Иван Вазов

Иван Минчов Вазов е роден на 27 юни (9 юли) 1850 г. в Сопот, в семейството на средно
заможен търговец (баща – Минчо, майка – Съба).
Завършва взаимното и класното училище в родния си град, учи при Ботьо Петков в Калофер
и е негов подидаскал. Продължава образованието си в Пловдивската гимназия. През ученическите
си години се запознава с руската литература, изучава френски език и се увлича по френската поезия.
Изпратен от баща си в Олтенца, Румъния, Вазов се сближава с българските революционери
емигранти. След завръщането си в България работи като учител, преводач, писар, председател на
Окръжния съд в Берковица и др. Междувременно, след избухването на Априлското въстание,
пребивава за кратко в Букурещ. От 1880 до 1886 г. живее в Пловдив, където участва активно в
културния и обществено-политическия живот. Като русофил е принуден да емигрира. Установява се
в Одеса (1887 г.). От 1889 г. до края на дните си живее в София.
Иван Вазов е министър на просветата (1897 – 1899 г.) в правителството на Константин
Стоилов; действителен член на Българското книжовно дружество от 1881 г.; почетен член на БАН
(1921 г.); почетен доктор на филологическите науки. Приживе спонтанно е обявен за „народен
поет“, едва 40-годишен започват да го наричат „дядо Вазов“ заради мъдростта и силата на неговото
слово.
Умира в София на 22 септември 1921 г.
Творчеството на Иван Вазов обхваща почти всички художествени и публицистични жанрове,
голямо разнообразие от теми, идеи и образи. Вазов се занимава и с преводаческа дейност.
Поезията му е богата и многообразна като тематика, внушителна и като обем – 18
оригинални стихосбирки, над 2000 стихотворения. Първите издадени стихосбирки на поета са
„Пряпорец и гусла“ (1876 г.) и „Тъгите на България“ (1877 г.), последната – „Любов и природа“ (1921
г.). Идейни и художествени центрове в неговата поезия, както и в цялостното му творчество, са
България, човекът, природата. Условно поетическото му творчество обикновено се класифицира в
три направления:
- лирика с национално-патриотични мотиви;
- критико-реалистична лирика;
- отражение на вътрешния живот на човека и новите процеси в лириката през 80-те и
началото на 90-те години на ХІХ век.
През първите десет години от своя творчески път Вазов се изявява единствено като поет.
Едва през 1881 г. написва първата си белетристична творба – спомените „Неотдавна“, които стоят и
в основата на първата му повест – „Митрофан“. Но още през 80-те години той сътворява и най-
значимите си белетристични творби, върхове в областта на художествената проза – повестите
„Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романа „Под игото“ – плод на непосредствените му наблюдения
и преживявания през последните години на робството. През 90-те години основен обект на
белетристиката на твореца става съвременността. Той пише предимно разкази, в които отразява
съвременния живот и образи на съвременния човек. През първото десетилетие на ХХ век Вазов
обръща погледа си към миналото и създава произведения на историческа тематика. Значима част
от прозата на писателя са и неговите пътеписи и драматургичните му текстове.