Петко Рачов Славейков - ярка фигура на Българското възраждане

І. Биографични бележки
1. Роден е на 17.11.1827г. в Търново.
2. Образование получава в Търново, Дряново, Трявна, Преображенския манастир, учи при Емануил
Васкидович, самообразова се.
3. През 1843г. става учител в Търново, развива културно-просветна дейност (събира над 2000
народни песни, пословици и поговорки).
4. След Кримската война насочва усилията си към пробуждане на националното съзнание.
5. Поканен е в Цариград да редактира българския превод на Библията (1864г.). Тук издава първия
български хумористичен вестник „Гайда” (1863 – 1867г.), вестник „Македония” (1866 -1872г.),
първото българско детско списание „Пчелица”, първото женско списание „Ружица” и др.,
редактира осем вестника и издава около 80 свои и преводни книги.
6. Взема участие в черковната борба и става един от ръководителите ù.
7. През 1874г. основава българска гимназия в Одрин, където се бори срещу гръцкото влияние
върху учениците.
8. След Априлското въстание е хвърлен в затвора заради борческите си стихове.
9. По време на Руско-турската война превежда през Стара планина отряда на генерал Скобелев и
става свидетел на шипченската победа.
10. След Освобождението е депутат във Великото народно събрание и се бори за демократична
конституция. Става председател на Народното събрание (1880г.) и министър на просвещението и
вътрешните работи (1880 -1881г.)
11. Умира в София през 1895г.
12. Освен поет, писател и журналист П.Р. Славейков е преводач, филолог, основоположник на
българската литература за деца, автор на учебници, географ, историк и мемоарист.

ІІ. Творчество
1. Доразвива българския език в оригиналните и в преводните си творби.
2. От 1852 г. започва да отпечатва първите си книги – „Смесена китка”, „Песнопойка”, „Басненик”,
поемата „Бойка войвода” (1853г.), сътворява бунтовни песни.
3. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна лирика, издава два
сборника с народни песни, възстановява събрани пословици.
4. Разнообразие у П.Р. Славейков се открива в темите, езика и структурната организация на
текстовете.
5. Диалогична ориентираност на текстовете – творбите му са отворени към важни проблемни
сфери от българската култура.
6. Двата основни символа в поезията му са китката и песента.
7. Природата в стиховете му – лирическият аз разбира езика ù; символно успоредяване на човек и
природа.
8. Героичното минало е представено в осъзната приемственост.
9. Човекът – средоточие на проблемите на епохата.
10. П.Р. Славейков е първият български писател хуморист – изобличава глупостта, мързела,
интригантството, невежеството, преклонението пред всесилието на парата.

-
„Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия
за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят
заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарския говор става общ език
за всички ратници на мисълта и националното съзнание.”