Гео Милев и следвоенния модернизъм

1.Гео Милев – живот и творчество: 1885 г. Гео Милев се ражда в Раднево, неговото истинско име е Георги
Касабов, а Гео Милев е псевдоним, баща му е учител, а по-късно им собствена книжарница, има афинитет къв
литературата и изобразителното изкуство, в по-зряла възраст – прави сам худ. Оформления на своите
произведения; 1911 -1912 г. – записва се като студент в СУ, заминава за Лайпциг и продължава образванието
си, първи творчески период – символистичен период, печата творбите си в сп. Звено; 1914 г. – пребивава в
Лондон за три месеца, изучава английски; 1915 г. – принуден от немските власти, се връща в България и се
занимава с книжарницата на баща си в Стара Загора; 1916 г. – Гео Милев е изпратен на фронт, тежко ранен
при битката при Дойран, губи дясното си око, известен като поета със стъкленото око, 1918-1919 г. – посещава
библиотеки и музеи в Германия, запознава се с творчеството на експресионистите, започва да издава сп.
Везни, 1920 г. – първата стихосбирка – „Жестокият пръстен“, септемврийска литература – 1923
(Септемврийско въстание), а поемата на Гео е създадена през 1924 г., тогава издава и сп. Пламък.

2. Етапи в творчеството – първи етап – символизъм, в статия „Модерна поезия“, публ в сп. Звено, споделя
възгледите си за символичната поезия, втори етап – експресионистичен, статии „Небето“, „Фрагментът“, втора
стихосбирка – „Иконите спят“, трети етап – сп. Пламък, творецът като месия, стремеж към връщане на
преживяванията на първичния човек, открива протест срещу традицията.

3. Гео Милев и българският експресионизъм – авангардно лит. направление, което се заражда в Германия,
свързано с кризата след Първата световна война, естетизира се грозното, варварското, грубото, стремеж към
провокация и предизвикване на реакция, наблюдава се фрагменталност, обвързана с представата за
стихийност, асоциативно мислене – фрагментите могат по този начин да се сглобят и да се получи цялостна
представа за света.

„Септември“ – поема на бунта и гнева

1.Творческа история – публ. в книжка 7 и 8 в сп. „Пламък“, написан за една нощ.

2. Жанр – елементи на експрезионизма, в поемата има елементи на елегия и ода, Поп Андрей – 9ти
франгмент се появява като личност. Разказът проследява пътят, който изминава народа.,
прозрението, че народът може сам да промени битието си, противопоставя се на „Опълченците на
Шипка“ - хиперболизирана представа за героите, достойнство и добродетелност, образ на
слънчогледите – свързват се с живота и светлината, всички, които са оприличени на слънчогледи и
дават дума на гнева и злобата, се стремят към светлината.

3. Композиция – 12 фрагмента (или 12 песни, подобно на Илиада на Омир – и двата текста се

възприемат като епически песни), от 1 до 6 франгмент – зараждане и подем на бунта – 1ва комп.
част, 7ми фрагмент – реторично възклицание, този стих е връзката между двете части, 8 до 11
фрагмент – потушаване и погром на бунта, отношението мужде двете враждуващи страни, 12
фрагмент – епилог, образи, сворзани с митологията, библията, образи-символи (общество, в което
човекът ще бъде творец, ще бъде онзи, които ще живее в хармония със себе си и света, изграден от
човека за човека, човекът, осъзнал силата си и извоювал свободата си – социална утопия). 1-2 фр