Разработен урок за Педагогическа практика

Урок № 18

Атина и Спарта

5 клас

Изготвил: Ирена Василева фак. № ИОИ 120 шп

Специалност: Иновации в обучението по история

Проверил: Д-р Р. Оманова

План на урока

1. Полисът Атина и раждането на елинската демокрация. – „Власт на народа“,

управление, в което участват всички граждани.
А) Необходимост от реформи - причини
- борби за власт между знатните родове в полиса
- обедняване на населението в полиса
- робство заради дългове
Б) Първи законодателни реформи – осъществени от Солон (634 – 559 г. пр. Хр)
- забранява робството заради дългове
- разделение на гражданите според имуществото им
- дава право на всички граждани да имат достъп до народното събрание и съда.
- аристокрацията излъчва деветима архонти (министри) и ареопаг (съвет на
старейшините)
В) Втори законодателни реформи – проведени са от Клистен
- Той създава Съвет на 500-те, в който може да бъде избран всеки гражданин.
Г) „златен век на Перикъл“ – Перикъл (495 – 429 пр.н.е.) завършва реформите по
демократизацията на полиса
- Превръща Атина в икономически, политически и културен център на
древногръцкия свят
- Инициатор е на строителството на Партенона (древногръцки храм)

2. Спарта – град на войната

А) Местоположение и население
- остров Пелопонес областта Лакония
- Дорийци и роби

Б) Форма на държавно управление – олигархично управление

- Олигархия – управление на малка група богати семейства- аристократи.

В) Държавна реформа – проведена от Ликург IX в. пр. Хр.

- силна власт на съвета на старейшините

- разделяне на земята по равно между гражданите

Г) Права и задължения на спартанците

- Участие на гражданите в народното събрание

- Задължени са да служат в армията от 20 до 60 годишна възраст

Ход на урока

1. Полисът Атина и раждането на елинската демокрация. – „Власт на народа“,

управление, в което участват всички граждани.

А) Необходимост от реформи - причини

- борби за власт между знатните родове в полиса

- обедняване на населението в полиса

- робство заради дългове

Б) Първи законодателни реформи – осъществени от Солон (634 – 559 г. пр. Хр)

- забранява робството заради дългове

- разделение на гражданите според имуществото им

- дава право на всички граждани да имат достъп до народното събрание и съда.

- аристокрацията излъчва деветима архонти (министри) и ареопаг (съвет на

старейшините)

В) Втори законодателни реформи – проведени са от Клистен

- Той създава Съвет на 500-те, в който може да бъде избран всеки гражданин.

Г) „златен век на Перикъл“ – Перикъл (495 – 429 пр.н.е.) завършва реформите по

демократизацията на полиса

- Превръща Атина в икономически, политически и културен център на древногръцкия

свят

- Инициатор е на строителството на Партенона (древногръцки храм)

Атина е разположена на полуостров Атика, с неплодородна камениста почва, на която

основна култура отглеждана от атиняните били маслините, от които правели зехтин, а
жито внасяли от колониите. В Атина освен гражданите пребивавали и много чужденци,
които се занимавали с търговия и занаяти.

В края на VII в. пр. Хр. между аристокрацията настанала борба за власт и надмощие,
което предизвикало бунтове. Най- бедната прослойка попадали в робство заради
дългове, а мнозина били разорени. Това наложило въвеждането на реформи в полиса.

Тези реформи осъществил законодателят Солон. Той забранил робството заради

дългове, разделил гражданите на няколко групи според тяхното имущество и дал
правото на всяка група да участва в народното събрание и да има достъп до съда.

Аристокрацията излъчвала деветима архонти (министри) и ареопаг (съвет на

старейшините).

След него Клисент провежда още едни реформи, с които засилва ролята на гражданите
в управлението, като създава Съвет на 500-те, в който всеки гражданин може да бъде
избиран. Така в Атина се полагат основите на демокрацията, която по късно при
Перикъл достига своя завършен вид. По време на неговото управление Атина търпи
разцвет по отношение на занаятите, търговията, изкуствата и архитектурата. За това
този период е останал в историята като „златен век на Перикъл“

Обърнете внимание на приложение 5 от стр. 67.

Това е схема на държавното демократично управление по време на управлението на

Перикъл.
Кой има най- широки правомощия и защо?

Отговор: Народното събрание, защото те гласуват законите, решават обявяването на война и

избират архонтите (министрите).

Кой е в дъното на таблицата и защо?

Отговор: Жени и деца на гражданите, Чужденци и техните семейства и робите.

Те нямат политически права и не участват в управлението

Това демократично ли е според разбирането ни за демокрация днес?

Отговор: Това не е демократично според днешното значение на демокрацията.

Продължаваме със Спарта

2. Спарта – град на войната

А) Местоположение и население

- остров Пелопонес областта Лакония

- Дорийци и роби

Б) Форма на държавно управление – олигархично управление

- Олигархия – управление на малка група богати семейства- аристократи.

В) Държавна реформа – проведена от Ликург IX в. пр. Хр.

- силна власт на съвета на старейшините

- разделяне на земята по равно между гражданите

Г) Права и задължения на спартанците

- Участие на гражданите в народното събрание

- Задължени са да служат в армията от 20 до 60 годишна възраст

Древна Спарта е полис в Древна Гърция, намиращ се на полуостров Пелопонес, основан през X
в. пр. Хр. от дорийски войни. Спарта е бил войнствен полис, в чиято територия попада област
Лакония. Характерни за гръцките полиси били крепостните стени, но в Спарта нямало такива.
Местните жители, които дорийците покорили били превърнати в роби, които да обработват
нивите и били задължени да плащат данъци на спартанците. В полиса живеели и чужденци,
които наред с местните жители ( роби ) нямали граждански права.

Какво ще рече, че нямат граждански права според вас?

Отговор: Нямат право да гласуват и да участват в управлението на полиса.

Управлението на Спарта било олигархично ( управление на малка група знатни богати

семейства ). Законите в полиса били прокарани от законодателя Ликург и според тях земята в
полиса била поделена по равно между гражданите, но всъщност те не я обработвали - това
правели робите, както вече споменах.

Съветът на старейшините, който вземал политическите решения, се състоял от 2 наследствени

царе и 28 пожизнено избрани от събранието на гражданите старейшини, на възраст над 60
години. Единствено гражданите вземали участие в Народното събрание и можели да приемат
или отхвърлят решенията на Съвета на старейшините.

Цялото възпитание на момчетата било посветено на военна подготовка. На 7 години децата

напускали домовете си, за да живеят в отряди, където да се закаляват, спортуват, учат музика и
бойни похвати. Гражданинът бил задължен на военна служба от 20 до 60 години. През по-
голямата част от това време спартанските мъже живеели във военни лагери извън градовете и
наблюдавали отблизо обучението на младежите. Спартанската армия образува един вид
затворена военна община, подчинени на изкуството на войната.

Каква е приликата и разликата в държавното устройство на двата полиса Атина и Спарта?

Отговор: Властта в Атина е оглавена от народно събрание, в което се обсъждат и решават

главни за града въпроси чрез гласуване.

Спарта е управлявана от двама царе и висши длъжностни лица. Спартанското общество се

подчинява на строги военни закони.

Аз обобщавам отговорите на учениците

Атина и Спарта имат различно държавно устройство, различни традиции и начин на живот.
Атина е оживен търговски град, в който непрекъснато прииждат граждани от другите полиси.
Върховната власт в Атина е оглавена от народно събрание, в което се обсъждат и решават
главни за града въпроси чрез гласуване. Могъщата и богата Атина става най-големият
търговски и културен център на Древна Гърция, привличащ знаменити поети, историци и
философи.

Спарта е управлявана от двама царе и висши длъжностни лица. Спартанското общество се

подчинява на строги военни закони. Градът разполага със силна дисциплина и великолепно
обучена армия.

Игра:
Целият клас се разделя по двойки. Единият ученик играе атинянин, другият играе спартанец.
Всеки един от тях ще се опита да убеди опонента си, че е по добре да се живее съответно
като атинянин в Атина или като спартанец в Спарта.

Всеки може да изтъкне 2 предимства за своя полис за да привлече опонента си.

Идеята на играта е децата да разграничат двата полиса, техните предимства и недостатъци и

да потренират своите умения да се аргументират.

В случай, че до края на часа след играта има още време, ще работим с учебна тетрадка.