Филю ХРИСТОВ

Генералният секретар
на Коминтерна

Автентичният Димитров

София, 2007 г.
Генералният секретар
на Коминтерна
Автентичният Димитров
проф. Филю Христов, автор

Лозан Такев, редактор

ИК

Печат:

ISBN 978-9366-34-1
 “Сега тоя човек е обявен за мъртъв. Всички радиостанции
вместо неговия глас предават неговата смърт. Аз не мога да
приема така обявената смърт, нито мога да си позволя да жаля
и скърбя този, който ме е удивил. Това удивление е непобеди­
мо, неизменно и смъртта няма власт над него.
Аз се чудя кое у този човек би могло да умре. Мъдростта
му, дързостта, внезапният му порив, избликът на любов и неж­
ност, страшният му поглед, обхващащ за миг земното кълбо,
дори здравите му потрепващи от сила рамене?
В България е още един паметник - камък на претълкуване за
народите и историята. И когато днешното бурно време навлезе
в широкото си спокойно течение - и ние, и светът ще жънем
плодовете на тоя огнен пророк - Георги Димитров.”

Илия Бешков

3
 ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

Георги Димитров като политик, мислител и държавник е

заел трайно място в българската, европейската и световната
история. Животът, делото и теоретическото му наследство са
ценен национален и международен капитал, които в условията
на жестоката ни съвременност някои политически противници
на социализма подценяват, други изопачават, а трети обричат
на забрава.
Недопустимо е като членове на Европейския съюз да пре­
небрегваме заслугите на българина - общопризнат борец срещу
българския и световния фашизъм и войната в средата на 30-те
години на миналия век.
В редица международни класации за личностите на XX
век героят от Лайпциг се нарежда в първите редици, а в соб­
ствената му родина, която той прослави както никой друг,
политически спекуланти се осмеляват да го обругават и иг­
норират. Младото поколение на България не познава делото
на Димитров и не знае, че в средата на миналия век името и
подвига му бяха емблема на страната ни.
Героят от Лайпциг, Генерален секретар на Коминтерна,
той оказва влияние върху развитието на антифашистките и
антивоенни процеси в редица европейски страни и това се от­
белязва в техните истории. Идеите и теоретическите разработ­
ки на Георги Димитров за единния, народния и отечествения
фронт и народната демокрация като нова форма на управление
продължават да бъдат актуални за борците за демокрация и
социализъм. В годините на Втората световна война Димитров
стана организатор и вдъхновител на въоръжената антифашис­
тка борба в тила на фашистката коалиция, която завърши с по­
беда над фашизма. Нещо уникално в историята на войните.
Живеем в условията на тотална агресия на крупния финан­
сов спекулативен капитал на американския империализъм, уст­

5
ремен да наложи “нов световен ред”, т.е. световно господство
на американската администрация, чиито негативни последици
водят до масово обедняване и социална маргинализация. Фор­
мира се нова левица и антиамериканско движение. Необходим
е нов интернационализъм и ляв проект за бъдещето развитие
на света. Историческата аналогия с процесите и тенденциите
на 30-те години на миналия век е очевидна. Отново крупният
финансово-спекулативен капитал е в основата на международ­
ната реакция, на задълбочаването на противоречията между
бедни и богати. В тези условия теоретическите постановки на
Георги Димитров за органичната връзка между финансовата
олигархия и фашизма получават ново измерение.
Целта на предлагания труд е скромен опит да се очертае
приносът на Георги Димитров: като творец на учението за
единните фронтове и народната демокрация и тяхната реали­
зация в годините на Втората световна война и след нея. Да се
покаже Георги Димитров в ролята му на създател и върховен
ръководител на уникална нелегална въоръжена антифашистка
партизанска армия - един от факторите за разгрома на фашиз­
ма и победата над него.
Доколко това е успешно постигнато, ще каже читателят.

“Веднъж завладяна властта от пролетариата, дейност­

та на всеки, който е наистина социалист, е да се бори за
нейното закрепване. Обяви ли се обаче против това, той
е или изменник на социализма, или никога не е бил социа­
лист."
Димитър Благоев за Великата октомврийска социалис­
тическа революция
(Благоев, Д., С., т.18, с.416)

6
 ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА
ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ

Партизанското движение като форма на въоръжена борба

има дълъг исторически и голям практически опит. Партизанс­
ката борба спада към справедливите, революционни, национал-
ноосвободителни и социални войни, който широките народни
маси са водили против чужди завоеватели и вътрешни потис­
ници, експлоататори и контрареволюционери.
Историческият опит е показал, че партизански действия
могат да водят прогресивните класи, които изразяват инте­
ресите на широките народни маси, имат тяхната поддръжка,
проявяват висока съзнателност и патриотизъм, чувство за
дълг и отговорност пред народа и родината и готовност за
саможертва.
Партизански действия като метод на борба не могат да
водят осъдените на загиване класи. На тях са присъщи реак­
ционни методи и средства за борба. Те могат да прибягнат до
терористически и диверсионни действия, които се провеждат
от въоръжени групи за кратко време и ограничени мащаби, за-
щото те нито могат, нито имат готовност за саможертва. Това
не е и не може да бъде движение на народни маси. То е проява
на скъпо платени наемни въоръжени групи от професионални
убийци, жадни за плячка и престъпно забогатяване.
Партизанските действия са използвани от много народи в
тяхната освободителна борба в предишните епохи. Особено
добре са познати партизанските форми на борба на руския
народ, водил тежки и продължителни борби срещу чужди
нашественици и поробители. Още от 13 век започват успеш­
но партизанските форми и методи на борба против монго-
ло-татарското нашествие, по късно през 17 век се разгръща
широко партизанско движение против полските и шведските
интервента. Особено реактивни партизански действия срещу

7
 шведските окупатори са развърнати в районите на градовете
Ладога, Тихвини, Псков и по пътя на отстъпващите от Моск­
ва разбити нашественици. Украинският и белоруският народ
през 1708-1709 г. водят смела партизанска борба в тила на
шведските войски, разстройват техните военни и продоволст­
вени бази, нанасят големи загуби в жива сила, което в крайна
сметка допринася за разгромяването им при Полтава.
Великият руски пълководец фелдмаршал Кутузов успешно
съчетавал методите на партизанската борба с действията на
редовната армия против нашествието на армията на Наполеон
по време на Отечествената война на руския народ през 1812 г.
Той създава ръководства на партизанските отряди, снабдява ги
с оръжие и ги подсилва с части от редовната армия. Размахът
на партизанските действия заставя Наполеон да отделя големи
войски за охрана на комуникациите и снабдителните бази. При
отстъплението на войските всенародната партизанска борба
съдейства за окончателния разгром на френските интервента.
Така партизанското движение на руския народ играе огромна
роля в тази война.
Партизанското движение е съпътствало справедливите
народноосвободителни и граждански войни в условията на
капитализма в Европа и Америка. Балканските народи също
широко са прилагали партизански форми и методи на борба
против турските поробители (14-20 в.). Особено активен е бил
българският народ. Неговата националноосвободителна борба
преминава през няколко етапа. Първоначално стихийно въз­
никвали въоръжени въстания, но без необходимата идейна и
организационна подготовка. Впоследствие били организирани
чети за въоръжена борба, докато вождовете на националната
революция Раковски, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха
тази борба до организирана национална революция.
Идеята за народна революция получи завършен вид при Ва­
сил Левски - Апостола на свободата, който като организатор
на националната революция при извънредно трудни нелегални

8
 условия изгради революционна партия, известна под формата
на комитети. Той по уникален начин даде гениално определе­
ние на стратегическата цел на националноосвободителната
революционна борба на българския народ. Той формулира
и създаде за времето си уникална система от форми, сили и
способи за осъществяване на революцията. “За извършването
на таквази революция - пише великият Апостол - са нужни: 1.
Уреждане (т.е. организация -б.а.); 2. Пари; 3. Хора; 4. Оръжие
и други бойни потреби.” (Свята и чиста република - страници
от писмата на В. Левски, С., 1969, с.212). Едва ли по-кратко и
сполучливо може да се формулира цял стратегически план за
подготовка и осъществяване на българската националноосво-
бодителна революция.
След гибелта на Васил Левски гениалният поет-революци­
онер Христо Ботев продължава и развива тази революционна
линия в теоретическата мисъл и революционното действие.
Според него за освобождението на българския народ има са­
мо едно средство - “революция народна, незабавна, отчаяна;
революция, която да изчисти полуострова не само от турците,
които ни считат за стока и за добитък, но и от всичко онова,
което може да вреди на истинските наши стремления за пълна
и абсолютна свобода” (Ботев Хр., Съч., С., 1958, т.1, сЛ 84).
Ботев подобно на Левски схваща ролята на Вътрешната
революционна организация като инструмент за постигане на
освободителните национални и социални цели на борбата. “У
нас не достигаше само едно - организация, която да свърже
революционните сили на народа, да им даде направление и да
им определи времето за избухване, но и на това вече е турено
доста добро и здраво основание.” (пак там, с. 187) - пише в на­
вечерието на Априлското въстание прославеният войвода.
Идеята за създаване на политическа организация във
вид на “революционни комитети” възниква у Г.С.Раковски и
други дейци, намира своето зряло теоретически обосновано
въплъщение в схващанията на В. Левски и Хр. Ботев. Апос­

9
толът на свободата я осъществява по един забележителен и
оригинален начин. Хр. Ботев продължава тази идея - “Наша­
та революционна партия скоро ще покаже де е и какво иска”,
(пак там, с. 108)
Бележитият народен водител разработва уникален за време­
то си програмен документ за подготовката и провеждането на
българската национална революция. Той е озаглавен “Нареда
на работниците за освобождаването на българския народ”.
(Свята и чиста република, с.202). В нея Левски определя ху­
манните и патриотични подбуди, които карат българските
революционни дейци да създават конспиративна нелегална
организация в България. Той разработва нейната организа­
ционна структура и формулира функционалните задължения
на нейните членове и организационни структури. Предлага
оригинална структура на революционната партия на няколко
равнища: вътрешен централен революционен комитет, рево­
люционни окръзи, градски и селски революционни комитети,
изградени върху принципите на демократическия централизъм,
споени от революционната идеология. Левски отдава голямо
значение на апостолите, които действат като пълномощници
на Централния комитет.
Спомените от революционните и прогресивните идеи, в
името на които се е водила борбата, хилядите скъпи жертви,
легендарният подвиг на Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Ка-
раджата и много други продължават да оказват благотворно
влияние върху съзнанието на народа и след освобождението.
Димитър Благоев е първият изследовател-марксист на бъл­
гарското националноосвободително движение. “Деятели като
Ботев... създадоха нови принципи. Ботев ...създаде традиции,
които са свързани със стремленията на съвременното човечес­
тво, т. е. с идеите на социализма” - пише Д. Благоев (Благоев,
Д., Съч., т.1, с.129).
Георги Димитров като талантлив ученик и верен последова­
тел на Димитър Благоев продължава да изучава и творчески да

10
 използва революционните идеи и традиции от националното
освободително движение против турския завоевател в борба­
та срещу капиталистическата буржоазия и нейното най-ярко
проявление - фашизма.
Партизанска борба води народът на Чехия против немския
феодализъм през 15-19 в.; унгарският народ в средата на 18
в. против немската агресия; испанският народ води жестока
продължителна борба срещу наполеоновите завоеватели през
1808-1813 г. Ярък пример на партизанската борба е тази на
италианците под ръководството на Гарибалди в тила на авс­
трийските завоеватели през 1859 г.; във Франция се разгаря
партизанска война по време на френско-пруската война през
1870-1871 г.; в Северна Америка се разгаря партизанска бор­
ба за независимост срещу английските и други колонизатори
през 1775-1873 г. Партизанското движение е използвано и в
справедливите народноосвободителни и граждански войни в
епохата на капитализма в Европа и Америка.
Особено широки размери придоби партизанското движе­
ние в епохата на империализма и пролетарските революции.
Възникването на работническото движение, на научния соци­
ализъм като идеология на пролетариата и на марксическата
партия придадоха нови форми и черти на това движение:
организираност, политическо ръководство, съзнателност, във­
личане на широки работнически и селски маси.
Марксизмът-ленинизмът като научна теория на работни­
ческата класа обобщи опита на революционното движение,
разкри формите на класова борба, тяхното значение и роля в
освободителните борби срещу жестоката капиталистическа ек­
сплоатация и империалистическа зависимост. Сред формите
на класовата борба - стачки, демонстрации, парламентарна
борба, всеобща политическа стачка и др. - важно място заема
партизанското движение.
Формите на класова борба, включително и на партизанско­
то движение не са измислени, те са резултат от конкретната
обстановка, при която се заражда и развива революционното
движение. Задачата на марксическата партия е да подхожда
исторически конкретно към условията. Революционното дви­
жение да следи внимателно и да изучава класовата борба и
съзнателността на масите, да анализира изострянето на ико­
номическите и политическите кризи, които пораждат една или
друга форма на борба. Марксизмът учи революционерите да не
се отказват от никакви форми на борба, а умело да анализират
и насочват тези форми за осигуряване на максимални успехи
на борбата. “В различните моменти на икономическата еволю­
ция, в зависимост от различните политически, национално-кул­
турни, битови и т.н. условия - пише В.И.Ленин - различните
форми на борба изпъкват на пръв план, стават главни форми
на борбата, а във връзка с това на свой ред се видоизменят
и второстепенните, страничните форми на борбата.” (Ленин,
В.И., Съч., т.11, с.206).
Партизанската борба е една от формите на класовата борба,
а не единствено средство. Тя трябва да се съчетава с остана­
лите форми и колкото по-успешно е това съчетание, толкова
по-резултатна е борбата.
Комунистическата партия на Съветския съюз начело с
В.И.Ленин не само творчески разработи основните проблеми
на партизанската борба, но и натрупа богат практически опит в
нейното организиране и ръководене. Особено големи размери
взема партизанското движени в Русия след победата на Вели­
ката октомврийска революция, в годините на гражданската
война и с империалистическата интервенция (1918-1920 г.).
До създаването на Червената армия като масова и редовна
армия партизанското движение в СССР беше една от основ­
ните форми на въоръжена борба с враговете на революцията.
Като правило партизанското движение възниква по инициатива
на народните маси, но е организирано и ръководено от неле­
галните партийни комитети на Болшевишката партия. През
целия период на гражданската война и чуждата интервенция

12
партизанското движение взе големи размери. То действаше в
съответствие с политическите и военните задачи, които младата
съветска власт решаваше. Така например през есента на 1918
г. в Украйна водеха бой за съветска власт около 300 000 парти­
зани, през есента на 1919 г. в Сибир в борбата против генерал
Колчак участваха повече от 20 000 партизани, през ноември 1919
г. в тила на генерал Деникин имаше над 100 000 партизани. В
тази борба израснаха прославени герои като С.Т.Лазо, А.Н.Пар-
хоменко, Н. А. Щорс, Г. И. Котовски и много други.
Формите на партизанската борба в годините на граж­
данската война и интервенцията са били различни. Те са се
определяли от степента на развитието на класовата борба и
от продължителността на окупацията на дадена област от
страна на интервентите. Партизаните със смели действия в
гила на противника нанасяли сериозни удари по неговите ко­
муникации, унищожавали живата му сила, громели щабовете,
транспортните средства и др. Действията на партизанските
части оказвали голяма помощ на Червената армия в борбата
й против белогвардейците и чуждестранните интервента. На
много места партизанската борба прераствала във въоръжени
въстания. Благодарение на съгласуваните действия на въста­
ниците и частите на Червената армия врагът бивал разгромен
и установявана съветската власт.
Маршал М. Тухачевски, обобщавайки опита от действията
на Червената армия през годините на гражданската война, из­
тъква голямото значение на партизанското движение, което
служи като “отличен източник” за попълване на Червената
армия и помага при водене на операциите. За победата над
белогвардейската контрареволюция и чуждестранната интер­
венция, за утвърждаване на съветската държава.
Този богат опит Георги Димитров разви в годините на
Втората световна война, за да организира и ръководи една
масова партизанска армия в тила на хитлеристката фашистка
коалиция, в защита на демокрацията и социализма.

13
 ПОВЕДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
ПРЕД ЛАЙПЦИГСКИЯ ПРОЦЕС -
НАЧАЛО НА ОБЕДИНЯВАНЕТО
НА АНТИФАШИСТКИТЕ СИЛИ

До Лайпцигския процес (1933 г.) Георги Димитров бе из­

вестен като един от ръководителите на Българската комунис­
тическа партия (тесни социалисти), като един от ръководите­
лите на Септемврийското антифашистко въстание през 1923
г. Получил две смъртни присъди за тая му дейност. Принуден
да напусне България, той двадесет години живее като полити­
чески емигрант под чуждо име, без адресна регистрация.
Въпреки неуспеха на Септемврийското въстание Георги Ди­
митров се ползва с доверието на ИККИ. Като български пар­
тиен и синдикален деец участва в балкански и международни
конференции, конгреси и съвещания, на които се изявява със
солидната си марксистко-ленинска ерудиция, завидна обща
култура и богат организационен опит, преданост на комунис­
тическия идеал.
На Димитров ръководството на Коминтерна възлага на­
дежди да подпомогне ред комунистически партии в Европа
да укрепнат и отговорят на изискванията на задачите на рево­
люционното движение, при настъплението на фашизма. От
1923 до 1933 г. българският революционер десет години ще
посвети на балканските и европейски комунистически партии.
Като ръководител на Задграничния комитет на Българската
комунистическа партия, секретар на Президиума на Балкан­
ската комунистическа федерация, член на изпълнителното
бюро на Профинтерна, член на Изпълнителния комитет на
Комунистическия интернационал, после и на Западноевро­
пейското му бюро, ръководител и на Полско-Прибалтийския
секретариат на Коминтерна. Той се среща и разговаря с почти
всички ръководители на комунистическите партии, участва

14
в заседания на техните ръководства, изучава техния вътреш­
нопартиен живот, анализира, прави изводи, дава препоръки.
(Жан Мерло, “Георги Димитров - революционер на нашето
време”, С„ 1982, с.73-74).
На 1 февруари 1933 г. Адолф Хитлер завзема властта в гер­
мания и обявява нагло, по фашистки, расистката и реваншис-
тката си политика за “жизнено пространство” на Германия и
за “световно господство на арийската раса”. Тази политика
има много противници както в самата Германия, така и из­
вън нея. За да се справят с политическите си противници, на­
чистите пускат на пълни обороти гьобелсовата пропаганда и
жестоката репресивна гестаповска държавна машина. Главно
съдържание на фашистката пропаганда стават антикомунизма
и антисъветизма.
За да оправдаят пред германската и световната обществе­
ност антикомунистическата кампания, хитлеристите извърш­
ват уникална провокация - на 27 февруари подпалват сградата
на Райхстага, символа на германската държавност. Започват
масови арести на комунисти, социалдемократи, анархисти,
евреи и други антифашисти.
В официално съобщение на хитлеристкото правителство
се казва: “На 27 февруари 1933 г. в зданието на германския
Райхстаг (парламента) избухна пожар”. А късно вечерта в съ­
общение по германското правителствено радио се казва, че
в Райхстага е задържан подпалвачът “холандският комунист
Ван дер Любе”, у когото е била намерена членска книжка на
комунистическата партия.” (Лайпцигският процес; Речи, писма
и документи, С., 1960, с.З).
На следващия ден е публикувано изявлението на министъра
на вътрешните работи Херман Гьоринг, в което се казва, че
подпалването на Райхстага е дело на Германската комунисти­
ческа партия, която уж с този пожар дава сигнал за въоръжено
въстание. Веднага последва извънреден декрет за смазване
на “настъпателните комунистически действия”, отменени са

15
различни членове на Ваймарската конституция и са забранени
комунистическите и социалдемократическите вестници. Въз
основа на заповедта на Гьоринг полицията започва масови
арести на комунисти, социалдемократи и други антифашисти.
В разрез с правото и закона лишават от депутатски мандат 81
депутати от влиятелната Германска комунистическа партия.
На 9 март арестуват и нелегално пребиваващите в Германия
български комунистически дейци Георги Димитров, Васил Та­
нев и Благой Попов. Те са обвинени за главни извършители на
пожара, както и немския депутат Ернст Торглер и холандския
“лъжекомунист” Ван дер Любе.
Така започва историческият лайпцигски процес, който вле­
зе в историята като политически процес на века. Негов герой
стана българският революционер и деец на Комунистическия
интернационал Георги Димитров.
Революционната биография на Георги Димитров като един
от ръководителите на Септемврийското въстание в България
и деец на Комунистическия интернационал хитлеристите счи­
тат за достатъчно основание да го обявят за главен виновник
за пожара в Райхстага. След това ще търсят лъжесвидетели и
ще фабрикуват документи с лъжливо съдържание, за да дока­
жат “вината” на арестувания. Такава е съдебната практика и
моралът на фашистките управници.
Лайпцигският процес, който продължава почти една годи­
на, започва на 9 март 1933 г. с арестуването на Георги Димит­
ров и неговите другари и продължава до 27 февруари 1934 г.
- до освобождаването на българските революционери и прис­
тигането им в Москва.
Още от първия разпит, проведен от гестаповските зловещи
органи (9 март 1933 г.) опитният революционер се ориентира за
целта на тази провокация, за нейния антикомунистически харак­
тер - да се разгроми влиятелната Германска комунистическа
партия, да се нанесе удар по международното комунистическо
и антифашистко движение и неговия ръководен център - Ко­

16
мунистическия интернационал, да се дискредитира Съветския
съюз като подстрекател на бунтове и въстания.
Отговорите, които Димитров формулира още при този
първи разпит, показват неговия стратегически план, който той
следва неотклонно до края на процеса. Като че ли предвари­
телно всичко е предвидил - какво да признае, как да го каже,
кое да отрече, по какъв начин да го отхвърли и кога решително
да протестира срещу неверни и провокационни обвинения, за
да не даде повод следователят да се насочи към действител­
на следа. (Процесът по подпалването на Райхстага и Георги
Димитров, т.1, с.113).
Признава, че е български комунистически функционер,
един от ръководителите на Септемврийското въстание през
1923 г., за което е осъден на смърт; че е присъствал на всич­
ки конгреси на Коминтерна, но сведения за тях няма да дава.
Признава, че живее нелегално в Германия и че се е срещал с
ръководни дейци на Германската комунистическа партия, но
не е работил за нея. Отхвърля обвинението, че Германската
комунистическа партия е подготвяла въстание.
Своето нелегално пребиваване в Германия и други евро­
пейски градове Димитров обяснява с грижата си за българс­
ката политическа емиграция, нейното организиране и борба
за политическа амнистия и завръщането й в родината. Все
пак признава, че нелегалното му пребиваване в Германия е в
нарушение на нейните закони.
На обвинението, отправено му от следователя, “че намере­
ните у него и конфискувани документи” говорят по-малко за
подготовка на една амнистия, а по-скоро за подготовка на една
революция в Германия, Димитров решително възразява, като
заявява, че намерените у него документи имат “само информа­
ционно значение”. Той не само отхвърля тези обвинения, но и
протестира срещу подобни упреци.
Поставен в пълна изолация, с белезници на ръце, Димитров
не един път отказва да подпише протокола за разпит. Отпра­

17
 вя писмени декларации, опровергава лъжливи обвинения. Но
всичко това остава неизвестна за германската и световната
общественост.
Провокацията, която извършват хитлеристите с пожара в
Райхстага и масовите арести на комунисти, социалдемократи
и антифашисти, провокира съвестта на световната комунис­
тическа, демократическа и антифашистка общественост. Съ­
общението за пожара в Райхстага се посреща нееднозначно.
Гьобелсовата фашистка пропаганда не успява да убеди както
германската, така и световната демократическа общественост,
че подпалването е дело на българския революционер и негови­
те другари и че пожарът бил сигнал за въстание, подготвено
от Германската комунистическа партия.
Докато западните правителства през 1933 г. гледат на
Хитлер и неговия управленски елит като преграда против
Съветския съюз и бъдещ съюзник против болшевизма, те се
стремят да омаловажат опасността от фашизма, а това насър­
чава хитлеристите.
Демократическите и антифашистките сили: комунисти,
социалдемократи, лейбъристи, профсъюзни дейци, прогре­
сивни интелектуалци, жени, младежи и др. съзряха опасност­
та от настъпление на фашизма и пристъпиха към създаване
на комитети в защита на Георги Димитров, Танев и Попов, в
защита на германските антифашисти, подложени на жестоки
изтезания в затворите и полицейските учреждения. “Но сред
тези демократически и антифашистки сили - пише кралският
съветник и известен голям юрист в Лондон, д-р Денис Прит
- бяха комунистите, които разбираха опасното положение,
предизвикано от хитлеристите.” По тяхна инициатива в реди­
ца европейски държави възниква движение на солидарност с
жертвите и акция за спасяването им. В Париж, Лондон, Хага
и други градове комитетите на солидарност с жертвите на фа­
шизма провеждат протестни демонстрации и митинги пред
германските посолства, връчват протестни петиции, настояват

18
да бъдат освободени Георги Димитров, Васил Танев, Благой
Попов, Ернст Тоглер и др.
В протестното движение се включват видни интелектуалци
като Ромен Ролан, Анри Барбюс, Айнщайн, много други пи­
сатели и видни юристи от Европа и Америка. За правилното
организиране и насочване на протестното движение Изпълни­
телният комитет на Коминтерна създаде на 9 май 1933 г. ко­
мисия за ръководство на кампанията. В нея са включени Бела
Кун, Д. Мануилски, В. Коларов, Валецки, Хекерт, Искров и по
един представител на МОПР и Межрабтом. Изключителна е
ролята на Васил Коларов, съратник и боен другар на Г. Димит­
ров за изтръгването му от гестаповския затвор. В кампанията
се включват майката на Димитров баба Парашкева и двете му
сестри Магдалена и Елена. В Лондон е създадена независима
обществена комисия от световноизвестни юристи под пред­
седателството на д-р Ноел Денис Прит, кралски съветник.
Мощна протестна антифашистка вълна разтърси световната
демократическа общественост. Тя иска да знае какво става с
Георги Димитров и неговите другари, настоява за пълна пуб­
личност на процеса. С лъжи и измислени обвинения най-после
обвинителният акт е готов.
На 21 септември 1933 г. започва Лайпцигският процес.
Главният обвиняем Георги Димитров е въведен в съдебната
зала на Имперския съд с белезници на ръцете. Фашистките
палачи мислят, че са го сломили. Първият съдебен разпит на
българския революционер започва на 23 септември. Застанал
на подсъдимата скамейка с ясното съзнание, че е невинно об­
винен, Димитров проявява своя забележителен талант, мощна
интелектуална сила и безстрашие, решен да разобличава и
най-сложните и заплетени манипулации на фашистката съдеб­
на практика, със силата на желязна си логика да разплита и
най-подлите примки на нацистката провокация. Да се бори за
тържеството на истината.
Случайно първият съдебен разпит съвпада с десетгодишни-

19
 ната от Септемврийското антифашистко въстание в родината
на Димитров. Съдебните заседатели използват това, та по-лес­
но да убедят световната общественост в новата “подпалвачес-
ка” роля на главния подсъдим. Но те горчиво се лъжат. Димит­
ров се отказва от назначения му служебен защитник и започва
сам да се защитава. Каква революционна дързост! Обвиняват
го в тежко престъпление, а той посочва, че е “взел активно и
ръководно участие в народен бунт, за което задочно е осъден
на смърт” като доказателство, че не е терорист и подпалвач, а
организатор на масова въоръжена борба. “Аз се гордея с това
героично въстание” - изтъква той и съжалява, че не е завърши­
ло успешно. Думите му прозвучават като пламенен призив към
милиони трудещи се за нови антифашистки битки.
Главният подсъдим с чувство на пълно отговорност приз­
нава, че е член на ЦК на БКП и на ИК на Комунистическия
интернационал, че той е за диктатура на пролетариата и за
победата на комунизма. Но именно поради това “аз съм ре­
шителен противник на методите на индивидуалния терор”.
Отхвърля обвинението, не подписва протоколите от разпита
като “нелепи и тенденциозни”. С особено задоволство заявя­
ва, че е “възторжен привърженик и поклонник на Всесъюзната
комунистическа партия (болшевики), тъй като тя управлява
най-голямата страна в света и начело със Сталин героично и
победоносно изгражда социализма”.
На 26 септември при разпита на Ван дер Любе Димитров
е в стихията си. Той е неудържим. Протестира, че фалшифи­
цират показанията му във фашистката преса, че му отнемат
възможността да се защитава. Изобличава Ван дер Любе като
“умопомрачен човек, провокатор, против работничеството”.
Въпреки забраната да задава въпроси, Димитров настоява:
“ интернационал иска пълна яснота по въпроса за пожара в
Райхстага”. Председателят на съда нервно пита “Кой е тук
председател? Кажете веднага!”. Димитров продължава: “Ми­
лиони чакат отговор”. Заплашват го с отстраняване от залата,

20
но той не спира да изобличава обвинението.
Лайпцигският процес стана звезден миг за Георги Димит­
ров. Световната общественост почувства героичното поведе­
ние и интелектуалната мощ на българския революционер и
деец на Коминтерна. Както свидетелства Васил Коларов Ста­
лин пръв оценява интелектуалната сила на героя от Лайпциг.
След тази първа ярка схватка Сталин свиква Изпълнителното
бюро на Коминтерна и направо поставя въпроса: “Кажете ми,
другари, къде сте крили досега този лъв балкански?... Всичко
трябва да се направи, но този лъв трябва да излезе на свобо­
да.” Висока, навременна и заслужена оценка. (Варадинов, Л.,
“Вулканичен човек”, С., 2002, с.93)я.
Поведението на Димитров - смело, дръзко, но умно - става
новина номер едно. Присъстват 120 журналисти от Германия
и други страни, съветски не са допуснати. Световната преса
изтъква моралното превъзходство на пролетарския трибун и
борец. Вестник “Правда” пише: “Димитров дава урок по рево­
люционна борба на милионите пролетарии”. Вестник “Таймс”
отбелязва: “Този българин изглежда има вродено достойнст­
во”. Газета “Варшавска” изтъква: “Димитров е човек с бляскава
интелектуалност и надареност, която превръща подсъдимата
скамейка в обвинителна трибуна”.
Подготвени са повече от 100 лъжесвидетели, между които
висши съдебни следователи, висши политически и гестаповс­
ки началници, включително и представители на държавната
власт - Гьоринг и Гьобелс. Сам срещу тази зловеща фашис­
тка сган, Георги Димитров успя не само да се защити, но и
да превърне процеса, замислен като антикомунистически, в
антифашистки. Да го превърне в решителен етап от борбата
против фашизма.
Всяка изобличаваща проява на Димитров срещу подставени
и манипулирани лъжесвидетели предизвиква симпатиите на
милиони антифашисти, вдъхновява ги за борба, укрепва дове­
рието между тях, изгражда масово антифашистко движение. В

21
 Париж и Лондон, в Брюксел и Хага, във Вашингтон и Ню Йорк
и други градове се провеждат бурни протестни демонстрации
и митинги в защита на Димитров и жертвите на фашизма.
В съветския печат е отразен двубоят на процеса между две­
те идеологии - на фашизма и антифашизма. Но негов връх е
двубоят между Георги Димитров и Гьоринг - представители
на две взаимно изключващи се политически системи. Много
журналисти с възторг предават интелектуалното и морално
превъзходство на главния подсъдим Георги Димитров над
помпозния Гьоринг. Ще отбележа само мнението на Марта
Дод - дъщеря на тогавашния американски посланик в Берлин,
присъствала на процеса. В спомените си тя ярко пресъздава
психологическата картина на двубоя: “Гьоринг стана, за да
даде своите показания. Изправен срещу него аз видях Димит­
ров - тъмнокос човек, необикновено жив и привлекателен,
който сякаш излъчваше от себе си удивителна сила и бодрост
на духа. Той беше самият живот, в него гореше пламъкът на
убеждението, пламенни бяха жестовете му, неговото лице,
неговият великолепен глас.” И по-нататък: “Никога няма да
забравя как той стоеше спокоен и пълен с живот, мълчаливо
слушаше Гьоринг. Не ще забравя неговото лице, изразяващо
сгъстено презрение. Това беше истински двубой. Това, което
те говориха, остана в протокола, но това как изглеждаха, за
съжаление, тук не попадна. В своята великолепна, страстна и
заедно с това съдържателна реч Димитров разкри всички про­
тиворечия в показанията на Гьоринг.” (Марта Дод, “Из окна
Посольства”, Μ., 1942 г., с.31-34).
Георги Димитров превърна Лайпцигския процес в школа за
революционно възпитание, за антифашистко единодействие,
за победа. Появиха се първите масови, бурни антифашистки
протестни демонстрации и митинги. Нанесен бе първият мо­
рално-политически удар на фашизма. Достойното държане на
Димитров и мощната международна кампания на солидарност
провалиха зловещия план на начистите. Димитров и неговите

22
другари бяха спасени, а германският фашизъм - разобличен
като идеология и държавна система. Укрепна и се разви ан­
тифашисткото протестно движение. Създадоха се връзки и
сътрудничество между ръководители на нефашистки партии,
движения и съюзи в национален и международен план, така
необходими срещу настъплението на фашизма.
Георги Димитров стана световно-известна политическа
личност, естествен лидер на международното комунистичес­
ко и антифашистко движение. Неговото достойно поведение,
смелите му изобличителни изказвания вдъхновиха милиони
борци против фашизма и капиталистическата експлоатация.
Неговото героично държание пред фашисткия имперски три­
бунал се превърна в пример за подражание на пролетарските
борци пред фашистки съд. Неговата аргументирана, дълбоко
съдържателна самозащита, речта, произнесена на 16 декемв­
ри 1933 г. се превърнаха в еталон за пледоария, която изуми
и големи юристи. Подвигът на героя от Лайпциг се превърна
в знаме и вдъхновение за милиони славни антифашисти в бор­
бата против фашизма, за демокрация и социализъм.

Лайпциг, 16 септември 1933 г.,

заключителна реч

23
 ПРОВАЛЪТ НА ГЕСТАПО.
СПАСЯВАНЕТО НА ДИМИТРОВ

На 23 декември 1933 г. Имперският съд обявява оправда­

телната присъда на Георги Димитров, Васил Танев и Благой
Попов. Това е победа на героизма и интелектуалната сила на
антифашистите и на мощното световно антифашистко дви­
жение, победа на справедливостта над хитлерофашистката
съдебна система. Героите са оправдани, но не и освободени.
Те отново са заключени в злокобните подземни гестаповски
катакомби, както ги определя Димитров
В двубоя между Димитров и Гьоринг победи подсъдимият.
Унизен, разярен, помпозният хитлеристки министър-предсе­
дател Херман Гьоринг крещи след гордия, спокоен и уверен
български революционер, когато го извеждат от залата: “Внима­
вайте, пазете се, аз ще се разправя с вас, само да излезете от съ­
дебната зала”. (Димитров срещу Гьоринг, С., 1947, с.204-205)
Основателно управляващият елит на фашистка Германия се
страхува от интелектуалната сила на Димитров. В негово лице
вижда опасен враг, който разкрива същността на нацистката
политика за установяване на световно господство, заплаха за
националната независимост на демократичните страни. Пора­
ди това виждат спасение от него само в неговото физическо
ликвидиране. Макар и оправдан, смърт застрашава героя от
Лайпциг.
Американският посланик в Германия Уилям Дод съобщава
за грозящата Димитров опасност. В дневника си, издаден през
1941 г. в Ню Йорк, той пише: “Днес (22 декември) ме посети
един журналист. Високопоставен германски чиновник (както
се досещам, началникът на германската полиция Ролф Дилс)
му казал, че Германският върховен съд има намерение утре
да оправдае комунистите. Що се отнася до Георги Димитров,
по заповед на пруския министър-председател Гьоринг той

24
 трябва да бъде убит, преди да успее да напусне пределите на
Германия.” (Лайпциг 1933 г., Провалът на Гестапо, С., 2006,
с.34). Тази информация показва намеренията на хитлеристкото
правителство да организира покушение срещу Димитров.
На 30 декември 1933 г., след като се забавя освобождаване­
то му от затвора Моабит, Димитров се обръща с телеграма до
правителството на Народния блок Мушанов-Гичев: “Тъй като
възнамерявам да се върна в Отечеството си и да се занимавам
с политическа дейност, повтарям своето публично заявление
пред германския съд, а именно: след свършването на процеса
по подпалването на Райхстага да се завърна в България, за да
се боря за отменяне на присъдата ми във връзка със Септем­
врийското въстание 1923 г. Поради това искам свободен път,
лична безопасност и публичност на съда. Моля за решение на
правителството.” (Димитров, Г., С., 1953, т.9, с.354).
Минават дни и седмици, героят от Лайпцигския процес про­
дължава да понася несгодите и лишенията в Моабит. Напразно
всеки ден майката на оправдания Димитров баба Парашкева,
сестра му Магдалена, Боян Дановски и англичанката Дороти
Удман, депутат от лейбъристката партия ,ходят в затвора.
Затворническите власти са по-благосклонни към близките на
оправдания подсъдим. Но заповед за освобождаване не идва.
Тревога завладяна не само близките на Димитров, но и све­
товната антифашистка общественост. Отправената заплаха
на разгневения Гьоринг да се разправи с Димитров изглежда
реална. Отново комунистическите партии и антифашистки
движения призовават да продължи кампанията на солидар­
ност. Отново светът е разтърсен от многохилядни протестни
демонстрации и митинги под лозунгите: “Димитров е в опас­
ност”, “Да спасим Димитров и другарите му”, “Гьоринг, ти
си палач” и други.
Организира се дежурство пред затвора. Три журналистки
и писателки от Лондонския комитет в защита на подсъдими­
те от Лайпциг: Дороти Удман, Анабел Уилкис-Елне и Катрин

25
Корсул доброволно застават на денонощно дежурство пред
затвора в Лайпциг, а след това и в Берлин. Те не само бдят
пред затвора, но всеки ден една от тях придружава баба Параш­
кева, Магдалена и Дановски, които носят храна на Димитров и
другарите му. Айваро Монтегю пише: “Всяка сменяше другата
след изтичане на дежурството”. (Спомени за Димитров, т.2,
с.64). И това вършат по съвест и дълбоко убеждение в името
на справедливата антифашистка кауза, на която Димитров е
посветил сили и знания, за която дори е заложил живота си.
Един ден от затвора в Лайпциг им съобщават, че Димитров
и другарите му не са вече там. На въпроса “къде са” отговорът
е “не знаем)У (пак там, с. 137). Тревогата на майката и сестрата
нарастват. В Берлин, в Министерството на вътрешните работи
ги приемат с открита злоба и ненавист: “Няма да пуснем ва­
шия Димитров от затвора, защото вдигате такъв отвратителен
шум около него. И второ - защото няма такава страна, която
би го приела. Не бихме желали да го гледаме да се разхожда
свободен из берлинските улици.” (пак там, с.137). Да! Не биха
искали да наблюдават как биха го спирали и акламирали.
Българският посланик в Берлин Поменов заема почти
същата позиция като на хитлеристите. Той заявява, че посол­
ството не смята да предприема постъпки за освобождаване­
то на Димитров, Танев и Попов, тъй като има поверителна
директива от правителството на Мушанов-Гичев “да не ги
смята за български поданици”, (пак там, с.138). Позиция, дос­
тойна за правителство на лъжедемократи. Те не отговориха на
писменото искане на Димитров да му разрешат да се завърне
в родината си, която той от трибуната на процеса прослави
както никой друг.
Антидемократичната позиция на българското правителство
бе осъдена от световни реномирани вестници, дори десни. С
пълно основание английският в. “Таймс” писа: “Демократите
в България не смееха пред очите на световната демокрация да
вземат страната на хитлеристите. Те го правеха задкулисно. Но

26
 по всичко личи, че бяха на едно мнение с висшия чиновник на
Министерството на вътрешните работи в Берлин.” (Спомени
за Г. Димитров, С., т.2, с.138).
За спасяването на Димитров и другарите му оставаше ед­
на единствена надежда - както пише Боян Дановски - съветс­
кото посолство в Берлин. Там посрещат Дановски с широки
братски усмивки. “След като им разказахме за разговорите в
Министерството на вътрешните работи и в българската лега­
ция, съветските хора заявиха: “Кажете на майката на другаря
Димитров да не се тревожи повече. Има такава страна, която
ще даде поданство на Георги Димитров и ще го приеме като
свой роден син.” (пак там)
Всъщност голямата игра за спасяване на Георги Димитров
и другарите му започва още на 21 септември - началото на
Лайпцигския процес. Хитлеристите не допускат до присъствие
на процеса съветски журналисти. Като контрамярка съветс­
кото правителство експулсира трима германски журналисти.
Извикани са в Министерството на вътрешните работи и им е
заповядано още същия ден да напуснат Съветския съюз. Мес­
тата им във влака за Берлин са запазени. Отиват в германското
посолство в Москва, посланикът звъни, иска обяснение. Отгово­
рът на служителите на съветското външно ведомство е: обър­
нете се за обяснение към вашието правителство. Единият от
журналистите е Курт Волфганг - немски патриот, антифашист,
поставил се по съвест и убеждение в полза на съветското разуз­
наване. Той работи като кореспондент на “Берлинер тагеблат”
във Варшава, командирован в Москва. По една случайност
Волфганг в същия ден в определен час има насрочена среща
с Ян Берзин, ръководител на военното контраразузнаване. Ед­
ва успял да се отскубне от колегите си и се явява на срещата.
Разказва на Берзин за предупреждението веднага да напуснат
СССР. Берзин възкликва: “Та това е чудесно. Вие сега ще ми­
нете за герой, а това ще бъде от полза за работата.” Веднага
му определя време и място за среща в Берлин, на която ще

27
получи указания. Берзин извиква Григорий Николаевич Бели­
ков, комуто ще възложи специалната задача.
Гестапо по заповед на Гьоринг разработва коварен план
за покушение на самолета, с който ще лети Георги Димитров.
На тайно заседание в Министерството на вътрешните работи
са поканени представители на Министерството на външните
работи, на правосъдието и на Гестапо. Обсъждат какво да
правят с българите. Мнозина предлагат те да бъдат изгонени
извън границите на Германия. Междувременно съветското
правителство е предоставило поданство на Георги Димитров
и другарите му. Думата взема тридесетгодишният Рудолф
Дилс, току що назначен за началник на тайната полиция. Очи­
те му пронизват като свредел участниците в съвещанието. На
лицето му, набраздено от дълбоки белези - следи от побои и
дуели от студентските години, е изписана тъпа жестокост. Той
заявява: “Ние сме убедени, че българинът Димитров е твърде
опасен, за да го пуснем. Той трябва да бъде изпратен в кон­
центрационен лагер.”
Дилс се пада роднина на Гьоринг. Кой би дръзнал да му про­
тиворечи? Всички се съгласяват този въпрос да бъде поставен
за разглеждане в правителството. Дилс незабавно съобщава
всичко на Химлер, който в отговор му пише няколко многоз­
начителни изречения: “Скъпи приятелю Дилс, то се знае, по
въпроса “Димитров” аз ще взема точно такова становище като
вас и министър-председателя Гьоринг. Хайл Хитлер!”.
Въпреки всичко кабинетът на министрите не може да пре­
небрегне съветското поданство на Димитров и другарите му.
Решава се българските революционери да бъдат изгонени от
Германия. Отмъстителният Гьоринг вика ръководителя на
Гестапо Рудолф Дилс и му заповяда да пусне в ход предвари­
телно замислената операция, според която тримата българи
трябва да загинат в самолетна катастрофа.
На 27 февруари българите трябва да излетят от летище Тем-
пелтоф в седем часа сутринта със самолет на “Дер Луфт”. На

28
път за Кьонигсберг самолетът няма да каца в Данцинг, както
предвижда обикновено маршрутът. След пристигането си в
Кьонигсберг трябва да останат в самолета докато този, който
ще лети за Москва, бъде подготвен за полет. За това са уведо­
мени само директорът на “Дер Луфт” Фоте и полицай-прези­
дентът на Кьонигсберг щурман-фюрера Щьон. Фоте ще бъде
в 10,30 на летището, за да инструктира командира на другия
самолет Хофман на път за Москва да не каца на територията
на други държави. Прелитайки над Литва, пилотът трябва да
съобщи по радиото, че шасито му е повредено и затова не мо­
же да извърши междинно кацане.
На Зомер от “Дер Луфт”, таен сътрудник на Гестапо, е по­
верена главната роля в замислената операция. Рудолф Дилс го
привиква в кабинета си и като му сочи пакет върху бюрото си,
му нарежда преди самото излитане от Кьонигсберг лично да
прегледа излитащия за Москва самолет и да остави пакета в
багажното отделение. В последния момент да дръпне поставе­
ната в него ръчка. Адската машина трябва да избухне, когато
самолетът полети над съветска територия. (Корольков, Ю.,
“Голямата игра”, Партиздат, 1988, с.ЮЗ).
Ето какво е записал в дневника си Димитров: “27 февруари
1934 г. (вторник). Берлин - Москва. Разговор с фашистките
изпращачи: Рабин в 6.00 ч. сутринта. “Ставайте, събирайте не­
щата си”. Динс - писмено освобождаване. Придружава ни до
летището: “Ние искаме добри отношения със СССР. Ако не
беше така, не бихме ви изпратили в Москва. Надявам се, че ще
бъдете обективни”. Димитров: “Аз се надявам, че някога пак
[це дойда в Германия, но като гост на Съветска Германия”.
Авторът на престъпния план Дилс вероятно вътрешно е зло­
радствал, мислейки, че намерението на Димитров няма да се
осъществи. Гестаповецът не е допускал, че планът му вече е
провален. Оказва се, че на летището в Кьонигсберг вече е кац­
нал съветски самолет, който взема Димитров и неговите дру­
гари на борда си и веднага отлита за Москва. Така е провален

29
зловещият план на Гестапо. Рудолф Диле гледа как съветският
самолет се отлепва от пистата и набира височина в посока
Москва, отнасяйки българските революционери. Изпълнен със
злоба, той трябвало да се примири с факта, че Сталиновото
разузнаване е спечелило голямата игра.
Кои са главните герои, спечелили битката на тихия фронт
в тази игра?
По-късно става известно, че Курт Волфганг е следил и пре­
давал информация за подготвяното покушение срещу героя от
Лайпциг. Паул е псевдоним на Григорий Николаевич Беликов,
от поколението съветски разузнавачи, израснало под ръковод­
ството на Феликс Дзерджински, действащо под командването
на ръководителя на съветското военно контраразузнаване
Ян Берзин. Той изпълнява с успех много отговорни задачи в
навечерието на Втората световна война, действайки под прик­
ритие. Една от тези крупни задачи е спасяването на Георги
Димитров, станал след Лайпциг водеща личност в световното
комунистическо, демократическо и антифашистко движение
в борбата против фашизма, за неговия разгром, в защита на
първата социалистическа държава СССР.
В книгата си “Големият заговор” Юрий Корольков описва
среща между двамата разузнавачи Курт и Паул: “Виж, Паул,
какво ще ти кажа, предай го в Центъра... Защо се считам задъл­
жен да предупреждавам Центъра, Москва за военната заплаха?
Защото това е съветска държава, значи и моя, защото аз мечтая
Германия да стане такава. Така мислят и мнозина други, които
смятат Съветска Русия за свое отечество. Това не са гръмки
фрази, вярвай ми. Избрах пътя на разузнавача съзнателно и вът­
решно убеждение застанах в защита на моето социалистическо
отечество... Предай в Центъра, че ще направя всичко, което
зависи от мен, за да изпълня поръчението.” (Цит.произв., С.,
1988, с.92). Изповед-откровение, достойна за уважение.
В годините на настъплението на фашизма и подготовката
на вероломното нападение срещу Съветския съюз в служба на

30
съветското разузнаване се поставят доброволно много умни,
смели, талантливи, последователни антифашисти от много
страни. Те служат честно и безкористно на социалистическия
идеал. Любовта им към новия обществен строй, готовността
да му служат не можеше да не безпокои държавните ръководи­
тели на империалистическите страни. Поради това те жестоко
се разправяха с разузнавачи, поставили се в услуга на съветс­
кото разузнаване.
И така, на 27 февруари 1934 г. Димитров е записал в своя
Дневник: “В 7 часа у дома. Мануилски, Кнорин и други, голя­
ма навалица на летището. Възторжен прием. Люкс, Куусинен,
Кети, конференция с чуждестранни кореспонденти от Лондон,
Париж и Берлин. Цветя. Поздрав от Улянова и Крупская. Труд­
но е да си представи човек по-грандиозен прием и по-вярна
манифестация на любов! Как всичко се промени!” (Димитров,
Г., Дневник, 1997, с.97)
Да, как всичко се промени. Колко точно е казано от затвор­
ника в Моабит, трибуна на Лайпцигския процес. След заплаха­
та от покушение, край на всичко това. Действителна победа!
Начало на нов етап в жизнения и творчески път на героя от
Лайпциг. Така го нарече народа - най-високата морална награ­
да, която той получи. Стана изразител на епохата, на борбата
против фашизма и войната, в защита на антифашисткия и со­
циалистическия идеал.

31
 ДИМИТРОВ ЗА ПОДГОТОВКАТА НА
СЕДМИЯ КОНГРЕС НА КОМИНТЕРНА

Спасяването на Димитров от злокобното Гестапо и успешно­

то му пристигане в Москва бе събитие с огромно, да, огромно
значение за международното комунистическо, демократично и
антифашистко движение, за общочовешкия прогрес. Продължи
отзвукът от неговия героичен подвиг и логиката на мисълта
му. Продължиха коментарите на неговите смели, дори дръзки
изказвания от трибуната на съда. Особено се изтъкваше убеди­
телната аргументация, с която той громеше своите обвинители.
Спокойният му, но и рязък тон допадаха на антифашистките
сили, особено на работническата и селската, на средношколска­
та и студентската младеж. Силно впечатление продължаваше
да предизвиква твърдата последователност, с която героят от
Лайпциг защитаваше своите комунистически убеждения.
Може би и от това е изхождал Васил Коларов - съратник и
боен другар на Димитров в характеристиката за него: “Слушай,
буен човек беше бай Георги, буен, но изключително разумен. От
това само печелеше партията - на сериозните хора се харесва
и те подражават на буйните, но, подчертавам, на разумните.
Димитров и с това си качество печелеше цвета на българската
младеж, особено на интелигенцията. Най-изтъкнатите наши
поети и писатели станаха комунисти или съмишленици на
партията само благодарение на Георги. Неслучайно Дядо пи­
ше: “Партията създаде Георги Димитров”, а той я доизгради.
Буен човек, но за щастие наш. Никой и с нищо не е прославил
така Родината, както той направи това.” (Варадинов, Л., С.,
2002, с.107)
Тези качества на Димитров имаха значение не само за Бъл­
гария. От Лайпциг насетне те оказваха благотворно влияние
в развитието на световното комунистическо и антифашистко
движение.

32
 В Москва Димитров бе посрещнат не само като победител
над германския фашизъм, но и с надежди за световното кому­
нистическо движение. Завоюваният авторитет и обаянието, с ко­
ито се ползваше сред световната антифашистка общественост,
определиха неговата ръководна функция в Коминтерна.
Когато пристигна в Москва, Седмият конгрес на Коминтер­
на бил насрочен за месец юли 1934 г. Материалите му били
подготвени. Ото Куусинен предложил Димитров да бъде вклю­
чен в състава на ИККИ. Димитров продължавал да осмисля
международната кампания по време на Лайпцигския процес,
влиянието на поведението, речите му за сплотяване на антифа­
шистките сили в отделните страни. Виждал ролята на комунис­
тическите, социалдемократическите и други демократически
партии за това мощно единодействие в борбата против фашиз­
ма и искал да използва този опит за по-нататъшното развитие
и усъвършенстване на антифашисткото единодействие.
На 6 април 1934 г. Д. Мануилски и Пятницки посетили Ди­
митров, за да му съобщят решението на ИККИ, че е включен
в Политсекретариата като завеждащ Англо-американския
секретариат. (Дневникът, с.99-100). На 7 април в Кремъл се
състояла среща на Димитров със Сталин и други съветски ръ­
ководители. Според Сталин “сега буржоазията се отказва от
демокрацията и преминава към фашизма (под една или друга
форма), защото тя не може да управлява по друг начин. За раз­
лика от миналото сега борбата за парламентарна демокрация
е безсмислена за работниците.” (Пак там, с. 100)
Георги Димитров не се съгласил с това становище, изхож­
дайки от състоянието на борбите на работниците в европейс­
ките страни: “Аз много мислих в затвора. Защо след като
нашето учение е правилно, в решаващия момент милионите
работници не тръгват с нас, а остават при предателски дейст­
ващата социалдемокрация или както в Германия - отиват при
националсоциалистите.” И по-нататък изтъква, че “главната
причина е в нашата система на пропаганда, в неправилния под­

33
 ход към европейските работници”. (Пак там, с.ЮО). Димитров
стига до извода, че при настъплението на фашизма не само
срещу комунистическите, но и срещу социалдемократически­
те и други демократически партии и движения, развитието
на революционния процес преминава през демократически,
антифашистки етап. Сталин не се съгласява с тезата на Ди­
митров и въпреки това след дискусията настоява Димитров
да застане начело на ИККИ: “Започнете с няколко другари,
ние ще Ви помагаме.” Молотов също настоява: “Вие видяхте
врага в лицето. А след затвора поемете сега работата в ръцете
си.” (Пак там, с. 102)
Дмитрий Мануилски също счита, че начело на Коминтерна
трябва да застане Димитров: “Историята те изтласка напред
с Лайпцигския процес. Ти имаш огромна популярност сред
масите. Гласът ти има колосален резонанс. Ти трябва да пое­
меш ръководството.” (Пак там).
Бухарин също се изказва с възторг за поведението на Димит­
ров пред Лайпцигския съд и за значението на работата му в
Коминтерна: “Вие постигнахте страшно много. Високо държах­
те знамето във всяко отношение. Беше отлично... Държанието
Ви от началото до края беше принципно напълно правилно.
То беше огромен успех.” (Пак там, с.104). Ръководният елит
на световната партия вярва, че интелектуалната сила и опит,
които притежава героят от Лайпциг, ще повишат ръководната
роля на Коминтерна.
Всъщност от 7 април 1934 г. Димитров поема ръководст­
вото на Изпълнителния комитет на Комунистическия интер­
национал. Това става в момента, когато върви подготовката
за провеждането на Седмия конгрес на Коминтерна, насрочен
за юли 1934 г.
След като се запознава с материалите за конгреса, Димит­
ров стига до убеждението, че ИККИ не трябва да излиза пред
конгреса със стари сектантски постановки. “Почувствал отго­
ворността, която е поел - пише Марин Гешков, представител

34
на ЦК на БКП в Коминтерна - той направи необходимото да
убеди ИККИ, ръководството на ВКП(б) и лично Сталин да се
отложи конгреса, за да се разработят проблемите на борбата
против настъплението на фашизма и опасността от война.”
(ЦПА, Гешков, М., с.3432, л.233). Предложението е прието и
конгресът е отложен с една година - за юли-август 1935 г.
Това е победа на интелектуалната мощ на Димитров С това
започва приносът на героя от Лайпциг за поврат в междуна­
родното комунистическо, демократическо и антифашистко
движение от сектантство и догматизъм към нов, Ленински,
т.е. Димитровски курс. Това е твърдата увереност в реформа­
торските възможности на новия ръководител на световната
партия.
Димитров се заема с подготовката на материалите за кон­
греса. Той разработва и представя структурата и тезисите за
основния доклад “Единният фронт на работническата класа
и борбата против фашизма”. Тези тезиси са изпратени и на
Сталин във връзка с предстоящата му среща с него.
Обсъждането става на 2 юли. В него вземат участие Шме-
рал, Пятницки, Лазовски, Коларов, Кронин, Куусинен, Хекерт,
Мадалена и др. “При голяма дискусия” - както е отбелязал Ди­
митров - е утвърдена структурата на доклада. (Пак там, с.108).
При утвърждаването Димитров заявява: “Налага се сериозно
да поработим. Трябва да се проучи опитът на Френската, Ис­
панската, Българската и други компартии. Особено ценен за
партиите, които са в нелегалност, е българският опит.” (Геш-
ков, М., с.3433, л.300). Така продължава процесът за промяна
в стратегията и тактиката на Коминтерна.
Жак Дюкло също изтъква ролята на Димитров за промя­
ната на стратегията и тактиката на Коминтерна: “Димитров
стана инициатор за новата ориентация на Комунистическия
интернационал” V (Дюкло, Ж., Мемоари, С., 1983).
В сериозна дискусия героят от Лайпциг с успех защитава
необходимостта от промяна и обосновава нуждата от нова

35
стратегия и тактика, отговарящи на изискванията на сложна­
та обстановка, при която се налага да работят компартиите
- против настъплението на фашизма и опасността от нова
империалистическа война.
За подготовката на компартиите за конгреса през втората
половина на 1944 г. ИККИ изпраща директива до национал­
ните партийни ръководства. В нея са поставени основните
проблеми, които ще се обсъждат на конгреса. Препоръчва им
се да се организират по възможност по-широко обсъждане
на въпросите, да се подготвят за участие в дискусията и да
направят предложения - като съществен елемент за успеха на
конгреса.

Заключителна реч пред VII конгрес на Коминтерна

август, 1935 г., Москва

36
 УЧЕНИЕТО НА ДИМИТРОВ
ЗА ЕДИННИТЕ ФРОНТОВЕ

Неслучайно Димитров става творец на учението за Единни­

те фронтове. Той не е кабинетен учен, а професионален рево­
люционер, надарен с голям ум и изключително трудолюбие.
До Лайпцигския процес като национален, синдикален, соци­
алдемократически и комунистически деец е непосредствено
свързан с живота и борбите на трудещите се в България. След
Септември 1923 г. - и с живота и борбите на балканското и
европейско комунистическо и антифашистко движение. При
това той се изявява и като талантлив публицист и журналист.
Възторжен последовател на Маркс и Ленин, той е убеден при­
върженик на съветския обществен строй.
След появата на фашистките партии и движения в Италия,
Германия, Чехословакия, Австрия, Гърция, Румъния, Бълга­
рия и други страни той следи, изучава и обобщава появата и
развитието им; причините, които ги пораждат; социалните,
политически и икономически среди, които те обслужват като
идеология и държавна власт. Пише статии, участва с изказва­
ния на национални и международни форуми.
Деветоюнският монархофашистки преврат през 1923 г.
в България и установяването на фашистка диктатура прово­
кират теоретическата мисъл на българския революционер.
През втората половина на август и началото на септември
той публикува серия статии, в които разглежда идеята на
Единен фронт. Разкрива класовата същност на установената
“узурпаторска” власт като власт на най-реакционната част от
българската едра буржоазия, нейния противоконституционен,
антикомунистически и антинароден фашистки характер. Като
анализира политиката на правителството, Димитров изтъква,
че тя е насочена против интересите на мнозинството от бъл­
гарския народ. Неговият призив “към целия трудещ се свят

37
 от работници, селяни, занаятчии, дребни търговци, чиновни­
ци и служащи - до лекари, адвокати, инженери, професори и
дори генерали, живущи със собствения си труд” (Димитров,
Г., т.7, с.212), е да създадат широко народно единство. Така
Димитров противопоставя на фашистката диктатура идеята
за единен работническо-селски фронт не само за самозащита,
но и за настъпление срещу узурпатор ската власт.
В подготовката на Септемврийското въстание (1923 г.) и
след него (1923-1925 г.) Българската комунистическа партия
под ръководството на В. Коларов и Г. Димитров създава Еди­
нен фронт с последователите на Ал. Стамболийски от БЗНС.
Като функционер на Коминтерна (1924-1933 г.) Димитров защи­
тава този опит от критика отляво и отдясно и го препоръчва
на балкански и европейски компартии.
Апостолът на Комунистическия интернационал с известно
прекъсване действа нелегално под чуждо име, без адрес в Бер­
лин, Виена, Амстердам, Париж и други европейски градове,
където оказва помощ на компартиите, организира и провежда
международни форуми на профсъюзни, аграрни и младежки
движения, които преминават под знака на единна борба против
капиталистическата експлоатация, настъплението на фашизма
и опасността от нова империалистическа война против Съвет­
ския съюз. Ще отбележа само някои по-крупни събития. На 9
и 10 март 1929 г. провежда в Берлин Международен антифа­
шистки конгрес. (Спомени за Г. Димитров, т.1, с. 356); Евро­
пейски селски конгрес през март 1930 г. в Берлин - със задача
да се създаде в Европа единен фронт между работническата
класа и трудещите се селяни, за обща борба против настъпле­
нието на фашизма, (пак там, с.383); през 1932 г. в Амстердам
Първия конгрес против войната; Международна конференция
на писателите-антиимпериалисти; международен конгрес на
прогресивните студенти; Международна младежка антифашис­
тка конференция през август 1932 г. (пак там, с.403). Могат са
де посочат още подобни форуми, но и тези са достатъчни на

38
Вацлав Комар да направи извода, “че Димитров още през 1932
г. поставяше с пълна решителност въпроса за Единен фронт”,
(пак там, с.403).
През този период на Димитров често му се налага да под­
помага ръководства на комунистически партии и отделни
дейци да преодоляват сектантски догматични постановки и
торцкистки прояви. Ползотворна е съвместната дейност на
представителя на Коминтерна с много ръководни дейци на
балкански и европейски компартии като Толиати, Торез, Пик,
Телман, Улбрихт, Гриптер, Мануилски, Копленик, Дюкло
и др., а също и с видни интелектуалци: Ромен Ролан, Анри
Барбюс, Айнщайн и др. С тях обсъжда възникващите проб­
леми за антифашисткото единство, против настъплението на
фашизма като безспорен авторитет. Освен Дюкло, и Якоб Роз-
нер, съратник от онова време, с много обич и топлота пише:
“Димитров принадлежи към ония наистина велики духове на
революционното работническо движение, които с всичките
си дела служат на великата цел, чиито думи и дела образуват
едно органическо цяло. Димитров е решителен противник на
всякаква разсеяност, на всякаква неточност и всякаква повърх-
ностност при извършване на каквато и да е работа в интерес на
освободителното движение на експлоатираните и потиснатите.
В това отношение е изключително взискателен към себе си и
сътрудниците си.” (Спомени за Г. Димитров, т.1, с.340).
Димитров разглежда проблемите на антифашисткото дви­
жение в много публикации. С особено значение са статиите
му за единния фронт през 1923 г. Но за пръв път героят от
Лайпциг предлага стройно учение за съдържанието, многооб­
разието от форми, подходи и значението на антифашисткото
единство, в национален и международен мащаб във формата
на Единните фронтове на такъв международен форум като
Седмия конгрес на Коминтерна.
Димитров извършва истински научен подвиг с разработва­
нето на проблемите на антифашисткото единство. В доклада

39
 “Единният фронт на работническата класа в борбата против
фашизма” е направен точен анализ на класовите и политичес­
ките сили, главните противоречия между империалистическите
държави, от една страна, и, от друга - противопоставянето им
на съветската държава. Направена е вярна оценка на непосле­
дователността на буржоазно-демократическите правителства.
Особено внимание е отделено на фашизма като идеология и
държавна система, на специфичните му особености в отдел­
ните държави, на това, че “съчетава открита терористична
диктатура с груба фалшификация на парламентаризма”. (Ди­
митров, Г., т.10, с.31).
Димитров познава средновековните методи, прилагани
от българските фашисти срещу антифашистите (1923-1925
г.). Преживял е ужасите на германския фашизъм по време на
Лайпцигския процес (1933 г.). Изпитал е неговата същност като
власт на най-реакционната част на едрия финансов капитал.
Затова изтъква особено активната роля, която изпълнява нацис­
тка Германия, финансовата, идеологическа и дипломатическа
подкрепа, която й оказват английски, френски и американски
империалисти. Още с идването си на власт (1933 г.) Хитлер
обявява открито реваншистката си политика с крайна цел уста­
новяване на световно господство на арийската раса: Термания
ще стане истинска Германия, само когато стане Европа. Докато
не завладеем Европа, ние само ще вегетираме.” (История на
антифашистката борба в България, С., 1976, т.1, с.16). За пос­
тигане на тази илюзорна политика по инициатива на Хитлер
през 1936 г. е създаден Антикоминтерновски пакт “Германия -
Япония-Италия” със задача да се разгроми революционното
комунистически и антифашистко движение и Съветския съюз.
Георги Димитров разкрива причините за засилване на агреси­
ята на Германия и Италия в Европа и Африка, на Япония - в
Азия. Според него те се дължат на пасивността и колебанието
на Обществото на народите, на прословутата политика на “не­
намеса” на Англия и позицията на САЩ като невъзмутим “наб­

40
людател”: “Тази политика насърчава агресора и застрашава
свободата и независимостта не само на малките държави, но и
на такива страни като Франция, Англия и др. ...След интервен­
цията в Испания идва ред на Чехословакия, Австрия, Дания,
Белгия, и други държави. (Димитров, Г., т.10, с.363).
Като разглежда антикомунистическия, антиконституционен
и антинароден характер на фашизма, Димитров определя като
“най-реакционна разновидност на фашизма този от германски
тип. Той нагло нарича себе си национал-социализъм, макар
че няма нищо общо със социализма. Германският фашизъм е
не само буржоазен национализъм, това е зверски шовинизъм,
система от провокации и изтезания спрямо работническата
класа и революционните елементи на селяните, дребната бур­
жоазия и интелигенцията. Това е средновековно варварство и
зверство. Това е необуздана агресия спрямо другите народи и
страни. Германският фашизъм действа като ударен юмрук на
международната контрареволюция, като главен подпалвач на
империалистическа война, като подстрекател на кръстоносния
поход против Съветския съюз.” (пак там, с.29).
Тази класическа характеристика на германския фашизъм
може да служи и в наше време за разпознаване на съвремен­
ните фашисти, независимо под каква “демократическа” маска
се прикриват.
Димитров сочи отговорността на комунистическите пар­
тии за идването на фашизма на власт в някои държави пора­
ди неефективна работа срещу настъплението му, неумението
им да мобилизират масите и да ги поведат на борба. А така
също и отговорността за това на социалдемократическите
водачи. Във връзка с това Димитров прави вярна оценка на
класовата същност на буржоазно-либералните, радикалните,
социалдемократическите и аграрните партии и съюзи, на
съществуващите масови културно-просветни организации и
движения на трудещите се, също застрашени от настъплени­
ето на фашизма.

41
 За противопоставяне на настъплението на фашизма и опас­
ността да бъдат разгромени работническите партии и техните
профсъюзни и масови организации, Димитров предлага да се
създаде такава обществена сила в национален и международен
план, която да защити интересите на народа и да съдейства на
световния революционен процес. Комунистическото движение
може да изпълни тази роля само ако бъде въоръжено с нов
курс, отговарящ на новите тенденции на времето. Димитров
става техен изразител. В доклада си пред VII конгрес той зая­
вява: “Милиони работници и трудещи се в капиталистическите
страни поставят въпроса: как да се възпрепятства идването на
фашизма на власт и как да се събори победилия фашизъм”.
Отговор на този кардинален въпрос той вижда в създаването
на Единен фронт на работническата класа като антифашистка
стратегия и тактика, за мобилизация на широки обществени
сили не само за успешна отбрана, но и за успешно контранас-
тъпление против фашизма.
Пролетарският идеолог изяснява формите и съдържанието
на Единния работнически фронт като класов съюз на работ­
ниците-комунисти със социалдемократи, анархисти, христи-
ян-социалисти и др. На основата на този съюз той предлага
изграждането на широк народен антифашистки фронт, в който
да се включат аграрни и дребнобуржоазни партии, културно-
просветни, младежки, женски съюзи и движения, както и пред­
ставители на националната буржоазия, готови да участват в
борбата против колониалното иго и компрадорските клики.
И се стига до създаване на антиимпериалистически фронт в
колониалните страни.
Богато е разнообразието от форми, сили и средства, които
Димитров предлага за защита на икономическите, социалните,
политическите и националните интереси на трудещите се в
борбата срещу потисничеството и експлоатацията: създаване
на комитети за съвместна борба по предприятия, браншови
съюзи, сдружения по квартали и села, от местен, регионален

42
и международен мащаб. Цяла школа представлява идеята на
Димитров за новите взаимоотношения с нефашистките партии,
особено със социалдемократите - противници на Единния ан­
тифашистки фронт. Той предлага създаване на общи комитети
без предварителни условия, по отделни конкретни искания от
долу, без да се изчаква постигане на браншово или национално
решение. Когато Димитров препоръчва разнообразие от фор­
ми на единство, той настоява да се спазва “едно-единствено
елементарно условие - единството да бъде насочено против
фашизма, против настъплението на капитала, против опасност­
та от война, против класовия враг. В тези случаи Димитров не
допуска компромиси.
Антифашистката стратегия и тактика във формата на Един­
ните фронтове, утвърдена от VII конгрес на Коминтерна, бе
потвърдена от практиката. Поради това тя има непреходно
съвременно значение.

ж * *

Новата стратегия и тактика на Коминтерна налага и промя­

на в стила и методите на работа и ръководство. Както при под­
готовката, така и в доклада пред VII конгрес, Димитров внася
сериозни промени в тях. Осъдена е практиката на сектантство
и догматизъм като вредни. Утвърждава се диалогът и взаим­
ното уважение към партньора. Преодолян е бюрократизмът
в ръководството на Изпълнителния комитет на Коминтерна.
Повишена е самостоятелната ръководна роля на национални­
те ръководства на комунистическите партии. Сериозно внима­
ние е отделено на идеологическата работа в борбата против
фашистката идеология. “Недостатъчно и несвоевременно се
разобличава фашистката пропаганда. Допуска се фашистите да
се представят като най-добри последователи на всички възви­
шено и героично на нацията, а унизителното и оскърбителното
се използва против политическите противници на фашизма.”
В тази посока Димитров разглежда взаимната връзка между

43
 патриотизма и интернационализма като условие за правилното
възпитание на населението и въвличането му в антифашистка­
та борба. За постигане на положителни резултати Димитров
поставя задачата да се премине в настъпление на идеологичес­
кия фронт: “Да разгърнем широка идеологическа борба върху
основата на ясна, популярна, аргументирана.... и на правилен
добре обмислен подход към своеобразието на националната
психология на народните маси.” (Димитров, Г., т.10, с.110).
В съответствие с основния курс са определени и главните
задачи на Коминтерна. Негово задължение е да разработва
стратегическите и тактическите проблеми, да обобщава и по­
пуляризира положителния опит, да се грижи за подготовката
на кадрите и да оказва помощ на националните ръководства.
Всъщност това означава, че ИК на Коминтерна поема функ­
циите на стратегическо ръководство на комунистическото и
антифашисткото движение в световен мащаб.
Признание на забележителния принос в разработването на
новия курс на световното антифашистко движение е избиране­
то на Георги Димитров за Генерален секретар на Коминтерна.
Тази длъжност той изпълнява с достойнство до саморазтуря-
нето му през 1943 г. Заедно с него е избран силен екип в Изпъл­
нителния комитет: Ото Куусинен, В. Коларов, П. Толиати, Д.
Мануилски, М. Торез, В. Пик, Кл. Готвалд, В. Мин, Ракоши и
др., убедени привърженици на Димитровския курс за единните
фронтове. Утвърдената от конгреса нова стратегия и тактика
на антифашисткото движени с основание е наречена Димит­
ровска, защото именно той дава простор на реформаторските
идеи и подходи, форми и методи за създаване на широко ма­
сово, народофронтовско движени в регионален, национален
и международен план/
Развитието на събитията след VII конгрес на Коминтерна
напълно потвърдиха правилността на Димитровската оценка
за фашизма като ударна сила на международния капитал, като
подпалвач на нова световна война.

44
 * * *

Възприели и усвоили антифашистката стратегия и тактика,

комунистическите парти, коя по-леко, коя по-трудно, постигат
успехи в изграждането на Единен фронт. По-чувствителни ре­
зултати за постигнати във Франция, Италия, Австрия, Испания,
Чехословакия, България, Гърция и др.
Настъплението на германския фашизъм, международна­
та кампания против фашизма в защита на подсъдимите на
Лайпцигския процес и пророческите слова на Г. Димитров за
опасността, която представлява германският фашизъм за мира
и демокрацията, предизвикват тревога у някои прозорливи ли­
дери от буржоазния свят. Пръв между тях бе Уинстън Чърчил,
организатор и вдъхновител на чуждестранната интервенция
против младата Съветска република и формирането на “пета
колона” в нея.
През декември 1933 г. Чърчил упреква своите колеги-кон­
серватори, които се вдъхновяват от песента на щурмовите от­
ряди: “Днес Германия е наша, а утре целият свят”, наричайки
ги “пазачите на Европа срещу комунистическата опасност”.
Чърчил им отговаря: “Всички тези банди от смели тевтонски
младежи, които маршируват по улиците и пътищата на Герма­
ния, търсят оръжие и когато пипнат оръжието, повярвайте ми,
те ще поискат връщането на изгубени територии и изгубени
колонии, а когато това искане се постави, то не ще закъснее да
раздруса и вероятно ще разстрои из основи всяка държава.”
Затова той се обявява за споразумение с Франция и дори със
Съветския съюз.
Не закъснява отзвукът от световната кампания и в САЩ.
На 16 ноември 1933 г . са възстановени дипломатическите от­
ношения със СССР. По този повод Рузвелт пише до Литвинов:
“Аз вярвам, че създадените сега между нашите два народа
отношения ще останат завинаги нормални и приятелски и че
отсега нататък нашите народи ще си сътрудничат за обща пол­
за и за запазване на мира в света.” (Майкъл Сеиърс и Алберт

45
Кан, “Големият заговор”, С., 1996, с.93).
Убежденията на двамата големи политици и държавници
за агресивната същност на германския фашизъм по-късно
стават основа за създаване на антихитлеристката коалиция в
хода на Втората световна война. Георги Димитров продължава
да твърди за агресивната същност на германския фашизъм и
призовава лидерите на демократическите държави и на анти­
фашистките партии и движения да обединяват усилията си, за
да преградят пътя на агресора.
През септември 1935 г. Генералният секретар на Коминтер­
на разобличава агресивната същност на Антикоминтерновския
пакт, създаден по инициатива на фашистка Германия като
прикритие за подготовка на война. Той призовава народите да
проявяват постоянна бдителност против създаването на “пета
колона”, за укрепване на народните фронтове в национален и
международен план, за обединяването им около Съветския
съюз, за да бъде обуздан агресора.
Антикомунизмът като идеология и практика на фашистки­
те държавници, и не само на тях, попречи на политиците от
западните държави реално да оценят обстановката и да осъз­
наят необходимостта от колективна защита на мира, както
предлагаше съветското правителство, поддържано от кому­
нистическото и народното антифашистко движение.
Едва на 15 декември 1941 г. американският президент
Рузвелт ще признае непоследователността на собствената
си политика. Той пише: “През 1936 г. японското правителст­
во открито се присъедини към Германия, номинално срещу
Съветския съюз; същинската му цел обаче е създаването на
фашистки съюз срещу света на свободата и особено срещу
Великобритания, Франция и Съединените щати.” (Големият
заговор, С., 1947, с.398).
Това признание, макар и закъсняло, все пак открива въз­
можността за създаването на антихитлеристката коалиция,
която предлага съветското правителство. Антифашистката

46
алтернатива се възприема от демократическите народи като
средство за обуздаване на фашисткия агресор и ако тя не се
реализира, вина за това носят преди всичко правителствата
на Англия, Франция и САЩ.
В хода на войната, която разпали фашистка Германия и
Италия, антифашистката алтернатива придобива особено зна­
чение. Тя все повече се интернационализира. По призива на
Димитров и Коминтерна в защита на Испанската република
се сражават седем интернационални бригади с около 35 000
доброволци от 54 страни, 5000 от които загиват. (Дикова,
Μ., “Г. Димитров - деец от европейски мащаб”, в. “Жарава”,
2006 г„ бр.12).
Това е ново явление в историята на интернационалната
солидарност, проява на Димитровската стратегия и тактика.
Следват протестни демонстрации против присъединяването
на Австрия и окупацията на Чехословакия от хитлеристите.
След нападението на Югославия и Гърция (април 1941 г.) Г.
Димитров изтъква справедливия характер на борбата на тех­
ните народи, а и не само на тях. (Спомени за Г. Димитров, С.,
1971, т.2, с.267). Димитровската антифашистка стратегия и
тактика тепърва ще намира приложение.

47
 ГЕОРГИ ДИМИТРОВ - ВЪРХОВЕН
РЪКОВОДИТЕЛ НА ВЪОРЪЖЕНАТА
СЪПРОТИВА В ТИЛА
НА ХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ

След като покори Европа и Балканите, на 22 юни 1941 г.

хитлеристка Германия вероломно нападна миролюбивата
съветска страна. Войната навлезе в нов етап. За Съветския
съюз и окупираните и застрашени от окупация държави тя
бе справедлива, освободителна. В нея вече участваха 61 дър­
жави с обща численост на населението около два милиарда.
В армиите на воюващите страни бяха мобилизирани над 110
милиона военнослужащи.
Хитлеристите нахлуха в съветската страна с 200 надъхани с
антикомунизъм дивизии, от които 170 немски и 30 на съюзни­
ците им: Италия, Финландия, Румъния, Унгария, Словакия и
Испания. Цялата европейска икономика и оръжейна индустрия
бяха поставени в служба на Вермахта. При това доброволчески
фашистки формирования и белогвардейски части се включиха
в състава на хитлеристката военна машина. Всъщност цяла
реакционна Европа се включи във войната срещу първата со­
циалистическа държава.
Но имаше и друга - антифашистка Европа. Когато Герма-
ния започна похода срещу Съветска Русия, комунистите и
антифашистите бяха подготвени идейно, организационно и
психологически за най-големи изпитания. Те имаха примера
и подвига на Георги Димитров пред Лайпцигския процес, на­
несъл първия морален удар на фашизма. Те бяха участвали в
световната кампания на солидарност в защита на Димитров.
Бяха се сражавали по фронтовете в защита на Испанската
република срещу германо-италианската интервенция. Изпи­
тали бяха ударите на германския, италианския и български
фашизъм. Усвоили бяха Единнофронтовската антифашистка

48
 стратегия и тактика, която създаваше богати възможности за
обединяване на патриотичните антифашистки партии и движе­
ния в борбата против фашизма и войната. В Изпълнителния
комитет на Коминтерна работеха авторитетни и популярни
ръководители на комунистическите партии. В тази антифа­
шистка система Георги Димитров заемаше най-високия пост
- Генерален секретар на Коминтерна - най-голямата, най-вли­
ятелна световна партия, по израза на Димитров
На фашистката агресия срещу Съветска Русия се противо­
постави мощно световно антифашистко движение.
Рано сутринта на 22 юни 1941 г. Димитров е в кабинета на
Сталин. Там са още Молотов, Ворошилов, Каганович, Мален­
ков и други ръководители. Сталин информира: “Нападнаха
ни, без да искат някакви преговори, нападнаха ни подло, като
разбойници”. Запознава със заявлението на Шуленбург, че “Гер-
мания, смятайки се заплашена от концентрацията на съветски
войски на източната граница, е предприела контрамерки. (Ди­
митров, Г., Дневникът, с.236). Финландия и Румъния участват
в нападението. България е приела предложението на Германия
да представлява интересите й в Москва.
Заявлението на германското правителство не може да
оправдае и прикрие агресията, която тя предприема срещу
Съветския съюз, чието правителство спазваше договора за
ненападение между двете страни. Съветското правителство
нито е съсредоточавало войски срещу Германия, нито е имало
намерение да започва военни действия срещу нея.
Въпреки изненадата, Димитров предава деловата обстанов­
ка, в която съветското ръководство посреща хитлеристката
агресия и контрамерките, които предприема: “Удивително
спокойствие, твърдост, увереност у Сталин и у всички други”,
(пак там, с.236). Подготвя се декларация за обявяване на воен­
но положение. Генералният секретар на Коминтерна е твърдо
убеден: “Само комунистите могат да победят фашизма”.
Със същата увереност още същия ден пред Секретариата

49
на Изпълнителния комитет на Коминтерна Димитров разяс­
нява характера на войната, новия етап, в който навлиза тя и
формулира основните положения на политическата и военна
стратегия и тактика на комунистическите партии. Конкрети­
зира задачите им по групи държави: окупирани, застрашени
от окупация и в самите фашистки страни.
На комунистическите партии в окупираните от фашистите
държави Г. Димитров препоръчва да организират народно
съпротивително движение, да разстройват военната машина
на Германия и Италия, да организират икономически и полити­
чески стачки, демонстрации и партизански действия. С други
думи - да открият световен фронт на национално-освободи­
телна борба в тила на хитлеристката коалиция.
Като изтъква справедливия освободителен характер на вой­
ната, която Съветският съюз се налага да води против хитлерис­
ткото нахлуване, Генералният секретар дава нова ориентировка
на дейността на комунистическите партии в Англия, Франция и
САЩ. Осъжда неправилната оценка на английската и шведската
компартии за характера на германо-съветската война - че тя се
води между капитализма и социализма. Такава оценка според
Димитров създава възможност за обединяване на антисъвет-
ските елементи в капиталистическите държави на страната
на Германия. Според него борбата в тези държави следва да
се насочи против общия враг - хитлеристката коалиция, да се
оказва “всестранна подкрепа на Отечествената война на съвет­
ските народи”, да се попречи за включване на нови държави на
страната на фашистката коалиция. (Пак там, с.236)
Задачата на комунистите във фашистките страни е преди
всичко да разлагат тила на хитлеристката армия, както и ти­
ла на италианската, финландската, унгарската и румънската
армии, да се разкъса съюзът им с хитлеристка Германия - до
излизането им от войната.
Като изхожда от специфичните условия в отделните дър­
жави, Димитров насочва националните ръководства на ком­

50
 партиите, без да се отказват от борбата за социализъм, в “да­
дения етап от световната война да не се поставят задачите за
пролетарска диктатура и съветска власт, нито за социализъм,
а за изграждане на национално единство на антифашистките
сили против фашизъм и местните марионетни правителства,
за национална независимост и демократическо развитие.
Общото за всички партии - изтъква Димитров - е изгражда­
нето на национален антифашистки фронт във всяка държава
и включването му в Единния интернационален фронт против
фашистката коалиция, в защита на угнетените от фашизма
народи и оказване на подкрепа на съветските народи. Да
се съчетае борбата за освобождаването на своите народи с
подкрепата на Съветския съюз като основна антифашистка
сила, която понася тежестите на войната. Защитата на СССР
е същевременно и защита на всички поробени от германския
фашизъм народи.” (пак там, с.236).
Всъщност това е съдържанието на главната насока на по­
литическата и военна стратегия на антифашистката борба в
световен мащаб, начертана от Георги Димитров и предадена
на националните ръководства на комунистическите партии. В
случая той се проявява като верен ученик и последовател на
Димитър Благоев-Дядото, който още в зората на победата на
Великата октомврийска социалистическа революция по класи­
чески начин определи задължението на всеки социалист към
първата социалистическа държава: “Веднъж завладяна властта
от пролетариата, дейността на всеки, който е наистина соци­
алист, е да се бори за нейното закрепване. Обяви ли се обаче
против това, той е или изменник на социализма, или никога не
е бил социалист.” (Благоев, Д., С., т.18, с.418) Борбата в защита
на Съветския съюз в същото време е и защита на собствената
родина от фашистката агресия. На тази идейна основа започ­
ва организирането на масова въоръжена съпротива в тила на
разбойническата фашистка коалиция.

51
 РЕОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ
КОМИТЕТ НА КОМИНТЕРНА

Военновременната обстановка налага да се извърши ре­

организация на ИККИ с оглед осигуряване стратегическо и
оперативно ръководство на въоръжената антифашистка борба
срещу натрапената от Германия война на Съветския съюз и
окупираните от хитлеристката коалиция държави.
В обстановка на война трудно се командват големи войско­
ви обединения, съединения и части. Но все пак те имат своите
щабове, в които работят професионални военни специалисти.
Но колко трудно се ръководи една нелегална масова добро­
волческа въоръжена сила, каквито са партизанските форми­
рования! При това за пръв път се пристъпва към нелегална
партизанска антифашистка армия в световен мащаб. С тези
задачи се заема ИК на Коминтерна под ръководството на не­
говия Генерален секретар Георги Димитров.
За да отговори на новите съдбовни задачи и отговорности
пред народите, ИККИ е реорганизиран. За оперативно ръко­
водство на въоръжената борба в тила на врага е създадено
оперативно бюро в състав: Георги Димитров, Димитрий Ма-
нуилски и Палмиро Толиати.
Изключително сурови са нелегалните условия, в които се
налага да се борят антифашистките организации и движения.
Фашистките правителства прокарват жестоки военновременни
закони, които се прилагат срещу всяка антифашистка проява
- арести, инквизиции, затвор, концлагери, разстрели без съд и
присъда. Появяват се и концлагерите с крематориуми - фабрики
за масово промишлено унищожаване на комунисти, социалде­
мократи, славяни, евреи, цигани и други антифашисти. При това
Гьобелсовата пропаганда, завладяла всички средства за масова
информация, неспирно трови съзнанието на народните маси в
окупираните държави и застрашените от окупация страни.

52
 За да се противопостави на мащабната фашистка пропаган­
да, да осигури ръководство на организираната съпротива, да
мобилизира антифашистките сили за решителна борба, Опе­
ративното бюро на Коминтерна предприема организационни,
идейно-политически и военно-технически мерки.
Въоръжената антифашистка съпротива започва при труд­
ни и сложни условия на война срещу силен и зъл противник,
несравнимо превъзхождащ партизанските сили. Като оценява
военновременната обстановка и значението на обективна и
навременна информация, Оперативното бюро организира 14
национални радиостанции: за Полша “Тадеуш Костушко”, за
Чехословакия “За национално освобождение”, за България
“Христо Ботев” и “Народен глас”, за Унгария “Лайош Кошут”,
за Словения “Словашка свобода, за Франция “Радио Франс”,
за Италия “Миланско радио на свободата”, радиопредавател
на немски език и др. В редакционните комисии на интернаци­
оналните радиостанции са привлечени национални кадри от
политемигрантите, популярни сред своите народи, със солидна
революционна биография и идейно-политическа подготовка,
владеещи езици писатели, журналисти, преводачи, радиотех­
ници. На Палмиро Толиати се възлага пропагандата, на Д.
Мануилски - връзките с командването на червената армия и
антифашистката пропаганда. Начело на централната радио
комисия застава Георги Димитров Периодически по радио
Москва започват да се излъчват директивни статии и други
материали на Георги Димитров и на ръководители на компар­
тиите. При това запазени са тайните нелегални радиовръзки на
задграничните бюра на компартиите с вътрешните ръководни
органи на компартиите. По такъв начин въпреки огромните
трудности се осигурява единство на въоръжената антифашис­
тка борба в тила на фашистката коалиция.
Въоръжената антифашистка борба има своите особенос­
ти. Тя се води срещу въоръжена държавна система: войска,
полиция, администрация и съдебни органи. На нея се проти­

53
вопоставя партизанска армия със специфична стратегия и
тактика. Необходимостта от подготвени революционни кадри
е голяма.
По предложение на Георги Димитров е организиран спе­
циален полк, в който са мобилизирани политемигранти, учас­
тници в Испанската гражданска война и доброволци. В него
се подготвят военни специалисти за прехвърляне в тила на
фашистката коалиция, в помощ на съпротивителните сили.
В него са включени испанци, французи, англичани, германци,
чехословенци, българи, югославяни, гърци и др. Те изучават
формите и способите на партизански действия, връзките с мес­
тното население. Полкът участва в отбраната на Москва.
Разработени са задачите на националните радиопредава-
ния: да излъчват обективна и правдива информация за хода на
военните действия, да разобличават фашистката пропаганда,
да сочат факти и събития за ограбването на поробените народи
и за жестокостите, прилагани над мирното население. Те про­
пагандират освободителния и справедлив характер на борбата
на антифашистките сили, формирането на партизански части,
саботажни и диверсионни групи; обменят опит във формите и
способите на антифашистката борба, като призовават поробе­
ните народи на масова съпротива срещу вероломната агресия
на фашистката коалиция над миролюбивите съветска страна
и демократически държави.
Оперативното бюро на Коминтерна, подпомогнато от на­
ционалните секции към компартиите, всъщност изпълнява
функциите на върховно стратегическо ръководство на въоръ­
жената антифашистка борба в тила на хитлеристката коалиция
в световен мащаб.
Започва най-динамичният период от жизнения и творчески
път на героя от Лайпциг. Още на 22 юни 1941 г. той обявява
пълна мобилизация на личния състав в апарата на ИККИ и
го призовава към висока съзнателност, дисциплина и отговор­
ност при изпълнение на дълга към народите в засегнатите от

54
 фашистката агресия страни. Възлага на националните секции
да разработят програмни и директивни документи, като лично
участва в работата по тях и редактирането им.
На 30 декември 1941 г. На заседание на Секретариата на
ИККИ с участието на ръководителите на националните радиос­
танции се обсъждат и приемат формулираните от Димитров ос­
новни задачи на антифашистката борба в тила на вероломния
и жесток агресор: да се съдейства турците да окажат съпротива
на немците при опитите им да завладеят Дарданелите и да
преминат през Турция към Кавказ; да се попречи българската
армия да бъде включена във война срещу Турция; създаване
на силно съпротивително движение в държавите-съюзници на
Германия - Италия, Унгария, Румъния, Словакия, Финландия,
за да не се дават на Хитлер нови човешки ресурси; да се попре­
чи на испанската армия да се включи на страната на Хитлер Да
се съдейства за подготовка на народните маси в окупираните
страни към решителни въоръжени акции против окупаторите
едновременно с контранастъплението на Червената армия
през пролетта. По всякакъв начин да се разлага германският
тил на Хитлер и италианския на Мусолини. За да не се допус­
не намесата на Япония във войната срещу Съветския съюз, да
се съдейства за уреждане на отношенията между Китайската
комунистическа партия и Чан Кай Ши, с цел осигуряване на
генерално настъпление на китайската армия срещу японците.
Задачи със стратегическо значение!
Върховният ръководител на въоръжената антифашистка
борба отлично познава ръководните кадри на Коминтерна.
Той лично участва в подбора за попълване на националните
секции и редакционните колегии на нелегалните радиостанции,
в подбора на бойци за специалния полк, на кадри за нелегална
работа в тила на врага. Лично приема членовете на групите и
беседва с тях преди прехвърлянето им в тила.
На 16 май 1942 г. Димитров приема полска група, подгот­
вена за работа в тила. Дава указания за политическата линия

55
и практическата работа на Полската работническа партия.
Групата се състои от 8 души, между които две жени-радистки.
Вдъхновени от беседата с върховния ръководител на антифа­
шистката съпротива, преди да напуснат самолета, изпращат
писмо до Димитров Ето текстът му: “Скъпи др. Димитров, в
деня на нашето заминавате от съветска земя за нашата страна,
ви изпращаме нашия боеви сърдечен поздрав. Ние Ви уверя­
ваме, че задачите, които поставихте пред нас, ще изпълним
достойно за благото на работническото дело, за нашата родна
страна и за цялото човечество. Ние ще тръгнем по пътя, кой­
то ни посочи нашият велик другар Сталин. В нашата борба и
работа образец за нас ще бъде Вашият живот и борба.”
Форналска, Голшлят, Драшкович, Ковалски, Стац, Хайман,
Красицки, Грушчински.
19 час, 20-5-42”. (Дневникът, с.293)
Подобни искрени, сърдечни слова на благодарност към
ръководителя и вдъхновителя на въоръжената антифашистка
борба Георги Димитров, са често явление.
Димитър Гилин - политемигрант, ръководител на една от
специалните български групи, пише: “Преди тръгване за Бъл­
гария ни прие Димитров. Беше облечен във военна униформа
без пагони. Запозна ни с обстановката в България и изясни
задачите на групата. Главната задача бе сплотяване на антифа­
шистките сили, без разлика на социална и партийна принадлеж­
ност, на всичко годно за борба под знамето на Отечествения
фронт.” (Гилин, Д., Спомени, С., 1960 г.).
Димитров следи, проучва и прави изводи от огромния по­
ток информация, който постъпва в тайните канали; участва в
обсъждането на директивните документи, излъчвани по ради­
останциите; сам пише или редактира важни материали. Наред
с това участва в съвещанията на Главното политическо управ­
ление на Червената армия при обсъждане на антивражеската
пропаганда, проблемите на военнопленниците, издаването на
специална пропагандна литература.

56
 Така посредством нелегалните радиостанции и тайните
канали върховното ръководство поддържа връзки с национал­
ните партийни ръководства, партизанските (военни) щабове,
националните комитети на патриотичните съюзи. Чрез тях осъ­
ществява единство в действията на антифашистката въоръжена
съпротива, съгласува дейността им и осигурява стратегическо
взаимодействие с армиите на антихитлеристката коалиция.
Непосредствен организатор и ръководител на партизанс­
кото движение в отделните страни стават централните ръко­
водства на комунистическите партии. За тази цел те създават
военни (партизански) щабове и нелегални антифашистки по­
литически ръководства. Наименованието им е различно, но
същността им е една.
Първите партизански и саботажни групи се формират от
преминали в нелегалност партийни и комсомолски дейци, а в
окупираните съветски територии - от партийни, комсомолски,
административни, колхозни дейци и останали в тила червено-
армейци и офицери.
Възникват партизански части в Ю гославия, Франция,
Полша, България, Гърция и други страни. Според Димитров
нараства ролята на военните действия на 8-а китайска армия
под ръководството на Мао Дзе Дун в борбата против японския
империализъм. (Дневникът, с.238).
Димитров оказва непосредствена и навременна помощ на
националните партийни ръководства за правилното разбиране
характера на войната и насочване на антифашистката борба. В
телеграма до Английската компартия от 24 юни коригира до­
пусната от нея грешка.: “Вашата декларация съдържа две греш­
ки, които трябва да се поправят. Първо, не трябва вероломното
нападение срещу СССР да се представя като война между две
системи - капитализма и социализма. Да се характеризира така
германо-съветската война, това значи да се помага на Хитлер
да сплоти около себе си антисъветските елементи в капиталис­
тическите страни. Съветският народ води Отечествена война в

57
 защита на своята страна срещу фашисткото варварство, като
не налага на никого своята социалистическа система. От побе­
дата на съветския народ са заинтересовани всички народи, в
това число и английският народ, който се бори за справедлив
мир, свобода и независимост. Второ, трябва да се има пред
вид, че продължаването на войната на Англия срещу Герма-
ния е подкрепа на справедливата война на съветския народ.
Поради това не са правилни вашите нападки към Чърчил след
неговото последно изявление. Острието на вашите действия
трябва да бъде насочено срещу капиталистическите антисъвет-
ски елементи. Да се иска в сегашната обстановка смяната на
правителството на Чърчил с народно правителство значи да
се налива вода в мелницата на прохитлеристките антисъветски
елементи в Англия.” (пак там, с.236).
С телеграма до ръководството на Шведската комунистичес­
ка партия се осъжда искането “Швеция да запази неутралитет
към всички воюващи страни, т.е. и към СССР”, (пак там). Изяс­
нява се империалистическият характер на войната, която води
фашистка Германия срещу СССР и освободителната война,
която води Съветският съюз.
Основната промяна в положението и характера на война­
та изисква и промяна в тактиката на компартиите. Главната
задача според ръководителя на Оперативното бюро е: “Да се
постигне победа на съветския народ и разгром на фашистки­
те варвари. Всичко трябва да бъде подчинено на тази главна
задача.” За изпълнението й от голямо значение е участието
на англо-американския блок срещу хитлеристка Германия. С
оглед на това са дадени указания на ръководството на Амери­
канската компартия: “1. Комунистите и работническата класа в
Америка, изхождайки от интересите на американския народ, се
обявяват за борба с всички сили и средства против германския
фашизъм; 2. Те искат от американското правителство всест­
ранна помощ както за съветския народ, така и за английския
народ във всяка форма и безусловно срещу хитлерофашизма

58
 общия враг на всички народи; 3. Те подкрепят всички мерки
на правителството, които правят възможно продължаването
на войната на англо-американския блок срещу фашистка Гер­
мания. Защото самата тази борба е реална помощ за справед­
ливата борба на съветския народ. При това партията трябва
винаги да съхранява своята политическа самостоятелност.
Партията трябва да насочи огъня срещу прохитлеристките
елементи от американската буржоазия, срещу всички, които
под маската на пацифизма и национализма помагат на герман­
ския фашизъм и се противопоставят на помощта на Съветския
съюз. Партията трябва да се стреми да създаде масов фронт
против фашисткото варварство за свобода и независимост на
народите в целия свят.” (пак там, с.237). Димитров не пропус­
ка да напомни, че партията наред с тези задачи не трябва да
изоставя задачите за демократическите свободи и всекиднев­
ните искания на масите.
* * *

На 3 юли 1941 г. Й.В.Сталин в обръщение към съветските

народи разясни обстановката след вероломното нахлуване на
хитлеристките войски на територията на съветската страна.
Той изясни характера на новия етап на войната и призова: “В
заетите от врага райони да се създават въстанически отряди
- конни и пеши, диверсионни групи, да се разгърне партизанс­
ка война навсякъде.” Той определи задачите им като “фактор
за победата над фашисткия окупатор”.
Отправените призиви за организиране на партизанско дви­
жение окупираните съветски райони е в пълно съответствие с
изпратените директиви до националните ръководства на ком­
партиите в окупираните от хитлеристите страни. Задачите на
борбата в окупираните съветски територии са разработени в
специална Директива “За организация на борбата в тила на
германските войски”, утвърдена на 19 юли 1941 г. В нея са
разработени задачите, формите и способите за водене на пар­
тизанска война.

59
 Както в другите окупирани страни, така и в съветските те­
ритории преки организатори стават останалите в нелегалност
областни и районни партийни комитети. С разрастването на
партизанското движение и създаването на по-големи партизан­
ски формирования в окупираните съветски територии е създа­
ден Централен щаб на партизанското движени с ръководител
П.К.Пономаренко. Такъв създаден и в Белорус, Украйна и дру­
ги области. Открит е фронт в тила на хитлеристките войски.
Във Франция изразител на недоволството на народните
маси против капитулантската политика на правителството
пред хитлеристите става Централният комитет на Френската
комунистическа партия. Още от юни 1940 г. тя заявява: “Ко­
мунистическата партия разглежда предаването на Париж на
фашистките националисти като предателство. Тя смята за пръв
национален дълг да се организира неговата защита.”
На 25 юни са изпратени указания до ЦК на ФКП, в които
се поставя въпросът за сътрудничество с Де Гол-истите. По
повод позицията към германо-съветската война се обръща
внимание на позицията й: “Настояваме още веднъж на абсо­
лютната необходимост да се избягва в цялата ваша агитация
представянето на войната на Германия срещу Съветския съюз
като война между капиталистическата и социалистическата сис­
теми.” Изтъква се обстоятелството, че Съветският съюз води
Отечествена война. Осъжда се като неправилна позицията за
световна революция, която налива вода в мелницата на хитле­
ристите. Тази позиция пречи за постигане на международно
сплотяване на антифашистките сили.
В Югославия и Гърция недоволството срещу окупатора
(април 1941 г.) бързо поражда организирана съпротива, която
започва веднага след нападението на хитлеристите срещу Съ­
ветския съюз. Още в същи ден след получаване директивата на
ИККИ ЦК на ЮКП се обръща към народите на Югославия с
призив: “Настъпи съдбоносен момент. Започна решителната
битка срещу най-злите врагове на работническата класа, бит­

60
ка, която фашистките престъпници започнаха с вероломното
нападение срещу Съветския съюз, надеждата на трудещите се
в целия свят. Пролетарии от всички народи в Югославия - на
своите места.” (пак там, с.238)
На 4 юли ЦК на ЮКП слага началото на въоръжената
борба. За разлика от другите страни въоръжената съпротива
в Югославия започва с въстание на 9 юли в Сърбия, на 14
юли в Черна гора, на 22 юли в Македония. До края на годи­
ната е извоювана свободна територия, където се преместват
ЦК на партията и Върховният щаб. Партизанските отряди са
организирани в Народоосвободителна армия на Югославия
(НОАЮ).
В Гърция народоосвободителната борба също придобива
масов характер против италианските и германските окупатори.
Още през юли 1939 г. ИККИ изпраща писмо, подписано от
Георги Димитров, с което предупреждава Гръцката комунисти­
ческа партия и народа за агресията на италианския фашизъм и
сочи като първостепенна задача “защитата на независимостта
на страната”. Като се ръководи от тези указания, ГКП става
главен организатор и ръководител на въоръжената съпротива.
Под нейно ръководство през септември 1941 г. се обединяват
антифашистките партии и създават фронт на народното ос­
вобождение (ЕАМ), а през декември партизанските отряди и
групи са обединени в Народоосвободителна армия (ЕЛАС).
През пролетта на 1943 г. ЕЛАС вече наброява около 70 хиляди
партизани и се превръща в сериозна сила, която задържа 300-
хилядна окупационна армия, сред която и елитни хитлеристки
части. Почти една трета от континенталната част на Гърция е
освободена. “Силата на Гръцката освободителна армия - казва
Спирос Коцакис, председател на координационния комитет
на борците от съпротивата - това е политиката на съюза, обос­
нована от великия ръководител на световното антифашистко
движени Георги Димитров.” (“Георги Димитров - пролетарски
трибун, вожд, боен другар”, С., 1985, с.86).

61
 Изоставен от правителствата на Англия и Франция, както и
от собственото си емигрантско правителство, полският народ
не се примири с катастрофата през септември 1939 г. Верни на
националните интереси, най-добрите патриоти от разпуснатата
преди това комунистическа партия, прогресивните членове на
социал-демократическата и от селската партия създават мес­
тни нелегални структури, които организират народните сили
за въоръжена борба. В края на 1943 г . на мястото на банкру­
тиралото Лондонско емигрантско правителство е създадено
политическо ръководство на въоръжената съпротива “Крайова
рада народа” с участието на Полската работническа партия,
левицата на Работническата партия на полските социалисти
и селската партия. Разширява се политическата и социалната
база на антифашистката борба. На практика и в Прлша се осъ­
ществяват указанията на Георги Димитров за единодействие на
патриотичните сили в борбата против окупатора. В спомените
на проф.генерал Станислав Океански четем: “Генералният сек­
ретар на Коминтерна Георги Димитров в радиограми до ЦК
на ПРП споделяше своите знания, чрез съвети и бележки по
международното положение и обстановката по фронтовете на
войната, оказваше всестранна помощ за борещата се в сложни
условия партия на полските комунисти.’’(“Георги Димитров
- пролетарски трибун, вожд, боен другар”, С., 1985, с.114).
В България още на 22 юни Политбюро на Българската ра­
ботническа партия излезе с възвание към българския народ,
с което определи хитлеристкото нахлуване в Съветския съюз
като “безумна авантюра, в която неминуемо ще си счупи гла­
вата”. (Сб. док. антифашистката борба в България, С., 1984,
с.172). Призова българския народ на решителна съпротива
срещу хитлеристката зависимост и марионетното на цар Бо­
рис правителство на Б. Филов. Същия ден с радиограма до
ПБ Георги Димитров нарежда партията да предприеме всич­
ки мерки за обединяване на антифашистките сили в “защита
на Съветския съюз и разгрома на фашизма”, (пак там, с.175).

62
 С решение от 24 юни ПБ на БРП възприема курс на въоръже­
на борба. Определени са формите и методите, с които да се
развива антифашистката борба: изграждане на единство на
антифашистките сили, организиране на протестни демонст­
рации, саботажни действия в предприятията и учрежденията,
изграждане на бойни групи за саботажна и диверсионна дей­
ност, организиране на революционни ядра във войсковите
части, осигуряване на широка мрежа от ятаци и помагачи за
партизанско движени, масово въвличане на работниците, селя­
ните, служащите и особено младежта във въоръжената борба.
През юли, август и септември 1941 г. започва въоръжената
съпротива. Първите демонстрации на недоволство са сред
мобилизираните войнишки маси на българо-турската грани­
ца. Появяват се настроения за подготовка на въстание. Това
достига до Г. Димитров. В радиограма от Москва до секрета­
ря на ЦК Антон Иванов той предупреждава: “След щателно
обсъждане на въпроса дойдохме единодушно до извода, че
въстание в настоящите условия би било преждевременно и об­
речено на разгром. Да се пристъпи към въстание само тогава,
когато ще бъде възможно комбинирано действие от вътре и
извън страната, което в дадения момент още не е възможно.
Сега трябва да се набират сили, да се готвим, да укрепваме по­
зициите в армията и стратегическите пунктове. Съобразявайте
се с това в своите преговори с (Дамян) велчевци.” (Цит. сб.,
с. 199). Тези указания на Димитров насочват партийното ръко­
водство към разгаряне на антифашистката борба в страната
с оглед стратегическо сътрудничество със Съветската армия
след нейното настъпление.
Прохитлеристката буржоазна групировка, вдъхновявана
от цар Борис III, установи монархофашистка диктатура. На
1 март 1941 г. правителството на Богдан Филов, без да се съ­
образява с настроението на мнозинството от народа, което
бе за сътрудничество със Съветския съюз, официално свърза
съдбата на България с хитлеристка Германия, включвайки се

63
 към хитлеристката коалиция (на оста). Територията на стра­
ната бе превърната в плацдарм за военни действия против
съседните държави Гърция и Югославия, а след това и срещу
Съветския съюз.
Българската работническа партия посрещна нахлуването
на хитлеристките войски на територията на съветската страна
като предизвикателство, готова за най-тежки изпитания. Тя
имаше опита в изграждане на Единен широк народен анти­
фашистки фронт с БЗНС, социалдемократическата партия и
масовите организации. Ползваше се с доверието на трудовите
хора, с голямо влияние сред мнозинството от интелигенцията
и особено сред младежта.
На 13 декември 1941 г. българското монархофашистко
правителство, вярно на поетите обещания към хитлеристка
Германия, обяви война на две велики държави - Англия и Аме­
рика, което постави страната в пълна изолация от западните
демокрации.
В антифашистката съпротива се включиха компартиите
в Чехословакия, Белгия и др. Антифашистка въоръжена бор­
ба се разгърна в почти всички окупирани от хитлеристките,
италианските и японските войски държави в Европа и Азия.
Организирана съпротива, макар и не така масова, се създаде
и в самите фашистки държави Германия, Италия, Румъния и
Унгария.
Размерът и успехът на въоръжената антифашистка борба
в Европа и Азия зависеше преди всичко от успехите на Съвет­
ската армия. Колкото по-големи поражения нанасяше тя на
хитлеристките войски и на съюзниците им, толкова повече се
разрастваше антифашистката борба в поробените страни.
И така навсякъде в тила на хитлеристката коалиция се
разгръща масова партизанска борба с антифашистки и патри­
отични цели. Открит е вътрешен фронт. Във Франция, Полша,
Югославия, Чехословакия, Италия, България, Белгия, Китай,
Филипините и други държави се водят партизански боеве,

64
 извършват се саботажни действия и диверсионни акции, раз­
раства се народната съпротива. Въоръжената борба заставя
фашистката коалиция да държи значителен контингент оку­
пационна войска за борба срещу съпротивата на народите.
Това всъщност е Втори фронт, който оказва реална помощ в
героичната борба на съветските народи и на съюзниците от
антихитлеристката коалиция.
Партизанското движение и въоръжената антифашистка съп­
ротива възникват и се развиват при различни обстоятелства
и условия. В окупирани от фашистките войски на хитлеристка
Германия, Италия и милитаристична Япония, в които всяка
антифашистка проява се преследва и жестоко се наказва. В
държави с марионетни правителства, които са се поставили в
пълна и безусловна услуга на правителствата на фашистката
коалиция. В страни, застрашени да бъдат въвлечени във вой­
ната на страната на фашистите.
Окупираните съветски територии, станали жертва на веро­
ломното нападение - Белорус и Украйна. Цялата територия на
Белорус е превърната в бойно поле. Нахлуват 50 хитлеристки
дивизии след жестока авиационна и артилерийска “обработ­
ка”, които имат заповед всичко да се унищожава. Героично и
самоотвержено Червената армия се сражава срещу жестокия
фашистки враг. Защитниците на Брестката крепост се бият до
последния червеноармеец, но не се предават. Едва през август
хитлеристите успяват да окупират Белорус. Установяват така
наречения “нов ред” - жесток колониален режим. Превръщат
Белорус в колония на Германия, управлявана от райх комисар.
Раздават земята на немски колонизатори и техни помагачи.
Разрушават и разграбват индустрията, колхозите, учебните
заведения... Славянското население е обявено за унищожение,
страната е превърната в концентрационен лагер на смъртта.
По време на окупацията са унищожени 2 250 000 граждани и
военнослужещи, 380 000 са откарани на каторжна работа в
Германия. 209 града и районни центрове са превърнати в руи­

65
 ни, изгорени са 9200 села, унищожени са 10 000 промишлени
предприятия, 102 0000 колхоза, 92 000 совхоза, 316 МТС, 7000
училища, 2200 болнични заведения...
При такава обстановка още в първите дни на войната
партизански отряди, диверсионни групи, нелегални коми­
тети, антифашистки организации се сражават, отначало
самостоятелно, а по-късно се обединяват в 119 партизански
формирования с над 374 хиляди партизани. Значителни хитле­
ристки войски са ангажирани в борбата срещу съпротивата
на белоруския народ.
В Украйна почти при същите условия възниква партизанс­
кото антифашистко движение. Тя също е подложена на жесто­
ко разрушение и унищожение: села и градове, индустриални
предприятия, колхози и совхози, изтребване на населението.
Хитлеристите унищожават около 5 милиона украинци, 2 милио­
на откарват в Германия. Опожаряват и разрушават 714 града и
28 хиляди села, унищожават 16 000 промишлени предприятия,
27 000 колхоза, 872 совхоза, 1300 МТС, 32 000 училища. (Колон-
кин, М., “Републиката се бореше храбро срещу хитлеристите”,
в. “Жарава”, 2005 г., бр.5).
Единствена алтернатива за народа на покорената Украй­
на, в която е установен колониален режим, е антифашистката
борба. Организатор на партизанските формирования стават
партийните комитети на Комунистическата партия на Съвет­
ския съюз. Отначало партизанските части наброяват няколко
десетки, но постепенно се разрастват, за да прераснат в истин­
ска партизански армия, ръководена от смели, прославили се
командири - Ковпак, Сабуров, Руднев, Фьодоров и др.
Както белоруските, така и украинските партизани развиват
изключително активна бойна и саботажна дейност. Нападат
хитлеристки и унгарски окупационни части, унищожават ох­
ранителни постове, разрушават железопътни възли и линии,
мостове, автомашини, танкове, съобщителни средства. Заста­
вят окупатора да държи значителни войскови части за отбра­

66
 нителни действия.
Чехословакия е една от първите държави - жертва на хит­
леристката агресия. Установен е жесток окупационен ред.
Хитлеристки войски и гестаповски части са разположени в
страната. Принуждават народа чрез терор, насилие и унищо­
жение да търпи колониалното им господство. Масовите екзе­
куции първоначално стряскат хората. Въпреки това започва
съпротива: саботажи, непредаване на продоволствени стоки,
неплащане на данъци... Сериозна причина за по-късното възник­
ване и разрастване на въоръжената съпротива е схващането,
че Чехословакия е малка страна и не може да се бори сама
срещу Германия. Че не е нужно да се дават напразно жертви,
а трябва да се изчака големите демократични държави и без
тях да освободят народите. В резултат на работата на Чешката
комунистическа партия, призивите на нелегалната радиостан­
ция и примера на партизанското движение се намират чешки
патриоти, които се вдигат на въоръжена борба срещу окупато­
рите. Съпротивата се засилва особено след Сталинградската
победа на Червената армия.
Колкото и да е ангажиран Димитров с ръководството на
международното антифашистко движени, той прави всичко
възможно да следи и направлява дейността на своята партия
в правилна насока.
В помощ на въоръжената антифашистка борба Г. Димитров
подбира и изпраща през август и септември 1941 г. повече от
50 доброволци от политемигрантите: Цвятко Радойнов - пол­
ковник от Червената армия, Съби Димитров - бивш народен
представител, Аврам Стоянов - бивш народен представител
със сина си Лъчезар, Йордан Кискинов, Стою Неделчев-Чочо-
олу и др. Все дейци с богат революционен и политически опит,
някои и във водене на партизанска борба, ползващи се с вли­
яние сред населението.
Поражението на хитлеристките войски при Москва, защи­
тата на Ленинград, бавното отстъпване на Червената армия,

67
 която нанася удари на агресора, понасяйки човешки жертви
и техника, се посреща с надежда от антифашистките сили,
укрепва вярата им в крайната победа. Особено благоприятно
се отразява върху развитието на въоръжената борба в тила на
хитлеристката коалиция нейния при Сталинград през февруари
1943 г. и контранастъплението на Съветската армия на запад.
Партизанските части засилват въоръжените акции. Бойните
групи увеличават диверсионните действия. Нелегалните анти­
фашистки групи саботират производството, предназначено за
хитлеристките войски. Засилват се ударите срещу марионетна-
та администрация, която започва да губи подкрепата на народ­
ните маси. Все повече се чувства предателската й роля, която
спъва борбата за национално и социално освобождение.
За разрастване на въоръжената антифашистка борба из­
вънредно благоприятно е създаването на антихитлеристката
коалиция Съветския съюз-Англия-Америка. На 12 юни 1941 г.
правителствата на Съветския съюз и Великобритания подпис­
ват споразумение за съвместни действия във войната против
фашистка Германия. Съглашението изиграва значителна роля
за формирането на антифашистката коалиция.
На 11 юни 1942 г. във Вашингтон е подписано съглашение
между Съветския съюз и САЩ за принципите на взаимната
помощ във войната срещу агресорите. Оформят се задълже­
нията на САЩ за доставки на Съветския съюз по “ленд-лиз”,
които са започнали още от ноември 1941 г. В съветско-амери­
канското комюнике от 16 юни 1942 г. се съобщава за пости­
гане на съгласие за откриване на Втори фронт в Европа през
същата година. Тези споразумения формират крупна военно­
политическа антифашистка коалиция. Увеличава се военният,
икономическият, политическият, моралният потенциал на
антифашистките сили. Пресича се възможността нови държа­
ви да се присъединяват към фашистката агресивна коалиция.
Очертава се видим хоризонт за изхода от войната в полза на
антифашистките държави.

68
 Формирането на голямата антифашистка коалиция се посре­
ща нееднозначно от правителствата, политическите партии и
движения и народите. Правителствата на фашистката коалиция
и техните марионетки дават простор на масовите репресии сре­
щу антифашистите: арести, жестоки инквизиции, изпращане в
концентрационни лагери. На пълни обороти работят газовите
камери в тези фабрики за масово унищожение на непокорните
борци против фашизма, войната, за мир и демократично раз­
витие на обществото. Като символ на фашистката жестокост
ще останат не само хитлеристките лагери на смъртта, но и
унищожаването на населението на цели села - чешкото Лиди-
це, белоруското Хатин и др...
И най-жестоката разправа с борците против фашизма не
сломяват борческия дух на патриотите-антифашистки. Форми­
рането на голямата антифашистка коалиция вдъхва увереност
в близкия разгром на фашизма. Преодолени са страхът и коле­
банието на някои лидери на нефашистки партии и движения,
които са склонни да се присъединят към единните национални
антифашистки сили.
През 1942 г. в Югославия се създава Антифашистко вече за
народно освобождение на Югославия (АВНОЮ). Ръководна
сила в него е Югославската комунистическа партия. То е съз­
дадено като висш политически орган на всички патриотични
организации и движения в Югославия против хитлеристката
окупация. В резолюцията, приета на 26-27 ноември 1942 г. се
казва, че народът трябва да води борба не само срещу фашиз­
ма, но и против стария реакционен строй, който “със сила се
опитва да съхрани емигрантското югославско правителство”.
Изтъква се специално водещата роля на ЮКП в народноосво-
бодителната борба. Създават се възможности за разширяване
на социалната и политическата основа на антифашистката бор­
ба, за въвличане в нея на патриоти от различни обществени
среди. АВНОЮ е законодателен и изпълнителен орган, който
изпълнява ролята на временно правителство.

69
 Създаването на Отечествения фронт в България има важна
роля за разширяване на политическата и социалната основа на
антифашистката борба. По инициатива на Георги Димитров,
с непосредственото участие на Васил Коларов е разработена
програмата на Отечествения фронт, която на 17 юли 1942 г. е
оповестена по нелегалната радиостанция “Христо Ботев”. В
нея се казва: “Отечественият фронт поставя като най-близка
цел на своята борба смъкването от власт на сегашното преда­
тел ско, противонародно хитлеристко правителство и създава­
нето на истинско българско правителство” (Антифашистката
борба в България, документи и материали, С., 1984, т.2, с.332).
По своя характер тя е народнодемократична, антифашистка
и антиимпериалистическа и изразява националните интереси
на българския народ. През юни 1943 г. е създаден Национален
съвет на Отечествения фронт, който става политически ръко­
водител на съпротивата в България - в него влизат представи­
тели на четири политически партии
Силата и размахът на въоръжената антифашистка борба
зависят от наличието на оръжие и боеприпаси. В началото
партизанските формирования сами се снабдяват с тях, като
събират от населението, нападат правителствени складове
или след сражение с правителствени, полицейски и войскови
части. Създаването на антихитлеристката коалиция довежда
до споразумение със западните съюзници Англия и САЩ да
снабдяват с оръжие, боеприпаси, снаряжения, храни и пр. как-
то Съветския съюз, така и антифашистките армии в тила на
хитлеристката коалиция.
За осъществяването на тази извънредно важна, но трудно
осъществима задача, английското правителство изпраща в
партизанските щабове нелегални мисии, снабдени със радиос­
танции. Те снабдяват с оръжие и боеприпаси партизанското
движени в Югославия, Гърция, България и др. Това е реален
принос на съюзниците от запад във въоръжената антифашис­
тка съпротива в тила на хитлеристката коалиция.

70
 Със съюзниците е постигнато и второ споразумение - да
открият Втори фронт в Западна Европа. Под различни пред­
лози обаче те забавят откриването му. През лятото на 1942 г.
в Англия се разгаря кампания под ръководството на Английс­
ката комунистическа партия за откриването на Втори фронт.
В радиограма до Георги Димитров Хари Полит, генерален
секретар на АКП, пише: “Като насочваме главния удар против
фашистките елементи и десните лейбъристки лидери, основ­
ни противници на Втория фронт, ние увеличаваме усилията
за мобилизация на масите, за да заставим правителството да
открие Втори фронт.”
През юли-август 1942 г. Димитров, като анализира разви­
тието на партизанското движение, констатира, че то изчаква
откриването на Втори фронт. В радиограма той изисква да
се разяснява необходимостта от всестранно активизиране на
масовите форми на борба срещу германския фашизъм, без да
се чака откриването на Втори фронт.
Георги Димитров полага огромни усилия да осигури взаи­
модействието на съюзническите армии в борбата на народоос-
вободителните сили в окупираните държави. “Вторият фронт
- пише той - се състои от тясно свързани помежду си елементи:
1. Нахлуването в континента отвън; 2. Борбата на народите в
съответните страни, проявите на саботажи, стачки, включител­
но партизанска война.” Той сочи всестранните бойни действия
против окупаторите като най-важна предпоставка за успеха
на Втория фронт и една от неговите съставни части. Заедно с
това Димитров осъжда онези, които пасивно изчакват открива­
нето на Втория фронт, който трябва да бъде разбиран и като
дело на народите от окупираните страни. При това Димитров
изяснява, че тази борба трябва да се координира с действия­
та на Червената армия и на армиите на западните съюзници
Англия и Америка. Отново той изтъква интернационалния
характер на антифашисткото движение, чийто главен удар е
насочен срещу германския фашизъм и неговите съюзници, но

71
и срещу предателската национална буржоазия. Под влиянието
на победите на Червената армия това движение се развива,
като в същото време то я подпомага в изпълнение на нейната
историческа задача.
Особено голям размах придоби партизанското движени в
окупираните съветски територии. През 1942 г. то вече е толкова
важен фактор, че хитлеристкото командване е принудено да дър­
жи там като окупатор непрекъснато над 1 милионна армия. На
среща в Кремъл с командири на партизански съединения през
септември 1942 г. И.В. Сталин дава оценка, че по това време те
са истински Втори фронт в тила на хитлеристките войски.
За подобряване на организацията и ефективността на
действията на съветските партизани Щабът на партизанското
движение подготвя на “Голямата земя” повече от 30 000 спе­
циалисти по водене на партизанската война и ги прехвърля в
тила на окупаторите. Само през 1943 г. са извършени над 12
000 полета на бойни самолети и гражданската авиация за прех­
върляне на оръжие, боеприпаси, др. материали, за извозване
на ранени партизани.
Партизанското движени придобива широки размери на
почти всички окупирани съветски територии - от Ленинград
до Кавказ. Партизаните от Ленинградска област облекчават
блокадата на града, тези от Московска област през есента и зи­
мата на 1941 г. подпомагат бойните действия на защитниците
на Москва, същото е и при Сталинград. В Белорус, Украйна,
по земите на Руската федерация партизанското движение пара­
лизира действията на окупаторите. Хитлеристкото командване
е принудено да издаде обстойно разработено “Наставление за
борба с партизаните”, утвърдено от фелдмаршал Паулус, ко­
мандващ сухопътните войски. Този документ е свидетелство
и признание за безсилието на окупаторите.
Общо на окупираните съветски територии действат повече
от 1 милион партизани и още толкова помагачи. В резултат
на техните бойни и саботажни действия са убити и пленени

72
повече от 1 милион окупатори, унищожени са 4000 танка и
бронемашини, 65 000 автомашини, разрушени са 16 000 моста,
хвърлени са във въздуха 20 000 ешелона. В Белорус почти 60
на сто от територията е освободена още през 1943 г., затова с
основание се нарича “партизанска република”.
Партизанското движение в окупираните съветски терито­
рии в такива мащаби на действие и резултатност е непознато
в историята, и по-специално в историята на войните. Това е
истинска народна война. Заедно с това, според големия съветс­
ки партиен и държавен ръководител М.И.Калинин то е най-яр­
кото проявление на истинския народен характер на съветския
строй, на съветския човек като патриот-интернационалист.
Масовият героичен подвиг и опит на съветските партизани
с вдъхновяващ пример и за народите в другите окупирани от
хитлеристка Германия и нейните съюзници страни.
Когато след Сталинградската епопея Съветската армия
започва своите настъпателни действия по целия фронт, Върхов­
ният щаб на съветските партизани осигурява оперативно взаи­
модействие с настъпващите съветски войски в такива крупни
операции като Московската и Сталинградската, битката при
Курската дъга, форсирането на Днестър, разкъсването на бло­
кадата на Ленинград, освобождаването на Крим и др.
Борбата на полските партизани се засилва през 1944 г.,
след като през април и май те получават съветско оръжие и
на полска територия са прехвърлени съветски партизански
отряди и съединения. От полските и съветските партизани хит­
леристите понасят големи загуби. По непълни данни полските
партизани и частите на Армия людова унищожават около 20
хиляди хитлеристи, хвърлят във въздуха 322 вражески ешелона,
разрушават 79 моста и значително количество военна техника
и имущество.
По съветите на Георги Димитров националните политичес­
ки ръководства на компартиите и командванията на народо-
освободителните формации разгръщат масова антифашистка

73
 борба, която в някои страни прераства във въоръжени въста-
ния( Тези действия се опират на настъплението на армиите от
антихитлеристката коалиция.
По молба на Чехословашката комунистическа партия до
Георги Димитров през юли 1944 г. в Словения са прехвърлени
на помощ съветски партизани. Ето какво разказва Всеволод Ка­
наков: “С една такава група бях изпратен в Чехословакия и аз
като началник на бъдещата партизанска бригада, която трябва­
ше да създадем. Десет дни след като се спуснахме на словашка
територия нашата малка група се превърна в хилядна партизан­
ска бригада, наречена “Ян Жишка”. В нейния състав влизаше
батальон съветски граждани и военнослужещи, избягали от
немските концлагери и дотогава укривани от местното населе­
ние. Имаше отделна чешка рота, няколко словашки, отделни
взводове унгарци, немски и френски антифашисти. Това беше
действително интернационална бригада, в която против немски­
те завоеватели се сражаваха представители на 14 държави.”
По време на Словашкото въстание в края на август 1944 г.
е създаден Главен щаб на партизанското движение в Чехосло­
вакия. Негов началник става съветският партизанин генерал-
майор А. Смолов. След народното въстание партизанското
движение се засилва и става масово: 28 000 партизани - 20 000
в Словакия и 7500 в Чехия. В партизанските редици в Словакия
са и около 30-35 български студенти и градинари, някои от тях
оставили костите си за свободата на Чехословакия.
При акции и саботажни действия са унищожени 180 локомо­
тива, 1000 вагона, автомашини, вдигнати във въздуха мостове.
Въоръжената борба на чешкия народ завършва с победата на
въстанието на 5 май 1945 г. и освобождението на Прага, с ре­
шаващата помощ на Съветската армия. (Сп. “Народна борба”,
г. I, кн. 2 и 3).
Въоръжената борба и в България завършва с въстание на
9 септември 1944 г. под ръководството на Антон Югов, секре­
тар на ЦК на БРП, с решаващата помощ на Съветската армия.

74
 Още през август 1941 г. Георги Димитров дава указания “да се
пристъпи към въстание само тогава, когато ще бъде възможно
комбиниране на действия отвътре и извън страната” През вто­
рата половина на 1944 г. условията назряват. За осигуряването
на оперативно взаимодействие на партизанските действия с
настъплението на Съветската армия се осъществява от Геор-
ги Димитров. Специална група с ръководител Иван Винаров
е спусната с парашут на югославска територия. Тя редовно
поддържа връзка с Георги Димитров. В страната вече дейст­
ват една партизанска дивизия, 37 бригади и отряди и други
по-малки партизански групи. Съсредоточените в района на
Църна трава - Добро поле над 1000 партизани напразно очак­
ват английската мисия да ги снабди с оръжие и боеприпаси.
Групата на Иван Винаров в радиограма до Димитров съобща­
ва: “Съюзниците англичани отказват да ни доставят оръжие
и боеприпаси. Духът ни е висок.” Още на следващата сутрин
отговорът на Димитров пристига: “Пригответе се да посрещ­
нете самолети. От утре вечер, три нощи подред.” (Винаров,
И., “Победният щурм”, С., 1984, с.145). Въоръжена е Първа
софийска партизанска дивизия и югославските партизани, на­
миращи се в района.
Стратегическото, политическото, военното ръководство на
антифашистката борба се осъществяват от Политбюро на ЦК на
БРП, Националния комитет на Отечествения фронт и Главният
щаб на народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), ко­
ито са в пълна готовност, за да се справят с предизвикателството
на историческия момент. Мобилизирани са всички сили. Пар­
тизаните водят непрекъснато бойни действия. Бойните групи и
трудещите се организират стачки и демонстрации. Спечелени
са цели войскови поделения за участие във въстанието.
На 31 юли Й.В. Сталин утвърждава плана на втори и Трети
украински фронт за Яшко-Кишиневската настъпателна опера­
ция. Същия ден по съвет на Сталин командващият Трети укра­
ински фронт маршал Фьодор Иванович Толбухин и членът на

75
Военния съвет на фронта, армейски генерал Алексей Желтов се
срещат с Георги Димитров. Той ги уверява, че българите няма
да стрелят срещу русите, а ще ги посрещнат като братя.
На 29 август ЦК на БРП съобщава на Димитров, че в цялата
страна е настъпил подем в партизанското движение, засилени
са бойната мощ и опит на партизанските отряди. В тях всекид­
невно постъпват свежи попълнения. Народните маси се вдигат
на политически акции. Настъпило е колебание и разложение в
царската армия. Тази оценка на Политбюро дава основание на
Димитров с увереност да заяви пред маршал Жуков: “Макар
да отивате в Трети украински фронт със задача да подготви­
те войските за война с България, война навярно няма да има.
Българският народ с нетърпение очаква навлизането на Чер­
вената армия, за да може с нейна помощ да свали царското
правителство... Що се отнася до правителствените части, те
едва ли ще рискуват да влязат в бой с Червената армия.” (Жу­
ков, Г.К., “Спомени и размисли”, С., 1969, с.151). Анализът на
военнополитическата и революционна обстановка в България,
направен от Димитров, дава основание на маршал Жуков и
командващия Трети украински фронт маршал Толбухин да
започнат навлизането на съветските войски в територията на
България без артилерийска и авиационна подготовка.
На 8-9 септември 1944 г. се получава нещо уникално - опе­
ративно взаимодействие между настъплението на Съветска­
та армия с въстанието на вътрешните революционни сили в
България. (Христов, Ф., “Истината за Антон Югов”, С., 2006,
с.24-25). Съборена е монархофашистката власт и е установена
народнодемократична отечественофронтовска власт. “Побе­
дило с решаващата помощ на героичната съветска армия, Де-
ветосептемврийското въстание откри пътя за построяване на
социализма в нашата страна.” (Димитров, Г., С., т.14, с.271).
България къса по такъв решителен начин с хитлеристка Гер-
мания и се нарежда на страната на антихитлеристката коали­
ция - така взема участие в заключителния етап на войната.

76
 Настъплението на Съветската армия към Централна Евро­
па и победата на антифашистките сили в България ускоряват
освобождаването и на Югославия. Хитлеристите изтеглят оку­
пационните си войски от Балканите, което ускорява успеха и
на народоосвободителната борба на Гърция и Албания.
В духа на указанията на Димитров френското партизанско
движение оказва ефикасна помощ на англо-американските
войски през юни 1944 г. при дебаркирането им в Нормандия,
г. е. при откриването на Втория фронт. Френската комунисти­
ческа партия през април-май 1944 г. извършва огромна военна
и политическа дейност за подготовка на националното въоръ­
жено въстание. Когато съюзническите войски дебаркират в
Нормандия, френските патриоти - партизани и бойни групи
- са в настъпление. Те разстройват тила на хитлеристите,
спъват придвижването на немските войски, което облекчава
бойните действия на десантните части. Осъществено е опера­
тивно взаимодействие на последните с партизанските части.
Френският историк на съпротивата Пиер Монгбан пише, че
ако партизаните не бяха задържали значителни войски на про­
тивника и пристигащите подкрепления, съюзниците вероятно
биха били изтласкани в морето.
Заедно с въстаналите народни маси френските партизани
освобождават 42 града и стотици села в района на десантните
операции преди идването на англо-американските войски. Оце­
нявайки приноса на участниците във френската съпротива за
успеха на десанта, главнокомандващият съюзническите войски
генерал Айзенхауер пише: “По цяла Франция тези сили (набро­
яващи около 500 хиляди бойци) ни оказваха неоценима услуга
по време на кампанията. Без тяхната голяма помощ освобож­
даването на Франция и разгромът на неприятеля в Западна
Европа биха изисквали повече време и по-големи жертви.”

Във Франция действат и партизански части, организирани

от националната буржоазия. В Лондон е създадено национално

77
 антифашистко движение “Бореща се Франция” под ръководс­
твото на генерал де Гол. През май 1943 г. под ръководството
на ЦК на ФКП са обединени патриотичните и демократичните
сили от всички слоеве на населението в Национален фронт с
ръководен орган Национален съвет. Център на партизанската
борба стават планините на Южна Франция. Избухва въстание
на остров Корсика. Партизани и бойни групи действат през
цялото време против хитлеристките окупатори и колабораци-
онистите от Виши. Но главна ръководна сила в него остава
ФКП с ръководители като Торез, Дюкло, Марти и др. Тя дава
около 70 хиляди жертви. Поради това е наречена “партия на
разстреляните”. Големият френски поет на съпротивата Пол
Елюар дава висока, заслужена оценка на ролята на Георги Ди­
митров в тия жестоки години: “Димитров беше нашият общ
глас, по-точен и по-могъщ”.
След разгрома на елитната хитлеристка групировка при
Сталинград през февруари 1942 г. Червената армия постига
нови забележителни успехи с широко мащабно контранастъп-
ление, преследвайки отстъпващите фашистки армии. Расте ав­
торитета и влиянието на Съветския съюз. Сериозен боен опит
добива съветската армия, командвана от прославени маршали
и генерали. Разгаря се въоръжената антифашистка съпротива в
тила на хитлеристката коалиция. Националните комунистичес­
ки партии печелят доверието на патриотичните антифашистки
сили като последователни борци против фашизма и войната.
На хоризонта видимо се очертава надежда за победа. Но са
необходими още много усилия за постигането й.
На 4 февруари 1943 г. Димитров провежда съвещание с
представители на комунистическите партии, на което поставя
задачи “хората да бъдат подготвени за практическа полити­
ческа и организационна работа в своите страни. Да се усвоят:
програмата на антихитлеристката коалиция и ръководната
роля на Съветския съюз в нея; платформата на Единният наци­
онален фронт; ролята на работническата класа и компартиите

78
 в антихитлеристкия национален фронт.” (Дневникът, с.352).
Набляга се преди всичко на единството на националните и
интернационалните проблеми. Препоръчва се да се изучават
биографиите на Ленин и Сталин, важните моменти от граж­
данската война и особено материалите на Седмия конгрес на
Коминтерна.
Обсъжда се въпросът за разпускане на Коминтерна и по­
вишаване на ролята на националните ръководства на компар­
тиите. Проекторешението за разпускането е обсъдено освен
в Президиума на ИКККИ, така и в секциите на националните
ръководства. Съображенията са следните: В резултат на из­
пълнение решенията на седмия конгрес са укрепнали и са се
утвърдили националните ръководства на компартиите. Те по-
успешно осъществяват политиката на антифашистко единство.
Така би се отнела възможността на фашистките правителства
да обвиняват комунистическите партии, че били агенти на чуж­
да държава (Съветския съюз). Изразява се увереност, че тази
стъпка ще укрепи компартиите като национални работнически
партии и в същото време ще укрепва интернационализмът на
народните маси.” (Дневникът, с.375). Създава се възможност
за укрепване на антихитлеристката коалиция.
На 8 юни 1943 г. Димитров провежда последното заседа­
ние на Президиума на ИККИ и обявява: “1. Констатирахме,
че всички секции (които съществуват и имат възможност да
съобщят своето решение, единодушно са одобрили предложе­
нието за разпускане на Коминтерна и от нето една секция не е
постъпило възражение срещу това предложение; 2. Обявихме
закриването на Изпълкома на Комунистическия интернацио­
нал, Президиума и Секретариата, а също така и Интернацио­
налната контролна комисия; 3. Назначихме комисия в състав
Димитров (председател), Мануилски, Пик, Ерколи и началника
на стопанско оперативно управление Сухарев (секретар), която
да осъществи практически ликвидирането на работата, органи­
те, апарата и имуществото на КИ. (Дневникът, с.380).

79
 Възприета е особена форма - Г. Димитров, за да не се от­
късва от националните секции на компартиите, е назначен за
завеждащ отдел “Международна информация” към Политбюро
на ВКП(б). Като такъв той продължава да ръководи антифа­
шистката съпротива. Специалните радиостанции продължават
да предават неговите указания, призиви: “разширявайте въо­
ръжената борба, громете фашистките завоеватели и техните
помагачи, борете се за национална независимост и държавен
суверенитет.” Към него се обръщат за съвети по вътрешнопар­
тийни и национални проблеми дейци от различни страни. Ван
Мин търси съвет за взаимодействието с Чан Кай Ши: “Съзна­
вам, че Вие можете да повдигнете авторитета на партията,
когато липсва Коминтернът” (Дневникът, с.412). Това е израз
на признание на мъдростта, обаянието и човечността, които
той притежава.
Докато лявото антифашистко движение под върховното
ръководство на героя от Лайпциг, сплотено в патриотични
фронтове, се стреми към национално обединение на всички
антифашистки сили, без разлика на политически, религиозни
и национални особености, буржоазията в отделни страни пре­
чи за изграждане на такова единство. В страни като Франция,
Белгия, Югославия, Полша, Гърция, Албания и Чехословакия
действат и втори центрове, настроени проанглийски. Ръково­
дени от емигрантски правителства, тези буржоазно национа­
листически центрове се стремят да завоюват влияние сред
народите и да възстановят загубеното доверие. Едновременно
те ограничават революционната инициатива на масите, подла­
гат на удари, злепоставят комунистическите партии. Някои,
като Полша, Югославия, Албания създават свои нелегални
въоръжени сили. В някои страни такива центрове стигат до
открито сътрудничество с хитлеристките окупатори - Полша; в
Югославия - войските на Дража Михайлович, ЕДСЕС в Гърция
под командването на Зервос и др. Те целят сред неизбежния
разгром на фашистка Германия и нейните съюзници да поп­

80
речат за установяване на народнодемократична власт като ал­
тернатива на буржоазната диктатура, да запазят господството
на буржоазията, да възстановят влиянието на Англия и САЩ,
противопоставяйки се на растящото влияние и авторитет на
Съветския съюз, който понася главните тежести на войната.
Въпреки противодействието на буржоазно-националисти­
ческите сили лявото патриотично партизанско движение под
ръководството на комунистическите партии и създадените
национални фронтове се налага като първостепенна организи­
рана нелегална въоръжена антифашистка сила и самоотверже­
но воюва на страната на голямата антихитлеристка коалиция
Съветския съюз-САЩ-Англия. Тя е един от факторите за побе­
дата над фашизма в годините на Втората световна война. На
9 май 1945 г. войната в Европа завършва, но тя продължава
против японския милитаризъм.
Като Генерален секретар на Коминтерна Георги Димитров
отчита ролята и мястото на Китайската комунистическа пар­
тия не само в азиатския континент, но и в световните събития.
В годините на Втората световна война и особено след веро­
ломното нахлуване на хитлеристка Германия и съюзниците
й в Съветския съюз, той отблизо следи както вътрешнопар­
тийните отношения в партията, така и нейната 8-а комунис­
тическа армия под командването на Мао Цзе Дун. Членовете
на Китайската комунистическа партия през 1937 г. са 40 000,
а през 1940 г. са се увеличили пет пъти. Осма китайска армия
от 100 000 през 1940 г., през 1943 г. наброява 500 000 бойци.
(Дневникът, с.407).
За укрепване единството на Китайската комунистическа
партия и издигане на ръководната й роля, за поддържане на бо­
еспособността на комунистическата армия Георги Димитров
изпраща партийни дейци и военни специалисти. Те оказват не­
посредствена помощ за преодоляване на вътрешно-партийни
недоразумения, за укрепване на единството и повишаване на
ръководната й роля. Съветски военни специалисти и полите-

81
 мигранта с богат революционен опит се грижат за повишаване
бойната мощ на 8-а армия. Не един път Димитров по молба на
Мао Цзе Дун се обръща към съветското правителство и лично
към И.В.Сталин за оказване на помощ с оръжие, боеприпаси,
снаряжение и финансови средства, за да е в състояние успешно
да воюва срещу японския империализъм. В началото на 1942 г.
Япония предприема тотално настъпление срещу червения ки­
тайски район Янан, следвайки фашисткия принцип “изтребление
до крак” на комунистите. (Рос Терил, Мао-биография, с.105).
И след саморазпускането на Коминтерна Георги Димитров
продължава да се интересува от проблемите на Китай, осо­
бено за укрепване на антиимпериалистическия антияпонски
фронт, за единството на Китайската комунистическа партия,
нейната роля в антияпонската война, особено за поддържане
на работещи взаимоотношения с Гоминдана.
Ръководството на Китайската комунистическа партия и ко­
мандването на 8-а армия през 1943 г. провеждат десетки бойни
операции срещу японския агресор, в резултат на които са въз­
върнати част от районите, окупирани от японците през 1940-
1942 г. “Борбата срещу японците през 1943 г се водеше твърде
ожесточено”- пише Мао Цзе Дун на Димитров на 7 януари 1944
г. Както изтъква той, за този успех допринесоха добрите взаи­
моотношения, които поддържахме с Гоминдана. (Дневникът,
с.402). През следващата година продължава да нараства ролята
на Китайската комунистическа партия във войната срещу япон­
ците, а също добрите взаимоотношения с Чан Кай Ши.
Настъплението на Съветската армия на запад, нарастваща­
та въоръжена съпротива в Европа, очакваното откриване на
Втория фронт в Западна Европа принуждават хитлеристите да
оказват натиск срещу правителството на Япония да се включи
във военни действия срещу Съветския съюз. Предотвратява­
нето на тази опасност зависи от активните действия на антия-
понския фронт. За оказване на конкретна и ефективна помощ
Димитров се нуждае от информация, която иска от Мао Цзе

82
Дун с телеграма от 19.11.1944 г.: “Моля да ни съобщите има ли
някаква по-сериозна промяна във взаимоотношенията между
компартията и Чан Кай Ши и ако да - в какво конкретно се
изразява тази промяна. Не бихте ли могли да ни давате конк­
ретна справка седмично или на десет дни за положението в
Специалния район, за действията на вашата армия и парти­
занските отряди срещу японците и за най-важните моменти
от действията на компартията. Това би било много полезно в
сегашната сложна ситуация.” (Дневникът, с.408).
Съществуващото сътрудничество на Съветския съюз със
САЩ във войната срещу хитлеристката коалиция и засилване
на военните действия на Япония срещу Китай през 1943 г.
оказват благоприятно въздействие за укрепване единството
на Китайската комунистическа партия, както и това с Гомин-
дана, за укрепване на нейната армия.
В информация от април 1944 г. Мао Цзе Дун съобщава на Г.
Димитров за установените форми на взаимодействие на ККП
с Гоминдана и недопускане на въоръжени стълкновения между
тях. “Поради отслабване боеспособността на гоминдановската
армия - пише Мао - Америка изразява своето недоволство. Въ­
оръжените сили на ККП са приковали към себе си 58 на сто от
цялата японска армия и над 90 на сто от марионетните войски.
Поради тези обстоятелства Америка иска да използва нашите
въоръжени сили за удар по японската армия в предстоящото
контранастъпление.” (пак там, с.417). Във връзка с това Мао
Цзе Дун иска намесата на Димитров за получаване на оръжие
и боеприпаси от Америка, за да се подготвят за решителния
удар срещу японския окупатор.
Съветското правителство, вярно на поетите към съюз­
ниците задължения на Кримската конференция, на 9 август
1945 г. се включва във войната против Япония. Формирана
е специална групировка от войски с богат боен опит и въоръ­
жение. Осигурено е оперативно взаимодействие с китайските
въоръжени сили, осма китайска комунистическа армия, войс-

83
ките на Гоминдана и американските войски. На 9 август под
командването на маршал Василевски започва настъплението.
В ожесточени бойни действия японската армия е разгромена.
Япония е принудена да капитулира. Това е краят на Втората
световна война, в която побеждава антихитлеристката коали­
ция. Фашистката коалиция, разгромена, остава в историята.
Народите тържествуват под възгласа “Никога вече война!”

27 фувруари 1934 г. на летище в Кьонингсберг

84
 ПОБЕДАТА НАД ФАШИЗМА - 9 МАЙ 1945 г.

На 9 май 1945 г. завършва Втората световна война в Ев­

ропа. Побеждава антифашистката коалиция на Съветския
съюз-САЩ-Англия и народите, участвали във въоръжената
антифашистка съпротива в тила на фашистката коалиция. Фи­
лософията на хитлеристка Германия за “нов световен ред”,
за господство на арийската раса търпи поражение. Народите
посрещат победата с огромна радост, нестихващо ликуване и
надежда - никога вече война!
Победата открива възможност за изграждане на нова систе­
ма на социална справедливост. Възниква световната социалис­
тическа общност. Социализмът, представляван от една страна
- Съветския съюз, се разраства. Към него се присъединяват
страните от Източна Европа: Полша, Чехословакия, Унга­
рия, Източно-германската република, Югославия, Албания,
България и Румъния. С разгрома на японския империализъм
(август-септември 1945 г.) фактически завършва Втората све­
товна война. Залязва колониалната система - немалко страни
се освобождават от колониалното господство на империа­
листическите държави и тръгват по свой път на национално
развитие.
В следващите години отдъхналите си от ужаса на войната
народи се отдават на мирен труд с надежда за “вечен мир”.
Поне в Европа половин век преминава без война, докато в
годините на студената война правителството на САЩ про­
дължава да води локални войни. Въпреки това наличието на
световната социалистическа система влияе за поражението
на американските военнолюбци във Виетнам и Корея. Нови
страни - Китай, Виетнам, Северна Корея, Куба - тръгват по
пътя на социализма.
В условията на студената война е забравено предупрежде­
нието на Георги Димитров: “Докато има империализъм, ще
има империалистически войни”. Подценен е отказът на прави­

85
телствата на САЩ с президент Труман и на Англия - Чърчил
от антихитлеристката коалиция. Те отново откриват фронт
против социалистическата система. Антикомунизмът става
отново идейно оръжие “за нов световен ред” под формата на
англо-американска “демокрация”. Хитлеристкият “нов ред”
е заменен с американския. Не се обръща внимание на доктри­
ната Алън Дълес - да се ерозират социалистическите страни
отвътре, забравена е ролята на “петата колона”. А тя не закъс­
ня да се появи в най-префинената си форма във върховете на
някои социалистически страни и преди всичко в Съветския
съюз - Горбачов, Елцин, Яковлев, Шеварнадзе и др.
На XX конгрес на Комунистическата партия на Съветския
съюз през 1956 г. Н. С. Хрушчов изнася секретен доклад про­
тив култа на И. В. Сталин. Тогава някои не разбират, че под
формата на борбата против култа се открива кампания против
съветския обществен строй, социализма и за реабилитация на
троцкизма.
В тези условия още през 1957 г. идеологът на студената
война Алън Фостър Дълес, държавен секретар на САЩ, не се
свени в книгата си “Изкуството на разузнаването” да разкрие
политиката на държавната администрация на САЩ против
социалистическата система: “Ние ще хвърлим всичкото злато
на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на
хората от социалистическия свят. Всявайки там (зад “желязната
завеса”, б.а.), ние незабелязано ще заменим човешките ценности
с фалшиви, в които да вярват хората. Как? Ще намерим съмиш­
леници... От литературата и изкуството например ние посте­
пенно ще изтръгнем желанието на творците да се занимават с
изобразяване и изследване на процесите, които се извършват в
глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното
ще изобразяват и прославят най-низките човешки усещания, чув­
ства и страсти. По всякакъв начин ще поддържаме и издигаме в
човешкото съзнание т. нар. култ към секса, насилието, садизма,
предателството... Национализъм и враждебност между народи­

86
 те, най-вече враждебност и омраза към руския народ - всичко
това ние ловко и незабелязано ще култивираме.”
Петдесет години продължи осъществяването на тази анти-
социалистическа контрареволюционна доктрина. За съжаление
в нея победи империализмът начело със суперсилата САЩ.
Дойде сривът на социализма в Русия и другите социалистичес­
ки държави от Източна Европа. Причините: “студената война
предизвика пренапрежение в надпреварата във въоръжението,
дойде застоят, бюрократизмът в ръководния състав на социа­
листическите страни и други негативни явления. Решаваща се
оказа “петата колона”, т. е. голямото предателство на такива
ръководители, както пише Александър Зиновиев, като Горба­
чов, Яковлев, Елцин. “Убеден съм - твърди Зиновиев, - че ако
начело на държавата не беше Горбачов, крахът можеше да
бъде избегнат.” Справедлива оценка.
Контр ар еволюционният преврат в Съветския съюз се отра­
зи негативно на източноевропейските социалистически страни
Полша, Унгария, Германската демократическа република,
Чехословакия, Румъния, Югославия, Албания и България. Запа­
зи се социализмът в Китай, Виетнам, Северна Корея, Белорус
и Куба. Спря постъпателният процес в бившите социалистичес­
ки страни. Временно се осуети по-нататъшното решаване на
социалните проблеми на обществото. Шества реставрацията
на капитализма в най-уродливата му форма. Тази политика се
налага от правителството на САЩ под мистерията “против
тероризма”, за “свободата на народите” - всъщност в защита
на жизнените интереси на САЩ. Какъв егоизъм!
И още нещо твърде съществено. 9 май 1945 г. влезе в исто­
рията като Ден на победата над фашизма. От тогава насетне
всяка година народите го честват именно така. През юни 2005
г. се честваха 60 години от дебаркирането на англо-американс­
ките войски (6 юни 1945 г.) в Западна Европа, когато бе открит
Вторият фронт. Кампанията се проведе от англо-американци-
те като самостоятелна акция. Дебаркирането не се представи

87
като стратегическо взаимодействие на съюзническите войски
с настъплението на Съветската армия от изток. Не се изтъкна
ролята на Съветската армия. Нищо не се каза за огромната
роля, която изигра въоръжената антифашистка съпротива в
тила на хитлеристката коалиция за победата над фашизма.
Забравена бе и ролята на френската съпротива ри дебаркира-
нето на континента.
Някои западни управляващи кръгове провеждат политика
на забрава на антифашистката коалиция и особено на въоръ­
жената антифашистка борба в годините на Втората световна
война. Премълчава се също така участието на редица страни
от Европа във войната като съюзници на хитлеристка Герма-
ния: Унгария, Финландия, Италия, Румъния и др.
Девети май е ден-памет. Подменена обаче е неговата същ­
ност. Обявен е за Ден на Европа. Кой, кога, защо и на какво
основание пренебрегна неговата антифашистка същност?
На 9 май народите си припомнят преживените ужаси на
Втората световна война: нейните подпалвачи - онази престъпна
хитлеристка върхушка, която си бе въобразила, че може да спре
и върне прогресивния ход на общественото развитие към соци­
ален прогрес; страданията, понесени от народите, преминали
през арести, жестоки инквизиции, затвори, концентрационни
лагери; милионите загинали по бойните полета.
Девети май е и ден за прослава на проявения патриотизъм,
героизъм и самопожертвувателност в името на справедливия
и освободителен характер на войната против хитлеристкия
поробител за мир, свобода и демократическо устройство на
обществото.
На Девети май хората с благодарност си спомнят за роля­
та, която изпълни антихитлеристката коалиция Съветски съ-
юз-САЩ-Англия, страните, присъединили се към нея в името
на борбата за разгрома на фашистката коалиция, това зло в
историята на човечеството.
С пълно основание антифашистите считат 9 май за свой

88
 голям празник. За пръв път в историята на революционното
движение е организирано уникално многонационално антифа­
шистко движение. В историческата литература, а и не само в
нея недостатъчно внимание се отдава на феномена - въоръжена
антифашистка съпротива в тила на хитлеристката фашистка ко­
алиция - като един от факторите за победата на 9 май 1945 г.
В отделните страни има сериозни изследвания за антифа­
шистката съпротива. Издадени са сборници от документи. Пуб­
ликувани са трудове. Провеждани са научни конференции по
проблемите на антифашистката борба в националните граници
на отделните държави. В някои случаи се засяга и взаимодейс­
твието на партизанските части с такива от съседни страни.
Публикуването на Дневника на Георги Димитров през 1997
г. ни дава сериозно основание феноменът на въоръжената ан­
тифашистка съпротива в Европа и света да се разглежда като
революционна военно-политическа система, организирана
върху общи идейни, организационни и бойни принципи, вър­
ху общи стратегически и тактически цели и задачи. Това се
обуславя от конкретната историческа обстановка, наложена
на обществото от престъпната върхушка на хитлеристка Гер-
мания, разпалила пожара на Втората световна война.
Народите бяха подготвени и посрещнаха кръстоносния по­
ход на фашистка Германия и нейните съюзници срещу първата
социалистическа страна, готови на саможертва за разгрома
на фашизма. Огромна бе ролята на Коминтерна и неговия
Генерален секретар Георги Димитров. В хода на борбата из­
раснаха прославени ръководители на партизански формации,
ползващи се с авторитет и влияние сред народните слоеве на
населението като: Ковпак и Сабуров в окупираните съветски
територии, Й.Броз Тито в Югославия, Жак Дюкло - Франция,
Луиджи Лонго - Италия, Мао Цзе Дун - Китай, Тодор Ангелов
- Белгия, Енвер Ходжа - Албания, Захаридис - Гърция, Антон
Югов и Добри Терпешев - България... Повече от три и поло­
вина милиона партизанска армия храбро се сражава срещу

89
фашистките войски, жандармерийски и полицейски сили, проя­
вявайки личен и масов героизъм за национално освобождение
на народите си от фашисткия окупатор.
С активното си участие във въоръжената антифашистка
борба комунистите доказват, че са последователни патриоти,
верни на народ и родина. Те са ядрото, около което се включ­
ват също така достойни патриоти, представители на други
нефашистки партии и движения. Много от тези възторжени
бойци на съпротивата заплащат с живота си освобождението
от фашизма. На 9 май следва да отдаваме заслужена почит и
на тяхната памет и подвиг.
Георги Димитров като върховен ръководител става сим­
вол на епохата, ярък изразител на борбата против фашизма и
войната, самоотвержен борец за мир, демокрация и социали­
зъм. Поради това, и не само това, въоръжената антифашистка
съпротива в тила на фашистката коалиция следва да се разг­
лежда и изтъква като четвърти фактор, наред със Съветския
съюз, Англия и САЩ, дала определен принос за победата над
фашизма.
Основателно, когато се разглеждат и изтъкват заслугите на
тримата големи ръководители на антифашистката коалиция
Сталин, Рузвелт и Чърчил, следва да се изтъква приносът и на
четвъртия голям ръководител на въоръжената антифашистка
борба Георги Димитров. Той заслужава това.

90
 ДИМИТРОВ В БЪЛГАРИЯ

След двадесет и две години емиграция на 6 ноември

1945 г. Георги Димитров се завръща в родината си България.
Когато е принуден да емигрира, (1923 г.) в България господст­
ва монархофашистка власт. Осъден задочно на смърт за рево­
люционна дейност, той остава възторжен патриот на народ и
родина, които прославя както никой друг дотогава. По време
на Лайпцигския процес и като Генерален секретар светът нау­
чава коя е родината на героя.
Димитров се завръща в България една година след победа­
та на Деветосептемврийското въстание 1944 г. Установена е
властта на Отечествения фронт и страната уверено се развива
като народнодемократична държава. Осъществява се негова­
та идея - народна демокрация като многопартийна форма на
власт, съставена от представители на демократични, нефа-
шистки партии. Като нова форма на власт, освобождаваща
трудещите се от капиталистическа експлоатация и изграждаща
социалистическо общество.
Завръщането на Димитров в родината се определя от две
обстоятелства. Първо, Коминтернът вече не съществува,
функциите му като ръководител на тази световна партия са
приключили. Второ, сам да се включи в ръководството и усъ­
вършенстването на новата форма на социалистическа власт.
Завръщането му е в сложна и трудна обстановка. България
участва по време на Втората световна война на страната на
фашистката коалиция. Предстои нейното следвоенно уреж­
дане. Правителството на Отечествения фронт, съставено от
4 комунисти, 4 от БЗНС, 4 от политическия кръг “Звено”, 2
социалдемократи и 1 независим, се ползва с подкрепата на
огромното мнозинство от народа. Отхвърлели ярема на монар-
хофашистката диктатура, народните маси с небивал ентусиа­
зъм и високо съзнание се включват във възстановяването на

91
ограбената и разрушена от хитлеристките окупатори и техните
български слуги икономика на страната. Това не се харесва
на съборената от власт монархофашистка клика и на нейните
нови вдъхновители - правителството на САЩ.
България има нужда от завръщането на великия българин,
който със своя подвиг удиви световната общественост. Тя се
нуждае от опита, знанията, мъдростта му, от неговия патрио­
тизъм, и преди всичко от приложение на съвременната наука
за развитие на страната ни по пътя, който поема на 9 септемв­
ри 1944 г. Път, по който възникват нови проблеми, непознати
дотогава, без преодоляването на които трудно се осъществява
националният прогрес.
“Ние искаме да създадем здраво патриотично единство на
нашия народ, което е необходимо за разрешаването на нашите
вътрешни и международни задачи. И ако аз с моето пристигане
мога да помогна в това отношение, ще бъда щастлив. Моето
желание е, ако нашият народ счита за необходимо и полезно
това, да посветя последните години от живота си непосредст­
вено на служба на своя народ.” (Димитров, Г., С., т.11, с.288).
Това заявление е посрещнато с бурни овации и нестихващи
възгласи “С Димитров - напред!”.
Този великан на делото и мисълта като министър предсе­
дател и ръководител на БКП вдъхновява народните сили за
ликвидиране на последиците от монархофашисткия режим, за
изграждане на нова народнодемократична страна, устремена
към социализма. Въпреки голямата си заетост със сложните
и важни национални задачи, Димитров намира време да се за­
нимава и с актуални международни проблеми. Към него като
всепризнат идеолог на социалистическата идея и практика,
непримирим борец против капиталистическата експлоата­
ция, фашизма и войната продължават да се обръщат лидери
на комунистически, демократически партии и движения, на
младежки, профсъюзни, женски и др. организации и движе­
ния. Редактори на влиятелни буржоазни вестници го търсят

92
 за мнения по актуални международни проблеми. София става
център, където започват да се произвеждат новини, идеи, оцен­
ки на актуални събития, да се правят прогнози за развитие на
социални процеси и събития.
Прогресивната общественост продължава да проявява
интерес към героя от Лайпциг, организатора и вдъхновителя
на антифашистката съпротива в тила на фашистката коали­
ция. Мнозина мечтаят да го видят и да почувстват неговото
обаяние. Англичанката Мерсия Макдермот пише преди да
пристигне в България: “Знаехме че съществува такава страна
България, но представите ни за нея бяха твърде смътни, то­
гава още по-малко можехме да знаем за нейните природни и
исторически забележителности. Знаехме обаче, че България
има един велик син, който се нарича Георги Димитров. Една
мечта се таеше в сърцата ни да видим, макар и за няколко
минути, героя от Лайпциг, да чуем твърдия му глас.” (Сп. за
Георги Димитров, С., 1982, т.З, с.494).
“Никога няма да забравя първото си впечатление от него. В
своето въображение аз вече имах изграден образа на героя от
Лайпцигския процес и очаквах да видя един пламенен оратор,
който ще ни говори така, както е говорил в двубой с Гьоринг.
А ето че сега пред нас стоеше един мил възрастен, очевидно
немного здрав човек, със сребриста коса и блага усмивка. Той
излъчваше топлота и обич към хората. Но имаше и друго качес­
тво. Още с влизането му в стаята почувствахме присъствието
на един истински велик човек. Това в никакъв случай не беше
самовнушение от моя страна... Никога не съм срещала друг
човек, който да ме привлече изведнъж така непринудено със
своето величие и със своята човечност, както това направи Г.
Димитров.” (пак там).
На срещата присъстват английски студенти, пристигнали
да положат безплатен доброволен труд на важни строителни
обекти като участници в младежка бригада. Срещата продъл­
жава два часа. Те с внимание слушат Димитров, който им

93
говори и за значими, и не толкова важни неща.
Като дългогодишен профсъюзен деец Димитров се ползва
с реноме на вещ познавач на проблемите на профсъюзното
движение. Като имат предвид това, ръководители на Меж­
дународната профсъюзна федерация пристигат за среща и
разговор с бележития българин. В делегацията участват Лиу
Нинги, председател на китайските профсъюзи, Шрипад Данге
- на индийските профсъюзи и членът на Световната синди­
кална федерация Ли Фуней. (Дневникът, с.553). Срещата е
непринудена, разговорите са свързани с въпроси, възникнали
в следвоенните години в различните сфери на профсъюзната
дейност в отделни страни.
Ръководни деятелки на Международната федерация на же­
ните също пристигат в България за среща и беседа с героя от
Лайпциг и бивш Генерален секретар на Коминтерна. В деле­
гацията са Мари Клод, Вайан Кутюе, Долорес, Паукер, Тобо-
со. В Дневника си българският домакин е отбелязал: “Дълго
беседвахме за положението в различните страни и за работата
на Международната федерация на жените.” (пак там, с. 538).
Интерес да разговарят с Димитров проявяват такива бур­
жоазни дейци като Джон Мак, лейбъристки депутат, Нелсън,
депутат от Английската консервативна партия, ционистка
делегация от Базел, швейцарска търговска делегация и много
други. Срещите и разговорите на Димитров с партийни ръково­
дители, държавници, интелектуалци и обикновени събеседници
са за тях школа за стил на поведение, знание и морал, не се
забравят за цял живот. Публикувани в спомени, те продължа­
ват да вълнуват и да възпитават следващите поколения.
Янош Кадар, един от ръководителите на Унгарската кому­
нистическа партия, разказва за силното впечатление от разго­
вора с Димитров и въздействието върху него и делегацията:
“Имах щастливата възможност в началото на февруари 1947
г. да се срещна в София с Георги Димитров като делегат на
Унгарската комунистическа партия. За мен беше преживяване

94
 за цял живот. Дълбоко впечатление ми направи скромността
на Димитров, неговите чужди на всякаква поза и формализъм
личност и поведение.” По-нататък той предава същността на
беседата: “През първите изключително трудни години след
освобождението, при онова сложно вътрешно и международ­
но положение, имаше нужда от един такъв опитен и автори­
тетен ръководител, какъвто беше Димитров и от неговите
съвети. Ние пътувахме за България като представители на
комунистическата партия и на трудещите се, които очакваха
и настояваха за час по-скорошното уреждане на положението
и бъдещия разцвет на страната. На срещите с българските
другари разгледахме връзките между нашите партии, страни
и народи, въпросите на международното положение, които
представляваха общ интерес. Все пак най-траен спомен имам
от първата среща. Димитров ни покани да го информираме
какво става в Унгария, как живеем, как работим. Ние започ­
нахме да изброяваме грижите и проблемите, които имаме
да решаваме в родината си. Говорихме за трудностите при
възстановителните работи, за лишенията в снабдяването,
разказахме за проблемите на политическата борба. Когато
се изморихме от безкрайното изброяване на проблемите, той
ни насърчаваше да продължим. Накрая, когато се изморихме
съвсем и се убедихме, че няма какво повече да разказваме, че
сме казали много, той ни зададе един-единствен въпрос: “Ка­
жете откровено, колко усилено трябваше да се борим и колко
време трябваше да чакаме ние, комунистите, в това число и
унгарските комунисти, за да дойде най-сетне времето, когато
ще имаме такива грижи и проблеми? А вие сега сте взели да
се оплаквате.” Ние седяхме срещу него смутени и дълбоко в
себе си се съгласихме с думите му. Напълно го разбрахме.”
(Сп. за Г. Димитров, т.З, с.41).
Да, неговите събеседници са разбрали, че няма за какво да
се оплакват и жалват, а трябва да работят умно за решаване
на проблемите на хората и обществото. “Поуките от разгово­

95
рите - изтъква Янош Кадар, - които имахме с Г. Димитров,
и днес не са загубили своята актуалност. Той принадлежеше
към онези изключителни, големи хора, които за минута могат
да преодолеят напрежението от новото познанство и с когото
още при първата среща човек чувства, че се е познавал много
години наред.” (пак там)
Като ръководител от международен мащаб Димитров
проявява интерес не само към работническото движение и
комунистическата партия в дадена страна, но и към социал­
но-икономическата и политическата обстановка, при която те
работят и се борят. Изучава същността на капиталистическото
общество и неговите буржоазни и дребнобуржоазни партии и
слоеве. Анализира обстановката, при която работят и се борят
антифашистките партии и движения и им помага да си израбо­
тят правилна стратегия и тактика. Много съратници и бойни
другари на Димитров в своите спомени за него разказват как
им е помагал.
От Франция пристига Марсел Кашен, един от основатели­
те и ръководителите на Френската комунистическа партия,
дългогодишен член на ИККИ, писател, публицист, виден об­
щественик, трибун, направил твърде много за организиране
на движението за солидарност за спасяване на Димитров по
време на Лайпцигския процес. Многогодишна здрава бойна
дружба свързва двамата големи дейци на работническото ан­
тифашистко движение. Не веднъж са се срещали по нелегални­
те конспиративни пътища на класовия фронт, участвали са в
регионални и международни форуми, където са се решавали
проблемите на борбата против фашизма, войната, за запазва­
не на мира.
Сега старият Кашен е дошъл не само да се види със своя
боен другар Димитров, но и да се посъветва с бившия Генера-
лен секретар на Коминтерна. Обстановката е различна. След
края на Втората световна война Франция си остава в центъра
на капиталистическа Европа. България се е откъснала от ор­

96
битата на капитализма и уверено върви по пътя на народната
демокрация. Георги Димитров е министър-председател на
Републиката. Обстановката е празнична, защото е 9 септември
1948 г. и Кашен заедно с министър-председателя в продълже­
ние на пет часа наблюдава възторжената манифестация на
софийските трудещи се.
На 10 септември се провежда задушевен приятелски раз­
говор. Димитров запознава своя гост с проблемите, които
решава страната и перспективата, устремена към социализъм.
Кашен с интерес слуша информацията за административното
устройство на народнодемократичната държава, за участието
на Отечественофронтовските политически партии в управлени­
ето, преодоляване на трудностите от фашисткото наследство,
за двегодишния народностопански план и пр.
Кашен се обръща към Димитров с въпрос за международ­
ното положение. Димитров: “Сега не може да се реши трайно
нито един международен въпрос без Съветския съюз. На нас
ни е ясно, че класовата борба се изостря и ще се изостря все
повече. Оттук произтича необходимостта от сплотяване на
прогресивните сили и опазване чистотата на партиите. Днес
вододелът е: за Съветския съюз или против него. Среден път
няма. Ние, българските патриоти и комунисти много добре
разбираме, че за България Съветският съюз е тъй жизнено
необходим както слънцето и въздухът са необходими за
всяко живо същество.” (Варадинов, Л., “Вулканичен човек”,
С„ 2002, с.172).
Кашен изразява своето задоволство: “Добре сте се захвана­
ли, Хелмут (едно от нелегалните имена на Георги Димитров),
да ви завиди човек.” Разговорът продължава. С голяма загриже­
ност ветеранът-комунист запознава Димитров с обстановката
във Франция. Изтъква, че при тях е трудно, силна е тяхната
буржоазия. Но и партията също е силна, народът я подкре­
пя. Разказва за решенията, които вземат и смело провеждат.
Френската комунистическа партия, като изразява волята на

97
 народа, заявява, че “френският народ никога няма да воюва
против Съветския съюз, но това не е достатъчно”. И се обръ­
ща за съвет: “Ти, Хелмут, най-добре познаваш обстановката в
нашата страна и в Западна Европа. По-близка помощ трябва
да ни оказваш, длъжен си да правиш това. Тъй като Франция
винаги може да наклони везните - в полза на Съветския съюз,
в полза на мира.” (пак там, с. 173).
Разговорът продължава. Димитров припомня за традици­
ите на Народния фронт във Франция, необходимостта от ук­
репването му и изпълването с ново съдържание, за ролята на
писателите, чийто дълг е не само да показват бъдещето, а да
умеят да пресъздадат и миналото, с което да “усилват омразата
към фашизма”. За ролята на тази велика сила - печата - журна­
листът е длъжен да възпитава своите читатели в прогресивен
дух, в непримиримост към фашизма. Той обръща внимание
на ролята на международните организации, включително и
спортните събития, които трябва да служат за сближаване на
народите и укрепване на мира.” (пак там, с.175)
“След няколко часа, прекарани в кабинета на Георги Димит­
ров, раздялата беше така сърдечна, както и посрещането. Двама­
та си обещаха следващата среща да бъде в Париж.” (пак там)
Интерес представляват спомените за разговора с Димитров
на д-р Денис Ноел Прит (1887-1972), виден английски юрист и
общественик, кралски съветник, председател на Международ­
ната следствена комисия за изясняване пожара в Райхстага и
председател на контрапроцеса в Лондон в защита на Георги
Димитров по време на Лайпцигския процес. Д-р Прит разказва
за изключително топло и сърдечно посрещане, също присъс­
тва на 5-часовата деветосептемврийска манифестация и има
среща с Димитров на следващия ден.
“Седнахме в малка беседка и завързахме сериозен полити­
чески разговор, който продължи около два часа. Говорихме
на немски, така че нямахме нужда от преводач. Той показа
дълбоко познаване на политическото положение във Великоб­

98
ритания, на проблемите на Лейбъристката и Комунистическата
партия, без някога да е посещавал тази страна. Г. Димитров
каза, че съотношението на двете партии е такова, че не може
да се мисли за едно отвръщане на английските трудещи се
маси изцяло от Лейбъристката партия и насочването им към
комунистическата партия. Единственият път към мирно и
прогресивно бъдеще лявото крило на лейбъристката партия,
комунистическата партия и другите прогресивни елементи
да работят за създаването на масов натиск върху ръководст­
вото на Лейбъристката партия, за да възприеме една по-лява
политика.
Той подчерта значението да се събуди или създаде у анг­
лийския народ здрава национална гордост. Ние трябва - каза
той - да покажем на обикновените хора в Англия, че има с
какво да се гордеят в своята политическа история и че има за­
що да се прекланят и правят поклон пред която и да е страна
по икономически или каквито и да е други причини. Те могат
да стоят здраво изправени на собствените си крака, винаги
са били по-добри патриоти и по-добри защитници на нацио­
налните интереси на Англия, отколкото техните управници,
които нарочно систематически предпочитат своите интереси
пред тези на английския народ като цяло. Вместо да продават
страната на САЩ - като част от плана да се попречи на Анг­
лия и другите западноевропейски страни да станат социалис­
тически, с цената на все по-нарастващите разходи за отбрана
и на икономически и финансови кризи - те трябва да възприе­
мат нова, прогресивна политика, която ще направи страната
по-независима, по-заможна, в далеч по-дори отношения със
социалистическия свят, както и в равноправни отношения
със САЩ. Така Англия ще има по-голяма търговия със соци­
алистическия свят, по-малко кризи, далеч по-малко страхове
от война, по-малко разходи за отбрана и по-голяма полза и
разумно оползотворяване на многото милиони, изразходвани
досега за оръжие.

99
 Колко прав е бил Димитров в думите си може да ви каже
всеки добър английски политически деец в който и да е период
от изминалото оттогава едно десетилетие и половина”.
Това е Георги Димитров. И този разговор всъщност е със
стратегическо и тактическо значение не само за Английската
комунистическа партия, за левицата в Лейбъристката партия,
но и за обикновените англичани.
“Сега, когато се обърна назад - продължава световноизвес­
тният юрист и кралски съветник - ми се струва невероятно, че
аз съм имал само един истински разговор с този велик бълга­
рин, тъй като го чувствам така близък, сякаш сме прекарали
дни наред заедно. В една статия скоро след посещението ми
аз писах за него. Нарекох го просто сърдечен и дружелюбен
както повечето велики хора, с вътрешно достойнство, присъщо
на класата, от която произхожда. Той е весел и жизнерадос­
тен, когато случаят позволява това, прям, силен и делови при
сериозни разисквания; вежлив, н с цялата си гордост, когато
понякога е необходимо в държавното управление при настоя­
щия период от история. Невъзможно беше да не се почувства
присъствието на великия човек - но също така невъзможно е
да се чувства човек неловко пред толкова естествена и скром­
на личност.” (Г. Димитров, Сп., т.2, с.77).
Заслужена оценка. Тя е направена през 1963 г. Но и в сегаш­
но време тя има напълно съвременно значение. Димитровският
анализ, оценка, изводи и препоръки не остаряват. От тях могат
да се ползват поколенията.
Към Георги Димитров като всепризнат и уважаван познавач
на фашизма и антифашизма се обръщат за интервюта както
журналисти от комунистическия печат (в. “Юманите”, “Руде
право”), така и на влиятелни буржоазни издания - английския в.
“Дейли Мейл”, американският журналист Питман и др. Поста­
вят въпроси из областта на вътрешната политика на страната
и нейната външнополитическа ориентация.
На въпроса на специалния кореспондент на в. “Ю маните”

100
 Ригал “Кои са основните насоки на външната политика на
Народна Република България?” Димитров отговаря: “Осигу­
ряване свободата, независимостта и държавния суверенитет
на народната република. Всестранно съдействие от страна на
България за установяване на траен демократичен мир върху
основата на международното сътрудничество и за по-силно
участие в борбата против подпалването на нови войни. Недо­
пускане България да бъде отново превърната в плацдарм за
враждебни действия против нашия освободител великия руски
народ, както и против други славянски и неславянски демокра­
тични народи. Затова именно крайъгълен камък в нашата вън­
шна политика е нерушимата дружба с народите на Съветския
съюз, братските взаимоотношения с другите славянски народи
и приятелството с всички други малки и големи демократични
народи въз основа на взаимно зачитане и лоялно сътрудничес­
тво. Излишно е да подчертавам, че нова България на никаква
цена и под влиянието на какъвто и да е външен натиск няма
да се откаже от тая своя външна политика.”
Тази външна политика коренно се отличава от политиката
на монархо-фашисткото правителство. Тя отговаря на инте­
ресите на българския народ и на България, осигурява принад­
лежността на страната към лагера на мира, демокрацията и
социализма.
В областта на вътрешната политика Димитров очертава
тежкото наследство - последица от престъпното управление
на немската кобургготска династия и паразитните капиталис­
тически клики у нас. България е много изостанала в своето
икономическо развитие. Династията и кликите посредничат
на чуждия капитал, забогатяват за сметка на народния труд
и богатствата на страната. Те нямат интерес да се грижат за
създаване на здрава национална промишленост и модерно
машинизирано селско стопанство.
Димитров излага основните задачи, които решава прави­
телството на Отечествения фронт: “Чрез индустриализация,

101
електрификация на страната и машинизиране на селското
стопанство България да набави пропуснатото в миналото, да
постигне за десет-двадесет години това, което други страни
са постигнали за цяло столетие.” Тази стратегическа задача
според министър-председателя може да се постигне като се мо­
билизират народните маси, използват се природните надземни
и подземни богатства, в сътрудничество със Съветския съюз.
Успоредно със стратегическите задачи Димитров набелязва
и някои практически: “приемане на нова конституция, която
окончателно да затвърди демократичния обществен ред, да
се направи невъзможно всяко връщане назад към фашисткото
минало, да се осигури национална независимост и суверенитет
на страната.” (в. “Работническо дело”, 8 юни 1947 г., брЛ 29).

с Трайчо Костов и Михаил Суслов,

24 декември 1948 г.

102
 ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР -
СЪВРЕМЕННИЯТ ФАШИЗЪМ НА САЩ

С намесата на Съветския съюз във войната против импери­

алистическа Япония Втората световна война отива към своя
край. Няма военна сила, която може да противостои на прос­
лавената армия, командвана от генерали и маршали с голям
боен опит. Още от първия ден - 6 август 1945 г. - японските
войски търпят поражение след поражение. Не се налага изпол­
зването на ядрено оръжие. След смъртта на Рузвелт (12 април
1945 г.) неговият наследник на президентския пост Труман
заповядва японските градове Хирошима и Нагасаки да бъдат
бомбардирани с атомни бомби. Целта - да се демонстрира
сила, да се сплаши съветското ръководство, и по-точно Ста­
лин Това става по време на Потсдамската среща на тримата
големи - Сталин, Чърчил и Труман. Когато Труман съобщава
за ефекта от използването на атомно оръжие, очаквал Сталин
да се стресне. Но той чул новината и привидно не проявил ни­
какъв интерес. Само казва на Молотов: “Курчатов трябва да
ускори работата си!”.
След завършване на войната и разгрома на фашизма пра­
вителствата на САЩ и Англия начело с Труман и Чърчил
напускат антихитлеристката коалиция. В публични изявления
те откриват фронт против Съветския съюз и източноевропейс­
ките народнодемократични държави.
Въпреки разгрома на фашистката коалиция, темата за фа­
шизма и антифашизма продължава да е актуална. Правител­
ството на Отечествения фронт в България както по време на
Кимон Георгиев, така и след това на Георги Димитров, успеш­
но провежда борба срещу последователите на съборената от
власт монархо-фашистка клика. Търпят поражение нелегални
вътрешни политически фашистки групи, създадени с помощ­
та на английски и американски разузнавателни служби. За да

103
 подхранват надеждите на съборените от власт фашистки сили,
английски и американски дипломати и специални кореспон­
денти на влиятелни вестници се обръщат към Димитров за
разговори и интервюта.
Колкото и да е зает с проблемите на новото държавно ус­
тройство, Димитров намира време за разговори и интервюта
по извънредно важните въпроси: за многопартийния характер
на правителството на Отечествения фронт, за опозицията, за
междудържавните отношения на България с правителствата
на Англия и САЩ и др. Интерес се проявява преди всичко към
въпроса за съвременния фашизъм (тогава).
Джон Фишер, кореспондент на английския вестник “Дейли
Мейл” предлага на Димитров да коментира речи на Труман
за положението на Балканите. Димитров отговаря: “Колкото
и да дължа уважение към президента на една велика държава
като Североамериканските съединени щати, не мога да не
подчертая, че според мен речите на американския президент
насърчават временно антидемократичните среди и остатъ­
ците от миналите фашистки режими и поради това не са от
естество да съдействат за мира и демокрацията.” По-нататък
той изтъква, че подобни речи не допринасят за разпръскване
на недоверието, което съществува “между някои балкански
държави и за по-скорошното установяване на необходимото
спокойствие, мирно развитие и сигурност на Балканите”. (Ра­
ботнически вестник, 3 юни 1947 г., бр.124). Димитров се обявя­
ва против опитите на някои западни държави да се намесват
във вътрешните дела на страната ни и в защита на нейния
държавен суверенитет.
На 17 юни 1947 г. американският журналист Питман в ин­
тервю задава на Димитров въпроса: “Фашистките тенденции в
света днес различни ли са от онези, които се развиха в периода
между Първата и Втората световна война?” Димитров прави
характеристика на съвременния (тогава) фашизъм, която не е
загубила актуалността си. Според него, ако може да се говори

104
за различия, те се състоят във факта, че в миналото германците
бяха ония, които прокарваха подобни тенденции, докато днес
ги прокарват империалистите от другите страни: “Основните
черти на фашизма както в миналото, така и днес са същите -
расова теория, антисемитизъм, опасност от болшевиките, явен
стремеж към установяване на “световно господство”. Това е
същността на фашистката идеология, без оглед на формите,
които може да взема. Специфичните форми на фашизма в
отделните страни ще съответстват на особените традиции и
политическата обстановка в страната, в която се развиват.”
Димитров отделя специално внимание за изясняване осо­
беностите на фашизма в Съединените американски щати: “те
са идеологически маскирани като американизъм, защита на
свободните предприятия, защита на демокрацията, подкрепа
на свободните народи, защита на свободните институции,
сигурност срещу тоталитаризма. Идеолозите на фашизма в
Америка не са толкова наивни да повтарят механично идео­
логията на Гьобелс и Розенберг, която претърпя пълно пора­
жение в годините на Втората световна война. Като отчитат
привързаността на американския народ към демократическата
идея, съвременните американски идеолози прикриват своите
цели, като тръбят свободолюбиви мотиви и ловко използват
идеите за свобода, демокрация и мир. Формите на фашистката
идеология по този начин изглеждат други, но съдържанието
остава същото... Това е стремеж към световно господство.” (Г.
Димитров, С., т.13, с.173).
Опитният политик не пропуска да привлече вниманието
на поколенията към урока от борбата против фашизма в на­
вечерието на Втората световна война. Противопоставя на
политиката на германския, италианския и японския фашизъм
за установяване на световно господство посредством жесто­
ка, продължителна и кръвопролитна война алтернативата на
антихитлеристката, антифашистката коалиция: САЩ, Англия
и преди всичко Съветския съюз, осуетили илюзорната цел за

105
 световно господство на германския фашизъм. (Пак там).
С голяма прозорливост Димитров разкрива зловещата същ­
ност на “новия фашизъм на Чърчил и неговите последователи
в Англия и Америка, която гони същата цел - световно господ­
ство”. В името на тази цел е създаден англо-американският
блок, който заплашва света с нова световна война.
Въпрос на Питман: “Какви възможности съществуват за
унищожаването на новата фашистка тенденция, водеща към
война?” Димитров предлага целесъобразна програма с важно
практическо значение: да се разобличават съвременните фашис­
ти, да се разкрива демагогията, зад която прикриват целите си,
да не се допускат до ръководни длъжности фашисти; да се засил­
ва международната солидарност на демократическите народи
против войната, да укрепват новите народнодемократични дър­
жави; да се разобличават фашистките режими, “всеки фашистки
пропагандатор и всякакъв вид фашистка пропаганда, особено
сред младежта, независимо от формата, която има тя, трябва
да се изобличават, бичуват и строго наказват”. (Пак там).
Така е определен главният противник на мира, демокрация­
та и социализма - стремежът на американския империализъм
за световно господство. Посочени са формите, силите и сред­
ствата на борбата против съвременните фашисти.
Социалистическите държави противопоставят на агресив­
ния англо-американски блок НАТО военнополитическия Вар­
шавски договор. Установява се известно равновесие на силите,
на съвременния империализъм (фашизъм) и силите на мира,
демокрацията и социализма. Политиката на мирно съвмест­
но съществуване отговаря на интересите на народите. Това
е периодът на студената война. Докато социалистическите
страни спазват изискванията на политиката на мирно съвмес­
тно съществуване, американските империалиста, подкрепени
от английското правителство, продължават да водят локални
войни и подривна дейност в социалистическите държави.
След смъртта на Георги Димитров (1949 г.) и Й. В. Сталин

106
 (1953 г) международното комунистическо движение и социа­
листическите страни не можаха да издигнат лидери по тяхно
подобие. Възродиха се троцкистки тенденции в Съветския съюз
- хрушчовизмът под прикритието на борба против култа на Ста­
лин всъщност подложи на критика съветския обществен строй,
за да се стигне до откритото предателство на социализма от
Горбачов-Елцин. Отказват се от най-съществената черта на
учението на Димитров за единство на национално патриотич­
ното и интернационалното като фактор срещу настъплението
на американския глобализъм (империализъм-фашизъм). Под­
ценява се антикомунистическата, антисоциалистическа, анти­
демократична и контрареволюционна същност на доктрината
“Дълес”, която повече от 50 години върши разрушителното си
дело. Настъпва рухването на социализма в Съветския съюз и
източноевропейските страни. Запазва се социализмът в Ки­
тай, Куба, Белорус, Виетнам и Северна Корея. Американският
империализъм (фашизъм) става все по-брутален. Фамилията
Буш е злото за американския народ и за народите. Дядото на
сегашния президент на САЩ е финансирал Хитлер. Баща му
Буш старши в Малта внушава на Горбачов да започне конт-
рареволюционния процес в Съветския съюз. На съвестта на
президент Джордж Буш лежат престъпленията в Югославия,
Ирак, Афганистан и др. Американският империализъм става
все по-опасен, по-брутален. Обявяват се като “застрашени аме­
риканските интереси” във всяка точка на земното кълбо. Целта
е установяване на нов световен ред по американски.
Засега на американските престъпления против човечест­
вото се противопоставя движението антиглобализъм. То е
твърде разнородно, няма единна програма (идеология). В не­
го участват пацифистки движения, троцкистки, анархистични,
десни екстремисти, които вършат вандалщини. Няма единен
ръководен център.
Алтернатива на съвременния американски империализъм
(глобализъм) може да бъде възраждането на Димитровското

107
учение за Единните фронтове. Единодействие на левите и
демократични сили в местен, регионален, национален и меж­
дународен мащаб. Обединяване на всички действително леви
партии и движения под ръководството на единен ръководен
център. Нещо подобно на комитетите за солидарност по вре­
ме на Лайпцигския процес или на антифашистката съпротива
през Втората световна война в тила на хитлеристката коалиция.
Обединителен център може да стане световното движение за
мир. Трябва да се създават антивоенни комитети срещу амери­
канския империализъм и неговото прикритие НАТО, които да
организират и ръководят борбата на антивоенното движение
за мир в национален и международен план.

с Маршал Ф. И. Толбухин и ген. полк. Сергей Бирюзов,

22 февруари 1946 г.

108
 ЗА ПРАВИТЕЛСТВО НА ЕДИННИЯ
НАРОДЕН АНТИФАШИСТКИ ФРОНТ
И НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ

Георги Димитров е убеден, възторжен привърженик на

съветския обществен строй, установен в резултат на победа­
та на Великата октомврийска социалистическа революция
(1917 г.) под ръководството на В. И. Ленин. Поради това с
всички възможни средства го защитава. Но той е решителен
противник на механичното копирана на този опит. За него от
голямо значение е призивът на Ленин през 1922 г.: “да съсредо­
точим цялото си внимание върху откриването на нови форми
на прехода или на похода към пролетарска революция”. (Г.
Димитров, С., т.10, с.107). Правителствата на единния фронт
в редица страни се оказва може би една от най-важните пре­
ходни форми. Както свидетелства Палмиро Толиати, Георги
Димитров всякога подхожда конкретно, творчески към проб­
лемите и явленията на революционното движение.
През 1923 г. в България е извършен военнофашистки прев­
рат, който събаря демократическото правителство на Алексан­
дър Стамболийски. Този голям демократ е жестоко заклан.
Установена е монархо-фашистка диктатура. Прогресивните
работническо-селски маси са подложени на преследване.
Георги Димитров противопоставя тогава на узурпаторската
фашистка диктатура алтернативата на единния антифашис­
тки фронт, на работническо-селско правителство. Изяснява
при какви условия може да се създаде то, какъв да бъде не­
говият характер. Той не поставя като задача установяване на
съветска власт и диктатура на пролетариата, а правителство
на трудещите се маси, което да тласне напред общественото
развитие към пълното освобождаване на народа и страната
от игото на капитализма. (Г. Димитров, С., т.7, с.219). В хода
на въстанието възникват революционни органи под формата

109
 на революционни комитета, народна армия, реквизиционни
комисии, въстаническа болница и др., които се състоят от ко­
мунисти и земеделци, последователи на Ал. Стамболийски. Ди­
митров защитава този опит, като функционер на Коминтерна
го препоръчва като преходна форма на власт на европейски
и балкански компартии.
В доклада пред Седмия конгрес на Коминтерна Димит­
ров внася определен принос по проблема за правителство на
Единния народен антифашистки фронт, като анализира иконо­
мическата и политическата обстановка в редица европейски
страни, силите и средствата на антифашистката борба, форми­
те на антифашистко единство, той прави извода, че може да
възникне такава ситуация, при която да се стигне до създаване
на правителство на Единен народен антифашистки фронт. Той
разглежда при какви условия, с кои партии и движения кому­
нистите могат да участват в такова правителство. Във връзка
с това сочи примера на Френската комунистическа партия.
“Ако нашите партии съумеят... възможността за създаване
на единнофронтовско правителство, борбата около неговото
създаване, а също стоенето на власт на такова правителство
за революционна подготовка на масите, то това ще бъде и
най-доброто политическо оправдание за нашия курс за създа­
ване на единнофронтовско правителство.” (Г. Димитров, С.,
т.10, с.110).
С победата на Народния антифашистки фронт в Испания
(1936 г.) проблемът за правителство на Единния народен анти­
фашистки фронт излиза от сферата на теорията и става прак­
тически осъществим. Чрез парламентарни избори е съборена
средновековната монархия и е установена парламентарна де­
мократическа република в Испания. Примерът на Испанската
комунистическа партия, на антифашистките партии и движения
показва жизнената сила на Димитровското учение за единните
фронтове. Против Републиката въстават офицерите-фашисти,
земевладелците и финансовата олигархия под командването

110
на генерал Франко. Контрареволюционният бунт на франкис-
тите-фалангисти поражда мощна революционна енергия сред
антифашистките маси, които се вдигат на смела борба в защита
на току-що родилата се републиканска власт.
Като се убеждават в безсилието на генерал Франко да осигу­
ри победа над републиканците, фашистките Германия и Италия
се намесват на негова страна. Обявяват блокада на Испания
с танкове, самолети, артилерия и флот. Тези интервенция се
осъществява с мълчаливото съгласие на правителствата на
така наречените “демократически” държави Англия, Франция
и Америка.
В защита на Испанската република се развива световно
движение на солидарност с борещия се срещу фашизма испан­
ски народ. Повече от 35 000 доброволци от всички страни се
сражават в защита на делото на Народния фронт в Испания.
Има създадена интернационална бригада, която носи името
на Георги Димитров. В статията си “Една година героична
борба на испанския народ” той предупреждава световната об­
щественост: “ако фашистките интервенти успеят да поробят
Испания, те няма да забавят да инсценират бунтове, подобни
на бунта на Франко, в Чехословакия, Австрия, Дания, Белгия
и други страни”. (Г. Димитров, С., т.10, с.363).
Правителствата на западните “демокрации” предават ис­
панския народ на фашистките държави. Започва настъпление
на фашизма на изток. Генералният секретар на Коминтерна
използва опита на Народния фронт в Испания и движението на
солидарност с испанския народ в годините на Втората световна
война за изграждане единство на антифашистките сили и насоч­
ването им към установяване на народнодемократична власт.
На 22 юни 1941 г. Димитров формира основната стратеги­
ческа задача на антифашисткото движение. Без да се отказва
от борбата за съветска власт, на дадения етап от войната пос­
тавя национални патриотични цели: борба срещу фашисткия
окупатор, за национално освобождение и държавен суверени­

111
тет. При това тези цели трябва да са обвързани с борбата за
защита на Съветския съюз, или по-точно борба за защита на
националните интереси. Постигането на тези цели той виж­
да в максималното обединяване на антифашистките сили в
национален патриотичен фронт, включване в него на всички
действително демократични нефашистки партии и движения
под ръководната роля на комунистическата партия. Така че
политическият състав на националното ръководство да пре­
допределя характера на бъдещата революционна власт.
С настъплението на Съветската армия към Централна Евро­
па и решителното активизиране на въоръжените антифашистки
сили назряват условията за победа на антифашистките сили
в отделни страни. Димитров следи развитието на събитията
във всяка отделна европейска страна и подготвя изпращане­
то на ръководни дейци: в Италия - Толиати, Франция - Торез,
Румъния - Ана Паукер, България - Станке Димитров-Марек
(загинал при самолетна катастрофа на 26 август 1944 г.), в
Чехословакия - Готвалд, Полша - Бейрут. Димитров продъл­
жава да дава указания как да се развива и утвърждава властта
в новоосвободилите се от фашизма страни. В новата си роля
става организатор и строител на народнодемократичните
страни. По негови указания се утвърждава многопартийният
характер на техните правителства.
Като министър-председател на Народна република Бъл­
гария от 1946 г. той пряко ръководи утвърждаването на поли­
тическата и икономическата система, на духовната сфера в
държавното строителство. Участва в изработване и подпис­
ване на договори за сътрудничество и взаимопомощ с народ­
нодемократичните страни. Това му дава възможност след
дискусия с ръководители на съответните държави, а също и с
ръководните дейци на съветската държава Сталин, Молотов,
Ото Куусинен и др. теоретически да развие въпроса за народ­
нодемократичната власт като нова форма за прехода от капи­
тализъм към социализъм.

112
 Като министър председател на БНР Г. Димитров участва
в подписване на договори за дружба и сътрудничество със
Съветския съюз и с източноевропейските страни с народно­
демократична власт. Всъщност този междудържавен акт се
превръща във важен фактор за утвърждаване на народната
демокрация в прехода от капитализма към социализъм. За Ди­
митров това не е формален акт, а форма за научно-творческо
изясняване на характера, ролята и перспективата в развитието
на народнодемократичната власт като нова форма на съвет­
ска власт. На 23 октомври 1948 г. обсъжда с Ото Куусинен
характера и перспективите на народната демокрация, селския
въпрос, национализацията на земята и др. Както е отбелязал
в Дневника, особено внимание се обръща на въпроса за дикта­
турата на пролетариата: “При наличието на Съветския съюз
има възможност за преход от капитализма към социализма
без пряка диктатура на работническата класа. Но това е само
възможност, и възможност желателна. Това е възможно бла­
годарение на мощта на съветската страна, на нейния опит и
всестранна помощ. Но това съвсем не означава, че въпросът
за приложението на диктатурата на пролетариата отпада.”
(Дневникът, с.633). Според него това се обуславя от вътрешна­
та съпротива на съборената от власт капиталистическа класа
и външния натиск на империалистическите държави.
“Диктатурата на пролетариата - изтъква Димитров - не е
цел..., а средство за осъществяването на социализма. Целта е
една - социализъм. Средствата могат да бъдат различни. Ако
по пътя на народната демокрация се окаже невъзможно, тогава
- диктатура на пролетариата. Но социализмът трябва да бъде
осъществен.” - категоричен е Димитров (Пак там).
Цялостна разработка на проблема за характера, ролята и
перспективите за развитие на народнодемократичната власт
Димитров изпраща за мнение и на И. BV Сталин с писмо от
2 ноември 1948 г. (пак там, с.637). В доклада пред Петия конг­
рес на БКП на 18 декември 1948 г. той обосновава характера,

113
ролята и перспективите на народнодемократичната държава
като нова форма за изграждане на социалистическо общество.
(Г. Димитров, С., т.14, с.242).
В историята на марксическата мисъл до Втората световна
война според И. В. Сталин са известни две форми на диктатура
на пролетариата: “едната форма е демократическата републи­
ка, каквато Маркс и Енгелс съзряха в Парижката комуна, като
казваха, че демократическата република с превес на пролетари­
ата в нея е най-добрата форма на диктатура на пролетариата”,
но не такава, каквато е в Америка или Швейцария. “След това
Ленин откри съветската форма на диктатура на пролетариата
като най-подходяща и целесъобразна в условията на Русия.”
(Г. Димитров, Дневник, с.644).
В края на Втората световна война Георги Димитров открива
третата форма на диктатура на пролетариата под формата на
народна демокрация като преход към социализъм.

* * *
Из доклада на Г. Димитров пред Петия конгрес на
БРП(к):
За да можем напълно уверено да вървим по избрания от
нас правилен път, по пътя на социализма, необходимо е да се
внесе пълна яснота по въпроса за характера, ролята и перспек­
тивите на народната демокрация и народнодемократическата
държава. В това отношение трябва да уточним някои наши
досегашни схващания, а други да изправим, отчитайки досе­
гашния опит, както и най-новите данни по тоя нов сложен
въпрос за нашата страна, както знаете, и за другите страни на
народната демокрация.
В какво се заключава накратко въпросът?
Първо. Народната демокрация и народнодемократическа­
та държава, както е известно, станаха възможни в резултат на
разгрома на немско-фашистките сили, в резултат на истори­
ческата победа на Съветския съюз във Втората световна война

114
и борбата на народните маси под ръководството на работни­
ческата класа за национална свобода и независимост, които
доведоха до отпадане на ред страни в Източна и Югоизточна
Европа от системата на империализма.
Характерът на народната демокрация и народнодемократи­
ческата държава се определя от четири най-важни особености:
а) Народнодемократическата държава представлява от
себе си власт на трудещите се - на огромното болшинство от
народи при ръководната роля на работническата класа. Това
значи, първо, че е съборена властта на капиталистите и едри­
те земевладелци и е установена властта на трудещите се от
градове и села под ръководството на работническата класа;
работническата класа като най-напредничавата класа на съвре­
менното общество играе ръководна роля в държавата и общес­
твения живот; второ, че държавата служи за оръдие в борбата
на трудещите се против експлоататорските елементи, против
всички опити и тенденции, насочени към възстановяване на
капиталистическия строй и господството на буржоазията.
б) Народнодемократическата държава се явява държава на
преходния период, призвана да обезпечи развитието на стра­
ната по пътя към социализма. Това означава, че макар власт­
та на капиталистите и едрите земевладелци да е съборена и
имуществото на тези класи да е превърнато в собственост на
народа, икономическите корени на капитализма все още не
са ликвидирани, капиталистическите елементи още остават
и се развиват, стремейки се да възстановят капиталистичес­
кото робство. Затова придвижването напред към социализма
е възможно само като се води непримирима класова борба с
капиталистическите елементи за тяхната пълна ликвидация.
Само придвижвайки се неотклонно напред по пътя към
социализма, народнодемократическата държава ще може да
се укрепва и да изпълни своето историческо призвание. Ако
народната демокрация би престанала да се бори против екс­
плоататорските класи, би престанала да подавя и изтласква

115
 капиталистическите елементи, то те неминуемо биха взели връх
и не само биха подкопали основите на народната демокрация,
но и биха я довели до гибел.
в) Народнодемократическата държава се изгражда в сътруд­
ничество и дружба със Съветския съюз, със страната на соци­
ализма. Както освобождението на нашата страна от веригите
на империализма и създаването на народнодемократическата
държава станаха възможни благодарение помощта и освободи­
телната мисия на Съветския съюз в борбата против фашистка
Германия и нейните съюзници, така и по-нататъшното разви­
тие на нашата народна демокрация предполага запазването и
укрепването на тесни отношения и искрено сътрудничество,
взаимопомощ и приятелство между нашата страна и великата
съветска държава. Всяка тенденция към отслабване сътрудни­
чеството със Съветския съюз е насочена против самата основа
на съществуване на народната демокрация в нашата страна.
г) Народнодемократическата държава принадлежи към
демократическия, антиимпериалистически лагер.
Само участвувайки в единния демократически антиимпери­
алистически лагер, начело на който стои могъщата съветска
държава, всяка страна на народната демокрация може да обез­
печи своята независимост, суверенност и безопасност против
агресията на империалистическите сили.
Второ. В обстановката на военния разгром на фашистките
държави-агресори, в условията на рязкото изостряне на общата
криза на капитализма, на огромното усилване могъществото
на Съветския съюз и при наличието на тясното сътрудничест­
во със СССР и народнодемократическите държави, за нашата
страна, както и за другите страни на народната демокрация, се
откри възможността да се осъществи преходът от капитализма
към социализма без създаване на съветски режим, посредством
режима на народната демокрация, при условие че се укрепява
и развива този режим и като се опираме на подкрепата на Съ­
ветския съюз и народнодемократическите страни.

116
 Трето. Въплътявайки господството на трудещите се при ръ­
ководството на работническата класа, режимът на народната
демокрация може и трябва в дадената историческа обстановка,
както вече показа опитът, с успех да изпълнява функциите на
диктатурата на пролетариата за ликвидирането на капиталис­
тическите елементи и организацията на социалистическото
стопанство. Той, режимът на народната демокрация, може да
сломи съпротивата на съборените капиталисти и едри земевла­
делци, да сподавя и ликвидира техните опити за възстановяване
властта на капитала. Той може да организира строителството
на индустрията на началата на обществената собственост и
плановото стопанство. Режимът на народната демокрация ще
бъде също в състояние да преодолее неустойчивостта на град­
ската дребна буржоазия и средното селячество, да преодолее
капиталистическите елементи в селото и да сплоти основните
трудещи се маси около работническата класа на решителна
борба за преминаване към социализъм.
При провеждането на тази линия, насочена към изтласква­
не от народното стопанство на капиталистическите елементи,
режимът на народната демокрация несъмнено не ще остане
неизменен. Необходимо ще бъде да се укрепват постоянно
ръководните позиции на работническата класа във всички об­
ласти на държавния и обществен живот, необходимо ще бъде
и в селото да се сплотяват всички елементи, които могат да
бъдат надеждни съюзници на работническата класа в периода
на изостряне борбата с кулаците и техните помагачи. Необхо­
димо ще бъде да се укрепява и подобрява режимът на народ­
ната демокрация като средство в борбата за ограничение и
ликвидация на класовите врагове.
Четвърто. Страните на народната демокрация, в това число
и нашата страна, вече са тръгнали по пътя към социализма,
не преставайки да водят борба против вътрешните и особено
външните вражески сили. Понастоящем в тия страни се работи
за създаване необходимите условия за построяване на социа­

117
лизма, за създаване икономическите и културните основи на
бъдещото социалистическо общество в нашата страна.
Именно това съставлява на днешния етап основната задача
на народната демокрация, значи и на работническата класа и
на възглавяващата я Комунистическа партия.
Тази обща задача обхваща ред важни отделни задачи, сред
които решаващо значение имат у нас следните:
а) постоянно укрепване ръководните позиции на работни­
ческата класа начело с Комунистическата партия във всички
области на държавния, стопанския, обществено-политическия
и културния живот;
б) укрепяване съюза на работническата класа и трудещото
се селячество под ръководството на работническата класа;
в) ускорено развитие на обществения сектор на народното
стопанство, в частност едрата индустрия;
г) подготвяне условията за ликвидация на капиталистичес­
ките експлоататорски елементи в селското стопанство по пътя
на последователната политика на тяхното ограничаване, а след
това на изтласкване и ликвидация;
д) всестранно развитие на производителните кооперации
сред основните маси от селячеството, оказване държавна по­
мощ на дребните и средни селяни във вид на обслужване от
машинно-тракторните станции със селскостопански машини,
кредити, заеми на семена и пр., повишавайки тяхната заинтере­
сованост към съюза с работническата класа, убеждавайки ги с
примери от живота на тия кооперации в предимствата на съв­
местното водене на селското стопанство и възпитавайки ги в
духа на непримиримост към капиталистическите елементи.
Що се касае до национализацията на земята, ние считаме,
че тоя въпрос при нашите условия, при развитието на трудо­
во-кооперативните земеделски стопанства, няма практическо
значение, т. е. провеждането на национализацията на земята
не се явява непременно условие за развитието и машинизира­
нето на нашето селско стопанство.

118
 Пето. По-нататък. Народната демокрация и народноде­
мократическата държава са за интернационализма. Национа­
лизмът е несъвместим с народната демокрация, защото той
е оръдие на капитализма, на капиталистическата реакция. На­
шата партия вижда в интернационализма, в международното
сътрудничество начело с великия Сталин гаранция за самосто­
ятелното съществуване, преуспяване и придвижване на нашата
страна към социализма. Ние считаме, че национализмът, под
каквато и маска той да се прикрива, е враг на комунизма. За­
това борбата с национализма се явява първостепенен дълг на
комунистите, на всеки комунист.
Борейки се против всички проявления на национализма,
ние сме длъжни да възпитаваме трудещите се в духа на про­
летарския интернационализъм и преданост на своята родина,
което значи в дух на истински патриотизъм.
Възпитанието в духа на пролетарския интернационализъм
и на преданост към своята родина означава реди всички раз­
витие и укрепване на съзнанието за решаващата важност на
здраво сплотения единен фронт на страните на народната
демокрация и великия Съветски съюз за борба против нас­
тъплението на агресивните сили на международната реакция
и империализма. Цялото бъдеще на нашия народ зависи, от
една страна, от могъществото на Съветския съюз, от което
ние сме кръвно заинтересовани, а от друга - от готовността и
способността на нашия народ, в случай на капиталистическа
агресия, да изпълни достойно своя дълг в общата борба.
Заедно с това възпитанието в духа на пролетарския интер­
национализъм означава развиване и укрепяване на съзнанието
за важността на пълната съгласуваност в действията на кому­
нистическите партии и за ръководната роля на Всесъюзната
комунистическа партия (болшевики). Защото за комунисти­
ческите партии съществува единна теория като ръководство
за действие - теорията на марксизма-ленинизма, съществува
единна целеустременост в тяхната политика, съществува ве­

119
ликата партия на Ленин-Сталин като ръководеща партия на
международното работническо движение.
Ние считаме като най-важно условие за всички наши ус­
пехи необходимостта неуморно и открито да се възпитава в
този именно дух партията, работническата класа, трудовото
селячество, цялата трудова интелигенция, целият трудещ се
народ. (Г. Димитров, С., т. 14, с.292)

сред членове на съветското правителство, 1934 г.

120
 СПАСЕНИЕТО - ВЪЗРАЖДАНЕ НА
ДИМИТРОВСКОТО УЧЕНИЕ
ЗА ЕДИННИТЕ ФРОНТОВЕ

“Сега тоя човек е обявен за мъртъв. Всички радиостанции

вместо неговия глас предават неговата смърт. Аз не мога да
приема така обявената смърт, нито мога да си позволя да жаля
и скърбя този, който ме е удивил. Това удивление е непобеди­
мо, неизменно и смъртта няма власт над него.
Аз се чудя кое у този човек би могло да умре. Мъдростта
му, дързостта, внезапният му порив, избликът на любов и неж­
ност, страшният му поглед, обхващащ за миг земното кълбо,
дори здравите му потрепващи от сила рамене?
В България е още един паметник - камък на преткновение
за народите и историята. И когато днешното бурно време
навлезе в широкото си спокойно течение - и ние, и светът ще
жънем плодовете на тоя огнен пророк - Георги Димитров.”
(Любомир Йорданов, Българският урок, С., 1982, с.181).
Това е оценка, направена от Илия Бешков, големия българс­
ки карикатурист, по политически убеждения принадлежащ към
съратниците и последователите на Александър Стамболийски,
за богатото безсмъртно идейно-теоретическо и морално нас­
ледство на бележития българин Георги Димитров.
Прав е големият майстор на антифашистката карикатура
за безсмъртното дело на героя от Лайпциг - Георги Димит­
ров То не принадлежи само на миналото. Има съвременно
значение.
Преди всичко трябва да се възстанови димитровското разби­
ране нещата да се наричат със собствените им наименования.
Защо не кажем на обществеността, че “глобализмът” всъщност
е американски империализъм? Защо се заблуждава общество­
то, манипулира се неговото съзнание, като се представят за
благодетели такива институции като: Клуба Г-7, Международ­

121
ния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Световна­
та търговска организация (СТО), а не се разкрива и показва
истинската им роля - фактор за осигуряване на господството
на големия американски капитал? Защо завоевателните вой­
ни, които води администрацията на САЩ (срещу Югославия,
Ирак и др.) се представят за “миротворчески” и т. н.?
Да, наистина след Втората световна война социалистически­
те страни постигнаха забележителни резултати, които служеха
на делото на мира и социализма. За съжаление предателството
на М. С. Горбачов и неговите последователи в Съветския съюз
и социалистическите страни в Източна Европа ги разрушиха.
Този престъпник обслужи и обслужва американския империа­
лизъм. Той има нахалството на семинар в Американския уни­
верситет в турската столица Анкара да заяви: “Моята цел в
живота беше унищожаването на комунизма”. Той съжалявал, че
не е успял да унищожи социализма и в Китай. (в. “Дума”, 2000
г., бр. 4). Този престъпник заслужава международен трибунал
да го осъди за престъпление срещу социалния прогрес.
Да, такава е жестоката истина след рухването на социализма
в Съветския съюз и народнодемократичните страни в Източ­
на Европа. Въпросът е - ще се примирят ли народите с тази
действителност - реставрация на капитализма в най-уродлива
форма - малко супер богати и мнозинство, което вегетира в
бедност и нищета.
Докога ще се примиряват леви партии и движения, наслед­
ници на последователи на борческото антифашистко движение:
комунистически, социалистически, действително социалде­
мократически, аграрни партии и други патриотични народни
съюзи и движения? Ще оставят ли мнозинството от народните
маси в състояние на апатия, обърканост и безизходица от то­
талната информационна война и манипулационна пропаганда,
провеждана от новите претенденти за “нов световен ред”, т.
е. за световно господство на американския империализъм и
неговите послушни оръдия от НАТО?

122
 Ако се ръководим от неукротимия Димитровски дух и бога­
тото идейно-теоретическо наследство и опит, ще се вслушаме
в неговия революционен принцип: “Ако не искаш да бъдеш
наковалня, бъди чук”.
Отговорът може да бъде само един - бъди чук!
Казват - светът се е променил. Да, така е. Притежателите
на крупния капитал все повече се концентрират, създават се
мощни обединения: на стоте (билбербергерите), Г-7, Светов­
ната банка, международния валутен фонд, Международната
търговска банка и техния военен съюз НАТО. Те всяка година
се събират, приемат планове за осигуряване на своето господ­
ство - всъщност господството на САЩ.
Съществуват най-различни международни организации и
съюзи: синдикални, на жените, на младежите, спортни и др.
След разгрома на фашизма бяха създадени международни
институции, които да гарантират запазването на мира: ООН,
Съвета за сигурност, Европейския парламент и др. Но те из­
мениха на предназначението си и се превърнаха в институции,
обслужващи имперската политика на САЩ.
Повече от десетилетия съществува Обединение на 68 нацио­
нални антифашистки организации в Европа със седалище във
Виена (ФИР), Федерация за участниците в съпротивата, която
извършва полезна дейност по изучаване историята на антифа­
шистката борба и разобличава клеветите и фалшификациите
на неофашистите.
Единствено комунистическите партии, действително со­
циалдемократическите, аграрните, марксистките социалисти­
чески и други партии и съюзи на бедните като че ли се боят
да създадат свои международни организации и съюзи, които
да ги организират и поведат на борба в защита на интересите
на експлоатираните, подтиснатите, ограбваните, оставени да
понасят ужасните последици на натовския терор.
Някои може би ще възразят, ще кажат - има Социалисти­
чески интернационал. Да, има такъв. Но той не оправдава

123
надеждите на народите, ратуващи за мир, демокрация и соци­
ализъм. Европейските социалистически правителства не само
подкрепиха агресията на НАТО, т. е. на САЩ срещу социалис­
тическа Югославия, но и активно участваха в нея. Нещо още
по-любопитно. В Австрия през 2000 г. на власт дойде крайно
дясната (фашистка) партия на Йорг Хайдер. Европейският
съюз от февруари до септември беше наложил санкции на Ав­
стрия. Много скоро обаче той отмени тези санкции. По този
повод Романо Проди заяви, “че Евросъюзът никога повече
няма да налага санкции на свои членки, както постъпи тази
година с Австрия”, (в. “Сега”, 2000 г., 18 септември). Какво оз­
начава това заявление? Не е ли то нов Мюнхен - насърчаване
на крайно десните партии, наследници на бивши фашистки
партии да идват отново на власт?
Това са тревожни събития - голямо предизвикателство към
левите демократически партии и движения!
Преди Австрия в България през 1997 г. крайно десните пар­
тии, наследници и последователи на монархофашистите, под
прикритието “демократически” партии, дойдоха на власт. Това
мина незабелязано от европейските правителства, които даже
им дадоха своята подкрепа. Те не се разтревожиха от законите,
приети от 38-ото НС, което обяви социалистическия период на
България за престъпен и реабилитира военно престъпници от
Втората световна война. В центъра на София изградиха парак­
лис, на стената на който са изписани имената на престъпници,
които въвлякоха България на страната на фашистка Германия,
които обявиха война на Англия и Америка (13 декември 1941
г.), на убийци на антифашисти и дори на невръстни деца.
Няма обяснение обстоятелството, че комунистическите
партии, които изповядват димитровските идеи за единните
фронтове, не се обединяват в единна мощна международна
организация, ратуваща за социалистическия идеал.
Комунистическите партии, наследници на димитровския
курс на Третия интернационал, имат задължението и отговор­

124
ността за намиране на изход от днешното състояние на идейна
и организационна немощ, на безпътица.
Георги Димитров не един път е изтъквал, че за комуниста
няма непреодолими препятствия. Винаги се намира изход,
стига да има вяра и мъжество.
Засега на бруталната американска агресия за световно гос­
подство, която се осъществява с масови престъпления срещу
човечеството, се противопоставя движението на антиглобализ­
ма. T oe, както отбелязахме, твърде разнородно, няма единна
програма (идеология), няма единен ръководен център. В него
влизат троцкистки, анархистически, пацифистки движения и
десни екстремисти, които вършат вандалства.
Алтернатива на съвременния американски империализъм
(глобализъм) може да бъде възраждането на Димитровското
учение за Единните фронтове, което показа невероятна жизне­
ност и постигна удивителни резултати в навечерието, в годи­
ните на Втората световна война, както и след нея. Единодейс­
твие на левите, патриотичните и действително демократични
партии, съюзи и движения в местен, регионален, национален
и международен мащаб. Обединяване на всички действително
патриотични антифашистки партии и движения по примера на
въоръжената антифашистка съпротива в тила на хитлеристката
коалиция под върховното ръководство на героя от Лайпциг,
Генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров Този
богат арсенал от опит и традиции е неизчерпаем източник на
идеи, организационни форми и подходи, които имат съвремен­
но значение.

125
 С ИДЕИТЕ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ -
ПАРТИЗАНСКИ ОТРЯДИ И БРИГАДИ
Проф. Ф. ХРИСТОВ

При формирането на партизанските части и поделения се

определяше патрон. Партизаните избираха имената на верни
революционни дейци от националноосвободителното движе­
ние, на партийни и ремсови функционери, станали популярни
сред населението. Патронът символизира приемствеността на
революционните традиции, превръща се в знаме и вдъхновение
на бойците от революционната част - чета, отряд, бригада. Ог­
ромно е възпитателното въздействие на патрона. Имената на
Ботев и Левски, и на други революционери от националноосво­
бодителното движение даваха сили на партизаните в най-труд­
ните мигове на борбата, вдъхваха вяра в крайната победа. По
правило за патрон се избираше името на загинал герой. Един­
ствени от живите дейци, имената на които биваха избирани и
утвърждавани, бяха Георги Димитров и Васил Коларов. Това
беше израз на голямата любов и признателност на партизаните
към двамата изключителни ръководители, към техните огром­
ни заслуги във въоръжената борба. Втора родопска бригада от
Втора ВОЗ беше наименувана “Васил Коларов”.
Съвсем естествено бе няколко партизански отряда и брига­
ди да изберат за свой патрон Георги Димитров - всепризнат
учител и вожд на партията, генерален секретар на Комунисти­
ческия интернационал, професионален революционер от най-
висок ранг, ръководител с богата революционна биография,
който със своето мъжество пред фашисткия съд в Лайпциг
заслужено получи международно признание. Всеки партизанин
и боец от бойните групи, самоотвержените ятаци, участниците
в революционните войнишки организации се вдъхновяваха от
подвига, патриотизма и интернационализма на Димитров. Ни­
кола Парапунов казва: “Не ще посрамим знамето на нашата

126
партия, на нашия гениален вожд Георги Димитров - рожба на
нашата земя. Той е знаме на победата.” (Мадолев, Г., Парапу-
новци, С., 1980, с.98).
Последната дума на един от първите партизани от Габров­
ския отряд Захари Георгиев Григоров (Димо), ранен в Балван-
ската битка, към другарите му била: “Дайте силите си, живота
си за това хубаво дело! Учете се от великите наши учители,
другарите Сталин и Димитров!” (Последната им дума - заве­
щана вяра, В: Предсмъртни писма, Сборник, С., 1979, с.399).
Особено голяма беше отговорността на командирите и
партизаните, възприели за свой патрон името на Георги Ди­
митров. Те се сражаваха с неговото име геройски, умираха,
ала запазваха чисто и неопетнено това велико име, защото
съзнаваха, че с избирането на любимия вожд за патрон, те
поемат голямо задължение. Мотивите на командването на
отрядите и бригадите да изберат Георги Димитров за свой
патрон са най-различни, но целта е една - да имат едно морал­
но знаме, под което да се сражават храбро до пълната победа
над фашизма. Командирът на Радомирския отряд Славчо
Радомирски-Васо изтъква следните мотиви: “Още в затвора
(1933-1939 г.) изучавахме биографията на Георги Димитров.
Под негово ръководство се проведе новият курс. Той беше по­
пулярен вожд на партията. При това той е роден в този край,
отрядът ни ще действа в този район, където има много миньо­
ри ветерани, които са участвали в стачките и демонстрациите
в гр. Перник, организирани и ръководени от безстрашния Г.
Димитров. Неговата популярност ще служи като знаме за
разгръщане на въоръжената борба.” Тези убедителни доводи
напълно споделя и комисарят на Първа ВОЗ Георги Аврамов.
Много партизани, още когато тръгвали за Балкана - спомня
си Славчо Радомирски - говорели, че са “димитровски парти­
зани”, особено когато наведнъж излизат 100 души от селата
Друган, Долна Диканя, Кондофрей и др. На 13 май 1944 г. в
Еловдолското усое става официалното създаване на отряда.

127
Командирът на зоната Георги Аврамов предлага за патрон да
бъде дадено името на Г. Димитров. “Радостта беше неописуе­
ма сред партизаните” - пише Радомирски. Обявено е и коман­
дването на отряда: Георги Величков - политкомисар, Евтим
Рангелов - заместник-командир и началник на щаба, Виолета
Якова (Иванка) - младежки ръководител на околията.
В изпълнение на директивата на Георги Димитров за раз­
растване и масовизиране на партизанското движение с непос­
редствената помощ на ЦК на партията през пролетта на 1944
г. се формира щаб на Пета ВОЗ с център Стара Загора. На 19
и 20 април в местността Тънката рътлина (лагера Колибите)
в Източна Средна гора, северно от селата Дълбоки и Колена,
Старозагорско, се провежда общо партизанско събрание-кон­
ференция, на което присъстват представители от отрядите
и четите, разположени по територията на окръга. На тази
конференция е обявено решението на Централния комитет на
партията и Главния щаб на НОВА относно състава на коман­
дването на зоната: командир на Пета ВОЗ - Стою Чочоолу
(Пантера), политкомисар - Йордан Вълев (Илич) и началник
на щаба - Велко Димитров (Васката). Всички партизани от
Старозагорско, Новозагорско и Казанлъшко минават под ръ­
ководството на щаба на Пета въстаническа зона. Формират се
пет отряда, определят се задачите им и района на действие. За
командир на отряд “Георги Димитров” е назначен Еню Тенев
(Карата), а за политкомисар - Иван Бакалов. А обединените в
една бригада отряди получават наименование “Георги Димит­
ров”. Под командването на Чочоолу бригадата, вдъхновявана
от примера и подвига на своя патрон, незабавно пристъпва
към провеждане на бойни и политически акции.
През есента на 1943 г. от отряд “Антон Иванов” бе отделена
една чета за диверсионна дейност. След разгрома на антони-
вановци (март 1944 г.) оцелелите партизани се присъединяват
към отделената чета “Кочо Чистеменски”, която става осно­
ва на формирания нов отряд. Отрядът бързо се разширява и

128
прераства в бригада, която взема името на Георги Димитров
за свой патрон. “През април-май Пловдивската зона - пише
другарката Цола Драгойчева - имаше четири партизански бри­
гади, в чиито редове се сражаваха повече от две хиляди смели
борци. Една от тях, Родопската партизанска бригада “Георги
Димитров”, възникна около ядрото на оцелелите антониванов-
ци.” (Драгойчева, Ц., Победата, с.491). Решението на ЦК на
партията за наименование на бригадата съобщава командирът
на зоната Иван Радев (Ефрем). Това става на 14 май 1944 г. на
лагера край с. Свети Спас. Обстановката е особено тържестве­
на. Всички са строени. Над тридесет нови партизани полагат
клетва. Ефрем приветства новите бойци и съобщава, че те
ще се сражават под знамето на бригадата, която носи името
на героя от Лайпциг, на вожда и учителя Георги Димитров.
Това съобщение, по думите на бригадния командир Шопов,
“бе посрещнато от строените партизани с огромна радост...
Партизаните искаха да извикат “ура”, защото нямаше друг
начин как да изразят радостта си, но и това не можеше да ста­
не, защото лагерът ни беше много близко до нивите и лозята
на с. Свети Спас и щяхме да издадем местостоянката си.” Ок­
риляни от доверието на ЦК и Щаба на НОВА, вдъхновявани
от подвига на Димитров, Димитровци провеждат акция след
акция в родопските села и разнасят славата на Първа родоп­
ска бригада “Георги Димитров”. Името на Георги Димитров
получават съвсем заслужено и войниците на Атанас Русев,
чиято дружина се присъединява към партизаните. По-късно
дружината е реорганизирана в бригада с командир поручик
Атанас Русев и политкомисар д-р Кирил Игнатов. Всички са
единодушни при избора на патрон - Георги Димитров. Моти­
вите на ръководството са кратки: 1. Той е пламенен патриот
и интернационалист, теоретик и радетел за въвличането на
широките народни маси в антифашистката борба; 2. Брига­
дата се създава на чужда територия в Сърбия; 3. На нейния
социален и политически състав, хора от народа, най-добре

129
 импонира политическото верую и мъжество на Георги Димит­
ров. “На мене бе възложено - пише генерал Атанас Русев - да
направя предложението пред личния състав. И аз подготвих
кратко мотивирано слово... Когато казах на партизаните, че
щабът предлага за патрон да бъде избран Георги Димитров,
стана нещо неочаквано (поне за мене). Всички станаха на кра­
ка и почнаха да скандират “Да живее Димитров!” и да викат
“ура”... По тази причина моето слово остана непроизнесено.”
Думите на генерал Русев подчертават популярността на Георги
Димитров сред войнишките маси. Тази популярност е толкова
голяма, че войниците-партизани не се нуждаят от обосновка.
Спонтанният изблик на овации в прослава на техния любим
патрон говори за димитровския пламък на борбата, обхванал
обикновените хора, и решимостта им да бъдат достойни за
великото име на Димитров.
А когато докладват на Георги Димитров с една радиограма,
в която се съобщава,че цяла дружина от войската е преминала
на страната на НОВА, реорганизирана в партизанска бригада,
и че е провъзгласен за патрон на бригадата, той няколко пъти
пита: “Нима на мене са я наименували?” И сълзи се отронват
по бузите му... Трудно може да се каже какво е преживял в
този миг Г. Димитров, който държеше кормилото на въоръ­
жената борба и я насочваше по талвега на бързо развиващите
се събития.
И така името на Георги Димитров стана патрон на отряди
и бригади. Това се посрещаше с голяма радост, но и твърде
голямо задължение както от командирите, така и от редовите
партизани. Те се чувстваха длъжни да оправдават това изклю­
чително доверие.
Командирите и политкомисарите, комунистите и ремсис­
тите, всички партизани от отрадите и бригадите, носещи не­
говото прославено име, чувстваха своята отговорност пред
партията, народа и историята. Те изучаваха неговата биогра­
фия, неговите статии и призиви. Генерал Ат. Русев, командир

130
на Трета народоосвободителна бригада “Георги Димитров”,
пише: “Преведох от сръбски език двете му статии “Накъде
върви България” и “Кризата в България”, публикувани във в.
“Правда” м. септември и м. декември 1943 г.” (Русев, Ат., Тре­
та партизанска бригада “Георги Димитров”, с.64).
Партизанските отряди и бригади, носещи името “Георги
Димитров”, действаха в различни райони на страната: Радо­
мирският отряд - в Първа ВОЗ; Първа родопска бригада - във
Втора ВОЗ (Пловдив); отряд “Георги Димитров” и бригада
“Георги Димитров” - в Пета ВОЗ (Стара Загора), Трета наро­
доосвободителна бригада “Георги Димитров” - в Сърбия и
Македония. (Пак там, с.29). Те се ръководеха от директивите,
заповедите и указанията на ЦК и Главния щаб на НОВА. Усво­
или димитровската стратегия и тактика, партизаните храбро се
сражаваха срещу многократно превъзхождащия ги противник
- войска, полиция и жандармерия. Със смели, изненадващи
бойни и политически акции Димитровци преодоляха големи
вражески блокади, засади и преследвания, запазиха от удари
своите сили и непрестанно се попълваха с млади последова­
тели на своя любим вожд и учител.
Към 9 септември 1944 г. Радомирският отряд “Георги Ди­
митров” наброяваше над 600 партизани и партизанки (Бележки
на Сл. Радомирски, дадени на автора), бригада “Георги Димит­
ров” в Пета ВОЗ - 331 (Бележки на полк.- Иван Митев-Петър-
чо), Трета народоосвободителна бригада “Георги Димитров”
- над 300 (Русев, Ат., Трета партизанска бригада “Георги Ди­
митров”, с.20), Първа родопска бригада “Георги Димитров”
- 168 души (Дочев, Д., Исторически преглед, № 2-3, 1969). Те
почти всеки ден овладяваха села, горски и стопански обекти,
устройваха събрания и митинги, на които се разясняваха по­
литическото положение, програмата на Отечествения фронт,
големите победи на Червената армия, разобличаваше се проти­
вонародната политика на правителството, изгаряха се нарядни
и данъчни книжа, сочеше се на населението близката народна

131
победа. Благоприятно се отразяваше върху настроението и
духа на населението разгромяването на местните органи на
властта, полицейските и войсковите части, обезоръжаването
и наказването на провинили се кметове, кметски наместници,
изменници и предатели, закоравели фашисти.
Увеличаването на личния състав, натрупаният боен и по­
литически опит на партизанските отряди и бригади, носещи
името на Димитров, дадоха възможност за провеждане на зна­
чителни акции и с по-малки сили да овладяват едновременно
два или три населени пункта. Първа родопска бригада “Георги
Димитров” на 1 юли едновременно блокира горското стопанст­
во в района на връх Персенк (с дружина “Кочо Чистеменски”)
и завзе с. Забърдо, Асеновградско, водейки престрелка с врага.
Същата бригада на 23 август нападна едновременно три обек­
та, води бой с жандармерийски части в местността Каработр,
докато две нейни групи овладяваха селата Беден и Бреза.
Радомирският партизански отряд “Георги Димитров” на
15 август овладя селата Габров дол, Брезнишко и Беренде,
Радомирско, а на 17 същия месец и селата Горна Диканя и
Мурено, Радомирско.
В Пета въстаническа зона (Стара Загора) отрядите също
преминаха към едновременно нападение на повече населени
места. На 2 юли отряд “Георги Гърбачев” от бригада “Георги
Димитров” овладя селата Ново село и Пряпорец, Старозагор­
ско, а отряд “Георги Димитров” на същата дата бе попаднал
на засада край с. Крива Круша, Новозагорско, където води
сражение с врага. На 10 юли партизани от отряд “Георги
Димитров” влязоха в селата Руманя, Новозагорско и Елхово,
Старозагорско. На 11 август партизани от същата бригада
проведоха внушителни акции в близост до Казанлък (селата
Дунавци и Хаджидимитрово).
Докато местните органи на фашистката власт изземваха рек­
визиции от селяните, партизаните от димитровските отряди и
бригади раздаваха реквизиционните стоки на населението. На

132
21 юли Първа родопска бригада “Георги Димитров” овладя
горското стопанство и мандрата в района на връх Персенк.
Устроено бе събрание, след което на населението бе раздаде­
на част от готовата продукция на мандрата, предназначена
за германската армия. На 28 август в с. Осиково, Девинско на
населението бяха раздадени конфискувани стоки. Партизани
от Радомирския партизански отряд “Георги Димитров” заед­
но с отряд “Г. Бенковски” проведоха акции в с. Горна Лисина,
Босилеградско - на населението бе върната реквизираната въл­
на. Партизани от същия отряд раздадоха и в село Сирищник
Радомирско реквизираната вълна. А на 17 август на селяните
от Горна Диканя, Радомирско, бяха върнати нарядни стоки.
Трета народоосвободителна бригада “Георги Димитров”
представляваше голяма партизанска единица със значителна
ударна сила. В началото тя наброява около 250 партизани с
добра военна подготовка. Бригадата бе въоръжена с пушки,
пистолети и бомби, имаше 24 автомата, 27 леки и 8 тежки
картечници, 3 минохвъргачки, 1 противотанкова пушка, над
100 000 патрона и обоз от 40-50 коня. (ЦВА, ф.212, оп.1, № 02,
с.189). От създаването на бригадата до 9 септември 1944 г.
бяха проведени самостоятелно и съвместно с югославските
партизански части десетки акции срещу хитлеристки обекти,
военни гарнизони и бази, бригадата води тежки боеве с пре­
възхождащи вражески сили и им нанесе значителни загуби. В
биографията на бригадата са записани славни акции: летището
в Лесковац, овладяването на Вуча и разрушаването на юзината
при електроцентралата, боевете в района на Пупалски вис, при
с. Бублица, при Радоевичка чешма нападението на Бояново,
атаката на гарнизона в с. Църнотинице, боят при Крива Па­
ланка, при град Кратово и др. (Русев, Ат., Трета партизанска
бригада “Георги Димитров”, 1979).
Създаването на Трета народоосвободителна бригада “Ге-
орги Димитров” от организираното преминаване на войници
и офицери на страната на въоръжената борба и участието им

133
в нея получи висока оценка не само от нашата, но и от между­
народната прогресивна общественост. В специални емисии,
излъчени по радиостанция “Христо Ботев” от Москва, Тбили­
си, Свободна Югославия, Лондон и др. се популяризираше по
ефира величавият подвиг на димитровските партизани.
Партизанските отряди и бригади, воюващи под знамето
на Георги Димитров, със своите бойни и политически акции
повдигаха борческия дух на населението, укрепваха вярата му
в справедливата кауза на въоръжената антифашистка борба.
Растеше решителността на народа да се изгонят хитлеристите
от България и да се установи народнодемократичната власт
на Отечествения фронт. Димитровските отряди и бригади
оправдаха напълно голямото доверие, което партията и ко­
мандването на НОВА им възложиха, дадоха своя принос за
победата на социалистическата революция у нас.

ГОЛЯМ ПРИЯТЕЛ НА ЕЛЗАСКИЯ И

ЛОТАРИНГСКИЯ НАРОД
Шарл ФРИДРИХ, тогавашен секретар на ФКП -
област Елзас-Лотарингия

През октомври 1930 г. другарят Георги Димитров, големият

борец-комунист с международно влияние, бе сред елзаските
и лотарингските комунисти. Той дойде при нас като приятел,
съветник и водач.
На двудневна тайна конференция, която се състоя отначало
в Бишхайм, а след това продължи в Страсбург, като ни поуча­
ваше критично и бащински, той ни даде напътствия и практи­
чески съвети как нашата партия и вестник да се превърнат в
истински изразители на народното настроение, как партията
да стане ръководителка на буйно избухналото точно тогава
народно огорчение и масово движение срещу продължилото
12 години национално подтисничество на френския империа­
лизъм над нашия народ.

134
 Колко добре познаваше Димитров по-старата и новата
история на нашата лежаща на границата страна! Като се за­
почне от елзаския хуманизъм и Селската война, през Голяма-
та френска революция, Парижката комуна, продължилото 48
години чуждо немско господство, героичната роля на нашия
народ в тези революционни борби и събития, и се стигне чак
до конгреса на работниците и селяните, състоял се на 6 септем­
ври 1925 г. в Страсбург. Той се позова именно на исканията
и директивите на този имащ голямо значение конгрес. А ние,
като комунисти, в течение на следващите 5 години, прекадено
често ги бяхме забравяли.
Този конгрес от 1925 г. бе първият опит на елзаската и лота-
рингската работническа класа да застане под ръководството на
комунистическата партия начело на национално движение, без
да се откаже от собственото знаме, от собствените принципи
за борба срещу френския империализъм, в най-тесен съюз с
международното работническо движение, черпейки от опита
на СССР и този на национално-освободителното движение в
колониите, на борба срещу войната в Мароко, спрямо която
конгресът също взе отрицателно отношение.
“Защо не следвахте тези свои принципи и определени от са­
мите вас директиви? —ни попита укорително Димитров. - Ако
ги бяхте следвали, тогава сигурно щеше да ви бъде възможно
при постоянно подчертаване на вашите собствени социални
и национални искания, да отблъснете влиянието на водачите-
автономисти и на техния вестник “Бъдеще”. Вие щяхте като
партия да спечелите доверието на трудещите се маси. Тогава
щеше да ви се удаде да превърнете масовото възмущение, ма­
совото течение в силно революционно масово движение. За
това обаче е необходимо преди всичко здраво единство между
всички комунисти от горе до долу. Вместо това вие с вътреш­
ни спорове и даже със сериозни разногласия между партията
и профсъюзите сте отслабили своята партия.”
Това бяха уводните думи на големия комунистически бо­

135
рец и учител Димитров на областната нелегална конференция
през октомври 1930 г. Тази, както и следващите поуки могат
да ни послужат и днес. Всички присъствали делегати от Горен
и Долен Елзас и Лотарингия сигурно ще си спомнят това, а
така също и за неговия добър немски с приятно звучащ сла­
вянски акцент, когато продължи: “Вие искате, не, вие трябва
да играете ръководна роля в елзаско-лотарингското народно
движение. Но някои от вас се оставят да бъдат повлияни от
асимилаторския фанатизъм на елзаските социалдемократи, ко­
ито отричат извънредните национални и културни искания на
елзас-лотарингците и с това отричат националното подтисни­
чество. Това е глупаво! Вие искате да спечелите и ръководите
повлияните в автономистичен дух средни слоеве и трудещите
се селяни, естествените съюзници на работническата класа, но
някои от вас клонят към така наречения “Хюбер-комунизъм”,
с което биват повлечени от водачите-автономисти. Това не е
марксистко-ленинско! Комунистите имат свои собствени иска­
ния, своя собствена програма, които отговарят на стремежите
на творящия народ.”
И обръщайки се към делегатите от Лотарингия, Димитров
възкликна: “За въглища и желязо капитализмът не допуска
съгласуване!” А после продължи: “Къде при Маркс, Ленин
или Сталин сте прочели такава безсмислица? С тях, както и
изобщо с вашата собствена съдба и тази на вашата родина и
нейните богатства, се разпореждат само ръководените от ко­
мунисти работници и трудещи се селяни. А вие всички знаете,
че правото на самоопределение е едно виеше искане на нашия
Комунистически интернационал, право, което трябва да бъ­
де признато и на вашия, живеещ на границата народ. Мориз
Торез вече много пъти е прокламирал от името на ФКП това
елементарно искане и го превърна в дълг за вас, елзаско-лота-
рингските комунисти.”
“И освен това - изтъкна Димитров - не точно френските
капиталисти ограбваха редовно богатствата на Елзас и Лота-

136
 рингия, особено най-големите металургични заводи и рудници
на Лотарингия. Сега индустриалното производство, особено
през започналата от 1929 г. икономическа криза, преживява
много по-бърз упадък, отколкото във вътрешността на Фран­
ция, с по-голяма безработица и по-ниски заплати от вашите
работници. Вие сами виждате нарастващото разоряване на
дребните и средни селяни, особено отглеждащите хмел и гроз­
де. Извънредните държавни и локални данъци обременяват
трудещите се в града и селото много повече, отколкото във
вътрешността. На вас и на вашите деца се създават затрудне­
ния или се забранява да говорите на матерния си език. Така
вашите деца ще се превърнат в духовно осакатени невежи.
Всички тези неща са ясни признаци за национално подтисни­
чество. Към това, предвид строящата се линия Мажино, сега
се прибавя големият страх на вашия народ о нова световна
война, в която вашата страна, като гранична област, отново е
избрана да стане безкрайно бойно поле, голям нов гроб...”
В този дух другарят Димитров говори часове наред със
спокоен, делови и убедителен тон, не като обвинител, а като
учител с международен опит. От време на време дясната му
ръка минаваше през посивелия и буен кичур над челото. Свет­
лите му очи поглеждаха приятелски усмихнати и окуражаващи
един след друг слушащите благоговейно делегати. Въпреки то­
ва ние всички се чувствахме малко виновни и бяхме изпълнени
с възхищение от неговите неизмерими познания за историята
на нашата родина, на нашия народ и от пътеводните линии,
които той ни показваше и които щяха да ни помогнат да укре­
пим доверието на работническата класа в нашата партия и да
се превърнем в ръководители на нарастващото масово движе­
ние на нашия народ. Защото точно по това време огорчението
срещу 12-годишните мъчения бе избухнало с особена сила.
В последвалата дискусия Димитров не се намеси. Той не
прекъсна нито един от изказващите се, водеше си само бележ­
ки. При тези дискусии, естествено, излязоха наяве вътрешните

137
спорове и дълбоките разногласия вътре в нашата партийна
област, а именно разногласията между партията и профсъюзи­
те. Тук предимно се касаеше за ръководната роля на партията
спрямо синдикалното движение. Незнание, сектантско схваща­
не на едните, които клоняха повече към командни методи, към
така наречения капорализъм, отколкото към практическата,
активната и служеща за пример работа на комунистите в из-
вънпартийните масови организации, особено в тогавашните
профсъюзи. От друга страна, изразено бе скептично, понякога
даже отрицателно отношение от страна на някои другари-
синдикалисти спрямо комунистическото влияние в масовите
организации.
Димитров знаеше как майсторски да изясни и тези принцип­
ни разногласия и то със следния и днес още и завинаги вали­
ден принцип: “Ръководната роля на комунистическата партия
в профсъюзите, както и изобщо в борбите на работническата
класа трябва да бъде завоювана. За това не помагат никакви
декларации за ръководната роля на комунистите. За това тряб­
ва да се спечели, да се завоюва доверието на работническите
маси с ежедневна масова дейност, с правилна политика.”
Така ни помогна другарят Георги Димитров, героят на
състоялия се 3 години по-късно процес по подпалването на
Райхстага и след Втората световна война - обичан държавен
ръководител на демократичната народна република, на него­
вата родина България. Благодарение на него ние успяхме да
преодолеем вътрешните трудности и да укрепим вярата си в
работническата класа като решаваща революционна сила в
борбата срещу френския империализъм. Той ни показа пътя,
стратегията и тактиката на една действително комунистичес­
ка партия, която трябва да ръководи отлично масовата борба
за осъществяване на социалните и националните искания на
нашия живеещ на границата народ. Това стана в рамките на
ФКП, която ни гарантира съюза на френската работническа
класа.

138
 Решението, което бе взето единодушно в заключение на та­
зи конференция от октомври 1930 г., съдържаше освен всички
социални и национални специални искания на елзаския и лота-
рингския народ тогава, също така и основното искане: право на
самоопределение на елзаско-лотарингския народ, включително
и правото на отделяне от Франция. То се превърна отново в ло­
зунг на нашата партия, същият лозунг, който бе прокламиран
от първия Конгрес на работниците и селяните на 6 септември
1925 г., и който бе потвърден от Страсбургския конгрес на 2
април 1933 г. Като депутат Мориз Торез го издигна отново от
трибуната на Камарата на 4 април същата година.
За съжаление този ценен документ, решението, както и це­
лият ни партиен архив, бяха унищожени от вандалите на Гес­
тапо. Тяхното съдържание може да се види от горния текст,
особено от речите на Димитров.
С това Георги Димитров се превърна в голям приятел и
учител на народа на Елзас и Лотарингия. И всички, които го
познаваха, още усещат сърцата си да бият по-силно, спомняй­
ки си с благодарност за този незабравим народен човек.

РОЛЯТА И МЯСТОТО НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ В

ИСТОРИЯТА НА ФРАНЦИЯ И НА ЦЕЛИЯ СВЯТ
Ж орж ДУСЕН, член на ръководството на
Републиканския съюз на бившите бойци във Франция

Жорж Дусен е роден на 24 август 1931 г. в Лувие. Бил е ра­

ботник. През 1954 г. се включва в движението за мир в Хавър.
През 1955 г. става член на ФКП. В 1956 г. е изпратен в Алжир.
След завръщането си участва в политически събрания, на
които разяснява алжирските събития. Подведен под съдебна
отговорност за тази дейност и оправдан. Преселва се във Вил-
жюиф (Париж), където е избран в ръководството на организа­
цията на ФКП. Заема редица обществени постове: генерален
секретар на Съюза на доблестните мъже и жени, председател

139
на Международния комитет на детските и юношеските движе­
ния към СФДМ, първи помощник кмет на Вилжюиф, генерален
секретар на асоциацията “Франция-България” и други.

Скъпи другари,
Скъпи приятели,
Ръководството на Републиканския съюз на бившите бойци у
нас ми оказа честта да го представлявам сред вас, ветераните
от войната, която донесе поражението на нацистите и техните
съюзници. Въпреки че съм само един бивш боец от последната
френска колониална война в Алжир, но там аз и някои от мои­
те другари се борихме с чудовищните идеи на колониализма
и расизма, които пораждат ежедневно фашизъм. Ето защо за
мен като член на един съюз, създаден от Анри Барбюс и Пол
Ваян-Кутюрие, е особено щастие да чествувам заедно с вас
100-годишнината от рождението на Георги Димитров.
Борбата на Републиканския съюз на френските бивши
бойци още от основаването му в 1917 г. винаги е вървяла успо­
редно с борбата на Георги Димитров до края на живота му. И
нашият основател Анри Барбюс беше също до своята смърт
съратник на Георги Димитров. Именно Анри Барбюс свърза
Ромен Ролан с Георги Димитров в 1928 г., когато се постави
началото на нерушимата им бойна дружба.
Както се вижда, борбата за мир и срещу фашизма, водена
от края на войната в 1918 година до наши дни от българските
и френските борци, винаги е била съвместна и нейните корени
са в общата борба, подета от Георги Димитров, Анри Барбюс,
Ромен Ролан и всички антифашисти от нашите страни.
Французите, които познават Георги Димитров, се гордеят,
че този исполин на революционната борба изпитваше голямо
уважение към френския народ. Именно Георги Димитров казва­
ше: “Франция е страната, гдето, както е известно, работничес­
ката класа дава пример на целия международен пролетариат
как трябва да се води борбата против фашизма.” (Димитров,

140
Г., Съч. 1. Изд. Т.10, с.70). Там сърцето на подтисната Европа
биеше най-силно.
Той почувства това сърце съвсем отблизо, когато дойде
за първи път в Париж през 1928 г., за да се срещне с предста­
вителите на Комитета за защита на жертвите на белия терор
в България и на Балканите, създаден в 1926 година от Анри
Барбюс.
Комитетът Амстердам-Плейел бе другото обединително
звено, което събра всички апостоли на мира и антифашистката
борба, за да се противопоставят на войната и фашизма. Прави
чест на дейците на културата и науката, че подкрепиха идеи­
те, отстоявани от Георги Димитров и неговите политически
приятели, за създаване на фронт на миролюбивите и прогре­
сивните сили срещу фашистката заплаха, но беше необходим
целият блестящ гений на Димитров, за да спои съюза между
интелектуалците и представителите на работническата класа,
по това време все още твърде често пренебрегвани. Позволете
ми да цитирам един прогресивен поет от моята страна - Ле­
он Мусинак: “През 1932 г. обитавахме третия етаж на малък
частен хотел, собственост на възрастен актьор, на една тогава
все още тиха улица в квартала около Обсерваторията. Един
ден нашият приятел Пол Ваян-Кутюрие ме помоли да отстъпя
кабинета си на чуждестранен другар, който трябвало да живее
нелегално една седмица в Париж. Аз естествено приех молбата
му и в дома ми се появи човек с висок ръст, с живо лице, чийто
поглед правеше впечатление със светлината, която излъчваше.
Цялата фигура на човека с черните къдрави, причесани назад
коси, издаваше силна воля. Жестовете му бяха точно отмерени.
Интелигентността - блестяща. Ние разменихме само няколко
думи за “добре дошъл” на немски език, обаче аз веднага разб­
рах, че не беше германец, а по-скоро славянин, но не руснак.
Той пушеше пури и обичаше хубавото червено вино. Гостът
ми пращеше от здраве и прекарваше дълги часове, затворен
в моя кабинет. Много хора идваха да го посещават. Аз, раз­

141
бира се, запазвах пълна дискретност, но разпознах някои от
посетителите като Марсел Кашен и Анри Барбюс например,
придружени от чужденци - германци, холандци, белгийци и
няколко руси, по-точно другарите Стасова и Шверник.
На моя гост, изглежда, му харесваше тук, беше в добро нас­
троение и обичаше да съзерцава пейзажа от покриви, който
се простираше чак до хоризонта около куполите на Вал дьо
Грас и даже на Пантеона. Един ден моята малка племенница
Сатен Лод, която беше дошла да види жена ми, влезе внезапно
в кабинета. Нашият гост работеше пред библиотеката с неиз­
менната пура в уста. Аз дръпнах момиченцето за роклята да го
изведа, но гостът се втурна живо, вдигна високо на ръце детето
и на строгото му лице се разля пълна с нежност усмивка. Тази
усмивка и този поглед, които излъчваха дълбока човечност,
останаха живи в паметта ми.
Известно време след това, когато се развиваха събитията
около Райхстага, отваряйки една сутрин вестник “Юманите”,
видях на първата страница голяма снимка, която ми разкри,
че наш гост е бил другарят Димитров
Но трябва да кажем, че изключителното влияние на Геор­
ги Димитров във Франция достига своя апотеоз по време на
Лайпцигския процес. До процеса Георги Димитров беше един
български герой, герой на борбата за освобождението на ра­
ботническата класа, за щастието на своя народ. От Лайпциг­
ския процес насетне той не е вече само син на България, той
принадлежи на всички потиснати народи, на всички миролю­
биви и демократични хора, на всички борци срещу фашизма
и войната, за щастието на народите.
В моята страна това бяха разбрали всички онези, които
се вдигнаха на митинги и манифестации за освобождаването
му. Интелектуалци и работници от фабриките и строителните
обекти сляха своите гласове в един. Единни, те не се побояха
от буржоазната полиция и заляха улиците, за да протестират
срещу нацистката инсинуация, че неуморният организатор на

142
 масовата борба на трудещите се Георги Димитров е способен
да се отдаде на индивидуален тероризъм. За мнозина тези
демонстрации бяха бойното им кръщение в битката срещу
фашизма. Един мой приятел, герой от Френската съпротива,
ми разказа неотдавна как вечерта след една от тези демонс­
трации за солидарност с Георги Димитров бил арестуван и
изтезаван от френската полиция. Той подчерта, че тези акции
са подготвили борбата срещу френските фашисти през 1934 го­
дина, завършила с победа, и срещу нацистите през 1940 година.
Борбата, която Георги Димитров водеше в Лайпциг в интерес
на всички народи, внесе ново съзнание в народните маси. То
е, което доведе до надигането и до единството на всички ан­
тифашисти - трудещи се и интелектуалци, от градове и села.
В този смисъл Георги Димитров е и наш герой. Когато през
февруари 1934 година борците от моя съюз и другите антифа­
шисти се стекоха масово на площад “Конкорд”, за да попречат
на фашистите да завземат Националното събрание, техният
героизъм им бе вдъхнат от примера на Георги Димитров. Вер­
ни на идеите на Димитров и достойни негови последователи,
през този ден те като него принудиха фашистите да отстъпят
и поставиха основите на Народния фронт от 1936 година.
Народният фронт! На прогресивните французи е добре
из,вестна ролята на Георги Димитров за неговата победа. В
качеството си на генерален секретар на Коминтерна той бе
първият, който разбра и защити становището, че Народният
фронт във Франция отговаря на тактиката за изграждане на
единен народен фронт в борбата срещу фашизма. И френски­
те борци от онова време, творци на този Народен фронт, не
са го забравили. Ще цитирам думите на един от тях, Жорж
Коньо: “Георги Димитров е един от най-големите борци, кои­
то международното комунистическо движение роди. Когато
човек говореше с него или участваше в работна среща, която
той ръководеше, оставаше с впечатлението, че се намира в
присъствието на истински учител: без усилия, някак неусетно,

143
той съобщаваше на своя събеседник най-верните оценки на
положението, най-полезните указания. Когато си припомням
личните разговори с Димитров, неговите изказвания по време
на заседания, статиите му в периода преди войната, аз се учуд­
вам на две неща: практическия усет, с който той определяше
работническата политика, способна да прегради пътя на вой­
ната. Димитров се отличаваше от всички със способността да
долови във всеки момент същественото, най-характерното в
развоя на събитията..., сякаш беше от онези сътрудници на ис­
торията, на които тя доверяваше онова, което в даден момент
изискват съдбините на работническото движение... Колкото
общественикът Димитров беше проницателен и прозорлив,
толкова човекът Георги Димитров беше деликатен и добър.”
И за да завърша, предоставям най-после думата на един
от нашите големи поети на Съпротивата, Пол Елюар, който,
говорейки за Георги Димитров, употреби това кратко опреде­
ление: “Той беше нашият общ глас, по-точен и по-могъщ.”
Ето как ние, членовете на Републиканския съюз на бившите
бойци, чувстваме ролята и мястото на Георги Димитров в ис­
торията на нашата страна и на целия свят. Но това се отнася
до миналото. А настоящето? Казвам го съвсем ясно: Георги
Димитров продължава да е сред нас. Универсалността на ве­
ликите хора, оставили следа в историята, не е само в простран­
ството, тя е също във времето. И докато има нужда от борба
срещу фашизма, срещу подпалвачите на война, докато е нужно
да се мобилизират усилията на хората за създаване на фронт
на справедливостта и мира, учението и примерът на Георги
Димитров ще ни бъдат необходими. Това разбраха студентите
по история в университетския център Толбиак в Париж, които
дадоха на своя кръжок името на Георги Димитров.
Римският апел на ветераните от цял свят не беше ли ехо от
призивите на Георги Димитров? Духът на римския апел не е
ли духът на Георги Димитров?
Призивите на Георги Димитров за бдителност не са ли още

144
напълно актуални? Не е ли все още жизненоважно да призова­
ваме към единство всички, които искат да обуздаят тъмните
сили на войната и фашизма?
Другари, всеки черпи от собствения опит на своята страна
и на своя народ, но всички народи са солидарни, когато става
дума за щастието или нещастието на някой от тях. Всички ние
изживяваме болезнено потисничеството в Чили или Салвадор,
всички се радване на щастието на България или Куба, всички
се обогатяваме взаимно от победите на едни или други и обеди­
няваме от несполуките, които постигат някой народ. Ние сме
особено съпричастни с положението във Франция. Членовете
на моя съюз се радват на победата на демократичните сили
през 1981 година. Но тази победа не трябва да приспи нашата
бдителност. Ние забелязваме всеки ден върховете на айсберги­
те, възможните подводни скали за демократичните сили, които
са сега на власт. Избухват стачки, надигат се и реакционните
сили, зачестяват фашистките атентати. Всичко това не бива
да ни хвърля в паника, но то е за нас сигнал, че реакционните
и фашистките сили, готови отново да ни въвлекат в мизерия
и война, съвсем не са сложили оръжието си.
Ето защо ние подкрепяме всички апели на Световния съвет
на мира и участваме активно във всички инициативи за мир
и призиви за международна солидарност на народите. Ето
защо ние взехме участие в работата на Световния парламент
на народите за мир в София. Ето защо ние особено ценим
предложенията на Тодор Живков за ядрено разоръжаване,
направени по време на заключителните тържества във връзка
с 1300-годишнината на българската държава.
Ето защо ние ще бъдем винаги там, където е нужно за бор­
бата за Iмир и срещу фашизма. Ето защо, другари ветерани
от всички страни, дошли с увереността си в нашите днешни
завоевания и с надеждата за бъдещи победи за установяване
на окончателен мир за целия свят и за окончателна смърт на
фашисткото чудовище, аз ще заключа с последните редове от

145
писмото на Георги Димитров до Ромен Ролан и Анри Барбюс
през март 1934 година: “С радост мисля за деня, когато ние
отново ще застанем рамо до рамо срещу общия враг.” (Георги
Димитров, Писма, 1905-1949, С., 1962, с.276).
Да живее безсмъртната слава на Георги Димитров, син на
България и на цялото човечество!
Да живее нашата обща борба срещу фашизма, за мир!

РЕВОЛЮ ЦИОНЕР-ЛЕНИНЕЦ, ПАТРИОТ

И ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТ
Ген. -полк. Алексей Сергеевич ЖЕЛТОВ, председател на
Комитета на ветераните от войната в СССР

Роден на 15 август 1904 г. в Харков. Член на КПСС от 1929

г. По време на Великата отечествена война е член на Военния
съвет на Карелския фронт, 63-а армия, Донския, Югозападния
и III Украински фронт. Участвувал е в отбраната на Съветс­
кото Заполярие, в подготовката и провеждането на операци­
ите по разгрома на фашистките войски при Сталинград, в
освобождението на Украйна и Молдавия, Румъния, България,
Унгария, Югославия и Австрия. През 1953-1957 г. е началник
на Главното политическо управление на Съветската армия и
Военноморския флот, 1958-1959 г. - завеждащ отдел на ЦК на
КПСС, 1959-1971 г. - началник на Военнополитическата ака­
демия “В. И. Ленин”. Депутат във Върховния съвет на СССР
от 2,4 и 5 състав. През 1978 г. е удостоен със званието “Герой
на Съветския съюз”.

Скъпи другари, приятели,

Съветският комитет на ветераните от войната посрещна
с благодарност поканата на Централния комитет на борците
против фашизма и капитализма да вземе участие в срещата,
посветена на 100-годишнината от рождението на непреклонния
борец срещу фашизма и войната, последователен защитник на
λ

146
мира, демокрацията и социалния прогрес, изтъкнат деец на
българското и международното комунистическо и работничес­
ко движение Георги Димитров.
Ние, съветските комунисти, познаваме Димитров като непо­
колебим комунист-ленинец, посветил своя живот без остатък
на делото на пролетарската революция.
Лично за мен нашата днешна среща има, бих казал, особе­
но значение. През далечната 1944 година имах щастието да
се срещна и продължително време да разговарям с Георги
Димитров в Москва.
За пръв път името на Димитров влезе в моето съзнание по
време на обучението ми във Военната академия “М. В. Фрун­
зе” през 1934-1937 година. Преподавателите по обществени
науки ни запознаваха с неговата революционна дейност, с
борбата му против опортюнизма в международното работни­
ческо движение. И ние, тогава млади хора, се възхищавахме
от мъжеството и непреклонността, с които той защитава на
международната арена комунистическото движение, отстоява
делото на Великата социалистическа революция. Не са много
дейците на международното революционно движение, които
са се срещали с великия Ленин. Георги Димитров се среща с
Владимир Илич по време на Третия конгрес на Коминтерна
през 1921 година. Изучавайки историята на Септемврийско­
то въоръжено антифашистко въстание в България през 1923
година, ние се убеждавахме, че макар да е жестоко потушено,
то изиграва огромна роля в развитието на партията и за рево­
люционното възпитание на масите.
На нас, съветските хора, особено силно впечатление ни
направи Лайпцигският процес, по време на който Георги
Димитров в жесток двубой с фашизма успя да превърне ска­
мейката на подсъдимите в обвинителна трибуна. Както е
известно на всички, този процес завърши с провал: нелепите
обвинения и широкото протестно движение, обхванало целия
свят, принудиха фашисткия съд да оправдае Димитров и дру-

147
гите обвиняеми комунисти. По онова време вестник “Правда”
писа: “Моралното мъжество на Димитров разби на пух и прах
цялата фалшива инсценировка на фашисткия процес, наречен
съд. В основата на това морално мъжество лежи политическа­
та сила и целеустременост на пролетарския революционер.”
(Правда, №265, IX 1933).
Не едно десетилетие отмина от онези паметни времена, не­
узнаваемо се измени светът, но въздействието на Лайпцигския
процес върху международното работническо и комунистичес­
ко движение не намалява с течение на времето, а все повече
расте. И в това се крие величието на Димитров. На процеса
той защитаваше не само настоящето, но и бъдещето на това
движение.
Известно е, че още преди да бъде освободен от фашистките
затвори, на Георги Димитров беше дадено съветско поданс­
тво и след освобождаването му той пристигна в Съветския
съюз. През април-май 1934 година беше избран за член на
Политическия секретариат и на Президиума на Изпълнител­
ния комитет на Комунистическия интернационал, а на Седмия
конгрес на Коминтерна - за генерален секретар. Това беше
световно признание на неговите исторически заслуги в бор­
бата на международното комунистическо движение против
фашизма, на изключителните му качества на изтъкнат теоре-
Ίήκ марксист-ленинец, на неговия неизчерпаем революционен
опит. Седмият конгрес на Коминтерна, който се състоя от 25
юли до 20 август 1935 година, имаше историческо значение
за международното комунистическо, работническо и антифа­
шистко движение, тъй като на него беше определена новата
политическа ориентация, разработени бяха новата стратегия
и тактика на комунистическото движение.
След закриването на конгреса Георги Димитров беше погъл­
нат от работата по организиране на борбата срещу фашизма.
Той оказваше на цялото антифашистко движение не само прак­
тическа помощ, но и като теоретик. Неговите статии, интер­

148
 вюта, писма се печатат в комунистическата и демократичната
преса в много страни. В тях той защищава демократичните
завоевания на масите, бори се против бясното настъпление
на фашизма. Георги Димитров непрекъснато напомня, че ста­
ва дума не за някаква далечна опасност от фашизъм и война,
а за съвсем реална заплаха. Той неведнъж предупреждава за
надвисналата опасност от нова световна война.
Съветският народ, в това число и ние, военните, изучавай­
ки решенията на Седмия конгрес на Коминтерна, дълбоко
разбирахме цялата сериозност на приближаващите събития
и правехме всичко, за да се подготвим за изпитанията в бор­
бата с фашизма.
По време на Втората световна война Георги Димитров в
качеството си на генерален секретар на Коминтерна разви
широка и многостранна дейност: оказваше помощ на кому­
нистическите партии при организирането и ръководенето на
антифашистката борба, подпомагаше установяването на посто­
янна радиовръзка на Изпълнителния комитет на Коминтерна
с комунистическите партии, съдействаше за разгръщане на
партизанското движение в окупираните страни и в онези дър­
жави, където на власт бяха фашистите. Много време и сили
отделяше и за своята родина ·· България. По негова инициа­
тива е създадена Програма на Отечествения фронт, станала
основа за изграждане на широк народен фронт срещу фашиз­
ма. Прилагайки творчески учението на марксизма-ленинизма
към конкретните условия в България, той разработи въпроса
за народната демокрация като форма на диктатурата на про­
летариата. Успехите в социалистическото строителство в Бъл­
гария са едно от блестящите доказателства за правилността
на неговите идеи.
Георги Димитров вярваше в светлото бъдеще на своята
родина, вярваше в силите и творческите възможности на
българския народ. След победата на въоръженото въстание
в България на 9 септември 1944 година в телеграми, писма и

149
при срещи с представителите на ЦК на БРП(к) той набелязва­
ше основните задачи на българския народ през оня период,
като за най-главна и първостепенна считаше неговото участие
в окончателния разгром на хитлеристка Германия. Българс­
ките комунисти изпълниха тази задача. България премина на
страната на антихитлеристката коалиция, а нейната войска се
сражаваше рамо до рамо със Съветската армия в състава на
III украински фронт до окончателния разгром на фашистка
Германия, до победата през май 1945 година.
Георги Димитров спечели искрената любов и дълбокото,
действително всенародно уважение на съветските хора със сво­
ята неуморна, кипяща организаторска и политическа дейност
на революционер-ленинец, патриот и интернационалист.
Спомням си много ясно как по време на изборите за Върхо­
вен съвет на СССР през декември 1937 година Георги Димит­
ров бе избран за депутат в нашия вие законодателен орган,
член на който остана чак до своето заминаване за родината
през 1945 година. Добре помня и Указа на Президиума на Вър­
ховния съвет на СССР за награждаването му с орден “Ленин”
за изключителни заслуги в борбата срещу фашизма. Орденът
му беше връчен от председателя на ВЦИК Михаил Иванович
Калинин.
Аз имах щастието, както вече казах, лично да се срещна с
Георги Михайлович и да взема участие в приятелската беседа,
която се състоя в неговата московска квартира. Това се случи
в края на юли 1944 година. В навечерието на Яшко-Кишинев-
ската операция за утвърждаване на нейния план в Главната
квартира бяха извикани командващите II и III украински фронт
Родион Яковлевич Малиновски и Фьодор Иванович Толбухин
и първите членове на военните съвети при тези фронтове Иван
Захариевич Сусайков и Алексей Сергеевич Желтов. Плановете
на операциите на фронтовете бяха утвърдени от върховния глав­
нокомандващ Йосиф Висарионович Сталин след внимателно
и детайлно обсъждане. Във връзка с предстоящото излизане

150
на войските от нашия фронт на границата на България Йосиф
Висарионович ни препоръча да се срещнем и разговаряме с
Георги Димитров, който според него би ни оказал голяма по­
мощ със съветите си за решаването на практическите бойни
задачи при пресичането на границите на България и сражени­
ята на нейна територия.
Още същия ден, 31 юли, Фьодор Иванович и аз отидохме
при Георги Димитров в квартирата му. Посрещна ни едрият,
широкоплещест домакин, поздрави ни с приятелско ръкостис­
кане, представи ни стоящите редом с него миловидна жена и
мъж на около петдесет години: “Запознайте се, това са моята
съпруга Роза и Васил Коларов.” Ние веднага се досетихме, че
Сталин е предупредил Димитров за нашето посещение. След
това бяхме поканени в стаята, която по всяка вероятност слу­
жеше за кабинет. Седнахме около неголяма маса. След като се
поотпуснахме, предразположени от гостоприемството на дома­
кина и уюта на домашната обстановка, се състоя приятелски
разговор, който продължи дълго. Ние подробно разказахме за
целта на нашето посещение, за бойния дух на войските, който
се беше създал във връзка с предстоящите сражения и излиза­
нето на българската държавна граница, с освобождението на
народите от фашистка окупация. Малко помечтахме за вече не
толкова далечната победа над фашизма. Георги Димитров не
скриваше своето радостно вълнение - та нали ставаше дума
за освобождаването на неговата любима родина, която той
не беше виждал цели 20 години. След като ни изслуша и се
увери, че ние бихме искали да научим много за България, той
твърдо и уверено каза:
- Българите няма да стрелят срещу русите, те ще посрещ­
нат съветските войни като братя.
След това, показвайки дълбоко познание, направи подробна
характеристика на вътрешнополитическото положение на стра­
ната и изрази непоколебимата си увереност, че българският
народ ще даде своя принос за общата победа над фашизма.

151
 Георги Димитров много топло се изказа за Съветската
армия, за нейната историческа освободителна мисия в Евро­
па, за мъжеството на съветските воини. Сподели и мисли за
бъдещето на България.
Фьодор Иванович Толбухин и аз, стоплени от любезното
посрещане и дружеския разговор, от лични впечатления се
убедихме във величието на човека и бореца Димитров. Във
всичките му изказвания и разсъждения проличаваше големият
политик, който се стреми да проникне в утрешния ден, цялос­
тно да обхване и осмисли събитията, на които бе съдено да
станат исторически.
Беседата продължи няколко часа, но те преминаха неусетно
- толкова интересен и съдържателен беше разговорът с изклю­
чително обаятелния ни събеседник. Сбогувайки се с нас, Васил
Коларов и съпругата на Георги Димитров ни пожелаха големи
бойни успехи и по-скорошен разгром на фашизма.
Още същия ден ние напуснахме Москва, намирайки се под
незаличимото впечатление от срещата с Георги Димитров.
След разгрома на яшко-кишиневската групировка на про­
тивника в края на август 1944 година и излизането на Румъния
от войната срещу Съветския съюз войските на III украински
фронт стигнаха към 5 септември на българската граница. Те
бяха готови да водят бойни действия по всички правила на
съветското военно изкуство и натрупания боен опит. Към то­
ва ни принуждаваше 450-хилядната българска армия, както
и 20-те турски дивизии в Анадола, подготвени от Чърчил да
изпреварят навлизането ни на Балканите.
Обаче след като нашите разузнавателни части влязоха
в контакт с българските гранични части, в щаба на фронта
пристигна делегация от български другари. Ние се убедихме
в правотата на това, което ни каза Георги Димитров в Моск­
ва. Населението на България посрещаше съветските воини с
цветя, усмивки, приятелски прегръдки, в които един от първи­
те попадна намиращият се тук о.з. полковник Иван Михеевич

152
 Фастовец. По заповед на Главната квартира в 22 часа на 9
септември военните действия бяха преустановени. Движени­
ето на войските от нашия фронт се превърна в триумфално
шествие през България.
Под ръководството на Българската работническа партия
въстанието обхвана цялата страна и доведе до смъкване на
монархофашистката власт на 9 септември 1944 година.
По-късно Георги Димитров каза във връзка с това: “Съче­
танието на народното въстание на 9 септември 1944 година с
победоносното шествие на Съветската армия на Балканите не
само осигури победата на въстанието, но му придаде голяма
сила и размах.” (Димитров, Г., съч. 1, изд. Т.14, с.271).
Оттогава България, нейният свободолюбив народ-труженик
тръгнаха уверено по нов път - пътя на коренни социално-иконо­
мически преобразования и на социалистическата революция,
пътя на неотклонно укрепване и развитие на дружбата и всес­
транното сътрудничество със Съветския съюз.
Скъпи другари,
Обществеността в нашите страни широко отбеляза през
март тази година 34-ата годишнина от подписването в Москва
на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ меж­
ду СССР и НРБ. Този договор е рожба на кристално чистата
и животворна съветско-българска дружба, корените на която
се крият дълбоко в историята. Той стана образец за установя­
ване на нов тип междудържавни отношения, които могат да
съществуват само между братски социалистически страни,
обединени от общи цели и идеали. Договорът послужи като
надеждна основа за създаване и развиване на действително
равноправно сътрудничество и безкористна помощ.
Като отдаваме дължимото на тази голяма, историческа
крачка, ние особено подчертаваме изключителната роля в то­
ва дело на великия син на България, големия привърженик на
българо-съветската дружба Георги Димитров, чийто подпис
се намира под първия съюзен договор. За него икономическа­

153
та, политическата и духовната връзка със съветската страна,
дружбата със СССР бяха главният фактор, който гарантира
националната независимост и процъфтяването на България
като социалистическа държава.
В една от своите речи Георги Димитров каза, че отношени­
ето към Съветския съюз е водоразделът, пробният камък за
верността на всеки революционер, на всяка комунистическа
партия към марксизма-ленинизма и пролетарския интернаци­
онализъм.
Новият Договор за дружба, сътрудничество и взаимна
помощ, който беше подписан на 12 май 1967 година в София
от Леонид Илич Брежнев и Тодор Живков, откри поредната
ярка страница в богатия летопис на българо-съветските отно­
шения.
Като закрепи постигнатото през изтеклите десетилетия, той
разкри нови възможности за по-нататъшното разширяване, за­
дълбочаване и обогатяване на политическите, икономическите
и културните връзки между СССР и НРБ. Договорът отговаря
на насъщните стремежи на нашите народи да живеят в тясно
сътрудничество и да вървят в братско единство, рамо до рамо
към общата велика цел - комунизма.
Годините на социалистическото изграждане на вашата ро­
дина са прекрасен пример за животворната сила на съветско-
българската дружба и сътрудничество. През изтеклия период
са осъществени дълбоки преобразования във всички области
на развитието. Сега вашата страна разполага с мощна промиш­
леност и съвременно едро селско стопанство. Формирането
на новия човек и социалистическият начин на живот станаха
характерни черти на обществените отношения.
Днес Договорът за дружба, сътрудничество и взаимна по­
мощ се обогатява с ново съдържание благодарение на курса
за по-тясно сътрудничество и сближаване.
Този курс е повеля на времето. Набелязаният в договора
курс е реализация на новите изисквания и задачи, които обек­

154
тивно поставя пред нас развитието на световната социалисти­
ческа система.
В една от своите речи Леонид Илич Брежнев каза: “Ако ни
запитат какво значи социалистически интернационализъм,
ние бихме отговорили: вижте отношенията между България и
Съветския съюз. Това именно е социалистическият интернаци­
онализъм в действие.” (Брежнев, Л., Българският народ - наш
брат, приятел и съюзник, С., 1973, с.52).
Скъпи другари,
В мирно време три пъти посетих вашата страна със съветс­
ки военни делегации в качеството на началник на Военнополи­
тическата академия “В. И. Ленин”. Последното ми посещение
беше преди 7 години. Това е малък срок за историята на стра­
ната, но какви поразяващи промени среща човек на българска
земя при всяка крачка! Вашата столица пленява със своята
красота, прекрасна е нейната зелена премяна през пролетните
дни. Чувствува се уверената трудова крачка на народа-брат,
който твърдо стои на своята вековна земя и смело гледа в
светлия утрешен ден.
Позволете ми, скъпи български приятели, от все сърце да ви
пожелая крепко здраве, големи постижения в строителството
на развитото социалистическо общество, нови успехи в наша­
та съвместна дейност за претворяване в дела историческите
решения на Двадесет и шестия конгрес на Комунистическата
партия на Съветския съюз, на Дванадесетия конгрес на Бъл­
гарската комунистическа партия, в борбата срещу агресивната
политика на империализма, за тържеството на идеите на мира,
прогреса и социализма!
Благодаря ви за вниманието!

155
 ЗА К Л Ю Ч Е Н И Е

Третият етап в развитието на марксистко-ленинската иде­

ология - Единните фронтове и народнодемократическата дър­
жава - това е Димитровският етап. Неговото идейно-творческо
наследство и практически опит, утвърдили се в борбата против
фашизма в най-кръвопролитната война - Втората световна - и
в защита на социализма. Това е теория, организация, пропа­
ганда, морал, стил на работа и ръководство. Лични качества
- мъдрост, смелост, “страшният му поглед, обхващащ за миг
земното кълбо” (Илия Бешков). Това огромно идейно-тео­
ретическо богатство се съдържа в негови статии и трудове
(условно) от 1923 г. Неговите свободолюбиви идеи прозвуча­
ват от подсъдимата скамейка на Лайпцигския процес. Те са
утвърдени от най-представителния форум - Седмия конгрес
на Коминтерна. Успешно реализирани в годините на Втората
световна война и създаването на народнодемократичните дър­
жави, когато социализмът от една държава - Съветския съюз
- се превърна в световна социалистическа общност.
Дълг на последователите и почитателите на героя от Лайп­
циг и Генерален секретар на най-голямата световна партия
(определението е на Димитров) Третия комунистически интер­
национал да изследват това богатство и предложат алтернати­
ви за решаване на съвременни проблеми на обществото.
За целта е целесъобразно да се създадат:
Първо. Международен институт “Георги Димитров”. Пред­
мет и основна дейност на института следва да бъде творчес­
кото приложение на марксистко-ленинското учение на Георги
Димитров за настъплението на фашизма, Втората световна
война и създаването на народнодемократичната държава ка­
то нова форма на съветска власт. Институтът да се превърне
в център за идейно и организационно обединяване на левите
сили в международен план.

156
 Второ. В годините на Втората световна война под върхов­
ното ръководство на Георги Димитров се създаде уникално
масово въоръжено антифашистко съпротивително движение
в тила на фашистката хитлеристка коалиция, по същество
Втори фронт, който воюва на страната на антихитлеристката
коалиция Съветски съюз-Америка-Англия. Повече от три и по­
ловина милиона партизанска армия се сражава храбро срещу
фашистките армии, полицейските и жандармерийски части.
Те имат определен принос за победата на фашизма. Съвсем
основателно е наред с изтъкване ролята на Съветския съюз,
Англия и Америка, да се сочи и четвъртият фактор - въоръ­
жената антифашистка съпротива, съюзник на съюзническите
войски. Това тя заслужава.
Трето. В историята е утвърдено признанието на тримата го­
леми - Сталин, Рузвелт и Чърчил като ръководители на антихит­
леристката коалиция, приносът им за победата над фашизма.
Нищо не се споменава за четвъртия голям - Георги Димитров,
който ръководи тази милионна партизанска армия, воюваща
на страната на антифашистките сили. Съвсем основателно е
да се сочи и този четвърти голям. Това той заслужава.
Четвърто. Време е световната прогресивна общественост
да осъзнае, че след края на Втората световна война американ­
ският империализъм е главното зло за човечеството, който
десетилетия нарушава мира и тероризира различни страни
с локални войни. Негово престъпно дело са първата атомна
бомбардировка над Хирошима и Нагасаки, студената война,
престъпната доктрина “Дълес”, серията локални войни и конт-
рареволюционни преврати, довели до неизмерими материални
и човешки жертви.
Докога Европа на древна цивилизация, на велики соци­
ални учения, на Великата френска революция, на великата
Октомврийска социалистическа революция, на въоръжената
антифашистка съпротива в годините на Втората световна
война, завършила с победата над фашизма (9 май 1945 г.), на

157
световната социалистическа общност, Европа на народноде­
мократическите държави като нова форма на съветска власт,
ще продължава да сервилничи пред престъпната американска
администрация и ще обслужва агресивната й имперска поли­
тика за световно господство?
Крайно време е световната, действително демократична
общественост, и преди всички Европейският съюз, Русия и
Китай, да се организират и въстанат решително срещу амери­
канския империализъм под спасителния лозунг “американците
в Америка” да ги заставят да напуснат стотиците престъпни
военни бази на чужда територия и да се приберат в Америка.
Това отговаря и на интересите на американския народ. Само
тогава светът ще се спаси от злото “американски империали­
зъм”, ще се запази националното достойнство на народите.
Но за това е необходима единна марксистко-ленинска по­
литика и световна организация, подобна на Третия комунисти­
чески интернационал, както и мъдър авторитетен ръководител
като героя от Лайпциг Георги Димитров.

158
 ПОЛЗВАНИ АРХИВНИ източници
И ЛИТЕРАТУРА

Централен държавен архив на Република България

Централен партиен архив
Архив на фонд “Георги Димитров”
Георги Димитров, Дневник, С., 1997 г.
Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхс-
тага и Хитлеровия терор, С., 1933 г.
Димитров срещу Гьоринг, Втора част на Кафявата книга,
С., 1947 г.
Георги Димитров, Съчинения, Т. 7, 9, 10, 11, 14
Спомени за Георги Димитров, т. 1, 2, 3
Жан Меро, Георги Димитров - революционер на нашето
време, С., 1982 г.
Митю Исусов, Георги Димитров - жизнен път и политичес­
ки идеи, С., 2004 г.
Любомир Йорданов, Българският урок, С., 1982 г.

159
 СЪДЪРЖ АН ИЕ

Възникване и развитие на партизанското движение............. 7

Поведението на Георги Димитров пред
Лайпцигския съд - начало на обединяване
на антифашистките сили ............................................................14
Провалът на Гестапо. Спасяването на Димитров.................24
Димитров за подготовката на Седмия
конгрес на Коминтерна............................................................. 32
Учението на Димитров за Единните фронтове......................37
Георги Димитров - върховен ръководител
на въоръжената антифашистка съпротива
в тила на хитлеристката коалиция...........................................48
Реорганизация на Комунистическия интернационал...........52
Победата над фашизма на 9 май 1945 г...................................85
Димитров в България................................................................. 91
Предизвикан отговор - съвременният
фашизъм на САЩ...................................................................... 103

За правителство на Единния антифашистки

народен фронт и народна демокрация.................................. 109
Спасението - възраждане на Димитровското
учение за Единните фронтове и народната демокрация.... 121

С идеите на Димитров - партизански отряди и бригади... 126

Шарл Фридрих, Жорж Дусен, Алексей Желтов - за

Димитров.....................................................................................134
Заключение.................................... 156

160