Professional Documents
Culture Documents
1850-1921
Роден в Сопот на 9 юли 1850г.
Първоначално образование във
взаимното и класно училище в
Сопот
Калоферското училище при
Ботьо Петков
1866г. - Пловдивската гимназия
при Йоаким Груев
1868г. се връща да учи търговия
в дюкяна
Браила в кръчмата
1870г. е изпратен в на Нено Тодоров -
Учител е в Мустафа
Олтеница, Румъния - Странджата при
паша (Свиленград)
„Борба“ хъшовете за 2-3
месеца
Преводач на
1875 г. става член
строежа на
на Сопотския
железопътната
революционен
линия Цариград –
комитет
Белово
1876г. след избухването на
Априлското въстание
заминава за Букурещ издава
„Пряпорец и гусла“ с
псевдоним Пейчин
1877г. – „Тъгите на България“
1878г. през Руско-турската
война – „Избравление“
Писар в Свищов при Найден
Геров и е командирован до
март 1879г. В Русе
1880г. се установява в Пловдив
Редактор е на сп. „Наука“ – първото научно списание
след Освобождението
Сп. „Зора“ – първото чисто литературно списание
В Пловдив пише „Епопея на забравените“, „Чичовци“,
„Немили—недраги“, „При Рилския манастир“,
„Българският език“ и много други
1886г. заминава за Одеса и пише „Под игото““
През 1889г. се
завръща в София
1890г. основава сп.
„Денница“
1895г. – 25-
годишнината на
литературната му
дейност
1897-1899 –
министър на
просвещението
На Балканските войни през
1912 – 1918 г. откликва с 3
стихосбирки – поетична хроника
на събитията.
Противопоставя се на участието
на България в Първата световна
война
През 1920г. е тържествено
честван 70-годишния юбилей на
поета
1920г. – „Не ще загине“
1921г. умира от разрив на
сърцето
Завещава цялото си имущество
на един от своите братя
Гробът на Иван Вазов зад църквата „Света
София“. Камъкът е Витошки сианит от
морените на Златните мостове, където
Вазов е обичал да ходи на отдих.
Орден „Св. равноапостоли Кирил и
Методий“с лента и звезда