Атанас Далчев(1904 – 1978)

1. Авторът
- 12.06.1904г. Солун, Османска империя
- баща му интелектуалец,юрист, обществен деец, политик –
адвокат,преподавател по турски език в българската гимназия в
Солун,народен представител в турския парламент
- след Балканската война се преселват в София – 1914г
- завършва в София гимназия
- 1926г.- прекарва 7м. при брат си, скулптора Любомир Далчев, в
Рим, където слуша лекции по история на изкуството
- 1927г. завършва СУ – философия и педагогика
- 1928г. -1929г. слуша лекции в Парижкия университет, където
завършва курс за преподаватели по френски език
- 1937г. –учител по български език в българското училище в
Цариград (шест месеца- забрана от турските власти)
- в София – инспектор на прогимназиалните училища и учител по
български език
- 1939г . се жени за Анастасия Атанасова, имат 4 деца
- 1941г – директор на I прогимназия„ Христо Ботев“
- 10.01.1944г. по време на бомбардировките над София къщата на
семейството е разрушена и то се евакуира в Лясковец
- 1948г. –уволнен от Министерството на информацията и
изкуствата, защото не е член на комунистическата партия, без
щатна работа започва да превежда ,за да издържа семейството
- 1952г. – редактор на сп. „Пламъче“
- от 1944г. до1956г. не твори,не пише
- 1956 до края на живота му изключително продуктивен период
- 1967г. – удостоен със званието Заслужил деятел на изкуството и
културата , получава орден на Президиума на Върховния съвет на
СССР , за принос в популяризацията на руската и съветска
литература в България ( „ Знак почета“)
- 1974г. – удостоен със званието Народен деятел на изкуството и
културата и с орден „ Народна република България“ – III степен
- Умира на 17. 01.1978г.
2. Творчество
 - 1921г. –дебютира в поезията със стихотворния си диптих( сдвоени
произведения) „ Залез“, публикуван в ученическия вестник „ Фар“
- 1923г. – публикува стихотворенията „ Вечер“, „ Здрач“ и „ Елегия“
във „ Вестник за жената“ и стихотворенията „ Есенно завръщане“,
„ Хижи“, „ Старите моми“ в символистичното списание
„ Хиперион“
- 1923г. издава поетически сборник „ Мост“ съвместно с др. поети
- сътрудничи на „ Хиперион“,„ Демократичен преглед“ и в. „ Изток“
- 1926г. – издава първия си самостоятелен сборник „ Прозорец“
- 1927г. започва заедно с други творци издаването на собствен
вестник„ Стрелец“,поставя началото и на литературния кръг
„ Стрелец“, чийто стремеж е към европеизиране на българската
литература, без тя да загуби националната си самобитност
- 1928г. – стихосбирката „ Стихотворения“
- 1930г. – стихосбирката „ Париж“
- 1943г. – книгата „ Ангелът на Шартър“( събрани трите му по –
ранни стихосбирки и добавя още 10 стихотворения)
- от септември 1944г. до 1956г. се занимава с преводи и не пише
- 1967г. – издава сб. с поетично – философски афоризми и
критически размисли „ Фрагменти“, създаден в периода на
творческо мълчание
- 1972г. – сб. „Балкон“
- 1977г. – първото му стихотворение в бял стих„ Художникът и
вятърът“
3. Най- важното , за което говори
А) Философска, интелектуална , екзистенциална поезия
- в тази поезия човекът е загубил всякакви опори и ориентири,
подвластен е само на екзистенциалния страх – без причини и
измерения)
- „ разсъдъчна “ поезия, доминира интелектуалното, философско
обобщение
Б) Поезия на предметите
- вещите не са натоварени с обичайната си функция – те са знаци на
човешката субективност, символи на проблемите на човека, знаци
на абстрактни същности
 4. Най – важното в начина на говорене

А) Новаторство:

- на равнище паратекст – кратки заглавия от една дума –

съществително име, вещ

- преобладават именните форми ( прил. и същ.), прилагателните са

реалистични ,обикновени, пестеливост на епитети и сравнения( ако ги има
, те са многозначни)

- лексика – свързана с вещите и със затворените пространства на

къщата

- централни образи – не е лирическият герой, а вещите

- цветова символика – черно и бяло( представа за контрастни образи),

жълто( старост, дистанцираност във времето, болестотворност)

- рима и ритъм – тенденция за доближаване на изказа до този на

прозата

Б) Домът на самотника:

- дискретно присъствие на лирическия герой, лишен е от

традиционните опори на съществуването( семейство, приятели), в
затворени пространства и е самотник, който отсъства от света( негови
заместители са маската, сянката, портретът)

- чрез пространството се говори за смъртта( тя е неизбежен жребий за

човека, обезсмисля всички негови усилия, обвързана е със страха)

- криза в общуването – огромен и разтърсващ комуникативен срив

- човекът не просто живее сред опасни и демонични вещи, той самият

се превръща във вещ – границата между човека и вещите е изтрита – това
е пределът на дехуманизацията

В) Времето

- централен образ е времето затвор и смърт ( монотонното , изгубено

време)
 Г) Поетика на вещите:

- демонизация на вещния свят – страшен( на вещите се приписва

някакво неочаквано и самостоятелно поведение)

- основен похват – лишаване на вещите от присъщите им

местоположения, лишаване от присъщата им функционалност( саксии без
цветя, зазидан балкон…)

- портретът – начин да се въведе темата за отсъствието

5. Най – важното, което казва

- източникът на поезия може да бъде грозното , отблъскващото,

страданието

- животът не е начин на присъствие, а трагичен опит в изчезването, в

разминаването, в отсъствието

6. Стихотворението „ Повест“

А) Заглавие – трагическа ирония – със значението си на „разказ за

събитие“ заглавието се противопоставя на основното послание за
безсъбитийно съществуване на самотния човек.

Б) Композиция:

- липсва строфично разделение

- преобладава изказ в 1л. ед.ч.

- поанта – „ И сякаш аз… / …е мойто съществуване“

- композиционна рамка – рефренът „ Стопанинът замина за Америка“-

внушение за безисходица и безперспективност

В) Основни послания –повестта на един несъстоял се живот, абсурдът на

съществуването, безследното отминаване на живота, отчуждението на
самотната личност, примирението с участта на човека като тленно и
смъртно същество

Г) Особености на стила:
 - диаболични образи : черни прозорци и врата, портрети, огледало,
часовник( символи на пропилян,самотен живот)

- безглаголни изречения – внушават невъзможност за промяна

- отрицателни форми – времеви и пространствени определители на

нищото , израз на съжаление за неизживяното и
неосъществимото( никога, никъде, отникъде)

- парадокс – „ стопанинът замина за Америка“ – „ ала не съм аз

заминавал никъде“ – творбата повествува за неслучването на събития