д-ръ ВЯСИЛЪ К.

ПЪЕВЪ

Г Р А Д Ъ

пловдивъ
МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

ЧАСТЬ I

ПЛОВДИВЪ ВЪ МИНАЛОТО

Издание на Пловдивското
археологическо дружество
 Пловдивското археологическо дружество, вЪрно на
поставената си задача — да разпространява идеята за из­
дирването и запазването на историческите материали
отъ миналото на града, както и да подкрепя всички
инициативи за това, счита за свой приятенъ дългъ да
съдейства издаването на настоящия трудъ.
Нема съмнение, че научното изследване на исто­
рическите материали, които за гр. Пловдивъ сж изобил­
ни, е дело на историческата наука и Дружеството ни
съ радость констатира пълното съдействие на Българ­
ския археологически институтъ въ тази насока, особено
следъ създаване фондовете при Пловдивската область и
при Пловдивската градска община за тази цель.
Отъ друга страна, неоспорима е нуждата отъ едно
популярно изложение на материалите за миналото на
Пловдивъ, което да посвети нашите съграждани както
и интересуващите се посетители на града въ любопит­
ните гънки отъ неговото минало и настояще.
Това именно е подтикнало нашиятъ съгражданинъ
и членъ отъ настоятелството г. Д-ръ Василъ К. Пеевъ
да работи въ тази насока. Използвайки известните вече
исторически и археологически данни, доколкото е раз-
полагалъ съ такива, авторътъ съ живъ популяренъ езикъ
и накратко се старае да запознае четеца съ най-харак­
терните моменти отъ историята на Пловдивъ, чертаейки
предъ неговия погледъ интересните картини отъ хиля­
долетното минало на града.
Изложението, както по отношение на исторически­
те данни, така и по форма, е лично дело на автора.
Ние поднасяме настоящия трудъ на четеца, ласкае-
ни отъ надеждата, че ще намери добъръ приемъ.

12. V ii. 1941 год. Х р и с т о Д . 1№евть

гр. П Л О В Д И В Ъ . Председатель на Пловдивското ар­
хеологическо дружество.
 ПРЕДГ ОВОРЪ

НЯма споръ, че Пловдивъ е най-стариятъ и най-

интересенъ градъ въ България. Неговата история започ­
ва още въ предисторическата епоха и е пълна съ съби­
тия, които разкриватъ не само неговия интименъ животъ,
но и този на цЯла Тракия. Неговото име се споменава
отъ старитЯ летописци и историци почти винаги придру­
жено съ най-ласкави епитети, а неговата слава е прежи­
вяла вЯковетЯ и е стигнала до насъ съ единъ изключи-
теленъ олЯсъкъ. И сега, всЯки културенъ човЯкъ, който
го посети, остава очарованъ отъ неговата красота и про­
явява интересъ къмъ неговото романтично минало.
Отдавна се чувствува належаща нужда отъ издава­
нето на една макаръ и кратка история на неговото ми­
нало и настояще. Още преди освобождението тази нуж­
да наложи на просвЯтения попъ икономъ Константинъ,
пловдивски свещеникъ, да изработи и съ съдействието на
тогавашния пловдивски митрополитъ Паисий да издаде
въ Виена на гръцки езикъ „Описание на Пловдивска­
та епархия“. Тази книжка, излЯзла отъ печатъ презъ
м. май 1819 година, представлява много важенъ изворъ
за историческата география на града и неговата область.
Единъ добъръ преводъ на тази първа история на Плов­
дивъ ни е далъ нашйятъ съгражданинъ г-нъ Д-ръ Мирт.
Дпостолидисъ, който го 6Я допълнилъ съ интересни бе­
лежки и коментарии, съ които тя става единъ отъ най-
ценнитЯ източници за историята на града. За съжаление,
обаче, още не се намЯри издатель, който да се погри­
жи за напечатването, въпрЯки крайно скромнитЯ усло­
вия на автора. Съ нея Пловдивъ, първи между българ-
скитЯ градове, се 6Я снабдилъ съ една макаръ и кратка
своя писана история. Вторъ опитъ съ сжщата цель пра­
ви пловдивскиятъ житель Георги Цукала, който презъ 1851
година напечатва сжщо въ Виена своето „Историко-
географско описание на Пловдивската епархия“
(пакъ на гръцки). Макаръ и по-малоценно, и това опи­
сание има своето значение за познаване миналото на
града. Къмъ срЯдата на XIX вЯкъ нашйятъ съгражда­
нинъ Костадинъ Д. Моравеновъ, роденъ тукъ, но по про-
 7

изходъ отъ Копривщица, въ 1865 г. написва на българ­

ски „Паметникъ на пловдивското християнско насе­
ление и за общ ите заведения“, върху 379 страници,
въ форматъ 19 на 25 см., който, като не успива да из­
даде, подарява на Цариградското българско читалище
презъ 1870 год. Описвайки живота въ Пловдивъ презъ
едно кратко време, когато се е смЪталъ за „ г р ъ ц к и
г р а д ъ “, този скроменъ паметникъ хвърля обилна свет­
лина върху интимния животъ на предосвободителната
епоха и опровергава поменатата по-горе заблуда.
Следъ освобождението, дошлите като учители въ
Пловдивската гимназия чехи, очаровани отъ красотата на
града, заинтриговани отъ неговото славно минало, пър­
ви започватъ научни издирвания и проучвания на па­
метници и материали. Изключителното усърдие и предан-
ность, съ която те работятъ, ни задължава да споменемъ
имената поне на г. г. братя Вл. и К. Шкорпилъ и В. До-
бруски. Следъ това съ работили въ тази насока особе­
но ръководителите на основания въ града Народенъ
археологически музей, като въ годишниците на послед­
ния съ изнасяни ценни материали. Презъ последните го­
дини Пловдивската градска община, отзовавайки се на
тази незадоволена нужда, ежегодно отпуща значител­
ни суми на специаленъ комитетъ, който е започналъ офи­
циалното издаване на събираните материали.
Написването, обаче, изчерпателна история на Плов­
дивъ, която, споредъ известния до сега материалъ, ще изи­
ска неколко големи тома и значителни материални сред­
ства, остава въпросъ на бъдещето. Независимо отъ това,
единъ така обемистъ наученъ трудъ, очевидно, не ще
бъде пригоденъ за широката публика, не само поради
недостъпната цена, на която ще може да оъде доста-
вянъ, но и по своя стилъ и разработка.
Като изключимъ „Историко-етнографски и поли-
тико-економически прегледъ“ на г-нъ Ст. Н. Шишковъ,
въ който твърде схематично се излага историята на град,а,
и книжката „Бегълъ погледъ върху миналото на Плов­
дивъ“ отъ Д-ръ Дл. К. Пеевъ, настоящиятъ ни трудъ се
явява като първи опитъ отъ освобождението насамъ за
написване едно популярно изложение върху историята на
нашия градъ.
Данните черпимъ отъ научните издания, засегащи
въпроси въ връзка съ историята на гр. Пловдивъ, кон­
8

статации и изучвания, направени лично отъ насъ.

Използуваме спомените на няколко нащи стари съграж­
дани, които сж се ползували съ всеобщо доверие и ува­
жение, на първо м^сто тЪзи на покойния Костаки ПЪ-
евъ, първи избранъ и най-дългогодишенъ кметъ на гра­
да, Иоакимъ Груевъ и др. Прилагаме и книгописъ на
източницигк
Старали сме се изложението да бжде по възмож-
ность кратко и популярно. ОтбЪгнали сме всякакви за­
бележки въ текста за цитиране източника или даване
обяснения за нЪкоя чуждица, за да не отклоняваме вни­
манието на четеца. Н^кои отъ събитията сж изложени
твърде накратко, въпреки важностьта имъ, а други по-
второстепенни — обширно; отъ значение за това е билъ
източникътъ.
Общо материалътъ е разпредЪленъ на две части.
Часть I — Пловдивъ въ миналото; обхваща на-
личнитЪ сведения, които характеризиратъ града, и него­
вото историческо развитие до освобождението (4. I. 1878
год.). Въ нея даваме образа на Пловдивъ презъ епохи-
тЪ на римското, византийското и турското владичество.
Бихме желали да направимъ по-точно разграничение и
дадемъ картини и на предисторическата, тракийска и
елинистична епохи, както и по-пълно описание на ви­
зантийската въ нейния ранъ и късенъ периодъ, но за съ­
жаление наличните данни за сега сж крайно оскждни.
Часть II — Съвременния Пловдивъ. Даваме све­
денията за града отъ освобождението до днесъ.
Дължимъ да изкажемъ благодарность на всички,
които ни оказаха подкрепа за издаване настоящия трудъ
и особено на г. г. кмета на Пловдивъ г. П. Малчевъ,
директора на народната библиотека и музей г. Д. Цон-
чевъ и председателя на Пловдивското археологическо
дружество г. Хр. Д. ПЪевъ.

Д-ръ Б . К . ГТ б е в ъ .
 *
* *

П ловдивъ, разположенъ ср^дъ равното поле, по­

тънало въ зеленина, ярко изпъква и блести като бри-
лянтъ върху челото на Т р а к и я . СиенитнигЬ му хълм о­
ве иматъ видъ на царствена корона, здраво скрепена
върху могжщото гкпо. М ар иц а като синя лента се изви­
ва около него, за да го освежи и подържа чаровния му
видъ. Отъ югъ, северъ и западъ съ любовь и възхище­
ние гледатъ на него високите върхове на планините, кои­
то го заобикалятъ и щедро му изпращатъ своята прохла­
да и благодать. Отъ незапомнени времена датира него­
вата история, написана съ усилията и кръвьта на много
народи, които сж го обитавали. По него сж запазени бе­
лезите, получени въ страш ните бури, които е претърпя-
валъ и предъ които е устоялъ, за да цъвти и разхубавя­
ва — за да пребжде въ вековете.
Съ радость и очарование ние наблюдаваме неговия
сегаш енъ образъ, който се оформя веднага следъ осво­
бождението, особено резко следъ големата война. На
4. I. 1878 год. руските войски окончателно прогониха
останките на Сюлеймановата армия, която до него день
подържа режима на империята тукъ и отъ тогава, като
съ магическа пржчка, започна единъ новъ възходъ, ед­
на напрегната деятелность, която ангажира творческите
сили на целия градъ. Само неколко седмици следъ свое­
то освобождение Пловдивъ се наложи единодушно, безъ
ничие възражение, за първа столица на българската
държава — С ан ъ -С теф ан ск а България. Пловдивъ да­
де широко гостоприемство на новото управление, на пър­
вия й управитель Императорския руски комисарь Князъ
Александъръ Михаиловичъ Дондуковъ - Корсаковъ. Отъ
тукъ беха разпратени по всички краища на българската
земя първите общи разпореждания за целокупна Бъ л­
гария.
Неколко месеца по-късно нещастниятъ за България
Берлински договоръ създаде отделна васална държава
Източна Румелия. Пловдивъ, естествено, остана пакъ ней­
на столица. Презъ този периодъ градътъ направи значи­
телни придобивки за своята духовна и материална кул­
тура. Следъ съединението на Северна и Южна България,
10

което се провъзгласи тукъ, градътъ, макаръ и позанема-

ренъ отъ централната власть, лишенъ отъ нейната мате­
риална, а често и морална подкрепа, благодарение на
трудолюбивите и преданни свои граждани, вървеше къмъ
напредъкъ въ всеко отношение и запази своя безспо-
ренъ престижъ на големъ стопански центъръ и втора
столица на България.
Цели 515 години Пловдивъ е прекаралъ подъ ту р ­
ск о р обство (1364—1873 г.). Презъ този периодъ градътъ
бе подложенъ на коренни промени. Описанието на не­
говия външенъ видъ даваме на друго место. Тукъ ще
се задоволимъ да цитираме единъ отъ най-добрите по­
знавачи на Отоманската империя, турски историкъ и гео-
графъ Евлия Челеби, който е ималъ възможности да я
обиколи на длъжъ и на ширъ и е прекаралъ неколко
години въ града ни. Въ своята книга за Пловдивъ пише:
„Отъ десетте града на Европейска Турция: Одринъ, Со-
лунъ, Сересъ, Лариса, София, Белградъ, Буда, Сараево,
Шуменъ, най-хубавиятъ е Пловдивъ (Филибе), който отъ
день на день става все по-богатъ“.Той го нарича „Слав-
ниятъ големъ градъ".
Пловдивъ е падналъ подъ турска власть, когато е
билъ владенъ отъ българския царь Иванъ Млександъръ.
Преди това, градътъ презъ повече отъ 10 века е влизалъ
предимно въ пределите на В и за н ти й ск а та им перия.
Неговото главно предназначение е било да бъде стражъ
на императора и на столицата му — Цариградъ и зато­
ва презъ всичкото време е билъ добре организиранъ и
редовно подържанъ като силна крепость. Пловдивъ е по-
страдалъ на неколко пъти отъ чужди нашедствия, но
стените му съ бивали бързо възстановявани, като него­
вата управа се е поверявала на най-смели и преданни
военачалници на императора. Както и презъ турско вре­
ме, населението му е претърпявало често значителни про­
мени, но благодарение на природните и стопански усло­
вия, то бърже е превъзмогвало нещастията и лесно е до­
стигало добро благосъстояние. Това се е отразявало силно
и на външния видъ на града, който е билъ блестящъ и
привлекателенъ. Но и презъ тези векове на непрекъсна­
та борба за надмощие, неговите граждани съ се гордее­
ли съ миналата му слава и величие, добити още въ епо­
хата на Р и м ско то влади чество. Тогава градътъ е отбе-
лязалъ златния векъ на своето съществуване. По-долу
 11

ние даваме едно описание на външния му видъ презъ

тази епоха. За Пловдивъ гръцкиятъ сатирикъ Лукианъ, ро-
домъ отъ градъ Самосата, жив^лъ презъ II в^къ следъ
Христа, говори въ диалога си „Бегълците" и чрезъ Хер-
месъ казва: „Наистина, за Бога, о Херакле! Този градъ
е най-гол"Ъмиятъ и най-хубавиятъ отъ всички градове.
Ето на, отъ далечъ блести красотата му; покрай него
минава твърде голяма река, която отъ близо го досега
А Херакълъ отговаря: „Тази р%ка е Хебросъ (Марица),
а пъкъ градътъ е д-кпо на онзи Филипъ“. . .
Славата на града, създадена презъ епохата на рим­
ското владичество, е голяма. Тя е резултатъ и на усилия­
та на траките, местните жители, които Римъ завари и
остави да обитаватъ Пловдивъ. Така, градътъ достига своя
гол"Ьмъ бл^съкъ само съ пълното и безрезервно съдей­
ствие на римските императори, техните представители и
мастното население.
Когато презъ 341 година пр. Хр. македонскиятъ
царь Филипъ II покорилъ Тракия и завзелъ града, той
употр-Ебилъ грамадни средства, за да го укрепи съ ви­
сока каменна стена и да го превърне въ силна крепость.
Неговата преценка е била решително въ полза на „го­
лемия и съ чудно разположение“ естественъ центъръ на
областьта.
А много години преди това тука е имало селище, и
отъ онази загубена въ миналото епоха ние ще се задо-
волимъ да дадемъ една отъ най-разпространенитЪ и
най-добре запазени легенди за произхода на тепетата и
за първия житель на гр. Пловдивъ.
Съгласно митологията, било е време, когато на зе­
мята сж живели гиганти, които сж се застжпвали за чо­
вешкия родъ. Те сж го защищавали понекога дори отъ
капризите на боговете. Народите, които сж обитавали
земите между „черното“, „бклото“ и „синьото“ морета,сж
били подъ покровителството на могжщия старъ Балканъ,
който съ своята сила, но и съ безгранична доброта, се е
грижилъ за всичко живо приютено въ неговите пазви.
На югъ отъ Марица въ планината, всредъ китните гори
сж били вълшебните чертози на очарователната девой­
ка Родопа, най-хубавата между жените, омайваща съ
своята неземна красота. Песеньта на славея, първите
лжчи на могжщото слънце, дивните пейсажи на плани­
ната сж чудно хармонирали съ това най-хубаво цвете на
земята, родено за възторгъ и вдъхновение. Тя често сли-
12

зала на брега на р. Марица да се оглежда въ нейните

спокойни и бистри води. Божествената хубость на Родо-
па е била всеизвестна. Посейдонъ не р^дко е впивалъ
страстно очи въ тази чиста красота отъ дълбоките води
на реката, и е требвало дълго време, докато плени сърд-
цето на Родопа. Животътъ й се изм^нилъ. Но за Посей-
дона любовьта съ нея е била само едно развлечение.
Отъ тази връзка се добило дете, което майката кръсти­
ла Е в м о л п ъ — сладкопоенъ. Въ своя буренъ животъ По­
сейдонъ скоро забравилъ Родопа, която самотна изжи­
вявала своята мжка. Стариятъ Балканъ виждалъ страда­
нията на Родопа, но нищо не могълъ да стори.
Единъ день Посейдонъ наново дошълъ, отнелъ Ев-
молпа отъ майчините му ржце и го изпратилъ при сес­
трите си, задъ моретата, да се учи въ Страната на мжд-
ростьта. Унизена, майката съ сълзи на очи се е отпра­
вила къмъ своите чертози. Не е могълъ да понесе това
благородниятъ Балканъ. Съ помрачено чело отъ негоду­
вание, той захвърлилъ огромни скали съ стихийна сила
върху Посейдона. Всичко занемело. Грамадните бло­
кове—скали се забили въ брега на Марица, естествено
безъ да засегнатъ безсмъртния. Тази своя смелость Бал­
канъ изкупилъ скжпо. Разгневениятъ Посейдонъ разтър-
силъ земята изъ основи. Балканъ е билъ поразенъ и
обърнатъ на камъкъ, надвесенъ съ своята грижа къмъ
Родопа. Тя сжщо така е изчезнала отъ лицето на земята,
за-убена въ една отъ пещерите на планината. Но ней­
ната божествена красота, нейните неземни очарования
се разлели щедро върху планината, на която Орфей по-
късно посветилъ най-хубавите си песни.
Следъ време, Евмолпъ, отъ тжга по родината, се
завърналъ да дири своята обожаема майка и се засе-
лилъ на тепетата като първи житель на Пловдивъ.
 13

Наименование на града
Приема се, че тракийските племена см се заселили
на Балканския полуостровъ презъ първата четвъртина
на второто хилядилетие преди Христа. Завареното отъ
т%хъ тукъ население е било принудено да напусне свои­
те селища, каквито сж сжществували и по терасите на
пловдивските хълмове. Сведенията, обаче, отъ тази пред-
историческа епоха сж толкова оскждни, че не е още
определено, какво е било това население. Ето защо, не
може да става въпросъ за сега да търсимъ, кое е било
името на Пловдивъ пре_’ - онази отдалечена епоха.
Установено е, че траките сж останали повече отъ
2500 години по нашите места, а върху трихълмието тЬ
сж имали свое селище, което по-късно сж обградили съ
крепостна стена. Но и отъ тази епоха сведенията сж
твърде оскждни. Въпреки старанията на историци и^фи-
лолози да установятъ, кое е било най-старото тракийско
име на града и до сега нема възприето едно опреде­
лено мнение.
Споредъ древнитЬ гръцки хроникьори и писатели,
както и спореДъ легендите, запазени до сега, най-ста­
рото име на гр. Пловдивъ е било Е в м о л п и а с ъ или
Е в м о л п и а д а (Евмолпиевъ градъ).
Некои обяснявагь произхода му отъ прилагателно­
то „е в м о л п и о съ ", което значи сладкопоенъ. Вероятно
свързватъ това име съ славата на тракийския легендаренъ
герой и певецъ Евм о лпъ. Други считатъ, че то се е
наложило малко по-късно по аналогия, защото въ града
е съществувало племе, запазено и презъ римската епоха,
подъ наименование евмолпийци или по името на зна­
менития родоначалникъ на последното. Това мнение се
потвърдява и отъ единъ надписъ, нам^ренъ въ града и съ-
храняванъ въ Народния музей. Първото съмнение за ста­
ринния характеръ на това име иде отъ факта, че то не
е отъ тракийски произходъ.
По всека вероятность, името Евм о лп и асъ е дадено
на града подъ влиянието на гръцките колонисти и е
сжществувало паралелно съ името Ф и л и п о п о л ъ или
Ф и л и п о п о л и съ , както по-късно презъ римската епоха
градътъ наредъ съ тези имена се е наричалъ и Ф л а в и я ,
Тр им о нц иум ъ и У л п и я — въ времето на Траяна и Анто-
14
нинитЕ. Писательтъ Ямианъ Марцелинъ го нарича:
„Eumolpias Vêtus" (Стария Евмолпиевъ градъ).
Отъ нЕкои намерени тукъ оброчни плочи-релиефи,
медалиони и надписи се вижда, че въ града е имало
гемъ (родъ или племе) кендриси, а така сжщо и мно­
жество посвещения на Яполонъ, който се е наричалъ
Кендрисийски. Имало е уредени обществени състезания
(игри), които сж траели по няколко дена, сжщо съ име­
то Кендрисийски, въ честь на Яполона Кендрисийски.
Очевидно, кулгьтъ на бога на слънцето и светлината е
билъ много отъ рано възприетъ отъ тракийците и на
голема почить у техъ. Тукъ въ града е имало големъ
великолепенъ храмъ, посветенъ на Яполона. Предполага
се, че той е билъ построенъ върху Джендемъ-тепе, което
ни подсказватъ откритите тамъ обширни основи, мно­
жество фрагменти и други предмети, особено оброчните
плочи съ надписъ Кендрисо Аполони (Kendriso Àpolloni).
Това старинно име, което се е запазило съ столетия, на­
ложило се като прекоръ на едно отъ най-голЕмитЕ и
най-почитани въ града божества, е твърде възможно да
е било тракийското име на града : Кендрисосъ или
Кедрисосъ, както приематъ нЕкои автори. Въ подкрепа
на това мнение иде и тракийския произходъ на това име.
Но безспорно, най-познатото и най-разпространено
въ древностьта име на града, известно намъ, е Филипо-
полисъ или Филипополъ. Исторически е установено,
че това име е дадено на града отъ великия македонски
царь Филипъ II Лминтовъ, който, следъ като превзелъ
Тракия въ 341 год. пр. Хр., преценилъ големото стопан­
ско и стратегическо значение на това селище, превър-
налъ го въ първостепенна крепость, разпоредилъ за не­
говото благоустройство и украса и поставилъ силенъ
гарнизонъ на постоянно квартируване въ него. Това име
срЕщаме и сега въ нЕкои отъ издаденигЕ извънъ пре-
д"ЕлитЕ на България карти, особено въ по-старигЕ. Сжщото
е легнало и въ основата на нЕкои отъ имената, дадени
на града отъ временнитЕ му окупатори, какъвто е слу­
чая съ турцитЕ, които наричатъ града Филибе.
Историкътъ Иорданесъ (551 г.) първи споменава
Пулпудева, като име на градъ Пловдивъ. ВЕроятно, то
произхожда отъ първоначалпото Филипо-дава, втората
часть отъ което се срЕща често въ имената на тракий-
скитЕ крепости и означава крепость, селище, градъ. Това
 15

старо име намЪри твърде широко разпространение и

предизвика не малко спорове. Приема се, обаче, че по
този начинъ тракитЪ сж предавали името на Филипопо-
лисъ: отъ филупу — пилипу — пулпу.
Ние не ще спираме вниманието си на Понеропо-
лисъ, наименование, което нЪкои стари автори искатъ
да припишатъ на нашия градъ. Счита се дори, че не е
изяснено, дали това име се отнася за Пловдивъ. Сжщо
и върху името Калибе, подкрепено отъ нЪкои предполо­
жения, безъ конкретни данни, което (ка^ибл) означава
колиба. 4 17
Това сж имена, за които се писа не единъ пжть, но
накрая б%ха отречени.
Както се спомена, градътъ е носилъ известно време
и името Тримонциумъ (Трихълмие — Т п то п б и т), осо­
бено презъ времето на Я н то н и н и т Ъ и то, защото акропо-
лътъ му е билъ застроенъ върху тритЪ свързани помеж­
ду си хълмове на града (Таксимъ, Джамбазъ и Небетъ-
тепета). Презъ римската епоха, въ царуването на ФлавиитЪ,
жителигЬ му сж получили граждански права по рим-
скитФ закони, а на града е било дадено името Ф лавия.
Отъ надписигЬ върху сЬченитЪ въ Пловдивъ монети се
узнава, че той носи и презимената Метрополъ, Нео-
коръ и Улпия.

Обр. № ' Обр. № 2

У нЪкои писатели, по време на кръстоноснигЬ по­

ходи, срещаме града поменатъ съ имената: Финепоплъ
(РЬ1перрор1е), П р и н е п о п лъ (Ргтеррорю), Синоплъ (5н
П0р|е) и др. Това, обаче, сж наименования случайни,
16

безъ значение, нюанси, дължими на невежество, непра­

вилно произношение и различни неречия. Така е и съ
турското име на града (Филибе), което българите мохаме­
дани (помаците) произнасятъ и до сега Ю ллоьо, Хилоьо.
Пловдивъ е най-новото име на града. То е пре­
дизвикало живъ интересъ вср^дъ филолозите и истори­
ците, както и множество спорове относно произхода му.
За съжаление, и до сега нема едно пълно обяснение за
произхода и времето, отъ когато е влезло въ употрео-
ление и е добило гражданственость. Най-вероятно е все
пакъ, че представлява пославянчена форма на тракий­
ското име на града, а именно — Пулпудева.
Константинъ Иречекъ пише: „Интересно е назва­
нието Пловдивъ, съ което сърби и българи наричатъ
града. Безсмислено е тълкуването му съ българското
плодинъ (плодородие или пладне—ю гъ)“ .
Въ по-старите паметници, независимо единъ отъ
другъ, ние срещаме името Пловдивъ. Такива ще на-
броимъ накратко само неколко. Автентичното писмо,
писано отъ представителите на гр. Рагуза въ Далмация,
които, на пжть за Цариградъ, молятъ султана за сключ­
ване на съюзъ, минавайки презъ Пловдивъ, го изпра-
щатъ отъ тукъ съ дата 18. X. 1430 год., означавайки
града съ името : РюисПп (Плоудинъ). Отъ тогава, макаръ
и не често, това название се среща въ редица доку­
менти, особено въ сръбските летописци, търговци, пжте-
шественици и др. като : 1443 год. „Исакъ, управитель
Пловдензисъ*; 1457 год. Дубровнишкиятъ сенатъ пи­
ше: „Плоудину“; 1458 год. сжщиятъ сенатъ пиш е: „Пло-
удини“. В ъ една тжжба, произходяща сжщо отъ Дубров-
никъ се означава: „Ас! РюисНпит" (Адъ Плоудинумъ).
Въ 1530 год. пжтешественикътъ Курипешичъ п и ш е:„П ла-
удинъ“. В ъ 1533 год. Дернишвамъ споменава: „П лоди“
или „Филибо“. Венециянецътъ Доминико Негри въ 1567
год. пише: „Пловдинъ“, като оу се заменява съ ов.
Сръбскиятъ поетъ Гундуличъ въ една отъ своите песни
споменава: „РюусПпи* (Пловдину). Въ Люблянския бъл­
гарски сборникъ отъ XVI и XVII векъ, наредъ съ името
„Пловдинъ" се среща и „Пловдивъ“, а това послед­
ното се срФща въ български ржкописи отъ 1636, 1687 и
др. години. Сжщото наименование се среща и у Г. Цу-
кала, въ книжките му отъ 1851 и 1856 година. При започ­
ване борбата за църковна независимость или по-точно
 17

презъ 1850 година, името Пловдивъ се налага на жи­

телите на града отъ г. Найденъ Геровъ чрезъ много-
бройните му ученици, техните родители и целокупното
българско население, което го веднага възприема и раз­
пространява въ противовесъ на турското Филибе и гръц­
кото Филипополисъ. Борбата на пловдивските гърци
дори противъ това име е била упорита. Предъ турските
управници те сж го представили, като имащо значение
на „въстание“ . Големата тактичность, обаче, на Найденъ
Геровъ, многозаслужилъ народенъ просветитель и буди­
тели и авторитета, който е ималъ предъ властите, сж от­
били нападките и клеветите и сж го наложили. До каква
степени това име е било добре посрещнато отъ бълга­
рите, а отъ друга страна, колко то е било непопулярно
за гърците и турците, ни говори следниятъ случай. Презъ
1867 год., когато се е ^поправяла търговската чаршия
(днешната ул. „Царица Йоанна"), единъ чиракъ написва
върху една тенекиена табела „Пловдивъ“ и я заковава
на уличната стена на магазина, въ който е работилъ.
Пръвъ забелязва надписа търговецътъ Кацигра (гръко-
манъ), който веднага повиква майстора на чирака и му
заповедва да откове дъската съ надписа и да я отнесе
въ конака, а самъ бързо донася за това въ митрополията.
Чиракътъ скоро бива повиканъ въ участъка и задържанъ.
При разпита той признава, че е извършилъ това деяние
и посочва своя учители, като свидетели за смисъла и
значението на тази дума. Последниятъ се явява и обяс­
нява, че се касае за едно старобългарско наименование
на града, вече употребявано отъ всички българи. Чира­
кътъ бива освободенъ, а името Пловдивъ добива още
по-гол%мо разпространение.
18

Пловдивското поле.
Пловдивското поле е най-големото и едно отъ
най-плодородните на Балканския полуостровъ. Заграде­
но е отъ три страни съ високи планини и само на из-
токъ и юго-изтокъ се губи въ хоризонта. Мощниятъ Бал-
канъ го защищава отъ северните ветрове. Отъ западъ
и отъ югъ Средна гора, Рила и Родопите го пазятъ отъ
изненади, а изъ дълбоките си дефилета отд-клятъ за
него най-пълноводните си реки, за да го напояватъ и
прохлаждатъ. Обширната Тракийска равнина заема едно
пространство отъ 6316 квадратни километра, съ средна
височина надъ морското равнище отъ 140 до 200 метра.
Презъ вековете и почти до наши дни това грамадно
поле е било покрито съ гори, които непрекъснато съ из­
коренявани, а плодородниятъ теренъ — обръщанъ на
обработваема земя.
Благодарение на своя топълъ и влаженъ климатъ,
на великолепната наносна почва, на леката възможность
да бъде изкуствено напоявано, въпреки неговата ве­
ковна експлоатация, полето си остава забележително
плодородно. Достатъчно е да отбележимъ, че на него
вирЪятъ всичките култури, необходими за разнообразните
нужди на населението, за да си обяснимъ чрезъ това
вековния разцветъ на града, спиранъ понекога само отъ
завоеватели. На Пловдивското поле растатъ: всички ви­
дове зърнени храни отъ пшеницата до ръжьта и овеса;
най-доброкачествениятъ оризъ; най-хубавите зеленчуци и
то въ големо изобилие; всички сортове грозда; овощни
дървета отъ всички европейски сортове; дини, пъпеши;
най-вкусните ягоди; най-ценните индустриални култури
като: памукъ, захарно цвекло, рапица, сусамъ, фастъци,
слънчогледъ и пр. и пр..
Кантакузинъ (1362 год.), който нарича града: „Ч у­
десния и големъ Пловдивъ“, въ свръзка съ хубавото и
плодородно поле, което го заобикаля, казва: „Пловдивъ,
поради своето разположение, е ималъ възможность един-
ственъ между всички други градове въ вътрешностьта
на страната да задоволява нуждите си както въ време
на война, тъй и въ мирно време“.
 19

ХълмовегЬ (тепетата)
Оригиналниятъ си видъ Пловдивъ дължи особено
на седемте хълма, върху които е разположенъ. Трите
югоизточни, групирани и плътно свързани помежду си
отъ най-старо време, представляватъ центра, около кой­
то се е зародилъ и разцъвтЪлъ градътъ. Макаръ съвър­
шено безразборно да сж били разбивани техните гра­
мадни сиенитови скали, и сега, когато хвърлите погледъ
върху тЪхъ отъ изтокъ или отъ югъ, особено презъ лун­
ни нощи, получавате впечатлението, като да сж вълшеб­
ни кули на грандиозенъ, приказенъ замъкъ. Тези три
хълма въ вековете сж били увенчани съ високи крепост­
ни стени, украсени съ кули и бойници, които сж давали
още по-оригиналенъ и приказенъ видъ на триединната
група. Най-великигЬ завоеватели — римляните, сж били
пленени отъ нея, издигнали сж я до най-висока степень
на благоустройство и сж преименували името на града
въ нейна честь — Тримонциумъ (Трихълмие)
Красиви сж били скалите, отъ които сж образува­
ни гЬзи седемь хълма, но скоро, следъ като сж били гЬ
заселени отъ хората, започва тяхното интензивно разру­
шение. Едно грамадно количество камъкъ, милиони ку­
бически метра е билъ изкъртенъ и изд%ланъ да по­
служи при изграждане огромната крепостна стена на ак-
ропола и за построяване на дворците, сградите и други
съоржжения на крепостьта и жителите й. Разбивано е
безразборно и навсЕкжде отъ основите, почти до сами­
те върхове. Най-много е пострадало Сахатъ тепе. Не­
говите югоизточни скали сж стигали почти до ул. „Князъ
Длександъръ“ (пресечката на сжщата улица съ ул. „Па-
триархъ Ефтимий“, а само преди 35—40 години на югъ
се спущаха и опираха до сградата на училището „Ки-
рилъ Нектариевъ“. Сега н-Ема нито поменъ отъ гЕзи
твърди и горди скали. Отъ почти отвесния отр^зъ на
скалите, задъ сградите на „Дома на изкуствата и кул­
турата“ и на „Тракийски юнакъ", се вижда размерътъ
на разрушението. Едно повръхностно изчисление показ­
ва какво грамадно количество е било унищожено само
тукъ.
За да се получи известна представа за истинския,
естественъ видъ на тези скали преди тЕхното изсичане и
почти обезобразяване, требва да се разгледа върхътъ на
Хълма на Освободителите (Бунарджика), източниятъ
 21

край отъ върха на Джендемъ тепе, скалите задъ сгра­

дите на д-во „Тракийски юнакъ“ — западно и „Домътъ
на изкуствата и културата" — северно и до некжде на
т^зи изправени задъ митрополията и черквата „Св. Пет­
ка“ (старата). Само тамъ каменарскиятъ чукъ въ по-ново
време не е успелъ да достигне своето непоправимо раз­
рушение. Само тамъ още е запазенъ величествениятъ имъ
стариненъ видъ, пленителната имъ красота и елегант­
ната имъ линия, както сж били създадени отъ майката
природа.
Въ центра на сегашния градъ се издига „Дано-
виятъ хълмъ“, популяренъ още съ турското си наиме­
нование „Сахатъ т е п е “ . Неговата връзка съ трихълмие-
то е седловината на пл. „Царь Борисъ". Най-високата
точка отъ него, юго-източния му връхъ, достига височи­
ната 61 м. надъ нивото на низко лежащата подъ него
ул. „Князъ Дондуковъ Корсаковъ“ (222 м. надъ м. равни­
ще, а върха на кулата 227 м.) На северъ и на западъ
се спущатъ широките му плещи, които отъ много веко­
ве даватъ прибежище на пловдивските жители, а на из-
токъ и югъ, съ огромните си скали, той стои настръхналъ
и до днесъ — готовъ, като че ли да защити съ всички
сили старинния градъ.
Едва презъ епохата на римското владичество (167
— 169 год.) една часть отъ него е била включена въ
пловдивската крепость. Една оградна стена е излизала
отъ южните разклонения на отвесната скала на Джам-
базътепе, надъ „Св. Петка“ (старата), висока повече отъ 10
м. надъ терена и широка надъ 3 м., която съ другия си
край се е опирала на юго-източните скали на Дановия
хълмъ. Презъ онази епоха върхътъ е билъ увенчанъ съ
висока кула, основите на която и до сега личатъ тукъ-
таме на неговата най-висока тераса. Продължението на
тази крепостна стена се е спущало на северъ, за да се
свърже съ стената, идваща отъ северо-изтокъ, задъ пл.
„Царь Борисъ". Развалините отъ нея беха открити въ
поменатата посока на три места. И до сега не еж от­
крити следи, отъ които може да се приеме, че и вториятъ,
северо-западенъ връхъ на сжщия хълмъ, нареченъ ,,То-
пл аръ -тепе“ (Топчийски хълмъ), е билъ включенъ неко-
га въ крепостьта или е билъ изкуствено съоржженъ
съ военни постройки. На тази часть не сж правени систе­
мни разкопки и затова сж много оскждни данните за
ролята, която е игралъ отъ най-старо време; но нема
никакво съмнение, че неговите североизточни и запад­
22

ни склонове, съ множеството тераси по т%хъ, еж б^или

използувани отъ населението и приспособени за отора-
на. При няколко случайни изкопа се откриха тукъ от­
делни гробове огъ римската епоха.
На Дановия хълмъ, още отъ ранната епоха на тур­
ското владичество, сж били построени две ооществени
сгради, които завари и нашето време: 1) Значително го­
лямата кула за градския механически часовникъ, която
презъ цялата почти турска епоха се издига като символъ,
отличителенъ белегъ на града, и за която почти всички
пжтешественици отъ тогава споменаватъ. 2) Едно масив­
но здание, предназначено за барутенъ погреоъ (барут-
хане), на седловината, кждето сега единъ хубавъ водо-
скокъ краси веселата градинка предъ бюфета. Послед­
ното дълго време е служило на предназначението си и
е било изоставено следъ освобождението, а унищожено
— презъ 1932 година. Сега хълмътъ, снабденъ съ единъ
много приветливъ бюфетъ, е добре организиранъ въ
градски паркъ, въ чертата на който се намиратъ: пави-
лионътъ на скаутската организация, Домътъ на певче­
ското дружество, градскиятъ механически часовникъ, а при
юго-източните му поли —Домътъ на изкуството и култура­
та и сградата на д-во „Тракийски юнакъ“ . На източните,
северни и западни склонове сж доста плътно застроени
жилища въ повече отъ 15 квартала. Тукъ се издига ор-
гиналната по стилъ и строежъ черкова на пловдивските
евангелисти (протестанти). За тези сгради, обаче, ще го-
воримъ въ 11-та часть отъ нашето изложение.
Съ името Сахатъ тепе хълмътъ е билъ кръстенъ
още въ ранната епоха на турското владичество. Това име,
вероятно, турците сж му дали не защото сж построили
по-късно на него сега сжществуващата часовникова кула,
но сж били повлияни отъ дотогавашното име. „Хълмътъ
на часовника“ е име, запазено> вероятно, презъ векове­
те, защото и презъ римската епоха, както ще видимъ
на друго место, на неговите източни поли сс е намиралъ
обществениятъ воденъ и слънчевъ часовникъ.
Следъ освобождението, на неколко пжти сж праве­
ни опити за залесяването му, но само акациите успеш­
но се задържаха върху него, а иглолистните—едва вире-
ятъ. Презъ 1900 год. бе обявенъ за градина „Князъ Бо-
рисъ“ и се посещаваше доста отъ гражданството, а следъ
големата война, по случай юбилея на известния нашъ
съгражданинъ, Христо Г. Дановъ (+ 1911 г.) бившъ кметъ
на града, виденъ ратникъ по народното ни пробуждане
 23

и неуморимъ български книгоиздатель и книжарь, по

решение на Пловдивския градски общински съветъ се
преименува — хълмъ „Христо Г. Дановъ“.
На юго-западъ, чрезъ една едва забележима връз­
ка на пл. „Царь освободитель“, Дановиятъ хълмъ се
съединява съ втория по големина градски хълмъ „Хъл­
ма на освободителигЬ“ (Бунарджика). Най-високата
скала на единствения му връхъ стои 104 метра надъ ни­
вото на булевардъ „Царь Освободитель", минаващъ при
политЬ му (265 м. надъ м. р.).
Отъ старо време Хълмътъ на ОсвободителигЬ е
билъ най-близката и най-приятна разходка за жителитЬ
на града, както и юго-източниятъ малъкъ хълмъ, наре-
ченъ „Марково тепе“ (29 м. надъ нивото на булевар­
да и 189 м. надъ м. р.), ТЬзи два хълма винаги сж били
подъ грижата било на общината, било на частна инициа­
тива за залесяване и разхубавяване. Новото си име носи
едва отъ 1935 година, по решение на Пловдивския град­
ски общински съветъ. Турското му наименование — Бу-
нарджикъ, и до сега най-популярно, е преводъ на по-
старото гръцко име, единствено отбелязано отъ ааритЬ
хроникьори Н крг)\т) (изворъ, кладенецъ, чешма). Оче­
видно, това име се дължи на извора, който до скоро
.бликаше въ центра на терасата, гдето сега е построенъ
бюфета.
Отъ римската епоха тукъ еж известни множество
следи. Върху поменатата тераса 6% останала интересна
гробница, унищожена презъ 1934 г.; оброчището и ня­
колко подпорни стени, каквито има запазени и до сега
по-нагоре. На югоизточнигЬ поли, кждето сега се издигатъ
сградитЬ на Търговската гимназия и Занаятчийското учи­
лище при Пловдивската търговско-индустриална камара,
както и подъ новопостроената черкова „Св. Петъръ и
Павелъ“, се е намиралъ некрополътъ на града, презъ II и
III вЬкъ следъ Христа. На източния
му склонъ и до сега еж запазени
скривалища въ гънкитЬ на скалитЬ
му, чешма, светилище, стълби, нЬ-
кои отъ стжпалата на които сж би­
ли мряморни, а на най-високата му
скала е била поставена величествена
статуя, надписа на която, споредъ
попъ икономъ Константинъ, все още
е могълъ да се прочете въ началото
на деветнадесетото столЬтие. На за-
24

падните поли има още следи отъ водопровода на по­

менатата епоха. На Марковото тепе и до сега е запа-
зенъ изкопания въ твърдата сиенитова скала гробъ на
н^кой може би тракийски князъ.
Върху гребена на хълма се издига бЪлъ обелискъ,
въ паметь на загиналите офицери и войници отъ брат­
ската руска армия при военните действия по освобож­
дението на града; единъ скжпъ паметникъ, който за веч­
ни времена ще напомня благородното и героично дело
на руския народъ и свидлтелствува молебствията за веч­
на паметь на падналите герои.
На него има издълбани следните надписи:
На едната страна:
Въ царувате Росийскаго Императора
АЛЕКСАНДРА II
подъ началствамъ генералъ адютанта Гурко
3-то, 4 и 5 января 1878 года
Сражете при Филипополе
а на втората:
Въ бою участвували:
Полки Л. гвард.: Преображенстй, Семеновсти, Мо­
сковски, Гренадирски, Павловсти, Финляндсктя, Литов-
сти; Гренадирсти: к. с. Петербургсти, л. гв. Волнисти,
гвард. стрелк. бригада, л. гв. саперннй батальонъ конно
гренадирски, уланстй, драгунстй, Гусарсти полки: 1-я
и 2-я гвард. арт. и 3-я гвард. и гренад. арт. бригади; 2-я,
3, 5 и 6 Донстя батарей и гвар. конни-арт. бригада. Ар-
мейсте полки: Архангело городсти, Вологородсюй, Ко-
стромской, Галицти, Пекзвиск1и, Томбовск1и, Воронеж-
ск!и, Пехотнне Екатеринославск1й, Астраханск1и и Кав-
казк!й; Драгунск1е Бугсюй уланск!и и Киевск1й гусар-
сюи; Кавказкая казачая бригада, Донск1а № № 21, 24,
26, 30 и 31 полки, 5-я и, 31 арт. бригади, 1б-то конно
арт. батарея и Донстя батарей : конно горная № 1 и
конна арм. № № 8, 15 и 19-та.
Наблизо до паметника се намира главното водо­
хранилище на градския водопроводъ, отъ кждето става
разпределението на водата по квартали.
Едно ново залесяване и благоустройство на хълма
е започнато още отъ*1932 год. по инициатива на общин­
ската власти Дадени сжГнови, много удобни посоки, на
алеите, подградени сж наново терасите, иззидани и уре-
 25

дени сж хубави детски игрища, създадени сж нови водо­

скоци и водопади, както и два доста големи басейна до
детскит^ игрища, а въ центра е построенъ доста обши-
ренъ, добре уреденъ бюфетъ, отворенъ презъ делата
година.
Печална е сждбата на поменатото М арково теп е .
Извънредно солидно, образувано отъ една щЬла сиени-
това скала, то бе красиво по своята пирамидална фор­
ма, съ симетрични контури. Въ своя девственъ видъ то
приличаше на своя съседенъ братъ, подъ щедрото по­
кровителство на който като че ли бе запазено въ веко­
вете. До преди 50 години то бе заобиколено съ гради­
ни, които му придаваха особено веселъ видъ. По основ­
ния планъ на града, теренътъ, който заемаше, бе опредЪ-
ленъ за паркъ и, разумно използувано, хълмчето може­
ше великолепно да служи, като незаменимъ пиедесталъ
на единъ паметникъ, какъвто Пловдивъ дължи на свои­
те паднали за Родината синове. За голямо съжаление,
по инициатива на техническата служба при Пловдивската
градска община, бе решено неговото унищожение, а
освободения теренъ, дори преди използване на скалите
му, бе разпредЪленъ между частни лица. Следъ няколко
годишна усилена работа, гол%ма часть отъ скалата е
унищожена и близко е времето, когато това седмо хъл-
мче ще изчезне.
На юго-западъ отъ Хълма на освободителите се
издига най-големиятъ и най-високиятъ отъ хълмовете на
града, носящъ още турското име „Д ж е н д е м ъ т е п е “ .
Неговата най-висока часть, която представлява една ве­
ликолепна тераса, отстои на 126 м. надъ нивото на бу­
леварда предъ Държавната болница и 285‘7 м. надъ
м. р. Предполага се неговото старо тракийско име да
е било Кендрисосъ (КепДпБоз). Възможно е на този хълмъ
да сж расли кедри, поради което да е добилъ това име.
У Евлия Челеби ние ср ещаме имената на деветте хълма
въ града и околностите му, като Джендемъ-тепе е пока­
зано подъ друго име, а именно — „ Г ю зч и -те п е “. На
старите турци бе известно подъ името „Д ж и н ъ -те п е ‘,
(Хълмъ на духовете), но до насъ е достигнало по пре­
дание на старите днесъ употребяваното му име Джен­
демъ тепе. Некои се опитватъ да прокаратъ наимено­
ванието „Чийденъ тепе“ (Минзухарово тепе), но този
опитъ се дължи на недоразумение и главно на непозна­
ване въпроса. Западниятъ и северениятъ скатъ на този
хълмъ сж твърде полегати и задържатъ значителенъ
 26

пластъ добра почва, но южниятъ и източниятъ сж почти

отвесни скали, изправени, като-чели да пазятъ града.
Презъ 1900 година управлението на Народната биб­
лиотека и музей въ града за първи пжть предприе раз­
копки на самия връхъ на хълма. Тогава стърчали надъ
терена основитЪ на старинна сграда, значително количе­
ство парчета отъ мряморъ, керамика и тухли сж се тър­
каляли наоколо. По сведения на ржководителигЬ на гЬзи
разкопки Б. и М. /3. Такела, тамъ сж били разкрити со­
лидни основи на единъ, значителенъ по разм^ръ, храмъ.
До западната му стена сж били намерени две ц-кпи об-
рочни плочи съ релиефа на тракийски конникъ, десеть
фрагмента съ сжщия сюжетъ, отломъкъ отъ релиефъ съ
изображението на Диана — богинята на лова, какъ ва­
ди стрела отъ тулъ, единъ отломъкъ отъ релиефъ на
нимфитЪ, една мряморна главичка (Дполонъ), петь мал­
ки фрагмента съ гръцки надписи и части отъ глинени
сждове съ орнаменти. На една отъ мряморнит% плочи,
въ размери П / 1 9 см., е изобразенъ галопиращъ кон­
никъ, ездящъ на дЪсно; главата на коня е украсена съ го-
лЪмъ перчемъ. Отъ надписа на него се вижда, че е по-
светенъ на Дполона Кендрисийски. При сжщигЬ раз­
копки сж били открити основигЬ и на по-нова (отъ тур­
ската епоха) сграда, но липсватъ каквито и да сж данни
за нея. ГолЪмата часть отъ гЬзи предмети се намиратъ
въ Софийския археологически музей, записани въ инвен­
тарната му книга подъ № № 2463— 2489. Презъ октом-
врий и ноемврнй, 1936 год., управата на Народната би­
блиотека и музей въ града предприе наново разкопки
на върха, които разкриха всецяло основигЬ на старинна­
та сграда, очевидно, такива на езически храмъ, който
по-късно е билъ зам^стенъ съ значителна базилика въ
ранновизантийската епоха и пристройки къмъ нея, за
които говоримъ на друго м-Ьсто.
На юго-източнитЪ поли на хълма е построена фаб­
риката за павета и др. каменни материали на а. д.
„Изида“ , което съ всички средства се стараеше да из­
ползува сиенитното г&ло на Джендемъ тепе. Пловдив­
ската градска община и Дирекцията на Б. Д. желЪзници,
на която първата бЪ отпуснала 90 декара теренъ отъ
южнигк склонове на хълма за кариера, схващайки не­
поправимата беда, която биха причинили, ако продъл-
жатъ разрушителното дЪло на „Изида“, се отказаха отъ
законнит4 си права и сж оставили този кжтъ на хълма
въ спокойствие.
 27

По предание, е известно, че северните и западни

склонове на хълма сж били до преди стотина години
покрити съ вековна джбова и брястова гора, единични
дървета, отъ която завари и освобождението. Но. следъ
изсичането имъ, хълмътъ остана гслъ и пустъ, обрасълъ
съ трева и нищожни шубраки. Следъ това на няколко
пжти е било предприемано залесяване, но, за съжаление,
винаги безуспешно. Едва следъ прокарване водопроводъ
до върха, (1934 г.) кждето е образуванъ значителенъ ба-
сейнъ, залесяването взе нормаленъ ходъ и днесъ около
100,С00 най- разнообразни дръвчета, сполучливо заса­
дени, растятъ нормално по него.
Следъ освобождението Румелийското правителство
построи на източните поли на хълма първокласна дър­
жавна болница, съ отделение за нуждите и на гарнизона.
По частна инициатива надъ болницата и около нея се
построиха павилиони за болните отъ туберкулоза, а следъ
земетресението Дирекцията по възстановяването „Депозе“
застрои други — за инфекциозно-болните, за гинекология
и др. Върху западните поли и малко върху северните
има застроени незначителни сгради, определени за по­
греби и канцелария на съседните войскови части, а така
сжщо за жилища на частни лица.
Новиятъ планъ, по който става сега залесяването и
благоустройството на хълма, предвижда удобни алеи, кои­
то даватъ възможность, следъ прокарването и постила­
нето имъ, да се изкачва публиката до върха и съ кола
На най-горната тераса е предвидено построяването на
бюфетъ-казино. Гледката отъ тази тераса е величествена
както по безбрежното поле, така и къмъ планините,
които го ограждатъ отъ трите страни.
Между трите хълма, на които е билъ построенъ
градътъ отъ незапомнени времена, централно место зае­
ма тъй наречениятъ „Джамбазъ-тепе“. Почти отвес­
ните скали къмъ югъ, издигащи се задъ старата черкова
„Св. Петка“, образуватъ неговата корона, възвисена 52 м.
надъ пл. „Трапезица“ и 212 м. надъ м. равнище. Въ тази
му часть, гледанъ отъ полето, Джамбазъ-тепе поразява
зрителя, а въ лунно осветление има приказенъ видъ.
Яко и сега да нема онзи величественъ видъ—съ високи
кули и бойници, съ които се е славилъ въ древностьта,
за него сж запазени най-хубавите легенди, най-интерес­
ните истории отъ миналото. Презъ средновековието сж
 29

го наричали — „Хълма на вжжеиграчигЬ". (Аосрсх; тсйу

окопюСатцуу.) Споредъ преданието, отъ скалите на вър­
ха сж спущали вжже, по-което смелиитеспортисти сж се
опитвали да се изкачатъ, и, който е успЪвалъ, е билъ
обявяванъ за първи между гЬхъ. ТурцитЪ просто сж
превели това старо име на хълма, като сж го нарекли
Джамбазъ тепе.
Още отъ древностьта тукъ сж живели градските
първенци. Едва следъ освобождението тази традиция се
изменя. Въ предосвобителната епоха кварталите на този
хълмъ бЪха известни като центъръ на гърцизма. Тамъ
сж били изградени и трите гръцки училища, чрезъ които
гръцката колония е вършила своята елинизаторска про­
паганда. Както ще видимъ на друго место, все тукъ бъл­
гарите, още преди освобождението, сж дали първите сра­
жения на казаната гръцка колония, въ които почти ви­
наги сж излизали победители, благодарение на своето
мнозинство и добро ржководство. На този хълмъ, въ ми­
налото, сж се намирали най-богатите, най-красивите
и най-просторните дворци, храмове, обществени по­
стройки и частни сгради. На него се намира и сега
градската катедрална черкова „Св. Богородица“, глав­
ната джамия презъ целата турска епоха— „Джумая" или
„Мурадие“ и старинната черкова „Св. Марина“. Тукъ, въ
центра на гръцката пропаганда, гръцки шовинисти, под-
помогати отъ патриаршията, върху местото на старо чер-
ковище, преди сто години, сж построили въспоменателна
черкова „Св. Димитъръ“ (Солунски). Тукъ сж първите
български училища отъ преди освобождението: „Св. Ки-
рилъ и Методи", и до сега запазено, Чалъковото учи­
лище и девическата гимназия. Турскиятъ надписъ при
северо-източния жгълъ на първото гласи „По вькочайше
съизволение на Н. Ц. В. Султанъ Дбдулъ Дзисъ-ханъ
основа сж това народно средоточно училище съ помо-
щьта на родолюбивьиш българи по Пловдивската об-
ласть" 1868, Мартъ 17.
На западъ отъ „Джамбазъ тепе“ , плътно свързанъ
съ него, е разположенъ хълмътъ „Таксимъ тепе“, 35 м.
надъ нивото на ул. „Отецъ Паисий“ и 195 метра надъ м.
равнище. „Таксимъ" на турски значи: разделяне, разкло­
нение на водопроводъ. Евлия Челеби го нарича „Сарай-
тепе“, поради останките отъ великолепни дворци, които
сж били построени на него и които презъ 1652 год, все
още той е виделъ на самото место.
 31

НЪкои летописци даватъ на този хълмъ названието

„Евм о л п о в ъ х ъ л м ъ “, споменато и отъ наши съвре­
менни писатели. Това прелположение, обаче, е очевид­
но изъ кржга на легендата.
Таксимъ тепе е било винаги включено въ стените
на акропола. На него, презъ вековете, се е издигалъ дворе-
цътъ на местните управители. Въ римската епоха, всрЪдъ
приказенъ бл^съкъ, тукъ е жив^лъ замЪстникътъ на им­
ператора. Тази традиция продължава и въ византийско
време. На най-високата скала (южния склонъ) е имало
мряморенъ тронъ, отъ който, споредъ преданието, Фи-
липъ II Македонски е наблюдавалъ обучението на вой­
ските. На Таксимъ тепе еж били две отъ вратите на ак­
ропола— южната и западната, запазени до първата по­
ловина на миналото столетие. На полите му сж се на­
мирали и големите водохранилища, отъ кждето е ставало
разпределението на водата следъ пристигането й чрезъ
големия водопроводъ отъ Родопите (с. Марково). По­
ради това, изглежда, турците сж дали поменатото име
на хълма, запазено и до сега.
По решение на специална комисия, почти целата
тераса на хълма е определена да послужи за дворъ на
девическата гимназия, като се запазва местото само
около старата черкова „Св. Никола“ и за частни лица.
И тукъ още не сж правени основни разкопки. Сега,
обаче, при разчистване местото за строежа, на западното
крило на гимназията, се очаква откриване основите на
старите дворци и други следи, които биха ни разкрили
крайно интересните перипетии отъ живота върху този
хълмъ.
На северните му поли (Балъкъ пазаръ), на 9 януа­
ри, 1910 г., се намериха при случайни разкопки осемь ка-
питела въ римско-коринтски стилъ, украсени съ акантови
листа и много други фрагменти, произхождащи, очевидно,
отъ некаква великолепна стариннна постройка. Презъ
1921 год. се откри една подземна галерия, въ която доста
свободно можеше да се движи човекъ, съ направление
отъ полите на хълма къмъ черковата „Св. Марина“. Тя
се оказа затрупана на некои места, но продължението й
се откри на ул. „Патриархъ Евтимий“, което дава въз-
можность да се предполага, че е минавала подъ южната
стена на крепостьта, строена презъ римско време.
Най-северниятъ отъ всички седемь хълма е „Не-
бетъ-тепе“. Името произхожда отъ турската дума „нев-
бетъ „стража и означава хълмъ на стражата за наблю-
■9Щ S
Ш K
*3 ?
 33

дение (наблюдателенъ хълмъ), запазено презъ цялата

турска епоха и до днесъ. На този хълмъ нЪкои стари
писатели даватъ названието „Музеевъ хъ лм ъ “ , по име­
то на Музей (М щаюз), тракиецъ по произходъ, най-даро-
витиятъ ученикъ на Орфей. И това наименование считаме
изъ кржга на легендите. Най-високата му скала стои на 46
м. надъ нивото, на ул. „Любенъ Каравеловъ“ , и 207 м. надъ
м. равнище. Свързано плътно съ Джамбазъ тепе, то има
еднаква сждба съ него.Отвесните скали на този хълмъ,
подъ които отъ северъ сж се струели тихите и бистри
води на Марица, сж били много тачени. Виждаме ги изо-
бразеви върху монетите на тракийските царе, както и
върху много такива, сечени презъ римската епоха. Мал­
ките разкопки, предприети на великолепната тераса на
хълма отъ Пловдивското археологическо дружество презъ
летото на 1934 год., както и тези отъ управата на Плов­
дивската народна библиотека и музей презъ 1935, 36 и 37
год., хвърлиха за първи пжть светлина за кипящия животъ
преди и презъ второто и първото хилядилетие пр. Христа
на това место и дадоха безспорни доказателства, че гра-
дътъ ни е билъ населенъ още презъ тази ранна епоха.
На този хълмъ още сж запазени твърде много стари кж-
щи и голема часть отъ стените на акропола.
Освобождението завари на местото, кждето се
издига днесъ сградата на бирената фабрика „Каменица“
значителни останки отъ осмия хълмъ на града, известенъ
подъ името „Петрица“ — „Каменица“. Неговите над­
земни скали сж били окончателно разрушени презъ 1884
год., когато се е започналъ строежа на поменатата фаб­
рика, а сега е останало отъ него само името „Каменица“ .
Евлия Челеби споменава, че въ града и околнос­
тите му е имало 9 хълма. Освенъ изброените седемь и
изчезналото вече „Каменица“ (Петрица), за девети хълмъ
требва да считаме възвишението „Лаутъ тепе“, отстоя-
щето 4 клм. юго-източно отъ града, въ съседство съ ле­
тището.
 > ti

*/" /s

•? ДГ ' af' ' V•V ; * Bm ify fi

^Sf
 35

Р^ка Марица
Марица е най-голЪмата и най-пълноводна река
въ вжтрешностьта на България. Тя е дълга 530 клм. и е
отъ голямо значение за гр. Пловдивъ. Нема предание и
легенда, въ които, като се говори за реката, да не се
спомене и името на града и обратно; всичко, свързано
съ живота на последния, се съпоставя съ този на реката.
Най-старото историческо име на Марица е НеЬгоз
(Хебросъ). Срещаме го у Алексей (първата половина
на VI вЪкъ пр. Хр.),който я нарича „най-хубавата отъ
рЪкит%“. Херодотъ, възхитенъ отъ нейното пълноводие,
я поменава като „ГолЪмиятъ Х ебросъ ". Вдъхновениятъ
Овидий я нарича „Свещ ения Х е б р о съ “. Трагикътъ Ев-
рипидъ я нарече „Среброносенъ Хебросъ", а Лукиянъ
— „Най-гол^Ьмата рЪка“. Предполага се, това име да
е отъ тракийски произходъ, обаче, най-компетентнит%
считатъ, че е съ неясна етимология. НеЬгоБ на тракийски
значи—козелъ. Споредъ една легенда, Хебросъ билъ синъ
на местния царь Ксандъръ и Кротоника, негова жена.
Когато Хебросъ порасълъ, проявявалъ голЕмо непокор­
ство. Той б-Егалъ въ гората и се губилъ. Р а з г н Ь в е н ь ,
баща му го търсилъ дълго, за да го съсече. Тогава бо­
говете го преобразили въ река.
Още отъ най-старо време мастното население е по­
читало много р. Марица. При персонификацията й, каквато
я виждаме, изобразена върху монетите, издадени отъ гра­
да, тя се предстаялява като мжжъ съ брада, подпрелъ
се на скалите, съ знака на плодородието, съ корона на
главата, съ патера въ ржка — въ знакъ на жертвопри­
ношение, съ класове и скиптъръ, а въ единъ случай — и
държащъ храмъ съ осемь колони. Марица е била таче­
на като божество.
36

Сегашното име на реката се знае, че е отъ славян­

ски произходъ. За първи пъть го срещаме, поменато
отъ летописците презъ XII векъ.
Марица извира отъ широкоплещестия върхъ Ман-
чу, източния съседъ на Мусала, и се образува отъ
двата планински ручеи: Суха и Голема Марица. Еди-
ниятъ извира отъ самото плато до върха, където ми­
нава шосето отъ Самоковъ, Чамъ-кория, Саръ-гоьлъ,
презъ билото за Белица, Банско, въ съседство съ изво­
рите на р. Места, а другиятъ (Голема Марица) проти­
ча отъ красивите две езера въ циркуса на Манчу.
Скоро двата ручея се събиратъ и образуватъ горното те­
чение на реката, по едно отъ най-красивите дефилета
на България, особено есень. При с. Радуилъ Марица на­
пуща Рила, протича презъ Костенското плато, прочутата
Момина Клисура, съ която се разделя при железопътната
станция Белово, за да поеме Тракийската равнина. Още
отъ най-старо време Марица е известна като плавателна
река. И до наши дни тя е била използувана за спущане
на салове по течението й. Нейното широко и дълбоко
корито свидетелствува и сега за плавателностьта й, но,
поради безразборното и повсеместно унищожение на
горите по целия й басеинъ и тези на големите и мал­
ки нейни притоци, нормалниятъ дебитъ на водите падна
много, и ние днесъ, презъ летните месеци, я виждаме
твърде незначителна. Преди всичко, се обезлесява полето,
където до преди 50 год. имаше още обширни дъбови
и смесени широколистни гори, изкоренявани въ големъ
мащабъ отъ населението за придобиване на орна земя.
Този процесъ, започналъ преди освобождението, спира
едва следъ крайно строгите санкции на закона за гори­
те и по-специално, когато горската площь въ полето до­
стигна единъ заплашителенъ минимумъ. Следъ това, уни­
щожението на горите се пренася въ предните Родопи,
Средна гора и Балкана. Последствията най-добре се виж-
датъ отъ констатациите по двата притока на р. Марица
—Тополница и Въча. Тези две реки, съ почти еднакъвъ
воденъ басейнъ — отъ по 1,500 кв. клм., съдейки по
старите имъ корита, мостове, площь, която съ заливали
съ били съ почти еднакъвъ дебитъ. Понеже басейнътъ на
Тополница е билъ по-рано обезлесенъ, нейните води отъ
много години вече съ незначителни, а презъ летото т%х-
ниятъ дебитъ пада и подъ 200 литри на секунда. На-
противъ, басейнътъ на Въча, запазенъ много по-дълго
време залесенъ, презъ същите периоди на наблюдение
 37

дава единъ дебитъ около 15 пъти по-големъ. Едва на-

последъкъ, когато започна безразборната сЬчь на гори­
те въ средното и горно течение на Въча, и нейниятъ
дебитъ падна подъ 3 куб. м. въ секунда.
Отъ друга страна, презъ XVIII векъ започна едно
по-широко използване водната сила на Марица, като
двигатель на мелници, тепавици, долапи и др. Наредъ съ
това започнаха да се строятъ по течението й все по­
здрави и устойчиви бентове. Тези последните ставатъ
причина коритото на р. Марица да бъде натлачено отъ
грамадни количества писъци, както и да претърпи зна­
чителни промени. Само въ пределите на България, отъ
Пловдивъ до турската граница, съществуваха 84 такива
бента. Движението на т-Ьзи песъци е било една изключи­
телна пречка при плаване на саловете, защото на часове
съ изменяли дъното на реката и нейния талвегъ. Нощно
време саловете често съ заседали на техъ и е треб­
вало големи усилия за освобождаването имъ. Както е
известно, съ специаленъ законъ бе прокарано премахва­
нето на тези бентове. Това, заедно съ корегиране на
бреговете, ще способствува, за да се очисти речното
дъно отъ излишните и опасни песъци. Следъ като се
вдигнатъ бентовете, оставатъ ок. 15 моста на Марица
(въ България), но те не представляватъ никаква опас­
ности за редовното изтичане на високите води, както и
за натлачване на песъците.
Геолозите твърдятъ, че Марица некога е текла
южно отъ хълмовете и едва въ ново време е взела днеш­
ното си направление. Ние имаме безспорни данни, че
коритото на реката се е често менило, но все въ днеш­
ното й положение. С ъщ ите ни подсказватъ (безъ некой
отъ старите летописци да е споменалъ за това), че единъ
ръкавъ отъ Марица е текълъ южно отъ града, а самата
река е миела скалите на Бунарджика, Дановия хълмъ
и Небетъ тепе. Старите хора, разказватъ, какъ населе­
нието е слизало по стълбите на Небетъ тепе, за да
гребе вода отъ реката, която е протичала край по­
лите му. И до сега личи издълбаната стълба на самата
скала, на това место.
Въ района на града, наклонътъ на коритото на
реката, подъ стария мость, е 0'89 м.°/00, а надъ моста —
0.78 м .°/ 0о, като е измерена височината на нормалното
корито, при кота на железопътния мостъ— 158.82 м. надъ
морското равнище и 340.670 клм. отъ устието на реката.
Водите на реката съ наблюдавани системно едва отъ
38

1903 год., но, за голямо съжаление, и до сега не сж издаде­

ни цялостни сведения за интересуващия се четецъ. За да да-
демъ, все пакъ, една представа за най-високите води, презъ
десетилетието 1923 — 1932 год., цитираме констатирания
резултатъ при наблюденията въ града (Пикелъ № 8) на
дължината 338.180 клм. и кота 156.93 м., а именно: На
14. 111. 1923 г., при 3.45 м. покачване на водата, достига
160.58 м. височина; на 8. VI. 1924 г., при 1.88 м. — до­
стига 158.81 м. в.; на 21. V. 1925 г., при 1.74 м. — дости­
га 158.67 м. в.; на 1. VII. 1926 г., при 1'70 м. — достига
158'63 м. в.; на 21. I. 1927 г„ при 1.60 м. — достига
158.53 м. в.; на 14. III. 1928 г., при 2.80 м. — достига 159.72
м. в.; на 5 и 6 IV. 1929 г., при 1.80 м. — достига 158.73
м. в.; на 25. IX. 1930 г., при 1.90 м. — достига 158.83 м.
в.; и на 6. VI. 1931 г., при 2.25 м. — достига 159.45 м. в.
Много години р. Марица, особено нейните прито­
ци не сж имали пороенъ характеръ. Затова, безспорно,
сж способствували великолепните гори, които сж покри­
вали високите части на речния басейнъ. Нема съмнение,
че и презъ този щастливъ периодъ за реката и града е
имало наводнения, но безъ особено тежки последствия.
Последните започватъ да се случватъ, едно отъ друго по-
големи и по-страхотни, причинявайки значителни по­
вреди, много късно, едва преди единъ — два века.
Ние ще споменемъ само за некои отъ техъ, данни за
които има запазени, преживени отъ некои наши съ-
временици. Такова е било наводнението на р. Марица,
станало презъ 31 августъ, 1858 год., сведения за което
намираме въ кондиката на митрополията. Него день, къмъ
полунощь, водите на реката сж придошли така високо,
че сж достигнали до ул. „Опълченска" и ул. „Клисура".
Целите квартали Мараша, Карши-ака (Филипово), до
могилата Яръкъ-тепе сж били залети. Изненадано, на-
селението се е спасявало, кои какъ може. На утрото съ
каици е започнала спасителната работа, разбира се, въ
много ограниченъ размеръ. Следъ оттеглянето на води­
те, били изброени въ Каршиака (Филипово) 703 раз­
рушени кжщи; останали здрави, но все засегнати отъ вод­
ната стихия—20, между които и черновата; въ Мараша—
388 кжщи и въ града — 200 кжщи. Засегнати били и
всички правителствени сгради, край Марица. Общите за­
губи сж изчислени на повече отъ 4 милиона гроша На­
мерени сж били 20 души удавени и убити въ сградите,
а броятъ на отвлечените отъ водната стихия билъ много
по-големъ. Р Ьката е влекла дървета съ корените, снопи,
бъчви, хора и много добитъкъ.
 39

Едно отъ най-силните наводнения, за времето следъ

освобождението, е било презъ есеньта на 1897 година,
предизвикано отъ продължителни поройни дъждове, кои­
то дори по високите м-Еста станаха причина да се по­
вреди реколтата на по-къснигЕ култури, а голяма часть
отъ снопитЪ били отнесени или повредени по нивите.
Всички, които го изжив-Еха, мжчно могатъ да го забра-
вятъ, поради неговата стихийность и тежките загуби,
причинени на населението.
Нека споменемъ и за наводнението презъ 13 и 14
мартъ, 1923 год., което сравнително бе много по-малко
и причиненигЕ отъ него щети б-Еха много по-леки. По­
ради обстоятелството, че то се случи презъ прол^Етьта,
голяма часть отъ щетигЕ б^Еха поправени на време, осо­
бено по полето. Веднага следъ наводнението б-Еха наз­
начени комисии, които обиколиха пострадалите, състави­
ха списъци за разм-Ера на причиненигЕ щети, които
представиха на комитета, натоваренъ съ грижигЕ по
възстановяването имъ. Главно били засегнати махали-
т-Е: Мараша, Русенъ, Филипово и Столипиново. Първи-
г Е две сж пострадали най-чувствително. На 14 улици сж
били залети сградитЕ на 233 семейства, а причиненигЕ
щети—оценени на сума 2,330,550 лв. Въ Столипиново сж
били засегнати 184 семейства, като причиненигЕ имъ
щети възлизали на 230,000 лева. Най-малко е пострадала
мах. Филипово, кждето по най-низките части на 7 улици
били засегнати 32 семейства, съ щети на сума 99,400 лв.
Общо сж били засегнати на 27 улици и квартали сгради­
те и домакинствата на 449 семейства, като имъ била
причинена щета за 2,659.950 лв. За щастие, човешки
жертви не били дадени.
За да се ограничи разливането на реката въ чер­
тата на града, и изб-Егнатъ щетите отъ това, презъ 1937
год. се започна облицовката на десния брегъ на река­
та, между стария и новия мостъ, съ видимъ успехъ и
надежда, че това начинание скоро ще бжде продълже­
но, още повече, че не струва скжпо на общината.
Особено красиви сж извивките на реката около гра­
да. Бреговете й сж били винаги залесени съ вековни
дървета и окичени съ буйна растнтелность, а презъ ле*
тото—отъ нея веяло прохлада и благодать.
Извънредно високо е било ценено нейното пълно­
водие. Прибрана въ своето корито, Марица презъ це-
лата година е оила плавателна, съ тихи, спокойни води.
И до сега сж запазени основите на стария градски кей,
40

задъ сградата на пансиона за сираци отъ войните, на

десния бр^гъ на реката. Поради слабия наклонъ, по нея
еж плавали надолу тежко натоварени салове, лодки и
дори кораби, а последните често сж се изкачвали и на­
горе срещу течението й. Салове по реката се движеха
въ наше време до
1903 — 1904 година
и идваха отъ Пазар-
джикъ, натоварени съ
строителенъ матери-
алъ, катранъ въ толу-
ми, зърнени храни и
добитъкъ, но само
при високите про­
летни и есенни води.
Водачи на саловете
ни сж разказвали
тежката задача, коя­
то е представлявало
презъ последните го­
дини техното извеж­
дане до Одринъ, по-
стояните изненади и
опасности, които сж
го придружавали. Те
сж били целъ еснафъ
въ Пазарджикъ.
Фактътъ, че, дори
при тези тежки усло­
вия, пжтуванията съ
салове по Марица
продължиха цели 25
— 30 години, следъ
откриване за експлоатация железопжтната линия на Ба-
ронъ Хиршъ, показва силните връзки на традициите и
големите преимущества на водния пжть. Требва да очак­
ваме, че не следъ много години реката ще стане наново
плавателна. Тогава ще се възстанови едно отъ големите
блага, съ които е надаренъ нашия градъ отъ природата.
Въ връзка съ реката ще требва да констатираме
присжтствието на неизчерпаемо количество чудесна под­
почвена вода, съ която може да разполага Пловдивъ.
Нея откриваме въ плитки ями и кладенци, сжщо и въ
извори, които изчезватъ, поради бързото повишение ни­
вото на градския теренъ, а най-много въ по-дълбоките
 41

пластове на земята. Множеството артезиански кладенци

ни убеждаватъ въ това. Интересното е, че водата на по-
вечето отъ тЪхъ почти блика на повърхностьта или до­
стига на 0-50 до 1 метъръ днешното ниво на терена.
Градътъ вече я използува чрезъ две помпи, инсталирани
недалечъ отъ брега на реката, задъ Военната палата, съ
дебитъ около 300 л. на секунда, отъ една дълбочина 45
—50 метра, за градския водопроводъ, и повече отъ 100—по
частните имоти. Има изгледи занапредъ това използува­
не да се увеличи значително, поради крещящата нужда
отъ вода, като се използуватъ подпочвените води къмъ
Царския островъ. Това богатство тепърва има да се оцени.

Клим атъ

Климатътъ на Пловдивъ е правилъ впечатление на

всички почти географи, пътешественици и летописци,
които съ посетили града, затова, всеки е споменалъ по
нещо за него въ своите описания. Характерно е, че
тези сведения, макаръ и да съ отъ най-различни епохи
(11, IX, XII, XVI столетие), съдържатъ най-добри отзиви
и възторзи за него, независимо отъ сезона, когато е би­
ло посещението.
Макаръ и градътъ да е отделенъ отъ Беломорие-
то съ огромния лабиринтъ на Родопите, ако и да от­
стои на едно разтояние по въздушна линия на 150—170
клм. отъ неговия брегъ, требва да се признае, че кли­
матътъ му притежава много отъ ценните качества на
средиземноморския. Отъ друга страна, въпреки че е
на значителна северна ширина и въ близко съседство съ
най-студената страна въ Европа — Русия, той се радва
на много умеренъ климатъ. Много условия способству-
ватъ за благоприятния климатъ на Пловдивъ, но ние н4-
ма да се спремъ подробно на техъ; можемъ да споме-
немъ само най-важните.
На северъ, 60 клм. отъ града, се издига величестве-
ниятъ гребенъ на Балкана, който пази Пловдивското
поле и града отъ северните студени ветрове. Тукъ, отъ
западъ къмъ изтокъ, съ наредени най-високите и най-
широко разтлани върхове на Стара планина : Веженъ
(2197 м. в.), Козята стена (2065 м. в.), Ямбарица (2166 м.
в.), Купена, Сиврикая, Юмрукъ чалъ (2387 м. в.), Кадем-
лия (2166 м. в.), Мазелатъ (2191 м. в.) и др., образуващи
една висока преграда, която не допуша да проникнатъ
42

до насъ свирепите бури, нито непоносимите студове

на севера. Те се разбиватъ въ тази бариера; часть отъ
т^хъ я преминаватъ твърде укротени и смекчени.
Като втора, макаръ и много по-малка преграда, се
явява Средна-гора, която сжщо смекчава и намалява
силата на бурите и студовете, отразявайки се благоприят­
но за климата. Отъ западъ, приблизитилно на същото раз­
стояние, стои на стража най-източниятъ върхъ на могъща­
та Рила — Белмекенъ, която закриля иглата долина отъ
буйните ветрове и студове на континента. Достатъчно е
веднажъ да се премине пътя София—Пловдивъ, за да се
почувствува резката промена, очертана при Костенецъ,
между заснеженото и заледено Софийско и Ихтиманско
полета, съ своите мъгли, и Маришката долина, уютна и
приветна, почти постоянно озарена отъ топлите лъчи на
жизнерадостното слънце. Изтокътъ за Пловдивъ е от-
критъ, но той винаги е носилъ топли кратковременни
дъждове и не мъчителни ветрове. Какво да кажемъ за
югъ, предвестника на пролетьта, обграденъ отъ дивните
предпланини на Родопите? Последните съ белиятъдробъ
на нашето поле и на града ни. Презъ жежкото лето,
те ни пращатъ прохлада, а съ живописните си очерта­
ния ни призоваватъ къмъ китните си върхове и безбройни
летовища. Единствено презъ летото въ града, южното
изложение е уморително, мъчително за гражданите, но
презъ останалите три сезона то е истинска благодать.
Характерното за пловдивския климатъ е, че чети­
рите годишни времена леко се преливатъ едно въ дру­
го. Пролетьта е чаровна, съ много цветя. Кокичетата,
къмъ края на януарий, показватъ своите белоснежни
цветчета по южните склонове на хълмовете. Песеньта
на птичките омайва. Дните съ слънчеви, а небесната
синева безкрайна. Съ редки топли вълни приижда зной­
ното лето, съ малко дъждове и изобилно слънце, съ топли
дни, а за некои квартали, въ съседство съ хълмовете,
доста душни дни и нощи, когато животътъ по обедъ
почти замира, улиците обезлюдяватъ, а вечерь до по-
луношь градините и парковете гъмжатъ отъ хора. Чудна
е есеньта—светла и некакъ уютна, обилна съ приятни
дни, галени отъ меките лъчи на чаровното слънце, съ
малко и не многотрайни дъждове, съ не особено силни
ветрове, съ пъстро небе, вълшебно обагряно, особено
при залезъ слънце, съ едно изключително изобилие на
плодове, съ извънредно оживление въ града. Зимата,
съ малки изключения, е мека. Редко снегътъ покрива
 43

града. Езерото, а особено р. Марица, като изключение

замръзватъ. Слънчевите дни изобилствуватъ, а снежни
бури и виелици сж редки случаи и сж краткотрайни.
Следъ всеки пристжпъ на студа, настжпвагь топли, при­
ятни дни, и не редко ще чуете или прочетете мнението
на посетители презъ зимата на града, които намиратъ
Лловдива за „българска Ревиера."
Както климатътъ по целия светъ, и пловдивскиятъ
съ годините постоянно се мени. За да характеризираме
тези промени, ще си позволимъ да дадемъ сведения за
времето отъ освобождението до сега, приблизително за
60 години. Това време требва да го разделимъ на два
периода, сжществено различаващи се единъ отъ други.
Първиятъ периодъ, завършващъ около 1905 година, се
характеризираше съ една типична зима: отъ м. ноемврий
до м. февруарий, съ изобиленъ валежъ на снегове, кои­
то образуваха снежна покривка, обикновено отъ 40
— 50 см., а понекога и по-дебела, която се задържаше
презъ всичкото време и бавно изчезваше. Реката, мно­
жеството блата край града замръзваха продължител­
но и биваха използувани за пързаляне, а ледътъ имъ
се прибираше въ н-кколкото „бузлухани" (складове за
ледъ, специално изградени дълбоко въ терена) за летото.
Големи студове редко настжпваха и то за много кратко
време. Хубавите слънчеви дни изобилствуваха. Въобще,
зимата бе суха, поносима. Пролетьта и есеньта беха
ранни, приятни, много весели. Пролетьта се е обаж­
дала често и презъ месецъ януарий и, като изключение,
презъ следните месеци е валяло снегъ. Флората се е
пробуждала много рано, а презъ м. априлъ е имало при-
стжпи на топли вълни. Петото е настжпвало, като че ли
изведнажъ. Месеците—юний, юлий и августъ и първата
половина на септемврий често сж били много гореши,
дори задушни; все пакъ, изключение сж били непоноси­
мите дни и нощи. Населението тогава е било принуде­
но да търси гостоприемството на вечно приветните Ро­
допи, въ селата и монастиритЬ, разположени въ поли­
те имъ. Есеньта е била кратка, а може би затова — из­
вънредно приятна и богата.
Презъ втория периодъ отъ описваното време, съ
малъкъ преходъ, четирите годишни времена се бързо про-
менятъ. Така, зимата се изместя. Тя започва презъ
месецъ декемврий и продължава следните два месе­
ца, но обикновено е гола и влажна. Истински студо­
ве' (подъ 0°) сж редки и големи изключения. Река-
44

та, а дори и езерото и блатата, р^дко замръзватъ

съ единъ тънъкъ, малко траящъ ледъ. Снеговете ва-
лятъ р%дко и бързо се топятъ. Снажната покривка е
р%дка украса на пейсажа. Слънчевите дни съ много по­
вече отъ мрачните, а мъглата — изключение. Нея носи
като че ли реката, но за много кратко трае. Презъ зимата
пеисажътъ е повече есененъ и твърде монотоненъ. Само
околните върхове на хоризонта блестятъ съ своите бе-
лосн%жни чела и подчертаватъ сезона. ПролЪтьта настъп­
ва много по-късно, отколкото презъ първия периодъ,
въпреки нЪкои отъ нейните ранни белези, р^дко презъ
м. мартъ, обикновено презъ м. априлъ. Първите горе­
щини съ презъ м. май, но дните сега, както и презъ юний,
съ по-скоро пролетни, приятни, прохладни, но не горе­
щи. Фактически, горещините започватъ отъ средата на
м. юлий и траятъ до средата на м. септемврий. Това е
лотото. Горещите дни съ обикновено явление, но тем­
пературата е поносима и само въ отделни случаи над­
хвърля 33 градуса по Целзия. Есеньта сега е продълже­
на. Тя е извънредно приятна, топла и уютна, въ началото,
и студена, влажна, дори мъчителна — презъ последни­
те месеци. Изобилствуватъ дъждове, но съ краткотрайни
и обикновено топли.
И сега преживяваме едно преходно време за плов­
дивския климатъ. Настъпило е като че ли междуцарствие.
Презъ зимата се случватъ дъждове, а понекога слушаме
и гръмотевици. Настъпватъ тежки студове на пристъпи
безъ никаква последователность. ПролЪтьта е доста сту­
дена и късна. ЛЪтото настъпва съ топли и душни дни.
Есеньта запазва своя чаръ въ всЪко отношение.
Въпреки тези промени и колебания, климатътъ на
нашия градъ остава единъ отъ иай-здравословнигЬ въ
България. За пролЪтьта и есеньта не може да се иска
по-приятно време. Летото, ако и горещо, е поносимо съ
изключение на нЪкои рЪдко топли и задушни дни и то
главно за централните квартали. Въ свръзка съ това, лету­
ването на пловдивчани все повече и повече влиза въ тра-
диците на населението. Излетите (туризма) се практику-
ватъ масово, а летовищата по планините и селата все­
ка година се увеличаватъ, подобряватъ и извънредно
оживяватъ. Растатъ непрекъснато и постиженията на
Пловдивската градска община, относно залесяването на
околностьта на града и уредбата на обществените гради­
ни и паркове, които облекчаватъ внушително този де-
фектъ въ пловдивскиятъ климатъ. Що се касае до зима­
 45

та, ние можемъ да се задоволимъ съ нейните особености.

Тя е мека и приятна. Големите студове сж илключение.
Снежните бури сжщо. Ветровете, обикновено западни—за
януарий и февруарий, източни—за мартъ и априлъ, сж
кратки и р-Ьдко силни. Мъглите сж изключения и много
рЪдко се задърн*атъ. Влагата е нормална. Слънчевите
дни преодоляватъ и сж особено приятни. Снажната по­
кривка е рЪдко явление, затова, пейсажътъ, както се
каза, е повече есенень. Редките студове, пристигащи
обикновено отъ западъ, заледяватъ водите, но при все
това, пързалките сж изключение и краткотрайни. Редко
се явяватъ по улиците шейните, придружени отъ весе­
лия припевъ на звънците, окачени на конете.
Съ изключение на кратките бележки на летопис­
ците, относно климата на Пловдивъ, ние немаме ника­
кви конкретни данни, за да подкрепимъ нашето бегло
изложение. Следъ освобождението, преподавательтъ по
физика при Пловдивската мжжка гимназия е направилъ
първи усилия да се обзаведе една малка метеорологиче­
ск а станция за наблюдаване главните прояви на клима­
та, а именно: температурата, атмосферното налегане,
влагата, облачностьта, валежа и ветровете. Това, обаче,
■е било реализирано малко по-късно, и въ пъленъ редъ
е започнало да функционира отъ 1895 год. Сведенията
не само се зарегистрирваха, но и публикуваха на черна
дъска, поставена въ вестибюла на гимназията, съ надлеж­
ните графи. При нашия опитъ да се доберемъ до техъ,
ни се отговори, че твърде отдавна сж били изпратени въ
София, безъ да има запазени копия, а голема часть сж
'били унищожени. По-късно (следъ 1910 г.) и други дър­
жавни учреждени сж предприели събирането и отчита­
нето на сжщите данни, но по-ограничено.
За съжаление, едно систематизирано изложение на
тези поне данни никой не е предприемалъ. Директорътъ
на метеорологията, г. Д-ръ К. Кировъ, въ единъ издаденъ
отъ него календаръ, между другите сведения, дава и та­
кива за нашия градъ — твърде бегло. Ние използуваме
тези сведения. Требва да се очаква, обаче, че скоро ком­
петентните ще спратъ своето внимание и на Пловдивъ,
като ни дадатъ едно пълно, добре систематизирано из­
ложение на метеорологичните данни,толкова необходи­
ми при разрешаване на много актуални въпроси.
Нема съмнение, че географското положение на гра­
да има сжществено значение за неговия климатъ. Ние се
задоволяваме да дадемъ извънредно кратки бележки за
46

това, както и няколко сбити таблички, съдържащи на­

блюденията презъ единъ тридесетгодишенъ периодъ (1896
до 1925 год.), изразяващи характеристиката на климата
ни въ цифри.
Средното ниво-на терена, върху който е разполо-
женъ Пловдивъ, се приема 160 метра надъ морското
равнище. Той стои на 1 ч. 21 м. 33 с. дължина и на
42° 18’ и 37” ширина отъ Парижъ.
Въ по-долу изложените таблици еж изразени: тем­
пературите въ Целзееви градуси; валежите—въ милимет­
ри, (литъръ на квадратенъ метъръ); облачность отъ 0
(съвършенно ясно) до 10 (целото небе покрито съ обла­
ци); влажностьта — отъ 1 до 100, което показва, че въз-
духътъ е наситенъ съ водни пари; ветровете — по осемте
главни посоки; атмосверното налегане — въ милиметри
живаченъ стълбъ, редуциранъ къмъ 0°С при морското ра­
внище.

ТАБЛИЦА
за средните максимални температури :
I || IH IV V VI VII Vili IX X XI XII
12 . Т 16.4°'21.5° 26.3° 29.7° 33.8° 35.6° 35.2° 31.2°27.4° 21 -7°13.7°

ТАБЛИЦА
за средните минимални температури :
- 1 0 6» —8° —4.2° —0.7° 6.6° 10.9° 13.4° 12.7° 1.5° —4.7°
—9.1° —13.8°

ТАБЛИЦА
Абсолютно максималните температури за сжщия пе­
риодъ сж : на 14. I. 1910 г. и на 2. I. 1921 г. 17.4°; на
11. II. 1899 г. 23°; на 12. III. 1922 г. 26.6°; на 28. IV 1923
г. 33.7°;на 15. V. 1908 г. 35.8°; на 20 VI. 1918 г. 38.7°; на
5. VII. 1916 г. 41.9°; на 8. VIII. 1896 г. 39.6°; на 13. IX. 1918
г. и 12. IX; 1924 г. 34.6°; на 8. X. 1896 г. 34.6°; на 10. XI.
1925 г. 26.2°. на 1. XII. 1903 г. 20°; или максимална 41.9J.
ТАБЛИЦА
Абсолютно минималните температури за сжщия пе­
риодъ на 19. I. 1912 г. -19.6°; на .11. II. 1909г. —18.6°;
 47

на 9. III. 1899 г. —14.2°; на 1. IV 1918 г. —4.3°; на 7. V.

1915. год. 2.4°; на 2. VI. 1902 и -1 8 . VI. 1913 г. 7.6°; на 15.
VII. 1909 год. 11°; на 23. VIII. 1923 год. 7°; на 28, XI. 1906
год. 1.8°; на 31. X. 1920 г. —4.8°; на 30. XI. 1925 год.
— 17.4 ; на 15. XII. 1909 г. —18.8° или минимална тем­
пература за периода —19.6°.

ТАБЛИЦА
за срЪднитЪ месечни презъ сжщия периодъ :
те мпер. валежъ облачн. влага преоб. вЪтъръ атм. нал.
януарий 0.9« 36 6,— 80 3 751.1
февруарий 3.6° 31 6.4 78 3 749.5
мартъ 7.4° 29 6.7 77 и 758.9
априлъ 12.2° 40 5.4 66 и 746.3
май 17.3° 59 5.4 67 и 746.8
юний 21.-° 62 4.7 65 3 746.2
юлий 23.4° 52 3.5 60 3 746.-
августъ 22.8° 41 3.6 60 3 747,-
септемврий 18.7° 38 3.7 65 3 749,-
октомврий 13.2° 39 5.2 75 з ,и 750.3
ноемврий 6.7° 50 6.2 80 3 750,-
декемврий 2.8° 34 6.8 83 3 750.4
Зацсжщия периодъ (1896 — 1925 г.) срфцнитЪ и из­
ключителни дни на първия и последенъ студъ, както и
срЬдната дата на свободното отъ студъ време ни даватъ
следнитЪ данни :
Срфдна дата : 1 мартъ и 7 ноемврий, последенъ
студъ 24 мартъ.
Средно траене на свободни отъ студъ дни 227.
Абсолютни дати :
най-ранния студъ 19. X. 1911 год.
най-късния студъ 15. XII. 1916 год.
най-последния студъ 25. IV. 1912 год.
най-ранния последенъ студъ 25. II. 1916 год.
ТАБЛИЦА
за срфцното число на днитЪ съ минимални температури
подъ нулата за периода 1900 — 1925 год.
I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
20.6 18.3 9.3 1.6 0 0 0 0 0 0.5 7.6 13.6
или годишно 65.8
48

Презъ 1932 г. сж наблюдавани следнит-fe минимал-

ли и средни температури по месеци:
температури :
месецъ минимална средна
януарий 0.5о 3.9°
февруарий 0.7о 5.3о
мартъ 1.4о 9.2о
априлъ 4.2о 13.4о
май 11.2о 21.60
юний 15.-о 25.8о
юлий 17.1 о 28.3°
августъ 15.-о 27.9°
септемврий 10.3° 21.-°
октомврий 6.-° 16.5°
ноемврий 1.4° 8.6°
декемврий 0.6° 2.1°

ТАБЛИЦА,
изразяваща срЪднитЪ 5-дневни температури
презъ годината.
1 1— 5 1.-° V 1— 5 15.3о IX 3 - 7 20.8°
6—10 1.4° 6 - 1 0 16.4° 8 -1 2 19.6°
10—15 1.4° 11 -15 17.1° 13—17 19.-°
16—20 0.9° 16—20 18.3° 18-23 18.-°
21—25 0.1° 2 1 -2 5 17.6° 23—27 18.-°
26—30 1.2° 26—30 18.8° 28— 2 16.6°
11 31— 4 2.1° 31— 4 19.7° X 3— 7 16.4°
5 - 9 2.7° VI 5— 9 20.-° 8—12 14.6°
10—14 3.1° 10—14 20.8° 13—17 13.3°
15—19 2.2° 15—19 28.8° 18-22 11.5°
20—24 4.-° 20—24 21.1° 23—27 11.3°
25— 1 4.5° 25—29 22.1° 28— 1 10.5°
111 2— 6 6.-° 30— 4 22.8° XI 2— 6 9.4°
7—11 6.2° VII 5— 9 23.5° 7—11 8.5°
12—16 5.8° 10-14 23.1° 12—16 7.-°
17—21 7.7° 15—19 23.4° 17—21 5.8°
22—26 9.2° 20—24 23.8° 22—26 4.7°
27—31 9.9° 30— 3 23.3° 27— 1 3.9°
IV 1— 5 9.9° Vili 4— 8 24.-° XII 2— 6 3.6°
6—10 10.7° 9—13 23.5° 7—11 2.9°
11—15 11.4° 14—18 22.8° 12—16 3.4°
16—20 12.4° 19—23 22.2° 17—21 2.5°
21—25 13.6° 24—28 22.-° 22—26 1.9°
26—30 14.5° 29— 2 21.4° 27—31 2.6°
 49

ТАБЛИЦА
за наблюдаваните валежи презъ периода 1914 — 1924
година, на брой 302, съ интензивность надъ 40 с. л., кои­
то по продължителность и интензивность се разпредЪ-
лятъ така :
по интензивность : по продължителность:
40 с. л. ха. 104 пжти минути: бро
50 43 II 2 28
60 35 м 3 13
70 * „ 23 и 5 72
80 23 и 10 82
90 7 II 15 36
100 15 ■п 20 32
125 16 и 25 19
150 22 II 30 18
175 19 II

200 12 II

Население
Народите, които сж живели въ Пловдивъ, сж твър­
де много. Те се радвали на неговите природни красоти
и сж използували, за кратко или за по-дълго време,
условията на единъ спокоенъ, културенъ животъ Но не­
ка се спремъ на т%хъ, макаръ и съ няколко думи. ТЪ-
зи, които сж успивали да останатъ по-продължително
въ него, сж били отъ най-големите, най-силните народи
въ Европа. Историята ни сочи, като първи жители на на­
шия градъ, древните траки. Но, вече н%ма съмнение,
че преди тяхното нашествие и настаняване тукъ, други
народи съ векове сж обитавали хълмовете. Данни за то­
ва ни дадоха първите разкопки, които беха предприети на
„Селищната могила“, находяща се на северо-източния край
на Филипово. Тамъ се намериха предмети и следи отъ чо­
вешки жилища, отнасящи се къмъ каменната епоха. За
съжаление, въ самия градъ никога не сж оили предприе­
мани въ по-широкъ размЪръ системни разкопки, които
да ни дадатъ указания за жителите отъ предисторичес-
ката епоха, като изключимъ предприетите отъ Пловдив­
ското археологическо дружество, презъ лотото на 1934
год., по терасата на Небетъ тепе и то въ много ограни-
4
50

ченъ размЪръ, и тези—на Пловдивската оиблиотека и м у

зей, презъ лотото на 1935, 6 и 7 год., на същото место
— малко по-голЪми и основни. Намерените материали,
каменни сечива, фрагменти отъ глинени сждове, части
отъ глината, съ която сж били измазани стените на жи­
лищата, костени игли и др.,грижливо прибрани и систе­
матизирано изложени въ музея, сж първитЬ доказател­
ства за живота на тогавашните жители на Пловдивъ.
Благоприятните условия за сносенъ човешки жи-
вотъ по нашите хълмове, отъ най-старо време, под-
сказватъ и требва да приемемъ, че тукъ, както и въ
много други места, на западъ и на изтокъ, изпреди ка­
менната епоха е имало заселници. Какви сж били те
дали отъ неандерталската раса или отъ кроманьонов-
ската? Дали сж били северняци, високи, съ дълги глави
и дълги лица, съ силенъ прогнатизъмъ, или сж про­
никнали отъ югъ, представители на издържливия ср еди­
земноморски типъ, низки по ръстъ, съ дълги глави и
овално лице — това тепърва има да се установява. Сега
съ по-голема положителность може да се твърди, възъ
основа на данните, събрани за съседни места, че въ на­
чалото на неолита и тукъ е имало селища съ населе­
ние отъ смесени раси. Наредъ съ северния и средиземно­
морски типъ сж живели хора отъ негроидния и даже
съ неустановенъ произходъ (брахикефалъ).
Намерените материали, които споменахме по-горе,
вече ни даватъ основание да твърдимъ, че къмъ края
на третото и началото на второто хилядилетие, пр. Хр.,
на Небетъ тепе е имало множество жилища, изработени
отъ плетеница и замазани съ глина. Отъ керамичните
фрагменти личи, че това население се е числ Ьло къмъ
народите, които сж имали така наречените спирало-
меандро-лентести-керамики, а тези отъ по-новата ка-
менномедна епоха-отъ тикива, които сж имали силно
пазвита техника,относно рисуваната керамика. При това,
ше требва да се приеме и за жителите на града огь
тази епоха, както е прието, въобще, за жителите отъ об-
ластьта обитаващи могилните селища, презъ сжщото вре­
ме че сж били внезапно принудени да напуснатъ свои­
т е ’селища и да избегатъ на юго-изтокъ. Това население
не ще да е било отъ индоевропейски произодъ, защо-
то е установено, че едва следъ него на полуострова про-
никватъ и се настаняватъ: илирите, траките и гърците.
Като се има предвидъ, че презъ поменатата епоха пресе­
лените отъ нашия полуостровъ народи въ Мала-Дзия
 51

С/К образували голямото и силно царство на хетититЪ,

може да се приеме, че те сж били жители и на Плов-
дивъ. Данните, обаче, сж крайно оскждни, и окончател­
ното разрешение на този въпросъ е работа на специа­
листи.
Бащата на историята и етнографията, Херодоть,
(род. 484 и починалъ 425 год. пр. Хр.) при своите дъл­
ги пжтувания е посетилъ и Тракия. Въ своята история
той първи ни дава сведения за народа, който по онова
време е обитавалъ нашата страна. Херодоть е намЪрилъ
многобройнигЬ племена на траките, гжсто населени, въ
цялата область и е констатиралъ, че тя и тогава се е
наричала Тракия. Ето какъ споделя съ четеца своите
впечатления: „Тракийскиятъ народъ, — казва той, — е
най-голЪмиятъ следъ индийския. Дко неговите племена
биха се обединили подъ единъ господарь и ако биха
били единодушни, то тракийскиятъ народъ би билъ не-
победимъ, много по-силенъ отъ всички други народи.
Тракийците носятъ много имена—всЕко племе споредъ
страната си, но всички те иматъ приблизително еднакви
обичаи въ всеко отношение.“
Споредъ сжщия, тракийците сж имали следните
обичаи: „Те продаватъ децата си роби въ чужбина; де-

О бр. Кг 12.
52

вицитк не ги ограничаватъ, а ги оставятъ да се сноша-

ватъ съ мжжегЬ, по свой изборъ; напротивъ, омжженитЪ
се пазятъ много строго. МжжетЪ си купуватъ жените отъ
родителите имъ срещу много пари. Да бждешъ нашаренъ
съ белези (татуиранъ), се счита благородно. Отъ бого­
вете почитатъ само: Дресъ, Дионисъ и Дртемида (тра­
кийската Бендида, а царете, отделно отъ народа, почи­
татъ Хер м еса, кълнатъ се само въ негово име и считатъ,
че иматъ отъ него своя произходъ. Богатите погреб-
ватъ така: трупътъ държатъ изложенъ три дни; колятъ
разни жертвени животни и се угощаватъ, следъ като по-
рано сж оплакали умрЬлия; следъ това го погребватъ,
като го изгарятъ или просто го заравятъ въ земята. Пос­
ле издигатъ могила отъ пръсть и устройватъ разни със­
тезателни игри, като най-гол^мата награда се определя
за едноборство."

Обр. N2 13.

Установено е, че траките сж дошли на Балканите

отъ северъ, презъ първата четвъртина на второто хиля-
дилЪтие, преди нашето лЪточислене. Тяхната разпокжса-
ность не имъ е попречила да бждатъ постоянни госпо­
дари на двете Тракии. Изключение сж правели малките
крайморски колонии, основани отъ гърците. Заседналиятъ
животъ е способствувалъ те да догонатъ сравнително
висока култура и да натрупатъ значителни богатства.
Омиръ говори въ Илиадата за техните царе и войво-
 53

ди, като споменава царь Резосъ (съюзникъ на троянци-

тЪ), който се е явилъ подъ стените на Троя съ такъвъ
царственъ блЪсъкъ, щото повече приличалъ на безсмърт­
ните богове. Колесницата му била облечена съ злато и
сребро, а той—въоръженъ съ златно оръжие. Конете му
били най-хубави, бели като снегъ и бързи като вихъръ.
За насъ историята
на тракийските царе за- ___— .
почва о тъ одриския
царь Тересъ, въ преде­
лите на чието царство
е била целата Маришка
долина. Тукъ насъ ни
интересува особено пле-
метона одрисите и съ­
седните темъ племена
—беси и сатри, защо­
то СЪ живели столетия
въ Маришката долина,
Родопите и Средна го­
ра. Те съ били неиз-
черпаемъ източникъ за
набавяне необходимия
жизненъ елементъ на
града до претопяването обр. № 14.
имъ въ новите човеш­
ки наслоения. Техните царе добиватъ особена сила и
влияние презъ V векъ, преди Хр„ когато успеватъ да
обединятъ сродните съседни племена и да образуватъ
Одриското царство. Тукидидъ споменава за Тересъ и
Ситалкъ, които, споредъ него, макаръ и царе, когато
почивали, съ нищо не се отличавали отъ ратаите, кои­
то имъ гледали конете. Същиятъ авторъ ни дава единъ
характеренъ епизодъ отъ тази епоха, който потвърдява,
че траките, макаръ и обикновено разпокъсани, вина­
ги се обединявали противъ общия врагъ. Това той раз­
правя, по поводъ опита на атиняните да образуватъ коло­
ния въ вътрешностьта на Тракия. Отъ о.Тасосъ последни­
те изпратили навътре, къмъ Стримонъ, (р. Струма) 10,000
колонисти, свои граждани и съюзници, за да се посе-
лятъ въ местностьта, известна подъ името „Деветь пъ­
тища“ Колонистите лесно завзели тази местность, но,
когато се опитали да проникнатъ по-навътре, били уни­
щожени до единъ, защото траките не гледали съ добро
око на такива заселници.
54

До сега не е открита тракийска писменость, съ из­

ключение надписа на пръстена, намЪренъ при с. Езеро-
во, който се предполага да е тракийски. Другите памет­
ници, обаче, които сж останали отъ тази епоха — мо­
нетите на царете и пр., ни даватъ значителни материа­
ли за изучаване техния битъ и култура. Въ това отно­
шение Пловдивъ остава центъръ за най-интересни издир­
вания отъ тракийската епоха.
Ще се задоволимъ да споменемъ само имената на
най-могжщите одриски царе, владетели на нашия градъ,
до обявяването му отъ римските императори за центъръ
на провинция Тракия. Основатель се счита Тересъ, на-
следенъ отъ неговия синъ Ситалкъ I (431—424 год. пр.
Хр.). Следватъ: Севтъ I (424 — 401 г. пр. Хр.), М едокъ
и Севтесъ II, Тересъ II, Хебрителмисъ (309—383 г. пр.
Хр.), Котисъ I (383 — 359 г. пр. Хр.), Кетрипорисъ,
Скотокосъ, Адамокъ II, Севтъ III (330—313 г. пр.Хр.),
Лизимахъ (313 — 281 г. пр. Хр.), Севтъ IV (ок. 200 г.
пр. Хр.), Котисъ II (175 г. пр. Хр.), Диегилисъ (ок. 150
год. пр. Хр.) и подъ римско покровителство: Садаласъ
I, Котисъ 111, и Садаласъ II.
Презъ техното управление градътъ и околностите
му сж попаднали главно три пжти подъ властьта на завое­
ватели, но това не се е отразило значително върху би­
товия обликъ на населението. Така, македонскиятъ царь
Филипъ II Яминтъ (341 год., пр. Хр.) завзема града,
укрепява го силно и му дава името си. Въ желанието
си да засили града съ надежденъ елементъ, споредъ не*
кои отъ тогавашните автори, той заселилъ тукъ око­
ло 2,000 гърци — фокейци. Но това владение траяло
малко (около 20 години), следъ което траките изгонили
гарнизона. Филипъ V, сжщо, презъ 183 год., пр. Хр.,
като опустошилъ долината на р. Марица, превзелъ Плов­
дивъ. Населението му се разбегало, и той билъ при-
нуденъ да остави гарнизонъ; но и тази окупация е би­
ла кратка. Много по-продължително се застояли тукъ
келтите, които презъ 278 год., пр. Хр., преминавайки
Балкана, се настанили въ Тракия. Тукъ образували свое
царство, съ столица Туле (сегашното Тулово), което трае­
ло 65 години. Едва презъ 212 год., пр. Хр., траките успе-
ватъ да ги разбиятъ и прогонятъ отвждъ Дунава.
Когато римския императоръ Клавдий, презъ 46 год.
сл. Хр., завзема окончателно Тракия и Пловдивъ, завар­
ва траките, като единствени жители на града и окол-
ностьта му. Повече отъ 5 века римляните сж управлява­
ли града. Благодарение на техната висока култура и ред­
 55

ки държавнически качества, нашиятъ градъ уаткпъ да

достигне най-блЪскаво материално и духовно развитие,
но презъ всичкото това време траките еж запазили свое­
то господствуваще положение, като етнически елементъ.
И презъ римската епоха' градътъ билъ често заселванъ
съ колонисти, които, въ повечето случаи, образуватъ от­
делни племена, като: евмолпии, кендрисосъ, еврии;
родонии, артемисиа, иракли, асклипии, адрианиа,
състоящи се отъ родове, които отъ своя страна образу­
ватъ племената. Обаче, всички тЪ сж били безъ особено
значение за общия битъ на населението, затова нЪма
да се спираме на гюсъ.
Презъ този периодъ вълните на великото преселе­
ние на народите на няколко пжти заливатъ и нашето
поле, като накрая окончателно му налагатъ една съвър­
шено нова битова физиономия. Така, презъ 249 — 251
год. готите нахлуватъ въ Тракия и превзематъ града,
избиватъ около 100,000 души въ него и опустошаватъ
ц%лата му околность. Останалото население отвлек­
ли съ себе си, като роби. Презъ 447 год., сжщата участь
постига града и цялата Тракийска равнина отъ ордите
на Атила. Но въпреки тежките опустошения, градътъ
бърже се съвзелъ. Населението, избегало по планините,
наново се завърнало.
Отъ началото на \/1-то столетие, славянските пле­
мена започватъ да заливатъ полуострова на вълни, така
масово, че нищо не е могло да имъ се противопо­
стави. Византийските императори изпадатъ въ отчаяние.
Те сж принудени да се откажатъ отъ своите балкан­
ски владения. Въ 512 год. императоръ Атанасий.за да
спаси Цариградъ отъ славянството, построява „Дългата
стена“ (известна подъ името Анстасиева стена), която
постига назначението си. Но целиятъ Балкански полуос-
тровъ е плътно заленъ отъ славяните и взема сла­
вянска физиономия.
Прокопий, историкъ отъ епохата на Ю стина, ни
оставя най-пълни и най-достоверни данни за бита на сла­
вяните. Високи и стройни, те сж били кротки по нравъ;
предпочитали мирния трудъ предъ размириците. До
война и грабежъ сж прибегвали само при крайна
нужда. Тогава ставали свирепи, както всички първобит­
ни народи. Единъ тогавашенъ писатель пише следното
за славяните: „Ако те не живеятъ помежду си въ вражда,
понеже сж разделени на много родове и племена, нито
единъ народъ въ света не би могълъ да мери сили-
56

rfe си съ гк хъ “. Ho те никога не биха могли да избегнагь

тази вражда, ловко подържана отъ византийските им­
ператори, за да ги държатъ подчинени. Въ настъплението
си те съ завладявали, опустошавали и опожарявали, но
къмъ покорното население съ се отнасяли меко. Въ на­
шите места се заселило главно племето драговичи.
Те се заселили въ областите, където съ живеели бе­
сите. Техното стопанство е било натурално. Не съ поз­
навали парите. Къщ ите имъ били землянки, а живо-
тътъ имъ— много скроменъ. Градове не съ имали. Поз­
навали съ добре занаятите и бързо се приспособявали
къмъ местните условия. Нуждите си задоволявали въ
своето село, родъ или племе, затова много редко съ
прибегвали до размена. Живеели главно въ задруга,
а неколко такива съ образували племе.
Славяните съ вториятъ народъ, който следъ тра­
ките заселва Пловдивъ и остава отпечатъкъ въ неговия
битъ за много векове.
Дълго време византийските императори съ работе­
ли съ всички простени и непростени средства, за да мо-
гатъ да държатъ славяните въ подчинение. Намерили
въ тая благодатна страна своя втора родина, те се пре­
давали на миренъ трудъ въ новото отечество, като се
оставяли да бъдатъ управлявани отъ византийските импе­
ратори. Последните, обаче, щомъ засилвали своята власть,
започвали наново да организиратъ военно областите, да
укрепяватъ границите на империята си и дори да пред-
приематъ нови заселвания въ некои стратегически пун­
ктове. Такъвъ е случая съ Пловдивъ. Следъ преминава­
нето на прабългарите отсамъ Дунава и следъ образува­
не на първото оългарско царство, (679 год.), византийски­
те императори веднага схванали големата опасность. Т е
преценили важното стратегическо значение на Плов­
дивъ, като силна крепость, и бързо я възстановяватъ. Им-
ператоръ Иоанъ Цимисхий, за да засили своето влияние
въ града, заселва тукъ манихейци изъ Армения. Това е
станало, следъ като е билъ прогоненъ рускиятъ царь Све-
тославъ изъ Тракия и България, въ съгласие съ патриархъ
Теодоръ. Последниятъ, за да се освободи отъ тази секта,
която отричала умирането на Христа на кръста, не почи­
тала кръста и Богородица, отхвърляла приетите обряди
на църквата и се осланяла на апостолъ Павловите посла­
ния, билъ готовъ и на по-крайни мерки спрямо техъ. Една
часть отъ техъ, още презъ VIII векъ, били изселени отъ Ми-
литимъ и Теодосиополъ и заселени въ Цариградъ и Тра-
 57

кия. Заселените въ Цариградъ се претопили, обаче, пре­

селниците въ Тракия започнали, като апостоли, да оби-
калятъ целия полуостровъ, стигнали дори северна Италия
и образували секти. Това е дало поводъ за още по-оже-
сточени гонения спрямо гЬхъ. Патриархътъ е искалъ да
бъдатъ унищожени съ насилие, но императорътъ, преце­
нявайки r f e x H O T o юначество и упорита издръжливость,
предпочелъ да ги изпрати тукъ. Следващите византий­
ски императори: Михаилъ III, Алексей I Комненъ. Исакъ
II, като ги споменаватъ съ различни имена — ту Павли­
кени, ту богомили, ту арменци, отделяли доста грижи
за техъ. Дори императоръ Алексей I, презъ 1114—1115
година, прекаралъ зимата въ гр. Пловдивъ, като се е
опиталъ, въ лични срещи, да възвърне некои отъ техъ
къмъ православната църква.
Павликените, споредъ тогавашните автори, отри­
чали иконите и кръста, празднували неделята, постели
само въ петъкъ, презъ великденските и богородични пости.
Те се кръщавали съ пламъка на св. Ивана. На Богояление
се удряли по главите съ запалени свещи. Те немали све­
щеници, но избирали между старите най-честните и доб­
рите въ своя кръъгъ, на които поверявали ръководството.
При венчаване, вързвали ръцете на младоженците и имъ
давали да пиятъ отъ една обща чаша. Отъ Пловдивъ
павликените се разпространили и въ околностьта му.
Ето вече повече отъ хиляда години—следи отъ техъ съ
запазени.
Презъ XVII столетие, папски мисионери намери­
ли у техъ стари молитвеници, писани на славянски (ки­
рилица), съ които все още си служили. Софийскиятъ епи-
скопъ, въ рапорта си до Ватикана, отъ 26. II. 1650 год., ка­
то излага за своето посещение въ с. Калъчлий (сега с.
Ген. Николаево), съ мисия да покръсти тамошните Павли­
кени, намерилъ, че те съ употребявали евангелие, пи­
сано съ кирилица върху пергаментъ, отъ 300 години,
добре запазено, което той е каралъ да донасятъ, за да
имъ го тълкува. Благодарение на Бога, пише същиятъ,
успелъ да ги покръсти, заедно съ свещениците имъ. И
въ Пловдивъ е имало католишки мисионери, съ същата
задача. Те, обаче, били доста преследвани, следствие
интригите на Фенеръ. Нека споменемъ за блаженнопочив-
шия Канова, (починалъ презъ м. августъ, 1866 год.) единъ
мъдъръ, ученолюбивъ и много преданъ на паството си
перъ, и неговия заместникъ архиепископъ Рейнарди.
Подъ техните грижи били построени католически чер-
58

кви, жилища за свещениците имъ и др. постройки.

Нема съмнение, че следъ основаването и закрепва­
нето на първото българско царство, неговите царе оце­
нили голямото значение на гр. Пловдивъ и цялата му
область. Византийските императори, както се спомена
по-горе, реставрирали крепостьта му и поставили въ нея
силенъ гарнизонъ. Последниятъ, засилванъ отъ добровол­
чески дружини, винаги е могълъ да се явява въ флангъ
на българите, при походите имъ къмъ Византия. Защит­
ниците, при нужда, бързо се оттегляли въ крепостьта.
Това особено издигало нейното значение и я правело
твърде опасна. Пловдивъ става военна база, единъ чукъ,
насоченъ срещу България. Още презъ първото Българ­
ско царство, на неколко плети Тракия и Пловдивъ биватъ
превзети отъ българите. Царь Крумъ, въ началото на
IX векъ (812 год.), а следъ него и неговите наследници
— Симеонъ Велики, Петъръ, Самуилъ, на неколко
пжти завзематъ града и подчиняватъ подъ своята власть
Тракия, но това е било винаги временно. Все пакъ,
презъ тези завоювания въ целата область прониквалъ
български елементъ, който се настанява на постоянно
местожителство въ околностите на града.
Презъ второто Българско царство, този устремъ за
завладяване на града и обезвреждане големите пакости,
които е причинявалъ неговиятъ византийски гарнизонъ,
е билъ още по-енергично реализиранъ. Явно се долавя
цельта за присъединяването на гр. Пловдивъ и областьта
му къмъ българската държава. Така, петь пжти последо­
вателно градътъ е билъ завземанъ отъ българите, дока-
то въ 1364 год. турците го отнематъ отъ рлщете на бъл­
гарския царь Иванъ Александъръ. И презъ този пе-
риодъ ще требва да се признае, че българскиятъ елементъ
все по-масово заселвалъ града и околностите му, до сте-
пень да повлияе решително на неговата физиономия.
При турската окупация, не толкова градътъ, колкото
неговата близка околность иматъ българско население,
което е останало по местата си, въпреки всички преслед­
вания. Следъ първите ужасни сътресения и жертви, това
население е призовано къмъ творческа работа отъ сами­
те завоеватели въ големи строежи и други стопански
инициативи. То се съживява, закрепва и възстановява
своите сили, за да устои на петвековното робство и да
доживее своята свобода и независимость.
Презъ последния периодъ отъ византийското вла­
дичество, градътъ билъ посещаванъ и дори окупиранъ
 59

на няколко пжти отъ пълчищата на кръстоносците-

В ъ 1096 год. идватъ дружините на 1 кръстоносенъ по-
ходъ. Презъ 1146 год. минавагь рицерите на краль Кон.
радъ III. Следъ това следва походътъ на легендарния
Балдуинъ, който окупира града, Той поставя за управитель
рицаря Рение де Тритъ, а войските му се отдаватъ на
грабежи не само на изоставените жилища и имоти, но
и надъ мирното население. Тези окупации и премина­
вания сж били винаги временни и не еж указали особе­
но влияние върху етническата физиономия на градско­
то население, което ту намалявало, ту бързо се възстано­
вявало отъ неизчерпаемия източникъ на живия елементъ
въ неговиятъ хинтерландъ.
Острите вжтрешни борби въ Византия между Иванъ
V Пелеологъ и Иванъ Кантакузинъ (узурпатора) ста-
ватъ причина да бждатъ повикани за първи пжть тур-
ците на Балканския полуостровъ, като съюзници на Иванъ
Кантакузинъ. Т е сж идвали следъ това на неколко пж-
ти, докато въ 1352 год. завзематъ окончателно за себе
си крепостьта Цимпе, на Хелеспонтъ, и се настаняватъ
тамъ. Отъ Галиполския полуостровъ завладяването на
Тракия и Балкана е въпросъ само на време. Презъ 1362
год. те завладяватъ крепостьта Димотика, която провъз-
гласяватъ за столица на своите европейски владения, на­
речени Румили. Въ 1363 г. техниятъ главнокомандующъ
гаази Худавиндигяръ завладява Одринъ и изпраща вое­
началника Лала Ш ахинъ паша да покори населението
по долината на р. Марица и да превземе гр. Пловдивъ.
Отъ тогава до 4. I. 1878 год., цели 515 год., Плов­
дивъ е билъ подъ турско робство.
Новите завоеватели, турците-османлии, сж прина­
длежали къмъ югозападния клонъ на големото турско-
татарско племе, известно подъ името ту киу. Едва
презъ IX векъ те приематъ мохамеданството и се засел-
ватъ въ Мала-Лзия. Живели сж единъ получергарски
животъ, винаги готови, целото семейство, заедно съ
добитъка и покжщнината, да бждатъ вдигнати отъ едно
место и заселйни на друго. Животътъ имъ е билъ из­
вънредно скроменъ и простъ, защото се задоволява­
ли съ малко. Главното имъ занятие било скотовъд-
ството, но не имъ било чуждо и земеделието. Въ за­
владяваните области обикновено прогонвали местните
жители (по селата) и заемали техните жилища, а въ
градовете — те се чудили на християните, че градятъ
големи, добре уредени жилища, и на стремежа имъ да
60

придобиватъ големи богатства. Тукъ те се отдавали на

прости занаяти и си строили малки къщички за живее­
не, но, както се каза, винаги били организирани, гото­
ви да се явятъ на повика на своя началникъ, който сж-
що така е жив^кпъ постоянно съ т^хъ.
Петвековното робство оказва, безспорно, гол%мо
влияние върху етническата физиономия на града и окол­
ностите му, но никога не е стигало до претопяване или
обезличаване на местното население. Винаги старите жи­
тели както въ града, така и около него, успивали да
превъзмогнатъ нечувания тероръ, дори и когато се посе-
гало на живота и религията имъ.
Въ разцвета на турската империя, Пловдивъ взема
видъ на турски градъ, въ болшинството—турско населе­
ние; но винаги е имало и християни, главно българи.
Още Мурадъ I, оценявайки достойнствата на гра­
да ни, за да засили чисто турския елементъ въ него,
започналъ колонизирането му. Неговиятъ заместникъ,
Баязидъ, преселва масово османлии отъ Сурханъ (Ма-
ла Азия) въ Пловдивъ. Но и двамата допуснали да се
завърне въ града християнското население, което чес­
то е намалявало, но никога не е изчезвало. То заема
пакъ старите си жилища — богатите на акропола, а бед­
ните — въ покрайнините. Само павликените остава­
ли непрекъснато въ своя кварталъ, известенъ и до сега
за' старите жители подъ името—„павликянска махала“,
южно отъ Джамоазъ тепе. За това, че българите би­
ли първоначално толерирани, ни говори единъ доку-
ментъ, съ по-късна дата (25. II. 1582 г.), адресиранъ до
пловдивския кадия. Въ него се предписва—кадиите на съ ­
ществуващите отъ времето на султанъ Мурадъ I бъл­
гарски войнишки отделения, наречени първоначално
«войникъ — аскери“, а следъ 1614 год. „войнигани“ ,
да бждатъ редовно рекрутирани и своевременно (15 дни
преди Георгьовдень) изпращани въ Цариградъ, начело
съ своите черибашии и то съ своите товарни коне, ка­
то се напомня личната отговорности на кадията. Ма-
каръ и документътъ да третира „войниганите- отъ IV
категория, той е характеренъ, защото свидетелствува, че
още въ онова време числото на българите било така
значително, че изисква специални наредби за рекрути-
ране младежите въ отделения и, даже, наложи призна­
ването на чисто българското име „войнигани“ съ при-
оавка само на персийското окончание за множествено
число „ою".
 61

В ъ 1433 год. презъ града е миналъ съ мисия Де­

ла Брюкиеръ (Бе 1а Вп^шеге), който въ описанието си
■казва, че по-голЪмата часть отъ града е заселенъ съ
българи. А въ 1621 год. тукъ е билъ сжщо Науе бе Оиг-
т е т п , к о й т о отбелязва, че населението е наполовина
турско и българско.
В ъ своята книга, издадена 1819 год., въ Виена, све-
щеникъ икономъ Константинъ казва: „Ако нЪкой раз­
предели жителите на 15 части, то 11 сж турци, три из­
точно-православни, а останалата една часть сж арменци,
Павликени, които говорятъ славянски, и евреи". Още пре­
ди освобождението най-силна национална група меж­
ду малцинствата въ града сж българите. Въ време на
църковните борби е требвало да се събератъ статисти­
чески данни за всека една енория по отделно; оказа­
ло се: за 1869 год. въ Каршиака—472 фамилии бъл­
гарски, Мараша—442 фамилии български, Св. Петка—222
ф. бълг., Св. Марина— 147 ф. бълг., Св. Богородица—26 ф.
бълг., Св. Неделя—118 ф. бълг., Св. Константинъ и Елена—
28 ф. бълг., Св. Димитъръ—25 ф. бълг., Гюлъ-бахче—50 ф.
бълг., Павликени—400 фамилии бълг. (католици).
Презъ 1881 год. сж станали избори, при които, по­
ради острите национални спорове, гласуването е станало
по народность, т. е. всека народность е гласувала за свои
кандидати. Въ него време, поради силното влияние на
гърцизма, останало още преди освободителната епоха,
много българи сж били присъединени къмъ гърците, по
лични съображения. Резултатътъ все пакъ е билъ след-
ниятъ: българи 2,366, турци, 1,779, гърци 1,105, католици
590, евреи 230, арменци 202.
Презъ 1883 година е направенъ опитъ за пребро­
яване населението на целата Пловдивска область и за
Пловдивската околия. Резултатътъ е билъ следниятъ: бъл­
гари 149,111, турци 36,850, гърци, съ тези отъ Станимака
идр. села— 14,625, цигани 4,735, евреи 1,185, арменци 806
и разни други 22 души.
Първото преброяване, съ възможната изисканость
за него време, е станало на 1 януарий, 1885 година,
и дало следните резултати за градъ Пловдивъ: бъл­
гари 16,752 д„ турци 7,144 д., гърци 5,497 д„ евреи 2,168
д., арменци 979 д. и други народности 902 д. или всич­
ко 33,442 души. Така, населението на Пловдивъ, следъ 515
години черно робство, наново взема своя истински етни-
62

чески образъ, който съответствува на населението на цЪ-

лата му область, а именно за
гърци арменци цигани разни
година българи турци евреи
2,202 3,930 903 348 492
1888 19,542 5,615
2,696 3,906 1,024 237 935
1892 29,854 6,381
4,706 3,602 3,908 1,844 1,934 2,869
1900 26,070
32,727 2,946 4,436 , 1,571 1,794 3,524 983
1910
1920 46,889 5,605 5,144 1,071 3.773 1,342 591
1926 63.268 4,748 5,612 549 5,881 2,746 851
1935 86.462 6,102 5,574 340 5,316 2,728 2,374
1939 78,353 6,462 5,960 200 6,591 2,982 1,436

Сега, отъ малцинствата въ града втори п о б р о й С Ж

арменцитЬ. Тяхното преселване въ нашия градъ засег­
нахме бЪгло, когато описвахме преселването на мани-
хейцигЕ. Но по-конкретно знаемъ, като първо преселе­
ние на арменцигЕ тукъ, направеното презъ 970 г. отъ им­
ператора Константинъ Копронимъ, а малко по-късно и
отъ императора Иванъ Цимисхий. Отъ тогава т"Ези коло-
нисти ту се увеличавали, ту се намалявали, но не изчез­
вали. ДаннигЕ сж твърде оскждни, но и количеството
на тЪзи колонисти било твърде малко, почти безъ зна­
чение; затова малцина отъ лЪтописцигЬ ги отбелязватъ.
Едва следъ отделяне на арменската църква въ автокефал­
на, презъ 1665 год., съ свой независимъ глава-патриархъ,
изглежда въ Пловдивъ тази група се обособява въ отдел­
на в-Ероизповфцна община и открива свой храмъ. За него
ще говоримъ на друго мЪсто. При освобождението коло­
нията е брояла между 7-800 души. Тя бързо нараства следъ
това, благодарение на непрестанното заселване на нови,
придошли отъ Турция, особено презъ 1897 и 1901 го­
дина, когато станаха гол-ЕмигЕ арменски кланета въ Тур­
ция. Религиозната имъ община сега е много добре
организирана и е съвсемъ самостоятелна. Презъ 1930 го­
дина се направи опитъ да бждатъ изселени доброволно
отъ града и изпратени въ новообразуваната Съветска
арменска република значителенъ брой арменци отъ Плов­
дивъ и България. Тази инициатива има ограниченъ
успЪхъ и не даде очаквания резултатъ, макаръ че при
заминаването последнитЪ получиха не само най-необхо­
димото за настаняването имъ, но и значително количество
храни, облекло, пособия, и строителни материали за орга­
низирането живота имъ веднага при пристигането имъ.
За отбелязване е, че преди освобождението, въпреки не-
 63

посредственото съседство на арменския кварталъ до гръц­

ката махала, отношенията имъ съ българите били мно­
го по-добри отколкото съ гърците. Сжщо така, техните
отношения съ павликените били добри и имали даже
общи гробища до 1884 година, следъ което сж ги пре­
местили и разделили.
Евреите сж сжщо така стари жители на нашия
градъ. Въ по-малка или по-голема колония техъ сж кон-
статирвали минувачите (чужденци) презъ града и сж ги
отбелязвали въ описанията си. Дали сж дошли преди ар­
менците, и въобще, отъ кога датира техното заселване,
не може да се определи точно. Въ всеки случай те не
сж били масово заселени тукъ. Както и другаде, те про-
никватъ бавно и единично. Приспособяватъ се къмъ ме­
стните условия и, когато се окажатъ благоприятни, ко­
лонията бързо се увеличава.
Споредъ книгата на Юсифонъ, еврейската изпо-
ведна община сжществувала още при окупирането на гр.
Пловдивъ отъ турците. Евреи е имало и преди това, пръс­
нати въ цела България, за което ни свидетелствува и
факта, че царь Иванъ Александъръ е билъ жененъ
за еврейка, известната Сара. Но еврейската колония въ
града нарастнала, особено, следъ 1492 год., когато евреи­
те били прогонени отъ Испания, и една значителна
група намерила новото свое отечество въ България.
Положителни данни има отъ него време за сжще-
ствуване въ града на организирана еврейска община.
Отъ най-старо време еврейската колония се е обособила
да живее въ единъ кварталъ, некжде на „Небетъ тепе“
Малко по-късно били прогонени отъ тамъ и заселени
при „Орта-мезаръ“, кждето и сега обитаватъ компак­
тно. Освобождението завари около 500 еврейски семей­
ства въ града, а следъ това техния брой нараства бър­
зо, както се вижда отъ официалните статистически све­
дения.
Евреите, както и арменците, не сж играли никаква
особена роля въ политическия и общественъ животъ на
града, нито сж оказали некакво влияние върху негова­
та физиономия. Не може да се откаже, обаче, техното
живо участие въ стопанския и, особено, въ търговския жи­
вотъ на града.
Г ъ р ц и те , макаръ и да сж най-малката малцин­
ствена група въ града, споредъ последните статистиче­
ски данни, сж играли значителна роля въ неговото
минало, ако и никога да не сж съставлявали едно бол-
 64

е окачяп, неговото население. Старата гръцка култура

доевтяа п гол^мо си яние и у тракийските жители на
м 1ловдивъ. Това влияние се засилва презъ вре-
•яямтм“ Римска'(а империя и става ръководно презъ ви-
во п п ^ 373' Никога> обаче, градътъ не е ималъ масо-
нентпоСеЛВрНе На ГЪРЦИ отъ Елада или други гръцки
ц нфове. сдинственъ споменъ за това, както вече спо-
енахме, има отъ времето на Филипа II Яминтъ, който,
к и п ° р6 пРедполага' е преселилъ 2000 души отъ Фо-
ни да. Решителна роля въ случая е играла древногръцка-
духовна култура, особено следъ настъпването на хри-
иянската епоха, когато всесилниятъ Фенеръ (гръцката
атриаршия) започналъ съ своятъ авторитетъ да се нала­
га. егови представители кръстосвали България въ вре­
ме на турското робство, като представители на всички
християнски народи^на изтокъ. Истински гръцки пресел­
ници, т. е. дошли обикновено отъ островите или отъ Ца-
риградъ, винаги се брояли на пръсти. Те съ били ни­
щожно малцинство по брой, но, като по-издигнати, за­
щитени предъ властьта и покровителствувани отъ вла-
дицитФ и патриарха, лесно спечелвали почва и се нала­
гали. Първите културни прояви на християните презъ
турското робство — училища и книжнина, съ гръцки.
Официалниятъ християнски езикъ на църквата е билъ
гръцки. На него е говорило духовенството и всички
първенци. Дори издигналите се въ материално и ду­
ховно отношение българи, които и тогава съ били бол­
шинство въ града, за да запазятъ своето положение, е
требвало да усвояватъ гръцкия езикъ. При липса на
български училища, тФ изпращали децата си въ гръцките,
където се обучавали на гръцки отъ фанатизирани учи­
тели. Нека споменемъ случая съ Константинъ Мора-
веновъ, който въ своите бележки изрично споменава, че
едва на 56 годишната си възрасть е започналъ да изуч-
ва български езикъ и то по граматиката на Н. Геровъ,
въпреки своя чисть български произходъ (отъ Коприв­
щица). Ние имаме и сега съграждани, живи свидетели на
това положение, което въ тази епоха бе добило пълна
гражданственость. Едва въ началото на миналото столе­
тие, то получи първите удари на противодействие отъ
пробуждащата се национална съвесть у българите. Та­
зи реакция скоро се изразява въ една открита борба,
първоначално за църковна независимость, най-предани-
т е дейци на която съ отъ Пловднвъ. Така, фактъ е, че
църковниитъ въпросъ“ се заражда, развива и налага на
 65

Високата порта за разрешение, благодарение на живото

участие преди всичко на пловдивските българи. Те ув­
личаха всичко будно и съзнателно въ предалите на бъл­
гарското племе, доказателство за несъкрушимия българ­
ски духъ, запазенъ презъ петвековното тежко турско роб­
ство. Този високъ духъ се наложи, въпреки отчаяното
противодействие на всесилната вселенска патриаршия и
на султана. Защо да се отрича истината, че въ много отъ
християнските кжщи на града се е говорило по гръцки; не­
много пловдивски граждани, при липса на български учи­
лища, сж изпращали децата си въ сжществуващите гръц­
ки; че се посещавали черквите, въ които се служило
на гръцки. Благодарение на богатата гръцка култура,
елинизацията средъ българското население въ града по­
стигнала големи резултати. Чистокръвни българи, пресел­
ници отъ Средногорието, полето и Родопите, започватъ да
се гърчеятъ. Българското имъ съзнание едвамъ мъждее­
ло. Обаче, съ засилването на българската просвета и съ
започването на борбата за църковна независимость, го-
лема часть отъ тези българи се свестяватъ и заживя-
ватъ, като големи родолюбци. Други, за големо съжале­
ние, оставатъ загубени за български родъ и по лични и
материални причини, а често, въ обаяние отъ гръцката
култура, се срамували отъ своя произходъ.
Повече отъ 20 години царь И ванъ А л е кса н д ъ р ъ
организира Пловдивъ. Нема съмнение, българскиятъ еле-
ментъ, проникналъ тукъ и преди това, се наложилъ.
Презъ робството неговиятъ съставъ се попълва, а въ по-
късно време—се засилва отъ непрекъснатото прииждане
на населението отъ околните села и градове. Очевидно,
Пловдивъ още тогава е билъ оформенъ, като българ­
ски градъ, какъвото го заварва и освобождението. Влия­
нието на гръцката култура презъ духовното робство на­
ложи на пловдивските жители гръцкия езикъ като офи-
циаленъ. Той е използуванъ отъ българите и като сред­
ство въ борбата имъ за сжществуване. Въ своята сжщность,
обаче народностниятъ образъ на Пловдивъ презъ це-
лото това време е билъ и си остава български. Големото
болшинство отъ неговото християнско население сж бъл-

ГЗРИ' р|е само по „Паметника“ на К. Моравеновъ, но и

о т ъ н а й -гр и ж л и в а проверка, се установява, че старите
п л о в д и в с к и ро до ве и семейства въ предосвободителната
е п о х а , гърчеещи се, произхождатъ отъ чисто български
5
бб

селища, въ които никога не е имало гръцко население,

а дори не е стжпвалъ гръцки кракъ. Такъвъ е случая съ
следнигЬ фамилии, известни отъ преди освобождението,
като правоверни, фанатизирани гърци: Гю м ю ш гер д ан ъ ,
който произхожда отъ с. Косово (Шейтаново — Ясенов-
градска околия), Д-ръ А н д о н и ад и съ — отъ с. Мурсал-
ково, Чирпанска околия, Я х л а н л и я та — отъ с. Брани по­
ле (Яхланево), Пловдивска околия, М е та к са — отъ гр. Ко­
привщица (станалъ пословиченъ съ името си „Вулкосъ
Петкосъ Метаксасъ“, погърчено отъ Вълко Петковъ ко-
привщенеца; Клианти — отъ гр. Самоковъ. Интересно
е, че изселените въ Гърция пловдивски гърци, въпреки
сравнително доброто познаване на гръцкия езикъ, задо­
волителното гръцко образование, както е случая съ за­
селените въ Ятина, се третиратъ съ прозвището „вулга-
росъ“ (българинъ). Техъ и въ новото имъ отечество не
ги признаватъ за гърци, и съ право, защото произходътъ
имъ не само че е отъ България, но е и чисто български,
въ големото имъ болшинство.
Незначителниятъ брой на гърците днесъ въ града
е безъ всекакво значение, но требва да се признае, че
поколенията отъ преди войните редко е да не знаятъ,
ако не да пишатъ, то поне малко да говорятъ местния
гръцки езикъ. И това е не само въ богатите и интеле-
гентни семейства, но и въ значителна часть отъ населе­
нието въ бедните квартали, особено въ стария акрополъ,
махалите — юго-източно отъ него и до некжде въ Ма-
раша.
Това сж етническите елементи, които сж дали ма­
териала за образуване на населението въ гр. Пловдивъ и
непосредствената му околность.
Основно место заематъ — тр ак и те , сл ав ян и те и
б ъ л г а р и т е . Древните гърци сж имали само известно
културно влияние върху техъ. Македонците, римляните,
турците, както и другите поменати народи, окупирали
и господствували надъ града за кратко или по-дълготрай­
но време, сж указали своето влияние само временно вър­
ху народностния образъ на града.
 67

ЛЪтописъ
на по-важните исторически събития, които опре-
делятъ политическия и общественъ животъ на гр.
Пловдивъ презъ вЪковетЪ — отъ неговото явяване
на историческата сцена до освобождението му
отъ турско робство.

Политическата история на гр. Пловдивъ би обгър­

нала няколко тома, за да бжде, макаръ и на кратко,
изложена. Но струва ни се, че ние тукъ требва да се
задоволимъ, като направимъ единъ бегълъ прегледъ на
най-важните исторически събития презъ неговото сжще-
ствувание, за ориентирока въ миналото му. Даваме по­
дробностите, съ които разполага историческата наука,
на съответното место. Тукъ се ограничаваме съ хроно­
логически бележки.
Кои сж били първите жители на Пловдивъ, кога и
какъ сж били прогонени отъ траките, които историята
заварва на постоянно местожителство въ града — още
не е установено. Това сж хилядилетия отъ тъмната пред-
историческа епоха, завесата надъ които науката тепърва
започва да открива.
Първите исторически сведения, които намираме у
старите автори за нашия градъ, се отнасятъ до

341 год., пр. Хр.,

когато тракийскиятъ градъ е билъ превзетъ отъ великия

македонски царь Филипъ II Дминтъ, който го превръ­
ща въ първокласна крепость, като го обгражда съ здра­
ви, високи крепостни стени, снабдява града съ всички
технически приспособления за времето, благоустройва
го и му дава името си.
Тогава започва за Пловдивъ така наречената ма­
кедо н ска или елинистична епоха, която обхваща вре­
мето до идването на римляните и техното трайно уста­
новяване.
Македонската окупация трае до смъртьта на Длек-
сандъръ Велики, синъ на Филипа II, когато въ

323 год., пр. Хр.,

при царуването на одриския царь Севтъ III, траките
въставатъ противъ македонското владичество, успеватъ
68

да прогонятъ гарнизона на крепостьта и да възстано-

вятъ свободата на града и на Маришката долина.
Но Пловдивъ не е могълъ да се радва дълго на
своята независимость, защото презъ
278 год., пр. Хр.,
келтитЬ превзематъ града и разрушаватъ неговата кре-
пость.
Презъ 212 год., пр. Хр ,
тракийскиятъ царь Севтъ IV успЬлъ да разбие келтигЬ,
да ги прогони отвждъ Балкана и да освободи града.
Сжщата година келтигЬ напущатъ окончателно Балкан­
ския полуостровъ, следъ едно престояване въ Тракия отъ
около 66 години.
Въ 187 год., пр. Хр.,
македонскиятъ царь Ф илипъ V наново предприема по-
ходъ противъ тракитЬ. Той опустошава долината на р.
Марица и за кратко време завладява гр. Пловдивъ. Той
намира града изоставенъ отъ населението му, което се
разбЬгало по планинитЬ. Следъ неговото оттегляне насе­
лението се възвръща по домоветЬ си. Настава единъ по-
дълъгъ периодъ на миръ и спокойствие за града и за
цЬлата му область.
Въ 72 год., пр. Хр.,
военачалникътъ Теренциусъ Варо Лукулусъ (Terentius
Varo Lucullus) нахлува въ Маришката долина и пре­
взема града. Така, за първи пжть римлянитЬ ставатъ го­
сподари на Пловдивъ; но рймскитЬ легиони се оттеглятъ
и областьта остава подъ управлението на мЬстнитЬ кня­
зе, признали римската власть.

Презъ 21 год., подиръ Хр.,

когато съседнитЬ области били вече окупирани и под­
чинени отъ римлянитЬ, а Тракия все още запазвала свое­
то самоуправление подъ ржководствого на мЬстнитЬ
князе населението (главно племето Иег, живеещо около
града) въстанало противъ м*стния к„язъ. Последниятъ
:Г Г м Г р а Г р К
аРТП нГ о Г А и з и ? 'ИТ2 " “
н |ТернН
насочени срещу въстаници^. „оито обсаждали^граТ
 69

Съ твърда ржка римляните бързо се справили съ въ­

станиците и освободили князъ Реметалкъ и негова­
та съпруга Питадорисъ, като възстановили властьта на
последния.
Така императоръ Тиберий (14 — 37 год.) проявява
наново великодушието си спрямо мастните князе, приз­
нали неговата власть, като верни и послушни васали,
следъ като имъ бе доверилъ местното самоуправление.
Не следъ дълго, обаче, императоръ Клавдий
(44—54 г.) презъ
46 год.
окончателно окупиралъ Тракия, като я включилъ въ съ­
става на римските владения, а Пловдивъ става седалище
на императорския наместникъ въ областьта.
Отъ тогава започва епохата на римското влади­
чество, която трае до разпадането на Римската импе­
рия — на източна и западна, и обособяването на пър
вата въ Византийска империя.
Въ 107 год.
Тракия става равноправна съ всички други провинции
на Римската империя.
При царуването на императоръ Траянъ (97—117 г.)
градътъ е билъ напълно възстановенъ; старите крепост­
ни стени били основно поправени, като преустройство­
то му се извършило въ духа на римското градоустрой­
ство и организация. Подъ римско владичество градътъ
бързо расте и напредва въ културно отношение. Той
увеличава непрестанно своите духовни и материални цен­
ности, а населението му надхвърля сто хиляди души.
Презъ царуването на императора Маркъ Яврелий (161 —
180 г.) годините 167 — 169 оставатъ паметни за Плов­
дивъ. Тогава е била завършена големата крепостна сте­
на, въ подножието на акропола, при легата Граптиакусъ,
и градътъ е добилъ видъ на обширна и превъзходна въ
всеко отношение крепость. Некои автори считатъ този
строежъ въ връзка съ нападенията на костобоките.
Старата крепостна стена е била Напълно възстановена и
съоржжена, съобразно изискванията на времето, както
и четирите й врати: източната—Хисаръ капия, северната
— на ул. „4 Януарий“, северозападно отъ черквата „Св.
Константинъ и Елена", западната—предъ днешните ши­
роки стълби на катедралната черква „Св. Богородица“,
70

на ул. „Митрополитъ Максимъ“ и южната на стръмната

улица „Ивайло“, срещу зданието на митрополията. По­
следната е останала вжтрешна врата, понеже новата
крепостна стена, започвайки отъ отвесните скали на
Джамбазъ тепе, (при старата черква „Св. Петка ) слиза
южно, а следъ това — западно (почти успоредно съ
днешната улица „Патриархъ Евтимий“ ) и стига до огром­
ните скали на Сахатъ тепе (западния жгълъ на пресеч­
ката, образувана отъ ул. „Кн. Длександъръ“ и ул. „Патр.
Евтимий“). На върха имало кула. Стената се спущала
на северозападъ, къмъ пл. „Царь Борисъ“ , кждето, из­
точно отъ него, се сливала съ старата крепостна стена
на акропола. По този начинъ, теренътъ на крепостьта
се почти удвоявалъ.
Презъ второто столетие и до средата на третото
градътъ достигналъ своя най-големъ разцветъ.
Следъ дълга, но несполучлива обсада, презъ
251 год.,
градътъ е билъ предаденъ отъ началника на крепость­
та, Прискъ, на готите. Споредъ съвременици, те сж раз­
рушили града, при което сж загинали повече отъ сто
хиляди души. Готите, обаче, сж владели Пловдивъ мно­
го кратко време.
Новиятъ римски императоръ Га л и е н ъ (258—268 г.)
въ 258 год.
разпоредилъ бързото възстановяване на града и на не­
говата крепостна стена. Императорската каса е поела
разходите за това, дори били издигнати нови художестве­
ни паметници въ него. По този начинъ, бързо и сравни­
телно леко се приключва съ понесените тежки материал­
ни щети отъ населението. к
Презъ дългите борби между източната и западна­
та часть на Римската империя Пловдивъ често билъ
свидетель на кръвопролития и междуособици.
Паметно остава сражението

ръ 314 год.
между войските на западната империя, подъ командата
на военачалника Лицинии, и тези на императооа Кон
стан ти н ъ Велики (306 - 337 г.), „ри ко етоТър аи "*
били разбити, а императорътъ завършва своя походъ на
западъ съ тържественото си влизане въ Римъ
 71

Въ 326 год.,
споредъ писателя Теофанъ, се учредява Пловдивската
епископия, която е просъществувала и до днесъ.
Презъ 343 год.
източните епископи, превърженици на Дрияна, се оттег­
лили отъ вселенския съборъ, свиканъ същата година въ
Сердика, по инициативата на императорите Констанций
и Константъ, и образували отд^ленъ пловдивски синодъ,
който отхвърлилъ символа на вярата, приетъ отъ I все­
ленски съборъ въ Никея, афоресалъ Дтанасий и заедно
съ него низвергналъ и приятелите му.
Пловдивъ пострадалъ твърде много презъ тези меж­
дуособици.
Въ 362 год.
императоръ Ю лианъ е разпоредилъ да се възстановятъ
наново крепостните стени, да се набавятъ необходимите
съоръжения на крепостьта и да се засили гарнизона.
Презъ 365 год.,
при самозвания императоръ Прокопий, (скоро смененъ)
Пловдивъ билъ ограбенъ отъ неговите войски.

Презъ 366 год.

военачалникътъ Еквитъ прониква въ Маришката доли­
на и се опитва да превземе Пловдивъ. Въпреки оже­
сточените атаки, той не успелъ да стори това. Лето-
писецътъ споменава, че дори жителите на Одринъ избе-
гали отъ тамъ и намерили прибежище въ пловдивската
крепость, която била добре организирана.

Въ 395 год.,
при окончателното разпадане на Римската империя — на
източна и западна, гр. Пловдивъ остава въ пределите
на Византийската империя.
Отъ тогава започва за града, така наречената, ви­
зантийска епоха, която обхваща времето до идването на
турците и техното окончателно установяване. Тази епо­
ха историците разделятъ на два периода—раненъ и къ-
сенъ, които и въ историята на града съ добре очерта­
ни отъ запазените паметници.
72

Нашествието на хуните въ Балканския полуостровъ,

презъ 441—447 год., остава паметно и за Пловдивъ, кои­
то въ
447 год.
билъ превзетъ и подложенъ на страшно разорение. Но
престоятъ имъ въ града е билъ много кратъкъ.
Въ края на 470 год.
Т ео до р и къ Страбо (Theodorich Strabo) опустошава Плов­
дивската околность.
Едва при царуването на императоръ Ю сти н и ан ъ
В ели ки ,
527—565 год.,
пловдивската крепость е наново възстановена, за да мо­
же да посрещне новите вълни на варварите. Това за­
ключаваме отъ факта, че тя фигурира въ списъка на
крепостите, възстановени между 540 — 550 год. Теофи-
лактъ споменава за тежката обсада на Пловдивъ, пред­
приета отъ аварите.
Въ 551 год.
полководецътъ на Юстиниана Нарсевъ разбива при Плов­
дивъ хунскигЬ орди, които препречвали пжтя му на за-
падъ.
Презъ 586 год.
крепостьта наново се отличава. Гарнизонътъ, безъ външ­
на помощь, отблъсналъ многобройнигЬ упорити и силни
атаки на неприятеля.
Отъ 679 год.
нататъкъ византийските императори организиратъ силно
пловдивската крепость, като база въ борбите имъ срещу
българите, установили се въ североизточна Мизия. Гар­
низонътъ билъ увеличенъ, а за началници били назнача­
вани царедворци, изпитани и преданни на императора.
Много пжти българските войски стк приближавали града.
Презъ 812 год.
Пловдивъ билъ превзетъ отъ царь Кр ум ъ , но не оста-
налъ за дълго подъ неговото управление.
 73

Въпреки сключения миръ между царь Омуртагъ

•ивизантийския императоръ Лъвъ V, поради неизпълне­
ние на известни клаузи, презъ
814 год.
Пловдивъ не билъ предаденъ на българите.
По-късно, а именно презъ
834 год.,
градътъ минава за дълго въ пределите на българската
държава.
Къмъ 965 год.
рускиятъ князъ Светославъ превзема Пловдивъ отъ бъл­
гарите и, споредъ византийските летописци, е запове-
далъ да избиятъ населението му. Некои отъ византий­
ските историци пишатъ, че тогава били изклани 100,000
ду ши.
Следъ неколко години, а именно—въ
970 год.,
византийскиятъ императоръ Иванъ Цимисхий изгонилъ
русите отв/кдъ Дунава, като завладелъ цела България.
Въ обезлюдените области, особено въ Маришката доли­
на и града Пловдивъ, той заселилъ много колонисти изъ
Мала-Дзия: арменци, сирийци и др., съ желание да ги
противопостави на преобладаващото местно население,
състоящо се отъ славяни и българи. Тогава, споредъ г.
Б. Дяковичъ, тукъ били преселени и военствените Павли­
кени, за да пазятъ града.
Презъ.бурния периодъ отъ
980 до 1014 год.,
при царуването на българския царь Самуилъ, Пловдивъ
е служилъ, като изходенъ пунктъ на византийските вой­
ски, въ борбата имъ съ българите. На неколко пжти, за
кратко време, градътъ е попадалъ въ ржцете на послед­
ните.
Въ 986 год.,
следъ поражението на императора Василий (българо­
убиеца) въ Ихтиманското дефиле, благодарение на своя­
та гвардия, състояща се отъ арменци, успева да се до-
оере до Пловдивъ и спаси въ неговата крепость.
74

Отъ 1080 до 1086 гол.

управитель на крепостьта и на цялата область билъ гру-
зинскиятъ князъ Григорий Пакуриянъ, който презъ 1083
година съградилъ Бачковския монастиръ „Св. Богороди­
ца". Той билъ много авторитетенъ и влиятеленъ визан­
тийски велможа. Самъ отъ арменско произхождение, Гри­
горий Пакуриянъ питаелъ особена ненависть къмъ гър­
ците. Въ създадения отъ него учредителенъ уставъ, за-
пазенъ и до днесъ, той изрично е предвидилъ, че въ мо-
настира не могатъ да служатъ, нито да живЪятъ калу­
гери и свещеници гърци. Нема съмнение, това е било
изразъ и на общото негодувание на населението про-
тивъ гЬхъ.
Презъ това време, споредъ писателката Анна Пом­
нена, дъщеря на императора Алексей Комненъ (1108
— 1118 г.), която посетила съ баща си града и прека­
рала тукъ почти цЪла година, акрополътъ е ималъ и здра­
ви крепостни стени. Много черкви се виждали въ него,
както и множество останки отъ дворци и други старин­
ни сгради. Също така, градътъ билъ заобиколенъ отъ
окопи и други крепостни съоръжения.
Въ 1096 год.
презъ Пловдивъ минали пълчищата на 1 кръстоно-
сенъ походъ, безъ да причинятъ никакви особени опу­
стошения въ града и околностьта му.
Петдесеть години по-късно, а именно презъ
1147 год.,
преминаватъ отъ тукъ рицарите отъ II кръстоносенъ по­
ходъ, подъ водителството на краль Конрадъ III. Кръ­
стоносците били добре организирани. Въпреки дого­
ворните условия—да минатъ презъ Тракия, безъ да при-
чиняватъ щети, те не пощадили населението на область-
та, като се отдали на грабежъ и опожарили предгра­
дията на Пловдивъ, безъ да могатъ да го превзематъ.
За щастие, техниятъ пристой тукъ билъ кратъкъ. Скоро
следъ това, обаче, презъ
1189 год.
по долината на р. Марица шествуватъ колоните на Ш
к р ъ сто н о сен ъ походъ, подъ началството ' на Ф рид-
р и хъ 1 Барбароса На 2 августъ, с. г., билъ установенъ ла-
 75

герътъ имъ предъ града. Следъ сключването на договоръ

за тЬхния пристой и допускането имъ въ крепостьта, rfe
биватъ приети въ Пловдивъ на 26 с. м. Но следъ три
месеца кръстоносците напущатъ града, като го ограб-
ватъ и опожаряватъ. Такава сткдба имали и селища­
та въ околностите, посетени отъ рицарите-кръстоносци.
Подиръ тази катастрофа византийскиятъ императоръ Исакъ
Ангелъ възстановилъ града и крепостьта му, като го
посещавалъ често. Той го организиралъ изключител­
но срещу непрекъснатите нападения на българите.
Както е известно, воеводата Иванко, следъ като
убива Асена I (1194 г.), избегва отъ Търново въ Цари-
градъ, кждето получилъ, като награда за тази измена,
поста—началникъ на византийските войски срещу бъл­
гарите и длъжностьта—управитель на Пловдивската об-
ласть. Въ 1199 г., обаче, той се отметналъ отъ гърците,
съюзилъ се съ Калояна (най-малкия братъ на Асена) про-
тивъ Византия и разширилъ владенията си дори до Бе-
ло-море. Императоръ Алекси Ангелъ съ силна войска
настжпилъ противъ него, превзелъ Пловдивъ, безъ да
успее да улови Иванко, който наскоро билъ плененъ
отъ гърците и изменически убитъ.
В ъ 1203 год.
минаватъ презъ града кръстоносците на IV кръстоносенъ
походъ, които, както е известно, вместо да продъл-
жатъ за Божи гробъ, завладяватъ Цариградъ и образу-
ватъ своя държава въ югоизточната часть на полуостро­
ва, въ пределите на която остава и Пловдивъ. Балдуинъ
заема трона на византийския императоръ. Влезълъ въ
конфликтъ съ българите, последниятъ ималъ генерал­
но сражение презъ пролетьта на 1205 год. при Одринъ,
където билъ разбитъ отъ Калояна, плененъ и изпра-
тенъ въ Търново.
Презъ 1206 год.
К а л о я н ъ билъ повиканъ отъ павликените и съ техно съ­
действие превзема Пловдивъ. Въ продължение на три
дни градътъ билъ изложенъ на произвола на победи­
теля. Съвременникътъ Ville Hardouin пише по този по-
водъ: „Беш е разрушенъ целиятъ градъ, кулите и стени­
те, а дворците и богатите кжщи-изгорени и срутени".
А накрая заключава: „Така беше разрушенъ блестя-
щиятъ градъ Пловдивъ, който беше единъ отъ трите
най-големи градове въ Цариградската империя“.
76

Въ 1208 г о д ,

при царуването на Борила (1208 — 1218 г.), българи

т4 се оттеглятъ огъ Пловдивъ, подъ натиска на латин-
цит%. Градътъ е билъ оставенъ подъ управлението на
рицаря Ж ер а л ъ д е Стрем ъ.

Въ 1231 год.

българите наново превзематъ Пловдивъ, при царь И ванъ

Я с е н ъ II (1213— 1241 г.), и той остава въ пределите и
властьта на българската държава
Обаче, следъ смъртьта на Иванъ F\сена II, а именно,

презъ 1241 год.,

Пловдивъ минава пакъ въ ржцет-fe на византийците. Въ

продължение на ц%лъ единъ векъ властьта надъ града
постоянно се променяла.

Въ 1322 год.

царь Георги Тертеръ (1321—1323 г.) ненадейно нахлу­

ва въ Тракия, превзема Пловдивъ и се настанява въ не­
го съ единъ гарнизонъ отъ 3000 души, който поверява
на войводата Иванъ Русъ, но само за една година, за-
щото на следната година градътъ билъ превзетъ отно­
во отъ византийците.
Знае се, че въ
1325 год.
императоръ Я н д р о н и к ъ 111 обсаждалъ 4 месеца Плов­
дивъ, но безъ никакви резултати. Срещу крепостната
стена се действувало съ машина, измислена отъ герма­
неца Cantacuzenus.

М еж д у 1204 и 1344 год.

е известно, че Пловдивъ е променилъ 15 пжти своите

господари.

Въ 1344 год.

градътъ е завзетъ отъ царь Иванъ Я л е к са н д ъ р ъ (1331

— 1371 г.), и остава въ български ржце до превземане­
то му отъ ту р ц и те презъ
 77

1364 год.
Българскиятъ гарнизонъ въ Пловдивъ оказалъ упо­
рита съпротива. Но неговиятъ духъ и сила били сломе­
ни, когато турцит-fc откриватъ водопровода при село Мар-
ково и прекжсватъ водоснабдяването на града. Това
събитие предаваме другаде; тукъ само споменаваме да­
тата, отъ която започва епохата на турското владиче­
ство. Тя трае ц^ли 515 години.

Въ 1410 год.
Пловдивъ билъ опожаренъ, по заповЪдь на Сюлеймана,
въ свръзка съ вжтрешни за империята несъгласия и за
наказание на християнското население, което било проя­
вило никакви претенции.
Въ 1433 год.
минава презъ града рицаря Бернардинъ де ла Бру-
киеръ, който забелязалъ една усилена строителна дей-
ность отъ общественъ характеръ, както и високото сто­
панско значение на Пловдивъ, станалъ вече важенъ тър­
говски центъръ.
Въ 1578 год.
нЪмскиятъ пжтешественикъ Герлахъ гостува въ града.
Той дава описание на виденото и забелязва, че въ Плов­
дивъ има 250 християнски семейства.

Въ 1584 год., 4 октомврий,

посещава града ни Мерхиомъ Безолтъ. Той пише въ
дневника си така за Пловдивъ: „Градътъ е голЪмъ, лежи
всрЪдъ широка равнина, по която тече голяма р^ка, но
не богата съ кораби".
Въ 1616 год.
пжтешественикътъ Ддамъ Венкеръ отбелязва, че въ
Пловдивъ живЪятъ българи, турци, дубровчани, гърци и
евреи.
Въ 1835 год.
се открива първото б ъ л гар ско основно учи ли щ е въ
града.
78

Въ 1850 год.
въ Пловдивъ се открива българското средищ но учили­
ще, ръководено отъ народния деецъ Найденъ Геровъ.

На 11 май, 1856 год.,

се празднува за първи пъть отъ българите праздника
на св. св. братя Кирилъ и Методий съ особена тър-
жественость въ епархийското училище.
На 20 ноемврий, 1859 год.,
въ черквата Св. Богородица, на тържествена литургия,
единъ ученикъ прочита апостола на български (славян­
ски) езикъ. Настъпило сбивание, после големи разпра­
вии, отнесени и въ патриаршията, която с. г. съ писмо
нарежда въ двете черкви „Св. Богородица“ и „Св. Ди-
митъръ“ четенето да се редува на български и гръцки.
Това предписание е било прочетено официално, по на­
реждането на патриаршията, на 20 декемврий, с. г. Раз­
бира се, Yo е предизвикало голямо огорчение и упори­
та съпротива у фанатиците гърци, но както се каза,
било изпълнено.
На 12 мартъ, 1861 год.,
митрополитъ Паисий бива заставенъ при службата да
не спомене името на патриарха, което той замЪнилъ
съ възгласа: „ВсЬкое епископство православное“.
Това е било веднага съобщено въ патриаршията. По
нареждане на последната, на 15 априлъ, с. г., Паисий е
билъизпратенъ на заточение въ Св. гора (Атонъ).
На 30 априлъ, 1861 год.,
въ Пловдивъ се свиква първиятъ български епархий­
ски съборъ, на който присътствуватъ 60 свещеници и
200 делегати миряни отъ областьта.
Избира се седмочленна комисия, която да органи­
зира и ръководи борбата за църкнвна независимость,
както и да събира необходимит-fe средства за цельта.

Презъ 1865 год.

въ Пловдивъ върлува холера. Същ ата година за първи
пъть се въвежда г р а ж д а н с к о у п р ав л е н и е (идарей бе-
ледийе). г
 79

На 14 октомврий, 1872 год.,

пристига въ града първиятъ български митрополитъ
Панаретъ.

Презъ м. априлъ, 1876 год.,

Кочо Честименски и Душе х. Дековъ, при обявяването
на Априлското възстание, запалватъ магазините си, съ­
гласно решението на Народното събрание въ Оборище.
Първиятъ избягва при възстаницит%, въ с. Перущица.
На 4 януарий, 1878 год.,
руските освободителни войски, подъ началството на ге-
нералъ Гур ко, влизатъ тържествено въ Пловдивъ и ту-
рятъ край на петвековното негово турско робство.
Отъ тази дата започва историята на съвремения
Пловдивъ, която е обектъ на И-та часть отъ настоящото
ни изложение.
Сжщата година, на 19 февруарий, се сключва Санъ
Стефанския миръ и се очертаватъ границите на Санъ-
Стефанска България.
Пловдивъ единодушно е признатъ за центъръ на
освободена България, за нейна столица.
Тукъ е рускиятъ императорски комисарь, Негово
сиятелство князъ Ялександъръ Михаиловичъ Донду-
ковъ-Корсаковъ, управитель по пълномощие на ново­
освободена Санъ-Стефанска България, отъ името на
Царь Освободитель Ялександъръ II. Отъ тукъ се из-
даватъ укази и наредби за цела България, некои отъ
които сж запазени и до сега.
 ■ ^.. 1

L** ! \ u H H M l
' *' m
JB 1
f- ' . Â

J t *»4 Jßgä

'Ь /v * 4 ' r ^vi

ïï& ï ■'■'% V- ■

f e v ;.;J
Ш Ь чЗ
 81

П ловдивъ като к р е п о сть.

На съвременния наблюдатель звучи твърде стран­
но да се говори за Пловдивъ, като крепость. Но само
единъ бЪгълъ погледъ върху събитията, които сж се слу­
чили въ него и околностьта му отъ 2500 години насамъ,
ни убеждава, че по-голЪма часть отъ това време той е
прежив^лъ като първостепенна крепость. Неговото стра­
тегическо положение спрямо обширното поле, което го
заобикаля, изпъква още при пръвъ погледъ. На много
бройните тераси, върху неговите хълмове, имало ви­
наги место за значителенъ брой население. Изобщо, хъл­
мовете, защитени отъ северъ чрезъ пълноводната Мари­
ца, притежаватъ редица преимущества за тези, които се
заселвали тукъ и търсели тяхната защита. Особено тера­
сите на трите хълма: Джамбазъ тепе, Таксимъ тепе и
Небетъ тепе, безъ каквото и да е изкуствено съоржжие,
представлязатъ една естествена крепость, защитена на
северъ отъ реката и отъ всички страни съ високи, почти
отвесни скали. Тукъ беха открити следи отъ най-старите
жители на Пловдивъ и некои отъ каменните оржжия,
съ които се защищавали. Така, бойните качества на град­
ския теренъ правятъ впечатление още отъ пръвъ погледъ
и откривагь неговото стратегическо значение. Прибавимъ
ли къмъ техъ—непосредствената възможности на населе­
нието въ града да се продоволствува лесно съ храна, налич-
ностьта на изобилна текуща вода за всестранните нужди
на жителите му, той се налага като единственъ страте­
гически ценгьръ, който доминира надъ горно Тракийска­
та равнина.
Но военното значение на Пловдивъ изпъква осо­
бено, като се има предвидъ, че той стои върху единстве­
ния пжть, който отъ векове свързва Изтокътъ съ За­
пада, пжть, по който се движели всички познати намъ
народи и сж разнасяли своята култура. Дори съ рискъ
да повторимъ, ние си позволяваме да подчертаемъ, че
негови жители презъ вековете сж били винаги племена
отъ най-големите и най-силни народи, и сж го владели
по-дълго само тези, които сж достигнали световно зна­
чение.
Днесъ вече не се оспорва, че Пловдивъ отъ най-
дълбока древность билъ укрепенъ съ внушителни кре­
постни стени и билъ най-силната и най-голема крепость
въ Тракия.
6
82

Ние не притежаваме достатъчно данни, освенъ ос­

танките отъ старата тракийска крепостна стена, които да
ни подскажатъ, какъ е изглеждалъ града и въ какво се
състояли съоръженията му презъ дългите векове на
предисторическата епоха, прекарани повече въ миръ и
упоритъ трудъ отъ неговото население. Знаемъ само,
че, като вътрешенъ градъ на древните траки, Плов-
дивъ е водилъ дълго време спокоенъ животъ и е билъ
центръ на значителна материална и духовна култура. Отъ
друга страна установено е, че преди изграждането
на крепостни стени отъ македонския царь Филипъ II, ак-
рополътъ на града билъ обграденъ съ каменни сте­
ни, видътъ и размерите на които още не съ добре уста­
новени. Требва да имаме предвидъ грандиозните за­
мисли на този царь, започнати отъ него и осъществени
до голема степень отъ неговия наследникъ Длександъръ
Велики, да познаваме също силата и значението на тра­
ките въ онази епоха, за да си обяснимъ, защо той за­
почва своето грандиозно дело съ покоряване на послед­
ните. Филипъ II създава въ центра на техните земи най-
силната крепость, предназначена да държи въ подчине­
ние единъ великъ народъ, като поддържа въ нея значи-
теленъ гарнизонъ, достоенъ да представлява неговата
мощна държава.
Макаръ и многократно да съ разрушавани град­
ските крепостни стени, те съ били постоянно възстано­
вявани и дори разширявани. Запазените до днесъ оста­
тъци свидетелствуватъ, че имало крепостна стена още
преди Филипа II; че тя обхващала високите тераси на
трите хълма, образуващи акропола, и била строена отъ
неделани каменни блокове съ внушителни размери.
За тази военна епоха на древностьта често ни под-
сказватъ многото изкуствени могили отъ пръсть, издиг­
нати въ непосредствената околность на града. Повече
отъ тЬхъ съ надгробни паметници на геройски загинали
тракийски князе или техни приближени. Тези изкустве­
ни могили идатъ да ни убедятъ, че и въ тази ранна
епоха населението е живело съ славните подвизи на
своите полководци, на които се е отплащало, като
влагало огроменъ трудъ за увековечаване героизма и
самопожертвувателностьта имъ за родината. Повечето отъ
тези могили презъ вековете били разкопани и ограбе­
ни. Натрупаната пръсть била използувана за стопански
нужди. Все пакъ, ние наброяваме надъ 150 могили, кои­
то продължаватъ да стърчатъ и до днесъ въ близката
 83

околность на града. Въ разкопаните, напоследъкъ, се от­

криха: зидани гробове, следите на клади, върху които би­
ли изгаряни труповете на умрелите; орждия Отъ най
разнообразни материали (бронзови, железни, каменни и
кремъчни); бойна колесница — металическите й части;
металически сждове отъ най-различни времена; оржжия
и съоржжения — копия, стрели, мечове и др.; една сре­
бърна маска; златенъ венецъ и най-разнообразни укра­
шения—златни, сребърни, бронзови; сжщо такива глине­
ни и стъклени.
Наредъ съ тези паметници имаме и свидетелсвото
на оброчните плочи и др. каменни и глинени дарстве-
ни предмети, поднасяни на разни божества отъ населе­
нието при победи, въ знакъ на благодарность за щаст­
ливо връщане отъ война, при оздравяване и пр. Колко
интересни войни и събития биха ни разказали те!
Бързото разпадане на Македонското царство под­
помага тракийците да си възвърнатъ Пловдивъ. Князе­
те имъ, обаче, не били въ състояние да поддържатъ бой­
ната сила на крепостьта.
Като преко последствие отъ това отслабване на плов­
дивската крепость историята ни посочва нейното прев­
земане и дори разрушаване отъ келтите. Следъ прехвър­
ляне на Стара-планина, келтските пълчища прогонватъ
местното население отъ Старозагорската область и осно-
ваватъ свое царство, съ столица Туле (местото на сегаш­
ното с. Тулово—Казанлъшка околия). Околните тракий­
ски племена, отслабени отъ взаимни вражди и борби,
не могли веднага да прогонятъ тези неканени гости.
Отъ друга страна келтите лесно се справяли съ съсе­
дите си. Единствено пловдивската крепость, въ близко съ­
седство съ техната граница, твърдо устоявала на всички­
те имъ нападения. Това още повече ожесточило келти­
те, които, както се каза, ок. 278 г., пр. Хр., съ едно не­
надейно вихрено нападение изненадватъ защитниците,
превзематъ крепостьта и я разрушаватъ, за да я обез-
вредятъ Това е първото превземане на пловдивската
крепость съ пристжпъ, отбелязано въ историята.
Нема данни за начина, по който е станало завзе­
мането на града отъ келтите, но като знаемъ силния
устремъ, съ който те сж нахлули въ Тракия, лесно можемъ
да си обяснимъ превземането на крепостьта, твърде
много занемарена, слабо защитена отъ тракийците, из­
тощени въ междуплеменни борби и несъгласия. Поддър-
 84

жането на такава голЬма крепость, очевидно, съвсемъ

не било по силите на единъ племененъ князъ.
Още по-немощна се оказала крепостьта малко
по-късно, презъ 187 год., пр. Хр„ когато Филипъ V Ма­
кедонски опустошавалъ цялата Маришка долина. Това
чувствувало и населението, което се разбягало. Така не-
приятельтъ лесно проникналъ въ града. Но завоевательтъ
не проявилъ интересъ къмъ въстановяване на тази кре­
пость и наскоро се оттеглилъ.
Като първи завоеватели на града, които се нало­
жили съ силата на оржжието и въ продължение на ве­
кове сж владели и използували Пловдивъ и цЪла Тракия,
били римляните. Тяхната стратегия и военна мошь
еж твърде добре известни, за да не се спираме тукъ на
гЬхъ. Благодарение именно на тези имъ качества, гЬ
изпълняватъ бляскаво своите планове за завладяване на
тази богата провинция. Ржката имъ била твърда и не
се церемонили съ никого при изпълнение своите
предначинания. Те не давали излишни жертви не са­
мо отъ своите легиони, но и отъ мастното население,
което ценели високо и използували разумно. Първо­
то завладяване на града отъ римските легиони става
презъ 72 г., пр. Хр., когато ежиците установяватъ своята хе­
гемония и оставятъ управлението въ ржцетЪ на местните
князе. Следъ това, идватъ наново да потушатъ бунта на
населението противъ местните князе. Те се явяватъ ка­
то въдворители на реда и действуватъ съ такава стро-
гость и дисциплина, че охотата за съпротива у траките
се изпарява бързо. Подигнали се няколко малки въста­
ния срещу известни мерки на завоевателите, но бър­
зите и ефикасни действия на римляните ги потушаватъ.
Преди още Пловдивъ и областите, южно отъ Бал­
кана, да бждатъ обявени отъ императоръ Клавдий за
римска провинция, значението на града, като крепость,
постоянно се намалява. Пловдивъ става вжтрешенъ
търговски и промишленъ центръ, столица на Тра­
кия, богата провинция на Римската империя. Вниманието
на завоевателите е било съсредоточено къмъ северната
граница — р. Дунавъ, по бреговете на която бързо се
строили силни крепости и великолепни градове, седали­
ща на легионите, изобилни останки отъ които сж запа­
зени и до днесъ. Въ времето на императора Траяна, все
пакъ, се обърнало внимание и на Пловдивъ, като се
предприело възстановяването на неговата крепостна сте­
на и направата на други некои отбранителни съорж-
 85

жения, но не отъ гол%мъ мащабъ. Великото преселение

на народите подтиква римляните къмъ нови мерки за
засилване отбранителната система на балканските про­
винции. Преценявайки голямото военно значение на
Пловдивъ и едно разширение отъ стратегически съобра­
жения на неговата крепость, а отъ друга страна—бързо­
то нарастване на града и неговото процъвтяване, което
изисквало сжщо включването на новъ теренъ въ кре-
постьта, императоръ Маркъ Аврелий (161 — 181 г.) пред­
приема задоволяването на г&зи нужди. Той разпореж­
да съ средства отъ императорската каса да бъде построе­
на една нова крепостна стена, която да включи терена,
южно отъ Таксимъ тепе, между Дановия хълмъ и Джам-
базъ тепе, свързвайки отвесните скали на тези два хъл­
ма. Така, императорътъ дава единъ новъ тласъкъ не са­
мо на културния и стопански животъ на града, но из­
дига неговата крепость до най-висока степень. Разбира
се, едновременно съ това крепостьта е получила съоръ­
жения и приспособления, изискуеми отъ тогавашната
военна техника, а така също—добре подготвенъ и орга-
низиранъ гарнизонъ.
Отъ единъ надписъ, намеренъ зазиданъ въ стената
на джамията „Бей-Меджитъ“, въ Пловдивъ, исъхраняванъ
въ Софийския народенъ музей, (инв. № 2604) е очевид­
но, че при царуването на поменатия императоръ, когато
провинцията Тракия се управлявала отъ легата Панту-
лейусъ Граптиакусъ, като наместникъ на императора,
били извършени всичките тези строежи и съоръже­
ния. Поради важностьта на този надписъ ние го опис­
ваме съ неколко думи. Той е работенъ върху мряморна
ллоча, отъ родопски произходъ, дълга Т77 м. и широка
1*18 м., а дебела средно 0'25 м. Поставенъ е въ обик­
новена рамка. Съдържа 7 реда, отъ които първите 3 съ
написани съ латински думи и букви, а последните 4—
съ гръцки. Самите букви съ високи 7‘75 см. За съ­
жаление, плочата не е запазена целата, липсва почти
половината отъ десната страна, съ около 20 до 23 бук­
ви въ редъ. Въпреки това, надписътъ е разтълкуванъ;
датира отъ 171 до 172 година.
Той гласи:
„Въ времето на Маркъ Аврелий, когато управитель
на провинция Тракия е билъ Пантулейусъ Граптиакусъ,
се е работило за укрепването на Пловдивъ съ средства,
отпуснати отъ императорската каса, за възобновяване и
разширяване на крепостните стени.“
86

Но за устройството и блЪсъка на така създадената

крепость нека оставимъ да говорятъ съвременниците.
Както е известно, къмъ средата на III в., сл. Хр.,
презъ време на великото преселение на народите, ко-
гато нови и нови народи нахълтвали въ Европа отъ из-
токъ, на граничните провинции се създавали големи
безпокойства. Въпреки специалните мерки, засилени­
те гарнизони въ дунавските крепости и по целото про­
тежение на северната граница на Римската империя, го­
тите, водени отъ своя царь Книва, успели не само да
преминатъ Дунава и да завладеятъ Мизия, но и да пре-
хвърлятъ Балкана, като се явили подъ стените на Плов-
дивъ въ 251 год. Полето било опустошено. Населението,
което успело да се спаси, забегнало въ планините, а
голема часть отъ него се скрили въ крепостьта. Гарни-
зонътъ на крепостьта билъ на местото си. Готите, следъ
многократни и упорити атаки, но винаги безрезултатни,
се принудили да обсадятъ града, като единствено сред­
ство да го завладеятъ. Въ това време императоръ Де-
ций, който билъ своевременно уведоменъ, изпратилъ съ
специаленъ куриеръ писмо до началника на гарнизона
и управитель на града, Прискъ, което било публично
четено на населението. Това писмо, запазено и до днесъ,
представлява особенъ интересъ, защото въ него се описва
духътъ на гарнизона и на пловдивските жители и се да­
ва верна представа за състоянието на крепостьта, а до
некжде за самия градъ и неговата близка околность.
Този случай предаваме по-подробно и като образецъ
на сраженията, които сж се водили въ древностьта око-
ло стените на тази здрава крепость.
Императорътъ, опасявайки се, че началникътъ на
гарнизона и военниятъ му съветъ, отъ мжжество или отъ
увлечение, може да излезатъ отъ крепостьта, за да да-
датъ на открито сражение на неприятеля, при което, въ
случай на несполука, не ще успеятъ да се прибератъ и
ще отслабятъ извънредно силите на защитата, ги съвет­
ва спокойно да дочакатъ въ крепостьта неговото при­
стигане.
Ето и извлечение отъ съдържанието на това писмо:
„Получаватъ се известия..., че възнамерявате дада-
дете сражение повече поради смелость, отколкото по
стратегия. Вие сте съвсемъ неопитни въ боя, тъй като
не сте участвували въ сражения и това правите защото
сте млади и имате куражъ; мислите, че ще уплашите
враговете си. Въ войните мжжеството, заедно съ опит-
 87

ностьта, правятъ силата, а безъ нея—то е слабость. И сме-

лостъта безъ разсъдъка до сега не е успивала, защото
храбростьта не е нуждна за всеки моментъ. По-мжже-
ствени сж онези, които знаятъ ползата огъ онова, що
може да стане, отъ колкото онези, които отиватъ въ сра­
жението съ ярость. Съветвамъ ви, прочее, да не прене­
брегвате сигурностьта на целия градъ, имайки предвидъ,
че вашето решение е прибързано и, че мнението на мно­
зинството, което днесъ е съ васъ, е пром^нчиво. Това,
като имате предвидъ, недейте отива безъ да получите
помощьта да се биете съ мжже, които идатъ да се би-
ятъ срещу васъ съ големи сили и които сж подготвени
съ много конници, много тежка пехота и леко въорж-
жени войници. Те сж страшни съ бойната си опитность,
съ едрото си телосложение; извънредно много сж спо­
собни съ заплашвания и силни викове да смутятъ про­
тивника си, който за първи пжть излиза срещу т%хъ.
Когато, обаче, не сж далечъ мжжегЬ, взели успешно
участие въ много боеве и калени въ победите, особе­
но, когато вие нема да се боите отъ опасностите, нами­
райки се вжтре въ непревзимаемите стени, то да напра­
вите нещо противъ военачалника си, даже като спо­
лучливо, не остава да не бжде осждено, защото не се
подчинявате на заповедите му и, защото го предприемате
безъ да знаете по-рано, какъвъ ще бжде изхода му. . . .
Обаче, ако некой съжалява, че се лишава отъ пред­
градията, отъ очарователните вили и отъ другите раз­
кошни украси, нека разбере, че тази му скръбь ще бж­
де малка и ще я чувствува кжсо време, защото, както
знаете, произхожда отъ постройки и защото скоро ще
се явимъ да попречимъ на пълното имъ разрушение.
Прочие, вие требва да прекратите тази настърве-
ность и да останете вжтре въ крепостьта, ако искате да
не направите на себе си зло и да не извършите нещо
противно на волята на вашия царь".
Съгласно това писмо, било е решено градътъ да
ожде защищаванъ съ всички сили, но гарнизонътъ да
не излиза извънъ стените му. Изглежда, че поради това
обсадата е станала крайно ожесточена и около крепо­
стните стени се развили големи сражения.
Съвременникъ на тази обсада, атинскиятъ стратегъ
Дексипъ Рех1рр0, участвувалъ въ събитията, описва дей­
ствията на нападателите—готите и на защитниците—гар­
низона въ Пловдивъ, като единъ отъ знаменитите воен­
ни подвизи на древностьта. Неговите бележки относно
88

описанието на града еж сжщо много ценни. Споредъ не­

го, градътъ билъ много гол^мъ и много старъ. По-до­
лу даваме текстуално описанието на сраженията, както
следва: „Отъ начало варварите-готи атакуваха града
съ отделни патраулни групи и съ стрели. Пловдивчани
отговаряха отъ стените и се защищаваха упорито, дето
противникътъ нападаше. После, отиваха да превзематъ
града, като построяваха стълби и стенобойни маши­
ни. Последните беха четвъртити, построени отъ дър­
во и приличаха на малки кжщи. Отъ горе на машини­
те простирахи кожи, така, че тези, които беха вжтре, да
не пострадатъ. Други, като поставяха щитовете си от-
предъ, движеха машините на колелета и съ лостове. Съ
дълги пржти, обвити съ железо, те се мжчеха да рушатъ
стените. Други опираха стълби и високи кули до стени­
те, изкачваха се по техъ или хвърляха мостове, за да
могатъ да преминатъ върху стената, съ която беха на
еднаква височина. Срещу вейко едно отъ тези средства
тракийците успеваха да се противопоставятъ. Некои отъ
машините смазваха съ големи каменни блокове, заедно
съ хората въ техъ. Други подпалваха и изгаряха съ бо­
рина, сера или смола. Върху стълбите търкаляха голе­
ми напречни дървета или камъни и отъ тежестьта как­
то стълбите, така и щитовете, се разрушаваха. Не успе­
ли съ машините, нападателите замисляха да издигнатъ
чрезъ натрупване върху терена купища земя, за да дости-
гнатъ височината на стената. За по-бързо туряли греди,
дъски и, въобще, всичко, каквото имъ попадало’ хвър­
ляли върху това пръстьта, съ която запълвали рова.
Но траките, виждайки добре, какво се готви, бързо из-

издигали високо купи-

щата. Но траките направили една'
13 дУПка> колкото мал-
 89

ка врата, и отъ тамъ изхвърляли натрупаната земя или

я пренасяли въ крепостьта“.
„Варварите видели, че не могатъ да успЪятъ съ ни­
кой отъ проектите си и решили да се оттеглятъ. Така се
завърши обсадата на града отъ готите".
Въ това време императорътъ Деций пристигналъ
въ Мизия и разбилъ готите. Оставилъ консула Галъ да
ги довърши, както и да пази бродовете на Дунава, а
самъ се прехвърлилъ презъ Балкана при Вегое (Стара-За-
гора), кждето се разположилъ на почивка. Но като гръмъ
готскитЪ орди връхлетели върху неговия лагеръ и, следъ
страшенъ бой, императорътъ билъ победенъ и прину-
денъ да се оттегли обратно въ Мизия, кждето въ след­
ващите боеве загиналъ заедно съ сина си.
Тогава готите се върнали въ Тракия и завзели
Пловдивъ съ предателство, отъ страна на Прискъ, начал­
ника на крепостьта, комуто обещали, че ще помогнатъ
да се възкачи на императорския тронъ. Но съ нахлува­
нето си въ града, готите се отдали на грабежъ, като,
споредъ свидетелствуването на старите автори, избили
повече отъ 100,000 души жители. Както е известно, по-
късно, когато готите сключили миръ съ римския импера-
торъ Галъ и се оттеглили отвждъ Дунава, изрично запа­
зили правото да отведатъ съ себе си взетите роби, кои­
то въ болшинството били отъ Пловдивъ.
Славата на пловдивската крепость, следъ превзе­
мането на града отъ готите, била донекжде накърне­
на. Но по-късно, крепостните стени били възстановени,
по заповедь на императора Помпей Лицилий Галиенъ,
и Пловдивъ не преставалъ да играе първостепенна роль
за владеенето на Тракия, въ продължение на повече отъ
1,200 години. Много надежди и разочарования изпи­
тали пловдивските граждани, много победи, но и не мал­
ко поражения сж видели те. Всичко това, изложено въ
една обширна история, би удовлетворило големото лю­
бопитство на пловдивчани за миналото на града. Ние,
обаче, ще се задоволимъ да набележимъ по-важните
моменти и то накратко, основавайки се на сведенията,
които сж достигнали до наше време.
Сътресенията, последвали отъ великото преселение
на народите, съ векове не сж стихвали.
Следъ разпадането на Римската империя, Пловдивъ
е свидетель на непрекжснатите борби между източната и
западна й часть. епизоди, отъ които намираме изложени
въ хрониките на летописците отъ тази епоха. Пловдив­
90

ската крепость почти винаги устоявала интересите на из­

точната часть. Подъ нейните стени не веднажъ си дава­
ли генерелно сражение претендентите за римския пре-
столъ. Владеенето на крепостьта имало решаваще зна­
чение, затова византийските войски винаги излизали по­
бедители. Тукъ, императоръ Константинъ Велики оконча­
телно взема връхъ надъ противника; не много следъ то­
ва, той влиза триумфално въ Римъ. Ние отбегваме по­
дробностите на тези борби около града, защото се во­
дели на открито поле. Презъ целия IV векъ крепостьта,
постоянно подържана, устоява на всички изпитания дори
и на бесните атаки на войските, водени отъ военачални­
ка Еквитъ, който ималъ надмощие надъ византийските
войски.
Презъ 447 година Пловдивъ билъ превзетъ и разру-
шенъ отъ пълчищата на Атила. Очевидно, крепостьта би­
ла занемарена, но неудържимъ билъ и бесния пристъпъ
на хуните, преминали тукъ като ураганъ. Ние немаме
почти никакви следи отъ техния вихренъ пристъпъ, тукъ
на Балканите, въ които проникватъ съ същата шеметна
бързина, съ която се и отдалечаватъ.
Презъ време на византийското владичество, импера­
торите непрекъснато жертвували големи средства, за
да поддържатъ стените и всички съоръжения на кре­
постьта въ изправность, а така също, да иматъ гарнизо­
на на пловдивската крепость подъ ръководството на
опитни и преданни темъ военачалници.
Следъ хуните, по-спокойно, но неумолимо нахлуватъ
славяните и бързо се настаняватъ почти въ целия по-
луостровъ. Особено гъсто били населени съ славяни
околностите на Пловдивъ. Тукъ не става въпросъ за най-
обикновени военни действия, а за едно заселване на опу­
стошени области, съ крайно разредено население.
Презъ VII векъ и по-късно, за Византийската импе­
рия се създаватъ сериозни грижи, поради честите напа­
дения по северната граница, предприемани отъ бълга­
рите. Императорите схващали големата опасность отъ
младата българска държава и не скъпели средства, за
да я избегнатъ. Отъ своя страна българите, виждайки,
че пловдивската крепость представлява единъ издигнатъ
чукъ срещу техъ, една опасность, при всеки случай ко-
гато предприемали набеги къмъ Византия; затова те пра­
вели всичко възможно да я обезвредатъ. Същите често
били подъ стените на града и не малко съ страдали отъ
нападенията на силния пловдивски гарнизонъ. Още презъ
Първото българско царство Пловдивъ е билъ на няколко
пжти превземанъ отъ българите. Преди още да го завла-
д-Ьятъ, т% вече проникнали въ него и се ползували отъ
симпатиите на славяните въ целата му область.
Крумъ, Борисъ, Симеонъ Велики, Петъръ и други
български царе на неколко пжти влизали въ Пловдивъ,
като го превземали съ пристжпъ, но немали интересъ да
го разрушатъ, защото разчитали да го използуватъ, ка­
то военна база.
На тези непрекжснати борби между българите и
византийския гарнизонъ на крепостьта, около стените на
Пловдивъ и неговата близка околность, старите лето­
писци, изглежда, малко се спирали. Възможно е, следъ
по-основното проучване отъ сведущите, да бждатъ
добре уяснени и тези събития. Вероятно, тази земя, оро-
сена съ българска кръвь, надарена отъ природата съ го-
лемо плодородие, заселена изключително съ славяно­
българско население, а отъ друга страна—желанието на
българите да обезвредатъ крепостьта, извиквало неу-
държимя устремъ на сжщите за завладяването на Плов­
дивското поле и неговия центръ.
Презъ втората половина на X векъ рускиятъ князъ
Светославъ, въ своя походъ противъ Византия, премина­
ва презъ България и завзема градъ Пловдивъ отъ бъл­
гарите. Било е много опасно тази силна крепость да
остане въ неговия тилъ, затова князътъ не само запове-
далъ нейното разрушение, но е наредилъ да бжде изкла­
но нейното население. Защитниците, като че ли знаели
тежката участь, която ги очаква,затова отчаяно се отбра­
нявали. Нападателниятъ устремъ на русите билъ големъ,
а защитата, за съжаление, не била добре организирана.
Считаме за излишно да дадемъ подробности за това теж­
ко бедствие, сполетело града.
Шесть години по-късно (970 г.), градътъ билъ
завзетъ отъ византийския императоръ Йоанъ Цимисхий,
който прогонилъ русите отвждъ Дунава и се опиталъ да
възстанови крепостьта. Въ сжщото време той преселилъ
тукъ арменци отъ Мала-Дзия, съ цель да попълни голе­
мите загуби и да противопостави сжщите на преоблада­
ващите славяни и българи всредъ населението на града
и околностьта.
Традицията—да се изпращатъ въ Пловдивъ най-спо-
собните военачалници на Византия продължила. Презъ
времето на Самуила градътъ на неколко пжти билъ въ
български ржце. По това време тукъ билъ изпратенъ,
92

като деспотъ, известниятъ военачалникъ Никифоръ Ски-

фий, който изигралъ фаталната роля за българите въ сра­
женията при Беласица. Когато императорските войски
били спрени отъ Самуила на р. Струма и всички усилия
да бъде сломена съпротивата на българите пропаднали,
въпреки по-добрата подготовка на императорската вой­
ска, прибегнало се до една смела и крайно трудна за­
дача — да се обходятъ българите, която операция била
поверена на най-смелия и най-добре подготвенъ воена­
чалникъ, поменатия управитель на гр. Пловдивъ Ники­
форъ Скифий. Нему се дължи осъществяването на този
обходъ, считанъ за невъзможенъ отъ българите, който
изненадалъ последните и решилъ съдбата на Самуило-
вата държава. На следната 1015 година Скифий присти-
гналъ въ Пловдивъ, богато възнаграденъ отъ императора,
посрещнатъ съ царски почести. Злодеянието при Бела­
сица—ослепяването на 15,000 военнопленници, обаче, из­
глежда че измъчвало неговата съвесть и, за да изкупи
греха си, той построилъ монасгиръ наблизо въ полите
на Родопите, посветенъ на св. Георги Победоносецъ, ка­
то си построилъ до него и легна резиденция, гдето се
оттеглилъ на почивка. Около последната било образува­
но селище отъ неговите роби, което тогава носело името
Беласица, въ паметь на победата при Беласица, а сега
се нарича Белащица. Резиденцията си той нарекълъ
Ягатоники (т. е. победа на правдата,—на доброто). Мо-
настирътъ, следъ като билъ нЬколко пъти разрушаванъ
и наново възстановяванъ, оцелява до наше време. Сега
той е подъ ведомството на Пловдивската митрополия.
Наскоро презъ Тракия, по долината на р. Марица,
минаватъ пълчищата на първия кръстоносенъ походъ,
безъ да влезатъ въ Пловдивъ. При втория кръстоносенъ
походъ, рицарите на Конрада не съ могли да го пре-
взематъ. Те ограбватъ и опожаряватъ неговите прегра-
дия, като не пощадили и населението въ областьта.
По това време Иванко, убиецътъ на Ясена, билъ
назначенъ отъ византийския императоръ за деспотъ на
пловдивската крепость и на областьта. Но той, следъ ка­
то преживява известно време тукъ, се отказва отъ Ви­
зантия. Иванко се съюзява съ Калояна и се отдава на
грабежъ въ съседните византийски градове и области
Самъ императорътъ билъ принуденъ съ силна войска
да дойде тукъ и, следъ упорито сражение, успелъ да
превземе града.
Презъ третия кръстоносенъ походъ Пловдивъ и
 93

околностьта му били завзети отъ латинците, а въ послед­

ствие ограбени и опожарени. При четвъртия походъ на
кръстоносците, Пловдивъ е билъ завзетъ отъ гЬхъ. Презъ
ноемврий, 1204 година пристига въ града рицаря Рение
де Тритъ, назначенъ за управитель на „Филипополското
войводство". Скоро следъ това, въ битката при Одринъ,
(1205 г.) латинците, водени отъ Балдуина, биватъ разби­
ти отъ българите, а последниятъ бива хванатъ въ пленъ.
Пловдивските Павликени, като научили това, недоволни
отъ кръстоносците, поканили Калоянъ да дойде и завла­
дее града.
Като узналъ за тази постъпка, управительтъ Тритъ,
чувствувайки се несигуренъ, следъ като опожарилъ па-
вликенския кварталъ, се оттеглилъ съ своите рицари въ
асеновградската крепость. Пловдивчани се организирали
бърже и даже си избрали за военачалникъ гръка Вле-
ксиосъ Мспиетасъ. Това озлобило още повече Калояна, кой­
то търсилъ случай да разруши града, защото му създа-
валъ големи грижи. Той го нападналъ стремително, но
безъ успехъ. Тогава Калоянъ започналъ да го обсажда
и слоцезременно влезълъ въ преговори съ обсадените,
които, като повервали на обещанията му, отворили гра­
дските врати. Обаче, споредъ описанията на византий­
ските хронисти, градътъ билъ подхвърленъ на сечь,
пожаръ и разрушение.
На 2 августъ, 1208 година, при града станали оже­
сточени сражения между узурпатора на оългарския пре-
столъ, Борилъ, подпомогнатъ отъ куманите и латинския
императоръ Хенрихъ, наследникъ на Балдуина. ТЬзи сра­
жения, съ помощьта на „Божието провидение били спе­
челени отъ латинците и те наново станали господари на
крепостьта, като освободили Рение де Тритъ отъ асенов­
градската крепость и го възвърнали на поста управи
тель на града и на „Филипополското войводство .
Наново българите ставатъ господари на града презъ
времето на Иванъ Асенъ II (1218 - 1241 г.). Следъ боя
при Клокотница, въ 1230 год., Пловдивъ се предава и
остава въ български рлще по-продължително време до
смъртьта на Иванъ Дсенъ II. Въпреки договора съ бъл­
гарите поради отслабване мощьта на Българското цар-
” »Р„ . византийци,% окупирали Пловдивъ и » ^ а н о в й л и
неговата крепость, като стражъ на северо-западната имъ

ГРаНИЗа3 четвърти пжть. презъ Второто българско царство,

българите завзематъ Пловдивъ при царуването на Геор-
94

ги Тертеръ II (1299—1322 г.). Възползуванъ отъ между­

особиците, които царели тогава въ Византийската импе­
рия, Тертеръ превзелъ крепостьта съ внезапна атака и
я преорганизиралъ. Императорътъ Мндроникъ III, подпо-
могнатъ отъ деспота Воисилъ, дошелъ следъ това, обса-
дилъ града и правелъ големи усилия да го превземе,
но безъ успехъ. Добрата организация на българска­
та войска въ крепостьта, въ състава на която влизали
1000 отбрани конници, алани и мизи, и 2000 пехотинци-
пелтасти, подъ командата на генералите Итилъ и Темиръ,
по народность алани, и Инасъ, по народность унгарецъ,
защищавали здраво града. Дори и следъ смъртьта на
Тертера те продължавали да се държатъ. Четири месе­
ца траяла обсадата съ непрекъснати смели атаки. Обса­
дените зазидали крепостните врати и не излизали отъ
града. При все това, те нанасяли големи поражения на
нападателите.
Когато византийците се готвели вече да се отте-
глятъ, при императора се явилъ единъ германецъ-инже-
неръ, който го убедилъ, че може да построи машини,
съ помощьта на които да се превземе крепостьта. Импе­
раторътъ му повервалъ и разпоредилъ да се построятъ
такива. Тези машини оили сложени върху шестнадесеть
колела и представлявали пететажни бойни кули. Въ
всеки етажъ имало место за 8 души стрелци, въоръ­
жени съ латински лъкове (ценгри). Когато всичко било
готово, започнала се оощата атака и, благодарение на
преимуществата и удобствата на стрелците въ машини­
те, защитниците претърпели големи поражения. Редове­
те на последните оредявали, защото били обстрелвани
безъ да могатъ да виждатъ атакуващите. Машините се
придвижвали все напредъ, приближавали се до крепостна­
та стена, като нападателите били винаги готови да се
прехвърлятъ въ града. Но изведнъжъ, средното колело
на една отъ машините хлътнало поради тежестьта й
Противникътъ оилъ откритъ и защитниците на крепо­
стьта изоегнали грозящата ги опастность. Атаката била
отолъсната.
Скоро новиятъ^български царь Михаилъ Шишманъ
изпратилъ силна войска, която да смени гарнизона На
чалникътъ на българските войски въ пловдивската'кре-
пость, на име Иванъ излезълъ много непредпазливъ
За да посрещне заместника си, той излезълъ съ целия
гарнизонъ отъ крепостьта, на открито. Византийскиятъ
военачалникъ Вриении, който въ това време дебнелъ
отъ олизо, презъ нощьта билъ допуснатъ въ крепостьта,
 95

която окупиралъ безъ бой. Така, презъ 1322 година

градътъ наново миналъ въ ръцете на византийците.
За пети пъть Пловдивъ билъ завзетъ отъ българи­
те безъ бой. Императрица Днна Савойска, като настой­
ница на малолетния императоръ Иоанъ Палеологъ, за
да осигури приятелството на българите и да има съ­
действието имъ, поради наново настъпилите вътрешни
междуособици, сключила договоръ съ царь Иванъ Длек-
сандъръ да й помага противъ претендента на византий­
ския престолъ Иванъ Кантакузинъ, който се обявилъ за
византийски императоръ въ Димотика. По този договоръ,
на българите били отстъпени деветь укрепени гра­
да, както се казва въ договора: Чепино, Кричимъ, Перу­
щица, Устина, Станимака, Дйтосъ, Беадосъ, Косникосъ
и чудесния Пловдивъ, съ гарнизоните имъ. Царь Иванъ
Длександъръ завзелъ градовете, но подъ разни предло­
зи не далъ никакво съдействие на императрицата. Отъ
тогава (1344 г.) Пловдивъ не е минавалъ вече въ визан­
тийски ръце.
Последната слава на градъ Пловдивъ, като кре-
пость, ще опишемъ на кратко въ следните редове, изла­
гайки завземането му отъ турците, станало презъ 1364 го­
дина. Следъ това градътъ загубилъ военното си значение
и спечелилъ славата на големъ вътрешенъ градъ на
Турската империя, центъръ на духовната и стопанска
култура въ европейската й часть.
Завладяването на Маришката долина и завземане­
то на града е било възложено отъ гаази Худавиндигяръ,
главнокомандуващиятъ турските войски, настъпващи
въ Тракия, на смелия и опитенъ военачалникъ Дала
Шахинъ паша, който следъ победите при Одринъ лес­
но се отзовалъ предъ пловдивската крепость. Гарнизо-
нътъ на последната, подъ началството на бългрски бо-
ляринъ, се затворилъ въ крепостьта, като часть отъ
жителите останали на полето. Последните, преимущест­
вено българи, при приближаване на турците се раз-
бегали по планините. Пашата веднага пристъпилъ къмъ
завладяване на крепостьта съ смели и упорити атаки.
Но всичките му усилия се оказали безрезултатни. Тога­
ва, за да не даде големи жертви, той обсадилъ града.
Очевидно, крепостьта била все още достойна да посрещ­
не силенъ неприятели и да му окаже решителна съпро­
тива. Обсадата продължила доста дълго. Турците били
въ критическо положение, когато случайно единъ отъ
войниците на Исфендиаръ бей открилъ водопровода
96

на града при с. Марково. Тогава Лала Шахинъ паша

наредилъ да бъде прекъснато водоснабдяването на гра­
да, което се отразило зле върху духа на защитниците.
Тази м-Ьрка окуражила турцигЪ и rk очаквали гарнизо-
нътъ да се предаде. Българите използували това поло­
жение и предъ перспективата, че крепостьта не ще мо­
же да се удържи за дълго, съ единъ маньовъръ успели
да заблудятъ обсадата и презъ една тъмна нощь се от­
теглили къмъ планините. На Небетъ тепе е билъ по-
ставенъ некакъвъ инструментъ (машина), който биелъ
едновременно неколко тъпана, които произвеждали го-
лемъ шумъ. Турците, мислейки че това е знакъ за на­
падение, се съсредоточили на изтокъ отъ града, очак­
вайки тамъ излазъ. Въ това време защитниците се из­
мъкнали безъ шумъ отъ западните врата.
На другия день свещениците изпратили делегация
при пашата, като му поднесли на сребъренъ подносъ
ключовете на градските врати. Пашата останалъ много
доволененъ, пощадилъ населението, а на свещениците
далъ големи привилегии.
Исфендиаръ бей, който открилъ водопровода, е
билъ богато награденъ. Освенъ отличията той получилъ
и големи пространства земи, гори и пасища, надъ село
Марково, както и пълна власть надъ седемь околни се­
ла. Обширниятъ дворецъ на неговия родъ въ с. Марко­
во бе запазенъ и до следъ освобождението, унищоженъ
презъ 1896 год. отъ случаенъ пожаръ.
Презъ 1410 година крепостните стени все още не
съ били разрушени, както споменава съвременникътъ
Константинъ Философъ. Презъ това време, обаче, турци­
те били вече решили бъдещето на градъ Пловдивъ и
неговите крепостни стени; те пристъпили къмъ изпълне­
ние на своя планъ. Останалъ въ вътрешностьта на ев­
ропейската часть отъ Турската империя, загубилъ какво-
то и да е стратегическо значение за сигурностьта на по­
следната, която се издигнала и разчитала изключително
на фанатизираната преданность на турските пълчища,
завоевателите, преименовавайки града отъ Филипопо-
лисъ (както тогава се наричалъ на гръцки) на Филибе,
съ коренно изменили както неговия външенъ видъ,
така и неговите задачи за въ бъдеще.
Крепостните стени съ били напълно изоставени.
Следъ време започнали да ги разрушаватъ и да взематъ
отъ техъ необходимия материалъ за изграждането на
множество обществени и частни постройки, отъ които осо­
бено първите, поради своите внушителни размери и ма-
 97

сивность, както ги описваме на друго место, сж погъл­

нали грамадни количества камъни. Некои отъ пжтеше-
ственицигЬ, минали презъ Пловдивъ по време на тур­
ското робство, споменаватъ за тези крепостни Стени, до­
ри единъ отъ ткхъ (Pieter Koeck van fleist презъ 1533 г.)
ни оставя една скица на града, наблюдаванъ отъ северо-
западъ, съ силно очертание на стените, което показва,
че още е имало значителна часть отъ гкхъ запазени, а
въ скицата пжтешественикътъ вероятно е далъ широкъ
просторъ на своята фантазия.
Когато въ началото на XIX вЪкъ (1810— 1812 г.) гра-
дътъ е билъ заплашенъ отъ необузданите орди на кър­
джалиите, местните власти, безсилни да осигурятъ него­
вата защита, сж привлекли въ сътрудничество целото
християнско население и, като средство за защита, сж
възстановили старите му отбранителни ровове на югъ и
югоизтокъ отъ него. Презъ най-големия разцветъ на
Пловдивъ въ турската епоха, градътъ разполагалъ само
съ две топчета, наречени „чуохи", които сж възвестявали
времето презъ рамазана. Незначителенъ е билъ и гарни-
зонътъ, който е квартирувалъ тукъ.
Приключвайки тази часть отъ изложението ни, съ
неколко думи ще предадемъ, какъ е станало освобож­
дението на града отъ турското робство.
Въ края на 1877 год. тукъ е била съсредоточена
отстжпващата армия на Сюлейманъ паша. Преди 3 януа-
рий, 1878 година, всичките турски войскови части сж
били изтеглени на десния брегъ на Марица, а главната
квартира е била настанена на лагеръ при гарата. Него
день все още е имало една полубатарея въ зеленчуко­
вите градини на Мараша, срещу брода на реката, и дру­
га — на върха на Небетъ и Джамбазъ тепета — да на-
блюдаватъ и евентуално да попречатъ преминаването на
Марица отъ неприятеля, ако се яви. Обаче, още преди
обедъ първата, а надвечерь и втората—били оттеглени
при гарата. Презъ целия този день турците съ влакове
усилено евакуирали войски и материали, така че вни­
манието имъ не било привлечено отъ настжплението на
авангарда на противника. Сжщия день разезди отъ рус­
ката армия сж стигнали до Филипово (Каршиака) и били
отлично осведомени отъ българското население върху
разположението на турските части. Надвечерь, команди-
рътъ на разузнавателния коненъ отрядъ капитанъ Бура-
го, следъ като изучилъ презъ деня задачата си, събралъ
7
98

ескадрона си и пребродилъ Марица при Мараша. ^Следъ

това презъ града приближилъ гарата, спешилъ воиници-
т% и, като ги разположилъ дъгообразно къмъ против­
ника, запбв-Едалъ да откриятъ едновременно честъ пуше-
ченъ огънь срещу огньовет-Е на лагеруващит-Е. Ефектътъ
отъ тази стрелба е билъ поразителенъ. Настъпва сума­
тоха въ ц-Елия лагеръ, засилена отъ мрака и отъ заблу­
дата, че срещу т-Ехъ действува значителна пехотна часть.
ВсЕки е търсилъ да се спасява. Едни се накачватъ на
влаковегЕ, други удрятъ на б-Егъ къмъ РодопигЕ, къде-
то съ лагерували войскови части. Суматохата е оила тол­
кова голяма, както се е установило на сутриньта, че вой­
ници и офицери съ изоставяли не само багажигЕ, но и
значителна часть отъ оръжието си. Капитанъ Бураго ве­
днага донесълъ на своето началство, което въ това вре­
ме било на бивакъ при с. Клементиново. Още същата
нощь се продължилъ похода къмъ града. Въ тъмни зо­
ри, на 4 януарий, ст. ст., 1878 година, пионерит-Е започ­
нали строежа на мостътъ, понеже градския билъ изгоренъ
отъ турцит-Е. По понтонния мостъ бързо минали първитЕ
отряди отъ генералъ Гурковата армия. ПехотнигЕ части
окупирали гарата, като вземали позиции срещу евентуа-
ленъ опитъ отъ срана на турцит-Е да си възвърнатъ загу­
беното. По стръмната улица, носяща името сега „4 Януа­
рий", били изкачени оръдия на Джамбазъ и Небетъ те­
пета. На Джамбазъ тепе, въ къщата на ул. „Князъ Це-
ртелевъ“, № 16 (ъгъла), запазена и до сега, е билъ сви-
канъ първиятъ воененъ съветъ въ града, станалъ между
рускигЕ военачалници, съ участието и на видни пловдив­
ски граждани. Дадени съ били първигЕ разпореждания
на окупационната власть за организиране на граждан­
ството. Преди обЕдъ влиза въ града генералъ Гурко, съ
свитата си, откъмъ Хисаръ капия и спира предъ сградата
на руското консулство, където за първи пъть поздравля-
ва пловдивскит-Е граждани съ „ура" въ връзка съ осво­
бождението имъ. Следъ това присътствува на молебена
въ черквата „Св. Богородица“. Ентусиазъмътъ на населе­
нието е билъ неописуемъ. Всички изл-Езли на улицит-Е и
съ непрекъснати френетични акламации съ приветству-
вали пристигащитЕ войскови части и гЕхнигЕ началници.
Така щастливо, безъ сътресения и жертви, Плов-
дивъ, следъ 515 годишно турско робство, посрещна сво­
бодата, дарена му отъ братския руски народъ.
 99

П ловдивъ като стопански ц ен тъ р ъ .

Пловдивъ е билъ и си остава най-важенъ стопан­
ски центъръ на Тракия. Обстоятелствата и условията, кои­
то сж го издигнали и наложили като такъвъ, сж извън­
редно много и представляватъ обектъ на специално из­
ложение. Ние ще се задоволимъ да набележимъ бегло
само по-важнигЬ отъ тЪхъ и да ги проследимъ презъ
вековете. По сжщия начинъ излагаме, доколкото ни е
възможно, техните отражения върху обществения и час-
тенъ животъ на гражданите. Характерно е, въ всеки слу­
чай, че даже презъ предосвободителната епоха, когато
господствуващия турски режимъ изживявалъ видимъ раз-
плохъ, Пловдивъ е билъ въ стопанско отношение на за­
видна висота, а неговото христианско население — въ
стопански връзки даже съ народите извънъ пределите
на Отоманската империя.
Безъ да се спираме на изключително благоприят­
ните условия на терена, които сж привлекли и задър­
жали отъ най-дълбока древность първите жители на
града, ние не можемъ да не отбележимъ изключителната
грижа, съ която древните траки, следъ като се заселили
по тепетата, сж организирали значително селище още
въ тъмните предисторически времена и намерили за не­
обходимо да осигурятъ своето пребивание въ него, като
го обградили съ крепостна стена. Нема съмнение, та­
зи инициатива не може да има за обектъ едно малко
незначително общежитие, единъ второстепененъ градъ.
Пловдивъ още въ онази ранна епоха се очертавалъ
като големъ и важенъ стопански центъръ, а сигурностьта
и благоденствието на неговите жители е требвало да
бждатъ защитени по най-осезателенъ начинъ за времето.
Господствуващъ надъ обширната плодородна Тра­
кийска равнина, той е създавалъ изключителни приви­
легии за своите обитатели. Очевидно, неговата роля съв-
семъ не се е ограничавала въ рамките само на едно
племе и дори само въ тези племена, обитаващи Тра­
кия, а е надхвърляла нейните граници. Вече има до­
статъчно данни, които ни подсказватъ неговите стопан­
ски връзки на югъ—съ обитателите на Средиземно мо­
ре, а на северъ—дълбоко въ континента. Това не ни из­
ненадва. Застроенъ върху бреговете на пълноводната р.
Марица, ние не можемъ да не приемемъ, че тя го е по­
с т а в я л а ' въ допиръ съ мистичния и приказно богатъ Из-
токъ. Отъ друга страна, Пловдивъ лежи на единствения
100

,.п^тп отъ незапомнено вре-

междуконтиненталенъ пжть ь ° преселения. Той
ме служи на човечеството при негови у , __ и
се явява като представители и на двата св о
тока и на вечно жадния за култура и н Р
падъ. Но, както споменахме, Пловдивъ с
вжзелъ на пътищата, които свързватъ контин ,
рето—два безгранични източника на чов ш ,
които вечно се допълватъ.
Тези фактори сж играли изключителна роля за
материалния и духовенъ напредъкъ на пловдивскиг жи­
тели презъвековете, и затова, проследявайки стопанското
развитие на нашия градъ, неизбежно ще се спираме на­
ново на техъ.
Макаръ и да има вече събрани известни данни за
живота на пловдивското население въ предисторическата
епоха, особено за този на траките, ние намираме, че сж
твърде недостатъчни, за да можемъ да установимъ по
техъ по-конкретно значението на града, като стопански
центъръ. Въ всеки случай, по единъ безспоренъ начинъ
се установява, че жителите на града, още въ тази ран­
на епоха, не сж живели откжснато и изолирано отъ съ­
седните по-културни народи, та дори и съ тези отъ съ­
седните континенти, защото, при случайни и научни
разкопки изъ Пловдивската область, се откриха съ пред­
метите отъ местенъ произходъ и такива отъ о. Критъ,
Египетъ, а дори отъ прибалтийските земи. Какъ, съ как­
ви средства и по кои пжтища е ставала тази размена,
тепърва има да се установи; това е работа на спе­
циални проучвания. Все пакъ, ние ще засегнемъ стопан­
ското значение на Пловдивъ презъ тракийско време и
епохите, които го следватъ.
Тракийските племена, които сж населявали по-дъл­
го нашите хълмове и целата долина на Марица, сж:
бесит!;, одрисите и сатрите. Първите две племена се
славели, като добри занаятчии. Обработката на металите
се сметала техна специалность, но не по-зле имъ се от­
давали и другите занаяти. Те сж минавали за много ве­
щи скотовъди. УмЬели сж лесно да дресиратъ животните,
да ги опитомяватъ и наи-рационално да ги използватъ.
Съ тава те сж очудвали народите отъ древния изтокъ,
които се сметали за по-културни отъ траките. Послед­
ните сж владеели сжщо така добре обработката на ко­
жите, като имъ запазвали напълно техната здравина
и красота. По отношение на земеделието тракийци^
сжщо така сж били на завидна висота. ТЬ не ?амо сж
 101

произвеждали необходимото за своите домакински и

племенни нужди, но значителни количества отъ гюснитЪ
храни сж служили за размина.
Изглежда, че между тракийските племена одрисите
еж били въ държавно и стопанско отношение най-добре
поставени, защото до сега сж намерени само тракийски
монети, издадени отъ одриските царе, начиная отъ V векъ
преди Христа. Тези монети сж правени по подражание
на македонските, а поради липса на тракийска пис­
мености, надписите по г4хъ сж на гръцки езикъ. Одри-
ските царе, намиращи се подъ силното културно влия­
ние на древната елинистична култура, издаватъ своите
монети по системата на евбеоатическите. Като основна
монетна единица е била възприета драхмата, съ тежести
4.365 грама. Статеръ-дидрахма е била равна на две драх­
ми; мина, или сто драхми, имала тежести 436.5 грама;
двойна мина, или статеръ отъ двеста драхми, и най-после
талантъ, равенъ на 60 мини, т. е. 6.000 драхми, съ те­
жести 26 кгр. Най-малката монета е била оболъ — съ
тежести 0.75 грама. Най-старите отъ тези монети сж би­
ли сечени отъ основателя на Одриското царство,—Спара-
докъ, синъ на цари Тереса. Отъ техъ сж известни само
сребърни екземпляри. Споредъ старите автори (Диодоръ,
XII, 50), годишниятъ приходъ на царя билъ 1,000 таланта
(единъ талантъ приблизително е равенъ на 5895 златни
лева). Бронзови монети сж намерени сжщо отъ къмъ
400 година пр. Хр., а златни монети има намерени едва
отъ края на IV и началото на III столетие, при царува­
нето на Лизимаха (323 — 281 г., пр. Хр.). Тукидидъ
споменава, че безъ подаръци нищо не е могло да се
свърши въ Одриското царство. Още тогава, види се, ко­
рупцията е сжществувала, като признакъ за упадъка на
държавната власть. У насъ сж намерени и издадени по­
вече отъ 220 вида тракийски монети: златни, сребърни и
бронзови; а постоянно се откриватъ и нови. Тази така
развита тракийска монетна система отъ толкова стара
епоха, заедно съ другите веществени паметници, на­
мерени въ града и околностите му, напълно потвър-
дяватъ убеждението, че презъ този периодъ стопанското
развитие и процъвтяване на града се е намирало на
една завидна висота, при която както занаятите, така и
търговията били много добре поставени, а местните жи­
тели се радвали на големо олагосъстояние.
Нема съмнение, че за този стопански напредъкъ
е способствузала особено тихата и пълноводна река
 102

Марица, като великолепенъ естественъ пжть към

рето. По нея съ големи и малки салове, почти непре
кжснато презъ цялата година, се изнасял ь не само го
лЪмо количество дървенъ строителенъ материалъ (дж-
бовъ, боровъ и особено елховъ), но и значително коли­
чество отъ произведенията на земеделието, скоювъд-
ството и на занаятчийството. Нека припомнимъ, че презъ
тази цветуща епоха целото течение на Марица се е
включвало въ границите на Одриското царство и, че
реката е била плавателна по целата Тракийска долина,
до днешната гара Белово.
Римските императори, още при окупацията на Тра­
кия, намерили гр. Пловдивъ за важенъ стопански и
културенъ центъръ. Създавайки отъ Тракия самостоятел­
на провинция, т4 определили Пловдивъ за негова сто­
лица, центъръ на всички прояви въ тази богата область-
Като имаме предвидъ, какво е направено отъ София
следъ обявяването й за столица на България, лесно мо-
жемъ да си съставимъ понятие за онзи бързъ напре-
дъкъ на Пловдивъ следъ обявяването му за столица на
Тракия, вече римска провинция. Императорите, въ своята
мждра и далновидна политика, полагали големи гри­
жи за него и го дарявали съ големи привилегии. Насе­
лението му бързо нарастнало, а неговото благоустройство
и благосъстояние стигнали до небивалъ разцв-Ътъ. Импе­
раторите, презъ своите завоевателни походи на изтокъ,
често го спохождали, а тукъ се намирало постоянното
седалище на императорския наместникъ (Legatus Augusti
propraetatore), на провинциалния съветъ и на целата вър­
ховна власть. Но най-важното е, че Пловдивъ става сто­
лица на една влсгрешна провинция отъ световната им­
перия и преживява цели векове въ пъленъ и благода-
тенъ миръ, при едно блескаво управление, което спо-
собствува за всестранното развитие на неговите твор­
чески стопански сили.
Тукъ нека се спремъ на великолепните плетища^
които го свързвали както съ всичките краища на провин­
цията, тъй и съ целия познатъ тогава светъ. Не се касае
до разумното използуване на естествените плетища, а за
една здрава съобщителна мрежа, свързваща всичките
краища на империята, следи отъ която СЛ\ запазени и до
сега. Добре известниятъ исторически плегь отъ изтокъ
къмъ западъ.^свързващъ Азия съ Европа, минава презъ
Пловдивъ и е билъ най-напредъ организиранъ и застроенъ.
Запазвайки винаги главната посока и избирайки най-
 103

кжсите разстояния, тогавашните строители сж превъзмог­

вали несгодите на терена, които преодолявали съ техни­
чески средства, които и днесъ извикватъ очудване. Този
пжть, който свързва Виена, Буда-Пеща, Белградъ, София,
Пловдивъ, Одринъ и Цариградъ, билъ не само здраво
построенъ, но и непрекжснато подържанъ въ отлично
състояние. Като първоразрядна съобщителна артерия, той
е билъ по делото си протежение съ ширина 9 стжпки
(около 6 метра) нормално. По него, на определени раз­
стояния, били построени и организирани станции (Ми-
tatio, мутации), кждето се сменяли конете на правител­
ствените екипажи. Въ техъ имало места за почивка, а
дори и легла за пренощуване. Сжщо така, на всеки дне-
венъ преходъ, обикновенно близо до селища, е имало
по-големи станции, наречени мансио (mansio), кждето
пжтниците сж намирали всички удобства при пжтуване-
то: гостилница (tavemae) и специални квартири за пре­
нощуване (praetoria). Пжтьтъ е билъ точно отмеренъ съ
римски мили (1 миля равна на 1482 линейни метра).
Петь римски мили сж равни на една географическа ми­
ля, а римската миля се е делела на стадии, които сж
били 8 въ една миля. Въ делата си широчина платото
на пжтя било постлано съ големи каменни блокове,
плътно съединени единъ до другъ, добре сложени, за да
не бждатъ разклащани отъ оживеното движение на ко­
ли и добитъкъ. Теренътъ, кждето имало нужда, билъ
предварително здраво насипанъ и трамбованъ, а за за­
здравяването му, на много места били градени основни
стени, върху които е била слагана настилката. На всека
миля е имало поставенъ изправенъ по единъ милиаренъ
камъкъ (mille passum, miliare, lapis), съ надписъ за вре­
мето, когато е билъ поставенъ, името на императора,
разстоянието отъ и до съседните станции и това — до
границата на провинцията. Такива камъни сж намерени
два въ Пловдивския районъ. Единиятъ отъ техъ е отъ
землището нас. Кадиево, въ местностьта „Римския друмъ“.
Отъ надписа се вижда, че този стълбъ е билъ поставенъ
въ време на императора Гордиана М. Антоний (238—244
г.), когато управитель на провинцията билъ Катий-Ке-
леръ. Означено е разстоянието 12 мили, отговарящо на
това до гр. Пловдивъ, отъ местото на което е билъ по-
битъ. Въ този надписъ Пловдивъ е нареченъ: „най-свет-
лиятъ метрополъ на Тракийската провинция“. Колоната
е отъ варовикъ, високъ 2 метра и има 45 см. въ диа-
метъръ. Втората колона (милиаренъ камъкъ) е наме-
104

рена въ землището на с. Белоземъ, сжщо въ Пловдив­

ска околия. И той е запазенъ въ музея.
Пжтьтъ отъ Пловдивъ за Цариградъ излизалъ отъ
града и, като минавалъ моста на Марица, вземалъ из­
точно направление. И до сега сж запазени останки отъ
основите на моста върху р. Пясъчника. Първата станция
по това направление е била на р. Струма и се нарича­
ла Сирнота (5утпо1а). Основите й се откриха при Черве­
ната могила. Отъ тамъ пжтьть е продължавалъ съ по­
сока край днешните села—Маноле и Белоземъ, кждето
и до сега стърчи висока могила внушителна по разме­
ри, наречена „Ашикърларъ-Малтепе“ . При Белоземъ се
намирала втората станция, наречена Паремболе (Рагет-
Ьо!е), на 27 клм. отъ Пловдивъ. Тукъ е нам%ренъ и над-
писъ съ гръцки букви, който говори за съществуването
на старо селище въ тази околность. Третата станция е
отстояла на около 40 клм. отъ града и се наричала Ра-
нилумъ (Р ат1 и т).
О т ъ Пловдивъ — на западъ, римскиятъ пжть вър-
в"кпъ по десния бр^гъ на р. Марица, съ направление
къмъ стария и добре устроенъ градъ на траките (беси)
Бесапара (Ве55арага). Отъ тамъ той е продължавалъ
презъ дефилето надъ с. Вътренъ, минавалъ е прохода,
известенъ и до сега подъ името Траянова врата, при
южните поли на в. Еледжикъ, кждето напущалъ грани­
ците на провинцията Тракия.
За да очертаемъ още по-добре направлението на
този най-заженъ пжть на западъ, ще споменемъ, че, из­
лизайки отъ града, той взималъ посоката къмъ днешно­
то с. Златитрапъ, северно отъ което се намирала пър­
вата малка станция, наречена Тугугерумъ (Тидидегцт)
отстояща точно на половината пжть до с. Кадиево, а отъ
тамъ е водилъ до следващата станция, построена непо­
средствено до самия гр. Бесапара. Този последниятъ е
билъ изходенъ пунктъ и за най-краткия пжть, който во­
дил ь отъ тамъ за Беломорието, съ множество разкло­
нения въ вжтрешностьта на Родопите.
Гакъвъ пжть е билъ създаденъ и по десния брегъ на
Марица, отъ който останали много по-малко следи, но
той билъ по-прекъ за Траяновата врата и по-сигуренъ.
Тези два пътя се събирали некжде надъ Пазарджикъ въ
единъ, който презъ дефилето, надъ с. Ветренъ, излизалъ
на Ихтиманското поле.
Нека заоележимъ, че вънъ отъ удобствата, създа­
дени за лесното и приятно пжтуване по тази стопанска
 105

артерия, е била създадена и най-гол^ма сигурность за

пжтуващигЬ. На времето не се касаело само до една
добре осмислена и широко разгласена наредба, а и
до здрава и добре организирана охрана. За цельта
на много мЪста сж били построени, споредъ нуждата,
четвъртити крепости съ кржгли кули (castella) или само
уединени кули (Turres), кждето е квартирувала постоян­
но стража.
Извънредното голямо значение на този пжть за сто­
панското развитие на Пловдивъ, за неговия духовенъ и ма-
териаленъ напредъкъ, изисква едно по-обстойно запозна­
ване съ него; но ние се задоволяваме само съ т%зи кратки
сведения. Пжтьтъе билъ така здраво изграденъ, че не само
презъ в%коветЪ, когато е рабог&пъ, но и сега, когато сж
останали нищожни следи отъ него, е запазенъ въ съ­
знанието на народа. Въ землищата на почти всички села,
презъ които е минавало трасето, местото му е означено
съ наименованията: друма, римски пжть, Траяновия друмъ
и т. подобни. Презъ него време, когато този пжть е билъ
свободенъ и пжтуването по него гарантирано, въ Плов­
дивъ цар%ло благоденствие, но когато той е ставалъ не-
сигуренъ, градътъ е линЪелъ стопански.
Освенъ този пжть и неговитЪ разклонения, отъ
Пловдивъ се излжчвали още няколко пжтища съ пър­
востепенно значение за областьта, а нЪкои отъ гЬхъ има­
ли и по-широкъ обсегъ. Нека споменемъ, преди всич­
ко, за пжтя отъ Пловдивъ къмъ р. Дунавъ. Той е про-
каранъ по най-късото разстояние и то презъ най-удоб­
ния теренъ за цельта. Ималъ посока — отъ Пловдивъ,
презъ с. Хисаръ, Троянския проходъ, Ловечъ, тогавашната
колония Ескусъ, (Oescus) и е стигналъ до Нове (Novae),
който се намиралъ на Дунава, до сегашното с. Гигенъ.
Първоначално пжтьтъ е вървЪлъ малко западно и почти
успоредно съ днешното шосе за гр. Карлово. Първата
станция била при с. Строево. Нейното мЪсто до скоро
е личало добре. Било е заградено съ окопъ и се виж­
дали основитЪ на старигЬ сгради. Втората станция е
била между сегашнигЬ села Графъ-Игнатиево и Калоя-
ново (Селджикозо), кждето и до сега стърчи насипъ 5 м.
високъ. На северъ отъ това м^сто има 4 изкуствени мо­
гили въ единъ редъ. Явно е, че тукъ е имало и голямо
тракийско селище. Отъ тукъ следващата станция е била
с. Хисаръ — крепостьта, споредъ нЪкои историци наре­
чена Диоклетианополисъ (Diocletianopolis), на около 42
клм. отъ града. По-нататъкъ следватъ станцииг% : при с.
106

Михалци, при с. Аиево и прие. Хр. Г. Дановъ (Тения), все.

въ Карловска околия. Отъ тукъ пътьтъ прехвърлялъ ал
кана, за да стигне гр. Ловечъ. Отъ останалите следи по
неговото протежение се вижда, че и той е билъ дооре
павиранъ и поддържанъ, както този по долината на р.
Марица, но поради липсата на камъни по полето, презъ
което е минавалъ, населението разграбвало материали­
те, отъ които е билъ построенъ; сега отъ техъ следи
се намиратъ много редко.
На югъ отъ Пловдивъ е излизалъ важенъ пъть за
Беломорието, който пресичалъ централните Родопи все
по билото на планинските вериги. Каменната настилка
на този пжть е личала почти до края на миналия векъ,
а видими следи се намиратъ и сега на много места по
планината (калдаръми и мостове). И т у к ъ камъните ^отъ-
пътя, който е свързвалъ града съ първата станция, ^5ли-
зо до днешното с. Св. Спасъ, отдавна съ разграбени
отъ населението. Отъ тамъ, презъ реката, пътьтъ вър-
велъ по билото къмъ „Върховъ връхъ“, с. Чуренъ,
задъ в. „Модърътепе", презъ „Персенкъ“, „Кара балканъ“ ,
Дйчалъ, спущайки се презъ Широколъшката река при
с. Солища, запазените мостове, пре.ъ местностьта „Ме-
заръ-гидикъ“, подъ в. „Переликъ". По него за два деня, при
усиленъ ходъ, пътникътъ е пресичалъ Родопския лаби-
ринтъ и се е спущалъ по течението на р. Места въ Б е ­
ломорието. По целото протежение на този пъть, който,
очевидно, е служилъ главно презъ летото, съ запазе­
ни значителни останки, които свидетелствуватъ, че и
по него е имало не само технически съоръжения, но
и станции, кули, кастели, мостове, пътеводни могили и
др., създаващи възможните удобства за пътуване. Запа­
зени съ следи и отъ редица разклонения на този цен-
траленъ родопски пъть по билото на отделните планин-
ки вериги.
Вториятъ важенъ пъть, който напуща Пловдивъ въ
югоизточна посока, къмъ източните Родопи, а презъ
техъ къмъ Беломорието, е билъ също много добре по­
строенъ и поддържанъ. Въ своето начало той се очерта­
ва малко по-наюгъ отъ днешното цариградско шосе, а
по това направление и до сега се намиратъ много следи
отъ калдаръма, отъ станциите, кулите и кестелите, които
ок създавали удобства и безопастность при пътуването по
него. Тамъ, гдето го е пресичала р. Чая, и до сега се виж­
да стариятъ римски мостъ, а при с. Поповица — личатъ
още основите на централната станция (мансио) Този
 107

пжть е свързвалъ не само близкитЯ селища отъ дветЯ

му страни, но и цЯли области: Хасковския окржгъ, Кър­
джалийския, Султанъ-ери, Ахж-челеби, Гюмюлджинско,
дори и Приморието.
- Всички тЯзи пжтища сж проучени така, че, който
ои се интересувалъ отъ тЯхъ, ще намери въ посочената
литература подробни сведения. Ние ги споменаваме, за
да подчертаемъ колко добре е билъ организиранъ Плов-
дивъ по отношение на съобщенията, които сж били
оставатъ и сега единъ отъ най-важнитЯ фактори за сто­
панското преуспяване и благоденствие на градоветЯ.
Вънъ отъ тЯзи б главни радиални пжтища, които
се излжчвали отъ Пловдивъ, имало и нЯколко други,
предназначени за по-близки обекти. Такъвъ е билъ този
за Мсеновградъ, отъ кждето имало обикновени пжтища
за вжтрешностьта на РодопитЯ, единъ отъ които по би­
лото на Радина планина е извеждалъ дори до БЯломо-
рието. Другъ пжть е водЯлъ до близкитЯ склонове на
РодопитЯ, къмъ с. БЯлащица, по който пжть, въ мЯстно-
стьта „Терена", и до сега е запазенъ материалътъ (голЯми
тежки сиенитни блокове) на стари мостове върху нЯко-
гашнитЯ бързеи (сега мучурища), които се спущали то­
гава отъ планината. Такива остатъци се намиратъ и въ
землището на с. Марково, а стари хора, по предание, сви-
детелствуватъ, че билъ заваренъ и калдаръмъ по тЯзи
пжтища.
Така, за римската епоха поменатитЯ 6 военни и тър­
говски пжтища и нЯколко други по-второстепенни (отъ
мЯстно значение), които сж свързвали града съ хинтер-
ланда, характеризиратъ достатъчно грамадния стокооб-
мЯнъ, който тЯ сж обслужвали. Имало е, разбира се, и
други третостепенни пжтища, каквито има и сега, свър­
зващи близкитЯ производителни центрове съ града. Бла­
годарение на това може да се обясни, какъ е могълъ да
нарастне Пловдивъ и да стигне надъ 100,000 жители. Той
е билъ продоволствуванъ отъ хинтерланда не само, за.
да се изхрани населението му и да се задоволятъ личнитЯ
му нужди, но и за да се доставятъ всички необходими
сурови материали за нуждитЯ на разнитЯ занаяти, които
сж процъвтявали въ града и сж продоволствували об­
ширната область.
Наредъ съ тЯзи пжтища голЯма роля е игралъ и
водниятъ пжть по спокойната и пълноводна р. Марица,
ведно съ нЯкои отъ нейнитЯ притоци. ГолЯмото обилие на
дървенъ строителенъ матеоиалъ въ близката околность
108

и въ цел ата область, между Стара-планина и Родопите,

е позволявало да се организиратъ големи салове, спу­
щани по течението на реката, презъ града—до морския
бр"кгъ. Съ ткхъ търговците изнасяли не само дървенъ
строителенъ материалъ, но и други стоки, като: храни,
добитъкъ, кожи, смоли, занаятчийски произведения, дори
и метали.
За високото развитие на стопанския животъ го-
ворятъ сжщо и многобройнитк монети, скчени въ гра­
да. Голкмъ брой отъ ткхъ, изследвани и публикувани,
се съхраняватъ въ нумизматичните сбирки на архео­
логическите музеи въ Пловдивъ и София. Р^дки ек­
земпляри има запазени въ държавните и частни сбир­
ки и на други европейски градове. Наскоро, следъ обя­
вяването на Тракия за самостоятелна римска провин­
ция, се е започнало и сеченето на монети въ Пловдивъ.
Изглежда, че още първите императори, схващайки го-
лемото стопанско значение, което има да играе града
за провицията и за Балканите, сж дали право на Плов­
дивъ да сече монети за свои нужди. Такива има отъ вре­
мето на Домициана (81—96 г.), Траяна (98—117 г.), Адриа­
на (117 — 138 г.). По-късно това право е било предоставе­
но на императорския наместникъ, особено следъ Антони­
на Пия (138—161 г.). Монетите на гр. Пловдивъ се разде-
лятъ на две групи: първата—презъ времето на Флавие-
вата фамилия, отъ Домициана до Елия Цезаръ, синъ
на Адриана и втората—започва съ Антонина Пия и свър­
шва съ Елагабала (217—222 г.) Тези монети, макаръ на
самите техъ да не е отбелязана техната стойности, по
цена се равнявали на римските такива отъ сжщите го­
дини. Отъ първата група монети единъ асъ е тежалъ
отъ 2 '/2 до 3'/2 грама, два аса—отъ 4 до 7 гр., трите аса
сж тежали отъ 6 до 10 гр.; четирите аса —отъ 10 до 13
гр. и петь аса—отъ 13 до 16 гр. Монетите съ по-голема
тежесть отъ 16 грама се отнасятъ къмъ медалионите.
Като най-разпространени изображения по тези монети
срещаме преди всичко местното речно божество — р.
Марица, която отъ най-старо време е носела плодоро­
дие и благоденствие на населението. Тя е била персо­
нифицирана като брадагь мжжъ, полулегналъ, подпи-
ращъ се съ единия лакетъ върху скали (хълмовете), изъ
която извира и тече реката. Божеството държи често въ
ржката си символите на плодородието, а понекога
по реката има представени предната часть на лодка или
корабъ,—доказателство за широкото използуване на ней­
 109

ната плавателность. Още въ първите монети срещаме

това оожество, наредъ съ градската богиня на плодоро­
дието Деметра,винаги съ крепостна корона на главата
(отличителенъ белегъ, че градътъ билъ укрепенъ) съ па-
тера въ ржка (символъ на жертвоприношение), съ
житни класове (символа на плодородието) и скиптъръ
(знакъ на самоуправление - върховна власть). Сткщата
градска богиня срещаме често обвита въ широка ман­
тия, седнала на скала и държаща въ ржката си макъ и
кормило-символъ на щастие. Често на монетите е изобра­
зявана само главата на богинята съ крепостна корона.
При императора Гета тази богиня е представена, като
жена, символизираща народа и сената, застанала права
предъ единъ мжжъ — персонификация на народното
събрание, и двамата държащи скиптри, като си подаватъ
ржка, въ знакъ на съгласие между народа и представи­
телите му въ народното събрание. Сжщата се среща
още седнала на тронъ, съ храмъ и скиптъръ въ ржка,
очевидно, въ знакъ на благодарность. Тя поднася храма
на императора (Елагабалъ), построенъ въ негова честь,
за гдето е далъ на града почетното презиме Неокоръ
(уеожорсх;).
На особена почить въ града е билъ Хермесъ, богъ
на търговията. Въ негова честь имало въ града пос­
троенъ храмъ съ осемь колони на фасадата, а по сре­
дата е стояла неговата статуя, въ естествена величина.
Това е достатъчно указание, за да приемемъ, че търго­
вията въ града е била много развита. Търговците сж
счели за свой дългъ да построятъ великолепенъ храмъ
на своя патронъ. Характерно е, че презъ царуването на
императорите: Гета, С. Северъ, Каракала и Елагабалъ
образътъ на това божество се среща постоянно върху
сечените монети.
Въ време на императоръ М. Мврелии върху плов­
дивските монети се явявяа образътъ на Деметра, пред-
ставявна съ класове надъ разпаленъ жертвеникъ и съ
дълга запалена факла. Голямото плодородие на близ­
ката околность, чието население се е занимавало и съ
земледелие, е причина да се държи на особена почить
култа на тази богиня, въ честь на която, вероятно, били
построени неколко храма.
Презъ времето на императоръ Каракала върху мо­
нетите, сечени въ Пловдивъ, сж били изобразени сцени
отъ александрийските и питийските игри, устройвани въ-
града съ особена тържественость и блесъкъ, сцени на
110

атлетически и гимнастически състезания. Съ рискъ да се

отклонимъ малко отъ предмета, ще споменемъ тукъ.^че
върху пловдивските монети има изобразени и други оо-
жества. Така, често срещаме образа на богинята Ярте-
мида—покровителка на лова. Тя се среща и върху наи-
ранните монети, като ловджийка, съ кжса дреха, стрели
и лжкъ или съ дълга дреха, или че държи клонче и
факла, или пъкъ че носи детенце (Диониса). Тя е оила
патронъ на големата и добре уредена организция^ на
ловците въ града, като се ползувала съ широко ^>бая-
ние средъ населението. Изобщо, трако-гръцките боже­
ства и герои не сж били чужди за градското население;
техъ често срещаме, изобразени върху пловдивските
монети. Така е съ Яполона, Диониса, Херакла, Яреса
(Марса) и Зевса (Юпитера). Срещатъ се често сжщо
Ясклепий (Ескулапъ) и дъщеря му Хигия, а върху една
монета, отъ времето на Елагабала, се среща и второ­
степенното божество Телесфоръ.
Въ некой отъ тези монети намираме образа на
великия поетъ и легендаренъ тракийски герой Орфей,
певецъ и магьосникъ на флейта, който е представенъ сед-
налъ върху скала, заобиколенъ отъ разни животни, за­
слушани въ неговите божествени песни и мелодии.
Както се спомена и по-горе, римляните сж зава­
рили населението на гр. Пловдивъ съ добре развити
занаяти. Бесите се славили като майстори въ обра­
ботката на металите; но не по-зле сж били застжпени
и останалите занаятчийски браншове: тъкачеството, ко­
жарството, кожухарството, зидарството, каменоделството,
ваятелството, дърводелството и др. Но тези занаяти сж
добили особено силенъ тласъкъ презъ римската епоха.
Римските императори не сж гледали съ пренебрежение
на богатството и благоденствието на новопридобитите
провинции и още отъ самото начало сж полагали грижи
да запазятъ населението, да го организиратъ, като съ
държавни средства сж давали мощенъ тласъкъ на об­
ществено-стопанския животъ на последното За да не
смутятъ творческия духъ на местното население и да не
пресилятъ податните му сили, те сж запазвали почти
навсекжде неговото самоуправление, съ което сж гапа»
тирали вжтрешното спокойствие. Още въ началото X
започнали усилена строителна политика и стопански «й
менъ, съ които сж открили ново поле за работа на свои
те поданици. Самите легиони сж способствували за
построяването на широка мрежа трайни и удобни п*
 111

тища, които отъ своя страна създали възможностьта за

единъ внушителенъ трафикъ не само въ границите на
отделните провинции, но изобщо въ цялата империя,
па дори и съ съседните ней страни. Размината на сто­
ките е могла да става редовно, благодарение на сигур­
ните и удобни съобщения, еднаквостьта на монетната
•система, отсжтствието на каквито и да сж митнически и
др. мъчнотии. Това е могло да стане само въ пределите
на една велика и могжща империя, каквато е била Рим­
ската, която е включвала въ границите си почти целия
познатъ тогава светъ.
Но нека се спремъ малко по-конкретно на въпро­
са. Още отъ тракийската епоха, както се каза по-горе,
занаятите въ града сж били широко застжпени и еж би­
ли силно развитие. Намерените металически предмети
при разни разкопки, съхранявани и изложени днесъ въ
народния музей, напълно потвърдяватъ, че тракийците
сж били големи майстори въ обработката на металите.
Разгледайте сребърната маска (обр. № 14), която се пред­
полага да е била на некой тракийски военачалникъ,
а може би и на единъ отъ последните тракийски князе,
(Реметалкъ или некой другъ) намерена въ гробната мо­
гила при пивоварната фабрика, „Каменица“, за да се
уверите въ това. Тя има високо художествена стойность,
достойна за днешните най-добри майстори железари-
скулптори. Удивителенъ е начина, по който сж използу­
вани различните метали, употребени при изработката й
{среброто и железото), верностьта съ която сж изпъл­
нени симетрията и релиефа на всички части на главата,
правилностьта на чертите, предадени така типично, из­
раза на лицето и пр. Това е единъ отличенъ портретъ
на възрастенъ човекъ. Най-после и начинътъ на сглобя­
ването е безукоренъ. Обръща внимние и златниятъ пръ-
стенъ, намеренъ въ сжщата гробница, съ своята елегант-
ность въ формата и украсата, камъка (тема), върху
който е гравирана фигурата на разяренъ лъвъ, изработе­
на много прецизно. Златните листове, намерени пакътамъ,
сж толкова финна изработка, че и до днесъ сж запазили
всичките характерни белези на маслинови, лаврови и
други видове листа. На една сребърна купа, намерена
въ сжщия гробъ, сж великолепно гравирани сцени отъ
митични забавления на морски божества. Тамъ нами­
раме сжщо релиефите на сплетени вейки съ плодове и
листа на бръшлянъ. Особено листата сж предадени съ
всичката имъ гъвкавость. Не отстжпватъ по художестве­
112

на изработка и бронзовите сждове, намерени въ тази

гробница. Обърнете внимание и на гвоздеите, намерени
тамъ. Големото имъ разнообразие въ дължина и дебе­
лина (повече отъ 20 вида) показва, че сж били израбо­
твани въ най-разнообразни величини, за да бждатъ из­
ползувани споредъ нуждата. Намерените металически
части отъ копията сж сжщо най-разнообразни по размери
и качество: 44,47, 52 см. дълги на 4-5 см. широки; 58 см.—
на 4 см.,— всички изработени много грижливо и издържани
въ всеко отношение. Предметите сж записани въ Пловдив­
ския археологически музей подъ инв. № №1—22. Неза­
висимо отъ техъ, отъ сжщия родъ металически предме­
ти, най-разнообразни, сж намерени и въ други разкопа­
ни могили и гробове, некои отъ които се пазятъ въ
Софийския археологически музей (инв. № 211а, 1443,
1814, а, б, в, 2078, 1580 до 2587 и др.).
Требва да се признае, че презъ сжщия периодъ дру­
гите занаятчийски браншове не сж били по-зле поставе­
ни. Дори некои сж имали по-големи постижения, като
напримеръ: зидарството, каменоделството, скулптурата
(груба) и техните сродни разклонения, сждейки по нами­
раните остатъци отъ техъ, които и сега удивляватъ зрите­
ля. Въ грамадни размери сж били замисляни и реали­
зирани обществени и частни постройки отъ римската
епоха. Една обиколка изъ стария градъ ще ви даде въз-
можность да прегледате останките отъ крепостната сте­
на. Обърнете внимание на частите, останали отъ тогава,
и особено техниката, съ която е билъ изпълненъ строе-
жътъ. Посетете музея, за да видите прибраните тамъ мно­
жество части отъ постройките: колони, пиедестали, пи-
ластри, корнизи, фронтони, капители и пр. и пр., а сж­
що и саркофазите, статуите и оброчните плочи. Предъ
Васъ ще започне да се очертава онзи миръ, който се
опитваме да предадемъвъ настоящето изложение. Всичко
това е работено тукъ, и не може да не Ви убеди въ
съвършенството, съ което сж били проучвани и изпъл­
нявани отъ майсторите поверените имъ строежи. По­
следните останки на крепостната стена, строена по на-
реждание на императоръ М. Вврелия при пл. „Трапе­
зица“, не можаха да бждатъ разрушени съ днешните
обикновени технически средства сега, близо 1800 год.
следъ построяването имъ, та стана нужда да се употреби
взривъ. Навсекжде, въ строителната линия на града, при
разкопки се откриватъ основите на стари здания, разру­
шението на които е трудна задача. Това се избегва, като
 113

зидовете се използуватъ за основи на новите сгради. Така

е постжпено съ големите сгради, каквито сж по ул. „Князъ
Млександъръ“ № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8, 10, 28, 29, 30, 31,
33, 34, 35, 36, 38, 40 и др., на ул. „Митрополитъ Паисий“
№ №: 1, 2, 3, 4, на ул. „11 Двгистъ“ № 1, 8 и др. Това
е достатъчно, за да си представимъ колосалната строител­
на работа, възложена на тогавашните пловдивски занаят­
чии зидари и майсторството, съ което те сж я изпъл­
нявали.
Въ кв. „Гюлъ-бахче“, на пресечката на ул. „Пре-
славъ“ съ „Гладстонъ“, се откри антична работилница за
надгробни паметници, оброчни плочи и др. такива. Въ
народния музей и у н^кои граждани се съхраняватъ
оброчни плочи, които по своята висока художествена обра­
ботка просто изненадватъ. Всички те сж изработени, без­
спорно, отъ местни занаятчии, които познавали добре
не само техниката, а и анатомията, за да придадатъ на
фигурите нужната изразность.
Сжщото може да се каже и за керамиката. Всеки
може да се любува на големия брой глинени сждове, за­
пазени въ музея отъ сжщата епоха. Отъ гледна точка на
формата, има такова разнообразие, елегантность и орги-
налность, че и сега нашите майстори използуватъ некои
отъ тези образци. Разбира се, за обикновените нужди е
имало и по-прости по качество и видъ сждове. Повечето
отъ техъ иматъ украшения, а некои сж финно, дори
разкошно, обсипани съ художествена украса.
Имаме запазени тржби отъ тогавашния водопро-
водъ, които сж толкова здрави и грижливо обработени,
че съ векове сж изпълнявали предназначението си. Пъкъ и
тогавашните тухли сж били много по-добре изработени
отъ сегашните ржчни тухли.
Споменахме, че кожарството и кожухарството, как-
то и текстилното производство, сж били добре организи­
рани и се намирали въ завидно състояние. Верно е, че
нямаме запазени образци отъ материалите, които се
оораоогвали тогава освенъ едно малко парче платъ, от-
критъ въ една^ гробница; но странични данни свидетел-
ствуватъ за хубави тъкани (платове), великолепни дрехи,
чудесни кожуси, обувки и др., предмети отъ облеклото
за домашна потреба и за обществени нужди, достойни да
изтръгнатъ възхищение.
Скотовъдството е имало добра почва за развитие
не само въ околията, а и въ града. Тукъ сж живели мно­
8
114

го опитни дресировачи на животни. Отглеждани съ били

великолепни коне, за които старите автори често спо-
менаватъ при разни случаи. Споменя се отъ същите за
сдружението на скотовъдците, което доказва гол-Ьмато
значение, което е имало то.
Въ града е съществувало организирано интензивно
земеделие. Близката и далечна околность на Пловдивъ е
била осеяна съ чифлици и земеделски стопанства, при­
способени да продоволствуватъ големия градъ. Изобил­
ното плодородие, на което се е радвало населението,
се е дължало не само на отличната почва, но и на
възможностьта да бъде напоявана задоволително, както
и на другите условия за усилено производство, каквато
е напримеръ работната ръка на роба.
Освенъ обикновеното използуване на земята, като
е била засевана съ зърнени храни, широко били раз­
пространени овощните и зеленчукови градини, лозята,
ливадите и др.
Не напразно старите летописци, като говорятъ за
достойнствата на византийските крепости, изрично под-
чертаватъ преимуществата на Пловдивската крепость,
която сама е могла да произвежда и да си набавя необ­
ходимите продукти и материали отъ първа необходи-
мость, безъ да става нужда отъ подвозъ. Йекои дори въ
това отношение я сочатъ като единствена въ Византий­
ската империя.
Монетите, сечени въ Пловдивъ, често изразяватъ го-
лемото плодородие, символизирано съ житни класове,
плодове и др., като присъщо на града. Нека не се за­
бравя, че благоприятните климатически условия съ били
тогава по-многобройни отъ днесъ. Имало е растения,
които отдавна съ изчезнали у насъ и виреятъ сега
по-наюгъ. Високата култура на градското население, съ­
стоящо се често отъ люде, обиколили далечните краи­
ща на империята и усвоили придобивките на другите
провинции, също е способствувала за напредъка.
Въ града съществувала голема организация на лов­
ците. Дивечътъ е билъ много по-изобиленъ и разнообра-
зенъ отъ сега. Имало е професионални ловци, които
постоянно съ доставяли дивечъ на гражданите. Тази
организация тогава е имала съществено стопанско зна­
чение.
Местата за размена (магазини, пазарища и др.), на­
миращи се вътре въ крепостьта, били твърде ограничени за
внушителния орой на населението. Единъ просторенъ и до­
 115

бре организиранъ пазаръ, извънъ крепостната стена, се

е намиралъ на местото на днешния пл. „Царь Симеонъ“
и кварталите къмъ ул. „Графъ Игнатиевъ". Тамъ тере-
нътъ е билъ вънъ отъ обсега на блатните и подпочве­
ни води, добре запазенъ и зорко наблюдаванъ отъ са­
мата крепость. Той се намиралъ близо до южната врата
на крепостьта. Наблизо е имало светилище. И сега въ
избата на кжщата—ул. „Ив. Вазовъ", № 1, (въ дъното
на двора) стърчи жертвеникъ отъ много стара епоха. На
няколко места при строежа на сгради (домътъ за бла-
готворителностьта „Д Кудоглу“, ул. „Парчевичъ", № 1,
и др.) се намериха симетрично наредени гол Ьми кюпо­
ве, въ които сж били складирани различни стоки. Из­
вестни сж още няколко големи подземия, едно отъ кои­
то е на самия площадъ, друго—къмъ кжщата на ул. „Ка-
питанъ Райчо", № 2. Тукъ се откриха и няколко чеш­
ми съ сладка вода за пиене, както и три кладенци непо­
средствено на пжтя (павиранъ), който е минавалъ юго­
източно отъ това пазарище. До сега не е бипо откри­
то никакво гробище или отдЪленъ гробъ въ него. Този
пазаръ е доминиралъ надъ щЬлата околность, като на
западъ и малко по-далечъ на изтокъ е имало низки про­
странства, лесно наводнявани. Отъ него се излжчвали три­
те главни пжтя за Беломорието, постлани съ каменна
настилка: презъ с. Фердинандово, за гр. Асеновградъ и
за източна Тракия — презъ с. Караризово.
Както съобщаваме въ отдела—Пловдивъ като кре­
пость, следъ единъ дълъгъ периодъ на благоденствие,
достигнато презъ епохата на римското владичество, въ­
преки нанесените разорения на града, славата на
Пловдивъ е била запазена. Когато, обаче, се започнали
вжтрешните борби въ империята, особено следъ ней­
ното разпадане на две части — източна и западна,
за града настжпва периодъ на големъ упадъкъ. Велико­
то преселение на народите, което създало една мно­
го неспокойна атмосфера въ цела източна Европа, за
неколко века не дава миръ и на нашия градъ. Както се
каза, Пловдивското поле дълго е било арена на множе­
ство боеве между войските на Римската империя и на­
хлуващите орди. Едва презъ IV векъ сл. Хр. градътъ за­
почва наново да играе важна роля, вече като силна гра­
нична крепость на Византийската империя. Тогава той
загубва голема часть отъ своя хинтерландъ и отслабва
стопанските си връзки. Неговиятъ гарнизонъ заплашва
племената на северъ и на западъ, а неговите господари,
116

като че ли, забравятъ стопанското му предназначение.

Постоянно на щрекъ, готовъ да посрещне неприятеля
или да предприеме нЪкой стратегически наб-Ьгъ, гарни-
зонъте на града предава тази напрегнатость върху насе­
лението. Не остава место за никаква творческа инициа­
тива. Византийските императори не се скъпятъ за въз­
становяването на крепостните стени и всички отбранител­
ни съоръжения на крепостьта, за което събиратъ най-
тежки данъци отъ гражданството. Презъ втория периодъ
отъ тази епоха, когато настъпватъ сравнително по-спо­
койни времена, се почва усиленъ строежъ на черкви и
монастири, прости временни постройки въ примитивенъ
стилъ. Останките, които откриваме въ града отъ тази епо­
ха: крепостни стени, сгради, гробници и пр., ни доказватъ,
че градътъ е преживелъ много преходни времена и ма-
териаленъ упадъкъ. Той е ималъ съдбата на всека за­
творена гранична крепость, предназначена да служи на
интереси, чужди за населението му, да се жертвува за
чужди идеали, да посреща и разбива човешките вълни,
които се разливали по Балканския полуостровъ, при­
влечени на югъ отъ плодородните полета и чудесния кли-
матъ на Тракия.
Не може да се отрече, че все пакъ и презъ тази
епоха е имало едно относително благосъстояние въ
града. Неговите жители съумявали да се справятъ съ
своите нужди, да запазятъ здравъ духъ, да култивиратъ
и използуватъ разумно големите блага, създадени отъ
природата. Както ще видимъ на друго место, дори и
презъ тази епоха населението е имало интензивенъ ду-
ховенъ животъ, който подържалъ верата му въ бъдеще­
то. Въ Пловдивъ имало постоянно приливъ на нови жи­
тели, които бързо се приспособявали и съ внасяли новъ
импулсъ въ творческото му дело.
Да говоримъ по-подробно за стопанския обликъ на
града презъ византийската епоха, презъ която не съ могли
да се проявятъ творческите сили на народа, не за­
служава. Какъвъ напредъкъ ще насърдчи майсторите,
когато техните произведения не намиратъ пазаръ и ед­
ва се консумиратъ отъ местното население; когато чле­
новете на гарнизона съ били чужденци, дошли времен­
но въ града, носещи всичко необходимо споредъ своя
вкусъ и разбирания, а въ повечето случаи и съ едно
предубеждение за варварския характеръ на населението
въ областьта
 117

Ще си позволимъ да разгледаме малко по-обстой-

но стопанската история на града презъ турското влади­
чество (1364—1878 г.).
Когато презъ 1364 година Лала Шахинъ паша при-
стигалъ въ околностите на града, ставатъ ясни желанията
и намеренията на султана и на неговите съветници. Той
атакува на неколко пжти града, но щади както своите
сили, така и живота на мирното население. Лала Ш а­
хинъ паша става господарь на града, безъ да го разру­
шава, безъ да унищожава нищо, освенъ като прекжсва
водоснабдяването. Новите завоеватели не посегатъ на
мирното население, а го оставатъ свободно да продължа­
ва своята работа, разбира се, съ тежестите на изключи­
телните времена. Турците стоически носятъ всичките нес­
годи на военния животъ, пъленъ съ рискове. Още презъ
първото десетилетие отъ завладяването на града, Плов-
дивъ остава вжтрешенъ градъ, една преходна стан­
ция за неизброимите пълчища, увлечени въ буйния
набегъ къмъ Западъ. Още преди да завършатъ своите за­
воевателни войни, те започватъ усилена строителна сто­
панска деятелность, която не само подпомага техни­
те по-нататъшни успехи, но имъ осигурява богатъ и
уреденъ тилъ. Схванали големото стопанско значение на
нашия градъ, турците започватъ бързо неговото преу­
стройство въ духа на новото му предназначение. Пър-
виятъ административенъ управитель на града Шахабе-
динъ паша оставилъ трайни следи. Ние виждаме из­
ключителни грижи за стопанското му преуспеване. За­
почватъ се обществени строежи: хубавъ камененъ (въ
основите) мостъ на р. Марица, обширни и удобни кер-
вансараи и ханища, възстановяватъ се старите удобни
пгктища и техната сигурность; извършва се строежа на
големи обществени сгради: като джамии, медресета, ба­
ни, имарети и пр., което внася едно изключително ожи­
вление въ града. Едновременно съ това, започва засел­
ването на града съ компактни турски маси, преселници
отъ Мала Азия. Пловдивъ взема ориенталски (турски)
видъ. Въ целата тази творческа деятелность ще требва
да се признае, че местното население взема активно
участие не само съ своите материални средства, които
насилствено му се отнематъ, но и съ своите способности.
Докато въ по-раншните епохи общественото строи­
телство се е проявявало главно въ монументални об­
ществени сгради, построени на акропола, а въ римско
време—и по южните склонове на Таксимъ тепе и Джам
118

базъ тепе, все въ чертата на крепостната стена, презъ

епохата на турското владичество стопанскиятъ центъръ
на града се е изместилъ на северъ—въ пространството
между р. Марица и северните склонове на хълмовете.
Едно ново благоустройство, съвършено чуждо на тради­
циите, усилено преобразява града и му дава нова фи­
зиономия. Най-благоустроената часть на града, неговиятъ
духовенъ центъръ, е билъ днешния площадъ „Царь Бо-
рисъ“, получилъ името „Джумая". Украсенъ е съ най-
гол^мата джамия, внушително масивна, съ мистично-
ориенталски духъ, издигната по заповедь на султанъ
Мурадъ II. Въпреки действието на времето и престъп­
ното нехайство, съ което се отнасяли къмъ нея, като съ
я лишили отъ предверията и други външни украси, тя
и днесъ е достойна представителка на онова интересно
време. Неизчерпаемъ източникъ за градивенъ материалъ
съ представлявали обилните развалини, все още стърча­
щи върху нивото на терена. Въ картината, която описва­
ме, подъ заглавието — „Пловдивъ презъ турското влади­
чество", ние посочваме данните, които, струва ни се, би­
ха могли да задоволятъ любопитството на четеца за то­
ва строителство и да му дадатъ по-пълна представа за
него.
Не може да се отрича големиятъ разцветъ на града
въ стопанско отношение, който е достигналъ презъ тур­
ската епоха. Останалъ въ вътрешностьта на една тол­
кова голема империя, минаващите презъ него пътища
наново го оживяватъ. Той бързо се възобновява и става
единъ отъ трите най-големи, най-богати и най-добре
уредени градове на Европейска Турция, за да не ка-
жемъ както Евлия Челеби—„най-първия“.
Занаятчийството бързо процъвтява. Въ началото, мо­
же би за кратко време, то се упражнява и отъ турците,
но впоследствие преминава въ ръцете на раята, предимно
българите, които съ преобладавали въ средата на хри­
стиянското население не само на града, но и въ целата окол­
ности. Въ търговията се забелязва същото явление. Плов­
дивъ наново става центъръ на целата Тракийска области,
най-важенъ търговски градъ въ целата територия на се­
гашна България. Нищо не е ограничавало предприемчи­
вите пловдивчани, които бързо се приспособили къмъ
новите условия. Те успешно разпространяватъ своите
стоки и своето изкуство извънъ пределите на обласгнта,
прониквайки далечъ въ вътрешностита на Мала Азия, ка­
то достигали Египетъ и Индия—на изтокъ и бреговете на
 119

Адриатическо море—на западъ. Както между занаятчии­

те, така и между търговците големото болшинство би­
ли българите. Това ни потвърдява единъ документъ, меж­
ду многото, отъ 1684 година. Известно е, че въ началото
на 16 векъ (1520—1525 г.) въ града е билъ построенъ
отъ Пловдивския вакъфъ единъ ханъ, нареченъ „Ени
ханъ“. Отъ извънредно оскъдните сведения за негово­
то стопанисване знаемъ, че билъ поверенъ въ 1684 год.
на некой си хаджи Мустафа. Намиращите се въ него
38 стаи сжщиятъ далъ подъ наемъ на 42 търговци, отъ
които само 15 били турци, а останалите 27 души били
българи, имената на които се цитиратъ въ документа,
запазенъ и до сега.
Пловдивските търговци, скоро следъ установяването
на мира въ Турската империя, започватъ редовно да
посещаватъ и да подържатъ оживени връзки съ панаи­
рите въ средна Европа, особено тези въ Виена и Лайп-
цигъ. Тамъ те се ползували съ големо доверие. На Из-
токъ, както се каза, наши търговци сж прехвърляли
границите на турската империя, прониквайки дори до
източните брегове на Индия; въ гр. Калкута е имало
и колония на пловдивчани. Между изселените отъ Плов-
дивъ, които сж забогатели извънредно много въ Индия,
е Костадинъ х. Георгиу Мандраджооглу, провъзгласенъ
за майсторъ абаджия отъ Пловдивската лонджа презъ
1756 год., синъ на Мовроди Мандраджооглу, род. 1688
год., даритель на еснафа. Въ кондиката на Пловдивския
абаджийски еснафъ се споменаватъ сжщо за Манолъ
Мандраджооглу, род. 1726 год., Георги Бозаджооглу и
др. Първиятъ се е поминалъ въ гр. Калкута, оставайки
несметни богатства, създали не малко грижи на плов­
дивчани, претендиращи да сж негови наследници, поне­
же тамъ той не е ималъ никакви близки въ Индия, а
вестьта за откритото наследство пристигнала тукъ съ твър­
де големо закъснение. Вториятъ—Бозаджиоглу, починалъ
сжщо въ Индия, въ гр. Миратъ, презъ 1832 год., оставилъ
на майка си Александра (Луксандра) 3,000 двойни испан­
ски талера, които тя завещала на училищното и църков­
но настоятелство въ града.
Наредъ съ материалния напредъкъ пловдивските
занаятчии се организиратъ въ еснафски лонджи (ложи),
които играятъ важна роля въ стопанския животъ. Ма-
каръ че вече има събрани значителни материали относ­
но деятелностьта на търговското съсловие презъ турска­
та епоха, както и за стопанско-правния характеръ на ес-
120

нафските лонджи, считаме, че ще се отклонимъ твърде

много, ако направимъ едно по-обстойно изложение по
тЪзи два въпроса. Ето защо, ще се задоволимъ да да-
демъ само н%кои кратки бележки относно външните
прояви и постижения на н%кои отъ по-важните еснаф­
ски сдружения въ града.
На първо место въ Пловдивъ стои абаджийския ес-
нафъ. Неговата кондика е вече публикувана и тя дава
ценни материали за организационния животъ на плов­
дивските абаджии въ продължение на близо 200 години
(1685—1860 г.). Много години канцеларията отъ неговата
лонджа се помещавала въ неколко стаи отъ долния
етажъ на „Крушумъ ханъ" (северо-източния жгълъ) Тамъ
я завари и освобождението. Постоянното засилване произ­
водството на здрави и хубави платове въ града, а осо­
бено въ хинтерланда му, известни подъ популярното
име—аби, както и на хубави гайтани съ най-разнообраз­
ни цветове и тъкани, даватъ възможность на самите ши­
вачи-абаджии да изработватъ здрави и красиви дрехи,
които, като мода, заливатъ почти всички пазари на Им­
перията. Пловдивските абаджии едва успеватъ да изпъл-
няватъ всичките си псржчки. Една часть отъ тези изку-
стни майстори, калфи и чираци отиватъ на работа въ
Смирна, Ески-Шехиръ и въ много други градове на Мна-
дола. Нема съмнение, че и преди поменатите по-горе
абаджии Костадинъ Мандраджооглу и Георги Бозаджоолу
много други като техъ сж спохождали далечни страни,
работили сж тамъ, оставали сж доволни и се връщали бо­
гати въ Пловдивъ, за да се предприеме по-късно едно вну­
шително заминаване на членове отъ абаджийския еснафъ
на гурбетликъ.(въ чужбина). Дори до наше време се чув­
ствуваше влиянието на модата отъ него време, поради
много практичната форма на облеклото, която съ стотици
години имаше пълна гражданственость въ Турската импе­
рия. За съжаление, още немаме въ Пловдивъ уреденъ
етнографски музей (сградата е вече готова и уредбата
предстояща), който би ни далъ по-ясна представа за по­
стиженията на този еснафъ. Запазени сж множество фо­
тографии отъ онази епоха, които ни запознаватъ съ аба-
джийството, обаче, безъ да могатъ да ни предадатъ цвет­
ните ефекти.
Нека споменемъ, че презъ 1817 година въ гр. Плов­
дивъ е билъ свиканъ съборъ на абаджиите отъ града и
неговата ооласть (Карлово, Сопотъ, Клисура, Копривщица
и др.). на който сж взели участие само отъ Пловдивъ
 121

’ Души аоаджии. Въ този гол%мъ съборъ сж уча­

ствували производители на аби, гайтани, а сжщо така—
майстори оояджии. Обсжжданъ е билъ въпросътъ за уедна­
квяване на ^стоката, за определяне цените, за разпреде­
ляне на районите, взаимните имъ отношения и за кре­
дита. ешенията на събора сж били задължителни както
за участвуващите, тъй и за отсжтвуващите абаджии.
Следъ абаджийския еснафъ идва кожухарскиятъ, сж­
що така дооре организиранъ. Неговиятъ стопански ав-
торитетъ може би не е билъ така широко разпростра-
не1нъ на Изтокъ, както на абаджийския еснафъ,но затова
пъкъ връзките му съ Запада сж били особено силни. Лон-
джата се е събирала въ „Кюркчийския ханъ“, собственъ на
еснафа, който се намиралъ на днешната ул. „Царица Ио-
анна“, почти въ началото й, срещу „Крушумъ ханъ“. Той
билъ доста обширенъ, но не така масивенъ както „Кру­
шумъ ханъ". Пловдивските кожухари сжщо така сж дик­
тували модата дори въ Империята, като сж заимствували
твърде много отъ Запада. Всека година те сж посещава­
ли панаирите на западна Европа, особено Лайпциския, отъ
кждето доставяли най-финните и скжпи кожи. Тамъ сж
виждали модерните кройки и образци и, като се връща­
ли, изработвали донесените кожи въ елегантни и ориги­
нални кожуси, търсени не само отъ пловдивчани, но и
отъ купувачи изъ целата Империя. Постиженията на май­
сторите кожухари отъ Пловдивъ сж били завидни. Мал­
кото запазени кожуси, пелеринки, манта и др. отъ тази
епоха, главно отъ последните години, наистина очудватъ
съ съвършенството на изработката и съ комбинации­
те на материала.
Особено добре е билъ поставенъ презъ тази епоха
еснафа на зидарите. Достатъчно е да се полюбувате на
запазените и до сега некои постройки, за да се убеди­
те не само въ техната сржчность, но и въ широтата на
техното изкуство. Майсторите зидари били доморасли
архитекти, защото съ оскжднитЬ средства, съ които
разполагали, сж създавали за времето си идеални въ все-
ко отношение жилища. Следъ завземането на Пловдивъ
отъ турците, по-старите останки отъ строителството въ
града сж били доразрушени. Между това, новите вла­
детели се заели да преустроятъ града по свой вкусъ, ка­
то му даватъ архитектурния стилъ на Изтока, който имъ
се нравилъ. Пловдивъ добива нова ориенталска физионо­
мия. Турците сж били съ по-други разбирания и стреме­
жи. Техните първенци се задоволявали съ леки построй-
 123

ки за живеене, като сж посвещавали големи грижи за

да създаватъ обществени постройки, главно — джамии,
духовни заведения и др. паметници. Въ Пловдивъ има
запазени още отъ първите години на турското владиче­
ство великолепни обществени сгради, но не е останала
нито една частна постройка. Душата, споредъ корана, е
временна гостенка тукъ на земята и не се нуждае отъ
здрво жилище, затова мюсюлманинътъ не търси масивно
(трайно) жилище за своя земенъ животъ. Тази психика,
обаче, трае само презъ първите векове на турското
владичество. Следъ време, войните ставатъ по-редки, и
настжпва сравнително спокойствие. Войнствените турци
мжчно се отдаватъ на упоритъ трудъ. При съревнувание
на стопанска почва християнските малцинства—гяурите,
започватъ да взематъ преднина. Карани първоначално да
работятъ ангария (безплатно), те свикватъ съ вкуса, пре­
тенциите и дори капризите на новите завоеватели, при-
способяватъ се къмъ техъ и изнасятъ на плещите си гра­
мадните строежи. Майсторите въ грамадното болшинство
сж българи. Никой турчинъ не би поверилъ децата си
за чираци и калфи на гяурите! Наредъ съ обществени­
те сгради започватъ да се строятъ частните дворци, кжщи
и постройки за турското население. Майсторите българи,
съобразявайки се съ изискванията на господарите, про­
карвали елементи и отъ българския стилъ. Започватъ да
се възстановяватъ и жилищата въ акропола за замож­
ните християни, които до тогава сж живеели въ покрай­
нините или сж прииждали отъ съседните села и градо­
ве. Тукъ пловдивските майстори-зидари строятъ повече
по типа на балканската кжща, но съ големъ вкусъ, съ
разбиране и въ най-малките подробности.
И сега любопитниятъ може да намери достатъч­
но данни за великолепието и разкоша на тези жи­
лищни сгради, така характерни за стария Пловдивъ. Най-
завършени отъ техъ сж чорбаджийските кжщи, които
съ своя внушителенъ външенъ видъ и съ просторните
си помещения даватъ пълна характеристика на големия
материаленъ подемъ презъ онази епоха.
Докато въ по-старите строежи, преди XIX векъ,
преодоляватъ елементите на българската балканска кж­
ща, въ новите—явно е изразено влиянието на византий­
ската архитектура отъ Цариградъ и Солунъ. Основите
на тези кжщи, като че ли се сливатъ съ характерните
калдъръми и скали, на които сж поставени. Дворовете
сж оградени съ високи стени, а се влиза въ техъ презъ
1Г н *!
1 •
к

1щ
Ià\I I 1'1
 125

широки и здрави врати. Обикновено два и три етажа

л жени върху нисъкъ партеръ, безъ особено предназ­
начение, които е достатъчно здравъ, за да крепи горните
етажи, единъ отъ други по-елегантни, съ множество про­
зорци, грижливо украсени съ хубави первази и капаци.
омантични еркери (чикмаци) се подаватъ любопитно
надъ улицата, за да се следи отъ тЪхъ всичко, що става
по нея, а една широка лека стреха, смело издадена на-
вънъ, като че ли се стреми да скрие въ пазвите си тяс­
ната улица. Стрехата на отсрещната кжща сжщо така
смело се издава навънъ, като че ли се приближава да
сподели домашните радости и скърби на съседа. Но колко-
то оргинална и щ&постна да е пловдивска кжща отъ това
време отъ вънъ, двойно по-интересна е нейната вжтрешна
уредба и разпределение. Елементите на тази вжтрешна
уредба сж толкова разнообразни по форма и въ по­
дробностите, защото на всекжде е проявенъ тън^иятъ ху-
дожественъ усетъ на изпълнителя (истински майсторъ-
творецъ). Срещатъ се потони (тавани) съ най-разнооб-

Обр. № 18.
126

Обр. № 19.

разна форма по линии и релиефи. Недостигнати по удоб­

ство и симетрично разположени—еж скритите въ стените
юклюци (големи долапи), долапи, мусандри. Ниши, най-
разнообразни по форма и размери, симетрично сж разпо­
ложени и най-оригинално украсени, често обшити съ
мряморни плочи. Вжтрешните пространства сж най-
разумно използувани, за да се създадатъ вжтрешни
балкони, еркери, цветарници, естради, свързани съ стъл
оички, декорирани съ парапети—леки, елегантни Обшие
ни стаи (салони), предназначени за приеми, забавления
тържества - всички свързани съ съседните помещения’
приспосооени като че ли за най-големо удобство Впа
тит% сж широки, удобни, симетрично разположени бо'
гато украсени, профилирани съ грациозно извити налъ
т%хъ съразмерни корнизи, винаги въ хармония съ
то, или скромни, прикрити. цьло-
И сега ще се нам^рятъ запазени постройки съ
всичко характерно, което би Ви интересувало ,» „
те една по-пълна представа. Но, за ro n Lo съжаление;
 127

всичко старинно е изоставено на произвола на време­

то. Едва напоследъкъ се създаде една наредба къмъ
градския благоустройственъ правилникъ за запазване
старините, а следъ като държавата подари на Пловдив­
ската община сграда за градски етнографски музей, се
направи възможното за възстановяването и приспособя­
ването на последната за цельта. Може би новата наред­
ба ще поощри частните собственици на старинни сгра­
ди да ги ремонтиратъ и пазятъ по-грижливо занапредъ.

Обр. № 20.

Тукъ считаме, че требва да споменемъ и за твор­

чеството на майсторите резбари, които прославиха оте­
чеството ни съ своето изкуство, защото и въ нашия
градъ оставиха р-Ьдко красиви завършени паметници,
запазени въ своя оригиналенъ видъ. Така напримЪръ,
въ черквата „Св. Марина"—олтарътъ, аналоятъ и тронътъ
сж изработени съ големо изискване и р-Ьдко достигнатъ
вкусъ и умение. Имаме резба въ доста издържанъ стилъ
и въ няколко старинни кжщи.
Българското резбарство най-добре характеризира
българската орнаментика и особеностите на българското
народно изкуство. Безспорно, създателите на резбарски­
те украшения въ Пловдивъ сж майстори отъ Самоков­
ската, Дебърската и Тревненската школи, които обика-
лятъ страната и безшумно разливатъ редкия даръ на
128

своетв вдъхновение. Въ Пловдивъ самите паметници до­

статъчно говорятъ за усета, вкуса и стремежите на гЬ-
зи пловдивчани, които сж повикали, оценили и изпол­
зували изкуството на майсторите, които сж ги създали.
Много добре е билъ организиранъ въ Пловдивъ
бакърджийския еснафъ. Изработката на медните сждо-
ве, въ най-разнообразните имъ форми и предназначения,
е изисквало много работници—майстори, калфи и чира­
ци, работилниците на които сж заемали цели квартали
въ една обща бакърджийска чаршия. Незаменимо прак­
тични, трайни и съ вкусъ сж изработени техните тен­
джери, менци, тави и подноси, легени, ибрици, канчета,
чапчаци, мащрапи, казани, звънци и много още предме­
ти за домашни нужди и украса. Бакърджийскиятъ еснафъ
мжчно е могълъ да навакса стока за огромните нужди
на обширния пазаръ, който е продоволствувалъ. Има
запазени доста данни за живота на техната лонджа, но
това сж вече подробности, въ които не искаме да се впу-
щаме.

Обр. № 21.

Би могло да се каже много и за останалите за­

наятчийски сдружения, като се има предвидъ, че въ
Пловдивъ сж оили застжпени почти всички браншо­
ве. Задоволяваме се да споменемъ само некои отъ техъ,
 129

които съ оили отделени въ специални квартали и

улици (пазари). Това сж еснафските сдружения: на обу­
щарите (кундураджии), чехларите (папукчиите), злата­
рите (куюмджиите), дърводелците (марангози), колари­
те, бояджиите, сапунджиите и свещарите, табаците и пр.
Пловдивското търговско съсловие сжщо се е пол­
звало съ големо влияние предъ властите, както и предъ
тогавашните стопански среди.

Обр. № 22.

Въ последните десетилетия на турското владиче­

ство въ града се зараждатъ условия за индустриализи­
ране на производството. Като най-старо индустриално
предприятие въ Пловдивъ се счита това на покойния
Христо Г. Дановъ—за печатарство и букволеярство, осно­
вано презъ 1855 година.
Нека споменемъ наредъ съ наченките на инду­
стрията и първите прояви на кооперативното дЬло въ
България, специално въ Пловдивъ. Презъ 1870—1871 год.
между пловдивските занаятчии и търговци оългари,
се основава първата кредитна кооперация. Нейната цель
е помената въ устава: „Парите, които се събиратъ отъ
кооператорите, да се даватъ подъ лихва; да се подпома-
гатъ членовете, като се снабдяватъ съ необходимите
темъ средства“. Тази първа у насъ кооперация с е е
наричала съ скромното име „Пчела". Тя е просъще­
ствувала повече отъ петь години и изглежда, че е играла
важна роля всредъ българското общество както въ сто-
 131

ланския му животъ, така и въ политическия. Интригите

противъ нея отъ гръцка страна съ накарали настоятелство­
то да поиска чрезъ местните власти ходатайство за офи­
циалното признаване на сдружението и даже да бъде
удостоено съ издаване на ферманъ. Но настъпилите поли­
тически събития презъ 1876 година прекъсватъ нейното
съществуване.
Въ интригите противъ това дружество е имало из­
вестна доза истина, защото вЪрно е, че наредъсъ своите
стопански задачи, тя е услужвала и на народното дЪ-
ло. За членове съ били приемани доверени на „дало­
то“ лица, а отъ средствата й е било подпомогнато и
Априлското въстание. Почти всичките й членове съ били
арестувани отъ турската власть по време на въстание­
то — едни заточени, други избити, а само една малка
часть отъ техъ се спасили случайно.
Ще се задоволимъ да споменемъ имената само на
некои отъ членовете й: Кочо Честименски, роденъ въ с.
Перущица. Съгласно решението на комитета по Априлко-
то въстание, той запалва дюкяна си, напуща града и се при­
съединява къмъ въстаналите—жертвувалъ се за родината.
На негово име днесъ е плошадътъ въ кв. „Мараша“ —-
„К. Честименски“. Душо х. Дековъ, роденъ въ гр. Чирпанъ,
постъпилъ като първия, но билъ заловенъ въ града, задър-
жанъ, а по-късно убитъ при кв. „Остра могила" съ още
осемдесеть българи-затворници. На негово име е основ­
ното народно училище въ кв. „Лаута" и улицата предъ
бившето му жилище. Христо Г. Дановъ, роденъ въ гр.
К л и с у р а , индустриалецъ, бившъ кметъ на града. На негово
име е единъ отъ хълмовете и улицата предъ бившата му
печатница. Костаки Пеевъ, роденъ въ Пловдивъ, индустриа­
лецъ, бившъ кметъ и народенъ представитель, лежалъ по­
вече отъ една година въ турския затворъ. На негово име
е улицата предъ колежа „Св. Августинъ“.
Въ надвечерието на освобождението за Пловдивъ
настъпва едно събитие отъ извънредно голема важность
въ стопанско отношение, което не можемъ да не спо­
менемъ. Това е построяването на железопътната линия
Пловдивъ — Цариградъ, открита за експлоатация презъ
1873 година. Почти презъ делото времетраене на турско­
то владичество р. Марица е била постоянно използувана за
превозъ на стоки чрезъ салове, пускани надолу по те­
чението й. Железопътната линия, като замества водния
пъть, макаръ и много по-скъпа, бързо влиза въ употре­
бление и спечелва целия транспортъ на юго-изтокъ.
 133

Пловдивъ
презъ римското владичество.
(Златниятъ вЪкъ на древния градъ).

Пловдивъ достига своя най-голЪмъ разцвЪтъ презъ

II и III в%къ следъ Христа, подъ щедрото покровителство
на римските императори. Съвременникътъ Лукианъ не
случайно го нарича: „Най-големиятъ и най-хубавиягь отъ
всички градове“ и че „Хубостьта му отъ далеко блести“.
Така сжщо Лохий, хроникьоръ отъ сжщата епоха, пише:
,,Отъ далечъ вид%хъ Пловдивъ, великолепенъ и блестящъ".
За да дадемъ една картина на древния Пловдивъ
презъ златния му вЪкъ, ние ще се постараемъ да опи-
шемъ обществените монументални постройки отъ това
време, за които има безспорни доказателства, че еж съ­
ществували, тяхната грандиозность въ строежа, велико­
лепието на тяхната архитектура и външенъ бл^съкъ, съ­
вършенството въ тяхната изработка, споредъ предназна­
чението имъ. Това ще ни подскаже и онези изключи­
телни грижи и постижения, чрезъ които сж били удо­
влетворявани всички духовни и материални нужди на
тогавашните граждани, а съ това —изключителния култу-
ренъ напредъкъ на града.
Особено презъ времето на Ннтонините, отъ Маркъ
Нврелия до Филипа, били построени великолепни па­
метници, които съ своята масивна, но елегантна направа,
съ външния си видъ създадоха неговата слава, и Пловдивъ
носи достойно прозвището—метрополъ. Този недостигнатъ
следъ това напредъкъ, на който се радвалъ градътъ, е
билъ резултатъ не само на големото благоденствие на
неговите жители, на това, че е билъ центъръ на римска­
та провинция Тракия, но и защото той е станалъ лю-
бимъ градъ на императорите, които сж го посещавали
понекога и сж го покровителствували въ всеко отноше­
ние. На това покровителство се стараели да се отпла-
тятъ пловдивското гражданство, общинското самоуправ­
ление, както и управлението на провинцията. Така Плов­
дивъ е билъ главниятъ художественъ центъръ на изкуства­
та за Тракия, а доколкото е могло да става въпросъ
за местно изкуство, то е изхождало отъ него. Положи­
телно е установено, че Хадрианъ, големъ покровитель
на изкуствата, се е заинтересувалъ лично отъ украсата
на града и е подпомагалъ създаването на нови памет-
134

ници. Споредъ единъ надписъ, споменатъ отъ Г. Цукала,

издълбанъ върху най-високите скали на „Хълма на осво­
бодителите", се оказва, че въ негова честь е било осно­
вано въ града общество, подъ името Хадриановци (Ха-
дрианиди).
Нема съмнение, че поради оскждните данни, съ
които се разполага, ние не ще можемъ да опишемъ те­
зи паметници всестранно. За некои само ще споменемъ,
за други ще дадемъ картина въ едри линии, за трети
ще направимъ по-подробни описания, но винаги ще бж-
демъ обосновани на издадените вече научни констата­
ции, такива, направени отъ наши съграждани, заслужа­
ващи пълно доверие, както и на наши непосредствени
издирвания и проучвания.
Това, което преди всичко е вдъхвало респектъ у
всеки човекъ, който е приближавалъ града въ онези
времена, е било внушителната
крепостна стена,
която го е обграждала и съ своята мощность сякашъ е
съперничила на неразрушимите скали на градските хъл­
мове. Както вече се каза, римляните заварватъ града
разположенъ върху трихълмието, обграденъ съ крепо­
стна стена, работена отъ тракийски и македонски строи­
тели, съ нейните четири входа. Скоро, обаче, Плов-
дивъ следъ като бива определенъ за центъръ на Тра­
кия, седалище на римския управитель, започва да расте,
и теренътъ, който обхващала тази стена, се оказалъ
съвършено недостатъченъ да задоволи развилите се
нужди на града. Тогава се е наложило да се включи
новъ теренъ въ чертата на крепостьта. Така, презъ вто­
рата половина на II векъ, сл. Хр., оила построена една
огромна стена, която започвала отъ южните отвесни ска­
ли на Джамбазъ тепе, при старата черква „Св. Петка“,
пресичала днешните улици „Митрополитъ Паисий“ и
„Съединена България" и почти успоредно на ул. „Па-
триархъ Евтимий“ достигала огромната скала, която се
спуща отъ върха на Дановия хълмъ въ югоизточна по­
сока до ул. „Князъ Длексадъръ“, съ която се сливала.
Тази скала и до днесъ е запазена задъ зданието на гим­
настическото дружество „Тракийски юнакъ“. На самия
връхъ на „Дановия хълмъ“ имало построена значителна
кула. Отъ нея, по скалите на хълма и северно отъ него,
се спущала друга стена, която приблизително слизала
на пл. „Царь Борисъ“ , кждето вземайки северо-източна
 135

посока, се е сливала съ крепостната стена на акропола.

Следи отъ тази втора часть на стената се откриха на
площадчето, образувано отъ пресечката на улиците „Ле-
ди Странгфордъ“ и „Царибродъ“, при едни случайни
разкопки, както и на пл. „Царь Борисъ“ —на две места.
Нашето време завари тази внушителна римска стена
почти напълно разрушена; само една незначителна часть
се издигаше надъ земята между улиците „Митрополитъ
Паисий“ и „Съединена България“. Но и тя бе разру-

Обр. № 25.

шена презъ 1935 год. при прокарване на първата улица

въ източната й часть. Въ този й видъ можеше да се добие
представа за нейната височина, облицовка и пр. По-на-
западъ сткщата стена се откри подъ днешното ниво на
терена при пресечката на ул. „Отецъ Паисий“ и „Па-
триархъ Евтимий“, както и отъ двете страни на ул. „Князъ
Длександъръ“, непосредствено надъ пресечката й съ „Па-
триархъ Евтимий“. Това ни даде достатъчно данни за нейна­
та обща характеристика. Дължината на частьта между ска­
лите на Дждмбазъ тепе и Дановия хълмъ е била не по-
136

малко отъ 900 метра, а нейната височина вероятно е до­

стигала отъ 10 до 12 метра надъ терена. Дебелината й би­
ла около 3 м. (3'20 м.). Имала е всички необходими съо­
ръжения, предвидени въ онова време, н^кои отъ които
се разкриха. Нека се има предвидъ, че за строежа й съ
били необходими повече отъ 400,000 куб. м. ломени ка­
мъни, отъ които значителенъ процентъ—специално при­
готвени блокове, съ дадени размери, за да послужатъ
при облицовката й отъ двете страни. Всеки може да
си представи огромното количество пЪсъкъ, варь и хо-
росанъ, необходими за спояване на тази огромна стена.
Нейниятъ извънредно здравъ строежъ удивлява всички
днешни строители. Ние бЪхме също свидетели да кон­
статираме нейната здравина, когато презъ 1935 год. се при­
стъпи къмъ разрушаване поменатата по-горе надземна
часть, останала отъ преди 1,800 год. Необходимо стана
употребата на взривно вещество и изключителна упо­
рита работа. Ние не притежаваме почти никакви данни
относно кулите и зъберите, които съ украсявали гор­
ната й площь, но, очевидно, такива е имало. Дебелина­
та на стената, която била издържана до горе, е образу­
вала удобна тераса, по която свободно съ маневрирали за­
щитниците. По целото протежение на южната й часть
е имало, изглежда, само една врата. Отъ досега налич­
ните данни ние считаме, че била тамъ, където днешна­
та ул. „Князъ Александъръ“ пресича линията на стена­
та. Този входъ, особено тържественъ, е билъ украсенъ
съ мряморни плочи, съдържащи надписи за важни съ­
бития въ града съ релиефи и може би статуи. Съоръжения­
та на тази стена, нейните кули, стълбища, жилища, караул­
ни и др. помещения, канали и пр. съ били работени съ
голема изисканость. Такива се откриха при строежа на
зданието, заемащо северо-западния ъгълъ отъ пресечката
на ул. „Отецъ Паисий“ и „Патриархъ Евтимий“. Северо­
западната часть отъ същата стена, твърде малко раз­
крита и проучена до сега, за съжаление, не ще можемъ
да опишемъ. По предание, нейните материали съ по­
служили за изграждане на катедралната джамия, а върху
нея, по на изтокъ, е изградено зданието на ул.' „Митро-
политъ Максимъ“, задъ новите постройки, подъ № N°
1, 3, 5, 7 на същата улица. И тукъ е имало врата на" за-
падъ, но за нейното место не може нищо да се каже.
Преди строежа на описаната римска стена, особено
презъ времето на Траяна, Адриана иМаркъ Аврелия, рим­
ляните съ поправяли и засилвали крепостната стена ма
 137

акропола, строена огь македонци и тракийци. Като се има

предвидъ, че нейната дължина не била по-малко огь 1,600
метра, явно е, че това е поглъщало сжщо така значи­
телни разходи. Огь гЬзи стари стени и до сега съ за­
пазени многобройни следи, открити надъ терена, които
вс%ки любопитенъ може да прегледа, особено по севе-
ро-западнигЬ склонове на Небетъ тепе.

Обр. № 26.

Тракийската’ стена (приемаме я за такава, въпреки

че се оспорва произхода й отъ нЪкои учени) се характери­
зира съ своя строежъ отъ голЬми, малки и дори дреб­
ни необработени камъни, отъ м1встенъ произходъ, съ
многоъгълни форми, както съ били намерени или от­
къртени. Тя е почти безъ спойка, като не приемемъ за
такава нахвърлената помежду камънигЬ каль и пръсть.
Нейната дебелина е установена приблизително 2'5 м„
а за нейната височина нЪма никакви данни. Най-добре
е открита и запазена въ северната страна на върха на
Небетъ тепе.
Македонската стена, напротивъ, импонира съ своя
тисканъ строежъ. Тя е била изградена отъ блокове съ
138

внушителни размери (отъ V 9 м. до 3'25 м. дължина и

отъ 50 до 70 сантиметра широчина и деоелина). 1Лате
риалътъ, съ малки изключения, е отъ м^стенъ произ-
ходъ. Блоковете, образуващи лицевата страна сж гриж­
ливо подбирани. ТЬ сж съ рустична изработка, наредени
издържано въ една вертикална плоскость, отлично при-
легнали, за което, очевидно, способствува добрата изра­
ботка и отъ другитЪ три страни. Има, обаче, олокове и
по-небрежно работени. И тукъ не става въпросъ за
спойка. Дебелината, както и височината на стената, не
сж установени. Почти по щкпото й протежение, к о л к о т о
е открита до сега, е надзидана въ по-къснитЪ епохи. Най-
добре е разкрита въ двора на кжщата на ул. „4 Януа-
рий“, № 5, надъ ул. „Д-ръ КонстантинъуСтоиловъ" и на
Небетъ тепе.

О бр. № 27.

Теренътъ, който е обграждала крепостната стена

на акропола, е представлявалъ.; една площь отъ около
83 000 кв. метра. Съ включването и на този, [обграденъ
отъ римската стена, площьта се удвоявала, което било
отъ решително значение за боевата стойность на кре-
 139

постьта. Тази площь сжщо така е послужила да се изгра-

дятъ върху нея редица обществени сгради, една отъ дру­
га по-гол%ми и по-красиви.
Още отъ далечъ погледътъ на всЬки, който е на-
блюдавалъ града, се е спиралъ върху най-красивата и
най-внушителна сграда на акропола—
преториума,
двореца на императорския намЪстникъ въ Тракия. Тукъ
сж отсядали императорите при своите посещения на
Пловдивъ.
Той е билъ построенъ на Таксимъ тепе, върху са­
мата стена на акропола и почти отвесните скали на хъл­
ма. Ималъ е внушителни размери, съвършена архитектура,
съ блестящи мряморни колони, капители, архитравъ съ
корнизъ и др. украшения. Съ своето разположение, го­
лемина и красота той е изпъквалъ като най-хубавата
постройка на гра­
да. На неколко пж-
ти възстановяванъ
и преустройванъ,
следъ ужасни раз­
рушения и пожа­
ри, отъ преториу­
ма, изглежда, днесъ
сж останали на то­
ва место само ос- Обр. № 28.
новите и то дълбо-
ко заровени въ те­
рена, подъ разва­
лините на много
по-нови и безспор­
но по-незначител­
ни отъ него сгра­
ди. Намерените ос­
танки въ близката
му околность (на
„Балъкъ пазаръ“
ул. „К. Стоиловъ“
презъ 1916 г. и въ
двора на хаджи Му-
стафа -1883 г.) отъ
мряморни колони,
капителии полука-
пители въ римско-
Обр. № 29. коринтски с т и л ъ
 140

(съ размери 55/40, 70 и 85 см.) архитрави, спондили, кор­

низи и др. говорятъ достатъчно за неговата внушител-
ность и величие. При строежа на този дворецъ, очевид­
но, сж били използувани най-хубавите образци на антич­
ното изкуство отъ 1У-то столетие преди Христа, а тоЕа
издава високата култу-
ра на неговите строи­
тели и обитатели. Сега,
когато ще се строи за­
падното крило на деви­
ческата гимназия върху
Таксимъ тепе, предстои
разчистването на из­
вестна часть отъ терена,
върху който е билъ по-
строенъ преториума. Не
се съмняваме, че това
ще стане подъ непо­
средствения контролъ
на музейната управа и
че въ резултатъ ще
имаме сигурни дока­
зателства не само за
неговите размери, но
О бр. № 30. и за неговия видъ. Отъ
досега направените слу­
чайни разкопки, при
които сж били
разкрити части
отъ основите на
този дворецъ, се
вижда, че той
е заемалъ едно
простр а н с т в о
отъ около 2,000
кв. м. Сградата
е била на ня­
колко етажа и е
имала самостоя-
теленъ в х о д ъ
отъ ю ж н а т а
градска врата,
въ стената на
акропола. О бр. № 31.
 141

Заооиколенъ отъ три страни съ самата крепостна

стена и скалата на хълма, преториумътъ е ималъ лице
ооърнато на изтокъ. Огь неговите великолепни тераси,
постлани сь мряморни плочи, гледките въ всички посо­
ки еж оили очарователни. На най-западната скала оть
хълма, както споменаватъ старите автори, още отъ вре­
мето на Филипъ II Македонски, билъ поставенъ мрямо-
ренъ тронъ, отъ кждето по-късно императорътъ или
управигельть на града и провинцията (Legatus Augusti
propretore), сж наблюдавали упражненията на войско­
вите части, народните игри и състезания на стадиума,

Обр. № 32.

като сж се любували и на чаровните гледки—къмъ Ро­

допите и Балкана. Дори следъ ужасните опустошения
на града отъ готи, хуни, руси и българи, тази голема
монументална сграда е била възстановена, разбира се,
далечъ не въ първоначалния й видъ и е служила
на градските управници. Казваме не въ първоначал­
ния й видъ, защото нито материалите, отъ които е
била първоначално изградена, особено онези на художе­
ствената й украса, сж могли да бждатъ доставени, ни­
то сж могли да се намЬрятъ способни майстори, за да
възстановятъ повредите. Извършвала се е поправка, съ
която сградата ставала обитаема, запазвайки вжтреш-
ните си удобства. Изглежда, че този дворецъ основно
142

поправенъ е служилъ и презъ средните векове пакъ за

сжщата цель, защото управительтъ на града, назначенъ
отъ франките, (1204 г. IV кръстоносенъ походъ) Renier
de T rit ce настанилъ въ него. Споредъ сведенията на Vil­
le Hardouin — La conquête de Constantinople XCII и rk-
зи на Никита Хуниатъ, този величественъ дворецъ билъ
опожаренъ отъ царь Калоянъ, когато градътъ билъ пре-
взетъ отъ българите. Дори презъ епохата на турското
робство хълмътъ, на който е билъ построенъ, се наричалъ
Сарай-тепе (Пер. списание 1909 г. ст. 686). Въ книгата на
Г. Цукала е поменато, че при строежа на една кжща на
това место, презъ 1835 год., сж били намерени многоброй-
ни белези и останки отъ развалините на голяма ан­
тична сграда.
Въ чертата на крепостната стена най-монументал-
ната сграда по своя внушителенъ строежъ е билъ вели-
колепниятъ градски
стадиумъ.
Построенъ югозападно отъ акропола, скжтанъ меж­
ду източните склонове на Дановия хълмъ и южните на
Таксимъ тепе, той е заемалъ една значителна площь. Въ
наше време на петь пжги се разкриватъ части отъ него­
вите анфитеатрални седала: презъ 1884 год., когато се
разкопаваше терена, за да се поставятъ основите на ма­
сивното здание на западната страна на ул. „Князъ Алек-
сандъръ", навжтре отъ днешната улична регулационна
линия, кждето се застроиха сега сградите, подъ № №
6, 8 и 10; скоро следъ това—при строежа на зданието на
ул. „Князъ Александъръ“ № 3; за трети пжть — при из­
копа основите на зданието върху западния жгълъ на ул.
„Деди Странгфордъ“ и пл. „Царь Борисъ“; за четвърти
пжть— презъ 1926 год. при изкопа основите на здание­
то, което заема южната страна на пл. „Царь Борисъ“ ,
между ул. „Князъ Александъръ" и „Хаджи Гьока“; и
презъ 1941 год. — при прекарване канализацията на ул.
„Деди Странгфордъ", срещу зданието, подъ № 1.
При първите три разкопки откритите следи беха твър­
де малки, но не оставаше съмнение, че се касае за седали­
ща. При четвъртия случай те беха разкрити въ едно про­
тежение отъ около 15 метра, и картината бе много по-
пълна. За съжаление, въпреки настояванията, собствени­
ците не се съгласиха да се отиде въ изкопа по-дълбоко,
за да се открие началото на седалата и нивото на аре­
ната. Откриха се на североизточната страна на стадиума
 143

петь реда мряморни седала на дълбочина 5 метра подъ

днешното ниво на площада. Тяхното направление въ юж­
ната^ страна очертаваше ясно посоката. Северниятъ имъ
край започваше да описва една дъга съ голЪмъ ра-
диусъ и съ направление къмъ Дановия хълмъ. Очевидна
оъше връзката на тази посока съ откритите по-рано седа­
ла въ западния ъгълъ на ул. „Леди Странгфордъ“ и пло­
щада, както и дъгата на последните. Тукъ е приключвалъ
северниятъ свендонъ на стадиума. Въ съседство съ същия
сж открити следи отъ голема стена, която, навярно, е кре-
пЬла керкидите на този свендонъ, както и големи бло­
кове мрямори, все на пл. „Царь Борисъ“. Произходътъ
на последните, очевидно, не е местенъ, защото такъвъ
мряморъ нема въ Стара планина нито въ Родопите.
Тези седалища, изработени, както се каза, отъ го­
леми блокове мряморъ, съ размери — дължина около
2 — 2.5 м., широчина около 1 м. и височина (дебелина)
около 0.70 м., задоволяваха не само естетиката съ своя­
та издържана изработка, но и всички други изисквания,
съобразно техното назначение. Нека отбележимъ, че въ
всички случаи на нашите наблюдения констатирахме
такъвъ строежъ, че времето, природните стихии и раз­
рушения ни най-малко не съ ги изместили.
За опора на юго-западната страна на стадиума съ
били използувани източните склонове на Дановия хълмъ.
Стадиумътъ е продължавалъ до зданието на ул. „Князъ
Длександъръ“, № 28. Тукъ сжщо се откри една извън­
редно солидна стена, облицована съ отлично обработени
големи мряморни блокове въ правоъгълна форма, некои
дълги до 2.5 м. и широки 0.45 м., застроена почти
перпендикулярно на хълмовия склонъ. Очевидно тази сте­
на е служила да подпира керкидите на южния свендонъ.
Красивата облицовка, работена безукорно, правеше чу­
десно впечатление, а големите размЬри на блоковете
даваха внушителенъ видъ на сградата. Характерното при
строежа и на тази стена, достигаща надъ 6 метра височина,
е, че не се откри никаква спойка при нареждането
на блоковете. На тази южна страна е билъ и входътъ на
стадиума. Намерени съ петь мряморни стълба, които съ
били поставени на входа на равни разстояния и съ обра­
зували великолепните пропилей на стадиума. Подпорни­
те блокове на тези колони (надъ единъ квадратенъ ме-
търъ всеки) съ успоредни отъ къмъ южната стена и мал­
ко предъ нея, което показва, че съ били само предъ
входа на арената, а не и по цФлото протежение на вън-
144

шнигЬ стени на стадиума.

Четири отъ тЪзи колони сж
напълно запазени и сж
прибрани въ градския му­
зей. По тЪхъ се виждатъ
издълбани изображенията
на боговете на атлетизма
и на игрите. Както е вид­
но въ придадения отъ
насъ образъ на пиластъръ,
на едната му страна е изо­
бразена четиристранна ко­
лона, надъ която стои гла­
вата на Хермеса съ окри­
лена шапка, а надъ гла­
вата—амфора съ две уши,
съ дълга шия и клонка отъ
фениксъ, които изображе­
ния сж символъ на бога
покровитель на състеза­
нията и игрите. Непосред­
ствено до тази страна има
изобразенъ тупачъ (дърво
съ дебелъ край), на който
сж допрени два предни
лъвски крака и лъвска гла­
ва съ настръхнала грива,
а надъ тЬхъ фаретра съ
стрели и лжкъ — символи
на Херкулеса, богъ на фи­
зическата сила и на бор­
бите. Колоните(пиластри)
иматъ височина 2'90 ме­
тра, широчина 0.57 м. и
дебелина 0.51 м. Тесж би­
ли поставени една отъ
друга на разстояние 2 ме­
тра, свързани помежду си
съ арки или чрезъ архи-
трави, надлежно украсени
съ апликации, които сж
съставлявали великолепие­
то на пропилейте. Тези
 145

колони сж били, вероятно, 8 на брой и сж образували

7 входа. Вече не може да има съмнение, че тукъ се
касае за стадиумъ не само поради намерените остан­
ки, но и по размера и местоположението на строе­
жа, които безспорно говорятъ за единъ великолепенъ
градски стадиумъ. Той е билъ изграденъ твърде ра-
но и, възможно е, строежътъ му да е предшествувалъ
римската крепостна стена, за която говорихме по-горе.
Така описаниягь стадиумъ е обхващалъ между двата
завоя едно пространство на дължина приблизително
200 метра, когато обикновените стадиуми с ж били
съ дължина 184 метра, а и широчината напълно от­
говаря на тези размери. Отъ стадиума с ж били наме­
рени тронове, върху които с ж били прочетени частни
имена, а сжщо така и названието „жрецъ", отъ което
требва да се заключи, че и тукъ е имало резервира­
ни места за известни лица, така сжщо и почетни—за
представителите на властьта и на обществените органи­
зации. На този стадиумъ с ж били чествувани прочутите
питийски, александрийски и кендрисийски игри.
За съжаление, не е намеренъ некой надписъ, кой­
то да говори за времето на строежа му. Само върху
единъ отъ блоковете, които сж служили за облицовка
на южния свендонъ, се намери издълбана буквата „дел­
та “, съ размери въ основата 6 см. и на другите две страни
5 см. При входа на стадиума днесъ нивото на улицата е
почти 5 метра по-високо. Нека отбележимъ, че все тукъ
по скалите на хълма се намериха две стълбища съ стж-
пала, издълбани въ гранитните скали, водещи къмъ
хълма, но безъ връзка съ описания стадиумъ. Материа­
лите на стадиума, вероятно, сж били окончателно разгра­
бени презъ XV и XVI векове при строежа на многоброй-
ните джамии въ близката му околность, а голема часть
отъ телото му стои незасегнато дълооко въ терена.
Благоденствието и пълното спокойствие, което е
владеело тогава въ Пловдивъ, е способствувало напълно
да бждатъ организирани старите обществени игри, устрой­
вани по разни случаи: тържествени събития, праздни-
ци, победи и пр., но най-блескавите, следени съ живъ
интересъ отъ населението на целата область, оили, както
споменахме: питийските и александрийските игри.
Питийските игри
или игрите на пророчицата Пития, които сж обхващали
всички видове спортъ, сж били посветени на оогъ Мпо-
10
146

лона. ТЯзи игри, както е известно, произхождатъ отъ

Делфи и см получили своето име, понеже см оили из­
пълнявани първоначално въ мЯстностьта Пито, кмдето,
споредъ преданието, Аполонъ е убилъ змията Питонъ.
Възприети въ Пловдивъ, тЯзи игри първоначално см
били изпълнявали всЯки четири години, но см имали
такъвъ голЯмъ успЯхъ, че за смщитЯ се е застмпило
областното събрание на Тракия, което е заседавало тукъ.
Отъ тогава тяхното изпълнение е било вече само по себе
си голЯмъ праздникъ, който е траелъ цЯла седмица. Би­
ли см застмпени всички видове спортъ: лека атлетика,
боксъ, конни състезания, надбягвания съ колесници и пр.
Следъ построяване на стадиума, тЯ см били чествувани
съ особена тържественость. Грижлива е била както мате­
риалната подготовка на състезанията, така и подрежда­
нето на програмата. Започвали см съ жертвоприноше­
ния по най-тържественъ ритуелъ. Специални пратеници
см били разпращани по села и градове, за да поднесатъ
покани опредЯлени за тЯхнитЯ представители, които ос-
венъ програмата за вмтрешния редъ см съдържали и
условията за правоучастие и наградитЯ. Специални ко­
мисии см посрЯщали гоститЯ и см ги настанявали на
квартири. Други см се грижели за състезателитЯ, за точ­
ното изпълнение на програмата и справедливото разда­
ване на наградитЯ, опредЯлени отъ по-рано. ЖуритЯ см
били винаги лица, ползващи се съ пълно довЯрие и осо­
бени привилегии. Не можемъ да не подчертаемъ извест­
на аналогия съ организацията на днешнитЯ голЯми игри
и състезания.
Завършването на игритЯ е ставало съ не по-малка
тържественость. РазпредЯлянето на наградитЯ е извик­
вало голЯмъ възторгъ всрЯдъ публиката. Преди всичко би­
ли раздавани лаврови вЯнци, пал­
мови клонки, златни, сребърни и
бронзови медали и други мате­
риални награди, а смщо били
устройвани и пиршества. Награди­
тЯ предварително см били излага­
ни на показъ въ специаленъ пави-
лионъ. Доходътъ отъ тЯзи игри е
билъ много голЯмъ.
Започавнето и свършването на
игритЯ е ставало при изпълнение
на специални пЯсни-химни, съчи-
Обр. № 34. нени за случая в ъ честь на Апо-
 147

лона, на победителите и др., съставени отъ тогавашни­

те поети.
За да бжде подчертано особеното значение, което
се е предавало на тези игри, градътъ е секълъ въ тех-
-на честь специални монети, каквито сж намерени не*
колко вида.
Александрийските игри
сж били организирани въ честь
на‘Япександъръ Велики. Техна-
та задача е била по-ограниче-
на. Споредъ некои автори, тех-
ното възстановяване се дължи
■на императоръ Каракала, по
поржчка на боговете, които му
сж се явили една нощь. Те сж
били възприети отъ Пловдивъ
и редовно се поддържали.
Кендрисийските игри
сж били организирани сжщо
въ честь на Дполона. Оскжд-
ните сведения за техъ имаме не само отъ некои надпи­
си, но главно отъ намерените медалиони и монети, изда­
дени, както се каза по-горе, въ връзка и по случай игри­
те. Те сж получили своето име по местния епитетъ на
Яполонъ—Кендрисийски, който е ималъ храмъ въ града.
Независимо отъ описания стадиумъ въ града е
имало
т е а т ъ р ъ.
Немаме основание да го идентифицираме съ ста-
диума, както правятъ некои отъ старите автори, които
сж описвали Пловдивъ. За театъра ни споменаватъ и
двамата историци на града отъХ1Хвекъ: икономъ Кон-
стантинъ и Георги Цукала. Сочатъ го въ южната страна
на акропола. Икономъ Константинъ казва, че при изкопа­
ването на рововете за по-лесна защита на града отъ кър­
джалиите, които тогава сж върлували въ Тракия, сж
били открити както основите, така и амфитеатъра му.
Като се има предвидъ, че презъ тази епоха ред-
ко е сжществувалъ добре уреденъ градъ безъ театъръ,
че на театъра сж гледали като на необходимость, както
на храмовете, требва да дадемъ вера на поменатите
двама историци и да се постараемъ да го откриемъ. Ико-
148

номъ Комстаитинъ е опредЬлилъ неговото мЬсто южно

отъ акропола. Ние мислимъ, че требва да се тьрси н1.-
кжде южно или югоизточно отъ черквата „Св. Марина .
Малко по-наюгъ отъ входа на стадиума, непосрвд-
ствено до полите на Дановия хълмъ, се е изди! ала една
не много голяма сграда, ц'Ьла облицована съ мряморъ
великолепна и блестяща, кждето сж били инсталирани
градските
часовници,
воденъ и слънчевъ. На това место, презъ 1920 юд.
когато изкопавали рововете за основи и изби на зда­
нието на ул. „Князъ Александъръ," № 32, въ една дъл­
бочина отъ 5 — 6 метра подъ днешното ниво, както и
двадесеть години по-рано, при сжидите обстоятелства,
подъ съседното здание, въ д'Ьсно на сжщата улица, №
34, бе откритъ дворъ, постланъ съ големи мряморни
плочи, съ издълбани канали, за да може да изтича во­
дата по т1зхъ. Откриха се основите на сградата, под­
ложки камъни, кжсове отъ изградени колони, части отъ
покрива, такива отъ облицовката, мряморни плочи съ
надписи и др. Намерени сж сжщо две малки лъвови
главички, продупчени, които се употребявали като ру­
чеи на чешми, а така сжщо, много по-рано, тукъ би­
ла открита една мрямрона плоча, на която сж били на­
несени линиите за разпределение на времето съ латин­
ски цифри; тя е представлявала циферблата на ‘слънче­
вия часовникъ. Последната е била зазидана въ къщата
на некой си хаджи Шабанъ ага, отпосле съборена, а
на нейно место се издига сега сградата, подъ № 30, на
сжщата улица.
Д-ръ М. Апостолидисъ, проучвайки на место на­
мерените материали, като прави обстоенъ анализъ на
всички елементи, които сж характеризирали въпрос­
ната сграда и ги съпоставя съ подобните отъ сжщата
епоха, дава едно по-правдиво тълкувание на намерени­
те надписи тукъ, както и на предназначението на сгра­
дата.
Намерените още при първите разкопки две голе­
ми мряморни плочи, съ дължина 1.20 м. и широчина
0.60 м., сж били прибрани въ музея. Техниятъ надписъ,
не изцело запазенъ, е билъ публикуванъ отъ г. Добруски
(томъ XVIII Нар. ум. стр. 773), който тълкува, че сградата
е била храмъ на Афродита, издигнатъ въ честь на им­
ператорите Л. Септимий Северъ (193—211 г.) и на него­
вия синъ Маркъ Аврелий Антонинъ (Каракала).
 149

Апостолидисъ дава следното разчитане на сжщия

надписъ: „При царуването на Септимия Севера, който
€ ималъ за съуправитель М. Аврелий Септимий Анто-
нинъ, нареченъ Каракала, нЪкой си пловдивчанинъ (име­
то не е оцЪлЪло) е построилъ съ собствени средства то­
зи часовникъ за въ полза на победите и на вечния жи-
вотъ на поменатите императори (баща и синъ) и на де­
лото имъ семейство, когато е началствувалъ въ провин­
ция Тракия Т. Елий Хонеранний, светлейшиятъ кон-
сулъ“. Имената въ надписа сяк взети, както ги е поста-
вилъ г. Добруски, и сяк приети по предположение. Те мо-
гатъ да бждатъ заменени, обаче, съ имената на импера­
торите: М. Аврелий Антонинъ и Аврелий Вера и съ М.
Понтий (Сабина), който е управлявалъ провинцията Тра­
кия въ време на Антонина Пия. Свързвайки надписа съ
този, записанъ отъ попъ икономъ Константинъ, който
преди 110 години го е преписалъ отъ зазидана плоча
въ стената на старата черква „Св. Петка", преди изгражда­
нето й въ сегашния й видъ, (1835 г.) се идва до заклю­
чението, че създаването на общественъ часовникъ требва
да се отнесе къмъ 161 год.
Сградата е била съ пирамидаленъ покривъ, почти
цела облицована съ мряморъ. Тя е съхранявала хидрав-
лическия часовникъ на града. Нема съмнение, че на
южната стена на сградата е билъ монтиранъ слънче-
виятъ часовникъ.
Почти непосредствено до двора се откри и единъ
буенъ изворъ съ изобилна сладка вода, който е посре*
щалъ нуждите на водния часовникъ, както и за чешми­
те на съседния площадъ. Твърде е вероятно това про­
доволствие да е ставало отъ градския водопроводъ, тряк-
бите на който сяк минавали по съседните недра на Дано-
вия хълмъ за нуждите и на великолепната градска баня.
Старите гърци сяк наричали слънчевия часовникъ
въ първобитния му видъ—гномонъ или стихионъ, а кога­
то е билъ по-усъвършенствуванъ — полосъ, хелиотропъ
и скиотрасъ (орякдие, гонещо сенката). Водниятъ часов­
никъ е показвалъ времето (часовете) на деня върху една
стълбица чрезъ движеща се прякчица. Последната се е
движела отъ колело, което се е въртело правилно и рав­
номерно посредствомъ вода, падаща върху него на кап­
ки чрезъ особенъ механизъмъ. Той е билъ известенъ и въ
древния Египетъ; въ Атина е билъ въведенъ отъ Пла-
тона, а въ Римъ отъ Сципиона. Атинскиятъ часовникъ и
до днесъ е оцелелъ.
150

Обстоятелството, че градскиятъ часовникъ е оилъ та­

ка близо до Дановия хълмъ, може би е причина хъл-
мътъ отъ турско време да носи името Сахатъ тепе, пре-
водъ на по-старото му име, както е случая и съ другитЯ
хълмове.
Цялото пространство, южно отъ сградата на град­
скиятъ часовникъ до крепостната стена, по десния
тротоаръ на ул. „Князъ Длександъръ“ , до скалите на Да­
новия хълмъ, е било заето отъ обществена
б а н я ,

обширна и великолепна постройка, изградена по рим­

ски образецъ.
За първи пжть, презъ 1909 и 1910 година, въ имота,
заемащъ северо-западния жгълъ отъ пресечката на ул.
„Князъ Длександъръ“ и „Патриархъ Евтимий“ и този:
на ул. „Князъ Япександъръ,“ № 40, се откриха следи отъ
голЯма сграда, които привлякоха вниманието ни, особе­
но една цвЯтна мозайка и следи отъ мряморна обли­
цовка на стената. ИзкопитЯ, обаче, бЯха толкова огра­
ничени, че не можеше да се получи точна представа за
предназначението на сградата. Едва презъ 1920/1921 г.,
когато се изкопваха основитЯ за изграждане постройката
върху имота на ул. „Князъ Длександъръ*, № 40, се раз­
криха по-широки части отъ въпросната антична сграда,
които недвусмислено опредЯлиха, че тукъ се касае за
градската обществена баня отъ епохата на римското
владичество. Все пакъ разкрититЯ части отъ нея бЯха
твърде ограничени, за да дадатъ представа за нейната
голЯмина и великолепие Предприетиятъ, обаче, изкопъ
презъ есеньта на 1938 и 1939 год., въ връзка съ застрояване­
то на новия кинотеатъръ върху сжщата площь, стана причи­
на не само да се опредЯли мЯстото, видътъ, размЯритЯ
и красотата на банята, но и нЯщо отъ нейната история.
Разкриха се върху една площь надъ 700 кв. м. де-
веть помЯщения отъ банята, която, изглежда, е заемала
общо около 1500 кв. м. Благодарение старанията на г.
Д. Цончевъ—директоръ на Народната библиотека и му­
зей, както и на г. Хр. Д. ПЯевъ—архитектъ-председатель
на археологическото дружество въ града ни, всичкитЯ
следи оЯха най-грижливо проучени и дори издадени въ
Годишника на музея за годинитЯ 1937—1939, а банята
почти напълно възстановена.
Очевидно, първоначално въ града е била построен.1
една баня, която по-късно (вЯроятно следъ нЯкое раз
 151

рушение) била заменена съ нова, много по-изискана въ

всЬко отношение. Понеже строежътъ на новата е билъ
предприетъ върху останките на старата, запазенигЬ сле­
ди сж много малко, но все пакъ н^ма съмнение, че и по-
старата е била обширна и много грижливо обзаведена
и украсена.
Преди всичко, прави впечатление отличниятъ под-
боръ на местото, представляващо естествена тераса въ
юго-източните поли на Дановия хълмъ. Високото место­
положение е позволявало да се уреди една образцова
канализация, която да отвежда обратните и излишни
води не само отвънъ банята, но и отвънъ крепостната
стена. Отъ друга страна, по източните склонове на по­
менатия хълмъ много лесно е била доставена съ тржби
необходимата изобилна вода отъ разпределителя на
градския водопроводъ при Таксимъ тепе.
Въ южния отделъ на банята (почти напълно раз-
критъ) централно место е заемалъ х о л а —една обшир­
на зала, въ размери — 11/11 м. Очевидно, тя е била
затворена съ високъ куполъ въ средата, съ отворъ за

Обр. № 36.
152

осветление и вентилация. Въ жглите сж запазени основи­

те на внушителни пиластри, които сж поддържали сво­
да и купола. Макаръ и да не се намериха следи, изглеж­
да, подътъ да е билъ постланъ съ мозайка, стените обли­
цовани съ мряморъ, а куполътъ—украсенъсъ цветна мо­
зайка, което заключаваме отъ следите, намерени въ дру­
гите помещения. На стените се очертаватъ ниши, пред­
назначени, вероятно, за статуи, които сж го украсявали.
Нема съмнение, че тази внушителна зала се е отоплява­
ла изкуствено. Съ своите симетрични внушителни раз­
мери, елегантна вжтрешна украса и декорации холътъ на
банята е импониралъ на всеки посетитель.
Разрушенията сж толкова големи, че не можа да
се установятъ точно вратите, които сж свързвали хола
съ съседните помещения. Както приема и г. Цончевъ,
на юго-източната страна е билъ главниятъ входъ, отъ две­
те страни на който е имало естествени или изкуствени
тераси, на които посетителите сж чакали своя редъ или
се забавлявали следъ банята. Техната площь изглежда
почти двойна отъ тази на хола. Западно отъ хола, а
вероятно, и на източната му страна, се очертаватъ си­
метрично поставени помещения, сжщо съ внушителни
размери — къмъ 8/12 м. Вероятно, тукъ се помещава­
ли курсовете по физическото възпитание и библиоте­
ката при банята. Задъ техъ, насжщите страни, има стаи
въ размери 7/4'2 м., предназначението на които е би­
ло, вероятно, за гардеробъ. На северната стена въ
хола е вратата, която извежда чрезъ едно коридорче
дълго, доколкото се разкри, 10 м. и широко 2’3 м.
въ банските басейни. Тази врата е била, вероятно, срещу
главния входъ. Само тукъ бе запазена напълно чудес­
ната подова мозайка. Отъ двете страни на коридора се
очертаватъ входовете на два бански басейна и съ­
блекалните къмъ техъ. Първата стая, въ лево, пред­
ставлява квадратъ, съ размери 5’8 метра. Отъ коридо­
ра се влиза презъ два засводвени отвора върху една
площадка, широка 2.7 метра, а следъ една тухлена пре­
града, висока 0.3 м. и широка 0.6 м. се влиза въ басейна
посредствомъ едно стжпало. Това е тъй наречениятъ
1т1д1с1апит. Басейнътъ е съ размери 5’8 м. на 2.5 м. Той се е
пълнилъ редовно до 0.6 м. дълбочина. Стените и подътъ
на басейна сж били облицовани съ бели мряморни
плочи. Върху последния се оказаха следи отъ пожаръ и
стъклени кубчета (смалтъ), произходящи отъ стенната
мозайка. Единъ входъ, широкъ 1.4 м., свързва това по-
 153

м^щение съ съседното. И тукъ имаме стая съ размери

на първата, съ облицовка отъ б"&лъ мряморъ. Предполага
се, не това помещение е служило за tepidarium (стая съ
умърена температура). Отъ срещната страна на коридор-
чето еж разположени сжщо две помещения, еднакви по
размъри съ описаните. Първото отъ тЪхъ, въпреки пълна­
та разруха на стенигЬ, 6Ъ запазило напълно мозайчния
си подъ. Предполага се, че то е служило за apodyterium
(съол^калня). Съседното помещение 6Ъ разкрито само
отчасти. Това е единственото помещение на банята, въ
което 6Ъ запазена напълно отоплителната инсталация.
Следъ като се разби мозайчния подъ на тази по-нова баня,
се откри хипокауста, поставенъ върху пода на първата

Обр. 37.
154

стара баня. Тукъ сжщо се оказа подова мозайка въ ко

ридора, аподитериума и други помещения.
Подовата мозайка на старата баня е Раб° т.ена^
два цвета: бЪлъ и черенъ (по-право тъмно-сивъ}, к
основата е бела, а очертанията и фигурт с Р, ‘
При това за мотиви сж използувани геометриче Ц
гури, а въ последното помещение е представена мор
сцена — комбинация съ морски бикъ, кентавъръ и два
делфина. Като изключение, линиите отъ лицето и д е
ната ржка на кентавъра сж дадени въ червенъ кере-
миденъ тонъ; но това оцветяване е почти незабележимо»

Обр. № 38.

Напротивъ, изработката на подовата мозайка отъ

новата оаня просто изненадва съ своята пъстрота Ос
новниятъ цветъ е черниятъ, изпъстренъ съ бЪлъ червенъ"
жълтъ и др. цветове. Ние не разполагаме съ ’место ™
да опишемъ тази толкова интересна мозайка, както’ по
комоинацията на фигурите, така и по тази на цветовете
 155

плочк^6 н^коиК9п И На т‘Ьзи помнения е съ мряморн»

Коасотатя в -к 4= които Цветни (донесени отъ далечъ).
ЗИ пом^ н и я не по-малко е била по-
стенната мозайка, съ каквато сж били укра-
/ , а часть на стените и особено куполите. На
фригидариума се нам^риха, както се спомена,,
пи 5 ь. 1С-Уочета отъ нея- Техните размери варирать меж­
ду _ мм. и иматъ формата на камъчетата отъ подова­
та мозайка (гЬхнигЬ размеРи - 5 до 20 мм.). ТЬ сж отъ
оцветена стъклена материя (смалтъ) и то въ много цве­
тове и тонове: бели—въ 4 тона, прозрачни съ позлате­
на повръхность, сиви—въ три полутона, жълто—въ 4 то­
на и три полутона, оранжъ, синьо—въ петь тона и три
полутона, зелено въ два тона и два полутона; масле-
но~ въ Два тона и три полутона; червено—въ три тона,
кафяво и черно. Лишени отъ възможностьта да от-
криемъ израоотката, не остава освенъ да приемемъ изи-
сканостьта и красотата на тази мозайка, работена въ
благородна и сребриста гама въ духа на общото вели­
колепие на банята.
Прибавете къмъ картината и множеството прагове
и корнизи на вратите, които сж били изработени отъ
мряморъ, сжщо и хипокауста, чудесно устроена отопли­
телна инсталация, последна дума на тогавашната техни­
ка, както и отводнителните канали, обилната вода и из­
рядната чистота, и предъ Васъ ще изпъкне съ всичкото
си великолепие, просторъ, красота и значение на банята,
която ние така накратко описахме.
На северъ отъ описаната часть на банята сж били
останалите нейни зали, съблекални, помещения за миене,,
басейни, отоплителното отделение, жилища за персона­
ла и други отъ по-второстепенно значение.
Почти срещу пропилейте на стадиума и градския
часовникъ се намиралъ
Форума.
Неговото место сега се заема отъ сградите, застро­
ени на ул. „Князъ Ллександъръ“, подъ № № 29, 31, 33
и около Тохъ. При строежа на първите две здания тамъ
се откриха големо количество мряморни блокове, коло­
ни, постилни плочи, бази и капители, основни зидове и
др., отъ които правимъ нашето заключение. Присжтствие-
то на форума тукъ се обяснява съ това, че той е билъ
строенъ, когато и тази часть отъ града е била включе-
156

на въ крепостната стена. Това е епохата, известна въ ис­

торията подъ името „римски миръ“ (Pax Romana).
Нема съмнение, че преди това форумътъ на града
се е намиралъ въ чертата на акропола. Ние, ооаче, не
притежаваме никакви данни, които да ни сочатъ тамъ
неговото место. Предполага се, че той е билъ на пре­
хода между Таксимъ тепе и Джамбазъ тепе или на този
между последното и Небетъ тепе.
На форума се намирали помещенията, кждето за­
седавали народното събрание на провинцията Тракия и
сената, а навярно и градскиятъ съветъ въ пълния му
съставъ, и събранието на възрастните граждани на бле­
стящата тракийска столица. Твърде вероятно е, тукъ да
€ заседавалъ и съвета на магистратите, групирани въ
синария. Като правимъ нашето заключение отъ качест­
вото, вида и размерите на намерените материали,
както и отъ начина на техната обработка, требва да
подчертаемъ, че и форума, съ своята великолепна уред­
ба и блесъкъ, е билъ въ духа на красотата и величие­
то на града. Неговите размери не сж още установени,
но следъ като се открие терена подъ находящето се на
югъ здание, а особено този, находящъ се източно отъ
поменатите имоти, форумътъ ще бжда очертанъ напълно
съ внушителния си
видъ. Откритите ма­
териали отъ н е г о
с е н а м и р а т ъ на
една дълбочина око­
ло 5 — 6 м. подъ
нивото на ул. „Князъ
Дпександъръ“.
Това, обаче, което
е давало най-големъ
блесъкъ на града, сж
оили великолепните

храмове,
издигнати за слава
на б о г о в е т е и въ
честь на некои отъ
императорите. Отъ
намерените и пуб­
ликувани до сега мо­
нети, издадени въ
 157

О б р . № 40.

Пловдивъ, узнаваме, че презъ тази епоха въ града е

имало ползуващи се съ особена слава и известность

Обр. № 41.

шесть храма, които намираме изобразени върху, т^зи

монети. Не малко указания ни сж дали и множеството

О бр. К г 42.
 158

открити следи отъ тЪзи храмове при случайни разкоп­

ки на различни места въ града. Солидните основи, ча­
сти отъ мряморната украса на сградите, които сж се из­
дигали върху пър­
вите, като: мозайка,
колони, капители, ар-
хитрави, п о т о н н и
жгълници, корнизи,
фризи, касети и др.,
много по-конкретно
ни говорятъ за тях­
ното предназначение
и външенъ блЪсъкъ.
За съжаление, много
късно и сравнително
малко отъ тЪхъ сж
прибрани въ музея.
Ние даваме образа
на н^кои, безъда мо-
жемъ всеки конкрет­
но да отнесемъ къмъ
нЪкой отъ храмове­
те, за които гово-
римъ по-долу. Техно-
Обр. № 43. то описание, както
то и въобще на всич-
ки образи въ текста,
даваме въ списъка
на образите, съ не­
обходимите д а н н и ,
за да направимъ на­
шето заключение не
само по отношение
техн и те р а з м е р и ,
видъ, художествена
стойность и с т и л ъ ,
но и това за сгради­
те, на които сж слу­
жили. Ето описание и
на храмовете, спо-
редъ данните, съ кои­
то разполагаме. ) ^
Обр. № 44
 159

Обр. № 45.

Преди всичко, нека започнемъ съ

августеум а,
или, както еж го наричали римлянитЪ, Templum divi
Augusti.
Отъ единъ запазенъ добре медалионъ узнаваме, че
презъ царуване на императора Септимий Северъ въ града
е билъ построенъ храмъ съ много колони. Върху меда-
лиона е изобразенъ императорътъ, държащъ храмъ на
Аполона. Върху една друга монета е изобразенъ сжщо
храмъ, украсенъ съ 13 колони и покритъ съ четвъртити

Обр. № 46. Обр. № 47.

160

плочи, а отъ другата страна е изобразенъ храмъ съ 11

колони. Може би въ връзка съ построяването на този
храмъ въ честь на императора, градътъ е получилъ свет­
лото презиме „неокоросъ.“
Пловдивъ е искалъ богато да се отплати за изклю­
чителните грижи, съ които е билъ удостояванъ отъ им­
ператорите, въ паметь и честь на които е изградилъ, ве­
роятно, най-обширния и най-великолепения храмъвъграда.
Немаме безспорни данни, които да определятъ местото,
на което е билъ построенъ. Презъ 1907 год., при единъ
основенъ ремонтъ на кжщата, находяща се на ул. „Князъ
Цертелевъ , № 12, при поставяне нови основи на западна­
та стена на кжщата, на една дълбочина отъ около б м.
подъ днешното ниво на улицата, се открили дебели зи­
дове на голема сграда и часть отъ великолепенъ цве-
тенъ мозайченъ подъ. Въ околностите, при строежа на
черквата „Св. Димитъръ", съседното училище и скрива­
лището на съседния имотъ, подъ № 14, сж били намерени
части отъ колони, капители, полукапители, части отъ
фризи, архитрави и др., които ни даватъ основание да
приемемъ съ голема вероятности, че тукъ е имало по­
строенъ големъ храмъ. При това, близкото му съседство
съ преториума и особено великолепното место — съ без-
бреженъ хоризонтъ на изтокъ, западъ и северъ, ни оку­
ражава да допуснемъ, че именно тукъ, на това место, е
билъ построенъ Августеума. Твърде е възможно, неговото
место да е било въ новата часть на крепостьта, напри-
меръ, на местото на днешната черква „Св. Марина",
известно, както и първото, като старо черковище. Пове-
чето данни, обаче, сж въ полза на първото ни предпо­
ложение.
Образътъ на храма, споредъ монетата, великолеп­
ната мозайка, чудесно изработените отъ мряморъ части,
поменати по-горе, намерени въ непосредствената окол­
ности, всичката грация на изкуството, съ която се е ра­
ботило презъ време на Антонините, ни дава основание
да верваме, че този приносъ на града къмъ славата и
величието на императорите е билъ наистина красивъ и
блестя щъ.
Презъ времето на Елагабала е билъ построенъ сж-
що единъ храмъ съ 8 колони. Той е билъ посветенъ на
Хермесъ, богъ на търговията. Фронтонътъ му е билъ укра-
сенъ съ щитъ. Въ храма е била поставена статуята на
Хермеса, голъ, изваянъ отъ мряморъ.
Презъ царуването на императора Септимий Северъ
 161

е билъ построенъ още единъ храмъ, съ 6 колони, за

който нЪма данни, на кое божество е билъ пссветенъ.
Култътъ къмъ Ескулапа въ
града е билъ особено зачитанъ.
Въ негова честь е билъ построенъ
великолепенъ храмъ (единъ отъ
най-старите). Това божество нами­
раме още върху първите монети,
сечени въ Пловдивъ, както и въ ре­
дица скулптурни паметници. Ве­
роятно, отъ неговия храмъ е из-
вестниятъ „Фризъ на здравните
божества", съхраняванъ въ музея.
При прокарването на градския
планъ, въпросниятъ фризъ бе от- Обр. № 49.
критъ на 11. августъ, 1921 год., на
пл. „Царь Шишманъ“. При разкопките на сжщото место
се оказали грамадни основи на старо здание, широки
почти 2'50 м., а въ по-горните си части, зидани на 1-50
м. съ тухли, въ размери—33/33/4 см. На това место, до
преди започването на разкопките е имало една стара
джамия, известна подъ името „Бей Меджидъ“. Най-на-
предъ е требвало да бжде освободенъ теренътъ отъ купи­
щата боклуци, които до скоро се срещали върху всички
праздни места, особено по покрайнините. Следъ това
били вдигнати материалите отъ срутената джамия и на-
ходящето се при нея училище. Непосредствено подъ техъ,
вертикално забитъ въ земята, се намери фризътъ, вероят­
но пренесенъ тукъ, за да се употреби като градивенъ
материалъ; и требвало е да се изкопае широко около
него, за да бжде снетъ въ хоризонтално положение и из-
ваденъ отъ рова. Въ близко съседство до него се наме­
ри единъ корнизъ, дълъгъ 0'90 м., широкъ и високъ 0'30
м., украсенъ отгоре съ тЬсна ивица семена, а отдолу на­
турални акантови листа, първите въ релиефъ, а втори­
те — издълбани въ мрямора. Намерени сж още: единъ
архитравъ, дълъгъ 1.55 м. и широкъ 0.325 м., украсенъ
съ лекъ релиефъ отъ малки ромбове и още единъ ар­
хитравъ, дълъгъ 1.55 м. и широкъ 0.475 м., украсенъ съ
дълга орнаментирана панделка, подчертаваща некакъвъ
надписъ; единъ скулптиранъ сандъкъ, фрагментъ отъ
мряморна плоча 0.70 0.40/0.17 м., разчупена отъ всички
страни и употребена при съграждането на стените на по-
новите сгради. Все тукъ сж намерени група четирижгъл-
II
162

ни блокове, цокълни камъни отъ м^стенъ сиенитенъ

произходъ, въ размери приблизително 70/67/17 см.
Позволихме си да опишемъ горнитЪ материали,
за да подкрепимъ заключението си, че, макаръ и да е
намЪренъ тукъ въпросниятъ фризъ, той произхожда отъ
храмъ.строенъ, навярно, горе въ акропола на града и
следъ срутването му е билъ пренесенъ, съ намерение,
може би да бжде построено нЪкое монументално здание,
обаче, това не се е реализирало. ТЬ сж намерени, както
се каза, на пл. „Царь Шишманъ", почти на еднакво
разстояние отъ местата на тритЪ най-стари и най-вели-
колепни храма, които сж украсявали града презъ опи­
сваната епоха и, по всЪка вЪроятность, билъ смъкнатъ
тукъ презъ Хисаръ-капия.

Обр. № 50.

ФигуритЪ, на брой осемь, които украсяватъ този

фризъ, сж заимствувани отъ създадените образциТвъ
гръцко-римската епоха и сж избрани по начинъ да пред-
ставятъ семейството на Ескулапа така, както е устано-
венъ списъка на членовет-Ь му презъ II вЪкъ отъ нашата
ера. Изработката показва, че се касае за пагчетникъ отъ
началото на III в^къ сл. Хр. Фризътъ, въобще, требва да
приемемъ като паметникъ съ митологични фигури, които
по^своята издържана изработка сж класически. Само по
 163

описаните останки можемъ да заключимъ, че въ акро-

пола на града е имало построенъ величественъ храмъ
отъ мряморъ въ честь на Ескулапа.
По масивните основи, разкрити въ началото на ул.
„Князъ Цертелевъ", надъ пресечката съ ул. „Митрополитъ
Максимъ“, кждето доскоро се издигаше минарето на
„Дервишката джамия", се предполага, че въпросната джа­
мия е била построена върху развалините на старъ храмъ,
споредъ обичая и на турчите, както на всички почти
стари народи. Удобството на тази седловина между Джам-
базъ и Небетъ тепета, величествената гледка, която се
разкрива отъ тукъ, подкрепятъ оскждните данни, за да
се приеме, че въ тази епоха и тукъ се е издигалъ храмъ,
който, видимъ отдалечъ, е импониралъ съ своята външ-
ность. Доскоро правеше стмцото впечатление минаре­
то, издигнато на същото место, въпреки сравнително
малките си размери. Предполага се, че тукъ именно е
билъ построенъ храма на Ескулапа.
На изтокъ отъ пропилейте на стадиума и на северъ
отъ форума, жгълътъ, който се образува днесъ отъ ули­
ците „11 Августъ“ и „Митрополитъ Паисий“, е билъ за-
строенъ съ величественъ храмъ на Херкулеса. Предпо­
лагаме неговото место да е било непосредствено до сте­
ната на стадиума, но е възможно и да е билъ издигнатъ
въ кварталъ отделенъ отъ последния съ улица. Това се
подкрепя и отъ намерените тукъ, на известната дълбо­
чина отъ нивото на днешните улици, — масивни основи,
мряморни блокове, колони, мряморни плочи и други ма­
териали при разчистване терена на ул. „11 Августъ“, не­
посредствено до имота, подъ № 1.
Въ статията, помената по-горе, Добруски допуша,
че въ града е имало храмъ, посветенъ на богиня Афро­
дита. Това негово предположение, обаче, се опроверга
отъ новооткритите материали, които ни убеждаватъ, че
сж такива на градския часовникъ.
Въ града е имало храмъ, посветенъ на Деметра, бо­
гиня на плодородието, на земеделието и на скотовъд-
ството. Споредъ изображенията върху монетите, той е
билъ украсенъ съ 4 колони. Фигурата на богинята, жена
съ крепостна корона, права или седнала на скала, е била
представена съ класове въ ряще, а рФка Марица—да тече
подъ нозете й. Предполагаме, че нейниятъ храмъ е билъ
построенъ на пл. „Царь Борисъ“, на местото на сегаш­
ната „Джумая-джамия“ . Както е известно, презъ християн­
ската епоха нейниятъ култъ е замененъ съ този къмъ
164

св. Петка, храмътъ на която, споредъ преданието, е оилъ

построенъ първоначално на сжщия площадъ. Следь прев­
земането града отъ турците, местото на черквата оило
заграбено за джамия, а християните по-кжсно построи­
ли на югоизточните склонове на Джамбазъ тепе новъ
храмъ, посветенъ на сжщата светица.
Почти на върха на Небетъ-тепе сж оили открити
следи отъ старъ езически храмъ, За него е^имало запа­
зени спомени дори презъ миналия векъ. Той е оилъ раз-
рушенъ до основи и въ последствие, презъ христианската
епоха, малко по-ниско отъ неговите основи, на западния
скатъ на хълма, е билъ построенъ храма въ честь на св.
Георги-Победоносецъ (сжщия случай имаме и при по­
строяването на черква „Св. Димитъръ“). По-късно, презъ
време на турското робство, този храмъ е билъ продаденъ
отъ гръцката митрополия въ града на арменската коло­
ния, която първоначално го е поправила, а въ послед­
ствие го престроила въ днешния видъ на черква, посве­
тена на св. Кеворкъ (арменското име на сжщия св. Геор­
ги-Победоносецъ).
Най-после, нека повторимъ, че местото, на което е
построена сегашната черква „Св. Марина“, е било ста­
ринно черковище, споредъ некои безспорни доказател­
ства.
Въ непосредствената околность на града, на самия
връхъ на Джендемъ тепе, се предполага да е билъ по­
строенъ значителенъ храмъ. Отъ разкопките презъ 1900
и 1936 години, предприети отъ управата на музея, се
установи, че на това место първоначално е имало езиче­
ски храмъ, а въ последствие на неговите основи, значи­
телно разширени, е билъ издигнатъ християнски та-
къвъ. Отъ намерените при разкопките оброчни плочи
и други предмети, особено отъ единъ надписъ върху ед­
на отъ оброчните плочи, археолозите заключаватъ, че
тукъ е билъ храма на Мполонъ-Кендрисийски, дълбоко по-
читанъ не само отъ градското население, но и отъ жи­
телите на целата провинция. Както вече споменахме, въ
негова честь сж оили устройвани големи игри въ града.
Нека подчертаемъ, че въ връзка съ древните хра­
мове, наредъ съ проучването на пловдивските монети и
материалите, които цитираме въ текста, ние нашироко из­
ползувахме внушителното число оброчни плочи, много
отъ които сж съ ясни надписи и недвусмислено ни под-
сказватъ за божествата, на които сж били посвещавани
тия храмове. Поради краткостьта на изложението ние
 165

тукъ не ги споменаваме, а на съответното место само

бегло и общо говоримъ за гЬхъ.
И така, отъ досега разкритите развалини, монети и
оброчни плочи, както и отъ други източници, можемъ да
поставимъ поменатите храмове, съществуващи въ града
презъ римската епоха, на следните места:
Августеума е билъ построенъ източно, малко по-ви­
соко отъ днешната черква „Св. Димитъръ“, на самото
било на седловината или върху местото на сегашната
черква „Св. Марина“, вероятно, презъ времето на Септи-
мий Северъ.
Храмътъ на Херкулеса е билъ на площада, приле-
пенъ до стената на стадиума, или малко по-наизтокъ
отъ пропилейте му, въ началото на ул. „11 Августъ“.
Храмътъ на Ескулапа—на самия гребенъ на Небетъ
тепе, надъ днешната арменска черква, или надъ юго­
източния ъгълъ, образуванъ отъ пресечката на улиците
„Митрополитъ Максимъ“ и „Князъ Цертелевъ" —местото
на „Дервишката джамия".
Храмътъ на Хермесъ — върху местото на черквата
„Св. Марина" или на едно отъ местата, посочени по-го­
ре въ акропола.
Храмътъ на Деметра се намиралъ на пл. „Царь Бо-
рисъ", върху местото, на което се издига „Джумая джа­
мия“.
Местото на другиятъ храмъ, построенъ презъ ца­
руването на императора Септимий Северъ, не е известно.
Твърде е вероятно, независимо отъ изброените хра­
мове въ града, да е имало и други по-малки.
Но величествениятъ видъ на блестящия по това вре­
ме градъ съвсемъ не се е изчерпвалъ съ описаните ве­
че обществени сгради.
По площадите, на подходящи места, изъ парковете,
на кръстопътищата и пресечките съ били издигнати
множество
паметници,
единъ отъ други по-оригинални и по-художествени, за как-
вито съвременниятъ Пловдивъ дълго има да мечтае. Ма-
каръ и оскъдни, събраните материали подсказватъ, че
въ града, независимо отъ статуите поставени въ храмо­
вете, е имало и други такива, работени също отъ големи
майстори на античния светъ, като Праксителъ, Лизипъ и
др. Наверно, голема часть отъ техъ съ били копия, а
166

може би е имало и оригинали, за които така категорич­

но говорягь нашитЪ учени.
Георги Цукала съобщава за надписа, подъ статуята
на Херкулеса, издигната върху най-високата скала на
Бунарджика, издълбанъ на самата канара, който над-
писъ личалъ добре до началото на миналия в^къ. Ста­
туята е представлявала Херкулесъ — голъ, правъ, съ тояга
въ дясната ржка и лъвска кожа въ лЪвата.
За голЪмо съжаление, до насъ не е достигналъ ни-
то единъ отъ гЬзи ^художествени паметници, затова тукъ
ще се задоволимъ да изброимъ само открититЪ въ наше
време следи отъ тЪхъ.
Презъ 1901 год., при една случайна разкопка на
ул. „Мария71уиза“, била намерена една хубава мряморна
статуя, представляваща
женска фигура. Височи­
ната съ подставката й
е 96.5 см., безъ послед­
ната — 89 см. Главата,
заедно съ шията, лип-
сватъ. Изглежда, че гла­
вата е била работена
отделно и прекрепена
чрезъ специална вдлъб­
натина върху статуята.
Счупени сж дветЪ й рж-
це и малка часть отъ
дрехата. Сжщо е имало
счупена часть близо до
подставката, но е много
вещо слепена. Жената
стои права, поставила
лЪвия си кракъ малко
напредъ, съ което него­
вата линия се ясно очер­
тава подъ дрехата. Носи
дълъгъ, двойно препа-
санъ хитонъ. Поясътъ
не се вижда, защото хи-
тонътъе изтегленъ надъ
него и спуснатъ свобод­
но. Върху хитона носи
мантия, стигаща до ко-
л%нетЪ. Въ горната си
Обр. № 51. часть, отпредъ, е увита
 167

като съ дебелъ поясъ, който се спуща оть дясното рамо

презъ гърдигЬ и е прехвърленъ презъ лавата рякка. Дяс­
ната ржка, подъ мантията, е сложена подъ гърдигЬ. Рабо­
тена е отъ обикновенъ майсторъ, но доста грижливо и
надминава много отъ намЪренит% статуи у насъ. Произ­
хожда отъ римската епоха. Повръхностьта й е добре по­
лирана. Вероятно, статуята представлява музата на лю­
бовната поезия, известна подъ името Ерота ( ’’Е р о тх ).
Съхранява се въ Софийския музей (Инв. №2612).

Обр. № 52. О бр № 53-

На 6. VI. 1922 год., при строежа на тютюневия

складъ на Тодевъ, се откри втора статуя, безъ глава, въ
естествена големина, представляваща права мжжка фи­
гура. Облечена е въ туника, а върху нея широка тога,
която обвива цялото тЪло. Въ лЪвата ржка държи Volu­
men (свитъкъ), а д-Ьсната придържа диплитЪ на тогата
Височината й е 1.55 метра. Изработена е отъ бФлъ
мряморъ.
 168

Презъ сжщата година се намериха на ул. „Князъ

Александъръ“, при изкопа на основите на издигащите се
тамъ сгради, 4 глави: първата,--глава отъ статуя на жена,
носяща косите си раздвоени на челото, архаична изра­
ботка, съ височина 25 см.; втората и третята глава —
на брадатъ мжжъ и на юноша; последната е на жена,
работена, вероятно, презъ IV в. сл. Хр., много очукана.
Обръщаме внимание така сжщо и на изложените въ Со­
фийския арх. музей, подъ инв. № № : 66, 374, 1548, 2613,
2614, 2616, намерени^въ Пловдивъ презъ разни времена.
Ето и некои надписи подъ те­
зи статуи отъ римската епоха:
1) „Тази статуя е на великия и
божественъ императоръ Публий Ли-
циний Галиенъ, щастливъ, благоче-
стивъ и свещенъ . . . е поставилъ
светлейшиятъ метрополъ на траките
— Филипополъ". Заслужава да се
отбележи, че този паметникъ е билъ
поставенъ само 6 години подиръ
ужасното разрушение на готите.
2) „По щастлива сждба. За здра­
вето и победата на щастливия, бла­
гочестивия и уважаемия (името не
се чете) . . . съюза на градовете въ
областьта Тракия въ време, когато
управитель на областьта Тракия е
билъ Северианъ, като пратеникъ,
военачалникъ, владетель; подъ над­
зора на Трохарха Ливий Аполина-
Обр. Мс 54.
рий. Щастливо!" Издълбанъ върху
мряморенъ стълбъ, съ размери —
високъ 1 м. и широкъ 35 см.
3) Презъ 1899 год., при изкопа на основите на кж-
щата на ул. „Леди Странгфордъ", № 1, се намери надписъ
върху мряморна плоча съ следното съдържание: „Лев-
кий Аврелий Руфо, синъ Руфовъ, въ сжщинска Тракия,
този Питиевъ Аполонъ, посветенъ на метропола Фили­
пополъ. Благодарность".
4) Презъ м. априлъ 1935 год., на площада „Царь
Ш ишманъ“ се намери мряморенъ пиедесталъ, въ горна­
та си часть отчупенъ, съ размери: високъ Г80 м., ши­
рокъ 0'60 м. и дългъ 0'50 м. На него се чете надписъ
отъ латински и гръцки букви, както следва: гръцки—
„Щастлива сждба“, латински—„Този, когото виждашъ, е
 169

началникъ на конницата и пехотата, консулъ, патриций

и покоренъ на върховната власть. Билъ е триумфаторъ.
Сега се е завърналъ победитель отъ военна обиколка,
за слава на римляните. Тубазий Цитуисъ“.
5) Имало е посветени ста­
туи и на частни лица, което
узнаваме отъ следния надписъ:
„Той е онзи, който спаси люде
и предъ съдилищата, и въ вре­
ме на ловъ". Касае се, вероятно,
за н^кой знаменитъ адвокатъ,
който билъ същевременно и
добъръ ловецъ. Статуята е би­
ла поставена на мряморенъ пие-
десталъ, съ размери: 1'50 м. ви-
сокъ, 0'50 м. широкъ и 0’60 м.
дълъгъ.
Ето още няколко надписа,
върху мрямори, намерени въ
Пловдивъ, а съхранявани въ Со­
фийския арх. музей, подъ инвен­
тарни № №: 1251, 1252, 1253,
1259, 1906, 2605, 2619, 2626,
2646, 2670 и др.
Ние се ограничаваме само Оор. № 55.
съ тези бележки, като се на­
даваме скоро да бъдатъ издадени на български всич­
ките надписи, намерени въ града.
Освенъ статуи, на много места изъ града съ били
поставени
жертвеници
съ различни форми и материали (мряморни, сиенитови,
варовникови и др.)- Отъ техъ и досега има разхвърлени
въ дворовете и избите на частни имоти, които требва да
се издирятъ и прибератъ въ музея. Ето некои отъ техъ;
1) Четиристраненъ жертвеникъ съ профилованъ
цоколъ и корнизъ съ акротерии на двата ъгъла и ро­
зетки на средата, посветенъ: „За победите на Маркъ
Аврелий Антонинъ, когато управитель на града билъ
Клони, отъ табаците“. Оброкъ на еснафа. ^
2) Другъ, поставенъ отъ жрецъ на сирийската богиня
на плодородието Котисъ, почитана отъ бесите (ВесюБ
Кобоз). Центърътъ на този култъ се е намиралъ въ Неа-
рополисъ (сегашното Балбике), където съ я почитали и
 170

празднували съ бляскави тържества и диви оргии^ Ней­

ните фанатични жреци, изглежда, сж успали да ооразу-
ватъ и въ Пловдивъ общество.
3) Единъ интересенъ жертвеникъ се намери сжщо
така при разкопаване основите на зданието на улица
„Кн. Александъръ“, № 18, на 4 м. подъ днешното й ниво, съ
размери: 65 см. високъ, 43 см. широкъ и 35 см. дълъгъ.
Той е профелиранъ къмъ основата, а на горния край е
счупенъ. На него се чете надписъ: „На императора Маркъ
Аврелий Северъ Антонинъ и на Юлия Домна, майка на
крепостите и на Августа. Техните ветерани“. Явное,че е из-
дигнатъ въ честь на Каракала (прякора на сжщия импе-
раторъ, известенъ повече съ това име) и неговата май­
ка огъ неговите войници. Тогава военната служба е трая­
ла 25 години, като при уволняването удостоените сж
получавали honesta missio—пълноправни граждани. Вед­
но съ правото на законенъ бракъ сж получавали необхо­
димата земя и други подаръци, за да се заселятъ, кждето
поискатъ. Тези ветерани, подобно на днешните, сж
образували единъ видъ дружества на запасните офице­
ри и долните чинове, но сж имали големи привилегии, а
следъ смъртьта—и почетно погребение, известно подъ
името „ветеранорумъ“. Жертвеникътъ е памеренъ презъ
1934 г. и е прибранъ въ музея.
Такива се намиратъ и въ Соф. арх. музей, пренесе­
ни отъ Пловдивъ, записани подъ инвентарни № №: 2601,
откритъ при изкопа на основите на католическата чер­
ква, на лицевата й страна украсенъ съ релиефъ—юноша
милва орелъ, кацналъ на жертвеникъ; 2617 съ надписъ,
намеренъ на Дановия хълмъ, ул. „Деди Странгфордъ“-
2476, 2608, 3639, 949. и 2625.
Живъ интересъ представляватъ и множеството
оброчни плочи,
намерени въ града при черковища и жертвеници, некои
отъ които сж прибрани въ музея, а други, често съ мно­
го финна изработка, се намиратъ у частни лица.
Болшинството отъ намерените оброчни плочи сж
посветени на нимфи на полето и на планината. По то­
гавашните понятия, нимфите сж олицетворявали при­
родните сили. Подъ техно покровителство земните ра­
стения сж растели по-буйно и сж давали много повече
плодове. Отъ Пловдивъ произхожда релиефътъ на Хера
съ имената на трите нимфи. Ние тукъ подчертаваме осо­
бено художествената стойность на некои отъ оброчните
 171

плочи, намерени въ града, което ни подсказва високия

културенъ уровенъ на гражданството.
Нека споменемъ за н-Ькои отъ намЪренигЬ въ гра­
да оброчни плочи:

Обр. № 56.

1) Вотивенъ релиефъ на тракийски конникъ, съ Ес-

кулапъ и Хигия, върху гладко поле въ изпъкнала рамка.
Конникътъ, юноша, е съ кржгла шапка и спусната задъ
гърба хламида; въ д%сната ржка държи патера. Коньтъ!
съ перчемъ на чело, върви на дЪсно, а предъ него стои
жертвеникъ. До жертвеника стои Хигия, oблtчeнa въ
дълга дреха; въ дясната ржка държи змия, която пие
отъ патерата въ лЪвата ржка. До нея Ескулапъ съ дълга
дреха и брада, дълги буклести коси, голи гърди, съ рлще
подава н!зщо на змията, увита на жезъла му. ’ Изобра­
зено е на мряморна плоча, 45 на 30 см..
172

2) Конникъ, убилъ заякъ и глиганъ. Малъкъ ооразъ

съ 2 надписа. Подъ конника Дионисъ, съ леко повдиг-
натъ кракъ, държащъ жезълъ. На лЪво отъ него сатиръ,
брадатъ, съ дълга дреха, държащъ младенецъ. Израбо­
тена на мряморна плоча, 18.5 на 17.5 см.
3) Воинъ — правъ съ шлемъ и на него перчемъ,
кжса дреха, на бедрата подгъната, пада въ успоредни
дипли подъ колената; хламида на рамената, съ дълго ко­
пие въ дясната и кржгълъ щитъ въ лавата ржка.
4) Посветена на тритЪ нимфи. Тази оброчна плоча
по своята елегантна композиция и изискана въ художест-

Обр. № 57.
 173

вено отношениг изработка стои на първо место между

другите. НЪма съмнение, че е отъ поменатата епоха.
Плочата се намира у семейство Иванъ Дндоновъ, Плов-
дивъ.
Такива се намиратъ въ голЪмъ брой, съхранени въ
Софийския архиологически музей, изпратени отъ Плов-
дивъ, отъ които ще споменемъ инвентарните номера на
нЪкои по интересни: 51, 62, 64, 65, 1715, 1724, 1725, 2467,
2633, 2645 (особено надписи), 2598, 1521, 1522, 1525, 1528,
1531, 1532, 1533, 1534, 1535, 1587, 1538, 1544 2473, 2652.
Ние се надаваме, че ще допълнимъ нашето описа­
ние, като поменемъ и опишемъ нЪкои отъ
художествени предмети,
намерени въ Пловдивъ при разни случаи, останали отъ
римската епоха, които, очевидно, сж служили за украса
на частни домове, а може би и на обществени. Такива ся;:
1) Намерената при Бунарджика статуя отъ мряморъ,
ведно съ други предмети, която представлява бикъ; дъл­
га е 35 см. и висока—20'5 см. съ счупени рога, опаш­
ка и по-голема часть отъ краката. Художествената й стой­
ности е голяма. Тя смело може да бя;де причислена
къмъ най-хубавите фигури на животни отъ античната
епоха. Шията на бика е изваяна съ големо майсторство
и изразява необикновената му сила. Извита е високо въ
 174

видъ на джга надъ главата, съ широко набръчкана ко­

жа, и се спуща дори подъ гърдигЬ. Въпреки спокойната
поза на животното, отъ фигурата блика неудържима си­
ла. Задната часть на тялото не отстжпва по изработка.
Тя е малко по-гЬсна, но стройна и придава особена
елегантность на фигурата. Съхранява се въ Софийския
археологически музей, подъ инв. № 1726.
2) На 24. X. 1909 год. се намериха: а) една много
интересна статуя, представляваща главата на Палада—Ати­
на съ коринтски шлемъ, изработена отъ бронзъ, висока
5 см., и широка 2 см.; б) Аполонъ — гЬлото високо 25
см., върху пиедесталъ 10.5 см., нЪжно изработена ста-
туйка отъ мряморъ и в) Хубава глава на весталка съ
забрадка, висока 25 см..
3) Презъ 1914 год. се намериха: а) статуйка на
Меркурий — бронзова, върху кржгълъ пиедесталъ съ
конусовидна шапка, наметнатъ съ хламида, високъ 5.2
см. и б) статуйка на Хермесъ — голъ, правъ, въ лавата
ржка тулъ, наметнатъ съ кожа; мускулатурата добре раз­
вита и изразна, висока 17 см..
4) На 19. V. 1934 год., при копане основигЬ на едно
здание на пл. „Т е п е а л та“ , се памЪри статуя на Д иониса,
висока 60 см..
5) На 27. IX. 1933 год. се намериха: а) бронзова
статуйка на Меркурия, висока 7.8 см. и б) бронзовъ
бюстъ на Диана, високъ 8 см..
6) Въ гробовете при Бунарджика се намериха: а)
бронзова статуйка на Юпитера, висока 17.5 см.; лЪвата
ржка вдигната, а дясната спусната, държи патера и б)
статуйка на Венера отъ печена глина.
7) На ул. „Николица войвода", № 14, източно отъ
Небетъ тепе, се намери мряморна статуя на Артемида,
висока 55 см..
8) Глава отъ статуя на юноша въ естествена вели­
чина. Чело—низко, вдлъбнато, коса—кждрава. Лицето до
косата 15 см., челото 3.5 см., а общата височина 23 см.,
Изработена е отъ мряморъ, доста издържано.
9) Бюстче, женски образъ, съ диадема на главата.
Изработено е отъ бронзъ, съ размери 4 на 2.5 см..
10) Лисича глава, съ отворена уста, куха. Изработе­
на отъ бронзъ.
11) Камея отъ фарфоръ оюстъ на жена, съ висока
забрадка, дребенъ нанизъ на врата.
12) Пръстени: а) пръстенъ съ антична гема, тъмно
червенъ цв^тъ. На гемата издълбанъ крилатъ гений,
 175

правъ, съ в-кнецъ на глава, диаметръ 2.8 см.; б) пръстенъ

съ монтиранъ рубинъ, на него глава съ шлемъ, диамегьръ
2 см., а на камъка 8.11 мм.; в) пръстенъ съ диамегьръ
19 мм., съ бело-червена гема, на нея изобразена Пала-
да — Дтина, съ шлемъ и изправенъ щитъ, държаща въ
лавата ржка Виктория (намЪренъ въ Русинъ махала);
г) пръстенъ съ червенъ кварцъ. На него е изобразенъ
чов%къ въ профилъ, обл^ченъ въ дълга дреха, държащъ
цвете; д) пръстенъ съ червено-кафява гема и светло чер­
вени жилки, на него изобразенъ египетски богъ съ жи­
вотинска глава, полуголъ, съ предметъ въ дясната ржка;
е) златенъ пръстенъ, диаметръ 2.1 см., съ елипсовиденъ
червенъ камъкъ и фигурите на две жени върху камъка;
ж) сребъренъ пръстенъ, на гемата изрязана глава на
Меркурий и пр. и пр..
13) Въ западните поли на Дановия хълмъ е наме­
рена бронзова плоча, съ дупки за окачване съ размери
— 42 см. и висока 31 см. На нея сж изрязани три реда мо­
тиви отъ царски сцени. Първиятъ представлява—царьтъ на
конь, съ корона и копие, въ д!зсно по единъ войникъ,
отпредъ и отзадъ. Съ него е кучето и титуй. Средниятъ—
схициятъ седещъ, подава нещо на седналата до него ца
рица, задъ техъ по 4 войника съ копие и птица. Трети-
ятъ—въ средата човекъ, правъ, отъ страна на столъ ца­
рьтъ, а предъ техъ още живъ глиганъ и птица.
14) Презъ 1903 год., при
изкопа основите на къща­
та на ул. „Царь Лсенъ“,
№ 1,не далеко отъ разкри­
тия тамъ римски гробъ, се
намери образа на една
горгона (медуза), изваянъ
върху мряморна плоча
много изящно, съ забеле­
жителна изразность.
Така сжщо будятъ инте-
ресъ намерените въ Плов-
дивъ находки, съхранявани
въ Софийския археологи-
чески'музей, подъ инв. №
№: 314—статуйка наЯтласъ
отъ бронзъ, коленичилъ,
съ вдигнати на горе рамена; открита на юго-западния
жгълъ на ул. „ Ив. Вазовъ и „Елеонора ; 1097 оронзо-
ва статуйка на Дполонъ плачущъ (на ул. „Ив. Вазовъм
176

№ 5); 2111—бронзова статуйка на Меркурий, правъ, .

см. висока (намерена на Дановия хълмъ); 2 6 3 5 —оронз
статуя на Зевсъ, правъ, 7 см.; 1540 бронз, статуйка на
ринга—седяща, 1443— бронзова дръжка на сждъ, укр
сена съ релиефъ на лъвска глава, а отъ страни—съ меду
зени глави (на Бунарджика); 6188 бюстъ на Хермесъ,
бронзъ—7 см.; 2078—тасъ съ 7 изпъкнали лилиеви цвъ-
тове на дъното (на Дановия хълмъ); 6 6 2 3 —стъклено сжд-
че съ широка долна часть, вие. 11 см., украсено съ р зки,
финна изработка и 6624—стъкленъ лакриматориумъ, ви-
сокъ 15.5 см. (намерени въ гроба на Бунарджика) и др..
Ние се задоволяваме съ това кратко изложение и
се отказваме да дадемъ описание на многото най-раз-
новидни предмети, намерени сжщо ^при разкопки въ
града, служили за домашна употреба, за накити или
тоалетни принадлежности, които сжщо така ни подсказ-
ватъ културния уровенъ на тогавашния пловдивски граж-
данинъ. Въ всеки случай, можемъ смело да твърдимъ, че
гЬ въ никое отношение не отстжпватъ на намерените
и изложени подобни т%мъ предмети, отъ сжщата епоха,
въ музеите на Римъ, Неаполъ, Помпей и другаде.
Не можемъ да не споменемъ въ нашето изложе­
ние за
сградите,
които сж заемали почти целия свободенъ теренъ на гра­
да. Би требвало да опишемъ редица о б щ еств ен и по­
стройки, предназначени не само за украса, но и да под-
помагатъ държавните служби, които презъ делото рим­
ско управление сж били съсредоточени въ Пловдивъ.
Това сж сградите на върховните административни управ­
ления, обширните казармени помещения, обществените
хотели, въ които сж отседали пжтуващите висши дър­
жавни чиновници и търговци, посетили града. Нека спо­
менемъ и за големите домове на стопанските корпора­
ции, които сж играели голема роля особено въ живота
на провинциите. Презъ сжщата епоха градътъ е билъ
обитаванъ отъ богати жители съ висока култура, които
сж имали, безъ съмнение, частни ж и ли щ а, неотстжпва-
щи по своя видъ и уредба на обществените сгради. Ние
не разполагаме съ положителни данни, за да дадемъ опи­
сание на техното разположение и външенъ видъ. Оба­
че, можемъ да предполагаме, че сж били въ съгласие съ
изискания вкусъ на тогавашните обществени строежи и
сж способствували, за да се издигне славата и блесъка
 177

на метропола, най-бл%скавия центъръ на провинцията Тра­

кия и на Балканите.
Все пакъ, ние си позволяваме да изложимъ след­
ните наши впечатления.
Преди няколко години ние имахме случай да видимъ
открити останките на една старинна сграда, въ имотъ №
6, на ул. „Филипъ Македонски", (жгъла съ ул. „Д. В. Ман-
чевъ"), при изкопа на основите. Предъ насъ беше раз­
крито целото разпределение на една малка кжщичка,
добре очертана отъ основите и полуразрушените стени.
Ние останахме изненадани и възхитени отъ идеалното
използване на застроеното место. Имала е две стаи и
вестибюлъ, съ придадени къмътехъ още две помещения,
отъ които едното кухня, а другото баня. Устройството на
последната личеше отъ пода и запазените канали за
отвеждането на разлятата вода. Тази малка кжщичка е
имала отоплителна инсталация, единъ видъ наше етаж­
но отопление. Въ банята бе запазено огнището, както
и тржбите, чрезъ които се отоплявали съседната стая,
а вероятно, и другите помещения. Ние съжаляваме, че
не можемъ да дадемъ тукъ безспорно практичния планъ
на нейното уютно разпределение, който и днесъ би мо-
гълъ да служи за образецъ.
Яко така уютно и практично сж били зидани мал­
ките кжщички отъ приградията, извънъ крепостьта, не
остава съмнение, че въ самия градъ дворците и частни­
те кжщи на богатите освенъ своя просторъ и велико­
лепие сж имали сжщо големи удобства.
Нека споменемъ, че въ преградията (вънъ отъ кре­
постьта) се разкриха на неколко места основите на зна­
чителни сгради. Първите сж заемали местата на днеш­
ните махали „Гюлбахча“, източно отъ ул. „Авксенти Ве-
лешки“ и разположените южно и източно отъ Джамбазъ
и Небетъ тепета.
Днесъ Пловдивъ се гордее съ своите павирани ули­
ци, които сж безспорно, една голема придобивка. Въ
епохата, която описваме, не само градските
улици и площади,
а и главните пжтища, които сж изхождали отъ града,
сж били много хубаво павирани. Настилката имъ, на­
истина, не е била въ днешния видъ съ малки квадрат­
ни блокчета, но и сега, когато на много места въ гра-
12
178

да се откриватъ части отъ старата римска настилка, ге

очудваме на хубавия й видъ и особено на здравата и на­
права. Служели си сь големи блокове-плочи, обикновено
гранитни и сиенитни, здраво поставени върху предвари­
телно приготвено плато, по начин ъ, чеда прилйгатт. плът­
но една о друга и да не се разклащатъ. Такива улици
се откриха на 3—4 м. подъ днешното ниво на уличи'8
„Графъ Игнатиевъ", „Преспа", пл. „Царь Борисъ“ , пл.
„Кочо Честименски", кв. „Хаджи Хасань", при черквата
„Св. Петка” и на много друти места. Характерното е,
че, въпреки продължителното имъ служене, обикнове­
ните изтърквания на ржбовете сж незначителни, което
показва, че строителите сж имали пред идъ и тази слаба
орана на паважа. Въ никой случай не можемъ да упри-
личимъ познатия намъ турски калдъръмъ съ описаните
римски каменни наоилки, които сж въ всЬко отношение
по-издържани и по-красиви. При по-слабъ терень, както
бе случая при разкритата наоилка на ул. „Гр. Игна­
тиевъ", се констатира, че сж поороени 5 успоредни стени,
като основа на платото, на което бе пооавена настил­
ката. Паваж ьть е давал ь винаги чистъ и бл^скавь видъ на
улиците.
Нека се спремъ на още едно голЪмо дело огь сж-
щата епоха. Въпросътъ е за водоснабдяването на този
великолеленъ градь, за неговия
водопроводъ.
Построенъ въ началото на поменатата епоха, той е про-
сжществувалъ повече отъ хиляда години. Неговото изпъл­
нение дори за насъ, свикнали на по-голЪми инициативи,
представлява нЪщо грандиозно. Стохилядниятъ тогава
градь е изисквалъ едно рационално разрешение на
тази проблема, въпреки наличностьта на значителни
количества вода, — изворна и подпочвена. Ето какъ е
било реализирано тогава водоснабдяването на Пловдивъ.
По склоновете на Родопите е имало множество буйни
извори, повечето отъ които и до сега сжществуватъ. Та­
кива сж били тези—надъ с. Марково, около с. Новоселъ и
надъ с. Кукленъ. За цельта, при самите извори надъ
с. Марково, е била построена една доста обшир а отая-
чна камара, изхода на която наричагь днесъ Маарата
(около 350 м. надъ м. р.), кждего се събирали не само
водите на изворите отъ самото место, но и тези при с.
Новоселъ, отвеждани въ Маарата съ глинени кюнци,
въ диаметьръ 22 см. Два отъ техъ и сега сжществувать,
 179

известни подъ имената: „Св. Илия" и „Варовития", нахо-

дящъ се въ „Варовитото дере". Голяма е била прозорли-
востьта на строителите на водопровода, защото см оце­
нили значението на постоянната вода на тези извори и
само тогава см предприели строежа. Те не се доверява­
ли на изворите при Маарата, които и тогава, вероятно,
см били несигурни и недостатъчни, а см осигурили необхо­
димия дебитъ съ този на новоселските извори.
Вториятъ клонъ отъ водопровода е прибиралъ обил­
ната вода на извора при махалата „Банища“ на с. Ку-
кленъ. Този изворъ, сега известенъ съ името „Кайнаците"
(около 360 м. надъ м. р.), и до сега има значителенъ
дебитъ, а водите му каратъ 2 — 3 малки воденички и
служатъ за напояване. Интересното е, че отъ неколко
не по-малки извори въ смщия районъ, но значително по-
близки, римляните предпочели именно този; очевидно,
те см познавали неговия химически съставъ. Въ герман­
ските карти изворътъ е обозначенъ като минераленъ.
Това се установява и отъ направената анализа.
Интересна бе самата отаячна камара при с. Мар-
ково, построена и засводена съ огромни блокове на
западния склонъ на хълма. Въ нея се влизаше презъ
отвори, които смществуваха до преди 40 години. Тукъ
дефилето е много тесно, и слънцето малко време може
да пече надъ камарата и входа, защото западниятъ брегъ
на дерето, въ което тя се намира, е високъ и почти отве-
сенъ. Теренътъ надъ камарата и целата околность см
били добре залесени. Единъ отлично изграденъ съ камъ­
ни оентъ е образувалъ басейна, отъ който е започвалъ са-
миятъ водопроводъ, дълъгъ повече отъ 13 километра. Въ
това разстояние, естествено, не влиза каналътъ, иззиданъ
съ кюнци, отъ поменатите вече извори „Св. Илия“ и „Варо­
вития“, които см отдалечени на почти 5 клм. отъ тукъ. Не­
ка споменемъ, че отъ останките на този каналъ и до сега
новоселци вадятъ кюнци, които употребяватъ за комини.
Другиятъ клонъ отъ водопровода е започвалъ, както
вече се каза, надъ с. Кукленъ, пресичалъ е землището
на с. Брестникъ, долния край на с. Белащица и се е вли-
валъ въ Марковския водопроводъ, надъ с. Коматево. Отъ
тукъ надолу водата е протичала по единъ виадюкъ дъ­
лъгъ повече отъ 9 клм., който, като е заобикалялъ по­
край Джендемъ тепе, задъ Бунарджика, и северозапад­
ните склонове на Дановия хълмъ, е влизалъ въ града отъ
западъ презъ пл. „Царь Борисъ" и е стигалъ до полите
180

Така цЪлиятъ водопроводъ е билъ дълъгъ около 23

клм. и то безъ допълнителните кюнкови канали. Строе-
жъгъ му е билъ много здравъ. Каналътъ е билъ зи-
данъ по образеца на тогавашните римски водопроводи
отъ камъни, добре изпечени тухли и хоросанъ, добре
измазанъ отвътре съ по-силна смесъ хоросанъ и добре
изпечени плоски парчета отъ глина, а отгоре е билъ

Обр- № 60.
 181

покритъ съ плочи. На места, както е въ началото при

М аарата, той е билъ :асводенъ съ ш упливъ камъкъ, кое-
то^се вижда и днесъ. Виадю кътъ е леж алъ върху тежки
колони, зидани отъ големи каменни блокове, а въ мо­
чурливите и по-слаби почви сж били забивани и пилони^

Обр. №6 1 .

Благодарение гриж ите на директора на Пловдивската на­

родна библиотека и музей г. Цончевъ, този водопроводъ
е вече проученъ, нанесенъ на картата почти по целото
му протежение и издаденъ. Остава неразкрита онази
часть, която се включва въ чертата на града, съ изключе­
ние на онзи каналъ, който е служилъ за снабдване съ
вода на източните квартали, подъ Джамбазъ и Небетъ
тепета. Споредъ преданието, краятъ на водопровода е до-
182

стигалъ^малко по-ниско отъ днешното ниво на пл. „Царь

Борисъ до западните поли на Таксимъ-тепе, отъ кждето
е ставало разпределението на водата по квартали и чеш­
ми. Установено е, че сж били поставени чешми подъ че­
тирите врати на акропола, а именно: въ източната часть
на пл. „Царь Борисъ", надъ ул. „Д-ръ К. Стоиловъ“;
срещу^ Митрополията, непосредствено на полите на
Джамбазъ тепе; на „Капана“, подъ ул. „4 Януарий“, и
подъ „Хисаръ капия", при черквата „Св. Неделя“. Много
хубави чешми съ обилна вода е имало и при южния
входъ на новопостроената тогава римска крепостна сте­
на, въ околностьта на която сж били намерени следи
отъ нея. Разбира се, изброените чешми съвсемъ не сж
били достатъчни и освенъ техъ е имало много други, об­
ществени чешми, красиво устроени на публични м4ста,
които сж доставяли изобилна вода за нуждите на насе­
лението, но за техните места немаме положителни данни.
Знае се, че водопроводътъ е обслужвалъ града до
завземането му отъ турците, които сж го разрушили.
Единъ пжтешественикъ, миналъ отъ тукъ презъ XIV
столетие, пише, че се е любувалъ на красивите арка-
ди, останали отъ античния римски водопроводъ на гра­
да. Възможно е, виадюкътъ да е просжществувалъ и
следъ XIV векъ. На насъ е известно, че населението
още продължава да разкопава основите му, за да си
набавя градивенъ камъкъ. Блоковете на една такава
основа, а отчасти и самиятъ каналъ се виждатъ въ кла­
денеца на кръчмата—северо-източно отъ пресечката на
шосето за с. Фердинандово съ ж. п. линия за София.
Като се иматъ предвидъ разм^рит^ на предприятието и
изисканостьта, съ която е реализирано, човекъ не може
да не ожде възхитенъ отъ съвършенството на водопрово­
да, който е доставялъ ооилна минерална вода на граж­
даните въ продължение на повече отъ хиляда години,
както и отъ изключителната опитность на неговите
строители. Требва да се признае, че римляните сж би­
ли виртуози въ това отношение, качество, наследено и
отъ днешните италианци. Дори днесъ, при наличностьта
на толкова съвършена техника, ние страдаме не само
отъ недостатъчни проучвания на изворите, но и отъ де­
фектите на строежа, поради което само следъ некол-
ко години създадените водопроводи ставатъ негодни.
Описаниятъ водопроводъ съ векове е доставялъ отъ
девствените извори на Родопите лека вода (букова) на
пловдивчани, чиста отъ всекакви примеси, запазена отъ
 183

вс%ка възможность за замърсяване, студена и изобилна.

Въ връзка съ водопровода попъ икономъ Констан-
тинъ ни е ?апазилъ надписъ, който е преписълъ отъ единъ
камъкъ зазиданъ върху стената на черквата „Св. Бого­
родица“ (Успение Богородици Пресвятия) и издалъ въ
своята „История“, гласящъ: „Акции Максимовъ направи ко­
ритата за пране и подставките на свои средства за филата
(племето) артемизиада, за да си откупи правото на граж-
данинъ, подъ настоятелството на Флавий Евдемона, като
се преименува и Флавианъ“. Очевидно, при използване
на водата еж били уредени обществени перални съ не­
обходимите корита и приспособления за отделните пле­
мена или квартали. Това е способствувало за запазване
на още по-изискана чистота и редъ въ града. Изобщо,
считаме за излишно да излагаме, колко много е допри­
насяла за чистотата, реда и блясъка на града обилната
и здравословна вода на Пловдивъ презъ римската епоха.
Нека споменемъ и за съществуването презъ същата
епоха на градската
канализация.
На много места съ открити градски канали, които съ об­
служвали не само големите обществени постройки, но
и частните сгради. Единъ такъвъ каналъ, високъ почти
човешки ръстъ и широкъ около 70 см., се откри юго­
източно отъ пл. „Царь Борисъ“ съ същото направление.
Той достига двора на черквата „Св. Марина", отъ запад­
ната страна, където е билъ затрупанъ и продължава на­
долу подъ улица „Патриархъ Евтимий“, където също
бе констатиранъ. Други, въ по-малки размери, съ били
открити на разни места, безъ да съ проследени, но съ
строени по единъ и същъ начинъ и съ отъ същата
епоха. Те съ обслужвали отделни квартали и съ пред­
ставлявали цела система.
На много места се откриха и големи ями, зидани
съ ломени камъни, които въ неколко случая се оказаха
чисти. За съжаление, никой до сега не се е погрижилъ
да нанесе върху градския планъ поне откритите по-зна­
чителни канали, ями и — въобще подземни строежи, за
да имаме по-пълна и ясна представа за техъ.
Въ всеки случай фактъ е, че всички градски води
и нечистотии съ били извеждани чрезъ поменатите ка­
нали вънъ отъ крепостната стена. Интересното е, че този
толкова сложенъ и важенъ въпросъ за канализацията на
града, който едва сега е окончателно разрешенъ за съ-
 184

временния Пловдивъ, е билъ реализиранъ презъ помена­

тата епоха и то много сполучливо. За това ни подсказва
между другото и фактътъ, че въ почти всички открити
канали отъ нея епоха не еж се оказали задържани или
натлачени материали, а повечето били чисти. Очевидно е,
че rk сж били построени съ достатъчно наклонъ и сж
били продоволствувани съ изобилна вода по начинъ да
не задържатъ нищо и лесно да се почистватъ.
Къмъ описанието на града презъ златния му вЪкъ
ще требва да се прибави за пълнота и картината на
близката и по-далечна негова околносгь, макаръ и съ
няколко думи само. Karo изключимъ Дановиятъ хълмъ,
отъ който само една малка часть е била включена презъ
тази епоха къмъ крепостьта, Бунарджика и Джендемъ
тепе сж били зале­
сени и приспособе­
ни съ нуждните удоб­
ства за развлече­
ние. Такива не сж
липсвали и върху ос­
таналите х ъ л м о в е .
Споменахме за храма
на върха на Джен­
демъ тепе, който се
предполага да е билъ
посветенъ на Апо-
лонъ Кендрисийски.
Въ центъра на източ­
ния склонъ на Бу­
нарджика е имало
светилище и жерт-
веникъ, а предъ него
е бликала буйна че­
шма. Чешма е имало
и на по-горната те­
раса, най-дългата и
за сега, сжщо много
О бр. № 62. хубаво иззидана съ
мряморни плочи и съ
хубава украса. Запазени сж и неколко подпорни стени,
служащи за образуване удобни тераси.
Благодарение на обилните води, които тогава сж
текли въ много направления, делото поле наоколо е
. било разработено и използувано. Великолепни градини,
лозя, ливади и ниви сж покривали околностьта на Плов-
О бр. № 62
 185

дивъ. Множество живописни вили и чифлици сж спо-

собствували за разнообразяване на градския животъ, ка­
то сж служели и за летни резиденции. Въ н^кои случаи
тЪ сж приютявали и многобройни слуги и роби, използу­
вани отъ господарите имъ за по-рационално обработва­
не на полските имъ имоти.
Бързо сж изниквали нови квартали въ околностите
на крепостната стена, главно — южно и юго-източно,
обитавани отъ работнически семейства Дори въ техъ се
откриха останки отъ обществени сгради, малъкъ храмъ
съ мозайченъ подъ и пр.
Вековни девствени лесове сж покривали западните
склонове на Джендемъ тепе и Бунарджика. Такива сж
красели левия бр-Ьгъ на Марица. Последната, пълновод­
на и плавателна тогава, е била богата съ риба. Големи
салове често се виждали по нея. Леки лодки, съ платна
и весла, сж плували и срещу течението, за да докаратъ
тукъ произведенията и културата на древния Изтокъ, как-
то и да изнасятъ местни произведения.
Всредъ тази пищна зеленина, Пловдивъ е изпък-
валъ величественъ, блестящъ, непобедимъ. Неговата пър­
вокласна крепостна стена е съперничела съ мощните
скали на хълмовете, съ които се е сливала. Грациозни­
те здрави кули и стройните зжбери на стената катостраж^и
сж бдели надъ града и неговата околность. Пжтникътъ, кой­
то пристигалъ оставалъ възхитенъ отъ-внушителната глед­
ка, и се спиралъ предъ входните врати, особено предъ юж­
ната врата, забележителна по своя величественъ и красивъ
видъ, посрещнатъ отъ веселия шепотъ на пеещите тукъ
чучури. Съ респектъ е пристжпялъ той презъ прага й,
изненадванъ отъ чудесната картина, която го е посрещала.
Влизайки презъ широка улица, е виждалъ да се откри­
ва предъ него вжтрешностьта на града. На десно, следъ
съоржженията на стената и обширните помещения за
стражата, се издигала красивата колонада на форума
съ неговата ниска ограда и сградите, които сж го заоои-
каляли отъ изтокъ — всичко било отъ мряморъ. Въ
дъното е фасадата на храма на Херкулеса (въ десно) и
обществения часовникъ (въ лЬво), а по средата про­
пилейте и южния свендонъ на стадиума, съперничещи
помежду си по своята елегантность и блесъкъ — всичко
въ мряморъ. Въ лево е дългата фасада на обществената
баня, съ великолепна мряморна чешма, съ обилно струя­
ща бистра планинска вода. Входътъ отъ вжтрешната
страна и крепостната стена около него сж били сжщо
186

така богато обпицовани съ мряморни плочи, некои отъ-

които сж били украсени съ надписи и релиефи. Пава-
жътъ и изрядната чистота сж увеличавали още повече
ефекта отъ тази наистина блестяща картина.
Може би, твърде смело чертаемъ едрите щрихи
на тази картина, която се е откривала предъ очите на
всеки новъ посетители на римския Пловдивъ, прекра-
чилъ прага на южната врата на неговата крепости. Не-
ма съмнение, нашата фантазия взема дейно участие, за
да оживи и разкрие нейния естественъ видъ и блЪсъкъ.
И все пакъ, чувствуваме невъзможностита да откриемъ
на четеца действителността, въпреки че сме съзерцава­
ли дълго мряморнигЬ паметници, запазени въ музея или
въ по-гол^мата си части наново затрупани въ терена, кж-
дето б%ха открити, които сж ни засвидетелствували пъл­
ната правдивости на нашето кратко и бегло изложение.
Чудно стройна е стената на южния свендомъ на ста-
диума съ своята великолепна мряморна облицовка, коя­
то стоя няколко седмици открита до застрояване имота
на ул. „Князъ Александъръ", № 30. Красива е мряморната
украса на входовете (пропилейте) на стадиума, отъ коя­
то даваме снимка на единъ отъ пиластригЬ, запазенъ въ
антрето на музея. Блестяща е мряморната колонада на
форума и монументалните сгради, които сж го заоби­
каляли, както и т^зи на часовника, храма и банята.
Работени отъ мряморъ, донесенъ далечъ задъ преде­
лите на Пловдивската область, те си съперничели една
на друга и сж удивлявали съ своятъ 6 л 1б с ъ к ъ посетителя.
Нека вс1жи, като съпостави т 1б з и материали и главно ху­
дожествената имъ изработка, определи техния наистина
издържанъ стилъ и оезспорно изисканъ външенъ видъ и
красота.
Ние ще се ограничимъ съ обрисовката на картината
Може би, отъ наличните материали нашите учени ще
възпроизведатъ една подиръ друга много отъ монумен­
талните сгради на храмовете и другите паметници, кои­
то ние така оегло си позволихме да опишемъ Това не
ще ожде мжчно за археологическата наука днесъ съ своя
големъ напредъкъ. Тогава картината на Пловдивъ о?ъ
славното и олескаво негово минало ще ожде пълна ? £
ка се надеваме, че това не ще се забави дълго
Нашето описание на Пловдивъ не ще бжде завър­
шено, ако не споменемъ на кратко и за вечните жили­
ща на безчетните негови жители и почитатели които
сж жертвували духовни и материални сили за преуспе
 187

ването на древния градъ. Ето защо, макаръ и тЪ зи гро-

оища да сж били вънъ отъ града, въ неговата непосред­
ствена околность, ние ще се опитаме да опишемъ уред-
оата имъ.
Високия културенъ подемъ отъ тази епоха е не по-
малко проявенъ и тукъ въ
некропола.
До сега не е било констатирано да сж били погреб­
вани въ града императори или големи личности отъ им­
перията, затова не еж намерени запазени разкошни гроб­
ници. Но въпреки това се убеждаваме, че тогавашните
жители сж отделяли особени грижи за уредбата и красо­
тата на вечните си жилища. Най-старите и най-големи
гробища на Пловдивъ се откриха въ подножието на хъл­
мовете, юго-източно отъ града. Некрополътъ, обаче, не е
билъ постоянно тукъ.
Единъ добре уреденъ некрополъ се откри юго-из­
точно отъ Бунарджика, около Марково тепе. Той, изглеж­
да, е обслужвалъ града презъ неговия най-големъ раз-
цветъ.
Независимо отъ тези два поменати некропола, по-
вечето отъ изкуствените могили, които виждаме разпръ­
снати около града, сж били издигнати като надгробни
паметници върху останките на героично загинали вое­
началници. Военната история на града ни подсказва за
много преживяни осрби — победи и поражения, които
той и околностите му сж видели. И въ единия и въ дру­
гия случай, проявилите се герои сж били погребвани съ
големи почести. Какви ли интересни истории би ни раз-
казалъ всеки разкритъ гробъ на такъвъ герой?
До сега откриването на грооници е ставало случай­
но,^ поради което намерените въ техъ предмети сж били
небрежно унищожавани или разхвърляни, а по ценните__
укривани, за да бждатъ продавани често на безценица.
Все пакъ, намерените и запазени предмети сж достатъч­
ни, за да ни откриятъ бита, духовната и материална
култура на мъртвеца, за когото сж били определени. Отъ
сжщата епоха сж намерени, източно отъ ул. „Гр Игна-
тиевъ“, северно отъ пресечката й съ ул. „Крали Марко“,
цела редица гробове, добре подредени и покрити съ
пеЧени големи тухли, предварително приготвени за цельта
Нека направимъ една разходка изъ тези старин­
ни некрополи. Големи тежки монолитни саркофази
изсечени отъ камъкъ и иззидани съ тухли гробове или
 188

обикновени погребения въ земята сж били отбелязвани съ

надгробни надписи. Такива сж намерени твърде много изъ
Пловдивъ. Презъ 1926 год. въ южния некрополъ се откри
една зидана съ камъкъ и тухли гробница, а предъ нея
единъ пжть, широкъ 5'5 метра, постланъ съ гранитни пло­
чи, подобенъ на тогавашните градски улици, подзиданъ
съ 5 основни стени, отъ които средните сж близо една до
друга, а страничните—на 90 см. отъ техъ. Този пжть на
помня прочутия via flppia на Римъ. Направлението му е
юго-западно, като пресича въ източната си часть най-
обширния градски некрополъ, а целата местность отъ
двете му страни е била осеяна съ гробници. Намерени­
те предмети и художествената украса върху стените

... ...

СГ— " ~1
е 1.
1__________ 1 1— п и
-

Обр. № 63.

на този гробъ сж запазени въ музея. Това ни поканя

че и Пловдивъ е ималъ своя некрополъ съ специална’
алеи между гробовете. И тукъ не само отделните гпп
оове, но целиятъ некрополъ е билъ грижливо по до елИ
и украсенъ. мрсденъ
 189

Но нека разгледаме некои готъ гробовете и про-

четемъ некои отъ надписите, намерени върху надгроо-
ни камъни и саркофази.
1) Върху мряморна плоча, дълга 2 м., служаща за
капакъ на гробъ, се чете следниятъ надписъ, широкъ
50 см.: „Язъ, който се отличихъ въ култа къмъ музите,
до краката ти тукъ винаги ще живея, защото вЪрвамъ,
че душата ми е изщкпо безсмъртна. ЗаживЪлъ въ тази
приятна земя, отморявамъ душата си въ тази мила стра­
на, която непрестанно желаехъ“. Това ще е билъ н-Ькой
поетъ, но, за съжаление, даже и името му е забравено.
2) Върху саркофагъ, запазенъ и до сега, се чете
следния надписъ: „Кеснелия Япрониякъ направи този сар­
кофагъ съ свои средства, приживе, за себе си и за своя­
та съпруга Емилия Ефтихия“.
3) Такъвъ огроменъ саркофагъ стоеше, като корито
на чешма, въ двора на разрушения Крушумъ ханъ. На
него се четеше надписъ, който е запазенъ и предаденъ
отъ попь икономъ Константинъ така: „Ериний Херак-
лианъ, сенаторъ—пловдивчанинъ, направи на свои сред­
ства саркофага съ пиедесталъ за себе си и за съпругата
си Клеопатра, като не се позволява да бжде продаванъ
другиму за служене. Който го продаде, ще плати на
обществената каса динари . . (цифрата не се чете)“.
4) Върху голяма мряморна плоча, 2 м. дълга, 24
см. дебела и 46 см. широка, съхранявана въ музея, на­
мираме следния надписъ: „Тукъ почива Соломонъ Уисъ,
главенъ иеромниконъ (касиеръ) и главенъ домистикъ и
викарий на Тракия. УмрЪлъ е на б. XII. когато е цару-
валъ нашиятъ господарь Флавий Тиберий Маврикий, въ
X година отъ царуването му.“
5) Върху дълга мряморна плоча, 70/80 см., намира­
ме следния интересенъ надписъ: „Менъ, която наравно
съ самитЕ музи пехъ благи звукове на поетична лира
и импровизирано пехъ и на която поради тези музи­
кални дарби е дадено името . . . (не се чете), ме е по-
гребалъ съпруга ми Максимъ, добъръ познавачъ на бла-
гозвучието и ритъма. Неговото съединение съ менъ е
дело на музите. На него оставихъ въ дворците му и
женски чада: Манто, която се сдоби съ славата на жри­
ца, защото може да предсказва бждещето на всички . . . “
Но, както виждаме, името на тази пловдивска певица
сжщо не е запазено.
6) Върху други саркофази има запазени следните
надписи: „Тукъ почива Дио, съпругътъ на Зоила Дио-
190

нисия Приклосъ“, или „За щастливата сждба, Маркъ Му-

ций Клавдианъ, синъ на Кардента, постави този памет-
никъ приживе на гроба си“.
1 ) Единъ другъ надписъ е откритъ върху едно стж-
пало, вероятно часть отъ нЪкой саркофагъ, мряморътъ на
който въ последствие е билъ разбитъ на дълги брусто-
ве за стжпала. По видътъ на буквите (гръцки), тяхната
конструкция и големина следва да се приеме, че той дати­
ра отъ началото на описваната епоха. Епитафията има
следното съдържание: „Вземи тукъ оставеното въ мракъ
т^ло, умито и приготвено за пжть на чадо много оплаква­
но Едеми, която бе много любима и чиста като свете­
щото слънце".
8) На гроба, откритъ при „Бунарджика“, има над­
писъ: „Емий Ермафродитосъ Сафиносъ, съ презиме Ве-
риносъ, тукъ почива“.
9) На единъ гробъ, вънъ отъ некропола, край гра­
да, се откри следния поетиченъ и трогателенъ надписъ:
„Питашъ ти, който минавашъ отъ тукъ, какво е името
ми и кой ме е родилъ? Научи всичко както подобава:
Моятъ баща е Митридатъ, а майка ми Христа, а азъ
съмъ Кенисъ злощастната. Умирамъ двадесетгодишна,
като раждане ми докара смъртьта, току що познала жи­
вота. Какво да ти кажа повече, странниче? Следъ като
пожалишъ мене злополучната и почетешъ достойната за
съжаление съ сълзи отъ твоите очи, отмини надгробния
ми паметникъ".
Редица надписи върху надгробни плочи и сарко­
фази, намЕрени въ Пловдивъ, сж съхранявани въ Со­
фийския арх. музей, подъ инв. № №: 1251, 1553, 1728, 2142
2605, 2622, 2623, 2644 и 2650.
Нека изброимъ и некои отъ предметите, намерени
въ разните гробове, открити въ некропола на града.
Най-интересните и най-ценни находки се оказаха въ гроб­
ницата, открита случайно на 18. XII 1905 год. при изкопа
на пръсть отъ една могила къмъ бирената фабрика
„Каменица“. Гробницата е била много грижливо откри­
та подъ надзора на директора на музея.
Първоначално сж се показали големи сиенитни
блокове и близо до техъ капакъ отъ саркофагъ, дълъгъ
2.5 м., широкъ 1.30 м. и високъ 65 см., гладко изделанъ,
но безъ никакви украшения. Въ средата на единъ ква-
дратъ 5 на 5 м., заграденъ съ камененъ зидъ 50/70 см.,
силно трамбованъ съ пръсть, се намери гробница съ
размери 1.30 м. на 2.70 м. отъ камъни, донесени отъ вънъ,
 191

защото такива нЪма^ нито въ града, нито въ близката му

околность. Стените били образувани отъ големи блокове,
южната и северната отъ по два, източната и западната отъ
по единъ блокъ. На южната стена, отвътре, била издълба­
на една ниша. Имало е употребени и печени тухли съ
размери 30 на 40 см.. Основата била образувана отъ че­
тири правоъгълни камъка, плътно поставени единъ до дру­
ги, съ разм ери—95 на 70 см. Покривътъ се е състоялъ отъ
три^големи блока, отъ вътре издълбани като сводъ. По­
гребението е било извършено чрезъ изгаряне. Жаровище-
то е представлявало една площадка, 1.80 на 2.60 м„ по­
крито съ черна и мазна пепель като катранъ. Намерени съ
и въглища. Имало е гвоздеи, различна големина, очевидно
произходящи отъ сковаване на ковчега, въ който е билъ
поставенъ трупътъ също късче отъ верижка, каменно
конче, маслинени чорупки, едно железно копие, дълго
37 см., широко 5.5 см., добре заострено, съ влагалище 1.7
см., значителенъ брой глинени съдове и части отъ техъ,
съ орнаменти. Вътре въ гроба, който очевидно не е билъ
отварянъ по-рано, събили намерени: сребърната маска на
починалия, (Обр. №14.) сребърни съдове съ сцени съ ми­
тични фигури и морски божества върху единия; релиефи
на сплетени вейки, листа и плодове на бръшлянъ, преда­
дени съ всичката имъ гъвкавость; сребърна голФма лъжи­
ца, добре гравирана; бронзови съдове съ много оригинал­
ни дръжки; две амфори, други плитки съдове, купа, стом-
ничка, тиганъ, свещтникъ съ финна изработка, единъ мно­
го рфдъкъ екземпляръ, само единъ здравъ желФзенъ
съдъ, а останалите отвътре разядени. Оказаха се съ­
що; златенъ пръстенъ съ диаметъръ 1.7 см. Камъкътъ
върху него има изображение на разяренъ лъвъ, много
тънка изработка; златни листа отъ венци, положени надъ
трупа при погребението, също много добре изработени;
маслинови листа, лаврови листа и трети видъ, неизвестни
отъ какво растение, общо—около 207 грама чисто злато.
Поменатата вече маска на починалия стои въ цен­
търа на тези предмети. Тя е изработена отъ сребро и желе*
зо. Отъ сребро съ излети—лицето, челото, устните и една
ивица отъ врата до подъ ушите. Стойностьта на тази
маска е особено голема поради факта, че това е един-
ствениятъ образъ на тракиецъ съ типични черти на до­
ста възрастенъ човекъ. Всички тФзи предмети съ изложе­
ни въ градския музей.
На 23. VII. 1921 год. се откри също интересенъ
гробъ въ некропола подъ Бунарджика. Ето намерените
 192

предмети въ него: статуйка отъ червена печена глина,

представляваща Венера—права, гола, съ двете си ржце
поправя косите си; съ обици и огърлица, съ обърнато
лице на лево; отстрани—ваза, върху която лежи дрехата
на богинята, общо висока 22—23 см.; монети отъ епо­
хата на Константина, шишенца, халки, копчета, пржчици,
сонда, медицински инструменти отъ бронзъ, патера, lu­
cerna, друга съ звънче, друга съ образа на Венера, ку­
пички, огледала, делва отъ червена печена глина.
Независимо отъ изложените предмети въ нашия
музей, има много други, намерени тукъ, съхранявани въ
Софийския археологически музей, подъ Инв. № №: 1717,
1719, 1720, 1814, 2602 и др.
Административно управление на провинция Тракия
презъ римската епоха.
Управлението на римската провинция Тракия е пре­
минало презъ неколко етапа на развитие, но нейните
граници съ малки изменения оставатъ: Балканътъ отъ
северъ, Белото и Мряморно морета — отъ югь, Черно
море—отъ изтокъ и Дардания (Dardania), Струмишка, Ве-
лешка и Серска области—отъ западъ. Римляните сж за­
варили въ тази область хомогенно тракийско население,
което до скоро бе малко известно. Едва напоследъкъ
се определи неговото место наредъ съ другите индо-
германски народи. Траките сж били разделени на отдел­
ни племена, които възможно е да еж се различавали
помежду си езиково пъкъ и въ некои други отношения,
но всички те сж образували единъ народъ.
Траките сж посрещнали римските легиони храбро,
съ достойнство и дори съ ожесточение. Щомъ, обаче, сж
разбрали големата мощь на завоевателите и техните
безспорни военни качества, бърже сж се приспособили
къмъ техъ и по-късно ставатъ едни отъ най-верните
войници на империята.
Първоначално императорите сж запазили автоно­
мията на одриските царе, като местни васални владе­
тели. Но дадената привилегия на единъ местенъ племе-
ненъ князъ е предизвикала зависть и междуособици
всредъ племената и той е билъ принуденъ да призове
римските легиони отъ съседните провинции на помощь.
Те сж настжпили въ Тракия, потушили междуособиците
и възстановили реда, както и авторитета на одриския
царь Реметалкъ III. Последниятъ е билъ възпитанъ въ
Римъ; ползувалъ се е съ големото благоволение на им­
 193

ператора \л до смъртьта си е останалъ автономенъ вла-

детель. Обаче, веднага следъ неговата смърть, импера-
торъ Клавдий I е провъзгласилъ областьта за римска
провинция (46 г. сл. Хр.). Отъ тогава Тракия става една
отъ най-ценнигЬ провинции на империята. Тя дава на
императора най-опитнигЬ, най-смелите и най-верните ле­
гионери. Осооено сж се отличили граките като конници и
моряци. Тракия е дала и най-способните гладиатори.
Както и въ другите провинции, като управитель на
Тракия е оилъ поставенъ единъ прокураторъ. Длъжность-
та е оила считана като доминий, позорена на администра-
торъ, който лично е отговарялъ предъ императора. Тра­
кия е била причислена къмъ провинциите отъ третата
категория. Считало се, че не е могло да се прилага тукъ
изц-kno римското право. Това е траяло до 106—107 год.
сл. Хр., когато по времето на императоръ Траянъ упра­
влението е оило поверено на едииъ императорски ле-
гатъ (Legatus Augusti propraetore). За отличие легатътъ е
носилъ особенъ мечъ, а следъ него сж носели снопъ
отъ 5 пржчки. Това е билъ отличителниятъ знакъ и за
най-високия воененъ чинъ на императорските намест­
ници. Повечето тракийски легати сж били бивши прето-
ри (Viri praetorii).
Отъ 107 год. Тракия става равноправна съ всички
други провинции на империята. Презъ времето на Траяна
въ нея сж били основани градовете: Ст.-загора, (Augusta
Traiana), Плотинополисъ, (Plotinopolis).—до днешна Димо-
тика, Плобина (Piobina) — на името на неговата жена,
Траянополисъ (Traianopolis)—до с. Лжджа-кьой Дедеага-
чско и е билъ ремонтиранъ основно Анхиало (Anchialos).
До сега сж известни 47 имена на императорски
пратеници въ Тракия, съ седалище Пловдивъ, за времето
отъ 107 — 185 год. Считаме излишно да ги изброяваме.
Наредъ съ императорския легатъ е имало и финан-
совъ прокураторъ, подчиненъ лично на императора. Из­
вестни сж имената на 6 души отъ техъ следъ 169 год. сл. Хр.
Едва Диоклетианъ въ 297 год. създава нова уредба
на провинцията. Той отделя военната власть отъ граждан­
ската, увеличава броя на провинциите, а отъ Тракия обра­
зува три нови провинции: Thracia, Raodopo, Hebrosmores.
По начало римляните никога не се месили въ вж-
трешната управа на градовете (оощините) и дори, когато
имъ се е налагало това, сж го вършили много предпазливо.
Пловдивъ се е управлявалъ отъ свой автономенъ
съветъ. 13
194

Пловдивъ
презъ византийското владичество.
Дългите борби, водени за надмощие между двете
части на Римската империя, източната и западната, пре-
дизвикватъ въ нея единъ периодъ на видимъ упадъкъ.
Пловдивъ, свидетель на тези борби, които толкова често
се разразявали въ ожесточени сражения подъ неговите
стени и не далечъ отъ тЪхъ, не е могълъ да отбегне теж­
ките последствия отъ раздорите и деморализацията въ
империята. Далечъ сме отъ мисъльта да разглеждаме
този процесъ въ настоящето изложение. Не можемъ,
обаче, да не го споменемъ, защото отъ това време особе­
но нашиятъ градъ отбелязва една промяна, която се отра­
зява чувствително на неговото бъдеще развитие. Плов­
дивъ, блестящиятъ метрополъ, представитель на една отъ
най-богатите и най-добре уредени провинции, въ единъ
кратъкъ периодъ загубва своето значение на важенъ
културенъ и стопански центъръ.
Въ края на IV столетие, когато Римската империя
се разпада на две, нашиятъ градъ остава въ пределите
на източната Византийската империя, на която служи
почти десеть вЪка като предна позиция, вЪренъ стражъ
на нейните граници на западъ, даже и на северъ, осоое-
но срещу нападенията на варварите отъ северо-западъ,
които все повече зачестяватъ. Пловдивъ наново приема
ограничената задача на една силна гранична крепость.
И мператорите пренебрегватъ стопанското и културно
значение на града, неговото естествено предназначение,
неговата слава въ миналото, обезличавагь неговата ин­
дивидуалност*,, като поверяватъ ц-Ьлата власть и негова­
та сждба имота и живота на неговите граждани въ рж-
цет1 на военния управител*,. Презъ него време крепост­
ните стени се възстановяваш», а наредъ съ това и Ц%ло-
гъгю ж жение Неговиятъ гарнизонъ се засилва и по-
й р / и н Т н е с п о с о б н и и най-в-Ърни военаналници отъ

" " ' “ и наисгинаГвъ* продължение на ц%ло хилядилТтие

п к и т к а т а крепость устоява съ достойнство на удари-
Пловдивс Р отъ т%Хъ били ужасни, но почти
^ „ а с и ^ д ъ ' т о в а стен и ,* . а дон^кжде н сд ав ат, му.

били б ъ р з а в^ ц3' ' “ “ 0 “ “ " Иедна нова струя се влива въ

духовния жнвотъ на населението. Християнството се раз-
 195

пространява бързо и увлича значителна часть огь ръко­

водителите на града. Въ началото на IV векътукъ се учре­
дява епископия. Населението издига въжултъ паметьта на
своите съграждани, станали жертва за Христовата вера,
които малко по-късно църквата обявява за мъченици.
По този начинъ настъпва промена не само въ полити­
ческия и обицественъ животъ на града, въ неговата мисия,
но и въ манталитета на неговото население, което е не по-
малко важно. При тези две съществени промени ще треб­
ва да споменемъ за едно важно събитие, което става при­
чина не само да се прекрати напълно блескавия напре-
дъкъ на града, достигнатъ презъ време на римското вла­
дичество, но и да последва неговото разрушение. Това е
великото преселение на народите. Предвиждайки грозя­
щата опасность, римските императори се опитвали да
обезвредятъ ударите срещу империята. Чрезъ една ге­
ниално организирана мрежа отъ крепости, построени
върху бреговете на р. Дунавъ, те подготвятъ защитата
на империята срещу тази опасность, като разполагатъ
своите легиони по начинъ—да укажатъ най-ожесточена
съпротива. И може би, ако раздорътъ и покварата не
беха проникнали така дълбоко въ императорските двор-
/ ци и техните велможи, ако съ същото умение беше
осъществена докрай програмата на поменатата защита,
резултатите щеха да бъдатъ по-други. Същите предвиж­
дания подбуждатъ императорите да спратъ своето вни­
мание и върху Пловдивъ, този чисто стопански и духо-
венъ центъръ въ вътрешностьта на Империята, като ста­
рателно го укрепяватъ. И действително, следъ нейната
подготовка, крепостьта на Пловдивъ съ право носи сла­
вата на първостепенна крепость. Тя устоява на най-мощни
и най-ловки пристъпи на противника. Следъ разруше­
нията, причинени отъ готите, съ които бързо се справя,
градътъ преминава въ властьта на Византийската импе
рия, укрепенъ, запазилъ повече отъ високите качества
на своята крепость.
Въпреки всички грижи, византийските императори
не могли да възвърнатъ миналата й слава. Гарнизонътъ
на крепостьта не е съставенъ отъ възпитаниците на рим­
ските легиони—дисциплинирани, преданни, калени въ бое­
вете, а много често отъ наемници, въобще, отъ войски,
които нематъ нищо общо съ Пловдивъ. Нема съмнение,
че и самото продоволствие не е било на онази висота,
която се изисква, за да се гарантира въ всички случаи
неговото спокойствие.
196

Описахме на друго место, макаръ и накратко, по­

следователните нахлувания отъ северъ: на готи, хуни, сла­
вяни, авари, българи, руси и др., както и причините, които
предизвикватъ падането на Римската, а въ последствие
и на Византийската империя. Тукъ се задоволяваме са­
мо да констатираме, че повечето отъ тези посетители,
открили прелестите на Мизия, особено тези на чаровна
Тракия, се приспособяватъ къмъ местните условия и за-
местватъ твърде оределото население поради продължи­
телните войни.Но голема часть отътехъ мжчно се справятъ
съ местните условия и, обладани отъ неудържимия си
устремъ, нахълтватъ, разграбватъ, рушатъ безъ никаква
милость и продължаватъ своя победенъ маршъ на За-
падъ.
Летописци и историци отъ тази епоха сж оставили
доста описания и бележки, които еж изложени изключи­
телно на гръцки. За съжаление, много малко отъ тез^и
материали ст& преведени. Тепърва, като се издаде най-
ценното отъ техъ, тази епоха ще б;кде по-конкретно
възстановена. Тогава ще бжде възможно да се реста­
врира в ъ н ш н и я
видъ на града съ
всичките му особе­
ности за епохата и
дори подробности­
те, които сж харак­
теризирали обще­
ствения животъ въ
него. Проучвайки
наличните памет­
ници и материяли,
останали тукъ отъ
византийската епо­
ха, ние ще се по-
стараемъ да пре-
дадемъ о б щ и т е
впечатления о тъ
тогавашния градъ.
Отъ запазените
до сега части се
вижда, че крепо­
стните стени и тех­
ните съоржжения
еж били възстано­
Обр. № 64. вени. Надъ стари-
 197

т"Ь македонски зидове, както и на гЬзи отъ римска­

та епоха ние намираме следи на строежи отъ ранно-
византийската епоха, както и отъ късно-византийско вре­
ме. Има, вероятно, и такива отъ времето на българското
владичество. По източния и западния склонъ на Небетъ
тепе най-добре сж запазени следите отъ късно-римската
и ранно-византийската епоха. Веднага изпъква разликата
не само въ начина на строежа, въ вида и качеството на
материалите, но и въ бойната сила на крепостната стена.
Лицевата й страна представлява редица пояси, иззидани
отъ грубо обработени камъни съ не особено големи
размери (до 30 см.), наредени въ хоризонтални редове,
пресечени отъ по неколко реда тухли. Широчината на
каменните пояси е различна презъ разните времена на
строежа, а има и м-кста, кждето поясите изчезватъ, и зи-
дътъ е изграденъ само отъ камъкъ. Така, тази широ­
чина на поясите е отъ 1 м. до 1.10 м. на стената при
черквата „Св. Константинъ и Елена“, на друго место до­
стига отъ 1.40 м. до 1.50 м. На ул. „Д-ръ К. Стоиловъ“
запазените части сж зидани съ пояси въ широчина отъ
1 до 1.32 м. Каменните пояси на останките при джамия­
та па „Мевлевихането“ сж широки 1.80 м. На източните
склонове на Джамбазъ тепе, ул. „Князъ Цертелевъ“, №

Обр. № 65.
198

И , кждето стената е запазена въ сравнително голямо

протежение, широчината е 0.90 м., а въ южнитЪ скло­
нове на сжщото тепе, кждето стената е запазена на една
височина надъ 6 м., широчината на каменнигЬ пояси е
отъ 1 до 1.32 м. Най-после, както е случаятъ съ развали­
ните въ двора на имота на ул. „Стръмна", № 12, стената е
почти каменна, а тухлите сж зазидани по една или две
въ редъ, често и поединично между камъните.
Тухлените пояси сж зидани обикновено по 4 или
5 реда съ много хоросанна спойка, по начинъ, че фуги­
те помежду имъ сж широки колкото дебелината на тухла­
та. Споредъ това, широчината на тЪзи пояси се движи
между 40 и 50 см., но има и по-тесни пояси, както е
на ул. „Д-ръ К. Стоиловъ“, за които споменахме по-

Обр. № 66.
 199

горе. Употребените тухли сжщо така еж сходни, но съ

различни размери: 30.30.3 см., 35.30,4 см, 35.35.4 см,
31.35.3 см , 32.35.4 см.
За забелязване, презъ тази епоха е билъ възприетъ
см%сениятъ строежъ. При една такава облицовка, дебели­
ната на стената е запълнена съ блокажъ отъ необрабо­
тени и сравнително дребни камъни, свързани съ силна
варова спойка. Варовиятъ разтворъ, съ който се градило
презъ разните времена, е билъ по-силно или по-слабо
замЪсенъ съ хоросанъ поради което е ималъ кере­
мидения цвЪтъ на последния. Височината на стените е
зависила отъ местото, което заематъ въ крепостния
поясъ. На места, кждето теренътъ е изисквалъ, т% били
високи, а другаде сж допълвали естествената височина
на скалите. Въ южните склонове на Джамбазъ тепе е
запазена най-голЪмата височина (надъ б м.), сжщо и на
източните склонове на Небетъ тепе. Нема съмнение, че
и на гкзи места стената е била значително по-висока.
Дебелината на стените сжщо така не е установена. Ди-
ректорътъ на Народната библиотека и музей въ града,
г. Цончевъ, е опред"кпилъ дебелината на стената при
имота на ул. „Князъ Цертелевъ“, № 11, върху източния
склонъ на Джамбазъ тепе, а именно 2.90 м. Но и тази
дебелина е зависела отъ местото, което е заемала сте­
ната на крепостния поясъ. Тамъ, кждето е имало скали,
стената е била ком­
бинирана съ т%хъ. Въ
всеки случай, тази де­
белина се е движела
около 3 м.
Презъ десетте вЪ-
ка на византийската
е п о х а , крепостната
стена е била много
пжти поправяна, а н%-
кои части и основно
застроявани. Когато
това е ставало при
по-спокойни времена,
особено въ началото,
строежътъ е билъ
много изисканъ както
въ подбора на ма­
териалите, така и въ
изработката, напри- Обр. № 67.
Обр. N° 67.
200

м%ръ, на поменатите места въ Небетъ и Джамбазъ тепе­

та. Случвало се е, обаче, когато той е билъ предприе-
манъ така набързо или така небрежно, че въ него с ж би­
ли употребявани материали, каквито сж попадали, и при
това съвсемъ безразборно нареждани.
Като образци на стени, строени презъ ранната ви­
зантийска епоха (обр. № 64), се сочатъ развалините на
двете страни на Небетъ тепе, тези на ул. „Д-ръ Констан-
тинъ Стоиловъ“, при имота на ул. „Князъ Цертелевъ“, №
11 и др.; а отъ късно-византийското време — тези на
Небетъ тепе отъ източната му страна, ул. „Стръмна“, №
12 (обр.№ 65), самата „Хисаръ капия“ и стените около
нея. Тукъ имаме на лице и елементите на строежа отъ
българската епоха.
Колко много говорятъ тези малки останки за воен­
ната подготовка на Пловдивската крепость презъ та­
зи епоха. Преди всичко, ние виждаме едно подновяване
и поправяне на крепостната стена безъ никакви нови
разширения или прибавки. Като че ли новата римска
крепостна стена е била изоставена. Възможно е послед­
ната, чрезъ поправки да е била използувана, но за ней­
ното участие презъ тази епоха почти никой не говори.
Християнството
е вториятъ факторъ, който изиграва важна роля при офор­
мяването образа на гр. Пловдивъ презъ византийската
епоха. Още презъ първите векове неговото разпростране-
нение намира отлична почва всрфдъ широките народ­
ни маси на областьта и особенно между пловдивските
граждани. Безъ да имаме достатъчно материали за това
отъ късната римска епоха, ние се задоволяваме да цитира­
ме само единъ интересенъ двоенъ надгробенъ надписъ, на-
м-Ьренъ въ града и запазенъ въ народния музей, който е
много характеренъ. Както и днесъ, въ некропола на града е
имало откупени гробове, които сж служили дълги години
на определени семейства. Въ единъ такъвъ гробъ сж
били погребани последователно две жени, като първо­
начално е билъ издълбанъ надписа на починалата по-
рано, а следъ известно време, при погребението на дру­
га жена отъ сжиция родъ, върху камъка е билъ нане-
сенъ и вториятъ надписъ. Очевидно, касае се до памет-
никъ отъ края на III векъ или най-късно отъ началото
на IV векъ сл. Христа. Първиятъ надписъ е съ дълги
главни букви и има следното съдържание: „Ако искашъ,
приятелю, да научишъ, коя съмъ и отъ кжде съмъ . . •
 201

отечеството ми е Лаодиния, а името ми е Кирила. За­

конна съпруга съмъ на архитекта Евкладий, който следъ
смъртьта ми ме погреба споредъ свещените мастни за­
кони“. На праздното поле, подъ този надписъ, при вто­
рото погребение е било написано: „Ав . . . Кирила
християнка по в-Ера, вечно прославена“. Очевидно, ка­
сае се до баба и внучка, нещо което заключаваме отъ
имената. 'РЕ принадлежатъ на различни религии, но сж
погребани въ единъ гробъ. Каква завидна толерангность
и то въ време, когато християнството не само не е би­
ло признато отъ държавата, но жестоко преследвано!
Както въ по-голЕма часть на империята, така и въ
Пловдивъ, сж били взимани изключителни мерки противъ
адептитЪ на Христовата църква. Известни сж избитите тукъ
38 души мжченици, равноапостоли на вярата, между
които и Северианосъ и Мемносъ. За тази късно римска
епоха ние получаваме сведения и отъ житието на св.
Александъръ Римски. Той билъ войникъ въ времето на
императоръ Максимилианъ (286 — 305 г.) Когато билъ
отвежданъ на определеното за мжчене место, миналъ
презъ Пловдивъ. Въ неговото житие, между другото, се
казва за вероизповеданието на града: „Повече отъ този
градъ сж християни, дори и първите въ града“.
Презъ 326 год., както споменахме на друго место, въ
града била открита епископия. Въпреки тежките изпи­
тания и катастрофи, едни отъ други по-страшни, тя про-
сжществува съ едно осезателно проявление на сила и
влияние. Скоро въ времето на императора Констаитинъ
Велики, когато християнството става официална рели­
гия въ Империята, тукъ се учредява митрополия за про­
винцията Тракия и, наредъ съ Тракийската митрополия —
Европа, Траянополската—Родопи, Адрианополската—Еми-
монтъ, Маркианополската — Мизия и Томската —Скития,
тя образува отделна екзархия, която просжществува
до 451 година, когато съ другите отделни екзархии
минава подъ каноническата юридикция на Цариградския
патриархъ. „Този градъ (пише икономъ Констаитинъ)
има честьта да е седалище на митрополитъ и попълва
дванадесетте трона на главните архиереи, подчинени на
Негово светейшество вселенския патриархъ“. Известно
е, че въ свикания, по нареждане на императорите Ко-
станций и Костантъ, вселенски съборъ презъ 343 год.
въ Сердика, съ цель да примири разните ереси на Из­
тока съ православието, източните епископи, като изло­
жили исканията си, които не били приети, оттеглили свои-
202

rk съмишленици въ Пловдивъ, кждето продължили ра­

ботата си, независимо отъ събора въ Сердика. Tfc про-
кълнали безсрамното „единосжщие“, отхвърлили симво­
ла на вярата на първия вселенски съборъ въ Никея,
афоресали Дтанасий и заедно съ него низвергнали и
приятелите му.
Първоначалната титла на архиерея била — „Всечест-
ний и екзархъ по ц1зла Тракия“, а по-късно—„Всечест-
ний и екзархъ на Тракия и Драговития“. Пловдивската
митрополия отъ 7 вЪкъ е имала три епископии: Диос-
полска, Диоклецианополска и Севастополска. По-късно,
въ време на иконоборството (717 — 787 г.), освенъ по­
менатите имало и други петь: Берое, Маркела, Лито-
просопъ, Декастра и Леветъ. Отъ десетия вЪкъ се спо-
менаватъ въ Пловдивската митрополия десеть епископии
съ други десеть имена: Дгатонийска, Лютицка, Скутар-
ска, Левкийска, Влептийска, Драмицка, Иоаницка, Кон-
стантинска, Велика и Буковска.
Ето имената на митрополитите и епископите, кои­
то сж светителствували въ Пловдивъ презъ тази епо­
ха. Като първи пловдивски епископъ се смета св. Ермъ,
когото апостолъ Павелъ поздравлява въ едно отъ своите
послания. Съ учредяване официално на Пловдивска митро­
полия следватЪ: Евтихий (347 г.)—привърженикъ на Дрия.
Презъ това време пловдивските християни били въ гра­
мадното си болшинство арияни. Силванъ —чудотворецъ
пловдивски, между 150-те отци на II вселенски съборъ
(381 г.), Врисонъ, Франкионъ (451 г.), Валентинъ (458 г.), Ни­
колай (886 г.), митрополитъ Василий I (починалъ 1091 г.),
Евстатий Никейски (1115 г.), Михаилъ Италийски — про-
чутъ ораторъ, Теодоръ (1156 г.), Василий II (1166—1170
г.), Константинъ (1192 г.), Ефимианъ (1193 г.), Герасимъ
(по нареждане на когото монахътъ Дамянъ 1307 год. на­
писва богато украсено и много ценно евангелие, пре-
украсено въ 1709 год., запазено до днесъ), Ное, Елахистъ,
Иоанъ. Последните трима сж известни отъ печатите имъ.
Мануилъ, взелъ участие въ свикания синодъ въ Търно­
во—столицата на България.
Презъ време на великото преселение на народите
Пловдивъ преживява тежки изпитания. Тогава го споле-
тяватъ и най-големите катастрофи. И безъ това градътъ,
откжснатъ отъ своя хинтерландъ, лишенъ отъ облагите,
които му създавало географското положение, приживя-
валъ тежка стопанска и економическа криза. Големиятъ
гарнизонъ изисквалъ скжпа издръжка, която не малко
 203

тежала на местното население. Обществениятъ животъ,

напълно парализиранъ, не проявявалъ почти никакви
инициативи. Прекрасната уредба и чудесниятъ външенъ
блесъкъ на Пловдивъ бавно, но сигурно губели, ли­
шени отъ необходимата поддръжка. За това влияе не са­
мо липсата на материални възможности за издръжката
на обществените сгради, но и отсжтствието на какъвто
и да е интересъ къмъ т%хъ отъ гражданството, до го-
лема степень и отъ управниците, хора чужди на града,
временни негови посетители. Идватъ при това и ужас­
ните разрушения, причинени отъ неприятеля при некол-
кократните завземания на крепостьта. Той нанасялъ съ­
крушителни удари на останките отъ блескавото минало.
Така преминаватъ вековете презъ тази епоха, безъ да
отбележатъ некоя ценна придобивка за Пловдивъ, безъ
да оставятъ трайни следи, по които да възкресимъ ми­
налото.
Нема съмнение, интензивниятъ духовенъ животъ е
наложилъ едно ново преустройство, преди всичко, на
обществените сгради и на храмовете. Езическите храмове
били заменени съ християнски, а всичко друго било оста­
вено на пълна разруха. Въ много случаи на местата на
старите храмове били издигнати нови. Но, за забеля­
зване, те далечъ не приличали по строежъ и по своя
блесъкъ на първите. Преди всичко, храмовете били мно­
го по-малко. Населението на града било извънредно на-
малело. Отъ друга страна, новите постройки били леки,
въ голема степень дървени и паянтови. Онова велико­
лепие, което се изразявало презъ римската епоха съ
масивностьта на сградите, съ блесъка на мрямора и съ
художествената украса, работена отъ майсторско длето,
изчезва. Сградите сега сж малки, съ единъ привиденъ
блесъкъ. Строятъ се: черкви, монастири, метоси, парак­
лиси, килии, които понекога сж твърде обширни сгради,
но прости, както по конструкция, така и по архитектура'
Въ повечето случаи те сж дело на частна инициатива
и затова сж скромни, безъ особено значение, безъ авто-
ритетъ. Тогавашните майстори се стараели съ първобитни
материали да дадатъ възможния външенъ блесъкъ да
задоволятъ амбициите на ограничените тогава хора5’ ка
то дадатъ външенъ изразъ на некое техно обещание
или религиозно видение. Боядисването на стените и
дървените части е била важна украса на тогавашните
сгради. Разоира се, и последните били твърде примити
вни и обикновени. к и
204

За голямо съжаление, епохата не ни е дала н^кои

особени постижения въ областьта на материалната кул­
тура, нито пъкъ има изнесени проучвания на съществу­
ващите отъ тогава материали, които биха ни дали въз­
можности да представимъ вида на гр. Пловдивъ поне въ
разцвета на византийската епоха. Единствени внуши­
телни постройки били крепостната стена и сградите,
нужни за управителя на крепостьта и гарнизона. Освенъ
скромните паянтови жилища на населението, въ града
имало множество: черкви, монастири, параклиси ,метоси
— всичките паянтови или каменни постройки. Тяхната
украса се състояла въ стенописа, шаренето имъ и до из­
вестна степень—резбарството. Тукъ въ града не съ открити
следи отъ масивни, големи постройки, каквито съ монасти-
ригЕ въ неговата близка или по-далечна околность, като:
Бачковскиятъ, Горно-Воденскиятъ, Кукленскиятъ, Перу-
щенскиятъ, Кричимскиятъ и др. и крепостите,- Чепинската,
Каркарийската (Метово), Кричимската, Перущинската,
Драгоилъ-кале и др.. Къмъ края на епохата въ града
имало и единъ арменски монастиръ (монофизически), съ
значително влияние не само ср-Едъ местното арменско
население. Известно е, че неговиятъ знаменитъ игуменъ
Иоанъ Дтманосъ презъ 1269 година билъ изпратенъ отъ
византийския патриархъ да преговаря съ арменския па-
триархъ Католикосъ за едно обединение на двете цър­
кви (арменската и византийската).
Нека подчертаемъ, че и презъ тази епоха градътъ
е изпълнявалъ службата на силна крепость. Неговото
стопанско и економическо положение, обаче, било край­
но ограничено. Управлението му било поверено изклю­
чително на началника на крепостьта. При все това, Плов­
дивъ и тогава е билъ средищенъ градъ на Тракия, цен-
търъ на духовенъ и културенъ животъ.
Той е давалъ уоежище на много напредничави про­
светени идеалисти, революционери за своята епоха, кои­
то съ създавали не малко грижи на императорите. Нека
споменемъ за посещението на града отъ императора
Длексий Комненъ, който пристоялъ тукъ почти цела
година (1114 1115 г.), за да възвърне къмъ правата
църква отклонилите се манихейци, Павликени и др.. Слу-
чаятъ е описанъ отъ неговата дъщеря Днна Комненъ,
която е придружавала баща си, и ни е завещала книгата
озаглавена „Длексиада“. За Пловдивъ тя пише следното-
„Градътъ е разположенъ почти въ средата на Тракия
Великиятъ Филипъ (погрешно тя говори за императоръ
 205

Филипъ-арабина), ограждайки съ високи стени града, го

издигна на такава висота, че го направи най-прочутия въ
Тракия. Той направи грамадни театри и други чудесни
здания, чиито основи видЪхъ сама, когато бехъ тамъ съ
императора. Градътъ е разположенъ на три хълма, отъ
които всеки единъ е опасанъ съ голяма, висока стена.
Но тази часть, която се наклонява къмъ полето, се огра­
ничава отъ една яма, край рЪка Марица. Изглежда, че
той е билъ нЪкога гол%мъ и блЪскавъ градъ, ала когато
таури и скити го превзеха, той доби този видъ, въ който
го заварихме съ баща ми, съ ясни следи отъ предиш­
ното му величие. При това, нещастието му дойде съ
нахлуването на неверните, защото тамъ си имаха седа­
лището арменците и богомилите. Тамъ беха сжщо така
нечистите Павликени, часть отъ манихейската секта“ . По-
нататъкъ тя продължава:
„Жителите на Пловдивъ, съ малки изключения ма-
нихейци, терзаятъ християните на тази страна, обработ-
ватъ техните имущества и не даватъ никакво уважение
на императорските легати, тъй че Пловдивската окол­
ности става еретична". И после: „Императорътъ е при-
дружаванъ и отъ никейския първосвещеникъ, вещъ въ
богословските и светските науки и най-вече въ диалек-
тическото изкуство".

V
206

Пловдивъ
презъ турското владичество.

Презъ време на турското робство Пловдивъ сжщо

така достига единъ забележителенъ разцвЯтъ въ духовно
и материално отношение, който напълно заслужава на­
шето внимание. Още отъ първитЯ години на своето
управление турцитЯ оценяватъ високото му значение и
полагатъ особени грижи за неговото преустройство и
уредба. ПървитЯ тЯхни преселници бързо се ориен-
тиратъ, приспособяватъ се къмъ мЯстнитЯ условия и се
привързватъ къмъ града, който ги привлича и задържа.
Това се покровителствува широко и отъ централното
управление. Така въ Пловдивъ настжпва една коренна
промяна въ състава на неговото население. Въ течение
на няколко десетилетия той става турски градъ, макаръ
и да е запазилъ известна часть отъ своето християнско насе­
ление. ТурцитЯ изоставятъ неговото значение на няко­
гашна крепость и усилено се заематъ съ неговото пре­
устройство, съобразно тЯхнитЯ разбирания. П л о в д и в ъ
бързо добива голЯмо значение за Отоманската империя,
въ която заема едно отъ първитЯ мЯста между нейнитЯ
градове. НовитЯ строители на Пловдивъ не унищожаватъ
веднага завареното, напротивъ, установяватъ нови цен­
трове въ него. СвоитЯ жилища предпочитатъ да стро-
ятъ не по хълмоветЯ, както е било въ миналото, а на
северъ отъ тЯхъ, като приютяватъ своитЯ чаршии и
работилници главно западно отъ Небетъ, Джамбазъ и
Таксимъ тепета, тамъ, кждето и сега е търговскиятъ и за-
наятчийскиятъ центъръ. Преустройството на града турцитЯ
изпълняватъ, като че ли по предварително установенъ
планъ. Започва се усиленъ строежъ преди всичко на
значителни масивни обществени сгради: джамии, ханища,
имарети, кервансараи, бани и др„ очевидно, съ огледъ
да бждатъ задоволени не само неговитЯ жители, но и
всички проходящи и гости. Пловдивъ е центъръ на ва­
жни пжтища, които се кръстосватъ въ него и които
наново сж изключително оживени. Въ духа на нале-
жащитЯ нужди, централната власть бързо организира
тЯзи пжтища въ новоокупиранитЯ области и не само ги
подобрява, но установява сигурность по тЯхъ. Очевидно,
били сж използувани останкитЯ отъ по-старитЯ друмове,
безъ да могатъ да достигнатъ древната имъ слава. Едно-
времешнитЯ станции се замЯняватъ съ най-обикновени
 207

ханища, а старите римски кули—съ обикновени сгради

— постове (беклемета). Тукъ се движатъ непрекжснато
все нови и нови турски орди, за да засилятъ челните
отряди и да осигурятъ победата; г^хъ следва върво­
лица отъ малки и големи групи заселници на пжть
за новото си местожителство. Минаващите презъ града
е требвало да бждатъ добре посрещнати и да нам Ьрятъ
всичко необходимо, което да ги улесни въ тежката имъ
задача. Те се.нуждаятъ отъ место, кждето да бждать
приютени; джамия въ която да се помолятъ на Яллаха за
своята душа и за своите близки, въобще отъ гостоприество-
то, каквото по религиозни съображения и традиции не
могли да имъ укажатъ техните сънародници, скоро за­
селени тукъ. Добре устроените имарети, великолепните
джамии и др. религиозни заведения удовлетворяватъ
напълно пжтника. Той е добре нахраненъ и има кжде
да въздаде благодарность на падишаха и признател-
ность на Яллаха. Всичките прояви на турския религио-
зенъ фанатизъмъ еж задоволени. Пловдивъ бързо се разра­
ства и се налага, като стопански и културенъ центъръ въ
Европейска Турция. Той привлича големъ орой просвете­
ни турци за времето си и става изключително место за ду­
ховния животъ на мюсюлманите. Още Лала Шахинъ паша
съ широкъ замахъ туря началото на внушително строи­
телство, за което споменахме. Понеже завоевателниятъ
устремъ на турците е билъ неудържимъ, бързо се из­
местя северната и западна граница на техните европей­
ски владения. Пловдивъ скоро остава вжтрешенъ градъ
за Империята. Централното управление счита, че той е
вънъ отъ всека опасность и не само разрешава унищо­
жаването на всички фортификационни съоржжения, но
постоянно намалява състава на неговия гарнизонъ. За
нуждите на новото градоустройство се използуватъ гра­
мадното количество камъни отъ крепостните стени и
другите развалини на древните постройки съ масивенъ
строежъ. Така се заличаватъ бавно, но непрекженато,
видимите следи на славното минало. Не е чудно, както
е било въ Ятина, наличните мряморни колони, корнизи,
фризи, стжпала и пр. да сж били горени за добиване
на варь, така необходима при започнатите масивни строе­
жи. Голема часть отъ старините, напълно изоставени, би-
ватъ затрупвани отъ все по-нови културни наслоения. Тур­
ците не променятъ името на града, но създадениятъ отъ
техъ Филибе напълно и въ всеко отношение се отлича­
ва отъ града, който те заварили.
208

Съществена промЪна въ външния видъ на Пловдивъ

била изоставянето на обществения и стопански центъръ
на града, който се намиралъ отъ най-старо време на
акропола и южно отъ трихълмието, кждето сж били жи­
лищата на пловдивските управители и нотабли. Сега тър-
говскиятъ центъръ се премества на северъ и северо-западъ
отъ трихълмието, като чаршията се застроява на самите
имъ поли, кждето е и сега, съ малки поправки, а сараи­
те (дворците) и частните кжщи на градските управители,
пашите, бейовете и ефендетата се строятъ малко на се­
веро-западъ, по-близо до бреговете на р. Марица. Цен-
траленъ площадъ става запазениятъ и до сега пл. „Царь
Борисъ“, но много стесненъ, нареченъ отътурците „Джу-
мая“, кждто бива построена и най-големата джамия по
заповедь на султанъ Мурадъ И. При едно щателно про­
учване на многобройните масивни обществени постройки
отъ епохата на главното преустройство награда отътурци­
те, техното местоположение и ориентировка, предназна­
чението и вида на всека една отъ техъ, топографически-
те имъ възможности, имайки предвидъ мащаба на та­
зи благоустройствена инициатива, оставаме изненадани
отъ модерния духъ на отличния планъ, който е легналъ
въ основа на това турско градоустройство. Отъ развали­
ните на една първостепенна вонна крепость се създава
единъ модеренъ градъ въ предверието на Ориента, мо­
же би, както ни уверява Евлия Челеби, най-красивиятъ
и богатъ отъ всичките градове на Европейска Турция.
Нема съмнение, че централниятъ площадъ „Джу-
мая“ е билъ достатъчно удобенъ и красивъ, за да прив­
лече вниманието на султанъ Мурадъ И, който на източ­
ната му часть построява внушителната и грандиозна въ
своя строежъ джамия-паметникъ, достойна да увековечи
неизразимата признателность къмъ Аллаха за неговото
благоволение. Отъ този централенъ площадъ се излжчва-
ли широки и главни улици за всички квартали и пред­
градия на Филибе. Една широка и приветна улица се е
спущала къмъ новопостроения камененъ мостъ на р. Ма­
рица. Тя е била, безъ съмнение, много по-широка отъ
днешната „Царица Иоанна“. На двете му страни е имало
построени великолепни джамии, съ стройни минарета,
едно отъ друго по-високи. Неколко обществени пазарища-
ханове красели улицата съ своите здрава и масивна
конструкция, почти всички отъ камъни и тухли, съ хоро-
санна спойка и сводове, покрити съ оловени листа. Има­
ло е и други ханища съ масивни основи, но съ по-лека
 209

конструкция. На сжщата улица е имало две големи оощ

ствени бани, построени отъ камъни и тухли, съ купол
ни покриви; няколко павелиона съ водоскоци съ по­
стоянно текуща вода, които служели за вземане аодесъ
отъ правоверните преди молитва. Водоскоците (шадра­
ваните) били заградени съ весели градинки. Нема съмне­
ние, че тази картина не била лишена отъ зелени декори
(любимъ цветъ на турците), които характеризиратъ пре­
ди всичко турския пейсажъ отъ това време. Немаме дан­
ни да е имало построени частни магазини или.други по­
стройки по сжщата улица, каквито се появяватъ по-късно.
Въ всеки случай, тази главна улица била най-голема,
най-широка, най-оживениятъ центъръ на търговския и оо-
щественъ животъ на Пловдивъ. Позволяваме си въ едри
щрихи да конкретизираме нашите бележки. Отъ площа­
да „Джумая“, въ дъното на улицата, се намиралъ новопо­
строения мостъ на р. Марица, съ каменни основи. Десна-
та страна започвала съ „Мурадовата джамия“. Следватъ
градинките и постройките къмъ нея, северно отъ джамия­
та, на първо место внушителната двуетажна сграда на
„Куршумъ ханъ“, покрита съ олово. Отливка отъ него и
подробните планове сж запазени и сега въ общината.
До него сж малките: „Кючукъ ханъ“ и „ Астарджийския
ханъ“, а следъ техъ джамията и медресето на Хаджи
Исмаилъ бей. Следва по-надолу значителна градинка съ
водоскокъ, а отвждъ улицата (сега „Хр. Г. Дановъ“)—-джа­
мия (отдавна разрушена), името на която не ни бе въз­
можно да установимъ, и следъ нея малъкъ масивенъ ханъ.
На края се очертаватъ внушителните силуети на „Има-
ретъ джамия“, строена отъ Шахабединъ въ паметь на
Дала Шахинъ паша, заедно съ обширната сграда на най-
големия, най-прочутия и най-гостоприемния имаретъ въ
града. Въ левата страна на тази улица започвала една
широка улица, която извеждала на пл. „Мусалла“, съ ма­
сивна постройка на жгъла, за която имаме данни само
отъ здравите основи, отчасти открити на местото, безъ
да можемъ да направимъ заключение за характера и ви­
да на сжщата. Следъ нея следва сравнително леката по­
стройка на „Кожухарския ханъ“, а подъ нея „Кюркчю-
леръ баши джамеси“, съ водоскокъ въ ооширенъ дворъ.
Следватъ сжщо три или четири големи хана на различни
еснафи, приключени съ масивния „Караулъ ханъ . Следъ
него идва джамията „Иешелиооглу“, сравнително лека по­
стройка, но съ най-грациозното минаре, което освобожде-
14
210

нието завари въ града (разрушено бе отъ страшното

земетресение на 18 Яприлъ 1928 год.) Въ дъното е билъ
стройниятъ силуегъ на банята, въ която, следъ малки при­
способления, е заседавало I Областно събрание на Из­
точна Румелия. На брега на Марица, въ лЪво отъ моста,
е керванъ сараятъ, нареченъ по-късно „Панаиръ ханъ".
Втора по хубость и уредба била улицата, която
се излъчвала южно отъ площада, посоката на днешна­
та улица „Князъ Ялександъръ". На неясжщо е имало по­
строени четири джамии, отъ които последната—„Яладжа
джамия“, бе разрушена преди 30 години. Нейните остан­
ки, обаче, и до сега личатъ на южния жгълъ отъ пре­
сечката на ул. „Князъ Ялександъръ“ и ул. „Патриархъ
Евтимий". По нея е имало още няколко ханища, по-леки
постройки отъ поменатите по-горе, една баня и др. по-
малки обществени сгради.
Една сравнително голема улица, за която вече спо­
менахме, е свързвала централния пл. „Джумая“ съ тога­
вашния пл. „Мусалла“,сега известенъ съ името „Мюселе“,и
„Орта мезаръ“, по посока на днешната ул. „Фердинандъ“.
И тукъ е имало обществени постройки, сжщо и баня, за­
пазена до днесъ. Друга улица, съ северо-източна посока,
свързвала площада съ „Тахта кале", чисто търговска и за­
наятчийска часть на града, заедно съ кервансарая, намъ из­
вестенъ подъ името „безистена". Малка часть отъ масив­
ните тухлени стени на тази грамадна постройка и до сега
сж запазени. Такава е била и улицата, свързваща запад­
ната врата на акропола съ площада, посоката на днеш­
ната ул. „Митрополитъ Максимъ“, и най-после тази, коя­
то води отъ площада къмъ съседния Дановъ хълмъ, много
посещаванъ отъ турците и населението въ кварталите по
неговите северни и северозападни склонове, сега посока­
та на улиците „Деди Страгфордъ“ и „Янтимъ I“.
Нема съмнение, редица още улици еж свързвали
площада съ всички останали махали и покрайнини на
града. Ние считаме, че ще се увлечемъ, ако си позволимъ
да ги опишемъ. Общо е убеждението за турската немар-
ливость къмъ обществените строежи и „класическия оез-
порядъкъ" въ благоустройството, което се напълно оправ­
дава, наблюдавайки жалките останки отъ^тохното наслед­
ство следъ освобождението. Пловдивъ, обаче, въ разцве­
та на турската епоха е ималъ широки улици, дооре ола'
гоустроени (разбира се не всички и на всекжде). Много
масивни, великолепни обществени сгради сж красели гра­
да, които по своя замисълъ и строежъ, по вкуса и раз-
 211

биранията на тогавашните господари съ нищо не биха

отстъпили и на днешните изисквания. Съвсемъ друго
е било съ частните сгради и жилища. Въ болшинство
си те били едноетажни паянтови постройки (типъ „Сул-
танъ япасж“ ), и много редко двуетажни. Строежътъ имъ,
съ изключение на баните и комините въ техъ, билъ
съ керпичъ (неопечена тухла), каль, а само облицовката
е била съ варь. Всички почти били покрити съ кереми­
ди (турски). Дворищата, обградени съ високи стени, кои­
то не позволявали да се надзърне въ техъ, били добре
уредени. Т е били обикновено разделени на части, укра­
сени съ хубави градинки, съ много цветя, саксии, во­
доскоци, беседки, дори кьошкове, плодни дръвчета, об­
ширни лози на високи чардаци и др. Въ стопански­
те дворове винаги имало домашни птици и животни.
Жилищата на бедното население, обаче, били много ми­
зерни. Състояли се обикновено отъ една стая съ малко
преградено место,—нещо като кухничка. Построени били

Обр. № 68.
212

на земята, обикновено отъ керпичъ или плетеница, изма­

зани съ глина или хума и покрити съ слама. Коминътъ
служилъ за вентилация, а единственото прозорче— не се
отваряло. Въ наше време се ср^щагь подобни кжщурки
въ кв. „Столипиново“. Тяхната премина било — варос-
ването имъ.
Разликата между обществените и частните построй­
ки (разбираме богатите) била много голема. Може би то­
зи контрастъ още повече способствувалъ на обществени­
те постройки да изпъкватъ съ своето величие и блесъкъ
предъ частните. Но не ли е било тогава до известна сте-
пень сжщото и на западъ? Колко често се срещ атъ тамъ
грандиозни черкви, потънали въ красота и разкошъ, а
до техъ малките мизерни кжщи на кварталите, които
ги заобикалятъ.
Презъ това време Пловдивъ билъ посетенъ отъ ви­
дния турски географъ и историкъ Евлия Челеби, който
презъ 1651 —1654 години пропжтувалъ цела Европейска
Турция, като е прекаралъ въ Пловдивъ повече отъ две
години. Ето неговото интересно заключение за града презъ
тази епоха: „Отъ десетте града на Европейска Турция:
Одринъ, Солунъ, Скопие, Сересъ, Лариса, София, БЬл-
градъ, Сараево, Буда, най-хубавиятъ е Пловдивъ (Фили-
бе) който отъ день на день става все по-богатъ“.
Не може да не се доверимъ на този безпристра-
стенъ, културенъ историкъ и да не използуваме него­
вото описание на града. Евлия Челеби повече отъ 40
год. е пжтувалъ изъ Европа, R зия, северна Яфрика и
особено добре е изучилъ Европейска и Дзиятска Турция,
която описва съ голема вещина. Съчиненията му, състоя­
щи се отъ лжтни бележки и описания, сж събрани въ
10 тома и сж издадени отъ Яхметъ Джевдетъ, редакторъ-
стопанинъ на турския вестникъ „Икдамъ“. За насъ пред-
ставляватъ особенъ интересъ III и V томъ, извлечения отъ
които, въ букваленъ преводъ, ни е далъ на български г.
Гаджановъ, печатани въ Периодичното списание, изда­
ние на Министерството на просветата. Ето характеристи­
ката на нашия градъ отъ Евлия Челеби:
„Градътъ е разположенъ въ средата на Тракий­
ското поле, на десния брегъ на р. Марица. Тукъ има
деветь синкави, стръмни тепета, подъ название: Чалж
тепе, Бозъ тепе, Джамбазъ тепе, Сарай тепе, Небетъ тепе,
Сахатъ тепе, Бунарджикъ тепе, Гюзчи тепе и Валели те­
пе. Между доловете и тепетата съ синкави камъни, как-
то и на високите имъ върхове има една върху друга
 213

красиви, едноетажни и двуетажни, високи, гевгирени

дворци и кжщи, покрити съ червени керемиди, съ лози
и градини. Тепетата, обаче, ок безъ пръсть и стръмни.
Крепостьта представлява едно старо, каменно градище,
въ форма на петожгьлникъ, върху една скала. Понеже
се намира въ центъра на града, въ нея нЪма други сгра­
ди освенъ нЪкои житни складове и хамбари.
Климатътъ клони къмъ студените, обаче, когато
презъ месецъ юлий се нагрЪягь казаните тепета, вжтре
въ града настжпва адска горещина. Тогава по-охолнигЬ
хора отиватъ въ Станимака и Доспатската планина (Ро­
допите) и тамъ прекарватъ 2 — 3 месеца на чистъ въз-
духъ. Зимно време, обаче, човЪкъ не може да се насити
на приятното време, което се прекарва между любезните
пловдивчани.
Въ града има 23 мюсюлмански махали и други се-
демь: латинска, сръбска, български, еврейска, гръцка и
арменска.
Има до 8,000 дворци и кжщи. Дворецътъ на плов­
дивския назъръ Джелепъ Мехмедъ паша е прочутъ.
Има 53 мюсюлмански храмове, които се намиратъ
въ чаршията".
Е.влия Челеби изброява хановете, находящи се все
въ чаршията: „Залж паша", „Деде ханъ", „Шахабединъ
пашовия", при който имало и керванъ сарай, „Орта
пазарския", „Тахтакаленския“, „Варошкия“ — на отсрещ­
ния брЪгъ на р. Марица, за които споменава че всички
сж били покрити съ олово.
За обществените бани той казва: „Банята „Хюнкяръ“
е покрита съ олово; тази на „Шахабединъ паша“ има
хубава вода и се намира край р. Марица; „Тахтакален-
ската“ е прочута и винаги има хора; „Челебикадий-
ската“ , „Енихамамъ“, „Варошь хамамъ“. Освенъ тези
шесть обществени бани въ града има до сто и шесгде-
сеть и петь частни бани въ дворците на вилаетските
аяни.
Чаршията има 880 дюкяна. Главната улица, отъ
моста до „Уллу джамия“ , има дължина 1600 крачки и це-
лата е постлана съ камъни по старовремски начинъ.
Отъ двете страни на тази улица има големи дюкяни,
етажъ върху етажъ, които красятъ този пазаръ.
Сжщо и „Тахтакаленската“ чаршия е богата, а пъкъ
рибарскиятъ, платнарскиятъ и ахтарскиятъ пазари сж
много богати.
214

Има единъ гевгиренъ безистенъ съ здрави врати.

Най-ценните стоки въ града се намиратъ въ него.
Една чаршия съ 300 дюкяна се намира на отсрещ­
ния брЪгь (Филипово).
Понеже градътъ е много голЪмъ, чешмите сж не­
достатъчни, та съ хиляди коне се носи вода за пиене
отъ Марица.
Жителите на града сж хора на удоволствието, оба­
че, има много умни шейхове и проповедници. Особено
многобройно е кадийското съсловие.
Има много добри поети.
ДянитФсе обличатъ въ скжпи дрехи отъ сукно, а пъкъ
занаятчиите, споредъ състоянието си, носятъ светли или
тъмни, ала винаги чистички дрехи“.
Евлия Челеби не може да нахвали климата на
града. Особена прелесть му придавали многото лози
(асми), градини и плодни дървета. „Градътъ се намира
въ средата на петия климатъ. Пролетьта е много прия­
тна и е обсипана съ цветя. Петото е горещо, но има въз­
можности населението да посещава близката планина, коя­
то му предлага съблазнителна прохлада, чудесенъ въз-
духъ, студена и приятна за пиене вода. Есеньта на Плов-
дивъ е златна. Вънъ отъ великолепните пъстри декори
на пейсажа едно изключително изобилие (получавано на
нищожна цена) на най-разнообразни и вкусни плодове.
Зимата е много приятна. Южното слънце дава много
приятни зимни дни. Плодове и зеленчуци се намиратъ
презъ целата година.“
Споредъ този авторъ, градътъ ималъ много забеле­
ж ителност. На първо место е часовниковата кула на Са-
хатъ тепе, звънътъ на която е билъсиленъ и се е чувалъ на
единъ преходъ разстояние. Отъ градовете на изтока Плов-
дивъ билъ първиятъ, който се сдобилъ съ механически ча-
совникъ. Както е известно, изобретательтъ на часовници съ
колелета и тежести е билъ монахътъ Гелбертъ (станалъ по-
късно папа, подъ името Силвестъръ II (947— 1003 г.). Даже
въ Европа разпространяването на този видъ часовници е
било забавено, докато часовникътъ е билъ усъвършен-
ствуванъ. Парижъ, напримеръ, се е снабдилъ съ часов-
никъ презъ 1370 год., а Пловдивъ си е набавилъ такъвъ
само 100 до 130 години следъ това. Дървениятъ мость
на р. Марица, споредъ Евлия Челеби, е дълъгъ 300 крач­
ки. Отъ имаретите, които сж били повече отъ петь, най-
забележителенъ е билъ този на Шахабединъ паша, въ
който денонощно се е слагала софра на проходящите
 215

бедни и богати. Гробницата на гаази Ш ахабединъ паша

била построена въ двора на джамията съ слсщото име.
Тогава особено впечатление е правило куоето на гази
гробница (запазена и до днесъ) съ височината си, подъ
която е лежалъ имамътъ на гаази М урадъ Худавенди
гяръ. Хубава е била и гробницата !на Белюлъ ефенди.

О бр. № 69.

Освенъ обикновенигЬ м4ста за развлечение въ гра­

да (кафенета и др.), въ близката околность имало таки­
ва, посещавани особено отъ интелегенцията и аристо­
крацията за почивка, като: „Бекяръ баши“ , „Бънаръ
 • .ÏV :

n
216

баши“, „Еди кардашъ“ и салатите при „Хаджи Хасанъ

махала".
Той описва, като забележителни, и султанските обо­
ри за 1000 реда камили, всеки отъ които е ималъ по
500 крачки дължина, като въ всеки отъ т"Ехъ е имало
пом-Ещения за камиларигЕ, кухни, а дори хамами (бани).
Прочути били пловдивските абаджии (шивачи), ка­
то отлични майстори, които великолепно еж изработвали
пъстрите местни шаяци (специалитетъ на града).
Отъ полските произведения извънредно се е сла-
велъ пловдивскиятъ оризъ, който е билъ много вкусенъ,
малко червеникавъ (пембе) и е носелъ повече вода
отъ египетския. Чалтиците сж давали изобиленъ плодъ.
Предполагало се е дори, че ако въ Цариградъ не се до­
стави оризъ отъ Египетъ, производството на пловдивския
било въ състояние да задоволи нуждите на столицата.
Този цененъ за турската историческа наука ученъ,
макаръ и да дава твърде оскждни сведения за Плов-
дивъ, се е постаралъ да спомене почти всичко по-
сжществено. Неговото описание характеризира достатъч­
но ясно положението на града, 200 години следъ завзема­
нето му отъ турците.Той намира, че градътъ „продължа­
ва да расте и хубавее“, че продължава да „става все
по-богатъ“. Презъ следващите три века отъ сжщата епоха,
наистина, градътъ достига кулминационната точка на своя
материаленъ напредъкъ, но, очевидно, вечесъ участието
и на християнския елементъ въ него. Частните инте­
реси бавно, но сигурно, надделяватъ надъ обществените
и скоро се налагатъ на последните. Пловдивъ достига
най-високата точка въ своето културно развитие, следъ
което стремглаво започва декаданса, въ който освобож­
дението го заварва.
За да бжде по-пълно описанието на Пловдивъ, кое­
то сме започнали, презъ разцвета на турското влади­
чество, не можемъ да не продължимъ нашето изло­
жение.
Презъ тази епоха пловдивските турци издигнали въ
града 53 джамии. Това изглежда невероятно. Никога гра­
дътъ не е ималъ толкова много храмове, още повече, че
населението му неколко пжти е било по-многобройно.
Верно е, че Мохамедъ изисква неговитЕ последователи
лично и почти ежедневно да приежтетвуватъ въ джамии­
те при религиозната служба, да се позоваватъ редовно
на повика на ходжата, отправенъ отъ върха на минаре-
тата, но почти напълно освобождава отъ това задълже­
 217

ние жените, половината отъ мохамеданския светъ, които

редко, при особено тържествени случаи, съ наблюдава­
ли церемониите, по благоволение и въ ограничено место,
определено въ джамията за техъ. Ние проверихме та­
зи цифра отъ Евлия Челеби и се оказа, че броятъ на
джамиите е билъ посоченъ съвършенно добросъвестно.
Има безспорни данни, че и следъ 1651 год. съ би­
ли строени джамии въ града. Днесъ нема следи за
повечето отъ техъ, но ето едно бегло описание на не-
кои, съществуването на които е установено по сведения,
събрани отъ насъ.
1) „Джумая джамия", която Евлия Челеби нарича
„У ллу",и твърди, че е била съградена отъ гаази Худавен-
дигяръ—Мурадъ II (1359 — 1385 год.). Тя се числи къмъ
категорията на големите народни джамии. Такива джа­
мии и въ другит Ь градове спадатъ къмъ строежите презъ
XIV и XV векъ. Тя има размери приблизително 33 на 45
м., взети' отъ вънъ. Ориентирана е къмъ югоизтокъ, ка­
то заема една площь отъ близо 1500 кв. м. Четири теж­
ки пиластри носятъ деветь свода. Централните три сво­
да съ на дванадесетостенни барабана съ малки прозор­
ци. Минарето се издига на североизточния ъгълъ, стъпи­
ло на една широка и дълга стена, скрита въ терена
подъ улицата и отсрещните квартали (такава има и на
западната стена). Кубетата съ покрити съ олово, както
и покрива. Минарето е високо около 23 м. и е украсе­
но съ силно подчертани зигзагови линии. Около джа­
мията пространството е било запазено за дворъ, въ
който съ погребвали най-влиятелните граждани. Отъ над­
писите върху намерените тукъ надгробни камъни се уз­
нава, че погребенията съ отъ XV векъ. Г-нъ професоръ
Филовъ датира джамията отъ 848 год. по егера, т. е.
1444/45 год. 2) „Аладжа месчидъ джамеси“ — срещу
помещенията на II полицейски участъкъ, ул. „Антимъ I“
№ 8. Джамията не е била голема, както ни подсказва
и името, обаче, е имала стройно минаре и, поради ме­
стоположението си, изпъквала отдалечъ. 3) „Гьолъ махале
джамеси“ —върху северо-източния ъгълъ на местото, на
което е построена прогимназията „Антимъ I". Отъ тази
джамия не съ останали никакви видими следи. 4) На ул.
„Царь Светославъ“, северно отъ „Гьолъ джамиси", почти
на най-високата й часть, имало джамия, името на която
не е запазено. И отъ нея нема никакви следи. 5) „Хафъзъ
Раасимъ джамеси" — върху имота на ул. „Фердинандъ“ ,
източно отъ двора, въ който е построена сградата на
218

Областната дирекция. 6) „Игне ходжа джамеси"—до пре­

сечката на улиците „ Епископъ Софроний“ и „Св. Кли-
ментъ", напълно изчезнала. 7) „Конакъ джамеси" — на
пл. „Съединение“, въ квартала на стария конакъ, който
до 1928 год. съществуваше на местото предъ източно­
то крило на Военната палата. 8) „Ташъ кюпрю джамеси"
— на ъгъла, образуванъ отъ ул. „6 септемврий“ и „Ели-
зеръ Калевъ“. И сега езапазенъ главниятъ куполъ, а ми-
нарето отдавна е съборено. 9) „Саидъ Махмудъ джаме­
си“ — на улица „Перущица“, между улиците „Св. Го-
раздъ“ и „Драгоманъ“. Въ двора на джамията и сегасъще-

Об/. № 70.
 219

ствува водоскокътъ, използуванъ отъ турците, живущи

въ квартала. 10) „Мусалла джамеси,“ която се издигала на
пл. „Кочо Честименски“, отдавна изчезнала. 11) „Ммберъ
гаази джамеси" — северно отъ последната, на общинско­
то место край р. Марица. 12) На ул. „Седемь братя“
имало джамия, на която дори името не е запазено. 13)
Съседно ртъ пресечката на ул. „Калоянъ" и ул. ,,/Знгелъ
Кънчевъ“ имало голяма куполна джамия, на която сжщо
не е запазено името. 14) На ул. „Палаузовъ“, до фабри­
ката, имало джамия съ плосъкъ покривъ, отдавна изчез­
нала. 15) „Кюркчюлеръ баши джамеси“ —на югозападния
жгълъ отъ пресечката на ул. „Царица Иоанна“ и „Епи-
скопъ Софроний“, кждето сега се издига зданието на
мюфтийството, отдавна изчезнала. 16) „Иешилиооглу джа­
меси“ — на северозападния жгълъ отъ пресечката на
ул. „Царица Иоанна“ и „6 септемврий“. Тази джамия сж-
ществуваше до 1929 год. Твърде оригинална бе нейната
архитектура, макаръ и не напълно масивна. Нейното ми-
наре, съборено отъголемото земетресение презъ 1928 год.,
бф най-красивото и най-елегантното по тънкость и ви­
сочина между всички останали минарета въ града следъ
освобождението. Сега нема никаква следа и отъ тази
джамия. 17) „Хаджи Исмаилъ бей джамеси“ —на юго-из-
точния жгълъ, образуванъ отъ пресечката на ул. „Ц а­
рица Иоанна“ и „Князъ Богориди“. Тя бе твърде го-
лема, макаръ минарето й, както го заварихме, да
не правеше особено впечатление. 18) „Чукуръ джаме­
си“ — на ул. „Бенковски“, № 15, съборена отъ земе­
тресението. Една часть отъ сградата й се използува и сега
за магазини. 19) „Имаретъ джамия", която и до сега сж-
ществува на ул. „Кубратъ“. Това е една отъ най-старите
джамии, масивна, издържана по стилъ. Нейното минаре
е забележително съ своята оригинална украса отъ зиг-
загови линии, начертани при самия градежъ. Даваме и
на друго место сведения за сжщата. 20) Източно отъ
нея, на ул. „Клокотница“, имало джамия въ кв. № 413,
отъ която не е запазено даже името. 21) „Табахане джа­
меси“ — на ул.„ Русе“, разпушена скоро следъ освобожде­
нието. 22) „Сюпюргю баба“ —при р. Марица, на местото,
кждето се намиратъ сега сградите, въ които се помеща­
ва Пансиона за сираците отъ войните (мжжкото отделе­
ние). 23) „Хаджи Хасанъ джамеси“ —на ул. „Чирпанъ“ ,
пресечката съ ул. „Хайрединъ паша“. Отъ запазения на
нея надписъ е видно, че била строена презъ 1679 год
Това показва, че въ града били строени джамии и следъ
 221

идването на Евлия Челеби. Очевидно, едни отъ джами­

ите, поради срутване или неудобства били разваляни,
а вместо т%хъ били строени нови. 24) „Синджирли бъ-
наръ джамеси“ —на площада „Царь Иванъ Шишманъ“,
разрушена следъ освобождението. 25) „Бей-Меджидъ джа­
меси“ — юго-източно отъ последната. Зданието й бе на
два етажа, полумасивно. Въ единия се помещавало учи­
лището. 26) „Кирпичъ махале джамеси," съществуваща
и сега, използвана отъ бедното мохамеданско население
въ кварталите, източно отъ Джамбазъ тепе. 27) „Комру-
лу джамеси"—на северните поли на Небетъ тепе, кжде-
то сега започватъ стълбите за изкачване на върха отъ ул.
„Любенъ Каравеловъ“. 28) Въ началото на ул. „П. Р.
Славейковъ" имало джамия, местото на която не можах­
ме добре да определимъ; отдавна е изчезнала. 29) „Ме-
влевихане джамеси", единствена въ чертата на стария
акрополъ, юго-източния жгълъ отъ пресечката на ул. „Ми-
трополитъ Максимъ“ и ул. „Кн. Цертелевъ“. Минарето на
тази джамия стоеше до 1940 год., запазило се напъл­
но отъ земетресенията. Презъ казаната година то бе
разрушено по нареждане на общинската техническа
власть. Минарето не бе големо, но неговите нежни кон­
тури се открояваха въ силуета на града, наблюдаванъ
отъ изтокъ или западъ. 30) „Хаджи Дбдула ефенди джа­
меси"— наул. „Князъ Длександъръ“ № 15, кждето сега сж
застроени нЬколко мюфтийски магазина. Тя е била една
отъ красивите джамии въ града, разрушена преди
освобождението. 31) „Дладжа джамеси“ — на юго-запад-
ния жгълъ отъ пресечката на ул. „Князъ Длександъръ“
и ул. „Патриархъ Евтимий“. И до сега стърчатъ следи отъ
нея. 32) „Кесикъ башъ джамеси"—западно отъ преди­
дущата, предъ сега строящето се основно училище „Ки-
рилъ Нектариевъ“, отдавна изчезнала. 33) „Тахтакале джа­
меси"—на пл. „Житния пазаръ“, срещу края на ул. „Бен­
ковски“ . 34) „Димирджилеръ джамеси“, въ непосредстве­
но съседство съ безистена. 35) „Хошкадемъ джамеси,, —
при моста на р. Марица въ кв. Филипово. 36) „Челеби
кадж джамеси“, източно отъ нея, при брега на р. Мари­
ца. 37) „Хафузъ ефенди джамеси" —на ул. „Карловска“ ,
съществува и сега.
Тукъ не изброяваме местата, за които стари жите­
ли и сега твърдятъ, че сж джамийски, понеже, въпреки
проверката, не се указа да сж били открити следи или
документи за такива. Намираме излишно да изброяваме
повече, защото посочените въ до сега известните тур-
222

ски квартали показватъ, че въ всеки е имало по 3—4, а

най-малко 2 джамии. ВЪрно е, че описаните джамии сж
въ чаршийски и въ съседни до чаршията махали, но
като се има предвидъ, че по време на Евлия Челеби
Пловдивъ е ималъ 23 турски махали, броя на джамии­
те, дадени отъ него, не е преувеличенъ.
Мюсюлманинътъ требвало да се яви въ храма чисто-
плътенъ, като си измие поне лицето, ржцете и краката.
Отъ тукъ произтичатъ особените грижи да се даде въз-
можность не само на богатия, но и по-бедния да се кж-
пи. Осемь обществени бани изпълнявали тази служба,
независимо отъ тези въ частните домове. Четири отъ
тЪхъ и до сега обспужватъ населението, като частни
предприятия. Когато наблюдава човЪкъ, съ какво изку­
ство еж изградени те, съ какво малко количество гориво
се обслужватъ многобройните имъ отделения и се за­
топля необходимата вода. остава очуденъ отъ тяхното
съвършено устройство. Петь отъ баните сж били съ по
две отделения, отъ които едното за мжже, а другото за
жени. Най-обширните, най-хубавите и добре осветени
бани били въ чисто чаршийските квартали. Такава е би­
ла банята „Хюнкяръ“, която, следъ няколко вековна служ­
ба на Хигия, следъ освобождението, започна да служи
за нуждите на I Областно събрание въ Източна Румелия.
Тамъ, въ централното банско помещение, намериха сво­
бодно место 56 души народни представители, съ спе­
циални трибуни, за директорите, за дипломатическото гк-
ло, за секретарията, за ораторите и места за публика­
та, кждето сж били допущани до сто и петдесеть души.
По-късно, дълги години въ това помещение се съхра­
няваше огромната архива на всичките еждилища на
Пловдивския окржгъ. Тази баня се е славила съ мно­
го хубавата си подпочвена вода, каквато действително
има и сега въ големо количество поради близостьта на
р. Марица. Малко по-обширна, съ 5 куполни отделения,
била „Тахтакаленската“ баня. Особено просторни били
нейните отделения за сълбичане и за изпотяване. Два
водоскока сж разхлаждали две отъ отделенията й. Бли­
зо 1000 души сж могли да се окжпятъ въ денонощието.
Останалите шесть бани били квартални. Трите отъ техъ
сж: „Челеби кадия,“ сега наречена „Чифте баня", „Ени
хамамъ“ сега „Царь Борисъ“ (еврейската) на „Орта ме-
заръ“ и „Ченгене хамамъ" въ „Хаджи-Хасанъ махала“
и до сега сжществуватъ, подкастрени и твърде занемаре­
ни, особено въ външния имъ видъ. Четвъртата баня сжщо
 223

е на лице въ кв. Филипово, която обслужва и сега ця­

лото население на квартала.
Останалите обществени бани еж изчезнали безсле­
дно. Предполага се едната отъ тФхъ да е била южно отъ
трихълмието, до началото на сегашната ул. „Митрополитъ
Панаретъ“ , съ две отделения (за мжже и жени), а втора­
та — построена на ул. „Отецъ Паисий", южно отъ пресеч­
ката й съ ул. „Патриархъ Евтимий".
Удобни били и множеството частни бани, построе­
ни съ тухли и облицовани съ мряморъ, обслужващи плов­
дивските бейове и ефендета, техните хареми и множе­
ството имъ деца. Такива е имало и въ богатите кжщи
на християните. Отъ техъ сж останали много малко въ
кварталите край р. Марица. На неколко места и до сега
стърчатъ конструкциите имъ, когато всичко останало
отъ обширните сгради е унищожено.
На трето место требва да споменемъ множеството
водоскоци (шадравани) въ града, запазени дори следъ
освобождението. Това беха доста обширни дъсчени па­
вилиони, съ масивни основи, съ множество чешмички,
предъ които имало каменни, а въ много случаи дъс­
чени приспособления за миене и стжпала за сещане.
Чешмичките били наредени околовръстъ, а въ ерзда
клокочело шадраванче съ малъкъ басеинъ. Некои сж има­
ли места за почивка. Много отъ техъ сж бияи красиво
изработени, таваните украсени съ добребо д
сани, а наоколо—подредени съ хуоави цв хоамове
Въ града е имало неколко малки турски *РВМ
—параклиси, наречени по турски „месчидъ .
жътъ, така й предназначението имъ е оило да обслуж-
ватъ ограниченъ брой богомолци, затова н® “ с
раме на техъ. Днесъ вече не е останалъ никакъвъ по-
менъ отъ техъ. „
Турските училища въ града оили м" ог°бР°’ '
Почти при всека махаленска джамия им у ■
Твърде разпространени били и публичнит чет® '
живъ интересъ будели четенията на прочут
шеихъ при „Уллу джамия“ — Газазъ заде. ои Р
давалъ и седемте вида четене (пеене) на коран
Челеби изброява 70 училища въ града, въ оолшиг
то си първоначални, ржководени отъ ходжит при дж -
миите, но имало и добре уредени, за каквито той
медресетата на Карагьозъ паша и Ш ахаоединъ паша,
отъ които последното — съ седемь аудитории, ь а-
хабединъ пашовата джамия е имало всеки день пуо-
 224

лични четения. Требва да се признае, че и вакжфътъ

е полагалъ добри грижи за тези училища. Така, прав"кпъ
се добъръ подборъ на учителите; на учениците се да­
вали безплатно всички пособия, а въ началото на годи­
ната на всеки ученикъ сж подарявали и по едни дрехи.
За да изтъкне старата уредба на пловдивските тур­
ски училища, Евлия Челеби споменава за прочетения
отъ него надписъ върху вратата на училището въ дол­
ната чаршия „Деде мектеби", съ дата 893 год. отъ егеля
(1488 г.). Освобождението завари следните турски учили­
ща въ града: махаленски—1) „Кюркчилеръ баши", срещу
Куршумъ ханъ, на ул. „Епископъ Софроний"; 2) „Хаджи
Юмеръ мектеби", при ул. „Евлоги Георгиевъ“; 3) „Кара-
кулъ мектеби“, до Областното управление; 4) „ХафузъХа-
мидъ мектеби", до мжжката гимназия; 5) „Керхане маха-
ле мектеби,“ ул. „Патриархъ Евтимий" № 10; 6) „Челеби
кадж мектеби", до Т. И. камара; 7) „Мусалла мектеби“,
при „Орта мезаръ"; 8) „Бей месчитъ мектеби", пл. „Царь
Шишманъ“. Духовни училища — 6 медресета: 1) „Има-
ретъ медреси", въ двора на „Имаретъ джемия“; 2) „Мюфти
медреси , на ул. „Епископъ Софроний"; 3) „Каракулъ ме­
дреси“, при зданието на Областната дирекция; 4) „Керха­
не медреси , югоизточния жгълъ отъ пресечката на ул.
„Патриархъ Евтимий“ и ул. „Кн. Млександъръ“; 5) „Табаха-
не медреси , до сградата на днешната семинария; 6) медре-
сето, което е било построено въ началото на ул. „Царь Ка-
лоянъ . те сж били училища за свещеници (ходжи) съ доста
дълъгъ срокъ (10 15 години). Изучвали сж по-основно ко­
рана съ арабското му тълкуване и различните изпълнения.
Особено внимание сж привличали близо единаде­
сетте текета на дервишите въ града, разбира се, не съ
своята красота или обширность, а съ оригиналния животъ
на техните обитатели. Всредъ големия шуменъ градъ те-
зи обиталища на отшелници сж интригували любознател­
ните. Повечето отъ дервишите били съ дълги коси, носе­
ни на плитки, които сж давали особенъ видъ на техните
оледи,'.изпити физиономии, съ живи очи. Споредъ Садки
ефенди—ходжа, въ града е имало 3 мевлевиханета отъ
щигЬ е пР9сжществУвало това на „танцува-

гтп вЛ 0^ 11^ масивни сгради, покрити съ оловени ли-

вече от^ ?оаДт КЗКТ0 сп° менава Евлия Челеби, били по-
совниковатя ОЛКОг а ТОИ е МОГЪЛЪ да преброи отъ ча-
совниковзта кула. Споменава: 8 джамии, 6 ханове, 2 има-
рета, 2 бани и 1 безистенъ.
 225

Нека дадемъ поне кратки бележки за некои отъ

T'fexb, вече изчезнали или почти разрушени, но достой­
ни за нашето внимание.
£ ,?^а Джамиите вече говорихме и, ако да сме описа­
ли бегло само една, не следва да се връщаме, защото и
сега сжществуватъ няколко, отъ което може да се ориен­
тираме за тЬхния строежъ, архитектура и общи видъ.
Отъ тогавашните ханове сжществуватъ само жал­
ки останки, които не могатъ да ни дадатъ никаква пред­
става за миналото. Единъ отъ най-внушителните и най-
дооре запазени до наше време бе така наречения „Кур-
шумъ ханъ , който само преди 7—8 години бе отъ осно­
ви разрушенъ, за да отстъпи местото, което заемаше,
на днешните градски хали.
Пловдивската градска община HMà похвалната идея
да разпореди снемането на една отливка (макетъ) отъ
истинския образъ на хана, която разглеждана съв-
1 гпгл СЪ д° ста детаилните планове и скици (мащабъ
I : 1UU), изработени отъ градския общински архитектъ
дава една хуоава представа за това монументално здание,
което въ продължение на повече отъ 4 века е украся­
вало главната улица на града.
„Куршумъ ханъ" е заемалъ едно пространство отъ
J.6J7 кв. м„ отъ които върху 2,417 кв. м. бе огромната
масивна сграда на хана, оохващаща отъ всички страни
квартала, 1,155 кв. м. дворъ, вжтре въ сградата, и една
малка, полумасивна постройка отъ 65 кв. м., въ сре­
дата на двора. Мжчно може да се даде описание на та­
зи голема сграда. Изградена целата солидно отъ камъкъ,
малко тухли и хоросанъ, нейниятъ масивенъ покривъ бе
покригь съ дебели оловени листа. Тя съ право носеше
името „Куршумъ-ханъ“. Имаше квадратна форма. Пър­
воначално е ималъ два входа. Главната врата беше на
северо-западния жгълъ на сградата. Втората бе по-мал­
ка, отдавна зазидана, на юго-източния жгълъ. Вънъ отъ
този четириткгълникъ бе прибавена само една твърде
малка правожгълна постройка, плътно застроена къмъ
северната външна стена, безъ никакво съобщение на
вънъ, освенъ свръзката съ двора на хана чрезъ единъ
Дълъгъ коридоръ.
Сградата бе постройка на два етажа, и двата на­
пълно масивни. Приземниятъ разполагаше на източната
страна съ 8 големи стаи и единъ внушителенъ съ своя-
та масивность и размери салонъ (19.25 м. дълъгъ 7.50 м.
15
 226

широкъ), на южната страна—11 големи стаи, на западна­

та—9 големи стаи, а на северната 5 големи стаи и единъ
по-малъкъ отъ поменатия въ източната страна салонъ,
съседенъ на него. Големи, тежки, засводени колони
отделяха коридора отъ двора и подържаха този — на
първия етажъ и самия покривъ. Главната врата бе съ
внушителни размери, изработена отъ дърво, но много
плътно обкована съ желЪзо. Тя бе съ две крила. Пър-
виятъ етажъ имаше около 44 стаи, много по-светли и
приветни отъ тези на приземния. Три големи каменни
стълбища извеждаха въ коридора на горния етажъ,
отъ които североизточното водеше отъ двора нагоре,
а останалите две—отъ коридора на приземния въ то­
зи на първия етажъ. Въпреки голямата занемареность
на сградите, „Куршумъ ханъ" и до последните си дни
представляваше съ достойнство своята епоха. Неговата
архитектура, неговата красота, проявена не само въ
очебийната внушителна масивность и особено хубавите
линии на неговата вжтрешность, удивляваха посетителя.
Неговото унищожаване съ право извика протести въ сре­
дата на археолозите и любителите на историческите
паметници.
Нека споменемъ, че къмъ западната и южна вън­
шна стена на хана беха пристроени 25 магазинчета, на
единъ етажъ, които закриваха неговия изгледъ до първия
етажъ. Те не представляваха никакъвъ интересъ, а на-
противъ, съ своя безразборенъ строежъ загрозяваха кор­
пуса на хана. Магазинчетата немаха никаква връзка съ
него; те сж били създадени отъ частни собственици, за
да използуватъ и лицевата страна на „Куршумъ ханъ".
Северната стена служеше и на съседния „Кючукъ ханъ",
много по-малъкъ (едва 775 кв. м.), полумасивенъ, а източ­
ната бе съвършенно запазена до разрушаването въ ори­
гиналния си първоначаленъ видъ.
Отъ двете големи имарета, сградите на които би­
ли покрити съ олово, до наши дни бе запазено това при
р. Марица. Сега отъ него може да се забележатъ само
малки останки отъ основите. При освобождението, оба­
че, той не само че сжществувалъ, но и работелъ. Него­
вата сграда била твърде внушителна постройка, на два
етажа, въ правожгълна форма, ориенталски стилъ. Въ
него се влизало презъ единъ широкъ входъ въ средата
на лицевата му страна, като въ приземния етажъ (твър­
де високъ) се намирали кухните и трапезариите, а въ
горния етажъ—спалните. Помещенията се намирали отъ
 227

двете страни и дъното на имарета, който е билъ ориен-

тиранъ на западъ. Огромниятъ зиданъ покривъ, по-
критъ съ олово, се креггкпъ на външните стени и на 12
колони (сжидо зидани), приблизително 1 на 1.20 м. въ осно­
вите, поставени отвжтре на сградата, 4 успоредно на
входа и по 4 на двет4 крила. Общо, сградата е имала
приветенъ видъ съ своя масивенъ строежъ (камъни и
печени тухли), отлична симетрия и хубава архитектура.
Тя заемала едно пространство около 1,000 кв. м. и била
разположена въ обширния дворъ, съседенъ на „Имаретъ
джамия“. Ето накратко неговата история. Следъ смъртьта
на гаази Шахабединъ паша, синъ на Лала Шахинъ паша,
султанъ Баязидъ разпорежда да се построи близо до гро­
ба му имаретъ, като съ специаленъ ферманъ опред^лилъ
30 села отъ Пловдивската кааза (околия), по левия
бр-Ьгъ на р. Марица, данъците отъ които да се внасятъ
за издръжката на имарета. Въ него всекидневно и не­
престанно се готвило за посрещане на нуждаещите се
проходящи, а въ последствие се продоволствували и ме­
стните жители, на които се е раздавала храна и за въ
кжщи. Придадените къмъ имарета села получавали на-
рядъ. По единъ установенъ планъ и въ определеното
време всеко село носело необходимите продукти: бра­
шно, варива (фасулъ, бобъ, леща, а по-късно и оризъ),
добитъкъ за клане, създърма, соджуци, сирене, масло и
др. Носели сжщо така и дърва. Посетителите получава­
ли достатъчно храна и могли да пренощувагъ въ спал­
ните — всичко безплатно. Този заветъ на Баязида се е
пазелъ най-свято повече отъ 4 века. Доходите отъ села­
та стигали не само за издръжка на кухнята, но сжщо та­
ка и за подържане на сградата, съседната „Имаретъ джа­
мия“ и гробницата на гаази Шахабединъ паша, която,
като светиня, е запазена и до сега. До последните годи­
ни на турската епоха били пазени и привилегиите на
жителите отъ сжщите села, които винаги се ползували
отъ благоволението на властьта.
Следъ освобождението, сградата на имарета прию­
тявала множество бедни турски семейства, докато презъ
1 89 6 — 97 год. била съборена и въобще направена нео­
битаема, като клоняща на падане. Нема съмнение, вто-
риятъ имаретъ, поменатъ отъ Евлия Челеби, не е отстжп-
валъ на описания. Освенъ техъ въ града имало и други
по-малки приюти.
Поменатиятъ отъ Евлия Челеби безистенъ сжщо
така бе запазенъ до наши дни. Безспорно, както всички
 228

други сгради, и той бе изгубилъ своя чудесенъ видъ

и издържана уредба, но все пакъ неговата масивна сгра­
да изпъкваше надъ цялата чаршия и приютяваше око­
ло 40 дюкяна въ себе си. Сградата бе построена върху
грамадни каменни основи отъ тухли и заемаше едно
пространство надъ 1,000 кв. м. Между незастроените
парцели въ кв. № № 27 и 30 отъ градския ситуационенъ
планъ и сега могатъ да се видятъ малки части отъ сте-
нигЬ и колоните му. Независимо отъ магазините, които
б^ха наредени отъ вътрешната страна на тезгяхъ, имаше
натрупани много стоки и около огромните колони, вът-
ре въ безистена, които крепеха внушителния, масивенъ
сводъ, покритъ съ олово.
Презъ последните години на турската епоха, както
и следъ освобождението, той принадлежеше на 38 соб­
ственика, които разполагаха съ него. Входовете, разпо­
ложени въ средата на четирите му стени, не беха го­
леми и дори два отъ техъ, дадени подъ наемъ, беха
почти затрупани и непроходими. Презъ поменатото вре­
ме той служеше главно на търговците манифактуристи
и абаджии, които, следъ започването на новия строежъ,
бързо го напуснаха.
Не може да се отрече, обаче, че целата сграда бе
строена въ изисканъ ориенталски стилъ, извънредно со­
лидно. Благодарение на здравата направа безистенътъ бе
запазенъ и до наши дни. Времето не бе успело да сложи
своя отпечатъкъ на разрушение. Не личаха по него никак­
ви дефекти, освенъ пълната занемара, на която го беха
обрекли собствениците му. Целото пространство на бе­
зистена бе покрито съ зиданъ сводъ, красивите линии
на който очудваха зрителя съ своята елегантность и си­
метрия. Множество прозорци, майсторски поставени въ
масивните стени, даваха обилна светлина на вътрешно-
стьта. Високиятъ сводъ и добрата вентилация не допу-
щаха почти никака влага въ него.
Ние предполагаме, че първоначално предназначе­
нието на тази сграда е било да служи за „керванъ сарай“ .
Околовръсъ, отвътре на сградата, имаше зидария, която
издаваше съществуванието въ миналото на големи ши­
роки тезгяси, на които е могло не само да се прибере
стоката, принасяна съ керваните, но и да се настани за
нощуване самиятъ камиларъ, който е могълъ да на­
храни и наглежда своя добитъкъ.
Пътешественикътъ Паулъ Тафернеръ споменава за
положението, което виделъ на 21. V. 1665 год. Види се,
 229

'безистенътъ, следъ като станало невъзможно вече да се

използва за керванъ сарай, билъ откупенъ отъ частни
лица, които го приспособили за новото му предназна­
чение. Това, разбира се, е наше предположение, което
тепърва има да се преценява отъ сведущигк
Благодарение на крайно благоприятните условия
на Пловдивъ, турците успели да създадатъ единъ бо-
гатъ центъръ въ духовно и материално отношение, до-
•стоенъ да очарова единъ издигнатъ и виденъ чов^къ
като Евлия Челеби. Действително, градътъ ще е билъ
пленителенъ съ своя външенъ видъ, съ изисканото си
благоустройство, изразено въ широки, хубави улици,
добре постлани и декорирани, застроени съ величест­
вени обществени сгради, масивни, тежки, но красиви;
съ множество други—по-малки и по-леки, но приветни и
весели, съ своята украса отъ цветя по лехите и декоратив­
ни дървета, особено стройни тополи, каквито съ изобил-
ствували въ града; съ безброй частни жилища едно
отъ друго по-уютни и по-красиви; и най-после—съ своето
изключително оживление по пазарищата, обществените
заведения—места за почивка и развлечение.
Целото население се е носело твърде спретнато.
Пловдивските аяни се отличавали по своето облекло
изработено отъ тънко, местно сукно, въ ясни тонове и,
богато декорирано съ гайтани въ същия тонъ, сърма и
др. То е струвало твърде скъпо. Като че ли въ града
бедни не е имало. Общото впечатление е било, че це­
лото население благоденствува. Пазарътъ на града е билъ
много оживенъ, а различните чаршии — препълнени съ
народъ. Пловдивските търговци и занаятчии посещавали
почти всички европейски панаири на Турската империя,
особено Узунджовския, който е траелъ отъ 1 до 15 сеп-
темврий всека година. Те се проявявали като май­
стори, носители на модата въ държавата, като ловки из­
ложители и пласьори.
Животътъ по улиците на града е замиралъ само следъ
настъпването на нощьта. Всички магазини, заведения и ха­
нища се затваряли, всеки се прибиралъ въ къщата си.
Спокойствие и тишина заливали града. Рано въ зори, а че­
сто и преди това, гражданите, особено турците, ставали
въ нощния мракъ и се събирали въ любимите имъ ка­
фенета, а християните на шевекеръ (ранна работа) и по­
срещали деня въ тихи разговори. Този обичай дотол­
кова билъ засегналъ живота на турците, че много отъ
техъ вече не били способни да се заловятъ на работа,
230

не сж могли да намЪрятъ въ себе си духъ и настроение,,

за да започнатъ ежедневните си занятия, ако не еж из­
пили въ тишина едно—две кафета.
Както казахме, домашната обстановка била твърде
уютна. Жилищата на турцигЬ били разделени на две
отделения: едното, определено за жените (харемликъ), а
другото за мжжете (селямлъкъ), съ хубави, приветни гра­
динки, разхлаждани често отъ водоскоци, покрити съ про­
сторни лози (асми), богато възнаграждаващи грижите
на собственика съ великолепно грозде,съ много разпро­
странените овощни дръвчета: кайсии, круши, ябълки,
джинджифи, смокини, сливи и др. Въ вс^ка градина не
отежтетвувалъ и нара, който съ алените си цветове, съ
обилните трайни плодове съ редъкъ вкусъ, служилъ ка­
то полезенъ и декоративенъ храстъ. Разпространени би­
ли бадемитЬ и мушмулите, които, подобно на смокини­
те, виреятъ добре тукъ. Характерно за Пловдивъ е, че
плодове се намиратъ почти презъ цЬлата година. И въ
частните дворове не липсвали красиви тополи, които съ
своите стройни стебла напомняли за елегантните ми-
нарета, символъ на духовенъ подемъ, на верата въ Ал-
лаха, на непреодолимия стремежъ за верна и преданна
служба.
Цветните лехи и саксии били много привлекателни
и благоуханни съ своите гюлове (тръндафили), молохи,
шибои, кремове. Кьошкьовете, беседките и входовете
на кжщите съ виещите се по техъ яеминъ, нокътъ,
пълзящъ лилавъ салкъмъ, добре виреещи и много раз­
пространени въ града, сж благоухаели презъ целото ле-
то. Подъ шепота на водоскоците и на чешмите, как-
вито е имало и по частните дворове, подъ прохладните
сенки на кьошкьовете, асмите или дърветата, при чуд­
ния ароматъ на цветята, които сж ги обкржжавали, не
редко били устройвани „мохабети“ съ ракия и мезета
(ракж кефи) въ интимна домашна обстановка.
Спираме се на тези подробности, за да споделимъ
впечатленията на Евлия Челеби, че жителите на Плов­
дивъ презъ тази епоха били хора на комфорта и удо­
волствията. Това е било мнението и на Мустафа бенъ
Абдуллахъ Хаджи Калфа, не по-малко известенъ турски
историкъ и географъ, посетилъ почти сжщото време гра­
да, който въ пжтните си бележки нарича Пловдивъ —
„Прекрасенъ градъ“. Това се отнася не само за богати­
те, но и за бедните турци, както и за по-заможните хри­
стияни, които постоянно се издигали въ всеко отноше-
 231

ние. Духовниятъ животъ билъ ржководенъ отъ ходжите,

но освежаванъ и разнообразяванъ отъ множество поети
и артисти, които живеели тукъ. Не единъ отъ старите
турци въ града, особено по-богатите и по-интелигентни-
тЪ, въ разговоръ на тази тема съ удоволствие съ ни
цитирали много стихове и песни отъ творенията на плов­
дивските поети, вече станали народни.
Въ града имало много издигнати, за времето си,
мастни жители. Особенно многобройно било съсловие­
то на съдиите, съ което е съперничело по интели­
гентности това на улемите, шейховете и проповедниците.
Тукъ се били появили различни секти, които образува­
ли свои независими общества и дори общежития. Не
били редки и публичните спорове, въ които най-живо
участие взимали дервишите.
Българите, следъ превземането на града отъ тур-
ците, съ малки изключения били прогонени отъ Плов-
дивъ, но отпосле започватъ да прииждатъ наново съ из­
ключително упорство отъ близката или далечна негова
околность. Т е най-напредъ се заселватъ въ покрайни­
ните, а богатите — въ акропола. Полека-лека те се при-
способяватъ къмъ градския животъ и, за да достигнатъ
по-лесно успехъ, търсятъ дружбата и покровителството на
църквата, която се представлявала единствено отъ все­
ленския патриархъ въ Фенеръ. Пловдивскиятъ митропо-
литъ и неговите подведомствени свещеници и служители,
учили въ гръцките училища, семинарии и университети,
си служили изключително съ гръцкия езикъ. Техното
възпитание и духъ били гръцки. Чуждъ и непонятенъ е
билъ гръцкиятъ езикъ за българите, но другъ изходъ за
времето, което описваме, не е имало. Много отъ техъ
го усвоявали и, подъ влиянието на господствующия въ гра-
да гръцки духъ, се погърчвали. Гол Ьма часть, разбира се,
запазвали своя бащинъ езикъ, които съ малки изключе­
ния се говорЪлъ въ семейството. Моралното и материал­
но влияние на гърците, ползвайки се отъ покровителство­
то на турцит%, било много голямо. Гръцкит1ь книги, ду-
ховни или светски, първоначално били единствените,
които прониквали тукъ и могли да станатъ достъпни за
населението. На гръцки езикъ се служело въ черквите.
Гръцкиятъ езикъ се налагалъ и като че ли давалъ гръц­
ки обликъ на християнското градско население. Всички
пътешественици, които посещавали града презъ тази епо­
ха, се поставяли въ допиръ съ народа чрезъ гръцката
митрополия. При все това, не единъ отъ техъ споменава
232

за българското население тукъ, защото мнозинството

отъ християнското население на града било мастно, и
въ жилите му текла българска кръвь.

Административно управление на Пловдивъ презъ

турската епоха.
Презъ цялата епоха на турското робство Пловдивъ
билъ управляванъ отъ държавни чиновници. Градътъ не
е билъ административенъ центъръ на областьта, но въ­
преки това се наложилъ въ стопанско отношение. Най-
висшиятъ администраторъ и повелитель билъ шириетс-
киятъ сждия, съ титлата молла, който ималъ подъ свой
надзоръ 9 нахийски наиби, отъ които само трима въ
града съ титлата молла, а останалите — въ околиите.
Своята заплата и тази на подведомствените му служи­
тели моллата събиралъ направо отъ населението, бли­
зо 40 румелийски кесии на година. Разхвърлена била
на 360 села отъ неговия районъ, вс^ко съ джамия, ха-
мамъ, чаршия и пазаръ. Главниятъ назъръ-молла за-
държалъ за себе си 500 акчета годишно, а остатъка раз-
пред-кпялъ между подведомствените си. Непосредствено
следъ него идвалъ по рангъ пловдивскиятъ назъръ (уп-
равитель-надзорникъ). Нему били подчинени 200 души
заптиета. Третиятъ по степень билъ шейхюлислямъ, на-
значенъ и представляващъ шериетската власть. Следвали
шерифскиятъ накъбъ и военниятъ спахийски кадия, защо­
то Пловдивъ билъ спахийско седалище. Градътъ ималъ
еничери, които били подъ властьта на своя еничерски
сердаръ— мюхтесибътъ. Следвалъ субашията. Имало е от­
деление за водите. Била е построена мрежа отъ напои­
телни канали, а оризътъ вече редовно се обработвалъ.
При моста и въ главните входове на града имало баж-
дарници, а до техъ митница, кждето вносителите на сто­
ки плащали бачъ-парасж и мито. Тези служби били са­
мостоятелни и се управлявали отъ баждара и управи­
теля на митницата. И тогава сжществувала службата на
лесничея (коруагасж), който се грижилъ за охраната на го­
рите, пасбищата, ливадите и водопоя, особено за тези,
определени за султанските стада добитъкъ, главно ка­
мили. Той се грижелъ сжщо и за горите, предназначени да
служатъ за султански ловъ. Имало и бюро за мерките
и теглилките, управлявано отъ единъ градски пазарски
наибъ, комуто били подсждни и споровете между про­
давачи и купувачи. Най-после, по рангъ иделъ кехаята.
 233

на тази верига о тъ ^ п п ™ 610 Н3 града било подъ режима

следствие на което били'В” ! елИ и т%хни подведомствени,
дори отъ о с в о Ж ж д е н и е т о 'Ж ? 1 Традиции> заварени
ключително на широките нап жката имъ е лежала из-
отъ т-Ьхъ тогава гя у ™ КО[?тп Р ДНИ маси’ презираните
дански и политичес^’ права с Т Г п п ° ТЪ фаЖ ‘
държали б л а г о д е н с т в а ^ *
кновено3 нос+;лиИ разпред^ленъ на махали, които оби-
жен1 жителю о-к Т° Н3 Н^ оя гoлtмa сграда ва-
пазва попи по Ъ каартала- Това разпределение се за­
ла г в о ? 3 1 т освобождението. Всека една махала има-
“ мухтаръ, като единствена връзка на коликтиви-
тета съ държавата. Тази длъжность се запазва и следъ
освобождението. Отъ поменатите наименувания на град­
ските махали въ изложението на Евлия Челеби съ
запазени: Саатъ махале, Небетъ махале, Бунаръ махале,
Ьски джамеиси махале, Шахабединъ махале, Хаджи Ха-
санъ махале, Искюлюоичъ махале, Кочъ Хюсеинъ махале,
Мараша, Чохаджианъ махале, Асланъ бей махале, Ибни-
късъмъ и М афъ махале, Хасань ефенди и Хюмеръ ма­
хале, Кючукъ Лаутъ махале, Якебъ факъ махале, X. Ме-
сутъ махале, Младжа Меджидъ махале, Каптианъ махале,
Бей Меджидъ махале, Ени ходжа, Пулатъ махале, Гюлъ
махале, Ибриамъ ефенди махале, Керхане махале, Искю-
лю-бечъ махале, х. Юмеръ махале, х. Мусютъ Мухеинъ
факъ махале, Българска махала Арменска махала, Ки-
чеджи иени бей махале, Саидъ ефенди махале, Тюлбени
ходжа махале, Тахтакали махале, Лаутъ махале, Мюселе
махале, Русинъ махале, хаджи Джоро махале, Гьолъ ма­
хале, Къприанъ махале, Кумъ сокакъ махале и Делин-
джилери махале.
Въ непрекъснати борби за съществувание живеели
българите ту съ природните стихии и нещастия, ту съ
алчния и ненаситенъ владетель, но и въ най-тежките го­
дини не е загасвало у т"Ьхъ съвсемъ народното съзнание.
Понякога между управниците попадали хора съ чувства
на човещина. Тогава народътъ си поотдъхвалъ, но въ
повечето случаи е царувала най-очеоийна неправда. Все
пакъ, безправниятъ български народъ, на когото един­
ствено оръжие за успехъ въ живота оило постоянство­
то, търпението, трудолюбието, подхранени съ високъ
националенъ духъ, успева да победи.
234

Б ъ л га р и тЬ въ П ловдивъ
презъ турското владичество.
Когато презъ 1364 год. Пловдивъ попада подъ тур­
ско робство, неговиятъ националенъ обликъ е оилъ дооре
очертанъ. При царуването на Иванъ Длександъръ градътъ
е билъ повече отъ 20 години въ пределите на Бълга­
рия. Неговото население, особено това на неговия хин-
терландъ, въ болшинството били българи. При нападе­
нието на турците, българскиятъ гарнизонъ и управници­
те на града били принудени да го напуснатъ, за да се
присъединятъ къмъ войските на своя царь, следъ като
се убедили, че тЬхното оставяне повече въ крепостьта
било съвършено безполезно. Предаването на града е ста­
нало, както е известно, отъ пловдивските свещеници, на­
чело съ архиерея. Т е предаватъ съ златенъ подносъ клю­
човите на крепостьта на Лала Шахинъ паша, съ което
му засвидетелствуватъ подчинението на гражданите. Тази
техна постъпка спечелва снизхождение не само за сами­
те техъ, но и за целото население. Едновременно съ то­
ва, по благоволение на султана, се давать специални при­
вилегии за градското духовенство, запазени и тачени отъ
турските власти до освобождението. Всеко пловдивско
духовно лице е имало право да пришие парче зелена
лента на калимявката или върху ръкава на расото си,
външенъ белегъ за ползуване отъ тези привилегии.
Народътъ, лишенъ отъ своите общестени и полити­
чески ръководители, се обединява около църквата. Тур-
ците използуватъ широко труда и умението на местното
население при изпълнението на своите планове, които
особено презъ първото столетие на техното владичество
се отнасяли до едно големо обществено строителство.
Това способствувало да се запази въ значителенъ размеръ
българско население не само въ околностьта, но и въ
самия градъ. Едва въ началото на XV столетие, при въ­
трешните междуособици въ турската империя (борбите
между синовете на Баязида), пловдивските християни по-
страдватъ твърде много. Обаче, следъ пълното покоря­
ване на България отъ турците, а особено следъ приви­
легиите, дадени отъ султанъ Мохамедъ II, духовните ли­
ца ставатъ единствени представители на православното
население предъ турските власти. Турците заварватъ въ
Пловдивъ установена митрополия. Почти презъ всичко­
то време на робството градътъ билъ седалище на Плов-
 235

дивената епархия, подъ духовното ведомство на вселен­

ския цариградски патриархъ. При завладяването на гра­
да епархийскиятъ тронъ се заема отъ митрополитъ Ма-
нуелъ, който, споредъ житието на св. Теодосий Търнов­
ски (ржкописъ запазенъ въ Рилския монастиръ), е взелъ
участие въ Велико-Търновския синодъ презъ 1360 год.
Списъкътъ на пловдивските митрополити презъ епоха­
та на турското владичество, ако и за по-близко време, не е
съставенъ и до днесъ. Известни сж за сега само следни­
те пловдивски епископи и митрополити: Митрофанъ—въ
времето на Михаилъ Палеологъ, къмъ 1393 год.; Дамянъ,
който презъ 1410 год. е билъ убитъ въ града и телото
му изхвърлено отъ стените на акропола; Дионисий, рж-
коположенъ отъ патриарха за пловдивски митрополитъ
презъ 1455 год. Родомъ е билъ отъ Пелопонесъ. Сж-
щиятъ презъ 1467 год. е билъ възвишенъ на патриар-
шиския престолъ, подъ името Дионисий I; Генадий, кой­
то се споменава презъ 1574 год.; Калистъ около 1514 год.;
Дрсений, единъ отъ ктиторите на черквата „Св. Мари­
на" около 1564 год.; Теолиптъ, наследилъ Дрсения въ
1578 год. Билъ е избранъ за цариградски патриархъ на
27. II. 1585 год., подъ името Теолиптъ II, художникъ по
наклоности; Теофанъ, вероятно заместникъ на Теолипта,
споменатъ въ 1585 и 1590 год. Неговиятъ наследникъе Да-
маскинъ, който презъ 1601 год. се е оттеглилъ отъ тро­
на и е билъ заместенъ отъ игумена на Бачковския^ мо­
настиръ Данаилъ. Неговъ вероятенъ наследникъ е билъ
Йоасафъ, който се споменава презъ 1608 год. Неофитъ
— 1611 год.; Й оасаф ъ— 1621 год.; Христофоръ—единъ отъ
ктиторите на големия храмъ въ Бачковския монастиръ
въ сегашния му видъ; Гавраилъ (1640 1672 г.). Счита
се че по негова клевета великиятъ везиръ Мехмедъ Кю-
прюлю (1656—1661 г.) е заповедалъ разрушаването на
218 черкви и 33 монастири въ Родопите, както и по-
турчването на едно село. Дионисий (1673— 1676 г.), кой­
т о отпосле билъ избранъ за вселенски патриархъ. Да-
маскинъ (1688— 1689 г.), който изглежда, че не е могълъ
да заеме трона, защото има данни, че презъ тази годи­
на епархията е била управлявана отъ три лица: логоте-
тътъ киръ Хрисоскулъ, сакалиятъ па^ Ман° ^ и ; Р” -
торътъ хаджи Хрисоскулъ. Неофитъ (1689 1701 г.), Да­
маск инъ, ктиторъ на малкия храмъ на Бачковския мона-
стиоъ за когото е казано: „мжжъ честенъ и много оби-
чанъ^отъ Бога". Калиникъ (1711-1722 г.); Днтимъ. по-
менатъ въ 1723 год.; Константинии-1725 год.; Теофанъ,
236

•споменатъ презъ 1740 год.; Сбрафимъ—отъ 1754 28. VII.

до 1757 год., когато бива избранъ за вселенски патриархъ;
Двксентий (1757—1763 г.); Самуилъ, византиецъ (1770—
1778 г.). Отъ негово време съ останали две пивници,
инкрустирани съ седефъ въ черквата „Св. Марина ; Ки-
рилъ (1780—1806 г.); Евгений—1807 год. Той е билъ ро-
денъ въ Пловдивъ. Иоаникий (Иосифъ)—1809 год.; Коа-
никъ — 1811 год.; Евгений — 1815 год.; Паисий, еласо-
нецъ (1817—1819 г.). Той е подарилъ златошитата пла-
щеница на „Св. Марина“. Нему е билъ посветилъ исто­
рията на Пловдивъ попъ икономъ Константинъ; Самуилъ
1822 год.; Никифоръ — отъ 26. IX. 1824 год. до 27. VIII
1850 год., когато е починалъ. Той е оставилъ много
добри спомени между българите, защото ги е обичалъ
и покровителствувалъ. Хрисантъ, лестиецъ, — отъ 1850
год. до IX. 1857 год., когато е билъ осъденъ и изгоненъ
отъ града насила. Той е билъ гол%мъ шовинистъ гръкъ.
Нему посвещава труда си Георги Цукала. Той е фаво-
ризиралъ родоотстъпниците и ги фанатизиралъ. Паи­
сий, албанецъ,—отъ 1857 год. до 14. IV. 1861 год. Билъ
е заточенъ въ Света-гора, понеже не само покровител­
ствувалъ българите, но е преминалъ и на гЕхна страна.
Взелъ е участие въ църковните борби за независима
българска църква. Панаретъ—отъ 1861 год. до и следъ
освобождението. Той е билъ бившъ ксантийски епископъ.
Презъ 1868 год. взема открито страната на българите
отъ паството си, а презъ 1871 год. лично участвува въ
решителната акция за извоюване духовна свободна и не­
зависима българска църква, за което е билъ осъденъ
отъ патриаршията на заточение. Следъ учредяване на Бъл­
гарската екзархия (28. II. 1872 г.) той бива утвърден-ъ за
пловдивски митрополитъ и участвува като членъ на св.
синодъ при Екзархията до 1890 год.
Презъ поменатите последни години вселенската па­
триаршия (Фенеръ) назначава за митрополитъ въ Плов­
дивъ елефтерийския епископъ Неофитъ, който постъп­
ва на 19. I. 1872 год., а остава на този постъ и следъ
освобождението. Така отъ 1872 год. въ града е имало
български и гръцки митрополитъ.
Преди да пристъпимъ къмъ описване развитието
на църковния въпросъ въ Пловдивъ, нека споменемъ, че
наредъ съ тези представители на православното християн­
ско население други християнски църкви се постара­
ли да проникнатъ въ града и да завзематъ представи-
телско место предъ турската власть. Такава е преди всич-
 237

ко западно-православната църква, или католическата.

Мисионери на папския тронъ и преди X IX векъ сж оби­
каляли Пловдивъ, агитирали и разпространявали своята
религия, но въ началото на поменатия векъ въ града
пристигатъ група братя отъ конгрегацията на св. /Злфонсъ
Лигуора, водени отъ отецъ Ив. Птачекъ (1836 г.), които
първи организиратъ пловдивските павликяни около се­
бе си и построяватъ първата католическа черква въ гра­
да. Скоро обаче лигурийци биватъ отзовани и тукъ при­
стигатъ италиянски капуцини, начело съ Андрея Канова,
който действува първоначално като наместникъ на ар­
хиерей, а отъ 14. XII. 1847 год. бива ржкоположенъ за
епископъ. О тъ тогава се е учредила Пловдивската ка­
толическа епископска катедра, следъ това възвисена на
митрополия. Починалъ на 10. VIII. 1868 год., той билъ на-
следенъ отъ Францискъ Рейнауди, прослужилъ отъ 22.
III. 1868 до 1885 год.
Григориянската или. както се нарича въ обикно­
вения говоръ, арменската църква, е имала последовате­
ли отъ столетия, но нейниятъ представитель е билъ вина­
ги обикновенъ свещеникъ. Така е било и съ еврейската
църква, която имала свои последователи презъ всичкото
време на тази епоха.
Най-малобройни и късно организирани въ града
сж последователите на свободната евангелийска църква,
мисионерите на която се явяватъ въ града едва къмъ
1857 год. Т е избиратъ свой пасторъ презъ 1876 год.
Поради незначителната роля и малкия интересъ,
който представлява за живота на града тези малки ре­
лигиозни общества, ние не ще се спремъ на техъ, а ще
се задоволимъ да споменемъ само нещо и за техните
храмове.
Както се каза, духовенството оило единственъ рж-
ководитель и до известна степень управитель на право­
славното население въ Турската империя. То е неговъ
представитель предъ местното управление и централ­
ната власть. Съ придобиването на привилегии отъ Моха-
медъ II, вселенскиятъ патриархъ отъ Фенеръ е единстве-
ниятъ представитель на тази власть и за пловдвските
православни. Той лично и чрезъ св. синодъ при патриар­
шията решавалъ всички въпроси, интересуващи паство­
то. Той назначавалъ пловдивските митрополити. Нема
съмнение че голема часть отъ последните оили оора-
зовани, благородни по духъ и дела, верни служители
на църквата. Мнозина отъ техъ оили едни отъ първит е
238

съветници на патриарха, а както видехме, некои сж зае­

мали съ достойнство и високия патриаршески тронъ.
Имало е, обаче, и такива, които поради невежество, за­
блуда, користолюбие и др. слабости ставали непоносими
за паството и били порицавани (случая съ Гавраилъ или
Хрисантъ). Съ безгранично търпение и упорство бълга­
рите отъ града и околностите му превъзмогватъ режи­
ма на черното робство презъ първата половина отъ по­
менатата епоха. Благодарение на техния високъ духъ,
изключителни способности и трудолюбие, на голямата
издържливость и очебиеща жизнеспособность, те оавно,
но сигурно печелятъ почва въ Пловдивъ. Сжщите превъз­
могватъ нещастията, като се приспособяватъ къмъ усло­
вията, но никога не забравятъ своя родъ^ и вера. На-
редъ съ своите грижи за сжществувание българите ни­
кога не сж преставали да служатъ на обществото, на
своите събратя по тегло. Ние немаме данни за участие­
то на сжщите при създаването на обществени домове,
главно храмовете, и затехната издръжка презъ раннотур-
ската епоха. Като имаме, обаче, предвидъ некои данни
отъ по-късно време, заключаваме съ сигурность, че бъл­
гарите сж давали средства и сж влагали безплатно своя
трудъ за изграждането на черквите, за техната издръжка
и дори за издръжката на цЬлото духовенство. Тези сред­
ства се събирали и отъ паството на целата епархия, но
като се има предвидъ, че презъ целата епоха то се е съ­
стояло въ болшинството си отъ българи, не може да се
оспорва произходътъ на средствата. Инициативите би­
ли вземани въ повечето случаи отъ митрополията. Не от­
давна се намериха стари кондики, отъ които се устано­
ви източникътъ на средствата за строежа поне на сега
сжществуващите черкови въ града, останали отъ преди
освобождението. При повдигнатия процесъ въ междуна­
родния сждъ за заплащане стойностьта на тези черкови
отъ България на Гърция, тези кондики, написани на гръц­
ки езикъ, пазени отъ последната, послужиха като най-
добро доказателство за оборване иска, колкото неспра-
ведливъ, толкова и несъстоятеленъ.
Вместо да излагаме оскждните данни за състояние­
то на пловдивските черкви презъ ранния периодъ на
турското владичество, ние ще се задоволимъ да дадемъ
кратки бележки за сжществуващите до днесъ, изградени
въ началото на миналото столетие и запазени почти въ
първоначалния си видъ. Повечето отъ техъ сж били из­
градени върху местата на стари черковища. Некои сж
 239

били опожарявани,.ограбвани отъ турците и наново въз­

становявани отъ християнското население.
Най-старата митрополитска черква въ града, която
най-дълго е изпълнявала службата на такава, е тази, посве­
тената на св. Марина (огнена). Богословътъ Герлахъ (юний
1576 г.), при своето посещение на града, вид-&пъ, че въ нея
богослужението се е извършвало най-редовно. Той съоб­
щава, че образа на св. /Дарина билъ изписанъ високо на
храма, но не дава никакви особени впечатления отъ по­
следния. ВидЪлъ е всичко онова, което се среща въ гръц­
ките черкви. Г. Цукала въ своята „История" твърди, че
тя е била основана презъ 1561 год. Следъ това, презъ вре­
мето на митрополитъ Неофитъ е била основно поправе­
на, но скоро, презъ 1611 год., е била опожарена. Едва
презъ 1783 год. е била наново възстановена при митро­
политъ Кирилъ. Запазени сж протоколите, отъ които се
разкриватъ сметките по строежа. Въ техъ е представенъ
отчета на черковния настоятель Челеби Николаки Чалоо-
глу. Интересното е, че всички подписали го лица, съ
изключение на владиката, сж българи, а отчетената су­
ма — 40,866 гроша и 104 аспри, била събрана отъ
чисто български градове и села. Отъ единъ другъ
протоколъ, съ дата, 17. III. 1836 год., е видно, че майсто-
рътъ резбарь Иоанъ Пашкула отъ с. Медово, който е
изработилъ олтаря, владишкия тронъ и украсата на све­
тия престолъ, е получилъ уговорената сума 22,570 гро­
ша. Въ днешния си видъ черквата „С в. М ар ина“ е би­
ла поправена презъ 1853— 1856 год., когато сж били за­
личени всички следи отъ славянски надписи и заменени
съ гръцки. Това е било презъ времето на митрополитъ
Хрисантъ, който между другото изменилъ и старата тра­
диция — настоятели на храма да бждатъ само българи,
и назначилъ за такъвъ некой си Димитраки Петкиди Ка-
занджиоглу, който проявилъ изключителна алчность въ
ограбване средствата на храма.
Требва да се признае, че този храмъ представлява
изключителенъ интересъ. Поради сполучливата изработка
на куполите, храмътъ притежава единъ резонансъ, кой­
то р-Ьдко се отдава на строителите. Не може да се от­
рече и високо художествената стойность на олтаря, вла­
дишкия столъ, амвона, изработени отъ българи ' май­
стори. Като че ли самоковската и троянска резбарски
школи сж дали едни отъ първите си майстори, за да
изпълнятъ възложената имъ работа тукъ съ такова съ­
вършенство. Тези декори на храма, макаръ и занема-
 241

рени, и до сега пленяватъ сь своята красота. И тукъ

плетеницата служи за основа на розетките и орнамен­
тите, изпълнени съ фина ажурена работа, която просто
изненадва. Въ твърде обширния дворъ сж били застрое­
ни жилищните сгради на митрополията, свещенослужи­
телите и канцелариите имъ. Това е най-големата и най-
масивната наша черква. Строена е по типа на трико-
рабните базилики. Сградата заема едно пространство
дълго 37 м. и широко 24 м. Сводътъ на централния ко-
рабъ, високъ 14.80 м., лежи върху 14 колони, на които
опиратъ двата странични, високи 9.50 м. Западната й часть,
кждето сж трите й входа, е заобиколена съ паперъ (на-
весъ), широкъ 3 метра, съ масивенъ покривъ, отвънъ под-
пренъ на колони. Оригинална е нейната камбанария,
висока 17 м., на б етажа, дървена конструкция.
Единъ отъ старите християнски храмове въ Плов-
дивъ е черквата „Св. Константинъ и Елен а“ , построе­
на на прелеза между Джамбазъ и Небетъ тепета, върху
самата крепостна стена на акропола. По всека вероят­
ности, следъ признаване християнската религия за офи­
циална, сжществуващиятъ до тогава прикритъ храмъ из-
вънъ стените на акропола билъ преместенъ тукъ и по-
светенъ на великия императоръ и неговата майка.
До тогава, презъ време на жестоките гонения на
християните при императоръ Диоклетианъ, къмъ края на
III в., въ Пловдивъ сж били избити около 38 души хри­
стияни, мжченици и равноапостоли, между които сж би­
ли Северианосъ и Мемносъ. На техъ се предполага да е
билъ посветенъ най-стариятъ християнски храмъ въ града
построенъ некжде източно отъ акропола. Твърде вероятно
е да е билъ на местото на днешната черква „Св. Неделя“.
За черквата „Св. Константинъ и Елена“ говори и Гер-
лахъ, споменавайки, че въ нея се е извършвала служба
само презъ храмовия праздникъ. Безспорно е, че местото,
на което е построена, никога не е било използувано за
други цели, а е било пазено като черковище. Презъ
1810 год. за черковенъ настоятель постжпилъ бълга-
ринътъ Тодоръ Петковъ Моравеновъ, абаджия, роденъ
въ гр. Копривщица. Съ своята пословична честность и
пестеливость, въ продължение на 20 години той успелъ
да събере окола 200,000 гроша, и благодарение на чор­
баджи Вълко Куртовичъ Чалооглу (Малкия), който издей-
ствувалъ отъ султана ферманъ за изграждането й, и на пъл­
ното съдействие на енориашите черквата могла да бжде
16
т
v4.
'ц
t
Я
a
-•uï
Щ
 243

построена въ днешния й видъ презъ 1832 год. На пръвъ

погледъ, като че ли нищо не ви говори този скроменъ
храмъ, но, ако се вгледате въ неговата оригинална архи­
тектура, въ неговите икони, множеството стари рисунки
по стените, надписите по надгробните камъни въ него­
вия дворъ, ще почувствувате особено настроение. Предъ
васъ изпъква единъ новъ миръ отъ началото на мина­
лото столетие, пъленъ съ въжделения и надежди, съ кои­
то сж живели неговите ктитори българи, които тукъ сж
търсили пжтища и средства, за да се проявятъ, да до-
кажатъ, че и те иматъ право на самостоятеленъ животъ,
духовенъ и политически, да добиятъ и те граждански
права. Между неколкото надписа върху надгробните
паметници се четатъ написаните съ гръцки букви имена
на чистокръвни българи, почетени отъ своите съено-
риаши и погребани въ черковния дворъ. Високите ка-

Обр. № 74.
 'М Ш

Ш Ш mm
тШшШШь

. •-
шШ

tfZyyyA

^*}f; I*!
• • --. •
 244

менни зидове оть всички страни на двора прикриватъ

отъ погледа на любопитните скромната, но пълна съ на­
строение и духъ, оригинална сграда на храма. Тази черк­
ва е сжщо трикорабна. Сградата е дълга 26 м. и ши­
рока 17.50 м. Потоните и на трите кораба сж плоски.
Средниятъ е високъ 8 м., а страничните по 6 м. Сводътъ
на първия лежи на 10 колони, на които опиратъ и стра­
ничните. Сводовете, които ги свързватъ, сж съ характер­
ната извита българска линия, която е подчертана и въ
предверието. Сполучлива е и камбанарията, висока 13 м.,
на 5 етажа. Не можемъ да неспоменемъ, че храмътъ има
твърде обширна костница, намираща се подъ абсидата.
Като първа българска черква въ града се счита
тази, посветена на народната покровителка св. Петка. Ней­
ното место се предполага да е било първоначално тамъ,
кждето се издига сега „Джумая джамия“. Следъ превзема­
нето на града, турците тукъ издигатъ своя най-големъ и
най-достоенъ паметникъ на своята безгранична вера и
признателность къмъ Дллаха и подчертаватъ своето надмо­
щие съ масивната и внушителна джамия предъ скромния
християнски храмъ. Все пакъ, турците следъ това сж позво­
лили построяването на новъ храмъ, посветенъ на сжщата
светица, върху еднз отъ терасите въ юго-източнИте скло­
нове на Джамбазъ тепе. Черквата „С в. П е тк а “ е била
посетена отъ Герлахъ и спомената въ описанието му.
Тя, обаче, е претърпела неколко разрушения. Въ днеш­
ния си видъ е била изградена презъ 1836 г., благода­
рение на чорбаджи Вълко Теодоровичъ Чалооглу, който
издействувалъ ферманъ и събралъ средства между бъл­
гарите, главно съ съдействието и на Пею Георгиевъ, ко-
жухарь. Приютена между величествените скали на хълма,
съ своята не висока, но оригинална камбанария, тази чер­
ква е една отъ забележителностите на града. Тя ведно
съ часовниковата кула представляватъ най-характерния
изгледъ отъ града. Скромно построена и декорирана,
сжщата е и по-малка отъ „Св. Константинъ и Елена“. Въ
тези два храма населението се е чувствувало въ много
по-интимна обстановка, като въ собственъ домъ, безъ
особена тържественость, безъ блесъкъ. Тукъ население­
то е намирало Светия Духъ, който е билъ винаги готовъ
да сподели мжките и нещастията му, да подкрепи надеж­
дите, да озари светлото му бждеще. И въ двете строи­
телите сж взаимствували всичките удобства на частния
домъ, въ желание да се създаде една по-здрава връзка
съ духовния му миръ.
 2 45

„Св. Петка е еднокорабна черква. Сградата й зае­

ма едно пространство 19.60 м. дълго, 11 м. широко, 7.50
м. високо. Нейната камбанария е осможгъпна, твърде
оригинална по строежъ, а особено по местоположение;
висока е 10.50 м.
Днешната катедрала е „С в. Бо гор оди ца". Издигната
е на прехода между Джамбазъ тепе и Таксимъ тепе. За
да се изоегне повторението, даваме бележки за нея на

Обр. № 75.
 246

друго место, когато говоримъ за църковния въпросъ. И

тя е една трикорабна базилика. Нейната сграда заема
пространство — дълго 32 м. и широко 17 м., а лредве-
рието й 4 м. Предъ главния входъ се издига камбанария­
та, която е нова постройка. Тази черква е безъ куполъ;
ср-Ьдниятъ корабъ лежи на 10 колони, върху които опи-
ратъ и страничните. Той е високъ П м., а последните
по 9 м. Подъ предверието е твърде обширната костни­
ца на храма. Въ двора има няколко интересни гроба, за­
това привличаме вниманието на четеца.
Въ най-североизточните разклонения на Джамбазъ
тепе е построена черквата, посветена на св. Неделя. И
тукъ храмътъ е билъ построенъ върху старо черковище.
Изоставена и системно ограбвана дълги години, тази чер­
ква е била една отъ най-занемарените. Презъ 1814 —
1815 год., обаче, въ нейната енория се заселва да живее
поменатиятъ вече Вълко Куртовичъ Чалооглу (Малкия). По
примера на своя чичо той не само взелъ инициатива
за преустройството й, но внесълъ 10,000 гроша капиталъ
и привлекълъ като свои сътрудници—Иванъ Казанджоо-
глу, х. Калчо и Пею Георгиевъ. Сжщиятъ закупилъ съсед­
ни места, за да разшири двора. Най-после съ ценното съ­
действие на всички енориаши, които доброволно и без­
платно работели при строежа, той успева да я издигне
презъ 1832 год., отъ когато има днешния си видъ. Този
храмъ сжщо така притежава ценни произведения на бъл­
гарски майстори резбари и съ право заслужава посе­
щението на всеки поклонникъ на изкуството. Неговата най-
нова история е изложена въ единъ надписъ, издълбанъ
на мряморна плоча, поставенъ върху северната врата на
храма, затова нема да се спираме на нея. Твърде инте­
ресна е тая сграда. Черквата „С в. Неделя“ е една три­
корабна базилика. Тя, обаче, е триабсидна. Нейниятъ ку­
полъ е въ чистъ български стилъ. Сградата заема едно
пространство отъ 31 м. дължина, 24.50 м. широчина и 16
м. височина. Средниятъ корабъ, високъ 9 м., лежи върху
12 колони, на които стжпятъ и страничните, които сж
съ плоски потони, високи 6.50 м. Колоните сж свързани
съ сводове, които иматъ характерната линия на бъл­
гарския стилъ, както на балкона и придверието.
Западно отъ „Св. Богородица“ , на самото Таксимъ
тепе, се намира малката черквичка, посветена на св. Ни­
кола, въ която се е служило първоначално само вед-
нажъ въ седмицата, а именно въ четвъртъкъ. Отъ над­
писа, който личи и сега върху вжтрешната страна на
 247

северната врата, е видно, че въ сегашния й видъ е въз­

становена презъ 1835 год., по инициатива на чорбаджи
Вълко Теодоровичъ Чалооглу (Големия). Интересни сж
иконитЯ въ нея, работени презъ 1836 год. отъ сжщия
зографъ, който е работилъ украсата и на „Св. Констан-
тинъ и Елена“, както и на черквата „Св. Петка“. На сла­
вянски било започнато да се служи презъ 1858 год.
Ето и самия надписъ, писанъ на половина на бъл­
гарски и на половина на гръцки:
„Во славу святПж единосушньйя, животворящия и
нераздЯлной троици Отца и Сина и Святаго духа созда-
де се храмъ сей въ похвалу иже въ св. Отца Нашего Ни-
колая архиепископа Миръ—Ликийскаго чудотвореца, при
прЯосвященномъ митрополит^ филиппополскомъ Ники-
фора съ помонцж православнихъ християнъ града. ЛЯто
Христово 1835. Августъ."
Черквата „Св. Н икола“ е малка, еднокорабна. Сгра­
дата заема едно пространство — 17'30 м. дълго, 9.80
м. широко и 6 м. високо. Поради стръмния скалистъ те-
ренъ нейното предверие е отъ северната страна.
На Джамбазъ тепе, на ул. „Д-ръ Владо“, се намира
черквата, посветена на св. Димитъръ Солунски. Герлахъ
споменава и тази черква, която сжщо така е претърпяла
не една катастрофа. Изграждането на този храмъ започ­
ва презъ 1830 год., и завършва въ днешния му видъ на
18. I. 1838 год., когато е билъ осветенъ. Неговиятъ строежъ
и неговата украса били подъ постоянния контролъ на то­
гавашния митрополитъ, който поради фанатизъмъ, въпрЯ-
ки източника на срЯдствата и желанието на дарителитЯ й,
я посвещава на св. Димитъръ Солунски. Колкото и да е
занемарена поради липса на срЯдства, въ нея витае нЯ-
що, което настройва мистично. Като изключение, укра­
сата й е мряморна, макаръ и скромна, но издържано
изработена. Черквата „Св. Д им итъръ" е сжщо трико-
рабна базилика. Нейната сграда заема едно пространство
—дълго 28 м., широко 19 м. и високо 11‘50 м. СрЯдниятъ
сводъ е високъ 11 м.; лежи върху 12 колони, на които
се опиратъ страничнитЯ, високи 8'80 м. Твърде оригинал­
но и интересно е предверието на черквата съ своитЯ
мряморни колони, съ стиловитЯси капители, ако и скром­
ни, а така сжщо и съ костницата си.
Още три черкви сжществуватъ отъ преди освобож­
дението. Това сж : „Св. Георги П об едоносецъ“, „Св.
Х а р а л а м п и й “ — и дветЯ въ кв. Мараша, и „Св. Иванъ
Р и л с к и “ —въ кв. Филипово (старата сграда преди пожа-
248

ра отъ 1923 год.). И трите храма сж били много скром­

ни, построени отъ енориашите презъ 1847 и 1848 год.
При т%хъ е имало и училищни стаи. И трите черкви сж
били трикорабни, но твърде ограничени по размери.
Първата—„Св. Георги“ при съоитията на 5 януарий
1878 год. случайно бе ударена отъ една руска граната,
която я полуразруши. Следъ освобождението, по ини­
циатива на махаленци, е била значително разширена и
изградена въ днешния й видъ.
Втората черква—„Св. Харалампий“ е твърде инте­
ресна преди всичко съ това, че нейниятъ видъ е запазенъ
отъ преди освобождението. Сградата й заема пространство
—дълго 20.50 м„ широко 12.50 м., а е висока съ купола 14
м. Сводътъ на централния й корабъ, високъ 12 м., лежи
върху 8 колони; на тЪхъ стжпватъ и страничните сво­
дове. Черквата има костница, входа на която е вече за-
трупанъ. Интересното е, че този храмъ, построенъ въ
единъ чисто български кварталъ много отдавна, посе-
щаванъ и поддържанъ отъ българите, е съ гръцки над­
писи по иконите. Очевидно, митрополията не е допуска­
ла сжщите да се поставятъ на български, използувайки
своята изключителна власть.
Третата черква— „Св. Ив. Рилски“, както се споме­
на, бе разрушена отъ стихиенъ пожаръ. Тази, която се из­
дига днесъ на нейно место, е нова. Всички останали право­
славни черкви въ града сж нови, строени следъ освобож­
дението, за които ще дадемъ описание въ втората часть
отъ това изложение.
Отъ не православните черкви въ града ще требва
да споменемъ на първо место католическата „С в. Л уд-
в и к ъ “. Построена е съ щедрата подкрепа на римския
папа и изключителните грижи на архиепископъ Вндрея
Канова, род. въ Гарезио (Италия). Тя е била осветена на
25. III. 1861 год. Нейните значителни размери (44 м. дъл­
га, 21 м. широка и 15 м. висока), типична архитектура и
украса сж правели силно впечатление на посетителите,
особено преди освобождението. Черквата има седемь ол-
таря. Въ корниза на главния се чете български надписъ
съ латински букви: „На Veliki Boga za slava па Sv. Ludo-
vika". Независимо отъ декорациите, въ нея имаше мон-
тиранъ великолепенъ органъ съ богатъ регистъръ (надъ
2500 гласа), който стана жертва на пожаръ (1931 г.). Въ­
преки, че службата въ храма се води на латински, още
отъ самото начало е било въведено известни м о л т’ви да
се четатъ на български.
 2 49

Въ десния корабъ на черквата е погребана не­

забравимата първа българска княгиня Мария Луиза, ав-
густейша майка на Негово Величество Царя. Надгроб-
ниятъ паметникъ, изработенъ съ високъ художественъ
усЬтъ отъ италиански скулпторъ, представлява покойна­
та на смъртно легло.
Тукъ също съ гробовете на ктитора, поменатия ар-
хиепископъ Андрея Канова отъ капуцинския орденъ, по-
чиналъ въ Пловдивъ презъ 1866 год., и този на архие-
пископъ Францискъ Доминикъ Рейнауди, дългогодишенъ
пловдивски католишки владика, апостолски намЪстникъ
и председатель на Румелийското областно събрание.
Черквата на арменцитЪ-григорианци е посветена на
сурпъ Кеворкъ. Този храмъ първоначално е билъизточно-
православенъ, посветенъ на св. Георги Победоносецъ, но
много отдавна продаденъ на пловдивската арменска ве­
роизповедна община отъ пловдивския митрополитъ. Ин­
тересно е да се знае, че единствено тя въ града е има­
ла странични отделения, независимо отъ централния ко­
рабъ — отъ едната страна за жените, а отъ другата за
децата. На източната страна на църквата е придаденъ
параклисъ. Сградата заема общо около 500 кв. м. Следъ
неколко ремонта презъ 1828 год. храмътъ добива днеш­
ния си видъ. Известно е, че въ тази черква презъ 1147
год. е билъ погребанъ най-тържествено араскиятъ епи-
скопъ, който, като пратеникъ на французкия краль Луи
VII, на пъть за Цариградъ е починалъ въ Пловдивъ. Не­
говата мисия е била делегирана предъ византийския им-
ператоръ Мануелъ I Комненъ.
Нека споменемъ и за синагогата на пловдивските
евреи. Първоначално за такава е служела некоя стара къ-
ща върху склоновете на Небетъ тепе, разрушена презъ
1540 год. Скоро следъ това, обаче, евреите съ били
принудени да напуснатъ акропола и били заселени въ
кварталите, които заематъ сега. Съ преместването имъ те
си построили нова синагога. Отъ сега съществуващите
най-стара е „Иешурумъ". Предполата се да е построена
презъ 1711 год. Много пъти е поправяна и разширявана,
за да добие днешния си видъ.
Упорита е била борбата на българите презъ пър-
gpi'r'jjj векове на турско рооство, за да запазятъ своето
место въ града. Неизброими съ били жертвите, но и
успехътъ билъ очевиденъ. Както се спомена, въ тези
борби единствената подкрепа за нашия народъ, коя­
то се явява, като че ли, изпратена отъ Бога, е тази
250

на църквата. Единствената утешителна е вярата. Жила-

виятъ духъ на българина намиралъ въ себе си сили да
понесе безкрайните материални и морални жертви, да пре­
възмогне съ непобедимо търпение изискания отъ него
физически трудъ. Но претенциите на завоевателите, осо­
бено техните капризи, били безкрай, като се има пред-
видъ, честото сменяване на управниците въ града, пове
чето посредствени хора. До кжде достигали жесто­
костите на ненаситния за власть тиранинъ, говори слу-
чаятъ съ пловдивския митрополитъ Дамянъ, който не
само е билъ убитъ отъ турците, но, за да бжде под­
чертано презрението срещу православните, телото му
е било изхвърлено презъ стените на акропола, като е
било забранено да му се отдадатъ поне елементарните
християнски почести. Дко това е било възможно съ едно
високопоставено духовно лице съ привилегии, придоби­
ти съ ферманъ отъ Мохамедъ II, колко тежко и без­
помощно е било положението на безправното христянско
население. Жертвите на последното еж неизброими. При
все това, българинътъ, благодарение на великото си тър­
пение, на упоритите усилия за стопанско и културно из­
дигане, скоро заема важно место въ обществения животъ
на града. Бавно, но сигурно той измества своя господарь
въ стопанския животъ. Това подига неговото самосъзна­
ние, за да поведе борба за свобода и човешки правдини.
Много документи ни описватъ тези борби, ту мъл
чаливи, съ скромни претенции предъ местните власти,
ту въ формата на излияния на верноподаннически чув­
ства, съ което се подчертава сжществуването на жела­
ния и надежди, ту неудържимъ боенъ викъ противъ не­
правдата и тиранията, която става непоносима за широ­
ките народни маси. Краткостьта на нашето изложение
не ни позволява да се спремъ на който и да е отъ те ­
зи документи, въпреки, че представляватъ големъ ин-
тересъ. Техното место ще бжде въ една по-обширна
история на града. Въ всеки случай, отъ техъ се вижда,
какъ местните власти следъ едно колебание опреде-
лятъ отношенията си спрямо местното православно на­
селение преди всичко въ лицето на пловдивския митро-
литъ, а въ последствие и къмъ обикновените граждани
за известни права и задължения. Постжпките на това
последното за запазване правата му зачестяватъ предъ
местните власти, а по-късно и предъ султана. Дори и за
по-второстепенни и маловажни въпроси населението не
се стеснява да се отнесе до султана. Презъ 1564 год.
 251

управительть на сарая посЬга на ливади край града,

които заграбва за нуждите на султанския добитъкъ. Плов­
дивските българи оспорвать това заграбване, отнасятъ
въпроса предъ султанъ Сулейманъ I (1520—1566 г.) и
той съ ферманъ отъ 8. XII. 1564 год. (927 г. т. л.) го раз­
решава безъ да игнорира българите, поставяйки разре­
шението въ връзка съ фактическото положение презъ
време на завладяването на Пловдивъ.
Много по-късно православните въ Пловдивъ, следъ
като придобиватъ редица права, успеватъ да уредатъ свои
училища. ПървитЬ такива открива митрополията. Въ техъ
обучението се води на гръцки езикъ, което представя го-
лема пречка за бързото разпространение поне на пър­
воначалното образование. Първото редовно училище въ
града е било открито презъ 1770 год. Първиятъ учитель
е билъ твърде образованиятъ монахъ Мнтимъ, който по-
късно става пловдивски митрополитъ, подъ името Ки-
рилъ. Интересно е, че въ списъка на първите учители
въ града срещаме имена на хора, по произходъ българи,
отъ околните села или отъ самия градъ. Това сж: Мта-
насъ п. Георгиевъ отъ с. Паная, Константинъ х. Драга-
новъ, попъ икономъ Константинъ и синовете му Геор­
ги и Никола отъ Пловдивъ и Георги Зааралияга^ отъ гр.
Стара-Загора. Въ 1828 год. довеждатъ за учитель Иорданъ
Селемийски отъ гр. Сливенъ, а презъ 1832 год.—Констан­
тинъ Сайтиди отъ гр. Пещера и др. Първата училищна
сграда въ града става жертва на стихийния пожаръ, из-
бухналъ на 27. I. 1846 год. Въ началото на XIX ве«ъ
митрополията урежда и училище за средно образова­
ние съ класове, въ което преподаването е ставало сжщо
на гръцки езикъ. Въпреки широкия приемъ и безплатно­
то обучение въ тези училища, населението остава чуж­
до на тази инициатива, която игнорира неговия роденъ
езикъ, нрави и образователни интереси.
Обезсърдчени отъ митрополията, която е задушва-
ла всека инициатива у българите, последните, имайки
абсолютното болшинство въ черковните настоятелства,
използуватъ личния си авторитетъ предъ турската власть
и по личенъ починъ предприематъ откриване на бъл­
гарски основни училища презъ първата половина на
миналия векъ, независимо отъ поменатите гръцки.
Първото българско училище въ града се открива
презъ 1836 год., по инициативата и съ поддръжката на
Вълко Теодоровичъ Чалооглу, виденъ пловдивски гражда-
нинъ, роденъ въ гр. Копривщица, съ големо влияние и въ
252

Цариградъ. Той построява сградата въ двора на черквата

»Св. Петка“ и съгласява тогавашния митрополитъ Ники-
форъ да го открие, като довежда за учитель Никола
Тонджоровъ, българинъ отъ гр. Самоковъ, но гръкоманъ.
Напразни съ били усилията на Вълко Теодоровича Ча-
лооглу да бъде доведенъ за учитель Неофитъ Рилски.
Отклонявайки това ходатайство, митрополитъ Никифоръ
се съгласилъ за откриване на училището, при условие,
че въ него преподаването ще бъде на гръцки и бъл­
гарски езици. Всички пътища съ били използувани, за
да бъде убеденъ В. Теодоровичъ да се откаже отъ своя­
та инициатива. Него време единствена „Св. Петка“ е би­
ла черква, въ която се е служило и на славянски отъ попъ
Ганчо, или п. Ченгелъ, както го е наричалъ народа. Коз-
ните успЪватъ, за което способствува и смъртьта на Въл­
ко Теодоровичъ. Въ него време епитропъ на черковата
билъ Пею Георгиевъ—кожухарь, роденъ въ с. Белоземъ.
Енориашите спечелватъ за покровитель на идеята брата
на покойния Вълко, Стоянъ Теодоровичъ Чалооглу, и упо­
рито настояватъ възстановяване занятията на български.
Въ това време първомайсторъ на абаджийския ес-
нафъ билъ Станчо Ивановъ, отъ гр. Копривщица, който
урежда въ своя чифликъ въ Мараша частно българско
училище презъ 1840—1841 год. Едновременно съ строежа
на черквите „Св. Георги“ —въ Мараша и „Св. Иванъ Рил­
ски“ —въ Каршиака (Филипово) енориашите строятъ и по­
мещения за училища. Презъ 1848 год., есеньта, се откри­
ва училището въ Мараша, като първи учитель оилъ на-
значенъ хилендарския монахъ Иларионъ (едва 30 годи-
шенъ). Големъ е билъ успЪхътъ на това училище. Презъ
втората година е имало вече 167 ученика. Мъчно понесли
въ митрополията този усп^хъ на българите и, за да го раз-
строятъ, на третата година отстраняватъ Илариона. Енориа-
шите, обаче, спазаряватъ на негово место Лука Павловъ
отъ градъ Пирдопъ, училъ за даскалъ въ Белградъ. По­
следователно следъ него учителствуватъ: Никола Пет-
ровъ отъ Копривщица, Димитъръ В. Манчевъ отъ с. Ба-
такъ, Христо Трувчевъ отъ гр. Клисура и др. Въ учили­
щето при черквата „Св. Иванъ Рилски“ (Каршиака), кое­
то е работело едновременно съ предишното, постъ-
пилъ като учитель Златанъ Къневъ, по-късно опопенъ
и ръкоположенъ за Сливенски владика съ името Сера-
фимъ. И тукъ същ иягь успехъ, като още презъ втора­
та година е имало 200 ученика, ръководени отъ поме­
натия 3. Къневъ заедно съ двама помощници.
 Обаче, българските училища въ града добиватъ
своя авторитетъ и ставатъ наистина факелъ на високото
българско съзнание, когато празъ 1850 год. се открива
тукъ така нареченото епархийско училище „Св. Кирилъ
и Методий“. Поменатиятъ Стоянъ Теодоровичъ Чалооглу,
подкрепянъ отъ родолюбивите свои съграждани, закуп-
ва необходимото место и следъ не малки перипетии
успева да построи сградата на училището. Като пър­
ви учитель тукъ е билъ привлеченъ просветениятъ Най-
денъ Геровъ отъ гр. Копривщица, училъ въ Русия. Ред­
ки сж били високите качества на този нашъ народенъ
будитель. Откриването на това училище е било наисти­
на събитие отъ големо значение. Ние не ще се спира­
ме на безкрайните интриги и козни на тогавашния
митрополитъ Хрисантъ противъ този храмъ на науката.
Работата е започнала тихо, безшумно, но съ изключите-
ленъ'внтусиазъмъ. Благодарение на гол ямата тактичность
на Н. Герова, учебната година протича безъ сътресения.
На 14. VII. 1851 год. билъ годишииятъ актъ въ гръцка­
та гимназия, кждето Н. Геровъ присжтствувалъ съ не-
колко свои ученици, като гостъ. Накрая последниятъ по­
канва владиката и учителите да удостоятъ годишния
актъ на епархийското училище, който щелъ да се съ­
стои следната неделя, 20. VII. с. г. Ето какъ описва самъ
Н. Геровъ въ спомените си преживяното него день. „На
20 юлий 1851 год., св. Пророкъ Илия гръмодолецъ, следъ
божествената служба въ черквата „Св. Богородица", на­
шето скромно училище беше претъпкано съ народъ, ко­
гато гръцкиятъ владика, наедно съ много гръцки първен­
ци, дойде на изпита. Разнообразието на преподаваните
предмети, разбраните отговори на учениците, решаване­
то на многото математически и физически задачи, точ­
ното показване на географическите места, слиса присжт-
ствуващите гърци. Те останаха като гръмнати, защото
никога не очакваха подобенъ успехъ и възможностьта
у нашия езикъ да предаде такава възвишена наука, а
беха дошли само да се посмеятъ на българския дебе­
лашки езикъ и да се подиграятъ съ българите и техния
младъ даскалъ. Владиката се навъси и почна да пита
гръцките учители, защо тия предмети не се учатъ въ
техните училища и какъ е възможно единъ такъвъ дебе­
лашки езикъ въ една година да се усъвършенствува, та
да има такава наука въ него. Следъ изпита гърците си
отидоха като попарени. Те се изпокараха и промениха
учителите си, а моите ученици и нашите българи тър-
 255

жествуваха. Този день е най-радостниятъ въ живота ми

и въодушевлението, което добихъ тогава, и до сега не е
още отслабнало. За всички трудове и лишения тоя день
о"Ьхъ стократно възнаграденъ. Такива дни не се повта-
рятъ въ живота на човека“. И дейстаитално, още пър­
вата година Геровъ въвежда за изучване освенъ българ­
ски още: френски, руски, турски и старогръцки, аритме­
тика, физика, геометрия, обща история, география и све­
щена история. Бл-Ьскавит% резултати подтикватъ влади­
ката къмъ решителна борба за изгонването на Н. .Геро­
ва дори и за закриването на училището. Пловдивските
българи, добре организирани, отъ все сърдце се отда-
ватъ на борбата за защита на придобитите права. Бор­
бата се води съ извънредно голяма тактичность. Бълга­
рите жънатъ успехи. Следните години Геровъ привлича
вниманието на руския дипломатически представитель въ
Цариградъ, който изпраща генералния консулъ въ Плов-
дивъ презъ 1853 год., съ мисия да направи всичко въз­
можно за примиряване християните въ града. Консулътъ
Ступинъ пристига въ града презъ м. май, посрещнатъ доста
примирително отъ владиката, но българите посвещаватъ
консула въ безмерната алчпость, лицемерие и фанати-
зъмъ на Хрисанта, като изброяватъ своите теглила, при­
чинени отъ него. Въ това време се получило известие
за обявяване Кримската война. Следъ това известие мит-
рополитъ Хрисантъ променя държанието си, като настоя­
ва, че българите въ епархията и града съ въ нищоженъ
брой исъ много прости, незаслужаващи никакво покрови­
телство. Съ консула заминава и Н.Геровъ, който е билъ
руски поданикъ, като остава за свои заместници въ учи­
лището брата си Константинъ Геровъ и Христо Г. Да-
новъ. Следъ войната презъ 1856 год. Н. Геровъ се връ­
ща въ града вече като руски консулъ, а анкетата на Сту­
пинъ става причина презъ 1858 год. митрополитъ Хри­
сантъ да бъде изобличенъ и смененъ, като на негово
место пристига митрополитъ Паисий.
Презъ 1856 година за главенъ учитель въ централ­
ното училище бива назначенъ Иоакимъ Груевъ отъ гр.
Копривщица. Въ своите спомени той пише: „На 5 сеп-
темврий отвориха училището. Въ началото се явиха отъ
града около десетина ученици, между които помня: Иванъ
Е. Гешевъ, Кон. Стоиловъ, К. х. Калчевъ, К. Пеевъ. На­
скоро пристигнаха ученици и отъ Копривщица, Панагю­
рище, Клисура, Карлово и пр., та така се набраха около
70 души“. Подъ ръководството на Иоакимъ Груевъ, кипи
256

усилена деятелности, като съ все по-гол^мъ усп^хъ на-

предватъ просветно-възпитателните задачи на училище­
то. Новиятъ главенъ учители, който е билъ ученикъ и
сътрудникъ на Н. Геровъ, намира добра почва за ра­
бота. Една изключителна просветна и народополезна
деятелности се развива въ училището, която окриля на­
родния духъ, изтерзанъ отъ политическото и духовно
робство, жаденъ за свобода и независимости.
Но нека кажемъ няколко думи и за сградата на това
епархийско училище. То е било построено на местото, на
което се издига сега централната сграда на Смесената
гимназия, ул. „Митрополити Максимъ“, югоизточния жгълъ
на пресечката й съ ул. „Г. Чалъковъ“. Вср%дъ доста обшир­
ния дворъ е била приютена сграда съ паянтова кон­
струкция. Приземниятъ етажъ е ималъ две помещения,
въ които сж живеели учениците пансионери. Въ пър­
вия етажъ е имало единъ доста голЪмъ салонъ и 4 стаи.
Двете предни стаи служили за канцелария и жилище на
главния учители, а салонътъ и задните стаи — за обу­
чение. До училището се е отивало отъ сегашната улица
„М. Максимъ“ по една сл^па уличка.
Успехътъ, реализиранъ още презъ първата година,
разнася славата на училището и вънъ отъ пределите на
Пловдивската епархия. Не всички кандидати могли да
бждатъ приемани. Неговите основатели, въодушевени
отъ чудеснигЕ постижения, скоро замислятъ построяване на
нова училищна сграда, което реализиратъ малко по-къс­
но. Съ разрешение на турското правителство е билъ
разхвърленъ налогъ между българигЕ въ Пловдивската
область, който осигурилъ ср-Едствата. М-Естото е било по­
дарено отъ известната Харитина Рашковица. Сградата е
била издигната, въпр-Еки спънкигЕ, които сж създавали
гърцит-Е, точно срещу черквата „Св. Димитъръ“, жгъ-
лътъ на улицигЕ „Д-ръ Владо“ и „Царь Ивайло".На се­
вероизточния жгълъ и до сега стоятъ надписигЕ върху
мряморни плочи. Турскиятъ има следното съдържание-
„По височайше съизволение на Н. Ц. В. султанъ Абдулъ
Дзисъ ханъ, основа се това народно ср-Едно училище съ
помощьта на родолюбивигЕ българи на Пловдивската
область, 1868 год. мартъ 17“. Неговиятъ модеренъ (за
времето) планъ и добра уредба създаватъ условия за
новъ подемъ въ просветното д-Ело на града. Известно е
и|сега съ популярното му наименование „Жълтото учили­
щ е“ въпреки, че първоначално бе наречено „Централно“
Успехите въ учебното дело въодушевляватъ плов-
 257

дивчани, които посвещаватъ всички сили, за да се отър-

сятъ поне отъ духовното робство, провеждано отъ Фе-
неръ и пловдивския владика Хрисантъ съ все по-непо-
носимъ тероръ. Нека не се връщаме къмъ по-раннит%

О б р . № 77.

години отъ епохата на турското робство, когато всесил­

ната патриаршия е преследвала и унищожавала всичко
българско, търсела и изгаряла черковнитФ славяно-бъл-
гарски книги, задушавала всЪка проява на националния
ни духъ. Така, отъ тази мрачна епоха, при единъ ремонтъ
на черквата въ монастира „Св. Кузма и Дамянъ“ при с.
Кукленъ се откриха зазидани въ стената славяно-българ-
ски евангелия и др. книги, за да бждатъ спасени отъ
изгаряне. Отъ сжщата епоха е подлата постъпка на то-
17
258

гавашния пловдивски гръцки митрополитъ Гавраилъ, по

чието внушение великиятъ везиръ Мехмедъ Кюпрюлю
е заповЪдалъ разрушаването на 218 черкви и 33 мона-
стири, както и потурчването на едно родопско село. Не
малко сж били интригите срещу пловдивските българи
и преследването имъ въ връзка съ откриването на бъл­
гарски училища и желанието имъ да се служи на бъл­
гарски въ построените съ техни средства черкви. Ясно
е било за гърците, че последното може да подтикне
българите къмъ борба за независима народна църква,
за разрешаване на сложения въ Пловдивъ църко-
в е н ъ в ъ п р о с ъ . Така и стана. Ще се опитаме да да-
демъ едно кратко описание на събитията, изживяни въ
Пловдивъ, които налагатъ този въпросъ и предизвикватъ
неговото разрешение.
Презъ летото на 1858 год. е предстоялъ единъ ре-
монтъ и пребоядисване на черквата „Св. Богородица“.
Настоятелите на храма, въ абсолютното си болшинство
българи, решаватъ подъ рисунката на купола да бткде
написано съ славянски букви; „Светъ Грсподъ Саваотъ“ .
Бояджиите били сжщо българи и това било изпълнено не­
забелязано. Едновременно съ това настоятелите обсжж-
датъ и решаватъ да наложатъ четенето на службата да ста­
ва на славяно-български. Нагласятъ единъ младежъ, уче-
никъ отъ училището „Св. Кирилъ и Методий", на 14. XI.
1859 год., при редовната църковна служба да прочете апо­
стола на славянски. Но него день, поради стечение на
редица обстоятелства, не се удало изпълнението. Отла-
гатъ за 30 ноемврий, с. г., когато сяидиятъ ученикъ (Не­
шо п. Брайковъ), запазенъ отъ своите другари, прочита
апостола докрай на славяно-български. Това предизвиква
буря отъ протести предъ местните власти и дори въ
Цариградъ въ средата на гърците и гърчеещите се.
Разбира се, и българите не губели време. Т е успе-
ватъ да убедятъ властите въ правотата на своите иска­
ния, използувайки славянския надписъ на купола и абсо­
лютното болшинство на българите въ настоятелството и
енорията на черквата. Отъ друга страна сжщите изтръг-
ватъ писмо отъ патриаршията, съгласно което въ чер­
квите „Св. Богородица“ и „Св. Димитъръ" отъ десната
страна да се чете на гръцки, а отъ девата—на славяно­
български; ако не може това — да се редуватъ, ка­
то въ едната черква презъ първата неделя да се чете
на гръцки, а на следната по славяно-български и об­
ратното за другата. Това писмо на патриаршията отъ
 259

декемврий 1859 год., по изрично нейно постановление, е

било четено публично въ черквите. Предизвиканиятъ по
този случай споръ е наложилъ всЬки гражданинъ да се
определи. Съ разрешение на властьта, българите свикали
събрание въ голямата зала на Куршумъ ханъ, кждето е
било разяснено, че отъ 35,000 жители въ града само 32
фамилии еж били гръцки.
На 20 декемврий 1859 год. е било определено да
се прочете патриаршийското писмо. Гърците, чувству­
вайки се безсилни да се наложатъ, призоваватъ екзалти­
рани младежи отъ Асеновградъ, за да подкрепятъ тех­
ния протестъ въ черквата. Българите спокойно доча-
кватъ четенето на писмото. Митрополитскиятъ дяконъ
Игнатий започва да го чете, но гърците започватъ да
крещатъ: „Не щемъ български“ и дори се спускатъ да
смъкнатъ дякона отъ амвона. Тогава се намесватъ бъл­
гарите. Страшна бърканица настжпва въ Божия храмъ.
Следъ кратка, но буйна свада, нарушителите на реда,
развилнелите се ,паликарета“, биватъ изхвърлени отъ
черквата, а литургията продължава съ припеви на сла-
вяно-български, изпълнявани отъ учащата се младежь.
При разотиване на богомолците, тукъ-таме скрити гърне­
та (гърчеещи се) се опитали да замерватъ съ камъни бъл­
гарите, даже отъ гръцкото училище сж били дадени ви-
стрели, но благоразумието у последните надделело. На­
правената отъ властьта анкета установила пълната ви-
новность на гърците, което още повече ги вбесило.
На 25. XII. 1859 год. за първи пжть целата служба
въ черквата „Св. Богородица“ е била изпълнена на
славяно-българеки. Първите свещеници, които извърш-
ватъ службата, сж попъ Златилъ и попъ Тодоръ. Презъ
следната 1860 год., както е известно, владиката Паисий
бе принуденъ отъ българите да не спомене презъ вре­
ме на литургията името на патриарха. Тогава почти едно­
временно съ пловдивските българи подготвяли проше­
ние и цариградските, въ което, като излагали неприя­
зненото отношение на гръцкото духовенство спрямо бъл­
гарите и каноническите имъ права за самостоятелна
църква, настоявали да се разреши обособяването на бъл­
гарска екзархия, като представителка на българския на-
родъ. Пловдивскиятъ митрополитъ Паисий, схваналъ и
възприелъ правата кауза на българите, убеденъ въ аб­
солютното имъ болшинство въ града и епархията, въз­
приема ходатайството имъ и при службата въ черквата
„Св. Богородица" на 12 мартъ 1861 год. вместо името
260

на цариградския патриархъ споменава: „всякое епископ-

ство прозоспавнихъ“. Тази негова постъпка предизвик­
ва гнева на Фенеръ и той бива отстраненъ и заточенъ
въ „Света-гора“, кждето билъ отведенъ на 15. IV. 1861
год. Пловдивчани, засегнати извънредно много отъ това
и уведомени отъ Цариградъ, че не може да бжде въз­
становено положението, взематъ инициатива и образу-
вагь епархийско църковно настоятелство, което временно
да води църковните дела въ епархията отъ името на
митрополитъ Паисий. Първото избрано постоянно при-
сжтсгвие на настоятелството има следния съставъ: пред-
седатель— попъ Златилъ и членове: Павелъ Куртовичъ,
Цоко Каблешковъ, Пею Георгиевъ— кожухарь, Атанасъ
Малеевъ и х. Константинъ Стоевъ. Секретарь е билъ Иоа-
кимъ Груевъ, който е билъ и душата на съвета. На 30
априлъ, с. г., билъ свиканъ епархийскиятъ училищенъ съ-
ветъ, въ който взематъ участие 60 свещеници и 200 ми­
ряни отъ епархията. Всички интриги на гръцкото духо­
венство останали на пусто. Съборътъ избира за предсе­
датели архимандрити Дамаскинъ, следъ това ржкополо-
женъ за велешки митрополитъ. Въ всеки случай съветътъ
билъ признати отъ властита, а неговиятъ председатели
участвува въ идаре меджлиси (мастното управление) на-
редъ съ гръцкия владика.
Десети години се води борбата за разрешаване на
църковния въпросъ. Пловдивските българи чрезъ своя
представители Д-ръ Стоянъ Чомаковъ изнасятъ борбата
докрай. Ето и равносметката, която оправдава материал­
ните разходи за тази борба :
За поддръжка на митрополитъ Паисий 277,547
За поддръжка представителя Д-ръ Чомаковъ 344,019
На митрополитъ Панаретъ— пособия 12,329
За поддръжка на българския Св. синодъ 6,760
За разни разноски въ настоятелството 185,994
Всичко гроша 826,649
По точно казано, борбите между пловдивските бъл­
гари й гърците започватъ открито въ връзка съ избо­
ра на членове за мирския съвети при митрополията, въ
времето на владиката Хрисантъ. Последниятъ изказалъ
желание избраните кандидати да бждатъ посочени ли­
ца отъ него. На това негово желание решително се
противопоставятъ оългарите. На техъ е оило добре из­
вестно, кои сж протежетата на митрополита, тех-
ната алчности, морални и материални попълзновения.
 261

Още повече за това допринасятъ разкритията, които би­

ли направили няколко почтени българи, заемащи вече
епитропски и съветнически постове при митрополията.
Произволите и грабежите минали всекаква граница. Ча­
шата на търпението прелела. Владиката Хрисантъ е виж-
далъ, че болшинството отъ паството с;к българи и че
мъчно ще преодолее техното решение. Изпиталъ всички
средства безрезултатно, той прибегва до крайна мерка.
Явява се съ неколко чорбаджии-гъркомани при мютеса-
рифина въ града Салихъ паша и, като не успева да спе­
чели последния да му сътрудничи, започва да интригува,
излагайки, че съглежда у известни лица духъ на непо­
корство и дори съпротива противъ постановленията на
властьта и, че има основание да се съмнява въ верно­
поданическите имъ чувства. Салихъ паша е билъ до-
бъръ и справедливъ управитель. Той познавалъ корист­
ните дела и произволите на Хрисанта и неговите про­
тежета; схваналъ намеренията му и оставилъ „божието
Богу". Българите оставатъ непоколебими въ своето ре­
шение, и борбата, водена вече открито, се разгаря до
край.
Подъ силния натискъ на Ц ариградската патриарш ия,
повлияна отъ митрополитъ Хрисантъ, Високата порта се
принуждава да изпрати въ Пловдивъ одринския валия
Изметъ паш а, за да изследва донесенията, да установи
истината и евентуално да привлече подъ отговорность
немирниците и смутителите на добрия редъ. Пашата
пристига въ Пловдивъ на 27. I. 1857 год. и въ неколко
дена произвежда една строга, но справедлива анкета.
Останалъ изненаданъ отъ разкритите факти, изоблича­
ващи донесенията на владиката, като клевета, той на-
правилъ постъпки за примирение, но българите държа­
ли на своето. Откровени, прями, единодушни, т е раз­
крили истината, която анкетьорътъ не е могълъ да не
изнесе въ своето изложение. Непоколебими останали
оклеветените. Техн и те постъпки наложили делото имъ
да бъде сложено за разглеждане предъ Върховния съ-
ветъ на правосъдието въ Цариградъ (Ахкями и адлие).
Следъ деветь месечно протакане на същ ото, била изда­
дена оправдателна присъда за обвиняемите българи, а
клеветниците били изобличени. Владиката Хрисантъ билъ
отчисленъ отъ пловдивския митрополитски престолъ и
замененъ съ митрополитъ Паисий.
Мъчно можемъ да си представимъ тържеството на
пловдивските родолюбци отъ този изключителенъ успехъ
262

въ трудната борба, изживЪнъ съ безгранично задовол­

ство, но безъ външни прояви. Той, обаче, е послужилъ
като неизчерпаемъ източникъ на енергия и вЪра въ ед­
но по-светло бящеще, на единение и смелость въ пред­
стоящата борба за църковна независимость. Всеки бъл-
гаринъ е гледалъ да бжде полезенъ за далото, отдавай­
ки се въ борбата съ свещенъ идеализъмъ и изключи­
телна преданность. Съ тези несъкрушими оръжия те
се хвърлили въ неравната борба, убедени предварител­
но въ успеха.
Требва да се признае, че болшинството отъ плов­
дивските българи били големи родолюбци, привържени­
ци на идеята за народна църква и училище. Привър­
женици повече къмъ идеята, че народътъ требва най-
напредъ да се освободи отъ гръцкото духовно иго, да
се просвети и тогава да заработи за своето политическо
освобождение, те работятъ за изпълнението й съ една
изключителна преданность и себеотдайность. Въ своите
„Спомени“ Иоакимъ Груевъ изброява имената на тези въ
града, които изнасятъ учебното дело и борбата отъ 1856
год. „Освенъ неколцината предани българи, като Сал-
чо Чомаковъ, Д-ръ Ст. Чомаковъ, Георги Ст. Чалжковъ
(отъ големия родъ Чалооглу), братя Гешови, Искро Кеся-
ковъ, Павелъ Куртовичъ, Никола Чалъки, Лулчо Гад-
жовъ, Цочо Каблешковъ, Стоилъ Захариевъ, Пею Геор-
гиевъ и неколцина други, които милееха и се грижиха
за българското училище, други българи твърде малцина
на лице се явяваха. Гръкомания пълна владееше из­
между долните класове; мнозина малодушни, у които и
да не бе заглъхнало народното съзнание, не смееха яв­
но да се покажатъ за българи отъ страхъ да имъ не
напакостятъ въ търговията противниците гръкомани".
Борбата за църковна независимость е въсвоя разгаръ.
Всека стжпка на българите, всеко техно действие е би­
ло следено не само отъ турските власти, но и отъ гър­
ците и гърчеещите се въ града. При това положение,
обяснимо е, защо въ Пловдивъ твърде късно се органи-
зиралъ революционенъ комитетъ. Известно е, че неумо-
римиягъ апостолъ на нашата свобода В. Левски още презъ
1871 година обикаля и пловдивската околия, като из-
бегвалъ града. Едва две години по-късно той посеща­
ва руския консулъ (Н. Геровъ) и други видни лица, под­
готвяйки общото дело. Презъ 1875 год. Пловдивскиятъ
революционенъ окржгъ, поверенъ на Волова, Бенков­
ски и 3. Стояновъ, се организира като IV революционенъ
 263

окржгъ, съ седалище гр. Панагюрище. Влиянието, обаче,

което е упражнявалъ той въ Пловдивъ, е било твърде
ограничено.
Презъ 1869 год. се основава въ града и първото
българско читалище, настоятелството на което още сж-
щата година организира читалня и доставя вестници, спи­
сания и множество книги за прочитъ. Съ подписка сж
били събрани надъ 60,000 гроша. Презъ годината било
дадено представление, комедията „Пловдивъ едно време
и сега", по подобие на сръбската „Београдъ прие и са-
д а “. Скоро, обаче, читалището заглъхва, а неговата ини­
циатива била подета отъ просветната деятелность на учи­
телите и учениците при „Централното училище“ .
Великата борба, която изнасятъ пловдивските ро­
долюбиви българи за постигането на църковна незави-
симость, е величава епопея, писана съ неугасимъ идеали-
зъмъ, преданность и въодушевление, изпълнена създравъ
смисълъ и поука. Тази епоха си остава една отъ най-свет­
лите страници въ нашата история.
Много сж източниците, които ни разкриватъ вели­
чието на тази епоха, образите на съвремените борци,
които сж я създали. Техниятъ животъ— подвигъ заслужа­
ва да бжде описанъ за примеръ на поколенията. Намъ
е невъзможно да направимъ това, поради краткостьта на
изложението. Нека се надеваме, обаче, че когато се пи­
ше целостната история на Пловдивъ, образите на всички
дейци съ заслуги къмъ града и Родината ще бждатъ да­
дени въ пълно осветление, съ всичкото величие и нрав-
свена красота на техния духъ.
Въ такава именно епоха на упорита борба за свобо­
да и народни правдинисе е зараждалъ духовниятъ образъ
на съвременния Пловдивъ.
 264

С пи съ къ на о б р ази гЬ
съ обяснения.
Обр. стр.
№ 1 (15) Монета отъ времето на Каракала (по Т. Герасимовъ).
На лицевата страна е изобразенъ бюсчътъ на императора,
даденъ на л^Ево, съ лавровъ вЪнецъ, ризница, кржгълъ
щитъ и копие. Дадената страна представлява хълмъ съ
продълговати очертания, обрасълъ съ гора. Върху равни­
щето му храмъ съ трижгъленъ фронтонъ—въ дЪсно, въ
средата, статуята на Аполонъ, голъ, правъ съ лжкъ въ ла­
вата ржка и патера въ дясната. Въ л-Ево, върху по-дългата
страна, статуя на конникъ, вероятно Аполонъ или героя
— конникъ, най-популярното отъ тракийските божества,
чието име все още остава неизвестно. На една по-низка
тераса на хълма—друга сграда, съ плосъкъ покривъ и
четири колони на лицевата страна, която се счита отъ
типа на перестилнитЪ постройки. Третата сграда, нами­
раща се въ подножието, е храмъ съ четири колони, укра­
сени съ коринтски капители, надъ т-Ехъ — трижгъленъ
фронтонъ съ акротерии. На склона, върху скала, е по­
ставена на колона съ база и капителъ статуята на Апо-
лонъ Кендрисийски или на друго божество. Въ д-Есно
— аркада съ четири свода отъ градския водопроводъ.
Съ този печатъ (изображение) е имало издадени и
други монети. Известно е, че градскиятъ съветъ не единъ
пжтя е възлагалъ на гравьори да изобразятъ градскитЪ
хълмове, особено гЕзи, които сж дали името на града —
Т п то п б и т. Въ този случай, струва ни се, че се касае за
поржчка да се изобрази, не отд%ленъ хълмъ, но най-
характерното отъ трихълмието. Естествено, единъ така
просторенъ и богатъ съ забележителности обектъ не е
могълъ да бжде ц-Елостно предаденъ въ така ограниче­
ното поле на една монета. Това е дало основание на
гравьора да разреши възложената му задача условно.
Отъ всички белези той е далъ предпочитание на южни­
те склонове на трихълмието — скалит% на Джамоазъ и
Таксимъ тепета, независимо отъ р-Едкит-Е дървета, под­
чертани сж овалнитЪ контури на скалигЕ. Храмътъ е
представенъ на самия връхъ условно. Възможно е да е
имало такъвъ и на това м"Есто. По-в-Ероятно е, обаче,
да се касае за августеума, за който говоримъ въ текста.
Може би отъ м-Естонаблюдението той съвсемъ да не се е
виждалъ, но неговото изобразяване се е налагало.
 265
Обр. стр.
Въ лЪво, върху по-низка тераса, е представена вто­
рата сграда. Ние предполагаме, че това е Таксимъ тепе,
на което е била блестящата постройка на преториума.
Съпоставени, двете сгради по местоположение напълно
съответствуватъ на даденото върху монетата.
Една отсечена скала е образувала тераса, на която,
върху значителна колона съ поставка и капителъ въ ко-
ринтски стилъ, се издигала статуя. Едно щателно издир­
ване открива на южния склонъ на Джамбазъ тепе, кжде-
то днесъ се издига камбанарията на старата черква „Св.
Петка", че скалата е отсечена отъ незапомнени времена,
очевидно презъ епохата на римското владичество и из­
ползувана за цельта. Установено е, че това изсичане не е
направено по поводъ построяването на камбанарията.
Долу, при полите на Таксимъ тепе, точно подъ терасата,
на която е билъ построенъ преториума, е местото на
днешната черква „Св. Марина“, известно като старо чер-
ковище, на което вероятно е билъ застроенъ очерта-
ниятъ храмъ въ полите на трихълмието. На монетата е
нанесенъ много по-близо до скалите, което е твърде
вероятно. Очевидно, въ по-късно време, до наши дни,
тези скали сж били къртени въ големъ размеръ и отда­
лечени отъ въпросното место.
За насъ е малко неясно, какво е искалъ да пред­
стави гравьора съ подчертаните отъ него четири арки
отъ десно на трихълмието. Предполагаме, че това е ма-
сивниятъ сводовъ мостъ върху Марица, а не една така
незначителна часть отъ градския водопроводъ. При това
арките сж предадени съ една внушителна височина и
ширина. Верно е, че до сега не сж открити видими
следи отъ въпросния мостъ надъ реката, но треова да
се признае, че не е направено нищо за издирването имъ,
още повече, че на монетата, струва ни се, има очерта­
ния и на реката.
2 (15) Монета отъ времето на Елагаоалъ. На лицевата
страна е изобразенъ бюстътъ на императора съ лавровъ
венецъ на глава.
На опакото е представенъ храмъ съ осемь колони.
Фронтонътъ е трижгъленъ съ акротерии, а въ средата му
щитъ съ напречна стрела. Всредъ храма е статуята на
Хермесъ—голъ, правъ, съ кесия и кадуцей въ ржка, на коя­
то е наметната мантията му. Т. Герасковъ счита, че се
касае не за Хермесъ, а за Аполонъ, излагаики редица
съображения. Отъ надписа е видно, че при императоръ
Елагаоалъ Пловдивъ получава презимето Неокоръ.
 266

О бр. с тр .
. 3 (20) Погледъ отъ Небетъ тепе на югъ, върху центъра
на града. На преденъ планъ се очертаватъ ясно трит%
хълма: Дановиятъ, Бунарджика, а по средата Джен-
демъ тепе. Въ хоризонта се очертава билото на ср%д-
нит% Родопи. Върху Дановия хълмъ се издига повече
отъ петь вЪка силуета на кулата съ градския механи­
чески часовникъ, а по средата се бЪл^е новия бюфетъ.
На западнигЬ му склонове изпъква оригиналната сграда
на протестантската черква. По склоновете на Бунард­
жика се очертаватъ неговите добре уредени тераси и
бюфета, а на билото се белеятъ паметникътъ и сградата
до него. Внушителни сж контурите на Джендемъ тепе,
чиято най-горна тераса се очертава отъ тукъ особено
добре.
„ 4 (23) Монета отъ времето на Комодъ. На лицевата страна
е даденъ бюстътъ на императора съ лавровъ венецъ на
глава.
На другата страна е представенъ високъ хълмъ съ
статуя на върха. Дфсната ржка е протегната, държи пате-
ра, а левата—лжкъ. Подъ върха на склона — храмъ съ
четири колони на лицевата страна, а надъ техъ триж-
гъленъ фронтонъ. Вжтре статуя на права фигура (неясна).
Предполага се, съ най-голема вероятность, че това е
общиятъ видъ отъ изтокъ на Бунарджика. Въ средата на
склона е имало храмъ или светилите, възстановено днесъ
на сжш.ото место (Обр. № 62).
№ 5 (28) Погледъ отъ Дановия хълмъ на изтокъ къмъ юж­
ната часть на трихълмието. Въ средата се издига Джам-
базъ тепе, а въ лево на пръвъ планъ е Таксимъ тепе,
което не се вижда цело. Терасата, обаче, на която е билъ
построенъ преториума се очертава напълно отъ стените
иззидани върху южните скали на хълма. Най-високата
отъ техъ е запазена. Тукъ се предполага да е билъ по­
строенъ мряморниятъ тронъ на императора. Днесъ на
тази тераса се издига източното крило отъ сградата на
девическата гимназия, а по-големата й часть служи за
дворъ. Задъ нея се очертава сградата на „Централното
училище“ , строено преди освобождението (Обр. № 77),
задъ северния жгълъ на което стърчи камбанарията на
черквата „Св. Димитъръ“.
„ б (30) Погледъ отъ улица „Св. Марина“ (предъ северния
входъ на едноименната черква) къмъ южнигЬ склонове
на Джамбазъ тепе. На пръвъ планъ се виждатъ старинни
кжщи, запазени отъ преди освобождението. Горе се
 267

Обр. стр.
издигатъ скалите на хълма съ своите овални очертания,
характерни само за него.
„ 7 (32) Погледъ отъ улица „Св. Марина“ (предъ входа на
митрополията) на северъ къмъ Таксимъ тепе. Предъ насъ
е стръмната ул. „Царь Ивайло“. Подъ нея, предъ под­
порните стени, презъ римската епоха тукъ е имало по­
строени обществени чешми, а надъ т%хъ по улицата на
около 70—80 м. е била южната врата въ стената на
акропола. Стените, които образуватъ терасата на Так­
симъ тепе и се виждатъ така ясно, сж по-нови, отъ тур­
ската епоха. Високата малка сграда надъ последните,
очертана задъ клонете на дърветата, която има видъ на
параклисъ, е била каменно огнеупорно хранилище за ме­
бели и други ценни предмети на големата кжща, която
въ края на турската епоха се е издигала на местото на
древния дворецъ. Днесъ е измененъ видътъ на тази кар­
тина, като на местото на полусрутените подпорни стени
отъ предния планъ сж построени нови.
„ 8 (34) Погледъ отъ терасата на Небетъ тепе на западъ, кж-
дето на преденъ планъ р. Марица пресича града. Виж­
датъ се трите моста надъ нея: стариятъ—останалъ още
отъ турската епоха, средниятъ—построенъ презъ 1929—
30 год., следъ земетресението, и третиятъ—построенъ и
служещъ изключително за нуждите на Б. Д. Ж. Отвждъ
реката сж кварталите на предградието „Филипово", а по-
на западъ, край брега, сградите на захарната фабрика.
Задъ техъ чудно плодородното поле къмъ гр. Пазар-
джикъ. Предъ хълма се очертава старата „Чифте ба­
ня“, останала отъ ранната турска епоха, въ непрекжсна-
та служба на гражданството близо петь века. Малко
по-далечъ е „Имаретъ джамия“ съ своето минере, сжщо
единъ отъ най-старите паметници отъ поменатата епо­
ха. Внушителната сграда съ обширния дворъ е Пловдив­
ската държавна мжжка гимназия „Александъръ I“.
„ 9 (35) Монета отъ времето на Хадриана (по Н. Мушмовъ).
На лицевата страна е даденъ бюстътъ на императора
съ лавровъ венецъ. На опакото е изобразено речното бо­
жество Хебросъ, полулегнало. Въ десната си ржка дър­
жи урна, изъ която излива вода, а съ левата си ржка
се подпира на скала, подъ която извира и тече вода. И
надписътъ подчертава, че изображението се отнася до
река Марица (Хебросъ).
„ 10 (35) Монета отъ времето на Домициана. На лицевата
 268

Обр. стр.
страна е дадена главата на императора съ лавровъ ве-
нецъ. На опакото — богинята на града, права, съ кре­
постна корона. Въ д-Ьсната ржка държи патера, а въ л а ­
вата—два класа. Предъ нея Хебросъ (речното божество),
полулегналъ, държи клонче.
„ 11 (40) Укрепване бреговете на р. Марица. Едно отъ ред­
ките сега брястови дървета, които никога сж кичели
бреговете. Очертава се желЪзниятъ силуетъ на ж. п.
мостъ върху реката. Зал%зъ слънце край града.
„ 12 (51) Фрагменти отъ глинени сждове, употребявани отъ
предисторическите жители на града, намерени при раз­
копките на върха на Джендемъ тепе Украсени еж съ
твърде оригинални геометрически линии, спирали, кон­
центрични кржгове. Изложени сж въ Пловд. арх. музей.
„ 13 (52) Часть отъ глиненъ еждъ, намеренъ при сжщ ите раз­
копки. Украсата е съ линиите на четири осморки, впле­
тени сполучливо една въ друга. Намира се ежидо въ
Пловд. арх. музей.
. 14 (53) Сребърна маска. Предполага се, че е снета следъ
смъртьта на тракийски князъ, чийто наследници сж иска­
ли да увековечатъ неговия образъ. Изложена е въ Пловд.
арх. музей.
„ 15 (8 .1) Хисаръ капия—източната врата въ стената на акро-
пола, както е реставрирана отъ Пловдивското археоло­
гическо дружество. Отъ десно на самата крепостна сте­
на се вижда часть отъ много интересното здание на
Пловдивския етнографски музей, а въ лЪво, върху стена­
т а — пристройките на черквата „Св. Константинъ и Еле­
на“ , покривътъ на която се подава надъ т%хъ. Въ това
положение Хисаръ капия и околните части на крепост­
ната стена датиратъ отъ късно-византийската епоха, съ
очевидни елементи отъ български строежъ.
. 1 6 ( 1 2 2 ) Външ енъ видъ на Пловдивската общинска кжща —
етнографски музей. Великолепна стара кжща, заемаща
600 кв. м., застроена върху стената на акропола, на два
етажа, независимо отъ избения и таванския.
„ 1 7 ( 1 2 4 ) Южната страна на сжщата кжща (Обр. № 16), на
ул. „Стръмна", източно отъ пресечката й. съ ул. „Д-ръ
Вълковичъ“ . Нейните основи сж върху старата крепост­
на стена и се издигатъ надъ 15 м. височина. Отъ десно—
кжщата на ул. „Д-ръ Вълковичъ“ № 1. Въпреки пълно­
то й занемаряване, съ своето вжтрешно разпределение
и украса буди живъ интересъ у всеки посетитель. Това
сж едни отъ най-старите чорбаджийски кжщи въ града,
 269
Обр. стр.
запазени въ първоначалния си видъ както отъ вънъ, та­
ка и отъ вжтре. Т е сж строени отъ преди 2С0 години.
„ 18(125) Потонъ отъ стара пловдивска чорбаджийска кжща,
украсеИъ съ резба. Въ средата овална розета, съответ-
ветствуваща на кржглите линии на потона.
,.19(126) Потонъ отъ стара пловдивска чорбаджийска кжща,
съ правожгълна форма, украсенъ много издържано, съ
резба въ сложни геометрически форми, симетрично раз­
положени.
„ 20 (127) Красива розета отъ потонъ въ чорбаджийска плов­
дивска кжща, украсенъ съ резба на квадрати.
„21(128) Л егенъ и ибрикъ, отъ турската епоха, до скоро една
необходимость за всека пловдивска кжщ а. Т е сж били
държ ани обикновено въ спалните. Дадените образци сж
притежание на едно старо пловдивско семейство. Може ои
сж работени вънъ отъ града, обаче подчертаватъ вкуса
на своите притежатели. Съ своята форма и художестве­
на изработка представляватъ, наистина, едно красиво до­
машно украш ение.
„ 22(129) Павти (чепрази) съ металически фонъ. Притежание
на едно старо пловдивско семейство. Въ града се срЪ-
ща голямо разнообразие отъ подобни павти, работени
тукъ. Тънката филигринова изработка предава осооена
прелесть на предмета. Монтирани на плъстени или ме­
талически коланчета, добиватъ особено елегантенъ видъ.
2 3 i 130) Билото на Джамбазъ тепе, кждето се пресичатъ ул.
„Князъ Цертелевъ" и ул. „Д-ръ Владо“. Гледката на изтокъ
се губи въ безбрежното Тракийско псчпе. Северозапад-
ниятъ жгълъ на пресечката се заема отъ кжщата, подъ
№ 16, на първата улица—една стара и твърде интересна
сграда отъ преди 200 години. Въ нея е станала първа­
та среща между представителите на освободителните
руски войски и местните жители на 5 януарий 1878 год.
Югоизточниятъ жгълъ се заема отъ кжщата, въ която
презъ 1822 год. е отседналъ френскиятъ поетъ Ламартинъ
при своето пребиваване въ града. Сжщо стара сграда
отъ турската епоха. Интересно е стремителното разши­
рение на всеки по-горенъ етажъ надъ приземния. Така
застроената площь се почти удвоява. Безъ бетонни пло­
чи и трегери, свързано умело чрезъ здрави джбови гре­
ди, сложено върху приземния етажъ, граденъ отъ камъни
и каль, ето вече повече отъ 200 години се крепи здра­
во огромното тело на кжщата. При това, очевидна е
големата занемара къмъ нея.
 270
Обр. стр.
.,24(132) Стара улица и кжщи отъ кварталите, застроени
върху източните склонове на Джамбазъ тепе. Постлани
винаги съ калдаръмъ, улиците тукъ сж едва проходими
за кола. Горните етажи на сградите’ все повече се при-
ближиватъ съ своите еркери и чикмази, а стрехите ка­
то че ли се допиратъ.
.,25(135) Часть отъ римската крепостна стена въ надземния
си строежъ, запазена до наше време. Разрушена е презъ
1936 год. за откриване улицата „Митрополитъ П аисий“ .
„ 26(137) Тракийската крепостна стена, разкрита въ северна­
та страна на терасата, образуваща върха на Небетъ те­
пе. Забелязва се поставения презъ 1938 год. надписъ
върху единъ отъ блоковете.
„ 27(138) Часть отъ македонската крепостна стена, която е
ограждала акропола. Разкрита е почти по целото про­
тежение отъ ул. „4 Януарий“ до ул. „Митрополитъ Мак-
симъ“ , подъ Таксимъ тепе. Презъ турското владичество
върху нея сж били издигнати много градски кжщи, кои­
то сж имали своя изходъ къмъ ул. „Митр. Максимъ“ .
Презъ византийската епоха сж били надзидани върху
нея крепостни стени.
. 28(139) Богато украсенъ архитравъ съ внушителни разме­
ри: 2.58 м. дължина, 88 см. широчина и 45 см. дебели­
на, отъ белъ мряморъ, който не е отъ местенъ произ-
ходъ. Лицето много изискано изработено. Украсено е до­
лу съ редъ великолепни акантови листа, изваяни въ ви-
сокъ релиефъ. Надъ техъ редица еднообразни растител­
ни орнаменти, а горе, като малъкъ корнизъ съ овоидни
орнаменти, обградени съ две хоризонтални линии—едри
и по-дребни перли. Акантовите листа сж главниятъ де-
коръ. Намираме ги работени по сжщия начинъ и сжщия
размеръ въ още неколко капители, корнизи, жгълници.
Намерени сж въ северните поли на Таксимъ тепе, а ча­
сти—и въ южните поли. Предполага се, че това сж ча­
сти отъ фасадата на преториума. Събрани сж въ музея
при Пловдивската народна библиотека, а има изпратенъ
значителенъ брой и въ Софийския археологически музей.
„ 29(139) Полукапителъ (пиластровъ капителъ), изработенъ
отъ мряморъ съ еднакъвъ произходъ на поменатия по-
горе. Размери: 52 см. широкъ, 72 см. дълъгъ и 40 см.
високъ. Изработенъ е въ коринтски стилъ. Волутите еле­
гантно разперени и много изискано работени. (Вижъ обр.
№ 28). Украсенъ е съ високо релиефни акантови листа и
други орнаменти, художествено изваяни. Такива полу-
капители се намериха осемь на едно место. Големото
 271

Обр. стр.
сходство на мрямора, начина на украсата и изисканостьта
на работата ни позволяватъ да предполагаме, че се ка­
сае за части отъ една и съща сграда съ описания по-
горе архитравъ.
Надъ него ионийски капителъ отъ бЪлъ мряморъ
съ размери: 17 см., а при волутигЬ 21 см. височина. Има
правоъгълна форма. Диаметърътъ на долната кръгла
плоскость, съ която стъпя на колоната, е 48 см. Волути-
тЪ съ украсени съ разлати акантови листа и овоидни
орнаменти. Капителътъ е намЪренъ при едни случайни
разкопки на ул. „Раковски“. Подобни се откриха и на
други места.
> 30(140) Капителъ въ коринтски стилъ, изработенъ отъ бЪлъ
мряморъ, не отъ м4стенъ произходъ, въ размери: ви-
сокъ 57 см. и диаметъръ 45 см. безъ украсата. Послед­
ната, много изискано работена, използува големите акан­
тови листа, изваяни въ високъ релиефъ. съ каквито въ
друга форма украсява и трите рамена на капителя. Ху­
дожествената работа напомня тази на поменатите вече
по-горе части.
>31(140) Касета, изработена отъ мряморенъ блокъ, не отъ
мЪстенъ произходъ, съ размери: 1.10 м. дълга, 65 см.
широка и 50 см. висока. На високите полета, както и
по лицевата дебелина има хубави акантови листа въ
барелиефъ. Такива има и на извитата плоскость. Касе­
тите съ дълбоко изработени една въ друга, квадратни,
украсени съ перловъ и овоиденъ орнаментъ. Горе като
корнизче изработени редица изпъкнали и вдлъбнати па-
ралелограми.
>32(141) Часть отъ корнизъ отъ белъ мряморъ, съ огромни
размери, дълъгъ 2.80 м., високъ 46 см. и широкъ 95
см. Заемалъ е ъглово место, защото едната му страна е
работена по същия начинъ както и лицето (дългата
страна). Изработката на украсата му е много изискана.
Централно место заематъ по средата на корниза на
симетрично оставени полета широко разперени акантови
листа, изработени въ високъ релиефъ. Пространствата
между техъ съ вдлъбнати касетки, украсени съ разнооб­
разни единични розети и геометрични орнаменти. Подъ
техъ между тънки линии отъ перли има изпъкнали
овоидни орнаменти. Подъ последните редица симетрич­
ни кубчета, като основа. Горе същата линия, само че
овоидните орнаменти вдлъбнати, а надъ тЬхъ леко из­
вито поле съ растителни орнаменти. Всеки може да си
 272
О бр. стр .
представи масивностьта и великолепието на сградата,
която е била украсена съ него, като има предвидъ
тежестьта му, която е надъ 5,000 кгр., и високо художест­
вената му украса.
„33(144) Пиластъръ отъ входа (пропилейте) на антични^ ста-
диумъ. Изработенъ е отъ единъ белъ мряморенъ блокъ
съ размери: високъ 2.90 м., широкъ 57 см. и дебелъ 51
см. Двете отъ страните му сж грубо издялани, понеже сж
били вградени. Останалите две сж издълбани, обградени
по края съ двоенъ профилъ и украсени, споредъ оби­
чая: отъ едната страна кривака на Херакулъ, кожа отъ
немейски лъвъ съ глава, грива и предните крака; тулъ
съ стрели и лжкъ. На другата страна: Хермесъ съ окри­
лена шапка, амфора, палмово клонче, а въ основата— не­
що като жертвеникъ, украсенъ съ релиефъ на волска
глава.
„ 34 (146) Монета отъ времето на Каракала (по Т. Герасимовъ).
На лицевата страна е изобрезенъ бюстътъ на императора.
На другата страна— Аполонъ правъ, голъ, съ лавровъ ве-
нецъ. Д есната ржка, протегната, държи патера; левата
— лж къ, който е хваналъ за долния край, а горната му
часть е опрена на сжщата ржка. Върху левото рамо е на­
метната плащеницата му. О тъ страна до нозете му три-
нож никъ съ обвита на него змия. О тъ надписа става
ясно, че монетата е издадена въ връзка съ организирани­
т е въ града питийски игри.
35(147) Монета отъ времето на Каракала. На лицевата
страна е изобразена главата на императора съ лавровъ
венецъ.
На опакото: императорътъ препуска конь; хламидата
му се развева задъ гърба. Въ десната си ржка държи
ктксо копие, а въ левата—юздите. Предъ коня—поваленъ
неприятелски войникъ, когото коньтъ настжпва съ пред­
ните си крака. Изглежда, монетата е издадена по слу­
чай посещението на Каракала въ Пловдивъ, когато сж
били уредени атлетически игри и състезания (алексан­
дрийските или питийските). Така градскиятъ съветъ е
изразилъ своята почить къмъ императора, като е из-
дигналъ статуята му въ храма на Аполонъ и е издалъ
множество монети отъ този видъ.
„ 36(151) Холътъ на банята презъ римската епоха, както е
реставриранъ отъ арх. Хр. Д. Пеевъ. Осветлява се отъ
отвора въ центъра на потона. Въ средата е вратата,
която презъ коридорче е извеждала въ банските басейни
 273

Обр. стр.
и др. помещения. Нишите на сжщата страна сж оили
вероятно украсени съ статуи.
„37 (153) М озаичните подове на коридорчето и две отъ по­
мещенията на банята, за които говоримъ въ текста. Тех-
ната изработка е въ всеко отношение издържана.
,.38 (154) Мозаична украса, върху дъното на басейна отъ
първата стара баня, върху развалините на която е била
изградена описаната римска баня.
„ 39(156) Композитенъ капителъ, изработенъ отъ мряморъ
не отъ местенъ произходъ. Има размери: диаметъръ
45 см., безъ украсата, и височина 65 см. И той е укра-
сенъ съ акантови листа околовръстъ, а надъ техъ орна-
‘ менти отъ геометрически и растителни форми, които сж
силно повредени.
.,40(157) Колона, римо-дорийски стилъ, изработена отъ сит-
нозърнесгъ белъ мряморъ, много изискано полирана.
Очевидно, била е украса на некоя по-стара сграда въ
града, защ ото б е намерена зазидана, като м атериалъ въ
римската стена. Мряморътъ не е отъ местенъ произходъ.
Много е очукана, но въпреки това е запазила своя оле-
съкъ. Разм ерите й сж: 2 м. дължина и 52 см. диам етъръ.
„41 (157) Корнизъ отъ внушителенъ б елъ мряморенъ блокъ,
не отъ местенъ произходъ, съ размери: 2.20 м. д ъ л ъ гъ ,
80 см. високъ и 54 см. дебелъ. И тукъ центъръ на укра­
сата еж елегантните венци на гирлянди, окачени на вол­
ски глави, както личи и по други изображения, само
че тукъ изработката е много по-нежна, въ по-низъкъ ре-
лиефъ, безъ да се срещатъ женските глави, а само най-
разноформени розети. Долната часть на корниза, изра­
ботенъ овално, е украсена съ линии по-едри и по-дребни
перли, съ геометрически форми и растителни орнаменти.
Горниятъ край на корниза и тукъ се приключва съ една
линия орнаменти, хармонични съ тези на цялата украса.
Художествената стойность на украсата издава съвършен­
ство въ културата на своите създатели.
Отъ този видъ корнизи, архитрави, жгълници, и др.
части отъ украсата на монументални здания има събрани
въ двора на музея твърде много, въ по-голФми и по-
малки размери отъ описания, и не ще бжде далечъ вре­
мето, когато некой специалистъ отъ всички тФхъ ще ни
ъзстанови сградите, отъ които тф произхождатъ.
дини нияе гпРедполагаме. че това сж отъ по-късните го-
Р мекото владичество (епохата на ДнтонинигЬ)

18
 274

Обр. стр.
Нема съмнение, че тепърва още много паметници ще
бждатъ разкрити, налага се, обаче, копането на основите
за новостроящите се здания, особено въ определени
места, да става по-дълбоко.
„42(157) Извитъ (оваленъ) корнизъ, изработенъ отъ мрямо-
ренъ блокъ, съ размери: дълъгъ 1.80 м., високъ 72 см.
и широкъ 68 см. Много елегантно декориранъ, въ сре­
дата съ венци въ гирлянди, прехвърлени симетрично
задъ роговете на волски глави, изваяни въ високъ ре-
лиефъ много изискано. Въ полетата, надъ джгите, обра­
зувани отъ венците, женски глави, изваяни лицево, съ
едри букли, сжщо розети и овоидни форми въ високъ
релиефъ. Полето, долу, е изпъкнало и съ две линии е
разделено на три части. Линиите сж украсени съ нанизи
отъ едри и по-дребни перли и нежни растителни орна­
менти. Горе—верига отъ едри и дребни перли съ други
орнаменти образуватъ корнизче. Изработката е високо
художествена и много изискана. Корнизътъ е намеренъ
презъ 1924 год., при копане основите на зданието въ ул.
„Князъ Длександъръ“ № 30, вънъ отъ свендона на ста-
диума, както е описанъ на друго место. Тежестьта на
корниза е около 4000 кгр.
„ 43(158) Внушителенъ жгълникъ на потонъ отъ единъ белъ
мряморенъ блокъ съ размери: 1.75 м.—дължина на ка­
тетите, а дебелина—68 см. Мряморътъ не е отъ местенъ
произходъ. Джгообразната часть на жгълника, по всека
вероятность, е служила за отвора, който е билъ на по-
тона. Размерите на блока ни говорятъ за изключителната
масивность на сградата, стените на която е требвало да
носятъ огромната тежесть на потона образуванъ отъ такива
блокове. Жгълникътъ е великолепно декориранъ. На са­
мия правъ жгълъ е издълбана дълбока трижгълна касетка,
украсена въ дъното съ високо релиефни растителни орна­
менти. Отъ вънъ жгълътъ се очертава съ линии растителни
орнаменти. Джгообразната часть на жгълника, образу­
вана отъ дебелината на блока, има украсата на описа­
ните последни образи. Главната часть е заета отъ гир­
ляндите на венци, окачени задъ роговете на волски
глави. Въ джгите, освенъ розетите, се явяватъ и женски
глави съ овално лице, дадено насреща. Косите имъ сж
фризирани на едри букли. Розетите сж най-разнообразни.
Всичко е предадено въ високъ релиефъ. Долната часть
е овална, украсена съ линии отъ по-едри и по-дребни
перли, растителни и геометрични орнаменти. Видътъ на
 275

Обр. стр ,
мрямора, обработката, художественото изпълнение и раз-
м^ритЪ на линиигЬ и фигуритЪ съответствуватъ на тЪ-
зи отъ образъ № 41. Става очевидно, че произхождатъ
отъ украсата на едно и сжщо здание.
Втори, напълно подобенъ на описания ж гълникъ, има
прибранъ въ двора на музея. Той, обаче, се състои отъ
два блока, които, сложени единъ върху другъ, образу-
ватъ дебелината на ж гълника. Почти всичко друго е ед­
накво съ първия.
„44(158) Часть отъ корнизъ, изработенъ отъ блокъ бЪлъ мря-
моръ, съ размери: 88 см. дълъгъ и 86 см. високъ. Укра-
сенъ е съ растителни и овоидни орнаменти, разграничени
съ две линии перли. Изработката е много изискана,
очевидно е отъ веща ржка. Този кжсъ отъ корнизъ
С /К щ о така представлява часть отъ украсата на монумен­
тална сграда, много по-ранна отъ изграждането на рим­
ската крепостна стена, защото е намЪренъ вграденъ въ
стената съ поменатата по-горе мряморна колона.
.,45(159) Група части отъ мряморната украса на различни
сгради презъ римската епоха. Като основни мотиви
преобладаватъ акантовигЬ листа и други растителни ор­
наменти, но има и други фигури. Всички сж изработени
отъ мряморъ, донесенъ отъ далечъ. Събрани сж на м е­
стото кждето се издига сега сградата на ул. „Кн язъ Длек-
сандъръ“ № 30, предъ входа на римския стадиумъ.
..46(159) Монета отъ времето на Елагабалъ (по М уш мовъ).
На лицевата страна стои бюстътъ на императора въ бро­
н я,|съ копие въ дясната ржка, което се подава, и щ итъ
на лявото рамо. На другата страна—храмъ съ 11 коло­
ни, покритъ съ квадратни плочи и украсенъ фронтонъ.
Надписътъ сочи за построяването тукъ храмъ на Дполона.
„ 47(159) Монета отъ времето на Елагабалъ (по М ушмовъ)!
Сжщото лице, както на предишната. На опакото сжщо
храмъ съ 13 колони. Покривътъ е сжщо съ четвъртити
плочи.
„49(161) Монета отъ времето на Елагабалъ (по М уш мовъ).
На лицевата страна бюстътъ на императора, съ мантия и
лавровъ в%нецъ на глава.
На дадената страна^Дполонъ— голъ, правъ; съ д я с­
ната си ржка поддържа храмъ съ много колони, а въ
лъвата лж къ и мантия. В ъ лЪво, императорътъ, съ д и ­
ната си ржка поддържа сжщия храмъ, а въ лавата —
скиптъръ. Подъ храма четвъртита маса, а на нея ваза
пълна съ топки, наградни дарове. И тукъ е ясно, че мо­
нетата е въ връзка съ новопостроенъ храмъ.
 276

Обр. стр.

„ 50(162) Фризъ на здравните божества. Изработенъ е върху

една плоча отъ белъ мряморъ, съ размери: 2.80 м. ши­
рока, 1.08 м. висока и 17 см. дебела. Централната фи­
гура е Ескулапъ — богъ на здравето и на силата. Изо-
бразенъ е като мжжъ въ зр%ла възрасть, увитъ съ мантия,
но съ голи гърди, съ тояга въ ржка. Прилича твърде мно­
го на Херкулесъ, който е олицетворение на поменатите
божествени дарби на земята. Отъ дясната му страна не­
говата любима дъщеря Хигия — богиня на здравето,
облечена въ хитонъ, наблюдава баща си. Въ дясната
ржка държи змия, на която съ лавата подава храна.
На дЪсно отъ нея стои фигурата на Хера — майката
на боговете, жената на Зевса, стройна хубава жена, съ
изразително лице и гъвкаво гЕло. Тя отделя поменатите
вече отъ стоящите въ десно отъ нея две фигури. Първата
е Дресъ (Марсъ), бога на войната, нейнъ синъ, и втората—
Дионисъ—незаконенъ синъ на Зевса. Двамата сж млади,
съ стройни тела, излжчващи сили. На л Ьво отъ Ескулапа,
малката фигура, е тази на Телесфоръ — гения на оздра­
вяването. Обвитъ съ ямурлукъ и гугла на главата, едва
се забелязватъ лицето и краката му. До него стои мла­
да девица, която съ едната си ржка налива церъ въ па­
ницата на Ескулапа. Нема съмнение, че това е най-
изисканата фигура въ целата композиция. Двойно препа-
саниятъ й хитонъ издава всичката прелесть на тази бо­
жествена хубавица. Предполага се, че това е една отъ
сестрите на Хера: Езо или Пананео, които сж носили
церовете на Ескулапа. Задъ девицата стои гологлава
Деметра — майката земя, създателка на растителното и
животинското царство, на плодовете, които служатъ за
храна на хората. Тя е научила хората да култивиратъ
растенията. Нейниятъ образъ е билъ създаденъ отъ
Праксителя, който е изваялъ петь различни статуи на
Деметра. Тази богиня се е ползувала съ особена почесть
въ Пловдивъ.
Рамките, въ които сж наредени изброените здрав­
ни божества се затварятъ съ още два бюста, поставени на
шестожгълни пиедестали. Отъ левата страна е този на
Селена — луната. Нейната фигура най-много е постра­
дала поради очукване. Почти целата лева половина лип­
сва, а останалата е въ окаяно състояние. Все пакъ ли­
чи месечния сърпъ на богинята, както и това, че е об­
вита въ драперия. Въ дФсно е бюста на Хелиосъ—слън­
цето, което е представено като младъ, жизнерадостен’ь
 277

О бр. стр.
юноша, съ къдрави буйни коси, съ изразно и лъчезар­
но лице. Забелязватъ се няколко лъча.
Фигурите съ високи 78 см., изработени въ високъ
релиефъ, очевидно отъ вещъ ваятель. Вътрешното поле,
обградено съ висока рамка, е 2.70 м. дълго на 79 см.
високо. (Инв. № 1021).
„51(166) Статуя на жена, работена отъ едрозърнестъ мря-
моръ. НЪма съмнение, че представлява копие отъ ори­
гинална статуя на класиците. Некои приематъ, че е ко­
пие отъ една оригинална група на музите (бронзова),
която е била изработена отъ Праксителя и която се е
намирала въ Римъ, въ храма на „Щастието“ (Felicitas).
Поради добрата й полировка, приема се да е била ра­
ботена къмъ първата половина отъ II вЪкъ преди Хри­
ста. Тази статуя дава основание да се приеме, че въ
Пловдивъ е имало красиви статуи и други художествени
предмети отъ прочути древни скулптури или най-мвлко
копия отъ техните произведения.
Разглеждайки тази статуя въ една крайно интересна
статия г. проф. Б. Филовъ прави заключение, че Плов­
дивъ е притежавалъ две статуи, според ь оригиналите на
Праксителя. (Изложена е въ Софийския археологически
музей).
„ 52(167) Торсо отъ мряморна статуя на едъръ мъжъ въ ес­
тествена големина. Изработката е доста изискана. Широка­
та дреха е обвила тЪлото. Единиятъ й край е прехвърленъ
презъ л%вото рамо и се държи отъ дясната ръка. В е ­
роятно обичайна поза на изваяния. Десниятъ кракъ е
леко подгънатъ. Изложена е въ Пловдивския археологи­
чески музей.
„ 53(167) Торсо отъ мряморна статуя. Изваяното женско гкпо
е обвито съ хитонъ и дълго наметало, единиятъ край
на което е изтегленъ презъ кръста. Десниятъ кракъ е
елегантно подгънатъ. Размерите съ по-малки отъ есте­
ствените. Изработката е изискана. Изложена е въ Плов­
дивския арх. музей.
„ 5 4 ( 168) Торсо отъ мряморна статуя. Тело на жена, облече­
на въ хитонъ и наметната съ мантия. Образуватъ се мно­
жество елегантни гънки, които обаче не скриватъ строй­
ното и гъвкаво тело на фигурата. Дадена е почти въ
естествена големина. Изложена е въ Пловд. арх. музей.
„ 5 5 ( 169) База (пиедесталъ), изработена отъ мряморенъ белъ
блокъ съ размери: високъ 1.80 м., широкъ 60 см. и де-
белъ 50 см. На лицевата страна големъ надписъ, писанъ
 278

Обр. стр.

съ гръцки и латински букви. Първите три реда, писани

по гръцки, сж били очукани и заменени съ латински.
ЦЪлиятъ надписъ изглежда на стихотворение безъ да сж
спазени, обаче, стихотворните форми. Служилъ е за под-
ставка на статуята на генералъ Базилискъ — воененъ
магистъръ на Тракия, който се е билъ съ готите. Изра­
ботката е много изискана. Мряморътъ не е отъ местенъ
произходъ.
.. 56(171) Тракийски конникъ (оброчна плоча). Барелиефъвър­
ху четвъртита каменна плоча, горе закржглена, съ раз­
мери: 18.50 см. висока, 17.80 см. широка и 1.50 см. дебела
(инв. № 1185). Конникътъ галопира въ десно. Облеченъ
е съ хламида (кжса дреха), разперена, а на главата но­
си кржгла шапка. Главата е въ лицево положение. Въ
десната ржка, високо издигната, държи заекъ, а въ де­
вата—юздата. Кучето е подъ коня въ борба съ глиганъ.
Последниятъ е прикритъ отъ жертвеникъ и се вижда
само муцуната му и предния му кракъ. Големазмия се
вие по дървото, предъ коня, издадена напредъ, като че
ли захапала долната му устна. Изработката е доста изис­
кана. Намерена е въ пловдивско семейство и подаре­
на отъ последното на музея заедно съ некои икони.
„ 57(172) Оброчна плоча съ нимфи (грации). Плочата е отъ
ситнозърнестъ мряморъ, обикновени размери. Горе на
рамките е посвещението, а долу името на дарителя.
Предадени сж образите на трите грации въ време на
игра. Средната насреща, а другите две въ профилъ. Те­
лата сж голи. Въ ржцете си държатъ своите хитони, кои­
то като че ли взиматъ участие въ играта. Позите изда-
ватъ една обща фигура въ движението имъ. Симетрията
е запазена, както при ваянието на телата, така и при
израза на движението имъ. Изработката е великолепна,
граничаща съ съвършенство. Релиефътъ на фигурите е
много изискано полиранъ. Въобще целата композиция
е работена отъ големъ майсторъ, много грижливо. Ви­
соко художествената стойность на този релиефъ е лиш-
но доказателство за изключителния културенъ разцветъ
на Пловдивъ презъ неговия златенъ векъ. Плочата е на­
мерена въ града, при гарата, и принадлежи на сем. Ив.
Андоновъ.
„ 58(173) Мряморна статуя на бикъ. Художествената й обра­
ботка е съвършена, както по симетрия, така и по из-
разность.
„ 59(175) Образъ на горгона (медуза) въ облагороденъ, по-
 279
Обр. стр .

късенъ видъ, изваянъ върху квадратна мряморна плоча

съ страна 40 см. и дебелина 15 см. Лицето е предадено мно­
го изразно. Повреденъ е носа на медузата. Много по-запа-
зенъ бе екземплярътъ откритъ на ул. „Царь Асенъ“ № 1.
„ 60(180) Карта на водопровода. Принудени бЪхме по техни­
чески причини да я намалимъ, като с. Новоселъ и ме­
стото на изворите, чиято вода е била използувана за рим­
ския водопроводъ, оставатъ вънъ отъ дадената карта.
„61(181) Основи (бази) на колоните, върху които е билъ из-
граденъ водопроводниятъ мостъ на пловдивския градски
водопроводъ, разкрити при с. Коматево, на б клм. отъ
града. И до сега собствениците на нивите, презъ които е
минавалъ водопроводътъ, разкопаватъ и вадятъ камъни
отъ него.
,.62(184) Изгледъ на античното капище, запазено върху сре­
дата на източния склонъ на Бунарджика. Реставрирано
е съ некои отъ старите материали въ старинния си
видъ. До и следъ освобождението на него е имало чеш­
ма съ хубава вода, макаръ и не много обилна. Послед­
ната, обаче, много намале и затова се замести съ такава
отъ градския водопроводъ.
„ 63(188) Римска гробница съ саркофагъ. Снета е, както е
била открита въ некропола на юго-източните поли на
Бунарджика. Саркофагътъ е билъ поставенъ на стжпа-
ловиденъ пиедесталъ, състоящъ се отъ три стжпала по 30
см. високи, отъ които най-долното е съ размери—6.30 м.
на 4.40 м., средното — 5 м. на 3.55 м. и горното — 3.70
м. на 2.75 м. Самиятъ саркофагъ се състои отъ гроб­
ница и похлупакъ — дълъгъ 2.25 м., широкъ 1.55 м. и
високъ 0.85 м., а размерите на кухината сж: 1.85 м.
дълга, 1.20 м. широка и 0.60 — 0.70 м. висока. Похлупа-
кътъ има формата на покривъ съ извити джгообразни
краища. Работена е отъ местенъ гранитъ. Въ нашия об-
разъ е дадена гробницата отъ горе и отъ двете страни,
а така сжщо напречниятъ и надлъженъ разрезъ на сар­
кофага.
„ 64 (196) Части отъ крепостната стена, строена презъ ранно-
византийската епоха. Очевидно, въ горната й часть е би­
ла по-късно надзидвана.
„65(197) Часть отъ крепостната стена, строена презъ късно-
византийската епоха, находяща се въ източната страна
на Джамбазъ тепе (източно отъ ул. „Князъ Цертелевъ“).
Тукъ можа да се определи и дебелината на останките отъ
византийската стена. Надъ стената се вижда горната часть
 280
О бр. стр.
на единственото минаре въ акропола— вече разрушено.
.. 66 (198) Слмцо отъ сжщ ата епоха, находяща се въ западната
незастроена часть отъ Небетъ тепе.
,.67 (199) Хисаръ капия съ последните нейни поправки. Из­
зидани сж зжбери, които й придаватъ по-стариненъ видъ.
„68(211) Турска кж щ ица— изработена отъ кирпичъ или пле­
теница и замазана съ глина. Покрита е съ слама. Про­
зорчето е съ неотваряемо стъкло. Състои се отъ входъ,
кухничка и една стая. Тя е по типа на строените отъ
населението въ ранно-турската епоха. РЬдки екземпляри
се ср Ьщ атъ и сега въ бедните турски квартали и въ
предградието „Столипиново“ .
„69(215) Кулата на градския механически часовникъ, която
е издигната на западния връхъ на Дановия хълмъ (Са-
хатъ тепе). На нея винаги е имало наблюдатель, който
е след^лъ избухването на пожаръ и е надавалъ въ по­
добни случаи тревога чрезъ камбаненъ звънъ.
„70(218) Джумая джамия — западната й страна съ часть отъ
купо лите и минарето. На втори планъ се вижда върхо­
вата тераса на Небетъ тепе. По традиция плочникътъ на
тази джамия билъ винаги залесенъ съ тополи. Входътъ,
който се вижда, е отворенъ по-късно.
„ 71 (2?0) Имаретъ джамия съ минарето, гледани отъ ул. „Ку-
б р атъ ". Това е една отъ най-старите джамии въ града. Ми­
нарето е забележително съ своята украса отъ зигза-
гови линии, които придаватъ още по-елегантенъ видъ
на неговото гкп о . Предъ джамията е гробницата на
първия управитель и градоустроитель на турския Плов-
дивъ. Вср"8дъ турското население тази гробница се е та­
чила като светиня.
„ 72(240) И коностасътъ на черквата „Св. М арина“ , изработенъ
съ разкош на резба.
„ 73(242) Камбанарията на черквата „Св. М ар и н а“ . Напомня
ста р и те такива отъ византийската епоха.
„ 74(243) Лицевата страна на черквата „С в. Константинъ и
Е л е н а “ съ камбанарията.
„ 75(245) Камбанарията и старата черква „С в. П е тк а “ върху
терасовидните скали на Д ж ам базъ тепе. О тъ последна­
та се вижда само малка часть съ покрива.
. 76(253) И коностасътъ на черквата „Св. Неделя“, гледанъ отъ
амвона. По технически причини сме принудени да я да-
демъ вместо на стр. 247 — тукъ .
„ 77(257) Сградата на Ц ентралното училищ е, запазило д о с е ­
га своя външ енъ видъ, известно повече подъ името „Ж ъл­
тото уч и л и щ е“ . _____________
 281

Библиография.
1) Яврамовъ В. Тракийски пясгь отъ КарпатигЬ презъ Дуна­
ва и Балкана. Издание на българското археоло­
гическо дружество (ИБДД. — 1914 г.).
2) Длексиевъ Д. Градъ Пловдивъ. Сп. Архивъ за поселищ-
ни проучвания II г.
3) Андреевъ Ст. Нови сведения за населението на гр. Плов­
дивъ въ римско време. Пловдивски Общински
вестникъ. (ПОВ. — 174).
4) „ Спортните игри въ древния Пловдивъ. (ПОВ. —
172, 173).
5) „ За какво е служилъ и кога е построенъ Куршумъ
ханъ. (ПОВ. — 175).
5) Дпостолидисъ М. Д-ръ. Превземането на Пловдивъ отъ
турцитЪ. (ПОВ. — 22).
7) п Блясъка на античния и срЪдновЪковенъ Пловдивъ
и неговите дворци. (ПОВ. — 60).
8) Значението на Пловдивъ и негозигЬ древни име­
” на. Годишникъ на Пловдивската народна библио­
тека и музей (ГПНБМ.—1936 г.).
9) и
Обсадата и завладяването на гр. Пловдивъ отъ
готит!з. (ПОВ.—91) и (ГПНБМ. — 1925 г.).
10) п Разцвета на Пловдивъ презъ римскотото влади­
чество. (ПОВ. — 108).
И) и Най-старите имена на Пловдивъ. (ПОВ.—23, 24).
12) и
Понерополисъ—Филипополисъ. (ПОВ.—36).
13) п Пловдивъ презъ второто българско царство. (ПОВ.
— 99, 1С0).
14) п Имената на нашия градъ—Пулпудева—Плоудинъ.
(П О В.-1Ю ).
15) п
Старите общински часовници въ Пловдивъ. (ПОВ.
— 112, 114).
16) II
Най-древните имена въ предисторическата епо­
ха на гр. Пловдивъ. (ПОВ.—40).
17) Неиздадени древени тракийски надписи намере­
п
ни въ Пловдивъ. (ПОВ,—117, 118).
Неиздадени или неизползувани надписи отъ Тра­
18) п
кия. (ГПНБМ.—1930 г.).
Кондиката на абаджийския еснафъ въ гр. Плов­
19)
дивъ. (Г П Н Б М .-1928/1930 г.).
 282

20) Апостолидисъ М. Д-ръ. Античния Пловдивъ. (в. Югъ бр.

2712-2716).
21) „ Неиздадени или неизтълкувани надписи отъ гр.
Пловдивъ и околностите. (ГП Н БМ .—1927 г.).
22) „ Пловдивъ въ началото на миналия в%къ споредъ
попъ икономъ Константинъ. (ПОВ.—79, 144). Из­
вестия на Географското дружество (ИГД.—1935 г.).
23) „ Първото християнство въ гр. Пловдивъ. (ПОВ.—
217).
24) Арнаудовъ Мих. Гръцка и българска просвета въ нача­
лото на XIX вЪкъ. Българска историческа би­
блиотека. (БИБ. г. I т. III).
25) Баласчевъ Г. Укрепителните работи на старобългарски­
те войски. (Сп. Македония—г. III).
26) „ Писмата на императоръ Тодоръ Ласкаринъ по
сключване мира презъ 1206 год. (Сп. Минало—
г. II. кн. 5, 6).
27) Батаклиевъ Ив. Географски условия за възникване и раз­
витие на гр. Пловдивъ. Юбилеенъ сборникъ по
случай 50-годишнината на Пловд девическа гим­
назия. (ЮСбПДГ).
28) Берберовъ Д. Найденъ Геровъ. (ПОВ.—183).
29) Бешевлиевъ В. Иорданесъ. (БИБ.—г. V т. II)
30) Близнаковъ Т. Търговията на гр. Пловдивъ. (ЮСбПДГ).
31) Богоровъ А. И. Неколко дена разходка по българските
места. (П О В.—87).
32) Велковъ Ив. Д-ръ. Неколко изчезнали селища въ плов­
дивско. Сборникъ въ честь на митрополитъ Мак-
симъ. (Сб. м. Максимъ).
33) „ Проникване на римляните въ българските земи.
(Малка енциклопедия).
34) „ Стари римски плетища и селища въ днешните
български граници. (БИБ.—г. II т. IV).
35) Гаджановъ Г. Д. Пжтуване на Евлня Челсби изъ бъл­
гарските земи презъ средата на XVII векъ. Пе­
риодическо списание—издание на Министерство­
то на просветата. (Пер. сп,—XXI) и (ПОВ,—77).
36) Гашаровъ Н. Описание на гр. Пловдивъ. (ПОВ,—198).
37) „ Пловдивъ презъ XVIII и XIX столетие. (ПОВ,—218).
38) Георгиевъ Св. Първиятъ кръстоносенъ походъ въ бъл­
гарските земи. (БИБ.—г. I т. II).
39) „ Четвъртиятъ кръстоносенъ походъ и графъ Бал-
дуинъ Фландърски. (БИБ.—г. II т. II).
40) „ Императоръ Фридрихъ Барбароса на Балканския
полуостровъ и българските земи. (Б И Б ,—r. Ill т. II).
 283

41) Герасимовъ Т. Няколко монети и медалиона отъ Фили-

пополъ. (ГПНБМ .— 1931/1934 г.).
42) » Монета на градъ Филипополъ съ изображение на
единъ отъ хълмовете му. (ГПНБМ .— 1937/1939 г.).
43) Гешевъ Ив. Ев. Спомени.
44) Гошевъ Ив. Нови данни за историята и археологията на
Банковия монастиръ.
43) „ Пловдивските архиереи отъ турското робство.
(Сб. м. Максимъ).
46) Граберъ А. Живопистьта на червената черква. (Сп. Зла-
торогъ 111 г.).
47) Груевъ Иоакимъ. Моите спомени.
48) Гяуровъ ft. Т. Кратки бележки за миналото и настояще­
то на гр. Пловдивъ. Годишникъ на Пловд. деви­
ческа гимназия—1897/1898 г.
49) Дановъ Хр. М. Д-ръ. Администриране на българските зе­
ми отъ римляните. (ПОВ.—130, 133, 134).
50) „ Нови надписи отъ България. (Австрийски арх.
институтъ, Виена—1936 г.).
51) Дечевъ Д. Очеркъ на религията на древните траки. (БИ Б.
- г. I т. III).
52) Димитровъ Д. Пжтуванията на св. Алексия Римски презъ
Тракия.
53) Димитровъ Г. Княжество България.
54) Добруски В. Исторически прегледъ върху нумизматиката
на тракийските царе. Сборникъ за народни умо­
творения, наука и книжнина. (МСб.—XIV).
55) Дуйчевъ Ив. Приноси къмъ средновековната българска
история. (ГПНБМ,—1939 г.).
56) „ Единъ Дубровнишки пжтеписъ на нашите земи
презъ XVI в. (ИГД. г. III).
57) Дяковичъ Б. Исторически прегледъ на Народната библио­
тека и музей въ гр. Пловдивъ до съединението.
58) „ Барелиефа на трите нимфи и група съ Зевсъ и
Хера. (ГПНБМ.—1922 г.).
59) „ Фризътъ на здравните божества на Тракия и
култътъ на Ескулапъ въ Пловдивъ. (ГПНБМ . —
1921 год.).
60) „ Барелиефа на тракийския конникъ въ Пловдив­
ския народенъ музей. (ГПНБМ.—1924 г.).
61) „ Шлемътъ—маска въ музея на Пловдивъ. (М С б —
XXII и XXIII).
62) „ Военната диплома въ Брестовица. (ГПНБМ —
1923 г.).
 284

63) Дяковичъ Б. Находки изъ некропола на античния Плов-

дивъ. (Изв. арх. институтъ г. I)
64) „ Могилни находки при Пловдивъ.(ГПНБМ,—1930 г.).
65) „ Тракийска гробница при Пловдивъ и некропола
на стария градъ. (МСб,—XXII и XXIII).
66) Златарски В. Южна България следъ смъртьта на Ив. Асенъ
II. (МСб. - 1925 г.).
67) „ Южна България въ края на XIII и началото на
XIV в. (ЮСб. Б. Дяковичъ—1926 г.).
68) „ История на българската държава.
69) „ Ясеновия надписъ при Станимака.
70) Ивановъ В. Стари черкви и монастири въ българските
земи.
71) „ Ясеновата крепость и Бачковския монастиръ.
Сборникъ на Българската Академия на науките.
(СбБАН.-г. II).
72) Ивановъ Вичо. Културните придобивки на Пловдивъ отъ
възраждането насамъ. (ПОВ,—180, 181).
73) Иречекъ Д. Константинъ. Военния пжть отъ Белградъ до
Цариградъ и балканските проходи. (БИБ. — г.
IV т. IV).
74) „ Пжтувания по България.
75) „ Приложения къмъ античната география и етно­
графия на България и Румелия.
76) Иширковъ А. Географически изучвания на България
(МСб. — XXIX).
77) Карастанчоглу Д-ръ. Пловдивъ 1897 год.
78) Кацаровъ Г. Бележки върху античния Пловдивъ (Мсб —
XVIII). ''
79) „ Сжщо. (МСб.—XX).
80) „ Антични паметници отъ Тракия. (ГП Н Б М ,— 1930 г.).
81) » ». ». въ България. (ГПНБМ,—1923 г.).
82) „ Приносъ къмъ историята на древностьта (МСб__
X V III). ‘ 1
83) „ Келтите въ стара Тракия и Македония (С бБАН —
XVIII). 1 '
84) „ Бележки за древния Пловдивъ. (ПОВ,—86)
85) « КУлта на Асклепия въ древна Тракия! Сборникъ
въ честь на Д-ръ Ст. Ватевъ. г
86) „ Елинизъма въ стара Тракия и Македония. Годиш
никъ на Софийския университетъ (ГСУ — XIII
87) „ Антични известия за Марица. (Сб. м Максимъ!
88) „ Битътъ на старите траки споредъ класическите
писатели. (СбБАН. — I).
 285

89) Кацаровъ Г . Очеркъ за историята и бита на древна Тра­

кия. (БИБ.—г. I т. I).
90) Кеповъ П. Ив. Пловдивското мютесарифство презъ II по­
ст ловина на XIX в%къ. (ПОВ. - 146, 147).
” възстановяване на Перущица.
°4) ” Българите търговци въ Пловдивъ презъ XVI и
XVII векове. (ПОВ,—149, 150)
93) Кесяковъ Хр. Д-ръ. Стари пжтувания презъ България.
(МСб. - VI и XI). К
94) » Първото българско училище въ гр. Пловдивъ.
(ПОВ. - 107).
95) » Пловдивските черкви въ миналото. (ПОВ. — 108).
96) » Погледъ върху стопанския животъ въ гр. Плов­
дивъ презъ XVII, XVIII и XIX векове. (П О В—91).
97) ., Пловдивските първенци Чалъковци. (ПОВ.—103,
104).
98) „ Пловдивъ, Т.-Пазарджикъ и Ветренъ презъ 1378
год. (ПОВ,—119, 120).
99) „ Побългаряване на гр. Пловдивъ. (ПОВ,—123).
100) „ За името—„Пловдивъ“. (ПОВ,—96, 98).
101) Кировъ К. Климатична скица на България. (СбБАН,—
XXV).
102) Койчевъ П. Резбарското изкуство въ България. (ИБАД,—
1910 г.).
103) Комнена Ана. Алексиада. (ПОВ.—148).
104) Лавреновъ Цанко. Изложбата на исторически паметници
и художествени старини запазени изъ пловдив­
ските семейства. (ГПНБМ. — 1928/1929 г.).
105) Мавродиновъ Н. Старите имена на Пловдивъ. (ПОВ,—37).
106) „ Гробища отъ IV в. сл. Хр. въ Пловдивъ. (ГПНБМ.
— 1926 г.).
107) Марковъ А. свещ. Покръстването на сегашните българи-
католици.
108) Миковъ В. Могилите въ България. (Б И Б —г. II т. IV).
109) „ Предтракийско население въ н аш и те земи. Сбор-
никъ въ честь на А. Иширковъ—1934 г.
110) Милевъ Н. К ато ли ш ката пропаганда въ България.
111) Михлюзовъ Н. Исторически прегледъ на войните и по­
ложението на България отъ 679 до 1928 год.
П2) Младеновъ Ст. Арда, Марица и Тунджа. (ЮСб. Б. Дяко-
вичъ — 1926 г.).
ИЗ) Името на Марица (Етимологическо обяснение).
(П О В .— 123).
П4) Моравеновъ К. Паметникъ за Пловдивското християнско
население въ града и за общьггь! заведеш*.
 286

115) Мутафчиевъ П. Стари градища и друмища по долинитФ

на Струма и Тополница. (ИБИД. — 1911 г.).
116) ,, Къмъ църковно-историческата география на плов­
дивско. (Сб. м Максимъ).
117) Мушмовъ Н. Янтични монети на Пловдивъ. (ГПНБМ.
1924 г.).
118) „ Пловдивъ чрезъ образи върху монетитЪ. (ЮСбПДГ.
- 1934 г.).
119) „ МонетигЬ на тракийскит-feцаре. (ГПНБМ .—1925 г.).
120) Никовъ П. Турското завоевание на България и съдба­
та на последнигЬ Шишмановци. (БИ Б.—г. I т. II).
121) Погодинъ Ял. По въпроса за тракигЬ. (ГПНБМ .—1921 г.).
122) Протичъ Я. Водачъ на Народния музей въ София.
123) „ Сжщность и развитие на българската църковна
архитектура.
124) ПЪевъ Ял. Д-ръ Кондиката на Пловдивския абаджийски
еснафъ. (ГПНБМ,—1928, 1929, 1930 г.).
125) „ БЪгъпъ погледъ върху миналото на гр. Пловдивъ.
126) „ Първата кредитна кооперация въ гр. Пловдивъ.
(П О В .-1 П ).
127) „ Ярхивата на Найденъ Геровъ за името на гр.
Пловдивъ. (ПОВ.—202, 203).
128) П^евъ Хр. Д. СтаритЪ пловдивски кжщи. (ЮСбПДГ).
129) Радевъ Симеонъ. СтроителигЬ на съвременна България.
130) Русевъ х. Ял. Карта на сегашна България и границитЪ
й. (ИГД. № 4).
131) Сакъзовъ Ив. Д-ръ. Дубровникъ и бъпгаригЬ въ мина­
лото. (БИБ. г. V т. II).
132) „ Обществено и стопанско развитие на България
при Ясеновцит-fe. (БИ Б,—г. Ill т. III).
133) „ Стопанството въ срфднов-Ьковна България. (БИ Б
—г. II т. III).
134) Славейковъ П. Р. Няколко думи за Пловдивъ. (Сп Hav
ка 1881 г.). ' У
135) Станчевъ Н. СрЪдновЪковна България. България подъ
иго, възраждане и освобождение.
136) Стояновъ К. Документи отъ религиозенъ фанатизъмъ v
турцигк (ГПНБМ ,—1921 г.).
137) Страшимировъ Д. Т. История на априлското възстание.
138) Сьоръ Жоржъ. Фризътъ на здравнитЪ божества СПОБ _
154, 156). ‘V ’
139) Тодоровъ Я . Янтична цивилизация въ България. (БИ Б —
 287

140) Филовъ Б. Д-ръ. Възобновяване пловдивската крепость

при Маркъ Аврелия. (ИБИД. — г. IV).
141) „ п Българското резбарско изкуство. (Сп. Демокра-
тия II г.).
142) „ Римското владичество въ България. (БИБ.—г. I т. I).
143) „ Хисарската крепость (ИБАД.—г. II).
144) „ Антични скулптури отъ Пловдивъ. (ГПНБМ. —
1925 г.) и (ПОВ. - 121).
145) „ Баташката черква. (ИБАД. — V).
146) „ Библиография по археологията на България.
Годишникъ Софийския Народенъ музей. (ГСНМ.
— 1922/1925).
147) „ Надгробните могили при Дуванлий. (ГПНБМ. —
1934 г.).
148) „ Възраждане на българското изкуство. (БИБ.—г.
IV т. Il, III).
149) „ Паметници на тракийското изкуство.(ИБАД.—г. VI).
150) „ Пловдивската крепость. По поводъ на една гра­
вюра отъ XVII вЪкъ. (ПОВ.—136, 137).
151) „ Шлемътъ—маска въ музея при Пловд. нар. биб­
лиотека. (ГПНБМ,—1923 г.).
152) ]Харитонъ Драговитийски епископъ. Приносъ къмъ исто­
рията на пловдивските храмове. (Сб. м. Максимъ).
153) Хиндаловъ—Тодоровъ В. Единъ цененъ неиздаденъ до
сега официаленъ турски документъ. (ПОВ.—175).
154) Цончевъ Д. Приноси къмъ старата история на гр. Плов­
дивъ.
155) „ Новооткрита римска баня въ Пловдивъ. (ГПНБМ.
— 1937/1939 г.).
156) „ Хисарските бани. (ГПНБМ.—1935/1936 г.).
157) Цукала Г. Историческо описание на Пловдивската епар­
хия. (П О В—156).
158) Шишковъ Ст. Пловдивъ въ своето минало и настояще.
159) Шишмановъ Ив. Д. Старите пжтувания презъ България
(МСб,—IV).
160) Шкорпилъ X. и К. Некои бележки върху археолого-ис-
торически изследвания на Тракия.
161) „ Първите люди въ България.
162) „ Могилите въ България.
 v •-i ь*.1гЧ ■
W '
y

s
V fe r k' ' - %.• * jSrfS

Г
r1..