Гръцката политемиграция в България 1946-1989

Гръцката политемиграция
в България
1946-1989
Георги Даскалов
Гръцката политемиграция
в България
1946-1989
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Кооперация „ИФ-94“
София • 2008
© 2008 Георги Димитров Даскалов
ISBN 978-954-07-2698-4
Съдържание
Предговор / 7
Първа глава
Под интернационалното бреме на Гражданската война / 11
1. Убежище за левицата през вътрешногръцкия конфликт / 11
2. Гръцките деца — тегоба и дискредитация / 32
3. Националната енергия в хомота на чуждата кауза / 67
Втора глава
България —второто отечество за гръцките бегълци / 79
1. Приютяване на победените / 79
2. Гръцката автономност — държава в държавата / 1 0 5
3. Симбиоза или паратизиране / 124
4. Малките галеници и недолюбеното „второ отечество“ / 169
Трета глава
Репатриране на емигрантите и поредните тежести
за българската държава / 208
1. Завръщане в Гърция и българската щедрост / 208
2. В капана на гръцките финансови претенции / 223
Заключение / 259
Бележки / 262
Приложение / 292
Предговор
Дълбоките промени на Балканите в края на миналото столетие бяха
белязани от държавен разпад и държавно-творческо съзиждане, от об
ществено-политически промени и социални трусове, от национални и во
енни конфликти. От една страна, те доведоха до отпадане на идеологи
ческото и блоковото противоборство, а от друга - изправиха балканските
държави пред нови предизвикателства. Кризисната стопанска конюнкту
ра и повдигането на граничните бариери доведоха до засилен човешки
трансфер към Гърция. Като член на Европейския съюз и на Северноат
лантическия пакт тя не само остана встрани от катаклизмите на Балканите,
но и се вгради като позитивен елемент в протичащите в региона сложни
процеси.
На гръцка земя намериха препитание и по-добър живот стотици хи
ляди граждани от бившия съветски блок, включително и от България.
Към 2005 г. над 200 хил. българи се установиха в южната ни съседка.
Възползвайки се от неправомерното пребиваване на нашите съграждани
на гръцка земя, много от местните работодатели ги поставиха при най-
тежки и унизителни условия на труд. Това дори ангажира вниманието на
Хелзинкския комитет. В интервю от 17 ноември 2005 г. пред Българската
национална телевизия неговата представителка София Остерлунд опре
дели отношението на гръцките работодатели към българските работни
ци като към „роби“. От прокрадващата се в българските медии инфор
мация, от разказите пред камерите и от телевизионните репортажи наша
та общественост узна за 13-14-часовия работен ден, за отнеманата сед
мична почивка, за строгия дисциплинарен лагерен режим в някои едри
селски стопанства и преработвателни предприятия на Северна Гърция.
Стихийността и нерегламентираният характер на притока на българ
ски работници в Гърция изправиха сънародниците ни и двете съседни
страни пред проблеми от трудовоправен и социален характер. В българо-
гръцките отношения възникнаха нови висящи въпроси, съпътствани от
усложнени житейски съдби и лични драми.
Тази шокираща реалност ни връща шест десетилетия назад, когато
България се превърна в спасително убежище за хиляди гръцки граждани.
Те потърсиха спасение в страната ни от ужасите на избухналата в Гърция
Гражданска война и от репресиите над разгромената гръцка левица.
Придошлата у нас гръцка емигрантска вълна изправи следвоенна
България пред твърде сложни и отговорни проблеми. За нея те имаха не
само хуманитарен характер, но и бяха предизвикателство, и проверка на
интернационализма на Българската комунистическа партия (БКП). Ней
8 Под интернационалното бреме на гражданската война
ната революционно-класова солидарност с гръцките комунисти внесе нови

измерения, които поставиха на заден план националните интереси. Тези
измерения имаха не само своите количествени стойности, които струваха
твърде скъпо на българския народ, изнурен от току-що отминалия свето
вен военен пожар. Те помрачаваха и международния образ на страната
ни. За западните демокрации тя бе рушител на гръцкия суверенитет по
време на вътрешногръцкия конфликт и дала убежище на „гръцките бан
дити“ след погрома им. Този „актив“ се превърна за София в непреодоли
ма пречка за нейния диалог със Запада и причина за негативното й при
съствие в дневния ред на Обществото на обединените нации (ООН), къ-
дето все още не бе желана. Задълго и отношенията между София и Атина
останаха на точката на замръзването.
Установените в България по политически причини възрастни емиг
ранти и деца бяха обкръжени с най-големи грижи и внимание от страна
на нейното партийно и държавно ръководство. Отношението към тях се
превърна в еталон за „братска солидарност“ на БКП с борците срещу
„гръцкия монархофашизъм“ и „световния империализъм“. Гръцките при
шълци се утвърдиха като привилегирована прослойка в българското об
щество.
В продължение на повече от три десетилетия те бяха галените чеда на
българската компартия. Заради това, че България им даде убежище, под
слон, пенсии, право на труд, неизброими привилегии, след репатриране
то им в Гърция страната ни бе въвлечена в поредните финансови претен
ции на Атина. Заради своята щедрост и гостоприемство София трябваше
да плати висока цена.
Историческият аналог между двата феномена - подслоняването на гър
ците политемигранти в България и пребиваващите днес в Гърция българ
ски работници със своите неразрешени проблеми и нелеки житейски съдби
- провокира настоящото изследване. Желанието ни е да припомним на
гръцката страна българските усилия за оцеляването на нейните граждани,
за осигурения им висококачествен живот, за безплатното обучение и квали
фикация както на самите тях, така и на потомците им, които сега отдават
придобитите в нашата страна знания и умения за благото на Гърция.
Проблемът за пребиваването на гръцката политемиграция в България
в периода 1946-1989 г. не е изследван в българската историография. В
миналото причината за това би могла да се търси в боязънта да се над
никва в „интимните“ отношения на БКП с Гръцката комунистическа пар
тия (ГКП), да се разкрива разточителната щедрост на българското поли
тическо и държавно ръководство към гръцките бегълци и да се показва
цената на проявения към тях „интернационализъм“. Вероятно дългото-
Предговор 9
дишното присъствие на гръцката емигрантска общност у нас е стопира-

ло желанието на организаторите на научноизследователския процес да
насочат интереса към тази проблематика. Съществена причина тя да ос
тане неизследвана бе и недостъпността до редица фондове на бившия
Централен партиен архив.
Независимо от това обективната оценка изисква да подчертаем зас
лугата на Бойка Василева, която в отдавна издаден свой общ труд за миг
рационните процеси в България е първата, отделила внимание на устано
вилите се у нас гръцки политемигранти. Макар и в синтетичен план, тя
щрихира основни направления в обгрижването им и кампанията в тяхна
подкрепа.1
В някои наши трудове сме засегнали отделни въпроси, отнасящи се
до пребиваването на гръцките политемигранти у нас, освобождаване на
военнопленниците на Демократичната армия на Гърция (ДАГ) и до меж
дународния аспект на изведените в България гръцки деца.2В свое изслед
ване Йордан Баев привежда отделни факти от положените грижи за гръц
ките бегълци.3 Стореното до момента е крайно недостатъчно и обектив
но интересуващият ни проблем остава „тера инкогнита“ в българската
историопис.
Този проблем не е разработен и в гръцката историография. В доку
ментален сборник за Гражданската война са публикувани отделни доку
менти от български архиви, отнасящи се до исканата материална помощ
от гръцка страна и приютяването на гръцките деца.4 За отбелязване е, че
вече е извършен своеобразен пробив в доскоро избягваната от гръцките
изследователи щекотлива тематика за емигриралите от родината си вслед
ствие на вътрешния конфликт. Проявен е интерес към най-неангажирана-
та политическа част от тях - децата.5Вече възрастни, след репатрирането
си в отечеството или останали в чужбина, някои от тях с издадените свои
книги изразяват благодарността си към страната, която ги е подслонила.6
За съжаление подобно желание досега не е реализирано сред онези, които
са били приютени в България.
Разбираем е подчертаният интерес към Гражданската война и после
диците от нея сред историците на бившата югославска република
Македония и особено сред тези, произхождащи от Егейска Македония.
Той е мотивиран и от качеството им на участници в тогавашните събития.
Сред тях най-ярко се отличава Ристо Кирязовски. В своите публикации
той се докосва до някои въпроси от поставената тема.7 За него това е
удобен повод да прокара поредните си антибългарски внушения. Осо
бено красноречив пример за това е упрекът му към България заради склю
ченото от нея споразумение с Атина за превеждане пенсиите на репатри
раните в родината им гръцки политемигранти. Той тенденциозно го оце

нява като „несправедливо и непълно“, без дори и да намекне, че това е
първата договореност на гръцката държава с източноевропейска страна,
когато София по своя инициатива и няколко години по-рано от другите
решава този важен социален проблем, което гарантира нормалния живот
на репатрираните от България лица.8
В своя книга, посветена на изведените през Гражданската война от
Гърция деца, Фани Мартинова-Буцкова не пропуска да отбележи, че част
от тях се установяват в България.9 На отделни статистически факти за
гръцките политемигранти у нас се спира и Стоян Киселиновски.10
Засега темата за гръцката политемиграция в България остава встра
ни от полезрението на историците от другите страни.
С настоящия труд си поставяме няколко цели. Първата е да осветлим,
осмислим и оценим престоя на гръцките емигранти у нас. Стремежът ни
е да бъде изяснен не само като вътрешен въпрос, но и да се разкрият
неговите национални, партийни и международни измерения. Втората ни
цел е да направим достояние на обществеността в България и Гърция
събития от по-далечното и по-близкото минало. Те са изпълнени с щед
ростта и доброжелателството на българската страна въпреки проявите
на недоверие, егоизъм и национализъм от гръцка страна. Надяваме се, че
припомнянето на тези събития ще бъде влог за съвременните добросъ
седски българо-гръцки отношения и морална заявка към политическите
наследници на някогашната гръцка левица за реципрочност към днешни
те български гастарбайтери в Гърция. Не на последно място поставяме и
третата си цел - да стимулираме усилията на нашите политици, държав
ници и дипломати в отстояването на техните интереси.
Изследването на проблемите, свързани с гръцката политическа емиг
рация в България в периода 1946-1989 г., е извършено на базата на невъ
ведени в научно обращение документи от Централния държавен архив11,
Архива на Министерството на външните работи, Архива на Министер
ството на вътрешните работи, както и отделни документи от Архива на
Македония - Скопие. Особено ценни са източниците от бившия Централен
партиен архив, както и от архива на организацията на гръцките полите
мигранти в България - ДОМЕ (Демократична организация за образова
ние и култура).
Надяваме се, че настоящият труд ще е от полза не само за специалис
тите историци, но и за строителите съвременните балкански отношения.
Без съмнение той ще предизвика интереса и на някогашните политически
емигранти, и на техните потомци в Гърция и България.
Първа
глава Под интернационалното бреме
на гражданската война
1. Убежище за левицата през вътрешногръцкия

конфликт
След визитата на Уинстън Чърчил в Москва през октомври 1944 г. и

извършената с Йосиф Сталин подялба на Балканите на сфери на влияние
Гърция попада в зоната на британските интереси. Когато през първите
дни на ноември последните единици на Вермахта се изтеглят от гръцка
територия, над 90% от нея остават под контрола на прокомунистическия
Националноосвободителен фронт (ЕАМ) и Гръцката народноосвободи-
телна армия (ЕЛАС). Тяхната сила и самочувствие като главен фактор за
освобождението на страната и стремежът към властта ги противопоста
вят на установилото се с британско съдействие в Атина гръцко емигрант
ско правителство. Опитът да бъде обезоръжен ЕЛАС открива пътя към
Декемврийските събития. В продължение на два месеца гръцката столи
ца се превръща в арена на ожесточени боеве. Първоначалната инициати
ва и превес на партизаните постепенно са преодолени от прииждащите
британски сили, които надделяват над еласитите и ги изтласкват от сто
лицата. В крайна сметка ГКП и ЕАМ са принудени да подпишат Варкиз-
кото споразумение от 12 февруари 1945 г. ЕЛАС трябваше да се разоръжи,
а ЕАМ да предаде властта на правителството.
Споразумението от Варкиза не донесе очакваното помирение. Гръц
ката левица е подложена на гонения и терор. Разчистването на сметките е
най-силно в Егейска Македония, стимулирано от развихрения гръцки ре
ваншизъм. Тук неговото острие е насочено срещу местното българско
население заради националното му самоопределение през окупацията. По-
пълзновенията на Югославската комунистическа партия (ЮКП) в областта
и плановете на Белград за проюгославско решение на македонския въп
рос откриват нова алтернатива пред сънародниците ни за отхвърляне на
гръцкия гнет. На създадения по инициатива и под протекцията на ЮКП
Народноосвободителен фронт (НОФ) е възложено да организира „народ
ната самоотбрана“ на „македонците“ в Егейска Македония. Ако първона
чално ГКП се противопоставя на НОФ, възприетият впоследствие от гръц
ката компартия конфронтационен курс срещу атинското правителство
превръща фронта в негов съюзник. След избухналата на 31 март 1946 г.
Гражданска война, на 21 ноември с. г. югославското ръководство препод-

чинява НОФ на ГКП, за да запази чрез ръководните му кадри възмож
ността да влияе върху съдбата на Егейска Македония с оглед плановете
на Белград.1
Сформираната през декември 1946 г. единна партизанска армия -
Демократичната армия на Гърция, предприема организирани акции сре
щу правителствените сили. През зимата и пролетта на 1947 г. те придоби
ват повсеместен характер. През октомври ДАГ е реорганизирана и пре
върната в редовна армия, която ще достигне 35 хил. бойци. На 23 декем
ври с. г. е обявено и създаването на Временно демократично правител
ство на Гърция (ВДПГ). Във вътрешногръцкия военен конфликт левицата
има пряката подкрепа на Белград, Тирана и София, а правителството в
Атина получава всестранната помощ на САЩ.2
Още в началото на 1947 г. атинското правителство предприема ши-
рокомащабна операция „Терминус“, целяща разгрома на ДАГ Проведена
до края на юли на три етапа, под кодовите наименования ,Летос“ („Орел“),
„Иеракс“ („Сокол“) и „Коракс“ („Врана“), тя обхваща почти цяла Гърция,
без Пелопонес и островите. В боевете правителствената армия понася
сериозни загуби, без да постигне поставената цел. Тя не е постигната и
през 1948 г. в проведените три операции срещу ДАГ - „Харагви“ („Раз
съмване“), „Коронис“ („Връх“) и „Перистера“ („Гълъб“). Въпреки огром
ното превъзходство на противника партизанските сили оказват упорита
съпротива. През септември в тридневни боеве при планината Мали мади
четири малочислени бригади на ДАГ обръщат в бягство две вражески
дивизии, което е най-голямата победа на партизаните през Гражданската
война.3
През третия, последен етап на вътрешногръцкия военен конфликт от
есента на 1948 до септември 1949 г. правителствената армия провежда ня
колко решаващи военни операции, които водят до пълния разгром на ДАГ
Продължилата три години и пет месеца Гражданска война носи голе
ми страдания, човешки и материални загуби за населението в Гърция.
Особено тежка е обстановката в районите на бойните действия, най-вече
в Северна и Централна Гърция, където върху мирните жители падат не
посредствените последици от войната. В граничните райони, където ДАГ
влиза във връзка със северните съседки, търсейки подкрепата им, мест
ното население търпи суровите наказателни военновременни мерки на
атинския режим. Мнозина преследвани от него цивилни лица търсят спа
сение на север и част от тях се прехвърлят в България. Страната ни е
сигурен тил за партизаните, където те временно се укриват, прегупират и
предислоцират. Тук идват на лечение ранените техни бойци. На българ
1. Убежище за левицата през вътрешногръцкия конфликт 13
ска земя намират спасение и откъсналите се от партизанските ядра мал

ки групи и отделни лица.
Гражданската война и предизвиканите от нея несигурни условия за
живот слагат началото на един качествено нов бежански поток от Гърция
към България. Прииждащите на българска земя гръцки граждани се от
личават с качеството си на борци против „гръцкия монархофашизъм“,
срещу атинския режим, „поставил се в услуга на западните империалис
та“. Фактът, че тази борба е организирана и ръководена от ГКП, активи
зира в софийското ръководство рефлекса на пролетарския интернацио
нализъм, който ще се дирижира и насочва от Москва.
През октомври 1946 г. в България пристигат първите гърци - бежан
ци от „съпротивителното движение“ в съседна Гърция. Те са главно от
Западна Тракия и най-вече от окръг Еврос (Маришката област). Въпреки
незаконното преминаване на границата те са приютявани и обгрижвани
от българските власти. Първите бежански групи са прехвърлени на бъл
гарска територия в района на Крумовград, Златоград, Ивайловград и Сви
ленград. Областното управление на МВР в Стара Загора организира пре
пращането им в Русе.4 Увеличаването на бежанците и запазването на този
процес като постоянна и нарастваща тенденция заставя Министерският
съвет (МС) да вземе съответните първи мерки. На свое заседание той
приема решение, по силата на което Българският червен кръст (БЧК) е
натоварен от 1 януари 1947 г. да сформира общежития за гръцките бе
жанци.5 За по-ефикасен санитарен контрол с ново решение на МС е въз
ложено на БЧК да разкрие по южната ни граница специални „санитарни
пунктове - лазарети“. Първоначално са разкрити 14 санитарно-карантинни
пункта, от които 8 са край границата с Гърция, 4 на границата с Турция и
други два във вътрешността на страната. Главната им задача е да бъдат
бариера срещу появилата се холерна епидемия в двете южни съседки. Ко-
гато опасността от нея преминава, пунктовете по гръцката граница се
запазват със задача да следят за здравословното състояние на пристига
щите у нас бежанци. Такива има в Доспат, с. Чекаларово, Момчилградско,
на гара Свиленград и др. Под ръководството на лекар те функционират
като малки лазарети, с леглова база и аптека, с необходимия сестрински и
самарянски персонал.6
Към 7 февруари 1947 г. в България има вече над 400 бежанци от Гърция,
мнозина от които са болни. За това донася в доклада си от този ден до
премиера министърът на народното здраве д-р Рачо Ангелов. Предлага
да бъдат отпуснати средства за тяхната издръжка. От сложената върху
доклада собственоръчна резолюция на министър-председателя Георги Ди
митров четем: „Министерството на социалната политика да отпусне на
Червен кръст една сума в размер до 20 млн. лева.“ Нуждата от тези сред
ства заставя МС да обсъди доклада още на 7 февруари и с приетото 5-о
постановление се разпорежда да бъде отпусната горната сума.7 За опрос
тяване на процедурата по финансовото осигуряване на настанените у нас
гръцки бежанци в средата на 1947 г. правителството взема решение да
бъдат отпускани специални субсидии от държавния бюджет за тяхната
издръжка.8
Прехвърлянето на гръцки бежанци през границата в България не сек
ва през цялата 1947 г. От съхранените документи - писма, протоколи и
телефонограми, на 13-и граничен участък с щаб в Крумовград се вижда,
че от 15 януари до последните дни на декември граничната линия в райо
на на участъка ежедневно е пресичана от гръцки бегълци. Те са главно от
окръзите Еврос и Родопи (Гюмюрджински). Това са партизани, откъсна
ли се в боевете от своите части, както и цивилни граждани, търсещи спа
сение от терора на гръцките власти.9 Само за периода от 1 до 27 ноември
броят на бегълците е 40. От тях един е българин, а останалите са гърци.10
От 30 ноември до 24 декември в полосата на 13-и граничен участък гра
ничната линия е премината от 34 бежанци, от които само 5 души са бъл
гари.11 В дните от 28 до 30 декември броят на ежедневно пристигащите
бежанци е от 1 до 5.12 От 4 до 25 декември има общо 10 преминавания на
границата на групи от по 2-3, 5-7 до 12-14 души.13
Бежанците минават на българска земя и в района на 12-и граничен
участък - Ивайловград. На 15 май „се предават“ 6 бегълци, на 21 май
други 5, между които има и жени, а на 10 август и 4 бойци от ДАГ. На 29
август на българския граничен пост при с. Мандрица, Ивайловградско,
„се предават“ 90 цивилни гърци, бягащи от гръцкия режим. На 15 септем
ври на същия пункт пристигат други 18 души, а на 17 септември - 22.
Българо-гръцката граница е пресичана от търсещи спасение гръцки бе
гълци и в районите на другите гранични участъци. В неврокопския участък,
при с. Гайтаниново, на 26 май пристигат 16 бежанци. В района на доспат-
ския участък през май се прехвърлят на българска земя и 6 семейства.14
По сведение на служба „Държавна сигурност“ (ДС) при областното
управление на МВР - Горна Джумая (Благоевград), от 1 юли до 30 сеп
тември 1947 г. в областта южната граница е премината от 303 бежанци от
Егейска Македония, от които 93 жени и 181 деца.15 Освен тях пристигат и
други 117 души, повечето от които са бойци от ДАГ.16 Сред тях има и
новомобилизирани, които са прехвърлени на българска земя. Вестник
„Вима“ от 2 септември 1947 г. съобщава за насилствената мобилизация
на младежи и девойки в селата край западнотракийския град Орестиас и
за „отвеждането им“ в България.17
Преминалите на българска територия гръцки цивилни граждани и

бойци от ДАГ са препращани от граничните власти във вътрешността на
страната. Първоначално са съсредоточавани в Русе18, но от самото нача
ло на 1947 г. за тях вече има устроен специален лагер-общежитие в Берко
вица. За база е използвана местната казарма. С радиограма от 25 януари
1947 г. началникът на Дирекция,Държавна сигурност“ на МВР Димо Дичев
нарежда на подчинените му служби при областните управления на МВР в
Горна Джумая, Пловдив и Стара Загора: „За в бъдеще всички предали се
бежанци от Гърция да се изпращат в Берковица, като своевременно бъ
дем уведомявани.“19
Само след няколко дни е внесена съществена корекция в реда за прие
ма на гръцките бежанци. С радиограма от 31 януари Д. Дичев нарежда на
началниците на областните управления на МВР в Горна Джумая, Пловдив
и Стара Загора, както и на съответните началници на службите на ДС:
„Всички предаващи се на наша територия гърци ще изпращате само в
София - в Дирекцията, и то на групи, така както са се предали, без да ги
смесвате и без да имат каквато и да е възможност да се запознаят или
срещат. Другаде никъде да не бъдат изпращани. За неспазване на горно
то нареждане ще бъдат налагани най-строги наказания.“20
Цитираната радиограма е твърде показателна. Става ясно, че все още
не е утвърден необходимият порядък в приема и настаняването на гръц
ките бежанци, както и нарушаването по места на дадените дотогава пред
писания. От друга страна, се вижда, че с прииждането на бежанците спе
циалните служби вземат практически мерки за опазване сигурността на
държавата.
Към края на април 1947 г. е утвърден редът, по който трябва да става
първоначалната „обработка“ на гръцките бежанци. Издадено е специал
но нареждане от командването на гранични войски, което към 2 май е
сведено до командирите на граничните участъци по южната граница. Въз
основа на него при преминаване на границата от гръцки граждани в съот
ветния граничен подучастък трябва да се сформира тричленна комисия.
Тя е задължена да разгледа обстоятелствата, при които „са заловени“
лицата, да ги разпита, да им направи обиск и състави необходимия про
токол, в който да бъдат описани намерените вещи. След тази процедура
командирът на съответния граничен участък трябва да предаде задържа
ните лица на най-близката служба на ДС.21 След подобна процедура на 29
декември 1947 г. командирът на 13-и граничен участък предава на завеж
дащия службата на ДС при Околийското управление на МВР в Крумовград
19 гръцки бежанци. Те са от Димотишка, Софлийска и Орестиаска околия.22
Според установения ред съответната низова служба на ДС препраща
бежанците в Берковица, а по преценка някои от тях са изпращани в София

на разположение на Дирекция „Държавна сигурност“, за да бъдат извър
шени необходимите проучвания. В тримесечния си доклад за периода от
1 юли до 30 септември 1947 г. инспекторът при 2-ра секция на службата
на ДС в Горна Джумая донася, че от прехвърлените 117 бежанци, повече-
то от които са били партизани, 100 души са препратени в Берковица, а
останалите в София.23
Организираният гръцки лагер-общежитие в Берковица ангажира вни
манието на ДС при Областното управление на МВР във Враца. Нейните
усилия са насочени не към наблюдаване и проучване на вътрешния живот
в лагера, а по-скоро към неговото опазване от интереса на чуждото разуз
наване. По този начин българските специални служби се поставят в свое
образна услуга на гръцкото лагерно ръководство и изобщо на гръцката
левица през Гражданската война. В тримесечния доклад на врачанския
началник на службата на ДС А. Коцев за периода от 1 юли до 30 септем
ври 1947 г. се подчертава, че един от главните обекти на гръцкото разуз
наване в България е гръцкият лагер в Берковица. Докладът потвърждава,
че службата не се интересува от вътрешния живот в него. Авторът му се
задоволява само да отбележи, че „интересни проявления в лагера и сред
лагерниците нямало“. Този документ потвърждава тесния контакт на гръц
кото ръководство на лагера с МВР. „Ръководството на лагера - отбелязва
А. Коцев - е в много близки отношения с нашата служба, като за най-
дребните проявления всичко донася.“ Случайната среща на берковската
жителка, каракачанката Евгения Апостолова, с един от пребиваващите в
лагера и проявеното от нея любопитство за живота в него дават основа
ние на службата да прозре зад тази случка активизираното гръцко разуз
наване. Берковчанката е взета на отчет и подложена на наблюдение. На
отчет е взета и медицинската сестра Олга Джалева от Петрич, въдворена
в Михайловград (дн. Монтана) по искане на военните разузнавателни служ
би като заподозряна за връзка с гръцкото разузнаване.24
Берковският лагер е под непосредствения „чадър“ на отделение „Б“
при ДС на врачанското областно управление на МВР. Към началото на
1947 г. то „констатира“, че към него проявява интерес Август Попов от
италианското малцинство в Берковица.25 Отделението подозира, че от ла
гера се интересува и вербуваният по италианска линия агент „Нино“, мес
тен гражданин от италиански произход и с италианско поданство. Като
отбелязва, че той е вербуван чрез компрометиращ материал и че е „от
бягвал да донася“, в доклада се подчертават честите му пътувания до
София и посещенията му в мисиите на САЩ и Великобритания.26
Отделяното внимание за берковския лагер по специална линия стига
дотам, че когато на 27 юли 1947 г. той е посетен от егейския българин

Георги Гинков, комунист и учител в едно от ломските села, за да потърси
свой земляк от родния си Лерински край, това предизвиква бързата реак
ция на местната служба на ДС, алармирана за случая от лагерното ръко
водство. След като е задържан и разпитан, изплашеният учител е осво
боден.27
Въз основа на правителствено решение БЧК е задължен да организи
ра от 1 януари 1947 г. болница за гръцките бежанци към берковския лагер.
Използваните за целта казармени сгради били с хигиенични и удобни
помещения. За нейната издръжка Министерството на социалната поли
тика (МСП) трябвало да осигури необходимите финансови субсидии. С
първоначално отпуснатите средства разходите на болницата били покри
вани, но когато броят на болните бързо нараства, БЧК е принуден да
посреща разходите със собствени средства.28Възникналите трудности зас
тавят правителството да вземе бързи мерки. С 2-ро постановление на
МС от 17 юни 1947 г. Министерството на народното здраве (МНЗ) е за
дължено да отпусне на БЧК 20 млн. лв. за лечение и издръжка на болните
гръцки бежанци.29 С 9-ото си постановление от 2 август и с З-тото си
постановление от 2 септември кабинетът задължава МСП да отпусне за
тази цел на БЧК общо 20 млн. лв.30
Гръцкият лагер в Берковица, с болницата към него, е предназначен за
потърсилите спасение на българска земя гръцки граждани, за ранените и
болните бойци на ДАТ. Към май 1948 г. в него са настанени 1730 души, от
които 68 деца. Между тях има 20 бременни жени и други 70 с деца под 3
години. Берковският лагер е своеобразно тилово подразделение на ДАГ,
предназначено за възстановяване на излезлите от строя партизани. В по
литическо и дисциплинарно отношение намиращите се в лагера лица са
подчинени на гръцкото лагерно ръководство („комитет“). Неговата зада
ча е не само да съблюдава за вътрешния ред и дисциплина, но и да про
вежда ежедневно политическо обучение в рамките на 2-3 часа. Ръковод
ството организира и препраща в Гърция оздравелите лица. Със съдейст
вието на българските власти те са прехвърлени на гръцка земя през Бела
сица или през Югославия. Лечението в болницата е поверено на българ
ски лекари и медицински сестри. Съдейства им гръцки екип от помощен
персонал. Установеното своеобразно двувластие в гръцкия лагер намира
символичния си израз в ежедневното издигане на гръцкото национално
знаме и на флага на БЧК.31
Липсващите условия за лечение на тежкоболните гръцки пришълци в
берковската болница заставят Изпълнителният комитет на БЧК да вземе
решение да бъде открита през януари 1948 г. в София специална хирурга-
ческа болница с 80 легла. Без да са осигурени нужните целеви средства,

БЧК поема нейната издръжка по необходимост.32
Решението на Временното демократично правителство на Гърция от
февруари 1948 г. да евакуира децата от контролираните от него райони33
в източноевропейските страни изправя българското ръководство пред нова
тежка и отговорна задача - да приеме и създаде необходимите условия за
пълноценен живот на гръцките деца.34 Първата група от тях пристига в
средата на март.35 Непосредствената отговорност за техния прием и нас
таняване е възложена на Помощната организация (ПО).36
Като оценява сложните проблеми, които тя трябва да решава, нейни
ят председател Димитър Халов инициира пред Политбюро (ПБ) на ЦК
на БРП(к) да бъде създаден държавен орган, който да ръководи и коорди
нира цялостната дейност. Въз основа на направените от него предложе
ния на заседание на ПБ от 6 април Георги Чанков внася предложение за
незабавно сформиране на „комитет“ в състав от 9 души, като предлага и
конкретни лица. „Основната работа на първите пет другари - заявява той
- трябва да бъде устройването и грижите за гръцките деца. Те да се зае
мат практически и незабавно с всичко, което е необходимо за посрещането,
настаняването и по-нататъшните грижи за децата и другарите бежанци.
Всички въпроси във връзка с набавянето на средствата - храна, облекло,
обувки, ангажиране на вили, квартири и пр„ трябва практически да се
решават от тях в сътрудничество със съответните правителствени органи
и обществени организации.“ Направеното от Г Чанков предложение е об
съдено и прието. То заляга и като решение на Постоянното бюро на Нацио
налния съвет на Отечествения фронт (ОФ) в заседанието му от 9 април
1948 г.37
След взетото политическо решение от ръководните органи на БРП(к)
и ОФ въпросът е обсъден на правителствено равнище. Уточнени са чле
новете на бъдещия координационен орган. С 6-о постановление на МС от
21 май 1948 г. е създадена специална комисия към правителството, „ко
ято ще има задачата да организира посрещането, настаняването и под
помагането на забегналите в нашата страна гръцки бежанци“. За неин
председател е определен подпредседателят на МС Георги Попов, а за сек
ретар - Георги Господинов, директор на БЧК. В състава на комисията
като членове са включени: Трайчо Доброславски - министър на народно
то здраве; Рада Тодорова - зам.-министър на труда и социалните грижи;
Д. Халов - председател на ПО, и генерал Благой Пенев - директор на
Народната милиция.38
Комисията, която още се нарича Държавна комисия за гръцките бе
жанци (ДКГБ), провежда първото си заседание на 22 май, един ден след
нейното сформиране. Вместо здравния министър като негов пълномощ

ник присъства д-р Павел Жабилов. Основният въпрос, който тя обсъжда,
е „правилното организиране, обзавеждане, обслужване на гръцките деца
и гръцките бежанци“. Във връзка с възрастните лица са взети четири важ
ни решения. Според първото досегашното общежитие в Берковица тряб
ва да се трансформира и да бъдат създадени две общежития - в Берковица,
което да се организира и обзаведе от БЧК, и в Белоградчик - от ПО.
Второто решение предвижда за тежкоболните да бъде разкрита „специ
ална болница“ в София на издръжка на БЧК, а третото - да бъде създаде
но „специално общежитие за разпределение на гръцките бежанци“. Всички
новодошли трябва да преминават през него, където да им бъде извърш
ван щателен медицински преглед, и оттам да бъдат насочвани в берков
ското или белоградчишкото общежитие. Според четвъртото решение ко
мисията се задължава да потърси съдействието на МС, за да бъдат снаб
дени двете общежития с по един камион. Накрая на протокола от заседа
нието е записано: „За правилно провеждане на работата Министерството
на труда и социалните грижи най-редовно да субсидира БЧК и Помощната
организация.“39
Прииждането на гръцките бежанци в България продължава и в нача
лото на 1948 г. В бюлетин на Щаба на Гранични войски за януари се отбе
лязва, че в полосата на 12-и граничен участък - Ивайловград, „се преда
ват 50 невъоръжени гръцки бежанци“40. През февруари и март в тази част
на границата преминават други 8 цивилни лица. През първото тримесе
чие на годината бегълци се прехвърлят на българска земя в Крумовградско.
На 5 април в района на с. Голямо Каменяне пристига нова голяма бежан
ска група от 138 души, от които 66 жени, 55 деца и 17 мъже. Само след
четири дни в района на същото село идва бежанска група от 82 души.41
През първото тримесечие на годината в полосата на петричкия и невро-
копския отряд граничната линия е премината от 177 гръцки бежанци.42
На 25 май ДКГБ провежда своето второ заседание. Решенията, които
са взети, се отнасят главно до прегупиране на бежанците и до събиране на
децата в определени селища. Предвидено е до 1 юни 250 възрастни лица
да бъдат прехвърлени от Берковица в Белоградчик, а намиращите се тук
216 гръцки деца да бъдат отведени в Ботевград. Взето е решение в двусед
мичен срок да бъде разширена базата в белоградчишкото общежитие,
където е планирано да бъдат изпратени още 750 възрастни бежанци. Тук
трябва да бъдат прехвърлени и всички възрастни лица от други населени
места, както и майките с деца до 3 години. Още е решено да бъде разкри
то разпределително общежитие за възрастни във Враца.43
Част от решенията на ДКГБ от проведеното на 1 юни трето заседа
ние се отнасят до организиране и обзавеждане на общежитието в Бело

градчик. За да бъде разширена неговата база, е предвидено Министер
ството на народната отбрана (МНО) да опразни и останалите помеще
ния от местната казарма. Решено е да бъде поискано официално от съот
ветните министерства и ведомства да доставят хранителни продукти, 600
легла, 950 одеяла, 600 възглавници, 8 хил. м американ и кухненски принад
лежности за около 350 души. БЧК е задължен да осигури необходимите
лекарства за белоградчишкото общежитие и за това в Берковица.44
Към 1 юни 1948 г. общият брой на установените в България гръцки
граждани - бежанци, възлиза на 3545 души, от които 1793 са възрастни
лица, мъже и жени.45 Към 17 юни броят на възрастните бързо нараства и
достига 2280. От тях 1200 са настанени в Берковица, 1000 в Белоградчик,
а други 80 в София.46 За периода от 1 януари 1946 - 1 юни 1948 г. за двете
общежития в Берковица и Белоградчик и за болницата в първия град са
изразходвани от БЧК общо 156 469 770 лв., разпределени както следва: за
устройване на общежитията и болницата - 8 005 809 лв.; консумативни
материали - 46 943 804 лв.; транспортни разходи, възнаграждения на пер
сонала и за цигари - 12 169 265 лв.; за лекарства на лекуваните болни в
софийската болница на БЧК - 15 350 892 лв. Въпреки внимателното пла
ниране на финансирането бързото и неочаквано нарастване на числеността
на гръцките бежанци понякога създава сериозни затруднения. Подобен е
случаят с берковското общежитие, където през май 1948 г. броят им дос
тига 2000 души. За да бъдат изхранени, се налага властите да посегнат
дори и на отпусканите скромни наряди хранителни продукти за населе
нието в града и околията и да отклонят част от тях за гърците. Създадените
сериозни продоволствени затруднения заставят председателят на околий
ския съвет в Берковица с писмо от 2 юни да информира Централното
управление на БЧК и да настоява за бързи мерки.47
Проблемите за устройване на гръцките бежанци и за осигуряване на
необходимите условия за живот са сложни и трудноразрешими при тога
вашните възможности на българската държава. Това налага ДКГБ през
седмица, а понякога и през два-три дни да провежда заседания, на които
да обсъжда актуалните и наболели въпроси и да набелязва мерки за ре
шаването им.
Първостепенна задача на комисията е да осигури необходимите фи
нансови средства. На заседанието си от 4 юни тя решава от отпуснатия
от МС 90 млн. лв. кредит Министерството на труда и социалните грижи
(МТСГ) да даде на ПО за нуждите на възрастните бежанци 30 млн. лв. и
други 15 млн. на БЧК.48 През юни пред комисията стоят още няколко
основни въпроса. Първият е да бъде довършено обзавеждането на двете
общежития за възрастни в Берковица и.Белоградчик с необходимия ин

вентар, постелъчни принадлежности и кухненски пособия. Набелязани са
срокове за тяхната доставка от МТСГ Вторият въпрос се отнася до снаб
дяването на двете общежития с хранителни продукти. До този момент
това става чрез местните комисарства, което създава сериозни трудности.
Комисията взема решение в бъдеще доставката на храни да става цен
трално. Наличието в Берковица на бременни жени, майки с кърмачета и
малки деца изисква по-специални условия за живот. Комисията постано
вява в същия град да бъде организирано „специално общежитие“ за тях,
като задължава БЧК и МНЗ да назначат 2 лекари - акушер-гинеколог и
педиатър, една акушерка и две самяранки. През месеца е назначен лекар
и в белоградчишкото общежитие и са изпратени психиатри за преглед на
намиращите се в него душевно болни лица.49
За положението на дошлите в България гръцки бежанци към юни 1948 г.
е показателно изложението от 8 юни на вицепремиера и председател на
ДКГБ Г Попов. От него става ясно, че са настанени в хигиенични и удоб
ни помещения на бившите казарми в Берковица и Белоградчик. Тъй като
облеклото им, с което са пристигнали, е било износено и оскъдно, още с
идването им са снабдени с достатъчно долно бельо, горни дрехи и обуща.
Храната, която им се дава, е питателна и в достатъчно количество. Тъй
като броят на подслонените бежанци в Берковица вече е достигнал 1700,
се предвижда част от тях да бъдат прехвърлени в Белоградчик. В берков
ското общежитие, което е най-голямото, е поддържана необходимата чис
тота и са извършвани периодични медицински прегледи. На гърците е
дадена възможност сами да уредят живота си в него и да го устроят съоб
разно своя бит и нрави. Те са участвали в извършваните ремонтни дей
ности. Желаещите са работели в придадените към общежитието рабо
тилници и земеделско стопанство със 150 дка земя, както и в горското
стопанство. Цялостният вътрешен живот е контролиран от изграденото
гръцко ръководство. По оценката на вицепремиера то е организирало ед
на „отлична културно-просветна дейност“. Носело и отговорността за ох
раната на лагера с неговите обекти.50
Не така оптимистичен е докладът откъм 15 юни за живота в лагера на
началника на ДС при Областното управление на МВР - Враца, който се
отнася за „чуждото разузнаване“. Според него от два месеца „духът на
лагерниците е много паднал“. Причината за това бил недостигът на пре
вързочни и дезинфекционни материали и отпущаната дневна дажба от
200 г хляб. Имало оплаквания, че лекарите отказвали да обслужват лагер
ниците в извънработно време. Когато един от тях, с ампутиран крак, по
искал да му дадат една обувка за здравия, а лагерното ръководство му
отказало, той заявил: „Щом Народна република България не може да из

храни 2000 души и ако ние смятаме да правим такава република, по-доб-
ре да си отидем в Гърция и да ни управляват фашистите.“51
Трудностите в берковския лагер, зашифрован от ДС като обект „Лъв“,
са отразени и в доклад откъм средата на юни на проверяващ служител от
МВР до директора на Народната милиция. От намиращите се в него 1800
души над 600 са били ранени, а мнозина са били с ампутирани крайници.
Имало и болни от вътрешни болести, а около 80 души са били с краста,
екзема и кел. Някои се нуждаели от балнеолечение заради заседнали в
телата им куршуми. Недостигали превързочни и дезинфекционни
материали. Въпреки известни трудности храната била „сравнително доб
ра“, а имало възможност да се подобрява от лагерната зеленчукова гра
дина със 110 дка земя и от животновъдната ферма с овце и 100-тина
прасета. В доклада още е отбелязано недоброто състояние на постелъч-
ните принадлежности и на облеклото. Въпреки тези трудности проверя
ващият не пропуща да отбележи, че „благодарение на политическите за
нятия духът е висок“, дисциплината „задоволителна“ и че според лагер
ното ръководство „вражески прояви не са забелязани“52.
През второто полугодие на 1948 г. нараства потокът на прииждащите
гръцки бежанци. От 12 август докъм началото на октомври в страната
пристигат 60 мъже и 4 жени. Към 2 септември общият брой на възрастни
те бежанци е 1900.53 В сравнение с юни той намалява с около 400 души,
което може да се обясни с прехвърлянето на оздравелите бойци от ДАГ в
Гърция. През последната десетдневка на октомври само в Светиврачко
(Санданско) преминават 17 бегълци, през ноември - 84 и през декември -
36. За оказване на първа помощ на ранените и тежкоболните, както и за
извозването им от границата към вътрешността на страната, голяма е
ролята на БЧК. Неговите медицински формирования, санитарни влакове,
санитарна авиация и линейки обслужват и транспортират много от при-
дошлите у нас гръцки грждани.54Към 8 ноември техният брой вече възли
за на 2700, от които 1500 са настанени в Берковица, а 1200 в Белоградчик.55
Сред потърсилите подслон в България има и дезертирали военнослужа-
щи от правителствената гръцка армия. За подобен случай е съобщено в
Бюлетина на щаба на Гранични войски, когато през януари в района на
петричкия граничен участък се предават трима „монархофашисти“.56
Установеният ред за приемане, селекциониране и насочване на гръц
ките бежанци се запазва и през 1948 г. Органите на Гранични войски пре
дават задържаните лица заедно с материалите от проведеното първона
чално следствие на съответната околийска служба на ДС. Тя ги препраща
към областното управление, което преценява къде да бъдат настанени.
Мнозинството от тях са насочвани към гръцкия лагер в Берковица, теж-

коболните към болницата на БЧК в София, а лицата, които предизвикват
някакво съмнение, са предавани в Дирекция „Държавна сигурност“ в сто
лицата. Има и една четвърта категория, наречени „прибежчици“, които
са изпращани на началника на Бюро ДС - Пазарджик, за „С“. Най-веро
ятно това са дезертьорите от гръцката правителствена армия или лица,
които нямат убедителни доказателства за причините да напуснат Гърция.
Има и случаи, когато някои от дошлите в България без основателни при
чини са предавани на ДАГ57
В граничната зона граничните власти запазват старшинството си спря
мо органите на ДС. Последните са длъжни да ги уведомяват за задържа
ни лица и за вербуване на секретни сътрудници. Прииждането на бежан
ците създава благоприятни условия за гръцките разузнавателни служби
да внедряват свои агенти и информатори на българска земя. За париране
на тяхната дейност са създадени два български контраразузнавателни пунк
т а - в Свети врач (Сандански) и Неврокоп (Гоце Делчев).58
ДКГБ продължава активната си дейност и през втората половина на
1948 г. През юли тя се занимава с въпроси по дообзавеждането на двете
общежития. Върховният съвет за физкултура и спорт е задължен да дос
тави в Берковица уреди и пособия за спортна дейност. През месеца пред
комисията възниква твърде важен въпрос, отнасящ се до здравето на нас
танените в берковското общежитие лица. Сред тях има 40 нервноболни,
за които се налага специализирано лечение. Възложено е на един от воде
щите в страната професори-невролози да прегледа болните, а неговият
асистент да организира лечението им. Професорът констатира, че има
лица, нуждаещи се от балнеолечение. Мнозина от настанените в берков
ското общежитие боледуват от туберкулоза. На 8 юли МНЗ е задължено да
поеме лечението на 20 от най-тежките случаи. Само след около две сед
мици останалите болни са настанени в разкрития специално за тях край
Берковица диспансер. Комисията задължава БЧК да организира на сме
ни 20-дневно лечение във Вършец на групи от по 10 лица. Тя разпорежда
на МНЗ да бъде извършена в София операция на 7 болни, както и да про
веде анкета за забавената хирургическа интервенция. В заседанието си от
19 юли ДКГБ взема решение ръководствата на БЧК и МНЗ да обсъдят
въпроса за организиране на бърза хирургическа помощ на ранени бойци от
ДАТ край самата българо-гръцка граница. За подобряване условията на
живот в общежитията в Берковица и Белоградчик е предприета и строи
телна дейност, която се наблюдава и контролира на министерско равнище.59
През август най-важната задача, която ДКГБ трябва да разреши, е да
осигури зимно облекло за бежанците. Тя изисква от Министерството на
вътрешната търговия (МВТ) да окаже пълно съдействие на БЧК и ПО в

набавянето на зимни дрехи и обуща за около 3000 души. Разпоредено е до
1 октомври всеки от бежанците да получи по два чифта долно бельо, един
костюм и чифт обувки. Във връзка с това МТСГ е задължено да осигури
2000 м вълнен плат за горни дрехи.60
На 2 септември 1948 г. вицепремиерът и председател на ДКГБ Г Попов
изпраща писмен доклад до министър-председателя Г Димитров, в който
подробно го информира за положението на настанените у нас гръцки граж
дани. В частта от него, отнасяща се до възрастните, е отбелязано, че в
общежитията им се извършва усилена подготовка за зимата и са взети
мерки за набавяне на необходимото облекло и обувки. Г Попов не про
пуска да спомене за извършваната в тях активна „политико-възпитателна
дейност“, както и за организираните курсове за обучение на неграмотните.
За обитателите на общежитията той подчертава: „Духът е бодър, доволни
са от обстановката и отношението у нас.“61
Броят на прехвърлените у нас ранени и болни бойци на ДАГ продъл
жава непрекъснато да нараства. Статистиката показва, че от дошлите у
нас в периода 1 април - ноември 1948 г. 5% са ранени в главата, 5% в
челюстите, 10% в очите и ушите, 30% са с прекъснати артерии на
крайниците. От ранените 3% са с коремни рани. Те са отведени спешно
със самолет в столицата за незабавна операция. Ежедневно на българска
земя са прехвърляни по 20-30 ранени. Още през август ДКГБ възлага на
БЧК да преустрои незавършената си сграда в София на ул. „Тотлебен“
№ 21 в травматологична болница. Във връзка с това лично Г Попов се об
ръща към председателя на Държавната планова комисия да отпусне нуж
ните строителни материали. Предвидено е болницата да приеме първите
пациенти на 28 септември. За нея е осигурена и доставката на 22 т храни.62
Поради нарастващия брой на прииждащите у нас ранени и болни гръц
ки партизани, а вероятно и от външнополитически съображения, ДКГБ
решава да изнесе лечението им от София. На заседанието си от 7 октом
ври тя задължава БЧК да уреди три хирургически болници в Банкя с око
ло 600 легла. За целта е предвидено да бъдат иззети две вили и почивните
станции на банковите, финансовите и пощенските служители. За тяхното
обзавеждане МНО трябва да достави 2000 одеяла, постелъчни и кухнен
ски принадлежности, а МВТ - нужните материали и инвентар. За кадро
вото им обезпечаване МНЗ трябвало да осигури необходимите лекари,
аптекари, медицински сестри, както и потребната медицинска апаратура.
Поради спешната нужда от трите болници горните въпроси са решени
още в деня на заседанието.63
Към началото на есента на 1948 г. се увеличава броят на придошлите
от Гърция бегълци. Това заставя държавната комисия в заседанието си от

14 октомври да обсъди въпроса за устройването на още 1500 души и да
вземе съответните мерки. Тя задължава МВТ да отпусне плат за ушиване
на по 3000 броя чаршафи и калъфки за възглавници, 3000 комплекта дол
но бельо, 5000 м вълнен плат за горни дрехи, 350 чифта обувки, 300 отоп
лителни пернишки печки, както и да резервира 3000 одеяла. От МНО е
изискано да достави 2000 одеяла, а от МВТ да осигури редовната достав
ка на хранителни продукти за нарасналия брой бежанци. За настаняване
то им военното ведомство е задължено да осигури подходяща сграда.
Комисията прави постъпки да бъдат ползвани за тази цел намиращите се
северно от Варна четири ведомствени почивни станции.64
Към ноември броят на гръцките бежанци у нас отново нараства и
достига над 2200 души. От тях 1400 са в Берковица, 600 в Белоградчик,
160 в двете болници на БЧК в София, 20 в други три столични болници.
По същото време гърци се лекуват и в болничните заведения на Хасково,
Стара Загора, Пловдив и Кърджали.65
През ноември вниманието на ДКГБ е насочено към снабдяване на
общежитията със зимнина. Извънредните разходи налагат да бъде отпус
ната авансово от финансовото министерство еднократна субсидия от 30
млн. лв. Поради голямата нужда от зимно облекло комисията изисква от
МНО, Гранични войски и МВР да отпуснат определени количества бра
кувани дрехи. През месеца е взето и едно важно организационно решение
В заседанието си от 16 ноември ДКГБ постановява „в бъдеще грижите за
възрастните бежанци да бъдат поети от БЧК, а за децата - от Помощната
организация“. В последното за годината заседание комисията оценява до
тогавашната си дейност и взема решение да настоява пред МС да устрои
в общежития почивните станции край Варна на железопътните и пощен
ските служители.66
Замисълът на ДКГБ да организира в Банкя главната санитарна база
за лечение на ранените и болните бойци на ДАГ среща неочаквана съпро
тива от представителя на ЦК на ГКП у нас Костас Саперас. На 7 декем
ври 1948 г. той отправя писмо до Пеньо Докузов, отговарящ за гръцките
бежанци в ЦК на БКП. В него той се противопоставя на горното намере
ние и настоява да бъде запазена разкритата за гърците „специална болни
ца“ в София. Искането е мотивирано с нежеланието на гръцката страна
нейните болни да бъдат лекувани в реномираната Александровска бол
ница. Аргументите за това са невъзможността тя да упражнява в нея своя
контрол, както и обстоятелството, че „нямали доверие на лекарите, кои
то не били комунисти“. Във връзка с това е изпратено и изложение до
Секретариата на ЦК. Трайчо Костов, в качеството си на секретар, дори
изказва мнение да се съобразят с гърците и да запазят разкритата за тях

болница в столицата. Въпреки това на 19 януари 1949 г. комисия начело с
министъра на народното здраве взема решение за нейното закриване. Още
на следващия ден П. Докузов реагира с писмо до Политбюро, като пред
лага да бъде спряно неговото изпълнение. Изразените различни станови
ща от партийната централа и МНЗ налагат по случая да вземе отношение
лично Г. Димитров. „Да се разясни на др. Докузов и той от своя страна да
успокои гръцките другари“ - четем в сложената върху изложението него
ва резолюция. Трябвало да им се обясни, че организационните промени
няма да доведат до разстройване на лечението и независимо че главната
санитарна база ще бъде развита в Банкя, за тежките случаи и за операции
на гърци ще бъдат отделяни места във Военната болница и в тази на БЧК.67
Прииждането на гръцки бежанци в България продължава и към нача
лото на 1949 г. На 19 януари при с. Петрово, Светиврачко, на българска
земя преминават 6 души, а на 23 януари - други II.68 Пресичането на
границата става по цялото нейно протежение - от връх Тумба до р. Марица.
На 20 април 1949 г. в двете общежития за възрастни и в берковската бол
ница на БЧК има общо 3351 бежанци. От тях 1700 са в Берковица, 1180 в
Белоградчик, 398 в новоразкритата болница на БЧК в Банкя и други 73 са
към нея в качеството си на обслужващ персонал.69
ДКГБ продължава да заседава периодично, обсъжда възникващите
въпроси и набелязва мерки за решаването им. Нарастващият брой на гръц
ките бегълци създава сериозни проблеми при снабдяването им с облекло.
През януари е взето решение БЧК да закупи за тях от МНО годни и здра
ви дрехи. Потокът от ранени и болни надхвърля капацитета на специал
ната болница в Банкя. За да отговори на все по-нарастващите нужди в
заседанието си от 7 февруари, комисията решава да предприеме енергич
ни постъпки пред Комитета по вътрешни, културни и социални въпроси
при МС да бъдат предоставени още 5-6 сгради в Банкя за допълнително
разполагане поне на 300 легла. Взето е и друго важно решение - лекувани
те в нея болни да бъдат зачислени на „усилваща храна“.70
Болницата в Банкя, в която са настанявани ранените и тежкоболните
бойци на ДАГ, е на постоянното внимание на ДКГБ. Заради някои въз
никнали в нея проблеми е създадена тричленна комисия, оглавена от ди
ректора на БЧК Е Господинов, която да обследва нейната работа. Тя е
задължена да посети болницата на 29 юли и да проведе съвещание с ле
карския персонал. За да бъде гарантирана сигурността на болницата, е
възложено на специалните служби на МВР да поемат нейната охрана.71
Към края на юли 1949 г. в България има около 3300 бежанци. От тях
1300 са в белоградчишкото общежитие, които са възрастни лица и с трай
на инвалидност. Други 1460 са в общежитието с болница в Берковица. Тук

са по-леко болните и оздравяващите лица. Около 480 тежкоболни са в
болницата на БЧК в Банкя. Нуждаещи се от лечение гърци са настанени в
болницата за „Спешна помощ“ на БЧК в София, както и в провинциални
лечебни заведения.72
Особено ценен източник за положението на гръцките бежанци у нас
към края на лятото на 1949 г. се оказва доклад на ДКГБ до МС откъм
края на юли. Вероятно заради очертаващия се край на Гражданската вой
на в Гърция той има по-обобщаващ характер. Направени са някои рав
носметки за целия период на акцията по настаняването на възрастните
гръцки бежанци. Според доклада помещенията, в които били настанени,
„общо взето са недостатъчни“. Капацитетът на общежитията в Белоград
чик и Берковица възлизал на 350 легла, но понякога в тях били събирани
над 5000 души. По оценка на комисията „прехраната е сравнително добре
организирана“. Дневният оклад бил от 110 до 220 лв. в зависимост от
здравословното състояние на бежанците. Почти всички са снабдени с дол
но бельо, а по-голямата част - и с горни дрехи. Около 40% от тях получи
ли обувки, а останалите - гумени цървули. Големи усилия са положени и
за здравето на бежанците. В болниците в Банкя и Берковица и в общежи
тието в Белоградчик за тях се грижат 18 лекари, 26 медицински сестри, 18
самарянки и 30 болногледачки. Освен това МНЗ е разпоредило на болни
ците в страната да ги обслужват с предимство. Санитарните формирова
ния на БЧК (санитарни влакове, авиация и линейки) транспортирали и
обслужили до момента над 5220 души.73
От началото на акцията за приемане и настаняване на гръцките бе
жанци (октомври 1946 г.) до август 1949 г. в България преминали и прес
тояли съответен период от време 12 600 възрастни лица. Освен тях били
подпомогнати други 2500 души, преминали през страната ни на път за
Румъния. От октомври 1946 докъм края на юли 1949 г. за възрастните
гръцки бежанци са изразходвани общо 517 100 000 лв. (1 785 381 щ. д.). От
тях 356 млн. са субсидия от държавния бюджет, а останалите 161 100 000
лв. са изразходвани от БЧК. За периода БЧК изразходва още 19 800 000
лв. за 14-те санитарно-карантинни пунктове по южната граница, с което
разходите за възрастните гръцки бежанци през този период достигат об
що 536 900 000 лв. (1 853 744 щ. д.). Отпусканите държавни субсидии по
години са както следва: за 1947 г. - 40 млн., 1948 г. - 166 млн., за 1949 г.
(до 21 юли) - 150 млн.74
След като дава този обобщен отчет, комисията предлага на МС да
бъде запазена и да продължи дейността си заради нейната „изключител
но полезна роля“ за разрешаване на въпросите по настаняването на въз
растните гръцки бежанци и деца. Изразена е препоръка и в бъдеще гри

жите по цялостната организация, обзавеждане и издръжка на общежити
ята да бъдат поети от БЧК. Предложено е за последните пет месеца на
1949 г. да бъдат осигурявани средно месечно по 55 млн. лв. за издръжка
на възрастните и децата или по 35 754 000 лв. само за възрастните, при
положение че сегашият им брой се запази. Комисията предвижда за око
ло 3500 възрастни лица, от които 1500 леко болни, да се отпускат за всеки
по 7200 лв. месечно за цялостната им издръжка, включваща храна, дрехи
и обувки, лекарства, лечение, транспорт и летуване в наши курорти. За
издръжката на около 600 по-тежко болни е планирана месечна сума за
едно лице от 9000 лв. За издръжката на 8 санитарно-карантинни пунктове
по границата с Гърция е предвиден общ месечен разход от 600 000 лв.75
При тези разчети за последните пет месеца на 1949 г. (август - декември)
българската държава планира да изразходи за възрастните бежанци още
178 770 000 лв. С тях общата сума за издръжката им от октомври 1946 до
края на 1949 г. би трябвало да възлезе на 715 670 000 лв.
Очертаващото се тежко бреме за България заставя ДКГБ да отправи
на 6 септември 1949 г. специално писмо до Секретариата на ЦК на БКП.
В него се изтъква: „Във връзка с нашето извънредно голямо затруднение
по снабдяването на новоприиждащите другари гърци, молим да напра
вите искане до братските компартии в Чехословакия, Полша и Румъния
да ни подпомогнат със следните материали: 8000 одеяла; 4000 броя гор
ни мъжки и дамски дрехи; 4000 чифта мъжки и дамски обувки; 10 т месни
консерви, 10 т мазнини и 6 т кондензирано мляко.“76
Приключването на Гражданската война в Гърция с последните боеве
през август и септември при планините Вич и Грамос отприщва бежан
ския поток към съседните северни страни. Част от него се насочва към
България. В страната ни пристигат бойци от ДАГ, на групи и поединично,
както и цивилни лица. Това създава сериозни проблеми за органите на
МВР при удостоверяване самоличността на бегълците. Докато при гру
повите преминавания това става лесно и те веднага са насочвани за нас
таняване в белоградчишкото общежитие, при единичните се налагат про
учвания. За тази цел към „гръцките другари“ е предаден „за връзка“ ин
спекторът при Дирекция „Държавна сигурност“ Симеон Иванов, чрез ко
гото се получава необходимата информация. Докладвайки за това в ра
порта си от 14 октомври 1949 г. до Христо Боев, заместник-директор на
дирекцията, началникът на група „Д“ Я. Николов получава следните ука
зания за единичните преминавания: за бойците от ДАГ да бъде уведомя
ван П. Докузов от ЦК на БКП и да се иска мнението му за разпореждане;
за военнослужащи от „гръцката монархофашистка армия“ след разпит
да бъдат изпращани в Добруджа; за цивилните лица да се взема конкрет

но решение и да се изпращат в провинцията след уведомяване на съот
ветния окръжен началник на МВР.77
Към 6 октомври 1949 г. в България има около 4500 гръцки бежанци,
разпределени както следва: 2150 в Берковица, 1800 в Белоградчик, 320 в
болницата на БЧК в Банкя и още 320 души, намиращи се на лечение в
други болници. Струпването на голям брой лица в Берковица и Белоград
чик създава сериозни проблеми за организиране на нормалния им живот.
За тяхното решаване лично председателят на ДКГБ Г Попов посещава
двете населени места.78
Във връзка с устройването на прехвърлените в България бойци на
ДАГ и цивилните лица у нас пристига министърът на ВДПГ Георгиос
Цапакидис, член на ЦК на Гръцката земеделска партия (АКЕ). На 6 ок
томври 1949 г. той прави писмено изложение до Г Попов. Като благода
ри на вицепремиера за неотдавнашното му посещение в гръцките лагери,
подчертава: „С това във ваше лице се изразяват още един път бащинските,
братските и другарските грижи към борещия се гръцки народ от страна
на правителството на народнодемократична България, както и от страна
на вашия гостолюбив народ.“
В изложението си гръцкият представител отбелязва, че е посетил Бер
ковица, Белоградчик, Клисурския манастир и Вършец. Въз основа на лич
ните си впечатления прави широк кръг от предложения за по-доброто
устройване на неговите сънародници, без да се съобразява с възможнос
тите на страната ни. Настоява настанените в Берковица във вагони и па
латки 470 души да бъдат прехвърлени на други места. За подобряване на
хигиенните условия на живот в казармените помещения предлага от тях
да бъдат изместени 380 души. По подобни съображения счита, че и от
„сгъстения“ лагер в Белоградчик трябва да бъдат изведени още 500 души.
От общия брой на предложените от него за изместване лица, заедно с
очакваните да се завърнат в лагерите от лечение 250 души, Г Цапакидис
предлага 1000 от тях да бъдат настанени в „държавните вили“ във Вършец,
а останалите 600 души, най-здравите и запознати със земеделие, да бъдат
изпратени в държавно земеделско стопанство с идея броят на настанени
те в него да достигне 1000. С мотива да не бъдат в тежест на българската
държава той смята, че те трябва да бъдат устроени на работа, както и
тези във Вършец. Според него в берковския и белоградчишкия лагер трябва
да останат само неспособните за работа, инвалидите и болните.79
След като високопоставеният гръцки представител предлага да бъ
дат настанени на работа само около 2000 души, за останалите 2500 лица
той разчита на издръжката на българската държава. Това обяснява него
вите разсъждения в изложението му, че „...гърците, които са в България,

повечето са стари, баби, инвалиди, неспособни за всякаква физическа
работа. Другите, почти всички били ранени - 1, 2, 3 до 10 пъти.“ Той още
предлага да не бъдат разпръсквани в различни селища на страната, а да
се запази тяхната компактност. Това обяснява с необходимостта бежан
ците да се подкрепят морално, тъй като „най-малко двама членове от се
мействата - деца, мъже, жени, внуци, зетьове и др., загинаха в борбата“. С
оглед на това и за по-нататъшното им устройване развива идеята към про
летта и лятото на следващата година „да се построи едно или две села“.
Според вижданията му те трябва да бъдат ,ща социалистически основи, с
водопровод, канализация, болници, училища, електрификация и др.“80
Ако в първата част на доклада представителят на ВДПГ е внимате
лен и толерантен, във втората е настроен критично към българската стра
на. Според него лекарите в берковския лагер са недостатъчни и липсвали
специалисти. Изразява и недоволство от недостатъчната „зареденост“ на
аптеките в Берковица и Белоградчик. С категоричен тон Г Цапакидис изис
ква да бъдат доставени на сънародниците му 3000 мъжки костюма, 4000
панталона и още толкова шинели, по 5000 ризи и фанели, 1500 дамски сака,
1500 блузи, 3000 рокли и др. Не пропуска да отбележи и нуждата им от
тоалетни принадлежности. Настоява белоградчишкият лагер да получи един
товарен камион, а берковският - два. В заключение той обобщава, че „тези
били недостатъците на гръцките лагери“, и изразява надежда, че българ
ското правителство ще направи необходимото за преодоляването им.81
Гръцкото желание за прехвърляне на част от бежанците в държавно
земеделско стопанство е удовлетворено. Взето е решение за целта да се
използва стопанството „Вълко Червенков“ край с. Ореш, Свищовско, къ-
дето дотогава са работили военнослужащи от Трудови войски. На 28 ок
томври 1948 г. в опразненото от трудоваците стопанство пристигат 700
души. За живота им в него съдим от три декемврийски доклада на Христо
Коняров, инспектор при Върховното управление на БЧК. Новодошлите
били настанени в седем големи спални помещения и осигурени с необхо
димия постелъчен инвентар. Изхранването им се осигурявало с отпуска
ните продукти от 5-а трудова област. Месо и зеленчуци добивали от соб
ственото си стопанство, а хлябът им бил доставян от Свищов. Бежанците
пристигат в момент, когато селскостопанската продукция още не била
прибрана от полето. Предстояло да бъдат извадени цвеклото и картофите,
да се обере царевицата и ожъне оризът.
Управлението на стопанството и организацията на труда са поверени
на майор Леков от Трудови войски. Под негово ръководство ежедневно
400 души излизат на работа в полето. Останалите 300 души били отделя
ни за някаква си „специална“ за гърците работа. Още от първите дни но

вите заселници се държат безстопанствено, чупят инвентара, разпиляват
строителния материал и не се грижат добре за добитъка. Според един от
докладите на Хр. Коняров на бежанците „им липсвало съзнание за иконо
мии“. Въпреки проведенето съвещание по този въпрос техният партиен
секретар споделя пред инспектора за срещаните големи трудности в това
отношение. Безотговорността на гърците, нежеланието за работа и не
ефективният им труд обясняват защо реколтата в стопанството не била
прибрана дори и към началото на декември. Като една от причините за
това инспекторът на БЧК изтъква, че бежанците не спазвали работното
време. Излизали на работа сутрин след 8 ч., следобед - след 14 ч. и се
прибирали в 16,30 ч., или трудовата им ангажираност не била повече от 6
часа. Без разрешение отивали в града с фиктивния мотив за нужда от лекар
или зъболекар. Причината за това отношение Хр. Коняров деликатно тър
си в обстоятелството, че „гърците не са свикнали да работят, защото 10
години водят борба“. За да омаловажи недобросъвестността им, явно по
политически причини, той счита, че вина за това уж имал и майор Леков,
който продължил да бъде взискателен, както е бил с трудоваците. Изводът,
който инспекторът прави, е, че „всичко това създало едно недружелюбно
отношение между бежанците и ръководството на стопанството“.
Въпреки направените подобрения в битовия живот на гръцките бе
жанци - построени са ново спално помещение, столова и умивалня, из
градена е канализация и е инсталирана електрическа мрежа на местен
агрегат, доставена е крачна печатна машина за издаването на вестник,
гърците продължават да недоволстват и предявяват нови претенции. Те
настояват да бъдат писмено регламентирани отношенията им с ръковод
ството на стопанството, да се уточни количеството на полагащите им се
по наряд хранителни продукти, да им бъдат изпратени лекари, медицин
ски сестри, да им се даде радиоапарат и др.8:
С изтеглянето в България на част от последните разпръснати подраз
деления на ДАК към 30 ноември 1949 г. броят на гръцките бежанци у нас
достига 5743. В белоградчишкото общежитие са настанени 1600 души, от
които 830 мъже и 770 жени. От тях 200 души са от 16 до 30 години, 250 от
30 до 45 и 1150 от 45 до 90 години. Само 110 души са здрави, а останалите
били ранени и възрастни лица, с изгубена работоспособност. В донесение
от 28 ноември на домакина на болницата на БЧК в Берковица е посочено,
че имало общо 4143 „политбежанци“, от които 1828 са в Берковица, 1600
в с. Ореш и 715 в Банкя. От тях 2959 са мъже и 1184 жени. От 15 до 20
години са 350 души, а 96 са от 51 години нагоре. От бежанците 3594 са
земеделци, а 198 работници.83
Към края на 1949 г. общият брой на преминалите и престояли извест

но време в България възрастни гръцки граждани възлиза на 15 200 души.
От тях към този момент в страната ни пребивават 6880 лица, приютени
от българската държава.84 Надвишаването с 3380 души на планираната
от ДКГБ цифра за настаняване у нас на 3500 възрастни бегълци прави
първоначалните финансови разчети невалидни. Планираният за послед
ните пет месеца на 1949 г. за издръжката им месечен разход в размер на
35 754 000 лв. сега трябва да се удвои и общата сума на разходите за този
период възлиза на 357 540 000 лв. При това положение издръжката на
възрастните гръцки бежанци от октомври 1946 до края на 1949 г., вклю
чително и за приграничните санитарно-карантинни пунктове, струва на
българската държава 894 440 000 лв. (3 088 215 щ. д.).
2. Гръцките деца - тегоба и дискредитация
Разгръщането на Гражданската война в Гърция поставя към начало

то на 1948 г. пред ВДПГ твърде важния въпрос, как да бъде решен проб
лемът с резервите на ДАГ За да можеше да проведе предвиденото масо
во рекрутиране на нови бойци в контролираните от левицата райони, бе
замислена евакуацията на децата в източноевропейските страни. От една
страна, това би позволило да се извърши военна мобилизация на техните
родители, а от друга - би спасило децата от ужасите на войната, от глада
и болестите. Последвалите събития категорично потвърждават, че ГКП
гледа на децата и като на бъдещ резерв за попълване на партизанските
сили.
На 30 януари 1948 г. представителят на ГКП в Белград и член на По
литбюро на ЦК на ГКП Петрос Русое получава задача да постави пред
югославското ръководство въпроса за приемане на децата от контроли
раните от ДАГ райони в Егейска Македония. С подобна молба са изпра
тени и радиограми до правителствата на „народнодемократичните стра
ни“. На 15 февруари в Белград пристига подпредседателят на ВДПГ Янис
Иоанидис. Съвместно с отговорните югославски фактори той обсъжда
въпроса за евакуацията на децата и за прехвърлянето им през югославска
територия в страните, с които ще се постигне договореност за приемане
то им. На 20 февруари председателят на ВДПГ Маркос Вафиадис извес
тява с радиограма намиращия се в югославската столица П. Русос за хо
да на извършваната подготовка по изтеглянето на децата. Той е инфор
миран, че от Леринско ще бъдат евакуирани 2500 деца, от Костурско -
3500, докато за районите на гр. Коница и за областите Загора и Епир още
2. Гръцките деца - тегоба и дискредитация 33
нямало подадени данни. Планирало се децата от Епир и Костурско да

бъдат изведени в Албания, от западната и централната част на Егейска
Македония в Югославия, а от нейната източна част и от Западна Тракия
- в България. След получаване на принципно съгласие от Белград и дру
гите източноевропейски страни на 21 ноември ВДПГ взема решение за
евакуацията на децата. Тя започва в края на февруари - началото на март
1948 г. и завършва през юни с. г.85
Фактите показват, че замисленото извеждане на децата от Гърция ви
зира райони и области, в които има компактно негръцко население. В
западната част на Егейска Македония, с Леринско и Костурско, българ
ското население има абсолютно мнозинство, а в Епир и Загора живее
многолюдно армънско население. Обективно ГКП става двигател и орга
низатор на своеобразно етническо прочистване на тези области.86
Отправената към София молба да бъдат подслонени у нас гръцки
деца е повторена от гръцките представители на проведения през февруа
ри Втори конгрес на ОФ. Уговорен е приемът на 1000 деца. Този въпрос е
разгледан от българското ръководство, което взема решение да удовлет
вори гръцкото желание. Още през февруари правителството възлага на
ЦК на ПО да организира настаняването им.87
За да бъде дадена гласност на замислената от ВДПГ акция и да се
постигне желаният благоприятен международен отзвук с изтъкване на ху-
манитерния й характер, се използва форумът на провеждания в Белград
Балкански конгрес на младежта. По предложение на гръцките делегати
на 3 март 1948 г. домакините подемат инициативата да бъдат защитени и
подпомогнати 12 000 деца от Гърция от 3 до 14 години, живеещи в зоните
на военните действия. Ръководствата на източноевропейските страни дек
ларират готовността си да приемат децата.88
Междувременно в България пристигат представители на Единната
общогръцка организация на младежта (ЕПОН). Задачата им е да органи
зират прехвърлянето на гръцки деца от нашата страна в други източноев
ропейски държави. Те постигат договореност с ЦК на Съюза на народна
та младеж (СНМ) да бъде увеличен броят на настанените у нас деца на
три-четири хиляди. На 9 март този въпрос е обсъден на заседание на Секре
тариата на ЦК на БРП(к). В него вземат участие Г Димитров, В. Червен-
ков, Васил Коларов, Антон Югов и Г Чанков. Едно от взетите решения
гласи: „Да се приемат от страна на СНМ в цялата страна до 3-4 хиля
ди гръцки деца за тяхното устройване и изхранване у нас (отговорен др.
Ж. Живков).“89
На 15 март 1948 г. в България пристига първата група от 140 гръцки
деца. Те са посрещнати от представители на БЧК, които ги настаняват в
Банкя, във вила „Царевец“. Само за четири дни броят им се удвоява. Към
20 март ЦК на ПО със свои сили и средства организира настаняването на
други 200 деца от 2 до 15 години във вилите си в Банкя и на 150 в Пловдив.
Подсигурен е прием и на 400 деца във Врачанска област (Вършец и Бело
градчик), и на 150 в почивните домове на ПО в Хисаря, Карловско. С пис
мо от 20 март ЦК на ПО се обръща към НС на ОФ да съдейства за отстъп
ване на сгради в Банкя, където да бъдат настанени 200-300 деца.90 Към
края на март броят на децата вече е 950. За техен отговорник още през март
е определен авторитетният функционер на ГКП Григорис Цаусидис, дото
гавашен член на емигрантския комитет в Берковица.91 Към 1 април броят
на децата е 1100, като се очаква пристигането на още 3000.92
Първоначално ЦК на ПО със свои собствени сили приютява около
1000 деца. Те са настанени в различни селища на страната в малки обще
жития с 40 до 60 души.93 Представителите на гръцката левица у нас изра
зяват недоволството си от разпръснатостта им и настояват за окрупнява
не на общежитията, за да могат да организират с малочислените си кад
ри успешна образователна и възпитателна работа. В писмо от 1 април на
Всенародния комитет за подкрепа на демократичния гръцки народ до МС
се съобщава, че „гръцките другари“ настояват децата да бъдат събрани в
по-големи групи, въпреки че отделните селища имали възможност да из
държат 20-30 до 40 деца. Комитетът предлага МНО да отстъпи за тях
някои от своите казарми, Българската екзархия да предостави няколко
манастира, а профсъюзите да дадат свои леговища.94
Непрекъснато увеличаващият се брой на прииждащите гръцки деца
поставя българската страна пред сериозно изпитание. Наред с балнеолож
ките центрове Банкя, Хисаря и Вършец те са насочвани към Пловдив,
Белоградчик, Ботевград, Стара Загора и други населени места. Налага се
част от тях да бъдат приютени в някои села като Ракитово, Пазарджишко,
и Крива бара, Ломско.95
Още в началото на акцията по приемането на гръцките деца възник
ват много големи трудности. Това налага въпросът да бъде поставен на
най-високо партийно равнище. Заместник-председателят на Всенародния
комитет Гочо Грозев изготвя специално изложение. Съобщава, че към
1 април точният брой на пристигналите деца е 1098, които са настанени в
Банкя, Пловдив, Хисаря, Стара Загора, Вършец и Белоградчик. Те са на
възраст от 2 до 15 години, дошли през Ивайловград и Крумовград, което
потвърждава, че са от Западна Тракия. За устройването им не достигали
300 легла с дюшеци, 600 одеяла, бельо, горни дрехи, медицински и педа
гогически персонал. Очаквало се да бъдат прехвърлени детски групи през
границата и в районите на Петрич и Неврокоп.
По-нататък в изложението си Г Грозев се спира на трудностите, ко

ито срещат при настаняването на децата. Като първа от тях той сочи
некоординираните действия от страна на ДАГ, която прехвърля децата на
наша територия, без да уведомява българската страна. Това създавало
затруднения за тяхното извозване и първоначално устройване. Като вто
ра основна трудност отбелязва липсата на подходящи помещения и на
нужния инвентар за тях. Съобщава, че във връзка с това Всенародният
комитет се обърнал за съдействие към обществените организации. ПО
предоставила свои помещения и инвентар, а БЧК дал легла и одеяла. Въп
реки това въпросът все още не бил разрешен. В критичен дух авторът на
изложението отбелязва, че други организации, притежаващи почивни
домове, не се отзовали. Цитира отговора на Райко Дамянов, който от име
то на ръководството на Общия работнически професионален съюз (ОРПС)
заявил, че „не могат да дадат никакво помещение за гръцките деца“.
Г Грозев предлага: с решение на МС да бъдат взети почивните домо
ве на обществените организации и ведомства; МВР и МНО да дадат из
вестен брой легла, постелъчни принадлежности и превозни средства; МНП
да определи нужния брой учители, за да бъде изпълнена договореността
с гърците за изучаване от децата на български език; МНЗ да осигури ме
дицински персонал за детските общежития; съответните държавни орга
ни да отпуснат наряди за храна, бельо и горни дрехи; да бъде създадена
специална комисия, „но не от почетни членове, а от хора, които практи
чески ще се заемат с настаняването“.
Като допълнителна трудност Г Грозев отбелязва, че предстои да бъ
де прехвърлена на наша територия „голяма маса бежанци от жени и стар
ци“. Само от Димотишко, Софлийско и Гюмюрджинско са очаквани око
ло 1000 души, за които властите трябвало да се погрижат за битовото им
устройване и за настаняване на работа. „Това става - продължава по-
нататък авторът на изложението, - защото ДАГ в този край насила изсел
ва населението от селата и ги препраща на наша територия.“ Във връзка
с това той отбелязва: „Ние обърнахме внимание на гръцките отговорни
другари, че този начин на създаване на бежанци не е целесъобразен и за
нас, и за тях. Уверен съм, че те няма да се вслушат в нашето мнение.“
В изложението е посочено нещо твърде важно. Като припомня уго
ворката да бъдат приети в България три-четири хиляди деца, авторът му
отбелязва:,А по наши сведения числото на гръцките деца ще бъде много
по-голямо, защото ДАГ взема всички деца от населените пунктове, до
които може да се добере, и ги прехвърля у нас, що се отнася до областта
Тракия.“ Споменатите „сведения“ ясно потвърждават насилствения ха
рактер, който придобива извеждането на децата от Западнотракийския
регион. Интересна е и друга информация на Г Грозев, която хвърля свет

дина върху преследваната от ГКП цел. Той съобщава, че редица българ
ски семейства са изразили желание да приемат за отглеждане гръцки деца
но „гръцките другари не били съгласни“. Те настоявали да бъдат събран!
в общежития с оглед тяхното обучение и възпитание, „макар че - вметвг
Г Грозев - хората, които придружават децата, са съвсем неподготвени“96
Това ясно потвърждава, че на изведените деца се гледа като на бъдеш
боен резерв на ДАГ, които при необходимост ще бъдат върнати в Гърция
и хвърлени във вихъра на Гражданската война.
Проблемът за гръцките деца е поставен пред ПБ на ЦК на БРП(к) с
доклад от председателя на СНМ Живко Живков и председателя на ПО Д.
Халов, в който правят няколко конкретни предложения. За настаняване
на 2000 деца предлагат да бъдат взети в Банкя седем почивни дома на
отраслови синдикални сдружения, както и казармата в Белоградчик за
други 1000 деца. В случай че казармените помещения се окажат неподхо
дящи, е изложен и резервен вариант - да бъде изискана базата на еврейска
та организация „Джойнт“ в Пловдив с 500 легла. При евентуален по-го-
лям брой на децата е предвидено да бъдат ползвани почивните домове на
банковите и общинските служители в Хисаря, една вила в Костенец и ма
настирът в Калофер.
Второто предложение се отнася до облеклото на децата. Разпредели
телните органи трябвало да отпуснат 4000 чифта долно бельо, бархетен
плат за 4000 пижами, док за 4000 летни костюмчета и кепета, 4000 чифта
обувки и 8000 чифта чорапи. За здравеопазването на децата е направено
трето предложение - да бъдат привлечени 200 студентки медици, чет-
въртокурсници, чийто труд да бъде зачетен като участие в бригада. Зами
сълът е една студентка да се грижи за 20 деца. „За вземане на бързи мерки
по настаняването на децата и за полагане на системни грижи за тях“ е
предложено „да се оформи отговорно ядро - комитет“. След като се за
познава с поставените въпроси, в заседанието си от 6 април 1948 г. ПБ
взема решение „да се сформира незабавно комисия“, която да се заеме с
практическото решаване на всички въпроси.97
До този момент грижата за подслоняването, обличането и изхранва
нето на децата пада върху ПО. Недостатъчните средства, с които тя
разполага, я заставят да търси съдействието на правителството и по-кон
кретно на МТСГ Поради това че министерството не разполага с необхо
димите общежития, се наложило да организира и обзаведе подбрани
помещения. То осигурява от своите запаси дрехи и обувки, с готовност да
закупи нови количества. Във връзка с по-нататъшната издръжка на деца
та началникът на отдел „Обществени бедствия и бежанци“ при МТСГ с
писмо от 8 април настоява за постъпки пред МС да приеме специално

постановление. В предложения от него проект е предвидено да се възло
жи на ЦК на ПО да поеме всички грижи за децата. За осигуряване на
необходимите финансови средства предлага съгласно чл. 15 от Закона за
бюджета на НРБ за 1948 г. да бъдат отпуснати 155 млн. лв. за усилване на
отделни параграфи от бюджета на МТСГ Проектопостановлението за
дължава МТ да осигури необходимите материали, инвентар и хранител
ни продукти, МНЗ да организира лечението и здравеопазването на децата,
а БЧК да разкрие подкрепителни пунктове по пътя на децата от граница
та до селищата за настаняване.98
През април представители на МТСГ извършват няколко проверки на
общежитията за гръцки деца. На 25 април посещават това в Ботевград,
където са настанени 189 деца от една до 15-годишна възраст. С тях има и
44 възрастни - 12 мъже и 32 жени. Всички те са устроени в няколко поме
щения на бившата казарма. Проверяващият констатира, че храната е
достатъчна. Децата до 7 години се хранят пет пъти дневно, а останалите -
четири. Градският комисар по снабдяването своевременно осигурявал не
обходимите продукти. От специално закупените 60 кози е доставяно не
обходимото мляко. По-лошо било положението с облеклото - дрехите и
обувките, които не достигали. Проверяващият заварва 7 болни деца и 9
страдащи от краста. Той установява, че са взети сериозни мерки за обез-
въшляването. Заключителната му констатация е, че „в Ботевград гръцките
деца са настанени и гледани добре“ и че те са „бодри и весели“99.
Към 26 април в страната има общо 1634 деца, разпределени по насе
лени места както следва: Банкя - 286, Ботевград - 250, Белоградчик и
Вършец - 216, Видин - 40, Лом - 40, Бяла Слатина - 40, Оряхово - 40,
Михайловград - 40, Пловдив - 180, Стара Загора - 85, с. Земен, Радомирско
- 109, с. Ракитово, Пазарджишко - 126, Казанлък - 142, и Търново - 40.
ПО изразява готовност да приеме още 1500, като планира да ги настани в
Хасково, Габрово, Шумен, Белоградчик, Ботевград и Добрич.100
Въз основа на предложения от МТСГ проект в заседанието си от 14
май МС приема 31-во постановление. С него възлага на ПО „да органи
зира посрещането, настаняването, обличането и изхранването на гръцки
те деца-бежанци, потърсили убежище в страната“. Средствата за тази цел
трябвало да бъдат взети от ПО, както и от кредитите, отпущани от МТСГ
С постановлението правителството възлага на МТ да осигури с предим
ство за нуждите на децата 2500 одеяла, 1000 легла, 3000 чифта летни обувки,
5000 чифта чорапи, 5000 броя трикотажно бельо, 6000 м вълнен плат за
горни дрехи, необходимия кухненски инвентар, както и да разпореди на
районните комисари по снабдяването да отпускат нужните количества
хранителни продукти. МС възлага на МНЗ да организира и провежда ре

довно безплатно лечение, здравеопазване и къпане на децата, а на БЧК
да разкрие подкрепителни пунктове по маршрутите от границата д<
общежитията. Дирекцията на автомобилните съобщения е задължена чре
държавния и частния обществен транспорт да осигури с предимство нуж
ните им превозни услуги. По решение на МС постановлението не подле
жи на публикуване в Държавен вестник101. Мотивът за това е само един -
да бъде скрито от българската общественост финансовото бреме, коетс
за дълги години ще легне върху нейните плещи.
След като на 21 май 1948 г. е създадена ДКГБ, въпросите, свързани с
издирването на подходящи сгради за общежития, за осигуряване на необ
ходимия инвентар, материали и за назначаване на нужния персонал, се
придвижват далеч по-бързо. Комисията взема решение да приеме и нас
тани в страната 3000 деца. Още на първото си заседание, което се про
вежда на 22 май, тя се занимава и с проблемите на децата и взема кон
кретни решения. Първото от тях предвижда новодошлите да преминават
през специално разпределително общежитие, където след определяне на
здравословното им състояние да бъдат насочвани към съответните сели
ща. За правилното медицинско обслужване се планира да бъдат разкрити
две специализирани общежития - едното в Александровската болница за
болни от кел, а второто - за деца с краста. МНЗ е задължено да разпоре
ди до своите местни органи да имат актуална информация за здраво
словното състояние на децата. Комисията решава в тридневен срок нейни
те членове да посетят детските общежития в Ботевград, Белоградчик,
Видин, Лом, Оряхово, Банкя, Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Габрово
и селата Земен и Ракитово.102
Още на 22 май МНЗ отправя писмо до софийския околийски лекар,
както и телеграми до колегите му в околиите, където са настанени гръцки
деца, с предписание „да организират ежедневен санитарен контрол и гри
жи над гръцките деца от специално натоварен за целта лекар“. Минис
терството предлага за разпределителен пункт на пристигащите в София
деца да бъде подготвено училище „Г С. Раковски“ в кв. „Лозенец“.103
В изпълнение на решението на комисията за инспекции на място като
неин член директорът на БЧК Г Господинов веднага посещава детското
общежитие в Банкя. В доклада си от 23 май донася, че в четири вили са
настанени 269 деца и възрастни. Оценява прехраната им като „задоволи
телна“. Децата са хранени четири пъти дневно с разнообразна и питател-
на храна. Ежедневно им е давано по 0,5 л прясно мляко, три пъти през
седмицата месо, а консумацията на хляб е според желанието. Проверява
щият установява нуждата от дрехи и постелъчни принадлежности. Зава-
рените 28 болни деца от кел, краста, шарка и коклюш били изолирани в

отделна вила, за които се грижели четири самарянки и две болногледачки.104
Г Господинов извършва проверка и в Белоградчик, където заварва
185 деца. От тях 31 са на 6 години, 67 - между 6 и 10 години, и 87 над 10-
годишна възраст. Те са придружавани от 21 жени. Децата са настанени в
хигиенични помещения на местната казарма, като всяко има свое легло с
необходимите постелки и завивки. Облеклото им било това, с което са
дошли. Местното християнско братство им подарило ризи и бельо. Всеки
ден децата получавали по 500 г хляб, ежедневните дажби от ориз, захар и
мазнини, отпускани от комисарството, а четири пъти през седмицата кон
сумирали месо. Извършвани били ежедневни медицински прегледи. При
проверката са заварени 30 болни от краста и кел.105
Председателят на ЦК на ПО Д. Халов инспектира общежитията във
Врачанска област. В доклада си от 25 май донася, че в с. Лопушна, Ми
хайловградско, в използвана за летовище манастирска сграда били нас
танени 40 деца. От тях 25 са до 10-годишна възраст и 15 над 15 години.
Заедно с две възрастни жени те са живеели в осем помещения с тераси,
оборудвани с легла и нарове. Храната е оценена като „добра“. Хлябът им
се приготвял от специално смляно за тях брашно, всеки ден получавали
по два пъти прясно мляко и един път кисело, а два пъти седмично - и
месо. За здравето на децата се грижел лекар от града, който ги посещавал
всяка седмица. Само две от тях били болни от краста. Местното населе
ние изпитвало „големи симпатии“ към децата, на които раздало бельо,
плетени дрешки и галоши. Тъй като ползвали свои завивки, Д. Халов пре
поръчва да им бъдат изпратени 80 одеяла.106
В общежитието във Видин Д. Халов заварва 36 деца. От тях 17 са до
10 години, а останалите по-големи. Те са настанени в един от детските
домове в града, като обитаващите го дотогава местни деца трябвало да
го освободят. Гърнетата са настанени в стаи с пружинени легла, с постел
ки и завивки. Поддържаната хигиена била на висота. Всички получили от
местния клон на ПО костюмчета от док, бельо и обувки. Ежедневно полу
чавали по 600 г хляб. Сутрин им се раздавали 14 л прясно мляко, а следо
бед - 10 кг кисело. Два пъти през седмицата консумирали месо „по дажба
както за войниците“. За децата се грижел лекар, който ги посещавал два
пъти седмично. Поради боледуване от краста 14 от тях били настанени в
болница.107
Д. Халов посещава и с. Ковачица, Ломско, отстоящо на 12 км от града.
В четири хигиенични стаи на местното земеделско училище били наста
нени 38 деца и 2 жени. От ПО им е раздадено бельо, обувки, по един
детски костюм, а в момента се шиел и втори. Децата консумирали хляб,
колкото желаят, а два пъти седмично - и месо. Ежедневно им се раздава

ло по 30 кг прясно и кисело мляко за сутрешна и следобедна закуска.
Хранителните продукти се осигурявали от ПО и местното население. През
ден децата били преглеждани от лекар и се намирали в добро състояние.
Само неколцина от тях страдали от кел и били лекувани на място. В гри
жите за малките помагали и четирима възрастни гърци. В доклада си про
веряващият подчертава, че „органите на властта с готовност се отзова
ват на всякакви услуги“108.
Не така оптимистично е завареното положение в общежитието в Оря
хово. В три неподходящи стаи от частна къща са настанени 39 деца и
придружаващите ги 3 жени. Тринадесет от децата са под 6 години, а 9 - от
6 до 10 години. Леглата и завивките им били осигурени от местния клон
на БЧК. Децата получили обувки, но били още със собствените си дрехи,
които се нуждаели от подмяна. Д. Халов преценява, че даваната храна „е
недостатъчна“, тъй като била в рамките на определените държавни нор
ми за всички граждани в страната. Заради това те ежедневно получавали
само по 300 г хляб, колкото била комисарската дажба. Ежеседмично де
цата били преглеждани от лекар, а болните - отвеждани в София и Плевен.
„Въшки и паразити - отбелязва проверяващият - вече няма.“ Той още
съобщава в доклада си, че „отношението на гражданството не било доб
ро“ и то очаквало децата да бъдат по-бързо изтеглени от града. В заклю
чение препоръчва да бъдат преместени в Бяла Слатина.109
При посещението си в Бяла Слатина Д. Халов заварва 36 деца, от
които 23 са под 10 години. Заедно с две придружаващи ги гъркини са
настанени в хигиенични помещения на бивша болница. Още при присти
гането им получили нови горни дрехи, бельо и обувки. „Хляб ядат, колко
то искат, около 600 г“ - отбелязва проверяващият в доклада си. Той бил
замесван от специално отпуснато за тях брашно. През седмицата консу
мирали четири пъти месо. Медицинските грижи били добри, а от краста и
въшки „били изчистени“. За разлика от Оряхово, тук местното граждан
ство се отнасяло много добре с децата - „радвало им се и било готово да
ги издържа“110.
От името на директора на Народната милиция като член на ДКГБ
проверка извършва майор Н. Томов. В доклада си от 25 май до своя на
чалник „във връзка с възложената му задача да обследва положението на
гръцките деца“ съобщава, че е посетил Габрово. В сгради, извън града,
били настанени 62 деца от 1 до 14 години, придружавани от 5 жени и
1 мъж. Всички били снабдени с ново долно бельо и летни дочени костюми.
Наскоро им ушили и зимни костюми от вълнен плат: за момчетата - кли
нове, якета и кепета, а за момичетата - панталони и палта. Комисарят на
града споделил, че за да осигури за децата нужните вълнени платове, из

вършил нарушение на инструкциите и лишил габровското гражданство
от няколко наряда. На децата ежедневно било давано по 500 г мляко, а
четири пъти седмично консумирали месо. Хлебната дажба от 350 г е оце
нена като недостатъчна и е предложено да бъде повишена. В Стара Загора
проверяващият заварва 74 деца и придружаващите ги 6 жени. Леглата и
завивките били недостатъчни, поради което децата спели по две на легло.
Храната е оценена като добра, с по две ястия за обяд и вечеря, а два пъти
седмично е готвено с месо. Децата били снабдени с летни и зимни костюми.
Майорът посещава и Казанлък, където на 14 км от града, в с. Горно Пани-
черево, били настанени 142 деца, от които 39 са от 2 до 3 години, 48 от 3
до 7 години и 44 от 7 до 16 години. Децата спели по две на легло, с по едно
одеяло и един чаршаф. Момчетата били снабдени със зимни костюми, а
момичетата с рокли. През седмицата два-три пъти консумирали месо, но
не било осигурено мляко. В заключение на доклада си майорът отбелязва,
че най-добре били гръцките деца в Габрово, следвани от Стара Загора, а
тези в Казанлъшко били „най-зле“.111
Пристигащите от Гърция деца са с влошено здраве. Във връзка с това
в един от докладите на БЧК е отбелязано: „Децата идваха в много тежко
състояние. Едва спасили се от бомбите, те се бяха замъкнали до нашата
граница окъсани, болни, изплашени, всички с въшки, 90% с краста, болни
от кел и пр.“112 Поради тази причина един от основните въпроси, с който
се занимава ДКГБ, е разкриването на разпределителен пункт в София в
училище „Г. С. Раковски“. МНЗ е задължено да го обзаведе, а БЧК да
осигури необходимия медицински персонал. Две от вилите в Банкя са
заделени за болните от краста. Към началото на юни „разпределително
то общежитие“ със 150 легла започва да функционира. То е под ръковод
ството на управител - лекар, и е осигурено с необходимия медицински и
помощен персонал.113 През този пункт преминават всички новопристиг
нали деца. След съответната санитарна обработка и медицински преглед
болните са подлагани на лечение, а здравите са изпращани по общежи
тията.114
След интервенцията на гръцките ръководни фактори у нас за окруп
няване на детските общежития ДКГБ пристъпва към решаване на този
въпрос. За целта е използвана освободената казарма в Ботевград, която е
обзаведена и снабдена с необходимото за живота на малките питомници.
На 25 май комисията взема решение там да бъдат прехвърлени 216 деца
от Белоградчик. На 1 юни тя постановява да бъдат изпратени в Ботевград
и децата от общежитията в с. Ковачица, Ломско, и Видин. В Банкя раз
пръснатите в няколко сгради 250 деца са събрани в специално преустро
ената за целта вила „Царевец“. Тук трябва да се установят и всички деца

под 7 години, намиращи се в гръцките общежития. През юни е разкрито
специално общежитие в Берковица за децата под 3 години, за бременните
жени и майките кърмачки. Във връзка с прегупирането там са прехвърле
ни и децата от Пловдив.115
Пред държавната комисия стои и твърде важният проблем за образо
ванието и възпитанието на децата. В заседанието си от 3 юни тя решава
да предостави тази дейност на „гръцките бежанци, които имат подготов
ка в тази област“. За държавна сметка им е определено възнаграждение,
каквото получават учителите в българските училища. Осигурен е и дефи
цитният тогава вълнен плат за костюми. Поради недостига на гръцки
кадри за възпитатели на следващото си заседание комисията решава да
бъдат назначени за такива 10 български учители, владеещи гръцки език.116
Към 8 юни 1948 г. в страната има общо 1752 деца, които са настанени
в разкритите за тях общежития в следните селища: Банкя - 269 деца,
Белоградчик - 195, Ботевград - 189, Бяла Слатина - 36, Видин - 38, Враца
- 250, Оряхово - 39, Павликени - 38, Пловдив - 161, Стара Загора - 70,
Хасково - 90, с. Лопушна, Михайловградско - 40, с. Земен, Радомирско -
109, с. Ракитово, Пазарджишко - 120, с. Ковачица, Ломско - 40. В софий
ския разпределителен пункт се намират 68 деца.117 За условията, при кои
то живеят, е твърде показателно изложението на подпредседателя на МС
и председател на ДКГБ Г. Попов от 8 юни, което най-вероятно е подгот
вено за информация на правителството. След като изброява горепосоче
ните селища, в които са настанени децата, вицепремиерът съобщава за
извършваното прегупиране в по-големи общежития, за да бъдат създаде
ни по-добри условия на живот и за провеждане на ефективна възпитател
на работа. Информира и за функциониращия в столичното училище „П С.
Раковски“ разпределителен пункт, където са приемани пристигащите от
Гърция деца. Оттам след обстоен медицински преглед болните са изпра
щани в лечебни заведения и изолационни места. Всички майки, бременни
и деца до 3 години били събирани в едно общежитие, за да им бъдат
създадени най-добри условия за живот. Всички деца от 3 до 7 години са
насочвани в Банкя с цел да бъде провеждана възпитателна работа съоб
разно възрастта им. В изложението са отбелязани взетите бързи мерки за
осигуряване на децата с необходимите легла и постелъчни принадлеж
ности, както и положените големи усилия да бъдат снабдени с бельо, гор
ни дрехи и обувки. Във връзка с изхранването е подчертано: „Храната е
достатъчна и питателна“. Децата под 7 години получават ежедневно по
пет пъти храна, а останалите - по четири, вследствие на което наддали с
по 4-5 кг, а някои и със 7 кг. ПО, БЧК, всички местни органи на властта и
особено комисарите по снабдяването се отнасяли „с повишен интерес“ и

отговорност към набавянето на нужните хранителни продукти.118
В изложението е отделено място и за „медицинско-хигиенното със
тояние“. По нареждане на МНЗ във всички общежития бил установен ме
дицински надзор и са извършвани прегледи от определени за целта лекари,
които стриктно изпълнявали задълженията си. Вследствие на това не би
ли допуснати нови заболявания, а заразните болести и паразитите били
ликвидирани. Към общежитията имало медицински сестри и самарянки.
В критичен дух са посочени срещаните трудности при снабдяването с ле
карства и медицински материали.
Относно „възпитанието и обучението“ Г. Попов информира, че има
ло „голяма нужда от уреждане на учебни занятия. Поради малкия брой на
учителите гърци не бил организиран учебен процес. В някои общежития
гръцките отговорници наредили на бившите ученици от гимназии и про
гимназии да обучават по-малките деца. ПО и БЧК осигурявали необхо
димите материали и учебни пособия. В заключение вицепремиерът изтъква,
че въпреки сериозното отношение на държавната комисия към този проб
лем неговото разрешаване се забавя поради желанието на гръцките отго
ворни фактори обучението да се извършва на гръцки език.119
За ДКГБ здравето на гръцките деца и материалното осигуряване на
всичко необходимо за техния пълноценен живот е постоянна грижа и пър
востепенна задача. Още на 3 юни тя възлага на ПО да организира специ
ално летовище в Поморие със 100 легла за летуване на три смени. На 14
юни тя задължава МНЗ да назначи лекари към общежитията в Ботевград,
Банкя и Белоградчик, а ПО да изпрати за децата в Ботевград по 620 чифта
обувки и чорапи и 420 чифта бельо. Разпоредено е БЧК да раздаде на
децата до 3 години всички играчки, изпратени специално за българските
деца от чужбина. МТСГ е задължено да осигури 80 легла, с постелки и
завивки за общежитието в Бяла Слатина, както и 700 одеяла, 8000 м
американ, по 350 броя възглавници и калъвки, кухненски потребности и
посуда за 350 души. Този ден комисията решава да възложи на Българска
кинематография да заснеме късометражен документален филм за гръц
ките деца в България.120
Грижа на комисията е да подбере и най-подходящия персонал за дет
ските общежития. В някои от тях възникват неочаквани противоречия меж
ду българския персонал в лицето на управителите, домакините и обслуж
ващите лица, от една страна, и гръцките представители в тях - от друга.
Подобно несработване е констатирано между управителя на общежити
ето в Банкя Стоил Матеев и гръцкия ръководител Папус. Причините за
възникналите крамоли се коренят в трудното решаване на някои битови
въпроси и непроявеното достатъчно разбиране и прекомерни претенции

от гръцка страна. По този повод в един от докладите по линия на ПО се
отбелязва, че „често поради несработване... се стигало до разстройване
на работата“121. Това налага на ДКГБ неколкократно да разглежда въпро
са за подмяната на управителите на общежитията в Ботевград, Банкя,
Габрово и Казанлък с учители, които знаят гръцки език.122
Положението на децата в източноевропейските страни е наблюдава
но най-внимателно от ЦК на ГКП. За координатор по тяхното устройва
не и организиране на обучението им е натоварен Румелиотис. С радиог
рама от 28 май 1948 г. ЦК на ГКП се обръща с молба към ЦК на БРЩк)
да му бъде дадена виза да посети България за няколко дни. Целта му е да
„се запознае с положението на децата“. Ход на гръцкото искане в българ
ския ЦК е даден от П. Докузов, който пряко се занимава с проблемите на
гръцките бежанци в България.123
В края на първата десетдневка на юни Румелиотис пристига в Бълга
рия. Той е запознат с положението на децата от местните гръцки ръко
водни фактори и придобива лични впечатления от посещението си в ня
кои от общежитията. На 12 юни се среща с ръководителите на ПО. Споделя
задоволството си, че „храната, помещенията, облеклото, чистотата са мно
го добри, особено впечатление правят грижите за здравословното със
тояние на децата“. Не пропуща да отбележи проявения голям интерес
към тях от българската общественост, „от министър-председателя до пос
ледния гражданин“. Наред с това в критичен план изразява мнение, че
„голямата разпръснатост на децата е пречка за доброто провеждане на
възпитателното дело“124.
Високопоставеният гръцки пратеник прави някои предложения, кои
то имат за цел да включат гръцката страна като контролен фактор в из
градената българска система за обгрижване на децата. Той предлага да
бъде създаден „гръцки комитет“ за „непосредствено следене за разреша
ване на въпросите, свързани с децата“. За да бъде сведен гръцкият кон
трол и на най-ниско равнище, настоява той да има свои „подкомитета“ в
околийските центрове. Румелиотис се стреми не само към контрола, но и
към превръщане на гръцкия фактор в съуправленски орган, с право да
взема решения, като предлага да се създаде „голям смесен комитет“ за
„съвместно следене и посрещане нуждите на децата“125.
Румелиотис взема отношение и по някои „специфични въпроси“. Той
настоява „да се изпълни програмата за ежедневния живот на децата, със
тавена от българските другари“, като по този начин отправя индиректна
критика към нашата страна. Във връзка с възникналите на места проти
воречия между българската и гръцката част от персонала в детските об-
щежития предлага да се установят „по-тесни връзки“ чрез „празненства и

др.“. Той обещава да бъдат проведени събрания с гръцкия персонал „за
добри обноски и братско сътрудничество с българите“. Споделя и наме
рението им да поискат към общежитията да бъдат назначени учители по
български език.126
Продължаващият приток на гръцки деца заставя ДКГБ да вземе бър
зи мерки за настаняване на новопристигналите и да се подготви за прием
на тези, които предстои да бъдат прехвърлени у нас. В заседанието си от
28 юли тя решава да настани в Чинакчийски бани (с. Ягода, Старозагорско)
150 деца, в Сливенски минерални бани 100 и в Стара Загора 50. Възлага
на ПО до 30 септември да завърши ремонта на казармата в Карлово,
предоставена за детско общежитие. За целта ПО осигурява 180 куб. м
дървен материал. Планирано е в него да бъдат настанени около 1000 деца,
което позволява да бъдат ликвидирани някои от малките общежития в
страната. Според разчетите на комисията там трябва да бъдат прехвър
лени 100 деца от Бяла Слатина, 200 от Ботевград, 142 от с. Ракитово, 100
от Асеновград, 71 от Хасково и други 100 от разпределителния пункт в
София. Планирано е в Карлово да бъдат доведени и всички деца до 7
години от Банкя, където трябва да останат около 450 от 7 до 14 години.
На БЧК е възложено да назначи 1 лекар и 6 самарянки в карловското
общежитие.127 Продължава и по-нататъшното разместване на гърнетата
с оглед групирането им по възраст. С тази цел е извършена размяна меж
ду общежитията в Банкя и Ботевград. В първото селище са изпратени и
25 деца под 3 години от с. Ягода, Старозагорско.128
За преодоляване на констатираните слабости във възпитателната ра
бота с гръцките деца са предприети организационни мерки от страна на
ЦК на ГКП. Във връзка с това на 24 юни той изпраща радиограма до
В. Червенков, в която съобщава: „Дионисис Капарис, учител, пребиваващ
у вас заедно с 6 девойки, членове на нашата младеж, се назначава за вре
менен ръководител за възпитанието на нашите деца в България.“129
ДКГБ продължава да работи за окрупняване на общежитията, като
залага на подготвяното ново общежитие в Карлово за питомници от 6 до
15 години. В заседанието си от 7 октомври 1948 г. тя отново се занимава с
него и задължава МНО да го осигури с 2000 одеяла и постелъчни
принадлежности. МВТ трябва да достави необходимия инвентар, а МНЗ
- нужните медикаменти.130
Междувременно продължава и прегупирането на децата. На 14 ок
томври държавната комисия решава намиращите се в Карлово до 6 годи
ни да бъдат прехвърлени в казанлъшките села Павел баня и Горно Па-
ничерево. На тяхно място са преместени тези от 6 до 15 години, намира-
щи се в последното село и с. Ракитово, Пазарджишко. Децата от всички

общежития, които са над 15 години, трябва да бъдат събрани в Берко
вица. Този ден комисията задължава МНЗ да назначи в карловското об
щежитие една медицинска сестра, а други четири - в Павел баня и Горно
Паничерево. Взема се решение да бъде закрито общежитието в с. Ракитово.131
Полаганите до този момент усилия от българското ръководство да
създаде възможно най-добри условия на живот за придошлите у нас гръцки
граждани са оценени високо от ВДПГ. В края на втората десетдневка на
октомври 1948 г. в Букурещ е проведена среща с отговорниците на гръц
ките общежития за деца и възрастни в страните от съветския блок. Във
връзка с нея в доклада си до премиера Г Димитров от 22 октомври Г По
пов съобщава: „На тази конференция е било констатирано, че в България
децата и бежанците са били гледани най-добре. По мнение на министър
Кокалис конференцията е решила да ме натовари да предам лично на вас
и на правителството благодарността на демократичното гръцко прави
телство.“132
Към 21 октомври 1948 г. в България има 2315 гръцки деца. В заседа
нието си от този ден ДКГБ специално се занимава с разпределението им
по общежития. Комисията планира всичките 562 на възраст до 6 години
да бъдат събрани в Павел баня и Горно Паничерево. Тези от с. Ракитово
трябва да бъдат прехвърлени в старозагорското общежитие и заедно със
заварените в него да наброяват 159. Към намиращите се в Сливенските
минерални бани 129 питомници се прехвърлят други 80 от Бяла Слатина.
Нова група от 50 гърнета е изпратена в Габрово, където броят им нараст
ва на 116. Предвидено е в карловското общежитие да бъдат изпратени
769 деца (от Банкя - 320, Асеновград - 100, Хасково - 62, с. Горно Па
ничерево - 153, с. Земен - 134). В ботевградското общежитие остават до-
муващите до момента 450 деца. Освен това комисията постановява об
щежитията в Бургас и Габрово да подготвят нови 200 места за евентуал
ното приемане на новодошли. Във връзка с новото разпределение са да
дени указания да бъде информирано МТ, за да планира необходимите хра
нителни продукти.133
Големите трудности, които българската страна среща с приемането
и обгрижването на гърнетата и особено на най-малките и майките кър
мачки, я заставят да търси съдействие от съседна Румъния. Към края на
октомври там са изпратени 180 майки и 184 деца. Постигнато е съгласие
северната ни съседка да приеме още 1000 деца и 200 майки, които пред
стои да пристигнат в страната ни.134
Към началото на ноември предвидената реорганизация на детските
общежития все още не е извършена. Междувременно броят на децата на
раства и възлиза на 2513, разпределени по общежития както следва: Асе

новград - 100, Банкя - 650, Ботевград - 600, Бургас - 120, Бяла Слатина -
100, Габрово - 60, Горно Паничерево - 190, Земен - 145, Ракитово - 142,
Сливен - 150, Стара Загора - 85, Хасково - 71, разпределителен пункт в
София - 100. За това Г Попов донася в доклада си от 2 ноември до минис
тър-председателя Г Димитров. Съобщава за замисленото закриване на
по-малките общежития в Хасково, Бяла Слатина, Асеновград и Ракитово,
за намаляване на числеността им с по 200 души в Банкя и Ботевград и за
увеличаване броя им в Бургас, Стара Загора, Сливен, Габрово и Горно
Паничерево с 60 до 100. Председателят на ДКГБ информира и за извърш
вания ремонт на казармените постройки в Карлово, подготвяни за ново
общежитие. В него е трябвало да бъдат настанени около 700 домуващи,
приемът на които се предвижда да започне от 15 ноември.
В доклада е отделено обстойно място за живота на гърнетата. „Хра
ната навсякъде е достатъчна - се отбелязва в него, - вследствие на което
децата са добре физически и бодри.“ Разполагали с необходимото бельо,
летни и зимни дрехи и обувки. В някои общежития леглата и постелъчни-
те принадлежности били недостатъчни, поради което по-малките спели
по 2-3 на легло. За зимния сезон били осигурени нужните отоплителни
материали. Г Попов дава висока оценка на организираното здравеопаз
ване и на положените усилия за ликвидиране на заразните болести. Като
все още нерешен проблем сочи заболяването от краста, от което страда
ли всички новопристигнали деца. От разпределителния пункт в София те
са изпращани в изолационните вили в Банкя, а болните от кел и други
кожни болести са насочвани в софийските болници.
Специално внимание в доклада си председателят на ДКГБ отделя на
извършената подготовка за започване на учебни занятия. За целта в стра
ната ни били прехвърлени учители гърци, а българската държава доста
вяла необходимите пособия, учебни помагала и книги. Той съобщава и за
поддържаните връзки с представителите на вдпг, с които не е имало
„недоразумения“, и за изказаното от тях задоволство от създадените у
нас добри условия за живот на малките емигранти. Единствената им пре
тенция била, че „помещенията не били много удобни“.
В заключение на доклада си Г Попов информира за намерението на
ВДПГ да бъдат приети у нас 3000 деца. Ако този брой бъде надхвърлен,
според гръцката страна новопристигналите трябвало да бъдат препра
щани в Румъния. Той предлага МС да се занимае специално с този въп
рос и да вземе решение за броя на децата и възрастните, които в крайна
сметка ще бъдат настанени в България.135
В изготвена експертна справка за приема на още 500 гърчета, за да „се
допълни“ първоначално обещаната от нас бройка за 3000, са изброени

някои обективни трудности. Отбелязано е, че почти всички общежития са
в неподходящи сгради, а поради недостига на инвентар се налагало някъ
де на едно легло да спят по две-три малки деца. Като сериозна слабост са
изтъкнати „несработването“ и противоречията, които възниквали между
българския персонал и гръцките ръководители. Явно от политически съоб
ражения авторът на справката се опитва да ги обясни уж с недоброкачест
вения състав на българските служители и работници. В заключение той
изразява мнение, че за да бъдат приети още 500 деца, органите по места
трябва „да погледнат на този въпрос като важна политическа задача“136.
ДКГБ продължава периодичните си заседания, на които обсъжда най-
актуалните и наболели въпроси. На 16 ноември тя специално се занимава
с проблема за обучението и възпитанието на гръцките деца. Планирано е
трима нейни представители начело с Г. Попов да се срещнат с ръковод
ството на гръцките емигранти в България, за да обсъдят и набележат не
обходимите мерки. На това заседание комисията взема важно решение -
да разграничи ангажиментите на ПО и БЧК - първата организация да се
грижи само за възрастните бежанци, а втората - за децата.137
Ако във взаимоотношенията на ДКГБ и високопоставените предста
вители на ВДПГ няма недоразумения относно обучението и възпитани
ето на децата, в някои общежития са допуснати недопустими нарушения
от гръцкия персонал. Особено фрапантен е случаят в Габрово, където гръц
ката възпитателка Анастасия Папавлу от Димотика „била враждебно нас
троена спрямо нашата страна, спрямо нашата народна власт, имала ре
акционни схващания и възпитавала децата в дух на шовинизъм“. Това става
достояние на органите на Дирекция „Държавна сигурност“ при МВР На
24 декември 1948 г. началник група „Д“ от Второ отделение донася на
началника на Втори отдел за случая и предлага въпросното лице, което
било роднина на един от министрите в Атина, да бъде подложено на „кон
тролна разработка“. Наличието на подобни антибългарски настроения
дават основание на груповия началник да предложи „персоналът на гръц
ките общежития да се вземе на отчетно наблюдение по места“138.
От данните, с които разполагаме за повечето общежития, става ясно,
че в тях е ангажиран значителен персонал. Към ноември 1948 г. ботев
градското общежитие, с управител Петър Маринов, е обслужвано от 43
българи, от които 1 домакин, 1 магазинер, една медицинска сестра, 5 са-
марянки, 5 перачки, 3 шивачки, 17 чистачки и др. В общежитието има и 9
гърци, от които Христос Азвастопулос от Драмско е „директор“, Георгиос
Ваватос от с. Дервент (Корнофолея), Софлийско, е учител, а останалите 7
са възпитатели, от които един мъж и 6 жени. От тях един е от Сярско,
един от Гюмюрджина, а останалите са от граничния с Турция окръг

Еврос.139Общежитието в с. Земен, Радомирско, с управител Захари Митов,
е обслужвано от 8 българи. Учебно-възпитателната работа е поверена на
двама гърци - Георгиос Драпетас от Солун и Воицес Капитанидис от
с. Субашкьой (Савра), Димотишко. По същото време разпределението на
ангажираните служебни лица в останалите общежития е както следва: в
с. Павел баня, Казанлъшко, има 19 души български персонал, с домакин
Георги Михалев, и 13 души гръцки, с „ръководител“ Стелю Атанасиадис
от Гюмюрджина; в с. Горно Паничерево, Казанлъшко - 17 души българи,
с домакин Кольо Карастоянов, и 12 гърци; в Стара Загора - 10 българи, с
домакин Георги Станилов, и 3 гърци; в Сливен - 17 българи, с управител
Тодор Моллов, и 4 гърци; в Карлово - 63 българи, с управител д-р Ото
Солаков, и 18 гърци; Бургас - 7 българи, с домакин Андон Андонов, и 3
гърци и Габрово - 9 българи и една гъркиня. Или общо в деветте общежи
тия, от всичките 12, е ангажиран персонал от 193 българи и 65 гърци.140
За материалното осигуряване на гръцките деца в заседанието си от
14 май 1948 г. МС приема 31-во постановление относно тяхното „наста
няване, подпомагане и изхранване“. В доклада си от 17 юни до премиера
Г Димитров министърът на труда и социалните грижи Здравко Митовски
информира за изпълнението на произтичащите от него задачи. Повереното
му ведомство веднага отпуснало необходимите материали и имущество
за обзавеждане на общежитията. Без всякакви угризения, дори с известна
гордост, министърът бърза да добави: „Нещо повече, още преди поста
новлението министерството даде наличните материали в склада, пред
назначени за домове за сираци и дневни детски домове, за да бъдат обза
ведени общежитията за гръцки деца.“ 3. Митовски още съобщава, че били
засилени съответните параграфи от бюджета на министерството с общо
90 млн. лв. за набавяне на инвентар и за подпомагане на изхранването. По
негово искане МТ отпуснало инвентарни предмети и материали за 13 млн.
лв. ПО доставила платове, дрехи, бельо и посуда за 22 578 300 лв. Даденото
от нея още включва: 10 хил. м док, 10 хил. м дюшеклък, 8 хил. м фистанлък,
7,5 хил. м американ, 2 хил. м бархет, 2 хил. м Оксфорд, 1000 одеяла, 4100
чифта обувки, 1300 броя бельо, 650 кърпи за лице, 250 легла, 3300 чинии и
прибори и др. Към края на годината за детските общежития са осигурени
и 10 радиоапарата.141 Само към 14 юни разходите на БЧК за тях възлизат
на 4 млн. лв.142
За гръцките деца в България са правени и дарения от частни лица. Към
август 1948 г. общежитието в Банкя разполага с 60 990 лв. От тях 30 000 са
от фабриката на братя Разпопови, 22 900 лв. от дадения сеанс на илюзио
ниста Мистър Сенко и 8000 лв. от местната военно-почивна станция.143
Намесата на северните съседни държави във вътрешните работи на

Гърция и оказваната от тях подкрепа на гръцката левица през Гражданската
война са повод за Атина още на 3 декември 1946 г. да внесе оплакване в
Съвета за сигурност на ООН. След неговото обсъждане, на 19 декември
1946 г. е взето решение за създаване на Анкетна комисия, чиято задача е
да разследва на място причините за граничните нарушения, неспокойно
то положение в Северна Гърция и да направи предложения за ликвидира
не на това състояние. След извършените проучвания Анкетната комисия
внася доклад в Съвета за сигурност, който е обсъден през юни 1947 г. С
това функциите на комисията са изчерпани. Без да постигне разрешение
на проблемите, на 15 септември 1947 г. Съветът за сигурност снема гръц
кия въпрос от дневния ред. Той отново е поставен на Втората сесия на
Общото събрание на ООН от САЩ и на 21 октомври 1947 г. те прокарват
резолюция 109/11 „Относно заплахата на политическата независимост и
териториалната неприкосновеност на Гърция“. В нея се изтъква, че
България, Албания и Югославия оказват помощ и подкрепа на ДАГ Към
тях и Гърция е отправена покана да уредят проблемите си по мирен начин
при следните препоръки: да установят редовни дипломатически отноше
ния; сключване на погранични конвенции за контрол на общите им гра
ници; сътрудничество в уреждането на въпросите за бежанците; да про
учат възможностите за договаряне на доброволното изселване на малцин
ствата. Предвижда се и учредяване на Специална комисия на ООН за
Балканите със седалище Солун. Нейната задача е да съблюдава изпълне
нието на горните препоръки.144
Проявената солидарност от БРП(к) към гръцката компартия с приема
на една част от изведените от родината им гръцки деца ще се превърне във
външнополитически проблем и ще рефлектира върху международното по
ложение на България. За пръв път атинското правителство повдига въпро
са за гръцките деца пред ООН на 27 февруари 1948 г. На 4 март световната
организация възлага на Специалната комисия за Балканите да предприеме
анкета по този въпрос. При извършените проучвания комисията констатира,
че в някои райони на Гърция (в окръг Еврос) близките на децата се проти
вопоставили на евакуацията им. В нейния доклад от 17 май 1948 г. се
отбелязва, че в „селата със славянски говор“ повечето от родителите са
поддържали тази акция, докато в тези с „гръцки говор“ тя имала характер
на „насилствено мобилизиране“. Наред с поддръжниците на евакуацията
от страна на симпатизантите на ДАГ изрично се подчертава, че „съществу
ва енергична опозиция от страна на болшинството родители“145.
Резултатът от извършеното обследване е доведен до знанието на за
интересованите правителства, включително и българското, с писмо от 22
май. Това дава основание на гръцкия премиер К. Цалдарис да изпрати на

2 юни телеграма до София с предложение да бъде установен контакт за
решаване на въпросите по репатрирането на гръцките деца. На 3 юни той
отправя писмо и до българския външен министър, изразявайки готовност
та на своя кабинет да влезе в пряк контакт с българското правителство за
разрешаване на въпроса в името на гръцкия суверенитет и хуманността.
Тези две гръцки инициативи са оставени без отговор от българска страна.
В речта си от 10 юни пред Народното събрание външният министър В. Ко
ларов коментира направеното предложение, а по повод изложените гръцки
мотиви не без ирония заявява: „Добър „суверенитет“, ако едно правител
ство не е в състояние да гарантира съществуването и безопасността на
децата на своя народ и да ги удържи в техните родни места.“146
На 30 юни 1948 г. Специалната комисия за Балканите представя по
редния си доклад до Общото събрание на ООН по т. нар. гръцки въпрос.
По време на неговата Трета сесия (септември - декември 1948 г.) в Първата
комисия по него се развиват бурни дискусии. В тях участва и представи
телят на България - пълномощният министър в Париж проф. Тодор Вла-
дигеров. Той е изправен пред нелеката задача да мотивира и защити бъл
гарското съпричастие към изведените от левицата гръцки деца. На 28 ок
томври 1948 г. заявява: „Не може да се разбере каква е вината на българ
ското правителство, което е дало убежище на известен брой гръцки деца,
жертви на хаотичното положение в Гърция, за да ги спаси от глад, болести,
нищета.“ По-нататък изтъква, че въпреки трудностите, които е имало, за
да изхрани собственото си население, то е приютило децата и другите
гръцки бежанци, изпълнявайки „човешкия си дълг“.147
На 10 ноември българският представител прави декларация пред
Първата комисия от името на своето правителство. Заявява, че то няма
да пречи за завръщането на децата, поискано от техните родители или
настойници, но при условие, че бъде гарантирано прибиранато им при
техните семейства. На следващия ден Първата комисия приема и резо
люция в този дух.148 На 27 ноември 1948 г. Общото събрание на ООН
приема резолюция № 193 С(Ш), в която е препоръчано „връщането в
Гърция на гръцките деца, ако децата, техните родители или в тяхно отсъст
вие техен близък роднина изказват такова пожелание“. Отправена е мол
ба към всички членове на ООН и страните, в които децата са настанени,
да вземат мерки за изпълнение на тази препоръка. Възложено е на гене
ралния секретар на ООН да помоли Международния комитет на Червения
кръст (МКЧК) и Лигата на дружествата на Червения кръст (ЛДЧК) да
организират и осигурят връзката с националните организации на Червения
кръст от съответните държави за изпълнение на горната препоръка.149
Приетата резолюция на ООН за гръцките деца е своеобразно отрица

ние на хуманитарните мотиви за тяхната евакуация, излагани от гръцката
левица. Тя накърнява международния престиж на нейното т. нар. Временно
демократично правителство и е в ущърб на неговата политика за сметка
на официалното гръцко правителство. Тези въпроси са обсъдени на по
редното заседание на ДКГБ от 6 декември и е взето решение да бъде
изпратено от името на БЧК открито протестно писмо-изложение до ООН
във връзка с положението на гръцките деца в България.150
Към 8 ноември 1948 г. в страната ни има 2578 деца. След извършена
та реорганизация на общежитията, при която по-малките в Хасково, Бяла
Слатина, Асеновград и с. Ракитово са закрити, те са разпределени както
следва: Банкя - 100 деца, Ботевград - 451, Бургас - 115, Карлово - 769, в
селата Павел баня и Горно Паничерево - общо 562 деца, Сливен - 207,
Стара Загора - 159, разпределителен пункт в София, кв. „Изгрев“ - 15. В
различни болници на страната се лекували 200 деца, а в общежитието
преванториум в с. Земен към тази дата не е имало обитатели.151
В изпълнение на резолюцията на Общото събрание на ООН от 27
ноември генералният секретар Тригве Ли пристъпва към конкретни
действия. През декември негови пратеници заминават за Женева, където
имат срещи и разговори с ръководителите на МКЧК и ЛДЧК.152 За това
той писмено информира правителствата на Гърция, Албания, Югославия,
България, Чехословакия, Унгария и Румъния.153
На 31 декември 1948 г. Тригве Ли изпраща писма до председателя на
МКЧК Пол Рюежер и до главния секретар на ЛДЧК Бонаб дьо Руже.
Съобщава им, че във връзка с изпълнение на резолюцията на Общото
събрание за репатриране на гръцките деца официално изисква от двете
международни организации да влязат във връзка с гръцкото правителст
во и с гръцкия Червен кръст, от една страна, и от друга - с правителства
та и червенокръстките дружества на страните, в които се намират такива
деца. Задачата, която им се възлага, е да обсъдят необходимите мерки за
прилагане на резолюцията и да отговорят доколко са в състояние да съ
действат за нейното прилагане. Към двете писма са приложени за съгла
суване и одобрение проектотекстовете на официалните възложителни
писма, които Тригве Ли възнамерява да изпрати до МКЧК и ЛДЧК, как
то и на писмата до правителствата на Гърция, Албания, Югославия, Бъл
гария, Чехословакия, Унгария и Румъния.154
За изпълнение на резолюцията се залага и на функциониращата Спе
циална комисия за Балканите. На нея се разчита за събиране на достовер
на и точна информация за гръцките деца. С писмо от 31 декември нейни
ят главен секретар Аглион е информиран от кабинета на Тригве Ли за
контактите с двете международни червенокръстки организации. Приложе

ни са и копия от изпратените същия ден писма до тях. От името на гене
ралния секретар е изразено и задоволство от готовността на Аглион „да
изпраща всяка нова информация... по повод отвлечените от Гърция гръц
ки деца“155.
На 4 януари 1949 г. МКЧК и ЛДЧК съобщават телеграфически на
генералния секретар на ООН, че одобряват двата текста на писма до тях
и до заинтересованите правителства. За своето становище още същия ден
те уведомяват и писмено Тригве Ли, като напомнят, че трябва да бъдат
предвидени необходимите финансови средства за бъдещите пътувания на
делегатите им. След извършеното съгласуване, на 11 януари 1949 г. гене
ралният секретар на ООН отправя официална писмена покана до МКЧК
и ЛДЧК да влязат във връзка със съответните правителства и национал
ни дружества на Червения кръст, за да проучат въпроса за репатрирането
на гръцките деца. С писма от същата дата до правителствата на Албания,
Югославия, България, Унгария, Румъния, Чехословакия и Гърция Тригве
Ли ги приканва да съдействат за изпълнението на горната задача.156
На 14 януари постоянният представител на Гърция в ООН Алексис
Киру уведомява писмено Тригве Ли, че е получил писмото му от 11 януари,
с което гръцкото правителство е уведомено за взетите от ООН мерки за
репатрирането на децата. Като отбелязва, че е побързал веднага да из
прати писмото в Атина, той изтъква убедеността си, че гръцкият кабинет
ще окаже пълно съдействие на „представителите на ООН и Червения
кръст“ за изпълнение на тази задача.157
Резолюция № 193 С(Ш) на Общото събрание на ООН и предприетите
организационно-практически мерки за нейното прилагане изправят Бъл
гария пред трудна и сложна задача. От една страна, нейното политическо
и държавно ръководство трябва да останат верни на интернационалната
си обвързаност с каузата на гръцките комунисти и с общата политика на
съветския блок към гръцкия въпрос. От друга страна, след направените
трикратни постъпки за приемане на България в ООН158 София трябва да
доказва пред световната международна общност, че е достойна за това,
като изпълнява решенията на световната организация.
На 28 януари 1948 г. МКЧК и ЛДЧК изпращат писмо до ръководст
вото на БЧК относно възложената им от ООН мисия за репатрирането
на гръцките деца в родината им от страните в Централна и Източна Ев
ропа. Като излагат необходимостта да изпратят в България своите пред
ставители, Франсоа Еренхолд и полковник Лео дьо Мейер, молят да им
бъдат издадени входни визи. Мълчанието на София заставя двете черве
нокръстки организации с телеграма от 12 февруари отново да интервени-
рат за това. Те изразяват съжалението си за забавянето на визите. На

помнят, че делегатите им трябва да влязат в личен контакт с БЧК, тъй
като до края на март трябва да представят в ООН доклад за извършено
то предварително проучване. Продължаващото мълчание заставя МКЧК
и ЛДЧК да се обърнат до председателя на БЧК със съвместно писмо от
15 февруари. В него те уточняват, че задачата на тази тяхна първа мисия
не е да организират репатриране на децата, а посредством БЧК и бъл
гарското правителство да направят предварително проучване на целия
проблем, поставен в резолюцията на Общото събрание на ООН от 27
ноември 1948 г. Необходимостта от този контакт с българската страна
двете организации мотивират с доклада, който трябва да приготвят за
Тригве Ли във връзка с резултатите от предварителните разговори. От
правено е настоятелно искане за по-бързото издаване на визи на техни
те пратеници.159
Още същия ден, на 15 февруари, председателят на Върховното управ
ление на БЧК проф. д-р Л. Рачев информира писмено външното минис
терство за интервенцията на двете червенокръстки организации и нас
тоява да му бъде съобщено официалното българско становище по въпроса.
Външното ведомство отговаря, че е издадена входна виза само за Ф. Ерен-
холд. Такава е отказана на Л. дьо Мейер заради дадения от него неблаго
приятен доклад за гръцките деца и за политическата обстановка в Румъния
след посещението му в тази страна.160
МКЧК и ЛДЧК отправят настоятелно искане до БЧК да им даде спи
сък на намиращите се в България гръцки деца. Предоставянето на тази
информация открива пътя за репатриране в Гърция на онези от тях, чиито
близки са поискали това. Въпреки деликатния характер на този въпрос
във взаимоотношенията на българското политическо и държавно ръко
водство с ВДПГ, в Министерството на външните работи се възприема
становището да бъдат предадени исканите списъци. В този дух външният
министър В. Коларов внася проектопостановление в МС. Поради отго
ворния политически характер на този акт то е разгледано в ПБ на ЦК на
БКП, което с решение № 14 от 24 февруари 1949 г. дава съгласието си за
изготвяне на списъците, които да бъдат предадени на международните
червенокръстки организации. Същия ден МС приема 6-о постановление,
с което натоварва БЧК да даде на МКЧК пълен и точен списък на всички
деца, намерили убежище в България, както и техните точни адреси.161
На 18 март Ф. Еренхолд пристига в България. Първата му делова
среща с ръководството на БЧК в лицето на заместник-председателя проф.
Матеев и директора Г Господинов е проведена на 19 март. Ф. Еренхолд
поставя въпроса, дали България приема резолюцията на ООН от 27 но
ември 1948 г„ или не се счита обвързана с нея. Отговорено му е, че неза

висимо от това, че страната ни не е член на ООН, тя приема резолюцията
за репатриране на децата, ако самите те и родителите им са съгласни за
това. На въпроса за броя на гръцките деца българската страна преднаме
рено не дава точен отговор. Заявено е, че в момента числеността им въз
лиза на 1972, докато действителната цифра била 2460. Придружен от пред
ставители на външното министерство, на БЧК и ПО, на 20 март високо
поставеният пратеник посещава общежитието в Ботевград.
От запазения доклад на представителя на БЧК Антон Измирлиев на
учаваме как е протекло посещението. Става ясно, че не е имало предвари
телна подготовка за него, но „всичко е било в пълна изправност“. Ф. Ерен-
холд заварва в общежитието 476 деца, от които 243 момичета и 233 мом
чета. След като запитал за броя и пола на децата, той се заинтересувал за
броя на учителите и за тяхната народност, от коя област на Гърция са и
дали има деца от районите, контролирани от атинското правителство.
Проявил и любопитство дали децата поддържат контакт с родителите
си. След огледа на спалните помещения, на трапезарията и амбулатория
та гостът изказал „възторга си от добрата уредба и доброто гледане на
децата, каквото нямало и в Швейцария“. В проведената беседа с гръцкото
ръководство Ф. Еренхолд се изказал за връщане на децата в Гърция, къде-
то да бъдат под контрола на ООН. Гърците му отговарят, че те са изведе
ни от Гърция, за да бъдат спасени от ужасите на войната и от „монархо-
фашисткия терор“. На следващия ден Ф. Еренхолд посещава общежити
ето в Карлово. При втората си делова среща с ръководството на БЧК
той изказва задоволството си от обиколката и заявява, че децата се нами
рат в много добро състояние. Проявява желание да му бъде даден списък
с техните имена. То е отклонено с мотива, че „това е непреодолима труд
ност“, тъй като децата „почти изключително са сирачета“ и по-голяма
част пристигнали без придружители, поради което имената им уж били
неизвестни. За по-голяма убедителност е заявено, че поради тази причи
на БЧК въвел специални номера, носени от тях. На Ф. Еренхолд е дадено
уверение, че подчинявайки се на резолюцията на ООН, ако се доберат до
истинските имена на децата, ще бъде изпратен исканият от МКЧК списък.
След изпълнение на мисията си на 26 март Ф. Еренхолд отпътува от стра
ната.162
След отказаната виза на Л. дьо Мейер ЛДЧК се опитва да изпрати в
България вместо него д-р Алстед Гунар, директор на Хигиенното бюро
при Лигата. Въпреки съгласието на БЧК да го приеме, външното минис
терство отказва под предлог, че след идването на Ф. Еренхолд неговото
посещение става безпредметно.163 Този мотив ще бъде изоставен, когато
лично генералният секретар на Лигата Б. дьо Руже пожелава да дойде в

България. При посещението си през юни той се запознава с живота на
децата в общежитието в Банкя и „останал много доволен от онова, което
видял“. Получил уверението, че ще му бъде даден списък на намиращите
се в България гръцки деца. Независимо от това МКЧК и ЛДЧК изпращат
на 10 юни на БЧК свой списък на децата у нас, което поставя София пред
дилемата - да изпълни резолюцията на Общото събрание на ООН от 27
ноември 1948 г., или да отложи този акт.164
Междувременно на 1 май 1949 г. гръцкото правителство за втори път
повдига в ООН въпроса за гръцките деца. То изпраща пространно изло
жение до Специалната комисия на ООН за Балканите. В него са посочени
сведения за броя им в чуждите страни и е отправено настоятелно искане
за завръщането им в родината. С писмо от 11 юни до комисията гръцки
ят кабинет обвинява България, че след като е въоръжавала децата, ги из
праща да воюват в частите на ДАГ Тези твърдения ще залегнат в доклада
на Специалната комисия от 2 август до Четвъртата сесия на ООН. В до
пълнителния си доклад от 16 септември до Общото събрание комисията
прави следните препоръки: „1. Да порицае с най-силни изрази факта, че в
нарушение на основни хуманитарни принципи деца в юношеска възраст
се изпращат в Гърция, за да се сражават в редовете на партизаните. 2. Да
изразят дълбокото си съжаление, че правителствата, които са дали убе
жище на гръцките деца, напълно са пренебрегнали приетата единодушно
на 27 ноември 1948 г. резолюция на Общото събрание. 3. Да покани заин
тересованите държави веднага да изпълнят тази резолюция.“165
Интернационализирането на проблема за гръцките деца по инициа
тива на атинското правителство и активната намеса на ООН води до дис
кредитиране на ВДПГ То се опитва да контрира с положението в разкри
тите „детски общежития“ в Гърция под патронажа на кралица Фредерика.
На 22 май 1948 г. Общогръцкият демократичен съюз на жените изпраща
меморандум до ООН по повод водената от Атина „клеветническа кампа
ния“. В него се изтъква, че атинското правителство е това, което „откъсва
децата от майчините прегръдки“, като ги изпраща в лагери, т. нар. детски
домове, в които те умирали.166
На 18 юни 1949 г. ВДПГ излиза с официална декларация, в която из
разява съгласието си с предприетата от МКЧК анкета за положението на
гръцките деца в „народните републики“. Единственото условие, което
поставя, е да бъде извършена подобна анкета и в „детските лагери в мо-
нархофашистка Гърция“ с участието на „един наблюдател от швейцарска
националност, който има доверието на гръцкото демократично прави
телство“. За това напомня в писмото си от 20 юни неговият министър на
просветата и здравеопазването Петрос Кокалис до председателя на МКЧК

П. Рюежер. Като отбелязва „развихрената кампания от клевети от гръц
ката монархофашистка клика“, министърът отправя критика към МКЧК.
Той го обвинява, че след проведените анкети, включително и в България,
са били констатирани „отличните условия, при които живеят гръцките
деца в народните демокрации“, но не е сторил нищо, „за да направи дос
тояние до световното политическо мнение това хуманно дело“. В заклю
чение от името на своето правителство П. Кокалис заявява, че „въпрос
ната анкета може да се води при строга взаимност“, и настоява да бъдат
изпратени анкетни комисии и в Гърция.167
Докато проблемът за гръцките деца добива все по-откроени между
народни измерения, за България тяхното присъствие е факт, който фоку
сира обществена енергия и материални ресурси. Той е елемент от едино
действието на страните от съветския блок и критерий за интернационал
на солидарност с ГКП. Ето защо и през 1949 г. този въпрос заема важно
място във вътрешнополитическия живот на страната. Непосредствената
грижа за гръцките деца пада върху ДКГБ.
В самото начало на 1949 г. Централното бюро на гръцкия Комитет за
помощ на детето (ЕВОП) в Будапеща168 търси връзка с ПО, която пряко
отговаря за децата у нас. Неговият председател д-р Д. Фотопулос се об
ръща към нейното ръководство с писмо от 14 януари. Той настоява да
бъдат държани в течение на всички по-сериозни проблеми, отнасящи се
до здравето, националната култура и възпитанието на децата. Поставя
някои конкретни искания: професионалното обучение на младежите над
18 години да се съчетае със следобедно обучение на родния език; да им
бъдат осигурени наши учители по рисуване, ръчен труд и български език;
да се организира 15-минутно предаване по българското национално ра
дио на гръцки; децата да получат лични карти. Накрая на писмото авто
рът му заявява: „Позволете ни, скъпи приятели, да ви благодарим за всичко,
което сте направили, за да бъде щастлив животът на гръцките деца, съз
давайки им най-добрите възможни условия за тяхното възпитание и раз
витието им.“169Писмото е докладвано и разгледано от ДКГБ в заседание
то му от 18 януари. Този ден са обсъдени и констатациите на нейния член
Р Тодорова от извършената проверка в карловското общежитие. По по
вод заварената недобра хигиена и ненапълно ликвидирана въшливост е
взето решение МТ да достави на ПО 5 т сапун и да бъде наредено на упра
вителите на общежитията да се справят с паразитите в двуседмичен срок.170
През втората половина на януари и февруари ДКГБ взема конкретни
решения за подобряване на изхранването в детските общежития, за наба
вяне на облекло и обувки, за постоянно зъболечение в карловското обще-
житие, осигурява специална храна и калциеви препарати за превантори-

ума в с. Земен, разкрива обущарски работилници към общежитията и ги
снабдява с гьон и кожи. Продължават и инспекциите на членовете на ко
мисията, които решават част от въпросите на място.171
През февруари 1949 г. броят на гръцките деца в България възлиза на
около 3000. При една от извършените проверки на 28 февруари се кон
статира, че към тази дата в Карлово има 700 деца с 68 души гръцки и
български персонал, с. Горна Паничерево - 278 деца с 80 гръцки детегле
дачки, с. Павел баня - 230 деца, Стара Загора - 137.172
За упражняване на контрол от гръцка страна и за организиране на
културно-масовата и възпитателна дейност на децата през февруари в
София е сформиран местен гръцки Комитет за помощ на детето. По на
реждане на МС на неговото ръководство е предоставено помещение за
офис на ул. „Екзарх Йосиф“ № 58.173 Българската страна осигурява не само
необходимата материална база, но и месечните заплати за членовете му.174
Комитетът за помощ на детето поддържа непосредствен контакт с
гръцките ръководства в детските общежития, които контролират гръцка
та част от персонала - учители, възпитатели и детегледачки. Цялата ад
министративно-стопанска и обслужваща дейност се ръководи от българ
ски управители. Към май 1949 г. общият брой на българските служители
и работници в осем детски общежития, без тези в Банкя и Стара Загора,
възлиза общо на 194 души. Най-голям е техният брой в Карлово - 64,
Ботевград - 47, с. Павел баня - 22.175 Медицинският надзор и лечебната
дейност се осъществяват от български лекари.
Двунационалният състав на персонала продължава да създава усло
вия на някои места за неразбирателство и напрежение. Те се проявяват,
когато гръцката страна не желае да се съобразява с някои обективни труд
ности и проявява претенциозност. В доклада си от 17 март 1949 г. до ЦК
на ПО за извършената финансова ревизия в карловското общежитие ре
визорите Стоян Николов и Моис Леви излагат някои тревожни констата
ции. Те донасят, че общежитието „в организационно състояние не е доб
ре“, че „сработването между възпитателния гръцки кадър и българския
не било на нужната висота, между тях имало недобри отношения“. Още
изтъкват: „Гръцкият персонал, който е многоброен, не се грижи за добро
то на децата и въобще бездейства.“ По повод възникналото затруднение
с отоплителните материали финансовите ревизори съобщават: „Другарите
гърци и дори др. Фанис се нахвърлили върху управителя с най-обидни
думи, смятайки, че виновникът за това е българският персонал.“ Една съ
ществена констатация на ревизорите повдига завесата за лошите взаимо
отношения между българи и гърци. В доклада си те подчертават: „Чувства
се един шовинизъм у гръцките другари.“ За разлика от Карлово, проверя

ващите констатират, че в Горно Паничерево и Павел баня има сработва
не между българските и гръцките кадри.176
Към март 1949 г. броят на гръцките деца у нас възлиза на 2507, а през
април - 2478.177Това намаление за един месец с около 500 души има свое
то обяснение. Наред със стандартното отчисляване от детските общежи
тия на навършилите 15 години има и нещо друго. В името на „победата“
на свое заседание през януари 1949 г. ЦК на ГКП взема решение за тотал
на мобилизация и за включване в редиците на ДАГ на всички лица от 14
до 16 години, живущи дотогава в детските общежития. През февруари в
Берковица са събрани няколкостотин деца от „народнодемократичните
страни“. В първите дни на март част от тях са прехвърлени през Битоля
на гръцка територия и мнозина от тях загиват още в първите боеве.178
Към 28 май в България има 2700 гръцки деца, за които се полагат
най-големи грижи. Няколкото смъртни случаи в общежитието в Павел
баня и реакцията на гръцката страна ангажират дори и МВР. По нарежда
не на вътрешния министър А. Югов на 20 май е сформирана специална
комисия, която проучва въпросите, поставени в изложението на гръцкото
ръководство. На проведеното на 28 май заседание на комисията, с учас
тието на Г. Попов, Д. Халов, Г Господинов и Р Тодорова, най-внимателно
е разгледано гръцкото изложение. Разяснения по поставените в него въп
роси дава Д. Халов. В протокола от заседанието е записано, че комисията
ги „поддържа напълно“. В него е отбелязано, че възникналите заболява-
ния в Павел баня имали временен характер и че тогава е имало епидемия
и сред българските деца. В протокола още е записано, че ДКГБ е напра
вила всичко възможно за създаване на добри условия на живот в детските
общежития. В него още е припомнена оценката на „представителя на
ООН“, който заявил, че „никъде гръцките деца не са поставени при таки
ва добри условия, както в България“179. На заседанието е взето решение
за предложение да бъдат приети още 300 деца, за да бъде изпълнено по
етото пред гърците задължение за приютяване на общо 3000 деца.180
След посещението си в Чехословакия и Румъния, през юни в България
пристигат шест майки на евакуирани деца, в качеството си на представи
тели на ВДПГ Те са придружени от учителя Георгиос Атанасиадис, пра
теник на гръцкия Комитет за помощ на детето в Будапеща. От 4 до 11
юни те посещават Пазарджик, Ямбол, Стара Загора, Бургас, Сливен и
Казанлък. Заведени са на връх Шипка и в Троян. След посещението им в
детските общежития гръцките представители имат срещи и разговори с
членовете на ДКГБ. Споделят мнението си, че поради слабата подготов
ка на техните кадри в общежитията не са постигнати добри резултати в
„политическо отношение“. Отправят молба да им се окаже съдействие.

Предлагат през летните месеци да бъде организиран курс за гръцките
учители за изучаване на български език и за квалификация по математика,
физика и техническите дисциплини. Те настояват всички деца да започнат
да изучават български език.181
През лятото в България пристига и министърът от ВДПГ Димитрис
Парцалидис. Той посещава някои детски общежития и е „останал дово
лен от начина, по който българското правителство и българският народ
се грижат за децата“182. Към май за всяко едно от гръцките деца държава
та изразходва месечно по 7000 лв. за храна, дрехи, лечение и др. За тяхна
та издръжка през юни в поверително писмо до финансовия министър пред
седателят на Върховното управление на БЧК проф. д-р Л. Рачев моли да
бъде отпусната субсидия от 21 млн. лв.183
Към юни 1949 г. в България има 2567 гръцки деца. По общежития те
са разпределени както следва: Карлово - 600, Ботевград - 500, Бургас -
123, Сливен - 245, Габрово - 139, Стара Загора - 133, Павел баня - 281,
Горно Паничерево - 331, Банкя - 50, преванториума в Земен (Земенския
манастир) - 107, разпределителен пункт в София - 58. За живота в тях
съдим от два доклада до МС - на ДКГБ и на БЧК, от юли 1949 г. В
общежитията, в които са настанени деца на училищна възраст, са уреде
ни класни стаи с необходимите учебни помагала. Учебно-възпитателната
дейност е поета изцяло от гръцки персонал. По искане на гръцкия Комитет
за помощ на детето в Будапеща от 15 юли в карловското общежитие е
организиран двумесечен курс за изучаване на български език, аритметика,
геометрия и някои технически дисциплини. Планирано е през него да пре
минат всички гръцки учители. По време на лятната ваканция българските
им колеги обучават децата по български език. За новата учебна 1949-1950 г.
са назначени учители българи, които да провеждат обучението по бъл
гарски език, аритметика, геометрия, физика, музика и по техническите
предмети. Предвидено е български и гръцки педагози да изготвят съв
местно учебна програма за новата учебна година. Около 200 по-големи
гръцки деца са били настанени във фабрики и работилници, където рабо
тят по 4-5 часа и учат заедно с наши млади работници, „готвейки се за
утрешни строители на своята родина“.
И в двата доклада се отбелязва, че използваните сгради за общежи
тия са приспособени, стари и неподходящи. Единодушна е оценката, че
прехраната е организирана добре. Дневният оклад на дете е 120 лв., дока-
то в общежитията за българчета е 100 лв. Храненето е четирикратно, а
по-слабите получавали и усилваща храна. От идването им децата са на
пълнели средно с 5,5 кг. Въпреки големите трудности всички те са снаб
дени с нужното бельо, зимни и летни дрехи и обуща. В докладите се

изтъква, че в резултат на положените големи медицински грижи децата
се намирали „в много добро здравословно състояние“. Крастата била
почти ликвидирана, а болните от кел са лекувани в кожните отделения на
болниците. Аденопатичните деца са настанявани в преванториума в Зе-
менския манастир, а малките деца, болни от епидемични заболявания, са
изолирани в общежитието в Банкя. Във всички общежития имало добри
условия за културен живот, с театрални трупи и певчески хорове. Разпо
лагали със спортни пособия за футбол, волейбол и стаи за шах.184
Докато в доклада на ДКГБ е подминат въпросът за отношенията между
българския и гръцкия персонал, в доклада на БЧК се изтъква: „Имахме
случаи на несработване в едно общежитие, където, след като отстраних
ме неподходящите от едната и другата страна, се оправиха отношенията
и се подобри работата.“ Най-вероятно примерът се отнася за карловско
то общежитие. Фактът, че е цитиран и са посочени предприетите ради
кални мерки, подсказва, че разривът между българската и гръцката стра
на е взел драстични размери.185
Държавната комисия в своя доклад съобщава, че за цялостната дей
ност по настаняването и обгрижването на гръцките деца от началото на
1948 до 1 юни 1949 г. са изразходвани 287 400 000 лв. (993 226 щ. д.), от
които 251 млн. са държавни субсидии, 167 млн. са средства на ПО и 36,4
млн. - на БЧК.186
В доклада на ДКГБ са направени няколко конкретни предложения.
Първото от тях е грижите по цялостната организация, обзавеждане и из
дръжка на общежитията да останат като ангажимент на БЧК, в който от
1 юни 1949 г. се вляла ПО. Поради невъзможността да бъдат намерени
нови помещения за настаняване на очакваните 300-500 деца, е предложе
но те да бъдат прехвърлени в Румъния. Третото предложение се отнася
до намиране на ново помещение, в което да бъдат настанени около 200
деца, изтеглени от други общежития, „където са твърде притеснени“. Ко
мисията препоръчва „да се вмени в дълг на всички отговорни фактори по
места, където има гръцки деца и гръцки бежанци, че грижата за тях е
наша обща политическа задача“. Предлага в бъдеще за около 2750 деца
да бъдат осигурявани за издръжката им, както и досега, по 7000 лв. ме
сечно за дете или държавата да отпуща от своя бюджет месечна субсидия
общо 19 250 000 лв.187
Наближаващият край на Гражданската война в южната ни съседка
увеличава притока на гръцки деца. Числеността им надминава очаквана
та бройка. На 17 август техният брой възлиза на 3000. По общежития са
разпределени както следва: Карлово - 710, Ботевград - 560, Горно Пани-
черево - 380, Павел баня - 320, Сливен - 280, Габрово - 160, Стара Загора -
160, Бургас - 150, Земен - 120, Банкя - 100, разпределителен пункт в София -
60. От тях 140 деца са на възраст от 1 до 2 години, а останалите от 3 до 16
години.188 Възникналите сериозни затруднения за трайно устройване на
новодошлите заставя българската страна към края на месеца да уреди
прехвърлянето на 300 от тях в Полша и Чехословакия.189
Към началото на август просветните дейци в Полша излизат с иници
атива за провеждане на конференция с представители от страните, в кои
то има гръцки деца. Планирано е да бъдат обсъдени въпросите за възпи
танието от „национална, обществена и педагогическа гледна точка“, за
„славяно-македонското училище и неговите проблеми“, за здравеопазва
нето, за професионалното възпитание и др. С писмо от 10 август до ди
ректора на БЧК председателят на Централното бюро на гръцкия Комитет
за помощ на детето в Будапеща Г. Атанасиадис съобщава за планираната
конференция през втората половина на септември 1949 г. в полския град
Солице. Всяка страна е трябвало да изпрати по четирима делегати, като
двама от тях бъдат определени от ръководството на тамошния комитет
за децата.190
Предложението е разгледано от ДКГБ на заседанието й от 21 август.
За делегати са определени д-р Рачо Ангелов, Тодорка Богданова, завеж
дащ отдел „Подпомагане на гръцките бежанци“ при Върховното управ
ление на БЧК, и двамата членове на гръцкия комитет у нас - учителите
Василис Канарис и Янис Фортунас. Комисията решава да бъде изготвен
информационен доклад, който заедно с албум от снимки и копие от фил
ма за живота на гръцките деца в България да бъдат представени на кон
ференцията. На заседанието се повдига и въпросът за исканите от МКЧК
и ЛДЧК списъци на гръцките деца в България. Възприема се идеята да
бъде поставен за обсъждане и вземане на съвместно решение на конфе
ренцията в Полша.191
Докато София проявява колебание по този въпрос, през август се за
силва натискът от МКЧК и ЛДЧК. С писмо от 9 август те информират
ръководството на БЧК, че са получили в Женева около 5600 молби от
родители, които искат завръщането на техните деца в Гърция. Въз основа
на тях е бил изготвен списък от 5060 имена, екземпляр от който изпращат
в София. Изказана е надежда, че базирайки се на него, българската страна
ще изготви списък на подлежащите на репатриране. Ръководствата на
двете червенокръстки организации напомнят за даденото от българското
външно министерство и от БЧК уверение пред Ф. Еренхолд и Б. дьо Руже,
че ще го изпратят най-късно до 15 септември 1949 г.192
Мълчанието на София води до нов демарш от Женева. На 26 август е
изпратено поредното писмо до БЧК, подписано от главния секретар на

ЛДЧК Ж. Мидсом и от Д. дьо Трац, директор на отдел „Пленници, ин
тернирани и цивилни“. Те напомнят, че на 9 август са изпратили списък
на източноевропейските страни, включително и България, с имената на
децата, чиито родители желаят завръщането им. Настояват да узнаят за
резултатите от извършеното българско проучване. Изказана е готовност
да изпратят един „квалифициран представител“, който да проучи мерки
те за репатриране на децата.193
Настятелността на МКЧК и ЛДЧК заставят София да промени сво
ята тактика и да замени досегашното си мълчание с протакане при реша
ването на въпроса. С писмо от 30 август БЧК ги уведомява, че е предпри
ета анкета за издирване и уточняване на гръцките деца, чиито имена са
включени в изпратения им от Женева списък. Възприетата позиция поз
волява на българското ръководство, без да отхвърля предприетите прак
тически мерки за изпълнение резолюцията на Общото събрание на ООН
от 27 ноември 1948 г„ да не дава искания списък. Той не е представен и
към 19 септември въпреки поставения от генералния секретар на ООН
срок на МКЧК и ЛДЧК 15 септември.194
С това си поведение българското политическо и държавно ръковод
ство застава зад ВДПГ в стремежа му да не допусне завръщането на гръц
ките деца в родината им. Проявената от българската компартия соли
дарност с ГКП противоречи на българските национални интереси. Когато
България е извън ООН, с всички произтичащи от това неблагоприятни
последици, когато на три пъти дотогава е направила неуспешни постъпки
за приемане в организацията, подобно поведение на неизпълнение резо
люцията на Общото събрание на ООН от 27 ноември 1948 г. е антинацио
нално. Този проблем през следващите години ще бъде и една от пречките
за възстановяване и нормализиране на следвоенните българо-гръцки от
ношения.
В изпратения на 5 октомври 1949 г. до генералния секретар на ООН
окончателен доклад на МКЧК и ЛДЧК за извършеното от тях по репат
рирането на гръцките деца специално внимание е отделено на България.
В него ясно е посочено колебанието и будещото съмнение забавяне на
нейните компетентни власти да подготвят списъци на децата, подлежа
щи на репатриране.195
Към 10 октомври броят на гръцките деца у нас е около 2500.196Той се
запазва и към 4 ноември. От списък на БЧК за детските домове виждаме,
че към тази дата числеността им възлиза на 2478, които са разпределени
по общежития както следва: Карлово - 617, Ботевград - 487, Горно Пани-
черево - 324, Павел баня - 275, Сливен - 245, Габрово - 135, Стара Загора -
129, Бургас - 120, Земен - 92, Банкя - 54. Този документ е твърде важен,
тъй като в известна степен повдига завесата за националния състав на
евакуираните у нас деца от Гърция. От него става ясно, че от Егейска
Македония, където българското население е най-многочислено и ком
пактно, има само 92 деца. Те съставляват 3,71% от общия брой. От тях 87
са от източната част на областта, 3 от централната и едно дете е с неуточ
нено месторождение. Преобладаващото мнозинство от децата, на брой
2386, са от Западна Тракия и главно от областта Еврос, където българщи
ната е изкоренена.197Това се потвърждава и от вече споменатото посеще
ние на Ф. Еренхолд в ботевградското общежитие. На въпроса му, откъде
са дошли децата и гръцките учители, отговорът бил - от Западна Тракия.198
Тези факти налагат извода, че в България са настанени главно деца от
гръцки национален произход. Дори и да е имало отделни българчета, най-
вече от източната част на Егейска Македония, броят им е твърде малък.
Колкото и да е парадоксално, документите показват, че българските власти
са гледали на прииждащите деца само като на „гърнета“ и дори не са
правили опит да издирват българчетата сред тях.
Като имаме предвид масовото и активно участие на българите от
Егейска Македония в Гражданската война и извършената масова еваку
ация на деца и възрастни от областта199, възниква въпросът, къде са би
ли насочвани и настанявани нашите малки сънародничета. По офици
ални данни на ЦК на ГКП в източноевропейските страни били органи
зирано евакуирани общо 17 529 деца. По сведение на члена на неговото
Политбюро П. Русос по-голямата част от тях са били „славяномакедон-
ци“. Към 1949 г. в Югославия от настанените в домове и интернати 1857
деца, 1581 са били „македончета“, а 276 гърчета.200 От настанените в
Румъния към юни 1949 г. 4727 деца, 2177 са „македончета“ и 2079 гър
чета.201 Значителна част от т.нар. гръцки деца, настанени в Полша, Чехо
словакия и Унгария, са от български произход. Възниква и вторият
въпрос, защо т. нар. македончета не са насочвани в близката до родните
им краища България, където много от тях имат свои роднини и където
биха попаднали в родна езикова и културна среда. Защо вместо при съ
народници са изпращани в далечни страни на Централна и Източна Ев
ропа?
Отговорът на тези два въпроса е в политиката на ЮКП по македонс
кия въпрос и в користните цели, които преследва ГКП с извеждането на
децата. Трябва да се има предвид и обвързаността на гръцката компар
тия с Белград с оглед по-нататъшния ход на Гражданската война. Юго
славия се превръща в транзитен пункт за разпределение и насочване на
децата към източноевропейските страни. Този процес се ръководи от пред-
ставителството на ВДПГ в Белград и със съдействието и помощта на

оторизирания югославски държавен орган в лицето на Комитета за соци
ални грижи при югославското правителство.202 Гръцката и югославската
страна са заинтересовани „македончетата“ да не бъдат изпращани в
България. Това би било в противоречие с югославската политика по ма
кедонския въпрос, а на гърците би попречило в намеренията им да ги
превърне в свой резерв и пушечно месо. В интерес на ГКП е да бъдат
изпращани в други страни, за да бъдат обримчени в гръцките емигрантс
ки организационни структури и поставени под гръцки контрол. Това е
изгодно и за ЮКП, за да провежда безпрепятствено, далеч от България,
своята македонистка политика.
Логично следва и третият въпрос, защо българското политическо и
държавно ръководство не прави нищо, за да приюти малките ни съна
родници под стряхата на българското отечество. Отговорът се крие в ни
хилистичната антинационална политика на българската компартия по ма
кедонския въпрос, който бе оставен да се решава съобразно предначерта-
нията на Белград и Скопие. Заради нашите сънародничета партийното
ръководство не можеше да си позволи да внесе каквото и да е съмнение в
ГКП за някакви национални претенции към гръцките „славофони“. То и
не желаеше да се вклинява в деликатните и усложняващи се отношения
между ГКП и ЮКП. В крайна сметка България не се осмели да припоз
нае „македончетата“ като свои чеда от южномакедонските земи.
В интервала между Третата и Четвъртата сесия на Общото събрание
на ООН международните организации на Червения кръст разгръщат ак
тивна дейност по изпълнение на резолюция № 193 С(Ш), но без да пос
тигнат конкретен резултат. Специалната комисия за Балканите стига до
заключение, че резолюцията не се изпълнява и е необходимо да се пред
приемат нови мерки. След дълги дискусии на Четвъртата сесия, на 18
ноември 1949 г. е приета резолюция № 228 (IV) на Общото събрание. В
нея се изтъква, че след констатацията му, че „гръцките деца още не са
върнати в своите домове“, възлага на генералния секретар да настоява
пред МКЧК и ЛДЧК да продължат дейността си за осъществяване на
тази „хуманна цел“. В резолюцията е отправен следният призив: „Поканва
настоятелно всички държави - членки на Обединените народи, и другите
държави, които дават убежище на гръцките деца, да вземат бързи мерки,
в договор и сътрудничество с международните организации на Червения
кръст, за да се улесни бързото репатриране на гръцките деца.“203
Докато с последните си решения ООН поставя България пред нови
международни изпитания, до края на 1949 г. броят на преминалите в стра
ната и престояли известно време в нея деца възлиза на 3500. Към края на
годината в България трайно са устроени 2507 деца.204 В периода 1 юни -

31 декември 1949 г. за тях са изразходвани 136 500 000 лв.205 Общите раз
ходи за тяхното настаняване и издръжка от началото на 1948 до края на
1949 г. възлиза на 423 900 000 лв. (1 464 957 щ. д.).206
Големите разходи за гръцките деца и констатираните разхищения в
някои общежития будят основателна загриженост в българската част от
техния персонал. Управителят на общежитието в Бургас Петър Гарвалов
с изложение от 21 ноември 1949 г. до Върховното управление на БЧК
донася за редица нарушения. Съобщава, че след като през септември за
ръководител на децата е бил изпратен гъркът Атанасис, дисциплината е
спаднала, децата отказвали да консумират някои ястия, захвърляли нови
те си дрехи, наричайки ги „чували“, искали нови обувки, въпреки че сро
кът на тези, които са имали, не бил изтекъл. След като гръцкото ръковод
ство изпраща за нов отговорник Нестор Папаниколау, положението още
повече се влошава. Той не само че не е имал и елементарна подготовка за
възпитател, но „и изобщо не се съобразявал с възможностите на общежи
тието“. Непрекъснато били губени вещи и дрехи, хавлиите нарязвани, а
гърнетата укривали хляб и не искали да ядат картофи и макарони.207
Когато бедна следвоенна България полага огромни усилия да бъдат
създадени най-добри условия за живот на гръцките деца, когато някои от
тях капризничат и зловредят, а отделни гръцки кадри се отнасят с неува
жение към българския хляб и труд, към средата на декември 1949 г. в
съседна Гърция започва широка кампания срещу страната ни и другите
източноевропейски държави. На 15 декември делегация, в която влизат
ректорът на Атинския университет, председателят на Съюза на журна
листите, представител на гръцките индустриалци и съпругата на премиера,
г-жа Цалдарис, представяща женските дружества в страната, посещава
атинския митрополит Спиридон. Към него е отправено искане Гръцката
православна църква да застане начело на едно протестно движение „сре
щу незавръщането на отвлечените гръцки деца от бандитите“.
След като дава съгласието си, на следващия ден митрополитът свик
ва конференция, на която е излъчена специална комисия, оглавена от са
мия него. Тя обявява 29 декември за национален траурен молитвен ден за
„отвлечените гръцки деца“. Ден преди това кралица Фредерика свиква
пресконференция в подкрепа на кампанията. Гръцкият епископ за Северна
и Южна Америка, Михаил, отправя писма до Тригве Ли, Елеонора Рузвелт
и до всички членове на американския конгрес. В отговор на неговия апел
президентът Хари Труман обнародва послание, в което заявява, че САЩ
всячески ще подкрепят проекта, с който е натоварен МКЧК.208
Когато на 29 декември в 9 ч. в Атина с оръдеен изстрел е открит Нацио
3. Националната енергия в хомота на чуждата кауза 67
налният траурен молитвен ден, на организираните протестни митинги,

събрания и църковни бдения, въпреки полаганите от страната ни за деца
та скъпоструващи грижи, името на България ще бъде заклеймявано зара
ди оказаното от нея „съчувствие в пъкленото дело на гръцките бандити“209.
3. Националната енергия в хомота

на чуждата кауза
Оказаната от България многостранна подкрепа на гръцката левица

през Гражданската война и възникналите сложни вътрешни и междуна
родни проблеми заставят БРП(к) да се насочи към разширяване на мате
риалната и моралната база на своята политика. За целта тя използва съз
дадените в страната партийни и обществени структури, механизмите и
средствата за идеологическо и пропагандно въздействие. По този начин,
от една страна, тя засмуква част от крайно оскъдния и недостигащ тогава
икономически потенциал на населението, а от друга - укрепва своите по
зиции сред политическите си опоненти и несподелящите нейната идеоло
гия среди. Лозунгът „Да подкрепим гръцкия народ в борбата против гръц
ките монархофашисти“ ще сложи своя дълбок и траен отпечатък в живо
та на страната.
Към началото на 1947 г. някои структури на БРП(к) гледат на „гръц
ките борци-партизани“ като на „съюзници“, поради което трябва да бъ
дат подкрепени. На 24 април 1947 г. секретарят на партийния актив при
Централния изпълнителен комитет (ЦИК) на Тракийската организация
се обръща с писмо до ПБ на ЦК на БРП(к), като предлага да започне
събирането на помощи. „Всред прогресивната наша интелигенция - се
подчертава в него - вече назрява мисълта, че тия борци-партизани са
наши естествени съюзници и затова ние трябва да ги подпомогнем вся
чески материално.“210
Инициативата не само че намира подкрепа, но се възприема и от дру
ги обществени среди. Те подават „братска ръка“ на сродни на тях легални
организации в Гърция, свързани с левицата. На 7 август в радиограма до
ЦК на ГКП на В. Червенков четем: „В помощ на гръцките профсъюзи са
събрани 3 млн. лв. Съобщете къде и как да ги предадем.“211
На свое заседание ЦК на ПО взема решение „да проведе в страната
широка кампания за събиране на средства, храни, облекло, с което да се
подпомогнат забегалите у нас гръцки бежанци“. Във връзка с това на 10
октомври 1947 г. е издаден апел с призив към българското гражданство
да се включи масово в нея.212 За кратък срок в редица околии като Павли-
кенска, Белослатинска и др. са събрани големи количества зърнени храни.

Набират се и парични средства с продажба на помощни марки.213
Сложено е началото и на широка кампания за морална подкрепа. Тя
е стимулирана и от чужбина. На 22 септември Френският комитет за по
мощ на демократична Гърция се обръща с писмо към ЦК на Съюза на
борците против фашизма (СБПФ) в България. По повод внасянето на гръц
кия въпрос в ООН той отправя призив за изпращане на протестни резо
люции до генералния секретар на организацията.214 На 8 ноември ГК на
СБПФ в София провежда събрание по случай годишнината от създаване
то на ЕАМ (Националноосвободителен фронт), на който произнася сло
во кореспондентът на гръцкия комунистически орган, в. „Ризоспастис“,
Лефтерис Мавридис. От името на 22 хил. борци против фашизма в столи
цата събранието отправя приветствие към ДАГ215 Френският комитет по
дема и инициативата за свикване на международна конференция в Париж
на 21 декември. Отправена е покана за участие до ЦК на СБПФ. Тя е
разгледана на заседание на ПБ на ЦК на БРП(к) от 4 декември и е взето
решение в нея да участва представител на съюза.216
На 5 декември секретарят на ЦК на БРП(к) Г Чанков изпраща ради
ограми до областните партийни комитети в страната. „Помощната орга
низация - се изтъква в нея - провежда помощ за борещия се демократи
чен гръцки народ. Нашите партийни организации по места и ОФ общест
веност трябва да окажат пълно съдействие.“217
Партийното ръководство инициира и създаването на масов общест
вен орган, който да мобилизира усилията на широки слоеве от населението.
Официалната инициатива излиза от Националния комитет на ОФ и на 22
декември 1947 г. е учреден „Всенароден комитет за подкрепа на демокра
тичния гръцки народ“ от представители на обществените и политически
те организации. За лице и по-голям авторитет са включени дейци на кул
турата и изкуството. Избрано е постоянно оперативно бюро с председа
тел д-р Р. Ангелов, член на Президиума на Великото народно събрание, с
подпредседатели Г. Грозев и съпругата на премиера Роза Димитрова, със
секретари - Гина Такова и Петко Караделков, и членове - Г Господинов,
Рената Натан, Димо Дичев и Пенка Огнянова. Сред членовете на комите
та личат имената на акад. Тодор Павлов, Владимир Поптомов - член на
ПБ на ЦК на БРП(к), Живко Живков - лидер на СНМ, артистите Кръстю
Сарафов и Марта Попова, поетесата Елисавета Багряна, художниците
Дечко Узунов, Мара Цончева и др.218
Само два дни след създаването на Всенародния комитет, на 24 де
кември ЦИК на Тракийската организация провежда заседание. Взето е
решение за активно участие в акцията за „подкрепа на гръцкия народ“ и
за изпращане на окръжно до местните дружества с указание да се вклю

чат в нея.219
Акцията в подкрепа на гръцката левица е открита с голямо публично
събрание на 28 декември в столицата. Речи произнасят д-р Р. Ангелов и
Л. Мавридис. Приета е резолюция, с която е отправен призив към бъл
гарския народ „да подеме енергична помощна дейност за оказване на ма
териална помощ на бедстващите наши гръцки братя и сестри, прокудени
от родните огнища“220. Комитетът издава и специален апел. „Ние нито за
миг не трябва да забравяме - се изтъква в него, - че по думите на нашия
народен вожд и министър-председател Георги Димитров „империалис-
тите искат да ни открият една дълбока рана на юг, те искат да запалят
огнище на война на Балканите в лицето на монархофашистка Гърция.
Тяхната цел е да имат една база за подриване на нашата свобода и неза
висимост“. Ето защо ние апелираме към всички български патриотки и
патриоти да се присъединят към почина на нашия комитет за морално-
политическа подкрепа на борещия се гръцки народ на демократична Гър
ция и за материалното подпомагане на гръцките бежанци, жертви на гръц
кия монархофашизъм.“221
Всенародният комитет изпраща и поздравително писмо до председа
теля на ВДГТГ Маркос Вафиадис. „Нашият народ - се изтъква в него -
следи с най-жив интерес и с най-искрена симпатия героичната въоръже
на борба на гръцкия народ за своята свобода и независимост... Българският
народ изразява своята най-голяма радост и готовност да даде всичката
си морална подкрепа, заедно с другите демократични народи, на героич
ната борба на борещия се свободолюбив гръцки народ.“222
На 29 декември Всенародният комитет провежда своето първо засе
дание. Обсъден е планът за предстоящата дейност. Основни негови ак
центи са повсеместно изграждане на комитети, разгръщане на широка
помощна акция, откриване на подписка за набиране на финансови сред
ства и продажба на помощни марки.223Издадена е инструкция за дейността
на местните комитети, които трябва да организират протестни събрания
срещу атинския режим, да разгърнат агитационна дейност в полза на гръц
ката левица и да събират финансови и материални средства за гръцките
бежанци.224
На призива на Всенародния комитет първа се отзовава Тракийската
организация. На 12 януари 1948 г. нейният ЦИК изпраща окръжно № 28
до местните дружества „Тракия“. Като се отбелязва, че гръцката левица е
повела борба, която е обхванала и „тяхната родна Тракия“, дружествата
се задължават да вземат отношение към тази „титанична борба“. „Тракий
ската емиграция - се подчертава в документа - вижда в победата на де
мокрацията в Гърция и на целия Балкански полуостров една гаранция за

правилното и трайно разрешение на жизнения за нея въпрос.“ Илюзиите,
които храни ЦИК, са очевидни. Те се свързват с решаването на несъщест
вуващия в момента тракийски въпрос с бъдеща победа на комунистите в
Гърция и с отново възродената федеративна идея. Спекулирайки с чувст
вата на тракийските бежанци, ЦИК ги призовава да окажат морална под
крепа на гръцката левица и „да пристъпят към събиране на помощи в
пари и продукти“225.
На 15 януари ЦК на ОРИС (Общ работнически професионален съюз)
издава окръжно, с което нарежда на поделенията на съюза да подкрепят
създаването на местни помощни комитети, да разгледат гръцкия въпрос
на събрания и конференции и да окажат пълна материална подкрепа. Пре
поръчано е да се използват различни форми - организиране на утра и
вечеринки, провеждане на трудови дни, лишаване от обяд и вечеря в сто
ловете или отделяне на 1% от дневната надница, събиране на хранителни
продукти, дрехи, обувки, прежда, вълна и др. Същия ден ЦК на ОРПС
издава и апел към работниците и служителите за подкрепа на подетата от
Всенародния комитет кампания. Апел към „българските земеделски сто
пани и стопанки“ издава и Постоянното присъствие на Общия земедел
ски професионален съюз. „Наш дълг е - се изтъква в него - да мобилизи
раме нашите сили на милионната наша организация и се включим във
всенародната акция за морална подкрепа на борещия се гръцки народ... и
за събиране на помощи: дрехи, пари, хранителни провизии и др., за мате
риалното подпомагане на изгнаниците бежанци, жертва на монархофа-
шисткия режим.“226
За къс срок от време във всички градове и редица села към местните
отечественофронтовски комитети са създадени помощни комитети. През
първите два месеца на 1948 г. те организират и разгръщат акция за наби
ране на средства, която протича под различни форми - подписки, про
дажба на марки, провеждане на вечеринки, утра, художествени изложби.227
По места кампанията се открива с публични събрания. На 10 януари та
кова е организирано във Варна, на което говорят д-р Р Ангелов и Л. Мав-
ридис. Те присъстват и на организираното събрание на 13 януари в Русе.
На 26 януари Всенародният комитет организира голямо тържествено ут
ро в столичното кино „Република“. Пред събраното гражданство слово
произнася нейният подпредседател и съпруга на премиера Р Димитрова.
Тя апелира към българския народ „да окаже щедра материална подкрепа
за гръцките бежанци и пълна морална подкрепа на героичните гръцки
патриоти“228.
Началото на акцията в с. Чепеларе, Смолянско, е поставено на прове
деното на 18 януари общоселско събрание по инициатива на местното дру

жество на СБПФ. До 5 февруари са събрани 227 827 лв., храни и облекло за
около 100 хил. лв. На 24 януари с тържествено събрание започва помощна
та акция и в с. Тулово, Казанлъшко. По предложение на председателя на
избрания помощен комитет акцията започва веднага и само за 15 минути
са продадени марки за 20 хил. лв. На 28 януари в Плевен е изграден Акционен
комитет, който на 2 февруари открива кампанията за събиране на помощи.
За 18 дни плевенското гражданство събира 1 млн. лв., 402 кг боб, 347 кг
леща, 354 кг царевица, 177 кг консерви, 155 кг брашно и др.229
Още в самото начало помощната акция придобива широк размах в
Горноджумайска област. До 10 януари в Петричка околия са събрани 272
хил. лв., над 4 т царевица, 1,2 т храни; в Неврокопска околия - 154 хил. лв.
и 200 кг храни; Горноджумайска околия - 120 хил. лв., 80 кг храни и дрехи;
Разложка околия - 1,2 т картофи, 600 кг царевица, 900 кг храни и над 30
хил. лв. В Неврокоп е организиран трудов ден, в който се включват 140
жени, които ушиват от бракувано войнишко облекло 180 палта, 180 пан
талона и 140 чифта калцуни.230
През втората половина на януари и през февруари ЦК на ПО получа
ва информация от различни населени места в страната за проведени ме
роприятия и за събрани средства в подкрепа на гръцката левица. На 24
януари в с. Енина, Казанлъшко, е проведено общоселско събрание. На 29
януари синдикалният съвет на ОРПС в с. Кочериново, Дупнишко, обявя
ва подписка за гръцките бежанци и само за един ден събира 15 хил. лв. На
12 февруари синдикалният съвет на ОРПС в с. Полски Тръмбеш, Плевен
ско, информира ЦК на ПО за изпратената сума 157 778 лв. На 19 февру
ари Околийският синдикален съвет на ОРПС в София съобщава за преве
дена сума 1 380 000 лв. На 27 февруари предава своята лепта и профдру-
жеството на служителите от Сметната палата в София, възлизаща на 10 730
лв. Този ден околийският помощен комитет в Ямбол изпраща 467 238 лв.
През февруари в самоковските села Ярлово и Бели Искър са събрани 160
хил. лв. Парични средства са изпратени от Котелска околия. Само жите
лите на с. Ичера дават 23 429 лв. В редица селища освен пари са събрани
хранителни продукти. В с. Черна гора, Чирпанско, наред със сумата от 20
хил. лв. селяните даряват 113 кг брашно, 64 кг памук, 100 кг царевица. В
с. Лесково, Новоселско (Елинпелинско), освен 30 хил. лв. населението за
деля 340 кг брашно, 200 кг картофи, 95 кг фасул, бельо и чорапи. Членовете
на дружеството на СБПФ при НВУ „Васил Левски“ - София, предават за
гръцките бежанци 45 хил. лв., 107 кг брашно и 200 кг дефицитни хранител
ни продукти.231
От февруарските броеве на издавания „Бюлетин“ на Всенародния ко-
митет се вижда, че ямболската помощна организация освен парични сред

ства е изпратила 67 кг брашно, 16 кг фиде, 30 кг ориз, 15 кг захар, дрехи. В
Първомай местният инициативен комитет е събрал 265 569 лв., 1040 кг
памук, 428 кг брашно, 271 кг булгур, 610 кг царевица, 220 броя дрехи. В
Пловдивска околия населението е дарило 200 хил. лв., 1080 кг картофи,
850 кг фасул, 780 кг брашно, 357 кг ориз. Парични суми са внесени от
околийските помощни комитети в Добрич - 141 хил. лв., Кюстендил - 150
хил. лв., Златоград - 150 хил. лв., Неврокоп - 152 хил. лв., Бургас - 164 хил.
лв., Видин - 99 600 лв., Хасково - 489 610 лв.232
Акцията за набиране на парични средства и помощи продължава и
през март. Профгрупата на учителите в Калофер дарява 11 271 лв., 79 кг
картофи, 26 кг брашно, 26 кг царевица и дрехи. Профорганизацията при
Министерството на финансите предава за гръцките бежанци 44 хил. лв.,
профсъюзните членове в щаба на Гранични войски - 16 200 лв., а трудо
вото поделение в с. Орешец, Белоградчишко - 10 хил. лв. Своя принос
дават и трима работници от циментовия завод „Гранитоид“ в с. Батановци,
Пернишко, които даряват новогодишните си награди в размер на 5730
лв. На 23 март Околийският комитет на ОФ в Елхово съобщава на ЦК на
ПО, че за „бореща се демократична Гърция“ превежда 509 488 лв. На 27
март помощният комитет във Видин организира вечеринка и събира 365 309
лв., които са насочени целево за ушиване на дрехи на пристигналите пред
ния ден в града 27 гръцки деца.233
През март в акцията се включва Българският женски съюз (БЖС). С
писмо до местните структури в страната неговият управителен съвет обя
вява дните от 20 до 27 март за „агитационни в подкрепа на борещия се
гръцки народ“. През тази ударна седмица женските дружества в Пещерска
околия събират 103 749 лв., 850 кг ориз, 173 кг брашно, 166 кг боб, 121 кг
царевица, 64 кг орехи, 52 кг мармалад, 469 кг ябълки, дрехи и др. По ини
циатива на жените в Кърджалийска околия са дарени 314 хил. лв., дрехи и
обувки.234
Проявената в края на февруари 1948 г. международна активност на
Атина във връзка с гръцките деца заставя българското ръководство да
преустанови медийното разгласяване на помощната акция. По оценка на
Всенародния комитет това води до снижаване на кампанията през март и
„фактически престанали да съществуват голямо число от комитетите в
провинцията“. Към юни не е поддържана връзка с нито един от местните
комитети.235 Въпреки това по линия на някои масови организации про
дължава събирането на средства. На 2 април Общият занаятчийски про
фесионален съюз превежда 1 млн. лв., на 17 април Районният комитет на
СНМ - Студенти, в София отпуща за гръцките бежанци 1,3 млн. лв.236
Продължават активността си и някои от местните помощни комитети.237

През първите месеци на 1948 г. активно се включват в помощната
акция учащите се и някои културни институти. През този период учили
щето в с. Скобелево, Първомайско, изпраща 1840 лв., училището в с. Мок
рен, Котелско - 5 хил. лв., гимназията „Гео Милев“ в Трън - 14 050 лв.,
Първа мъжка гимназия в София - 20 хил. лв. Столичното читалище „Сла
вянска беседа“ дава 100 хил. лв.238
Към края на април съображенията от международни усложнения са
дезавуирани и Всенародният комитет наново активизира помощната акция.
За целта на 27 април издава специално окръжно. Като отбелязва чувстви
телния спад на акцията, отправя призив „да се направи всичко, за да се
засили“. Комитетът призовава „да започне ударно“ събиране на парични
помощи, облекло, хранителни продукти, както и на вълна, „която е край
но необходима за обличане на оголелите гръцки бежанци“. Задачата е
възложена на структурите на ОФ и ПО.239
През следващите месеци на годината кампанията за подкрепа на „бо
рещия се гръцки народ“ и на намиращите се у нас гръцки бежанци и деца
продължава. Една от нейните задачи е събирането на хранителни продукти.
На 15 май селяните от Долно Сахране, Казанлъшко, заделят храни, които
са отнесени за гръцките деца в съседното с. Горно Паничерево. Особена
активност проявява ОК на ПО в Айтос, който през май осигурява 100 кг
сирене за възрастните бежанци и други 250 кг за децата. През октомври
той изпраща 7,5 кг сапун за детското общежитие в Сливен и 60 кг сирене
за това в Бургас.240 Някои от служителите се отказват от полагаемите им
се хранителни дажби в полза на гърците. През август милиционери от
Русе предават 183 кг бяло брашно.241
За набиране на парични средства се провеждат трудови дни. В такива
участват работниците от трите обущарски фабрики в Пловдив, от обу
щарската фабрика в Плевен и други две промишлени предприятия в този
град.242 През юли основното училище в с. Малево, Хасковско, изпраща на
ЦК на ПО 1350 лв. Профдружеството при външното министерство през
август предава 10 390 лв., а през ноември профдружеството на Министер
ството на пощите, телеграфите и телефоните внася 20 хил. лв.243
За мащаба на акцията можем да съдим от данни, изнесени от Все
народния комитет. Само до 6 юни 1948 г. постъпили общо 56 080 303 лв.
Дотогава за 12-те детски общежития и това за възрастни в Белоградчик
били изразходвани 27 722 882 лв. Освен парични средства били събрани
92 т храни и продукти, които веднага са раздавани за консумация. Събрани
и раздадени са дрехи, обувки и други материали, които възлизат на 317 770 кг,
11 021 броя и 1 093 067 м. Към горната дата за обзавеждане на общежи
тията за гръцките деца Всенародният комитет закупува 980 пружинени

легла, материали за изработка на 900 дюшека и 900 възглавници, 28 хил. м
американ за ушиване на 3 хил. чаршафи и 2 хил. калъвки, 2150 одеяла, 65
кухненски казана, 1050 броя прибори и др. Срещу закупуване или дадени
безвъзмездно Всенародният комитет още осигурява за децата 1950 м ша
як за изработване на 1200 комплекта горно зимно облекло, 10 хил. м док и
7 хил. м басма за лятно облекло. В дните от 4 май до 15 юни на общежи
тието за възрастни в Белоградчик са предадени 500 дървени легла, 1000
сламеника, 6200 чаршафа, 1000 възглавници с калъфки, 1000 одеяла и 5 т
хранителни продукти.244
През цялата 1948 г. акцията за материална подкрепа на воюващата
гръцка левица и на гръцките бежанци у нас се съпровожда с широка и
най-активна агитационно-пропагандна дейност. От една страна, тя цели
да въвлече населението в кампанията на управляващите, а от друга - да
включи България в общия хор на страните от съветския блок срещу т. нар.
гръцки монархофашистки режим и западните му поддръжници. Своя при
нос в това отношение дава пристигналият през юни в страната ни гръцки
партизански художествен ансамбъл с около 25 изпълнители. След турне
то му в Румъния, на 8 юни в салона на Народния театър в София той
изнася тържествено представление. По време на четиримесечното си пре
биваване в България изнася концерти в провинцията, един от които е на
24 юли във Варна. Съставът на ансамбъла е настанен в хотелите на „Бал
кантурист“ в София, а издръжката му е поета от ПО.245
Документите от това време гъмжат от информация за проведени съб
рания, протестни митинги, за приети резолюции и телеграми, включи
телно и до генералния секретар на ООН Тригве Ли. Техни организатори
са ОФ, СБПФ, БЖНС, профсъюзите и творческите организации. Едва ли
е останало населено място в страната, което да не е било обхванато от
тази дирижирана кампания.246 В нея се включва и Българската православ
на църква. На 15 май Светият синод изпраща протестна телеграма до
Тригве Ли.247 Писма и телеграми са отправяни до ВДПГ и неговия премиер.
В телеграма от Ямбол се заявява: „Другарю Маркос, градският актив на
помощната организация, събрани на конференция на 8 август 1948 г„ ви
изпраща своите бойни привети и обещава, че ще се грижи за вашите майки,
жени, деца, потърсили подслон в нашата страна. Да живее генерал Маркос!
Да живее борбата на гръцкия демократичен народ!“248
Кампанията в подкрепа на гръцката левица и на намерилите подслон
у нас гръцки бежанци и деца продължава и през 1949 г. ПО е основният
двигател за нейното по-нататъшно провеждане. В самото начало на го
дината ОК на ПО в Ардино изпраща 13 500 лв. като новогодишен пода
рък за гръцките деца. Наскоро след това предава и 150 кг захар за питомни
ците от старозагорското общежитие.249 За настанените в Бургас гръцки де
ца ОК на ПО в Айтос осигурява над 1 т хранителни продукти, дрехи и др.250
Убийството на генералния секретар на Гръцката конфедерация на тру
да Мицос Папаригас е повод за гръцката страна да настоява за активизи
ране на кампанията. С писмо от 23 февруари 1949 г. до Секретариата на
ЦК на БКП гръцкият представител у нас Л. Мавридис моли за морална
подкрепа. На 25 февруари Секретариатът взема решение от името на ОРПС
да бъдат проведени публични протестни събрания по повод убийството
на синдикалния лидер и за спасяване на хвърлените в затворите и лагери
те дейци на гръцката левица. Втората част от решението предвижда ра
ботниците да работят един извънреден час или да подкрепят материално
гръцките бежанци.251
На 19 март Всенародният комитет изпраща „Протест“ до генералния
секретар на ООН Тригве Ли. В него се изразява „възмущението от новата
невиждана вълна на терор над гръцкия народ“, от убийството на М. Па
паригас и от заплахата, надвиснала над живота на гръцкия антифашист
Манолис Глезос.252 В негова защита през март телеграми до ООН изпра
щат ръководството на Профсъюза на химическите работниции и ЦИК на
Тракийската организация.255
Активизираната морална подкрепа за гръцката левица се съчетава
със засилване на помощната кампания. Инициативата идва от Управи
телния съвет на БЖНС, който през март дава указания на своите око
лийски ръководства в страната не само да организират протестни събра
ния и да изпращат телеграми до ООН, но и да събират материална
помощ.254 Българските жени осигуряват поредните постъпления от па
рични средства и хранителни продукти.255
Продължава и активната дейност на ПО. През април нейният око
лийски клон в Айтос изпраща за настанените в Бургас гръцки деца 772 кг
брашно, 86 кг боб, 36 кг леща, 61 кг олио, 21 кг захар, 915 яйца. През май
той им доставя 106 кг сирене и 36 кг олио.256
След вливането си в БЧК, от 1 юни ПО преустановява съществуване
то си. Тежестта за материалното осигуряване на гръцките бежанци и деца
все повече ще пада върху плещите на държавата. Въпреки това полити
ческите и обществените организации остават и в бъдеще ангажирани с
материалното им подпомагане. ЦК на Димитровския съюз на народната
младеж (ДСНМ) решава във връзка с Международната младежка седми
ца в дните от 10 до 17 ноември септемврийчетата да посетят всички об
щежития за гръцки деца в страната и да им поднесат подаръци.217 По
инициатива на околийското ръководство на СБПФ в Котел през ноември
е проведена акция. За гръцките деца в сливенското общежитие са дарени

2250 кг картофи, 292 кг боб, 13 кг брашно и 21 кг сушени плодове.258 През
ноември пребиваващите в почивните домове на БЧК в с. Баня, Карловско,
членове на СБПФ събират и предават 14 хил. лв. на почиващите заедно с
тях гръцки бежанци.259
Продължава и моралната подкрепа за вече битата в Гражданската вой
на гръцка левица. Такава е оказвана по искане на ГКП дори когато се зася
гат нейните двустранни отношения с югославската компартия. По предло
жение на Л. Мавридис до ЦК на СБПФ на 14 октомври Секретариатът на
ЦК на БКП взема решение да бъде проведено публично събрание „срещу
предателството на титовата клика“260. ГКП настоява и за предоставяне на
по-голяма възможност за нейната пропагандна дейност в Гърция. С писмо
от 25 ноември до ЦК на БКП Л. Мавридис иска гръцката емисия на Радио
София да се увеличи от 15 на 30 минути или да има втора 15-минутна про
грама. Той се мотивира с активната радиопропаганда на атинското прави
телство в страната и с гръцките емисии на „Гласът на Америка“ и на на
ционалните радиостанции на Великобритания, Франция, Италия и Турция.261
В резултат на разгърнатата през 1948-1949 г. в България широка об
ществена кампания е оказана солидна морална и материална подкрепа за
гръцката левица, за „гръцките бежанци и деца“. Независимо че от 35-те
хиляди бойци на ДАГ 14 хил. са българи262, въпреки че сред преминава
щите през страната и останалите в нея бегълци има и наши сънародници,
макар че една малка част от приетите у нас деца са българчета, нашето
политическо и държавно ръководство съзнателно игнорира този факт.
Единственият проблясък сред тази нихилистична политика идва от висо
копоставения партиен деец Вл. Поптомов в качеството му на председа
тел на дружество „Гоце Делчев“. Това проличава от писмото му от 11
ноември 1948 г. до Националния съвет на ОФ. С него съобщава, че в со
фийските болници има настанени „наши сънародници - бежанци от Егей
ска Македония“. Техните земляци, живеещи в София, желаели да ги посе
тят и формирали комисия, която да обиколи семействата от костурския
край, за да събере подаръци. Като се подчертава изрично, че акцията ще
е от името на дружество „Гоце Делчев“, е отправена молба за разрешение
да бъде проведена.263 Този документ е красноречиво доказателство за па
дението на софийското ръководство, което служи на чужда национална
политика в ущърб на българските национални интереси.
Проведената в продължение на две години масова кампания в под
крепа на гръцката левица, на гръцките бежанци и деца коства на българс
кия народ около 224 млн. лв. (774 хил. щ. д.), 370 т храни и други потреби
телски стоки, чието числено изражение е около 44 хил. броя и 4 млн. м.264
* * *
Подклажданата от Москва и Белград Гражданска война в Гърция въ

веде гръцкото общество в кръвопролитен и тежък конфликт. В продълже
ние на три години и три месеца страната бе изправена пред ново тежко
изпитание след току-що отминалия пожар на Втората световна война.
След нейния завършек гръцкият въпрос излезе от своите вътрешни изме
рения и се превърна в пресечна точка на съперничество и противопоста
вяне на западните демокрации и страните от съветския блок. Макар и не
директно, Москва целеше дестабилизация на западните позиции на Бал
каните, без да изключва и възможна победа на гръцката левица. Това би
променило договореностите между У. Чърчил и И. Сталин за сферите на
влияние в този стратегически важен регион и би наклонило везните в пол
за на СССР
Намирайки се в съседство с Гърция, българската държава, заедно с
Югославия и Албания, се превърна в непосредствен тил за ГКП и сътруд
ничещите с нея леви политически сили. Гражданската война и предпри
етите мерки от атинското правителство заставиха много гръцки гражда
ни да търсят спасение на българска земя. От есента на 1946 г. гръцките
бежанци заприиждаха у нас. За българската компартия солидарността с
гръцките комунисти се превърна не само в пробен камък за нейния ин
тернационализъм, но и отговорен дълг в системата на съветския блок.
След тежкия военновремен период и прякото участие на България
във войната срещу хитлеристка Германия, с разстроена икономика, с все
още неподписан мирен договор и намираща се извън ООН, българското
ръководство пое тежък кръст. То трябваше да осигури не само логистич-
на подкрепа на гръцката левица, но и да приюти и осигури прииждащите
гръцки бежанци - възрастни и деца. Този твърде сериозен ангажимент от
организационен и финансов характер се превърна в първостепенна поли
тическа задача. Бегълците трябваше да бъдат подслонени, хранени, обли
чани, да бъдат лекувани и да им се осигури постоянен медицински надзор,
а децата да бъдат още обучавани и възпитавани. Решаването на тези теж
ки и отговорни задачи ставаше на правителствено равнище, при контро
ла и съдействието на ръководството на българската компартия.
Недостигащият материален капацитет на държавата застави БКП да
разгърне т. нар. всенародно движение. То трябваше да засмуче от оскъд
ните финансови, хранителни и материални ресурси на населението, кои
то управляващите не можеха да осигурят. В условията на налагащия се
тоталитарен модел на управление и на дирижирания обществен живот
обикновените граждани трябваше да заделят от своя оскъден залък за
една непонятна и чужда за тях кауза.
Проблемът за гръцките деца, който се превърна в един от парливите

въпроси за ООН, постави България на прицела на световната организация.
Националните интереси диктуваха да бъдат нормализирани отношения
та с Гърция и да се създадат благоприятни условия за възстановяване на
членството на България в ООН. София не само че не пристъпи към това,
но в името на интернационалната солидарност на българската компар
тия с ГКП стана съучастница в твърде оспорваната „хуманитарна акция“
с извеждането на децата зад граница. Неизпълнението на резолюциите на
ООН за репатриране на гръцките деца и непълното съдействие на между
народните червенокръстки организации накърняваха международните по
зиции на страната ни. Срещу залаганите национални интереси, наред с
куртоазните благодарности на гръцките комунисти, България се сблъска
с неотчитащите възможностите на страната претенции на техни отговор
ни фактори, включително и с прояви на българофобия и шовинизъм от
низовите им кадри.
В годините на Гражданската война българската компартия като ръ
ководна политическа сила не се отклони от нихилистичния си курс по
македонския въпрос. Българското политическо и държавно ръководство
не направи нищо, за да насочи „македонците“ към България. То не си
позволи не само да прояви някакво селективно отношение към придош-
лите у нас бежанци и деца, но не предприе дори и един-единствен акт, за
да потърси сънародниците ни сред тях. То се съобразяваше както с ГКП,
така и с Белград.
Приютяването на придошлите през Гражданската война възрастни
бежанци и деца в периода октомври 1946 до края на 1949 г. костваше на
България огромната за тогава сума, възлизаща на около 1 375 340 000 лв.
(4 753 041 щ. д.), без да се има предвид стойността на събраните от насе
лението стотици тонове храни, хиляди бройки дрехи и обувки, хиляди метри
платове, вълна, памук и други материали. Краят на това бреме се губеше
в следващите десетилетия. Легналата над народа ни тегоба от гръцката
политемиграция наред с чисто материалните тежести щеше да придобие
нови социални и морални измерения.
Втора
глава България - второто отечество
за гръцките бегълци
1. Приютяване на победените
Към началото на януари 1950 г. в България се установяват около

7000 възрастни гръцки бежанци. Това поставя пред ДКГБ сложния проб
лем за тяхното настаняване. На няколко свои заседания комисията го об
съжда с участието на вътрешния министър Руси Христозов. Алтернативата
- да бъдат насочени в Добруджа и устроени на работа в държавни земе
делски стопанства - отпада. Възприема се идеята за настаняване на око
ло две-три хиляди души в Държавното земеделско стопанство (ДЗС) в
с. Ореш, Свищовско, като държавата им отпусне средства за строителство
на къщи. За други 1500-2000 души е планирано да бъдат изпратени в Полша
и Чехословакия, а останалите да бъдат разпръснати на групи из страната.1
Перспективата за трайно устройване на гръцките бежанци у нас на
лага да бъде създадена Специална комисия при ЦК на БКП. Оперативната
работа в нея се ръководи от П. Докузов, подпомаган от Беньо Хинков. Тя
поддържа най-тясна връзка с гръцкото ръководство в България в лицето
на К. Саперас. Двете страни съвместно решават въпросите за настанява
не и трудово устройване на бежанците. Към февруари 1950 г. вече е взето
решение в България да останат около 3-4 хил. души. От тях 1000 трябва
да бъдат настанени на работа по горските обекти, а останалите в индуст
риални предприятия, ДЗС и ТКЗС (Трудово-кооперативно земеделско
стопанство). През февруари в софийската фабрика „Тигър“ вече работят
33 гъркини и предстои през март да бъдат изпратени още 20. През февру
ари 192 бежанци са изпратени на работа по горските обекти. В с. Витиня,
Ботевградско, са настанени 25 души, в с. Рибарица, Тетевенско - 44,
с. Плачковци, Дряновско - 43, с. Долен чифлик, Варненско - 50, Еленско - 30.
Изпращането на гърците по горските пунктове става по искане на минис
търа на горите и председател на ДКГБ Г. Попов в съгласие с П. Докузов и
К. Саперас. При заминаването им лично министърът обещава, че отиват
на бригада за два месеца, след което ще бъдат върнати в общежитията и
настанени на работа в индустриални предприятия. Планирано е гръцките
бежанци, които вече българската страна започва да нарича емигранти
или политемигранти, да бъдат снабдени с документи за самоличност.2
Изтеглените в България партизани от, ДАГ довеждат и няколко де-
80 България - второто отечество за гръцките бегълци
сетки военнопленници. По-голяма част от тях са настанени в общежитие

то в Берковица, а други, като „вражески настроени“, са въдворени в Тру
дово-възпитателно общежитие (ТВО).3Изпращането в тях става по пред
ложение и искане на гръцкото ръководство чрез П. Докузов и Б. Хинков.4
Към 24 януари в България има общо 4950 гръцки бежанци. От тях
работоспособни са 2450 души (49,50%), от които 1613 земеделци, 747 ра
ботници и 90 служащи. От тях 1755 са мъже, а останалите жени. Предвидено
е в Унгария да бъдат прехвърлени 500 души, от които само 250 са рабо
тоспособни, и в Чехословакия други 400, от които само 100 биха могли да
работят.5
Гръцките бежанци са настанени в четири пункта - болницата на БЧК
в Банкя и общежитията в Берковица, Оряхово и с. Ореш, Свищовско.6
Към 1 януари 1950 г. в болницата са настанени общо 463 души. От тях 339
са нетрудоспособни, 34 души са определени за лека и седяща работа, 26
за „средна работа“ и само 32 са обявени за „напълно трудоспособни“.
Сред тях има и 32 „неработоспособни старци“.7 За настанените в болни
цата лица се грижи персонал, съставен от българи и гърци. Те получават
еднаква месечна заплата от 6500 лв. и храна.8 Поради намаляване на па
циентите в болницата към началото на март ръководството на БЧК взе
ма решение за нейното закриване, както и за разкриване в Банкя на спе
циален дом за инвалиди и хора със „старческа недъгавост“. За лечение на
болни е планирано при нужда да бъде разкрита болница със 100 легла.9
Към края на април в Банкя вече функционира общежитието за
инвалиди, което е устроено във вила „Царевец“ и дома на банковите слу
жители. За пребиваващите в него лица се грижи гръцки персонал от 43
души. Общежитието е под ръководството на управителя на болницата на
БЧК Стоимен Палчев.10 Към май болницата не само че не е закрита, но е
утвърден и нов щат, който включва общо 92 души, между които лекар -
управител, административен управител, 2 лекари, 6 медицински сестри, 5
самарянки, 55 общи работници и др.11
Болницата в Банкя функционира докъм средата на август. Преди
нейното разформироване, в дните от 12 до 14 август, четиричленна ле
карска комисия на МНЗ извършва освидетелстване на бежанците. След
извършения обстоен преглед 207 от тях са определени за „напълно рабо
тоспособни“, 234 за „работоспособни“, 146 за „лека физическа работа“,
68 за „специална работа“ и 174 за „неработоспособни“.13
С тези медицински заключения гръцките бежанци ще търсят своята
по-нататъшна житейска реализация, ползвайки се от придобивките на бъл
гарското социално законодателство и от специалното отношение на бъл
гарските власти, въпреки липсващата или ниска квалификация. Това се
1. Приютяваме на победените 81
потвърждава от писмото на управителя на болницата от 24 август до ЦС

на БЧК. От него се вижда, че от годните за работа гръцки бежанци 484 са
без специалност и са общи работници, 16 са шивачи, 14 бръснари, 5
техници, 4 железари, 9 фурнаджии, 5 дърводелци, 4 строители, 3 обущари,
3 колари и др. От тях има само четирима служащи - 1 лекар и 3 учители.
Полученото сведение е поискано във връзка с трудовото устройване на
бежанците. Същия ден в ЦС на БЧК е получено писмо от Държавно ин
дустриално обединение „Марсилска керемида“ - София, че се нуждаят от
140 работници.13
Към 25 август болницата в Банкя вече е закрита, а медицинското об
служване на общежитието за инвалиди е прехвърлено върху местната ме
дицинска участъкова служба. Твърде скоро необходимостта ще наложи
още към края на лятото на 1950 г. болницата да възобнови своята дейност.14
Към 1 февруари 1950 г. в Оряхово има 1500 бежанци, които са раз
квартирувани в местната казарма. За тяхното здраве се грижат лекар, ме
дицинска сестра, самарянка и няколко болногледачки.15Бежанците са прег
ледани от четиричленна лекарска комисия, която определя 700 души като
нетрудоспособни, а други 175 ги препраща за лечение в Банкя.16
Към 6 януари в общежитието в с. Ореш, Свищовско, са настанени 732
бежанци, а към 22 февруари броят им възлиза на 650.17 За семейните за
почва изграждането и на специални жилищни сгради.18 От сведение на
неговия управител от 4 март се вижда, че от намиращите се в момента в
общежитието 634 бежанци на работа ходят 474 души (74,76%). Те са раз
пределени както следва: за полска работа - 204 души, скотовъдство - 107,
градинарство - 99, домакинска работа - 75, за поддръжка и управление
на техниката - 67, административна работа - 22.19 Към края на април
броят на бежанците в берковското общежитие възлиза на 1249 души, а
към 7 юни са 1300.20
В някои общежития гръцките бежанци се отнасят безстопанствено
към имуществото и дори преднамерено го унищожават. С писмо от 1 март
управителят на общежитието в с. Ореш донася до Върховното управле
ние на БЧК, че гърците мачкали кюнците на печките, изхвърляли нарове,
кофи и друг инвентар на двора. Той отправя молба да се напомни на гръц
кото ръководство за опазване на имуществото.21 В същото време, без да
се съобразяват с твърде скромните възможности на страната, гърците
предявяват материални претенции. С писмо от 16 май управителят на
берковското общежитие Борис Тасев донася, че пред него са поставени
следните искания: да се увеличи консумацията на месо, да бъдат закупу
вани повече зеленчуци и да се разшири кръгът на доставяните продукти,
за да се разнообрази храната. Освен това гръцкото ръководство настоя
телно е поставило въпроса за доставка на 300 чифта обувки, 300 ризи, 200
рокли, 500 кърпи за лице, 50 кг гьон и бельо за около 40 бебета. То още е
поискало да бъдат осигурени диоптрични очила, а зъболечението, освен
пломбиране и вадене на зъби, да включва и направата на мостове и про-
тези.
За изхранване на бежанците от общежитията в Берковица, Оряхово и
с. Ореш са взети своевременни мерки. МВТ разпорежда на съответните
околийски народни съвети да отпущат необходимите количества продукти.
Прави впечатление завишената хлебна дажба. За месец март 1950 г. е раз
поредено на съветите да отпускат необходимото количество брашно при
дневна дажба 600 г на човек.23 Въпреки това гърците имат претенции за
нейното увеличаване. Тяхното ръководство в общежитието на с. Ореш
настоява за юни да им се отпусне брашно по категорията „работници по
пътищата“, за да получава всеки от тях по 800 г хляб дневно.24
За по-добро осигуряване на продукти за общежитията се преминава
към централни доставки от самото МВТ. За второто тримесечие на 1950 г.
берковското общежитие получава 2790 кг мазнини, 1800 кг фиде, 1250 кг
масло, 710 кг сапун и др.25 Задоволявани са потребностите и на пушачите,
като всеки от тях, мъж или жена, получава по 8 цигари дневно.26
Българските власти своевременно доставят и необходимите дрехи за
гръцките бежанци. По тяхно искане още на 5 януари 1950 г. БЧК им преда
ва 4090 шинела, 4190 куртки, 3770 панталона, 9580 ризи, 9580 чифта обувки
и 2190 броя долно бельо.27 Домакините полагат грижи и за здравето на
настанените в общежитията лица. Те откликват на молбата, отправена от
гръцкото ръководство на берковското общежитие за оперативно лечение
на болни от херния, апандисит и други коремни страдания. За целта в част
ната клиника на д-р Оцетов в Белоградчик е разкрит клон на болницата на
БЧК в Банкя. Въпреки положените големи усилия има оплаквания от гръц
ка страна, поради което е извършена проверка в новоразкритата болница.
В доклада си до директора на БЧК двамата проверяващи лекари информи
рат за доброто възстановяване на оперираните. Наред с подмяната на ос
тарял инвентар, не без гръцко внушение, предлагат „недобре подготвеният
и несигурен политически персонал да се уволни“28.
Българската страна дори удовлетворява капризните искания на гръц
ките ръководства на общежитията за масови прегледи от специалисти по
очни болести и за предписване на очила. С тази цел през март е команди
рован специалист-офталмолог в оряховското общежитие. Като се имат
предвид разточителните претенции на гърците, той получава указание да
предписва очила „на най-нуждаещите се“29. Осигурено е и висококвали
фицирано лечение на боледуващите лица. Бившата партизанка от ДАГ
1. Приютяване на победените 83
Тота Кукулис, която не е можела да се движи, е изпратена от БЧК на

лечение в Балнеоложкия институт в Овча купел. Едномесечното й лече
ние коства 20 хил. лв., а освен това е изпратена самарянка да се грижи
само за нея.30
Със специални здравни грижи са обградени и първите гръцки бежанци,
настанени на работа в някои от софийските индустриални предприятия.
Работничката във фабрика „Тигър“ Венета Зиси след лечение от плеврит
в работническата болница и платен месечен отпуск по болест със съдейст
вието на директора на фабриката е приета за по-нататъшно лечение в
болницата в Банкя.31
Гръцките бежанци масово са изпращани за лечение и укрепване на
здравето им в нашите балнеоложки курорти и почивни станции. През март
1950 г. бившият боец от ДАТ Мицос Кордалис е изпратен за безплатно
лечение в балнеосанаториума в Хисаря.32 През летните месеци на същата
година с решение на отдел „Бежанци“ при ЦС на БЧК десетки гръцки
пришълци са изпращани във Вършец, Наречен, Хисаря, Карловски бани
и в Лечебно-почивния дом на БЧК във Варна. По време на почивката за
лични нужди са им давани на ръка по 1000 лв„ а разходите за банските
процедури са за сметка на червенокръстката организация.33
Българската общественост обгражда с внимание лекуващите се в бол
ницата в Банкя. Те са посещавани от художествени и театрални състави,
които изнасят програми пред болните. На 25 юни художественият колек
тив при Околийското профдружество на продоволствените работници по
сещава болницата. Техният хор, танцова трупа и драматичен състав изна
сят богата програма.34 На 9 юли пред болните изнася концерт и художест
веният колектив при Македонското културно-просветно дружество „Гоце
Делчев“.35
Въпреки полаганите големи и скъпоструващи грижи за здравето на
гръцките бежанци има случаи, когато те организирано изразяват претен
ции и недоволство. През юни на лечение в санаториума в Искрец са из
пратени група гърци от общежитието в Банкя. Недоволни от храната, която
е по специален оклад, те търсят съдействието на своето ръководство. С
писмо от 13 юни управителят на общежитието Ст. Палчев съобщава на
отдел „Бежанци“ при БЧК за постъпилото колективно „оплакване“, че хра
ната в санаториума не била достатъчна и за желанието да им се дава и мас
ло. Завеждащият отдела Пенка Огнянова е принудена да се разпореди да
бъде отпускана на гърците в Искрец „необходимата допълнителна храна“36.
При извършваните проверки в общежитията за възрастни бежанци са
констатирани сериозни разхищения. Възниква сериозен проблем с отоп
лителния материал. В един от докладите се отбелязва: „Гръцките другари
не искат да чуят за икономии на гориво. Не се отказват от навиците си да

се топлят през цялото денонощие, да поддържат без нужда много висока
температура, а същевременно да държат отворени прозорците. Отопле
нието започва от ранна есен до късна пролет.“ Това принуждавало дома
кините да закупуват дърва от частни лица, в нарушение на държавните
разпореждания. Опитите да бъде преустановена тази практика на гърци
те дори предизвикали „заканите“ им към някои ръководни органи на БЧК.
Във връзка с взетото решение за прехвърляне в други източноевро
пейски страни на част от намиращите се у нас гръцки бежанци, в първите
дни на януари 1950 г. в София пристига Лаптош, представител на ЦК на
Унгарската партия на трудещите се. С него е договорено страната му да
приеме от България първата група от 600 души.37По същото време е пос
тигната договореност и с ЦК на чехословашката компартия за прехвър
ляне в Чехословакия на други 400.38 Междувременно за СССР заминават
21 души.39 Определените от гръцките ръководства в общежитията лица,
които трябва да заминат за Унгария и Чехословакия, през последната де
сетдневка на януари са събрани в Банкя. От Берковица пристигат 372 души,
от Оряхово - 205, от с. Ореш - 203 и от болницата в Банкя - 120. Раздадена
им е суха храна, която за 697 души възлиза общо на 2356 кг хляб, 205 кг
мармалад, 73,3 кг суджук, 192 кг консервирана риба и 54 кг сирене. Оста
налите 203 души получават суха храна, изчислена на 120 лв. дневен оклад.40
Със специално композиран влак от гара Банкя, на 24 февруари 900-те
бежанци потеглят за Будапеща през Стара Загора, Кардам и Букурещ. На
старозагорската гара получават от управата на местното общежитие за
гръцки деца още 1200 хляба и 150 кг мармалад.41
През май започва подготовка за извеждане от страната на група оби
татели на берковското общежитие. Във връзка с предстоящото им зами
наване на 17 май 1950 г. секретарят на ЦС на БЧК Г Господинов нарежда
на управителя на общежитието да отпътуват ,добре облечени и обути,
облеклото им да бъде наше, цивилно, като своите войнишки дрехи ще
носят на ръка със себе си“. Във връзка с това възлага веднага да започне
ушиването на цивилно облекло с наличния в склада плат.42 През юни 715
бежанци напускат Берковица със специална влакова композиция и са из
ведени през Кардам за Румъния. Само разходите им за пътуване по БДЖ
възлизат на 1 561 330 лв.43
С писмо от 21 юни Г Господинов информира премиера В. Червенков,
че част от възрастните гръцки бежанци и деца са изведени от страната и че
през юли други 1000 ще заминат за Румъния и още 800 за Полша. Очаквало
се в страната ни да останат около 2000 възрастни гръцки пришълци.44
Към оставащите в България бежанци властите възприемат курс за
устройване на работоспособните на работа. За привеждане на довчераш

ните бойци и поддръжници на ДАГ към мирновременните условия у нас
се налага да бъдат изведени от общежитията и разпръснати из селищата
на страната.
Още в началото на януари 1950 г. първите трупи напущат общежи
тията в с. Ореш, Свищовско, Берковица и Оряхово. Във връзка с това през
последната десетдневка на януари ЦС на БЧК дава поредица от указания
до техните управители. Разпоредено им е бежанците да запазят за себе си
дадените им до момента стари и нови горни дрехи, бельо и обувки. Освен
това всеки от тях е трябвало да получи по 2 одеяла, 4 чаршафа, възглавни
ца с 2 калъфки и дюшек. Семействата, които се устройват за самостояте
лен живот, получават легла, на всеки от членовете му се отпускат по 5000
лв., а за тези, които отиват в пансион, по 500 лв. За заминаващите в други
страни е наредено да отпътуват със своето облекло и обувки, с храна и
цигари за три дни.45 Изтеглянето на гърците от общежитията продължава
и през следващия месец. На 13 февруари 33 девойки от Берковица са наста
нени на работа в софийската памукопредачна фабрика „Тигър“. На 24 фев
руари тук започват работа още 10 мъже и 10 жени от същото общежитие.46
Проблемът за устройване на бежанците специално ангажира и МС.
На свое заседание от 20 февруари 1950 г. той приема постановление
№ 439, с което се възлага на ДКГБ „да настани на работа трудоспособни
те гръцки бежанци в страната, по възможност на групи и при обезпечава
не на необходимите битови условия“47. В този дух държавната комисия
взема решение за настаняването им на работа в индустриалните пред
приятия.48
Процесът на постепенно извеждане на гръцките бежанци от общежи
тията в Ореш, Берковица и Оряхово се реализира от ЦС на БЧК. Той е
ангажиран не само с уреждане на битовите им въпроси в новите место
жителства, но и с тяхното административно устройване. Осигурява изда
ването на специален документ от общинските съвети на горните три се
лища, срещу които да бъдат снабдени по месторабота с домакински книж
ки и купони за храна и облекло.49
Трудовото устройване на бежанците продължава през пролетта и ля
тото на 1950 г. На 18 април във фабрика „Тигър“ постъпват на работа
нови 25 жени и 5 мъже. На 2 юни в софийската металообработваща фаб
рика „Крубор“ започват работа 14 мъже, а на 10 юни в химическата фаб
рика „Победа“ - 10 души.50
Нежеланието на гърците да се занимават със селскостопански труд
налага да бъде закрито общежитието в с. Ореш, за което през май е взето
и съответното решение. Към края на същия месец групи от по няколко
десетки души заминават на работа в София или са изместени в Берковица.

В началото на юни орешкото общежитие е напуснато от още 163 души.
Към началото на юли то вече е закрито.51
С решение на специалната комисия при ЦК на БКП от началото на
юли берковското общежитие е разформировано и от 8 юли се води за
закрито.52 На 5 юли от него са прехвърлени 500 души в Оряхово53, друга
част са изпратени в страни от съветския блок, а трета част от 705 души са
разпратени в различни градове на страната, където са устроени на работа.
От тях 427 души са настанени в 12 софийски индустриални предприятия.
Други 278 души са изпратени в провинцията: в Пловдив - 26, Хасково - 14,
Димитровград - 46 и др.54
Към този момент 192 души вече шести месец работят в горското сто
панство на обекти край селата Рибарица, Плачковци, Долен чифлик и град
Елена. Прави впечатление, че една немалка част от тях са мюсюлмани -
турци и българомохамедани. Само в горското стопанство на с. Рибарица
такива са 28 души от общо 45 работници. Това ясно показва, че гръцкото
ръководство целенасочено предпазва сънародниците си от тежка физи
ческа работа. Поради нелекия характер на дърводобива сред бежанците -
горски работници, се поражда недоволство и има четири случаи на бягство.
Един от тях е Томас Полизис, установил се във Варна, а останалите са в
неизвестност. Поради тези причини работещите в този отрасъл бежанци
привличат вниманието на българските специални служби. За да не се стиг
не до разрастване на негодуванието, по предложение на наблюдаващото
гръцкото направление Трето отделение при Втори отдел на Дирекция
„Държавна сигурност“ министър Руси Христозов утвърждава проекта за
освобождаване на бежанците от работа и за прибирането им в оряховско-
то общежитие. Въпреки постигнатата договореност от началника на Трето
отделение Илия Михайлов с П. Докузов и К. Саперас устройването на гър
ците на работа в страната продължава да става без знанието на МВР което
затруднява изпълнението на специфичните задачи на министерството.55
Към 12 юли общият брой на „гръцките емигранти“ в България възли
за на 4015 души. От тях 450 се намират в „болницата-приют“ в Банкя, т.е.
в болницата на БЧК и в общежитието за инвалиди. Други 2600 са в Оряхово,
а 84 са в Трудово-възпитателно общежитие „Ножарево“. За 30 души от
въдворените в лагера се проектира да бъдат изпратени в Полша, четири
ма да бъдат освободени и настанени при близките си в България, а оста
налите 50 да бъдат преместени в ТВО „Белене“, в което вече имало 10
емигранти. Предвидено е тук да бъдат изпратени и намиращите се в оря-
ховското общежитие 30 „монархофашисти“, пленници на ДАГ56
През август започва извеждането на част от гръцките бежанци и от
Оряхово. На 3 август с кораб са прехвърлени в Румъния 800 души. Раз

ходите по пътуването възлизат на 352 000 лв.57 Същия ден други 164 души
са отведени в организираното временно общежитие в Банкя.38 Към сеп
тември в Оряхово има около 435 бежанци.59 Общежитието в града прес
тава да функционира към края на ноември. Част от обитателите му са
прехвърлени в Банкя.60
С разформироването на общежитията и прехвърляне на част от бе
жанците в други страни възниква сериозен проблем. Отправени са реди
ца молби от български граждани до административния отдел на Дирекция
„Народна милиция“ на МВР за „освобождаване на техни близки и род
ственици“ и за разрешение да се заселят при тях. Този въпрос заставя
началника на Втори отдел при Дирекция „Държавна сигурност“ Никола
Митев да се обърне с доклад до вътрешния министър. В него отбелязва,
че случаите се отнасят до български граждани, „предимно македонци и
тракийци“, които били мобилизирани в ДАГ Голяма част от тях са от
районите на Петрич, Санданбки, Гоце Делчев, Пловдив и Пазарджик, къ-
дето живеят техните семейства и родители. Като има предвид забраната
да бъдат заселвани „гръцки бежанци“ в южните райони на страната,
Н. Митев настоява за указания. Той предлага да се разреши на благона
деждните лица от изброените райони да се завърнат при семействата си,
а останалите да бъдат изпратени във вътрешността на страната заедно с
близките си. За бежанците, които са гръцки поданици, предлага да бъдат
заселвани само в Северна България, а за малолетните - да бъдат събира
ни с роднините си по цялата територия на страната.61
Наред с извеждане от България на част от бежанците налице е и об
ратният процес, когато някои от тях, намиращи се в други източноевро
пейски страни, искат да се прехвърлят в страната ни. Това са главно лица
от български произход, които желаят да се установят при свои близки и
роднини, или гърци, които искат да съберат семействата си. С писмо от
12 май 1950 г. ЦС на БЧК съобщава на директора на Народната милиция,
че „възвръща гръцки бежанци, намиращи се в страните с народна демо
крация на близки и роднини, живеещи в България“. Отправена е молба да
бъдат препращани от границата в разпределителния пункт на БЧК, къде-
то ще бъдат издирвани от техните близки.62
Твърде често инициативата за прехвърляне в България идва и от страна
на български граждани, които искат да приберат при себе си свои роднини.
Подобен е случаят с Атанас Георгиев от Пловдив, който чрез кабинета на
премиера настоятелно издирва свой племенник.63
През 1950 г. гръцките бежанци продължават да прииждат в България.
Този процес се активизира към есента, след окончателното изтегляне в
България и Албания на частите от 7-ма дивизия на ДАГ, на разпръснати

въоръжени групи и отделни лица. През август пристига Алекос Цакирис
от Софлу, през септември Атанас Хаджисотиров, през ноември Атанасиос
Мусонис от с. Аязмо, Гюмюрджинско, и Костас Адаму от Солун и много
други, търсещи спасение на българска земя.64
По данни на МВР към 5 септември 1950 г. общият брой на гръцките
„емигранти“ у нас възлиза на 2381. От тях 536 души (22,51%) живеят в
София. Други 900 души (37,79%) са в Банкя. В провинцията са настанени
551 (23,64%) емигранти в следните селища: Перник, Плевен, гара Левски,
Нови пазар, Димитровград, Хасково, Пловдив, с. Световрачене, Софийско,
с. Горно Камарци, Пирдопско, с. Рибарица, Тетевенско, и др. В Берковица
и Оряхово се намират още 150 души, оставени за почистване на ползва
ните общежития. Други 150 са на работа в общежитията за гръцки деца.
По искане на „гръцките отговорни другари“ в ТВО „Ножарево“ продъл
жава въдворяването на 84 лица, а други 10 се намират в ТВО „Белене“.65
Освен посочените селища в провинцията към средата на август гръцки
емигранти са настанявани и в други населени места. По него време в Стара
Загора има 32 души, в Казанлък - 2, в Ямбол - 6 и др.66
По сведение на МВР към 28 декември 1950 г. броят на гръцките „емиг
ранти“ у нас е 2330. От тях 673 (28,88%) живеят в София. В провинцията са
настанени 1300 души. В общежитието в Банкя за „недъгави и възрастни
лица“ има 150 души. Други 180 са партийни работници и персонал в дет
ските общежития. В СУ „Климент Охридски“ се обучавали 17 души, а
други 10 са ангажирани в гръцкото осведомително бюро „Елас-прес“.67
По данни на ЦС на БЧК от втората половина на 1950 г. в 19 софийски
индустриални предприятия работят общо 723 души (499 мъже и 224 жени).
Те са разпределени както следва: „Стройобединение“ - 147 души; тек
стилна фабрика „Г Димитров“ - 114; памукопредачна фабрика „Тигър“ -
90; ТЕЦ „Сталин“ - 37; комбинат „Руно“ - 37; фабрика „България“ - 34;
завод „Крубор“ - 32; каучуков завод „Г Димитров“ - 30; завод „Кл. Воро
шилов“ - 26 и др.68
В провинцията са настанени на работа 979 души (747 мъже и 232 жени).
От тях 292 са настанени в селища, непосредствено до столицата (Свето-
врачане, Казичене, Елин Пелин). Във фабрика ,Д. Благоев“ - Казичене,
работят 114 души, в завод „Изида“ - Елин Пелин - 91, каучуковия завод
„Чавдар“ в Световрачане - 76, керамичната фабрика „Балкан“ в Свето-
врачане - 11 души. Останалите гръцки бежанци са настанени на работа
във вътрешността на страната както следва: Димитровград - 218 души;
Пловдив - 203; Самоков - 69; Хасково - 64; Габрово - 48; Темелково - ЗЗ.69
Анализът на тези цифри показва, че от настанените на работа общо
1702 души, 42,47% са в София. В няколко селища, в непосредствена бли

зост до нея, са настанени 17,15% от работещите. Заедно с тези в столица
та делът им възлиза на 59,63%. В София и в района около нея гръцките
бежанци имат възможност да работят във водещи, с добри условия на
труд и заплащане предприятия, по-лесно да се устройват битово, както и
да се възползват от столичния живот. Като имаме предвид, че преобла
даващото мнозинство от тях са земеделци, без всякаква квалификация и с
недостатъчно образование, очевидно е, че те ще трябва тепърва да се
обучават и усвояват съответната професия, което ще бъде за сметка на
колектива, в който работят. В случая покровителствената политика на
БКП спрямо гръцките емигранти се поставя над всякакви трудово-про
фесионални изисквания и икономически критерии.
Във вътрешността на страната са настанени 40,36% от устроените на
работа. От тях почти една трета (29,54%) са в Пловдив, 31, 73% в Димит
ровград, 9,31% в Хасково, 7,56% в гара Костенец, 6,98% в Габрово. Из
растването на Димитровградския и Хасковския район като едни от про
мишлените центрове на страната обяснява защо 41,04% от отправените
на работа в провинцията са настанени в тях.
Още през 1950 г. се забелязва една негативна тенденция. Нежеланието
на част от гръцките бежанци да се трудят ги подтиква да търсят пътища и
начини за завръщане в общежитията и да се оставят на цялостните грижи
на българската държава. Тези техни стремежи ще продължат и през след
ващата година, с който въпрос специално ще се занимава и ДКГБ.
Когато кампанията за настаняване на работа е в своя разгар, се оказва,
че в болницата на БЧК в Банкя има голям брой напълно здрави бежанци.
„Заслугата“ да пребивават в болницата не като пациенти, а като пансио
нери, без съмнение е на гръцкото ръководство. В отговор на отправено
запитване от ЦС на БЧК на 24 август 1950 г. нейният управител донася,
че в нея има 569 души „годни за работа“. От тях 484 са посочени като
„общи работници“, т. е. без всякаква специалност и квалификация. От
останалите, 16 са шивачи, 14 бръснари, 9 фурнаджии, 5 техници, 4 строи
тели, 4 железари. Споменати са още 20 професии, упражнявани от едно
до три лица. Сред тях има само четирима образовани - трима учители и
един лекар. Тези факти са поредно доказателство за непригодността на
гръцката маса да се влее като ползотворен трудов резерв в промишления
отрасъл.70
Прави впечатление, че въпреки специализирания характер на обще
житието в Банкя, което е за „недъгави и възрастни“, в него са настанявани
и други категории лица. Към 5 септември 1950 г. в него има 900 души.
Обяснението за това може да се търси в желанието на гръцкото ръковод
ство да осигури за по-дълъг период пълните грижи на държавата за

бежанците. Въпреки извеждането на част от тях и настаняването им на
работа, към 23 септември в него има 414 души, от които 395 са над 18
години, а 19 са деца и юноши.71 Техният брой и състав непрекъснато се
променя поради движението им. Към 26 декември управителят Ст. Палчев
и гръцкият отговорник на общежитието Пераклис Кесаридис донасят, че
в него живеят 580 души. От тях 288 (166 мъже и 123 жени) са старци и
инвалиди, негодни за работа. Според своята работоспособност остана
лите са категоризирани както следва: за тежка физическа работа - 29;
физическа работа - 20; обща работа - 189; обща работа на майки с бебета
- 24; обща работа за бременни жени - 4; обща работа за младежи „с чуж
ди тела“ в себе си - 12. Посоченото сведение е твърде красноречиво. От
една страна, то показва, че въпреки няколкомесечната акция за трудово
то устройване на гръцките емигранти 49,12% от останалите в общежи
тието възрастни лица са трудоспособни. Основна причина да продължат
пребиваването си в него може да е само нежеланието им да започнат вед
нага работа. От друга страна, се вижда, че 50,88% са напълно нетрудоспо
собни и предстои в бъдеще грижите за тях да легнат изцяло върху българ
ската държава. Като годни за физическа работа са посочени само 8,65%,
а зад неясната формулировка за „обща работа“ са поставени 229 души
(40,46%). Като се има предвид, че много от тях са земеделци, без необхо
димото образование и квалификация, и че трябва да бъдат устройвани на
някаква работа, но не и физическа, става ясно, че за тях ще се търсят
работни места, подходящи за „борци против гръцкия монархофашизъм“.
Към 28 декември в общежитието в Банкя са останали само 150 души.72
Неколкократното намаляване на броя на възрастните бежанци в Банкя
и появата към есента на 1950 г. на две нови общежития за „стари хора“ в
с. Ягода и с. Павел баня, Казанлъшко, подсказва, че една част е била
прехвърлена в тях. От един тогавашен „Списък на гръцките емигранти
(старци)“ се вижда, че главно в тези две селища, както и в някои други
населени места, е имало 252 души.73 Независимо че общежитията в Ягода
и Павел баня са за „стари хора“, се оказва, че в тях намират убежище и
десетки млади и трудоспособни гръцки емигранти. Във връзка с предп
риетото трудово устройване пребиваващите в тях преминават през спе
циална медицинска комисия. От прегледаните 165 души в с. Ягода се
оказва, че само 61 от тях (36,96%) са негодни за каквато и да е работа, 66
(40%) са за „лека работа“, останалите 38 души (23,03%) са напълно
трудоспособни. Оказва се, че 104 души (63,03%) не са нито „старци“, нито
инвалиди и са годни да упражняват общественополезен труд. Подобно е
положението и в общежитието в с. Павел баня. Пред специалната комисия,
съставена от лекари и служебни лица, минават подслонените в него 166

души. Средната им възраст е около 40—50 години. Оказва се, че една зна
чителна част от тях са трудоспособни.74
Сведенията, с които разполагаме от наши документални източници,
хвърлят светлина върху националния състав на „гръцката емиграция“ у
нас. Според един „Списък на турците от Гърция, намиращи се в България“,
изготвен по линия на МВР, се вижда, че към края на 1950 г. в страната ни
пребивават 82 емигранти от турски произход. Тук трябва да се внесе из
вестна корекция и да посочим, че част от тях са българомохамедани или
т. нар. помаци. В друг подобен списък броят на „турците“ възлиза на 111
души, от които 6 деца. Мюсюлманите са главно от Гюмюрджинско и Ксан-
тийско, а неколцина са от областта Еврос. Те са настанени главно в Перник.
Отделни лица има в Шумен и Търговище, а някои са в общежитието за
възрастни в с. Павел баня.75 Сред гръцката емиграция има и наши съна
родници, които са означени като „македонци“. Броят им е малко над 100.76
Горепосочените статистически данни в значителна степен се препокри
ват със сведенията по линия на ГКП. Според изнесената информация на
нейната Трета конференция, проведена през октомври 1950 г„ в България
има 2347 гръцки бежанци (1583 мъже и 764 жени), които съставляват 6,12%
от избягалите от Гърция възрастни лица. Заедно с децата, общият брой
на бегълците у нас възлиза на 3071, което е 5, 48% от напусналите Гърция
нейни граждани. Според други статистически данни по линия на ГКП
към декември 1950 г. в България е имало 3210 (5,74%) бежанци, от които
3040 гърци и 103 „македонци“. За останалите 67 души не е посочена нацио
налността.77
Според съхранените от 1950 г. списъци на гръцки емигранти се вижда,
че много от тях са главно от областта Еврос, Гюмюрджинско, Сярско,
Демирхисарско, а по-малко от Кукушко и Халкидика. Има отделни лица
от западната част на Егейска Македония като Кира Ставру от с. Екши су,
Леринско, и Ана Балкани от с. Висина, Костурско78, които най-вероятно
са наши сънародници.
С писмо от 30 юни 1950 г. ЦС на БЧК информира Бюрото на МС, че
за периода 1 януари - 10 юни 1950 г. за възрастните гръцки бежанци са
изразходвани 105 785 000 лв. От тях за трите общежития със средно 5000
души са похарчени 88 300 000 лв., за болницата в Банкя със 150 легла -
13 062 000 лв., за гръцкото информационно бюро „Елас-прес“ и за транс
порт - 3 426 000 лв. Освен това в писмото си ЦС съобщава, че за този
период е изразходил допълнително 148 млн. лв. свои средства за гръцки
те бежанци и деца, за политемигрантите от Югославия и други страни.
Като имаме предвид някои обективни дадености79, приемаме, че около
100 млн. лв. от тях са изразходвани само за възрастните гръцки бежанци и

реално тяхната издръжка за времето от 1 януари до 10 юни 1950 г. възлиза
на около 206 млн. лв., равняващи се на 711 252 щ. д.80 Реално тази сума е
по-голяма. Към нея би трябвало да се прибавят паричните средства, по
лучавани от гръцките бежанци в населените места, в които се установяват
да живеят и работят. Мнозина от тях настояват пред околийските ръко
водства на БЧК за парични помощи. Подобни случаи има в Плевен. На
отправено по този повод запитване ЦС на БЧК отговаря на местното
червенокръстко ръководство, че могат да отпускат еднократна парична
помощ, но не и да издържат емигрантите. Въз основа на това указание
само през юни гърците в Плевен получават 40 хил. лв.81
За второто полугодие на 1950 г. поради очакваното намаляване на
числеността на обитателите на общежитията ЦС на БЧК планира за око
ло 900 гръцки бежанци82да бъдат изразходвани 52 875 000 лв. (182 560 щ. д.).
В горепосоченото писмо до бюрото на МС той го информира, че ще бъдат
разпределени както следва: за трите общежития за възрастни - 37 875 000
лв., болницата в Банкя - 12 млн. лв., за Елас-прес и за транспорт - 3 млн. лв.
На 29 август МС уведомява ЦС на БЧК, че ще осигури необходимите
средства.83В крайна сметка разходите за възрастните гръцки бежанци през
1950 г. възлизат на 258 875 000 лв. (893 812 щ. д.).
След закриването на общежитията-лагери за гръцки бежанци идеята за
тяхното разпръскване в страната и по-бързата им социална адаптация ос
тава ненапълно реализирана. Поради продължаващото прехвърляне от
Гърция в България на въоръжени групи и на последните подразделения от
ДАГ лечението на новодошли ранени и болни бегълци не секва. От друга
страна, немалка част от вече установилите се в страната ни бежанци се
оказва, че са възрастни, с влошено здраве и инвалиди. Друга част са нетру
доспособни или с намалени възможности за физическа работа. Не бива да
се подминава и стремежът на пришълците да останат под социалния чадър
на българската държава и максимално да се възползват от нея за колкото е
възможно по-дълго време. Зад техните претенции застава ГКП, която е
особено ревностна в устройването на своите кадри. Техните заслуги като
бойци от ДАТ и особено като партизани от ЕЛАС срещу окупаторите, вклю
чително и срещу българските власти в Беломорието, е ключ към българ
ската щедрост и гаранция за привилегии и материално благополучие.
Поради горните причини на мястото на разформированите през 1950 г.
лагери-общежития, през 1951 г. са разкрити четири общежития за „гръц
ки емигранти и политемигранти“ в Габрово, Стара Загора, с. Ягода и
с. Павел баня, Казанлъшко.84 Те „имат характер на лечебно-почивни до
мове“, тъй като „в тях се възстановявали силите на емигрантите“. Снаб
дяването им с храни става чрез местните народни съвети. При затрудне

ния с доставката на някои по-дефицитни продукти като мляко, сирене,
кашкавал, яйца и др. ЦС на БЧК търси прякото съдействие на МВТ.85 За
подобряване на храната домакините на общежитията изкупуват селско
стопански продукти непосредсдтвено от производителите в съответния
район.86 Към 15 декември 1951 г. в четирите общежития има общо 600
души, разпределени както следва: Габрово - 114; Стара Загора - 105; Ягода
- 229 и Павел баня - 152.87 Те са на пълна материална издръжка на БЧК,
който осигурява и здравните грижи за тях.
През 1951 г. продължава движението сред гръцките бежанци. През
годината у нас пристигат нови 115 бегълци от Гърция. Новодошлите по
лучават от БЧК костюми и балтони. Гръцкото партийно ръководство не
само че следи да получат полагащите им се според взетите решения кос
тюми, но и в едно от писмата си до ЦС на БЧК настоява те да бъдат
непременно от недостижимия тогава за обикновените български гражда
ни кашмирен плат.88 Много гърци бежанци желаят да се преселят от дру
ги източноевропейски страни в България с мотива за събиране на семей
ствата им. През първото тримесечие на годината в ЦС на БЧК постъпват
„много молби за репатриране“, за което е информиран и ЦК на БКП.89
Извършва се и вътрешно разместване на гърците в страната. Поради струп
ването им в София са дадени указания на БЧК да осигури прехвърлянето
на част от тях в Търновски и Старозагорски окръг.90
С настаняването на гръцките бежанци в различни населени места и с
трудовото им устройване са създадени условия да заживеят самостоя
телно. Както всички останали български граждани, и те имат съответни
те трудови, здравноосигурителни и социални права. По-нататъшният им
живот зависи най-вече от самите тях, от количеството и качеството на по
ложения труд, от квалификацията и образованието им.
Въпреки дадената им самостоятелност българската държава не пре
кратява грижите си за гръцките емигранти. Те могат да почиват и укреп
ват здравето си безплатно в четири летовища с осем вили на БЧК - в
Хисаря, Наречен, Вършец и Карловски бани.91 С особено внимание са
обградени инвалидите. Някои от техните въпроси се решават на най-ви
соко равнище, в ЦК на БКП. С писмо от 20 юли 1951 г. Секретариатът
съобщава на ЦС на БЧК, че е съгласен петима бивши гръцки „партизани“
да заминат за Германската демократична република и да получат на мяс
то поръчаните за тях протези. Разпоредено е разноските да бъдат поети
от БЧК.92 През 1951 г. продължават да функционират болницата в Банкя
и временната болница в Берковица, обслужващи емигрантите.93
Подслонените у нас гърци са подпомагани и финансово. Периодично
цс на БЧК отпуща парични помощи на нуждаещите се лица. Някои по-

специални случаи се решават от Секретариата на ЦК на БКП. На 3 януа
ри 1951 г. е разпоредено на БЧК да отпусне на Григорис Чаушидис („Барба
Георги“), „пострадал в борбата против фашизма в Гърция“, еднократна
помощ от 50 хил. лв. (172 щ. д.).94Помощта за редовите бежанци е 1000 лв„
която БЧК отпуска по списък. От един подобен документ става ясно, че
получателите са лица на възраст от 24 години нагоре.95
Оказваната финансова помощ на бежанците не удовлетворява гръц
ката страна! Дори се появява и недоволство. Партийните организации на
гръцките политемигранти в България на 10 август 1951 г. отправят мемо
рандум до ЦС на БЧК, в който настояват да бъде осигурена „една посто
янна парична помощ на гръцките политемигранти, които имат загубена
работоспособност и не могат да осигурят спокойното си съществуване,
тъй като не могат да работят“. Въпреки че въпросните лица се намират в
общежитията за инвалиди и възрастни хора, ЦС веднага реагира и сфор
мира лекарски комисии, които преглеждат всички „политемигранти ин
валиди и болни“, възлизащи на 425 души. Комисиите констатират
официално, че 53 души са с 30% загубена работоспособност, 40 души - с
40%, 15 - с 50%, 15 - с 60%, 3 - със 70%, 2 - с 80% и 2 души с 90% загубена
работоспособност. Оказва се, че от претендиращите 425 лица за постоянна
парична помощ само 133 души (31,29%) са нетрудоспособни в някаква
степен. Прегледите показват, че много от политемигрантите, възлизащи на
292 (68,70%), нямат основание за своите претенции, които ги дискредити
рат в стремежа им да се себеустройват за сметка на българската хазна. За
една част от тях се препоръчва да преминат на по-лека работа, а за други е
преценено, че са временно болни или в напреднала старческа възраст.
Сформирана е специална съвещателна комисия с представител на ЦК
на БКП, която трябва да обсъди въпроса. Имайки предвид неговия поли
тически характер, тя проявява разточителна щедрост и изразява мнение
да бъдат отпуснати следните пенсии: за тези с 30% загубена работоспо
собност - 3500 лв. месечно; с 40% - 4500 лв.; с 50% - 5500 лв.; с 60% - 7
хил. лв.; със 70% - 8 хил. лв.; с 80% - 9 хил лв.; с 90% - 10 хил. лв. Пред
ложените пенсии са приравнени с тези на участниците в „народноосвобо-
дителните войски“ въз основа на Закона за обществените осигуровки. Спо
ред преценката на комисията ежемесечно на въпросните 133 гръцки емиг
ранти българската държава трябва да изплаща 631 500 лв. Бюрото на ЦС
на БЧК изцяло одобрява нейното предложение и на 5 ноември 1951 г. го
препраща до отдел „Международни връзки“ на ЦК на БКП. За да се внесе
„успокоение“ сред гърците, в придружителното си писмо ЦС моли то да
бъде предадено за разглеждане в Политбюро.96
Поради законодателни пречки, непозволяващи на чужди поданици,

които не са пострадали на българска територия, да получават пенсии, на
22 декември заместник-председателят на ЦС на БЧК Д. Халов се обръща
с писмо до министъра на народното здраве и социалните грижи.
Информира го, че има 133 „гръцки политемигранти“, които са загубили
работоспособността си с над 30%, но според сегашното законодателство
не могат да получат пенсии. Отправена е молба министърът да предложи
на Президиума на Народното събрание да издаде специален указ за отпу-
щане на „народна пенсия“ на въпросните 133 гърци. Доколко част от тях
наистина се нуждаят от подобни пенсии поради „неработоспособност“,
проличава от втората молба на Д. Халов. Той предава на министъра гръц
кото искане въпросните лица наред с пенсиите си да получават и заплата
та за работата, която могат да изпълняват.97Приемането на тези две гръцки
искания означава бюджетът на страната да бъде натоварен със 7 578 000
лв. годишно за пенсии, а българските власти да заделят и работни места,
които биха могли да бъдат заети от заболели и трудоустроени български
граждани или от лица, пострадали при изпълнение на своя служебен и
граждански дълг към отечеството. Този случай е твърде показателен. Той
потвърждава, че още от самото начало се залага една десетилетна тен
денция на облагодетелстване на гръцките емигранти. С годините тя ще се
разширява и задълбочава, а броят на привилегированите гърци все пове
че ще нараства.
В бюджета на ЦС на БЧК за 1951 г. за общежитията на „гръцките
бежанци и политемигранти“ е планирана сумата от 135 187 000 лв. (466 757
щ. д.).98 През годината за посрещане на разходите в гръцките общежития
за възрастни и деца, както и в тези на югославските политемигранти99 до
28 декември 1951 г. ЦС на БЧК изразходва 132 297 723 лв. и планира до 31
декември сумата да нарасне на 149 897 723 лв. За покриване на извърше
ния преразход над отпуснатия кредит ЦС осигурява необходимите до
пълнителни средства.100
Извършеният общ преразход от БЧК за 1951 г. ни дава основание да
считаме, че планираната в бюджета сума за издръжка на общежитията за
възрастни също е надвишена. Към нея би трябвало да се прибавят и па
рите за издръжка на болницата в Банкя, на нейния клон в Берковица, как
то и за финансово подпомагане на емигрантите извън общежитията, ко
ито не са ни известни. Не бихме били далеч от истината, ако приемем, че
общите разходи за възрастните гръцки бежанци през 1951 г. в общежити
ята и извън тях, както и за двете болници, възлизат на не по-малко от
около 150 млн. лв. (517 902 щ. д.).
Към 22 декември 1951 г. в България има общо 3173 гръцки бегълци,
от които 2382 възрастни и 791 деца и младежи до 18 години. Преоблада

ващото мнозинство от тях са дошли през 1948-1949 г. и една малка част
през 1950-1951 г. По националност те се разпределят както следва: 2923
(92,12%) гърци; 168 (5,29%) българи, които са записани като „македонци“;
82 (2,58%) турци и „помаци“ (българомохамедани). От възрастните бе
жанци 195 души (8,18%) имат работнически произход; 1251 (52,51%) „бед-
носелски“; 610 (25,60%) „средноселски“; 326 (13,68%) дребнобуржоазен.
От тях мъжете са 1699, а жените 683. По политическа принадлежност 1107
души (46,47%) са членове на ГКП; 65 (2,72%) на АКЕ; 561 (23,55%) на
ЕПОН; 649 (27,24%) са безпартийни. От бежанците 2337 души са бивши
бойци от ДАГ От тях 1621 (68,05%) са постъпили като доброволци, а 716
(30,05%) са били „мобилизирани“. Сред прехвърлените у нас бежанци има
и 45 пленници на ДАГ, военнослужащи от гръцката „монархофашистка
армия“. В страната ни има още 65-70 души, бойци от ДАГ и пленени
„монархофашистки“ войници, които през периода 1948-1950 г. „по иска
не на гръцките отговорни другари“ и в съгласие с ДС са били въдворени
от специалната комисия при ЦК на БКП в ТВО „Белене“.101
Тези данни дават основание за някои изводи. Първият от тях е, че
бежанската маса у нас, напуснала Гърция заради Гражданската война, има
хомогенен гръцки характер. Само 7,87% са инородци. Вторият извод е, че
72,75% са партийно организирани в блока на левицата, а третият - че
около 99% от бегълците са бивши бойци от ДАГ Тези три обективни да
дености са предпоставка бежанците в България да бъдат поставени под
непосредствения и стриктен контрол на гръцкото ръководство и за из
граждане на една затворена, чуждонационална обществена структура.
Към 29 декември 1951 г. числеността на възрастните гръцки бежанци
възлиза на 2480.102По социално положение имат следния състав: 195 (7,86)
са общи работници; 1851 (74,63%) земеделци; 80 (3,22%) служащи; 24
(0,96%) студенти и ученици; 349 (14,07%) занаятчии и дребни търговци;
1 (0,04%) офицер в гръцката „монархофашистка армия“.103
Тези статистически данни са твърде показателни. Оказва се, че 2046
души (82,49%) са земеделци и общи работници. При българските условия
и при стремежа на гръцкото ръководство да концентрира бежанците в
градовете и да ги настани на работа в индустриалните предприятия, тази
преобладаваща маса обективно е необразован и неквалифициран изли
шък от работна ръка. По политически съображения той обаче ще трябва
да се вгради в трудовите ресурси на страната. При стеснения трудов па
зар това ще става за сметка на българските работници и ефективността
на нашата икономика.
Както досега, и след 1951 г. координатор и двигател на държавната
политика към гръцките бежанци е създадената държавна комисия към

МС. Ако до този момент тя действа като орган за тяхното подпомагане,
към началото на 1952 г. тя се води като „държавна комисия за настанява
не на политемигрантите“104. Обхватът на нейната дейност се разширява
със задачите за „подпомагане на емигрантите и бежанците“ не само от
Гърция, но и от Югославия, Турция и други страни. В доклад до МС от 7
февруари 1952 г. нейният председател Г Попов напомня на кабинета, че
комисията функционира от 1947 г. с няколко постоянни членове и пред
ставители на отделни министерства и ведомства. Като има предвид про
мените и реорганизациите в тях, „с цел да се попълни и заякчи съставът
на комисията“ той предлага на правителството да одобри следния неин
състав: Г. Попов, председател на Управлението за горите при МС, за неин
председател; д-р R Ангелов, член на Президиума на НС, за подпредседател;
П. Огнянова, член на Бюрото на ЦС на БЧК, за секретар; членове - Г Гос
подинов, отговорен секретар на БЧК, Георги Кумбилиев, помощник-ми
нистър на MBR Борис Благоев, помощник-министър на вътрешната тър
говия, Любен Ангелов, помощник-министър на външните работи, Стефан
Абаджиев, помощник-министър на народното здраве и социалните грижи,
Груди Атанасов, помощник-министър на народната просвета и Христо
Здравчев.105
Към 11 февруари 1952 г. броят на възрастните „гръцки емигранти“ в
България остава непроменен и възлиза на 2480106, от които 1797 мъже и
683 жени. От тях 2230 (89,91%) са гърци, 168 (6,77%) „македонци“, 82 (3,33%)
турци и „помаци“. По политическа принадлежност се делят както следва:
1107 (44,63%) са членове на ГКП; 65 (2,62%) на АКЕ; 561 (22,62%) на ЕПОН
и 747 (39,12%) са безпартийни. У нас още се намират и 95 „монархофа-
шистки“ войници, пленени от ДАГ. От нейните бивши военнослужащи,
чийто брой е 2337, които съставлавят 94, 23% от общия брой на емигран
тите, офицерски чинове са имали 334 (14,29%).107 Посочените данни пот
върждават, че по своята същност и характер емигрантската маса у нас е
структура, която като цяло е гръцка по национален състав, напълно под
чинена на политиката на ГКП, запазила дисциплината и йерархичността
от партизанската армия. Това са особености, които ще обособят гръцка
та емиграция у нас като добре организиран чужд елемент в българското
общество. Тя ще има свои специфични цели и задачи, подчинени на чуж
да политическа сила и на чужда национална политика.
През 1952 г. функционират общежитията за възрастни гръцки емиг
ранти в казанлъшките села Ягода и Павел баня. В общежитието на първо
то село към ноември живеят 165 души. Повечето от тях са „негодни“ за
работа, а останалите са годни само за „лека работа“.108 В тези две курор
тни селища за гърците са създадени всички условия за нормален живот.

Основната заслуга за това е на БЧК.
С внимание и грижи са обградени и емигрантите, настанени в раз
лични селища на страната. Местните власти им оказват пълно съдейст
вие за тяхното битово устройване и за настаняване на работа. В някои
населени места, като София и гара Искър, БЧК разкрива за тях специал
ни общежития.109Той осигурява и лечението на нуждаещите се емигранти.
През годината само в неговия почивен дом във Вършец са лекувани без
платно 83 дут и .110 На нуждаещите се е оказвана и финансова помощ. За
тази цел БЧК планира в своя бюджет за 1952 г. сумата 3 млн. лв.111
Българската страна създава условия и за повишаване образованието
на емигрантите. За целта са разкрити специални „кадрови гимназии“. През
учебната 1951-1952 г. такава функционира в София, в която учат гръцки
младежи и девойки.112 През 1952 г. други 105 емигранти са курсанти във
военното училище.113
ЦС на БЧК продължава да движи въпроса за пенсионирането на 133
„гръцки политемигранти“ с различна степен на загубена работоспособ
ност. На 9 февруари 1952 г. зам.-председателят на БЧК Д. Халов се обръ
ща с молба към министъра на народното здраве и социалните грижи да
включи в списъка за пенсии още 7 души, освидетелствани по-късно.114
След издадения през 1952 г. специален указ на Президиума на НС въп
росните гръцки емигранти се сдобиват с правото да получават „народни
пенсии“. Списъкът от 140 души ще се окаже твърде малък за „заслужили
те“ гърци, които всячески ще се стремят да се възползват от появилата се
възможност да станат пенсионери на българската държава, и то от най-
високата привилегирована категория. Още през 1952 г. ЦС на БЧК ще
бъде отрупан от подобни молби и ще съдейства за тяхното решаване.
Поради големия брой на желаещите молбите им се препращат в ЦК на
БКП за мнение и решение. През декември тук пристигат документите за
„народна пенсия“ на „гръцките другари“ Васос Сирополу и Никое Терзис.115
С „народна пенсия“ са удостоени и 11 емигранти от общежитието в с. Па
вел баня, където получават всичко необходимо и са обгрижвани изцяло
от българската държава.116
През 1952 г. продължава движението сред гръцките бежанци. През
годината от Гърция пристигат нови 91 лица, твърдящи, че бягат от гръц
кия терор.117 Запазва се и тенденцията за разместване в страните от съ
ветския блок с оглед събирането на разпръснати семейства. През година
та 79 бежанци, настанени в Полша, проявяват желание да се прехвърлят в
България, за да се съберат със своите деца и близки.118
Към 17 декември 1952 г. броят на гръцките емигранти в България
възлиза на 2330 души, от които 1679 мъже и 651 жени. От тях 548 души
(27,81%) са настанени в София, 455 (19,52%) в Софийски окръг, 164 (7,03%)
в Пловдивски окръг, 206 (8,84%) в Старозагорски окръг, 190 (8,15%) в
Хасковски окръг, 81 (3,47%) във Варненски окръг, 67 (2,87%) във
Великотърновски окръг, 22 (0,94%) в Благоевградски окръг, 166 (7,12%) в
Плевенски и Шуменски окръг. Освен това 106 души се обучават във воен
ното училище в столицата, а други 55 в кадровите гимназии.119Тези данни
показват, че още от самото начало е заложена тенденцията за устройване
на емигрантите главно в столицата и някои от по-големите градове на
страната. В София живеят 32,36% от тях, а заедно с тези в Софийски окръг
това число възлиза на 51,88%. В столицата и в трите окръга - Софийски,
Пловдивски и Старозагорски, са настанени общо 67,75% от емигрантите.
Към 17 декември 1952 г. 2074 души (89,01%) от емигрантите са гърци,
150(6,43%) „македонци“ и 106 (4,54%)турци и „помаци“. От тях 991 (42,53%)
са членове на ГКП, 106 (4,54%) са кандидат-членове на ГКП, 77 (3,30%)
на АКЕ.120
През 1952 г. за цялостната издръжка на гръцките бежанци и деца, както
и на политемигрантите от Югославия и някои други страни, ЦС на БЧК
планира 148 427 000 лв. От тях 15 млн. лв. са само за югославските полит
емигранти и неколцина други от Турция. От глобалната сума се планират и
3 млн. лв. за парични помощи на устройваните по места и настанявани на
работа гърци. Останалата сума от 130 427 000 е за издръжка на гръцките
бежанци и деца в общежитията.121 Като имаме предвид броя на възрастни
те и децата в общежитията122 и допуснем, че издръжката на всяко лице е
приблизително еднаква, можем да приемем, че издръжката на гръцките
бежанци в общежитията през 1952 г. възлиза на 60 млн. лв.123За трите годи
ни след Гражданската война (1950-1952) за издръжка на общежитията и
болниците за възрастни гръцки емигранти в България и за финансова по
мощ на нуждаещите се лица държавата изразходва общо 468 875 000 лв.
(1 618 875 щ. д.). Заедно с транспортните разходи на прехвърлени в други
страни емигранти и с изплатените през 1952 г. „народни пенсии“ израз
ходваната за гърците сума през трите години достига 478 935 698 лв.
(1 653 639 щ. д.). Общите разходи за тях по време на Гражданската война
и трите години след нея, от октомври 1946 до края на 1952 г., възлизат на
1 373 375 698 лв. (4 741 854 щ. д.).
Наред със сложните политически, организационни и финансови
проблеми, които възникват с настаняването на гръцките бежанци, у нас
възниква и още един, отнасящ се до сигурността на страната. Тяхната
многочисленост, идеологическа разнородност, различните райони, от ко
ито пристигат, както и различните обстоятелства, при които преминават
границата, поставят твърде сериозни въпроси пред българските специал

ни служби. Възможността да бъдат внедрени сред бежанците лица, слу
жещи на чуждото разузнаване, предизвиква сериозна загриженост. От ед
на страна, е налице потенциална заплаха за държавната сигурност, а от
друга - за единството на гръцката емиграция зад политиката и линията
на ГКП.
Създаденото след 9 септември 1944 г. звено в Дирекция „Държавна
сигурност“ за работа по гръцкото направление е разформировано само
няколко месеца след като гръцката военна мисйя в България напуща стра
ната към края на септември 1947 г. На 21 октомври 1948 г. „гръцката
група“ е възстановена в състав един групов началник и двама оперативни
работници. Тя се води като група „Д“ при Трето отделение на Втори от
дел на Дирекция „Държавна сигурност“. Нейната първоначална задача е
агентурното обслужване на гръцкото информационно бюро „Елас-прес“
и болницата в Банкя.124
Колкото и да е странно, едни от първите лица, които група „Д“ пос
тавя под наблюдение към пролетта на 1949 г„ са от български произход.
Интересът към мнозинството от тях е подклаждан от гръцкото ръковод
ство. Към началото на юни е проведена активна разработка на Невена
Бокиловска, самарянка в болницата в Банкя. Извършена е предварителна
разработка на бежанеца Христо Калайджиев от Воден, който през война
та е живял и работил в Беломорието и за да се спаси от гръцкото отмъ
щение, е избягал в България. На предварителна разработка е подложен и
живеещият в Банкя Митко Воденичаров, който като фоторепортер е от
разил навлизането на германските войски в Гърция.125
Към лятото на 1949 г. група „Д“ засилва вниманието си към болница
та в Банкя. През третото тримесечие на годината на предварителна раз
работка са подложени самарянките Дафинка Ангелова и Финка Маркова.
За да бъдат събрани сведения за домакина на болницата Драгомир
Гергинов, е вербуван специален информатор. На предварлителна разра
ботка е поставена и телефонистката на Софийската телефонна централа
Милка Иванова.126
Особено внимание е отделено на „Елас-прес“. Задачата е да бъде пред
пазено бюрото от интереса на чуждото разузнаване. За целта е разрабо
тен „План за агентурно-оперативните мероприятия“ за първото полуго
дие на 1949 г. от оперативния работник при група „Д“ Григор Божков.
Като мотив за по-голямо внимание към „гръцките институти“, включи
телно и „Елас-прес“, той изтъква нарасналата югославска опасност след
„измяната“ на титовото ръководство и проявявания интерес към бюрото
от намиращите се у нас представители на Белград. Вторият му аргумент
са враждебните прояви към България от някои емигранти, например ръ

ководителката на гръцкото детско общежитие в Габрово А. Папавлу. Като
трети мотив изтъква „съмнителното минало“ на някои от чиновниците
на бюрото, които биха могли „да се огънат и поддадат на югославската
пропаганда“. За предпазване от „евентуални изненади“ и за „париране на
опитите за вражеска дейност“ по мнение на разузнавача е било наложи
телно „агентурното обслужване на всички гръцки институти от наша стра
на и особено на „Елас-прес“.
Като „обекти на активна разработка“ в бюрото за първите шест ме
сеца на годината Г Божков планира 7 души. Първият от тях е неговият
ръководител Лефтерис Мавридис.127 Въпреки че бил предан на ГКП, той
проявявал „прекалена доверчивост и наивност“. Предвидено е да се про
учи как опазва поверителните материали. Вторият, определен за разра
ботка, е журналистът Панос Кирякос.128 За „активна разработка“ са пред
видени още и следните български граждани: Алберта Гечева129, главен ре
дактор на бюрото, българинът бежанец от Гърция Атанас Пейков130, кой
то е редактор-преводач, Йончо Христов, редактор-стенограф, Маргарита
Василева - машинописка, Махи Попниколова - експедиторка, и Йорданка
Христова - чистачка. За всички тях са предвидени „осигуряващи меро
приятия“, а първите четирима вече са на предварителна разработка.131
В плана за агентурно-оперативни мероприятия спрямо „Елас-прес“
специално място е отделено и за Радиослужбата при него, която подготвя
и реализира гръцката емисия на Радио София. Вниманието е насочено
към неговия говорител на гръцки език Ламбро Руков. Произхождащ от
видно българско семейство от Егейска Македония, той е преследван от
гръцките власти и през 1941 г. се установява в София. Заради патриотич
ната му дейност ще бъде непрекъснато клеветен от гръцките емигранти,
че е поддържал връзки с „костурската реакция“ в столицата, с „офицери
реакционери“, с Българския клуб в Солун, че е публикувал статии за въ
оръжения отпор на българската милиция в Костурско срещу ЕЛАС. Това
дава основание на оперативния работник Г Божков да планира за Л. Руков
вербуване на информатор по месторабота и местоживеене, организирано
десетдневно проследяване и набавяне на ключ за дома му за извършване
на обиск.132
В дадения отчет на началника на група „Д“ за изпълнение на горния
план се изтъква, че от разработката на А. Пейков не е констатирано нищо
тревожно. За Л. Мавридис е посочено, че той „съзнателно избягва връзки
с чужди лица, вражески настроени срещу НРБ“, а за Л. Руков, че остава на
„отчетно наблюдение“. Й. Христов е бил „вербуван на идейна основа“133.
През третото тримесечие на 1949 г. чрез информаторите „Нора“ и
„Бигор“ на отчетно наблюдение са взети Л. Мавридис, както и служите

лите в бюрото Е. Гечева, А. Пейков и М. Василева. За четвъртото триме
сечие група „Д“ планира „предварителни агентурни“ и „контролни разра
ботки“ на 6 заподозрени лица. Наред с „Елас-прес“ е планирано и аген-
турното обслужване на болницата в Банкя.134
Към самото начало на 1950 г. група „Д“, с групов началник Янко Ни
колов и двамата оперативни работници Гр. Божков и Иван Тортонов, на
сочва вниманието си към самите гръцки бежанци. В събраните със съ
действието на гръцкото ръководство материали в специалната комисия
при ЦК на БКП имало достатъчно данни за лица, които биха могли да
бъдат подложени на разработка. В рапорта си от 10 януари началникът на
Трето отделение Илчев донася за това на началника на Втори отдел, как
то и за предстоящото предаване на материалите от П. Докузов.135 В ра
порт от 4 март началникът на група „Д“ съобщава, че е планирано карто
текирането на гръцките емигранти, а съмнителните от тях да бъдат под
ложени на разработка. Във връзка с това той предлага да започне аген-
турно обслужване на настанените в столицата и в провинцията лица, за
да „бъдат разкрити промъкнали се сред тях вражески елементи“, а чрез
П. Докузов и със съдействието на гръцкото ръководство „да бъдат набе
лязани съмнителните за разработка“136.
Предложенията на груповия началник Я. Николов са одобрени и от
март 1950 г. започва „обслужването“ на гръцките емигранти. През второ
то тримесечие на годината група „Д“ привежда в известност настанените
на работа лица, извършва тяхното регистриране и картотекиране. Успешно
се работи и по създаването на „информационен апарат“ сред тях. По на
реждане на П. Докузов, К. Саперас предава някои от своите информато
ри за ползване от българските служби. Без негово знание са вербувани и
още двама.137 Какво е оказваното съдействие на българските служби от
гръцките информатори, става ясно от рапорта на началник група „Д“
Я. Николов от 3 юни. „Прави впечатление - докладва той, - че нашият
информационен апарат сред ГКП избягва да дава сведения за свои съна
родници от групите по предприятия. Например информаторът ни при фаб
рика „Тигър“ отказва да говори по въпроси, отнасящи се до негов другар,
работещ в същото предприятие. Мотивировката му бе, че трябва да иска
предварително разрешение от отговорника на ГКП в България др. Костас.
Такива тенденции се забелязват и при информаторите ни във всички дру
ги предприятия.“138
До средата на юли сред емигрантите не е установена някаква враж
дебна дейност. Съобщавайки за това в доклада си от 12 юли до вътреш
ния министър, началникът на Трето отделение Илия Михайлов изброява
основните задачи, които ще бъдат решавани през третото тримесечие на

годината. Първата от тях е да се извърши щателна проверка на настане
ните на работа лица и да бъде събрана следната информация: в коя пар
тия членуват; какъв е бил статутът им в ДАГ - доброволци, мобилизира
ни или пленници; колко от тях са били пленявани от гръцката армия и
били ли са в гръцки лагери; в коя фаза на борбата са взели участие; кои и
за колко време са били в Югославия. Втората основна задача е да се съз
даде агентура сред гръцките емигранти „без знанието на Костас“ (К. Са-
перас), а също и сред „гръцките бежанци, работещи в предприятията, къ-
дето има гръцки политемигранти“. Набелязаните задачи са одобрени от
началника на Втори отдел Г Кръстев, от заместник-директора на Държавна
сигурност Хр. Боев и от помощник-министъра Иван Райков.139
Присъствието на гръцките емигранти в страната създава грижи и за
областните служби на Държавна сигурност. Към лятото на 1950 г. вра
чанската служба провежда агентурната разработка „Цалдарис“ срещу ка-
ракачанина от Берковица Коста Костов. Ръководството на гръцкия лагер
в града донася, че той е посещаван в дома си от гръцки бежанци и уж бил
дал съгласието си да ги преведе в съседна Югославия. През четвъртото
тримесечие на годината е взет на предварителна разработка и дезертьо
рът от гръцката армия Стериос Ефремидис от Ксанти, установил се на
местожителство в с. Живовци, Михайловградско.140
През третото тримесечие на 1950 г. усилено се работи по изпълнение
на основните задачи за проверка на гръцките емигранти. Наред с тях МВР
си поставя и други две задачи - да ги снабди с „бежански карти“ и да
установи „кои и колко време са били в бригадата на Гоче и Керемедчиев“141.
Активната работа на различните специални служби по гръцкото на
правление води към есента на 1950 г. до известно нарушаване на коорди
нацията между тях. Като донася за това в рапорта си от 12 октомври,
началникът на група „Д“ изнася конкретни факти, свързани с дейността
на Разузнавателния отдел при Щаба на войската и на Трети отдел при
Дирекция „Държавна сигурност“. По негова оценка това създавало „пъл
на бъркотия“ и се случвало отговорниците за гръцките политемигранти в
България, членът на ЦК на ГКП Вазванис и помощникът му К. Саперас,
„едва ли не да ни се надсмиват, когато търсят емигрант, който вече е бил
взет от военното разузнаване и изпратен по задача“142.
Към края на лятото на 1950 г. е приключена регистрацията на наста
нените на работа гръцки емигранти. С предадените от К. Саперас 10-12
информатори е започнало изграждането на „информационен апарат“ сред
тях. Те са били използвани за добиване на най-обща информация, отнася
ща се до настроенията на емигрантите. Към началото на четвъртото три
месечие на годината са били открити разработки на „вражески настроени

емигранти и техните връзки с българи“. Като съобщава за това в годиш
ния си отчет „За дейността на контраразузнаването по гръцка линия“,
началникът на Трето отделение Ил. Михайлов отбелязва, че през година
та се „сдобили“ с един агент и 31 информатори. Отпаднали са 9 информа
тори и към 28 декември 1950 г. разполагат с 2 агенти и 30 информатори.
Той още отбелязва, че през годината не е реализирана нито една разра
ботка и че агентурата „не е качествена“. Вербуваните на идейна основа
агенти поради силно развитото си гръцко националистическо чувство не
само че никога не са донасяли за вражеските изяви на своите сънародници,
но и дори се опитвали да ги укриват и оправдават. Накрая на отчета се
отбелязва, че от март 1948 до март 1950 г. „по гръцка линия“ са работили
с един групов началник и един оперативен работник. През 1950 г. щатът
бил попълнен и в момента група „Д“ разполагала с 6 оперативни работ
ници и един групов началник.143
През 1951 г. настъпва известна реорганизация и група „Д“ вече се
води като Единадесето отделение към Втори отдел на Дирекция „Държавна
сигурност“. В справка от 11 септември 1951 г. за „разработките, водени от
отделението по гръцка линия“, се вижда, че са извършени 4 групови и 4
предварителни. Те се отнасят до настанени в общежитията емигранти,
които слушали Радио Атина, пеели „монархофашистки“ песни и не се под
чинявали на определения в общежитията ред.144
През 1952 г. продължава наблюдението над гръцките емигранти от
органите на сигурността. В една справка от 20 ноември на началника на
Второ отделение ст. лейтенант Л. Коцев се отбелязва, че към момента са
водени 21 разработки на „гръцки политемигранти“, от които 6 активни, 2
предварителни и 13 отчетно-наблюдателни. По-важни от тях са разра
ботките с кодово наименование „Подлец“ (Никое Д. Тронцос), „Серес“
(Янис Г. Афурас), „Ксанти“ (Теодорос Г Карагапис), „Гад“ (Димитриус
М. Фотилдис).145 В друга справка на Л. Коцев от 17 декември се изтъква,
че пленените монархофашисти и малка част от мобилизираните в ДАГ
„са вражески настроени“. Посочени са и отделни лица, които правели
вражески изказвания и разпространявали слухове. Сред тях са посочени
Анастас Тудзаракис, Ламбос Перестаракис, Христос Ангелакудис и Анас
тас Киспарис, живеещи в Елин Пелин. Още се отбелязва, че през година
та 9 души направили опит да избягат в Гърция.146
Горните данни по категоричен начин потвърждават, че в периода 1948—
1952 г. гръцките емигранти в България откриват един несъществуващ до
тогава проблем пред националната ни сигурност. Насадената в тях тра
диционна българофобия, въпреки идейното родство с българските
2. Гръцката автономност — държава в държавата 105
комунисти, ще бъде благодатна почва за антибългарски настроения и за

дейността на гръцките разузнавателни служби.
2. Гръцката автономност - държава в държавата
Намерилите през Гражданската война подслон у нас гръцки бегълци

са настанени в специално разкрити за тях общежития. Там са под непос
редствения контрол на създадените в тях гръцки ръководства. Те имат не
само административно-разпоредителни функции, отнасящи се до ежеднев
ния живот и вътрешния ред, но се явяват и органи на партийното и воен
ното ръководство на оглавената от ГКП гръцка левица. След нейния
погром и пълното изтегляне на силите й от Гърция тези функции се запаз
ват до 1950 г„ като военното начало се измества на заден план и се транс
формира във войскова партийна дисциплина и пълно подчинение на гръц
ката компартия.
Закриването на общежитията и груповото разселване на емигрантите
из страната изисква промяна на формите и средствата за управление и
контрол над тях. При новите мирновременни условия, в една чужда страна,
те могат да се осъществят чрез подходящи за целта гръцки институции.
Те се изграждат на няколко равнища. Първото е на обществено и партий
но ниво. Това изисква емигрантите да бъдат съсредоточени на групи, в
ограничен брой български градове. За трудовото им устройване са пред
почитани големи индустриални предприятия, което позволява да бъдат
настанени в тях по няколко десетки, дори и над 100 души. Така пълно
мощниците на ЦК на ГКП имат възможност да осъществяват по-лесно и
по-ефективно своите управленски и контролни функции. Това обяснява
защо гръцките емигранти са изпращани главно в големите градски и про
мишлени центрове на страната.
Първата гръцка институция на обществено и партийно равнище, коя
то е създадена у нас, е Комитетът за гръцките бежанци. Без да има масова
емигрантска организация, той изпълнява функциите на централно
ръководство. Известното ни първо сведение за него е от 5 септември 1949 г.
От едно писмо на ЦК на ПО се вижда, че към тази дата той съществува и
функционира. Някои данни подсказват, че е в състав от 6 души.147 Под
държаната тогава от тях връзка единствено със специалната комисия при
ЦК на БКП в лицето на П. Докузов и липсата на писмена комуникация не
ни позволява поименно да изброим влизащите в него лица. Най-вероятно
още от самото начало той се ръководи от К. Саперас.
Комитетът за гръцките бежанци е представителен орган на цялата
гръцка емиграция у нас независимо от партийната принадлежност и по

литическия статут на бежанците. Докъм 1952 г. неговият основен контра
гент от българска страна е специалната комисия. Комитетът е ангажиран
с решаването на всички въпроси, касаещи емигрантите - настанява в об
щежитията и размества домуващите, упражнява контрол чрез изградени
те в тях гръцки ръководства, парира несподелящите политиката на ГКП
лица, изолира и наказва враждебните елементи, устройва бежанците в раз
личните селища на страната, извежда емигранти от България и въвежда
такива от други страни. След изграждането на структурите на ГКП у нас
комитетът ще се разграничи от специфичните политически и специални
задачи и ще насочи вниманието си главно към административните, соци
алните и битовите въпроси на емигрантите. Основни негови партньори
от българска страна ще бъдат ЦС на БЧК, който носи пряката отговор
ност за подпомагане на бежанците и функциониращата с тази цел дър
жавна комисия към МС.
Втората по време на създаването си гръцка институция са полити
ческите партии и организации. Водеща и решаваща сила сред тях е ГКП.
Курсът за изграждане на нейни партийни структури у нас по месторабота
е даден на конференцията с актива на ГКП, проведена в София на 21 май
1950 г. в помещението на БЧК при централната железопътна гара. На нея
присъстват представители на емигрантите, настанени на работа в сто
личните индустриални предприятия. След дадените указания през след
ващите две седмици в тях са проведени събрания на гръцките комунисти.
В предприятията, където има минимум 15 партийни членове, са изграде
ни низови организации на ГКП и са избрани техни ръководства. Там, къ
дето има емигранти на младежка възраст, са избрани ръководства на
ЕПОН.148 В селища като Перник, където емигрантите са разпръснати по
няколко души в различни предприятия, са изградени партийни организа
ции по местоживеене.149
Структурите на ГКП в страната са под ръководството на Партиен
комитет със седалище в София.150 Той е оглавен от К. Саперас, който е
представител на ЦК на ГКП в България.151
За разширяване влиянието на гръцката компартия, по указание на
нейния ЦК, през първата половина на 1952 г. сред емигрантите у нас се
създава организация на Гръцката земеделска партия. Към началото на
юли тя наброява 200 членове. За нейното изграждане и укрепване ГКП
включва в новосъздадената партия и някои от своите кадри. В началото
на 1952 г. емигрантите от „македонски произход“ учредяват секция на
македонската емигрантска организация „Илинден“.152 За пълно обхваща
не на емиграцията са създадени няколко масови организации - на офице
рите от ДАЦ на жените и помощна организация. Техните членове правят

ежемесечни парични вноски.153
В документалните източници от 1952 г. гръцките бежанци в България
се означават като лица, избягали от Гърция по политически причини. В до
кументите по линия на МВР са наричани „политбежанци“, в тези от ЦК на
БКП - „политемигранти“154За осветляване на въпроса за тяхната подчине
ност и ръководство особено важна е докладната записка от 15 юли 1952 г.
на завеждащия отдел „Международни връзки“ на ЦК Катя Аврамова. В
нея тя отбелязва, че ръководството на гръцките политемигранти, от една
страна, се осъществява от ЦК на ГКП, а от друга - от ЦК на БКП чрез
гръцкия Партиен комитет и Комитета на гръцките бежанци. Тя пояснява,
че гръцкият ЦК „ръководи тукашното ръководство непосредствено“, кое
то се отнасяло не само до „специалните задачи“, а и до „всестранната
дейност на политемигрантите“. В организационния живот гръцките факто
ри поддържали сред тях „най-строга, почти военна дисциплина“. К. Авра
мова заключава, че „ГКП ръководи изолирано своите партийни организа
ции в България от въпросите на нашата конкретна обстановка“ и че ръко
водството от страна на БКП „до известна степен остава формално"155.
Към 1952 г. Комитетът на гръцките бежанци е оглавен от Костас Куку-
лас. Задачата на комитета е да обхване цялостно гръцката емиграция и да
провежда линията на ГКП сред безпартийните. По същото време К. Ку-
кулас е и секретар на Партийния комитет, който ръководи низовите орга
низации на ГКП в страната.156 Съчетаването на двата ръководни поста в
едно лице съсредоточава цялата власт над емиграцията в ръцете на пред
ставителя на ЦК на ГКП. Неговата дейност се направлява и контролира
от Секретариата на ЦК на гръцката компартия.
Част от създадените гръцки емигрантски институции у нас са на идео
логическо и агитационно-пропагандно равнище. Те са твърде важни за
провеждане политиката на ГКП в България от Партийния комитет и Ко
митета за гръцките бежанци. Първата от тях е гръцкото информационно
бюро „Елас-прес“. Основите му са положени от пристигналия през март
1947 г. у нас журналист Л. Мавридис, който е член на ГКП. Негов пръв
помощник е журналистът П. Кирякос, който също е комунист. Към нача
лото на 1949 г. останалата част на персонала е съставен от българи -
трима редактори и трима служители.157 Поради възникналите по-близки
отношения на ръководителя на бюрото с главната редакторка А. Гечева
след няколко месеца тя е уволнена.158Към декември в персонала на „Елас-
прес“ настъпват нови промени. Л. Мавридис е отстранен и ръководство
то е поето от Панос Калидопулос, журналист, офицер от ДАГ и стар член
на ГКП. На работа в бюрото е и съпругата му Сирма.159
За нуждите на „Елас-прес“ са наети апартамент и няколко стаи в хо

тел „България“. Поради големите разходи през март 1950 г. ЦС на БЧК
се обръща с молба към МС да му отпусне „подходящ апартамент с чети
ри стаи“, който да бъде ползван от бюрото. То е осигурявано материално
изцяло от българска страна, която изплаща и заплатите на персонала.
Само за периода от 1 януари до 10 юни 1950 г. БЧК изразходва за „Елас-
прес“ около 3 млн. лв.160 С особено внимание са обградени гръцките слу
жители в бюрото, които дори злоупотребяват с българското гостоприем
ство. На 23 декември 1949 г. заместник-председателят на ЦС на БЧК
Д. Халов се обръща с писмо до отдел „Търговия“ на Софийския градски
народен съвет, за да предаде искането на шефа на бюрото П. Калидопулос
за 3 м плат „от вносна вълна“ за мъжки костюм, 3 м плат от „вносна
вълна“ за дамско палто, 3 м плат за балтон, по чифт мъжки и дамски
обувки, и то непременно с гьон, по чифт мъжки и дамски шушони, фанели,
бельо и др. Луксозните вносни артикули, за които обикновеният бълга
рин е можел само да мечтае в изпълнените с недоимък тежки следвоенни
години, са били за нуждите на самия Л. Калидопулос, съпругата му и
неговия заместник.161
Към юли 1950 г. в „Елас-прес“ работят 9 души. Трима от тях са гърци:
П. Калидопулос - ръководител, П. Кирякос - редактор, и С. Калидопу
лос - машинописка. Като редактор работи и българинът А. Пейков. Оста
налите пет души административен персонал са наши сънародници, из
пратени в бюрото от НС на ОФ и „Партиздат“. От октомври 1950 г. ди
ректор на „Елас-прес“ е Димитриос Петкидис, който го ръководи до закри
ването му на 31 декември 1953 г.162
Основните задачи на „Елас-прес“ е да пропагандира и разяснява по
литиката на ГКП сред гръцката емиграция и българската общественост
и да ги запознава с обстановката в Гърция. За целта бюрото издава бро
шури и материали, посветени на преследванията, на които е подложена
гръцката левица в родината и нейните борби, на вътрешнопартийния жи
вот на гръцката компартия. Те са издавани на гръцки и български език.
Бюрото подхранва българските медии с материали за живота в Гърция.
Втора важна пропагандна институция е гръцката Радиослужба. Тя ра
боти в тясна връзка с „Елас-прес“, както и с Радио София, което предос
тавя възможността за съучастие в подготовката и излъчването на негова
та ежедневна гръцка емисия.163 Гръцкото ръководство у нас гледа на нея
като на важно звено в радиопропагандния дуел с атинското правителство.164
Третата гръцка пропагандна институция в България е издаваният на
гръцки език в. „Лефтериа“. Първият му брой излиза през 1948 г. и се отпе
чатва шест пъти в седмицата в тираж 1200 броя. Той е разпространяван
изключително сред гръцките емигранти. Получаван е и от компартиите в

други страни. Основната задача на вестника е да информира читателите
за живота в Гърция и страните от съветския блок. Към 1952 г. „Лефтериа“
излиза ежедневно с 1000 броя тираж, като единичната продажна цена е 20
стотинки. Той е издържан изцяло от ЦК на БКП. Приходите от продажбата,
които само за един ден са 200 тогавашни лева или 6000 лв. месечно, оти
ват за сметка на гръцкото партийно ръководство. Поради предприетата
в гръцкия печат кампания срещу България заради „Лефтериа“ въпросът
за по-нататъшното му излизане занимава ЦК на БКП. В докладна запис
ка до Секретариата на завеждащия отдел „Външна политика и междуна
родни връзки“ Кирил Драмалиев от 17 октомври 1955 г. е предложено
вестникът да продължи да излиза, но един път седмично. Изразено е мне
ние той да запази своя информационен характер, публикувайки материа
ли за живота в Гърция и на политемигрантите, „без обаче да се превръща
в партиен орган на ГКП“. С цел да се избегне злепоставянето на страната
ни пред южната съседка К. Драмалиев предлага отделът да „контролира
по-отблизо вестника“.165
Гръцки институционни звена съществуват и на административно-уп
равленско равнище - в лицето на гръцките ръководства на функционира
щите след 1950 г. общежития и болници. Те са представителни органи на
домуващите и на болните пред техните български управители и отстоя
ват интересите им. Наред с това отговарят за политическата работа, за
ограмотяване на необразованите и за изучаването на български език. На
места са ангажирани и със „специални задачи“, отнасящи се до полити
ческата благонадеждност на емигрантите.
Гръцките ръководства в общежитията и болниците се превръщат в
самовластии органи. Вместо да съдействат за поддържане на реда и дис
циплината в тях, се стига до унищожаване на имущество, разхищение на
материални блага и дори до нарушаване на обществения ред в съответ
ното селище. Българските управители не само че не съумяват да парират
тези действия, но и са напълно безпомощни пред хазяйниченето на мест
ните гръцки отговорници. Неуспели да овладеят положението им, се на
лага те да търсят съдействието на ЦС на БЧК.
Тон за подобни действия дава самият Комитет на гръцките бежанци.
С писмо от 19 февруари 1951 г. управителят на болницата в Банкя Ст. Пал-
чев алармира ЦС на БЧК, че „ръководството на гръцките бежанци все
повече не се съобразява с въведения ред“. То е вземало от храната и про
дуктите на болните и ги е ползвало както си иска, безпричинно е вземало
служебната кола за „разходки“, изпращало е хора на работа без необхо
димото разрешение. В молбата си управителят предлага „да се внуши на
по България - второто отечество за гръцките бегълци
гръцкото централно ръководство да се съобразява с нарежданията“, за-

щото в противен случай „не било възможно да се работи“166.
Подобно е положението и във временната болница за гръцки бежан
ци в Берковица. Пациентите „не са имали добро отношение към народно
то имущество“. Във връзка с това нейният управител прави специален
доклад до ЦС на БЧК. Поради невъзможността и безсилието да се спра
ви с повдигнатите в него тревожни въпроси червенокръсткото ръковод
ство препраща доклада в ЦК на БКП, за да бъдат решени на най-високо
политическо равнище.167
Гръцките ръководни фактори не реагират на разхищенията и през 1952 г.
Особено фрапантни са случаите с нарушаване на режима за ползване на
отоплителния материал. Те отказват и да съдействат при съставянето на
картотека на гръцките емигранти. Някои от тях се записвали с партизан
ските си псевдоними, други посочвали произволни имена. Тон за подоб
но отношение дава самото гръцко централно ръководство. На отправяни
запитвания от ЦС на БЧК то отговаря с писма „с недостатъчни, неточни
и неверни данни“. В доклада за първото полугодие на 1953 г. до държав
ната комисия за бежанците при МС заместник-завеждащият отдел „Под
помагане“ при ЦС на БЧК Д. Стоянов заключава, че е време „да се изос
тави тази практика от съображения за поверителност“. По негово мнение
това се „налагало и от уважение към българската администрация“. Той
подчертава, че централното гръцко ръководство и ръководствата в об
щежитията трябва да предоставят исканите от тях сведения за различни
те форми на политическа работа сред емигрантите като ограмотяване,
курсове по български и руски език и да не се счита, че това е едва ли не
„политическа тайна“168.
Гръцките ръководства в общежитията дават не само политическа оцен
ка за домуващите в тях, но и се ангажират със задачи, характерни за спе
циалните служби, преценявайки благонадеждността им. На 29 май 1953 г.
„ръководителят на гръцките политемигранти“ в с. Павел баня Алекос Ца-
кирас донася с писмо в ЦС на БЧК за Никое Хадзистелиос и Вац Лакакис.
Срещу тях е отправена поредица от обвинения - не желаели да членуват в
„гръцката организация“ и не признавали нейните решения, водели разло-
жителна дейност, вследствие на което настъпило разцепление сред емиг
рантите в общежитието, не искали да ходят на работа. За да ги „разобли
чи“ напълно, местният гръцки шеф им скалъпва още три, явно измислени
обвинения - готвели се за „въоръжена борба за унищожаване на кадри
те“, поддържали връзка с „най-големите врагове“ от с. Павел баня и но
щем се срещали с тях, за да „водят пропаганда срещу СССР и НРБ“. Като
съобщава, че общото събрание на общежитието е взело решение за нака
занието им, А. Цакирас настоява пред ЦС на БЧК веднага да вземе отно

шение.169
На 11 юни 1953 г. заместник-председателят на ЦС на БЧК Д. Халов
съобщава с писмо до Централното управление на МВР за „деянията“ на
двамата гърци. Още добавя, че заради „разложителна дейност сред емиг
рантите в Берковица“ през 1949 г. те били въдворени в ТВО в Добруджа
за 44 месеца, а след освобождаването им са били настанени в общежити
ето в Павел баня. Като има предвид преценката на ЦС на БЧК, че „два
мата проявили разколническа и вредна дейност“, Д. Халов предлага да
бъдат отново въдворени в ТВО.170
Посоченият случай е твърде характерен. Той показва, че гръцкото емиг
рантско ръководство у нас безкомпромисно се саморазправя с инакомис-
лещите и критично настроени към политиката на ГКП емигранти. Без
всякакви доказателства и с голословни обвинения то решава съдбата на
някои от тях и ги лишава от свобода. Този случай потвърждава, че бъл
гарските институции, от ЦС на БЧК до службите на MBR приемат гръц
ките обвинения и решения за „чиста монета“. Без каквато и да е проверка
се превръщат в слепи оръдия на гръцките ръководни фактори в борбата
им с опозиционните настроения сред бежанската маса.
Гръцките ръководства в общежитията за емигранти в казанлъшките се
ла Павел баня и Ягода към 1955 г. се утвърждават като съуправителни тела
на българската администрация. Показателен в това отношение е докладът
от 5 март 1955 г. на управителя на общежитието в Ягода. Отбелязано е из
рично, че цялостната дейност в него протича „съгласно разпорежданията и
задачите, които възлага партията, правителството и ЦС на БЧК“. Въпросните
задачи са били: „да се даде правилен и добър политически мироглед на по
литемигрантите и да се подготвят за утрешни кадри и ръководители в Гърция“;
„да се грижат за доброто им хранене, обличане, гледане и здраве“; да се опаз
ват вилите и инвентарът. Запазвайки патетичния тон от началото на доклада,
управителят подчертава, че при решаването на тези задачи българският ща
тен персонал е работел съвместно с петчленното гръцко ръководство. Про
веждали ежемесечни съвещания, на които обсъждали въпроси „за подобря
ване на техническата и политическата работа“. Като изброява подробно
грижите, с които са обграждани емигрантите, накрая управителят свенливо
споменава, че въпреки доброто запасяване с топливо имало случаи домува-
щите своеволно да извършват незаконна сеч на дървета, включително и на
плодни. Някак си между другото още добавя, че „имало случаи да берат
плодове в чужди овощни градини“171.
Цитираният доклад дава основание за някои изводи. Той потвърждава,
че гръцките ръководства правят всичко възможно, за да осигурят чрез
българските управи на общежитията най-добри условия на живот за своите

сънародници. Тази тяхна стриктност и взискателност значително спада,
когато става дума за икономии и пресичане на разхищенията, за спазване
на вътрешния ред и на законността в съответното населено място. От
друга страна, този доклад с патетичния си тон и пестеливата си прецизи
рана критичност към гърците показва стремежа на българската управа
да тушира и загърбва проблемите с „гръцките другари“ заради внушава
ната от висшестоящите инстанции политическа необходимост от „сра
ботване“.
Гръцката страна не само че запазва автономността на своите ръко
водства при издържаните от БЧК общежития, но и успява да прелее свои
властови функции в червенокръстката централа. Тя издейства назначава
нето на свой представител в ЦС на БЧК. Към началото на 1953 г. в отдел
„Подпомагане“ работи като щатен инструктор емигрантът Алекос Папа
допулос.172 Чрез него Комитетът на гръцките бежанци заема позиции в
изпълнителните и контролните структури на БЧК, които имат пряко от
ношение към интересите на емигрантите. Българското съгласие за това
кадрово решение вероятно е продиктувано от желанието за по-добра ко
ординация с гърците и за по-бързото решаване на възникналите въпроси.
Същевременно обаче този реверанс накърнява баланса в отношенията
между материално и финансово осигуряващата страна и другата, която е
единствено в ролята на консуматор и нерядко на разхитител.
Гръцкото емигрантско ръководство запазва пълна автономност и на
едно четвърто, „специално“ равнище. Изградените от него структури в
тази област и развитата от тях дейност е тъждествена с тази на национал
ните следствени и разузнавателни служби.
След изтегляне на част от разгромените сили на ДАГ в България, към
есента и зимата на 1949 г. гръцкото ръководство извършва арести сред
емигрантите. Сформирано е специално звено за тяхното разследване, ог
лавено от К. Саперас. Първоначално броят на следствените е 30. По-къс
но 20 души от тях са освободени. Към 10 януари 1950 г. има 11 подслед-
ствени. Към гръцката „следствена служба“ е предаден българският сле
довател Манев с група оперативни следствени работници. Фактът, че те
не знаят нищо за обвиненията, отправени срещу задържаните гърци, под
сказва, че нямат никакво отношение към разпитите. Най-вероятно тази
група е осъществявала връзките с нашите служби и е съдействала за ре
шаване на някои организационни и технически въпроси. Поради липсата
на каквато и да е информация за разследваните, от Трето отделение на
Втори отдел при Дирекция „Държавна сигурност“ излиза предложение да
бъдат изискани от гръцката страна справки за задържаните лица.173
2. Гръцката автономност —държава в държавата 113
Към края на 1949 г., не без указанията на висшето ръководство на ГКП,

у нас са извършени арести на част от ръководните партийни и военни кадри
от областта Еврос - окръг Александруполис (Дедеагач). Сред тях са бивши
ят политкомисар на 81-ви полк на ЕЛАС и старши офицер от ДАТ полков
ник Вангелис Касапис (Критон), Панайотис Кадирис (Паламас), Димитри-
ос Захариадис (Мимис) и др. Особено „интензивно“ е разследването срещу
В. Касапис. От следствието са запазени редица документи, съдържащи пока
занията му, неговата биография, сведения и изложения, между които и на
бившия член на Бюрото на ГКП за Македония и Тракия Никое Канакаридис
(Ламброс). Задържаните са подложени на тежки инквизиции от гръцката
„следствена служба“. Те са заставени да „признаят“ обвиненията за връзки с
чуждо разузнаване. Част от тях са изпратени в ТВО, а други са предадени на
Втори отдел на ДС за продължаване на следствието. Българските следова
тели констатират, че дадените от задържаните показания са били изтръгна
ти насила, поради което те се отричат от първоначалните си „признания“.
Съобщавайки за това в отчетния си доклад за второто тримесечие на 1950 г„
началникът на група,Д “ при Трето отделение на Втори отдел на ДС отбелязва,
че по негово мнение обвиненията срещу В. Касапис и другарите му са били
неправилно формулирани, което им е позволило да се защитят успешно.174
Разправата на гръцкото ръководство с някои от установените у нас кадри на
ГКП внася несигурност и страх сред емигрантите. След отправените му об
винения един от тях, Малтезос, се самоубива.175
Гръцката „следствена служба“ извършва разследване и на 8 пленни
ци на ДАГ, настанени в Берковица. Под ръководството на Лазар Кялоглу
те правят опит да преминат в Югославия и оттам да се прехвърлят в
Гърция. В района на Годеч са заловени от българските гранични власти.
След разследването им са изпратени в ТВО „Белене“.176
В изпълнение на поставените от гръцкото ръководство задачи гръц
ките „специални служби“ не се съобразяват с българското законодател
ство и игнорират органите на МВР. Без да ги известяват и без всякакво
съгласуване на действията си, те отвеждат от общежитията отделни лица
и ги държат под арест на неизвестни за българските служби места. За
подобен случай донася в доклада си от 12 юли 1950 г. началникът на Трето
отделение от Втори отдел на ДС. Около 2-3 юли хората на К. Саперас
отвеждат от общежитието в Банкя, неизвестно къде, един емигрант, обви
нен в „провокаторство“ във връзка със случая Малтезос.177
Наред със следственото звено гръцкото емигрантско ръководство из
гражда и своя разузнавателна структура. Неговата главна задача е да сле
ди и информира за настроенията сред гръцката емиграция, за действия и
прояви срещу политиката на ГКП. Друга основна задача е да контролира
всестранния живот на насилствено мобилизираните в ДАГ лица, както и

на прехвърлените у нас нейни военнопленници.
Към самото начало на януари 1950 г. гръцкото емигрантско ръковод
ство вече разполага с „информационен апарат“. Той е пряко подчинен на
К. Саперас. Специалната комисия при ЦК на БКП в лицето на П. Докузов
разполага с известни сведения за дейността му. Чрез него ДС може да
разчита на известна гръцка информация за лица, които подлежат на раз
работка. Съобщавайки за това в доклада си от 10 януари 1950 г., начални
кът на Трето отделение при Втори отдел на ДС, Илчев, отбелязва: „Той
(П. Докузов, б.м.) и неговите помощници нямат информационен апарат.
Такъв имат гръцките другари, но той се съмнява дали ще го предадат,
като има предвид техния национализъм.“178
Към юли 1950 г. гръцката информационна мрежа в България, която е
изцяло подчинена на ГКП, е квалифицирана от ДС като „партийна раз
ведка“. Тя е оръдие на гръцката компартия в обслужването на нейните
интереси. По настояване на П. Докузов, К. Саперас предава някои от своите
информатори на ДС. Те обаче отказват да дават желаната от българските
служби информация. При срещите си с български оперативни работници
не желаят да говорят за гръцките общи и партийни събрания и за възник
налите сред емиграцията проблеми с мотива, че това са техни вътрешни
въпроси. При „настойчивост“ от българска страна са подхвърляли някак
ви сведения, но веднага са уведомявали за това К. Саперас. При подобна
среща с оперативен работник информаторката Анастасия Яхудиду отказ
ва да говори без разрешение и без присъствието на „другаря Костас“.
Донасяйки за трудностите в работата с гръцките информатори в доклада
си от 12 юли 1950 г., новият началник на Трето отделение при Втори от
дел на ДС Илия Михайлов съобщава: „Трудност при изпълнение на ос
новната задача се явява и силно развитото в емигрантите националисти
ческо чувство. При срещите ни с информатори говорят за нашите прояви
на българи и славяномакедонци, участвали в съпротивата, но не и за гърци.
Има случаи, когато гръцките информатори отказват да изпълнят поста
вените им задачи без разрешението на К. Саперас.“179
Ввъв връзка с гръцкото сътрудничество отношение взема и министъ
рът на МВР Руси Христозов в доклад от октомври до министър-предсе
дателя. „Болшинството от намиращите се в България гръцки емигранти
- отбелязва той - са със слаба политическа подготовка и обща култура,
но са предани до смърт на Партията и без знанието на своите партийни
ръководители не оказват помощ дори и на ДС.“180
Тон за подобно отношение дава самият К. Саперас. Той се държи
като пълновластен разпоредител, без да се съобразява, че се намира в
чужда страна, в която трябва да се зачитат нейните закони, установеният

ред, и да действа в съгласие и сътрудничество със съответните държавни
институции. Той самоволно размества емигрантите, настанени на работа
в индустриалните предприятия, изтегля хора за „специални задачи“, вклю
чително и за препращане в Гърция, арестува и разследва емигранти, без
да уведомява българската страна.181
Това автономно поведение в дейността на гръцкото ръководство не
само накърнява българския национален суверенитет, но е и своеобразно
превръщане на гръцката емиграция на „държава в държавата“. Тя съще
ствува по свои правила и се ръководи от чужда политическа сила, чието
централно ръководство е в друга страна. Въпреки възникналите пробле
ми за сигурността на България и опасността да бъдат прехвърлени с бе
жанците и агенти на чуждото разузнаване ГКП не желае да сътрудничи на
българската страна или само манкира подобно поведение. Тя проявява
не само тяснопартиен егоизъм, но и изявен национализъм.
Създадената обстановка е оценена най-внимателно от отговарящото
за гръцкото направление Трето отделение на ДС. На 12 юли 1950 г. в
доклад на неговия началник И. Михайлов до министър Р Христозов е
изложено действителното положение - наличие на гръцко партийно разуз
наване, предприемане на репресивни действия срещу емигранти, без да
бъдат уведомени българските служби, нежелание на гръцкия информаци
онен апарат да сътрудничи на ДС поради „силно развито в емигрантите
националистическо чувство“. Във връзка с произтичащите от това нега
тивни последици за сигурността на страната И. Михайлов прави няколко
основни предложения: „да се разгледа и излезе с решение по въпроса за
съществуването на ГКП на наша територия“; да бъде забранена дейност
та на „гръцката партийна разведка“ извън общежитията; К. Саперас да
предаде на ДС цялата своя мрежа от информатори в София, както и всич
ки налични материали; настанените на работа емигранти в Хасково и Ди
митровград и от други крайгранични градове да бъдат изтеглени във вът
решността на страната; да бъде ограничено настаняването на гръцки емиг
ранти в столицата и да се преустанови с практиката това да става само
чрез К. Саперас и БЧК, но и с разрешение на ДС.182
Горният доклад е одобрен и утвърден от началника на Втори отдел
при ДС Г. Кръстев, помощник-министъра на МВР Иван Райков и замест
ник-директора на ДС Хр. Боев. На 2 август, след като се запознава с
доклада, вътрешният министър слага следната резолюция до началника
на Втори отдел: „С П. Докузов да се уговори, изработи и предложи до др.
В. Червенков.“ На 19 август е проведено съвещание с участието на П. До
кузов, Г. Кръстев и други лица. На него са разгледани и обсъдени напра
вените от И. Михайлов предложения. След съответните уточнения и уго

ворки е взето решение да бъдат оформени в „предложение“ до министър-
председателя В. Червенков.183
На 5 октомври 1950 г. министър Р Христозов изпраща доклад до пре
миера относно „Положението на гръцките емигранти у нас“. След като
напомня, че общежитията са били разформировани, а емигрантите нас
танени на работа в различни селища на страната, министърът отбелязва,
че въпреки постигнатата договорка с „гръцкия отговорник Костас“ ми
нистерството не е било уведомявано за разпределението им по населени
места. Той се спира и на задачите на МВР спрямо емигрантите, на създа
ваните трудности от гръцка страна за тяхното реализиране и за нежела
нието на гръцките информатори да сътрудничат на ДС. В заключение на
доклада министърът предлага: „1. Да се забрани дейността на гръцката
партийна разведка извън общежитието в Банкя, като се нареди на гръцки
те другари да ни предадат своята агентурно-информационна мрежа по
предприятия и материалите за настанените на работа емигранти. 2. По
партийна линия да се доведе до знанието на гръцките емигранти да оказ
ват съдействие на органите на ДС. 3. Да им се каже от гръцките другари
кои емигранти не се ползват с доверие и защо.“184
Ако сравним доклада на началника на Трето отделение, който е одоб
рен и утвърден от помощник-министъра и заместник-директора на ДС, с
доклада на Р. Христозов до премиера, налице е една съществена разлика.
Докато в доклада на И. Михайлов е предложено да се разгледа и реши
въпросът „за съществуването на ГКП на наша територия“, в този на ми
нистъра въпросът изобщо не е поставен. Най-вероятно на проведеното
съвещание от 19 август с представителя на ЦК на БКП П. Докузов е пре
ценено, че в момента това не е целесъобразно. Не е възприето и предло
жението да бъде ограничено настаняването на емигрантите в София и
това да става не само чрез К. Саперас и БЧК, но и с разрешение на ДС.
Обяснението за това може да се търси в желанието да не се накърняват
разпоредителните права и авторитетът на гръцкото ръководство като
фактор, от който зависи устройването на емигрантите у нас. Това е важна
предпоставка за тяхното послушание и пълна подчиненост.
Към този момент гръцкото ръководство решава не само в кои насе
лени места да бъдат настанявани отделните емигранти и в кои предпри
ятия да работят, но то преценява тяхната политическа и идеологическа
благонадеждност. Инакомислещите, несподелящите линията на ГКП, кри
тично настроените към действията на отделни отговорни гръцки факто
ри и пораждащите съмнение лица са достатъчно основание, за да бъде
стоварена върху тях строгостта на „партийната правда“. Ако решенията
2. Гръцката автономност —държава в държавата 117
за санкции са главно на гръцкото ръководство, българската страна се прев

ръща в негово сляпо оръдие, като организира и осигурява условията за
изтърпяване на наказанията.
Основната форма за наказание и неутрализиране на неблагонадежд
ните и „провинени“ гръцки емигранти е въдворяването в ТВО. Там те са
изпращани по две линии. Първата е по предложение на отговорните гръцки
фактори без каквото и да е уведомяване на органите на ДС. Връзката между
гръцката страна и съответното ТВО се осъществява чрез П. Докузов и
Б. Хинков от специалната комисия при ЦК на БКП. Някои от емигранти
те са въдворявани и по линия на ДС при малкото случаи, когато са раз
следвани от нейните служби.185
Първите сведения, които имаме за въдворяването на отделни лица,
са от 1948 и началото на 1949 г. Някои от тях са авторитетни кадри на ГКП,
които не споделят политиката на партията по някои въпроси. Между тях
е Сарандис Сарандиадис, роден през 1923 г. в с. Драгош (Зевголатио),
Нигритско. Член е на ГКП от 1943 г. Същата година става партизанин от
ЕЛАС. През 1945-1946 г. е партиен организатор и се издига до 2-ри сек
ретар на ГКП в околията. С поръчение работи и в земеделската партия.
Заради несъгласието му с политиката на ГКП по македонския въпрос в
началото на 1947 г. е прехвърлен в България, където е настанен в берков
ското общежитие. На 25 февруари 1949 г. е въдворен в ТВО „Заград“. Съ
щия ден тук започва лагерния си живот и Атанасиос Минудис, роден през
1905 г. в с. Булгаркьой (Елинохорион), Димотишко. Занимавал се с кон
спиративна партийна работа още от 1936 г. През 1946 г. доброволно пос
тъпва в ДАГ Заради „разложителна работа“ през април 1947 г. е изпратен
в България. След няколкомесечен престой в Берковица е заселен в с. Босна,
Добруджа. След шестмесечен престой е върнат в берковското общежитие,
но заради „вражеската си дейност сред гърците“ е изпратен в ТВО „Заград“.
Тук попада и Филопимос Павлиду, роден през 1921 г. в Димотика. През
1941 г. след нападението на вермахта се изтегля с частта си в Турция,
откъдето се присъединява към задграничните гръцки въоръжени сили в
Близкия изток. През август 1947 г. става боец от ДАГ. Поради заболяване
е прехвърлен в България за лечение в Белоградчик. Заради „съмнително
то му преминаване към ДАГ“ е въдворен в ТВО „Заград“.186
В един доклад на Втори отдел на ДС е посочено, че от лятото на 1949 г.
започва групово въдворяване на гръцки емигранти. В него още се от
белязва: „По искане на ръководството на гръцките емигранти в общежи
тието в Берковица, по линия на специалната комисия при ЦК на БКП,
след съгласуване с Дирекция „Държавна сигурност“, са били въдворени в
ТВО „Ножарево“, Тутраканско, 28 емигранти, за които гръцките другари
са имали съмнение, че са вражески настроени и при удобен случай ще

избягат в Гърция или Югославия.“ През есента на същата година поради
същите причини там са въдворени още 6 души.187
Въдворените в ТВО „Ножарево“ лица са „монархофашисти“, т. е. бив
ши военнослужащи от гръцката армия. За тях към него е създаден специ
ален лагер „Косалча“. Там те са изпратени след проведеното им след
ствие и съгласуване със специалната комисия при ЦК на БКП. В наруше
ние на установения законен ред и приети норми санкционирането на тези
лица става, без да бъде поискано необходимото утвърждаване от специ
алната комисия за въдворяване при МВВ която е единственият и официа
лен орган, оторизиран за това.188
Като съобщава за този факт в доклада си до вътрешния министър от
18 април 1950 г„ началникът на Втори отдел при ДС Г Кръстев отбелязва,
че от отдел „Затвори и ТВО“ е напомнено изпращането на „гръцките мо
нархофашисти“ в подопечните им обекти да става по установената про
цедура. Той пояснява, че това не е възможно поради две причини. Първата
от тях е, че въпросните лица, бивши военнопленници от гръцката армия,
са гръцки поданици, а втората - че извършените от тях „престъпления са
пред ГКП“, поради което българската прокуратура не може да възбуди
наказателно следствие срещу тях. При това положение Г. Кръстев пред
лага „гръцките монархофашисти“, след съгласуване с ръководството на
ДС, да бъдат направо изпращани в лагера „Косалча“, без да се иска реше
ние от специалната комисия по въдворяването. Той прави и второ пред
ложение: „Всички установени или заподозрени в агент-провокаторство
гръцки партизани да бъдат изпращани на лагер по същия път.“ Напра
вените предложения са одобрени от министър Р. Христозов.189 С този акт
се утвърждава нарушаването на установения досега ред в страната за въд
воряване в ТВО, което открива възможността за гръцкото ръководство
да изпраща в тях безпрепятствено обвинените или заподозрени гръцки
емигранти.
Към 5 септември 1950 г. броят на въдворените в ТВО „Ножарево“ и
лагер „Косалча“ вече възлиза на 84 души. Още към края на август е пла
нирано 34 от тях да бъдат прехвърлени в ТВО „Белене“, където режимът е
далеч по-тежък. Интересно е, че сред тях има един турчин, един арменец,
трима безспорни българи и други двама, за които се предполага, че са от
български произход. Следователно една пета от предвидените за поста
вяне при по-строги условия лица не са гърци.190 От списък на гръцките
емигранти, намиращи се в ТВО „Ножарево“ откъм края на лятото на 1950 г„
изготвен от Втори отдел на ДС, се вижда, че броят на въдворените тук
лица е 86. Те са главно от Северна Гърция. Повечето от тях са безпартийни.
Осем души са членове на ГКП. Има членове на либералната и други гръцки

партии. Те са разпределени на работа в стопанството в с. Заград и в ка
риерата при с. Куфалджа. Интересно е да се отбележи, че според цитира
ния източник 15 души от посочените лица знаят български език, което
предполага, че са от български народностен произход. Сред тях са Арсо
Спасовски от с. Загоричани (Василиас), Костурско; Николаус Дзиркас от
с. Волак (Волакс), Драмско; Христо Мазнейкус (Христо Мазнейков) от
с. Спатово (Кимисис), Демирхисарско, и др.191 Като имаме предвид, че
към декември 1950 г. броят на гръцките емигранти у нас е 3210, от които
3040 гърци и 103 „македонци“, излиза, че в ТВО „Ножарево“ е въдворен
всеки 43-ти грък и всеки 7-ми „македонец“. Съотношението между тези
две цифри показва, че репресиите на гръцкото ръководство се стоварват
в много по-голяма степен (шест пъти повече) над емигрантите от българ
ски произход, отколкото над тези от гръцки. Този факт е поредно потвър
ждение за констатирания от органите на ДС изявен национализъм в гръц
Въдворените емигранти в лагера „Косалча“ са поставени при лоши
условия на живот, което се отразява на здравето им. По този повод в
доклад от 6 февруари 1951 г. началникът на Единадесето отделение на ДС
Л. Коцев отбелязва: „Болшинството от въдворените гръцки емигранти са
в много лошо здравословно състояние, което се дължи на слабата храна
и лошите условия на живот - от момента на въдворяването досега живят
в землянки.“ След двукратното му посещение в лагера, при което води
разговор с всеки един от въдворените, и след дадените му сведения от
управителя на работния обект Л. Коцев предлага да бъдат освободени 9
души. Мотивира се, че работели добре, били самокритични и в крайна
сметка „се осъзнали“. Предложението му е одобрено от началника на
Втори отдел Д. Мурджев и от помощник-министъра генерал-майор Г Кум-
билиев. Сред щастливците са Михалис Хапсалис („Тромерос“) от с. Са-
дърли (Плати), Орестиаско, бивш командир от ЕЛАС; Вангелис Кукулас192
(„Колокотронис“) от с. Булгаркьой (Елинохорион), Димотишко; Христос
Камбуридис от с. Юруш (Дилофос), Орестиаско; Елефтериос Сиропулос
(„Пападопулос“) от гр. Кардица; Атанасиос Гонудис от с. Сари Хадир
(Кипринос), Орестиаско; Коста Василиадис от с. Чореккьой (Кастанее),
Орестиаско; Янис Пулякос от с. Кючюк вакъв (Микра Кависос), Деде-
агачко; Георгиос Димос от с. Дервент (Корнофолея), Софлийско, и споме
натият Н. Дзиркас от с. Волак (Волакс), Драмско.193
Изброените лица са от гръцки народностен произход, с изключение
на последния, който е „славяномакедонец“. По време на българската во
енновременна власт в Беломорието той става български поданик и служи
в българската армия. През 1947 г. се присъединява доброволно към ДАГ

Авторът на доклада отбелязва, че бил изпратен в ТВО от „гръцките другари,
поради това че бил политически неграмотен и можел да избяга“194. Тази
констатация на ръководен служител в ДС е твърде показателна. От една
страна, тя потвърждава национализма в гръцката компартия, която обя
вява за врагове изявилите се като българи „славофони“ дори и когато са
служили на нейната кауза. От друга страна, потвърждава различната мярка,
с която гръцкото ръководство подхожда към емигрантите. Докато емиг
рантът българин, присъединил се доброволно към ДАГ е обявен за „по
литически неграмотен“ и за потенциален беглец, в същото време остават
на свобода доста военнопленници на ДАГ и насилствено мобилизирани в
нея лица само заради това, че са гърци.195 Горепосочените 9 лица от лагер
„Косалча“ не само че няма да бъдат освободени, но ще бъдат прехвърле
ни в ТВО „Белене“. Ще им бъдат отнети от свободата още осем месеца.
Причината за удължения срок на задържане не ни е известна, но най-
вероятно срещу решението на МВР се противопоставя гръцкото ръко
водство.196
Част от въдворените емигранти в ТВО „Ножарево“ работят на ка
менна кариера, на 3 км от с. Куфалджа, Тутраканско. Тук са настанени и
34 бивши военнослужащи в гръцката армия, пленени от ДАГ. Много от
тях често „стачкували“ и настоявали да бъдат върнати в Гърция. По аген-
турен път през 1951 г. службите на ДС получават информация, че „най-
фашизираните от тях готвят нападение на охраната и бягство“. Сред най-
опасните са изброени няколко лица. Като организатор е посочен Андреас
Ризос, който през 1950 г. направил опит за бягство с други трима гърци,
но бил заловен. Като негов помощник е посочен Вангелис Августинадис,
бивш военен зъболекар, който „поддържал духа на останалите“. Като „ак
тивни“ са посочени Георгиос Ципас, Костас Василиадис, Ефтим Цаимали
и Атанасиос Минудис. За да бъде предотвратено бягството, е предложено
на началника на Втори отдел при ДС да бъдат преместени в ТВО,Делене“.197
За „превъзпитание“ на намиращи се у нас гръцки граждани се изпол
зва и ТВО „Белене“. По искане на гръцкото ръководство неблагонадежд
ните сред тях лица са изпращани в лагера още през 1948 и 1949 г.198 През
лятото на 1950 г. в него е въдворена група от 45 души. Част от тях са
пленници на ДАГ, а другите са неблагонадеждни.199 През декември са из
пратени още 4 души, бивши военнослужащи от гръцката армия, пленени
от партизаните. Това са Михалис Цараянис от Кавала, Трендафилос Зарас
от с. Панагия, о. Тасос, Томас Танасис от Стара Гърция и Димитриос Ца-
коридис от с. Боряни (Агиос Атанасиос), Драмско. Първите двама рабо
тили в „Стройобединение“ - София, а другите двама били в общежитието
в Банкя. При опита им за прехвърляне в Югославия през ноември 1950 г.

са заловени от българските гранични власти. След близо едномесечно
следствие, на 12 декември са изпратени в ТВО „Белене“.200
По предложение на „гръцките другари“ в началото на 1951 г. започва
процедура за въдворяване в ТВО „Белене“ на 13 насилствено мобилизи
рани в ДАТ лица и на 8 нейни военнопленници. Съгласието си за това
дават П. Докузов от ЦК на БКП, Главна прокуратура и заместник-дирек-
торът на ДС Хр. Боев, след което началникът на Втори отдел прави съот
ветното предложение. Той го мотивира с мнението на гръцкото ръковод
ство, че това са „най-опасните лица“. Сред тях като насилствено мобили
зирани са посочени Костас Пападопулос, Стефанос Мелетудис, Михалис
Буюклис, Димитриос Полимерис, Ставрос Кутакис, Елени Кутакис, Мария
Павлиду, Димитриос Каракостас, Янис Караузис, Ставрос Дзуканас,
Вангелис Цорбадзис, Георгиос Пападопулос и Илияс Цолаканакис. Оста
налите 8 души са военнопленници - Кирякос Зумберанис, Томас Псарянос,
Илияс Перакис, Пантелис Куланидис, Христос Пападопулос, Стилиянос
Цакеридис, Ангелос Кириаланис и Дионисиос Герасимопулос. Със запо
вед на вътрешния министър Георги Цанков на основание чл. 52, във връз
ка с чл. 54 от Закона за Народната милиция, в съгласие с главния проку
рор на републиката, горните лица са въдворени в ТВО „Белене“ за срок
от 12 месеца. Без да са ни известни основанията, на 15 януари 1951 г.
помощник-министърът Г. Кумбилиев слага следната резолюция: „Запо
ведта да не се изпълнява до второ нареждане.“201
Междувременно в ТВО „Белене“ е прехвърлена групата на деветима
та от лагер „Косалча“ при ТВО „Ножарево“. След осеммесечно пребива
ване на дунавски остров, през октомври 1951 г. са освободени.202
През юни 1951 г. в ТВО „Белене“ са изпратени 45 емигранти, въдво
рени по искане на гръцките отговорни фактори у нас. Сред тях е гъркът
Янис Пилатос от с. Волак (Волакс), Драмско, чийто случай е показателен.
Като правителствен войник е пленен от ДАГ и прехвърлен в България,
където е настанен в общежитието в Берковица. Според неговото гръцко
ръководство той не е имал добро държание, дружал с „вражески настрое
ни пленници“, отказвал да ходи на работа с мотива, че е доведен насилст
вено в България, поради което предлага да бъде изпратен в Белене.20-1
Сред лагерниците в Белене е и българинът Христо Мазнейков от с. Спа-
тово (Кимисис), Демирхисарско. При българското военновременно уп
равление в Беломорието той се декларира като българин, заради което е
преследван от гръцките власти след войната. На тази основа през 1946 г.
е вербуван от гръцките специални служби за разузнавателна дейност сре
щу България с обещание, че при изпълнение на поставените задачи ще му
бъдат върнати конфискуваните ниви. На 26 септември 1946 г. е прехвър

лен на българска територия в района на с. Кулата, Петричко. Веднага се
предава на българските власти и съобщава за поставените му задачи. Хр.
Мазнейков е използван и като свидетел пред Анкетната комисия на ООН
в полза на България. Българските власти не му предявяват никакви обви
нения и през 1949 г. е настанен в берковското общежитие. Ако за българ
ската страна Хр. Мазнейков не само че не представлява никаква опасност,
а напротив, доказал е верността си към българщината и към България, за
гръцкото ръководство в общежитието явно това е било атестат с обратна
стойност. Още през 1949 г. то му издейства въдворяване в ТВО „Ножарево“,
откъдето впоследствие е прехвърлен в Белене.204Освободен е през октом
ври 1951 г.205
Към декември 1951 г. в ТВО „Белене“ има около 65-70 гръцки граж
дани. Една част от тях са пленници на ДАГ, бивши военнослужащи от
гръцката армия, а друга част са бивши бойци от партизанската армия. Те
са изпратени в лагера по искане на „гръцките отговорни другари“ пос
редством специалната комисия при ЦК на БКП, в съгласие с ДС.206
Във връзка с наближаващия деветосептемврийски празник на 3 сеп
тември 1952 г. от ТВО „Белене“ са освободени 250 души, които са „имали
по-малки провинения и не представлявали вече опасност“. Между тях има
и 54 гръцки емигранти. По националност всичките са означени като гърци,
с изключение на един от тях, който е турчин.207 Други 8 гръцки емигранти
остават в лагера. Решението за това е взето от специалната комисия за
въдворяване при МВР в състав: генерал-лейтенант Г. Цанков, главният
прокурор на НРБ Д. Георгиев, председателят на Върховния съд Б. Лозанов
и помощник-министрите на МВР генерал-майор Г Кумбилиев, генерал-
майор А. Колчев, генерал-майор Хр. Боев, генерал-майор Г Капитанов. В
протокол № 52 от 8 септември 1952 г. е записано нейното решение за пре-
въдворяването им. Още в самото начало на документа е отбелязано: „По
мнение на ЦК на БКП и МВР.“ Тази бележка ясно подсказва, че въпросът
е предрешен на политическо равнище между ГКП и БКП. Посочените
кратки сведения за превъдворените лица потвърждават продължаващата
разправа на гръцката компартия с някои от своите кадри, с инакомисле-
щите и несподелящите нейната политика.208
Сред горните осем лица е вече споменатият стар партиен деец А. Ми-
нудис, който след около двегодишен престой в Белене отново е превъд-
ворен за още 6 месеца. Със същия лагерен „стаж“ и със същия срок за
превъдворяване е и Георгиос Ципас. Той е роден през 1909 г. В документа
за място на раждане е посочено несъществуващо село в Сярско. Фамилията
и сгрешеното име на родното му място ни дават основание да предпо
лагаме, че е от известното българско село Пътеле (Агиос Панталеймон),

Леринско. От него и със същото фамилно име е и изтъкнатият македонски
деец и секретар на ВМРО (Обединена) в Егейска Македония Андреас Ципас
(Андрей Чипов), генерален секретар на ЦК на ГКП от юли 1941 до януари
1942 г. Снет от високия партиен пост като „македонец“, заплашен за живо
та си, той се прехвърля в България. След известен престой в страната ни се
връща в Гърция, но е изолиран от партията.209Допускаме, че роднинството
на Г. Ципас с този изтъкнат деец на македонското революционно движение
предопределя неговата съдба. След като на 15 август 1947 г. е мобилизиран
в ДАЦ само след около 20 дни, неизвестно защо, е прехвърлен в България.
Причината за това може да бъде единствено желанието на гръцкото пар
тийно и военно ръководство да изолира сродника на А. Чипов.
След 15-месечен престой в общежитието в Берковица, през декември
1948 г. Г Ципас е изпратен на работа във Видин. Поради заболяване се
завръща в берковското общежитие. По време на краткия престой в него
след завръщането си е обвинен, че е „водил разложителна дейност сред
останалите гърци“, заради което на 22 февруари 1949 г. е въдворен в ТВО
„Заград“. През 1951 г. е прехвърлен в ТВО „Белене“. На 8 септември 1952 г„
по искане на гръцкото партийно ръководство и със съдействието на ЦК
на БКП, е въдворен отново за 6 месеца в същия лагер.210
Продължава разправата и със споменатия Сарандис Сарандиадис. С
„ходатайството“ на гръцкото ръководство е прехвърлен от ТВО „Заград“
в ТВО „Белене“, като наказанието му е удължено с още една година. За
две години е превъдворен и бившият партизанин от ЕЛАС и боец от ДАТ
Никое Алексопулос, роден през 1919 г. в с. Рахоми, на о. Тасос. Заради
„враждебвното му отношение към ГКП“, проявено в берковското обще
житие, той попада в ТВО „Заград“, а от 25 юни 1950 г. е в ТВО „Белене“. С
две години е удължено въдворяването и на Йоанис Патаридис, роден през
1927 г. в с. Старчища (Периторион), Драмско. Като организатор на ЕПОН
през 1946 г. е арестуван и осъден на смърт. Успява да избяга и се включва
в ДАГ Заради съмнение в предателство е прехвърлен в България и изпра
тен в ТВО „Белене“. За две години е превъдворен и плененият военен зъ
болекар Вангелис Августинадис, роден през 1926 г. на о. Крит. Обвинен,
че е подстрекавал емигрантите в берковското общежитие да се завърнат
в Гърция и да отказват препращането им в Полша, на 12 юни 1950 г. е
изпратен в ТВО „Заград“, откъдето през 1951 г. е прехвърлен в Белене. С
две години е удължено въдворяването и на Филопимос Павлиду заради
„съмнителното“ му присъединяване към ДАГ и на техника Дионисиос
Герасимопулос, роден през 1912 г. в Атина, прекосил през 1950 г. гръцко-
българската граница по невнимание.211
Съдбата на отвлечените в България военнопленници на ДАГ по това

време ангажира и вълнува вниманието на гръцката общественост. На 25
ноември 1952 г. в. „Вима“ публикува статия под наслов „Политзатвор-
ниците в България“ на своя кореспондент от Солун. Според нея по сведе
ния на български бегълци, предали се на гръцките власти, „на дунавските
острови имало три концентрационни лагера“. Сред лагерниците имало
48 гърци, повечето от които били пленени гръцки военнослужащи, а оста
налите били „бандити, които не са съгласни с политиката на ГКП“212.
Докато няколкодесетки гръцки граждани, намиращи се в България, в на
рушение с нейната законодателна и правосъдна система изтърпяват из
действаните им от гръцката компартия сурови наказания за „провине
ния“ към нея, останалите емигранти в страната ни пристъпват към уст
ройване на своя живот на чужда земя.
3. Симбиоза или паратизиране
Партийната и организационната автономност на гръцката емигра

ция, както и дейността на гръцкото партийно разузнаване и следствени
органи, водят до нейната изолация и разминаване с българската действи
телност. От една страна, това създава сериозни проблеми пред съот
ветните български инстанции, а от друга - е пречка за приобщаване на
емигрантите.213
Възникналата опасност за сигурността на страната и трудностите от
самоволните действия на гръцкото ръководство най-напред предизвик
ват загрижеността и тревогата на българските специални служби. Те пър
ви прозират неблагоприятните последици от действията на една чужда
политическа сила в нашата страна и на нейните функциониращи специ
ални структури, обслужващи нейната политиката. Направеното от тях още
през 1950 г. предложение да се разгледа на политическо равнище „въпро
сът за съществуването на ГКП на наша територия“ подсказва не само
вредните последици от гръцката автономност, но и прозряното единст
вено решение в полза на сигурността и националния суверенитет. Въпреки
това висшето ръководство на БКП запазва за повече от две години старо
то положение, съобразявайки се с интересите на гръцката компартия.
При липсата на обща масова гръцка емигрантска организация, към
лятото на 1952 г. ЦК на ГКП продължава да ръководи емигрантите у нас
чрез гръцкото партийно ръководство в България.214Това се отнася до всич
ки аспекти на живота им - от битовите, социалните и политическите въп
роси до изпълнението на „специални задачи“ в Гърция. Това води не само
3. Симбиоза или паратизиране 125
до изолиране на емигрантите и ръководството им от живота и проблеми

те на нашата страна, но и формира в тях самочувствие за привилегирова-
ност и подклажда определени потребителски стремежи, придобиващи по
някога драстични измерения.
Капсулирането на гръцката емиграция и поведението й като чуждо
тяло в българското общество заставя Политбюро на ЦК на БКП да се
занимае с този проблем. Към началото на юли 1952 г. то вече е взело
принципно решение гръцките комунисти да бъдат приети в българската
компартия. По този начин се цели да бъде парирана своеобразната наме
са на ГКП във вътрешните работи на България, а гръцките емигранти да
бъдат поставени под български контрол. Към 7 юли гръцкото ръковод
ство представя в отдел „Международни връзки“ на ЦК на БКП списък и
характеристики на 688 гръцки комунисти във връзка с предстоящото им
вливане в БКП. Извършва се и подготовка да бъдат допълнително пред
ставени документите на още 400-500 души.215
По всички тези въпроси взема конкретно отношение завеждащият от
дел „Международни връзки“ К. Аврамова. В докладна записка до ЦК от
15 юли 1952 г. тя подчертава: „Ние не можем да кажем, че гръцките емиг
ранти у нас живеят много добре. Има още много трудности. БЧК невина-
ги и с разбиране се отнася към техните нужди. Но голяма част от гръцки
те емигранти живеят у нас вече по две и три години и би следвало да се
устроят и да живеят както живеят нашите работници, да минат, тъй да се
каже, на самоиздръжка. Докато, от една страна, в организационния жи
вот ръководството поддържа най-строга, почти военна дисциплина, от
друга страна, когато се касае до материално-битови въпроси, ръковод
ството понякога поддържа съвсем неоснователни искания.“
К. Аврамова подкрепя своите изводи с конкретни примери. Първият
от тях се отнася до даденото указание от ПБ на ЦК на БКП - всеки ново
пристигнал у нас емигрант от Гърция да получи като подарък по един
костюм от „типов плат“. Гръцкото ръководство обаче предявявало пре
тенции пристигналите през втората половина на 1950 г. да получат „кос
тюми от най-хубав плат, понеже това били най-добрите хора и най-дълго
време са били партизани“. БЧК не можел да разреши този въпрос, тъй
като била нужна допълнителна сума от няколко милиона лева, с която
организацията не разполагала. Въпреки това, отбелязва К. Аврамова, „този
въпрос на няколко пъти го поставя др. Владас“216.
Вторият пример, който тя дава за гръцките капризи, е откритата с
много усилия през 1951 г. детска ясла в София по настояване на гръцкото
ръководство. Искането е мотивирано с необходимостта да се даде въз
можност на майките да работят. За разкриването на яслата са изразход
вани около 6 млн. лв. Първоначално в нея постъпват 10 деца. Само след
един-два месеца майките си ги вземат под предлог, че „боледуват“, и от
няколко месеца яслите са празни. Те предпочели да останат в общежити
ето в Банкя и да си гледат децата, без да работят. Освен осигуреното им
там пълно доволствие, те получавали от БЧК и по 1000 лв. на дете.
Даденият трети пример се отнася до инвалидите, които първоначал
но живеели в Банкя съвместно с бежанците старци. Гръцкото ръковод
ство поставяло въпроса за преместването им. При двукратното му идва
не в България Димитриос Вландас, член на Политбюро на ЦК на ГКП,
многозначително заявявал: „Ако не искате да решите въпроса, кажете ни,
ние ще си ги вземем.“ Когато било уредено прехвърлянето на инвалидите
в с. Павел баня, гръцкото ръководство отказва да стори това. То се моти
вира с мнението на Политбюро на ЦК на ГКП - инвалидите да живеят
само в София, Пловдив или Варна.
Мотивирайки се със скъпоструващите на българската държава гръц
ки претенции и капризи, К. Аврамова предлага на ЦК „да се ускори пре
минаването на членовете на ГКП в БКП“217.
Този въпрос е обсъден от ПБ на ЦК на БКП в заседанието му от 25
октомври 1952 г. Във водения протокол ,А “ № 163 е записано: „ЦК на
БКП разрешава приемането в редовете на БКП на гръцките политемиг
ранти, членове на ГКП.“ Приемането е трябвало да става индивидуално,
след щателна проверка и при определена процедура. Взето е и второ, твър
де важно решение - след като приключи процесът за прехвърляне на гръц
ките комунисти в БКП, „партийните организации на ГКП в България да
се разпуснат“. Предвидено е да бъде създадена „разширена редакция“,
която освен издаването на в. „Лефтериа“ да изготвя информации за поло
жението в Гърция за нуждите на гръцките емигранти и да помага за реша
ване на някои въпроси от битов характер. Тази „разширена редакция“ тряб
вало да работи под ръководството на ЦК на БКП. Вместо да излиза еже
дневно на две малки страници, е взето решение в. „Лефтериа“ да стане
седмичник с четири страници, нормален формат. Отдел „Международни
връзки“ е задължен да внесе проекторешение в Секретариата на ЦК за
насоките на вестника и за щата на редакцията.218
Решението на Политбюро за приемане на гръцките комунисти в БКП
и за разпущане на гръцките партийни организации е от важно значение.
Сложен е край на неконтролируемата дейност на една чужда политичес
ка сила у нас. Гръцките политемигранти излизат от опеката и контрола
на ГКП и се преподчиняват на българските закони съобразно техния ста
тут на временно пребиваващи чужди граждани у нас. Решаването на всички
техни въпроси се предоставя на компетентните български органи. ЦК на
1 Симбиоза или паратизиране 127
гръцката компартия вече не разполага със свой представителен ръково

ден орган у нас и може да поставя възникващите въпроси единствено
пред ЦК на БКП. Контактите и връзките между двете партии се извеждат
на равнището на тяхната международна дейност.
Наред с положителните последици от прехвърлянето на гръцките ко
мунисти в БКП и разпущането на гръцките партийни организации този
акт има и своя негативен ефект. Гръцкият емигрантски проблем обектив
но се превръща във вътрешнобългарски въпрос с всички произтичащи от
това ангажименти и последици. Неговата сложност идва не само от факта,
че се отнася до взаимоотношенията на две комунистически партии, но и
от обстоятелството, че той стои на вниманието на всички страни от съ
ветския блок. Това му придава особена тежест и го превръща в критерий
за солидарност с международното комунистическо движение. Поради
всичко това въпросите, свързани с гръцките емигранти у нас, ще стоят с
най-голямо внимание пред българското партийно и държавно ръковод
ство, пред централните и низовите органи на властта.
През 1954 г. Политбюро приема специално решение - „да се подоб
рят грижите за намиращите се в страната и новопристигащите емигран
ти от съседните капиталистически страни (Югославия, Гърция и Турция)“.
На отдел „Международни връзки“ при ЦК е възложено да отговаря за
политическата работа с емигрантите и бежанците и „да контролира дей
ността по тяхното материално-битово устройване и настаняване на рабо
та“. Взетото решение задължава Управление „Трудови резерви“ при Ми
нистерството на културата „да настанява своевременно на подходяща ра
бота емигрантите, като младежите се изпращат с предимство във фабри
ките, в училища и техникуми с оглед получаване на квалификация“. В дър
жавните земеделски стопанства трябвало да бъдат насочвани емигрира
ли селски стопани, и то само над 40-годишна възраст. Решението вменя
ва на всички окръжни, околийски и градски комитети на БКП, в чиито
райони има емигрантски групи, „да следят отблизо работата на партийните
и обществените организации по тяхното политическо възпитание“. БЧК е
задължен да организира в София общежитие за безплатна издръжка на
новопристигащите емигранти, докато бъдат настанени на работа.219
Анализът на взетото от Политбюро решение дава основание за някои
изводи. ЦК на БКП поема грижата и контрола за житейското устройване
на гръцките емигранти. Това е най-високата и сигурна гаранция за реша
ване на възникващите техни въпроси. Висшият партиен орган поставя в
привилегировано положение емигрантите при настаняването им на ра
бота. Предвидено е да бъдат насочвани главно в промишления отрасъл.
При тогавашните условия на слаба индустриализация това ще става за
сметка на българските трудови резерви и качеството на работа. Като въз

можност за трудова реализация селскостопанският отрасъл е поставен
на заден план. Това е продиктувано не само от желанието да бъде спестен
на емигрантите непривлекателният и тежък за времето си селскостопан
ски труд, но и да се съдейства в подготовката на кадри за бъдещи строи
тели на „нова Гърция“. С оглед на това е предвидена и втората основна
привилегия - приемането „с предимство“ в учебните заведения.
Тези две основни привилегии - при настаняването на работа и при
обучението и квалификацията, превръщат гръцките емигранти в приви
легирована прослойка в нашето общество. Нейният чужд национален ха
рактер и високият процент на членството им в комунистическата партия
й придават характерни особености, които ще я поставят в негостоприе
мен план в масовото съзнание на широката българска общественост.
Поетият ангажимент от ЦК на БКП да носи отговорността за поли
тическата работа сред емигрантите показва наличието на сериозни проб
леми в това отношение. Неминуемо първият от тях е проявеният до мо
мента гръцки национализъм за сметка на българските интереси. Вторият
основен проблем е липсващото единство сред гръцките емигранти и на
личието сред тях на хора, несподелящи и противопоставящи се на поли
тиката на ГКП.
Предходната година вече е дала сериозни сигнали в това отношение.
Проявяваните усилия от България и Гърция за нормализиране на двустран
ните отношения раздвижват духовете сред гръцката колония и гръцката
емиграция у нас. Много от пленниците на ДАГ и насилствено мобилизи
раните посрещат това със задоволство и с надеждата, че ще могат да се
завърнат в родината си. Някои от тях дори се обръщат с писмени молби
към гръцкия премиер и президента на САЩ.220
След разпущането на гръцките партийни организации и вливането на
гръцките комунисти в БКП гръцкият партиен комитет в България е разпуснат.
Заложената в решението на Политбюро идея да бъда създадена „разширена
редакция“, която наред с издателската дейност да решава и някои битови
въпроси, се оказва неуместна. Наличните данни показват, че към началото
на 1953 г. функционира „Комисия на гръцките политемигранти“ със секре
тар К. Кукулас. Като представителен орган на гръцката политическа емиг
рация той се ангажира с решаването на битови и социални въпроси. За целта
кореспондира главно с БЧК и отдел ,3ъншна политика и международни връз
ки“ при ЦК на БКП.221 По сведение на комисията към 9 юни 1954 г. броят на
гръцките емигранти в България възлиза на 3574 души.222
Поетият ангажимент от БКП към гръцките емигранти за тяхното „ма
териално-битово устройване и настаняване на работа“ поставя пред бъл-
гарските власти редица твърде сериозни въпроси за решаване. Те още

повече се усложняват от претенциите на гръцката страна, която не всяко
га се съобразява с възможностите на държавата ни. Един от най-трудни
те е осигуряването на жилища. Докато бекярите могат да ползват разкри
тите общежития към индустриалните предприятия, проблемът със се
мейните е далеч по-сложен. През 1954-1955 г. канцеларията на минис
тър-председателя е затрупана с молби за квартири. Големият брой на нуж
даещите се и трудностите за тяхното жилищно устройване заставят пре
миера В. Червенков да насочва някои от писмата до Секретариата на ЦК
на БКП, но въпреки това остават без последствие. Като оценява с тревога
сериозността на положението, на 6 януари 1955 г. той препраща една от
молбите до първия секретар на ЦК Тодор Живков. В придружителното
си писмо заявява: „Вече на няколко пъти изпращам подобни писма до др.
Д. Ганев. Не зная какво е направено. Необходимо е за политемигрантите
да се вземат бързи и сериозни мерки и да се проявят грижи пряко от
страна на Секретариата на ЦК. Ако е нужно, внесете предложение в Полит
бюро, не оставяйте тези въпроси да загниват. Ще имаме горчиви непри
ятности след това.“223
Последното изречение е твърде многозначително. Едва ли в случая
става дума за „горчиви неприятности“ от вътрешен характер. Трудно мо
же да се приеме, че се визират двустранните отношения с ГКП. Най-веро
ятно премиерът допуска евентуална критика и търсене на сметка от Москва.
Непосредствено след отправения от В. Червенков остър сигнал, със
съдействието на Секретариата някои политемигранти получават квартири,
а други няколко десетки са в процес на устройване. По нареждане на сек
ретаря Димитър Ганев на 3 март 1955 г. завеждащият отдел „Деловодство“
на ЦК на БКП Гочо Грозев уведомява писмено премиера, че петима души,
между които и Костас Барбутис, получили квартири в столицата. Други
21 семейства били настанени в отпуснатите от СГНС 10 апартамента в
кв. „Лагера“ и на ул. „Дъбрава“. В процес на настаняване били още 30
емигрантски семейства. Г. Грозев се спира и на конкретния случай с бив
шия капитан от ДАГ Теодорос Катмеридис и настоящ студент, живеещ
със съпругата си на квартира. С мотив, че отношенията с хазаина му са
обтегнати, гъркът търси „качествено“ решаване на жилищния си въпрос,
като дори отказва възможността да бъде настанен в студентско общежитие.224
Квартирният проблем на гръцките политемигранти запазва своята
острота докъм първата половина на 60-те години. За жилищното си ус
тройване те търсят съдействието не само на своя комитет, но и на МС и
ЦК на БКП, включително и на най-отговорните лица в партията и прави
телството. Тяхното ангажиране с отделни конкретни случаи създава нас
троения сред емигрантите, че щом жалбите им са до „най-високо място“,

проблемите им ще бъдат решени. Това обяснява многобройните молби в
периода 1955-1960 г. за разширяване и за получаване на самостоятелни
жилища, съхранени в архива на българската компартия. Ако една част от
молителите имат някакво основание за това, макар и да не се съобразя
ват с тежкия за страната жилищен проблем, други проявяват капризи,
прекомерни претенции и се борят за личното си себеустройване.223
На 30 декември 1957 г. гъркинята Тасула Ангелиду се среща със за
веждащия отдел „Външна политика и международни връзки“ Димо Дичев
и му се оплаква, че живее в лоша квартира. Отнася въпроса и до Т. Живков,
който се разпорежда „при възможност“ молбата да бъде удовлетворена.
При направената проверка се установява, че молителката е живеела в Плов
див в „удобна и хигиенична квартира“. След като съпругът й пристига в
София, за да учи във Висшата партийна школа (ВПШ), семейството е нас
танено на ул. „Екзарх Йосиф“ № 52 в хигиенична стая, с общо ползване на
кухня. Като информира Секретариата за стореното по случая, Д. Дичев
отбелязва: „При положение че в София има десетки нуждаещи се полите-
мигрантски семейства, отделът ще има предвид молбата сЛед задоволя
ване на другите.“226
На 23 февруари 1960 г. Алекос Спиропулос се обръща с писмо към
министър-председателя А. Югов и се оплаква, че тричленното му семей
ство живее в една стая. Информира го, че е поставял въпроса за по-голя-
мо жилище пред Комисията на гръцките политемигранти и отдел „Външна
политика и международни връзки“ на ЦК на БКП. Със самочувствието,
че въпросът му не търпи отлагане, той изразява недоволството си по след
ния начин: „Но те майтап си правят с мен и живота на семейството ми.“227
В някои молби е изразено открито недоволство от работата на Коми
сията на гръцките политемигранти при разпределението на жилищата и
от безпринципното отношение на някои от нейните членове. В молбата
си от 22 ноември 1960 г. до Т. Живков, Никое Капаоглу заявява: „Българ
ската комунистическа партия продължава да дава жилища, но нередности
те на нашия комитет тук по жилищния въпрос развалиха доста другари.“228
Друг проблем, с който гръцките политемигранти занимават най-ви
соките инстанции в лицето на ЦК на БКП и правителството, е тяхната
трудова реализация. Всички са настанени на работа и имат възможност
да се издържат както българските граждани. Независимо че преоблада
ващото мнозинство емигранти нямат необходимото образование и ква
лификация, те са устроени главно в промишления отрасъл на българско
то стопанство, където условията на труд са по-добри, а заплащането е
по-високо. Въпросите, които политемигрантите поставят в своите жалби,
са от различно естество. В тях доминира желанието да заемат по-добри

работни места, с по-високо заплащане. В други се повдигат въпроси от
носно квалификацията, взискателността на преките им началници, взаи
моотношенията в трудовите колективи и др.229 Впечатлението, което се
налага, е, че те занимават най-висшите партийни и държавни инстанции,
включително и техните ръководители, с въпроси, които би трябвало да се
решат в дадената бригада, предприятие или на местно териториално
равнище. В случая те не разчитат на професионалното и обективно реша
ване на личния си проблем на място, а търсят политическо съдействие, за
да постигнат целите си.
Залагайки на този подход, гръцките политемигранти търсят съдейст
вието на министър-председателя в решаването на различни въпроси от
съвсем частен характер. През 1954 г. лично до В. Червенков са изпратени
няколко десетки молби, в обем 84 стр.230
Наред с поетото задължение за трудоустрояването и битовото уреж
дане БКП се ангажира и с решаването на един широк кръг от социални
въпроси на гръцките емигранти. Отношението към тях е като към идейни
съратници и бойни другари, като борци срещу следвоенния „гръцки мо-
нархофашизъм“. Налице е и друг твърде важен фактор и мотив за степен
та и ефикасността на полаганите грижи. Това е желанието на българското
ръководство те да не бъдат по-малки от тези за гръцките емигранти в
другите страни от съветския блок. Неговият стремеж да бъде „в крак“ с
останалите „братски компартии“ генерира допълнителни усилия и вни
мание.
С пристигането на гръцките политемигранти в България част от тях
получават статут на пенсионери. Първата пенсионерска група, която е
най-масовата, е на инвалидите. Към края на 1955 г. техният брой е 336.231
Това са лица, получили увреждания и заболявания по време на съпроти
вата 1941-1944 г. и през Гражданската война. Въз основа на представени
те от гръцкото ръководство протоколи в ЦК на БКП и след съответното
медицинско освидетелстване те получават инвалидни пенсии. Наличието
на четири категории за инвалидност подтиква пенсионерите с всички въз
можни средства да се стремят към категория с по-висока пенсия, което
нерядко налага на ЦК на БКП да взема политически решения за конкрет
ни случаи. Подобен е този с Григорис Чаушидис, бивш член на Окръжния
комитет на ГКП в Кавала и в Гюмюрджина и интендант при ГЩ на ДАГ.
Макар и „само болнав“, с идването си в България той не само се добира
до инвалидна пенсия, но след отправената от него през март 1955 г. мол
ба до ЦК на БКП успява да получи увеличение, като е прехвърлен от 4-та
в 3-та категория инвалидност.232
Неправомерното отпускане на инвалидни пенсии на някои лица, кои

то въпреки потвърждението от ръководството на ГКП реално не са учас
твали в борбата, предизвиква напрежение сред емигрантите. През 1955 г.
в ЦК на БКП са получени две жалби от Костас Пасарис, живущ в обще
житието в с. Ягода. Той протестира срещу неправомерното получаване
на инвалидни пенсии от някои негови сънародници.233 Допущаните нару
шения и компромиси в това отношение стимулират част от гръцките пен
сионери-инвалиди да търсят повишаване на пенсията си, отправяйки жал
бите си до ЦК на БКП.234
Втората група пенсионери сред гръцките политемигранти са висо
копоставени кадри, на които са отпуснати пенсии „за особени заслуги“.
Това са функционери от национален мащаб, членове на ЦК на ГКП, ГЩ
на ЕЛАС и ГЩ на ДАГ235 По молба на ЦК на ГКП от началото на 1955 г.
в България се установява на местожителство гръцката общественичка и
писателка Аксиоти Мелпо, член на гръцката компартия от 1936 г. От
1947 до 1950 г. е във Франция, за да запознава местната общественост с
борбата на гръцката левица, но е била екстернирана. Като съобщава за
това в докладната си записка от 28 януари 1955 г. и добавя, че е болна от
бронхит и нетрудоспособна, завеждащият отдел „Външна политика и
международни връзки“ на ЦК на БКП Вера Начева предлага въз основа
на Указа за пенсии за особени заслуги да й се отпусне месечна пенсия от
400 лв. Политбюро се оказва по-щедро и взема решение за пенсия от
600 лв.236
През 1956 г. споменатият бивш окръжен партиен функционер Г Чау-
шидис наред с инвалидната си пенсия успява да се добере и до втора
пенсия „за особени заслуги“ в размер на 600 лв.237 Въпреки получаваните
невиждани тогава за обикновения българин пенсионни доходи от 1000
лв., през септември 1958 г. той отправя молба до ЦК на БКП да му бъде
отпусната и еднократна финансова помощ. Този път безочливата му пре
тенция не е удовлетворена.238
От март 1957 г. в България се установява бившият министър на ВДПГ
Г Цапакидис. По поръчение на ЦК на ГКП той е прехвърлен от Румъния
у нас, за да се запознае с опита на българското селско стопанство. С тази
цел е изпратен на работа в селскостопанския отдел на ОК на БКП във
Варна със заплата 1200 лв. Поради хипертония и „непоносимост“ към
варненската вода още през август 60-годишният функционер отправя мол
ба към ЦК на БКП да бъде преселен в София или Банкя. Желанието му е
удовлетворено и е преселен в Банкя, за да се лекува. С решение № 509 на
Секретариата на ЦК от 7 октомври 1957 г. му е отпусната „пенсия за осо
бени заслуги“ в размер на 800 лв.239
На 11 септември 1957 г. ЦК на ГКП се обръща с писмо до ръковод

ството на българската компартия във връзка с установилия се в София
Теодорос Макридис, бивш началник на Оперативното управление на Глав
ния щаб на ЕЛАС. С решение на Секретариата на ЦК на БКП е работил в
Министерството на народната отбрана. Бил е с „доста добра заплата,
доволен от заеманата служба и от поведението на сътрудниците си“. След
това встъпление в писмото се припомня, че е бил преустроен на половин
работен ден. Като счита, че „той ще се справя трудно с този 4-часов рабо
тен ден“, гръцкият ЦК предлага да бъде пенсиониран. Засега не са ни
известни конкретните причини за намаленото работно време на този най-
високопоставен военен кадър на ГКП и за своеобразната реакция на гръц
кия ЦК. В конкретния случай за нас е важно, че с докладна записка от 12
декември 1957 г. завеждащият отдел „Външна политика и международни
връзки“ Д. Дичев предлага да бъде отпусната на кандидат-члена на ЦК
на ГКП „пенсия за особени заслуги“. В протокол „А“ № 11 от заседанието
на Политбюро от 6 януари 1958 г. е записано: „Намира за правилно да
отпусне на др. Теодорос Макридис лична пенсия по чл. 6 от Указа за пен
сиите за особени заслуги и за народните пенсии в размер на 1200 лв.
месечно.“ Между подписалите протокола са Т. Живков, В. Червенков,
Р Дамянов, Иван Михайлов, Енчо Стайков и др.240
Има и нещо друго, което не може да бъде подминато. Като началник
на Оперативното управление на ГЩ на ЕЛАС Т. Макридис упражнява опе
ративното ръководство на трите еласитски полка, действащи в намиращо
то се под българско управление Беломорие. Той има пряко отношение към
техните действия срещу българската държава, включително и срещу нейните
войскови сили в областта. Опериращата в централната част на Егейска
Македония 10-а дивизия на ЕЛАС извършва непрекъснати нападения над
подразделения на дислоцираната между реките Струма и Вардар българс
ка 7-ма пехотна Рилска дивизия. Тя не само осигурява отбраната на част от
беломорския бряг и реда в тила на дивизионния участък, но е и гарант за
сигурността на местното гръцко население, страдащо от непрекъснатите
военни сблъсъци на еласитите и силите на гръцката десница. В западната
част на Егейска Македония действа 9-а дивизия на ЕЛАС, която воюва със
създадената за самоотбрана милиция на местното българско население.
Дивизията се превръща в ударен юмрук за смазване на възродената бъл
гарщина в този регион. За всичко това решаваща заслуга има и началникът
на Оперативното управление на ГЩ на ЕЛАС.
Въпреки ръководната роля на Т. Макридис в борбата против българ
ската войска в Егейска Македония и Западна Тракия, с решение на Сек
ретариата на ЦК на БКП този високопоставен гръцки военен кадър заема
ръководна длъжност в българското Министерство на народната отбрана.

„Заслугата“ му за гибелта на много български войни и на десетки местни
български патриоти не е пречка да бъде най-щедро финансово възнагра
ден от висшето българско партийно ръководство. Това поведение на БКП
не е нищо друго освен грубо потъпкване на националната гордост и дос
тойнство в името на солидарността с една чужда и националистически
настроена политическа сила.
Пенсия за „особени заслуги“ получава и Теодорос Караганис.241 Пред
ложение за това е направено от завеждащия отдел „Външна политика и
международни връзки“ Д. Дичев, който се мотивира с неговото влошено
здравословно състояние и с факта, че е оказвал финансова помощ на се
мейството си в Гърция. С решение на Политбюро от 30 ноември 1966 г.
заслужилият функционер на ГКП получава месечна пенсия от 140 лв.242,
която е близо два пъти повече от заплатата на работещите тогава млади
български специалисти с виеше образование.
ЦК на ГКП ходатайства за даване на пенсии „за особени заслуги“ и
на някои свои редови кадри. През 1970 г. са направени постъпки пред ЦК
на БКП да бъде дадена такава пенсия на Хараламбос Годзос, роден в с.
Теспотика, околия Превеза. Този стар партиен кадър наред с пенсията си
за прослужено време получавал и „народна пенсия“ в размер на 120 лв. С
„народна пенсия“ от 60 лв. е и неговата съпруга, а дъщеря му, която е
студентка, получава стипендия. Въпреки че фамилията е добре обезпечена,
Секретариатът на ЦК взема решение да му бъде отпусната пенсия „за
особени заслуги“ в размер на 150 лв. По искане на гръцкия ЦК е отпусна
та такава пенсия и на 58-годишния Томас Самарас.243
Сред гръцките политемигранти има и трета категория пенсионери,
навършили 60 години, които получават „народни пенсии“. Към 1958 г.
такава получава Павлос Стаматопулос от окръг Еврос. През май този 33-
годишен млад мъж се обръща с молба към българския ЦК да получи
пенсия „за особени заслуги“, тъй като е участвал в съпротивата през 1943 г.
и е възстановявал партийните организации в Гърция през 1954-1955 г.
Макар и да не е напълно удовлетворен, ЦК на БКП нарежда на МНЗСГ
да му бъде ревизирана „народната пенсия“, като премине в първа кате
гория.244
На 8 декември 1958 г. Гарифаля Арабадзис, живееща в София на ул.
„Гурко“ № 44, се обръща с молба до премиера А. Югов да й бъде повише
на „народната пенсия“ от 404 лв. Мотивира се, че е болна и съпруга на
загиналия в борбата Никое Арабадзис, член на ЦК на ГКП. Случаят е
разгледан и решен възможно най-бързо. На 15 декември А. Югов препра
ща молбата до Т. Живков с предложение да получи до 600 лв., а на 19
декември Д. Дичев нарежда на МНЗСГ да бъде ревизирана нейната пенсия

„като сътрудник на нелегалния апарат на ЦК на ГКП - 2-ра категория“24'.
Твърде богата с решения за отпускане на „народни пенсии“ на гърци
политемигранти е 1961 г. На 24 февруари Д. Дичев изпраща до Управление
„Пенсии“ на Министерството на финансите списък с имената на 11 гърци
с решение да им бъдат отпуснати „народни пенсии“. През юли е изпратен
поредният списък с имената на други 11 гърци, а през ноември - списък с
имената на четирима техни сънародници. През годината във финансово
то министерство се получава и четвърти списък на 7 гърци за отпущане
на „народна пенсия“. В него фигурира името на Теопула Калайдзис, роде
на в Истанбул и бивша жителка на с. Нусретли (Никифорос), Драмско. Тя
е майка на двама загинали синове - единият, боец от ДАГ а другият, Хрис
тос Калайдзис е участник в Драмското въстание246 срещу новоустанове-
ната през 1941 г. българска власт в Беломорието. Той е командир на отряда,
нападнал на 28 срещу 29 септември 1941 г. с. Доксат (Доксатон), Драмско.
След няколкочасов бой с укрепилите се в полицейския участък български
служители селото попада под контрола на въстаниците. В боя са убити 9
българи - един старши и петима младши полицейски стражари, двама
общински полицаи и едно цивилно лице.247 На 2 ноември в престрелка с
гърци антикомунисти Хр. Калайдзис е тежко ранен и пленен от българ
ските власти. След лечението му в драмската болница е изправен пред
Ксантийския военнополеви съд. Осъден е на смърт и на 1 юни 1942 г.
присъдата е изпълнена.248
Случаят с отпуснатата „народна пенсия“ на майката на Хр. Калайдзис
е твърде показателен. От една страна, той потвърждава пълната идеоло
гическа и класова солидарност на БКП с ГКП. От друга - показва, че
престъпленията и посегателството срещу българската държава отпреди
9 септември 1944 г. са не само загърбени, но и оценени като съвместна
борба срещу българския „монархофашизъм“. За разлика от българската
компартия, която поставя идеологическите си постулата над отечеството,
ГКП не напуща своите националистически позиции. За нея Гърция е над
всичко, независимо коя политическа сила управлява в нея. В решението
за отпускане на въпросната „народна пенсия“ има-и немалка доза цинизъм.
Българският данъкоплатец и в частност няколкото десетки
«
синове, дъще-
ри и роднини на убитите деветима българи в с. Доксат са принудени от
управляващите да осигуряват пенсията на майката на Хр. Калайдзис, пре
кия виновник за тяхната гибел.
Някои гръцки политемигранти получават „наследствена народна пен
сия“ заради загинали техни близки в Гърция. Един от тях е живущият в
София Василис Сидеридис от с. Салтъккьой (Лавара), Димотишко. Той
получавал „наследствена народна пенсия“ заради убития си син в размер

на 220 лв. и втора пенсия от 280 лв. за прослужено време. С молба до ЦК
на БКП от 1960 г. настоява да му бъде отпусната лична „народна пенсия“
като бивш партизанин и се оплаква, че Комисията на гръцките полите
мигранти не искала да го предложи. След като молбата му е изпълнена,
той отново проявява неудовлетвореност. В желанието си да получава три
пенсии, отправя втора молба да запази наследствената. Този път обаче
му е отказано.249
По сведения на Централно статистическо управление към 1 януари
1963 г. 984 гръцки политемигранти у нас получават „народни пенсии“.250
Като се има предвид, че са главно от Западна Тракия и Източна Маке
дония и почти всички са бивши бойци от ЕЛАС, те са натрупали много
„актив“ срещу България и българите в Беломорието. В нарушение на во
енновременния ред те не само са дестабилизирали обстановката в об
ластта, но и са грабели и унищожавали държавно и частно имущество и
са отнемали живота на български граждани, изпълняващи служебния си
и национален дълг. За цялата тази дейност против българските национални
интереси сега БКП щедро възнаграждава своите идейни съратници, довче
рашните отявлени врагове на българската държава.
Във връзка с пенсионирането на гръцките политемигранти в България
за прослужено време особено важно значение има постановление № 84 на
МС от 22 февруари 1954 г. С него се признава трудовият стаж на полите
мигрантите от „капиталистическите страни“, дошли в България след 9
септември 1944 г. За трудов стаж се признава и времето като партизани,
концлагеристи, политзатворници и интернирани, както и прослуженото
време в СССР.251 Постановлението облагодетелства най-вече придошли-
те от Гърция. Голяма част от тях са били в затвори и лагери през 30-те
години, после партизани в ЕЛАС и бойци в ДАГ. Мнозина са натрупали
около десетина години „трудов стаж“ като кадри на ГКП и бойци на ле
вицата през съпротивата и във вътрешногръцкия конфликт. С решение
„А“ № 58 на ПБ на ЦК на БКП от 11 март 1961 г. за трудов стаж се приз
нава и прослуженото време на гръцките емигранти, живели и работили
във всички социалистически страни. Това позволява и прехвърлилите се
впоследствие в страната ни лица да получават българска пенсия, въпреки
че са работили за други държави, на които са изплащали пенсионните си
осигуровки.252
Българската държава се отнася с най-голяма загриженост и към здра
веопазването на работещите политемигранти. За тази цел БЧК предоста
вя своите почивни домове във Вършец и Хисаря, където нуждаещите се
са лекувани и почиват безплатно. Тук те могат да прекарат от 20 до 60
дни. За целта е необходимо да представят в Комисията на гръцките поли

темигранти молба, медицинско свидетелство и служебна бележка от пред
приятието, в което работят. Тя от своя страна прави предложение до ЦК
на БЧК за съответното лице и времетраенето на почивката. През 1952 г.
във Вършец се лекуват 168 души. През юни, юли и август 1953 г. тук пре
бивават 66 емигранти. Общият брой на лекуваните в почивния дом на
БЧК във Вършец през 1952 и 1953 г. възлиза на 306. Тук идват не само
работещи, но и учащи. През май 1953 г. един от тях е студентът Василиос
Лайнас.253
Сред ползващите възможността за безплатно балнеолечение има ня
кои „рекордьори“, като Костас Топузис от с. Чамкьой (Дадя), Софлийско.
В писмо до ЦК на БКП от 16 октомври 1954 г. той подробно описва бал
неоложката си „одисея“. През 1950 г. бил в Хисаря. През 1952 г. след 40-
дневно лечение в димитровградската болница направил 20 ..бани“ в Банкя,
други 20 в Хасковски минерални бани и още 70 в с. Ягода, Казанлъшко.
Поставил „рекорд“ с 4-месечното си балнеолечение, К. Топузис се оплаква,
че през 1954 г. е направил само 20 „бани“ и вместо да отиде за поредното
си лечение в с. Баня, Карловско, го пратили във Вършец, откъдето е без
крайно недоволен. Според капризния и претенциозен грък там уж не е
имало лекари, липсвали лекарства и било студено, поради което настоя
ва пред ЦК да бъде преместен в друг курорт.254
Въпреки че работоспособните емигранти могат сами да се издържат,
те не пропускат възможността да получат финансова помощ от ЦС на
БЧК. Според неговия „Правилник за подпомагане на политемигрантите
и емигрантите“ може да им се отпуща еднократно до 400 лв. и 1000 лв. в
материали.255 Този канал за допълнителни облаги масово е използван от
гърците и те дори злоупотребяват. По оценка на ЦС на БЧК това е дове
ло до тяхното „отпускане“, „не работели усърдно и постоянно“. Като док
ладва за това положение на 22 април 1953 г. пред Държавната комисия за
подпомагане на политемигрантите, ръководството на БЧК заявява:
„Необходимо е другарите да утвърдят социалистически подход към своя
та лична издръжка и правилно отношение към труда.“256 Въпреки това
ЦС на БЧК е принуждаван да нарушава правилника. По повод отправено
искане ЦК на БКП през 1956 г. взема решение да отпуща ежемесечна
помощ от 100 лв. на Тодорос Сантис. Този канал за получаване на пари се
използва и от Комисията на гръцките политемигранти. На 29 декември
1956 г. тя отправя молба до ЦК на БКП във връзка със старите дейци на
ГКП и старши офицери от ДАГ майор Андреас Канакис и полковник
Герасимос Малтезос. „Понеже материалното им положение - се изтъква
в нея - не им позволява да се облекат както трябва, затова ви молим, ако
е възможно да им помогнете, за да купят, първият, едно палто и вторият,

един костюм и палто.“ По указание на Д. Ганев ЦС на БЧК е задължен да
им отпусне съответно 1000 и 1500 лв.257
Възможността да получат допълнителни финансови средства чрез БЧК
подтиква десетки гръцки политемигранти да търсят път към тях посред
ством ЦК на БКП. Той е затрупан с молби за „финансова помощ“.258 Стига
се и дотам, че от тази възможност се опитва да се възползва и студентът
историк, бъдещ професор в Академията за обществени науки и социално
управление Триандафилос Царидис. В молбата си от 13 октомври 1958 г.
той иска еднократна помощ, за да изпрати пари на майка си в Гърция.
Разглезеният от българското внимание студент получава заслужен отговор.
От отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК му е обяснено,
че след като той и жена му вземат по 800 лв. месечна стипендия, „не е редно
да искат пари от БЧК, за да подпомагат близките си в Гърция“259.
На желанието за набавяне на допълнителни парични доходи чрез БЧК,
в нарушение на моралните норми, се поддава и Комисията на гръцките
политемигранти. Злоупотребявайки с гласуваното й от българска страна
доверие, тя се опитва да представя за нуждаещи се лица, които имат мно
го големи доходи за тогавашния жизнен стандарт у нас. По този начин
комисията се превръща в организатор и проводник за неправомерно об
лагодетелстване на гърците за българска сметка. Твърде показателно за
това е писмото на заместник-председателя на ЦС на БЧК Томка Райдовска
от 20 декември 1958 г. до ЦК на БКП. „По повод изпратения от вас спи
сък на гръцки емигранти за оказване на помощ - се изтъква в него - отде
лът направи проверка за точно установяване на нуждите им. Проверката
показва, че много от посочените другари имат немалки доходи и нашето
мнение е, че не бива да се подпомагат.“ Още се отбелязва, че ЦС ще бъде
благодарен на гръцката комисия за издирване на „истински нуждаещи
се“. В заключение се подчертава: „Полезно ще бъде обаче мнението на
гръцката комисия да бъде обективно, а не да се предлагат за подпомагане
лица с над 1200 лв. месечен доход... Молим да се обърне внимание на
другарите от гръцката комисия да бъдат по-прецизни.“ В конкретния слу
чай ЦС на БЧК констатира, че от 24-те предложени лица 8 от тях не се
нуждаят от помощ.2“
Опитите да бъдат взимани пари от БЧК не пресекват. За мотивиране
на молбите като основателни са привеждани причини от всякакъв характер.
Това правят и добре осигурени емигранти. Сред тях е живеещият в Пловдив
Филипас Андреадис. Той и съпругата му получават „народни пенсии“ на
обща сума 800 лв. В отговор на неговата молба ЦК на БКП изисква от
пловдивския ГК на партията да съобщи на молителя, че при това поло-
жение „не може да му се оказва допълнителна помощ за издръжка, а до-

колкото се отнася до лечението му, БЧК може да осигурява необходими
те медикамента безплатно“261.
Гръцките емигранти с инвалидни пенсии, независимо че са чужди
граждани, заболели и пострадали на гръцка земя и за каузата на една
чужда политическа сила, също търсят пътища за допълнително облагоде
телстване. Те са поблазнени дори от малката привилегия на българите
инвалиди да пътуват безплатно по градския транспорт. Без да се съобра
зяват, че това е жест на българското общество към наши сънародници,
пострадали при изпълнение на служебния си дълг и създавали с труда си
блага за България, за гърците той е повод за безскрупулни претенции.
Мнозина от тях напористо предявяват исканията си в общинските съвети
по места. След като въпросът е отнесен пред ЦК на БКП, през януари
1956 г. висшият партиен орган дава указание на министъра на народното
здраве Петър Коларов да внесе предложение за изменение на Указа за
обществено подпомагане, така че от тази привилегия да се ползват и 336
гръцки инвалиди262, въпреки че не са български поданици.
Полаганите грижи от българската държава към гръцките емигранти
се реализират и чрез поддържаните две общежития за възрастни лица и
инвалиди в балнеоложките селища Павел баня и Ягода. В тях може да
постъпи всеки емигрант, като подаде молба до ЦС на БЧК. Той трябва да
има навършена 60-годишна възраст или доказана от медицинска коми
сия неработоспособност над 60% за лица под 60 години. В общежитията
се приемат с предимство бивши партизани, политзатворници и концла
геристи. На второ място при приема са поставени старците и лицата,
пострадали при трудови злополуки в български предприятия. БЧК оси
гурява за приетите в общежитията пълен пансион - легла с постелъчен
инвентар, храна, облекло, обувки, осветление и отопление, медицинска
помощ, а също и задоволяване на културните потребности. Всеки дому-
ващ има право и на материална помощ. Мъжете получават сако за три
години, панталон за две, балтон и каскет за четири години, зимни и летни
обувки, пижама, бельо и др. за по една година. На всяка жена се дава
рокля от вълнен плат и жакет за три години, горно палто за четири, рокля
памучна, зимни и летни обувки, пижама, бельо и др. за по една година.
Твърде често гръцките отговорници в общежитията, както и централното
емигрантско ръководство, предявяват претенции за допълнителни помо
щи в пари и материали в нарушение на правилника и на въведените нор
мативи.263
Настанените в общежитията емигранти, които са напълно или час
тично неработоспособни, са изцяло на издръжка на БЧК. Получаващите
пенсия заплащат такса както следва: при пенсия до 150 лв. се освобожда
ват от нея; от 151 до 200 лв., внасят 80 лв.; от 201 до 300 - 120 лв.; от 301 до
400 - 180 лв.; от 401 до 500 - 220 лв. Тези, които нямат пенсии и други
доходи, могат да получават ежемесечно по 40 лв. за лични нужди. БЧК
осигурява пътни и дневни пари за отиване и връщане при лечение или
почивка. Ако е наложително, съответното лице може да има и придружи
тел, на когото също се заплащат пътни и дневни. При желание всеки емиг
рант може да излезе от общежитието на БЧК, като си запазва правото да
получава облекло за съответните срокове, както и месечна парична по
мощ от 200 лв. Такава не получават тези, които имат пенсия или доходи
над 200 лв. или близки, които поемат тяхната издръжка.264
Всички тези въпроси се третират в „Правилник за подпомагане на
емигранти и политемигранти, намерили убежище в нашата страна чрез
настаняване в общежитията на БЧК“. Той влиза в сила от 1 януари 1955 г.
Правилникът задължава всеки живущ в общежитията да пази „народната
собственост“ от замърсяване, повреда или унищожаване. Точка 9-а от не
го още предвижда: „Нарушителите заплащат повредата, а при сериозни
случаи биват изваждани от общежитието.“ Направената уговорка, че „пос
ледното става само с решение на ЦС на БЧК“, подсказва, че е възприет
твърде внимателен политическси подход за оценка на нарушенията.265
До края на 1954 г. действа друг правилник на БЧК, който с малки
изменения изцяло ляга в основата на новия. Дотогава живущите в обще
житията, които не получават пенсия, имат право на месечна помощ от 40
до 60 лв. Според стария правилник лицата с доходи до 150 лв. са освобо
дени от такса, от 150 до 200 лв. са плащали 20 лв., от 201 до 300 - 60 лв„ от
301 до 4 5 0 - 160 лв.266
Към 15 октомври 1953 г. в общежитието в с. Павел баня има настане
ни 136 гръцки емигранти. С изключение на един от тях, който е с българ
ско име, и на друг с турско, всички останали са с гръцки имена, което
предполага, че са гърци по произход. Към 18 ноември 1953 г. броят на
домуващите емигранти в общежитието в с. Ягода възлиза на 138.267 Част
от тях получават „народни пенсии“. Към януари 1953 г. с такива са удос
тоени и 11 души от общежитието в Павел баня. Към април с решение на
МС всички бивши партизани от ЕЛАС и бойци от ДАЦ които „са заболе
ли по време на борбата“, могат да минат през лекарска комисия за евен
туално пенсиониране. Това неминуемо е довело до увеличаване броя на
пенсионерите в общежитията.268
Настанените в двете общежития емигранти са обградени с много гри
жи и внимание. През 1953 г„ наред с осигурената им пълна издръжка, 75
души в Ягода и 50 в Павел баня получават месечни помощи от 40 до 60
лв. Тези, които имат белодробни заболявания, се хранят по специален

оклад за 9,60 лв. ЦС на БЧК своевременно осигурява необходимите пла
тове за ушиване на зимно облекло.269
Въпреки влезлия в сила от самото начало на 1955 г. нов правилник за
общежитията на БЧК, в интерес на гръцките емигранти той е нарушаван
в частта, регламентираща времеползването на раздаваните дрехи. Срокът
за износване на мъжките сака неправомерно е намален от 4 на 3 години,
на мъжките панталони от 2 на 1 година, дамските рокли от вълнен плат
от 3 на 2 години.270
Домуващите в общежитията лица вземат участие в управлението им
посредством своите представители. Към май 1953 г. „ръководител“ на
гръцките емигранти в Павел баня е А. Царикас. Дадените му пълномо
щия от централното гръцко ръководство в България са твърде големи и
той има правото не само да оценява тяхната политическа благонадеждност,
но и дори да предлага наказателни мерки.271 Към 1955 г. едноличният
ръководител е заменен от колективно ръководство, каквото има в обще
житието в Ягода. Неговият състав е от 5 души. Всяка седмица то участва
в съвместни съвещания с българското административно ръководство, къ-
дето се отчита стореното през седмицата и са набелязвани мерки за „по
добряване на техническата и политическата работа“272.
За управление и обслужване на общежитията българските власти под
държат значителен персонал. През 1955 г. в с. Ягода броят на служители
те е 29 души, чиято обща годишна заплата възлиза на 182 352 лв. През
същата година броят на служителите в с. Павел баня, обгрижващи въз
растните емигранти и гръцките деца, възлиза на 71, с обща годишна зап
лата от 424 744 лв.273
Към края на 1957 г. общежитието за възрастни гръцки емигранти в
Павел баня е закрито, а домуващите в него са прехвърлени в общежити
ето в Ягода. Променено е и неговото наименование и то вече се нарича
„Дом на гръцките политемигранти“. Към края на 1957 г. в него живеят
230 възрастни лица. Според бюджета на отдел „Подпомагане“ на ЦС на
БЧК за 1958 г. само за изхранването им е планирана сумата 606 970 лв.
при дневен оклад за едно лице от 7,25 лв. Планирани са и конкретни сред
ства за поддръжка и хигиена на помещенията, за ремонт на сградния фонд,
отопление, осветление, транспортни разходи и др. В бюджета за 1958 г. са
предвидени 554 400 лв. за ежемесечни помощи на 210 стари и болни гръц
ки емигранти, които не живеят в дома.274
Наред с жилищното и трудово устройване на гръцките емигранти и
социалните грижи, с които са обградени, за тях са създадени специални
условия да се образоват и повишават своята квалификация. В това отно
шение имат пълното съдействие и подкрепа на БКП. Големите привилегии,

с които се ползват при приема в различните видове учебни заведения,
материалното осигуряване на обучението им и преференциите при раз
пределение на работа, реално ги поставят над редовите български
граждани. Даваните им привилегии за обучение ги превръща в една ели
тарна прослойка сред студентската младеж. Мнозина от емигрантите ще
се възползват от предоставената им възможност да се учат с единствена
та цел да не работят и да живеят колкото се може по-дълго като „учащи
се“ за сметка на българското общество.
Най-напред за гръцките политемигранти отварят вратите си българ
ските военни училища. Надявайки се, че „войната“ с гръцката десница не
е загубена, ГКП е заинтересована да поддържа и подготвя свои военни
кадри. Явно след договорка на най-висше партийно равнище, през юни
1952 г. секретарят на ЦК на БКП Т. Живков нарежда да бъдат приети във
военните училища 105 гръцки политемигранти. От 1 юли до 30 септември
1952 г. с тях е проведен подготвителен курс, а от 1 декември с. г. до 30
ноември 1953 г. преминават едногодишен курс на обучение с разчет да
бъдат подготвени за ротни командири. От приетите 105 курсисти го за
вършват 103 души със звание лейтенанти, разпределени по родове вой
ски както следва: пехота - 29 души, артилерия - 16, инженерни войски -
10, бронетанкови войски - 10, свързочници - 6, тиловаци - 6, химически
войски - 5 и др. С доклад до ЦК на БКП министърът на народната отбра
на генерал-полковник Петър Панчевски съобщава за това. Като има
предвид, че подготовката им е на равнище запасни офицери и че не знаят
български език, предлага да бъдат освободени от БНА. Ако се прецени,
че трябва да служат в армията, той изразява мнение да бъде увеличен
срокът на обучението им с още една година, както и да се уреди въпросът
за тяхното българско поданство. След съгласуване от ЦК с гръцкото ръ
ководство се възприема мнението да изкарат още един едногодишен курс
и да останат на служба в БНА, като им се даде и българско поданство.
Този въпрос окончателно е уреден с решение ,А “ № 2 от 4 януари 1954 г.
на ПБ на ЦК на БКП, под което слагат подписите си Т. Живков и Георги
Дамянов.275
През 1954 г. в НВПУ „Васил Левски“ от обучаваните гръцки полит
емигранти, вече с лейтенантски звания, е сформиран „Особен курс“ с на
чалник старши лейтенант Димитър Гатев. По време на обучението лейте
нант Димитрис Хадзопулос на 24 май подава рапорт за освобождаване
по семейни причини. С този въпрос се занимава Политбюро, който с ре
шение от 19 юли изразява мнение, че не възразява да бъде освободен от
министъра.276
Завършилите втория едногодишен курс гръцки политемигранти ос

тават в БНА като офицери.277 В нея те служат докъм края на 60-те години.
По време на службата си достигат до старши офицерски звания и отгова
рящи на тях длъжности. Някои получават възможност да повишат воен
ното си образование във ВА „Г Раковски“. Един от тях е Апостолос Бетзиос,
който през 1960 г. е слушател втора година.278
Внедряването като офицери в БНА на довчерашни кадри на чужда
национална военна сила е безпрецедентен случай в най-новата българ
ската история. Обяснението е двупосочно. От една страна, БКП съдейст
ва на гръцката компартия в подготовката на военни кадри, които при
дадени обстоятелства да обслужват нейната военна политика. От друга
страна, то е продиктувано от блоковото разделение в Европа и от евенту
алната перспектива за действия на българската армия в южно направление.
Ако подобно решение обслужва интересите на ГКП и съветския блок, то
е трудно защитимо от национална гледна точка. На средно командно
равнище, на стотина ротни и батальонни длъжности в българската армия
са въведени командири, които имат ниска общообразователна подготовка,
недостатъчна обща култура, носители са на чуждо възпитание и манта
литет с традиционна антибългарска насоченост. Въпреки това на тях е
поверена бойната и моралната подготовка на част от личния състав на
българската армия. Този пример е поредното доказателство за подценя
ване на националните интереси за сметка на чуждите в името на класова
та и партийната солидарност.
Предоставената от БКП възможност на гръцките политемигранти да
се обучават в нейните партийни школи предизвиква голям интерес сред
тях. Той е продиктуван от два основни мотива. Първият е предпочитани
ето за година, две или три да станат държавни стипендианти, вместо да
работят, а вторият - да имат по-добра перспектива за своето бъдещо со
циално устройване.
Първите сведения, с които разполагаме за обучението на гръцките
емигранти в едногодишната партийна школа на ЦК на БКП в Пловдив,
са за учебната 1952-1953 г. Сред тях са четирима души от софийския Завод
16. След завършване на школата, със самочувствието на подготвени кадри,
проявяват желание да се завърнат в предприятието, но не били назначени.
Като добър стопански ръководител директорът изхожда не от някакви
политически съображения, а от заводските интереси. Той заявил: „Ние
искаме квалифицирани работници, а не като вас.“ За всичко това донася
Паскалис Хадзис, партиен секретар на емигрантите в завода, в изложе
ние до ЦК на БКП от 1 август 1953 г. Той още съобщава, че четирима от
тях били преместени от „отговорна техническа работа“ на обща работа, а
един от майсторите бил ударил шамар на грък. В заключение П. Хадзис

заявява: „Ръководейки се от интересите на революцията, на Партията,
донасям всичко това отговорно. Надявам се, че в най-скоро време ще се
разрешат тези въпроси.“279
По повод жалбата е извършена проверка с представител на ЦК на
БКП, след което завършилите партийната школа са назначени на работа.
Наред с това е взето решение да бъде организиран за гърците в завода
курс за квалификация и курс за изучаване на български език, което пот
върждава досегашната им непригодност да изпълняват професионални
те си задължения. За удовлетворение на обидените гръцки емигранти про
веряващите задължават заводското ръководство да им помогне при ре
шаването на някои битови въпроси, а партийното бюро да провери фак
тите за „непристойното отношение към гръцките другари“280.
През учебната 1954-1955 г. 33 гръцки емигранти завършват едного
дишната партийна школа в Пловдив. За учебната 1955-1956 г. ЦК утвър
ждава първоначално в нея да постъпят 23 души, но впоследствие броят
им е увеличен и завършват общо 49 души.281 За същата учебна година 11
гърци са одобрени за тригодишната Висша партийна школа (ВПШ) на
ЦК на БКП. Добрите шансове, които тя дава за един столичен живот,
освободен от физически труд и професионални задължения, както и за
по-късна добра житейска реализация, я правят твърде примамлива. На 2
август 1955 г. членът на Политбюро на ЦК на ГКП Василис Бардзотас се
обръща с молба до ЦК на БКП. От името на гръцкия ЦК той ходатайства
за Стериос Гекас от с. Хаджибейлик (Вирония), Демирхисарско, да постъ
пи във ВПШ вместо предвиденото за него военно училище. Той е бил
комунист от 1942 г. и партизанин от ЕЛАС. Въпросът му се придвижва
твърде бързо. На 23 август завеждащият отдел „Външна политика и меж
дународни връзки“ К. Драмалиев подготвя докладна записка с предложе
ние за приема му. В нея се отбелязва, че С. Гекас е работник в Завод 12 и
„сътрудничи на органите на МВР“. С решение на Секретариата от следва
щия ден той е приет за слушател във ВПШ.282
С молба до ЦК на БКП от 27 февруари 1957 г. за постъпване във
ВПШ се обръща и друг борец срещу българската власт в Беломорието
през войната. Това е Димитриос Папанайоту (Мимис) от Драма. Участвал
в подготовката на Драмското въстание и в нелегалната партийна дейност
в Кавалско.283
Само година-две след като са завършили едногодишната партийна
школа, през 1958 г. мнозина гръцки политемигранти настояват да бъдат
приети във ВПШ. Сред тях са Атанасиос Мадзуридис и Трифон Манолис,
живеещи в София, Алекос Танасис - в Габрово и др. Други пък настояват
да бъдат приети направо във ВПШ, без да са преминали през едногодиш

ната. Запазена е молбата до ЦК на БКП на Андонис Теохарис, живущ в
Габрово, който се оплаква, че вече няколко години поставя този въпрос,
но не бил решаван поради това, че както сам отбелязва, „не чувал“. Той
самоуверено заявява, че има сили не само за ВПШ, но и да следва право.
В молбата си необразованият и работещ като хамалин в Завод 12 Костас
Атанасиадис пише, че когато е бил нужен за борбата, никой не го е питал
дали е грамотен, а сега поради тази причина му били създавани пречки
да учи. С този „аргумент“ той успява в крайна сметка да се добере до
допълнителния списък за прием във ВПШ. През 1958 г. общият брой на
молбите до ЦК на БКП за постъпване в нея е 19. От тях 17 са от гърци,
една от турчин и една от лице с българско име.284
През 1959 г. приемът на гръцки емигранти в партийните школи е съг
ласуван с гръцкото ръководство. Освен определените лица мнозина дру
ги по собствена инициатива правят постъпки пред ЦК на БКП. Запазени
са молбите на 18 гърци. Всичките са работници, без образование, но с
желание на мнозинството от тях да учат във ВПШ. Претенциите на мал
цина са по-скромни - за едногодишната школа.285
През следващите години броят на желаещите да постъпят във ВПШ
непрекъснато нараства. Запазени са десетки молби до ЦК и лично до
Т. Живков.286 Обяснението за този наплив е стремежът за по-добро жи
тейско устройване. Той се подхранва от ЦК на БКП. Показателно е пис
мото от 23 юли 1966 г. на завеждащия отдел „Външна политика и между
народни връзки“ Д. Дичев до ГК на БКП в София. Съобщава, че предстои
на шестима гръцки политемигранти да завършат ВПШ, на които трябва
ло „да им се осигури подходяща работа“. Сред тях са бившите комсомол
ски дейци Андреас Алексиадис и Милтиадис Водас, както и бившите работ
ници Никое Йосифидис, Костас Граванис и „македонецът“ Христо Кочовски.287
Част от политемигрантите, които са безпартийни и с по-ниско само
чувствие за приноса им в борбата, търсят „израстването“ си чрез проф
съюзните школи. На 9 април 1955 г. 14 души - работници в заводи, жп
депа, рудници, кандидатстват за постъпване в едногодишната профсъюз
на школа на Централния съвет на Българските професионални съюзи
(БПС).288 Живущият в София Христос Русидис, „работник-инвалид“, с
мотива, че „не можел да върши тежка физическа работа“, в молбата си
от 1957 г. до ЦК на БКП иска да бъде приет в едногодишната профсъюз
на школа. В изложението си до ЦК от 15 май 1957 г. Костас Бахаридис
настоява да го пратят в профсъюзната школа с мотива, че имало реше
ние на БКП и ГКП „всички партийни членове да минат през разни пар
тийни и профсъюзни школи“. Желанието си да постъпи в нея излага в
молба от същата година и Димитрис Капетанидис, работник в завод „Во

рошилов“. В нея съобщава, че вече е завършил едногодишната младежка
школа, и заявява, че иска „да следва в профсъюзната школа“, „за да про
дължи образованието в тази насока“289.
На 12 юни 1957 г. завеждащият отдел „Деловодство“ на ЦК на БКП
изпраща до ЦС на БПС биографичните справки на 19 емигранти, всички
те гърци. От тях четирима са кандидати за двугодишната профсъюзна
школа, а останалите 15 за едногодишната.290
През 1957 г. много са молбите до ЦК на БКП за постъпване в Цен
тралната младежка школа на Димитровския съюз на народната младеж
(ДСНМ). Една от тях е на Марика Мутафи от с. Пашмакчи (Трифилион),
Софлийско. За да бъдела „полезна на партията“, иска „да изкара школата
на ДСНМ“. На 22 юни ЦК изготвя списък с имената на 15 гърци емигранти,
които трябва да бъдат приети в Централната младежка школа. Желанието
на политемигрантите да „трупат знания“ в профсъюзната и младежката
школа не секва и през следващите години.291
За разпалената сред политемигрантите „страст“ непремено да влязат
в някаква школа е твърде показателна молбата от 9 май 1957 г. до ЦК на
БКП на Димос Алмазидис, работник в рудник „Марица“ (Марбас). В нея
той споделя: „Това, което ми направи впечатление, е въпросът за обу
чението. Гледайки различните мои другари, които до един може би са
завършили различни школи, аз си оставам пак така настрана. Намерих за
правилно да се обърна към вас, защото този въпрос ме тревожи.“ Изразява
желанието си да завърши минен техникум в Перник. Във връзка с това
завеждащият отдел „Деловодство“ при ЦК Г Грозев съобщава с писмо
на ГК на БКП в Димитровград, че в техникума ще бъдат приемани само
лица със средно образование. Откровеният и скромен тон на молбата на
Д. Алмазидис явно е въздействал върху Г Грозев, защото допълва: „Ние
възнамеряваме да го предложим за слушател в едногодишната партийна
школа.“292
Подобна е молбата и на Теодорос Возикис. Той отбелязва, че в Бълга
рия „има различни школи“ и пише: „Като партиен член съм длъжен да
искам от ЦК да бъда изпратен в някоя школа.“ Оплаква се, че Комисията
на гръцките политемигранти не му съдейства, понеже бил възрастен, а в
школите приемали до 40-годишна възраст. Вметва многозначително, че
се е поставил „на разположение на БКП“, и настоява по изключение да
му се разреши да учи.293
Единственото учебно звено за гръцките политемигранти, подготвя
що реално кадри за производството, е функциониращата през 1954-1955 г.
школа за подготовка на кадри за ТКЗС. Непривлекателната за тях пер-
спектива за трудова реализация на село се потвърждава от факта, че в нея

се обучават само 10 души със стипендия от 225 лв. Заради известно нама
ление на сумата те изпращат колективна молба до ЦК на БКП с
предупреждение, че ще напуснат, ако въпросът не се реши в тяхна полза.
В крайна сметка той е уреден, като стипендиите им дори са увеличени на
400 лв. и са изравнени с тези на студентите емигранти.294
Като начин за осигуряване на пари гледат на обучението и други гръц
ки емигранти. Ярко се откроява примерът с Димитриос Камбридис. В
молбата си до ЦК на БКП от 30 април 1955 г. той заявява, че иска да
постъпи като задочник в някаква си „висша земеделска школа“. Желанието
му е продиктувано не от стремеж да се образова и получи професионална
квалификация, а от нещо друго. Той заявява: „В Гърция имам петчленно
семейство и има нужда да изпращам средства за поддържането му.“295
След първата „образоваща се“ политемигрантска вълна на възраст
ните, която преминава главно през партийни, профсъюзни и младежки
школи, идва втората вълна на по-младото поколение, тогавашните юно
ши и младежи. По предписание на ЦК на БКП започва масовият им при
ем в средните и професионалните учебни заведения. От 1954 г. в навече
рието на всяка нова учебна година отдел „Деловодство“ при ЦК на БКП
изпраща писма до съответните министерства и ведомства с приложени
списъци на деца на гръцки политемигранти, които „по указание на др.
Т. Живков“ трябвало да бъдат приети в съответните училища.296 Впослед
ствие с това се занимава отдел „Външна политика и международни връз
ки“. В навечерието на учебната 1965-1966 г. неговият завеждащ Д. Дичев
издава предписание за прием на 14 души в средни професионално-техни
чески училища, на други 24 в техникуми, на 12 в средни медицински
училища, на 10 в английските гимназии в София и Пловдив и френските в
столицата и Стара Загора.297 По този начин под протекцията на ЦК на
БКП през следващите години ще става приемът на подрастващите сино
ве и дъщери на емигрантите в най-добрите и елитни български средни
училища, което ще става за сметка на квотата на българските деца.
За разлика от средните училища приемът на гръцки младежи във вис
шите учебни заведения е затруднен поради липсващото им средно обра
зование. Като известна компенсация за това от 1951 г. по предписание на
гръцкото ръководство започва приемът им в работническите факултети,
за да бъдат подготвени за бъдещи студенти. Всеки слушател в тях е полу
чавал стипендия от 368 лв.298
От 1953 г. започва масовият прием на младежи-емигранти във вис
шите учебни заведения. В нарушение на всякакви законови норми, без да
имат средно образование, в Медицинския факултет на Медицинска ака
демия са приети за студенти 12 души. „Експериментът“ се оказва напълно

неуспешен. На 22 юли 1954 г. деканът, проф. д-р Кр. Балабанов, прави
специален доклад до ректора със заключение, че „изпитното състояние
на гръцките студенти е много лошо“. В доклада си той отбелязва, че те
изобщо не са учили физика, химия и биология и че подготовката им за
следване във висши медицински учебни заведения е „съвсем недостатъч
на“. Без гимназиално образование, със завършен у нас сестрински курс,
9-те гъркини студентки не били в състояние да усвояват преподаваната
материя. Като доказателство за това деканът изтъква, че през юнската
сесия техните резултати от 4 изпита са 7 двойки, 20 тройки и 7 четворки,
от които 5 са по марксистка философия. МНЗ информира за това ЦК на
БКП, откъдето на 4 юли 1954 г. е дадено предписание осем от гъркините
да преустановят следването си и да започнат работа като медицински
сестри. На деветата, Фота Христакуди, която е била без двойка, е дадено
право да продължи образованието си.294
През учебната 1954-1955 г. ЦК на БКП „спуща“ на Министерството
на културата поредната група гърци, за да бъдат записани във ВУЗ. Сред
тях е Николаос Дарусис, определен да следва вътрешна търговия. '00 Не-
попадналите в списъка лица правят индивидуални постъпки пред ЦК на
БКП, за да следват. Сред тях са Димитриос Гамбазис, пожелал да учи в
Софийския университет, Андреас Сарандис и Алекос Гигис, кандидатства
щи за Военната академия.301
През учебната 1955-1956 г. в нашите висши учебни заведения се обу
чават общо 126 гръцки емигранти. Те са на пълна държавна издръжка.
Наред с безплатна квартира, отопление и осветление получават и ежеме
сечна стипендия от 428 лв. Само за стипендии за една календарна година
държавата изразходва за тях 647 136 лв. Освен това през януари 1956 г.
ЦК на БКП дава указание на ЦС на БЧК да оказва на семейните студенти
ежемесечна помощ от 100-150 лв., докато съпругите им започнат да
работят, а децата им бъдат приети в детски домове и ясли. Приложен е и
списък с имената на 9 студенти. В изпълнение на предписанието ЦС „над-
скача“ директивата и щедро им отпуща месечна помощ от 220 лв.302
С писмо от 13 юли 1956 г. завеждащият отдел „Деловодство“ на ЦК
Г Грозев предписва на министъра на културата Рубен Аврамов „по указа
ние на др. Димитър Ганев“ да бъдат приети във ВУЗ за учебната 1956—
1957 г. 60 гръцки емигранти - 56 гърци и 4 българи. От тях 27 души трябва
да бъдат записани в техническите институти, 15 в Софийския университет,
4 в Икономическия институт, 12 в Медицинския и по един в институтите
по изобразително и театрално изкуство. Само след 12 дни Д. Ганев се
разпорежда да бъдат приети още 7 души, които най-вероятно са предло-
жени допълнително от гръцкото ръководство.303 По този начин към есен

та на 1956 г. броят на гръцките емигранти, приети за студенти във ВУЗ,
възлиза на 193 души. Само за стипендиите им за една календарна година
държавата трябва да изразходи 991 248 лв.
Поредният прием във ВУЗ е извършен и за учебната 1957-1958 г. Спо
ред установения дотогава ред Комисията на гръцките политемигранти
подбира лицата за студенти и представя списък с техните имена в отдел
„Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП. Непопадналите
в списъка лица търсят разрешаване на въпроса им директно в ЦК. Подобен
е случаят със Ставрула Богуди, живуща в София. В изложение до Секре
тариата от 3 октомври 1957 г. тя обяснява, че поради поправителен изпит
е взела зрелостното си свидетелство едва в средата на септември, поради
което не е могла да се запише за студентка. Информира и за личната си
среща с отговарящите за гръцките емигранти в отдел „Външна политика
и международни връзки“ Ст. Марков и Б. Хинков и изразява неудовлет
вореността си. В изложението се оплаква от тях, че не й „разрешавали да
следва“, като визира напомнянето им, че е завършила с успех 3,34. На
тяхната бележка, че не е имало други записани студенти с такъв нисък
успех, тя остро реагира с аргумента, че нейни съученички със същия ус
пех са приети във ВУЗ. Самонадеяната девойка още нагло заявява: „Др.
Марков си служи с лъжи.“ Желанието си да следва икономика мотивира с
твърде важния според нея факт, че родителите й били участници в парти
занското движение. „Моля, другари - заключава тя, - направете всичко
възможно да бъда приета. Аз ще бъда благодарна и признателна към вас,
партията и целия български народ.“304
Посредствената, крайно напориста и с политическо самочувствие мла
да гъркиня постига частично желанието си. С писмо от 15 октомври на
ЦК на БКП до отдел „Медицинско образование“ на МНЗСГ е наредено:
„По указание на др. Тодор Живков молим да бъде записана в медицин
ския техникум гръцката политемигрантка Ставрула Пасхалис Богуди.“305
На 20 август 1959 г. завеждащият отдел „Външна политика и между
народни връзки“ Д. Дичев пише на министъра на просветата и културата
Ж. Живков. Към писмото е приложен списък с имената на 22 гръцки
емигранти. „По указание на др. Димитър Ганев - се отбелязва в него -
моля наредете да бъдат записани във ВУЗ.“306 Непопадналите в списъка
на гръцкото ръководство за прием във ВУЗ и тази година атакуват ЦК
със своите молби.307 Забелязва се и едно странно явление - студенти, кои
то са пред завършване, желаят да запишат нова специалност. Сред тях е
студентът по журналистика, последна година, Василис Сарафакис, който
с молбата си от 29 септември 1959 г. до отдел „Външна политика и меж
дународни връзки“ търси съдействие, за да запише медицина. Прозрачният

замисъл на този прагматичен кандидат-журналист да се превърне в „хай-
делбергски студент“ и да преживее още една студентска петилетка като
български стипендиант е прозрян и той получава отказ.308
През 60-те години „технологията“ по привилегирования прием на де
цата на гръцките емигранти във ВУЗ се запазва. Той се извършва главно
въз основа на представяните от гръцкото ръководство списъци с лицата,
за които ходатайства пред ЦК на БКП. Част от приема се извършва и въз
основа на постъпилите в ЦК персонални молби. През август 1966 г. отдел
„Външна политика и международни връзки“ на няколко пъти отправя пред
писание до министрите на народната просвета и народното здраве за прие
мането на 12 младежи и девойки, деца на загинали в Гражданската война.
Сред тях е и Мария Страндзали от Солун, пожелала да следва „външна
търговия“.309 Отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК се
превръща в своеобразен „учебен отдел“ за децата на гръцките емигранти,
кандидатстващи за ВУЗ. По принцип всяка тяхна молба за следване се
удовлетворява. С писмо от 4 октомври 1966 г. живущата в София, кв. „Мом
кова махала“, блок № 10 Ставрула Евстатиади моли най-учтиво да бъде
приета по специалността педагогика и въпреки че учебната година вече е
започнала, само след седмица Д. Дичев разпорежда на министъра на прос
ветата да бъде записана.310
От широко предоставяната възможност за децата на гръцките полит
емигранти да учат във ВУЗ дори се опитва да се възползва и гръцки
младеж, пристигнал по друг повод в България. Става дума за журналиста
от в. „Авги“ Евангелос Цангаракис от Волос, чийто баща е бил убит от
германците през войната. Дошъл на лечение в страната ни по линия на
Съюза на борците против фашизма, той се опитва да стане студент. В
писмо до Т. Живков от 11 октомври 1966 г. заявява: „Моята мечта и жела
ние е да остана във вашата страна и да завърша медицина. В Гърция ня
мам тази възможност... Ако е възможно, моля да бъда приет лично от вас
и ви изложа подробно моя въпрос.“ Молбата му остава без последствие и
след приключване на лечението си заминава за Атина.311
За децата на гръцките емигранти се предоставя възможността да ста
нат аспиранти и да се отдадат на научна работа. Недостатъчната или
набързо придобитата гимназиална подготовка в България не са пречка,
тъй като те са без конкуренция от страна на българските младежи и ста
ват аспиранти по височайша протекция. С такова указание от 25 юли 1956 г.
от ЦК на БКП Георгиос Паницидис е зачислен за редовен аспирант по
икономика, а Корнилиос Темистоклис за задочен по политикономия.312
Някои опитват да се доберат до аспирантура чрез лична интервенция
пред ЦК на БКП. Сред тях е Георгиос Полимеридис, който след завърш

ването на Икономическия институт веднага прави съответните постъпки
през март 1959 г. Отговорено му е „най-напред да поработи две-три годи
ни“. През 1965 г. той подновява постъпките да бъде допуснат до конкурс
за аспирант по политикономия във ВПШ. Като член на гръцкото емиг
рантско ръководство, с негова подкрепа и с решение на ЦК е допуснат до
конкурсен изпит.313
Сред документите е запазена молбата и на друг амбициозен канди
дат-аспирант, бившият випусник на ВПШ Димитриос Амбукелис, родом
от Дедеагач и живущ в София, жк „Красна поляна“, блок № 10. На 16
април 1964 г. той декларира пред ЦК на БКП желанието си да запише
аспирантура по международно работническо движение във ВПШ. „Като
по този начин - заявява в неграмотно написаната си молба - смятам, че
ще бъда по-полезен за българския народ в борбата му за построяване на
социализма.“ Встрани, в полето на молбата, някой от апарата на отдел
„Външна политика и международни връзки“ критично е отбелязал: „Такива
строители на социализма в България колкото щеш.“ В приложената към
нея бележка завеждащият отдел е записал, че молителят е уведомен за
липсващата в школата подобна катедра, поради което нямало кой да му
бъде научен ръководител. Той още категорично е отбелязал: „Др. Амбуке
лис е с ограничени възможности.“314 Тази констатация потвърждава ши
рещата се амбициозна посредственост сред гръцките политемигранти,
спекулиращи със снизходителното и щедро благоразположение на БКП.
Желанието за себеустройване чрез получаване на образователен ценз
и чрез търсене на по-изгодна работа проличава от запазените многобройни
молби до ЦК на БКП. Отделите „Външна политика и международни връз
ки“ и „Деловодство“ се превръщат в своеобразни звена за „труд и работ
на сила“. Те са затрупани с жалби за трудово устройване, за настаняване
на по-добра работа, за решаване на възникнали личностни проблеми в
трудовите колективи и др.315 В тях проличава стремежът на гръцките при
шълци да не се трудят, проявен най-вече под формата на „желание да
учат“. Изхожда се от идеята, че главната им задача е да се образоват и да
се готвят за строители на „демократична Гърция“. Фрапиращ е случаят с
младежа Пантелис Декидис от окръг Еврос. В молбата си от 20 август
1957 г. до ЦК на БКП споделя, че е завършил училище за трудови резерви
(УТР) в Благоевград и сега желае да продължи образованието си. „Аз
предлагам някои училища - пише той в молбата си - и ви моля да ме
изпратите. Желая да се уча за агроном или в което училище вие искате.
Мисля, че няма да възприемете мнението, че ще трябва на 17-годишната
си възраст да работя като тракторист, понеже съм завършил училището
за трактористи.“ Вместо да отиде по разпределение на работа, младежът

се установява при майка си в общежитието в с. Ягода в нарушение на
неговия правилник. В отговор на жалбата му отдел „Деловодство“ изиск
ва от ГК на БКП в Казанлък да разясни на молителя, че срокът за друго
училище е минал, и да му съдейства за настаняване на работа в машинно-
тракторна станция.316
По повод горното становище на 31 август майката на младежа Вая
Декидис се жалва до ЦК: „Отговорът, който получихме, е да отиде на
работа. Искам да зная, помислихте ли малко, като казахте да отиде на
работа 17-годишно дете... По-голямата ми дъщеря не я изпратихте да след
ва и сега плаче. Баща им е загинал и аз на тях се уповавам.“ Майката още
се оплаква, че синът й не получавал храна в стола на общежитието, на
каквато той няма право. В отговор на 3 октомври 1957 г. отдел „Деловод
ство“ изпраща писмо до управителя на общежитието в Ягода. „Обяснете
на другарката Декидис - се казва в него, - че завършилите УТР по закон
са длъжни да постъпят на работа в производството. Необходимо е тя да
разбере, че като държи при себе си своя 17-годишен син, с това лошо го
възпитава. Ние считаме, че не е оправдано стоенето в общежитието.“317
По времето, когато гръцкият младеж отказва да изпълни задълже
нието си и да отиде в производството, един друг политемигрант, от бъл
гарски произход, желае да стане тракторист. На 8 юли 1957 г. Христо
Камбуров, живущ в Ямбол, ул. „Галичник“ № 19, изпраща молба до ЦК
на БКП да бъде приет в училището за трактористи в с. Ягода, Казанлъшко,
с ясното съзнание да бъде полезен като механизатор за обществото. „Имам
желание, ако е възможно - заявява той - да постъпя в това училище, за да
науча и аз един занаят като хората, за утрешния ден, за да бъдем готови
за нашето строителство.“ По указание на Д. Ганев младежът е приет.318
Българската държава обгражда с внимание гръцките емигранти, кои
то не повишават образованието си и се реализират в производството.
През 1966 г. просветното министерство организира по окръзи двегодиш
ни квалификационни курсове за „бивши партийни и други деятели“ за
подготовка на отговорни технически кадри. На 3 август 1966 г. с писмо на
Д. Дичев до Управление „Професионално образование“ при МНП се изиск
ва в курсовете да бъдат включени 23 гръцки политемигранти. Изрично е
посочено: „Да им се отпуснат необходимите стипендии.“ На 3 октомври
той нарежда да бъдат приети още двама души в организираните курсове
към техникумите за двигатели с вътрешно горене в Стара Загора и Варна.319
Стремежът на гръцките политемигранти да се устройват със само
стоятелни жилища и изгодна работа, да се обучават колкото е възможно
по-дълго по разни школи и курсове, да завършат виеше образование, ма-
кар и с липсваща гимназиална подготовка, на всяка цена да „учат“ вмес

то да се трудят, максимално да използват предоставяните от българска
та държава блага като стипендии, общежития и финансови помощи се
откроява твърде ярко сред политемигрантския ръководен елит.
Дългогодишният „първи човек“ на гръцката емиграция в България,
К. Саперас, пристига от Гърция със завършено юридическо образование.320
С идването си у нас той изоставя юридическата си професия и предпочи
та да се „преквалифицира“. В желанието си да стане държавен стипенди
ант решава да следва. Колкото и да е странно, записва педагогика, надя
вайки се вероятно, че с минимум усилия ще се справи със студентските си
ангажименти по избраната специалност. Към педагогическата професия
той не само че няма никакъв интерес, но и никога няма да я практикува.
Само година след като завършва, на 15 юли 1957 г. се обръща с молба
към ЦК на БКП. В нея пише, че в момента работи като преводач-говори-
тел в Радио София, „без абсолютно никаква перспектива - подчертава
К. Саперас - да се развия и специализирам в нещо по-ценно в живота тук
или утре за моята родина“. Горещото му желание било да специализира в
областта на криминалистиката с предпочитание „да работи в прокурату
рата и едновременно да запише аспирантура“. Съобщава, че имал обе
щанието на главния прокурор на София, но поради „блокиране“ на щат
ната бройка било отложено решаването на въпроса. Междувременно, „за
да не губи ценно време“, той настоява да стане аспирант по криминалис
тика.321
С молбата си К. Саперас преследва две цели. Първата е да направи
официалната си заявка за висок пост в българската правна система, кой
то впоследствие ще получи, а втората, да се доосигури материално за
няколко години и с една аспирантска стипендия. Без да са посочени мо
тивите, той е известён от ЦК на БКП, че „молбата му не може да се удов
летвори“322.
Вторият показателен случай се отнася до дългогодишния и добре поз
нат ръководен деец на гръцките емигранти в България Д. Петкидис.323 В
Гърция завършва математика във Физико-математическия факултет на
Солунския университет. В продължение на три години е директор на „Елас-
прес“ до закриване на бюрото на 31 декември 1953 г. Въпреки това той
продължава да получава месечната си директорска заплата от 756 лв„
една твърде голяма за времето си сума, и в молбата си от 8 януари 1954 г.
до секретаря на ЦК на БКП Е. Стайков се оплаква, че тя не е достатъчна
за тричленното му семейство. За по-голяма убедителност дори го запоз
нава с месечния си бюджет - правил ежемесечна вноска от 56 лв. за орга
низацията на офицерите от ДАТ, плащал 50 лв. за ток и вода и му остава
ло да живее само с 650 лв. Като подчертава, че е „зле материално“, Д. Пет-

кидис настоява да бъде назначен за учител по гръцки език в „школата за
чужди езици“ при МНО.324
Устроил се на работа в МВР, само след едногодишна служба, Д.
Петкидис е поблазнен от възможността да не работи и да се осигурява
материално, като „учи“. На 28 февруари 1955 г. отправя молба до ЦК на
БКП да следва в тригодишната ВПШ. Въпреки че първоначално е одобрен,
желанието му остава неудовлетворено.325 Причините за това той ги раз
крива в поредната си молба до ЦК от 9 април 1956 г. В нея отбелязва, че
при първото му кандидатстване „не е бил приет по разни клевети“ и че те
били опровергани от намиращия се в момента в България представител
на ЦК на ГКП Апостолос Грозос. В крайна сметка дългогодишните му
усилия са възнаградени и той е одобрен за поредното си „студентстване",
но вече на българска земя и за българска сметка.326
Пред източноевропейските страни, включително и България, възник
ва сериозен хуманитарен проблем, свързан със събирането на разпръсна
тите емигрантски семейства. По предложение на ЦК на ГКП, ЦК на Ру
мънската работническа партия става инициатор за свикване на съвеща
ние на „братските партии“ в Букурещ.327 Към този момент ЦК на БКП
вече има принципно решение за събиране на семействата на гръцките
емигранти. Въз основа на него през 1952-1953 г. са изпратени 114 души в
Чехословакия, CCGR Унгария и Полша, а у нас идват 53 души от Полша и
14 от Унгария.328
Съвещанието се провежда в румънската столица на 15 ноември 1953 г.
От българска страна присъства завеждащият отдел „Международни връз
ки“ при ЦК на БКП В. Начева. Основният въпрос, който е обсъден, се
отнася до броя на лицата, които трябва да бъдат разменени. Представи
телите на чехословашката и унгарската партия застъпват становището
броят на преселените в страните им да не надвишава броя на изселниците,
докато останалите не поставят това условие. Взето е решение да бъдат
събирани най-близките - съпрузи, родители и деца, и само по изключение,
по-далечни роднини за уравняване на бройките. Делегатите на ГКП нас
тояват този въпрос да бъде решен за 3 месеца, но всички останали считат,
че това е нереално и се възприема по-дълъг срок. Представителите на
всички страни, с изключение на България, поемат ангажимент да разме
нят по над 1000 души. В. Начева се договаря да бъдат проверени нашите
възможности и тогава да бъдат договорени бройките за размяна с други
те страни.329
В докладната си записка от 9 януари 1954 г. В. Начева информира
секретаря на ЦК Е. Стайков за съвещанието. За да се приключи с въпроса
за размяната на емигрантите, от България е трябвало да се изселят около

70 души и да дойдат около 200, от които над половината са били работещи.
Тя още съобщава за набелязания план да бъдат приемани на групи, по
страни, „за да ги настаним по-добре“. В. Начева не пропуща да изтъкне,
че броят на желаещите да дойдат у нас е много по-голям.330
След като са обсъдени предложените от ГКП твърде големи цифри
за прехвърляне у нас на политемигранти от други страни, към юни 1954 г.
е взето окончателно решение. В България трябва да пристигнат 242 души
и да се изселят 64. Предвидено е от Чехословакия да дойдат 172, от Ру
мъния - 39, Унгария - 13, Полша - 13 и от ГДР - 5. Междувременно още
през януари у нас вече са пристигнали 49 души от Чехословакия.331
Въпреки решението от Букурещ разместването да се извършва с цел
събиране на семейства, ГКП започва веднага да го нарушава. Оказва се,
че за мнозина, по различни причини, България е твърде привлекателна
страна. На 31 май 1954 г. от името на ЦК на гръцката компартия членът
на нейното Политбюро В. Бардзотас се обръща с писмо до ЦК на БКП,
за да бъде преселен от Румъния в България Андреас Канакис със съпру
гата си. „Другарят Канакис - се отбелязва в писмото - е стар член на
нашата партия и добър другар. Той е стар тютюноработник и иска да
дойде във вашата страна с цел да работи тази професия.“ Изложеният
професионален сантимент „размеква“ българското Политбюро, което ре
шава да „бъде одобрена молбата на ЦК на ГКП“. Поема и ангажимент да
настани семейството на местожителство и работа в Пловдив или Хасково.332
През юли ЦК на ГКП ходатайства за преселване от Полша на писа
телката А. Мелпо, работеща в гръцката редакция на полското национал
но радио. Мотивът е, че е „заболяла поради неприспособяване с клима
та“. Политбюро на българската компартия одобрява и тази молба.333
За преместване на свои близки у нас настояват и живеещи в България
емигранти. Въпреки приетия ясен регламент за преселване, ръководство
то на БКП се поддава на тривиалните мотиви в гръцките молби. Уста
новеният в Пещера Теодорос Возикис моли да бъде преселен брат му от
Вроцлав по здравословни причини. На 7 септември 1955 г. Секретариатът
на ЦК дава съгласието си.334 През септември 1958 г. е удовлетворена и
молбата на високопоставения военен и политически кадър на ГКП Пандо
Войнов (Панделис Вайнас) за преселване от Ташкент (Узбекска ССР) в
София на гръцкото четиричленно семейство на тъста му.335
Докато желанието на емигрантите от гръцки народностен произход
да се преселят в България е удовлетворявано масово, молбите на лицата
от български произход най-често са отхвърляни.336 Дори и нещо повече,
българските власти разрешават да дойдат от Гърция близки на живеещи
у нас емигранти. През 1957 г. е удовлетворено желанието на настанената

в с. Ягода, Казанлъшко, Василики Гаруди да прибере внучката си Катина
Гаруди от с. Булгаркьой (Елинохори), Димотишко. Лично секретарят на
ЦК на БКП Д. Ганев се разпорежда българската легация в Атина да изда
де входна виза на малката гъркиня. Същата година по негово нареждане
са издадени входни визи на съпругите на военнослужащите в БНА Па-
найотис Авгерино, на Евангелос Анастасиадис от с. Салтъккьой (Лавара),
Димотишко, на Янис Русиманис от с. Юнджулар (Кимина), Солунско,
както на жената и детето на Павлос Стаматопулос. Удовлетворена е мол
бата и на живеещия в София на ул. „Оборище“ № 95 Зисис Телакис от с.
Якупкьой (Ситаря), Димотишко. По личното указание на Т. Живков е раз
решено на съпругата му Метаксо Телакис да се прехвърли в България.337
През 1958 г. в ЦК на БКП постъпват 49 молби на гърци емигранти да
приберат свои близки от Гърция. На всичките е отговорено положително.338
През 1959 г. са дадени входни визи за близките на други 13 гърци. През
1960 г. е удовлетворено желанието на Мария Турна, Янис Вафиадис и Апос-
толос Бетзиос да доведат у нас майките си от Гърция.339
През януари 1961 г. лично председателят на ЦК на ГКП А. Грозос
настоява пред ЦК на БКП да бъде прехвърлен от Албания в България
Тасос Факьолас, наскоро избягал от Гърция. Мотивира се, че бил млад и
трябва да учи. За разлика от гърка, който пристига у нас, по същото вре
ме е отхвърлена молбата до ЦК на БКП на друг беглец в Албания, Спиро
Николов, от известната българска борческа фамилия Куртелови от Охрид.340
Освен приетите у нас гърци през 1952 г. в България са прехвърлени
гръцки политемигранти от турски произход. Броят им възлиза на 56. Девет
от тях пристигат от Полша, от Чехословакия - 7, Унгария - 13 и от Румъния
- 27.341 Съображенията на ГКП да бъдат съсредоточени на българска зе
мя най-вероятно са от гледна точка на по-леката им житейска адаптация
и специфична работа с тях.
Наред с многостранните грижи на българската държава за гръцките
политически емигранти тя съдейства и за материалното подпомагане и
облекчаване участта на техните съратници и близки в Гърция. На 14 фев
руари 1951 г. ЦС на БЧК се обръща към МКЧК в Женева да посредничи
за изпращане на помощи от България за политическите затворници и конц
лагеристи в Гърция.342 На 22 март МКЧК дава положителния си отго
вор.343 Към средата на ноември първите колети на БЧК с одеяла, горни
и долни дрехи, захарни изделия и консервирани храни заминават за Гър
ция.344
На 7 юни 1952 г. МС приема разпореждане, с което задължава Минис
терството на вътрешната търговия да предаде на БЧК срещу заплащане
от пазарния фонд за населението „за подпомагане на борещите се гръцки

патриоти“ някои особено търсени на пазара стоки. Сред тях са 1100 одеяла,
1100 костюма, 1100 чифта мъжки обувки от гьон, 1100 ризи, 1100 ком
плекта долно бельо, 2200 чифта чорапи, 1100 кърпи за лице, 830 кг сапун
за пране, 2550 кг консервирано месо и риба, 900 кг захар, 165 кг цигари.345
Въз основа на решение на МС от 20 февруари 1953 г. БЧК закупува от
пазарния фонд за населението поредните количества стоки за гръцките
затворници и концлагеристи, между които 2 т макарони, 800 кг ориз, 800
кг захар, 1,7 т рибни консерви и 110 кг цигари. Поради гръцката забрана
за внос на консерви и цигари са закупени допълнителни количества други
продукти.-346 През август 1954 г. БЧК изпраща чрез МКЧК с кораба
„Каринтия“ поредната пратка. Интернираните на о. Агиос Евстратиос
получават дрехи за 950 души, а затворниците в затвора „Идзедин“ на
о. Крит - 200 колета.347
На 2 февруари 1954 г. ЦК на ГКП изпраща писмо № Е 5203, подписа
но от члена на неговото Политбюро В. Бардзотас. „Скъпи другари, много
ви молим да ни известите - се казва в него - можете ли да съдействате в
изпращането от вашата страна на парична помощ на наши борци-
активисти, намиращи се в затворите, на заточение, или на семействата
им. Тяхното число няма да превиши 25-30 души, а сумата, 30-40 долара
месечно на всеки.“ Още се отбелязва, че при съгласие от наша страна
допълнително ще изпратят списък с имената и адресите на получателите
и че парите ще бъдат изпращани от името на намиращи се у нас полит
емигранти.348
По повод писмото на 25 ноември В. Начева изготвя докладна записка
до Политбюро, в която преповтаря гръцката молба. Съобщава, че след
проведените информативни разговори с финансовия министър и БНБ се
изяснило, че нужната сума в левове би могла да бъде взета от отпуснати
те от Политбюро 1 млн. лв. за подобна цел с негово решение № 175 от 18
май 1954 г. Още предлага да бъде осигурена необходимата валута в щат
ски долари.349
На 23 декември 1954 г. секретарят на ЦК Д. Ганев изисква от ЦК на
ГКП да изпрати списък с адресите „на другарите или техните семейства,
на които е необходимо да се оказва помощ“. В писмения отговор на
В. Бардзотас от 17 януари 1955 г. се изтъква: „Горещо ви благодарим за
вашето решение да помогнете на 25-30 затворени или заточени наши бор
ци с 30^10 долара всеки месец. Тъй като нашите затворени борци са много,
затова ви молим, ако е възможно да одобрите помощ за 100 имена на
затворени и заточени, като сумата, която вие вече сте решили да отдели
те за тази цел, намалите за всеки на 25-30 долара, които вие ще изпраща
те на всеки четири месеца.“ Приложен е и списък със 100 имена. Между

тях са бъдещият генерален секретар на ЦК на ГКП Харилаос Флоракис,
намиращ се в затвора в Керкира, Кети Зевгу (в затвора ,Аверов“ - Атина)
и Елли Йоаниду (в затвора „Касторос“ - Пирея), които са съпруги на
изтъкнати партийни ръководители и др.350
С решение „А“ № 101 на българското Политбюро от 13 април 1955 г.
е удовлетворена молбата на ЦК на ГКП да бъдат изпращани парични
помощи по дадения списък. За целта са отпуснати 10 000 щ. д. От тях 2000
са партийни пари, а останалите 8000 е трябвало да бъдат взети от ЦС на
БПС.351
На 22 декември 1955 г. заместник-председателят на ЦС на БЧК
Г Господинов се отчита на финансовия министър за изразходването на
отпусната сума „по строго поверително разпореждане на МС“. Те са би
ли използвани по предназначение с изключение на 739 долара, които са
върнати поради това, че лицата, за които са предназначени, не са открити
на посочения адрес.352 Това писмо показва, че вместо исканите от гръцка
страна 25-30 долара на всеки четири месеца за едно лице БКП осигурява
средно по 33,33 долара, от които само около 6 долара са нейни, а оста
налите са взети от работещите българи в качеството им на профсъюзни
членове.
Ръководството на БКП посяга на крайно ограничените тогава валутни
резерви на страната и по друга линия. Дадена е възможност на гръцките
емигранти да закупуват срещу левове щатски долари, които те изпращат
на своите близки в родината си. На практика се получава така, че тази цен
на и недостигаща за България валута се изнася в съседна Гърция. През
януари и февруари 1956 г. на три пъти ЦК на БКП възлага на финансовото
министерство да отпусне на 299 гръцки емигранти долари за 48 200 лв.353
Тази практика продължава и през следващите години. С решение на
Секретариата на на ЦК на БКП от 27 ноември 1957 г. е възложено на фи
нансовия министър да предвиди във валутния план на министерството за
1958 г. 600 хил. лв. в чужда валута „за подпомагане на семействата на полит
емигрантите, намерили убежище в НРБ, и на политзатворници и концлаге
ристи в Гърция“354. На 19 април 1958 г. Комисията на гръцките политемиг
ранти се обръща с молба към Министерството на финансите да разреши
да бъдат преведени 618 щ. д. на 27 души в Гърция. Намиращите се у нас
техни близки им изпращат по 15-20 до 30 долара.355 През 1958 г. БЧК орга
низира изпращането на парични помощи в щатски долари и за политзат-
ворниците в гръцките затвори ,Аверов“, на о. Керкира и др.356
Дадената възможност на гръцките емигранти да подпомагат финан
сово близките си в Гърция се използва в максимална степен. Желаещите
да сторят това са включвани в списъци, представяни в отдел „Външна

политика и международни връзки“ на ЦК. Оттам те са препращани на
финансовия министър, за да бъде отпусната съответната сума. На 23 юли
1963 г. той получава списък с имената на 160 души, на които трябва да
бъдат отпуснати по 20 щ. д. или общо 3200 долара. На 27 септември полу
чава нов списък за 328 души, на които са дадени общо 6560 долара.357
През 1964 г. на 534 емигранти c'a дадени общо 10 680 долара.358
ЦК на БКП продължава да посяга на оскъдните валутни резерви на
страната в полза на гръцките емигранти и през следващите години. Само
през 1966 г. завеждащият отдел „Външна политика и международни връз
ки“ Д. Дичев на четири пъти изисква от финансовото министерство да
отпусне по 15-20 долара на 729 души. За целта са отделени общо 16 хил.
щ. д. Цифрите за тази година показват не само нарастване на броя на
лицата, получили валута, но и значително увеличаване на нейната обща
сума. Налице е и друга тенденция - увеличават се доларите, отпущани на
едно лице. С писмо от 24 октомври 1966 г. Д. Дичев изисква от финансо
вия министър да отпусне на 50 души по 40 долара вместо обичайните 15-20.359
След разпущане на гръцките партийни организации в страната, за да
запази своето влияние и въздействие сред емигрантите ГКП, използва
нови форми. Като най-обхватна и ефективна се оказва културно-масовата
работа. По места, с българско съдействие, са разкрити клубове на гръц
ките политемигранти. За подобряване на работата в тях с решение на ЦК
на БКП към началото на 1954 г. техните отговорници стават платени и са
издигнати нови и по-добре подготвени лица. Заплатите им са осигурени
от българска страна. С докладна записка от 21 април 1954 г. до Секрета
риата В. Начева предлага отговорникът на клуба в Пловдив, Костас Мак-
ридис, да получава заплата от 800 лв., колегата му от Перник, Мицос
Цитурас - 750 лв. и Кирякос Захос от Габрово - 700 лв.360
Към края на 50-те години подобни клубове има още в София, Варна,
Стара Загора, Бургас, Хасково, Димитровград и др. Към тях са изградени
художествени колективи, малки театрални състави и спортни групи.361
На 21 януари 1961 г. членът на ЦК на ГКП Димитрис Велисарис и
Панос Калидопулос, „отговорник“ на Комисията на гръцките политемиг
ранти в България, се обръщат с писмо до ЦК на БКП. В него напомнят,
че за опазване на националните традиции и за поддържане на любовта
към гръцкото отечество през 1959-1960 г. са били проведени фестивали
на художествената самодейност в СССР Чехословакия, Унгария, Румъния
и Полша. Съобщават, че с одобрението на ЦК на ГКП е взето решение да
бъде проведено подобно мероприятие и в България. Отправена е молба
то да бъде организирано в София. Във връзка с това Д. Дичев внася док-
ладна записка в Политбюро. С решение от 7 април то дава съгласието си

и отпуска 60 хил. лв. за първия преглед на художествената самодейност
на клубовете на гръцките политемигранти у нас, който е проведен през
октомври в столицата.362 Тези факти потвърждават, че БКП полага грижи
за гръцките емигранти и в друго направление, като обезпечава условията
за поддържане и развиване на гръцкия национален дух в тях.
Полаганите многостранни грижи от БКП и българската държава за
емигрантите не могат да компенсират отнетото от ГКП пряко ръковод
ство над тях. От гръцка страна е потърсена форма за известно възстано
вяване на загубените през 1952 г. позиции с разпущането на гръцките пар
тийни организации. Този въпрос е обсъден през септември 1961 г. при
посещението на председателя на ЦК на ГКП А. Грозос. При срещите си с
българското партийно ръководство гостите поставят въпроса за създа
ване на културно-просветна организация на гръцките политемигранти у
нас. Той е записан официално и във връченото писмо-пълномощно до ПБ
на ЦК на БКП от 28 септември 1961 г., подписано от самия А. Грозос. „От
името на Политбюро на ЦК на ГКП - се отбелязва в него - сме упълно
мощени да поставим пред вас за разискване следните въпроси: ...“
Първият от тях е да бъде създадена „организация на политемигран
тите“. Мотивът е посочена необходимостта от „разгръщане на полити
ческата, културно-масовата и възпитателната работа“. Като „стимули
ращ“ аргумент и своеобразен натиск се добавя, че такива вече съществу
ват в Румъния, Полша и Унгария. Вторият въпрос има организационно-
кадрови характер. „Считаме, че докато се осъществи горепосоченото ни
предложение - се изтъква в писмото, - в случай че вие се съгласите, е
необходимо да се извърши реорганизация на досегашната комисия на
политемигрантите от Гърция във вашата страна.“ Предложено е коми
сията да бъде петчленна и в нея да влязат Д. Велисарис, Димитрис Цитурас,
Георгиос Гагуляс, Янис Пацадзис, както и един „македонец“, без да е по
сочено конкретно име. Счита се за целесъобразно подобни комисии да
бъдат избрани на събрания в градовете, където има клубове на гръцките
политемигранти. Третият проблем, по който делегацията е упълномоще
на да разговаря, е „жилищният въпрос за някои изключителни случаи на
наши политемигранти“. Освен това тя е оторизирана да обсъди възмож
ността редакцията на в. „Лефтериа“ да бъде подсилена с още един редак
тор и назначението на Г Гагуляс за кореспондент на в. „Авги“.363
Допълнителни моменти от исканията на високопоставената гръцка
партийна делегация и някои български съображения проличават в док
ладната записка от 13 ноември 1961 г. до Политбюро на завеждащия от
дел „Външна политика и международни връзки“ Д. Дичев. Той подчертава,
че А. Грозос и П. Ифандис са „поставили устно и писмено въпроса за

създаване на културно-просветна организация на гръцките политемиг
ранти у нас“. По-нататък той изтъква: „Тази масова организация на гръц
ките политемигранти ще има за цел да развива и укрепва морално-поли
тическото единство на политемиграцията, да популяризира борбите на
гръцкия народ за свобода и демокрация, да се грижи за патриотичното
възпитание и националната култура, да култивира в своите членове лю
бов и вечна признателност към Съветския съюз, да развива и укрепва
пролетарския интернационализъм, да се бори против всяка проява на шо
винизъм и национализъм.“ Изложените пред домакините от гръцка стра
на мотиви за създаване на организацията, от една страна, подсказват не
достатъчното единство и противоречията сред гръцката емиграция, а от
друга - дълбоко загнездения на антибългарска основа „шовинизъм и на
ционализъм“364.
В докладната си записка Д. Дичев още отбелязва, че в организацията
ще членуват всички комунисти и безпартийни и че за база на изграждане
то й ще послужат клубовете на политемигрантите. Изрично е подчертано,
че „организацията няма да се занимава с разрешаването на битови въп
роси на политемигрантите (квартири, работа, лечение и др.)“. Накрая е
изразено и мнението на отдела: „Предлага да се създаде масова, демо
кратична, културно-просветна организация на гръцките политемигранти
у нас“, чийто брой по негови данни вече е нараснал на около 5000 души.365
На 20 декември 1961 г. Политбюро приема следното решение ,Д “ №
290: „Счита за целесъобразно да се създаде масова културно-просветна
организация на гръцките политемигранти в Народна република България,
която да работи за укрепване на морално-политическото единство на по
литемигрантите и за развиване на националната им гръцка култура, за
популяризиране сред своите членове на борбите на гръцкия народ за сво
бода и демокрация и да култивира в тях чувство на пролетарски интерна
ционализъм и преданост към великите идеали на социализма.“ Под ре
шението слагат своите подписи Т. Живков, Г Дамянов, Е. Стайков, Иван
Михайлов и Станко Тодоров.366
С горното решение е открит пътят за създаване на една чужда авто
номна национална структура в българското общество. Предоставена й е
възможност за обществено-политическа и културно-масова дейност. Съз
дадени са условия за укрепване единството и авторитета на ГКП, което
реално трябва да стане за българска сметка. Вложената идея да се попу
ляризират водените от нея борби не игнорира и тази срещу „българските
окупатори“ в Беломорието през войната. Неизбежно това може само да
подклажда антибългарските настроения. Идеята за „култивиране“ в емиг
рантите на пролетарски интернационализъм подсказва, че ръководство

то на БКП е наясно с ширещия се сред гръцката емиграция национализъм.
Въпреки това то дава съгласието си да бъде създадена гръцка организация.
Тя не само че не е гаранция за изкореняване на антибългаризма, но и
специфична обществена среда, която при определени условия би могла
да доведе до неговото колективно динамизиране.
Гръцкият аргумент, че такива организации вече са били изградени в
Полша, Унгария и Румъния, не би трябвало да влияе върху българското
решение. Българо-гръцките отношения от по-близкото и далечно исто
рическо минало са закодирали българофобията в гръцкия манталитет. По
добен деконструктивен елемент отсъства в отношенията с горните три
страни. Би трябвало да се има предвид, че към този момент подобни
гръцки организации липсват в Чехословакия, ГДР и СССР Традиционно
копираният съветски опит би могъл да бъде аргумент за отказ, но в слу
чая той е пренебрегнат, което подсказва благоразположението и сервил-
ниченето на българското партийно ръководство в отношенията с ГКП.
Новосъздадената Демократична организация за образование и кул
тура (ДОМЕ) се ръководи от Централен съвет, оглавен от председател и
заместник-председател. За нейните нужди е предоставена самостоятелна
сграда в центъра на столицата, на бул. „Руски“ № 25. Организацията се
издържа от българската държава. Ежегодно нейното ръководство внася в
отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП проек
тобюджет, който е одобряван. От запазени документи в архива на ДОМЕ
се вижда, че бюджетът за 1977 г. е бил 120 хил. лв., за 1978 г. - 111 хил. лв.,
1981 г. - 121 хил. лв., 1982 г. - 120 хил. лв., 1983 г. - 109 хил. лв. Отпущаните
средства са за заплати, осигуровки, хонорари, ремонт, обзавеждане и др.367
През 1981 г. в щатния апарат на ДОМЕ работят 7 пенсионери. От тях
трима са в Централния съвет - Алекос Хадзикиряшс и Янис Пацадзис са
инструктори със заплати съответно 240 и 190 лв. и Димитриос Петридис,
информатор, със заплата 150 лв. Останалите четирима са в редакцията
на в. „Лефтериа“ - Полихронис Лепидис, главен редактор, със заплата
260 лв., Сотириос Ксинотруляс, счетоводител-касиер със заплата 230 лв.,
Наум Биздрелис, пазач, със 150 лв. и София Булудзи, чистачка, с 80 лв. От
бюджета за 1983 г. се вижда, че щатният апарат на ДОМЕ е нараснал на
13 души. Четирима от тях са в Централния съвет - председател, замест
ник-председател, инструктор и машинописец. Останалите 9 са в редакци
ята на „Лефтериа“ - главен редактор, заместник-главен редактор, 3 печа
тари, счетоводител-касиер, информатор, чистачка и пазач.368
ДОМЕ има свои структури в страната - местни организации на гръц
ките политемигранти. Към 1983 г. такива съществуват в 12 окръжни цен-
трове - Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Кърджали,

Пазарджик, Перник, Габрово, Плевен и Шумен, както и в Димитровград.
Към тях са изградени функциониращи клубове.369
След създаването на ДОМЕ председатели на нейния Централен съ
вет в последователен ред са били Д. Велисарис, Д. Петкидис, Теохарис
Гадзоглу. Малкото останали документи от архива на ДОМЕ не ни позво
ляват да осветлим в необходимата степен дейността на организацията,
включително и на нейното ръководство. Някои данни потвърждават, че
дори и в него не са изживяни националистическите настроения. През 1973 г.
председателят на емигрантската организация в Унгария Трасос Сарис,
член на ЦК на ГКП, споделя пред българския посланик в Будапеща, че в
техния ЦК има хора, които не споделят линията на БКП по македонския
въпрос. Отправяли са обвинения, че сме „побългарявали“ обучаващите
се у нас „македонски“ младежи. Сред тях бил Костас Гадзос, председател
на намиращото се в Ташкент Бюро на ЦК на ГКП за работа с гръцката
емиграция в източноевропейските страни. Самият той, „славофон“ от Гу-
мендже (Гуменица), по думите на Т. Сарис бил попаднал под влиянието
на националистическите настроения на доскорошния председател на
ДОМЕ Д. Петкидис, „който често се изказвал в този дух в ЦК на ГКП“ и
който бил „човек с ниска политическа култура и еснафски разбирания“370.
Въпреки поставеното от ЦК на БКП принципно изискване при създа
ването на ДОМЕ - да не се занимава с битови въпроси - твърде скоро,
тихомълком, това условие ще бъде дезавуирано от нейното ръководство.
Българската страна ще приема нарушаването на този принцип с мълча
ливо съгласие. Още от самото начало ЦС на ДОМЕ започва да се занима
ва с решаването на квартирни въпроси. В архива на организацията са
съхранени редица свързани с тях преписки. През 1969 г. нейното ръковод
ство поставя въпроса за решаване на жилищния проблем на 112 гръцки
емигранти в Пловдив.371 На 3 август 1973 г. председателят на ЦС на ДОМЕ
информира с писмо ЦК на БКП, че „много техни семейства живеели в
мазета, тавани и общежития“. Официално са поискани 167 апартамента,
от които в София за 96 семейства, Варна - 22, Габрово - 23, Перник - 10,
Димитровград - 8 и в Бургас - за 8 семейства.372
Ръководството на ДОМЕ дава мнение и преценка за отпущане на „спе
циални пенсии“ на някои емигранти. С писмо от 26 октомври 1966 г. нейни
ят председател „не възразява“ да се даде пенсия за „особени заслуги“ на
Т. Караганис.373 В злоупотребата си с българското гостоприемство гръц
кото ръководство извършва още по-драстични нарушения на поставено
то от ЦК на БКП условие да не се занимава с „битови въпроси“. То стига
и дотам, че си позволява да ходатайства за лечението на пристигнали от
Гърция техни близки и съратници. С писмо от 28 ноември 1975 г. предсе

дателят на ЦС на ДОМЕ се обръща към МНЗ с молба за „безплатно лече
ние“ на съпругата на първия секретар на Градския комитет на ГКП в Сяр,
Георгия Панайоту. Тя имала нужда само от „лека операция“.374През 1976 г.
председателят на ЦС Т. Гадзоглу отправя редица подобни молби за без
платни прегледи и лечение на пристигнали от южната ни съседка гръцки
граждани.375 Тяхното удовлетворяване от българска страна поради тяс-
нопартийни съображения обективно разпростира грижите за политемиг
рантите и над живеещи в Гърция лица. Тази щедрост на нашите власти
ще бъде за сметка на скромноживеещите тогава създатели на материал
ни блага в „социалистическа“ България.
ЦС на ДОМЕ най-активно се ангажира с приема на децата на емиг
рантите в българските висши учебни заведения. Съхранени са много пис
ма с ходатайства за неуспели да се класират кандидат-студенти. Той из
ползва и друга възможност за своите най-близки хора, като ги включва в
списъците на ЦК на ГКП, което гарантира приема им.376
В своята политика за облагодетелстване на политемигрантите и тех
ните близки ЦС на ДОМЕ инкасира още по-драстични примери на зло
употреба с българското гостоприемство. Той се обръща към ЦК на БКП
с искане да бъде признат политемигрантски статут на пристигналите с
редовен паспорт в България от Гърция 170 души, близки на живеещи в
страната ни емигранти. От тях 164 са съпруги и съпрузи, 5 са родители и
една е сестра. По сведение на ГКП всички са участвали в някаква степен
в „гръцкото съпротивително движение“. Само трима от пристигналите
приемат българско гражданство, а другите си остават гръцки поданици.
Въпреки това на 39 души е отпусната „народна пенсия“.377
Като съобщава за това в докладната си записка от 13 март 1971 г. до
Секретариата на ЦК на БКП, завеждащият отдел „Външна политика и
международни връзки“ К. Телалов предлага въпросните 170 души да не
бъдат признавани за политемигранти. Мотивът му е, че като гръцки граж
дани са дошли в страната ни при свои близки доброволно поради семей
ни причини и материални затруднения. Още добавя, че това е в противо
речие с линията на ГКП да се ограничава изселването от Гърция на де
мократично настроени граждани. В заключение К. Телалов добавя: „Дру
гарите от Централния съвет на ДОМЕ гледат на даването на убежище не
като на политически въпрос, а като на средство за получаване на приви
легии с оглед по-пълното задоволяване на материалните нужди на род
нините, повечето от които идват у нас, за да си осигурят старините.“378
Този извод не само че разгалва потребителските стремежи на гръцка
та политемиграция и на нейното ръководство у нас, но и показва целена
сочената злоупотреба с грижите и вниманието на БКП. Опитът да се тру

пат облаги и привилегии за българска сметка този път частично е париран.
С решение на Секретариата от 8 май 1971 г. искането на ЦС на ДОМЕ за
устройване с „народни пенсии“ и на останалите 131 души е отклонено.379
Наред с финансовото и материално осигуряване на ръководството
на ДОМЕ и редакцията на в. „Лефтериа“ българската страна обезпечава
и провежданата от организацията културно-масова и просветна дейност.
Две години след създаването на ДОМЕ нейното ръководство замисля да
проведе в столичната зала „Универсиада“ Втори преглед на художестве
ната самодейност на клубовете на политемигрантите у нас. Той е трябва
ло да бъде предшестван от два районни прегледа в Пловдив и Варна.
Предвидено е да вземат участие художествени състави и физкултурни групи
от София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Димитровград, Кърджали, Па
зарджик, Бургас, Габрово, Перник, Ямбол и др., както и да присъстват
3500 посетители - емигранти от столицата и страната. По повод замис
леното мероприятие на 4 октомври 1963 г. завеждащят отдел „Външна
политика и международни връзки“ Д. Дичев внася докладна записка в
Политбюро. „Целта на този преглед и на изложбата - се изтъква в нея - е
да укрепи морално-политическото единство на гръцките политемигран
ти у нас, да поддържат и развиват националните традиции на гръцкия
народ в условията на социалистическа България.“ Д. Дичев информира,
че във връзка с това „гръцките другари“ отправили следната молба: град
ските народни съвети по места да окажат съдействие с хореографи,
диригенти, треньори и зали за репетиции; ЦС на БЧК и градските съвети
„да отпуснат помощи за задоволяване на належащи нужди“; ЦК на БКП
да осигури приема на двама представители на ЦК на ГКП и на по двама
представители на политемигрантите в другите страни; след закриване на
прегледа да се проведе тридневна екскурзия. За провеждане на прегледа
гърците поискали да им бъдат дадени 5 хил. лв. От името на отдела
Д. Дичев предлага замисленото мероприятие да бъде проведено, като
отбелязва, че след направената „рекапитулация“ се оказало, че трябвало
да им отпуснат „само 3000 лв.“380
Българската държава финансира и организираното от ДОМЕ изуча
ване на гръцки език от децата на емигрантите. Пряката издръжка е осигу
рена от ЦС на БЧК. От данните, с които разполагаме за 1982 г., се вижда,
че той утвърждава щатното разписание на учителите по гръцки език при
ЦС на ДОМЕ. През тази година има общо 13 щатни учители, разпределе
ни както следва: в София - 4, Пловдив - 3 и в Перник, Пазарджик, Димит
ровград, Варна, Бургас и с. Ягода, Казанлъшко по един. За техните запла
ти е утвърдена обща сума 28 438 лв. Освен това са предвидени и 5 учители
на обществени начала —по един в София, Кърджали, Габрово, Ямбол и

Плевен, за чиито заплати са предвидени 4560 лв.381
Към 1 януари 1963 г. Централно статистическо управление в София
провежда анкетно проучване сред гръцките политемигранти. На 15 ок
томври 1963 г. обобщените сведения са предадени в отдел „Външна поли
тика и международни връзки“ при ЦК на БКП. Според проучването об
щият брой на гръцките политемигранти в България възлиза на 6529 души,
от които възрастните, над 20 години, са 4222. От тях 2512 са мъже, а 1710
- жени.382 По националност се делят както следва: гърци 2774 (1713 мъже,
1061 жени); „македонци и славяномакедонци“- 1326 (710 мъже, 616 жени);
българи - 16 (10 мъже, 6 жени); турци - 42 (40 мъже, 2 жени); 8 от други
народности (5 мъже, 3 жени); 56 не са посочили националността си (35
мъже, 21 жени). За първи път в официална статистика за политемигранти
те се сочи, че сред тях има „македонци“ или „славяномакедонци“383.
Дошлите в страната ни политемигранти на над 20-годишна възраст в
периода 1944-1949 г. възлизат на 1915 души, през 1950-1959 г-1 4 8 4 ,1960—
1962 г. - 709 и към 15 октомври 1963 г. - 13 души. Останалите стотина
анкетирани лица не са дали сведение. Разпределението на политемигран
тите по страни, откъдето идват, е следното: 2423 от Гърция, 716 от Полша,
304 от СССР 203 от Югославия и Албания, 187 от Унгария и Австрия, 142
от Румъния, 100 от Чехословакия, 25 от ГДР Останалите 125 лица не са
посочили страната, от която са дошли.384 Цифрите показват, че 57,38% от
напусналите Гърция идват направо в България.
Твърде показателно е сведението за образованието на 4222-та полит
емигранти към 1 януари 1963 г. Като се има предвид, че повече от поло
вината се прехвърлят от Гърция направо в България, следва изводът, че
по-голямата част от установилите се в страната ни лица са получили об
разованието си у нас, а останалите - в другите източноевропейски страни,
откъдето идват. Данните показват, че 153 души са завършили техникуми
и средни специални училища, 138 - промишлени училища, 596 общооб
разователни училища, 82 - военно училище, 301 - школи и курсове за
квалификация, 229 - висши учебни заведения. Останалите 2723 анкетира
ни лица не са отговорили на въпроса за образованието, което имат.385
Ако направим едно сравнение с образованието, което са получили в
Гърция, се вижда, че от политемигрантите у нас само 460 са учили в роди
ната си от 7 до 12 клас, 23 - в други специални училища, 4 са завършили
военно училище, а 23 имат завършено и незавършено виеше образование.
Броят на неграмотните е 2713 (64,25%). От анкетираните, 590 души не
дават сведение по този въпрос.386 Фактите показват, че след напущането
на Гърция емигриралите лица значително повишават степента на своето
образование. Показателно за това е, че от 4222 политемигранти у нас над

20-годишна възраст, 229 (5,41%) са висшисти, 82 (1,94%) полувисшисти,
887 (21%) среднисти, 301 (7,12%) са завършили школи и курсове за квали
фикация. Или общият брой на училите със завършена степен на образо
вание и на придобита квалификация възлиза на 1499 (35,50%). Тази цифра
е много по-голяма, като се има предвид, че 2723 (64,49%) от анкетираните
възрастни лица не отговарят на въпроса какво образование имат.
Тази непълнота в статистическото изследване е осветлена в едно све
дение под заглавие „Общо положение на политическите емигранти“, из
готвено от външното министерство. Документът не е датиран, но със си
гурност може да се приеме, че е от 1964-1965 г., тъй като броят на нами
ращите се у нас гръцки емигранти, възрастни и малолетни, от 6529 към
1 януари 1963 г.387 вече е нараснал на 6800. Сравнението на този брой със
съответните цифри за останалите източноевропейски страни от същото
време дава основание за твърде важен извод. По численост на приютени
те гръцки емигранти от 7-те „социалистически страни“ България е на чет
върто място.388 Като се има предвид обаче броят на населението на всяка
една от тях, по степен на финансово и материално натоварване на глава
от него във връзка с обгрижването на емигрантите страната ни излиза на
второ място след Чехословакия.
От общия брой на политемигрантите у нас работещи са 4050. От тях
450 са дипломирани във ВУЗ, 280 в средни технически училища, 1240 в
промишлени училища, а 1650 са получили квалификация на месторабота
та си. Неквалифицирани работници са само 200 души. Освен това 1250
души са пенсионери, а 92 не работят. Сравнителният анализ на тези дан
ни със съответните цифри от другите източноевропейски страни води към
следните заключения. По процент на работещите политемигранти с вие
ше образование България с 11,11% е на трето място след СССР и Румъния
и е над средната цифра за всички страни, възлизаща на 10,30%. По про
цент на работещите със средно техническо образование с 6,91% страната
ни е на пето място пред Румъния и Чехословакия и е под средния показа
тел за всички страни, възлизащ на 13,50%. Работещите у нас със завърше
но професионално училище са 30,61%. По този показател България е пред
СССР но изостава от средното равнище, възлизащо на 35,30%. Тези, кои
то са получили у нас квалификацията си на своето работно място, са
40,74%. По този показател страната ни е на второ място след Чехословакия
и е над средната цифра за всички страни от 34,50%.389
Твърде интересно е и сведението от анкетното проучване към 1 яну
ари 1963 г. за професиите на гръцките емигранти, упражнявани преди и
след емигрирането им. Докато в Гърция броят на заетите в селското сто-
панство е бил 1167, в България са само 115. В другите отрасли това съот
ношение е както следва: промишленост - 649 в Гърция и 1533 в България;
транспорт и съобщения - 34 срещу 76; здравеопазване - 40 срещу 66.
Преди емигрирането с технически професии са били само 7 души, а сега у
нас са 66. Докато в Гърция само 61 са били служители, в България този
брой е 413, като при конкретните професии съотношението е следното:
учители - 18 срещу 70; журналисти - 2 срещу 8; военнослужащи - 3 срещу
54; в сферата на изкуствата - 1 срещу 12.390 Посочените цифри са относи
телни, като се има предвид, че около половината от анкетираните не са
отговорили на поставения им въпрос. Въпреки това тези данни по катего
ричен начин потвърждават, че наред с промените в образованието реши
телно се изменя и структурата на упражняваните от политемигрантите
професии. Броят на ангажираните в селскостопанския отрасъл намалява
10 пъти, докато на заетите в промишлеността се увеличава повече от два
пъти, а на реализиращите се като „служители“ броят им се увеличава бли
зо 7 пъти. Тези твърде бързи промени в социалния живот на гръцките
емигранти са доказателство за приоритетното внимание и специално от
ношение към тях на БКП и българската държава.
Според посоченото анкетно проучване 1204 са били партизани в ЕЛАС,
от които 177 имат офицерски звания. Броят на служилите в ДАТ е 2676, от
които с офицерски звания са 385. Голям е броят на емигрантите, репреси
рани в Гърция. От тях 852 са били в затвор, а други 489 в концлагер. Много
от тях в някаква степен са с влошено здраве - 587 са инвалиди, а 456 са
признати за нетрудоспособни.391 Тези характеристики от политически и
здравен характер ще бъдат много важни за още по-доброто социално об-
грижване на приютените у нас гръцки бегълци. Към 1964-1965 г. от нами
ращите се тогава в страната ни 6800 политемигранти 1250 са пенсионери,
което е 18,38% от общия им брой. По този показател страната ни е „из
преварена“ само от Румъния, където това число е 21,12%, а за останалите
източноевропейски страни е както следва: Унгария - 17,70%; Полша -
15,54%; СССР - 9,73%; Чехословакия - 8,11% и ГДР - 2,33%.392 Няма
съмнение, че решаващ фактор за румънското „първенство“ по броя на
пенсионерите е базирането на ЦК на ГКП в Румъния, което му дава по-
добра възможност директно да урежда с пенсии своите хора. Причината
за българското „второ място“ се крие в разточителната щедрост на ЦК
на БКП. Преобладаващото мнозинство от българските пенсии обаче са
твърде „качествени“. От общия брой на гърците пенсионери към 1 януари
1963 г„ възлизащ на 1096 души, 984 (89,78%) получават „народни пенсии“.
Пенсиите за трудов стаж са само 98 (8,94%). Тук трябва да се има предвид,
че се зачита и придобитият стаж в другите страни от съветския блок, как-
4. Малките галеници и недолюбеното „второ отечество" 169
то и времето, прекарано в гръцки затвори, лагери и като бойци от ЕЛАС

и ДАП Обективно при тези пенсионери приносът им за тяхното пенсион
но осигуряване в България е незначителен. Към горната дата има и 5
души, които получават пенсия за злополука.393 Само за година-две, към
1964-1965 г. общият брой на пенсионерите се увеличава със 154. Обясне
нието за този висок темп на нарастване с около 14% е в крайно привиле
гированото положение на гръцките емигранти.
По всичко изглежда, че проведената от Централното статистическо
управление анкета е по поръчка на ЦК на БКП. Мотивите за това би тряб
вало да се търсят в желанието на висшия партиен орган да получи мно
гостранна и пълна информация за гръцките политемигранти като специ
фична категория в нашето общество. Това би позволило по-добре да се
познават протичащите в тях социални процеси, които да се насочват съ
образно политиката на БКП и нейните „братски“ взаимоотношения с гръц
4. Малките галеници и недолюбеното „второ отечество“
Към началото на 1950 г. в България има 2460 гръцки деца.394 Те са

настанени в десет общежития в следните селища: Банкя, Ботевград, Бургас,
Габрово, Карлово, Сливен, Стара Загора, с. Земен, Радомирско, с. Горно
Паничерево и с. Павел баня, Казанлъшко.395 Без да имаме сведения за 470
деца в Ботевград, другите 1990 от останалите общежития имат следния
възрастов състав: от 1 до 3 години - 51 деца; от 4 до 6 години - 387; от 7
до 10 години - 490; от 11 до 13 години - 549, от 14 до 17 години - 505.396
Децата и намиращите се по това време у нас около 7 хил. възрастни
гръцки емигранти поставят на изпитание възможностите на българската
държава. От деветте страни, приели гръцки бежанци, към този момент
малка България е подслонила около една пета от тях.397 Ето защо българ
ската страна се възползва от благоразположението на други източноев
ропейски страни да приемат част от възрастните и децата.398
В началото на януари 1950 г. е уговорено с пристигналия в София
Лаптош, представител на ЦК на Унгарската партия на трудещите се (УПТ),
приемането на първата група гръцки бежанци, между които и 150 деца.
Българската страна поставя въпроса Унгария да приеме още около 1000
деца. Гръцкото ръководство у нас съставя списъците на лицата, които
трябва да заминат. На 24 януари със специално композиран влак от Банкя
150 деца и 963 възрастни напущат България, съпроводени от трима пред
ставители на БЧК. След три дни те пристигат в Будапеща. Децата и част
от възрастните остават в Унгария, а останалите отпътуват за Чехословакия.399

На 10 март българският пълномощен министър в Будапеща д-р Любен
Герасимов известява София за полученото от унгарска страна принципно
съгласие да приеме нови 1000 деца. С писмо от 6 април до генералния
секретар на ЦК на УПТ Матиаш Ракоши българският премиер В. Чер-
венков го известява за нашата готовност да отпътуват още 150 деца без
родители и други 450, част от които с родителите си. Полученият на 22
април писмен отговор от М. Ракоши подсказва, че Унгария не е готова да
ги приеме, тъй като към момента унгарското правителство все още няма
взето решение за настаняването на нова група гръцки деца. В заключение
унгарският лидер добавя, че е разговарял с генералния секретар на ЦК на
ГКП Никое Захариадис, с когото се е договорил въпросът да бъде решен
положително след съответното съгласуване.400
Към края на април в Будапеща пристига П. Огнянова, завеждащ от
дел „Бежанци“ при ЦС на БЧК. Тя е приета в ЦК на УПТ от Фодор,
отговарящ за гръцките емигранти. Без да поема конкретен ангажимент,
унгарецът уведомява българската представителка, че „може би ще се яви
възможност през есента на 1950 г. да приемат нова група бежанци“401.
Междувременно са постигнати договорености с други страни. През
юни 705 гръцки деца заминават за Полша и Унгария.402 Към края на юли
отпътуват още 800 за ГДР и Чехословакия,403 а други са прехвърлени в
Румъния.404 Преди да напуснат страната ни, ЦС на БЧК взема мерки за
доброто им стъкмяване с дрехи, обувки и лични пособия. Изпраща пла
тове по места, за да бъдат ушити нови рокли и ризи. За онези деца, чиито
родители са в България, преди заминаването им е организирано някол
кодневно съвместно пребиваване в Берковица, като БЧК поема техните
пътни разходи.405
Намаленият брой на децата позволява на ЦС на БЧК да замисли ре
организация на общежитията съобразно възрастовите особености на
децата. На 10 юли е отправено предписание до техните управители да
представят списъци с имената им. Изпратените през втората десетдневка
на юли сведения подсказват, че в казанлъшките села Горно Паничерево и
Павел баня има съответно 147 и 231 деца, в Габрово - 35, Карлово - 171,
Сливен - 155, Бургас - 53, Стара Загора - 82, Банкя - 62, с. Земен, Радо
мирско - 51,406
От по-късно сведение на ЦС на БЧК, предоставено на външното
министерство, става ясно, че общият брой на гръцките деца, влезли в Бъл
гария, е 2766. По-голямата част от тях, след известен престой в страната
ни, по различно време е прехвърлена в други страни както следва: в Румъния
- 595 деца,Чехословакия - 187, Унгария - 162, Полша - 513, ГДР - 607 и
4. Малките галеници и недолюбеното „второ отечество“ 171
СССР - 27. В България остават да живеят 675 деца. От заминалите в посо

чените пет страни, 1221 отиват при родителите си, а 145 при свои близки.407
Изтеглянето на значителна част от гръцките деца в България позво
лява да се пристъпи към реорганизация на общежития. На 22 юли 1950 г.
ЦС на БЧК нарежда на управителя на общежитието в Павел баня до края
на месеца да прехвърли питомниците му в Горно Паничерево и да се под
готви за прием на тези от предвидените за закриване детски общежития в
Карлово, Бургас и Ботевград.408 Към края на юли бургаското общежитие
е закрито, а децата отиват в Павел баня.409 На 22 юли Върховното управ
ление на БЧК дава предписание на управителя на ботевградското обще
житие, поради предстоящото му закриване, да изпрати 12 деца в Земен,
120 в Габрово и 28 в Павел баня.410 В последното селище са прехвърлени и
тези от закритото към края на юли общежитие в Карлово.411
По сведение на Комитета на гръцките деца у нас към 9 август броят
им в страната ни възлиза на 653, настанени в шест общежития. Те са раз
пределени както следва: Горно Паничерево - 240, Павел баня -152, Габрово
-105, Сливен - 66, Стара Загора -1 1 , Земен -5 1 . По същото време в Бан
кя се намират още пет заедно с майките си.412 Всички останали деца от
общежитието в Банкя са преместени в други, като на техните места са
настанени 395 гръцки младежи и девойки, на които предстои да започнат
работа в индустриални предприятия.413 С писмо от 14 август отговорният
секретар на ЦС на БЧК Г. Господинов нарежда на управителя на сливен
ското общежитие да го подготви за ликвидация, а питомниците му да
бъдат изпратени в едноседмичен срок в Стара Загора.414
По данни от юли 1950 г. при 143 (21,89%) деца от настанените в обще
житията единият от родителите им е убит или починал. Други 38 (5,81%)
имат баща или майка, които са в гръцки затвор или лагер. Родителите на
42 деца (6,43%) се намират в други източноевропейски страни - на 32 от
тях са в Чехословакия, на 10 в Унгария, Румъния и Полша, а на други 9
(1,37%) са останали в Гърция.415 Тези данни показват, че ако за 232 деца
(35,53%) грижите на българската държава са морално оправдани, не мо
же да се каже същото за останалите 421 (64,47%), чиито родители са в
България. Полаганите постоянни грижи за осигуряване на емигрантите с
квартири и преимущественото им устройване с възможно най-добрата за
тях работа им позволява да отглеждат децата си както всички български
граждани. Възможността да ги настаняват в общежития, за да бъдат от
глеждани за сметка на българската държава, им открива още един начин
за облагодетелстване, от който не пропускат да се възползват.
За живота в детските общежития през първото полугодие на 1950 г.
съдим от извършените проверки от служителите на БЧК. На 14 февруари
инспекторът в отдел „Бежанци“ Надежда Георгиева посещава общежити

ето в Ботевград с 341' деца. За тях се грижат 80 души български и гръцки
персонал. Хигиената е добра, а храната обилна. На 23 февруари тя извърш
ва проверка и в карловското общежитие. Установява, че вече няма болни от
краста, а децата са добре отглеждани.416 В края на февруари е извършена
проверка и в профилакториума в с. Земен, Радомирско. Въпреки добрата
храна - с две допълнителни закуски - констатацията е, че все още липсват
необходимите условия за „правилно лечение“ на децата. Отправена е пре
поръка за по-бързо довършване на строежа на новата кухня и баня.417
В началото на март главният инспектор при отдел „Бежанци“ Христо
Конярски посещава Павел баня, Горно Паничерево, Стара Загора, Сливен
и Габрово. С доклади от 10 март той информира ръководството за със
тоянието на всяко едно от общежитията. В Павел баня децата живеят във
вили, обслужвани от самарянки. Хигиената е на „високо равнище“, пи
томниците са чисти и спретнати, а за здравето им се грижи лекар. Меню
то е изготвяно с участието на гръцкия ръководител, а храната е достатъч
на и вкусна. Почти ежедневно е предлагано месо.418 Подобно е положени
ето и в дома в Горно Паничерево.419
В старозагорското общежитие Хр. Конярски констатира подобрения
в храната, облеклото и хигиената. Той посещава индустриалните пред
приятия, в които работят гръцки юноши и девойки и усвояват специалност.
Работата им е оценена от стопанските ръководители като добра, а обуче
нието успешно. Инспекторът търси съдействието на градското и окръж
ното ръководство на БКП за разширяване на сградния фонд. Той настоя
ва пред тях да обърнат внимание на гръцкото ръководство, за да бъде
затегната дисциплината на домуващите.420
С добро впечатление инспекторът остава и от Сливен, където видът
на децата е „здрав, охранен, добре са облечени и обути“. Ръководителите
на индустриалните предприятия и МТС са доволни от работещите в тях
гръцки младежи и девойки и от амбицията да овладеят професията. Те
получавали 10% от заплатата си, а останалата част е предоставяна за
културни, спортни и други нужди на общежитието. На проведеното от
Хр. Конярски съвещание с българския и гръцкия персонал са набеляза
ни мерки за подобряване на хигиената, за усилване храната на болните
от плеврит, за изолиране на страдащите от краста и за устройване на
по-чести срещи с български младежи и деца. На проведеното събрание
домуващите изразяват задоволството си от полаганите грижи. Изтъкват
и изключително доброто отношение към тях на българските работници
в предприятията.421
За разлика от другите общежития Хр. Конярски изразява недоволст
вото си от това в Габрово, където хигиената не е добра, дрехите са замър

сени, крастата още не е ликвидирана. Причината за това намира в лошо
то администриране. Българският управител е напуснал, а гръцкият ди
ректор не полагал грижи за хигиената, опазването на имуществото и съз
давал условия за похабяване на храната.422
Хр. Конярски прави обобщаващ доклад за впечатленията си от из
вършената обиколка, в който повдига някои принципни въпроси пред ръ
ководството на БЧК. За икономии в бюджета предлага да бъде подменен
обслужващият български персонал и охраната с гърци. Поставя въпроси
те за изравняване на дневния оклад в общежитията, който се движи от 100
до 120 лв., за заплащане труда на работещите в предприятията, за снаб
дяването им с работно облекло и за уреждане на техните социални оси
гуровки. Отбелязва^ че във всички общежития на домуващите се дава по
600 г хляб и настоява това количество да получават и неработещите в
старозагорския дом.423
Въпросът за хляба се поставя спекулативно от някои гръцки учители.
Един от тях, прехвърлил се на работа от карловското в бургаското обще
житие, където дневната дажба е 600 г, провокативно заявява, че в Кар
лово децата получавали повече хляб. На отправеното запитване от 27 фев
руари 1950 г. БЧК отговаря на бургаския управител: „Българският народ
получава дажба 400 г хляб, а само в гръцките общежития се отпуща по
600 г, значи с 200 г в повече, на което трябва да бъдат доволни.“424
Тежкият продоволствен проблем в страната към началото на 50-те
години и съществуващата купонна система създават сериозни трудности
пред българските власти да задоволят в най-пълна степен потребностите
на гръцките деца. През април 1950 г. за тях дори са заделени част от полу
чените от СССР храни, между които и брашно.425 За да набавят необходи
мото, някои управители на общежития, в разрез с нормативните актове,
закупуват продукти на свободни цени. С писмо от 19 април ЦС на БЧК
напомня да се спазва съответната наредба и подобни покупки да се пра
вят само със специално разрешение. Указано е, когато е нужно да бъде
усилена храната в общежитията, да се иска увеличаване на нарядните ко
личества храни от Министерството на вътрешната търговия.426 В изпъл
нение на указанията управителят на общежитието в Банкя за гръцки мла
дежи и девойки интервенира пред ЦС на БЧК да му съдейства да се запа
сят за зимата с 10 т картофи, 10 т зеле, 4 т лук, 3 т праз, 2 т моркови, 5 т
фасул и 12 т консервиран зеленчук.427
В издаденото през юни 1950 г. 1511-то постановление на МС, с което
е категоризирано непроизводителното население за получаване на храни
телни продукти, общежитията са поставени в по-висока категория, а пре-
ванториумът в с. Земен - в първа. Децата, навършили 18 години, са изве

дени в групата на възрастните.428
Управителят на общежитието за гръцки деца в Стара Загора подема
инициативата за увеличаване на определения от 30 май 1950 г. дневен
оклад от 100 лв. С писмо от 15 ноември до ЦС на БЧК настоява да бъде
увеличен на 120 лв. с мотива, че децата вече са по-големи, между 10 и 17
години, и умствената им натовареност нараснала.429
През първото полугодие на 1950 г. е отделено целенасочено внима
ние за укрепване здравето на гръцките деца и за техния организиран отдих.
Изпращани са в детския морски санаториум във Варна и в Банкя.430 За
балнеолечение само от едно общежитие са определени 11 деца.431 Питом
ниците от бургаското общежитие през лятото са изпратени на планина в
Ботевград, а нуждаещите се от санаториално лечение - в с. Земен. На
тяхно място за морска почивка в Бургас идват нуждаещи се гръцки деца
от други места. За децата от Сливен е предписано да ползват за летен
отдих манастира „Св. Георги“.432
Издръжката на общежитието за гръцки деца в Банкя за първото три
месечие на 1950 г. възлиза на 207 084 лв.433 През май и юни разходите са
общо 1 102 168 лв.434 През първите три месеца на годината издръжката на
общежитието в Земен струва 2 918131 лв., а само за месец май - 939 408 лв.
През февруари издръжката на общежитието в Ботевград коства 1 514 000
лв.435 За периода от 1 януари до 10 юни 1950 г. БЧК изразходва за гръцки
те детски общежития с 2400 деца общо 43 763 000 лв.436
Една от основните грижи на българската държава е да осигури мате
риално и кадрово обучението и възпитанието на гръцките деца. Обучението
се извършва в българските основни и средни училища на съответните
населени места съвместно с българските ученици. В общежитията децата
се подготвят за училище с помощта и под контрола на български и гръц
ки възпитатели. Тук се провежда и обучението по гръцки език.
Неколцината правоспособни учители сред политемигрантите са край
но недостатъчни за организиране на учебния процес по роден език. Ето
защо още към есента на 1949 г. е организиран тримесечен педагогически
курс за учители по гръцки език.437 Към началото на 1950 г. в десетте обще
жития за гръцки деца има 179 души гръцки персонал, от които 10 са
директори, 51 учители, 114 детегледачки, 2 шивачи и 2 общи работници.
Директорите отговарят за цялостната учебно-възпитателна работа, за
гръцките учители и работници. По общежития педагогическият персонал
се разпределя както следва: в Банкя - Евангелия Геогали, която е директор,
и 1 учител; Габрово - Георгис Саволидис, директор, и 3 учители; Бургас -
Янис Пападопулос, директор, и 3 учители; Горно Паничерево - Костас
4. Малките галеници и недолюбеното „второ отечество' 175
Калайдзис, директор, и 5 учители; Сливен - Василис Цикулас, директор,

и 5 учители; Ботевград - Вангелис Гьоцис, директор, и 12 учители; Стара
Загора - Адам Адамидис, директор, и 4 учители; Павел баня - Стелиос
Атанасиадис, директор, и 4 учители; Земен - Сотирис Спирудис, директор,
и 3 учители; Карлово - Янис Фортунас, директор, и 11 учители.438 Към
всяко общежитие има и съответният брой детегледачки.439
Месечните заплати на директорите мъже са по 5 хил. лв., а на жените
3 хил. лв., на учителите мъже по 4 хил. лв., а на жените 3 хил. лв., на де
тегледачките по 2 хил. лв., а на мъжете работници по 4 хил. лв.440 Само
а февруари 1950 г. на гръцкия персонал в общежитията са изплатени
заплати, възлизащи на 412 хил. лв.441 С предписание на просветното ми
нистерство гръцките учители получават заплатите си и по време на лят
ната ваканция. Заплаща се и на лицата, ангажирани с детските летни
лагери.442
Необходимостта от гръцки кадри налага към пролетта на 1950 г. в
Ботевград да бъде открит шестмесечен педагогически курс, в който се
обучават 28 души. Поради закриване на ботевградското общежитие през
лятото курсът е прехвърлен в Павел баня.443 По време на обучението си
курсистите получават ежемесечцо по 2 хил. лв., а двамата гръцки препо
даватели - заплати от 5 хил. лв.444
Наред с гръцкия персонал в общежитията има и български служите
ли и работници. Цялостната административна и стопанска дейност се
ръководи от български управител. В негово подчинение са домакинският,
медицинският и техническият персонал, както и общите работници към
общежитията. Само в бургаското общежитие към април 1950 г. работят
12 българи. С изплащаните им заплати те допълнително натоварват изд
ръжката на детските общежития.445
Съвместно с гръцката страна българските просветни власти и БЧК
полагат големи усилия за ползотворно организиране и провеждане на учеб
ната и възпитателната работа. С тази цел през последните четири дни на
януари 1950 г. общежитието в Павел баня е проверено от „главния ин
спектор при гръцките училища в България“ Пеньо Друмешки и „гръцкият
училищен инспектор“ Янис Фортунис. Те извършват педагогическа реви
зия на две български учителки и на гръцката учителка Анастасия Папавлу.
От ревизионния акт се вижда, че главните усилия в общежитието са хвър
лени за усвояване на български език. Изучаването му е организирано с 50
по-големи момичета, които освен това се грижат за по 5-6 деца от 3 до 7
години. В учебната програма на гърнетата са включени още смятане, ес
тествознание и история на Гърция. Обучението по български език се води
от една редовна учителка, а по гръцки език - от гъркиня, която е редовна
учителка с многогодишен учителски стаж в родината си, и четири гръцки

девойки, завършили у нас тримесечен педагогически курс. В акта е от
белязано, че всички учители - редовни и нередовни, са обхванали своята
работа. На 31 януари инспекторите провеждат конференция с учителския
колектив при общежитието и очертават насоките за по-нататъшната ра
бота.446
По-пълна картина за състоянието на учебно-възпитателната работа в
общежитията дава докладът на Хр. Конярски за посещенията му в тях
към пролетта на 1950 г. Той отбелязва, че във всички общежития са назна
чени български учители, „в болшинството, членове на БКП“, които обе
щавали, че „ще успеят да изпълнят предназначението си, да научат деца
та на български език“. Констатациите на инспектора не са много опти
мистични - децата четели механично, превеждали и преразказвали по-
трудно и се налагало многократно да повтарят даден материал. За пре
одоляване на трудностите той дава указания за разделно обучение по сте
пен на подготовка и за организиране на взаимопомощ между учениците.
Хр. Конярски нарежда да бъдат провеждани ежемесечни съвещания на
гръцките и българските учители за отчитане на работата, а възпитателна
та дейност да се ръководи от единен учителски съвет.447
Учебните занятия за гръцките деца приключват на 25 юни, след което
са проведени годишните изпити. На завършилите начално и прогимнази
ално образование са дадени удостоверения, подписани от съответния бъл
гарски учител и от „гръцки представител“. Просветното министерство се
разпорежда дежурството на учителите да се подреди така, че в общежи
тията винаги да има преподавател, който да продължи работата с дому-
ващите по изучаване на българския език.448
Докато българската държава осигурява финансово, материално и кад
рово общежитията за гръцки деца и обучението им в българските училища,
ръководството и контролът над учебно-възпитателната работа в обще
житията се споделят от софийския клон на гръцкия Комитет за помощ на
детето (ЕВОП). Възприетата линия от ГКП цели да запази монопола си
върху цялостното възпитание и формиране на идейния мироглед на
подрастващите, както и непосредствения си контрол над тях. Това засил
ва автономността на гръцките детски общежития и поставя техните гръц
ки директори в ролята на недосегаеми и претенциозни управници. От ед
на страна, това нарушава съгласуваността в действията на българския и
гръцкия персонал в общежитията, а от друга - създава условия за проти
воречия и конфликти.
На 6 януари 1950 г. секретарят на Комитета за помощ на детето Васи
лис Капарис съобщава на ЦС на БЧК пълномощията, които са им възло
жени от Централното бюро на ЕВОП в Будапеща. Съгласно неговите раз

пореждания комитетът в София е в състав от тричленно бюро, четирима
директори на детски общежития и по един представител на ЕПОН и
Антифашисткия фронт на жените (АФЖ). Тричленното бюро е натоваре
но със следните задачи: организира, ръководи, управлява и обучава гръц
ките деца; осигурява контакта с БЧК и сътрудничеството с българските
учители и инспектори; ръководи партийните организации на гръцкия
персонал, както и останалите масови организации на жените, младежите
и децата; съхранява документацията за децата, води здравна статистика
и ежемесечно се отчита пред Централното бюро на ЕВОП; урежда връзки
с родители, роднини и може да дава сведения при отправени запитвания;
контролира и експедира детските писма и тези на възрастните.
В. Капарис съобщава, че в бюрото освен него влизат още Янис Фор-
тунис, отговарящ за просветата, и Сотирис Спирудис, помощник на сек
ретаря по всички въпроси и наблюдаващ здравословното състояние на
децата и разместванията им по общежития. В канцеларията на комитета
има още трима служители - Георгиос Диамандис, който контролира ко
респонденцията и експедира писмата, Мария Кондева - преводач и маши
нописка, и Сирмо Аргиру, отговаряща за домакинството на комитета.449
Едно от първите масови мероприятия на Комитета за помощ на де
тето е обявеното съревнование в общежитията по случай годишнините от
създаването на ЕПОН и на Съветската армия. Я. Фортунис изпраща ди
рективно писмо до гръцките директори за неговото разгръщане. Издиг
натият основен критерий в надпреварата е устното и писменото овладя
ване на българския език.450 Комитетът се застъпва и за повишаване запла
тите на гръцкия персонал в общежитията, като на 24 април се обръща със
специално писмо до ръководството на БЧК.451 Към лятото на 1950 г. в
комитета се появяват нови фигури. Към юни един от новите му членове е
Ставрос Керамопулос. През септември и октомври са привлечени двама
нови служители - Костадинос Василиадис и Андонис Казакос.452
Вменените задължения от Централното бюро на ЕВОП на Комитета
за подпомагане на детето в София регламентират неговата роля като ор
ган за ръководство и контрол над общежитията за гръцки деца в България.
Той трябва да организира и управлява учебно-възпитателния процес и
разместването на децата, да наблюдава здравословното им състояние, да
ръководи политическия и обществения живот на гръцкия персонал, както
и да изпълнява цензорски функции. На комитета е възложено да органи
зира, съхранява и разполага с цялата документация и информация за де
цата. Той е подчинен на Централното бюро на ЕВОП, на когото е задъл
жен да се отчита, и се явява негова трансмисия в отношенията му с БЧК
и българските просветни органи. По този начин общежитията за гръцки

деца, с гръцки директори, учители и възпитатели, се превръщат в звено
от автономността на гръцката емиграция в България. В това трябва да се
търсят причините за недостатъчното сработване на българския и гръц
кия персонал.
Политиката на гръцкия комитет за автономност при работата с деца
та стимулира стремежа на гръцкия персонал да налага ролята си в ця
лостния живот на общежитията. Липсата на инструкция от ЦС на БЧК за
правата и задълженията на българската и гръцката част от техните ръко
водства създава условия за търкания и противоречия. В изложение от
1 февруари 1950 г. до Върховното управление на БЧК управителят на бо
тевградското общежитие Андрей Дойнов пише за възникналите на тази
база неблагополучия. Той се оплаква, че „децата са много разглезени“, а
гръцките учители „гледали леко на работата си“. Не можел да направи
нищо, тъй като В. Капарис и Я. Фортунис от гръцкия комитет са му заб
ранили изрично да се меси в работата по възпитанието на децата. За съз
дадената обстановка многократно е донасял до околийските ръководства
на БЧК и БКП. Управителят споделя, че едва след решителната му наме
са дошъл новият учител Манолис, който въдворил ред и „поставил гръц
ките учители на мястото им“453.
След мартенската си обиколка на общежитията за гръцки деца за лип
сата на разбирателство между българския и гръцкия персонал в Горно
Паничерево донася инспекторът от ЦС на БЧК Хр. Конярски. Подобно
било положението и в Габрово. В доклада си той отбелязва: „Нервното
състояние на гръцкия директор вследствие на болестта му пречело за доб
ро и пълно сработване.“ Несработването е причина за управителя на ста
розагорското общежитие да подаде оставка. В резултат на лоши взаимо
отношения се стига до опасен инцидент в Сливен. Една от работещите в
кухнята гъркини се нахвърля с нож върху готвача. Хр. Конярски нарежда
„да се вземат мерки за обуздаването й“454. Лошите взаимоотношения между
българи и гърци в Горно Паничерево не са преодолени и впоследствие. В
доклада си от 25 септември 1950 г. инспекторът на БЧК Надежда Николова
отбелязва: „Липсва каквото и да е сработване между българския и гръц
кия управител.“455
За новата учебна 1950-1951 г. БЧК взема своевременни мерки, за да
осигури необходимия педагогически персонал за детските общежития. На
2 септември 1950 г. е поискано от просветното министерство да назначи
допълнително още 9 учители - 4 първоначални и 5 прогимназиални. От
тях петима са за с. Павел баня, двама за Стара Загора и по един за с. Гор
но Паничерево и с. Земен. Червенокръсткото ръководство информира
4. Малките галеници и недолюбеното „второ отечество 179
министерството, че от тази учебна година в програмата са предвидени

часове за изучаване на руски език.456
Броят на гръцките деца у нас от лятото на 1950 г. се запазва и към
пролетта на следващата. В отговор на отправено запитване от съветско
то посолство в София на 6 март 1951 г. външното министерство отговаря,
че у нас се намират 650 деца.457 Те са настанени в четири общежития -
Павел баня, Горно Паничерево, Габрово и Стара Загора.458 При извърше
ната в края на март проверка от инспектора Н. Георгиева се констатира,
че децата живеят при добри условия и всичките са здрави. Храната е дос
татъчна и разнообразна, облеклото е осигурено и се поддържа добра
хигиена. Наред със създадените от българска страна благоприятни обек
тивни условия са установени и сериозни слабости от субективен характер.
Възпитателната работа в Горно Паничерево „не била достатъчна“, а в
Павел баня е „много слаба“, децата псували и не били дисциплинирани. В
габровското общежитие инспекторката установява липсата на единодей
ствие между българския и гръцкия персонал. По нейно мнение това води
до нарушаване на организацията. Без да персонализира своите обвинения,
тя по косвен начин подсказва, че основната причина за неблагополучията
се крие в гръцкия персонал. В изготвения от нея доклад повдига завесата
за своеволията и самоуправството на гърците, като отбелязва, че „пос
ледните са вършили неща, без да питат българските отговорници“459.
Към лятото на 1951 г. е извършена известна реорганизация на дет
ските общежития. Това в Горно Паничерево е закрито и е разкрито ново в
с. Ягода, Казанлъшко. Към 4 юли в него пребивават 217 деца на възраст
от 2 до 7 години. Към тази дата в Павел баня има 149 деца на възраст от
9 до 12 години. По същото време в старозагорското общежитие живеят
107 деца от 12 до 14 години. Преобладаващото мнозинство питомници са
от западнотракийския окръг Еврос. Има и от Гюмюрджинско, Драмско,
Сярско и Демирхисарско. Освен домуващите в габровското общежитие
юноши и девойки има и други 19, които живеят в столицата и учат в тех
нически училища.460
Към края на лятото на 1951 г. броят на децата остава непроменен и
възлиза на 650. На отправено запитване от външното министерство, на
27 септември ЦС на БЧК отговаря, че родителите на 629 от тях са в
България. Те са работили, а някои са ползвали общежития. На 9 от децата
родителите са загинали, на 2 са били в гръцки концлагер, а на други 10 са
в Румъния, Унгария и Полша. В даденото сведение още е посочено, че
има 49 новородени деца, които са при родителите си.461 Приютените в
България деца са изключително от гръцки народностен произход. Цифрата
на т.нар. македончета не е повече от около 5%, а на турнетата и българо-
мохамеданчетата - около 2,50%.462 Тези цифри са поредното потвържде

ние на дълбоко погрешната политика на БКП по македонския въпрос.
Освен това фактите показват, че реално само 21 от настанените у нас
деца се нуждаят от издръжката на държавата, докато на всички останали
родителите им са в България, които би трябвало да се грижат за тях.
В навечерието на учебната 1951-1952 г. са направени кадрови проме
ни в Комитета за помощ на детето в София. Той е оглавен от Темистоклис
Киртамидис в качеството му на секретар. В него още влизат Панайотис
Капусидис - партиен секретар на комитета, Тасос Николаидис - член, и
Янис Каракостас, който е определен и за директор на старозагорското
общежитие. Наред със съобщените промени в писмото на комитета от 12
септември 1951 г. до ЦС на БЧК, към него е приложен списък на гръцките
учители и възпитатели и са посочени извършените размествания. Обявени
са и издигнатите от комитета нови директори на общежития - Теохарис
Ракидзис в Габрово, Я. Каракостас в Стара Загора, Вангелис Петридис в
Павел баня и Димитриос Банкос в Ягода.463
Гръцкото ръководство не само че се разпорежда със своите „педаго
гически кадри“, но предрешава съдбата на младежите и девойките, като
определя учебното заведение, в което трябва да постъпят. На 9 август
1951 г. Партийният комитет на ГКП в България съобщава на ЦС на БЧК,
че разпределя 115 души за обучение в София и други трима в Пловдив. Те
са на възраст от 14 до 20-23 години. От тях 16 души са насочени да учат в
гимназия, 51 - в средни технически училища, 15 - за милосърдни сестри,
33 - в професионални заводски училища.464
Преди да започне новата учебна година, Комитетът на гръцките бе
жанци замисля създаването на две гръцки училища. С писмо до МНП от
* 7 септември 1951 г., подписано от Ал. Мариадис, комитетът излага свои
те виждания и конкретни предложения. Съобщава, че от намиращите се в
България 634 деца465 на 367 предстои да се учат от l -во отделение до 1-ви
клас. Останалите деца на училищна възраст е трябвало да се обучават
във 2-ри и 3-ти клас на българските прогимназии, в гимназии, техникуми
и професионални училища.
Комитетът замисля двете гръцки училища да бъдат разкрити към об
щежитията в Ягода и Павел баня. По нейни данни от 218 деца в Ягода 34
от тях ще бъдат в забавачницата, в 1-во отделение - 67, във 2-ро - 52 и в
3-то - 65. От намиращите се в Павел баня 146 деца, 32 от тях ще бъдат в
3-то отделение, 49 в 4-то и 65 в 1-ви клас.
Предложеният от гръцкото ръководство учебен план предвижда в 1-во
отделение децата да имат 20 учебни часа седмично и освен родния език
да изучават и останалите предмети на гръцки. Във 2-ро отделение сед-
минната натовареност е 24 часа, като при 12 от тях обучението е на гръц

ки език. В 3-то и 4-то отделение са предвидени съответно 30 (14 на гръцки)
и 32 учебни часа (14 на гръцки), а в 1-ви клас - 32 часа, от които 12 на
гръцки език. Освен обучението по родния език в 4-то отделение и в 1-ви
клас е планирано да се изучават история и география на Гърция.
За реализиране на учебния план Комитетът на гръцките бежанци съоб
щава, че разполага с 16 учители, които смята да използва и като възпита
тели - да подпомагат децата при подготовката на уроците и да надзира
ват цялостния живот в общежитията. Той отправя молба към просветно
то министерство да осигури нужния брой български учители за двете гръц
ки училища. Предлага те да бъдат поставени под контрола на МНП с цел
„да се постигне час по-скоро приравняване на техните училища със съот
ветните български училища“.
Комитетът планира за децата, които ще бъдат във 2-ри и 3-ти клас на
българските прогимназии, в средните учебни заведения и професионал
ните училища през свободното си време „да слушат гръцки уроци по род
ния език, история и политическо възпитание“. За тази цел е разполагал с
5 учители. В писмото си до МНП комитетът споделя идеята си за 44-те
питомници на габровското общежитие, на възраст от 15 до 19 години,
завършили 5-о и 6-о отделение на гръцкото основно училище. Тъй като в
момента работели в различни предприятия на Габрово, е предложено да
преминат някаква форма на обучение и след приравнителен изпит да пос
тъпят в „практически професионални училища“466.
Учебният план на гръцкия комитет, въз основа на който трябва да
бъде организирано обучението на децата, съдържа две основни идеи. Пър
вата е да се осигури възможност за образование на по-малките в българ
ската просветна система и за професионална реализация на по-големите,
получили непълно или пълно основно образование в Гърция. Втората идея
е да се утвърждават и развиват гръцката идентичност и национално са
мочувствие чрез родния език, историята и географията на Гърция и пос
редством политическото възпитание в духа на гръцките традиции и по
литиката на ГКП.
Замисълът на Комитета на гръцките бежанци за обособяване на гръц
ки общообразователни училища към детските общежития в Ягода и Павел
баня е възприет от МНП. Те започват да функционират от началото на
1951-1952 г., като обучението се провежда по гръцкия учебен план. С ог
лед по-доброто приспособяване на децата към българските условия, съв
местно с гръцки представител, МНП изготвя нов учебен план. Той в зна
чителна степен се различава от този, предложен от гръцкия комитет. Не е
възприета неговата идея обучението в 1-во отделение да се води само на
гръцки. Планирано е една трета от часовете да бъдат на български. Пред

вижда се вместо две учебни години история и география на Гърция да се
изучават само в 4-то отделение. Отличителна черта на новия план е ак
центираното изучаване на гръцки език. За него са отделени почти полови
ната от седмичните часове в l -во отделение, около една четвърт за оста
налите степени на началния курс и около една шеста за прогимназиалния.
В плана седмичната натовареност на децата е по-малка от тази в гръцкия
учебен план. Изоставена е и застъпената в него номенклатура на изучава
ните предмети, заимствана от гръцката образователна система.467
През първата половина на декември 1951 г. началникът на отдел при
просветното министерство Кирил Томов, съвместно с представители на
ЦК на БКП и на гръцките емигранти, посещава общежитията в Ягода,
Павел баня и Стара Загора. Целта е да бъдат проверени условията, при
които живеят децата, и състоянието на учебната работа в тях. Ако усло
вията за живот са оценени като „сравнително добри“, състоянието на учеб
ната работа е квалифицирано като „незадоволително“. Според проверя
ващите причината за това е, че се работи по претоварения гръцки учебен
план. В доклад до министъра е предложено работата да се преустрои по
този, изработен от МНП, да бъдат назначени нужните български и гръц
ки учители за предучилищно обучение, в началния и средния курс, както и
учители българи за трите общежития, които да подпомагат учениците
при подготовката на уроците им.468
С доклад до премиера от 14 декември 1951 г. министърът на народна
та просвета Кирил Драмалиев предлага да бъде внесен в Президиума на
НС проектоуказ за назначаване на 12 гръцки граждани на държавна служ
ба в системата на министерството. Те са представени от Комитета на
гръцките бежанци. Въпреки че 7 от тях са с основно образование и 2 с
незавършено гимназиално, поради липса на преподаватели по гръцки език
министърът предлага те да бъдат назначени. С разпореждане на МС № 3405
от 30 декември внесеният проектоуказ е одобрен. Предложено е на Пре
зидиума на НС въз основа на него да издаде указ за назначаване на нере
довни начални и прогимназиални учители на 9 гръцки граждани със за
вършено 6-о отделение и незавършена гимназия.469 Останалите трима,
които имат необходимия ценз, са назначени по съответния канален ред.470
Заплатите на учителите и възпитателите, ангажирани с гръцките деца,
са осигурени от МНП, докато цялостната издръжка на децата от четири
те общежития е за сметка на БЧК. За съжаление сега не разполагаме с
конкретни данни за тяхното финансиране през 1951 г.471 Знаем само, че за
учебни пособия и помагала на гърнетата са похарчени 2,5 млн. лв.472
По данни на ЦС на БЧК от 10 октомври 1952 г. в България се нами-
рат 675 деца. От тях 497 са на възраст под 18 години. Сред тях има и
такива, които са родени след октомври 1951 г. Останалите 178, след ня
колкогодишния си престой в страната ни, вече са излезли от детско-юно
шеската си възраст и са над 18 години.473 В специално направена справка
за външно министерство от 20 септември 1952 г. е дадена синтезирана
информация за живота на децата. Настанени в 4 общежития, те продъл
жават да са на пълна издръжка на БЧК, който осигурява храна, облекло,
медицински грижи, условия за спорт и културен отдих и дори им дава
малки суми за лични разходи. Обучението се извършва в българските учи
лища, а в общежитията се изучава гръцки език и гръцка история. Запазен
е и порядъкът в общежитията, като във всяко от тях наред с българския
управител има директор грък, който отговаря за учебната и възпитател
ната работа. Той е подпомаган от съответен брой гръцки учители и въз
питатели.474
Към началото на учебната 1952-1953 г. в общежитието в Ягода са
настанени 140 деца - от предучилищна възраст и от 1-во до 4-то отделение,
които вече са наричани класове. В общежитието в Павел баня живеят уче
ниците от V до VIII клас, чийто брой е около 150. В старозагорското
общежитие има 150 питомници, също ученици от V до VIII клас. Броят на
живущите в габровското общежитие средношколци е 100. От сведение на
ЦС на БЧК за външно министерство се вижда, че към 1 юни 1953 г. общи
ят брой на гръцките деца е 714. За най-малките - от 3 до 6 години, е раз
крита специална детска градина с две учителки - българка и гъркиня. По
степен на обучение и видове училища учениците се разпределят както
следва: I-IV клас (7-11 години) - 224 деца; V-VII клас (12-16 г.) - 175;
гимназии (16-18 г.) - 31; вечерна гимназия (18-22 г.) - 12; техникуми (18-
22 г.) - 54; промишлено-заводски училища (16-20 г.) - 80; кадрова гимна
зия (20-25 г.) - 92, от които 33 са семейни; художествено, балетно и музи
кално училище (10-16 г.) - 4. Освен това към горната дата в България има
родени 323 деца до 3-годишна възраст. От тях 136 са настанени в българ
ски детски домове, а останалите 187 са при родителите си.475
Наред с пълното материално и финансово обезпечаване на общежи
тията ЦС на БЧК ежемесечно отпуща на учениците пари за „лични дреб
ни нужди“ и раздава периодични финансови помощи на отделни катего
рии от тях, които се обучават в технически, медицински, земеделски
училища, както и в кадровата гимназия. В нея учащите се получават по
326 лв. държавна стипендия. Освен това учениците от техникумите и фаб
рично-заводските училища получават от тях дрехи и храна. На изостава
щите ученици ЦС на БЧК осигурява учители за подготовка. За възстано
вяване здравето на физически слабите и болните, те са изпращани в по-
чивиите домове във Вършец и Хисаря при дневен оклад от 12 лв. За всич
ки деца и младежи е осигурена безплатна медицинска помощ. За тяхната
издръжка, както и на възрастните гръцки и югославски политемигранти,
ЦС на БЧК иска от финансовото министерство да осигури за 1952 г. об
що 140 млн. лв.476
На 22 април 1953 г. Държавната комисия за подпомагане на полит
емигрантите, с председател Г. Попов и подпредседател д-р Р Ангелов,
провежда заседание, на което е разгледано положението в общежитията
за гръцки деца. Изнесеният доклад от отдел „Подпомагане“ при ЦС на
БЧК повдига тревожни проблеми, отнасящи се до учебно-възпитателна
та работа, статута и дейността на гръцкия персонал, до взаимоотноше
нията им с техните български колеги и с централното ръководство на
БЧК. В четирите общежития има 17 души гръцки педагогически кадри,
една от задачите на които е да провеждат на място обучението по гръцки
език. От тях 10 са учители, от които само 3 имат педагогическа подготовка,
а останалите 7 са възпитатели и са без педагогическо образование. По
оценка на ЦС много от тях са млади, без житейски опит „и са взети от
фабриките“. Без всякаква подготовка са и гръцките директори в общежи
тията, които трябва да организират и ръководят учебно-възпитателния
процес. Директорът в старозагорското общежитие Вангелис Петридис,
който е с незавършено основно образование, само с 4-то отделение, е
бивш шивач. Със същото образование е и колегата му в Павел баня Ди-
митриос Бангос. Директорът в Ягода, Алекос Цакирис, е по-възрастен,
завършил партийна школа в Румъния, но без учителска правоспособност.
Още по-лошо е положението с директора в Габрово, Теохарис Ракидзис,
завършил само 2-ро отделение.
По мнение на ЦС на БЧК неподготвеността на гръцките кадри „сил
но затруднява учебно-възпитателната работа“. Положението не е могло
да бъде променено от работещите в общежитията подбрани български
правоспособни учители „поради отношението, което гръцките другари
имат към българския персонал“. Въпреки липсващата им подготовка гър
ците отказват „да се вслушват в съветите на българските си другари“.
Обикновено явление е било гърците в общежитията да критикуват бъл
гарските си колеги и да стоварват вината за неблагополучията с успеха и
поведението върху тях. Те не само че не се съгласявали с методите на
работа на българските възпитатели и с установения от тях порядък, но и
отменяли техните разпореждания, и то пред децата.
В доклада на ЦС на БЧК се изтъква и стремежът на гръцките кадри за
„надмощие“. Стигнало се и до положението да не поздравяват българ
ските си колеги. Тяхното негативно отношение се възприемало и от деца
та и държанието им към българските възпитатели било „хладно“. Отпра

вяните от българите препоръки и бележки са оценявани от гръцките „пе
дагози“ като „плод на някаква омраза“. Стигнало се и до положението
децата да не изпълняват нарежданията на българите, а гърците да се стре
мят към контрол върху дейността на българския персонал, без да позво
ляват някой да „надниква в работата им“.
Посочени са и основните недъзи в работата на гръцките учители и
възпитатели в общежитията. Главните учители не се занимавали с въпро
сите на обучението и възпитанието. Настоявали да бъдат титулувани „ди
ректори“ и реално се изявявали като административни фактори, които
„само следели за храната“. Били недоволни от нейното количество, кри
тикували законовите разпоредби, забраняващи закупуването на продук
ти от свободния пазар, и се отнасяли „с насмешка“ към предписанията на
БЧК.
ЦС на БЧК поставя настоятелно пред Държавната комисия въпроса
за незабавна намеса на ЦК на БКП, Поискано е гръцкото емигрантско
ръководство да бъде задължено да се занимае с гръцкия персонал в обще
житията, да го застави да спазва българските закони и правилници и вместо
да отменя разпоредбите на ЦС на БЧК, да ги изпълнява.
Пред Държавната комисия са поставени и три практически въпроса -
гръцкото емигрантско ръководство да прекрати самоволното размества
не на децата в общежитията, главните учители да отчитат резултатите от
учебно-възпитателната работа и пред ЦС на БЧК, да бъде установен кон
трол върху педагогическата работа в общежитията от страна на просвет
ните служби при околийските народни съвети.
„Крайно време е - се отбелязва в доклада - да кажем направо на гръц
ките другари, че те грешат и често изпадат на националистическа почва по
въпросите на обучение и възпитание.“ Някои считали, че след „като са гръцки
политемигранти, нашите закони и разпоредби не важат за тях“. Те смятали,
че БЧК е длъжен да отпуща парична и материална помощ, да се грижи за
изхранването и обличането, „но не може да дава указания и нареждания за
възпитанието и развитието на децата“. С това се обяснява тяхното безотго
ворно отношение към имуществото, липсата на културни навици и обноски,
неспазването на реда и наличието на лоши привички. Основната причина
за неблагополучията ЦС на БЧК вижда в своеобразното двувластие в об
щежитията и „в липсата на единен ръководен център“477.
Във втората част на доклада, отнасящ се до възрастните гърци, е под
чертан техният стремеж да оставят децата си за отглеждане в общежи
тията за сметка на българската държава. Мнението на ЦС на БЧК е, че
след като са живели няколко години в България и в много отношения са
не само изравнени, но и „по-облекчени от българските граждани“, те трябва

вече да издържат децата си със своите лични доходи. Направено е и кон
кретно предложение - новородените да бъдат отглеждани и изцяло из
държани от собствените си родители.478
Обобщената ни оценка за доклада на ЦС на БЧК пред Държавната
комисия за подпомагане на политемигрантите дава основание за няколко
извода. Първият от тях е, че въпреки разпущането на гръцките партийни
организации у нас и вливането на гръцките комунисти в БКП автоном
ността на гръцките емигранти не е преодоляна. Гръцкото ръководство
ревниво отстоява своя периметър в детските общежития, разчитайки на
подрастващите за своята утрешна политика. Въпреки некомпетентността
на ангажираните с тях гръцки кадри то се стреми да запази своите пози
ции и да ограничи българската роля и влияние, достигащо до конфликти
между гръцкия и българския персонал, до отчуждаване и враждебност на
питомниците към приютилата ги страна. Вторият извод се отнася до зло
употребата на гърците с техния емигрантски статут. Въпреки че той им е
даден от българската държава, те не зачитат нейните закони и институ
ции и дори пренебрегват мнението на организацията, оторизирана да се
грижи за тях. Третият извод, който се налага, е грубият консумативен под
ход на гръцките ръководни фактори в общежитията, както и на родители
те като цяло, които прехвърлят на държавата издръжката и грижите за
собствените си деца.
Към средата на ноември 1953 г. общият брой на децата в четирите
общежития възлиза на 606. От тях 232 са в Павел баня, от които 18 са с
родителите си, 205 в Ягода, от които 22 с родителите си, 93 в Стара Загора
и 76 в Габрово.479 Вместо да намалява общата цифра на децата в общежи
тията поради завършване на образованието, в сравнение с предходната
година тя се увеличила с 66. Докато домуващите в габровското и староза
горското общежитие, които са за ученици от средния курс, намаляват об
що с 81, в общежитията в Ягода и Павел баня, които са за деца от преду
чилищна възраст и за ученици от началния и прогимназиялния курс, об
щата бройка се увеличава със 147. Тези цифри потвърждават тенденцията
сред гръцките емигранти да прехвърлят грижите за отглеждането на ро
дените у нас техни деца върху плещите на българската държава.
През учебната 1953-1954 г. българската страна продължава да об
гражда детските общежития с най-голямо внимание. „БЧК полага голе
ми грижи за материалната издръжка на децата. Те са облечени, обути и
нахранени добре. Снабдени са с всички необходими учебници и тетрадки.
Обстановката, при която живеят, е добра.“ Това е оценката, която дава
началникът на отдел „Организационно-педагогически“ при МНП Ради
Петров в доклада си от 19 февруари 1954 г. след извършената от него

проверка.480 Доказателство за това е и предложението на БЧК да бъде
увеличен дневният оклад на децата въпреки намалените цени на храни
телните продукти. На 15 май 1954 г. МС издава разпореждане, с което от
същата дата той е увеличен. За деца до 14 години от 5,55 лв. нараства на
6,25 лв., а над 14 години - на 7,25 лв. За болните и преболедувалите от
туберкулоза окладът е 12,15 лв. За целта са осигурени допълнително 730
хил. лв.481 Министерството на вътрешната търговия набавя допълнител
ните количества хранителни продукти, между които месо, олио, мас, ориз
и др.482 Тъй като не разполагаме с конкретни цифри за извършените през
1954 г. финансови разходи за гръцките деца, е интересно да отбележим,
че бюджетът на БЧК за тяхната издръжка през годината, както и на ко
рейските деца, и на възрастните гръцки и югославски политемигранти
възлиза общо на 12 314 145 лв.483 Само до края на септември са изразход
вани 9 174 181,90 лв.484
Животът в общежитията е регламентиран от въведения през 1953 г.
„Правилник на домовете за емигрантски антифашистки деца и юноши“
на ЦС на БЧК. В него е записано, че се издържат от БЧК, който трябва да
осигури добри условия за живот и възпитание на децата като „беззаветно
предани на своята родина, на нерушимата дружба на техния народ със
СССР и страните с народна демокрация“. Ръководството на домовете се
поверява на директори с най-малко 3-годишен педагогически стаж, под
помагани от съвета на възпитателите и от домсъвета. Според правилни
ка домуващите в общежитията могат да членуват в Димитровската пио
нерска организация (ДПО) „Септемврийче“ и в ДСНМ.485
Новата учебна 1953-1954 г. започва с някои стари неблагополучия в
общежитията. ,3 началото на годината - се отбелязва в отчетния годи
шен доклад от с. Ягода - се ширеше безотговорното отношение към опаз
ване на собственото и общественото имущество.“ В отчетния доклад от
Павел баня се изтъква, че гръцкият директор, който е без всякаква педа
гогическа подготовка, не подхванал добре работата. Не били доставени
своевременно учебници и тетрадки, което се отразило и върху по-ната
тъшната дейност.486
Желанието да бъдат извършени качествени промени в живота и учеб
но-възпитателната работа в общежитията подтиква просветното минис
терство и Комисията на гръцките политемигранти да предприемат кад
рови промени. Към ноември 1953 г. са подменени директорите гърци в
Ягода, Павел баня и Стара Загора. Поради съображения от „възпитател
на“ и национална гледна точка гръцкото ръководство запазва своя дирек
тор в Габрово. Там са най-големите - средношколците и обучаващите се
в предприятията работещи младежи. През 1955 г. е извършена смяна и на

габровския директор. Т. Ракидзис е отстранен, а на негово място от 1 май
е назначен дотогавашният възпитател 3. Мавридис.487
Поради непригодността на някои гръцки учители и възпитатели, съг
ласувано с Комисията на гръцките политемигранти, е взето решение за
подмяната им. През декември 1953 г. просветният министър Демир Янев
предлага на Президиума на НС да издаде указ да бъдат назначени като
нередовни начални учители за срок от 5 години Яковос Хараламбидис от
Атина и Димитрис Григориу от Трикала, които са с незавършено гимна
зиално образование.488
За живота в общежитията на гръцките деца през учебната 1953-1954 г.
обилна информация има в докладите на техните директори от юли 1954 г.
Използваната материална и стопанска база се оценява от тях като добра.
Докато в габровското общежитие е имало три добре обзаведени зани-
мални и клуб, в Павел баня те не достигат, а в старозагорското общежи
тие са нехигиенични. Спалните помещения, кухните и столовите отгова
ряли на изискванията. Изхранването и обличането на децата било добро,
а за опазване на здравето им бил ангажиран квалифициран медицински
персонал. Ежегодно са провеждани по два профилактични прегледа, вклю
чително на рентген и за бацилоносителство.489
През учебната година в четирите общежития има общо 592 деца, от
които 542 са ученици, а останалите са от предучилищна възраст. По насе
лени места са разпределени както следва: Ягода - 205, Павел баня - 217,
Стара Загора - 93 и Габрово - 77. За последните три общежития имаме и
данни за семейното положение на децата, чийто общ брой е 387. От тях 9
(2,32%) са кръгли сираци, 361 (93,28%) имат родители, а за останалите 17
няма сведения.490 Родителите на 311 деца (86,15%) живеят в България (150
с двама и 160 с един), а на останалите 50 (13,85%) живеят в други източно
европейски страни, като много от тях са с майка и баща.491 Като се има
предвид, че изминалите 5-6 години са достатъчни за устройване на гръц
ките емигранти, горните факти са доказателство, че те продължават да
прехвърлят грижите за отглеждането на собствените си деца върху бъл
гарската държава. Дори проявяват и претенции. В изложение до ЦК на
БКП от 17 ноември 1954 г. група емигранти изразяват недоволството си,
че спалните помещения на децата им в Павел баня не били достатъчно
големи.492
Децата в Ягода, които са ученици от I до IV клас, завършват учебната
година с общ успех 3,83. От тях 17 остават да повтарят в същия клас. В
Павел баня децата са ученици от I до VIII клас. Завършват с годишен
успех 3,63, без оставащи, но 43 от тях в прогимназията са с поправителен
изпит. Годишният успех на домуващите в старозагорското общежитие,

които са ученици от VII и VIII клас, е 3,70. С изключение на четирима,
които остават, всичките преминават в по-горен клас, а 23 са с поправите
лен изпит. От домуващите в габровското общежитие 23 са гимназисти,
завършили годината с общ успех 3,84, а 54 са курсисти в техникумите,
чийто общ годишен успех е 3,83. От тях само един е повтарящ. Общият
успех на завършилите успешно годината гръцки ученици от четирите об
щежития е 3,76.493
Фактите показват, че регистрираните учебни резултати не са обектив
ни. Поради различни причини, включително и политически съображения,
е налице тенденцията да бъдат поставяни по-високи бележки на гърнетата.
Каква е истината, се вижда от годишния доклад на директора на общежи
тието в Ягода. Той изтъква твърде „толерантното“ отношение към тях на
учителите от местното училище, които завишавали успеха им, а отлични
те оценки били много и нереални. Крайният му извод е, че „общият ре
зултат от обучението е незадоволителен“494.
Педагогическият персонал в общежитията наброява 25 души, от кои
то 17 българи и 8 гърци. По служебно положение 4 са директори (трима
българи и 1 грък), 19 са възпитатели (12 българи и 7 гърци), една детска
учителка и една дружинна ръководителка, които са българки. По обще
жития кадрите се разпределят както следва: в Ягода - 9 души педагоги
чески персонал (3 гърци и 6 българи), Павел баня -1 0 (3 гърци и 7 българи),
Стара Загора - 4 ( 1 грък и 3 българи) и Габрово - 2 ( 1 грък и 1 българин).
Всички български педагози са с необходимото образование и учителски
ценз, с изключение на един възпитател. Мнозинството от тях са с дълго
годишен педагогически стаж. От гръцките кадри двама от тях, в Стара
Загора и Габрово, са с необходимия ценз за прогимназиални учители, от
тримата в Павел баня един е с незавършено гимназиално образование и
двама с прогимназиално, а за останалите трима в Ягода нямаме сведения.495
Част от горепосочените годишни доклади е посветена на учебно-въз
питателната дейност. Като адресира констатациите си към бившия гръц
ки директор в Ягода, неговият български приемник заключава: „Общият
резултат от обучението е незадоволителен.“ Като „недобра“ е оценена и
възпитателната работа по негово време, което е дало отражение през ця
лата учебна година. „Удовлетворявани са всички детски капризи - пише в
доклада си българският директор, - което допринесе за сриване на дис
циплината.“ Това е нанесло и материални вреди. За лошото наследство
от гръцкия си колега пише и директорът на общежитието в Павел баня
Стоян Енчев. След като заел директорския пост, му се наложило да из
върши преустройство на възпитателната работа „върху нови начала“496.
В отчетните си доклади директорите българи вземат отношение и

към качеството на работа и поведението на гръцките кадри. За възпита-
телката Ефтимия Хараламбиду от Ягода е отбелязано, че „не горяла от
особено желание за работа“. Директорът от Павел баня изтъква, че срещ
нал големи трудности при планиране работата на възпитателите и че до
края на годината тримата гърци отказвали да подготвят ежедневните си
планове. За по-добра е откроена дейността на възпитателя Янис Пейос,
докато тази на колегата му Д. Ефтимиадис е оценена като „по-слаба“.
Изказана е препоръка за следващата учебна година броят на гръцките
възпитатели да бъде намален.497
Особено тревожно е положението в старазагорското общежитие, къ-
дето от 1 януари 1954 г. работи като възпитател бившият секретар на
Комитета за помощ на детето В. Капарис. Директорката Ст. Стойкова
отделя специално внимание на този довчерашен главен гръцки фактор за
децата у нас. Снабдил се по съдебен път през 1954 г. с документ, че е
редовен прогимназиален учител, той бил с „твърде слаба педагогическа
подготовка“. Не работел за квалификацията си и не полагал старание да
усвои български език, поради което не можел да оказва необходимата
помощ на учениците при подготовката на уроците им. „Другарят Капарис
- пише Ст. Стойкова - в повечето случаи се явяваше като недисциплини
ран работник и с нищо не допринасяше за изграждането на съзнателна
дисциплина у възпитаниците, особено в началото на работата му като
възпитател. Часовете на занимание често прекарваше в пълно бездейст
вие и спане край печката. С отношението си към възпитателите и особено
към др. Руса Стоянова, с отношението си към ръководството на дома не
укрепва, а руши възпитателския колектив. Има отрицателно отношение
към критиката и самокритиката. Редки са случаите, когато да не е влязъл
в пререкание с възпитателите.“ В заключение директорката заявява:
„Считам, че с тези си качества др. Капарис не е подходящ за възпитател в
каквото и да било възпитателно заведение.“ В самокритичен тон тя се
укорява, че била „твърде либерална“ с него.498
През лятото на 1954 г. е извършена поредната реорганизация в дет
ските общежития. През август всички деца от Ягода са прехвърлени в
Павел баня499 и в началото на учебната 1954-1955 г. там броят им възлиза
на 363. Между тях има и неколцина „македончета“ и турчета. В началния
курс се обучават 129 деца, а в прогимназиалния - 234. През първото полу
годие настъпва известно разместване, някои деца от Павел баня замина
ват за СССР други две за Гърция, но има и придошли, сред които и 10
ученици от Чехословакия и Унгария. На 15 януари 1955 г. всичките 129
деца от началния курс на общежитието в Павел баня са прехвърлени в
новоразкритото климатично училище в с. Мухово, Ихтиманско. През вто

рото полугодие на учебната година в основното училище в Павел баня се
обучават 234 деца от местното гръцко общежитие. От тях 57 са в V клас,
91 - в VI, и 86 - в VII.500
За резултатите от учебно-възпитателната работа с гръцките деца в
Павел баня намираме информация в докладите на Г Пъдев, директор на
основното училище в селото. Той изтъква добрите постижения на децата
от общежитието през учебната 1954-1955 г. Успехът им бил с няколко
стотни по-висок от този на българските им съученици и имали „по-кул-
турни отношения от тях“. По-малък бил и броят на тези с намалено по
ведение. Между гърнетата се откроили и даровити деца, сред които бъде
щият известен художник Михалис Гарудис, чиито карикатури още тогава
били публикувани в казанлъшкия в. „Искра“. Макар и прикрит, прави впе
чатление политизираният и приповдигнат тон на селския директор при
излагане на тези „успехи“. Той се демаскира при опита си да оневини ло
шото държание на гръцките деца, прехвърляйки вината върху педагозите.
„Сред децата, които са много чувствителни и бързо виждат грешките -
отбелязва той, - се забелязват много недоволства от реда в общежитието,
особено недоволства от постъпките на техните учители и възпитатели.“
Каква е истината, се вижда от по-нататъшната му информация. „Има слу
чаи - съобщава директорът - на лошо отношение от страна на някои уче
ници към учителите и възпитателите, на нежелание да говорят или да
работят в час.“ Във връзка с дисциплината той още заявява: „В началото
на срока бяха отбелязани няколко случая на грубо отношение към учите
лите от страна на няколко гръцки момчета, което наложи да бъдат раз
местени от една паралелка в друга.“501
Поради произтичащите от различията в програмите трудности в съв
местното обучение на българските и гръцките деца в Павел баня, на 31
май 1955 г. МНП предлага на БЧК обучението им да бъде разделно.
Червенокръсткото ръководство изразява несъгласието си с това предло
жение, което е оценено като „връщане назад“. С писмото си от 8 юни
заместник-председателят Г Господинов напомня на министерството с из
вестен политически упрек да се има предвид, че след завършване на VII
клас всички деца продължавали образованието си в гимназии, техникуми
и училища за трудови резерви, където ще бъдат поставени наравно с бъл
гарските ученици.502
През учебната 1954-1955 г. в габровската гимназия „Васил Априлов“
се обучават 98 гръцки ученици, част от които са прехвърлени от закрито
то старозагорско общежитие. От тях 46 са в VIII клас, 29 - в IX, 14 - в X и
9 - в XI клас. Обучават се по учебната програма за българските ученици,
но без западноевропейски език. Техният общ среден годишен успех е 3,67.

Между тях са отличниците Атанас Джамбозов, Евангелия Секири и Аго-
ристи Вулгариду, както и изоставащите Султана Кустуди и Смарагда Па*
тилаки, чийто успех е под 3,00.503
През 1955 г. за издръжката на 565 гръцки и 498 корейски деца, на 304
възрастни гърци от общежитието в Ягода и на петте общежития за югос
лавски политемигранти БЧК предлага да бъде отпуснат бюджет от
13 189 065 лв. Само за заплатите на персонала в общежитията за гръцки
деца, възлизащ на 106 души, са необходими 648 672 лв.504
Към края на лятото на 1955 г. броят на гръцките деца у нас е 565. От
тях 130 са в Мухово, 270 - в Павел баня, и 165 - в Габрово. Под 14 години
са 319 деца (130 в Мухово и 189 в Павел баня), а над тази възраст са 246
(81 в Павел баня и 165 в Габрово).505 С цел да бъдат осигурени по-добри
условия на живот през август 1955 г. гръцките деца от Мухово са прехвър
лени в с. Кочериново, Дупнишко, където е разкрито ново общежитие. Тук
са организирани два дома, единият за деца от предучилищна възраст, а
вторият - за най-малките ученици от началното училище.506 От 1 август е
увеличен дневният оклад, който става 8 лв. за всички възрастови групи.507
През учебната 1955-1956 г. оторизираните държавни институции сле
дят с най-голямо внимание условията, при които живеят децата, и про
вежданата учебно-възпитателна дейност. Към края на ноември 1955 г. ЦС
на БЧК констатира някои тревожни явления. Учениците от габровското
училище намалили успеха си, а в Кочериново все още имало деца, които
не знаят български език. Учителите не оценявали обективно гърнетата,
като им завишавали оценките и въпреки това нараснал броят на двойките.
Сериозни дисциплинарни пропуски са допуснати в габровското обще
житие, където с един от неговите питомници дори се е занимавала мили
цията. За всичко това на 12 декември 1955 г. ЦС на БЧК информира прос
ветното ведомство и ЦК на БКП. След получения тревожен сигнал пар
тийната централа изпраща проверяващи в трите общежития, които уста
новяват, че „учебно-възпитателната работа не е на необходимата висо
та“. На 18 януари 1956 г. завеждащият отдел „Деловодство“ на ЦК на
БКП Г Грозев изпраща на просветния министър Д. Янев следното пред
писание: „По указание на др. Б. Тасков, молим, наредете да се вземат
необходимите мерки за подобряване на учебно-възпитателната работа и
укрепване на дисциплината в общежитията за гръцки деца.“508
От 30 януари до 10 февруари трима главни инспектори от Управление
„Общо образование“ на просветното министерство извършват проверка
по места. Към този момент в габровското общежитие има 119 ученици от
VIII до XI клас и 35 курсисти в техникумите на града, в Павел баня - 194
ученици от V до VII клас, и в общежитието в Кочериново - 86 деца в начал

ното училище. Проверяващите дават добра оценка на директора на обще
житието в Габрово 3. Мавридис, който „обхванал работата с желание“. Те
са критични към новоназначените в него възпитатели, които не упражнява
ли ефективен контрол и не поддържали връзка с учителите. Резултатите от
обучението са квалифицирани като „незадоволителни“. Само в VIII и IX
клас през първия срок 82-та ученици получават 80 слаби и 422 средни оценки.
Добра е атестацията и за директора на общежитието в Павел баня С.
Енчев и на заместника му Теню Любенов. От общо 11 възпитатели, 6 са
редовни начални учители, 3 прогимназиални и останалите двама са без
учителска правоспособност. Инспекторите констатират, че успехът е „ни
сък и нереален“ и че „има определена тенденция да се пишат тройки вместо
двойки“. Според тях „най-лошо е състоянието в Кочериново“, където циф
ровите показатели далеч не отговарят на действителните знания. Възпи
тателната работа била слаба. Децата не опазвали вещите си, а имало и
случаи на „грубо и непристойно държание на възпитаниците към възпи
тателите“, сред които има и двама гърци. Вината за това е хвърлена върху
директора на общежитието Иван Богословов и директора на кочеринов-
ското основно училище.509
В докладната си записка от 13 февруари тримата инспектори запоз
нават министъра с констатациите си и дадените от тях предписания. Той
се разпорежда подчинените му ресори в окръжните народни съвети в Тър
ново, Стара Загора и София да изпратят свои инспектори за срок от една
седмица в общежитията, за да окажат помощ на място. За резултатите от
проверката с писмо от 9 март заместник-министърът М. Козовска ин
формира ЦК на БКП. Съобщава за установените слабости и предприети
те мерки за преодоляването им.510
Сериозни мерки са взети и от страна на ЦС на БЧК. Сътрудници на
отдел ,.Подпомагане“ извършват периодични посещения в общежитията. В
края на февруари това в Габрово е проверено от М. Тодорова. Предлага да
бъдат уволнени двама души от персонала. Констатира лошите взаимоотно
шения между директора 3. Мавридис и служителя Петър Недялков, изпра
тен на работа с поръчение на ГК на БКП. От 12 до 20 март на посещение в
същото общежитие е Любен Симеонов от отдел ,.Подпомагане“ със задача
да провери здравословното състояние на домуващите. Той установява про
пуски в медицинското обслужване и алармира градските здравни власти, за
да бъдат преодолени. По негова оценка хигиената е добра, а храната - доста
тъчна и качествена. Учениците били .добре задоволени материално“511.
След завършване на третия срок успехът на гръцките деца е анализи
ран в ЦС на БЧК. На 20 юни заместник-председателят Т. Райдовска внася
доклад в Изпълнителното бюро. Излага тревожния факт за снижения ус

пех на учениците от Кочериново и Габрово. Общият успех на кочеринов-
ските деца през третия срок е 3,72 срещу 3,83 през втория. Още по-голям
спад е отбелязан от гимназистите в габровското общежитие, завършили
третия срок с общ успех 3,41 срещу 3,59 за втория.512
През първата половина на май е извършена цялостна проверка в ко-
чериновското общежитие от Ангел Спасов, завеждащ сектор ,Домове за
гръцки деца и политемигранти“ при отдел „Подпомагане“. Той констатира,
че препоръките на инспекторите от МНП все още не са изпълнени - деца
та не говорят добре български, недостатъчно са координирани усилията
на учители и възпитатели, а хигиената е занемарена.513
На 3.1 май А. Спасов отново пристига в Кочериново. По време на
десетдневния си престой оказва помощ за успешното приключване на
учебната година. В доклада за командировката си съобщава, че успева-
емостта е „задоволителна“. От 37 четвъртокласници, 30 преминават в V
клас с общ успех от годишните изпити 4,01, четирима са на поправителен,
а други трима остават в същия клас.514
С изострено внимание към общежитията за гръцки деца е и МНЗСГ
По заповед на неговия министър през май общежитието в Павел баня е
обследвано от двама столични лекари във връзка с няколко случая на
заболявания от епидемичен хепатит. Те заварват 38 деца от предучилищ
на възраст, настанени в отделна сграда, и 198 ученици, устроени в някол
ко вили. По тяхна оценка условията на живот и хигиената са добри, храна
та е достатъчна, калорична и разнообразна. За децата се грижат 60 души
обслужващ персонал. Специалистите анализират и причината за възник
налите заболявания.515
През учебната 1955-1956 г. действа новият „Правилник за подпома
гане децата и юношите емигранти, настанени в общежитията на БЧК“.
Той е в сила от 1 януари 1955 г. Член 1 от него гласи: „За осигуряване
обучението, възпитанието на емигриралите у нас деца от монархофашист-
ка Гърция и от други страни БЧК организира подходящи общежития, къ-
дето децата и юношите получават пълен пансион, възпитание и обучение.“
Според правилника в общежитията се приемат деца над 6 години и не по-
възрастни от 16. С предимство постъпват децата на „героите, загинали в
съпротивителната борба в Гърция“, които са освободени от каквато и да
е такса. Разрешено е да бъдат приемани деца и на двама живи родители,
при условие че не се превишава определената за общежитието бройка.
Посочени са и месечните такси. Тези с месечен доход на родителите до
400 лв. се освобождават от такса, от 401 до 600 лв. внасят 100 лв„ от 601
до 800 лв. - 160 лв., от 801 до и над 1000 лв. - 220 лв.
Член 5 предвижда децата и юношите, чиито родители имат доход до

600 лв., по време на обучението да получават месечна помощ от 6 до 12
лв. за общообразователните училища и по 40 лв. за техникумите. Ако про
дължават обучението си в населено място, където няма общежитие на
БЧК, получават месечна помощ от 120 лв., при условие че нямат държав
на стипендия. Според чл. 6 при напускане на общежитията децата и юно
шите получават от БЧК еднократна помощ в пари и дрехи за посрещане
на първи нужди и за обзавеждане. Ако отиват при родителите си, получа
ват помощ от 200 лв., а ако живеят самостоятелно - до 800 лв.516
Правилникът на БЧК е потвърждение, че българската държава пре
доставя най-благоприятни условия на гръцките емигранти да отглеждат
своите деца. След седемгодишна безусловна пълна издръжка на малките
гърчета по време на Гражданската война и в първите години след нея
БЧК регламентира ползването на общежитията. Въведените такси са твър
де ниски за тогавашните стандарти. Неуточнената постановка за безпла
тен прием на деца на „загинали герои“ открива възможността наред с
пълните сираци от това право да се ползват и децата с един родител,
което увеличава броя на безплатните ползватели.
През следващите години българската държава реално поема основ
ната тежест за отглеждането и образованието на подрастващите гръцки
деца. Техният брой постепенно ще намалява. От една страна, прехвърле
ните у нас след 1948 г., които са били над 10 години, надхвърлят ученичес
ката възраст. От друга страна, ще намалява и броят на постъпващите в
общежитията родени в България деца. Положителните качествени соци
ални промени в живота на емигрантските гръцки семейства и съображе
ния от емоционален характер ще задържат децата при родителите им.
Поради намаляването на децата на 25 май 1956 г. ЦС на БЧК взема
решение да бъде закрит кочериновският дом за гръцки деца от училищна
възраст. След завършване на учебната година те са прехвърлени в Павел
баня, а наличните 16 учители и възпитатели са освободени от длъжност.517
През учебната 1957-1958 г. в домовете за „гръцки деца и младежи“
има общо 302 питомници, които са с 263 души по-малко от края на лято
то на 1955 г. От тях 25 деца (15 момчета и 10 момичета) са в дома за
предучилищна възраст в Кочериново. В общежитието в Павел баня са
настанени 168 деца (86 момчета и 82 момичета). По класове са разпреде
лени както следва: I клас - 5 деца; II клас - 6, III - 6; IV - 24; V - 42; VI - 38
и в VII клас - 47 деца. В габровското общежитие живеят 109 ученици (54
младежи и 55 девойки). От тях 28 са в VIII клас, 25 - в IX, 20 - в X и 17 -
в XI клас. Други 11 души са курсисти в техникумите, а 8 девойки се обуча
ват в училище за трудови резерви по облекло.518
За живота и дейността в общежитията през учебната 1957-1958 г. съ

дим от доклад, внесен в Изпълнителното бюро на ЦС на БЧК след нейното
приключване. Дадена е висока оценка на сградния фонд, материалната
база и поддържаната хигиена в кочериновското общежитие, както и на
провежданата учебно-възпитателна работа. Поради малкия брой на де
цата издръжката на всяко от тях е била много висока - над 1000 лв. месеч
но за дете.
Материалната база задоволява напълно нуждите на децата и от об
щежитието в Павел баня. За разлика от предишни години за всяко дете е
осигурено отделно легло. Бележки има единствено към трапезарията, ко
ято е ползвана на смени. През учебната година е бил извършен прелом в
отношението на питомниците към учебно-възпитателната работа, „уче
ници и родители били обхванати от силно желание за по-висок успех и
по-добра дисциплина“. Учениците завършват учебната година с общ сре
ден успех 3,90, който е по-висок от миналата. Намален е броят на двойките,
както и на оставащите ученици. Дисциплината е подобрена, а децата ста
нали по-общителни и вежливи. Те спортували и участвали в художестве
ната самодейност. На проведения преглед между училищата домът взел
„абсолютно първенство по всички дисциплини“.
Още по-добра била материалната база и обзавеждането в габровско
то общежитие, но тук имало спад на успеха и дисциплината. Докато през
предходната учебна година при 127 ученици броят на двойките е 66, през
настоящата, при 109 възпитаници, двойките са над 100. Докато остава
щите на поправителен изпит били 18%, тази цифра сега нараства на 30%.
От зрелостниците само двама остават с по един поправителен изпит. В
общежитието е поддържан добър ред, развивани са спортът и художест
вената самодейност. Като сериозна слабост се отчита нежеланието на
учащите да участват в трудови акции и да се самообслужват. В летните
бригади са записани само 4 души.519
На заседанието си от 21 юни 1958 г. ЦС на БЧК обсъжда въпроси,
свързани с по-нататъшното намаляване на броя на гръцките деца в обще
житията. Взето е решение да бъде закрит домът за предучилищна възраст
в Кочериново. За родители в тежко материално положение е предвидено
да бъдат направени постъпки за настаняване на децата им в детски домо
ве за българчета. Още е решено да бъде намален персоналът в Габрово и
Павел баня, а една от ползваните вили в селото да бъде освободена.520
На заседание на Изпълнителното бюро на ЦС на БЧК от 19 август
1958 г. е обсъдено състоянието на общежитията в Павел баня и Габрово и
са дадени насоки за работата им през новата учебна 1958-1959 г. Решено
е да се изиска от директора на габровското училище 3. Мавридис да бъ-
дат преодолени слабостите в учебно-възпитателната работа и да се ут

върждават трудови навици у питомниците. Отчетено е и съревнованието,
като за „Дом първенец“ е обявено общежитието в Павел баня. За постиг
нати добри резултати са наградени с парични суми възпитателките Иванка
Любенова и Славка Матанова от Павел баня и Йорданка Боруджиева от
Габрово.521
Известна светлина върху извършените разходи за гръцките деца хвърля
бюджетът на отдел „Подпомагане“ при ЦС на БЧК за 1958 г„ възлизащ
на 7 960 000 лв. Планирано е за храна на 170 деца в Павел баня да бъдат
изразходвани 496 400 лв., за други 125 деца в Габрово - 365 000 лв., и за 30
деца в Ягода - 68 437 лв. За ежемесечна издръжка на 80 гръцки ученици в
различни училища са предвидени 432 хил. лв. и за ежемесечна помощ на
други 80 - 38 400 лв. В годишния бюджет са планирани общи разходи на
децата и възрастните емигранти по направления както следва: за отопле
ние и осветление - 320 хил. лв., за поддръжка и хигиена на помещенията -
140 хил. лв., за транспортни разходи - 180 хил. лв., за културни и спортни
мероприятия - 110 хил. лв. и др. Само за преустройство и ремонт на сград-
ния фонд са заложени 480 хил. лв.522
С намаляване на възпитаниците в общежитията в Павел баня и Габрово
дейността в тях постепенно ще се стеснява. След закриването им към
средата на 60-те години децата на материално затруднените и нуждаещи
се родители-емигранти ще бъдат пренасочени към българските домове.
Така е затворена една страница от многостранната и мащабна материал
на подкрепа за приютените в България гръцки емигранти. Благодарение
на нея най-малките не само че оцеляха, но и израснаха в най-добри условия,
които тогава бяха недостижими за мнозинството от българските деца.
Държавата късаше от техния залък, за да обгради гръцките им връстници
с грижи, непознати и мечтани от малките граждани на България.
По ирония на съдбата у нас намериха прием децата на гърци, воюва
ли срещу българите и българската държава в годините на Втората све
товна война. Някои от тях, изтъкнати лидери на ГКП, организираха бор
бата против българските „окупатори“ в Беломорието и се изявиха като
отявлени врагове на сънародниците ни в Егейска Македония, носители на
възродения български национален дух. Сред тях ярко се откроява Георгиос
Еритриадис (Петрис), бивш член на Политбюро на ЦК на ГКП и секре
тар на Бюрото на ГКП за Македония и Тракия. Той носи главната отго
ворност за няколкомесечните насилия над егейските българи след изтег
лянето на германските окупационни войски, за гаврата над изоставените
от тях български военнопленници, за екзекуциите на предадените от оте
чественофронтовските власти български служители в Беломорието. Към
1963-1965 г. трите деца на Г Еритриадис са приютени в София под гри

жите и закрилата на неговите български идейни съратници.523
Проблемът за гръцките деца заема трайно място не само във вътреш
нополитическия живот на страната, но и към началото на 50-те години
той е един от парливите въпроси в българската външна политика. Резо
люциите на Общото събрание на ООН от 28 ноември 1948 и от 18 ноем
ври 1949 г. за репатрирането им от страните на Югоизточна и Централна
Европа остават неизпълнени. Опитите на МКЧК и ЛДЧК да съдействат
за изпълнението им са неуспешни. Това заставя двете международни ор
ганизации да насрочат на 9 и 10 март 1950 г. в Женева конференция на
заинтересованите страни, за да се търси разрешение. На 20 януари 1950 г.
председателят на МКЧК П. Рюежер и главният секретар на ЛДЧК Б. дьо
Руже отправят писмена покана за участие до председателя на ЦС на БЧК
П. Коларов.524
На 31 януари 1950 г. МКЧК и ЛДЧК изпращат на БЧК списък с име
ната на 3753 гръцки деца, чиито родители изисквали репатрирането им в
Гърция. На 15 февруари е изпратен и втори списък с 3327 имена.525 Напра
вената проверка показва, че у нас се намират 102 от посочените в тях
деца. Тъй като репатрирането им е поискано от техни сродници, външно
то министерство изисква да се изясни дали родителите им са живи и къде
се намират.526
Мълчанието на БЧК заставя МКЧК и ЛДЧК да напомнят с телегра
ма от 1 март за насрочената конференция в Женева и за очаквания отго
вор.527 На 8 март П. Коларов телеграфически им съобщава за българс
кия отказ под предлог, че страната ни не може да участва в конферен
ция съвместно с представителите на „монархофашистка Гърция и Тито
ва Югославия“. Същевременно дипломатично е изразена готовност да
се сътрудничи за изпълнение на резолюциите на Общото събрание на
ООН.528
Истината за позицията на БЧК става ясна от изпратеното на 14 март
писмено становище на заместник-председателя Г. Господинов до ЦК на
БКП. Изразено е мнение да бъде отклонена външната намеса за гръцките
деца, „защото това било въпрос на ГКП“529.
С писмо от 22 март на МКЧК и ЛДЧК до П. Коларов е изразено
съжаление за българския отказ и несъгласие с посочените политически
мотиви. Същия ден е изпратен третият пореден списък с имената на 1994
деца.530
Българската позиция предизвиква неодобрение в ООН. В изказвания
та си някои делегати отправят обвинения срещу София за „насилствено
отвлечени“ у нас деца и за лошите жизнени условия, при които уж били
поставени. По този повод в края на март ръководството на БЧК изпраща

писмо до главния секретар на ООН Тригве Ли. „От името на БЧК - се
изтъква в него, - под чиито грижи и покровителство се намират пребива
ващите в България гръцки деца, ние най-енергично протестираме срещу
такива изказвания.“ Изразена е готовност за международна анкета, която
да се запознае с живота им у нас.531
На своята сесия от май 1950 г. Изпълнителният комитет на ЛДЧК
гласува резолюция, с която информира ООН, че не може да изпълни ми
сията си, ако не бъдат премахнати политическите пречки. По искане на
неговия председателстващ, американеца Базин О’Конор, в нея е отбеля
зано, че „заинтересованите правителства недостатъчно осъзнаха своята
социална отговорност“, вследствие на което не е репатрирано нито едно
гръцко дете. Пред сесията той съобщава за решението на Югославския
червен кръст да върне на родителите или на техни близки намиращите се
в Югославия деца.532
Решенията на ООН за връщане на децата в Гърция и широката им
подкрепа от световното обществено мнение поставят България в небла
гоприятно положение. В нейното външно ведомство се обмисля вариант
за евентуално репатриране. В поверително писмо от 17 май до БЧК то
изисква да бъдат събрани необходимите данни за тях, с препоръка по-
големите деца да дадат сведения за по-малките. Това трябвало да стане
„при възможно най-голяма дискретност“. Изпълнението на поставената
задача се обмисля в ръководството на БЧК. Решено е управителите на
общежитията да проучат настроенията на децата и да разберат как биха
отговорили на въпроса „Желаете ли да се върнете в Гърция?“533
На 8 юни 1950 г. БЧК изпраща на външното министерство списък с
имената на 102 деца, за които се изисква да бъдат репатрирани. От тях 30
се намират в ботевградското общежитие, от които 16 имат по един роди
тел в Гърция, 26 по един или двама родители в България, а на други 5 са
в Румъния и Чехословакия. На 10 деца близките им са преследвани в Гърция
или хвърлени в затвора.534 Тези данни показват, че близо 87% от намира
щите се в Ботевград подлежащи на репатриране деца имат майка или
баща в Гърция, което прави основателно искането за завръщането им в
родината. От друга страна, обстоятелството, че един от техните родите
ли е в България или в други страни от съветския блок, дава основание за
задържането им.
Междувременно инициативите на МКЧК и ЛДЧК поставят България
пред трудни решения. Още през април 1950 г. те предлагат страната ни
да бъде отново посетена от техния представител Ф. Еренхолд. Задачата
му е да уреди отпътуването на подлежащите на репатриране гръцки деца.
Поради българското мълчание на два пъти през юни отправят телегра-

фическо запитване за очакваната виза. Два дни след втората телеграма,
на 23 юни ЦС на БЧК информира ЦК на БКП за случая и предлага да не
бъде издавана входна виза.535 Още на следващия ден външното минис
терство дава предписание за отговор в следния смисъл: „В списъка, пред
ложен от Международния червен кръст, има извънредно много грешки.
На голяма част от находящите се в България, фигуриращи в същия спи
сък, гръцки деца бащите или майките се намират в България или извън
Гърция. Понеже уточняването на тези подробности изисква време, смята
ме идването на г-н Еренхолд за преждевременно.“536
Международният натиск принуждава външното министерство да не
сваля от дневния си ред въпроса за децата. След направените от него
допълнителни проучвания се установява, че в страната ни се намират 141
от тях, които са издирвани. На 8 юли 1950 г. външното ведомство изпра
ща на БЧК списък с техните имена с молба да бъдат уточнени възрастта
им, имената на родителите и последното им местожителство в Гърция.537
Във връзка с поредното поставяне на този хуманитарен проблем на ок
томврийската сесия на ООН външното министерство изисква от БЧК да
му предостави пълен списък на намиращите се у нас гръцки деца с всички
необходими данни за тях.538
Усилията на Атина и международната общност за репатрирането на
децата вече са постигнали първия си успех. При посредничеството на
Шведския червен кръст Белград декларира своята готовност за разреша
ването на въпроса в духа на резолюциите на ООН. Към лятото на 1950 г.
в Югославия има 9506 гръцки деца, от които около 7000 живеят с родите
лите си, а останалите са в общежития.539 На 18 август югославяните ин
формират МКЧК, че са готови да репатрират 631 деца.540 На 22 юни
ТАНЮГ съобщава, че 51 от тях са предадени на родителите им в Гърция,
а други 15 - в Австралия. Към 19 септември 469 деца са върнати от Юго
славия в Гърция, 17 са изпратени при близките си във Франция, а други 49
в Австралия и Канада.541
Извършеният в Югославия „пробив“ хвърля в тревога ГКП, която
предприема контрадействия. Централният комитет на ЕВОП в Будапеща
изпраща на Югославския червен кръст списък с имената на намиращи
те се на югославска земя 1213 деца, изисквани от родителите им, живе
ещи в „страните с народна демокрация“.542 Изпратено е и протестно
писмо до Шведския червен кръст, в което се отбелязва, че връщаните с
негово съдействие деца в Гърция са изпращани в „лагери за превъзпита
ние“. По искане на гръцката страна протеста си срещу шведите изразя
ва и БЧК.543
От името на ЦК на ЕВОП в началото на октомври 1950 г. проф. П.

Кокалис изпраща писмо до генералния секретар на ООН Тригве Ли. В
него е изтъкнато несъстоятелното искане да бъдат репатрирани деца, чи-
ито родители са извън Гърция или вече са навършили 18 години. Отбе
лязано е, че много от посочените в списъците са лица с фиктивни имена.
Представените четири списъка с имената на 9514 деца са оценени като
изфабрикуван „мизерен боклук“, доказващи необоснованите искания. На
8 октомври препис от писмото е изпратено на БЧК не само за сведение,
но и с ясното желание българската организация да се съобразява с тяхна
та линия.544
Без да могат да реализират предоставения им от ООН мандат, на 15
февруари 1951 г. МКЧК ■и ЛДЧК се обръщат с писмо до централните
ръководства на националните дружества на Червения кръст, Червения
полумесец и Червения лъв и слънце. Подробно са запознати с положени
те от тях неуспешни двугодишни усилия за репатриране на гръцките деца.545
Българската страна не само че не проявява готовност да съдейства
за връщане на децата в Гърция, но към юни външното министерство се
готви „за защита на българските интереси на предстоящата сесия на
ООН“546. България и останалите източноевропейски страни се солида
ризират с дезавуирането на резолюциите на световната организация. Те
застават зад ГКП в нейните усилия да задържи децата в чужбина. На 20
август ЦК на ЕВОП излиза с меморандум, в който обосновава необхо
димостта децата да останат в „народнодемократичните страни“ и разоб
личава Белград, че използва децата като залог за уреждане на отноше
нията си с Гърция.547
Във връзка с поредната сесия на ООН през август 1952 г. външното
министерство търси съдействието на БЧК, за да подготви своята пози
ция пред световната организация. В изпратената на 20 септември от
Г Господинов информация е подчертано, че до момента за гръцките деца
не са дадени никакви сведения на МКЧК и ЛДЧК и дори не е отговаряно
на запитвания на Гръцкия червен кръст за издирване на отделни лица.548
Тази линия на поведение ще бъде продължена от българска страна и през
следващите години.
След проведеното към 1 януари 1963 г. анкетно проучване от Централ
ното статистическо управление се констатира, че към тази дата в България
има общо 6529 гръцки емигранти (възрастни и деца)549, от които 5198 прис
тигат от Гърция и страните от съветския блок, а 1331 са родени в страна
та ни. Към приключване на анкетното проучване придошлите гръцки емиг
ранти на възраст до 19 години включително възлизат на 993. От тях 224
са на възраст до 7 години, 426 - от 8 до 14 години, и 343 - от 15 до 19
години. Заедно с родените в България към 1963 г. общият брой на лицата

в детско-юношеска и младежка възраст, от 1 до 19 години, възлизат общо
на 2324.
От по-горната възрастова категория, 20-24 години, към 1963 г. у нас
се намират 399 души, от които 109 са били над 19-годишна възраст, кога-
то са пристигнали в България. Останалите 290 са били деца, юноши и
младежи от 1 до 19 години. Следователно общият брой на гръцките емиг
ранти, които са пристигнали на тази възраст у нас от Гърция и други
страни, възлиза на 1283. От тях 431 са дошли от Гърция, 459 от Полша,
110 от Унгария, 146 от СССР 68 от Югославия и Албания, 56 от Румъния,
25 от Чехословакия, 7 от ГДР За останалите 87 не е посочена държавата,
от която са дошли.550
Към 1 януари 1963 г. общият брой на децата, юношите и младежите
до 19 години включително, родени в България и дошли от други страни,
е 2307.551 По възраст те се разпределят както следва: 955 са до 7 години,
987 - от 8 до 14, и 365 - от 15 до 19 години. От втората възрастова група
845 са в общообразователни училища, 6 - в техникуми и за останалите
136 при анкетата не е посочено къде учат. При третата група, от 15 до 19
години, 281 са в общообразователни училища, 38 - в техникуми, 12 - в
професионално-технически училища, 10 учат във ВУЗ, а за останалите не
са дадени сведения.552
От обобщено сведение към 1964-1965 г. за положението на гръцките
политемигранти в източноевропейските страни се вижда, че процентно
то изражение на учащите се спрямо техния общ брой по страни е както
следва: СССР - 29,40%, Чехословакия - 28,51%, Полша - 26,33%, Унгария
- 22,81%, България - 20,70%, ГДР - 19,13%. Заетото от страната ни пред
последно място се дължи на по-големия брой деца, които трайно се уста
новяват в другите страни след напущането на Гърция. Ако по този пока
зател не можем да съдим обективно за действителните грижи, полагани
за образованието на младото поколение емигранти, по-важен е фактът, че
от общия брой на учащите се в България студенти са 18,32% (258 души),
следвана от ГДР - 18,10% (52), СССР - 14,62% (645), Румъния - 14,33%
(195), Унгария - 7,76% (85), Чехословакия - 6,88% (265) и Полша - 5,27%
(125). Процентното изражение на студентите спрямо общия брой на по
литемигрантите по страни е следното: СССР - 4,30%, България - 3,79%,
Румъния - 3,48%, ГДР - 3,46%, Чехословакия - 1,96%, Унгария - 1,77%, и
Полша - 1,38%. По този показател страната ни е на второ място и далеч
над средното равнище за всички източноевропейски страни, което е 2,93%.553
Броят на придошлите в България млади гръцки емигранти заедно с
родените у нас към втората половина на 50-те и към началото на 60-те
години на XX в. се движи около 2500 деца, юноши и младежи на възраст

до 19 години включително. На различен етап от своя живот у нас държа
вата ни под различни форми се е грижела за тях. Те ползват общежитията
на БЧК, домовете за български деца, получават стипендии, финансови
помощи, безплатно са обучавани и лекувани. Ползват и привилегии да
учат, където желаят, влизат без конкурсен изпит във ВУЗ и за разлика от
българските младежи се устройват с редица предимства в живота. Тази
протекционистична политика на българската държава ще продължи до
към началото на 80-те години на XX в.
Какви са чувствата на младите гърци към България, какво е действи
телното им възпитание, благодарни ли са на своето „второ отечество“,
положило огромни грижи за тях, е комплексен въпрос, върху който хвър
лят светлина някои документи. Те се отнасят до задължението им като
български граждани да отбият военната си повинност и да изпълнят своя
най-висш дълг към страната, в която са отраснали и в която живеят.
През есента на 1974 г. в Школата за запасни офицери в Плевен са
изпратени да отбият военната си служба родените у нас през 1955 г. три
ма младежи, деца на гърци политемигранти. Първият от тях е Анастас
Чапкинис, живущ в Пловдив, бул. „Ленин“ № 53. Родителите му са члено
ве на БКП. Вторият е Стамат Кесудис, живущ в същия град и на същия
адрес. Баща му е признат за „активен борец против фашизма и капита
лизма“. Двамата младежи са служили в разузнавателна рота. Още през
втория месец заявяват, че искат да напуснат школата, и в пълно наруше
ние на уставния ред и войнска дисциплина отсъстват от занятия.554
В подадения на 21 октомври 1974 г. рапорт А. Чапкинис заявява: „От
казвам се да служа в ШЗО „Христо Ботев“. Причините, които ме заставят
за това, са, че по народност аз не съм българин, а грък. Майка ми, баща
ми и всички мои роднини са чисти гърци. Аз не чувствам България като
своя родина. Моята истинска родина е Гърция. Поради тези причини аз
не мога да защитавам никакви интереси на България и отказвам да поло
жа клетва за вярност. Клетва за вярност аз мога да положа само пред
своята истинска родина Гърция. Това са също така причините, за да от
съствам от занятия.“555
При проведените беседи на командването с двамата школници те зая
вяват, че не желаят да стават офицери и да се запознават със секретни
материали от съображения, че това ще им попречи да се върнат в Гърция.
Категорично настояват да бъдат откомандировани в строителни войски.556
Третият от школниците в разузнавателната рота е роденият през 1956 г.
Василис Икономидис, живущ в София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 147.
Син е на разведени родители, баща грък и майка българка, при която е
израснал. От съображения, че ще бъде използван „за други цели“, той

настоява да бъде прехвърлен в друга специалност.557
Желанието на редниците А. Чапкинис и С. Кесудис е удовлетворено.
Те са откомандировани от ШЗО и на 31 октомври 1974 г. пристигат в
новото си местослужене - поделение 65040 в Шумен. Още на следващия
ден заявяват, че не желаят да положат военна клетва и да служат в БНА.
При проведените разговори с тях от командира на поделението и опера
тивния работник при същото С. Кесудис потвърждава желанието си. Той
заявява, че ще изчака резултатите от насрочените през ноември парла
ментарни избори в Гърция след падането на военната хунта и ако положе
нието там не се промени, ще положи клетва. След направените му разясне
ния какво представлява „капиталистическа Гърция“ и каква ще е съдбата
на семейството му там, той скланя да положи клетва и да служи в БНА.558
За разлика от него А. Чапкинис се е държал „твърдо и нахално“. Със
справка от 11 ноември 1974 г. началникът на отдел IX-III при ДС инфор
мира за случая началника на управление III ДС при Командването на
сухопътните войски. В нея още се изтъква, че А. Чапкинис „не бил убеден
в необходимостта да служи в БНА“. Мотивирал се, че при евентуалното
му завръщане в Гърция, ако му поискат сведения от военен характер, като
„честен младеж“ ще бъде длъжен да ги сподели. В крайна сметка след
поредните разговори и разяснения двамата гръцки младежи, чиито роди
тели са намерили спасение и реализация в България, а самите те са роде
ни и израснали в нея, полагат военна клетва.559
Тези факти са твърде показателни. Те потвърждават, че противно на
проявената от БКП интернационална солидарност гръцките комунисти и
техните потомци поставят над всичко своите егоистични интереси и се про
явяват като крайни гръцки националисти. Въпреки еднотипната им марк
систко-ленинска идеология, в името на довчерашната „монархофашистка
Гърция“ те загърбват „второто си отечество“, социалистическа България.
Това показва не само дълбоко вкоренения национализъм в гръцките полит
емигранти, тяхното политическо лицемерие, но и двуличието им към щед
ро раздавалата се за тях България. Дори родените и израснали в страната
ни техни деца остават чуждо и враждебно тяло в снагата на българското
общество. Ползващи се безмерно от предоставяните им от БКП облаги и
привилегии, прикривайки вкоренената им българофобия, в определен мо
мент те са готови не само да не изпълнят гражданския си дълг към България,
но и да застанат срещу нея. Подобно отношение в тези 18-19-годишни мла
дежи едва ли е плод на собствените им разбирания. То е формирано в гръц
ката семейна и емигрантска обществена среда, под въздействието на няко
гашните бойци на ЕЛАС и ДАГ и бивши функционери на ГКП и ЕАМ.
Документите показват, че посочените случаи нямат изолиран характер,

а са част от едно ширещо се през 70-те години явление. Това се потвърж
дава от „Справка за нездрави изказвания и други прояви на военнослужа-
щи в сухопътните войски“ от 15 юни 1974 г. Тя е изготвена от началник
управление „Военно контраразузнаване“ при Командването на сухопът
ните войски. По повод откомандироването на военнослужащи, синове на
гръцки политемигранти, от поделение 65240 в Добрич в железопътни
войски, постъпват оплаквания от техните родители пред ръководството
на ДОМЕ. Мотивите им са, че „техните синове не са изпратени в армията
да работят, а да се учат“, и ако не бъдат върнати в добричкото поделение
„щели да си ги приберат“.560
По този повод представител от ръководството на ДОМЕ посещава
местата, където са изпратени да служат синовете на политемигрантите, с
цел да се запознае с условията на работа и живот. Той разговаря с всеки
един и специално се интересува какво е отношението към тях. Разпитва ги
дали има офицери, които ги уговарят да бъдат използвани за работа сре
щу техните сънародници в казармата. По този повод в справката е отбе
лязано: „Убеждавал ги е да не се съгласяват и категорично да отказват
такива връзки.“ В крайна сметка интервенцията на ДОМЕ води до завръ
щането на въпросните военнослужащи в Добрич.561
Тези примери потвърждават безкрайно либералното отношение на
военните власти към нежелаещите да изпълнят конституционното си за
дължение младежи от гръцки произход. Те не само че не са санкционира
ни като рушители на закона и военните устави, но техните лични и на
родителите им капризи са удовлетворявани.
Тези факти поставят в твърде нелицеприятна светлина и ръководството
на ДОМЕ. Те потвърждават, че гръцките ръководни фактори дори и след
25 години емигрантски живот у нас не са скъсали със своя национализъм
и антибългарски пристрастия. Надскачайки правата си като ръководите
ли на една културно-просветна организация, те дори си позволяват да
дирижират поведението на младите си сънародници и да предопределят
в негативен план отношението им към българските институции, включи
телно и към БНА.
Това поведение на младите гърци и даваните им насоки от гръцкото
ръководство са потвърждение за илюзорната политика на БКП в отно
шението към гръцката компартия и гръцките емигранти. На нейната без
пределна щедрост за сметка на отрудения български народ гръцката стра
на отговаря с груб национален егоизъм.
* * *
Последните изстрели на Вич и Грамос през август 1949 г. бележат

окончателния погром на ДАП Остатъците от нейните сили и многолюд
но цивилно население от Северна Гърция трябваше да търсят спасение
отвъд границите. Пред Москва и останалите източноевропейски страни
възникна отговорната задача да подадат ръка и приютят борците против
„гръцкия монархофашизъм“. Като непосредствено граничеща с военния
оперативен театър в Източна Македония и Западна Тракия, България
приюти хиляди бегълци. На наша земя те трябваше да отдъхнат и полу
чат първа подкрепа. Много от тях след известен престой бяха прехвърле
ни в други държави от съветския блок. Една част остана трайно на бъл
гарска земя през целия период на емиграцията. С малки изключения, тя
бе гръцка по своя национален характер. Заедно с настанените у нас годи
на преди това малки гърчета, в България възникна една няколкохилядна
гръцка обществена група.
Пред българското политическо и държавно ръководство възникна
твърде сериозен и отговорен проблем. Гръцките бегълци трябваше да бъ
дат хранени, обличани, лекувани. В тежките следвоенни години то тряб
ваше да мобилизира оскъдните държавни ресурси, да организира всена
родна акция в тяхна подкрепа, за да създаде най-благоприятни условия за
живот на пришълците. Това ставаше за сметка на обикновенните трудови
българи и техните деца, които бяха притиснати от недоимъка и суровата
нарядна система на потребление. Не по-малко усилия бяха необходими,
за да бъдат вградени придошлите гърци в мирновременния живот на
страната.
В продължение на две години обхванатите в емигрантските структу
ри гръцки бежанци се превърнаха в затворена обществена единица, в ко
ято властваха правилата и „законите“ на чужда политическа сила в лице
то на ГКП. Партийната дисциплина и гръцките интереси я затваряха за
българското обкръжение и подхранваха националистически настроения
не само сред редовите емигранти, но и сред гръцките ръководни фактори.
Взетото решение за вливането на гръцките комунисти в БКП бе своеоб
разна ампутация на зародилия се гръцки тумор в българското общество,
което доведе до ликвидиране на гръцката автономност.
За БКП като управляваща политическа сила постоянните грижи и вни
мание към придошлите у нас гърци бе най-отговорното проявление на
революционнокласовата солидарност с гръцката компартия, с борците
против „гръцкия монархофашизъм“. То се подхранваше и стимулираше
от „конкурентния заряд“ в грижите на другите източноевропейски страни
към гръцките емигранти и от претенциите на ГКП. В крайна сметка пое-
тоянното и целенасочено внимание към пришълците се превърна в трай

на тенденция, която утвърди гръцките политемигранти като специфична
привилегирована прослойка у нас. Получените извънредни права разчист
ваха пътя за тяхното безпринципно жилищно и трудово устройване, за
безпрепятственото им образование и безплатно здравеопазване, за щед
ро раздаваните пенсии на незаслужили към България лица, дори и на
такива, които са воювали срещу нея и българската национална идея. В
продължение на три десетилетия гърците политемигранти като цяло па-
разитираха за сметка на българското общество. Как на практика те се
отблагодариха за безмерните грижи на България, пролича от отношение
то на родените у нас и възпитани от тях в гръцки национализъм деца.
Когато трябваше да изпълнят войнския си дълг към своето „социалисти
ческо отечество“, те му обърнаха гръб в името на Гърция, която довчера
бе „монархофашистка“, която изтребваше, преследваше и прокуди в чуж
бина техните предци.
Трета
глава Репатриране на емигрантите и поредните
тежести за българската държава
1. Завръщане в Гърция и българската щедрост
След края на Гражданската война силите на ДАГ и много цивил

ни граждани напущат Гърция. По данни на ЦК на ГКП към октомври
1950 г. броят на емигриралите лица възлиза на 55 881.1 Заедно с тях са
отведени и няколко стотици военнослужащи от правителствената гръцка
армия.
Въпросът за репатриране на военнопленниците за пръв път е повдиг
нат от постоянния представител на Гърция в ООН А. Киру с писмо от 12
ноември 1949 г. до нейния генерален секретар Тригве Ли. В него се изтъква,
че по време на бойните действия „комунистическите банди“ са пленили
военни чинове. В Албания се намирали 224 пленници, а само при заклю
чителните боеве партизаните залавят в района на Беласица 106 воен
нослужащи, отведени в България. Задържането на пленниците в двете стра
ни се оценява като „флагрантно незачитане на международното право“.
От името на гръцкото правителство е изразен остър протест срещу пове
дението на София и Тирана. С ново писмо от 3 март 1950 г. до Тригве Ли
постоянният гръцки представител напомня за първото и уведомява, че
въпреки изминалите няколко месеца „двете заинтересовани правителства
не счели да направят каквато и да е стъпка с оглед освобождаването на
задържаните гръцки войници“. Подобно писмо той изпраща на 2 март и
до Специалната комисия на ООН за Балканите.2
След поредната гръцка интервенция, на 29 юни 1950 г. генералният
секретар на ООН писмено поставя повдигнатия въпрос пред българския
външен министър. Като се позовава на международното право, изтъква,
че пленниците не може да бъдат повече задържани и българското прави
телство е длъжно незабавно да ги освободи. Същият въпрос е поставян
неколкократно и от Специалната комисия на ООН. По повод внесения от
нея доклад на петата сесия на Общото събрание на ООН е приета резо
люция № 382 от 1 декември. В нея е изказана препоръка да бъдат репат
рирани онези от пленниците, проявили желание за това, и е отправена
покана към заинтересованите страни да направят необходимото.3
В изпълнение на резолюцията МКЧК се обръща към БЧК и настоява
да му бъдат съобщени намеренията на българското правителство. Пред
1. Завръщане в Гърция и българската щедрост 209
БЧК интервенира и Гръцкият червен кръст, който издирва у нас 92 воен

ни и 29 цивилни лица. Постъпките от ООН и МКЧК остават без послед
ствие от българска страна. Поради това на 17 март 1953 г. Общото съб
рание на ООН приема нова резолюция, с която настоява правителствата
на заинтересованите страни, включително и това на България, да изпъл
нят резолюция № 382. На проведените в София българо-гръцки прегово
ри на 6 октомври 1954 г. е постигната договореност на първо време да се
завърнат 120 души. Само след няколко дни в Гърция пристигат първите
две групи с общо 47 лица.4
Ако пътят за завръщане в Гърция на пленените военнослужащи от
гръцката армия е напълно открит, за останалите бегълци - бойците от ДАГ
и поддръжниците на ГКП, той е затворен. Срещу тях са приети редица
декрети и закони като: Декрет Н от 20 април 1947 г. относно „Правата на
наследниците, участвали в Гражданската война“; Декрет Л 3 от 7 декем
ври 1947 г. за „Лишаване от гръцко поданство на лицата, които са дейст
вали срещу държавата в чужбина“; Декрет М от 21 януари 1948 г. за „Кон
фискуване на имуществата на взелите участие в Гражданската война“; Де
крет H А от 24 април 1948 г. относно „Намаляване категорията на пенсия
та и лишаване от такава и различно третиране на военните лица, които са
действали срещу държавата“; Наредба-закон 3370/1955 г. - „Утвърждаване
Кодекса за гръцко гражданство“. През 1962 г. гръцкият парламент гласу
ва и Наредба-закон 4234 относно „Мерките за безопасност“. Параграф
3-ти от чл. 4-ти разпорежда: „Гръцки граждани, напуснали границите на
страната, нарушавайки Закон 4910/1929 г„ нямат право те, съпругите и
децата им да се завърнат в Гърция без паспорт и консулска виза.“ Наред
бата-закон предвижда политемигрантите с отнето гръцко гражданство
да се репатрират само след „специална преценка“ на държавните органи
за всеки конкретен случай при наличие на подадена молба за завръщане в
Гърция.5
Въпреки че гръцката конституция признава на всеки поданик неот
менното право на гръцко гражданство независимо от политическите убеж
дения, още от 1948 г. започва процес за отнемането му от политическите
противници на режима. Тази политика е насочена най-вече срещу кому
нистите и членовете на техните семейства.6 През 1948 г. с кралски укази
№ 8 и № 9 от гръцко гражданство са лишени 92 политемигранти. През
1949 г. с кралски укази № 197 и № 294 това сполетява и други 32 души.
През 1950 г. от гражданство са лишени 93, а през 1951 г. още 72 полит
емигранти. През следващите години броят на лицата с отнето граждан
ство е както следва: 1952 г. -79 души; 1953 г. - 133; 1954 г. - 1230; 1955 г. -
3967; 1956 г. - 3697; 1957 г. - 5521; 1958 г. - 2115; 1959 г. - 2997; 1960 г. -
210 Репатриране на емигрантите и поредните тежести за ...
456; 1961 г. - 290; 1962 г. - 377 и 1963 г. - 398. Или общият брой на лицата
с отнето гражданство в периода 1948-1963 г. възлиза на 22 266 души, със
тавляващи 58,05% от възрастните политемигранти.6Фактите показват, че
този процес е най-силен в периода 1956-1963 г. при управлението на пра
вителствата на Националния радикален съюз (ЕРЕ), оглавени от Констан-
тинос Караманлис.7
По времето на К. Караманлис наред с военнопленниците в Гърция се
завръща и малък брой политемигранти. Демократичните сили в страна
та и най-вече Единната демократична лява коалиция (ЕДА) се борят за
цялостно уреждане на проблема. През 1957 г. междупартийна парламен
тарна делегация от представители на ЕДА, Центъра и ЕРЕ посещава
Чехословакия, където има срещи и разговори с настанените тук гръцки
политемигранти. След завръщането на делегацията в нейния доклад пред
парламента се подчертава носталгията на сънародниците им в чужбина
към отечеството.8
Дошлото на 8 ноември 1963 г. на власт в името на демокрацията пра
вителство на Съюза на центъра начело с Георгиос Папандреу първона
чално не само че не смекчава режима, но до края на годината лишава от
гражданство още 318 политемигранти.9 В продължение на две години
(1963-1965) оглавените от Г Папандреу кабинети прекратяват преследва
нията и интернирането по политически причини. Приемат редица важни
законопроекти, с които са отменени по-голяма част от извънредните мерки
и закони във връзка с Гражданската война. През декември 1963 г. парла
ментът гласува закон за помирение, а на 19 септември 1964 г. и закон за
амнистия, с който се пристъпва към освобождаване на политическите зат
ворници.10 Смекчен е и режимът за репатриране на политемигрантите и
броят на завърналите се значително нараства. Това са отделни лица и
малобройни групи, главно жени, деца и старци, които имат най-близки
хора в Гърция. Допуснато е завръщането на по-големи групи от Ташкент,
където се намира най-голямата част от политемигрантите. Но както пре
ди и правителството на Г Папандреу възприема линията за индивидуал
но разглеждане на всяка молба за репатриране, като отхвърля идеята за
обща амнистия. По този повод премиерът заявява: „Не съм обещал масо
во репатриране. Ще се проучват благоприятно отделните случаи.“ В усло
вията на общото демократизиране на политическия живот в Гърция бро
ят на завърналите се политемигранти в страната нараства.11 Числеността
им възлиза на около 3000 души. Под натиска на десницата правителство
то на Г. Папандреу отказва да признае официално националната съпроти
ва против фашизма, но пък дава разрешение да се честват някои важни
дати и събития.12 ЦК на ГКП оценява благоприятната вътрешнополити-
ческа обстановка в Гърция за завръщане на политемигрантите. На 7 януа

ри 1965 г. председателят на ЦК на ГКП А. Грозос изпраща писмо до ЦК
на БКП, в което моли за следното: да се ускори безплатното издаване на
визи; репатриантите да имат право да изнасят за Гърция мебели, шевни
машини, велосипеди, мотоциклети и леки коли; БЧК да заплати техните
билети и разходите за транспортиране на вещите; да им се даде валута за
покриване на първоначалните разходи след преселването; да се изпла
щат пенсиите за трудов стаж и трудов травматизъм; изселниците да бъ
дат снабдявани с удостоверения за трудов стаж, за завършено образова
ние и други необходими документи.13
С подобни молби ръководството на гръцката компартия се обръща и
към останалите страни от съветския блок. С изключение на Румъния, всич
ки останали дават желаните от ГКП облекчения и привилегии за репатри
ращите се лица. Към самото начало на 1965 г. гръцките власти издават
2000 паспорта за политемигранти в СССР други 300 за тези от Полша,
както и за лица от другите източноевропейски страни. Паспорти получа
ват 20 политемигрантски семейства в България, като се очаква до края на
1965 г. броят им да нарасне на 100.14
Писмото на А. Грозос е разгледано в отдел „Външна политика и меж
дународни връзки“ на ЦК на БКП. Неговият завеждащ Д. Дичев подготвя
докладна записка с конкретни предложения за удовлетворяване на него
вите искания. Тя е разгледана от Секретариата в заседанието му от 31
март 1965 г. Той взема следните решения за „улесняване репатрирането
на гръцките политемигранти“: органите на МВР да издават визи по
спешност; да не се взема такса от 30 лв. за посещение на капиталистичес
ка страна от онези лица, на които гръцките власти са разрешили времен
но пребиваване в Гърция; митниците са задължени да позволяват на ре
патриантите да изнасят своето имущество без мито, с изключение на ле
ките коли, закупени след 1 февруари 1965 г.; БЧК трябва да заплати път
ните и превозните такси до новите местожителства в Гърция, на социал-
нослабите да отпусне помощи за издръжка за 2-3 месеца, за закупуване
на дрехи и други лични вещи, като за целта финансовото министерство е
задължено да осигури 30 000 лв.; на всяко отпътуващо семейство трябва
да бъдат дадени по 100 щ. д.; съответните органи и служби са задължени
да снабдяват отпътуващите лица с удостоверения за трудов стаж, придо
бит в България.15
Решението на Секретариата от 31 март 1965 г. категорично потвърж
дава неотклонната линия на БКП за пълна поддръжка и интернационал
на солидарност с гръцката компартия. Отправените искания от А. Грозос
не само че са напълно удовлетворени, но е взето и решение за допълни
телни привилегии и облаги на репатриращите се лица. Това отношение

към тях се запазва до февруари 1989 г., докогато се проточва този про
дължителен процес.
Междувременно вътрешнополитическата обстановка в Гърция се
променя. Г Папандреу е принуден да подаде оставка и през септември
1965 г. е съставено правителство на отцепилите се от Съюза на центъра
депутати начело със Ст. Стефанопулос. Още в първите дни на управле
нието си новият кабинет се опитва да възстанови преследванията и заб
раните по политически причини и да върне политическите порядки от
първите години след Гражданската война.16Въпросът с репатрирането на
политемигрантите отново се затяга. ЕРЕ решително се противопоставя
на този процес. Неговият лидер акад. Панайотис Пипинелис е върл про
тивник на репатрирането и характеризира политемигрантите като „на
ционална опасност“. Самият премиер заявява, че ще продължи практика
та да бъде конкретно разглеждана всяка молба за завръщане. Първо
начално това обещание е спазвано, докато вътрешен министър е Цири-
мокос. Впоследствие със засилване на полицейските мерки и антикому
нистическата пропаганда министърът на обществения ред Апостолакис
ограничава репатрирането до минимум. Спряно е разглеждането на 15 000
подадени молби, а гръцките посолства в чужбина са инструктирани да
приемат такива само ако са придружени с декларация, че съответният
молител поема задължението да остане верен на нацията.17
Тази линия към политемигрантите е запазена до декември 1966 г.,
когато правителството на Ст. Стефанопулос пада от власт. След триме
сечна вътрешнополитическа криза, през нощта на 20 срещу 21 април 1967 г.
е извършен държавен преврат и е установена властта на военната хунта.
Тя запазва дотогавашната политика на предишните правителства към
проявилите желание да се репатрират в родината си.18
По време на военния режим в Гърция, по данни на ЦС на ДОМЕ, към
декември 1968 г. общият брой на членовете на гръцката емигрантска ор
ганизация в България е 75 31.19Като донася за това в писмото си до отдел
„Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП, неговият
председател Д. Петкидис дава подробна социологическа справка. По от
раслов и професионален признак политемигрантите са класифицирани
както следва: работещи в леката промишленост - 1155 работници и 99
техници; в тежката промишленост - 348 работници и 55 техници; търго
вия - 110 работници и 105 служащи; здравеопазване - 37 лекари и 72 средни
медицински кадри; служащи - 219; в други отрасли и професии - 200 ра
ботници, 106 административни кадри, 7 селскостопански работници, 27
партийни функционери и 9 научни работници. От всичките политемиг
ранти 311 души са с виеше образование. От тях 65 са икономисти, 31 агро

номи, 3 инженери, 13 историци и географи, 29 педагози, а останалите са
от други специалности.20
Проблемът за репатриране на политемигрантите ангажира вниманието
на гръцката общественост дори и в условията на военната диктатура. На
5 февруари 1973 г. в. „Акрополис“ публикува писмо на 73 гръцки полит
емигранти от източноевропейските страни. Като изразяват разочарова
нието си от фракционните борби в ГКП и от нейните водачи, те настоя
ват да се завърнат в Гърция, без да подписват изисквания документ, че се
разкайват за предишната си дейност. Вестникът призовава този въпрос
да бъде разгледан с най-голямо внимание. Още същия ден друг вестник -
„Естиа“, цитира изявлението на „компетентен правителствен източник“,
според който такъв въпрос не стои пред кабинета и че той ще продължи
възприетата до момента практика - всяка молба за репатриране да бъде
разглеждана отделно.21
Възникналата изострена обстановка в източното Средиземноморие
във връзка с Кипър и невъзможността на диктаторския режим да се спра
ви с възникналата криза водят до падането на хунтата от власт и до прех
върляне на управлението на страната на „политическо правителство“ на
чело с К. Караманлис. На 24 юли 1974 г. той се завръща в Атина и съставя
правителство на „националното единство“. То отменя конституцията от
1968 г., обявява всеобща амнистия, освобождава политическите затвор
ници, ликвидира концлагерите и разрешава на всички онези, напуснали
Гърция по време на хунтата, да се завърнат в страната.22
Възникналите благоприятни условия за завръщане на политемигран
тите с демократичните промени в Гърция са отчетени в ЦК на БКП. На
3 март 1975 г. завеждащият отдел „Външна политика и международни
връзки“ отправя писмо до първия заместник-министър на външните ра
боти Андон Трайков. След като е информиран, че гръцкото правителство
скоро ще излезе със становище по въпроса, в писмото се изтъква: „Ние
трябва да бъдем готови да окажем, в рамките на нашите закони и на на
шите възможности, необходимото съдействие на гръцките другари, ко
ито ще се репатрират.“ Във връзка с това отделът насрочва на 6 март в
ЦК междуведомствено съвещание, включително и с представители на вън
шното министерство, за да обсъдят мерките, които трябва да бъдат взети
във връзка с репатрирането.23
Своите искания в това отношение отправят и политемигрантските
структури. На 6 декември 1974 г. ЦК на политическите бежанци в Гърция
(КЕППЕ), със седалище в Атина, се обръща с писмо до премиера Станко
Тодоров. В него е изложено тяхното становище за репатрирането от Бъл
гария и е изразено „страстното желание на политическите емигранти да

се завърнат в своята родина“. На 25 юни 1975 г. председателят на споме
натия ЦК на политическите бежанци и член на ЦК на ГКП Димитрис
Пападимитрис отправя поредното писмо. Като отбелязва създадените
благоприятни предпоставки в Гърция за „коренно решаване на целия проб
лем“, той изтъква възникналите трудности от юридически и икономичес
ки характер. Отправя молба към българското правителство да подкрепи
тяхната акция за „свободно репатриране“ и заедно с гръцкото да решат
възникналите проблеми - да бъде признат трудовият стаж на завръща
щите се в Гърция лица и да бъдат прехвърлени пенсиите на пенсионерите.24
Наред с искането за политическа и морална подкрепа за пръв път от
страна на политемигрантите е поставен въпросът за пенсиите. Тогаваш
ното българско законодателство не разрешава такива да бъдат изплаща
ни на напусналите страната лица. Наред със законодателните пречки той
е обвързан и с нелеки финансови тежести.
Независимо от надвисващите проблеми в двустранните отношения
българското ръководство неотклонно се придържа към интернационал
ната си солидарност с ГКП и подкрепа за гръцките политемигранти. По
негова инициатива, без каквато и да е интервенция на гръцката държава,
на 16 септември 1975 г. Държавният съвет на НРБ издава поверителен
указ № 1746, който решава положително техния пенсионен въпрос със
задна дата от 1 септември с. г. На 20 декември 1975 г. българското външ
но министерство връчва нота на гръцкото посолство, с която го уведомя
ва за решението да бъдат превеждани в Гърция пенсиите на репатрирани
те гърци и на техните семейства, отпуснати в България. За целта е поис
кано от южната ни съседка да направи някои технически уточнения - да
даде съгласието си за превеждане на пенсиите, да изпрати точните адре
си на репатрираните пенсионери и да определи института, който ще им
изплаща пенсиите. Забавеният гръцки отговор не позволява на българ
ската страна да приведе своевременно решението си в действие.25
Към края на 1975 г. желанието на политемигрантите за завръщане в
Гърция взема все по-широк размах. Към началото на октомври от всички
източноевропейски страни са подадени общо 6500 молби за репатриране.
От тях 800 (12,30%) са изпратени от България. Въпреки това, без да е уве
домен от гръцкото правителство за предприетите от българска страна
мерки, на 3 октомври 1975 г. председателят на ЦК на политическите бе
жанци Д. Пападимитрис се обръща с писмо до Т. Живков, в качеството
му на председател на Държавния съвет. Напомня за вече изпратените от
него две писма и изразява съжалението си, че „не били оповестени никак
ви мерки от наша страна“, което влияело отрицателно на цялостното раз
витие на въпроса. Като отбелязва, че вече е започнало „индивидуалното

завръщане в родината“, заявява: „Въпреки че настояваме пред гръцкото
правителство за всеобщо, законно и коренно решаване на проблема, кой
то се протака от около 30 години, ние насърчаваме политическите емиг
ранти да оползотворят и тази най-малка възможност.“ Сега претенциите
на Д. Пападимитрис стават още по-големи. Наред с прехвърлянето на
пенсиите за прослужено време иска да бъдат прехвърлени и пенсиите за
„трудова злополука“, както и прослужените за пенсия години трудов стаж.
Още настоява за свободно пренасяне на валута и други парични средства,
за финансови, данъчни и митнически облекчения за репатриантите, за ос
вобождаване от действието на българската законодателна система „за
чуждестранни лица“, за освобождаване на родените в България деца от
българско поданство. Авторът на писмото още заявява, че много от по
дадените от България молби за репатриране са одобрени, но поради гор
ните „нерешени въпроси“ емигрантите се въздържали да се завърнат в
Гърция. Накрая Д. Пападимитрис отправя следната молба към Т. Живков:
„Да поддържате и съдействате положително за едно правилно и справед
ливо решение на проблема за завръщане на политическите емигранти в
родината им Гърция.“26
Във връзка с поредното писмо на Д. Пападимитрис възниква интри
гуващият въпрос, защо гръцкото правителство не е уведомило ЦК на по
литемигрантите за взетото от българското ръководство решение за из
плащане на пенсиите и защо не дава своевременен отговор на поставени
те от българска страна технически въпроси, за да бъдат превеждани па
рите в Гърция. Отговорът може да се крие само в стремежа на гръцкия
кабинет да провокира целенасочено недоволство в политемигрантите, за
да бъде оказан допълнителен натиск над българското ръководство. Не
минуемо в това отношение управляващите залагат и на наскоро легали
зираната ГКП, която може да разчита на своите идеологически партньо
ри в София. Този подход, който Атина умело ще използва, ще бележи
целия период, през който ще се решават социалните проблеми на репат
рираните политемигранти.
По данни на ЦК на политемигрантите в Атина към октомври 1975 г.
броят на политемигрантите в България е 6800 души.27 От тях 318 са деца до
7-годишна възраст, 484 - ученици в основните училища, 166 - в средните
училища, 182 - в професионално-техническите училища. Във висшите учебни
заведения се обучават 258 души, които съставляват 3,79% от общия брой
на емигрантите. По този показател страната ни е на второ място сред из
точноевропейските страни.28
В България броят на пенсионерите е 1250, съставляващи 29,01% от
политемигрантите, без децата и учениците. Страната ни е на трето място

по този показател. За другите страни той е следният: Румъния - 39,27%,
Унгария - 29,66%, Полша - 27,58%, СССР - 15,79%, Чехословакия - 12,69%.
Броят на работещите у нас политемигранти е 4050, което съставлява 59,55%
от общия им брой. В това отношение страната ни е на трето място, докато
за другите източноевропейски държави тази цифра е: ГДР - 76,66%, Чехо
словакия - 62,22%, Унгария - 57,91%, СССР - 57,33%, Полша - 55%, Румъния
- 51,07%. От работещите политемигранти в България 450 души (11,11%) са
с виеше образование. По този показател тя е на трето място. За другите
страни той има следното изражение: СССР - 15,11%, Румъния - 13,28%,
ГДР - 10,52%, Полша - 8,28%, Чехословакия - 6,90%, Унгария - 5,17%.29
Според статистическите данни на ЦК на политемигрантите в Атина
въз основа на съответните показатели към октомври 1975 г. установените
у нас емигранти са на второ място сред седемте страни от съветския блок
по студенти във висшите учебни заведения, на трето по работещи с вие
ше образование и на трето по броя на пенсионерите. Тези факти са не
опровержимо доказателство за полаганите големи грижи от българската
държава и за поеманите от нея сериозни финансови тежести за образова
нието, квалификацията и щедрото пенсионно устройване.
По данни на Службата за национална сигурност в Гърция от 1950 г.
до юли 1974 г., когато пада военната хунта, в страната се репатрират око
ло 17 000 души. По време на създаденото след това правителство на на
ционалното единство на К. Караманлис (24 юли - 20 ноември 1974 г.) е
разрешено завръщането на 321 души и временното пребиваване на още
123. При управлението на първото самостоятелно правителство на „Нова
демокрация“ начело с К. Караманлис (21 ноември 1974 - 28 ноември 1977
г.) са разгледани общо 34 071 молби, от които 84% са удовлетворени, а
16% са отхвърлени. Разрешено е завръщането на 16 728 души и временно
пребиваване на други 11 608 или общият брой на пристигналите в Гърция
е 28 557. Разрешения за временно пребиваване получават и други 4958
политемигранти, но те остават в чужбина. По мнение на управляващите в
Атина това се е дължало „на тяхната партия“, която не им разрешила да
отпътуват. Към януари 1978 г. е предстояло да бъдат разгледани от
Службата за сигурност още 8000 молби за завръщане в родината.30
През следващите години репатрирането в Гърция продължава по съ
щата схема - подаване на персонални молби, конкретно разглеждане на
всяка от съответните държавни служби и вземане на съответно решение.
Този подход не удовлетворява левицата в страната, поради което тя пер
манентно го поставя пред гръцките институции и широката общественост.
На 20 януари 1978 г. въпросът отново е повдигнат в парламента от депу
татите на ГКП К. Лулес, М. Яну и К. Капос. В своята реч К. Лулес отбе

лязва, че докато в страните, преминали през гражданска война, този проб
лем е решен чрез обща амнистия, за разлика от тях Гърция „прави дос
тойно за съжаление изключение“. Депутатът от Общогръцкото социалис
тическо движение (ПАСОК) А. Какламанис обвинява правителството за
нарушаване на Декларацията за правата на човека на ООН, както и на
международната спогодба от Хага за гражданството. Правителството е
разкритикувано остро и в изказванията на И. Илиу, К. Николау и други
депутати.31
От името на кабинета пръв взема отношение министърът на общест
вения ред генерал Балкос. Той съобщава, че в Службата за сигурност ча
кат още 8000 молби за репатриране. Забавянето на някои случаи се дъл
жало на разследването на делата или поради липса на данни. Други мол
би не могли да бъдат удовлетворени по следните причини: дезертьорство,
сътрудничество с армиите и службите за сигурност на други страни, заб
раната за завръщане на хора, уличени в много престъпления и поради
опасения за отмъщение. Изказва се и министърът при Председателството
Стефанопулос. Той засяга въпроса за конфискацията на имуществата.
Защитава идеята, че когато някой направи престъпление срещу родината
и демокрацията, той трябва да бъде наказан с такава конфискация и отне
мане на гражданството.32
По данни на ЦС на ДОМЕ към 14 февруари 1978 г. от България са
репатрирани за Гърция 717 души и в страната остават 4483 политемиг
ранти и членове на техните семейства. От заминалите 234 са пенсионери,
от които 38 души получават „народни пенсии“. Сред отпътувалите има и
петима български граждани33, които най-вероятно са съпруги на репат
рианта. За малко повече от година за Гърция заминават още около 270
души и към април 1979 г. броят на репатрираните политемигранти и чле
новете на техните семейства достига 990. Решилите да се завърнат в Гърция
са освобождавани от българските власти от задължителна военна служба.
Спирани са изпълнителните производства, образувани срещу политемиг
ранти или членове на техните семейства. При отпътуването семействата
получават парична помощ от 750 лв.34 Ползват и редица финансови, мит
нически и други облекчения. След подписването на специално българо-
гръцко споразумение от 1 април 1978 г.35 България първа от източноевро
пейските страни започва да превежда пенсиите на завърналите се в Гър
ция лица.36
В справка, изготвена от българското външно министерство, от април
1979 г. във връзка с предстоящото посещение на Т. Живков в Гърция е
посочено, че броят на гръцките емигранти и членовете на техните семей-
ства в България в един по-ранен период е бил около 7000.37 С изключение

на 200-300 души, дошли у нас по неполитически причини, останалите би
ли участници в гръцката съпротива през 1941-1944 г. и в Гражданската
война, поради което са признати като „политемигранти“. В справката още
е отбелязано: „Мнозинството от политемигрантите имат положително
отношение към нашата страна... Сред тях има хора (малко на брой), зара
зени от национализъм или силно повлияни от ГКП (Вътрешна).“ Предпо
лага се, че около 70-80% от гръцките политемигранти в България желаят
да се репатрират.38
Фактите показват, че репатриращите се от страната ни гръцки полит
емигранти са поставени от българското партийно и държавно ръковод
ство при най-благоприятни условия. Всеки от тях получава безвъзмездна
парична помощ в размер на около шест тогавашни средни месечни
заплати, както и редица други облекчения. Освобождават се от задълже
ния по силата на българското законодателство, както и от решенията на
съдебните производства. За разлика от всички други източноевропейски
страни България първа, около 9 години по-рано, ще вземе решение за
изплащане пенсиите на репатрираните от страната ни лица. Тя ще бъде
първата и единствената, която ще сключи споразумение с Атина за пре
веждане във валута пенсиите на репатрираните от нас пенсионери.
Въпреки това политемигрантското ръководство няма да бъде напълно
удовлетворесно, а претенциите му ще нарастват. Това особено ясно про
личава в писмото от 2 март 1981 г. до българското посолство на предсе
дателя на Общогръцкия съюз на репатрираните гръцки политемигранти
(ПЕЕЕПП) в Атина Алекос Папагеоргиу и неговия секретар Христос Цулас.
На 9 март те го предават лично и разговарят с първия секретар Стойчо
Николов по поставените в него проблеми. „Известно ви е, че завърналите
се в родината - се изтъква в писмото - срещат пълното безразличие на
гръцкото правителство. Неговият интерес се изчерпва с отпускането на
една сума от 1000 драхми на всеки човек, която се дава еднократно. Не
проявяват никакви грижи за подсигуряване на работа, медицинско
обслужване, включително лекарства, жилища и т. н.“ Отбелязано е лошо
то положение на възрастните, които в България се издържали с пенсиите
си и са ползвали безплатно медицинско обслужване. Още по-зле били
лицата без навършена пенсионна възраст и без нужния трудов стаж. Като
„забравя“, че България е единствената, която превежда пенсии и че въп
росът за трудовия стаж не е бил предмет на междудържавно обсъждане,
ръководството на съюза заявява: „Скъпи другари, трябва да ви кажем
ясно, че явно или прикрито всички репатрирани политемигранти, нами
ращи се в описаното по-горе положение, изразяват своето недоволство
от вашето правителство, че и до днес, макар и вече да са минали пет

години от момента, когато започнаха да се завръщат в родината си, не е
решен окончателно въпросът за прехвърлянето на пенсиите и пенсионни
те права въпреки пречките, които гръцкото правителство създава.“39
Както в писмото, така и в проведения разговор в посолството А. Па-
пагеоргиу и X. Цулас поставят следните въпроси: 1. Да бъдат отпуснати
пенсии и на лицата с 20 до 30 години трудов стаж, които обаче не били
пенсионирани в България поради ненавършена пенсионна възраст; 2. Оп
ределеният в българо-гръцкото споразумение тримесечен срок за връща
не в София на подписаната ведомост срещу получената пенсия да бъде
удължен на шест месеца; 3. България да им даде безвъзмездно музикални
инструменти и да изпрати преподавател по народни танци за нуждите на
организирания при съюза художествен колектив.40
Отправените по официален път поредни искания на репатрираните
гръцки политемигранти потвърждават, че в условията на гръцката дър
жава те отново разчитат на България, за да решават собствените си жи
тейски проблеми. Стига се до парадоксалното положение - когато никоя
друга източноевропейска страна не превежда пенсии, да се иска да бъдат
отпуснати такива дори и на лица с ненавършена пенсионна възраст. Тази
претенция, която е в противоречие с българското законодателство, по
казва несдържаната меркантилност на приютените до вчера в България
гръцки политемигранти. Дори и нещо повече, липсвайки им кураж и сили
да решават проблемите си в диалог с гръцките власти, привикнали с гри
жите и щедростта на България, те търсят нейното съдействие за преодо
ляване на създаваните от гръцката държава бюрократични пречки и дори
за задоволяване на своите културно-масови прищевки.
Не така обаче са оценени тези гръцки претенции от страна на тога
вашния български посланик в Атина Николай Тодоров. На 10 април 1981 г.
той изпраща докладна записка до Трети отдел на външното министерст
во в София с „мнение да им се окаже съдействие при решаването на пос
тавените от тях проблеми и искания“41.
Към май 1981 г. гръцките политемигранти в източноевропейските
страни са поставили следните искания пред компетентните гръцки власти:
1. Незабавно репатриране на лицата над 70 години и инвалидите, без да се
спазва въведената процедура; 2. Да бъде опростена сложната система за
възстановяване на гръцкото гражданство; 3. Увеличаване на държавната
парична помощ от 1000 на 10 000 драхми; 4. Гръцката държава да признае
на политемигрантите статута на политически беглец с цел да получат от
ООН полагащата се помощ в размер на 28 000 драхми; 5. Да им се обезпе
чи право на работа без дискриминация; 6. Конфискуваните имоти да бъ-
дат върнати; 7. Да спре преследването от съдилищата заради дезертьор

ство и неявяване на военна служба през Гражданската война.42
На парламентарните избори от 18 октомври 1981 г. победа удържа
ПАСОК. Сложен е край на тридесетлетното управление на десницата и за
пръв път е съставено ляво социалистическо правителство с премиер Ан
дреас Папандреу. То пристъпва към окончателно премахване на всички
извънредни реакционни мерки и закони от предишните десетилетия и към
пълно демократизиране на политическия живот и държавния апарат. Осо
бено голям обществен отзвук имат решенията на правителството да бъде
отменено честването на „Деня на победата над комунизма“, свързан с
Гражданската война, за признаването на националната съпротива, за пре
махване цензурата върху филмите и песните.43
По-нататъшното демократизиране на вътрешнополитическия живот
в Гърция активизира процеса на репатриране. По сведение на ръководст
вото на ДОМЕ към март 1982 г. общият брой на политемигрантите в
България, заедно с членовете на семействата им, възлиза на 4245 души.
Документи за репатриране са подали около 1935 души, а около 780 от тях
са получили разрешение да се завърнат в Гърция. Останалите около 2310
души към момента не са направили постъпки за завръщане.44
Отпътуващите от страната ни политемигранти продължават да се пол
зват не само от вече посочените помощи и привилегии, но към някои от
тях е оказано най-голямо внимание. Посланикът ни в Атина Н. Тодоров
предлага на ръководството на българското външно министерство рабо
тещият дотогава старши научен сътрудник в Икономическия институт на
БАН Христос Фундулис да бъде удостоен със званието „заслужил деятел
на науката“. Мотивирайки предложението си, посланикът изтъква, че със
завръщането си в Гърция щял да работи по линия на ГКП в Центъра за
марксистки изследвания в Солун. Той ходатайства за въпросното лице
дори и без намек за някакви негови приноси в науката. Министър П. Мла
денов подкрепя предложението и с писмо от 13 май 1982 г. до Секретариата
на ЦК на БКП предлага да му бъде дадено исканото звание, без да моти
вира приносите му като учен. За сметка на това той подчертава, че
X. Фундулис е защитил дисертация в СССР и заключава: „Това ще бъде
едно обществено признание за грижите, които се полагат от нашата пар
тия и държава към гръцките политемигранти, и стимул за по-нататъшна
дейност на др. Фундулис в редовете на ГКП.“45
Във връзка с по-нататъшното развитие на общественото движение в
Гърция за обхватно завръщане на политическите емигранти в Атина прис
тига делегация на Бюрото на ЦК на ГКП за работа с политемигрантите в
източноевропейските страни, ръководена от неговия председател Костас
Гадзос. Като представители на политемигрантските организации в нея са

включени Д. Петкидис от България, Н. Костудис и А. Карканеватос от
Румъния, Д. Зиотас и Г. Фотакис от Полша. Към 21 декември 1982 г.
Общогръцкият съюз на репатрираните гръцки политемигранти и Съюзът
на роднините на репатрираните организират в културния център на атин
ската община пресконференция. В своето изложение К. Гадзос критикува
гръцкото правителство, че все още въпросът за свободното репатриране
не е решен. Той отговаря на поставените му журналистически въпроси и
дава подробни статистически данни за политемигрантите. Според тях от
Чехословакия остават да се репатрират 8000 души, от СССР - 4900, Полша
- 4600, България - 3900, Румъния - 3800, Унгария - 3470, от ГДР - 1270.46
След дълго протакане, под натиска на демократичните сили в Гърция,
най-после правителството на ПАСОК открива пътя за т.нар. свободно
репатриране. На 29 декември 1982 г. министърът на вътрешните работи
Г Гениматос и министърът на обществения ред Я. Скуларикис вземат ре
шение относно „Свободното репатриране и възстановяване на гръцкото
гражданство на гръцките политемигранти“, записано в протокол № 10684.
То гласи: „Могат да се завърнат свободно в Гърция всички политемиг
ранти от гръцки произход, които по време на Гражданската война ( 1946—
1949) и по нейна причина са избягали в чужбина като политически емиг
ранти, независимо че са лишени от гръцко поданство.“ По-нататък се
регламентира редът за завръщане чрез пасаван на съответните гръцки
консулски власти. Решението влиза в сила от деня на публикуването му в
гръцкия „Държавен вестник“.47
Този акт с основание е оценен високо в най-новата българска исто-
риопис, с който е сложен край на един трагичен период, когато гръцките
граждани са били разделяни на „национално мислещи“ и „комунисти“.48
Необяснимо защо обаче не е обърнато внимание на един твърде същест
вен момент от него. Това уж демократично решение на гръцкото прави
телство спуска бариера за връщане в родните места на повече от една
трета от политемигрантите49 - т. нар. славофони, славяномакедонци и
македонци. Правителството на ПАСОК и гръцкият политически елит не
пожелаха да се откажат от най-голямото завоевание на гръцките нацио
налисти, предизвиканото през Гражданската война етническо прочиства
не в Северна Гърция, довело да най-масовото и обхватно обезбългарява-
не на Егейска Македония. Поради това въпросното решение, наред с по
зитивната си страна, има дискриминационен и дълбоко националисти
чески характер.
Твърде интересни са коментарите, които правят гръцките политичес
ки водачи след неговото обнародване. Лидерът на дясната опозиция Еван-
гелос Аверов заявява, че неговата партия „Нова демокрация“ счита за

неприложим правителствения декрет спрямо лицата, които навремето би
ли „застъпници на дележа на националния простор“. Без да го критикува,
в своите изявления водачът на ГКП Харилаос Флоракис само набляга на
факта, че декретът трябва да визира всички полтемигранти като гръцки
поданици. Подобна е позицията и на политическите сили, стоящи близо
до гръцката компартия.50
На 11 януари 1983 г. радио „Гласът на Америка“ прави предаване за
взетото решение от гръцкото правителство. В него се изтъква, че според
западните наблюдатели този „жест на Атина... подновил един от най-ста
рите спорове в модерната история на Балканите - македонския въпрос“.
Като коментира отношението на ГКП към него, както и на останалите
политически сили, радиото заключава: „Странното и в този случай е, че
подобни спорове за националността се решават през главите на населе
нието и не се предоставя на него да реши към коя народност всъщност се
числи.“51
Проявеното дискриминационно отношение на Атина към „македон
ската“ част от гръцката политемиграция дълбоко отеква в сърцата и ду
шите на нашите сънародници, приютени в България. Пътят за родните
краища за тях бе отрязан. Очакваното влизане във владение на конфиску
ваните им имоти остава нереализирано. Желанието за пряк и свободен
контакт със своите близки и роднини не е осъществено. Те се сблъскаха не
само с поредната открита проява на несекващия гръцки национализъм,
но и с примиренческата позиция на ГКП, която ги въвлече в Гражданската
война, използва тотално техните човешки и материални ресурси, превър
на родните им краища във фронт и тил на воюващата гръцка левица.
Българите, бивши политемигранти, не можеха да посетят родния си
край дори като туристи и гости. Опитите им за визи в гръцкото посолст
во бяха отхвърлени с подигравки и унижения. Не са редки случаите, когато,
за да им се разреши посещение в Гърция, се изискваше да декларират, че
са гърци. Над тях тегнеше законодателният декрет № 1540 от 1985 г. - За
посещение и репатриране в страната и отнемане на права върху имотите
на ония политически емигранти и на техните потомци, които не попадат
в категорията „гърци по род“.52
Световната демократична общественост отхвърляше дискриминаци
онното решение. В доклада за 1989 г. на Държавния департамент на САЩ
във връзка с нарушаване на човешките права в Гърция е записано: „Бежан
ците, вследствие на Гражданската война, от славянски произход (които са
лишени от гръцко гражданство заради участието им във войната от 1946-
1949 г.) са изключени от общата амнистия и репатриране, разрешено от
2. В капана на гръцките финансови претенции 223
1982 г. През 1989 г. лидерът на ГКП X. Флоракис отхвърли тази негативна

позиция на правителствното, характеризирайки я като „расистка“.“53
През 1989 г. в Атина е приет закон за „Признаване на Гражданската
война и за премахване на последиците от нея“. Въпреки това дискрими
национното отношение към нашите сънародници остана в сила. Това не
само че не пречупи тяхната воля и стремеж към земята, съхранила кости
те на бащите и дедите им, но и активизира тяхната борбеност и обществе
на сила. Те връчиха изложения със своите искания на премиера А. Па-
пандреу при посещението му в Хасково през пролетта на 1989 г„ на лиде
ра на „Нова демокрация“ Константинос Мицотакис при гостуването му в
България през февруари 1990 г. и на външния министър Андонис Самарас
през август с. г. Те декларираха, че се разграничават от политиката на
Белград и Скопие по македонския въпрос и настояват за правото на посе
щение в Гърция или на репатриране.54
На 11 октомври 1990 г. егеецът Коста Влахов, от името на инициати
вен комитет, изпраща изложение до председателя на Републиката Жельо
Желев, до премиера Андрей Луканов, до външния министър Любен Гоцев,
до лидерите на БСП и СДС. От името на българските граждани, родени в
Егейска Македония, напуснали областта през Гражданската война, той се
обръща с настоятелна молба „Да бъдат предприети енергични мерки пред
гръцкото правителство, за да се сложи най-после край на дискриминаци
онното отношение към нас във връзка с отказа на входни визи за посеще
ние в Гърция или за репатриране, както и за връщане на отнетите ни пра
ва върху имотите ни.“ Изложението е придружено с молба до Ж. Желев
да бъде организирана среща на инициативния комитет с К. Мицотакис при
предстоящото му посещение в София в качеството му на министър-пред
седател. Молбата е препратена във външното министерство. Първоначално
е възприето становището тя да бъде предадена на гръцкия премиер, но
впоследствие е променено. Взето е решение по време на двустранните раз
говори на 16 януари 1991 г. българската страна да включи този проблем в
своето изложение пред високопоставения гост.55 Как се е развил диалогът
по този въпрос, засега не е известно, но той не намира своето разрешение.
2. В капана на гръцките финансови претенции
Поверителният указ на Държавния съвет на НРБ от 16 септември 1975 г.

и нотата на българското външно министерство от 20 декември с. г. пос
тавят началото на един неочаквано нелек 27-месечен диалог за пенсиите
на репатрираните политемигранти и членовете на техните семейства.
Техническите уточнения за тяхното превеждане, които гръцката страна

трябваше да направи, се проточват във времето и проблемът добива нови
измерения.
Въз основа на водената кореспонденция и двустранните разговори
между нашето външно ведомство и гръцкото посолство на 18 юни 1976 г.
от българска страна е връчена нота. Направено е предложение още съ
щия месец да започнат преговори в София. Колкото и да е странно, на
пръв поглед Атина не бърза въпреки своята заинтересованост. Дори тя се
отказва от предложената от нея дата през юли с несериозния аргумент за
излизане в отпуск на някои от членовете на нейната делегация.56Забавянето
може да се обясни единствено с желанието на гръцкото ръководство да
изчака и да намери по-благоприятен момент.
Двустранните преговори за изплащане на пенсиите на гръцките ре
патрианта се провеждат в София от 25 до 27 октомври 1976 г. Българската
делегация е ръководена от Георги Георгиев, началник на Дирекция „Пен
сии“ при финансовото министерство, а гръцката - от Евангелос Франгулис,
съветник в гръцкото посолство. В нея още са включени Стефанос Границас,
директор във външното министерство, и Жорж Андруцос, заместник-ди
ректор на Гръцката национална банка. Българската страна потвърждава
готовността си да изплаща отпуснатите в страната ни пенсии на гръцки
те репатрианта и поставя някои технически въпроси по тяхното получаване.
След като изразяват задоволството си, гърците се ангажират да проучат
българските предложения и да съобщят своето становище по диплома
тически път. Българската делегация поема задължението да подготви про
ект за спогодба от административен или банков характер. Постигнатото
съгласуване заляга в подписания на 27 октомври двустранен протокол.57
На 11 юли 1977 г. служителят в Трети отдел при българското външно
министерство Динко Пехливанов връчва на втория секретар на гръцкото
посолство К. Харамис проект за „Административно споразумение“. На
помнено му е, че все още гръцката страна не е изпълнила поетото задъл
жение да отговори на нашите предложения по основните въпроси.58
На 4 август 1977 г. гръцкото посолство уведомява с нота външното
ни ведомство, че ще подготвят и изпратят свой проект, след което ще
бъдат готови да преговарят.59 На 8 септември с вербална нота № 2008
посолството връчва гръцкия „проектоплан“ за „Конвенция по обществе
но осигуряване между Гърция и България“.60 В противоречие с двустран
но подписания протокол от октомври 1976 г. сега гърците се опитват да
разширят кръга на обсъжданата проблематика, като поставят и други со
циални въпроси.
Посоченият „проектоплан“ бил изпратен от Атина и на други източ-
ноевропейски страни. Нейна делегация, ръководена от директора на от

дел „Специални икономически въпроси“ при гръцкото външно ведомство
Димитриос Петрунакос, посещава Букурещ и Прага.61Тези ходове на гръц
кото правителство ясно показват, че въпреки съгласуваните становища,
залегнали в октомврийския протокол от 1976 г., то се стреми да наложи
на София нови проблеми за обсъждане. Силен коз за това би било евенту
алното му договаряне с други източноевропейски страни. Неуспехът на
това начинание обаче твърде скоро ще накара Атина да коригира своята
позиция и да се откаже от своя „проектоплан“. На 17 януари 1978 г.
Д. Петрунакос съобщава лично на икономическия съветник в българско
то посолство в Атина Христо Колев, че „не считат този проект за добър и
се отказват от него“62.
Междувременно българското финансово министерство уведомява
външното ни ведомство, че „не възразява“ на една българо-гръцка среща
в Атина за евентуално сключване на споразумение.63 С вербална нота от
31 януари 1978 г. София уведомява гръцката легация за съгласието си за
среща на експерти в удобно за тях време. В гръцкия отговор от 13 февруа
ри е изразена готовността тя да бъде проведена в Атина в края на март.64
В българската делегация за преговорите са включени като ръководи
тел Добри Добрев - директор на Централната дирекция за пенсионно
осигуряване при Министерството на финансите, и Иван Кръстев - главен
експерт по пенсионно законодателство и международни пенсионни спо
годби при същата дирекция. Делегатите заминават за Атина на 27 март и
още същия ден започват двустранните разговори. Гръцката делегация е в
състав: ръководител Д. Петрунакос, директор на Осми отдел („Специални
икономически въпроси“) при гръцкото външно министерство, С. Границас,
директор при Генералното отделение по икономическите въпроси при съ
щото ведомство, и по един представител на Министерството на социал
ното осигуряване и на Института по социално осигуряване.65
Преговорите приключват на 1 април. Същия ден ръководителите на
делегациите подписват ,Административно споразумение относно изпла
щането на пенсиите, отпуснати в HP България на гърците, които се ре
патрират“. Член 1 от него предвижда отпуснатите в България лични и
наследствени пенсии, изплащани към датата на репатрирането, да бъдат
превеждани в Гърция по текущия курс на българския лев към драхмата,
валиден за чужденци. По силата на този член пенсиите се превеждат, до-
като съответните лица имат право на тях. Репатриралите се преди пен
сионирането си в България нямат право на лични и наследствени пенсии.66
В другите членове са заложени следните основни положения: при
смърт на пенсионера компетентните гръцки органи трябва да уведомят
българската страна, а пенсията му да бъде прекратена от края на месеца,

през който е починал; отпуснатите наследствени пенсии на деца да бъдат
получавани до навършване на 18 години; инвалидните пенсии да се из
плащат пожизнено в определените им размери; преведените в Гърция пен
сии да бъдат изплащани лично на лицето, а преводите да се осъществя
ват от Българската външнотърговска банка - София, и Банката на Гърция
- Атина. В чл. 11 изрично е посочено, че изплащането на пенсията се до
кументира с разписка по определен образец.67 За водените преговори е
подписан протокол, в който е отбелязано, че те са протекли „в дух на сър
дечност“68.
Сключеното Административно споразумение обективно е инициира
но от София и се предхожда от предварително взетото от нея едностран
но решение за превеждане пенсиите на репатрираните в Гърция полит
емигранти. То е първата по рода си договореност на Атина с източноев
ропейска страна. Споразумения с останалите държави от съветския блок
ще бъдат сключени едва през 1984-1985 г. или около седем години по-
късно. Този факт е потвърждение на специалното отношение на българ
ското ръководство към гръцките политемигранти, от което се възползват
дори и след като се преселват в родината си. Докато в продължение на
около седем години техният живот в Гърция ще бъде финансово обезпечен,
останалите преселени пенсионери, дошли от други държави, са лишени
от тази възможност. „Първенството“ в проявената от БКП социална со
лидарност с гръцките комунисти ще коства на българската хазна около
7 млн. щ. д., докато другите „социалистически страни“ ще си спестят то
зи скъпоструващ жест.
Само след няколко месеца, въпреки постигнатата договореност, Атина
отново се опитва да постави пред София проблема за репатриантите като
открит, разширявайки кръга на свързаните с тях социални въпроси. На 30
октомври 1978 г. по гръцка инициатива първият секретар на посолството
ни в Атина Апостол Байчев се среща със заместник-министъра на соци
алното осигуряване Апостолатос. Първият въпрос, който той поставя пред
българина, се отнася до група гръцки граждани от Драма и Кавала, които
по време на българското управление в Беломорието през 1941-1944 г. са
плащали осигурителни вноски. Отправили искане прослуженото тогава
време да им бъде признато за пенсия. Апостолакис помолил за справка в
българските архиви, за да вземат съответното решение.69
След лекото „подгряване“ на госта си с неоснователен въпрос от да
лечното минало, заместник-министърът внимателно поставя основния
проблем, който е същинската причина за инициираната от него среща.
Като не пропуща да отбележи заслугите на България за изплащане на
пенсиите на репатриантите, и то във валута, той „намеква“, че за да бъде

наскоро сключената спогодба напълно завършена, тя трябва да обхване
още два въпроса. Първият от тях е да бъде включена и онази категория
репатрирани лица, на които не достигат една-две години за пенсионира
не в България, а вторият, за покриване разноските по медицинското об
служване на пенсионерите.70
Проведеният разговор е направен достояние на Министерството на
финансите в София. Неговата Централна дирекция за пенсионно осигу
ряване отговаря, че според българското законодателство пенсии се от
пускат само на лица, живеещи в страната, което означава, че такива не
могат да бъдат дадени на вече репатрирани в Гърция лица. Относно при
добития трудов стаж по време на българското управление в Беломорието
е дадено уверение, че при поискване ще бъдат издадени необходимите
удостоверения.71
Срещата Бойчев - Апостолакис е твърде показателна. Става ясно, че
гръцкото правителство сравнително бързо разкрива неудовлетвореност
та си от сключеното Административно споразумение. То подсказва свои
те намерения за нови претенции към България. Този нарастващ консума
тивен подход потвърждава, че Атина ни най-малко не се съобразява с
факта, че по време на Гражданската война и непосредствено след нея стра
ната ни буквално спаси хиляди гръцки граждани, които намериха на бъл
гарска земя топъл и щедър прием. Тя изцяло пренебрегва и факта, че в
продължение на три десетилетия за гърците емигранти бяха полагани най-
големи грижи, свързани с огромни финансови разходи. Не пожела да си
припомни, че придошлите у нас гърци бяха превърнати в привилегирова
на прослойка на българското общество. Всичко това ясно показва, че гръц
кото ръководство ще загърби всякакви морални категории и ще поеме
курс към максимално извличане на материални ползи от България, за да
решава собствените си социални проблеми, свързани с репатрираните гърци.
След първоначалното опипване на почвата, към началото на 1979 г.
Гърция активизира своите действия. Тя вече открито поставя въпроса чрез
дипломатическите си представители в София. С вербална нота от 26 фев
руари гръцкото посолство настоява за българо-гръцка среща, на която
да бъде разгледано прилагането на административното споразумение.
Съобщава се и за желанието на компетентните гръцки власти за обмяна
на мнения „по въпроса за един по-широк договор по общественото оси
гуряване“72.
Наред с официалния демарш на Гърция нейната инициатива е подкре
пена и от политемигрантските структури в сраната. С писмо от 1 март до
българското посолство в Атина се обръща ръководството на Общогръцкия
съюз на репатрираните гръцки политемигранти. То поставя два основни

въпроса - за прехвърляне на придобития в България трудов стаж и за
медицинското обслужване в родината им. Наред с това повдигат и въп
роса за спрените пенсии поради закъснялото изпращане в София на раз
писките за получаване. Той е поставен и на 1 март при срещата на трима
активисти на съюза със завеждащия консулската служба Иван Инов. Те се
оплакват, че гръцката банка и някои служители умишлено забавяли из
пращането на разписките и за да се избегнат подобни случаи предлагат
срокът за получаването им в София да се увеличи от 3 на 6 месеца.73
Само след две седмици, на 14 март, съветникът при гръцкото посол
ство Димитракопулос посещава Централната дирекция за пенсионно оси
гуряване при финансовото министерство. В разговор с нейния директор
Д. Добрев той предлага да бъде проведена двустранна среща, на която да
се разгледат резултатите от изпълнението на Административното спора
зумение и да бъдат обсъдени „някои въпроси от осигурителен, пенсионен
и друг характер“. Д. Добрев информира за визитата Трети отдел на външ
ното министерството и за съгласието на финансовото ведомство за сре
ща с колегите им от Гърция.74
След постигнатото съгласие в София пристига петчленна гръцка де
легация под ръководството на Д. Петрунакос. Преговорите се водят от
9 до 12 април 1979 г. на ниво експерти. Обсъдени са резултатите от прила
гането на Административното споразумение за пенсиите. За да се избег
не прекратяването на изплащането им поради забавено препращане на
разписките в София, е внесено изменение в чл. 10 от споразумението, кое
то удължава срока от 3 на 6 месеца. Извършена е промяна и в чл. 12,
според която, в случай че пенсията е спряна поради несвоевременно по
лучена разписка, тя се възстановява от датата, на която е спряна, а не от
деня на получаване на разписката, както е било в старата редакция.75
В хода на разговорите гръцката делегация поставя въпроса за сключ
ване на по-широко споразумение „с оглед цялостно уреждане на пробле
мите на социалното осигуряване, здравните грижи и осигурителните пе
риоди“. Връчен е и проект за спогодба, който вече бе предложен през
1977 г. Въпреки че тогава гърците го оцениха като „недобър“ и го изтегли
ха от дневния ред, сега той отново е актуализиран. В протокола за воде
ните преговори е записано, че българската страна поема ангажимента да
доведе проекта до знанието на компетентните български органи.76
В доклада си за хода на преговорите Д. Добрев изрично подчертава,
че сключването на спогодба с Гърция в областта на социалното осигуря
ване не е в наша полза, тъй като преселването е едностранно, от България
за Гърция. Той пояснява, че ако такава бъде подписана, ще трябва да пла
щаме за придобития трудов стаж у нас, което ще породи право на пенсия

в перспектива. Освен това ще трябва да изплащаме наследствени пенсии
на наследниците на репатриантите. Д. Добрев отбелязва, че гръцкият про
ект отива още по-далеч, като предвижда здравната помощ на пенсионе
рите да бъде за сметка на осигурителния институт, изплащащ пенсиите. В
заключение той изтъква, че една такава спогодба би послужила като пре
цедент за Турция, която по аналогичен начин може да поиска да осигури
своите изселници.77
Замълчаването на българската страна заставя Атина да напомни с
вербални ноти от 1 септември и 1 ноември 1979 г., че очакват българския
отговор по предложения гръцки проект. На 11 ноември финансовото ми
нистерство уведомява писмено гръцката страна, че в изпълнение на по
етия ангажимент са сезирани съответните компетентни органи, но не е
получен отговор.78
Гърция актуализира свързания с репатрираните гръцки политемиг
ранти социален проблем и в отношенията си със СССР. През октомври тя
връчва свой проект в Москва. Водени са и двустранни преговори, които
завършват без резултат. Въпреки че до този момент Атина е сключила
споразумение за пенсиите на репатриантите единствено с България, то е
било само парафирано, без да е ратифицирано от гръцкия парламент.79
Това показва, че Атина гледа на договореността си с България като на
временен пробив с намерение този първоначален успех да бъде разширен.
На 8 декември 1982 г. гръцкото посолство връчва в българското външ
но министерство паметна бележка, в която настоява „колкото е възмож
но по-скоро“ да бъде проведена среща на делегации на двете страни за
разговор по техния проект за спогодба. Към паметната бележка е прило
жено и копие от гръцката нота от 1 ноември 1979 г.80 В отговора си бъл
гарското външно министерство отбелязва, че поставените от посолство
то въпроси са намерили взаимно приемливо решение със сключеното
през 1978 г. Административно споразумение. Въпреки това гръцката стра
на ще продължи да настоява за преговори с мотива, че то засяга само
пенсионния въпрос, а редица други са останали нерешени.81
Проблемът за гръцките политемигранти у нас, в условията на взетото
от Атина решение за „свободно репатриране“, ангажират българското вие
ше партийно и държавно ръководство. В съответствие с решение № 10 от
3 януари 1983 г. на Секретариата на ЦК на БКП, Държавният съвет на
НРБ издава указ № 52, с който продължава до края на 1983 г. действието
на указ № 1746 от 1975 г., отнасящ се за освобождаването на репатрира
щите се политемигранти от някои задължения и за превеждане на пен
сиите им. Държавният съвет се занимава и с по-нататъшния статут на
политемигрантите. Неговият заместник-председател Ярослав Радев под

готвя доклад до Секретариата, който на 2 август 1983 г. е изпратен за
съгласуване с външния министър. В него се изтъква, че въпреки дадените
улеснения за репатриране се очаква към 1 януари 1984 г. у нас да останат
около 3000 гърци - политемигранти и членове на техните семейства.
Продължаващото действие на указ № 1746 от 1975 г. е оценено като неце
лесъобразно. Мотивът е, че ще бъде неправилно те да бъдат считани и в
бъдеще като лица, на които е дадено политическо убежище, след като
режимът в Гърция е променен, не са преследвани заради политическите
си убеждения, а гръцките власти не възпрепятстват завръщането им. Пред
ложено е от 1 януари 1984 г. да бъде преустановен режимът на политичес
ко убежище и третирането им като политемигранти.82
За лицата, които до 1 декември 1983 г. не се репатрират, Я. Радев
предлага правното им положение да се уреди въз основа на действащите
в страната закони. Той не пропуска да подчертае, че то трябва да се уреди
и въз основа на издадените партийни и правителствени решения, с които
на гръцките политемигранти са дадени „известни привилегии“, като се
държи сметка за добросъседските отношения и за нашите национални
интереси. Привилегиите, които до момента са ползвали, са следните:
1. Зачитане за трудов стаж за пенсиониране в България на стажа, придо
бит в Гърция и в другите източноевропейски страни, както и времето,
през което са били партизани, затворници, концлагеристи и интернирани83;
2. Взелите участие в съпротивителното движение преди януари 1944 г.
добиват право на пенсии за прослужено време и старост при условията
на 2-ра категория труд, т.е. при 20 години трудов стаж и възраст 55 годи
ни за мъжете и 50 години за жените. На онези от тях, които нямат доста
тъчно трудов стаж, се отпускат от Държавния съвет персонални „народ
ни“ пенсии84; 3. В някои от големите градове е резервиран известен кон
тингент от жилища за политемигрантите85; 4. В София и други населени
места са осигурени помещения за клубове, а в столицата е разкрита гръц
ка книжарница и е организирана редакция, която издава на гръцки полит -
емигрантския в. „Лефтериа“.86
В доклада си Я. Радев отбелязва, че онези политемигранти, които ос
танат да живеят в България след 31 декември 1983 г. и приемат българско
гражданство, ще се ползват от всички права, които имат българските граж
дани. Освен това той счита, че „ще бъде справедливо“ за тях да се запазят
привилегиите, които са имали дотогава при зачитане на трудовия стаж и
при пенсионирането. Онези, които остават у нас, без да приемат българ
ско гражданство, трябвало да се подчинят на режима на Закона за преби
ваване на чужденците в България, като получат от МВР съответното
разрешение. Заместник-председателят на Държавния съвет още щедро

предлага: „Справедливо ще бъде и за тях да се запазят привилегиите, кои-
то са имали при зачитане на трудовия стаж и пенсионирането.
Външният министър П. Младенов се солидаризира с доклада, като
предлага малки промени. По негово мнение родените в България деца на
гръцки политемигранти е трябвало да запазят българското си поданство.88
През септември 1983 г. гръцкото посолство връчва паметна бележка
с предложение да започнат преговори за уреждане на нерешените проб
леми с репатриантите. Като най-важен се изтъква този за „осигурителни
те периоди“. България е трябвало да ги признае или да изплаща пенсия
пропорционално на стажа и в случаите когато политемигрантите се ре
патрират, без да са навършили пълен стаж за пенсия у нас. Атина внима
телно подбира момента за поредния си демарш, когато създадените дву
странни комисии със СССВ Унгария и Румъния обсъждат социалните въп
роси на политемигрантите.89
Предстоящото неофициално посещение на гръцкия премиер А. Па-
пандреу у нас през ноември 1983 г. дава основание, че той може да поста
ви този проблем пред домакините. Поради тази причина въпросът за со
циалното осигуряване на репатрираните политемигранти активно зани
мава експертите на външното министерство. Те са категорични, че сключ
ването на спогодба въз основа на гръцкия проект няма да бъде в интерес
на България, тъй като движението на преселващите се е едностранно.
Още смятат, че страната ни ще трябва да се ангажира да плаща за придо
бития у нас трудов стаж, което ще породи правото на пенсия в перспектива,
както и ангажимента да бъдат изплащани наследствени пенсии на нас
ледниците на починалите репатрианта. Според тях гръцкият проект оти
ва твърде далеч с идеята здравната помощ на пенсионерите да бъде за
сметка на осигурителния институт, който изплаща пенсиите, т. е. за смет
ка на българската държава.90
За отхвърляне на подобна спогодба експертите привеждат и някои поли
тически аргументи. По тяхно мнение тя няма да е в интерес на голяма част на
репатриантите, и то „най-заслужилите“. Като имат предвид, че спогодбата
ще обхване трудовите пенсии, изтъкват, че няма да е възможно да бъдат
превеждани в Гърция „народните пенсии“. До този момент не е имало преч
ки за това, тъй като не е бил посочван техният вид. Смятат, че ще отпадне и
привилегированото зачитане за трудов стаж участието им в съпротивата ка
то партизани, политзатворници и концлагеристи. Според тях ще бъде спо
рен и въпросът за придобития трудов стаж в другите източноевропейски
страни, който ние сме признали и който няма да бъде зачетен от гръцката
страна, ако няма сключена спогодба със съответната държава.91
Като евентуална алтернатива специалистите във външното ведом

ство сочат „унгарския вариант“. При наскоро проведените преговори меж
ду Унгария и Гърция Будапеща е отхвърлила предложението да разгова
ря за изплащане на пенсии в твърда валута. Тя е предложила да изплати
една глобална сума на няколко вноски с унгарски износ, и то главно с
машиностроителна продукция. С тази сума е трябвало да бъдат покрити
пенсиите и частичното здравно осигуряване на репатриантите.92
Подновената активност на Атина експертите обясняват с оповесте
ното в края на декември 1982 г. решение за свободно репатриране на же
лаещите политемигранти. В заключение на подготвен от тях документ те
подчертават: „Гръцката държава се стреми да прехвърли върху други стра
ни част от възникващите пред репатриращите се гърци социални
затруднения. Тя разчита също така, че политемигрантите ще окажат на
тиск върху социалистическите страни и се надява по този начин да полу
чи от тях максимални остъпки. Очевидно ние не можем да откажем про
веждането на преговори с Гърция по социалните проблеми на политемиг
рантите. Но нашата позиция е, че сме решили въпросите по възможния
взаимноприемлив начин и не бихме могли да приемем други задължения
върху себе си, освен предвидените в Административното споразумение.“93
През октомври 1983 г. са проведени консултации между двете външ
ни министерства. Атина настоява заместник-министърът на труда и со
циалните въпроси Рула Какламанаки да посети България и да разговаря
по интересуващите ги проблеми. За оказване на своеобразен натиск отно
во е приведен аргументът за функциониращите смесени комисии по социал
ните въпроси със СССЕ Унгария и Румъния. Като отчита направеното до
момента и националните интереси на страната, българското външно ве
домство не напуща своята ясна и принципна позиция, която се свежда до
следното: 1. България първа от социалистическите страни е решила въп
роса за изплащане пенсии на завърналите се в Гърция политемигранти.
Това бил сериозен компромис, тъй като противоречи на нашето вътреш
но законодателство, според което държавата ни не може да изплаща дру
ги пенсии на изселени лица, освен инвалидните. В този смисъл ние сме
направили крачка напред в сравнение с другите страни, с които Гърция
едва сега започва да преговаря за решаване на аналогични въпроси. 2. С
подписването на Административното споразумение от 1978 г. в рамките
на възможностите сме решили окончателно въпроса за задълженията на
България към преселените гръцки политемигранти. 3. Едно решение в
полза на Гърция може да създаде нежелателен прецедент, на който би
могъл да се позове Турция и да настоява да се изплащат пенсии на изсе
лените български граждани от турски произход. Становището на минис
терството включва и възможността да откажем провеждането на двустран

ни преговори.94
Към този момент Министерството на финансите разполага с конкрет
ни данни, които дават ясна представа за последиците от евентуалното
приемане на някои гръцки искания. Към 5 ноември 1983 г., без пенсионе
рите, от България са репатрирани 834 души, на които са издадени доку
менти за трудов стаж, придобит у нас. Той възлиза общо на 15 667 години.
Допуска се, че до края на годината ще бъдат репатрирани още 200 такива
лица. Като се има предвид, че средният трудов стаж е 19 години, минис
терството преценява, че при евентуално договаряне за изплащане пенсии
на лица с непълен трудов стаж за период от 20 години общата сума ще
възлезе на около 25 млн. лв.95
Срещата на Т. Живков с А. Папандреу се провежда на 11-13 ноември
1983 г. във Велико Търново. Един от обсъжданите въпроси е този за соци
алните проблеми на репатрираните политемигранти. По време на разго
ворите е взето политическо решение да бъдат проведени двустранни пре
говори.96
Междувременно ръководството на БКП взема отношение и към по
нататъшния статут на гръцките политемигранти. След като разглежда го
респоменатия доклад на заместник-председателя на Държавния съвет
Я. Радев, на 11 ноември 1983 г. Секретариатът на ЦК приема решение № 1004.
То постановява от 1 януари 1984 г. да бъде преустановен режимът на по
литическо убежище и третирането като политемигранти на лицата от гръц
ки произход и членовете на техните семейства, установили се в България
поради преследването им от гръцките власти в миналото. Онези от тях,
които до 31 декември 1983 г. подадат молби за репатриране и се изселят
до 1 май 1984 г„ запазват правата си за освобождаване от някои задълже
ния и за превеждане на пенсиите им по указ № 1746 от 1975 г. Неподалите
до 31 декември 1983 г. подобни молби и които не се репатрират до 1 май
1984 г. могат да останат да живеят в България, като пожелаят да бъдат
приети за български граждани или останат да живеят със съответното
разрешение като лица без гражданство. Според решението на Секрета
риата тези две групи запазват привилегиите, които са имали до 31 декем
ври 1983 г. за пенсиониране при 2-ра категория труд.97
По силата на горното решение от 1 януари 1984 г. ДОМЕ трябва да
преустанови своята дейност. От същата дата се закриват клубовете на
гръцките политемигранти, гръцката книжарница в София и редакцията
на в. „Лефтериа“. С този партиен документ категорията „гръцки полит
емигрант“ е изведена от българското обществено битие. Той прекратява
официалното съществуване на тази прослойка в българското общество.
Същевременно е запазен нейният привилегирован статут по жизненоваж

ни въпроси, което е продължение на политиката на БКП за тяхното об-
грижване при новите условия.
Поради разпущането на ДОМЕ на 18 декември 1983 г. е проведено пос
ледното събрание на организацията в София под председателството на
Апостолос Христакудис. От името на присъстващите с писмо от същия
ден до ЦК на БКП той изказва най-гореща благодарност към „втората
родина... за бащинските грижи, които положихте толкова години за нас“98.
След взетото политическо решение от Т. Живков и А. Папандреу за
преговори гръцката страна проявява необичайно нетърпение. По думите
на заместник-външния министър Иван Ганев „през ден питат кога ще ста
нат преговорите“. Той информира за това П. Младенов и му предлага
заедно с финансовия министър да уточнят членовете на българската де
легация и срока за провеждането им.99
Към май 1984 г. броят на репатрираните от България политемигранти,
които получават пенсия от нашата страна въз основа на Административ
ното споразумение, е около 1000. Размерът на ежегодните ни плащания
възлиза на около 1 300 000 валутни лева, а до този момент на Гръцката
национална банка са приведени пенсии на обща сума 4 млн. валутни лева.
При запазване на споразумението в сила в бъдеще България ще трябва да
изплати още 20 млн. валутни лева. Към този момент в Гърция се завръ
щат и други 971 души, които не са пенсионери, чийто сумарен трудов
стаж възлиза на 12 747 години. Поради това, че не попадат под действие
то на Административното споразумение, те не получават никакви оси
гуровки. Гръцката страна настоява за спогодба, в която да бъде включен
и този въпрос. Ако България трябва да изплаща съответния процент от
пенсиите на тази категория лица, ще са нужни около 16 млн. валутни лева.
За следващия период за изплащане на пенсии и за изнесен трудов стаж в
Гърция страната ни ще трябва да приведе общо около 36 млн. валутни
лева.100
Същевременно в България гръцките политемигранти и членовете на
техните семейства са ползвали от нашите обществени фондове за потреб
ление и редица придобивки в областта на медицинското и социалното
осигуряване, на образованието и др. Към май 1984 г. общият размер на
разходите на българската държава по тези направления възлиза общо на
около 26,8 млн. валутни лева. Те се разпределят както следва: за безплат
но медицинско обслужване - 11,6 млн.; завършване на виеше образова
ние (получено от 21% от политемигрантите) - 6,1 млн.; за заършване на
полувисше и средно специално образование (получено от 24% от полит
емигрантите) - 2,6 млн.; за средно образование (получено от 23,6% от
политемигрантите) - 2 млн.; за безплатен транспорт - 6,2 млн. В посоче

ните разходи не са включени сумите за специални хирургически операции,
протези, грижи за болните от туберкулоза и др.101
Ако от задълженията на България по силата на Административното
споразумение и на евентуалната договореност за изплащане на трудовия
стаж, възлизащи общо на 36 млн. валутни лева, се приспаднат разходите
по обществените фондове за потребление и от други придобивки за общо
26,8 млн. валутни лева, страната ни би трябвало да дължи на Гърция 9,2
млн. валутни лева.102
В подготвена справка за министър П. Младенов по повод предстоя
щото му посещение в Гърция (7-9 май 1984 г.) експертите на външното
министерство подчертават, че след като гърците настояват за разглежда
не на един по-широк кръг от социални въпроси на репатриантите, имаме
основание да настояваме да бъде анулирано Административното спора
зумение, тъй като не ги урежда цялостно. Напомня се за възприетото ста
новище от останалите източноевропейски страни за еднократно разпла
щане под различни форми, срещу което Гърция трябва да признае придо
бития в тях трудов стаж, да изплаща пенсии и социални осигуровки. При
веден е примерът с Унгария, която се е договорила с Атина за изплащане
на 6 млн. щ. д. чрез износ на своя продукция и се препоръчва аналогично
решение.103
След посещението на П. Младенов в Гърция, на 25 май 1984 г. е под
готвен доклад до Секретариата на ЦК на БКП. Той е внесен от името на
външния министър, на Димитър Станишев - секретар на ЦК, Белчо Белчев
- министър на финансите, и на Георги Евгениев - председател на Комитета
на труда и социалното дело (КТСД). В него залягат гореспоменатите факти,
цифри и разсъждения. Предложено е да бъде отклонено гръцкото пред
ложение за сключване на спогодба за социално осигуряване, Администра
тивното споразумение да бъде анулирано и да се преговаря за сключване
на споразумение за еднократно разплащане чрез износ на наши стоки.104
На 21 юни 1984 г. Секретариатът взема решение № 524, с което дава
своето съгласие за: „1. Да се отклони гръцкото предложение за сключване
на спогодба за социално осигуряване между България и Гърция. 2. Да се
преговаря за сключване на споразумение с гръцката страна за еднократ
но разплащане чрез износ на наши стоки за Гърция“, което да бъде меж
дународен акт, анулиращ Административното споразумение. Секретариа
тът възлага на Министерството на финансите да определи състава на де
легацията и да уточни датата на преговорите.105
Към 24 юни МС одобрява внесения от външното министерство про
ект за споразумение. Определена е и делегацията с ръководител Георги
Георгиев, заместник-председател на КТСД.106 В нея са включени предста

вители на външното, финансовото и външнотърговското министерство.107
Преговорите се провеждат в София в дните от 23 до 26 юли 1984 г.
Гръцката делегация е ръководена от заместник-министъра на социални
те осигуровки Р Какламанаки. Още в началото на разговорите гостите
информират за водените от тях преговори с някои от останалите източно
европейски страни и предлагат да се използва методът, приложен при
обсъждане на споразумението с Чехословакия. При него като изходни дан
ни са използвани средните осигурителни вноски, умножени по броя на
годините трудов стаж и предстящия период за получаване на пенсия. На
тази база и върху нереален брой лица гърците претендират за 20 млн. щ. д.
Този метод категорично е отхвърлен от българите, които настояват
да се работи върху реални списъци и цифри. Предлагат да бъдат направе
ни нови изчисления по метода, използван при сключеното споразумение
на Атина с Унгария. Той предвижда като изходни данни минималните
осигурителни вноски на неквалифициран работник, умножени по години
те трудов стаж и средната възраст на репатриантите. На тази база според
изчисленията на самите гръцки делегати компенсацията, която България
трябва да даде, възлиза на 10 млн. щ. д.
Като втори основен момент в гръцката позиция се откроява въпро
сът за броя на лицата, които евентуално ще се репатрират в бъдеще. Гос
тите съобщават, че при сключеното споразумение с Чехословакия е била
приета вероятност на бъдещо репатриране 60%, за ГДР тази цифра е 70%
и за Унгария, за лицата, запазили гръцко гражданство - 70%, и за приели
те унгарско гражданство - 30%.
Домакините отхвърлят тези цифри като неприложими за нашите ус
ловия с мотива, че процесът на репатриране от България е протекъл на
пълно различно в сравнение с посочените страни и е почти завършен.
Тяхната аргументация се базира на факта, че за разлика от другите източ
ноевропейски страни репатрирането у нас е било ускорено и улеснено
поради това, че единствено репатриантите от България са имали въз
можност да получават своята пенсия в Гърция. Още е напомнено, че по
силата на Административното споразумение сме превели за пенсии 4 млн.
щ. д., въпреки че действително дължимата сума за страната ни била
1,5 млн. щ. д., тъй като само 37,70% от трудовия стаж на тези пенсионери
е придобит в България, а останалият 62,30% в Гърция.
В българската позиция се открояват още два съществени момента -
присъединяване към становището на другите социалистически страни за
еднократна компенсация за пенсии и трудов стаж и възможността да об
съждаме цифрите за вероятно бъдещо репатриране в рамките на 30% за
запазилите гръцко гражданство и 10% за тези с българско гражданство.

Към момента в България имало 660 бивши политемигранти, които не са
приели българско гражданство, и други 1320, които са придобили такова
или са подали молби, за да го получат. На базата на предложените от нас
проценти би могло да се очаква да се репатрират още 340 души пенсионе
ри и в активна възраст, които заедно със сторилите това 1894 души (953
пенсионери и 941 в активна възраст) възлизат общо на 2234. Като се из
ползва унгарският метод, при който се изплащат по 3729 щ. д. на човек,
това би означавало общата сума на компенсацията да възлезе на 8 330 586
щ. д. Освен това българската делегация иска от тази сума да бъдат прис
паднати 4 млн. щ. д., които вече България е привела на Гърция за пенсии.
Гърците отказват да преговарят за по-малка сума от 10 млн. щ. д., а
българите не са имали пълномощия да я приемат. Поради несъгласието
за размера на компенсацията преговорите завършват без договореност.
Българската делегация връчва проект за споразумение, който е съгласу
ван и приет от гърците по принцип, без съществени бележки.108
На 22 август 1984 г. R Какламанаки посещава по своя инициатива
българското посолство в Атина и връчва писмо на посланика. В него е
отбелязано, че след приключване на преговорите в София гръцката стра
на внимателно проучила българското становище и стигнала до извода,
че не може да компенсира сумите, изплатени от България за пенсиите на
репатрираните гръцки политемигранти. Подчертава се, че тези разходи
се отнасят към миналото, докато една нова спогодба ще действа в бъдеще.
Накрая Р. Какламанаки заявява: „Ако българската страна смята, че не мо
жем да постигнем едно такова споразумение, гръцката страна потвър
ждава, че няма никакви възражения да се подготви споразумение, удовлет
воряващо напълно интересите на България чрез продължаване и разши
ряване на съществуващото споразумение, което да обхване както вече пен
сионираните, така и тези, които в бъдеще ще получат право на частична
или минимална пенсия, пропорционално на времето, което са били оси
гурени във вашата страна.“109
Писмото на гръцкия заместник-министър е твърде показателно. То е
проява на зле прикрит ход, който би донесъл на гръцката страна некол-
кократно по-голяма изгода. Замисълът е да бъде не само запазено, но и
разширено Административното споразумение от 1978 г. При този ланси
ран гръцки вариант направените изчисления показват, че за вече репат
рираните гръцки пенсионери, чиято средна възраст е 66 години и средна
та продължителност на предстоящия им живот - 13 години, за техните
пенсии България ще трябва да изплати над 13,5 млн. щ. д. За репатрира
ните в активна възраст лица със средно 13 години трудов стаж би трябва
ло да заплати и компенсация от 17,2 млн. щ. д. или общата сума, с която

тя трябва да се ангажира, възлиза над 30 млн. щ. д.110
През първата половина на октомври външното министерство дого
варя с гръцкото посолство преговорите да бъдат подновени в Атина. Те
се провеждат от 29 октомври до 1 ноември 1984 г. Съвсем неочаквано
домакините показват пълна промяна в позицията си, противоречаща на
вече постигнатите принципни договорености от първата среща в София.
Поставят преговорите „отначало“, като изхождат единствено от гръцки
те интереси. С това те се опитват да придадат на преговорите търговско-
финансов характер, което ограничава тяхната конструктивна база.
Различията между двете делегации и новите гръцки претенции се проя
вяват по няколко основни проблема. На първата среща в София е постиг
ната принципна договореност за неоснователността на гръцкото жела
ние България да изплати разликите от пенсионното осигуряване в двете
страни, произтичащи от различните условия на труд, жизнения стандарт,
инфлационните процеси и др. Гръцката делегация тогава дава изричното
си съгласие тези разлики да бъдат поети от гръцкия бюджет. На втората
среща в Атина тази принципна постановка е пренебрегната и гърците пос
тавят ново завишено искание за глобалната сума на базата на въведения
по нейно усмотрение „коефицент за откупуване на пенсионни права“. Въз
основа на него за откупуване на 1 година трудов стаж България трябва да
плати 57 300 драхми, което означава, че Гърция иска да прехвърли изцяло
върху нашата страна финансовата тежест от разликите в пенсионното оси
гуряване.
Гръцките претенции са отхвърлени не само заради нарушаване на ве
че постигнати договорености, но и поради факта, че никъде в световната
практика пенсиите не се превеждат с отчитане стандарта на страната, в
която се е преселил пенсионерът. Подобни плащания не прави и самата
Гърция на своите граждани - пенсионери в Западна Европа, САЩ и други
страни. Приемането на подобен подход би означавало един наш пенсио
нер да бъде поставен в три пъти по-неизгодно положение в сравнение с
пенсионера политемигрант, работил у нас при същите условия. „Гръцката
страна не пожела да прояви разбиране по този основен въпрос - се изтък
ва в доклад на Трети отдел - въпреки явната несъстоятелност на такова
необосновано искане за допълнителни средства от бюджета на НРБ.“
Вторият проблем, по който двете делегации се разминават в станови
щата си, е процентът за евентуални бъдещи изселвания от България в
Гърция през следващите три години. Домакините отказват да се съобра
зят с конкретната обстановка у нас. По български анкетни данни този
процес вече отшумява и вероятността за репатриране на гърците, приели
българско гражданство или в процес да го приемат, не може да бъде по

вече от 10%, докато гръцката страна настоява за над 30%. За лицата, ос
танали да живеят в България с гръцко гражданство или без гражданство,
ние считаме, че възможността да се изселят може да достигне 30%, дока
то гърците настояват за 70%. Те защитават своите цифри с аргумента, че
такива са договорени с някои от източноевропейските страни. Българските
делегати го отхвърлят като несъстоятелен за нашите условия. С действа
щото Административно споразумение от 1978 г. процесът на репатрира
не още тогава е бил значително ускорен и към момента практически е
завършен, а в България повече не съществува категорията „политемиг
рант“. Гръцките делегати отказват да се съобразят с тези обективни да
дености.
По този начин чрез повишаване процентите за бъдещите изселвания
и чрез едностранно приетия „коефицент за откупуване на пенсионни пра
ва“ гърците отправят иск за 15 млн. щ. д. вместо поисканата на първата
среща от тях окончателна сума от 10 млн. Като се вземе предвид, че гърци
те продължават да не признават реално преведените досега 4,5 млн. щ. д.
по плащания на вече репатрарирани политемигранти и които плащания
продължават да нарастват, обективно гръцкият актив би трябвало да въз
лезе на 19,5 млн. щ. д.
Българските делегати полагат много усилия, за да докажат несъстоя
телността на гръцките претенции. В крайна сметка домакините снижават
своя иск на 13 млн. щ. д. - сума, обявена като „последна граница“, под
която не могат да слязат. Тя е била обосновано оборена от българите,
тъй като в нея са включени причудливите искания за „откупуване на пен
сионните права на 1020 гръцки деца“, които нямат никакъв трудов стаж в
България. Въпреки това гърците отказват да направят съответната ко
рекция във връзка с децата, при която сумата би паднала на около 11 млн.
щ. д. Нашите представители предлагат България да изплати 12 млн. щ. д„
от която сума да бъдат приспаднати вече приведените за пенсии 4,5 млн.
или в крайна сметка тя да се задължи със 7,5 млн.
Гръцката делегация прави и други неприемливи предложения. Особено
показателно е едно от тях, което има и политически заряд. Става дума за
това да плащаме на репатрираните пенсионери само българската част от
пенсиите им, т. е. за 37% от техния трудов стаж, а за останалите 63%,
който е натрупан в Гърция, ангажиментът да бъде поет от нея. Това би
създало сериозни проблеми за репатриантите, тъй като в гръцката част
на трудовия им стаж ние сме признали времето за участие в съпротивата
и за престоя в гръцките затвори и концлагери. Българските делегати от
хвърлят това предложение, тъй като реализирането му би създало твърде
сериозни проблеми на „гръцките другари“, заради което впоследствие те

изразяват и своята благодарност.
По време на преговорите гръцките делегати си служат с някои дреб
ни трикове и хитрини, за да отхвърлят наличието на съгласувания още в
София проект за спогодба. Дори е направен опит да бъде оказан натиск
над българската делегация чрез председателя на Общогръцкия съюз на
репатрираните гръцки политемигранти, който дори си позволява да ци
тира някаква си уж договореност между Т. Живков и X. Флоракис.
Неотстъпчивостта на гръцките делегати да слязат под исканите от
тях 13 млн. щ. д. води преговорите в задънена улица. В деня преди отпъту
ването си българската делегация дори предлага още една среща с цел да
се постигне сближаване на становищата, но домакините отказват. Поло
жените усилия от нашите представители оставят вратите за преговори
отворени. Уговорено е двете страни да се информират по дипломатичес
ки път за новите си предложения по глобалната сума и за готовността на
гърците за поредна среща у нас, на която да бъде подписано проектоспо-
разумение. За София е ясно, че Атина преднамерено протака преговорите,
за да извлече максимална изгода от Административното споразумение,
което да й осигури колкото е възможно по-големи постъпления от пре
вежданите пенсии.111
От преговорите в гръцката столица става ясно, че на този етап гърци
те нямат намерение да подпишат проектоспогодба и са заинтересовани
да оставят нещата по старому, т.е. да продължат българските плащания
по силата на Административното споразумение. Позицията им може да
се обясни с обстоятелството, че на 5 ноември, само 4 дни след приключ
ване на българо-гръцката среща, в Атина започват преговори по същите
въпроси със CCCR Гръцкото правителство се надява, че Москва ще пое
ме разликите в пенсионните осигуровки като политически жест към
политемигрантите. Подписването на проектоспоразумение с България би
й попречило да предяви максималните си искания в преговорите с рус
наците. От друга страна, ако гърците съумеят да изтръгнат от СССР по
добен компромис, той би могъл да бъде използван за натиск над България
за по-голяма сума.112
За оказване на натиск гръцкото правителство се възползва и от сдру
женията на политемигрантите в Гърция. На 5 декември 1984 г. председа
телите на осем дружества изпращат писмо до Т. Живков с молба за неза
бавно решаване на техните социални въпроси. „Вярваме - се изтъква в
писмото, - че както до днес в качеството ни на политически емигранти
сме били напълно разбирани и подпомагани, така и сега ще приемете
нашето предложение да бъде дадена сумата от 9 млн. долара.“ Препра
2. R капана на гръцките финансови претенции 241
щайки писмото до кабинета на Т. Живков, заместник-министърът на външ

ните работи Марий Иванов отбелязва в придружителната записка: „Оче
видно гръцката страна прави сондажи чрез политемигрантите, за да пос
тигне увеличение на сумата, без да промени позицията си за следващите
преговори... Продължават да не зачитат вече преведените 4,5 млн. долара.“113
Очакваното в София гръцко съобщение за становището им по диску
тираната сума пристига с писмо на Р Какламанаки от 25 декември 1984 г.
до българския посланик в Атина. Още в началото тя заявява, че желае да
даде „някои информации“ във връзка с проведените преговори в гръцка
та столица. По въпроса за приспадане от общата сума на компенсацията
на вече изплатените пенсии от България тя категорично заявява, че това
не могат да приемат. Отхвърля и предложените български проценти за
бъдещото репатриране. В заключение изтъква, че Гърция не може да прие
ме намаляване на вече заявената обща сума. Накрая R Какламанаки зая
вява: „Ако все пак считате за абсолютно необходимо да се намали тази
сума, трябва да намерим друг път за постигане на споразумение.“ Според
нея една от възможностите била да бъдат разграничени политемигранти
те от България от тези, репатрирани от други страни, и многозначително
пояснява, че в такъв случай ще получават по-малки социални придобивки.
Провокативното поставяне на този въпрос показва желанието на замест-
ник-министърката за натиск над българската страна. Писмото й завърш
ва с думите: „Ще бъда много признателна, ако преразгледате с особено
внимание целия проблем, за да можем да продължим дискусиите.“114Тази
последна нейна фраза показва твърдостта на Атина и очакваните отстъп
ки от българите.
Подготвяйки своята по-нататъшна позиция в българо-гръцкия диалог,
София се интересува от хода на преговорите, които южната ни съседка
води с другите източноевропейски страни. На проведеното на 19 декем
ври 1984 г. съвещание на търговско-икономическите съветници при тех
ните посолства в Атина е разменена информация. Към този момент само
Унгария и ГДР са сключили споразумение с Гърция,115 докато преговори
те с Чехословакия и Полша продължават,116 а със СССР са проведени
най-общи предварителни разговори.117
На 11 януари 1985 г. R Какламанаки изпраща второ писмо до българ
ския посланик, за да внесе някои допълнителни пояснения към декем
врийското си писмо от предходната година и да направи нови предложения.
Най-същественото от тях е сумата за компенсация да бъде изчислена на
базата на вече репатрираните лица, а за бъдещите репатрианта, в про
дължение на три години, сумите да се изчисляват за всяка изтекла година
въз основа на действителния брой на изселниците.118
Междувременно своята отстъпка е направила и българската страна,

която се отказва от досегашното си желание да бъдат приспаднати вече
изплатените пенсии на репатриантите от общата сума за компенсация.
Направените двустранни компромиси са оценени като „конструктивна по
зиция“ и „предпоставка“ за подписване на споразумение в писмото на
заместник-председателя на КТСД Г Георгиев от 23 януари 1985 г. до външ
но министерство. В него той припомня, че на втората среща в Атина е
било прието сумата за компенсация да бъде договорена по дипломати
чески път и че очакват от Р Какламанаки окончателното гръцко предло
жение. Още отбелязва, че е безсмислено да бъдат водени преговори, ако
то не бъде направено, тъй като другите въпроси са изяснени, а текстът на
споразумението е съгласуван предварително. В заключение Г. Георгиев
отбелязва: „Направените компромиси са реална стъпка към приключва
не на въпроса, като остава да бъдат направени усилия за доближаване на
сумите, предлагани от двете страни.“119
На 19 февруари Г Георгиев отправя писмо и до Р Какламанаки. В
него изрично отбелязва, че София желае репатрираните от България ли
ца да бъдат третирани наравно с останалите преселници от другите из
точноевропейски страни. Още съобщава, че приемаме нейното предло
жение за бъдещите репатрианта, като изтъква, че това е поредният бъл
гарски компромис. Г. Георгиев цитира актуализираните данни към 1 фев
руари 1985 г. за броя на репатрираните пенсионери и на лицата с придо
бит в България трудов стаж. Към тази дата в Гърция са превеждани пен
сиите на 1020 души, чийто среден трудов стаж, придобит в България, е 11
години. Броят на репатрираните лица, които не са пенсионери и са в ак
тивна трудова възраст, е 941. Техният придобит трудов стаж у нас е сред
но 13 години. Г. Георгиев предлага поради приблизително еднаквия тру
дов стаж компенсацията да бъде изчислена върху техния общ брой, въз
лизащ на 1961 души, с прилагане на „унгарския метод“, при който за едно
лице трябва да се изплатят 3729 щ. д. При този подход общата сума, с
която България би се задължила, възлиза на 7 312 569 щ. д. Накрая на
писмото си Г. Георгиев изразява своята увереност, че при направените
компромиси гръцката страна сериозно ще обсъди нашето предложение.
Напомня, че съгласно договореността от Атина следващата среща тряб
ва да стане след предварително изясняване по дипломатически път на
сумата за компенсация и на нея да бъде подписано вече съгласуваното
споразумение.120
В изпълнение на напомнената договореност за „изясняване на пози
циите“ още на 21 февруари началникът на международния отдел на гръц
кото Министерство на социалните осигуровки Панайотис Алацапианос
инициира среща с втория секретар на българското посолство Костадин

Бараков. Запознава го с направените от тях изчисления по „унгарския ме
тод“ за пенсиите и социалните осигуровки на репатрираните от България
и на тези, които очакват да се завърнат. В представения „документ“, не
брежно написан на ръка, са били направени бележки към българските
сметки. Гъркът пояснява, че поради сериозни разминавания има голяма
разлика в окончателната сума. На въпроса на българския дипломат, за
що вместо официално оформен и написан на пишеща машина документ
са му връчени „хвърчащи листове“, П. Алацапианос отговаря, че е постъ
пил така за „печелене на време и за избягване на бюрокрацията“'21.
На водените от Гърция преговори с Чехословакия и Полша по соци
алните проблеми възниква сериозна опасност за интересите на репатри
раните политемигранти. Атина изрично поставя въпроса, че по силата на
тяхното законодателство не могат да признаят правото на пенсия на оне
зи репатрианта, които не са работили в производствената сфера или пък
са получили пенсии като участници в съпротивата, в Гражданската война
или заради други обществени признания. Това предизвиква бързата реак
ция на ГКП. През февруари 1985 г. членът на Политбюро на ЦК на гръц
ката компартия Никое Калудис отправя писмо до ЦК на БКП, в което
излага възникналия „сериозен проблем“ с намерението на гръцките влас
ти да признават само „пенсиите за работа“ и отказа им да признаят „ин
валидните пенсии и изобщо обществените пенсии - борец от националната
съпротива, ветерани и т. н.“ Това създавало опасност тези пенсионери да
отпаднат от споразуменията. „Предлагаме като решение - заключава
Н. Калудис - всички пенсионери от горната категория да се считат за
пенсионери, които получават пенсии за работа във вашата страна като
работили в различни сфери и като такива, попадащи в категорията на
пенсионерите, които вашето правителство ще даде на гръцкото прави
телство.“122
Накрая на писмото си високопоставеният партиен функционер заявява:
„Драги другари, много пъти ни се е отдавала възможността да изразим
признателността на нашата партия за вашата международна помощ към
нас и към нашия народ, към политическите емигранти, които намериха
горещо гостоприемство и драгоценна помощ във вашата страна. Уверени
сме, че и този път по въпроса за политемигрантите ще дадете възможно
най-доброто решение в полза на нашето общо дело.“123
Писмото е предадено лично от кандидат-члена на гръцкото Полит
бюро Орестис Козлов на 14 февруари на третия секретар в българското
посолство Теодор Русинов при посещението му в партийната централа. В
проведения разговор домакинът коментира проблема и настоява при пре
244 Репатриране на емигрантите и поредните тежести за
говорите да бъде взет под внимание от българска страна. От името на

ЦК на ГКП отправя молба всички категории политемигранти, репатри
рани от България, да бъдат представени като „лица, работили в сферата
на общественото производство и получавали пенсии на тази база“124.
Писмото на Н. Калудис е твърде показателно. То потвърждава по
безспорен начин, че немалка част от пенсионираните в България гръцки
политемигранти са получавали пенсии не заради реалния си трудов стаж
у нас, а заради техните „обществени заслуги“, и то извън нашата страна.
Считани като борци за „общото дело“ и съратници, БКП ги е обезпечава
ла финансово за сметка на българската хазна.
I— Особено интересен е направеният своеобразен коментар на писмото
в ЦК на БКП. Четящият го е поставил въпросителен знак срещу искането
на Н. Калудис да отстояваме в българо-гръцките преговори невярната
теза, че получените пенсии от горната категория лица са за работа в об
щественото производство. Още по-красноречиви са цифрите, изписани
от същата ръка. Тя е отбелязала, че 20% от репатрираните пенсионери са
без трудов стаж, а 25% от тях са с трудов стаж до 10 години.125 Като има
ме предвид, че броят на репатрираните пенсионери към 1 март 1985 г. е
102012б, към първата категория спадат 204 души, които най-вероятно са
лица със специални инвалидни пенсии. Втората категория включва 255
души, които са с по някоя година реален трудов стаж, придобит не само в
България, но и в други източноевропейски страни. Реално 459 души, със
тавляващи 45% от пенсионерите, са получавали „персонални“, „народни“
и инвалидни пенсии. Преобладаващото мнозинство от останалите 55%
(561 души) са лица, пенсионирани по условията на 2-ра категория труд,
при които се изисква 20 години трудов стаж, 55-годишна възраст за мъ
жете и 50 за жените. Около една трета от „трудовия стаж“ на тези лица е
участието им в съпротивата, Гражданската война, времето, прекарано в
затвори и концлагери, както и за тяхната „квалификация“ в България в
партийни, профсъюзни и комсомолски школи. Освен това немалка част
от трудовия стаж на мнозина е придобит в други източноевропейски
страни. В крайна сметка преобладаващото мнозинство от пенсионирани
те в България гръцки политемигранти са лица без какъвто и да е или с
минимален принос за нейното стопанско съзиждане, без или с твърде мал
ки вноски за социално осигуряване.
На 4 април Е Какламанаки отговаря на февруарското писмо на за
местник-председателя на КТСД Г Георгиев. Тя изразява увереността си,
че двете страни могат да „стигнат до едно общоприемливо решение“,
както и съгласието си да бъде използвана гръцко-унгарската спогодба
като „прототип“. Същеврементно тя репликира направените от Г Георгиев
изчисления на базата на 3729 щ. д. за всеки репатриран пенсионер или

лице в активна трудова възраст, които водят до сума от 7 312 569 щ. д. По
този въпрос тя има две бележки. Първата се отнася до обстоятелството,
че от гледна точка на гръцката система за осигуряване и приетия нов
закон те били задължени да направят различни изчисления 'за тези, които
са пенсионери, и за останалите, които са в активна трудова възраст. Гръц
ките сметки показвали, че за първата група лица България трябва да из
плати 6 659 856 щ. д., а за втората 3 645 704 или общо 10 305 560 щ. д. Вто
рата бележка се отнася до сумата, изплащана на един репатриант по гръц
ко-унгарската спогодба. Според нея тя не е 3729 щ. д., а двойно по-голяма.127
Само един ден след като горното писмо е отнесено в българското
посолство, на 9 април то е посетено от Р Какламанаки, за да разговаря с
посланик Петър Славчев. Тя споделя пред него, че „общо взето“ са съг
ласни с изложеното във февруарското писмо на Г. Георгиев, но имали
друго мнение по „методиката на изчисленията“. Наред с официално обя
вената от тях сума за 10 305 560 щ. д. тя показва и друго изчисление,
според което въпросната сума е 16 млн. Хитроватият ход на посетителка
та веднага е разчетен от посланика и той отказва да приеме предлаганата
му писмена сметка „като явно несъстоятелна“. Тогава Е Какламанаки пуска
резервния си вариант на поведение, като започва уж да откровеничи, от
крехвайки завесата от „гръцката кухня“. Тя споделя, че не им е възможно
да приемат предлаганата от нас сума за 7 млн. щ. д. поради противодейст
вието на опозицията. Съобщава и за ежедневните писма на гръцкия пос
ланик в София, според които българите са дали занижени данни и пред
лаганата от тях сума е трябвало да бъде двойно по-голяма. Накрая на
срещата Е Какламанаки вметва, че „не знае какво да прави“, и подхвърля:
„Може би трябва да отида при министър-председателя.“ След кратка пауза
добавя: „Мисля, че все пак ще се съгласите да дадете 9 милиона.“ Изиг
раният мизансцен, изглежда, впечатлява посланика, тъй като му отделя
подчертано внимание в доклада си до София.128
На 11 юни 1985 г. заместник-председателят на КТСД Г Георгиев от
правя поредното си писмо до Е Какламанаки, като я уведомява, че е по
лучил нейното от април и подкрепя желанието й за продължаване на
преговорите. „Що се отнася - подчертава той - за конкретните стойности
на обезщетението на един човек, този проблем ще бъде разискван на сре
щата ни в София. Надявам се, че този въпрос, както и останалите въпроси,
по които имаме различия, ще намерят общи и взаимнозадоволяващи ре
шения.“129
Третият кръг от преговорите се провежда от 22 до 24 август 1985 г. в
българската столица. Докато по сумата за компенсация двете страни сти
гат до съгласие, вижданията им се разминават по въпроса за процента на

бъдещите вероятни репатрианта. За българската той не може да бъде по-
голям от 10% за придобилите българско гражданство и 30% за запазили
те гръцкото си гражданство или без гражданство. Гърците отстояват ста
рото си виждане, съответно за 30% и 70%. Съгласувано е през следващите
три години за всеки бъдещ репатриант, пенсионер или само придобил
трудов стаж България да изплаща съответна стокова компенсация.
Гръцката страна прави опит изкуствено да я завиши в размер на 5370 щ. д.,
но в крайна сметка е принудена да приеме обоснованото и мотивирано
българско предложение за 4810.130
В последния ден от преговорите, на 24 август, е парафирано споразу
мение за уреждане на въпроса за компенсациите на пенсии и трудов стаж
на репатрираните бивши политемигранти и членовете на техните семей
ства. Под него слагат подписите си Г Георгиев и Р Какламанаки. Спора
зумението предвижда България да изплати еднократна стокова компен
сация от 9 млн. щ. д. в срок от три години. Срещу това Гърция признава
трудовия стаж и пенсиите, придобити у нас от бившите политемигранти
и членовете на техните семейства и се задължава да ги включи в гръцката
система за социално осигуряване. За всеки бъдещ репатриант, пенсионер
или само с трудов стаж България се ангажира да изплаща стокова ком
пенсация за едно лице в размер на 4810 щ. д. Споразумението влиза в
сила от датата на първата компенсационна вноска от наша страна, която
трябва да е не по-малка от една трета от общата компенсация. От този
момент се анулира и престава да бъде в сила Административното спора
зумение от 1978 г. Постигнато е съгласие през септември да стане офици
алното подписване на новото споразумение.131
Възниква въпросът, защо гърците отстъпват от исканата дотогава по-
голяма компенсация. Може би отговор на този въпрос дава завеждащият
секция „Гърция“ при Трети отдел на външното министерство Иван Тошев.
В докладната си записка за преговорите в София той отбелязва, че вероят
но гръцката страна е отишла на компромисно решение с очакване впос
ледствие да бъде увеличен броят на желаещите да се репатрират. Той оба
че не изключва опасността в последния момент гърците да се опитат да
упражнят натиск за нарастване размера на компенсацията, поради което
предлага подписването на споразумението да стане в София. В заключение
И. Тошев подчертава: „С третата среща на двете комисии приключи рабо
тата по окончателното намиране на решение на един важен политически и
икономически въпрос.“133 Въпреки оптимистичния му извод близките съ
бития ще подскажат, че прозорливите му опасения ще бъдат оправдани.
Въпреки двустранната договореност парафираното в София споразу
мение да бъде официално подписано през септември, за да влезе в сила,

гръцката страна забавя този акт. Тя не реагира на отправените български
напомняния. Посланик П. Славчев коментира този факт в информацията
си до външното министерство от 14 ноември. Той отбелязва, че това вре
ди на нашите интереси, тъй като Административното споразумение про
дължава да е в сила и България продължава да изплаща пенсиите на ре-
патриантите, възлизащи на 110 хил. щ. д. месечно.133
След тримесечно мълчание Атина разкрива своя замисъл. На 3 де
кември 1985 г. гръцкото посолство връчва в българското външно минис
терство с гриф „много спешно“ вербална нота № AS 896. След краткия
преамбюл, че гръцкото правителство желае да подпише „колкото е въз
можно по-бързо“ споразумението по социалното осигуряване на гръцки
те политемигранти, без всякакво основание са поставени две нови условия.
Първото е (преди официалното подписване на споразумението) между
гръцкото Министерство на националната икономика и българското Ми
нистерство на външната търговия да бъде регламентирано финансовото
уреждане на средствата за покриване на сумата, която София се е съгла
сила да предостави на Гърция. Второто условие, поставено като „молба“,
е България да внесе като първа компенсационна вноска 5 млн. щ. д. „Сле
дователно - се заключава в нотата - гръцката страна предлага започва
нето на неотложни преговори между представителите на горепосочените
министерства за изготвяне на проект за финансово уреждане на плащането.
Подписването на финансовото уреждане и на главното споразумение ще
следва веднага след това.“134
Гръцката вербална нота ясно показва, че вместо да изпълни в опреде
ления срок договореното официално подписване на споразумението, Атина
поставя нови условия и поема курс към неговата ревизия.
Само след няколко дни българското външно ведомство е готово със
своя отговор. Интересите на „гръцките другари“ заставят неговото ръко
водство да информира за случая отдел „Външна политика и международ
ни връзки“ при ЦК на БКП. В съпроводителното писмо от 6 декември на
заместник-министъра И. Ганев се изтъква: „Тъй като на 3 декември т. г.
гръцката страна предприе неприемливи стъпки, отлагащи подписването
на вече парафираното споразумение, предлагаме да бъдат информирани
другарите от ГКП за извършената досега от наша страна работа по въп
роса и че изцяло отговорността за неподписване на споразумението пада
върху гръцката страна.“135
На 13 декември външното министерство връчва на гръцкото посол
ство нота № С-05-10-1 от 12 декември 1985 г. По повод направените гръц
ки предложения с последната им нота от 3 декември е даден отговор, че
„са неприемливи за българската страна“ поради следните съображения:

1. Не е възможно да започнат преговори между българското Министерство
на външната търговия и Министерството на националната икономика на
Гърция по изпълнение договореностите на споразумението, тъй като все
още не е подписано от страните и не съществува юридическо основание
за това. Българската страна изразява готовността си да започне въпрос
ните преговори, но само след подписване на парафираното в София спо
разумение. 2. Относно искането България да представи минимална квота
от 5 млн. щ. д. като първа компенсационна вноска се припомня софий
ското споразумение. Според него страната ни се е договорила да изплати
като компенсация 9 млн. щ. д, а първата вноска да бъде „не по-малко от
една трета от общата стойност“ (чл. 3, ал. 1), т.е. 3 млн.
Външното министерство напомня за гръцките нарушения на Админи
стративното споразумение, за връчената по този повод негова нота и за
продължаващото по гръцка вина неправомерно превеждане от наша стра
на на пенсии на починали репатрианта. Още се изтъква, че при парафира
нето на споразумението в София сме се договорили след неговото офи
циално подписване то „незабавно“ да влезе в сила. „Налице е обаче отла
гане на изпълнението на тази договореност - се отбелязва по-нататък в
нотата, - като по този начин гръцката страна неправомерно получава
допълнителни плащания по Административното споразумение. По този
въпрос министерството е упълномощено да заяви, че считано от 1 януари
1986 г. плащанията по Административното споразумение... се преустано
вяват поради неспазването му от гръцка страна и поради липсата на пред
видени средства във връзка с неспазване на постигнатата договореност
за подписване на ново споразумение.“136
На 13 декември министрите П. Младенов, Б. Белчев и председателят
на КТСД Г Евгениев отправят докладна записка до премиера Гриша Фи
липов. В нея засягат няколко основни въпроса. Първият от тях се отнася
до практическото приложение на Административното споразумение от
1978 г. „Плащанията се оказаха трудноконтролируеми - се подчертава в
записката - и се използват от недобросъвестни лица за получаване на
неполагащи се пенсии. От гръцка страна зачестиха случаите на наруша
ване на действащото Административно споразумение, т.е. изплащат се
пенсии на вече починали лица независимо от честите напомняния на
Българската външнотърговска банка, която превежда сумите. От гръцка
страна не бе предприето нищо за предотвратяване на нарушенията. По
наши изчисления пенсии продължават да се превеждат на около 90 почи
нали лица.“
Вторият въпрос, засегнат в докладната записка, е преднамереното
забавяне на подписването на парафираното ново споразумение. Подчер

тава се, че това е в интерес на Гърция, която по силата на Административ
ното споразумение получава ежемесечно по около 110 хил. щ. д. „Гръцката
страна - се изтъква по-нататък - разбира, че ние, водени от класови, ин
тернационални и хуманни съображения, сме правили и имаме готовност
да правим редица отстъпки за решаване на този важен политически въпрос.
Поради това тя безотговорно и неуважително си позволява да спекулира
с това и протака подписването на новото споразумение.“
В заключение на докладната записка се изтъква: „Смятаме, че недоб
росъвестното поведение на гръцката страна при прилагане на Администра
тивното споразумение и в хода на преговорите по сключване на новото,
дава достатъчно основание за денонсиране на действащото споразумение,
за да запазим авторитета, националните и финансовите интереси на наша
та страна.“ Предложени са няколко решения: да се одобри от 1 януари 1986 г.
да бъде денонсирано Административното споразумение „поради груби на
рушения на неговите разпоредби“; външното министерство да връчи нота,
с която да обоснове пред Атина взетите мерки; финансовото министерство
да спре плащанията на пенсиите от 1 януари 1986 г.; външното ведомство
да разгласи и разясни нашата позиция пред политемигрантите, „за да све
де до минимум нежелания политически ефект“.137
Оценката на докладната записка показва, че ръководствата на съот
ветните български ведомства в крайна сметка реагират на непочтената и
консумативна линия на Атина, защитавайки авторитета и националните
интереси на България. До момента гръцката страна е допуснала най-гру-
би нарушения на Административното споразумение и преднамерено е
забавила подписването на вече парафираното ново споразумение, с което
неправомерно си е осигурила четиримесечно превеждане на пенсии в раз
мер на около 0,5 млн. щ. д. От друга страна, докладната записка показва,
че в името на своите класови и интернационални съображения българ
ското политическо ръководство е готово да натовари хазната с нови фи
нансови тежести за сметка на своя народ.
На 6 януари 1986 г. отдел „Външна политика и международни връз
ки“ при ЦК на БКП уведомява, че няма възражения срещу предложените
решения, което дава ход за тяхното практическо реализиране.138
На 21 януари началникът на Трети отдел при външното министерст
во Любомир Шопов се среща с гръцкия посланик Йоанис Бурлоянис-Цан-
гаридис. Обсъден е въпросът за подписване на парафираното ново спо
разумение. Като се базира на някои коментари в гръцката столица, пос
ланикът уверява, че това ще стане скоро и най-вероятно ще бъде подписа
но от двамата външни министри по време на мартенското посещение на
А. Папандреу в София. От своя страна Л. Шопов заявява, че българската

страна е готова да подпише споразумението всеки момент, още преди
посещението на гръцкия премиер.1”
На 24 януари посланик Цангаридис се среща и със заместник-предсе
дателя на КТСД Г Георгиев, на която присъства и завеждащият секция
„Гърция“ при Трети отдел на външното министерство И. Тошев. Още в
началото на тричасовия разговор посланикът съобщава, че е упълномо
щен да подпише парафираното споразумение. Първият въпрос, който
поставя, е дали след 1 януари 1986 г. още е в сила Административното
споразумение за изплащане пенсиите на репатриантите. Посланикът из
казва мнение, че изплащането им трябва да продължи до влизане в сила
на новото споразумение, тъй като не сме имали право да анулираме
Административното споразумение. В подкрепа на своето становище из
лага и аргументацията на правния отдел на гръцкото външно министер
ство. От своя страна Г. Георгиев изтъква, че Административното спора
зумение е изиграло своята роля, а освен това продължават нарушенията
от гръцка страна, поради което плащанията по него са спрени. В разгово
ра се намесва и И. Тошев, който добавя, че плащанията са станали „не
контролируеми“. Припомня, че още не са възстановени изплатените пен
сии на 93 починали и че са получили официален документ от Гръцката
национална банка, че не може да оказва необходимия контрол. Относно
плащанията със задна дата, не без доза язвителност, И. Тошев запитва:
„Може би госпожа Какламанаки има свой резервен фонд, след като вече
пети месец не подписва споразумението“, и добавя, че ние не разполага
ме със средства за тази цел.
Вторият въпрос, който посланикът повдига, е за размера на първата
вноска. Той настоява тя да бъде увеличена на 5 млн. щ. д. Това искане е
посрещнато от събеседниците му като „ново условие“. Сумата е повече
от половината от договорената компенсация в стоки за 9 млн. щ. д., дока-
то в парафираното споразумение е фиксирано тя да не бъде по-малка от
една трета.
Обсъжданият трети въпрос се отнася до срока, в който трябва да бъ
де подписано парафираното споразумение. Посланикът изразява мнение,
че това би могло да стане до 10 дни и обещава да съдейства за бързото
договаряне между търговските организации за първата вноска. Вметва,
че в краен случай тя може да бъде поне 4 млн. щ. д. и отново настоява да
няма непокрит пенсионен период.
В своя отговор Г Георгиев изтъква, че подписването на парафирано
то споразумение е забавено пет месеца по гръцка вина, с което послани
кът се съгласява. Изразява и мнение, че при ускорено подписване на спо
разумението би могло да бъде предложено на компетентните органи да

изплатят пенсиите за първите два месеца на 1986 г. Относно гръцкото
искане за увеличаване размера на първата вноска Г Георгиев отговаря, че
би могло да се помисли за 4 млн. щ. д., но това щяло да зависи от продъл
жителността на времето за договаряне на стоките. Той предлага това да
стане на XII сесия на Смесената българо-гръцка комисия за икономичес
ко и научно сътрудничество, която ще заседава през февруари в Атина. В
края на разговора, когато Г. Георгиев предлага новото споразумение да
бъде подписано в 10-дневен срок, посланик Цангаридис си оставя резерв
на „отворена вратичка“. Съобщава, че все още не е получил писмено пъл
номощно да стори това, а гръцкият външен министър бил в чужбина, с
което подсказва възможността процедурата да се забави.140
Проявената от Г Георгиев склонност за известни остъпки обяснява
прокрадващия се критичен тон към него в докладната записка за срещата
от представителя на външното ведомство И. Тошев. „На мен не ми е из
вестно - се изтъква в нея - имал ли е др. Георгиев указания за обещаване
на промени в исканите суми за първата вноска и сроковете за плащания,
които бяха съобщени от него, макар и в условна форма, на гръцкия пос
ланик. По същество с това бе разкрита цялата наша позиция, която гръц
ката страна може да използва за ново протакане на преговорите.“ И. Тошев
предлага и някои по-радикални решения. Едно от тях е да бъде веднага
анулирано Административното споразумение, „за да се пресекат всякак
ви възможности за спекулации и шантажиране от гръцка страна с цел
протакане и извличане на повече средства по двете споразумения“. Наред
с това той предлага, за да не бъде .допуснато ощетяване на политемиг
рантите“ и ако действително споразумението бъде подписано до 10 дни,
да им бъдат изплатени пенсиите за януари и февруари 1986 г.141
Само след няколко дни посланик Цангаридис прави последен опит
да отстои гръцките виждания. На 29 януари има нова среща с Г Георгиев
и И. Тошев. Той апострофира българската страна, че тя няма право да
денонсира Административното споразумение и отново поставя въпроса
първата вноска да бъде в размер на 5 млн. щ. д. След като изслушва вече
познатите му контрааргументи, посланикът съобщава, че ще информира
Атина за българската позиция и изразява надеждата, че „вероятно спора
зумението ще бъде сключено тези дни“142.
Двете страни се договарят споразумението да бъде подписано на
7 февруари в София. Като информира за това външния министър, завеж
дащият Трети отдел Л. Шопов предлага на церемонията по подписването
да присъстват председателят на КТСД и заместник-министрите на външ
ните работи, на външната търговия и финансите. Препоръчва събитието
да бъде отразено от българските медии, както и от кореспондента на в. „Ри-

зоспастис“ в София.143
Съгласно уговорката на 7 февруари 1986 г. в София е подписано спо
разумение между Комитета по труда и социалното дело и Министерството
на здравеопазването и социалните осигуровки на Гърция за признаване
правото на пенсии и зачитане на трудов стаж на бившите гръцки полит
емигранти, репатрирали се от България в Гърция. Под него слагат под
писите си заместник-председателят на КТСД Г Георгиев, а от името на
гръцкото министерство се подписва извънредният и пълномощен посла
ник на Гърция у нас Й. Бурлоянис-Цангаридис.
В чл. 1 се изясняват използваните термини. „Репатриант е онова лице
от гръцки произход (бивш политемигрант) - е посочено в него, - което се
е заселило в България след 1 януари 1947 г., съответно член на семейст
вото му, и което се е завърнало отново на постоянно местожителство в
Гърция.“ Под „репатриран пенсионер“ се разбира лице от гръцки произход,
бивш политемигрант, което се е завърнало от България в Гърция и на
„което преди това му е била отпусната в България пенсия по силата на
българското законодателство“.
Според чл. 2 двете страни се договарят въпросът за признаване пра
вото на пенсия и реализиране на правата, породени от придобития в Бъл
гария трудов стаж, „да бъде уреден чрез еднократна компенсация“. Българ
ската страна се задължава да я изплати на гръцката в стоки на стойност
9 млн. щ. д. Тя още се задължава през следващите три години за всеки
нов репатриант с право на пенсия или трудов стаж в България да изпла
ща допълнителна компенсация в размер на 4810 щ. д. в стоково изражение.
Гръцката страна се задължава да отпусне пенсии и да зачете съгласно
своето законодателство трудовия стаж, придобит в България на лицата,
които са се репатрирали или ще се репатрират през следващите три години.
Член 3 регламентира еднократната компенсация да бъде изплатена в
срок от 3 години, като първата вноска е не по-малка от една трета от обща
та стойност. Българското Министерство на външната търговия и гръцкото
Министерство на националната икономика са задължени да договорят по
между си номенклатурата на стоките и начина на погасяване на сумата.
Според последния чл. 4 в 15-дневен срок българската страна трябва
да представи списъци на репатрираните в Гърция лица, на които се из
плащат пенсии към 31 декември 1985 г. Той още предвижда да не се въз
становяват пенсионните права и правата въз основа на придобития в Бъл
гария трудов стаж на лицата, които евентуално се завърнат в нашата стра
на. Такива права могат да бъдат възстановени само на български гражда
ни или на лица от български произход, приели гръцко гражданство пора
ди смесен брак. Твърде важна част от този член, ал. 4, предвижда: „От
първо число на месеца, следващ датата на влизане в сила на това спора
зумение, се прекратява действието на Административното споразумение.“
Според ал. 5 споразумението влиза в сила от първо число на месеца след
превода на първата компенсационна вноска.144
Споразумението от 7 февруари 1986 г. е международен акт с важно
политическо значение. След спогодбите от 1964 г., които водят до пълно
нормализиране на българо-гръцките отношения, с него се разрешава пос
ледният към момента висящ въпрос между двете съседни страни. Ликви
дирани са последиците от един проблем, който бе непосредствено след
ствие от противоборството между двете обществено-политически систе
ми в заключителния период на Втората световна война и в годините след
нея. Споразумението има и важно икономическо значение за България,
тъй като я освобождава от далеч по-тежки и с неясна перспектива финан
сови ангажименти. То слага край на каквито и да е гръцки претенции от
този характер.
За Гърция споразумението има съществено социално и хуманитарно
значение. То е важен фактор за социализирането на репатрираните от
България гръцки политемигранти. С включването им в системата на гръц
кото социално осигуряване са гарантирани придобитите у нас пенсии и
трудов стаж.
Едно по-задълбочено вникване в споразумението от 7 февруари раз
крива някои неприемливи постановки за България и българите. При ра
зясняване на термина „репатриант“ българската страна се ангажира с гръц
ката интерпретация, че това са лица „от гръцки произход“. Тя обективно
се солидаризира с дискриминационния подход на Атина, който откри пъ
тя за връщане в Гърция само на гърците и дикриминира политемигранти
те от други националности, включително и българите. Споразумението
показва, че българската страна е направила и друга отстъпка с отказа си
от своята декларация за денонсиране на Административното споразуме
ние от 1 януари 1986 г. Така тя се ангажира да изплати пенсиите за първи
те три месеца от 1986 г., което коства на българския данъкоплатец 330
хил. щ. д. Обяснението за това е желанието на ЦК на БКП да направи
поредния си щедър жест към ГКП и нейните поддръжници.
Неяснотата и липсата на конкретни срокове около първата компен
сационна вноска и пряко свързаното с нея прекратяване на действието на
Административното споразумение оставя реалната възможност за Атина
да протака и лавира и да печели време за поредния транш пенсии.
За да бъде избегнат подобен неблагоприятен развой, още на 13 фев
руари външният министър П. Младенов се обръща с писмо към минист
рите на търговията, финансите и председателя на КТСД. В него засяга

механизма за влизане в сила на новоподписаното споразумение, което е
обвързано с внасянето на първата компенсационна вноска. Той информира,
че на предстоящата XII сесия на Смесената българо-гръцка комисия за
икономическо и научно сътрудничество в Атина, която ще се състои в
края на февруари, ще бъдат обсъдени въпросите за характера на стоките
и договарянето по тях за покриване на първата вноска, която трябва да е
не по-малка от 3 млн. щ. д.145
Като има предвид политическото значение от бързото влизане на спо
разумението в сила и че всяко забавяне води до ежемесечно изплащане на
110 хил. щ. д. за пенсии, П. Младенов счита, че е наложително още на XII
сесия въпросът за първата вноска да бъде решен. Според него това може
да стане „най-бързо и гарантирано чрез превеждане на сумата от 3 млн.
щ. д. от наша страна... и по този начин да бъдат изключени другите фак
тори, които могат да повлияят отрицателно и забавящо за влизане на
споразумението в сила, като договарянето на стоките и тяхното реално
осигуряване“. Министърът предлага на финансовото министерство сво
евременно да осигури покриването на първата вноска, за да може на
1 март 1986 г. новото споразумение да влезе в сила и да бъдат прекратени
плащанията по Административното споразумение. Министерството на
търговията е трябвало да има готовност да започне преговори на пред
стоящата XII сесия по стоките за компенсация на втората и следващите
вноски. Относно гръцкото искане за увеличаване на първата вноска от 3
на 5 млн. щ. д., което не е задължително по споразумението, П. Младенов
изразява мнение, че може да бъде прието, ако се постави във връзка с по-
бързото договаряне на стоките и на сроковете за доставка с оглед на на
шите интереси.146 Предложенията на външния министър са одобрени от
отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП и е
даден ход за тяхното реализиране.147
В дните от 24 до 28 февруари 1986 г. в Атина се провежда XII сесия на
Смесената българо-гръцка комисия за икономическо и научно сътрудни
чество. Представителите на българското Министерство на търговията и
Министерството на националната икономика на Гърция подписват спо
разумение за изплащане на българската компенсация от 9 млн. щ. д. чрез
износ на машини, съоръжения, полуфабрикати и потребителски стоки.
Предвидено е първата вноска от 3 млн. щ. д. България да изплати до 31
март 1986 г. в брой, което води до прекратяване от 1 април действието на
Административното споразумение от 1978 г. Гръцката страна изразява
желание заедно с първата вноска да бъдат изплатени още 2 млн. щ. д. с
машини и съоръжения, което е прието от българската част на комисията
и е подписано съответното споразумение. Тази сума е трябвало да бъде

изплатена постепенно, във възможно най-кратък срок. Освен това е дого
ворено за лицата, които ще се репатрират през следващите три години,
България да изплаща обезщетението със стоки в съотношение 50% ма
шини и съоръжени и 50% потребителски стоки и полуфабрикати.148
Споразумението от 7 февруари съдържа един специфичен момент, с
който българското политическо и държавно ръководство проявява сво
ята подкрепа и солидарност с ГКП и гръцките политемигранти. При оп
ределяне понятието „репатриран пенсионер“ се изтъква, че това е лице,
което преди завръщането в Гърция „му е била отпусната в България пен
сия по силата на българското законодателство“. С тази най-обща форму
лировка са прикрити политемигрантите, получили различни специални
пенсии като „борци“ и „бойни другари“, без или с минимален трудов стаж.
По този начин те са осигурени с пенсии за българска сметка и са предпа
зени от ограничителните клаузи на гръцкото законодателство.
Неизясненият характер на пенсиите предизвиква и първите проблеми.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от споразумението на 21 февруари 1986 г. началникът
на Трети отдел Л. Шопов връчва на временно управляващия гръцкото
посолство Георгиос Христофис списък на репатрираните гръцки полит
емигранти, на които са били изплащани пенсии към 31 декември 1985 г.149
С нота от 5 юни гръцкото посолство отговаря, че в горепосочения списък
„не е отбелязан какъв е характерът на изплащаните пенсии“. Отправена е
молба за нов списък, в който да се посочи по каква причина е изплащана
пенсията - старост, заболяване, инвалидност и пр. Нотата е препратена
до заместник-председателя на КТСД Г Георгиев. В придружителното пис
мо на Л. Шопов се пояснява: „По наша преценка това се прави с цел да
намалят пенсиите, като не се признае трудовият стаж на базата на
годините, прекарани в затвор, заточение и др.“ Напомня, че във връзка с
това Общогръцкият съюз на политемигрантите в Атина още през 1984—
1985 г. е отправил молба „трудовият стаж от борбата против фашизма“
да се посочи като „обществена работа“.150
Сключеното споразумение от 7 февруари е посрещнато с най-голямо
удовлетворение от гръцките политемигранти, репатрирани от България.
Във връзка с това на 26 април в Атина е проведен митинг. От името на
неговите организатори още същия ден чрез посолството ни е изпратено
благодарствено писмо до българското правителство, подписано от Спирос
Котиорос, Мария Цили, Христос Захаропулос и Ст. Сволис. „По повод
днешния митинг - се изтъква в него - изразяваме още един път дълбоката
ни благодарност към правителството и БКП за полаганите грижи през
годините на емигрантството ни. В страната ви бяха осигурени условия да
работим и да придобием знания, пенсии на инвалидите, болните и навър

шилите пенсионна възраст.“ В писмото е изразена благодарност за въз
можността да получават пенсиите си в Гърция още от 1978 г., както и за
февруарското споразумение, което решава въпросите за придобития в Бъл
гария трудов стаж и за медицинското осигуряване.151
Репатрираните от страната ни лица разчитат на България, когато гръц
ките власти накърняват техните социални интереси. На 11 май 1987 г.
председателят на Общогръцкия съюз на репатрираните политемигранти
А. Папагеоргиу и неговият секретар Г. Трикалину се обръщат с писмо до
българското посолство, в което поставят някои въпроси. Съобщават, че
според правителствените разпоредби по прилагане на Закон 1539 от 1985 г.
за общественото осигуряване на репатрираните политемигранти на же
ните над 50 и за мъжете над 55 години се признават само 13,5 прослужени
години в чужбина, а за жените под 50 и за мъжете под 55 им се признават
само 5 прослужени години. Това водело до значително повишаване на
пенсионната възраст.152
Писмото, в което са поставени и някои други въпроси, е препратено
във външното министерство в София. Трети отдел го насочва към КТСД
с молба за „срочно експертно тълкуване на въпросите и да се направят
необходимите постъпки пред гръцката страна“. На 26 май Г. Георгиев из
праща писмо до заместник-министъра на здравеопазването и социални
те осигуровки Григорос Соломос. В него се отбелязва, че сключеното спо
разумение от 7 февруари 1986 г. не дава основание за пораждане на пов
дигнатите проблеми, а напротив, те трябва да се решават в полза на сега
ощетените.153 В гръцкия отговор от 31 юли КТСД е уведомен за взетите
мерки, които удовлетворяват българската страна.154
Българските институции съдействат за стриктното прилагане на спо
разумението от гръцките власти в интерес на репатриантите, но някои
български органи действат в разрез с него с цел да облагодетелстват но
вите репатрианти. Красноречив е примерът с ЦК на Активните борци
против фашизма и капитализма, който неправомерно издава на някои от
тях удостоверения, че имат качеството на „гръцки политемигрант“. Оказва
се, че през 1986-1987 г. са издадени 21 подобни удостоверения на съпруги,
съпрузи и деца на политемигранти. За компенсиране на техния трудов
стаж българската страна неоснователно е привела по 4810 щ. д. за всеки
един от тях или общата сума от 101 010 щ. д.155
На 7 февруари 1989 г. сключеното българо-гръцко споразумение за
признаване правото на пенсии и зачитане на трудов стаж на бившите по
литемигранти престава да действа. От този ден политемигрантският въп
рос отпада от двустранните отношения и той отива в историята.156
Останалите да живеят в България бивши гръцки политемигранти, при

ели българско поданство, са обградени със специално внимание на влас
тите. С решение № 170 от 1 ноември 1989 г. на МС пенсионерите, бивши
гръцки политемигранти, приели българско гражданство и с постоянно
местожителство в България, получават правото на привилегиите „за участ
ници във Великата отечествена война“. На 22 ноември 1989 г. Държавният
съвет издава указ № 2601 за увеличаване на техните пенсии за прослужено
време и старост с 60 лв., считано от 1 юни с.г.157Тези факти по безспорен
начин потвърждават, че дори и след извършената демократична промяна,
когато БКП изживяваше последните си дни като еднолично управляваща
политическа сила в страната, тя не забравяше някогашните гръцки поли
темигранти и използваше последните си възможности, за да ги облагоде
телства.
* * *
Взетото през 1982 г. решение от гръцкото правителство за свободно

репатриране и възстановяване на гръцкото гражданство на политемиг
рантите откри пред лицата от гръцки произход възможността за завръ
щане в отечеството. На живеещите у нас българското ръководство пре
достави най-благоприятни условия за това. Оказа им финансова помощ,
пое пътните и превозни разходи, освободи ги от мита и такси. България е
първата и единствена източноевропейска страна, която пое сериозния фи
нансов ангажимент да превежда в Гърция пенсиите на репатрираните лица.
Така хазната ни бе натоварена с допълнителна финансова тежест за раз
лика от другите страни на съветския блок. При тях този проблем е поста
вен значително по-късно. Към юли 1984 г. страната ни прехвърля в Гърция
4 млн. щ. д. за пенсии. Като се има предвид, че само 37,70% от трудовия
стаж на пенсионерите е придобит в България, реално тя би трябвало да
изплати само 1,5 млн.158До септември 1984 г. сумата на изплатените пен
сии вече възлиза на 4,5 млн. щ. д.159Към февруари 1985 г. 1020 пенсионери
се репатрират в Гърция, чийто среден трудов стаж възлиза едва на 11
години.160 До май 1985 г. сумата на преведените в Гърция пенсии вече
нараства на 7 млн. щ. д.161 Докато останалите източноевропейски страни
до 1984-1985 г. не изплащат нито един долар на репатрираните от тях
пенсионери, българското ръководство натрупва седеммилионен доларов
пасив за българската хазна.
При окончателното решаване на социалните въпроси на репатрира
ните от България гръцки политемигранти със споразумението от 7 фев
руари 1986 г. страната ни пое ангажимент за еднократна компенсация на
Гърция с една глобална сума. Срещу това южната ни съседка трябваше
да признае правото на пенсии и правата, произтичащи от придобития

дотогава трудов стаж. На българското ръководство бе известно, че от
пуснатите в страната ни пенсии на немалък дял от гръцките политемиг
ранти са на лица без всякакъв трудов стаж. Мнозина от тях са с твърде
малко прослужени години, в които е включено и времето като участници
в съпротивата и Гражданската война, като затворници и концлагеристи.
В крайна сметка, без да имат реален принос за съзиждане на страната ни
и за натрупване на съоветните социални фондове, гърците пенсионери са
обезпечени с пенсии в отечеството си главно за сметка на българската
държава.
Подобно е положението и с лицата в активна трудова възраст. В го
ляма степен и за тях социалното осигуряване в Гърция е за сметка на
България. Част от трудовия им стаж е придобит в други източноевро
пейски страни, където са им правени отчисления за социални осигуровки.
Друга част от него е натрупан по време на тяхната „квалификация“ в на
шите партийни, профсъюзни и младежки школи, в които стотици полите
мигранти преживяха безгрижно като стипендианти в продължение на по
няколко години.
В името на революционно-класовата солидарност БКП се солидари
зира с ГКП за прикриване на нетрудовия характер на „трудовия стаж“ на
репатриантите. Така тя стана съучастник в надхитряването на гръцката
държава при заобикаляне на нейното законодателство, без да се съобра
зява, че това става за сметка на България.
Заключение
През Втората световна война противоречията в гръцкото общество

противопоставиха оглавената от ГКП гръцка левица и прозападните антико
мунистически сили. Първият рунд от техния сблъсък се състоя през окупа
цията, вторият - през т. нар. Декемврийски събития от 1944 г., а третият -
през Гражданската война. Тя превърна Балканите в първото европейско ог
нище на „студената война“. Северните гръцки граници станаха разделител
на линия на двете противостоящи обществено-политически системи.
Кадрите и поддръжниците на победената гръцка левица, които наме
риха спасение и подслон в източноевропейските страни, бяха посрещна
ти като борци против гръцкия „монархофашизъм“, като съратници в след
военното противоборство между двата лагера. Този идеен постулат за
легна в отношението към тях на местните ръководни комунистически и
работнически партии. В пълна сила той бе валиден и за БКП. Имаше и
нещо друго, което му придаде по-голяма действена сила при нашите ус
ловия. Той бе продължение на сътрудничеството на българската компар
тия с ГКП в годините на последния световен военен конфликт и на оказ
ваната непосредствена българска подкрепа за левицата през Гражданската
война. Ето защо отношението на българското политическо и държавно
ръководство към подслонените у нас гръцки политемигранти се отлича
ваше с най-голямо внимание, щедрост и всеотдайност. Тази политика на
БКП първоначално превърна гръцките пришълци в една затворена група,
която впоследствие се утвърди като високопривилегирована прослойка в
българското общество.
Пребиваването на гръцките емигранти в България има своите вът
решни измерения. Те пряко кореспондират с финансовите и материални
те ресурси на страната. За тях са изразходвани значителни за времето си
средства. За съжаление многостранният и мащабен характер на този ва
жен въпрос не е оставил в пълнота съответните документални доказа
телства. Провежданата политика на безвъзмездно обгрижване на приюте
ните у нас гръцки бегълци не е налагало да бъде водена някаква главна
сметка за разходите, което обяснява липсващите обобщаващи данни. Не
зависимо от това извършените проучвания показват, че само за периода
на Гражданската война (1946-1949) за придошлите у нас гръцки граждани,
които са главно гърци по произход1, са изразходвани 1 375 340 000 лв.,
равняващи се на 4 748 608 щ. д.2 Посочените цифри, които се базират на
издирен документален материал, са далеч под реалните разходи. Поради
липса на необходимите данни в тях не е включена стойността на събрани

те големи количества храни, стоки, дрехи и др. при проведената общона
ционална акция в подкрепа на „борещия се гръцки народ“. Не са включе
ни и изразходваните средства за временното пребиваване у нас на някол
ко хиляди възрастни и деца, както и за тяхното транспортиране до други
източноевропейски страни.3Документално установените разходи след 1950 г.
за възрастните и децата възлизат на 602 277 335 лв. (2 846 294 щ. д.).4
„Белите полета“ на извършените от българските власти финансови раз
ходи за този период са много повече. Липсват обобщени и цялостни дан
ни за дългогодишната издръжка на две общежития за възрастни и инва
лиди и на други четири за гръцки деца, на информационното бюро „Елас-
прес“, на редакцията на „Лефтериа“ и за издаването на вестника, за щат
ния апарат и културно-масовата и просветната дейност на ДОМЕ и клу
бовете на гръцките политемигранти, за оказваните ежемесечни финансо
ви помощи на нуждаещите се лица.5
Общите документирани разходи за приютените в България гръцки
граждани, възрастни и деца по време на Гражданската война и в години-
тие след нея възлизат на 1 977 617 335 лв. (7 594 902 щ. д.).6 Като имаме
предвид и изразходваните средства по различни пера, за които липсват
или няма разкрити остойностени данни, общата сума, която българската
държава и нейната общественост изразходват за тях и за финансова по
мощ на гръцките политзатворници и концлагеристи, реално би трябвало
да възлиза на около 11 млн. щ. д.
Репатрирането на гръцките политемигранти от България в Гърция, кой
то процес започва от средата на 60-те години и завършва към края на 80-те,
носи нови финансови тежести за страната ни. Част от тях са следствие от
специалното добронамерено отношение на БКП към „гръцките другари“,
а другата част е свързана с финансовите претенции на Гърция във връзка
със социалното осигуряване на репатриантите; България е принудена да
изплати една глобална сума за отпуснатите у нас даром неправомерни пен
сии и за трудов стаж, който в голямата си част е фиктивен. Завръщането на
гърците в родината им коства на нашата страна още 17 944 182 щ. д.7
В крайна сметка феноменът „гръцка политемиграция“, който ангажи
ра вниманието на БКП и държавното ръководство в продължение на 43
години, от 1946 до 1989 г„ коства на българския народ общо около 29
млн. щ. д. Ако прибавим към тази сума стойността на предаденото оръжие,
боеприпаси и интендантско имущество на ДАГ в годините на вътрешно-
гръцкия военен конфликт, оказаната цялостна помощ на гръцката левица
ще има още по-внушително числено изражение.
Приютяването на избягалите от южната ни съседка гръцки граждани
Заключение 261
има и своите международни измерения. Това създаде твърде сериозни

външнополитически трудности за страната ни, която трябваше да склю
чи договор за мир, да излезе от дълбоката международна изолация и да
нормализира отношенията си с редица страни, включително и с Гърция.
В българо-гръцките отношения възникнаха нови проблеми, които дис
кредитираха България пред международната общност и нейните светов
ни организации. Проявената солидарност от българското ръководство с
оглавената от ГКП гръцка левица през Гражданската война и в годините
след нея костваше на нашата страна затормозено и забавено решаване на
външнополитическите ни проблеми и накърняваше международния ни
престиж.
Като се абстрахираме от политическите и идеологическите аспекти
на проблема, с приютяването на гръцките бегълци в страната ни обектив
но тя даде приноса си в решаването на възникналия тежък и сложен хума
нитарен проблем от напусналата отечеството си 60-хилядна емигрантска
маса. В продължение на близо четири десетилетия една част от тях наме
ри своето ново отечество в лицето на България. Тук тя бе върната не само
към мирновременния живот, но и бяха създадени възможно най-добрите
условия за социален и житейски просперитет. На българска територия
няколкостотин гръцки деца израснаха и се образоваха, получиха висока
квалификация, а за много повече тя стана и родна земя. Онова, което гър
ците получиха в България като пенсии, образование, специалност и инте
лектуално развитие, бе базата за техния по-нататъшен живот след репат
рирането им в Гърция.
Всичко това ни дава основание да очакваме от тези бивши полите
мигранти и техните потомци да бъдат действен фактор в по-нататъшно
то развитие на добросъседските българо-гръцки отношения и наше лоби
в подкрепа на хилядите български граждани, които днес работят и живе
ят в Гърция.
Бележки
Предговор
1 Василева, Б. Миграционни процеси в България след Втората световна война. С.,
1991, 190-201.
2 Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония - мит или реалност. С. , 1996, с. 293,
313-315, 329; Същият, България и Гърция от разрив към помирение 1944-1964. С., 2004,
с. 151,173,175,219-223,239-244, 368; Същият, Между реваншизма на Атина, македонизма
на Белград и нихилизма на София. С., 2007.
3 Баев, Й. Военнополитическите конфликти след Втората световна война и България.
С., 1995, 106-108. В хода на издателската подготовка за отпечатване на настоящата книга
бе обнародвана статия от същия автор (Баев, Й. Гръцката политическа емиграция (1949—
1989) - Studia balkanica, 26. Изследвания в памет на Апостолос Христакудис. С., 2007, 16-
32). Под претенциозното заглавие са маркирани отделни аспекти от Гражданската война в
Гърция, включително и за гръцката политемиграция у нас. Въведени са в обращение някои
неизвестни факти за вътрешнопартийните борби в ГКП и проведени съвместни меропри
ятия на КГБ и КДС. Наред с това в публикацията има неверни твърдения, сгрешени имена
и непрецизни цифри. Не се познават и преждеписалите автори.
4 Kôvrriç, В., I. Icpétaç EpxpOkioç nôXepoç. 'Eyypaipa ало та уюиукосгХдриса кш Ротжуариса
apyia. ©ЕоааЦмкщ, 2000, 185-227.
5Aayavn, Ei. То „rcaiSopctÇcopa“ Kai oi EXXryvo-yiouyKocAapiKsç cyÉOEiç (1949-1953). Mia
KpitiKi) ярооЁууюту A0t|va, 1996.
6Euyapiaroûpe Ouyyapia! (Албум, публикуван в Унгария, без място и година на издаване.
Снимките са подбрани от Йоанис Раптис и Хараламбос Влахос.)
7 Кир)'азовски, R Македонски национални институции во erejcKHOT дел на Македонка
(1941-1961). Скоще, 1987, 228-229, 266.
8 Кир|'азовски, R Правната дискриминация на големо-грчката политика во erejcKHOT
дел на Македонща по Втората светска eojHa. Скоще, 1996, 130-131, 164-165.
9 Мартинова-Буцкова, Ф. И ние сме деца на мадата 3eMja... Скоще, 1998,41-42, 71,77.
10 Киселиновски, С. Етничките промени во Македонща (1913-1995). Скоще, 2000, 94-95.
11Преди структурните промени след 1989 г. в архивното дело на България цитирани
те в труда документи от ЦДА са съхранявани в ЦДА на НРБ, Централен партиен архив и
Софийски градски и окръжен архив.
Първа глава
1 За Декемврийските събития, създаването на НОФ и преподчиняването му на ГКП
вж. по-подробно: Даскалов, Г Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946. С.
1999, 553-666, 690-708.
2 Данова, Н., А. Христакудис. История на нова Гърция. С., 2003, 276-278; Клог, Р.
Кратка история на Гърция. С., 2003,91-92; Кир)'азовски, Е Македонското национално пра
щаше и Граганската eojHa во Грцща. Скоще, 1998, с. 120, 335.
3 Вж. по-подробно: Kljakic, Dr. General Markos. Zagreb, 1979, 136-173; Кирьякидис, Г.
Гражданская война в Греции 1946-1949. М., 1972, 233-326.
4 Централен държавен архив (ЦДА), ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 116-118; Архив на Минис
терството на вътрешните работа (АМВР), ф. 2, on. 1, а. е. 1513, л. 1, 10-13.
Бележки 263
5 ЦДЛ, ф. 296, on. 2, а. е. 84, л. 118.,

6 Пак там, л.122-123; а. е. 87, л. 1, 31, 38, 49.
7 Пак там, ф. 136, on. 1, а. е. 434, л. 60.
8 Пак там, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 120.
9 AMBR ф.14, оп. 2, а. е. 57, л. 140-380.
10 Пак там, л. 4.
11 Пак там, л. 5-7.
12 Пак там, л. 9-15.
13 Пак там, л. 22, 25, 28, 30, 33, 44, 53, 66, 80.
14 Пак там, ф. 1, on. 1, а. е. 309, л. 22-25, 32, 40-42.
15 Тези данни се отнасят за изгонените от гръцките власти през септември 1947 г.
българи от с. Старо Ляхово, Демирхисарско, заради оказваната от тях поддръжка на ДАГ.
(Спомен на Костадин Джуров, л. 1-2. Съхраняван е в бившия ЦПА.)
16AMBR ф. 2, on. 1 а. е. 117, л. 18.
17 Архив на Министерството на външните работи (АМВнР), Документация, 1/100/18/
18/5, 1947.
18 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1513, л. 1,10-13.
19 Пак там, ф. 1, on 1, а. е. 522, л. 9.
20 Пак там, л. 6-7.
21 Пак там, ф. 14, оп. 2, а. е. 57, л. 16-17.
23 Пак там, ф. 2, on. 1, а. е. 117, л. 18.
24 Пак там, а. е. 131, л. 16.
25 Пак там, а. е. 130, л. 20.
26 Пак там, а. е. 129, л. 3, 6-7; а. е. 131, л. 15-16.
27 Пак там, а. е. 132, л. 13.
28 ЦДА, ф. 296, оп. 5, а. е. 78, л. 72-73, 81.
29 Пак там, ф. 136, on. 1, а. е. 501, л. 1.
30 Пак там, а. е. 535, л. 11; а. е. 550, л. 4.
31 AMBhR on. 1 МОД, а. е. 1397, л. 2, 5-6; ЦДА, ф. 296, оп. 5, а. е. 78, л. 114; ф. 16, оп. 6,
а. е. 3716, л. 6.
32 ЦДА, ф. 296, оп. 5, а. е. 78, л. 72-73.
33 Knpja30BCKH, Р Цит. съч., с. 239.
34 За гръцките деца вж. 2-ри параграф от 1-ва глава.
35 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 112.
36 Пак там, л. 119.
37 Пак там, ф. 16, оп. 7, а. е. 1365, л. 1.
38 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 654, л. 246. Впоследствие настъпват промени в състава на
комисията.
39 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 194-195; оп. 5, а. е. 7, л. 110.
40 AMBR ф. 14, on. 1, а. е. 51, л. 1, 10, 13, 16, 18, 20, 23.
41 Пак там, л. 52, 54, 69, 90, 97, 99, 104.
42 Пак там, ф. 2, on. 1 ,а. е. 5, л. 1.
43 ЦДА, ф. 296, оп. 5, а. е. 7, л. 93-95.
44 Пак там, л. 89.
45 АМВнР оп. 12п, а. е. 79, л. 1; ЦДА, ф.296, оп. 5, а. е. 78, л. 81; ф. 1476, оп. 3, а. е. 1399, л. 1.
46 ЦДА, ф. 1466, оп. 4, а. е. 909, л. 8-11.
47 Пак там, ф. 296, оп. 5, а. е. 78, л. 72-73; on. 1, а. е. 434, л. 1.
48 Пак там, оп. 5, а. е. 7, л. 86.
264 Бележки
49 Пак там ,л. 66-67, 69-71; оп. 2, а. е. 84, л. 187-188, 203-204.

50 Пак там, оп. 5, а. е. 78, л. 81-85; ф. 147, оп. 3, а. е. 1399, л. 1-5.
51 АМВР ф. 2, on. 1, а. е. 193, л. 28-29.
52 ЦДА, ф. 296, оп 5, а. е. 78, л. 74-75; AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 249, л. 4.
53 AMBhR оп. 4, а. е. 78, л. 48-51.
54АМВВ ф. 14, on. 1, а. е. 51, л. 88, 96,101,108,110,113,116,121-122,134,138,157; ЦЦА,
ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 121.
55 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1530, л. 2.
56 Пак там, ф. 14, on. 1, а. е. 51, л. 5.
57 Пак там, ф. 2, on. 1, а. е. 5, л. 1; а. е. 178, л. 8.
58 Пак там, а. е. 5, л. 1.
59 ЦДА, ф. 296, оп. 5, а. е. 7, л. 57-61; оп. 2, а. е. 48, л. 177-179; а. е. 84, л. 205.
60 Пак там, оп. 5 , а. е. 7, л. 53-54.
61 Пак там, а. е. 78, л. 48-51.
“ Пактам, ф. 1466, оп.5,а.е. 1298, л. 3-5; ф. 296,оп. 2, а. е. 84, л. 192; оп. 1,а.е.515,л. 103
63 Пак там, ф. 296, оп. 5, а. е. 7, л. 45.
64 Пак там, л. 37, 43-44.
65 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1530, л. 5.
66 ЦЦА, ф. 296, оп. 5, а. е. 7, л. 34-38, 39-110.
67 Пак там, ф. 1466, оп. 5, а. е. 1298, л. 1-5.
68 AMBR ф. 14, on. 1, а. е. 53, л. 185, 187-188.
69 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 63. Разкритите към есента на 1948 г. три специализира
ни хирургически болници са обединени и се водят като специална болница на БЧК.
70 ЦДА, ф. 296, оп. 5, а. е. 7, л. 31.
71 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 135.
72 Пак там, л. 121.
73 Пак там ,л. 121-122.
74 Пак там, л. 121-122; а. е. 48, л. 134; оп. 3, а. е. 13, л.134. От 24 декември 1945 г. до 11
май 1952 г. курс купува за 1 щ. д. е 81,35 лв., а курс продава - 84 лв. През посочения период
щатският долар се купува - продава с 250% премия, което прави пазарния му курс купува
284,72 лв. и пазарния курс продава 294 лв. Средната стойност за курс купува и курс прода
ва за 1 щ. д. е 289,36 лв. (Справката е направена в БНБ.)
75 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 130-132. Сумата за месечна издръжка на въпросните
бежанци е изчислена, като се има предвид, че за последните пет месеца на 1949 г. се пла
нира месечна издръжка за децата в размер на 19 250 000 лв. (ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л.
127,130-132.) Санитарно-карантинните пунктове по границата с Гърция функционират до
ноември 1949 г., когато са закрити. (ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 123.)
76 Пак там, ф. 1б, оп. 8, а. е. 549, л. 11.
77 АМВВ ф. 2, on. 1, а. е. 1538, л. 1-2.
78 ЦЦА, ф. 296, оп. 5, а. е. 78, л. 21.
79 Пак там, л. 21-27.
80 Пак там.
81 Пак там. Интересно е да се отбележи, че българската страна среща големи труд
ности с транспортното обслужване на гръцките общежития. С писмо от 17 май 1948 г. до
ЦК на МОПР в Москва Д. Халов моли за съдействието им да бъдат снабдени срещу зап
лащане с два товарни камиона и две леки коли „Победа“, които им били нужни за осигуря
ването на гръцките деца. (ЦЦА, ф. 15, on. 1, а. е. 94, л. 60.)
82 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 87, л. 1-5, 77-80, 87-90.
83 Пак там, оп. 3, а. е. 13, л. 104, 111. От намиращите се към 28 октомври 1949 г. в
Бележки 265
Берковица 1828 бежанци по професионален признак се разпределят както следва: 1094 са

земеделци, 198 работници, 125 шивачи и обущари, 40 шофьори, 37 механици, 24 железаро-
тенекеджии, 24 зидари и др.
84 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 53. По данни на БЧК към средата на декември 1949 г.
общежития за възрастни гръцки бежанци има още в Сливен, Стара Загора и др. (ЦДА, ф.
296, оп. 2, а. е. 258, л. 1.)
85 Кщуазовски, Е Цит. съч., с. 239; Китаноски, М., Г. Доневски. Деца бегалци од ErejcKa
Македонща во 1угославща. Скоще, 2003, 18-21.
86Вж. по-подробно: Даскалов, Г Българите в Егейска Македония - мит или реалност.
С., 1996, с. 233; Същият, Армъните в Гърция. С. 2005, с. 102.
87 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 123.; ф. 16, оп. 7, а. е. 1365, л. 4-6.
88 Кир]азовски, Е Цит. съч., с. 240; Пановски, С., И. Лафазановски. Прогонство што
трае. Скоще, 2005, с. 6.
89 ЦДА, ф. 16, оп. 8, а. е. 166, л. 1-3.; оп. 7, а. е. 1365, л. 4-6.
90 Пак там, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 112; ф. 15, on. 1, а. е. 88, л. 217; ф. 16 , оп. 7, а. е. 1365,
л. 4-6. Първата група гръцки деца пристига в Белград на 30 март 1948 г. (Китаноски, М., Г.
Доневски. Цит. съч., с. 23.)
91 ЦДА, ф. 16, оп. 6, а. е . 3716, л. 6; оп. 7, а. е.1365, л. 2-3; ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 123. Г
Цаусидис (с псевдоним Георгис Барбагеоргис) е роден през 1896 г. в Краснодар (CCCF).
След установяването му в Гърция живее в с. Нусретли (Никифорос), Драмско. Активен
деец на ГКП от 1924 г. Бил е член на Комитета на емигрантите в Югославия, а от 16 юни
1945 до 20 февруари 1946 г. е член на Комитета на гръцките емигранти в България. От
1948 г. работи в емигрантския комитет в гръцкото общежитие в Берковица.
92 ЦДА, ф. 16, оп. 7, а. е. 1365, л. 2-3; ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 123.
93 Пак там, ф. 286, оп. 2, а. е. 84, л. 162.
94 Пак там, on. 1, а. е. 654, л. 157; оп. 2, а. е. 84, л. 123.
95 Пак там, ф. 16, оп. 7, а. е. 1365, л. 2-3; ф. 296, on. 1, а. е. 654, л.157; оп. 2, а. е. 82, л. 99;
а. е. 87, л. 22; ф. 15, on. 1, а. е. 76, л. 136.
96 Пак там, ф. 16, оп. 7, а. е. 1365, л. 4-6.
97 Пак там, л. 2-3.
98 Пак там, ф. 49, on. 1, а. е. 3307, л. 3-4.
99 Пак там, ф. 296, оп. 5, а. е. 75, л. 130-134.
100 Пак там, on. 1, а. е. 654, л. 127.
101 Пак там, оп. 5, а. е. 78, л. 115.
102 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 112-113.
103 Пак там, оп. 5, а. е. 78, л. 112.
104 Пак там, л. 91; оп. 2, а. е. 84, л. 200-201.
105 Пак там, оп. 5, а. е. 78, л. 96-101.
106 Пак там.
107 Пак там.
108 Пак там.
109 Пак там.
110 Пак там.
111 Пак там, л. 102-104.
112 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 161.
113 Пак там, оп. 5, а. е. 7, л. 89, 93-95.
1,4 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 112-113.
115 Пак там, л. 86, 89, 93-95.
116 Пак там, л. 69-71.
266 Бележки
117 Пак там, ф. 1476, оп. 3, а. е. 1399, л. 1-5; ф. 296, оп. 5, а. е. 78, л. 81-85, 114
118 Пак там.
119 Пак там.
120 Пак там, ф. 296, оп 2, а. е. 84, л. 70-71, 86.
121 Пак там, л. 112-113,155-157.
122 Пак там, л. 57, 59, 61, 66-67.
123 Пак там, оп. 5, а. е. 78, л. 77-78.
124 Пак там.
125 Пак там.
126 Пак там.
127 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 52-57.
128 Пак там, л. 59.
129 Пак там, ф. 16, оп.7, а. е. 1353, л. 2.
130 Пак там, ф. 296, оп. 5, а. е. 7, л. 43^-5.
131 Пак там ,л. 43-44.
132 Пак там, ф. 1466, оп. 4, а. е. 909, л. 12.
133 Пак там, ф. 296, оп. 5, а. е. 7, л. 41-42.
134 Пак там, а. е. 78, л. 48-51.
135 Пак там, л. 48-51; ф. 1466, оп. 4, а. е. 786, л. 1-4.
136 Пак там, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 112-113.
137 Пак там, оп. 5, а. е. 7, л. 37.
138 АМВВ ф. 2, on. 1, а. е. 1530, л. 4, 6-15.
139 Пак там, л. 1.
140 Пак там, л. 3, 6-15.
141 ЦДА, ф. 1466, оп. 4, а. е. 909, л. 8-11; ф. 15, on. 1, а. е. 82, л. 179-180.
142 Пак там, ф. 296, оп. 5, а. е. 78, л. 72-73.
143 Пак там, ф. 15, on. 1, а. е. 164, л. 123.
144Вж. по-подробно: Даскалов, Г България и Гърция от разрив към помирение 1944—
1964. С., 2004, 152-152, 164-165.
145 АМВнВ оп. 12п, а. е. 122, л. 2-12; а. е. 589, л. 7-14.
146 Пак там, а. е. 122, л. 2-12; а. е. 589, л. 15-16.
147 Пак там, а. е. 589, л. 17; а. е. 122,-л. 2-12.
148 Пак там, а. е. 589, л. 19, 24.
149 Пак там, л. 47; а. е. 101, л. 51.
150 ЦДА, ф. 296, оп. 5, а. е. 7, л. 34.
151 АМВВ ф. 2, on. 1, а. е. 1530, л. 2.
152 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 69-70.
153 Пак там, л. 71.
154 Пак там.
155 Пак там, л. 69-70.
156 Пак там, л. 72-73; АМВнВ оп. 12п, а. е. 122, л. 2-12.
157 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 74.
158 След подписването на Договора за мир (10 февруари 1947 г. - Париж) на 26 юли
1947 г. българското правителство изпраща молба до генералния секретар на ООН Тригве
Ли за приемането на България в организацията. То подновява молбата си на 23 септември
и 30 септември 1948 г., на 30 юни 1952 г., 23 март 1954 г. и 20 септември 1955 г. (Матеева,
М., Хр. Тепавичаров. Дипломатически отношения на България 1878-1988. С., 1989, с. 338.)
159 ЦДА, ф. 296, оп. 3, а. е. 14, л. 50-51, 53; on. 1, а. е. 535, л. 83.
160 Пак там, оп. 3, а. е. 14, л. 49, 52.
Бележки 267
161 Пак там, ф. 16, оп. 6, а. е. 580, л. 1; AMBhR on 12п, а. е. 122, л. 2-12.
162 ЦДА, ф. 16, оп. 2, а. е. 84, л. 59-60.
163 Пак там, ф. 1, оп. 3, а. е. 14, л. 45-46
164 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 129; on. 1, а. е. 536, л. 1-2, 9; оп. 3, а.е. 14, л. 60.
165 AMBhR оп. 12п, а. е. 122, л. 2-12.
166 ErejcKa Македонка во НОБ 1949. Т. 4. Скоще, 1983, 284-285.
167 ЦДА, ф. 16, оп. 2, а .е. 84, л. 85.
168Гръцкият комитет за помощ на детето е сформиран през май 1948 г. със седалище
Будапеща, а от 1950 г. в Букурещ. Ръководният орган на ЕВОП е Централното бюро (трич
ленен секретариат) - представители на гръцките деца, на македонските деца и на младе
жите. Председател на Централното бюро е Петрос Кокалис. (ЦДА, ф. 296, оп. 3, а. е. 13, л.
6-9; Мартинова-Буцкова, Ф. И ние сме деца на ма)ката 3eMja... Скоще, 1998, с. 99.
169 ЦДА, ф. 15, on. 1, а. е. 94, л. 70-71.
170 Пак там, ф. 296, оп. 5, а. е. 7, л. 33.
171 Пак там, л. 29-32.
172 Пак там, ф. 15, on. 1, а. е. 77, л. 68; ф. 296, on. 1, а. е. 523, л. 1.
173 Пак там, ф. 15, on. 1, а. е. 77, л. 68; ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 151-152.
174 Пак там, ф. 15, on. 1, а. е. 89, л. 207.
173 Пак там, ф. 296, оп. 2, а. е. 89, л. 133-134, 138-139, 141, 143, 146.
176 Пак там, а. е. 87, л. 10-11.
177 Пак там, а. е. 84, л. 53, 63.
178 Пановски, С., И. Лафазановски. Цит. съч., 79-80.
179За положението на гръцките деца в Румъния е показателен следният пример. Поради
недостиг на хляб в общежитието в Синая много често се налагало да бъде давана мамалига,
приготвена от некачествено царевично брашно. В нея често са намирани червеи. След
подобен случай, в продължение на няколко дни децата отказват да я консумират. Във
връзка с това в общежитието пристига членът на ПБ на ЦК на РРП Ана Паукер. Тя разяс
нява икономическите трудности на страната, заради което са гладували и самите румън
ски деца. (По сведение на Герман Миовски от ноември 2005 г.)
180 ЦДА, ф. 296, оп. 5, а. е. 78, л. 16-18.
181 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 112-113, 125, 129, 162, 211; ф. 15, on. 1, а. е . 94, л. 70. S
състава на делегацията са три гъркини - членове на Общогръцкия съюз на жените, и три
„македонки“ - Донка Калкова от с. Дъмбени, Костурско, София Чулева от с. Загоричане,
Костурско, и Тронда Веляновска от с. Герман, Леринско. (Пановски, С., И. Лафазановски.
Цит. съч., с. 74.) Според М. Китаноски и Г. Доневски третата „македонка“ е София Данова
от с. Ошчима, Леринско. (Китаноски, М„ Г. Доневски. Цит. съч., с. 47.) Възниква един
интересен въпрос, защо делегацията най-напред посещава Пазарджик, след като там ня
ма общежитие за гръцки деца. Най-вероятно посочените „македонки“ са пожелали да сто
рят това, тъй като в града са заселени много бежанци от Егейска Македония и е възможно
там да имат свои роднини.
182 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 129.
183Пак там, on. 1, а. е. 654, л. 523. В цитираното поверително писмо проф. д-р Л. Рачев
иска да бъдат отпуснати за издръжка през юни 1949 г. за около 6000 лекоболни възрастни
гръцки бежанци по 7200 лв. или общо за месеца 43 млн. лв. и за други 700 тежкоболни по
9000 лв. или общо за месеца 6,3 млн. лв. За около 300 югославски политемигранти, чиято
месечна издръжка на всеки един е по 11 500 лв., иска 3 450 000 лв. За третото тримесечие
на 1949 г. за издръжка на гръцките бежанци (възрастни и деца) и на югославските полите
мигранти професорът предлага да бъдат планирани 180 млн. лв. (ЦДА, ф. 296, on. 1, а. е .
654, л. 523.)
268 Бележки
184 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 118-126, 161-164.

185 Пак там, л. 161-164.
186 Пак там, л. 127.
187 Пак там, л. 127,130-132.
188 Пак там, а. е. 101, л. 193.
189 Пак там, а. е. 48, л. 84..
190 Пак там, а. е. 84, л. 76,151-152.
191 Пак там, оп. 5, а. е. 78, л. 12; ф. 16, оп. 8, а. е. 549, л. 8.
192 Пак там, ф. 296, оп. 3, а. е. 14, л. 60-61.
193 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 91.
194 Пак там, оп. 3, а. е. 14, л. 60-61.
195 АМВнР оп. 12п, а. е. 122, л. 2-12.
196 ЦЦА, Ф- 296, оп. 5, а. е. 78, л. 21-27.
197 Пак там, on. 1, а. е. 653, л. 1-64.
198 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 59-60.
199 По сведение на ГКП към октомври 1950 г. общият брой на бежанците от Гърция
(мъже, жени и деца) е 55 881. От тях 19 920 (35,64%) са „македонци“. (Кир]‘азовски, Р Ма
кедонски национални институции во erejcraoT дел на Македонка (1941-1961). Скоще, 1987,
с. 229.
200 Мартинова-Буцкова, Ф. Цит. съч., 33-35, 37.
201 Пак там, с. 44. Според С. Пановски и И. Лафазановски в Румъния били приети
около 8500 деца, от които 7000 били „македончета“. Според тези автори изведените от
Гърция деца били главно „македончета“. Гърчетата били малка част, като повечето от тях
били от „влашко потекло“. (Пановски, С„ И. Лафазановски. Цит. съч., с. 10, 311)
202 Китаноски, М., Г. Доневски. Цит. съч., с. 35, 37-38.
203 Пак там, 166-167; Мартинова-Буцкова, Ф. Цит. съч., с. 81.
204 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 53.
205 При изчисленията се има предвид планираната от ДКГБ месечна субсидия от
19 250 000 лв. (ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 127, 130-132.)
206 При изчисленията се имат предвид извършените разходи до 1 юни 1949 г„ които
възлизат на 287 400 000 лв. (ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 127), както и разходите през юни,
които възлизат на 21 млн. лв., и за останалите 6 месеца от годината, възлизащи на 115 500 000
лв., при месечен разход от 19 250 000 лв. (ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 127, 130-132.)
207 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 98, л. 101-103.
208 АМВнР оп. 12п, а. е. 122, л. 2-12.
209 Пак там, л. 34-39.
2,0 ЦЦА, ф. 159, оп. 8, а. е. 5,л. 13.
211 Пак там, ф. 16, оп. 7, а. е. 1978, л. 3.
212 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 653, л. 257.
213 Пак там, ф. 15, on. 1, а. е. 1, л. 132; а. е. 95, л. 33, 220.
214 Пак там, а. е. 349, л. 133.
215 Пак там, ф. 5, on. 1, а. е. 253, л. 136-137.
216 Пак там, оп. 7, а. е. 382, л. 1, 3.
217 Пак там, оп. 7, а. е. 1159, л. 1.
218 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 653, л. 277; а. е. 654, л. 94-99.
219 Пак там, ф. 159, on. 1, а. е. 45, л. 62.
220 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 653, л. 266-267.
221 Пак там, л. 277.
222 Пак там, ф. 28, on. 1, а. е. 469, л. 55.
Бележки 269
223 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 653, л. 264-265.

224 Пак там, л. 271-276.
225 Пак там, ф. 159, оп. 21, а. е. 1, л. 1, 3-5.
226 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 653, л. 239, 258-259.
227 АМВнД оп. 12п, а. е. 74, л. 1-6.
228 ЦДА ф. 296, on. 1, а. е. 653, л. 240, 260-262.
229 Пак там, ф. 5, on. 1, а. е. 370, л. 3, 20, 28.
230 Пак там, л. 34.
231 Пак там, ф. 15, on. 1, а. е. 87, л. 29-30, 32-33; ф. 5, on. 1, а. е. 370, л. 16, 22, 24, 40, 47,
60; Софийски окръжен държавен архив (СОДА), ф. 7, оп.1, а. е. 22, л. 16-19.
232 ЦДА, ф. 296, оп.1, а. е. 654, л. 188-194.
233 Пак там, ф. 15, on. 1 , а. е. 87, л. 35-36, 39; а. е. 88, л. 218; ф. 5, on. 1, а. е. 370, л. 8-9;
ф. 296, on. 1, а. е. 440, л.12.
234 Пак там, ф. 15, on. 1, а. е. 89, л. 30, 31, 34.
235 АМВнР оп. 12п, а. е. 74, л. 1-6.
236 ЦДА, ф. 15, on. 1, а. е. 87, л. 116; а. е. 89, л. 73.
237 Пак там, а. е. 95, л. 33, 119.
238 Пак там, а. е. 82, л. 53-54, 57, 63,108.
239 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 654, л. 85.
240 Пак там, ф. 15, on. 1, а. е. 653, л. 318; а. е. 95, л. 92, 96-98.
241 Пак там, ф. 5, on. 1, а. е. 370, л. 25-26, 38, 44.
242 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 653, л. 332-336, 339.
243 Пак там, ф. 15, on. 1, а. е. 87, л. 50, 53; а. е. 82, л. 65.
244 АМВнР оп. 12п, а. е. 74, л. 1-6; ЦДА, ф. 296, on. 1, а. е. 654, л. 94-99.
243 ЦДА, ф. 15, on. 1, а. е. 92, л. 8; ф. 296, on. 1, а. е. 654, л. 93, 108-111; а. е. 653, л. 405.
246 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 653, л. 310-397, 427, 436; ф. 5, on. 1, а. е. 370, л. 4-96.
247 Пак там ,ф. 791, on. 1, а. е. 76, л. 46-63.
248 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 653, л. 310.
249 Пак там, ф. 15, on. 1, а. е. 95, л. 151, 162.
250 Пак там, а. е. 95, л. 119.
251 Пак там, ф. 16, оп. 8, а. е. 126, л. 1-2. На Петия конгрес на БРП(к), 18-25 декември
1948 г., партията е преименувана на БКП.
252 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 653, л. 532.
253 Пак там, л. 327, 329.
254 Пак там, ф. 15, on. 1, а. е. 95, л. 33.
255 Пак там, а. е. 89, л. 30, 34.
256 Пак там, а. е. 95, л. 119.
257 Пак там, а. е. 87, л. 148.
258 Пак там, ф. 5, on. 1, а. е. 370, л. 25-26, 44.
259 Пак там, л. 22.
260 Пак там, ф. 16, оп. 8, а. е. 582, л. 1-2.
261 Пак там, оп. 15, а. е. 392, л. 1-3. Радиопредаванията на „демократичните станции"
са били: „Свободна Гърция“ с три 15-минутни емисии и четвърта от 30 минути; Радио
Москва - две 15-минутни емисии и трета от 30 минути; Радио Букурещ - една 15-минутна
емисия и втора от 30 минути; Радио Прага с една 15-минутна емисия. (ЦДА, ф. 16, оп. 15,
а. е. 392, л. 1-3.)
262 За националния състав на ДАТ и на гръцките деца в България вж. Кир)азовски, Р
Македонското национално прашан>е... с. 335; Същият, Македонски национални инсти
туции... с. 229. Авторът третира лицата от славянски произход като „македонци“.
270 Бележки
263 11ДА, ф. 299, on. 1, а. е. 2, л. 348.

264 За резултатите от двугодишната акция в подкрепа на гръцката левица липсват
обобщени данни. Единствените, с които разполагаме, са за периода от 1 януари до 6 юни
1948 г. (АМВнЕ оп. 12п, а. е. 74, л. 1-6; ЦЦА, ф. 296, on. 1, а. е. 654, л. 94-99.) Те са ориентир,
от който съдим за резултатите от акцията през второто полугодие на 1948 г„ които прие
маме, че са сходни с тези от първото. Считаме, че резултатите от акцията през 1949 г. са
близки до тези от 1948 г.
Втора глава
1AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1538, л. 3-4.
2 Пак там, л. 5-7, 11-12.
3Даскалов, Е България и Гърция от разрив към помирение (1944-1964). С, 2004,218-219.
4 АМВГ ф. 2, on. 1, а. е. 1538, л. 3-4.
5 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 110.
6 Пак там, а. е. 89, л. 117.
7 Пак там, а. е. 84, л. 109.
8 Пак там, on. 1, а. е. 104, л. 66-67.
9 Пак там, оп. 2, а. е. 101, л. 183.
10 Пак там, on. 1, а. е. 104, л. 92-94.
11 Пак там, оп. 2, а. е. 103, л. 72, 74.
12 Пак там, оп. 3, а. е. 21, л. 76-77. В категорията „за специална работа“ най-вероятно
се имат предвид лицата, годни за нелегална дейност в Гърция, организирана и ръководена
от ГКП.
13 Пак там, оп. 2, а. е. 104, л. 21-23.
14 Пак там, а. е. 105, л. 29-30. Болницата на БЧК в Банкя възобновява дейността си и
към декември 1950 г. функционира като такава. (ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 104, л. 1.) Най-
вероятно тази необходимост възниква с изтеглянето на въоръжените групи и на подразделе
ния от 7-ма дивизия на ДАТ от Северна Гърция в България и Албания към есента на 1950 г.
15 ЦЦА, ф. 296, оп. 3, а. е. 19, л. 125.
16 Пак там, л. 100.
17 Пак там, а. е. 22, л. 216-222; оп. 2, а. е. 101, л. 187,
18 Пак там, оп. 3, а. е. 58, л. 147.
19 Пак там, а. е. 22, л. 211.
20 Пак там, оп. 2, а. е. 103, л. 28; а. е. 258, л. 14.
21 Пак там, а. е. 58, л. 147.
22 Пак там, а. е. 103, л. 1.
23 Пак там, а. е. 89, л. 103.
24 Пак там, а. е. 101, л. 144.
25 Пак там, а. е. 99, л. 481, 486.
26 Пак там, л. 204.
27 Пак там, оп. 3, а. е. 21, л. 31-32.
28 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 180.
29 Пак там, а. е. 258, л. 6.
30 Пак там, а. е. 90, л. 67-69.
31 Пак там, а. е. 103, л. 5-6.
32 Пак там, а. е. 100, л. 80-81.
33 Пак там, а. е. 99, л. 69; а. е. 104, л. 174; а. е. 102, л. 30; on. 1, а. е. 104, л. 172. БЧК
Бележки 271
разполага със следните почивни станции: в Хисаря с пет вили; Карловски бани - 1 вила с
26 стаи и 70 легла; Наречен - една вила с 30 стаи; Вършец - една вила с 29 стаи и 70 легла.
(ЦЦА, ф. 296, оп. 3, а. е. 19, л. 19-22.)
34 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 105, л. 1-2; а. е. 103, л. 1-2.
35 Пак там, on. 1, а. е. 104, л. 183.
36 Пак там, оп. 2, а. е. 103, л. 3-4; а. е. 105, л. 3-4.
37 Пак там, ф. 16, оп. 32, а. е. 130, л. 5-6.
38 Пак там, ф. 296, оп. 3, а. е. 22, л. 215.
39 Пак там, а. е. 21, л. 35.
40 Пак там, оп. 2, а. е. 89, л. 91, 93, 95; а. е. 103, л. 9.
41 Пак там, а. е. 258, л. 2; а. е. 101, л. 194; а. е. 89, л. 92.
42 Пак там, а. е. 103, л. 9; а. е. 99, л. 347.
43 Пак там, а. е. 101, л. 131.
44 Пак там, ф. 16, оп. 32, а. е. 130, л. 5-6.
45 Пак там, ф. 296, оп. 2, а. е. 58, л. 160-163; а. е. 103, л. 61.
46 Пак там, а. е. 100, л. 9-10.
47 Пак там, on. 1, а. е. 11, л. 185.
48 Пак там, оп. 2, а. е. 101, л. 179.
49 Пак там, а. е. 100, л. 3, 12-15.
50 Пак там, л. 4, 8, 30-31.
51 Пак там, оп. 3, а. е. 102, л. 52.
52 АМВД ф. 2, on. 1, а. е. 1542, л. 5-10; ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 103, л. 25.
53 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 103, л. 25.
54 АМВД ф. 2, on. 1, а. е. 1542, л. 5-10.
55 Пак там, а. е. 1538, л. 11-12; а. е. 1542, л. 5-10; а. е. 1606, л. 15-16.
56 Пак там, а. е. 1542, л. 5-10.
57 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 90, л. 188.
58 Пак там, оп. 3, а. е. 100, л. 25.
39 Пак там, а. е. 90, л. 186.
60 Пак там, on. 1, а. е. 104, л. 18, 103.
61 AMBR ф. 2, on. 1, а. е.1538, л. 89.
62 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 100, л. 6; а. е. 99, л. 379.
63 Пак там, оп. 3, а. е. 9, л. 1-3.
м АМВД ф. 2, on. 1, а. е. 1560, л. 3-12.
м Пак там, а. е. 1542, л. 18-21.
66 Пак там, а. е. 1562, л. 1-9; а. е. 1580, л. 5.
67 Пак там, а. е. 1541, л. 1-8.
68 Останалите софийски предприятия, в които работят гръцки бежанци, са: стъклар
ска фабрика .Надежда“; фабрика „Галенус“; маслобойна „Георги Димитров“; „Електростал“;
„Хладстрой“; завод „23 декември“; химическа фабрика „Победа“; болтова фабрика „Георги
Кирков“; фабрика „Фаянс“. Отбелязано е още едно предприятие, чието име не е разчетено.
69 ЦДА, ф. 296, оп. 3, а. е. 21, л. 33-34. Сборът на настанените в провинцията лица е с
52 по-малък от посочения общ брой, в който вероятно са включени не само работещите в
индустриалните предприятия, а и организационни, и партийни кадри.
Сред настанените на работа са и 71 лица, мобилизирани насилствено в ДАТ След
обявената амнистия от гръцкото правителство на Н. Пластирас те изявяват желание да се
завърнат в Гърция, което не е удовлетворено. Започнали и бягства, поради което са били
въдворени в ТВО „Ножарево“. (AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1541, л. 1-8.)
70 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 104, л. 21-23.
272 Бележки
71 Пак там, оп. 3, а. е. 21, л. 74.

72 Пак там, л. 75; AMBR ф 2 , on. 1, а. е. 1542, л. 18-21; а. е. 1541, л. 1-2.
73 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1557, л. 6-22.
74 ЦДА, ф. 296, оп. 5, а. е. 79, л. 11-21.
75 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1557, л. 1-5, 23-28.
76 Пак там, а. е. 1580, л. 5.
77 Кир]азовски, R Правната дикриминацща на големо-грчката политика во erejcKHOT
дел на Македонща по Втората светска eojHa. CKonje, 1996, 130-131.
78 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1555, л. 1-43; а. е. 1557, л. 29-72.
79 Имайки предвид, че разходите за гръцките бежанци и деца са 19,6 пъти по-големи
от тези за югославските и други политемгранти, които за периода 1 януари - 10 юни 1950 г.
възлизат на 7 488 000 лв., приемаме, че потребностите са наложили изразходването на
сумата на БЧК от 148 млн. лв. в това съотношение - 140 млн. за гърците и около 8 млн. за
политемигрантите от Югославия и други страни. Вземаме под внимание и обстоятелството,
че към октомври 1950 г. възрастните гръцки бежанци са около 3,5 пъти повече от децата и
би трябвало да разпределим сумата за гърците в това съотношение - 100 млн. за възраст
ни и 40 млн. за децата.
80 През 1950 г. средната стойност на 1 щ. д. по курс купува и курс продава е 289,36 лв.
(Държавен вестник, бр. 236, 6 октомври 1950, с. 2.) Този курс се потвърждава и при актуа
лизираната справка в БНБ.
81 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 90, л. 20-21, 27.
82 За издръжка на политемигрантите от Югославия и други страни за второто полу
годие на 1950 г. са планирани 12 млн. лв.
83 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 100, л. 101-102; а. е. 101, л. 81-82.
84 В с. Павел баня възрастните политемигранти са настанени в общежитието за гръц
ки деца. (ЦДА, ф. 296, оп. 5, а. е. 70, л. 87.)
85 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 262, л. 28.
86 Пак там, л. 16.
87 Пак там, л. 29.
88 Пак там, оп. 5, а. е. 74, л. 16-21.
89 Пак там, оп. 6, а. е. 259, л. 11.
90 Пак там, оп. 2, а. е. 262, л. 22.
91 Пак там, оп. 3, а. е. 19, л. 19-22.
92 Пак там, оп.1, а. е. 11, л. 193.
93 Пак там, оп. 2, а. е. 259, л. 4,13.
94 Пак там, on. 1, а. е. 11, л. 195.
95 Пак там, оп. 3, а. е. 21, л. 2.
96 Пак там, оп. 2, а. е. 262, л. 23-24.
97 Пак там, л. 23.
98 Пак там, л. 26.
99 Според известните ни данни през 1950 г. общежития за югославски политемигран
ти има в София и Плевен. (ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 99, л. 485, 515.) Съдейки от броя на
отпущаните купони за хляб през септември - октомври 1950 г., само в софийското обще
житие има от 90 до 120 югославски политемигранти. (ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 100, л. 17, 23.)
Предполагаемият брой в двете общежития е около 200 души. Към 9 юни 1954 г. по данни
на отдел „Международни връзки“ при ЦК на БКП в България има 364 югославски
политемигранти. (ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 428, л. 6-9.)
100 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 262, л. 26.
101 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1580, л. 5.
Бележки 273
102 Към 29 декември 1951 г. в България има 791 гръцки деца. (АМВР ф. 2, on. 1, а. е.
1582, л. 1-2.)
103 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1582, л. 1-2.
104В съхранените в българските архивохранилища документи първоначално придош-
лите у нас гръцки граждани по време на Гражданската война са обозначавани като „гръц
ки бежанци“. В документи от 1951 г. те вече са наричани „гръцки емигранти и политемиг
ранти“, без да сме констатирали някакво различие във влаганото в тези две понятия смис
лово съдържание. Постепенно думата „бежанец“ ще бъде замествана с „емигрант“ и „по
литемигрант“, за да се наложи окончателно последният термин, а гръцките бежанци като
колективна категория ще бъдат наричани „гръцки политемигранти“.
105 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 262, л. 4.
106Към 11 февруари 1952 г. в България има 791 деца. (АМВР ф. 1,оп. 1,а. е. 2558, л. 1-3.)
107 AMBR ф. 1, on. 1, а. е. 2558, л. 1-3.
108 ЦЦА, ф. 296, оп. 5, а. е. 79, л. 28-35.
109 Пак там, а. е. 73, л. 83.
110 Пак там, оп. 4, а. е. 65, л. 1-10.
111 Пак там, оп. 2 , а. е. 262, л. 13.
112 Пак там, оп. 5, а. е. 77, л. 63; ЦЦА, ф. 16, оп. 32, а. е. 796, л. 41.
113 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1600, л. 5-7.
114 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 262, л. 3.
115 Пак там, а. е. 268, л. 7.
116 Пак там, оп. 5, а. е. 71, л. 368.
117 Пак там, а. е. 74, л. 29-32; AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1602, л. 1-3.
118 ЦЦА, ф. 296, оп. 5, а. е. 79, л. 22-24.
119AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1602, л. 5-7.
120 Пак там.
121 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 262, л. 13; а. е. 260, л. 13.
122 Към 11 февруари 1952 г. в общежитията има 791 деца. (AMBR ф. 1, on. 1, а. е. 2558,
л. 1-3.) Към 15 декември 1951 г. в общежитията за гръцки бежанци са настанени 600 души.
(ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 262, л. 29.)
123 Издръжката на едно лице е около 93 764 лв. През 1952 г. за издръжка на гръцките
деца са изразходвани около 70 млн. лв.
124AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1544, л. 6-8.
125 Пак там, а. е. 1537, л. 1-4.
126 Пак там, а. е. 1534, л. 1-3.
127 В документа малкото име на Мавридис е посочено като Елевзери. В редица други
източници, включително и в периодичния печат, то е Лефтерис. Роден е през 1918 г. в
Атина, грък.
128П. Кирякос е журналист, роден в Лимасол (Кипър) през 1925 г., грък. Има британс
ко поданство и е неженен. Пристига в България през април 1948 г. от Лондон. Член на ГКП.
129Алберта (Ерма) Гечева, родена през 1916 г. в Русе, българка. Завършила е филоло
гия във Франция.
130 Атанас Пейков, роден 1903 г. с. Бабчор, Костурско, българин. Завършил гръцка
гимназия в Костур. Живял в Лерин. Редактор на популисткия вестник „Гласът на народа“.
През 1939 г. е хвърлен от гръцките власти в затвора за политически престъпници ,Акро-
навплия“. След освобождението му, през 1941 г. се свързва с ВМРО. Установява се на
местожителство и работа в гр. Драма по време на българското военновременно управле
ние на Беломорието. Поканен е от ръководството на Костурското братство да стане връз
ка между Българската милиция в Костурско и Югославската народноосвободителна войска,
274 Бележки
но той отказва. След 9 септември 1944 г. се установява в България. По настояване на

изтъкнатия деец на ГКП Ставри Кочев заминава за Букурещ и по негово поръчение напис
ва учебника „Граматика на македонския език“, издаден в Букурещ през 1952 г. Тъй като той
е отражение на българската езикова норма, неговият автор е заклеймяван от скопските
автори при всеки удобен случай.
131 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1525, л. 5-10.
132 Пак там.
133 Пак там, а. е. 1533, л. 1-7.
134 Пак там, а. е. 1536, л. 1-2.
135 Пак там, а.е. 1538, л. 3-4; а. е. 1544, л. 9-10.
136 Пак там, а. е. 1538, л. 5-7.
137 Пак там, а. е. 1542, л. 5-10.
138 Пак там, а. е. 1538, л. 10.
139 Пак там, а. е. 1542, л. 5-10.
140 Пак там, а. е. 1544, л. 1-2, 6.
141 Пак там, а. е. 1542, л. 18-21. Става дума за Първа егейска ударна бригада, съставе
на от дезертиралите от ЕЛАС македонски Костурско-лерински и Воденски батальон. През
есента на 1944 г. те се откъсват от ЕЛАС и се прехвърлят във Вардарска Македония, къде-
то се поставят под политическото ръководство на ЮКП и командването на ГЩ на Маке
донската народноосвободителна войска.
142 АМВВ ф. 2, on. 1, а. е. 1538, л. 13-15.
143 Пак там, а. е. 1541, л. 1-8.
144 Пак там, а. е. 1537, л. 5-7.
145 Пак там, а. е. 1602, л. 1-3.
146 Пак там, а. е. 1602, л. 5-7.
147 ЦДА, ф. 15, on. 1, а. е. 1, л. 95-96; ф. 16, оп. 32, а. е. 304, л. 1.
148 АМВЕ ф. 2, on. 1, а. е. 1538, л. 10.
149 Пак там, а. е. 1515, л. 33.
150 Пак там, а. е. 1602, л. 1-3; ЦДА. ф. 296, оп. 5 ,а. е. 74, л. 21.
151 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1538, л.Ю; а. е. 1602, л. 1-3.
1,2 Пак там, а. е. 1602, л. 1-3.
153 ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 427, л. 1; а. е. 304, л. 1.
154АМВЕ ф. 2, on. 1, а. е. 1602, л. 1-3; ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 304, л. 2-5.
155 ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 1602, л. 2-5.
156АМВЕ ф. 2, on. 1, а. е. 1602, л. 1-3.
157 Пак там, а. е. 1525, л. 5-10.
158 Пак там, а. е. 1534, л. 1-3.
159 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 100, л. 51.
160 Пак там, л. 125; оп. 3, а. е. 100, л. 103.
161 Пак там, оп. 2, а. е. 100, л. 50-51.
162АМВЕ ф. 2, on. 1, а. е. 1545, л. 1; ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 427, л. 1; а. е. 506, л. 2.
163 АМВВ ф. 2, on. 1, а. е. 1525, л. 5-10.
164 ЦДА, ф. 16, оп. 15, а. е. 392, л. 1-3.
165 Пак там, оп. 6, а. е. 2695, л. 34-35; оп. 32, а. е. 304, л.1. От 1 януари 1954 г. редактор
на в. „Лефтериа“ е Димитриос Петкидис. (ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 427, л. 1.)
166 Пак там, ф. 296, оп. 2, а. е. 259, л. 13.
167 Пак там, л. 4.
168 Пак там, л. 7.
169 Пак там, а. е. 264, л. 6. Н. Хадзистелиос е от с. Просечен (Просоцани), Драмско.
Бележки 275
Подложен на преследване от гръцките власти, през 1948 г. излиза в нелегалност. От влас

тите е преследван и В. Лакакис. След като не успяват да се свържат с ДАГ, се прехвърлят
в България. (ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 264, л. 11.)
170 Пак там, л. 6.
171 Пак там, оп. 9, а. е. 10, л. 39-42.
172 Пак там, оп. 5, а. е. 73, л. 47.
173 АМВВ ф. 2, on. 1, а. е. 1538, л. 3-4.
174 Пак там, а. е. 1543, л. 1-3; а. е. 1565, л. 1-400.
175 Пак там, а. е. 1544, л. 9-10. След самоубийството си Малтезос оставя архив, към
който ДС проявява интерес.
176 Пак там, а. е. 1543, л. 1-3.
177 Пак там, а. е. 1542, л. 5-10.
178 Пак там, а. е. 1538, л. 3-4.
179 Пак там, а. е. 1542, л. 5-10, 18-21.
180 Пак там, л. 18-21.
181 Пак там, л. 5-10.
182 Пак там.
183 Пак там.
184 Пак там, л. 18-21.
185 Пак там, а. е. 1538, л. 3-4.
186AMBR ф. 12, on. 1, а. е. 132, л. 1-9.
187 Пак там, а. е. 359, л. 9-13.
188 Пак там, л. 1-2.
189 Пак там.
190 Пак там, ф. 2, on. 1, а. е. 1542, л. 18-21; ф. 1, on. 1, а. е. 1668, л. 1-2. За преместване
от лагер „Косалча“ в ТВО „Белене“ са предвидени следните лица: Атанасиос Д. Минудис;
Теофилис Н. Самоковидис; Христос Н. Спирулакис; Костас С. Василиадис; Панайотис К.
Христус; Ангелос А. Костас; Ангелос А. Канузис; Лефтериос П Спиридопулос; Томас Г.
Гаязус; Филопимос Д. Павлидис; Евангелос П. Мимикус; Петрос И. Узунидис; Евангелос
К. Атанасиус; Харидус А. Камберидис; Нури С. Бекиров; Константинос А. Димоскакис;
Георгиос Д. Ципас ( Г Чипов); Маркос И. Жиголов; Христос А. Мазнейкус ( Хр. Мазнейков);
Агоп О. Оханесян; Янис И. Касамеридис; Янис А. Атанасиус; Георгиос А. Янис; Симонис
Д. Цапаридис; Арсо Г Спасовски; Михайлос X. Хапсалис; Сарандис М. Сарандиядис; Ата
насиос Г Пехливанидис; Василис Д. Буелис; Янис Д. Петродис; Ефтимиос Г Цакмалис;
Никус Г Хадрицелус; Димитриос П. Веркотонидис; Петрос А. Анастасиос.
191 АМВЕф. 2, on. 1, а. е. 1-5.
192 Пак там, ф. 12, on. 1, а. е. 359, л. 9-13.
193 Пак там.
194 Пак там.
195От един списък от 25 май 1951 г., изготвен от началника на Единадесето отделение
при Втори отдел на Дирекция .Държавна сигурност“ капитан П. Ковачев, се вижда, че има
46 военнопленници и насилствено мобилизирани лица, които все още са на свобода. (АМВЕ
ф. 2, on. 1, а. е. 1573, л. 21-22.)
196АМВЕ ф. 1, on. 1, а. е. 2177, л. 6.
197 Пак там, ф. 2, on. 1, а. е. 1515, л. 25-26.
198 Пак там, а. е. 1580, л. 5.
199 Пак там, ф. 12, on. 1, а. е. 359, л. 9-13.
200 Пак там, ф. 2, on. 1, а. е. 1560, л. 110,168.
201 Пак там, ф. 12, on. 1, а. е. 359, л. 3-6.
276 Бележки
202 Пак там, ф. 1, on. 1, а. е. 2177, л. 6.

203 Пак там, л. 4.
204 Пак там, л. 4; ф. 12, on. 1, а. е. 359, л. 19-20. През 80-те години един от изтъкнатите
граждани на Петрич е представителят на фамилията Мазнейкови, Димитър Мазнейков,
председател на местния Аграрно-промишлен комплекс.
205 Освобождаването на X. Мазнейков е свързано с техническа грешка. Пуснат е на
свобода вместо друг лагерник, за когото има издадена заповед. Оформянето на документа
за освобождаването му става допълнително. Настанен е на работа в Нови пазар. (АМВР
ф. 1, on. 1, а. е. 2177, л. 4.)
206 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1580, л. 5.
207 Пак там, ф. 12, on. 1, а. е. 127, л. 1, 70-73. Сред освободените са следните лица:
Алекос Теофило Путахидис, роден 15 август 1926 г., с. Полис (?), Демирхисарско; Аристидис
Константину Сабодзис, роден 10 февруари 1926 г., с. Плевня (Петруса), Драмско; Атанасиос
Йоану Камилялис, роден 1915 г., Сяр (Серее); Алекос Георгиу Муратидис, роден 1920 г„ с.
Казавити, о. Тасос; Апостолос Георгиу Пехливанидис, роден 1920, с. Павлу, област Беотия;
Василис Дионисиу Букелис, роден 1917 г., с. Гуря, околия Месолонги; Георгиос Хараламбу
Хараламбидис, роден 21 октомври 1917 г., Цариград (Турция); Георгиос Йоану Андролакис,
роден 1926 г., с. Спиорфоло, о. Тасос; Георгиос Спиру Спилиотопулос, роден 1926 г., с.
Рамци, околия Пирого (?); Георгиос Николау Керамидас, роден 1922 г., с. Ливадиос, око
лия Петромагула; Димитриос Константину Макрокис, роден 1915 г., Лозенград (Турция);
Димитриос Евангелиу Данас, роден 1915 г., с. Конториотица, Катеринско; Димитриос
Николау Луцингас, роден 1927 г., Ксанти; Димитриос Николау Пападопулос, р. 1926, о.
Евбея; Евангелос Петру Хадзибарбос, роден 1915 г., Смирна (Турция); Ефтимиос Кон
стантину Цикмалис, р. 1919 г., с. Татарлар (Стерна), Орестиаско; Ефтимиос Константину
Прапос, р. 1926 г., с. Скитро, околия Лариса; Константинос Николау Захос, р. 1927 г., с.
Агио Перада, област Беотия; Михалис Георгиу Спанас, р. 1926 г., Атина; Нури Садик Бекир,
р. 1908 г., с. Костер (?), Гюмюрджинско; Николау Георгиу Панусис, р. 1913 г., с. Бутково
(Керкини), Демирхисарско; Никое Петрос Козмидис, р. 1913 г„ с. Хаджикьой (Турция),
живущ с. Хаджибейлик (Вирония), Демирхисарско; Петрос Атилиу Хальос, р. 1916 г., с.
Крушево ( Ахладохорион), Демирхисарско; Панос Константину Кирудис, р. 1931 г., с.
Абдулахкьой (Авдела), Димотишко; Петрос Йоану Узунидис, р. 1917 г„ с. Тахтали (Турция),
живущ с. Сости (?), Димотишко; Панайотис Емануилу Марангагис, р. 1926 г., с. Хорсонису,
o. Крит; Сава Ставру Муратидис, р. 1932, с. Караджа кади (Валти), Кукушко; Спирос
Стаматиу Каловокас, р. 1921 г., гр. Сами, о. Кефалония; Симеонис Димитриу Цапаракис,
p. 1921, с, Панормо (Турция), живущ Кайляри (Птолемаис); Стаматис Панайоту Карпузас,
р. 1926 г., с. Неа Фертеза, о. Крит; Симос Лефтери Алапдиозиси, р. 1926 г., с. Джами маха-
ле (Теменос), Драмско; Теофилос Николау Самоковидис, р. 1917 г., с. Кемеря (?), Ксантийско;
Теодорис Томас Цангидис, р. 1923 г., Одрин (Турция), живущ Димотика (Дидимотихон);
Теодорос Матеу Филахтос, р. 1925 г., с. Курталан (Ликодромион), Ксантийско; Теохарис
Александру Цолакидис, р. 1915 г., Лагадина (Лангадас); Теофилос Атанасиу Триандафи-
лидис, р. 1900 г., Каре (Турция), живущ Драмско; Томас Георгиу Каязис, р. 1912 г., с. Радойна
(?), Демирхисарско; Христос Василиу Принсгурис, р. 1924 г., Атина; Христос Николау
Сингелакис, р. 1923 г., Атина; Христо Йоану Кулаклис, р. 1926 г., с. Хрисагви, Лагадинско;
Хараламбос Николау Фолос, р. 1913 г., Мелник (България), живущ Демир Хисар (Сидеро-
кастрон); Христос Антониу Русис, р. 1922 г., гр. Амфилохия; Никое Георгиу Хадзистелиу,
р. Демирдес (Турция), живущ с. Просечен (Просоцани), Драмско; Калоянис Модесту Па-
леолопту, р. 1926 г, с. Атия Параскеви, о. Митилин; Константинос Ираклис Влахос, р. 1925 г.,
с. Пили, околия Тива; Янис Георгиу Цангаракис, р. 1921, с. Галине, о. Крит; Янис Илияс
Козмиридис, р. 1905, с. Бакьой (Турция), живущ Ксанти; Янис Илиу Манос, р. 1922 г.,
Бележки 277
с. Ройно, околия Триполис; Константинос Атанасиу Димискокис, р. 1890, Турция, живущ с.

Паша чифлик (Исаакион), Димотишко; Костас Перикли Дзиритоглу, р. 1908 г., с. Биго, Ло-
зенградско (Турция), живущ Сярско; Янис Николау Латридис, р. 1919 г., гр. Фринопол (?). С
изключение на Н, Бекир, който е турчин, всички останали са гърци. Селищата, обозначени
с въпросителен знак, са неуточнени.
208 АМВР ф. 12, on. 1, а. е. 132, л. 1-9.
209 За А. Чипов вж. по-подробно: Даскалов, Г Участта на българите в Егейска Маке
дония 1936-1946. С , 1999, 293-295, 787-789.
210 АМВР ф. 12, on. 1, а. е. 132, л. 1-9.
211 Пак там.
212 АМВнР Документация, 1/100/18/7, 1952.
213 През 50-те и 60-те години няма официално разграничение на установените след
1946 г. в България гръцки граждани като „емигранти“ и „политемигранти“. Първоначално
за тях се използва понятието „бежанци“, после „емигранти“, а по-късно и „политемигран
ти“. С понятието „бежанци“ са обозначавани изобщо придошлите от Гърция. При използ
ване на второто понятие в някои случаи контекстът подсказва, че се визират главно цивил
ните лица, а при третото - организационните и военните кадри на гръцката левица. И в
трите случая това са лица, напуснали Гърция по политически причини. Поради това в
текста ще използваме главно понятието „емигранти“, а откъм края на 50-те години и „по
литемигранти“. Според документи от 70-те години ЦК на БКП дава статут „политемиг
ранти“ на представени от гръцкото ръководство лица, което се свързва най-вече с ползва
ните от тях привилегии и главно с вида и размера на пенсията.
214 ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 304, л. 1.
215 Пак там.
216Отнася се за Димитриос Вландас, член на ПБ на ЦК на ГКП. Той е бивш министър
на земеделието във Временното демократично правителство на Гърция и политкомисар
на ДАТ с чин генерал.
2,7 ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 34, л. 2-5.
219 Пак там, оп. 6, а. е. 2095, л. 13-14.
220 AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1583, л. 147-148.
221 ЦДА, ф. 296, оп. 4, а. е.66,л. 1-144;а. е. 67,л. 1-135; оп. 5,а. е.79,л. 10; а. е. 77, л. 1—141а.
222 Пак там, ф 16, оп. 32, а. е. 428, л. 6-9. На 24 януари 1950 г. 900 възрастни гръцки
бежанци напущат България. От тях 500 се установяват в Унгария, а 400 в Чехословакия.
Предвидено е през юни 1950 г. 800 гръцки бежанци да заминат за ГДЕ а през юли други
1800 да заминат за Румъния и Полша. По същото време се уговаря заминаването на още
450 души в Унгария. (Ц ДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 130, л. 3-6; ф. 296, оп. 2, а. е. 258, л. 2,17.)
223 ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 501, л. 6. Архивните единици 501 и 502 съдържат главно
молби на гръцки емигранти до министър-председателя и ЦК на БКП за решаване на раз
лични социални въпроси.
224ЦДА, ф. 1б, оп. 32, а. е. 432, л. 1. Т. Катмеридис впоследствие работи като доцент по
политикономия в АОНСУ.
225 В бившия Централен партиен архив са съхранени редица архивни единици с мно-
гобройни молби на гръцки емигранти до ЦК на БКП за предоставяне на жилища. (ЦДА,
ф. 16, оп. 33, а. е. 330, л. 1-50; а. е. 476, л. 1-41; оп. 32, а. е. 12073, л. 1-99.
226 Ц ДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 1073, л. 20.
227 Пак там, оп. 33, а. е. 476, л. 1.
228 Пак там, л. 31-32.
229 Пак там, оп. 32, а. е. 501; а. е. 502.
278 Бележки
230 Пак там, а. е. 427, л. 1-84.

231 Пак там, а. е. 614, л. 6.
232 Пак там, а. е. 431, л. 13-16. П Чаушидис е роден в Краснодар (Русия) и живее в
с. Нусретли (Никифорос), Драмско. (ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 116, л. 4-6.)
233 ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 500, л. 35-36.
234 Пак там, а. е. 429, л. 1-34. В архивната единица са съхранени редица жалби за
повишаване на инвалидни пенсии.
235 Пак там, а. е. 1076, л. 34.
236 Пак там, а. е. 431, л. 6-7. Към 1955 г. средната заплата на един начален учител е
около 550 лв.
237 Пак там, а. е. 616, л. 4-6.
238 Пак там, а. е. 1076, л. 55-56.
239 Пак там, оп. 8, а. е. 4437, л. 1-3.
240 Пак там, оп. 6, а. е. 3496, л. 1-2, 9-10. Т. Макридис е роден през април 1900 г. в
Истанбул (Турция). От 1918 до 1935 г. служи в гръцката армия като офицер. Член на ГКП
от 1935 г. От 1938 до август 1941 г. е интерниран на о. Тинос. На 31 август 1941 г. успява да
избяга и се поставя на разположение на ЦК на ГКП. През декември 1941 г. е един от
създателите на ЕЛАС и член на неговия ЦК до разпущането му през февруари 1944 г., след
което е началник на оперативното управление на ГЩ на ЕЛАС със звание майор. От фев
руари 1945 до август 1946 г. работи в апарата на ЦК на ГКП. През август 1946 г. е задър
жан и заточен. От инквизициите на о. Макронисос заболява психически. През септември
1953 г. със съдействието на ГКП заминава на лечение в чужбина с редовен паспорт. През
Швейцария и Австрия се установява със семейството си в Букурещ. От септември 1954 г. е
в България. (ЦДА, ф. 16, оп. 6, а. е. 3496, л. 5-8.)
241 Т. Караганис е роден през 1901 г. в Ксанти. Член е на ГКП от 1929 г. През 1927—
1936 г. е превеждал български комунисти през канала Пловдив - Ксанти - Пирея - СССР
През 1946-1949 г. се поставя в услуга на българското разузнаване и организира агентурна
мрежа в Гърция, разкрита от полицията. Осъден е задочно на смърт. Живее в Пловдив и
работи в „Тютюнева промишленост“. Пенсионира се за прослужено време с 98 лв. пенсия.
(ЦДА, ф. 16, оп. 6, а. е. 6448, л. 3-4.)
242 ЦДА, ф. 16, оп. 6, а. е. 6448, л. 2-3. По същото време заплатата на един специалист
с више образование е около 80 лв.
243 Пак там, оп. 36, а. е. 1028, л. 1-8.
244 Пак там, оп. 32, а. е. 1076, л. 26-28.
245 Пак там, л. 65-66.
246 Пак там, оп. 33, а. е. 735, л. 1-6. Хр. Калайджис е роден около 1916 г. в Бурса
(Турция). След като семейството му се преселва в Гърция, живее в с. Нусретлий (Никифорос),
Драмско. Като студент по право става член на ГКП. През 1936 г. му е възложено да орга
низира младежкото комунистическо движение в с. Доксат (Доксатон). В армията получава
подофицерско звание. Работи като адвокат.
247 За нападението на с. Доксат, Драмско, и за имената на загиналите български слу
жители вж. по-подробно: Даскалов, Г Драмското въстание 1941. С. 1992, 142-145.
248 Пак там, 209-210, 230, 286, 294.
249 ЦДА, ф. 16, оп. 33, а. е. 475, л. 8, 21-24.
250 Пак там, а. е. 1387, л. 4.
231 Пак там, оп. 6, а. е. 4406, л. 3.
252 Пак там, л. 1-2.
253 Пак там, ф. 296, оп. 5, а. е. 77, л. 56-59,1—141а; а. е. 80, л. 7-264; а. е. 75, л. 1-125; а.
е. 80, л. 7-264; оп. 4, а. е. 65, л. 1-150; а. е. 75, л. 1-215.
Бележки 279
254 Пак там, ф. 16, оп. 32, а. е. 432, л. 17-18.

255 Пак там, а. е. 425, л. 2-5.
256 Пак там, ф. 296, оп. 5, а. е. 78, л. 2-8.
2,7 Пак там, 16, оп. 32, а. е. 614, л. 28, 40-41.
258 Цялата архивна единица е с молби за финансово подпомагане.
259 ЦДА, ф. 16, оп. 33, а. е. 1075, л. 6-7.
260 Пак там, оп. 32, а. е. 1076, л. 68.
261 Пак там, оп. 33, а. е. 735, л. 11.
262 Пак там, оп. 32, а. е. 614, л. 6, 8.
263 Пак там, ф. 296, on. 1, а. е. 11, л. 123; оп. 5, а. е. 78, л. 2-8.
264 Пак там, on. 1, а. е. 11, л. 123-124.
265 Пак там.
266 Пак там, ф. 16, оп. 32, а. е. 425, л. 2-5.
267 Пак там, ф. 296, оп. 5, а. е. 79, л. 43-45, 61-63.
268 Пак там, а. е. 71, л. 298, 368.
269 Пак там, а. е. 79, л. 5,8; а. е. 70, л. 87,123, 294.
270 Пак там, оп. 2, а. е. 270, л. 42.
271 Пак там, а. е. 264, л. 6.
272 Пак там, оп. 9, а. е. 10, л. 39-42.
273 Пак там, оп. 16, а. е. 11, л. 153.
274 Пак там, ф. 16, оп. 6, а. е. 1984, л. 1-3.
276 Пак там, а. е. 2263, л. 1-6.
277Освен в България малък брой гръцки политемигранти служат и в румънската армия.
278 ЦДА, ф. 16, оп. 33, а. е. 474, л. 13.
279 Пак там, оп. 32, а. е. 351, л. 3-4.
280 Пак там.
281 Пак там, а. е. 506, л. 9-10; а. е. 613, л. 35.
282 Пак там, оп. 8, а. е. 3824, л. 1-6.
283 Пак там, оп. 32, а. е. 796, л. 12-14.
284 Пак там, а. е. 1070, л. 1, 5,19-20, 23, 27, 31.
285 Пак там, оп. 33, а. е. 236, л. 1-33.
286 Пак там, оп. 32, а. е. 796, л. 1-73.
287 Пак там, оп. 51, а. е. 583, л. 3.
288 Пак там, оп. 32, а. е. 506, л. 6.
289 Пак там, а. е. 808, л. 1,17, 20.
290 Пак там, л. 24-25.
291 Пак там, а. е. 808, л. 11, 26-27.
292 Пак там, а. е. 806, л. 9.
293 Пак там, л. 8.
294 Пак там, а. е. 507, л. 1-2.
295 Пак там, л. 6.
296 Пак там, а. е. 431, л. 24.
297 Пак там, оп. 51, а. е. 585, л. 1-7.
298 Пак там, оп. 32, а. е. 507, л. 4.
299 Пак там, оп. 32, а. е. 431, л. 27-28.
300 Пак там, а. е. 431, л. 25.
301 Пак там, л. 35-37.
302 Пак там, а. е. 614, л. 9.
280 Бележки
303 Пак там, оп. 3, а. е. 625, л. 44-46, 71.

304 Пак там, оп. 32, а. е. 806, л. 24.
305 Пак там, л. 25.
306 Пак там, оп. 33, а. е. 232, л. 1-2.
307 Пак там, а. е. 242, л. 1-33.
308 Пак там, л. 23-24.
309 Пак там, оп. 51, а. е. 847, л. 5-6, 8-14.
310 Пак там, а. е. 585, л. 28-29.
3,1 Пак там, л. 30-31.
312 Пак там, оп. 3, а. е. 625, л. 71.
313 Пак там, оп. 33, а. е. 242, л. 3-4; оп. 51, а. е. 583, л. 6-8. Създадени са благоприятни
възможности за онези гръцки политемигранти, които имат амбицията да търсят житейска
реализация на научното поприще. Обяснимо е защо техният брой е най-голям в АОНСУ -
Василис Цикулас, Триандафилос Царидис, Теодорис Катмеридис, Атанасиос Захос и Апос-
толос Христакудис. Всичките са хабилитирани. Гърци има и в БАН. В Икономическия
институт работи ст. н. с. II ст. Христос Фундулис, а1в Института по балканистика, ст. н. с.
II ст. А. Христакудис. В Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ работи
като преподавател Никое Хаджипанделис.
314 ЦДА, ф. 16, оп. 51, а. е. 583, л. 1-2.
315 Пак там, оп. 32, а. е. 792, л. 1-73.
316 Пак там, а. е. 806, л. 19-20.
317 Пак там, л. 11-12.
318 Пак там, л. 11-12.
319 Пак там, оп. 51, а. е. 847, л. 7,15; а. е. 585, л. 11.
320 К. Саперас завършва право в Юридическия факултет на Солунския университет.
През Гражданската война, както сам той споделя, е работил в „съответните специални
служби в планините и градовете“, където бил получил „солидна професионална закалка“.
(ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 792, л. 44.)
321 ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 792, л. 44.
322 Пак там, л. 45.
323 Д. Петкидис е член на ГКП от 1942 г. През 1942-1944 г. е секретар на Околийския
комитет на ЕАМ в Кавала и член на околийското ръководство на ГКП. От октомври 1944
до март 1945 г. е член на Окръжния комитет на ЕАМ за Източна Македония и Западна
Тракия. До 1947 г. е околийски секретар на ЕАМ, член на окръжното ръководство на ГКП
в Кавала и директор на неговия орган в. „Ники“. От 1947 г. е в ДАТ и служи като командир
на дивизионна артилерийска част, командир и политкомисар на дружина. От октомври
1950 г. до края на 1953 г. е директор на гръцкото информационно бюро „Елас-прес“ в
България, след което е редактор на издавания в София в. „Лефтериа“. (ЦДА, ф. 16, оп. 32,
а. е. 506, л. 2; а. е. 427, л. 1.) Впоследствие е председател на ДОМЕ, а след разпущане на
организацията е кореспондент на в. „Ризоспастис“ в България.
324 ЦДА, ф. 16, оп. 32, а. е. 506, л. 1-2.
325 Пак там, а. е. 613, л. 7-8.
326 Пак там, оп. 6, а. е. 1936, л. 3.
327 Пак там, оп. 32, а. е. 428, л. 6-11.
328 Пак там, л. 2-4.
329 Пак там, л. 6-1.
330 Пак там.
331 Пак там, л. 5-9.
332 Пак там, оп. 6, а. е. 2242, л. 1-4.
Бележки 281
333 Пак там, а. с. 2329, л. 1-4.

334 Пак там, оп. 8, а. е. 3834, л. 1-5.
335 Пак там, оп. 32, а. е. 1065, л. 22.
336 Пак там, л. 40-41, 50-52, 63-64, 71-72.
337 Пак там, а. е. 801, л. 1-21, 140-141.
338 Пак там, а. е. 1067, л. 1-109.
339 Пак там, оп. 33, а. е. 241, л. 1-33; а. е. 474, л. 5-6, 11-14.
340 Пак там, а. е. 730, л. 1-6.
341 Пак там, оп. 32, а. е. 303, л. 1-4.
342 Пак там, ф. 296, оп. 2, а е. 260, л. 7; оп. 6, а. е. 259, л. 8.
343 Пак там, оп. 3, а. е. 9, л. 26.
344 Пак там, л. 15, оп. 2, а. е. 262, л. 30.
345 Пак там, оп. 2, а. е. 268, л. 8.
346 Пак там, л. 1, 3, 5.
347 Пак там, а. е. 265, л. 35.
348 Пак там, ф. 16, оп. 6, а. е. 2522, л. 23.
349 Пак там, л. 21.
350 Пак там, л. 11,15-19.
351 Пак там, л. 1.
352 Пак там, ф. 296, оп. 2, а. е. 277, л. 19.
353 Пак там, ф. 16, оп. 32, а. е. 618, л. 1-6, 9-13.
354 Пак там, оп. 6, а. е. 3443, л. 6.
355 Пак там, ф. 296, оп. 2, а. е. 277, л. 1-5.
356 Пак там, а. е. 273, л. 1а—15, 19.
357 Пак там, ф. 16, оп. 33, а. е. 1385, л. 1-17.
358 Пак там, оп. 51, а. е. 295, л. 1-20.
359 Пак там, а. е. 577, л. 1-29.
360 Пак там, оп. 32, а. е. 427, л. 80.
361 Пак там, оп. 6, а. е. 4429, л. 2-4.
362 Пак там, л. 1-6; АМВнЕ оп . 12п, а. е. 1342, л. 1-3.
363 ЦЦА, ф. 16, оп. 6, а. е. 4641, л. 3-4.
364 Пак там, л. 2.
365 Пак там.
366 Пак там, л. 1. Към началото на 60-те години се проявяват „промаоистки“ и „сек
тантски“ настроения сред гръцката политемиграция в източноевропейските страни,
включително и в България. В резултат на съвместна операция на КГБ и КДС към декември
1960 г. е разкрита „фракционната дейност“ на установилите се у нас двама бивши полков
ници от ДАТ - Герасимос Малтезос и Такие Сарос. През 1967 г. някои от „фракционерите“
са задържани и осъдени, други - уволнени от работа, между които и Костас Кукулис, а
трети - изселени от страната. (Баев. И. Гръцката политическа емиграция в България (1949—
1989). - Studia balcanica, 26. Изследвания в памет на Апостолос Христакудис. С., 2007, 27-28.)
367 Архив на ДОМЕ (необработен). Съхранява се в Български антифашистки съюз -
София.
368 Пак там.
369 Пак там.
370 АМВнЕ оп. 24 п, а. е. 53, л. 197-199.
371 Архив на ДОМЕ. Преписка 1969 г.
372 Пак там. Преписка 1973 г.
373 ЦЦА, ф. 16, оп. 6, а. е. 6448, л. 2.
282 Бележки
374 Архив на ДОМЕ. Преписка 1975 г.

375 Пак там. Преписка 1976.
376 Пак там. Преписка 1981 г.
377 ЦДА, ф. 16, оп. 36, а. е. 1424, л. 2-5.
378 Пак там.
379 Пак там, л. 1.
380 AMBhR on. 12п, а. е. 1342, л. 1-3.
381 Архив на ДОМЕ. Преписка за учителите.
382 ЦДА, ф. 16, оп. 33, а. е. 1387, л. 3.
383 Пак там, л. 5. Вследствие преселването на част от нашите сънародници - полит
емигранти от другите източноевропейски страни в България, към 1 януари 1964 г. техният
брой се увеличава 3,5 пъти в сравнение с този от октомври 1950 г.
384 Ц ДА, ф. 16, оп. 33, а. е. 1387, л. 3.
385 Пак там, л. 6-7.
386 Пак там, л. 5.
387 Пак там, л. 5.
388 Пак там. В СССР има 15 000 гръцки политемигранти, в Чехословакия - 13 500,
Полша - 9000, България - 6800, Румъния - 5600, ГДР - 1500. Според цитирания документ
общият брой на политемигрантите, без този в Югославия, възлиза на 56 200.
389 АМВнР оп. 32, а. е. 1104, л. 27.
390 ЦДА, ф. 16, оп. 33, а. е. 1387, л. 4.
391 Пак там.
392 АМВнР оп. 32, а. е. 1104, л. 27.
393 ЦДА, ф. 16, оп. 33, а. е. 1387, л. 4.
394 АМВнР оп. 12п, а. е. 122, л. 13.
395 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 89, л. 66-76.
396 АМВнР оп. 12п, а. е. 122, л. 13. Общият сбор на децата по възраст е с 16 по-малко,
което най-вероятно се дължи на техническа грешка в даденото сведение.
397 По данни, изнесени на Третата конференция на ГКП от октомври 1950 г„ общият
брой на лицата, напуснали Гърция по политически причини през Гражданската война, е 55 881.
(Кир]азовски, Е Македонски национални институции во erejcKHOT дел на Македонща (1941—
1961). Скоще, 1987, 228-229.)
398 ЦДА, ф. 296, оп. 3, а. е. 22, л. 215.
399 Пак там, ф. 16, оп. 32, а. е. 132, л. 5-6; ф. 296, оп. 2, а. е. 87, л. 83-86.
400 Пак там, ф. 16, оп. 32, а. е. 130, л. 3-6.
401 Пак там, ф. 296, оп. 2, а. е. 258, л. 17.
402 Пак там, ф. 16, оп. 32, а. е. 130, л. 5-6.
403 Пак там.
404 Пак там, ф. 296, оп. 3, а. е. 22, л. 114-118.
403 Пак там, оп. 2, а. е. 99, л. 71, 80, 333, 335, 346.
406 Пак там, оп. 3, а. е. 22, л. 26-35, 84-87, 112-120, 124-133, 138-145, 148, 151-160.
407 Пак там, а. е. 263, л. 4. Сведението на ЦС на БЧК е от 10 октомври 1952 г. и е
предоставено на външното министерство по негово искане.
408 Пак там, а. е. 90, л. 121.
409 Пак там, а. е. 98, л. 51.
410 Пак там, л. 213.
411 Пак там, а. е. 97, л. 5, 8.
412 Пак там, оп. 3, а. е. 22, л. 162.
413 Пак там, оп. 2, а. е. 104, л. 117; оп. 3, а. е. 21, л. 74.
Бележки 283
414 Пак там, оп. 2, а. е. 102, л. 15.

4,5 Пак там, а. е. 22, л. 1-5,12, 16-25.
416 Пак там, оп. 3, а. е. 19, л. 121-124.
417 Пак там, оп. 2, а. е. 87, л. 74-75.
418 Пак там, л. 55.
419 Пак там, л. 61-62.
420 Пак там, л. 56-57.
421 Пак там, л. 63-64; а. е. 99, л. 58.
422 Пак там, л. 59-60.
423 Пак там, л. 58.
424 Пак там, а. е. 98, л. 150-151.
425 Пак там, а. е. 89, л. 79.
426 Пак там, л. 80.
427 Пак там, on. 1, а. е. 104, л. 89.
428 Пак там, оп. 2, а. е. 82, л. 8.
429 Пак там, оп. 3, а. е. 22, л. 212-213.
430 Пак там, а. е. 102, л. 39; а. е. 90, л. 114; оп. 5, а. е. 71, л. 224.
431 Пак там, оп. 3, а. е. 22, л. 202.
432 Пак там, оп. 2, а. е. 99, л. 84,114-115.
433 Пак там, а. е. 103, л. 7; а. е. 105, л. 7.
434 Пак там, on. 1, а. е. 104, л. 108,120.
435 Пак там, оп. 2, а. е. 99, л. 53, 533, 536.
436 Пак там, оп. 3, а. е. 100, л. 102-103.
437 Пак там, оп. 2, а. е. 87, л. 26-30.
438 Имената на учителите по общежития са както следва: Банкя - Атина Дамиапиду;
Габрово - Ерасмия Татариду, Мария Мутафи, Захариас Мавридис; Бургас - Лазарос
Топузидис, Аспасия Терзуди, Панделис Стилпнопулос; с. Горно Паничерево - Константния
Проикаки, Хрисула Топалуду, Триандафили Кеке, Пенелопи Михаилиду, Зумбуля Кацилаки;
Сливен - Соня Христофориду, Ирини Добри, Мерсина Враниду, Стелиос Теодоридис,
Костас Куцуянис; Ботевград - Ана Вангелакиду, Уранос Манолис, Ирини Триандафилиду,
Кирякос Папагеоргиу, Панайота Куцомбели, Ангелос Христофориду, Атина Тусиду,
Султана Меникиоти, Мария Боти, Антула Пасалиду, Янис Гюрдас, Георгиос Махерас; Стара
Загора - Атанасиос Ритас, Димитрула Бела, Деспина Сариду, Калуда Барбуди; с. Павел
баня - Анастасия Папавлу, Ефтерпи Христофориду, Сула Налбанти, Елени Михаилиду; с.
Земен - Анастасиос Николаидис, Хрисостом Архитектонидис, Реозими Раиду, Мирофора
Каисиду, Ефтимия Аврамиду, София Синапи, Хрисула Маруди, Евангелия Николаиду,
Георгиос Полимеридис, Николас Христу, Танасис Папасилекас. Всички имена са цитирани
така, както са записани в документите и е възможно някои от тях да не са точни.
439 Детегледачките са разпределени по общежития както следва: Банкя - 7; Бургас - 11 ;
с. Горно Паничерево - 14; Сливен -15; Ботевград - 15; Стара Загора - 3; с. Павел баня - 14;
с. Земен - 7; Карлово - 28. (ПДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 89, л. 66-76.)
440 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 89, л. 66-76; а. е. 99, л. 163; а. е. 82, л. 31.
441 Пак там, а. е. 80, л. 64.
442 Пак там, а. е. 101, л. 6.
443 Пак там, а. е. 100, л. 7
444 Пак там, а. е. 99, л. 163.
445 Пак там, а. е. 98, л. 38-39.
446 Пак там, а. е. 87, л. 26-30.
447 Пак там, л. 6-8.
284 Бележки
448 Пак там, а. е. 99, л. 56.

449 Пак там, а. е. 84, л. 100-101.
440 Пак там, л. 105-106.
4.1 Пак там, а. е. 103, л. 107-108.
4.2 Пак там, а. е. 101, л. 53, 86, 89.
4.3 Пак там, а. е. 98, л. 301.
454 Пак там, а. е. 87, л. 59-64.
455 Пак там, оп. 9, а. е. 10, л. 15-16.
456 Пак там, оп. 2, а. е. 101, л. 139.
457 Пак там, а. е. 259, л. 6.
458 В документите вече не се споменава за профилакториума в с. Земен, Радомирско,
който най-вероятно е закрит. Към септември 1950 г. 12 деца остават в закритото детско
общежитие в Банкя. От тях 9 са на възраст до една година. (ЦДА, ф. 296, оп. 3, а. е. 21, л. 74.)
459 ЦДА, ф. 296, оп. 3, а. е. 19, л. 7-13.
460 Пак там, а. е. 21, л. 8-17, 46-70; оп. 2, а. е. 260, л. 9; а. е. 263, л. 5-32.
461 Пак там, оп. 2, а. е. 262, л. 14-15.
462AMBR ф. 2, on. 1, а. е. 1582, л. 1-2. По сведение на Дирекция,Държавна сигурност“
при МВР към 29 декември 1951 г. от общия брой на гръцките емигранти в България
(възрастни, юноши и деца) 168 са „македонци“ и 82 „турци и помаци“. (AMBR ф. 2, on. 1,
а. е. 1582, л. 1-2.) От емигриралите от Гърция 19 912 „македонци“ (възрастни и деца) (Ки-
р)азовски, Р. Македонски национални институции... с. 229) в България се намират само
0,84% от тях.
463 ЦДА, ф. 296, оп. 3, а. е. 21, л. 28-30.
464 Пак там, а. е. 20, л. 4-12.
465В сведението на ЦС на БЧК от 27 септември 1951 г. броят на децата е 650. Разликата
от 16 души вероятно се дължи на техническа грешка.
466 ЦДА, ф. 296, оп. 3, а. е. 20, л. 18-21.
467 Пак там, ф. 142, оп. 9, а. е. 95, л. 6.
468 Пак там, л. 5.
469 За начални учители в с. Ягода са назначени следните лица с образование 6-о
отделение: Анастасия Айджи, родена с. Чаликьой (Палюри), Димотишко; Триандафиля
Паламардзоглу, родена с. Чамкьой (Дадя), Софлийско; Константния Пройкакис, родена
с. Сеймченли (Филактон), Софлийско; Пенелопи Михайлиду, родена с. Аетолофос, Гюмюр-
джинско; Архондула Бибели, родена с. Салтъккьой (Лавара), Димотишко, и Танасис Ритас,
роден с. Кацикос, Янинско, завършил 4 семестъра на педагогическата академия в Гърция.
Първите пет са завършили курс за педагогическа квалификация в България. В с. Павел
баня са назначени: Хрисула Костандину, родена с. Хаджилар (Проскините), Помюрджинско,
с 6-о отделение и педагогически курс в България - начален учител; Василаки Афендилиду,
роден Трилорион, Гюмюрджинско, с 1-ви гимназиален клас и педагогически курс - про
гимназиален учител; Танасис Марангос, роден с. Салтъккьой (Лавара), Димотишко, с 6-и
гимназиален клас - прогимназиален учител. (ЦДА, ф. 142, оп. 12, а. е. 99, л. 93-95.)
470 Отнася се за Захариас Мавридис, роден в Кавала, и Дионисис Капарис, роден в
гр. Закинтос, завършили педагогическа академия, и за Темистоклис Киртомидис, роден
на о. Тира, завършил Физико-математическия факултет на Атинския университет.
471 ЦДА, ф. 296, оп. 3, а. е. 1, л. 27. Към август 1951 г. в югославските общежития има
само 90 политемигранти.
472 Пак там, оп. 2, а. е. 262, л. 26.
473 Пак там, а. е. 263, л. 7. Това са данни, които ЦС на БЧК съобщава на 10 октомври
1952 г. на външно министерство. При други негови запитвания от същото време ЦС на
Бележки 285
БЧК закръглява броя на децата на 650. (ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 262, л. 7.)
474 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 262, л. 7; оп. 5, а. е. 79, л. 53-59.
473 Пак там, оп. 5, а. е. 78, л. 2-8.; оп. 2, а. е. 262, л. 10-12.
476 Пак там, оп. 5, а. е. 78, л. 2-8; оп. 2, а. е. 262, л. 10-12, 31.
477 Пак там, оп. 5, а. е. 78, л. 2-8.
478 Пак там.
479 Пак там, а. е. 79, л. 36-40, 42-52, 60-69, 70-73.
480 Пак там, ф. 142, оп. 12, а. е. 99, л. 85-86. В доклада си R Петров отразява и поло
жението в общежитието за корейски деца в Банкя, които се обучават в местното училище.
През учебната 1953-1954 г. общежитие за корейски деца има и в Първомай, където са
настанени 239 корейчета (ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 272, л. 2.), а през 1955-1956 г. такова е
разкриете и в Пещера.
481 ЦДА, ф. 142, on. 1, а. е. 11, л. 183-184; оп. 2, а. е. 270, л. 50, 136. Към 30 април
окладът на корейските деца е 12 лв. (ЦДА, ф. 296, on. 1, а. е. 11, л. 184.)
482 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 265, л. 2.
483 Пак там, а. е. 270, л. 77.
484 Пак там, ф. 16, оп. 32, а. е. 429, л. 31.
485 Пак там, ф. 296, оп. 5, а. е. 76, л. 1-12.
486 Пак там, ф. 142, оп. 12, а. е. 99, л. 69-73, 58-60.
487 Пак там.
488 Пак там, л. 88-92.
489 Пак там, л. 51-62, 69-73, 75-84.
490 За 10 души от старозагорското общежитие не са дадени сведения поради това, че
го ползват само за нощуване. (ЦДА, ф. 142, оп. 12, а. е. 99, л. 75-84.)
491 ЦДА, ф. 142, оп. 12, а. е. 99, л. 51-60, 69-73, 75-84.
492 Пак там, ф. 16, оп. 32, а. е. 432, л. 20.
493 Пак там, ф. 142, оп. 12, а. е. 99, л. 51-60, 69-73, 75-86.
494 Пак там, л. 58-60.
495 Пак там, л. 51-60, 69-73, 75-84.
496 Пак там, л. 58-60, 69-73.
497 Пак там.
498 Пак там, л. 75-84.
499 Пак там, л. 26-30.
300 Пак там, л. 15-20. Климатичното училище в с. Мухово, Ихтиманско, е за гръцки и
корейски деца. Разкрито е с решение на Бюрото на ЦС на БЧК от декември 1954 г. (ЦДА,
ф. 296, оп. 2, а. е. 272, л. 2.)
501 Пак там, л. 15-20, 26-30, 36-39.
502 Пак там, л. 6-7.
503 Пак там, л. 49-50.
504 Пак там, ф. 296, оп. 2, а. е. 270, л. 77; on. 1, а. е. 11, л. 153-156. Общежития за
югославски политемигранти има във Вършец, София, Плевен, Русе и Варна. (ЦДА, ф. 296,
оп. 2, а. е. 270, л. 184.)
505 Пак там, ф. 296, оп. 2, а. е. 270, л. 76.
306 Пак там, оп. 11, а. е. 46, л. 146, 335.
307 Пак там, оп. 2, а. е. 270, л. 50.
308 Пак там, ф. 142, оп 12, а. е. 85, л. 31-32.
309 Пак там, л. 28-29, 37-38; ф. 296, on. 11, а. е. 46, л. 335.
310 Пак там, оп. 2, а. е. 270, л. 27.
511 Пак там, оп. 9, а. е. 10, л. 9-11, 15-16.
286 Бележки
512 Пак там, ф. 142, оп. 12, а. е. 99, л. 53-56.

513 Пак там, ф. 296, оп. 9, а. е. 10, л. 25-26.
514 Пак там, л. 5-7.
515 Пак там, л. 1-4.
516 Пак там, on. 1, а. е. 11, л. 141.
517 Пак там, on. 11, а. е. 46, л. 283; оп. 9, а. е. 10, л. 7.
518 Пак там, оп. 11, а. е. 4, л. 133-138.
5,9 Пак там.
520 Пак там, л. 43.
521 Пак там, л. 89-96.
322 Пак там, оп. 2, а. е. 276, л. 13-17.
.та a m BhR оп. 5ш, а. е. 26, л. 29; а. е. 1076, л. 21.
524 ЦДА, ф. 296, оп. 3, а. е. 14, л. 24.
523 Пак там, л. 58; а. е. 22, л. 160а.
326 Пак там, а. е. 22, л. 192-194.
327 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 78.
328 Пак там, оп. 3, а. е. 14, л. 18-19. Поканата за участие в конференцията е отклонена от
Румъния и Чехословакия, а Унгария и Полша не съобщават становището си. Единствено Юго
славският червен кръст приема по принцип поканата, но не изпраща свой представител. В Же
нева пристига само представител на Гръцкия червен кръст. (ЦЦА ф. 296, оп.З, а е. 14, л. 6-8.)
329 Пак там, оп. 6, а. е. 259, л. 9.
330 Пак там, оп. 2, а. е. 84, л. 48, 102.
331 Пак там, л. 57-58.
332 Пак там, оп. 3, а. е. 14, л. 30.
333 Пак там, оп. 2, а. е. 101, л. 41.
334 Пак там, л. 129.
333 Пак там, а. е. 258, л. 23-25.
336 Пак там, оп. 3, а. е. 14, л. 16.
337 Пак там, а. е. 21, л. 1; а. е. 22, л. 122.
338 Пак там, оп. 2, а. е. 101, л. 91.
339 Дирекция на печата. БТА. Служебен бюлетин № 78, 19 август 1950 (Материали за
Титовата клика), с. 2; бр. 81, 24 август 1950, с. 4.
340 Дирекция на печата. Служебен бюлетин, бр. 32, 24 юни 1950, с. 4.
341 Пак там, бр. 104, 20 септември 1950, с. 10.
342 ЦДА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 31.
543 Пак там, оп. 3, а. е. 15, л. 5-6.; ф. 16, оп. 8, а. е. 2069, л. 1, 4-7; БТА. Бюлетин за
Турция и Гърция, бр. 3, 5 януари 1951, с. 8.
344 ЦЦА, ф. 296, оп. 2, а. е. 84, л. 10-16.
343 Пак там, оп. 3, а. е. 14, л. 6-8.
346 Пак там, оп. 2, а. е. 260 ,л. 10.
347 Пак там, оп. 3, а. е. 13, л. 2-9.
348 Пак там, оп. 2, а. е. 262, л. 7-8.
349 В статистическото проучване на ЦСУ са включени и 20 гръцки емигранти, прис
тигнали в България към 15 октомври 1963 г., когато сведението е предадено в отдел „Външна
политика и международни връзки“ на ЦК на БКП.
550 Сведение на ЦСУ за проведената анкета за гръцките политемигранти, намиращи
се в България към 1 януари 1963 г.
351В общото сведение за резултатите от проведената анкета броят на лицата до 19 години
е със 17 повече, което се обяснява с включените в него лица, пристигнали след 1 януари 1963 г.
Бележки 287
552ЦДЛ. Ф- 16, on. 33, а. е. 1387, л. 6-7.

553 АМВнР on. 32, а. е. 1104, л. 27.
554 АМВР ф. 3, оп. 4, а. е. 870, л. 18-19, 30-38.
553 Пак там, л. 26-27.
556 Пак там, л. 18-19.
5,7 Пак там.
558 Пак там, л. 69.
559 Пак там.
560 Пак там, л. 92.
56' Пак там.
Трета глава
1Knpja30BCKH, Р Македонски национални институции во erejcraoT дел на Македонка
(1941-1961). CKonje, 1987, 228-229.
2Даскалов, П България и Гърция от разрив към помирение 1944-1964. С. 2004, с. 218.
3 Пак там.
4 Пак там, л. 219,368. В резултат на водени преговори в Москва между дипломатичес
ки представители на Албания и Гърция е постигнато споразумение на първо време да
бъдат репатрирани 217 души от намиращите се в Албания пленници на ДАТ. На 21 август
1956 г. в пристанище Дуръс пристига гръцкият кораб „Алиакмон“, за да ги отведе в Гърция.
(AMBhR on. 8п, а. е. 61, л. 59-60.)
5 АМВнР оп. 38, а. е. 905, л. 8-18; оп. 32, а. е. 1104, л. 15; оп. 23, а. е. 936, л. 2-7.
6 Пак там, оп. 23, а. е. 936, л. 2-7.
7 Пак там, оп. 32, а. е. 1104, л. 15.
8 Пак там, оп. 23, а. е. 936, л. 2-7.
9 Пак там.
10 Шеменков, К. Греция: проблемы современной истории. М., 1987, 180-183; Данова,
Н., А. Хридстакудис. История на нова Гърция. С„ 2003, 304-306.
11 АМВнР оп. 23, а. е. 936, л. 2-7.
12Данова, Н., А. Христакудис. Цит. съч., 306-307.
13 ЦЦА, ф.1б, оп. 8, а. е. 6862, л. 23-26.
14 Пак там, л. 20-23.
15 Пак там, л. 5-6.
16Данова, Н., А. Христакудис. Цит. съч., с. 313.
17 АМВнР оп. 23, а. е. 936, л. 2-7.
18 Пак там, оп. 29, а. е. 992, л. 87.
19Към 1 януари 1963 г. общият брой на гръцките политемигранти в България е 6529.
От тях 4169 се декларират като гърци, 1952 - „македонци и славяномакедонци“, 75 - българи,
64 - турци, 8 - арменци, 2 - югославяни, 2 - руснаци, 2 - поляци, и 255 не заявяват своята
националност. (ЦЦА, ф. 16, оп. 33, а. е. 1387, л. 5.) Към края на 60-те години броят на
гръцките политемигранти от български народностен произход у нас възлиза на около 3000.
20 Архив на ДОМЕ. Преписка 1969 г. Сведение на председателя на ЦС на ДОМЕ Д.
Петкидис от 8 декември 1968 г. до ЦК на БКП.
21 АМВнР оп. 29, а. е. 992, л. 87.
22 Шеменков, К., Цит. съч., с. 207.; Данова, Н., А. Христакудис. Цит. съч., с. 324.
23 АМВнР оп. 26п, а. е. 58, л. 203.
24 Пак там, оп. 31, а. е. 1107, л. 1-2.
288 Бележки
25 Пак там, л. 10; оп. 32, а. е. 1104, л. 31; оп. 35, а. е. 1063, л. 164-167.
26 Пак там, оп. 32, а. е. 1104, л. 7-10.
27 Към 1974 г. броят на гръцките политемигранти от български народностен произ
ход е около 3500.
28 AMBhR оп. 32, а. е. 1104, л. 27.
29 Пак там.
30 Пак там, оп. 34, а. е. 941, л. 15-23.
31 Пак там.
32 Пак там.
33 Архив на ДОМЕ. Преписка 1978 г. Сведение на ЦС на ДОМЕ.
34 Оказваната парична помощ е в размер на около шест тогавашни средни месечни
заплати.
35 За Административното българо-гръцко споразумение вж. по-подробно 2-ри параг
раф от 3-та глава. Въпросът за пенсиите с останалите източноевропейски страни се уреж
да със споразуменията, които Гърция сключва с тях през 1983-1984 г.
36 АМВнЕ оп. 35, а. е. 1063, л. 164-167
37 Към края на 70-те години около 4000 души от гръцките политемигранти са от бъл
гарски народностен произход.
38 АМВнЕ оп. 35, а. е. 1063, л. 164-167.
39 Пак там, оп. 38, а. е. 912, л. 2-9.
40 Пак там.
42 Пак там, а. е. 905, л. 8-18.
43 Пак там, л. 214; Данова, Н., А. Христакудис. Цит. съч., 332-333.
44 Архив на ДОМЕ. Преписка 1982 г. Писмо на председателя на ЦС на ДОМЕ от 29
март 1982 г. до ЦК на БКП.
45 AMBhF>оп . 39, а. е. 1020, л. 1,7.
46 Пак там, оп. 41, а. е. 1435, л. 2; оп 70, а. е. 1435, л. 24-25.
47 Архив на ДОМЕ. Преписка 1983-1984 г.
48 Данова, Н., А. Христакудис. Цит. съч., 333-334.
49 По данни, изнесени на Третата конференция на ГКП, проведена през октомври
1950 г.. общият брой на политемигрантите е 55 881, от които 19 912 са „македонци“. (Knpja-
зовски, R Цит. съч., 228-229.)
50 БТА. Справочна редакция. Информация на Институт за съвременни социални
теории, бр. 10, 14 януари 1983 г.
51 Пак там.
52 AMBhR оп. 48-3, а. е. 66, л. 2-3.
53 Пак там.
54 Пак там.
55 Пак там, л. 1-3
56 AMBhR оп. 32, а. е.1088, л. 2, 4, 6, 9,14.
57 Пак там, л. 24-32; оп. 34, а. е. 947, л. 1-3.
58 Пак там, оп. 33, а. е. 987, л. 11.
59 Пак там, оп. 34, а. е. 947, л. 1-3.
60 Пак там, а. е. 987, л. 1-3; оп. 33, а. е. 994, л. 3.
61 Пак там, оп. 34, а. е. 987, л. 1-3.
62 Пак там.
63 Пак там, а. е. 947, л. 6.
64 Пак там, л. 15-18.
Бележки 289
65 Пак там, л. 22-23.

66 Пак там, а. е. 1028, л. 2-3.
67 Пак там.
68 Пак там, л. 4-5.
69 Пак там, а. е. 942, л. 112-113.
70 Пак там.
71 Пак там, л. 115.
72 Пак там, оп. 36, а. е. 969, л. 2.
73 Пак там, л. 11-14.
75 Пак там, л. 22-23; оп. 41, а. е. 1435, л. 17-18.
76 Пак там.
77 Пак там.
78 Пак там.
79 Пак там, оп. 36, а. е. 969, л. 16-18.
80 Пак там, оп. 41, а. е. 1435, л. 17-18; оп. 40, а. е. 1202, л. 119-122.
81 Пак там, оп. 40, а. е. 1202, л. 119-122.
82 Пак там, оп. 40, а. е. 1247, л. 21-27.
83 С постановление № 84 на МС от 22 февруари 1954 г. за трудов стаж на политемигран
тите се признава времето, прекарано от тях като партизани, политзатворници, концлагеристи
и интернирани, както и времето, през което са работили в CCCR С решение ,А“ № 58 на ПБ на
ЦК на БКП от 11 март 1961 г. за трудов стаж на политемигрантите се признава времето, през
което са работили във всички „социалистически страни“. (ЦДА, Ф-16, оп. 6, а. е. 4466, л. 1-3.)
84 Тези условия са въведени с разпореждане на МС № 376 от 1968 г. и решение на
Държавния съвет от 17 декември 1971 г.
85 Заделяният контингент от жилища за гръцките политемигранти е по силата на ре
шение на Секретариата на ЦК на БКП от 16 януари 1968 г.
86 AMBhR оп. 40, а. е. 1247, л. 21-27.
87 Пак там.
88 Пак там.
89 Пак там, а. е. 1202, л. 119-129.
90 Пак там.
91 Пак там.
92 Пак там.
93 Пак там.
94 Пак там, л. 51-53.
95 Пак там, оп. 41, а. е. 1435, л. 63-64.
96 Пак там, л. 27.
97 Архив на ДОМЕ. Преписка 1983-1984 г. Решение 1004 на Секретариата на ЦК на
БКП от 11 ноемврпи 1983 г.; AMBhR оп. 40, а. е. 1247, л. 21-27.
98 Архив на ДОМЕ. Преписка 1983-1984 г. Писмо до ЦК на БКП от 18 декември 1983 г.
През 1991 г. е регистрирано сдружение на гърците в България под името Демократична
организация за просвета и култура (ДОМЕ). Инициаторите присвояват наименованието
на бившата организация на гръцките политемигранти. Към 2000 г. председател на ДОМЕ
е Панайотис Тупалудис, родом от Еврос. (Етнорепортер, бр. 4, 2000, 49-50.) Приютен в
страната ни като дете, той завършва педагогика. Като репатриант се завръща в Гърция.
Не съумял да се адаптира към тамошните условия, отново пристига в България.
99 AMBhR оп. 41, а. е. 1435, л. 62.
100 Пак там, а. е. 1387, л. 119-121; оп. 760, а. е. 1435, л. 39—43.
Бележки 291
137 Пак там, оп. 43-3, а. е. 70, л. 1-5.

138 Пак там, л. 7.
139 Пак там, а. е. 66, л. 1-3.
140 Пак там, а. е. 70, л. 22-24; а. е. 71, л. 1-5.
141 Пак там, а. е. 71, л. 1-5.
143 Пак там.
143 Пак там, а. е. 70, л. 8.
144 Пак там, оп. 43-3, а. е. 70, л. 16-20; МВнВ Управление „Международно право“,
Архив, а. е. 5/1986.
143 АМВнВ оп. 43-3, а. е. 70, л. 13-15.
146 Пак там.
147 Пак там, л. 21.
148МВнЕ Управление „Югоизточна Европа“. Оперативен архив, папка „Смесени ико
номически комисии“. Протокол на XII сесия на Смесена междуправителствена българо-
гръцка комисия за икономическо и научно сътрудничество (24-28 февруари 1986 г. - Атина.)
От 1 април 1986 до 31 декември 1986 г. от България за Гърция се репатрират общо 50
души, от които 15 са пенсионери. Сред тези, които не са пенсионери, е Анестис Георгис
Еретриадис, син на изтъкнатия ръководен деец на ГКП Георгиос Еретриадис.(АМВнВ оп.
43-3, а. е. 99, л. 1-2, 5-6.)
149 АМВнВ оп. 43-3, а. е. 70, л. 25-26.
150 Пак там, л. 29-30.
151 Пак там, а. е. 83, л. 32-35.
152 Пак там, а. е. 99, л. 10-12.
153 Пак там, л. 19-23.
154 Пак там, 130, л. 1-3.
155 Пак там.
156Пак там. В интервю от 2000 г. председателят на ДОМЕ П. Тупалудис се оплаква, че
българската държава не е съдействала на останалите в страната ни бивши емигранти гър
ци да се изселят в Гърция, като забравя, че този въпрос бе окончателно решен с българо-
гръцкото споразумение от 7 февруари 1986 г. (Етнорепортер, бр. 4, 2000, 49-50.)
157 Архив на ДОМЕ.
158 AMBhR оп. 41, а. е. 1435, л. 49-50; оп. 42, а. е. 1538, л. 59-60.
159 Пак там, оп. 41, а. е. 1434, л. 1-11; оп. 42, а. е. 1575, л. 52-62.
160 Пак там, оп. 42, а. е. 1575, л. 13-15.
161 Пак там, а. е. 1556, л. 9.
Заключение
1Към декември 1950 г. в България има 3210 бежанци, от които 3040 са гърци и само
103 са „македонци“. Кир)азовски, Р Правната дискириминащуа на големо-грчката поли
тика по erejcKHOT дел на Македонка по Втората светска eojHa. CKonje, 1996.130-131.
2 Вж. табл. 6.
Приложение
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
ГРЪЦКАТА ПОЛИТЕМИГРАЦИЯ
В БЪЛГАРИЯ
1946-1989
Българска
Първо издание
Р едакт ор Веселина Ковачева

П редпечат Красимир Анастасов
Формат 70x100/16
Печ. коли 19,75

Г ео р ги П о ло в, п р ед сед а т ел н а Д ъ р ж а в н а т а к о м и си я за гр ъ ц к и т е беж а н ц и
(Д К Г Б ), п о д п р е д с е д а т е л н а М С (2 2 н о е м в р и 1 9 4 6 - 2 0 ю л и 1 9 4 9 г.), м и н и с т ъ р
н а г о р и т е (3 я н у а р и 1 9 4 9 - 2 0 с е п т е м в р и 1 9 5 1 г .)
Г ео р ги Г осподинов, д и р ект о р на Б Ч К Д и м и т ъ р Х алов, председат ел на

и секрет ар на Д К Г Б П о м о щ н а т а о р га н и за ц и я и член
на Д К Г Б
Г р ъ ц к и д е ц а с ъ с с в о я т а в ъ з п и т а т е л н а , 1 9 5 0 г.
Г р ъ ц к и д е ц а о т п ъ т у в а т з а д р у г а и з т о ч н о е в р о п е й с к а с т р а н а , 1 9 5 0 г.
Г р ъ ц к и д е ц а н а е к с к у р з и я . 1 9 5 0 г.
Г р ъ ц к и д е ц а о т о б щ е ж и т и е т о в с. П а в е л б а н я .
К а з а н л ъ ш к о , п о в р е м е н а з а н я т и я . 1 9 5 7 г.
Г р ъ ц к и д е в о й к и о т о б щ е ж и т и е т о в Г а б р о в о , 1 9 6 0 г.
П и т о м н и ч к и о т г а б р о в с к о т о о б щ е ж и т и е , 1 9 5 9 г.
Г р ъ ц к и с р е д н о ш к о л ц и н а б р и г а д а в С е в л и е в о , I 9 6 0 г.
Г р ъ ц к и д е ц а о т о б щ е ж и т и я т а в с т р а н а т а н а екскур зи я,
в р ъ х ,,С в . Н и к о л а " , I 9 6 0 г.

Гръцката политемиграция в България 1946-1989

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Гръцката политемиграция в България 1946-1989

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Гръцката политемиграция

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

ната революционно-класова солидарност с гръцките комунисти внесе нови

дишното присъствие на гръцката емигрантска общност у нас е стопира-

раните в родината им гръцки политемигранти. Той тенденциозно го оце­

1. Убежище за левицата през вътрешногръцкия

След визитата на Уинстън Чърчил в Москва през октомври 1944 г. и

Гражданска война, на 21 ноември с. г. югославското ръководство препод-

ска земя намират спасение и откъсналите се от партизанските ядра мал­

Преминалите на българска територия гръцки цивилни граждани и

бежанците в Берковица, а по преценка някои от тях са изпращани в София

дотам, че когато на 27 юли 1947 г. той е посетен от егейския българин

ческа болница с 80 легла. Без да са осигурени нужните целеви средства,

нейното сформиране. Вместо здравния министър като негов пълномощ­

ние се отнасят до организиране и обзавеждане на общежитието в Бело­

общежития за възрастни в Берковица и.Белоградчик с необходимия ин­

отказало, той заявил: „Щом Народна република България не може да из­

Мнозинството от тях са насочвани към гръцкия лагер в Берковица, теж-

вътрешната търговия (МВТ) да окаже пълно съдействие на БЧК и ПО в

от Гърция бегълци. Това заставя държавната комисия в заседанието си от

изказва мнение да се съобразят с гърците и да запазят разкритата за тях

на инвалидност. Други 1460 са в общежитието с болница в Берковица. Тук

растните гръцки бежанци и деца. Изразена е препоръка и в бъдеще гри­

да бъдат изпращани в Добруджа; за цивилните лица да се взема конкрет­

вите разсъждения в изложението му, че „...гърците, които са в България,

ни за някаква си „специална“ за гърците работа. Още от първите дни но­

Към края на 1949 г. общият брой на преминалите и престояли извест­

2. Гръцките деца - тегоба и дискредитация

Разгръщането на Гражданската война в Гърция поставя към начало­

нямало подадени данни. Планирало се децата от Епир и Костурско да

По-нататък в изложението си Г Грозев се спира на трудностите, ко­

регион. Интересна е и друга информация на Г Грозев, която хвърля свет

писмо от 8 април настоява за постъпки пред МС да приеме специално

хранителни продукти. МС възлага на МНЗ да организира и провежда ре

рените 28 болни деца от кел, краста, шарка и коклюш били изолирани в

колкото желаят, а два пъти седмично - и месо. Ежедневно им се раздава­

града споделил, че за да осигури за децата нужните вълнени платове, из­

ената за целта вила „Царевец“. Тук трябва да се установят и всички деца

особено комисарите по снабдяването се отнасяли „с повишен интерес“ и

въпроси и непроявеното достатъчно разбиране и прекомерни претенции

щежития предлага да се установят „по-тесни връзки“ чрез „празненства и

щи се в последното село и с. Ракитово, Пазарджишко. Децата от всички

раства и възлиза на 2513, разпределени по общежития както следва: Асе­

допълни“ първоначално обещаната от нас бройка за 3000, са изброени

един от Гюмюрджина, а останалите са от граничния с Турция окръг

Намесата на северните съседни държави във вътрешните работи на

май. Това дава основание на гръцкия премиер К. Цалдарис да изпрати на

Приетата резолюция на ООН за гръцките деца е своеобразно отрица­

контактите с двете международни червенокръстки организации. Приложе­

рат за това. Те изразяват съжалението си за забавянето на визите. На­

ември 1948 г„ или не се счита обвързана с нея. Отговорено му е, че неза­

лично генералният секретар на Лигата Б. дьо Руже пожелава да дойде в

просветата и здравеопазването Петрос Кокалис до председателя на МКЧК

житие, осигурява специална храна и калциеви препарати за превантори-

се един шовинизъм у гръцките другари.“ За разлика от Карлово, проверя­

„политическо отношение“. Отправят молба да им се окаже съдействие.

дени с нужното бельо, зимни и летни дрехи и обуща. В докладите се

изпратено поредното писмо до БЧК, подписано от главния секретар на

ставителството на ВДПГ в Белград и със съдействието и помощта на

годината в България трайно са устроени 2507 деца.204 В периода 1 юни -

налният траурен молитвен ден, на организираните протестни митинги,

3. Националната енергия в хомота

Оказаната от България многостранна подкрепа на гръцката левица

кенска, Белослатинска и др. са събрани големи количества зърнени храни.

раните в родината им гръцки политемигранти. Той тенденциозно го оце

ска земя намират спасение и откъсналите се от партизанските ядра мал

нейното сформиране. Вместо здравния министър като негов пълномощ

ние се отнасят до организиране и обзавеждане на общежитието в Бело

общежития за възрастни в Берковица и.Белоградчик с необходимия ин

отказало, той заявил: „Щом Народна република България не може да из

растните гръцки бежанци и деца. Изразена е препоръка и в бъдеще гри

да бъдат изпращани в Добруджа; за цивилните лица да се взема конкрет

ни за някаква си „специална“ за гърците работа. Още от първите дни но

Към края на 1949 г. общият брой на преминалите и престояли извест

Разгръщането на Гражданската война в Гърция поставя към начало

По-нататък в изложението си Г Грозев се спира на трудностите, ко

колкото желаят, а два пъти седмично - и месо. Ежедневно им се раздава

града споделил, че за да осигури за децата нужните вълнени платове, из

раства и възлиза на 2513, разпределени по общежития както следва: Асе

Приетата резолюция на ООН за гръцките деца е своеобразно отрица

контактите с двете международни червенокръстки организации. Приложе

рат за това. Те изразяват съжалението си за забавянето на визите. На

ември 1948 г„ или не се счита обвързана с нея. Отговорено му е, че неза

се един шовинизъм у гръцките другари.“ За разлика от Карлово, проверя

за изпращане на окръжно до местните дружества с указание да се вклю

деното на 18 януари общоселско събрание по инициатива на местното дру

митет се вижда, че ямболската помощна организация освен парични сред

Подклажданата от Москва и Белград Гражданска война в Гърция въ

сетки военнопленници. По-голяма част от тях са настанени в общежитие

устройване на работоспособните на работа. За привеждане на довчераш

Оряхово. На 3 август с кораб са прехвърлени в Румъния 800 души. Раз

1702 души, 42,47% са в София. В няколко селища, в непосредствена бли

дяването им с храни става чрез местните народни съвети. При затрудне

границата, поставят твърде сериозни въпроси пред българските специал

са враждебните прояви към България от някои емигранти, например ръ

„Бигор“ на отчетно наблюдение са взети Л. Мавридис, както и служите

гръцка емиграция у нас независимо от партийната принадлежност и по

За нуждите на „Елас-прес“ са наети апартамент и няколко стаи в хо

занието им, А. Цакирас настоява пред ЦС на БЧК веднага да вземе отно

вените от И. Михайлов предложения. След съответните уточнения и уго

за санкции са главно на гръцкото ръководство, българската страна се прев

бъдат върнати конфискуваните ниви. На 26 септември 1946 г. е прехвър

Партийната и организационната автономност на гръцката емигра

до изолиране на емигрантите и ръководството им от живота и проблеми

гръцката компартия вече не разполага със свой представителен ръково

сметка на българските трудови резерви и качеството на работа. Като въз

Неправомерното отпускане на инвалидни пенсии на някои лица, кои

На 11 септември 1957 г. ЦК на ГКП се обръща с писмо до ръковод

дни. За целта е необходимо да представят в Комисията на гръцките поли