ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ Св. Св. Кирил и Методий”

Исторически факултет
Катедра Археология

Легендата за писмата на цар Авгар

до Иисус Христос и появата на Св.
Убрус

Изготвил: Проверил:
Йоанна Паринова проф. дин К. Попконстантинов
Специалност Археология
Фак. № 65654

Велико Търново
2010
 Най-старите апокрифи възникват през ІІ в. пр. н.е.–І в. от н.е след
установяването на еврейския канон. Най-ранните новозаветни апокрифи се създават
през ІІ-ІІІ в. като разширение, допълнение и ново тълкувание на Новия завет. Голяма
част от тях възникват в средата на предхристиянски и раннохристиянски секти като
гностици, есеи, манихеи. Те са написани на арамейски, коптски и гръцки език на
територията на днешните Палестина, Сирия и Египет. След това апокрифните
произведения навлизат и във Византия. От там те са възприети в България и в
последствие и в останалите славянски държави. През IV в. за апокрифи се смятат
извънканонични творби с библейска тематика, които се разпространяват главно от
еретиците, и които църквата отрича като вредни. Във византийско-славянския свят като
вредни творби се разбира главно анонимни и псевдонимни творби с библейска
тематика, гадателни книги, амулети. (Петканова 1981, 6-9).
Апокрифите са базирани основно върху легенди, предания, митове и дори
забранявани от църква, те остават да владеят съзнанието на обикновените граждани
през вековете, които не са достатъчно образовани, за да ги различат от каноничните
книги. Легендата за писмата на цар Авгар V Укама до Иисус Христос е част от
новозаветните апокрифи, тъй като учителите на християнската църква Августин (13
ноември 354 – 28 август 430 г.) и Йероним (347-420 г.) уверяват, че Иисус не оставя
нищо лично, което да е представено в писмена форма. Писмата и разказът към тях се
обявяват за лъжливи и апокрифни. (Петканова 1981, 347). Писмата са подложени на
остра критика и от страна на богословите в двора на Карл Велики (768-814 г.). Тяхното
оспорване продължава дори до XIX в., когато започва нов етап в тяхното изследването
с публикуването на два сирийски теста. (Попконстантинов 2004, 406).
Учените, които изучават легендата се разделят на две групи. Според едната цар
Авгар е действително съществуваща личност и историческата достоверност на Писмата
не се оспорва. Според другата това твърдение е лишено от „боговдъхновеност” и за
учените теолози не представлява интерес. (Попконстантинов 2004, 406).
Името Авгар е собствено и е със семитски произход (Abgǎr, Awgǎr на сирийски,
а на гръцки Άβγαρος, Αύγαρος). Той е управлява като 15- ти по ред царството Осроен, а
според хрониката от Едеса (съставена в 540 г., но е запазена в препис от VII в.) той на
два пъти ръководи народа си като суверен – 4 г. пр. н.е. – 7 г. сл. н.е. и 13-50 г. сл. н.е.
(Христова 2006, 43).

-1-
 Според легендата, владетелят на малоазийския град Едеса (сега Уфа в Турция)
Авгар е болен от неизлечима болест – проказа, подагра. Той праща своя придворен
живописец Ананий – снабден с писмо до Иисус – да му донесе изображение на Иисус
Христос, за чиито чудотворни лечебни сили бил слушал много. (Приложение 1). В
писмото Авгар кани Христос да дойде в Едеса и да го излекува и същевременно да го
спаси от евреите, които искат да навредят на Иисус. Ананий открил проповядващия
Иисус и се опитва да го нарисува, но не успява. След края на проповедта Христос
измива лицето си и го подсушава с кърпа (убрус), която след това дава на художника.
На нея бил отпечатан ликът му като това изображение се сочи като първата икона,
създадена по свръхестествен път. Ананий се връща в Едеса и дава кърпата на Авгар и
бива излекуван от нея. Неръкотворния образ е закачен по заповед на царя върху дъска и
сложен в ниша над градските порти. След възнесението на Христос апостол Тадей
отива в Едеса, покръства Авгар и проповядва християнската религия сред населението.
След това при един от наследниците на Авгар (син или внук) образът бива зазидан.
През 545 г. Едеса е обсадена от персийския шах Хорсой. По неведом начин е съобщено
на едеския епископ и образът бива разкрит. Върху керемидата, която затискала образа
се отпечатва лика на Иисус и така се е появява втори образ, наречен керамидион
(keramidion). Чрез него Едеса е спасена от персийците. През 944 г. император
Константин Багрянородни и Роман І Лакапин пренасят Св. Убрус в Константинопол,
където остава до 1204 г.
Легендата за цар Авгар и появата на първото изображение на Иисус Христос –
Св. Убрус. На гръцки е Αχειροποίητος εικών, Mandylion на латинсли, идващо от
гръцкото μανδύη – плащеница, Спас Нерукотворный в руската традиция
(http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B1%D1%80%D1%83%D1%81) са отразени
в епиграфските, папирусните и писмените паметници. През вековете той става един от
основните мотиви в църковната живописта.
Писмени сведения
Най-ранното сведение е на Евсевий Кесарийски (265-340 г.) в неговото 10- томен
труд „Църковна история” (Historia Ecclesiastica). (Karaulashvili 2007, 220;
Попконстантинов 2004, 406). Евсевий Кесарийски твърди, че намира писмата в архива
на град Едеса/ Ур и ги прилага към труда си. (Петканова 1981, 347).
Друг ранен източник е „Учение на Адай” (Doctrina Addaϊ) от ІV-V в. Той е
епископ от град Едеса, починал през 541 г. Тук за първи път се споменава
изображението на Христос, нарисувано от вестоносеца и живописец на Авгар Ананий.

-2-
И в двете произведения – Historia Ecclesiastica и Doctrina Addaϊ – разказите се развиват
около историята на кореспонденцията между Авгар и Иисус, пристигането на апостол
Тадей в Едеса, кръщенето на царя и проповядването на християнството. Тези най-ранни
известни ни произведения допринасят съществено за по-нататъшното развитие на
легендата и нейните варианти. (Karaulashvili 2007, 220; http://www.bulgarian-orthodox-
church.org/ps/1993-07.htm).
Само две от многобройните версии на легендата за Авгар са илюстрирани. Това
са Epistula Abgari, написана между V и VII и историята приписвана на Константин
Багрянородни Norratio съставена след 944 г. Epistula Abgari представя: текста на
писмата между Авгар и Христос, историята за чудотворното появяване на
изображението в Едеса и неговото тухлено копие, познато като Керамидион
(Кeramidion). Разказът продължава с описание на лечебното чудо при портите на град и
завършва с пристигането на апостол Тадей в Едеса и кръщенето на царя. Norratio
представя по-детайлна история базирана на пренасянето на изображението от Едеса в
Константинопол през 944/5 г. и поставянето му в църквата на Св. Богородица, наричана
Фарос. Тази версия на апокрифа съдържа нови елементи – изображението е изградено
от тухли на стената на града от епископа при управлението на сина на Авгар и за
неговото свръхестествено появяване по време на обсадата на Едеса от персийците през
544 г. (Karaulashvili 2007, 220). В повечето от версиите се твърди, че изображението,
получено от Иисус, Авгар прикрепил към една дъска и го поставил в нишата над
градските врати, като сваля намиращия се там идол. (http://www.bulgarian-orthodox-
church.org/ps/1993-07.htm) В античността има традиция на се поставят текстове,
посветени на божества, опазващи града (προπυλαιος, επιυργιδια). (Попконстантинов
2004, 409). През 630 г. арабите покоряват града, но не пречат на почитанието на
неръкотворния образ, което по това време е широко известно в целия Изток.
(http://www.bulgarian-orthodox-church.org/ps/1993-07.htm). По-късно тази легенда е
използвана от Йоан Дамаскин в неговата борба против иконоборциите в защитата на
иконите.
Изображението в Константинопол е пазено там до 1204 г., когато заедно с
Керамидион е загубено след превземането на града от кръстоносците. Загубата е
съпроводена с появата на няколко легенди за съдбата на Св. Убрус. Реликвата е
пренесена от Фарос в Букелион като собственост на латинския император, но е
продадена от Балдуин ІІ на венецианците през 1239 г. Според една от легендите
изображението от Едеса потъва заедно с други реликви с един венециански кораб на

-3-
път за Италия. Друга легенда разказва, че изображението е продадено от венецианците
на Св. Луи, крал на Франция и е пазено в Санте Чапели до 1792 г. (Karaulashvili 2007,
221).
Други по-късни извори са Cronicon ad annum 1234, Хриниката на Михаил
Сирийски (патриарх на Антиохия през 1166-1199). Тези автори използват и цитират по-
ранното произведение на патриарх Дионисий от Тел-Махре († 845 г.), който от своя
страна цитира Теофил от Едеса и Даниел бар Мосес от Тур Абдин. Други автори са
Агапий от Манбиг († 941 г.), Атанасий бар Гумое (цитиран от Михаил Сирийски), Бар
Хевруес († 1286), грузински ръкопис, озаглавен Делата на Йоан Задазнели и неговите
ученици от Х в. (има по-ранен прототип) и др. Най-ранните текстове, представящи
изображението са от ХІ в. Изображенията в ръкописите след ХІ в. произхождат от един
извор Epistula Abgari. (Karaulashvili 2007, 230-231). В тях са представени обикновено
сцените: Иисус Христос, пишещ писмо; кръщенето на Авгар от Тадей; седемте печата
от Иисус Христос. Колкото повече се отдалечават сведенията във времето толкова и по-
ранообразни стават версиите на легендата и редакциите на по-ранни текстове. В
Chronicon ad annum 1234 г., в Sinaxarion на Киракос Аревелци 1269 г., в разказа за
Авгар от Парижката национална библиотека (единствения на латински), съставен около
1270 г. се разказва за сриването на Mandylion между две керемиди и хвърлянето му в
кладенец пред стените на Едеса (Karaulashvili 2007, 239). Така се появяват два
керамидиона.
На славянска основа легендата развива няколко версии, една от която е
публикува на български от Д. Петканова (Петканова 1981, 145-148). Интерес
представлява появата на този апокрифа в творбите на поп Йеремия (края на Х в.) и по-
точно в „Слова”. (приложение ІІ) Неговата версия няма аналог в сирийската и гръцката
традиция. Интересното е, че тази редакция за посредник е изпратен Лука. В останали
версии това е Ананий или Ханаан архивиста. (Попконстантинов 2004, 414). Вероятно
промените в разказа възникват в местна българска среда.

Епиграфски и папирусни текстове

Първия епиграфски паметник, в който е отбелязано писмото на цар Авгар до

Иисус е надгробна плоча, намерена в Нубийската пустиня. По-късно стават известни
три надписа върху папирус (Фаюмски, Гьотеборски, Насански); пет надписа върху
каменни плочи от: Ефес, Едеса, двата понтийски (Евхаитски и от Гурдю), от Филипи

-4-
(Обр. 1); надпис върху обкова на икона от манастира Св. Вартоломей в Генуа (Обр. 3,
4) и един старобългарски, врязан върху оловен амулет от Х в. от България. (Обр. 2)
Тези надписи са натоварени с апотропеична функция. Те обхващат период, който не е
отразен в ръкописната традиция.. Надписите отразяват разпространението на легендата
за писмата на цар Авгар. Находката от Генуа показва западната граница на
разпространение на сирийската легенда. По всяка вероятност това става по пътя на
търговията и икономическите връзки. (Попконстантинов 2004, 405, 407).
Апотропеичните функции на надписите се свързват с легендата за спасяването
на Едеса от Арабите чрез чудодейната появата на Св. Убрус. Части или и двете писма
са използвани като защита на град, дом или личен амулет. Надписът от Филипи по
всяка вероятно е повлиян от този едески обичай и е поставен, за да закриля града. Той е
врязан върху архитрава от външната страна на югоизточната порта на града. До нас
достига във фрагментирано състояние като е запазено част от писмото на Авгар и
отговора на Иисус. Ефеският надпис е предназначен за защита на частен дом от
стихийни бедствия. (Попконстантинов 2004, 406-407).
Като индивидуален апотропей е използван оловния амулет, който попада в
Националния исторически музей през 1994 г. Първоначално той представлявал
пластина навита на руло, прегънато на четири части. Върху двете страни на пластината
е врязан старобългарски текст. Това е и най-старият надпис, отразяващ легендата, сред
славянския свят. Той датира по палеографски особености от Х в. (Попконстантинов
2004, 415, Константинова, 1997, 166). Надписът е контаминация на няколко версии.
Най-близки паралели има в паметниците от Несан, от Гурдю и Ефеския надпис.
Апотропеичните заклинания водят началото си от текста Евсевий Кесарийски.
Текстовете на тези апотропеи могат да се разделят на четири групи: 1. текстове, които
съдържат двете писма – на цар Авгар и на Иисус Христос (надписи от Ефес, Филипи и
Гурдю Понтийски); 2. текстове съдържащи само писмото на Иисус (Едески надпис,
Гьотеборгскиият папирус); 3. текстове на двете писма, но началото на първото е
загубено (Евхаитски – понтийски І, папирусите от Нессан и Фаюм); 4 Съдържа само
писмото на Авгар (оловен амулет от България) (Попконстантинов 2004, 408, 415).
С цел да се наблегне на апотропейната функция на образа на Христос е създаден
обкова на иконата от Генуа (Volto Santo). Смята се, че това изображение е дадено на
дож Леонардо Монталдо от Йоан Палеолог през XIV в. Обкова е позлатен с размери
28/17 см. Той има два надписа. Върху обкова са представени десет сцени, които следват
Epistula Abgari i Norratio, като всяко произведение е представено от по пет образа.

-5-
(Karaulashvili 2007, 241). Обковът илюстрира последователността на събитията,
отразени в писмото и тези свързани с Mandylion. (Попконстантинов 2004, 410).
Несъмнено въпреки апокрифния си характер легендата за писмата, които си
разменят на Цар Авгар и Иисус Христос имат широка популярност сред целия
християнски свят. През вековете от създаването на първите текстове, отразяващи
легендата, до сега различните авторите допълват и изменят съдържанието на легендата.
Това става под влияние на времето, в което творят, собствените си убеждения, по-стари
извори, недостигнали до нас, и други причини. Заедно със съдържанието се изменя и
представата как е изглеждал първоначалния неръкотворен образ и от какъв материал е
направен. Независимо от многото версии и различия през вековете образа остава в
съзнанието на хората и в традицията на църковната живопис и иконография. Легендата
продължава да битова и днес и много изследователи се насочват към изучаването и.
Откриването на нови извори и ранни изображения ще допринесе за нейното изучаване.

-6-
 Използвана литература и източници

Константинова 1997: В. Константинова. Езикови бележки върху текстовете от

няколко старобългарския амулета. – В: Преславска книжовна школа. Шумен, 1997, ІІ,
163-173.

Петканова (съст.) 1981: Стара българска литература. Апокрифи. Том І. Д. Петканова

(съставител). София, 1981, 6-9, 145-148, 347.

Попконстантинов 2004: К. Попконстантинов. Писмото на цар Авгар до Иисус

Христос във византийско-славянския свят – според паментниците от Филипи, Генуа и
България. – В: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. София, 2004,
405-416.

Христова 2006: Д. Христова. Писмата на Авгар Укама, цар на Едеса и Иисус от

Назарет: Малко евангелие в епистоларна форма. София, 2006.

Karaulashvili 2007: I. Karaulashvili. Interactions. The Abagar Legend Illustrated: the

Interrelationship of the Narrative Cycles and Iconography in the Byzantine, Georgian, and
Latin Traditions. – In: Artistic inter change between the eastern and western worlds in the
mediaeval period. Princeton, 2007, 220-243.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B1%D1%80%D1%83%D1%81
http://www.pravoslavieto.com/life/08.16_prenasjane_nerakotvornija_obraz.htm
http://www.bulgarian-orthodox-church.org/ps/1993-07.htm

-7-
Приложения

-8-
ПРИЛОЖЕНИЕ І. ПИСМАТА НА АВГАР И ИИСУС ХРИСТОС,
ОТКРИТИ ОТ ЕВСЕВИЙ КЕСАРИЙСКИ И ПРЕДСТАВЕНИ В HISTORIA
ECCLESIASTICA.

Писмо на цар Авгар:

“Авгар, Едески владетел, приветства Иисуса, благия Спасител, който

се явил в йерусалимската страна. Аз чух за Тебе и Твоите изцерявания,
че Ти ги извършваш без всякакви лекарства и треви. Говорят, че Ти на
слепи даваш зрение, на хромите – да ходят, очистваш прокажените,
изгонваш нечистите духове, изцеряваш страдащите от дълговременна
болест и възкресяваш мъртви. Като чух това да Тебе, аз си рекох, че Ти
или си Бог, слязъл от небето, или си Син Божий. И тъй, аз счетох за
нужно да те моля с това писмо: посети ме и ме изцери от болестта, от
която страдам няколко години! Аз също чух, че юдеите негодуват
против Тебе и искат да ти причинят зло. Моят град, макар да не е
голям, е прекрасен и в него за двама ни ще има достатъчно място.”

Писмо на Иисус Христос:

“Блажен си ти, Авгаре, че си повярвал в Мене, без да Ме видиш.

Защото е писано за Мене, че които са Ме видели, няма да повярват в
Мене, за да могат невиделите Ме и да повярват и да бъдат живи. Ти
Ми пишеш да дойда при тебе. Но Мене Ми предстои да извърша тук
всичко, за което съм пратен, и след това да се възнеса при Оногова,
Който Ме е пратил. А когато се възнеса, ще ти пратя едного от Моите
ученици, който ще те излекува от болестта и ще дарува живот и на
тебе, и на другите с тебе.”

(http://www.pravoslavieto.com/life/08.16_prenasjane_nerakotvornija_obraz.htm)

-9-
ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ. ТЕКСТ ОТ „СЛОВА” НА ПОП ЙЕРЕМИЯ, Х В. (ПО
ПОПКОНСТАНТИНОВ, 2004, 414)

„(...) търговеца Лука, който бил на служба при цар Авгар, попаднал в
Йерусалим по свои търговски дела и узнавайки за чудесата на Иисуса
Христа, разказал за тях на цар Авгар след завръщането си в Едеса.
Царят го изпратил обратно в Йерусалим с писмо до Иисуса Христа и с
поръка да направи върху платно неговото изображение. Лука успява в
своята мисия, доставя Христовото изображение на Авгар и сам се
връща при Иисуса Христа и става негов ученик, а по-късно и апостол и
евангелист.”

- 10 -
Обр. 1 Надпис врязан върху архитрава от външната страна на
югоизточната порта на Филипи
(по Попконстантинов 2004, 109)

Обр. 2. Надпис врязан върху оловен амулет с апотропеична

функция от България, Х в. Неизвестно местонамиране.
(по Попконстантинов 2004, 413)

- 11 -
Обр. 3. Надпис върху обкова на иконата от Генуа (Volto Santo).
(по Попконстантинов, 2004, 411)

Обр. 4 Иконата от Генуа (Volto Santo).

(http://en.wikipedia.org/wiki/Image_of_Edessa )

- 12 -