7ТП СРЪБСКИ СВИДЕТЕЛСТВА

СКАНИРАЛЪ: Ж-ВОИШПСОВЪ
4 h t t p : / / w w w .b u l g a r i - i s t o r i a - 2 0 1 0 .c o m
nt \ p *
 С. ЧИЛИНГИРОВЪ

ПО СРЪБСКИ СВИДЕТЕЛСТВА

ИСТОРИЧЕСКИ ИЗДИРВАНИЯ СЪ ЕДНА КАРТА

Второ допълнено издание

СКОПИЕ
Печатница и цинкография .Българско дФло*
1942
 СТИЛИЯН ХАДЖНДОБРЕВ ЧПЛИНГИРОВ

Роден на 26 октомври ISSI г. в Ш умен, в семейството на

'занаятчия. Завършва педагопиеското
учнлшце в родния сн гр ад Едновременно
работи като обущарски н книжарски чирак,
дори като овчар. Ученнк-телеграфнст на
Провадийската гара /1897/. У ш иел в с.
Мечка. Разградска област, н в с. Султанлар
/дн. с. Султанци , Варненска област. Участва
в селскш е бунтове срещу десятъка /1900/,
■заради което е уволнен, арестуван н
интерниран. Работи в администрацията на
■итштлитт т ш ^ и Л с и „Звездтща”. Коректор на си. „Училищен
преглед”. Завършва философия и педагогика в Софийския
университет /1904/. Специализира естетика и литературна
история в Берлин н Лайпциг /1905-07/. У ш иел по немски н
български език във П Софийска мъжка гимназия. Командирован в
Народната библиотека в София, където по това време работят П.
П. Славейков и П. К. Яворов. От 1911 г. е редактор на в.
"Бъ лгария", а пре з 1914-15 съвместно с Д. Мишев р ед а к т р а си.
“Брезда”. Секретар на Прогресивно-либералната партия, която
напуска след Междусъюзническата война /1913/. Народен
представгпел от Преславска околия в X V ОНС /1911-13/. По
време на Балкансмие войни е началник на тилов транспорт и
военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.
Поддиректор /1916-19/ н директор /1919-22/ на Народната
библиотека в София, директор на Народния етнографски музей в
София /1923/. По-нататъшният му живот е съпроводен с редица
служебни неприятности Един от основателгпе на СБП н негов
председател през 1941-44. Председател на Върховния читалищен
съюз /1941-44/.
Завършва жнвота сн на 22 ноември 1962 г. в Правгиелствена
болница.
Умишлено пренебрегван дълги години, днес писателят
Стилиян Чилингиров е по-нзвеетен с обществената сн дейност.
Голямото м у творческо дело все още очаква свогпе
изследователи.
Литературната сн дейност Стилиян Чнлннгцров започва със
стгЕове. пише и разкази, др anni, пътеписи, романи. За пръв път
печата през 189S г. в детското си. „Звездтща” . На писателската си
работа гледа като на просветителско и културно труженичество
Романгпе му имат най-често автобиографична основа; в тях се
търси разрешение на обществените и националните проблеми
Г е р о т е му са еснафи, селяни, уш иели. Романът „Хляб наш
насущннй" е апотеоз на българското еснафство, което изнася
борбата за църковна н полип гческа независимост през
Вь'раждането, а след Освобождението тежко понася ударите на
м одр н ата инду стрия „Владо Булатов” е пръв опит за създаване
на сонетен роман в българската литература. Изключително
продуктивен като автор, Чнлпнгнров пише биографии на
вьчрожденекн дейци, спомени, пьтепнсн, студии н монографии
по българска история, етнография, фолклор, педагош ка,
читалищно н библиотечно дело. Съставя „Славянска антолопм”
/1910/, сб. „Прослава на Иван Бачов” /1921/, „Помен ча Ивана
Бачов" /1922/, христоматии нчнтанкп ча прошмначшпе. Съставя,
но не успява да издаде библиография на българския периодичен
печат от 1844 до 1910, която наброява около 200 000 фшиа.
Превежда поемата „Песни ча роба” /1919/ от Св. Чех н
стихотворения от X. Хапне, Ш. Петьофн н др. Негови творби са
преведени на италиански н сърбохърватски ечнк. Псевдоними:
Булгарнкус, Батю Стплю, Деян Скромнпй, С. Добрев, Един
българин, Скпгач, Прогреснст, С. Спартански, Стплю хЬц>ака н

След кончнната на Стилиян Чнлпнгнров на мястото на

неговата къща, която е обявена ча паметник на културата е
пчдпгната кооперация. Преч 1985 г. екнп специалисти от
Националния литературен мучен вьчстановява работния кабинет
на писателя. В меморнала се съхранява библиотеката на Стилиян
Чндпнгпров. Наброявала някога около 36 000 тома, днес от нея са
чапаченн 21 000 тома к н и т н периодика на рачлнчнн ечпцн Сред
тях са многобройните автографи от поч п 1 всички внднн
писатели, живели н творили в края на XIX н първата половина на
X X в. Там е н колекция на писателя от блнчо 300 етаропечатнп
нчданпя с нчключителна стойност. В кабинета има картини от
майстори на четката като Петър Морочов, от автора на герба на
София - Хараламбн Тачев, от Преслав Кършовскп. Експонирани
са множество вещи с художествена стойност, а също н част от
архива на СтнлнянЧнлпнгнров.
 ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Б л ян овен тьги . С'тн\отворення. 1901: Букетче. Стихотворенията деца. 1901:

Еднаж до съмне. Стихотворения. 1907; Крилото тежат. Драматичен разказ в 1
действие 1909: Христо Д. Моксимов като педогог. 1909 /2 допълнено т д о н и е със
заглавие Христо Д. Моксимов. Личност и педагог. 1940; К рали Марко.
Драматична поема. 1911; Реч. гроюнесека от П р е сл а в с к а народен представител
Ст. Чклингмров тр и общите дебати по бюджета. XXVI заседание ot26.XI.19H/.
1912: Австрия и ли Русия. 1914 /с псевдоним Булгарикус : В защита ко учителя и
училището. Парламентарни речи. 1914: Леоющ Андреев и неговите конкретни
обвинения в съавторство с Д. М и ш ев. 1914: OiTOBq) па Леонид Андреев в
съавторство с Д. Мишев . 1914: П есента селяка. 1914; Харалан Ангелов. Принос
к ъ м нашата доосвободителна поезия. 1914: М оятрапсрт. Едно мнение за уредбата
на Нар. библиотека. 1915; 'За род и чест. Стихове. 1916: Добруджа и нашето
Възраждане. 191?: Една автобиографична бележка за Васил Друмев - митрополит
Климент. 191?: П омсравия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания с
една карта. 191? /2 допълнено год. 1942/. Принос към възраждането на Добрудзса.
191?: Н е бил достоен. Битова др ама в 3 кгртинн. 191$: Сръбско-българските отно­
шения от най-старо време до днес. 191$: Стефан Караджа. Ж ивотописнибел 191$;
Псртиите на националния погром Книга за народа. 1919 /с псевдоним
Протресист . П трви cncvorBqoeHHH на Вазова. 1920: Равна Добруджа. Пътни
бележки и впечатления. 1920: Нашите градове в сонети 1920: Д омна човещината.
Впечатления от възпитателното заведение Ат. П ч в ак 1921: Владо Булатов. Роман
в сонети. 1922: Васил Левски. Живот и революционна дейност. 1923: Ранни
камбани. Стихове за деца и младежи. 1923: Причини на Сръбско-българската
война. 1$$5. 1924: 'Задачите на читалището. Реч.. 1925; Хлеб наш насущкий.
Роман. 1926 195?. 1 9 $ 1 .1985; Рибният 6yKBqo. 192?; От малък воин до велик
художник и мъдрей. 192$: Ш инел без пагони Роман. 192$: .Любен Каравелов.
Принос към крш ата в неговата душа. 1929-1939 ; Пътни бележки и впечатления
1929: Тилипейсвири. Сисхотвсренияза деца. 1929: Тъй ми се стори Разкази. 1929;
Български читалища греди Освобождението. Принос к ъ м историята на
Българското възраждане. 1930; М алкият спестовник. Разкази. 1930; Сърбите и
ние. 1930; Начала, застъпени в нашите читанки за И. III и IV отделение в
съавторство с Н. М о к ев . 1951: Деца на ада. Р о м ан - триптих. 1932: Ела. Сьнчо. от
горица. Люлчени песни. 1934: Майка. Сонетка симфония. 1934: Читалища след
Освобождението. 1954: М айчини песни. Книга за бебета. 1935: Против чуждите
училища. 1955; П ърва жертва. Роман. 1935: Слънчова мъка. CncvoTBqoeHiM за
деца. 1935: Невиждан враг. Роман. 1956: Детски дни. Педагогически разкази 195$;
Какво е дал бълг грикьт на друтите народи. 193$ 1939.1941.1993/: Панайот Волов.
Животопиген опит. 193$ 1940.1942': Рибена кост. Роман. 193$: Всезнайко. Разкази
за деца и юноши. 1959: До коле. о. Господи. 1939; М илкината радост. 1940: Принос
KBMHCTqawtra на българската просвета в Добруджа. 1940: Чудната кутия. 1940:
Жабок с подкови. Н аши и чужди приказки. 1941: Ц арят ка дрдолювците.
Приказки и разкази 1941: II не введи кае во изкушение. Ки. 1-2. 1942 /1983/;
Майка Бо^оодица. Разкази 1942 /2 допълнено издание 1955 : Мидхад паиса и
земеделските каси. 1942: Немтрнияг ученик. 1942: През Македония. 1942; Хаджи
Минчо. Пиеса в 5 действия. 1942: Маджари и поляци в Шумен. Принос к ъ м исто­
рията па българската цивилизация. 1945: И ван Вазов отблизо и далеч. 1955;
Моите съвременници. Спомени. 1955: В стария бащин до м Избрани
стинотворенияиразказиза деца. 1959: Великден Стихове за деца. Б . г.; Възхвала
ка българския език. Б. г. /2 издание 1942;: Документи за Скопската и
Нишката епархия Съобщава... Б. г.; И лия Р. Блъсков. М атериали за япвота и
дейността му. Б. г.: Птички. Стихове за деца. Б. г.
 ПРЕДГОВОРЪ
КЪМЪ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ

Предлаганото второ издание, въпрЪки изобилието

на материали, съдържа твърде малко допълнения, по
едничкото съображение — да не се увеличава обема
му. То излиза отново на свЪтъ, благодарение на Бо­
жията правда, която осЪни българския народъ. Зада­
чата му е да покаже на населението въ Поморавия, ка-
къвъ е неговия народностенъ произходъ. А на бълга-
ритЬ, изобщо, мнозина отъ които въ своето неведение
бЪха се отрекли отъ много български земи въ името
на нЪкакво криворазбрано добросъседство, какво го­
лямо престъпление си вършили къмъ родината си,
като драговолно си отстъпвали на другигЬ късове отъ
нейната благодатна земя.
ВъпрЪки това, книгата не е предназначена да буди
омраза между два съседски и едноплеменни народа.
Напротивъ, предназначена е да спомогне за разчиства­
нето на стари смЪтки, които нееднажъ си довеждали
до кървави стълкновения. Нали е казано и отъ народа:
■Добри смЪтки, добро приятелство“? Ето, къмъ това
Добро приятелство е насочена обективната истина въ
тази книга, потвърдена не съ наши, а съ документигЬ
на тия, чието незаконно владение е била Поморавия въ
продължение на 60 години.
Но, поставила си за цель да изследва близкото ми-
нало на една само българска область — тая по тече-
пнето на Морава — книгата разрешава народностния
6

характеръ и на друга — на областьта по рЪкигЬ Вар.

дарт> и Струма, къмъ която се протегнаха ржцегЬ на
западиктЬ ни съседи, следъ като завоюваха по лесенъ
начинъ нашигЬ поморавски земи. И съ това запалиха
нестихващия пожаръ на БалканитЬ. Така бЪше при
стария редъ въ Европа. Новиятъ иска миръ и справед.
ливость. Скроменъ приносъ къмъ тоя новъ редъ нека
бжде и това второ издание на книгата мн.
София, 27. XI. 1941 г.
Стнлнянъ Чилингнровъ
 ПРЕДГОВОРЪ

Отношенията между България и Сърбия иматъ

една много интересна история, за жалость, твърде мал­
ко позната не само на нашето широко общество, но
и на ония среди отъ него, които боравятъ съ политика
и наука. Да хвърли малко светлина върху тия отно­
шения е една отъ задачите на тази книга. Най-главната
й задача, обаче, е да изнесе материали, извлачени пре­
димно изъ сръбската журналистика отъ миналия вЪкъ,
като най-яръкъ изразитель на обществените и държав­
ни тежнения на предните редове отъ сръбския народъ,
въ които се признава българския характеръ на всич­
ките поморавски земи. Предлаганите материали сж,
не ще съмнение, една твърде незначителна часть отъ
онова богатство на такива, скрити въ сръбската перио­
дична, публицистична, научна и учебна книга, за чието
откриване ще има тепърва да се работи. Но и предста­
вените, струва ни се, сж достатъчни да очертаятъ
чрезъ сръбско перо, както границите, така и бита на
поморавскитЬ българи. Следъ време, искаме да вЪр-
ва ме, други ще изнееатъ по-голЪмъ брой подобни ма­
териали, съ които ще Подкрепятъ много по-чувстви­
телно правото ни надъ завоюваната презъ 1878 год.
отъ сърбите българска земя, която презъ целия си
исторически животъ е била неразделна часть отъ
България.
Даватъ се сжщо и кратки очерки за живота преди
1878 год. на главните центрове на тази земя: Нишъ,
Пиротъ, Враня, Лесковецъ на Морава и Власотинци.
Въ много отношения тия очерки сж непълни. Причи­
ната лежи въ липсата на сведения: българите малко
сгк писали за техъ, както малко сж писали и за жи­
8

вота на другите свои градове, било, поради липса на

журналистика въ онова време, било, поради недоимъкъ
на хора, годни да изложагь писмено техния живогь
поне въ най-важните му прояви. Сърбите пъкъ —
Защото до 1867 год. почти че не cm гн сиЪтали за свои.
Когато гЬ почвагь да напираггъ къмъ гЬхъ, животътъ
на тия градове се проявява вече напълно български, и,
следователно, малко cm имали интересъ да го изнисатъ
като такъвъ. Затова, писаното огь сърбите по вест­
ници и брошури носи повече полемиченъ и пропаган-
дистиченъ характеръ, отколкото културенъ. Те се ста-
раягь да докажатъ на себе си, на българите въ Помо-
равия и на света, съ картата на Душановата държава
въ ржка, че тая земя е сръбска.
Най-много сведения за близкото минало на тази
покрайнина намираме за годините 1841 и 1842, въ кои­
то българското население тамъ подигна въстание за­
дето е останалъ неприложенъ Гюлханския хатишерифъ.
Всички гЬзи сведения ки говорятъ само за българи и
за едно исторически важно дело, създадено отъ
българи.
По-късно, следъ като сърбите ставатъ господари
на Поморавия, малъкъ интересъ сж имали да се ро-
вятъ въ близкото й минало: то би значило да хвър-
лятъ свои камъни върху собствените си глави. Бълга­
рите пъкъ, залисани отъ проблемите на новия жи-
вотъ, уморени отъ борбата да запазягь Поморавия за
княжеството, престзватъ да говорятъ за нея. Така,
всичко писано за тази область презъ последните го­
дини, особено отъ сръбска страна, носи повече гео­
графски, етнографски и икономически характеръ, като
фактите и явленията на бита cm обяснявани по на-
чинъ нзгоденъ за сърбите. Въпреки това, тукъ-тамъ
и въ него се намиратъ неща, които говорятъ противъ
техните схващания. Те, именно, cm използувани въ
предлаганата книга.
При написването, както на общата часть, така и
при събиране на материалите, гледано е по възмож-
ность да се черпи повече отъ сръбски източници. При-
бегвало се е до чужди само въ редки случаи, въпреки
техното изобилие. Постжпвано е така, Защото се е
преследвала цельта да се покаже на българския чи-
 9

татель не каква е тази земя оть гледна точка на чуж­

дия, безпристрастенъ, изследователь, а каква е, спо-
редъ схващанията на сърбигЬ, преди тя да стане обектъ
на гЬхнигЬ домогвания и стремежи. Ако, все пакъ, мне­
нията на чужденци взематъ значителна часть оггъ мате­
риалите, нека не се забравя, че сж предпочетени тия
оть гЬхъ, които еж дадени въ сръбски преводъ. Кой­
то познава похватите на сърбигЬ да фалшнвицирагь
чуждигЬ мнения, щомъ не отговарятъ на шовинистич­
ните имъ схващания, който знае, какъ те заменявагь
при преводъ на чужди текстове: българннъ съ славя-
нинъ или съ хрнстиянинъ, Македония съ Стара Сър­
бия и пр., ще се съгласи, че тамъ, дето преводътъ е
направенъ напълно по оригинала, требва, бездруго, да
се дири неволно признание на една истина, системати­
чески отричана почти отъ 60 години насамъ. Турени
ок, макаръ и печатани по-рано, и документи, въ които
поморавското население само определя народностьта
си, било независимо отъ домогванията на сърбите, би­
ло въ борба съ гЬхъ.
Изпълнени ли сж добре поставените задачи, оста­
ва на други да отговорятъ. Авторътъ, обаче, ще бжде
доволенъ, ако тази книга, писана отъ любовь къмъ
истината, сближи поне отмалко читателя съ хубавата По-
иоравия и съ нейното население, за присъединението
на които къмъ общото ни отечество българскиятъ на-
родъ принесе въ жертва хиляди отъ своите синове.
София, 15. X. 1916 С. Чнлингировъ
 С ръбски стрем еж и к ъ м ъ ю гъ
и к ъ м ъ и зто к ъ
ЗаживЬли по-рано огь насъ самостоенъ държа-
венъ животъ, сърбитЬ не саио сж имали повече време
да работятъ за своето обособяване като етнично
ц-Ьло, но и да поиислятъ за разширение на свонтЬ дър­
жавни граници въ посоки, населени съ етнически еле-
ментъ, годенъ за асимилация, било, поради своята ези­
кова и битова близость, било, поради политичес­
ката си обстановка, предъ която сръбското владиче­
ство е изглеждало като прииамливъ блЬнъ. А такава
прнгода за асимилация сърбитЬ сж намирали на за-
падъ — въ Босна и Херцеговина, на югъ — въ Маке­
дония, и на изтокъ — въ България. На първо време,
обаче, погледитЬ на сърбитЬ сж обърнати къмъ за-
паднигЬ провинции — Босна и Херцеговина, едно, за-
щото населението се отличавало твърде малко, въ етни­
ческо отношение отъ тЬхъ и, друго, Защото борбигЬ
на сърбитЬ за свобода, собствено, сж борби и на босно-
херцеговци. Но, въпрЬхи това, Босна и Херцеговина
оставатъ дълго време блЬнъ за тЬхъ. Тия две провин­
ции, населени съ хървати и сърби, се обръщатъ въ
обектъ на сръбскигЬ държавнически стремежи сравни­
телно по-късно, когато Сърбия се почувствува здраво
господарка на собствена земя, чиято свобода е извою­
вана и съ кръвьта на хиляди българи, съзрЬли въ бор-
оитЪ на сърбитЬ срещу турското владичество зората и
на своята политическа независимость. Ето защо, поли­
тическото начало на сръбскигЬ стремежи къмъ изтокъ
и къмъ югъ трЬбва да диримъ въ началото на сръб­
ската държавна самостойность.
12

Подъ влиянието, може би, на сръбската истори­

ческа наука, какго и на старанията на сръбските обще­
ствени и държавни деятели отъ по-ново време, мно­
зина въ Европа, па и у насъ, сж склонни да приеиатъ, че
сръбските опити да се освободятъ отъ турското вла­
дичество и да образуватъ самостоятелна държава, пред-
хождатъ съ много години нашите. Ала едно по-вни­
мателно взиране въ миналото е достатъчно да ни убе­
ди, че това, ако не е една на нищо неоснована леген­
да, е поне едно убеждение, което не почива върху
обективно изследване на историческите факти. Опити
да се освободя тъ отъ турско владичество българите сж
правили още отъ първия день на своето подчинение, та
до последния на робския си животъ. НФкои отъ гЪзи
опити сж добивали такива размери че застрашавали се­
риозно владичеството на турската държава надъ зе­
мята, населена съ българи. И ако те, все пакъ, не сж
постигали замислените резултати, се дължи повече на
външни и странични обстоятелства, отколкото на устой­
чивия духъ у въстаналите. Наистина, българскиятъ на-
родъ сравнително сръбския е много по-миренъ и по-
уседналъ. Той не се възпламенява като него и не жа­
дува за героични дела. Нему е потребна земя, потреб­
ни му сж условия за мнренъ животъ, н се улавя за
оржжие само тогава, когато тия условия бждатъ или
сериозно застрашени, или когато ги е вече изгубилъ.
Оржжието за българина е средство, къмъ което ре­
шава да прибегне само въ краенъ случай. Но, взелъ
ли го е въ ржка, той не го захвърля, додето не се убе­
ди окончателно, че или е безсиленъ да устои своите
права до край, или додето не съзре първите признаци
на склонность у владетеля да му гарантира правото
на собственъ имотъ и на собствена честь. Отъ тамъ и
липсата у българина на пиететъ къмъ тия революции,
които дори не намиратъ место и въ народните му пес­
ни. Собствено, той пее за юнаци и за хайдути, но пее
не за да славослови техните кървави дела, а за да из­
тъкне по-скоро мотивите на тЬхната борба: защита на
мирния животъ. А понеже идеята за миренъ животъ,
за лична собственость е по-близка до идеята за само­
стоятелна държава, то смело може да се предположи,
че последната възниква у насъ, макаръ и спонтанно,
 13

много по-рано, отколкото у кой и да било другь отъ

подчинените на Турция народи.
Съвсемъ другь е характерътъ на сръбските рево­
люции, както е другь и сръбскиятъ националенъ ха-
рактеръ. Сърбинъгь, преди всичко е романтикъ. Той
се блазни иного повече отъ подвига, отколкото огь не­
говите резултати. За него не е толкова важно — ще
придобие ли нещо, а ще се прояви ли въ стремежа си
да го придобие. Огь тамъ и култа у сърбите къмъ лич-
ностьта, която те еж поставили на недосегаема висо­
чина. Нейните дела, нейните подвизи, нейните успе­
хи и неуспехи, ето съдържанието на целиятъ имъ жи-
вотъ. Тази черта тЪ не сж изгубили и до день дне-
шенъ. И днесъ гЬ, какго въ миналото, завъртватъ око­
ло една личность — па Синджеличъ ли се казва тя,
Кара Георги ли или ген. Путникъ, все едно — всич­
ки събития на своя исторически животъ. А не ще съм­
нение, че подобна психика е повече склонна къмъ проя­
ва въ дЪла отъ чутовенъ характеръ, отколкото реали­
стичната психика на българина. Носительтъ на първата
е вспламчивъ, бръзъ и см%лъ, а на втората — муденъ,
тихъ и предпазливъ. За сравнение, ще бжде достатъчно,
ако съпоставимъ две въстания у гЬзи два народа:
сръбското при Кара Георги и българското въ Нишъ.
Помежду имъ зее цЪла лропасть. Първото е въстание
съ всички признаци на блЪсъкъ и смЪлость, а второто
— тихо и мирно. Едното възниква отъ лични сблъсква­
ния между притеснени и притЬснители, а второто — отъ
имотни и челядни. Първото е борба на смЪлчаци съ
яничери и дахии, а второто — на мирно население съ
държавна управителна система.
Очевидно е, че тия две различни прояви на рево­
люцията, като средство за борба, както и на поводите
за прибягване къмъ нея, предполагатъ и различни
успехи. А по-близка до успехъ е първата революция:
личностьта много по-лесно се надделява отъ систе­
мата. Като така, на турското държавно управление е
било иного по-удобно да отстжпи предъ първата, от­
колкото предъ втората. Защото първата революция й
налага да се откаже отъ лица, а втората — отъ себе си,
като организация, насочена да държи въ подчинение
14

завоювани отъ нея народи'). Па и чувството къмъ си­

стемата е много по-консервативно отъ чувството къмъ
лицата. Не е ли все едно за Турция: дали върховната
власть на белградския пашалъкъ ще бжде въ ржцете
на некой си Кара Георги, подчиненъ на султана, или въ
тия на Бекиръ паша, напримЪръ? Не ще ли продължава
да се чувствува турското население въ тази покрай­
нина пакъ владетелско надъ сръбското, дори и при
сърбинъ за главенъ управитель? Обаче, да приложи
Гюлханския хатишерифъ, първа причина за въстание­
то въ Поморавия, ще каже — самата турска власть да
приравни владетели и завладени, като гарантира на
последните не само гражданска независимость, но и
икономическа, и културна.
Освенъ въ характера на сръбските въстания, ус-
пехътъ на сърбите да си извоюватъ по-рано независи­
мость и да заживеягь като самостоятелно книжество,
се крие и въ други некои важни обстоятелства, отъ
които е билъ лишенъ българинъгь. Те се таятъ както въ
географското разпространение на сръбските земи, раз­
положени въ крайните северозападни предели на тур­
ската империя, така и въ близостъта имъ съ Австрия.
Не малко cm спомогнали въ това отношение и борбите
на последната съ Турция, които борби за сърбите има­
ха този прекъ резултатъ, че техната сждба се свърза
тесно съ дипломатическите успехи на съседната импе­
рия. И смело може да се каже, че началото на сръб­
ската независимоспгь датува 15 години по-рано отъ де­
ня на техното въстание. Тя се крие въ условията, кои­
то австрийското правителство предложи следъ Сви­
щовския ииръ (августь 1791 г.**), когато като върна н!
') Самъ Стаиойевичъ признава това Ето неговите думи: „Ня.
ко ме1>у Србнма у raj мах гош Hi»je помишъао да оснива само-
сталну државу, него су Срби, призна) уИн легмткиитет турске
државе и сувергиу власт султанову, усталн па дахи)е и ]аиичаре
>. г н>ихояих зулума и што су они бунтовници и непри)агтелн
султановм. (HcropHja Српскога народа. Друго издан>е, n on p »J
.-.-сно и полудено. Београд, 1910, стр. 266).
*) По тоои въпросъ Сенъ-Рене Таляндие казва почти бук­
вално следното: „Появата на руската флота въ б-Ьломорските во­
ли презъ 1770 г. е причина да се поднгнатъ гърците, а при-
съединението на Австрия къмъ Русия противъ турската имяе-,
рия презъ 1788 г. — да се жцигнагъ сърбггЬ“ — C<p6ja девет-
rajecroM веку (Кара-ЪорЬе и Милош) натмсао Сен-Рене Таляя-
 15

турцигЬ завзетата отъ австрийска войска сръбска, земя,

ведно съ БЪлградъ, наложи на Портата, между другото,
да опрости всички сърби, турски поданици, участву­
вали въ войната срещу Турция на австрийска страна‘).
Презъ сжщото това време започва и възраждане­
то на Австро-Унгария, известно въ литературната исто­
рия подъ името йозефинизъмъ, ревностно поддържано
отъ Йосифа II, унесенъ поклоникъ на рационалистич-
нигЬ идеи, които самъ решително е прокаралъ въ
църквата и държавата. Пр-Ька последица отъ това идей­
но движение въ Австро-Унгария за сърбигЬ б-Ьше тази,
че даде тласъкъ за културно и национално възмогване
на унгарскигЬ сърби'), което скоро се отрази и върху
сърбигЬ отсамъ Дунава.
Гол-Ьма роля въ това отношение е изиграло и раз­
ложението въ турската империя, поради изтощението
й отъ честитЬ войни, вследствие на които тя не е била
въ състояние да се разправи презъ това време нито съ
вжтрешнигЬ размирици, нито съ домогванията на сво-
игЬ гол-Ьми съседи — Австрия и Русия. Дори войска­
та, която е пращала за потушаване на въстанията, не
е била редовна войска въ правия смисълъ на думата.
Липсвала й не само организация и дисциплина, но и
едноплемененъ съставъ. Въ повечето случаи, тази вой­
ска е била сбирщина отъ военни орди, засилени съ ту-
земно турско население и арнаути. Турция дори е бива­
ла пон-Ькога принудена да иска помощь и отъ сърбит-Ъ,
за да се брани срещу султановитЬ отмЬтници, пашигЬ и
яничеритЬ, чиито бунтове станали хроническа болесть
за нея. т4зи бунтове зачестяватъ особно много при
Ди) е, превео Никола С. JoeanoBHh, Београд, 1887 г., стр. 62. —
Вукъ Караджичъ: „Кад су Юемцн, 1791 године у Сеиштоеу
посл>сдн>и мир чинили с Турчина, уговорено je и то, да Турцн
Србима не споьгилу ни за што, што je било за оно ври)еме, док
le рат rpajao; и да би та) уговор тврЬи остао, уреди се, да се у
Ьн)оград не Bpaliajo баше и л т и ]аньичари, ко)И су и npirje рата
*°1екака насили)а по Срби)н чинили и народ узнемирнвали". —
•фва година сриекога eojesatba «а даи)е. Сиуплени четормеки и
етнографски списи Вука Стеф. Kapaymha, килтга лрва, 1898 год.,
СТР. 3. Сжщо — В. Каричъ, Сьрбия и балканския съюз-ь, прееелъ
отъ сьрбски Л Вишииъ, стр. 98.
*) HcTopHja ерпеког народа, Београц, 1873, стр. 139.
*) Joean СкерлиЬ, Hcropnja нове ерпеке кнмжевноста, стр. 67
16

Селима III, който, по съветигЬ на Наполеона, се опиталъ

да реорганизира по европейски своята войска и да уни­
щожи яничеркгЬ, за което платилъ, първо съ престола,
а после съ главата си. Освенъ това, Турция е била на-
пълно изтощена финансово. „Турска у то доба (1809, б.
моя) била je готово без средства. Зато HHje могла ни
држати довол>но снажну BojCKy; па и онош то je има­
ла нн1е могла уредно снабдевати ни исхран>иватиа|).
Такава помощь сърбигЬ ся дали напр. на Мустафа-па-
ша, който, подъ водителството на сина си Дервишъ-
бегъ, изпратилъ сръбски войски срещу Пазванъ-Оглу*).
Много сж помогнали на сръбските въстания и
таенитЬ неискренн отношения между Русия и Турция,
макаръ тия две държави да с я били въ съюзъ. Още
при първото въстание, когато Сърбия се обръща за
помощь къмъ Русия, последната й обещава дипломати­
ческа и парична подкрепа. Затова и „Српско-турски рат
у пролейе 1809 године био je последица руско-турских
односа тога времена**').
Вниманието и подкрепата на северната импе­
рия къмъ Сърбия, обаче, почва да се увелича­
ва, когато надъ Русия се усилва влиянието на
Франция. Така, напр., главнокомандуващиятъ рускитЬ
войски генералъ Михелсонъ праща на сърбигЬ барутъ,
муниции за 50.000 пушки и 10 или 12 стари полски то­
пове, както и пари. Праща и двама руски офицери,
за да опознаятъ добре още отъ какво ииатъ нужда
сърбигЬ*4).
Но начало на сръбската държава турятъ не бор-
битЬ на сръбския народъ, а тия на Русия и Турция, и
то следъ Букурещкия миръ, сключенъ на 16 май 1812
г. Споредъ т. 8 отъ договора между тия две държави,
') Капетан Л>. П. ЛхубипжЬ. Шеста падина српсхог устаяка,
Borjtfa студиja, стр. 15. Слщо — Ср6и|а на истчжу. В. „Радеяик“,
г. Н. бр. 9, стр. 44 кол. 3 отъ 26 януари 1872 г. Слщо — Ст. Но-
вакоенЬ. Васкрас државе Српске, 1914, стр. 2—3.
*) Историка Српског народа, стр. 140.
*) Капетан Л>. П. ТЬубйшиК. Шеста година српсхог уствнка,
aojHa студц(а, стр. 1Z
4) Тамъ, стр. 21—22. Слщо — О оношежяхъ Роосж съ Сер-
6i«io. Изеле че« je изъ сочниен(я Михайлоясхаго—Даянловскаго
въ книгата на Д Райке „Истор1я Cep6iH", Москва 1857, стр. 3, или
въ „Cp6«ja и Турска у деветнаестам веку“ отъ Л. Райке, 1892,
стр. 516.
 17

на Сърбия се дава право да се управлява автономно,

като се амнистиратъ всички сърби. Освенъ това, неи
е позволено да представя предъ Портата искания от­
носно свободата на богослужението и избора на начал­
ниците. Решава се да й се върнагь окожзите, отнети
огъ турците презъ 1809 год., следъ разбиването на
Карагеоргевото въстание, като въ сяицото време се
забранява на турците да се заселва гъ въ Сърбия, ос­
венъ на ония, които се числятъ по гарнизоните1). Те-
риториялно, тя сс състои само отъ земите на Белград­
ския иашалъкъ и обема 24.440 кв. клм.!). Крайна оста­
нала въ Видинския пашалъкъ, Алсксинецт. въ Нишкия,
а Крушевецъ и Паракинъ въ Лесновския.
Тези придобивки, обаче, толкова лесни, па и нео­
чаквани за сърбите, не ги задоволявал». Те замнслятъ
вече за самостоятелна държава, поставена на широка
нога, въ пределите на която да влизатъ: Босна, Хер­
цеговина, България, Сирмия и Кроация’). Тогава (1809
година), се явява и тенденцията на Сърбия за разши­
р е т е къмъ югъ**). Разбира се, че това сж още само
мечти на Кара-Георги, който, застаналъ начело на едно
въстаническо движение съ много скромни задачи, въз-
мечтава невъзможното следъ неочакваните и за него
успехи. Психологическа крайность, свойствена на все­
ки простъ човекъ при непредполагана сполука, въ коя­
то, за жалость, подиръ време изпада голема часть и
отъ тези народни среди, чието неотемно качество
требва да бжде огледностьта и разумностьта. Ето за­
що, сърбите останали недоволни отъ този договоръ,
който, както казва Станоевичъ, е „й-дан ол на]знатни-
момента у исгорщи обновлене српске држаое*').
Турците това и чакали, Защото на руските ин-
терпелации могли да отговорятъ, че не прила-
•) Резултати войнъ РоосЧ| съТурЩей отъ Е. А. Б-Ьлоеъ. Древ-
иая и мовая Роестя, ки. 8. 1877 г., стр. 335 и 339.
*) Д-р Зован ШпциЬ. Географски и културни положа] СрбЩс.
стр. 3.
*) Г. Занетоеъ. Българи на Морав а, стр. 66.
9 „Депутаии|а са Иеаном Зуговмчем у име српског народа
непрестано {е гтоств.ъала захтев своме савезннку, да се помойу
Рооце граница С рбце рашире; рашире нарочито ма ]уг“. Л>. П.
Лубиший. Шеста лсдина србског усганка, стр. 45.
•) Исторща српског народа, стр. 279.
2
 18

гатъ договора, Защото самигЬ сърби не желаятъ’),

пъкъ и Русия, ангажирана вече съ нашествието на На.
полеона, не е била въ състояние да стори нищо. Рл,.
цетЬ на Турция се развързватъ още повече, следъ като
Наполеонъ разбива русигЬ и тЬхнигЬ съюзници г.рм
Лиценъ (20 априлъ) и Будишинъ (9 май). Тя папала
Сърбия едновременно отъ три страни: отъ Видинъ,
Нишъ и Босна, и я подчинява напълно къмъ края на
септемврий 1813 г.
Сръбскиятъ въпросъ се поставя наново на дневенъ
редъ следъ ултиматума на руския посланикъ предь
турското правителство, даденъ на 24 мартъ 1826 г., въ
кой го, между другото, се иска прилагането на чл. 8
отъ Букурещкия договоръ. Този ултиматумъ предиз­
виква Акерманската конвенция (25 септемврий 1826 г.),
следъ която Турция признава на Русия правото на про-
текторать надъ Молдова, Влашко и Сърбия. Псгага
статия на конвенцията потвърждава правата на Сър­
бия, дадени отъ чл. 8 на Букурещкия договоръ. под­
чертани и отъ особенъ хатишерифъ, който съдържа
сжщо допълненията и обясненията, изработени отъ
особена комисия въ Цариградъ съ участието и на сръб­
ски делегати**). Портата признава по принципъ на Сър­
бия правото на шестЬ нахии, които сж въстанали
ведно съ Кара-Георги, и които не сж се присъединили
къмъ Милошевото въстание презъ 1815 г., не Защото
еж били придадени къмъ други пашалъци, а Защото,
като български, не сж искали, по всЪка вЪроятность,
въ ущърбъ на своето освобождение, да подкрепватъ
пакъ сръбското.
Постановленията на Акерманската конвенция оста­
нали неизпълнени, понеже обстоятелствата не позволи­
ли Турция да ги приложи, — казва БЪловъ. Затова тя
по чл. 5 и 6 на Одринския трактатъ (2 септемврий 1829
година) скланя наново да върне окржзитЪ, както и да
изпълни всички постановления, като незабавно уведо­
ми за това руското правителство*). Презъ сжщата годи­
на, Турция, по настояване на цариградския руски по-
’) Тамъ. стр. 280.
*) РезултзпЧ войнъ Россж съ Турц1чй отъ Е. Л. Б+.лолъ
Древная и нсвая Росс1я, хн. 8. 1877 г., стр. 335.
*) Тамъ, стр. .339—340.
 19

сланикъ, издава нароченъ хатишерифъ, въ който обе­

щава да’изпълни своите задължения по договора спре-
мо Сърбия; този хатишерифъ, следъ една година (1830)
бива последванъ отъ другъ. Между това, Милошъ съ
подкупъ сполучва да се снабди съ бератъ за наслед­
еното княжеско достойнство1).
Но Сърбия не смета, че е постигнала всичко, както
съ тия два хатишерифа, така и съ берата за наслед-
ственъ князъ. И, възползувана отъ затрудненията на
Портата, заета съ въстанието на Али паша въ Еги-
пегь, застрашилъ Цариградъ чрезъ похода си презъ
Сирия, включва въ пределите си областьта на изтокъ
отъ река Млава, числеща се до 1833 г. къиъ Видин­
ския пашалъкъ, съ градовете: Неготинъ, Зайчаръ,
Алексинецъ (заселенъ съ бежанци изъ Прилепъ, ниш-
ко и пр.) и Княжевецъ. Турция се вижда принудена да
отстжпи предъ свършения фактъ и да реши този въп-
росъ въ полза на Сърбия, като признава стореното съ
особенъ ферманъ отъ 1833 г., въ който означава точно
и границата на отстжпената земя. Споредъ него, тази
граница е: лавата страна на р. Тииокъ до село Вражо-
грънци, отдето се продължава близу до високото м%-
сто^пТупанъ". Отъ тукъ границата върви по р. Весде-
нщи-м-спъ нея по права линия до Връшка-чукд. Отъ
PpiiITllfi ~iyim~~rifiiTi п на Затворена ГГоляна, Остричева
поляна, Бабннь_ш1са*т-Китка планина, при която се
свършва Видинския окржгъ и започва Белоградчиш­
кия (това по административното д-Ьление на княже­
ството презъ 1879 г.) Отъ тамъ отива на Кадж-боазъ,
Ресъватъ-каменъ, Свети Никола и Писана-буква, отде­
то излиза и отива по границата на Нишкия санджакъ.
А Кара-Георги и неговите стражи никога не сж спип­
вали по тия места*). И Милошъ успева, най-после, по
линията на най-малкото съпротивление, да присъедини
къмъ държавата си земи, които сж български и които,
като такива, еж вземали участие въ въстанията на Ка-
ра-Георги. Техното население е мислело чрезъ свобо­
дата на Сърбия да се приближи до своята. Така, сръб-

*) СтансчсвиЬ. стр. 288.

. . . *) Дневни работи, отъ Ц. В-Ьстиикъ „Българннъ“, г. II, бр.
185. стр. 2—3 отъ 19 авт. 1879.
2*
10

ското княжество огь 24.440 кв. клм. става на 37.740 —

увеличава се съ 13.300 кв. клм.1).
Закръглила по този начинъ източните си предали, до.
волна както огь умелото използуване на трудното вън­
шно и вътрешно положение на Турция, така и от ь то-
ва, че присвоеното население предпочитало сръбското
християнско управление предъ иноверното турско —-
нещо твърде понятно — Сърбия замисля да се спустне
надолу по Морава, за да си гарантира централно поло­
жение на Балканите. Нея я блазни мисъльта да стане
моравска държава, като премести тежестьга на своята
територия отъ северо-западъ къмъ юго-изтокъ. За да
сполучи въ това, обаче, й сж потребни нови размирици
въ съседните турски провинции, които да използува
споредъ свое щение. Лесниятъ успехъ съ присъедине­
нието на земите източно отъ Млава, я прави и нетър.
пелива, и смела. И тя започва систематически да дей­
ствува за възбунтуване на поморавското население, кое­
то скоро се поддава на интригите й, благодарение на
административната и финансова анархия въ турската
империя. Въ Поморавия, по внушение огь агентите на
сръбската власть, които обещаватъ на недоволното на­
селение всевъзможни средства за едно въоръжено въс­
тание, както и военна подкрепа огь страна на Сърбия,
населението се повдига на неколко пъти срещу тур­
ското владичество. Най-скъпо плаща, обаче, то опита
си презъ 1841 г. Въстанието по същина не е било на­
сочено срещу върховния предсгавитель на империята,
а само противъ системата на управление. То е било за­
мислено по-скоро като ииренъ протесгь, отколкото ка­
то въоръжено стълкновение, макаръ сърбите да съ го
готвели като такова. И, ако пашата б-Ь послушалъ
представителите на въстаналото население, което не
искало огь него нищо друго, освенъ приложение на
Гюлханския хатишерифъ, нишкиятъ бунтъ би се свър-
шилъ безъ капка кръвь за благото на владетели и на
подчинени. Всъщность, спечелва Сърбия, която бърза
да поеме ролята на омиротворитель и успЪва да се на­
прави удобна за сюзерена си, като защитникъ на него­
вите интереси, и на населението, като неговъ покрови-

') Цви|иЬ. Географски и културни полежа^ СрОДе, стр. 7.

 21

и застжпникъ предъ върховната турска власть.

^ирбяя не само си осигурява турското безучастие при
настъпилата следъ година династична промЪна, но до­
бива и признанието на Александра Карагеоргевича съ
берать, донесенъ на 24 августъ 1843 г. въ Белградъ
отъ нароченъ пратеникъ').
Още по-некрасиво поведение държи Сърбия при
видинското въстание презъ 1851 г., потушено още въ
самото си начало. То било издадено отъ сръбското
правителство, като предало на турците писмото, което
башъ князете (главните кметове) отъ Видинската, Б е ­
лоградчишката и Ломска околии писали на княлъ
Александра Карагеоргиевичъ и на което князъ Алек-
саядъръ отговорилъ, че е готовъ да имъ помогне съ ба-
рутъ и пушки, ако въстане цЪлото население.*).
Но скоро на Сърбия се представя много по-сгоденъ
случай отъ този — да буни българското население въ
западните покрайнини на Турската империя и да му съ-
действува, макаръ и косвено, съ едничкото намерение
да манифестира следъ това още еднажъ коректностьта
си къмъ своя сюзеренъ. Обявява се войната презъ 1853
година между Русия, отъ една страна, и Турция, Фран­
ция, Англия и Сардиния, отъ друга. Сърбия, макаръ и
подъ руски протекторатъ, намира за нуждно да се обя­
ви неутрална, заради декемврийския султански ферианъ
отъ спицата година, съ който се обещава тържествено,
че ще бждатъ зачитани сръбските привилегии (повла-
стице). Австрия пъкъ й обещава гкгъла Св. Никола, Ви-
Динъ, Ломъ‘). За това си държане тя не бива забраве­
на и на Парижкия миръ (нартъ 1856 г.), дето тези ней­
ни привилегии се поставятъ подъ гаранцията на дър­
жавите, подписали мира. Забранява се сжщо на ecè-
какви войски, въ това число и турски, да влизатъ и да
преминаватъ презъ нейната територия. Тия решения,

«ч £*>®ске невине, год. X, бр. 68, стр. 271 отъ 25 гвс. 1843 г.
. *) П- П. Каралетроеъ. Сжрбско.бжлгарски-гЬ отношен|я на
лгло- Сбирка 01 ъ статии, Ì898 г., стр. 289—291.
Д. Мишевъ твърди, че „сръбското правителство било съюз-
«а турците въ българското въстанте презъ 1841 г. въ пи-
с ? гск'0 и кяшко, сжщо « презъ 1851 година въ това у видинско“,
оългария въ миналото, стр. 393.
*) Д. Мишевъ. Тамъ, стр. 391.
22

както признава самъ Станоевичъ, сж били огь голЬма

важность за незавнснмостьта на Сърбия, едно, Защото
я освобождавали отъ руския протекторатъ и, друго,
Защото предрешавали въпроса за турскигЬ гарнизони
въ сръбскигЬ крепости.
ВжтрешнигЬ сплетни, обаче, попрЪчватъ твърде
много на Сърбия. Нейното внимание години подъ редь
бива погълнато само отъ междупартийни разпри, конто
винаги сж докарвали династичнн пром-Ьни. На П де-
кемврий Александъръ Карагеоргевичъ бива принуденъ
да напустне престола, за да се възцари вмЪсто него на­
ново Милошъ Обреновичъ I, върху когото сръбсхмятъ
народъ възлага всичкигЬ си надежди. Но следъ две 1 о-
дини (11 декемврий 1858 г. — 14септемврий 1860 г.) той
напуща св-Ьта. Престола наследява за втори пжть синъ
му Михаилъ Обреновичъ 11. Двегодишното властвуване
на Милоша зарегистрирало само конфликта му съ ко­
менданта на белградската крепость Османъ паша, свър-
шенъ съ писменъ протестъ отъ сръбска страна, осно-
ванъ на Хати шерифа отъ 1830 г. И безсилно да се раз­
прави само, сръбското правителство прибягва пакъ до
помощьта на своигЬ съседи. „Права отпора српска вла-
да ни<е ни могла дати паши, но она покуша да подржа-
ва оне тешкоЬе, на ко!е 1е порта веЬ наишла у Ьугарско1
и у Босни“1). Несполучливи оставатъ и опитите на Мн-
лоша, веднага следъ възкачването му на престола, предъ
Високата порта да се изпълнятъ неизпълненигЬ при
князъ Александра въпроси, решени по начало отъ изда-
ванигЬ по-рано фермани. Между тия въпроси билъ и
тоя за турскитЬ гарнизони въ крепостигЬ, както и за
мюсюлманигЬ, населяващи сръбскигЬ градове. Портата
отбива всички молби на Милоша, отбива и настоява-
нията му, щото турцитЪ въ Сърбия да останатъ поне
подъ сръбска юрисдикция. Изпратената депутация, на­
чело съ И. Гарашанина да преговаря по гЬзи въпроси,
бива принудена да подаде протестъ и да напустне Ца-
риградъ*).
') Друга влада Милоша ОбреновиЬа (од 1859—1860 г.) Пиш:
Нил АлександровиК-Попоаъ. Стр. 77. Петгр. 1882: ложе — Срби|а
и турска влада од 1861 г. до 1867 г., ч>тъ сжщия авторъ, 1879 г..
страница 13—14.
’) Срби|а и турска влат etc. стр. 13 Сашо - Спо.мшии ол-
 23

Г1ри такова положение на раоотигЬ, умира Ми-

лошъ. Сннъ му Михаилъ решава да повтори отново
опитйгЬ на баща си предъ Портата за изселване на
тдоцитЬ оть градоветЪ и за наследствено княжеско
^схоинство, като напуща обаче, бащината си лолнти-
на угаждания и пригръща тая на народните ннтере-
д , _независима и смЪла*). За тази цель той изпраща въ
Цариградъ пакь Илия Гарашанина, а въ сжщото време
се свиква въ Крагуеванъ скупщината „чша решен>а
дожали су у Царкграду да нарушава)у султанова права
и да задиру у интерес Турске“*). Така, напр., тази скуп­
щина, наречена Преображенска, е изработила, между
другото, следнитЬ 4 закона: за скупщината, за държав­
ния съветъ, за ..доходарини“ и за народната войска. Пор­
тата видела въ първитф три закона пр-Ько нарушение
на дадената отъ нея за сърбитЬ конституция, а въ по­
следния — приготвяне за борба съ Турция. Великият»
везнръ Али-паша протестира предъ представителите
на великите сили, които свиква на конференция, но не
намира съчувствие въ тЬхъ. Цельта на князъ Михаила
е била да докара сплетнн и забърквания, та балканския
вопросъ да бжде решенъ отъ балканските народи. Той
мечтае въ сжщото време да се освободи отъ австрий­
ския протекторат», безъ да падне отново подъ руски.
Но това ще може да стане, когато Сърбия се ослони на
една Дунавска конфедерация съ Ромъния и Унгария, та
въ момента на разпадане на Турция, да сплоти около
себе си, като естественъ центъръ, всичките южни сла­
вяни“*).
Ето защо, князъ Михаилъ се обръща къмь Фран­
ция и Русия, които започнали да се сближават», съ въп­
роса: може ли при стълкновение съ Турция да се р’аз-
иита на тФхнапга морална подкрепа. Те му отговарят»
Црезъ март» 1861 г., че въ такъвъ случай ще се дър-
**п» неутрални. Къмъ това време спадатъ и опитите на

Е"“ *« Срб1е ноеи)егз времена. Друга кнмга 1860—1868, нашгсао

»,РЙРТЙЬ- "Р- 86-87.
• **• **• Оасяний. Ближя1Я Востокъ и Славянство, 1913, стр. 142.
) Срби]а и турска влача <е!с., г т 1 1.
Мнлкжовъ — Сръбско-българскнгЬ отношения по ма.
1я2г*скня »ъпросъ. Бълг. орегледъ, год V, кн. 9—10 стр. 54 отъ
година.
24

Мнхаила да се сближи съ българските революционе-

ри-емиграти въ Ромъния и Сърбия, които, жадни да
ьидягъ отечеството си освободено, се поддаватъ на
примамливите Михаилови планове за пропжждане на
турската власть отъ Балканите и образуване на едно
южно-славянско царство, въ което сърби и българи,
хървати и хорутани, краинци и далматинци и пр., ще
иматъ еднакви права, като запазятъ и характера си на
напълно обособени народностни единици*). Раковски съ­
ставя български полкъ, съ помощьта на който сърби­
те замислятъ да изгонятъ турците отъ Белградъ. Об­
разува се сжщо комитетъ въ Търново подъ председа­
телството на Христаки х. Николовъ. Последниятъ е хо-
дилъ въ Белградъ, дето Раковски го представя на Га-
рашанина, съ когото уговаря единство въ действията.
Два-три дена преди да избухне сръбското въстание,
Раковски съобщава на Хаджи Николова, който събира
въстаниците си въ Капиновския манастиръ. Обаче, и
този пжть сърбите постжпватъ както и по-рано. За да
оснгурятъ изхода на своята революция, което може да
стане като й дадатъ характеръ не на размирие, насо­
чено да накърни интересите на турската империя, а на
движение, именно, за техното запазване, възможно
следъ като се премахнатъ всички поводи за стълкнове­
ние между Сърбия и Турция, те решаватъ да иядадатъ
тайно плана на българите въ Търново. Българското
въстание бива веднага потушено отъ турците, а сър­
бите, използували легионерите на Раковски, играли
*) Вижъ сключения помежду имъ договоръ въ цитираната
статия на Милюкова, стр. 58—62. В. „Cp6ja“. опред-Ьля тази по­
литика на сръбското княжество така: „Бгзумци се превирали о
Крал.евнЬу Марку, а не виде да народ неЬе да зна за шихно
пропираше, зер од Цариграла до Ладранско мора сав народ под-
|еднако шева КралевнЬа Марка, као свога jynaKa. Србска малена
кнежевнна незна за овога или онога, него знаде за (ужног Сла-
веиияа па био он Буг.фин, Хрв.тт или Арбанасня (slc!j. Oh.i гледа
на ших као на чеда /еднога народа, kojh треба да се ослободн и
склопи je.iipo слободно друштво“. (Год. I. бр. 25, стр. 97 отъ 17
юний 1867 г.). Защото, спорсдъ схващанията на сжщия вестникъ.
„на Балканском полуострову живи (едан Словенски народ а то
су два племена славенска - • Бугари и Срби. Лужно-Словенскн
je народ )сдне вгре, (еднаке су им нарави, обича)и, )една им je
радост и je.iiia мржша“. (Год. I, бр. 38, стр. 151, статия „Наши
ja.iH". стъ 3 окт. 1867). Сжщо — Д. Мишсвъ, стр. 391—392.
 25

ачителна „роля въ качество на първи стрелци“1), по-

по**чватъ на последните да прехвърлятъ границата,
огъ страхъ да не подигнатъ въ турско бунтъ за осво­
бождението на България“1). Последиците на тази сръб­
ска игра сж известни. Свиканата въ Цариградъ конферен­
ция на гарантите сили, решава да се изселлтъ турците
отъ града, да се разрушатъ крепостите Соколъ и Ужи-
ца, а турски гарнизони да останатъ само въ Белградъ,
Смедерево, Шабацъ и Кладово.
Но Михаилъ не остава доволенъ отъ този усиехъ.

«) Милюковъ, стр. 56.

•) Карапетровъ, стр. 291—293. — А е то какъ характеризира
Найденъ Геровъ този моментъ изъ отношенията на сърбитЪ
сирено бългзрпгЪ въ едно свое писмо отъ 8 октомврий 1862 г.:
.Поговорнмъ теперь о Сербскихъ дКпахъ. О двнжен1и, которо.:
Беатражск1я собит!Я произвели въ здешнемъ нагодонаселен1и, умалчи
и в , потому что зто уже прошлу, а впечатл'Ьн1е, которое пронзвелъ
веожиданий янк1шъ исходъ ихъ во все не иъ лользу Сербовъ. ЗдЬсь
убЬдались, что у сихъ поелТинихъ одно чванство, а больше ни къ
чему ояи неспособни. Оказивастся, что онн надЪялись, ч о при ссорЪ
вхъ съ Турками, Болгаре возетавуть и займутъ Туреик1я сили, такъ
что протнгь нихъ останутся только гарнизони крЪпостей да не боль-
шое число Турокъ, живушихъ въ Сербж, съ которимм, конечво, не
трудно спраннться, а потомъ пользовлться обстоятелствами для пре-
глашен1я себя освободнтеляни южнихъ Слгвянъ и по праау присвоить
cedi господство иадъ ними, но ошиблись въ расчсгЬ. Если они съ
првготовленимн столькихъ лЪтъ, съ войскомъ и co всЬми пужвимч
средстаами не кздЪялись видержатъ противъ Туренкнхъ енлъ, то Бол­
гаре, безъ всякихъ средстоъ, и подявно должни били бояться бить
подаиевниии и не могли иначе д-Ьлать, какъ гжидать, чтоби Серби
перешлн граянцу, чтоби прнсоединиться къ нкмъ.
Sri осторожность Ьолгаръ, поведен1е Болгарскаго отряда, образо-
■авшагося по зтому случаю въ Б+.лградЪ, и разсудительность началь-
■нка ero, изв^стнаго капитана Hjìh, внушили Сербамъ опасен!е, чтоби
ьолгвре нс пказались способними занять то м-Ьсто между южними
Славянамп, котордго Серби доиогаютея и ечктають гебя гризваннимм
ДИ cero. Прнчиною распространешя такого н.гЬмя о Сербахъ м<-жду
Ьолгарами послужело нерасположеше. кот.-рое подъ конецъ Сербское
Правительство стало виказивать въ othouichìii къ Бо гарскому лепону,
йнрепятсгв1я, которое сч:о посг. в.жетъ возврашеипо Капитана Ил1и въ
“°аrapilo. Гсворять еше, что будго би Серби рали и унижешю Чер-
■огорцгвъ для того, чтоби, при ргепадеиж Турши, Сербск(н народъ
** разд1)ленъ на два княжества.
Ти знаешъ мо: мнЪшс о Сербзхъ. Mirb вгегда казалнсь они только
калдиримь кабадаилеръ и больше ннчево. Теперь оказиваетгя. чте
■мълъ право смн-Ьвлться въ воинпвеььогти ихъ и въ искрен.чо. ти
. °™ouieHiH къ сосЬднимъ соплскенмнкамъ". Изъ архивзта на Най-
*еаг Геровъ, ки. 2, стр. 352.
26

И замисля да използува насгшшлата промяна въ меж­

дународната политика, главно въ тая на Австрия и Ру.
сия, отъ които първата, подъ влияние на идеите на ми-
нистра Байста, показва готовносгь да помогне на Сър-
бия, Защото намирала за неизгодно да свързва интере­
сите си съ Турция, обречена на пропадане, а втората
— взела поводъ отъ недоволствата на балканските
държави и народи — се стреми да докаже необходи-
мостьта отъ ревизия на Парижкия договорь, твърде
неудобенъ за самата нея. Направената енергична по-
стжпка предъ портата чрезъ сръбския представитель въ
Цариградъ Йоваиъ Ристичъ, се увенчава съ успЬхъ.
Турция е требвало да отстжпи, безъ, обаче, да предаде
формално крепостите си на Сърбия. Удобна формула е
намерилъ английскиятъ представитель: споредъ нея,
Портата оставя крепостите върху грижата на .чнязъ
Михаила (априлъ 1867 г.). Или, както великиятъ ве-
знръ се изразява въ точка трета на писмото си отъ 19
февруарий 1867 г. до князъ Михаила: да се повери па­
зенето на крепостите нему, при условие ,.да се царска
застава и у напредак ви1е на н>ихннм зидииама, поред
српске“1). Това е било големъ успехъ и за княза, и за
страната, която става центъръ на балканските хри­
стияни**).
И въ този случай, Сърбия не забравя да използува
готовностьта на българите да сложатъ глава за неза-
висимостьта на своята родина. Презъ сжщата година
навлизатъ две чети при Тутраканъ и Свищовъ. Трета
една чета се готвела да навлезе отъ Сърбия. Първите
две, издадени отъ сърбите, бивагь разбити, а третата,
макаръ и комплектувана въ Сърбия, бива посрещната
отъ Михайловите власти още на границата, пленена и
отведена въ Зайчаръ. И всичко това става въпреки
факта, че войводата на тази чета, Иеремий Петровъ
Българовъ отъ Ломъ, служилъ въ сръбската войска, е
билъ посоченъ за неинъ водачъ отъ сръбския воененъ
министъръ полковникъ Блазнавацъ*).

') Joв. РнстиН, Сполашнк одноша)и Србиц вови)ега вроггнз.

Друга калта 1860—1868, стр. 561.
') СтаноквиИ, стр. 306—307.
*) Карапетровъ, стр. 293—296.
 27

С»щата участь сполетява и българската легия вь

сждградт», която по силата на едно съглашение между
^ у,зъ Михаила, отъ една страна, и Раковски и Караве-
ловъ, отъ друга, е требвало да навлезе "веднага въ пре­
лелите на турско, щомъ сърбите обявятъ война по по-
водъ на никакви сръбски пасища, заети отъ турците.
Псгяята е носела войнишко облекло и се е състояла
отъ 800—900 души. Но сърбите уреждаггъ по диплома­
тически редъ въпроса, легията имъ става излишна и те
я разтурятъ, като немилостиво прокуждатъ легионерите
прсзъ септемврий същата година; изгонватъ и бълга-
пщхЪ изъ училищата си1). Скоро бива прокуденъ и Ра­
ковски. А на следната година (29 май 1868 г.), следъ
убийството на Михаила, Л. Каравеловъ се вижда при-
иуденъ да избЬга въ Австрия*).
Споредъ нашиятъ в. ..Народность“, всички отстъп-
ки ва Сърбия, направени отъ Високата Порта, били,
вследствие на единъ договоръ между техъ, сключенъ
съ званието на Австрия и на други западни сили, при
условието, че белградското правителство ще гарантира
спокойствието на Турция отъ страна на българския
народъ'). Самиятъ този договоръ — макаръ за сключ­
ването му да нема неоспорими данни, но требва да се
предполага отъ целия ходъ на сръбската политика,
особено презъ времето на Михаила — е единъ извън-
редно гол-Ьиъ успехъ за сърбите, не толкова по отно­
шение стабилизирането на техната държавна независи-
**ость, колкото по отношение домогванията имъ къмъ
западните български предели на турското царство. Съ
нвч> едва ли не се признава на Сърбия правото не само
Д* брани своята сюзеренка огь евентуални размирици,
които българите биха предизвикали, но се подчертава
и авторитета й надъ техъ, което е равносилно съ пра-
ВОго на покровителство.
Въ съществуването на подобенъ договоръ иде да
Убеди и обстоятелството, че почти веднага следъ
яего» отношенията на сърбите къмъ българските еми-

2 5" Мишовъ, страница 398.

3 Каралетровъ, стр. 296—300.
^ 2 Братството на СьрбпЪ съ БългаритЪ. „Народность“, г. I,
стр. ш отъ 7 юлий 1868 г.
28

гранти претърпяваш» едно остро пречупване. Сърби те

дори не се стараятъ да прикриятъ този прелоиъ, уско-
ренъ твърде много съ кончината на Мнхаила. Не ще
съмнение, че и при Мнхаила той би билъ неизбежснъ,
Защото мечтите на сръбските водачи да постигнагь
една уния между България и Сърбия, не сж били нищо
друго, освенъ добре избрано средство да изтръгнатъ
отъ Портата максимумъ отстжпки за себе си, отъ ед.
на страна, и отъ друга, да простратъ покровителствена
ржка надъ Западна България, Македония и Албания.
Еднажъ добили това, всякакви преговори съ бъл-
гарскитЬ нотабили за една дуалистична държава, отъ
която трите четвърти по територия и по население да
се чувствуватъ българи, ставаш» една политическа
безсмислица, особено за едни иипериалистични тежне­
ния, каквито сж били МихаиловигЬ. Въ това отноше­
ние Михаилъ продължава делото на баща си, който се
е билъ почти добралъ до негласно покровителство на
балканските християни1). ВЪрна на идеята за уния оста­
ва само сръбската „омладина", тя, обаче, е твърде слаба
да наложи своите схващания на официална Сърбия, още
повече, следъ като е станала излишна ведно съ бъл­
гарското съдействие за последната. Въ замЪна на гЬхъ,
сръбското правителство предпочита Черна-Гора и Гър­
ция, съ които сключва съюзъ презъ септемврий 1867 г.,
и Ромъния, съ която влиза въ споразумение, „макаръ
и съ малко неопред-Ьленъ характеръ“*). Едновременно,
то праща свои агенти въ Босна и Херцеговина, Алба­
ния и Македония, които работятъ твърде трескаво за
разширение на сърбизма тамъ’).
Плановете на Мнхаила рухваш» съ неговата смърть,
но неговите последователи продължаваш» съ дело и
слово да работятъ въ българските предели, за да ги

') Михаилъ Обреновичъ пише, че паспортите, издавани отъ

баща му, били уважавани отъ турците. Затова: бойници, бълга­
ри и македонци сж прибягвали до сръбското правителство за
такива. Вж. — Мн.тошъ ОбреновиЬ или погледъ на hctopìio Cp6ie
од 1813 до 1839, као одговор Г. Сипрняну Роберту од Кнеза Ми-
хаила М. ОбреиовиЬа. Превео с французког езика Ч. 1850, стр. 111-
*) Н. Р. Овсянмй, стр. 183.
*) CtaHojeoHh. стр. 307. Сжщо — Историка српскота народа за
народне школе, израдио Л. ЗрниЬ, 1912, стр. 241.
 29

привържатъ къмъ сръбското племе; те работятъ на-

грзйчиво и предъ чуждия свЪтъ, който на всека цена
скатъ да убедятъ, че населението на Западна Бълга­
р я и Македония не е друго, освенъ сръбско, макаръ
доезъ 1861 г. Михаиловия пратеникъ въ Цариградъ,
рдрзшанинъ, да е призналъ предъ нашите първенци
п г п — Тъпчилещовъ, Чомаковъ и др., че до това
зреме той не е знаелъ, че Македония е населена съ сла­
вяни. За пръвъ пжть той научилъ това отъ книгата на
Верковича „Песме македонскихъ бугара, 1860“'). Ма­
к а ^ и Михаилъ да е разбиралъ подъ България, като
членъ на бждещето югославянско царство, сегашна
България и Македония*).
Българите започнали да долавятъ добре поведе­
нието на Сърбия, но не всички. Мнозина огь гЬхъ още
вЪрвали не само въ нейната искреность, но и въ готов-
ностьта й да помогне за освобождението на родната
имъ земя. Единъ отъ гЬхъ, напр., е билъ Люб. Караве-
ловъ, който е продължавалъ, просто да обожава сръб­
ския народъ и да смета, че само отъ БЪлградъ, „може
да пробие за балканските славене часътъ за освобож­
дение“*). И те бързатъ да се притекатъ въ поиощь на
Сърбия презъ 1876 г., като отстоявал» нейната военна
честь съ гърдите си и измивал» поражението й отъ
турските войски съ храбро проливаната си кръвь, за да
прокуди Сърбия и техъ, както прокуди и легионери­
те по-рано. Ала Гърция и Ромъния, както и презъ
1914 г., не се намесвал», въпреки изричните постанов­
ления — поне така твърдял» сърбите — въ договора
пиъ съ Сърбия. Но войната на Русия съ Турция, въ
която нашата западна съседка придобива следъ Бер­
линския конгресъ почти всичко, коегго е бленувала, я
възмездя напълно. Тя става владетелка на исконни бъл­
гарски земи, които, или никога, не сж били владяни отъ
нея> или пъкъ сж съставяли часть отъ нейната терито-

, ’) Топограф»1чесхо-етнографнч(зски|й очеркъ Македоти. Со-

С. И. Вермовичъ. С. Петербург«,, 1889 г., стр. 9.
_ " Ло въпроса за преговорите между българи и сърби, както
" разпределение на припадащите имъ се терлтории, внжъ Д.
"«шевъ, стр. 396-397.
"„Я-Матовъ, Крагтка разправия по етнографията на Македо-
"**> п - Сп., км. 34, стр. 427.
оО

рия въ едно историческо минало и то за твърде кл.со

време.
Хвърлила, обаче, око на българскнгЬ земи при не-
възможностьта й да отправи всичкитЬ си усилия къмъ
неотричанигЬ оть никого чисто сръбски, само Защото
гамъ интереситЬ й се кръстосватъ съ тия на единъ си-
ленъ и опасенъ съседъ, Сърбия не престава да се дви­
жи по линията на най-малкото съпротивление и следъ
като България заживява самостоенъ животъ. Подъ
предлогъ, че пази установеното оггъ Берлинския кон-
гресъ балканско равновесие, и подбутната оть подоз­
рението, че Русия е отстжпила на Австрия Босна и Хер­
цеговина, като задържала за България македонски­
те земи, не Защото гЬ ся български, а Защото не иска
една велика Сърбия, последната обявява война на бъл­
гарското княжество, току що заживяло свободенъ жи­
вотъ. За това й спомага доста и сключената презъ 1881
година конвенция съ Австрия, споредъ която Сърбия
се задължава да не буни Босна и Херцеговина, при
условието да не й се прЪчи при разширението на югъ'),
мечта, останала й още оть времето на краль Милути-
на*). Ала, преди да нахлуе въ българскигЬ предали, Сър­
бия прилага на практика своя изпнтанъ вече иегодъ
на действие, който коиахай всЬкога й е поиагалъ при
стълкновенията съ Турция. Тя прави опитъ да разбун­
тува срещу България, чрезъ подкупи и разни обеща­
ния предъ кметове и други местни първенци, българ­
ското население край сръбската граница.
Сръбско-българската война е една държавническа
мисъль на краль Милана, — казва Слободанъ Йовано-
вичъ. — Поводъ за нейното обявяване дава съедине­
нието на двете Българин, въпреки предписанията на
Берлинския конгресъ. Истинските причини, обаче, се
криятъ въ вжтрешното положение на Сърбия, както и
въ желанието, споредъ Пирочанецъ, на сръбското пра-

') Слобода« ,к>вановиЬ, Политичке и превие разправе, прв»

свеска, стр. 28в—289.
') Слобода« ковано вкК Како су се шкрилемеЬе ербеко] др#*-
ви за владе Стеаана Душана и области негоее царевнне. Гласни*
ерпеког ученог друштва, ки. 68, 1889. стр. 77.
 31

вНТрдсгво да разшири държавнитЯ граници къмъ югъ

И <?Следъ Тииошкото въстание, водено отъ Пашича,
и-дол, е билъ кръвно засегнатъ отъ радикалната пар-
Уи^която е имала много привърженици въ народа,
и д о , Миланъ мислЯлъ, че ще предизвика нови мете-
хм гъ страната си, чиято власть е била съсрЯдоточена
въ цеговитЯ ржце, въпреки конституцията — вече фак­
тически суспендирана — ако не предприеме нЯщо сре­
щу Пловдивския превратъ. И всичко това е могълъ да
навърши безъ никакъвъ рискъ за себе си. Но освенъ
на ажтрешни, той се е надЯвалъ и на големи външни
уся*хи: едно, като попречи на България да се уголЯ-
ми, и друго, като се направи удобенъ на великигЬ си­
ли,’ пазотель на чиито интереси ще се т и чрезъ вой­
ната. Интимната му причина е, обаче, неговата омраза
къмъ България, въ която сж намирали прибЯжище ти-
мошкятЯ метежници — презъ 1883 година*).
Ала МилановитЯ пресмятания излизатъ погрЯшни.
Населението на Западна България не само не се поддава
нв иеговитЯ примамки, но самд се приготвя да отрази
сръбското ужъ освободително движение, още преди
българското правителство да вземе каквито и да било
предохранителни мЯрки'). По този начинъ то спира
сръбския устремъ къмъ юго-изтокъ, затваря врагтитЯ
на Сърбия за Македония, като съ тоза най-блЯскаво
подчертава, че западнитЯ българи не само не сж сър­
би, но не могатъ да търпятъ и властъта на сръбското
племе надъ братята си въ Поморавия. И войната, за­
мислена отъ Милана като освободителна и продикту-
отъ висшн международни интереси, се очерта вед-
наг* предъ очитЯ на цЯлия свЯтъ въ истинската сн фи­
зиономия — като завоевателна и братоубийствена.
Такива сж, накжсо отношенията на тия две съсед-

2 Милюковъ, сгр. 94.

м . х*~И >есг>°«денция посьрбско-българската война. Чаеть пьр-
3 септемврий до 17/29 ноемврий 1885 г. София, Дър-
»танца 1886. Сжщо — Слободан ЗовановиК, Полнтичке
2~^>раве' ПР®8 своска, стат^а „Крал Милан“, стра-

.Корреспоиденцня и пр., приложения къмъ документи но-

" Я в, 8,13 « пр.
32

ки — България и Сърбия — отъ първия день на тЬ)

ното възраждане като народностни и държавни един,
ци. Такива си останаха тЬ и до последния часъ на сру
ската гибель: коварни отъ страна на Сърбия и брате»
съ всичкото всеопрощение за неведнажъ сторена из*
в-Ьра, отъ страна на България.
Но нека да приключимъ тая глава съ думитЪ ,
Христо Ботйовъ.
„Още отъ началото на своето слицествуване и »
сега, Сърбия е била неискрена къмъ българския *
родъ. НейнигЬ всевъзможни правителства отъ Милоа
и ло Милана, освенъ че не съ желали никога да ни п<
могнатъ, за да смъкнемъ отъ шиите си варварския ту|
ски яремъ, но всЬкога почти сл се старали да въллр,
пятствуватъ на нашето освобождение и всЬкога пот
с я гледали да се възползуватъ отъ нашето довер»
отъ нашите сили и отъ нашата кръвь. Въ времето I
частните български въстания отъ 1838, 39, 40 и 41 го;
Милошъ се е отнесълъ твърде подло къмъ нещастнит
наши въстаници. Въстанието при Шаръ-кьой, кои
е броило въ себе си повече отъ 20.000 бунтовници,
било усмирено отъ ..освободителя на Сърбия“. Отъ е:
на страна, той възбрани всека една помощь отъ стра>
на сръбския народъ, а отъ друга — изпроводи све
министъръ Петрониевича да убеди въстаниците да с
разотидатъ по къщята си. После това, Петрониевич
и единъ представитель отъ въстаниците отидоха в
Цариградъ да се иолятъ на султана да облекчи робск<
го положение на раята, но това ходене нЬна никакъв
успехъ.
„Българите би издействували за себе си нещо ги
вече — говори рускиятъ генералъ Липранди — ако I
не би било вмешателството на Милоша, на което <
тия довериха така слепо. Милошъ е гледалъ да у го;
повече на султана, нежели на българите*.
Това същото ние видиме и въ нишкото въстани
при което въ онова време се присъединили въстан»
инт-е изъ Видинския пашалъкъ, изъ Шаръ-кьой и ит
Враня.
»Когато въстанието стана страшно — говори пак
генералъ Липранди — Мустафа паша Нишки се обър*
съ «ай-убедителна проеба къмъ Милоша да уговор
 33

. -т^ригЬ за негова полза. Милошъ тутакси събра се-

ако мнозина искатъ да кажатъ, че той е покро-
?яелству*алъ това въстание, сръбското правителство
да пази пълно невмЯшателство. Милошъ обна-
едннъ указъ, чрезъ който запреггяваше всЬко
ваинсане въ работитЯ на българитЯ и, за да пре­
д е н е всЯко едно сношение съ въстанието, огради
граоШнгЬ си съ войска“.
*1Въ това време свирепитЯ турски войски изгориха
повече оть 150 български села и произведоха такива
страшни и отвратителни зверства, каквито се не срЯ-
щагъ даже и въ най-чернитЯ страници на нашата ис­
тория. И всичко това е произлязло изъ благодар­
ности къмъ светата кръвь на нашитЯ „бекяри", която
тня така юнашки пролЯха за свободата на Сърбия!“').

) Знаме, г. I, <5р. 13 оть 4 априлъ 1875 г.

3
 II

С ръбска пропаганда
Първата половина на миналия 19 в%къ е най-ндн
лична въ отношенията между България и Сърбия отъ
първия день на тяхното съседско живеене до сега
Имало е моменти, когато духовните водачи и на два­
та народа не еж правили почти никаква разлика между
гЬхъ и, следователно, не сж давали никакво предим­
ство на единия народъ въ ущърбъ на другия. Предт
техните безпристрастни очи, насочени къмъ бленува­
ното бждеще за доброчестина на Балканите, възмож­
но само при незасенчената отъ нищо взаимность меж­
ду българи и сърби, миналото се е чертаело така ясна
както ясно имъ е било и настоящето. Историческиг!
събития, неведнажъ изразъ на вражда помежду имъ
сж добивали своята искрена и безпристрастна оценка
Всеки фактъ е ималъ своето место, всека личност!
своето име и народность. Царь Самуилъ не е билъ сър
бинъ, Крали Марко не е билъ въплощение на шовини­
стични безумства, нито пъкъ е билъ потомъкъ на Ду-
шана. А самиятъ Душанъ не е владеелъ ни Ихтиманъ
ни Пловдивъ. Тогава велика Шумадия не се е прости­
рала чакъ до Шуменъ и шуменско, нито пъкъ въ Беса­
рабия сж живеели бели сърби.
Причината за тези идилични отношения межД)
двата братски народи е била, може би, еднаквата нево­
ля, средъ която се намирали. И двата, некога силни *
самостоятелни, преживеваха дни на най-големъ нв-
ционаленъ кризисъ, следъ който идеше или гибель, ил*
новъ живогь. Но народите иратъ мжчно, макаръ дълго
да агонизиратъ — те често възкръсватъ и следъ като
сж били погребани и забравени. А животътъ на Бълга-
 35

пи* и на Сърбия презъ последната половина на 18 и

jLpgara половина на 19 вЪкъ не бЪше нищо друго, ос-
продължителна агония съ моментни, макаръ и
сяио1. пробл%съци на животъ. Въ единъ отъ гЬзи про-
gj^cbUH rfe требва да сж дошли до съзнанието, че
о^сшието имъ е въ гЬхното единство. Тогава се осно-
вам и прочутото дружество „Хетерия“, което е броило
между членовете си, поне така се мисли, и Кара Геор­
ге1). Миналото не ги смущава. Добро или зло, то е било
за тЬхъ такова, каквото сж го създали предшествени­
ците имъ, — такова ще бжде и бждещето, каквото го
сътворятъ сами. Не сж необходими доказателства за
това: достаггъчно е да се разтвори кой и да било учеб-
никъ по сръбска история, излЪзълъ преди 60-те годи­
ни на миналия вЪкъ, достатъчно е да се надзърне само
въ хрониките отъ времето на сръбската революция, за
да се види, че тя е толкова сръбска, колкото и българ­
ска. Общностьта между двата народа е голЪма.
„Сръбската, българската и гръцката народности,
— казва Шаръ-Планинецъ (Ст. Новаковичъ), преди се­
гашните техни малки държави сж били много по-
блнзо до идеала на освобождението, отколкото тех­
ните днешни държави. Тогава е имало повече връзки
н повече общностъ между техните хора, отколкото
днесъ. Тогава полуостровътъ, макаръ и подъ турско
робство, е усещалъ по-голеиа еднаквость въ сво­
ите интереси, отколкото днесъ. Отъ единия край на
полуострова до другия сж се ширели сжщите обичаи,
наследени Богъ знае отъ когашна старина: целиятъ по­
луостровъ е живелъ съ единъ икономически животъ;
равните езици на всичкия полуостровъ сж били по ц е­
пна полуостровъ повече познати, отколкото днесъ“*).
Ако има известна разлика, тя се състои само въ
г^подите, които сж се чертаели предъ взора на бор-
т> — п р б и и ®ългаРи — спремо турската власть,
Ри съвършено еднакви подбуди. Първите мечтаятъ
_ с е освободятъ и да образуватъ самостоятелна дър-
а* а »горите — като спомогнатъ за закрепването

.cj>vjLS1,n®,î? н балканския съюзъ отъ В. Карича. Превелъ отъ

•) 0 ^ ' £ ИШт,ъ. СоФ«". 1895 г., стр. 12.
й* в. cej^!04, ст. 510. Цитатъ по българския преводъ

3*
36

на болника си брагь, да се подигнатъ сами на крака »

да отхвърлятъ сь негова помощь турския яремъ, както
съ гЬхна помощь го е отхвърлилъ той.
И трЪбва да се признае, гЬхното единство се ув-Ьн.
чава сь успехъ, макаръ и на половина: Сърбия се ос.
вободи. Идеше редъ и за България, но не би. Братъть
сърбинъ ycnt съ всички средства да спре хода на ис­
торическото развитие тамъ, където нему беше угодно.
Разбира се, че този преломъ въ отношенията не на-
стъпва веднага. На първо време, на българите не се
отрича тЬхното участие въ борбите за освобождение­
то на Сърбия, не е билъ кръщаванъ и Хайдугь Велко
съ храбрите си витязи огь Неготинско за роианинъ1), «
после за сърбинъ, нито пъкъ см били см-Ьтани за сър­
би Конда, завоевателя на Белградската крепостъ, Узунг
Мирчо и първиятъ имъ талантливъ дипломатъ Пстъръ
Ичко. Додагькътъ „бутаринъ“ е продължавалъ дълго
да стои предъ имената имъ и да напомня за борческия
духъ и военната смЪлость на поробения българинъ
Въ същото време се е поддържала и вЪрата у послед­
ния, че, рано или късно, ще се види свободенъ.
Но събитията се нижагь едно следъ друго, мина-
ватъ въ робска неволя и годините, безъ желаната сво­
бода да изгрее и надъ българското небе. верата ня
българина, обаче, че неговото бъдеще е въ братската
„слога“ съ Сърбия, не изчезва, едно, Защото е старател­
но поддържана отъ сръбските правителства и, друго,
Защото най-близкото минало най-красноречиво му
втълпява убеждението че „сговорна дружина планина
повдига“.
Ала, било поради особеното политическо положе­
ние на младото сръбско княжество, било поради голе
мата ловкость на политическите му ръководители,
сръбските домогвания не само че не биватъ на­
време разбрани отъ българите, но не биватъ усетен*
дори и отъ повечето сърби. Народите продължават*
да си жив-Ьятъ въ най-го лема взаимность, когато ръ­
цете на правителството посегатъ тайно къмъ Ниигь
Пиротъ, Враня, Прокупле, ЛЪсковецъ, па дори към»

*) А. Шоповъ, Народностьта и езика на Македонциrb, Плоа-

днвъ. 1888 г., стр. 57.
 37

п±/ъ, ГЬгЬвенъ, Ихтиианъ, Саиоковъ, Кюстендилъ, Ве-

•J S Щипъ и Битоля. Сръбските вестници, напримЪръ,
fi^VoBa време — особено тия, които еж изразявали
Р а й е т о на обществото, а презъ известно време — до
: Е | , 1850 г. — и официозните, сж пълни съ най-го-
симпатии за България и нейното население. Спо-
гЬхъ, нашите отечествени граници достигатъ „од
д2т а дон>ега до близу iereftCKor мора, од Црног мора
д^д0н>е Мораве и црнаго Дрина“, а населението имъ
е дори четворно по-голямо отъ това на твърде ограни-
nHirti сръбски земи — »преко пет милиона“1), (гл. при­
турка огь 1862 г.).
Така твърди и гЬхната наука. Сърбите дори раз-
првягь на децата си, че Нишъ е главенъ градъ въ
България (притурка отъ 1855 г.). нещ о повече, сръб­
ското общество мжчително престрадава — още неотро-
веао отъ великодържавнически стремежи — нашите
неволи и тегла. Навремени, то дори не може ла намери
думи, какъ да характеризира нашето положение и какъ
да ни предаде симпагиигЬ си.
.Tenuto 6 да ерце пуца — пише единъ гЬхенъ
вестянкъ — кадъ чов^къ путуе по Бугарской, пакъ кадъ
слуша милноне жалби, како еданъ плаче за иманЪмъ,
друга за чешЬу, треЬи за сродницама итд. Кадъ се по­
маели на те турске зулуме, кои одъ толико векова не-
попуштаю ништа у ceojoft жестини и безбожности, чисто
се мора чудити, како непадне огань съ неба та неспали
« аулумЪаре**).
Симпатиите имъ не ги напущатъ и когато се за­
почва нашата църковна борба, първата заслуга на коя-
то е, че резко очерта границите на българската народ-
ность. За сърбите и за сръбския печатъ тази борба, ма-
плръ чисто национална, а не славянска, както я изкара-
** отпосле, е отъ големо значение за целото южно сла-
*®ство*). Нейните перипетии се следятъ, просто, съ тре-

п пИДОВ дан' г- Ч. бр. 38, стр. 1 отъ 29 мартъ 1862 год.

Паланку v Бугарской 29 иарта. Србски Дневник, 1856
л и * прилъ- бР- 31, стр- 3.
н *РрД»к>сть. г. I, 6р. 29, стр. 113 отъ 18 май 1868; „Напре-
XV11I, бр. 49. стр. 4, кол. 1 отъ 24 юний 1865; Ми.ноковъ,
Д | д К0'българскигЬ отошекия и пр., Бълг. прегледъ, г. V, кн.
 38

нетно внимание, като всЬки успЬхъ ги кара да се въд,

торгвагь огь насъ. Даже »Видов дан“, който скоро
настройва твърде вражески спремо българитЬ, я следц
съ най-голЬмъ интересъ, готовъ да полемизира с-ь
всички, които биха искали да измЬнятъ нейния харак.
теръ').
Разбира се, че българскиятъ народъ, въ лицето на
своитЬ духовни ръководители, не е могълъ да се съц.
нява въ искреностьта на сръбското общество. НЪщ0
повече, той е билъ склоненъ да вижда въ него прояви.
тЬ на една политика, чиято крайна цель е неговото ос.
вобождение. Отъ тамъ и готовностьта на българит-Ь да
се притичатъ при пръвъ зовъ, при гърмежа на иеЬка
сръбска пушка, за да улеснятъ Сърбия въ борбата й съ
остатъцигЬ отъ турска опека, да я създадатъ незави­
сима, поне до степень такава, че сама да може да раз-
порежда съ собствената си сгкдба, безъ каквато и да
била намЬса на чужда воля. Ала скоро трЬбвало да се
разочароватъ отъ официална Сърбия, безъ да чзгу-
бятъ вЬрата си къмъ сръбския народъ, който още
смЬтатъ за благороденъ — характерна черта на всЬко
славянско племе’).
Пръвъ тласъкъ, изключващъ вс-Ько съмнение въ
нстинскигЬ замисли на сръбската политика, дава пра­
вителството съ прокудата и безчовЬчното третиране на
българската легия презъ 1862 год. Какво впечатление
ще е направилъ тоя обратъ въ отношенията къмъ бъл­
гарит-Ь, проливали своята кръвь изъ улицитЬ на БЬл-
градъ, за да го спасятъ отъ последнитЪ останки на
турския гарнизонъ, се вижда отъ една „искрена речь
на сърбитЪ къмъ братята българи“. Въ тази речь сръб­
ската опозиция издава явно страха си отъ разочаро­
ванието на българския народъ, което може да се при­
пише за смЬтка на сръбския. Тя бърза да отхвърли отъ
себе си всЬка отговорность по стореното отъ прави­
телството, като същевременно моли българитЬ да не

') Видов дан, г. II, бр. 38. стр. 1 отъ 29 мартъ 1862. Гледа**
с*щ о Српски Дневник“, г. VII, бр. 35, огь 4 май 1858 г.; годи­
на VIII, бр. 74, стр. 3 отъ 20 сепгзмврий; бр. 79 отъ 8 октом-
врий; бр. 81 отъ 15 октомврнй 1859 « пр.
*) Дунавска зора, г. I, бр. 31, стр. 114 отъ 24 юний 1868 г.
 39

l^garb съ лоши впечатления отъ народа. Наистина

2 ^\искрена“ тази речь или не, отъ добри чувства ли
^Продиктувана или е резултагъ на желание да се пра-
*^П»трешна, чисто партийна политика, това въ даде-
случай не е важно. Важното е, че по едни или дру-
пгсвобРажения> въ нея се дава изразъ на голЪма боя-
-pt. било отъ нетактичното разкриване на картигЬ
д м ц българския народъ и неговитЬ земи, било пъкъ
ргЬ новата политическа насока, съ която опозицията,
би, не е била подготвена да се съгласи веднага.
Че първото отъ тия две предложения ще е вЪрно,
проличава добре отъ следващия пасажъ на „искрената
реяьж, изпъстренъ съ привидни упреци спремо князъ
Мяхаила:
,А какъ да уц-Ьнимъ ний ония н е б р а т у БЪлградъ,
конто на м-Ьсто да раскжсвать сннцирнгЬ отъ мжчени-
цггЬ, които страда«жтъ въ робството подъ варварския
бячь ва Турчина, на мФсто да избьрсватъ съ юначескж
десиицж сълзитЬ на озлобенигЬ сродни племена, и да
нсправжтъ на свободни крака братята си, притжпкани
чрезъ чуждо иго; а тЬ да ги бмтъ недостойно и да ги
хвьрлмтъ дълбоко въ морето на сълзигЬ и то ония,
конто ся нмъ сж хвьрлили въ наржч1ето съ отворено
братско сьрдце, за да би имъ дали въ залогж человЪ-
ческигЬ права на родътъ си въ гЬхнитЬ ржц%1 Очяк-
вахме като измръзналия слънцето — сръбскятя заставя
въ ряцлт л на Князъ Михаила да пракрие цгълия Бъл-
канасия полуострова, и юначеското въсклицаше на Сър­
би подъ неговото владп>н1е да пробуди и ухрабри про-
буждения духь на страдающатп сьсгъдни народа; нъ
на жалост», днесъ неговата, министри съ не братски
* срамни постяпки само калштъ заставятя на Сър­
б и ■') (к. М.).
Но н тази искрена речь не ще е улекчила сърдцата
ва българскитЬ деятели отъ онова време. Htm o пове-
че> има белези, отъ които може да се сжди, че впечат­
лението отъ нея не е по-радостно отъ впечатлението на
правителствената постжпка. На българигЬ почва да до-
ляватъ тия вЪчни уверения и клетви въ братство, пред-
0 *дани или последвани отъ факти, въ искрсностьта
') Нвродность, г. I, бр. 28, стр. 111 отъ 11 чай 186S.
40

на чийто езикъ никой здравомислещъ човЪкъ не би

могълъ да се съмнява. И в. ..Народность“ пише дълга
и широка статия за това ..братство“, толкова често пов­
таряно, дето трЪбва и дето не. Въ статията авторътъ
се спира на подчертания отъ насъ пасажъ изъ тази
речь, като казва:
„Ннй тукъ не ся сьрдимъ никакъ че злЪ е изразе­
на тази фраза, нъ само довождаме единъ малакъ при-
м^ръ, Защото виждаме че това проглашеже е отправено
мсключително къмъ БългаритЪ, та можяше да ся до-
пустне поне отъ ласкателство, да ся каже: „Очяквахме...
въ еднж ржка срьбскжтж заставж а въ другж Българ-
скжтж знам 1л . .. (к. авт.), че тогава да прикриоть Бал-
канский полуостровъ. . . Та тогава би билъ и най-леко-
мисленния увЪренъ, че ся говори подпжно за братство“ ).
Че това недостойно държане на сръбската полити­
ка не остава тайна и за чуждитЪ наблюдатели, въпреки
хулигЬ, които се пущатъ въ чуждия печатъ, особено
въ руския, противъ насъ, се вижда и отъ следната из­
вадка:
,Че политиката на Сьрбското Княжество особно
къмъ БългаригЬ, много често е бивала твьрдЪ недо-
стойнж и неславянскж — сжщо тъй, за жалость, не под­
лежи на съмн-Ьше"2).
РжководителигЬ на българския народъ протести-
ратъ срещу тази политика, предупреждаватъ сръбски-
тЪ правителства, че пакостниятъ пжть, изъ който сж
тръгнали, ще изведе на лошъ край и двата народа, по-
лемизиратъ разпалено съ сръбската преса, която се
настройва все по и по-шовинистично, но това не изме­
ня хода на работнгЬ. Сърбия вече е независима и не­
зависимо даже отъ самата иогина на нЪщата иска да
води своята политика. А тази политика й диктува,
следъ като е използувала при труднигЬ моменти на
своята борба българския народъ, като борецъ за сво­
бода и самосгоенъ животъ, да го използува сега като
робъ. И отъ съчувственица на нашето движение за сз-

*) Народность, г. I, бр. 29, стр. 113 отъ 18 май 1868.

*) Изъ статията на Б. въ „Годосъ“ отъ 1 дек. „Славянско
обозренгг“. Отечество, г. II, бр. 69, стр. 275, кол. 1 отъ 16 деке>**'
врий 1870.
 -л

пстойна черква, сръбската политика става най-голЪмъ

чм гъ на него, сподирена и огь канерването въ сжщия
Вжасъ на сръбската преса, побояла се, че еднажъ добк-
либългаритЬ черковна независимость, ще се изплъз-
нагь изъ великодържавнишкигге й домогваяия.
Но ето какъ гледатъ сърбите на нашия черковенъ
Ъъпросъ, споредъ една дописка отъ БЪлградъ до гръц­
кия вестникъ „Византисъ", въ която се дава една из-
въяредао верна характеристика на новия политически
курсъ спреио насъ у държавници и общество на тога­
вашна Сърбия:
.Желайте безъ сумнЪше да научите що ммсллтъ
Сърбете за релипозния Българский въпросъ. Народътъ
въобще яе разбира характера на тъзи борбж. На дело,
влад-Ье голина снмпат1Я повече за гърците отъ колкото
за Българите, по самжтж простж причинж, че сьрбскийтъ
народъ никога, въ преминжлигЬ времена, не е дохож-
даль въ продължителнж борбж съ Гърците както Бъл­
гарите, борба, която въ туй послЪдне време усили омра-
зжтж противъ гърците, и Защото младото Сьрбско по-
Koatnie мисли че Гьршя е естественнийтъ съюзникъ на
Cbp6 iiA въ домогвашята й у Турците.
.Образованите класове гледатъ Българското дви­
жени праведно, и заради това са показватъ по-благо-
склонни вьрху този въпросъ на Българския народъ. Кол­
кото са касае до чиновниците на Правителството и до
другите които са заннмаватъ съ политикжтж, т% никакъ
не желажть да са положи въ дЪйств!е Ииператорскиийтъ
Ферманъ, съ който са реши независимостьта на Българ-
***** Цьрквж, и който следователно уничтожава вл1я-
нито на сьрбигЬ вьрху Българския народъ. Съ благо­
дарете обаче бихж ржкоплескали на съставлешето на
ьалдавскж Е кзарх^, ако Българите са откажахж отъ
^У стж пкж .
^ . Н ъ тукашните Сърби безпокои анаеемата, комуто
~**евский Патр4архъ случайно би хвьрлилъ върху си-
Българский народъ. Тъзи анаеема ще отдели,
бдЛ*ть> Българите огь преминжлото имъ, които на-
на В. Портж ще въспржтъ завладетелните пла-
ВОве «• Cbp6 ii*.
схвзмаЪ’ г>Ма в ДРУГ 0 размишлеше, като са прогласи
*ата- Сьрб1я, която се основава главно на релипоз-
 42

ното начало, треба да начьртае пжтьтъ си за напред-^

Пита са сега, да ли тя треба да са съедини съ едищ
народъ младъ и свободолюбивъ, какъвто е Българ.
скийгь народъ, или по-добре требва да предпочел
съюзничеството на Гръцкия народъ. Както и да е нщ
вервами че Сьрб1я ще последува ходътъ на Българскьц
народъ, Защото отъ туй зависи сичкото нейно бждущее**
Именно по тази последна причина н%кои отъ ра$.
ководителигЬ на сръбската политика сж били склони)
да признаятъ българската черковна независимость. „То.
ва изискватъ нашите собствени интереси — казва един*
отъ гЬхъ — и интересите на такъвъ сроденъ намъ на­
родъ, съ който требва да живЪемъ въ любовь и съгла­
сие, заради нашата обща бждащность“. Требва да сt
постлши така, Защото само по този начинъ сърбит!
биха осуетили маневрите на своите неприятели, ..кон­
то еж вЪрвали, че въ такъвъ случай Сърбия би се от-
делила съвършено отъ българите“*). А подобно нещо,
естествено е, че сърбите не биха желали да стане. То
би значело сами да си преградятъ пжтя къмь Бълга­
рия, на която гЬ 6 tx a свикнали да гледагь каго на cboi
бждеща провинция’). Но по-късно, когато сръбското
правителство разбра, че мжчно може да разчита на по-
добенъ усп%хъ, то се обяви явно срещу черковния пъп-
росъ. Докато по-рано е било склонно дори да вид«
сръбски епархии подъ ведомството на българската ек­
зархия, то сега застава на гледището за религиозно
единство. Наруши ли се,обаче това единство за смЪтк»
на българите, то на последните да се даде черковн»
независимость само въ пределите на бившата търнов­
ска патриаршия*).

') Право, г. VII, бр. 11, стр. 2 отъ 22 май 1872.

*) Д. Мариковъ, Какъ е създадена българската екзарха*
1898 г., стр. 42. (Въ тази книга сж предадени въ преводъ докТ
ментнт-fc отъ сръбското съчинение „Како je постала бугарска Ег
eapxHja“).
*) Алн-паша твърд-Ьлъ, чг нма неоспорими документи, как***
сърбит-Ь щомъ се ооигурятъ съ Б-Ьлградъ, ще започнагь да Рг
ботятъ за основаването на ново славянско царство, разширен
къмъ Румелия и България. Л. Ранке, CpÓHje и Турска у дсвег
наестом веку. Превео Crojan НоваковиЬ, 1892 г„ стр. 482.
*) Д. Марииовъ, стр. 63—64. Сжщо — Одноша) CpOje пр****
црквеном питан>у бугарском пре двадзеет година (из) успомен*
 43

Че нашето национално пробуждане е намирало

кпатии въ Сърбия, додето българите й сж били по­
дем като средство за постигане на нейни задачи, мо-
ж еда се сжди оть много факти, единъ отъ други по-
^ я ^ гел н и . Ще изтькнемъ тукъ само тоя, че началото
^ т ъ б с к а т а пропаганда съвпада напълно съ последни-
тЬ по-сериозни размирици въ Западна България — Ви*
динско, Белоградчишко, Пиротско, Нишко, и пр. —
презъ 1847, 48, 49 г., подбудени отъ тогавашното
правителсгео на князъ Милоша. Както се знае, въ това
време, вследствие на тия въстания, „Сърб1я сж уго­
леми съ 14 окржж1я, които Султана даде за награда на
князъ Милоша, който ся подигра съ сждбата на наро­
да ни, «ато подобадаше въстанците да ся дър-
жжтъ“ и пр. . .
Това раздразва апетитите на часть отъ сръбското
общество, което, било по подбуда отъ горе, било по
свой починъ, се организира презъ 1848 г. въ особно
политическо дружество и слага основите на сръбската
пропаганда'). Неговата цель е била да създаде една ве­
лика Сърбия отъ княжеството, австрийските земи, на­
селени съ сърби, Далмация, Босна, Херцеговина, Маке­
дония до Адриатическо море и Горна България до
Балкана. То още отъ първия день на своето основава­
не почнало да разполага съ много пари и служило за
авангардъ на правителството. Негови агенти сж били
не само сърби, но и: далматинци, славени, хървати,
боппяци, херцеговци, черногорци, па дори и руси. Но
действията на дружеството били отначало доста пред­
пазливи: то се ограничавало съ изпращане въ Македо­
ния само на черковни книги, между които е премисало
и Други отъ светски характеръ'). Тази му дейность е
]**|*от* српског држаеника писаних 1874 г. Отаибина, ки. 26, стр.
отъ 1890 година.
п Н**** г‘ стр- 188 отъ 17 януарнй 1870 г.
х*р^т»!>*кои сърби въ желанието си да обяснятъ българския
г» , . ° ъ на македонското население съ нЪкаква наша пропа-
М ГБаа2£ягь начал01Ч) на своята презъ 90-гЬхъ год. Вж. М. Ъ.
стр, 2 ц К|(а равнотежа. Полнтичка раслрава, Београд, 1913,
"Рооаганя* * правъ " Дрииколовъ, като туря началото на тая
схмтк И!»?? "Резъ 1878 г. — следъ Бгрлинския конгресъ. — Сръб-
. л ,въ Западна България, стр. 4.
УРЦия, г. Vili, бр. 10, стр. 3 отъ 22 априлъ 1872 г.
44

имала по-скоро характеръ на сондажъ, отколкото

пропаганда. За такава му е липсвала обществена под.
готовка въ Сърбия, дето все още се намирали, дори
между предните редове на интелигенцията, xopà, кои.
то да хранятъ въ сърдцето си блЪна за едно задружно
живеене съ една самостоятелна България и, като така,
биха могли да противодействуватъ на увлечените o n
мегаломания дружествени членове. Ето защо, друже-
ството намира за необходимо нея именно да убеди въ
правотата на своето д%ло съ аргументи и quasi научни
изследвания, етикирани така, че всека опозиция срещу
него да носи характеръ на враждебность спремо отече­
ството. Требвало е да убедятъ и чуждия светъ, който
отъ писанията на много пътешественици, както и o n
редица дипломатически и консулски документи, нретен-
дираше да знае етнографското положение на Балкани-
те. Най-удобно е било за дружеството да заговори от­
крито за сръбските земи, скътани въ югозападни^
предали на Европейска Турция, като стари сръбски зе­
ми, и постепенно да почне да разширява техните гра­
ници на югъ и на изптжъ. Така се явява понятието Ста­
ра Сърбия, което, споредъ насъ, датува малко време
преди деня, въ който е основано това дружество. По-
рано това понятие не се среща никъде въ сръбската
книжнина. Вукъ Караджичъ, който въ своето географ­
ско-статистическо описание на Сърбия презъ 1827 гол
разглежда сръбските земи отъ Стара-планина до
Дрина и Лима, не употребява името Стара Сърбия.
За пръвъ пжть се среща то въ Carte de la Princi­
pauté de Serbie par Jean Bugarsky, Belgrad, 1845. Има го
и въ книгата на Jancovitch et Grouitch — Slave du sud
ou le peuple Serbe avec les Croites et les Bulgares, Part
1853, стр. 126.
Въ същата година (1853) проф. К. Дежарденъ из­
дава въ Белградъ етнографска карта на Сърбия и
червена линия отбелязва областьта на »Стара Сърбия'-
Тя се простира вънъ отъ границите на тогавашното
васално княжество1). Вл. 1овановичъ, водитель на сръб-

') Д-ръ А. Ишнрковъ, Прикосъ къмъ етнографията на мак*-

донскигЬ славени, стр. 9—10.
 45

' „омладина" и другарь на Л. Каравелова, е разби-

<**™1юдъ нея саио областьта Мегохия').
* * 1 ^ 0 докато отначало въ нейнитЬ пред-Ьлн влизатъ
a ri българскитЬ градове само Прокупле и ЛЪсковецъ,
българскигЬ градове оть печката патриаршия и
И!л*!еетне всички мЪста, свързани съ н-Ькои сръбски
съ течение на времето Стара Сърбия пара­
д а дотолкова, че брои презъ 60 год. на миналия вЪкъ,
споргдт- едно сръбско земеопнсание, вече и градове гЬ:
Qogyfto, СрЪдецъ, Т. Пазарджикъ и ПлЪвенъ до Дуна­
ва*). А на картата, приключена къмъ проекта на земигЬ,
за конто претендиратъ сърбигЬ, представенъ въ Санъ-
Стефано, като старосръбски, сл означени: Новопа-
санджакъ, Северна Македония (Дебъръ, Велесъ,
Щигь, Джумая) и часть отъ Западна България (Радо-
миръ, Кюстендилъ, Драгоманъ, БЪлоградчикъ, и Ви-
дан4). Географската и историческа наука се обръща
на еденъ ластикъ, който вс%ки опъва толкова, колкото
му се ще, докато въ наше време дойде до тамъ, че да
досегне цЪла Източна България и Тракия — отъ Вар­
на до сгенигЬ на Цариградъ. За българи rb не остава
u tero никлде. Отнима имъ се и историческото минало,
ве Защото не сл го имали, но защогго, споредъ сръб-
схжтЬ автори, сл били лишени отъ съзнанието, че сл
лрбй. И всичко това, което се знае огь науката за бъл­
гарей), вслщность е било сръбско. Просто, цЪлъ
са*!» е жнв-Ьлъ въ единъ продължителенъ сънь, въ ка­
къвто сл живели и всички българи, за да се събуди
нодъ влиянието на сръбскитЬ пропагандисти съ съзна-
в1СТО> че българигЬ с л сърби, и че това, съ което се
горд*ягъ тЬ, е чисто и просто сръбска гордость. Ето
°°*<Яението на това:
»Отъ Азия нахлуватъ татари въ Тракия (679 г.) и
3**адъватъ въ нея четири малки »сръбски" кнЛкества,

деп ? ^ '" * око*ъ, Сръбсхо-българскмгЬ отношения и пр. Б. Прег-

гд. v - кн. 9-Ю , стр. 77.
шопи* последно обстоятелство н досега се явява най-енл.
®**в В н * вГЬ Sf СЪР^ИТ* 3* правото имъ да владКятъ наши
C r x w t .j ii,, Може ли сг помоКи нашси народу у старо!
1891 г., стр. 63.
*) а Й * " 01“ 90*)а’ г- •>бР- » . стр. 108, кол. 1 отъ юний 1868 г.
1 "жлюковъ, стр. 90—91.
46

като ги обединявате въ едно княжество, на което

вате името България. Но Защото завоевателите ед
били малобройни и не сж могли да наложате сво,
езнкъ, били сж принудени да усвояте езика на поробе­
ните сърби, като сж внесли само татарски остатъци, за.
пазени и до днесъ въ този езикъ, ведно съ името щ
държавата — България. Затова и българекчяте език*
до днесъ е тъй неизразителенъ и несъвършснъ въ срав­
нение съ другите славянски езици1).
Макаръ, обаче, това политическо дружество да «
авангардъ на сръбското правителство, последното така
майсторски се прикрива, че мнозина българи, като ш
мисляте непричастно въ делата му, апелирате към*
него да тури край на пропагандата въ Македония, коя­
то нема да докара никаква полза на сърбите, а само
ще влоши отношенията между българския народъ в
сръбската държава'). Противъ домогванията на таз1
пропаганда се обявявате и мнозина отъ по-разуинит*
сърби, които добре сж виждали, каква пропасть се дъл­
бае чрезъ нея между двата народа.
Пръвъ гласъ на протестъ срещу нея повдига сръб­
ската „оиладина“ следъ смъртьта на князъ Михаила. Тв

I) Ом kirchlich — religiöse Leben bei den Serben von Eplskop №

kan« Rnütchltsch, Göttingen, 1896, crp. 16—17. .Zn diesen ungünstige
Inneren Verhältnissen kam noch ein lasseres Unglück, nlm llch von Astet
drlngten die Tataren nach Thraden (Jahr 679) and eroberten dort vte
serbische kleine Fürstentümer und vereinigten sie In einem Staat, wel­
chem sie den Namen Bulgarien nach ihrer Sprache gaben. Well aber dk
Zahl der Eroberer viel kleiner war als die Zahl der Unterworfenen, kona
ten die enteren nicht auf letztere ihre tatarische Sprache Übertrages
darum erlernten sie die Sprache der unterworfenen Serben und behielt*
m it tatarischen Restea bis auf den heutigen Tag diese Sprache; nur d*
Name des Staates blieb und wurde m it dem von den Eroberern herko*
inenden Worte Bulgarien bezeichnet Deshalb Ist die bulgarische Sprach«
heute noch so anbeholfen und höchst unvollkommen neben den ander*
slavlschen Dialekten*.
Като изхожда отъ положението, че всички славяни сж сърб*
изкарва нашата история чисто сръбска; сръбска е и старо-бъ*
гарската просе-Ьта и култура, как-то сж сърби и всичкигЬ '
представители: Кирилъ, Методий, Кшментъ, Сава и лр. Съ та*
логика ще дойдемъ до заключението, че Сърбия би Сърбия пг
Сливница; Сърбия разгроми Сърбия и презъ настоящата войя»
Крайното заключение отъ тия невкрни преденлки, обаче, е абе®-
лютно вЪрио: Сърбия сама е виновна за нещастията си.
*) Балканъ, г. I, бр. 1, стр. 6 отъ 24 септемврий 1875 г.
 47

„ м ося ди правителствената политика, както и

изЛ*” тг завнлн-Ьли сърби, начело съ в. „Видов дан“‘).То-
ВСЯйШЯ поводъ на сръбското правителство да погледне
М »ато око ва овладяната*). Но гласоветЬ на протесгь,
^яи-нати оть младигЬ, се подеиатъ и отъ по-разун-
®?2 ^ьарастни, както и отъ нЪкои учени. Владянъ
ПжМ1Д*евичъ наРича ЛУШ Сречковича и Милошъ Ми-
у!тг«|»т7 най-ревностни агенти на пропагандата, а Ад.
Богославлевичъ въ Скупщината презъ 1873 г. осжжда
сяюго пропагандата, пагубна за сърби и за българи.
душггЪ с я му били посрещнати съ ржкоплЪскания*).
Доря н Ристичъ признава, че М. Милоевичъ е „нешто
егзалтиран“).
Ст. Новаковичъ и Михаилъ Куюнджичъ нъкъ, раз­
глеждайки сбирката отъ народни пЪсни на Милоша С.
Милоевича, въставатъ противъ неговата прекаленость,
като дори съ възмущение подчертаватъ, че „из етно-
1раф 1е ових народних песама, о ко!о) напред помин>ас-
мо, види се, да Бугара (едва где има на балканском по-
луострову“*). Казватъ така, Защото ся твърдо уверени,
че »(език )еднога народа не одва!а од (езика другога
народа само 1една гласовна замена, или само неколико
по(аеа“*). Не ще съмнение, че гЬ въставатъ и противъ
ЦифритЬ на Милоевича за броя на сръбското населе­
ние, което той изкарва на 11,650,000 души. — „О красне
чифре, само кад би била у истини!“’).
Н о противниците на тази пропаганда ся едно не-
8иг*телно малцинство, което скоро се вижда прнну-
Д *о да отстппи подъ напора на създаденото общо
“ ве* 1* ва една велика Сърбия. Истински сърбинъ вече
онзи, който вижда действителностьта такава, как-

r. III, 5р. 25, стр. 2, кол. 3 о гь 17 юний 1869 г.;

22, стр. 3, кол. 4 о ть 26 априлъ 1869.
кедоння, г. Ill, 6р. 44, стр. 1—2 о гь 6 октомврий 1869 г.
— Сръбско-българската етнографска препирня предъ
Сг-Гофня- 1893 г-. стр. 5.
4 C T v f a,HK °'*ж>ша|и, кн. 3, стр. 279—280.
Лая cjojLJНовакови!» и Мих. Ку(унииЬ, Рефграт о збирци „Се-
|*?трдесет разннх обредннх тсама са 2450 речи из
УчаЯигъ Cp6«je. Милоша С. МилсчевиЬа, Гласник србског
_ Друштва, кн. XXXVIII, стр. 346.
1“ ^ . стр. 347.
стр. 331.
 48

вато си е, а оня, смелата фантазия на когото иска.

се обединятъ подъ скиптъра на сръбската княжеска ^
ро.на всички земи, до които е стигнала смелата му ф^
тазия. Аргументите за и противъ тия фантазии нема!
никаква стойность. Никой не пита: право ли е това щ
онова домогване къмъ чуждите земи, необходимо ц
то, а какъ требва да се постигне.
Увенчала своята дейность съ победа надъ трезва
умове въ Сърбия, пропагандата смело се впуща къ»
отбелязаните въ програмата й земи. Тя вече не се бо
отъ противодействие вгктре, а противодействието, кщ
то ще й се яви отвънъ, не я плаши, Защото предвар|
телно знае, че ще го премахне съ силата на всевъзмод
ни подбрани и неподбрани средства. Ней еж необход
мн успехи, — колко ще й струватъте, не е важно, сп
га да постигне нещо. Все пакъ, тя още се бои да изщ
Силва противодействуващата й действителность, какт
и да се впусне въ смелъ полетъ далечъ отъ гранит
те на княжеството. За това тя избира на първо вре!
за огнище на своята пропаганда Нишъ, което огнищ
както е известно, преди десетина години прехвърли I
Скопие. Избира Нишъ, едно, Защото той е до самах
Сърбия и, друго, Защото редица събития по-отрая
вече беха създали една общность между неговото ш
селение и онова отвждъ границата и, като така, не (Л
ха необходими особено големи усилия, за да спечеа
жителите му, приведени почти до национално безраз
личие. Едновременно пропагандата основава клоноа
въ: Враня, Скопие, Призренъ, Прищина, Куманово, В«
лесъ и пр.').
Ала съ единичните опити за пропаганда на отдЪ*
ни екзалтирани умове, все пакъ, не е могло да се па
стигне много нещо. За това въ техна помощь се ява
ва държавата. По подбуда отъ наместничеството, таз*
пропаганда се организира въ дружество отъ хора п*
триоти, чиято цель е била да проучва положението *
Стара Сърбия и да прави предложения на външното м»
нистерство, де да се откриватъ училища, да се изпр*
шатъ книги, да се назначаватъ учители и пр. Първоя»
чално, комитетътъ на това дружество се състоялъ о^
трима души, назначени отъ правителството: архим3*
') День, гол. 1, бр. 24. стр. 6, кол. 2—3, отъ 21 юлий 1875 г-
 49

Лучичъ, Милошъ Милоевичъ и Панта Сречковичъ.

презъ 1872 г. е билъ назначенъ и четвърти
Новановичъ. Този коиитеть, само презъ вре-
•— ^ д^м-ъстничеството, е открилъ училища на 61 й%-
^У ^язпратилъ безплатно книги на 15'). Едновременно
ст*^~>г се откриватъ и особени отделения въ сръб-
^ ^ с е м и н а р и и за младежи отъ Стара Сърбия, Босна
^^Б гоенна, Черна-Гора и България. А въ Призренъ
а /д е о в а в а специално богословско училище съ зада­
ча се брже и потпунше спрема!у учители и свеште-
ниц)Нсао апостоли народности ерпеке"*). Открива се сж-
що а* Призренъ и печатница, по инициативата на при-
зрейския валия Сафетъ-паша, подкрепенъ отъ сръбско­
то дягЬстничество. Тази печатница е една ценьа придо­
бива за сръбската пропаганда по това, че спомага да
се основе вестникъ ..Призренъ“, който, макаръ и офи*
ши&еиъ, се е списвалъ на сръбски, обстоятелство, на
което самъ Ристичъ отдава голямо значение за успе­
ха ва сърбизма‘).
1По тЬзи м-Ьста зашарвагь еди нъ следъ други аген­
ти, скжпо плащани отъ сръбското правителство*), да бу-
дятъ сръбско национално съзнание у населението, да
му препоржчватъ учители и да му раздаватъ безплатно
каиш. Когато сж срещали отпоръ, а това е било твър­
де често, гЬ сж успЪвали лесно да покриятъ дей1юстьга
си еь плаща на хуманностьта. Обяснявали дейностьта
си, какго прави и в. »Сърбия“, съ желанието на сърби­
те да просвЪщаватъ народа, който тъне въ мракъ, по
какъвто начинъ намЪрятъ за добре, безъ да искагь да
за* ^ ь — сръбски ли е той или български.
К*кво издевателство надъ българщината сж виж-
* *** ** това обяснение нашитЬ деятели, личи отъ от-
Л|^Р*т%, които намираме въ нашитЬ стари вестници.
направо се казва на сърбигЬ, че, ако е въпроса

чи З в ^ 284>ИС7И*1' Сполай»™ одаоша;и Серби)е, ки. 3, страин-

5 Т»ц-ь, стр. 284—285.
арса» 287—288. Сжщо — Како се голине 1871 у При-
*? турско-ербеки лист „Призреи“. Из бележаха П. П.
Годиши>ице Николе ЧупиЬа, кн,. ХШ, 1893 г.. стр. 309
ц — - / ‘Р^гге-тствеии средства сж пжтували капр. М. Милое-
1В/1 г. и Панта Сречкооичъ, презъ 1873 г. Вж. — Спо-
дяошв) и пр. отъ Ристича, кн. 3, стр. 286.
50

за просвЯта, то нека тЯ създадатъ такава въ тънещитЯ

срЯдъ невежество сръбски земи — Босна и Херцегови­
на, а за проснЬта въ българскитЯ ще се погрижагь са-
мктЯ българи')- Въ сжщото време ги питатъ, какво би
казали тЯ, ако българитЯ биха изпращали въ Сърбия
свои книги?*).
Отпърво, пропагандата се води направо срЯдъ на­
роди игЬ маси. Но скоро опитътъ убеждава нейнитЯ
агенти, че този пжтъ не е единъ отъ най-сигурнитЯ и
отъ най-резултатнитЯ. Масата е винаги консервативенъ
елемекгь и тя мжчно възприема новитЯ идеи, ако ще
би и национални, дори когато сама е лишена отъ вся­
какво национално съзнание, щомъ тЯзи идеи се носятъ
отъ вънъ. Освенъ съ този консерватизъмъ, сръбскитЯ
агенти еж се сблъскали и съ мнителностьта на българ­
ската маса, толкова характерна за българина. Тя не­
волно се е питала: защо ся тЯзи грижи отъ страна на
сърби гЯ, чийто езикъ дори не разбира добре, и не мо­
же да си отговори инакъ, освенъ, че съ тЯхъ се пре­
следва нЯщо, което може да е добро, но което ще носи
по-голЯми изгоди за ония, които ги проявяват-»-, откол­
кото за нея самата.
Надъ това, тя не е могла да не забележи, че аген-
титЯ на сърбизма често сж въ най-инггимни връзки, би­
ло съ турцитЯ, било съ разни пришелци срЯдъ нея, за-
богатЯли и станали силни за смЯтка на нейното благо­
денствие. А това я правЯло не само резервирана, но по-
нЯкога и враждебна къиъ натрапванитЯ й добрини.
Още по-трудна е била пропагандата тамъ, дето е
имало интелигентна личность, ползуваща се съ народ­
ното довЯрие. Предъ нея е трЯбвало по неволя да от-
стлшятъ всички носители на сърбизма, безсилни да ус-
тоятъ срещу влиянието й предъ народа. ТрЯбвало е,"за
да успЯятъ, или дая премахнагь, или да работятъ мимо
нея. Първото ги е излагало предъ очитЯ на народа, за-
щото можело да се постигне само чрезъ козни предъ
властитЯ и въпрЯки народната воля, а второто не е мо­
гло да даде никакви положителни резултати.
И ако сръбскитЯ агенти еж успЯли на нЯкои мЯста,
') Македония, г. Ш, бр. 22, стр. 3, кол. 4 отъ 26 апр. 1869.
) Дунавска зора, г. 1, бр. 34, стр. 1—2 отъ 15 юлий 1868.
 51

4 този имъ успЯхъ се дължи не на склониостъта на бъл-

щриаа да има всичко наготово, добито безъ грижи и
фртви, а на особените политически условия, срЯдъ
HTO се е наииралъ българскиятъ народъ тогава. Не­

t гата беззащитность неведнажъ го е карала да при-

гва до срЯдства, най-характерни отъ които сж унията
4 приеманегго на чуждо поданство, само и само да се
обие съ подкрепа и закрила, каквато саминъ не е

Й лъ въ състояние да си даде. На тази страна наблЯ-

|%ть н членоветЯ на сръбската пропаганда.
г .ТЯ ходтжтъ между БългарнтЯ, казва дописникъть
£ в. .Право*, и ги блазнтжтъ, като имъ казвагь, че да
6 нзбавтжтъ отъ всичкитЯ тЯглила, твьрдЯ лесно може
$$ стане* — да не казватъ, че сж .Българи, а Сърби*,
roea сръбското правителство ще залегне да ги из-

g . .То ще каже на великитЯ сили, че ви сте наши

Сърби и че като Сърби трЯба да сте свободни,
а тЯ щжть лринждтжгь ТурщЕЖ да ви даде сво-
6 6 да и ще ся съедините съ Сьрбпж, а ще ви заповяда
йавпя сьрбскШ князь. Нъ за да можжтъ да ся увЯртжть
великитЯ сили, че ви сте Сърби, а не Българи, тЯ
щжть прат!жть тайно тЯхни хора, които щжть оби-
Колтжть тЯзи мЯста и разгледатъ; за това ви трЬба да
св учитЯ дЯцата сьрбсхи, да ся учите да говорите сърб­
аш , книги да имате сърбаш, и ако би ся случило да
брЯмнне нЯкой страневъ Французинъ, Енглеринъ и д.,
Да казвате, че това мЯсто ся зъве Стара Сьрб1я I че та­
ка сте го запомнили по прЯдаше отъ дЯдо и отъ баба,
аГче ви сте Сърби, ако и да говорите малко като Бъл­
гарски, което е произлязло отъ сношението ви съ Бълга-
рйтЯ — т. е. Сърби Българогласни* ').
f Изобщо, обаче, сръбската пропаганда търпи неус-
*кхи, щомъ се носи отъ сърби изъ княжеството, Защо­
то не на всички мЯста българитЯ сж склонни да повЯр-
••Тъ, че ще настжпи тЯхното спасение, когато измЯ-
аДггъ народното си име и когато почнатъ да учатъ де-
••та и себе си на сръбски езикъ. Наистина, нЯкжде,
бобено въ граничащитЯ съ Сърбия села и градове,
вРопагандиститЯ сполучватъ да откриятъ училища за
£*Чата, но не Защото българитЯ сж се почувствували

‘)>Прзао, г. IV. бр. 47. стр. 183 отъ 17 януарий 1870 г.

4»
52

сърби, a Защото склонностьта къмъ образование, тол-

кова присгкща на българското племе, ги е карала o r ь
дветЯ злини — невежеството и сръбската грамотность
— да предпочитатъ по-малката, ослонени на вЯрата, че
ще могать да запазятъ детето си отъ сърбизма.
На други мЯста, които еж били далечъ отъ сфе­
рата на сръбското влияние, по липсата на свои подгот­
вени сили, населението самоволно е прибягнало до та­
кива отъ Сърбия и другитЯ славянски земи. Презъ тия
години има сръбски учители не само тукъ-тамъ изъ
Македония и Западна България, но дори въ Шуменъ.
Много отъ тЯзи учители сами сгк си предлагали услу-
гитЯ'). ТЯ дори сгк се денационализирали, като сгк ста­
вали — убедени отъ действителностьта — твърде рев­
ностни поддържници на българщината, вмЯсто на сръб­
ската пропаганда*). Това прибягване къмъ сръбскитЯ
учители Милюковъ обяснява и съ факта, че българитЯ
въ Македония и България сгк ги смЯтали като славя­
ни, за свои желани съюзници въ борбата ииъ срещу
гърцитЯ*). На трети мЯста пъкъ, сръбското образование
е било, просто, резултатъ на една реакция срещу умраз- *
ното за народа гръцко.
Но тамъ, дето населението е разполагало съ свои
хора, подготвени за учители, то е откривало свои бъл­
гарски училища, безъ да дири чужда помощь. А таки­
ва училища то е имало преди 1868 г. на много мЯста
изъ Македония и Западна България — обстоятелство,
което признава и самъ Ристичъ*).
Че е така, ще ни стане по-ясно, като вземемъ пред-
видъ сгкщината на тогавашното образование — сръб­
ско или българско — което въ повечето случаи е да­
вало само умение на детето да прочита псалтиря на
славянски и да прави най-прости смЯтки съ четиритЯ
основни действия. Ако бЯше това пращане на българ-
скитЯ деца въ сръбско училище резултатъ на сръбско
съзнание у »българогласни“ родители, то тЯ сами щЯ-
ха да се заловятъ съ изучването на сръбския езикъ,
') В. Кжячовъ, Грвдъ Скопие, Псп., ки. 55—-56, стр. 148.
*) Лрнмколовъ, стр. 5.
*) Милюковъ, Сръбско-българскигЬ отношения. Български
прегледъ, год. V, ки. 9—10, стр. 7.
*) Joe. РчстиЬ, Слолашии одиошаж и -пр-, ки. 3, стр. 285.
 53

д*х* да се стремягь къмъ добиване на стари години

сръбско образование. А става тъкмо обратното. Ето
доцо, ние не намираме почти никъде сръбско читали­
ще, макаръ да имаме всички основания да предполага­
не, че опити за отваряне ва такива съ правени не ед-
д огь отъ страна на сьрбигЬ. Срещу това, виждаме да
яикьатъ едно следъ друго български читалища при с ъ ­
ществуването вече на сръбски школи.
И сръбските пропагацдисти се виждатъ принудени
де изменягь своите методи на действия. Те устремя-
мггь въ края на 60-те години внимание не вече къмъ
народната маса, а къмъ нейните по-видни представите­
ли. Това е по-лесно и по-удобно. По-лесно, Защото от­
делната личиость може твърде скоро не само да усвои
известна идея, но и да стане неинъ носитель, особено
когато нейното възприемане е съпроводено съ под­
крепа отъ естество, което не ще обремени чувствител­
но сръбското държавно съкровище; по-удобно, Защото
разпространитель на идеята се явява местенъ деятель,
валожилъ се вече съ известни свои качества на окол­
ната среда, при това съ широки роднински, приятел­
ски и търговски връзки.
На първо време, пропагандата почва да вербува
привърженици между българите търговци и занаятчии
въ Белградъ. Голямо умение да завързва сношения съ
тЬхъ проявява Милошъ Милоевичъ. Той не е оставилъ
Вито едно заведение, занаятчийско или търговско, нито
ндна млЪкарница дори, безъ да ги посети съ вечната
проповедь на уста, че българите отъ Македония и По-
моравия съ сърби’). Белградъ става место за ловъ на
българи. Който мине и замине презъ него, по каквато
и да било работа, бездруго ще бъде сподиренъ отъ
«Ръбски агенть, за да го убеждава, че е сърбинъ, и да
*У чертае същевременно красивите изгледи, които го
очакватъ, ако самъ признае, поне за себе си, своя сръб­
ски произходъ. Подаде ли се пътникъть българинъ на
Разговоръ, нему се правятъ всевъзможни улеснения
°Резъ време на престояването му въ столицата; накрай
То завеждатъ и при минисгра на просветата, въ ръце-
’•"Ь на когото се намиратъ всички нишки на пропаган-
') Македония, г. Ш, бр. 22, стр. 3, кол. 4 отъ 26 апрнлъ 1869.
дата. Този последаиятъ, бездруго, ще пита пжтникъть;
ракво нойо има по .нась у Стара Сьрбнж“, какво че.
хатъ децата, и отде е учительтъ. ймъ.
Следъ това ще почне да разправя разправяното
рече оть агентите, че македонците не еж българи, или
че българите нематъ добри книги, затова требва да
вземагь сръбски. Въ случай, че учительтъ не разбира
сръбските книги, да го изпждятъ. Накрай ще му пода-
рятъ единъ-два сандъка книги и ще го изпратятъ съ
хиляди поздрави до „сънародниците сърби"1)-
Ето какъ описва целата тази процедура на посър.
бяване единъ македонски българинъ въ едно писмо
къмъ братята си въ Македония подъ надсловъ: .Какво
ги блазни сьрби-те:
„Братя, чуйте що ще да ви кажемъ.
Како сека, така и тая година пойдохъ по тьрго-
внжтж си въ Вшеннж и незнамъ защо параходо, место
да ме заведить въ Землинъ, дето сека година ся маяхъ
по 1единъ день за другъ параходъ оть Вшеннж, ме за­
веде во Белградъ. После се известихъ како главната
агенща се преместила изъ Землинъ въ Белградъ за това
сега оть тамъ похождатъ параходите въ Вшеннж.
Чимъ излезохъ изъ параходо се замаяхъ малко око­
ло пристанището, Защото до сега не сумъ излизалъ
овде; но сто (единъ непознатъ човекъ се приближи при
мене и ме запита: .Одакле сн?‘ Я му отговорихъ како
сумъ Българинъ изъ Македонпж. Кога отговорихъ ово
а мой-о непознатъ приятель ми рече. „Какъвъ Бугаринъ,
тамо не живжтъ Бугари, тамо су Сьрби — тамо 1е ста­
ра Сьрб1я*.
— Незнамъ, — рекохъ, може би, но мие се викаме
Бугари.
— Не сте вие Бугари — Бугари не сж Славени, они
сж Татари и техното име произлази оть Бухар1я. Но
сте вше Сьрби, за това требва да учите Срьбски, па ка­
то разоримъ турскжтж дьржавж и вие ке имате: Князъ,
топови, пушки, войници и др. т.
„Азъ кагго видехъ що ищетъ тоя безсрамникъ, гоч-
нахъ да му одобрявамъ дано видимъ що ще да ми
сборитъ още. И той като виде да му одобрявамъ, по-

’) Дунавска зора, г. I, бр. 29, стр. 108, кол. 1 отъ юний 1868.
 55

JkpycHa се, и като гледаше на обичнит-fe ми дрехи ми­

н и т е да сумъ простъ и помисли, кой знай, ето още
К |о оря>Д1е за нашжтж ц-Ьль; но много ся излъгалъ
Х о зн а тю мн приятель.
Ж; __ Имате ли учитель . . . одакле си? — ме запита,
J»;. — Имами, — рекохъ, — ]едно момче, но He3 Haie
’Зрцо и му неразумЪваме.
— А, видите онъ /е Бугаринъ, а ви!е не говорите
jyfapCKH, но Сръбски, за това му не разумЪватЪ. Но
0 ie би ви пратили и учитель и книги, ако го истерате...
у ■— И така сме сиромаси, то би добро било, му ре-
«ОГЬ.
— Кога ке си идешъ? — ме запита.
— Кога се върна изъ Вшеннж.
— Е, тогава ке се свьрнешъ въ БЪлиградъ и я ке
отведемъ при министра и . . • па ке ти дадемъ два
санджка книги, а после кътъ видимъ що ке да будетъ,
ке ви пратимъ и учитель.
с — Добро, — рекохъ и ойдохъ си на дома.
„Отъ който кратъкъ разговоръ сЪки разуменъ
Българинъ ще види що се работи во БЪлградъ. Това,
братя, да ми бЪше казувалъ нЪкой, не бихт> вЪрвалъ;
но кога съ очи-rfe си видЪхъ и съ ушитЬ си чухъ —
смаяхъ се. Още се научавамъ какво имало нарочна ком-
паша за това и влечели нашитЬ невинни братша по БЪл-
градъ и имъ давали безъ пари книги да пращатъ по се­
лата си. Ние сиромаси (едвамъ се по отърсихме отъ
1едни, ето и други се появили, но късно се досетили.
Само иска да бгкдемъ обозрителни кои дохождатъ по­
между ни въ това опасно време за насъ, за да не ни се
Ругаьктъ и казватъ, че сме дебелоглави и само сме знае-
"и да оремъ и да копа1емъ . . . “
; Вшеннж 1869.
Вашь братъ Българинъ Отъ Македонпж1).
Този начинъ на действие се указва много по-ефи-
■всенъ. Много слободушковци, поласкани отъ гол%-
и°то внимание, което имъ се указва, поемватъ анга­
жименти, съпроводени съ голЪми за тЪхъ облаги, и
^аватъ най-ревностнигЬ служители въ родните си м-Ь-

*) Македония, г. Ш, бр. 14, стр. 2, кол. 4 отъ 1 мартъ 1869.

56

ста на великосръбската идея. Така ще е спечеленъ н

Ст. Торовеле отъ Враня, изпърво разпаленъ български
патриотъ, а отпосле най-големъ гонитель на българ­
щината, щомъ се има предвидъ, че врански търговци
с я били приети на кЪколко пжти отъ мииистра на про­
светата, отъ когото с я получили и два сандъка книги').
Требва да се предполага, че Торовеле, единъ отъ най-
първите търговци съ големи търговски връзки въ
Сърбия, ще е билъ, бездруго, между приетите отъ ми-
нистра. Така ще е спечеленъ и некой си Симо Ан-
дреевъ, търговецъ на тютюнъ въ Одеса и човекъ съ
големо влияние въ Скопие и Велесъ. Последниятъ, като
..благодетель“ изпратилъ много сръбски книги и е на-
станилъ много учители изъ македонските села и гра­
дове’).
Дейностьта между отделни лица отъ страна на
сръбската пропаганда се усилва особено много следъ
като българите успеха да се сдобиятъ съ черковна не-
зависимость презъ 1870 г. и малко преди това, когато
изгледътъ за успехъ не подлежеше вече на съмнение.
Въ лицето на Екзархията, както и въ общия национа-
ленъ подемъ на българския народъ, сърбите почватъ
да виждатъ най-сериозния врагъ на своите домогвалия,
който може да бяде надвигь, само, когато се пуснатъ
въ ходъ съ най-голема напрегнатость всички простени
и непростени средства. До преди неколко години при­
видни приятели на българската борба, сега те снематъ
маската и се обявяватъ решително противъ нея. За по-
голема сигурность rb се сдружаватъ съ гръцката про­
паганда, като даватъ пълна подкрепа на нейните но­
сители — владиците фанариоти.
Въпросътъ е решенъ: българите въ Македония и
Поморавия требва да бядатъ или гърци, или сърби,
но по никой начинъ българи. Сърбите дохождатъ до
убеждението, че „Србша he Бугаре задобити само енда
за пршатеъе, кад се окано политике ..цили-мили“ па
или изокрене трновати Kpai", въздигнато презъ наше
време до степеньта на принципъ, ревностно проповед-
ванъ отъ техния политически писатель Бдинъ’). Снабде-
') Вижъ цитирания по-горе брой огь в. „Дунавска зора“.
.) В- ..Македония“, г. Ill, бр. 15, стр. 3, кол. 1 отъ 8 III 1869.
*> Status quo ante — SllvnlUa, 1898, стр. 26.
 57

м сь привърженици, отстжпили огъ българската си

__повяостъ, навредъ изъ Западна Македония, отворили
м къ **танъ училища съ безплатни за населението учи-
гЬ безбоязнено вахлуватъ въ нея подъ закрилата
ш грьцютЪ духовни власти, а нЬюкде и подъ тая на
турската администрация, за да изггръгнатъ силоиъ на-
огъ лоното на българската черква.
НашнгЬ вестници отъ това време сж пълни съ
оплаквания отъ дейностьта на забравили се сръбски
агенти, начело съ Милоевича. Споредъ една дописка
отъ БЪлградъ, последниятъ проповЪдвалъ, че вредомъ
дето се дума »Боже помози“, жнв-Ьятъ сърби, че бълга-
рнтЬ сж татари, че езикъгь имъ е разваленъ сръбски,
че границитЬ иа Стара Сърбия сж до Ямболъ, или по­
точно: „всичкото пространство отъ Ломъ презъ Враца,
Филебе, Сересъ, Солунъ, па до Охрида". Съобщава се
дори, че той е ходилъ въ Охридъ и Струга, дето увЪ-
рявалъ населението, че е сръбско, обещавалъ му без­
платни учители и книги, събралъ отъ манастира всички
ржкописи и ги занесълъ въ БЪлградъ. А въ Призренъ
нЪкой си Симо построилъ училище съ помощьта на
сръбското правителство. Такова училище за пропаган­
да щЪло да се основе и въ манастири Св. Наумъ, Ох­
ридско’). Отъ Велесъ се оплаквагь, дето сърбит-Ь вече
б*ха успЪли да отворятъ девическо училище — при сж-
ществуването на българско за момчета — че сърбигЬ раз-
внватъ гол%ма дейность между селското население*).
Крутево — сръбски учитель отворилъ училище въ гра­

Турция, г. VI, бр. 39, стр. 3 отъ 14 ноемврий 1870. По-точно,

Милоевича, сто кои нахии образуватъ „права“ или
»<твр»“ Сърбия. Споредъ него, тя се състои отъ следнигЬ на­
ем ' кУРшУмлийска, 2) прокуллеиска, 3) прищинска, 4) ипек-
6) пжодренска, 6) дяковеха, 7) елбасанска, 8) призр-Ьнска, 9)
етовска, 10) дебърска, 11) охридска, 12) кичевска, 13) битолска,
тма,JJ0CTyPcKa, 15) прнлепска, 16) вгмешка, 17) тиквешка, 18) кра-
ск» ]9) кюстендилска, 20) кумановска, 21) скопска, 22) вран-
дшг»3 ^сковска, 24) пиротска, 25) нишка, 26) гилянска, 27) вн-
28) самоковска, 29) софийска, 30) шилеха, 31) радомир-
мъглт трънска» 33) кочанска, 34) дупнишка, 35) рЪсенска, 36)
* врачанско-етрополска. — Одломци HCTOpuje ерба
М. г iS1* — )Угоелавенских — зема.ъа у TypcKoj и AyerpHjH од
л Мило|'евиЬа, II свеска, 1872, стр. 155.
> *Урция, л VIII, бр. 40, стр. 4 отъ 18 ноемврий 1872.
 58

да и учелъ безплатно’). ПризрЪнъ — «като мравье кръс-

тосватъ. апостолите на тая пропаганда и тия употребя-
ватъ всякакви средства за постиганьето на своите цели“.
Непрестанно се изпращатъ книги отъ Белградъ**). Бито»
ля — гръцката пропаганда, както и сръбската — на»
предватъ*). Последната печели повече. Причини: едно-
племенностьта, близостьта на езика. Тя действува от­
крито4). Тамо пъкъ, дето не е било възможно да се от­
крие училище, сърбите съ пращали камбани за черк­
вите*).
Отначало, на тази пропаганда почти не е обръща­
но никакво внимание отъ страна на българите, по-
после, когато нейните успехи, макаръ и привидни на
много места, ставатъ все по-големи и по-големи, пре-
дизвикватъ тукъ-тамъ негодувание и протестъ, безъ,
обаче, да се взематъ мерки за противодействие. Дори
Славейковъ, по поводъ съобщението, че въ с. Бого-
иилъ, Велешко, било открито сръбско училище, и че
посредстоомъ сръбския учитель тамъ се канятъ писме­
но отъ белградското просветно министерство богомол­
ци да въздействуватъ на околните села и т е да от-
криятъ сръбски училища, се изразява нецензурно,
като нарича всички тия сръбски усилия -иухосранници"
достойни само за сърбите*).
Само Христо Ботйовъ протестира презъ 1875 годи­
на, когато българите пристжпватъ къмъ организират»
отпоръ. „Сърбия, — казва той, — въ своята идиоти-
ческа пропаганда въ северозападните страни на наше­
то отечество, — която пропаганда за срамъ и за укоръ
на сръбския кародъ, се продължава и до днесъ, — въ
продължението на десеть години ни е уверила, че подъ
булото на южнославянското единство тя иска да уплете
своята собствена кошница и не иска да знае за съще­
ствуването на български народъ“7).
Грижата за борба съ пропагандата на сърбите л е ­
’) Неточно врЪме, г. I, бр. 41, стр. 2 отъ 23 моемврнй 1874.
*) День, г. I. бр. 26, стр. 7 отъ 28 юлнй 1875.
’) День, г. 1, бр. 19, стр. 7, кол. 2 отъ 16 юиий 1875.
*) Денъ. г. I, бр. 20, стр. 7, отъ 23 юний 1875.
‘) Joe. PmcthIi, Слолашни одноша>н, ки. 3, стр. 289—290.
*) Македония, г. V. бр. 25. стр. 3—4, отъ 22 юннй 1871 г.
*) Знаме, г. I, бр. 12, отъ 28 маргь 1875 г.
 и ншЬло върху Македонската Добродетелна .дружина,
деяована въ Царнградъ. Но какво би могла да направи
0 сь оскждаите си средства, добивани отъ често съв*
у иъ случайни пожертвувалия на частни лица и читали-
Яа, предъ щедро пидЬянигЬ средства на сръбското
правителство и на субсидираната пропагандна органи-
вация? И, ако, все пакъ, е сторено нещо, било като се
отнематъ отъ сръбски ржце известни места съ сръбски
безплатни училища и учители, «апримеръ, Велесъ, Вра-
яя, Тетово, било като се спира хода на пропагандата,
това се дължи повече на българското съзнание у насе­
лението, поддържано презъ 70-те години отъ читали­
щата, които това население по свой починъ е основава­
ло, отколкото на други нЬкои фактори.
Екзархията презъ това време не е играла почти ни­
каква роля въ делото на народното просвещение. Ней­
ните грижи за уредба на току що освободената отъ
феверската патриаршия църква, обявена за схизматична,
политическата роля, която й се падало да играе предъ
Портата, като едничекъ юридически застжпникъ на
българския народъ, сж били толкова големи, че Екзар­
хията и да е искала, не би могла да се отдаде на учи­
лищното дело, камо ли да води чрезъ него борба съ
ширещата се сръбска пропаганда. За това пъкъ, чи­
талищата блескаво сж изиграли своята роля. Те, какго
вече казахме, основани и поддържани отъ населението,
сж били едновременно и училища за възрастните, като
сж имъ давали обучение презъ вечерни часове и празд-
нични дни; и окржжни инспекции, натоварени съ гри­
жата да откриватъ училища вредъ, дето има нужда отъ
такива; и министерства, задължени да дирятъ средства
-за издръжката имъ; и изпитни комисии, натоварени съ
Дълга да изпитватъ учителите и да определягь течната
учителска правоспособнос-гъ.
Тази организация на народното самосъзнание, на
много места лишена отъ средства, а вредомъ почти
отъ интелигенция, все пакъ е успела да сломи доста
влиянието на двете стихии — гръцките н сръбски до-
могвания. Съ първите, впрочемъ, тя успева да се раз­
прави сравнително доста леко, Защото гЬ криеха своя
коренъ въ невежеството на българина, който умееше
Да прави само верска разлика, а не и национална. Гър-
€0

кътъ за него не беше човЪкъ огь друга народность,

съ която не бива да идентифицира своята, а едно сжще-
ство, станало за него снноннмъ на висота и благород­
ство. И той самъ отиваше къиъ него, когато почув­
ствуваше у себе си било духовни, било материални си­
ли, достатъчни да го отдЪлятъ сггь общата маса. Въ
този стремежъ на интелигенцията — предимно град­
ската — требва да диримъ въ голеиа степень липсата
на организирана гръцка пропаганда и, следователно,
нашето спасение като народъ. Ако гърците, поставени
въ такова благоприятно положение презъ време на тур­
ското робство спремо насъ, биха действували органи­
зирано, ние като народъ, може би, щ-Ьхме да бждемъ
само единъ исторически споменъ. Ето защо, достатъч­
но беше на нашите деятели да прокараггь разликата
между вера и народность, за да отправятъ българите
по пжтя на тЬхното национално събуждане.
Съвсемъ другъ е въпросътъ съ сръбската пропа­
ганда. Преди всичко, тя е резултатъ на организация,
задъ която свои една държава. Поради това, че е дело
на единъ народъ, близъкъ, и по езикъ, и по историческо
минало съ нашия, притежавала е всички условия да се
шири не толкова изъ градските, колкото изъ селските
среди, т. е., да засегне самото народно ядро. И, требва
да се признае, изъ селата тя е виреела по-добре, откол­
кото изъ градовете, Защото на простия и некултуренъ
селянинъ сръбско или българско е било все едно — нали
единъ е езика, една и вярата? Съ право сръбските аги­
татори сж се бояли отъ клетвата на патриарха срещу
българския народъ, която би могла да го отдели отъ
сръбския').
Борбата съ сръбската пропаганда, особено при
условията, срЪдъ които се е намиралъ тогава нашиятъ
народъ, е ставала още по-трудна, като се вземе пред-
видъ: а) че тя е била поддържана на много места отъ
гръцката, а почти вредомъ отъ фанариотитЪ владици;
б) че Сърбия живее въ непосредствено съседство съ
насъ и досегва отъ две страни нашите земи: запад?, и

') ОЛ1ЮШ31 Срби|е према црквеном питан,у бугарском гчре

двадесет година (Успомене ]едиога српског државника лнсаннх
1874 г.). Отацбина, кн. 26. стр. 321—322.
 61

югозападъ; в) че неведнажъ е била подкрепена и огь

турската власть.
При тия предимства отъ сръбска страна, ние сме
стояли почти безъ вгЬкакви други средства за борба,
освенъ съ нашето име и нашата чисто българска упо-
ритость. Освенъ това, тъкмо когато се ширеше сръб­
ската пропаганда, българскиятъ народъ е ималъ да раз­
решава най-заплетенитЬ проблеми, безъ решението на
които той не би могълъ да жив-Ье като народъ. Надъ
него е висЬлъ църковенъ въпросъ, въпросъ за позе-
нелна собственость, за училища, за държавни правдини,
за участие въ управлението и тоя за политическа неза-
висимость. И всичко това, почти при липса на интели­
генция. Тр%бва ли да кажемъ, че бЪхме лишени и отъ
историческа наука и отъ съзнание на историческо ми­
нало?
Нищо чудно тогава, че сръбската пропаганда е мо­
жала да постигне значителни устгЬхи въ Нишко, ЛЪсков-
ско и отчасти въ Вранско. Но историята й въ послед­
ния градъ най-убедително говори, колко безсилна е
тя, когато предъ нея се яви интелигентна личность. А
последната не би могла да запази народностьта на едно
многохилядно население съ най-превратни понятия за
народность, ако то не носи макаръ и слабо съзнание за
принадлежностьта си къмъ българския народъ.
Че е тъй, достатъчно е да хвърли мъ погледъ вър­
ху близкото минало — пропагандата на сърбит-Ь въ
Скопско, подета съ безподобенъ жаръ презъ 90-гЬ го­
дини, за да се убедимъ за излишенъ пгкть, че тя е пе­
челила само тамъ, дето най-рЪдко е надниквалъ инте*
«гентенъ деятель.
 111

К а к ъ с т а в а П ом оравия сръ бска

Още Сърбия не сключила миръ, следъ нещастната
за нея война презъ 1876 г., подета съ надежда за ши­
роко въстание въ България1), тя замисля, съ огледъ на
своето териториално разширение къмъ югоизтокъ, да
използува една евентуална война на Русия съ Турската
империя. За тази цель, сръбското правителство изпра­
ща въ Петербургъ Йованъ Мариновичъ, комуто дава
особни пълномощия да преговаря съ руското правител­
ство за условията, при конто Сърбия би могла да взе­
ме участие, щомъ такава една война се наложи на Ру­
сия. Едновременно той занася и особенъ мемоаръ отъ
името на своето правителство, въ който се излага поли­
тическото и финансово положение на сръбското крал­
ство, както и твърдението, че сръбскиятъ духъ ще въз­
кръсне отново, щомъ царското знаме се развЪе на по­
луострова**).
Упътванията, които сръбското правителство из­
праща Мариновичу на 16 ноемврий, когато той е билъ
вече въ Петербургъ, сж формулирани въ следнигЬ три
точки: 1) Русия своевременно да укаже помощь на Сър­
бия, за да може тя да се приготви за война; 2 ) да изве­
сти въ кои предали може да се надава Сърбия на тери­
ториално разширение и 3) да се взематъ веднага мЪр-
ки срещу възможностьта да бъде заетъ отъ Турция
Краинския сръбски окржгъ, та да се прекжснатъ връз-
китЬ между Сърбия и Русия.
') Н. Р. Овеялия. БлкжнШ Востокъ и славянство. 1913 г.. стр. 165.
*) Лов. РисгиК, Дипломатска истор^а Срби|е и пр,, кн. II, 1898.
стр. 3—10.
 63

По втория въпросъ, който »и интересува въ даде­

н а случай, Мариновичъ отговаря, че не може да бжде
«»деиъ. Защото нито е определена войната, нито пъкъ
^ з н а я т ъ още нейнигЬ задачи; съмнява се, обаче, че
иогагъ да бждатъ изпълнени сръбските желания*).
_дг Шесть дни по-късно (22 юний) той съобщава, че
д о Сърбия бжде увеличена териториално, това ще бж-
де съобразно нейните услуги презъ войната. Нищо
доеделено не говори по тоя въпросъ и царското пис-
фр, което Мариновичъ донася на 1 януарий 1877 год.
Въ него се казва, че ако войната бжде обявена, очаква
енергичната кооперация на Сърбия. Тя ще бжде въз­
наградена при сключването на мира, съгласно нейното
воюване*).
< Но Сърбия не се отчайва. Преди да се обяви
Вуско-турската война (11 априлъ 1877 год.) сръбското
правителство праща при царя полковникъ Катарджиу,
доАто да изяви готовностьта на Сърбия да участвува
веь войната срещу 2 —3 милиона рубли, необходими за
довършване на нейното въоржжение, и срещу единъ
милионъ месечно за издръжка на войнството презъ
време на войната. Ако, обаче, на Сърбия подлежи да
чтстане пасивна, тя пожелава на царя успЪхъ, като се
шцгЬва, че той ще благоволи да се сЬти при сключва­
нето на мира за ония огромни жертви, които е поне-
£ълъ единъ малъкъ народъ, в.тЬзълъ не преди много
5езъ съюзници въ борба срещу едно могжщо царство.
Д)ъ сжщия духъ е било написано и писмото на князъ
}Иилана до руския царь отъ 12 априлъ 1876 г.’).
: Полковникъ Катарджиу скоро свършва мисията си
на 27 априлъ се връща въ Б^Ьлградъ съ писмо отъ
враря и отъ генералъ Игнатиева до княза. Въ своето
фисмо Александъръ II препоржчва мждрость и въздър-
Лане отъ стълкновения, додето руската войска не пре­
мине Дунава, когато ще бжде въ състояние да помог-
на Сърбия. Генералъ Игнатиевъ пъкъ съветва да се
•адоволи Сърбия сега съ единъ милионъ рубли, следъ
Който сигурно ще дойде и другъ. По отношение терито-
*) Там-ъ, стр. 13.
2 Таиъ, стр. 15—16.
) Так-ь, стр. 32—35.
 64

риалнигЬ й претенции, казва, че тя може да се надЪв«

иа разширение само въ Стара Сърбия, не и въ Босна,
поради Австрия. За Поморавия не става и дума. Сръб­
ската войска ще се намира подъ руска главна команда, а
кржгътъ на нейнигЬ операции ще бжде между Нишъ и
Видинъ по направление къмъ София.
Отговорътъ на царя е отъ 19 априлъ. Следъ седемъ
дни (26 априлъ) въ БЪлградъ стига телеграма отъ
князъ Горчакова до руския белградски генераленъ кон-
сулъ Карцовъ, напълно противна на писмата. Тя гласи
буквално: „Желанието на Н. В. Царя е Сърбия да оста­
не въ отбрана, като се въздържа отъ всякаква предиз­
викателна и нападателна стжпка. На княза остава да
помисли за мерките, които би взелъ, съгласно своите
средства и на своя властническа отговорность"1).
Това поставя Сърбия въ недоумение и нейното
правителство започва сериозно да се бои за сметка на
сръбското териториално разширение, въпреки увере­
нията на руското правителство, дадени чрезъ Протича,
сръбски представитель въ Петербургъ, че Сърбия мо­
же да разчита, и при дефанзивното си положение, що-
то нейните жертви да бждатъ взети въ внимание и »до­
стойно оценени**).
Въпреки това, сръбското правителство не пада ду-
хомъ. То продължава да поддържа връзки, какго съ
руското правителство, така и съ руската главна квар­
тира, докато най-сетне самъ князъ Милаяъ отива при
Александра II въ Плоещъ. Приетъ отъ последния въ
присжтствието на великите князе, генерали и министри,
намиращи се въ главната квартира, князъ Миланъ е
требвало да понесе упрека на императора за обявената
преди година война отъ Сърбия. Но, все пакъ, обещава
на Милана, че Сърбия не ще бжде забравена. Колкото
до участието й въ войната, императорътъ казалъ, че
ако иска, може да сс намеси, следъ като руската вой­
ска премине Дунава. (.Je ne vous engage pas, je ne vous
force pas, mats' vous pouves si vouz voulez“) **).
Тези думи, обаче, не подействували на сръбското
’) Тамъ, стр. 36.
*) Тамъ, стр. 37.
*) Тамъ, стр. 39.
 65

^•йггелство. То желае да се намЪсн въ войната на

цена, не за да подпомогне руското оржжие, а за
•л се добере до територии, н то за наша смЪтка. За-
то решава да се води не отъ устниrfe изявления
да царя, а отъ негови rfc писмени, дадени по-рано и при
(р0 нително по-друга политическа ориентировка, —
„ценно, че той очаква отъ Сърбия енергично съдей­
ствие, щомъ се обяви войната.
Ала сръбското правителство настоява за подобно
съдействие само привидно. Всжщиосгь, то нЪма на­
мерение да се намиса въ войната, преди да знае: ще
fan? лн спечелена тя отъ русигЬ или не. Нему сж не­
обходими земи и лесни успехи, добити за чужда смет­
ка, които старателно прикрива съ различни диплома­
тически фокуси, забулени отъ присторена скръбь, за­
дето му се отнима възможностъта да кооперира своигЬ
предполагаеми военни действия съ тия на русигЬ.
Ето защо, когато на 14 юлий представительтъ на
сръбското правителство при руската главна квартира
телеграфира отъ Търново, че царьтъ казалъ — Сърбия
тр4бва да маршира, Игнатиевъ — че бждещето на Сър­
бия ще бжде компрометирано, ако не се нам'Ьси; а отъ
БЪла съ втора телеграма съобщава: царьтъ наредилъ
до мнннстра на финансигЬ да изпрати на князъ Мила-
ва единъ милионъ рубли сребро, и че Сърбия 1гЬма за­
що да се бои вече отъ Австро-Унгария, — сръбското
правителство отказва да се намЪси. И отказва, въпреки
изричното желание на царя — Сърбия да се намеси до
12 дни, ако иска да не бжде изгубена и да не се ком­
прометира нейното бждеще1). Правителството постжпва
тика, Защото се бои, да не би Русия да бжде отхвърле­
на задъ Дунава и да остави Сърбия сама срещу Турция.
Сърбия не се н ам ^ва въ войната и следъ писмото
■а главнокомандуващия рускитЬ войски отъ 2 1 августъ,
пратено съ полковннкъ Бобрикова. Тя решава само, по
■сгова молба, да струпа войски на югоизточната си гра­
ница. Но и това прави следъ дълги настоявалия и не
*ъ нсканигЬ размфри: вмЪсто 25—30 хиляди души, тя
праща 20 хиляди. Поводъ да разтака своята нам-Ьса й
обстоятелството, че паричната помощь отъ страна

’) РистиЬ, стр. 60—64.

5
66

на Русия не била уредена, какго требва, и че ito въпро.

са за нея настжпило никакво заплитане.
Но щомъ пада ПлЪвенъ, (28 ноеиврий), чиято от-
брана е вдъхвала големъ страхъ у сръбското правител­
ство за изхода на войната, то веднага решава да се
премине границата на турската империя, което става
на 1 декемврий 1877 г. Вече не го спира неуреденостьга
на паричния въпросъ.
Срещу себе си сръбската войска е имала незначи­
телни турски сили, които не сж били повече отъ 46,000,
или по-точно:, въ Видинъ, Кула и БЪлоградчикъ —
8530; при Пиротъ, Бела-Паланка и Св. Никола — око­
ло 11,810; въ Нишъ, Мраморъ, Прокупле и Куршумлия
— 8000; въ Нови-Пазаръ, Сеница, Вишеградъ и Плевле
— около 12,000, безъ арнаутитЬ — около 5000. Всич­
ко 45,340').
Не ше да огречемъ, че колкото незначителни и да
еж били турските войски срещу Сърбия, нейната на­
меса не е играла никаква роля, но не бива, обаче, да се
забравя, че тя иде следъ като най-големата и най-ге-
ройски защищавана турска твърдина падна и, следова­
телно, когато пжтя на русите къмъ Цариградъ беше
разчистенъ и турската войска не представляваше друго,
освенъ негодни за отпоръ пълчища. Сръбската намеса
не улесни твърде много руските операции и въ софий­
ско, Защото, следъ като Сърбия завладява Нишъ, Пи­
ротъ, Бела-Паланка и Враня, счита за нуждно да си
прати войските къмъ Косово, опразднено отъ турски
войски, вместо да се съедини съ русите при София.
Когато наближава времето да се преговаря за миръ,
сръбското правителство бърза да изпрати на своя по-
в-Ьреникъ въ руската главна квартира полковникъ Ка-
тарджиу потребните упжтвания относно защитата на
сръбските интереси. Въ сжшото време то праща въ
Петербургъ Милосавъ Протича, съ задача да го държи
въ течение за намеренията на руското правителство,
както и да застжпва енергично сръбските интереси.
Тези интереси сръбското правителство формулира
така: 1 ) да се признае независимостьта на Сърбия и 2 )
да се присъединятъ къмъ нея Косовския и Новопазар-
') Тамъ, егр. 90: сжщо СГр. и >5.
 67

д ен я вилаети, като се придаде и Видинъ. Или, ло>точно,

деоредъ картата на бждеща Сърбия, която правител-
- ц |0 г прилага къмъ исканията си, да се присъеди-
.дегь къмъ нея: Вишеградъ, Фоча, БЪло Поле, Берана,
~£ебъръ, Велесъ, Щипъ, Джумая, Кюстендилъ, Радо-
Ашръ, Драгоманъ, Гниския проходъ, Конащица, Стара*
'фланина, прохода Св. Никола до Б-Ьлоградчикъ и Кула
нгь Видинъ.
Всички тия пунктове се намиратъ къмъ периферия-
>*га на исканата територия. Въ нея влизатъ освенъ тЪхъ
и следнитЪ: 1. Нишки окржгъ съ околии — Нишка,
'.Йиротска, Вранска-ЛЪсковска, Прокупленска, Куршум-
лийска и Трънска; 2. Призренски — съ околии: При-
• френска, Лумска, Дяковска, Ипекска, Тетовска; 3. Скоп­
ени — съ околиигЬ: Скопска, Кумзиовска, Кратовска,
-Егрипаланска, Кочанска, Радовишка, Щипска и 4. Но-
вопазарски — съ околиитЬ: Новопазарска, Митровиш-
ка, Васоевишка, Търновишка, БЪлополска, Преполска,
Колашинска, Сенишка, Нововарошка и ПлЪвленска1).
Но понеже графъ Игнатиевъ преговарялъ съ тур­
ското правителство да се даде Нишъ на България, ка­
то на Сърбия се отстлши Нови-Пазаръ, сръбското пра­
вителство праща въ руската главна квартира полков-
никъ М. Лешанина въ ломощь на Катарджиу. Той от­
нася едновременно пнсиа огь князъ Милана до вели­
кия князъ Николая и до графъ Игнатиева.
Въ тия писма, особено въ писмото до графъ Игна­
тиева, Сърбия основава своит% претенции на факта, че
сърбитЬ еж се борили редъ години срещу гурцигЬ, ко­
гато българигЬ носили игото имъ безропотно и съ па­
сивни страдания, и че Нишъ, населенъ само отъ чисти
Сърби, е необходимъ за отбрана на югоизточната сръб­
ска граница*). А ако руската главна квартира не отстжпи
отъ решението си и не отмЪни заповЪдьта си до Боб-
Рикова да предаде Нишъ и управлението му на бъл-
гаригЬ, полковникъ Лешанинъ е натоваренъ да съоб­
щи, че сърбит-Ь съ оржжие ще защищаватъ срещу рус-
китЪ войски тази своя придобивка.

*) Тамъ, стр. 111—113.

• *) Вл. ДжорлжевиЬ, Србн)а на берлинско» конгресу. Отаибина,
г- VIII, ки. 24. стр. 227.
68

Графъ Игнатневъ отговорнлъ на Лешаннна, че

сръбскигЬ искания сж много преувеличени и че той ще
се постарае да ги проучи1).
Не по-топло сж били посрещнати домогванията на
сръбското правителство и въ Петербургь. Гирсь е съоб-
щилъ на Протича много отсечено, да не се надЬватъ
сърбигЬ не само за Видинъ и Нишъ, но и за другитЬ
градове, означени въ тЬхната карта. Най-многото, кое­
то може да имъ се даде, е нЬщо около Куршумлие,
Прокупле и часть около Увецъ (Увца) и Лима. Постжп-
ва се така, Защото е несправедливо земи съ българско
население и които се наричагь български, да се дадатъ
на сърбигЬ.
Протичъ излЬзълъ следъ разговора си съ Гирса
убсденъ, че вече не се пазятъ българскигЬ интереси
отъ турцигЬ, а отъ сърбигЬ**).
Така справедливо спреио българския народъ е на­
строено и цЬлото руско обществено мнение, начело съ
пресата. Всички единодушно искатъ и настояватъ, що-
то на българитЬ да се даде бездруго гЬхното. А тЬхни
сж Нишъ, Пиротъ, Враня и ЛЬсковецъ, които, споредъ
обективно събранигЬ по заповЬдь на императора мате­
риали, сж населени съ чисти българи (вижъ докумен-
тигЬ). Български сж тЬ и споредъ Цариградската кон­
ференция, която въ притурка 13 къмъ протоколъ I отъ
11 (23) декемврий, дЬли България на две области: 1)
Източна, съ главенъ градъ Търново и съ санджацитЬ:
Русе, Търново, Тулча, Варна, Сливенъ, Пловдивъ, (безъ
Султанъ-Ери и Ахж-Челеби) и казитЬ: Кръкъ-Клисе,
Мустафа-Паша и Казълъ-Агачъ; 2) Западна съ главенъ
градъ София и санджацитЬ: София, Видинъ, Нишъ,
Скопие, Битоля (безъ дветЪ кази на югъ), отъ тригЪ
северни кази на Серския санджакъ и отъ казитЬ: Стру­
мица, Тиквешъ, Велесъ и Кастория*).
Естествено е, че на Протича не остава друго, при
невъзможностьта му да прокара исканията на своето
правителство предъ руското, освенъ да спечели поне
*) РнстиЬ, стр. 116—117.
! ) Тамъ, стр. 123.
*) Протоколите на Цариградската конференция съ лондон­
ския протоколъ. Прбвелъ отъ французин Т. Икономовъ Варна,
1885 г„ стр. 19.
 69

в *кои отъ рускигЬ деятели и вестници. И, трЪбва да се

лрнзиае, той слолучва до известна степенъ. По негова
молба и, както самъ пише съ радость до правителство­
т о си — генералъ Черняевъ написалъ стаггия въ „Рус-
* 1й М1ръ“. Съ такава стагтя излиза и рускиятъ исто-
4 >икъ Майковъ въ »Новое время“ отъ 1 и 2 мартъ, за
границите на Сърбия. Тази статия, казва Протичъ,
произвела голина сензация, безъ да обясни, дали за-
щото се основаватъ сръбскигЬ претенции върху чудо-
вишни факти, или, Защото Майковъ е излЬзълъ да
подкрепи една истина. Ние сме склонни да приемемъ
първото и то, не Защото така ни диктувал» интереснтЬ
кагго българи, а Защото не вЪрваме руското обществено
мнение, поне въ лицето на своигЬ ръководители, да е
било лишено дотолкова отъ здравъ смисълъ, че да не
разбере, колко жалко е за едииъ професоръ да защи­
щава една неправа кауза съ наивни аргументи.
Впрочемъ, ето въ нЪколко думи тази статия. Ви-
динъ, казва Майковъ, се пада на сърбигЬ, Защото
Сърбия трЬбвало да бъде яко укрепена срещу унгар-
цнгЬ и Защото е населенъ съ сърби, а въ околноститЬ
му има сръбски паметници; така населенъ и съ такива
паметници е и градъ Берковица. Сръбски градъ е и
София, наричана въ старо време Сербица. Сръбски съ
Баня, Кюстендилъ, Кратово и пр., Защото съ населени
съ сърби и Защото се намиратъ при планината Нема-
ничъ, име на сръбски князъ. Къмъ сърбигЬ припадал»
и градовегЬ: Щипъ, Струмица, Прилицъ, — въ гЬхъ
живЬлъ никога Крали Марко; Дебъръ, Скопие, Приз-
ренъ, — били въ миналото сръбски епископати; При-
Щина — столица на Душана; Косово-поле, Защото ни­
кога се били тамъ сърби и турци. И това, следъ като
признава, че всички тия градове съ населени предимно
съ българи').
Включването на Поморавия въ предЬлигЬ на Бъл-
тария сърбигЬ отдавал» не на правото й по истори-

') В. „Българинъ", г. I, бр. 46, стр. 3 огь 5 агприлъ 1878 г. За

такова обществено мнение въ Русия, изглежда, че говори И. Л.
което негодувало, задето г България, дажг следъ Берлин-
^ ия дотоворъ, било дадено мюпо. (Руско-турски рат). Прим|ед-
Отацбина, г. IV, ки. 12, свеска 48 отъ 1883 г., стр. 603—610.
70

чески й етнографски съображения да бжде съставна

часть отъ българското княжество — такова право тЬ
Не еж склонни дапризнаятъ — а на разни странични
обстоятелства, първо мЪето между които заемагь сим­
патии гЬ на графъ Игнатиева, Нелидова и князъ Чер­
кезки спремо българигЬ. Доколко еж прави и въ това
отношение, може да се ежди отъ признанията на Ристи-
ча, основани върху думитЬ на Бобрикова, че Черкаски
съвсеиъ не билъ слЪпъ поклонникъ на българигЬ').
Значи, това, което се дава гЬиъ, е резултатъ не на сан-
тиментализъмъ, а на обективно изучваяе, даннитЬ отъ
което сж били толкова красноречиви, че дори едииъ
човЪкъ като Черкаски, който не се води отъ симпатии,
а отъ критично разглеждане на нЪщата, е настоявалъ
България да има тЬзи граници, които Санъ-Стефан-
скиятъ договоръ й начерта.
Едновременно съ претенциигЬ си надъ посочени­
те вече земи, Сърбия не се отказва и отъ Босна, иа-
каръ да знае, че тамъ интересите й ще се сблъскатъ съ
тия на Австро-Унгария, отъ което иогатъ да пронзлЪ-
затъ опасни усложнения за Русия. Най-сетне, сполуч-
ватъ да склонятъ руските пълномощници, конто реша-
ватъ на 6 февруарий да се отстжпи на Сърбия Нишъ
съ единъ много тЬсенъ районъ отъ Л-Ьсковецъ до Бар-
бешъ, Кутина и Малчу. Това, обаче, се смета не като
отстжпване на територия по право, а като изправка
на граница, ако се ежди по прелиминарния договоръ,
подписанъ на 19 януарий въ Одринъ, споредъ който
Сърбия се признава за независима, като й се изправя
границата; признава се независимостьта и на Ромъния;
България се издига до степеньта на самостоятелно
княжество и пр.**).
И така, Санъ-Стефанскиятъ миръ не удовлетвори
претенциите на сърбитЬ да създадатъ на чуждъ гърбъ
и за чужда сметка една велика Сърбия. Той не удовле­
твори напълно сжщо и домогванията на Милана да
разшири териториално своето княжество, доиогвания
— требва да се признае — сравнително по-скромни отъ

') РистнК, стр. 115.

*) Тамъ, стр. 129.
 71

&*я на народа1). Това различие неведнажъ привежда

Сръбското общество и неговия киязъ въ недоумение,
неведнажъ пъкъ дава възможность и на двете стра-
*0 , да действуват» въ съгласие за увеличение на свое*
. 3 0 отечество. На чуждата дипломация, какго и на чуж­
дото обществено мнение, не можеше да не се наложи
'схващането, че ако не се задоволят» поне исканията на
'Мнлана, въ Сърбия — свикнала на революции и дина-
■етични преврати — могатъ да възникнатъ събития, въ
състояние да създадатъ доста грижи на Европа, както
н да я посгавятъ предъ лицето на нови, при още неиз-
равнените, конфликти, създадени отъ руско-турската
война.
Съзнателно ли е било поддържано въ Сърбия то­
ва различие въ исканията и стремежигЬ на нейните два
главни фактора — народа и короната — или не, въ да­
дения случай не е важно. Важното е, че то умело се из­
ползува отъ ржководителигЬ на сръбската външна по­
литика. Защото, докато народът» въ лицето на своигЬ
предни хора шари изъ европейската преса и чука по
вратите на видните обществени дейци да доказва не-
обходимостьта да се присъединят» къмъ княжеството
венчкн земи, принадлежащи на Стара Сърбия, чиито
граници съ ставали споредъ случая по-малко или пове­
че разтегливи, правителството бърза чрезъ официоза
да убеждава, че Сърбия ще бъде онеправдана, ако не
й се предадат» поне земите, включващи Видинъ и
София.
Сръбското правителство, заловило се здраво о ис­
канията на народа, опитва да направи сондажъ най-на-
предъ предъ Австро-Унгария. То иска да знае, дали не
би могло да се разшири княжеството къмъ Новопазар-
ския санджакъ. Ала веднага му се дава да разбере, че
австрийското правителство см4та санджаха като часть
отъ Босна. Тогава князъ Миланъ праща Йованъ Ристи-
ча, отреденъ и за делегат» на Берлинския конгресъ,
при графъ Андраши съ едно саморъчно писмо, пълно
съ ласки къмъ последния, както и съ щедри изрази за

') Слободан .юеановиЬ, Политмчке и праене рзсправе. Друга

аеска. Београд, 1910, стр. 291.
72

желанието иа Сърбия да се разбере най-прнятелскн сь

северната си съседка.
Йованъ Ристичъ излага следните искания, които
се съдържатъ въ общи фрази и въ писмото на князъ
Милана: 1. Да се даде европейска гаранция за незави-
симостъта на Сърбия и 2. Да се увеличи териториално.
На първото искане графъ Адраши отговаря отрицател­
но, като скланя да се признае независимостъта на Сър­
бия. На второто се съгласява, но подъ известни усло­
вия, като не дава, обаче, да се спомене ни за Новопа-
зарския, ни за Митровишкия край. Това и требва на
Ристича; той отстгкпва отъ „Нови Пазар као важну за
Срби)у истори)ску тачку“ отъ уважение къмъ австрий­
ските желания »и с погледом на компенсаци)у на дру-
гoj страни“1). Такива, обаче, не му се съобщаватъ; дава
му се само да разбере, че Сърбия ще бгкде подкрепена
въ този пунктъ. Но това разширение по кикакъвъ на-
чинъ не може да обхване Пирот ъ, който ще бгкде бъл­
гарски. Ристичъ отъ своя страна се мжчи да увери
графъ Андраши въ неоходимостьта и правото на Сър­
бия да й се дадатъ граници отъ Гиляни до Св. Илия, въ
които да влизатъ Драгоманъ, Трънъ, па и Видинъ.
Резултагьтъ отъ това си посещение Ристичъ фор­
мулира така въ своята телеграма до княза отъ 27 май
(8 юний):
„Имахъ дълъгъ разговоръ съ графъ Андраши.
Писмото направи добро впечатление. Не приема евро­
пейска гаранция; независимость приема; териториално
увеличение съ Враня, Пиротъ, па и повече, е готовъ да
подпомогне при следните искания; търговски договоръ
съ насъ; експлоатация на нашите железници отъ дру­
жеството за турските пгктища (за Друштво Турских
путова), като непременно условие, безъ което не ще
ни подкрепи нито за Санъ-Стефанските граници. Не
иска военна конвенция, а и самъ отхвърли митнишкия
съюзъ“.
Князъ Миланъ отговаря на тази телеграма, като
се съгласява на всички условия, стига Австро-Унгария
да се заеме съ всички сили, то т о на Сърбия да се от-
стгкпи Пиротъ, па и нещо повече’).
') РистиЬ, стр. 163— 169; сжщо. стр. 181.
г) РистиЬ, т. И. стр. 174— 175.
 73

Следъ посещението си при Андрашн, Ристичъ бър-

да направи такова и на руския посланикъ въ Виена,
:преД'ь когото излага убеждението на Сърбия, че Русия
'яе ще се обяви иа конгреса противъ Австро-Унгария въ
ухцърбъ на сръбските интереси.
■ Въ Берлинъ, Ристичъ се държи доста умело. Той
•дири срещи ту съ единъ, ту съ другъ отъ делегатите на
великигЬ сили, предъ които употребява всички въз­
можни докази, за да ги убеди въ необходимостьта на
Сърбия да се разшири за сметка на Санъ-Стефанска
България. Той си дава видъ, че е готовъ да възприеме
•всички съвети, винаги изслушвани, съ ловкото подме-
тане, че интересите на страната, съ делегата на която
разговаря, се напълно схождатъ съ тия на Сърбия,
"която требва, бездруго, да бжде разширена. Това треб­
ва да стане още и въ името на мира, който не ше на-
стжпи никога на Балканите, щоиъ се наруши равнове­
сието между дунавските държавици и щомъ не бгкдатъ
удовлетворени поне отчасти копнежите на сръбския
народъ — да се види обединенъ. Въ този духъ Ристичъ
подава меиоаръ отъ името на своето правителство до
председателя на когреса.
Два дни следъ подаването на този мемоаръ, въ
който сж нахвърляни доста ловко границите на жела­
ните отъ Сърбия земи, съ градовете,- Кичево, Скопие,
Крива-Паланка, Трънъ, Пиротъ, Белоградчикъ и Ви-
динъ, Ристичъ научава, че рускиятъ пълномощни къ
намерява да предложи на австрийския, като транзакция,
следната линия: Враня, Снегополе, Царибродъ, Панда-
рило, безъ Трънъ, безъ Пиротъ и безъ Св. Никола. То­
ва заставя Ристича да иска среща съ руския пълно-
мощникъ, комуто дълго и широко говори противъ не­
говия проектъ. Дали Защото последниятъ се е разко-
лебалъ — както телеграфира Ристичъ до княза — или
по други съображения, той скланя да се отстжпятъ
Трънъ и Пиротъ на Сърбия, но следъ допитване до на­
рода, което може да се извърши правилно, само кога­
то се изтеглятъ сръбските войски и сръбските власти.
Въ смщата телеграма Ристичъ пита: могатъ ли да се
боятъ въ такъвъ случай отъ агитациите изъ София и
°тъ владиката въ Пиротъ. Князъ Миланъ отговаря, че
яародътъ, особено селскиятъ, е въодушевенъ отъ Сър­
74

бия и че е сигуренъ за неговия глась. И то защо, — за-

щото се чувствува сръбски ли? Не, — Защото, както
признава самъ княза, се искагь отъ народа по-малки
данъци и не се събиратъ никакви новобранци, както
това правятъ русите. Но, въпреки тази си сигурность,
той не се съгласява да се оттеглятъ, при допитването,
сръбските власти, отъ страхъ да не добиягь гол%мъ
разм-Ьръ руско-българските агитации1).
Но и князъ Миланъ, и Ристичъ ок завели добре, че
едннъ такъвъ плебисцитъ е невъзможно да се извър­
ши презъ времето, въ което заседава конгреса, затова
еж побързали да изразятъ своята готовность да го прие-
матъ, която готовность Ристичъ побързва да съобщи
писмено на графъ Андрашн, а устно на останалите пъл­
номощници. Не ще съмнение, че те я отхвърлятъ еди­
нодушно, Защото приемането й би повлекло не само
продължаването на конгреса съ няколко седмици, но и
възникването на нови, много по-опасни въпроси за об­
щоевропейския миръ, за запазването иа който пълно­
мощниците сж употребявали всички уоилия.
По този начинъ Сърбия сполучва да включи въ
пределите си цела Поморавия, ведно съ гр. Пирогь,
както и да добие своята независимостъ (чл. 36 отъ Бер­
линския конгресъ**).
Ала сръбското правителство, убедено, че е претър-
пело неусполука, Защото земите, за които претендира,
се знаять и отъ наука, и отъ дипломация за български,
то, установило вече свои административни и военни
власти въ Поморавия, бърза, едновременно съ своите
дипломатически ходатайства, да представи населението
й за принадлежеше къмъ сръбската народность, чрезъ
разни заявления до руския императоръ и пр. Решени
на всичко, стига да сполучатъ въ своите домогвалия,
управляващите среди въ Сърбия малко искагь да
знаятъ за истинските чувства на населението. Темъ не
*) РнсгиЬ, т. П, стр. 204—205.
*) Подробно изложение за хода на преговоригЬ въ Берлин­
ския конгресъ, относно сръбскигЬ претенции, вижъ сжщ-о — Вл-
ЪорЬевиЬ, nCpÔHja на берлннеком конгресу“. Сп. Отаибина, r. Vili
ки. 24, 25, 26. Сжшо — Може ли се помоЬи нашем народу v Ста-
poj Срби)и? отъ М. ЪорЬевиЬ — Призренац. Београд, 1891, стр-
 75

м ю нмъ трЬбвать земи, чрезъ които да заематъ пър-

^jfwcTBVBauio значение на БалканигЬ, което ще стане,
‘рогвто завладеятъ Нишъ и въ бждеще Солунъ'), съ при*
^адащитЬ имъ се територии, принципъ дълбоко влег-
£gjn> въ гЬхнигЬ души, но и да притиснагь единъ новъ
физнеспособенъ народъ, комуто по много причини,
.‘между които неговата иногочисленость и неговото
творческо минало, се пада това първенство.
Борбата на сърбигЬ едновременно е борба за уве­
личение на гЬхнигЬ предали и за намалението на на-
шит*. Не ще съмнение, че r b по биха били доволни,
sko успЪятъ въ първото, което не може да стане за
'.друга смЪтка, освенъ за наша въ Поморавия или Маке­
дония, но биха останали задоволени дори и въ случай,
>че не имъ се даде нищо, стига намъ да се отнеме голЪ-
ма частъ огь онова, което вече бЪше придобито. Сър­
бия не може да търпи до себе си една България, която
вищо не е направила за своето освобождение, когато
сърбитЪ съ своигЬ непрестанни борби не само сж за­
служили правото да ииатъ голЪиа и независима дър­
жава, но сж допринесли много за сломяване чрезъ тия
борби на турската сила (Sic) — вЪченъ аргументъ про-
тивъ насъ и за гЬхъ. Една България отъ 163.000 кв. ки­
лометра ги прави, просто, да загубятъ всЬки тактъ и
дриличие. ТЬ ту говорятъ за нарушено равновесие, ту
ааплашватъ Русия, ту се молятъ на Австрия, ту интри-
гуватъ противъ насъ. А въ сжщото време събиратъ
Додписи отъ населението въ Моравско, че иска да оста-
Де подъ Сърбия, Защото е сръбско, съ такива наси­
лия, които не оставатъ скрити и за руското правител­
ство1).
i Особено голЪмъ натискъ да заставягь българското
[Население ла се признае за сръбско, сърбигЬ употрЪ-
вяватъ въ Пиротъ, Трънъ и БрЪзникъ. Въ другитЬ по-
-Норавски градове тЬ не приб^гватъ до такива срЪд-
^ства, каквито пущатъ въ ходъ нзъ тия три града, едно
•Дащото вече бЬха спечелили Нишъ и друго, Защото ед-
*) Македония, r. III, бр. 18, стр. 3, кол. 3 огь 29 мартъ 1869.
., *) „Ова je вест — пише Протичъ до своето правителство —
»п СТЬта ** затворенигК четиредесетъ и осеиь българи ведно съ
;"Итрополита въ Пиротъ) у чинила то, да Вел. Киез шие хтео на
i’** чуе за Пирот, ла Срби|‘и припадне“. P hctwIi, стр. 139— 140.
76

нажъ сполучили да изтръгнатъ подписи отъ т%хъ за

желанието имъ да останагь подъ Сърбия, предрешава­
ше се въпроса за цЪла Южна и Западна Поморавия.
Отначало тЬ действуватъ твърде предпазливо и
меко, защото сж мислели, че не ще орещнагъ ника-
къвъ отпоръ у населението, особено въ Пиротъ. А и на­
селението гледало на гЬхъ съ голямо доверие — така,
както се гледа на освободители, а не на завоеватели.
То посреща сръбскигЬ войски съ такъвъ възторгъ, —
признава Владанъ Джорджевичъ, — който би могълъ да
изтиска сълзи отъ очигЬ и на човЪкъ съ най-кораво
сърдце. СтаригЬ мжже и женигЬ хвърляли жито надъ
войската, както е обичай по сватби, когато младожен­
ците влизатъ въ кжщи; моиигЬ имъ кичели конегЬ съ
цветя, децата гърчели предъ войската отъ едната стра­
на на улицата до другата и викали: „Да живее Сър­
бия“; всички хора бързали да се ржкувать съ войни­
ците и да досегнатъ шинелите имъ и поводите на ко­
нете. Те изнесли толкова хлЪбъ и ядене, вино и ракия,
че никой не останалъ ни гладенъ, ни жаденъ’).
Но скоро населението изменя своето държане.
Първиятъ конфликтъ между него и сръбското прави­
телство създаватъ сръбските войски и власти, които,
свикнали въ своята родина на други отношения, поч-
ватъ веднага да се проявяватъ такива, каквито сж въ
действителность. Още първия день т е се разполагатъ
изъ кжщитЪ, като пълновластни господари. Почватъ
да забраняватъ и името българинъ1)- ПиротскигЬ общи-
нари се виждатъ най-сетне принудени да направятъ
едно заявление — протестъ отъ страна на общината и
да го поднесатъ на окржжния началникъ Гьока Стефа-
новичъ. Въ резултатъ на тази постжпка, учительтъ Сим.
Христовъ бива интерниранъ въ Трънъ още на другия
день (2 февруарий), а пъкъ членътъ на общината, бившъ
пиротски учитель, Хр. Пасаревъ, както и другите учи­
тели, Г. Ив. Табаковъ, Елисей Мановъ, Никола Петровъ
и др., биватъ назначени помощници на началника, кой­
то доставя фуражъ за войската, за да имъ отнематъ
') Преко граннце. Успомене из другог српског-турског рзта
•877—1878. Отаибииа, г. IV, ки. И, свеска 43, стр. 327.
г) Българинъ, г. I, бр. 44, стр. 3—4 отъ 18 мартъ 1878.
 77

^ьзможностьта з^ сношение съ населението. Сжщевре-

цато местните сръбски власти приготвягъ адресъ на
мъбски отъ името на народа до краль Милана, въ кой-
^ се казва, че пиротчани сж стари сърби, че славятъ
,сла0 а" и свирятъ на ..гусла“, че като потомци на Ду­
шена, желаятъ да останатъ подъ скиптъра на сръбска­
та държава. Този адресъ се дава на Кого Даскаловъ,
който е билъ кметъ, съ поржка да бжде подписанъ отъ
гражданите.
Като вижда окржжниятъ началникъ, че така не ще
успее, събира съ стражари гражданите, силомъ изка­
рани отъ техните дюкяни, въ училището при новата
черква, та дано тъй ги заставя да сложатъ подписите си
подъ заявлението. Ала Кото Куклинъ, следъ като адре­
са бива прочетенъ отъ попъ Петра и следъ поканата
ва Даскалова и другите сръбски привърженици да го
подпишать, казва, подкрепенъ и отъ другите гражда-
ви, че това гЬ не могатъ да сторятъ, додето не дойде
владиката Евстатий да имъ каже: кози ли сж гЬ или
овци.
Скоро дохожда и Евстатий. Въ негово присжт-
сгеие се решава: който е сърбинъ — да подпише сръб­
ския адресъ, а който е българинъ — да подпише бъл­
гарския, продиктуванъ отъ владиката и написанъ отъ
Елнсей Мановъ. Този адресъ е ималъ приблизително
следното съдържание:
»Ние долуподписаните граждани на градъ Пиротъ
съ настоящето си удостоверяваме предъ Бога и предъ
челия светъ, че сме българи и такива ще останемъ,
■не и нашите деца, и че желаемъ да останемъ полити­
чески подъ онази власть, подъ която ще останатъ и
Другите наши братя българи“.
Адресътъ веднага се изпълня съ подписите на
•сички присжтствуващи. Останалите граждани продъл-
*авали да го подписватъ до вечерьта на 8 февруарий
1878 година.
Споредъ решението на събранието, този адресъ
тРебвало да бжде представенъ отъ владиката Евстатий
*4 сръбските власти, но, поради настжпилите заплит-
***> не се е успело въ това: съобщенъ е билъ устно. По-
Рчзенъ отъ това народно решение, Стефановичъ аре-
СтУ«а на другия день — 9 февруарий — учителя Геор­
78

ги Твбаковъ. Народното негодувание се увеличава. По-

първигЬ граждани се събиратъ презъ нощьта на съве­
щание въ кжщата на Коте Кръстевъ — баща на вид­
ния нашъ професоръ и литературенъ критикъ д-ръ К.
Кръстевъ — дето решаватъ: владиката да заяви народ-
ното желание, изразено въ адреса, както и да иска ос­
вобождаването на учителя, а гражданигЬ да го придру-
жатъ до конака, та по единъ демонстративенъ начинъ
да покажатъ, че подкрепятъ духовния си пастиръ, и че
т-Ь сж българи. Докато стане това, пръска се слухъ, че
и другиятъ учитель, Христо Пасаровъ, е арестуванъ, а
останалигЬ учители ще бждатъ интернирани: кой въ
БЪла-Палакка, кой въ Нишъ, за да не прЪчатъ на сръб­
ското д-Ьло.
Ср-Ьдъ такава атмосфера тръгва и владиката Ев­
статий къмъ конака. Веднага запустява и ц-Ьлата чар­
шия, за да загъмжи отъ събраното гражданство двора
на конака. Следъ малко вратигЬ се отварятъ и наро-
лътъ вижда владиката, тласканъ отъ началника Стефа-
новичъ. НЪкой извиква: „Бре, владиката го пждятъ и
поругаваггь гЬзи . . . Що гледаме, бре?" Неколцина
се хвърлятъ разярено къмъ началника, сграбчватъ го и
го надвесватъ презъ прозореца, готови да го запоки-
тятъ надолу. Подиръ гЬхъ нахлуватъ и други. Подига
се щЬла буря отъ хули и псувни по адресъ на сърби и
на всичко сръбско. А народътъ долу вика: „Ние сме
българи, нечеме да сме сърби, долу сърбитЪ, дайте ни
даскалитЪ, искаме си ги!“
Когато поутихва народниятъ гнЪвъ, обяснява се на
началника и на председателя на окржжния сждъ Иличъ,
че населението е българско и че сръбскигЬ власти нЪ-
матъ право да пждятъ учителигЬ му отъ тяхното оте­
чество.
Додето траятъ тия обяснения, квартируващата въ
града войска загражда конака, придружена отъ една
батарея и заплашва народа, чс ще стреля. Народътъ се
разбЪгва изплашенъ. Войската сполучва да задържи са­
мо 48 души, които затваря въ полусрутеното пиротско
кале, дето три денонощия ги държи безъ хлЪбъ, безъ во­
да, безъ огънь и покривка. На третия день пристигатъ
отъ Нишъ 300 души кавалеристи подъ началството на
нЪкой си Гюкничъ, който разпитва арестувгнитЬ за ста-
 79

|у«пто. Т% му отговарягь, че е сраиъ да се постлшва

2 к а оть гЬзи, конто се считатъ за освободители и хри-
дояни и че такова третиране не еж упражнявали даже
Я-турЦИгЬ.
Следъ това посещение, се позволява на арестува­
лите да се снабдягь съ всичко, оть каквото иматъ
нужда. Въ калето тЬ пресгояватъ ц-Ьли 18 дни. Осво­
бождавал. ги, поради постжпкитЪ, направени оть рус-
*ятЬ власти.
Арестуванъ бива и владиката Евстатий още на из­
лизане отъ полицията и откаранъ подъ конвой въ ми­
трополията. На 11 февруарий го изпращатъ ведно съ
вопъ Петра въ Нишъ, а отъ тамъ го интерниратъ въ
единъ манастиръ изъ околностьта на Крушевецъ. Т%
искали да го прокудятъ нощемъ, за да представятъ на
иаселението, че е избЪгалъ самъ, но той се възпроти-
вилъ. Преди да тръгне, владиката се отбилъ въ черква
да се помоли Богу и да се прости съ свещеницитЬ. Но
сърбигЬ не го оставили на мира. Единъ офицерь в.тЬ-
8ълъ въ храма и започналъ да хули народния па-
стнръ по най-гнусенъ начинъ, Защото се билъ много за-
бавилъ. Затворенъ билъ единъ българинъ, задето поис-
калъ да цЪлуне ржка на владиката презъ това време.
Колата, просто хвърчала. УлицнгЬ. по които трЪбвало
да мине тя, били обградени отъ конвой'). Обаче, Евста­
тий бива скоро освободенъ и върнатъ въ Пиротъ, ви­
ди се, пакъ поради настояването на русигЬ. Дори сър­
бите му заплащатъ и всички разноски. Ала следъ из­
вестно време го изпжждатъ завинаги отъ Пиротъ5).
Когато се сключва Санъ-Стефанскня договоръ, пов­
дига се въпросъ, да се поднесе благодарственъ адресъ
До царя Освободителя отъ цЪлия български народъ.
Лиротчани, като научава тъ това, решаватъ и тЪ да под-
Десатъ такъвъ адресъ. Но понеже знаятъ, че сърбите
само не ще имъ позволял., а и ще ги подхвърлятъ
9* нови преследвания, решаватъ да пратятъ въ София
9ри централната комисия, натоварена да води тази ра­
бота, нарочни лица, които да се допитатъ, какъ да се
') Българинъ, г. II, бр. 99, стр. 2—3 отъ 19 октомврий 1878 г.
*) С. Христовъ. стр. 289—291. С я т о — в. Българинъ, г. I. бр.
0/. стр. 1— 2 отъ 24 май 1878 г.
80

постжпи. Огь София изпращатъ тогава Кръстьо X. Не.

шовъ съ писмо отъ софийския губернаторъ и съ порж-
ка да не му се правятъ препятствия отъ сръбсхигЬ вла­
сти при подписване на адреса. Обаче, шомъ като при­
стига той, по-първитЬ пиротски граждани се събнратъ
вечерьта при него и решаватъ — адресъгь да се подпис­
ва тайно отъ сърбигЬ. Тогава гЬ избиратъ и С. Хри-
стовъ за свой представитель въ Санъ-Стефаио (гледай
материалигЬ)1), а после и Коце С. Гриторовъ (гледай
материалигЬ), забЪгналъ въ София отъ преследвания­
та на сръбскигЬ власти.
Предположението на първенцнгЬ се оправдава. То-
гавашниятъ пиротски началникъ, познатиятъ вече на
читателигЬ професоръ Панта Сречковичъ, употребя
всички усилия, за да осуети, какго сношението на пи-
ротчани съ пратеника, така и подписването на адреса.
Следъ три дни Нешовъ билъ принуденъ да напустне
града. Въ замина на това, Сречковичъ започва да на­
силва народа да подпише другъ адресъ до князъ Ми-
лана, въ който пиротчани да заявятъ, че еж сърби. За
тази цель той повиква 8 души първенци, завежда гн на
калето, дето имъ показва дулата на топоветЬ, насоче­
ни срещу града. ТЬ му изпълнятъ желанието, като още
сжщия декь съобщавать за станалото въ София, съ
молба да дойдатъ русит-Ь часъ по-скоро и да ги изба-
вятъ отъ сърбигЬ. СелянигЬ, обаче, излЪзли по-смЬли
н отказали да подпишатъ адреса. Тогава, сръбски вой­
ници докарватъ силомъ 200 души отъ нишавскигЬ се­
ла, затварятъ ги и съ заллаха, че ще отправятъ топо-
вегЪ къмъ гЬхъ, ги изнудватъ да си сложатъ подписи-
тЬ. Въ лужннчкигЬ села пъкъ употребяват ь друго
средство: вместо да се разправятъ много-много съ се­
ляните. упойватъ ги и така спечелватъ писменото имъ
признание, че сж сърби**).
Въпреки това, българскиятъ адресъ се покрива въ
три дни съ повече отъ 2000 подписа и тайно ноще се
изниса, за да бжде представенъ въ Санъ-Стефано на ге-
нералъ Анучина, ведно съ записка за теглото на пирот-
') Тамъ, стр. 291. Сжщо — в. Българннъ, г. I, 6р. 64—55.
епр. 3 отъ 17 май 1878.
*) Българннъ, г. I, бр. 57, стр. 1—2 отъ 24 май 187а Сжщо
— бр. 54—55, стр. 3 отъ 17 май.
 81

Л-гг* граждани, дадена огь техния представнтель (гле-

К иатериалнгЬ). Става извесгенъ и начинътъ, по кой*
%Гаь събирани подписи за сръбския адресъ, за който
Игнатиевъ, следъ като е научилъ тайната на не­
щ о то подписване, казва на сръбския представнтель въ
дароградъ, Протичъ, че »за те потписе ни две копеле
р р су чисто у]дурме српских власти"').
Разбрали, че лесно нема да се разправятъ съ пи*
мацани, сърбите решаватъ да турятъ въ ходъ интри-
Рта, та чрезъ нея, като очернятъ предъ руските власти
тфхннте представители, да унищожатъ гласа на народ­
яла протесгь, мощно повдигнатъ вследствие на
яечуванигЬ сръбски опити да се отнеме народиостьта
П едно население, векове живяло съ български чув­
ана и съ българско съзнание.
Първа тЬхна жертва става К. С. Григоровъ, когото
обвинявате въ злоупотреба на нЪкакви суми презъ
|реме «а неговото киетуване въ Пиротъ, когато е билъ
■апратенъ — разбира се, силомъ, ■— да поднесе на
фъбсхия князъ благодарогвенъ адресъ за освобожде­
нието на пиротчани. Депутацнята се състояла огь 9 ду­
ши, за пжтни и дневни на която му били авансирани
суми, огь които той изхарчилъ 15,000 гроша.
Ето писмото, съ което Григоровъ дава сметка за
тези пари. Цитираме го изцело, за да подчертаемъ още
мднажъ начина, по който сърбите сгк се ижчилн да
представяте Пиротъ, а чрезъ него н цела Поморавия
*• страна съ чието сръбско население*).
„Врзтивши се я у Пиротъ прескочило е у мене 3248
вроша отъ вси направени по Адресу за Княза депутар-
<*и трошкове; а тека сущо додето азъ като кметь ру-
•Ьвахъ общински приходи узео самъ све и све 251
•Рошъ (у прнлику) приходъ. То естъ у мене се као у
***ета намираха сва сума 4399 гроша общински пари, и
■е това време то естъ на 1878 год. 13-й Мартъ (когато
.^Ршнцата на Сьрб1я и България бехж основани въ

. 0 РлстиЬ, стр. 140.

^ *) По-късно даскалъ Коие представя сметка, подхрелеиа съ
2**в»*ии документи на софийския губернаторъ, вследствие «в
Д » билъ лризнагъ за редовенъ и «е е билъ предаде нъ на
^*ваоггЬ власти, какго сж искали гЬ, та да се разправятъ ед-
■**ъ ва винаги съ него.
б
82

Сан-Стефансюй договоръ споредъ чл. 3-ий) тогава дой.

де огь София огь една комисия писмо до общината
Пиротска и едно писмо до Началника П. СреКковича
отъ Соф 1йс. Губернатора Алабнна и то Официялно, съ
цель да се испрагти една Благодарителна Адреса отъ
Пиротска страна до Негово Императорско Величество
Освободительтъ и русюй Царь Александъръ Н-ий. Пис­
мото, което беше испратено тогава до Пиротската об­
щина е свакому познато, но ето минува доволно време
огь тогава, затова и за споменувание Ви провождамъ
копие отъ писмото.
„Пиротската община събрана прочете това писмо
(струва ми се това събрание бЪше въ кжщата на покой­
ния Тодоръ Кокаловъ), обади и на Панта СреКковича,
който имаше и писмо за тая адреса отъ Софийский Гу
бернаторъ Алабина; следователно пиротеннйтъ народъ
украси Адресата съ безбройните подписи и повече стъ
2000 подписа беха приложена на тая адреса за рус­
ки йтъ Царь и Освободитель, а най-отдолу на Адресата
и подъ сичките имена и подписи ся е подписалъ Пи-
ротский Митрополитъ Евстатия, като потвърждава сич­
ките подписи въ Адресата за верни и истинни; ето ви
преводимъ и копие отъ Адресата, която се испрати то­
гава до русскийтъ Царь: (Следва копие отъ адреса).
■■За да се испрати тая сжща адреса своевременно спо­
редъ писмото испратено отъ Софийската по тия адре­
си комисия (депутатъ) Владика Евстатия, Пиротский
Митрополитъ, заедно съ пиротскигЬ първенци опре­
делих« (наверно С. Христовъ)1), който да отиде въ Сан-
Стефано и да поднесе адресата на Велиюй Князъ за
предавание на Н. Имп. Величество Русшй Царь . . . и за
пгктни разноски на тоя депутатъ по тая адреса ми се
заповеда да дадемъ . . . и то заповедьта стана фор­
мално и основана на два документа, съ предложение
да дадемъ отъ сичко после тая обща за Пиротъ сметка.
„Това беше на 20-й Мартъ 1878 год. и въ времето
на г. Дунича, помощникъ на СреКковича (то есть, тоя
Дуничъ ако е живъ и пакъ чиновникъ, то, Богъ да е на
помощь на тия жители кои негово око погледне, а ако
') М-Ьстото иа името е запълнено отъ Христова съ думитЪ'.
„името на депутата испускамъ“.
 83

* умрелъ, Богъ да му суди, Защото отъ нега су много

«/ротчзнци избегли, какго и я) и въ това време азъ
2ато видохъ защо подадената ми огь моето председа­
телство оставка не се прие, то по моя воля и по народ­
но желание скритомъ дойдохъ въ София"*).
По разпореждане на техния представитель, пирот-
ч ш н г Ъ отъ града и окржга изпращатъ следния про-
тесгь до императора, отнесенъ въ Саиъ-Стефано отъ
Тако Пеева, самъ избегалъ отъ Трънъ, преследванъ
огь сръбските власти, Защото съ своето поддържане
на българщината осуетяваль техните планове.
„До Негово Императорско Величество Александъръ Н
Императоръ ВсероаЙски.
Ваше И м п е р а т о р с к о В е л и ч е с т в о !
Покъртени отъ християнски чувства и подбудени
отъ голема любовь къмъ престола на Ваше Величе­
ство, ний намираме днесъ згоденъ случай да Ви чесги-
тимъ светлиятъ праздникъ Воскресеше Христово и да
помолнме Всевишний да Ви подари дългоденств1е и да
укрепи Вашата десница противъ видииихъ и невиди-
мнхъ враговъ.
Господарю! при тия наши сърдечни пожелания . . .
вие всичките жители отъ града Пиротъ и отъ целото
му окржжие, като чисти Българе що сме, молиме най-
покорно Ваше Величество да благоволите въ Вашата
«теческа милостъ къмъ Българския народъ да приеме­
те ниже следующата наша смирена просба:
Ваше Имп. Величество! Зимжска, когато Вашето
Победоносно войнство стжпка и съ земята сравни на-
Пита мучителка Туршя и Вашата силна десница истър-
Гна изъ петвековното робство цел1ятъ Българский на-
Родъ, Сърбите почти безпрепятствено завладеха града
ни Пиротъ, въ когото имаше тогава само около 2000
Душъ излашени отъ победоносното Ви оржж^е турски
Пойници, които после незначително сопротивлеше но-
*Ц«мъ си избегаха. Овладевше града ни Пиротъ, сир­
ните незабавно почнаха да ни посжрбяваггь и ла ни
Подписуватъ на разни написани отъ тЬхъ за посжрбу-
*) С. Христовъ. стр. 294—295.
6*
84

вашето ни писма и адреси, и за тая цЪль употребиха

надъ насъ до сега различни насилствени мерки, биха ни
по 25 тояги всекому, който би дързналъ да ся каже че
е Българинъ, затворени въ мрачни тъмници, гдето на
затворените по неколко деня не се дозволяваше ни
хлебъ, ни вода, турени въ букапй, трикратно затваря­
ше по неколко стотинъ челов%ка въ калето, опиранье
на револверите въ челата на человеците, които еж по-
стоянствували да си исповедватъ народностьта, че сж
Българе, и подмушваше съ байонети, насочване на то­
пове по улиците градски и около града противъ наро-
да и противъ затворниците, че нещжтъ противъ съ-
вестьта си да се откажатъ отъ българската си народ-
ность, заточеше на Владиката ни само затова, че защи­
щава народностьта ни и че и онъ като насъ е Бълга-
рннь и други различни притЬснешя отъ които мнозина
отъ народа ни избегнаха да се селятъ по други градо­
ве въ България и мнозина се такожде справлятъ да се
изселягь.
При това известяваме, че трима отъ тукашните на­
ши сожнтели по име Мито чорбаджи Крстовъ отъ Пи-
ротъ и Рзнгелъ Станоевъ отъ Търнъ и некой си Мила-
динъ отъ село Беровица, пиротско окруж1е, най-голе­
мите мучители въ времето на турците, като изгубиха
своята тирянска власть съ падането на сътрудниците
си турци, и като се лишиха отъ своите грабителствени
приходи, они за возстановлешето на предишнята си
власть безчеловечна и предишня своя раскошность,
поткупени отъ сърбските чиновници и омаяни отъ раз­
ни забудуще обещашя недавно еж заминали, както се
научаваме, за Белградъ и отъ тамъ се готвили да тър-
гнагь за Петербургъ съ некакви лъжовни писма, като
да сме имъ ги шй дали, които шй и незнаемъ и тамо да
ни представляватъ за Срби и да молятъ Ваше Величе­
ство да ни остави подъ управлението на Србия, ний
всичките жители отъ града Пиротъ и отъ целото му
окруж(е смирено обявляваме на Ваше Импер. Величе­
ство, че сме всички до единъ Българе чисти, чада на
бащи, деди и прадеди Българе, високо протестуваме
противъ тези три черни души предъ Васъ и предъ
целъ светъ и най-покорно и коленопреклоно съ ежлзи
молимо Ваше Импер. Величество отечески да се смили-
 85

ца насъ горките, Освободителю Български! да ни не

^тавите подъ мучителното за насъ иго србско, за да
оплакваме до гробъ животътъ си, но да благоизволите
Фъ Вашата неисказана милость да ни помилвате като
Свои синове и най-покорни чада за да ни съедините съ
■доииятъ Български народъ, къ нашата майка Бълга­
р я , подъ благотворната покровителствена и отечестве­
на сЬнка на Ваше Имп. Величество.
Отъ име на народа оть града Пиротъ и отъ цяло­
то му окруийе остаяме най-покорни и смирени слуги на
Ваше Имп. Величество.
1878 год. 18 Априлъ.
Пиротъ.
Общинския печатъ и повече отъ 200 подписа“.
Вследствие на тия оплаквания предъ руските ела-
сти, къмъ края на м. априлъ 1878 г. се дава заповЪдь
ва софийския губернаторъ Алабинъ да изпрати едно
отделение руска войска, която да окупира Пиротъ и да
•въведе тамъ българско гражданско управление. За
тази цель бива изпратенъ въ Пиротъ единъ телегра-
фнстъ, русинъ, съ писмо отъ вицегубернатора Дринова
До пиротската черковна община, въ което се казвало,
че ако пиротчани действително желаятъ да се въведе
българско гражданско управление, да подпишатъ една
Телеграма, която той — телеграфистътъ — ще предаде
веднага по телеграфа, като запази въ тайна имената на
подписаните, и тогава веднага ще пристигне Дриновъ
«ъ назначения пиротски окржженъ началникъ, капи-
танъ Вилямовъ. Обаче, телеграфистътъ, подкупенъ отъ
тръбскитф власти, вместо да протелеграфира телегра­
мата, предава я на техъ, ведно съ подписите. Подло­
жени на тероръ, едни отъ подписалите имали куражъ
Ла признаятъ, че подписите сж техни, а други отказали
Аори да сж виждали подобна телеграма.
* Останалъ по този начинъ Пиротъ подъ сръбска
Окупация, властите на Сърбия започвать много по-от-
•рито и по-ожесточено да преследватъ всичко българ­
к о . До кжде сж отишли те въ стремежа си да дена-
Чионализиратъ населението на Пиротъ и Пиротеко, се
вижда добре отъ писмото на представителите му Коце
86

С. Григоровъ и С. Хрмстовъ до софийския губериаторъ,

което поместваме между материалите на края.
Въ Враня пъкъ, въпреки обстоятелството, че насе­
лението се делело на две партии: българска и гръцка,
както признаватъ самите сърби1), последните се зала­
вял, на всека цена да я представял, за своя. Тукъ т%
постжпватъ малко по-другояче, отколкото въ Пиротъ.
Вместо да си създаватъ неприятности съ българското
население, сръбските пришелци отъ разни краища на
княжеството образувал, кржжокъ за фабрикуване на
заявления, молби и пр. до князъ Милана отъ името на
местните жители, въ които молби се дава изразъ на
народното желание — Враня и нейната околнина да ос­
танал, подъ Сърбия. За тази цель този кржжокъ е прн-
готвилъ ..цели човали“ печати на разни общини, цър­
кви, градове и села. Още се поинятъ отъ съвремени-
цигЬ, както лицата, конто ся вършили тази фалшифи­
кация, така и хана, въ който е струвано всичко това1).
Но въпреки натиска, несигурни, че ще имъ се пре-
дадатъ и други земи отъ Западна България, те се пре-
даватъ на плячки и неистовства. Така, следъ като заета-
вятъ населението отъ Кулско да си купи камбани —
..културни споменици“, както би казалъ Веритасъ, авто-
рътъ на ..Данашна Бугарска и н>ене претенси]е“ — съ
надписъ: „Въ време на владението на князъ Милана
Обреновича IV, се купихж и пр. . . изсичал, всич­
ката гора на кулчани и се залавятъ отъ користь да про­
давал, по два наполеона кжщите на забягналите тур-
ци’). Освенъ това те развалили 7—8 воденици и напад­
нали средъ белъ день с. Големаново съ намерение да
го оберал.. Ала българите имъ отплащатъ добре: те,
макаръ и десеть пжти по-малобройни, посрещал, сър­
бите съ оржжие въ ргяка и ги отблъсвал,. И тъй, каз­
ва дописникътъ — кулскиятъ началникъ Токмакчиевъ
— вместо първиятъ български куршумъ да попадне въ
турски гърди, попада въ сръбски**).
Най-сетне Пиротъ стана сръбски следъ решенията

') Алекса С. ЛовамовнЬ, Вра<ьа и и>ено поморав.ъе. Дело, ки.

20, стр. 50.
*) България, г. XV, бр. 193, стр. 2 <ггь 22 лай 1913 г.
*) Българинъ, г. II. бр. 99. стр. 3 отъ 19 окт. 1878 г.
*) Българинъ, г. II, бр. 106, стр. 2 отъ 12 ноемврий 1878 г.
 87

Берлинския конгресь. Сръбска стана ведно съ него

* Враня» а другите два български града Нишъ и Леско-
^ п ъ сърбите вече б%ха успали да спечелятъ още съ
Санъ-Стефанския договоръ, затова, Защото току’ що
доаиканата На животъ българска държава нито имаше
ффдства, нито пъкъ разполагаше съ подготвени xopà,
дето пъкъ, най-сетне можеше да пустне като сръбската,
4гь ходъ редица дипломатически сплетни и заплахи,
които да Н запазятъ тия чисто български покрайнини.
На въпреки това, сърбите предъ себе си дори не сж ги
считали за свои. За гЬхъ те сж били не освободени
родни страни, а добра печалба отъ умело подета и за­
вършена игра, която печалба требваше съ всички сред­
ства да запазятъ за себе си.
- Бихме могли да приведемъ много факти за по­
твърждение на тази наша мисъль, но, струва ни се, до­
статъчно ще бжде ако си послужимъ само съ нЪколко.
Така, напримеръ, сръбските войници, сж наричали
своите другари отъ Нишъ нататъкъ ..бугарима“. Това
заставя сръбската върховна команда съ една наредба
отъ 8 февруарий 1878 г. да забрани строго „употреба
те, за народ овог Kpaja epehajyhe речн“1). А бившиятъ
пнротски депутатъ въ сръбската скупщина Мишо Сте-
фановъ разправялъ на С. Христовъ, че въ Нишъ при
едно представление, краль Миланъ го посрещнал!» съ
следните думи: ..Како, господар Мишо, пиротЬани joui
Држе ли бугарску странку? Само добро памтите да he
та бугарщина вас скупо стати“1). И, наистина, следъ
сръбско-българската война Миланъ изпълня заканата
си. Мнозина отъ пиротчаните, Защото сж имали сме-
лостьта не само да посрещатъ победоносните българ­
ски войски, но и да носятъ князъ Александра Батем-
®ергъ на ржце, чествуванъ отъ техъ като освободитель’)
с* били разстреляни по лична заповедь на краль Мила-
"а до военния командантъ въ града Магделиничъ, а
Други — осжденн на окови и малтретирани или пъкъ
изпратени средъ зима боси и голи ведно съ децата имъ
"з-ь вжтрешностьта на Сърбия. Азъ лично имахъ слу-
„ ') Алекса С. ЛоязновиЬ, Вран.а н н»сно поморав ъе, сл. Дело,
** XX (1878, стр. 52—53).
*) Ст. Христовъ, стр. 303.
*) Ст. Христовъ, стр. 311.
88

чай да чуя презъ краткото си пребиваване въ Пиротъ

разкази за патилата презъ време на това интерниран«
отъ неколцина още живи пиротчанци, които и сега
още се чудятъ, какъ сж оцЬлЬли, следъ толкова неволи
и мжчения.
Тодоръ Икономовъ, който като членъ на погранич­
ната комисия е билъ изъ Поморавия ведно съ бившия
професоръ Йосифъ Ковачееъ, въ своигЬ „Писма за
Сърбия“ пише, че поиоравци говорягь въ кжщи на чи­
сто български езикъ, но вънъ не смЪятъ. А окржжннятъ
началникъ въ Пиротъ му се оплакалъ, че излезли сует­
ни всичкитЬ му опити да влЬзе въ сношение съ граж-
данигЬ, което не би било така, ако тЬ се чувствуваха
сърби, а не българи1).
Така сърбитЬ ставатъ владетели на българска По­
моравия. Съ нея „Срби]я )е добила више него Косово,
више него Сара]ево. Она ]е добила прави политички
Елдорадо тамо доле на дну моравске долине . . . доби­
ла ]е Ниш“**). Нейната територия отъ 37.740 кв. клм.
става на 48.300*). Или отъ 18)3 до 1878 г. се увеличава
съ 23.860 кв. клм. чисто българска земя. Мечтата на ней-
нит-Ь водители да я видятъ моравска държава се из­
пълня. И т-Ь скоро замислятъ за една вардарска Сър­
бия, която, като завладЬе пжтя до Солунъ, да гаранти­
ра за винаги едно централно положение на БалканигЬ
за сръбското племе.
Но сърбитЪ пакъ не оставатъ доволни. И следъ
тия лесни успЬхи тЪ продължаватъ да мислятъ, че Бер-
линскиятъ конгресъ »посе)ао ]е клицу раздора меЬу на-
родима Балканском полуострову, и покварио ]еравно-
тежу измеЬу балканских држава, што ]е и било узроком
рата измеЬу Срба и Бугара у 1885 г.“4). А това равнове­
сие ще се запази, когато на сърбитЬ се дадатъ „гЬхни-
тЬ“ земи, които сж оставени подъ »българско робство“.
‘> Т. Икономовъ, Писма за Сърбия, 1883 г., стр. 9 и 14.
. *) Ниш, па Ниш! Народни гласник, г. II, бр. 117, стр. 1 отъ
3—15 окт. 1879.
’) Д-ръ Ловал ЦвщиЬ, Географски и културни положа!
Србн(е, страница 10.
*) Руско-турски рат 1877—78 године на Балканском полу­
острову. Составио Кенералштабни ма)ор Драгутин Милутиио-
виЬ. Београд, 1902, стр 88.
 89

ф и 1 земи, споредъ най-скромнитЪ сръбски изчисления,

населяватъ отъ 400,000 »сърби“ и се намирагь меж-
■шо Дунава, Искъра и Македония, миятъ се отъ рЪкитЪ:
ивсъръ, Струма и Огоста и се красятъ отъ планинигЬ:
рила, Дованица, Витоша и Стара-планина. Главни »сръб­
н и “ градове въ гЬхъ сж: СрЪдецъ, нареченъ София,
еледъ като краль Милютинъ изградилъ въ него църква
•о образеца на цариградската Св. София, Видикъ, Ломъ
фДлоградчнкъ, Берковица, Кюстендилъ, Царибродъ,
Сливница, Трънъ, БрЪзникъ').

*) Српски свет. Написао П. НикетиЬ, 1890, тр. 195—197. Сж•

 IV.
Ни ш ъ
Градъ Нишъ, родното мЯсто на Константина Вели­
ки’), е разположени въ една отъ най-хубавитЯ котловини
на Балканския полуострови, която никога е била езер­
но дъно. Тя е дълга около 24 клм. по и.-з. направление
съ максимална ширина до 18 клм.*). Нейното добро гео­
графско положение и плодовитостьта на почвата й см
спомогнали доста да се създаде и задържи града, който
цЯли 20 вЯка е билъ важенъ центъръ на пжтя БЯл-
градъ — Цариградъ, макаръ ни единъ градъ на полу­
острова, може би, освенъ София, да не е ималъ тол­
кова превратна сждба, каквато е била неговата. Поня­
кога, отъ цвЯтущо кръстопжтище той, особено презъ
време на турското владичество, е заприличвали на се­
ло, за да се въземе пакъ като съобщително и търгов­
ско срЯдище’).
Кога е основани градътъ4), точно не се знае. За
пръвъ пжть старото му име Незусъ, у римлянитЯ, и Нес-
сосъ у гърцитЯ, се срЯща въ географския именикъ на
александрийския астрономи Птоломей (140 г. следи
Христа), поменато като име на единъ отъ главнитЯ гра­
дове въ Горна-Мизия. На 269 г. римскиятъ императори
') Д. Мишеви, България въ миналото, стр. 1.
*) Историка развитка нншавске долкне. Морфолошка студи)3
Петра Т. ЛанковиКа. Београд, 1909, стр. 7.
*) А. Ишнрковъ, ЗападнитЯ краища на българската земя,
стр. ХиХ. Сжщо — Трговачки центри и путови 4 0 српским
зеиъама у среднеи веку и турско време, географско-историкка
студи)а, написали Петар Р. Косоваи и Михаило X МнладиновиЬ-
Годшшьице Николе Чул« Иа, кн>. 21, 1901 гоа, стр. 33.
‘) Споредъ народното предание, което заемаме отъ книгата
на Миличевича, стр. 86, живЯли нЯкога братъ и сестра: Нишъ И
 91

Црадой И накесълъ голямо поражение «а готите гтодъ

Адови те стени. Въ времето на Юлиянъ Алоетата (331—
до), Нишъ е билъ вече една силна крепость. Но презъ
«гарата половина на V вЪкъ, той е билъ превзетъ и съ-
« та и ъ отъ Атила, следъ смъртьта на когото е ииналъ
ржцегЬ на остготитЬ*). После Константинъ Велики го
мерасилъ, като негово родно место, съ великолепни
фради, а Юстиниянъ, организаторе на византийската
Държава, въздига наново крепостьта и го направя не*
възможна за превземане твърдина*).
' Български е билъ градътъ още отъ времето на
Крума. Требва да се предполага, при липсата на поло*
хителни данни, че Крумъ го е завоювалъ презъ 809 г.,
'йледъ като разбилъ гърците при София. Но когато
Василий Българоубиецъ сломява българската мощь въ
Македония на 1018 г., и подчинява българската държа­
ва на византийската, Нишъ минава подъ негово влади­
чество, макаръ и за кжсо. На 1040 г. пламва въстание
въ западните предали на България — въ Скопие и
Нишъ — и народътъ провъзгласява за парь Самуило-
вия внукъ Петра Деляна*).
Ще рече, следъ 21 години Нишъ отново влиза въ
границите на България, макаръ и за малко: Петъръ Де-
лянъ бива измЪннически ослЪпенъ и градътъ отново
пада въ ржцегЬ на гърците. Презъ 1072 г. маджарите
за пръвъ пжть превземате Нишъ и го разоряватъ. Из-
,браниятъ на следната година отъ българските боляри
събрани въ Призренъ, за български царь Петъръ Бо-
*инъ, го отнима отъ маджарите, за Да го предаде не
‘следъ много време отново на гърците. Нишъ пакъ бива
<*зетъ отъ българите презъ времето на Асена II и вла-
тВяда. ТЬхна е била земята отъ Морава до Дунава. Когато си
ТМвдВлилн бащиното наследство, братътъ взелъ Нишава и Помо-
5***1Я, а сестрата — земигЬ до Дунава. Братътъ постронлъ на
„Нишава града Нишъ. а сестрата на Дунава — градъ Видинъ.
‘) Р. С., Града Нншъ н Нишкото поле, сп. „Воененъ жур-
Млъ", г. XI, кн. 4, сгр. 443 отъ 1899 г. Сжщо — Трговачки центри
■ путовн, стр. 33.
*) Трговачки центри и путовн, стр. 33—34. Слицо — Йор.
*«аиовъ, СВвериа Македония, стр. 12.
*) Йор. Илановъ, БългаретВ въ Македония, стр. 16—17. Сж-
, 140 — Р. С., Града Нишъ и Нишкото поле, „Воененъ журналъ",
г- XI, кн. 4, стр. 443.
92

дЪнъ отъ тЪхъ до 1330 година, когато е завзетъ за

пръвъ пжть отъ сърбитЪ следъ знаменитата битка прц
Велбжджъ (Кюстендилъ) на 28 юннй, въ която тЪ раз.
биха и убиха българския царь Михаила Бдински.
Следъ смъртьта на Душа«а, Нишъ е билъ владФнъ
отъ разни сръбски князе до 1385 г., когато турцитЪ го
превзематъ следъ 25-дневна обсада. Или всичко, Нишъ
е билъ владЪнъ отъ сърбигЬ само 55 години1).
Презъ 1433 г. маджаригЬ го отнематъ отъ турците,
но за малко. На 1689 г., при войната на Австрия съ Тур.
ция, князъ Баденски разбива презъ августъ турците
при Морава, а презъ септемврий и при Нишъ. Но въ
началото на януарий 1690 г. турцигЬ сполучватъ да на-
несатъ поражение на австрийските войски при Кача-
никъ и последните се оттеглятъ къмъ Нови-Пазаръ и
Нишъ5). Вследствие на тези войни, особено на тия меж­
ду маджарите и турците, Нишъ презъ 16— 17 векъ е
изпадналъ до положението на село, обстоятелство, кон­
статирано отъ всички пътешественици презъ това
време*).
Макаръ съ такава превратна съдба, попадалъ ту
подъ едно, ту подъ друго владичество, арена на кръво­
пролития войни и жестоки опустошения, Нишъ все-
кога си е оставалъ български по население. За това
свидетелствувагь множество документи, предимно отъ
') Р. С., Града Нишъ и Нишкото поле, сгр. 444. Сжщо —
Ишярковъ, Западнит-Ь краища на българската земя, стр. XIII, и
стр XI.VIII — М. Тъ МилиЬевиИ, който говори твърде об­
стойно върху миналото на Нишъ, не поменава нищо нито за го­
дините, презъ които е билъ владенъ отъ българите, нито пъкъ
за тия презъ които е билъ часть отъ сръбската държава. Задо­
волява сг само да каже, че турците го превзели на 1385 г. следъ
25-дневна обсада и че падналъ подъ турска власть „четире го­
дини пре косовскс битке (1389)“. — Крагьевина Срб)а. ТН. Нови
кра)бви. У Београду, 1884, стр. 29—31. — А Г. Занетовъ твърди,
че сърбите никога не сж владели нишката область — нчто при
Милютина, нито при Душама — ако се не сметатъ некои техни
кратковременни нападения. Те винаги, следъ усилване, сж вла­
дели до българска Морава и само при Душана включватъ въ
пределите на своето царство Знеполе (Трънско). — Българи на
Морава, София. 1914, стр. 10. Сжщо — картите въ книгата на
8ук гчевичъ „Срб1а у слици и речи“.
г) Иширковъ, Западните краища на България, стр. ХХХШ
и XXXV.
’) Трговзчки центри и путови, сгр. 34.
 93

■дкденци, които с ?й пжтували презъ Нишъ и неговата

КГлнина, или сгк живели тамъ.
Ето какво казва на 1168 г. историкъгь на кръсто­
в е походи Вилхелмъ Тирски: „Графътъ (Бал-
лнъ) последва своите войски и премина презъ рЪ-
|та (Сава) заедно съ князете и съ народа, що 6txa
анали при него; те пристигнаха въ българския градъ
лградъ, за който поменахме по-горе, и тамъ се уста-
виха на лагеръ. Отъ тамъ като, потеглиха обозите и
{ййскигЬ, като върв-Ьха презъ българския лесъ и об-

Г жит^ гори, пристигнаха изпърво въ Нишъ, а сетне

СрЪдецъ (Стралица) . .
& Български по население е билъ Нишъ и презъ вре-
Де на турското владичество. За това свидетелствува
S /ето Булгаристанъ, дадено на всички земи, населени
йь българи, къмъ които се числ%лъ и Нишъ. Това име
ебило запазено до Султанъ Мехмедъ II (1808—1839 г.),
|ойто, за да премахне всЬкакъвъ външенъ белегъ, оп-
аедЬлящъ народностите въ империята му, раздЪлилъ
Турция на ейлаяти. По-късно гЬзи ейлаяти били раз-
Дюбени на вилаяти. Въ България еж влизали следните:
Дунавски, Софийски, Нишки, Солунски, Манастирски,
Внински и Шкодренски. А вилаяти останали само Од-
|инъ и Босна1). Българскиятъ характеръ на Нишъ под-
!ертаватъ и други: Felicis Petancii (1502) „ . . . ide se se-
fern Branifevom k Niäu, koje je bio (kao Sto se razabire
fc razvalina) prekrasan grad sad je spao na selo, u kom
t *nuju
* Turci i Bugari“3) — Hans Dernschwam (1555): Zu
fHssa endet sich Bulgaria und {echt sich an Servia, nennen
selbst Serbi, das seind Ratzen*4) M. Paolo Contarini:
.. Bugarska se proteie od Morave do Plovdiva*6).
George Christoff von Neiczschitz: „Diesses Nissa soll
y zeiten die Hauptstadt dess Bulgarischen Reich gewese
|jyn, wie man denn an dem alten Gemäuer und andern
Ч Йор. Ивановъ, БългаретЪ въ Македония, стр. 30.
*) Юркевичъ, ДвадцатипятилtTHiе итоги княжества Болга-
т. I, к.н. 1, стр. 3.
—. *) Иширкоеъ, стр. 5. С*що — Трговачки центри и путови,
W >* * u a 34.
*) Тамъ, стр. Й.
*) Тамъ, стр. 12.
94

Dingen wol sieht, dass es eine grosse Stadt muss gewesen

seyn“ ).
Stephan Gaspari: .Confina la Servia verso l’Oriente
sul fiume Morava appresso la città di Nise, e si divide
dalla Bulgaria**2).
Български смЪта града и Герлахъ (1573)*), сжгцо н
поменатиятъ вече Людовикъ Баденски, австрийски
главнокомандуващъ, който въ писмото си отъ 1689 г.,
до генерала Ветерани казва, че му повЪрява, следт,
смъртьта на Пиколомини, командата на Нишъ и на
всички новозавоювани части отъ България').
Български е градъ Нишъ и за самитЪ сърби, преди
да бгкдатъ заразени тЪ отъ великосръбски шовинизъмъ.
Така Павелъ Соларичъ, въ своето „Ново гражданско
землеописаже, перву на Езику Сербскомъ, печатано въ
Венеция на 1804 г., казва: ,-Нишъ, на едной грани Мо-
раве, близу болгарски гранаце, на югу Cepöie, великъ и
народообиланъ градъ съ твердиньомъ“5). А въ картата,
която Днмнтрия Давидовичъ прилага къмъ своята
»HcTopin народа србског“, издадена въ БЪлградъ на
1848 г„ градовегЬ Нишъ, Враня, Прищина, дори Нови-
Пазаръ, еж означени вънъ отъ границигЬ на земигЬ „у
коима пребиваю Србльи"*). Че Нишъ е седЪлъ не само
вънъ отъ предЪлигЬ на сръбската народность, но дори
и вънъ отъ гЬхнигЬ блянове до скоро време, може да
се види най-добре отъ приложенията, които даваме на­
края. Тукъ ще споменемъ още винетката на „Млада
Србади)а, органъ на сръбската омладина, излизалъ въ
Нови-Садъ и БЪлградъ, въ която сж означени всички
сръбски земи: Сърбия (княжество), Черна-Гора, Зета,
Стара Сърбия, Банатъ, СрЪмъ, Бачка, Херцеговина.
Босна, Крайна, Бока, Далмация7). Земи, които нЪматъ и
съседство съ Поморавия и Нишъ.
И като българи еж се повдигнали нишани на въс­
тание предъ 1821 г., когато е бнлъ обесенъ ведно съ

’) Тамъ, стр. lfi.

!) Тамъ, стр. 22.
*) Трговачки центри и путова, стр. 35.
') Тамъ, стр. 35.
*) Тамъ. стр. 33.
♦) Тамъ, стр. 36.
’) Йор. Ипановъ, БългаретЪ въ Македония, стр. 2.ТС.
 95

ь д у ш и пишкнятъ митрополигь Милетий, обвинснъ

ьучастничество1). Като българско е въстанало презъ
иото на 1835 г. и населението на шестнадесетте
села. Българско е и прочутото въстание отъ
и год., което обикновено се смета като отраза на
говстЬ въ Критъ и Тесалия, насгжпили следъ
ртьта на султанъ Махмуда II презъ 1839 г. и по­
чвани отъ движения въ България, Тракия и Македо-
__ „ у кратко свуда, гди Бугари живЪ"*). То е обя-
Ю на 6 априлъ най-първо отъ селското население,
говъ центъръ сж били селата Каменица и Матеевецъ.
рвоначално ограничено, въстанието скоро обхваща
вия Нишки, Пиротски и Лесновски пашалъци. Основ­
ете му причини се криятъ въ несъответствието меж-
провъзгласенит-Ь съ Гюлханския хатишерифъ (3
емврий 1839 г.) реформи и начина на гЬхното прила-
уир Докато по-рано, преди да се гарантиратъ съ този
(всочайши актъ правата на гражданственость у поро­
д а т а рая, последната изъ разните покрайнини на тур­
ската империя е създавала вълнения само като про-
1естъ срещу зверствата на турското население, заше-
тмо свободно по българските села за обиръ и безчин-
Ктва, сега тя се повдига да защити своите граждански
фрава, както и правата си на икономическа независи-
■ость и неприкосновеность.
Въ това се състои разликата и между трите въста-
•йя, по-точно, вълнения, на населението въ нишко. До-
ввто при първите две, възбунените искатъ чрезъ орж-
е не да нанесатъ победа надъ своя потисникъ, а да

Й цитягь себе си, като личности и като членове на се­

мейства, въ второто дирятъ да запазятъ своите права,
|»го равноправни членове на държавата, която чрезъ
•ясокото признание на своя владфтель имъ е позволи-
*• да се чувствуватъ наравно съ владеещия народенъ
^яементъ. Въ първото се дига човекътъ, когото и най-
?Римитивното съзнание може да подтикне до протестъ,
£ *) С. Христовъ, стр. 308; МилиКевиЬ, стр. 33 и Сербске народ-
' е иовине, г. VII, бр. 1, стр. 3 отъ 2 януарий 1844 г., въ който се
дословно следното; у Нишу буде гречесюй Архи-Епископъ
три знаиеш 1ти Бугар; обешенъ и движеше се и тамо угуши“.
' *) Сербске народне новинс. г. VII. число 27, стр. 108, кол. 1—2
'"ъ 1844 г„ 6 априлъ. Сжщо — Романски, който, обаче, не по-
96

щомъ личните иу права бждаггь силно засегнати, а в-ь

второто — гражданинътъ-собственикъ. Огь таиъ, „
опред%леностьта на исканията, предявени къмъ цев.
тралната турска власть, какго и упоритото имъ поддър.
жане. А т4зи искания сж и причините, които еж въз-
буннли, преди всичко, нишкото селско население, го­
тово да бжде винаги мирно, стига да се гарантира лич­
ната, семейната и имотната му сигурность.
Но ето какъ самото население е изразило това въ
жалбата си до сръбското правителство, до коиакданта
на Белградската крепость. Кямилъ паша, и до руския
генераленъ консулъ въ Б-Ьлградъ:
„Нашиять височайши Монархъ, комуто Всевиш-
ниятъ да даде безбройно много години, проникнатъ
огь бащинска грижа за всички поданици на простран­
ното си царство, които Богъ оставилъ подъ негова за­
щита, е издалъ Гюлханския хатишерифъ, за да оща­
стливи както турците, така и раите. Ние посрещнахме
тоя височайши хатишерифъ като нашъ спаситель и от­
правихме къмъ небето сърдечни молитви за милости­
вия Господарь, който го е издалъ. Ние разправихме
това и на нашигЬ деца, щого те да благославятъ пжтя,
по който е тръгналъ нашиять Монархъ. — Но какво
може да помогне най-добрата, най-благата воля на ве­
ликодушния Господарь, ако ония, които управлявагь
страната въ неговото име, и които би требвало да за-
крнлятъ раите като залогъ, оставеяъ подъ техна охра­
на, напротивъ, гледатъ да ги тъпчатъ подъ краката си?'
Следъ като се разправя нататъкъ за неправилното
разхвърляне на данъците (система илтизамъ) и всевъз­
можните произволи, вършени отъ турското население,
турските чиновници, па и отъ самия паша, казва се
още:
»Като видехме, че потисничествата и изтезанията
нематъ край, че нашите оплаквания не достигатъ Д°

менава за движения въ България, Тракия, а само въ Крнтъ,

Косъ, Самосъ, Кипъръ, Мала Азия (Днярбекиръ, Трапезундъ), Ал­
бания и Македония. Вижъ Австрийски документи по нишкото
българско въстание отъ 1841 г., стр. 15. Сжщо — Леополлъ Райке,
Истор)я Серб)и по сербсккмъ источникамъ, переводъ съ нЪиеа-
каго Петра Бартенева, Москва, 1857 г., стр. 320.
 97

на, ние се вдигнахме, но не срещу Монарха, и не-

заповеди, а срещу потисниците1').
Както се вижда добре огъ цитирания пасажъ изъ
|^ябата, въстанието не е кърваво по замнсълъ. Насе­
лението не въстава за мъсть, не иска на кръвь и потис-
Ьчество съ кръвь и потисничество да отговори, а
щкхгго, да направи единъ колективенъ протестъ срещу
■едобросъвестностьта и алчностьта на провинциалните
1*асти, рушители на неговите граждански правдини,
вротестъ който да достигне до султана.
Но преди да се реши къмъ тази крайна мерка, то
^ече е било изчерпало всички легални средства. Така,
дрезъ 1838 и 1839 г. населението изпраща специална
Аепутация въ Цариградъ, която да поднесе неговите
оплаквания и лредъ Високата Порта, и предъ Султана.
Обаче, тази депутация бива спрена въ София, а спо-
редъ в. -Сербске народне новине", г. IV, бр. 34 — въ
Пловдивъ (документъ отъ 1 май 1841 г.), затворена и
освободена чакъ следъ година. Била е върната въ Нишъ
съ вериги на ржце. Като виждатъ нишлии това, реша-
аатъ да „си направятъ правда на техъ си, не като ся
водигнатъ противъ императорско-то правителство, но
мто отласнатъ господари ти кои то можеха да дой-
Датъ въ села та имъ и въ градища та имъ“, -понеже
(Aereo то началство представено тогава отъ Сабри na­
to*“ имъ забранявало -да притезять на висока та Пор-
Л и до Султанъ тъ“. Че населението въ Нишко е ми-
£Ьло само единъ миренъ протестъ, ще ни потвърди и
•олбата му до князъ Михаила, въ която го моли да
предотврати всеко нападение отъ страна на арнаутите*).
Ала въпреки това — известно и на местните тур-
власти — движението е било много жестоко поту-
Особено голема жестокость сж показали арнау-
и местни, и пришелци. „Изъ Ниша, — казва
ске народне новине“ , е до 200фаиил|'я Арнаутоой

') Д-ръ Ст. Романски, Австрийски документи по нишкото

*г*Рско въстание отъ 1841 г., отдЪленъ отпечатъкъ огь Сбор-
** 9* народни умотворения и пр., стр. 24. Пъдниятъ тгкстъ
**! на стр. 142, документъ № 55 Б.
v В. „България“, год. I, бр. 12, стр. 47 отъ 13 юиий 1859.
*) Ромвжхя, стр. 33.
7
98

у Арнаутлукъ одбЪгло у намЪри, да проче Арнаутск«

чете нодпомогну и до Ниша проведу "1).
За да се спаси, населението започва масово да
емигрира въ Сърбия, като оставило на произволъ имо­
та си. А, изглежда, това е било и потребно на сръбско­
то правителство, което намира добъръ поводъ да моли
Високата Порта за възвръщане на бЪжанцит-fe. По този
начинъ, то е мЪридо, едно, да поддържа вЪрата у нищ.
китЪ българи, че спасението и свободата имъ ще дой­
да гъ отъ Сърбия; друго, да манифестира за излишенъ
пл; п. своята коректност), предъ високата турска власи,,
огъ която е имало какво да очаква, и трето, да заин­
тересува Европа, която въ неволната емиграция на на­
селението въ Сърбия, не можеше да не съзре тежнения
у него къмъ сръбската държава, макаръ да му е било
невъзможно да емигрира другаде.
И, требва ла се признае, сръбскитЪ р.т.ководнн
крлтгове успЪватъ доста и този плг.ть, както елт успи­
вали и по-рано’). Но, ако все пакъ не с.г. могли ла
увЪрягъ Европа, че населението въ Нишко е сръб­
ско, то се дължи предимно на българското му упор­
ство да не се отказва, и при най-големи беди, отъ име­
то сн, какго и отъ безпристрастните чужди анкети.
Че сръбското правителство е преследвало тия три
пели, се вижда: I) отъ подбутванията, които е прашно
посредствомъ свои емисари, щедри на обещания, че
Сърбия ще даде на нишлин не само барутъ и пушки, но
даже ще ги подкрепи съ военна сила, и 2) отъ обявения
отъ сръбска страна неутралитет!, едновременно сл. про­
кламиране на въстанието.
Сръбскиятъ неутралитетъ е обявенъ почти въ сж-
шия день. въ който кнпзъ Михаилъ получилл, писмото
на населението отъ Нишкия и Лесковскн пашалт.ии.
пристигнало пъ Ве.лградъ презъ нощьта на 9 (21) ап-
’) Ссрбске наро.тие ноанне. г. VII. бр. 37, стр. 117, кол. I -
отт. 1844 (11 май).
5) Че тъй е гледало сръбското правителство ма населението
пъ нишко, какго и нг неговитЪ буни, се нчжда добре отт. писмо­
то на княза Милоша ло „Ч. Везнру Саличъ-паши нишко.мъ чу
хафизу 17 or lanyapa 18-45, 11. 222". както и отъ това до ..На;'1''
ДУ нахик* ншнке“. въ което, между друго, се казва буквално и
следното: ,.Вн морате остзти paia, и морате слушати ваше за'111'
иеднике. и избацате са евнм нз гдаве. да вн овом Kpajy npHcaie’-11'
 99

яъ, съ което се съобщавало на княза, че въстанието

[обявено. На свикания отъ княза съветъ било решено
ие се отговаря на писмото на въстаналите, а да се
цлятъ кордоните край границата на двата пашалъка.
5явило се сгкщо, особено на пашите, че Сърбия ще
$и непокжтната границата си, ала ще приема въ
зите карантини всекиго — бидъ той турчинъ или
чстияиннъ — щомъ потърси убежище въ Сърбия,
|о си е предалъ предварително оржжието. А на сръб-
jt o население въ княжеството се съобщава чрезъ
кламация, че буната нема никакво отношение къмъ
£ърбия, че неговото спокойствие и благосъстояние c<v.
еигурени чрезъ дадените му отъ султана фермани и
■тишерифи.
iti Прокламацията завършва: -Азъ се иалевамъ,
т всички жители на Сърбия ще изпъ.тнятъ своя
пгъ и тази моя поржка, съ което ще покажатъ слнцо
зята послушность и прнвързаность къмъ правител-
»ото. Но ако некой би се осмФлилъ да направи опитъ
се намеси въ казаното движение и по този начинъ
естжпи тая Моя височайша поржка, той ще бжде
етанъ за нарушитель на мира и противникъ на пра-
«телството и като такъвъ, ще бгкде подложен1 > на
»й-строго наказание'). Въ дадения случай князъ Мн-
илъ постжпва тъкмо така, какго е постгкпилъ н Ми­
миъ презт, 1835 г.*).
Не ше съмнение, че турците, особено местните
сти, не биха могли да искатъ повече отъ сръбския
*зъ, който съзнателно си затваря очите предъ гроз-

се можете“. И това — едновременно съ тайнитТ. полбужлс-

На населението къмъ бунтъ (Ми.тичеоиЬ, сгр. 37 и 40). Споредъ
|УРизлъ де Константинстль“, много отъ разбойнмцитЪ (разби-
въстаници), които ходЪлн около сръбскитТ. гражши, еж приз-
*• че сж станали такива по чужди побуждения (Българчя, г.
>бР- 10, стр. 79, кол. 2 отъ 18 Юний 1862 г.). А какви други мо-
‘ъ да бждатъ тия чужди побуждения. освенъ сръбски?
, ') Романскч, стр. 47—48. Внжъ сжшо „Сербске народне нови-
г. VII, бр. 27. стр. 108, кол. 1—2 отъ 6 апрнлъ 1844 г., какго
“ nque — Voyaee cn Bulgarie pendent l année 1841, Paris, 1843,
J 78—179
) Романски, стр. 10. Интересно е. че докато нашнятъ лвторъ
^йържи извинително къмъ Михаила (стр. 47). сръбскиятъ го
^чгяиа въ цитирания веспгикъ.
 100

ната участь на обнадежденото отъ него население. На.

истина, причините на въстанието еж отъ такова есте-
ство, че българитЯ въ Нишко пакъ биха се подишали
протестно противъ тЯхъ, но това биха направили на
по-сгодно време и съ по*солидна организация. А тъй,
тЯ още на първия день сж се видЯли безъ муниции, ка­
то сж вярвали, че сръбското правителство ще ги снаб­
ди съ такива, въ случай че турскитЯ власти се откажатъ
да преговарятъ съ неговите представители, както н
става. И непосрЯдственитЯ резултати на тази игра не сгк
нищо друго, освенъ 150 изгорени села между Нишъ и
София'), хиляди души избити, още толкова отвлЯчени,
безчестени, мжчени и не по-малко отъ 10.000 души из­
бягали въ Сърбия, приети тамъ и третирани сравни­
телно добре, благодарение застжпничеството на баронъ
Ливена, руски полковникъ*).
Но въстанието, именно, поради жестокостьта, съ
която е било потушено, предизвиква анкета отъ страна
на Европа. Впечатленията на анкетьоритЯ, между които
е билъ и Бланки, сж важни намъ въ дадения случай по
това, че тЯ ни говорягь за бунтъ на българи и за бъл­
гарско население въ тия покрайнини. И да не бЯха, оба-
че, тЯ, достатъчно би било да се сравнятъ народностни-
тЯ характери на сърби и българи, да се хвърли погледъ
върху революционнитЯ движения въ едната и другата
страна, за да се разбере, че движението въ нишко е
дЯло на българи.
За да не се простираме надълго, ще си позволимъ
да цитираме едно кратко сравнение между характеритЯ
на двата близки народа, което твърде красноречиво го­
вори: сърби или българи сж били въстаналитЯ. »Карак-
теръ Бугарина много 6 блажШ и слаб1й него Србина,
онъ е свако угнЯтеше трпЯльиво поднео, и текъ у по-
следнЯ године почела св мало по мало протнвность про­
тивъ тешкогъ господарешя спаия появльивати, лротив-
носгь, какова се у Сербш и у Босной обично пре зна-
менитогь движешя примЯчавала" *).

') Сербске народне новине, г. VII, бр. 37, стр. 147. Внисъ сж-
що Хр. Ботйовъ, в. Знаме, г. I, бр. 13 отъ 4 алрилъ 1875 г.
■I Романски, стр. 48— 47.
’) Сербске народне новине, г. VII, бр. 27, стр. 107—108 отъ
6 алрилъ 1844 г.
 101

А изрично потвърждение на българския характеръ

това движение намираме въ най-шовинистичния и
Сай-враждебно настроения къмъ насъ в. »Видов дан“,
^родоначалннкъ и ревностенъ разпросгранитель на сръб-
%хитЬ стремежи: »Бугарн су се дизали да изво]у]у сво^а
'права р ш док ни изашао на]е хат-н-хума]ун. Године
1840 у нишком, године 1848 у видинском округу били су
'озбильни устанци па се угушише у крей“**).
Пъкъ и въ писмата, разменени по поводъ на въста­
нието презъ 1835 год., между князъ Милана и „попечи­
теля на ияостранигЬ дЪла" Аврамъ Петрониевичъ, как-
то и въ тия до нишкия мухафнзъ Салихъ-паша, никжде
ле се говори за сръбско население, макаръ и да не се
споменава и за българско, както би било, ако то дей­
ствително б%ше смитано тогава за часть отъ сръбската
народность. Сткщото се вижда и въ писмата на князъ
^Михаила*)-
Следъ въстанието, обаче, положението на българ­
ското население не се подобрява. Н%що повече, то се
«лошава, Защото ролята на Михаила спремо него, ос-
' венъ че усилва турскигЬ безчинства тамъ, но надъ това
.отгоре, дава широкъ просторъ на сръбската пропаган­
да, която, ведно съ византийското духовно влияние, на­
правя положението на по-будната часть отъ население­
то съвсемъ несносно, като смгктява напълно духовегЬ
ва останалата1). Нишяни правятъ отчаяни усилия за
облекчение. Презъ 1858 г. гЬ се решаватъ да пратятъ
скришомъ депутация въ Цариградъ, която съ много
иолби успЪва да изпроси отъ Високата Порта единъ
мубаширннъ, който отъ нейно име да анкетира истин­
ското състояние на работигЬ. Мубаширинътъ тръгва
Чгьмъ края на 1858 г. за Нишъ. Въ резултатъ — ниш-
кигЬ делегати се пращатъ на заточение въ Бруса и Ни-
комедия (Измитъ), а неистовствата се увеличаватъ до
Такава степень, че населението отново се вижда заета-

’) Видов дан, г. VI, 6р. 244, стр. 1 отъ 31 дек. 1866 г.

*) Вчжъ М. “5. МнличевнЬ — Крал>евине Срб)а. Тъ Нови
•Ф^еон, <угъ стр. 36 до стр. 50.
•) Единъ догисникъ на в. България, г. I, бр. 1, стр. 2—3 отъ
>3® иартъ 1859 г. казва следното: „Страна-та коя-то най-сграда въ
•"ългарня е Нишский-тъ Санжакъ. Това произлиза отъ едно съ­
стояние на работи-ти съвсЬмъ иззииателно“.
102

вено да емигрира въ Сърбия*1). По-късно (1860 г.) вели.

киятъ везнръ Мехмедъ Кабръзли паша, натоваренъ отъ
султана да изучи лично състоянието на поданиците му
и да накаже виновните власти, ако намери такива, оти­
ва най-първо въ Нишъ, дето злочинствата еж били най.
големи').
Каго е известно, на 3 априлъ сжщата година въ Па.
риградъ се изхвърли отъ църковната служба многолет.
ствиего за патриарха’) и се положи началото на българ.
ската църковна независимость. Това дело на Цариград,
ските българи се поде скоро и отъ останалото българ­
ско население на турската империя, което не изпустна
и случая, особено отъ местата, нрезъ конто мина Мех­
медъ Кабръзли паша, да изложи въ прошенията си
между другите оплаквания и тези срещу гръцките вла-
дици1). Не е направилъ изключение и Нишъ, владишкия
тронъ въ който се заемалъ отъ Калиника, дейностьта
на когото е била въ твърде голЪмо противоречие съ
тая на Ионикия, за когото сръбския официаленъ вест-
никъ ..Србске Новине" г. XVIII, бр. 15, стр. 56 отъ 8 фев-
руарий 1851 г. пише, че „увекъ е народъ хриспянсюйкодъ
Ч. везира верно заступао и брашо“ и комуто народъ
бутарсюй благодарити за много добра“ и пр.1) . . . Оше
самото назначение на Калиника се е посрещнало зле
отъ българите и отъ българския печатъ тогава, макаръ
• Цариградски вестникъ“, който съ основание може да
се подозира въ връзки съ патриаршията, да вижда вед­
но съ -Пресъ д ’Ор1'анъ“ въ негово лиие единъ .обра-

') „Ьългар1Я“, г. I, бр. 12, стр. 47 отъ 13 юний 1859 г.

!) Т. Ст. Бурмовъ, Българо-гръцката църковна распря. сгрг-
ниии 114—115.
г) Тзмъ, стр. 101.
') Тамъ, стр. 115.
1) Ионнкий се споменава въ Нишъ отъ 1852 до 1858 г., ко­
гато е изб-Ьгадъ отъ турците. Защото искали да го убиятъ. Той
е Оилъ симпатиченъ старецъ и е държалъ открито страната из
бългацкското население, особено на селското, на което е правиль
ro.itMH добрини. Насърдчавалъ го с.ъщо като Григория Болга-
рипа да се освободи отъ турскнтЪ спахии. Дори давали пари да
«ткупятъ имотктЪ на ччфликчиит+„ за да добиятъ икономическа
мошь и независимость. Чрезъ него много селяни и ц-Ьли села,
като Сичево, Каменица и Мзтеевцч, се снабдили съ свой соб-
стаенъ имотъ.
 103

1 вкт>' пастиръ.1) А и гражданите на Нишъ сж били

лвъ неговото назначение. Те даже съ протестно
но, подписано отъ първенците и еснафите, еж зая­
вя, че не ще посрещнатъ никога фанариотския вла-
чиито привърженици били само неколко души
щцари, чрезъ които се опитва да въведе сърбизма.
, да го усили и затвърди, тон праща младежи за нау-
въ Бе.тградъ, макаръ да знаятъ, че ги избира отъ
ягарска среда.
' Първата работа на владиката, следъ като е дошель
епархията си, била да наклевети, дето требва, двама
тъ най-добрите нишки свещеници, конто съ един ь отъ
ьрвенците граждани били закарани нрезъ м. януарий
кли началото на февруарий, въ Цариградъ и запрени
„запт1ето“. За великденските праздннци те били
^Иустнати на свобода, за да ги арестуватъ отново следъ
■.ееколко дни.") Тези мжченици за българска народна
'черква въ Нишъ сж: попъ Станоя, попъ Младенъ и
‘Чорбаджи Коца Бояджийски.
; Слаби да се борятъ съ всесилния си архнепископъ,
’«ишани, както казва дописникъгъ на ••България", се
Ьиждатъ принудени да скръстятъ р.т.це, Дори близките
»ва затворените се отказватъ отъ всекакъвъ опитъ за
мехното освобождение, едно, Защото сж били безсил­
ни да устоягь до край на борбата съ владиката, друго,
иащото, за да запазятъ положението си, сж влезли въ
|Нкни връзки съ него. Между последН1Тге, особено мно-
То се отличилъ попъ Проку, .младъ вдовецъ, който хо-
лъ често съ владиката да свети фанарнотска вода по
►жщите на младите вдовички")
До кжде се е билъ самозабравилъ Калиникъ въ
змжчената Нишка епархия, може да се види отъ фак-
потвърденъ предъ редакцията на в. .България" съ
•исмо отъ Нишъ и Пловдивъ. Споредъ него, дедо
йадика, поканенъ отъ чорбаджиите, когато билъ въ
^есковецъ на -згафетъ“ въ с. Оре.ховица, до толкова
••бравилъ отъ пиянство духовния си санъ, че на утри-
j ‘1 Цариградски вКстникъ, г. IX, 6р. 439, стр. 1 отъ 11 юлий
1*59 година.
fl В. „България", г. IV, бр. I, стр. 3, кол. 2—3 отъ 16 априлъ
* öp. 3 отл, 30 априлъ 1862 година.
*> Тамъ. г. IV, 5р. 24. стр. 186—187 отъ 24 септ. 1862 г.
 104

ната требвало да се върне въ ЛЪсковецъ съ половинъ

брада1).
Все пакъ, на 1862 г. населението се повдига срещу
него. Въ едно събрание отъ 600 души, то е искало не.
говото отстранение, покрай другото, Защото е вземалъ
големи такси и оголвалъ населението. Това заставило
Калиника да бЪга и да се крие.
По негова диктовка се съставя и оня противонаро-
денъ адресъ, въ който неговигЬ приятели, като осгкж.
датъ униатството, обявяватъ се и противъ постжпката
на цариградскитЪ българи, изхвърлили многолЪтствие-
то за патриарха отъ църковната служба. Такива адре­
си, макарь патриаршията да ги предизвиква напредъ по
българско, чрезъ cbohib гръцки владици, тя успЪва ла
добие само отт Кюстендилъ, Нишъ, Враца, ЬЪлсрал-
чнкъ, Ломъ и Вчдинъ. Че при тяхното съставяне су
участвували есвенъ гръцки, още и сръбски агенти, по­
казва гъ чай-добре имената на протестнралитЬ градо­
ве, на които сърбите. бЪха хвърлили очи. ч, въ които
поддьржаха усилена и ревностна пропаганда.
Но тЪзи адреси не помогнаха нито на патриаршия­
та, нито на Kertmir’.i владици. И протестиралиятъ Нишъ.
скоро следь това застава на първо мЪсто между грало-
пег-Ь, решили да отхвърлятъ фенерскнтЬ си духовни
началства-’).
Най-сетне Калипикъ, подъ натиска на народното
възмущение, се вижда принуденъ да избЪга отъ Нишъ’).
Презъ 1868 г. Нишъ е вече едннъ отъ първи тЪ
български градове, конто на праздника Св. Никола из-
вършватъ тържествено славословие съ много.тЬтствие
и молитви за султана по случай признаването на бът-
гарската църква и българската народность1). Сяицата
година Нишъ се сдобива съ двама българи муавинн.
единъ отъ които е билъ и покойниятъ Драганъ Цанковъ.
Такива муавини се даватъ и на градоветЪ: Цариградъ.
’) Тамъ, г. IV, бр. 4, стр. 27, кол. 3 отъ 7 май 1862 г. За без-
чинията на Калиника има подробно изложение въ „Видов да».".
гол. Ш, бр. 15. стр. I, кол. 2 —3 отъ 2 фезруарий 1863 г.
) Ьурмовъ, стр. 170—171 и стр. 223.
*) -Кал оно букну црквена раопра изиеЬу Грка и Бугарз-
Калиник умакие из Миша“. МиличевнЬ. стр. 35.
*) Ьурмовъ, стр. 379—380.
 105

се Видинъ и Пловдивъ, отстжпка, направена отъ

ското правителство на българската рая, както вслед-
<е зачестилит-Ь вече въстания, така и на борбигЬ за
Достойна църква1). А когато при екзархията се учре-
привремененъ смЪсенъ съветъ, нишката българска
цина участвува съ свой представитель.
Какви чувства сж вълнували населението отъ този
дъ презъ това време, най-добра характеристика ни
изпращането на дЪда Виктора, тогава архиман-
ять, за екзархийския съборъ. Когато той тръгналъ,
йло недЪленъ день. Народътъ се събралъ рано сут-
ьта въ църква, дето дЪдо Викторъ държалъ бесе-
а, съпроводена съ викове: »Да живЪе!“. После, малки й
пЪми се огправятъ къмъ метоха, засуетени да цЪлу-
агь ржка на своя пастиръ и да му пожелаятъ добъръ
кть. Когато последниятъ тръгналъ, никой не оста-
иъ въ града — изпратили го на два часа разстояние,
къ цЪлуване на ржка. Щомъ светиятъ старецъ се
1вбогувалъ съ всички, цЪлиятъ народъ го заобикаля и
«ватова, »достойно есть“ и други черковни пЪсни. Така
-го завеждатъ до колата, която тръгва, съпроводена отъ
<*икове: „Да живЪе дЪдо Викторъ!''*).
Презъ 1872 год. дЬдо Викторъ е вече ржкополо-
дшгь за нишки митрополитъ по желанието на народа.
-^Неговото ржкополагане се посреща съ голямо задо­
волство отъ нишкото паство и то бърза да благодари
*а Н. Блаженство съ следната телеграма: »Нишъ 29 Ма1я
Л872. До Българския Патр1архъ г. Антима. Благодарихми
р а д-Ьто сте ръкоположили и назначили за Нишский
Митрополитъ споредъ нашето желаше и искаше Пред-
равителя ни Г на Виктора, и отъ благодареше са мо-
римъ за здрав1ето на Султана и за напр4двашето на
ЙИботътъ ви. Българската Община въ Нишъ*а).
К Че дЪдо Викторъ е билъ голЪмъ любимецъ на
|*ишкит-Ь българи иде да ни засвидетелствува и сръб-

• ') Н. Начовъ, Иоакимъ Груевъ, поиенчкъ. ЛЪтопксъ на

■*W. академия на наукигЬ за 1912—1913 г., стр. 71.
• *) В. „Право“, r. VI, бр. 2, стр. 6 отъ 8 мартъ 1871 г.
• *) В. „Право“, г. VII, бр. 13, стр. 4 отъ 5 юкий 1872 г. Викторъ
^»ка тържествено е билъ причаканъ въ престолния градъ на
Анархията сн, че единъ бей билъ казалъ на първенцнгЬ българи:
iT a вашия владика посрещнахте като cv-лтанъ“. Моравски гласъ
<Ч>ой 2:«.
 ския писатель Миличевичъ, който на стр. 35 отъ цитн.
раната му вече книга, казва дословно следното: •Он ]е
живеЬи дуго у Нишу, као Хилендарски духовник, бид
врло познат човЪк. Држао се Бугара, и за го га бу.
гарска странка поставила нajпpe за администратора а
носле за владику. Деда Виктор )е роЬен у месту Ка.
лоферу“1).
За жалость, той не оправдава надеждитЪ на паство,
то си, което скоро повежда по сръбски води, като сащ
става най-го.тЬмъ съидейникъ на сърбитЬ въ тЬхната
пропаганда и въ домогванията имъ до българскнтЬ
училища8)- А Нишъ е ималъ българско училище много
отдавна. Отъ една статия на чешкото списание «Квети“,
онасловена «Народното възпитание у българитЪ", узна­
ваме, че българитЪ еж имали училище въ Нишъ още
преди 1847 г.8). Знае се положително, че презъ 1842 г.
се основава училнщенъ фондъ отъ митрополитъ Григо­
рий Болгарина, а презъ 1844 г. — последната отъ не­
говото стоене въ Нишъ, — се построява училищна
сграда на мЪстото на сегашното централно училище,
изгор-Ьло презъ 1863 г.4).
При него, презъ 1837 г. е била подновена и черква­
та «Св. св. архистретези Михаилъ и Гавраилъ“, за кое­
то ни свидетелсгвува надписа подъ свода на владико-
вия тронъ отъ дЪсна страна: «Изгради се черква свети
Архангелъ на 1819 година и позлати се темпло и столъ
во врЪме архиепископства ПрЪосвЪщенЪйшаго Митро­
полита Господина Григория Болгарина, родомъ отъ
Паланка Трънъ5), лЪто отъ Рождество Христово 1837 г.
мЪсеца марта“*). А на 1843 година било окачено клепа­
лото. Когато го ударили за пръвъ пявть на 19 декем-
врий, сжшата година, то така раздвижило духоветЪ на
') За митрополитъ Виктора вж. сжщо Единство, брой 115
отъ 1871 година.
) Т. Пкономовъ. Писма за Сърбоя, стр. 19—20. Презъ това
време нЪкои наши вестници обвиняватъ .тЬда Виктора въ лЪ-
ность и алчность. На последната ще се дължи и неговото пода­
ване на сърбит-Ь. В. „День“, г. I, бр. 22, стр. 5 отъ 7 юлий 1875 г.
• Моравски гласъ, бр- 212.
4) Србске иовинс, г. XIV, бр. 23. стр. 91, кол. 1 отъ 21 мартъ
1847 година.
8) По-точно, с. Ножници, Трънско.
•) Моравски гласъ, брой 212.
 107

д о , че щЪла да стане голЪма сЪчь отъ турци и ар-

щщ, ако не била придошла Морава и не осуетила пре-
доаието имъ при с. Мраморъ. Тази черква е била
0 роена презъ 1819 година при гръцкия владика Ми-
д о. Преди нея е имало друга, която е била съборена
ц турцитЪ презъ 1737 година, за да издигнатъ на мЪ-
|го й джамия. Где сл; се черкували българигЬ отъ
^ време до построяване на новата черква, не се знае.
■ За българско училище презъ 60-тЪ години свиде-
'ствуватъ сгкщо пжтешественичкитЪ Макензи и Ир-
То, както училищата въ София, Самоковъ, Плов-
>ъ и Одринъ, се упраатявало отъ общината, безъ
»аква правителствена помощь1). Дори българитЪ въ
1шъ сж имали и свое читалище къмъ 1872 г., ако се
ди отъ едно известие въ в. „Турция"*).
Но сръбекитЪ агенти, подпомогнати отъ владиката,
гЬватъ да затворятъ българското училище и да го
иЪнятъ съ сръбско. НЪщо повече, гк изгарятъ и бъл-
ккигЬ взаимоучителни таблици, стига да не осга-
гь споменъ за българска просвкта въ този градъ’).
1>
; Отъ тази борба между двата родствени народа се
ползували цннцаригЬ, няколко първенци отъ които
Г
I;
извършили по-отрано доста за сломяването на бъл-
Ì - ----
( Ч Пжтуваиис по славянскитЪ страни на Европейска Турция.
►Ьвелъ отъ Срьбски П. Ивановъ, 1891, стр. 38. Въ какво поло-
ине пъкъ сл били училищата, иде да ни овидетелствува в.
)адов дан“, r. II, бр. 41, стр. 1 отъ 5 априлъ 1862 г. Споредъ
|го, ва 24 мзртъ ежбота, пастора повикалъ нЪколко души пър.
Ици и ги попиталъ. защо не сж доволни отъ новата си черква.
В султана било по-приятно да вижда черкви, отколкото учили-
К Защото, който се бои отъ Бога. бои се и отъ падишаха. А
гаригЪ, макаръ да ме получават, помощь отъ държавата,
К зедватъ въ училищно отношение, когато турскитЪ училища
• слаби. „Тукъ пеЬка година се донасятъ много новч книги на
Мгарски езикь“ — заключилъ той.
*) Турция, г. Vili, бр. 44, стр. 1, кол. 3 отъ 19 дскемврий 1872.
Го самото това извсстче: „ЧленоветЪ на читалищата Пловднвъ,
Kwh, Едирне, Търново, Ески-Загра. Слгшенъ, Русее, П.тЬвенъ,
Ярово, Видинъ, Самоковъ, Нишъ, Шуменъ, Хаскюй са у моля-
•ъ да приемзтъ отъ турската поща по единъ екземпляръ отъ
••снопясашето което нзпращамъ за примЪръ“. По-надолу след-
условия за поржчка. Известието е подписано отъ Игналй
‘ Цветковъ, въ Балкапань.
*) Македония, г. III, бр. 18, стр. 3, кол. 2—3 отъ 29 мартъ
•89 ,ч>д.
 108

тарския духъ. На сърбите се паднало само да спом0г.

натъ и довършатъ техното дело чрезъ училището к
чрезъ моралното разтление, което съ донесли: модата
и разврата. Това констатира и дописникътъ на в. „Пра.
во“ T. X. М. Нешовъ, Споредъ него, салтанатътъ и у
двата пола е билъ толкова гол4мъ презъ 70-те години
че хора отъ средно съсловие съ харчели по 80 дукат^
за едно облекло на жените си1).
Полека-лека господствуващъ езикъ става сръб-
скиятъ. Заблудата на населението, че Нишъ принадлежи
къмъ Стара Сърбия се усилва всеки день. Де да Haut-
ри българщината опора? Наистина, населението вече
има родно духовенство, добито следъ тежки борби, но
това още не му дава сила да устои на чуждигЬ наше­
ствия и вмешателства, Защото самото духовенство не
мари много за своя родъ.
Липсва му и интелигенция, която да го напжт-
ствува и да поддържа у него духъ средъ ударит-fe, ще­
дро сипвани отгоре му отъ турци, сърби, гърци и цнн
цари. А само то или не може да призове отъ другаде
по-добри ръководители, при общата българска оскл-
дия презъ това време на подобни, или, ако призове, не
е въ състояние да ги възнагради, благодарение на раз­
врата fi модата, внесени средъ него. Пъкъ и чуждигк
влияния биха ги прокудили съ интриги.
Къмъ 1875 г. състоянието на работите дохожда до
тамъ, че простото и бедно население почва да се от­
казва отъ екзархията, Защото требвало по екзархий­
ския уставъ да плаща владичина, отъ която мислило,
че е избавено*). Преди него се е билъ отказалъ вече и
владиката му отъ избора за членъ на Св. Синодъ въ
Цариградъ*).
И нищо чудно. Едъръ и личенъ човекъ, той оби-
чалъ да пътува винаги съ голема свита и да дружи съ

•) „Право“, г. VI, бр. 3, стр. 11 отъ 15 мартъ 1871 г.

-) Вижъ: в. „Право“, г. VI, бр. 3, стр. 11 отъ 15 мартъ 1871:
сл-,шия вестникъ, г. IV, бр. 40, стр. 160 отъ 29 ноемврий 1869; "
е. „Напр-Ьдъкъ", IX, бр. 39, стр. 155 отъ 26 апр. 1875 и „День“'
г. 1, бр. 22, стр. 5 отъ 7 юЛий 1875. Сжщо писмата на Виктор4-
изнесени отъ мене въ „Документи за Сколската и Нишкзт4
епархии“. Македонски прегледъ отъ 1940 година.
) „Нзпр-Ьдъкъ“, г. IX. бр. 26. стр. 103 отъ 25 януари 1375-
 109

венци — турци и гърци, езика на конто владеялъ

ьвършенство. Но най-голЪма слабость ималъ къмъ
Ь. М не е чудно, — казва проф. Ат. Иширковъ, —
неговото голямо користолюбие е заглушило на-
яото му чувство, какго подозиратъ мнозина, и за-
се е поддалъ на сръбската пропаганда и запует-
п, българското народно дело". За всеки случай, ед-
?е ясно, че когато отрицателните въздействия надъ
невежествено население нахлуятъ отъ всички
^8Ш1 съ всичката своя съблазънь, отделната личность
[може да направи нищо, съ каквато енергия и, съ
кого голема сила да излезе срещу техъ. А за отри-
^елни въздействия надъ Нищъ и нишко може да се
»ори отъ този день, презъ който сръбската корона
ка да се украси на 1833 г. съ най-хубавите си диа-
Зайчаръ, Неготинъ и Княжевецъ1).
При все това, следъ войната за нашето освобож-
не, Сърбия не можа така лесно да си присвои По-
тавия, макаръ да се намеси въ войната следъ пада-
на ГТлевенъ, когато рускиягь успехъ беше вече
ягуренъ, за да я окупира. Дори общественото мне-
въ Белградъ дохожда до тамъ, щого да и с к а упо-
5ата на военна сила срещу Русия, само и само Сър-
ря да си задържи Нишкия пашалъкъ. Ристичъ при-
вя обширенъ мемоаръ до руския императоръ, а пол-
|юикъ Лешанинъ по заповедь на князъ Милана оти-
1съ мисия въ Одринъ да осуети намерението на ру-
>гЬ, р е ш и л и да изпратятъ 6000 войника, за да изпж-
(Иъ сърбите отъ Нишко*).
5 И ако Нишъ и Лесковецъ останаха по договора
* Саяъ-Стефано на Сърбия, това не се дължи на сръб-
етнографски или исторически права, а на полити­
ки съображения: русите еклзнятъ да задоволягь
5игге за сметка на българите, следъ като не еж мо-
*и да направятъ нищо за техното западно разшире-
въ сръбските земи: Косово и Нови-Пазаръ*).
Когато Нишъ попада п о л ъ сърби гЬ , той е билъ
какъ, съставенъ отъ петь кази: Нишка, Лесков -

0 Моравски глас-ь, г. II, бр. 261, стр. 1 отъ 27 апрнлъ 1918.

^ Българннъ, г. I, бр. 36, стр. 2 отъ 18 феяруарий 1878 г.
’) Иилрковъ, ЗападнигЬ краища и пр., стр. СХШ.
110

ска, Прокупленска, КуршумлнАска и Вранска1). Ешр.

хията му броела 25,000 венчила или около 125,000 ду.
ши българи'). Какъ е гледало на неговото населен*
сръбското правителство — като на българско или кат,,
на сръбско — се вижда добре отъ договора, сключен^
при предаване крепостьта презъ вечерьта на 29 леке*,
ври А 1878 г. между Лешанииа, отъ една страна, и ме*,
ду Халилъ и Рашидъ паша, отъ друга. Въ т. 4 на юз*
договоръ се казва дословно следното: -на ония оп
гражданитЪ, които искатъ да се изселятъ, ще се позво­
лява, като ще имъ се правятъ и улеснения ’). А нЪщ
защо да става дума въ едннъ подобенъ договоръ за
изселване на население, щомъ повелителната армия (
отишла да го освобождава, а не да го заробва.
Друго неволно признание за българския харамеръ
на града намираме и въ прокудата на Виктора презъ
1883 г., извършена въпрЪки неговото сърбофилство и
голямата му заелата — волна или неволна, безразлич­
но — спремо сръбската кауза въ Нишъ. Отначало го
оставятъ на митрополитския му престолъ, следъ като
по църковенъ пжть му отиематъ схизмата, а после го
прокуждатъ -због непокораван>а познагим црквеннм
законима"') презъ 1883 г., за да бжде замЪстеиъ отъ
чнетъ сърбинъ, Нестора. По-точно, заточватъ го въ
БЪлградъ, гдето умира като пенсионеръ на 1888 год.
Следъ кръвопролития боеве, Нншъ отново стана
български, освободенъ отъ храброто ни войнство, из
23 октомврий 1915 г. въ 3 часъгь следъ обЪдъ

') Материан м а а»учев1а Бо*гар1я. Частъ «горая аипусг» Ш

Бувурешъ 1877, стр. 5.
-') Тамъ, сгрян ща 10.
*» Ос»о|еи,е трала Ниш». Сп. „Српска зора", г. III. 6р. I-
стр. 20—21. Сжию — „Рат Срб«ме с» Турском за ослобоЬсн е 4
нсзавнсиост 1И77—78", у Бсограду 1879 г.. стр 49
‘ 1 МиличеанК. стр. 35.
 V
П нротъ
Градъ Пиротъ е разположенъ на северозападния
В на една котловина, най-голямата въ областъта на
вава, която е дълга около 18—20 километра съ на-
рление отъ северозападъ къмъ югоизтокъ1).
Кога и какъ е основанъ Пиротъ, точно не се знае.
I Буе предполага, че Пиротъ е онзи старъ градъ,
й> римляиитЯ наричали Тиг!г1Ь1з а по И т Ап1. и И т Н1егоъ
ммлн отъ Ремезиана се намирало градището Тштез.
>есъ е билъ най-източната колония на Горна Мизия,
м градъ е билъ съсипанъ въ IV вЯкъ отъ готитЯ,
|дъ това построенъ и завладЯнъ отъ хунитЯ, за да
■е съсипанъ отново отъ източннтЯ готи въ V вЯкъ.
■Якои иислятъ, че на сжщото мЯсто, на което е раз-
■оженъ Пиротъ. се е намиралъ римскиятъ градъ
% съ единъ кастелъ*). Кастелътъ се намиралъ
мЯстото на днешното кале, а градътъ по-горе отъ
вето1).
Пиротъ е билъ съсипванъ нЯколко пгг.ти и следъ
Ьо е билъ населенъ отъ славяни. При царь Крума той
Рбилъ присъединенъ къмъ българското царство, не-
ЪдЯлна частъ отъ което е билъ презъ всички време-
•*). Пиротъ не е спада.тъ дори въ Душановата дър-
! '/ Истории рдянтка ммиаиске долиме. Морфолоина сту-
( • Петра Т. ЗанковиЬа. Београд. 1909. стр. 42.
Г *) Тргоаачкм иентри и путоаи по ерпкин зам.ъама у средк>ем
р и у турско време, географско-исторккка студща. написали
Р. Косоааи и Михамло 3. МилалииовиЬ. Годмшн>ица Ни-
ЧупиКа. ки. XXI. 1901, стр. 37.
I *1 В. КариЬ. Крзъеаииа Србм|а, стр 771.
к *) Пиротъ и него»ото население, В „Ммръ“ XIX. бр. 3911
12 к>'гий 1913 г., стр. 2.
 112

жава, нито въ областьта на Ипекската патриаршия')

МЯнявало се е, обаче, твърде често неговото положа'
ние въ предЯлитЯ на българската държава, като е би.
валъ ту централенъ, ту пограниченъ градъ, въ зависи,
мость отъ това, какво е печелило и губило българско,
то оржжие на западъ отъ него въ борба съ сърбитЯ,
Преди дохождането на турцитЯ, градътъ се чмс-
лЯлъ къмъ СрЯдецката область на Шишмановата дър.
жава. Той падналъ въ турски ржце презъ 1388 г., прев-
зетъ отъ Якши бега. Но на 1409 г. сс подига въстание
по «Яло Темско (Пирогско), водено отъ Константина,
синъ на Страшимира отъ Видинъ. То се разпространи­
ло чакъ до Свърлижко (1413 г.). Усмирено било отъ
султан?. Солимана, който миналъ презъ Топличко къмъ
Косово**). При завладяването му отъ турцитЯ, градътъ
останалъ съ много малко жители, па и самъ не е би.тъ
голЯмъ. И току що се окопитилъ, може би, Пирогь
билъ отново съсипанъ презъ 1443 г. отъ унгарския
краль Владиславъ, който миналъ съ войската си презъ
него. Следъ поражението на турцитЯ отъ страна на
Владислава, къмъ когото се присъединилъ сръбскиятъ
деспотъ Гюро Бранковичъ, градътъ, по сключения въ
Сегединъ договоръ, билъ отстжпенъ Бранковичу, раз­
бира се, не по етнографски, а по политически съобра­
жения, Защото сръбскиятъ хронографъ, презъ това
време, нарича населението българско. Но това властву*
ване на сърбитЯ не е траяло дълго, и Пиротъ билъ
пакъ взетъ отъ турцитЯ’).
Всички пжтешественици отъ това време насетне, въ
бележкитЯ си за Пиротъ не забравятъ да изтъкнатъ въ
своитЯ пжтеписи, че той н околнината му сж населени
съ българи. Сжщото струва и Герлахъ, който пжтувалъ
за Цариградъ презъ 1573 г. Тогава градътъ представля-
валъ едно голЯмо тържище съ доста хубаво съградени
кжщи. Населението му се отличавало съ чисто българ­
ска кротость и гостоприемство. Главното му занятие

') Иширксвъ. ЗападиитЯ краища и пр-, сгр. I. — Сжщо Д-

Марнновъ, Македония Сърбска или е Българска страна? 1898
година, страница 58.
*) Занетоеъ, БългаритЯ на Морава, стр. 10.
’) С. Хрнсгоеъ, Пиротскиятъ окржгъ и неговото население.
Мсб., т. 11, стр. 265—266.
 113

зеиедЯлне. Българи нарича »пиратската рая“ и

зя Челеби1). А споредъ Бланки, Пиротъ, който
яъ 15,000 жители, ималъ въ околнината си 200 бъл-
ки села*). Презъ всичкото време Пиротъ е билъ до-
; важенъ центъръ съ значителна търговия*).
Но макаръ и отдадено на своя трудъ, мжчено отъ
владетели и разоравано отъ честитЯ войни, на
е била теагьръ цЯлата Поморавия, ниротското
пение е прибягвало понЯкога до непосилна борба
?подтисницитЯ си, завършвана винаги съ кървави по-
ици за него. ПричинитЯ, които еж го подтиквали
оржжие сж сжщитЯ, какго и при въстанията въ
ко: произволитЯ на турскитЯ власти, особно при
биране на данъцитЯ, безчовЯчията на фанариотското
ковенство, и, презъ последния вЯкъ, поддържаната
ьнъ вЯра, че на негова зовъ ще се отекне освобо-
Сърбия. Като по-сериозенъ опитъ за въстание
за да споменемъ този отъ 1836 г., когато се поди-
срещу турското владичество и жителитЯ отъ ви-
ско, ломско и берковско.
Първоначалниягь планъ на пиротскитЯ въстаници
?билъ да нападнать града отъ три страни и, следъ ка­
то превзематъ, да се яви за уииротворитель сръб-
«ятъ князъ Милошъ, който и да издействува отъ
за присъединението на Пиратско къмъ Сърбия,
нзвестенъ данъкъ. Всичко това се е вършило
1но отъ сръбски чиновници и разни авантюристи, та*
че въ движението да не проличава никжде намЯса-
на княза и неговото правителство.
СелянитЯ, въоржжени съ коси, сЯкири и пищови,
ипили къмъ Пиротъ. Ала едного отдЯление, во-
отъ сръбски агенгъ, се понапнло, успало се, и
зло по този начинъ съвиЯстното нападение на
. отъ три страни.
Още вечерьта въстаницитЯ изпратили градъшнич-
*я попъ Иванъ до първенцитЯ въ Пиротъ да ги под*

') Иишрковъ, ЗапяаянтК краища h i българска-ч земи, стр. LI.

*) НЯколко думи върху едно заблуждение. Църковенъ вЯст-
•“ъ, г. Ш, бр. 13, етр. 2—3 отъ 19 юннй 1902 г.
') Трговаякн иентри и путови etc. од Петар Р Косовди и Мн-
J. МиладинстиЬ. Голтшьниа Ннколе ЧупкЬа, кн. XXI,
година, стр. 37.
8
 114

кани къмъ въстание. Станало съвещание между щ

венците. Надвилъ съвещателниятъ гласъ на дас
Пейча, който присжтствувалъ таиъ и билъ казалъ:
отъ турци, но още по-зло огь сърби. Какво добро
жемъ да очакваме отъ сърбите, когато те сж по-лс
и отъ турците? Турчинътъ те псува на майка, на
а сърбинътъ кара презъ купъ за грошъ и Бога, и
городица, и кръстъ, и светци! У сърбите има точа
(разкжсване на части човешкото гЬло посрЪдство
никакво си колело), а у турци и това нема. Та не
си аслж и отъ една в-Ьра: гЬ сърби, а ние бугари
Та най-добре е ние да сме си мирни и да известна
войводата, а тамъ после той нека си мисли".
Още презъ нощьта известили войводата. Но вт
ницитЬ не дошли презъ нощьта — успали се — и
цнтЪ, окуражени отъ това, се приготвили да ги м
срещнатъ.
Въ Пиротъ прнстнгналъ единъ сръбски чиновник
заедно съ нЪкой си татаръ Богданъ, куриеръ, и кат
заварилъ въстаниците не въ града, а вънъ отъ не
дава имъ заповЪдь да се оттеглятъ назадъ, а самъ
влиза въ Пиротъ, дето се явява предъ войводата (у
вителя) като лице, изпроводено да предложи услуги»
на своя господарь за умиротворяване на въстанала
рая. Преговорите се свършили съ това, че н-Ьколко
ротски чорбаджии, съпричастни въ замислите на сър
и въстанали, понесли по 25 тояги, а сръбското оржл
Цветко Полицая, който не успелъ да изпълни въз
жената му мисия, билъ разкжсанъ на точакъ на срг
ско-турската граница, при местиостьта Глогь.
Споредъ Миличевича, отъ януарий 1836 г. до
рилъ сжщата година, въ Сърбия сж прибегнали окол
хиляда души изъ Пиротъ и пиротско. На поканата
бежанците отъ страна на пиротския войвода (аяния
Махмудъ Капуджибаши да се завърнатъ по огнища*
си, иначе зле ще патятъ, те отговорили отрицателя
никой не искалъ да се върне, покато въ Пиротъ с$
Махмудъ и мразениятъ отъ народа владика Йерони»
Преговорите съ бежанците даватъ добъръ повол
на князъ Милоша да се намеси и тука въ ролята
умиротворитель: добъръ за разбунената рая и услу
ливъ за турското правителство. Неговъ пълномощник
 115

се явява пакъ Аврамъ Петрониевичъ, който въ писмата

си до княза предава голямата вЪра на въстаналите
къиъ владетеля на Сърбия, както и тЬхното очакване
да имъ пристигнагь обещаните оть него топове и по*
цошь, по всека в-Ьроятность, парична. Въстаналите
т о л к о в а дълбоко били убедени, какво бездруго ще имъ
пристигне такава, че никой не е билъ въ състояние ..да
имъ избие това отъ главата“, — казва Петрониевичъ,
Защото ..нЪкой имъ е добре втьлпилъ въ главата, че
Ваша свЪтлость ще имъ помогне, щомъ тЪ се подиг-
натъ“.
Не ще съмнение, че такова -втълпение въ главата“
не може да дойде само по себе си, нито пъкъ своевол­
ници агитатори сж го правили по свое щение, безъ да
сж имали на ржка надлежните документи, годни да
удостовЪрятъ истинностьта на техните обещания и
примамки. Въ намесата на княза, впрочемъ, сж били
убедени и самите турци, както се вижда пакъ отъ едно
писмо на Петрониевича, датувано отъ 1 юний.
Така се свършило пиротското въстание, полза отъ
което е извлЪкълъ само сръбскиятъ владЪтель, едно,
Защото неговата намеса предизвикала задоволство отъ
страна на турците, и, друго, Защото съ силната на вой­
водата и на владиката йеронимъ, станала, както пише
Милошъ въ писмо отъ 31 май нумеръ 2130 до Петро­
ниевича, по негово искане, пиротчани не сж могли да
не му бждатъ признателни. Не бива да се отрече, че
освенъ тази смЪна на неговите мжчители, населението
се добира и до нЬкои малки правдини, като тая, иапри-
меръ — да си избира свой трибунъ или коджабашия
за защитникъ предъ турскитЬ власти').
Гражданите на Пиротъ и пиротско отново се вди-
гатъ на въстание презъ 1841 г., което, изглежда е било
потушено още въ самото си начало. Съ заеманито на
прохода Цървенъ брЪгъ (Казълъ йокушъ) отъ въстани-
ЧигЬ, действително билъ заетъ единъ важенъ стратеги­
чески пунктъ на пжтя между Пиротъ и Нишъ. Опити-
те на въстаниците, обаче, да превзематъ другъ единъ
') Ходътъ на събитията по въстанието сж взети отъ студия­
та на С. Христова, стр. 280—288 и книгата на Милоевича, стр.
—216. отъ която се е ползсвалъ и С. Христовъ. С.т.що — Ро­
мански, стр. 10—12.
«•
 116

важенъ посгь, Бела паланка (Акъ паланка), останали

безуспешни. Въстаналото пиротско население се било
събрало на две места и, когато, въоржжено съ тояги,
нападнало споменатия постъ, на помощь на последния
се притекли известно число мюсюлмани отъ Пиротъ,
които разбили въстаниците, като убили около 50 души
отъ техъ, а едного пленили. Чрезъ това внезапно на­
падение на малката крепость, въстаналото население е
целело да тури ржка на едно орждие, което се намира-
ло въ нея, но не успело.
..Нападенията и опожаряванията на други по-мал­
ки турски постове, съседни на сръбската граница, като
напримеръ, на поста отдалечени на четвърть часъ отъ
сръбския пограниченъ пунктъ Пандирало, не показва­
ло големъ успехъ на въстаналото население, Защото
последното незабавно било нападнато отъ мюсюлмани­
те и гонено до Беговъ мостъ, при което мнозина пад­
нали убити, а други, разпръснати, избегали презъ гра­
ницата въ Пандирало' *).
*
И това въстание се свършило като нишкото — съ
заблуда на населението въ добрите намерения на Ми-
хаила и съ задоволство на турското правителство за
коректното му добросъседско държане спремо Отоман­
ската империя.
Но населението отъ окряга не престава да храни
надежда, че ще се освободи единъ день отъ турците.
И когато презъ 1876 г. Сърбия обяви война на Турция,
то веднага се присъедини съ оржжие къмъ сърбите.
Това му докара, вследствие сръбската несполука, голе­
ми бедствия: много села биватъ изгорени и разграбе­
ни, а населението принудено да избега въ Сърбия.
Надъ това отгоре, то требвало да носи и сръбските уп­
реци, че темъ се дължало техното поражение (Гледай
материалите)*).
Следъ обесването презъ 1821 г. въ Нишъ на митро-
политъ Милетия ведно съ петь души по-първи българи,
подозирани като подклаждани на въстаническото дви­
жение, намерило се за нуждно, по предложение на тур­
ското правителство, да се разслаби района на Ниш-

') Романски, стр. 40.

*) Вижъ сляцо С. Христовъ, стр. 288.
 117

епархия, като се основе Пиротска или Нишавска

кава, въ която влизали градовегЬ: Пиротъ, Б%ла-
ианка, Трънъ и БрЪзникъ. ПоеледнигЬ два града би-
взети отъ Софийската епархия*). За пръвъ владика
Нишавската епархия тр%бва да е билъ изпратенъ
зонимъ, единъ отъ главнигЬ виновници за въстание-
5р презъ 1836 г. Когато презъ тази година билъ изпж-
Ъраъ, на негово мЪсто дошелъ Нектария, добродушенъ
||п равед ен ъ старецъ, уирЪлъ презъ 1854 г. на 55-го-
.^щишна възрасть и погребанъ въ старата черква.
; Трети нитрополитъ билъ Антимъ, прочутъ по своя
^авпустнатъ животъ. Ала е билъ и енергиченъ защит-
уикъ на населението предъ турскигЬ власти. На 16 юлий
^1860 г. той билъ интерниранъ въ Цариградъ, Защото,
|епоредъ С. Христовъ*), билъ мразенъ отъ голЪицитЪ,
.(радето не ги оставялъ да се разполагатъ съ население­
то, както си щатъ. Обаче, всжщность, неговото ин-
ЗКрниране се дължи на многото махзари отъ страна на
«иротчанн до правителството, въ които сж излагани
я д%лата му, едно отъ друго по-нев-Ьроятни и по-въз-
^утителни. Така, въ едина махзаръ rb обвиняват. Ан-
згима, между другото, и въ следното: 1) че една мома,
дюято се оженила презъ зимата, била непраздна о т
;1|иад(гката; 2) на 14 м а р т направилъ содомски грЪхъ
фрь едно 14-годишно момче-ученикъ; 3) на 22 сжщи
яалъ съ две девойки едновременно: едната била отъ Со-
1>ня, а другата отъ П и р о т ; 4) на една девойка, не-
рраздна отъ него, далъ нЪщо за помятане, о т което
умр-Ьла*).
Но не ще сж били причинигЬ за преследването на
нтима само о т морално естество. Той трЪбва да е за-
Ьгалъ въ отношенията си спремо българското населе­
те и TtxHOTO народностно чувство, ако се ежди по
Руга дописка, пакъ о т П и р о т, въ която, като се съ-
Зщава, че пиротчани сж изхвърлили владиката си и
сготвяли два махзара: до правителството и до бъл-
рското свещеноначалство въ Цариградъ, казва се
«едного:

*) Миличевичъ, стр. 33. Христовъ, стр. 308 —309.

*) С. Христовъ, стр. 309.
България, г. II, бр. 64, стр. 179 отъ 8 юлий 1860 г.
118

-Най-лослЪ и Пиротчане-ти показахж, че не сж тц

кова загубени въ отношеше на народность-тж, колксп
ги мнслять лруги-ти имъ съотечественици“ ‘). Той g
е прЪчилъ и на училищното имъ д%ло, ако се сжд
пакъ отъ сжщата дописка, дето накрай се казва, че oj
ротчани следъ това ще се заловятъ съ уредба на ущ
лищата си. Впрочемъ, това се вижда отъ махзарит
дадени отъ името на градското и на селското българа
население, въ които заявява предъ пиротския мезлицп
1) че не признава владиката Антима; 2) че мезлишът
е длъженъ да подири отъ него честьта на жени, нев1
сти, моми, калугерици и момчета; 3) че е закупвал]
беглика, юшуря, серчима и др., съ което е оголилъ cd
ромащьта. На това общо народно решение сж изменя
ли само X. Видинъ, синъ му X. Петъръ и ..Кола Кокй
ловъ“, които даже разубеждавали съгражданигЬ си я
не се борятъ противъ Антима5). 1
Но народътъ не се задоволилъ само съ протест
Следъ изхвърлянето на 3 априлъ 1860 г. многолЪтстаие
то за патриарха, направено отъ Илариона и Авксенти
при църковната служба въ Цариградъ, пиротчани до
биватъ по-голяма смЪлость. На 29 май тЪ не само из
хвърлятъ името на фанариота си владика, като, по
диръ една молитва за султана, споменаватъ тов** ш
•българския свещеноначалникъ“ Илариона, но след!
отпускъ на черква се събиратъ въ училището и един©
душно решаватъ да изпждятъ на сила Антима, ако »
си отиде доброволно. Той поискалъ три дни, за да о
приготви*). За тази имъ смФлость ще е помогнало I
обстоятелството, че въ Пиротъ сж били вече великият]
везиръ Кабръзли Мехмедъ паша, заедно съ своята сви
та, състояща се отъ Арифъ бей, Бесимъ бей и Гаврил1
бей Кръстовичъ, отъ които назначилъ следствена ко
мисия срещу владиката Антима. Резултата на след
ствието било заточението на владиката, станало на li

*) България, г. II, бр. 64, стр. 179—180 отъ 8 юний 1860 г.

*) Тамъ, ,\ II, бр. 65, стр. 190 отъ 15 юний 1860 г. За Д*
лата на Антима »ижъ и Княжество България отъ Г. Димитров!
часть I, 1895 г., стр. 359—361.
’) Тамъ, г. II, бр. 64, стр. 171 отъ 8 юний 1860 г. Този фяст1
редакцията пооочва ка българмгЬ отъ Скопие, Враня и ВидиШ
за назидание.
 119

юЛнй‘). Въпреки всичко това, пиротчани, както и са­

моковци, не се решили да поискатъ българинъ вла­
дика, Защото се бояли да не имъ възразятъ, че нЪмало
такт>въ и въ София, която била по-гол%ма и, дето има-
л0 много по-образовани хора*).
Следъ Антима за владика билъ проводенъ нЪкой
сй Софрони, оставилъ споменъ съ своето сребролюбие
и скъперничество. Той билъ принуденъ отъ население­
то да забЪгне въ манастиръ. Обаче, въ книгата на Бур-
мова се споменава като пиротски митрополитъ Доротей,
който участвували въ патриаршеския съборъ, свиканъ
на 4 февруарий 1861 год. Както се знае, този съборъ
реши заточението на Илариона, Авксентия и Паисия
Пловдивски’).
Презъ 1869 г. пристига въ Пиротъ другъ митропо­
литъ, Партени, отъ устата на когото населението чува
за пръвъ пжть богослужение и проповЪдь на българ­
ски езикъ. Но къмъ 72 година се повдига оплакване и
протнвъ него, Защото и той, като предшествениците
си, обичалъ повечко парите. За изследване на недоразу­
менията между него и населението, отивали въ Пиротъ
дяконъ Иосифъ, отпосле екзархъ, като екзархийски
пратеникъ, а следъ него митрополитите: Григори, До-
ситей, Милетий и Иларионъ. Най-после, митрополитъ
Партени бива повиканъ въ Цариградъ, дето и почи-
налъ, а на местото му билъ изпратенъ Евстати, интер­
нирани после отъ сърбите въ въгрешностьта на Сър­
бия*). Но въпреки гонението на Партения, което, както
се вижда и отъ статията на Христова, било изкуствено
поддържано отъ неколцина чорбаджии, които имали
интереси да виждатъ българската община разделена,
той се е чувствували добъръ и истински българинъ.
Достатъченъ е следниятъ документи, за да се увЪримъ
въ това:
-Ваше ПрЪосвященство! Съ твърде голЪмо благо­
дареше пр1Ъхъ последнето ви писмо. Смелата постжп-
ка, която сте направили на Богоявлеше, за рЪшешето

') С. Христовъ, стр. 305.

?) България, г. II, бр. 90, стр. 586, кол. 3 отъ 7 дек. 1860 г.
*) Бурмовъ, страници 413—414.
*) С. Христовъ, страници 309—310.
 120

на HauiiA дългъ и, както казватъ Грьцит-fe малко тржн-

ливъ, въпросъ, следъ като сте исчерпнли сичкити въз-
кожни средства за да достигнете до едно праведно
спогождеше съ патриярипята, ми причини една радость
и едно въсхищеюе неизразими. Действително, какъ мо-
жяхми да свьршимъ съ непреклонимжтж воля и мрач-
нжтж съвесть на фенерското духовенство?
»Азъ самъ, ако бЪхъ на вашето место, нити една
минута не щехъ да са двоумж да действуваш» тжй как-
то В1Й сторихте, като зная че правото е отъ наша стра­
на и че то е по-светло отъ лжчити на слънцето.
-Следователно, азъ напълно удобряваиъ испълне-
ното дело, и високо ви благодаря за него.
»Като ви иолитствувамъ добро здраве и успехъ въ
делото, което още ви остава да извършите, имамъ
честьта да бждж на ваши преосвященства, жярюй во
Христе братъ. Партешй Нишавски“').
Историята на борбата за училищна просвета и въ
Пироть, донекжде по-малко влиянъ отъ сръбската про­
паганда, започва, както навредъ изъ българско, срав­
нително много по-рано отъ борбата за черковна н е зави-
симость. Споредъ сведенията на Христова, началото на
просветното дело въ Пироть се крие въ началото на
19 векъ. Като първи учитель може да се сметне единъ
светогорски калугеръ, при когото се е училъ единъ отъ
най-старите пиротски учители, некой си Пейчо Геор-
гиевъ отъ с. Рудине. Даскалъ Пейчо отворилъ по-къс­
но самъ училище въ собствената си кжща, въ което е
учителствувалъ 5—6 години. Следъ това се отворило
общинско училище въ светогорския метохъ, дето той
преминалъ. Поете учителствувалъ въ новопостроеното
училище (около 1831 год.), наречено ..Пазарско“, въ
двора на старата черква, при митрополията, и въ вто­
рото Лиобарското“, чакъ до 1855 год.
Едновременно съ даскалъ Пейча еж учителствува-
ли самоукътъ Панчо Бошковъ отъ Пироть и даскалъ
Никола, пришелецъ отъ Сърбия, който учителствувалъ
на два пжти: първиятъ пжть около година и вториятъ,
следъ 5—6 години, само около три месеца.

) В. „Турция“, г. VII, бр. 52. стр. 3 отъ 12 февр. 1872 г.

 121

До дохождането на Антима, около 1855, гръцкото

Япсовенство не се е месило въ просветното дело на
доотчани, било, поради невежество, било, поради лип-
Ч н а условия. Но ннакъ енергичниятъ Антимъ поис-
да тури ржка и на него. ТоА именно, налравилъ
|& в ъ опить да се преподава гръцки езикъ въ »Пазар-
^аото*1 училище. За учитель билъ настаненъ некой си
ц у тякдинъ, гръкъ, когото Ангимъ довелъ съ себе си.
‘т в е ж д а се гръцки езикъ и въ църквата, като се пея-
Ща отъ деската страна по гръцки, а отъ левата по сла-
вивски.
Т Следъ Костандина, за когото не се знае, кога е на-
Вусгаалъ града, Антииъ довежда другъ даскалъ, пакъ
Ьркъ. некой си Николи, а общината назначава още
■луги двама: Иванъ Айдукоглинъ и Петъръ Кировъ, ро-
Вщъ отъ Пироть и синове на заможни фамилии. Те,
Ео всека вероятность, сж се учили вънъ отъ родния си
п м ъ въ некое гръцко училище'). Но колко години сж
рояли тия учители и отъ кога сж започнали да учи-
клствуватъ въ града, още не се знае съ положител-
Кость. Отъ това време намираме само една дописка до
I. »България“, въ която се казва, че въ Пироть нема
■Инакво училище за момчета. Презъ зимата (1858—59 г.)
иванали“ си учитель българинъ, но по вдъхновение
Ь владиката билъ скоро прокуденъ, Защото не знаялъ
Гръцки и псалтикия'). Споредъ С. Христовъ, обаче,
?едъ учителите Иванъ и Петъръ, когато починали,
Нватъ назначени за учители Коце С. Григоровъ, и Пан-
елей (Пота) Панчовъ, сжщо отъ Пиротъ. Първиятъ
Ть техъ учителствувалъ до 1871 или 72 год., а вто-
Мтъ — до 1875. И двамата получили образованието
Р въ Пироть. Предполага се, че Коце е идвалъ и въ
Ьфия, дето училъ една година при Филаретова, отъ
Огото ще е научилъ добре турски езикъ*).
Обучението при всички тия учители се водело по
срковно-славянски: изучавалъ се буквара, часослова,
?*лтира. Отъ сметане се учели само основните четири
*йствия. Периодически сж се явявали въ пиротскитЬ
Ь. _________
С. Христовъ» страница 305.
*) В. „Българчя", г. и бр. 14. стр. 55 отъ 27 юний 1859.
С. Христовъ, страница 305.
122

училища пЪсъчницата, железните полукржзи и таблц.

ците, но не може съ положителность да се каже, че
обучението се е водело по нЪкоя отъ разпространени*
те презъ това време навредъ изъ българско методи.
Начало на взаимоучителната метода, може да се
допустне, туря даскалъ Коце, който пръвъ въвежда
презъ 1867 или 1868 год. и преподаването на българ*
ски езикъ, пренебрегванъ до тогава за гръцкия. Но и
при този видимъ напредъкъ на училищното дело въ
Пиротъ, гражданите пакъ ще да с?г. били недоволни.
Ето защо, по-родолюбивите отъ гЬхъ събиратъ презъ
1871 год. помежду си пари за издръжка на единъ уче*
никъ въ София, наверно, за да се сдобиятъ съ по-ученъ
и по-подготвенъ учитель. На другъ такъвъ ученикъ по-
могналъ Рако Кръстювъ да довърши науките си въ
софийското училище, а сина си билъ изпратилъ за нау­
ка въ Пловдивъ'). А единъ дописникъ на в. „Турция“,
който пише, че Пиротъ билъ единъ много добъръ
градъ съ „300 и повече села чисто български“’ харак­
теризира много неласкаво училища и учители. Спо-
редъ него. въ града имало две училища съ 250 ученика
и 4 учители, но такива, „колкото да не са празни учи­
лищата“. Причината на тази неуредица е общината,
която е деморализирана. Възползуванъ отъ това. вла­
диката върши работи, които е срамно да се наимену-
ватъ („Куртъ буланъкъ хаван северъ")*).
Не по-добре еж поставени и селските училища,
каквито имало само въ десетина села. Зле сж те и въ
черковно отношение. Много отъ селата, както пише до-
писникътъ на в, „Неточно време“ отдавна не сж чува­
ли „да ли попа знае да чете, Защото го виждали твьр,тЬ
редко“. При всичко това, българщината продължава да
„вирее и сама по себе“ да „се защищава отъ чужди вну-
ш етя (сръбскм)“’).
Обаче, ако се ежди отъ други данни и отъ изло­
жението, което дава Сим. Христовъ за състоянието нз
учебното дело презъ това време, подобна роля на вла-
ч В. „Турция“, г. VII. бр. 36, стр. 3 отъ 23 октомврий 1371 г.
) В. ..Турция“, VII, бр. 22. стр. 3 отъ 17 ю.жй 1871. Спо-
релъ в. „Неточно време“, г. 1, бр. 41, стр. 2, кол. 4—5 отъ 23
ноемврий, пиротскнтК села с* около 360.
’) Гол. I, бр. 41, стр. 2, кол. 4—5 отъ 23 ноемврий 1874 г.
 123

ата — тогава Партени — поне по отношение на

ното дело, не може да се препише. Така, напри-
ръ, той още на втория день следъ дохождането си
Пиротъ презъ 1869 г. посетилъ училищата, запоз-
ъ се е съ техните нужди и подарилъ различни учеб-
[ци. А когато наскоро следъ това заминалъ за Цари-
, гадъ, отбилъ се въ Пловдивъ — да подири тамъ
(учитель, за какъвто му препоръчали Хр. Г. Пасаровъ
ргь Пещера. Изпърво владиката му е далъ 5000 гр. за­
елата, която съ течение на времето била увеличавана.
1 Веднага съ дохождането си, Христо Пасаровъ от­
меря още едно училище въ еснафската стая на кожуха­
рите. То имало два класа съ 70—80 ученика, подбрани
Ьгъ останалите две училища.
Г В. Чолаковъ въ една своя дописка отъ Пиротъ ха­
рактеризира тогавашното състояние на учебното дело
жь този градъ съ следните думи: ..И Пиротъ не е вече
йлухъ! И тамъ ся отвори прЪдъ шесть месеца главно
училище и горките дечица ся избавихж вече отъ тяж-
шйтъ жезълъ Давиловъ“.
Това главно училище се управлявало добре отъ г.
Христо, който билъ единъ отъ способните възпитаници
аа епархийското училище въ Пловдивъ. Пиротчани
шали и ..предготовително училище", управлявано отъ
феденъ и деятеленъ момъкъ Попо Панчовъ (Пантелей
Панчовъ). »Учениците, — казва по-надолу Чолаковъ,
- и въ трите училища сж живи и послушни и числото
мъ възлиза на 500. Пиротчянне усьрдно ся стараятъ
I усъвършенствувашето на учебните си заведения и сж
Пасени, вече отъ вл1яшето на Сьрбнзма, спорядъ мое-
[о гледаше ня работите въ това место* ')•
И на сърбизма се дължи почти всичката неразбо­
рия, която настъпва следъ 70 година въ Пиротъ. Неус-
Ъли да се затвърдятъ въ училището, сръбските аген-
турятъ бацила на разяждането въ общината, члено-
?те на която, предимно стари и консервативно на­
гоени пиротски граждани, не могли да се примирятъ
* нарастващето влияние на младите. Пъкъ и помежду
вече не съ били въ състояние за спогаждаме въ име­
на общо дело. Пълно разстройство настъпва въ
') В. „Македония“, г. IV, 0р. 33, стр. 4, кол. 3 отъ 1870 г.
124

тЪхъ презъ втората половина на 1871 год., ако се

оть една дописка до в. »Право“, въ която се казва, че
общинските членове отъ 7—8 месеци се д-Ьлятъ на 4—5
партии. Отъ тогава всичко тръгнало наопаки. И допие,
никътъ ги кани къмъ съгласие, безъ каквото никога не
ще имагь добри учители въ мжжкото училище, никога
не ще могатъ да се „потрудятъ" и за девическо1).
Въ друга една дописка съ дата »21 Юний“ се обви-
няватъ главно двама чорбаджии, които на пукъ на на­
селението държали нЪкои неспособни учители. И при
тази неуредица на училищата, общината се заловила да
строи нова църква и митрополия, като купила за по­
следната место на стойность 36— 40 хиляди гроша**).
Разложението въ общината става особено чувстви­
телно презъ 1875 г., когато, вследствие на интриги, че
членовете се заиимаватъ съ противоправителегаени ра­
боти, мютесарифинътъ имъ запрещава да се събиратъ
на съветъ при владиката, »като имъ показва Нишъ“.
Това, вместо да едуши членовете, прави ги по-дребна-
ви и заядливи*).
Но въпреки всички тия неуредици, здравиятъ ин-
стинктъ на населението го кара да спре всичкото си
внимание на училищата, тесните сгради на които се
пълнятъ изъ день въ день съ повече ученици. Това за­
ставя пиротчани да пазарягь презъ 1870—71 г. още
единъ учитель, като Пасаровъ остава учитель само въ
класното.
Презъ това време се заражда и мисъльта за
читалище. Такова, споредъ С. Христова, е основано
презъ 1870—71 год., ала отъ една дописка отъ следната
година се вижда, че тогава е назряла само мисъльта.
Читалището се основава презъ великденските праздни-
ци на 1872 год., като му се дава името »Просвета“ (спо­
редъ Христова »Просвещение“). То брояло отъ начало

') В. „Право“, г. VII, бр. 9, стр. 4 отъ 8 май 1872 г. Допис-

кагга е отъ 18 алрилъ с. г. Ала за девическо училище въ Пи-
рогъ се замечтава още презъ 59 г. Неговото отваряне се моти­
вирало съ необходииостьта да се развие още повече килимар-
ското производство, завоювало вече европейскчя пазаръ. Бъл­
гария, r. 1, бр. 14. стр. 55 отъ 27 китй 1859.
*) Тамъ, г. VII, бр. 19, стр. 3 отъ 17 ю.чий 1872 г.
*) Неточно врЪме, г. II, бр. 15, стр. 2—3 оть 24 май 1875 <'•
 125

I члена. Първото му събрание станало на 23 априлъ,

L-ато се избира и настоятелство. Избрала се и депута-
к , която да уведоми Партения за станалото, какго и
помоли неговата подръжка. Партени подарилъ чита-
зцето съ 115 гроша и съ едно годишно течение отъ
„Читалище“, 1872 год. Подаряватъ следъ него и мно-
jgB Други граждани’) Повече отъ чорбаджиитЬ, оба**
(, изглежда да сж били противъ*).
Веднага съ основаването си, читалището почва да
рае ролята на училищно настоятелство, каквото поч-
нЪмало тогава. То най-напредъ решава да доведе
мтелка, та да се отвори и девическо училище. Тази
ея срЪща опозиция между старигЬ чорбаджии общи-
рн. Тогава читалището на свои средства докарва за
ителка нЪкоя си Мария Русева отъ Стара-Загора,
^ьршила тамошното петокласно училище. Предъ свър-
яия фактъ общинарнгЬ поематъ най-сетне и из-
ьжката на девическото училище*).
Ала дейностьта на читалището не се ограничава
Но съ грижата за учебното д%ло въ града. То про­
вра своето влияние и въ селата или поне замисля да
DpH това*). А къмъ края на 1874 год. основава недЬл-
! училище* съ цЪль да просне благотворнмгЬ вЪтвм
1 науката по далечь изъ между обществото“. У ч и л и ­
щето „са посЪщава редовно отъ любителите на про-

") В. „Право“, r VII, бр. 15, стр. 4 отъ 19 юлий 1872 г. —

воеаването на читалището е още едннъ доказъ, че Пиротъ
е раавивалъ винаги ведно съ общия развой на цЪло българ-
» к, че г р а ж д а н и му се чувствували като българи. Ако тЪ
чувствуваха като сърби и тяхното развитие вървеше ведно
| сръбското, игЬхз да имагь читалище, може би, десетина го-
m i по-рано, тъй като сръбското читалищно дЬло брои отъ
f r i години на миналия в%къ. а нашето — едва отъ последни-
години на 50-тЬ като стихийното му развитие пада между
»шитЪ 65—75.
*) В. „Турция“, r. VIII, бр. 7, стр. 4 отъ I априлъ 1872 г. До-
кътъ твърди, че главниятъ учитель билъ пропвъ читали-
о, когато Хрнстовъ отдава нему идеята за неговото осно-
«е.
*) С. Хрчстовъ, стр, 307.
*1 Сюредъ .Источно врЪме“, r. I, бр 41, стр. 2, кол. 4—5 отъ 23
трий 1874 год, .Читалището основано прЪли три голини, ревностно
восЬшава отъ малцината му членове, atro oantnb правственната
«Ва, толкова чувствителна за това utero, която събнрагь игь про-
126

свЪщетето съ ревностно залагаше да усвоятъ най-по.

тръбното за презъ живота имъ1).
За класното училище, като другарь на Пасарева,
бива условенъ презъ учебната 1871-72 г. нЪкой си Киро
Иличъ отъ с. Маклище, пиротско, свършилъ Белград,
ската духовна семинария и препоржчанъ горещо отъ
Партения. Но той не можалъ да стои повече отъ два
месеца, Защото ученицигЬ нищо не разбирали отъ го­
вора му. Местото на даскалъ Киро заема Снмеонъ Хри-
стовъ, авторътъ на не еднажъ цитираната вече студия
за Пиротъ и пиротско.
Освенъ поменатитЬ учители, по редъ сж учител-
ствували въ Пиротъ, въ класното училище, още: Геор.
ги Ив. Табаковъ отъ Пиротъ, Несторъ К. Абаджиевъ
отъ Копривщица, а въ първоначалните училища — ве­
че три — отъ 1872-73 до дохождането на сърбигЬ:
Кръсто Кировъ, после свещеникъ, отъ Пиротъ, Коце
Рангеловъ отъ Пиротъ, Петъръ Г. Пасаровъ, Елисей
Мановъ, Георги Весовъ Мечконевъ, Алекси Христовъ,
Георги Пановъ, Никола Петровъ, всички отъ Пиротъ,
и Стефанъ Иванчовъ отъ Ст. Загора*).
Съ Георги Табакова, свършилъ V класъ на Пловдив­
ската семинария, се започва за пръвъ пжть и въвежда­
нето на звучната метода, която поставя училищното
дело въ Пиротъ на по-голема висота.
Но въпреки тия успехи, гражданството все още не
е доволно, некои отъ неговите представители меч-
таятъ, щото Пиротъ не само да седи наравно съ дру­
гите български градове, но и да ги изпревари дори.
Те еж недоволни, че ,-всичките почти други работи
ептжгь дълбокъ сънъ“ и не се знае -кога ли ще са
стреснжтъ отъ него, като комахай са показватъ твър-

чнтан!ето на различни книги, веячески са грижатъ н аа подпомага­

нето на несъстоятелните ученици, като поддьржатъ н по единъ уче-
никъ въ по горньо училище — п+.ль благородна, це.ть свята. Нъ тел-
козь нс стига. Тукъ азъ чухъ да са говори н промишлява междуучн-
телите, за какъ ла са подведял» подъ добъръ редъ съществуюиг-яг*
на гледъ селски училища а и тамъ, дето не е имало да са отворят»
нови — нужда яяЯ необходима за некадърните сами пз себе селян!-*
Ето поприще за деятелно читалище, дето по в-иятелниге съ намнсва-
Шето си не малко бих* помогнали за осъщественото ма тъзи цеть‘-
‘) Неточно време, г. I, бр. 52, стр. 2 отъ 5 февруари!) 1875 г.
?) С. Христовъ, стр. 307—303.
 127

малки бЪлЪзи, които даватъ утЪшителни надЪжди

I по-добро бждлице“.
И дописникътъ заключава: ..Желателно би било,
нашитЪ граждане се захванеха по-съ-присърие за
то урЪжданье на общественннтЪ работи, Защото
оящето имъ положение не е до тамъ удовлетво-
но“. Това, обаче, ще се дължи, както той самъ ни
(дсказва въ началото на дописката си, до известна
пень на бедствията на населението, следствие на
тошителната зима'). А преди него пиротчани сж
и преживели презъ 1871 г. д руго не по-малко
•ашно бедствие: наводнението за което пише учите­
л-ъ X. Г. Пасаревъ въ в. ..Право“, залЪло цялата низ-
часть на града и съборило кжщн и дюкяни. Загуби-
билн толкова големи, че населението не би могло
р се окопити и следъ петь години:).
ч За бедствие въ пиротско ни говори и г-жа Йорда­
на Филаретова въ писмото си отъ 21 октомврнй 1876 г.
до Найденъ Герова. Споредъ нея, 60 села били съвър­
шено изгорени и много ограбени. ЖителитЪ избягали
— едни въ Пиротъ а други въ Сърбия5).
Въ турско време Пиротъ е билъ всякога админи-
егративенъ центъръ: на първо време мюдюрликъ, no­
tte каймаканлъкъ и преди руско-турската воина възви-
«нъ въ мютесарифлъкъ. Въ състава му влизали: Трън­
ен» (Знеполско), БрЪзнишко, Високъ, Лужница, Ниша-
la н БЪла-Паланка. Пръвъ мютесарифинъ, съ чинъ na­
j a , е билъ българинътъ Йорданъ Бакаловъ отъ градъ
^Влена*).
# Презъ 1879 год. Пиротъ е ималъ, споредъ Миличе-
^йча, 8,183 души население. Отъ него 7,185 сж били
*Ърби“ — чети българи5) —638 турци и 260 евреи5),
»роялъ е въ окржга си 235 или 236 села7). Но шомъ

. ') В. „Денк“, г. I. бр. 8. cip. 7, кол. 2 отъ 2 аирилъ 1875 г.

■Jmo — в. Неточно врЬ.ие, r. 1, бр. 52, стр. 2 отъ 8 февруари»
"5 и г. II, бр. 15, стр. 3 отъ 24 май 1875.
9 В. „Право“, г. VI, бр. 21. стр. 82 отъ 19 юлий 1871.
*) Изъ архивата на Найденъ Герова, кн. 2, стр. 657.
*) С. Хрнстовъ, стр. 312.
-) Матер1лли для изучен!» 6оиар1н. Часть II. Виаускъ IV, стр, 104.
*' Мнличевнчъ. страница 227.
’) С. Христовт.. страници 313 и 317.
 128

подпада подъ сръбска власть, населението му веднаг,

намалява, за да се увеличи това на Царибродъ, станал*
въ продължение на няколко години отъ село на градъ1)
Следъ 38-годишно робуване подъ сърбитЬ, на 15
октомврий сутриньта 1915 година надъ Пиротъ изгр%.
ха заригЬ на българската свобода, тъй много блЪну.
вана отъ неговигЬ съграждани, таили въ себе си годи.
ни подредъ съзнанието за своя български произход*.

9 Д Маринов*. Македония сръбска или е българска стръ­

ка, стр. 59. Слнцо. — Едииъучитель, Исторически възпоменания за
гр. Пиротъ по разказа на свещ. Петъръ Шишкоеъ. Свобода»
г. VI, бр. 835, 836 и 890 сггь юний и августъ 1892 гад.
 VI

В р а н я

-Името Враня, дадено на область край Българска

два, се споменува най-първо презъ 1093 г., когато
[киятъ жупанъ Вуканъ воювалъ съ гърцигЬ и сл%-
до Скопие, Пологъ и до Вранско. Враня като се-
е спомената едва презъ царуването на Стефана Де-
вски (1321—1331), който подарява на Хилендарския
вастиръ черква Св. Никола въ с. Враня. По-късно,
в ъ 1423 г., Кесарь Углеша, господарь на Враня, Ино-
цъ и Пр^шово, подновява старата Стефанова гра-
та и дарява на Хилендаръ черква Св. Никола уБран-
!»тда» и ciaiMK iìpaHiMK.
Кога и какъ Враня е била причислена къмъ Кюс-
(дилския санджакъ, не се знае. Първо известие за
"■дъ и укрепление Враня (Vraine...einSchlossundStattist)
дава пжтникътъ Курипешичъ отъ 1530 г. Хаджи
[фа бележи за града следното: »Уйварина (Иварина,
), два деня западно отъ Кюстендилъ, а единъ
отъ Скопие, се намира въ полигЬ на планината
'адагъ, далечъ отъ Цариградъ 16 деня пгкть. Тука
лрочутигЬ жел%зни руди Власина, отъ които се пра-
прЪвъзходни сФкири и оржжия“1).
Старото име на града е Голубинъ, наричанъ още и
ания, изговаряно подигравателно отъ турцигЬ Be­
la*).
*) Йор. Иваноеъ, Северна Македония, стр. 191.
*) В. Право, г. V, бр. 33, стр. 135 отъ 12 окт. 1870. За името
“ 'инъ вижъ слшю — Ал. С. ЛоваиовнЬ, Вран>а и н>ено пома-
Дело, ки. 19, отъ 1898 г., стр. 260. Изглежда, името Полу­
да е измислено въ оослешно време отъ ревностни сърби,
то сж искали чрезъ него Да докажатъ на Вранин, че сж по
9
130

Макаръ Хаджи Калфа да туря Враня въ Кюстея

дилскня санджакъ, ние нямаме известия: присъединя
вана ли е била нЪкога Враня къмъ Константиновоя
княжество, което е обемало: Велбъждъ, Дупница, ТръЗ
ско, ПрЪшово, Жеглигово, Кратово, Злетово, Щ ит
Кочани, Пиянецъ, Малешево, Петричъ, Мелникъ, Стм
мица, Радовишъ, Дойранъ, Боемия, Тиквешъ, Веле«
или не. Знае се само, че следъ Константина Враня, Пр1
шово и Игногощъ били заети отъ кесарь Углеша, нез|
висимъ войвода, който учасгвувалъ въ боеветЪ срен$
турците отъ страна на сръбския деспотъ Стефана1)^
Градътъ Враня подпадналъ напълно подъ турс*
власть на 1 юнин 1455 г.*). Българската си физионом*
обаче, и българскиятъ характеръ на своето населею|
той запазилъ презъ ц-Ьлото време на дългото турс*
владичество. За това свидетелствуватъ, преди всич*
много чужди пътешественици, които сл-, намирали ^
него българи и само българи. '
За български градъ смЪтатъ Враня и мнозина
би до годинитЬ, въ конто сръбскигЬ стремежи къ!

произходъ сърби. Ето развитието на тЪзи мистификации, t

общсио отъ JoeaH X. ВасилезиК, слоредъ разказа на врана
жители х. P iicto : I
.Ми ни смо знали да je се Вран>е и када арукчи|е звало в
Вран*, али вам учени .ъуди причаху да jc се Вран>а звало Голу
н>ем. — Беше то за мауарске буне, 1848. године, када се Ja н |
неколико вран>анаца, трговачким послом, нагоено у Београду. У И
хану у коме бесмо ми, беше и неколико . Панчевчане*. Улозаавп*
са н>има, рекосмо им да смо .из Врлн>е*. На то he )едаи од н>их!
метнти, да то ни)е Вран>е него да je то Голубшье. Ми стадасмо 0
зивати да се у пас зове само ,Вран>е* и да се не зове ГолубИ*
али нас )едан од н>лх стаде уверавати, да je се звало Голуби**
оде и донесе )едну мапу, у Kojoj доиста, ста]аше код имена ВраЩ
Голубин*. По тааа, кая гоа смо с ким о Вратьу говорили, прИ
смо да je се у .старо време* звало Голубишем. . . а вета, кашЧ
нам стари прнчали да je се Вран>е. од .памтивека*, звало Вран*Ш
да je се Марково кале звало ,Голубин>ев град", jep je у н>ему * 4
.sojsoda Голубин,’. Лесно може да се обясни, следователно, Ч
това име е достигнало и до редакцията на нашия в. .Право*. 1
разказъ иде да подкрепи косвено и твърдението ни, че начало^
сръбската пропаганда тр-Ьбва да се дири къмъ 1848 год. К аЧ
ри)и града Вранд и тьегове околпне, од JoeaHa X. Васил,евиЬа. ГоЯ
лица Николе ЧупиЬа. кв. XVI. 1896 г, стр. 281—282. ]
') Йор. Ивановъ, страници 129—130. J
МиличевиЬ, стр. 298. Сл-.що — JoeaH X. Василев
страница 286. 1
 131

югоизтокъ и изтокъ взеха преднина и поставиха шо­

винистичните чувства по-горе отъ обективната истина.
Единъ б-Ьгълъ погледъ само върху материалите, дода­
дени къмъ тази книга, какго и къмъ книгите, вече не-
еднажъ цитирани отъ насъ, на уважаемите професори
йор. Ивановъ и А. Иширковъ, е достатъченъ да ни
убеди въ това. Ако е могло да става дума и за друго
население въ този градъ и въ неговата покрайнина, ос-
венъ за българско, то е било албанското. И до края на
първата половина отъ миналото столетие борбата за
първенство и надмощие, навремени твърде остра и же­
стока, се е водила между тия две народности. За сър­
би не е ставало дума, па и не е могло да става, Защото
такива е немало, както ги немаше и до деня, въ който
Враня, следъ Берлинския конгресъ, се привърза ведно
съ Нишъ и Пиротъ къмъ сядбата на сръбското княже­
ство. И требва да се признае, че българското население
е страдало твърде много отъ зверствата на албанците.
Неговите страдания неведнажъ е,т> намирали отзвукъ и
въ сръбската преса. Споредъ „Сербске народне новине“,
особено много бедствия понесли българите отъ четата
на Баба Века, подиръ убийството на когото при Враня,
предводителството й поелъ братъ му'). Следъ три броя
слпцнятъ вестникъ като подчертава, че ..свирепствата
на албанската чета по България продължаватъ", съоб­
щава, че тя е взела Враня съ пристяпъ (юрушъ), за­
ставила пашата да избега въ Битоля и следъ като опу­
стошила всичко, отправила се къмъ ЛЪсковецъ, за да
се снабди тамъ съ храна и бойни припаси*).
Тези албански свирепства, колкото и да с я били
чести, мячителни за българското население, а понеко-
Га неприятни и за турските власти, не ще да с я били
неприятни и за турското правителство, Защото чрезъ
тЪхъ хемъ се подтисвала здраво българщината на този
’Фай, хемъ се облагодетелствували албанските поселе-
чня, които не въ единъ случай с я се отзовали помощ-
0 на турците при затрудненията имъ отъ въстанията,
а нали те спомогнаха най-много да се потуши въста-
^чето презъ 1841 г. въ Нишко, Пиротско и Лесковско?
0_. Србске народне новине, г. VII. бр. 32. стр. 126. кол. 3
г“ 23 зпри.гь 1844 година.
') Tomi., óp. 35, сгр. 138—1.39 отъ 4 itali 1844 г.
р*
 132

Но въпрЯки това, духътъ на българското населени^

не е падалъ. То продължавало да отстоява, макаръ по­
някога и съ последни усилия, своя български обликъ,
който е запазило до подпадането му подъ сърбитЯ1).
ПоследнитЯ години отъ турската робия на града
сж били съвсемъ мжчителни и преодоляването имъ е
изисквало голЯми усилия и нечувано напрежение на
воля и устойчивость, на каквато е способно само бъл­
гарското племе, за да се запази отъ погубване. Тогава
надъ него се струпватъ, освенъ беззаконията на тур­
ската власть, безчовЯчието на албанскитЯ орди, още и
кознитЯ на сърби и гърци, подали си ргвка за негово­
то подтискане подъ режима на националното му обез-
свЯстяване. И, все пакъ, то си остава дотолкова бъл­
гарско, че когато именитиятъ гръцки поетъ Стурдза,
по произхождение куцовлахъ, като се връщалъ отъ Ро**
мъния презъ БЯлградъ и Македония, за Гърция, съ ед­
ничка цель да се запознае съ македонскитЯ си братя
елини, залиталъ своя ханджия въ Враня, нЯкакъвъ
гръкъ отъ Епирска загория: какво е по народность на­
селението въ града и околкината му, ханджията зачу­
дено отговорилъ, че то е чисто българско, каквото е и по
цЯлия пжть до Солунъ — въ Куманово, Скопие, Щипъ,
Велесъ, Неготинъ и Кукушъ. Гръцко село нЯмало ни
едно.
Не ще съмнение, не е имало и сръбско; инакъ не
би било населението само българско*).
ПървитЯ организирани народностни прояви у Вран­
ин започватъ съ тЯхнитЯ движения за черковна и учи­
лищна независимость, какго е било и навредъ изъ бъл­
гарско. НаченкитЯ на тЯхното училищно дЯло се
криятъ въ първитЯ години на 19 вЯкъ. Въ това отно­
шение вранци сж изпредили много градове на Мизия,
Тракия и Македония. Причина за този имъ, сравнител­
но по-ранъ, интересъ къмъ просвЯта ще сж тЯхното
благосъстояние и подвижность. Както се знае, Враня

’) Ал. С. .ювановиЬ признава, че когато сърбитЪ заели Вра­

ня, нейното население се дЯ.тЬло на две партии — българска и
гръцка. Дело, кн. 20, стр. 50—51. Тогава Враня е брояла 9000
души население. Тамъ, ки. 19, стр. 259.
*) С. И• Верковичъ, Топографическо-Зтнсц рафичсскШ очеркъ Ма-
кедонж 1889 г., стр. 9.
 133

Ьгь давни времена е бида влжарски центъръ, произ­

водството на който, разнасяно отъ самитЬ производи­
тели, е намирало пазаръ навредъ изъ България и
Сърбия.
Като пръвъ учитель въ Враня, се помни единъ ка-
лугеръ отъ Рилския маиаетиръ, който е преподавалъ
шсалтиръ и часословъ. После дошелъ даскалъ Ангелко
[отъ Самоковъ. Той учителствувалъ въ града 25 годи-
|яи; билъ е учитель и въ Власотикце. Преподавалъ е
[псалтиръ и наустница. Подиръ Ангелка билъ учитель
'въ Враня, Димитъръ Поповъ, родомъ отъ Враня. Но
[българското население ще е имало малка полза отъ
-училището си, какго и оть дейностьта на своигЬ учи­
тели въ него, щомъ презъ 1852 г. юрданъ X. Констан-
тиновъ Джинотъ може да ги характеризира като -ста­
ри Болгзре, неучени, непостоянни, суев-Ьрци, скоро се-
дажать за ощо да е, много за жаленЪ са достойни,
найизгубени Болгаре на света, Болгарски служатъ и че-
татъ, то есть, Помачки, ни Болгаре ни Срби"*). Не ще
съмнение, че това поиачество на вранци се дължи въ
голяма степень на търговските имъ общувания и съ
Сърбия, които все ще еж се отразили до известна сте-
пинь и върху тЪхигЬ нрави и върху тЪхното национал­
но самочувствие.
Презъ 1858 г.*) билъ поканенъ за учитель Ст. Ко-
стовъ, родомъ отъ с. Шапранци до. Враня и ученикъ на
Герова въ Пловдивъ още отъ 1846 г., но той отказалъ,
ако се ежди отъ писмата му до Найденъ Герова (кн. I,
стр. 935—936), Защото вранци били много несъгласни,
иепризнателни; лошъ билъ и епископътъ имъ. Следъ
неговия отказъ, богатиятъ и влиятеленъ вранецъ Ста-
менко Торовеле, търговецъ на вгкжа изъ България, се
отнесълъ до Найденъ Герова да му препоржча учители
за Враня. Геровъ представилъ тая работа на прочутия
тогава учитель Юрданъ Неновъ, който пратилъ брата
си Т. Неновъ отъ Елена и Янко Тодоровъ оть Сопотъ.

>) Цариградски В-Ьстиикъ, год. 1852, бр. 95, стр. 3, кол. 1.

Подъ „помаци“ Джинотъ разбира прости хора, овчар«, неучени.
Вж. сжшо — Йор. Ивановъ, БългаретЪ въ Македония, стр. 138.
-) За училище въ Враня, градъ въ Тракия, презъ 1874 г.
ломенава чешкото списание „Квети“. Вж. Србске новине, r. XIV,
бр. 23, стр. 91, кол. 1 отъ 21 мартъ 1847 г.
 134

ТЪ били първите учители отъ пловдивската школа,

които въвели въ училищата на Враня взаимо-учител-
ната метода'). Въ края на годината дали публиченъ из-
питъ, на който учениците показали »превъзходни“ ус-
пехи. Изпитвани били на следните предмети: четвърт«
чинъ — кратка българска история, свещена история,
българска граматика, катихизисъ, земеописание, числе-
ница, тефтери, полица и краснописанне; трети чинъ —
„Прьви знажя*, катихизисъ, краснописанне, численица;
втори чинъ — кратъкъ катихизисъ и »Робенсонъ“, чие-
леница, писмо отъ слогове; първи чинъ — ..Разни нрав­
ствени нсторШки отъ взаимно-учителните таблици' ).
Но въпреки гия успехи, учителите не били обик­
нати отъ населението, едно, Защото не било привикна­
ло да гледа въ лицето на учителя творецъ на бждеще,
а на училището — храмъ за напредъкъ и доброчестне
и друго, Защото сплетните на токущо проявенитЬ
пропаганди, сръбска и гръцка, с к рушели всички добри
желания и трудове, било отъ страна на жителите, било
отъ тая на учителите. Впрочемъ, ето какъ последните
сами описватъ всичко това въ едно писмо до Сава Фи-
ларетова въ София.
Доброжелателния ни Благодетелю
Крайно то ни беше отговоръ за Катихисчета-та, за
които Ви благодаримъ премного.
Ви досадихми много учителю! иъ Ви молимъ по по­
корно, да не ни забележвате досаждаше-то. Ми отъ
го/гЬмжтж ни теготиь*, като нФмамм другиго освенъ
Ваше любород1е си кажемъ тяголе-ти които ни сж от-
чяели живота, спорядъ раздори-ти наГ-да Граждани съ
извънряднж-тж имъ противололожность врьху учили-
ще-то, и врьхъ зваше-то, и врьхъ самж-тж ни честь:
ми отъ големж ревность за народио-то успеванье упо­
требихме разни добри способи, спорядъ наше-то до-
стоенство, за които ще те ся довери отъ приносящш-гь-
Нъ това ничто не ни помогна, че тукашни-ти жители

‘) Иширковъ, ЗзладнигЬ краища на българската земя, стра-

ница СХХ.
*) В. „България“, г. II, бр. 76, стр. 372. кол. 2—3 огъ ае-
гусгь 1860 година.
 135

къщи чюдни, гдЪто нигдЬ ru Ht ма; искать да ся учятъ

■ожби-ти нмъ, нъ да не ся наказвать, ако и да ся не-
Ьокорявать на учнтель-гь си чрЪзъ родителското си
£ъслитанье и наставление, че учитель тъ билъ Градски
Услуга, че учнтель-ть догд-Ь не пита родители-ти не бива
<М наказва рожби ти нмъ; нъ то огь что е тъй? че тукъ
it било отъ двадесять н петь години загубинж работж:
;учитель-тъ имъ е правилъ училище-то на картаж)йско
щавене: имало е 10— 12 ч и б у к а 2 —3 Т. карти и Боца та
>сь раюм» лълнж. това го заварихме и ми, че принося-
щШтъ неможе го закри лрЪдъ Васъ, още безъ учнтель-гь
не ся х о д и л и ни на еднж кржчмж Господари ти доро
до керемидари-ти, то за това сме ми лошявн, че тия
горни-ти не ги удобрихми още отъ лрьво. Друго, ако
н да нЪма Грьци и Грькомани много, досга е единъ (по-
крнгь въг.тЬнь), па ime tôle, който е оржд1е на . . . .
Той винаги добрЪ говори за учители-ти и училище-то,
а за пусто е, че ВЪстници-ти са губять, за които ми
плащаме. Училище-то е подъ Владиковж-тж Салж Ви
писахме и пьрво, нЪкога тече водж по чинове-ти, а
орозорцн-ти винаги са залЪнн съ ломим., та огь това
ги крьпнмъ всякж зарань (те са съ книги). Кюнбе-то,
като е по здраво отъ рашето надули ни ся учите отъ
димъ, и него ми го палнмъ, като сж запуши, учнлнще-то
н книги-ти на прозорци ти пожелтялн отъ димъ, и
Цьрквж-тж е на срЪща, че като притжмнЪе, можемъ да
си оплакваме живота по добрЪ, училище-то h ì m b сала
извънъ, на д-Ьтца та убуща-та стоягъ вътрЪ; още друго
cnoKOflcTBie ми нощья неможемъ отъ песови-ти на . . . .
да спнмъ, че нихно-то легало е при нашя-та уджм., още
има въ дворъ-гь чешма, на кои.-то иди за водж поло-
внна-та отъ Града, колко-то доджть за водж не n p t-
менно ще npoôinrb прозорични-ти книги да глядагь и
отъ много-то дохожданье при Владика-та xopà, всяюй
ще пита туй ли е Г-нъ, ако не му кажемъ или отгово-
римъ то има и псуванье; Ако умр-fe н-Ькой непр-Ьмеино
тр-Ьбва да идать огь ученицн-тн да четжть Псалтиръ
съ запов£дь-тж на . . . Не можехъ ми да Вн упишемъ
всичко, че н^махми врЪмя, това е тъй нъ Ви молимъ
учителю! сторете милость, ако имате негдЪ m ìc t o , да ни
го приготвите, та ми можемъ да прикжснемъ годинжтж;
Ахъ ми ги похвалихме на В. че щжть правять училище.
136

нъ зле сторихме, приносящШ-тъ Г-нъ Стаменко е по-

чювствителеиъ огь другм-ти, другн-тн думагь .овде с
Враня“.
Писмото е подписано съ инициалите ва учителите
Т. Н. и Я. Т.1).
Както се вижда огь писмото, голяма часть отъ не-
приятноститЬ за учителите се дължатъ на владиката.
Но въпреки него, Т. Неновъ, споредъ Иширкова, се за-
държалъ 6—7 години*), а споредъ една дописка въ в.
Македония*), въ която се излагатъ делата на Паисия,
Неновъ билъ избегалъ въПловдивъ, отдето вранци го
повикватъ наново за учитель следъ три години. Ала и
при повторното си учителствуване въ Враня, той не е
виделъ мира отъ владиката.
Големо неудобство съставлявало за учителите н
липсата на български учебни книги, както и неохот-
ностьта на гражданите, несвикнали да харчатъ за обра­
зованието на децата си, да правятъ разходи, когато кмъ
били предлагани безплатно сръбски учебници, пращани
отъ сръбското правителство да затвърдятъ внушената
имъ вече отъ разни агенти идея, че те еж по пронз-
ходъ старосърби, а не българи. При подобно сплитане
на противодействията отъ съзнателно поддържана про­
паганда, отъ владишки козни и отъ обществено неве­
жество, подвигъ е било за учителите да отхвърлятъ
сръбските ръководства и да ги заменятъ съ български**4)
Следъ имената на Т. Ненова и Янко Тодорова се
споменава това на Т. Манастирски. Споредъ една допис­
ка до в. »Турция“, той пръвъ е въвелъ истинска уред­
ба въ училищата. Нему приписватъ и девическото учи­
лище, открито презъ 1864 г. То било затворено подиръ
година, пзкъ поради невежеството и нехайството на
гражданите, които не могли да намерятъ, кой да пла­
ща за издръжката му. А и Манастирски не е могълъ да
прави още жертви — той вече водилъ обучението му
едно година безплатно.
Макаръ мъжкото училище да било на лице, живо-
тътъ му далечъ не задоволявалъ. Въ него пъкъ учени-

') Изъ архивата на Найденъ Геровъ, том-ь II, стр. 118— 119.
:') Иширковъ, страница СХХ.
’) Год. Ill, бр. 46, стр. 3, кол. 2 огь 18 октомврий 1869 год.
4) В. „България“, г. I. бр. 42. стр. 167 отъ 9 януарий i860.
 137

не доседявали до край, Защото родителите имъ

Готнемали преждевременно за своя частна работа. И
не е било затворено и то, требва да се благодари
гСтаменко Стомевъ, X. Христо Таловъ, Талю Стефа-
ь, Д . Мнлеяко, Т. Апостоловъ, Яне С. Влаенче, Г.
Бонешевичъ, Д. Ив. Бечки. На изпита присжтству-
1 и неколко търговци отъ сер ъ и единъ ученъ тър-
ецъ отъ Белградъ, Тодоръ Сретовичъ, който из-
валъ учениците. Изпитътъ продължилъ два дена
едно тържество, каквото се правело само при праз-
уване на деня на Св. св. Кирилъ и Методий, за пръвъ
празднуванъ преди година1).
На следната година се въвежда като учебенъ пред-
и турски езикъ. По-големите ученици вече раз­
вали по нещо отъ него, което се видело на изпита,
родителите си оставатъ все така нехайни: малко ги
| грижа — дали еж свършили децата имъ учебната го­
йна или не**).
Но научени отъ щедрата ржка на сръбските про-
агандисти да добивать всичко на готово*), вранци
■(акватъ подкрепа и отъ сънародниците си българи,
зъ да могатъ да добиятъ такава отъ некжде. Това ги
карва, най-сетне, да апелиратъ къмъ българските ро-
влюбци да подражаятъ примера на Н. М. Тошковича,
зйто спомагалъ на много девически училища въ Бъл-
»рия, и некой ла ги .направи честити за обдържяше
едно девическо училище“ въ Враня. Тоя си апелъ
Цотивиратъ съ обстоятелството, че дължали 100,000 тро­
на за изградената презъ 1858 г. църква, че съ мжка
Воддържали мжжкото си училище, лишено отъ карти,
робуси, библиотека и пр. И завършватъ: »Днесъ пре-
ираме срама, съ чернж кжрпица на очи, да просиме
Ьдъ цФл1Й Бългзрскнй народъ, горепомянутото ве­
, : •) В. „Турция“, г. II, бр. 5, стр. 19 отъ 7 августъ 1865.
*) В. „Турция“, г. Ili, бр. 15, стр. 3 отъ I октомврий 1866.
: t *) Презъ 1868 год. сръбскиятъ микистъръ на просветата е
; Шдарилъ 1680 книги: буквари, свещени истории, катихизисн,
| Вгтанкн, сръбски истории, сръбски граматики, земеописания съ
Ì »Рта на стара Сърбия и пр. За щастие, вранци ги предали на
ib. Македония, г. II, бр. 31, стр. 3, кол. 4 отъ 29 юлий 1868 г.

g
ю — Дуназока зора, е. I, бр. 29, стр. 108. кол. 1 отъ юний
г.; сжщо — Македония, г. III, бр. 22, стр. 4, кол. 1 отъ 26
лъ 1869 година.
J38

щество за въ просвета съгражданнтц ни, като ся на.

деме да не ни прЯзри щаслето! излагаме нужд** т^
прЯдъ лицето на родолюбива.™ ви общинж, съобщих.
ме я и въ Турщя“').
Като хроникира този апелъ, Славейковъ казва, че
всЯки градъ требва да се осланя на себе си, ако иска да
успЯва и, преди всичко, да прави училища, а не черкви.
Но въпреки това, подарява 10 разни книги!).
Все пакъ, най-голямото нещастие на вранцн била
ие тЯхната бедность, не и невежеството нмъ, а владищ.
кия замЯстникъ Паисий, който, за да се задържи въ
епархията си, бнлъ готовъ на всичко. Самъ българинъ
отъ Кукушъ, той се обявилъ за най-голЯмъ врагъ на
българщината, презрЯлъ родния говоръ, обрекълъ на
гладна смърть дори своитЯ родители’). Въ стремежа да
си гарантира сигурно положение и успЯхи, той при-
бЯгналт. най-пт>рво да спечели вранскитЯ т.рвенци на
своя страна'), като въ сжщото време, при липса на гър­
ци и гъркомани, далъ всичката сн подкрепа на усилва­
щата се все но вече и повече сръбска пропаганда. Не ще
съмнение, че най-голЯмъ врагъ въ тия му домогвання
сте. били учнтелитЯ, въ повечето случаи буйни и непо­
датливи. Но въпрЯкн своята ловкость и хитрина, въпрЯ-
ки и приятелството му съ нишкия управитель Мндхадъ
паша, не всЯкога е успЯвалъ срещу тЯхъ, дори и тога­
ва, когато е ималъ на ржка всички фактори, отъ които
е зависЯла с.т.дбата имъ.
На учнтелитЯ и на здравото инакъ чувство къмъ
родното дЯло се дължи, въпрЯкн всички противодей­
ствия, упорството на вранцн да се борятъ за българ­
ска самостойна черковна йерархия още отъ първитЯ
дни на мисъльта за нея. За доказателство ще поменемъ
Узунджовския мемоаръ отъ 15 септемврнй 1860 г., под-
писанъ отъ множество търговци, участвуващи на Узун­
джовския панаиръ, между които 6 вранцн, н, от п р а венъ
до султаяъ Меджнда. Въ този мемоаръ се казва, че
подписалитЯ го еж се отрекли отъ гръцката патриар-

') Турция, г. III, бр. 39. стр. 2—3 отъ 25 мартъ 1867 г.
-1 Македония, г. I, бр. 18, стр. 3—4 отъ I априлъ 1867 г.
’) Турция, г. 11, бр. 33, стр. 135—136 отъ 5 мартъ 1866 г.
*) България, г. II, бр. 75, стр. 356 отъ 24 аигустъ 1860.
 139

ifl и, че не прилознаватъ гръцките владици, изпраща-

'силомъ въ епархиите, дето живеятъ българи1).
Презъ 1866 г. бива назначенъ за учитель въ Враня
Шишеджиевъ, родомъ отъ Сопотъ, ученикъ на Юр-
Ненова и Ботя Петкова, бившъ учитель въ Кало-
*рръ 0 г о л .) и в ъ Т.-Пазарджикъ (4 год.). Шише*
-<иевъ съ своите благи обноски, а, може би, най-вече
отличното си пение въ черква, спечелнлъ обичьта
вранци.
Но следъ две години (1868 г.) Паисий бива избранъ,
ди по-право, натрапснъ за скопски митрополнтъ5).
М ч ув ст в ув а л ъ се снленъ, той, при невъзможностьта
L въведе гръцки езикъ въ училищата на Враня, въ
£ито се преподавало български, както и да превие
рата на учителите, отваря широко вратите на сръб-
кото влияние, на което става още по-ревностенъ кре-
итель’). Най-първо се залавя да замести българските
чителн съ сръбски. Сполучва, макарь и не напълно,
дагодарение на връзките си съ сръбското миннетер-
тво на народната просвета, както и на невъзможность-
а на местните власти да си дадатъ сметка за пове­
дението на фанариотските деспоти и за положението,
юето държатъ с ъ щ е в р е м е н н о в ъ .мезлншитЪ" на Б1>л-
градъ и Атина. Вт. Враня дохождатъ на нЪколко пгнти
ръбски учители, конто умеели да привличатъ ученици
|резъ щедро подаряване на книги, дадени имъ въ изо*
1илие отъ просветното министерство на Сърбия.
Окопитени, гражданите даватъ заявление съ много
одписи до Високата Порта, в ъ което, като изтъкватъ
редното и за царството, и за народа поведение на Бла­
нката, протестиратъ сяпцсвременно противъ ..всяко
погаждаше съ Фенеръ“. Въ същото време те решаватъ
я подирятъ сметка и отъ игумена на манастира Св.
^рохоръ Пчински, който, по съвета на владиката, не
мъ давалъ отчетъ. Дори нзпращатъ четири души въ
ишъ, за да го призоватъ на съдъ. А за владиката за-
арятъ митрополията, като го заставятъ да слиза на

') България, г. II, бр. 81, стр. 442 отъ 5/17 септемврий 1860.
-) В. Ктт.пчовъ. Иорданъ Хаджи Констзнтиновъ Джинотъ,
^ а гм ц а 17.
Ч В. Кжччоьъ, Градъ Скопие, Пеонол. списание, ки. I.V—I.VI,
«Р- 143-149.
140

ханъ‘). Отъ своя страна, владиката надумалъ селяя)

тЪ да биятъ вранци, щомъ отидатъ въ манастира ]
сметка. Така и щЪло да стане, ако вранци не били и
бЪгали навреме. За разследване по този скандалъ бил
изпратенъ Кирушъ ефенди огь Нишъ*).
Младежьта пъкъ, за да отрази напливътъ 01
сръбски книги, прави позивъ за български ..зачтоп
казва тя, ще ни издавягь сръбски книги*. Въ него <
се чуди и на родителигЬ си, дето с я оставили да <
усили сръбската партия, която се състояла само 0 1 1
четири владишки .подкупници*. Накрай заявява, че |
ще остави да бгкде уволнени учителя Шишеджиевг
обвиненъ, че той билъ причина да изгонятъ вранци вл
ликата, когато всжщность цЪлиятъ народъ въстанал
противъ недостойния си пастиръ, ..подбуденъ отъ нег<
вигЬ беззакошя"’).
Първнятъ сръбски учитель билъ н^какъвъ си нй»
ски поданикъ, запасенъ офицеръ, който получавал
половината си заплата отъ Сърбия. Той е стоялъ сан I
2—3 месеца. Въ знчкъ на протестъ, Шишеджиевъ се у!
ловилъ за учитель въ Куманово, но следъ три недЬл
вранци го върнали отново. Следъ това билъ назял
ченъ гилянченинътъ Захари, свършилъ съ издръжка а
сърбнтЪ семинария въ БЪлградъ, но не се задържал
дълго. По-после дошелъ Иосифъ Костичъ, училъ с
въ Самборъ. Той билъ готовъ да учителси*/ва за 30
гроша годишно, но билъ отблъснатъ отъ Шишеджиев!
понеже искалъ да преподава по сръбски. Тогава Кос
тичъ отишелъ въ ЛЪсковецъ, дето замЪстилъ учителг
Симеонъ, софиянецъ, току що починалъ отъ гърл«1'
следъ 12-годишно учителствуване въ смщия градъ*). 1
Сръбската пропаганда особено много се засилв*
когато вредо.мъ изъ България се почва борбата за чея
ковна независимостъ. За да я парализиратъ, гръцкит!
владици не се спирали предъ нищо, но не еднакви из|
гледи за успЪхъ сж имали вредомъ срещу разраства!
лото като стихия народно движение. Но най-леснЯ*5

•) Прзао, г. IV, бр. 30, стр. 119 отъ 20 септемврий 1869.

5) Право, г. IV, бр. 40, стр. 160 отъ 29 ноемврий 1869 г.
') Право, г. IV, бр. 39, стр. 154 отъ 22 ноемврий 1869.
') Иширковъ. сгр. СХХ—СХХ1.
 14]

рзвнително, е била борбата имъ съ българщината въ

ризките до сръбското княжество земи, дето винаги
сгй намирали подкрепа у агентите на сърбизма, щедро
планини отъ сръбското правителство. Освенъ това, въ
1аКива крайнинн моралните устои и у местното насе­
ление не ок особено силни. Граничарьтъ винаги носи
психиката на едно национално безразличие, готово да
се поддаде безъ колебание на всека дребна съблазънь,
огдето и да му баде предложена тя. Паисий, човЪкъ
лукавъ и хитъръ, е познавалъ добре средата, ср-Ьдъ
която е билъ поставенъ да действува. Затова първата
му грижа, следъ разгарянето на църковния въпросъ, е
била не само да подкрепи сръбското влияние, но да
създаде една сръбска партия, усилена и съ отст.т.ппли
отъ народностьта си българи, чрезъ която да парализи­
ра устремите на народното мнозинство. И нему не са­
мо че се удава това, но той успЪва да привлече някол­
ко български първенци, богати търговци, които имали
нужда отъ неговия кредитъ. Между последните билъ
и ревностния радетель за българска просвета въ Враня,
Стаменко Торовеле. Огстжпничеството на Стаменка
ще се е почувствувало отъ съгражданите му, твърди
въ българщината си, доста чувствително, ако се сади
отъ писмото, което учителя Ст. Костовъ пише до Най-
Денъ Герова:
. . . . Добре бь) било ако е Вамъ угодно, да раска-
жете подробно Г-ну Стаменку что е Българский Въпросъ
и каквж ползж има да придоб1е иародъ-тъ отъ незави-
Сймж .крарх]»., и да го убедите да ся склони и него-
8а милость да подражае на другьъти си съотечественици
й съединеше съ Българе-тн и отделеше отъ Патр1ар-
*>'*-тл, че никакъ не ся скланя. Мол»ж да му ся не
*азва, че Ви б е л е ж а това'1). Но изглежда, че и Ге-
Р°бъ не е можалъ да въздействува върху тоя ренегатъ,
Както не еж въздействували и острите критики въ пе-
,ата на делата му. Освенъ него сж се подали на Паи-
с"я още и Т. Чапл., Мит. Магд. и »две цинцарскм из-
Р°Дици- Талю и Томчю'. Настървението между гражда-
и«те отишло до тамъ, че дори децата се разделили на
4ве партии: сръбска и българска, които се биели изъ

’) Изъ архивата на Найденъ Геровъ I, стр. 969—970.

142

улицигЬ, като викали: .ний сми българи**, .ми сцс

срби* ')•
Всичко това, обаче, не попречило на Вранин да Се
откажатъ презъ 1869 год. отъ патриаршията. А когато
на 3 мартъ се получава телеграфическо известие от-ь
Нишъ и Скопие за решението на църковния въпросъ,
на 4 мартъ се устройва голЪмо праздненство съ едно^
църквие. Учительтъ Шишеджиевъ държи слово. Гра*.
данитЪ си правятъ визити, щастливи отъ народната
сполука. Доста винце, — казва дописникътъ на в. "Пра­
во", се изпива за здравето на царя. На итора пасха Ши-
шеджневъ прочита въ църква царския ферманъ, изпра-
тенъ отъ скопската община. Вранци изпращатъ и свой
представитель, архимандрнтъ Дионисий, на свикания
въ Цариградъ български народенъ съборъ. Вь същото
време тЪ заявяватъ на правителството, че не ще пуст-
натъ Пансия въ митрополията, комуто чрезъ едно „емир-
наме" отъ Вали паша било предписано да предаде на-
роду тефтеригЬ на манастира Св. Прохоръ Пчински.
Това заставило приятелитЪ на Паисия да му пригот-
вятъ легло въ една турска къща1).
Отхвърленъ отъ населението, Паисий замисля да
си отмъсти, едно, като го набеди предъ турското пра­
вителство, че иска да се отцепи отъ царството, и да
се присъедене къмъ Сърбия5) и, друго, като премахне
учителя му Шишеджиевъ. За тази цель той приготвя
съ нЪчои свои „нодлизулки* махзапъ иротивъ Шишед-
жиева до валията въ Призренъ4). Подигналъ вратъ и
сръбскиятъ учитель, който въ едно писмо до свой
приятель се хва.тЬлъ, че скоро щ-Ьлъ да .зацвьрсти“
сръбски езикъ въ Враня, срещу което правителството
му обещавало голЪми добрини, като за поощрение му
изпратило и единъ катъ нови дрехи').
Паисий все повече се забравя. НеговигЬ престъп­
ления се нижатъ едно следъ друго и още по-здраво
втълпяватъ у честното гражданство мисъльта да <"е
отърве часъ по-скоро отъ него. Съ тЪхъ се занимавятъ
) Право. г. IV, бр. 46, стр. 184 отъ 10 инуарий 1870 г.
» Право, r. V, бр. 16, стр. 63 отъ 15 ктий 1870 г.
) Д. П. Панловъ, Сконье, стр. 35.
*) Право. г. IV. бр. 45. стр. 180 отъ 3 януарий 1870 г.
) Турция, г. VI, бр. 39, стр. 3 —4 отъ 14 ноемврнй 1870 г.
 143

ри всички български вестници отъ това време. На

[О мЪсто го обвнняватъ, че счупилъ силомъ черков-
I куфаръ въ Враня, за да on te единъ влахъ’); иа
ро, че вземалъ незаконни такси*); на трето, че под-
идалъ селянитф да биятъ гражданитЪ и пр. и п р...
Ьгодарение на него, билъ а р ес т ува н ъ и затворенъ въ
|опие, безъ да се знае отпосле, какво е станало съ
го, делегата на скопската община Трайко Кюркчи,
йто носЪлъ благодарствено писмо отъ епархията до
Jiiapxa за подписъ въ Враня. Следъ като си свършилъ
^сията тамъ, билъ уловенъ въ село „Луме“, предаденъ
ръ човЬка на Паисия хаджн попъ Алекси*).
Не сполучили чрезъ заплахи кьмъ населението,
риятелитР на Паисия и членоветЪ на сръбската пропа-
Ьда измЪнятъ тактиката. ТЪ почватъ да биятъ на най-
ввслштелното м-Ьсто на българина — на неговия по-
рнъкъ. Така, напримЪръ, Стаменко Стомевъ Торовели
Ьплашвалъ селянитЪ отъ с. ЛЬвосое, че патриаршата
Ьгетва uie дигне плодородието и тогава населението,
|мо останало гладно, нека му мисли, какъ ще изпла­
ка дълговетЪ на едва що учредената епархия. Това
Клонило селянитЪ да подпишатъ приготвения по-рано
ихзаръ, съ който се обявява, че тЪ искатъ да останатъ
йдъ лоното на патриаршията, като признаватъ за
1ой с в е щ е н о н а ч а л н н к ъ Паисия. По този начинъ, тайно
риготвениять махзаръ билъ подпечатенъ съ три ne­
tta: отъ вранската махала Табахане, огь с. ЛЪвосое и
Гь с. Кушица.
Когато жителитЪ на Табахането се научаватъ, че
.сложенъ и махаленския псчатъ, протестиратъ предъ
бщинага, дето се свиква веднага общо събрание на
тчки махали. Предъ това събрание мухтарътъ на рс-
ната махала, Георги Купусъ, отрича да е подпечат-
лъ какъвто и да било махзаръ. Най-после се разясня-
цЪлата работа. Узнава се, че той билъ повнканъ на
*ава на Св. Никола у н%кой си Коста Магдииъ, дето,
*едъ като го упоили, разпасали му пояса и взели пе-
®та. Печата отъ с. Кушица пъкъ билъ спечеленъ отъ

*) Турция, г. VI, бр. 39, стр. 3—4 отъ 14 носмврнй 1870 г.

*1 В. „Македония", г. 111. óp. 46. стр. 3. код. 2 отъ 18 окт. 1869.
*) Турция, г. VIII, бр. 23, стр. 3 отъ 22 юлий 1872 г.
 144

попъ Димитра П. Антовъ, известенъ като изедникъ На

приходите на манастира Св. Прохоръ Пчински.
Следъ като се разяснява работата, населението те-
леграфически протестира до Вали паша въ ПризрЪнъ,
протестира и чрезь вестниците „за да ся уьЪрн 1‘рьц.
H a T p ia p iu ia и нейшй сквернозаконникъ Паис1Й, че от­
давна емм ся отрекли огь нихъ и не искам« да гц
чюемъ вече“').
Виновници за махзара сж още: Харитонъ Мнковъ,
по-рано. като Стаменка, пръвъ деятель по народните
ни черковни дела, чийто баща умрфлъ на заточение въ
Кютая, вследствие клеветите на Пансин, Костадинъ С.
Торовела и Апостолъ Хр. Шпиртосанъ**).
Но добрнятъ ходъ на черковното и училищно дЪ-
ло не спира отъ това. Напротивъ, всички тези козни и
злини даватъ духъ на вранскигЬ българи, и твърдость
да устоятъ до край. Ако се ежди по отзивите изъ на­
шите вестници, може смело да се заключи, че църков­
ното и училищно дело се съвзема въ Враня именно
следъ 1870 r.s), макаръ сърбизмътъ да е успЪлъ изъ
некои околни на Враня места да привлече населението
на своя страна и да му изпждн българските учители.
На Шишеджиева, обаче, не могълъ да стори нищо.
Но сръбските агенти не губели надежда. Допнсни-
кътъ разправя, че челъ и едно писмо отъ сръбския учи­
тели въ Враня, Викенти*), който, като предвкусвалъ ща­
стието отъ изпжждането на Шишеджиева, се хвалелъ,
какъ го срещали добре вранските девойки и, какъ го
оставяли най-почтени домакини да са наслаждавагь
съ него на самокю", какъ чрезъ владиката, който билъ
сърбофнлъ, щелъ да изпждн Шишеджиева и, какъ то-
') Притурка на в. „Право“, г. VII, бр. 49, стр. 2 отъ 13 фев­
руари й 1873 година.
-') Притурка на в. „Право“, r. Vili, бр. 1, стр. 3, колона 3
отъ 20 мартъ 1873 година.
J) „Право“, r. V, бр. 33, стр. 135 отъ 12 окт. 1870 г.
Въ Долно-Нерадовци, черквата е построена презъ 1871 г.. а
въ Ратай — не по-късно отъ 1872 г., ако сс ежди по икоиитЪ —
всички съ български имена на ларителитТ..
*) Учительтъ въ Враня Викенти Димитровичъ, е родомъ отъ
Пришива. Той свършилъ семинария въ БЪ.тградъ, билъ т-Ьлес«0
слабъ и починалъ скоро отъ настинка. СръбскитЪ вестници пи-
сади, че билъ отровенъ отъ Шишеджиева. Подиръ него л°'
шелъ Милойко Весе.тиновичъ, родомъ отъ Делиградъ, свър-
 Н5

владика билъ г л а в н а причина да не се присъедини

рхията къмъ българската екзархия, а да я задър­
ж а да са приспособи подъ властьта на Сьрб1я, кое-
скоро щЪло да се свърши“.
Въ смщата дописка се съобщава още, че учительтъ
Прищина билъ сръбски офицеръ')-
Почва да се засилва и вниманието на българското
ество къмъ Враня и вранци. Го.тЬмъ дФлъ за засил­
ва този ннтересъ се пада и на македонската дру-
а въ Цариградъ, която успЪва да прати и няколко
гарски книги, добити отъ нея като подаръкъ, сре-
Ь множество нахлули отъ Сърбия1). Една борба меж-
Гскромна частна инициатива посрЪдъ едннъ обезпра­
ши» народъ и една държава съ всички органи и ср4д-
а, добре организирани за постигане на поставена за-
Р [а; борба между слонъ и мъниче, победитель въ коя-
остава този, който, самъ слабъ, е ималъ ослона вър-
I българското чувство у населението.
Какво е било състоянието на българското учили-
! въ Враня, и, какво чувство на м.г.ка е било обхва-
яо сърдцата на всички българи отъ националното
стжпничество на тЪхнитЪ братя, се вижда добре отъ
Шиската на вранското църковно настоятелство, под­
кана отъ Попъ Никола Хрнстовъ, по поводъ изпита
ученицигЬ, която помФстваме изцяло:
«Враня, 1873 Августъ 25.
Господине Издателю на ВЪст. Право!
Малко късничко идемъ да Ви извФстимъ за изпн-
ието на ученицигЬ въ Българското ни училище, което
Иъ пети класъ въ БЪлградъ. Макзръ майка му да е била пи.
гчанка, той отпосле станзлъ голЪмъ агитагторъ на сърбизма
Македония. Вранското сръбско учил пие се издържа отъ
ьбската държава, посрЪдствомъ основания отъ Рнстича ко-
Сетъ за сръбската пропаганда въ облзстьта на Българска Мо-
* и Македония, чийто председатель е бнлъ архимандритъ Ду-
►ъ, а членове проф. П. Сречковнчъ н Милошъ Милоевичъ, а
*гарското училище се издържало отъ общината. — Ишир-
►ъ, стрзница CXXII.
') Турция, r. VII, бр. 4, стр. 3—4 отъ 13 мартъ 1871.
*) Ето на кои лица благодари дружината за пратени книги.
Ненаваме ги, Защото мислимъ, чс ect,KO д-Ьло, колкото ни-
'*но н да е, сложено нредъ олтаря на родината, требва да
Май предъ идннтЪ поко.тЬния поне името на своя сътворитель:
10
 146

ся отвори на 13-ий Лул1я прЪдъ прнсжтств1ето на m^ J

Hbirfe чиноввици у Правителството, на мнозина почтЗ
прьвенци огь Турците и отъ народа ся бяше стеЗ
безчислено множество, между които бЪхж повикани!
билети н Ъ кои странци огь Гьрци и Българи. Испитац!
то ся поче съ молитвж за дългоденств1ето на Н.И.М
Абдулъ Азисъ Ефендимизъ, комуто изговорихж е л З
ученикъ и една доста учтива и прил-Ьжятелнж д1»3
чицж Теодора Георпевж. Посл-fe учительтъ ни H. М. II»
шеджиевъ «аза едно доста трогателно слово, съ коес
разви и доказа ползит-fe отъ учешето и съглааето. м 2
го старателно вджхваше миръ и любовь всякому и h i
послЪ изказа доста чистосърдечно и патрютически, i
ако е онъ причината на раздора, да му дадемъ octi
кжтж, за което ни най малко не щяло да му ocrai
криво, нъ сь радость щялъ да ни послушя. ОгЬдъ сл
boto на учителя, много сладкогласно иснЪхж дЪтца
еднж Турскд пЪсьнь и поел* нем» ся почнжхж испитнт
Най-напрЪдъ ся испитахж по пьрвигЬ ученици о
Турски начяло и отъ Френски начяло, послЪ отъ Тура
нсторнж, чнелителницж и Всеобщж исторйж и мноа
ството оста доста задоволно отъ училищний успЪл
Испитан1ето ся продължи 3 дни и ся изпитахж на сл
дующигЬ науки: Катихизисъ, Българскж Hcropii*, С
чинеше, Литургил., Исчисл. Землеописаше пб-прьвт
три класа и отговоригЬ б-fexa много удовлетворителни
всякого, отъ които ся види труда на учителя и прил
жяжето на ученицигЬ да сж били големи и ми ги g
хвалявами н окуражявами за напрЪдъ да ся трудя
повече. ПослЪ ся испитахж и взаимнигЬ ученици. Мно
добрЪ ся отговорихж и тЪ, благодареше на стараше
на двамата ни съгражданчета и помощници на ШиШ

Ив. Найдечовъ. Хр. Арнаудовъ, Г. Груевъ, Д. П. Ивано*

Петъръ Шуле«ъ, Никола Вазовъ, Ив. Говедаровъ, Никола М*
чевъ, Никола Тодоровъ, Петъръ Карапетровъ, Тодоръ Илив
Патю Крайовсти, Димитъръ Джеферовъ, Лука Моравеновъ, Я
митъръ Калугфовски, Иванъ Вапнровъ, Маринъ Кръстевъ, I
митъръ Русевкчъ, Лука Джсйковъ, Митю П. Нед-Ьлксгвичъ, Гвс
ги Ж. Поповъ, Димитъръ X. Тошковичъ, Игнатий Ц8tткoвъ1Хр
сто Пехливаневъ, Лазаръ Н. Дагоровт>, Павелъ Бобековъ, Кр
стю Ив. Пироиковъ, Димитъръ Пенковъ, Якимъ Дръцковъ и в
стадкнъ Н. Кгпановъ.
Притурка на в. „Право“, г. VIII. Ор. 23. стр. 4 отъ 20 авг. 1873 I
 147

дяиева Цвятко Христовъ и Тома Петровъ, кои сл ся

труДИЛИ и 3 3 развит1ето на учениците. Много ни оста
дщлно гдето не ни посетихж испиташето ошя наши
вграждане, кои ся ц-Ьпятъ оть общинжтж и 1ж прези-
рагь, което не е добро нЪчто, нъ не знаемъ съ кой на-
яинъ да ся примиримъ, когато имъ указахми случяи
многобройни за мирбж нъ они другъ пжть сж хванжли,
който е чикмазъ сокакъ и не щжть ни да ни зна'жгь.
Ми испов-Ьдами, че не е у насъ вината и до днесъ дей*.
ствувами чистосърдечно, безъ да ся крие въ сьрдцата
нн из^дничество и опропаствяше на обшити имущества,
кое не желаемъ ни на память да ни дойде.
СмЪемъ да Ви ся похвалимъ, че испиташето на уче­
ниците въ Бълг. училище ся похваляваше въ полуофиц.
вилаетский вестникъ Призренъ отъ мастното ни Пра­
вителство.
Н. В. Вали Пашя (Хюсни Пашя) много деятелно ся
труди за тишинжтж и спокойств1'ето на царскжтж по-
корнж ра>ж живущж въ вилаета Призренский. Да
жив%1жтъ такви царски ч и н о в н и ц и . Имами и новъ Кай-
макаминъ, който много ся показва работенъ человЪкъ
възъ царските дела.
Населешето ни много желяе и ся моли Богу, чтото
Им. Правителство да услишя народнжтж молбж, конь
изразихме толко пжти чр-Ьзъ махзари и телеграф, на
Т. В. Великаго Везиря, на Хардж1е Мюшори и на Н. Б.
Българскаго Екзарха да ни ся испрати по-скоро назна-
чений Владика отъ Н. Блаженство Н. П. Г-нъ Доротей,
зачтото църковните ни д-Ьла сж въ гол-Ьмж безрядицж,
нъ зачто не ни ся взимать у внимаше молбите, не знаемъ.
Другъ пжть ще обнародвами още нечта, за да има
Публиката извеспе и за нашите места.
Църковно Настоятелство. Попъ Никола Христовъ“').
(Общ. печ.)
Все пакъ, българското общество, тъкмо въ разга­
ра па църковните борби, които за дълго не престана­
ла и следъ учредяването на Екзархията, не е могло да
притече по-чувствително на сънародниците си въ
“Раня, па и не е разполагало тогава нито съ големи
') Притурка на в. „Право“, г. VIII, бр. 28, стр. 2 отъ 24 сеп-
Течврий 1873 година.
10»
 148

средства, нито съ значителна литература, нито пъкъ

свободни интелигентни сили. А тъкмо тия три факто.
ра: парите, книгите и културните деятели сж, които це
само запазватъ народностьта у населението, но и пре.
топяватъ чуждите народности, като имъ даватъ такова
съзнание, каквото тЪмъ е необходимо. Ето какъ Щн.
шеджиевъ описва това сблъскване на самосъзналнте се
но още полуневежествени, вранци съ подготвените За’
.своята задача сръбски агитатори:
Враня 1873 Августъ 28 мй.
Ако тия места нфмать честь да ся посЬтятъ отъ по
ученити наши Българи да вннкнжгь въ историческото
имъ положеше, то еднокръвнити наши браДя Сьрбити,
а особно ученити не избегватъ отъ случяя, кога би имъ
ся указалъ да не дойджтъ и направятъ посЬщен1е и по
най-пустити чьрковища, мънастири и стари растуренн
здашя. То е добро, гдето ся стараи»тъ да издирватъ
древностьта за Славянскжтж истории, но нихното чи-
стосьрдеч1е и историческнй праведний духъ като е бнлъ
далечъ отъ ц%льтж имъ, безъ срамъ искатъ да каж 1Л,ть
че всички ржкописи что найджтъ, или древности, били
все сръбски. Такъвъ единъ списатель найпристрастенъ
отъ днешнитн сръбски е Г-нъ М. МилоевиЬ, който
въ съчинешята си ся мжчи да наведе доказателства и
отъ земното дно, че прьвобитнийгь народъ на земното
кжлбо е Срьбскнйтъ. Чюдно нечто е, ако скоро бн
издалъ некое съчинеше за Бога, че е Сьрбинъ, и може,
като е изобиленъ въ доказателствата си, съ кои е на-
пълнилъ съчинешята си: „Одломци Исторще Срба и
Српских — Лугославенских зема-ъа у Турско} и Аустри}и‘>
и у „Путопис дела Праве-Старе-Срби]е“, кои нашити
учени види ся още не сж и м а л и честь да ги
видятъ и прочетжтъ и по-критикуватъ отъ историческж
точкж зрешя, а особно наипй ученъ Г-нъ Маринъ Дри-
новъ. ПрФпоручявамъ ги всякому да би нашьлъ да ги
прочете, а азъ си починамъ да си разказвамъ за пред­
мета, за когото ми е думата.
Другъ ученъ Сьрбинъ Г-нъ СретковиН професоръ
на философнжтж у Белградъ пройде вчера презъ Вра-
н1ж, съ когото имахъ честь да ся видж и запозна!*
и вместо да чюьъ нечто безпристрастно отъ пжтеше-
 149

му, което направилъ по Старж Сърби*, въ комьто

да вмъкнжтъ и тукашнити мЪста, минжлъ прЪзъ
м»!*. пр-Ьзъ Куманово, прЪзъ мънастиря Св. Про-
Пшинскаго, който е въ окржхаето ни, гдЪто ви-
стари ржкописн ва старобългарски написани, кои
поржчваше на неколцина, че били старосрьбски на-
■ни. Слушяхъ го доста вр-Ьмя съ нетрьпеже и като
недобра разположенъ у здравйето не ся рЪшавахъ
му отговор!*. Най-лослЪ, като каза, че има закон-
(Кормчяя) Србски разби ми ветрьпешето и въз-
Г-не, не е сръбски, нъ старо-български и без-
растно кажете какво му е правописашето ? Такво
авописаше нито сж дрьж-Ьли Сьрбити нито дрьжятъ,
Iе доста ясенъ документъ като ся взрЬ еди нъ учеиъ и го
агляда, нъ тр-Ьбва безпристрастно да исказва и исти-
|тж. Могж утвърдително да каж!*, че днешнити вси
ъбски учени сж съ такавж мисьлъ, т. е. жела1*гь да
кажьктъ, че всички памятници на Балканския По-
тровъ сж Сръбски и тоя народъ е прьвий истори-
кий у полуострова, а другити сж (0 ) нула.
Р-Ьчь ся отвори за цьрковний въпросъ и за напий
вигъ и стремлеше къмъ Екзархп*тж, на когото ся
каше, спор4дъ разговора, да ся разуб-Ьдимъ и да ся
гласимъ съ н%кои Сърби да тражнмъ Ипекскжтж Па-
ариш*, подъ ко)*то сме праведно принадлЪжели.
ри той доста нашигЬ владици, а особен<1 с££. Рус-
шкаго Г-на Григор1я, че правилъ Сс^оН1* грЪхъ, за
ето билъ писалъ напий народенъ врагЪ, Г-нъ Кара-
аовъ, въ нЪкой си вЪстникъ. Каравеловъ 1 не си до-
челов^къ. Много зачьрни народното лице, не чьрни
|«ововъзроденото ни духовенство; зачтото народний
Ъвъ ще тя накаже; мисли, че мнозина Българчета си
^атилъ у Деярбекиръ и единъ день ще ти свети ма-
нЪкой твой братъ. Ако ти е криво Турското Пра-
телство, ти говоришь, че си ся продалъ за интересъ
СьрбигЬ; намъ е твьрдЪ добро, че ни възстанови
ковнжтж самостоятелность; ми щемъ му служимъ вЪрно
1 ти иди у безтрага да сме спокойни и мирни.
Укори Г-нъ СрЪчковичь Св. Нншкаго Г-на Виктора,
издалъ у цьрквж проклети* срЪщу всякого, кой би
нарЪкълъ Сьрбинъ. Туй до колко е истина, остава
отговори Нишката община и самъ Н. П. Г-нъ Вик-
150

торъ презъ печята да заглуши устата за лъжците, които

съ лъж»ж гонятъ в-Ьтръ. Срещу всичко въ кратц-Ь като
му направихъ възражеше, а о с о б н о за Н. П. Св
Врачанскаго Г-на Аверюя, за когото ся мжчеше да д0.'
каже, че татко му е билъ Сьрбинъ, та и онъ е Сьрбинъ
уверихъ го да верва, че е Българинъ, на когото позна**
вамъ всичкжтж породицж. Като желаеше да пропове-
дува на ония, съ конто ся ставяше, криви мисли срещу
Е кзархат*, уверихъ го, че имами просветени лица съ
иаукж у наший екзархйский съборъ, отъ кои му спомя-
нжхъ за Св. Охридскаго Г-на Натанаила, нъ и за него
онъ постоянствуваше да говори, че е Сьрбинъ, съ кого
ся позиавалъ. Делата му показватъ, че въ жилите му
тече Българска кръвь, а не Срьбска, прибавихъ азъ.
Г-нъ М. МилоевиЬ пише: Бълг. царь Борисъ билъ
Сьрбинъ, неечюдно, че и Г-нъ Сретковичъ ся основава
на неговото мнеше, та прави Сърби Т. П. Г-да Аверкш
и Натанаила.
Всичката ммсьль на Сьрбските патршти може ся ис-
каза съ нацпжтж народнж п о с л о в и ц а : „на бивола окото
въ просото“, но яма юкъ, викатъ по тия места.
Тукъ има още една новина. Прочютийгь новъ сьр­
бинъ П. Г. Харитонъ МаковиЬ испокина си кундуркигЬ
да прави махзари да доведе ПаиНа да си продаде н
телото за пари. Днесъ пакъ строго са е заелъ за съ-
ставлеше на новъ махзаръ, нъ киселъ ще му излезе
следъ малко, та ми ся чини, че и безъ гунче ке остане.
Н. М. Шишеджиевъ“ ).
Но вранци продължаватъ да упорствуватъ. Те не
току така леко искагь да се подадатъ на примамките и
заплашванията, щедро сипани отъ разни страни въ едно
и сжщо време. На 1873 г. те наново даватъ молба до
великия везиръ, въ която искатъ да се даде бератъ на
избрания български иитрополитъ Доротей. За него на-
стояватъ те, въпреки решението на всички каази отъ
скопската епархия, които избрали за владика Кирилз
Белоградчишки. И сполучватъ да прокаратъ своето и
предъ правителство, и предъ екзархията*). Бератъ се да-

‘) Притурка на 8. „Право“, г. V1H, бр. 29, стр. 3 отъ 1

октомврий 1873 .чхдина.
*) День, г. I, бр. 15, стр. 5, кол. 3 отъ 19 май 1875.
 151

едва презъ 1874 год. Доротей бива най-тържествено

срещнатъ въ Враня. Шишеджиевъ бива назначенъ
кретарь на митрополията, а неговото учителско мЪ-
заема Василъ Стоманяковъ, родомъ отъ Габрово,
зй е свършилъ лицей въ Цариградъ и се училъ въ
^деса. Билъ ученъ, но не се поставилъ добре между
анци. Не е можалъ да учителствува дълго, Защото
ьрбигЬ наклеветили предъ турските власти презъ раз-
ирнигЬ времена на 1875 година него и архимандрита
Данаила, родомъ отъ село Клиновъцъ, Вранско. Закар-
ги въ Цариградъ, следъ като еж били влачени
аго изъ различни затвори. Стоманяковъ починалъ
тифъ въ цариградската сераскерска болница, а Да-
ваилъ постжпилъ отпосле въ светогорския манастиръ
(илендаръ1).
А когато турското правителство разпорежда на-
Ьредъ изъ българско за тъй нареченигЬ смесени епар-
вши, както и да се разпита населението, къмъ кое ве-
Ьомство желае да се причисли, вранци твърде реши-
регно даватъ своя отговоръ. Какъвъ е той, се вижда
|Отъ следващигЬ редове, подкрепени съ имена и числа:
.Въ Враня и въ окруж!ето истилямъть, благодареше
(ва мЪстний каймакаминъ върви по-дЪятелно, и при
полкова заплашвашя отъ аазалари въ хюкюмата и 61 ен1е
{отъ запнетата простодушнити селяни да ся подпишжгь
додъ гр. патр!'арх1ьв, пакъ не ся отклонихж отъ своето
,уб4ждеше и дадохж подписи подъ Екзарх1м.тж.
< Вранското окруж1е заключава въ себе 360 села подъ
,126 меркеза; като извадимъ 60 села арнаутски подъ 32
меркеза, оставатъ 300 Български подъ 94 меркеза. Отъ
тия ЗоО села само слЪдуимцитф ся подписахж подъ
У1атр1арш1Ята: Старьць, Станчевьць, Билачя, Раковьць,
шосое, ПрФображеше и Германъ, които мисли*, да

Й подъ 2 и л и 3 меркеза, а 294 села подъ 91 меркезъ

{ся подписахж подъ Екзарх1н*тж. Горнити подъ патр.
шодпйсани села ся подписахж по внушешето на владич-
«ити приврьженци и сега голЪмо ропташе владЪе
между селянити и кметовити, гд-Ьто сж ги погьрчнли.
1 Да дойдемъ сега въ града, който най-послЪ ся ис-
пита. Враня състояща отъ 6 махали, безъ турскити,

) Ишнрковъ, стр. СХХИ—СХХШ.

 152

забЪлЪжвагь само ония лица въ всяко, махало, конто

остахж лодъ Патр1аршнлтж, както следва:
Погачарска махала 1 Апостолъ Христовъ грькъ
Попъ Николова . 2 СтоянъТопалъ иМишоСтамбо^я
Табакхане . 1 Христо Маневъ
Ковачка * 1 Михаилъ Влахъ
Гедикъ паша . 0.
Огь Сеферъ челеби 4 души ся неподписахо нигде,
кои заедно съ другите неколцина владички приврьженцн|
живущи въ попъ Николовж махало,не дадоха нигде под’
писъ, но ся надЪютъ, като коше на праздни торби, да
останотъ подъ ИпекскотоСьрбска патр!арх1ю, за комкто
щело да ся отвори въпросъ скоро. »Трай коню за зе­
лено тр-Ьво-.или по-добре: .трай душе, чьрнМ коже*,
казвагь народнити ни пословици. Надамъ ся до 3 — 4
дена да ся испрати Вранский истиляиъ на Вали Паша,
дай Боже! и отъ цЪлотж Скопскж епарх1ю, та да ся
ускори издавашето берата на священноначалника.
На 23-ий 8 /врия има честь града ни да види единъ
отличенъ гость Н. Всепреподоб1е Екзарх1йский прото-
сингелъ Г. Лосифа Св. Едренскаго, който слезе въ ми-
трополпжтж и пр 1е визитж на много граждани, кои ся
затекохо огь радость да му рекотъ: добре дошълъ и
да чюютъ кога ще да дойде Н. П. Г. Доротей. Отецъ
Лосифъ красноречиво и съ весело сьрдце казваше, че
следъ истиляма незабавно ще приеме берата си и ще
дойде. Тоя гость ся задьржа до 26-го и народъгь, като
чю, че ще да преседи за Св. Димитр!я, бяше ся стекълъ
безчисленно да чюе н%кое наставлеше, нъ за жялость,
не можя да чюе, зачтото обстоятелствата не му допро-
щавахж.
СтЬдъ отпустъ народъгь трьчеше на купове да го
види и питаше: тоя ли е нашия владика? ахъ какъвъ
е добъръ човекъ! нъ научваеки ся, че не е нашъ вла­
дика, лицата на народното множество останахж посжр-
нали, а сьрдцата окржжени отъ тжгж, а душите му
съкрушени. Отецъ Лосифъ посети общинскжтж ста**.
която беше пълна съ народъ, направи съ цьрковното
Настоятелство неколко визити на по прьвити граждани,
и следъ обедъ заминж за обительтж Св. Прохора Пшин-
скаго, гдето игуменътъ попъ Пегьръ му направи от-
личепъ пр!емъ, показа му всички мьнастирски древности
 153

! то пренощува въ мънасшря еднж. нощь, испроводи

) три чяса ризстояше, т. е. до мънастирски чиф-
въ Чюлапакъ; тамъ ся пихл н-Ьколко чяшкм ройно
е за Българ. Духовенство и за здрав1ето на дяда
пея и послЪ замина за Паланкж, Кюстендилъ, и
гамъ за Ц/градъ. Отецъ Зосифъ си е съставилъ оть
чуважето си по тмя мЪста добро поняБе и увЪренъ
, че ще раскаже на Македонската дружина всичко,
мьггЬ му не щжтъ да бжджгъ вошющи въ пустини»,

I. Шишедж1евъ“1)-
Но сръбското влияние се шири все повече и пове-
1акаръ Шишеджиевъ, ..юнашки да противостои на
славни Душанови потомци", „р-Ьшенн да жертву-
за постиганьето на своит-fe велики идеи, т. е., за
1ладяването на Стара Сърбия“*). Най-сетне спо-
(учватъ да премахнатъ Шишеджиева чрезъ каймака-
1ина. Учениците изпращатъ учителя си съ сълзи и
лачъ. На негово мЪсто пристига отъ Сърбия Коста II.
1лексовъ’), ведно съ жена си — и тя учителка. На 3 ав-
Усгь пристигагь и три сандъка сръбски книги, пода-
)ъкъ на вранското посърбено вече училище. Донесълъ
to х. попъ Апостолъ Сакелариевъ изъ Кратово ведно
Ъ писмо за Харитонъ Минковъ и едннъ кръстъ за не-
1о ..отъ 80 кремници“*). Сръбскиятъ учитель билъ под-
кържанъ отъ Тасо Чоплеовъ. Митко Ивановъ, Даре
Казай и Харитонъ Минковъ5). Отъ негово време насет-
к започватъ да се изпращатъ българчета на учение въ
>Ълградъ. На първо време нзбиратъ шесть деца, две
М“ъ конто е завелъ сръбскиятъ учитель Милойко Ве-
Селиновичъ*).
'I Притурка нз в. „Право“, г. VIII, бр. 37, стр. 3—4 отъ 26
Юемврнй 1873 година.
!| „Дснь“, г. I, бр. 6, стр. 7. кол. 2 отъ 19 мартъ 1875 г.
5i Коста П. Алексовъ, с роаомъ отъ Враня. Добилъ с обра-
ованието си въ българското училище. Той е билъ отреденъ
1гь общината да продължи образованието си ведно съ Манолъ
й. Шишеджиевъ въ цариградските училища, достяша въ които
•мъ е билъ откритъ отъ Сафетъ пата. Но Алексовъ се отказва
Пъ влиянието на сръбската пропаганда и съ срЪдства на сръб­
ското правителство свършва Б-Ь.тградската семинария. В. „Источ-
•о време“, г. I, бр. 48. стр. 2. кол. 5 отъ 11 януарий 1875 г.
• *1 „День“, г. I, бр. 24, стр. 6. кол. 2—3 отъ 21 юлий 1875 г.
154

Едновременно съ усилване дейностьта на сръбска,

та пропаганда, усилена вече отъ посърбени българи
българщината се залавя вече за сериозенъ и организи.’
ранъ отпоръ. Едно отъ главнитЪ средства за такъвъ
се явява читалището ..Слънце“, основано презъ това
време. Първото дЪло, което извършва то, сж две заяв.
ления — едното ..до Н. Блаженство" и другото ..до Бла.
годЪтелното въ Цариградъ Братство“, въ които иска да
се изпратятъ за наука въ Габрово, Пловдивъ или дру.
гаде, три момчета и две девойчета отъ града и око­
лията, които следъ свършване на образованието си, да
постжпятъ учители въ града и въ селата. Читалищни-
тЪ членове предявяватъ това искане, Защото мислятъ,
че то ..е единственото само средство да се противостои
на гибелнейшата за народа ни сръбска пропаганда, вър­
ху която мЪстнитЪ власти тукъ малко обрьщатъ вни-
маше, даже немарятъ“. ТЪ сжщо молягь братството, да
„са яви на помощь съ първоначални книжки на тукаш-
нитЪ училища, които са испразднювагь огь день на
день отъ ученицитЪ, които отивагь въ сръбското само
за това, Защото имъ са даватъ книги безъ пари*.’)
Така подпада Враня подъ сръбска власть. Така се зат­
варя и българското училище, което преди руско-тур­
ската война е било едно отъ най-добре уреденитЪ учи­
лища въ България и което било изникнало така есте­
ствено, както и другигЬ училища изъ България — въ
Търново, Пловдивъ и пр.1).
Че като български градъ и подъ българско влия­
ние се развивалъ градътъ, идатъ да ни засвидетелству*
ватъ неволно и най-отчаянитЪ сръбски шовинисти.
Впрочемъ, ето какво казва единъ отъ тЪхъ:
„Ну ово би све важило за средтьи век, а овога века
1'е Вратьу долазила култура са запада, али и пак више
са нстока, из дан. Бугарске и Неточна Румелще. У раду.
о коме сам |ош у почетку нагласио, видеЬе се све ово
врло опширно и тачно, а овде Ьу напоменути, да Р
Вран>е у овоме веку имало на)живл>у трговину са Бос-

:> „Неточно време“, г. I, бр. 48, стр. 2, кол. 1 отъ П яиу**

рий 1875 година.
*) А. Шоповъ, Изъ новата история на българитЪ въ Турчи*-
П ловдивъ , 1895, страници 73 и 76.
 155

до и Бугарском. Имало и са }ужним пределима

■яканским, али у другом и треЬем степену, и то не у
,!Чом правцу, у коме ]у ]е тражио Ст. НоваковиН, веЬ
;|д8ише са пределима, са унутрашн>ости измеЬу Вардара
®Струме. Шта више трговина с овим пределима као да
била веЬином у рукама Грка*1).
На 4 октомври 1915 год. гр. Враня отново стана часть
р ъ общото българско отечество.

к ') Ка истори)и града 8ран>а и «.егове околиие од Лована X.

И*1л>евиЬз. Годишните Николе ЧупиЬа, кн. XVI, 1896 година,
И^иииа 314.
 V II

Л йсковец ъ s a М орава
1
Отъ всички български градове въ Поморавия, ЛЪс-J
ковецъ е едничкиятъ градъ, за който има най-малко!
сведения въ българската и въ сръбската книжнина.!
Той, каточели, винаги се е изплъзвалъ и въ далечното,!
и въ близкото минало отъ очигЬ, както на тоя народъл
часть отъ чиято земя е съставялъ, така и отъ очитЬ нш
оня, който, поради близкото си съседство, е мечтал*®
поне презъ последнигЬ четиридесеть години на мина*
лото столетие, да го приключи въ своитЬ предали.
Градътъ е разположенъ срЪдъ една твърде плодо«
родна M tcT H O C T b, наводнена съ много рЪки. Подъ него
пъкъ се пресичатъ три рЪчни долини: Власинска, ВЪт-
ренска и Ябланска. Къмъ околнината на ЛЪсковецъ
спада и по-голЪмата часть отъ долината на Пуста-рЪка,;
сгкщо много плодородна1).
ЛЪсковецъ се намира на около 40 клм.*) южно отъ)
Нишъ, на пн>тя, водещъ отъ Нишъ до Враня. За негО)
се споменува още отъ най-стари времена, когато се е
наричалъ Дълбочина — име и на цЪлата му околН
ность’). Наричалъ се е така поради многото блата око-j
ло него, н4кои отъ които били доста дълбоки. По-*
късно, градътъ става известенъ подъ днешното име|
Мисли се, че е добилъ името ЛЪсковецъ отъ л-Ьщакъ£

’) В. Kaptih, CpÖHja, 1887, стр. 479.

-) Дописиикътъ на в. Право определя това разстожже я4
7 часа. „Право“, г. IV, бр. 40, стр. 160 отъ 29 ноемврий 1869 по»
) В. КариЬ, Cp6nja, 1887 г., стр. 749; Joe. X. Васил евиЬ, К1
истори) и града Вран>е и н>егоее околине въ Годншшица Нвкол»
ЧушЛа, ки. XVI, стр. 272. См що — К. Пърличсвъ, ЛВсковете
на Морава, страница 5.
 157

.itcna, съ каквато е обрасла мЪстностьта, следъ като

блатата, вследствие може би на геологически причини,
пресъхнали.
Следъ като ЛЪсковецъ е билъ владение ту на бъл­
гари, ту на гърци, ту на сърби, той презъ 1455 год.
влиза въ състава на турската държава.
ТурцитЪ сж наричали града ЛЪсковча. До 1877 г.
той е билъ дълго време ту центъръ на пашалъкъ’), ту
централенъ градъ на вилаетъ съ негово име, ту пъкъ
е влизалъ въ състава на други вилаети — на Нишкия,
даже и на Русенския**).
Ала по-гол-Ьмъ или по-малъкъ административенъ
центъръ, ЛЪсковецъ е билъ винаги гол-Ьмо търговско
срЪдище за времето си. За това е спомагало не само
централното му положение въ Поморавската область,
но и неговата твърде плодовита м%стность, която осо­
бено много е благоприятствувала, благодарение на го-
лЪмата си напоеность, за културата на конопа, първо
условие за развоя на вжжарска индустрия — най-
го.тЬмата слава на града.
ЛЪсковецъ се помни отъ давни времена като вж-
жарски центъръ съ здрави търговски връзки навредъ
по Балканския полуостровъ. Той е търгувалъ съ Нишъ,
Алексенецъ, БЪлградъ, София, Видинъ, Ломъ, Сви-
щовъ, Силистра, Русе, ПлЪвенъ, Търново, Пазард-
жикъ, Стара-Загора, Казанлъкъ, Сливенъ, Ямболъ, Кар-
нобатъ и Хасково’). ЛЪсковчане сж отивали и по-на-
татъкъ: rfe сж носили и продавали своигЬ произведе­
ния чакъ въ Кешанъ, Гюмюрджина и Галиполи. Търгу­
вали сж сжщо и съ македонските градове, като сж да­
вали сурови материали за прежда и тъкань на Щипъ,
Скопие, Велесъ, Прилепъ и Битоля.
ЛЪсковецъ е билъ средище и на голЪмъ, прочутъ
нанаиръ, въ който се събирали ежегодно множество
търговци отъ балканскитЬ страни. За такъвъ панаиръ
споменава и турскиятъ географъ Хаджи Калфа. А пж-
тсшественикътъ отъ 17 в^къ Едуардъ Браунъ отбеляз-
ва, че когато миналъ презъ Л%сковецъ, панаирътъ билъ

') КарнЬ, страница 749.

*) К. Пърличевъ, страница 5.
') К. Пърличевъ, страница 6.
158

устроенъ на закрито место. Посетенъ билъ отъ hho-J

жество търговци изъ околните краища на града1). TaJ
зи търговска оживеность му дава положението на втоД
ри градъ въ Поморавия, следъ Нишъ. Обаче, подирт!
подпадането му подъ сръбска власть, неговиятъ пазарт!
и неговото значение на въжарски центъръ, макаръ и ст
примитивно производство, запада. Наистина, той си за
пазва положението на голямо заселище въ сръбскотс
княжество, трето следъ БЪлградъ*), но съ твърде огра
ничени пазари.
Освобождението на България и откъсването м;
отъ нея се отразява твърде зле. На Леско
вецъ не остава другъ пазаръ освенъ Сърбия, съ коят<
по-рано е билъ въ твърде незначителни връзки, едно
Защото населението му, като българско, е намирало по
добъръ приемъ на своите стоки въ българските зем!
и, друго, Защото естествените търговски пътища съ ri
водели по-лесно къмъ югъ, и изтокъ, отколкото КЪМ1
северъ. Закрива се пазара за лесковци и въ Босна, деп
също съ намирали многобройна клиентела техния
въжарски изделия. '
Лесковецъ отъ най-стари времена е билъ сметая)
за български, макаръ да е подпадалъ навремени т?
подъ гръцко, ту подъ сръбско владичество; българск|
е било и населението му. За потвърждение на това им
многобройни свидетелства, отъ които тукъ се навея
дагь само неколко.
Така, Едуардъ Браунъ, пътешественикъ съ гол1
ма наблюдателность, който минавалъ по тези мест
презъ 17 векъ, говори само за българи изъ Поиор
вия. Като български е посоченъ Лесковецъ и въ ка;
тата на Augusto Gottlob Bohcmio отъ 1766 г. Еднаю
съ нея е картата на С Schutz отъ 1788 г., Както и ti
на F. L. Guss efdl отъ 1796 г. Българско смета насел
нието на Лесковецъ и прочутиятъ хърватски поеч
Станко Вразъ, единъ отъ най-първите идеолози Ц
югославянското единение. Ето какво гласи една беле*
ка въ неговото списание за българските народни пеем
') Петвр Р. Косова« н Микаило J. МилалиновнЬ, T p ro w i
центри и лутови по ерпеклм земл>ама у среднем веку у турО
време. Годиипьлца Ннколе ЧупнЬа, ки. XXI. стр. 38.
') В. КариЬ, стр. 761.
 159

,Ovu pjesmu poslao mi je g. 1842 iz Biograda prof Char-

jtovski g. Jzmail Sreznevski. lezik u njoj, како vidimo
gardna je smèsa bugarStine sa sirbStinom. Torlazima sovu
u Sàrbiju onu stranu naroda, koja sèdi na pobreiju Ti-
шзскот, u okruZju Càmorjeckom. Po jeziku 2 itelju ti po-
sarbleni su Bugari“1).
А споредъ Ханъ*), половината отъ жителите на
ЛЪсковецъ сгв българи, половината турци. Като бъл­
гарски е посоченъ Лесковецъ и въ Кипертовата народ­
ностна карта отъ 1876 година. Тая карта е служила за
помагало на представителите въ Цариградската кон­
ференция, които не сж споменували дори за сърби въ
ЛЪсковско, Пиротско, Нишко и Вранско. По нея се е
ржководилъ и графъ Игнатиевъ, ..стари при]атель
српски’), при определяне западните граници на Бъл­
гарската автономна область*). Князъ Черкаски пъкъ въ
документираната си записка до Императора Александра
II твърди, че града Лесковецъ е населенъ съ албанци и
турци, когато окржжието му е чисто българско*). По
неговия планъ, изпратенъ до руския воененъ мини-
стъръ въ Плоещъ, за уредбата ца бждещето княжество
и на западните му граници, градътъ Лесковецъ влиза
въ България').
Въ български предели спада Лесковецъ и споредъ
схващанията на нашите стари автори. Напримеръ, въ
■еровия преписъ на Паисиевата история, българската
®емя се дели на четири части: Мисиния (Мизия) съ 38
•срадови болгарски“. Въ тегь влнзатъ Тулча — край-
•вя изтокъ — и Неготинъ — на западъ; ©pania съ 43
•традови болгарски". Между гЬхъ сл : Нишъ, Пирогь,
“Раня, Лесковецъ и д р ...; Македония — съ 37 града :
'-копие, Щипъ, Кратово и др. ..; Дардания — съ 31
■' Kolo V, 27.
стр 28^*iSe V° n "ас'1 ^alonlk von !• v 4*hn, Wien, 1861,

Путничкс црте Владана ЪорЬевиЬа. Кн>ига треЬа, 1874,

'Раница 63.
К. Пърличевъ, ЛЪскоеецъ на Морава, исторически бе-
| *КИ, Скопие, 1916 год., стр. 11—12.
’) А. Иширковъ, Князъ Черкаски и граннцнтЬ на Бълга-
I а. Свободно мнение, r. II, кн. 48, стр. 699 отъ 29 ноем. 1914 г
) К. Пърличевъ. ЛЪсковецъ на Морава, стр. 12.
160

града, между които: Охридъ «старая столица БоЛГа

ромъ“, Тетово, ПризрЪнъ и др.1).
Но не само чужденци и наши сж смЪтали населе.
нието на ЛЪсковецъ и Лесковска область за българ.
ско. Такова е било то и за сърби гЬ до 60-те години на
миналия в%къ. Така, въ картата ..Срб1я и землЪ у коима
се србскчй говори са некимъ частима пограничжлй зец.
ля управ.ъно и на цинкусу резано од професора К. де.
жардена, у Београду, 1853“, въ която е посочена точ-
ната граница на сръбската говорна область, съставена
възъ основа на сръбската етнографска наука, вънъ огь
тази граница оставатъ градовете Бела-Паланка, Пи.
ротъ, Лесковецъ, Браня, Гилянъ, Прешово, Тетово,
Скопие, Куманово и др.*). Въ една дописка отъ това
време ..Србски дневник" сжщо говори за българи въ
Лесковецъ. ..По Бугарской“, казва този вестникъ, -пу-
тую сада два енгелска путника, неки Кокс и Стабъ. На
11етровъ данъ били су у Лесковскомъ манастиру, где се
било доста народа скупило у свечном руву. Енглези су
ради били видити бугарску хору, те су имъ Лесновски
момци и моме играле. Таму су распитивале за многе
ствари и пазльиво су сви слушали"’).
На 1858 г. Франйо Захъ, управитель на белградско­
то артилерийско училище, придружилъ, очевидно съ
съгласие на сръбското правителство, австрийския кон-
сулъ Ханъ въ пжтуването му презъ Македония, за да
изучи народностьта на нейните населения. Картата и
докладътъ, които написалъ Захъ, не видели светъ, по
всека вероятность, Защото изказаната въ гЬхъ истина
не е била по угода на сръбските управляващи среди.
И въ хранилището на сръбската кралска библио­
тека въ Белградъ се намира едно доказателство за бъл­
гарския характеръ на Лесковецъ. То е едно ржкописно
административно деление на Турция въ началото на 19

') Иширковъ, Приносъ къмъ етнографията на македонски-

тЪ славени, стр. 27—28.
’) Иппфковъ, Приносъ къмъ спюграфията «а македонски-
тТ. славЪни, стр. 25—26. Сж.ъо — Йор. Иваноеъ, БългарстЪ **
Македония, страница 144.
’) Србски дневник-, /X, бр. 59. стр. 3, кол. 2—3 отъ *’
юлий 1860. Вижъ и документите на края.
 161

ь. Споредъ него, между другите градове, отбеляза-

ь 1ато български, е и Лесковецъ').
' ■Българско е сметало себе си и самото население
’ цесковецъ н лесковско; като такова се е подигнало
- щ на въстание срещу турското управление презъ
\ 1 г., ведно съ сънародниците си отъ нишко и пн-
о. Въстанието и тукъ не е могло да успее, макаръ
аналите на брой около 5000 души отначало да сл»
доста големи изгледи за успешно довършване
подетото дело; макаръ и въстанието да е взело до-
широки размери: подигналн се 15 села'). Пъкъ и
овци се намирали въ сравнително по-неизгодни
10вия отъ нишлни и пиротчани: техните земи на
го места ся; били обгърнати отъ албанци, които
матъ най-големо участие въ потушаване на въста-
о, не отъ привързаность къмъ турската власть, а
алчность за имота на българите. Теглата на лее­
щи отъ арнаутите не преставагь и следъ въстание-
Те страдали не само отъ техните непосредствени
адения, но и отъ стълкновенията на арнаутските
венци съ местните турски бегове и паши.
Това слизане на албанците отъ високите албански
(тини къмъ плодните земи на лесковско не само за-
(я народностната проява на лесковци, но не имъ
юолява и да нзпъкнатъ въ дела отъ по-общъ пул­
ел» характеръ.
Но скоро въ помощь на албанците дохождатъ сър-
е съ току що усвоената си проповедь, че дето се
*"и на ..гусле“ и се слави ..слава", тамъ е сръбско,
одарение на подкрепата, която сл» имали отъ свое-
равителство, както и отъ основаното за пропаган-
дружество, начело съ архимандрита Дучача, те ус-
тъ въ скоро време да се наложатъ, макаръ и не
лесно, както еж предполагали отпърво. Преди аген-
на сръбската пропаганда да убедятъ населението
лесковско, че е сръбско, требвало е сами да се убе-
, че то е българско, което, впрочемъ, и безъ това
‘Де добре с я знаели.

К. Пърличевъ, ЛЪсковецъ на Морава, исторически б%-

Скопие. 1916 год.. стр. 11.
I*) Романски, Австрийски документи и пр.......... стр. 39.
11
 162

Когато сръбската пропаганда разпръсва въ лЪсков.

ско първитЪ семена на великосръбската идея, градът^
ималъ вече българско училище. А това е било н-Ькод.
ко години преди учредяването на българската екзар.
хия, която сърбигЬ винаги обичатъ да третиратъ като
срЪдище на пропаганда, насочена да побългарява
сръбскитЪ земи. Такова училище е имало до 1869 год
откогато се настанява като пръвъ сръбски учитель
кой си Костичъ. Той дошелъ отъ Сърбия и учителству.
валъ за много низка плата. За пръвъ пгкть отъ Кости-
ча лЪсковци чуватъ, че сж сърби, а не българи'). Оба­
че, още преди него ще с,т. правени отчаяни опити отъ
сръбскигЪ агенти да смутятъ поне националното ищ
съзнание, ако се сжди отъ една подкана, която авто-
ръть ня статията .Български работи“ отправя кът,
жителитЪ на Нишъ, ЛЪсковецъ, Враня, и Куманово да
се „прилЪшлгь“ по-усърдно къмъ българщината и да
пресЪкатъ мечтанията на сърбите**).
Кога е основано българското училище, още не е
установено съ положителность. Знае се само, че сърби-
нътъ Костичъ е замЪсгилъ българина даскалъ Симеонъ,
софиянецъ (отъ братя Андонови). Даскалъ Симеонъ се
е помнналъ следъ 12-годишно учителегвуване въ ДЬс-
ковецъ отъ гърло’). Значи, училището датува най-къс­
но отъ 1858 г., време, презъ което даже сърбите въ
Сърбия не биха могли да се похвалятъ съ училища.
На първо време българското население въ ЛЪско-
вецъ требва да е посрещнало доста безразлично наста­
няването на сръбски учитель, изгоденъ поне по това,
че представлява по-малко бреме за общинската каса
Ала това не ще е траяло дълго. Въ докладната си за­
писка до князъ Черкаски, писана въ с. Бохотъ (Пле­
венско) на 20 декемврий 1877 год., Маринъ Д р н н о в ъ
твърди, че преди три години, значи, презъ 1874 г., лес-
ковци обръщали внимание на екзархията върху домог-

') В. „Право“, г. V, бр. 7, стр. 26. отъ II апрк.тъ 1870. Сл>-

Що — в. „Право“, г. IV, бр. 40, стр. 160 отъ 29 ноем. 1869 г.
*) „Право“, г. IV, бр. 42, стр. 166 отъ 31 декемврий 1869 г-
’) А. Иширковъ. ЗапздиитЪ краища «а българската з*4*'
страница СХХ1.
 цията и далата на сърбнгЬ, като я молили да пй*
гне за възобновяването на българското училище’).
Освенъ въ училищното дЪло, л-Ьсковци не отстжп-
на сънародницитЬ си отъ друтитЬ краища на Въл­
чия и въ черковната борба. ТЪ, ведно съ нишлии, из-
ежда, еж имали доста грижи въ борбата си срещу
щкигЬ владици. За това бързатъ съ дата 1 юний
р 2 год. да благодарятъ на първия български екзархъ
гима за това, че е опредЪлилъ Виктора за тЬхенъ
|гадика, какго и да му съобщатъ, колко много см се
ьзрадвали отъ това*). Ето самиятъ адресъ:
..Адресъ до Негово Блаженство Екзарха.
БлаженнЪйпий Господине!
Никаква слава нити най веке светско задоволство
йоже толико ерце да развесели и обраду^е као що се
оеЪкъ радостан и задоволян наоди кадЧе постигао по*
:елану щель, за кою се млого време душевно и Не-
есно труди.
Неколико векове обмотаваше црна простота умо*
е българске, увучено пакъ мегю духовенство, корис-
ило се овомъ народномъ простотомъ па 1е упропаш-
нвало невини нашъ народъ како со моралне тако и со
*1атер1'ялне стране; па и кои су измегю блъгари и по мо*
укьству и развили свои умъ, али напоени тугимъ ду-
(омъ или обмаяни користолюб1емъ чужди биша бра-
Камъ своимъ и странни сииовомъ матере сво1ея.
[ Но егда пршде кончина лЪта, и кадъ се поче ду­
шевно мегю народъ да се разв1я, стресну се иго тугега
Куховенства и поела Господъ избавлеше людемъ
геоимъ.
Защо данасъ ц%ль Български народъ удостои се
ликог’щаспя да види по бож^емъ благоволеню, и по
ликой царской милости у л и и у Вашега Блаженства I
ксарха, а дай Боже скоро и брго да у Блаженство
■Ьйствително и I Патриарха Българске независне иркве
к. на адреса). Побучени овакимъ радостнимъ изве-
ямъ чувствуемо врло високо осекяна, е р узвише* 1
М Докладна записка ло князъ Черкаскн отъ М. Дринова,
•»Родна библиотека, папка М? 5.
4) „Прано“ , г. VI, бр. 14, стр, 4 отъ 12 юний 1872.
11«
164

нЪмъ индивидуалности Вашега Блаженства, узвишава се

и будукьнооь Ьългарскога народа на внсокь! ск-пещ,
Прерадостоне за насъ и ово най пресно извеспе*
що е благоволенЪмъ Вашега Блаженства бивши пред!
ставитель Господинъ Викторъ од Архимандрита «а
Арх1ерейски чинъ возвишенъ, за кое сви еднодушно
изявляемо дубоко срдачну благодарность, збогъ особи-
те промишлености о нашимъ удалЪнимъ краевима.
ЦЪлуюки свету десницу просеки молитву и благо­
словеше, остоямо покорни чадаа духовна.
1872 Лушя 3.
Вашегъ Блаженства
Община Лесковачка“1).
ЛЪсковецъ на Морава стана наново българско вла­
дение на 8 октомврий (ст. ст.), следъ като храбритЬ
български войски, действуващи въ долината на Бъл­
гарска Морава, разчистиха ЛЪсковското поле отъ сръб-
скигЬ войски на 5 сгкщия месецъ.

'■) „Право", г. VII, бр. 16, стр. 4 отъ 26 ю.тнй 1872.

 VIII
Власотинци
Градъ Власотинци е разположенъ въ западната
^асть на ЛЪсковското поле. Полскиятъ характеръ на
жЬстностьта му позволява да се радва на добри съоб­
щения главно съ Пиротъ, ЛЪсковецъ и Гърделица. Сж-
йцо и на добро благосъстояние. Смело може да се ка-
рке, че Власотинска околия е втора по богатство следъ
Лесновската. Градъ Власотинци е особено много изве-
стенъ като винарски градъ.
За българския характеръ на Власотинската околия
особено красноречиво говорятъ наименованията на
местностите. Стига тукъ да поменемъ неколко, за да
се убедимъ въ това, като: Рамнн делъ, Дайннъ делъ,
Криви делъ, вместо део, какго би требвало да се ка­
же по сръбски; Боринъ долъ, Лични долъ, Раковъ долъ,
вместо до; Столъ, вместо Сто (въ Бабунишко1).
Тъкмо поради чисто българския характеръ на насе­
лението въ Власотинци и Власотинско, сръбската про­
паганда е посегнала твърде предпазливо върху него.
По Санъ-Стефанския договоръ, тоя край е билъ вклю-
ченъ въ пределите на българското княжество, като
край, населенъ съ чисти българи. Прехвърленъ бива
Къмъ Сърбия следъ Берлинския конгресъ.
Данните за просветното дело, съ които разпола-
‘тамъ въ тоя мигъ, ако и оскждни, сж доста красноре­
чиви. Споредъ тия данни, черквата въ Власотинци е
;построена презъ 1858 година. Свещениците й сж били
■Чисти българи. Оставилъ е трайна паметь за себе си,*•

' ’» Проф. А. Иширковъ, Градъ Власотинци, Моравски гласъ,

•г. II, бр. 261. стр. 1 отъ 27 априлъ 1918 г.
166

обаче, само единъ отъ тЪхъ — попъ Станю. Той ще

билъ и първиятъ свещеникъ въ новата черква. За своя.
та родолюбива дейность бива обесенъ въ Нишъ през^
1860 година ведно съ трима владици, презъ време на
така нареченото садразамство.
Олтарътъ на черквата билъ изработенъ отъ само-
ковеца Захария (Заша), ожененъ за власотинка и по-
край нея останалъ до края на живота си въ Власотинци.
Пръвъ учитель, който се помни въ града, билъ
даскалъ Стоянче. Той взималъ по шейсеть пари месеч­
на такса отъ своитЪ учиници. Зиме ученицигЬ му били
много, а презъ лЪтото намалявали чувствително. Но
главното занятие на даскалъ Стоянче било търговия съ
вина, отъ която, изглежда, да е забогагЬлъ доста, за-
щото е минавалъ за единъ отъ най-заможнитЪ жители
на града.
Подиръ него, презъ 1861 година, бива условенъ
даскалъ Ангелко отъ Самоковъ. Това иде да ни засви­
детелствува, че училището, ако не е по-старо отъ черк­
вата, то, най-малко, е връстникъ съ нея. По-рано, дас­
калъ Ангелко е учителствувалъ дълго време въ Враня.
Преподавалъ е и той, както се казва, по »старата мето­
да". ГлавнитЪ учебни предмети еж били: псалтирътъ,
часословътъ и наустницата. Той е учителствувалъ до
1874—1875 година.
Училището до 1871 година се помещавало въ част­
на кжща, когато се издига особена сграда. Тогава, на­
вярно, се условя и втори учитель, нЪкой си Петъръ
Спировъ. За него се знае, че се е училъ въ гр. ЛЪско-
вецъ при софиянеца Симеонъ. А тоя даскалъ Симеонъ
се училъ въ Австрия. Билъ нфщо като директоръ иа
лЪсковскитЪ училища, гдето е учителствувалъ отъ
1858 до 1868 или 69 година. Толкова се билъ прочулъ,
че много млади момци отъ Моравско се стичали за нау­
ка при него. Мнозина отъ тЪхъ сж станали добри
учители.
Още при даскалъ Стоянче, сръбската пропаганда се
е мжчила да проникне въ училището, като наложила
за помощникъ учитель сърбина Марко, но не успЪла.
Следъ една година, този натрапникъ билъ изгоненъ отъ
населението. По-дълго се заседява н%кой си Анастасъ,
 167

1*го се смЪта за главенъ агитаторъ на сърбизма въ

ия си градъ (той е роденъ въ Власотинци), гдето
•чителствувалъ отъ 1873 до 1877 година. Образова­
йте си добилъ на сръбски държавни разноски въ БЪл-
|вдската семинария.
МАТЕРИАЛИ
 Б е л е ж к а к ъ м ъ м атер н ал и тк
Както се отбелязва въ предговора, гледано е, щото
свидетелствата, които доказвагь българския харак-
теръ на Поморавия, да бгкдатъ предимно сръбски или
чужди, но преведени на сръбски безъ или пъкъ съ бе­
лежка, потвърждаваща твърденията на оригинала. По-
стжпвано е така, за да се отнеме възможностьта на
всички, готови да затворятъ очи предъ обективната
майна, или, най-малко, разположени пристрастно къмъ
нея, да казваггъ ведно съ най-отявлетя сръбски шови-
нистъ Панта Сречковичъ, поменуванъ неведнажъ въ
първата часть на книгата, че всичко приведено отъ
насъ >^е чието пропагандн]ска ствар“') и, че опреде­
ленията »Българска Морава“, »Български Нишъ“, »Бъл­
гарски Пиротъ“ сж измислени отъ чужденците само за
пакость на сърбете или отъ омраза къмъ техъ.
Повечето отъ свидетелствата еж почерпени отъ ме­
родавните на времето си сръбски вестници и списания.
Първо место заематъ тия, извлечени изъ »Србске нови­
те“, държавния вестникъ на сръбското княжество, и изъ
*Србски дневник“, редактиранъ отъ Медаковича, една
°тъ най-видните публистични фигури на Сърбия презъ
“иналия векъ и бившъ секретарь на князъ Милоша*).
Взети сж нексж свидетелства сжщо и изъ »Видов
лан“ и »Световид“, първите вестници, които направиха
°питъ да развеятъ сръбското знаме надъ нашите земи
н най-отчаяните противници на правото ни да зажи-
®^емъ свободенъ и обединенъ жнвотъ. Въ невежество
н въ непознаване на действителностьта, искаме да вер-
') Гласник, кн. 54, страница 166.
. Скерлнчъ ги нарича най<ерновнн сръбски вестници. Вж.
СкерлиК, Истори|а Нови Срткхе Ккнжеености, Београа,
8'2 година, страница 83.
172

ваме, никой не ще ги обвини, както пост.ъпаатъ сър.

бигЬ презъ последните години спремо всички по­
ви свои сънародници въ далечното и въ близкотс
нало. Имаме свидетелства, че сръбскиятъ интелиг
които е боравелъ съ перо и слово, е знаялъ и т(
добре границите на Душановата държава, хипно-
рала презъ последните петдесеть години не само ц
ниците на Сърбин, но и нейните най-първи умове. >’
Вт. текста на нЪкои отъ приведените свиде'
не се споменава изрично за българи,а за христт
се споменава и за сърби. Ала надъ тия свидетелсп
надслова -Бугарска“, туренъ, явно, не за да означ
гарска държава, каквато презъ тия години не е
ствувала, а земя, населена съ българи. Че е така
да се заключи отъ некои свидетелства, съ отбел
надслов ь, въ които се говори за Нишъ, Пиротъ,,
вецъ, Враня, Бела-Паланка, Прокупле и пр. еднов
но съ Стара-Загора, Търново, Шуменъ, Русе, В
Ломъ, Битоля, Прилепъ, Одрннъ, Тулча, Кюсте
Повечето документи произхождатъ отъ м
вТ.къ, главната задача на книгата. Турени ся> ш
отъ по-давни времена, не Защото е имало толк<
.тЬма нужда да се наведатъ такива, а Защото
техъ се прави единъ скроменъ приносъ къмъ г
нията на д-ръ Ив. Д. Шишманова, — Стари пжт
презъ България и пр. (Мсб, кн. 4), на Иречека, н
Иванова — Българете въ Македония — и на №
ва — Западните краища на българската земя.
Свидетелствата — предимно сръбските — <
вани безъ съкращения. Смитано е, че за целите I
гата не с.т. достатъчни само пасажите, въ които
менава «българи“ или ..българско“, а и ония отъ
особено презъ 1841 и 1842 г., въ които се из!
сведения за българското въстание въ Нишъ, и
малко ценни отъ сведенията, които г. Ст. Роман
даде изъ архивата на австрийското външно мин
ство. Пъкъ и възъ основа на тия свидетелства <
санн очеркитЪ отъ първата часть на книгата.
Не ще съмнение, че предлаганите свидетелс
с.т. едничките, скрити въ сръбската книжнина;
едничките и въ нашата. Но да се извлекатъ всич!
първата, не е по силите на единъ човекъ: а да с
 173

,0 /КЗТъ всички отъ втората, е излишно, щомъ могатъ

^ се намЪрятъ толкова лесно въ посоченитЬ трудове
на нашигЬ учени. Направено е изключение само за ма-
гериалитЪ на С. Христова. ТЪ ск наведени, едно, за да
0чертаятъ борбата на Поморавци съ сърбитЪ и, друго,
кзто послужатт. предъ чуждия свЪтъ — ако предлага­
ната книга в.тЬзе нЪкога въ ржцетЪ на чужденецъ, —
като документ, за националното самочувствие на по­
моравци, да иокажатъ на днешнитЪ жители 0 1 ъ Помо-
рзвия, молепсани отъ сърбизма, какви сл* били не тЪх-
шпъ дЪдн, а бащнтЪ имъ, и не преди в+жовс, а преди
чешредесеть години.
Правописът, на всички свидетелства е запазенъ;
даже запазени ек и грЪшкитЪ, освенъ ония, конто се
дължатъ на печатарската техника.
Впрочемъ, ето по-голЪмъ откжелекъ, датуванъ.отъ
1443 год. Превелъ го е отъ старофренски проф. Йор-
данъ Ивановъ.
.Като си заминахъ отъ София, пжтувахъ по рече­
ното поле, което трае 50 мили и е гжето населено съ
българи, които сж християни отъ православно (гръцко)
вЪроизповЪдание. После навл^зохъ въ една хубава пла­
нинска страна, приятна за пжтуване съ конь, и слЪзохъ
въ една равнина, гдето се намира градътъ нареченъ Пи-
Ротъ, на р^Ька Нишава. Градътъ не е заграденъ съ кре-
пость, но на елина си край има з а м ъ к ъ , о п а с а н ъ о г ь
вдната си страна съ реката, а отъ другата съ блато,
градътъ е малъкъ, разположенъ при севернигЬ поли на
(Дна планина. Турци има малко.
.Като излЪзохъ отъ Пиротъ, пжтувахъ още малко
ирезъ планина и стигнахъ пакъ на сжщата рЪка (Ни­
шава), която тече надлъжъ по една хубава равнина,
“ежду две високи планини. Въ подножието лежи градъ,
4%лъ разрушенъ, и крепостни стени съборени, по име
Чзворъ (Б4ла Паланка). Сетне пжтувахъ още малко по
Тзя равнина край реката и преминахъ презъ една доста
В|<сока планина, малко н-Ьщо трудна за минавзне, при
Вс*. че тзмъ вървятъ и коля.
„НиШЪ (N1506) . . .
^ .Крушевецъ (Согке1ес11) отстои на 10 деня отъ
^Ринъ. Тоя градъ се намира на около една миля отъ
174

рЪка Морава, кояго иде откъмъ Босна. Морава е £

л^ма рЪка, тя отделя България отъ Расия или,
е едно и сжщо, Сърбия*... 7
Изъ пжтнигЬ бележки на Бертрадонъ де ла Бр^
иеръ. Миръ, г. XXXII, бр. 7665, стр. 3 отъ 13 януаЗ
1926 год. 1
 1054 година
Изь бележката на епископа Litbert
„Prevalivi panonske medje*, nastavlja putopisac, .na
stupide ogromnu pustoS, koju bugarsktml pustinjaml (de
urta BuTgariae) (k. ae.) zovu, po kojuh 2 ivu hajduci na
roda s k its k o g a ....................................................................
PrebacivSi vjerovatno Savu na uSéu, stupide (u Biogradu)
na zemlju bugarsku gdje je bila jur od devetoga do jeda-
najstoga vieka skrajna sjeverozapadna medja bugarske
drtave; a .bugarskom pustlnjom’ ili . Sumom• (silva) na-
zivahu i pozniju hododastnici predjel, Sto se prostirao dol-
njoj Moravi na iztoku (od Biograda malo ne do NiSa)\
Забележката подъ линия къмъ този пасажъ гласи
дословно така: Cedreni histor. compend. 11, 476. Raéki :
Sorba juinih Slovena, Rad XXIV, 80 i dr. Kraj svega Sto
je Bugarsko carstvo carem Vasiljem II, (1018) bilo razoreno
i bugarske zemlje opet grikoi vlasti pokorene, ipak putor
Pisci krì2arskih vojna sveudili zovu kraj dolnjoj Moravi na
btoku .Bugarskom driavom'. Osim starili reminiscencija
mogio je tomu biti i taj razlog, Sio je onaj kraj bio Bu-
gari naseljen\
D-r P atir Matkovió. Pulovanja po balkanskom poluo-
t°ku za srednjega vieka. Rad jugoslavenske akademije
znanosti i umjetnosti. Knjiga XLII, стр. 70.

1064 година
Изь плтуването на Siegfried, nadbiskup mogudki.
,Put pako, posto su hododastnid na Ugarsku i Ca-
n8 rad isii, biti ce obiéni, na ime desnom stranom u g j
 176

skoga Dunava do Biograda, a od ovud poznatom starci

vojnickom cestoni k r o z b u g a r s k u S u m u n a N is , S rè d t*
Jed ren u (Odrin ili Drinopolje) i Carigrad“.
D-r P. Matkovlé. P a to v a n ja etc. Rad, ки. XLH, стр. тщ

1096 година
* »Prevalivi ju oprezno za osam dana, dospije u ,bo.
g a ti N is ( N ic z h ), s r e d iite b u g a r s k e d r z a v e ’ .
0-r P. Matkovié. P u to v a n ja etc. Rad, ки. XLII, crp. 7<K

1147 година
„Dalje sliedi opis B u g a r s k e , k o ja n a s ta je B io g ra d o m
koj se , b u g a r s k im * (b o g a re n sis) z o v e , da
( B e lla -g r a v a ),
se razlitì od isto imenoga grada (Stoini Biograd) ugarskoga*
0-r P. Matkovié. P u to v a n ja etc. Rad, ки. XLH, crp. 105*

XII вЪкъ
.Odovud kroz pustinju, suhi i bezvodnu zemlju, za
tri dana do velike rieke, koja se zove Sava, a na njezinom
se dragoni briegu dite dobat i bogat grad B e lg r a d o fk . a.),<
p o te ta k B u g a rsk e . Od Biograda za sedani dana kroz pus-'
tinju i ogromnu Sumu, preko gora i humova do gradita*
Sto se zove N is (Ni§). Od ovud za detiri dana kroz pustinjr
do gradita imenom S t r a l i z (Srédec)*.
D-r P. Matkovié. P u to v a n ja , etc. Rad, ки. XLII, стр. ПГ

1336—1341
Поморавия дори при сръбско владичество, мал£
преди да падне подъ властьта на турцигЬ, е била afar
тана за Българска.
Ето какъ предава Матковичъ впечатленията
пжтописеца Ludolf Sudhemaki (Ludolphus de Suchem), ко4*
е пжтувалъ по изтока петь години — отъ 1336 до 1341^
»1 ovaj dakle putopisac jo§ u fetirinaestom vieku a**
B u g a r s k o m b e z s u n tn je iz to in o P o m o r a v lje , Sto no je
davno srbsko bilo“.
0-r P. Matkovié. P u to v a n ja etc. Rad, ки. XLII, crp. I4
 177

1432 година
съветникъ на Филипа
B e rtra n d o n d e la B ro q u iè re ,
Добри, бургунски войвода, казва, че С а ва . d i e l i B u g a r s k u
od S rb ije ili R a s e , koju su Turci prije sest godina osvoili“.
D-r P. Matkovié. P u to v a n ja , etc. Rad, ки. XLII. стр. 171.

1621 и 1626
„Le jour suivant, à deux heures de Yagodna nous trou-
vasnies le rivière de M o r a v e (Морава), qui venant des
hautes montagnes de B u lg a rie , passe par le milieu de la
Servie et va descharger dans le D a n u b e “.
C m p . 72
„La riviere de Nice, appellée par ceux de pais N ic h a v a
(Нишава), qui vient des montagnes voisiens de B u lg a rie ,
passe auprès de la ville, dont elle emprunte le nome et se
va descharger à deux lieues au dessous dans la riviere de
Morava; nous apprismes de ceux du lieu qu’elle sépare la
Sereie de la B u lg a r ie '.
C m p. 73
О п и с д ва п у т о в а н л п р е к о Б а л к а н с к о г п о л у о с т р о в а
Француског п о с л а н и к а де Хе-а у 1621 и 1626 г. од не­
позната писца. Приопштио и об]ашгьегьа додао Joe. f i .
ТомиН. Споменик XXXVII, други разред 33. Београд 1900.

1704
.7 конак Нишава на зеленой трави, и вечерасмо и
аноио, и оттолЪ дойдосмо у Н и ш н а у ж и н у и т а к и 8
*онак н а Б у г а р с к у М о р а в у п о д К у р в и н ъ градъ, и ту се
я°бунисмо от полунощи, него, хвала Богу не би щете
'"•Да, него здраво и мирно устасмо, и дойдосмо подъ
'Ч хковацъ на ужину код камените цркве“ и пр.
• П р и л о з и к исШ ори/и срп ске кн>иж евносш и. Од Сто-
jJla НоваковиЬа. VI 1вроти)а Рачанина й у ш у JepycaAUM y.
)(Vv год- Въ „Гласник српског ученог друштва“. Кгъига
1871, стр. 297.

1803—1804
*Ст "Я о м ъ р%ка (величиною iaKome маленъ Тамиш)
°чтъ на 6 сзтн № Видина (и тако Видин между Ти-
12
178

мокомъ и Ломомъ по сему число часовъ состоигь т. е

Тимока 4, а до Лома 6 часовъ). Течетъ сия рЪка
Стария планини или гори и крозъ Бугарску, и са»
чистая бугарская села (гдЪ никаковаго Турчина н4
протекая изливается въ Дуная съ десния ero стра^
при м-ЬсгЬ или варошици тогожъ ииене Ломъ. П ри,
най такождъ стоящей во обще между Ломомъ и Ти»
комъ вси обитатели Болгари суть; покрай Дуная
нЪгдЪ гдЪ кое влашко село находится; ни и сие рЪдко _
По-надолу следва за Цибьрь, Огоста, Ботуня, Иь
къръ и за градовегЬ въ тяхната околнииа. Всички тф-
земи, споредъ авторътъ, сж чисто български. Г>
Правимъ този цитатъ, за да подчертаемъ за из« 4
шенъ пжть, чии сж земигй въ сегашна западна Бълп-ì
рия и, каква народность ги населява, която сърбите*
блЪнуватъ да „освободятъ отъ българско робство*.
Географске белешке о Турскоj Митрополита Сто
Бтратимировийа из године 1803 и 1804.
Други разред. Београд, 1903, стр. 114.

1826 година
„СлавянигЬ въ цЪла Македония сами се наричат
Българи, никога сърби. Сърбитгь начеватъ отъ Прищф -
и задъ Нишъ. Сжщо и нишанципиъ по-обичатъ да >.е
наричатъ българи'.
Личнитгь сношения на Шафарика съ българит/ъ. Ом ■
д-ръ Ив. Д. Шишмановъ. Български пр-Ьгледъ, г. 11,0'
12, стр. 78‘).

XV аЪкъ
Изъ бележкитсъ на Бертрадонъ де-ла-Брокиерь т
»Исто тако сам видео шест гали)а и пет галиотаУ;?
реци Сави, nOKpaj онога дворишта што сам спомеиуф|I)

I) Въ своя .Slovanaky airodopis, Прага, 1842 год, Шафаряв

сочва точно границата между българи и сърби (стр. 40 и 50Х]
то оше по-ясно личи въ приложената къмъ съчинението <
графска карта, онословена .Sloranky Z»mk*H od Р. J. Safarik.
редъ нея, границата минава 1>/, миля западно отъ Нишъ, ■
остава въ български пред-Ьли, минава Бълг. Морава, вървя I
западния В брЪгъ и, като оставя Враня въ Българско, вър
падно по Шаръ и пр. — Йор. Ивановъ, СЪвериа Македония, <
 179

*оме стануче више Раоцанаца. Они се никако не пушта)у

у остала четири утвр(]ен>а, и ма да ]е н>ихово одел>ен>е
добро тврдо, али н^е тако тврдо као што су остала.
И л>уди ко]и зна)у добро, казали су ми да деспот има
щрош ш>]а се зове Ново Брдо (ИуаиЬагдЬа) на реци Мо­
рави, йо граница Бугарске, Словен]е, АрбанЩе и Боене.
Ту се копа сребро и злато за]едно, и одатле се вуче
200,000 дуката на годину. И да н^е тога, мислим да би
деспот до сад био иетера н из н>егове земл>е Рас^е*11).
Буркард и Бартрадон де-ла-Бракиер о Балканском по-
луострову XIV и XV века, приложно Сто]'ан Новаковик.
Годишгьица Николе ЧупиНа, кгьига XIV, 1894, стр. 57.

1664—1665
.За тим долази Миаап-ВааНа-Ра1апка, где писац спо-
мин>е како су посланство дочекале .бугарске жене*
багфуНи пред н>их на пут мале комадиЬе масла и соли,
предсказуууЬи и желеЬи тиме среНу и успех путу и ра-
ду посланства*.
Бележке енглеског племиНа Цаив Бурбури с пута
аустр^ског посланика грофа Лесл^а из Беча у Цари­
град у години 1664—1665. Въ Годншгьица Николе Чу­
пиНа, кн>ига XVII, 1897 г., стр. 85.

1672—1686
„А становници села н>ихових, сел>аци н>ихови, од
самота Дренопол>а па до Београда и дал>е, све су луди
бугарски“.
Опис Турског Царства од непознатог Руса, турског
заробл>еника из друге полови не XVII века. Въ Годиш-
>ьица Николе ЧупиНа, кгьига XVII, 1897, стр. 104.

1688
Милованъ Видаковичь изключва Нишь, Смедерево и
Ьгьлградъ оть сжщинска Сърбия презъ 1688 год.
>) Ст. Новаковичъ обяснява, че аето Брокиеръ .говори како
"^Рава дели Срби]у од Бугарске, вал>а разумети за Мораву од Ста-
1цНа на ниже. Бугарска би му, по томе, била на неточно! страни од
''ГалнИа кв ниже*. Стр. 53, забележка 1.
!?*
180

HcTopia славено сербскаго народа изъ разнихъ Ayitv

тора по Раичу и другихъ н-Ькихъ собрана и на просщд
д1ялектъ сербскй оть Царя Стефана Силнаго, до смертц
Стефана Деспота Сербскогь слисана Милованомъ В»,
даковнчемъ, професоромъ. У Б-Ьограду, 1835, стр. 12>,
1804
.Серб1я (древле Миз1я вишша), едно особито
Правителство подъ еднимъ Пашом.сънадписомъ Царства,
лежи западно одъ Baarapie, ме1)у Скардомъ и Ду на вой,
кои овде граничну до Срема реку Саву и реку сербШску
Мораву, съ некими маньими, npiAua, различие корабле«
плавашю погибелне рщеве и вирове содержава, и крозъ
гЬсне пеЬинасте проходе (Тахтали и) Демир'-Кашю илнти
железна Врата стреми*.
На следната страница Соларичъ изброява сръб-
скигЬ градове, между които туря и Нишъ, който е .на ед*
ной грани Мораве, близу волгарске границе на югу Cep6ie*.
Ново гражданско землеописаше перво на Езику
Сербскимъ. У дв-b части. Павломъ Соларичемъ. У Ве-
нецш 1804. Ч. 1, стр. 467 — 468.
1841
№ 0. Акта бугарскомъ покрету у 1841 ■ 1842 год.1)
1. Жалба повереника Пиротских. Нишких. Лесковачках
и Прокупски Срба2) и Бугара на насила Турска, 24
Апоила 1841 године, српскоме правателству, рускоя
конзулу и београдском паши.
Мн долеподпнсати поданици Високе Отоманска
Порте, послати од наше гон>ене и страда]уНе браНе я»
|) Тр-Ъбва да се подчертае, че въ »Неколко речи наошм ч**.
таоцяма*. п п IV том-ь на Ниль Поповото съчинение, о т а * Щ .
навличаме следващигЬ документи, не се правятъ бележки вър*да<
гЬхъ. Преводач игк, между която стои името иа наЯ-голЪзву
идеологь на вели косръбството, П а н т а С р е ч к о в и ч ъ , СК
счели за нуждно да поправятъ само една фраза отъ оригинала^
.jep Je дознао* съ .jep je мислио*.
?) ВъпрЬкн името сърби, турено предъ българи, въ *•**
бата на нишкигЬ, пиротскигЬ и пр. пов-Ьреници, въстанието
Поморавия се смЪта отъ сръбското правителство за българей*;'
което се внжда добре отъ следнигЬ л у н и нзъ .J* 7. Запис«*
стан>у Србще у 18-11 години: Али Порта Je непрагедно сумклла
суделнван>е ерпеког правителства за у.тлнхе у DyrapcKoj због ве*-
сносннх насн,ъа*. Тамъ, стр. 443. ’
 181

оКруга : Нишког, Пиротског, Лесковачког и Прокупског

узимамо слободу, да вам у име наше браЬе и н>ихових
породица, преставимо жалосно стен>е наше речене браНе.
Они се с породицама свои]м сада кри]у око ограде
српске граннце, ]ер се од векигог турског зулума не
сме]у вратити сво]им куЬама, а Срби их непушта]у на
0ву страну, и тако мора]у тамо да помръ у од глади
или ако ко и остане жив од сабл>е наших упьетача,
6иЬе одведен у ропство.
Ми смо дошли овде с тим, да вам се ]авимо и да
вам олишемо ово наше несретно стан>е, ко]е Нишки па­
ша неНе да олакша него ]ош веКма гомила ]аде наше, и
ие да да страдан>е и вап^уЬи глас несретних поданика
султанових до))у до уши]у >ьеговог величанства.
На]милостиви]и господар наш, кога свевишн>и нека
за млого година подржи у животу и царовак>у н>еговом,
аара]уЬи се о бедноме народу целе државе н>егове као
о деци свор] ко]е му ]е Бог даровао, издао ]е височар
ии сво]' хаткшерих у ^улкану с намером да усреЬи како
Гурке тако и ра]у- Ми смо дочекали ова] високи хати-
шериф онако, као што ]е озебао дочекао сунце. Благо-
ги.ъали смо царску милошту и искрено смо се молили
богу за драгоцено здравл>е н>еговог величанства и н>е-
гових великаша ко]и су му помагали у ороме великоме
и славноме делу, и учили смо децу нашу да се и она
юме раду]у и да благосил>а]у стазе на]милостиви]ег го-
слодара нашег.
Али шта може да учини благословена и праведна
вол>а великодушног господара. Кад они ко]'има ]е он по-
»ерно улраву сво}х поданика као сво]е деце, кад ]е они
^ и м о сво|им ногама газе и раде све оно, што на]ми-
лостиви]и султан никако не жели.
И пре!)е ]е било и одвише угн>етаван>а, али од оно
А°ба кад ]е садашн>и паша дошао у Ниш, сунце ]'е на-
помрчало, благостан>е пропало, и ми с децом нашом
Оживили нов ]аничарлук.
Тако несретно и жалосно стан>е наше принудило
Лае )е да до!)емо овде и са сузама да вас замолимо, да
6(1 ви осе!|а]у}ш наша страдаша Бога ради, доставили
?аШе беде ко]им путем ви знате, до господара нашег, и
' име л>убави хришНанске и како ви на]бол>е знате да
фините да се олакша]у патн>е овоме несретноме народу
*РишЬанском.
182

Кад je садаши паша дошао он je одма joui у по.

четку сазвао све старешине варошке и сеоске да
прочита високи ферман, у коме je било написато, да*[
не морамо давати друге порезе осим 3 гр. и 12 пм»
од стотине, и да зато сваки мора да покаже CBoje има&*
да би знало колико he се од кога тражити. Сиротан
род кад je саслушао ово, клечеЬи je благодарно Богу а
молио га за здравл>е пресветлог султана, Kojn се т«ур
милостиво брине за сироти шу, као о деци CBojoj. О д*
затим паша одреди мухасила ко}и he да попише стой»
и друго имаше, ко je шта имао. Бедна paja све je пои*
зивала, jep je веровала султановом ферману, и мисли*
да he све бити онако. И кад су свршили попие имавд
Турци означе у шему ABoje и то прво: у кога je имане
вредило сто, они су назначили двеста; и друго у кол
je имаше вредило хишаду шему су означили две хил>адв.
Meljy тим до!)е време да се купи десетина од производц
и ми дадемо од кукруза, пшенице и пасул>а, од сва*
главе купуса платили смо по 4 nape, од праза лука |$
2 nape на бокор, а од вина на сваку оку по 7 пара.--
Ми смо давали десетину, и то нам HHje било теша»
Али Турци почеше тражити од нас по 8 гроша и U
пара на сто. Ми питамо: зар не crojn у ферману по 4
гроша и 12 пара, а они нам OAroBapajy, да прих*
државни не иде као до сад. ,
У име AOcrojaHCTBa нашега светлога цара ми смо
то примили на се. Али су они опет почели да тра
1)умручину за вино по 4 nape на оку, а за paKHjy
8 пара.
Према оваквим поступцима у име светлога султа!
KOjH за цело о томе ништа незна, ми опет H3 jaBHMO Г
Ьемо платити, ала да HeheMO више обра^ивати виногра
и баште и ашове heMo продати Турцима, jep6o и .!
вино и paKHjy не пpoдajeмo скупле од 8 или 10 па
на оку. Паша нам o6eha да he нас ослободити од ов~
намета, и отпусти нас ку1ш. Мало за тим а он опет
тражити од нас ову дащцу и на наш одговор, да
je Beh ослободио од ше, паша нас отпусти куЬи у
веди нам да му оставимо неколицину старешина нас
KOjH he се с шим промислити о томе.
Ми га послушаме и оставимо 9 старешина ceojx.
je после нашег одласка затворио у тамницу, а оД*Я
 183

сутра дан веже их, оку}е и пошл>е у Софи]у, где су у

тамници одлежали два месеца. На]зад нас понуде да их
откупимо, и мн то учинимо, и тако наши луди буду
отпуштени с об]авом да ]е то била вол>а султанова.
Мн би и за то били захвални кад би смо знали
да ]е тако господар заповедно. Али ми знамо да ]е то
вол>а наших упьетача, а не царска.
Други зулум пашин у овоме }е. Ледном он до1)е
у село Мате]евци, и ми га дочекамо како смо бол>е
могли. До по ноЬи ]е пи]о, а после подигне вику и по^е
тражити цуре Ье да му пева{у и игра]'у. Залудо смо
му казивали, да су деца наша на раду и да ноЬива]у
у поду. Он нам почне смрЬу претити ако му не дове­
дено цуре. Како му нисмо могли учинити по води то
се разбегнемо куд ко]и, и више му се нисмо смели за­
вити. А он видеЬи да нема дeвojaкa дутит остави ве-
черу и врати се у Ниш, а сво]е субаше напугти да си-
лучу наше жене. Ако }е муж чувао и бранио cвojy жену,
онда му ]е паша шидао сво]е слуге ко]и су га одвлачили
у варош где су га с разапетим рукама на дрво водили
по пи]‘аци, да то ра]а види па да не брани сво}е жене,
сестре и кЬери, а сваки Турчин може с дима радити по
сво ^ води.
Кад су наши Турци, а особито Албанци разабрали
пашине намере, онда гомила око 100 душа ло1}у по
селима и почну их палити, као што су то учинили у
селу Страшини где су више од 28 куЬа сагорели, а жену
и децу у самим кошудама оставили да у поду живе.
Кад се ми жалисмо паши, он нам одговори да Ье изви-
дити ствар, а кад после а оно опет бива као и пре.
По кадкад се варошки Турци заваде ме)]у собом
и ба]аги стану пуцати }едно на друго; али они пуца]у
на хрншНане и уби]а]'у их као скотове. На нашу жалбу,
паша нам тражи сведоцбе. Ми се позивамо на хришЬане,
а он тражи од нас два Турчина.
Тако су ]едан пут Турци на сред пи]аце отели жену
од мужа и повели да ]е потурче. И премда }е жена ви­
кала за помоЬ бога ради, говореЬи да она неЬе да буде
Туркида и да има свога мужа, опет зато н^е смео нико да
Ф при1)е у помоИ. Само дезина сестра ко}а се ту де-
сила при!)е, али Турчин р ] ножем осакати руке, а жену
°Дведе. Ми предамо паши жалбу, и кад нам он затражи
 184

сведоке, ми му одведемо 20 луди, али он нехте пра,

мити, и тражеше само Турке. Ми се позовемо на 1)уц:
ручког надзирател>а, koj' h je био очевидац овог дога^а)«^
и он нам осведочи истину али зато изгуби ceojy службД
а нама кажу да je жена сама хтела да прими турску
веру. И макар да je она ]'авно то одрицала и доказа*
вала неправду, паша на))е два Турчина kojh се брадом
CBojOM закуну, да се жена сама хтела да потурчи, и такд
она остане код Турака. ;
Тако исто два брата Албанца до^у у село Драшад£
и на силу ухвате jeднy дево}ку, одведу je у Албани]у
и тамо je потурче. Осим тога join и из села Заплане на
силу одведу две дево}ке и потурче.
У прокупском округу Турци одведу неке Србе у
винограде, тамо неколко ших no6iijy, онако као што су
убили и ABOjHua Kpojana из Ниша.
Осим тога ноЬу развал>у{у кровове од куЬа, увлече"
се noTajHO у собе ако кога човека на1}у y6njy, а куЪу
on.n>a4Kajy. На oeaj начин за кратко време погинуло j^.
више од 20 душа у селима, а главе шихове допловиле
су Моравом под Алексинац. .
Ови исти упьетачи на силу одвукли су jeAHy де-
во]ку, н ма да j e она викала, нико j o j се на помоНи Haj<*
нашао осим н>езине ма]ке, K o jy су варвари исекли н*‘
парчета, a дево}ку одвуку у шуму. Кад то виде осталв
сел>аци, они nofjy у потеру отму f le e o jK y и врате j e куЬи|
Али M a jk a j e веН била мртва. И то се све чини у мирнок
држави султаново), где се угшетачи наши незадовол>а-|
e a j y тиме, што c и л y j y жене и дево)’ке мале и велике!
но сад су почели да чине таква насил>а и с мушкимаД
као што су то учинили у c a M o j c e e T o j цркви у Прокупу^
гди су силована три човека.
На све ове floratjaje укупно предали смо паши ниш4:
ком жалбу пуну суза, а он нам отговори, да то бива *;
на другим местима, и да от тога нико не умире.
С друге стране лесковачки паша пре него he Aohe;?:
садаши нишки потражи неке crape порезе. По доласку;!
новога паше, и He3Hajyhu да ли he га он оставити н*;
дужност, сазове општинаре и o6jaBH им, да су му он* :
дужни 90.000 гроша. Премда му je општина одговорил* s
како je она н>ему све исплатила, опет он заповеди д*
му се доведе Иванко KyjyHAuuja, и натера га да направк|
 185

„ечат, нспише имена и напише облигац^у како му je

сакЬим paja дужна. Лесковачки паша остао je на свом
*есту join годину дана, и као пре тражио je порезу.
дл на ]едан пут и нишки паша об]ави, како хришЬани
нису дали ни jeAHe nape данка за целу ту годину, и
како султан од ших тражи 500 каса (250.000 гроша).
Бедна paja кроз плач му je говорила, да они сваки дай
jajy разне порезе, али то не помаже, и они опет пла-
hajy- Ми не би жалили да и последшу пару унесему у
хазну премилостивог султана, кад би знали да би остали
у миру. Али на против и трпимо велике нево.ъе, и веЬ
смо издали све што смо имали.
Пре неког доба до1)е паша у Лесковац, а одатле
по!)е у шетньуусело Винарце и сабрав пуно дево}ака до
по ноЬи играо je и сам с к>има, а за)едно с н>им Исмаил-
паша и многи други Турци.
Ми би све то отрпели, али наши албански бегови
tvieAajyhH шта ради паша, они се joui внше осилили. Jep
не само што се CKHTajy по селима и npHMOpaeajy да се
праве игре него join cnayjy жене и fleeojKe, а у селу
Бугарици сикиром убише jeAHor младог човека за то,
што je хтео да брани ceojy сестру, Kojy су силовали. И
то join ние доста: они y6ujajy л>уде по дуЬанима из
пушака, нашу стоку Meiuajy са csojoM, а кад ми дознамо
и затражимо ceojy стоку, они нам прете сикирама, ако
се само усудимо ма шта дал>е говорити. Ко има новаца
taj ако му скот пропадне може опет да спасе ceoj жи­
вот, а ко нема новаца, Taj мора да Ьути, или да бежи
пуд зна, или да изгуби главу.
KojH пут се Албанци сваде с пашом и notjy стоти-
наиа у Ниш као 6ajarH да се биуу с шим, а кад овамо
они за))у по селима да се часте, и чине ceaKOjaKa на­
сила и на путу плачка}у трговце.
Догодило се опет да je jeaaa Бугарин пошао на
Рад у виноград са ceojoM кЬери от 14 година, а шест
Албанца нападну на ших, оца свежу, а дево^ку одведу
У шипраг и насилем je мучили од jyTpa до мрака тако,
4а je после велики претрплених мука $едва жива остала.
У пиротском округу скупе се 50 до 60 лупежа Kojn
По селима ee3 yjy л>уде и HCHybaeajy новце од ших. Ста­
ч н и ц и се пожале во{води, a oeaj им одговори, да
Та«вих самоволника има 800 и да их он не може да
Естера.
 186

Тако пето }едан н>егов слуга по^е на кон>у на п|

|ацу у намери да убие кога, и наишав на jeднoгa кр
]'ача баци се ножем на н>, али га не погоди, а кад ова/ щ
бегне он га из пиштол>а уби]е. Други л>уди кад су л
видели затворе дуНане и разбегну се.
Оваки и овима подобних случа]ева има хил>адаа
ко]е ни]е могуНе исказати и по реду описати. Бедни и
род цвили, али жалбе н>егове не допиру до султан
Оста)е му само да се побуни: }едно да се сачува <
упьетача, а друго да би свемилостиви господар моп
видити какве муке ова/ народ сноси, и да би се у»
лостивио да противу оваквих самовол>ства предуз]
нужне мере. Т»
Али паша не разбира|'уНи да су хришНанк скочил!
противу упьетача а не противу султана, сдружио сея
1ьима, па уби]а хришЬане као побушенике противу сво^Ц
господара, пале села и п.ъачка]у, жене и децу одводе*
ропетво, и тако пре него све ово до1/е до султана, щ
Ьина наше иесретне браНе мора Не изгинути. «
Примедба. У овом смислу предате су биле просЯ
Ъамил-паши београдском, ерпеком кн>азу Михаилу^
руском конзулу.
Срби/а и Русч\а од кочине кра/ине до св. Андр
/евске скупштине. Написао Нил. Попов. Свеска 4. Пр
вели с руског П. СраНкавиН, А. Васил>евиН, Ж. Жу]ева
А. Mapjaнoвиh. Београд, 1870, стр. 432—435.

1841
.Булгар/я. Са сербске границе пишу: Узрокъ, ш
су словенска и едновЬрна брака наша у Бугарской йо1
нила се, воля да Не сваюй, и да му се не каже, зна1
сир-Ьчь да е зло, кое трпе. То Ие сваюй веИъ и I
томъ знати и судитн, што в изв£сгно и наравно, да
овий люди небь! бунили, ни животъ и све свое у о!
сность меНали, осимъ што имъ веЬъ дотужило трпи
а у толико внше е то у садашнммъ обстоятелства!
Не дакле узроке да опнеувмо, кои су овогь приклю*
н!я; «ръ онда би морали читаву истор1ю, и то
стну само истор1ю, писати: него последний поводъ
явимо свету, коим се ово пояалеюе родило. — Благо«
ления царскогь луний Хаттишерифъ одъ Ъулхане,
 187

свете в*гове речи и у БчгарскоЬ су обнародоване: но на

жалость само су праздне речи остале и у ветаръ отншле.
Народу после н*га ни за лекъ бол* не би ни у чемъ,
него више противно. Сиромаси дакле хркйИяни йо се-
ju.ua нахк Нишевачке и Лесковачке особито са страш-
нимъ данкомъ и великомъ неправдомъ одъ своШ
спах1я обтереНени буду!)и више пута су тражили мило­
сти и помоЬи одъ Паше Нишевачкогь, да не би спах1е
н прочи турци тако горко ноступалн съ ньима, него да
би се владали по Хаттишерифу царскомъ. Али на про-
шешя своя никадъ никаква одговора не добише. На
последку принуждени буду дал* тражити помоИи, из-
беру изме^у себе осамъ одобрани лица и оправе у
Цариградъ, да имъ одъ Цара и Н*гове високе Порте
изпросе милости и мало олакшаня одъ великогъ данка.
Кадъ то чуе НишевачюЙ Паша, да су т!й посланци
веЬъ у Цариградъ отишли, одма лошл* за ньима по-
теру, коя Ш у Филиппополю стигне, ухвати и одма Ш
у гвож^е окуе, пакъ оковане къ Паши доведе. Паша
имъ одма изрекне судъ, да буду погубл*ни, и за цело
би погубл*ни били, да ни су остали люди скупили на
то силне новце, те свою браЬу одъ Паше и одъ смрти
изкупили. То имъ е била она правда, кою су онн по
обсени Хаттишерифа одъ Ъулхане тражили. Текъ што
« то прошло, а у вдномъ селу близу Ниша ово се до-
годило. Лицемъ на првий данъ Воскресешя, кадъ н
народъ а особито младежь по богослужешю и по об*ду
у коло изванъ села изишла, изи))е онамо и спах1я истогъ
села, пакъ зграби изме!)у народа вдну младу и одма съ
ньомъ у Нишъ. Сродници и пр!ятельи оправе мужа
к*ногъ къ Паши, да се н*му потужи и да иште свою
жену натрагъ. Но ту ништа не добие, него буде из-
псованъ и изтеранъ; а текъ што е изъ конака Паши-
ногъ изишао, дочека га ист1й онай спах!я и уб1е. —
Овимъ дакле вдннмъ и другимъ поводомъ избуни се
народъ и подигне се противъ Паше и спахия да помоЬи
тражи. Но турска и арнаутска войска Пашина удари
брже на ньи и окрене губитн и харати, гди годь кога
и гди годь што на!)е. До 150 бугарски села су изсекли
ч Поробили, пакъ найпосле попалили. И саме немоИне
старце и жене су немилостиво губили, децу хркйИянску
У ватру бацили и т. д. Паша пакъ у Нишу приморао е
 188

Митрополита, свештенсгво и проче хришянске погла-

варе, кои су онде у граду у затвору находе, те су му
се подписали на то, да ова буна ни в сбогь Паше я
cnaxifl, съ коима да су они врло задовольни и т. д.
Behа часшъ хрийНяна в по шумама и горама, гди се
свашй данъ све више и више уможаваю; старце, жеве
и децу укланяю на страну, пакъ и сами веЬъ почин»;
свся села палити. На граници Сербиш три главна сбега
су имъ, гди свое немоЬне Бож1емъ и братскомъ покро-'.
вителству вручаваю, — досадъ веЬъ 7 до 8000 душа, —'■
а у комъ юначно срдце куца и у кога е годь юначна
мишица, свакш хити ме!)у свою 6pahy, да себе и све;
свое одбрани или да погине. Одъ 100 ньи по десето-
рица имаю пушке, прочима су оруж1е: косе и т. д. Одъ
ньи су путови мирни, нити они или путнике или кара-
ване съ хесапомъ дираю, веЬъ све безъ и каквогь вре '
Ьаня пропуштаю. Него турци и арнаути хараю и робе
како по сели, тако и по путови, што годь на!)у. И зато
су путови затворени и несигурни, кое е велишй стра’ и ?
немиръ уселило трговцима аустрМскогъ царства, кои съ
Турскомъ раде. Више одъ 1000 цента разни хеспапа’
(роба’) лежи на граница, што би требало да се оправи'
за Турску. — По селима су арнаути и турцм много
хрисйИяне немило поклали, но у планине и у горе не
иду за ньима; нити турци, кои су у градовима, излазе
изъ ови на по.тЬ. Шта he юштъ и како he бити одъг
овь! кукавни xpieriflHa, Богъ зна. За оне у Сирш и по ;
другимъ A3ie предЬлма европейске су Велике Силе no-j
старале се, да ift одъ насилства турсюй самовластника *
освободе. Надати е се, да he се ови народа, кои су ■
заиста жертва били свагда за спасеше Espone, заиста'
горка судба коснути срдца хр1ст|'янск1Й владетеля и’
хр1ст|'янск1Й согра1)ана Европе“. j
Сврбске народна новина, г. IV, бр. 34, стр. 134—135 •
отъ 1 май 1841. ;

1841
пБулгар/я. Новж вЪсти о стварма у БугарскоИ нема-
мо, осимъ да е по градови рана яко поскупила. У Нишу
н. п., кажу, да 6 ока леба по 3 гроша. — У немачкимъ
Новинама налазимо извЪсля о побунама, коя смо мь>
 189

„онзйвише веЬъ явили, и ме!)у коима су главжя с,гЬду-

юЬа. Свакояке грозне приповЪсти се разносе о поводма
0вм приключешя; изме^у друпй н. п. то се говори, да
су турцн у Каменици велике неделЪ на скуплЪний у
цркви народъ насртали, и жене, девойке а и саму муж-
ску децу насилно хватати. — Съ тьшъ е огорчеше най-
вьшлй сгепенъ достигло, люди на оруж1е усташе, да се
бране и да се освете, и буна као муня севну. Осимъ
поедини окружм Бугарске, каже се, да е и савъ сЬвер-
нь/й край Албанк, Мацедонк и Румелк побунио се.
Хриспянски свештеницн много раде у томъ; ньи 12 иду
отъ села до села, и позьшзю народъ, да се диже, да се
избави турскогъ ига. Еданъ одъ ньи е долазио у Бео-
грздъ къ европейскимъ консулма, да 1Й намоли, да имъ
у помоЬи буду; но одъ св!Ю е одб1енъ. Мустафа паша
е одма, како се буна подигла, писао князу Серб1е едно
врло пр|'ягельско писмо, являюЪи му, шта се догодило,
и приволеваюЬи га на свою страну. — А после, кадъ е
дао уставше хр1сляна лотуЬи и све имъ попалити, явио
с опетъ Князу, да е буна утишала. — Стварь побунив-
Ш1Й се хркт!яне, држе, да е пропада, будуЬи да лреко
немаю новаца и што имъ е одъ потребе“.
Сербска народна новина, г. IV, бр. 35, стр. 138, кол.
2—3 отъ 4 май 1841.

1841
.Булгарся. Аустр1Йск1Й Позорствователь о почетку
буне у Булгарш о коюй смо и ми веЬъ споминяли, слЪ-
ДуюЬе извЪсие вдногъ очевидца изъ Алексинца одъ 5.
Мая рим. содржава. Два месеца пре побуне рав (хрк
сШянскИк жителя) у нах!яма Нишевачкой, Лесковачкой,
Пиротской, Враньской, Прокупачкой и Берковачкой до-
лазили су най-знатши Бугари, особито неюй Милое и
Гавра, на границу Србску, именно у Алексиначшй кон-
тУмацъ, и ту су се окружномъ Началнику Петру Радой-
ковиЬу и капетану Младену ВукомановиЬу тужили, пред-
^авляюЬи имъ, као своимъ пр1ятельима и сосЬдима,
Ка«о имъ е нарочно одъ оногъ времена одъ како «
б-чагодатний Хатишерифъ отъ Ъулхане, кои Ье по бла-
гимъ намЪрежяма Султановимъ станЪ нЪговн поданика
0,1акшати и осигурати, обнародованъ, давана данка
190

умножено, удручашя увеличана и насилствие турско »а.

подносимо постало. ПознаваюНи свой малиЙ войнич1 0
духъ и уверени, да се на свое силе ослоннти немоЗ}
(Бугари су, као што е Познато, миранъ, радинос/Ж
одданъ народъ) молили су они CepôificKO Правлеше, j j
имъ оно у ослобо^аваню одъ угн-ЬтаваюЬегъ ига, пощ
коимъ сбогъ свирЪпости HeKifl великаша и разпуш тен
сти сасвимъ одуздани Арнаута стеню, руку помоЬи п »
жи. Кадъ имъ пакъ то предложеше одъ стране Права*
шя Cep6iftci<on> повторително одбачено буде, набш
они себи изъ Cep6in 600 ока барута и оруж^я, и закиц
че подъ предводителствомъ гореставлЪне двоице, MÉ
лоя и Гавре, подиЬи се, да би тако двапутъ безъ yen»
ха кушано предпр]'яле, депуташю у Цариградъ послапа
коя би шамо Султана за ошлакшан% у Булгарш ела
даюкегъ угнгъшенгя молила, у дЪйешв привели. Барута
и оруж1е онда су само они, као што самъ се одъвищ
Бугара ueefecmio, употребити нам%равали, кадъ би i
предузетомъ свомъ намЪрешю уздржани или одъ АрвЩ
ута напаствовани били. Они су и двапутъ пре побум
депутащю Паши Нишевачкомъ оправляли.но одъ овй»
су свагда одбачени и безъ свакогъ yentxa оцправл*!
били. Речений е Паша юштъ одма,?како е ХатишермЦ
одъ Ъулхане обнародованъ био’, сейма Бугара»
оруж!е поузимао био. По несреки зайале Б
гари одма другМ данъ побуне турску едну куНу на ср
ской граници и узму градиНъ еданъ турешй, Акйалан»
у комъ су се само шестъ Арнаута налазили, заедно <
тамо налазеЬимъ се топовима, и тако даду Паши noeoji
да Милоя, са нЪговомъ четомъ состоеЬомъ се и з ъ .»
до 40 людШ, потера, ухвати, и тако цео планъ, кояХ
у томъ состояо, да овомъ побуномъ ниовой депутай
путь у Цариградъ отворе и одъ Порте коммисаю p if
нзви))ешя CTBapifl изишту, опровергне. — Тако бм,
Милов потеранъ и прину^енъ, да се са своимъ момци?
у едну одъ прилике 1000 хвати одъ Ниша удалЪну С
лу, Каменицу, затвори. Паша Нишсшй пошлЪ тамоши»
Архидякона са неколнко хриспяна и турака къ н"Ьму1
позове та, да се преда. Милое на то ни е престати Ж
тео, но што више да два турчина, кои су съ Архид**С
номъ дошли били, изъ пушке убити, за коимъ се П*К
съ 10 топова и неколико стотина Арнаута на КаменДр
 191

фене, ню обколи и оштро на ню пуцати почне. Кадъ

цилоя тане едно у ногу згоди, онда онъ потегне пи-
рголь иза пояса, и опали га себи у прси. Негови се
други другови кое предаду, кое у шуме побегну. Паша
ПишскШ, кадъ се изъ Ниша на Каиеницу креЬао, дао е
лзъ Пироша и Лесковца сазванимъ Арнаутима заповесть,
да сва села по побуненимъ нах(яма попале, жителе нз-
секу или као робле у Нишъ доведу, кою су заповесть
Арнаути на найсвирепш начинъ изпунили. — БовЬи се
Паша праведногь негодовашя Султановогъ, сбогь овогъ
сь христ1янскимъ жительма починеногъ покора, дао ч
17 найотмЪчш булгарскШ шрговца изъ Ниша у шаеницу
бациши, да 1Й тако принуди, да му свидетелство даду,
да онъ (Паша) свему томъ ништа кривъ ни е. — На-
дати е се, додав се у Аустр1й:комъ Позорствователю,
да Ие Порта о сбившимъ се дога1)аима извештена, она
средства употребити, коя Иеду миръ овой земльи опетъ
повратити, и животъ и имане хриспянсюй свои жителя
противъ свакогъ своеволства и насшпя сачувати.
Друге у немачкимъ Новинама вести изъ Београда
одъ 2 р. Мая гласе: „ОдвеЬъ крвава е била битка, коя
се прекюче близу наше границе догоднла изме!)у арна-
утске войске Паше Нишскогъ и изме^у побунившЛ се
хр/ст/яна, кои су кодъ Алексинца обкопали се били.
А р/т/яки су храбро се борили, ньино наоружано люд-
сгво било е одвеЬъ разсуто, пакъ ни е могло противъ
сединене массе арнаута одбранити се. Они су морали
свое жене и децу, свое старце, свое имане, кое су съ
собомъ понели, а и саму свою стоку противъ бесногъ
нападешя свирепи осмашпя бранити, и морадоше бити
свлздани. Грозно су поступали арнаути по одржаной
победи. Уб1яли децу и немоЬне старце, на колацъ на-
б/яли свакога, кога су съ оруж1емъ у руци ухватилн;
попалише села, коя су освоили, скотска насилства чи-
ннше са женама и девсйкама, пакъ 1Й онда у пламенъ
горуИ1Й куНа бацаше и т. д. А одъ части су после и
сами хршт^яна своя села запальивали, изъ ко1й су одъ
АолазеЬедъ непршятеля бегали, и гди су свое болест-
нике и све, што съ собомъ понети не могоше, оставляти
“орали. Кодъ Алексинца су побЩени хритгяни крозъ
тРострук1Й редъ непр1ятеля ударили и юначки продрлн,
Аакъ кое у брда кое къ Сербш побегли. Они, кои су
 192

къ Сербж бегали, понайвише су одъ стигнувшегь k

непр!ятеля изсечени; но у брда су многи утекли, и кд!
не су у битки били; тако да садъ много тнсуИа люд2
по горама блуде, безъ крова и безъ ране, и пута т р а З
како да се съ хр1спянма сосЬдни нах1я союзе. £ръ овш
се зна, да се не само у Боснн, него и у Албаши и J
1^ацедон1и люди буне. А говори се такво нешто и 2
Анатолш. — Свему тому е узрокъ несносимо иго в 2
знрсюй тирянства ненаситима изтезаня новаца и у свин»
струкама правителства владаюЬе самовольство, какЗ
се скоро ни мислити не може*. Пакъ и садъ юштн
пише друпй, еднакво се држи беснило турака к о е «
побунама овимъ повода дало. — Тако су у Трапезун*
и у Ангорн догодила се у наЙновш време многа изтж
плешя турскогъ простогъ народа противъ x p ic m i^ n a в
ондашний жителя, а особито противъ x p ic m iw ta d
црква и школа.
Приватне вЪсти съ границе отъ 1-огъ наш. Ма
гласе: „Изме1)у случаева, кои су побуни у БугарскоЛ t
поводъ служили, и ово е единъ. У едномъ мЪсту toi
предЪла, кои се побунио, дражестну дЪвойку нЪк
именемъ Агашю, даде Паша Нишавачюй по наговор
мЪстногъ кад1е, ухватити, говореНи, да е радъ исту п<
турчити и за свогъ синовца узети. И заиста найпре ж
пимъ начиномъ наговараше ухвачену девойку, да се п(
турчи, но кадъ тако не успЪду, а они ю стану мучита
уаянимъ машама сисе 1ой жегуЬи и т. д. Девойка юна
чкимъ духом све претрпи, нити се хтеде приволети к *
потурченю, и да за турчина nolje. Онда науме мучительш
нЪни, да би победили духъ свое мученице, цЪломудрш
ность iofl насил1емъ найвеНимъ осквернити; да ли св
побЪду одржали ту надъ овимъ створенЪмъ, не heuG
ни да питамо; но у намЪрешю су яко се прш
варили, еръ кадъ д1всЬкинъ отацъ, сродни ш
сви сожительи скупе се, и предъ Пашу изи!)у, дй!
ю са силнимъ новцемъ отъ нЪга откупе, Паша имч|
отговори, да е она веЬъ туркиня, а туркиню да они в «
могу ни по кое новце купити; а на ньювъ отговоръ, ЛШ
она никако не може туркиня бити, Паша, да би ift ув*?1;
pio, даде и з в Ъ с т и девойку предъ скуплЪнъ обоегъ n o J ^ ;
народъ и као туркиню представити. Но она, и не че®'
каюЬи за ньомъ идуЬегъ пратиоца, чимъ увиди сво^
 193

под*, свою браЬу, сестре, отца, одма овомъ у наруч1я

падне и потоке суза проливати стане, умеша се за тнмъ
„еЬу остале, све грлеЬи и као робство освободивши се
плакаюЬи. Турцн одма плану, и све бн № ярости своей
на освету предали, да се ови уклонили ни су; но гонити
,Й не престаше, докле опетъ Агашю не улове, пакъ по
заповЪсти Пашиной у едну кулу, три дана далеко одъ
истогъ места, затворе. и у тежко гвожЬе окую. Мати е
н*на мало пре погинула, да очевидацъ горке судбе и
мучешя свога чеда не буде. Кадъ су сирЪчь Агашю
ухватили и одвели, онда су опетъ у колу, гди су
иладежь на игру скупили бнли, напали на нЪку здну
вайлепшу другарицу, да и ню ухвате и одведу; ову мата
Агашина съ ножемъ у руци одбрзни, сдногъ одъ на­
падателя яко раннивши, и ту одъ ньи буде уб1ена, а
ме!-у тнмъ девойка, ксю су ухвати хтели, уграби вре
мена и побегне. — Тнмъ тужннмъ дога1)ййма уцвел*-
ннй народъ не заборави сужну Агашю, него све пре-
зрезши, науме ю избавити; па дознавши мЪсто заточе-
шя нЪногъ, отиду, и избаве ю, а съ ньомъ заедно
освободе ту и много момака, кое су турцн потурчитн
или лоуб^яли хтели. — Такви су дакле поводи сада-
шннй измуЬеня бЪдногъ овогъ народа, и такви су први
нЪговн на то корацн! Узъ хркгпяне су и правомнслеЬи
турцн пристали, они т. е., кои су као трговцн више
св4та прошли, и више видили и чули, него што у тур-
скомъ Ьитапу стои, и кои су царскимъ уредбама повн-
«уюЬи се, а съ людма хр1спянске вЪре добро живеЬи,
къ Паши ишли и захтев^ли, да се хаттишерифъ царсмй
°бнародув, и да се по нЪму влада. Зато е Паша и ньи
гонити стао, нит’ имъ « тв’рда станишта гдЪ давао. —
Кадъ е буна букнула Паша е одма потражио посред-
^венике, кои да га съ народомъ помире, и ла буну
Утишаю; и тога ради се на Княза Серб1в и на Везнра
“Ъоградскогъ обратно. На то е Князъ строгу прокла-
мЩно издао, да би се свака смеша сь бугарскомъ стра-
^-чъ предупредила. И Членъ совата, Полковникъ Ми-
^«та Радойковичь строго извршава у Алексиниу налоге.
лико се число бЬгунаца бугарсшЯ у карантинама на-
но то све жене и нЪка деца; одрастлш мало, тЮ
остаю у отечеству и воюю нову войну. Они су све
^те и путове позатворили, па у сво!и руку имаю; и
13
194

мала покушешя ратне ове игре, коя су веНъ догодид«,

обесу страие доста крви стала, и гди страа гди д у ^
улила. Близу кодъ Каменице, где « и судба србаля xfe
када решена, у селу Мат1евцу, кЬко число бугара св
нЪкимъ одъ сво/Й предводителя, не моговши туркомъ
избеЬи, затворило се било у одну кулу, мислеЬи, да се
ту спасу: но турци кулу обколе, и изъ топова бита
стану, докле ю несруше, и они сви не изгину, кои су
се у ню затворили били. Одъ овога узму бугари науку,
у тврдинЪ више не иЬи, него: ,шумо и отацъ и майко!*
А онай уштрбъ брзо се опорави. Паша пошлЪ као що
кажу, до 2000 лютий арнаута, све сами коняника про-
тивъ бугара, кои су у брдама, да |'й разтера и утамавк
но бугари се ту текъ у старой свовй храбрости и до­
стойни свои праотеца показаше: турке у добримъ ва-
сЬдама дочекаю н юначки потуку тако, да су едва 20-30
ньи утекли; и овомъ побЪдомъ задобише бугари задо-
ста и оруж1я и рува, и свега потребногь*.
Сврйеха нарадна иовииа, г. IV, бр. 36, сгр. 141—143
отъ 7 май 1841.

184!
Списак турских вароша и села, y KOjHMa су Ал­
банци ту скоро чинили насил>а, убщства и пл>ачкаьа-
.10. У нишком округу, Турци наишли у шуми где
секу дрва синове бугарског становника села Чаплиницв,
jeAHora од 18, а другога од 15 година и обранили и*
првога из лиштол>а, а другога ножем по глави, лвф
и врату. Другог дана мла^и ко]и je остао при себи др
жеЬи одсечени образ врати се оцу, koj' h оде и стари)*
сина полумртвог одвезе у Ниш где и умре, а мла!р
остане да се лечи, но незна се да ли he и он остатЯ
жив*. v
.11. У вароши Прокупу (Ъупруцик) Албанци улееО
у куНу jeAHora Бугарина, све noxapajy, домаНина и
гову жену, сина и xhep обране, и осим тога joui чети»
човека исеку“. I
.12. У нишком округу у селу Пановцу jeAHO*
Бугарину одсекли обе руке*. §
.17. У лесковачком округу близу села Пусте p tm
y6ujy Албанци jeAHora Бугарина koj' h je био на путщ
 195

.21. У Пиротском (LUepxujy) округу поб^ено je

на едном месту седам лудн, и осим тога, уби)ена су
три бугарина што су прошле године били умешани у
гамош. смутн>е, KojH су се сами предали Турцима и отишли
у Видин на позив пашии“.
.22. У Пиротском округу код реке Топлице Ал­
банци исеку два бугарина, аласа*.
.25. У шуми у Нашком округу Турци Haljy ]едног
бугарина и потраже од н>ега 300 гроша, па како ни]е
кмао новаца, то га yÓHjy*.
,26. У селу Власотинцима у Лесковачком округу
убили су Бугарина Станка KojH je прошле године био
изметат у побуву и KojH се сам предао Турцима“.
.28. Близу Ниша Турци y6Hjy два Бугарина кочи­
яша у виноградима“.
Cp6Hja и PycHja од кочине KpajHHe по св. Андри-
j:BCKe скупштине. Написао Ннл Попов. Свеска 4. Пре­
вели с руског П. CpehKoeuh, А. Васил>евиЬ, Ж. Жу]е-
виЬ, A. MapjaHOBHh. Београд, 1870, стр. 436—437.

1841
щБумаря. Београдъ, 9. Maia. Поводъ буни кою
I- народъ XpucmiuHCKiti Haxle Нишевачке, Пиротске,
Лесковачке и Прокупачке съ почеткомъ месеца Апр.
тек. год. протнву Турака, cboìA зулумЬара, подигао, као
што чувмо, био в млогоструюА. Када в Хаттишерифъ
одъ Ъулхане у Нишъ стигао, онда в Ч. Паша Нише-
вачмА, Мустафа Паша, народъ сазвао и, прочитавши
му истиА, протолковао, по гласу кога нн су они више
Царске Mupie давати имали, но само 3 Гроша на 100
одъ имЪшя свога; далЪ слободно имъ е било селске
Кметове изме^у себе избирати, кои he ту Царску мир1ю
по народу купити и на последку определено е то само
било, да даю десетакъ, а Субаше по селнма да се
сасвимъ на свагда укину. Сердари по селима да о своме
трошку иЬи мораю, и да iA народъ нм дужанъ рааномъ
издржавати, а да му ови за исту неплаЬаю, и да ceaKiA
Турчинъ, кои што узпотребув, за новце као и свакш
друпА човекъ купуе. О овомъ се е народъ ХриспянсюА
Ячо обрадовао, и топло е премилостивоме Султану на-
Шемъ за Негово отеческо милосердш и благоутроб1в
13*
196

благодарю, а тако исто благодарю « у Ч. Паши. щ

непро))е по овоме мало времена, а Ч. Паша НишевачкШ
и Мухасилъ позову народъ опетъ у Нишъ, и почну одЗ
н-Ьга м-Ьсто 3 Гроша на 100 изискивати 8 Гроша и
пара, додавши то, да Сердаре у напредъ у половив#
своимъ трошкомъ издржавати мора. Народъ Христаиь,
ск1й на ово одговори имъ, да они вьале давати немогу{
негъ што е Царскимъ Ферманомъ прописано. Ово имф
по вольи небуде, и зато почну свакояко измишгяват*
како Ье народу шкодити. У кратко по овоме врей|
отиде Ч. Паша, Мухасилъ и Кад1я съ юипъ нЪколнкб
одабрани Турака у село Матеевце на кулу, где су с$
частили и пили. Томъ приликомъ захте Паша одъ селяка;
да му коло игра, где су и друга самовольства одъ стра^
не нЪгове чинЪна. Коло имъ е до сутраданъ у ютр|
морало играти. Паше е одъ исти селяка зактевао, да
му девойку нЪку доведу, да е облюби: но када му ом
за рукомъ ше исиало, разлюти се онъ и пю е ц-Ьлу
ноНъ, па онако лютитъ на ове селяне отиде у Нишъ;
Посл1» овога отме онъ преко нЪкога свога Сердара предъ
Митровъ данъ прошле године снаю нЪкога Ивка изЪ
Обсинца, кою е 40 дана кодъ себе држао, а после 4
цнганину, своме Мехтербаши даде, коя е и сада кодъ
н-Ьга, премда е два трипутъ б-Ьгала: по несреЬи свагд|
су е Турци ватали и истоме враНали. Угледавши о I
Туриь! на ово, а и знаюНи да Не имъ Паша крозъ прст
гледати, почну юштъ горе и црнЪ яде и покоре чинита
и онакова нааш я надъ Христянскимъ народомъ упо
треблявати, коя се само измислили могу, и при кои по
мишляю човекъ се стрести и згрозити мора. Паша *
Нишевачюй по томе почео узимати и узьшао в Нуя
рукъ на вино, одъ кога е веЬъ десетакъ датъ, по 4 пар
на оку, на ракно по 8 пара на оку, на кола дрва
Грошъ, а на свака друга натоварена кола по 1 Грош!
и 2 0 пара; шуме е и забране дао премерити, па на ис1
е и мерно наплаИивао. Онъ е Сердаре свое по сел)
распуштао, дя № люде раане, кои су тако распуште»
и смЪли били, да су по куНама приморавали, да № млад)
жене и девойке служе, а люде су на вьгше мЪста из
куЬа кьини отерали, и са ньинимъ женама, снаяма, кН(
рима и сестрама насил!Я чинили. Кои се одъ сродник
усудю, ла сродника свога (било е и млого лица му*
 197

скога пола, съ коима е насшпв чинЪно) одбрани, тай е

главомъ платю, као што се млого случавва за ово време
аеЬъ догодило. Народъ е ХристянскЛ више пута одо-
бране свое люде къ Паши шиляо, те да молбе и пре-
говоре олакшаня ради данка и о томе чине, да се ова-
кови зулуми укину: но они су свагда, неуспЪвши у томе
ништа, куЬама се своимъ натрагь враЬали; шта више
9 е вьи овакови людж приликомъ н-Ькогъ преговора
рали задржао, па 1Й е после, метувши имъ синцнръ на
вратъ у Соф1ю послао, где су 40 дана у тавннци лежали,
докъ )й народъ ше одкупю. Овакови и овимъ подобни
зулуми, о коима Ье се потомство дивити и чудити, да
су се у половини деветнайстогь столЪНя и помислити,
а камо ли чинити могли, дали су народу Храст1якскомъ
у горереченимъ Нах>яма повода, да се протнву зулум-
Ьяра сво!й, а не противу законногь Цара свога подигну.
Народъ се ХристпнскП испрва одъ прилике до 150
душа, скули у селима Каменици и Матеввицу, и из-
бравши нЪкогъ Милоя, да съ Пашомъ преговоре у име
народа чини, умоли истога, да онъ, Мухасилъ и два ви-
лаетска Кнеза преговора ради, да се тж зулуми укину,
къ ньима до1)е; будуЬи се ови у Нишъ иЬи осудити
нису смЪли, а ни изъ дружине свое кога тамо послати.
Но Паша пошл* мЪсто себе и ови друга нЪка 3 Тур­
чина, 2 . Свештеника и 3 чаршилйе, да му преко ньи на­
родъ изяви, шта жели. Народъ врати едногъ одъ Све-
штеинка натрагъ, а са осталимъ е преговоре чишо, и
поручи по истоме Свештенику, да му баръ, кадъ он"Ь
самъ неЬе да доЬе, она два вилаетска Кнеза пошлЬ, да
одъ ньи рачунъ о данимъ новцима у име Царске мир1е
изишту. Паша задржи два дана поменутога свештеника
кодъ себе, а треМй га данъ са юшгь няколко людШ
пошлЪ къ ньима, потвзраюЬи на ньи, да су они нЪгове
люди задржали, и поручаюЬи имъ, да Ье онъ до три
Дана знати, шта Ье са нь ама урадити. Ово имъ е у Су-
боту поручю, а у Неделю оружаномъ рукомъ на ньи
нападне. Едно збогъ поруке ове, а друго збогъ разни
н неизброими зулума, кои су Турци и Арнаути чинили,
и кои се описати немогу, скуписе ради болЪ сигурно-
сти ови 150 люд1й, кои у име народа раде, ньи до
2000 лкшй, одъ ко1й е само мож’ да текъ петий ору-
иое имамо, а Паша соединивши 1800 оружани, кое
198

Арнаута коч Ерлся, и понесши 4 топа, дигне с»

на ньи, обколи 1й, почне изъ топова туЬи и видившц
да кули, у коюй су и око кое су Християни била*
ништа досадити неможе, даде донети изъ Ниша де^
л)йтопъ, коч видевши Христини, а иенадзюЬи се пр»
томе, поплашасе и почну у бЪгству спасен;я тражнпц
Но наи!)у у 64гству своме на Арнауте, кои су у заседд
по наредби Пашиной стсяли и до границе ifl Србск<$
гонили и секли тако, да се ови ни бранити ни су има^
ли кадъ, а ни са чимъ, кос; се изъ юга заключити мот
же, што е свак:й кои « ранЪнъ овамо преко границ^
наше лребЪгао, у ле!)а раненъ, а никакавъ у градн^
По овоме су Турцн непрестанно три дана по селимд
люде уб1яли; жене и т я к у дЪцу робили; стоку свако*
яке струке и марву у паЪнь терали, цркве и села пали»
ли, као што су 16 кон MipcKift црквШ кон монастнра щ
225 села у пра и пепео преобратили тако, да сада у На*
xiH Нишевачкой ни 20 села неспалЪнн нейма. Посл^
боя су овога млоги люди изсечени, и Паша е 31 глвп
ву Християни у Нишу на ъупрж натакао, и донде it
држати дао, докъ Hie чуо, да човеиъ AycrpiftcKora ъ
Cep6ifl Консулата посломъ своимъ у Нишъ долази, гд*
1Й н лре долазка нЪгова ва чдну четврть сата поски]
дати и у рЪку Нишаву бацнти дао, а може бити д<
би ift иначе и дуже времена држао. Говори се, да cf
Турцн и у Лесковцу до 60 колаца направили; но незв*
се юилъ е-ху ли кога на >ьи набили. Као што чуем«
дознавши Блистателна Порта о овомъ немиру и 6ytrrjj
послала е бдренскогъ Мушира, Якупъ-Пашу, а запове?
дила ч и Сабр|'й-Паши да стварь ову извиде и изслФД!|
и послаьъ ч при томъ нарочито Дивансюй Дави-; Наз»
ри, Тевфикъ-Бегъ Ефенд1я, съ тнмъ налогомъ да Ар*
наути све роблЪ и иманЪ ломенутогъ Христ^янскогъ н%
рода, кое су они досада одъ ови отели, натрагъ noepfc
те, и да оне, кои су траюЬегъ овога бунта овамо прек»
границе у Cep6iio прибЪгли, натрагъ у отечество ньин*
позове, гди имъ Порта сваку сигурность како личност!
тако и имЪшя ньиносъ обеКава*.
Заето отъ .B torp. Новине Србске".
Сербске народна новина, r. IV. бр. 39, стр. 149—151
отъ 17 май 1841.
 199

1841
Видили смо, како Порта по извЪсляма
.Б у л г а р л .
свогъ Паше Нишскогь извинява оне нокоре, кое су
т\рци и арнаути одъ бЪдни х р \с т \я н а по омимъ пре-
дЬлма починили; Порта сирЪчь вели, да *: то безъ н"Ь-
ногъ знаня и протиьъ ьЪне волЪ све било. Садъ да
чу<мо и извЪспя истогъ Паше, кои е све то безъ знаня
свога Цара и противъ нЪгове волЪ урадио, кога мзвЪ-
ст1я изводъ приключув Порта свомъ писму, коиуъ та
нЪкой вольи противна дЪла свогъ чиновника и свогй
поддайника извинява. Изводъ тай извЪспя Пашини
овогъ е содржашя: „У понедельникъ 7-огъ (19) Апр.
побунили су се све раав по селима, коя су око' Ниша,
и отишли су са своимъ фамил1яма и стокама у шуме и
на Валканъ, закопали своя иманя у землю, па наору-
жявши се една часть 1й се опкопала у село Котна Бо-
гасъ, ко« е пол’сата одъ Ниша. А друга часть № осно-
ила на друму Цариградскомъ лежеЬ:й просекъ Касильо-
кушъ, гди е одъ 2 0 войника, кои су онде стражу чу­
вали, нападнута и къ Нишу побегла. Двадесеть вой­
ника буду оправдани у село .юкови-Менакце, кое ч
пол’сата одъ Ниша, да се у ондашню кулу поставе и
да онде стражаре. Но ондашньи раав по наговору
свога колово!)е Милоя у томъ 1й препете, и на другомъ
месту 1й затворене задрже; а Милов самъ са сво1й одъ
прилике 20 другова затвори се у исту кулу. После едно
24 сата одъ прилике 100 до 150 ньи одъ раав поставе
се съ пушкама съ обе стране пута, пропусте туда по-
менуте войпике и пропрате 1й у Нишъ. Владика, Нико­
лино свещеника и два мастна поглавара буду послати
У то село, (Менакце), да дознаду узрокъ буне, и да бун-
товнике посовЪтую. Но Милов № да похватати, руке и ноге
имъ повезати и у вдну № подземну тавницу затворити.
Кадь одговоръ не до))е, буду послати къ ньима опетъ
Шесть найотличнж изме!)у раав люд1й, да се поне они
лУсте; али и ови буду као и пре!)ашньи одъ Милея у
таьннцу бачени. — Дванайсть люд>й, кои су послати
били у на Морави лежеИе село Чибише ради куплЪья
н°ваца, обколЪни су, и двоица одъ ньи убивни а вданъ
РаиЪнъ. — Оданъ кодъ ербеке карантине чардакъ (Ка­
раула) спалЪнъ е, войници, кои су у нЪму били, на-
падкути и у бягство къ Нишу одтерани. У Котну, само
200

да онде у воденицама чекаю, оправдани 1 2 в о й н и к |

напаствовати су одъ поменуте раав, злоставлЪни и |
тавницу бачени. Коловоза Милон дао е Кнезу сея
Ферцемиръ 500 пешака и Коняника, те е овай по окЗ
лини као Началникъ предала овамо онаио ходио. Оц
одъ раае, кои се ни су хтели побунити, уб1яни су, стокЗ
ньине имъ одтериване и милькови (маюрови) турски
жителя палЪни. Као што окружний надзмратель Леск!
вачюй являше, и оне нахш раая се сасвимъ побун»й
бнла, путове затворила, и одъ служителя политичесй
власти нЪке поуб1Яла, друге ранила, мостъ срушилаЯ
у ЛЪсковцу се са 5000 люд1Й утврдила. НишсксИ
вдногъ жителя, на путу изъ Жаркога у Нишъ, ти б т
товници су ухватили, новце, што е при себи имао, откЗ
му, и убили га. — И ме!)у рааюм Жарковскомъ б у н а ^
разпрострела и она се на два места скупила, да на Ай
Паланку ударе, но овой до 1)у нЪколику турака ш[
Жаркога у помоЬь, разтераю бунтовнике, до 50 № пя
туку и н^колико заробе, као што се изъ извЪсля оИ
дашнЪгъ комманданта види. Милов в лослао и у УрЬуй
ску нах1ю нЪке уводе, да люде буне, но началникъ нЛ
х1е Ш даде похватити и у Нишъ довести. БудуЬи да <?
се раав Лесковачке нах1в у селу Ласониуа скупили
утврдили, муссулмани изъ Лесковца, сложивши се С
еднимъ числомъ албанеза, ударе на ньи. По два са|
дугой битки, раав буду у бягство обраЬени и разт
рани; но муссулманна « ту погинуло до 25, а ранн4|
30. БудуНи да е Милов утврдно се у село Манкицци,
скупнвши веНъ до 6000 лкшй изъ околине бацио се
села Манкица и Токаница, за битку справанъ, зату
неделю 25-огъ Апр. удари Паша на та села са 1500 из
на.\1в УрЬубске и Куршну лиске скуплЪни албанез
коима се 500 турака изъ оногъ предЪта придружил
ПобунЪни буду разтерани, но Милов са сво>й 15 друг
се затворио у угвр1)ену кулу села Манкица, и петъ пу‘
в на ню ударено безъ успЪха. За тимъ се довуку ч'
тири топа и съ три стране 24 сата дуго бише ися
кулу, те една страна одъ н"Ь буде разорена и кула сам
освокна, гди е Милоя тане едно убило, а нЪгови остая
другонн заробл1>ни. Турака е ту .>0 погинуло а до Ю|
ранено; одъ побунЪника пакъ пало е до 300 ньи, )
одъ прилике 70 в зароб.тЬно“. |
 201

Съ турске границе. Г1о довольномъ собсгвеномъ

знаню и очима ви!)еню не могу пропустити, да Г. Г.
Ч н тел * ови Новина не изв*стимъ о побуни xpicminna
у ßy.napiu. БЪдний овай народъ обрадовао се био
Царскомъ Хаттншернффу одъ Ъулхане, надаюНи се, да
(1И ако не посве, то одъ части поне по новомъ томъ
уставу царскомъ и у толико бол* му бити, него што
е пре тога било. Но у свмма тимъ надеждзма ист!й
вародъ се горко заиста преварио; кръ Паше и остали
Велукаши у земльи ист1й Уставъ само што на турскомъ
езнку вдакпутъ, и то на двои на троп, прочиташе, а
на србски га народу протолковати преко не хтедоше;
у толико пакъ ман* држати га се: него на жалость
сасвимъ противно чинити окренуше. Народъ сир*чь
овай толико « и пре тога данке давати морао, да н
едва душу водно, а себи стеНи ништа на свету ни е
ногао; па сздъ, како е Хаттишериффъ дошао, преко
свега тога ударише турци на и с п й народъ нове глобе
и терете, и прец*нивши свакому иман*, одъ 1 0 0 0
гроша вредности узимаю по 145 гроша и 20 nape, а
одъ собственогъ пиНа, одъ когъ се веЬъ пето, девето и
Десето по доякошн*мъ обнчаю узме, преко тога юштъ
новъ порезъ се наметну людма, на рак!ю по 8 , а на
вшо по 4 nape одъ оке, — одъ забрана и шума, кои
такве има, на свака кола дрва по 1 0 0 пара узимаю
пореза, или одъ таквогъ браниште оно сасвимъ оду-
зимаю и другомъ, коме хоЬеду, продаю. Поводомъ т1й
)тн*тен1Я не вданпугъ нега два и трн лута скупляше
се xpicmi«HU, те молише и представляше свою теготу
Нвшевачкомъ Паши Мустафа-Сабри; но двапутъ сас-
®и.чъ узолудъ, «ръ Паша имъ молбе ни нзйман* на умъ
узме, него ifi съ турскимъ сиктеромъ одъ себе
одб.к. A T pehifi путъ имъ одговори Паша, да Не онъ
Uapy явити стварь, па како одъ цара до^е, онако да
и поступити. По томъ до!уе пре н*ко!Ъ времена
иДь Цариграда у Нишъ човекъ ьданъ као коммиссюмъ
^зрскомъ; и народъ xpicminHCKiü стане му се жалити
пРотлвъ безм*рногъ данка и противъ зулума поглавара
тУрака: но одъ истогъ Коммиссара юштъ веНий сиктеръ
1)'Рек!й доби, него, и одъ самогъ Паше. На то ист(й
^Днмй народъ на више места се по сели скупляюНи
^Де писменно прошежя своя Паши Нишевачкомъ, и
202

заиска одъ нЪга, да нека два Кнеза Нишска къ ньн^

пошлЪ, да нЪке свои досадашнЪ рачуне извиде.
Паша имъ те не пошл1>, него друпй 6 србаля и .
турчина. Ту осморицу задрже люди ме))у собомъ у се
Камениць! и Мат1евцу, и Паши одма яве, да они те 0 4
нЪга послате люде задржаваю, но безъ каквогъ вред
докле имъ оие люде не пошл^, кое они захтеваю,
даваюЬи у истомъ писму: „Немой тн, Честитий Пай
штогодь посумняги, да ми протиьъ Цара и прота
Царсюй лкшй идемо; ми таково што никада ни
мислити не можемо нит’хоЬемо, а камо ли чинити. .1
исто тако и протиьъ Ваше СвЪтлости неНемо нишд
него смо се управъ и само зато скупили, да СвЪтл!
шегъ Цара потражимо и да се подъ защиту царско
скута заклонимо одъ они турака, кои Цара и цар
заповести ни найманЪ не слушаю. Него кадъ се нап
ракш, иза))У у село, и одъ в4рне рав, кои шта хо
то и ради: насъ мужеве вежу и туку, и одъ нао
куЬа насъ одтераю; а жене, сестре и кЬери наше
очигледъ свакомъ безбожномъ безчеспю. какво
нигди подъ Богомъ не чини, подвргаваю*. И то су
колико пута овако писали Паши, да они ништа зул
Ьара турака съ врата скину, и данакъ да се олако
па у будуЬе сваюй и свачему да се Царскогъ Ус
држи, и по нЪму се влада. Паша кадъ види, шта
хоЬе, одма у Арнаутлукъ, именно Лабъ Голакъ и Ку
шумл1ю по арнауте (албанезе) поручи и ови 850
ника потайно у Нишъ доведе. А ме^у тнмь опетъ
колико одабрани хркт1ана изъ Ниша у Каменцу и №^
т 1евацъ поела, као да се съ народомъ тамо скуплЪнщ к
разговоре. Но не дочека исте, да се натрагъ врата |
одговоръ му донесу, веЬъ одма сутраданъ, у суббс I
12-огъ (24) Апр. самъ собомъ, оставивши градъ, съ
шавшимъ му арнаутима и турцима и циганма нзъ
ша, кое е на тай конаацъ изъ градскогъ магазина
ружао, на скуп/ЛниЯ народъ хркт^янтЯ у КутинаС
РЬки съ четири стране удари ватромъ и оруж1емъ, |
1й 180 на мЪсту поби, а остале кудъ кое разтера,
имъ одма попели, марву оплЪни, покуЬство похар*|
челядъ у робство одведе. Ту су две хркпияиске
ке, одъ 15 - 16 година, бЪгаюЬи одъ цигана у Мор*
воду скочиле и удавили се; а една опетъ млада жв
 203

цгйпре е своя два мала чеда у воду бацила, па онда

„ сама за ньима скочила и ту съ ньимъ заедно гробъ
(1 шла. Два три дана пре ове битке Пашине нЪюй Ъер-
„уъ Бегъ наши се добро раюе и съ собомъ узме нЪко-
дико другова шяница, па по сели идуЬи и раи зулуме
чинеНи сретне у путу 14 люд1й изъ Битоля, кои су у
Сербж даске стругале (секли) и одъ туда куИи враЬали
се, па йй сви 14 онде на путу изсече и пограак оне
мие новиЬе, што су они съ крвавимъ зноемъ прискор-
били себи, да свою ситну и сироту децу заране. Истий
е турчинъ Ъеримъ Бегъ по ньивама и по вшоградма
радеЬе хркт 1яне гонио и секао, малу дЪцу хркпиячску,
кди голь кое на^е, хватао, и ако узгрнувши кошульцу
види да е мужско, одма га преко поле сабльомъ пре­
сече, а женско у робство одвои, и пр. — У неделю
13-огъ (25) Апр. Паша съ истомъ войскомъ, съ коюмъ
е на Кутинсксй РЪки зла лочинио, и са 8 топова онако
исто удари на хркт 1яне у Матквцу и Каменици скуп-
.тЬне и 320 хркпияна на мЬсту побк, а остале разтера.
И бегаюЬе хрктлне терали су арнаути до саме гра-
аице србске, и изподъ самогъ пограничногъ плота хрь-
ст/янско роблЪ одгонили. А Паша а читаьъ той данъ
одъ ютра до мрака пуцао на каменну кулу у Мапевцу,
гди е покойний Милов, кои в као поглавица онога на­
рода хркпиянскогъ бно, са юштъ 30 друга затворко се
бью, и више е одъ 500 топова на исту кулу избацио.
Кадъ тако ни е могао кули и онима у ньой ништа до-
садити, сутраданъ да довуЬи деветий вданъ велиюй
топъ, дели-топъ названъ, и тако тимъ опали нЪколико
пУта у кулу, и «данъ Ьошакъ обарати почне. Кадъ виде
*йтворени хркт 1яни, да Ье топъ сву кулу разрушити,
пРедадоше се сви осимъ Милоя, кои се мртавъ у кули
"ашао, и за кога турци говоре, да су га они у кулу на
пРозору спажена изъ топа убила, а хркт 1яни напро-
’нвъ доказую да е, кадъ « видно, да се више не може
4Ржати, самъ се убио, само да туркомъ живъ у руке
Ие До1)е. Кадъ тако Паша све по свовй вольи сврши,
Као што « при полазку своей войсци рекао: .мой
Наямъ, а ваша добитъ* одма е той данъ 32 глава
ФсЩянске, ме!)у ньима и мртвога Милоя, одсекао, па
уъ собомъ у Нишъ однео и на Ьупр1ю ради угледа
*Р‘спи'янскомъ поставио, те су № турска и циганска
204

д-fcua батинама и каиен*мъ тукли, а гдикоа н rypdj

онако мртве ножевима засецали. И текъ кодъ я е м
Паши, да долази aycrpiftcKifl вдань чиновникъ, ( м
бью одъ Ц. К. Консулата у Београду Г. Урошъ Бог
шевъ са сербШскнмъ у Алексинцу калетаномъ Мла
номъ ВукомановиЬемъ): онда е дао онъ исте гл|
брже бол* у Нншаву воду съ hynpie пообарати. — К|
предъ овимъ дога))айма тако и при ньима турци су
съ вьима арнаути и цигани, сваке покоре одъ хрктЦ
чинили, кои се ни мислити не би могли а камо ли
ровати; децу нзъ колевке вадили, и раино семе псук
ножевма преко поле пресецали, другу опетъ живу д<
у пдаменъ ropyhifl куЬа бацали, трудне жене ноже|
парали, и изъ ньи децу вадили и клали. Покойна
Мило* жену бегаюНу у Каменици су сву на комаде i
секли; исто тако арнаути две зароблЪне дЬвойке, 1
су у арнаутлукъ за собомъ на коньма понели и кое
су хтеле иЬи, но съ коня падале, на сред’ лута су \
на комадиИе изсекли и т. д. 1
У целой нахш Нишевачкой само 5 села е оста
коя су поредъ србске границе, имено: Горний Крупя
Б*лий Брегъ, Дольний Крупацъ, Дражевацъ и Вре
а прочий 4 —5000 села сва су турци попалили и у nei
обратили. Лкшй « хpieminпа до 1600 погинуло, и ,
лико 1й « заробл*но. И какво грозно no30pie, м '
турци, съ арнаутима и циганма помешанн xpicminn :
роб.Л, стоку и похаре къ Нишу допратише и у ej
гомилу сабише, па ili сташе свакий на свою страну ( '
трзати, и беснилу своме хрктмчеку заробл*ну младе
мужеко женско одъ 10 година, отдавати, ситну децу 1
С8 0 1 Й матера раздваяги и т. д. О како в мени, кои d .
све ово очима видити морао, и доживаги, да épaha и sf
коима жене деца, браЬа и сестре све е заробл*но, и <
што су имали, поробл*но и у пепео обраЬено, съ
номъ голомъ душомъ по шумама блуде и само си t
одъ Бога просе, да ifl живи ни е на овомъ свету 1 £
наутма е Паша по обеЬаню допустио, те су робл&
пл*нъ, што су задобили, све у Арнаутлукъ одтер! |
а одъ Нишавчана турака е робл* и све то одузети , !
и у градъ затворити, па и данасъ у затвору држат* |
хркгг.мнма на одкупъ продавати «дногъ по едногь .
ба по 20—30 гроша; али тако, да се новци узимач!
 205

робъ се опетъ не да, него се натрагъ у затворъ по-

gpaha.— Таква е горка судба овогъ жалостногъ x p i-
(Амяскогъ народа подъ турцьша, и то изъ тога, што
( тражио правду и благода7Ь у Султанскомъ Хатише-
рнффу обЪтовану. бръ да они ни су устали, да воюю
рротивъ Цара и нЪговогъ царства, то е очевидно. Они
te само, ла никога нападали ни су, докле ни « Паша
да ньн невьжне са свомъ силомъ ударно, нити до ондз
какавъ турчинъ гди или у селу или на путу погибе:
aero и онда, кадъ е Паша на ньн у гомилама скуплЪно
онако ударао, не хтедоше се съ ньимъ бити, веЬъ се
одма и безъ свакогъ одпора разбЪгоше. А да су они
хтели сь турцьша ту1ш се, заиста би другче радили и
стварь би другчин изпала, кадъ у овимъ нах!яма, ко­
ли ко турака има, на свакогъ турчина по 20—30 xpi-
cmi*Ha долазе; и у томъ случаю бн хрйпияна за цело
знали бнли по шумама и планинама утаборити се, а не
би у Каменицу и Маневвцъ, на пол’сата, и то полЪмъ,
одъ Ниша скупляли се, као што су садъ чинили у на-
кЪри, да просе и моле правде и лека своимъ тегобама.
- Као дбло бунтовнико приписуе се овомъ народу
одъ злотвора нЪгови, што в трнгава една караула,
(чардакъ), коя ни 50 гроша не вреди спалЪна, сбогъ
когъ д4ля е по ньювомъ правосуд)Ю съ народомъ се
онако поступати морало. Но и ту караулу ньину ни а
вародъ запалио, него е запалио «данъ човекъ изъ Дра-
*евца поводомъ опетъ насилства турскотъ. У истой ка­
раули седеЬи сеимени турски отнели су бнли две девой­
ке хркт/янске, и у Нишъ на силу повели, да ift потур-
Одну браНа на путу отму одъ насилника овн; а
>руга ни е имала 6pahe, веЬъ само старогъ отца, и ни
* имао ко, да ю отме; па ню заиста одвуку и потурче.
И тако садъ старий отаиъ исте девойке одъ жалости
и муке запали ону караулу ньину. Да е пакъ народъ
10 учинио, онъ би заиста и насилнике те побио а не
онако лепо на кола се свимъ ньиномъ п’ртля-
г°нъ натоварио, и у Нишъ поштено одпратио, као што
» Учинио. -
Сербскв народна новина, г. IV, бр. 40, стр. 157—159;
41, стр. 162—163 отъ 21 и 24 май 1841 год.
206

1841
4. Писмо Бугарских повереника 12 1уна 1841 годщ^
Како смо изложени непрестаним непол>ама ми св«^
дан гнпемо, ]ер Турци као да за ништа друго н ф
створени него да нас ко]и смо лишени сваког задовоХ
сгва због чега се не можемо ни рачунати у л>уде —ъ
на]жеш1ш начини гжаве и уби]а]у. Т
Балчирглин син Омер са 12 другова дошав у с ф
Крупаче напто ]'е на куЬу некога Мйрка на две
бегове и хтео их силовати, али како он то ни]е ДА
то су Турци пуцали на 1ь из пиштол>з, и ова] се чон
некако сакри)е у шуму. После да би га како год уби
дошао ]е брат Омеров с тим истнм .ъудима и не най
га куЬи, увате Ьер н>егову и силу)у, а мало детеи
шегово исекли би да га нису сетьаии сакрили. Блмф
Тополнице Рад>ьу Бакалина из Ниша исекли на кома'
и опл>ачка]у, а из ^ломнице на силу дево]ку потурчи
У Лесковичком округу у селу Боштьаку Арнау
увате сина Стенановог са уларом и воловима и наг
га у шуму гди га посеку, а волове узму. Кад они
лове код ]еднога Арнаутина познаду, поднесу жа
исма]ил-паши. Он им обеЬа да Ье ствар извидити,
тако |е и остало.
У Пиротском округу у селу Островици, Арнау
увате два брата ТричкозиЬа, вргну их на муке да д а
новце, а после их опл>ач^у и исеку. Зашто овде
лица нису именовата узрок }е тaj што се за оне л>](
ко]и су у пота]и исечени, не може дознати.
Нада]'уНи се на очинску заштиту, извешЬу]'емо Щ
о свему овоме.
Срби]а и Руси]'а од кочине крадне до св. АнД
|евске скупштине. Написао Нил Попов. Свеска 4. П
вели с руског П. Срекковик, А. ВаситьевиН, Ж. Ж;
виН, А. Мар]ановиЬ. Београд, 1870, стр. 437—438.

1841
„Булгар\я‘. По вЪстнма изъ Београда одъ 28
10н. Якубъ Паша, кои а одъ Султана у Бугарску
слатъ, да редъ опетъ установи и да точно извиди, I
се случило, зандно са нЪму придатьшъ коммиссарС
 207

Тевфикъ-Бегомъ, 22-гъ р. Юшя е у Нашъ приспяо, и

.. оомталишту ондашнЪгъ Паше смЪстио се. Одма по
,$говомъ долазку разнео се гласъ, да е овай Паша
(Сшри Мусгафа) сбогъ зла, коя су онъ или негови под­
канени хрктмнма поддайницима високе Порте почи-
(ялл, сметнутъ и на нЪгово место Лсметъ Паша наиме-
новптъ. Войнства, коя су съ Якуб-Пашомъ дошла изишла
су у таборъ изванъ града и ту се седннила съ другнма,
коя су изъ друГ1Й пашалука пре веИъ подлазила била;
Пашу иуь Ускуба и Хассан-Пашу, сина Ахмедъ-Беговогъ
нзъ Прекупла са 4 до 5000 войника ютъ су чекали.
Гласъ, да е Якубъ Паша турцнма у Софш, Пазардуику,
филиппополю забранио носити оруж1е, врло е сбрадо-
вао хрипияне у Ншиу, гди се подобной уредби надаю.
Мисли се, да Ье Якубъ Паша, кадъ отвари у БугарскоЛ
а управь у оруж/ю Нишевачкомъ и Лесковачкомъ уреда,
знатну ратну силу, коя е подъ нЪговомъ заповестю на
укроЬене арнаута обратити, кои су чрезъ своя грозна
иступленя целу буну проузроковали, а по томъ противъ
Туславскогъ Махмудъ ПаШе у Босни, кои прогивъТрав-
яичкогъ Везира у явномъ зароЬеню стои “.
Сврбскв народна новина, г. IV, бр. 51, стр. 202 отъ
29 юний 1841 год.

1842
5. Писмо бугарског повереника, што се преселио у Алек-
синцу, од 4. Марта 1842 године.
Ми би бог зна како желели да се измиримо с Тур-
Чима и да с н>има до!)емо у при]ател>ске oflHOiuaje. Али
Иасиъа жихова од дана на дан све се више yeehaBajy,
и ми морамо да преставимо вашем високоблагороди(у
"вколико ужасних примера kojh се сваки дан повтора-
Bajy и Kojn joiu дал»е никако подносити не можемо и
п°ннзно молимо за савет у упуство.
Неки становник села Островице у Пиротском округу
и4уЬи у Ниш на вашар, погинуо je на путу по сата да-
^ко од вароши. Кад се то чуло Нишки паша пошл,е
Тамо cBoje гавазе, Kojn нашав тело донесу га с тим да
** човек умръо од зиме, и тако ствар остане без сваког
Ча.ъег испитиважа. Месгни начелник (судар) села Сеча-
208

ниие увати hep Станка Баштована у селу flojaTH и др»««

je код себе 24 сахата. Баба-АлиЬ из Лесковца потурч2
je jeaHO дете на силу. Арнаути увате hep баба Марф
Koja je била на воду са другим дево|кама и женашс
н>ене судове разлупа;у, а 1ьу одведу у харем. Н>ез|й'
брат и ма]ка жалили се паши, и он пошл>е у харем свм»
слуге, али они место н>е потуре Туркин>у. MajKa баЩ
Мара говорила je да та женска naje гьезина hep, а Ту*,
кшьа одговара, да je поименице она него само не моА
да je позна због промене халшна. Ja сам тражила мущ
и нашла сам га.
Ajдop Спзги кojи }е убно Смилжа НиколиЬа и ко|*
joш неирестано чини уб!^ства у селу Стопоши траж«о
^е од Стомана Jaкшиha 2500 гроша па како он Н1^е имао
да му нх даде увати н.еговог сина од 14 година и од-
веде га у Албан^у на пpoдajy пошто га }е силовао.д
где je сад та] дечко — незна се. Он и данке намеЬеМ
тражи такве суме, кoje се изплатити не могу, Арнш
напао на jeднora човека из Брословца кojи je ишао*
воденици — у намери да му отме уларе и волове,*
како му их он н>^е хтео пустити опали на н> пишто.ъв
али пиштол не укреше, а сед>ак довати ступу и излш
га. За то je био уалшен, окован и затворе га у алй(
где се и сад налази.
Све je ово било за 20 дана.
После тога уби}у Младена СтанковиЬа кад се
уговарао с jeднoм дeвojкoм. На Луку Баштована опа|
три пишто.ъа у H)eгoвoj куЬи а после се незна какв^
га cлyчajeм нестало ни жива ни мртва. •
Уб^ени су у cBoj куИи у KpajKoeuy Младен Capajq|
и CTojan BojHOBHh, а у Бело] води Станко Богданов!
Joee Нинског }единицу hep потурчили. У Лесковач*
округу Евстат-eej брат Исмаил паше послао je св
слуге у село Новалин Kojn o6jaBH да сваки станове |
ко има hep одавде у двор 6eja. Селяци су се сви р< i
бегли и jom се ни ]едан HHje вратно. Ибиш из Попо*^
на силу je уватио у селу Шумани од 14 година hep
KOjHora Joee, водио je по шуми, па после je на шезя
захтеваше одвео у Лесковац и потурчио. Кад jy je nofl
у Арнаутлук, то се на »ьену молбу уврате за}едно у КУ
н>езине Majne одакле nohy са ceojHM братом од 12
 209

1>йз побегну у Алексиначки карантии, где и сада из-

|р*ава карантинску обсерваци]у.
Jaвл>ajyhи вам сва злочинства и угшетаваше што
„и Турци чине ми се надамо да Ие нас ваше благоро-
сачувати сво]'ом руком и учинити кра] нашо] не-
уеИи.
Срби]а и Р уоф од кочине крадне до св. Андри-
евске скупштине. Написао Нил Полов. Свеска 4. Пре-
уелн с руског П. Срекковик, А. Васил>евиЬ, Ж. Жу]е-
ДяЬ, А. Мар]ановиЬ. Београд, 1870, стр. 438—439.
I 1842
щ. Писмо Бугарина Cmojana Вучковика otì 16 Априла
1842 године из Алексинца.
Долеподписати ]авлам вашем високоблагороди]у о

{ 5н]ствима и бешчашИу што се чини с хришйанима у

рарсщ, и покорно вас молим да учините Kpaj нашо]
креЬи и noAjejcTByjeTe на нам Турци врате на силу
*то имаше.
У Пиротском округу у селу Орковици неки Мутим
влгак-баша желео je да купи масла, и нашав га у не-
рга Живка али мало ба]атног нападне на жену и дете
I жестоко их испреби]а. Дете се за мало време опорави,
жена и до сад лежи. Турци су везали и исекли не-
г г Или]у у селу Тамл>аници а при]ател>а н>еговог Ристу
Рновника села ШливиЬа, обесили за ноге на дрво и
’Клали као скота у Болницу, Албанци исеку тако1)е
ffcoia Ивана, забранив становницима да о томе никоме
р 5говоре jep he их у противном случа]у живе сагорети.
‘ Срби]а и PycHja од кочине кра]ине до св. Андри-
скупштине. Написао Нил Попов. Свеска 4. Пре-
с РУСког П. Срекковик, А. ВасилевиЬ, Ж. Жу^е-
"■ A. MapjaHOBHh. Београд, 1870, стр. 439.
1842
^см о Бугорсних урокеника Цветна Голубовика и
Cmq/ана Вучковика из Алексинца од 30 Априла
1842 године.
|} пропуштам прилику а да ваше високороди]е не
|С СТим’ как0 су Албанци убили ]еднога човека у селу
' л*пцу, и како брат пашин Суле]манбе], пошто je
14
210

саградно куЬу муком сиротин>е, тражио je у селу Кщц

плици од Joee ГрговиЬа 200 гроша, и кад он одго*^
да нема то га 6ej веже и изуби^а батином по ле1)а,
га остави везаног целу ноЬ у затвору, изнудив « a ja ^ ,
од н»ега 200 гроша. ф
У селу Власотинци скуплачи харача yrneAajy у )ц.
ном дуЬану згодну AeeojKy, ухвате je и хтели на св«у
да обрате у веру мухамедову. Али сел>ани нису то д щ
Познати у селу Opauijy п^аница Арнаут из пушака о д ц
и сви се л>уди разбегну куд KojH по пол>у, и кад у щ
остаиу саму жене и деца, он нападне на ]едну дево)чщу
од 12 година и cwiyje. Паша у Нишу узео je на одо.
вор жену Косте Човка KojH je побегао у Србщу, и дц
му она одговори да je н>ен муж побегао од несноса*
насила и упьетавак>а, онда паша заповеди да се бацву
тавницу ме!)у лудима 3ajeAHO с ABoje мале деце.
Cp6nja и Pycuja од кочине KpajHHe до св. Андаа-
jeBCKe скупштине. Написао Нил Попов. Свеска 4. Пре-
вели с руског П. Cpehxoauh, А. ВасилевиЬ, Ж. Жу]еяй,
A. MapjaHOBHh. Београд, 1870, стр. 439.
1842 |
8. Писмо Бугарина Cmojana Вухковика из Алексшир
од 12 Maja 1842 г.
Баш овог часа дознао сам да су Турци почива«
велика злочинства у округу Лесковачком, Нишкои *
Прокупском о чему вас извештавам HMeHyjyhH вам оас
KojH су поб^ени и кривце н>ихове.
У Л
Неки Jycyф из Ниша рани на српсод пограш
граници Суповац, Станка из села Орл>ана, щ и )
дошао да купи шеницу. Да ли Ие ран>еник остатн
то се joш незна. У селу Поланици, Албанци су 1
из пушака некога Станка зато, што }е бранно сво)Ут!
стру, ^ у су они хтели да одведу. После смрти н»е*Е
они }е одведу и потурче. У селу Бо}нику, Албанц*|*
заседе уОДу тамош. становника Ми ту. ~
У Нишкои:
Четири Турчина до!)у у село Мат^евци у на;
да уб^у тамош. становника Joвaнчy, али кад се ои *
 211

од н>нх, они узму н>еговог сина и одведу у Ниш

I задрже под стражом окована. Нншки Турчин ко]и
£иви у београдском кварту убио ]'е у сред чарши]е не-
(ога цамбаса хришканина кога су звали Бошн>аком. У
дту Брес]у ранили су Албанци становника Цаетка.
У Прокулокам:
У ва роши Прокуалу убили су Албанци кроз про-
юр Мил>ка механц^у кад ]е ужинао. Неки А]дар из
Базара, уб^е у селу Равништу хришканина Младена и
оа.ъачка од шега 10.000 гроша. У селу Паради, Арнау-
шн из села Нарштите ранно }е Бугарина Милоша. У
рзалину неки Максим ран>ен реченим Харером, а у селу
Рудон>и Арнаути тако^е райе Ивана РадославлевиЬа.
Приметба. Оваквих прозаба у 1841, 1842, 1843 го­
йни дошло {е у руски конзулат и у српско министер­
ство унутрашших послова више од две стотине.
Срби]а и Руси]а од кочине крадне до св. Андри-
рвске скупштине. Написао Нил Попов. Свеска 4. Пре-
кли с руског П. Срекковик, А. ВасилевиИ, Ж. Жу]евиЬ,
Д Мар]ановиЬ. Београд, 1870, стр. 439 —440.

1842
Ла 15. Просва Бугара русиом коиаулу, иа Зоиуна.
Ваше високоблагороди]е I
Милостиви господине I
Може бити да ]е вашем високоблагороди]у познато
ико ]е бедни хришкански народ у Бугарско/, не могав
•ише да трпи тиранлук турских насила — устао про-
гнву ньих с оча]'н>ем ]*едино за то, да би задоби]о сло-
®оду ко]у му ]е поклонило великомоНни „всепресветле]ши"
1 „всемилостив]еши“ цар отомански, и да се ослободи
*Д угшетача. Али тек што смо устали да изво]у]емо
^ у слободу, кад ал с ]едне стране поЬе сила турска
* с друге сила српскога кгьаза Михаила, а тако опко-
Дени са сви]у страна ни смо се смели предати у руке
[Урским угшетачима, него се обратимо српском кн>аза
“‘»хаилу. После како смо се распрштали у по едину
®Делен»а почнемо се предавати, и будемо одведени у
^ексинац и тамо нас позатвара]у. Али ми се ]ош нисмо
14*
212

ни предали, а у Срби)и се догоди побуна, и ми се оц

на брзо сви предамо. Затворени и оковани по двод
у гвож!)у, почне нас српска власт доводити на ис!
у Алексинцу, а због чега то незнамо, и Лова Реса!
почне одма оног часа кад смо се ]авили на испиту
ворити: „ви бунтовници ви невальаци противу кога I
наумили да устаде, зар противу мога цара ко]'и има
окупу до 700.000 водке и ко|и заповеда светом? Сад <
оковани и видите да ]'е ваш живот у мо]им рукама,
зато вам на]строж^е заповедам да ми одговорите
сва мо}а питажа“,—а после нас почне испитивати над
о томе: ко нас ]е подговорир да устанемо? Ми смо
на то казали свету истину: „мн смо свагда били вер
нашему на]'милостиви]ем и пресветломе цару и остаНе
вазда верни, и нас нико ни]е наговорио, него смо
то учинили из сво]е сопствене побуде, ]ер нисмо мог
да сносимо турски притисак ]ер ]е дошло до тога
смо сваког тренутка били у опасности са животом
имажем нашим, и што плаНамо големе намете, и све
дан идемо на кулук и што нашу женску и мушку 1
л>ад пред нашим очима склу)у и воде у ропство и чш
млоге друге неизбро]ане беде. На то нам испитиц
наш Лова Ресавац одговори: .ако силу]у они и плм
за то, то бива и код нас, него вас ]а не питам о тоС
и немоде ми бубжати ко)ешта ер Нете погубити глв
ако ми не одговарате на мо]а питажа*. После тога С
нам почне давати нека питажа, на ^ а му ништа ни<£
умели одговорити и сам нам одговара, и тако &
1'е и давао питажа и одговарао на жих, а ми <
само климажем главе одговарали ]ер смо вид!
смрт пред очима. На свако питаже? }ел тако? — та
Било ]е и оваких питажа: зар вас нису подговар)
руски чиновници да се побуните? ми их знамо по им
це; зар вам нису давали новаца и колико су вам да
зар вас ни{е наговарао кжаз Михаело и жегови чив
ници: зар нисте од жих добивали помоИи? зар вам на
давали пасоше и крили вас по Срби^и? Било )е и
ког збора: сви Ье вас крал>еви и цареви учинити сл
нима само баците сву кривицу на кжаза Миха]ла и £•
нистра Цветна Ра]ОвиЬа. Ми се и сада и до века оДш
чемо од свега оног призжана ко]е ]е записато за вр!
испитиважа зато што су она записата онако какО{
 213

*тели испитивачи; а тако^е незнамо ни шта je писато у пи-

(jtbHMa, и да ли je ставл>еио оно што смо признали, а
„то нисмо. А што смо ми тражили и тражимо помоЬи
,1 све стране, то не одричемо. А као да смо 6ajarH на­
карани на побуну, то ми на век одричемо и говоримо
загда и свуда, да смо то учинили из сопствене побу-
(е не могав више сносити турска насил>а. Пошто смо
0 ко испитивани, баце нас у тавницу у Алексинцу, и
юсле два месечног затвора изаберу нас десеторицу
вежу и са стражом дотера]у у Београд, гди нас опет
ючну испитивати као и пре. У Београду где смо тако-
|е били два месеца у затвору noTajHO дознамо да xohe
iac везане да предаду Турцима, на што се поплашимо
I побегнемо из београцке ance у Земун под заштиту
lycrpnjcKe власти. Овде у Земуну ево веЬ десет дана
ако смо у Kpajuoj оскудици за издражаван>е. И то би
им била последн>а брига само кад би бедни хришкан-
ха народ угн>етен тираном и наше породице биле изван
ваке опасности. Наших neTHajecr породица у KojHva има
феко 76 душа одведени су у ропство, а гди — то не-
иамо. Млога села и све наше куИе попал>ене су а има-
IM разграблешо, и ми сад само с голом душом без икак-
•е наде лутамо по свету. На]зад како je народ бугар-
<ки изгуби)о сваку наду да може дати отпор своме на-
оинику, го коленоприклоно и са страхован>ем преко
*»с нижепотписаних свемилостив]ешег императора велике
> иоЬне Pycuje HajnoHH3HHje моли да ой изли]'е ceojy
'ревисоку милост, и да окрене поглед ceoj на Бугарсни
*арод. Ми смо наш и наших породица живот жртвовали
*Ртву]емо и жртвоваНемо до тог часа, докле се или не
^ободимо од угн>етача или док нас све на свету не-
^»не. OcrajeMO вашег високоблагород^а HajnoKopHHje
^Уге: Станко Атанаси)'евиЬ, Никола СредаковиЬ, CTojaH
г,вдар, Цветко OrojaHOBHh, CTojaH ВучковиЬ, Сава Ка-
^станковиЬ, Никола ЛатковиЬ, Коста ЛовановиИ, Цветко
^убовиЬ, Здравко Ран1)еловиЬ.
59 Децембра 1842 године, у Земуну.
: CpóHja и Руси]а од кочине K p ajH H e до св. Андри-
^ к е скупштине. Написао Нил Попов. Свеска 4. Пре-
с руског П. CpehKoeuh, А. Васил>евиЬ, Ж. Жу]е-
Ч|'1. A. M a p j a H O B H h . Београд, 1870, стр. 455—457.
214

1842
гТ о г 1 а с к а Iг И з к о у с а .
О уц р^евти ров1зо еш ]е g. 1842 \г Biograda
С11агкОУзк1 g. ЛгтаИ Бгегпеувю. Лег1к и пр], како у1<]
gйrdna ]е вт£ва bugarШne ва вагЬ§Ипот. Тог1ас1та
и БагЬф опи 81гапи naroda, ко)а зе<И па роЬгИ}и Т1п
кот, и окги^и Сагпоф£кот. Ро |ег1ки 2Ие1р 11
Ь1еп1 ви Вивап ' '■).
КоЮ V. 27.
1843
Бугарска и Арнаутска.
„Изъ Алексинца, 11 Окт. Ме1)у Арнаутима дигл<к
смутня, съ каквомъ намЪромъ, ништа се незна. 4
у Прокуплю су три куНе похарали и опалили. Ис****
среЬа постигла и села Партате, Чекшанъ и СтойюШ
у нахш Лесковачкой, съ томъ разликомъ, да су она ь
а не неколико куЬа, оплЪнЪна и спалЪна. — 5 и 6 оЯ
Ч. Хусеннъ-Паша изъ Дебре са 1200, а Ч. П *
ТиквешкШ и Радовишюй, са 1800 нерегуларне во<|
дошли су Ч. Паши Враньскомъ, противъ кога м и с*
да су Арнаути устали, у помоЬь. Овай се нада, Д|
до кои дан добити юшть до 6000 войника, да е
склони и сачува съ концемъ турскога байрамз закле*
е онъ съ овомъ войскомъ ударити на Арнауте, кои су се
ньи до 6000 душа — у Прешево и Голакъ укопали. До*
ши изъ Цариграда Татаринъ донео е. юшть ту вЪсчь, л
скуплЪна у бдренима регулярна войска раздЪлити г
едно од'^л'Ьн1*€ отиЬи у Нишъ, а друго у Софт. Щ
се сачувао и уздржао явннй миръ и поредакъ*.
Србскв новинв, г. X, № 84, стр. 336 оть 20 окт. Н

1844
Подунавске европейско-турске краине.
„Истор1я последний дога^ая, будуЬи да ова!|
непосредственно одъ Србаля произходила, одъ ма«
важности. Важн1я су отношешя, коя се измеЬу Св
|) Настоящето свидетелство дължа ва г. проф. д-ръ Кк
Шишмановъ
 215

„ 1>з’лгар1я Не се тешко као Серб|'я сама подиНи, она

^ само у союзу са Сербюмъ знаменитомъ постати. Ка-
рактеръ Бугарина много е блажМ и слабШ него Србина,
знъ е свако угнЪтеше трп*льиво поднео, и текъ у по-
следн* године почела са мало по мало противность про-
1Ивъ тешкогъ господареня спаия появльивати, против-
вость, какова се у Сербж и у Босной обично пре зна-
кенитогъ движешя прим*чавала. У данашньимъ обстоя-
гелствама Серб1е приврженость ме!уу ова обадва на­
рода неможе изостати.
„Немири Серб1в у почетку столЪпя и борба ай-
дука противъ спаия слабо « одека у Булгарш налазило,
кея се, втеченммъ н*ногъ свештенсгва задржала, и ни
иакнула ше. Текъ год. 1821 после греческе револуще
появу се на чданпутъ гомиле бугарсюй айдука у Маце-
ш \а а продру до у Пелопонезъ. Одъ овогъ времена
умножавало се число айдука, и после посл*днегъ рус-
айско-турскогъ рата разпространи се неко потайно спо-
разумн*ше ме1уу ньима, коч се, одъ ндногъ новоприм-
а*нс1Ъ члена издано, се крвлю ньювомъ оконча. Као ,
што ч наравно овимъ свнр*пствовзкьма ш'ч предложена
иЬль совершено постигнута, и юипънсте године 1838 ме
осяви се нова побуна у оближю града Яркои, кои за
кколико дана одъ 20,000 люд1й, искаюНи, да имъ се
аеподносими ньюви терети умале и у противномъ слу-
чаю претеНе све жител* смрти предати, обседнутъ буде.
Али посредствован*мъ изъ околине цела се ова стварь
йтичъ оконча, да одборъ чданъ у Цариградъ посланъ
вУДе, а овай да се са некимъ незнатнимъ отлакшан*мъ
^ДОВОЛЬИ.
Смрть Султана Махмуда и пророчества, коя су се
г°Дсие 1840-те по Турской проносила, проузроковала су
*?лико движен!ч у Бугарской, Румелш и Мацедонш, у
*РатКо свуда, гди Бушри. живе. Побуне у Кандж и Те-
С,ДИ1 даду првнй поводъ, по варошима се стану Турци
1 8 Угари, едни за друге, оружати, остатци године
°38-ме уничтожено[ъ споразум*жя стану приправляти,
^ 1а се планина подигне, и Порта се на чданпуть види
441> Дунава и градова на с*веру одцепл*номъ. Айдукъ
<*ьъ, именемъ Милов, кои и Гавра, као што се го-
^Рн еданъ свештеникъ, стаяли су на връу движешя.
и*аилъ сазове СовЪтъ и противъ очевидне жел* на-
216

рода заключено буде стропй неутралитетъ наблюдаващ

Сейма Србльима буде строго забранено у Бугарс*,
побуну мешати се, на границу буде войнство поста».
л%но и свако сообтенсе са Бугарима прекинуто.
спасе Турке, кои 150 села изме!)у Cotpie и Ниша сажщ
и после неколико сражешя поглавнту чету зло ноору.
жани бунтовника разтераю. Милов смртно ранЪнъ, сан\
себи смргь зада, айдуци, безъ eolje, стану се разшц.
зити, а найдрзновенш отиду у Мацедонт, где се в
грчкимъ Клефтима соедине.
Тако буде юштъ вданпутъ турска влада спасева,
али и за ово кратко време, за кое е побуна траяла, по­
казала се велика оскудица у тврдиняма, и да е борба
юштъ неколико месеци траяла, морале би се варош
сбогъ глада Бугарима предати Како вданпутъ до топ
до!)е, да се Србльи са Бугарима союзе, одма е кра!
турской владя, и Султанъ he вмъ она права дати мо-
рати, коя су они веЬъ одавна искали. У вдномъ Ataj
Циприну Роберта налазимо cntaiohe место: ратъ са Св-
венима за Турке би само толико траяо, колико o b h jh
умру потребую, и да би се Турцима и сама помисль и
таковий ратъ одузела, морали би се оруж1я лиша»
Бугари са наоружанимъ своболнимъ Србльима союзяя-
Ово союжешв нзме>)у ньи у моралномъ призрЪшю edft
постои, хотя се ни една ни друга страна о своимъ пр*
вимъ намЪрежяма и чистомъ бити невиди. ХилядщР
бугарскЛ бегунаца живе у княжеству Сербш и ужиШ
овде сва гражданска права. Истина отношен1я изМШЗ
оба народа засадъ нису 1ошть ни на челсъ друголпЛ?
нована, него само на сродству езика и крей, али в л г
е дошло, у кое се озбильшя отношешя ме(уу свима ф "
венима чинити имаю, или Сулганъ xorfeo, или не*. i
Сербекв народна новина, г. VII, бр. 27, стр. 107—V
оть 6 апр. 1844.

1844
Въ статията .Обшта географм европеЛске турсЩ
която е поместена отъ бр. 33, стр. 131 — 132 до бр. »
стр. 171— 172, год. VII, се разглеждал, географичесКЯ
предали на земигЬ, населени съ чуждъ етниченъ f 1
менгь, в.гЬзли въ състава на турската империя: 4epi
 217

Гора, Херцеговина, Босна, Албания, Тесалия, Македония,

Горня Мизия, Сърбия, Тракия и България.
Ето н^кои извадки по въпроса, който ни интере­
сува. Като чертае границите на Македония отъ възви­
шението между Охридското и Касторийско езеро до
111аръ планина, близо до Призренъ, авторътъ се впуща
гь изброяване нейните вжтрешни планини и реки, както
и останалите й предели и завършва първата часть на
статията си съ следните думи:
.Течеше Зае, коя се у Вардаръ излива, врло е чуд­
новато: она изтиче близу брега Ялешта, само неколико
сати огь Дрине, ио тече, као што е горе споменуто,
сасвимъ противно овой, т. е. южно. Прва долина, у кою
утиче всте Кричово, у коюй се у реку Церну улива и
име свое губи; чрбо у наоколо живеНи Бугари славен-
ско наименоваше другомъ предпоставляю. После долине
Кричова опетъ се брегови сужаваю, и Церна ступа у
другу долину, у Koioft Монастнръ лежи. При овой ва-
роши обрЬе се река восточно, да се наскоро у северко-
восточномъ течен!ю са Вардаромъ союзн, и са овимъ
заедно у южновосточномъ течешю у заливу Салоник-
скомъ изчезне. Ова река дакле двапутъ свое течеше
совершено меня. П р о с т е течеше Вардара, коя река
у Шари планини изтиче, восточно одъ Ускупа до Него-
тина, где у союзу са Церномъ, Раецомъ, Браонистомъ,
Врегалницомъ, Егридере, Саршякомъ и пр. брегове про-
«ца, и заливу Салоникскомъ хити, означава найзнаме-
и*шю долину горне Мацедошв. Овой пределъ сотимъ
»ehe вниман1е заслужув, што брегови, кое Вардаръ про-
<*ца, и народе деле; са сЬверне су стране сирЬчь сами
Бугари, са южно-восточне понайвише грцн, хотя су по
варошима, као н. п. у Салоники, здраво Бугарима по-
хешени. И клима е овде знаменито различна. Гореспо-
“енута река Егредере улива се подъ именомъ .Крива
Р^ка' при Враньи у Вардаръ“.
Бр. 39, стр. 155, отъ 18 май 1844.
.Горня Мез1я се на две стране спушта, сЬверну и
Западну. Ово спуштане найболе се се показуе у рас-
^ е м ъ узпншаваню равнина, коя су кадгодь езера бнти
‘•орала. Нашъ е само 414 стопа внсокъ, южно одъ овогь
"■ Лесковацъ 565 стопа внсокъ, мало дале восточно Пи-
218

ротъ 800, Трнъ готово у среди землЪ 1542, Соф(я 1609^

Самоковъ 1800, Ихтиманъ 2060. Косовомъ, к<*
е 10—12 caTitt дугачко, а 2—3 сата широко, тече pt*,
Ситница. Одавде до Лесковца на БугарскоЛ Морац
леже два или три брега едне висине, кои су долинащ
и великимъ браздама изпресецани“.
Бр. 40, стр. 160 отъ 21 май 1844.
Ето границата на Сърбия:
»Горе смо видили, да се положеше ГорнЪ Mesi»
понайвише сЬверно-западнЪ спушта ; и равнине око ptn»
у Южной Босни, како се преко удол1я Новопазарског»
npehe, пружаю се сЬверно-западнЪ; изме1)у сЬверо-за-
паднЪ и южно-восточне стране лежеКе удолж, показу«
се чрезвичайннмъ начиномъ у сЬверо-восточно одъ Гори!
Мезь-: лежеНимъ браздама; каогодь што се една бразд*
одъ Ихтимана с*веро-западн4 пружа, докъ изподъ Ни­
ша у ширу долину Бугарске Мораве Henpelje, исто се
тако одъ Ихтимана южно-восточно у долину р^Ьке М*-
рице спушта. Тако се дакле земля сЬверо-западн* ■
южно восточно помало, а одъ юга Mau,eèoHÌu стрмено
спушта ; али Серб1я сасвимъ особенно, готово реЬи ое-
трову подобно лежи. Редъ внсоюй брегове, Яко (у ви­
сини одъ 1500 ст.), <5линъ (у висини 4200 ст.), Ястре-’
бацъ (у внс. 3000 ст.), Ротанъ (у вие. 3800 ст.), и мн#;
жество друпй брегова заключаваю Серб1ю съ юга; осо-
бито е знаменитъ Копаоникъ (у вие. одъ 5900 ст.) 6лин%
Столь и Темницка, кои «данъ изза другогъ леже, и Щ
неюй начинъ стабло сочиняваю, одъ коега се три грав
пружаю, одъ Темнице пакъ управо сЬверу пружа <
една томила брегова, коя се шумадюмъ назнва, и
себи цео предЪлъ изме^у Колубаре и Мораве заключав
блинъ е одъ Копаоника, Столь одъ Елина маломъ е,
номъ долиномъ одделЪнъ, но изме!)у Темницке и C toJ
тече знаменита Србска Морава, коя знаменилю час1
вода са сЬверне стране Темницке изъ брегова, кои <
чакъ до Коблара западна пружаю, добия, и одъ кв
се гомила една брегова сЪверо-западнЪ поредъ ДриВ
ютово до Дунава простире. СЪверо-восточно одъ Tei
ницке лежи споменутий Ротанъ, одъ ко т ъ знаменити
вданъ край efeeepo-восточно пружа. Овай последни
сужава Дунавъ кодъ Оршаве, и стои у очевидномъ с<
 219

юзу бити са Фрушкомъ Горомъ, што више оваквий «

союзъ природи целогь брега противанъ. СЪверо-восточни
брегови дакле, кои Србт одъ Бугарске деле, несравнено
су знаменитш, а башъ сбогъ тога и пружаю!)И се до
Шумад1в равнина.
По-надолу:
»Ово е изображеше земл* за нЪну Истор^ю опре­
делително: Сербл се никадъ н1е за дуже време съ
южна стране разпространила, а Бугари су гомилама
до Мацедошч продирали. Србльи су само чдаредъ на
южноШ страни горске пре&Ьле освоили, али Бугари су
се тамо поселили, и землю за свагда задржали; Србльи
су се изпредъ Албанезима уступили нису, хотя су ови
на Мацедошю исто тако, а можебнти и веЬма него на
Горню Мез1ю ударали.
Србльи су само кодъ ушЬа рЪке Дрине у союзу
са Бошняцима, ербо Дрина, коя границу изме!)у Боене
и Сербш сочинява, тако низко тече, да се и изъ Боене
и изъ Серб1е 251)0 стопа съ брегова силазити мора, докъ
се у долину Дрине доспе. Одтудъ мало оно сообраште-
нн-: изме!)у два ова иначе близу сродна народа. Съ Бу-
гарима н сообраштенгч много лакше, особито преко
Ниша, но и ово « врло мало, и може и безъ претери-
ваня реНи, да и сообраштеже Сербш са Унгарюмъ много
веЬе, хотя су се Цареви Серб]в у време славе свое Гос-
подарима „всехъ Рашкихъ земель* одъ «дногъ мора до
другогъ назьшали“.
По долу:
»Права восточна Серб1я, т. е. предЪлъ изме^у Мо-
раве, Дунава и Тимока1) понайвише е. бреговитъ, кои
се брегови на Ротанъ наслоняю. И овде н граница по­
добна граници кодъ Дрине; дугачко и лагано спуштанЪ
окренуто « Србской, а кратко стрмено Бугарской страни“.
Още по-надолу:
,Пре него што Серб1ю оставимо, морамо юштъ
■Моравску долину особите споменути, «рбо « она едина,

') Да не се забравя, че тази статия е писана презъ 18-14 гол»

когато вече българскигЬ тнмошки покрайнини сж били сръбско вла-
А«ние отъ 14 години.
220

средствомъ кое Србльи у уредномъ союзу са южни|%

предЬлима eroe. Ова се Морава зове Велика Мора2
да би се одъ нЪна оба поглавита извора Србске и ££.
гарске Мораве разликовала. Бугарска Морава изтйф
изъ брегова, кои Мацедошю еЬверно окружаваю, те«
крозъ целу Горню Me3iio понайвише сЬвернимъ пр«
цемъ, и ограничаваю све високе брегове Cep6ie, ва
зимаюЬи Ротанъ. Србска Морава напротивъ изтиче е
далеко одъ Новогъ Пазара, тече сЬвернимъ правце!
готово преко целе ширине Cep6ie восточно noepej
брегова, кои Cep6iio съ южне стране окружаваю, прш
у себе на овомъ свомъ дугоиъ путу готово све во;
изъ оба реда брегова, и союжава се после у равнш
Крушевачкой, са Бугарскожь Моравомъ, одкудъ поа
широкомъ долиномъ Ягодикскомъ преко Cep6ie тече*
Бр. 41, стр. 163— 164 отъ 25 май, 1844 г.

Трацгя и Булгария.
.СЬверно одъ овогъ предала налазимо опетъ бГ
велику бразду, коя се одъ долине око рЪке Марна
у долину рЪке Мораве пружа. На краю ове лежи Др1
нополь, дадЬ горе Филипополь, Татарбазарчикъ, спра
ковгъ се преко ове бразде Ихтиману прелази, одкул
се долази у Соф1ю, а одавде у Нишъ коие нису позна!
ова у Исторш турсюй ратова знаменита имена? Ова бра
да есте велиюй ратннй друмъ, кои изъ Tpauie кро!
долину Мораве и Дунаву води друмъ, одъ Салони!
или Сереза Коссову полю ни изъ далеки hìg тако зн
менитъ. Одъ Ихтимана, най-вошегь врьа ове браз!
пружа се велиюй Балканъ готово управо востоку,.
спушта, црномъ мору прибли жившисе, вдну грану
коя готово до узкости Цариградскогъ мора дои ире,?1*
съ ове стране овогъ опетъ се у внсъ подиже. Зем! й
южно одъ великогъ Балкана назива се обично Тр J
ц!омъ, а сЬверно одъ истогъ називасе Бугарюмъ; а>гр
Бугарн живе и на югу и на сЬверу, само што су на КИ
више съ турцима, а одъ части и съ грцима пометени | |
Сербско народне новина, г. VII, бр. 42, стр. 168 СД*'.
28 май, 1844 год.
 221

1844
Бугарска. Београдъ 19-огъ Юн.
Авторътъ като казва, че презъ време на пжтува-
„ето си отъ Цариградъ, въ Сърбия ималъ „прилику
нарооъ бугарскЛ и негово ядно стакЪ упознати', про­
дължава по-надолу за него следното: „Онъ € юштъ
гостолюбивъ у пуной м%ри благъ, трудолюбивъ и бо-
гобоязльивъ. Премда су крайнЪ угнетени и сиромашии,
то зато опезъ свакомъ путнику у очи упадаю доста
прилично начинЪне, и плотомъ ограНене куИе, чистоЬа
у ньима, лепо обдЪлане ньиве, баште, кое у многомъ
оне у Cep6ÌH превосходе, и само се са онима у Срему
уподобити могу. — Радиность Бугара тако е велика,
да е веЬъ пословицомъ постала. — Постъ е кодъ Бу­
гара права светиня, и цркву врло прилежно посЬшта-
ваю; но то he едно свакомъ странномъ врло неповольно
бити, што при целомъ богослужешю у цркви подъ фес-
совима и капама стоа. — У Нишу, гди самъ се десетина
дана задржао, упознао самъ 1оштъ болЬ станЪ цркве
наше у Бугарской. Владика Нишевачмй, именемъ Ве-
иедштъ, всть Гркъ, родомъ изъ Цариграда, а човекъ
гордъ, поноситъ и напрасанъ, кои за интерессъ свой и
као одъ бЪде, светиню звашя свога непознаваюЬи, паству
свою чува. НЪму, као Грку, види се да слабо на срдцу
лежи полза цркве и рода, кога е онъ Архтастнръ; те
се тако и оно пренебрегва, што би се подъ коимъ до-
бримъ Пашомъ и завести могло, — и чему Паше не би
оротивне биле. Прим^чашя достойно е и то, да Вла­
дика крозъ Нишъ свагда на коню иде и да около коня
3—4 свештеника као сеизи иду, отъ кои вданъ све-
■итеникъ носи предъ ньимъ Нишанъ, т. е. на штапу
златну ябучицу, кою Владике по целой Турской за
3#акъ отлич1Я и сигурности одъ Султана добиваю, — а
Лрупй више одъ фата дугачакъ чубукъ съ великомъ
1,3 Ht*y Нилибаромъ. Како Нишанъ, тако и чибукъ носе
^ештеници узвише, — тако, да се изъ далека види, да
“Ладика иде. У цркви пакъ, коя е лепа, и у «oiofl се
j* едне стране грчки, а съ друге славенски пева, стои
“ладика, кадъ неслужи, у столу. Изоставити немогу и
*° примЪтити, да Владика тай р1;авъ обичай има, све­
щеника, кои доцшя после н-Ьга у цркву доЬе, па предъ
222

я
ньимъ метанисати мора, явно, светиню места и бол *>
служсшя пр-кзнруЬи, при самомъ богослужен1ю и npej ^
целимъ у цркви сабранимъ народомъ хулити, магарце*
и хуломъ називати, па што више са жезломъ Api
врейскимъ (патарицомъ) по леЬу туЬи. Таквимъ нач
номъ онъ самъ првий важностъ свештенства, цркве
богослужешя уничтожава. — Да се Владика овай %
иайман* за изображешв свештенства не стара, веЬъ д
найвише на то тежи одъ бЪдногъ и угнЪтеногъ свое
народа и свештенства цепове напунити, па се на
Enapxiio преместити, само се по себи разумева. Св
свештеникъ морв огъ худе свое плаЬе Владики дае
кон таковимъ начнномъ свештенство глоби. У време
coeha увео е овай Владика тай обичай, да му свах
свештеникъ адну Нерку донети мора. Осимъ тога npiftì
Владика о богоявлен^ тасъ, а за сеченЪ колача мор
му се 50 гроша платити. Сребролюби негово толико \
да « онъ свагда и за свакога, готовъ сь целимъ своня
свештенствомъ богослужеше држати, и за нЪга 4
Богу молнтн, кои му само 22 гроша т. е. 5‘/, ц вз]
цика даде. — И таквомъ начиномь бЬдни Бугарш
одъ свогъ Apxlnacmbtpa одлакиииЛ и поболшанЬ свое ,
стак\ недобиваю, eeh-ь на уштер&ь свою и свое црщ 1
танове ранита и богатият мораю’. 1
Сарйека народя« новина, г. VII, бр. 50, стр. 199 оп
25 юний 1844 год.
1847 ^
Бугарска. Чесюй часописъ .КвЪти* у едномъ чла
ку, подъ насловомъ .Народно возпиташе кодъ Бугара
говори слЪдуюЬе: . . .
,А при свемгь томъ народа бугарскогъ има до 4 1
милМона. и есть наЛзнатн!я часть жителя цЪло
турскогъ царства!’
Срйвкя невяна, г. XIV, бр. 23, стр. 91, кол. 1 о
21 иартъ 1847.
1847
.Бугарск!й народъ у ТурскоЛ има преко 4 7 * *
ллсона душа, одъ прилине петь пута толико, кол*
саеь народь Серб1е. А као што нам с познато, буиЧ
 223

^ ииогимъ добрьшъ свойства ма и у данашнЪмъ свомъ

^ н ю отликую. Код» ньн керадъ, леньостъ, л1янство,
,ретворство и лукавство, блудъ н разпустностъ слабо
се налази; но напротивъ влада трудолюб|в, трезвеностъ,
(скреность, чистота и поштенБ; пакъ съ тога свега на-
родъ овай и у садашиБмъ станю свомъ и числомъ и
шуЬствомъ и свакимъ доброиъ све више налредув. Они
су добри раднии, пакъ при томе здрави и лепи люди,
уредни и чисти, мирни и кротки: а и у томъ су веНъ
аелнк1Й коракъ къ достизаню свакога напредка учинили,
е то не живе повдинце разсеяни овамо онамо, него по
састовл%номъ у едно великимъ местима, као што знамо
азъ описнваня, да се много такви налази, коя по 1000
■ више куЬа имаю Но у вьаиой просвети умной са-
сяимъ е сметало да сала овоме народу то, што су имъ
Епископа свагда грци. кои ни народнога езика не зна-
*>Ни, нити за ггкга и за бугарско кньижеспио мареНи,
само су грчюй езикъ и грчке кньиге употреблявалн и
разпростирали како одъ стране цркве тако и посред-
ствомъ школа, коима тако))е они логлавито управляю.
На овай начинъ отлични бугари учили су се само грчки
а погрчавали се; а осталий народъ остаяо е безъ сва-
югъ школскогъ и кньижевногъ образовани. Но одъ 10
—15 година почеле су се и народне бугарске школе
мводити, и садъ 1Й вейъ до 50 има, у коима се читати
■ лисати, рачунати и остало, што в иайнуждге, учи на
"родномъ бугарскомъ езику а исто тако се одъ тога
<оба и добре кньига на бугарскомъ езику одъ дзна на
Данъ све веНимъ числомъ издаю и по народу разлро-
«иру. — По овимъ новимъ школама бугарскнмъ, кое
®е по много ученика имаю, гдикоа по 2—300, и коШ
Тчнтельн се здраво пла)1аю, уведенъ е Ланшастровъ
Ичинъ, по коме све ученици вишегъ разреда, почемъ
°*и свое ученичке задатке посвршую, поучаваю оне
°дъ нижи разреда, пакъ тако и сами съ ньнма повто-
Р»ваю оно, што су пре учили, а учитель само иадстоява
’■»ДЪ свнма, упуЬуе и поучава, где е нуждио, изпитуе
* саслушава, осимъ што ученике найстар1егь разреда
науке, кое у тай разредъ спадаю*.
Н овина чи тали ата Б аоград скегъ , г. I, бр. 13, стр.
кол. 1 отъ 28 мартъ 1847.
224

1847
„Мелеmir. Владика СофЛский послатъ « у заточени
у монастьфъ Ринка. Онъ е 11. година био владика у
Соф1и, а за то време никакво поучени-: о закону народ*
одъ H tra Hi« чуо. Соф1йска диецеза има 24 монастира,
Свашй монастиръ морао к Владики на годину лавата;-
50 ока вуне, 30 масла, 25 меда, 40 сланине, 50 сира, Ю
кола дрва или за свака кола 8 гроша, а сваки шесщ
мЪсешй м-Ьняо « игумене, и сваюй новъ игуманъ мор**
му >-■ дати 2500—3000 гроша, а ако нема, то е одъ мф’
настира узимао облигашю, ла може монастирску какоа|
землю продати. Кадъ се ко жени, безъ 100 гр. никоя*,
то ж« допустш. Владика има опред-Ь.тЬну мир!Ю о&
народа, коя му на годину износи до 250.000 гр. а кадъ
ко нема да плати, а онъ му узме изъ куНе ствари, кае
хальине, бакраче и т. д. те прода, кос и царски людя
нечине, кадъ самъ царсюй данакъ купе, па наиКу в£
сиротиню, коя неможе платити. Учителя изъ Соф1е як
терао е хотеЬи тамошню народну школу утаманити.Ь
завести грчку, кое люди кадъ су видили, сву д Ц г
узеше изъ школе, те тако сада та школа нема више от
5 1)ака, на ко« су и жительи отерали Владикомъ д о *
денога грчкога учителя, те сада никакве школе у С*
ф|'и нема, гдЪ има 10.000 душа сами Бугара. Безъ и ч т»
допуштеня и договора са народомъ развалю свой ioiu»
новъ бнвцлй дворъ, те сагради друпй, у слЪдству че®
разпише на народъ порезъ одъ 200.000, а више потрК
шити Hi« могао одъ 25.000 гр. Пола « одъ ове сум®
скупю, а осталу полу народъ ободривши се Hie хочЩ
издати. Изъ свакога села свештеникъ морао е сваке I *
дел-fc къ нему доЬи, подъ изрикомъ, да му подворе!
учини, ал’ nie нЪму до тога стало, но свашй свештени!
морао му « увекъ донети 1 лонацъ маста, яя, живи! *
рибе и т. д. А осимъ тога сваюй му е попъ на гс
по 200—300 и т. д. колико одъ кога закачи гроша п! .
Кати морао, кое се имбатикъ зове, а ни едногъ опегь незая l
пи, докъ му баръ по 1000 гр. неплати, непнтавши га, знаЛ
читати, само можел’ платити. Ятакпараси зове се оно, Ш
нововЪнчани младенци Владици плаЬаю за оно м-fecro, rJ ^
прву но1гъ преноЬе, и то по 20 пара ил' грошъ одъ «дног<
Новина чнталишта Бвоградскогь, г. I, бр. 46 стр. 3| |т
отъ 14 ноемврий 1847 г. *■''
 225

1848
§ П.
ЗемлЪ, у коима Србльи сада пребиваю, есу ове:
1. Сербт: изме!)у р-Ьке Дрине, Саве, Дунава и Ти-
мока. Србльи, живеНи у ньой називаюсе Серб1янци.
2. Босна: изме!)у реке Дрине, Драве. Жительи на­
зиваюсе Бошняци.
3. Ерцеговина: изме!)у Боене, рЪке Неретве и Тре-
биньштице. Жительи називаюсе Ерцеговци — Epe.
: 4. Црна Гора: на десно одъ Ерцеговине, изме))у
?Ьке Мораче и Требиньиштице и езера. Жительи —
Црногорць!.
5. Рагуза: изме1)у Когара и Далмаше. Жительи —
Рагузници — Дубровничани.
6. Бона Которска: изме!)у Рагузе и Дал ма ni*. Жи-
гельи — Бокельи — Боко — Которцн.
7. Далмащя: на лЪво одъ Cep6ie и Боене изме!)у
?t«e Цетмне и Мора Адр1ятическога. Жительи — Дал­
матинци.
8. Иллир1я: изме1)у рЪке Купе и Драве. Жительи
- Србльи — Иллирци.
9. Рватска: изме1)у Купе, Драве и Саве. Жительи
-Рвати — РваЬани.
10. Славон1я и Сремъ: изме1)у рЪке Саве, Дрине и
нава у Ма^арской. Жительи — Славонцн — Сремци.
П. Банка: изме!)у Тисе и Дунава. Жительи—Бачвани.
12. Банатъ: изме^у Тисе, Дунава и Бегся. Жительи
~ БамаЬани.
13. flodynae.ìt, у ереднъой МаджарскоЛ: край Ду-
,а|*а на десномъ брегу у Будиму, Ст. Андрей и сели
°колинн Калазу, Помазу, Чабанцу, и Збегу.
Дванайсетъ први Србаля живе сви еданъ до дру-
г°'я. тако, да саставляю uto кругъ ербекогъ свЪта. А
’Ринайсети удальили су се мало одъ ньй.
-)ошт' су били много Србльи пре 70 година и у
J cìh у новой Серб1и. Они су браЬа Србаля, живеЬи у
jyal)apcKoft. Но садъ нема имъ трага ни гласа, сви су
порусили, и дЪца незнаю имъ ни езика ербека, коимъ
’ ИМЪ отци говорили.
Кругъ землЬ ове ербекогъ свЬта граничи къ ис-
15
226

току са Бугарскомъ и Влашкомъ; къ югу и Западу «

моремъ Адр1ятскимъ; а къ сЪверу са Maljapcxo^
Исто pia народа србскогь, издана одъ Димитр1я i t
■ядовита. Београдъ, стр. 9—10, 1848 год.
щ

1848
„Границе земаля, у коима пребиваш Србльи данаец
есу: къ истоку Бугарска; къ югу Македомя, и чцп
мора адр1ятскогъ; къ Западу море адр1ятски; а къ А-
веру Мадарска*.
Стр. 14. v
*
„Г. Добровск1Й мисли, да « «зикъ, коимъ су ам-
сяне наше црквсне кньиге, взикъ конмъ су стари Срба
говорили. Но црквене кньиге наше прево))ене су 10. i
11. вЪка: тако ьсли езикъ таи и езикъ они Срба ля, км
познаемо одъ 610. године после Христа? Кроме топ
npeeoheHe су одъ Юр1ла, и Метод1я, а оеи су бали ил
Солуна греда, кое е близу Бугарске; да се нису учи
найпре бугарскоме взику? па, да hìb езикъ, на ковсу
прево!)ене црквене кньиге, бугарскЛ?*
Истор1я народа ербекогъ, издана одъ AMMHTpifljp!
видовите Београдъ, 1848, стр. 5 —6. '

1849
Бугарска. На Суповцу, 13 Априла. Жао намъ в,Й
никаква добра гласа одъ стране Бугарске нечукмо,^
само тугу и ядикованЪ, а особито на калу()ере
Ово е покоръ, шта се одъ ньи ради! ЧитаюЬи
новинама, нисамъ могао вЪровати да се таково што
стране свештенства чинити може, ко< би свима
лима за примЪръ служити морало. Но садъ самь
лику имао тврдо увЪрити се о многима юштъ гр||
стварма, коя би и саобштавати свЪту срамно
Само Ьу нешто за при^Ьръ овдЬ споменути. На ов!
лику неделю преварена би у Нишу дЪвойчнца вдн(
се потурчи. Мати нЪна разумЪвши случай овай,
жалостна оде владици Joaникiю и замоли се, да е
власти по могуЬству и по дужности заступа, и по
ствув на избавгЬнЪ кЬери нЪне"...
 227

По-нататъкъ се излагатъ неистовствата на влади­

к а , който за пари, освенъ че запопва, но развенчава
дена отъ мжжа й, за да я венчае за другь.
Србека новина, г. XVI, бр. 35, стр, 140 отъ 23 ап-
рилъ 1849.

1849
Бугарска. „Одио писмо са границе бугарске до-
ставля намъ, како се пре два месеца у пашалуку ниш-
комъ появю ueKift айдукъ Сава Божанацъ са два своя
ipyra, кои су многа насшпя людма чинили*.
По-нататъкъ авторътъ говори за преследването на
газ» хайдушка чета и за золумите на Рашидъ бега
спрямо сръбското (?) население въ Лесковецъ.
По всЪка вероятность това се дължи на обстоятел­
ството, че водителя на тази разбойнишка банда е сърбинъ.
Србека новина, г. XVI, бр. 90, стр. 343 отъ 2 септ. 1849.

1850 година
Самъ князъ Михаилъ Обреновичъ не говори за
сърби въ Македония. А че жителитгь въ Поморавия
е смгьталъ за българи, може лесно да се заключи изъ
следващите редове, написани отъ него; въ техъ се го-
•ори, че българите прнбегвали за паспорти до прави-
телството на баща му, князъ Милоша, Защото издава­
йте отъ него паспорти били твърде уважавани отъ
typcKOTO правителство. А тия българя не ще сж били
°тъ вжтрешностьта на България — rb не биха имали
Физическа възможность да се добератъ до подкрепата
*а сръбския князъ, ако беха отъ тамъ — а отъ Помо-
?авия, до кждето сж се простирали границите на сръб-
ското княжество. Жителите на тази българска страна
^ о сж прнбегвали и при други случаи за подкрепа
"Ри сръбската влааь.
Впрочемъ, ето какво казва дословно князъ Михаилъ:
.Пасоши Милошеви тако су по целом отоманском
^Рству уважени били, да су поданици Нег. Вие. Сул-
т,Ва: Бошняци, Бугари, МацеОоняни и сви они, кои су
^ бояли какве напасти од Турака, молили често Срб-
с*0 Правителство, да им пасош даде, говореЬи, да а то
15*
228

ньюва найизвЪстжя зашчита од свирепости мусулман^

ОпоминЪм се како е, кад сам био у Риму, пре некс
година, дошао ми едан калугер бугарски, и незна!
да мой отац невлада више у Србш, вр « одавна из]
гарске отишао, — молю ме, да му дадем писмо на
оца препоручително, да може добити пасош за слу
ако би се pernio вратити у свок отечество. Увер
ме е, да Hie никад био тако сигуран у Турской као i
« пре неколико година, кад « имао пасош МилоцЦ
Милош ОбреновиЬ или поглед на исторш Cp6ia
1813 до 1839, као одговор Г. Сипр1яну Робьрту од
Михаиаа М. Обрвновийа. Превео с французког езика
Народна кньигопечатня МедаковиЬа. 1850. Стр. 111—1

1850
Бугарска С. Р. Съ границе бугарске. Ооъ ниши
пашалука явлЪно « у 101. брою ови новина, да с у
Христини одъ турскогъ зулума мало одданули, так
я непропуштамъ явити вамъ, да в реченнй чланак
савршеной истини написанъ био. Одъ кадъ в бив|
Хусеинъ паша сменутъ и изъ Бугарске отишао,
кадъ е садашний везиръ ч. Рушидъ-паша на нег
место дошао: одъ то доба свакомъ се Христини
нЬговомъ нишкомъ пашалуку весело лице и узав
любовь видити може. Везиръ ч. Рушидъ-паша и т(|
н свой према сиротиньи добаръ поступакъ засвЪдо
што е. за време хусеинъ-пашине владе намештеног
Лесковцу аянина Юсуфъ-агу, родомъ изъ Ниша, од!
дигао, и у Нишу за сер1)ерда намеспо, а на овога м£
дошао в изъ Цариграда нек!й старацъ и добаръ за|
ротиню Турчинъ и старейшина; у flupomy за аяi
намештенъ « за сада Халилъ ага, ондашний ерл1*
тако « све по овай похвале достойний ч. Рушидъ-
за кратко време уредю, да се cada Бугаринъ одъ
чина а Турчинъ одъ Бугарина у уживашю праве и i
боде разликовати неможе, као н. пр. да Бугари к^
Турни за све и сва сведочити могу; никаква се пре^
безъ везирова знаня изреЬи неможе, докле онъ
стварь не извили; до садъ н било: ако Бугаринъ
Турчина за сведока привести неможе, негова се туt
ма била противъ кога, уважити неможе. И тако 4
 229

fyiapu, кои cy до садъ сваке теготе и неволЪ трпили,

*огу садъ слободно реЬи, да су насил1я и зулума тур-
скогь, а особито што су одъ кад1е Аидураман-ефенд1е
^пити морали, ослобо!уени, изъ чега се ясно увидити
иоже, да новий везиръ «днако зулуме, кои су народъ
,дручавали, укида, само би му требало у призрЪнЪ
узети Рашидъ-бега СалипашиЬа, родомъ изъ Цариграда,
*ои и у Лесковцу аяниномъ био, и когъ е бивилй Ху-
■сеин паша сметнуо, што е Бугарина у свакой неволъи
ирттель био, а на негово м*Ьсто Юсуфъ агу nocTaeio
био; требало би, велимъ, овога Рушидъ-бега Салипа-
ииНа у ПрокуплЪ на мЪсто Рашидъ-бега, садашнЪгъ
прокупачкогъ аянина, поставитн <-;ръ е овай пресвЪт-
,юмь цару и народу вЪранъ и добаръ човЪкъ и валянъ
старЪшина био, а сва прокупачка околина жели опетъ
га за свога старЪшину имати. И кадъ би ово юштъ че-
сптмй и похнале достойний везиръ, коя юштъ мелема
погребуе, извидао.
Да « све ово и овомъ подобно истинито, чрезъ
кратко време путованя могъ, враИаюЬи се преко паша-
дука иишкогь, одъ добри мои и вЪрнн приятеля и одъ
сачм Турака изв%стити самь се могао*.
Србскв новинв, г. XVII, бр. 119, стр. 454, отъ 21 ок-
тоиврий 1850 год.

1851
.Бугарска. Съ границе бугарске являю намъ, да се
wu дана очекую да у Нишъ до!уу два ридала изъ Ца-
Ртрада, съ коима he доИи и Станко Властинчанинъ.
ЧЬль ньювогъ долазка нтн позната. — По окруж!ю ниш-
•-иъ обилази сада срдаръ Хайдинъ и опоминЪ народъ,
1а порезъ плаЬа“.
Србскв новинв, г. XVIII, бр. 9, стр. 32, к. 2 отъ 22
,нУарий 1851.

1851
Бугарска. Съ границе бугарске пишу намъ: Прола­
з и крозъ Нишъ чуо самъ да се народъ xpucmimcKib
^али, што по селима изме)уу себе данакъ разрезую,
и царской хазни предаю. Чуо самъ тако!уе, да iflMb
230

е обявлЪно, да Ье 1ймъ одъ Марта мЪсеца и десета%

одъ спахилука бити у данакъ узегь; како е пакъ ф
родъ збогь тога нарочите ове прошле године одъ ф
купаиа многу штету и зулумъ теглю, то се сада веф
казано радуе, што Ье се по овой новой наредби г ф
избавити, те благосиля и хвали цара, кои тако милост^
призрйше има према нЪговимъ тегобама. — У Нш
е уверена шура по новой царской наредби, коя сва
вднако, био онъ богатъ или сиромахъ, по правди,
Решидъ паша особито на то мотри, да шура строго
царской заповЪсти поступа и свакоме правду да е,
му заиста на честь служи. Но народу тешко пада, «
врло тужи, што се у мало времена неколико христНшбя
жена и дЬвояка потурчило, а ше !Ймъ дозволйно бна»
састати се пре са своимъ родительима и родбиномъ, п я
су, као што издана царска запов*сть налаже, пипне
биле: изъ когь се узрока турче — да ли одъ свое вай
или на превару и обеЬан* какво? А немй данъ опф
три Турчина до!)у ноЬу у едно село прокупачко,
отму едну дЪвойку и потурче е, а кадъ е дошло даде
суде, а они на!]оше два Турчина да посвЪдоче, а
св*дочанство ше се примало. Овд* би требало вла,
наше да се заузму за духовно стадо свое, да п
юНи по науци еван^елской: добрий пастиръ по.
душу за стадо свое (к. а.) гледаю и наставай», да
и муфпе у такимъ случайна праведанъ и добаръ и
држе, као што царска заповксть прописуе. Архипа<
нашъ у Нишу г. )оник1е ув*къ е народъ храст '
кодъ ч. везира в*рно заступао и бранш, и н*му
народъ бугарстй благодарити за многа добра, коя
насъ ужива, па зато, и пуно се нада, да Ье се онъ
ову стварь кодъ правдолюбивогъ везира ч. Решидъ
заузети и насилно турчен* Христина у напредакъ
дупредити*.
Србсио новина, г. XVIII, бр. 15, стр. 56 огь 8 февр. 1

1852
Миличевичь, който на стр. 178 отъ книгата си J
лева на Cp6 uja. Ъ. Нова крауева* предава нЪколко i
пнси отъ черквигЬ, написани на славянски, въ кои*|
се поменава изрично българския характеръ на пиротсЦ
 231

^селение, изпуща да предаде следния, издЪланъ на

плоча и поставенъ надъ вратит-Ь на „Тиобарското
училище*:
(« елааа Прickatua Тронни со^нждасл
cil «aaaiHHo Болгдрс к»< у ч н а и ц к . и ;к д и в 1
и и м ъ fikicoKonpicsA ***” ф1НН'Ьиимги>
г. Д1. H iK T ap U ’ А р«доаювнвмх~|> гр а д о н а ч а л н и к ю а ъ Г . X .
Бид«нъ IwaH к о д ж ав аш а Кира ЛДла: Хр1ста Iw a ti: Г м р г и л
Kw: H nua н е H aia ’И г : С п ф а н -к Б « л : l'io p ria Н а : <Ианча
Кр: М ан н а Т е : н н астеж н 1 |м с в ф н у к np.iK ecaagiikifb ypl-
rriaH X : К о ста $ аиж к.
1852 g lyara % 15 g »)•

1853
///. La Bulgarie
Avec Temova pour chef-lieu (ancienne capitale du
royaum bulgare), et les villes de Sophie, Vidin, Nissa,
Roustchouk.
Population............................................ 4,000,000.
Slaves du sud ou le peuple Serbe avec les Croates et
les Bulgares, par Jankovitcb et BrouTtch. Paris, 1853, erp. 129.

1854
„Поменута варошь (Крушевецъ, б. м.) одстои на
“Дну милю одъ реке, коя дели Бугарску одъ Pacte ил«
Cp6 ie: што е све едно*.
О историчной важности успомена стар!и путника нека,
»ои су крозъ Cp6iio прошли, а особито Бетрандоии да
*« Ьрокивра. (Одъ Г. ,1ована Ристнка). Гласникъ друштва
сРбске словесности. Свезка VI, 1854, стр. 213.

1855
.И зь Ниша у БугарскоЛ 5 юния По кои путъ до|)е
Чбски Дневникъ и коме одъ свд-Ьшньи люди у руке
тако видимо и читамо, »ли не редовно, што се по
^ • у рали. Некако, ово мало што читамс, найвише вЪ-

'' С Хр Iстогь. стр. 304.

232

руемо Вашимъ изв-Ьстияма и до сада смо имали узращ

и право. Само кадъ би смЪли, било би много одъ ааць
люди, кои би Вашъ лисгь држали. Не само Нишлщ^
кои су ближи Србима и по положаю и по езику, нф
и прави Бугари у Соф1и, Филибе, Серезу и т. д. читф
Дневникъ и то те како радо“.
По-натагькъ следва за положението на Българя*
Србеки Димник, стр. 3—4 огь 23 юний 1855 гм.

1855
.Петаръ пустинъикъ и нЬгова крстоносна
(одъ J. Спорила).
„ПобЪтительи Haljy у Земуну доста хране одъ
врете, а особито волова и коня, коихъ су башъ Hdt
манЪ имали. Петь дана проведу у Земуну чистеИи сер
левентуюЬи, а шестнй данъ чую, да се угарскЛ
са великомъ войскомъ приближун, да имъ се о
што су му на градъ ударили, и подданике пот
Петаръ се поплаши, па брже болЪ стане гледати,
на оной страни Cane на1)е; али гдЪ толике бр
наНи? Узму дакле болване, увежу ихъ рогозомъ, г
чинивши тако сплавове, пуете се преко Саве. £
стану ихъ са стрЪлама узнемиривати ; али ипакъ
безъ сваке веЬе Hecpthe. НекаснеЬи нимало, кре
крстоносци крозъ шуме, и доЦу деветмй данъ
Нишъ, главний гра&ъ Бугарске. Ту се са бугар<
кнезомъ тако погоде, да они н%му даду два знат>
вЪка као таоце,. да he се мирно владати, и онъ
опетъ допусти, да могу храну слободно куповати.
кои су били найсиромашши, добьпо мюлостиню*.
Србска читанка за гимназ1в одъ Д ра JoaaHW
ботмра. [[. кньига за 3. и 4. нижу классу. У Бечу,
стр. 298.
1857
Черква въ Нишъ.
Дииитъръ Чохаджи, родомъ огь Нишъ и уважа
тьрговецъ въ Цариградъ, далъ 1000 желтици, щом
научилъ, че нишани пожелали да си съградятъ че|
Ето писмото му:
 233

„Вашему Внсокопреосвятценству Митрополиту Joa-

, kkìk >и почитаемей общиней Нишевачкой.
„Съ велика радость научихъ да сте почнали церква
ла градите и като соотечественникъ благодаренъ самъ
( азъ що годЪ на Святая церква да помогня.
»Перво убо моля васъ крепка и здрава съ кевгиръ
да я созьтдате.
.Азъ же обязувамъ ся да дамъ съ мои иждивешя
да направите Темпло-то наедно съ икони-ти, желЪзна
арата на церква-та, да подаря и едного звона.
„Желаже и намереше мое е да направимъ Темп-
,10-то отъ мраморенъ каменъ, подобно на Темпло-то на
овдешна-та святая Балакл1йска церква, така щото да
биде въ ц"Ьла Болгар/я и Румел1я примЪръ и похвала.
.Мальтй мой тойзн дарь ще ми стои до двЪ хиляди
дукзти: желая обаче за в^чно онъ моему отечеству да
остане co слЪдующи-те услов1я.
а) Свята та Церква да ся наименуе храмь Святаго
Дкмстртя ;
б) Церква-та да ся обязи всяка година на велика
суббота, когда Христово-то распяяе ся вдига и Литашя
става, да раздава своемъ иждивешемъ по една восчена
дервена запалена свЪщь, а Apxiepea-та да спомени име-
>а та наши за здрав1е.
в) Такожде единъ парастасъ да ся прави въ праз-
«нкъ-агь церковнаго храма за спомянъ на моя-та фамил1я.
г) . Три стола (трона) отъ д-Ьсна страна до Apxie-
Рса та, както и други три женски за фамил1я-та ми*.
14 JaHyapifl 1857 Цариградъ.
Покорн-Ьйтши ДимитрШ Н. Чохаци.
Сжщиягь той, споредъ .Цариградски вЪстникъ*,
•скалъ да остави и едно учебно заведение, снабдено съ
®°гата библиотека, физико-химически уреди, постоянни
жители и прилежни ученици.
0 Цариградски в-Ьстиикъ, г. VII, бр. 319, стр. 2—3 отъ
* мартъ 1857.

1857
.ПослЬ Србаля безгь сумкЪ Бугари, коихь толико
има т о и србскогъ народа, прво мЬсто у Турской
234

заузимаю. Бугари, кои некадъ юначни народъ бел

чрезъ велико угн*тен* и самовольство Турака изгуби^
свой некадашньи войнички характеръ. Има иствне£
данъ данашньи хайдука у Балкану, кои у характер«,
юнаштву хайдуцима Кара1)ор))евогъ времена неуступ^
алъ текъ за веЬину Бугара да се реЬи, да у ньихъощ
войнички духъ више невлада као кодъ Србаля. Но ц
противъ Бугари су вредиш, в*штш и ум*тши у сц.
комъ послу негь Срби; кодъ ньихъ нема уобште ц.
лико незадоволства, раздора и упорности као кодъ
баля; више су склонени на редъ и само за свой поср
се брину. Да е Бугарима вдарадъ турскогъ зулума опр*.
стити се и да е Бугаринъ сигуранъ, да he оно, ощ
уради, за себе, а не за Турчина урадити, то би оа
пред*ле гд* жив* убавимъ своимъ радомъ у вртом
претворили“.
Изъ статията . Източно питанЬ". Србски Дневав,
бр. 45, стр. 2 отъ 9 юний, 1857 год.

1857
„Видинъ 20 юл. Одъ огЬранихъ одавде 10 Бугф
у Цариградъ отровили су Турци Манна изъ Пиротщш
Парвана иъъ Криве Баре и то кафомъ“.
Србекн дневник, бр. 62, стр. 2—3 отъ 8 августъ, 185j^

1858
„На тай начинъ држава се Неманьина простир ^
на западъ до мора обузимаюНи сву Зету иза Скодрр^
Бара до Модримля и до оба Пилота у Арнаутско!
югь до Призрена, Скопля, Вран* и Бугарске Мор
на югоистокъ иза Лесковца и Ниша“.
HcTopi« Српскога народа, написао А. Майк!
Прилогъ Србски новина за 1858 год. У Београду, Ц
стр. 12.

1858
ла 4
„Мравог отпора српска влада m:je ни могла
паши, но она покуша да подржава one тешкоЬе:, на*
je порта веЬ наишла у Бугарскоj и у Босни. У БуЩ
 235

iK O j nojaBiuia ce узрууаност jom од 1858 год., Kojy je

(зазвао oeaj случа]: у льесковачком округу на салу од-
gày Турци петнаесто-годишнъу ккер Бугарина Jote
fjatAoeuha, кад ньега HHje било код куЬе*.
Няколко реда по-надолу:
.Не само словенске но и по неке немачке новине,
руниле су CBoje ступце чланицима и кореспонденшфма
о оча]ничком noAoxcajy народа у Бугарско] и у Босни“.
Друга влада Милош а ОбреновиЬа (од 1859—1860 г.).
Пише Ния Алакеаидрови1| — Поповъ. Са руског превео
J. Издао Акс. Mujamoeuk. Београдъ, 1882, стр. 77.

1858
Бугарска. Цариградски лисгь .Преса д’Ориян“ има
едно писмо изъ Ниша, у коме се вели, да се и у Бу­
харско^ показую иста она одношеня, са коихъ е босан-
ска рая устала на оружЪ против своих спахия. Како
гой листъ пише, лако може бити, да he се каква буна
ио(\и изродити. Бугарска раи стои према своимъ агама
у истом одношеню као и босанска према своимъ бего-
вима. Само што су босански бегови потурчени христи­
янски бегови, а бугарске are остатци су турскихъ cna-
мя, кои су по наслЪдству некада закупльивали харачъ.
БудуИи да се у послЪднЪ врЪме дао царски порезъ
другнмъ закупницима, кои одъ pa t узимаю десетину то
су are окупиле узимати одъ рав девето, почемъ ова
Behi. да у царевину десетакъ. Збогъ овога деветка не-
задополянъ « народ и он се често молио царству, да
"У се ова глоба скине съ врата, али до сада ни«-: ни-
како успЪо. Лош е теже Бугарима одъ ньиовога грчког
свештенства. Сва духовна звания попуняваю се Грцима,
н сви црквени послови воде се на грчкомъ нзику. Због
Разлике у народности неможе се никако слагати грчко
свештенство са c e o ic M бугарском паством, и народъ «
тамъ незадовольни са своимъ духовнимъ пастирима,
{“то ови често одъ свое волЪ узимаю различие глобе.
'Рчкомъ свештенству ние стало до какве бугасске про-
те: зато нема досада никаквих школа бугарских,
’ озамо се много троши на грчке школе кодъ иначе
валога броя Грка. Као што школе eroe под грчким
236

свештенствомъ, тако е и са судовила; грчки сввштенщ

самовольни су судци у свима распраиа бугарским.
равно да са овом судийском власти има грчки влад|
велику власт*, кою често на то употреблява, да сило
отима. БудуЬи да свештенство готово ништа недоб!
одъ државе, а овамо се за свештеничка звания м
силанъ новацъ да дав докъ се недобию, то онда
штеникъ навали на свою паству са новимъ намети
кои наравно да мораю бити теготни. Свако звание
грчкомъ свештенству може се купити, и само купув
номь може се добити; за виша плаЬа се патриярш1и
влади, за нижа владикама. Рая мора дати што iofl вд
дика иште, ръ баремъ владике и миртополити доб
стс: са пашама и са владомъ, дакле бадава би се ч
вЪкъ тужио свЪтской власти. Истина и Цариграду и
мЪраваю скупити представнике православнога народа
Турской, да се «данпутъ стане на пугь глоби одре1] у
ван%м сталне плате, али he се морати тек почека; ;
шта he се у той скупштини свршити, па онда да се i у
рече пресуда, «;ръ у скупштини нису Бугари ник
заступлЪни, него су у ньой сами Грци“.
Србеки дневник, г. VII, бр. 74, стр. 2 огь 18 дек. 18!
1859
Турска. Какви могагь да бждатъ границите на Б4{
гария въ сравнение сь тия на Сърбия, може да се в
огь следната статистика, взета изъ една статия, въ ю
то, като се говори за упадъка на турската империя
за готовностьта на подчинените народи да хвър.
нейния яремъ, казва се и колко войска може да изва.
всЬки отъ балканските народи — свободни и неосв
дени. Така:
,Црна Гора, коя има само 120,000 душа, може Д1
20.000 войника, Босна 60,000 одъ 900,000 душа, Ср\
70.000 одъ исто толико душа. Бугарска 120,000 мом.
одъ 4 мил. душа, и напосгЬдку Албания 80,000 oj
1.900.000 душа. Узмемо ли ту !ошъ Влашку и Молд>
онда има войске 400,000“.
Тази статистика е заета отъ „Северная Пчела“
се предава безъ всЬкакъвъ коментаръ. ,
Србеки дневник, r. Vili, бр. 33, стр. 2—3 отъ
априлъ 1859 г.
 23 7

1860
Г. Хаджичъ чрезъ своигЬ научни изследвания се е
ностаралъ да определи границата между България и
Сърбия, като укаже точно, где обитава българското и,
где сръбското племе. Въ една политико-обществена
,Реяь у свое вр/еме или Саединство Србско Бугарског
кв! ода на кнъижевномъ пплю югославенства“, печатана
въ в. .Зимзеленъ“, приложение къмъ в. . Световицъ*,
казва дословно следното:
.Ояимъ начиномъ заузима Бугарска область най-
кчи део старе Мизия, Трац1« и Мацедонш или провин-
nito Урумелсю. На целомъ овомъ простору г.гавно е
становништво Бугари*. За делидбена линия между
сърби и българи Хаджичъ поставя: Българска Морава,
Ш'.ггь-планина, Призренъ').

1860
.Изъ Бугарска 7. юния'. Като говори за отиването
на великия везиръ въ Шуменъ, за протеста на шумен­
ци срещу владиката Венеамина, както и за издейству­
ваното имъ да има въ полицията български чиновници
и п р .... статията завършва:
„У Хацару су Бугари тако})еръ прославили св. Ки-
рила и Методия. У Пироту пакъ избацили су 29 мая у
неделю име фанариотскогъ владике и на место нЪга
узели су име султаново и епископа Илариона. Чудно е
сейма Бугарима, да одъ Скопля, Бране, Видина и юшъ
еекоихъ ee/fuxb бугарскихъ места за тако што неявляю“.
Србски дневник, г. IX, бр. 50, стр. 2—3 отъ 26
»ний 1860.
1860
.Изъ Бугарске 10. юния. Дознаемъ изъ Пирота, да
*У тамошньи Бугари начинили тужбу на свога фана-
Риотскога владику и да су у ньой изложили грдна бе-

. Ч Вж. .СръбсхигЬ учени за Македония", в .България", г. XV,

ft- 195, стр. ] отъ 24 май 1913 г. С*що — Дримкоаогь, .СръбскигЬ
г^генцни въ Западна България", забележка 4. .Бълг. прЪгледъ", r. I,
3, стр. 100. Цитатътъ е яаправевъ по статията на Дрнмколова.
238

законя, коя тай човек чини. Жалость, стидъ и срам

недопуштаю ми наводити овде поедина зла дела, 2
су у реченой тужби споменута, али he вамъ доста б в ^
ако речемъ, да е творио блудъ на найгаднии начна
пакъ и самъ содомски грехъ учинио! Та зар фанарис
и ньиова патриаршия држи, да е Богъ у своме гн1
само Бугаре на землю бацио, да буду средство за ньно
мрске жел* и похоте? — Имао би вамъ р ш ъ дос*»
одъ фанариота причати, али H?hy; знаЬете и безъ топ
доста. Само hy да вамъ кажемъ, како е тулчанскн
дика Дионисин оглобио село Харакел са едно 8000 гр4
ша за ферманъ за грабене иркве пакъ имъ опет яй|
фермана издао! Тако се ради кодъ насъ!
.Да вамъ и што бол* язимъ. У Карнобату су на­
ситили име фанариотскогъ владике изъ цркве, а Кош-
ленци су писали миломъ Вениямину, да имъ више не-
долази. Изъ Битоля (Толи-Манастира) извештенъ са»,
да су тамошнъч Бугари наумили основати читалищни.
У томъ предузеЬу найаише се труди П. Димков Ра*;
виЬ, кои се учио у Атини и Бечу. Заиста е чудно н вв
н*га похвално, да ни>; престао живити зз свою нар
ность, лочемъ се учио у варошн, у K oioft се толико
ших Бугара погрчило. Мило ми е што вамъ могу яви
да се Бугари и изванъ прави граница Бугарске за
народность старало. Нарочито се то може реЬи за
rape у Влашкой. Они ув*къ са найвеЬомъ радои
примаю сваки добаръ глась изъ Бугарске. У Галацу,
ихъ има прилично, основали су бугарску школу, а
се стараю, да сазидаю за себе и цркву. Они Meljy;
бом купе прилоге и Beh ях е 18 лица дало на то
дуката. Овако само дан се напредоватн!*
Србски дневник, г. IX, бр. 50, стр. 3 отъ 26 i
1860 год.

__________ 1860
.Изъ Бугарске 13 юлия. ...П о Бугарской ау\
сада два енгелска путника, неки Кокс и Стабъ На 1
тровъ данъ били су у Лесковскомъ манастиру, где|
било доста народа с к у п и л о у свечановъ руву. ЕнгЛ
су ради били видити бугарску хору, те су имъ лескок
момци и моме играле. Тамо су распитивали за м^
 239

^вари и пазьчиво су све слушали. Они Не иКи чак до

Манастира (Битоля). — Одъ свию страна долазе туж-
на силне хайдуке*.
Србе«и дневник, г. IX, бр. 59, стр. 3, к. 2—3 отъ 28
0лий 1860.

1860
.Изъ Бугарске 20 юлия. ...Пиротска паша Зейнелъ
збачен е и у апшенъ на заповесть великогъ Везира.
И владика тамошььи затворенъ е збогь злоупотреблЪня
t сада Не му се судити“.
Србски дневни:«, г. IX, бр. 59. стр. 3 — 4 отъ 28
олей 1860.

1£60.
Като говори за едно престъпление въ Нишъ, „Te­
iera д е Трибижо" казва :
Тжзи часть ол<ь Отоманскж тж ИмперЬл\ ся na­
teлява отъ Българе. Земля-та, кое-то прЪсичжтъ от-
рас ih rfe отъ синджигъ-тъ на Балкянъ-гь, ie богата и
плодовита въ равнинж-тж : тъй, повече то отъ жите-
1и-гЬ ся занимавжгь съ seweAtaie и охранваше на до-
битаци, кои то благоденствувжтъ по разкошни-гЬ паши
п> безкрайни-гЬ полени и въ урва та на планини-гЬ*.
Изъ гБългарски книжици*, г. Ili, кн. 20, стр. 141
олъ м. октомврий 1860 год.

1860
Население на Сърбия
„Жителство-то въ княжество Сьрб1е износи около
^5,212 (спорЪдъ нов. стат. 1 милюнъ), отъ кои-то 474.919
припадате» на мжжсюй, а 450.296 на женсюй полъ, кои-то
съ мало изятие принадлежете» вси на православно-
?Гстоцна-та църква. Т1и сл както ся по язикъ-тъ вижда
Ч б и и Българи, и нЪщо малко Власи. БългарскШ еле-
*‘чтъ ся нахожда нарочно въ юго источнитгъ окруж1я,
напротивъ Власи-тЬ сж край Дунавъ-тъ въ Пожарев-
4,0 и Неготинско окружие. Освенъ тия на православна­
240

та църква, жив^и-тъ въ Сърбил. още 15.000 Моаиедаа^ъ

нъ т1й см‘Ь|атъ да обитаватъ само въ ония чрезъ уЗг
воръ-тъ назначени мЪста, сиречь БЪлградъ, АдакД[
Кладово, Ужицж, Смедерево, Шабецъ, Соколъ и Зв2!
никъ. Освенъ тия числм.ть ся въ Сърби* и до 12Хщ
цигани, и нЪщо до 1400 Евреи. Тъй сжщо могжтъ лаф
споменжть още около 4280 странци отъ разни в ^ .
исповЪдатя*.
Освобождение то на Сьрби-тЪ подъ Кара-Георпя^
Мнлоша Обреновича отъ 1. X. Касайовъ. Въ Б-Ьлгрл^
въ правителственж-тж к. с. книгопечатш* 1860. ”
Книгата е посветена на князъ Михаилъ М. Обреао-
вичъ, съ когото авторътъ, както се разбира отъ посве­
щението, е билъ въ известна близость.

I860 — 1861.
.Ein der Beachtung in hohem Grade werther Vofc-
stamm des osmanischen Reiches in Europa ist der der
garen. D a s so g e n a n n te K ö n ig reic h B u lg a rie n b e s te h t
a u s d en P a s c h a lik s N is s a , S o p h ia , S ilis tr a u n d W ii
Die Bodenfläche dieser Länder beträgt 1,893 □ Meile
D ie s e s L a n d s o ll na ch d e r o b erflä c h lic h e n Z ä h lu n g t
T ü rken , die bekanntlich nur nach Familien und nicht
Köpfer geschieht, 3 M illio n e n Einwohner enthalten,
die grosse Gewerbthätigkeit der Bulgaren hat ihre Ausb
tung in die nachbarliechen Provinzen weithin begüns
Sie bevölkern einen grossen Theil der Dörfer und kle
Städte bis in die Gegend von Varna und zur Dobrud
hin nach Osten, s o w ie b e so n d e rs a m sü d lic h e n A bh
d e s B a lk a n n ach d e m h e lle n isc h e n K ö n ig reic h e, nach
nien, n ach T h e ssa lie n ; M a c é d o n ie n , d a s s ü d lic h e u n d
S erb ien R u m e lie n *.
Wutzar, C. W. Reise in den Orient Europe’s etc. lfl|
— 1861 г. Томъ II, стр. 346—347. Цитатъ по д-ръ H .JB
ховъ. — Населението на Турция и България прЪзъ ХМ
и XIX в. Сборникъ на Българската академия на наук^р>
кн. IV, стр. 363—364.

1861
.Die Stadt von dem mitten durch
3 a JlrscKoeeufi:
selbe fliessenden Wasser in zwei ungleiche Hälften geth $
 241

kleinere des linken Ufers lehnt sich an den ziemlich

jjeilen Abfall des bereits erwähnten Höhenrückens, und ist
forherrschend von Muhammedanern, die grössere, reckte
0 fte von christlicken Bulgaren bewohnt
Reise von Belgrad nach Salonik von J . 8 . v. H alm .
Vien, 1861, crp. 28.
За Враня: »Die Häuserzahl dar Stadt wird auf 1000
christlich bulgarische, 600 meist albanesisch türkische und
yj zigeunerische angegeben, was auf eine Bevölkerung von
rirca 8.000 Seelen schliessen lässt".
Тамъ, cmp. 45.
1862
.Бугарска. ,Ocm унд Вест." пише да се на нишког
митрополита ]ако огорчио народ што на силу и с вели-
«ом окрутношЬу Hcrepyje ceoje дажбине. Изузевши ше-
сторицу свещеника цело je остало свештенсгво с наро­
им, па се огорченье окренуло сад и против те шесто-
рице. Па и порезе се Hcrepyjy оштро без сваког при-
феньа, и многи на]одлични}и Хришкани због тога су до­
или anca. Турци се у Нишу 6oje да не букне буна.
)' Видину je народ тако противен владици, да je због
юга Beh долазило и до крвавог сукоба с влашЬу, KojoM
Гприликом пало много и мртвих и раньених. Кукушани
што се оно пре неке године поун^атише, Hacroja-

| >ем честитога бугарског архиепископа Илариона по-

>ени су опет npaBocnaBHoj цркви и од патриарха
1градског добили за архипастира Ьугарина владику
тенща, али не бише среЬени дуго га гледати код
, jep га je одазвао у Солун тамошньи митрополит
ариоЬанин на одговор окрививши га да je jepeTHK,
граво му je сва кривица што je развео неку жену
мужа наплативши само 3 # таксе а не 9 # , као
»то он чини те му тако посао квари, и Beh четири ме-
*Ча cTojH у Солуну а не може да се врати свом стаду".
Видов дан, г. II, бр. 7, стр. 2 огь 16 ян. 1862 г.
1862
Рачки, като говори за ползата, която ще има юж-
о славянство огь българската уния, ето какво казва
16
242

за границите на българското племе въ статията си,' щ.

чатана въ Загребския католически листъ и предадена я*
по-главните си пасажи на уводно место въ .Видов-дая>.
„Од велике важности за народну, црквену и псц^.
тичку будуЬност целог ^угославенства била би у ни)а бъ
гарског народа, народа преко пет милиона {акога, кс1
се шири од Дунава донъега до близу ]еге)скога мош
од црнога мора до донье Мораве и црнога Др има,
не треба опширно овде разлагати“. >
.Видов дан“, който прави бележки къмъ статията ||
Рачки, не казва нищо по границата, определена за бъ*.
гарското племе.
Год. II, бр. 38, стр. 1 отъ 29 мартъ 1862 год.

1862
Въ книгата .Устанат» СрбскМ подь Црнимъ
%емъ одъ 1оваиа Хамийа у кнъижеству названога
лоша СветиНа /. Прве три године. У Новомъ Саду, 1в
год.* се говори за Вългарска Морава.
,У исто време постарзю се Срби преухитрити
Турску, коя се на ньих спремала, и покитаю одъ
дина до Ниша што 6o.it осигурати се, како би
рочке планине и теснаце на Цариградскомъ друму
шуме на лЪаой обали Бугар-Мораае заузели’ .
Стр. 48.
Неколко реда по-долу:
.Петаръ Лобриняцъ ме1)у тимь освои ПараНа
Ражань, и Алексинацъ. И да би се ту утврдио, онъ\
ме}у Бугар-Мораве, Алексинца и Ражня трудомь и
штиномь ЖикиЬа капетана оснуа шанацъ, кои € дои
знамениту услугу према Турцима урумелШскима чи*г
подъ именомь . Делиградъ*.
Стр. 49.
.Паша Крушевачюй Юлия 16-га са 6000 лрей!)е<
гар-Мораву, упути се къ Делиграду да Србе кодъ А4
синца бивше одъ главногъ друма oдctчe* и пр.
Стр. 79. \
 243

1863
X. С бугарске границе, 4 Марта.
Като говори за фанатичното варварство на турцитЬ
срещу българското християнско население, неговитгь
рркви и свещеници и цитира какъ турцигЬ сж разру­
шили въ недЪля на 24 февр., църквата въ Стара-Загора,
завършва:
.Око половине месеца Фебруара поробльена ]'е црква
у Прокуплъу. Штета износи на 80.000 гроша. Турско]
власти ни]е бриге да иcтpaжyje лопове*.
Видов дай, г. III, бр. 30, стр. 1—2 огь 9 мартъ
1863 год.
1863
.Бугарска. х. У Нишу, 12. Октобра. Бугари су пре­
дали високо] Порти пре мало времена просбу да се
одели бугарска црква од цариградске патриарсите, и
тако ми од срца захвальу]емо онима што се потписаше
аа ту прозбу за ньихово патриотстко поступанье. Што
Ье имати важности пред нашим очима и пред нашим
народом, то ]е положенье ко]е узе турска влада према
бугарима, положенье, ко|е ]е, могу казати без страха,
праведно и пуно благонаклоности. Дела су силила од
сваких доказа, и висока Порта имала ]е толико времена
!да их оцени и да реши ]едан пут за свагда он што ]е
ю данас одлагала.
Но ко]а су то дела што су довела Порту на ту од-
«ажност, досто]ну нье ? Да ли ]е знала за безбро]на зло-
Употребленьа, ко]а чинише фанариотске владике по
Ьугарско)? Да ли )е познала по доста случа]ева да ]е
го све што би од фанариота, да ]е све клевета, раз-
*ратност, злоба и коварство? На сваки начин ништа то
"^е било ньози непознато. Но види се да )е она тра­
е л а штогод да подкрепи сво; намишльар И заиста,
^•туча] ко]и се догодио пре мало времена у фанарско]
^р^врсш ] кад ]е оборен Joaким, показао ]е сва пот-
|(Упльивань све сплетке ко|е се дога1)а]у у патри]арши]и,
*а*сем, показао ]е много ко(ечега што учини да се ви-
:°Ка Порта приближи нашим интересима.
Кад су Бугари показивали злоупотребльеньа и не-
"Раведна дела фанарских деспота, висока ]е Порта знала
16*
244

за све то врло добро, алн се HHje join била решила д |

учини по ньиховим захтеваньима. Данас виде како ni.
шта не може да опере фанарске владике од иьнхове
бешчасности, и да фанариоЬанин HHje AocrojaH не само
да управльа бугарском простодушношНу но и да сщ.
лица у цркви не приличн зань.
Мн не треба да тражиме нигде безаконьа тих цр.
нокапца, мн их нмамо пред нашим очнма, меЬу нама.
Немамо ли у свако] нашо] enapxju по ]едног недосто).
ног поштованьа фанарског агента? Мн овде у Нищ
немамо ли jeAHOr, што гази и срамоти и нашу свсту
цркву? Питам je ли AocrojaH Калиник тог чина, кад оа
гледа и све му je мисао за тим да деморализу}е наше
жене и наше AeeojKe? Нека не мисле ваши читаоци да
je то какво опаданье, мислим да се до сада ни jexaa
пут MojH дописи нису показали лажливи, дакле можем
и ви веровати да je што кажем за Калиника све истиш
као да сте ви сами собом видели и чули. Kao што рб-
кох у прошастом писму, жене и AeeojKe не cnejy да а
покажу изван прозора, како Koja женска глава изикк
на двор, ето ти богме и Калиника. Ако je ои кратко-
вид .те не види да ли има joui кога другог осим оваг
што он мисли да види, льуто се вара, други виде кррв
три стаила. Див но je доиста видети нашег Калиника, dll
не види где му се звезда, пред KojoM се кланьа, у о #
CMejel Дивно je велим видети нашег Калиника, пувоВ
хришЬанског духа како croju наслоньен на десну ру*
и баца тужне погледе на ceojy немилостиву богинш
Ово je, да знате први параграф npeoj глави, друго he#
у другом писму*. з
Видов дай, г. III, бр. 120, стр. I отъ 19 октомврий 1863*

1863
.Бугарски народ бpojи, кад се узму у рачун зе м ф
у ко]има доиста живе Бугара а не само ону малу « -
ласт стпаре бугарске кралевине, како joj Турци то и #
дадоше — у садашн>е време (ово je писано год. 186#
четири и по милиуна душа, и може се рачунати да К
се сад кад европске силе неЬе допустити да се бар >9
милама покол не чини — наскоро та] бро] тако умШ
 245

усити, да he турско становнипггво сворн претежности

и без 6oja потиснути*.
Нешто о Бугарском народу. (Изъ книгата на .Иигяаа
(|аи Рвтмиф .Севастопол“) — ПриопЬио П. Jaeop, 6poj
30 оть 20 октобра 1875, стр. 946—947.

1865
.По званичнии белешкама у Призрену има 11.550
куЬа, од ко]их су 8.400 мухамеданске, 300 источне и 150
католичке цркве. Укуп дакле 6poje 46.000 становника,
од н>их 36.000 мухамедоваца, 8.000 источ. вере (Бугара
и Влаха) и 2.000 католичких хришЬана*.
Путованье кроз поречину Дрина и Вардара по пре-
поруци царске академи]е наука, пропутовао у 1865 г.
J. Г. Хай, аустрирки конзул за източну грчку. (Са ]ед-
ком картом) лревео с намачког Михаило Ник. Илий,
1)енералштабни капетан. У Београду 1876 стр. 127—128.

1866
Бугарска. Нишъ 26 Фебр. Пре некогь дана ч. Паша
нашъ пошлЪ свое жандаре око пол’ноНи у куЬу Tàoplja
КраиналиНа и овога жандари са спаваня крену везана
и одведу кодъ ч. Паше, кои га баци у тавницу, гди е
5 дана затворенъ лежао, а као што се поуздано чуе,
била су му вешала спремлЪна, да га кою ноЬь безъ да
ико знаде обесе за разна злочинства, а найвише, што е
кемилостивно народъ глобю. Истий е човЪкъ пре неюй
4анъ узею одъ 1)умрука вдну тескеру за нек1Й еспапъ
одъ 5.000 ока и ^умрукъ плапо, но после вольомъ
своюмъ поправи ту тескеру на 50.000 ока. Ово дознавши
иоменутнй Ьумрукъ казни га са више одъ хиляду ме-
Чид1я златни, а ч. Паша одп^сти га на вмство више
*нца изъ затвора съ тимъ, да очекув пресуду изъ Ца-
Риграда за н^гове кривице*.
Смтмидъ, r. XV, бр. 24, стр. 2 оть 1 мартъ 1866.

1866
.JlHHMja од римског пута via egnatia, и то онде где
*4е изме!;у Солуна и Охриде, може се узети као нека
246

етиографи]ска граница, макаръ да осташьа нешто бущ ,

ске земле на ]угу н неколико грчких насе&а на север],
Много би теже било повуЬи ]ужно-источну границу од
прибреж]а Црног мора ла до залива Солунског,
Славени нигде не допиру до Босфора нити до Маркер,
ског мора. У Тракни тек би се 1едрене могло узета
као варош ко]а Бугарском граничи“.
Забележка 2 къмъ статията: 1ужне словенска аещ*
у Аустри/а и европско) Турско] од госпожица 8 . И . Вв-
еаад1е 4 А . Р . 1гку. Штампано у Единбургу и Лондоау
1865. (Превод с енглеског од Ф. X.).
Сл. Вила, г. II, бр. 19 оть 8 май 1866. Изда]е ■
уре1)у]е Огс^ан НоваковиЬ. Стр. 302.

1866
.(ужни Словени: 1. у Турско]: Бугара од 4 до
8,000,000. Срба 2,633,000. — 2. у Аустри]и: Срба а
Хрвата 2,757,602. Словенаца 1,171,954. Бугара 22,987*'
Забележка 3., стр. 302. Въ следната книжка аа
сжщото списание и подъ сжщата статия стои на стр. 318
следната поправка:
„У пр. бро]у на стр. 302 у примедби 3 сто]и во-
грешно да Бугара у Турско] има 4 до 8,000,000 месп
4 до 6,000,000, као што ]е у оригиналу“.
Сп. Вила, г. II, бр. 19 отъ 8 май 1866 г.

1866
Изъ статията .Южно Славенство* отъ Joe. Пожар
..Бугара запремаю найвеке землЪ турскогъ царсШр
сав асточньЛ део од ь егейскогъ до црногъ мора ф
Дунавомъ до Ср61е имаюЛи населбинг и у м ь о й * . 1
Смтовлдъ, г. XV, бр. 76, стр. 1, кол. 1 оть 3 «И г
1866 год.
1866
7. .Бугар-Морала, дели врло мало Срби]у од
лачког кадилука. Она ]е готово велика као и СрбД
Морава, извире у Зазли]и (?) ]ужно од Косова у ОдШ
Србн]и у кадилуку Проштинсхом“ . . .
 247

8. .На границу Срби]е Hacrynajy два Тимока: велики

и мали. Велика Тимок, Koju CpÔHjy од Бугарске 13 сати
далеко дели, извире у Бугарско/ у кадилуку Пиротском
е /ужне стране Балкана" и пр___
9. .Мали Тимок премда не чини нигди границу
Cp6uje од Бугарске, ипак се ме!)у овог рода реке ставльа,
jep долази преко границе Cp6uje. Он извире токове у
SyzapcKoj у кадилуку Пиротском изме^у планина: Ор-
лана и Бабине главе" etc___
О рекама y CpÔHjH. Одломак из бележака заостав-
ших од noKojHor квака ИияаиковиЪа, Ьумрукц^е бео-
градског y neHSHju.
Гласник србског ученог друштва. Кньига II. Свеска
XIX (старога реда). 1866, стр. 275—277.

1866
La Bulgarie devant l'Europe. Bucuresci imprimerie na­
tionale 1866.
.Бугари cy ce дизали да изво/у/у ceoja права joui
док ни изошао ни/е хат-и-хума/ун. Године 1840 у ниш-
ком, године 1848 у видинском округу били су озбилъни
устанци па се угушише у крей.
Завера трновска у години 1835—36 окончала се
тиме, што су десеторица главара варошких повешани, а
та je казна извршена без икаква суда. Бугарска експе-
дищца из Браилова npolje без трага, jep joj neflociajauie
усредсре^ена снага.
И године 1856, кад султан натериваше ХришНане
да му доставе адресу захвалности па да Европи може
очи да замаже, Бугари су се са старим Дедом Николом
тако!)е дизали у Балкану. 400 горштака ôejauie Дедо
Никола сакупио и имаше изгледа да he успети. Али
пуче гласъ да je Никола турска увода, па му се на то
чета растури. А како се цела ствар свршила? Дедо Ни­
кола би погубльен као и сви остали, kojh ôejaxy похва­
лни, а Турци огласише да je сав устанак био играчка.
Покрет у години 1862 прошао je овако исто.
Власти noxeaTajy и кр -ве и невине и све, на xoj
ce HajMaHbe шта подозреваю, па их и без суда и испита
Ообише. Омладина трновска мораде шта више разбеЬи
се. И за oeaj покрет рекоше тако!)е да е будалаштина!
248

Свака влада држи се закона, а турска страшне система*

покольа.
Ко]и год нще влади по Нуди, тога сааког
помрчина.
С тога )е и готов султан увек да изда)е амнестн^
1ер никога и да]е да се осудн, а ипак пода]у главар
пода]у представници интелигенте!
О покрету од год. 1840, ко|и ни с ко]е стране
бе]аше потпомогнут, нишки ]е паша са сваком почав
отправно у Цариград све главаре, да тамо султану ка
шта е народу тешко. Нщедан се од ньих не врати куЬа
Видов дои, г. VI, бр. 244, стр. 1 отъ 31 декеиври|
1866 год.

1868
Ето какви предали има България, както и п£
главнигЬ градове въ нея, споредъ статията: тНешто\
Бугарско] и Бугарима' отъ Д. Т. Тумински, която „Вг
дов дан“ предава безъ бележки и съкращения: 1
шБугарска заузима najeehu deo старе Мизи]е, Тр£
ци]е и MahedoHujy. Бугарско napenje говори се одъ ушщ
Дунава до Солуна и Костурског ]езера одъ ЖелеграЩ
до Охриде. Jlunuja од римског пуша via egnatia, и » 1
онде где се протеже изме/jy Солуна и Охриде, моя
се узети као нека етнографщска граница, макар
оставльа нешто бугарске землъе на jyzy и некол
грчких населбина на северу, Много би теже било пову
]ужно источну гранииу од прибреж|а Црног Мора
до солунског залива, jep Славени нигде у компам
масама недопиру до Босфора нити до Мраморског мо£
У Траки]и би се Jedpene могло узети као прва not,
никна варош према грчким пределима".
Ето по-главнигЬ български градове:
.И опет je Бугарска jeAHa провинцща у Тур
где се обратнички животъ мало пробудио, где да '
рекнемо бар животари. Последни турско-руски рат иа
je весна хр))аве последице, тако да су многе варс
готово опустиле. Без тога можда би данас Бугар
опет напредни]а била. Године 1829 иселише се мног*|
BecepaÓHjy, после того у Крим, Влашку, Молдовн]у и |
Срби]у. Шумла имала je пре 70,000 жительа, сада
 249

pia 30,000, Селимне имало je 24,000 а сад има само

10,000 жительа. А опет помало увате трговина и обрт.
/ Шумли има млого творница (фабрика). У Или/ени,
^далеко од Трнова, има фабрика за сукно и платно,
у Трнови rajH се свила. Бугари продава]у за скупе
ю в ц е C B oje свидене бубе МлечиЬима и Ломбардезима.
- Но ту H e A O c ra jy м а ш и н е , п р и п р а в е , o p y h e и т. д.
Бугарска принадлежи скоро сва турскоме царству
камо ]едан мали део северно од дунавских рамена спада
юд PycHjy. Она je подельена на пашалуке, само у на]'-
ю в и )е доба устро]ена е као вила]ет, K o jn привидно само
« с и в а неку ayTOHOM Hjy, но у ствари ништа ни]'е про-
аеньено.
На)знаменити]е вароши у Бугарско], turno се тиче
шие стариие, историчне важности и ópoja жительа '
ксу Jcdpena са 160,000 жительа на Марици. Ту je некад
)ила престолница турских султана. Пловдив са 60,000 и
G»фи/а са 40,000 жительа, Ниш твр1)ава на Нишави на
раници српске кнежевине, Трново стара престолница
Ьугарских царева, Варна на црном мору, Видин твр1)ава
■а Дунаву, Самоков, Рушчук, главна варош новог ви-
lajeTa".
Видов дай, г. Vili, бр. 33, стр. 2 отъ 13 февруарий
1868 год.
Въ следния брой авторъгь на статията дава про­
странството на българската земя въ квадратни мили и
*бщия брой на българското население.
„На томв простору дакле ко/и обузимлье 4200 че-
*вероугальних мила живи 7225.000 душа. Права Бу­
бена обухвате 1.600 четвероугалъних мила са 3,500.000
Патела, 1.400 четвороугалних мила отпада на Тра-
9 Jy, Koja има 2.155.000 житела, a Mahedonuja и де-
10ви Tecaxuje, Епира и Албанке о бухва Taj у 1.200 четво-
*>Угал>них мил>а, на коме простору живи 1.600.000 ста­
чника*.
По-надолу:
» .Ако и неки статистици пишу да има манье чистих
Чара то морамо приписивати околности, да су свакако
Чили из фанари]отских извора, ко]и у томе тражише
Чу заслугу ако сман>иваху 6poj Бугара. Join су веНма
Чужена она статистистичка дата, Koja je турска коми-
250

CHja године 1844 сакупила. Ова je 6 poj<ua да има ^

око 4.000.000 Бугара. ^
.Od oaux 5 милиона Бугара што живу у туроц^,
царству има 300.000 KojH су се потурчили, тако зв«ц
Помаци и Гагаузи, 60.000 има KojH исповеда{у римоц.
толичку веру, Павликени их зову, а то су потомци §д.
томила Koje су римски мисионери на католичку афу
обратили. Остатак пак отпада на православну upq
Ту Немо само joui додатн да су се Бугари што
по варошима МаЬедонн]и, Траки]и и Епнру у сльеда
притиска Фанарнотског доста погрчили, други опет
Kojnx народе свести ни]е нимало било и jo u i нема,
се говорити родним словенским ]'езиком, веИ се из
за Грке. Но и ту je HajHOBHje време настао велик
к больеиу. Сада можеш наЬи у Ледренету, у Пловл
и Румуни]и Бугара, xojy незнаду, или KojH никад
знали бугарски, па се опет горде cbojhm народним
номъ и cbojom отацбином*.
Брой 34, стр. 2 отъ 14 февр. 1868 год.

.Бугарин je вишег стаса но ньегови суседи Грци ii

Румуни, а и типом се знатно од ньих разлику]е. О к ^
жени Румунима, завидльивим Грцима, непр^ательсфР
Арнаутима и Турцима, до HajHOBujer доба гоньени ;
Фанариота, угньетени од турских посада у Видв
Нишу, Софщи, Варни, Шумлъи, Рушчуку, изгуб^
млого од оног ратоборног духа, KojHM су задахнути
у првим вековима народне слободе. Невелимо дабуг
ска MajKa HHje кадра родити храбрих jynaKa, та виде
и у ByrapcKoj где je крвца витешких xajAyxa прелив
гробове слободе видесмо Бочара и млоге Бугаре у ]
чком устанку где се за крст боре; видесмо врле бу
ске ]унаке где се за слободу Румунще и српске бр
бораху, видесмо год. 1835 — 1836, 1840, 1844 и If
су Бугари устали ал то беху усамльени случаеви. Bj
рин je у опште мирольубив и добродушен; у ньег
бистар ум, живо уображенье, jeAHOM речи способа
да изврши велика телесна и душевна дела, но на
лость ова се красна ceojcTBa мало могу развити, jep
MoryhHO да се Heryjy како би вал>ало. Он je гос
бив као и сваки Словения, скроман je, побожан али ■
 251

р туп ни фанатик. Льуби преко свега ону мвлу, крас*

Гу а и бедиу отацбину.
Бр. 38, стр. 2 отъ 18 февр. 1868 год.

1868
„Въ Нишъ, на сръбската граница, владиката прЪд-
,ири неприятелските демонстрации, като оклевети бъл-
юрскшпл първенци, че биле готвили никакво си въста­
не съ помощьта на СьрбигЬ. Първенците бидох« пови-
ини пр-Ьдъ пашата и така, безъ да ги изслушжтъ и
безъ да се простжть съ д4цата си и безъ да си взе-
|№тъ най-потр^бнитЬ дрехи, натикахж ги въ една
гола и ги пратих« на заточение. Това се беше случило
нрЬзъ зимата, а когато презъ лотото, въ Августа, го­
стувахме въ кжщата на единъ отъ заточените, замолих«
>и да походатайствуваме прЬдъ английския консулъ за
и се узнае — дали с« още живи заточенигЬ имъ срод­
ници*.
Стр. 36.
.Срлдня България е оная, която лежи между Бал-
ина и РодопигЬ. Тукъ посЪтихме училищата въ Одринъ
| Пловдивъ, Самоковъ, София и Нишъ“1).
Пжтувание по славянските страни на Европейска
Турция отъ Г-жиците Июръ Маканан и А. П. Ирби. ПрЬ-
•елъ отъ Сръбски П. Ивановъ. Видинъ 1891. (Сръб-
схиягъ преводъ е направенъ отъ Ч. Ииятааичъ презъ
1868 г.).
1869
„Друге две косе теку од Жел>ина jyro-западу, десна
се свршава Кобасицом и Студеном и пада стрмо у Ибар,
фуга, дужа спушта се Ибру изме^у Mefjypenja и Jouia-
•ичке батъе, четврта на;дужа коса пружена правце на
1Уг снижава се до Плоче, отуд се полагано петье и свр-
•иава се на граници Hauioj Сухим рудиштем, на]веЬим
5Рдом у СрОДи, са надморском висином од 1.700 м.
Све четири главяе косе шалу на све стране ceoje гране

') Настоящето свидетелство е подреяеяо нарочно по датата яа

*>V5cicjui преводи, а яе ио тая яа оргяяада.
252

« огранке, а удола изме^у ових грана и огранака ску^

л>а]у воде, ко]е у великом мноштву по овим врховцц
извиру, главиме |есу: Рибница, ко]а изме^у Савиие тр!
пезе и Столова Ибру на запад тече, Гвоздачка ре^,
Гокчакица и Лошаничка река, ко}е прима)у све пото||
што на }угу од Жел>ина и Западу од Капаоника истачу
н Расипа, ко]а се иза Крушевца слива у Мораву а скуп**
све воде, што на истоку од Жел>ина и Капаоника в».
виру, осим Дубоког потока, ко]и извире у Крчмару под
високим Капаоником и прешав ниже Ъе))ировицу напу
границу, глава ]е Топличко] реци, ко]а тече на истак
Бугар-Морави *.
Капаоник и н>егово подгор]е на Св. Саву 1869 г.
у вел. школи читао Д р . 1, П аи ч и * . У Београду, у А.
жавно] штампари]и 1869. Стр. 4—5.
1869
.Од Старе планине оплита се jyro-западу голеф
коса чудноватог изгледа, Суха планина, Koja се стрм
у Нишевачку долину спушта, пред н>ом се бели Ниш а
Нишава, в мало ближе Бугар Морава (к. м.), а дал>е ■
jyry од прилике онде, где Морава извире, почшье oaaj
горски ланац, kojh се преко Косова у Шару продужам
и kojh je ßeh старим Римл>анима био познат као мф
вода, од Kojnx jeÄHe теку на jyr ErejcKOM мору, а друге
на север Дунаву*.
Капаоник и н>егово подгор]е. На Св. Саву 1869 г.
у вел. школи. Читао Д р . J. Л а н ч и к . У Београду, у др-
жавно]' штампари^и 1869. Стр. 5—6.
1869 1
.Sandschak von Nisch (6 Städte, 2 Flecken, 6#
Dörfer). Nisch zählt jetzt ungefähr 16,000 Einwohner, Щ.
Hälfte Türken, zur Hälfte Bulgaren und Serben nebst #
den, hat 3,077 Wohnhäuser*.
Cmp. 473.
.Schehirköj oder Pirot zählt fast 10,000 EinmohJt
Bulgaren und Türken, und hat 1,853 Häuser, 7 Mosch«#
und 2 Kirchen; auch ein mittelalterliches, noch jetzt m #
tffrisch besetztes Schloss. Die Stadt ist durch ihre Teppk*
fabrikation berühmt*.
Cmp. 474.
 25а

Mitthellungen der kaiserlich-königlichen geographischen

■^Seilschaft. Wien. Bb. XU. (Neue Folge, 2 Band).
Изъ .Населението на Турция и България* прФзъ
(Vili и XIX в. Библиографско-статистичии изогЬдваиия
fib Д-ръ Никола В. Миховъ. 1915, стр. 292.
j 1871
* БЪлградскиятъ вестникъ .Jmhhotm*, .лист за по-
ягику и кньижевност*, предава въ една статия .Бу-
арске новине о CpÖnjH“ полемиката между в. ,Оте-
leaeo*, застжпникъ на дуализма съ Турция и .Свобо-
**, носитель на идеята за балканска федерация. Спо­
релъ .Отечество на Балканския полустровъ има 7
млиона българи, 2 милиона бошнаци и херцеговцн, 4
1Илиона австрийски сърбо-хървати, 2 милиона арнаути
!само 1 милионъ сърби въ княжество Сърбия. Авто-
ътъ на статията въ ..{единство*, счелъ за нуждно да
аправи подъ линия само следната забележка: „Имамо
яде да приметимо да становништво кнежевине Србще
it cmoju стотно на jednoM MUMijony, но eeh öpoju ми­
тон и 300 хильада“.
[ Е динство, г. Ill, бр. 44, стр. 89 оть 27 февруарий
»871 год.
1871
, Путничке црте из Турске, од Ф. Хаштатара. Пре-
Jeo Н. I. П.
.......... И тако остасмо без лута, а дальим нденьем
«лазисмо стрмо у романтиску ropy ваша реке. Код
,(дне воденице преносно реку и стадисмо испод ]едног
f*ko стрмог брега да ни сам никад могао мислити да
ft и преко оваквих висина с колима npehu може. Посао
^ше ужасан. Двадесет снажних Бугара носише кола
^ко реЬи на рукама, а други во!)аху волове полако и
^отрено.
Бугари се врло ]ако обрадоваше кад иза))оше на
Ч>* брега, а HHje ни шала, jep су луна два сата носили
!°ла на рукама и успели их на виснну од 4.000 стопа!
'°ре нагоено врло дивне ливаде, алписке флоре, Koje се
целом врху простираху. Пошто оби1)Осмо (едно бла-
’’’Щте, из кога извире река Блато, ко]а се кад Лесков-
254

ца у Мораву улиеа, до^осмо око 10 часова код пр«^.

села Власине, по кок се селу цео брег изме1)у Трвед
Вранье зове Власина гора.
Власино горско село има до 400 кука, ко]е су.»,
дельене на 24 до 30 палих гомилица, ко]е ]едиа
друге по 2 сата OACToje. Ово OAcrojaube не би било »
лико велико да HHje предао тако брдовит. Црква
средини села, и назидана je на jeAuox узвишеньу одаф
се цело село види растурено као стадо оваца. О щ
после мог доласка, до)]е учитель, те ми o6jacHH н ф
каза како се Koju Kpaj овог села зове.
По целом Власином брегу je сам глимер, kojh т-
чинье од долине р. Струме па се протеже поред Д^я*
нице у северо западном правцу до Ниша, пролааеЬ
кроз млоге богате долине. Власин брег прави изузф
од других гора, jep je по странама, Koje се 6.000 стоя
подижу, сасвим без горе. Свако узвишенье, сваки api
има засебно име, тако: Равна Шиба, Букова Глава, ш-
шид, Вило Голо, Штрехер, Черна Грана и т. д. Ван о ф
naja, oeaj крш je врло )ако насельен. Тако може се о ф
наНи исти онакови 6a4Hja, као год на Алпима. С в »
где се год човек окрене види где пасу говеда, коня
овце и др., а чак по висинама од 4.000 стопа видя)*
засаден овас, je4aM, сочиво и др. рана. По низма р ф
joui кукуруз и коноплье, Koje овдашньи становницн, там
раде као што нигде неви!)ох да се] ради.1) По я*
лом брегу леже растурене колебице и мале укусне ф
Ьице. Где год довде иНах свуда сам видео само jajM
чемер, свуда сам слушао jayKaHbe, али и у томе je Ф
узетно ово место. Становницн су льуди весели, где rfl
иду neeajy ceoje народне песме. Са ових висина вФ[
се и Курбецка планина. На Hboj CTauyjy noHajBHiue щ
гари, льуди веселе нарави и особито расположениф
почетка су према странцу одвратни, али то Tpaje Jjr
га неупознаду, а после Hacraje искреност и весел»
Лако je себи раз}аснити одкуда с почетка то неп<*
ренье и одвратност. MojH прат^оци из Власи не в »
се jaKO обрадоваше кад им дадох по jeAaH талир, J

') .Бугари раде конопълу ието опако као и ми. И с т и в в |

примитивни начин зачудио )е Немца, али и«ма нншта необичао*.
на сръбския преводачъ.
 255

и су научили да им се за такав тежак и мучан посао

шта неплаЬа. С тога и не беше ми тешко да у Вла-
ни набавим друге льуде и одморене волове, да би
iyr могао продужити.
Иза Власине подиже се широки Чемерник. Лужно
ьодножи]'е овог брега cacraje се са ]ужним странама
Цолних брегова у flpyroj долини, Kojy o6paayjy Блатна
^ка и од запада долазеЬа отоком Мораве врела река.
Уска долина ови две]у река налик je на провали]у, кроз
liojy не води никакав пут. Да би се дакле од Власине
ило преко висина Чемерникових од 5000 стопа, Koje

Е тако стрме да се мора са степена на степен да

ази, док се на{зад не доЬе до Сурдулице а, одавде
р долину Мазуритског потока. Стрмен Чемерника, Koja
fc 4000 стопа висока, беше нажежи пут, али Kojn се
ю cpehoM npot)e.
Башъ кад je сунце залазило chIjocmo у дольу Са-
Сушансю, те код jedne врло лъубазне бугаркинье прено-
асмо. Први пут je у Сакушанима долазио конзул Хан,
«ад je из Београда за Салоник путовао (1858 године).
н je о Сакушанима joui онда рекао, да je то на]больи

? на]плоди uju предао кога je ок у Вугарско] за време

аог целог путованъа видео. У oeoj дольи насельени су
ujeehMa Албанези, и то су могуЬе {едини Арнаути, kojh
и flecHoj обали Мораве craH yjy.
Другог да на до^осмо добрим путем KOjH води до-
«ином моравском у варош Враньу. Враньа лежи на ле-
*»j страни долине моравске, на поднож^у доста великог
(pera; а украшена je многим мунярегама.
Одъ Врзнье сам наставио пут моравском долином,
•реко Лесковца у Нишу. У Huiuy HajnpabaeHjoj вароши
‘расне околине, проведох поогЬдньу ноЬ на словенскомъ
^мльишту турске царевине.
Одъ Ниша воде добри путови до Алексинца, глав-
(им друмом цариградским нема ништа до пут, KojH
■реко польа води. Турско стрельиште за топове наме­
рено je баш тако, да танад преко пута прелазе, и кад
**ступимо на пут, дотрча }едан коньих те нас зустави,
не би нас тане погодило. То je на главном друму
^Риградском!
Србско турска граница лежи на половина пута
^хе))у Ниша и Алексинца. Ha TypcKOj страни код гра-
256

нице стоjit караула од канена, где се пасоши показу

а на cpncKoi стражара. Изме^у обе]и стражара je кан
Koja дели Cp6Hjy од Турске. Чим се кроз ову кан
npolje, с места се осети као jeAHOM ударом учинь
грдна промена. Лъуда, села, вароша, предела, све '
dpyznje у Cp6 uju. Грдна je разлика изме))у турске
столнице пашнне, Ниша, и окружне српске вароши J
синца. Путник, KojH долази из Турске у Алекинац м ф
да поздрави ово место и ову земльу као o6jeTOBaajr,
jep после толико времена може опет да jeAe, nHje, спш
и седи као човек. Cp6ja je прелаз изме^у варваризмар|
образованост*.
.(единство, г. Ill, бр. 86, стр. 180 оть 27 апр. 1
&
1872

Ето какви остатъци огь българщината нам*Ьря^

азъ презъ време на краткото си пребиваване въ По-
ротъ, следъ 38 годишното му владение отъ сърбиА
1. Въ съборната църква .УспЪше Св. Богородица^
отляво, срещу главния входъ, стои голЬмъ иконосте^
съ образигЬ на св. св. братя Кирилъ и Методий. Ж
носи следния надписъ: Ц
„ П р н л о ж н р т ъ р г о в ц ь т в р а н н ч а р т , снр-кчъ v m iiih t ^ I
П анагю риф !. З а дЗинвно« cnaciHif, н к-Ьчн« восмоминанн. 187И
2. Пакъ въ сжщата църква се съхранява книга*:!
.Господа Нашего ЛИсуса Христа Святое евангел!е «0
Маеея, Марка, Лука и Лоанна на славянскомъ русскс
нарЪчш. Издаше девятое. Санктпетербургъ въ Сн
дальной типографш 1 8 7 0 * . На нейнигЬ корици има
писки — сметки никакви — написани оть Андрея Зл4
ковь (а не Златковичъ), датувани: Пароть 187а год
1 8 8 0 г. м. мартъ, день 8.
3. Между църквенигЬ книги нам-Ьрихъ и следни
две на български, съ които, споредъ признанията
черковнитЬ епитропи, се е служило дълго време сл«
заемането на града отъ сърбигЬ:
а) Псалтирь или книга Псаломска, Ф первообразй|
на просто-болгарсюй а з ь ш ъ преведена. Въ Лондонъ: "
 257

Ьчатасе при В. Ватисъ, Сосъ иждивеше на Анг.ъйското

Ьбшество, което издава Свдщенното Писаже за про-
ЬЪщеже на Божието Слово. 1857. .
' б) Новия заветь (въ два екземпляра), преведе нъ
ь Неофита Рилски. 1859. Сжщото издание, като на

Крната книга.

1874
Ьугарска. . . ,У поглеДу администраш« нема земля
глокупности. Главна су окруж1я Силистр1я на истоку
|Видинъ на Западу са ливомъ Силистр1я, Тулча, Варна,
)гшчукъ, Трнова, Никополь и Видинъ на Западу и
1ива Соф1я вилаета Ниша, скупа 1500 0 м. Кздъ се
ода вилантъ Нишъ, коме припада и Турска и Срб1я,
вда *•: величина землЪ 1839 0 м.“.
Востекъ, г. II, бр. 5, стр. 3, кол. 3 отъ 19 февруа-
|й 1874 год.

1874
Ьугарска. — „Почемъ нема провиншялне централи*
ш* (думата е за северна България), то нема земля ни
кгполнице. Одпре е била Трново главна варошь доц*
е Соф1Я, коя се и садъ често сматра као такова“1).
Востокъ, г. II, бр. 5, стр. 3, кол. Зоть 19 февруарий
74 год.

1874
Бугарска. . . —■ »Ьугарска постаде садъ Турскомъ
^яинцюмъ. Све ове крваве борбе сатрше Бугаре све
*че и више; али ипакъ износи ньюегъ брой iou/ъ и
^ отъ прилике 41/ъ мимона, ако се у рачунъ узму
^еменици изванъ Бугарске, у Румилж, Мацедон1и и
*чоЯ Cpóiu, по Тесалш и Албан1и до грчка граница“.
Востокъ, г. II, бр. 6, стр. 3, кол. 2 отъ 28 февруарий

Г* ГОД.

' Този и слсзвашигЬ три цитата сл взети отъ статията на Ам-

* мотото нашиятъ в ,В4чъ" упреква, че е агентъ ка сръбсхото
^е-ство. Г.1. .Востокъ*, r. II, бр, 9, стр. 4.
•7
258

1874
.Има а Бугара у Србш особито покрай Тимокс
Алексинаца, кои живе у братско* слогн са Србль
па никоме нелада на умъ „да ги завладЪмлъ и Д|
пороб1«.тъ*.
Воетагь, г. II, бр. 8, стр. I, кол. 2, отъ 16 мартъ 1874г|

1875

Маджарскиягь професоръ Сабо пише за българмИ

въ Сърбия така:
.Бугарски у> народ од чести само порекла сло м
ског; па с тога се од суседних Срба у многоме раза
ку|е. Ова разлика nojaвльyje се веЬ у )езнку оба цр
мена, ]ер то нису диалекти ]еднога )езика, то су а
разна премда у неколико сродна {езика. Бугари*!
омзньег и дежмекастог стаса, у лицу разлику|е се ма*
од Србина, (а то )е слество измешаньа Бугара, кош
финско-татарског порекла — са старим словенским 6
новницама). Бугари су веома раденн и прнльежни, •
су скромни у уживаньу, избегава{у раскош {едно за 1
да иманье сво{е увеЬа{у. Они чврсто чува]у сво]'у I
родност и нерадо се жене и уда{у са Србима. У ^
би/у живи око 100.000 бугара (курсивъ на автора). 7
по што у Србщи никаква друга народност осам р
ске законом припозната нще, за то не могу имЛ
Бугари ни школа, и не смеду се ни своим уезиков
звантним делима служити".
Стр. 146

На следната, 147 стр., референтчикътъ Богол

вановиН отговаря:
.Што се тнче Бугара, ми никако не иризна{е
их у Срби{и има, и лротестзуемо што нам их м
ски професор намеНе. Ньчх уг може бити неиит
у окрузима киьажевачком и алексиначком у око
кад су ти окрузи од Турака Србщу усшупльени
}г било 1833 године, а да их и данас има, то н
тика, ми то можемо тврдити тим пре, што имамо
фактичких доказа у попкснкм кньигама, {ер {е ль.
 259

1 86 6 године y CpÓMjn и по народности пописано, — а

никакви Бугари тон приликои нису навени*.
.Глас мадцарског професора о Срв^и" одъБнгнлув
jaUHMHii. Отаубина, свеска за naj 1875.

1876
.Од CBHjy ]ужниг Славена, Бугари су Hajeehua рас-
простран>ени. fbux има ceojux пет милиона, а ста-
*yjy по цело/' старо/ MahedoHuju, у векем делу Тракще,
и старо дунавско провинцще Мезще, коуа се сад исклу-
tato бугарска зове“.
Следъ нЪколко пасажа следва:
.Држава Бугарска K o ja е четир стотине година
дуго с Византи]ском царевином крваве борбе водила,
заузимала je за време свог Hajeeher раширен>а не само
горе речене провините на j y r y Дунава, Beh и стару
flaK H jy , и велики део Угарске, K o jy пак опет доцни]е
изгубише у борби с Макари, па као што Ердел, при-
паде Ма^арима, тако падоше и уужне провинцще Ма-
Ьедонска и Тракна кад и кад Византи]'ским цареви ма".
Бугари. Прев. Л уна Панови*. Jaaop, 6 poj 23, 6 JyHa
1876, стр. 722.

1877
Изь докладната записка на М. С. Дриновъ до
хнязъ Черкаски. (Народна библиотека, папка № 5).
„Продолжительное и разностороннее изучеше серб-
лко болгарскихъ отношешй привело меня къ заключе-
[Хио, что самимъ удобнимъ и самимъ справедливимъ
Юлитическимъ разграничен1емъ между сербами и Бол-
гарами било би сл4дующее: ньжЪшняя восточная гра-
*яца сербскаго княжества огь устья р*ка Тимока до
•Ъстечка Суповца, дал*е р*ка Болгарская Морава, при-
^изительно, до сЬверной граници Вранскаго Округа,
^т-Ьмъ лишя проведенная съ ятого мЪсте до Кара дсга
'* наконецъ Кара-дагъ и нерхняя часть Шаръдага.
За неимЪшемъ подъ руками зд*сь, въ БоготЬ, того
^Tepia.ia, на основан1и котораго я пришелъ къ ука
'^ному заключешю относительно полигнческой гра-
260

ннци между Cepóiefi и Болгар.ей, я въ настоящее времд

могу лривести въ пользу ея лишь самия обиия eoo-
бражен1я.
Возможния co сторони заинтересованнихъ сторон*
возражешя противъ предлагаемой граници могутъ ка-
саться лишь Призренскаго, Приштинскаго, Скотйскаго
и Нишскаго санджаковъ, изъ коихъ первие два гр«,
ннца ага отдаетъ сербамъ, трет)й болгарамъ, четверти!
она дЪлить почти поровну между иими.
Возражешя болгаръ противъ уступки сербамъ ПрЯ'
зренской и Прищинской областей заключаютея въ сл£
дующемъ: съ 9-го в-Ька и до половини 13го, то естъ,
до завоевашя сербскими Неманичами атихъ областей,
поелкдшя считались болгарсками областями, жили оди*
ноковою историческою жизнш съ остальними часгяма
болгарской земли. Болгарнзмъ въ нихъ билъ такъ ся-
ленъ, что ero не могли изгладить ни полуторовкковаа
гЬсная зависимость ихъ отъ сербскихъ королей, пере*
неешихъ около конца 13-го в-Ька свою столицу въ Пр£
зренъ, ни лятивЪковое подчинеше ихъ Сербскомъ Печ;
скому naTpiapxaTy, пережившему косовскую битву |
существовавшему до половини прошлаго вЪка. И телеа
еще прищинеше и Призренсше Славяне називаютъ себе
Болгарамн, и въ язикЪ ихъ слишатся характеристическк!
лризнзки болгарскаго наркч1я...........................................

. . . скошйсшй санджакъ, лежащимъ къ югу отъ

Призренскаго и Прищинскаго и отд-Ьленннй отъ ни»
Шаромъ и Карадагомъ. Въ немъ находятся источникв
и верхше притока Вардара, самой главной изъ ркк*
Македоши, которой принадлежитъ и Скошйсшй cai ■
джакъ. Притязашя сербовъ на атотъ санджакъ неим'
ютъ никакого сколько нибудь законнаго основашя
витекаютъ ядинственно изъ такъ називаемой велик(
сербской идеи, болке ярие поддержникн которой изь»
ляютъ притязашй и на всю Македонио. Подъ вл>яшем
>той идеи серби нксколько лктъ тому назадъ откри;
въ разнихъ частяхъ Македоши нксколько СербскиХ
училищъ (въ Кричевк, Галешникк, Дебрк и пр.), из
коихъ нккотория находятся въ С кошйской области (I
Тетовк). Очень, можеть бить, что Серби и успклн уX
 261

обратить н^котормхъ изъ жителей скотйской области

нз свою сторону, но таковмхъ должно бнгь весьма
немного, масса же признаел» себя и теперь Болгарскою,
кзкою считала себя всегда. Не лишнимъ считаю при-
пзмнить зд4сь, что скошйская область внставила одного
изъ первихъ дЪятелей по возрождешю болгаръ. Еще
въ началЪ ньжЪшняго столйпя, сл-Ьдовательно задолго
до пояавлешя великой сербской идеи, уроженецъ Те-
това, Кирилъ Пейчиновичъ .игуменъ краль Марковаго
монастиря, иже въ Скопш* составилъ и издалъ въ
ПешгЬ, о 1816 г. одну изъ первопечатанихъ болгарскихъ
книгъ .Огледало*, написанное, какъ значится на заг-
лавномъ лисгЬ на .препросгЬйшимъ и некнижнммъ
язикомъ болгарскимъ*. Такимъ язикомъ Пейчиновичъ
назь(ваетъ язикъ скошйскихъ славянъ, которихъ глав­
ни мъ образомъ онъ хогЬлъ просвящать своею книгою,
считающейся однимъ изъ лучшихъ памятниковъ для изу-
чешя Болгарскаго нарЪч1я верхней Македонш.
Нишский санджакъ состоитъ изъ пяти округовъ:
Нишскаго, Прокопскаго, Куршумл1йскаго, Лесковацкаго
и Вранскаго. Собственно Нишсмй округь лежитъ къ
востоку отъ р. Болгарской Морави. Онъ населенъ пре-
имущественнно Славянами, которихъ церковная ста­
тистика насчитаваетъ 12,569 вЪнцовъ или (помноживъ
••то число на 5) 62,834 душъ обоега п о л а ...................

Въ ЛесковцЪ и 195-ти селахъ ero церковная ста­

тистика насчитмваетъ 13,072 вЪкца, или 65,360 душъ
обоего пола, т. е. почти столько же, сколько и въ Ни-
и-\комъ округь. Лесковсюе славяне признаютъ себя
Чо.парами, — подъ атимъ именемъ они встрЪчаются и
>■ всЬхъ путешествениковъ зтнографовъ. Въ послЪднее
вРемя Сербн ползуясъ заброшеннимъ положешемъ нтой
болгарской окраини д-Ьлаютъ попитки къ осербешю ея,
Для чего основали въ ЛесковцЪ сербскую школу. Но
попнтки чти врядъ ли успали принести какой нибудь
Атодъ, -- покрайней Mtp-fe mhì нзв-Ьстно, что года три
’ому назадъ нЪкоторие изъ Лесковскихъ патриютовъ
Пращали внимаше болгарской зкзархш на агитацию
С; >бовъ среди ихъ и просили ея сод-Ьйств1я для от-
262

крьтя въ Лескови* болгарской школи. Врансюй округ*

лежигь почти у верховья р. Болгарской Морави *
примикаегь уже къ скошйскомъ санджаку, — въ цер.
ковномъ отношенш онъ прнчнсляется хъ сколМсхой
елархж. По собраннимъ мною три года тому назадъ, ■*
Константинопол*, св*д*шямъ, въ Враискомъ округ*
около 350 ти населеинихъ м*сть, изъ которихъ только
около ста принадлежать Албанцамъ, вс* же остальньщ
заняти Болгарами. Сл*дуетъ заметитъ при ятомъ, чт»
заселенния м*ста Вранскаго округа, преимущественно
въ горнихъ частяхъ ero состоятъ изъ небольшигь по-
селковъ, въ 5 —10 дворовъ 1874 г., къ которому от-
носятся мои св*д*жя о Враискомъ округ*, въ г. Вран*
находилась болгарская школа съ 200 учениками, между
т*иъ какъ основанная тамъ Сербами школа, насча-
тивала тогда же не бол*е 30-ти учениковъ.
с. Боготь, 1877, Декабря 20.
М. Д р и и а а ъ

1877
Сръбскиятъ политикъ Сватомръ Милатичъ като №
вори за бл*нуваната отъ него федерация на балкан-
скит* народи: България, Сърбия и Гърция, която ще
се осжществи тогава, когато т* си направятъ взаимна
териториални остжпки, ето каква граница дава на
Сърбия:
.Die Grenze des serbischen Staates auf dieser slreitigeo
Seite dem griechischen und bulgarischen Staate entlang,
würde die Linie von Durazzo gegen Ochrid und Monastir bis
zum Meerbusen von Salonichi, und von hier aus gegtt
Kruschevatz und Nisch bilden*.
.Die Orientirage* von Dr. Svvtazar Milatitaeh (Mit eines
Vorworte seines Freundes). Neusatz. 1877. Стр. 48.

1878
Анонимна статия изъ „PyeKiff Mip", преведена въ *
„Българикь", r. 1, бр. 37, стр. 2—3 отъ 22 февруари
1878. Ето н*кон пасажи отъ нея:
. Българската територия, по опредллението ма
ференцията (цариградската, б. м .), обзима всичкото Щ
 263

странство между Дунава а Егейско море, между Черно

ц,оре и Пиндъ.'
,Нъ азъ не искамъ да бжда голословенъ въ поло­
женията си и предпочитамъ да представя статистически
данни относително до ■гЪстностити, за които става пре­
бие. Тия данни азъ изваждамъ изъ , Матершловь для
)зучешя Болгарш*, която са състави отъ комисията на
князъ Черкаски въ Букурещъ, като се основаваше
между друго, на консулски изслЪдоважя.
Нишкий и Пиротский санджякь сьдьржять:
Православни българи мжже . . . 135.000
Мюсулмане, албанци и турци . . . 38.000
Ц и г а н и ................................................ 750
Е в р е и ................................................ 100
Неизвестно вероисповедание и племя 5.300
Всичко 179.150')
До 1876 година тия два санджяка, съставяха единъ
санджякъ Нишкий; — миналата 1876 година, казити
Пиротъ я Тьрнъ са отделиха отъ Нишкий санджякъ и
образуваха особенъ — Пиротский санджякъ, въ който
приблизително има не повече отъ 60.000 мжже, кои
сл почти ecu българи.
Скопский санджякъ:
Православни българи мжже . . . 74.000
Мюсулмани, албанци и турци . . . 22.840
Цигани и ев р е и .................................. 1.425
Неизвестно племя и вероис. . . . 1.200
Всичко 99.465
Битолский санджякъ:
Православни българи мжже . . . 133.400
, цинцари....................) 93.900
Мюсулмани, абанци и турци . . . 1Ь0.270
Всичко 386.570

г -----------
') Тия цифри, както посочва и иторътх, с * иавасчсви отъ .Ма­
риам для иаучса1я БолгариГ. Части II, Випускъ IV. Букурсшъ,
W7. стр. 104.
 Солунский санджякъ:
Православни българи мжже . . . 101.280
* г ъ р ц и ....................... 44.625
Мюсулмани и юруци ......................... 30.000
. ч е р к е з и ........................ 10.000
К а т о л и ц и ..................................................2.500
Е в р е и ...................................... . . 20.000
Всичко 208.405
Спорядъ доказаннята въ другити санджяци излиза,
че Сереский санджякъ е населеиъ съ 101.250 души бъл­
гари, 44.125 гърци, 42.000 турци и 20.000 евреи. Въ
Кюстендилската епархия има само българи и турци.
Общото заключение отъ горнята статистика е ,' Маке­
дония е българска областъ, Защото по-голямата чаен
отъ населението принадлЯжи на българский елемент,
второстьпенний елементъ е турский, послЯ иде циицар-
ский, еврейский, грьцкий; колкото за сърби, то тл и
не слществуватъ въ Македония".
В. бъягаримъ, г. 1, бр. 37, стр. 2—8 отъ 28 феа
1878 год.

1878
Пълномощие отъ пиротскитгъ граждани.
ПрЯдставлящМ настоящето есгь прЯдставитель из­
бра нъ, отъ сички жители на околностьтж и градът»
Пиротъ, който е населеиъ отъ чисти Славяни Българе-
Сей прЯдставитель по имену X. (ристовъ) има пълна *
пълномощна сила да изрази сичкитЯ желания, благоДЗ-
реши и обязаности, които джлжи тукашното Българско
населеше на наийй втор1й Спаситель, и избавител» *
ослободитель както на все православшй Срби, Власи *
пр. тъй сжщо днесъ и насъ Българи Александръ ИмД*"
раторъ, нашъ най-милЮ Господарь и баща. ОполноЯ*
щеникътъ ни при всичко има най напредъ да изяв*
присоединенито ни съ другипиъ едновлрни, едкокървн* *
едноплемени наши братия Българи въ най-милото **
отечество България.
■ Сей нрЯдставитель има пълна и опълномощена
бода синко нещо което представи въ ние на нашето Я*
 265

каша.) населеше да ся счита какго потвърдено оть сич-

ките насъ: било съ слово, било сь подписъ сичко и оть
насъ припознато, какго съ общи уста и съ общи подписи.
Болшею ради увережя потвердява ся ему С1е пълно-
мощ!е съ нации познатъ общъ печатъ.
1878. Мартъ 22
Пиротъ. Ми пиротската българска община

Пнротскиятъ окржгь и неговото население. Огь С.

Сборникъ за народни умотворения, наука и
Х риагм ъ.
книжнина. Книга Х(, стр. 293, 1894 год.

1878
„Ваше Високоблагородие многоуважаемий нашъ
съгражданине Г-нъ Коце С. Григориевъ!
Като знаете добре големите ни страдания, които
т^глиме оть тукашните Сьрби, само за това че сме
Българе, и големите ни ежедневно измислувани оть
Сърбите различни гонения и притеснения противъ
всичко што е Българско и противъ всякого, който би
нещЪлъ да потъпче съвЪстьта си за да се откаже оть
своята Българска народность; оть друга страна, осло-
нени на горещото Ви родолюб1е и като с’лризнател-
ность оценяваме досегашните ви трудове и добри чув­
ства къмъ стражджм>щиятъ ни тукашенъ народъ, който
съ сълзи на очитЬ си и съ дълбоки сърдечни воздиша-
ния простира ржце за помошть къмъ Негово Импера­
торско Величество Александра П-мй Освободителя Бъл­
гарски и Самодьржца Всеросийский: ний всичките жи­
тели оть градъ Пиротъ и оть целото му окржжие, съ
настоящето ни пълномоштно писмо даваме Ви пълна
власть, като на нашъ законенъ пълномоштникъ и пред
ставитель, да представлявате предъ всякого и всекаде,
клдпто би било потр/ьбно нашата чиста Българска
народность, оть която сл бали и пргьдпдитп ни и
дъдитгь ни, и бащитп ни и оть която сме чисти Бъл-
г*ри и ми и дгъцата ни; да представлявате предъ ви-
266

сокигк чиновници на едноверната и еднокръвна намъ

Руссия — големите ни теглила и преследвания за по-
сьрбуванието ни отъ Сърбите: и да се трудите за не-
пременното присъединение на Пиротъ и на целото му
окржжие къмъ България. Задължаваме Ви такожде да
не пропущате случая, когато е потребно да предста­
вите и въ главната русска квартира въ Санъ-Стефано, а
особено на Негово Императорско Величество Алексан­
дра II Освободителя Българский и Самодьржца Всеро-
сийский; да представите общото ни желание, че като
чисти Бьлгаре што сме, то желаеме да се съединиме
къмъ целото тело на Българский народъ — къмъ Бъл­
гария, подъ покровителствената отеческа сенка на Не­
гово Императорско Величество Александра II Освобо­
дителя Българский.
При това още, понеже Сърбите още зимжска пре­
писаха всичкото население отъ Пиротъ и отъ целото
му окржжие и сега на разни за посьрбуванието ни
писма, като принудятъ отъ селените съ разни заплаш­
вания по двама трима отъ село да се подпишатъ нд
нихъ; после сами допълняватъ писмата си съ поне>
колко стотини подписи отъ събраните имена на наро;
лонаселението. Поради това кжде ште да е потребно*
задължавате се и тия ниски постжпки на Сърбите дн
ги покажете, та да не лъжатъ света. ±
Съ пълна надежда, че ще се постараете за поско?
рошното избавление народно отъ притесненията Сьрб?>
ски, съ почтителность остаяме къмъ Васъ отъ стран*
всичките жители отъ града Пиротъ и отъ окржжието му.к'
Априлия б ий 1878 год. „
Пиротъ. Пнротски граждани

Пиротскнятъ окржгъ и неговото население. Отъ

Хрмтмъ. Сборникъ за народни умотворения, наука
книжнина. Книга XI, стр. 293—294. 1894. 1
 267

1878
До Негово Високопргьвосходителство Софийския
губернаторъ.
Ваше Високопр-Ьвосходителство!
Систематическо стремление на сърбите за посърбя-
ването на пиротското окржжие и принятигЬ отъ т%хъ
.иЪрки за постиганието тази си цЪль, каквото биение,
затваряние, заплашвание и насилственно подписвание на
адреси и протести и други таквизъ сж известни на
Ваше Превосходителство.
Понеже сме опълномощени законно отъ народа въ
Пиротъ да изявяваме гЬкадЪ гдето требва неговите
теглила и преследвания огь сърбите, то си позволяваме
да Ви поднесемъ настоящето си изложение на работите
. въ Пиротъ, които ни сж доставени въ последно време.
! Отъ всичко като се сжди излиза, че сърбското пра­
вителство се стреми да деморализира простото население,
като го примамва съ всекакви блескави и облегчителни
обещания. Те, сърбите, както последния войникъ
тъй и най-висшия чиновникъ сж станали агитатори,
проповедващецъ идея на раздоръ, несъгласие и братска
умраза. Самия пиротски началникъ съ помощника си г.
Захарий на 29 Априлъ, придружени огь свита кавалерия,
пжтуваха по пиротските села, а отъ тамъ заминаха за
Тьрнско, Брезничко и презъ Сливница завърщатъ се
въ Пиротъ. Всжду гдето сж пжтували събирали сж
простите селяни и сж ги убеждавали, че те сж стари
Сьрби и че Българите сж ги лъгали, какво те сж Бъл­
гари; изразявале сж се противъ българския народъ най-
гадно и безсрамно като сж имъ внушавали омраза про­
тивъ самите имъ братя съ което причиняватъ остраня-
вание на селянина отъ гражданина пиротски, който
като по свестенъ имее дързостьта да исповедва своята
си българска народность. Освенъ това, по всичките села
проповедватъ на селяните, че ако се кажжтъ сърби и
кскатъ да бждагь присъединени къмъ Сърбия, когато
4ойде комисия да ги пита, то имъ обещаватъ, че немв
4а имъзимжгь нито бегликъ, нито десягькъ нити данъкъ,
*нто войска, че княза (сърбски) прощава на тезъ Сърбе
** три години всяко даждие, а че оязи, който се каже
^"Ългаринъ, ще бжде веднага застрелевъ и за да под-
263

крепжтъ своите си хитри лъжи, казватъ на селенитЬ

че русейте въ България знматъ бегликъ, ще земжть а
десятъкъ, пакъ и данъкъ до 10 рубли на человЪкъ*
прочий таквизъ хитри подлости употр-Ьбляватъ само «
само да привлекжтъ селяните да искатъ да останат*
подъ Сърбия.
Освенъ туй средство употр-Ьбляватъ и друго, а ц
е сжщественната турска система произволно и наем*,
стпенно да знматъ подписи отъ хората и съ гЬхъ да ф
служатъ за постигванье своята ц%ль кждето имъ е н*.
ждно. Въ неделя на 9 Априлъ на Цветница беше сърф
ски народенъ праздннкъ. СлЪдъ отпусъ на черква*
сърбеки чиновници подкарвагь няколко душъ отъ пър
вигЬ граждани и дохождатъ въ едно кафене гдето н и
предлагатъ да се подписватъ на бели книги, на кои*
отгоре имало написани няколко реда въ поздравителш
смисъль до сърбския князъ, а на долу изоставено колко*
една педа праздно место, подъ което заставили хора*
да се подписватъ. Съ стражари докарвали хората и пош
сила и застрашаване принуждавали гражданите да #
подписватъ. Имало е и такива случаи щото хората а
да се избавать бягали сж презъ реката, а това отка|
ванье да се подписватъ е происхождало отъ уб-Ъжд
нието, че подъ това нещо се крие пакъ нЪкоя лука1
сърбска хитрость за да ни прЪдставжтъ предъ света !
Сърбе. Въ сжщия день прЪзъ 200 душъ селяни 6Ь\
докарани подъ стража въ кжщата на началника, пгЬ1
сл%дъ като ги черпили съ вино и ракия, питали ги I
имената имъ и ги подписвали на бели книги, като им
казали, че ги подписватъ за да сърадватъ княза за пр«
дника му. ПрЪзъ това време пжтя за София билъ з<
пазенъ отъ кавалерия да не пуснатъ никого, който б
явилъ случившето се подло събитие. Въ предложеният
си не се излъгахме, Защото на 11 Априлъ подписанит
две бели книги по подълъ начинъ въ видъ на адрес
се испратили една за Белградъ по Мито Кърстевъ от
Пиротъ и Рангелъ Станоевъ отъ Търнъ, които имали Л
отидатъ и до Петербургъ при Н. Имп. Величество з
да представжтъ тамкашното население, като сърбско,
другата по Миладина дулгеринъ отъ Пиротските сеа
и Тончо П. Василовъ отъ Търнъ съ сжщата, вижда с*
цель за да молжтъ да остане Пиротъ и Търнъ п о *
 269

1Сьрбия — дето беззаконно и несправедливо. Пиротски-

:г4 граждане, като имаме честь да представляваме, строго
протестиратъ тези подли постжпки на Сърбите, а въ
свое време испроводихж и протестъ чрезъ В. Прево-
сходителство.
Те, Сърбите, непозволяватъ на гражданите да
отиджть до «екое село безъ техно позволение, понеже
се боь*тъ некой нещо да не говори предъ селяните.
'Вь Царибродъ сърбския цивиленъ капетанъ е ударилъ
по 25 тояги на четирма селяни, Защото не сж щели да
|.гьжатъ и да наклеветжтъ едного отъ първите пирот-
р и граждани г. Георгий Царибродски, че ужъ той ги
|е надумвалъ да се казватъ, че сж Българе, а не Сърбе.
1 Те, Сърбите, отиватъ до крайности. Даже не по-
вволихж на пиротските граждани да празднуватъ своя
!сн народенъ праздникъ св. Кирилъ и Методий. На вла­
ганата заповедали да не служи св. литургия, Защото
|съ лразднуването тозъ праздникъ, те виждагь, че ние
|сме Българе, а не сърби, а това нещо не имъ иде на
сметка и затова се труджтъ да унищожжтъ всичко,
|което ни напомнува да постоянствуваме въ запазванието
{своята българска народность.
Съ една речь гоненията на българския елеменгь въ
Пиротско е достигнало до краенъ пределъ. Туй не може
да се търпи хладнокръвно. Тазъ система за посърбява-
нието ни надминава и самата турска система за истре-
бление Българите. Българина въ Пиротъ се наказва съ
штрафъ (джеза) по 2 и 3 полуимпериала, ако и въ
своите тжги и теглила отъ сърбете запее некоя бъл­
гарска песень за растуха на душата си, като това е
станало съ Димитръ Сахатчията, комуто см зели сър­
бите штрафъ 50 франка, Защото го чули, че пелъ
български песни! Свещенството ни въ кратко време ще
го видимъ реформирано въ сърбски костумъ, а и насе­
лението се напомнува да хвърли българските барли
(гугли), а место техъ да земе да носи сърбските вой­
нишки шайкачи или шкембета. Училищата ни, които сж
български, не даватъ и да се спомене за отварянието имъ,
'»евенъ ако гражданите съ прошение поискатъ да имъ
^ доведжтъ учители сърби отъ Белградъ.
Това е Ваше Превосходителство едно кратко из­
ложение на работите въ Пиротско. Като Ви явявамъ
270

том , гь името на онуй злощастно население, което

имаме честь да представляваме, Ви иай-покорно молите
имайте ни прйдъ видъ и по възможности помогнете^И|
да се избавимъ отъ гЬзъ натрапени братя сърби. Нщ
къмъ Васъ се обръщаме, а Вие благоволете да досщ.
вите до знание тйзъ нйща тамъ гдето требва, та даиио
се намери лекъ, който да исцери нашите рани, даиио
се умилостиви некой и надъ насъ за да ни поскоро из­
бави огь Сърбските преследвания и гонения.
Имаме часть на Ваше Превосходктелство да сме
иай-покорни слуги.
София, 19 Май 1878 год.
Пиротски представители:
Коце С. Григориевъ и С. Христовъ
Пиротскиятъ окржгь и неговото население. Отъ в.
Хрмтввъ. Мсб., кн. 11, стр. 300—301.

1878
Писмо от * Коце Григориевъ до С. Христовъ
Приятелю Христовъ въ Пловднвъ.
Секой день получавамъ отъ Пиротъ съ общъ ве*
чатъ, оплакван<я върху оллаквашя до най-крайна мйрв,
какго: сега дошелъ князь Миланъ въ Нишъ, помощ*
никътъ (на окр. началникъ) Дуннчъ съ заплета накв-
ралъ да откджгь въ Нишъ осемъ души отъ града *
тридесеть и шесть души огь селата и научилъ гпСЪ
строгость и иа силж негова да се кажжть, че ед
сърби прйдъ княза, още приложилъ, че на секой ■**
чинъ требва да протестирагь Владиката, Коца Даскал*
и тебе, ужъ че гЬ били само Българи, а други сичк*
сърби и тия бъркали въ Пиротъ тая смутня.
Черната фамил1'я Цеко Крстовъ съ самоизбран***
одборннци отишли въ Нишъ, а и Живко Свиняръ поД*
строга заповедь отишелъ и онъ съ плакаше.
Тайнимъ образомъ наредени лангалози (нехр***'
майковци) да убивжгь по първите ни граждани и оТ*
това никой не смей да излезне вънъ отъ градътъ дор"
нито въ лозе и нивя, а протопопъ Петръ Шишковъ **
смей нито съ единъ мертвецъ до гробища да отиЛЛ*
 271

ВсждЪ наредени човеци полицейски да пазягь строго

кой съ кого ще се състави и ведиага испити sa гЯж-
ката рааговоръ. Никому се ведоаволява да отиде при
пастиръть ни r-нъ Евстатий. ПрЯдн петь дни ишедъ
Кота Крстовъ, и други още пирочани при Владиката и
rfc били строго испитувани, на учителитЯ заповядано
да се трудвгь да проповядвал» на народа че сж сърби.
Една кафена гдЯто носила имЯто .България" строго за-
повЯдано да се обрише имЯто .Българя“. ПЯсни и оби­
чай български сж забранени. На Св. Кирилъ и Методий
ае дозволено да се извършжть мЯстни обичаи и водо-
светъ. Стражъ голЯмъ е обузелъ народътъ, тия мя мо-
лягь ако се види да нЯма за тЯгь cnaceHie да издЯй-
ствувамъ отъ гдЯ се може за да почнжтъ да се изселу-
ватъ отъ тамо, казвагь че живЯн1ето по тоя редъ е
несносно.
КапетаинтЯ строго заповЯдали на селЯнитЯ да сту-
ратъ барлитЯ, чи знаменувало било робство, а замЯ-
етили ги съ шаикачи въ знакъ на освобождение. Тия
сЯягь сЯмя на голЯма омраза селянитЯ върху гражда-
ннтЯ. Още надумали нЯколко прости селяци да изпж*
дъгь Владиката, да не припозна вагь гражданнтЯ и пр.
Граждани троица отишли по своя работа въ село Из-
воръ, но Защото немали позволително писмо отъ на­
чалника, докарватъ ги въ началничеството вързани, ка­
то разбойници, и отъ тия тирянства кажемъ Ви почтенъ
човЯкъ е отчаянъ, нито работи съ вънъ, нито на по
първитЯ се допуша да прейдатъ камто Соф1я, ако и да
нмъ се спира TbproBiera. Съ една рЯчь днесъ Българи -
нътъ завижда на правдинитЯ, които има циганинътъ въ
Пнротъ, че нЯма да се бои и гордо казва че е цига-
* нинъ, а нашитЯ че сж Българе сичко теглягь.
Монастиръ Св. юванъ, който имаше книги на пер-
гаиентъ и нЯкои български старини, е обранъ отъ
сръбоой Лужничкй капетанъ, и тия древности све пре­
несени. Имало и нЯкой старъ печал».
НЯкой си сърбинъ Сава (лице духовно) е отишелъ
въ Берлинъ съ много адреси отъ градове кои желаятъ
да се споягь узъ Cp6iio и да ги поднесе съ другарете
си предъ конгреса, види се че тукъ е Пиротската ад­
реса, която се направи отъ Милоевичъ и Англичани-
нътъ. ГлЯдай догдЯто пристигне отъ Пиротъ адресъл»
272

преко васъ за конгреса, посоветвай се да се предеярй1

това сърбско стремлеше. . .
София, 16 юн1Й 1878.
Пиротскиятъ окржгь и неговото население. Оть С.
Х р и г г а а ъ . Мсб., кн. XI, стр. 301—302.

1878
Ло Тако Г. Пгьевъ.
Ваше благородие!
Вчерашното събитие, което стана у насъ, направи
ни да изчезне у насъ и последната надЪждица за осво-:
бождението ни отъ злото управление на сърбите. Отъ
вчера па и до сега владее между насъ голема мелан-г
холия и целия градъ, освенъ издадниците, стои съ-
клюмнала глава, като попаренъ отъ некоя страшна ела-.
на. И наистина, какъ не би билъ въ таково положение,
когато вчера сърбите официално обадиха, че Пиротъ--;
вечъ остае за всекога подъ горкото тегло на Сърбия^
Вчера още отъ тъмне зоре пръснаха слухъ че слС(
добили телеграмъ за присъединението на Пиротъ със
Сърбия. Около 2 часа предъ обедъ удари тобошъ да
се събере народъ и да му се убади този телеграмъ. Не
се мина много следъ ударението на тобоша, ето ти-
виждаме да иде помощника заедно съ неколко сърбсюг
чиновници и носи въ ржцете си една книга. Той се за-v
пре надъ заставата на ширинту, и подаде книгата на
единъ отъ писарите да я прочете. Този телеграмъ беше
речьта на княза Милана, съ която той отворилъ засе­
данието на сръбската скупщина. Той приказва въ
речьта си, какъ е дигналъ сърбските синове на орж-
жие и работилъ съ съдействието на руските войски за.
освобождението на неточните християне и за своята не-:,
зависимость. По нататъкъ се казва въ речьта че княза-’-
изпратилъ особенъ посланикъ на Берлинския конгресъ1}
да търси независимость на Сърбия и увеличение нЯ2
земи; нъ кои имено земи и колко те ще бждатъ, нище­
не споменува. Най-после на речьта стои представен*'
бюджетъгь на държавата и всичко това.
Като се свърши прочитането на беседата пое ду-'
мата помощника да расправн на народа това сжщото^
 273

само на по лросгъ язикъ. И щомъ подкачи да говори

юй каза, че всичко, което сме здобили съ оржжие, то
остава присъединено на Сърбия, и никой вече да се не
лъже, нито съмнява въ това. Ония които отъ сега на-
татъкъ работятъ противъ интересите на Сърбия, гЬ ще
се считагь за издадници на отачество и отачеството
люто ще ги кълне, а законътъ строго ще ги наказва.
Нъ отъ кждЪ зема тъзи мисъль намъ е чюдно, Защото
въ беседата нЪмаше таково нещо. Вижда се, че огь
1сръбскигЬ вестници, понеже те бЪхж. писали, че Нишъ,
{Враня и Пиротъ Сърбия задържа за себе, а да ли ис­
тина, ние се още съмняваме. Съ това се свърши коме­
дията прЪдъ обЪдъ.
После обЪдъ се растърчаха пандуре по града и
кого кжд-Ь хванаха, закарваха го съ сила да иде въ на­
чалство да се подпише, какъ е благодаренъ, че е оста-
нълъ подъ Сърбия. Хората волею и неволею отиваха
и се подписваха, а мнозина и не отидоха. Приказаха
ни гЬзи що беха ходили да се подпишагь, че е имало
подписани до 150 души. Мнозина огь подписаните ся
връщаха и плачеха защо сж се подписали, нъ огь друга
страна страшно заплашвани, не смееха да не отидагь.
Вечерьта има осветление и гол-Ьма веселба, нъ само
отъ сърбите и техните привърженци, а другите беха
накачили предъ дукяните си по едно кандило, само да
не бждатъ наказани, а никаква радость неможеше да
ся забележи на лицата, Защото всичките беха повехнали.
Тези дни ще скаратъ и селяните да имъ прочетатъ
’беседата и да зематъ и отъ техъ подписи. Какво ще
направят ъ съ техъ ще Ви явиме после.
Като приемете настоящето ни опълномощаваме Ви
Да про естирате отъ наша страна на всекжде дето
требва. Нека и сега да чуе светъ, какъвъ тирянизмъ ся
Работи отъ сърбите и то въ това време когато Русия
тя бори да смачка тирянизма. Княза говори, че съ съ­
действието на победоносните руски войски, той рабо-
ти.ть за освобождението на християните, а неговите
’иновници пиятъ кръвьта на хората. Те ни страшно из­
учиха, но Господъ нека имъ заплати.
Явете ни часъ по-скоро истина ли е това що при-
*азватъ сърбите, или има още надежда за насъ. Ний
V страшно отчаяни, очакваме отъ васъ или спасение,
274

или по-го.ткмо убийство. Самата истина, явете ни я от­

крито. Като ви поздравимъ.
Сме Ваши Почит.
Пирогь, 27/6 1878. _
г Пиротски граждани.
В. Миръ, год. XIX, бр. 3871, стр. 1—2 огь 30
априлъ 1913.
1878
Ваше Благородие!
Последното Ви писмо при хме, прочетохме го съ
го.тЬмо задоволствие, позаблажихме си малко наране­
ните сърдца; нъ все още владее между насъ големо
съмнение, като гледаме какъ ся располагатъ тукъ сър»
бите. Вий казвате въ писмото си, че работата имъ е
свършена, а те наново ся захващатъ да действуватъ ■
на п ъ л н и х а и Келча и Пейча. Какви буклуци не сж на-
лезли тукъ, а и постоянно налазатъ, когато напротивъ
Вашето писмо требваше да ся извлачатъ. Чудна работа
наистина. Огь Васъ слушаме едно, а тукъ виждаме друго.
Кое да верваме, не знаеме?
Миналия день Ви писахме едно писмо, което не мо­
жехме да подпечатаме, Защото стана на бързо; нъ не
можехме да Ви обясниме работата по точно, понеже и
ний сами i* назнаехме добре. Ето какъ е.
Подиръ прочитанието на беседата направили сър­
бите два адреса, единъ до самия князь, а другъ до
сръбската скупщина. После пандурете събрах* огь
дукяните хора, та да ги подпишете. Въ тоя день ум­
ряла тъща на Маноила Тупинога и той беше събралъ
хора да м> погребе, а сърбите ги събиратъ и ги от­
карвате въ началство да подписвате адресите, та ба­
бата още малко щеше да остане непогребена. Ето по
какъвъ начинъ подписвате своите адреси съ които про-
глушихж ушите на светете че Пиротското населен**
желае да ся присъедини на Сърбия. На другия день
скарахж селяните огь трите кола и техъ накарахж Д*
подпииижте адресите като имъ казахж, че сж веч»
Сърб1е, и после два дена князь ще имъ дойде на по­
сещение.
Съдържанъето на адресите е това: Тази що е Д°
княза казва, че сме весма Сьрби, предадени на май**
 275

си Сьрб1е съ душж и гЬло, съ имотъ и живогь и не-

лрипознавамщи никаква друга власть надъ себе си,
освЪнъ това сьрбската. Като такава моли адресата княза
да телеграфира на конгреса и да иска нашето присъе­
динение съ Сърбим.. А съ другата се упълномощава
СрЪтковичъ да ни прЬдставлява на сръбската скуп­
щина, като членъ отъ сърбския народъ.
Всичко това тЬ вършатъ, нъ насъ не питатъ. Намъ
казватъ подпиши ся тука, а ако нещешъ, ти морашъ
да платишъ петьдесеть динара, ти си комита, ти бу-
нишъ народъ. Мнозина уплашени отъ това застраша-
вание подписватъ ся, па макаръ и да го нежелае. Тъй
събиратъ съ хиляди подписи, и послЬ проглушаватъ
ушигЬ на Европа, че Пиротското население желае при­
съединението си съ Сърбия, ето имъ и подписигЬ; нъ
срамуватъ ся да кажатъ по какъвъ начинъ сж ги
събрали. Нека ни оставатъ слободии и гЬ ще видятъ
колко подписи ще събержтъ.
Противъ всичко извършено отъ сърбигЬ ний сме
протестирали, а и днесъ строго протестираме противъ
рЬченигЬ адреси. ТЬ не сж направени отъ насъ, а отъ
самитЬ сърби и тЬхнитЬ привърженици. А ако има
нЬкои отъ насъ да сж подписали споменатитЬ адреси,
то тЬ сж както казахме погоре уплашени. Ний сме и
другъ пжть доказали, че у насъ нЬма да тече нито
капка сърбска кръвь, а и днесъ потвърждаваме сжщото.
Ний сме се родили българе, бьлгаре и ще умргьмь.
Като приемете настоящето ни, ний ви даваме пълно
право да протестирате отъ наша страна тамъ, гдЬто
трЬбва и да искате часъ по-скоро присъединението ни
съ майката ни Българиж. Гдпто умирать всичкитъ ни
братя бьлгаре, тамъ нека и ний мреме. Това е на­
шето желание, а не онова което ся ще на сърбигЬ.
СърбигЬ некъ търсжтъ своигЬ братя на друго мЬсто,
а насъ нека оставатъ спокойни.
Като ви поднесеме сърдечното си поздраве, очак­
ваме отговоръ. Сме ваши почитатели, ПиротскигЬ граж­
дани (печатъ: Пиротска община 1864 година).
Пиротъ, 28/\Л 1878 година.
В. Ммръ, г. XIX, бр. 3871, стр. 2, отъ 30 априлъ 1913 г.
18*
276

1878
.Век об Ниша, наши войници називаху мештане
пових покра)на Бугарима. Чух више лута, како раз-
льуЬени вран>анац прекорно пита наметл>ива кума, за-
што довеете ме1)у нас, кад нас зовете Бугарима? На-
редбом врховне команде од 8 Фебруара 1878. строго би
забранена употреба те, за народ овог кра}а вре^уНе
речи“.
А л а к е а С. .1оваиови1|. Вран>а и н>ено поморав.ъе.
„ Д м а " . 1898 г., кн. 20, стр. 52—53.

1879

ПЪСМЬ ВЪРХУ С. ЦАРИБРОДЪ )

Царнброде Малко Село
сега бжди най-весело
въ полите сега твои
ше ти дойдятъ братя свои
на Снчки ся въ Очи сжлзи
нъ това ся въ твои ползи
гЬзи горки све оставятъ
и въ тебъ се преселя вагь
наипй-тъ Пиротъ тебье е близко
по сждбж си паша низко
нЪго Ристнчъ нЪкакъ доби
сърдца наши той разроби
таквазъ турилъ и граница
раздоръ братска да поница
Царнброде и Угкхо
понеси ни брЪмя легко
Сичко наше потъпкано
ти си Село намъ Избрано
сълзи наши ти обриши
и съ Става себъ возвишн
Ми е знаемъ занаяти
тЬ ся за тебъ пребогати
Гордо тище и да ПЪйшъ
кога съ кзлини УспТ.йшъ
ти ше имашъ горда Слава
че тя Пиротъ населява
Пиротъ градъ-тъ съ Искустаа
неше тъпка свойте чувства
твой-та важносгь е голЪма
шо ли оше въ тебе н^ма
красишъ себя съ Шума Околъ
гдЪто стои птичка соколъ
въ тебе хладенъ в-Ьтреиъ вЪи
прол-Ьтъ п^ягь въ тебе славЪи
прЪзъ ср-Ьдъ тебе рЪка тече
снчки сърдиа къмъ тебъ влече
оше Имашъ бистра Вода
воздухъ климатъ сва Уголо
Ниви Лозя плодородни
накр:-сени и природни
Купци тебя посЬщаватъ
Градецъ ше си предв-Ьщаватъ
ти не глЪдай шо си днеска
ясно слънце въ тебъ ше блЪскж
Можъ да бждешъ градт. Окружеяъ .
за Трнъ Брезннкъ много ближенъ.
сърдиа души това траже
Одобрини ии СвЪтлМ Княже.

** Настоящето стихотворение дъ.жа на г. Григорова, синъ в*

автора и пиротски кметъ по-късно
 277

1886
Въ анонимната брошурка (стр. 68), озаглавена:
.Земля, на коШ живимо, поучна и забавна книжица
за одрасли/у децу и нушку и женску’, печатана въ блл-
градската държавна ,штампари1я‘ презъ 1886 год.,
се казва следното за Сърбан:
„У Србщи има милионъ и 100 хил>ада душа. Осимъ
тога у Црной Гори има 100 хнл>ада опетъ чиста Србина.
Али немоде да мислите да су у том милиону и стотини
хил>ада сви Срби, што их je на свету. Боже сачува]*. И
авторътъ изрежда, где има още сърби: „Погледайте ова-
мо на земл>овид. Ово je турска царевина, и у n>oj су
ове землье: Стара Србща, Албанща, Босна Херцеговина.
У н>има живи 900 хил>ада Срба. Сад погледа)те на
аустрщску царевину, у KOjoj су и ове земл>е: српска
войводина, и сремско-банатска граница, бановина и хр-
ватско-словенска граница, Далмацща, IlpHMopje и Мадар­
ска. Ту опет живе 2 милиона Срба. Кад то све скулите:
у cpncKoj кнежевини 1.000.000, у UpHoj Гори 100.000, у
турской царевини 900.000, и у аустрщско царевнни
2.000.000, онда видите да е свега Срба на свету 4 ми­
лиона душа*.
Стр. 66—67.
За Македония и за Нишко авторътъ не поменува,
въпреки очевидното му желание, явно и отъ настоящия
цитатъ, да изкара сръбското племе по-многобройно.

1887
„Ако си имао у рукама и ако си добро разгледао
юьигу ту, знаНеш, да je белеге и образе те „иач«ртао
VpHCTC+opk Ж (ф ар о в 1Чк iaavpiK» расааискШ ом цн Зм граф ъ;
али тешко да си запамтио joiu и то, да je Taj Ристо-
фор ЖефаровиИ био управ „P is h h t m k о т м е с т в а Болгар-
скаги'* и само „ Л ю к н т м к ц а р с т в а Iaa rp i4 ic K a rw * , jeAHOM
речи, да je и он био родом Бугарин (к. ав.).
И joiu нешто. „ Ж н т и с в А т м ^ к cipKcKHjk iipace'feTH-
t m ih О н а к о в а h С а в в м . спнсаное Д о ,м т а н О |И к
lipoMoiiajfoeWk
\'н .и п д а р с к н .и к * сокрацинио ж« н очицино Kvpiaaoan-fc Ж и вко-
кичк. «пнскопомк макрачкн.ик. печатано вк Б1иш-к 1 7 9 4 . А
знаш л и .. Србине и сопски .сци<^ .у_асп«*, у v
 278

ком пределу родно та]' сократитель и очиститель й

први (к. а.) издатель Доменти]аиовога (?) живота св. Сав«
нашего? Он je рождшъ е-ъ Ннрот-к б-к iipu,-fe.vi: Болга*^
1730 лйта — и он je дакле био родом Бугарин (к. ав.)!
За Лована Pajnha, историографа нашег нейу нй
да те питам, jep знам да знаш за OHaj запис или ти
.перюдъ* у HcropjH „разни^-ь г.мз< 11скнд*ъ (М родокъ, iiaiiium
К олглрокъ н V. д . у ком запису он сам каже: .в р ч и н и м
K-Topij г к м -грЗда.ин l u a i u u |*аичд О ф г.ина Клрловчанима въ
Иокалль С ад -к 1 7 6 8 г о д ., но не знам, дали що поближе
знаш о роду и т ^ о г р а ф а нашег а наиме да ли ти je,
Србине брате и српски сине, познато оно родословие
PajwheBO, у ком он каже: „ О т а ц м о й (' л а р о д и с л в ’Би-
днп-к 1 6 9 9 * — „ д о м ь Р адосл ава (лпкокнчл иначе Рас Би-
дннц,а*. А 1оаш<ъ Ранчъ псркспсгдк cwfi .\u -rip i родн\-СА л. 1726.
11 Нов*. 1оаннъ првенац матере caoje а син Paje Вн-
димли]е HHje се дакле прозвао Pajnh, као што je ми­
трополит СтратимировиЬ мислио, по учител>у и добро-
твору свои, веЬ по свом оцу Pajn родом из Видина*.
, 0 кнезу Лазару*. Расправл>а Ияар^аи Р у м и * .
архимандрит. У Новоме Саду 1887. Стр. 155 —157.

1889
„Отъ Качаника до рйки Морави граннцу составляетъ
вишеупоиянутая Черная гора. Границу между болгарамк
и сербами, обитающими на Косовской равнашь, соста*■
ляеть ргька Морава. Все пространство между Скопено»
Черною горою и бивишмь Сербскимь княжествомь, на-
чиная от* ргьки Морави вплоть до Дуная, населено
исключительно однима болгарами, разговорний язш»
которихь тождествень сь язикомь македоненихь •
вракШскюсь болгарь. Названное пространство обнимает*
сл-Ьдукмщя каази: Гилянскую, Лгъсковацкую, Нишскуя8
Пиротскую е Видинскую. Значительная часть деревенд
Галянской каази, населеннихь болгарами, вмлетл 4
городом» Гиляномь, расположени по ллвой сторонЩ
ргьки Морави и тянутся по направленйо кь Каноник}
и Приштинп до аъверовосточной окончености Косов}
поля. Болгарскгя деревни встр-Ьчаются также и дальШ*
вдоль лйвой сторони атой рйки, вплоть до сербскоС
граници. На всемъ пространства огь Призрена до fanertr
 279

и въ Косовской равнинЪ отъ станша Липляна до Ново-

пазарскаго санджака н-Ьтъ ни одной болгарской де ревни,
' одна часть ихъ населена сербами, а друга — скипетарами.
■ Однако, племенна* черта между болгарами и сербами
не окончается у политической граници биешаго Сер-
бскаго княжества, а переходить се, ибо округа Кру-
шевацкШ, АлексинацкШ, ЗайчарскШ и КюпрШскШ засе­
г н и , сь незначительними исключешями, болгарами,
I твкъ какъ игь Д1алекгь не сербсюй, а одинаковий съ
рязговорньшъ язикомъ македонцевъ и придунайскихъ
болгаръ".
С. И. Вариовичъ. „Топографическо-втнографичесюЙ
очеркъ Мякедонжй“. С-Петербургъ, 1889. Стр. 43—44.
Сжщо -- Йор. Ивановъ — БългаретЬ въ Македония, стр.
134—135.

1891

Като говори за предателското (sic!) държане ка

българитгь спрямо освободителите си руси, следствие
на което много българи били осждени отъ военния сждъ
и били заточени на островъ Сахалинъ, авторътъ Н. П.
казва дословно и следното:
„У време српско-турскога рата 1876 године Срби
(к. а.), прошавши границу Пирота, раздали су оруж}е
Бу трима, но ови не промишл>а]уйи много предадоше
га Турцнма и одрекоше се свакога суделован>а у устанку-*.
За насъ не е важно, дали българите сж се държали
предателски спрямо русите, дали е достов-Ьренъ и тоя
, фактъ, макаръ, да знаемъ положително, че въ сръбско-
j турската война сърбите сж раздали на десетина бъл-
1 гарски села край границата само по 15—20 пушки, като
Ì сж задължили селяните да пазятъ своите поселения.
Но когато сърбите, разбити отъ турските войски, били
: заставени да се отеглять, разбегали се и селяните1).
Обръщаме внимание на обстоятелството, че въ тази
quasi шовинистична книга се прави неволно признание,
■какво населението около Пнрогь е било чисто българ-
!*i
! *) В. Стара-плаинм, r. I. бр. 5, стр. 3, кат. 3 отъ 25 »er. !875 г
i с*що — бр. 9. стр. 2. ко.т. I отг 8 септенерчЛ с. г.
280

ско прпзъ 1876, когато сръбските държавни граница

беха оттагькъ Нишъ.
N. П. .Државе и народи Балканскога полуострова,
н>ихова прошлост, садашн>ост и будуЪност и Бугарска
неправда*, Београд, 1891 г., стр. 35.

1909
Като изброява съборните старци въ Хилендарския
манастиръ, авторътъ на .Живот у српскс/ царско/ лаври
Хилендару. Книга трека. Написао игуман Методи]е С.
МиловамовиК (поп Живота)', Београд, 1909, казва за
Архимандрите Данил» следното:
„Он седи слеве стране арх. Василка. Родом ]е из
Вран*, али се писао у бугарску народност*.
И завършва: . . . .Говори македонски, бугарски,
грчки и турски".
Значи, сръбски не говори.
Стр. 25—26
*
* *
Сърбите често обичатъ да си служагь, когато искагь
да докажатъ сръбския характеръ на нЪкоя българска
покрайнина, съ факта, че вилаетскиятъ турски вестникъ
.Призр-Ьнъ* е ималъ абонати между населението на
Битоля, Охридъ, Прилепъ, Кюстендилъ и пр.2). Доколко,
обаче, отъ този факгь могатъ да се правягь подобни
заключения, е единъ голЪмъ въпросъ, щомъ като се
знае, че вестникъ .ПризрЪнъ* е билъ официаленъ органъ
на турската вилаетска власть и, като тъй, почти задъл*
жителенъ за всички учреждения и видни лица изъ ви­
лаета. Почти нищо не значи и обстоятелството, че каза-
ниятъ вестникъ е билъ спнсванъ на турски и сръбски.
Историята на неговото основаване говори, че първо­
начално било определено той да се списва на турски и
български. Последниятъ езикъ се замества съ сръбския
следъ намесата на сръбското правителство. Доказателство
за това намираме въ некои отъ цитираните по-рано отъ
насъ сръбски автори.
*1 Белешке о Старо) Срби|и — МаЬедояи)и. Од Тодора П. Стаа-
коаиНа Ниш 1915 г. стр. 33
 281

Но ако оть абонатигЬ на единъ вестник-ь — и то

принудени абонати — може да се вадягь заключения
за народостния характеръ на една мЬстность, колко по-
лесно е да се направятъ такива оть абонатигЬ на разни
книги, чието разпространение е било д-Ьло не на власть,
а на личность, опрЬна само на просв-ЬтнигЬ потрЬби
ср-Ьдъ обществото, както и на неговото народно съ­
знание! Това ни накара да преровимъ почти всички
< сръбски и наши старопечатни книги, за да вндимъ,
какво предпочитане сж имали гЬ ср-Ьдъ поморавското
население. Указа се, че въ сръбскигЬ нЬма ни единъ
абонать оть Поморавия, когато такива се намиратъ въ
повечето оть българскигЬ книги. Би могло да ни се
възрази, че сръбскигЬ книги не сж имали достжпъ въ
Поморавия, Защото казаната область се е намирала
презъ това време ср-Ьдъ други държавни пред-Ьлн.
Ала това възражение пада само по себе си, щомъ като
се вземе предъ видъ, че въ сръбскигЬ книги има або­
нати оть Призренъ и Прищина напр.1), макаръ да сж
били и гЬ, като Поморавия, въ пред-ЬлитЬ па турската
империя.
Ето н-Ькои оть българскигЬ книги съ абонати отъ
поморавската область:
1. Заради возрождеше новой болгарской словвс-
ности или навки. Сочинеже, или книжица Рвскаго Исто-
рюписател* Венелина. Москва 1838. Превелъ ГвбернскЛ
Секретарь М. Кифаловъ Тетевенецъ. Букурнщъ, 1842.
Нишъ — за училището — 5 книги.
2. .1стор1а на велижй Александра Македонца. Колто
описава нбговото рожденТе, живбтъ, юначество й смжрть.
Преведе бгь Гржцки, Карловсюй Славено-БжлгарскШ
учйтель Христо П. Ваалневъ Протопоповичъ бгь Кйр-
лово. Б-Ьлъ-градъ, 1844.
Въ Нишъ: 21 абоната.
Лпсковецъ: 8 абоната.
Прокуплгь: 5 абоната.
3. Часови благогов-Ьйш*. Преведени отъ НемскТй
на Срьбсмй жзьжъ отъ Г. Гаврила Поповича, Архиман­

') Вж., .Плать старе Сър4Ие* оть Архимааармта Внсокихъ Де-

чаяа. Хари Сарафин РистиЬ, отъ 1864 год.
 282

дрита; а огь Сьрбсюй на Българсмй жзьшъ огь Геор.

ri* С. Лошева, Сеславчанина. Въ Б-Ьлградъ, 1850.
Неготинь — 1 абонатъ — 30 книги.
4. Кратюй турско-болгарсюй р-Ьчникъ й разговор-
никъ списанъ й на тупъ йздчнъ въ полза й употреб­
ление своихъ Соотечественниковъ огь Пенча Радова,
Карловца. Въ Бвлградъ, 1851.
Пироть — единъ абонатъ — 25 книги.
5. Кратка всеобща истор1я отъ Смарагдова, преве­
дена отъ J. Груева. Царй1градъ-Галата, 1858 Стр. 218.
Нишь — 5 абоната по една книга и 1 — две книги.
6. Първа храна на здрав1а Человечески умъ преве­
дена отъ Ив. П. 4Ì4Ì напечатана съ иждивешето на
Г-на Кара-Никола Ангелова Т. Пазарджичанина. Цари-
градъ-Галата, 1858.
Пироть — 17 абоната.
7. Надгрокнмй илачк нлн посл-кдс-клим л;тр«ш« гежтма
н kmkkìa cgfitwTW, ранк-k i^-kaaru' GviiaiiapA, llpcрсчк-тва
и Оностомл. Нашчатас/А нжднвпш.«» Г. Дн.митр?* Лнгмеаа
;<|ип\'пр^длкца. Ко oynoTpfRadiii* Православно косточимм»
Кожни» н.1рккамх, и кс-кмк ияколАкщммк п-ктн ». Цари
градя 1858. Стр. 258.
Враня 1 абонатъ — 1 книга; 1 абонатъ — 2 книги.
8. Жит1е сватйго Tpurópia ApxienicKona Омирйт-
скаго й преже съ Hénoro Евреина йменвемаго Ервана.
собрйно й состйвлено на Славено-бблгарсжй азьшъ Л
AeépKia П. С. монйха рнлскаго. Приложйха се на крйй
й дрвги чвдни сказйжл за ради АнтГХрТста й нЪкои
хрТстжнски дблжности. Съ благословежемъ же Бело-
грйдскаго ApxienicKona й всеж Сбрб1и Митрополпа Го-
сподйна Петра. Въ БЪлнй градъ, 1858.
Враня — 2 абоната по две книги; 29—по 1 книга.
Нишъ — 24 абоната по една книга.
Лгьсковець — 11 абоната по една книга.
Прокупле — 10 абоната по една книга.
С. Копаникъ — 1 абонатъ.
Пироть — 2 абоната по две книги; 14 абоната
по една книга.
 283

9. Кенецъ аек8чши или Нравственни наставлежя по

ззбуквенно, изъ съчинешя-та на Св. Д. Ростовский прЪ-
веде ся огь пьрвообразно-то на ново Българский язьпсь.
Издава X. .юрдань, X. Вълковъ Шюмненецъ. Издаше
първо. К8к*рв|дъ. 1863. Стр. 258.
Враня: Единъ абонагь — 1 книга, единъ абонагь
— 2 книги.
10. Куткудачка или разни морални стихове и при-
каски. Отъ Кр. Ст. Пишурка. Издаше Първо. 1871.
Лгьсковець — 3 абоната.
Ншиь 1 абонагь - 10 книги.
Пироть — 11 абоната.
11. Българский народенъ сборникъ. Събранъ, на-
реденъ и издаденъ огь Васил1я Чолакова. Часть I.
Болградъ, 1872.
Пироть: 1 абонатъ 3 книги; 6 — по две книги;
35 — по една книга и 25 абоната — ученици — по
една книга.
12. Нокрестешето па едного ск-кципника Исндннл или
началото нл х'рктмисткото. Ооврлно ота |. Baiaда и при
павено co словото, говорено вв соврамито XpicTiancKO отх
Стареца. емна нл Кдовнцата, когото < воскреснлв Хрктосх
няв мертвнув. (Лука глава 7. CTijfa 12.). Предено на Бол
гарекм 1ЛЯМК* отх l'.acHaia Отанковнча Овнфоеща и напеча­
тано св нждивен!ето на смил Д,нмнтр1А. ,\ава са ввдарв.
Кв Букурещ*, 1875.
1. Нишъ — 10.
2. Бгьла-Паланка — 10.
3. Пироть сь селата — 50.
4 . Враня — 15.
5. Лгьсковець — 10.
13. БорбигЬ, страданията и успЪхигЬ на българите
(отъ год. 679 до 1882) историческо описание. Огъ Т.
X. Станчевъ. Руссчукъ 1881. Стр. 89.
Огь Пироть — 2 абоната.
* ДОБАВКА

1846
.Бугар-Морава, рЪка, извире у Албанш, улази у
*рб1ю не далеко одъ састанка Суповца, тече поредъ
Зкр. Алексиначкогь н Крушевачкогь, утиче у велнку
Лораву кодъ СталаНа; види Морава-Бугаръ".
. Бугар-МоравскЛ Срезъ, Окруж>я Крушевачкогь,
шаде 55 села, у коииа се налазе 1471 ку1»а и 9.799
1уша. Началникъ Срезмй седи у Кули Витановцу*.
.Бугар-Моравско Наместничество, у Енархш Бео-
падской, простире се на Срезъ Бугар-Моравсшй Окр.
{рушевачкогъ. Имаде парх^в: Бугар-Моравску, Греде-
инску, Либишску, Нозринску, Греячку, Лужанску, Тру-
>аревску и Здравинску; парох1Я свега 8, цркве 2. На-
сЬстникъ седи у Житковцу“.
РЬчникъ географ1йско-статистичний Срби. Саставю
омиъ Гаярияояийъ, Началникъ отдЪлежя при Полечи-
ельству Финанси. У Београду 1846. Стр. 36—37.

1852
Бугарска, (Мизся долня).
„Ова изме1)у црногъ мора, Румел1в Срб|'в и Дунава
«ежеНа провиншя, има 16,000 □ миля површине, и около
4,000.000 жит., понайвише Бугара, православно-источ-
*огъ вЪроисповЪдашя. Земля е на южной страни, гди
е балканске горе простиру, бреговите, а край Дунава
црногъ мора равна, и производима свакога рода
* гата. Главна су места:
< Нишъ, са столицомъ паше и православногъ епис­
копа; има неке фабрике и 18,000 жит. Соф'1я (Трйядица),
| лепомъ и плодоносномъ прелЪлу на рЪки Бояни;
286

има лепе баште, добре топлице, неке фабрике, зиатну

трговину, столицу православногь архйепископа и 50,000
жит. Самоковъ. са рудокопняма гвож^а и 4,000 жит.
Трнова, негдашнн столица бугарски крал*ва, са 12,000
жит. Силистр1я на Дунаву, яко утвр^енъ градъ, са сто-
лицомъ паше, и 25,000 жит. Варна, утвр^ена варошь на
црномъ мору; има едно пристаниште, знатну трговину
съ раномъ, и 24,000 жит. Варну су Руси 1828 год. зау-
зели бнли, а 1444 Турци су овде Мацаре надвили/
Бабадагъ, утвр1)ена варошь, са 10,000 ж. Карахармакь,
варошь на црномъ мору са пристаништемъ и 8,000 ж.
Хиршова на Дунаву са 4,000 ж. Пазаррикъ, са лекови-
ть(мъ топлицама и 10,000 ж. Исакии, утвр^ена варошь
на Дунаву са 6,000 ж. Костании, у древности Томи, на
црномъ мору, гди « Овидъ у заточешю умро. Шумла,
утвр^ена варошь на поднож1Ю Балкана са 20,000 ж. Ни-
кополь на Дунаву утвр1)ена варошь од 10.000 ж.; има
много лепе баште, топлице, приличну трговину, столицу
православногъ и вдногъ римокатоличкогъ епископа. Ши-
стовъ на Дунаву; има добру трговину и 20,000 ж. Овде
е 1791 године миръ учинЪнъ. Рушчукъ, утвр1)ена варошь
на Дунаву; има различие фабрике и 30,000 ж. Видинъ,
яка тврдиня на Дунаву са столицомъ паше и 25.000 жителя.
„ О б ш т и й з е м л ь о п и с ъ за учеН у се м л а д е ж ь у ги м н азш
и п о л у ги м н аз!Я м а к н я ж е с т в а С рб 1а п о н а й н о в 1 м ъ зе м л ь о -
п и с а т е л ь и м а “ . С п и с а о М и л а и ъ М 1ятови 1|Ъ , г и м н а з 1 я л н и й
п р о ф е с о р ъ . П р я г м д а и я и адобрьно ш к о яем о н ъ к »м м и е1ам ъ .
У Београду, 1852 г. Стр. 61—62.

»Dne 31. rijna nedaleko od Jagodny pfeplavili jsme

se pres vodu Morava, a ta voda dèli Servii neh Srbsko
a Bulgdrii".
Prihody hrabéte Vàclava Vratislava z Mitrovic na cesté
do Cafihradu konané, стр. 37.
» СЪДЪРЖАНИЕ:
стр.
Предго.юръ къмъ второтои зд ан и е........................... 5
Предговоръ.....................................................................7
Сръбски стремежи къмъ югъи къмъ изтокъ . 11
Сръбска пропаганда ........................................... 34
Кзкъ става Поморавия с р ъ б с к а ............................ 62
Н и ш ъ .............................................................................90
, П и р о т ъ ......................................................................111
В р а н я ...........................................................................129
ЛЪсковецъ на М орава.............................................. 156
Власотинци................................................................. 165
М атери али ................................................................. 169
Добавка

Приложения:
Факсимиле на кръщелно свидетелство отъ българ­
ската черковна община въ Нишъ.
Една карта на Поморавия.
Печатница н циниография .Българско д-Ьло*—Скопие
отпечата презъ и. май 1942 г. книгата ПОМОРАВИЯ
отъ С Чилингировъ, председатель на Българския пи­
сателски съюзъ, въ петь яиляди бройки.
 иилниклопм ^РДОбАЦ
\ с-
(Изъ . К а р т а ь о )и ш т а С р п с к е во ]с к е
^ им1
' р а т у са Тг .у. р„ ц..... а1/77
1 8 7 7 — 8© г о д .’- .
къмъ книгатаа .Рат Срби]е С са Турском
за ослобо()ене и иезависност 1877—78
годние", издание на .Оперативно оле- .
л>ен>е врховне команде*. Београд 1879). т-т*»»
. граница по С.Стефамския договоръ !

*■»(»*

11
-К у \
*.«Лн1
•\»V-.V •
N
Ж2Ж Дм«и ./
J.Чuf^лyчa•^
■УцоХЮъитр
•кл
п у,Р*УМ
р ш у м лЛИ
и ММ
о *$^3^
-»•
п ? ! /7 - > Х г;<а ' ' • е.оо.
<} (|ЧрО«*< *».£о / I Ч. .
«сл М р* ч ч ч г
а ... -чЧ-’^
Р^АлМД
ТТ^к.ро>г
у1\р»чв*-
хп*“
Р|ч(
ч
■т,«Мм
■мг1: "\
Vж Ь-гч)<7
1т1*'/ н,151иЦ' /
-Ч 1-йгри ЛуА /
’ '•Л
г"«Гч—
»м>Лл»'Ч> ' ;>т«1па|1>»
/ «по»> .«оЪ
■ «п<1ч/ий

*1рИЦ|ТИНА
•V"
/л **“! £
и " % Ь
\ \К \ %

У ~ Ч \Ч СТИЛАПС
и-}.^0

^ г- г Ч;>"*
 /
y \
.K J
Î (t'p •

l«y* » «•
Л ••. . \

>*, ..-•, . f i . •»»•#>«/"

XV f
y-'-y'• -S.

iaê“ ’^ ' _ '-'4. -л •• ... > "

--- < Х -■
> -, "J....„ - W -»«T
« 1 М У - " " ■■ V '/ / 4 ? '•■■**' ‘ 1“ y ' | л '« а я

% , \ X v /x j

•il w -*

w \

W’/*«a
•! I
|« .Д 1
X \ I w\<e

~fc’ / U,w :o*a*V*

3~« 7 7 Л
'VX
34V*»«».
\ i  'V
..lu^pa X
S
f X ' m n o |.5 > a

iV ÿr;v
-- - ,•■ kS»
-> . 'т* 1
r ' •:
'" 'T '-
■Y«*1 \
i Ä* 3T*

..I'a