\

1'
ИЗВЕСТИЯ
НА НАРОДНИЯ
МУЗЕЙ-ВАРНА
КНИГА 1 (Х V I)

BULLETIN
DU MUSEE NATIONAL
А VARNA
ТОМ 1 (Х V 1)

19 6 5
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО - ВАРНА
 БИБЛИ О ТЕКR 1
HRPOn ~ н МУЗЕR 1
f· 4 i;1 1i д 1

МУЭЕА Hf\
ВЪЭРl\ЖДАНЕ
OAPtlA
 С Т А Т ИИ

ЧИТАЛ ИЩНОТО ДЕЛО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО

ПРЕДИ ОС ВОБ ОЖДЕ НИЕТО

ВЕЛ К О ТО Н ЕВ

Появата и развити ет о на qиталищното дело в България са свързани

с началото на но в период от нашата пр едо с вобо жденска история. Този
период запо чва след Кримската война (1853- 1856 г.) и се характеризира
с един д ействително повсеместен духове н кип е ж, обхванал поч т и цялата
страна. Необходимостта от мас ова наро дна просвета, ка~<то и стр еме жът
да се достигне ин т ел е ктуалният р ъст на по - напредналите близки и да­
ле чни народи дадо х а ж ивот и на българ с кит~ ч11талища. Като самоби тна
народна институция т е са рожба преди всичко на нашата 1<онкретна обще ­
ствено - икономическа де йствителност . Но заедно с това н е може да не се
отбел е жи и примерът на нашите съседи - сърб и и гър..1.и, - както и п о ­
дал е чното влияние от Австро - Унгария и Франция . Поради това не е с лу­
чаен и фактът, че читалищата се зараждат през 1856 г. най-на пред в г ра­
дове с подчертан икономически потенциал и значение, ка то Шумен ( Ко­
ларовгр ад), Свищов и Лом, но паралелно с това и с н аличиет о иа опре ­
делени културни традиции и потр ебности, оставе ни там от полско -м ад­
жарската емиграция от революцията през 1848 г. t
Народностното пробуждане и обособя в ан е на българите във Варна,
което се развива при о собено тежки и неблаго приятни обстоятелства, през
60 - те и 70 - те години на миналия век придобива с ъвсем определ ен из раз .
В обстановката на е д ин почти турски град с организирана и заможна
гръцка колония и фанатично гърчее ща се гаrаузка маса малобройният
български елеме н т постепенно се утвърждава. Въпреки относителната
ограниченост и слабост н а сто па нската му дейност, през пос очения период
са налице значител н и успехи, изявяващи неговия н а цион ален характе р и
сам остоятелност. Откриването н а училище през 1860 г., а по-късно, п р ез
1865 г., и на българска църква говори за укре пнало народно стно съзна­
ние и о пр еделена насо чено с т в обществено-политическ и те и култур н о -

1 Вж. повеч е у С т. Ч иди н ги ров, Бъ 'l r~tрски чита.'lищ~~ преди О с вобожден и ето,
С офия, 1930 r., стр. 37 и сл.

3
просветните д,:,могвания на българското население в гr адя. Потвържде­
ние на това е и създанането на първото българс!{о читал11ще във Варна .2
Идеята за образуване на българско читал ище в града възниква в на­
чалото на 1870 г. През февруари с. г . неизвестен кореспондент остро
крипшува на страниците на в-1< „Македония" варнен с ките дейци за тях­
ната изостаналост. „Тука е то каквото е! На место Читалище или Чета­
л и ще наредили си „Българско народно Пилино-Черпалип:е" и то има с
какв:> да се похвалят, намират и правдината, че „от нищо и това все е
по-добре, „не вреди толкоз" и „без него неможе". Но не беше ли по­
добре да имаха един два бълг, реки вестника за прочит ? ... " э Остротата
на подобна язвителна критика оче видно е н а пълно основателна и навре­
менна и вероятно тя е съдействувала за ускоряване създаването на бъл­
гарското читалище. Но безспорно най-голямо значени е и повод за реша ­
ването на този въпрос има съоб щението от 1 март 1870 г., с 1<ое го се
известява признаването на църк о в:1ата ни независимост от Цариградската
патриаршия. В дните на опиян е ние и радост от постигнатата ш , б~да· и
задовол с тво от похвалната р~:Rност на варненските млади дейци за напре ­
дъка на обществените дела (училището и търговското дружество) се
оформя и решението за откриване на българско читалище .
К а то съобщава за тези вести, в-1< „Македония" продължава: „8 тез
богоугодни предприятия на Младите ся яви и благородната мисъл за
съставлението на едно народно читалище . Това на Jtрагост ся прие и от
почтените първенци. СпомощесТЕования начнаха да ся писват и ся дири
сгодно място за отварянието на това заведение свято. Колкото тука з а
Вар н а, макар и да ся съберат спомоществования за отварянието на Чита­
лището, но понеже тука разноските са огромни и като тукашното Чита­
лище тряба да бъде нещо средоточно, което да ползува околните Бъл ­
гарски и погърчени села, то за дългото му подържание ще изиснва доста
веществена помощ, за това призовавами всите Български народни чита ­
лища, ония които желаят възобновлението на Българската в погърчените
страни да ся стекат и по спомогнат с веществена помощ това Свято на­
родно заведение. tc4

2
В изложението си по-нататък н11е ще проследим развитието само на българс~<ото
читалищно дело. Що се отна с я до гrъuкото читалище в гра да, ще отбе'1ежим мимоходом,
че неговите първи пrюяви дап~рат под друга форма от начал отп на 50-те години на XIX в.
Тогава по нас~ ояRане на А. П. Вр ето с , гръuки консу.r1 във Варна, към Митрополията се
създава гръцка библиотека, която заедно с грънкото казино, в което се получавали много
чужди вестници и списания , стават сред ище на техния духовен живот. Вж. А. Р. V r е t о s,
La Bt1lgarie ancienne et modernc. St. Petersbourg, 1856, р. 222; J:-'Ntx.o/,dou, 'Н . 'Oo~crcro~,
Bdpya;, 1894, стр. 194. Като читалищна организаuия обаче Гръцкото читалище е създа­
дено едва пре 1 1863 г. М11ого добре уредено, с богата библиотека, то е изнасяло и ре­
дица те::1тралн11 п· rедставления. Към 70-те години на м. в. читалището постепенно запада
и през 1874 г. окончателно се разтурило, а помещението му станало оби1шовено кафене.
Вж. за него: в-к .Македс ния•, год. IV, бр. 8 и 10 от 11 и 19 декември 1869 г.; в- к .На­
nред·ьк", год. IX. бр. 1б от 16 ноември 1874 г.
s В-к .М а кедония•, год. IV, бр. '27 от 21 февруари 1870 г.
4 В-к Макс1о н ия", год. IV, бр. 37 от 28 март 1870 г.
Въпреки категоричн остта на горн ото известие на в-к • Макелония •, по въпрос а за
времето, когато се <1бразува варн~нското ч-.т<1лище, досега съществуваха различни предпо­
ложения. 'Гези 11 огр е шн11 датировки при 11я 1<ои автори се дъ.r1жат поради ползва не 11а огра­
н иче н иlворен м11териаJJ, а у други ~а <1чевндна н ебрежност. Ив. Uеров напр. пише, че
ч.италището е ос но вано на 25 юли 1870 г. (вж. И в. U еров, Петдесетгодишнината на бъл­
гарското училище в гr. В 1рна, 1911 г . , crp. 18), докато Ст. Чит1нгиров отнася тази дата

4
 След учредяването на читалището през март 1870 г. (поради липсата
на учреди,телен протокол или друг документ точна дата не може да се
фиксира) и събирането на известни средства, пред създателите му остава
задачата да се намери помещение, без което неговото нормално функ цио­
ниране не може да се осъществи . В началото на лятото с. r. този въ­
прос е вече разрешен. Един протокол, досега непубликува\t и който поне
засега е първият читалищен доI<умент, съобщава : -
"Долоподписан.ите, като удобрихми да ста 'ie съзи:нсдан.ието н.а
Варн.ен.ското Българско Читалище, в дворът н.а Бьлzарската чер­
кова, отгоре н.ад артпката сбли:;JСен,о с Училището, оставяме
свободни ос:·ювателите н.а Читалището да го сьзидат както е
за по-додре.
Варн.а IY юн.ий 1870" 5 (Вж. обр. 1)

Подписите, I<Oиro са сложени под този протокол, изясняват съще­

временн::> и кои са създателите на варненското читалище. А той е под ­
писан от Янко К. Славчев, Ст . Иванов, Д. Ив1нов, Иван Господинов, То ­
дор Шон гов, НиI<ол~й Златев, Сотир Даскаr~ов, М. Х. Попов, Райко Ни­
кол о в, Андон Недялков, Юрдан Тод'Jр::>в, Ст. Б. Деребеев, Хр. Климен­
дов, Андрея Астарджи ев, Д. Станчев и П . Д. Павлов. Това се подвър­
ждава и от договора, подписан or същите дейц и, за строежа на чита­
лищната сграда. Ето неговото съдържание:·

Nc ъ г л А с и т Ел но
Долоподписандтtt Читалищни Членове ся задлъ:J1спвами н,а Го­
сподин.а Майстора Георzя и дру:;JСае за н.апра вата н.а Читали­
щето според даден.ий лtу кон. прак п да лtу .заплатим за здан.ието
zpotua 4200 четирихиляди а двеста, от които 1500 гроtия ще лtу
даде.м, в брой, а остатъкът кап~о му потрябвап~ ще ,ну дава.юt.
За уверен.ие ся подписвами саморочгю.
Варна 22 IO!tll 1870" 6 (Следват подписите им, В. Т.)

Всички са млади търговци и занаятчии (учители са са~о Д. Станчев

и Ст. Деребеев), ентусиазирани деятели в културния, стопанския и обще-
през м. декември 1869 г. или м. януари 1870 1 ·. Основан1н1та за това са една дописка във
в-к .Ма1<едо ния", год. V, бр. 5 от 1 февруари 1871 г„ която той погрешно поставя лрез
1870 r. (вж. С т. Чили 11 ги ров, цит. съч., стр. 185). П. Ников лък, като преписва не­
правилно читалище вместо училище, съобщава за Бълг. Варнен. Читалище лрез 1860 r.
(вж. fl. Ников, Арх~1вата на Варненската митрополия отпреди Освобождението, ГСУ,
ИФФ, ки. XVIII, 9, 1922 г., стр. 5; също ОДА-Варна, ф. 79, оп. 1, арх. ед. \, стр. 327-
328. Обща книга ва Българското училище 1860 г. във Варна). Произвол но и без никакви
ссноваюн1 поставя неговото на'sало през 1862 г. и Г. Димитров (вж. Г. Дим и т ров,
Княжество България, част I, Пловдив, 1895 г., стр. 280). •
Ще подчертаем оrце, че въпросът за читалищното дело във Варна преди Освобож­
дението не е разработван досега и докuлкото е отбелязан у гореспоменатите автори , то е
между другuто, с някол1< 0 думи или изречения само. Тук ще посочим и няколко попу­
лярни вестникарски статии , к п и го се повrарят в съдържанието си, ползвайки оскъд~· н и
неточен материал (вж. : д-р Я на к и А р н а у до в, ч.1талищното дело във Варна, в-к • Вар­
ненска поща" от 9 януари 1923 г. ; Г. Н. С а п у 11 д ж и е в, Поява и развитие н а чита­
лищно-библиотечното дело във Варна, в-к • Вестник на вестниците", бр. 9 от 26 август
1934 г.; Х р. Мирски, Ч 1талищното д eJJo във Взрна 11реди и rлед Освобожде н ие10,
в-н "Народно дело", бр . 188 от 7 август 1960 г.).
б Музей на Възраждането - Варна, необработен фонд.
G Па К Та М .

5
 Обр . 1. Факсимиле на протокола за строеж на читалищна стая

ствения живот в града. Това са същите „ млади•, чиято похвална дейност

и инициатива неколкократно е подчертавана на страниците на в-к „ Маке­
дония" 7 В този начален етэп, когато читалищната организация
. постепен-

7 В-к .Македония", rод. IV, бр. 37 от 28 март 1870 r., и rод. IV, бр. 76 от 2J ав­
густ 1870 r.

6
/,
но се оформя, те поемат функциите и на унравително тяло, тъй като все
още не е избрано читалищно настоятелство.
Към нрая на юни и началото на юли 1870 r. читалищната стая е за­
вършена.8 Тя е издигната, както се посочи, над артиката на българската
църква, пристроена до съседната училищна стая, и струва над 50 турски
лири. 9 На 14 септември 1870 r. читалището е тържествено открито и,
както съобщават, „е свобод~р за посящение на лрочит не само денем но
и нощн о время от 2 часът до 5 по турски (от 8 до 23 часа по бълга р ­
ски, В. Т.). 1110 Няколко дни преди това е определено и читалищно настоя­
телство: председател, съкровищник (касиер) и писар. 11 Наличнит е копия
от читалищните писма са писани и подписвани в почти всички случаи от

писаря на настоят е лството, с изключение на едно писмо, където за пред­

седател е сложено името на д-р Иван Енчев. 12 Порад и това е трудно да
се определи и кой е председател на читалището през тези годин и . Съ ­
кровищник е Тодор П. Шонтов, 1 3 който е такъв същевременно и на бъл­
гарската община, а писар - Константин Михайлов Т юлев .н Читалището
- __-:;;::,
в Днес в сградата на българското училище, църква и читалище, строена в своя пър­
воначал ен вид през 1861 - 62 г., е открит Музеят н а Възраждането във Варна и Варнен­
ско, а в самата чита л ищна стая е възобновена обстановката на взаимното училище.
9 В-к .Македония•, год. IV, бр. 76 от 25 август 1870 г.; Музей на Възраждането­
Варна , необработен фонд.
10 ОДА - Варна, ф. 79, оп. 1, арх. ед. 17, л. 7-8. Копия от п 1смата на Главната
българска община, 4 октомври 1870 г. - 20 юни 1875 г. (Втора копирна книга).
Тази копирна книга, която представлява тетрадка с обикновен формат ( 18/27 см) с
твърд и корици и тънка прозрачна хартия, съдържа цялата изходяща читалищна кореспон­
де нция от писмо No 2 от 4 октомври 1870 г. до № 110 от 13 август 18i3 г. Заедно с това
в нея има копия от писма и на Българскагн общи11а в града. Голяма част от писмата в та­
зи книга са силно изветрели, а други съвсем изчезнали. По-нататък ние ще цитираме
често тази архив1, която разчетохме с гол еми трудности. Копирните книги, д околкото е
моrъ1 д:~ ги разч~те, са публикувзни от архим. Инокентий. но много непъл но и обобщено.
Порад11 това е недосrатьчно и в известна сrеп ~· 1 м11ко рисковано пол3ва 1ето на тази пу­
бликац ия (вж. Притурка на в-к .Варненски общ и н.:к 1 вестник •, бр. 297 or 1януари1933 г .
ДО бр. 354).
11 ОДА - Варна, ф. 79, оп. 1, арх. ед. 17, л. 35-37, 92, 149, 197.
12 Пак там, л . 92, № 74 от 22 февруари 1872 г.
Д-р Ив. Енчев е брат на известния възрожденски учител и книжовник Д имитър Ен­
чев. Във Варна той би11 воене н лекар в турската войс1<а и като такъв работи за малко
време и в Шумен.
13 Тодор П. Шонтов е роден във В. Търново. Във Варна той идва през 60-те годи­
ни на м. в. и се занимава с търговия и ко~1иси онерство. Деен участник в народностните
борби на българите в града. След Освобождението се n емества в гр. Шумен (Коларовград).
14 За К. М. Тюлев сме дали кратки биографични данни на друго място (Rж. ИВАД,
XIV, 1963 г„ стр . 107). Тук ще приведем само съгласите11ното, с което той става читали­
щен писар:

DC ъ глас 11 тел но•

От една страна Г-да Съкровищникът на Българ. Ч11ri!лище и Г-н К. Михайлов от

друга, днеска ся съгласявами с последнийт да ни бъде писар за една цяла година время
от днес, по следующите ус11овия, състояше от осем члена, както са :
1.
Г-н К. Михайлов, прие с радост и благодарею1е, да изпълня в а редовно и точно
сичките де11а касающися .по е нтереса на реч ен ното Читалише. 2. Рtчен ный е, длъжен, да
дръжи Диплографически, редовно, чисто и ясно тефтерити; Иоще е, длъжен освен секи
мясечиити билянци редовни, да изважда всеки: 3-6- 9- 12 месяца общ. Р-ки, в която да
ся вижда състоянието на реченното за веде ние. 3. Реченнийт е длъжен да дръжи редовна
кореспонденция със селските учители, с настоителити на другити читалища и с членовете

на общинити. 4. Р еченни йт е длъж ен в случай н а н ужда за някоя работа спрямо прави­

телството, да отиди сам да ся представи и я свърши. 5. Реченнийт е длъжен иоще да ся

"':_ 7
 не е многолюдна организация, но като се има пр едвид и малочислеността
на българското население във Варна, в него все пак са включени почти
всички будни и деятелни българи в града. В еди н запазен спи съ1< 15 от
това време са отбелязани 43 читалищни члена с внес ените от тях суми.
Имената на някои от тези чл е нове след заминава нето им от града са
задраскани, като на тяхно място са записан и нови. Ето и самият списък:

„ОПИСАНИЕ НА ЧЕСТНИТЕ ЛИUА, КОИТО БЛАГОИЗВОЛИХА

ДА СЯ ЗАПИШАТ ЗА РЕДОВНИ ЧЛЕНОВЕ НА БЪЛГАРСКОТО
ЧИТАЛИЩЕ „ВЪЗРОЖДЕНИЕ" ВЪВ ВАРН А•

1. Тодор Панайотов Ш онтов гр.84 22. Петър Павлов Фаврик;~джи гр. 42

2. Никола П. Георгиев • 42 23 Никола Ганев Ш екердж и „ 21
3. Я. К. Славчов 42 24. Ст. Иванонич 42
4. Д. Станчев (задраскан и до " 25. Райко Николов
"„ 21
него В. Т.) Д . Атанасов
"
21 26. Коста Димитров
• 42
5. Нико.r~чо А. Дъ иовски 27. Стоян Костов абаджи
6. М. Х. Попов
7. Н. Златев
• 42
• 42
. 42
28.
29.
Петко Николов
l<оист. Михайлов
.." 212121
8. Анд. Астарджиев 42 30. Ст . фан Деребеев (з,1драска н,
9. В. Христов " 84 В. Т.) Стоян liиколов 42
1О. А. Георгиев " 84 "
31. Тони Петров • 21
11. Георги Х. Попов
12. Христо Попович
.
•
84
42
32.
33.
Костадин Пра гматар ов
Андон Ангелов
21
" 42
13. Ник. Ангелов
14. И ван Давидов
" 42
" 42
34.
35.
Евтин Фил~шович ." 42

"
Гаки Тодоров • 21
15. Янаки Жеков • 84 36. Ради Радюв 42
16. Андон НедялкоR 42 37. Ради Ж. Бакърджи ев
" 21
" •
17. Добри Иванов (задраскан и до 38. Д. п. Бакърдж иев 21
него, В. Т.) Петър Н. Меджиди (9. Велисар Вели1<ов " 21
• 63 •
18. Сава Георгиевич „ 21 40. Киро х. Жеков 21
19.
20.
Хр. Климендов
Протосинrе11 х. Диоиисий
• 42 41.
42.
Тодор Тачев
Н. Д. Провадалоолу
." 21
" 105
(задраскан, В. Т.) д-р Енчев
• 21 43. Ив. Ни ко лаев~u 42
21. 11оп Костади н "
• 42
Бълга рското читалище във Варна започва д а се нарича „Въэрожде-
'Ние" още през юли 1870 г., когато е в процес на оформяне и стабилиэи-

старае доколкото е възможно за убогатяванието на реченното заведение и снабдяванието с

нови спомоществователи. б. Реченнийт е длъжен да записва в особна книга сичкити пода­
-роцИ от к н иги, за да ся знае читалището: какви и 1<олко теJ1а-к н иги има в библ иоте ката.
7. Г-да Съкровищникът на реченното читалище ся задлъжава от своя страна да плати от
читалищната каса на писаря Г- на К. Михайлов гр . 720 седемстоти н и двадесят в б. м. (бе­
ли меджидии, В . Т.) по 21 двадесят и един, за годишна плата, която ще бъде за награда
на едн а годишн ий му труд. Тях ще му плаща редовно секи месец съразмерен н о по гр. 60
шестде сят, но еди н ий месяц ще му ся предплати. 8. Настоящето ще има сила една годи-
. н а време и няма право никой да го разваоо по,ц н икакъв вид, освен недай боже ! смрnт.
За уве р ен и е станаха две подобни писма, от които за здравина да дръжи сека страна
110 едно, което да му служи там, гдето н хжда стане.

Варна 1/12 7-врий 1870 " К. Мих ай лов

Привременен съкров11щник: Т. П. Ш о нт о в

lo Списъкът не е пубдикуuан досега и не е датиран, но 110 някои данни ние го от­

н асяме за 1871 г. или по-точно за м11й с. г.
16 ОДА - Варна, ф. 75 к, оп. 1, а рх. ед. 4, л. 9.

8
ране. 17 Това име изразява всъщност най-в ярно и точно неговата цел,
смисъл на съществувание и дейност. Създателите му я определят т ак а:
„Неговата ед!-::нствена цел е : да разпространява разни -познания и в1<ус
на пр очи т((, „да послужи като подпор1<а на туЕ<ашното и на епархиалните
селски учебни заведения", „да помогне за възрождени е то на българщи­
ната в тукашното и 01<олно населен ие . " ·в Та1<ова съдържание влагат те и
в печата на читалището (обр. 2), който молят да се направи с на дпис:
"Бълг. Чит. Възрождение - Варна, в
средата да има трендафилова пъпка,
която да узначава възрождение. сс19
Големите задачи, които се въз­
лагат на читалището, иэискват макси­
мално напреж{ ние на моралните и
материалните сили. Малцината мест­
ни българи не са в състояние да
съберат необходимите средства, за
да може то да отговори на поставе­
ните задачи. Затова още в начало­
то създателите на читалището се
обръщат към всички българи и чи-
талища в страната да помогнат на Об r. 2. Печат ш~ читалище .Възрожде1ше"
това свято народно заведение. 2 0 На
този призив се отзовават мнозина и

до края на август 1870 г. са съб-

ра ни над 5850 гроша. Варненското читалище изказва своята благодар­
.ност и изнася на страниците на в-к „Македония'' обширен списък на
своите спомоществователи.2t
Помощта е различна - морална, парична, веществена (чрез книги,
вестници, списания, мебели и т. н.). Неизвестно лице подарява в-к "Басъ­
рет« ,2 ! г-н М М. - в-I< „ Турция", Х. Н. Минчович - една златна турска
лира, Юрдан М. Х. Вълчов - 6 бели меджидии, В. Н. Вълчов - едно ка­
напе, 6 стола, в к „Енде панданс ", в-к „Голос", „Фар дю Босфор", Васи­
лий В. Iiяrин (руски вицеконсул във Варна) - едно канапе, два политро­
на, 4 стола, няколко вестника, други полезни r<ниrи и пр. 23
Средствата са събирани по различни начини и поводи -~ чрез заве­
щания, водосвети, църковни дис1<оси и др. Често били използвани и да-
11 ОДА - Вар11а, ф . 75 к, on. 1, арх . ед. 4, л. 1. Дневник, 25 юли 1870 г. Вол11а по­
мощ за Бълг арско10 Варненс1<0 чита 11ище „Възрожден11е" .
Борис Сакъзов, би ограф на един от създател те на ч1палнщето - Янко К. Славчев.­
пише поrре1uно, ч е r~ослед1юто се нарича ,1ю ьНадежда", очевидно СА1есвайкн го с Търнов­
ското ч11талище „Надежда" (вж. статията му. „Един стяр эасJJужил наш съгражданин•
във „Варненски вестник 11а вестниците", изд. на Дружеството на журналистите във
Варна, от 24 май 1924 г.).
Js ОДА - !Зарна, ф. 79, 011. 1, арх. ед. 17, л. 7- 8; в-1< „Македонил", год. IV, бр.
76 от 25 август 1 К 70 г.
1!! ОДА - Варна, ф. 79, оп. 1, арх. ед. 17. л. 25- 26, 33, 36 - 37. Втора копирна
книга.
Печатът днес се съхранява в Музея на Възраждането-Варна.
20 В-к „ Македо 11 11я ", год. IV. бр. 37 от 28 март 1870 r.
2 1 В-к „Македония", год. IV, бр. 76 от 25 август 1870 г.
:.>:.! В·1< .Дунав", год. VII, бр. 581 от 6юни 1871 1·.
23 ОДА - Варна, ф. 79, on. 1, арх. ед. 17, л. 2-4, 7-8, 21-22. Втuра копирна
книга.

.9
ренията, правени по случай именни дни. За „денът си" подаряват на чи­
талището: Н. Даскалов- 21 гроша, Н. Баuаров - 5, 10 гр. , Н. Ангелов -
21 гр., В. Нягин - 100 гр., В. Христов - 105 гр., Н. Живков - 100 гр.,
д-р Ив. Енчев - 1 r<р е минца и др. 42

Преди смъртта си Сотир Дас1(алов - един от създателите на чита­

лището (починал на 27 дек. 1870 r., на 28-год. възраст) му завещава 3000
гроша . 20 От 25 юли 1870 r. всички помощи и дарения, направени на чи­
талището, са записани в специален дневник с Н;[lПИС: „Волна помощ за
Българското Варненско читалище „Възрождение . в
В този списък, който завършва на 8 януари 1873 г., са изброени
към 320 имена - някои от тях се повтарят по няколко пъти - с вноски
на суми (грошове) от 10- 20-40 и нагоре. До края на август 1871 г. са
събрани 7960,50 гр., а от тази дата до 8 януари 1873 г. - 4809,75 гр.
Освен имената на известните варненски де йци от тази епоха се срещат
и такиеа на редица външни, като Харrлан Ангелов, Ст. Михайловски,
Др. Цанков, Андон Минчев - учител в с. Гебедже (Белослав, Вар ­
ненско), учителят Сава в с. Куюджук (Дебрене, Толбухинско), учи­
телят Димитър в с. Саръдър (Венелин, Варненско) и др. Помощи
внасят и минаващи през града чужди търговци и пътешественици,
като Костаки Фундулеско от Пт.оещ -- 106 гр., Дуца Радулеску - 2J,
Матаки Станческу - 4,50 гр. и np. На повика на варненци се озовават с
помощи и сопотци, свищовци, търновци, жеравненци, котленци и др.
Еснафите в града също не остават на?гд, макар и с по-скромни суми.
Абаджийс1шят еснаф внася веднъж 42 гр., после - 38, хлебарският и
унджийският - 42, механджийският - 21, табашкият - 39 rp.27
Събраните средства, естествено, са недостатъчни да посрещнат ог­
ромните нужди на читалището, но като начало те дават възможност за
един силен тласък и размах в читалищната дейност. Дописникът, който
в началото на 1870 г. осмива и се възмущава от изJставането на варнен ­
с1<ите дейци, 2 8 пише през пролетта на следващата година, че читалище
„Възрожде ние", въпреки че е образувано отскоро, при старанието на не­
говите уредници скоро ще надмине други читалища, създадени много по­
рано.2 9 С възторг се изказв1 за дейн.::>стrа на Вар ненското читалище и
друг коресподент, съобщ1вайки впечатленията си в пътни бележки эа
Варна, Русе, В идин и други градове . 3 0
В какви главни насоки се развива дейността на читалище „Възрож­
дение?
Преди всичко в „разпространяването на разни познания и сыsдаване
вкус на прочит" . Ф.::>рмите, и1ползвани за постигане на тази цел, са недел­
ното училище, библиотеката и онази огромна работ а, която читалището
разви ва като настоятел на различни вестници, списания, книги и др. Дей ­
ността на неделното училище, което за нас е известно само с факта на

24 ОДА - Варна, ф. 75 к, on. 1, арх. ед. 4, л. 1-4. Волна помощ за Варненското

читалище ... ; n а к та м, ф. 79, 011. 1, арх. ед. 17, л. 21-22.
25 В-к • Македония", rод. V, бр. 14 от б април 1871 r.; ОДА - Варна, ф. 75 к. оп.
1, арх. ед. 4, л. 3. ВоJ1на помощ . . .
26 ОДА - Варна, ф. 75 к, оп. 1, arx. ед. 4.
:!7 Пак там, л. 1- 4.
~в 8-к .Македония•, год. IV, бр. 27 01· 21 февруари 1870 г.
29 8-к .Право•, год. VI, бр. 7 от 12 а11р11л 1871 r.
so В-к .Македония•, rод. V, бр. 20 от 18 май 1871 r.

, 10
съществуванието си, 31 не се отличава вероятно от тази на другите по­
добни училища към читалищата. 32 В тях са в'ключвани обю<Новено онези,
I<оито не посещават училище и нямат възможност да се учат. В неделни
и празнични дни те се събират в читалищната стая, къцето учителят или
друг няr<ой грамотен им прочита и тълкува различни неща от вестник,
списание или книга. Изнасят се и различни сказки. Темати~сата на въпро­
сите, които се разглеждат, е разнообразн а : нравствено-етична, религиозна,
политическа или пък свързана с техния непосредствен поминък - земе­
делие , занаяти или търговия.

Библиотеката на читалище „Възрождение" очевидно не е богата, ка­

то се има предвид, че основната част от книгите са събирани не за нея,
а за да б1'дат разпращани по околните селища. Все пак тук се получа­
ват редица български вестници, като: „Македония 1', „Право", „Източно
време", сп. „Читалище" и др. Литературата освен тази, която закупуват,
е набавяна главно чрез дарения от читалища и частни лица. Такива по­
д аръци правят Цариградското читалище (188 книги), Свищовското чита­
лище , П. Р. Славейков (200 букварчета), Н. А. )f{ивков ( 11 книги) и др.
С пеци э лн а покана е отправена към Калоферското читалище , библиот ека­
та на което е твърде богата и е можело да помогне много на мест нит е
читалищни дейци .11в
Безспорно обаче най-голям дял от дейността на читалището заема
раз г рJСтраняването на печатаните по това време вестници, списан ия и
книги. Общата за1<ономерност эа нашето книгоиздаване и печатно слово
през Възраждането, чието съществувание и действеност не биха могли да
се с п 1эят и развият без читалищата, се потвърждава и от дейността на
местното читалище „Възро~дение". То е настоятел и разпространител:
материална база и идеен съв,етник за автори и издатели, 1<оито дълбоко
съзнават необходимостта и задължителността от подобна зависимост и
вз а имоотношения.
През 1871 г. Д. Енчев замисля издаването в гр. Русе на в-к „Глас 11 •
Тази идея той сп оделя и с варненсr<ите ·· италищни дейци, от които иска
мнение и съвет за това начинание . И читалищното настоятелство отго­
варя с пожелание да се из.qаде най-на п ред програмен брой, вестникът да
б ъд е на достъпна цена - 11ещо много важно за условията в тази епо!{а
и r<ултурния уровен на бълrарите - и едва след това да започне редов­
ното му излизане. 3 .J Варненското читалище получава и разпространява в
града и околността почти всиqки издания, печатани на българсr<и език в
Турската империя.
За сп. „ Читалище", орган на Цариградското и на останалите читали­
ща в страната, се записват още от първия му брой през есента на
1870 г. 24 (по-късно 28) спомоществователи (абонати), в това число тър­
говци, учители, занаятчии и ученици.3 6 През същата година се пол учав а
известие за издаването на rшижr<ата „Момина китка 11 от Кр. Пишурка в
Лом, за която читалището записва 17 абоната от града.зв То се откликва
з~ ОД А- Варна, ф. 79, on. 1, арх. ед. 17, JJ. 7-8. Втора копирна книга.
3.i Вж. С т. Ч и .'1 11 н ги ров, цит. съч ., стр. 87- 88.
33 Вж. ОДА - Вtрна, ф. 79, on. 1, арх.. ед. 17, JI. 19-22, 53; Музей на Възражда-
н е го - Варна, необ работен ф о нд.
3! ОДА - Варна, ф. 79, en. l, арх. ед. 17, л . 69. Втора копирна книга.
35 Пак там, л. 2, 80- 81.
3 6 ОДА - Варна, ф. 79, on. 1, арх. ед . 17, л. 9. Втора копирна книга.

11
веднага и на обявлението на Д. Енчев от Русе за издаването на кни­
гата Света Гора като абонират и внасят стойността за 39 тела3 7 • През
11
11 ,

np:)ЛeTrd на 1811 г. същияr автор разпрJща известие за предстоящото

излиJане на книгата „Селскос 1 упанска неорганическа и органическа химия".
С помощта на варненското читалище то е препратено до читалищ­
ните настоятелства в Хаджиоглу Пазарджик (гр. Толбухин), гр. Балчиr(,
с. Юшенлии (Ботева, Варненско) и българската община в Провадия,
които от своя страна записват сп о ·ло;цествователи· и от околните села.
В р ~зултат на настойчивата дейност и неколкоr(ратните напомняния, през
юли с . г. са отчетени 142 абоната .? 8 Между тях 46 са от Варна - тър­
говци, учители, ученици, 2 бр. за Уqеническото дружество, 2 за ч ;па11ище
1,Възрождение и 2 за българс кото тъ~ говско дружество в града, 15 на
учители и свещеници от варненските села Козлуджа (с. Суворово) 1 Ха ­
дърча (с. Никола е в:<а), Геб~дж~ (с . Б~лослав), Ясъ-баш (с. Равна гора) и
др., 33 зз ученици и др. от Х. Пазарджик, 13 о r Б1ЛЧЮ( и 35 от бал­
чиш1<ите села Карапча (с. Крапец, Толбухинско), Сатълмъш (с. Езер. ц,
Толбухинско) и др. Читалището ВЪ9 Варна nJлучава (освен тези, rшито
са подарени) и същевременно е настоятел и разпространител на следни­
те вестници: в-к "Македония" - 13 тела (за Варна и по един за Ге­
бедже и Хасdрджик (с. Щипко), 0 сп. "Пчелица" - 3 тела, 40 в-к 11 Право" -
3

10 тела (за Взрна, Балчик, f{озлуджа и Капаклии (с. Клименrово) 41 , в-к

11
Турция" - 4 тела,42 cn. 11 Ружица" - 2 тела 4 з, в-к 11 Дунав" - 1 брой.44
Тук са получени и няколко броя от 11 Периодическо списание" - орган
на Българското книжовно дружество в Браила4.б.
Читалището се заема и с разпространяването на 11 Пълно събрание
на държавните закони, устави, наставления и вис оки заповеди на Осман­
ската империя . .. " от Хр. С. Арнаудов. Известието за излизането на
11 Османските закони ... " се разпраща из околността през лятото на
1871 r., а през есента на с. г. съ:J)щават списъка на първите спомоще­
стваватели - от Варна (17) и Про вадия (7). По-късно списъкът нараства
съответно на 25 и 9. 46 За Х. Пазардж ик и Балqик лиасват точни сведе­
ния, но известно е, че освен на зааисаните абонати са изпращани и до­
пълнително тела, които читалищата продават, като задържат 5 0;0 от
с rойността за себе си. 47 По този начин са пласирани и други книrи.
Като настоятел читали це 1,Възрождение" отговаря за периодическото
отчитане на спомоществователите и поради тяхната нередовност и заба­
вяне то често пъти плаща от собствената си каса. Това се случва осо-

з; ОДА - Варна, ф. 79, оп. 1, арх. ед. 17, л. 18, 40.

sв П а к та м, J1. 48- 52, 54- 60.
39 Пак там, л. 21-22, 24-26, 39, 41, 103.
40 П а к та м, л. 24-26.
41 Пак там, л. 26, 31, 40, 102.
<12 Пак там, л. 7. 29, 104, 108.
4~ Пак там, л. 33.
'н П а к та м, л. 45, 69-iO.
<ао Пак там, л. 67, 149. 0,'р1ни ·1 е 11осrта на абонаментите се налага поради rоле­
мате трудности при събир:~не сто~носттn от спо,10ществ·нителцте. Затова и читалищното
настоятелство 11р едупреждава - по-д ·бре п ~нш1ко ::1б :>11ати, отколкото много, но нередов­
ни в плащането.

,щ Пак там, л. 61 - 63, 72, 88 - 9 Р .

47 Пак там, .ч. 78; Ф. 79, on. 1, арх. ед. 8, л. 7.

12
бено с външните абонати от Провадия, Балчик и др. 4 8 В такава обста­
новка се открояват още по-ярко патриотичната дейност и голямата за­
слуга на читалището по разпространяването на книгата и печатното
слово сред българите в този край.
Втората главна насоf(а в дейността на читалище „Възрождение· се
изразява в усилията за подпомагане развитието на уче~ното дело във
Варна и варненските села. Нашите училища през тази (ПОХа се радват на
всенародна почит и закрила. Въпреки това, оставени са:'.10 на грижите на
църковно-училищните общини и учили111нитс ~астС'ятелства, те срещат
големи трудности и мате; иални лишения . Последните се утежняват и
увеличават още повече в един район, като Варненския, където обстоя­
телствата от верски и нnродностен характер са твърде комлицирани.

Начинания от различно естество с цел да се окаже помощ на учи­

лищата не липсват тук и преди създаване~ о на читалището. 4 9 Но най­
голям размах, особено в посока към селските училища, те получават
едва с.пед създаван<::то на читалище „Възрождение". На 31 декември
1870 г. читалищното настоятелство във Варна пише до Uариградското
читалище: „Почитаеми Господа! Знайно Вие че, наша'та Епархия е най­
бедната при всичките друrи, от една страна, и нашето положение тука в
градът, както отблизо познавате от друга. Смеем да ви кажим: че, ний
като не ще можем да се грижим (за) селските училища, прибеrваме с
молба до Вашето Чит<lлнще, от което просим да ни п1 оводи доволнJ
училищни 1<нижки дар, f(Оито нии да подарим на речените училища, в които
да ся въведе по-добър nорядок и са насърдчат бедните дечица, на които
бащите като не са в състояние да им купуват книжки, ся принуждават
да ги от делят от учението. За туй побързайте да ни снабдите с учеб­
ните книж1<и, между които да има около 200 тела букварчета защото те
са най-нуждни(• .5о
Този повик, отправе11 до различни градове и лиr\а, намира отзвук и
към март 1871 г. в читалището се наброяват (по един непълен опис)
630 различни книжки, като: букварчета, катехизиси, числителници и други
учебници.б 1 Част от книгите са подарени, други закупени от книжарни ­
цата на Хр . Г. Данов в Русе и впоследствие препродадени от читали ­
щето, но по - голямата част са подарени безвъзмездно на селсrште учили­
ща.62 На 30 декември 1870 г. читалищното настоятелство отправя до
с. Хадърча (Николаевка, Варненско) писмо, с което им съобщава, че из­
пращат като подарък на училището 85 книжки. 53 По същото време
- - - - --
.JS ОДА - Варна, ф. 79, 0 •1. 1, арх. ед. 17, л. 112-114, 138, 168, 169, 171, 172, 180,
197' 220, 229.
4!! 8-к „ Македония•, год. 1, бр. 15 от 11 март 1867 г., съобщава интересния факт,
че съществув11щото във Варна Добродетелно българско общество организира на 21 фе­
вруари 1867 r. бал в къщата на Янаки Ф:10111-1 (дн. детска градина на ул.• Хр. Кабак-
11иев•) за подпомагане на бедните ученицr• . На н ег о са поканени над 200 души, в резултат
на което в дискуса са събран~t 9- 1О хиляди гроша. При ~ ъству вали чуждите консули и
градският управ11тел Абдул Рах~1ан паша. На бала са из пълне ни полки, мазурки и българ­
ски хора .• Бъ11гарите (ако и с..: мпличко) вс ички бяха облечени с черни дрехи и с бе.'lи
rанти, тсже и дами1е не бяха в нищо по-до11у от 1<авалерите. •
50 ОДА - Варна, ф. 79, оп. 1, арх. ед . 17, л . 19- 20. Втора 1<опирна книr·а.
5t Музей на Възраждането - ВарнЗ, необработ<'н фонд.
52 ОДА - Варна, ф. 79, оп. l, арх. ед. 17, .11. 25 - 26, 3'1, 32, 36 - 37, 39, 49, 53, 68.
53 Публикуваме ·1 овз писмо не само поради пълн ата идентичност с другите, адреси-
рани до останалите села, но 11 З'\ д J се види съдържанието на литературата, изпращана
до училищата. Ето неrовият текст: „Почитаеми Старци и Чорбаджии в Хадърча, Вашето

13
на учениците в с. Гьондооду (И~грев, Варненско) са изпратени 69
книжки,5-t с. Гевреклер (Калиманци, Варненско) - 54,50 с. Чатма (Левски,
Варненско) - 57,б6 с. Кара Хюсеин (Чернево, Варненско) - 5467 и
с . Доуджа (Зорница, Варненско) - 10 букварчета.5 8

При провеж дането на годишните изпити в с. Юшенлии (Ботево,

Варненско) през лятото на 1871 г. между при съствуващите от много
околни села са и представителите на варн е нското читали1це п. Костадин
Дъновски и уч ителят Д. Станчев. След изпита, К()Йто минава много добре,
и словото на Д. Станчев последният раздава 70- 80 различни книжки,
изпратени специално от читалище „Възрождение" като награда за сел ­
ските ученици. Всички остават много благодарни от този жест на чита­
лищното настоятелство. „За превъзходна похвала ся членовете на Вар-
ненското читалище - пише дпписникът на в к 11 Македония
11
- зачтото
те са познали целта на тяхното звание и изпълняват точно читалищния

задатък (дълг, В. Т.), които им е наложен. Ако и да не са покровители

на селото ни като пазарджишко окружие. Обаче в това отношение пак
изпълниха длъжността си. Един добър пример на читалищата 111 .••• " 69
Трябва да се подчерта(', че читалище „Възрождение" е използвало и
други форми за подпомагане на учебното дело. Когато в края на 1872 г.
или началото на 1873 г. отново се открива затвореното за две години
девическо училище във Варна, читалището подготвя театрално представ ­
ление, приходът от което е в полза на уч илището. Интер ес но и много
важно е следното пи смо от 2 февруари 1873 r., което то отправя г.о
този повод до читалищното настоятелство в Шумен :
„Почитаеми Господине! Понеже желаем тия дни да дадем едно
театрално представление за в полза на тукашното ново отворен о Деви­
ческо училище, желаем като по безсилни да ни сп омогните в тоя случай
сир: да ни проводите Вашите дрехи и предста вителн и пердета и други
такива, които за да направим и приготвим не ос тав а време. А вам ако
трябват за сирната неделя без друго ще ви nрснодим. Уверени че, не ще
ни откажите на прозбата бръ заvtи пр едварително да ви благодарим. Като
Ви лоздравлявами сми Настоятелството Читалищно" .60
Важността на това писмо за нас произлиза не толкова от смисъла
на неговото съдържание, колкото от обстоятелството, че това е първият
и единственият документ, в който се говори за театрална дейност на бъл­
гарите във Варна преди Освобождението . А както е известно, театърът е
една от най-съществените страни на читалищната дейност у нас по това
време. Отговор на горецитираното писмо не се намери нито във Варна,

честно от 21 того nр11ехми, на което съдъ ржанието л.обре прпум ехми . По желанието Ви,
т укаш ното Читалище Възр ождсн ие, д не ск а Ви праша дол нv.1 е кн11rи дар, К ()11ТО ра здай те
на Вс~шите у ченици, те са: КраП<о эемлеоnисан ие те.~а 14, Кратьк t<ате хиз ~· с - 20, Б.11а­
гонрz вие - 8, Кратна Чиrлителница - 5, Първз наука - 5, Мал~<а Е11u11к;юпедия - 20,
Благов " йни размишления - 4, Първа Читанt<а - 5, Географии - 4. ~с и 1 1 ко телз осем­
десет и пет, които приемнете за сега, а по-по слQ като ся злобием с noneч e кииж1<и ще ви
проводим и друг11 както и букварчета. Поздравл · ваме Ви и сме Ваши. За Нас1·(1ятелите
Читалищни Писар К. Мих а f..I JJ о в (вж. ОДА - Варна, ф. 7!:!, оп . 1, арх. ед. 17, л. 17).
м llaк там, л. 14.
55 Па1< там, л. 15
б6 Пак там, л. 16.
57 Пак там, ф. 75 к, оп. 1, арх. ед. 92, последната кор 11uа .
ьв ОДА - Варна, ф. 79, оп. 1, арх. е д. 17, л. 35.
59 В-к пМакедо ния •, rод. V, бр. 39 от 28 септември 187 1 r.
во ОДА - Варна, ф. 79, оп. 1, арх. ед. 17, л. 173. Втора копирна книга.

14
 нито в шуменската читалищна архива, но трябва да се предполага, че
театралното представл ен ие се е състояло поради неговата много напред­
нала подготовка, както се вижда и от самия документ.
Многостранната дейност на варненсr<ото читалище със своя обхват
на действие и различните си форми, има съвсем определена цел, а име н­
но: "да помогне за възрождението на българщината в тукашното и окол­
но население", „за възтържествуването _над гръкогагаузкия елемент" .61
Този характерен национализъм има своето оправдание и основание в осо­
бените обстоятелства- на този край, където националните противоречия
вземат рязко ожесточени форми, а народнос тното пробуждане върви по
един мъчителен и често драм атичен път. Наистина засега липсват дока­
зателства за пряко участие на читалището в революционните борби про­
тив чуждата националнополитическа власт, но редица негови дейци, като
Андрея Астарджиев, Хр. Климендов, Никола Ганев, К. Михаилов и др.
(обр. 3),62 с революционната си дейност по това време, а други прЕ' ди
или след това 63 са косвено потвърждение за борчес1<ия елеме н т, който е
съществувал в читалищната организация.
В историята на читалище „ Възрождение" се откроява и още една съще­
ствена страна . С размаха и енергията в своята работа то се утвърждава
като най-важен инстит ут в обществения живот на българите в града, което
довежда в значителна степен до заглъхване дейността на цър1<овно-учи­
лищната община . В продължение на две години - от есента на 1870 г. 1
до есента на 1872 - читалището се изявява така силно, че изпълнява заедно )
със специфичните си задължения и някои несвойств~ни нему функции, като
настаняване на учители, и с 1<ани я на Екзархията по състоя нието на тази епар­
х ия и др. ,<н които са от естест вото и кръга на Главната българс1<а община.
След този бурен подем към края на 1872 г. и нача лото 1873 г., в
живота на читалището за почва пост епенен упадъ1<.Gi Читалищната к о ре ·
спонденци~ която до този . период се води много прецизно и постоянно,

6 1 ОЛ.А- Варна, ф. 79, оп . 1, арх. ед. 17, 7-3; в-к „М 1 ·<едония", год . V, бр . 39
от 28 се п т ември 1871 г.
62 Публикуването на таз11 групова сн 1· мка се наложи сега, м акар че е датира н а от
1874 г. , когато ч11тзлището ве11е не съществува, поради обстонте.11ството, че ту к са фото­
графирани и зве стн11 дейци, взсл1f почти без 11 з 1<.11юче ние много 11.еАно участ11е о •1италищ­
ния живот и в революционните, просвет1н1т е и обществените бо рби на българите във
Варна прели Освобождението. Ког<1то през 1960 г. открихме ед1 1нствен11я тогава оригинал
н а тази сни~1ка, участ н11шпе о 11rя бяха 01 бс.1яэа11и само с малк111 с с и имена. Вснчк11 бяха н е­
познати за нас, тъп като н е пrнпежавахме л11че н пор~ рет на н 11кого. и~1аt1ки 11редвид спи ­
съците н а деАците от тази епоха, общо взето, правилно определихме участ1111u11те в тази
фотограф11я и пуl'ликув а хмс някои от тях (ож ИВАД, XIV, 1963 г ., стр. 114, обр. 10,11 ,12).
Съм нение тог<1ва породи вторнят от правостояш1пе, означен с име Христо. ТъА като между
активните варненски деА1.1.и им а двама с т<11<оuа име - Хр · •сто Поп n вич, ч~1Ато портrет н11
беше познат, следваше да се предпо.1а1·а, че това е Христо · f<лим е ндов. През 1964 г.
обаче се откри nтори оригинаJ1 на съ1uат<1 01им1<а, на ко йто всички лица t::a посочени с
фамилните си име н а, и вместо Хр. Климен дов се сочеше името на Хр. Стамболски. От
справките, които н а правихме, не н<1мер1; хме 1:осл едният да е пребив авал във Варна през
1874 г. Сравненията между известните н егов11 фотографии и лубликуванпа сега също не
говорят за сходство и в полза на сегашното И определение. Въпреки това я публикуваме
в този Blfд, докато бъдещите открития и проучвания не раз сеят всички съмнения.
63 Вж. ИВАД, XIV, 1963 г. , стр . 107 и сл.
64 ОДА - Варна, ф. 79, on. 1, арх. ед. 17, л. 27-28, 105.
65 В-к • Свобода•, год. 11, бр. 50 от 27 мае! 1872 г. , след краТl<ия обзор, коАто прави
н а пропаднали дружества, читалища и училища в България, пише, че се поминало и вар­
ненското братство. Ако се отнася за читалището, това говори само за известно намаля ване
на неговата активност или о ч ертаваща се насока на разв11ти е , но не и за край, коАто
ве стникът преждевременно е сложил.

15

•
Обр. 3. Група ч1на11ищни дентел и във Варна: Я. f(. (J1ав 1 1сп, Хр. Стамболс1<и, А. Астяр­
джиев, С. Иванов, Хгр. А11гелов, Н. З;1атев, Д. Медж11д11е11и, Н. Ангелов, П . Мсджидели ,
Н. Ганев, Ж. Н. Георгиев 2/ 14 селте~1ври 1874 г. гр. Варна фотограф F. Baver
(оригиналът в Музеи на Възрnждапсто - Варш1)

става все по-нередовна и от1<ъслечна. В копирната книга започват да

преобладават писмата на българската община, между 1<оито съвсем рядко,
през месец или два, се срещат и читалищни. Отправяни до общините в
Балчик, Провадия и Х . Пазарджик, те имат и.:~.ентично съдържание - за
събиране и изплащане на неиздължени суми от абонати към qиталището
или издателите Д. Енчев и Хр. Арнаудов. ·
Тези писма не говорят за деен организационен живот, а по-скоро за
· известна пасивност и тенденция към ликвидиране на всякакви смет ки и
взаимоотношения. От тях с по-действения си характер се открояват само
·няколко : от 7 октомври 1872 r. - за набиране на абон ати за 11 Перио­
дичес1<0 списание" и от 2 февруари 1873 г. за организи р ането на теа­
трално представление. Последният читалищен документ, 1<ойто буди извест­
но недоумение или пък е само ход на настоятелството, е едно писмо до
българската община в Балчик от 13 август 1873 г.66 В него се припомня,
че въпреки многократните апели и молби да изплатят дълга си от 672
гро ша те не са направили това, поради което настоят елс твото изпраща в
Балчик К. Михаилов и Георги Же1<ов да сложат край на тази сметка и
вземат посочената сума. А тя била много необходима на читалището, за­
щото то смята да си достави мебели. Ка1< е завършила тази мисия и
какво е пр едприело по - нататък читалището, е неизвестно.

66 ОДА - Варна, ф. 79, 011. 1, арх. ед. 17, л. 229.

16
 В копирната книга, която е приключена на 20 юни 1875 г., не се
среща вече никакво читалищн о писмо, напомняне за читалището или пък
вест за него. Не се намери подобно нещо и в предосвобожденската архи ­
ва, открита засе га и запазена във В9рна или някъде друг а де.
Данни за читалищен живот във Варна след 1873 г. липсват и във
възрожден ския печ ат . При това положение трябва да се пр ед п ола га, че
читалище „Възрождение " е преустановило своята де йност и съществува­
ние в края на лятото или есента на 1873 г.
Кои и какви cr1 причините за упадъка на вар ненско то читалище?
Тук трябва веднага да се подчертае, че неговото западане не е еди­
ничен и случаен фar<r, а е във връзка с едно общо със тояние и тенден­
ция у нас по това време, защото пре з тази и следващите години започва
повсеместно линеене и закриване на читалищата. Покрай по-общите при­
ч ини за това, като: революционните брожен ия и предстоя щит е въстания,
когато на пр еден пла н излизат п ол.п ич еските задачи на времето пред
к у лтурно-просветнит е, недос татъчна та обществена зрело ст и сг оворчивост
сред поробения български народ, слаба материална и финансова база и
т . н., може д а се и зтъкне и още един ф зк то р, който, струва ни се, поне
за Варна е дал отражение за упадъка на читали щето. Това е н еза ви си­
мата бъл гарска цъ рква - един но в институт в нашия n редосвобожде н­
ски живот, чието фа~тическо изграждане и функциониране започва по
места едва в края на 1872 г. и началото на 1873 г. То е свързано обаче
с изземван ' то на ч аст от задачите, стоящ и пр ед читалището.
Ка1<то подчертахме и в изложението, една от неговите главн и задачи
е насочена към подn о~агане на учебното дело в този край и особено на
селските училища . В тази насока са и първите стъпки на новосъздаде­
ната Варненско- Преслав I<a епархия и на нейния митро полит Си меон. По
негов по~tин на 12 април 1873 г. в Шумен е свикан учителски събо р,
който след няколкодневни заседания приема устав и пrоrрама за гра д­
ските и селските училища, задъ1жителни за цялата епархия.6 7
За прилагане на взетите решен ин се определя един учител д а бъде
същевременно и инспектор (на гледвач).Gs .
Решенията на Illум енс кия събор имат голямо значен и е за развитието
на учебното дело във Варненския край, като се поставя вече известен
порядък и единство: При такова отношение на цър1<овнат а вл аст 1<ъм учи­
лищата ч ита лището постепенно с е оттегля от това П')Прище на народопо­
лезна работа. 69 Когато разглеждаме причините за неговия упадък, не би ­
ва да се абсолютизира гореизтъкнатото обстоятелство, като се абстрахи­
rаме от целия сложен комплекс от фактори, хара1перни за епохата . В
тази връзка ще изтъ~<нем още едно съображение, което се отнася до ма­
териалните грижи, възникнали заедно с църквата и поети от българската
община. Прави впечатлен ие, че бремето на тези грижи - събиране на вла-

01 ОДА - Варна, ф. 75 к, оп . 1, арх. ед. 20, стр. 39- 45.

68 Вж. ИВА Д, XIII, 1962 г. , стр . 138.
69 Показателен в този смисъл е слецният пример. Когато през 1874 г. в с. Юшенлии
.(Ботево) се провежда годишния т изпит, на него въпре1<и поканата не се озовават читалищ­
ните и общ и нските чл е нове от Х. Пазарджик. Зачита ги обаче митро1юлит Симеон, като
им изпраша книжки и други 11агради чр ез представителите си п К. Дън овски, Господин
х. Иванов и Харалан Ан гелов. Вж. в-к .Напредък", год. IX. бр. 4 от 27 юли 1274 r.,
ОДА - Варна, ф. 75 к, оп. 1, арх. ед. 2, л . 1.5; пак там, ф. 75, оп. 1, арх. ед. 20,
стр. 59-73, 146, 150; пак там, арх. ед. 8, л. 52.
2. ИНМ - Варна

17
 дичнината и други задължения 1<ъм Екзархията - обхваща голямата част
L от дейността на ва рненската община. 70
Този въпрос, без да бъде в пряка зависимост, има все пак косвено от н о ­
шение към тежкото финансово положение на варненското читалище . Без
приходи, но с не малко разходи, ч аст от ко ито идват от неред о вн и и
непочтени настоятели и спомоществователи, като общината в Провадия и
читалищата в Балчик и Х . П азарджик, то бав.но и последователно за ­
глъхва, за да пресекнат накрая всякакви пр и знаци на живот . Впрочем
интересите и вниманието на варненските общински дейци вече са н асо ­
чен и към укре пването на отново отвореното девическо училище. 71 В не ­
гова подкрепа през пролетта на 1873 г. те организ11рат и зпращането из
страната на х . Стамат Сидеров и Никола А. Живков за събиране на не­
обходимите помощи и средства. 72 Всички тези фактори, разгледани в една
обстановка на незавършена зрелост и слаба, току-що зараждаща се обще ­
ственост - процес , к о й~ о при варненските българи протича многократно
по -т рудно и мъчително, - изясняват пр и чи н ите за упадъка на ч и тал и ще
„ Въз рождение" .
Тъй като в определе11 период варненското читалище работи в тясна
връзк а с другите читалища от Варненския край, 73 ще дадем 1<ратки данни
за онези от тях, ноито са съществували по това време .
Идеята за читалище в гр . Хаджиоглу Пазарджик (Добрич, Толбухин)
възникЕа в началото на 1810 г. и п ринадлежи, както и на други места, на
младите дейци . Но тук разликата между думите и делата е п о-голяма,
както п ише в-к „Македония": „Ту1<ашните млади словом всич1<0 вършат и
Читали ще уреждат и други работи управят но делом тока по-май само
префътъ делат. 1' 74 Няколко месеца след това съобщение същият вестник
известява по повод създаденото на 6 май 1870 г. чи т алИще в града :
„ Общите наши работи тойзи ред отиват доста добре. Читалището ни е
едно за стари и за млади . От Гергев-ден то, от като ся е отворило по­
сещава ся редовно от всичкий ден сутр и н и вечер. Управителът на чита­
лището само да бъде в състояние да го подържа, то тъй сега както върв и
отива за много время - Читалището за сега има повече от 70 основа-
- телни членове; но при всичките си добрини почтените членове на чита­
лището не са и безпогрешни. Те сега само за читалището настояват и за
училището малко грижа полагат." 75
За създаването на читалището в гр. Хаджиог лу Пазарджик имаме
интересното сведение на Кръстrо Ив. Мирски, кой~о през 1870 г. работи
в същия град. В своите 11 Автобиографични бележ 1<и", писани през 1907 r.,
;о Вж. ОДА - В а р 11 а, ф. 79, 011. 1, арх. ед. 17, л. 230 и сл.
71 Като прич ина за закриване на читалището някои автори (вж. Я. Арнаудов , цит.
статия, Х р. Мир с к 11, също uит. статия) прив еж1а т аргу~1ента, че чита лиш ната стая от
началото на 1873 г. б11ла nrеотстъпена за нужд11те на девическото училище. Това обаче не
се потвърждава от за11азе11ите документи и м11·1 ериали.
72 ОДА - Bap11r1, ф. 79, 011. \, арх. ед. 13, л. 1 и сл . Прото1<оли на Е1<Зарх и йс1<ия
събор.
73
Под Варненски r:raй в С"лучая 1рябоа да се разбнра Ваrненският санджа1< (област),
ксйто в туrско о : е~1е е обхващал: 1) Варненска каз;~ с нахия1 а Козлуджа, 2) Провади й с1<а
каза, 3) Х. Пазарджишка каза, 4) Балчишка кяза с Каварненска нахин и 5) Мангалянска hа з а.
7 J В-к .Македония•, год. IV, бр. 31 от 7 март J870 г .
;;) В-к .Мак едон ия", год. IV, бr. 67 от 20 юлн 1870 г. Авторът на тази дописка е по
вся1<а верояrност Kf). М11рс1<и (вж . за това веговин .Дневник", заnочш1т на 29 август 1870 г . ,
който заедно с 0.:1 а11а.1ата му архива се съхранява в Архивния отдел на БАН - Соф11 я)

18
той съобщава : „В Добрич се запознах с Калчо П. Бобчевски, главен учител.
На последния дадох идеята эа отваряне читалище чрез устройство ед н а
интересна лотария. Издадохме 500 билета по четвърт бяло меджидие.
Всичката сума да спечели един и да я подари той эа основаване на чи­
талището. Продадоха се, особено защото туй беше no панаира - биле­
тите cr<opo. Т егли се лотарията, спечели 500-те бешличета (125 бели ме­
джидии) Бояджи Георги ... и послед ният ведн ага - това беше празник
след църковен отпуск - в общинската стая при църквата на Варненския
път, в публично събрание тутакси подари тая сума за читалище, като
поднесе на даскал Калча кесията с парите - произнесе башляръм (т. е .
подарявам). "76 Читалището получава вестници, списания и книги, като :
в-к „Македония", в к "Век", 77 сп. „Читалище", „Химия'' от Д. Енчев,
„Османски закони .. . " от Хр . Арнаудов и др. За читалищната библио ­
тека правят подаръци с книги и предмети пеш Иван Русев, х. Иван х.
Вълков, Сп. Петров, К. Бобчевс ки, Мед -кидиели и др. 7 8 В изразената от
настоятелството благод • рност за тона, публикувана във в-1< ,, Източно време 11 ,
научаваме и името н а читалището - „ Просвещение" .7 9
Във взаимоотношенията с автори- издатели, свързани с нередовно пла ­
щане, се стига понякога до остри реплики между варненс1<ото и местното
читалище. И затова от пролетта на 1872 г. читалищното настоятелство
във Варна се обръща вече направо 1<ъм българската община в Х. Па­
зарджик. Това може би се дължи отчасти и на нередовния живот на чи­
талище „Просвещение". Така или иначе то н адживява варненското и по­
следните данни за неговото съществувание са от пролетта на 1875 г.sо
Ч италище преди Освобождението има и в гр. Балчик. Кога е създадено,
е трудно да се определи точно. В-к „Маr{едония" от 21 февруари 1870 г .
пише следното за Балчик : „Макар не под името Читалище, те (деятели­
те - В. Т.) ся събират в една училищна стая гдето имат редовни за седания,
не само за градсr<Ите си работи, но ся грижат и за околните села I<оито
сполучили да привлекат къ м себе си. щ ото във всякои слу чай да сн отна­
сят най-първо до тяхната община. Още те назначили един священик за
по-ви соко духовно лице които да управлява и настанява другите селски;
в същото време те си имат грижата и за селските училища, пращат им
учители гдето трябва и нуждните книги . Мисля, че Балчичяни са улучили
най- добре какво треба да е р а ботата на Читалището, и за туй аз ще

i6 Вж .• Автобиографични бележки на Кр. Ив. М11рс ки , писани през 1907 г. ·, стр. 15,
съхранявани у Хр . Кр. Мирски - Варна.
77 В-к „Век", год. J, бр . 12 от 30 март 1874 г.
78 В-к • Източн о време", год. JJ, бр. 15 от 24 ма t1 187 5 г .
7!1 П а к там. За името ш1 читалището им з ~1е ошс едно доказателство. Това е една
новогодишна ч еститка със с.1едното о.държание: • Го с пnлине 1 • Сурва, Сурвева година,
ж11во здраво до годин;~. Доброжелателс1 вото, което сте п ок азали в много случ;~и към чи­
талището ни дава дърз ост да ви изявим при настъпилата нова год11на голямата бпагодарност
и уважение, които има т r ва заведение към вас . То ви желае весела, бла1 onony 1111a и спо­
лучли11а година и се ласкяе, че ваш и те милости и ваша1а щедрост не ще го забравят и
във весе 11ия ден на новогодието. Н-ството на читалището .• На гърба 11а чести~ ката, адре­
сирана до Т. Ив. Каз11чков, 11ише: „Българско читалище .Просвешение• - Х. Па з ирджик
(вж. за това Хр . М и р ски, Към историята на Добричкото читалище" , в-к • Взрненск и
новини• от 3 август 1942 г.) .
so Вж. цит. бр. на в-к "Източно време". За читапището в Х . Пазарджик вж. също:
в-к „ Македония• , гол. IV, бр . 71 от 4 а вгуст 1870 г.; В·К ~Век•, „год. 1, бр. 43 от 2 но­
ем ври 1874 г.; ОДА - Варна, ф. 79, оп. 1, арх. ед. 17, л. 48, 49, 54 - 60, 62, 74, 79, 83,
92, 106, 113, 149. Втора копирна книга.

19
свърша писмото си с да ги похваля и насърча в лобрият път които
следува т. '' 81 _
Тази дейност може, разбира се, да бъде приписана изцяло на бъл­
гарската община. Но на редица места за определен период читалищата
доминират напълно в обществения живот на българите , изземвайI{И функ­
циите на църковно-училищните общини и училищните наст u ятелства . Ако
това е станало и в Балчик, трябва да се пре дпо лага, че читалището там
е създадено в края на 1869 г. или началото на 1870 г. При уточняването
на тази начална дата трябва да се има предвид и още едно обстоятел­
ство, известно ни от варненската читалищна архива, в която се говори за

читалищно настоятелство в Балчик едва от юни 1871 r. Отношенията

между читалищата в последните два града, които продължават до юни
1872 г. (след тvва писм ата са адресирани до общината в Балчик), се
отнасят до записване на спомоществователи за "Хим ия" на Д. Енчев,
„Османски закони ... • на Хр. Арнаудов и други книги.82
От едно с:ъобщение на в-к „Източно време" от 20 април 1874 r. се
вижда, че читалището в Балчик е било наименовано „Съгласие и Напре­
дък: &з То благодари за подарените наши и чужди вестници от балчик­
СJ{ИТе първенци: Никола Хр. Ючормански, Фили11 Хр. Халаджовлу, Д. Х.
Стvянов, Д. Ф. Халаджовлу, Боню Стоянов, Иванчо Илиев и Хр. Г. Ка­
маков . 84 Докога е съществуЕало читалището в Балчик, зас ега е трудно да
се опре дели.
Освен читалищата в Х. Пазарджик и Балчик в този край са били
създадени и две селски читалища - в с. Юшенлии и с . Карапча. Чита­
лището в с. Юшенлии (с. Ботево, Варненско) е сбразувано през пролетта
на 1871 r. След редица н е сполуки с учите-аите юшенлийци намират най ­
после един достоен учител - Христо П . Иосифов о т с. Шип ка. Той ор­
ганизира много добре не само училището и учениците, но и въsрастното
население в селото. Всяка неделя и празник учителят ги събира в учили­
щето, където им чете от в-к „М::~кедония" или сп. Читалище". Всъщ­ „
ност тук неделното училище е създадено, преди да бъде уредено чит али­
щето. И понеже е почувствув1на необход·1мостта от посл~дно то, селяните
избират училищни попе ч ители, на /{ОИТО възл агат :--рижата и за създаване
на читалище. За нуждите на бъдещото читалище училищното настоятел­
ство урежда лотария от 1 1О акции, вся1{а от които по 1О гроша. Освен
това събират спомоществования за закупуване на I<арти, 1<ниrи, вестници
и други пособия.85
Както се вижда от варненСl{ата читалищ н а архива,RG през юни 1871 г
~италището в с. Юшенлии вече е учредено. Не може да се каже обаче
доко га съ1цествувз, макар че по всяка вероятност то не е особено про­
дължително.

81 В-к • Макелони я 8, год. IV, бр. 27 от 21 февруари 1870 г.

8
~ ОДА- Варна, ф. 79, 011. 1, арх. ед. 17, л . 5), 54-60, 61, 73, 78, 8-1, 93, 105, 112,
138, 168, 171, 181, 229. Втора копирна книга.
вз Неизвестно е на какво се основава Г. Д н м и т ров, когато 11и111с (вж. Княжество
Бъ.'lгария, част l, Пло5див, 1895 г., стр. 285), че чита лвщето в Балчик е о сно6ано през
1873 г. и се нарича .Разви ти е".
SJ 8-к .Източно време•, год. VI, бр. 1.5 от 20 апр ил 1874 г.
е;, В-ч .Ма1<едон11я", rод. V, бр. 19 от 10 маn 1871 r.
86 ОД А - в„ рна, ф 79, r л. 1, арх. еп . 17, ;1. 50. Вт€'ра коn11р на книга.

20
 Читалището в с. Карапча (Крапец, Толбухинско) е създадено на 20
март 1871 г. Починът за това принадлежи на учителите в селото В. Ив.
Шиваров (ученик на Д. Чин-rулов), П. К. Даскалов от Сливен, Гочо Стой­
ков от Севлиево и Ил. Пантелеев от Котел. Наречено е „Полска майка" .87
Целта на читалището според неговия уставss е да научи всеки свой член
да пише и смята, да набавя необходимите книжки и други средства за
напредъка на уч и лището. На стоятелств ото се състои от председател, над­
зирател, двама писари и съкровищник. За читалищна стая служат учили ­
щето и квартирата на един от учителите . За проч;1т е отворено всяка
вечер от 12 до 3 часа по турск11 (18- 21 часа), а в празник и неделя -
цял ден. По- възра с тните, които стават негови членов е, внасят встъпител ­
на вноска от 1 турска златна лира. Друrи данни за дейността и същест­
вуванието на ка~Jапчанското читалище засега липсват.
Читалищното дело във Варна и Варненско има не особено продъл ­
жителна история . Зародило се през 1870 г., то просъществува само ня­
колко години. Но в този кратък период читалищата успяват да се ут­
върдят като един от най-важните институти на възраждащия се бълга~:;­
сr<и народ. Голямата и забележителна дейност, която те J' азвиват, им от­
режда историческата заслуга за културно -просветното издигане и нацио
налното осъзн ав ане на българското население в този край.

IH 8-к пМакедо ния", 1·од. V, бр . 16 от 20 април 1871 г.

i18 В-к „Македония•, год. V, бр . 17 от 27 април 1871 r.
 ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪЮЗ Н А НАРОДНАТА МЛАДЕЖ
(СНМ) във ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ - 1947 ГОД. 1

К О С ТА Д И Н С Т. С Т ОЯ Н О В

През лятото и есента на 1947 год. настъпиха съществе ни измене­

ния във вътрешното и международното положение на България, които
благоприятствуваха за ускореното разрешаване на младежкия въпрос.
В духа на Варшавското съвещание на комунистическите и работни­
ческите партии, състояло се през септември 1947 год., през rжтомврн с. г.
се проведе ХШ разширен пленум на ЦК на БРП (к 2) . Пленумът поста­
ви неотложните задачи - да се ликвидират икономическите основи на

капитализм а, да се приеме конституция на НРБ, впз основа на 1<0ято да

се преустрои държавният апарат и се започне социалистическо строител­
ство. Пленумът реши Отечественият фонт да се превърне в обществено­
политическа организация (като се ликвидира паритетният му характер),
която да сплоти всички прогресивни и д · мократични сили на народа,
включително и тези на младежта . В тази връзка възникна с цялата си се­
риозност въпросът за непосредственото изграждане на единния младежки
съюз.
На 27 оrпомври 1947 год. пленумът на областния комитет на БРП(к)
в гр. Варна 8 се занима обстойно с всички задачи, поставени от ХШ пле­
нум на партията и решенията на Политбюро за варненската областна пар­
тийна организация . 4 В приетата резолюция се задължаваха п~ртийните
организации да направят ,,пълен прелом в отношенията си към честните
опозиционно настроени хора" ,5 за спечелване на широките народни маси,
эа подобряване работата в масовите организации, на младежките съюаи

1 Тази статия е третата 'I J CT от общата работа .Борбата на РМС з а и згражда не на

младежко единство във Варненска област 1944-1947 rод. ", която поместваме в Известия­
та на ВАД.
2 БКП в rез(\люции и решения, т. IV, стр. 79- 83, С., Из д. на БКП, 1955 г.
з ОПА - Варна, ф. 1, on. 1.
арх. ед. 9, 11. 72.
4 Пак там, л. 32 - Решения на Поли 1бюро rra UK на БРП (к) от 27. IX. 1947 год.
за работата на tjарневска 1 а областна партийна организация.
5 Пак там, л. 73. ·

23
и пр. Решенията изискваха „... да се осигури по-голямо сцепление и един­
ство на силите, които съставляват ОФ ... " 6
След разгрома на вражеската агентура у нас начело с Н. Петков и
пълното разобличаване на противонародната опозиция се откриха възмож·
наети за по-безболезненото обединение на младежта. Комитетите на де­
мократичната младеж във Варненска област се утвърдиха като пълно­
ценни ръководни органи на общомладежката дейност. С помощта на РМС
те обхванаха цялата трудова, културно-масова работа, художествената и
физкултурната самодейност на младежта. Само през 1947 rод. в Национална­
та младежка строителна бригада „Г. Дим итров" и местните строителни бри ·
гади преминаха 23 000 младежи и девойки, 7 които бяха най-възторжените
привърженици на единни.я младежки съюз. Чрез многобройните си форми
на работа сред младежта КДМ във Варненска област създадоха необходи­
мите условия за изграждането на единен младежки съюз. Отношенията
между младежките политически организации значително се подобриха. Че­
стите недоразумения и дрязги между тях отстъпиха място на едно лоялно
сътрудничество, създадено в борбата срещу вътрешните и външните вра­
гове на народната република, в задружните усилия на ремсисти, земсисти,
сесемисти и звенари за изпълнението на двегодишния стопански план.

Решаващо значение за организационното обединение на младежта

имаше историческото заседание на НК на ОФ от 29 октомври 1947 год.,
на което присъствуваха ръководствата на политическите партии, масови­
те организации, младежките съюзи и ЦКДМ. 8
След бурните дебати и направения обстоен анализ на обстоятелства­
та, които налагаха единството на българския народ и неговата демокра­
тична младеж, се взе решение: „Да се създаде единен съюз на демо­
кратичната младеж в България с обща антифашистка, антиимпериалисти­
ческа програма, с единни общомладелши дружества по села, квартали­
фабрики и училища, в които ще се влеят всички съществуващи младеж ­
К!!_ групи при индивидуално членуване на ремсисти, земсисти, млади со ­
циалисти, млади радикали, емосисти, студен ти, младежи от масовите ор­
ганизации и безпартийни младежи ... "9
Решението на НК на ОФ от 29 октомври откри широко пътя за не­
забавното изграждане на единния младежки съюз, ревниво отстояван от
партията и РМС в продължение на три години. Пристъпи се към орга­
низационното единство на младежта в най-желаната му и необходима
форма - единен младежки съюз, в който да членуват всички честни
български младежи.
Съвместната декларация от 29 октомври се посрещна с голям въз ·
торг и въодушевление от огромното болшинство на българската младеж.
В телеграмата си до ЦКДМ областният комитет на демократичната мла­
деж - Варна изрази одобрението си на тези исторически решения. 10
„Демократичната младеж от Варненска обдаст - се казва в теле­
грамата - горещо и ентусиазирано приветствува решенията на ОФ и ЦКДМ
за създаване на мощен единен младежки съюз. Изграждайки своя

6 ОПА - Варна, ф. 1, on. 1, арх. ед. 9, л. 73.

7 ГОДА - Варна, ф. 11, on. 1, арх. ед. 1 ~ , л. 225.
в UдА на НРБ, ф. 28, on 1, арх. ед. 43, л 1. 9.
9 ЦДА на НРБ, ф 28, on. 1, арх. ед. 510, л. 1 - Решеш~е на HI< на ОФ, ръковод­
ствата на попит. nарт1111, Ц!{ДМ, ръков. 11а младежките съюзи от 29. Х. 1947 год.
io ЦДА на НРБ, ф. 28, on. 1, арх. ед. 58, л. 91.

24
мощен съюз, демократичната младеж от Варненска област ще хвърли
още по-устремно своите сили в строителството на страната и ще бъде
здрава , надеждна опора на мира и демокрацията в борбата против посе­
гателствата на империалистите върху независимостта на нашата народна

република." 11
Огромна роля за организационното укрепване и активизиране на рем­
совите дружества и земсовите групи във Варненеr<а област изиграха :
V 1<онгрес на РМС, който се проведе в края на октомври и началото на
ноември 1947 год., 1 2 и XI конгрес на ЗМС. Подетото от ремсисти и зем­
систи предконгресно съревнование премина под лозунгите за включване­

то на младежта в изпълнението на двегодишния стопански план, поли­

тическото издигане и численото нарастване на РМС, укрепване на мла ­
дежкото единство и пр.1 з
Още към средата на септември ГК на РМС в гр. Варна проведе
разширено съвещание с актива на организацията, на което се дадоха
основните насоки на предконгресното съревнование. 14
Младите текстилни работнички - ремсистки от завода "Първи май 11 в
чест на Петия конгрес на РМС поеха лични об е щания: Виолета Бербен ­
кова премина от 4 на 8 стана, Параш1<ева Георгиева - от 4 на 6 стана,
Маг дал е на Методиева - от 4 на 6 стана и др.1 6 Бригадирите от Коджа­
бал кан поеха обещание ,,Да rаботят и организират работата си така,
щото до 16 ОКТ()МВри т. г. да завършат калдъръма, чакъла, завършва­
нето на банкета, окопа и канавките от втория километър пр.и лагер
„ Трайчо Костов" .1а
Ремсистите от с. Долен чифлик, Варненско, проведоха трудов ден в
помощ на бригадирите от Коджабалкан, а ремсовото дружество при ма­
шинно-тракторното училище в с . Новградец (Суворово) засяха 1000 даа
пшеница. 17
Трудови обещания в чест на конгреса поеха ремсистите от селата
Мо~ино (Аврен), Господинова, Голица, Владиславова и дрУ3
В чест на конгресите на РМС и ЗМС 1425 младежи от Варненска
област участвуваха в пунктовете за почистване на семена. Младежите
изораха 16 654 даа, засяха 6948 даа, подпомогнаха 131 бригадирски се­
мейства и пр. 1 9
Важен етап в предконгресната дейност на РМС във Варненска област
бяха околийските конференции на р ме, проведени през средата на
октомври. Така само на 12 октомври се състояха околийс1<и конференции
в Попова, Нови Пазар, Ген. Тошева, а на 19 октомври - в Търговище,
Омуртаг, Тервел, Добрич (Толбухин) и Варна.20 Околийските конференции
на РМС и организираните във връзка с тях младеж1<и митинги и мани-
11 ЦПА - Телеграми до Петия конгрес на Р МС, XI. 1947 г. , л. 229.
12 Стенографски протокол на Петия 1<онгрес на РМС, XI . 1947 г.
13 ОПА - Варна, ф. 7, on. 1, арх. ед. 9, л. 1-18 - Бю11етнн на градската ремсова
организация от 14. IX - 2. XI. 1947 г.
14 ОПА - В а рна, ф. 7, оп. 1, арх. ед. 9, J1. 148 - Бюлетни на гrадската ремсова
организация от 14. IX - 2. XI. 1947 г.
15 В-к „Народно дело•, бр. 970 от 14. Х. 1947 г.
1в Па 1< там, бр. 972 от 16. Х. 1947 г.
17 Пак там, бр. 979 от 24. Х. 1947 г.
is Пак там.
19 П а к т а м, бр. 975 от 19. Х. 1947 г.
20 ЦПА - Протоколи на обл. к-т на РМС - Варна, арх. ед. 9, л. 1.

25.
фестации преминаха под знака ~а младежкото единство с искане эа не­
забавно изграждане на единен младежки съюз.
На тези конференции бпха изнесени доклади за предстоящите зада­
чи на РМС с оглед по- скорошното организационно обединение на мла ­
дежта и избрани делегати на конгреса.
Варненската младеж от квартали, фабрики, села и училища изпрати
стотици поздравителни телеграми до Петия конгрес на РМС, в които
изрази твърдата си воля да изгражда единния младежки съюз. Подобни
телеграми изпратиха младежите от Търговище, военноморското училище,
IV квартал гр. Добрич (Толбухин) , бригадирите от местната младежка
строителна бригада „Август Попов" и много други. 21 Много от тези те­
леграми се изпращаха от името на КДМ или от името на РМС и ЗМС.
„Другари, от името на ремсовата и земсовата младеж в село Кранево,
Балчишко - се казва в поздравителната телеграма до Петия конгрес на
РМС, - желаем изграждането на единен младежки съюз. "22 А в теле­
грамата на областния комитет на демократичната младеж се казва:
„Младежта от фабриките, селата и училищата на Варненска област ви
приветствува с нашия първи свободен конгрес. Не1<а неговите решения
да способствуват за бързото изграждане на единния младежки съюз,
мощен двигател на живота и работата на българската младеж и опора
на мира и демокрацията. 11 2з
В резултат на предконгресното съревнование, в което най-активно
участвуваха ремсистите и земсистите, на огромната работа от страна на
всички младежки политически организации и най-вече на РМС се съз­
даде необходимата психологическа подготовка за изграждане на еди­
нен младежки съюз.
Петият конгрес на РМС, на който беше изнесен основен до1<лад
„Към изграждане на единен съюз на демократичната младеж в Бълга­
рия" от Ж . Живков, 24 призова всички ремсисти и демократично настрое­
ни младежи да разгърнат широка работа за изясняване необходим ·JСтта,
целите и задачите на Съюза на демократичната младеж .
В подкрепа на единния младежки съюз се проведоха XI конгрес на
ЗМС 2б и XV юбилеен конгрес на ССМ.2 6 Националната конференция на
МНС „Звено" също подкрепи изграждането Съюза на демократичната
младеж.
Огромно значение за постигането на пълно младежко единство
имаше приветственото писмо на Георги Димитров до конгресите на РМС
и ЗМС. 27 В него Георги Д~митров изясни, че напрегнатата вътрешна и
международна обстановка налагат сплотяването на всички прогресивни и
демократични сили на нашия народ, включително и на неговата младеж.
Той очерта основните цели и задачи на единния младежки съюз и исто­
рическата отговорност, която лежи на РМС за постигане организащ!он­
ното обединение на младежта.

21 ЦПА - Телеграми до П етия конгрес на РМС, XI. 1947 r., л. 22,29, 59 и 139.
2'.! П а к та м, л . 60.
23 Пак там.
2 1 Стенографски протокол н а Петия ко н г рес на РМС, XI. 1947 r., арх. ед. 18.
25 В-1< .Младежко знаме", бр. 49 от 2.J. XI. 19<17 1· .
2с 8-к "Социали стическа м л адеж", бр. 6 от 14. Х. 1947 1· .
27 д им и т ров г„ Съч., т. 13, CTJ). 271-276, с., Изд. БКП, 1955 r.

26 .
 На 3 ноември 1947 год. в Народния театър - София се проведе истори­
ческото обединено заседание с представители на всички младежки политиче­
ски организации. В приетата резолюция се препоръчваше всички младежки по­
литически съюзи да се обединят в един мощен съюз на демо кратичната мла­
деж . с демократична, антифашистка и антиимпериалистическа програма.2s
За правилното изграждане на общомладежките дружества ЦКДМ
изпрати „Временни правила", 2 9 в които се даваха указания за незабавно
изграждане на единни младежки дружества там, където вече съ щ еству­

ваха условия за това.

Областният комитет на партията в гр. Варна мобилизира всички по­
литически сили в областта : Отечествения фронт, политичес1<ите партии,
комитетите на демократичната младеж, младежките съюзи и всички ма­
сови организации. Беше проведена широка агитационно-разяснителна ра­
бота чрез събрания, съвещания, пресата, радиото и пр. Отговорни пар­
тийни и ремсови ръководители излязоха по страниците на в. „ Народно
дело" с редица статии, в които се подчертаваше необходимостта от еди­
нен младежки съюз. В статията на Л. Теолов, секретар на обл. комитет
на партията, който беше определен за отговорникэо от областния коми­
тет на БРП(к) за изграждането на единния младежки съюз, се казваше:
"Всички ръководства и членове на политическите и масовите организации
на нашата област - всички партии тряб ва да приемат задачата за из­
граждане единството на младежта като своя общонародна задача и да
помогнат за нейното реализиране с всички сили. "31
Варненска област сериозно изоставаше в изграждането на единните
младежки дружества. Това се дължеше до голяма степен на обстоятел­
ството, че областният комитет на БРП(к) - Варна осъществяваше своето
ръководство чрез областния и околийските комитети на ОФ, а партий­
ните комитети слабо се занимаваха с изграждането на единния младеж­
ки съюз. Незадоволителното партийно ръководство във Варненска област
бе една от субективните причюш за изоставането на областта в учредя­
ването на единните младежки дружества.
Голямо значение за създаването на единния младежки съюз и за
преодоляване на изоставането в това отношение имаха решенията на
областния комитет на ОФ, взети на съвместно заседание с областния
КДМ, състояло се на 29. XI. 1947 год. 3 2 Тези решения бяха приети в
изпълнение на окръжно № 28 на НК на ОФ по младежкия въпрос.
Решенията на областния комитет на ОФ във Варна задълмаваха да
се проведат съвместни заседания на околийските комитети на ОФ и ОК
на демократичната младеж, на които да се набележат мерки за подобря­
ване работата по изграждането на единните младежки дружества. 3 3 За
правилното провеждане на тези съвещания областният комитет на ОФ
изпрати свои представители в околиите. Политическите партии се задъл ­
жаваха да изяснят на своите членове значението на единния младежки

съюз. Във Варна и в п о-големите околийски центрове по силата на ре·

шението трябваше да се проведат тържествени събрания, концерти, ки-
28 ЦПА - Стенографски протокол на Петия конгрес на РМС, XI. 1947 г., п. 364.
29 ОПА - Тър11 с nо, ф. 13, ол. 1, арх. е д. 12 п. 192.
30 ГОДА - Ва р н а , ф. 16, оп. 1, арх. ед. 12, п. 37.
31 8-к .Народно дел о " , бр.
1020 от 11. Xll. 1947 г.
s2 ГО ДА - Варна, ф. 16. ол. 1, арх. ед. 12, п. 37.
аз В-к „Мпадt>жка искра•, бр. 47 01 28. XI. 1947 г.

27 -
МУЗЕЙ Hf\
въЗРRЖАRt113
~АР. t1 .A
-------------------------~·-·~1•·~
· ~-
~~~~~~
~_::.
______________~----------~
нопро жекци и или театрални nр едст авл ентт, на I<оито да се п оканят да
говорят видни оте ч ественофронтовци. Та1<ива тържества беше предвидено
да се прJведат по всички се.па и квар 1а .111 преди околийските предкон­
гресни к •„ нференции.з-t
Решенията на областния комитет на ОФ от. 29. XI. 1947 год. по и з ­
граждането на едипния младежки съюз раздвижиха околийските и ме ­
стните ОФ комитети. Незабавно последваха съвмест ни съвещания на ОК
на ОФ съвместно с ОК н а демократичната младеж . На 2. XII се състояха
околийски съвещания в Шумен (Коларовград)З 0 и Нови Па:ар. 36
Съвещанието в гр. Шумен от чете редица слабости по изграждането
на единните младежк и дружества, а именно: В се л ата Риш, Новосел,
Буйновци, Кюлев ча, Габарица и Мадара не бе о каза на никаква по м о щ от
ОФ ко мите ти. Околийското ръководство на БЗНС не б~ п отърс1~ло отго­
ворност от околийското ръководстно на ЗМС. Слаба помощ б~ оказана
на ЗМС от стран 1 на дружбите. Н е бяха заангажирани м асови те органи­
за ции - 6)КНС, ОРПС, - незадоволително се включваха в н ов оу чреденит е
дружества девойките, слаба бе работата в турс1<ите р.1 йони и пр. 37 В п ри­
ет ите решения се определяше отго в орник от всяка политическ-1 парти я
и от масовите организации по изгражданеrо на единните младежки дру­
жества. Околийските ръководства на политическите п артии се задължа­
ваха да издадат апели по този въпрос, да и зп ратят свои представители
на младежките околийски конференции и np.::is
Областният комитет на РМС постави и зграждането на ед ин ните мла­
дежки дружества на съревнователни начала. Сюревнованието се водеше
по следн и те показатели : изграж дане на единните младежки дружества,
ликвидиране на всички стари задължения на ремсовите дружества към
ЦК на РМС, п одреждане и предаване архивата на ремсовите дружества,
най-добро последно орга низационно събрание на РМС, м ногообразна тру ­
дово-стопанска дейност и пр.з9
В резултат на широк ата агитационно-разяс нителна и организаторска
дейност на ОФ, политиqеските пар гии, масовите организации, 1<омитетите
на демократичната младеж и младежките съюзи още през средата на
ноември 1947 rод. започнаха да се у-1редяват ед ин н ите младежки дру­
жества. Първото единно дружество във ВарненсI<а област беше образу­
вано на 11 ноември 1947 год . в с. Ст. Мих айловски, Новопазарско, в кое ­
то влязоха всички младежи от селото.~ 0 Същия ден бе изг радено единно
дружество и в с. Князево, Пр овадийско:11 През следващите дни бяха из­
г r аден и единни дружества в с. С и меоново, Генералтошевс ко, селата
Бая че во, Осен, Търrовищко, и др.-1- 2
В някои села на Шуменска околия още
от самото начало в единните младежки дружества влизаха поч ти вс ички
мла дежи. Така в с. Александрова от 76 младежи бях а запис ан и 73, в

з1 ГОДА- Варна, ф . 16, on. 1, арх. ед. 12, л . 37 - Реше1111я на обл. коА1итет на ОФ
от 29. XI. 1947 год. във връзка с изграждането н а единния младежк 11 съюз.
35 ГОДА - Варна, ф. 16, on. 1, арх. ед. 17, л. 13.
ЭG Пак там, л. 18.
s1 П ак там, л. 13.
ss Пак там .
!!9 ОГА - Варна, ф. 7, on. 1, грх. ед. 9, л . 148.
•\О ГОДА - Варна, ф. 16, on. 1, арх. ед. 17, л. 18.
~1 В-к "Народно дeJJo", бр. 998, от 15. XI. 1947 r.
112 11 а к т а м.

28 .
с. Калина в единното дружество членуваха всички младежи, в с. Вехтово
от 84 младежи 74 бяха в ед инн ото дружество, в с. Браничево от 110
младежи влизаха 90, в с. Янкова в единното дружество влизаха 132
младежи и пр.43
Ремсистите бяха в първите редици в изграждането на единните мда­
дежки дружества. Те даваха личен пр11 мер и навлизаха масово в дру ­
жествата. Най-ревностни привърженици на единния младеж1<И съюз бяха
р емсистите-бригадири. Така в с. Осен дружеството беше изградено по
инициатива на Страхил Христов -у .1а1 ник в Хаинбоаз.~ 4 В с. Баячево,
Търговищко, бригадирите турче1 а записаха в един 1;ото дружество всички
турски младежи, на брой 331 и съвместно с с станалите бригадири вди г ·
н а ха на крак цялото село в подготовк .та на учредителното събрание. 4 5
Тези примери недвусмислено потвърждават извода, че Национална~ а мл а­
дежка строителна бригада "r.
Димитров" подготви многобройни младеж­
ки кадри, които бяха най- активните строители на Съюза на народната
младе-к.
До 2 декември 194 7 год. във Варненска област имаше изградени
230 единн и младежки дrужеrтва.4 6 Изоставащи околии бяха Провадийска
с 6 дружества от 80 села, Варненс1<а околия с 8 дружества от 84 села
и Тервелска околия с 6 дружества от 42 села. 47 Варненска област остана
на последно място в изграждането на единните младежки дружества. За
да се преодолее изоставането на областта в това отношение, ЦК на РМС
и зпрати в помощ на областния r<омитет на РМС свои членове и сът­
рудници.48
Незадоволителните резултати в изграждането на единните младежки
дружества във Варненска област се дължаха главно на причини от обек­
тивен характер . Кратко т райният организацион~н период създаде условия
за известна прибърззн'Jст в агит ационно-разяснителната работа . Освен
това единството на младежта във Варненска област се осъществяваше в
условията на ожесточена класовя борба. Опозицията, макар да беше,
общо взето, разгромена, продължаваше д;~ трови съзнанието на ч · ст от
младежта. Не случайно обединителният процес на младежта срещаше
сериозни задръжки в Провадийсf{а, Добричка, Шуменска и други околии,
заr 1 ~ото там опозицията имаше известен успех сред селската младеж .
В подкрепа на опозицията бяха 11 десните елементи в БЗНС - при­
върженици на Обов и Г. Драгнев, които открито се обявиха против съз­
даването на единен младежки съюз.

Наред с това съществуваха причини и от субеrпивен ха рактер. Об­

ластният I<ОМИТеТ На партията чрез ОКОЛИЙСКИТе KOMИTeTll И ППО не
можа да осигури здраво партийно ръководство над изграждащия се еди ­
нен младежки съюз. Макар че всички партийни ком итети бяха опреде­
лили партийни отговорници, цялата работа по обrазуването на единните
дружества се предос тави на Отечествения фронт. ToFa, разбира се, не
беше погрешно, но като с е има предвид, че организационният период бе

аз ГО ДА - Варна, ф. 16, on. 1, арх. ед. 17, л. 13.

44 В-к .Народно д<'ло", бр. 998 от 15. XI. 1947 г.
45 Пак там.
46 UПА - Материали на КДМ Варненска област, оп. 3, арх. ед. 12, л. 338.
47 Па 1< там.
48 UПА - Протоколи на бюрото на UK на РМС, 1947 r„ оп. 1, а. е. 22, л. 184.

29
 крайно недостатъчен, то Отечесrвенияr фронт не беше в състояние да
раздвижи тежкип а1 итационен апарат на политическите партии, младеж­

ките съюзи и масовите организации, въпреки наличието на решения по

този въпрос.
Макар че РМС беше водеща сила в младежкото демократично дви­
жение и главен инициатор за изграждане орг:rнизационното единство на
младежта, в неговите редове имаше xora, които още не бяха изживели
сектантско -догматичните на строения. Във Варненска област отделни рем ­
систи отказваха да влизат в единните младежки дружества главно по­
ради това, „ ... че 1 ой нямало да бъде борчес1<и съюз, както РМС(( .49
Редица предани ремсови кадри и членов~ които бяха тясно свърза­
ни с революционните борби и сланните традиции на РМС, об11чащи до
фанат~-~зъм своя съюз-герой, не можаха леснJ и бърз~ да се пр~устроят
да виждат по-нашироко и по-надалече ролята и за:~ач ;.~т е на еди ·-~ния мла­

дежI<И съюз. Тази груп;t ремсисти претърпя дълбоко разочарование от

прекъсване съществуванието на РМС ка го отделна орr,1низация и тряб­
ваше да минат гпдини, за да се преустроят и по новому да мислят и ра­
ботят сред младежта.
Разяснителната работа по и ' гражда нето на единните дружества не
беше винаги ре зул татна. Поради това в някои села, r<ат.1 Игнатиево и
Чернев<\ Варненско, младежите не разбирJха необходимостта от изграж­
дането 11а единно младе жко дружество.Ба
Имаше ремсисти с ниско 11дейно пол11тическо ниво, 1<оито се подда­
ваха на агитаци ята на своите родителн, изпадаха в позата на обиден и.
В с. Засмя ново, Варненско, група младежи-бригадири демонстра r и в но н а­
пуснаха учредителното събрание под предлог, че не им бил от11ус11ат на­
ряд от дрехи.ы
Още по -големи вътрешни трудности изживяв аш~ и ЗМС. Въпреки че
в огромн::но си бол·nинство земсистите посрещнаха с радост и въоду­
шевление изграждането на ед•-~нния младежки СЪ'!ОЗ и влязоха масово в
новоизградените дружества , З '-i 1чиrелна ча ст от тях пр~явиха колебание
и политическа неустойчивост. Зе~со1ите груn :1 от Варненска, Провацийска,
Добричка околия 52 „ чзкаха наре)l<дане отгопе и не вл·паха в единните
младежки дружества, въпреки каrеr·оричните решения на XI конгр=с на
ЗМС и съвместното решение на всички младежки организации от
3. XI. 1947 год. Земсистите от rp. Шумен не влизаха в едчнните дру­
жества.Бз
Наистина редица земсисти о:це не бяха убедени в необходимостта
от изграждането на един е н младеж'<и съюз поради незадоволителната си

идейно-политическа подготовк а и твърдо отстояв1ха принципа за само­

стоятелно съществуван~ на ЗМС и другиrе младежки организации. Обаче
друга значителна група земсисти умишлено и преднамерено агитираше
против изграждането на единните младежки друж~ства. Десните елементи
в БЗНС, оглавявани от Ал. Обов и Г. Драгнев, изпращаха директиви до
своите последователи да н е влизат в единните дружества. Те проведоха

49 ЦПА - Материали на ЦК на РМС, оп. 2, арх. ед . 16, л . 139.

бО ГОДА - Варна, ф. 14, оп. 1, арх. ед. 3, л. 17.
51 П а к т а м.
52 UПА - М:~териали н а UКДМ - Вар11. област. оп. 3, арх. ед. 15, л. 358.
ьз ЦПА-Протоколи на бюрото на ЦК на РМСот 1947 г.,оп. 1 ,арх . ед. 21, .ri.186

. 30
злостна кампания п р отив ед ин ния с ъюз, която намери благоприятна п очва
о собе но в ъв Ва р ненст<а област . В резултат на тази вражеска агита ция
околийски т е ръководства на ЗМС във Варна, Провадия и Нови Пазар се
обявиха против обединени ето.
Извес т на съ протива срещу изграж да нето на единните младежки д ру ­
ж е ства оказах а и десните елементи в НМС „Зеено" предим н о в гр . Ва р на.
Т ез и техни п рояви оба ч е не можа х а да окажат г ол ямо влияни е върху
обединител ния проц ес на младежта, т ъ й като МНС "Звено" наброяваше
едв а 527 члена/51 организи ран и в nър в ичн11 дружества предимно в град ­
ските центро в е на окръга.
В огро м н ото с и болшинство членовете на ССМ п одкр еп иха изгра жда­
н ето на еди н н и я младежr<и съюз .

П рез декем ври настъпи известно подо б рение в работа та по изгра­

ждането н а единните младежки дружеств 1 . В гр. Варн а единнвте дру ­
жt· ства бя х а изградени през втората половина на декември. В Държавнат а
корабост роит елница уч реди т елното събра ни е се съ ст оя на 4 де 1<емв ри и
в новообра зуваното дружество в л я з оха 232 млад е ж и, от ко и то членове
на РМС - 167, на ЗМС - 4, на СС М - 1 и 59 Реутрални.r, 5 На 10 де­
кем ври беше учредено единното д ружество в r<в. „М . Иванов" - В ар н ~,5 '3
а на 12 декемвр и -- в 1<варталит е „Дим. Попов 1 С, „Дим . Кондов " и др. 57
На 7 и 14 декемв ри 58 в цялата обла ст бяха проведени околийски
учредителн и конференции на единния младежки съюз . На т ези конфе ­
ренции се отчете р аботата по изграждането на единнит е младежки дру­
жества и се избраха делегати за Учред и телния кон гре с .
Учреди т ел н ият к о н грес на Сноза на н а род н а та м ладеж (С НМ) се
проведе на 2 1 и 22 декемвр11 1947 год .fi 9 Изнесен и те доклади на конгреса
и в сички изказвания бяха свързани с о сновния въ прос , който трябваш е да
се ре uш - учре д яван е на Съюз на на р одната младеж . Бяха посочени р е ­
дица слабости във връз1<1 със съз да в ането на общо:-v1лад ; ж1<ите дружес тва,
които бяха на п ълно еа:: ид н и и з::~ Варне н сr,· а област . Те се све ж даха до
следнот о : Първо, н е можа да се създ аде енту с иазъм при изграждан е то
на общомлал. ежките дружества, което се дължеш е на нед о статъчната орга­
низационна и агитационно разяснителна ра б ота ср е д младежите .
Второ, н овоизrрадените дружества не се изпълн и ха с богат съдър­
жателен живот. Трето, поради слабата индивидуална работа м ас овиза­
цията беu.:е далеч незадо волителна . Въ в В арненска област еди нните дру­
жества обхваща х а е два 500; 0 от мла д ежта . Мла дежите от масовите органи­
зации, известна част от з е мсист и те и неорганизиранит е дотогава мл а дежи

о ст аваха из вън единния съюз .

С п риемането н а устава в действ и телност се узаконяваше същес тву ­
в ането на Съюза на народната мл адеж като единствена общомладежка
борческа, антифашистка, обществено-културна и възпитателна орга низация
н а младежта в Б1:лга рия, изградена на п ри н ци пите на демократическ ия
централ и зъм . При еман е то на устава сложи ведн ъж за вин? ги к р а й на ор га -

м ОПА - Варн а, ф. 1, 011. 2, арх. ~д. 5, л . 67.

5.'J ОПА - Ва рн а, ф. 7, on. 1, арх. ед. 11, л . 8 1.
56 Пактам
57 Пак т а м,л. 34, 103.
511 Ш IA - Материал11 на Ш<ДМ, отде.r1 орга н и з ацион е н, on. 1, арх . ед. 22, л. 1 6.
sз UПА - Стен о гр а фски пр отокол на Учредителния 1< о нгрес н а СНМ, оп. 2, арх. ед.
1, п. 3.

БИБЛИОТЕКА 31
Нf\РОДЕН МУЗЕЙ
В А Р НА
ниэационната, поли ти ческа и идейна раз покъсаност на българската младеж
и обедин и усилията И в една стройна младежка организация, верен п о­
мощник на партията в социалистическото строителс1 во.
На Учредителния конгре с произнесе забележителна реч вождът и учи ­
телят на българския народ др. Георги Димиrров.во В своята реч той не
само аргументирано обоснова историческата необходимост от пълното
обединение на младежта, обуславящо се от нашето обществено- истори­
ческо развитие, но очерта и задачите на младото поколение за един по ­
продължителен е т ап на развитие в периода на социалистическото строи ­

телство. Тази реч nc служи като ръководство за действие на Съюза на

народната младеж.
След Учредителния конгрес във Варненска област продължи изгра ­
ждането на единния младежки съюз гл авн о по две линии : създаване на

ед и нни младежки дружес т ва във всички останали селища на областта и

Mt! совизиране на в ече изгр адените дружес гва .

Ако през ноември 194 7 г од . в младежките полит и чески о р ганизации

във Варненска обла ст членуваха: в РМС - 43 034 младежУ', в ЗМС - 7376,
в ССМ-718, в МНС „Звено" - 527,61 то J<Ъм края на деr<ември в един­
ните младежки дружества членуваха 66 385 младежи, 62 кои то по окол и и
се разпределяха така: Балчик - 3560, Ген. Тошево - 2089, Попова - 4320,
Провадия - 8438, Търговище - 3508, Омуртаг - 3161, Преслав - 1715,
Шумен ·- 9500, Нови пазар - 4467, Добрич - 6617, Rарна - 11 270, или
всичко за цялата област 66 385 младежи.
От приведените данни се вижда, че само за един месец в единните
младежки дружества са включени бли зо 15 000 повече младежи, откол·
като членуващите във всички м л адежки съюзи. Този резултат н е можеше
да се смята за задов :>Лителен, като се има n;:>едвид, че една голяма част
от младежта все още не влизаше в единните младежки дружества, което
преч f ше за нейното активно В!<ЛIО'-Iване в о '5~ ц е ствено-политическин, сто­
панския и културния живот.
Въпреки допуснатите сла'5о сти и гр : ш«:и, във Взрненска област беше
изграден Съюзът на нзродната мл1деж ( С НМ). С него с~ завърши една
героична страница от борбата на РМС под ръков :щств )ТО на Партията
за изграждане на пълно младЕ:жко единство.
Изграждането на Съюза на народната младеж във Варненска област
беше важна предпоставк а за най-активното включване на младежта в со­
циалистическото строителство. С организ ационното обединение на мла­
дежта партията постави нейното възпитание на марксист1<0 - ленински основи.
А това беше крупна победа по пътя за и зграждане на морално-полити­
ческото единство на целия български народ.

м Д 11 мит ров, Г., Съч., т. 13, стр. 327 - 315, С. , Изд. н а БКП, 1955 г.
1Н О ПА - Ва рна, ф. 1, on. ?, арх. ед. 5, л. 67.
62 ГОДА - Варна, ф. 16, оп~ 1, арх. ед. 1, л. 7.
 ПУБЛИКАЦИИ

ТРАКИЙСКИЯТ МОГИЛЕН НЕКРОПОЛ

ПРИ С. ДОБРИНА

милка МИРЧЕВ

На около 3 км северно от с. Добрина, Провадийско, се намира мест­

ността „ Кърчан тепе", която представлява високо плато, леко наклонено
на запад (обр. 1). Платото е каменисто, покрито отгоре със сравнително
тънък - от 1О до 60 см - черноземен пласт, което не е позволило мястото
да обрасне с гора, нито пък да бъде обърнато в обработваема площ.
По този начин разположеният тук могилен некропол е останал почти не·
засегнат. Той се простира в посока изток - запад на дължина повече от
150 м и е широк до 80 м. В това пространство re наброяват около 28
каменни могилки, няr< ои от които са съвсем слабо забележими. В пери­
ферията на некропола от северната и западната му страна, отдалечени от
него на около 60 м, се издигат няколr<о по-високи землени могили . Нис­
ките могилки се очертават като разпилени ниски купчини камъни, изви­
шени до 30 см над околния терен, с диаметър от 3 до 7 м (обр . 2).
Некрополът при с. Добрина не е изолиран. Големи земни гробни
мог11Ли - единични или на групи - се издигат непосредствено около се­
лото, а цялата околност източно от открития некропол на протежение
няколко километра на откритото плато е ос е яна със следи от ниски ка­
менни насипи, очевидн.р останки от гробни могилки. Селищата, на които
са принадлежали тези некрополи, трябва да се търсят на мястото на днеш­
ното село Добрина и в нис1<ите, обраснали с гори долове на пресечената
местност северно от селото, богати с изворни води.
Разкопките на некропола се извършиха през октомври 196 ! и 1962 г.
Разкопаването започна от североизточния ъгъл на некропола . Разкопани
бяха 22 ниски . могиm<и и една по- висока в западния край на некропола.
Могилите се разкопаваха изцяло. Най-напред се очертаваше пе­
риферията на могилката с изкоп, който на дълбочина от · 25 до 35 см
достигаше до първоначалното ниво на терена и до долния ръб на ка­
мъните, наредени по венеца на могилния насип. Натрупаният от времето
от 20 до 40 см черноземен пласт не само е повдигнал старото ниво на
платото, но е затрупал каменните могилки така, че от тях е останала да стър-

3. ИНМ - Варна
 - ~--··

------

, Обр . 1. Карта на района на некропола

Fig. 1. Carte des environs de la necropole

чи над терена само най-извишената им средна част на височина до 30 см

(обр. 3). След цялостното очертаване на могилката натрупаните камъни
се отстраняАаха от периферията към центъра, където обикновено се от·
криваше и самото погреб ение . В някои случаи погр е бението е изместено
оби1<новено в източната половина на могилата, а не липсваха и периферни
погребения.
В почти всички могилки са били извършени по няколко погребения
чрез изгаряне на трупа, като никъде не бе установено изгарянето да е
ставало на мястото на погребението. Обгорелите кости са приб рани
обикновено в глинени урни.

34
 „-
(
.

•··
8т
. },5 82
.)
... !
8 :; 8 1 .•
о

8 z2
о
. 4 •~ . 6
о
- 19 - g
8 21
о
·2~ .,
о

81з

~„ „( 'f '( .'

Обr. 2. П.nан на некр о пода

Fig. 2. Plan de \ а nccrorole

Могила No 1
Могилката е с д иаметър 7,5 м, извишена над терена с около
15- 20 см. Към центъра И бяха открити две погребални урни, поставени
направо на земята.
Първата урна от1<ъм западната страна бе намерена прав а, 1<ато устието
И се намираш е само на 1О см от повърхността. Това е довело до напук­
ване на съда и си лно натрошаване на устието му. Урната е биконична,
работена на ръка, с т ъмносив цвят на глината . В основата на широката
и висока шия се намират четири r<ръстовидно разположени издатъка­
рогчета. В междините под тях се намират четири езичести дръжки, накло­
нени надолу. Запаз. височина 45,5 см, д иам. на тялото 28 см, диам. на
дъffото 12,5 см. Инв. No 1 994. Табл. 1, 1.

35
-,- - -г .

Обр . 3. Изг11ед на могила № 12

Fig. 3. Vue du tum11lt1s № 12

Усти ето на урната е било покрито с дълбока конусовидн а паниц а от

тъмнокафява глина, работена на ръка. Венецът на устието е вдаден на­
вътре с четири издатъка-рогчета по него. П ани ц ата е силно натрошена и
н ег од н а за р еставриране. 1
Меж ау костите в урната бе намерен връх от стрела, триръб, 11 скит­
ски" т ип. Дълж. 4,6 см. Инв. № I 947. Табл. XV. 2
Отвън до урната лежеше желязно ножче, леко сърповидн о , с отчу­
пен връх. В дол ния край по крачето имаше останки от н ит за прикреп­
ване на дръжката. По ножа нямаше следи от изгаряне. Дълж. 14,4 см,
шир. 1,6 см. Инв. № I 946. Табл. XI, 42а.
Втората урна бе полегнала от източн а та страна на първата урна.
Съдът бе от глина със сивочервен цвят, работен на ръка , с биконична
форма, с чЕтири издатъка по плещите и четири езичести дръжки. Силно
натрошен и негоден за реставрация. В урната не се оказа никакъв инвен ­
тар. На около 40 см източно от нея бе намерена чашка с кафявочервен
цвят на глината, работена на ръка, във форма на пресечен конус. За
ве н еца на устието е захванат единият край на ви соко извитата над съда
дебела дръжка. Вис. 5 см, а с дръжката - 8,5 см, диам. на венеца J0,6 см,
на дъното 6 см. Инв. № 995. Табл. 1, 2. Всички съдове в могилата бяха
п оставени направо на земята .

1 Подобн а 11аница вж. у М. М и р че в. Раннотракиf:!ският ~·огl-'лен некропол- при

с. Равна. ИАИ, XXV, 1962, стр. 100, табл. Х, 1.
2 Върхът е напълно еднакъв с върховете от стрели от колективната находк а от
с. Мла да гвардия, Варн е нско. Н е п убликува на.

36
 Могила № 2
Могилата е разположена на около 45 м източно от могила No I. Има
диаметър 4,5 м и е висока 15 см. В могилата са били извършени две
погребения. Първата урна бе намерена в центъра, в з:~падната половина
на могилата, полулегнала, силн1 натрошена и негодна за реставриране
Съдът е бил кошеровиден с 4 езичести дръж1щ, работен на ръка, И·
груба глина със сивокафяв цвят. 3 Между !(Остите в урната бяха намерено
част.1 от силно обгоряло желязно ножче.
На 24 см западно от урната бе намерена кръгла плоч1(а от бронз, с
диаVJетър 10,5 см, дебела 0,2 см, с висок О,! см ръб по периферията .
В средата на пло шата върху две четирi!стенни крачета, високи 2,5 см,
лежеше дискче с диаметър 2,6 см, чия 1·0 г Jрна плоскост, също обградена
с висок ръб, бе зап ьлнена с релефна 16-лъча звезда . Пл очкат а е вероятно
t1mbo от дървен щит. Инв. No I 948. Табл. IX, 39.
Втог ата урна, намерена източно от полегналата урна, представляваше
силно натр)шена дълбоI<а паница, работена на р ъка, от тъмносива глина,
с конусовидна форма. Между костите в урната бяха намерени два преш­
лена за вретено, глинени, жълточервени. Те имаха почти цилиндрична
фop;'vfa, със заоблени ръбове. Диам. 2,6 см, деб. 1,7 см. Инв. № 1 949.
Д иам. 2,5 см, деб. 1,5 см. Инв. № 1 950. Табл. Х VI, 54 а, z.
От южната страна на двете урни бяха на мерени фрагменти от две
глинени чаши, които по форма са напълно еднакви с чашата от могила
№ 1. Дръж ката на една от чашите имаше на извивката си цилиндричен
издатък. Всички съдове в могилата бяха поставени направо на земя т а

Могила No 3
Разположена е на 14 м северно от могила No 2. Има диаметър 6,3 м
и е извишена на д терена само 20-25 см. В могилата са били и звъ ршени
л.ве погребения. Първата урна бе намерена в центъра на могилата, поста ­
вена върху . каменна плочка. Тя представлява биконичен съд от глина със
сивокафяв цвят, работена на ръка. В основата на високата шия, _която
завършва с издаден навън венец на устието, са разпол ожени кръстовидно
четири издатъка-рогчета, а под тях - четири езичести дръжки. Вис.
54,5 см, диам. на венеца 17,5 см, на тялото 32 см, на дъното 12 см
Инв. № 1 996. Табл. 1, 3. Урната е била захлупена с дълбока глинена
паница с издатъци-р ~гчета по вдадения навътре венец на устието. Силно
натрошена.

От южната страна на урната бяха намерени захлупени под камен н а

плочка различни, силно обгорели дребни бронзови предмети-украшения:
а) Дъговидни тесни ленти, чиито краища минават в тънък объл тел
и са завити спирално. Дължина 2 см. Табл. IX, 38 в.
б) Пръстеновидно украшение от неколкократно навит бронзов тел.
Диам. 2 см. 4 Табл. IX, 38 б.
в) Двуnримчеста фибула - запазена част от лъка с триъгълна плоч­
ка с иглодържател, украсена с три вдълбани линии.

~ Вж. п одо~на урна у М. М и р че в, ц. с., стр. 104, табл. XIV, 4.

4 С. Т r u h е 1 k а,
Hi.ige!graber uod Riog,val\e aus Glasioac. \Viss, Mitt. aus Bosoien
und Hercegowina. 1, 1893, стр. 9~, обр. 120.

37
 г) Глинено зърно от огърлица, сферично, с диам. 1, 1 см, и фрагмент
от зърно от зелено стъкло. Табл. XV, 52.
Бе r рани от бронзовит е украшения лежеше желязно ножче, сърповид­
но, с прегънат под тъп ъгъл гръб. Дълж. 11 см, шир. 1,6 см. Инв. № 1
951. Табл. XI, 42 z.
На около 80 см северно от урната бе намерено второто погребение.
Гробната урна е също биконична, но силно натрошена и негод на за ре ..: та­
врира n е. Поставена е била направо на земята. Между ко стите в урната
бе намерен биконичен прешлен от сивожълта глина, с диам. 2,5 см и
деб. 1,7 см. Инв. № 1 953. Табл. XVI, 54 б.
До урната бе намерена биконична каничка, работена на колело, от
пречи с тена глина със сивожълт цвят, със слабо конкавно дъно и висока
дръжка (сега отчупена заедно с издадения навън венец на устието).
Вис. 1О см, диам. на тялото 11,3 см, на дъното 5 см. Табл. l, 4.

Могила № 4

Могилата е разположенС:i на 32 м североизточно от могила № 1. Има

диаметър 4 м и е висока 1·5- 20 см. В центъра на могилата са били из­
вършени четири погребемия. Гробните урни бяха разположени в каре.
Под две от тях бяха подложени каменни плочки. Отгоре урните били
покрити с дълбоки I<онусовидни паници от сивоч е рна глина, с издатъци­
рогчета по вдадения навътре венец на устието. Паниците бяха силно на­
трошени и негодни за реставриране .
Урните бяха биконични, работени на ры<а от груба глина, със сиво­
кафяв цвят.
а) Урна с висока долна половина. Релефен п ръстен по плещите от­
деля горната част на тялото от широката шия. В долната си част съдът
има четири езичести дръжки. Характерните четири издаты<а-рогчета тук
са предадени като релефни триъгълници върху основата на шията.
Вис. 46,5 см, диам. на венеца 17 см, на тялото 30 см, на дъното 13 см.
Инв. № 1 997. Табл. Il, 5.
б) Урна с широка и висоt<а шия, отделена от тялото на съда с реле­
фен пръстен, по който са разположени кръстовидно четири издатъка-рог­
чета . Под тях четири езич е сти дръжни. Вис. 53,5 см, диам. на венеца
21 ,5 см, на тялото 33 см, на дъното 13 см. Инв. № 1 998. Табл. 11, 6.
в) Урна с четири издатъка-рогчета, разположени в основата на ви­
соката и широка шия. Под тях четири езичести дръжки. Вис. 46 см
диам. на венеца 18 см, на тялото 28 с м, на дъното 13 см. Инв. № 1 999
Табл. 11, 7.
г) Урна с висока и широка шия, с издаден навън венец на устието.
Шията, която е украсена с четири пръстеновидни 1<анелюри, е от делена
. от тялото на съда с широк релефен пръстен. По него са разположени
четири издатъка - рогчета, очертани от долу с по две дъговидни канелюри.

По долната част на тялото четири езичести дръжки. Вис. 46,5 см, диам. на ве­
неца 20 см, на тялото 30 см, на дъното 14 см. Инв. № 1000. Табл. II, 8.
Само в последната урна между ностите бе намерено ед но Же'лязно
ножче, сърповидно, с останки от нит по крачето, силно обгоряло. Дълж.
] 2,8 см, шир. 1,5 см. Инв. № 1 954. Табл. XI, 42 б.

38
 Могила № 5
Разположена е на 15 м източно от могила № 4, с диаметър З м и
височина ) 0-15 см. В могилата са били извършени три погребения:
едното в центъра, а другите две в южната половина на могилата .

Гробната урна в центъра представлява биконичен съд, поставен на­

право на земята. Работен е на ръка от глина с кафяв цвят. По долната
част на тялото са разположени четири езичести дръжки, а в основата на
широката шия - четири издатъка-рогчета. Пояс от три успоредни канелюри
зигзаг,.юбразно свързва издатъците с езичестите дръжки. Вис. 41 см,
диам. на венеца 16 см, на тялото 25 см, на дъното 11 см. Инв. № 1 1001.
Табл. III, 9. Урната е била захлупена с дълбока конусовидна паница, ра­
ботена на ръка, от сива глина. Съдът е силно натрошен и негоден за
реставриране.
Втората урна бе намерена южно от първата. Съдът е с необичайна
за целта форма - кана от добре пречистена глина с розовочервен цвят,
с трилистно устие, сферично тяло върху ниско цилиндрично столче и ви ­
соко извита над устието двойна дръжка . Съдът е работен на грън­
чарско колело. Вносен съд от типа „фикелура". Покрит със свет­
ла ангоба, със следи от ивици от червен фирнис и рисунки от черен
фирнис по дръжката и шията. Вис. 25,5 см, с дръжката 28 см, диам . на
венеца 12 см, на тялото 18 см, на дъното 9 см. Инв. № I 1СО2. Табл. Ш, 1О .
На изток от урната е била постав ена, захлупена с дъното нагоре,
кана от сивокафява глина, с биконично тяло върху ниско пръстеновидно
столче, работена на грънчарско колело. За издадения навън венец на
устието е прихванат единият край на високо извита широка дръжка. По
плещите на каната има дв~ вдълбани окръжности. Вис. 14 см, с дръж ­
ката 17 см, диам. на венеца 15,8 см, на тялото 17,5 см, н1 дъно то 7 см.
Инв. № 1 1003. Табл. Ш, 11.
От западната страна на същата у;:>На б ~ намерена дълбJка паница от
сиво·~ерна глина, работена на грънчарско колело, с кону совидна форма,
върху ниско цилиндрично столче. Вдаденияr навътре венец на устието е
украсен отвън с две вдълбани окръжност~-t. Вис. 10,5 см, диам. на вене­
ца 23,8 см, на дъното 8,5 см. Инв. № I 1О~Н. Табл. Ш, 12. Двата съда са
очевидно приложенип към втората погребална урна.
Третото погр~бение в могила, открито почти в периферията от
южната страна, е било извършено направо на земята, като изгореJ1ите
кости са били захлупени с дълбока конусовидна паница от груба глина
с черносив цвят, работена на ръка. Паницата е била с вдадЕ'Н навътре
вене ц на уст11ето и с две езичести дръжки. Сега силно начупена. 6
Между купчината кости бе намерено желя~но ножче, почти право.
Дълж. 8,5 см. шир. 1,2 см. Инв. № I g5.5. Табл. XI, 43 а.

Могила № 6
Почти в права линия между могилите № 1 и 2 се намират могилите
№ 6 и 7. Могила № 6 отстои на 16 м източно от могила № 1, има диа­
метър 3 м и е висока 1О - 15 см. В могилата са били извършен и три
погребения, като гробните урни, сега силно натрошени и негодни, били
~ Подобна паница вж. у М. М и р ч е в, ц. с. , стр. 11 О , табл. ХХ, 1.

39
разположени в триъгълник, поставени направо на земята. Двете урни са
били дълбОI{И, конусовид ни паници, с по две езичести дръжки отстрани,
изработени на ръка, от сивокафява глина. Те са били захлупени също с
дълбоки паници с вдад е н навътре венец на устието с четири изда тъка­
рогчета по него, работени на ръка, от сивочерна глина.
· В една от паниците-урни между костите бе намерено ед но силно об-
горяло ножче от желязо, леко сърповидно, с отчу пен връх. д:ьлж. 9,5 см,
шир. 1,4 см. Инв. № 1 956. Табл. ХГ, 43 8.
Третата урна е била би коничен съд с четири издатъка - рогчета по
плещите и четири езичести дръжки. Работена на ръка и на : 1ълно разло­
жена. В урната бе намерено желязно ножче, сърповидно, с прегънат под
тъп ъ гъл гръб. На крачето един ни г за прикрепване на дръжката . Дълж.
20 см, шир. 2, 1 см. Инв. № I 957. Табл. Х, 40 б.

Могила № 7
Могилата е на 18 м източно от могила № 6. Има диаметър 3 м и е·
висока 18 см. В центъра И е било извършено едно погребение . Гробната
урна представлява биконичен съд от груба глина със сивокафяв цвят,
работен на ръка. Широката и висока шия е отделена от тялото на съда
с релефен пръстен, по който са разположени четири издатъка-рогчета, а
под тях четири езичести дръжки. Вис. 5 · ~,5 см, диам. на венеца 21,5 см,
на тялото 27 см, на дъното 15,5 см. Инв. No I 1005. Табл. III, 13.
Урната е била покрита с дълбока конусовидна паница с вдаден на ­
вътре венец на устието. Работена е на ръка, от пречистена глина със си­
вокафяв цвят. Силно натрошена и негодна за реставриране.
Между ко<!тите в урната бе намерено едно желязно ножче, сърпо­
видно, гърбът му прегънат под тъп ъгъл. По крачето нит за прикрепване
на дръжката . Дълж. 17 см, шир. 2,2 см. Инв. № I 958. Табл . Х, 40 8.

Могила № 8
Разположена е на 24 м североизточно от могила № 1. В и сока е
20 см и И\1а диаметър 4 м. В могилата са били извършени две погребе­
ния, разположени в центъра.

Първата урна представлява биконичен съд от сивочервена глина, ра­

ботен на ръка, с четири езичести дръжки в долната половина. Го рната
част -на _ съда преминава във висока ц и линдрична шия със силно издаден
навън венец на устието. В основата си шията е отделена от тялото с
релефен пръстен, по който кръстовидно са разположени четири издатъка
във форма на малки цилиндрични пъпки с вдлъбната горна повърхност.
П о средата на шията има втори релефен пръстен, който ограничава по яс,
широк 11 см. Поясът е запълнен с три релефно контурирани равно р аменни
кръста . Останалото свободно пространство в пояса е зап ълнено с релеф­
но контури ран полукръг. Вис. 48,5 см, диам. на венеца 20,5 см, на тяло­
то 32,5 см, на дъното 15 см. Инв. № I 1006. Табл. IV, 14 а, б.
Между костите в гробната урна бяха намерени:
а) Фибула, двупримчеста, от ч етиристенен бронзов тел. В единия край:
лъкът след примката минава в игла (сега отчупена), а в другия също

40
след примката - в триъгълна ллочr<а с иrлодържател в дол ния край.
Вис. 4,5 см, дълж. 7, 1 см. Инв. №
XIII, 46 а. 1 959. Табл.
б) Черупки (3 бр:)Я) от охлюва Cyprea ltll'idn. Нап; авеният шир~ж
отвор на гърба на черупките показва, Чt' те са били уn'">требен и за ук­
раса. Дълж. от 1,7 до 1,9 см. Инв. № 1 9 30. Табл. XV, 52.
в) Апликации (два броя) от бронзов 1 пластинка във форма на полу­
месец (фрагментирани) и украсен и с изчукани то •1 ю1.6 По външната пери­
ферия малr<а дупка за прикрепване. Дълж. 2.7 и 3 см, шир. 0,6 см.
г) Украшение от плоска бронзова лента, с пирално навита във форма
на тръбица. Диам. 0,4 см. 7 Табл. IX, 38 2.
Втората урна бе намерена напълно разрушена. Тя е била също би­
конична с четири издатъка рогчета по плещите и четир11 езичести д\jъжки.
Работена на ръка, от груба сивочерна глина. Между 1<сстите в нея бе
поставено сласо обгоряло желязно ножче, ,!Jеко сър повидно, с повдигнат
нагоре връх. Дълж. 9,8 см, шир. 1, 1 см. ИЕв. № 1 961. Табл. XI, 43 б.

Могила № 9
Могила № 9 е разположена 11а 23 м североизточно от могила № 1.
Тя е с диаметър 5 м и височина 20 см. Тук натрупаните в центъра на
могилата камъни бяха разпилени и на nсвърхността се виждаха отчупе­
ните устия на гробните урни.
В източната половина на могилата бе намерено разрушено погребе­
ние - глинените съдове натрошени, а камъните нахвърляни между тях.
На самия източен край на могилата, върху старото, първоначално ниво
на терена се намери долна част - дъно - на глинена урна с изгорелите
кости. Между костите бе намерено пречупено и обгоряло желязно ножче,
сърповидно, с прегънат под тъп ъгъл гръб. Дълж. 8,9 см, шир. 1,5 см.
Инв. № 1 967. Табл. Х, 41 2.
В западната половина на могилата бяха оrкрити три по ·късни погре­
бения, които очевидно са унищожили по-старото погребени е, извършено
в източната половина.
Първата урна представлява малък биконичен съд, работен на ръ!<а
от глина със сивокафяв цвят, с 01 чупена, сега висока и широка шия. Съдът
е само с две езичести дръжки, без издатъци по плещите. Запазена вис.
20 см, диам. на тялото 18,5 см, на дъното 11 см. Инв. № 1 1008. Табл.
IV, 5. Урната, както и всички други съдове, в могилата е била поставена
направо на земята и покрита с дълбока паница, сега начупена и негодна
за ре ставрира не .
Втората урна е също биконична, работена на ръка, от груба глина със
сивочерен цвят. В основата на високата цилиндрична шия, сега отчупена,
са разположени кръстовидно четири издатъка във форма на малки, из­
правени нагоре езичести дръжки. Други четири големи дръжки има по
долната част на тялото. Запазена вис. 43 см, диам. на тялото 37 см, на
дъното 14,5 см. Инв. № 1 1007. Табл. IV, 16. Урната е била покрита с
дълбока паница с вдаден навътре венец на устието. Сега начупена и не­
годна за реставри ране.

6 F r. F i а 1 а, Resullati prehlstorickog ispitivanja па Glasi11cu t1 ljetu 1892. Glasnik

maljskog muzeja u Bosni i Hercegovini. IV, 1892, стр. 407, обр. 27.
7 Р. По n о в, Предисторически изследвания във Врачанското поле. ИАИ, 11, 1923- 24,
стр. 99, обр. 54.

41
 ·Между костите в урната бяха намерени:
а) Апликации (5 броя), представлпващи бронзови пластинки във вид
на полумесец със заоблени върхове. По външния ръб те са украсени с
ред изчукани точки. По съ~ция ръб в средата и~а дупка за прикрепване.
Дълж . 4,1 - 4,6 см, ш~р. 2,2-2,~ см. Напълно еднакви с апликациите от
могила № 8. Инв. № 1 962. Табл. XIV, 49.
б) Фибула, двупримчеста, о r объ '1 б;:ю нзов тел. Ециният край на
лъка завършва с примка и игла, а другия г - с · примка и триъгълна

плочка с иглодържател. Вис. 3,1 см, дълж. 4,6 см. Ичв. № I 963. Табл.
хш, 50 б.
Третата урна представл ,1ва пак би!(ОН 1чен съд, работен на р ька, от
груба глина със сивокафяв uвят. По ръ15а. който отделя висок:~та цилин­
дричн а шия от тялото на съда, се намират четири из да тъка-рогчета, а по
долната част на урната - четири езич~сти дръжки. Вис. 64 см, диам. на
венеца 25 см. на тялото 38 С\1, на дъчоrо 15,5 см. Инв. № 1 1009.
Табл. V, 17.
• Урната е била захлупена с дълб :жа паница от сивокафнва глина,
конусовидна, с вдад ~ н навътре венец на устието, моделиран въжеоб­
разно.8 Паницата е начупена и негодна за реставриране.
Между костите в урната бяха намерени следните предмети:
а) Фибула, двупримчеста, от четиi)истенен вит бронзов тел. В единия
край лъкът завършва с изострена иглэ, а в другия - с триъгълна плочка
с иглодържател. Вис. 3,1 см, дълж. 5,4 см. Инв. № I 964. Табл. ХШ, 46 в.
б) Апликация (фрагменти) от бронзова пластинка, украсена с геомет­
рични орнаменти - окръжност с включена в нея шест листна розета, -
очертани с ред изчукани точrш. Дъговидната форма на горния ръб дава
ос1ювание да се смята, че апликацията е част от някакъв. нагръдник . По
ръба на задната стrана на два от фрагментите има по една кука за при­
крепване. Табл. XVI, 53.
в) Ножче, желязно, съ;:> ювицно, силно обгоряло. Върхът и кр1чето
за . дръжката са отчупени. Дъrzж. 6,5 см, шир. 1,6 см. Инв. № I 965.
Табл. XI, 43 д.
г) Фибула, двупримчеста, от объл бронз~в тел. Иглата и иглодържа­
телят са отчупени. Вис. 4,5 см, дълж. 10,8 см . Инв. № 1 966. Табл . ХШ, 50 а.

Могила № 10
Могилата е разположена на 27 м западно от могила № 9. Има диа­
метър 4 м и е ви сока 30 см. Тук ясно личи как плочестите камъни от
могилния насип са натрупани в кръг и са леко наl(лонени l(ЪМ центъра
на могилата. В източната половина бяха открити три погребения. Гроб ­
ните урни са разположени в триъгълник и са вкопани в земята на 15 см
под старото ниво на терена, което е с около 30 см под сегашното.
Първата урна е представлявала биконичен съд с четири издатъка­
рогчета по плещите и четири езичести дръжки, п окрита с дълбок а кону­
совидна паница с вдаден навътре венец на устието с четири издатъка­

роrчета по него. Съдовете, работени на ръка, от груба глина със сиво­

кафяв цвят, са напълно раз,)ушени. Между костите в урната бе намерена

в Подобна паница вж . у М. М и р че в, ц. с., стр. 116, табл. XXVII, 13.

фибула от четиристенен вит тел, силно деформйрана от огъня. Дълж.
5 см, вис. 2, 1 см.
В гората урна е също биконичен съд, работен на ръка, от тъмно­
сива глина. Долната част на съда е ниска, с четири езичести дръжки, на­
клонени надолу, а горната е отделена от високата цилиндрична шия с
релефен пръстен, над който са разположени кръстовидно четири цилин­
дрични издаты{а. Горната част на шията е украсена · с пояс от широки,
водоравни канелюри. Вис. 63 см, диам. на венеца ~3 см, на тялото 36 см,
на дъното 18 см. Инв. № 1 1010. Табл. V, 18. Урната е била покрита с
дълбока конусовидна паница от глина със сивочерен цвят, с вдаден на ­
вътре венец на устието, с четири издатъка по него . Съдът е силно на­
трошен и негоден.
Третата урна е представлявала почти цилиндричен съд от глина със_
сивочервен цвят, работен на ръка и украсен под венеца на устие то с ре­
лефен пояс, разчленен чрез притискане с пръст. По него са разположени
четири малк и, леко раздвоени езичести дръжки. 9 Урната е напълно
разложена и негодна за реставриране.

И трите урни са без каменни подложки под тях.

Могила № 11
Могилата е разположена на 46 м западно от могила № 10. Тя е с
диаметър 3,6 м и височина 30 см. Камъните по периферията са големи,
а в средата наклонени към центъра. В източната половина на могилата
бяха открити три погребения, I{ато гробните урни са разположени в
тр иъгълник.
Първата урна представлява биконичен съд с четири езичести дръжки
в долната част, работен на ръка, от груба глина със сивожълт цвят. Ви­
соката и широка шия, чието устие е отчупено, е отделена от тялото с
релефен пръстен. Обичайните издатъци по него, моделирани обикновено
като малки рогчета, тук са предадени като релефни високи триъгъл­
цици върху основата на шията. Вис. 55 см, диам. на тялото 32 см, на
дъното 17 см. Инв. № 1 1011. Табл. V, 19.
Втората урна бе изцяло натрошена, работена на ръка от лошо изпе­
чена глина със сивоr{афяв цвят. По намерените само четири езичести дръж­
ки може да се предположи, че съдът е имал вероятно кошеровидна форма.
Третата урна е била биконичен съд, работен на ръка, от груба глина
със сивокафяв цвят, с четири езичести дръжки и четири издатъка-рог­
чета. Съдът f. силно натрошен и негоден за реставриране. Вън от урната,
подпъхнат под дъното И, бе намерен железен нож, ле1<0 сърповиден с
прегънат под тъп ъгъл гръб. По крачето дупка от нита за прикрепване
на дръжката. Дълж. 18,8 см, шир. 2 см. Инв. № 1 969, табл. Х, 40а.

Моги ла No 12.
Могилата се намира на
18 м западно от могила № 1О. Тя е сравни ­
телно голяма - с диаметър 7 м и височина 60 см. В могилата са били
извършени две погребения, като гробните урни са ра з положени в източ­
ната половина на могилата.

9 Подобен съд вж. у М. М и р ч е в, ц. с„ стр. 99, табл. IX, 4.

43
 06р . 4. Погребение в могила No 12
Fig. 4. Sepult11re dans le tum11lt1s № 12

Първата урна, намерена почти в периферията на могилата, е пред·

ставлявала дълбока конусовидна паница, работена на ръка, от груба
глина с черносив цвят, с вдаден навътре венец на устието. Напълно
разложена. .
Втората урна бе намерена почти в центъра на могилата. Представлява
биконичен съд, работен на ръка, от груба глина със сивокафяв цвят.
Високата цилиндрична шия е отчупена. По плещите липсват характерните
эа този тип съдове издатъци. По долната част на съда са разположени
кръстовидно четири езичести дръжки, една от които украсена с 3 отвесни
канелюри. Вис. 56 см, диам. на тялото 38 см, на дъното 17, 3 см. Инв. № 1
1012. Табл. V, 20. Урната е била покрита с дълбока конусовидна паница
от глина със сивочерен цвят, работена на ръка. Венецът на устието е
вдаден навътре. Съдът разложен и негоден за реставриране.
Към това погребение е принадлежал следният гробен инвентар (обр. 4):
а) Между костите в урната бе открита двупримчеста фибула от че­
ти ристенен бронзов тел. На единия край лъкът завършва с прим1<а и
игла, а на другия с примка и триъгълна плочка с иr лодържател. Дълж.
6,9 см, вис. 3 см. Инв. № 1 971. Табл. XIII, 46 б.
б) Между урните № l и 2 бе забит до половина в земята връх от
коп ие от желязо. Върхът има листовидна форма, със силно изпъкнал
ръб по дължината и конусовидна втулка. В основата на листа от двете
страни на ръба има по една дупка, вероятно за окачване на украшения.
ДъJ1жина 41,8 см, само на листовидната час r 26,.5 см, шир. 5,2 см, диам.
на втулката 2 см. Инв. № I 974. Табл. ХШ, 47.

44
 в) Западно от урната е била поставена каничка от rлина със сив
цвят, работена на грънчарско колело, с биконично тяло върху ниско, ци­
линдрично I<раче. Венецът на устието е издаден навън. За неrо е при­
хванат единият край на широка и плоска дръжка, извита високо над ус­
тието. Вис. 9,8 см, с дръжката 14 см, диам. на венеца 12,8 см, на тялото
14 см, на дъното 7 см. Инв. No I 1013. Табл. VJ, 21.
г) От северната страна на урната бяха намерени, поставени направо
на земята един до друг, два съда-чаши, изработени на ръка, от пречистен а
глина със сивокафяв цвят, напълно еднакви по форма, но с различни раз­
мери. Чашите са с конусовидна долна п :)Ловина и плоско дъно и цилин­
дрична горна част. За издадения навън венец на устието е прихваната
високо извита широка дръжка, която с долния край се захваща за ръба,
образуван между двете части на тялото. По ръба са разположени кръ­
стовидно три издатъка роrчета. 1 () Размери на първата чаша: вис. 1 I см, с
дръжката 17,5 см, диам. на венеца 18,5 см, на тялото 16,5 см, на дъното
9,5 см. Размери на втората чаша: вис. 5,Б см, с дръжката 11 см, диам. на
венеца 1 1,8 см, на тялото 10,5 см, на дъното 5,Б см. Инв. № 1 О 1 4 и 1О15.
Табл. VJ, 22 и VI, 21.
д) Двойна брадва от желязо, намерена откъм северната страна на
по-малката чаша. Двете остриета на брадвата са малко разширени и леко
наведени надолу. 11 Отворът за дръжката е овален. Дълж. 15,5 см, шир. на
остриетата 2,5 см, деб. 3 см. Инв. № I 972. Табл. XII, 45.
е) Юзда о.т желязо, намерена от южната страна на урната. Юздата
се състои от зъбам ц, закачалки и странични с1<оби. Зъбалецът е дву делен,
представлява верига от две двойни звена. Към 1<райните халки на зъбалеца
са включени чрез халки закачалките за поводите. Закачалките са извити
встрани S овидно и завършват с конусовидни топчета. Към халките на
закачалките са включени малките халки (сега отчупени) на страничните
скоби. Те са прави, само в долния край са извити по·1ти под прав ъгъл.
Краищата и м завършват също с конусовидни топч ; та. По скобите има
по две правоъгълни дупки за прикр~пване на оглавника. Дълж. на зъба­
леца 15 см, шир. 3,7 см, дължина на скобите 11 см. Инв. № I 97.1. Та бл.
XII, 44. По своя двуделен зъбалец, п:> страничните си скоби и закачалкат а
юздата се приближава особено много до юздата от Гиген.12
ж) Между камъните ОТ МJГИЛНИЯ насип, точно над урна № 2 бе на­
мерен малъt{ железен пр~дмет, верJятно апликация, пр~дставлява·ц кону­
совидно копче с дебел), четир11стенно кра·-1е з 1 п,Jикрепване. Диам. 2 см,
вис. 1, 1 см, с крач е то 1,7 см. Инв. № I 970. Табл. IX, 38.

М о r и л а № 13
Могилата е разположена на 17 м североизточно от могит № 12.
Тя е малка, с диам етър 2,5 м и е издигната над О !\Олния терен с 1О см.
Към центъра на моги'lата бяха наме рени две напълно разбити гробни
урни, които са представлявали биконични съдове, работени на ръка, от
тъмносива глина, с четири издатъка-рогчета по плещите и четири езичести
дръжки под тях. Друг гробен инвентар в могилата не се намери.
10 Подобна чаша ож. у М. М и р ч е в, ц. с„ стр. 119, табл. ХХ Х, 3.
11 1: r. F i а 1 а, Untersн .:hung prahistoriche Grabhiig1.:I aus Gl<.1sinac. Wiss. Mitt. aus
Bosnien und Hercegovina. 1, 1893, стр . 134, обр . 14 - 16.
12 Ив. Ве н ед и кор, Тракийска юзда . ИАИ, 19 XXI, 1957, стр. 157, обр. 1 и 2.

45
 М о г и л а No -14
Могилата се намира на 31 м северно от могила No 12. Тя има
диаметър 3 м и е висока 15 см. Камъните са наредени изправени и на­
клонени към центъра. В могилата е било извършено едно погребение.
Гробната урна, сега силно натрошена, с деформирано тяло, е била бико­
ничен съд, работен на ръка, от глина със сивочерен цвят, с пръстен и
четири цилиндрични издатъка по плещите и четири езичести дръжки.
Съдът е бил вкопан на дълбочина l 5 см в първоначалния терен, който
тук е на 35 см под сегашното ниво, и съдът е бил поставен на естествения ка­
менен грунд. При погребението не бе намерен друг гробен инвентар. Вис.
63 см, диам. на венеца 22,5 см, на тялото 32 см, на дъното 17 см . Инв.
No 1 1028. Табл. VI, 24.

М о г и л а No 15
Могилата е разположена на 37 м северно от могила No 5. Тя има
диаметър 6 м и е висока 20 см. Камъните от м о гилния насип бяха раз­
хвърляни. При проучванията се оказа, че могилата е разкопавана в ми­
налото и погребението е нарушено. Нам ерени бяха само от делни фраг­
менти от съдове-урна с езичести дръжки и дълбока паница с вдаден на­
вътре венец на устието - с тъмносив цвят на глината.

М о г и л а No 16
Могилата се намира на 25 м южно от могила No 12. Тя е висока
над терена 25 см и има диаметър 7 м. Камъ ю1те по венеца на могилата
са големи и са остана7Jи вr<опани на дълбочина 40 см. При разкопките се
установи, че могилата е копана в миналото, като е разбъркан насипът в цен­
търа И. Това е довело до унищожаван е и на извър:u ~ ните погребения в
нея. Намерени бяха фрагменти от два съда-биконични урни с четири из­
датъка - рогчета и четири езичести дръжки под тях, работени от груба
глина, със сивокафяв цвят.
В могилния наси~ бяха намерени следните предмети :
а) Ножче от желязо, леко сърповидно, с гръб, прегънат под тъп ъгъл.
На крачето един нит за прикрепване на дръжката . Силно обгоряло. Дълж.
9,3 см, шир. 1,7 см. .Инв. No 1 976. Табл. XI, 42 д.
б) Ножче от желязо, почти право. На крачето един нит за прикрепване
на дръжката. Силно обгоряло. Дълж. 11 см, шир. 1,3 см. Инв. № 1 ~97.
Табл. XI, 43.
в) Връх от копие от желязо, с клиновидно, четиристенно, грубо из­
ковано острие. В долния край преминава в п о чти цилиндрична втулка с
неприбрани ръбове. Дълж. 12 см, диам. на втут<ата 2 см. Инв. No 1 975.
Табл. XV, 51.

М о ги л а No 17
Намира се на 19 м северозападно от могила 12, с диаметър 3/5 м и
височина над терена 12 см. В центъра на могилата бе намерена силно
натрошена и негодна за реставриране гробна урна, вероятно кошеровиден

i
1
1

. (

• 1
.„ ·~
съд, работен н~ ръка, с черносив цвят на глината, с четири езичести
дръжки. Друг гробен инвентар в могилата не се оказа.

М о г и л а № 18
На източния край на некропола на 22 м североизточно от могила № 3
се издига могила № 18. Тя е с диаметър 4,5 м и е висока 25 см. СЛед
отстраняване на каменния насип в центъра на могилата бе открита площ
с диаметър 1,60 м, вдълбана в първоначалн ия терен с 22 см. Върху тази
вдълбана площадка са били извър:.uени две погребения, I<ато двете· урни
са поставени в центъра, направо на земята.

Първата урна бе силно натрошена.

Съдът е работен на ръка, от
глина с черносив цвят и е имал биконична форма, с четири издатъка по
плещите и четири езичести дръжки в долната част на съда. Урната е
била захлупена с дълбока паница, която при наклоняването на съда се е
свлякла встрани. Паницата е конусовидна, работена на ръка, от пречис­
тена гли на със сивокафяв цвят. Венецът на устието е вдаден навътре.
Отвън той е украсен с въжеобразни, надлъжно разположени канелюри
с четири издатъка-рогчета по него. 13 Паницата е била сложена в могилата
пукната и кърпена. За това свидетелствуват четирите чифта дупки, раз­
положени по двете пукнатини. Вис. 13,7 см, диам. на венеца 32 см, на
дъното 12,5 см. Инв. № 1 1026. Табл. VI, 25.
Втората урна бе намере 1а северно от първата. Тя бе същ) силно натрэ­
шена и негодна за реставриране. Съдът е бил с кJ!..1.lерозидна ф)рма, с четири
езичести дръжки, раб()тен на ръка, от груба, л:J:.uJ изпечена r лина с ка­
фяв цвят. Урната е билз захлупена отгоре с дъ11):>~:~ пающа, работена
на ръка, във форма на пр:се ·-tен конус, със сив Jкаф .1в цвят на г:Лината.
Венецът на устието е в.:~; щен навьrр~, като по н:го от външната · му
страна са разположе ни 1<;Jъсrовид9.'J чети;)И изд пь~а. Д ьното е оформеifЬ
като ниско цилиндрично столче. B!ic. 12 см, диам. на вен ец:~ 31 см, н1
дъното 13 см. Инв. № 1 1027. Табл. VII, 26.
Между двете урни източно от тях е била поставена захлупена на
земята дълбока паница, работена на ръка, от глина със сивокафяв цвят.
Има конусовидна форма, с леко заоблени стени и плоско дъно. По вда­
дения навътре венец на устието са разположени кръстовидно четири из ­
датъка-рогчета (сега зt~nаэени само две). Вис. 9,2 см, диам. на венеца 22 см .
на дъното 8,5 см. Инв. № 1 1025. Табл. VIJ, 27.
Гробен инвентар в урните не се намери. В източния край на вкоп~­
ната кръгла площад1<а встрани от урните бе намерен глин ен съд - лам­
па. Тя е работена на ръка, от пречистена глина със сивожълт цвят, има
кон усовидна форма, с високо също конусовидно столче. Венецът на ус­
тието е изрязан косо навън. По него са отворени една срешу друга две
дупки, които дават възможност лампата да се окачва с връв. Вис. 8 см,
диам. на венеца 11,6 см, на дъното 6,3 см. Инв. № I 1024. Табл. VII, 28
В каменния насип върху могилата бе намерено ножче от желязо, пра­
во, с повдигнат нагоре връх. По ножчето няма следи от изгаряне. Дълж
10 см, шир. 1 см. Инв. № 1 993. Табл. Х, 41 д.

1s Подобе н съд вж. у М. М 11р 1 1 е в, ц. с., стр. 116, та6J1. XXVll, 3.

БИБЛИОТЕКА
НRРОДЕН МУЗЕЙ 1
ВАРНА
 Могила № 19
Могилата се намира на 7 м западно от могила № 4. Тя носеше вси­
чки белези, че е била разкопавана в миналото - разнесени камъни и
множество фрагменти от глинени съдове между тях и по повърхността.
По този нач11н могилата е почти изравнена с околния терен и има диа­
метър 4 м. В източната И половина бе намерена in situ долната част от
гробната урна заедно с част от изгорелите кости. По намерените фраг­
менти тя е представлявала биконичен съд, работен на ръка, от груба
тъмносива глина, с четири издатъка и четири езичести дръжки. Покрита
е била с дълбока конусовидна паница, работена на ръка, от пречистена
глина със сивокафяв цr,ят, с четири издатъка по вдадения навътре венец
на устието.
Между останалите върху дъното на урната кости и около самата
урна бяха намерени:
а) Ножче, желязно, сърповидно, с гръб, пр егън ат под тъп ъгъл. На
крачето нит за прикрепван е на дръжката. Дълж. 12 см, шир. 1,7 см. Инв.
№ 1 988. Табл. XI, 42 в
б) Ножче, желязно, сърповидно, гърбът прегънат п од тъп ъгъл. Пред­
ната част отчупена. По крачето два нита за прикрепване на дръжката.
Дълж. 7,8 см, шир. 1,7 см. Инв. № 1 987. Табл. XI, 4З б.
в) Ножче, желязно, леко сърповидно, с пов дигнат нагоре връх. Дълж
12,8 см, шир. 1,9 см. Инв. № 1 986 Табл. Х, 41 а.

м огил а .No 20
Намира се на 9 м западно от могила № 19. Тя е с височина 15 см
и диаметър 4 м. В могилата е извършено едно погребение. Гробната ур­
на бе намерена в центъра на могилата. За урна е била използувана дъл­
бока конусовидна паница, работена на ръка, с тъмносив цвят. Глината е
лошо изп е чена, което е довел) до пълнот() р 1 зпадане H<i съда.
Изгорелите кости в паниц та бяха захлупени с малка ча:па. Чашата
е конусовидна, работена на ръка, със сивожълт цвят на глината. Има
плоско дъно и леко извита над устието малка дръжка. Вис. 8 см, с дръж­
ката 9,4 см, диам. на венеца 10,5 см, на дъното 5,7 см. Инв. № I 1019.
Табл. VJI, 29.
Върху костите под чашата бе намерен прешлен за вг енно, от чер­
вена глина, с биконична форма. Диам. 3,3 см, деб. 1,9 см. Инв. № 1 990.
Табл. XVI, 54 в.
Между ко стите в урната бяха намерени 112 зърна от огърлица, от
мидено вещество, във форма на ма.11ки цилиндри, чупливи и слепени по
няколко поради изгарянето . Диам. 0,3 - 0,4 см, деб. 0,2 см. Между тях
е ед1-10 глинено сферично зърно с диам . J,6 01. Инв. No 1 989. Табл.
xv, 52.

Могила № 21

На 33 м северно от могила № 20 се нз:~.ига на височина 24 см мо­

гила No 21 с диаметър 3,5 м. Погребе1:1ието е било извършено в източна­
та половина на могилата. Гробната урна, силно натрошена и негодна за

48
реставриране е имала кошеровидна форма, с четири езичести дръжки,
работена на ръка, от груба, лошо изпечена глина със сивокафяв цвят.
До урната от севернат а И страна е била поставена малка чаша . Ча­
шата е работена на ръка, от пречистена глина със сивочервен цвят. Тя
има конусовидна форма, с плоско дъно. За неравно оформения венец на
устието е прихванат единият край на плътна, четиристенна дръжка, из ­
вита високо над съда. Отгоре, върху извивката, е оформена цилиндрич­
на пъпка. Вис. 7,5 см, с дръжката 11 см, диам. на венеца 12,7 см, на
дъното 7 см. Инв. № I 1020. Табл. VII, 30.

Могила № 22
Могилата се намира на 18 м северно от могила № 20. Висока е 20 см
и е с диаметър 5 м. В за падната И половина са извършени две погре­
бения. Гробните урни са поставени н а пра во на земята.
Първата урна е би({оничен съд, работен на ръка, от груба глина със
сивочерен цвят. Високата и широка шия, чийто венец на устието е отч у­
пен, в основата си е отделена от тялото на съда с пояс от три водорав­
ни плитrш канt>люри. По него са разположени кръстовидно четири издатъка­
рогчета, а под тях - четири езически дръжки. Вис. 47 см, диам. на шия­
та 15см, на тялото 30см, на дъното 14 см. Инв.Nо I 1021. Табл . VIII,32.
Урната е била захлупена с малка дълбока паница, работена на ръка,
с конусовидна форма, от глина със сивокафяв цвят. Тя има плоско дъно
и вдаден навън венец на устието. По него от външната страна са разпо­
ложени кръстовидно 4 издатъка (запазен сега само един). Вис. 6,5 см,
диам. на венеца 17 см, на дъното 8 см. Инв. № I 1023. Табл. VII, 31.
В урната между изгорелите кости на дете не се намери друг гробен
инвентар.

Втората урна е поставена от северната страна на първата. Тя е

също биконичен съд, работен на ръка, от сивокафява, груба глина. Устие ­
то на високата цилиндрична шия е отчупено. По пr~ещит~ са разположе ­
ни кръсто~идно четири издатъка-рогчета, а под тях - четири езичести
дръ>ю<и. Вис. 47 см, диам. на шията 16 см, на тялото 32,5 см, на дъно­
то 17 см. Инв. № 1 1022. Табл. VIIJ, 33.
Урната е била покрита с малка дълб ока паница с конусовидна фор­
ма, работена на ръка, от пречистена глина с тъмносив цвят. По вда­
дения навътре венец на устието е имало четири издатъка (сега е запа­
зен само един). Вис. 8 см, диам . на венеца 19 см, на дъното 8,8 см.
Табл. VIII, 34.
Между I<остите в урната бяха намерени:
а) Прешлен за вретено, железен, с биконична форма. Диам. 2,2 см,
деб. 1,4 см. Инв. № I 992. Табл. XVI, 54 д.
б) Прешлен за вретено, правен на ръка, от сивожълта глина, бнко­
ничен. Диам . 2,6 см, деб. 1,9 см. Табл. XVI, 54 е.

Могила No 23
В западния край на некропола, но настрана от общата група, на 60 м
западно от последната могила № 11 се издигат 6 по-високи могили, раз­
положени в лека дъга към сrевер. От тях бе разкопана първата могила в

4. ИНМ - Варна
49
югозападния край. Тя е висока 1, 1О м и има диаметър 16 м. Могилният на­
сип е от чакъл и пръст, по периферията ограден от по-едри камъни. Ра'в­
копаването за поч на от източната стран а .
На еди н метър от периферията, на дълбочина 30 см, бе намерено
~дно желязно ножче, късо, със слабо сърповидна форма. По крачето
еди н нит за прикре п ване на дръжката. Дълж. 13 см, шир. 2,8 см . Инв.
№ 1 985. Табл. Х, 41 б.
На около 1 м от центъра на могилата, в южната й половина, на
дълбочина 75 см, т. е. на 10 см под нивото на околния терен, бяха от­
крити две погребения. При първото изгорелите кост и са поставени на ­
право на земята и захлупени с дълбока паница. Паницата е със сивока­
фяв цвят н а глината, работена е на грънчарс1<0 колело, с кратеровид на
форма на тялото без дръж ки и с високо пръстеновидно столче. Горната
плоскост на издадения навън rзенец на устието е украсена с две кпн ­

центрични вдълбани окръжност1-1. Вис. 13,5 см, диам . на венеца 28,5 см,
на дъното 11,2 см. Инв. № 1 1018. Табл. VIII, 35.
Между костите под паницата бяха намерени:
а) Ножче от желязо, начупено на три части, слабо сърповидно, по
крачето следи от нит за прикрепване на дръжката. Силно обгоряло. Дълж.
17,3 см, шир. 3,3 см. Инв. № I 984. Табл. Х, 40 г.
б) Точило эа ножове от ситен сив пясъчник, във форма на четири­
стенен клин, със заоблени ръбове. На по-широкия, плосък край има малка
дупка с диам. 0,4 см за привързване на точилото вероятно към пояса.
Дълж . 14,8 см, шир. 2,1 см, деб. 1,5 см. Инв. № I 983. Табл. XV, 51 .
в) Фибули (5 броя), всички от един ти п , изработени от объл брон­
зо в тел. Лъкът им е силно извит и леко надебелен. В левия край е об­
разувана примка, завита веднъж от ляво надяс но, след което краят на те­
ла е изтънен в игла . В десния край лъкът преминава в дълък и глодър ­
жател с издаден навън страничен жлеб за закопчаване на иглата. След
жлеба иглодържателят се извива нагоре отвесно или успоредно на лъка,
като завършва с малко конусовидно топче. Фибулите се различават само
по големината на лъ1<а и дължината и извивr<ата на иглодържателя .
1. Дълж . 7,8 см, вис. 2,5 см . Инв. № I 978.
2. Част от иглата отчупена . Дълж. 6,5 см, вис. 2,Б см. Инв . I 979.
3. Дълж. 5,9 rм, вис. 2 см. Инв. № I 980.
4. Дъпж . .с;, 1 см, вис. 1,8 см. Инв. № I 981.
5. Игл:~та и краят на иглод1~ржателя отчуn~ н;r. Дъ.1ж. 4,8 см, вис.
2 см. И1нз. № 1 982. Табл. XIV, 48.
От с r Р.еrната стран 1 на купчината кости бе намерено съдче - стом­
ничка от гли н а с чер ве н цвят, работена на грънчарско 1<олело. Тялото има
овална фorr.11, с н1:ска шия, която эавъrшва с п лосr.к и широк венец.
Съдът е с малка пл о ска дрЪ>f<I<а с ниско пръстеновидно столче. Целият
съд е ангоб иран блед () жълто, а след тоеа, с изключение на най - долната
част, е покрп с матов hафявочерен фир11ис. Вис. 16 см, диам. на вене ­
ца 4,5 см, на тялото ] 1 см, на дъното 6 см. Инв. № I 1016. Табл. IХ, 36.
Второто погребение в могилата е извършено на около 40 см югоза ­
падно от п ъrвото . Костите са б или събрани в I<ошеровидна у рна с чети­
ри езичести дръжки, работена на ръка, от груба, лошо и зпечена глина
със сивокафяв цвят. Съдът бе · намерен напълно разложе н и негоден за
реставриране. От северната страна на урната е бил а поставена малка

50
стомничка, работена на грънчарско колело, от пречистена глина с червен
цвят. Съдът има крушовидна форма на тялото, с ниско цилиндричнп
столче и малка плоска дръжка. Шията е къса, с отчупен венец на устие­
то. При горната половина на тялото са запазени следи от матов кафяво­
черен фирнис. Вис. 14,8 см, диам. на тялото 11 см, на дъното 6,5 см.
Инв. № 1 1017. Табл. IX, 37.

* * *
Извършените проучвания на могилния некропол в м. „Кърчан тепе"
дадоха редица данни, които потвърдиха стари сведения или разкриха но­

ви страни от погребалните. обичаи и бита на старите траки в Североиз­

точна България.
В разположението на могилите в територията на некропола не можа
да се установи ня1<акъв ред. Те са по нагъсто в източната половина, като
на запад постепенно разредяват. Всички могили, с изключение на някол­
кото земни могили в западния край, са каменни. При много от тях пери­
ферията им е очертана с по едри камъни, а камъните вътре в кръга са
наредени изправени по дължината си, леко наклонени към центъра, върху
J<Ойто е натру п ан втори пласт от по -дребни камъни.н
В повечето от могилите погребенията са извършени в източната по­
ловина на могилния насип. Те са обикнов е но по няколко в могила - от
две до четири. Само в могили № 7, 14, 20, 21 е извършено по едно по­
гребение. Обстоятелството, че гробните урни в една и съща могила често
не са от един и същи тип, че са разположени разделени една от друга
и не под всяка урна е подложена каменна плочка, дава основание да смя­
таме, че погребенията са извършени в различно време, т. е. моrилният
насип е използван за вторични погребения.
Гробните урни са били поставени направо на земята или под тях са
подложени каменни плочки . Неспазването строго на то зи обичай бе уста·
новено в некрополи ··е в с. Равна и с. Проф. Златарски. При няr<ои с .IIу­
чаи, вероятно при по -високите урни, за всеки съд е била изкопана от­
дел на ямичка. Само при могила № 22 е била вкопана обща кръгла пло­
щадка. Въпреки това обаче повечето от урните са останал и плитко под
каменниSJ насип, което е довело дп почти пълното унищожаван е на дъл­
боките паници, и зползувани за ющ ") ци, до смачкв:~не урните или натроша­
ване на венц11те на устията им.
В неI<ропола б 1 ха намерени броя
глинен11 съдове. От
73 ра 1 лични
тях здрави ил·1 г('\дни за реставр иран е се оказаха 36 съда. Вс ичr<и съдове
са работени на р ъI<а, с изключение на 7 съда, които са работени на гръ 1· ­
чарско колело. От тях три съ :i.a са импортирани, останалите са рабо 1 ени
от мест1~и майстори, което личи ясно от състава на глин~та и нейното
изпичане. По типове глинените съдове от некропола са делят 11а:
1. Биконични съдове с висока цилиндрична шия, с четири и здатъка
по плещите и четири езичести дръжки.
2. Кошеровидни съдове с четири · езичести дръжки в долната си по­
ловина.

н Подобно натрупване н а могила вж. у М. Мирчев, Тракийски могилен некропол

при с. Проф. Златарски. ИВАД, XlV, 1963, стр. 11.

51
 3. liилиндрични съдове с релефен пръстен под венеца на устиетq,
разчленен с притисr<ане с пръст, и четири малки езичести дръжки.
4. Дълбоки конусовидни паници с вдаден навътре венец на устието
и издатъци по него.
5. Дълбоки паници с кратеровидно тяло, с плосък венец на устието
и без дръжки.
6. Кани с високо извити дръжки.
7. Стомнички с овално тяло и малка дръжка.
8. Чаши, конусовидни, с високо извита над устието дръжка, понякога
украсена на извивката с цилиндрична пъпка .
Тези видове съдове, с изключение на импортираните (една кана от
могила № 5 и две стомнички от могила № 23), се срещат между съдо­
вете от некропола при с. Равна. За гробни урни са били използувани из ­
ключително първите три типа съдове. В един случай в могила № 5 за
урна е послужила импортирана ю1на от типа „фиr<елура ", а дълбоки па­
ници са били употребени за урни само в три случая (в могили № 6, 12,
21). Във всички други случаи паниците са използувани като капаци на
гробните урни или като приложение в гроба заедно с останалите типове
съдове .
Украсата по съдовете, както при всички случаи на находки у нас на
местна керамика от халщатската епоха, е оскъдна. Като изключим урна­
та от могила № 8 с релефно контурирани кръстове по шията, украсата
по съдовете от некропола при с. Добрина се е ограничила в употребата
само на плитки и широки канелюри по шията и плещите на биконичните
урни, във въжеобразното моделиране на венеца на една от паниците и
във вдълбаването на концентрични окръжности при някои от съдовете,
работени на грънчарско колело.
Другият гробен инвентар, намерен в некропола, като ножчета, оръ­
жия, фибули, укрзшения и пр., в сравнение с материалите от некрополите
в с. Равна и с. Проф. Златарски е по-богат и по-разнообразен. Предмети­
те обикноаено са поставени между костите или върху костите в гробна­
та урна или оставени до нея и носят ясни белези от изгаряне . Час т от
инвентара обаче при някои гробове бе намерен или встрани от погребе­
нието, или в самия могилен насип. Тези предмети не са горени и са по­
ставени допълнително no време на погребението и натрупването на моги­
лата. Този погребален обичай бе ::асвидетелствуван в некропола при
с. Проф. Златарски.
Като вземем предвид, че повечето от погребенията в не кроnола са
извършени в биконични урни, 1<оито са поставени направо в земята, начин
на погребе11ие, който установихм~, че е прилаган през ранния период от
съществуван ето на некроnсла при с. Равна, ще трябва да приемем, че
некрополът П J'И с. Добрина е съвремен е н на равненския от неговия равен
период. Този период ние отнесохме към средата на V в . пр. н. е. въз
основа само на сравняване на I<ерамичния материал, тъй като при този
виц погребения друг гробен инвентар не се намери} 5

Ня1<ои допълнителни данни обаче, почерпени от сравнително по-разно­

образния гробен инвентар на некропола при с. Добрина, ни карат да смя­
таме, че той е с няколко десетилетия по-ранен от некропола при с . Рав-

15 М. М и р ч е в, Раннотракийският моrилен н е 1<роnол при с. Равна, ц. с., стр. 127'

52
на. За време, не по·късно от I<рая на VI в. пр. н. е., свидетелствуват
бронзовите двупримчести фибули с триъгълна плочка при иглодържате­
ля,16 намерени в редица гробове в некропола, и то в първичните погре­
бения в могилите.
Към същото време трябва да отнесем и желязната юзда от могила
№ 12, която според класификацията на тракийските юзди1 7 спада към
най-ранния период от появата на юздите в нашите земи. За същото вре ­
ме сочи и желязната брадва от същото погребение, чиито форми са по­
старинни от тия на брадвите от с. Проф. Златарски и с . Семерджиева. Към
края на VI в. или към началото на V в. пр. н. е. трябва да се отнесат и
трите импорти рани съда от могили № 5 и 23, които носят всички белези
на йонийскат а керамика и чийто внос продължава до края на VI в. 1 s
Също така петте едноприемчести тракийски тип фибули от същата
могила (№ 23), които са еднакви с фибулите от Дуванли, 19 трябва да се
датират не по- късно от началото на V в. пр. н. е. Най-после още едно до ­
казателство за по-ранния произход на некропола от с. Добрина в срав­
нение с ра вненския некропол е фактът, че броят на намерените местни
глинени съдове, работени на грънчарско колело, спрямо съдов ете, рабо­
тени на ръка (4: 73), е много по-малъ к, отколкото броят на съдовете,
работени на грънчарско колело (53: 139), от некропола в Равна.
Малкият брой на могилите и сравнително не многото погребения,
извършени в тях, дават основание да смятаме, че използуване то на не ­
кропола не е било продълж ително и трябва да се отнесе от края на
VI в. пр. н . е . до първите десетилетия на V в. пр. н. е. Краткото използува­
не на некропола се потвърждава от еднаквото устройство на могилите,
от еднаквия н ачин на погребенията, извършени в тях, и от почти едно·
образния гробен инвентар. Към по-къ-:ните погребения в некропола могат
да се отнесат п огребенията в по -голямата земна могила , вторичното по­
No 5 и няколкото други погребения, открити повече
гребен и е в могила
в периферията на могилата, при които останките са прибрани в кошеро­
видни урни.

IG Ат. Милче в, Към въпроса за най-древни ге ф11були в българските земи. Сбор­

ник в чест на акад. Д. Дечев, София, 1958, стр . 440.
17 И в. В е н е д и к о в, ц. с„ стр. 154.
1в Р. В. Ш м и д т, Греческая архаическая керами1<а Мирмекия и Тиритаки. МИА,
6 25, стр. 232 и 247.
19 В. Мико в, Тракийският тип фибули. ИАИ, VI, 1930/31, стр. 172.
 ТАБЛИ Ц А 1

2(2)

4(3) 3(3)

54
 ТАБЛИЦА II

8 ,4)
7(4)

\
55
 ТАБЛИЦА Ш

1 0(5)

9(5)

11(5)

12(5)

56
 ТАБЛИЦА IV

14s (В)

15 (9) 16 (9)

\
51
 ТАБЛИЦА V

17. (9) 18 (10)

19(11) 20 (12)

58
 ТАБЛИЦА VI

2 . ( 18 )

21 (J 2) 24 (14)

2 t (12) 23 ( 12)

\
 ТАБЛИ U А VII

26 ( 8) 28 (18)

20 (20) 27 (18)

30 (21) 31 (22)
-·

60
. ' .i
 ТАБЛИЦА VIII

33 ( 22) 35 (2:.:)

33 t23 35 (22)

МУЗЕЯ tlr\ ·б l
ВЪЗРl\ЖДRНЕ
~АРНА
 ТАБЛИЦАIХ

•
1.
38 (12, з, 3, 8) 36 (23)

39 (2) 37 (2З}

62
 ТАБЛИЦА Х

· в г

iO (It, б, 1, 23)

а .-
4] (19, 23, 19, 9, 18}

63
 ТА БЛ ИЦ А XI

Q б в г

43 (5, 8, 6, 16, 9)

а 6 8 г

42 (1, 4, 19, з, 16)

64
 ТАБЛИЦА XII

44 (12) 48 (12)

\
&. ИНМ - Варна
65
 Т А Б Л И Ц А ХШ

J
, 46 (8, 12, 9)

47 (12)
 ТАБЛИЦА XIV

' '

. \
1

48 (23) 49 (9)

50.(9, 9)

\
67
 ТАБЛИ U А XV

·..

5111. 16. 23) 52 (З, 20, 8)

68
 ТАБЛИЦА XVI

J~?„~-.
( . . .·. '~(;;' ;·. - ~· . .~· . .~·, .~/,---
. " \'~
~. •' . .......
.,... : : .: ; . . ...'..n ~}~· '„
. . .~~ „ „~. ~ r·.~·~..-..- - „ „ „.-.·.„.~···~ <, ~1J~·'
~
,
,' '

. " ! ' . . ;, ,.; . .. .. . . '".

'' •; • """1'

/.1 . •
. . • : • •
.
• . ,.:i~· ..
• • • ' „
·"· .
\
)
/\

. • • • ~··-
~,· -· о ,.
~· ~· .
1 / /

.. . - •. „ \ ./ , .:
" .
f -

/~ ~ .
• ( ••• • -J
.. ""
. .~ .J „tll r
1'1 '

\ " • • • • • 1
\. /

~ . .
'\
'-
.'
~

53 (9)

г д
54 (2, 2, 20, 2, 22, 22)

69
N Е С RО Р О L Е ТН RА С Е А Т UМ ULI А U V I L L. D Е D О В R I N А

Milko Mirtchev

Rcsume

Pendant les annees 1961 et 1962, on а effectue des fouilles dans !а

necropole thrace а tunшli dans le territoire du vill. de Dobrina, dep. de Var-
na. La necropole est constituee d'environ 28 petits tumuli de pierres, de
hauteur et de diametre atteignant respectivement 30 cm. et 7 m., dont on а
fouille 22, et de quelques tumt1li de te rre, de plus grandes dimensions, si-
tues dans la partie occideпta le de la necropole, dont on а fouille L111
seul (le No 23).
Dans les tumuli, peu profondement sous l'amas de pierres, ont ete effec-
tues, dans la plupart des cas, quelques ensevelissements - de 2 а 4. Dans
tous les cas, on а constate l'incineration du mort. Les os incineres ont ete
recueillis dans de L1rnes, sauf dans 2 cas ou les os ont ete deposes а terre
et recouverts d'un recipient profond. Les urnes funeraires sont des recipients
Ьiconiques ou cylindriques, des plats profonds et, dans un ca s, dans le tu-
mulus 5, un broc du type "fikelura 11 • La plupart des urnes sont couvertes
de plats profonds. Elles sont posees directeme11t а terre ou Iegerement en-
terrees ; certaines d'entre elles sont posees sur de petites plaques de pierre.
L'inventaire funeraire est constitue de recipients d'argile, de brocs, de
tasses, d'une Jampe et d'objets de petites dimensions, le plus souve nt en
metal, tels que coClteaux de fer et armes, fibules de bronze et parures, etc.
Une partie de ces objets n'ont pas ete incinere~ en mеше temps que le
corps du defunt mais ont ete places dans le tumulus ulterieurement.
La necropole au vill. de Dobrina, par le mode de sepulture et la forme
des recipients utilises comme urnes, doit etre contemporaine de la necropole
au vill. de Ravna, du temps de son origine (milieLt du V s. av. n. е.) .
Cf. Bull. de l 'Iпs titut d' Archeologie, Sofia, XXV, 1962, р. 97 - 164.
Certaines doпnees deduites de l'iпventaire funeraire decouvert dans la necro-
pole au vill. de Dobrina, nous donпeпt la possibilite de determiner plus exarte-
ment Je temps de son utilisation de la fin du VI s. av. п. е. jusqu'aux pre-
mieres decades du V s. Ce_ci est fonde sur la decouverte de 3 recipients
d'origine ionienne des tumuli 5 et 23, dont l'importation au littoral de la
mer Noire s'arrete а la fin du VI s. Cette datation est corroboree par la decou
verte, dans le tumulus 12, d'un mors de fer qui appartie11t aux types
primitifs du mors thrare dans nos terres. Eg~lement, on date de la fin du Vl s.
et du debu t du V s. les fibules arquees а dou Ыes spires ainsi que les fibu-
les thraces arquees а une seule spire.

70

j
·.

РАЗКОПКИ В МАРЦИАНОПОЛ ПРЕЗ 1955 г.

ГОРАНА ТОНЧЕВА

В очертанията на с. Река Девня, Варненско, се намират останките

от стария римски град Марцианопол. Край селото в последно време се
построиха два големи завода - Содовият и Циментовият. Във връзка с
усиленото социалистическо строителство в това селище се наложи при
откриването на части от сградите на М арцианопол и л и пък на други
археологически находки да се извършат някои частични археологически
проучвания и "спасйтелни" разкопки. Такива "спасителни" разкопки бяха
проведени през 1955 г. на терена, върху който щяха да се издигнат вре­
менните работнически жилища на Циментовия завод. Разкопките започ­
наха на 9 октомври и продължих а до 11 ноември I 955 г. Проу чвателните
работи тук се ограничиха само в проследяване на отн:ритите от строи·
телите антични зидове. Изцяло бяха разкопани само две сгради - № 2 и З.
Най-напред се · започнаха изкопните работи за основи на жилищна
сграда № 8 ( вж. плана, обр. 1). В югозападния ъгъл на тази бъдеща
нова сграда на 0,50 м от повърхността бе открJ-1та част от антична сгра­
да, означена като сграда № ] . Тя е ориентирана изток -запад. От сте­
ните И бяха запазени : източната, запазена изцяло, с дължина 5,40 м,
част от южната с дължина · 5,50 м и голяма част от северната стена с
дължина 15,70 м. Те са дебели 0,60 м и са запазени на 0,80 м височина
от основата. Основите на стените достигат до 1,20 м дълбочина. Стените
са изградени от едри, добре одялани камъни, споени с червен хоросан.
Фугите между камъните са малки и добре огладени от лицевата страна.
Вън от постройката, в югоизточния край на южната стена, бяха открити
прешлен за вретено от глина, римска лампа и желязна скоба.
Според римската лампа, фрагментите от римска керамика, открити в
пространството, заградено от стените, и начина на строеж тази сграда
може да се датира от 11- III век от н. е.
Северната стена на сграда № J продължава в източна посока още
7,65 м. Върху нейния източен край бе легнала западната стена на друга
сграда, означена като сграда № 2 (обр. I а) . Тя се намира вън от очертанията
на новия .ж,илищен блок № 8, на изток от него. Ориентирана е изток-

71
 111 1
••• • 14 r· · • • • · ~~-н_~ 15
,{·1;1iktif/:l?dll ~.1.'.11 1711/Ш~
~-- - -- · ~
с 2 3
.. .
~
г-------- -

'
\ ··· ·· • ••• J '- · - - · - - - - - J
- ~

' r- „:
4 5 .. ·· з·· n
.1~
-

„ # - \

" „ -- . . - -

_ _ .,. ___ _ ___ „1

'
г---

'.....
'
--··--

________ .;'
-.

1
(' l\J
. ; - ·- --
~ ""
~,
. ..
~'~
..
, ~~ . "'„..,,.' r - - - - - - - - -""'
6
·--- ----- -.
7 ..
(
'' '
'
.
~ --- -------J
.
1

'--- ----·- )'

'
'' 1)

л1~ 2 ~F #:·i --· -~

9
:. · · · · --... . · · :---- -----·1
.. 'LJ 1 ~ -- --------~
•
-- ·······- J
1

к анал Легена а
анти чни А.репост11а стена

к bCJ.J V инт uч1ш постройки

ноои построuки

Обр. 1. План на временни те работнически ж и лища с. Река Дев н я

Fig. 1. Plan des logements provisoires d'ouvrlers а Reka Dev nia
0о1ок п•в
--
1111
-
1111
•
'
m & А
.. . ;

-
1"', J • J•1

Обр. la. План на сграда № 2

Flg 1а. Plan de l 'edШce № 2

11!3

О б р·16. План на сграда

Fig. 1Ь. Plon de l'ecliUee
№ З
№ З
1 2
1 J 4

72
 запад и има две помещения - А и Б. Стените и на двете помещения
бяха открити на О, 1О м от повърхността. Те са дебели 0,60 м и из ­
градени от дребни камъни с размери 0,20 Х 0,30 и споени с кал, като
големите фуги между тях са запълнени с парчета от тухли и керtмиди.
Помеще н ието има вътрешни размери, 2,5 Х 4 м. Стените му бяха за­
пазени на 1 м височина от основата нагоре. По вътрешната им страна
бяха запазени части от мазилка, дебела 1- 2 см. Тя е добила червеникав
цвят, вероятно вследствие на пожар. В това помещение се влизало от
север, тъй като в северната стена, голяма част от която е разрушена, се
очерта отвор.
Подът на това помещение е бил постлан от глинени тухли с разме­
ри 0,3 1 Х 15 см. В югозападния му ъгъл бяха намерени голям брой фраг­
менти от глинени съдове от късноримската и ранновизантийската епоха,
фрагменти от глинени съдове, каменно хаванче и лъжичка от кост с раз ­
мери 11 Х 0,5 см. Тук бе намерена струпана на едно място червена
пръст, в която имаше следи от замазка и отпечатъци от сламки по нея.
Стените в този ъгъл бяха покрити от горе до долу със сажди, а на по­
да имаше пласт от пепел, размесен с въглища, който дост игаше на де­
белина до 2,5 см. Ту1< вероятно се намирало огнището, което дава осно­
вание да се смята, че това помещение е служило за кухня. В същото
помещение бяха открити:
1. Лампичка от червеникава глина, с размери: вис. 1,5 см и дълж.
8,5 см, инв. № П . 1358 (обр. 2). Има дръжка във форма на плътен изда­
тък и плосък диск, украсен с релефни кръгове.

Обр. 2. Лам1111чки
Fig. 2. Lampes

2. Лъжичка от кост, с размери: 9,5 Х 2 см, инв. № 11. 1358. Долната И

част, която е изработена заедно с дръжката, е плитка, с почти кръгло на­
пречно сечение. Дръжката И е заиблена и отчупена в края.
3. Фрагменти от глинени съдове. Те са били с неголеми размери, с
една или две дръжки и широки устия. Телата им са били украсени с
плитки вдлъбнати пояси, а дръжките - с отвесни вдлъбнати ни. По ПО·
върхностт а им има следи от опушнане.
4. Фрагменти от прозоречно стъкло с деб. 0,3 - 0,4 см.
5. Бронзова монета от император Теодосий (379-395 r.)
С това помещение е свързано другото помещение Б. То има право­
ъгълна форма и вътрешни размери 6,5 Х 3,4 м. Входът за това помеще­
ние е от изток където бе открита врата, широка 1,40 м. До прага бяха
намерени две ~елезни панти с размери: 17,5 Х 6 Х 1 см, инв. № 11. 3776
(обр. 3). Те са плрски, трапецовидни и с кука в единия си край. По

73
,.
\ .
всяка вероятност произхождат от вратата. До входа бяха открити три
стъпала, което показва, че постройката е била вероятно на два етажа.
На северната стена, на 0,80 м от източния И ъгъл, се намира отвор за
прозорец,· широк 0,60 м. В това помещение бяха намерени малко на брой
фрагменти от византийска керамика, две бронзови монети, едната от
Валентиниян (364 -- 375 г.), а другата от Теодосий, и ножица от желязо,
от която е запазено само едното И рамо .
Сградата № 2 според материалите, намерени в неЯ, може да се да·
тира от последната четвърт на IV век от н . е.

Обр. 3. Панти Обр. 4. Амфо ра

Fig. 3. Gonds Fig. 4. Arnphore

В очертанията на блок № 10 се откри друга антична сграда № 3 (обр. lб)

Състои се също от две помещения - А и Б. Стените и на двете поме­
щения бяха открити на 15 - 30 см от повърхността и бяха запазени на
височина от 20 - 30 см от основите нагоре. Те са изградени от дребни
камъни, споени с кал, и са дебели 60 см.
Помещението А е разрушено в северната си част. В него край сте­
ните бяха открити парчета от глинена мазилка, добила червен цвят, ве.­
роятно вследствие на пожар, следите от който се виждат в очертанията
на постройката и вън от нея. Из 1очната стена преI{ъсва на 1,3 м, където
се намиJ_,а вход, широк 1,60 м. В края на входа се откри просто профи­
лирана база, а на 4 м западно от нея, почти в средата на помещението,
бе открита малка част от колона с диам. 0,60 м. В това помещение бяха
открити следните материали:

1.Амфора от глина с кафявоч ёр веникав цвят, с размери: 84 Х 55 см,

диам. на устието 16 см (обр. 4), липсват дъното и части от тялото. Има
тяло във форма на пресеч е н конус, със заоблени плещи, по плещите и
над дъното има пояси от врязани хоризонтални линии, с висока шия, с

74
хоризонтално отсечен ръб на устието. Дръжките са дъговидни, в гор­
ния край на извивката у1<расени с врязани отвесни лини и.
2. Амфора от глина с кафявочервеникав цвят, с размери: вис. 83 и
шир. 50 см (обр. 5). Липсват дръжките, част от шията и части от тяло­
то. Тя е с конусовидно тяло, заоблени плещи, по плещите и към дъното
има по един пояс от врязани, хоризонтални линии, с шия, разширена в
основата си, със заоблено дъно с пъпковиден издатък в средата.

Обр . 5. Амфора Обр. 6. Оброчен релеф на Тр11те нимф11

Fig. 5. A111pl1ore Fig. 6. Bas-relief Vl)fif анх Trois nymphes

Освен тези две амфори бяха намер ени фрагменти от три други по­
добни амфори.
3. Канделабър от бронз, с размери: 10 Х 15 см, инв. No II. 3774. Запазе­
на е долната му част - триножникът и част от стълба. Трите нрачета на
триножника са във форма на лъвски ~<рака, които от коляното нагоре се
пречупват под прав ъгъл и се съединяват със стълба. В основата на
сложно профилирания стълб се намира орнамент във форма на валути.
4. Сърп от желязо. От него бяха запазени пет плоски части, които
малко след откриването им се разпаднаха.
В помещението Б се влизало от изток през врата, широ1<а 2 м, с
праг и стъпало пред него. Източната му стена беше дълга 2,20 м. Юж­
ната му стена е била от плет, измазан от двете страни с мазилка, де­
бела до 5 см. Това доказаха следите от три дървени стълба и откритите
в голямо количество части от гли нена мазилка с отпечат ъц и от пръти с
диам. 1,5- 2 см. В това помещение бяха открити следните материали:
1. Пе т цели и ч е1 ири фрагментирани тежести от стан, от глина със
светлокафяв цвят. Седемте от тях имат височина 12 см и диам. 8 см,

БИБЛИ О ТЕКR
75
НRРОДЕН МУЗЕЙ
ВАРНА
само едната е по-голяма - с височина 12 см и диам. 10 см. Те са кону­
сообразни, в горния си край заоблени. Тази находка показва, че край
вратата на помещение Б се ' намирал прав тъкачен стан.
2.Релеф на Трите нимфи върху варовиков блок с размери: 0,45 Х
0,42 см (обр . 6). Отдолу е отчупен, а отгоре слабо заоблен. Под горния
му заоблен край в плитък, груб релеф се намира изображение на Трите
нимфи. Те са прави и об ърнати напред, облечени в .дълги хитони, на
главите с дъпги забрадки. Дясната им ръка минава пред тялото. Първа·
та отдясно е поставила лявата си ръка зад тялото, средната държи с
нея пр ав::>ъгълен предмет, а крайната - също правоъгълен предмет, но с
по-мал1<И размери. Варовиковият блок е бил използуван вторично като
стъпало пред прага на помещението.

Обр. 7. Ключ - rrръстсн Обр. 8. Калъrr за капаци на питоси

Fig. 7. Clc - ann cau Fig. 8. Mot1l c а couverel cs de pithos

3. Сто и две бронзови монети, силно похабени, обкръжени с кафяв

прах, вероятно останки от r<:есийка от кожа или плат. Две от тях са от
Аркадий (395-408 г.) и дванадесет са от Теодосий (379- 395 г.).
4. Лампа от глина с жълтеникав цвят, с размери: вис .. 2,5 см, дълж.
9 см, инв. № 11. 3768, част от фитилника отчупена, с дръжка плътен из­
датък, с плосък диск, украсен с релефна украса.
5. Лампа от глина с жълтеникав цвят, с размери: 2,5 см, дъ11ж. 9 см,
инв. № ll. 3767. Почти същата като гореописаната .
В изкопите за основи на сградата, предназнач ена за обществена ба­
ня, бяха намерени следните археологически материали:
1. Връх от стрела от желязо, с раз~ери: 13 Х 1,5 см, инв. № II . .1784.
Има форма на равнобедрен триъгълник и краят към дръжката завършва
с остър издатък.
2. Ключ-пръстен от желязо, с размери: 4 Х 3 см, инв. № 11. 3875
(обр. 7). Чгст от халката е отчупена .
3. Калъп за капаци на питоси от много добре пресята глина с розов
цвят, с размери: диам. 21,5 см, ви с. 6 см, инв. No П. 3920 ( обр. 8), счу­
пен на две по средата. Вдлъбнатата му страна е украсена с кръг от

76

1
равнобедрени триъгълници. В средата се намира отвърстие с правоъгъл­
но сечен ие за дръжките на капаците. Подобен калъп бил намерен в ке­
рамичната работилница край с. Кранево.1
4. Тежест за рибаjJСка мрежа (?) от глина с жълтен икав цвят, с
размери: диам. 7,5 см, вис. 2 см, за направата И използуван фрагмент от
тухла с цилин дрична ф:::>рма, в средата и от дв:те страни са започнати
отвъ р ст ия, които не са пробити до края.
Лампичка от глина с жълтеникав цвят, с размери: 5,5 Х 3,5 Х 10 см,
5.
инв. № 11. 3780 (обр. 2), отчупени са дръжката и част от фитилника. Тя
е с плосък дис к и с отвор, ограден с два релефни пояса, единият от
които във форма на улейче отива до фитилника, където се намира кръг
от релефни чертички.
6. Лампичка от глина с червеникав цвят, с размери: 5,5 Х 3,5 Х 1О
см, инн. № 11. 3779 (обр. 2\ част от тялото И отчупена. Тя е с плосък
дис r< , с отво р, ограден с пъпковиден орнамент и релефен пояс, който
продъл жава като улейче до фитилника . В началото на фитилника също
се намира п ъпков и ден орнамент. Заедно с тези лампи бе намерена брон­
зова монета от Юлиан Отстъпник (~55 - 363 г.).
7. Четири куки от сив метал, с размери: 14 Х 2,5 см, инв. № 11. 3781
(обр. 9). Едната от куките е по-голяма и на нея са нанизани останалите
три. Те са направени от объл тел, r<ойто завършва в двата си края с по
една халкичка.

Оброчва плочка на Ф о ртуна от мrамор, с размери: 17,5 Х 11 Х 2

8.
см, инв. № II. 3775, запазен е горният десен ъгъл. В горния си край
плоч1<ата би ла оградена с широr<а рамка, от r<оят о е запазена малка част.
От релефните изображения са запазени горната част от лявата половина
от тялото на Фортуна, облечена в хитон, част от химатиона, с който е
била покрита главата И, лявата И ръка, в която държ11 голям рог на из­
обилието, и в ъгъла на плочката слабо разr<лоненото дърво, предадено
стилиз ирано.
При прокарване на пътя за временните работнически жилища на Uи­
ментовия завод бяха открити следните археологически материали:
1. Връх от копие от желяз J, с размери: дълж. 16,5 см и диам. на
втулката 4,5 см. Във втулката се вижда шип за по-добро прикрепване
към дървена та дръж ка. То е четириръбо, със заострен край, а втулката
му и ма цилиндрична форма.
2. Връх от ко пие от желязо, с размери : дълж. l7 см, диам . на втул­
ката 2 см, инв. № II. 3741 . То е четириръбо, със заострен връх. Долн ият
слабо разшир е н край преминава в цилиндрична втулка.
3. Киркомотика от желязо, с размери : 24,S Х 11,5 см (обр. 1О). В
единия си край е във форма на клин, а в другия - на плоска лопата. В
средата се намира кръгло отвърстие за дървен ат а дръжка .
В рез ултат на разr<опките бяха открити два културни пласта, които
не могат да се разграничат много добре. Един ият, по-ранният, се намира
на 1,5 м дълбочина от повърхността и е дебел 2- 2,5 м. Постройките,
открити в този културен пласт, са градени от добре одялани камъни,
с поени с черве н хоросан. В него се намират материали от 11-III в. от
н. е. Вторият, по-късният, се намира на 10- 20 см от повърхността. Спо-
1 Г. То н ч е в а, Керамична работилница край с. Кранево, ИВАД IX, стр. 85,
фиг. 133.

77
ред материалите, намерени в него, той може да се отнесе към IV- V в.
от н . е . Двете изцяло разкопани сгради, намерени в този пласт, носеха
следите на бързо строителство, при което са използувани стари строи­
телни материали, на обедняване и икономически упадък. Следите от опо­
жаряване в целия културен пласт бяха съвсем очебийни. Знае се, че
Марцианопол бил опожарен по време на второ­
.• то готско нападение през 378 г. 2 Вероят н о то­
гава била разрушена построй1<а № 2. Също
тогава била разрушена и постройка № 3, но
• тя вероятно била попрэвена и продължила да

\
j
~r

Обр. 9. Куки Обр. 1О. Кирко~ютика

Fig. 9. Crochets Fig. 10. Pioche

съществува и по времето на Аркадий. За някакви в о енни действия по

това време дават известно указание и многобройните оръжия, намере ни
в този културен пласт. По всяка вероятност тогав а населението ве че е
пр и ело християнството. За това свидетелствуват намерените христ иянски
лампи и вторично използваният като праг варовиков блок с изображение
на Трите нимфи.
Макар и тези разкопки да не бяха редовни и системни, все пак те
дадоха възможност да добием известна представа за живота на населе­
нието в Маrциа нопол през 11 - Ш и IV-V в. от н. е.
2 М. Мирчев и Г. То н че в а, Истори•rеск~.t бележки за Марцианопол, ИПр, XII
кн . 6, София, 1956 r., вж. и посочената там литература .
F О U I L L Е S А М А R С I А N О Р О L I S Р Е N О А N Т L А N N Е Е 1955

G. То n t с hе v а

Resumc

L'au tet1r puЬlie Jes resultats des fouilles effectнees репdапt l'annee 1955
dans le terrain sur lequel sont blitis Ies loge111ents provisoires d'ouvriers de
l'usine а ciment de Reka Devnia. Pendant ces fouilles, оп а decouvert deux
couches culturelles, I'une du II au IV s. de n. е. et !а seconde du IV s. de
п. е. On а mis au jour deux constructions - Nr. 2 et Nr. 3. La construction
Nr. 2 а ete а deux etag .~s. А l'etage infer ieure il у avait deux salles dont 1'
une а servi de cuisine. La co1s trнction Nr. 3 est composee de deux sa!les
dont l'une а servi aux besoins du menage. Ces deux constructions ont ete
vraisemЫaЫement detruites pendant la seconde invasion des Goths en 378
de n. е. La construction Nr. 3 а ele reparee et а existe pendant le regne de
l'empereu r Arcadius, au debut du V s.
En se basant sur les lampes chretieпnes et !е Ыос de calcaire utilise
comme seuil, employe une fois deja, et sur Jequel sont representees les Trois
nymphes, on peut affirmer, que !а popuiation est deja chretieпne.
 ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ

ДОКУМЕНТИ ОТ АРХИВА НА ВАРНЕНСКАТА

ТЕЛЕГРАФОПОЩЕНСКА И ТЕЛЕФОННА СТАНЦИЯ
ЗА ТРА НСПОРТНАТА СТАЧКА 1919-1920 г.

В. ДИ М И Т Р ОВ А

1919година беше година на тежка стопанска, обществена и полити­

ческа следвоенна криза, обхванала и победилите, и победените страни.
Тя б е ше година на масови революционни движения в редица страни на
Европа и Азия, предизвикани от бедствен ото положение на народните ма ­
си и вдъхновени от победите на руските работници и селяни.
За нашата страна 1919 година беше също бурна, революционна. Кръ­
вопролитията, разоренията и двете национални катастр о фи, до които бъл­
гар с ката буржоазия доведе страната ни в продъл жение само на шест го­
дини (1912- 1918 г.), стовариха върху плещите на трудещите се непоно­
сими страдания - постоянно нарастваща скъпотия, мизерия, глад, произ­
воли от страна на буржоазната власт. . . Между бедствуващите слоеве
особено тежко беше положението на работниците и служителите по тран­
спорта и съобще н ията . И затова те първи се вдигнаха н а борба под ръ-
1<оводството на БI<П чрез Съюза на транспортните работници.
Събитията започнаха още от ля 1 ото на 1919 г. Отначало с искания
за подобряване материалното положение на транспорните работници, с из­
пращане делегаци и при министъра на железниците, пощите и телеграфи­
те, с предложен ия пред Министерския съвет за нова щатна таблица. По­
ради I<атегоричния отказ на п рав и телството да се занимае с въпр о са за
положението на транспортните работници брож е нието сред последните
се засилваше все повече и повече, докато достигна връхната си точка с
протестната демонстрация на 24 декември и обявяването на стачката на
25 декември 1919 г. - първото мощно, генерално класово сражение в
у словията на следвоенната революционна криза, създало "цяла епоха в ос­
вободителното движение на българския пролетариат" .
1

Под ръководството на местния партиен комитет и под закрилата и

активната помощ на общинския комунистичес1<И съвет и транспортните

1 Г. Дим и т ров, Съч., т. V, стр. 342, С., БКП, 1952.

б. ИНМ - Варна
81
работници от Варна и целия Варненски край се вдигнаха на борба - ма ­
сово, при образцова организация и висока съзнателна дисциплина. Целият
стопански живот в гrада беше парализиран благодарение единодушието и
издръжливостта на стачниците. Централната власт преминаваше от една
мярка към друга - от заплахи эа уволнения към мобилизация и мили­
тариза ция, от изхвърляне посред зима семействата на стачкуващите от
държавните жилища и лишаване от хлебни дажби (док., 5) към арести и
инквизиции. Но волята за борба у стачниците във Ба рна не беше сломена.
Варненските телеграфопощенци а ктивно участвуваха в тр анспортната
стачка. Четирима от тях - Гено Петров Гюмюшев2 , Борис Чехларов 3 ,
Серrи Тодоров 4 , Васил Цветков 0 - влизаха в общия стаче н комитет. На
24 декември 1919 г. заедно с работниците по транспорта - железничари
и пристанищни работници - почти всички чиновници и служители от те­
леграфопощенската станция във Варна излязоха на протестна демонстра­
ция (док. 3). На другия ден, 25 декември, животът и службите в стан­
цията от 5 часа следобед замряха . Всички, с изключение на началника,
подначалника и един ревизор, напуснаха работа - обявиха стачка и по­
несоха на плещите си тежестите на жестоката класова битка (док. 4).
По-късно седем души от служителите бяха доведени на сила на работа.
Нито един не се е върнал доброволно (док. 16). Останалите телеграфо­
пощенци издържаха докрай в борбата. 6
Материалите, които публикуваме, разкриват последователно и подроб­
но положението във варненската телеграфопощенска станция от 24 де­
кември (протестната демонстрация) и от 25 декември (обявяването на
стачката) до 19 февруари 1920 г., когато след 55-дневна героична борба,
по решение на ЦК на БКП стачката в цялата страна беше прекратена.
Документите ни запозн ав ат с участието на варненските телеграфопощен­
ски служители в стачката, с мерките, които правителството взема срещу
тях. Те подчертават отраж~нието, което дадоха нередовните и нарушени
телеграфопощенски връзки върху живота на страната, говорят за ролята

2 Гено Петров Гюмюшев - виден партиен дееu, един от рък овод ителите на транс­
портната стачка във Варна, секретар на м е стния работнически съRст през 1919/ 1920 г. ,
член на военното ръководство на Сеnтемврийс1<ото въстание от 1923 г. , член на UK на
БКП. След неуспеха на въстанието преминава на нелегална партийна работа. Предаден,
след жестоки инквизиции Гено Петров е бнл изгорен в Дире1щиита на полицията в София
на 2. VJ. 1925 r.
з Борис Тодоров Чехларов- член на БКП, организатор и активен участник в транс­
портната ста'lка във Взрна, организатор на Септемврийското въстание в Нови Пазар и
Новопазарския край. След пор.:жението на въстанието емигрира в Съветския съюз, където
е приет за член на ВКП {б). През 194 4 rод. става жертва на култа към личността на
Сталин.
4 Серги Тодоrов Николов -чле п на БКП от 1918 r. За активно участие в транспор т­
натt1 стачка е уволнен и осъден на три години затвор. Пр ез 1925 г, осъден на смърт за
конспиративна дейност, н 1 през 1932 год. е освободен по амнистия. До 9. IX. 1944 г. е
на нелегална паргийна раС>ота в София и Айтос, а след 9. IX. 1944 r. участвува активно
в политическия и обществения живот на гр . Варнt1.
5 За Вас11л Uветков липсват данни .
6 За Транспортната с тачка вж. Г. Д и ми т ров, От поражение към победа, съч.,
т. 5, С„ БКП, 195); Христов Хр. , Революци о нната криза в България 1918-19191·.,
С., БКП, 1957; Христо в Х р. , Транспортната стачка през 1919- 1920 г. В: Известия
на Института за бълrарrка история, т. 5, 1954 г.; Код ж ей к о в Др., Страници из борби­
те на телеграфо поше нци, С., Профиздат, 1958; Код ж е й к о в Д р. , Транспортната стач­
ка 1919-1920 г . , С., БКП, 1964. Сборн1ш от с11омени .

•
която буржоазното правителство отреди на армията в периода на стач­
ката (док. 1 1, 13, 15, 16, 17).
Открити през 1960 г. от сътрудници на Музея на революционното
движение в гр . Варна между архивите на Варненската телеграфопощен ­
ска станция, публикуваните документи се съхраняват в музея. Това са
главно тtлеграми, разменени между началника на тп. станция във В а рна
и Министерството на ж~лезниците, пощите и телеграфите и Главната ди­
рекция на пощите, телеграфите и телефоните, телеграми-разпоредби на
военните власти от областта и обявлени~ писма и покан~ подписани от
началника на станцията , до чиновниците и служителите по време на стач ­
ката и свързани с нея. За по-голяма яснота и последователност между
материалите на варненската телеграфопощенска станция публикуваме и
някои материали на Министерството на железниците, пощите и телегра­
фите и на Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните.
Документиrе са подредени в хронологичен ред. Запазен е напълно
стилът на оригиналите и преписите, като вмъкнатите от нас думи и бук­
ви, необходими за изясняване на текста, са дадени в скоби.
Заедно с публикуваните вече до1<ументи 7 материалите на варненска­
та телеграфопощенска станция могат да послужат за начало на по-ната­
тъшни изследвания, на по-всестранно изясняване революционните събития
от периода на следвоенната криза в България .

№1

Т ЕЛЕГРА МАВ

Подадена от София № 47
раз(ред) 550 думи 20 (XII) 1919 г.
Бърза Окр(ъжна) До Началниците на телеграфопощенските и телефонни
станции (и) Управител(и) на подвиж(ните) пощ(е11ски) писалища.
С манифест към чиновниците и служителите от държавните и избор­
ните учреждения и към работниците в България от 17 того, управител­
ните тела на разните професионални организации - железничарска, локо ­
мотивна, транспортна и други поканват чиновници и служащи да напус­
нат на 24 тоя месец работата си, за да отидат да манифестират против
скъпотията (и) липса (та) на топливо, хляб и други, макар и да знаят, че
днес хлябът е най-ефтин в България, отколкото във всяка друга страна,
че причината на лишенията не е правителството, което прави всичко въз-
11южно, за да подобри условията на живота.
Понеже тая акция е с ясно политическа цел и не цели към облек­
чение, а J(ЪМ по-голямо влошаване на живота, към безредие и анархия в
страната, които ще имат несравнено по-тежки последици и понеже напу ­
щането на службата в работно време е противозаконно и равносилно на
стачка, поканвам всички подведомствени на Министерството чиновници и
служащи да не се поддават на противозаконни покани и да не се откло­
няват от службата си, защото иначе ще бъдат смятани 1<ато самоволно
t
7 Вж. С в. Дим 11 т р с в а, За транспортната стач ~ а 1919- 1920 г. Известия на дър­
жавните архиви, кн. 1, С. , изд.• Наука и изкуство•, 1957; Гео р r и е в К. , Докум~нти
за транспортната стачка 1919- 1920 r. , в .• Транспортен глас•, бр. 97, 16 декември 19.J9 r.
s С резолюция: Бързо, г. Cr. Иванов, з а прочнтане и разписване от всички по из­
вестния ред и после да се тури (?) дело10, 21. Xll. 1919. К. П.

83
напуснали длъжността си и спрямо тях ще бъдат приложени санкциите,
за които се говори в окръжната ми телеграма № 400 от 15 октомври
т. г., брой 7 на Т. П. Известия.
Заповядвам на началниците нз всич[{И подведомствени на министер­
ството ми учреждения строго да следят и донасят за тия подведомствени
тям чиновници, които би (ха) се отклонили от службата си, а там, дето и
самите началници биха сторили това, поканвам това да изпълнят ония
чиновници и служащи, които зачитат законите и реда и останат верни
на служебния си дълг. Ако и такива негде не биха останали, то това да
сторят местните общ (ински) власти. Заповядвам тая ми телеграма да се
донесе до знание на всички чиновници и служащи от подведомствените
ми учреждения, като за прочитането И се разпишат. № 516/76740
Министър М. Т у р л а к о в9
МузеА на революционното движение - BapRa. Инв. No 536, л. I, 2, 3, 4, 5.

№2
ПОКАНА

Поканват се чиновниците и служителите при Варнен(ската) Т. П. Стан­

ция да се разпишат за пр оч итането на Окр(ъжната) Телеграма под
№ 516/76 740 от 20 того на Г- н Министра на железниците, пощите, теле­
графите и телефоните.10
М узеА на револ . движ ение - Варна. Инв. № 536, 11. 6, 7, 8.

№ 3
ТЕЛЕГРАМА

Подадена на 26/ХП 1919 год.

Дирекцията Персонала София

На 24 того пладне почти всички чиновници и служащи напус наха

(работа) и манифестираха с всички. На 6 ч(аса) след обед се върнаха и
поеха работа. 12102 - 26 дек( ември) 1919 (г.)
Нач(алник) Ст(анция) Пенчев
Музей на револ. движение - Варна. Ин в . N'o 536, 11. 11 .

№ 4
ТЕЛЕГРАМА

Подадена на 26/ХП 1919 rод.

Бърза Диреrщията Персонала (София)
На 25 декември 5 ч(аса) сл(ед) пл(адне) почти всички чиновници (и)
служащи напуснаха работа. След един час флотският офицер капитан-

:~ М арк о Турлакоrз - министър на железниците, пощите, телеграфите и телефоните в

1<оа111щ 11 оююто правите11ство на Ал. Стамбо11ийски, от дr1сното крило на БЗНС.
1
0 С11едв 1 сш1 сък съ-.: 122 им е н:~, сре1цу конто е отбелязано: един отстранен, ед1111
преместен, сеаем души в отпуск, единадесет неп одr 111 са11и . Срещу имеrо на тел(>фонистката
Стефана Маринова е н аписано с хим и чески молив оm1'азва и на същия ред с11едва под­
пис с мастило.

84
лейтенант Тодоров по назначение от началника на гарнизона, без кон­
кретно предупреждение или повикване, дойде и застана като комендант
на Станцията, окупира я с войници и встъпи (в) изпълнение длъжността
си съгласно §§ 5, 6 от положението. През нощта останаха да осигуряват
службите в телеграфа подначалню{ЪТ Горнев, в телефона ревизорът Ган­
дов. Още вечерта един флотски войник биде даден от станционния ко­
ментант в помощ ревизору Гандеву за ослужвание телефона. Към 2 часа
след полунощ пристигнаха от Шумен пионерни войници телеграфисти
морзисти. Още на 25 към 9 ч(аса) София, както предаваше по хюган, спря,
каза отиваме си, обявяваме стачка и се изгуби. Целия ден и част от нощта
София не отговори. J<ъм 3 ч(аса) сл(ед) полунощ София се яви по морз
с войник телеграфист, обаче при непостоянна линия. Тази сутрин също
линия непостоянна. Бургас загубихме към 9 часа сутринта, Русе - към
12 ч(аса). Към Шумен имахме сплитание целия ден и нощ. Той се явява
по софийската жица редовно. С Провадия, Козлу джа, Варна 2 дей­
ствие редовно. Тази сутрин и Русе, и Бургас, и София, и Шумен се яв11-
ват с войници. По телефона имаме всички линии в района изправни. Имаме
също Рус.е и Бургас.
12101 26 дек(ември) 1919 (г.)
Началник Ст(анция) Пенчев
МузеА на револ. движение - Варна. Инв. No 536, 11. 10, 9.

№5
ТЕЛЕГРАМА

Приета от Р(усе) Подадена в София № 164

дата 27 XII 1919 г. 7 ч. 50 м. раз(ред) 275 думи 37 Xll дата 4 ч.
Подпис Ж е л е в Окр(ъжна)
Мълно . До началниците на Т. П. Станции и Управлението на под­
вижните пощенски писалища.
Министерският съвет с първото си постановление взето в заседанието
му от 27/XII протокол № 171 е постановил: 1) Да се спрат ч1ст1ште теле гра­
ми и частните гра дски и междуградски телеф J нни разговори. 2) Да се спрат
всички парично-nосилочни1 служби. 3) Да се даде срок днес
2
27/XII до 6 часа
на желаещите ж.п. и т . п. чиновници, служащи и работници да постъпят
на служба, като декларират писмено, че ще изпълняват най-добросъвестно
служебните си обязаности. След изтичането на срока в зависимост от
числото на постъпилите да се пристъпи към приемане на доброволни
бивши чиновници, служащи и работници, в това число получилите моби­
лизационно назначение от земледелческия съюз. Б) Да се мобилизират 41 и 42
набори служилите в телеграфното и желеЗопътно ведомства. Да се моби­
лизират работниците в ж.п. работилници и депа и работниците в арсенала.
4) Всич1{и отказали да постъпят на работа чиновници, служащи и работ­
ници до 6 часа тази вечер се уволняват, лишават се от хлебна дажба и
се отстраняват веднага от държавните жилища, за да се заемат от но­
вопостъпилите. При изпълнението на това по с тановление всич({И власти
ще се ръ({оводят и от специалните инструкции на военното министерство.

1L Хю г-ашрз r, кой 1·0 с .н1 печ:~та те кстJ на п р 11е~131111те тел е грами, по 11м е то на и зо ­
бретателя Хюrс (Давид Едуард) ( 1831- 1900 г.).
12 1\арнчно - колетнн служб н.

85
Съобщете горньото постановление лично срещу подпис на всички ч инов­
ници, служащи и работници 18 да се съобразят с него и съобщете теле­
графически до Главната дирекция на пощите имената на ония, които от­
казват да изпълнят това постановление, а така също и на он ия, които
са декларирали, че ще останат на служба.
№ 526/77902, 27/ХП 1919 год.
Министър на железниците, пощите и телеграфите
М . .Т урлаков
Музей на револ. движение-Варна. Инв. No 536, л. 12 ,13, 14.

№6

писмо

№ 12105 ' 29/ХП 919 (r.) Бързо

До Г(осподин) Варнен(ския) Окр(ъжен) Управител
Тук
Съобщавам Ви, г(оспо дин) Уп равителю, че почти всички чиновници,
служащи и работници от поверената ми Станция продължават да стач ­
куват и не искат по никой начин да се върнат на работа, заIЦото в ми­
нистерскат а теле грама не се казвало при какви условия ги викат да по ­
стъпят на работа. Вследствие на това моля ведн ага да ми се и зпратят
всички получили мобилизационно назначение от земледелс1<ия съюз, от
които IЦе има да подбере поне 50 души.
Нач(алник) Ст(анция) К(онстантин) П(енчев) 14
Музей на р евол . дв ижение - Варна . И11в . No 537, л 20.

№7

О БЯ BJI Е НИ Е
№ 12106 29 дек(ември) 1919 (r.)
Съгласно министерското постановлен ие от 27. XII. 919 (r.)- прото­
кол № 171 съобщавам, че се приемат на служба бивши чиновници, слу­
жащи и работници по пощите, телеграфите и телефоните. Желаещите
веднага да се явят в Станцията.
rp. Варн а 29 декември 1919 (r.)
Нач(алник) Ст(анция) К(онстантин) П(енчев)
Музей на р евол. движение - Варна . Инв. No 536, л. 32.

№ 8
ОБЯВЛЕНИЕ

№ 12107 29 дек(ември) 1919 (г.)

Съгласно министерското постановление-протокол № 17 1 от 27/Xll
919 r. съоб щава се: 1) част11ите телеграми и частните градски и между-
1s В списъка н а чнновннц11те, служещите и работшщ11те 11rи варненската тел еграфо­
пощенска станция със 128 имена н а 28. Xll. 1919 r. са се подписал и само 6 души .
14 Конста н ти н Пенчев - дългогодишен телеграфопощенски служител, завър­
шил Внсша тn. школа в Париж, нячалник 11:1 тп . станция в Стара Заго ра, Плевен, В арн а.
Начал ни к тп . станция във Ва рна е бил от 28. Х. 1917 r. до 31. V. 1927 r.

86
градски телефонни разговори се спират; 2) всички парично-посилочни
служби се спират.
гр. Варна, 29 декември 1919 (г.)

Началник Т. П. Станция К. П е н че в
Му з ей на ревnл. дв11ж е ни е - Варна. Инв. N'9 536, п. 19.
№9

\ ТЕЛЕГРАМА

София от Варна
Подадена на 29/XII 1919 год.

\ Бърза Дире1щията Персонала София

\

526/J?902 До днес 29 того 12 (часа) пладне с изключение на двама

чиновниц11 (и) четири служащи, всички останали продължават да стачку­
ват. 12108
1 Нач(алник) Ст(анция) П енчев
Музей на
1
револ. движение - Варна. Инв. No 536, п. 18.

№ 10
писмо

№ 12109/ 12119 До г. Д. Твърдишки, телеграфист

29/ XII 919 (r.) Вл. Иванов "
Ник. Пантев „
Т од. Стоянов „
Вас. Хлебаров „
Дим. Рашев „
Петър Златев „
Дим. Петков „
Димо Даракчиев „
Вас. Стоянов Телеф(онист)
Сот. Захариев „
Съгласно окр(ъжна) телеграма № 526 от 27 того, моля явете се да
предадете на законно основание касата, сметките и инвентара, които Ви
са поверени, защото според rорнпта телеграма Lб Вие се считате уволнен
Нач (алник) Ст(анция) К(онстантин) П(енчев)
Музей на револ. движение - Варна. Инв. М 536, п. 21.

№ 11
ТЕЛЕГРАМА

До Оборище Русе Каспичан и от Каспичан до Г(орна)

Оряховица до комендантите и нач(алниците) на ж.п. гари и
тел е граф о п о ще н с ки с та н ц и и в областта и Варна, ко-
--
15 Вж. документ No 5.

87'
 мандира (на) 6 ж.п. рота Каспичан, копие нач(алник) гарнизо­
на Варна

Приета от Ш(умен) Подадена в Шумен № 4009

дата 30. XII. 1919 г. 2 ч. 25 м. раэ(ред) 76 думи 30. XII .. . дата 12 9'; 40
Подпис Желе в Окр(ъжна)

СъI;'ласно телеграмата от министерството на войната инженерна ин­

спекция № 18175 командирът на 4 пионерна дружина прдполковник Ба­
калов се назначава за
графна рота от същата
началник на ж.п.

графния район в дивизионната област .

дружина поручик Цеков за
11467
район, а
началник
1
1
командирът наr теле-
теле-

Вр(еменен) Нач(алник) на 4 Див(изионна) об ас1

Полковник З л а т е в.
Музей на револ. движ ение - Барва. Инв. № 536, л. 22.

№ 12
ТЕЛЕГРАМА

София от Варна
Подадена на 31 /XII 1919 год.

526/ 77902 Моля да ми се дадат директиви по отношение /приемане

доброволци каквито се явяват (и) искат да постъпят на посто~нна рабо­
та. До този момент не стачкуват само подначалникът Горнев, телеграфи­
стът Шиваров (и) трите чистачки. Всички останали стачкуват.
12124 Нач(алник) Ст(анция) Пенчев
Музей на револ. движение - Варна. Инв. № 536, л. 23.

№ 13
ТЕЛЕГРАМА

Окр(ъжна) До коменданту т.п. станции Нови Пазар

Каспичан Преслав Смядово Ески Джумая Разград гара Разград
Ишиклар Завет Кеманлар Попове О(сман) Пазар Върбица Тича
Варна Провадия Ново село Нач(алник) на станциите
Приета от Ш(умен) Подадена в Шумен 4046
дата 31 /ХП1919 г. 8 ч ... м. Раз(ред) 11 О думи ... дата 20 ч.
Съгласно телеграмата № 11465, 30/ 12 т. г. от нач(алника) (на) 4 ди­
визионна област съм назначен за командир на телеграфния район в диви­
зионната област. Днес стъпих в изпълнение на длъжността. За да се
разхвърля правилно новия персонал и се разпределят войниците от 41,
42 и 43 набори по станциите за работа донесете телеграфически (име,
от где е родом, кой набор е). 1) Имената на работа чиновници и служа­
щи при станщште, които не са от 41 и 42 набори. 2) Имената на оста­
налите на работа в станциите от 41 и 42 набори, нествчкующи от 41 и
42 набори, които следва да се мобилизират веднага (№ 11464, 30;XII т. г.).
4) Донасяйте при все1ш отделен случай зз приети на служба чиновници
и служащи пратени Ви от земледелския съюз или доброволно постъпили

88
на служба. Да се изпратят веднага надзорници по линиите, 1<ато за кон .
статираните повреди донесете. № 739, 31 /12 919 r.
Нач(алник) телеграфния район 4 дивизионна област поручик Цеко в
Музей на револ. движение - Варна. Инв. No 536, л. 25, 26, 27.
№ 14
ТЕЛЕГРАМА

Г-ну Тв(ърде) бър:а

Нач(алници) на т. п. станции и управ(ители) (на) подвиж(ни) пи-
салища.

Приета от Ш(умен) Подадена в София № 66

дата 1 1 19/20 г . .. 9 ч. 42 м. раз(ред) 84 думи 28. Xll дата 8 q .
Подпис Желе в Окр(ъжна)
Съгласно заповед на военното м(инистерст)во под № 18811 от днес
целия персонал на Пощите, те;1еграфите (и) телефоните се милитаризира
веднага съгласно инструкцията за мерките, които трябва да се вземат в
случай на стачка. Тази инструкция, I<оято Ви е изпратена по рано влиза
веднага в сила съгласно параграф 21 от същата инструrщия. Доведете
до знанието на целия персонал в станцията Ви и се съобразявайте на­
пълно с постановленията. № 528/77704
Дир(ектор) Старче вtв
Музей на револ. движение - Варна. Инв. No 536, л. 24.

№ 15
ТЕЛЕГРАМА

№ 00002 2 ян(уари) 1920 (г.) Бърза Дирекцията Персонала София

Комендантската власт в Станцията ме по с тавя в абсолютно безлич­
но състояние. При това положение на единств~н стопанин материално и
морално отговорен за милионния инвенrар, наличност и служби ге, функ­
ционирането ми илюзорно, отговорностите непоносими. Министерското
постановление протокол 117 поставя моите функции успоредно положе­
нието. Като милитаризиран съм с право на дружинен командир. Комендант­
ската власт е за охрана и съдействие. Никой закон и постановление не
ме лишават от непосредственото дирижиране (на) службите. Иначе моля
посочете ми кому да предам Станцията с всичкия инвентар и наличност
и въз основа на какво да маnравя това.

Началник Варнен(ската) Т. П. Ст(анция) К(онстантин) П(енчев)

Музей на револ. движе11ие - Варна. Инв. № 536, л. 28.

№ 16
nисмо

3/1 920 (г.) (Дирекцията) За персонала (София) по аероплана

Към № 12124 00006 3 ян(уари) 1920 (r.)
lб Никола f(. Старчев - служитеJt Rъв ведомството на пощите, те11е1· рафите 11 теле­
фоните vт 1885 rод. От 22 януари 1919 rод. заема поста главен директор на пощите, те­
леграфите и телефоните. На 2 ноември 1922 rод. си подава оставката по болест. .

89
 Донасям, че положението във Варнен(ската) Станция си стои почти
същото както от началото на стачката 25/ХП 4 ч(аса) сл(ед) пл(адне) до
днес. Някои и други чиновници и служащи са докарани на сила, а завър­
нал се доброволно стачник няма. Не стачкуват от самото начало под­
нач(алникът) Горнев, телегр(афистът) Шиваров, отпосле телегр(афистът)
Стойко Иванов и Иван Захариев, трите чистачки В. Ангелова, К. Стойно­
ва, П. Абаджиева и раздавачът Иван Димитров, когото изпърво насила
докарах~ но после остана кат~ доброволно нестачкуващ.
Комендантската власт почти обсеби станцията. В телеграфа и теле­
фона работят войници. До 28/ХП имахме по телеграфа и телефона Прова­
дия, Козлу джа, Ново село, Бургас, Шумен, Русе, само по телефон г ара
Гор(на) Оряховица. До 31 / XII имахме само Шумен, Русе по телеграф и
телефон, а от тогава до днес 3 того и:маме по телефон само Провадия,
Шумен и Русе. По телеграфа - пълно земно съобщение.
Комендантската власт в станцията се домогва да ме постави в без ­
лично състояние, на което аз упорито реагирам и държа здраво в ръце­
те си функциите на станцията. До где ще изтрая и как ще се развият
събитията - бъдещето ще покаже . Във всеки случай до последния мо­
мент на съществувание аз съм в станцията.

Нач(алник) Ст(анция) К( онстантин) П( енчев)

Музей на револ. двнжение - Бзрнз. Инв. No 536, л. 36, 37.

№ 17
ТЕЛЕГРАМА

Г-ну Комендантите
т. п. станции Варна Козлуджа Девня Провадия Ново село Ко­
злу джа копие Нач(алник) Станции

Варна Козлуджа Девня Провадия

Ново село Кьопрюкьой
Приета от Ш(умен) Подадена в Шумен № 98
дата. . . 191. . . 1 ч. 15 м. раз(ред) 200 думи 3 1... 8ч. 30 м. 17
Подпис Желев Окр(ъжна)

Съгласно телеграмата № 48 от щаба на 4 Дивиз(ионна) област ос­

нована на такава № 18181 и 18182 от В(оенната) и инспеrщия всички
т. п. чиновници и служащи се милитаризират и мо5илизират съгласно ин­
струкцията за мерките, които трябва да се вземат за в случай на стачка.
Като мобилизирани да се обле1<ат при близките войскови части от ди­
виз(ионната) област и привлекат на работа на досегашните си места. Ако
това доброволно не направят да се арестуват и подведат под отговор­
ност като бегълци по заповед № 25.
Ком(андир) (на) телегр(афен) район 4 Дивиз(ионна) област
Поручик Цеков
Муз е й на рР. nол. дзижение - Варна. Инв. № 536, л. 29.

17 Телеграмата, подаде на в Шумен на 3. I, е з аверена във Барва на 5. J. 1920 r.

90
 No 18
ТЕЛЕГРАМА

София от Варна
Подадена на 5/1 1920 год.
Бърза Дирекцията Персонала София
Към No 12124/1919 г.
Не стачкуват още телегр(афистът) Стойко Иванов, надзорникът Сте­
фан Войников, телегр(афистът) Ив. Захариев, раздавачът Ив. Димитров,
преносвачът Никола Нездиловски. Трите чистачки не се явяват на работа.
Повторно моля да ми се дадат директиви по назначаване доброволци.
Окр(ъжният) управител с окр(ъжно) писмо No 7 ми съобщава, че му били
делегирани права за назначаване персонал с негова заповед по мое пред­
ставление да влизаме във връзка със София. Така също Дивизионната
област нарежда приемане доброволци. Моля да ми се дадат бързи на­
ставления.

00012 5 ян(уари) 1920 (г.)

Нач(алник) Ст(анция) Пенчев
Музей на peвoJI. движение - Варна. Инв. № 536, п. 30.

No 19
ТЕЛЕГРАМА

Окръжно т(върде) бързо до нач(алниците) на т. п. станции

София (№) 199 (думи) 58 (дата) 30 (чaca)6J s
Съобщава ви се, че до второ нареждане отпуските се прекратяват .
Поканете всички находящи се в отпуск по домашни или болезнени при­
чини, освен ония, които са на легло да се явят веднага на работа, като
ги поканите да изпълнят § седми от инструкцията за мерките в случай
на стачка

531/77819 Директор С та р ч е в
Музей на ревоп. дnижение - Варна. Инв. № 536, п. 81.

No 20
ТЕЛЕГРАМА

Т(върде) бърза до нач(алниците на) телеграфопощенските станции и

управлението (на) подвижните пощенски писалища.
Подадена София (№) 66 (думи) 84 (дата) 28 (часа) 8 19
Съгласно заповедта на военното министерство под (.No) 18181 от
днес целия персонал на пощите, телеграфите и телефоните се милитари­
зира веднага съr ласно инструкцията за мерките, които трябва да с е взе­
мат в случа(й) на стачка. Тази инструкция, която ви е изпратена по-рано
влиза веднага в сила съгласно параграф 21 от същата инструкция. До-

1s Телеграмата е подадена на 30. Xll. 1919 г„ изпратена по пощата с печат .по по­
щата София 1. I. 1920 1·." 11 заверена във в:~рненсr<ата тл. станция с дата 9. I. 1920 r.
19 Телеграмата е 1юдадеца на 28. XII. 1919 1·., изпратена по пощата с печат „по по­
щата София 1. I 1920 г." и заверена във варненската тл. станция с дата 10. I. 1920 г.

91
ведете до знание на целия
.
персонал в станцията ви й се съобразявайте
напълно с постановленията 528/ 7704
Дире({тор Ст ар ч ев
Муз ей на револ. движени е - Варна Ин n . № 536, л. 34.
No 21
ПИСМА

00023 11 ян(уари) 1920 (г.) До r. ,Q:ими гров уч(ениr\) ' телеrр(афист)

00024 11 ян(уари) 1920 (г.) До Ст . Ионкоз телеrр( афист)
00025 11 ян(у ари) 1920 (r.) До М. Аршинков
00026 11 ян(уари) 1920 (r.) До В. Цветков механик

00027 11 ян(уари) 1920 (г.) До Н. Мирославов телегр(афист)

00028 11 ян(уари) 1920 (r.) До Ст . UКлинчев раздавач

000~9 11 ян(уари) 1920 (r.) До Я. Иорданов телеrр(афист)

Съобщавам Ви, че съгласно окр(ъжна) телеграма на Глав(ната) ди­
рекция под No 531 / 77819 (от) м(иналата) г(одина) до второ нареждане
отпуска Ви се прекратява. С получаване настоящето поканвам Ви веднага
да се явите и заемете длъжността си, като същевременно се съобразите
с § 7 от инструкцията за мерките в случай на стачка.
Нач(алник) Ст(анция) К(онстантин) П(енчев)
Музей на револ. движение - Варна. Инв. No 536, л. 81.

No 22
Варненска т(елеrрафо) по щ(енска) и тел е ф(онна) станция
ОБЯВЛЕНИЕ

No 00021 11 ян(уари) 19QO (r.)

Съобшава се на всички чиновници, служащи и работници при Вар­
ненската Т(елеграфо) Пощ(енска) и Телеф(онна) Станция, че съгласно за­
поведта на Военното Министерство под No 18181 от 28/ХП 919 r. целият
персонал на Пощ(ите), Телеграфите и Телефоните в случай на стачка се
милитаризира.
Нач(алник) Ст(анция) I<(онстантин) ,П(енчев)
Музе й на р е вол. д вижение. - Варна. Инв. № 536, л. 34.

No 23
ТЕЛЕГРАМА

15/ I 1920 год.

Дирекцията Персонала София
Към No 12 На 15 того разполагам (с) персонал нестач1<уващи пет
чиновници, трима служаu.:.и, шест надничари пенсионери, двама надничари
пощенски служащи, седем новоназначени практиканти-телефонисти, двама
новоприети практик а нти - телеграфисти, четири новоприети междуселски
куриери, двама нов ~ приети раздавачи, две новоприети чистачки, един но­
воприет п о ща ль о н, десет души во е нни телеграфисти, двама военни теле­
фонисти. Въстановени служби - писмената кореспонденция и официална
и частна телеграфна кореспонде нция. Раздавателната служба още неуре­
дена добре поради липса на раздавачи и непостъпване на „ нови такива.

92
Със София не можем да влезем в телеграфна връзка, защото линиите
между Шумен - гара Горна Оряховица (са) още неподредени. След от­
страняване едно изкуствено повреждение намерихме Русе по правата и
Шумен по софийската (линии). Всички останали жици не можаха да се
проверят щателно поради липса на опитен техник и заемане станцията

от военни телеграфисти. Днес командировах за тази цел телеграфния ре ­

визор надничар Камбов в Провадия за щателна проверr<а. Резултата ще
донеса.
00052 15 ян(уари) 1920 (r.)
Нач(алник) Ст(анция) П(ен:чев)
М узе й на peno.1. дви же ние - Варна . Инв. No 536, л. 35.

№ 24
ТЕ ЛЕ ГРАМА

гад. 15/I 1920

Дирекцията техническо София
От 25 :миналий (месец) до 13 того действието на линиите в района
е било непостоянно поради изкуствени повреждения правени от неиз ­
в е стни лица. На 13 того след щателно прос л едяван е откри с е едно из­
куствено пивреждение на 5-6 кило м етра въ н от града, след което се
въстанови действието п о директните телефонни жица 13 до Шу мен, жица
37 до Русе, жици 289 и 290 за Шумен, сплитане 55 до Прова д ия. По те­
лефонните (линии) има още скрити повреждения неиздирени. За това раз­
полагаме с 55 а/б до Провадия и от там по 38 а/б до Шум е н, с 289/290
до Кшту джа, по 27 а/б до Провадия. Дне с 15 того положението също,
изключение жица 37, по която се манифестира непостоянно земно съоб-.
щени е от Провадия до Русе, а до П ро вад ия напълно из правна вероятно
от нощестната буря. Д н е с коман дир овам временния тел еграфен ревизор
н ад ничаря Ив. Камбов да провери щателно мрежата до Провадия. Разпо­
лагам със стар техничес«и персонал, времен ен ревизор надн и чар Камбов
и надзорниr<а Войников. !Jоенен технически п ~ рсонал - един флотски ме­
ханик и 1О д у ши воен т 1 над з~ рници строители от пионерната дружина
от Шумtн.
00053 15 ян(уари) 1920 (r.)
На ч(ални1<) Ст(анция) П(енчев)
М уз ей на р е в ол . движен и е - Ва рна . Инв . .~о 536, .1. 40.
П о я с в и т е л е н с r1и с ъ к н а с е .1 и щ а т а, с п о м е н а т и в д о к у м е н т и т е.

Ш уме н - г р. Кол а ровг рад

Ес к11 Джу м ая - гр. Тъ рг ов 1 11uс
Ин111 к.r1 ар - гара са ~1ун .1J, Раз r радСК~I ок г ъг
Кемаш1 а р - га ра Ис п е р11 х . Ряз гр адс кн окръг
О(смн11) Па за р - гр. Ом у рта г
Козлуджа - с. Н овгр адс rt (Суооr ово), 8Jрнен ск н окръг
Кьо 11р юкьо й - с. Рак оое ц ( Гr озде во). Варненск и окrъ г

93
 АНКЕТА НА ВАРНЕНСКАТА КОМУНА
ПО }КИЛИЩНИЯ ВЪПРОС В ГРАДА

МАРИЯ ПЕНI<ОВА

При прове ждане на общинските избори през декември 1919 r. сб

щинската власт в rp. Варна е спечелена от Комунис тичесната партия
Образувана е Варненската комуна.1
За разлика от досегашните буржоазни общински управи Комуната
излиза с нова програма за финансова, стопанска, благоустройствена и п ро­
светна дейност в интерес на широките народ11и маси, посрещната с остра
съпротива от страна на меС'rната буржоазия.
В духа на общинската програма на Българската комунистическа пар­
тия2 Взрненската комуна прави опи r да постави своята социална поли­
тика на научни основи. За тази цел в бюджета за 1921 r. общинс1<ият
съвет предвижда да бъде създадено 1<Ъ\1 общинзта статистическо бюро,
което да се занимава с всестранното статистическо изучаване на града .
Статистичес1<ата службз е поверена на специално подготвен човек. 3 Едно
от първите и най-зна чите.11ни проучвания на бюрото е анкетата по жи­
лищната криза и безработицата.
Статv.стика на сгrадите и помещенията за живеене в страната е из­
вършвана от буржоазните правителства и преди това ..~. Буржоазната дър­
жава обаче се интересува от тази проблема дотолкова, доколкото това
е свърза но с данъчната И политика . По тази причина при преброяването
се отчита обикновено колко сгради има в страната, колко от тях са за
живеене и колко за други нужди, от какво са направени и np. Тя не

1 М. Пенко в а, В 1рнс:1ската 1<омуна, В 1рна,1951 r., стр. 25-50.

2 БКП в резолюции и решения, т. II, 19 19-1923 r., Соф;~я, 1951 r., стр. 81 ; Т. Л у ­
к а но в, Ко\1унист ьт в общи чата, окръга и у 1 1и ;111щ11ото настоятелсrво. София, 1920,
стр. 5.~.
3 За начзлник 111 ста rистическото бюро е назначен д-р Н. Димитров, който проявявал
интерес кы1 статистическ .1та наука и би.IJ командирован в София, за да получи известна
квалификаuия .
~ Статистически преброявания на сградите били извършвани н:~: 31. Xll. 1892 г.,
31. XII. 1900 r., 31 . Xll. 1905 r., 31. XII. 1910 r., 31. XII. 1920 r., 31. XII. 1926 r., 31. Х/1.
1934 r., 31. xrr. 1946 r. и 1. XII. 1956 r. от Главната дирекция на статистиката.

95
отчита как се 11зn0лзуват тези жилища, не се интересува от тежките
жилищни условия на трудещите се.

Във връзка със съ·цествуващата жилищна криза в големите градове

на страната земеделското правителство също провежда преброяване на
жилищния фонд, извърш . но н а 31 . ХП. 1920 г. С изключение на преброя­
ването през 1892 г., когато обект на наблюден~1е са само жилищните
сгради, това е първото по-основно жилищно проучване, при което освен
данните за наличните сгради са из зършени разработки и върху броя и
големината на домакинствата и как те са разположени в жилищните и

нежилищните помещения. При това преброяване за жилище се приемало

всяко помещение, което се обитава от хора - кухни, килери, салони, та­
вани, мази, дори и бараки, стари вагони и пр. Данните от това пребро­
яване са разработени сравнително добре за столицата, а за останалите
градове са дадени схематично, а някъде и групово. 5
В публикуваната през 1925 г. жилищна статистика на Главната ди­
рекция на статистиката са дадени известни жилищни данни за гр . Варна­
брой на домакинствата, брой на жилищните помещения, какво е разпре­
делението им според големината на домакинството, дадено поотделно за
собственици и за наематели, и np.
Анкетата на Взрненската комуна обаче дава м11сго нови данни и
осветлява въпрсса от редица съществени страни, липсващи в разработ­
ките на Дирекцията на статистиката.
Целта на жилищната ан1<е г а е да о:~редели ка((ва е сгъстенос rта на
насел е нието и да нарисува картината на жилищното състояние на града.
С точни цифри трябвало да се установи класовото разпределение на жи­
лищата, като се разкрие жилищната мизерия и жилищният разr<ош. Ан·
кетата си поставя задача да подпомогне прзктиqеското р аз решаване на
жилищната проблема. Трябвало да се установи с редната норма за жи­
веене при съществу в ащите тогава условия за града и въз основа на това
да се определ~-1 броят на излишните стаи и размерът на належа щит~
нужди, които трябва да се за доволят в мом е нта.
Анкетата обхваща само частните и индивидуалните жилища, и то в
чертите на града. Нежилищните сгради не са обект на проучване. Из­
оставени са също така всички хотели, ханища, казарми, пансиони, сиропи­
талища, старопиталища и пр. Не са включени в предварителните списъци
вилите и кьошковете в лозята. Не са пребро яв ани гостите на града, уче­
ниците, дошли отвън, пансионерите, войниците и офицерите, живеещи в
казармиrе, стражарите, пожарниr<арите и пр. Съобрзженията на анкетьо­
рите за тези огран и чения били да се отстранят всички случайни явлени~
които биха влияли върху суровия материал и с това биха попречили да
се обрисува точната картина на жилищното състояние на града.6
Анкетните формулqри за жилищните наблюдения съдържали следни­
те гр 1 фи: номер на къщ ;з та, брой на стаите, брой на салоните, брой на
кухните, заемани от вся~<о домакинство поотделно, брой на членовете на
домакинствата. 7

5 Жилищна статист и к а . С г;н 'til, до~1акинства, жилища, кн. 2, София, 1925 г.

6 ГОДА - Варна, ф. 58К, оп. 2, а.е. 5, л. 5.
7 Анr<етните формуляри липсват.

96.
 Резултатите от разработката на материала са дадени в 10 таблици
и 11 диаrрами,в съпроводени с анализ на посочените цифри и изводи за
получените резултати. От тях най-голямо значение имат таблиците за об­
щите резултати от анкетата, в които жилищната сгъстеност на населе­
нието е дадена в абсолютни цифри и в проценти. Основни елементи в
разработките са: броят на домакинствата, тяхната големина, броят на
помещенията, които заемат, и пр.
Разработката на материала разкрива ясно картината на жилищната
мизерия на широките народни маси в града. Грамадна част от население­
то, около половината от семействата, както малочленните, така и много­
членните разполагали с по една стая, а около една трета - с по две
стаи. Най-разпространено било положението семейства от един, два и три
члена да живееят в по една стая. Не били малки обаче цифрите на мно­
голюдните семейства от 4, 5, 6 и повече члена, които също трябвало да
се ограничават с по една стая. Получените данни п~ю1зват също така,
че сгъстеността на населението в малю1те сгради е много по-голяма, от ­

колкото в големите.

От направените изчисления при разработ1<ата бе установено, че за

гр. Варна една стая се пада на 2, 17 души. Тази цифра показва, че при
наличния жилищен фонц населението би могло сравнително добре да се
разположи и че причината за жилищната ~<риза не трябва да се търси
толкова в липсата на достатъчно помещения, а в неравномерното им раз­
пределение и използуване от различните класови групировки . Тази цифра
анкетьорите считат, че трябва да се вземе за норма при разрешаване на
жилищната криза в града.

За да се видят по-добре ж 1mищният разкош, сред който живеело

едно незначително малцинство от града, и жилищната мизерия на гра­
мадната част от населението, са разработени по-подробно данните за ши­
роко разполож ~ ните семей ·:тва, живеещи в повече от 5 стаи, на гъсто
разположените и нормалdо настанените семейс гва. За средна норма е
взета не нормата, определена от Закона за разре шаване на жилищната
нужда, э а установената средна норма за града. От получ ен ите резултати
проличава, че при та :са приетите условия само 60 О/0 от на селен ието е
разположено нормално. Малка част ( t 4,85 О/0 ) жив~е широ:< о и в раз­
кош, 1<ато заема стаи, достатъчни да задов " лят нуждите на града.
В тежко жилищно състояние се намира 26,36 0;0 от населението. От него
12 О/0 живее в непоносими и убийствени условия, в малки, тъмни и нехи­
гиенични помещения, причиняващи болести и израждане на обитателите.
В края на анкетата са дадени преп орък и за разре:.uаване на този
жизнен за широките народни маси въпрос: да се отнемат от богатите
собственици и обитателите на големите домове излишните стаи и да се
разпределят между нуждаещите се; да се започне с обществени средства,
строеж на нови хигиенични жилища и пр.
Резултатите от · проведената анкета са използувани от Варненската
комуна за подобряване положението на трудещите се. На жилищната
комисия е даден списък на излишните стаи, които да бъдат отнети от
обитателите им и разпределени за нуждаещите се. Гласуван е допълни-

s От диаграмите публикуваме една .

9 Вж. Държавен вестник, бр. 233 от 20. 1. 1920 r.
7. ИНМ - Варна
97
телен бюджет, средствата по който да бъдат използувани за строеж на
общински жилища.10
Анкета та обаче е лроведена към края на Комуната, поради което тя
не могла да използува данните от проучването, за да осъществи някакви
по-радикални мерки за отстраняване на жилищната криза.
Варненската партийна организация обаче използува тези данни, за да
посочи пред трудещите се тяхното тежко жилищно състояние, да изясни
причините за това бедствено положение и да покаже с какви средства
може да бъде премахнато. Средствата не са нищожните палиативи на
буржоазията, а експроприация на излишната жилищнз собственосr, пре­
махване на буржоазно· капиrалистическата власт и установяване власт на
трудещите се. 11 С това анкетата изиграва най-важната роля, предвиждана
в програмата на Комунистическата партия - да съдействува за класово ­
политическо превъзпитание на масите и да ги подготвя за предстояruата
революция. 12

Публикуваният анкетен материал, както и научните разработки п о ре­

дица пр и чини носят известни недостатъци - грешки при събиране на
първичния материал, непълнота на получените данни, недостатъчно широк
обхват на въпросите и пр. Въпреки това анкетата на статистическото бю­
ро на Варненската кому ~ а е ценен документ от краеведческо значение.
Освен конкретния фактически материал и анализите по тежкото жилищно
състояние на народните маси в града в него е отразена и политическ а та
линия на Варненската организация на БКП за разрешаване на този въпрос.
Данните от направената анкета придобиват още по-голямо значение,
ако се сравнят със сегашното жилищно състояние на града. Днес в гр.
Варна също така съществува жилище н недостиг. Като се сравнят обаче
данните от анкетата с данните от преброяването на жилищата и сгради­
те лре.з 1956 г., 1 3 установява се, че днес населението е много по-задоволено
с жилища. И ако съществува известна жилищна нужда, причините за това
не са класовото разпределение на жилищата от буржоазно-капиталистиче­
ското общество, а големите, бързо протичащи социално-ю<ономически про­
мени, които се извършват в настоящия момент. Повишените изисквания
на хората от социалистическото общество, бързото развитие на промиш­
леността, което се съпрсвождп с голям приток на трудещи се отвън,
изпреварват темпа на жилищното строителство D града. Това обаче са вре­
менни противоречия, които с плановото строителство на социалистическа­
та държава, особено с осъществяването на перспективния двадесетгоди­
шен план, ще бъдат окончателно преодолени и ще бъде осигурено мак­
симално задоволяване на жилищните нужди на населението.

10 Б юдж етът не б и 1 одоб rен от Министеrств ото на вътр е шните рс:боти. ГОДА -
Варна, ф. 58 К, on. ?, а . е. 4, nрот. № 16 от 27. 11. 19:?1 r.
11 Варнен ски работн11к, бр. 10 от 13. Vll. 192 1 r.
12 Бъл гарската ком. партия в р езол юuн 11 и р ~ ш е 11ия, т. 11, Соф 11 я , 1957 г., стр. 103.
13 Пребр ояв1 н е на ж ~ 1лищн и я фщ1 в 1-I РБ н а 1. Xll. 1956, Соф 11 я , 1959.
 РАЗРАБОТКА НА МАТЕРИАЛА ОТ АНКЕТАТА
ПО ЖИЛИЩНИЯ ВЪПРОС В ГР. ВАРНАН

16 ф е в р у а р и 1921 г.
Задачата на жилищна анкета бе да се провери: 1) каква е сгъсте­
ността на н аселен ието в града; 2) какви излишни стаи има; 3) от колко
и какви жилища има нужда. От иRэестен интерес беше да се види най­
сетне какъв е жилищният разкош и каква е жилищната мизерия в града .
Една пълна жилищна анкета би трябвало да обхване не само коли­
чеството, но и вида, кубатурата, хигиеничността и пр. на стаите. Но из­
вършването на това би мог.110 и би трябвало да бъде предмет на една
специална жилищна анкета, предприета със съдейств и ето на хигиеничнит е
власти. За нашата цел беше достатъчно да се ви.l.и колко стаи, салони и
кухни заема всяко домакинство и от 1<оnко члена се състои то. _
Общите резултати от тази анкета са изложени в следната таблица

Таблица 1
- -
Число на обитателите

Ч11сло на
стаите
Забел ежка
повече
1 2 3 4 5 б от б BCllЧK O

1 635 1162 1231 800 1 519 290 170 1 4 807 1 максимум до 12

2 58 511 619 938 729 443 346 3 649 душ и

з 8 37 156 233 ' 269 162 239 1 10-l

4 4 10 32 66 83 89 139 423
5 2 7 10 11 19 2.5 62 136
6 l - 3 6 8 15 31 64
7 - - l 2 2 - 4 9
8 - - 1 2 - - 11 14
9 - - 1 - 1 - 2 4
- - - --
Всичко 708 1727 2054 1 2058 1 1630 1 l 029 1004 10 210 1

От долния сбор на таблицата, както от диаграмите 16 се вижда, че

повечето от домаr<инствата в града са три- и четиричленни; след това
идва г двучленните, едночленните, п етчленю1 ге, шестчл=нните и много ­
членни те.
Хоризонталните р~дове на таблицата1в и с rр1ничният сбор посочват
каква t сгъстеността на населението по жилища. Същите тия данни са
посочени и в таблица 23 в проценти. От нея се вижда, че курсив iата ли­
ния на максималните случаи започва от тричленните домакинств~ върви
паралелно с увеличението числото на стаите до жилища с 6 стаи и след това
(започва) да се колебае. Това се вижда още по-ясно в крайната графа на
същата таблица, която показва средното число на о~итателите в различ­
ните жилища. Като започва от 3,204 за жилищата с една стая, 17 това чи-
14 Доку~1ентнте се nуб 1икуват за първи път. liаправени са съ'<ращения на ония ме-
ста, които не се отнасnт до поставения въпрос.
Jf> Диаrрам11те липсват.
16 Отнася се за таблица М
17 Гледай последната графа.
1. ·- .
99
 Та 6 лица 2а

Сг& стеност н.а насе лението в rrроценти

Обитатели
Жилището
Ста и повече
се заема
1 2 з 4 5 б от б B C lt ЧKO средно 01·

1 13 24,2 25,5 17 10,8 6 3.5 100 3,204 душ и

2 1,4 14 -тг 25,8 20 12,3 9,5 100 4,239 „
3 0,7 3,4 14 21 24,4 15 21,5 100 4,960 „
4 0,9 2,4 7,5 15,6 19,6 12 33 100 5,456 „
5 1,5 5,2 7,4 8 14 18,3 4S,6 100 5,651 „
6 1,5 - 4,7 9,4 12,5 23,5 48,4 100 5,955 •
7 - - 11, 1 22,2 22,2 - 44.5 100 5,446 •
8 -- - 7,14 14,29 - - 78,57 100 6,286 •
9 - - 25 - 25 - 50 100 5,5
"
в си ч-
к о 7 17 20, 1 20, 1 16 10 9,8 100 5,09 •

ела расте постоянно, дока го стигне до 5,955 за жилища с 5 стаи и след

това почва да се колебае.
За да се представи нагледно този прираст на средното число обита­
тели, същата тая графа представ ихм е в следния чертеж :

•
.,,,,... ", /
/
' \
..... 1~/ _., ~\
~

'·
~v
-
7
~ "" - ~
~
,/

~/ .

'/ - 2 4 5 6 7 8 /loбelle отt3 cтqu

От нея (диаграмата) се вижда, че при преминаване от жилища с една
стая към жилища с две стаи наклонът е най-голям. Макар и да расте
числото на обитателите, прирастът обаче постепенно намалява, като до-

100
стига своя минимум при прехода от жилища с 4 стаи към жилища с 5
стаи. След това този прираст наново се усилва и започва да се колебае.
За да се провери това колебание дали се дължи на непълнотата на
самата таблица, която поставя всички домакинства с повече от 6 члена в
една и съща графа, или на факта, че сгъстеността на обитателите в го­
лемите жилища е много по-малка от тази в малките жилища, развихме
за жилищата с 5 и повече стаи следната графа в нови 3 (графи) - се­
демчленни домакинства , осемчленни и с повече от 8 члена.
Така се получи следната допълнителна таблица:

Обитатели

Стаи повече
Всичко
1 2 3 4 5 б 7 8 от 8

5 2 7 10 11 19 25 28 14 20 136
6 1 - 3 6 8 15 9 6 16 64
7 - - 1 2 2 - 1 2 1 9
8 - - 1 2 - - 3 2 6 14
повече от 8 - - 1 - 1 - 2 - - 4

Или същото в проценти, подобно на таблица 2а.

Обитатели
Жилището се
Стац повече
заема средно
1 2 3 4 5 б 7 8 от 8 всичко от

5 1,5 5,2 7,4 8 11 18,38 20,6 10,3 14,7 100 6,048

6 1,5 - 4,7 9,4 12,5 23,5 14 9,4 25 100 6,549
7 - - 11, 1 22,2 22,2 - 11'1 22,3 11, 1 100 5,891
8 - - 7,14 14,29 - - 21,4 14,3 42,87 100 7,286
повече

от 8 - - 25 - 25 - 50 - - 100 5,50

Като се коригира според това кривата на средната сгъстеност, ще

получим означените с пунктир изменения. Тази корекция показва, че дей­
ствително прирастът на обитателите на жилища с повече от 6 стаи е
твърде много колеблив и че това колебание не може да се обясни с дру­
го освен с факта, че сгъстеността на населението в големите жилища е
по-малка от това на малките жилища.
Отвеснит~ редове на таблица 1 показват в какви жилища са разпо 0
ложени разните домакинства. Същото това е представено в следната таб­
лица 26 в проценти.
От крайната графа на тази таблица се вижда, че грамадната част от
населението на града живее в жилища от една и две стаи. И това се от­
нася не само за малките домакинства, а и за големите, както се вижда
от курсивната линия. . .
За да намерим какво е средното разположение на населението по
жилища от таблица 1, извлякохме следните две спомагателни таблици -
за и 36 •
Като разделим общото число на гражданите на общото число на
стаите, намираме, че една стая се пада средно на 2, 17 души. Курсивната

101
 Таблица 2б
-
Обита тел и

Стаи З абележка
повече
1 2 3 4 5 6 от 6 ВСИЧl< О

.
1 89,60 68 60 38,8 31,8 28,2 17 47, 13
- 2 8,25 29,1 30 45,5 44,74 43,5 34,6 36,68
3 1, 13 2 7,6 Т1,3 16,54 15,8 23,8 10,82
4 0,t)5 0,5 1,6 3,2 5,1 8,6 13,8 4,15
5 0,30 0,4 0„5 0,6 1, 16 2,4 6,2 1,33
6 0,17 - 0,2 0,4 (',48 1,5 3 0,63
7 - - 0,03· О, 1 0, 12 - 0,4 - 0,08
8 - - 0,03 0,1 - - 1 0,14
nовече от 8 - - 0,03 - 1
0,06 - 0,2 0,04

I?сичко 100 100 100 100 100 100 100 100

1
Таблица За Таблица Зб

Число на
Общо чи- За бе- Общо чи- З а бе-
Стаи сл у чаи те
сло на
л е жка
Членове Слу ч а и сло на лежка
стаите граждани

1 4 807 4 807 1 708 708

2 3 649 7 298 2 1 1 727 3 454
3 1 104 3 312 3 2 054 6162
4 423 1 692 4 2 058 8 232
5 136 680 5 1630 8 150
6 64 384 6 1 029 6 174
7 9 63 nове че от 6 1 004 7 028
8 14 112
повече от 8 4 32 Всичко 10 210 39 908

Всичко 10 210 18 380

линия пък на таблица 26 показва какво е най-често срещаното разпреде­
ление на населението по жилища . Макар и да виждаме, че това разпре­
деление далеч не отговаря на изискванията на едно правилно от хигие­
нично, морално и естетично гледище разпределение на населението, ние
смятаме, че при изработване нормите на закона за облекчаване жилищна­
та нужда 18 за основа би трябвало да се вземе именно това фактичесl<.О
положение. Само в ония пунктове на тази линия, които посочват по-мал­
ки цифри, би могло да се допусне цзвестно отклонение надолу към ж е­
ланото. Не бива да се забравя, че палиативната мярка , каквато е эан:онъ т
за жилищната нужда, която иска да има поне малко обществено значе­
ние, трябва да се стреми към средното, а не към желаното. При липса
на достатъчно средства желаното винаги става привилегия на малцина
щастливци. В товС). отношение прословутите типови брашно и хляб 1 9 стоя-

18 Сnоред закона з а средна норма се оnределяла ед на стая за сам човек, две стаи и
кухня за домакинстяо от двама души и no една стая за всеки други двама членове на до­
макинствпто. Държаве н вествик, бр. 233 от 20. 1. 1920 г.
19 През декември 1919 г. бил nри ет За1<он за търговия със зърнени храни и произ­
веденията от тях и прехранат а, според който на непроизвод ител ното бедно население и
на чиновниu11т~, получаващи заn л ата до 6000 л в годишно, се отnущал тилов хляб ИJJИ ти­
пово брашно 110 намалени це ни, а на заможното непроизводително насел ение се предоста·
вя хляб на по-високи цени. Държ. в-к, бр. 200, 5. XII. 1919 r.

102
ха мноrо по-горе от нормите на закона за жилищната нужда. Това се
дължи на факта, че при изработването на ония типове за база се взема ­
ше наличното количество храни, с които разполагаше в него момент стра­
ната, а за база на закона за жилищната нужда е поставена повърхностната
интуиция на законодателя.

Според закона на едночленно домакинство се оставя една стая, на

дву- и тричленно -две стаи, на четири- и петчленно - 3 стаи, на шеGт ·
и седемчленно - 4 стсr .и и т. н., когато фактическото положение
посочв а
за най· разпостранено положението на едно-, дву- и тричленните домакин­
ства в една стая, а на повече членните - в две стаи. Mar<ap и да страда от
редица недостатъ11и, фаr<Тическото разположение показва най-добре r<ак в и
са нашите обществени средства и навици. Да се вземат за норма сред­
ствата и навиците на шепа щастливци при невъзможността да приобщим
всички към тях, значи да покровителствуваме тия щастливци . Ако гра­
маднат.а част от гражданите естествено някак са се пригодили към
тия условия, нека и останалата част се пригодят силом към също ­
то. Жилищната криза съществува не за тая грам а дна част от граж­
даните, а за ония, които стоят от двете страни на курсивната линия
в таблица 26 • Широкото разположение на едните създава мизерията на
другите .

От всички четиричленни домакинства 38,8 0;0, от петчленнните 31,80/0 ,

от шестчленните 28,2 0;0 и от повечечленните 17 0;0 живеят в една стая и
тънат в невъзможни от хигиенично и нравствено гледище условия. На­
шата анкета откри даже и дванадесетчленни домакинства да живеят в

една стая . Какво е тяхното положение, всеки може да си представи. Ако

допуснем, че в една стая могат да живеят горе-долу нормално най·много
4 (души) - майка, баща и две деца, следва, че повече от 12 0;0 от всич­
ки домакинства в града са поставени в съвършено убийствени условия.
За да си представим по-тоцно каr<ви са размерите на тая мизерия, ще
трябва да прибавим към горното и картината на техните жилища. Една
бъдеща аю<ета желателно е да обхване и кубатурата 1( а тия жилища,
тяхното осветление, вл а жност, отопление и пр .
Срещу това стои картината на широко и комфортно разположените
домакинства . Като имаме предв ид, че в повечето от тия домакинства има
слуги или слугини и че те никога не заемат стаи, а живеят или в кух­
ня т а, или в килера, или най-сетне на тавана , както и факта, че почти
всички жилища на широко разположените домакинства с а строени по
изискванията на хигиената, естетиката и удобствата, ще можем да си
представим к акъв е антитезът на горната мизерия. Ние схващаме, че едно
сгъстяване на широко разположените домакинства не ще задоволи нуж ­
дите на всички граждани, които са поставени в мизерни условия, че за
. унищожаването или поне за намаляването на жилищната мизерия са
нужни строежи, и то много строежи, но все пак би могло в това отно­
шение и с гъстяването да направи доста.
За да схванем п оне приблизително колr{О домакинства са разположе ­
ни но рмално, колко и злишни стаи има в града и от колко стаи има нуж ­
да, ние съставихме следващите три таблици (4а , 4б, 4°) на нормално раз­
положе ните, гъсто разположените и широко разпол ожени домакинства.
За база при съставянето на тия таблици ние взехме разпОлJжението
на едночленните, двучленните и тричленните домакинства в една стая,

103
тричленни, четиричленни и петчленни в две стаи, петчленни, шестчленни
и седемчленни в три стаи, седемчленни и осемчленни в 4 стаи.

Таблица 4а
Нор.мално разположени домакинства в гр. Варна

Число на обитателите
-- З а бе-
Ста и повече лежка
1 2 3 4 5 6 7 8 от 8 всичко

1 635
-
1162
-
1231 - -729 - - -
-
-
-
3028
- 619 398 - - 2286
- - - - - 262 162 123 - - 547
- - - - - - - 61 39 39 139
Всичко 635 1162 1850 398 . 991 162 184 39 39 6000

Таблица 4а показва, че от всички анкетирани домакинства 6000, или

близо 60 0;0, са почти нормално разположени.
Таблица 46 показва, че 2689 домакинства, или 26,36 0;0, са гъсто
разположени и че за да се разположат нормално, те имат нужда мини­
мум от 3281 стаи.
Таблица 48 пък показва, че 1515 домакинства, или 14,85 0;0, са раз­
положени по-широко от нормалното и че те задържат повече от 2003
излишни стаи. .
Ако се отнемат тия стаи от широко разположените домакинства, ако
се отнеме и стаята, която нашата анкета поради своята неточност от·
режда за слугините, би могло да се задоволи по-голямата част от указа­
ната в таблица 46 нужда от стаи.
Наистина пълното нивелиране на гражданите по жилища е невъз­
можно да се направи по този начин. Но то не е необходимо, защото
голяма част от тях по своята култура са далеч неподатливи за такова
нивелиране, каквото е например с циганите. Така щото едно ефикасно
действие в указаното направление би могло почти напълно да унищожи
жилищната криза в града. Към същото заключение водят и непосредстве­
ните впечатления на добрия набтодател.
Според резултатите от последното преброяване на населението от
1910 г. населението на гр. Варна е порасло само с 22,7 O/r, или с 9400
души, 20 когато строежите от тогава до сега само в контрабандните места
и други квартали около града могат да поберат почти всичкия този при­
раст. Според общинските регистри на 1. I. т. r. е имало жилища из тия
квартали с около 8000- 9000 население. А знае се, че през 1910 г. те
почти никак не съществуваха . От сведенията, които ни се дадоха, от
регулационното от деление при общината от 1915 г. до 1921 г. са изда­
дени 544 позволителни за градеж и 3650 за поправка на жилища. С тия
позволителни са построени през този период около 1137 стаи. Ако до­
пуснем, че и през периода също такъв,
1910- 1915 г. строежът е бил
ще трябва да се заключи, че регистрираният в регулационното отделение
20 Вж. Общи резултати от преброяването на населението в Uарство България на
31. XJI. 1910 г„ София , 1923; вж. също Общи резултати от пр еброяването на население­
то на 31. XII. 1920 r., София, 1927 r.

104
 Таблица 46
Гъст.о разположени до.макинстга в zp. Варна

Недостиг

„
:i:

Стаи ...
41
:i: „
о
:.:
о Забележка
"'...:i:
„....."'
:.:
tr :.: „
о :i:
:т
1О о ti :i:
v
о u с са Рекапитулация,
за числото на недостиrащите
1 4 800 1 800 стаи по тази таблица
• 5 519 1 - 519
6 290 2 580
" 6 170 2 340 По
• Число на Всичко Забе·
2 6 448 1 448 KOJIKO
стаи
случаите стаи лежка

„ 7 214 1 214
• 8 80 2 160
„ 8 52 2 104
8 56 1 56 1 2097 2097
• 2 592 1184
• 8 60 1 60
Всичко 3281
Всичко 2689 3281

Та 6 лица 4в
Широко разположени до.макин.ства

:i: Излишък „:s: Излишък

...~ :i: З а бе- ...41 :i:
За бе-
"'!;:
„u....."' ..."'
„u....."'
Стаи tr по
лежка Стаи tr по
лвжка
1О
колко всичко
.Е колко всичко
о стаи о стаи

2 1 5g 1 58 4 2 6 12
.
3
2
1
511
8
1
2
511
16
и

•
8
6
3
11
1
4
7
44
7
2 37 2 74 • 5 1 6 6
"„ 3 156 1 156 6 2 5 10
•
4 233 1 233
4" 1 4 3 12 1515 2003
.
4
2
з ·
10
32
3
2
30
64
4 66 2 132
.•„ 5
6
83
89
1
1
83
89
Рекап и тулация

5 1 2 4 8 на излишн ите стаи по тази таблица

„ 2 7 4 28
„ 3 10 3 30
По
4 11 3 33 Число на Всичко
Забележка
"„ 5 19 2 38
колко случаите стаи
с та и

п
6 25 2 50
6 62 1 62
6" 1 1 5 5 1 1192 1192
. 3
4
3
6
4
4
12
24
2 218 436
" 3 62 186
5 8 3 24 4 32 132
"„ 6 15 3 45 30
5 6
„ б 31 2 62 6 4 24
7 3 1 5 5 7 1 7
• 4 2 5 10
5 3 4 12 Всичко 1515 2003
" 6 4 3 12
•
8 3 1 б б

105 \.
на -общината прираст в числото на стаите през този период е бил около
2000-3000. Като прибавим към 1 ях и контрабандните жилища, строени пре­
димно през последните две -три години, ще дойдем до заключението, че
този прираст на жилищата е достатъчен, за да погълне напълно прираста

на населението и че следователно жилищната криза днес е също толкова

голяма, колкото и през 191 О г. Ка1<ва разлика обаче в нейната чувстви­

телност. Нашето заключение е, че жилищната нужда ~ града сега не е
по-голяма, отколкото по- рано. Нейната чувствителност е резултат на съ­
вършено други обстоятелства. Между тях ние бихме посочили: стреме­
жът на наемодавците да получат по - rолям наём или ако това не може,
да задържат стаите за себе си, докато намерят някой по-щедър наема­
тел; оная стагн ация в жилищната пр ом яна, която създават законът и

жилищните комисии.

Към същото заключение води и фактът, че между делата, които е

имала тукашната комисия, тия за настаняване са били неголям про ­
цент.21
Безспорно тия дела са бивали винаги най-б :)Лезнени и мъчно разре­
шавани, но това се дължи главно на факта, че при усвоените от закона
и самите комисии норми и уговорки последните не разполагат нито с
едно свободно помещение, а трябва да чакат да се изсели някой от гра­
да, за да настанят на мястото му някого от нуждаещите се. Усвои ли се
обаче посочената от нас естествена норм?, веднага ще се намерят доста­
тъчно стаи за настаняване на нуждаещите се, а може би ще останат и
свободни стаи, в конкуренцията между които ще се намали цената им, как­
то и ламтежът на наемодавците за по-голям наем. За да улесним коми­
сията в това, ние съставихме и един списък на ония жилища, в които
анкетата откри излишни стаи. Тяхното число е 527 с 800 стаи. Сондажи­
те, които направихме, обаче ни убедиха, че при сегашното положение ко­
мисията не ще може да вземе нито една от тия стаи и че следователно

без коренни изменения в нормите и процедурите на закона жилищната

криза ще продължава да се разширява.
От друга страна, тази жилищна криза все повеч е и повече разширя­
ва и жилищната мизерия, която принуждава маса бедни граждани да
заграбят общинсI{И места и да си построяват копторки за живеене. На­
последък този непозволен от закона и престъпен от хигиенично гледище
строеж се е увеличил извънредно много. Ежедневно никнат по няколко
такива копторки, разсадници на всевъзможни болести, които ще бъдат
гробници за голяма част от бедните граждани. За да се запази бъдеще­
то на града от злетворното влияние на тия строежи , нужно е да се взе­

мат час по-скоро сериозни мерки за облекчаване на жилищната криза. За

тази !-\ел освен правилното разпределение на наличните жилища ще е нуж­

но и едно усилване на строежите в града. При определяне числото на

наличните жилища и сrъстеността на населението ние сметнахме и тия

жилища, които ще трябва да се изоставят или съборят поради опасно­

стите, които крият за своите обитатели. Намали ли се тяхното число, нуж­
дата от жилища най-малко ще се удвои - от 3281 (стаи) тя ще се качи

2 1 Жилищната комисия и жr; лищният съд в града били създаде11и през 1920 г. съ­
гласно Закона за облекчаване на жилищната криза със задача да издирват жилищни по­
мещения и да насrаняват там нужд:1ещи т~ се, като отнемат от собствен и ците излишните
стаи, като стесняват учреждения, закривн н е н ужни заведения и пр.

J06
минимум на 6000. Ако 2000 от тях могат да се задоволят чрез сгъстя­
ване на широко разположените домакинства, за останалите ще трябва да
се търси удовлетворение само чрез строежи, и то чр~з регулярни или
общински строежи. В това направление ние смятаме, че ще трябва да се
насочат преди всичко и най-усилено социалните грижи Ра общинските
управници. Всеки загубен ден носи нови и неотвратими израждания за по­
ставеното в мизерия население и нови затруднения за събаряне на непо­
зволените и вредни строежи . ..
В заключение считаме за свой дълг да повторим, че нашата цел бе­
ше да направим само един опит за хвърляне светлина върху тия два
въпроса - жилищния и безработицата,22 които пра.вят живота на голяма
част от гражданите (тежък) . Макар и бледна, нарисуваната по-горе кар­
тина показва достатъчно ясно колко са широки размерите на тия две
обществени злини. Те заслужават вниманието на всеки изследовател и
обществен деец и изискват много по-обстойни проучвания и много по­
сериоз н и грижи (в сравнение) с тези, които днес им се отдават.

Началник на статистическото бюро: д-р Дим и т ров

ГОДА-Вар н а , ф. 58К, on. 2, а. е. 5, л. 6- 21, 32 - 33, оригинал, машинописен екземпляр.

22 Анкетита по безработицата не с е публикува.

БИБЛИОТЕКf\
НRРОДЕН МУЗЕЙ
ВАРНА
 С'"ЬОБЩЕНИЯ И ВЕСТИ

КЪМ IJЪПРОСА ЗА ТРАI<ИЙСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ

С ИМЕНАТА МЕДОК И АМАДОК

АДОЛФ РОГАЛСКИ

Гръцките автори, които говорят эа събитията в Тракия от края на

V в. и началото на IV в. пр. н. е., споменават между имената на трак~й­
ските владетели и имената на Медок и Амадок 1 • За съжаление от исто­
рическата наука и до днес не е окончателно разрешен въпросът, дали
под тези имена се крие една личност, или пък се касае эа две лица. 2
Това се дължи на оскъдните и противоречиви данни, които черпим от
достигналите до н ас произведения на Ксенофонт, Изократ, Аристотел
Диодор Сицилийски, Харпократион и Свидас.
В настоящата работа ще се опитаме да посочим някои слаби места,
на защитниците на тезата, че Медок и Амадок I са едно и също лице,
и ще приведем някои нови аргументи, главно от нумиэматичliо естество,
които подкрепят становището, че в случая се касае за двама различни
владетели.

Диодор споменава, че няколко дни преди битката при Егоспотамос,

в 405 rp. пр. н. е., Алкивиад дошъл в атинския лагер и по тоя случай
нарекъл тракийските владетели М7]оох.о~ и 2jEUt1J~ свои приятели. 3
1 Става дум;~ з; Амадок 1, а не за Амадок 11, чието име е свързано със събития
през времето на Фи лип II.
2а) Като прнвържениuи на т~зата, че Медок и Амадок 1 са едно и също л иuе, може да
споменrм: То m а s с h е k. Oie alten Thr11krr, sb. Akad. Wien, CXXVllI, 1893, II, f; Но с k,
Das О lryser.reich in Thrakien, Hermes XXVI, 1891 , стр. 85- 86; В е 1 о с h, griech. Geschi-
chte, ш2 (II АЬt), 1923, стр. 86; Янко Тодор о в, Тракийските uape, ГСУИФФ, кн.
ХХ1Х, 7, стр. 24; Г. Кацар о в, !lр ино~: към и сторията на древна Тракf{я, ИИБИ, ки.: 5,
1954, стр. 157; О. Detschew, Die thrakischen Sprachreste, Wien, 1957, стр. 14- 15
и 278.
б) В. до брус ки, Истnрически поrлед върху н умиз матиката на тракийските uape,
МС6, XIV, 1897, стр . .08(); У. М. F. Ма у, Ainos, its history and coinage, 474-341, В : с.,
стр. 95, и лr. смятат. че вероятно Медок = Амадок I.
в) М. С а r у, Hlstoire des rois de Thrace et de ceux du Bosphore cimmerien, eclaircie
par les medailles, Paris, 1752, стр. 16 ; Не а d, Historia numorum, стр. 282; Н. Му ш \.1 о в,
Монетите на тракийските uape, Сборник Б. Дякович, ГПНБ, 192f, стр. 197; У u d е i с h,
PREW, 1894, стр. 1713, считат Мt-до к и Амадок I за двама различни владетrл11.
s Di о dоr е, ХШ, 105,3.

109
 Ксенофонт-, в Anabasis (към 400 г. пр. н·. e.J- на· три пъти споменава
Ы11оох.о~ като одризки цар. 4

Изократ от своя страна пише, че атиняните с оглед интересите на

своите поселенци (клерухи) в тракийския Херсонес винаги се отнасяли
приятелски към AµaooY.w -rф 7tаЛаt ф, т. е. Амадок 1.6
Като говори за Тразибул, който искал да подготви присъединяването
на тракийския Херсонес към Атина (към 390 r. пр. н . е.), Диодор съоб­
щава следното: „ Тразибул, като узнал, че МУ)оох.с~, царят 'на одризите, и
~Eu8r,~, владетел на крайбрежието, враждували помежду си, помирил ги
и ги направил приятели и съюзници на атиняните.6
Обаче, докато у Диодор срещаме формата .МУJо?х.о~, за същото съби­
тие в един от преписите на Hellenica на Ксенофо :-п се чете формата
А~1аоох.о~, а в друг, който се смята по-добър, формата A;J.Y)OQY~o~. 7
Аристотел, когато говори изобщо за покушенията срещу монарсите
привежда за пример и покушението, извършено от Севт срещу Аµаоох.с~. 8
У Харпократион и Свидас под името Аµаоох.с~ се срещат два­
ма владетели, баща и ~ин, после~н~ят царувал през времето на Филип 11.9
Това са накратко сведенията, които ни дават писмените извори за
тракийските владетели Медок и Амадок 1.
Главният аргумент на защитниците на тезата, че Медок и Амадок 1
са едно и също · лИце, е обсто·ятелството, че когато говорят за -помиря­
ването на дв-:rмата тракийски владетели 0т Тразибул през 390 г. пр. н. е.,
Диодор и Ксенофонт предават името на одризкия цар в две различни
форми: Mr1~ox.o~ (Диод.ар) и А1ш;оохо~ или АµУ)оох.с~ (Ксенофонт). И тъй ка­
то за събитието от 405 г. np. н. е. Диодор предава името на одризкия
цар същ~ във формата М11оох.о~, то според някои учени тъждествеността
между M:r]oox.o~ и Аµаоох.о~ о' 7ta),ato~ не можела да се постави под съм­
нение.10
"' ·във връзка с това трябва да се изтъкне, че най-меродавни трябва
да ·се считат сведенията на сериозни автори, като Ксенофо.нт, съвремен­
ю1к на rорните събития, и Аристотел, отколкото тези на престарелия
0ратор Изократ и особено на Диодор, живял през времето на Цезар · и
.Август.11
Да разrледаме двете име"На от лингвистична гледна точка .
= ·: В тракийския език някои имена te явяват в разнообразни форми,
което се дължи на смешението на различните езици, които са се гово -

.,
4 Хе п oph„ Anabasis,Vtr, 2,32; VIr, 3,16; VII, 7,3.
:> 1 s о с r а t е, V, 6.
6 D i о d о r е, XIV, 94,2.
7 Хе n о р h , Hellenica, IV, 8, 26.
в А r i s t о t е 1, Pol., Е>, 1О.
!1 Harpokr., uит. от D. Detschew, uит. съq., стр. 14-15; Suidas, Т,ех. ed.
Adler 1928, 1, s, v. стр. 131.
10 Янко То до ров, цит. съч., стр . 24.
11 Роден в 436 г. пр. н. е, Изократ говор 1 за Aµcti}oxo~ в своя Philipp., написан в
346 г., т. е. на 90-год. възраст. Докато К а h r s t е d t, PWRE, XV, 108, смята, че сведението
на Изократ се отнася вероятно към времето преди битката при сrоспотамос, то Г. К а u а­
р <Э в, цит. съ'l'., стр. 1-57, и Янко Тодор о в, цит. съч., стр. 24, твърдят това с поло
жителност. Според М. С r о i s е t, Manuel d'histoire de \а \itterature grecque, стр. 536, -и
други учени Диодор е бил компилатор. Авторите, от конто е черпил, не са били наЯ­
добре осведомени и дори се смята, че когато ги е съкращавал, той понякога е могъл и
да ги измени.

110
 рили на Балканския П()луостров: тракийски, гръцки, мизийски и др. От­
там можем да си обясним и различните паралелни форми на името Ме­
доr< : М:~хоох.о~ .М1Jоохо~, M7Joox'l)~, l\f 'Y)'toxo~, МЕ-::оу„с~ и т. н. и на Амадок:
Aµixoox.c~, A~ta'toxo~ и т. н. 12 И двете лични имена спада г към двуоснов­
ните имена с ~ърви член Ма (им.:то на богинята Мх = майка), респ. Aµix,
и втори член оох.с~.1з
Трябва да отбележим, ч; докато Д. Дечев смята A~ta за паралел н а
форма на Ма, Вл. Георгиев не само че не споменава за такава тъждест­
веност,14 н о и при изброяв·ше на паралелн?J ге форми на някои двуосновни
имена помества ~7txptox.o~ между M11t01.c~ и A;.latox.c~.15
Накрая да разrле дам е и нумизматичните данни по този въпрос .
На науката са известни тракийски монети - сребърни и бронзови - с
двете форми АМАТОКО и МНТОКО .
Ние не ще се спираме на монетите с надпис АМАТОКО, тъй като
тяхната автентичност не се оспорва.
Тук ще разгледаме подробно само екземплярите с надпис МНТОКО,
понеже върху тях може да с.е забележат според някои учени16 белези:,
които подхвърлят под съмнение тяхната автентичност.17
С надписа МНТОКО П:Jзнаваме 4 сребърни монети 1 в от малък нами­
нал (диоболи) и една бронзова монета.19
Сребърните диоболи са от два типа :

1 тип. Лице: Мъжка глава с брада (глава на Дионис?), надясно,

обкръжена с изпъкнал кръг. Вляво от главата надпис
МНТОКО.

Опак о : Двуостря брадва с дръжка, във форма на буквата Т;

отстрана на брадвата -грозд; наоколо надпис МНТОКО
(обр. 1, 2, 3).

i2 В л. 1· е о р ги е в, Трак и t1ският ези1< , София, 1957, стр . 81 .

1~ Д . Де ч е я, Хара~<теристика на тракийския ези 1<, София, 1952, стр. /9 . .
14 D. D е t s с h е w, Die thral<ische Sprachreste, стр. 14 и 278; В л. Георги е в,
цит. съч„ стр. 81 . _
15 То m .1 s с h е k, цнт. съч„ 11, 6, привърженик на те зата Медок = Амадок 1, прави
с:> д но ~1евероятно и неприем:1иво предполож е ние з а същестnуqащите имена Амадок и
МедОI<. Т ой смята, че AµaovY..O\; (и гръц1<и w:1aotoi;;, ffiµ'YjCП'Yj\; санс1<р. amadaka) значело
.човек, 1<ойто яде сурово м есо" , т. е . • дивз <", и изказва мнение, че тракийският владе­
тел Медок се е ю1енувал първо ~ ача11но Aµ:xoc; xoi;; 1 · ли А1111'Jохоь и п,о-късно . изменил И'ме­
то си на M11'JoY..1J\;, М11им~ (след отхвърляне на а), с 1<оето целял да го облагороди, тъй
като думата про·1зхож.:~ала от М113 и О::5Начавала .уме н, .хитър• . Трqбва да се из­
M11'Joxoi;;
тъкне о ба че, че Амадок 1 е 1~ма.1 син под същото име Aµ-xooxo i;; и би било чудно защr:>
след 1<ато бащата е пром е нил своето .небла1·ородно•1 име, синът го е зап азил. Янко
Тодор о в, цит. съч., стр. 25, спирRЙl<И се върху същия въ11рос. пише: .Раз съжде н и ята
на Добруски, че Меток с11 променил името н а Аматок и че следователно един и същ цар се
явява на своите монети с две разл и чни имею, не са приемливи." Ту1< ще отбележим, че
в случая Добруски само излага разсъжде нията на Tomaschek и че става дума за пр · мяна
на името Aµa.aoxoi;;,в М11.Зс;хо~;;, а н е на M11'3oxoi;; в Aµaaoxoi;;.
16 r. к а ц а ров, цит. съч., стр . ] 57.
17 Това се отнася само за сребърните монети с надпис М НТОКО, тъй като бронзо­
вият екземпляр е бил публикув~н в 1962 ~
1s Н. М у ш м о в, цит. съч„ стр. 201-202.
19 Ад. Рог а л с к и , Една неизвестна бронзова монета на тракийския владетел Ме­
ток, ИВАД, кн. ХПI, 1962, стр. 17-20.

111
 // тип.Лице: Същата глава от друг тип, с по-дълга брада, без
изпъкнал кръг и без надпис. 20

Опак о: Същото, както в 1 тип, но без грозд (обр. 4)111 •

Лицевата страна на двата диобола от I тип от нумизматичния каби­
нет в Берлин (обр. 1 и 2), с тегло респ. 1,09 и 1,14 г, е от един и същ
печа·т, до'като лицето на софийския екземпляр ( 1, 13 г) от същия тип
(обр. 3) е от друг печат. Обаче чертите на лицето върху тези три мо­
нети са еднакви . Явно, че tравьорът се е старал и успял да предаде
същото изображени е:

Обр. }. Сребърен диобол на Медок Обр. 2. Сребърен д н обо.IJ на Медок

(увеличе н) (увеличен)
Fig. 1. Diobole d' argeпt de M&iOёOs Fig. 2. Diobole d' a rgeпt de Medocos
(agraпdi) (яgгапdi)

Обr . № 3. Сребърен днобол на М е ­ Обр. 4. Сребърен диобол на Медок

док (увеличен) (увел ичен)
Fig. 3. Diobole d'arge11t de Medocos Fig. 4. Diobole d' argeпt de M~docos
(agraпdi) (agraпdi)

Надписът- върху лицевата страна на софийския диобол от 1 тип е

много неясен, докато в едната монета от Берлин (обр. 2) се чете
МНТОКО. Опаките страни на четирите диобола са от различни печати.
Върху единия екземпляр от Берлин гроздът е от ляво на брадвата (обр. 1),
а при другия (обр. 2) - отдясно. Върху софийската монета от 1 тип
(обр. 3) гроздът е от лявата страна.
Бронзовата монета с надпис МНТОКО е с
Лице : Кон, препускащ надясно. Част от едрозрънчест кръг
наоколо.

20 Софийският диобол от 11 тип е с надпис МНТОКО сам о на опакото, следователно

неговата автентичност не 110длежи на съмнение, ако, разбира се, не приемем, че при
отпечатването на монетата, 1н1 дписът н z лиц~Ра та страна е сстанал вън 01 ядрото, тъй
като тази с тр ана не е напълн о uентрована .
11 Изказвам благодарност на проф. Suhle, дир. на нум11эматичния кабинет в Еерлин
и на ст. н. сътр . Т. Герасимов за изпратените отливки от гор ните монети.

112
 Опак о : Вдлъбнат квадрат и в средата двуостра брадва с
дръжка. Наоколо надпис МНТО(К) О. Тегло 15,6 г, диам. 21 мм,
деб. 6 мм (обр. 5).
Главен аргумент за неавтентичността на сребърните диоболи от Iтип
е, че надписът МНТОКО бил на лицевата страна вместо на опаката
както това било характерно за тази епоха. Във връзка с това трябва да
се каже, че подобни случаи могат да се посочат немалко. Например
антична Марсилия към 400 г. пр. н. е.
е сякла сребърни оболи с €{)vtx6v
MA~~AЛIHTQN на лицевата страна22.
На същата страна стои TEPINAION
върху дидрахмите, сечени от гр. Тери­
на, Италия, между 425 и 356 г. пр.
23
н. е. При сребърни дидрахми на гр. ·
Кротон, сечени между 420 и 390 г.
пр. н. е., надписът KPOTONIAT А~ е на
опакото, докато при сребърни дидрах­
ми, сечени към 390 г., надписът КРО- f -~-.•:
TQNIATA~ е на лицевата страна, въп-
реки че по същото време повечето гра- Обр. 5. Бронзова монета на Медок
дове секат монети с €&vtx6v-a на опа - fjg. 5. Monnaie de bronze de Mectocos
кото. 2 4 В Сицилия между 420 и 403 г.
пр. н. е. гр. Наксос е сякъл дидрахми с надпис
NA:E'JQ:N на лицевата страна
и същевременно хемидрахми със същия надпис на опаката. 25 От Маронея, в
който град се смята, че Медок е сякъл своите монети, са познати те­
традрахми, сечени между 450 и 400 г. пр. н . е . , при които надписът
MAPQN е на лицевата страна, а името на магистрата - около лоза с
гроздове на опаката 2 6. От периода между 400 и 350 г. пр. н. е. позна­
ваме триоболи с инициали на Маронея М-А на лицевата страна и
името на магистрата на опаката.2 7
Също върху монети на Абдера от 11 период (преди 400 г. пр. н . е.)
и Ш период (между 400 и 350 г. пр. н. е .) срещаме ~0vtx6v-a за един и
същ период ту на лицевата, ту на опаката страна2 s.
С името на владетеля на лицевата страна познаваме сребърни дио­
боли на тракийския цар Спарадок (450-424) 29, сребърни статери с над­
пис ФАРNА В.А, сечени към 410 г. пр. н. е . в гр. Кизик от персийския

22 Н . е
1 а То u r, Atlas, тб. 11, 530 ; Р. N а s t е r, Coll. Lucien de Hirsch, Bruxe-
d
lles, 1959, 4. №
2з Р . N а s t е r, цит. съч., № 255-'259; В. de J о n g h е, Les monn. de Terina de
!а coll. de Hirsch.„, В Rev. beJge de Num, LXVП, 1911, стр . 5-18 и тб. I.
24 Р. N а s t е r, цит. съч„ № 227, 229 и 230; ВМС, Jt„ стр. 354, 92-96.
2s Р. N а s t е r, uит. съч„ № 514 и 515; Н i r s с h, кат. № XVI, 193~, тб. 19, No 591;
Не r Ь е r t А . С а h n, Die Mi.inzen der Siziliscl1en Stadt Naxos, Ein Betrag zur Kunst-
geschichte des griechischeп Westens, Bale. 1914 (Basler Studien zt1r Kunstgeschichte, II),
1 О,5 и 115,8.
26 Н i r s с 11, 1< а т. No XVI. тб . 36, № 1061; ВМС. Т11Г. № 11, var; Н i r s с h, кат. No XXI,
№ 900; Hirscl1, кат № XXV, No 175 -177 ; Н. Мушмов, Античните моиf'тина Rалк.
полуостров, тб. XXIII, 6.
27 Н i r s с h, кат. № XXI, № 904, 908; Ii. Му ш м о о, цит. съч.,тб. XXIV, 4, 8.
2s ВМС, Thr„ стр. 67-75.
20 Н . Му ш м о в, Монетите на трак~1йск1не царе, стр. 199, тб . 1, № 5-7.

8. ИНМ - Варна
113
 сатрап Фарнабаз.3о Върху сребърни и златни монети на Евагорас 1
(411-374)31 и сребърни дидрахми на Ентимос 32 името на владетеля на
кипърски стои също на лицевата страна.
Накрая ще трябва да кажем, че дори и върху бронзовите монети с
надпис АМАТОКО от II тип,3 3 които се считат от повечето н ум измати за
монети на Амадок 1, името стои на лицевата страна на монетите, без
това да е довод срещу тяхната автентичност. 34
Макар и много рядк о, срещат се антични монети, както е случаят с
трите диоболи на Медок от 1 тип, върху които €Ovtx6·1-a или името на вла­
детеля, стои едновременно на лицева1а и на опаката ст рана. Можем д а
посочим например дидрахми, сечени в Хераклея в Лукания 30 между 380
и 300 г. пр. н. е., с €81tx6·1-x 1- HPAKЛHIQN и малки сребърн и монети на
Морrантина, сечени между 394 и 370 r. пр. н . е., с €8vtx6'/-x МОРГАКТIЖ2.N.36
С името, поставено на лицевата и опаката страна, I(ИПърският вла­
детел Стаэиойкос (втора половина на V в. пр. н. е.) сече сребърни ста­
тери и диоболиэ 7, както други кипърски владетели - Зотимос (към 385 г.
пр. н.) е.за Лисандър (към 375 r. пр. н. е.) 3 9 Пурувоэо 40 и Ентимос 41 се­
кат сребърни дидрахми. Последният сече, както пос очихме по-горе, и ди­
драхми с името си само на лицевата страна.
Накрая бихме казали, че, макар и рядко, срещат се а нт ични монети с
необичайни по съдържание и ли местоположение надписи, което обаче не им
пре чи те да бъдат автен т ични.
Трябва да обърнем внимание още и на това, че обикновено фалши­
фикаторите на антични монети предпочитат да секат е кземпля ри от п о ­
rолям номинал, повече ценени от колекционерите. Ако приемем, че диобо­
лите, които са различни, са подправен и, невероятно изглежда, че фалш и­
фикаторът е изработил три вида печати за лицевата страна и четири
вида за опаката.
Що се отнася до бронзовата монета с името на Медок, трябва да
подчертаем, че тук нямаме никакво основание да се съмняваме в н ейната

3о Е. В а Ь е 1 о n, Traitc des monn . gr~cques et ro:nзioes, P.:1ris, 1907-1932, II

М 583 и 2810 bls.
Sl 8 а Ь . , JI, No 1150, 1155-11 59.
32 ВаЬ„ lI, No 1269.
зз В споменатата вече моя работа монетите с н адпнс А МА ТОКО са rазделени на
два основни типа: 1 тип с ли uе - грозд ил11 1<он и опако - двоt1на брадва, ко ит о бяха
приписани на Амадок I (обр. 6), и 11 тип с тще - двой на брадва 11 надпис АМА ТОКО.
а опако - лоза с гроздо ве и името на монеrния магистрат, прнnнса1111 на Амадок 11
(обр. 7).
з~ Прн по.1ом е ние, че приписваме бронзовите монеrи с надпис АМАТОКО от 11 тип
на Амадок 11, коt:! го е б111 вл1детел по време н а Филип II, то неговите монети се разли­
чават от т11я на '1а1<едонския цар по това, че у ПЪ;JВИЯ ю1ето е на лицевата страна, а у
втория н а опаката, т. с. в една и съща епоха бахме имали и при 1 ози с.11уча й и двете
р;1зновидности.

35 Е u n j с с W о г k. The earlier staters of Н е гас\ са Lucaniae, New York, 1940 (Num.

Notes and Monographs, 91), 63 d; Р. N а s t с г, uнт. съч. No 142
36 S а m Ь о 11, i,es monn. de Morgantinc. в RN, 1917-1918, стр. 124, 5; Р. N а s t е г,
цит. съч., N'o 497; Н с а d, Н;\/, 157; В М С, Sic . • стr>. 114, 4.
37 в а ь„ 11. No 1328 11 1329.
38 В а Ь., 11, No 1266.
39 В а Ь., 11, № 1270.
40 в а ь„ н. № 1267.
41 в а ь„ 11, № 1268.

114.
автентичност. Качеството на нейната патина, 42 липсата на всякаква худо·
жествена стойност, повредата на буквата К, наличието околовръст на по­
малки или по-големи плоскости, получени от удара на чука на монетосе ·
кача, техника, използувана върху монети и от тази епоха, са белези, кои­
то потвърждават нейната автентичност.
Въз основа на казакото дотук за нас автентичността на монетите с
надпис МНТОКО, сребърните и особено бронзовата, е вън от всяко
съмнение.
Следователно ние смятаме, че щом съществуват монети с надписи
МНТОКО и АМАТОКО, то сигурно, дори и с еднаква етимология, това
са имена на две различни личности, защото паричните знаци в древност­
та са били една от главните регаJiии на власт и е изключено един вла­
детел да сече монети с две различни имена.48

Обр. 6. Бронзова монета на Амадок 1 Обр. 7. Бронзова монета

н а Амадок 11
Fig. 6. Monnale de bronze d' Ama-
docos I Fig. 7. Monnaie de bronze
d' Amadocos 11

Някои учени, привъ~женици нэ. теза ra Медок-А \.lадок I, за да си

обяснят тъждествеността между Медок и Амадок I, приписват всичките мо­
нети с надпис АЫАТО~СО на Амадок П.44 Обаче вече обърнахме внимание
на двата коренно различни по тип мо·
нети с горния надпис, като приписахме
на Амадок I тия от I тип (обр. 6), сход­
ни на бронзовата монета на Медок
(обр. 5), и на Амадок II тия от П т~.п
(обр. 7), сходни на монетите на тракии­
ския владетел Терес III (обр. 8).~ 5
И така, докато историческите и Обр. 8. Бронзова мовета на Терес Ш
лингвистичните данни са несигурни, мо­ Fig. 8. Monnaie de bronze de Teres IIl
нетите ни позволяват с много по-голя­
ма увереност да твърдим, че в историята на Тракия ~ периода от края
на v
в. до средата на IV в. пр. в. е. са съ:цествувалii и владетелите
Медок, Амадок 1 и Амадок II.
12 Използува~~ случая да благодаря на др. Др. Чавдароз :~а изследванеrо на патината
на въпросната бронзова ~юнета.
tЗ А Н "с k ц1п съч стр. 86 изтъква, че не е вероятно един и същ оладетМел да
• v • • · • ' е rите на едок
посrав11 името си върху сво i м'Jнети в разл11ч11а форма; същият смята мои
за истински.
44 А . Но с k ' цит. съч., стр. 85-86.
45 Ад. р о r а 11 с 1< и, ц11т. съч. , стр. 19.

115
 СО
N Т R 1В U Т 1О N А L' Е Т U D Е S U R L Е S R О 1S
DE THRACE PORTANT LES NOMS DE MEDOCOS
Е Т D' А М А D О С О S

Adolphe Rogalski

Rcsumc

Les renseignements que nous fournissent les auteurs anciens sur les
rois de Thrace portant les noms de Medocos et d'Amadocos sont rares et
contradictoires. Ceci а ашеnе certains savants а admettre !а these suivant
laquelle М11оохоъ et Аµо.:оохоъ 6 IJa),atoi; (Amadocos IJ seraient une seule et
meme personne.
L'auteur du present article i11dique quelques points faiЬles des defenseurs
de cette these et avance quelques arguments nouveaux, principalement de
caractere numismatique, qui corroborent \е poi11t de vue coпtraire с. а. d.
qu' Н s'agit de deux souverains differents.
Voici en resume се que nous trouvons chez les auteurs anciens:
А propos de la visite d'Alciblade au camp des Atheniens, peu avant la
bataille d'Aegospotamos, vers 405 av. п. е., Diodore meпtionne M"f)6oxo~, roi
des Odryses.
Dans „Anabasis vers 400 av n. е., Xe110phon, par trois fois, mentionпe
11
,

le тете roi sous )а meme forme blr;ooxci;.

Isocrate dans son „ Philippe" ecrit qL1e les Atheniens se comportaient
amic a1emen t envers Aµo.:ooy,ci; 1ф JJa),atф с. а. d. Amadocos l.
En parlant de Thrasybule, qui vers Зf.?О av. n. е. vou\ait reconcilier le
roi des Odryses et Seuthes, Diodore emploie la forme Ы11оохс~; ta!ldisque
Xenophon, da11s „Helleпica'', emploie la forme Aµaooxci; ou (d'apres un autre
manuscrit) Aitaгo,,oi;.
Aristote, ecriva nt sur les attentats commis contre les monarques, cite
l'attentat de Set1thes contre Аµаоохо~.
CJ1ez Harpocrate et Suidas, not1s renccntrons, sous la forme d'Aµo.:ooxo~
deux souveraiпs, pere et fils, се dernier du temps de Philippe II de Macedoine.
L'argumeпt principal des defenseurs de Ja these Medocos= Amadocos 1
est, qu'en parlaпt de l'evenemeпt de l'ап 390, Diodore et Xenophon emploi-
ent les deux furmes differentes М11оохо~ et A1laooxci; ou Aµ·qooxo~ et pour.

116
l'an 405, Diodore-la for111e l\lr1ooY.oc;;. Donr, d'apres ces savaпts, l'identite entre
M·l]ooxoc;; et Аµо:;оох.ос;; 6 Ilo:;),aioc;; (Amadocos 1) serait incontestaЫe.
L'auteur pense qu'il faut admettre соmше veridiques les renseignements
fournis par les auteurs anciens tels que Xenophon, conteшporain des evene-
шents en question, et d'Aristote, plutбt que ceux de l'orateur Isocrate, qui а
compose son „Philippe<' а I'agc de 90 апs et surtout du cornpilateur Diodore,
du temps de Cesar et d'Auguste.
Au point de vue Iinguistique, i\l'Y}Boxoc;; et А:-нzоохос;; et le-urs formes pa-
ralleles Маоохос;;, М11оох.ос;;, l\11)'toxoc;;, ME'tox.oc;; etc. et. Аµµаоохос;;, Aµa'toxoc;; etc.
appartiennent aux noms composes dont les premiers elements sont respecti-
vement µа (µа = Ja deesse mere) et Ai1a. 11 faut remarquer, que pendant que
D. Detchev identifie µа et Аµа, VI. Gueorguiev ne parle guere de cette
identifica tion.
Enfin l'auteur etudie les monnaies portant Je nom du roi thrace Medo ·
cos - 4 dioboles et une monnaie de bronze. D'apres certains auteurs,
les dioboles seraient fausses. L'argument priпcipal est la presenre du
nош du souverain МНТОКО sur J'avers, се qui, d'apres les detenseurs de
cette these, est inexplicaЫe pour l'epoque en question. L'auteur cite comme
exemple des monnaies de la meme epoque portant а l'avers l'ethnikon ou le
nom d11 roi: oboles de Marseille (vers 400 av. n. е.), didrachmes de Terina
(425 - 356), de Croto11e (vers 390), de Naxos (420 - 403), tetradrachmes de
Маrопее (450 - 400), trioboles de la meme ville (400 - 350), dioboles du roi
thrace Sparadocos (450 - 424), stateres d'argent du satrape perse Pharnabaze,
frappes а Cyzique, vers 410 av. п. е., monnaies d'argent et d'or du roi de
Chypre Evagoras 1 (411-374), didrachшes d'argent d'Entiшos, egalement
souverain cypriote.
Quoique plus rarement, on rencontre, comme c'est le cas des trois triobo-
les de Medocos, l'ethniko11 ou le пот du souve1 ain sur l'avers et le revers en
meme temps. L'auteur cite comme exemples des didrachшes de Heraclea de
Lucanie (380-300), des monnaies d'argent de Morgantiпз en Sicile (394 -
370), des stateres d'argent et des dioboles dL1 roi de Chypre Stasioicos
(2-eme moitie du V s. av. n. е.) ainsi que des didrachmes de~ rois de Chyp-
re Zotimos (vers 385 av. n. е.), Lysandre (vers 375 av. п. е), Puruvoso et
Entimos.
А l'appui de sa these, l'auteur fait remarquer que les 4 dioboles de
Medocos proviennent de 3 coins differents pour l'avers et de 4 coins pour
le revers.
Quant а la monnaie de broпze (fig. 5), l'au teur souligne la qualite de
la patine, le manque de toL1te valeur artistique, la deterioration de la lettre
К, la presence de petites surfaces planes sur la trancl1e, resultaпt des coups
du marteau, signes qui ne peuvent que confirmer l'authenticite de la mon-
naie.
Par consequent, du mo111ent qu'il existe des monnaies а inscriptions
МНТОКО et АМАТОКО, il est evident, et ceci meme en admettant que
l\I11oox.oc;; et Аµаоохо' sont deux formes paralleles, que се sont les noms de
deux personnes distinctes, car les monnaies dans I'antiquite soпt un des
signes les plus importants du poLlvoir, et i1 est excl1~ de supposer qL1e le
souverain puisse frapper des monnaies а dенх noms de formes differe11tes.
Certains defenseLlrs de !а these Medocos = Amadocos, pour s'expliquer l'iden-
tite entre Medocos et Amadocos 1 attribuent toL1tes les пюnnaies а inscription

117
АМАТОКО а · Amadocos П, du temps de РhШрре II de Macedoine. Cepen-
dant l'auteurl а deja attire l'attention sur les deux types de monnaies tota-
lement djfferents, quoique а meme inscription, en attribuant а Amadocos
I, les monnaies de prernier type (fig. 6), semЫaЫes а la monnaie de bronze
de Medocos (fig. 5) et а Amadocos II, celles de second type (fig. 7), sem-
ЫaЫes aux monnaies du souverain thrace Teres Ш (fig. 8).
Ainsi donc, pendant que les donnees historiques et linguistiques sont
peu sfires, les monnaies nous permettent avec une plus grande certitude,
d'affirmer que dans l'histoire de la Thrace, entre la fin du V s. av. n. е. et
le milieu du IV s. av. n. е., ont existe entre autres et Ies souverains Medo-
cos, Amadocos 1 et Arnadocos 11.
1 Ad. R о g а 1 s k i, Une monnaie inectite en bronze du roi thrace Metocos, Bull. Soc.
Arch. Varna, t. ХШ, 1962, р. 17-20.
 ЕДНА МНИМА ВИЗАНТИЙСКА КАМЕННА ИКОНА

АЛЕКСАНДЪР КУЗЕВ

Преэ 1950 г. в развалините на една малка църквица на южния бряг

на Маслен нос, на 200 - 300 м от фара, била намерена една варовикова
плоча с релефно изображение на св. Димитър на кон. Плочата постъпи­
ла във Варненския археологически музей, където била записана в раннови­
зантийския отдел под инв. № 1П 270 (нов № V 1100). Съобщение за нея
бе направено от Г. Тончева, която описва само нейната лицева страна и
не прави опит эа датировка. 1 В. Велков в една своя статия между дру­
гото причислява този релеф към паметниците на византийското из­
куство.2
Тук ще се опитаме въз основа на стиловите и палеографските осо·
бености на паметника да установим една по-точна датировка.
Плочата е от мек и шуплест варовик и има форма на малко непра­
вилен правоъгълник, по ъглите и краищата очукана, а на места и отчу­
пена, с размери: вис. 0,33 м, шир. 0,39 м и деб. 0,10 м. Върху недобре
изгладената и неравна лицева страна е изряза но в нисък и плосък релеф из­
ображение на конник, яздещ наляво. Тялото и наклонената напред глава на
ездача са пред ставени en face. Главата е прt>дадена съвсем схематично -
очите с две точки, устата с чертичка, - а тялото съвсем сумарно, поч­

ти без подробности, като от облеклото личат развяващата се наметка и

широките до под коленете гащи, които са втикнати вероятно в ботуши.
Конникът е седнал на почти правоъгълно седло, като в лявата си издиг­
ната ръка държи насочено надолу копие, предадено с врязана черта, а в
дясната ръка държи поводите на коня. От двете страни на главата, коя-
•I
то е обкръжена с нимб, са издълбани буквите Ад (Аусо~ Л1]µ~'tpto~) с ви-
сочина 5,5 - 6 см. Конят, който препуска, е очертан сравнително по-добре
и по-сполучливо от фигурата на ездача, но също твърде общо (обр. 1).
Върху лошо обработената, твърде неравна повърхност на гърба на
плочата са издълбани от неумела ръка и може би в различно време
1 Г. Тончев а, Икона на камък н а св. Дим итър, ИВАД, VIII, 1951, стр. 123.
2 В. В е л "о в, Археолоп1чески е находки в Бо.qгарии, относящиеся к истории Виза1 . ­
тии (публикац11и 1946-1956 гг.), ВизантиАскиА временни к , XV, 1959, стр. 245-246.

119
 неясни знаци и букви с различна големина, разположени в четири реда
В първия ред · личат четири знака с височина от 5 до 6 см, от които
първите три може да се отъждествят с буквите М, О (или 0) и Р. Във
втория ред се четат три букви с вис. 7 см - N К А. В третия ред са

изрязани шест знака с 1Зис. З - 3,5 см, от които може да се различат

буквите А (2-рия знак), В (4-тия), Н (5-ия) и може би Р (6-ия) . В послед-

вия, четвъртия ред ясно се четат двете букви Z~, с вис. 4 см, като Z е
изписано като българската буква 3. Следва неясен знак, който наподо­
бява кръст (обр. 2).

120
 Грубото, примитивното и наивно изображение, плоският и нисък ре­
леф, както и графичното изразяване на някои детайли издават неумелата
и неопитна ръка на един народен майстор- каменорезец, който не е поз­
навал канони re на античното изкуство . Очевидно той е работил в епоха,
когато в изкуството е господствувало плоскостното изобразяване и ка­
менната пластика за него е била непозната.
Иконографията и начинът на изпълнение на релефа ни насочват към
паралели от твърде късна епоха - средата на XIX в. Като най- близки
аналогии може да посочим релефното изображение на св. Георги на из­
„
точната стена на църквата Св. Георги 11 в Златица от 1859 г. и релеф ­
ното изображение над входа на цър1<вата „ Св. Богородица" в Елена
от 1860 r.3
За по-сигурното датиране на релефа спо мага и очертанието на бук­
вата Л на лицевата страна. Тази буква - с опашчица на върха и клин­
че в основата - е напълно издържана в палеографския стил на гръцки­
те епиграфсI<И паметници от XVII до средата на XIX в. и особено от
XVIII в. 4Такова изписване на буквата Л не се среща в надписи преди
XVII в. С това се изключва възможността въпросният паметник да бъде
датиран по ·рано от XVII в. По наше мнение релефът принадлежи на
XVIIIв. или първата половина на XIX в.
Що се отнася до неговото предназначение, той вероятно е украся­
вал някоя от външните стени на църквицата, в развалините на която е
бил намерен.

3 А. В а с или е в, Каменни релефи, София, 1959, табл. 105 и 123.

-1 Ал. Кузев, Един мним ранносредновековен гръцки надвие от Черна Вода, Доб­
руджа - Румъния, ИАИ, XXV, 1962, стр. 220; нж. също и Ал. К у:; е в, Гръцки надписи
uт ХVШ в. и началото на XIX о. от Варна, ИВАД, XI, 1960, стр. 120.
.'

..
 В КОЯ ВАРНЕНСКА КРЕПОСТ Е БИЛ ЗАТВОРЕН
ПЕТКО ВОЙВОДА ПРЕЗ 1892 г.
АЛЕКСАНДЪР КУЗЕВ

Видният борец за националното ни освобождение капитан Петко Ки­

ряков (Петко войвода), както е известно, е бил арестуван на 27 юли 1892 г.
от Стамболовата полиция и затворен в продължение на 50 дни в под­
земията на една варненска крепост.
В обширната литература за Петко войвода тази крепост обикновено
се нарича „Римска кула 11 или „Римска крепостtl .1
Под наименованието „ Римска кула" от десетилетия насам са известни
оетанките на голяма антична сграда, намиращи се в пространството между
улиците „Хан Крум", „Цар Калоян", „Княз Дондуков", „Граф Игнатиев"
и „ Сан Стефан о 11 • Братя Шкорпил мислеха, че това е акрополът (вътреш­
ната крепост) на античния Одесос. 2 От разкоnките през последните го­
дини, при които по-голямата част от тази сграда бе разкрита, се установи,
че се касае за пространни римски терми (баня), построени в края на II в.
от н. е., с добре запазена канализация, като НЯl<ОИ канали са достатъчно
високи, за да мине изправен човек през тях.
Не е възможно обаче тези канали да са послужили за затвор на
Петко войвода, тъй като те бяха разчистени от изпълващите ги вековни
наслаги едва през последните няколко години. Доколкото някои канали
са били известни на местното население в края на XIX в., то те са били
използувани за нужници на къщите, които се издигали върху развалините
на „Римсr<ата кула".э
Тогава в коя крепост е бил затворен легендарният войвода?

1 Например в Спомени и документи за Петко войвода, записа ни от Филип Симидов;

Петко войвода (1844-1900), Сборник от статии, документи и материали, София, 1954,
стр. 163; Спомени на Димитър Петков Маджаров, цит. сборник, стр . 321 ; А н. При­
м о в ски, ПеТ1<0 войвода през времето на Александър Батемберr и Стамболовия режим,
(1880-1894 r.), uит. сборни~<, стр. 116- 117 ; Ил. Димитров, Петко войвода, София,
1956, стр. 59; Л. Генова, Петко войвода, в-к .Учителско дело" , бр. 15 от 19.11. 1960 r.
и др.
2 ГОВАД, I, 1906, стр. 15; ГОВА Д, 11, 1907, стр. 26- 28; ИВАД, II, 1909, стр. 37
з ГОВАД, 1, стр. 15; ГОВАД , II, стр. 27-28.

123
 Сам Петко Киряков описва тази крепост по следния начин: „Тя се
намира вътре в града и недалече от брега на морето. Отвън представлява
висо1<0 грамадно и старо разрушено здание. Вътре представлява двор и
свърталище на разни влечуги . От двора му има входове, от които се
отива в подземията му, които се състоят от отд<>лни камери .. . Аз бях
поставен в най -вътрешното от деление ... '14
В своите спомени Жеко Планински пише, че крепостта, в която бил
изтезаван войводата, 11 се намираше срещу днешната Земедерска банка, на
мястото на сградата с търговски кантори, наречено „Ситето", до Тър ·
говската камара• .б
Племенникът на войводата, Кръстьо Петков, в едно свое писмо също
съобщава, че Петко войвода бил затворен „в подземието на старото кале
във Варна „Сите .в
Филип Симидов, който записал спомените на Петко войвода, отбе­
лязва, че войвод 1та бил затворен „в старата римска кула (ич кале), въ­
трешна крепост''. По-нататы< Симидов описва крепостта доста п одробно:
,Понеже днес тази крепост не е запазена, заслужава да кажем нещо за
'нея. Тя беше иззидана само от камъни, а само тук-таме - с тухли и хо­
росан. Вход имаше откъм морето, но вход без врата, който минаваше
много натясно между външния зид и зида на крепостта. Насреща през
врата от теж1<0 дебело дърво и дъски (не първични, а п ослешни врата)
са влизали вътре в самата крепост. Вътре тя е разделена на два отдела:
първият има прозорци, а вторият, вътрешният, няма прозорци и отникъде
не иде светлина - там е вечен мрак. Петr<о запали вощеница и ми по­
сочи вътрешността на този гроб. Горе таванът - зидан, 1<акто и другите
зидове от камъни и хоросан кой знае откоm<о стотин години. Долу няма
дюшеме, от него са останали само киришите му - туй е всичко ... Ний
побързахме да излезем, след като войводата ми посочи местата, дето е
лежал, във вътрешната гробница." 7
Приведените дотук данни са достатъчни, за да може да се отъж­
дестви крепостта, в която е бил затворен Петко войвода, с цитаделата
на Варненската средновековна крепост, известна по това време обикно­
вено под името „Барут хане". 8 За това свидетелствува както местополо­
жението на крепостта - „срещу Земеделската банка" (дн. сградата на
Управлението на МВР), „на мястото на Ситето до Търговската камара" 9
(дн. сградата на Командването на ВМФ), което отговаря на мест()поло­
жението на цитаделата „Барут хане", така и името „Ич кале" (вътрешна
крепост), което е турското наименсвание на средновековната крепост.
Важно укаэание е и сведението на Симидов, че „днес тази r<репост не е
запазена", коЕ. то явно се отнася за съборената през 1908 г. цитадела. По·
4 Писмо на Петко Киряков до Хр. п. Константинов от 21. VII. 1896 г. , цит. сборник,
док. 139, стр. 296.
5 Спомени ва Жеко Йорданов Пданински, цит. сборник, стр. 313.
6 Писмо на Кръстьо Петков до Хр. Караманджуков от 7. 1. 1921 г., цит. сборник,
док. 114, стр . 262.
7 Спомени и документи на Петко войвода, записани от Филип Симидов, цит. сборник,
док. 114, стр. 262.
в През османското владичество подземията на ц1наделата са биJtи из;~олзувани за ба­
рутни погрt::би, поради което получила и името • Барут ха не" (или .Джипа не кале•) -
ср. ГОВАД, II, стр. 25.
9 Споменатите автори са до11уснал11 тук извес1 на неточност - крепостта (Барут ха не)
се е намирала не на мястото на • Сите, а до него, на мястото на Търговската камара.

124
дробното пписание на крепостта от Петко Киряков и особено това на
Симидов също напълно съвпада с данните, които притежаваме за цита­
делата „Барут хане". Нещо повече, можем да установим точно помеще­
нието (подземието), в r<оето е бил затворен войводата. Когато Петко вой­
вода е завел Симидов в цитаделата, за да му покаже мястото, където е
бил затворен, те влезли през входа откъм морето, т. е. през южния вход,
който е водел към вътрешния двор. Оттук, както с известно от запазения
план на цитаделата, е могло да се влезе само в югоизточното помещение,

което се е състояJю от две половини - външната (откъм двора) с пр о­

зорци, вътрешната без прозорци. Именно в последното помещение (с раз­
мери 19 Х 4 м), ка.кто се разбира от думите на Петко Киряков и Филип
Симидов, е бил затворен войводата.10
Погрешното наименование „ Римска кула" или „Римска крепост, ' което
1

някои биографи на Петко Киряков дават на цитаделата, трябва да се

обясни с обстоятелството, че в края на XIX в . нейният средновеr<овен
произход не е бил известен и поради това съвременниците са били склонни
да припишат този внушителен паметник на римското строителство. Но
това наименование доведе по-късно до заблуждението, че войводата е
бил затворен в канализацията на Римските терми (Римската нула). Даже
Варненският градски народен съвет постави преди няколко години на тази
старина плоча с надпис в памет на затварянето на Петко Киряков. По­
късно тази плоча, разбира се, бе свалена от Народния музей.

10 Подробно за местоположението, устройството, n .1a11a 11 11сторията н а Варненската

с редновеко вна кrепост и ш1 11ейната цитадела вж. у А .r1. 1< у з с в, Средновековната крепост
на гр ~ д Вярна, ИВАД, Xlll, 1962, стр. 111-125.
„
 ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕ ИХТИОФАУНАТА
НА р. БАТОВА

ИВ. 11 ЕШЕВ

Ако прегледаме публикациите върху речната ни ихтиофауна, ще

констатираме, че те са крайно недостатъчни и непълни в сравнение с
разнообразието и гъстотата на речната мрежа, покриваща територията
на страната . Прави впечатление, че эа з на чителна част от нашите реки
липсват по - цялостни ихтиолоrични проучвания както във фаунистично и
систематично, така и в екологично отношение. Тази забележка се отнася
п;:>едимно за по-малките реки с местно значение, независимо дали са са­
мостоятелни единици, вливащи водите си направо в Черно море, или се
числят като притоци в системата на някоя друга по- голяма р е ка. Това
важи по-конкретно и за черноморските ни ре1<и, повечето от които, като
изключим работите на Г. Ши ш к о в, 1 са слабо проучени.
Една от тези реки, останали досега далеч от вниманието на ихтио­
лозите, е р. Батова с прилежащите И азмаци в приустиевата зона. За
нейната ихтиофауна в литературата не се намират почти никакви сведе ­
ния. Ето защо, като изхождахме от това обстоятелство, ние проведохме
проучвания върху рибното население на същата река с цел да устано­
вим видовия му състав и да дадем кратки екологични сведения за най­
масовите му видове.
За опознаване на реката в хидрографско отношение и за събиране
на материал са пр оведени екскуrзии по цялата И дължина, включително
и в nrиустипата ro-:a. I-'аблК'до-: ията и с1биrиеr.ската р. сота са извър­
шени през пролетта, лятото и есента на 1964 r.
Понеже в района на „Балтата'" е прокопан напоителен канал, свърз­
ващ двете отстоящи недалеч една от друга реки - Батова и Краневска, ­
в изследванията са включени както каналът, така и мястото около вли­
ването му в р. Краневска.
Уловът на риба е извършван със сертме с големина на паэвените
клетки 1О мм. •
1 Г. Ши ш к о в, Върху ихтиофауната на р. Камчия, 1934. Отпечатък от Год. на
Соф . университет, Физико-математически факултет, том ХХХ, кн. 3, Ест. история.

127
 Река Батова в оди началото си от няколко извора в района на с. Из­
ворско, Варненско (фиг. 1) 1 част от които са каптирани. Тя извира от
сарматски кавернозни и шуплести варовици 1 тече по конгски диатомити

до с . Долище, след r<оето до вливането си в .Черно море пресича ква­

тернерни глини и хумусночерноземни почви. Цялата дължина на реката
е 41 км. По пътя от двете си страни тя събира водите на много пото-

J
5

Фиг. 1. Обзорна скица н <1 р. Батова (М - 1 : 200 000)

чета, с което водосборният И басейн се разширява значително. Независи­

мо от това тя си остава с характерните белези на равнинен пото1<. За
разли1<а от повечето добру джанс[(и реки не пресъхва и пре з най - сухия
пери да на годината.

От хидрографско гледище реката може да бъде поделена на две

зони: горна - от изворите до Батовската гора (Балтата) и долна - при­
устиева зона. Двете части се различават съществено една от друга по­
хидрографски пок азатели и състав на рибната фауна.
В горната зона водното количество варира в граници от 0,05 до
30 мЗ/с ек. То се влияе чувствително от валежите.
Температурата на водата следва хода на температурата на въздуха.2
От важно значение за разпределението на рибите в тази зона е дъл­
бочината, която рядко надвишава 0,5 м и само на отделни места достига
до 1,5 м, а по време на поройни дъждове и значително повече. Харак­
терните за по-големите реки вирове тук почти липсват . Шири1-1ата на
водната площ се движи средно в граници от 2 до 4 м.
Гореспоменатите фактори заедно с еднообразното песъчливо- глинесто,
а на места тинесто дъно формират един тесен абиотичен комплекс, който
определя бедността на рибната фауна в тази зона. Показателен в това
отношение е фактът, че за цялата тази част на реката бяха установени

2 Хидрографските и 1·еоложките сведениs1 за рек <1та са взет11 съответно от ХМС -

Варна и Геоложка проучвателна бри1·ада - Варна.

128
са~~ три вида - О~Ыо goblo (L.) и Leuciscus borysthenicus Kessier (Cy-
prtntdae) и Proterorhinas m.armoratas Pall. (OobUdae).
Различни са условията в долната (nриустиевата) зона, където реката
тече през голямата лонгозна формация 11 Балта та". Водата там е застояла
и на места с покрития от водна леща. Двата бряга са обрасли обилно с
тръстика и 11апуе_, навлизащи отчасти и във водата (фиг. 2). В тези об-

Ф11r. 2. Общ 11зглсд на част от пр11устисrзата зона 11<i рс1<ати

раствания намират добро при~ритие някои видове риби (пред им но щука)

Iilирочината на водната площ на повечето места надминава 1О м, а дъл­
бочината достига до 3 м (средно 1-2 м).
Устието на реката често променя своя облик. В течение на годината
то се отваря и затваря в зависимост от вълнението на морето и преди
всичко от ниво то на водата в приустиевата зона на реката. Обикновено
през дъждовните периоди на годината устието е отвnрено и водата сво­
бодно се оттича в морето, а през останалото време то се пр егражд а от
пясъчна ивица, шир о ка няколко метра.
За най-източна та (крайморската) част на таз11 зона са характерни
временните слаби осолявания, предизвикани от преминаването на r.: орска
вода в реката. П о ръr<о1исни данни на А . В. Рождественски солеността
там е най-висока през лятото - около 6 0;00 , след J(Оето тя nостепеюю
намалява и ,през зимно-пролетния период пада до около 0,05 О/о 0 , толкова,
9. ИНМ - Варна
129
колкото е солен остта и на останалата батовска вода. Тези данни, макар
че отразяват в най общи линии годишната закономерност в осоляването
на речната вода, в се пак имат относителен характер, тъй като прехвър­
ляне на морска вода в реката се извършва винаги при силно вълнение
независимо от сезона.
Незначителните, макар и непостоянни, осолявания на речната вода
оказват влияние върху състава и разпределението на .ихтиофауната в
крайморската част на реката. То се изразява в отдръпване на типично
речните видове от осолените у частъци и навлизане на морски риби в
тях. Някои от последните (Mugil auratus) навлизат активно през устието,
а други (Syngn. nig,-olineatus) биват прехвърляни от големите приливни
вълни по време на вълнение. Тази динамю<а в разпределението на рибите
се отнася само за последните 20 - 30 метра до вливането на реката в
морето - там, където се чувствува осоляване на водата .
Като резултат на ле-добрите и разнообразни хидрологични условия
в приустиевата зона трябва да с е приеме и пg-боrатата на видове их­
тиофауна - установени всич1<0 1О вида, 3 от които са морски.
Така за цялата река бяха отбелязани общо 11 вида, числящи се към
следните семейства:

1. Сем. Cyp1-inidae 4. Сем. OoЬiidae

ОоЬiо goblo (L.) Proter01-hinus marmo1-atus Pall.
Cyprinus carpio L. 5. Сем. Casterosteidae
Leuciscus b01ysth,enicas Kes~ler Oasterosteu s aculeatus L.
Rи tilus rutilu s (L.) 6. Сt'м. Pleuronectidae
Scardinius erythrophtalmns (L.) Pleuronectes flesus Luscus Pall.
2. Сем. Cobltidae 7. Сем. Mugilidae
С obltis taenia L. Mugi L auгatus Risso
3. Сем. Esocidae
Esox Lucitis L.
По сведения 11а риба~' И в а змаците на 11 6 алrата 11 се (реща и лин
[ Тiпса tinca (L.)]. Ние оба че не попаднахме на екземпляри от този вид.
Така също не можахr.:е да установим 11 късо:"vtуцунестата червоморсю1
игла (Syngnathas nigrolineatus Eichwald), за I<оято Ст. Стоянов, ст. научен
сътрудник в Инсти1 ута no риб „ рство - Варна, говори със сиrуµ н ос r, че
я е улавял в кrайl\:Орската чгст на р. Батов? .
А ето и някои I<ратки данни за всеки вид поотделно:

Сем. Cyp1-inidae
К р от у ш к а, воден и чарк а (ОоЬiо goblo)
Повсеме с тно разпространен вид по цялото протежение на реката, с
изключение на крайморската И част. В райо11а на „Балта та'' сме ro кон­
статирали в напои гелния канал, свърз в ащ реките Ба това и Краневска,
както и в сам ;на Краневска рек~, недалеч от устието И. Най-масово кро­
тушката е засел 1ла участъка между с елата Долище и Оброчище, където
дъното е предимно песъчливо-глинесто. За степента на доминиране на
О. go blo над останалите видове в този район на реката дават представа
резултатите от извършените улови на 15, 16 и 17 юли (фиr. 3).

130
 У ловените на тази дата екземпляри бяха със силно разраснали по­
лови жлези. У повече то женски кротушки хайверът из пълваше цяла~а им
телесна празнина. Неизхвърлен, намиращ се в процес на резорбция хай­
вер е намиран и у екземпляри, улове-
ни на 25 октомври .
Като важен систематичен белег
при разграничаване подвидовете на
О. goblo се взема люспуването на
гърлото. Поради това в нашите мате­
риали обръщахме внимание и на та­
зи особеност, без да праАим каквито о о о о
и да било изводи, тъй като не раз­ 000000
0 0000 00000000000
полагаме със сравнителен материал
0 00000000000
от други рtки. При по вечето от ба ­ 0
0000000000
товските екземпляри люспената по­ о о о о о о о о о
нривка свършва до задния край на 0 00000 о о

гръдните перки. По средата на гър­ о о о о о

лото тя се запазва под формата на

клин, който се вдава напред и за­
вършва преди събирането на двете
/7V'V1
бранхиални мембрани. В незначителен ~
брой екземпляри, предимно едри, лю­ .з г

спите покриват почти цялото гърло.

Фиг. 3. Процентно съотношение между
Измерена най-голяма дължина количесrвото на отделните видове риби,
на уловен от нас индивид - 132 мм. улове ни на 15, 16 и 17 юли 1964 rод.
между селата Долище и Оброчище
(за 220 екз. )
Шаран - Cyprinas carplo 1-0oblo goblo - 92,27% ; 2-L. bory.rthenicus-
2,27 ; 3-Р. marmoratus-5,46 1/ 8
Улавят се дребни ~кэемпляри с
дължина на тялото до 20 см, и то само в района на „Ба лтата".

Малък реч е н кеф а л - Le:iciscus borysthenictis

Данни за съществуването на този понтийски вид в р. Батова нами­
раме в едно съабщение на Ст. Ст >янов. 3 Като из сле двал L. borysthenicus
от системата на р. Марица, а вторът и зползувал в качеството на с,.>,авни­
телен матерна'! и батовски екземпляри от същия вид, б е з да съ0бщава
находища. •
По наши данни малкият речен кефал се среща сравнително рядко в
реката между с . Долище и устиt-то.
Един мъжки екземпляр, уловен под същото село на 15 юли, се от­
личаваше със силно изразена брачна окраска. Uялата горна страна на
r лавата беше покрита с брачни пъпчици. Половите жлези се намираха в
V стадий на развитие (по шестобалната система на Киселевич). Други три
екземпляра, уловени на 30. VII в устието на реката, бяха изхвърлили ве­
че половите си продукти. Това ни кара д а мислим, че размножителният
период 1-1а вида за 1964 г. е завършил през втората половина на юли.
Най-голямата дължина на уловен от нас екземпляр е 98 мм·.
з Ст. Сто я н о в, Leuciscus boryslhenicus Kessler от системата на р. Марица. Тру­
дове на Морск. биопоr. станция в rp. Сталин (Варна), 1952.

13 1
 ~абушка ~ Rutilus rutUus rutilus
От малк0то . таксономични сравнения, които направихме за изясняване
подвидовата принадлежност на R. rutilus от р. Батова, се установи, че
последният спада към типичната форма R. r. rutilus. От останалите бъл­
гарски притоци на Черно море същата форма е съобщена и за р. Камчия. 4
Най-голямата височ1на на тялото съставлява 27 до 33 О/0 от дължи ­
ната му без опашната перка (средно 31 О/0). Формулата на лъчите в гръб-
8
ната и аналната перка е идентична - Ш, 1О. Странична линия - 42 44.
3
Горните данни са резултат от измерва­
нето на 11 екземпляра с дължина от
126 до 185 мм.
В р. Ба това R. r. rutil us населява
само приустиевата зона и азмаците, къ­
дето масово се ловят предимно дребни
екземпляри. В сравнение с останалите
_ _ _ видове той е явно доминиращ rю че-
~~_:::::- стота на срещане и масовост (фиr. 4).
- ~~_::-_:-_ Интересен факr от биологично г ле-
- - - - - дище беше отбелязан на 25 октомври;
когато при слънчево време и темпера­
тура на вода 1 а 16° С в приус,:.тиевата зо­
на на протежение 70- 80 метра не уста­
новихме никакви други риби освен едно
плътно струпване от R. r. rutilus на дъл­
F=Э~
Е::3
1
~
2
о 4
бочина 1,бО м. У ловен.ите на същото мя-
с1 о 61 екземпляра се ·оказаха с различ­
~ г::::::1 на дължина- от 85 до 171мм (ср. дъл­
t==3 Lб3
жина -113,4 мм). По наше мнение обя­
снението на този случай трябва да се
Фи~. 4. Проuентно съотношение M(>ЖJJY
търси както в биологичната склонност
количеството на отд е.nните видове риб1-1,
уловени на 30 юли 1~64 год. близо до на вида към стадност, независимо от
устието на реката (?а 138 скз .) възрастовите различия между отделните
1- R. r„ rutilus ·- 85,~3 u;.. ; 2 - Е.•ох /uci11s - индивиди, така и в задържането им
5 ,Э30fо;
J-Scardinins eгytl1ropllll10lmus-3;г.3%;
4- Cyprinus carpio-2 00: 5-Lcucircus boгy­ през есента към по-дълбоките места.
sthenicus-'l,00 °ln; б-N11gil auratu.s - 1,33"/„; Максима:7Jната дължина на уловен
7- Pleuronecies /lesus l11SC1LS - 0,66 "/ 0
от нас екземпляр е 195 мм .

червен о "п е р к а - Scш·dinius aythJ'Ophthalmus

Местата на обитание на този вид съвпадат с тези на R. r. rutilus.
Лови се в незначителни количества заедно с бабушката.
··Най-едрият уловен екземпляр имаше дължина 145 мм.

Сем. CoЬitidae
О бик но в е н щипок, п. и ска л - CoЬitis taenia
Констзтирали сме го само за р. Краневска и при вливането на J:i-gnoи-
телния канал в същата река. Рядко срещащ се вид .
4 Г. Ши 1u 1< о в, Върху ихтиофауната на р. Камчия, стр. 150-151.

132
 Сем.
Esocidae
Щ у к а - Esox lucius

Обитава приустиевата зона на реката и азмаците. Предпочита места­

та с тръстикови обраствания, където намира добро прикритие. Ловят се
обикновено екземпляри с дължина от 20 до 30 см. Не е много рядък
вид за 11 Балтата".

Сем.Goblidae
Мраморно попче - Proterorhinus marmoratus
Този понтийски реликт се среща сравнително рядко в р. Батова,
гл авно в района от с. БатовJ към устието. Голям брой малки мраморни
попчета с дължина до 30 мм у с танових ме на 19 ю л и под помпената
ст а нция на напоителния канал в района на 11 Балтата " . Един женски ек­
земпляр с дължина 73 мм, улов е н на 16 юли срещу с. Батово, се ока-
за с ъс зрели гонади. ·

Сем.Gasterosfeidae
К е д р и н к а, бодл ивка - Oasterosteus aculeatus
Намирали сме я през март по разливите в „ Балтата", недалеч от
морския бряг. В по - големи количества установихме този вид в астатич­
ните водоеми и локви, които загубват нръзката си с реката.

Сем. Pleuroneclidae
Пи с и я - Pleuronectes flesus luscus

Дребни екземпляри с дължина 30- 40 мм попадат съвс е м случайно

в слабо осоляващата се зона на реката.

Сем.
Mugilidae ...
Платери н а - Mugil aaratus
Както и предходният вид, навлиза в устието много рядко. При из­
мерванията на екземплярите, събрани на 30 юли, установихме максимална
дължина на тялото 1 1О мм.
От направения обзор се вижда, че ихтиофауната на р. Батова е съ­
ставена от сладководни видове с участието и на с.цучайни морски при­
шълци (Pl. flesus luscus, М. auratus и др.). От представените в реката
видове риби само два - L. borystheniclLS и Pr. marmoratus - са поц­
тийски реликти.
Най-масово в реката са застъпени G. gоЫо за горната зона и R. r.
rutilus за приустиевата зона. Тези риби могат да бъдат обект на въди­
чарския спорт.
Ихтиофауната на р. Батова в сравнение с тави на р. Камчия е два
пъти по-бедна на видове. От установените 12 вида за р. Батова 5 не са
описани за р. Камчия. Това са Sc. eryth10phtalmus, М. auratus, Pl. flesus
luscus, G. aculeatus и S. nigrolineatus.

133
 CONTRIBUTION А L'f:TUDE DE L'ICHTHYOFAUNE
DE LA RIVIERE DE BATOVA

lvan Pechev

Resume

Dans le preseпt article l'auttur consigne les resultats des investigations

qu'il а effectuees durant les 3 saisons: le printemps, l'ete et l'automne de
1964, en consta tant la presence de 11 especes de poissons, representa nts de
l'ichtyofaune de Batova, les trois parmi lesquels sont immigres de la Mer
Noire:
Goblo goblo (L.) Esox lucius L.
Cyprinus carpio (L.) Proterorhinus шarmoratu s Pall.
Leuciscus borysthenicus Kessler Gasterosteus aculeatus L.
Rutilus rutilus (L.) Pleuronectes flesus Iuscus Pall.
Scardinius erythrophthalmus (L.) Mugil auratus Risso
Cobltis taenia L.
Dans le secteur superieur de la riviere, l'espece qui domine - c'est
G о Ь i о g о Ь i о, tandis que dans Ia zone de l'estuaire - c'est R и t i 1и s r u-
t i 1 и s r u t i 1и s.
L'auteur а donne pour les especes plus frequentes, de breves informэ.­
tions ecologjques.
 ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ПРИ РЕСТАВРАЦИЯ
НА КЕРАМИКА~

ИРИНА МАДЖАРОВА

При археологически разкопки най-многобройни са находките от кера­

мични материали. В повечето случаи те се намират натрошени поради
крехкостта им и в такъв вид са негодни за експониране, понеже не може
да се създаде цялостна представа за истинската им форма . Това налага
тяхното реставриране, а в някои случаи и консервиране.
За възстановява1 · ето на керамичните изделия е от голямо значение
правилното прибиране на фрагментите още при разкопките. Необходимо
е да се положат усилия, за да се издирят максимален брой от тях. Има
съдове, които се разкриват цели, но при изваждането им се натрошават.
В такива случаи за улесняване на реставрацията им много полезно е
частите още на място да се номерират (обр. 1). Ако находката е от ня­
колко съда, трябва да се разграничат частите им, като се поставят в от­
дt>лни пликове, 1<утии и сандъчета.
Добре е за съдове, които са намерени цели, но пропукани, да се
обвържат с бинтове или еластични ленти и така да се пр е несат. В ня­
кои случаи, когато съдът е цял, но е много слаб, може да бъде прене~
сен чрез изрязване на пръстта около него, като предварително тя се на­

пои с разтвор от колофон в спирт.

Реставрирането се затруднява особено много, когато фрагментите са
от повече съдове, събирани наедно, каквито са например случаите при
халщатските и славянските некрополи, разорани с трактор, или откриването
на сметни ями. Все пак възстановяването, макар и да не е цялостно, е
възможно и тук, когато отделните съдове се отличават по състава и
цвета на глината си или от рисунките по тях, ка1<ви го са например кера­
миката от енеолита, античните съдове и средновековната глазирана
керамика.

1 Изложените по-долу начини на реставрация 11 консервация са изпробвани с поло­

жите1ни µезултати от автора 11ад 10 години в атели ето за р ес rаврац-1я и консервация
при Народния музей - Варна.

135
 Реставрирането на керамиката в музейните ателиета започва с почи­
стването и из~иването на фрагментите. Тъй като не всички от тях тър·
пят това, отначало трябва да разберем понасят ли вода или не. Ако не
издържат мокрене, за предпочитане е да се почистят само от праха със
суха мека чеп< а или с влажна кърпа, без грубо натискане. При добре
изпечена керамика те спокойно може
да се поставят в топла вода. Тук от­
страняването на калта става по·бързо
чрез измиваме с мека четка, обезателно
без натис1,ане, тъй като понякога под
пръстта се крият бои, ангоби, инкру ­
с rации и др. Керамичните парчета тряб­
ва да бъдат добре измити по ръбо­
вете, за да не остават пръст и други
замърсявания. При халщатските и ела ·
вянските гробни урни , които често ид­
ва r за реставрация със съдържанието
си и почват~ в която са стояли, обик­

- новено е

нето на пръстта се
ре, като
полепнала по

се поставят
тях, отстранява­

извършва най-доб ­
върху сито и про ­
О бг. миват със слаба струя вода. С то в а ста-
ва възможно отстраняването на пр о­
митите 1\Ости и останалото съдържа ние на урните и запазванtто на
в с11 чки части на съда.

Някои съдове в зависимост от услови ята, при които са престоял11 в

земята, са получили облагания от варовикови, хлорни и други соли и ор­
ганични замърсявания. Ако съдовете са добре изпечени и без глазура,
почистван ето и м може да се извърши със слаб разтвор от солна r<исе ­
лин а (1 : 10) или друга минерална киселина, поставени в стъклена вана .
След разтварянето на варовиковия слой, което при по-големи налепи
се осъществява с повтаряне на манипулацията, фрагментите се облива т
обилно с вода При по-слабо изпечена керамика има опасност от разрушава­
нето И при потапяне в киселината, затова почистването се извършва чрез
протриване с тампон, напоен в киселина та, като се раб, ти с п инцет а. За пред­
почитане е почистването на глазиран а керамика да става чрез изкисване в
дестилирана вода. Не е изключена и механическата на ме с а с дървен нож .
Измитите фрагменти трябва да се изсушат, защото влажните части
не хващат добра спойка при залепването. Изсушаването може да стане
на слънце или на еле[(трически котлон върху скара или плоч а с отстъп
от нагревателите. Трябва да се пазят от директно и бързо нагряване , тъй
като ще се получат напуквания, излющвания на глазурите, изменяне на
цвета и др. Най-подходящ за целта е сушилен шкаф с терморегулатор.
След изсушаването фрагментите се сортират. Частите на един съд
се разпределят на три групи: от дъното, от средната част и от горн и я
венец или устие, с дръжките, ако има такива. Това се подсказва както
от формата, ~аю~ и от украсата - фигури, орнаменти, щрихи, дефекти
от изработ1<ата, цвета и др.
Сортирането позволява възстановяването на съда да започне чрез лепе­
не. Събирането му започва от дъното нагоре. Разбира се, това не всякога

136
. е· удобно. А1<0 от дъното са запазени по-малr<о части или то въобще не
съществува, може да се започне от венеца надол у .
Във всич1<и случаи, когато липсват фрагменти, за почва се от онази
част на съда, която е най-запазена. Най-напре д I<ерамичните части се за ­
лепват две по две и поставят в пясък за запазване на правилното поло­
жение до пълното втвърдяване на лепилото. Следва последо вателното
слепван е и изграждане на съда. До втвърдяването на лепил ото за задър­
жане н:~ оформения вече съд се използват бинтове и ластични ленти, с
кои 1 о съдът се обвързва отвън (об 1'. 2), или пък пукнатини re на съда

Обр. 2 Обр. З

се за1<реnват отв ьтр~ с капки от заrрети свещички, приготвени предвари­

телно от восък и коло:рон. Слабите съдове се 11одсилват от вътрешната
страна с марли , потопени в гипсово мляко. Слепва нЕ. то на керамика, на­
трошена на големи късове, не е много трудно. Обаче възстановяването
на силно натрошения съд изисква много труд и умение за събирането
му и за по.1учаване на правилната форма. В такива случаи, както и при
слепване на недобре почистени фрагменти, има опасност за откло:iящ~не
от формата и от деформации. От голямо значение за придаването на пра­
вилната и истинска форма на реставр11рания съд е доброто познаване на
всички съществуващи форми на съдове от дадена епоха.
При оформянето на венеца и дънот о работата се улеснява с упо­
требата на табло с концентрични кръгове (обр. 3). Трябва да се внимава,
когато се залепва един съд, и коJJкото и многобройни да са частите му,
те трябва да намерят своето място. Съвсем неправилно е да се сменят ме­
стата им или 11ъ1< из1<уствено да се нагаждат чрез шлайфане, изсичане с
клещи и др. Ня 1<ои използват този начин най-в ече при нагласяването на
дръжки и устиета, uзети от други подобни съдове, което е неправилно.
Нанасянето на лепилото върху двата съседни фрагмента се извърш­
ва със стъклена 11ръчка или четчица, в мал~<о количество 1-1 бързо, без
да се допусне ст11чане, като двете части се притиснат и поставят в пясък.

Когато въnре1<и внимателната работа е станало стичане на лепилото, то

137
трябва да се обере веднага с тампон, напоен със съответния разтворител. За­
лепването се основава на проникваtiето на лепилното вещество в порите на
керами((ата и образуване на траен филм между слепваните части. Колко­
то по - дълбоко проникн~ лепилото, толкова по - голяма е здравината на
лепилния шев. Най-несигурно е залепването при гладък лом на счупване­
то. Залепването зависи преди всичко от качеството на лепилото, вида
му, вискозитета и пригодността му за керамика. '
Въпреки че напоследы< броят на лепилата нарасна много, при реста­
врацията на керамика употребата им се ограничава от редица специфични
изисквания . Преди всичко, за да се утвърди едно лепило в музейната
практика, резултатите от употребата му трябва да са проверени в много
продължителен срок - с години. Лепилото трябва да отговаря на след­
ните изисквания: да не поема влага и да не набъбва, да не плесенясва,
да не се прояжда от инсекти, да не стар:е видимо, да не ст.:1ва трош­

ливо, да не е. много силно и при допъ.11нителното си свиване да разру­

ши фрагментите, да е безцветно или с цвета на к~рамиката, да не си

мени цвета и особено да не почернява с времето. Безспорно най - важно
е да има отлични лепилни свойства с непром с> нима по време адхезия към
повърхността на керамичния лом. Лепилата, притежаващи термопластични
свойства, позволяват чрез нагряване да се поправят допуснатите пrи ре­
ставрацията грешки. Същото може да се постигне и nри лепила, които
са разтворими и след втвърдяването им. П1 и тях е достатъчно слепеният
шев да се намаже с четчица, напоена с разтворител, и тuй ще се размек­
не. Все пак и лепила, които не са термопластични и не са разтворими
повторно, са намерили приложение в реставрационната практика, като се
има предвид, че от нанасянето на лепилото до втвърдяването му има до­
статъчно време за евентуална поправка на допуснати грешки.
Най-ilзвестното и най-старо в муз е йната практика е ацетоновото лепи­
ло, което р .: стаараторът може да си приготви сам, като разтвори почи ­
стени филмови ленти от целулоид или ацетилцелулоза в ацетон. Неговият
с.iiе11ителен шев има бърза съхливост, добра механична за равина и задо ­
в6лител11а трайност.
Типиqно термопластично леш 1 ло е разrвор на шеллак в спирт. За да
се залепят, намазаните ф;Jагменти се поднасят на пламъка на спиртна
лампа. Спнртът се запалва и започв:t бавн J горене на шеллака. Тогава
двете части трябва да се притиснат силно и за 1епн 1ли, да се поставят
в пясък до втвърдяване на шева. Спой :<аТJ е термопластична и при нуж­
да може да се направят корекции чрез повторно загряване. В Унгария се
рабJти изключително с това лепило. Недостатъкът му е, че дава тъмен и
крехък шев.

Поливинилбутиралът (бутирал, бут вар, мовитол Б) е лепило, изпроб­

вано вече в реставраторската работа. Представлява бял прах, от който
се получава лепилото чрез разтваряне в спирт (бензол, оцетна киселина
и др.). Има задоволителна здравина и се втвърдява при стайна темпера­
тура за около половин час. Слепителният шев е прозрачен и термоустой­
чив. При положение, че за разтворител се употреби само спирт, поливинил­
бутиралът е като едно от най-безвредните лепила.
Употрtбяват се и поливинилацетатни лепила. Поливинилацетатът е
твърда, прозрачна смола, разтворю1а в ацетон и спирт, при което се по­
лучава добро лепило, даващо чист шев на слепв~не. Произве~да се фаб-

138
рично и във вид на водна дисперсия·, какъвто е мовелитът - съполимер
на винилацетата, представляващ бяла течност, разтворима във вода и
спирт . Мовелитът е особено подходящ и за повърхностно заздравяване
на керамика .
При възстановяване на големи съдове голяма здравина се получава
с епоксидна смола, която изпробваме успешно от около една година. От
епоксидните смоли има различни марки. Най-подходяща и изпробвана от
нас е марката CHS - Ероху 1200. Тази епоксидна смола е сироповидна
течност с жълтокафяв цвят. Втвърдява се r(ри стайна температура чрез
прибавка на втвърдител, който представлява жълтокафява, силно алкална
течност. Смолата се смесва с втвърдителя в съотношение 100 : 7, и то
непосредствено преди започване на работа, защото е годна само около
един час, след което се втвърдява. Адхезияtа на смолата към керамика­
та е отлична и здравината на спойката е l SO до 200 кг/см 2 , якостта на
огъване - 30 кг/см 2 и топлоустойчивостта - до 80°. Пълното втвърдя­
ване на смолата става за 24 часа, след което е невъзможно счупване по
същия шев. Същата смола бе изпробвана от нас за залепяне на строше­
ни мраморни паметници, стъкло, порцелан, фаянс и даде отлични резул­
тати. За попълване на липсващи части може да се използва пълнител от
гипс или счукана керамика.
Съществуват голям брой други фабрични лепила в чужбина, пред­
назначени за керамика, често пъти с не мнпrо постоянни качества. У нас
такова лепило е У ле". „
В повечето случаи при реставрацията на керамични съдоuе не дос­
тигат някои фрагменти, загубени или разрушени още при събирането им.
Липсващите фрагменти намалянат здравината на залепения съд и той гу­
би от външния си вид. Затова празните места се попълват с гипс. Нана­
сянето на гипсовата каша се извършва върху подложка от пластелин или
глина. За целта празното място на съда re покрива отвън с разточен
пласт от пластелин, а гипсът се нанася отяътре с дебелина, малко по-голя­
ма от тази на стените за по-добра здравина. След втвърдяване на гипса
подложката се отстранява и той се изглажда, ако се издава навън от
стената на съда, и се попълва, ако има вдлъбнатини. Заглаждането на
съда се извършва с шкурка или със ситна телена мрежичка, след което
се зачиства с мека четчица за отстраняване на гипсовия прах. При съдо­
ве с по -тесни гърла пластелиновата подлож1<а (глинена или твърда хар­
тия) се подлага от вътрешната страна (обр. 4), като гипсът се нанася от­
вън (обр. 5). Излишният гипс се отнема с нож и попълненото място
се изравнява с външната стена на съда.
Изравняването на гипсовото попълване със стената на съда е обик­
н овеният начин н а реставриране. Има и друг начин - на отнемане на
гипса по-ниско от външната стена на съда. (обр. 6). Практикува се при
nо-груби съдове с дебели стени. Такова изпълнение не е много безопасно
за ръбовете на фрагментите, особено при недобре изпечена керамика, и
е трудно за осъществяване при тънкостенни съдове.
Попълвания на изгубени части трябва да се правят само когато сме
положителни, че н и е известна точната им форма. Дори при липса на
голяма част от съда той може да бъде точно реставриран, стига да има
запазена, макар и тясна, ивица от цеJ1 ия nрофил: от дъното и средната
ч а.ст до венеца. В ти.я случаи q:ормата на дъното или на венеца може да

139
 се подскаже с помощта на концентричните кръгове (о?р. 3). Неправилно е
· да: се изграждат цели гипсови ·съдове само от един, нищо непокаэмщ
фрагмент (обр. 7), а също така да се изгражда напълно горна или дол ­
на част (обр. 8) и дръжки, които изобщо не са намерени, като се изпол­
зват паралели от други подобни съдове.

Обr. 4 Обр. 5

Обр. 6 Обр. 7

В желанието си по-добре да изглежда един реставриран съд някъде

(наnр. в Румъния) прибягват до изкитване на слепителния шев (обр. 9), с
което се загубва представата за доброто Прилягане на съседните фраr­
менти и може да се постави под съмнение достоверността на намес~ва-
нето им. .
След възстановяването с гипс съдът се оставя да изсъхне и тогава
може да се пристъпи 1сьм тониране на гипсовите попълвания. Те се оцве­
тяват обикновено в по-светли тонове от оригинала. Когато последният
е съвсем светъл, използват се и по-тъмни тонове. В някои страни оста-

140
вят гипса неоцветен. Също така не е необходимо да се изпада в цветн а
имитаци я на оригин а ла и да се правят смели реставрации на несъществу­
ващи части на рисунки или орнаменти (напр. на изобразена птиц а да се
по пълват кракат а и пр .).
За тониран е се използват плакатни, темперни и маслени бои. Напо­
следък подходящи се оказах а латексовите бои, които дават тънък фил м
и позволяват избърсване с вла жна
кърпа, без да им а опасност от вдига­
не на боята. Употребата на нитроне­
.r~ улозни бои не се пр е поръчва.

Обр. 8

Гипсът може д а б де 011. вете н и предА а;-штелно, като се раз,1еси със

земна боя. При тоя н ~чин мъчно се rrocтиra правилно разщ:еделение на
пи rм~ нт~, а , от друга страна, п сслед ният намалява свързващата способност
на гипса .
Съдове, които са със слаба структура и има оп : сност да се раз п аднат ,
се ) крепват с разтвор от шеллак в спирт или J{Олоф е>н, също разтворен
в алкохол . Може дJ се и з пол Jва и поливинилацет ат (в од ната дисперсия
мове.1111т).
Укрепителната течност трнбоа ла се нанесе по вътр :.> шната п 1 вър­
хност на съда, докnто се пропие от стените и избие на nовърхнос1 та. Па­
рафин н в сък, ра ;, т е орени в те1 rахлорметан, се изпuлзват за консерва ­
ция, но с тях се получава помътняване и неестествен,. макар и . слаб гланц
на повърхността .

За JJ а може ефикасността на тия методи на реставраuия и 1<онсе р­

вация да се проLерява в по-продължителен период, наложително е всич­
к и съдове, премин ал и през реставраторското ателие, да бъдат регистрирани.
Много подходящ за целта е въведеният от нас кар1 он (обр. 1О), на който се
п о п ълва т всичк и даннl-', н еобходими н а рест а вратора, за да може да про -

141
следи резултатите от работата си в продълж и телен срок. При та з и ре.Fи
страция нагледно са отразени наблюденията при използва не на нови ле
пила и консервиращи средс тва или нови методи на работа.

НАРОДЕН МУЗЕЙ - ВАР НА

Инв. № ... „ „ „ .. „ ... „„ Реставраторски картон № „ .. „ „ „ .. „ „ .. „

№ no Снимка преди реставрирането

ред Наиме11ооа1111е на 11rедмета

---
1 Размер и метериал

2 От къде идва

--
3 Състояние на
предмета

4 Реставрация

Снимка след реставрирането

5 Консервация

- - - - - -- - - - - - - - - - - L --
Дата на пост1;>п­ Н 11м11ра Р е с та R р ат о р 1
еа ·-11:10 се

Дата на преда­ Ди ректор

ването

ЛИТЕРАТУРА

А. В. Кир ь я в о в, Рестае;>ац-~я археологических предметов. Академии наук СССР, Мос­

ква, 1960.
М. В. Фар мак о в ски R, Консерэация 11 ресrаврации муэеRних кол~кцнА. Москва, 1947.
Справочник по ка учука и плас rмасите. София, 1961.
G u s t а v Ма z а n е t z, Erhaltun.'{ und \.Viaderherstellung von B:>denfunden. Wien, 1956.
 КЪЩА-МУЗЕЙ „ГЕОРГИ ВЕЛЧЕВ"

П ЕТЪР БРАНЕВ

По инициатива на градския народен сън~ г - Варна и наследниците

на Георги Велчев на 25 май 1960 г. беше открит муз :' Й - постоянна из­
ложба на известния варненски художник Георги Велчев.
Сградата на музея (обр. 1), намираща се на ул . 11 Жепа Ка;)1ифt1 -
лова" № 8, е построена от родителите на худО 1КiИ1О. ( п;J~~ ел 1иц·1 от
с. Жеравна, Котленско) през 1890-1891 г., а по-кьсно, в 1910 г., за тър­
rовс1ш нужди е пrистр о ено ателието
на художника. Последното и по-го ­
лямата част от помещенията са под­
редени с картини, на брой 250, които
състая.пяват сегашниr1 облик на екс­
позициsпа. Това е една минимална
част от голямото тв J; чество на
r. Велчеr, J\О ето наброr. вз над 2000
каr, тини. При подреждането на "арти­
ните у~едниците не са имали пр~д

F. Ид проследю:~а нето на творческия

път на художню\а по периоди . Мо­
же би след време, когато музеят
разполага с по-богат фонд, ще бъде
възможно едно такова подреждане. ~-:~==~::~;;~:~~!
Творческото наследство на :i.
r.ВелчЕв, разпиляно 1-: а много места
у нас и в чужбина, налага, макар и Обр. 1. l<ъща музе й „r. Велч~в·
накратко, да се проследи биография-
та на художника. Роден е на 18 ноември 1891 г. в гр. Варна. Син на Ата­
нас Велчев, потомък на славните бунтовници от Велчовата завера и из­
вестния войвода Кара Танас , Г. Велчев наследява от тях висок патриоти­
чен дух и силна любов към природата. Едва 13-rодишен той има въз­
можност да п осети Москва и Петроград и да се възхищава от картините
на Айвазовски, Суриков, Левитан и Антоколски. Особено впечатление и

143
дълбок отпечатък в съзнанието му оставя картината на И. Е. Репин
„Иван Грозни убива сина си" . В рисувалното училище Велчев учи при
известните професори Ст. Иванов и Ив. Мърквичка. Войните обаче пре ­
късват образованието му и той става художник в щаба на Първа армия,
по-късно попада в плен и бива от1<аран във Франция. След вой­
ната Г. Велчев се завръща в Българиf', където завършва с отличие
рисувалното училище вече 1<ато напълно зрял художник. Още преди това
той става известен с участието си в изл о жбата на военните художници
с картините „Бетонирана наблюдателница", ,,Сражението във Велес" и
др. По - 1<ъсно Г. Велчев заминава за Франция и в Париж се запознава с
голямото художествено богатство на Лувър. Ту1< той изпитва влиянието
на импресионистите и в своите работи, рисувани предимно с гваш и
масло, използва маниера на поанталистите. Любими сюжети на Велчев r.
стават р. Сена и парижките паркове, от коит;) той създава много ценни
произведения. От Париж заминава за Германия, където устройва изложби
във Висбаден и Карлсруе. Критиката горещо аплодира художника. Ето
какво пише Едrард Паш о ли: „ Аз имах възмо жността да видя една се­
рия от творби на един м:; а д български худо ж ник г-н Г. Велчев . По-го­
лямата част от неговите раб J ти са изгледи от парижките паркове, пре­
дадени посредством гваш или маслени бои, по маниера на поанталис·гите .
Верни я т рисунък и прелестната техника позволяват да се предрече едно
бляскаво бъдеще на тоя мл а д художник. Макар че от 1<артините на Г.

О бr. ?. More - м :юю

144
 Обр. 3. На пrа1 а - масло

Велчев избива нещо лично негово, предаването на въздуха и простр ан­

ството ни напомня на нашия голям майстор Коро.
За моя изненада аз научих, че от изложените 36 картини на г- н Вел­
чев тридесетина са продадени в Съединените щати, нещо което ми се
струва една загуба за богатството на континента.'' 1
През 1924 г. Г. Велчев се завръща в България и устройва изложба
в родния си град. Последната се посреща много добре от гражданството
и почти всички картини биват откупени. Неговият неспокоен дух го от­
в~жда още същата година в Америка, I<ъдето работи отначало като фа­
бричен работник. В гр. Станфорд в зала ,,Андерсън" урежда първата си
изложба. Тя привлича вниманието на известния художниI< Джон Сържант,
който я посещава и приветствува възторжено В е лчев и неговото изкуство,
като дава висока оце1ша на картините: „ Воденицата на Мария Антоа н ета ' ,
1

„Портрет на г-ца Бей1{ър 11 и „Автопортрет". Тук биват оп<упени. . две кар­

тини за зала „Индепанданс" в Галерия на независими;rе - Ню Иорк. По­
късно Велчев с голям успех устройяа изложби в Ню Иорк, Квебек, Сан
ФранцисI<О и др.
Почувствувал носталгия по родината, след 7-годишен пр естой в чуж ­
бина Г. Велчев се завръща в България. На път за страната той урежда
изложби в Англия и Франция. През 1931 r. Велчев е вече в родния си
град Варна , 1<ъдето се установява и работи с оrце по-голяма енергия до
края на живота си - 16 април 1955 r.
По отношение на жанровете Георги Велчев работи най-вече в пей­
зажа и в областта на портрета. Фигуралната номпозиция при него е по-

1 Сп . „Развиrор" от 3 февруари 1923 r.

10. ИНМ - Варна
145
слабо застъпена. Сюжетният му кръг е много голям - качес 1 во, което
малко художници притежават. Би било грешка, ако определено кажем, че
той е само маринист, ма~.; ар че в отделните му произведения постиже ­
нията да не са еднаr<ви. Той еднакво се вълнува от морския и от другите
пейзажи. Както успява да предаде настрсението на морето с неговото
ежеминутно изменение на цветовете при най- различни моменти от деня
(обр. 2), така също r.~ н o ro силно разкрива настроението на пейзажите,
сюжетите на които е взе л от ста­
рите романтични къщи и улички на

нашите възрожденски градове . Голе ­

ми са постиженията му и в областта
на портрета, нас и гени с дълбок пси ­
хологизъм. При всич1<и случаи изпък­
ва голяма техника, придобита от п;ю­
учването на много школи . Материа­
лът често пъти е различен, преобла­
дава маслото, но се срещат и аr<варе ­

лът, rвашът, тушът и кредата . В кар­

тината му „ Тревога в рv.барския град"
(масло\ която е една от късните му
творби, Велчев успява да свърже
морето с човека и труда . Това пра­
ви работата му динамична, общочо ­
вешка и много силна. Пред нея и
най - r<оравото сърдце тре п ва и се въл ­
нува от съдбата на риба рските се ­
мейства, очакващи своите близки. Той
намира подходящо колоритн о и к о м­
позиционно разрешение, които са ед­
ни от най- важните компоненти при
изграждането на творбата . В друга
Обр. 4. Автопортрет - масло негова картина - „На прага се (обр. 3)
той представя седнала жена с хурка
в ръката - хаrактерна черта на нашата бълга рка, която неуморно с е труди.
Умело е предал красотата и настроението на селския двор, създаден от
ръцете на българина и свързан с неговия бит и живот. Всичко е огрян о
от обилните лъчи на южното ни слънце. От многото му портрети ще се
спрем на последния му ,,Автопортрет'( (масло) (обр . 4). Силата и о ба я­
нието, което той , наситен с дълбок психологизъм, излъчва, разкри в ат ясно
характера на една неспоr<ойна творчесна натура. Същото се отнася повече
или по-малко и за останалите работи на художника. В това се изразява
и големият реализъм в творчеството на Геор ги Велчев. С душат а на
поет той изпя своите песни в багри и тонове .
Къщата-музей на художника Георги Велчев се утвърждава като лю­
бимо място на многобройните почитатели на изобразителното изку ство,
школа за естетиqеското възпитание на подрас тващите поколения.

146
 ХУДОЖЕСТВЕНА Гi\ J IEPr15I ВЪВ ВАРНА

ВЕ С ЕЛ И Н J·t А 1 1 1-: В

През годините на народната оласт се извършиха огромни исторически

11 ресбразования. Наред с голямото строителство ние сме свидетели на
постоянното повишаване на естетическото и културното ниво на нашия
народ. Интересът към изобразителното из1<уство е повишен - хиляди очи
са от;1равени с разбиране към красотата в живота, към художествените
произведения. Хиляди трудещи се изпитват необходимост от общуване с
изкуството, ко ето да въздействува върху технин ум, чувства, воля, което
да възпитава, да разговаря с тях. Съ~цествуването на постоянна ху до­
жествена галерия в града ни има за це 1 отчасти да задов ::>лява тези есте­
тически потребности. Още повече, че събирането, опазването и грижли­
вото съхранение на ху дожеств:ни творби открива и перспективи за по­
нататъшно развитие на изкуството в града ни.
Варненската художеств:ва галерия съ·цествува вече 14 години и е все
още в пери од на попълнения и развитие, ззщ :по една художествена га­
лерия не се създава в кратки срокове.
Идеята за откриване на галерия в град Варна възниква още през
1947 г. В местния вестник се публикуват редица статии за необходи­
мостта от откриването И. До КНИК в София се -пишат писма с молба за
съдействие и помощ. Едва през 1950 г. тази инициатива се увенчава с
успех. Главна заслуга за това се пада на групата на варненските худож­
ници с тогавашен секретар Янко Мяринов, служителите на отд. „Про­
света и култура'' при ГНС и ръководни органи на КНИК в София . За
новооткритата галерия е определено помещение на ул. „Муссала и № 12
(дн. ресторант „Република"), което набързо се пригодява за целта. То е
маломерно, нехигю~нично, с единственото преимущество, че е в центъра
на града. Експозицията е образувана от подаръци на местни художници,
от частни притежатели и от малък брой картини, отделени от КНИК.
През няr<ои периоди тя се попълвала и с репродукции. Понеже е нямало
назначен уредник, дейността на галерията е анемична. Ръководството и
стопанисването И се изпълнява от служители на отд. „Култура" при
ГНС. През април 1953 г. художествената галерия преминава на подчине-

147
н и е на ОНС - Варна. Сега вече грижите към този културен институт се
за с илват. За уредник е назначен художникът Янко Маринов. Издирено е
и н ово, по-обширно помещение на ул. „Г. Димитров С• № 3 (бивш ресто­
рант). Пак бърз и усилен ремонт и помещението е пригодено. Галеринга
се открива тържествено на 24 май 1953 г. Изложбената площ обхваща
35 линейни метра, J{Ъдето са подредени около 65 експоната - живопис,
CI{YllПтypa и НЯКОЛl<О графики. 'Фон ­
дът на галерията, който до този мо ­
мент се състои от около 80 твор-)и,
п родъ лжава да се обогатява и през
J 959 г. достига до 12 l живописни, 15
графични и 21 скулптурни произАе­
де11ия. Средствата, които се заделят
за откуш<и, се увеличават. Ред >кно
се откупуват творби от национални­
те и от местните окръжни изложби .
От делят се допълнително работи от
КНИК и Националнат~ галерии. Вар ­
ненската галерия се обогатява с твор­
би на Владимир Димитров - Майсто­
ря , Златrо Бояджиев и редица изтъr<-
11а т1 1 наши художници. През този пе­
rиод се слага начало и на раздела
чуждестранно изкуство. Във вилата
на бившия министър Станчев е от ­
r{рита сбирка на 12 портрета от не­
извес1 ен немски автор от J7 в. При­
тежание на съпругата на министъра,

английска аристократка, тези ценни

творби едва не са били унищожени
от ед но военно поделение, настанено
Обр. 1. Неизвесте н немски художник - във вилата. Заслуга за спасяването им
.Портr.ет• имат художниците М. Георгиев и
Я. Маринов. Портретувани са хората,
които са подписали Вестфалс1<Ия мирен договор в края на 30-годишната вой­
на в Германия (обр. 1). Освен историческо значение тези портрети притежа­
ват и ценни художествени качества- изпълнени са много майсторски и са
наситени с дълбок психологизъм. В местната митница са открити други
5 творби от различни чужди автори, които след дълга преписка с Мини­
стерството н а търговията стават също притежание на галерията. Най­
ценна от тях е малката многофигурна композиция „Тълкувателите на
Талмуда" от неизвестен художник, последовател на холандската школа.
Интересът към галерията вече нараства. Особено много се посе­
щава през летния сезон, когато ул. 11 Г. Димитров" става много оживена.
Популяризаторс1<ата работа се засилва , и то главно сред учащите се. В
местния вестник се печатат редица статии върху изкуството, рецензии за
станали изложби и за са"1ата художествена галерии. П;~ез септември 1959 г.
за уредник на галерията е назначен В . селин Начев. При новото 1юдреж­
дане на експонатите от експозицията се изтеглят работите с ниска худо­
жествена стойност, което е неизбежно явление за началния период на

148
 Обр . 2. Ху дожествсн.1 галср11н във Варна

една провинциална художествена галерия. Стремежът да се изложат по­

малко, но по-добри творби довежда до издигане художе..:твеното ниво на
галерията. Въпреки това необходимостта от по-обширно и по-подходящо
помещение не се забравя. Преместването на галерията на ул. .Г. Дими­
тров" № 6 (бивша сладкарска работилница) п ,.. едставлява крачка напред в
това отношение. Новата сграда, ремонтирана и пригоде на, има два пъти
по-голяма площ. Това дава възможност за представяне по-добре и на по·
голям брой експонати. През лятото на 1961 г. в тази сграда гостува
сбирка на известни наши майстори от Националната галерия. Интересът,
който проявяват варненските граждани и летуващите, е безспорен. Гене­
рално разрешение на въпроса за помещение на художествена галерия се
получи едва през 1962 г., когато беше построена спt>циална сграда на
бул. "Ленин" No 65 (об;:>. 2). Новата модерна сграда е със съвременен вън­
шен и вътрешен вид, просторна, със 1~: s л. м изложбена площ, тя дава
възможност за едно съвременно подр е ждане на експозицията. Сполуч ли ­
вото разбиване на големите пространства с параванна система, правилното
подреждане и прив етливият вид прави варненската художествена галерия

една от първите между многото провинциални галерии. Картините

са наредени на един ред с необходимата между тях дистанция , което
пък допринася за спокойното им възприемане. В двата салона на гале­
рията са изложени 102 живописни, 16 сrчлnтурни (обр. 3) и 19 графични
творби, а в депото се намират опl,е 98 експоната. В грзниците на възмож ­
ното е спазена известна хронологичност. Българската J(ласика е застъпена
с произведенията на Ив. Мърквичка, Ст. Иванов, U. Тодоров и др. Бор­
бата срещу фашизма е отразена в картините на Ив. Гецов, К. Uветкова

149
и др. Галерията притежава работи на известните български художници :
Вл. Димитров - Майстора, Зл. Бояджиев, Ст. Венев, Ил. Петров, Д. Узу­
нов и др . Техните творби са пропити с национален дух и са изпълнени с
голямо майсторство. Красотата на българската природа е отразена в пей-
зажите на Д. Дечев, Ив. Христов, Г. Павлов,
Здр. Александров и др. В галерията са пред­
ставени и изтъкнати творци от по·младот6 по­
коление - художниците Н. Петков, Вл. Гоев,
Хр . Стефанов, Г. Божилов и др. Място в експо­
зицията имат и всички варненски художници с
по една, две работи (обр. 4). Ежегодните от­
кушш от местните окръжни изложби дават
възможност тяхното представяне да се подо­

брява постоя нно . Нашият град през лятото се

посе1цава от много гости и ч ужденци, което
налага варненската художествена галерия да
има по-пълен национален облик. В нея трябва
да намерят място още много нr~ши изтъкнати
автори. Не трябва да забравяме, че повечето
от чужденците придобиват представа за бъл­
гарската I<ултура и изкуство само от гр. Вар­
на. J-:lеобходимо е да се заделят за галерията
повече и по ценни творби от страна н а държав­
ната покупателна [{Омисия, а от ГНС да се гла­
суват повече средства за закупуване на карти­
ни и сr<улптури от национални изложби и частни
иолекции. Засега отделът скулптура е по-бедно
представен, и то предимно от раб о ти н а варнен­
Обр. з. r. Аnостолов-Jлава" ските скулптори. Защо трябва да липсват про-
изведенията на изтъкнатите наши майсто ри, ка­
то Ив. Лазаров, Л. Далчев, Ив. Фунев, М. Мар1<ов, както и на талантли ­
ви скулптори от по-младото поколение? Необходимо е да се помисли сери­
озно и за отоплението на залите и поставянето на климатична инстала­

ция . При сегашните условия съществува голяма опасност от поврежда­

не на картините, понеже студът и влагата през ЗИ\fата и горещината
през лятото увреждат постоянно живописните творби .
През последните години популяризаторската работа, която е също
много важна за гал ерията, се разгърна значително. Новата обстановка и
новата експозиция дават за това широки възможности. Ежедневно гале­
рията се посещава от много учащи се , граждани, военнослужащи, а през
лятото и от летовници. Особено добра популяризаторска работа се върши
с организираните колективни посещения. Тогава се изнасят беседи, поня­
кога се засягат и въпроси от естетиr{ата. Напоследък се започна просветна
работа във военните поделения и висшите учебни заведения в града.
През 1964 г. се организираха редица изложби в предприятия - показват се
сбирки от оригинали и репродукции. Пред колективите на работниците,
особено пред бригадите за I{омунистически труд, се изнасят доклади на
тема „ Как да възприемаме произведенията на изобразителното изкуство".
Резултатите от тези срещи са много добри. През настояш:ата година тези
начинания ще се разширят, като се посетят и редица села в окръга.

150
 Обр. 4. Ив. Радинов - .Море

Задачата на една художествена галерия изобщо е да бъде едно

огнище на художествената култур а, един институт за п о пуляризир ане на
изо б разителното изкуство, за създ аване на естетически вкус всред тру де­
щите се . Друго основно задълже ние за неп е да nресъзд;ще по- пълно и
богато разцвета, 1<0лебанията, трад и циите и многостранността на ху до­
жественото развитие . Вагненската художествена гдл f рия със своето ми­
нало, настояще и бъдеще отговаря и ще отговаря още по -добре на тези
ИЗИСl(ВЗНИЯ.

151
•
 СЪДЪРЖАНИЕ

СТАТИИ

В. Тон е в - Читалищното дело във Варна и Варненско преди Освобо ждението . . 3

К. Сто я но в - Изграждане съюза на народната младеж (СНМ) във Варненска
област 1947. . . . . . . . . • • . . . . . . • . . . . . . . . . . . . . . 23
ПУБЛИКАЦИИ

М. М и р ч е в - Тра1<ийският могилен н е1<ропол при с. Добрина. 33

Г. Тончев а - Разкопки в Марцианопол през 1955 г. . . • 71

ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ

В. Дим и т r ова - Документи от архива на Варненската телеграфопощенска и

те 11ефонна станция за транспортната стачка 1919- 1920 г. . . . . . 81
М. П е н к о в а - Аю<ета на Варненската комуна по жилищния въпрос в града 95

СЪОБЩЕНИЯ И ВЕСТИ

А. Р о г а л ски - Към въпроса за тракийските владетели с имената Медок и

Амадок. . . . . . . . . . . . • . . . . . . . . . . . • . . . . . . . 109
Ал. Кузев - Една мнима византийска каменаа икона. . . . . . . • . . . . 119
Ал. Кузев - В коя варненска крепост е бил затворен Петко войвода през 1892 г.? . 123
И в Пеш е в - Принос 1<ъ:-..t изучаване ихтиофауната на р. Батова . . . . . 127
И р . Ма д ж а р о в а - Основни положения при реставрация на керамика. . 135
П. Бран е в - Къща-музей .Георги Велчев•. . . 143
В. Начев - Художествената галерия във Варна. . . . . . 147
 SOMMAIRE

ARTICLES
V. То n е v - L'actlvlte des „ Tchitalichta• (Centres culturels) а Varna et dans la
region de Varna avant la Liblration. . . . . . . . . . . • . . . . . . . . . 3
К. S t о у а n о v - Ediflcatlon de l' Unlon de la jeunesse populaire dans la regiou de
Varna, en 1947. . . . . . . . . . . . . . . . • . . . . . . . . . . . . • 23
PUBLICATIONS
М. М ir t с h е v - La necropole thrace а tнmuli att vill. de Dobrina 33
G. То n t с h е v а - Fouilles а Marclanopolis en 1955. . . . . . 71
DOCUMENTS ЕТ MATEIUAUX
V. D i m i t r о v а - Docttments des archives de la station des Р. Т. Т. а Varna ,
concernant la greve des ouvriers du transport en 1919 - 1920. . . . . . . . . 81
М. Р е n k о v а - Enquete de la commune de Varna sur la question de 1ogement. . 95
COMMUN!CATIONS SCIENTIFIQUES
Ad. R о g а l s k i - Contribution а l' ctude sur les rois de Thrace portant les noms
de Medocos et d' Amadocos. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 109
А 1. К о u s е v - Une icone de pierre pretendue byzantine. . . . . . . . . . . . 119
А\. К о u s е v - Dans qt1el\e forteresse а ete emprisonne Petko Vo'fvoda, еп 1892? . 123
1 v, Р е с h е v - Contrlbution а 1' etudc de 1' icl1tyofaune de la riv. Batova. . . . . 127
I r. Ма d j а го v а - Principes fonia:n"ntaux de la restauratlon de \а ceramique. . . 135
Р. Вга n ev - Mtison-musee .Gu~orgui Veltchev" . . . . . . · . 143
V. N а t с 11 е v - La gale1·ie de pei nturc et de sculpture а Varna. . . . . . . • . 147
Известия на Народния музеА - Варна се издава вместо излиза­
щите досеrа. Изаестия на:Варвенското археолоr11ческо дружество.
В настоящ ия том първи на И Н МВ се запазва и поредният номер
на ИВАД.

Известия Народн оrо музея - Варна печатается вместо издаю­

щеrося до сих пор Известия Варненскоrо археолоrическоrо об­
щества. В настоящем первом томе ИНМВ сохраняется и~ поряд-
ковыА номер ИВАД.

Le Bulletin du musee national de Varna est edite en lieu et

place dtt Bulletin de la socictc archeologique de Varna. Dans le
volume actuel No 1 du Bull. du musee national (ИНМВ) 011
ccэnserve le numero d• ordre du Bull. de la Soc. arch. (ИВАД).

ИЗВЕСТИЯ
НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ
ВАР НА

Редактор Та н я
* П е rtt р о в а
Художн11к Петър Бранев
Худ. редактор Иван l<енаров
Тех. редактор Геор?u Иванов
Коректор Ную(а Се.дскова
„.
·~

Дадена за набор на 1. 111. 1965 r.

Подписана за печат на 16. V. 1965 r .
Печатни коли 9,75 Формат 7 1 Х100/ 1 6 Издателски коли 11,58
Тематичен план № 670-11·6 Тираж 425 Издателски JI& 351
Ведомствено и з.11а ние

Държавflо 11здателство-Варflа
ДПК .Стра нджата• , гр. Варна
Поръчка .№ 3510-1965 г.
..
 ИЗВЕСТllЯ IIA 11АРОДНИ51 МУЗЕ Й - BAPIJA
Забеля3 а ни п ечатни гре шни

Стр. Ред Нэnечатано Да се чете

36 6 от горе Табл. xv. 2. Табл. xv, 51, 2.

31
31
11
12 "
лежеше . лежи
4 беше да не се чете
41 11 отдолу Табл. IV, 5. T(jбJJ. IV, 15.
42 10 отгоре Табл. ХШ, 50 б. Табл. XIV.
42 12 отдо.1у Т аt>л. Xlll, 50 а Таб11. XIV.
59 клишето долу вляво 21 ( 12) 22(12)
60 клишето горе вляво 2t(8) 26( 18)
60 ._пишето в средата вляво 2()(20) 2;}(20)
61 клишето горе вляво 33(22) 32t22)
61 клишето горе вдясно 35(22) 34(22)
61 клишето долу вдясно 35(~2) 35(23)
72 фиг. 1 l1edifiee l'edifice
140 клишета № 4 и 5 са разменени

•
 ,

о
t

..
•