Нови художествени

стилове:
Изкуството в края на XIX и
началото на XX в.
 В началото на XX век се утвърждават седем водещи
капиталистически държави.
Франция Русия
Англия Германия

САЩ Италия Япония

 В тези страни се случи втората индустриална революция. Започна

ерата на електричеството, автомобила, телефона, радиото.
 КАКВИ ФАКТОРИ
ИМАТ РЕШАВАЩО
ВЛИЯНИЕ НА
РАЗВИТИЕТО НА
КУЛТУРАТА В КРАЯ
НА XIX и ПЪРВАТА
ПОЛОВИНА НА XX В.?
 Урбанизация

 1880 г. - в Европа има 8 града с население от около 1,5

милиона души.
 1914 г. - в Европа, 29 града с население над 10
милиона души.

Ню
Йорк през 1910 г.
4.766.883 души
 Разликата в ежедневието
Човек, векове наред обвързан с работата на земята,
генетично предразположен към премерен селски живот, със
своето постоянство, неизменност, монотонност, изведнъж се
озовава в оживен град. Тук на никого не му пука, къде
бушува животът, където тонове стоки, пари, хората се
движат ежедневно и промените в живота се случват по-
бързо, отколкото селянинът може да си помисли.
 Маргинализация
Скоро се оказва, че
надеждите за богат живот не се
оправдаха- от селска бедност
човекът се премества към
градска бедност. В града
той няма своя дом, няма
една общност от съселяни, няма откъде да чака
помощ.
Идеалите се рушат в съзнанието.
 Миграция
 Всички споменати по-горе процеси водят до миграция -
растеж на градовете, разпадане на привързаностите.
 Прехвърлянето на големи маси от селски жители в
големи градове създаде сериозни социални проблеми,
защото малцина биха могли да се адаптират към
новите условия на живот.
 Ръст на бедността в големите градове беше общ за
всички индустриални общества
и заплашва от социални катаклизми.
 Социални катаклизми.

 Светът в началото на 20 век наистина кипеше -

движението на стоки, капитали, хора придобиха
глобален характер, световната икономика започна
да се оформя.
 Борбата за сфери на влияние, водеща до местни и
световни войни, революции поставя под съмнение
самия факт на човешкото съществуване.
 Загубата на „колективната идентичност“,
националността, загубата на себе си и в същото
време неуреденост в ежедневния живот доведе до
факта, че хората загубиха силни морални
убеждения и поеха по пътя на престъпността.
 Научно – технически
прогрес
Особеността на 20-ти век е скоростта, дълбочината,
революционерността на промяната и техния
глобален мащаб. На първо място, тя се отнася до
условията на живот на хората, които влияят и
променят съзнанието на масите, формират
позицията, че светът може да бъде създаден
изкуствено. Това води до утежняване на
социалните проблеми, масово участие на хората в
политиката и отделяне от семейните и
патриотичните ценности, концентрацията на
човешкото внимание върху условията на
ежедневието.
 Изводи
Развитието на културата от първата половина на
20 век е особено повлияно от:

 Урбанизация.
 Миграция.
 Разликата в ежедневието.
 Разстройство на привързаността.
 Социални катаклизми.
 Научен и технически прогрес.

Под влияние на тези фактори започна преглед

на мирогледа и морални ценности.
Направления в изкуството през първата половина
на XX в.:

Класически
Реализъм
Критически
Направлен
Модернизъ
ия в
м
изкуството
Авангардиз
ъм
 Модернизъм
Модернизмът включва общо дейностите и творенията на онези, които усещат, че традиционните
форми на изкуството, архитектурата, литературата, вярата, философията, социалната
организация, всекидневните дейности и дори науките, са станали неподходящи за техните задачи
и са остарели в новата икономическа, социална и политическа среда на нововъзникващия,
напълно индустриализиран, свят.
 Модернизъм:

 то е общо обозначение на всички авангардни

тенденции в изкуството от първата половина на
XX век .;
 претендирал, че е единственото истинско

„изкуство на съвремението“ или „изкуство на

бъдещето“;
 е ранен етап в развитието на авангардното

изкуство.
 Течения в модернизма:
 Символизъм.
 Импресионизъм.

 Постимпресионизъм.

 Фовизъм.

 Експресионизъм.

 Абстрактен експресионизъм.

 Сюрреализъм.
 Символизъм ( от фр. Symbolisme – знак) – едно от най-големите
направления в изкуството от края на XIX - началото на XX век.
 Възникване: 1870-1880-те
 Място на възникване: Франция.

Символизмът възниква до голяма степен

като реакция срещу натурализма и
реализма. За разлика от тези течения,
опитващи се да изобразяват реалността,
символизмът акцентира върху духовността,
въображението и сънищата,
върху приказката и мита.

 Характеристика:
 - многозначност на изображенията,
 - игра на метафори и асоциации,
 - мистерия
 - мистика.
 Развит е в литературата, музиката, живописта, театралното изкуство.
 Най-известните представители на
В литературата: символизма: В живописта:
Ш.Бодлер (Франция) О. Биърдсли (Англия)
М.Метерлинк(Белгия) Г.Моро (Франция)
С. Маларме (Франция) Е. Мунк (Норвегия)
П.Верлен (Франция) М.Чурльонис (Литва)
В България символизмът
А.Рембо (Франция) достига през първите години М.Врубел (Русия)
В.Брюсов (Русия) на XX век, когато много от
младите поети започват да О.Редон (Франция)
А.Блок (Русия) пишат в този стил.
Сред тях са 
Пейо Яворов,  В драматургията:
В музиката: Димчо Дебелянов,  В.Мейерхолд
К.Дебюси (Франция) Теодор Траянов, 
(Русия,СССР)
А.Скрябин (Россия) Николай Лилиев, 
Христо Ясенов, 
М.Чурльонис (Литва) Емануил Попдимитров.
Одилон Редон
 Френският художник - символист.
 Считан е за един от основателите
на символизма и „обществото на
независимите художници“
 Години живот:
 1840-1916.
 Характеристики на творчеството:
 - творчеството се разделя на
„черен” и „цветен” период;
 - тясно преплитане с
импресионизъм и сюрреализъм;
 - мистика и дори страховитост.
О. Редон О.Редон
„Гарванът“ „Окото като странен балон се
издига към вечността“
1882 г.
 О.Редон О.Редон
„Човекът кактус“ „Плачещият паяк“
1881 г.
Михаил Александрович Врубел
 Руски художник -
символист, график,
скулптор, декоратор,
илюстратор.
 Години живот:

1856-1910.
 Характеристики на

творчеството:
 - мистика;

 - загадъчност;

 - таинственост.
 М.Врубел

«Момиче
на фона на
килима»
(1886)
»Пан»
М.Врубел.

«Демон (седнал)» 1890г

«Падналият демон» 1902 г.

 Руската тема в творчеството на М.Врубел.
«Принцесата лебед» «Стани богат» Декоративен панел
Александър Скрябин Музиката на Скрябин отразява бунтарския дух на своето
време, като предчувствие за революционните промени.
(1872 – 1915) В нея са обединени волевия порив, напрегнатата
динамична експресивност, героическо ликуване, особен
„полет“ и изтънчена одухотворена лирика.
Композиторът своеобразно съчетава
постромантическите традиции (въплътени в образите на
идеалната мечта, избухливия, несдържан характер на
изказване, привличане към идеята за синтез между
изкуствата, в предпочитаните форми – поеми и
прелюдии), с явленията на музикалния импресионизъм
(тънък звуков колорит) и символизъм (образи-символи:
темите за „волята“, „самоутвърждаването“, „борбата“ и
„мечтите“), а също така и експресионизъм.
Скрябин е ярък новатор в областта на музикалните
средства на изразителност и по отношение на
жанровете. Характерно за късните произведения на
композитора е „доминантната хармония“ в
хармоническата му организация, а най-ясно това
проличава в неговия прометеевски тип акорд. За първи
път той въвежда в музикалната практика специална
партия за светлината („Прометей“), което се свързва с
използването на „цветен слух“.
Съответствие Творчеството на Скрябин оказва съществено
на цветовете и въздействие върху клавирната и симфонична музика на
тоналностите XX век, оказва влияние и на Сергей Рахманинов. Идеите
по Скрябин. за синтеза на музиката и светлината търпят развитие.
Импрессионизъм (от фр. impression- «впечатление») –
направление в изкуството.
Името на движението произлиза от творбата на Клод Моне „Импресия, Изгряващо слънце“

 Произход: втората половина

на 19 век
 Място на произход: Франция.

 Най-развит в живописта.

 Характеристика:

 - отражение на реалния
свят в движение;
 - многоцветен.
 Основните фигури в развитието на
Импресионизма във Франция са:
В живописта: В музиката:
 Фредерик Базил (1841 – 1870)
 Пол Сезан (въпреки че в късните си години се
отдалечава от импресионистите) (1839 – 1906) К.Дебюси(Франци
Едгар Дега (1834 – 1917)
я)


 Арман Гийомен (1841 – 1927)

 Едуар Мане (който не участва в нито една от
изложбите на импресионистите) (1832 – 1883)
 Клод Моне (най-плодотворния от
импресионистите; въплъщава най-ярко
есететическите им възгледи) (1840 – 1926)
 Берта Моризо (1841 – 1895)
 Камий Писаро (1830 – 1903)
 Пиер-Огюст Реноар (1841 – 1919)
 Алфред Сисле (1839 – 1899)
«Лунна светлина»
М.Равел (Франция)
«Болеро» е оркестрално
произведение на Морис Равел,
написано в до мажор и състоящо се
от една част. Първоначално е
замислено като музика за балетна
постановка, поръчана от руската
Камий Писаро
„Булевард „Монмартр“ (1897),
Емитаж, Санкт Петербург

Клод Моне
„Импресия, Изгряващо слънце“, 1872
Намира се в Музея Мармотан Моне в Париж.
Това е произведението, чието заглавие
дава името на направлението в изкуството
наречено Импресионизъм.
Едуар Мане
«Барът на Фоли Бержер» (1882), Берта Моризо
Институт за изкуство Курто,
Лондон
«Люлката»
(1872), Музей
Орсе,Париж

Огюст Реноар
«Момиче с ветрило» (1881)
Ермитажът в Санкт Петербург
(1888-1890)

Музей на изящните изкуства.Пушкин.

Москва

Едгар
Дега
«Танцьорки
в синьо»
(1897)
Музей на
изящните
изкуства.
Пушкин.
Москва
 Фовизмът (от фр. Fauvisme от fauves: „диви зверове“ или
„дивият свят“) е течение в модерната живопис във Франция
Време на възникване: края на XIX век - началото на XX век
 Характеристика:

 емоционалност

 висока художествена изразителност

 интензивност на цвета

 отказ от светосянка

 прости контури.

Провъзгласява наситения интензивен тон като основно изразно средство в

живописта. Отличава се с недействителните цветове, умишлено огрубяване на
техниката и рисунката: дърветата могат да бъдат червени или сини, лицата на
хората-жълти, а и небето не е задължително синьо. Реалистичната картина се
превръща в декоративно пано.
 Едни от най-ярките представители на
течението фовизъм:
В живописта:
 Анри Матис

 Кес ван Донген

 Морис Вламенк

 Андре Дерен

 Жорж Брак

Анри Матис
«Танцът»(1910),
Емитаж, Санкт
 Кес Ван
Донген
«Червената Морис
Танцьорка»
(1907),
Вламенк
Ермитаж, Restaurant "La
Санкт Machine" at
Петербург Bougival(1905)
Музей Орсе,
Париж

Андре
Дерен Жорж Брак
«Мостът «Пристанище в
Чаринг Антверпен»
крос» (1906),
(1906), Национална
Музей галерея на
Орсе, Канада,
Париж Отава
Сецесион (от немски: Sezession, „отцепване“) е наименование, прието от
тези немски и австрийски художници от края на 19 век. Типът изкуство, наложен от
тези групи художници, отговаря на стила югендстил. Изкуствоведите разглеждат
термина сецесион като синонимен на ар нуво и модерн.

Отличителни черти:
много декоративен, орнаментът придобива изключително значение, линията играе
много важна роля, формата често се изгражда плоскостно, а в монументалните изкуства
витражът отново става популярен. Сецесионът черпи вдъхновение от източното
изкуство, особено от японската гравюра, а и от средновековните изкуство и фолклор.
 Разпространение
Стилът се развива в различни страни, където носи различни имена: в Германия – „Югендстил“, в
Австрия – „Сецесион“, в Англия – „Либерти“, във Франция – „Ар нуво“, в Испания – „Модернисимо“,
в Русия и други страни – „Модерн“. Някои го отричат, други го величаят. За едни той е стил, за други
– упадъчно художествено течение. Но той е първата крачка към търсене на нови форми, които да
премахнат илюзиите на еклектизма за изграждане на Идващото чрез средствата на Отминаващото
и разчиства до известна степен пътя на съвременния интериор.

В България
Стилът прониква в България в началото на XX век посредством чуждестранните художествени
списания, българските архитекти и художници, учили в чужбина – Германия, Австрия и Чехия, както и
чрез художниците-чужденци, работещи и преподаващи в България (напр. Раймонд Улрих и Йосиф
Питер). До войните стилът се прилага за украса на книги и луксозни списания с винетки и заставки.
След края на Първата световна война прояви на сецесион се наблюдават при Иван Милев, Иван Пенков
, Сирак Скитник, Иван Бояджиев, Николай и Стоян Райнови, Иван Лазаров, Кирил Шиваров, Майстора,
Никола Кожухаров и Емануил Ракаров, като са характерни по-голяма условност и декоративност в
сравнение с предвоенния период. Някои художници са повлияни от немския експресионизъм, от
произведенията на Мунк, Гоген и Матис, както и от уклона към примитивизъм в немското изкуство.
Художниците възприемат сецесиона от различни национални школи – Иван Милев е повлиян от Густав
Климт, Сирак Скитник е под въздействието на художниците от „Мир искусства“. Въпреки че в много
европейски държави този стил вече е изживял времето си, в България той остава актуален и през 1920-
те години.
Сирак Скитник
«Целувката на Юда»,
Национална галерия,
София

Николай Райнов
«Стилизирана
природа»(1922),
Национална галерия,
София
Виенският сецесион е част от общоевропейското постимпресионистично
течение ар нуво и освен архитектурни творби включва основно работите на
художниците, които се събират и обединяват в основаната от живописеца Густав
Климт група през 1897 г. в столицата на Австро-Унгария - Виена.

Освен Густав Климт видни

представители на Виенския
сецесион са :
 архитектите Ото Вагнер,

 Йозеф Мария Олбрих,

 Йозеф Хофман,
Сградата на
 художникът Алфонс Муха, сецесиона,
 скулпторът Франтишек Билек и
Виена, 1897 г.
Арх. Йозеф
др. Мария
Олбрих
Алфонс Муха Густав Климт
Русе - "малката Виена"
Централната част на града е с
архитектура от края на XIX век и
началото на XX век. В старите
сгради широко са застъпени
стиловете барок, модерн,
неокласицизъм и сецесион, а
фасадите са украсени с еркери,
балкони, колони, пиластри, арки,
скулптурни фигури, бюстове,
монограми и гербове. Покривите
са от поцинкована или медна
ламарина, завършващи с кулички,
ветропоказатели, гръмоотводи и
красиви парапети. Стилът на
много от тях е повлиян от
виенската архитектура.
Експресионизмът (на латински: expressio, израз) е течение в
европейското изкуство, което намира израз главно в
изобразителното изкуство и литературата в началото на 20 век
 Произход: 1910-1920г

 Място на възникване: Германия.

Характеристика:
 израз на емоционално състояние,

закачливост и гротеск,анархия,
бунт.

При него формите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност, при
което формата и цветът са деформирани, липсва реализъм и пропорции. Терминът е изкован
през 1911 г. от германския писател и публицист Херварт Валден, за да обозначи не толкова
ново движение в изкуството, колкото светоусещането на новото поколение творци.
 Представители на експресионизма в:
В изобразителното изкуство:
 Марк Шагал
 Ото Дикс (1891 – 1969)
 Макс Ернст (1891 – 1976)
 Георг Грос (1893 – 1959)
 Василий Кандински (1866 – 1944)
 Паул Клее (1879 – 1940)
 Аугуст Маке (1887 – 1914)
 Франц Марк (1880 – 1916)
 Робер Делоне (1885 – 1941)
В литературата:
 Паул Адлер (1878 – 1946)
 Йоханес Бехер (1891 – 1958)
 Паул Болд (1885 – 1921)
 Франц Кафка (1883 – 1924)
 Паул Цех (1890 – 1945)
 Максимилиан Розенберг (1885 –
1969)
 Гео Милев (1895 – 1925)
Предвестници на експресионизма са
Пол Гоген, Винсент ван Гог и Едвард
Мунк.
 Василий Кандински
«On White II»(1923) е руски художник и теоретик на
Смятана за една от изкуството, работил главно в
най-важните картини Германия и Франция. Кандински е
в изкуството от ХХ експресионист и е провъзгласен за
век, On White II баща на абстракционизма.
съчетава различни
геометрични форми в
прекрасна цветова
схема. Черното в
«Жълто-червено-синьо»(1925)
картината
е рисувана в периода, когато
символизира смъртта
Кандински преподава в
и как възможностите
модернистичната школа Баухаус.
в живота ни могат да
Картината може да се разглежда като
бъдат отнети. Белият
симфония, създадена чрез сливане
цвят е символ на
на неговия уникален стил с техниките
мира, докато черният
на Баухаус и идеите на суперматизма
може да бъде символ
– направление в абстрактната
и на нищожност.
живопис, зародено в Русия.
Център „Жорж
Център „Жорж Помпиду“, Париж
Помпиду“, Париж
 Марк
Шагал
„Рожден
ден“,
(1915)
Музей на
модерното
изкуство,
Ню Йорк

Паул
Клее Макс Ернст
„Златната «Изкушението на св. Антоний», (1945)
рибка“, Музей на В.Лембрук, Дуйсбург
(1925)
Салон на
изкуствата,
Хамбург
 Антивоенна ориентация в творчеството на Ото Дикс
«Раненият войник» «Газовата
атака»

«Раненият
войник»
АВАНГАРДНОТО
АВАНГАРДНОТО

изкуство
Течения в авангардното изкуство

 Кубизъм.
 Дадаизъм.
 Примитивизъм.
 Футуризъм.
 Супрематизъм.
 Конструктивизъм.
 Кубизъм

- от френски Cube - „кубът“.

Време на възникване: началото на XX век.
Характеристика:
светът се изразява под формата на геометрични знаци, конструкции;
характеризира се с изкривен вид на реални предмети и явления;
разлагане на сложни форми на прости.
Най-вече се проявява в живописта.
характеризира с пълно отрицание на класическата концепция за красотата. Не се спазват пропорциите,
органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се
разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така че могат да се видят
няколко различни аспекта едновременно.
Най-ярките представители на кубизма:

П.Пикасо Ж.Брак
(Испания) (Франция)

Ф.Леже Х.Грис
(Франция) (Испания)
 Пабло Пикасо

 1881-1973
 Испания.
 Художник,
скулптор,
график,
керамист,
дизайнер.
 Основател
на кубизма.
П.Пикасо «Герника».1937г.

Причината за създаването на картината беше събитието от

Април 1937 г., когато немски и италиански
самолети бомбардират и унищожават малкия баски град Герника.
Общи изводи:

 Изкуството не само отразява реалността, но

и я създава чрез въздействие върху
съзнанието на хората.
 Изкуството винаги е историческо и отразява
процесите, протичащи наоколо.
 Всички видове и форми на изкуството са
взаимосвързани, както по форма, така и по
съдържание.
 През първата половина на XX век.
изкуството става елитарно, т.е. не е
проектирано за масите.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО