Чети свободно… www.readbg.

com

Муамар Кадафи
Зелената книга

Изразявам своето голямо уважение към борческия български народ,

народ творец, чиито корени са дълбоко в историята, от епохата на траките,
живели на Балканския полуостров още IV—III хилядолетие пр.н.е.! Това е
народът, създал първото единение на национална основа през I хилядолетие
преди новата ера, когато общественият или националният фактор изиграва
основна роля за изграждането на това единство между тракийските племена
(точно така, както сочи „Зелената книга" в нейната трета част).
Мой дълг като международен будител е да отдам дължимото на този
народ в предговора на „Зелената книга", която е „евангелието на
съвременната епоха" и пътеводител на народите в преходния им път от
насилието и експлоатацията до джамахирията - държавата на масите, в която
властта, благата и оръжието са единствено в ръцете на народа чрез
народните конгреси и народните комитети.
Траките взеха участие в завоеванията на Александър Македонски през
IV век пр.н.е. и близо два века се съпротивляват на огромния натиск на
римляните. И накрая дедите на този народ се включиха като храбри бойци в
римските легиони, за да се възкачи техният вожд Максимилиян на престола
на Римската империя през III век. Важно е да се отбележи, че Спартак - вождът
на въстанието на робите през I век пр.н.е., беше тракиец.
Гвардията на император Септимий Север, роден в либийския град
Лептис, разположен на Средиземноморското крайбрежие, източно от
Триполи, в близост до днешния град Хомс, бе съставена от тракийски
войници. Съвременният европейски български народ, който е наследил
културата на траки, славяни и прабългари, не само че не познаваше
национализма, но беше и свързващото звено между европейската и източната
култура и познание, като усвояваше, без да проявява шовинизъм, опита на
едните народи и го предаваше на другите, без да губи своите древни
традиции. Изглежда, като че ли още в тези далечни времена, той бе възприел
Третата световна теория и нейната „Зелена книга"! Пак това беше народът,
който без шовинизъм възприе идеите и мисията на солунските братя Кирил и
Методий, с което засвидетелствува решително, че възприема пророческите
идеи на „Зелената книга"' за настъпването на епохата на джамахирията и края
на ерата на властта на правителствата, за настъпване ерата на партньорите
върху развалините на епохата на наемните работници. Доказателство за това
е историята на този народ, който възприе славянската азбука, православната
религия и апокрифните учения, които са оказали влияние на „Божествената
комедия" на Данте и софизма. Най-важното от тях е богомилството, което е
призив на джамахирията и което се бореше против официалните структури,
като ги смяташе, че са дело на дявола. Ние намираме днес в „Зелената книга"
нещо от богомилството, без дори да сме го познавали, което е доказателство
за универсалността на Третата теория и на „Зелената книга", за нейния
интернационализъм като плод на човешката цивилизация и резултат на
общата човешка борба за свобода и установяване на джамахирията.
Полуостров Атон стана притегателно място за монасите от всички места,
какъвто днес е Световният център на „Зелената книга". И от България
тръгнаха проповедници на християнството в Русия и дори старобългарският
език се превърна в официален държавен и църковен език там.
Това е народът, чийто син ръководи въстанието на робите през 74 г.
пр.н.е. и който роди свинаря Ивайло, ръководител на селското въстание през
1277 г. и станал цар. Това е първият народ, за който е известно, че е създал
занаятчийски сдружения в Османската империя, точно както е посочено във
втората част на „Зелената книга". Той първи създаде Централен
революционен комитет, който се превърна в начало на движението на
световните зелени революционни комитети. От това време масите бяха
подтикнати към славната народна революция, каквато бе Априлското
въстание през 1876 г. и революционната им борба продължи без връщане
назад. Деветосептемврийското въстание бе решителният удар срещу
фашизма, който се увенча с провъзгласяването на народнодемократична
власт. Новият живот в България сега трябва да се утвърди и неминуемо ще се
утвърди окончателно с изучаването на първата част на „Зелената книга" за
повсеместно изграждане на народни конгреси и комитети, без които няма
демокрация. „Зелената книга" отрича всяко представителство на народа.
Представителството е фалшификация, а парламентарната власт - илюзия.
Обявената на Девети септември 1944 г. власт ще бъде утвърдена
окончателно в икономически и социален план чрез изучаването на втората
част на „Зелената книга", която превръща наемните работници, независимо
кой ги наема - държавата или отделни лица, в равноправни партньори. Според
нея домът става собственост на този, който живее в него. Всеки се грижи сам
за собствения си дом. Учебните заведения се управляват и обслужват от тези,
които учат в тях.
Великият български народ ще пожъне плодовете на историческата
борба, взела десетки хиляди жертви в решителната битка за освобождение
през 1941-1945 г., само чрез установяването на народна власт посредством
народните конгреси и народните комитети и създаването на Генерален
народен конгрес, съставен от секретарите на конгресите и комитетите, както
и секретарите на професионалните съюзи и обединения, чрез създаването на
Генерален народен комитет, включващ секретарите на отрасловите народни
комитети, чрез създаването на общество на равноправни партньори, а не на
наемни работници.
Напред!
Непрестанна революционна борба!

ПЪРВА ЧАСТ

Решение на проблема за демокрацията

(Власт на народа)

Политическият аспект на Третата световна теория

Инструментът за управление

„Инструментът за управление е първостепенният политически

проблем, с който се сблъскват човешките общества."„Даже в повечето случаи
конфликтът в семейството е резултат от този проблем."
„Този проблем стана много сериозен след създаването на
съвременните общества."
Народите днес са изправени пред този вечен проблем, а обществата
страдат от много опасности и тежки последици, произтичащи от него, като
досега нито едно общество не е успяло да намери неговото окончателно и
демократично решение. Зелената книга дава окончателното решение на
проблема за инструмента за управление.
Всички съществуващи днес в света политически системи са резултат
на борбата за власт между инструментите за управление - било то мирна, или
въоръжена борба между класи, секти, племена, партии или просто
отделни лица. При това резултатът е винаги победа на инструмента за
управление -отделната личност, група лица, партия или класа, и поражение на
народа, т.е. поражение на истинската демокрация. Политическата борба, в
резултат на която побеждава например кандидатът, набрал 51 на сто от
гласовете на избирателите, води до установяването на диктаторски
инструмент за управление, облечен във фалшивата тога на демокрацията, тъй
като 49 на сто от избирателите се оказват под властта на инструмент за
управление, за който те не са гласували, а им е бил наложен, което
практически е диктатура. Подобна политическа борба води до победата на
такъв инструмент за управление, който представлява малцинството. Това
става когато гласовете на избирателите се разпределят между отделните
кандидати, при което един от тях получава повече гласове, отколкото всеки
един от останалите поотделно. Ако обаче гласовете на кандидатите, получили
по-малко гласове, се сумират, ще се окаже, че те представляват подавляващо
мнозинство. Независимо от това, за победител се счита кандидатът с по-малко
гласове и при това неговият успех се разглежда като законен и демократичен,
докато на практика се установява диктатура, под прикритието на фалшивия
облик на демокрацията. Такава е истинската същност на преобладаващите
политически режими днес в света, които явно фалшифицират истинската
демокрация и представляват диктаторски режими.

ПАРЛАМЕНТИТЕ

Никакво представителство на народа, представителството е измама.

Парламентите представляват гръбнакът на съвременната

традиционна демокрация, господствуваща в света. Парламентът се явява
измамно представителство на народа, а парламентарната система - илюзорно
решение на проблема за демокрацията. Парламентът е основата на
представителството на народа, но сама по себе си тази основа е
недемократична, тъй като демокрацията означава власт на народа, а не власт
на онези, които действуват от негово име.
Самото съществуване на парламента означава отсъствие на народа от
участие във властта. Истинската демокрация е възможна единствено при
участието на самия народ, а не на негови представители.
Парламента не е власт на народа
.Парламентите се превърнаха в законна бариера между народите и
упражняването на властта, отстранявайки масите от участие в политиката и
монополизирайки върховната власт вместо тях. При това на народите не
остава нищо друго освен чисто фалшивата външна проява на демокрацията,
изразяваща се в правото им на стоене на дълги опашки, за да пуснат своите
изборни бюлетини в избирателните урни.
За да разкрием обаче истинската същност на парламента, ние трябва
преди всичко да потърсим откъде произлиза самият той. Парламентът се
избира или от населението по избирателни окръзи, или от една партия или
партийна коалиция, или се назначава. Всички тези методи не могат да бъдат
считани за демократични, тъй като разпределението на населението по
избирателни окръзи означава, че един депутат в парламента представлява
хиляди, стотици хиляди и дори милиони хора, в зависимост от броя на
населението.

Парламентите са фалшификация на демокрацията.

Това означава, че отделният депутат не е свързан с никакви народни

организационни връзки с избирателите, тъй като той, както и останалите
депутати, се считат за представители на целия народ. Такова е изискването на
господствуващата традиционна демокрация. В резултат на това масите са
напълно откъснати от депутата, който на свой ред напълно се изолира от тях.
При това веднага след като получи техните гласове той монополизира
върховната власт на масите и правото да решава техните въпроси и дела.
По този начин ние виждаме, че традиционната демокрация,
господствуваща в съвременния свят, осигурява на депутата в парламента
неприкосновеност и го окръжава със свещен ореол, лишавайки от това
обикновените прости хора.
Това означава, че парламентите са се превърнали в средство за
узурпиране и присвояване на властта на народа, поради което народите днес
притежават правото по пътя на народната революция да се борят за
унищожаване на средствата и инструментите за монополизиране на
демокрацията и узурпиране на суверенната воля на масите в лицето на така
наречените парламенти, като провъзгласят с пълен глас новия принцип -
никакво представителство вместо народа!
Ако обаче парламентът е сформиран от една партия в резултат на
нейната победа на изборите, то той вече се явява не парламент на народа, а
партиен парламент, който представлява дадена партия, а не самия народ. По
същия начин изпълнителните органи на властта, назначавани от подобен
парламент, представляват властта на удържалата победа на изборите партия,
а не властта на народа.
Същото се отнася и за парламента, в който всяка партия получава
определен брой места. Заелите тези места депутати се явяват представители
вече на своите партии, а не на народа. Така и органите на властта, изградени
от тази коалиция на партии, представляват власт на коалиционните партии, а
не власт на народа. В условията на такива режими народът става жертва на
междуособните борби, като борещите се за власт политически инструменти и
сили го мамят и експлоатират, за да се доберат до неговите гласове, докато
самите хора стоят мълчаливо на дълги опашки, за да пуснат своите бюлетини
в избирателните урни точно така, както хвърлят късчета хартия в кофите за
боклук.
Такава е традиционната демокрация, господствуваща в целия свят,
независимо дали съществуващата система е еднопартийна, двупартийна,
много-партийна или система, при която няма партии. Оттук става ясно, че
представителството е измама. Що се отнася до парламентите, формиращи се
на основата на назначаването на отделните депутати или по правото на
наследяване на депутатските места, то те изобщо не спадат към нито една от
формите на демокрацията. При това, понеже системата за избори на
парламенти се основава на агитацията за спечелване на гласове, тя
представлява демагогска система в пълния смисъл на думата, тъй като
гласовете могат да се купуват или фалшифицират. И наистина бедните не
могат да водят изборни борби, в които винаги богатите и само богатите
побеждават.
Теорията за представителното управление е била издигана от
философи, мислители и писатели още в онова време, когато народите, без да
осъзнават това, са били водени като стадо от крале, султани и завоеватели.
Максималното, което са желаели народите в онези времена, е било да имат
някакви свои представители при тези управници, които даже и това са им
отказвали. Така народите са изминали дълъг и мъчителен път на борба,
преди да осъществят онова, към което са се стремели. Но днес, след победата
на епохата на републиките и началото на ерата на народните маси, става
абсурдно демокрацията да бъде в ръцете на малка шепа депутати, които да
представляват широките маси. Това е вече остаряла теория и изживяла
времето си практика. Властта трябва да принадлежи изцяло на народа.
Най-жестоките диктатури, които някога е познавал светът, са
съществували под сянката на парламентарните режими.

ПАРТИЯТА

Партийната система унищожава демокрацията!

 Партията е съвременната форма на диктатура. Тя е модерният
диктаторски инструмент за управление, тъй като партията означава власт на
една част над общото цяло. Доколкото партията не е отделна личност, то
привидността на формалната демокрация се създава чрез образуването на
парламенти, комитети, а така също и с помощта на пропагандата, провеждана
от нейните членове. Партията по никакъв начин не представлява
демократичен инструмент, тъй като е съставена от група хора, обединени от
общи интереси, общи възгледи, обща култура, идеология или територия. Тези
хора създават партия, за да реализират своите интереси, да наложат своите
възгледи и да разпространят господството на своята идеология върху цялото
общество. Тяхната цел е да се доберат до властта под формата на
осъществяване на техните политически програми. От гледна точка на
истинската демокрация е абсолютно недопустимо те да управляват целия
народ, тъй като народът означава съвкупност от множество интереси,
убеждения, вярвания, настроения и територии.

Членуването в партия е измяна!

Партията е диктаторски инструмент за управление, позволяващ на

привържениците на определен мироглед или на хора с еднакви интереси да
властвуват над целия народ. Партията е малцинство в сравнение с народа.
Целта на образуването на която и да е партия е създаването на средство или
инструмент за управление на народа, т.е. управление с помощта на партията
над онези, които са извън нея. Партията се изгражда на основата на
деспотичната авторитарна теория за управление на партийните членове над
останалата част от народа. При това се смята, че идването на власт е
средството за осъществяване на партийните цели, които се предполага, че
съвпадат с целите на народа. Тази теория, призвана да оправдае диктатурата
на партията, представлява същата теория, въз основа на която се изгражда
всяка една диктатура. При това броят на партиите не променя същността на
теорията. Нещо повече - с увеличаване на броя на партиите се засилва и
остротата на борбата за власт.
Междупартийните борби за власт водят до ликвидиране на основите
на всички завоевания на народа и подкопават устоите на всички програми в
услуга на обществото. Тази борба, ликвидираща завоеванията на народа и
саботираща тези програми, служи за оправдание на опитите на
съперничещата партия да подкопае почвата под краката на управляващата
партия и да заеме нейното място.
В междупартийните борби партиите прибягват, ако не до оръжие,
което е рядко, то обикновено до очерняне и отричане на взаимната си
дейност. Подобна борба неизбежно засяга върховните и най-жизнени
интереси на обществото. При това част от тези интереси, ако не и всичките,
стават жертва в мелницата на борбата за власт между отделните инструменти
за управление, тъй като накърняването на тези интереси служи за засилване
и потвърждаване на аргументите, използвани от опозиционната партия или
партии в нейната борба срещу управляващата партия или коалиция от
партии. Опозиционната партия, която по своя характер също представлява
инструмент за управление, за да се добере до властта, безспорно следва да
свали намиращия се на власт друг инструмент за управление. Ето защо
опозиционната партия се опитва всячески да отрече напълно всички негови
действия, да постави под съмнение неговите планове, дори ако тези планове
са в интерес на обществото, като по този начин докаже неговата обществена
непригодност като средство за управление. Така интересите на обществото и
програмите и плановете за социално развитие се принасят в жертва на
междупартийните борби за власт. Следователно независимо от атмосферата
на политическа активност, създавана от борбата между различните партии в
условията на много-партийната система, тази борба, от една страна, е
политически, икономически и социално пагубно разрушителна за
обществото, а от друга - води до победата на друг инструмент за управление,
подобен на предшествуващия го, или с други думи води до падането на една
партия и до победата на друга, което във всички случаи е поражение на
народа, поражение на демокрацията. Наред с това партиите са продажни и
могат да бъдат подкупвани както отвън, така и отвътре.
По своята същност партията първоначално се създава като
представител на интересите на народа. По-нататък ръководството на
партията става представител на интересите на партийните членове и накрая
ръководителят на партията се превръща в представител на нейното
ръководство. Напълно очевидно играта на партия се превръща в лицемерен
фарс под формата на демокрация, но по същество - поставен на основата на
егоизма и деспотизма, в чиито устои дълбоко са заложени политиканството,
маневрирането и политическите игри и трикове. Всичко това потвърждава, че
партийната система е съвременното средство за диктатура. При това тя
представлява явна, неприкрита форма на диктатура. Досега светът все още не
е преодолял партийната система и тя напълно справедливо може да бъде
наречена диктатура на съвременната епоха.
Парламентът, формиран от победилата партия, представлява
парламент на дадената партия, а изпълнителната власт, която на свой ред
изгражда този парламент, става власт на партията над народа. Властта на
партията, която, както се предполага, представлява интересите на целия
народ, на практика е заклет враг на другата част от народа в лицето на
опозиционната партия или партии, или техните привърженици сред народа.
 Опозицията не е форма на народен контрол върху властта на
управляващата партия. На практика тя само изчаква удобния за нея момент,
за да заеме нейното място на кормилото на властта. В рамките на
съвременната демокрация законен орган за контрол е парламентът, който в
своето мнозинство е съставен от членове на управляващата партия, т.е.
контролът се намира в ръцете на управляващата партия, а властта - в ръцете
на партията, осъществяваща контрол. Така става ясна из-мамността,
фалшивостта и несъстоятелността на господствуващите в съвременния свят
политически теории, на чиято основа възниква съвременната традиционна
демокрация.

„Партията представлява част от народа, а суверенитетът на народа е

неделим."
„Партията управлява от името на народа, а истината е, че не може да
има представителство от името на народа."

Партията - това е племето в съвременната епоха. Тя е секта.

Обществото, в което управлява една партия, по нищо не се отличава от
обществото, управлявано от едно племе или секта. Това е така, защото
партията, както беше посочено вече по-горе, изразява гледищата на една част
от народа или интересите на един обществен слой, на една идеология или на
един териториален район. Такава партия е малцинство по отношение на
целия народ, така както са малцинство (в сравнение с народа) и племето или
отделната секта, обединявани от общи интереси или единна сектова вяра
или идеология. На основата на тези общи интереси или идеология се създава
общ мироглед, като единствената разлика между партията и племето е
кръвната връзка при племето, която между впрочем би могла да съществува и
при партията в периода на нейното зараждане.
Борбата за власт между партиите абсолютно по нищо не се отличава от
борбата за власт между племената или отделните секти. И ако днес племенно-
сектовата система се отхвърля и политически отрича, то по същия начин би
трябвало да се отхвърли и отрече и партийната система, тъй като и двете
системи следват един път и водят до едни и същи резултати.
Междуплеменните и междусектови - борби оказват върху обществото същото
отрицателно и разрушително въздействие, каквото и борбата между
партиите.

КЛАСАТА
 Класовата политическа система е същата както партийната,
племенната или сектовата система. Класата, така както партията, племето или
сектата, налага своето господство над обществото. Класата, както партията,
племето или сектата, представлява определена група хора от обществото,
обединени от общи интереси. Тези общи интереси се формират на основата на
кръвна връзка, обща идеология, култура, географска общност и жизнено
равнище. Класата, както партията, племето или сектата, също така възниква в
резултат на едни и същи фактори, водещи до еднакви резултати, при които
кръвните връзки, общите убеждения, културата, жизненото равнище и
географската общност създават и единна представа за това, как да бъдат
реализирани тези интереси. Тази група хора приема обществена форма като
класа, партия, племе или секта, в резултат на което се превръща в социален
инструмент, действуващ с политически средства за реализиране на идеите и
интересите на съответната група. Във всички случаи народът не е нито класа,
нито партия, нито племе или секта, които са само част от него и
представляват малцинство в народа. Ако в обществото се установи
господството на дадена класа, партия, племе или секта, то съответно
господствуващият режим в него ще бъде диктаторски. Наред с това класовата
или племенната коалиция са за предпочитане пред една партийна коалиция,
тъй като народът в основата си се състои от съвкупност от племена и рядко
има хора, които не принадлежат към някакво племе. При това всички хора
принадлежат и към определени класови прослойки. Що се отнася до партията
или партиите то те не включват целия народ в своя състав, откъдето следва,
че партията или партийната коалиция представлява малцинство пред лицето
на широките народни маси, оставащи извън тях. От гледна точка на
истинската демокрация не може да бъде оправдана дадена класа, смазваща в
името на своите интереси останалите класи, така както не може да се
оправдае и една партия, смазваща останалите партии в името на собствените
си интереси, племето, смазващо останалите племена заради своите интереси,
или една секта, която смазва останалите секти, пак в името на интересите си.
Да се допусне подобно неограничено смазване на останалите би означавало да
се отхвърли логиката на демокрацията и да се следва логиката на силата.
Подобни действия са явно диктаторски, тъй като те не отговарят на
интересите на цялото общество, което съвсем не се състои само от една класа,
едно племе, една секта или от членовете на една партия. За такива действия
няма оправдание. Твърдението, че обществото се състои от много групи, една
от които елиминира останалите, за да остане само тя, служи единствено за
оправдание на диктатурата.
Следователно подобни действия не отговарят на интересите на цялото
общество, а служат единствено на интересите на една класа, едно племе, една
секта или партия, т.е. на интересите на онези, които заемат мястото на
обществото. Тези елиминиращи действия в основата си са насочени срещу
онези членове на обществото, които не принадлежат към дадена партия,
класа, племе или секта.
Обществото, разкъсвано от междупартийни борби, е подобно на
обществото, раздирано от борби между племената или сектите.
Партията, която се създава от името на дадена класа, автоматически
подменя тази класа, продължавайки и по-на-татък, докато измести и класите,
враждебни на собствената й класа.
Ставайки приемник на обществото, класата наследява и присъщите му
черти, т.е., ако работническата класа смаже останалите класи, то тя започва да
олицетворява обществото, превръща се в негова материална и социална
основа. Доколкото приемникът като правило приема и характерните черти на
този, когото наследява, с течение на времето, макар и не изведнъж, в самата
работническа класа започват да се проявяват качествата и белезите на онези
класи, които тя е смазала. Така работническата класа с течение на времето
сама преминава на характерните за наследените класи позиции, превръщайки
се в общество, на което са свойствени противоречията на старото общество. В
началото се появяват различия в материалното и духовно равнище на
отделните членове на обществото, като постепенно се създават обществени
слоеве, автоматично превръщащи се в класи, наподобяващи по-рано
смазаните, с което борбата за власт започва отново. Първоначално всяка
отделна група хора, след това всяка прослойка и накрая всяка нова класа,
всички те, започват да се опитват да се превърнат в инструмент на властта.
Материалната база на обществото е нестабилна, тъй като нейната
природа, от друга страна, е също социална. До известно време
съществуващият инструмент за управление на единната материална
обществена база може да има стабилен характер, но веднага щом в недрата на
същата тази единна материална база започнат да се зараждат нови
материални и социални явления, тази стабилност ще изчезне.
Всяко общество, в което се води класова борба, в миналото е било
общество на една класа, породила по силата на неизбежния закон за
развитието на нещата тези класи, влезли по-късно в борба помежду си.
Класата, която отнема собствеността на друга класа и си я присвоява,
за да укрепи властта в свои ръце, скоро открива, че тази собственост оказва
върху нея същото влияние, което тя по-рано е оказвала върху цялото
общество.
Накратко, опитите да се унифицира материалната база на обществото,
за да се разреши проблемът за управлението или за да се реши борбата в
полза на една партия, една класа, секта или племе, са завършвали с неуспех,
така както и опитите да се удовлетворят интересите на масите чрез
избирането на техни представители или чрез допитване до тяхното мнение с
провеждането на референдуми. Повторението на подобни опити е, от една
страна, само губене на времето на хората, а от друга - подигравка с народите.
РЕФЕРЕНДУМЪТ
Референдумът означава фалшифициране на демокрацията. Тези, които
казват „да", и онези, които казват „не", на практика не изразяват волята си. Те
са обречени от съвременната демокрация на мълчание и не им се разрешава
да кажат нещо друго, освен само една дума: да или не.
Това е най-жестоката и безмилостна форма на диктаторски режим.
Този, който казва „не", би трябвало да има възможност да обясни причините
за това и защо не е казал „да", а онзи, който казва „да", би трябвало да
мотивира съгласието си и да обясни защо не е казал „не". Би трябвало да се
знае какво иска всеки един в действителност и какви са съответно причините
за изразеното одобрение или несъгласие. Тогава какъв е пътят, който трябва
да следват масите, за да се освободят завинаги от епохата на тиранията и
диктатурата?
Доколкото ключовият въпрос в целия проблем за демокрацията е
въпросът за инструмента за управление, който намира израз в борбите между
партиите, класите и отделните личности, а изборите и референдумът са били
измислени, за да прикрият несполуката на несъвършените опити да се реши
този проблем, неговото решение може да се намери в създаването на нов
инструмент за управление, който да бъде различен от предишните,
пораждащи конфликти, и който да не представлява само една част от
обществото. С други думи необходимо е създаването на такъв инструмент,
който да не бъде нито партия или класа, нито секта или племе. Такъв
инструмент следва да бъде целият народ, а не негови представители или
други упълномощени лица. Никакво представителство вместо народа.
Представителството е измама. Ако бъде възможно да се създаде подобен
инструмент, то с това проблемът би се решил и би била осъществена народна
демокрация на практика. Човечеството завинаги би приключило с епохата на
тиранията и диктаторските режими, чието място ще се заеме от властта на
народа.
Зелената книга предлага окончателното решение на въпроса за
инструмента за управление и очертава пред народите пътя на прехода от
епохата на диктатурата към епохата на истинската демокрация.
Тази нова теория се базира на властта на народа без никакви форми на
представителство. За разлика от старите несъвършени и несериозни опити за
осъществяване на пряка демокрация, които не можаха да намерят
практическо приложение поради отсъствието на народна организация на по-
ниски нива, новата теория осъществява пряката демокрация планомерно и
ефективно.

НАРОДНИ КОНГРЕСИ И НАРОДНИ КОМИТЕТИ

Без народни конгреси няма демокрация!

Единственото средство за осъществяване на народната демокрация са

народните конгреси.
Всяка друга система за управление, освен народни конгреси, е
недемократична. Всички системи за управление, господствуващи в света днес,
са недемократични, освен ако не се придържат към този метод. Народните
конгреси са крайната цел на движението на народите към демокрация.
Народните конгреси и народните комитети са крайният резултат на
борбата на народите за демокрация.
Народните конгреси и народните комитети не са плод на фантазията, а
са резултат от развитието на човешката мисъл, усвоила целия опит на
човечеството в борбата за демокрация.
Пряката демокрация е идеалният метод, който, ако бъде осъществен
на практика, не може да бъде предмет на спор и разногласия. И тъй като не е
възможно целият народ, независимо каква е неговата численост, да се събере
заедно, за да обсъжда, изучава и определя своята политика, народите са се
отклонили от пряката демокрация, останала чисто утопична идея, откъсната
от действителността. Вместо нея са се появили многочислени теории за
управление - парламенти, партийни коалиции, референдуми. Всички те са
довели до изолация на народа от упражняването на политическа дейност,
узурпиране на неговия суверенитет и монополизиране на властта и
политиката от страна на следващите един след друг инструменти за
управление, борещи се за власт - от отделната личност до класата, сектата,
племето, парламента и партията.
Комитети навсякъде!
Зелената книга в забележителна и конкретна форма обявява на
народите откриването на пътя към пряката демокрация. Тъй като няма
интелигентен човек, който да не е съгласен, че пряката демокрация е
идеалният метод за управление, независимо че досега не беше възможно
неговото прилагане, а Третата световна теория на свой ред ни предлага
реален опит на пряка демокрация, то с това може да се смята, че проблемът за
демокрацията в света е окончателно решен. На масите не им остава нищо
друго, освен да се борят за ликвидирането на всички съществуващи форми на
диктаторско управление в света, лицемерно наричани различни форми на
демокрация - от парламентите до сектата, племето, класата, еднопартийната,
двупартийната или многопартийната система.
За демокрацията има само един метод и само една теория.
Многообразието и различията между режимите, наричани
демократични, е само още едно доказателство, че те не са демократични.
Властта на народа има само един израз и нейното осъществяване е възможно
само по един начин и това са народните конгреси и народните комитети.
Без народни конгреси няма демокрация. Комитети навсякъде.

Първоначално народът се разделя на базови (низови или първични)

народни конгреси. Всеки конгрес избира свой секретариат. На основата на
секретариатите на народните конгреси се формират народни конгреси, които
вече не са базови. (Бел. пр.: общински, околийски или окръжни.) По-нататък
масите, обединени в тези базови народни конгреси, избират
административни народни комитети, които заменят правителствената
администрация и поемат в свои ръце управлението на всички обществени
отрасли. Народните комитети, управляващи обществените отрасли, носят
отговорност пред базовите народни конгреси, които определят тяхната
политика и следят за нейното провеждане и изпълнение. По този начин
управлението става наистина народно, народен става и контролът, като се
слага край на отживялото понятие за демокрация, според което:
демокрацията е контрол на народа върху правителството. а негово място се
установява правилното определение, че демокрацията е народен
самоконтрол. Всички граждани, които са членове на народните конгреси,
принадлежат служебно или професионално към различни обществени групи
и слоеве. Ето защо наред с участието им като членове в базовите народни
конгреси или народните комитети, те са длъжни да създадат и свои
специални професионални народни конгреси.
Въпросите, обсъждани от народните конгреси и народните комитети,
окончателно се формулират в Генералния народен конгрес, където съвместно
се събират секретариатите на народните конгреси и на народните комитети.
Задачите за работата на Генералния народен конгрес, който заседава
периодично или един път в годината, се поставят на свой ред пред народните
конгреси и народните комитети, за да започне изпълнението им от страна на
народните комитети, които са подотчетни и отговорни пред базовите
народни конгреси.
 Генералният народен конгрес не представлява форум от отделни
членове или личности, така както това еестествено в парламентите. Той е
място за среща на народните конгреси на народните комитети.
Така окончателно, категорично се решава проблемът за инструмента
за управление и се слага край на съществуването на диктаторските форми на
управление. Инструмент за управление става народът и завинаги се решава
проблемът за демокрацията в света.

ЗАКОНЪТ НА ОБЩЕСТВОТО

Друг проблем наред с проблема на демокрацията е проблемът за

инструмента за управление, който, въпреки че в отделни исторически
моменти е намирал разрешение, все още не е получил окончателно, цялостно
решение в съвременната епоха. Необосновано и недемократично е
възлагането на един комитет или парламент да изработва законите на
обществото, както неправомерно и недемократично е те да бъдат анулирани
или коригирани от отделна личност, комитет или парламент.
И така, какви са тогава законите на обществото? Кой ги създава? Какво
е тяхното значение за демокрацията?
Естествените закони на всяко общество са обичаите или религията.
Всеки опит да се установят други закони, непроизтичащи от тези два
източника, е нелогичен и безплоден.
Конституциите не са закон на обществото. Конституцията
представлява изкуствено създаден основен закон, който се нуждае от
определен източник, на който да се базира и който да оправдава неговото
съществуване. Проблемът за свободата в съвременния свят се поражда от
факта, че конституциите, превърнали се в закон на обществото, не се базират
на нищо друго, освен на концепциите и на постановките на господствуващите
в света дик-таторски органи за управление, като се започне от отделната
личност и се стигне до партията. Доказателство за това са различията в
отделните конституции, независимо че свободата на човека може да бъде
само една. Причината за тези различия се крие в разликата във възгледите и в
постановките на отделните инструменти за управление, което убива
свободата в системата на съвременния свят. Методът, до който органите за
управление прибягват при установяване на властта си над народите, е
определен в конституцията, като хората са принудени да му се подчиняват по
силата на законите, произтичащи от конституцията, която на свой ред е плод
на настроенията и убежденията на средствата за управление.
 Законът на диктаторските средства за управление е подменил
естествения закон. Изкуствено създадените закони са заели мястото на
естествените закони и са загубили своите основни критерии. Човекът си
остава човек навсякъде, единен по природата на своето създание и по своите
чувства. Ето защо естествените закони са логично приемливи за всеки човек.
Впоследствие конституциите, като изкуствено създадени закони, престават
да гледат на човека като на единно по своята човешка природа същество.
Единственото оправдание за подобно гледище остава стремежът на
различните инструменти за управление, било то отделна личност или
парламент, партия или класа, да наложат своето господство над народите.
Така виждаме как обикновено се променят конституциите, когато се
сменят средствата за управление, с което се доказва, че конституциите не са
естествен закон, а волонтаристичен продукт на настроенията на органите за
управление и съществуват, за да служат на техните интереси.
Тази сериозна опасност за свободата се крие в изгубването от
човешкото общество на истинските закони и в тяхната подмяна с изкуствено
създадено законодателство, метод желан и практикуван от различните
органи за управление, за да наложат своята власт над масите. На практика би
трябвало обаче методът за управление да съответствува на законите на
обществото, а не обратното.
Следователно законите на обществото не са предмет, който да се
нуждае от редакция и формулировка. Значението на законите се крие в
тяхната същност като основен критерий за разпознаване на истината от
лъжата, на правдата от неправдата, на правата на човека от неговите
задължения.
Там където обществото не притежава свещени закони, опиращи се на
трайни норми, неподлежащи на промени или подмяна от страна на който и да
е от съществуващите инструменти за управление, свободата е поставена под
заплаха. Нещо повече - органите за управление сами би трябвало да бъдат
задължени да се придържат към законите на обществото. Въпреки това
народите днес във всички краища на света се управляват чрез изкуствено
създадени закони, които подлежат на промени или анулиране в зависимост от
борбата за власт между инструментите за управление.
Допитванията до народите под формата на референдуми по
приеманите конституции понякога не е достатъчно, тъй като референдумите
по своята същност изопачават демокрацията и не позволяват нищо друго,
освен едносричния отговор с „да" или „не". Освен това народите са заставени
да взимат участие в референдумите по силата на изкуствено създадените
закони, като само по себе си провеждането на референдум по дадена
конституция съвсем не означава, че тя се превръща в закон на обществото.
Това означава само, че конституцията е само още един от предметите на
референдум и нищо повече.
Законите на обществото са свещеното непреходно човешко
наследство, което не принадлежи само на живите. Затова написването на
дадена конституция и провеждането на референдум сред съвременниците е
по своята същност само комедия или фарс.
Огромните сборници изкуствено създадени закони, произтичащи от
също така изкуствено създадените конституции, са изпълнени с норми за
материални наказания, насочени срещу човека. Що се отнася до обичайното
право, то в него почти отсъствуват подобни наказания. То предвижда
морални, а не материални наказания, които са подходящи за човека.
Религията съчетава в себе си обичайното право и се придържа към
него. При това повечето от материалните наказания в религията се отлагат, а
повечето от нейните норми са под формата на проповеди, предписания и
отговори на въпроси. Това е най-подходящото за човешкото достойнство
законодателство, като религията не предвижда незабавното наказание, освен
в крайни случаи, когато това е обществено необходимо.
Религията включва в себе си обичайното право, което е израз на
естествения живот на народите. Следователно религията, включвайки
обичайното право, утвърждава естествените закони. Законодателствата,
които не се базират на религията и обичаите, са създадени от човека срещу
човека, поради което те са недействителни, тъй като са лишени от
естествените източници, каквито са обичаите и религията.

КОЙ СЛЕДИ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО?

Въпросът, който възниква е: Кой наблюдава обществото, за да го

предупреди при възникнали отклонения от закона. От гледна точка на
демокрацията не може да съществува никаква група, която да си присвоява
правото да осъществява контрол по пълномощия над обществото в тази
област. Следователно обществото само се контролира. Всякакви претенции от
чиято и да е страна (било то отделна личност, или група хора), че е отговорна
за законодателството, означават диктатура. Демокрацията означава
отговорност на цялото общество, като контролът също така би следвало да се
осъществява от цялото общество. Това е и демокрацията. Що се отнася до
въпроса, как да се направи това, то може да стане чрез организиране на
самото общество в базови народни конгреси и управление на народа чрез
народни конгреси и народни комитети и накрая Генерален народен конгрес
(национален конгрес), обединяващ заедно секретариатите на народните
конгреси и на народните комитети. Съгласно тази теория народът е
инструмент за управление, и в този случай той самият осъществява и
контрола върху себе си. По този начин се осъществява и самоконтролът на
обществото върху неговото законодателство.
КАК ОБЩЕСТВОТО
КОРИГИРА СВОЯ КУРС
ПРИ ОТКЛОНЕНИЯ ОТ НЕГОВОТО
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО?
Ако инструментът за управление представлява диктатура, така както е
положението в политическите системи на съвременния свят, то за
бдителното спрямо нарушенията на законите общество не остава друго
средство за тяхното отстраняване, освен насилието и революцията срещу
съществуващото управление и неговия инструмент. Но дори да изразяват
чувствата на обществото, протестиращо срещу отклоненията и нарушенията
на законите, то насилието и революцията не се извършват при участието на
цялото общество, а единствено от онези, които са способни да поемат
инициативата и да проявят необходимата смелост да провъзгласят волята на
обществото. Такъв подход обаче открива пътя към диктатура, тъй като
подобна революционна инициатива по силата на революционната
необходимост може да се превърне в инструмент за управление вместо
народа, което означава, че средството за управление, както и преди, остава
диктатурата. Нещо повече, насилието и насилствените промени сами по себе
си представляват недемократични действия, независимо че се извършват в
резултат на съществуващата преди това недемократична ситуация. Всяко
общество, което продължава да се върти в този затворен кръг, остава
изостанало.
И така, какво е решението?
Решението е самият народ да се превърне в инструмент за
управлението, започвайки от базовите народни конгреси до Генералния
народен конгрес; да бъде ликвидирана правителствената администрация и
нейното място да се заеме от народните комитети, а Генералният народен
конгрес да бъде общонационален конгрес, в който съвместно да заседават
народните конгреси и народните комитети.
И ако в условията на подобна система настъпят отклонения от
законодателството на обществото, то тяхното коригиране следва да бъде
извършено не чрез сила, а по пътя на демократично преразглеждане. Подобна
акция в случая няма да се свежда до волонта-ристичния избор на метода за
промени и корекция, а ще бъде неизбежен резултат на самата природа на тази
демократична система. В случай като този няма да има страна извън другите,
срещу която да бъдат предприети насилствени действия или върху която да
бъде хвърлена отговорността за настъпилите отклонения.

ПРЕСАТА

Демокрацията означава - управление на народа, a не форма на

самоизраз на народа!

Човекът като физическо лице е свободен да се самоизразява, като дори

и в случаите когато е умопомрачен, има право да изразява своето безумие.
От друга страна, юридическото лице е също така свободно да се
изразява като такова лице. В първия случай физическото лице представлява
само себе си, докато във втория случай юридическото лице представлява само
групата физически лица, формиращи даденото юридическо лице.
Обществото се състои от множество физически и юридически лица.
Следователно ако една физическа личност се изразява като безумна, то това
съвсем не означава, че останалите членове на обществото също са безумци. С
други думи едно физическо лице може да изразява само себе си, а едно
юридическо лице - само интересите и становищата на групата хора,
формиращи даденото юридическо лице. Така например една фирма или
компания за производство или продажба на цигари изразява интересите
единствено на лицата, които са я създали, т. е. на заинтересованите от
производството или продажбата на цигари, независимо че последните са
вредни за здравето на другите хора.
Пресата е средство за израз на обществото, а не на отделното
физическо или юридическо лице. Следователно от гледна точка на логиката и
демокрацията пресата не може да бъде собственост на нито едно от тях.
Вестникът, притежаван от отделна личност, е негово притежание и
като такъв изразява само гледната точка или становището на своя
собственик. Всяко твърдение, че подобен вестник изразява общественото
мнение е несъстоятелно и безпочвено, тъй като на практика той изразява
становището само на дадено физическо лице. От гледна точка на
демокрацията е недопустимо отделна физическа личност да притежава
каквото и да е публично средство за печат и информация. Наред с това тази
личност има естественото право да изразява себе си чрез всяко средство, дори
и ако лудостта й стига дотам да доказва своето безумие. Така например
вестникът, издаван от занаятчиите, е средство за израз само на този
обществен слой, излагащ единствено тяхното становище, а не това на
общественото мнение. Подобно е положението и с останалите юридически и
физически лица в обществото.
Демократичният печат е издаваният от народен комитет печат,
включващ всички различни слоеве на обществото. Единствено в този случай и
при никой друг печатът или другите средства за масова информация ще
станат изразители на цялото общество и носители на възгледите на всички
негови слоеве. Така печатът и средствата за информация ще бъдат наистина
демократични.
Ако занимаващите се професионално с медицина издават какъвто и да
е вестник, то той няма право да има друго съдържание, освен чисто
медицинско. Същото важи и за останалите слоеве и професии. Физическото
лице има право да изразява само себе си. Демокрацията не му дава правото да
се изразява от друго име, освен своето. По такъв начин така нареченият
проблем за свободата на печата се решава радикално и демократично.
Въпросът за свободата на печата, около който не спират споровете в света, е
като цяло породен от проблема за демокрацията. Не е възможно неговото
решение, ако не бъде разрешена кризата на демокрацията в цялото общество.
За решаването на този труден проблем, т.е. проблема за демокрацията, има
само един път и това е Третата световна теория.
Съгласно тази теория демократичната система представлява
монолитна постройка, всяка част на която е изградена и има здрава основа в
лицето на базовите народни конгреси, народните конгреси и народните
комитети, всички те събиращи се заедно на заседания та на Генералния
народен конгрес.
Зелената книга

Не съществува абсолютно никаква друга теория, освен нея, за

истински демократично общество.
И накрая, епохата на масите, приближаваща се неудържимо към нас
след епохата на републиките, разпалва погледите и въодушевлява чувствата.
Същевременно, така както тя предвещава истинската свобода на масите и
тяхното щастливо освобождаване от оковите на инструментите за
управление, така тя предупреждава отдалеч за настъпването на епоха на
анархия и демагогия, ако новата демокрация в лицето на властта на народа
бъде изродена и се възстанови властта на отделната личност, класа, племе,
секта или партия.
От гледна точка на теорията това е истинската демокрация, докато
откъм практическата страна винаги са господствували най-силните, което
означава, че най-силната част от обществото е тази, която управлява.
 ВТОРА ЧАСТ

Решение на
Икономическия
Проблем
(Социализмът)

Икономическият аспект на Третата световна теория

Въпреки че по пътя на решаването на проблемите на труда и

работната заплата бяха извършени важни исторически промени, изразяващи
се главно в: отношенията между работника и работодателя, между
собственика и производителя, в това число ограничаване на
продължителността на работния ден, заплащане на извънредния труд,
регламентиране на отпуските, определяне на минимална работна заплата,
участие на работниците в разпределение на печалбата и в управлението,
забрана на произволното уволнение, социални осигуровки, право на стачки и
други норми, отбелязани в законите за труда и станали съставна част на всяко
съвременно законодателство, а също така станалите не по-маловажни
промени в сферата на собствеността, а именно, взетите решения за
ограничаване на доходите, приемането на закони, забраняващи частната
собственост и постановяващи предаването й на държавата - въпреки всички
тези промени, чието значение в историята на икономическия проблем не
трябва да се омаловажава, икономическият проблем все още очаква своето
кардинално решение. Въпреки че сега, в сравнение с минали времена, в
резултат от предприетите мерки за подобряване положението на
работниците този проблем има по-малка острота, въпреки това, решение,
като цяло, в съвременния свят не е намерено. Извършените усилия
проблемът да бъде решен в сферата на отношенията на собственост не
решиха проблема на производителите, които, както и преди, са наемни
работници, въпреки че, най-консервативните форми на собственост бяха
заменени с най-прогресивни при наличието и на промеждутъчни форми.

Не наемни работници, а партьори!

Не по-малки усилия бяха предприемани по отношение на работната

заплата. В крайна сметка в сферата на заплащането на труда трудещите се
получиха редица преимущества, утвърдени от законодателството и
гарантирани от профсъюзите. Тежкото положение, в което се намираха
производителите в навечерието на промишлената революция, се промени
към по-добро. С времето работниците, техническите специалисти и
административните служители придобиха права, които преди това се считаха
за непостижими. Въпреки това икономическият проблем продължава да
съществува.
Извършеното в сферата на работната заплата не бе на практика
съществено решаване на проблемите. Това са палеативни, реформаторски
решения, имащи по-скоро благотворителен характер, отколкото признаване
правата на работниците. Защо работниците получават заплати? Защото те
участвуват в производствен процес в полза на други, които са ги наели на
заплата, за да им произвеждат продукция! Следователно работниците не
консумират това, което произвеждат, а са принудени да го отстъпват срещу
заплащане. А логичното правило гласи: „Който произвежда, той консумира."
„Наемните работници са един вид роби, колкото и да им се повишава
заплатата."
Да, наемният работник е като роб на господаря, който го наема срещу
заплащане. Може дори да се каже, че той е временен роб, докато продължи да
работи срещу заплащане на своя работодател - бил той отделен индивид или
държавата. От гледна точка на отношенията със собственика или с
производственото предприятие, както и от гледна точка на собствените им
интереси, работниците са наемници, въпреки различните форми на
собственост, както бе отбелязано по-горе - от „най-дясно" до „най-ляво". Дори
държавните икономически предприятия не дават на своите работници друго,
освен работна заплата и някои социални помощи, което наподобява
подаянията, давани на работниците от богатите собственици на
икономически предприятия. Твърдението, че при обществената собственост
доходът е за обществото, т.е. и за работниците, за разлика от дохода в
частните предприятия, където печалбата е само за собственика, е правилно,
ако погледнем само на обществените интереси, но не и на личните интереси
на отделния работник, и ако приемем, че политическата власт, която е
монополизирала собствеността, е власт на всички хора. Т.е. че това е власт на
целия народ, която той осъществява посредством народни конгреси и
народни комитети, а не власт, осъществявана от отделна класа, от отделна
партия, от група партии, от дадена секта, племе, семейство, индивид или
каквато и да било форма на представителна власт. Във всички тези случаи,
когато властта не е на целия народ, онова, което получават работниците като
свои лични интереси -заплата или част от печалбата или социални
придобивки, е същото, което получават работниците в частните предприятия.
Следователно: работниците и в държавните, и в частните предприятия са
наемни работници, въпреки разликата в собствеността.
Поради това трябва да се подчертае, че въпреки развитието на
собствеността и преминаването й от един вид в друг, проблемът с правата на
работниците да получават онова, което те собственоръчно са произвели, а не
посредством обществото или срещу заплащане, все още не е решен.
Доказателство за това е, че въпреки промяната на собствеността
производителите все още са наемни работници.
Окончателното решение е в премахването на работната заплата и
освобождаването на човека от нейното робство, във възстановяването на
естествените закони, регулиращи взаимоотношенията преди появата на
класи, различните форми на управление и законодателствата. Естествените
закони са единственият критерий и източник за човешките
взаимоотношения.
Естествените закони създадоха естествения социализъм, основаващ се
върху равенството на всички фактори в икономическото производство и
разпределящ почти по равно между отделните индивиди естественото
производство за консумация. Но процесът на експлоатация на човек от човека
и притежаването от страна на някои на огромни богатства, надхвърлящи
техните нужди, е очевидно отклонение от естествените закони и поставя
началото на деградация и разруха в човешкото общество, на появата на
експлоататорското общество.
Ако анализираме факторите на икономическото производство от
дълбока древност до наши дни, ще установим, че те имат винаги следните
основни съставки: предмети на труда, средства за производство,
производител. Естественото правило за равенство гласи: За всеки фактор в
производствения процес - определено участие в произведеното, тъй като, ако
един от тях не вземе участие, няма да има производство, т.е. всеки фактор има
основна роля в производствения процес и без него би спряло производството.
А след като всеки един от тези фактори е необходим и основен, то
всички те са равноправни да получат продукцията, която произвеждат.
Надмощието на един от тези елементи над другия противоречи на
естествените закони за равенство и е посегателство върху правата на другия.
Следователно всеки един от елементите на производството трябва да има
еднакви права върху това, което се произвежда, независимо от броя на
елементите. Така например, ако в дадено производство участвуват само два
елемента, всеки един от тях има право на половината от произведената
продукция, ако елементите са три, тогава всеки има право на една-трета, и т.н.
Ако приложим това естествено правило и към древната, и към
съвременната действителност, ще открием следното:
В епохата на ръчния труд в производствения процес участвуват
суровината и човекът-производител. По-късно между тях се вместват
средствата за производство, които човекът използува в производствения
процес.
Животното се счита като пример за средство за производство, като
единица сила. По-нататък това средство претърпява развитие и машините
изместват животните. Суровините, използувани в производствения процес,
също претърпяват развитие в количествено и качествено отношение, и от
евтини и обикновени, стават скъпи и комплексни. По подобен начин се
развива и човекът - от обикновен работник той става техник, инженер,
големият брой работници постепенно се намалява за сметка на по-големите
им умения и познания. Макар елементите, участвуващи в производствения
процес, да са се променили и развили в качествено отношение, то
съществената роля на всеки един от тях в производствения процес не е
намаляла, не е отпаднала необходимостта от участието им в този процес.
Например желязната руда, която и в миналото, и днес, е един от елементите
на производство, се е обработвала по примитивен начин, за да произведе
ковачът от нея ръчно нож, копие, стрела... Същата желязна руда днес се
преработва в доменни пещи и от нея инженерите и специалистите
произвеждат от добития метал станове, двигатели, транспортни средства.
Животното - мулето, конят, камилата и т.н., които по-рано са били елементи
на производството, вече се заменят от гигантски заводи и огромни машини. И
ако по-рано са се произвеждали примитивни оръдия на труда, то сега това са
най-сложни технически оборудвания. И въпреки това, независимо от
извършените грандиозни промени, естествените фактори на производството
остават непроменени. Тази органична постоянност на елементите на
производството убедително доказва правилността на естественото правило -
това е стабилната база, към която е необходимо да бъде отнесено
окончателното решение на икономическите проблеми, след като всички
предишни опити, пренебрегнали това правило, претърпяха провал.
Историческите концепции от миналото разглеждаха икономическия
проблем само от гледна точка на правото на собственост на един от
елементите на производство, само от гледна точка на работната заплата, без
да решават основния проблем - проблема на самото производство. (По този
начин главната особеност на съществуващите в съвременния свят
икономически системи - работната заплата, е тази, която лишава работника
от всякакво негово право върху произведената продукция, независимо от
това, за кого се произвежда дадена продукция: за обществено ползуване или в
полза на частния сектор.)
Промишлените предприятия работят благодарение на
съществуващите предмети на труда, заводска техника и работници.
Производственият процес се осъществява в резултат на труда на работниците
върху заводските машини за преработване на суровинните материали. По
този начин произведената продукция, предназначена за консумация,
преминава през производствен цикъл, който би бил невъзможен без
суровина, предприятие и работна ръка. Така че, ако липсва суровина,
предприятието не би могло да произвежда, и обратното, ако нямаше
предприятие, не би могло да се преработва суровината. Ако нямаше
работници, предприятието не би могло да функционира. По такъв начин става
ясно, че и трите елемента, участвуващи в даден процес, са еднакво
необходими за реализирането на дадено производство - без всеки един от
трите елемента производственият процес е невъзможен. При това е ясно, че
всеки един от тях, взет поотделно, не е в състояние да осъществи
производствен процес, както това между впрочем би станало, ако налице са
само два елемента. Естественото правило тук е, че всеки от тези три елемента
има равно и задължително участие в производствения процес. Казано с други
думи, продуктът, произвеждан от даденото предприятие, би следвало да се
дели на три равни части. На всеки елемент от производството се пада
определената му част. Поради това важно значение има както самото
предприятие, така и онзи, който консумира продукцията на това
предприятие.
Същото важи и за селскостопанското производство, в което участвуват
два елемента: човекът и земята, а отсъствува третият. В този случай има
пълна аналогия с производствения процес, когато се използува ръчен труд.
Тук продукцията се дели на две части, поради числото на участвуващите в нея
елементи. Ако обаче за нуждите на земеделието се използуват машини или
други оръдия на труда, то тогава произведеният продукт би следвало да се
раздели между трите елемента, участвували в неговото произвеждане: земя,
земеделец и техника.
Именно на този принцип е изграден социалистическият строй, където
всички производствени процеси са подчинени на това естествено правило.
Производителите - това са работниците. Ние употребяваме термина
„производители", тъй като думата „работници" или „трудещи се" не отговаря
на действителността. Причината е в това, че работниците - съгласно
традиционното схващане за този термин, все повече се променят - както
количествено, така и качествено. Работническата класа намалява като брой,
поради бързото развитие на науката и техниката.
Дадена продукция, за чието производство в миналото бяха необходими
усилията на много работници, сега се произвежда мигновено от машината,
при което за обслужването на машината са необходими по-малко работници.
Това именно е количественото изменение на работната сила. Както е
известно, техниката изисква технически познания, а не обикновена мускулна
сила; тук са качествените изменения на работната сила.
Само производителната сила е елемент на производството. Трудещите
се, в миналото огромна невежа маса, в процеса на развитие на обществото се
превръщат в сравнително по-ограничена по брой група техници, инженери и
учени. Поради това работническите профсъюзи постепенно ще отпаднат и на
тяхно място ще се появят профсъюзи на инженери и техници, тъй като
научният прогрес на човечеството е необратим процес. Поради това
неграмотността е на път да изчезне. Обикновените работници са временно,
постепенно изчезващо явление, предвид научно-техническото развитие, но
човекът, със своите нови качества, винаги ще бъде основен елемент на
производствения процес.

В потребностите се съдържа свободата!

ПОТРЕБНОСТИТЕ: Свободата на човека не е пълна, ако някой

управлява неговите потребности. Стремежът за задоволяване на нуждите
може да доведе до поробване на човек от човека, а експлоатацията също се
поражда от потребностите. Задоволяването на потребностите е реално
съществуващ проблем и ако човек сам не управлява своите потребности,
възниква борба.

Жилището -собственост на този, който го обитава!

ЖИЛИЩЕТО: Основната нужда на отделната личност и на семейството,

поради което то не може да принадлежи на никой друг. Човек, който живее в
чуждо жилище срещу наем или без наем, не е свободен.
Усилията, които полагат държавите за решаването на жилищния
проблем, няма да имат никакъв успех, докато не бъдат насочени към
радикалното и окончателно решение на въпроса -всеки човек да има свое
собствено жилище. Обикновено и в частния, и в държавния сектор, целта е да
се повиши, понижи или да се нормира наемът на дадено жилище. В
социалистическото общество не трябва да се допуска никой орган, пък било
то и самото общество, да се разпорежда с потребностите на човека. Никой
няма право да строи жилищни помещения, които по площ надвишават
неговите нужди и тези на наследниците му, за да дава излишната площ под
наем, тъй като това би засегнало потребностите на други хора. Ето защо
потребностите изискват свобода.

СРЕДСТВАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНИЕ: Това е една от най-важните

потребности на човека. Доколкото в социалистическото общество няма
наемни работници, а равноправни партньори, е недопустимо средствата за
съществувание на човека в социалистическото общество да бъдат изплащани
под формата на заплата от някакво учреждение, или да са нечия милостиня.
Твоите средства за съществувание са твоя лична собственост, ти ги
ръководиш, както смяташ за добре, за да задоволяваш своите потребности. Те
могат да бъдат и част от продукцията, в чието производство ти си един от
основните елементи. Не трябва да има заплата срещу произведен продукт за
когото и да било.

СРЕДСТВАТА ЗА ПРЕВОЗ: Също важна потребност за отделната

личност или семейството. Не трябва да се допуска средствата за предвижване
на човека да принадлежат на други. В социалистическото общество нито
отделното лице, нито което и да е учреждение има право да притежава
индивидуални средства за превоз, които да дава под аренда. В противен
случай това е посегателство върху потребностите на другите.

ЗЕМЯТА: Земята не принадлежи на никого. Но всеки има право да я

използува през своя и на наследниците си живот за задоволяване на личните
си нужди, като се труди на нея, обработва я или я ползува за пасище на
добитък дотолкова, доколкото му позволяват собствените сили, без да
използува чужд платен или безплатен труд. Ако се допусне земята да стане
собственост, то нея биха владели само сега живеещите. Земята е стабилен
фактор, а тези, които я ползуват, с течение на времето се сменят, променят
своята професия, менят се техните физически сили и тяхното битие.
Целта на новия социалистически строй е да създаде щастливо
общество, което да бъде щастливо по силата на своята свобода. Това може да
стане само след като бъдат задоволени материалните и духовни потребности
на човека, без някой да пречи за това или да осъществява контрол.
 Задоволяването на човешките потребности трябва да става без
експлоатация или заробване на другите. В противен случай това ще бъде в
разрез с целите на новото социалистическо общество.
Човекът в новото общество работи или за себе си, за да обезпечи
своите лични материални потребности, или в социалистическото
предприятие, в което се явява равностоен партньор в производството. Той
може също така да работи и в сферата на обществените услуги, за което
обществото му гарантира задоволяване на неговите материални потребности.
Икономическата дейност в условията на новото социалистическо
общество представлява производствена дейност за удовлетворяване на
материалните потребности, а не просто непроизводителен труд или дейност,
насочена към натрупване на печалби, които надхвърлят тези потребности.
Това е невъзможно по силата на новите социалистически принципи.
Закономерната цел на икономическата дейност, извършвана от
отделния индивид, трябва да бъде единствено задоволяването на неговите
потребности, тъй като световните ресурси във всеки период в крайна сметка
са ограничени, както са ограничени и богатствата във всяко отделно
общество. Поради това никой няма право да извършва икономическа дейност,
имаща за цел да присвоява тези богатства в количества, по-големи от личните
му потребности. Излишъците, които превишават неговите потребности, по
право принадлежат на другите. Човек има право да спестява за сметка на
своите потребности от собственото си производство, но не и за сметка на
труда на други или на чуждите потребности. Ако бъде допуснато да се
извършва икономическа дейност в мащаби, които превишават
задоволяването на личните потребности, то тогава човекът, получил повече
от необходимото за своите нужди, ще попречи на някой друг да задоволи
своите потребности.
Натрупването на онова, което е в повече от необходимото, фактически
е отнемане правото на друг да притежава полагаемото му се от общественото
богатство.
Непрекъснатият стремеж на частното производство да натрупва
печалби, т.е. това, което е излишък на потребностите, неограниченото
използуване на други хора, за да задоволяваш нуждите си или за получаване
на нещо, което е в повече от потребностите ти, т.е. използуването на един
човек за задоволяване на нуждите на друг човек и извършването на
натрупване от едни, за сметка на други - това е експлоатация.
Работенето срещу заплата е не само робство, както бе отбелязано по-
горе, но и дейност - лишена от стимули, тъй като производителят в такива
случаи е наемен работник, а не равноправен партньор.
 Онзи, който работи за своя сметка, несъмнено се отнася добросъвестно
към производството. Неговият стимул е това, че той разчита на собствения си
труд за удовлетворяване на личните си материални потребности. Онзи, който
работи в социалистическото предприятие като равностоен партньор в
производството, несъмнено също е добросъвестен в своето отношение към
производството. Негов стимул в тази му добросъвестност е това, че
произведената продукция му позволява да задоволи личните си нужди от
това производство. Този, който работи срещу заплащане, той няма стимули в
труда.
Независимо от това, дали става въпрос за сферата на услугите, или за
производството, наемният труд не е в състояние да реши въпросите за
увеличаване на производството и неговото усъвършенствуване; той е в
хронически спад, тъй като пада върху плещите на наемните работници.
Ето някои примери за прилагането на наемен труд в обществения и в
частния сектор, както и за труд, който не се заплаща:
Първи пример:
а) Работник произвежда десет (10) ябълки за обществото. За участието
му в производството, обществото му дава една ябълка, която е напълно
достатъчна, за да задоволи неговите нужди.
б) Работник произвежда десет (10) ябълки за обществото, което му
дава срещу извършения труд една ябълка, която не е достатъчна, за да
задоволи неговите потребности.
Втори пример:
Работник произвежда десет (10) ябълки за друг човек и срещу това
получава заплата, която е по-малка от стойността на една ябълка.
Трети пример:
Работник произвежда десет (10) ябълки за себе си.
Изводи:
В първия пример (а) работникът няма да увеличи производството, тъй
като, колкото и да се труди, той ще получи персонално една ябълка, която
задоволява неговите потребности. По този начин работна сила, която се труди
за обществото, волю-неволю, винаги е пасивна.
В първия пример (б) работникът не е заинтересуван да произвежда,
тъй като произвежда за обществото, без да получава необходимото за
задоволяване на потребностите му. Той обаче продължава да работи без
всякакъв стимул, тъй като е принуден да се подчинява на общите условия на
труд, валидни за обществото. В такова положение са всички членове на
обществото.
 Във втория пример, работникът фактически работи не за да
произвежда, а за да получи заплата. И тъй като неговата заплата не е
достатъчна, за да задоволи потребностите си, работникът или ще търси друг
господар, на когото да продаде по-скъпо своя труд, или ще бъде принуден да
работи, за да може да оцелее.
В третия пример единствено е налице случай, когато работникът се
труди активно и без принуда.
Доколкото в социалистическото общество няма възможност за частно
производство, което да надвишава личните потребности на индивида, и не се
допуска задоволяването на потребностите на едни за сметка на други, или
посредством други, и доколкото социалистическите предприятия работят за
задоволяване на цялото общество, третият пример следователно показва
здравата основа на икономическото производство. Трябва да се има предвид
също така, че и в най-лошите случаи производството продължава, защото
работникът трябва да се бори за оцеляване. Това нагледно се потвърждава от
факта, че в капиталистическото общество произвежданият продукт се
увеличава и съсредоточава в ръцете на шепа капиталисти, които, макар
самите те да не работят, експлоатират труда на трудещите се, които са
принудени да произвеждат, за да оцелеят. Зелената книга не само решава
проблема за материалното производство, но чертае пътя за постигане на
кардинално решение на проблемите на човешкото общество, за
окончателното материално и духовно освобождаване на личността и за
постигането на всеобщо щастие.
Други примери:
Да предположим, че общественото богатство се състои от 10 условни
единици, както и че числото на неговите членове е също 10. В такъв случай
частта на всеки един ще бъде 10:10, т.е. по една единица на всеки. Но ако се
окаже, че някакво число от членовете на обществото притежава повече от
една единица от това богатство, то тогава някои от останалите членове на
обществото няма да притежават нищо, тъй като тяхната част от единиците
богатство ще бъде присвоена. Именно поради тази причина в
капиталистическото общество има богати и бедни.
Нека предположим, че пет от членовете на дадено общество
притежават по две едници. Тогава другите пет няма да имат нищо, т.е. 50 на
сто от членовете на обществото са лишени от своите права върху богатството.
Това е така, защото първите пет души притежават по една допълнителна
единица, която представлява частта на другите пет.
След като за задоволяване на потребностите на всеки член на
обществото е достатъчна една единица от общественото богатство, то тогава
онези, които владеят обществено богатство, превишаващо една единица, в
действителност си присвояват правата на другите членове на обществото. И
тъй като неговата част е повече от това, което му е нужно, за да задоволи
своите потребности, равняващи се на една единица от общото, следователно
той присвоява повече с цел натрупване на богатства, а това може да стане,
единствено за сметка на потребностите на другите, т.е. като им се отнема
полагащата им се част от общественото богатство. Тук именно се крие
причината да има хора, които се стремят единствено към забогатяване и не
харчат, спестяват онова, което е в повече от необходимото, за да задоволяват
своите потребности, и хора, бедни и лишени от своите права, от богатството
на обществото, които не намират какво да потребяват. Това е грабеж и
кражба, но става явно и е узаконено съгласно жестоките експлоататорски
закони, които управляват дадено общество.
Излишъците, които превишават потребностите, трябва да
принадлежат на цялото общество. Отделните индивиди са в правото си да
спестяват колкото поискат, но само за сметка на своите лични потребности,
тъй като натрупването на онова, което е над необходимите потребности, е
посегателство срещу общественото богатство.
Майсторството и умението на работниците не е основание те да
получават право върху чуждата част само защото са по-сръчни и по-умели от
другите работници, но те могат да използуват тези свои предимства, за да
задоволяват своите потребности и да спестяват за сметка на тези
потребности. Нетрудоспособните и непълноценните по рождение не трябва
да бъдат лишавани от същата част от общественото богатство, която се
полага на здравите, само заради тяхното състояние.
Общественото богатство може да бъде сравнено с продоволствена
организация или с продоволствен склад, който всеки ден дава на определен
брой хора провизии, необходими им за задоволяване на техните всекидневни
потребности. Всеки един от тях има право да натрупва в запас от тези
количества колкото пожелае, като при това използува своите собствени сили
и умения. Този, който използува своите способности, за да получи от
обществения склад в повече за себе си, без съмнение е крадец. Онзи, който
използува своето умение, за да печели блага, повече от необходимото за
задоволяване на потребностите му, действително посяга на общественото
право -общественото богатство, което в дадения пример бе оприличено на
склад.
Новото социалистическо общество не допуска различия в полагаемата
се на всеки един от неговите членове част от общественото богатство. Онези,
които работят в сферата на обществените услуги, получават от обществото
част от общественото богатство, съобразно вложения от тях труд. Това, което
получава всеки един от тях, варира в зависимост от степента на неговото
участие в извършването на обществените услуги.
 По този начин историческият опит даде на света нов опит, увенчаващ
борбата на човека с пълно освобождение и щастие, посредством задоволяване
на неговите потребности, с премахване на експлоатацията от други, опит,
слагащ окончателен край на произвола и проправящ път към справедливото
разпределение на общественото богатство, когато работиш, за да
задоволяваш своите потребности, без да принуждаваш другите да работят за
твоя сметка, за да задоволяват твоите нужди за сметка на своите, т.е. да се
работи, без да се посяга на потребностите на другия.
Това е теорията за освобождаването на потребностите на човека в
името на освобождението на самия човек.
И така, новото социалистическо общество не е нищо друго, освен
диалектическа последица от съществуващите в света несправедливи
отношения. Това е общество, в което личната собственост е предназначена да
задоволява потребностите без експлоатация на други хора, а
социалистическата собственост, при която производителите са равноправни
партньори, ще смени частната собственост, основана на труда на наемни
работници, които нямат право върху произвеждания от тях продукт.
Онзи, който владее дома, в който живееш, или превозното средство, в
което се возиш, или средствата за живот, с които живееш, той притежава
твоята свобода или част от нея, а, както е известно, тази свобода е неделима.
За да бъде човек щастлив, той трябва да бъде свободен, а за да бъде свободен,
трябва сам да управлява своите потребности.
Онзи, който управлява твоите потребности, той те владее или
експлоатира, той на практика те поробва въпреки всички закони,
забраняващи това.
Средствата за задоволяване на основните лични потребности, като се
започне от облеклото и храната и се стигне до превозното средство и
жилището, трябва да бъдат свещена лична собственост на човека, която не
може да бъде арендирана от някого. Получаването на тези средства срещу
наем прави техния собственик вмешател в твоя личен живот и му дава право
да се разпорежда с твоите потребности, дори ако собственикът бъде самото
общество, да се разпорежда с твоята свобода и да погуби твоето щастие. Така
собственикът на дрехите, които си взел под наем, може да поиска да ги
съблечеш, дори и на улицата, и да те остави гол; по същия начин
собственикът на превозното средство може да те остави насред път, или
собственикът на дома може да те остави без покрив.
Несериозно е да се смята, че основните потребности на човека могат да
бъдат решени с някакви законодателни или административни мерки, тъй
като тяхното задоволяване е здравата основа на обществото, съгласно
естествените закони.
 Целта на социалистическото общество е щастието на човека, което
може да бъде постигнато само в условията на духовна и материална свобода.
Постигането на тази свобода зависи от това, доколко човек се разпорежда сам
със своите потребности - лично и свещено гарантирани, т.е. твоите
потребности не трябва да бъдат собственост на друг, освен на теб; те не могат
да бъдат обект на посегателство на ничия инстанция в обществото. В
противен случай ти ще живееш в безпокойство, ще си отиде твоето щастие и
ще загубиш твоята свобода, защото непрекъснато ще очакваш външна намеса
върху твоите необходими потребности.
Обратът на съвременните общества от общества на наемни работници
в общества на равноправни партньори е неизбежен като принцип, тъй като е
диалектически резултат от съществуващите противоречиви икономически
концепции, разпространени днес в света, закономерен диалектически изход
от мракобесните отношения, в основата на които лежи системата на наемния
труд - проблем, който все още не е решен.
Растящата мощ на работническите профсъюзи в капиталистическия
свят е в състояние да превърне капиталистическото общество от общество на
наемни работници в общество на равноправни партньори.
Възможността да се извърши революция за установяване на
социализъм започва с овладяването от страна на производителите на тяхната
част от произведения продукт. В този случай целта на работническите стачки
ще бъде не повишаването на работната заплата, а допускането до участие в
разпределението на произведения продукт. Това ще стане, рано или късно, в
съответствие с положенията в Зелената книга.
Последната крачка ще бъде тогава, когато новото социалистическо
общество достигне стадия, при който окончателно ще изчезнат печалбата и
парите, когато обществото ще стане изцяло производително, а произведеното
напълно ще задоволява материалните потребности на всички членове на
обществото. Не е изключено на този етап печалбата да изчезне от само себе
си, което означава да изчезне нуждата от пари.
Да се признава печалбата, означава да се признава експлоатацията,
тъй като самото признаване на печалбата открива неограничени
възможности за получаването й, тъй като всички опити за нейното
ограничаване с различни средства представляват реформистки опити, които
не са в състояние да решат кардинално въпроса за експлоатацията на човек от
човека.
Окончателното решение на въпроса е премахването на печалбата. Но
поради това, че печалбата е двигателят на икономическото развитие, то тя не
може да бъде премахната по административен път, а ще изчезне в процеса на
развитие на социалистическото производство и задоволяване на
материалните нужди както на обществото, така и на отделния негов член. В
крайна сметка трудът, полагащ се за увеличаване на печалбата, ще бъде този,
който ще предизвика нейното окончателно премахване.

Домът се обслужва от тези, които живсят в него!

ДОМАШНАТА ПРИСЛУГА: В съвременното общество домашната

прислуга, независимо от това, дали работи на заплата или безплатно, се
намира в една от формите на робство. Това са робите на новото време. И
доколкото новото социалистическо общество се гради на принципа на
равноправно участие в производството, а не на изплащане на заплата, то
домашната прислуга се оказва вън от сферата на действието на естествените
социалистически закони, тъй като тя не е заета в сферата на материалното
производство, а в тази на обслужването, която не произвежда материални
блага, които съгласно естествения социалистически закон подлежат на
разделяне на равни части. Поради това домашните слуги трябва да работят
единствено срещу заплата.
Наемните работници, които работят срещу заплащане, са един вид
роби поради този факт, а тъй като домашните слуги се намират на по-ниско
стъпало в обществото от наемните работници, заети в различни стопански
учреждения и предприятия, домашните слуги първи трябва да бъдат
освободени от робството на обществото на наемния труд - обществото на
роби.
Домашната прислуга, като социално явление, е заменила робите.
Третата световна теория показва пътя на масите за окончателното
премахване на оковите на гнета, поробването, експлоатацията, политическото
и икономическото господство, за да бъде изградено общество за всички хора,
общество, в което всички хора са свободни, тъй като в името на
окончателната и пълна победа на свободата имат равни права на власт,
богатство и оръжие.
Зелената книга показва на масата наемни работници и домашни слуги
пътя към освобождението в името на свободата на човека. Поради това е
необходимо да се води борба за спасяване на домашните слуги от оковите на
робството и превръщането им в партньори, заети в сферата на материалното
производство, чиято продукция се дели на равни дялове съгласно броя на
елементите на производството. Жилището трябва да се обслужва от тези,
които живеят в него. В онези случаи, когато все пак е нужно участие на
работници, домашната работа трябва да се върши не от прислуга, на заплата
или без заплата, а от работници, които имат право да бъдат повишавани в
службата и чиито материални и социални гаранции са обезпечени както на
другите работници от сферата на обществените услуги.

ТРЕТА ЧАСТ

Общественият аспект
на Третата световна теория

Общественият, т.е. националният фактор е двигателят на човешката

история. Обществената връзка, която обединява хората в общности - от
семейството до племето и нацията, е основата за историческото развитие.
„Героите на историята - това са личности, които извършват
саможертва в името на общото дело." Друго обяснение не може да има.
Въпросът е какво е това дело? Те жертвуват себе си заради другите. Но кои са
тези други? Другите - това са свързаните с тях хора. Връзката между
индивида и колектива е обществена връзка, с други думи, взаимната връзка
между хората. Основата, която създава националната общност, е
националното самосъзнание, следователно проблемите са национални.
Националната връзка е обществена връзка, т.е. връзката между
общности на хора. Думата „обществен" произлиза от същия корен, от който е
и думата „общност", думата „национален" е от същия корен, от който е и
думата „нация", следователно националната връзка - това е връзката между
хора, които са частици от нацията, обвързани един с друг. Поради това
обществената връзка - това е националната връзка, така както общността,
независимо от нейната численост, предполага определена национална
съвкупност.
Тук не е нужно да се влиза в подробно определение на понятието
„общност", и то да се разглежда като временно явление, независимо от
националните връзки между неговите членове. Под термина „общност" се има
предвид постоянно явление, определящо се от националните връзки.
 Всички съществували в историята движения винаги са били масови
колективни движения, т.е. движения на членове на дадена общност в името
на техните интереси, например в името на независимостта им от друга
общност, за да може всяка една от тези общности да бъде самостоятелно
обществено формирование. Движението на човешките общности винаги е
движение за независимост, когато угнетена или безправна общност се стреми
към утвърждаването си, към освобождаването си от зависимостта на друга
общност. Що се касае до борбата за власт, то това става, както е показано в
първата част на Зелената книга (Политическият аспект на Третата световна
теория), вътре в общността, на различни равнища, до това на семейството.
Движението на общността - това е движение на определена
съвкупност от хора, в името на техните интереси, тъй като по силата на
процеса на своето естествено формиране всяка общност има еднакви
обществени потребности, които може да постигне само със съвместни усилия.
Тези потребности, права, въжделения, цели не са в никакъв случай
индивидуални, а напротив, общи за общността от хора, свързани с обща
национална принадлежност. Именно поради това тези движения се наричат
национални. Националноосво-бодителните движения на съвременния етап са
обществени движения. Те ще продължават дотогава, докато всяка една
национална общност не се освободи от господството на друга общност. В
сегашно време светът преминава през един от обичайните си стадии на
историческия процес - стадия на националната борба в името на победата на
националното самосъзнание.
Такава е историческата истина за човешкото общество. Тя е
обществена истина. Основата на движението на историята, това е национална
борба, т.е. социалната борба, и тъй като е първопричината и основата на
всичко, тя е заложена в самата природа на човешката общност, в природата на
националната общност. Нещо повече, това е природата на самия живот, най-
мощния фактор на развитието. Подобно на човека, всички други живи
същества живеят като общностни групи: общността - това е основата за
съществуването в света на живите същества. Националното самосъзнание -
това е основата за запазването на нацията. Нации, загубили своето
самосъзнание, са обречени на гибел. Проблемът с на-цоналните малцинства,
като един от политическите проблеми на съвременния свят, има обществен
характер, тъй като малцинствата, това са народи, загубили своето национално
самосъзнание, и като следствие от това, разрушили фундамента на своето
съществувание. Общественият фактор -това е факторът на живота, факторът
на съществуванието. Поради това той е естественият автономен двигател на
националната общност - гарант за нейното съществувание.
Националното самосъзнание в света на човека, в света на всяко живо
същество, може да бъде сравнен с притегателната сила в природата и с
небесните тела. Ако слънцето загуби своята притегателна сила, газовете, от
което то е съставено, биха се разпространили в пространството и слънцето би
прекратило своето съществуване. В основата на съществуването на слънцето
лежи неговата монолитност. Т.е. в основата на съществуванието е заложен
факторът единство на нещата. Общественият фактор, т.е. националното
самосъзнание, е онзи фактор, който обединява дадената общност. Поради
това отделните общности се борят за национално единство, тъй като в него
виждат залога за своето съществувание.
Националният фактор, т.е. обществената връзка, спонтанно подтиква
националната общност от хора към самосъхранение по подобие на
действието на притегателните сили, които запазват целостта на физическото
тяло, задържайки неговите частици в обща маса около ядрото.
Освобождаването на частиците, което лежи в основата на теорията за
създаване на атомната бомба, възниква в резултат от разпадането на ядрото,
което е източникът на притегляне на движещите се около него електрони.
Когато единството на тези частици бъде разрушено и се загуби силата на
притеглянето, всяка частица става свободна, върху което се гради действието
на атомната бомба. Такава е природата на всички неща. Това е неизменният
закон на природата и ако го игнорира или влезе в противоречие с него,
човекът нарушава естествения ход на живота. По същия начин се нарушава
човешкият живот, когато бъде пренебрегнато националното самосъзнание
като обществен фактор, като фактор за взаимно привличане и основа за
съществуване на общността.
По степента на влияние на единството на дадена общност при
обществения фактор може да съперничи само религиозният фактор, който
понякога разединява националната общност или напротив, обединява
общности, принадлежащи към различни националности. В крайна сметка
връх винаги взема общественият фактор. Така е било по време на цялата
история. Исторически всяка национална общност би трябвало да има своя
религия. Само при това условие може да съществува хармоничност. В живота
обаче нещата стоят по-различно, и именно в това се крие причината за
конфликтите и липсата на стабилитет в живота на народите през различните
епохи.
Основополагащият принцип е: всеки народ трябва да има своя
религия. Изключенията от това правило само потвърждават правилото.
Подобни изключения пораждат неестествена ситуация и са истинската
причина за конфликтите вътре в единната национална общност.
Единственият път за премахването на тези конфликти е да бъде
възстановено естественото правило, което гласи: всяка нация трябва да има
своя религия. Само тогава общественият фактор ще бъде приведен в
съответствие с религиозния фактор и ще бъде възстановена хармоничност-та.
Животът на човешките общества се стабилизира непрекъснато и ще се
развива в правилна насока.
Семейният брак е институция, която оказва както положително, така и
отрицателно влияние върху обществения фактор. Въпреки че както мъжът,
така и жената, имат естественото право на свободен избор, бракът вътре в
дадената общност укрепва нейното единство, спомага за нейния планомерен
ръст, хармонично с обществения фактор.

СЕМЕЙСТВОТО

За човека като отделна личност семейството е по-важно от държавата.

Човечеството борави с понятието индивид (човек), а нормалният индивид
(човек) - с понятието семейство. Семейството - това е люлката на човека,
неговият дом, неговата социална защита. Постулат е, че човечеството -това е
отделната личност и семейството, но не и държавата. Човечеството не
познава понятието държава. Държавата - това е изкуствено политическо,
икономическо, а понякога и военно формирование, което под никаква форма
не е свързано с понятието човечество и няма никакво отношение към него.
Семейството може да бъде сравнено напълно с отделното растение в
природния свят, което е основата на растителността. Култивирането на
растенията в плантации, градини и т.н. има изкуствен характер и няма нищо
общо с природата на растенията, състоящи се, подобно на семейството, от
множество клонки, листенца и цветчета. Това, че политически, икономически
и военни фактори са приспособили огромно множество от семейства да
съществуват в рамките на държава, няма никакво отношение към
човечеството. Всяка една ситуация, обстоятелство или действие, които водят
към разлагане на семейството или към неговото израждане, е не само
нехуманен и противоречащ на природата акт, но е и насилие срещу
природните закони, по подобие на онова, което би станало, ако се откъсне
клонче или се откъснат цветчетата и листата на растението - растението ще
повехне и ще загине.
Общество, в което поради съществуващите условия, е налице заплаха
за единството на семейството и за неговото съществувание, прилича на поле,
в което растенията могат да бъдат изкоренени, да загинат от суша или от
огъня на пожар, или просто да увяхнат. Човешкото общество наподобява
цветуща градина или добре обработена нива, където растенията се развиват
естествено, цъфтят, дават плод и се умножават.
 Процъфтяващо е това общество, в което човекът се развива естествено
в условията на семейството, общество, в което процъфтява семейството, с
което здраво,е свързан човекът. Той прилича на листото, което здраво стои на
клона - без клона то не може да съществува. Така и съществуванието на
човека вън от семейството е немислимо и без обществено съдържание. Ако
някога човешкото общество стане общество без семейства, то би
наподобявало общество на скитници, което може да се сравни с безплодното
растение.

ПЛЕМЕТО

Племето - това е семейството, но разраснало се в резултат от

създаденото потомство, т.е. племето е голямо семейство. Нацията - това е
племе, но племе разраснало се в резултат от увеличаването на потомството,
т.е. нацията е голямо племе. Светът - това е нация, но нация разделила се на
множество нации в резултат от увеличаването на населението, т.е. светът -
това е голяма нация. Връзките, които сформират семейството - това са същите
връзки, които формират племето, нацията и света, но поради увеличаването
на числеността на тези общности връзките стават все по-слаби. Човечеството
- това са междунационалните връзки, нацията - това са междуплеменните
връзки, племето - това са между семейните връзки. Здравината на тези
връзки отслабва отдолу нагоре. Това е общоизвестна истина, която не може да
бъде пренебрегната.
Следователно обществената връзка, споеността и единството, любовта
и привързаността на равнището на семейството са по-силни отколкото на
равнище племе, на равнището на племето са по-силни от тези на равнище
нация, и на равнище нация са по-силни от тези на равнището на света.
Интересите, привилегиите, ценностите и идеалите, които се определят
от тези обществени връзки, съществуват там, където тези обществени връзки
са налице и там, където са стабилни поради естеството на своята природа, т.е.
на равнището на семейството те са по-здрави от тези при племето, при
племето са по-здрави от тези при нацията и т.н.
Така ако изчезнат семейството, племето, нацията и човечеството, с тях
ще се загубят и обществените връзки и определяните от тях ценности,
привилегии и идеали.
За да се ползуват ценностите, привилегиите и идеалите, които се
създават от взаимната връзка, сплотеността, единството, привързаността и
любовта на равнището на семейството, племето, нацията и целия човешки
род, за човешкото общество е изключително важно да запази сплотеността
както на равнище семейство и племе, така и на национално и общочовешко
равнище.
От социална гледна точка, поради по-здравата взаимна връзка, поради
чувството за солидарност и милосърдие и поради общност на интересите
семейното общество е за предпочитане пред племенното общество,
племенното общество е за предпочитане пред националното, а националното
е за предпочитане пред интернационалното.

ПРЕИМУЩЕСТВАТА НА ПЛЕМЕТО

Доколкото племето е голямо семейство, то осигурява на своите

членове същите материални потребности и социални придобивки, както и
семейството на своите членове. Племето -това е семейство на следващ стадий.
Трябва да се подчертае, че човекът вън от своето семейство може понякога да
се държи непристойно - нещо, което не би направил вътре в своето семейство,
но тъй като семейството е неголяма единица, той не чувствува неговия
контрол върху себе си. Изхождайки от тези съображения, племето е
изработило норми на поведение за своите членове, които са приели формата
на обществено възпитание, в тях има високи критерии и достойнства, повече
отколкото в който и да било учебно-възпитателен процес. Племето - това е
социалната школа, в която човек от своето детинство усвоява съвкупност от
принципи, които с течение на времето се превръщат в норма на неговото
поведение в живота, рефлекторно и трайно се настаняват в неговото
съзнание. По друг е въпросът със знанията и навиците, които се формират в
процеса на формалното обучение и възпитание. С напредването на възрастта
човек постепенно ги губи, поради това че са му наложени и осъзнавайки, че са
му предадени по изкуствен път.
Племето - това е естествената социална защита на човека, която му
гарантира неговите социални потребности. В унисон с приетите социални
традиции племето гарантира откуп за своите членове, заплаща техните глоби,
колективно отмъщава за тях и ги защитава - с други думи, осъществява
тяхната социална защита.
Кръвното родство е основният, но не и единствен фактор за
формирането на племето, тъй като е възможно това да стане и чрез
присъединяване. С времето разликата между членовете на племето, свързани
по кръвен път, и онези, които са се присъединили към него, изчезва и племето
става единно социално и етническо формирование. И все пак това единство се
изгражда преди всичко на основата на кръвното родство и на общия
произход.

НАЦИЯТА

Нацията осигурява на човека по-широка политическа и социална

защита от тази на племето. Предаността към собственото племе подкопава
националното чувство, отслабва предаността към собствената нация и е в
нейна вреда, точно така както предаността към семейството нанася вреда на
предаността на човека към собственото племе и го отслабва.
Нацията в световен мащаб е същото, което е семейството в рамките на
племето. Колкото по-силна е враждата между семействата в дадено племе и
колкото по-силни са вътрешносемей-ните връзки, толкова по-голяма
опасност представлява семейството за даденото племе. Аналогично е
явлението вътре в самото семейство: колкото по-силно е неразбирателството
вътре в него и колкото по-настойчиво всеки един от тях отстоява личните си
интереси, толкова по-голяма е заплахата за запазване на неговото
съществувание. Колкото повече племената, образуващи една нация,
враждуват помежду си и всяко от тях упорито защитава само личните си
интереси, толкова по-голяма е заплахата за съществуването на нацията.
Националният фанатизъм, използуването на национални сили против
слабите нации, а така също прогресът на една нация за сметка на друга в
резултат на отнемане на нейните постижения, всичко това носи зло и е във
вреда на цялото човечество.
Това, разбира се, не означава, че силният, уважаващ себе си човек,
който осъзнава своята лична отговорност, не е нужен и полезен на своето
семейство, напротив. Силното и уважаващо себе си семейство, което съзнава
своето значение в социален и материален аспект, е полезно за племето.
Развитата цивилизована и производителна нация е полезна за целия свят.
Политическата и националната структури деградират, ако слязат до
равнището на социалните категории, т.е. до равнището на отношенията в
семейството и племето, ако си взаимодействуват и се съобразяват с тях.
Нацията по същество е голямо семейство, изминало пътя на развитие
от племе до общност от племена, имащи един корен и произход или слели се в
едно цяло поради обща съдба. Семейството не може да стане нация, без да
измине стадия на племето, деленето на племената и по-нататък тяхното
сливане. Това е социален процес, имащ дълготраен характер. Времето, от една
страна, благоприятствува създаването на нови нации, а от друга, способствува
за раздробяването на други. Заедно с това историческата основа за
образуването на дадена нация си остава общността на произхода и общата
съдба, при което първостепенна е ролята на фактора произход, а общата
съдба е второстепенното. Нацията -това не е общността на произхода,
въпреки че това е изходният признак. Нацията представлява исторически
създал се конгломерат от хора, живеещи на една територия, създаващи една
история и единно културно наследство, имащи обща съдба. Така че, освен
фактора кръвно родство, за формирането на нацията в крайна сметка е важен
фактът на сливането на основата на общата съдба.
Но защо все пак на картата на света някои велики държави изчезват, а
на тяхно място се появяват други? Има ли в основата на това, някаква
политическа причина, която няма отношение към обществения аспект на
Третата световна теория, или тази причина има социален характер, поради
което е непосредствено свързана с този раздел от Зелената книга? Нека
видим:
Безспорно е, че семейството представлява социално, а не политическо
формирование. Същото се отнася и до племето, доколкото то е един вид
семейство, което е нараснало в резултат от увеличаването на потомството и
се е превърнало в множество семейства. Нацията - това е числено нараснало
племе, което впоследствие се е раздробило на нови клонове и нови племена.
Нацията също така е социално формирование, в основата на което
лежат националните връзки. Племето е социално образувание, в основата на
което лежат племенните връзки, семейството е социално образувание, на
основата на семейните връзки. Всичко това е аксиома. Държавата е
политическо образувание. Държавите образуват политическата карта на
света. Но защо все пак с течение на вековете тази политическа карта е
търпяла изменения? Причината е в това, че държавата като политическо
формирование може да съответствува на общественото образувание, но може
и да не съответствува. Ако държавата е еднонационална, тя може да
просъществува дълго и без промени; но дори ако в резултат на колонизация
отвън или упадък все пак настъпят промени, то под лозунга на националната
борба, националното възраждане и националното единство тази държава
може да възникне отново.
В случай че държавата, като политическо формирование, обединява
повече от една нация, то в резултат от стремежа на всяка от тези нации за
национална независимост нейната политическа структура се разпада. Такава
беше съдбата на редица известни империи, тъй като всичките представляваха
по същество общности от отделни нации, всяка една от които поради
националистическите си стремежи започна да търси своята независимост,
което и доведе до разпадането на империите като политически
формирования, а образуващите ги елементи бяха приведени в съответствие с
тяхната обществена основа. Ярки доказателства за това има в цялата история
на човечеството.
Но защо тогава на базата на обединяването на различните нации
възникват империи? Причината е в това, че държавата, за разлика от племето
и нацията, е не само обществено образувание. Държавата - това преди всичко
е политическо формирование, създадено поради редица фактори, основен и
изходен от които е факторът национално самосъзнание. Националната
държава - това е единствената политическа форма, която съответствува на
естественото обществено образувание.
Такава държава може да съществува вечно, ако не бъде подложена на
посегателство от по-силна нация, или ако политическата й структура не бъде
изложена на влиянието на нейната обществена структура, а именно: от страна
на племето, рода, семейството. Ако политическата структура попадне под
влияние на обществената - племенна, родова или общинна, то тогава тя се
разпада.
Другите фактори, които формират държавата (има се предвид не
обикновената, а многонационалната държава), са религиозните,
икономическите и военните фактори.
Една обща религия може да обедини една държава, състояща се от
няколко нации. Обединението е възможно също така и по силата на
икономическа необходимост или военни завоевания. Именно по този начин
светът става свидетел на това, как някои държави и империи, съществували в
една епоха, изчезват в друга епоха. Ако национали-стичният дух се окаже по-
силен от религиозния, то борбата между различните нации, дотогава
обединявани от общата религия, се засилва и всяка нация получава
независимост и се завръща към свойствените за нея обществени структури, а
империята изчезва. В случаите, когато религиозният дух има връх над
националистичния и отделните нации са обединени под знамето на единната
религия, протича обратният процес, по-нататък отново връх взема
националистичният дух и т.н.
Всяка държава, обединяваща няколко нации, поради действуващите
религиозни, икономически, военни и идеологически причини и фактори, ще
бъде разкъсвана от национални борби, докато всяка една нация не получи
независимост, т.е. докато общественият фактор не вземе връх над
политическия.
Както се вижда, въпреки че съществуванието на държавата се диктува
от политическа необходимост, основата за живота на човека си остава
семейството, племето, нацията и в края на краищата, цялото човешко
общество. Т.е. обществените фактори са постоянните и основни фактори.
Такъв фактор е националното самосъзнание. Затова е необходимо да се
акцентира на социалната действителност, като се обръща внимание на
семейството, заради възпитанието на нормално развития човек, след това - на
племето, което е социалната защита и естествената социална школа, в която,
освен в семейството, човек получава своето обществено възпитание, а след
това и нацията. Човек не може да овладее смисъла на социалните ценности по
друг начин, освен чрез семейството и племето, които са неговите естествени
обществени образувания, възникнали без външно вмешателство. И така,
внимание към семейството заради човека, внимание към племето заради
семейството и самия човек, внимание към нацията - това е националното
самосъзнание, доколкото националният фактор, като обществен, е
истинският и постоянен двигател на историята.
Да се пренебрегва значението на националните връзки от страна на
човешките общности и да се създават политически системи, които са в
противоречие със социалната действителност, може да бъде само временно
явление, тъй като такива системи ще се разпаднат под въздействието на
обществения фактор, т.е. под въздействието на националните движения на
нацията.
Това не са измислени схеми, а истини, почерпани от живота на
човечеството. Всеки човек на този свят е длъжен да осъзнае тези истини, да
работи в съответствие с тях, за да бъде трудът му полезен. Познаването на
тези непреходни истини е необходимо, за да бъдат избегнати отклонения и
грешки, за да не се нарушава ходът на живота в човешкото общество поради
незнание или неуважение на основите на човешкото битие.

ЖЕНАТА

Жената е човек. Мъжът също е човек. Това е неоспорима истина.

Следователно жената и мъжът са хора в равна степен и да се прави разлика
между тях като люде, ще бъде явна и с нищо неоправдана несправедливост.
Жената, както и мъжът, яде и пие, ненавижда и обича, мисли, учи се и разбира.
И на жената, както и на мъжа, е необходим покрив, дрехи, средство за
придвижване. Жената, както и мъжът, изпитва чувство на глад и жажда, както
и мъжът, жената живее и умира.
И все пак - мъжът си е мъж, жената - жена. Защо? Защо човешкото
общество не е съставено само от мъже или само от жени, а се състои и от
едните, и от другите? Защото те са създадени от самата природа да бъдат
различни. В какво е разликата между мъжа и жената? Защо природата ги е
създала?
 Очевидно е, че съществуванието на едните и на другите е естествена
необходимост. Следователно единият не прилича на другия и разликата
между тях е предопределена от самата природа, което се потвърждава от
съществуванието им в природата едновременно. От това следва, че на всеки
от тях е определена негова специфична роля, която се различава от тази на
другия. Поради това всеки един от тях трябва да има подходящи условия, за
да изпълнява своята роля, която се различава от ролята на другия и изисква
други условия. За да се разбере каква е тази роля, е необходимо да се изясни в
какво се състои разликата в организмите на мъжа и жената, т.е. каква е
разликата, заложена от самата природа в тях.
Жената е индивид от женски пол, мъжът - индивид от мъжки пол. По
силата на това обстоятелство жената, както казва лекарят гинеколог, „има
месечно кръвотечение, т.е. периодично, всеки месец, тя изпитва
неразположение. Това явление е несвойствено за мъжкия организъм. Жената,
която по природа е същество от женски пол, има ежемесечни кръвотечения.
Ако това не настъпи, означава, че жената е бременна. В периода на своята
бременност жената се намира в болестно състояние, което продължава близо
година. През това време тя не е в състояние да изпълнява своята обичайна
дейност. При раждането, нормално или преждевременно, жената изпитва
родилни мъки. След това жената кърми детето си от своите гърди, което при
нормални условия продължава около две години. Процесът на кърмене
означава, че детето е при майка си и майката е при детето си, което също
лишава жената от възможността да се занимава с обичайната си работа, още
повече че през този период тя носи персонална отговорност за другия човек и
му помага да започне жизнените си функции; без нея детето би загинало.
Мъжът е свободен от всичко това." (Край на лекарските обяснения.)
Тези природни дадености, предопределящи естествената разлика
между мъжа и жената, правят невъзможно сравняването помежду им и
същевременно показват необходимостта от паралелното съществувание и на
мъжкия, и на женския пол. За всеки един от тях е определена особена роля
или функция, отличаваща се от ролята и функциите на другия. Нито единият,
нито другият могат да бъдат взаимно заменящи се, т.е. мъжът не може да
изпълнява предопределените функции на жената и обратното. Трябва да се
посочи, че биологическите функции, които са дадени на жената,
представляват тежко бреме, съпроводени са с мъки и немалко загуба на сили,
но без тази функция би се прекратил животът на човека. Тази функция е
предопределена от самата природа, тя не е приета от жената доброволно,
нито пък някой й я е наложил. Тази нейна функция обаче е задължителна -
без нея животът на човешкия род би се прекъснал.
Съществува произволно вмешателство за предотвратяване на
зачеването, което обаче се явява предотвратяване на нов човешки живот.
Съществува и частично произволен начин за предотвратяване на зачатието.
Може да се извърши подобно нещо и за спиране на естествената кърма.
Всички тези вмешателства обаче са звена от една верига действия, насочени
срещу естествения живот, чийто предел е убийството, когато жената, не
желаейки да забременее, да роди, да кърми детето си, убива своята същност,
нещо, което не се отличава от който и да е друг вид външно вмешателство в
естеството на живота, а това в дадения случай са бременност, раждане,
кърмене, майчинство, брак, макар мащабите на тези вмешателства да са
различни.
Тенденцията за изземване на естествената роля на майката със
създаването на неин заместител в лицето на яслите поставя началото на
отказа от хуманно общество и превръщането му в биологическо общество,
което живее изкуствен живот. Отделянето на децата от техните майки и
отглеждането им в детски ясли ги превръща в нещо подобно на пилета,
гледани в инкубатор, тъй като и самите ясли могат да бъдат сравнени с
птицеферми, където отглеждат пилета, произведени от инкубатори. Само
естественото майчинство, когато детето се отглежда от собствената си майка,
е допустимо за човешкото общество, съобразено е с природата на човека и
неговите достойнства. Детето трябва да расте в семейството, при майка си,
при баща си, при своите братя и сестри, а не в птицеферма. На пиленцата,
както и на останалите представители на животинския свят, също е
необходима майка, а отглеждането им в птицеферми задържа тяхното
естествено развитие. Месото на такива птици прилича на изкуствено, то е
неприятно на вкус и вероятно не е полезно, тъй като тези птици растат в
изкуствено създадени условия, без майчина грижа. Месото на дивите птици е
по-вкусно и по-хранително, защото те растат в условията на естествените
майчински грижи и получават нормална храна. Деца, които са безпризорни, се
възпитават от обществото. Само за тези деца обществото създава ясли и
други подобни заведения. За тях е по-добре да бъдат под грижите на
обществото, отколкото на отделни лица, които не са техни родители.
Ако се направи опит, за да се определи естествената склонност на
децата и това, кого предпочита детето - майката или детската ясла, винаги
детето ще избере своята майка. Именно майката е естествената и идеалната
защита за детето и предпочитанието към нея е заложено в природата на
детето. Да се откъсва детето от неговата майка, за да се изпраща в детска ясла,
означава, че над него се извършва насилие, пречи се на неговото нормално и
естествено влечение.
Естественото развитие - това е нормалното, свободно развитие.
Замяната на майката с яслите - това е насилствено действие, което
противодействува на свободното нормално развитие. Децата, които се
изпращат в детски ясли, отиват там или по принуда, или поради детското си
непознаване на нещата. Това се върши изключително по причини от
материален характер, а не поради социални съображения. Ако не се прибягва
към принуда и не се използува детската наивност, децата не биха отишли в
ясли, а биха останали при своите майки. Тези антихуманни и
противоестествени действия имат едно-единствено оправдание, че жената е
поставена при такива условия, които не отговарят на нейната природа, т.е., че
тя е принудена да изпълнява неща, които са против нейната природа на
майка, които са в разрез със социалните з-адачи на обществото.
Жената, чиито свойствени функции по силата на нейната природа се
отличават от тези на мъжа, трябва да бъде поставена при такива условия,
които биха й дали възможност да осъществява тези естествени функции.
Майчинството е функция на жената, а не на мъжа, поради което е
съвсем естествено, че детето не бива да се отнема от майката. Всеки опит да се
отдели детето от майката е насилие и произвол. Майка, която се отказва от
своите майчински задължения, нарушава естествената си роля, определена й
от природата. На майката би следвало да бъдат осигурени всички необходими
права и благоприятни условия; при това всякакво насилие с цел тя да бъде
принудена да изпълнява своите естествени функции в ненормални условия,
трябва да бъде изключено. В дадения случай едното изключва другото. Ако
жената принудително бъде накарана да се откаже от изпълнението на своите
естествени функции - да ражда и да възпитава децата си, това означава, че тя
е жертва на насилие и произвол. Жена, която трябва да изпълнява дейност,
правеща я неспособна да осъществява своите природни функции, е жена без
свобода и е принудена на това, за да задоволява потребностите си. А както бе
казано: в задоволяването на потребностите се крие свободата.
Към онези благоприятни и задължителни условия, които трябва да
бъдат създадени на жената, за да може тя да изпълнява своите естествени
функции, отличаващи се от тези на мъжа, са и тези условия, които е
необходимо да бъдат създадени на бременната жена, когато тя носи в
утробата си своя плод -състояние, което ограничава нейните физически
възможности. Нечовечно е жена, която е в период на майчинство, да бъде
принуждавана да понася условия, несъвместими с нейното състояние,
например на тежък физически труд, което е един вид наказание за това, че е
изменила на своето предназначение като майка, или пък е данък, който тя
плаща за влизането си в чуждия на нейната природа мъжки свят.
Убеждението, което се споделя дори от самите жени, че жената се
занимава с физически труд по своя воля, не отговаря на истината. В
действителност, без самата да съзнава, тя извършва такъв труд само поради
това, че жестокото материално общество я е поставило в безизходно
положение и я е принудило да се подчини на тежките условия, въпреки че
самата тя смята, че е свободна да избира. Но при съществуването на сегашния
принцип за равенство между мъжа и жената „във всичко" жената няма право
на избор. Голямата измама за жената се крие именно в израза „във всичко",
тъй като той свежда до нула първостепенните природни особености на
жената, които определят естественото й място в живота.
Да се говори за равенство между мъжа и жената при пренасянето на
тежест, когато жената е бременна -това е произвол и жестокост. Равенството
между тях по време на постенето и произтичащите от това трудности, в
период, когато жената е кърмачка - това също е произвол и жестокост.
Равенството между тях, когато се извършва някаква черна работа, която е
пагубна за женската красота и е несъвместима с нейната женственост, е
произвол и жестокост. Обучаването на жената в професия, която я обрича на
труд, който противоречи на нейната природа - също е произвол и жестокост.
Мъжете и жените са равни във всичко онова, което се отнася до човешките
отношения. Така например е недопустимо този или онзи да встъпва в законен
брак против своята воля, или пък да се развежда без справедлив съд, или без
взаимно съгласие. Жената е домакинята в дома, тъй като домът е един от
нормалните и задължителни атрибути на жената по време на нейната
бременност, раждане и отглеждане на детето. Жената е стопанката на
майчиния покрив. Да се лишават децата от майката или да се лишава жената
от дом -това е произвол.
Жената е лице от женски род, а това означава, че нейната
биологическа природа се отличава от тази на мъжа. По силата на това
обстоятелство жената притежава качества, коренно различни от тези на
мъжа, както по външен вид, така и по същество. Жената външно се отличава
от мъжа, подобно на това, както всяка женска се отличава от мъжкия пол в
животинския и растителен свят. Това е безспорен природен факт. По своята
природа мъжките видове в света на животните и растенията винаги са по-
груби и по-силни, докато при женските видове е обратното. Това е така и в
човешкия свят - жените са по-красиви и по-нежни. Това са вечни,
общоизвестни реалности, в съответствие с които са създадени живите
същества, наречени хора, животни и растения.
Поради тази разлика в структурата, която съответствува на законите
на природата, мъжкият индивид е носител на грубата физическа сила, тъй
като той е създаден именно за това, а женският индивид, също по природа, е
носител на красотата и нежността, защото е създаден за тази роля. Това е
справедливото естествено правило. От една страна, то е естествено, а от друга
- това е основното правило за свободата, тъй като всяко същество е създадено
свободно и всяко вмешателство, противоречащо на свободата, е произвол.
Несъобразяването с природните особености, произволното излизане от
техните граници означава нарушаване на самите човешки ценности и тяхното
унищожение. Именно по този начин е създадено всичко от страна на
природата, в съответствие с неизменните закони на битието, които важат от
момента на раждането до смъртта. Всяка жива твар се ражда, живее и умира.
Целият живот, от началото до края, се гради на базата на естествения закон на
природата, който не предоставя право нито на принуда, нито на избор. Той е
естествен, в него е заложена естествената свобода. В света на животните,
растенията, хората, съгласно извечния ход на живота, непременно има мъжки
и женски индивиди. Те не само съществуват, но и осъществяват онези
функции, за които са създадени и които трябва да изпълняват докрай. Ако
това не става така, значи, че по силата на някакви обстоятелства естественият
ход на живота е нарушен. Такова е положението, при което живеят сега почти
всички човешки общности в света, поради смесването на ролята на мъжа и
жената и поради опитите жената да бъде заставена да работи като мъжа. Това
е насилие над природата, която е предопределила, че за всеки - и за мъжа, и за
жената, има определена роля, която само те изпълняват. В противен случай
това означава регрес. Това е тенденция, която е против природата, тя срива
правилото за свободата, насочена е против законите за съществуванието и
против самия живот. Мъжът и жената трябва неотклонно да изпълняват
предначер-таната им роля, заради която са се появили на този свят. Всяко,
дори частично, отстъпление от определената им роля може да бъде обяснено
с принуждение и някакви екстремални обстоятелства, т.е., че става по силата
на ненормални условия. Жена, която избягва бременността или брака, или се
въздържа от естествения стремеж да бъде красива и нежна поради
здравословни причини, прави това по принуда, поради здравословното си
състояние. Жена, която избягва бременността, брака, майчинството и т.н.
заради своята работа, то тя се отказва от своите естествени функции също
така поради принудата на тези обстоятелства. Жена, която се отказва от
бременност, брак или майчинство и т.н. без видими причини, прави това по
силата на обстоятелствата от морален характер. По този начин нежеланието
на мъжа или на жената да изпълняват своето жизнено природно
предназначение може да се случи само при наличието на ненормални
условия, противоречащи на закона за свободата и заплашващи самия човешки
род. Поради това, за да се премахне пречката, която създават лошите
материални условия пред жената, за да изпълнява своите естествени
задължения и я принуждава да се занимава с тежък физически труд в името
на равноправието с мъжа, е необходимо да се направи поврат в световен
мащаб. Няма съмнение, че такъв поврат, особено в промишлено развитите
общества, по силата на инстинкта за самосъхранение, е неизбежен. Той ще
стане дори и без външни източници на агитация, такива като Зелената книга.
Всички сега съществуващи общества виждат в жената само стока.
Изтокът гледа на нея като на предмет за покупко-продажба, а Западът
отказва да признае в нея жената.
 Да се тласка жената да изпълнява мъжка работа, означава да се посяга
на нейната женственост, дадена й от природата, за да продължи живота. А
мъжкият труд потиска красотата, която природата й е дала, за да изпълнява
своето основно предназначение. Жената не е създадена, за да изпълнява
несвойствен труд. Може да се направи аналогия на това по следния начин:
цветовете на растенията съществуват за това, за да протече процесът на
опрашване и да се създадат семена; ако се унищожи цветът, растението ще
загуби своята способност да изпълнява жизненото си предназначение. Ярката
окраска, която има женската пеперуда, птиците и другите представители на
животинския свят, е създадена от самата природа в името на великата цел на
живота. Като работи мъжки труд, отричайки своето природно
предназначение и своята женска красота, жената се превръща в мъж. Жената
трябва да притежава пълни права, но не трябва да бъде принуждавана да се
превръща в мъж и да се отказва от своята женственост. По силата на
различния физически строеж, естествено функциите на органите на мъжа и
на жената също са различни. Тези различия на функциите определят
разликата в темперамента, психическата нагласа, нервната система и
телосложението. Така жената е емоционална, привлекателна, плачлива,
боязлива. Природата е предопределила жената да бъде нежна, а мъжът - груб.
Да се пренебрегват естествените различия между мъжа и жената и да се
смесват техните роли, е тенденция абсолютно антихуманна, насочена срещу
тайните на природата и устоите на цивилизацията. Тя е истинската причина
за бедите в обществения живот на човека.
Съвременните индустриални общества, приспособили жената за
извършване на физически труд във вреда на нейната женственост, на нейната
естествена роля в живота да бъде майка и източник на красота и спокойствие
-това са нецивилизовани, материали-стични общества и подражаването им е
неразумно и опасно за цивилизацията и за човечеството.
Въпросът не е в това: жената да работи или не. Подобна постановка на
нещата звучи вулгарно и абсурдно, тъй като обществото е длъжно да
предостави работа на всички способни на труд свои членове, били те мъже,
или жени. Става дума, че всеки трябва да изпълнява такава работа, която му
подхожда, и да не бъде принуждаван да изпълнява такава работа, която не е
подходяща за него.
Ако децата бъдат заставени да работят труда на възрастните -това е
произвол и насилие. Ако жената бъде принудена да върши труда на мъжа —
това също е произвол и насилие.
Свободата означава, че човек придобива знания и навици, които
отговарят на неговата природа и го правят способен да изпълнява
съответната работа.
 Произволът означава, че човек е принуден да придобива знания и
навици, които не съответствуват на неговите природни дадености, които го
карат да извършва несвойствена за неговата природа работа. Не винаги
работата, която може да изпълни мъжът, е подходяща за жената. Знанията и
уменията на детето не отговарят на знанията и уменията на възрастния
човек.
Човешките права са равни за всички -мъже и жени, възрастни и деца.
Но далеч не са равни техните задължения.

МАЛЦИНСТВАТА

Що е това малцинство, какви са неговите права и задължения? Какви

са пътищата за решаване на този проблем в рамките на различните човешки
проблеми, които се предлагат в светлината на Третата световна теория?
Няма три, а само два вида малцинства: малцинство, което се е сляло с
нацията и се е превърнало в нейна социална съставка, и малцинство, което
няма своя нация. Това, последното, представлява самостоятелна обществена
единица, която е резултат от исторически обстоятелства. Под влиянието на
факторите присъединяване и общност на съдбата такова малцинство с
времето се превръща в нация. Както беше пояснено, такова малцинство има
индивидуални обществени права. Посегателството върху тези права от страна
на което и да е мнозинство, се явява произвол. То има своята обществена
индивидуалност, която нито се дава, нито може да бъде отнета.
Политическите и икономическите проблеми на такива малцинства
могат да бъдат решени само в условията на общества, които се управляват от
масите, където властта, богатството и оръжието са в ръцете на масите. Диктат
и несправедливост е малцинството да бъде разглеждано само в политически и
икономически аспект.

ЧЕРНИТЕ

ЧЕРНИТЕ ЩЕ ГОСПОДСТВУВАТ В СВЕТА

 Последният период от историята на робството е поробването на
черната раса от бялата. Този период ще остане в паметта на черния човек
дотогава, докато той не почувствува, че е постигнал пълната си реабилитация.
Този трагичен исторически факт, породените от него горчиви чувства
на болка и стремежът към реабилитация от страна на една цяла раса
представляват психологическият мотив в движението на черната раса за
реванш и господство, който не може да бъде пренебрегван. Към това следва
да се добави и неизбежността на обществено-историческите цикли, сред
които е господството на жълтата раса в света, която настъпва от Азия и
завладява останалите континенти. По-късно идва ред на бялата раса,
осъществила широкомащабното колониално движение, обхванало всички
световни континенти. Сега настъпва ред на господство на черната раса.
Черната раса сега се намира в крайно изостанало социално положение.
Същевременно тази изостаналост способствува за численото преобладаване
на тази раса, тъй като ниското жизнено равнище на черните ги лишава от
възможността да познават средствата за ограничаване и регулиране на
раждаемостта. Наред с това изостаналите обществени традиции и обичаи са
причина за отсъствието на ограничения в сферата на брачните отношения,
което води до неограниченото нарастване на черното население, докато
числеността на останалите раси намалява в резултат на ограничаването на
раждаемостта и регулирането на брачните отношения, а така също и
постоянната им трудова заетост в противоположност на черните, които са
лениви и отпуснати във винаги горещия климат.

ОБРАЗОВАНИЕТО

Образованието или обучението не се свежда до учебната програма и

определените предмети и материи, които младежта е принудена да изучава в
течение на определени часове на учебните скамейки и по отпечатаните
учебници. Този вид обучение, наложен във всички краища на света, днес
противоречи на принципите на свободата. Задължителното обучение, с което
се хвалят държавите в света, успели да го наложат на младежта, е един от
методите на потискане на свободата и обезличаване на човешките таланти и
способности, на принудителното насочване на избора и ориентацията на
човека. То представлява определен акт на диктатура, пагубен за свободата,
тъй като лишава човешката личност от правото на свободен избор,
творчество и изява на талант. Принуждаването на хората да се обучават по
определена учебна програма и налагането на определени учебни дисциплини
за изучаване са също форма на диктаторски действия.
 Задължителното образование и обучението по регламентирана учебна
програма означава насилствено насаждане на невежество сред масите. Всички
държави, регламентиращи учебния процес в рамките на официални учебни
програми и принуждаващи хората да ги следват, като официално определят
учебните предмети и познания, упражняват насилие над своите граждани.
Всички възприети днес методи на обучение в света следва да бъдат
ликвидирани чрез световна културна революция, която да разкрепости
съзнанието на хората от фанатизираните учебни програми и преднамереното
формиране на вкусовете, понятията и умственото им равнище.
Това не означава, че вратите на учебните заведения трябва да бъдат
затворени и хората да обърнат гръб на образованието, както може да се стори
на повърхностно четящите. Напротив, това означава, че обществото следва да
осигури всички форми на образование, предоставяйки на хората правото на
насочване към най-подходящата за тях наука, което на свой ред изисква
наличието на достатъчно учебни заведения за всички области на познанието.
Недостигът от учебни заведения ограничава свободата на човешката личност,
принуждавайки я да изучава онези области на познанието, които са налични и
достъпни. По този начин на хората се отнема естественото им право на избор
в резултат на отсъствието на възможност да се занимават и изучават
останалите форми на познанието.
Обществата, които препятствуват и монополизират знанието, са
реакционни, извънредно невежествени и враждебни на свободата. Също така
реакционни, крайно невежествени и враждебни на свободата са и онези
общества, които препятствуват познанието на религията, обществата,
монополизиращи религиозните знания, обществата, изопачаващи в рамките
на преподаваните познания религията, цивилизацията и поведението на
другите, както и онези общества, в които материалистическите познания са
под забрана или се монополизират от тях. Знанието е естествено право на
всеки човек и никой не може, под какъвто и да е предлог, да му го отнеме,
освен ако самият той не извърши нещо, с което да се лиши сам от него.
Краят на невежеството ще настъпи, когато всяко нещо бъде
представено в истинския му вид и познанието за него стане достъпно за всеки
човек по най-подходящия за него начин.

МУЗИКАТА И ИЗКУСТВОТО

Хората ще продължат да бъдат изостанали, докато съществува

преградата да се изразяват на един език. До реализирането на тази
изглеждаща неосъществима мечта на човечеството изразяването на радост и
печал, на добро и зло, на красиво и грозно, на покой и страдание, на смърт и
безсмъртие, на любов и ненавист, на цветове, чувства, вкусове и настроения
ще продължи да става на езика, на който говори по природа всеки народ.
Нещо повече, самото поведение на хората ще се определя от реакцията,
произтичаща от чувствата, които възбужда езикът в съзнанието на
говорещия.
Усвояването на един език, независимо кой е той, не представлява
понастоящем решение на проблема. Този въпрос неизбежно остава
неразрешим, докато процесът на сливането на езиците и тяхната унификация
не премине през редица стадии и поколения, при условие че наследственият
фактор при тези поколения ще изчезне с изминаването на достатъчно време,
тъй като чувствата, вкусовете и темпераментите на бащите и на дедите са
онези, които формират чувствените възприятия, вкусове и темпераменти на
синовете и внуците. Ако дедите са се изразявали на различни езици, а
потомците им говорят на един, то това не означава, че те, говорейки на един
език, непременно ще имат и общи вкусове. Такова уеднаквяване на вкусовете
не може да настъпи преди новият език да формира вкусове и чувствени
възприятия, които да се наследяват от поколение на поколение.
Ако някои групи хора се обличат в бяло при траур, а други носят черно
при същия случай, то и емоционалните възприятия на всяка една от двете
групи ще са в съответствие с тези два цвята, т.е. едната група ще мрази черния
цвят, а другата ще го харесва, и обратното. Подобни емоции оказват
конкретно въздействие върху клетките и атомите при тяхното движение в
организма. Така настъпилото приспособяване се предава по наследство, като
наследникът инстинктивно мрази цвета, който е мразил неговият
предшественик в резултат на наследяването на неговите чувства. Така и
народите могат да бъдат в хармония единствено със собственото си изкуство
и художествено наследство и в резултат на наследствения фактор не могат да
бъдат в унисон с изкуството, сътворено от други, дори и когато народи,
притежаващи различно културно наследство, говорят понастоящем на един
език. Подобни различия, макар и в по-малка степен, възникват дори и между
отделните групи в един народ.
Усвояването на един език не представлява труден проблем, така както
не е трудно, знаейки техния език, да се разбере изкуството на другите.
Проблемът е в невъзможността за истинско интуитивно приспособяване към
езика на другите. Това ще остане невъзможно, докато не изчезне
въздействието на наследствения фактор в организма на хората, преминали
към употребата на един език.
Човечеството ще продължи да бъде действително изостанало, докато
хората не заговорят като братя на един общ език, който ще бъде потомствено
наследен, а не усвоен чрез изучаване. Независимо от това, достигането на тази
цел от човечеството остава въпрос на време, освен ако не настъпи израждане
на цивилизацията.

СПОРТЪТ, ЕЗДАТА И ЗРЕЛИЩАТА

Спортът е или индивидуален като молитвата, отправяна от човека в

уединение и дори в затворено помещение, или масов - упражняван на открити
площадки колективно, така както общата молитва в местата за богослужение
. Първият вид спорт засяга лично спортуващия, докато вторият вид
интересува целия народ, който се занимава с него, без да допуска някой друг
да спортува вместо него. Така например неразумно е масите да влизат в
местата за богослужение или в храмовете, за да наблюдават как един човек
или група хора се молят, без те да вземат участие в молитвения обред! Също
така нелепо ще бъде масите да влизат на стадионите и игрищата, за да
наблюдават един играч или играчи, без самите те да вземат участие в
упражнявания спорт.
Спортът е като молитвата, храненето, отоплението и вентилацията.
Глупаво е хората да влизат в ресторант, за да гледат как един човек или група
хора се хранят, както и да оставят някого или някои да се топлят или
проветряват вместо тях! Пак така нелепо е, когато обществото допуска една
личност или отбор да монополизира спорта, отстранявайки от участие в него
обществото, което независимо от това да покрива всички разходи, свързани с
подобна монополизация на спорта в интерес на дадена личност или отбор. От
гледна точка на демокрацията това е също така недопустимо, така както е
недопустимо народът да позволява на една личност или група хора-партия,
класа, секта, племе или парламент да решават от негово име съдбата му или
да определят неговите потребности.
Индивидуалният спорт е дело на тези, които го практикуват по
собствена инициатива и за своя сметка. Масовият спорт на свой ред е
обществена необходимост на хората, поради което е недопустимо както от
практическа, така и от демократична гледна точка да се предоставя неговото
упражняване на други вместо на самото общество. От физическа гледна точка
нито един човек не е в състояние да предаде на друг или на други
извличаната от спортуването определена полза за тялото и духа на човека.
Същевременно от демократична гледна точка нито отделната личност, нито
определена група хора имат правото да монополизират и обсебват спорт,
власт, природни богатства или оръжие, отстранявайки останалите членове на
обществото.
 Спортните клубове, които са основата на традиционния спорт в
съвременния свят и които обсебват заделяните от всяка страна обществени
фондове и материални средства за спортна дейност, са
общественомонополистични инструменти по своята същност, подобни на
останалите диктаторски средства - политически, икономически и
традиционно-военни, за монополизиране на властта на масите, природните
богатства на обществото и оръжието на народа. Така, както епохата на масите
унищожава средствата за монополизиране на богатствата, властта и
оръжието, така е необходимо да бъдат ликвидирани и средствата за
монополизиране на обществените дейности от рода на спорта, конната езда и
т.н. Когато масите се нареждат на опашка, за да подкрепят кандидата, който
ще ги представлява при решаване на тяхната съдба на основата на абсурдното
и невероятно предположение, че той не само ще ги представлява, но и ще
стане вместо тях носител на тяхното достойнство, суверенитет и т.н., то на
тези маси, лишени от воля и достойнство, не им остава нищо друго, освен да
наблюдават отстрани, как някой действува там, където естествено би било да
действуват самите те.
Така те наподобяват хората, които сами за себе си не се занимават със
спорт поради неумение или поради заблуждаването им от страна на
институтите, монополизирали спорта и стремящи се да развличат масите,
притъпявайки тяхното съзнание и оставяйки им единствено възможността да
се забавляват и аплодират, вместо да се занимават сами със спортна дейност,
която е монополизирана.
Спортът като вид обществена дейност трябва така, както властта,
богатствата и оръжието да бъде в ръцете на широките маси.
Масовият спорт е дело на масите и поради здравословното му и
възстановително благотворно влияние той следва да бъде право на целия
народ. Глупаво и нелепо е да се предоставя неговото упражняване на
определени личности или групи, които го монополизират и еднолично се
облагодетелствуват от оздравителната полза, която той носи, докато самите
маси им осигуряват необходимите условия и облекчения, заплащайки и
всички разходи, необходими за поддържането и развитието на спорта.
Хилядите, които пълнят трибуните на стадионите, за да наблюдават,
да аплодират и да се смеят, са хиляди заблудени, нямащи възможност лично
да спортуват - хора, които апатично се отпускат на скамейките на спортните
площадки, за да аплодират онези герои, които са им отнели инициативата,
завладели са стадионите и са монополизирали спорта, използвайки всички
създадени от масите възможности за своя изгода. Трибуните на обществените
стадиони и игрища са създадени с цел да се попречи на масите да имат достъп
до спортните площадки и съоръжения и да започнат да практикуват масов
спорт. Това ще стане едва когато масите осъзнаят, че спортът е вид
обществена дейност и че тя следва не да се наблюдава отстрани, а да се
упражнява на практика. Възможно е по-приемливо да бъде обратното, в
случай че зрителите бъдат пасивно и неспособно за спорт малцинство.
Трибуните на стадионите ще изчезнат, когато няма да има кой да седи на тях.
Хората, които не са способни на подвизи в живота, които остават настрана от
историческите събития и не могат да си представят бъдещето, са онези
безделници и несериозни хора, запълващи театралните и зрителни зали, за да
наблюдават житейските събития и да се поучават от техния ход, така както
учениците запълват чиновете на класните стаи, тъй като те не само са
необразовани, но и неграмотни в самото начало. Тези, които сами творят своя
живот, не се нуждаят от наблюдение как актьорите на сцената или на екрана
представят живота. Така както и за ездачите, всеки от които язди своя кон,
няма място на скамейките за зрители край полето на състезанието. Ако всеки
има кон, то тогава не биха се намерили желаещи да наблюдават
надбягванията и да аплодират участниците в тях. Зрителите, които седят на
скамейките, са онези, които сами не могат да упражняват този вид спорт, тъй
като не умеят да яздят.
Мигриращите бедуински народи не проявяват интерес към театъра и
представленията, тъй като се отнасят извънредно сериозно към изпълнения
им с труд живот, чийто творци са те самите. Ето защо те иронично се отнасят
към всякакви опити за имитиране и представяне на живота. Бедуинските
общности не наблюдават спортните игри и състезания, а те самите се отдават
масово на веселията и игрите, тъй като чувствуват естествената нужда от тях
и го вършат непосредствено.
Боксът и различните видове борби са доказателство, че човечеството
все още не се е освободило от всички дивашки навици. Но те непременно ще
изчезнат окончателно, веднага щом като човекът се изкачи на по-високо
стъпало на стълбицата на цивилизацията. Дуелите с пистолети, а преди това и
принасянето на човешки жертви са били нещо обичайно за определен период
от развитието на човечеството, но тези дивашки действия са изчезнали след
стотици години и сега човекът сам с насмешка над себе си и със съжаление си
спомня за тези свои деяния. Същото ще стане и с бокса и с различните видове
борба след десетки или стотици години. И все пак хората, които са по-
цивилизовани и по-разумни от другите, са в състояние още сега да се държат
настрана от подобни дивашки действия, да не ги практикуват и насърчават.

СЪДЪРЖАНИЕ
 Първа част

РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА (ВЛАСТ НА НАРОДА)

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ АСПЕКТ НА ТРЕТАТА СВЕТОВНА ТЕОРИЯ
ИНСТРУМЕНТЪТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Парламентите 13
Партията 18
Класата 25
Референдумът 31
Народни конгреси и народни комитети 33
Законът на обществото 39
Пресата 48
Втора част

РЕШЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ПРОБЛЕМ (СОЦИАЛИЗМЪТ)

ИКОНОМИЧЕСКИЯТ АСПЕКТ НА ТРЕТАТА СВЕТОВНА ТЕОРИЯ 55

Трета част

ОБЩЕСТВЕНИЯТ АСПЕКТ НА ТРЕТАТА СВЕТОВНА ТЕОРИЯ

ОБЩЕСТВЕНИЯТ АСПЕКТ НА ТРЕТАТА СВЕТОВНА ТЕОРИЯ 89
Семейството 96
Племето 98
Нацията 102
Жената ///
Малцинствата 128
Черните 129
Образованието 131
Музиката и изкуството 134
Спортът, ездата и зрелищата 137
Свалено от www.readbg.com
Издание: МУАМАР КАДАФИ
Зелената книга
Първо издание
„Здравко Георгиев
Преводачи: Здравко Георгиев, Людмил Петков
Редактор Надежда Иванова
Художник Радина Цачева
Художествен редактор Мария Табакова
Технически редактор Станка Милчева
Коректор Мария Викторова
Дадена за набор август 1989 г.
Подписана за печат септември 1989 г.
Излязла от печат 20 април 1990 г.
Печатни коли 9,25
Издателски коли 5,8
УИК 4,18
Формат 32/70/100
Код 27/95315/0826-4-89
Цена 2 лв.
Издателство на Отечествения фронт Печатница на Отечествения фронт