Що е Вселена?

Вселена наричаме всичко

съществуващо, което е
известно и което ще
открием в бъдеще.
Обектите във Вселената:
 Планети
 Звезди
 Спътници на планетите
 Астероиди
 Комети
 Планетни системи
 Звездни системи ( галактики )
 Купове от галактики
 ЗВЕЗДИ
 В звездите е съсредоточена
основната част от веществото във
Вселената.
 Предимно от звезди са изградени
галактиките.
 Звездите са огромни светещи Броят на звездите в
кълба от йонизирани газове, които достъпната за
в продължение на милиарди наблюдения област на
години излъчват светлина в Вселената е 7.1022.
космическото пространство. Тази
светлина, както и улавяните
рентгенови, радио и други
електромагнитни вълни, идващи от
звездите, са единственият
източник на информация за
природата на тези далечни
гигантски слънца.
Звезди и звездни мъглявини (снимка
на националната обсерватория-
Рожен)
Юпитер и Венера на фона на звездното
небе (снимка на обсерваторията
Рожен)
 Основни характеристики на
звездите
 Основните характеристики, разкриващи
физичната същност на звездите са
температурата и светимостта.
 С помощта на закона на Вин
(Произведението от температурата Т и
дължината max на вълната с
максимален интензитет е константа, т.е.
Т. max = const) се установява, че
температурата на повърхността на
звездите е хиляди градуси. Към центъра
им тя расте и достига десетки милиони
градуси.
 Светимостта отразява мощността на
излъчването на дадена звезда.
 Спектрална класификация на
звездите според температурата
 Повърхностната температура на звездите е
различна. Показател за това е нееднаквият цвят на
тяхното видимо излъчване. Дължината на вълните
в непрекъснатия спектър на звездите зависи от
температурата на звездната повърхност.
Следователно, и цветът на звездите зависи от нея.
 При получаването на първите звездни спектри не
било известно на какво се дължат линиите в тях. В
първите десетилетия на 20-ти в. индийският
астроном Мегнад Саха изяснил, че спектралната
последователност подрежда звездите по
низходяща температура - от горещи към все по-
хладни.
 Най-разпространена е Харвардската спектрална
класификация, съдържаща седем основни класа,
които подреждат звездите по температура.
“ O, Be A Fine Girl, Kiss Me! “
(“О, бъди добро момиче,
целуни ме!”)

Това закачливо изречение ще ви

помогне да запомните лесно
подреждането на спектралните
класове на звездите:
O–B–A–F–G–K–M
 В средата на 20-ти в. чрез метода на спектралния
анализ станало ясно, че линиите в спектрите на
звездите принадлежат на различни химични
елементи и звездите често започнали да се
наричат на името на елемента, чиито линии
преобладавали в спектъра им – въглеродни,
водородни и пр.
 От температурата зависи линиите на кои елементи
или техни йони присъстват в спектъра на звездата,
а интензитетът на тези линии се определя от
количеството на тези елементи.
 Количественият спектрален анализ показва, че по
химичен състав звездите малко се различават.
Най-голямо е количеството на водорода в техните
атмосфери (около 70 % от масата на звездите); на
второ място е хелият (около28 %); всички
останали по-тежки елементи заемат по-малко от 1-
2 % от масата на звездите.
 Светимост
 Светимостта L е характеристика, определяща
мощта на светлинното излъчване на звездите. Тя
отразява общото количество електромагнитна
енергия, излъчена от повърхността на звездата за
единица време във всички посоки.
 Звездите излъчват подобно на абсолютно черно
тяло. Излъчването на такова тяло се подчинява
на закона на Стефан – Болцман. Той гласи, че
излъчената енергия за единица време от единица
повърхност е:
W = σ.T4,
където σ = 5,67.10-8 W/m2.К4 - константа на
Стефан – Болцман.
 Понеже повърхността на сфера с радиус R е 4πR2,
то една звезда с радиус R и температура Т ще има
светимост:
L = 4πR2σT4
 Астрономите характеризират
светимостта с въведената още през
ІІ в. пр. н. е. от древногръцкия
астроном Хипарх звездна
величина. Хипарх измервал с нея
видимия блясък на звездите.
 Астрономите днес измерват с т.
нар. абсолютна звездна величина
М видимия блясък, който биха
имали звездите, ако са еднакво
отдалечени на определено
разстояние.  Има звезди, чиито
светимости са стотици
 Светимостите на звездите не могат
и хиляди пъти по-
да се измерват пряко. Те могат да
големи от тази на
се получат, ако се знае
Слънцето и други, със
разстоянието до звездите. светимост хиляди
 Светимостта на Слънцето е L ๏= пъти по-малка.
4.1026 W
и се приема за единица.
 Зависимост между спектъра
и светимостта
През 1911 г. датският
астроном Ейнар Херцшпрунг
установил, че звездите с
еднаква температура имат
забележимо различаващи се
светимости. Тези с ниски
светимости нарекъл джуджета,
а звездите с високи светимости
– гиганти. Две години по –
късно американският астроном
Хенри Ръсел съпоставил
спектралните класове и
абсолютните звездни величини
на звездите с известни тогава
разстояния до нас и построил
първата диаграма “спектър–
светимост”(известна като
диаграмата ХР ).
Диаграма “ спектър – светимост ”
 Върху абсцисната ос са нанесени
спектралните класове на звездите
(или температурата Т, което е едно и
също), а по ординатната ос –
светимостта L (или абсолютната
звездна величина М, което е едно и
също). Разположението на звездите в
така получената диаграма не е
равномерно, а в т. нар.
последователности.
Около 90 % от звездите са
разположени в диагонална ивица,
започваща от горния ляв край на
диаграмата (където са горещите сини
звезди с висока светимост) и
завършваща в долния десен край
(където са по-студените червени
звезди с ниска светимост). Тази ивица
се нарича главна
последователност.
Нашата звезда Слънцето е
обикновена звезда – жълто джудже
от главната последователност.
В горния край на диаграмата има
други две почти хоризонтални
последователности от звезди с
висока светимост, наречени
последователности на гигантите и
свръхгигантите. В долния ляв ъгъл
има област, заета от малко на брой,
но много горещи звезди с ниска
светимост – това е областта на
белите джуджета. Звездите от
долната част на главната
последователност също са
джуджета, които обаче са жълти
или червени в зависимост от
температурата им.
Диаграмата ХР съдържа в себе
си ключова информация за
различията между звездите. В нея е
закодиран еволюционният етап на
всяка звезда такъв, какъвто го
виждаме в момента. При
еволюцията си звездите променят
температурата и светимостта си,
следователно променят и мястото си
върху диаграмата ХР.