хиляди
Изключително
9,0–9,9 километри. Възможни са дори мащабни 1 за 5-10 години
силни
промени в релефа близо до епицентъра.
Изключително рядка 1 за
Глобална Напълно катастрофални за цели континенти 100-200 години
≥ 10,0
катастрофа и дори за целия свят. (неизвестна / може
12 и
невъзможно)
4.2. Интензивност (интензитет)на земетресенията
Интензивността (силата на въздействие) на земетресенията се изразява в
степени (балове). За конкретизиране на степента се използва сеизмичното
ускорение или сеизмичният коефициент. В световната практика се
използват главно три вида скали за интензивност на земетресенията:
1) Модифицирана скала на Меркали (ММ), която е разработена в 12
степени и се използва в Северна Америка от 1931 год.;
2) Японска скала, която е 8-степенна (от 0 до VII степен) и се използва в
Япония от 1949 год.;
3) Европейска скала МSК—64, която е предложена от Медведев,
Шпонхоер и Карник и се използва в България. Скалата има 12 степени
и се различава от другите скали по ясно изразените три критерии за
оценка на последствията от земетресенията:
- усещането (възприемането) от хората и въздействието на околните
предмети;
- въздействието върху сградите от различен тип;
- остатъчните явления в почвите и изменението на релефа и режима на
подземните води.
Земетресението има един магнитуд, но в различни райони или на
различни разстояния от епицентъра може да се прояви с различен
интензитет. 13
 Скала за интензивност (външна проява) на земетресенията MSK - 64

I - Не се усеща от никого. Регистрира се от сеизмографите.

II - Усеща се от хората, намиращи се в спокойно състояние.
III - Усеща се от малко хора, главно намиращи се по високите етажи на сградите.
IV - Усеща се от много хора, особено в помещения. Някои от спящите се събуждат.
Възможно е звънтене на съдове, трептене на стъклата, хлопане на вратите.
V – Усеща се почти от всички, спящите се събуждат. Люлеене на висящите
предмети, понякога поява на пукнатини в стъклата на прозорците и в мазилката.
VI - Усеща се от всички, пада мазилката на сградите. Възможни са леки
разрушения – комини, покриви.
VII - Пукнатини в мазилката и падане на отделни парчета от нея, както и на тухли и
керемиди. Поява на пукнатини в стените. Трусовете се усещат и в автомобилите.
VIII – Големи пукнатини в стените, падане на комини и паметници. Поява на
пукнатини в склоновете и при влажни почви.
IX – Падане на стените на някои сгради, разкъсване на подземните тръбопроводи.
X – разрушаване на много сгради, изкривяване на жп релси. Поява на свлачища и
срутища, широки пукнатини (до 1 m) в почвата.
XI – Множество широки пукнатини в земята, свлачища и срутища по планинските
склонове, разрушаване на мостове, малка част от каменните сгради запазват
устойчивост.
XII - Значителни изменения на релефа, отклонения на теченията на реките.
Предмети подскачат във въздуха, тотално разрушение на всички съоръжения.
14
5. Въздействие на земетресенията върху строителните
конструкции

5.1. Сеизмично ускорение и сеизмичен коефициент

В строителната практика интензивността на земетресенията се характеризира чрез
максималното сеизмично ускорение (αmax). Този подход се основава на
предположението, че въздействието на земетресението върху сградите и
съоръженията се определя главно от максималните ускорения, които съчетани с
теглото на конструкцията предизвикват сеизмична сила. Често интензивността на
земетресението се изразява чрез отношението между сеизмичното ускорение и
земното ускорение. Ако максималното сеизмично ускорение в хоризонтално
направление е αСХ , отношението
α CX
= K CX
g
се нарича хоризонтален сеизмичен коефициент.
По същия начин, ако максималното сеизмично ускорение във вертикално
направление е αСВ , отношението
α CB
= K CB
g

е вертикалният сеизмичен коефициент. 15

 Разпространение на сеизмичните
вълни и възникване на сеизмична
сила

Х- хипоцентър; Е – епицентър;
1- надлъжни сеизмични вълни;
2 – напречни сеизмечни вълни;
3 – повърхностни вълни (на Релей);
S – направление на сеизмичната
сила.
5.2. Сеизмична сила
Конструкциите на сградите и съоръженията се изчисляват задължително и за
въздействието на сеизмични сили. За определянето на сеизмичните сили се
използва методът на сеизмичното ускорение или сеизмичния коефициент. Той се
основава на следните предпоставки:
1) сеизмичната сила действа като външен товар върху всеки конструктивен
елемент от съоръжението;
2) сеизмичната сила действа предимно в хоризонтално направление, а големината
й най-общо е пропорционална на масата на конструктивния елемент:
SX = KCX.m.g или SX = αCX.m
където Sх е хоризонталната сеизмична сила; m — масата на елемента;
g — земното ускорение; Kсх — сеизмичният коефициент в хоризонтално
16
направление; αCX - хоризонталното сеизмично ускорение.
3) стойността на сеизмичния коефициент или сеизмичното ускорение се приема
една и съща за целия конструктивен елемент;
4) при интензивни вертикални сеизмични сили се отчита и вертикалният сеизмичен
товар.
5) В зависимост от значимостта на съоръжението и почвените условия се
използват и други коефициенти при изчисляването на сеизмичната сила –
коефициент на реагиране на конструкцията – R (0.25 – 0.6) , коефициент на
значимост – C (0.8 – 1.5), динамичен коефициент – β (T), зависещ от периода на
свободните трептения на конструкцията .

6. Сеизмично райониране
Сеизмичността на определен участък зависи на първо място от
сеизмичността на района, към който той принадлежи, а след това и от
микросеизмичните условия в самия участък, т. е. от конкретните
инженерно-геоложки условия.
6.1. Влияние на геоложките условия
Влияние на почвените условия.
Най-голямо значение за определяне устойчивостта на съоръженията при
сеизмични условия имат плътността, якостта на срязване и налягането на
водата в порите. Най-голямо поглъщане на сеизмичните вълни и енергия
имат твърдите скални разновидности, а най-слабо - водонаситените
глинести и песъчливи почви. 17
Влияние на разломите
Обикновено разломите се разглеждат като място за възможно възникване
на земетръсни огнища. Особеностите на сеизмогенните разломи са:
съсредоточаване на епицентрите на земетресенията в техния обсег;
движение на блоковете от земната кора през кватернерния период; силно
нагънати зони на границата между земната кора и мантията в близост до
разлома; термални извори в близост до разлома.
С разломите обикновено е свързана повишената напуканост на скалите,
стритите зони в близост до разломите, повишеното водно съдържание в
масива, интензивното протичане на изветрителните процеси.

Влияние на хидрогеоложките фактори

Сеизмичната интензивност зависи от дълбочината на подземните води, от
степента на водонаситеност на почвите и от дебелината на водоносните
пластове. Тази интензивност се увеличава значително при дълбочина на
подземните води, по-малка от 10 m. При водно съдържание на почвата от
0 до 12—14 % скоростта на сеизмичните вълни не е голяма, но при
увеличаване на водното съдържание до 25—28.% тя рязко нараства.

18
Влияние на релефа
При силни земетресения често възникват срутища, свлачища, появяват се
пукнатини, слягат се насипи и др. Интензивността на сеизмичните вълни
нараства от основата на склона към билото. Хоризонталната
съставляваща на сеизмичната сила нараства линейно с увеличаване
стръмнината на склона (при къси периоди на трептене на частиците).

6.2. Карта на сеизмичната опасност (сеизмично райониране)

Общата сеизмичност се представя с карта на сеизмичната опасност
(сеизмично райониране) за дадена територия, която обхваща десетки и
стотици квадратни километри. Тя прогнозира силата на земетресението,
което може да се очаква в даден район за определен интервал от време,
очакваното максимално сеизмично ускорение и сеизмичен коефициент.

В различни точки на даден район (напр. на територията на един град)

инженерногеоложките условия може да бъдат разнообразни и да
предизвикват локални изменения на сеизмичната активност. За да се
отрази реалната сеизмична степен във всяка точка на района, е
необходимо да се извърши сеизмично микрорайониране.

19
20
 Въпрос 8. Възраст на скалите
Възрастта на скалите от земната кора е абсолютна и относителна.

1. Абсолютна възраст на скалите

Абсолютната възраст на скалите е в брой времеви периоди – години, векове,
хилядолетия и т. н.

Тя се определя с методи, които се основават на радиоактивното разпадане на

неустойчивите елементи и преминаването им в устойчиви изотопи или нови
елементи.
Например при разпадането на изотопите на урана 235U и 238U се образуват
стабилните изотопи на оловото — 206Рb и 207Рb.
Всеки радиоактивен елемент се разпада с постоянна във времето скорост.
Процесът се описва с уравнението (закон за радиоактивния разпад):
Nt = N0 . е-λt,
където Nt и N0 са съответно броят на запазилите се и началният брой на атомите
(ядрата) на изходния елемент (изотоп); t — времето от началото на процеса на
разпадане; λ — константата на разпад на изходния елемент (Константата на
разпад или темп на разпад представлява частта от броя атоми на
радиоактивния изотоп, които се разпадат за единица време. Тя е
обратнопропорционална на периода на полуразпад на изходния изотоп); е —
неперовото число (е = 2,7183). 21
Ако в кристалната решетка на даден минерал са били включени атоми на
радиоактивен елемент може да се определи времето t, съответстващо на
възрастта на геоложкото тяло (скала или минерал), в което е бил включен този
елемент: 1 Nt
t = ln
λ N0
При наличие към даден момент от време на атоми от производния и изходния
изотоп, абсолютната възраст на скалите може да се изчисли по формулата:

Където t - възраст на пробата; D - брой атоми на производния изотоп в

пробата; P - брой атоми на изходния изотоп в пробата; λ - константа на
разпада на изходния изотоп.
В радиометричната геохронология се
използват:
1) оловен метод — превръщането на
235U в 206Рb с период на полуразпадане

Т = 4,53.109 г;
2) ториев метод — превръщането на
232Тh в 207Рb с период на

полуразпадането Т = 13,99.109 a;
3) въглероден метод — превръщането
на 14С в 14N период на полуразпадането
Т = 5750 а. 22
2. Относителна възраст на скалите
Относителната възраст на скалите се определя с помощта на актуалистичния,
стратиграфския, петрографския и палеонтоложкия метод.

Актуалистичен метод (Чарлз Лайел, 1833 г.)

Закономерностите, установени при съвременните геоложки процеси (изветряне,
ерозия, акумулация, вулканизъм, земетресения и др.), се пренасят и върху
миналите геоложки епохи, т. е. в геоложкото минало тези процеси са протичали по
същите закономерности, както и днес.

Пример - Разрушаване на планинска система

А - преди разрушаването; б — след разрушаването;
в — покрита от по-млади скали;
1 — пясъци; 2 — глини; 3 — варовици;
4 — едрокъсови седименти;
5 — дълбоки сондажи; 6 — скали, изграждащи древната
планинска система;
7 — граници на разрушената част
При денудацията на планински масиви по-близо до планината
се разполагат по-едрите късове, а с отдалечаването от
планината — по-дребните късове При проучвания в подобен
район сондажите отначало ще срещнат скала (С1), после
валуни и чакъли (С2) и едри пясъци (С 3 и С4), което показва, че
23
по посока на С1 се разполага древният планински масив.
Стратиграфски метод
Използват се закономерностите за последователността при напластяването и
връзката между пластовете в масива. Смята се, че лежащият отдолу пласт (при
ненарушено от тектонски процеси положение на пластовете) се е образувал по-
рано от лежащия върху него. В райони с гънкова и разривна тектоника прилагането
на този метод се ограничава, защото е възможно (при обърнати гънки и при
навличания) по-старите пластове да се намират върху по-млади.
Пример - Възстановяване на положението
на пластовете в речна долина.
а — при пластове с малък наклон;
б — при нагънати пластове; в — при разлом;
1 — варовици; 2 — глини; 3 — пясъци;
4 — разграничителна линия между пластовете;
5 — земна повърхност;
6 — разлом

Петрографски метод
При него се сравнява съставът на скалите в съседни разрези, разкрития или
проучвателни изработки. При еднаква последователност на наслояването (С1 и
С2) се предполага, че еднаквите пластове са образувани в един и същи отрязък от
геоложкото време.
24
 Пример - Съставяне на сондажни разрези по петрографския
метод
а — при съгласно залягане на пластовете;
в — при ритмично редуване (алтернация);
1— пясък; 2 — варовик; 3 — глина.

Палеонтоложки метод
Той се основава на изучаването на намерените в скалите
останки от организми (вкаменелости или фосили — черупки,
скелети, кости, отпечатъци от растения и др.). Повечето от
тях са описани и е определена абсолютната възраст на
скалите, в които са открити. Чрез съпоставяне на останките с
вече определените, се определя възрастта на скалите, в
които те се съдържат.

Пример – Определяне на възрастта на

скалите и построяване на разрези по
палеонтоложкия метод чрез
сравняване на намерените в скалите
фосили с международния геоложки
еталон
25
 3. Геохроноложка таблица
Продължителност, Продължителност от
ЕОН ЕРА ЕПОХА ПЕРИОД
милиони години до, милиони години
Холоцен > 0.01 (над 10000 г.) От 10000 г. до сега
Кватернер
Плейстоцен 1.99 2 – 0.01 (10 000 г. )
Плиоцен 3 5-2
Неоген
НЕОЗОЙ Миоцен 20 25 - 5
Терциер Олигоцен 13 38 - 25
Палеоген Еоцен 17 55 - 38
Палеоцен 10 65 - 55
Горна
Креда 76 141 - 65
Долна
Горна
ФАНЕРОЗОЙ Юра Средна 72 213 - 141
МЕЗОЗОЙ
Долна
Горен
Триас Среден 35 248 - 213
Долен
Перм 32 280 - 248
Карбон 65 345 - 280
Девон 50 395 - 345
ПАЛЕОЗОЙ
Силур 40 435 - 395
Ордовик 65 500 - 435
Камбрий 100 600 - 500
ПРОТЕРОЗОЙ 1900 2500 - 600
АРХАЙ Докамбрий 1300 3800 - 2500
Хадей ~ 700 ~ 4500 - 3800 26
4. Влияние на възрастта на скалите върху техните
качества като строителна основа
Времето като продължителност има важно значение за измененията в скалите:
циментиране, уплътняване, разтваряне, дезинтеграция, прекристализация и др.
В течение на геоложки интервали от време тези процеси може силно да изменят
скалите и да ги превърнат в качествено различни геоложки образувания (напр.
превръщането на пясъка в пясъчник и на глините в аргилити — в процеса на
литификация (буквално – вкаменяване - превръщане на меката утайка в твърда
скала - от гръцки – литос - камък); на монолитните скали в късове — в процеса на
изветряване; на магмените и седиментните скали в метаморфни — в хода на
метаморфизма и т. н.).
Промяната на общото състояние довежда до изменение и на отделни
инженерногеоложки особености на скалите. Например при превръщането на
пясъка в пясъчник се увеличава обемната плътност, намалява се порестостта,
подобряват се якостните качества, намалява водопропускливостта и т. н., като
колкото по-дълго са протичали процесите на литификация на пясъка, толкова по-
отчетливо се проявяват свойствата, присъщи на пясъчника.
При друг характер на процесите (напр. изветряне) тяхната продължителност може
да доведе до противоположни резултати. Например от монолитни, здрави,
водонепропускливи, скалите може да се превърнат в рохкави, порести маси,
способни да взаимодействат с водата (частично да се разтварят, да придобиват
27
пластични свойства и т. н.).