Изготвено от: Ивайло

Жеков от 7а клас, 15
номер.
 Йордан Йовков

▪ Йордан Стефанов Йовков  (1880 – 1937) е български писател, класик на българската

литература. Избран е единодушно за член на Съюза на писателите от 1920 година .
 Датата на която се ражда Йордан
Йовков

▪ Датата, на която се ражда този голям български писател, е 9 ноември 1880 година в
село Жеравна. Той започва образованието си в родното си място, а по-късно
продължава да учи в София и завършва през 1900 година. Още от малък Йовков се
увлича по литературата, а учителят му е напълно уверен, че някой ден ученикът му
ще стане писател. Същата година Йовков се премества заедно със семейството си в
Добруджа. Не след дълго заживява в село Долен извор, където остава за кратък
период от време.
 Първата си творба

▪ Първата си творба младият писател завършва по време на обучението си в школата

за запасни офицери. Тя е озаглавена „Под тежкия кръст” и е публикувана през 1902
година. През 1904 година се записва да следва в Юридическия факултет на
Софийския университет. За нещастие, по същото време баща му умира, което
възпрепятства младия автор и той не продължава своето следване
 Творчеството на Йордан Йовков

▪ С творчеството си Йордан Йовков изгражда свят на доброто и истинското. В

разказите си той тръгва от сивата действителност и постепенно я превръща в
легендарна, автентична реалност, прави я интригуваща и светла, пренася ни в друг,
по-красив, по-хармоничен свят.
 Творчество

▪ Несъмнено тези разкази оставят у читателя вечни уроци по житейска мъдрост,

които пораждат дълбоки и тревожни размисли за онзи човек, изправен пред
сложни душевни перипетии, чието преодоляване води до достигането на щастие
и съвършенство в иначе жестокия свят. Хуманизмът и битката за надмощие над
злото и грозното в живота, търсенето на красотата, дори на фона на
ужасяващата война, са емблематични за изкуството на Йордан Йовков.
 Tворчество
▪ Йовков дебютира като поет. През 1902 –
1911 г. публикува стихове (общо 31) в
различни периодични издания – в.
„Съзнание“, списанията „Пробуда“, „
Художник“, „Ново време“, „
Ново общество“ и „Бисери“. Лириката му
не се отличава с особено богатство и
разнообразие на мотиви – започнал като
социален поет, по-късно Йовков
трансформира социалния протест в
резигнация, печал и умора. Първата си
белетристична творба – „Овчарова жалба
“, с подзаглавие „Старопланинска
легенда“ – Йовков публикува в списание
„Просвета“ през 1910 г.
▪ Годините, прекарани по фронтовете на трите
войни, предопределят тематиката и
персонажите в по-нататъчното му
творчество. Военните си творби Йовков
започва да печата от началото на 1913 г.
(„Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името
му се среща по страниците на списанията „
Звено“, „Съвременна мисъл“, „Народ и
армия“, на вестниците „Слово“, „
Демократически преглед“, „Военни известия
“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те
победиха“ (1914), „На старата граница“ (1914
), „Безотечественици“ (1914), „Ехо“,
разказът „Балкан“ (1915), повестта „Земляци
“ (1915) и „Песента на колелетата“ (1924).
 Tворчество

▪ В документалните си очерци Йовков ▪ Въпреки че на два пъти по-късно се връща към

обективно свидетелства за войнишките баталните сюжети – веднъж с новелата „Последна
делници и празници – баталните очерци са радост“ (1920) и след едно десетилетие с
ярки художествени свидетелства за разказите „Белите рози“ (1930), „Другар“ (1930), „На
преживяното по време на войната – от първия стража“ (1930), Йовков изчерпва темата, преди да е
приключила самата война за Болгария. В известен
ѝ ден до нейния трагичен край. В тях редом с
смисъл тези последни творби са равносметка,
летописеца присъства и есеистът; синтезът се сумирала постиженията и недостатъците на
постига чрез емоционално овладяване на периода, през който авторът израства и се налага
военната тема, пречупена през като писател от национална величина. Ако
индивидуалното впечатление. Йовков идва в  с „Последна радост“ Йовков прави своеобразна
българската литература с една болка, която рекапитулация на темата за войните, с
пронизва всичко, написано от него за войните, повестта „Жетварят“ (1920) възвестява завръщането
и от която се ражда специфичният му си към сюжетите и проблемите на българското село.
хуманизъм. В прозата му няма ожесточение, В развитието му на белетрист това е началото на
викове на омраза. Най-значимите си военни процес, който окончателно оформя идейно-
творби Йовков събира в излезлите през 1917 и  естетическия му свят. „Последна радост“ е
1918 г. два тома „Разкази“. кръстопътна книга – в нея са събрани завършекът на
един етап и началото на друг.
 Творчество

▪Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си
присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна
радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско
сърце“(*), „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и
незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен
човек“ и комедията „Милионерът“. Сборниците „Старопланински легенди“, „Вечери в
Антимовския хан“, „Ако можеха да говорят“ се определят жанрово като цикъл от разкази[2].
▪* Една част от разказите в „Женско сърце“ са писани през есента на 1931 и зимата на 1932, а
другата - през втората половина на 1934. В тези 19 разказа (Серафим, Ревност, Скитникът,
Помпадур, Вълкът, Летен дъжд, Женско сърце, Несполука, Платено, Стари хора, Вълкадин говори
с бога, Ройдю, Мора, Вражда, Асие, Разплата, Празно гняздо, Грешница) писателят се връща към
спомените си отпреди години, когато е учителствал из Добруджа. Първото издание на „Женско
сърце“ излиза в края на февруари 1935 година и е посрещнато положително от критиката.
▪Майстор на късия разказ, така наричат големия български писател Йордан Йовков, като 70 негови
книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които и арабски, 
виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Йовковите творби имат своя свят, своята атмосфера. Тя идва от времето, което Йовков
изобразява.
 След края на конфликтите

▪ След края на конфликтите на полуострова младият Йовков работи като редактор на

списание, в което публикува очерк за войната. То обаче просъществува кратко и
писателят е принуден да потърси нова работа – назначен е за редактор и
библиотекар. Не след дълго обаче Йовков отново трябва да напусне. Причината за
това е включването на България в Първата световна война през 1915 година.
Мобилизиран е отново и е изпратен в град Ксанти.
 1916 година

▪ През 1916 година по стечение на обстоятелствата съдбата му дава шанс да се

завърне към своето призвание. Заради уменията му е изпратен в редакцията на
списание „Военни известия” и там остава до края на конфликта. Тогава започва и
най-трудният период в живота на писателя. Годините след войната са белязани от
удара на Втората национална катастрофа. А любимата му Добруджа, която чувства
като свой истински дом, е в ръцете на румънските окупатори, което се отразява и
върху душевното състояние на автора. Тласнат от тези несгоди и терзания, той търси
спасение, като преминава нелегално чуждата граница и се установява във Варна,
където за известно време преподава. По-късно, през 1920 година, с помощта на свои
приятели, постъпва в българската легация в Букурещ и остава в румънската столица
близо 8 години. Макар да се чувства сам, недооценен и неразбран в чуждата страна,
именно тук той подготвя най-големите си творби – „Песента на колелетата”,
„Старопланински легенди”, „Вечери в Антимовския хан”, „Женско сърце” и „Ако
можеха да говорят”. Всички те са пропити от преживения ужас от войната, която за
пореден път е описана като огромно изпитание, носеща единствено страдание.
Големият естет и творец Йовков обаче успява да намери и да ни покаже по толкова
изящен начин и красотата ѝ („Белият ескадрон”).
 1927 година

▪ Но през 1927 година се завръща в отечеството, където най-накрая се посвещава

изцяло и единствено на това, в което е най-добър, а именно в писането. През същата
година е назначен за преводач в Министерството на външните работи.
 Още за Йордан Йовков

▪ В последните години от живота си той напълно се отдава на литературата. Работи

много, но насъбралото се от годините напрежение, както и участието му в
множеството войни, оказват влияние и върху здравето му. През 1937 година
заминава да се лекува в Хисаря, но поради влошаване на състоянието му е закаран и
опериран в Пловдив. Открит му е рак в стомаха и в жлъчката и апандисит, което
прави невъзможно оздравяването му и на 15 октомври 1937 година Йовков умира.
 Умирането на Йордан Йовков

▪ За жалост, Йордан Йовков си отива от този свят твърде млад, едва на 56 години.
Макар да започва творческата си кариера като поет, без никакво съмнение можем да
заявим, че големия си успех постига с разказите си. През периода 1913-1917 година
той посвещава творчеството си на преживяното по фронтовете. Открояват се
произведения като „Те победиха”, „Безотечественици”, „Балкан” и „Земляци”. През
1920 година той отново подхваща тази тематика с новелата „Последна радост” и
разказите „На стража” и „Другар”. През 20-те години обаче Йовков твърдо застъпва
темата за селяшкото битие. Именно тогава написва творбите, с които е припознаван
днес – произведения като „Албена”,  „Песента на колелетата”, „Шибил”, „По
жицата” и др.
 Йордан Йовков заслужава трайно
присъствие в сърцата на читателите

▪ Безспорно Йордан Йовков заслужава трайното присъствие в сърцата на

читателите, защото той не само че обогатява българската литература със своето
разностранно творчество – от поезия до разкази за войната и обикновения
човек – но и ни показва същността на българина. Когато говорим за личността и
живота на Йовков, е важно да се вглеждаме и в произведенията му, защото те
са достатъчно истински и недвусмислени, за да добием представа както за него,
така и за това какъв трябва да е светът, в който живеем. А именно такъв,
какъвто той ни го представя – по-красив и хармоничен, по-обикновен, но по-
истински. И ако следваме завета, който Йордан Йовков ни остави в творбите си,
че красотата и добротата съвпадат и са ключът към един по-светъл и искрен
свят, то нека да го използваме, за да сътворим този по-добър свят.
Благодаря за вниманието!!!