Три туристически ресурси в България

Туристическите ресурси представляват природни явления и създадени от

човека обекти. Тяхното предназначение е чрез своите полезни качества да
задоволяват лечебните, познавателните и развлекателните потребности на човека.
Затова те са желани дестинации от туристите. Това, което ги прави толкова ценни
е, че след посещението на туристите не губят полезните си качества.

1. Нестинарство

Нестинарството е древен езически ритуал, при който извършващите го

танцуват боси върху жарава. Разпространен е в България - Странджа и в северна
Гърция. Вписан е в списъка за нематериалното световно културно наследство на
ЮНЕСКО.

Ритуалът по извършване на нестинарството се състои в танц с боси крака

върху жарава. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Св. св.
Константин и Елена. От ранни зори започва подготовката за празника. През деня
местните жители заедно с участниците в ритуала провеждат шествие из селото.
От тях трима юноши носят иконите, използвани в ритуала към аязмото на Св.
Константин. При настъпването на вечерта нестинарите отиват в параклиса, където
вдишват тамянов дим пред иконите. По-късно пред параклиса се събират
местните жители, гайдарят и тъпанджията. Последователно се изпълняват три
мелодии. Първата по време на предвижването от параклиса до жаравата, втората –
по време на изпълнение на ритуала, а третата е заключителна. Нарича се
Костадинско хоро. Нестинарите се прибират в параклис, наречен конак след
освещаване на иконите и приключване на обиколката на селото. На това място
иконите на Св. св. Константин и Елена биват пазени до началото на същинския
обичай. Вярванията гласят, че слушайки ритъма на тъпаните нестинарите изпадат
в транс. С танц те достигат до жаравата и с подвиквания навлизат в кръга. В
ръцете си носят кърпи, икони и кандила. Докато този процес се осъществява
старият нестинар поддържа предварително запален огън. Поради възрастта си не
се включва в играта.

При настъпването на нощта огънят се разстила за жарава с диаметър от

порядъка на два метра и дебелина – около пет сантиметра. Най-старите
практикуващи нестинари обикалят жаравата три пъти, пристъпват първи в нея и
накрая я минават на кръст. Това е само подготовка за предстоящото. Същинската
част тепърва предстои. Нестинарите навлизат в огнения кръг със силен
пронизителен вик и го пресичат, продължавайки да възпроизвеждат специфичния
звук. Танцуват, държейки иконата на Св. св. Константин и Елена, която е
„облечена“ в ярко червен плат, обшит със стари сребърни пари и украсен с цветя.
Постепенно темпото на танца се забавя и движенията на нестинарите стават по-
спокойни. Накрая спира. След края на нестинарския ритуал практикуващите го и
зрителите за здраве се хващат на Костадинско хоро.

По различните краища на страната времетраенето на празника е различно.

В селищата, където то е два дни, на втория ден се изпълнява същия обходен
ритуал през деня. Юношите заедно с иконата посещават всеки дом. На селския
площад местните се хващат на голямо хоро. Привечер нестинарите танцуват
върху жаравата на фона на гайдата и тъпана. След края на вече извършения
обичай всички практикуващи се прекръстват три пъти, целуват иконата и отиват в
конака.

Нестинарство се предава по наследство.

В началото на 20 век обичаят бива разпространен в няколко български и

гръцки села в Източна Тракия. Част от тези села попада в България, а друга -
остава в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в
Гърция. С това изселване то пренася със себе си и нестинарските обичаи. В
днешни дни обичаят е запазен само в няколко села в Странджа планина, най-
известното от които е село Българи, където единствено е запазен в автентичен
вид. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното
културно наследство.

Теорията, че краката на нестинарите не изгарят, защото те изпадат в транс

или ги закриля висша сила е абсолютно погрешна. Ходенето по жарава има
съвсем логично научно обяснение. Две са причините, поради които ходенето по
жарава става възможно без трайни изгаряния. Първото е, че въглените имат много
ниска топлопроводимост. А второто е, че контактът между босите крака на
нестинарите и въглените е твърде краткотраен, за да се образуват трайни
изгаряния. Те стъпват бързо върху тях. Времето, в което се извършва процеса не
позволява допир с по-горещите въглени отдолу. За краткия момент на допир и
при лошата си топлопроводимост, въглените предават малка част от топлинната
енергия към кожата.

2. Хвърляне на кръста в ледени води на Йордановден

Богоявление е християнски празник, който се празнува на 6 януари -

Йордановден. Посветен е на раждането на Исус Христос и съпътстващите го
събития. Празникът получава различни наименования в различните области на
страната. Например – Кръстовден и Водици. Наименованието му идва от факта,
че на този ден всеки, който желае здраве през годината, се окъпва в реката.
 На 6 януари в цялата страна се извършва обичая по хвърляне на кръста.
Той се извършва от местния свещеник. Местата, където може да се осъществи
ритуала са река, вир или водоем. Желаещите да участват се хвърлят в ледените
води, за да го извадят. Извадилият кръста го връща на свещеника и той благославя
него, останалите участници и всички присъстващи. След това се служи
тържествена литургия, наречена „Велик водосвет“. На нея в храмовете светената
вода се обновява. Вярващите отнасят светена вода от храма в дома си. Вярва се,
че тя предпазва от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година в
случай, че някой се разболее или тежки моменти сполетят семейството. С
останалата от предходния Йордановден светена вода се месят три ритуални хляба.
Един от тях се оставя пред вратата, за минувачи, а другите се наричат за дома и
гостите. Обичая гласи, че на открито се къпят и женени мъже, сгодени през
същата зима и момченца-пеленачета. Това дава името на традицията – „Мъжки
водици“. Вярва се, че извадилият кръста ще бъде здрав и щастлив през цялата
година.

3. Паметникът на свободата на връх Шипка

Паметникът на свободата, намиращ се на връх Шипка в Стара планина е

свято място за всеки българин. Само при мисълта за него и само щом чуеш за
него, няма как сърцето ти да не трепне. Той е бойна светиня, издигната в чест на
българските и руските войни, загинали в Руско-Турската освободителна война.
Жестоката кървава война завършва с победа. Татковината ни България бива
освободена от петвековното турско робство на 3 март 1878г. Повече от 11000
руски и български опълченци дават живота си в името на свободата на родината.
След края на войната се създава комитет по изграждането и реставрирането на
паметници на културата, чрез които да се съхрани спомена за ужасяващата война
и подвига на загиналите опълченци. Паметникът на свободата е издигнат 1934г.
със средства от дарения на българския народ. Той е олицетворение на
нестихващия стремеж за независимост и свобода. Неговата височина е 31,5 метра.
Изграден е от камък. На неговата северна стена е изградена масивна бронзова
скулптора на лъв. Посветена е „На борците за свобода“. В приземния етаж на
мемориала се намира костницата, където е разположен мраморен саркофаг с
костите на 317 руски войни. Може да бъде видяна и експозиция от оръжия, руски
униформи, медали, картини, ордени и лични вещи на сражаващите се. Паметника
се състои от 7 етажа. На върха е разположена панорамната площадка, от където
има идеална видимост към Розовата долина. В района на паметника се
организират възстановки на моменти от Шипченската епопея. Те биват
посещавани от множество туристи, броят на които наброява около 100000.