ИВЕЛИН А.

ИВАНОВ

ГРАДОВЕ,
КАТЕДРАЛИ
И УНИВЕРСИТЕТИ
В СРЕДНОВЕКОВНА
ЕВРОПА

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО
„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 2014
 Ивелин А. Иванов

ГРАДОВЕ, КАТЕДРАЛИ И
УНИВЕРСИТЕТИ В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА
© Ивелин Аргиров Иванов, автор, 2014
© Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, 2014
гр. Велико Търново, ул. “Теодосий Търновски” № 2

ISBN 978-954-524-976-1
 Ивелин А. Иванов

ГРАДОВЕ, КАТЕДРАЛИ И
УНИВЕРСИТЕТИ В
СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

У ниверситетско издателство “ Св. св. К ирил и М етодий '

Велико Т ърново , 2014
 С благодарност за любезната и неоценимата помощ на
Димитър Харбалиее, Христо Керин и Университетски книгоиз-
дателски комплекс в редактирането, художественото оформление
и отпечатването на тази книга!
От автора
СЪДЪРЖ АНИЕ

УВОДНИ Д У М И ............................................................................11

РАЗДЕЛ П ЪРВИ
СРЕДН О ВЕКО ВНИ ЯТ Г Р А Д ...................................................15
1. Феодалното общество в навечерието и в епохата на
възраждане на градския ж и вот..................................................15
2. Възраждане на градския ж и в о т ............................................21
2.1. Предпоставки за възраждането на градския живот
в средновековна Западна Е вропа.......................................... 21
2.2. Теории за появата и същността на средновековните
градове.........................................................................................25
2.3. Новите градове.................................................................. 27
3. Борби на средновековните градове за
комунална самостоятелност. Градските комуни...................34
4. Занаятите и търговията в средновековните градове.......40
4.1. Организация на занаятите. Занаятчийските цехове
и гилдии...................................................................................... 40
4.2. Борби на цеховете с градския патрицият....................44
4.3. Организация и развитие на търговията....................... 47
4.3.1. Търговските гилдии....................................................48
4.3.2. П анаирите.................................................................... 49
4.3.3. Търговията и зараждането на банковото дело.... 50
4.3.4. Търговските ком пании.............................................. 51

СРЕДН О ВЕКО ВНИ ЯТ ГРАД

И З В О Р И ........................................................................................... 53
Възникване на град Брюге, 862 г ..............................................53
Грамота на император Отто I, даряваща привилегии на
епископа на Оснабрюк, 952 г .....................................................54
Привилегия, дадена на град Шпайер от Хайнрих V,
14.08.1111 г . ................................................................................... 55

5
Градското право на Фрайбург, 1120 г....................................... 58
Харта на град Лорис, 1155 г ....................................................... 59
Грамота на Фридрих Барбароса за два панаира в
Аахен, 1166 г.................................................................................. 61
Право на градската черта, 1186 г . .............................................64
Грамота на император Фридрих I за
град Любек, 1188 г . ......................................................................64
Унищожаване на пазар, XII в......................................................66
Харта, дарена на жителите на Дънуич от крал Джон I
през 1200 г . .................................................................................... 66
Харта, дарена от крал Джон I на жителите на Кеймбридж,
1201 г . ............................................................................................. 68
Опит за създаване на комуна в град Лан, 1115 г . .................70
Крал Филип П Огюст отменя комуната в
Етамп, 1199-1200 г.......................................................................72
Отмяна на градските и занаятчийските свободи,
1231-1232 г .................................................................................... 73
Из градското право на Лондон, 1244 г ..................................... 75
За произхода на гилдейските организации, 884-930 г ........75
Грамота, дадена на гилдията на рибарите във Вормс,
1106-1107 г . ................................................................................... 77
Статут на цеха на дърводелците в Рихирцегхайде,
1180 г................................................................................................79
Харта за привилегиите на месарите в Париж, 1182 г . ........80
Привилегии на дъблинската гилдия на търговците,
1192 г......................................................................... 81
Барселонски навигационен акт, 1227 г .................................... 82
Документ за депозит на парична сума при сараф,
1248 г. ............................................................................................. 83
Закупуване на дял от търговски кораб, 1248 г. ..................... 84
Договор между Хамбург и Любек, 1241 г . ............................. 85
Споразумение между Хамбург и Любек
относно монетосеченето, 1255 г . .............................................. 86
Дарение на сграда и имот в Рига за гражданите на
Любек, 1231 г................................................................................. 87
Заем на майстор зидар, 1252 г....................................................88
6
 Договор за строителството на четири сгради в Кентърбъри,
1497 г............................................................................................... 90
Кражба на тесто в пекарници, Лондон, 1327 г ...................... 91
Свада между Ерик Свенсон и търговеца Олуф, 1546 г . ......93

РАЗДЕЛ ВТО РИ
С РЕДН О ВЕКО ВНИ ТЕ К А ТЕД РА ЛИ ....................................95
1. Римски (раннохристиянски) архитектурен сти л.............. 95
2. Византийски стил.................................................................... 97
3. Меровингски, Каролингски и Отонов период в
архитектурата на Зап ад ............................................................. 100
4. Романски архитектурен с т и л .............................................. 101
5. Готическият стил и готическите катедрали......................106
5 Л . Френската готика............................................................. 111
5.2. Класическа или висока готика във Франция, Англия,
Германия и И талия..................................................................114
5.3. Готическият стил в Централна и Северна Европа.
Стилове в готиката..................................................................121
5.4. Финансиране и изграждане на готическите
катедрали.................................................................................. 122
6. Ренесансов с т и л .....................................................................123
7. Архитектурата в края на Средновековието и началото на
Новото врем е............................................................................... 125
8. Възраждане на готическия стил. Неоготика и
неоренесанс................................................................................. 126

ГО Т И Ч Е С К И Т Е КАТЕДРАЛИ
Д О К У М Е Н Т И ..............................................................................128
Статути на гилдията на строителите в Париж, 1258 г . .....128
Регламенти на строителите в Лондон, 1356 г .......................132
Из книгата на майстор Вилар де Хонекур, края на XI -
началото на ХП в ......................................................................... 134
Сугерий, абат на Сен Дьони за това, което беше
направено при неговото управление, около 1141 г. ............136
Жервез от Кентърбъри за строителството на новата
катедрала в Кентърбъри, 1184 г . ............................................. 138
7
 Писмо на Шарл П, крал на Неапол, относно манастира и
църквата на „Сен Максимин” в Прованс, 1295 г................144
Писмо до майстор Пиер, 1295 г .............................................145
Договор на майстор Етиен де Боней за строителство
на катедралата в Упсала, 1287 г . ............................................. 146
Договор за изграждане на църквата във Фотерини,
1434 г. ........................................................................................... 147
Експертиза за състоянието на катедралата в Шартр,
1316 г . ............................................................................................150
Строителството на катедралата в Милано, 1392 г............153
Строителството на катедралата в Милано, 1401 г............155

РАЗДЕЛ ТРЕ Т И
СРЕДН О ВЕКО ВН И ТЕ У Н И В Е Р С И Т Е Т И .......................159
1. Християнската религия и познанието. Образованието до
края на XI в е к .............................................................................. 159
2. Поява и същност на средновековните университети.... 170
2.1. Университети във Ф ранция........................................... 174
2.2. Университети в И тали я..................................................177
2.3. Поява на първите университети в Германия.............180
2.4. Университети в А нглия..................................................182
2.5. Ранни университети в Ш отландия...............................183
2.6. Други средновековни университети........................... 184
3. Структура на средновековните университети.
Професори, студенти и учебни програми. Гражданите
и университетските общности.................................................187
3.1. Статут на преподавателите и студентите....................187
3.2. Типология, структура и управление на
средновековните университети........................................... 190
3.2.1. Нации, факултети и колеж и................................... 191
3.2.2. Управление на университетите..............................195
3.3. Студенти, учебни програми, изпити и степени.......196
3.4. Произход, социален статут, задължения и заплащане
на средновековните професори...........................................203
3.5. Университетите и средновековните градове............ 205
С РЕДН О ВЕКО ВНИ ТЕ У Н И В ЕРС И ТЕТ И
Д О К У М Е Н Т И ............................................................................ 210
Хронология на появата на университети в Западна и
Централна Европа (X-XV в . ) ................................................. 210
За възраждащия се интерес към изучаване на римското
право в Бол оня в нач. на XII в ................................................. 214
Грамота на император Фридрих I Барбароса за студентите
и преподавателите в Болоня от 1158 г . ................................ 214
Из привилегии, дарени от крал Филип II Август на
парижките схолари през 1200 г ............................................... 216
Писмо на Стефан, епископ на Турне, до папа Инокентий Ш
от 1203 г ........................................................................................217
Постановление на папския легат Робер де Курсон
относно студентите и магистрите от парижките
схоли от 1215 г ............................................................................ 220
Писмо на английския крал Хенри Ш до парижките
схолари и магистри от 1229 г .................................................. 223
Учебна програма на Медицинския факултет на
Парижкия университет от 1270-1274 г . ............................... 223
Клетва на схоларите от университета в Париж, 1280 г ..... 225
Привилегии на парижките студенти от 1340 г . .................. 227
Постановление за начина за четене на лекции във
факултета по свободни изкуства в Париж от 1355 г . ........228
За приема на бакалаври и магистри от други
университети. Статути на Парижкия
университет, XV в .......................................................................230
Основаване на Пражкия университет. Грамота на
крал Карл I (TV) от 7 април 1348 г . ....................................... 231
Основаване на университета в Хайделберг
през 1386 г . .................................................................................. 233
Статути на колежа „Мертън” в Оксфорд от 1274 г . .......... 236
Относно анатомията, която трябва да бъде правена всяка
година в университета в Болоня, ΧΠΙ в................................. 237
Относно задълженията на ректора. Откъс от статути на
Болонския университет (1317-1347)..................................... 239
За наемите на квартири. Откъс от статути на Болонския
университет от XIV в ................................................................. 241

9
 Договор между гражданите на Верчели и схоларите от
Падуа от 1228 г ........................................................................... 242
Из статутите на германската нация в университета в
Болоня, 1497 г ............................................................................. 243
Конфликт между схоларите и гражданите на Оксфорд
през 1209 г . .................................................................................. 245
Студентски вълнения в Париж през 1229 г . .........................246
Студентски вълнения в Оксфорд през 1335 г ...................... 248
Сблъсъци между студентите в Оксфорд от
1388-1389 г ..................................................................................250
Откъси от студентски писм а....................................................251

ТЕ РМ И Н И И П О Н Я Т И Я ........................................................ 253

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я ......................................................................262

П Р И Л О Ж Е Н И Я .......................................................................... 267

10
 уводни думи
Настоящият сборник от лекции и документи за историята на
града, готическите катедрали и университети в Западна и Централна
Европа в периода XI-XVI в. е насочен както към студенти, изучаващи
средновековна европейска история, така също и в помощ на учители
и ученици в средните училища. Разбира се, всеки запленен от средно­
вековната история читател може да открие много факти и интересни
подробности за градския живот, архитектурата и образованието през
Средните векове.
Градът, катедралата, университетът. Тези три понятия пораж­
дат множество асоциации и извикват различни образи в паметта и
въображението на читателя. Най-ярките и най-трайните от тях са
свързани със средновековната градска архитектура: градските стени,
укрепителни кули, жилищни постройки, и, разбира се - с големите
катедрални църкви, извисяващи се и в наши дни в централните части
на старите градове. За мнозина представите за Кьолн, Страсбург,
Париж, Флоренция, Милано, Фрайбург, Кентърбъри, Линкълн и
много други градове са свързани основно със средновековните готи­
чески катедрали, чиито специфичен силует привлича неудържимо
потоци от посетители. В този ред на мисли, средновековният универ­
ситет като че ли остава „засенчен” от катедралите и другите градски
постройки и съоръжения, оцелели до наши дни. Единствено в някои
университетски градове, сред които като най-ярки примери можем
да посочим Оксфорд и Кеймбридж, съвременният посетител вижда
голяма част от университетите и колежите в средновековен вид. В
повечето случаи са оцелели само някои сгради, най-вече колежи, но
те не могат да пресъздадат изцяло същността на средновековния уни­
верситет. И не случайно.
За разлика от средновековния град и от катедралите, които имат
съвсем конкретна материална, архитектурно-художествена форма и
измерения, университетът е явление, което се появява не като инсти­
туция и сграда, а най-вече като съобщност, като гилдия на схолари,
11
 посветили се на науката и преподаването и стремящи се към позна­
нието в неговите религиозни и светски измерения. И ако пере-
фразираме известната сентенция, според която градът не е камъни­
те и сградите, а градската общност, то в пълна сила можем да заявим,
че при своята поява средновековният университет не е сграда, нито
бюрократична организация. Той достига до институционално със­
тояние и сложна организация в хода на вековете и е такъв най-вече в
наши дни.
Макар че този труд е посветен на три явления: градът, кате­
дралата и университетът, непредубеденият и критичен читател ще
установи, че вторият и най-вече третият раздел, са представени по-
обстойно и са своеобразен акцент в настоящия сборник. Причините
за това са няколко. На първо място, средновековният западноевро­
пейски град като светска архитектура и вътрешна организация е, ако не
подробно, то задоволително представен в българската научна литера­
тура както с анализи, така и с документи. Тук не можем да не отбе­
лежим редица автори и заглавия на български върху средновековния
град, част от които са посочени в библиографията в края на това
изследване. Ето защо в тази първа част авторът представя накратко
и в традиционен порядък зараждането, еволюцията на средновеков­
ния град неговите структури и организации. В този въвеждащ раз­
дел читателят ще открие и документи за историята на града, по-го-
лямата част от които не са превеждани на български език до този
момент.
Без съмнение, основният акцент в този сборник е поставен
върху втория и третия раздел, посветени на средновековните кате­
драли и университети. И ако краткото представяне на архитектурните
стилове през Средновековието на Запад не може да учуди специа­
листа или добре информирания читател, то голяма част от преведе­
ните и публикувани писмени извори представят интересна и полезна
информации за строителството на катедралите в периода XII-XV
век. В тези документи можем да открием не само детайли, касаещи
архитектурния облик на готическите храмове, но също така интри­
гуващи подробности за главните майстори (включително и за тяхното
заплащане), както и ясни свидетелства за значителните проблеми и
трудности не само при построяването, но и при поддържането и
ремонтирането на тези огромни за своето време постройки.

12
 Читателят също така ще установи, че авторът е вложил особено
внимание и любов в третата и последна част, посветена на среднове­
ковните университети. Любовта към темата за средновековните
университети е обяснима, предвид университетското битие на автора,
но в допълнение могат да бъдат посочени и обективни причини. Ако
средновековният град и средновековните готически катедрали са
сравнително добре познати явления и символи, то средновековният
университет остава слабо и недостатъчно познат както за мнозин­
ството българи, така и в академичните среди. Именно поради тази
причина тази толкова популярна и значима съвременна образователна
институция се нуждае от по-подробно и задълбочено представяне.
Без съмнение, университетът играе изключително важна роля в съ­
временните европейски общества, и именно университетското обра­
зование формира в значителна степен мисленето и реализацията на
съвременния обществен елит и средна класа. В същото време съвре­
менният университет се различава съществено от своя първообраз,
появил се в периода XI-XV в.
Ако днес информационните агенции разпространят новина,
че преподаватели и студенти напускат в знак на протест обитавания
досега град и се преселват в друг, където да продължат своите занима­
ния, това би било не просто необичайна вест, а световна, истинска
топ новина. Всъщност, днес това е почти немислимо и невероятно.
Противно на това, в историята на средновековна Европа можем да
открием редица примери на преселване на преподаватели и студенти
от един град в друг, поради различни причини. Наред с всички обек­
тивни предпоставки и обстоятелства за подобна мобилност, трябва
да подчертаем изначалната силна вътрешна сплотеност на общността
на схоларите и липсата на уседналост, т.е. на собственост върху сгра­
ди или друга недвижима собственост. В много случаи тази мобилност
е показателна за трудния и трънлив път на зараждането и утвържда­
ването на средновековните университети. Подбраните документи в
този трети раздел разкриват както пътя на тяхната поява, така също
същността на специфичния статут и привилегии на университетските
схолари в средновековна Европа. Както и в останалите раздели, го­
ляма част от публикуваните документи се появяват в превод на бъл­
гарски език за първи път. В тях читателят може да открие множество
13
наглед дребни детайли и подробности, чрез които да разбере по-
добре корените и същността на университета. Вярваме, че в тър­
сенето на отговори той ще бъде подпомогнат и от краткия авторов
анализ, съпътстващ всеки документ. За удобство на читателя са из­
ползвани следните технически означения: ... означава пропуснат
текст; [ ] отбелязва, че информацията в скобите е вмъкната от прево­
дача на документа или от автора на настоящия сборник; а в курсив
са отбелязани важни термини и понятия, които са пояснени в бележ­
ките под линия или в краткия речник в края на книгата.
Градът, катедралата, университетът-триединство, което сим­
волизира възхода и апогея на средновековна Западна Европа. Да се
потопим в миналото, за да се опитаме да разберем настоящето. Надя­
вам се, че ще останеш удовлетворен от това, уважаеми читателю.

14
 РАЗДЕЛ ПЪРВИ
СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ГРАД

1. Феодалното общество в навечерието и в епохата на

възраждане на градския живот
Тъй като средновековният град се оформя като специфично
явление в самия разцвет на феодалната система в средновековна Ев­
ропа в периода Х-ХШ в., необходимо е първо да се спрем на основ­
ните характеристики на феодалното общество. Терминът феодализъм
произлиза от латинската дума feodum, която се появява в среднове­
ковни документи от IX-X в. и която означава условно поземлено вла­
дение, давано срещу изпълнението на определена служба, най-често
военна. Ето защо едно от най-популярните значения на термина феод
е поземлено владение или друг източник на доходи, даван на рицаря
от неговия сеньор срещу изпълнение на военна служба и охрана.
Нужно е да подчертаем, че терминът феодализъм не се използва през
Средновековието, а се появява за пръв път след Френската буржоазна
революция. Много съвременни медиевисти подчертават, че идеята
за феодализма отразява специфични черти на юридическата система,
отразена в кодекса LibriFeudorum, датиращ от ХП в. и то през погледа
и оценките на изследователи от ХУП в. Тази юридическа линия в
представянето на същността на феодализма влияе и върху историците
през следващите векове. Ето защо в основата на феодалната система
били поставени връзките, скрепени чрез клетва и церемония ( омаж,
хомагиум) между васала и сеньора, и получаването на поземлено
владение {феод, фиев) от първия в замяна на военна служба към
сеньора. По този начин в основата на този модел били поставени
явления, характерни за Северна Франция и други територии в Запад­
на Европа през периода Х-ХП в. В епохата на класическия феодали­
зъм омажът включвал церемония, при която васалът полагал клетва
за вярност и служба към определен сеньор, който от своя страна го

15
възнаграждавал с поземлено владение или друг източник на доходи.
По същество омао1сът се разделял на два вида: обикновен или стан­
дартен омаж и пълен или стабилен омаж. Вторият вид обвързвал
със специални задължения, които били поставяни над всички други
задължения и клетви на васала, изключвайки по принцип задълже­
нията към краля. Въпреки това случаите, в които васалите следвали
прекия си сеньор дори в бунт срещу краля, не били рядкост.
На следващо място, феодализмът бил възприеман като соци­
ална и политическа система, базирана върху земеделието и експлоа­
тацията на зависими и закрепостени селяни от господстващата
светска и църковна аристокрация. По-късно тази формулировка била
възприета от марксисткото направление в историографията, но в
първите десетилетия на XIX в. се наложила нова трактовка на феода­
лизма, поред която в основата на феодалното стопанство била т.нар.
сенъория (фр. seigneurie, англ. manor). През XI—ХШ в. сеньорията
включвала преобладаващото мнозинство от селяните по места, които
били в състояние на поземлена и лична юридическа зависимост от
своя сеньор. Най-зависимата част от селяните, които обработвали
изцяло земи на сеньора са известни в нашата историография като
крепостни, а в западноевропейските изследвания като серви, а зави­
симостта им като серваж. Сервите били изцяло зависими от сеньора,
нямали право да се преселват без разрешение и плащали множество
данъци на сеньора. Останалата маса от зависимите селяни обработ­
вала както земя на светски сеньор, местен манастир или църква, така
и своя собствена земя, но също била задължена с натурални и па­
рични данъци и работа на господарските земи, известна като ангария.
Тези условия били плод на ситуация на нарастваща численост на
населението и постоянен глад за обработваема земя, но след демо­
графския срив вследствие от голямата чумна пандемия от 1347-
1353 г. ситуацията се променила коренно и серважът започнал да
изчезва.
Независимо от някои общоприети характеристики на феодал­
ното общество, историците все още спорят дали и в каква степен
феодализъм може да бъде определящ термин за тази епоха в евро­
пейската история. Сложността на проблема произтича и от факта,
че периодът, известен като Средновековие, не съвпада напълно с

16
епохата на феодализма като юридическа, социална и стопанска сис­
тема. С известни различия историците определят Европейското
средновековие в различни варианти: IV—XVI в., V -X V в., V-XVI в.
и дори У-ХУШ в., докато мненията за господството на феодализма
се обединяват най-вече около периода IX-XV в., X-XV I в. или X—
XVII в. Ето защо съществуват множество теории, сред които можем
да отбележим и някои по-необичайни, като теорията за голямата
феодална формация1. Въпросът за същността на феодализма остава
спорен дори и в наши дни и много историци предпочитат използването
на по-ясни термини като феодална система и феодално общество.
Макар сложна и трудна за обяснение, феодалната система може
да бъде обяснена чрез няколко понятия, като на първо място сред
тях можем да поставим васал, сеньор и омаж. Както отбелязах, ома-
жът представлявал полагане на клетва от страна на васала към
сеньора, който предоставял източник на доходи и издръжка на
първия. С времето тази церемония придобила подчертано тържествен
и религиозен характер, и изградила здрави връзки между различните
прослойки на светската аристокрация в средновековното общество.
Най-ярките примери за васали били рицарите, които получавали
източник на доходи при определени условия и положена клетва за
вярност и служба. Тази система на лична зависимост и служба,
популярна в историческите изследвания като васалитет, изграждала
силни връзки и лоялност сред управляващите групи на феодалното
общество. Опитите за обяснение на структурата на това общество
неизбежно се сблъскват с проблема за терминологията, която често
няма адекватни съответствия в съвременния български книжовен
език. Ярък пример за това е официалната средновековната идеология,
която разделя обществото на три части, три реда (лат. ordo) или
молещи се, воюващи и работещи {oratores, bellatores, laborares),
известна в българската историография и като трипартитна идео­
логия. Първите сведения за подобно социално разделение датират 1

1 За разлика от общоприетите възгледи за присъствието на феода­

лизма в определени региони и държави в Европа в периода IX-XV в., тази
теория твърди, че характерни черти на феодализма се наблюдават в епохи
преди и след Средновековието, т.е. феодализмът не може да бъде свързан
само с европейското развитие в Средните векове.
17
 от църковни ръкописи от ЕХ в. и прокарват идеята, че земното об­
щество е разделено по Божия воля и модел на три взаимосвързани и
живеещи в хармония съсловия.
В групата на молещите се (oratores) средновековните писатели
включват всички хора на Църквата, които се молят за спасението на
останалите две съсловия и ги насочват по пътя на вярата. Специфич­
ната роля на църковния клир е свързана и с привилегиите му в юриди­
ческо и социално отношение, тъй като хората на църквата по прин­
цип не попадали под светската юрисдикция, а Църквата не плащала
данъци и разполагала с големи и увеличаващи се поземлени владения
и други източници на доходи.
Второто съсловие или това на воюващите (bellatores), включ­
вало светската аристокрация от най-високопоставения барон до най-
бедния рицар. Според тази трисъсловна идеология всички bellatores
били длъжни да защитават oratores и laborares с оръжие, както и да
поддържат основите на обществото с насилие, когато това е нужно.
Можем да отбележим, че именно воюващите били основните участ­
ници и реалният двигател на кръстоносните походи, които довели
до значителни промени в Средиземноморието и Близкия изток в пе­
риода XI—ХШ в. Освен това дълбоките социални различия в рамките
на съсловието пораждали и вътрешни конфликти, които бележат
края на феодализма и средновековната епоха.
Третото съсловие или това на работещите {laborares) включ­
вало работещите или по-точно тези, които се прехранват и издържат
със собствен труд. В началото под laborares били възприемани най-
вече селяните, но тъй като терминът включвал занаятчии, търговци
и въобще градски жители, впоследствие това съсловие се разраснало
в градско съсловие или това на бюргерите, по-късната буржоазия.
След ХШ-X IY в. бюргерите били наричани и третото съсловие, но
не от позицията на трисъсловна идеология, а поради факта, че били
третата група или съсловие, която получила право на представители
в съсловните събрания на някои европейски държави. Връщайки се
към laborares, можем да отбележим, че тяхната роля в тази идеология
била материалното осигуряване на молещите се и воюващите. Идеята
за сакралност на този обществен модел, както и че опитът за нару­
шаване на границите между съсловията бил опит за противопо­
18
ставяне срещу Божията воля, поддържала устоите на средновеков­
ното общество в продължение на векове.
Без съмнение тази идеология има фундаментална роля в гене­
зиса и еволюцията на феодалното общество, но успоредно с това
трябва да разгледаме и стопанските промени в средновековното
общество в навечерието на появата на новите средновековни градове
в Западна Европа.
Стопанската основа на феодалното общество била земята,
собствеността над нея, начина на владение, използването и за земеде­
лие и други стопански дейности. В първите векове от Средновеко­
вието голяма част от наличната обработваема и пустееща земя била
собственост на свободните селски общини на придошлите и заселили
се в Европа варварски племена. Естествено част от собствеността
над земята била в ръцете на съхранилата се римска и новата варварска
аристокрация, кралската власт и християнската църква. В хода на
преходната епоха, между VIII и X в., се появили някои нови форми
на земевладение и ползване, които свидетелстват за протичащите
промени в системата на собственост и владение. Все по-голяма част
от свободното селско население обработвала земя под различни фор­
ми на аренда (т. нар. прекарии), а през IX в. се ускорил процесът на
даряване на земя и собственост на Църквата с цел по-облекчено да­
нъчно облагане. Тези продължителни и сложни процеси, съчетани
със засилването на властта на местните светски и църковни сеньори,
и с бавния, но осезаем демографски ръст на населението в периода
ν ίΠ -Χ в., довели до появата на значителни маси от закрепостено
селско население. Терминът крепостен и крепостно селячество също
може да бъде оспорен и се нуждае от допълнителни уточнения, но
основната характеристика на тази категория население била личната,
съдебна и поземлена зависимост от местния сеньор, който често бил
църковно лице.
Тази класическа феодална система процъфтявала в периода
ΧΙ-ΧΠΙ в., като първите промени настъпили след огромните демо­
графски, стопански и социални сътресения в резултат от голямата
чумна епидемия от 1347-1353 г. В същото време трябва да отбеле­
жим, че част от селското население запазила своята собственост и
лична свобода, като процентът на тази прослойка варирал в раз­

19
личните региони и държави в Европа. Системата на лична, съдебна
и поземлена зависимост започнала да се разпада през втората полови­
на на XIV в., но в някои територии на Европа се запазила до XVI—
XVII в. Тези промени в земевладението и използването на обработ­
ваемите и необработваемите земи, горите и други ресурси, били
свързани и с промени в техниките за обработване и все по-масовото
използване на животинска сила и водна тяга, отводняване на обширни
площи и напояване на засушливите райони на юг. Най-ярките при­
мери в това отношение са въвеждането на плуга, теглен от коне,
усвояването на по-тежки почви, широкото използване на водни
мелници за зърно, на вятърната енергия за отводняване на земи в
Северна Европа и други нововъведения в периода XI-XIV в.
Друг съществен елемент и фактор в стопанското развитие на
феодалното общество е градът, най-вече в Западна и Централна Ев­
ропа. В резултат от политическата стабилност, демографският ръст
и стопанския подем в периода Х1-ХШ в., броят на съществуващите
градове се умножил рязко. Този процес бил насърчен и ускорен с
усилията и волята на местни владетели, епископи и монарси, които
търсели възможности за оживление на производството, търговията
и данъчните постъпления. В резултат от това се увеличил обемът на
занаятчийското производство, разширила се сухопътната и морска
търговия, изградена била мрежа от истински международни търговски
пътища и се появила ясна спецализация в производството на занаят­
чийски изделия. Появили се истински търговски империи като ита­
лианските градове Венеция, Генуа, Милано, Пиза, Флоренция, гра­
дове в Северна Германия и др. През XTV в. някои от тях достигнали
мощ, която заплашила основите на феодалната система, интересите
на едрите сеньори и на Църквата. В резултат от това в земите на
Свещената Римска империя се появили градски съюзи като Шваб-
ския, Рейнския и Северногерманската ханза, които защитавали свои­
те интереси и търговия какго от нападения на разбойници и пирати,
така и от феодалните сеньори. В този смисъл градът влязъл в кон­
фликт с феодалната система, а градското население или бюргерите
присъствали все по-ярко и значимо в икономиката и политиката. Ярък
пример за това е финансирането на английския крал Едуард Ш в
първия етап от Стогодишната война (1337-13б0)ог флорентинските
20
банкови къщи Барди и Перуци, т.е. частно финансиране на поли­
тиката на една държава в продължителен период от време. Парите
навлизали все по-масово в политиката и връзката с градовете, зана-
ятчийстовото и търговията добила жизненоважно значение за крал­
ската власт. Класическата феодална система, крепяща се на разпреде­
лянето, владеенето и експлоатирането на земята с подчертано нату­
рален характер на заплащане и данъчно облагане останала в мина­
лото.

2. Възраждане на градския живот

2.1. Предпоставки за възраждането на градския живот
в средновековна Западна Европа
Нека се върнем назад към края на първото хилядолетие и да
се спрем по-подробно на проблема за появата на нови градове в сред­
новековна Европа. Според много автори хилядната година била пре­
ломен момент в историята на Западна Европа. Преходът между двете
хилядолетия бил белязан от важни промени. Кордовският халифат
на Пиренейския полуостров навлязъл в дълбока криза и в период на
вътрешни междуособици, а това позволило на италианските морски
градове да разширят контрола над важни търговски пътища в Запад­
ното Средиземноморие. Освен това продължителните и опустоши­
телни маджарски рейдове били прекратени с приемането на хрис­
тиянството от крал Стефан I Унгарски, а християнството навлизало
с пълна сила и в Скандинавия. По това време вече била факт и Свеще­
ната Римска империя, която щяла да изиграе важна роля в европей­
ската история през следващите шест столетия. Обновителното Клю-
нийско движение за дълбоки реформи и за укрепване на католи­
ческата църква и папството също било в своята сила. В първите десе­
тилетия на новото хилядолетие настъпили и значителни политически
промени в Ю жна Италия и Сицилия, където била основана нова
държ ава-тази наюжноиталианскитеи сицилийскитенормани, пред­
вождани от Робер Гискар. Всичко това очертало ново политическо и
териториално статукво.
Дълбоки промени настъпили и в икономическото развитие на
Западна, Централна, Източна и Ю жна Европа. Киевските князе от
династията Рюриковичи унищожили силния хазарски хаганат, а с
21
това и буфера между важния Източен път на варягите към Констан­
тинопол. В резултат от това в земите на Северното Причерноморие
се установили нови племена - тези на печенегите. По този начин
Източният търговски път бил блокиран, а това пренасочило голяма
част от трафика от Северна Европа към Средиземноморието по
естествените водни пътища в Западна Европа- реките Сена, Лоара,
Гарона и Рона. След 1000-та година бил преоткрит и търговският
път, свързващ полските земи със Западна Европа, а според някои
историци, именно търговските връзки със Запада изиграли решител­
на роля за ориентиране на полското кралство към папстовото и като­
лическата църква. В този преломен период били изградени и сигурни
комуникации между германските и северноиталианските земи през
алпийските проходи. В резултат от всичко това значителна част от
търговския обмен между Балтийско море и Византия се пренасочил
към Западна, Централна и Ю жна Европа, а в днешните френски и
германски територии били прокарани нови търговски маршрути от
север на юг. Тези промени изиграли ролята на мощен стимул за ико­
номическо и търговско оживление и разцвет в следващите три века.
Все пак в основата на всяко производство и търговия от този
период било селското стопанство и неговата продукция. В ранните
векове на Средновековието господствало изцяло натуралното стопан­
ство. Огромната част от населението били селяни, които произвеж­
дали хранителни продукти, тъкани и занаятчийски изделия както за
собствени нужди, така и за изплащане на натуралните задължения
към местния сеньор. В тази ранна епоха съществували малцина за­
наятчии, които били истински професионалисти, които не се зани­
мавали с обработване на земя и живеели във феодалните имения. В
интерес на истината, ограничен брой занаятчии - ковачи, кожари и
грънчари, живеели и в селските поселения, но при тях занаятчийст­
вото било съчетавано с упражняване и на селскостопанска работа.
Тази аграрна картина била свързана и с ограничен търговски обмен.
Търговията се извършвала най-вече с ценни и скъпи стоки и предме­
ти, както и с продукти и суровини, които не можепи да бъдат осигуря­
вани по м еста-ж елязо, олово, сол, стипца и др. Значителен обем от
тази крайно ограничена търговия заемали луксозните стоки от Изто­
ка, които били предназначени за светската и църковната аристокра­
22
ция - коприна, ювелирни изделия, качествено и скъпо въоръжение,
подправки и др. Тази търговия била осъществявана от пътуващи тър­
говци, сред които имало и византийци, араби, сирийци и други чуж­
денци. Естествено, тази дейност била характерна само за големите
градове, феодалните имения, епископските и архиепископски седали­
ща и не касаела по никакъв начин масата от населението в Западна
Европа.
Краят на този период на дълбок упадък и на оцеляване бил
преодолян след края н а\Т П в. Военната и политическа експанзия на
франкската държава на Карл Велики и кризата във Византия и в мю­
сюлманска Испания създали условия за цялостни политически и сто­
пански промени. Започнало въвеждането на нови техники за обработ­
ване на земята, сред които важно място заемало използването на
тежкия плуг, теглен от коне. Това позволило разораването на нови и
неизползвани по-тежки почви, както и по-висока ефективност на вло­
жените усилия. Използването на коне вместо волове за оран и друга
селскостопанска работа не само съкратило времето, но и освободило
ценна работна ръка, която била впрегната в други дейности2. Освен
това, били въведени в употреба нови култури, които спомогнали за
изхранването на населението и за прилагане на сеитбооборот с цел
бързо възстановяване на плодородието на почвата. Тези нововъве­
дения позволили замяната на старата двуполна система, при която
50% от обработваемата земя била оставяна на угар, с нова триполна
система, при която само 1/3 или 33% от земите били угар. Новата
система увеличила значително площта на засетите територии и до­
вело до увеличаване на количеството на земеделската продукция.
Това от своя страна позволило изхранване на по-многобройно насе­
ление и темповете на демографски ръст след края на IX в. се увели­
чили значително. Този значителен прираст довел след себе си соци­
ални промени и предизвикал по-голяма мобилност на население.
Много селяни се отправили към нови земи в Северна и Централна

2 Според някои изследователи оранта с плуг и коне била с около 30 %

по-бърза от тази с волове. Освен това конският впряг освобождавал един
човек, който водел и направлявал воловете при оран, за да не изкривят
браздата. Използването на метални подкови също увеличавала силата и
производителността на конете.
23
Европа, а други насочили своите усилия към така наречената вът­
решна колонизация—изсичане на гори и освобождаване на територии
за нови земеделски земи в Западна Европа. Друга немалка част се
включила в Първия кръстоносен поход (1096-1099), отправяйки се
на Изток с надежда за заселване и просперитет. Въпреки тази изклю­
чителна мобилност и преселване на големи маси от население в други
райони, въпросът с демографския прираст оставал неразрешен и част
от селяните се насочили към препитание чрез дребна търговия и
занаятчийско производство. До началото на тази епоха на трансфор­
мации всяко поселище имало няколко занаятчии, но те се занимавали
със занаят само през зимните месеци, докато през останалото време
на годините хвърляли голяма част от усилията си в обработване на
земя. В резултат от описаните по-горе промени някои от тези занаят­
чии изоставили напълно селскостопанската работа, концентрирайки
се само върху занаята си. Много днешни фамилии водят произхода
си именно от този период, в който отделни личности и цели родове
навлезли в занаятчийството и усвоили определена професия. Така
във времето, когато основните търговски пътища между Севера и
Юга се изместили към Централна и Западна Европа, вече същест­
вувала истинска мрежа от многобройни поселища и значителен брой
професионални занаятчии и търговци.
Всички тези промени предопределили възраждането на град­
ския живот в нови и специфични за средновековна Европа прояви и
форми. Старите градове, датиращи от римската епоха, били в значи­
телна степен плод на целенасочената политика на цезарите да центра­
лизират политическия, религиозния и икономическия живот в тери­
ториите на империята. Част от тези градове оцелели и продължили
своето съществуване и през Ранното средновековие. Друга част обаче
загубили своите функции, облик и значение и се превърнали в рези­
денции на епископите или центрове на кралската, херцогската или
графската власт. Тези оцелели римски градове не успели да съхранят
и старите римски стени, като в повечего случаи до X-XI в. се запазили
само част от старите отбранителни съоръжения, често с реконструк­
ции и допълнителни елементи. Независимо от дълбокия видим и
същностен упадък, тези стари градове все пак били с висока концен­
трация на население и осъществявали търговски функции, най-вече

24
Iίο маршрутите на едрите търговци и на чужденците, които внасяли
и продавали луксозни стоки. Поради тези причини в близките малки
селища до някои от тези по-големи градове се появили складове за
стоки, наричани factories , а започналото оживление довело и до из­
граждане на нови укрепления с цел защита на занаятчийските произ­
водители и на търговците. Възраждането на градския живот започ­
нало да привлича и лекари, аптекари, схолари, производители на
пергамент, преписвани, адвокати и нотариуси, обущари, кожари, каса­
пи, пекари, бръснари3, шивачи и други занятия и професии, които
били приложими в условията на оживен градски живот. Като пример
можем да посочим появата на средновековните градове в Белгия,
които били резултат от масовото производство на качествена и евтина
вълна, и от концентрацията на занаятчии-сукнари. Тези първона­
чални условия и удобното разположение по пътищата от и към Ан­
глия довели до появата и бързия разцвет на редица градове като
Брюге, Ипр, Гент, Брюксел и др.

2.2. Теории за появата и същността на средновековните

градове
Въпросът за зараждането на градския живот в Средните векове
бил широко дискутиран още от историците от т.нар. романтична
школа от XIX в. В това време по-голяма част от изследователите на
тези проблеми поставяли в центъра на внимание юридическите и
институционални аспекти на градския живот в средновековна Ев­
ропа. Съвсем естествено, те се концентрирали основно върху изуча­
ването на градските харти, на градското право и на градските инсти­
туции и сдружения. Ето защо първата теория за зараждането на сред­
новековния град може да бъде определена като юридическа, т.е. тя
разглежда града като юридическа категория на базата на съхранени
юридически документи.
На следващо място сред ранните теории за средновековния
град можем да посочим т.нар. романистична теория, известна още
и като теория на континюитета. Тя била формулирана от френските

3 В Средновековието бръснарите извършвали кръвопускане и леки

хирургически операции.
25
медиевисти Гизо и Тиери, които разглеждали средновековния град
като приемник на римския, а не като продукт на феодалната система.
Авторите и защитниците на тази теория се спират основно на пис­
мени и археологически свидетелства от най-силно романизираните
райони в Западна Европа: Италия, Южна Франция и Испания.
В противовес на теорията на континюитета, редица историци
от Северозападна и Централна Европа, най-вече немски и английски,
издигнали идеята, че средновековният град бил качествено ново явле­
ние, което било пряк продукт на феодалното общество и на феодал­
ното право. Тази теория е известна като германистична, тъй като
подчертава градящата роля на новото, германско начало в противовес
на старите римски или романски традиции.
Друга теория за появата на средновековните градове е тео­
рията за феодалното имение. Според нея, градът се развил по модел
на феодалното имение, като неговото право и основни структури
копирали и следвали принципите на управление на сеньориалното
имение.
Доста по-различен поглед върху същността на градските струк­
тури и управление предлага т.нар. шаркова теория. Според нея, не
сеньориалните институции, а демократичните принципи и управле­
ние били в основата на зараждането на множество градове на Запад.
Според историците, поддържащи тази теория, в много от случаите
могат да се открият остатъци и влияние на селската община - марка
върху градските институции и управление, което води до извода, че
тези градове били създадени на базата на селски общини.
Сред най-популярните теории можем да отбележим така наре­
чената бургова теория. Както и марковата, тя може да бъде опре­
делена като подтеория на германистичната като твърди, че в осно­
вата на градския живот в многобройни примери (най-вече от Герма­
ния) стои бургът или укреплението. Широкото приемане на тази
теория се дължи и на ясната връзка между съществуването на бургове
и прерастването им градски селища, засвидетелствана в писмени и
в археологически извори, както и в отражението на този ранен бургов
етап в наименованието на много от западноевропейските градове:
Страсбург, Хамбург, Люнебург, Гьотеборг, Уинчестър и много други.
26
 На подобна популярност сред медиевистите се радва и па­
зарната теория, според която зараждането на градския живот в
резултат от предоставянето на пазарно право може да бъде открито
в многобройни писмени грамоти и харти, достигнали до наши дни.
В края на XIX в. немският историк Ритшел се опитал да обедини
бурговата и пазарната теория, виждайки града като място на засел­
ване на търговци около съществуващи укрепления. Така се появила
т.нар. комбинирана теория, която по същество обединява бурговата
и пазарната теория. Близък до тази теория е и известният белгийски
историк Анри Пирен, творил през следващия XX в., според когото в
основата на новите средновековни градове стои най-вече транзитната
търговия на големи разстояния и търговското съсловие. Тази търгов­
ска теория била критикувана от съветската марксистка историо­
графия, според която появата на средновековния град може да бъде
обяснена единствено като съвкупност от социално-икономически
фактори, в основата на които стоят съществените промени в земеде­
лието и в оживлението на местната и регионална търговия.
Споровете между привържениците и противниците на посоче­
ните по-горе теории продължават и в наши дни. Въпреки огромното
количество писмени и други източници на информация, този спор
не може да бъде разрешен, тъй като всяка от тези теории представя
само част от конкретните предпоставки и условия, довели до появата
на някои от средновековните градове. Бто защо никоя от тях не може
да обясни и да представи цялостната картина на зараждане на
средновековния градски живот в Западна Европа.

2.3. Новите градове

Ако през Ранното средновековие броят на градските поселения
бил твърде малък, а част от тях били от т. нар. тип до-градски селища,
то в края на XV в. в Европа съществували около 10 000 града от
различен тип - големи, средни и малки. Сам по себе си този факт е
показателен, че в огромното си мнозинство днешните европейски
градове се появили в периода между XI в. и XVI в.
Част от средновековните градове (най-вече в териториите на
Италия, Франция, Испания, отчасти в Англия и Германия), били свър­
зани пряко с антични римски градски селища. Основните причини
27
за това били какго продължаващата традиция, така и удобното гео­
графско разположение, оценено още от античните жители. Част от
тези стари градове като Бреша, Верона и Виченца в Италия се поя­
вили на удобни места на границата между планински долини и
плодородни равнини, а такива като Неапол, Павия и др. - на ключови
места по морския бряг или по реки. Трети били свързани най-вече с
военни функции, а четвърти със стари административни центрове
на племена, които били покорени от римляните. Примери за такива
градове са Трир, Нант, Анжер и др. Тук трябва да подчертаем, че
връзката със старите римски градове не винаги означавала засел­
ване на същата територия. Много често новите средновековни гра­
дове възниквали в съседство или близо до старите градски поселения,
а от друга страна значителен брой малки антични селища по-късно
прераснали и се издигнали в големи средновековни градове. Примери
за такива градове са английският Сент-Албан, френските Отен,
Клермон-Феран, Бокер, Мец, Вердюн, Нарбон и много други. Дори
в Италия, където римската традиция била най-силно изразена, някои
от средновековните градове не съвпадали с античните. В други слу­
чаи като Париж, Лондон, Страсбург, Троа и др. старите римски гра­
дове оцелели в превратностите на тъмните векове на Ранното сред­
новековие, но с променени имена.
В основата на тези промени, или премествания на поселищния
градски живот, били нашествията на варварските племена и народи
в периода на Късната античност и Ранното средновековие. Друг
съществен фактор за осъществяването на тези дълбоки промени бил
свързан със загубата на предишните стопански и търговски позиции
и превръщането на много антични градове в епископски, кралски и
други резиденции. Ето защо на практика много от старите антични
селища престанали да бъдат градове в истинския смисъл на това
понятие. Така през Каролингската епоха най-важна роля имали епис­
копските центрове като Лион, Реймс, Тур и други. В Германия напри­
мер през XI в. от около общо 120 града 40 били епископски, 20 се
обособили като такива в близост и в тясна връзка с големи манастири,
48 били центрове на феодални сеньори, а 12 се обособили около
кралски резиденции.
Специфичният средновековен градски живот се зародил най-
рано по бреговете на Средиземно море, в пристанища като Амалфи,

28
Гаета, Бари, Генуа, Венеция, Палермо, Марсилия и др., в резултат от
значителното отслабване на византийските и мюсюлманските пози­
ции в средиземноморската търговия през IX -X в. Скоро след това
настъпило оживление и в други градове в Северна Италия като Павия,
която имала стратегическо разположение по пътя от Италия на север
през Алпите, какго и Равена, която била вековен център на визан­
тийско влияние и важен пункт на пътя от Северна Италия към Дал­
мация и Балканите.
През ΧΙ-ΧΠ в. започнали да се издигат и други градски центро­
ве в Североизточна Франция, по течението на река Рейн, какго и във
Фландрия, Англия и Италия. В Германия например почти всички
градове до ХШ в. били разположени в териториите на запад от река
Елба и по горното течение на река Дунав, т.е. на запад от една въобра­
жаема линия, прокарана от град Любек на южното крайбрежие на
Балтийско море до град Виена в Централна Европа. През ХШ в. се
появили множество нови градове, но те били разположени основно
па изток от река Елба - в териториите между Елба и Одер, както и в
Северна Бохемия (Чехия), в Силезия и по течението на река Висла.
През следващия XIV в. урбанизационната вълна се разпространила
още по на изток и югоизток, но темповете с които се появявали новите
градове били значително по-ниски в сравнение с тези от периода
Х1-ХШв. През XV в. в земите на днешна Германия, Полша и Чехия
сс появили малко нови градове. Така към края на средновековната
епоха огромното количество градове, съществуващи и до наши дни,
били вече факт. В някои региони на Европа, като Англия например,
процесът на поява на градове приключил дори по-рано - до края на
XIII в.
Както отбелязах, според защитниците на марковата теория,
чпет от средновековните градове се появили на базата на селски посе­
ления или възприели принципите и организацията на селската общи-
Iш-марка. Това често се отразявало и в техните имена, като в Германия
шшример възникнали множество градски поселения с имена,
окончаващи на -инген, -хайм, -дорф, -хаузен, като например Тюбин-
гии, Валдорф, Мюлхаузен и други.
Въпреки че не можем да пренебрегнем ролята на фактори като
присъствието и влиянието на местни епископи, графове, херцози

29
или крале, какго и на важните търговски пътища, наличието на пазар
и други, трябва да отбележим, че често географският фактор оказвал
ако не първостепенно, то важно значение в ранната история на сред­
новековните градове4.
Интересни данни за ролята на географския фактор в появата и
развитието на средновековните градове дава топонимията. Така
например в имената на някои градове присъстват окончания като:
-бридою, -брюк, -понт, -фурт, които отразяват ролята на важно място
за пресичане на река като мост или брод. Ярки примери за това са
градове като Кеймбридж, Оксфорд, Брюге, Понтоаз, Франкфурт, Инс-
брук, Саарбрюкен и др. Други градове като Брунсвик например били
свързани с ролята на морските заливи и речни устиета като удобни
места за пристан и за търговия. Разбира се, наред с тези географски
фактори важна роля изиграли и други, като наличието или появата
на пазар, съществуването на укрепление (бург), близостта или при­
съствието на силен политически или църковен авторитет, и други.
Преминавайки към вътрешното устройство на средновеков­
ните градове, можем да отбележим наличието на няколко характерни
елемента. На първо място, всеки град имал пазар, където обикновено
била разположена и църквата (по-късно готическата катедрала). Тази
част оформяла истинския градски център, въпреки че често той не
съвпадал с идеалния център на градското селище. Друг характерен

4 Въпреки че модерната историография приема с резерви теорията

за географския детерминизъм, то трябва да отбележим, че без съмнение тя
може да бъде приложена с пълна сила какго по отношение на градския
живот в Средновековието, така и в наши дни. Без съмнение, уцобната или
стратегическа географска позиция предопределяла какго зараждането, така
и съществуването на градския живот през вековете, независимо от драма­
тичните събития като войни, природни катаклизми, епидемии и други
нещастия. Ярък пример за това са градове като Константинопол, Лондон,
Париж, Марсилия, Хамбург и много други, които били възстановявани и
заселвани отново след големи войни, разорения, пожари и епидемии. Тук
могат да бъдат посочени и противоположни примери за градски поселища
и политически центрове, които изживели кратък период на разцвет и слава
най-вече поради второстепенното си стратегическо значение или липсата
на важен търговски път.
30
елемент от устройството на средновековния град бил бургът или
цитаделата, замъкът, който осигурявал защита на местния светски,
църковен сеньор или на краля. Тук могат да бъдат дадени примери с
укрепления като лондонската Тауър, цитаделата на средновековния
Залцбург, кралският замък Вавел в Краков и много други. Важно
място в устройството и топографията на средновековните градове
заемали сградата на градската управа и естествено - крепостните
стени, които коствали значителни усилия, средства и труд. Поради
тази причина вътрешното пространство на градовете било сравни­
телно малко и налагало строги ограничения и изисквания в строител­
ството и в организацията на ежедневния живот.
В някои случаи, най-често в Италия, градове като Рим и Верона
съхранили немалка част от античния град, като дори била запазена
част от античната планировка, от античните улици и квартали. Посте­
пенно разширяващият се градски живот излизал извън очертанията
на античния град и в резултат от това през ХШ в. голяма част от
италианските градове придобили нов, средновековен облик. Същест­
вували и специфични особености. Много от градовете в Северна
Италия следвали следния модел: централен градски площад, на който
се намирала сеньорията5 и градската катедрала, докато пазарът бил
разположен извън градските стени, поради липса на достатъчно
пространство вътре в града. По-късно, поради разширяването на
някои от тези градове и поради застрояването на нови градски стени,
някои от тези пазари се оказвали зад новите стени и оформяли
градски площад. Освен на градския площад, търговията била осъ­
ществявана и в обособени квартали или улици, където живеели, рабо­
тели и продавали своята продукция майстори от различни занаяти.
Устройството на градовете на север от Алпите се отличавало
съществено от ситуацията в Италия. В епохата на късната Римска
империя римските градове в провинциите на Галия и Германия били
укрепени със стени, поради опасността от варварски нападения и
разорения. Това обусловило твърде ограничена градска площ, като
в късноантичен Трир тя била около 70 декара, в Кьолн около 20
декара, в Майнц около 25 декара, в Париж и в Амиен - около 2 декара.

5Сграда, в която заседавала градската управа и градския съд.

31
Вследствие от обсади, превземане и разоряване, голяма част от тези
римски градове останали без цялостни крепостни стени, а остатъците
от тях били разрушени от времето или от местни и околни жители за
строителен материал. Тези разрушения и фактическото прекъсване
на античния градски живот за по-къс или по-дълъг период от време
изиграли решаваща роля за по-късния, средновековен облик и плани-
ровка на тези селища. В резултат от това се появили различни типове
градско планиране. Един от характерните примери за това са т.нар.
многоядрени градове, които били създадени в резултат от сливането
на няколко центъра на градски живот. Характерен пример за това е
немският град Магдебург, който бил създаден от четири ядра: 1) съ­
ществуващо село; 2) разположен наблизо бург от каролингската
епоха, който бил резиденция на саксонските херцози; 3) друг бург, в
който резидирали местните графове; 4) селище на занаятчии и
търговци, разположено между двата бурга, близо до брод на река
Елба. През ХП и ΧΙΠ в. тези отделни части постепенно се слели в
едно градско селище, което било обградено с крепостна стена. По
подобен начин възникнал и град Майсен, като тук се слели същест­
вуващ бург, поселение на занаятчии и търговци и местно село.
В териториите между реките Рейн и Елба се обособил друг
тип средновековни градове. За разлика от градовете, които възник­
нали от обединението на няколко ядра, тези селища били с по-ясна
структура и планировка. Подобни на тях били и нововъзникналите
градове в Бретан, в Югозападна Франция, в християнска Испания и
много погранични градове-крепости в Средиземноморието. Всички
те се появили като важни военни укрепления и имали за цел както
успешна отбрана и защита на определени територии, така и нападе­
ния към съседни земи.
Друга характерна особеност на средновековните европейски
градове била ограниченото вътрешно пространство —факт, който
посочихме бегло по-горе. Това предопределило голяма гъстота на
застрояване, а тя от своя страна - голяма височина на сградите и
тесни улици. В общи линии, ширината на повечето от градските ули­
ци се съобразявала единствено с това по нея да може да премине
обикновена каруца, но често някои от улиците били още по-тесни.
Всичко това се обуславяло от сложността и високата стойност на
32
разширяването на крепостните стени. За да придобием по-ясна пред­
ставя за вътрешното пространство на средновековните градове в
периода ХШ-X V b . можем да отбележим, че през ΧΠΙ в. Париж заемал
около 3800 декара, Лондон през XIV в. - около 2900 декара, Фло­
ренция през 1347 г. - около 5000 декара, а по-голяма част от градо­
вете били значително по-малки от тези три примера. На това огра­
ничено пространство живеело сравнително многобройно население.
В общи линии, гъстотата на населението в средновековните градове
била около и над средната гъстота в днешните европейски градове,
но при значително по-лоши битови и санитарни условия.
От друга страна, числеността на населението в средновеков­
ните градове била ниска в сравнение с числеността на селското насе­
ление. В Англия например, през 1377—1381 г. населението на Лондон
наброявало около 35 000 жители, на Йорк - около 10 000, на Бристол,
Плимут, Ковънтри, Норуич и Линкълн - между 5000 и 10 000, а в
още единадесет града - между 3000 и 5000 души. На базата на тези
данни можем да достигнем до извода, че по това време градското
население в Алглия съставяло около 2,5% от общата численост на
англичаните.
Картината на градските селища в Германия и на числеността
на тяхното население била подобна. През ΧΙ-ΧΠ в. град Регенсбург
наброявал около 25 000 жители, Кьолн - около 20 000, Страсбург-
около 15 000. По-късно, в резултат от голямата чумна епидемия от
1347-1353 и на последвалите вторични епидемични вълни, населе­
нието на тези градове намаляло значително. Твърде сходни били по­
следствията и в останалите територии от Европа.
В резултат от това градската демографска картина в Свещената
Римска империя в началото на XVI в. била следната: същесвували
около 3000 градски селища, но едва петнадесет от тях имали населе­
ния над 10 000 жители. В хсрая на XV в. Кьолн наброявал около 30 000
жители, Прага - също около 30 000, ЬЬормберг и Хамбург - около
25 000. Това говори за специфична картина на градския живот с много
на брой, но много малки градски поселища. Това дава основание
градовете да бъдат формално обособени в три типа: малки, средни и
големи градове. Малките наброявали до 1000 души, средните-меж ­
ду 2-5000, а големите - над 10 000. В края на XV в. и началото на

33
XVI в. най-големите средновековни градове като Париж, Венеция,
Милано, Флоренция, Кордова и Севиля достигали численост между
80 000 и 100 000, и били истински мегаполиси за своето време.
Най-урбанизираните територии в средновековна Европа били
земите на Северна Италия, Фландрия и Брабант. Според историците,
в края на Средните векове в градовете на Северна Италия живеело
почти половината от цялото население, а във Фландрия и Брабант-
около 2/3 от цялото население на тези области. Най-многолюдните
градове на Фландрия като Ипр, Гент и Брюге наброявали всеки около
25-35 000 жители. Подобна била и картината на градския живот в
Италия. Много градове като Верона, Падуа, Болоня, Сиена, Палермо,
Неапол и Рим имали население между 3 5 0 0 0 и 4 0 000 жители всеки,
а Милано, Флоренция, Генуа и Венеция - между 50 000 и 100 000
души. Въпреки тежките поражения от голямата чумна епидемия от
1347-1353 г. тези истински мегаполиси останали с многобройно насе­
ление.
В резултат от всичко описано по-горе, през първата половина
на XVI в. Европа била покрита с гъста градска мрежа. Въпреки, че
преобладаващата част от градовете били доста малки, те се превър­
нали в стабилна основа за бъдещия стопански и демографски бум
през Новото време и в двигатели на ранната индустриална революция
в Западна Европа от XVn-XVIII в. Тъй като голямата, преобладаваща
част от тях били малки, но многобройни, те се оказали удачна,
спойваща връзка между селото и градския живот в края на среднове­
ковната епоха. Това довело до по-силно обвързване на селското сто­
панство с градската икономика и с градския пазар, и ориентирало
значителна част от по-инициативните и предприемчиви селяни към
предприемачество и средни сделки. Всичко това изиграло решаваща
роля за по-късната масова урбанизация на европейския континент.

3. Борби на средновековните градове за комунална

самостоятелност. Градските комуни
Един от важните аспекти в историята на средновековния град'
е свързан със статута на гражданите, зависимостта им от местните
светски или църковни сеньори и борбите за извоюване на по-широка
самостоятелност и лични свободи. В съвременната историография
34
тези борби са популярни под термина комунални движения или ко­
мунални борби. В основата на този термин стои латинското communio
или сдружение, съдружие на хора с общи интереси. Често среднове­
ковните извори определят тези градски общности и като conspiratio,
тъй като често комуните извоювали своите свободи и права чрез съ-
заклятничество и въоръжен бунт срещу сеньора.
Първоначално средновековните градове се появили или върху
кралски земи, или в земи на светски или църковни феодали. Този
факт предопределил личната зависимост на гражданите от местния
сеньор или краля, като по силата на феодалното право мнозинството
от населението на тези градски селища било задължено с много-
бройни такси и данъци в натура или пари. Зависимостта се изразявала
и в лична зависимост на жителя, който нямал право да се придвижва
на големи разстояния или да се преселва без знанието и съгласието
на местния феодал или на краля. На практика тази тясна обвързаност
и зависимост не била изключение на фона на изграждащата се фео­
дална система, в която градското население попадало в съсловието
на работещите, но с икономическото издигане и материалното замог­
ване на част от градското население се появил и стремеж за лични,
градски свободи и самостоятелност от сеньора. Кралете и сеньорите
също били заинтересовани от процъфтяването на градовете в техните
земи, тъй като това носело каюго преки, така и косвени приходи и
изгоди, а с течение на времето интересите на двете страни се сблъс­
кали. В същото време не бива да преувеличаваме и да абсолютизи-
раме конфликта на интереси между градската общност и местните
феодали. Много от запазените документи показват, че в определени
случаи двете страни постигали някаква форма на компромис. Причи­
ните за това били разнообразни. От една страна, прохождащите град­
ски общности от периода ΧΙ-ΧΠ в. все още се нуждаели от покрови­
телството и от защитата на сеньора, тъй като както близките, така и
отдалечените територии били изпълнени с опасности и разбойници,
чиито нападения разстройвали стопанската дейност на търговците,
занаятчиите и сарафите. Не бива да забравяме, че началото на раз­
глеждания период, т.е. XI в., бил времена децентрализация и слабост
иа централната кралска власт. С особена сила това важало за тери­
ториите на Франция, където ранните Капетинги успявали с мъка да

35
 поддържат властта и реда дори в кралския домен. Ето защо не можем
да разглеждаме комуналните движения като пълна и окончателна
конфронтация с местната и с централната власт, а по-скоро като жела­
ние за ясно регулиране на тези отношения и зависимости. От друга
страна, самите феодали били принудени да действат сравнително
умерено при опитите на градските общности за постигане на такива
свободи и привилегии. Причините за това били в икономическата
зависимост и в ясното съзнание на сеньорите за бъдещите изгоди от
поддържане на нормални връзки и регулирани отношения на зависи­
мост с градовете в техните владения. Казано по-ясно, много от градо­
вете не били достатъчно силни, за да се отделят напълно и оконча­
телно от краля или местния феодал, а в същото време последните не
били достатъчно богати, за да се лишат от преките и косвени приходи
от същите градски общности. Все пак съществували и изключения
като много големи и силни градове като Венеция, Генуа и др., които
на практика постигнали пълна самостоятелност, но тези примери
били малко.
Как започнали тези борби и как се появили първите комуни?
Какго отбелязах, много от жителите на градските поселения страдали
както от нападения на разбойници и рицари, така и от налагане на
множество такси и данъци. Въпреки че градските стени предоста­
вяли защита, извън чертите на града гражданите били уязвими за
насилие и произвол. Именно липсата на сигурност била първата при­
чина за появата на клетвени общества за самозащита. Трябва да отбе­
лежим, че общата ситуация, предизвикала появата на такива общ­
ности от градски жители, била твърде благоприятна, тъй като в края
на X в. и първата половина на XI в. в много френски диоцези се
разпространило съборното движение за Божи мир. То било иниции­
рано от местни епископи, които свиквали големи маси от селяни,
граждани и рицари и ги призовавали да положат клетва за спазване
на мира и за наказание на тези, които го нарушават. В тази обстановка
инициативата за самозащита и наказание на нарушителите на мира
преминала съвсем естествено и в някои градски общности. Комуните
се основавали на общо събиране на гражданите, на което била пола­
гана клетва за вярност към комуната и за взаимна защита, включи­
телно и съвместни усилия за наказване на лица, нанесли обида, теяес-

36
иа вреда или смърт на член на комуната. В случай че виновният бил
аристократ, то най-често отмъщението се насочвало към неговото
семейство, към неговата собственост, неговите серви, неговите по­
севи и трайни насаждения.
С изключение на няколко ранни случая, като например в град
Форли през 889 г., първите прояви на масови комунални движения
датират от X в. Те се разпространили масово в Италия през XI в.,
тъй като това била най-урбанизираната част от Европа по това време.
По-късно, през XII в., комуналните движения се разпространили във
Франция, Германия и Испания. Тъй като по това време Англия била
силно централизирано кралство, тук комуните имали по-ограничен
характер, като се проявили най-вече вътре в занаятчийските и тър­
говските общности. В резултат от успешни комунални движения се
появили нов тип градски общности, които успели да изградят в след­
ващите векове проспериращи градове. Някои от градовете в Англия,
Франция и Германия се превърнали в градове под прякото покрови­
телство на кралската или имперската власт, докато други останали в
по-силни или по-слаби връзки на зависимост и контрол от местни
епископи, брони, графове и дори манастири. Някои от градовете в
немските земи получили статут на градове-републики и били управ­
лявани от градски съвет начело с бургмастер. Този тип градове се
управлявали по Магдебургското право, което било образец за градско
самоуправление. В резултат от тези движения се появили редица
независими градове като Хамбург, Бремен, Франкфурт на Майн и
др. Всички те, независимо в кои територии на Западна Европа се
намирали, получавали тези свободи и привилегии с официални доку­
менти, известни като градски харти. Градските харти били издавани
от името и от канцеларията на императори, крале, херцози и графове,
и били скрепяни с писмени клетви и с печати. Съхранявани грижливо
от градската управа, те били представяни при смърт на дарителя на
хартата пред новия управник, за да се удостовери и потвърди град­
ският статут.
Но какво представлявали комуните? Според някои историци,
техните корени на клетвени общества се крият далеч назад във веко­
вете от прехода между Късната античност и Ранното средновековие,
в някои римски традиции и в обичаите на варварските племена,

37
заселили териториите на Западна Европа. Следвайки тази логика на
разсъждения, в много от градските общности, които се появили от
селската община-марка, стремежът към самостоятелност и вътрешно
самоуправление бил естествен и закономерен. Борбата между граж­
даните и сеньорите, която довела до появата на класическата градска
комуна, протекла по различни начини и пътища и била обусловена
от особеностите в историческото развитие.
В Италия, където градовете достигнали до икономически раз­
цвет по-рано в сравнение с останалите части на Европа, гражданите
постигнали самостоятелност още през XI-ХП в. Нещо повече. Много
градове в Северна и Средна Италия подчинили значителни околни
територии и създали така така нареченото контадо. С това градове
като Венеция, Генуа, Пиза, Флоренция и Милано се превърнали в
колективни феодални сеньори и се явявали такива за селското насе­
ление в чертите на контадо. Подобни градове се появили и в Герма­
ния, където така наречените имперски градове, създадени като такива
с имперски грамоти и харти, предоставящи им значителни свободи
и привилегии, постепенно се откъсвали от опеката на централната
власт и се превръщали в независими градски републики. Те обявя­
вали самостоятелно война, сключвали мирни договори, разполагали
със своя монета и с други прерогативи, характерни за италианските
градски републики. Такива градове в Германия били Любек, Хамбург,
Бремен, Нюрмберг, Аугсбург, Франкфурт на Майн и др.
Подобна тенденция се наблюдава и в Северна Франция, където
градове като Амиен, Сен Кантен, Бове, Лан и други, също успели да
придобият комунални права и самостоятелност. Тези борби често
достигали до истински бунтове и кървави сблъсъци. В основата на
комуналните свободи стояло правото на градската общност да избира
управител - кмет. На следващо място, комуните получавали правото
на собствен, градски съд, на свикване на свое военно опълчение и
на самооблагане с данъци и такси, които се определяли и изразход­
вали с участието и одобрението на гражданите. Освен това граждани­
те се освобождавали от обичайните повинности и задължения, харак­
терни за зависимите селяни - сервите.
Както отбелязах по-горе, получаването на тези права не озна­
чавало пълно откъсване от властта на сеньора и гражданите на кому­
38
ната били задължени да изплащат точно определена годишна парична
рента на местния феодал или на краля. Освен това, някои комуни
били длъжни също да изпращат военен отряд в помощ на сеньора. В
резултат от всичко това, комуните се превърнали в своеобразни ост­
рови сред морето на феодалното право и феодални порядки, тъй като
техните граждани били юридически защитени от произвол и гоне­
ния от страна на местния сеньор или на краля. В същото време обаче,
тези свободи и привилегии били приложими в пълна сила само на
територията на конкретната комуна. Намирайки се на чужда терито­
рия, т.е. в друг град или в земите на друг сеньор, гражданинът на
конкретната комуна не бил защитен и бил в уязвима позиция. Ето
защо в Средновековието се изградило специфично чувство за град­
ски, а недържавен патриотизъм. По-конкретно, гражданите опреде­
ляли и чувствали като своя родина града, в който били родени и
имали пълни права, а не кралството или империята. Това било прео­
доляно значително по-късно, с появата и развитието на ранните на­
ционални държави.
Връщайки се към борбите за комунална самостоятелност в
териториите на Франция можем да подчертаем, че те протекли по
по-различен, и в много отношения по-труден път в земите, намиращи
се под пряк контрол на краля. Френските крале не желаели да пре­
доставят комунални права на тези градове, тъй като се опасявали от
загуба на контрол и приходи. Фактите показват, че нито един град от
кралските владения не получил право на пълно самоуправление. По­
казателен за това е случаят с град Лан, богат търговски център в
Североизточна Франция, чиито борби за комуна от 1112 г. са описани
от бенедиктинския монах Гвиберт от Ножан. Според него първона­
чално местният епископ, който бил и сеньор на града, се съгласил
да отстъпи права за самоуправление срещу изплащането на голяма
сума пари от гражданите, но впоследствие анулирал дадената харта
с подкрепата на френския крал. В резултат от това гражданите на
Лан се вдигнали на въоръжен бунт и убили епископа. Така те отново
извоювали комуна, но за кратко, тъй като кралят отменил тези права
и поставил града под своя власт. Борбите между гражданите и крал­
ската власт продължили до XIV в., когато крал Луи XII лишил окон­
чателно града от комунални свободи и го превърнал в кралски.
39
Случаят с Лан е показателен за съдбата на много градове в Западна
Европа, които не успели в борбите си за самостоятелност.
От друга страна, съществували и градове, в които комунални
свободи и самоуправление се преплитали и съчетавали с явното
присъствие и контрол на кралската власт. Примери за това са Париж,
Лондон, Оксфорд, Кеймбридж и други, които били управлявани с
присъствието на представител на кралската власт. Тази форма на
контролирано самоуправление била характерна по-скоро за Севе­
розападна Европа: в териториите на Скандинавския полуостров, в
Ирландия, в някои германски градове, но и в Унгария.
Трябва да отбележим отново, че комуналните борби не довели
до промени във всички градове. Мнозинството от градовете останали
под прекия контрол на феодалите или на централната власт, а про­
центът на комуните в сравнение с общия брой градове бил сравни­
телно малък. Въпреки това именно комуните се превърнали в носи­
тели на нов модел на развитие, в основата на който били личната
свобода и стопанската инициатива на гражданите. Така се наложила
и юридическата практика, че ако зависим селянин преживее в чертите
на комуна година и един ден, той придобива статута на свободен
човек. Именно оттук се появила и поговорката: Градският въздух
прави човека свободен”.

4. Занаятите и търговията в средновековните градове

4.1. Организация на занаятите. Занаятчийските цехове
и гилдии
Голяма част от населението на средновековните градове със­
тавлявали занаятчиите, които били организирани в професионални
организации, известни като цехове или гилдии6. Тези организации
се появили в самото начало на зараждането на градския живот в
средновековна Европа, най-рано в Италия - през X в., а по-късно и
във Франция, Англия, Германия и Чехия - през XI-XII в. Съществуват
различни мнения за предисторията на занаятчийските цехове в

6 Двата термина са идентични. Наименованието цех се използвало

най-вече във френските и немските земи, докато на север от Ламанша, в
Англия, организациите на градските занаятчии били наричани гилдии.
40
Западна Европа. Според някои автори, те водели началото си от
организацията на селските общини, а според други може да бъде
направен пряк паралел между професионални сдружения и корпо­
рации от Римската империя и средновековните занаятчийски цехове.
Във всеки град, независимо от неговата големина и значение,
съществували от няколко до няколко десетки цеха, които обединявали
майстори, упражняващи един занаят: дърводелци, тъкачи, кожари,
обущари, пекари, месари и много други. Съществували дори цехове
на рибари, бръснари и производители на игли, което свидетелства
за тясната специализация в занаятчийското производство през Къс­
ното средновековие. Всеки цех бил регламентиран от цехов устав,
който уреждал структурата, управлението и вътрешните правила на
общността. Редовите членове на цеха били майсторите, които рабо­
тели в собствени работилници, най-често в приземния етаж на своя
дом. При всеки майстор работели чираци и калфи, като техният брой
бил малък, тъй като по същество занаятчийското производство било
дребно и с редица ограничения върху количеството на произвежда­
ната продукция. Чираците и калфите не били реални и пълноправни
членове на цеха, а тяхната съпричастност и участие в общи събирания
или събития била осъществявана чрез техния майстор. Обикновено
чираците започвали своето обучение в ранна възраст - след навърш­
ване на 7-8 години, и произхождали от средни градски семейства.
Много често част от чираците в определен цех били деца или близки
родственици на майстори от същия цех, което свидетелства за жела­
нието на майсторите за предаване на занаята, на майсторското звание
и на занаятчийската работилница по наследствена линия. След извес­
тен период на обучение, чиракът можел да кандидатства за по-висока
степен в цеховата йерархия—тази на калфа. За тази цел той трябвало
да докаже, че е усвоил минимум от знания и умения в занаята. Калфа­
та имал по-големи права и получавал заплащане от своя майстор, но
главната му цел била да кандидатства за майсторско звание след пъл­
но усвояване на всички умения и тънкости в занаята. Първоначално,
в периода Х-ХШ в., възможностите за това били реални и осъщест­
вими, но през XIV в. в много от занаятчийските цехове майсторските
позиции се оказали недостижими. Причината за това се криела в
законовото унаследяване на майсторското звание от наследниците
41
на майсторите, което от своя страна на практика довело до разпад
на цеховата организация. Трябва да отбележим, че тази вътрешно-
цехова йерархия чирак - калфа - майстор била характерна и за други
средновековни институции като университетите, появили се също в
периода X I-Х Ш в. Подобно на цеховете, студентите започвали своето
обучение като бакалаври, след което продължавали в магистърска
степен, а тези, които проявявали изключителни знания можели да
продължат в докторска степен. Също като в занаятчийските цехове,
преминаването от една университетска степен в друга ставало чрез
полагане на изпити пред комисия от доктори.
Характерна черта на цеховите устави била строгата регламен­
тация на качеството и количеството на произвежданата продукция.
В цеховете на тъкачите например уставите определяли точно видо­
вете платно, ширината на платното и дори броя на нишките в осно­
вата. Регламентирани били и цветовете, в които могат да се боядисват
тъканите от конкретния град или цех. Без съмнение, с тези условия
и изисквания бил изграждан определен стандарт, който допринасял
за конкурентоспособността и популярността на определена продук­
ция, но същите устави налагали също и драстични ограничения върху
количеството на производството. Защо?
На пръв поглед нелогично, това може да бъде обяснено с харак­
тера на средновековната икономика и пазарно търсене, а също и със
силно изразения социален характер на цеховата организация. В раз­
глеждания период цеховете в преобладаващото мнозинство от градо­
вете реализирали своята продукция в самия град или неговите окол­
ности. На практика съществуването на идентични цехове във всеки
занаят във всеки град ограничавал силно възможността за продажба
на стоки в друг град, където местните цехове също пазели градския
пазар от външни стоки и конкуренция. Имайки предвид числеността
на населението в огромна част от градовете —не повече от хиляда до
няколко хиляди жители, достигаме до ясното заключение, че град­
ското търсене било ограничено. Само малцина големи градове като
Марсилия, Флоренция, Генуа и др., които разполагали с флот, изгра­
дена международна мрежа и с грамоти и харти за търговия в чужди
държави, имали възможност за производство и пласиране на повече
по обем стоки.
42
 На следващо място сред причините за строгите ограничения
на произвежданите в цеха стоки можем да поставим социалните
функции и цели на тази организация. На практика цехът имал за цел
и осигурявал определен социален минимум за своите майстори, тех­
ните семейства и техните чираци и калфи. Цеховата организация и
нейните устави поддържали крехкия баланс между възможностите
на пазара и оптималния брой майстори, калфи, чираци и в крайна
сметка-максималното количество продукция, което можело да бъде
реализирано на този ограничен пазар. Всъщност крайната цел на
всичко това била поддържане на стабилни цени на продукцията и
стабилен професионален и социален статут на занаятчийската общ­
ност. Комплексното влияние на всички посочени по-горе условия
обуславяло специфичния и в значителна степен консервативен статут
на средновековния занаятчийски цех. През XIV в. обаче цеховите
организации претърпели сериозни промени под напора на нови сто­
пански, политически и социални промени и постепенно западнали.
Разширяването на търговските пътища и увеличаването на монетното
обръщение и покупателната способност на населението, довели до
дълбока криза в цеховата организация. Цеховите устави претърпели
промени, породени от промяната в капацитета на местните и далечни
пазари, и ограниченията за количеството на произвежданата про­
дукция отпаднали. Това довело до открита вътрешноцехова конку­
ренция, до бързо забогатяване на някои майстори и до фалита на
други.
На следващо място можем да отбележим, че цеховата организа­
ция регулирала не само производствената дейност на своите членове.
Цехът обединявал майсторите, техните семейства, чираците и кал­
фите дори и в празниците. Всеки цех имал свои празници, най-важна
роля сред които имал патронния ден на светеца-покровител на опре­
деления цех или занаят. В тази връзка всяка цехова организация имала
и свое знаме (по-точно хоругва), което било носено при тържествени
церемонии, при цехови или градски събирания. При приемане на
нов член и в празнични дни цеховете често организирали пирове на
общи разноски, които олицетворявали и показвали единството на
общността както и материалното й благосъстояние, изразено в пищ­
ните и обилни блюда и напитки. Освен това всеки цех имал своя
43
църква или параклис, което демонстрирало религиозността и търсе­
нето на божествена подкрепа за неговите членове. Както споменахме,
цеховата организация имала и социални функции, като подпомагала
своите членове при болест или пък семейството на починал майстор.
Не на последно място, цехът имал и военни функции, като формирал
отделен отряд в градското опълчение. Освен това членовете на цеха
били ангажирани с охраната на града и на градските стени, като в
определени дни излъчвали въоръжена група, която да наблюдава за
спазването на реда и спокойствието през нощта, и да охранява град­
ските порти и кули. Всичко това представя занаятчийските цехове в
Западна Европа като многолик и сложен корпоративен, социален и
военен организъм. Тези особености предопределили важното място
и продължителното съществуване на цеховата организация в сред­
новековна Европа.

4.2. Борби на цеховете с градския патрициат

Появата на средновековните градове, на градовете-комуни и
тяхната вътрешна еволюция, довели до появата на така наречения
градски патрициат. Той включвал градската върхушка и имал
ключови позиции в администрацията, финансите и съдопроизвод­
ството на града. В резултат от окупирането на тези позиции и на
желанието на градското население за по-широк достъп до управле­
нието, в много градове на Западна Европа в периода XIII-XV в. се
разгорели ожесточени борби, прерастващи дори във въоръжени
въстания. В повечето случаи тези борби довели до победа на богатите
майстори и търговци, които на практика се слели с градския патри­
циат, но този процес не довел до край на социалните вълнения в
градовете. В много от тях цеховете продължили борбите за участие
и контрол над управлението на града. В хода на тези борби на места
победили занаятчийските цехове, които били силни и многобройни.
Характерни примери за това откриваме в развитието на градове като
Кьолн, Аугсбург и Флоренция, където майсторите, чираците и калфи­
те представлявали внушителна маса и значителна военна сила. В
други градове като Хамбург, Любек, Рощок и др. надделели едрите
и богати търговци, тъй като занаятчийското производство и цехове
били по-слаби.

44
 В този период от развитието на средновековния град се появило
и новото съсловие на бюргерите. Първоначално наименованието
бюргер (от нем. burg) било използвано за всички жители на града,
но това понятие не отразявало изключителната пъстрота и различен
социален и имуществен статут на отделните граждани. Дълбоките
процеси на социална мобилност и разделение постепенно довели
до оформянето на по-заможен и на среден слой, включващи майсто­
ри, търговци, сарафи, градски патрицият и дори рицари, живеещи в
града, докато останалата и по-многобройна част от гражданите фор­
мирала така наречения плебс - чираци, калфи и градска беднота. В
резултат от това понятието бюргер все по-често било използвано за
определяне на първата и втората група от заможни и средни граж­
дани.
Тези трансформации били съпроводени и с остри противо­
речия и борби вътре в самата цехова организация. Някои от истори­
ците на града определят този процес като цехова трансформация,
тъй като довела до появата на два типа цехове, но не по професиона­
лен, а по социален критерий: старши и младши цехове. Пътят към
обособяването на тези две групи бил дълъг и изпълнен с борби. С
течение на времето някои занаятчийски цехове в Италия, Франция и
Германия започнали да променят традиционните устави и да ограни­
чават възможностите за израстване в цеховата и професионална йе­
рархия. Тези промени били най-бързи и драстични в големите произ­
водствени центрове, където майсторите се нуждаели от по-голям
брой чираци и калфи. Наемането на голям брой чираци и калфи
довело съвсем естествено до невъзможността за огромната маса от
тях да разчитат на реализация като калфи или като майстори. Това
автоматично отделило една голяма група от наемни работници от
съсловието на майсторите и на техните приближени калфи, и през
XIV в. се появили нови организации - така наречените младши це­
хове. Те били създавани от чираци и калфи с цел защита на техните
интереси, но съвсем естествено, не били допуснати на същото ниво
и степен на представителност и участие в градското направление
като старите или старши цехове, в които доминирали представители
на градския патрициат. По същество тези промени довели до появата
на първите работнически организации в моделния смисъл на това
45
понятие, макар че е твърде пресилено и неправдоподобно да
отъждествяваме изцяло младшите цехове с модерните корпоративни
организации. Основните цели на тези нови цехови организации били
свързани с регламентиране на продължителността на работния ден,
на заплащането и на правата на чираците и калфите, както в тяхната
работа, така и в цялостния им живот в града. Някои от тези младши
цехове, като тези на чомпите във Флоренция, добили такава влия-
телност и амбиции, че дори поели управлението на града чрез демон­
страция на военна сила, но скоро били разгромени и свалени от власт
от старшите цехове и градския патрициат7.
Описаните по-горе социални борби и промени били видимата
част на дълбоки икономически процеси, които протичали с пълна
сила в късносредновековните градове. Те довели до края на тради­
ционното занаятчийско производство и до появата на нова форма -
така наречената манифактура. Манифакгурите се различавали от
цеховата организация в няколко основни характеристики. На първо
място, докато майсторът от традиционния средновековен цех про­
извеждал своята продукция, работейки собственоръчно и с пряката
помощ на чирак и на калфа, собствениците (по-скоро съветът на
вложителите в конкретната манифактура) не били задължително про­
изводители, а по-скоро предприемачи и акционери в съответното
производство. Това означавало, че за разлика от старата система,
при която член на цеха можел да бъде само майстор, т.е. човек, който
собственоръчно упражнява дадения занаят, новите манифактуристи
можели да бъдат хора, които нямат умения и пряко участие в изра­
ботването на определения продукт. Друга съществена разлика между
цеха и манифактурата била в това, че докато в цеха всички операции

7Чомпите били даракчии и други работници в цеховете на тъкачите

във Флоренция и други италиански градове. Чомпите се свързват с ранната
история на манифактурното производство в Италия, в което те се оказали
наемни работници без възможност за професионално израстване или учас­
тие в управлението на града. В резултат от това във Флоренция избухнали
две въстания - през 1345 г. и през 1378 г. При второто чомпите успели да
наложат временно своя лидер на ключова позиция в управлението на Фло­
ренция, но скоро били разгромени.
46
по изготвяне на изделието можели да бъдат осъществени от всеки-
майстор, чирак или калфа, то при манифактурното производство
всеки изпълнявал определена или определени операции по изработ­
ването на продукта. В този смисъл в ранните манифакгури се появили
основните принципи на бъдещото фабрично или индустриално
производство. Не на последно място, докато в традиционния цех
чиракът или калфата имали право и шансове за израстване в йерар­
хията, в новите манифакгури работели истински наемни работници,
които били наемани от собственика за определено време, при опре­
делени условия и за определено заплащане.
В обобщение можем да отбележим, че могат да бъдат очертани
три етапа в борбите на средновековните градове. Първият може да
бъде определен като борби за извоюване на комунални права и само­
стоятелност от властта на краля или местния светски или църковен
сеньор, вторият - борба срещу стария градски патрициат, а третият-
борба между цеховата върхушка и работниците (чираци и калфи),
която довела да появата на така наречените младши цехове.

4.3. Организация и развитие на търговията

В значителна степен историята на средновековните градове е
свързана с развитието на търговията и с търговските организации.
През епохата на развитото или наричано още Високо средновековие
се оформили две големи търговски региона. На първо място трябва
да отбележим Средиземноморския, който включвал Испания, Южна
Франция, Италия, Византия и страните от Източното Средиземно­
морие. През ΧΠ-ΧΠΙ в. в този регион се издигнала ролята на Генуа
и Венеция, които изместили голяма част от своите политически и
търговски конкуренти, и поели контрола над дълги морски маршрути
на Изток и на Северозапад. От Изток били внасяни предмети на лукса,
скъпоценности подправки, вино и зърно, а от Запад и Северозапад
били доставяни тъкани, сребро, олово, оръжие и др. Другият голям
търговски регион обхващал Балтийско и Северно море. След хрис-
тиянизацията на Скандинавския полуостров и кръстоносните походи
срещу езическите племена в Балтийския регион в периода ХЕ-ХШ
в., тук била изградена мрежа от търговски градове и складови бази.
Така били изградени постоянни търговски маршрути между Северна
47
Франция, Англия, Скандинавия, Северна Германия, Фландрия,
Брабант, Полша, Ливония и северните руски княжества и градове.
Основните търговски стоки в този северен регион били риба, сол,
скъпи кожи, лен, восък, дървен материал, кехлибар и зърно. За маща­
бите и приходите от търговията в този регион свидетелства и създава­
нето на Северногерманската ханза, която обединявала повече от
седемдесет града по крайбрежието на Северно и Балтийско море8.

4.3.1. Търговските гилдии

Този истински разцвет на търговията бил спъван от множество
феодални ограничения. На първо място, търговците били принуж­
давани да заплащат многократно мита, тъй като пресичали терито­
риите и границите на множество, десетки на брой малки и по-големи
владения. Към митата можем да добавим и пътните такси, таксите
за пресичане на мостове и на бродове на реки. Не на последно място
търговските маршрути били застрашени от неочаквани и чести напа­
дения на разбойници и дори на рицари, които разчитали на безнака­
заност и бърза печалба. Всичко това довело до необходимостта от
вътрешна сплотеност и самозащита и до появата на търговските
гилдии.
Търговските организации, наричани гилдии, били подобни на
организациите на занаятчиите. Всеки търговец можел да стане член
на подобна организация след полагане на клетва пред нейните
представители и заплащане на определена сума. Подобно на занаят­
чийските цехове, устройството и същността на гилдията се опреде­
ляли в нейните статути. На първо място, гилдията осигурявала защи­
та на своите членове в случай на посегателство над личността, стоки­
те и интересите на нейните членове. Освен това гилдията задължа­
вала своите членове да бъдат лоялни и да осъществяват съвместни

8Ханзата (немск. Hanse, Hama; лат. Hansa Teutonica) бил съюз от

търговски гилдии и градове от крайбрежието на Балтийско и Северно море
с цел презморска търговия с Британските острови, Скандинавия, Източно
Балтийско море и северно-руските княжества и държави. Според истори­
ците, нейното начало може да бъде поставено с повторното изграждане на
град Любек през 1159 г., а търговската и дейност в тези територии про­
дължила до XVII в.
48
сделки, което от своя страна стимулирало по-обемна и печеливша
търговия. Не на последно място, гилдейските устави определяли
дори реда и вътрешната организация на гилдейските пирове, които
били както форма на общи празнувания, така и места за срещи, об­
мяна на ценна търговска информация и за планиране на нови съ­
дружия и сделки. Начело на търговската гилдия стоял старейшина,
който управлявал тази организация с помощта на помощници като
декани и други избрани лица. Освен това гилдиите имали свои сгради
с помещения за отдих, настаняване, общи зали и дори складови поме­
щения. Освен всичко горепосочено, гилдиите охранявали съвместно
стоките си от разбойници и пирати, действали пред местни владетели
и пред крале и императори за получаване и разширяване на приви­
легии и откупували свои пленени членове.
Съществували и някои по-специфични гилдии. През XV и нача­
лото на XVI в. в Лондон например били създадени гилдии на търгов­
ци-емигранти от Фландрия и Германия. Други гилдии били създадени
на базата на възрастта на своите членове или дори по полов принцип
като например гилдията „Св. Ана” в Лондон, която осигурявала со­
циална среда и подкрепа за много млади и неомъжени жени. В този
смисъл средновековните гилдии излизали извън строгите профе­
сионални рамки и постепенно се превърнали във форми и структури
на разнообразни социални градски организации.

4.3.2. Панаирите
Важна роля във организацията на вътрешната и външната
търговия в средновековна Европа заемали панаирите, които се раз­
пространили масово във Франция, Италия и Англия още през X I-
XII в. В основни линии те били места за големи сделки с търсени и
масови стоки като вълна, кожи, сукно, ленени платове, метали и
метални изделия, зърно, сол, риба и др. Сред най-големите, престиж­
ни и популярни панаири били тези в графство Шампан ог ХП-ХШ в.,
където се срещали многобройни търговци от Германия, Франция,
Италия, Англия, Каталуня, Бохемия и Унгария. Италианските тър­
говци доставяли на тези панаири търсени източни стоки като копри­
на, хартия, ювелирни изделия, предмети на разкоша и ценни подправ­
ки. Фламандските и флорентинските търговци доставяли качествени

49
тъкани, германските търговци - ленени тъкани, търговците от Бохе­
мия - тъкани, качествени кожи и оръжия, а английските търговци -
вълна, олово, сребро и желязо.
В края на Средновековието се прославили панаирите, органи­
зирани в Лион, Франция. Широкоизвестни били и панаирът на св.
Вартоломей в Лондон и панаирът на Възнесение Христово във Вене­
ция. На всички тези панаири търговците продавали своите стоки и
закупували други, обменяли ценна информация за цените и проме­
ните в определени градове, региони и страни, обменяли монети,
сключвали сделки и създавали нови търговски сдружения - компа­
нии. На практика панаирите били най-високото и динамично ниво
на търговията в средновековна Европа и стимулирали обмяната на
езикови, културни, математически и други познания. Това довело и
до появата на специални гилдейски училища през ХШ-XTV в., които
обучавали децата на търговци а и самите търговци на чужди езици,
аритметика, просто счетоводство, география и други необходими
познания.
Това динамично развитие и увеличаването на обема на търгу­
ваните стоки довели в края на Средновековието до сливането на
едрата търговия с прохождащото банково дело и с новопоявилото се
манифактурно производство.

4.3.3. Търговията и зараждането на банковото дело

Тези процеси довели съвсем естествено до появата на банко­
вото дело. В основата му били едни от най-богатите сарафи, които
обменяли монети и предоставяли заеми. Постепенно, с развитието
на търговията и все по-нарастващата нужда от парични средства,
някои сарафи започнали да предлагат на търговци да депозират при
тях определена парична сума, а в замяна търговците да получават
кредит в искано от тях време или място. Тази практика се оказала
изключително удачна и работеща, тъй като улеснявала търговците и
ограничавала риска от пренасянето на големи парични суми на голе­
ми разстояния какго по суша, така и по море. Първите банки, по­
точно банкови къщи и фамилии, се появили в градовете на Ломбар­
дия, Северна Италия. Също толкова известни били и банкерите от
френската област Каор. Поради това първите банкери в Западна
50
Европа били известни като ломбардци или каорци. Развитието на
ранното банково дело довело до появата и бързото разрастване на
истинска мрежа от банкови кантори в различни градове както в
Европа, така и в Близкия Изток. По този начин търговецът можел за
внесе определена сума пари в кантора в Лондон и да получи същата
сума или по-голям кредит в друга кантора например в Акра. Както
отбелягахме, това значително ограничило рисковете, а от друга
страна, освободило част от наличните средства.
Сред важните банкови средища в късносредновековна Европа
била и Флоренция. Тук значителен дял играела папската курия, която
отстъпила на флорентинските търговци правото да събират църков­
ните налози в различни страни. Голяма част от новите банкери и
банкерски къщи били еврейски, тъй като католическата църква се
отнасяла негативно към лихварството и кредита. Въпреки това,
новите практики се наложили бързо и въпреки фалитите на няколко
италиански банкови къщи в първата фаза от Стогодишната война
между Англия и Франция (1337-1360), банковото дело се наложило
като една от характерните черти на прехода от средновековната епоха
към Новото време.

4.3.4. Търговските компании

Дейността на банкерите била обвързана тясно с едно ново
явление в областта на далечната търговия- търговските компании.
Те се появили в резултат от продължителна еволюция и били създа­
вани с цел ограничаване на риска при опасни или далечни търговски
начинания. Така например един кораб с товари бил юридически по­
делян на дялове между различни търговци, като всеки от тях прите­
жавал част от няколко или няколко десетки кораба и само част от
техните товари. По този начин рискът за индивидуална и пълна загуба
намалявал значително, а от друга страна такава компания водела до
тясното обвързване на интересите и усилията на участващите в нея
търговци. Първите подобни компании се появили в Генуа, Венеция
и Флоренция още през ХП в. и първоначално включвали само двама
съдружници. Те се състояли от предприемач - сараф или лихвар,
който осигурявал по-голяма част от необходимия капитал и ог търго­
вец с кораб, който реално осъществявал търговското плаване и
51
търговската операция. Най-често 3/4 от реализирана печалба била
за първия, а 1/4 от приходите били за търговеца или собственика на
кораба. В случай на равни първоначални инвестиции, печалбата била
поделяна по равно. Практиката и размерът на компаниите се увелича­
вал с разширяването на търговските хоризонти и с разрастването на
обема на търгуваните стоки, но истинският бум и качествен скок в
еволюцията на тази практика настъпил в резултат от Великите гео­
графски открития от XV в. и началото на XVI в.
Най-големите търговски компании през XVI в. действали в
Англия, където бързото развитие на манифактурното производство
осигурявало евтини стоки, удачни за износ. Английските крале осигу­
рявали право на монополна търговия с големи територии в Новия
свят и в резултат от тази политика се появили Остиндийската, Мос­
ковската, Мароканската, Левантийската и Гвинейската търговски
компании. Основният мотив и стимул за осигуряването на тези моно­
полни търговски права от страна на кралската власт бил осигуреният
процент от печалбата и получаването на заеми в случай на нужда.
Така през 1600 г. била създадена Остиндийската компания, която
получила монопол над търговията с Индия. Всички тези компании
изнасяли английски и други стоки, основно вълнени тъкани, а
внасяли памук и памучни тъкани, захар, подправки и други източни
стоки. Тази монополна търговия скоро довела и до появата на първите
колонии, които имали за цел осигуряване на военни и търговски бази
в тези далечни и често враждебни територии, племена и народи. По
този начин търговските компании отбелязани в апогея на развитието
на търговията и на търговските сдружения в средновековна Европа,
както и преход към една нова епоха.

52
 СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ГРАД
ИЗВОРИ

Възникване на град Брюге, 862 г.

Историята на появата и издигането на град Брюге е свързана пряко
със зараждането и развитието на търговията между региона на Северно
море и Средиземноморието, с разцвета на панаирите в графство Шампан и
с масовото производство на сукно. Появил се първоначално като укрепен
бург на ключово място на един от бродовете на река Рейе, той навлязъл в
златната си епоха след унищожителна морска буря през 1134 г., която
променила очертанията на морския бряг и приближила водите на Северно
море на около 2 километра от Брюге. Това превърнало града в ключово и
добре защитено пристанище, през което били транспортирани и търгувани
стоки от и за Англия. Този документ свидетелства за основаването на търгов­
ското селище край бурга през 862 г. но първите търговски привилегии били
дарени на Брюге от графа на Фландрия. През ХП в. градът получил право
на самоуправление, а в края на XIII в. изживял още по-бурен разцвет в
резултат от утвърждаването на сигурни и постоянни морски комуникации
между Средиземноморието и Северно море. Това превърнало Брюге в
основен център за търговия с вълна, лен и текстил в тази част от Европа. В
началото на следващия XIV в. градът бил сред малкото в Европа, в които се
извършвало редовно почистване и събиране на сметта от улиците, както и
водоснабдяване с прясна течаща вода. Въпреки разположението си в
северните части на Европа, градът бил населен с многобройни етнически
и езикови групи, като поне половината от търговците били италианци. В
резултат от това бурно развитие и от концентрацията на значителни капи­
тали, в Брюге се появили прототипи на по-късните стокови борси. Това
забележително стопанско и социално развитие било прекъснато в края на
X IV в. както в резултат от промяната в основните търговските пътища и
маршрути, така и поради затлачването на река Рейе, което затруднило
достъпа до града от морето. В резултат от тези обективни процеси, Брюге
западнал за сметка на издигането на Антверпен, Лондон и Амстердам.

53
 ...След това9 за нуждите и потребностите на обитателите на
този бург започнали да се стичат при вратите иа неговия мост търгов­
ци или продавачи на по-ценни неща, след това лавкаджии, след това
съдържатели на ханове за хранене и приютяване на онези, които
търгували в присъствието на владетеля10, който често бивал там; за­
почнали да строят къщи и странноприемници, където да се подсло­
няват онези, които не можели да живеят вътре в бурга; и станало
обичай да казват: „Да идем при моста”. Тук селището се разраснало
дотолкова, че скоро се образувал голям град, който и досега сред
простолюдието носи името Брюге, защото на тяхното наречие брюге
означава мост.
Градският въздух прави човека свободен. Сборник с документи и
материали за средновековния европейски град. Съставит. И. Иванов,
Н. Христова, Cm. Богданов. Варна, 1995, с. 20.

Грамота на император Отто I, даряваща привилегии на

епископа на Оснабрнж, 952 г.
Император (и крал на Германия) Отто I е известен с многобройните
си грамоти в полза на Църквата в земите на Германия и на Свещената Римска
империя. Тази политика довела до концентриране на значителна иконо­
мическа, изпълнителна и дори военна власт в ръцете на местните епис­
копи, и до бързото развитие на градския живот.

В името на светата и неделима Троица, Отто, по Божията ми­

лост крал.
Нека бъде известно на всички вярващи както сега, така и в
бъдеще, че по молбата на достопочтения епископ Дрого и на епар­
хията на Оснабрюк, даряваме пазар и монета в мястото, наречено
Виденбрюге, а за спасението на Нашата душа даряваме още на също­
то епископство всичко, което би могъл да получи от тук нашият крал­
ски фиск.

9След като фландърският граф Балдуин I построил едно укрепление,

за да защити своята резиденция от норманските нашествия.
10Явно се визира самият граф Балдуин I, както и практиката на лич­
ното присъствие на местния владетел, сеньор или на негов служител в един
определен за търговия ден. Естествено, целта била прякото и ефективно
събиране на търговски мита и такси.
54
 И Ние даряваме правото на сечене на пари и на облагане с
данъци, упражнявано от нас до този момент, на гореупоменатия епис­
коп, както и на неговите приемници и заявяваме, че нито съдия нито
друг наш служител няма да го безпокои или да му причинява вреда.
И за да бъдат тези права вечни и ненакърними и за да може
епископът и неговите приемници да се ползват от тях в неприкосно­
веност, ние заповядахме тази грамота да бъде подпечатана с нашия
печат, и я потвърдихме с нашия подпис.
Дадена в годината от въплъщението на нашия Бог 952, на два­
десет и девети юни, в шестнадесетата година от управлението на
крал Отто.
A Source Bookfor Medieval Economic History.
(Roy, C., H Coulson, eds.). New York, 1965, p. 136.

Привилегия, дадена на град Шпайер от Хайнрих У11,

14.08.1111 г.
Този документ представя правата и свободите на населението в
Шпайер - важен търговски и занаятчийски център на река Рейн. В текста
по-долу можем да открием основните привилегии на средновековните граж­
дани: освобождаване от правото на мъртвата ръка, т.е. от правото на местния
сеньор върху част от имуществото на починал зависим селянин; освобож­
даване от търговски такси и мита в полза на кралската и имперска хазна;
правото на самостоятелен градски съд; контрол над сеченето на градска
монета и т.нар. право на година и един ден. Последното било свързано с
придобиването на градски статут след пребиваване в чертите на града в
продължение на година и един ден.

Желаем да бъде разгласено на всички верни в Христа, както

сега, така и в бъдеще, че по съвета и молбата на нашите князе, а
именно Фридрих - архиепископ на Кьолн; Бруно - архиепископ на
Трир; Бруно - архиепископ на Шпайер; Куно - архиепископ на Страс­
бург; Одалрик —епископ на Констанц; Отто - епископ на Бамберг;
Бурхард - епископ на Мюнстер; Герман - епископ на Аугсбург; хер-1
11 Хайнрих, крал на Германия (1099-1125) и император на Свещена
Римска империя (1111-1125).
55
цог Фридрих; графовете Готфрид фон Калвенр, Фридрих фон Цолар,
Хартман фон Дилинг, Бернард фон Зулбах, Герхард фон Гелар, както
и на Хайнрих, Додон, Стефан, Херунг и Валтер - в памет на душата
на Нашия скъп баща, блаженопочившия император Хайнрих12, в деня
на неговото погребение, че освобождаваме всички, които понастоя­
щем живеят или ще живеят в града (in civitate) Шпайер, откъдето и
да са пристигнали, и в каквото и положение (cuiuscumque conditionis)
да са били, от най-тежкия и непосилен налог (a lege), а именно тази
негова част, която простолюдието нарича budeil13, и поради който
целият град (iota civitas) живее под заплаха от крайна бедност.
а) Ние заповядахме щото никой, нито фогт (advocatus), нито
техните сеньори (naturalis dominus), да не отнемат каквото и да е от
имуществото им след тяхната смърт, дори и покъщнина (suppelec-
tilem). И ние се съгласихме и утвърдихме те [гражданите] да имат
свободата (liberam potestatem) да оставят имуществото си на своите
наследници или да го даряват за упокой на своите души, или ако
пожелаят да го завещават на някого, и всичко това със съгласието на
епископ Бруно, заемащ понастоящем епископската катедра; и това
при условие, че всяка година всички те ще се събират тържествено
на вечерна служба и на меса в деня на смъртта на Нашия баща, но­
сейки свещи в ръце и раздавайки по един хляб от всеки дом като
милостиня. И за да бъде това Наше дарение и потвърждение неот­
менно, и за да не дръзне никой да го наруши - нито император, крал,
епископ, граф, или каквато и да е друга голяма или малка власт (potes-
tas) —нека това непреходно дарение на особени привилегии бъде
съхранено, като бъде изписано със златни букви и придружено с
нашия образ, и нека бъде съхранявано в този храм за утвърждаване
на делата на Нашите граждани.
б) И тъй като поради благочестие, заради славната памет на
Нашите предци и в награда за верността на неговите граждани, Ние

12Хайнрих IV (1056-1106), император на Свещената Римска империя.

13 Buteil (budeil). Под това простонародно наименование се визира
т.нар. manus mortua (от лат. - мъртва ръка), което било част от правата на
сеньора над крепостните селяни във феодална Европа. Според manus
mortua сеньорът имал право върху част от имуществото на свой починал
крепостен селянин - хубава дреха, домашен добитък или тяхната стойност
в пари. В някои региони това право съществувало до XVIII в.
56
обещахме да извисим този град над останалите [градове], по съвета
на нашите князе Ние постановихме да бъде укрепено неговото право
(iura) с императорския авторитет. И Ние освободихме нашите граж­
дани от всякакви търговски такси (liberos ab omni theloneo), които
досега се събираха в града; също така отменяме наричаните от
простолюдието b a n f e n n ic h и s c o z f e n n i c h u , какго и пипера (piper),
който се взима от корабите (de navibus)1415. Също така постановяваме
никой от Нашите граждани да не се обръща към съда на фогта извън
града. И никакъв служител или слуга на някой сеньор (nullus prefectus
aut alicuius domini nuncius) да не смее да взема в града от пекарите,
месарите или от други с подобни занятия каквото и да е било против
тяхната воля. Също така постановихме да не бъде взимано нищо от
тези, които превозват лично имущество (res proprias) на собствени
или арендувани кораби (propriis seu conductis navibus). И никой
служител да не смее да продава вино, което се нарича b a n w in , или
пък да задържа кораб на гражданин против неговата воля, за нуждите
на своя сеньор (ad opus sui domini). Също така нека никаква власт да
не разваля монетата, правейки я по-лека и по-лоша заради някаква
изгода, освен ако това не е по общо решение на гражданите (communi
civium consilio). Също така във всички епархии и в местата за
събиране на мита (in locis fiscalibus), служещи изключително в полза
на империята, никой да не изисква от тях търговски такси. А този,
който владее (possederit) дом или двор (domum aut curtem) в течение
на година и един ден без възражения, да не отговаря пред никого по
този повод след изтичане на този срок16. И нека епископ или друга
власт да не постановява дело, което е заведено в града, да бъде раз­
глеждано извън градските черти (extra civitatem).
С р е д н е в е к о в о е го р о д с к о е п р а в о Х П - Х Ш веков. С а р а т о вс к и й
у н и в е р с и т е т . С а р а т о в. 1 9 8 0 , с. 5 6 -5 7 .

14Парични налози, плащани от зависимите селяни в полза на сеньора.

15Явно става въпрос за облагане на търговията с черен пипер в натура.
Черният пипер бил търсена и скъпа подправка в средновековна Европа.
16Тук всъщност се визира т.нар. п р а в о н а г р а д с к а т а ч е р т а , според
което преживелият на своя собственост в града година и един ден се
освобождава от състоянието на лична зависимост към своя бивш сеньор, и
в този смисъл той вече не отговаря, т.е. не е лично зависим от него.

57
 Градското право на Фрайбург, 1120 г.
В този откъс от първото храдско право на Фрайбург в Югоизточна
Германия, редактирано и допълнено през 1200 г., можем да открием няколко
от основните привилегии, предоставяни на някои селища от местни или
регионални сеньори. На първо място, документът е едно от многобройните
доказателства за пазарното начало на част от западноевропейските градове
и отвежда към т.нар. пазарна теория. Съвсем очевидно целенасоченото
създаване на пазар и привличане на търговци, които да се заселят в мястото
Фрайбург, било началото на истински градски живот. Впечатляват също
личната ангажираност на херцог Бертхолд III (1111-1122) в осигуряването
на безопасност и сигурност на търговията, а също и клетвите за спазването
на посочените привилегии както при неговото управление, така и при
неговите наследници.

Да бъде известно на всички какго понастоящем, така и в бъ­

деще, че в годината 1120 аз, Конрад, постанових създаването на пазар
в принадлежащото ми като частна собственост място, наричано
Фрайбург (Friburg). И разпоредих този пазар да бъде използван от
търговците, които призова някое си съобщество (conjuratione). А след
това предоставих на всеки търговец място в този пазар за изграждане
на къща с право на частна собственост, и определих данък от един
солид в общоприети монети за всеки парцел, който да бъде заплащан
всяка година на празника на св. Мартин17на мен и на моите наслед­
ници. И всеки от тези участъци да има на дължина сто фута, а на
ширина - петдесет фута18. И нека бъде известно на всички, че аз
предоставих тези привилегии, които следват по-долу, по тяхна молба
и желание. Също така постановявам тази грамота да бъде подписана
и скрепена с печат, така че търговците и техните наследници да
ползват тези привилегии както от мен, така и при моите наследници.
1. Аз обещавам мир и безопасност в пределите на моята в
и на моите владения за всички, пътуващи по какъвто и да е било път
за моя пазар. Ако някой от тях бъде ограбен на тези територии и
посочи грабителя, аз ще заставя последния да върне ограбеното, или
ще заплатя щетите сам.

17На 11 ноември.
18 С тези размери, всеки от дарените на търговците поземлени
парцели за заселване бил около 450 квадратни метра.
58
 2. Ако някой от моите граждани (burgensium) умре, нека съ­
пругата му и децата му да владеят всичко и да получат без всякакво
възражение това, което е оставил мъжа и. А ако някой умре без да
остави нито жена, нито деца, нито законен наследник, нека всичко,
което е притежавал, да премине под властта и надзора на двадесет и
четири заклети консули за една година. И ако в това време някой
заяви и докаже правото си като законен наследник, то да го получи
по право и да го владее. Ако ли пък никой не предяви иск към това,
което се намира под тяхната опека [на консулите], то тогава една
трета да бъде раздадена на бедняците за упокой на душата на мърт­
вия, една трета да бъде предадена за укрепването на града и за укра­
сата на неговия храм, а третата третина да бъде предадена на херцога.
3. И аз отстъпвам търговската такса в полза на всички граж­
дани.
4. И никога няма да назнача на моите граждани друг фогт или
друг свещеник, освен този, който те сами изберат, и който ще бъде
утвърден от мен след техния избор.
5. А ако сред моите граждани възникне спор или разправия,
той ще бъде решен не чрез мое решение или решение на техния
управител (rectoris eorum), а според местните обичаи, по законното
право на всички търговци, и най-вече според закона на търговците
or Кьолн.
И така, за да не изгубят моите граждани вяра в гореизложените
обещания, аз и дванадесет от най-именитите мои минестериали19 се
заклехме в свети мощи и дадохме гаранция, че какго аз, така и моите
наследници ще изпълняваме неотклонно всичко това... Амин.
Средиевековът город. Межвуз. науч. сб. - Саратов: изд-во Сарат.
ун-та, 1978. Вьт. 4., с. 196-198.

Х арта на град Лорис, 1155 г.

Тази градска харта била издадена от името на френския крал Луи
VII (1137-1180) и по-късно била широко използвана като образец за други
градски харти в Северна Франция. Тя е показателна за издигането на
градовете в резултат от бурното им икономическо развитие, увеличаването

19Служители.
59
на тяхното население и превръщането им в основен съюзник на кралската
власт в борбата срещу местните светски и църковни сеньори.

1. Всеки, който притежава къща в енорията на Лорис, трябва

да плаща като ценз шест дение20 за къщата, както и за всеки акър21
земя, която притежава в същата енория.
2. И никой жител на Лорис не трябва да плаща пътна такса
нито пък някаква друга такса, свързана с неговото осигуряване и
снабдяване22. И нека никой да не бъде принуждаван да плаща такса
върху зърното, което добива със собствен труд.
3. Никой бюргер не трябва да бъде принуждаван да се включва
в поход, пеша или на кон, при който не може да се върне у дома на
същия ден, ако пожелае това.
4. Никой бюргер да не плаща пътна такса за пътя до Етамп, до
Орлеан, до Мили (който се намира в Гатине), нито пък до Мелун.
5. И никой, който притежава собственост в енорията на Лорис,
да не бъде наказван за престъпление на закона с конфискация, освен
ако това престъпление не е извършено срещу Нас или някой от
Нашите служители.
6. И ако някой пътува до панаири или пазари в Лорис, или се
връща от тях, да не бъде арестуван или притесняван, освен ако е
извършил престъпление в същия този ден.
9. И никой, нито Ние, нито някой друг, да не изисква от бюр­
герите на Лорис данъци като от крепостни селяни, нито пък извън­
редни плащания.

20Дение била средновековна френска сребърна монета, наречена по

името на римския денарий. Дение се появила за пръв път при управлението
на Карл Велики и имала тегловна стойност от 1.19 грама. Дванадесет дение
се равнявали на едно су, а 20 с у - на една ливра.
21 Около четири декара.
22 Явно тук се визират обичайните такси, плащани на феодалния
сеньор: за ползване на пътища, мостове, бродове на реки и др. В случая
под снабдяване и осигуряване трябва да тълкуваме всички дейности,
свързани с транспорт и обичайни дейности на гражданите, които имали
земи и имоти извън градските черти, и неизбежно ползвали обичайните
пътища.
60
 12. И ако някой е бил в кавга с друг, но без да влиза с насилие
в залостена къща, и ако двете спорещи страни стигнат до споразу­
мение без да се явяват пред прево23, да не бъде изисквана никаква
глоба по този случай нито от Нас, нито от Нашия прево.
15. И никой жител на Лорис да не ни дължи ангария, с изклю­
чение на два пъти в годината, когато нашето вино трябва да бъде
откарано в Орлеан, и никога повече.
1б. И никой да не бъде хвърлян в затвор, ако даде гаранции, че
ще се яви пред съда по надлежния ред.
17. Всеки жител, който пожелае да продаде своята собственост,
може да го стори свободно; и получавайки парите от тази продажба,
да има правото да напусне града свободно и без притеснения, ако
така желае, освен ако не е извършил някакво престъпление в него.
18. И всеки, който преживее година и един ден в енорията на
Лорис, без да бъде обвинен в нещо, има право да отнесе своя случай
до Нас или до нашия прево, да остане тук свободно и без притес­
нения.
35. И Ние заповядваме винаги, когато се сменя превото на
града, новият прево да полага клетва, че ще спазва точно тези
разпоредби; и същата клетва да бъде полагана от нашите сержанти
винаги, когато бъдат назначавани.
A Source Book o f Medieval History. (Frederic Austin Ogg, ed.).
New York, 1907, pp. 328-330.

Грамота на Ф ридрих I Барбароса за два панаира в Аахен,

1166 г.
Този документ е един от множеството харти и грамоти на германския
владетел Фридрих I, известен с активната си политика на стимулиране на
градовете и на търговията какго в Германия, така и на юг от Алпите- в
Италия. Въпреки че тук не е изрично упоменат сеньорът на Аахен, който
бил сред най-високопоставените епископи в Германия, документът е сви­
детелство за политиката на Фридрих, както и на редица други германски
владетели за предоставяне на привилегии и доходи на Църквата.

23 Съдия, в случая кралски.

61
 В името на светата и неделима Троица, Фридрих, по Божията
милост августейши император на римляните.
Тъй като кралският дворец в Аахен блести сред всички провин­
ции и градове с величие и благородство както поради предимството
да съхранява тялото на най-благословения император Карл24, така и
поради това, че тук са били короновани за пръв път римските
императори, то разумно и подходящо е, следвайки примера на светия
господар Карл Велики и този на останалите Наши предшественици,
да обдарим това място..., с разточителен дар от свободи и привиле­
гии, които да го укрепят като с крепостни стени и кули.
Също така постановихме в Аахен да се провеждат два пъти в
годината тържествени и всеобщи панаири. И Ние утвърдихме това
по съвета на търговците. Също така Ние потвърдихме правата на
съседните градове, така че тези два панаира да не препятстват и
затрудняват техните панаири, но да увеличат техните ползи и печал­
би. Така, по съвета на нашите благородници и в уважение към най-
свещения господар - император Карл, Ние постановихме следните
свободи за всички търговци: да бъдат свободни от всякакви мита
през цялата година на тези панаири и да купуват и продават стоки
свободно и както пожелаят.
И нито търговец, нито пък друг, да не изправят пред съдия
търговец, поради заплащане на дълг по време на тези панаири, нито
пък да ги задържат заради нещо, което е станало преди началото на
панаира. А ако някой извърши нещо лошо или незаконно по време
на панаирите, да бъде изправен пред съд за да бъде поправено сто­
реното. Също така, първият панаир да започва на Сирни Заговезни,
който е шест седмици преди Великден, и нека продължи петнадесет
дни. Вторият панаир да започва осем дни преди деня на св. Михаил25
и да продължи осем дни след този празник. И всички, които идват,
стоят или се връщат от тези панаири, да се ползват от мир и сигурност
за самите тях и техните стоки. И нека честата обмяна на монети
които са понякога леки, а понякога тежки, да допринесе за издигането
на славата на това място и в бъдеще. Ето защо, следвайки благора-

24 Император Карл Велики (768-814).

25В католически календар денят на св. Михаил е в края на септември.
62
чумните съвети, ние заповядахме тук да се секат монети със същата
чистота, тегло и форма, в същото количество и да се спазва същият
стандарт. Така двадесет и четири солида26 да бъдат отсичани от точно
една марка27, и те да имат стойността на дванадесет кьолнски солида,
така че дванадесет кьолнски солида да отговарят на двадесет и четири
от тези солиди, точно така, както двадесет и четири солида да са
равни точно на дванадесет солида от Кьолн. А формата на монетите
да бъде същата, като от едната страна да има образа на св. Карл Велики
и неговото име, а на обратната страна Нашият образ и Нашето име.
И тъй като в миналото съществуваше неправилен и оскърби­
телен обичай в съдилищата на Аахен, според който някой обвинен
лъжливо в някакво деяние не можеше да получи компенсация, а тряб­
ваше да заплати глоба и да напусне веднага тази страна, Ние заклей­
мяваме този лош обичай и декларираме, че отсега нататък всеки има
право да изисква компенсация за лъжесвидетелстване в негова вреда
в този кралски град Аахен, без да се покланя и превива тяло.
И тъй като беше забранено вземането и обмяната на монети,
които не са сечени в Аахен, ние заповядваме отсега нататък в нашия
град да се обменят всякакви монети според тяхната стойност и това
да бъде прилагано от всички. Също така ние даряваме на търговците
от този град правото да имат монетен двор и специално място за
обмяна на тяхното сребро и монети където и да решат да поемат по
търговски дела.
И ако някой дръзне самонадеяно и безочливо да се противо­
постави на този декрет или да го наруши поради безразсъдство, нека
бъде изправен пред Нашия съд и да заплати глоба от сто фунта злато
в Нашата хазна. И за да бъдат всички тези неща приложени и спазвани
вярно, Ние заповядахме да бъдат записани в тази грамота и да бъдат
подпечатани с нашия печат.
A Source Bookfor Medieval Economic History. (Roy, C.,
H Coulson, eds.). New York, 1965, pp. 120-122.

26 Солидът (лат. solidus) бил първоначално златна римска монета с

тегло ок. 4,5 грама. След IX в. солидът бил сечен от сребро като 1/12 от
тегловната либра (ливра) и бил съставен от 12 денария или дение.
27 Марката била тегловна и парична единица, използвана в редица
страни от средновековна Европа. Наименованието марка (mark) произлиза
63
 Право на градската черта, И86 η
Този кратък документ представя една от най-характерните черти на
средновековното градско право- придобиването на статут на свободен от
всеки, който преживее определен период в пределите на града. Именно
тази основна характеристика на средновековния град породила поговорката:
„Градският въздух прави човека свободен”.

Фридрих, по Божия съпътстваща милост император...Като

оценяваме честната и постоянна преданост на жителите на град Бре­
мен и желаейки да ги възнаградим заслужено за тяхната вярност,
Ние преотстъпваме и гарантираме на града Бремен онези права, които
блаженопочившия император Карл преотстъпи на града по настой­
чивата молба на Вилегад, първия светия на бременската църква, а
именно:
1. Ако някой мъж или жена преживее без пречка в град Бремен,
в пределите на това, което простият народ нарича Weichbild [градски
територии], в течение на една година и един ден, и ако след това
някой намисли да оспори неговата свобода, то, като се спре искането
на тъжителя, нека се даде възможност на първия да докаже своята
свобода, като се позове на гореспоменатия срок; изключват се всички
[крепостни] хора на бременската църква и на всички църкви, свър­
зани с нея по своето правно положение.
Градският въздух прави човека свободен.
Сборник с документи и материали за средновековния европейски
град. Съставиш. И. Иванов, Н. Христова,
Cm. Богданов. Варна, 1995, с. 66-67.

Грамота на император Фридрих I за град Любек, 1188 г.

С тази грамота, издадена на 19 септември 1188 г., император Фридрих
определил границите на Любек, предоставил градски права, освободил
жителите му от такси и мита в цяла Саксония и предоставил редица други
привилегии. Документът е сред множеството харти и грамоти от управле­
нието на този владетел, който провеждал целенасочена политика за укреп­
ване и издигане на редица градове какго на север, така и на юг от Алпите.

от три германски думи - marca, marcha, marha или marcus. В Северна Гер­
мания и в Скандинавия например, Марката била парична мерна единица,
но също и монета, поделяща се на 16 шилинга.
64
 И нека в този град свободно да идват и да си отиват рутените28,
готите29, норманите30 и други източни народи без мита и ханзи31. А
по същия начин нека тук да пребивават и търговци от всяка друга
страна и град, които да продават и закупуват свободно, заплащайки
само това, което се полага: по 4 денария32 за всеки фердинг33 и то за
стойност до хиляда марки34. А ако някой пристигне по вода, то кол-
кото и стоки да носи, нека даде за всичко 15 денария, а ако той няма
нищо и яде собствен хляб, нека даде 5 денария35; и колкото и стоки
да има, за които е платил мито, то ако се отправи обратно не по-
късно от година и един ден, да бъде свободен от всичко това.
Латиноязъгчние источники по истории Древней Руси.
Германия. Bun. II. СерединаXII- серединаХШβ. М.
Институт истории АНСССР. 1990, с. 187.

28 Рутените били клон на източните славяни и обитавали територии

в днешна Украйна, Полша и Словакия.
29 С етнонима готи тук се визират жителите на остров Готланд,
разположен в централната част на Балтийско море.
30 Под нормани тук трябва да разбираме най-вече норвежци и ве­
роятно шведи.
31 Под термина ханза тук най-вероятно се има пред вид както обе­
динение на търговци за взаимопомощ и защита (вид търговска гилдия),
така и парични плащания и такси, налагани от същите тези търговски
съобщества.
32В случая се визира сребърна монета с тегло около 1,4—1,5 грама. В
ежедневието тази монета била наричана обикновено пфениг.
33 Фердингьт се равнявал на Vi от паричната марка, т.е. на около 60
ифенига (денария) или около 84-90 грама сребърни монети. При тези
стойности процентът на посоченото заплащане или такса е 6,6%.
34Явно това е насочено към стимулиране на едрата търговия с голям
обем от стоки и товари.
35Очевидно е, че тук не става въпрос за бедни хора, а по-скоро за по-
дребни търговци. Изразът „ако няма нищо и яде собствен хляб” трябва да
се тълкува в смисъл, че няма собствен кораб или друга значима движима
собственост, но се прехранва сам, т.е. не е слуга или зависим човек.
65
 Унищожаване на пазар, XII в.
Правото за създаване на пазари и панаири, предоставяно от кралски
особи или от местни сеньори, имало и обратен знак. По силата на фео­
далната юрисдикция и по логиката на властовата йерархия, това право
можело да бъде отнето от същия авторитет, който е издал съответната
грамота или харта. Този документ е показателен и за острите противоречия
и конкуренция между различни феодални сеньори в стремежа за контрол
над търговията и доходите от пазарите и от други важни източници на
приходи, каквито били солните мини.

.. .Херцогът [Хайнрих Лъвът] се обърнал към графа: „ От много

време ми донасят, че нашият град Бардевик намалява много вслед­
ствие на пазара в Любек, поради това, че всички търговци се премест­
ват там. Оплакват се също и люнебургските жители, че нашата сол­
ница се намира в упадък поради солниците, които вие сте започнали
да държите в Олдесло. Затова ние настояваме да ни предоставите
вашия град Любек и солниците наполовина, за да понасяме по-лесно
разорението на нашия град. Иначе ние ще се разпоредим съвсем да
не се търгува в Любек. Защото недопустимо е за нас заради чужди
удобства да търпим разорението на наследството на нашите бащи”.
А когато графът отказал да направи това, смятайки подобно споразу­
мение невъзможно за себе си, херцогът се разпоредил в Любек зана­
пред въобще да няма пазар и нищо да не се купува, нито да се продава,
освен хранителни продукти. А стоките заповядал да се карат в Барде-
вик за издигането на своя град. Едновременно с това заповядал да се
изоставят солниците, намиращи се в Олдесло.
Градският въздух прави човека свободен. Сборник с документи и
материали за средновековния европейски град. Съставиш. И. Иванов,
Н. Христова, Cm. Богданов. Варна, 1995, с. 25—26.

Харта, дарена на жителите на Дънуич от крал Джон I

през 1200 г.
Крал Джон Безземни (1199-121 б) е известен като един от английските
владетели, дарили най-много харти на градски общности, но посочените
тук привилегии са сред рядко срещаните. В основни линии тези привилегии
облагодетелствали вече съществуващата гилдия на търговците в Дънуич.

66
 Джон, по Божия воля владетел на Англия.. .Заявяваме, че чрез
гази харта даряваме свободи на град Дънуич и правото да има съд,
пласт да обвинява и преследва за престъпление, право за събиране
па такси, данъци, пазар, право да арестува и наказва углавни престъп-
мици; и жителите на Дънуич да бъдат свободни от търговски такси,
п от такса за товарене на кораб, и от такси за преминаване по път
или през мост, и от такса за ползване на сергия или място на пазара,
п от такса за акостиране на кораб, и от данегелд36, и от такса за преми­
наване по вода, и от действието на бреговото право. И нека се явяват
само пред градския съдия, и ги освобождаваме от всички други такси
и мита в нашите земи, зачитайки свободите на гражданите на Лондон.
И нека те да плащат на Нашия ковчежник законните налози лично и
да не бъдат призовавани в сеньориални съдилища без присъствието
на наш съдия, а когато бъдат призовани от кралски съдия, да изпратят
дванадесет почтени мъже от техния град, които да отговарят за
всички. И ако някога бъдат глобени, нека глобата бъде определена
от шестима честни мъже от града й шестима честни мъже от околнос­
тите на града.
Бие също им отстъпваме правото да женят и да омъжват техни­
те синове и дъщери свободно, където пожелаят в цялата ни земя, а
също и вдовиците по съвет на техните приятели, и да даряват, прода­
ват и да разполагат по всякакъв начин с цялата си движима и недви­
жима собственост...Ние също им даряваме правото на търговска
гилдия... Постановяваме и твърдо заповядваме споменатите бюргери
да притежават и ползват тези свободи свободно, изцяло и по мирен
начин, без затруднения и пречки.
Select Charters o f English Constitutional History. New York,
1965, pp. 208-209.

36 Данегелд или датските пари, били събирани в Англия и Франци

периода IX-XI в. като контрибуция с цел откупуване от викингски нападения
или като военен налог с цел издръжка на войски и строеж на укрепления
срещу викингите.
67
 Х арта, дарена от крал Джо»» Ϊ на жителите на Кеймбридж,
1201 г.
В ранносредновековна Англия много градски общности поели
инициативи за постигане на по-широки свободи в противовес на големите
правомощия на местните шерифи. Първата стъпка към тази по-изявена
самостоятелност била в заплащане на годишния данък пряко на краля, като
в замяна централната власт предоставяла право за местен съд. Следващите
стъпки по пътя на самостоятелния градски живот били освобождаване от
такси и налози за пазари и панаири.

Джон, по Божията воля крал на Англия. Да бъде известно, че с

настоящата харта даряваме и потвърждаваме търговска гилдия на
нашите граждани от Кеймбридж, и никой от тях да не пледира пред
съд извън градските стени, с изключение на Нашите данъчни служи­
тели и слуги. Също така им даряваме правото да бъдат свободни от
съдебен дуел, какго и да пледират пред Нашия кралски съд според
традиционните права и обичаи на това селище. Също така постано­
вяваме всички бюргери на Кеймбридж, които са членове на търгов­
ската гилдия, да бъдат освободени от такси и налози за търговия,
преминаване по пътища, пресичане на мостове и на реки37, по паза­
рите и извън тях, а също и на всички пристанища в Англия, и в
Нашите земи от другата страна на морето, и оттатък морето, съхраня­
вайки и следвайки във всичко свободите и привилегиите на град Лон­
дон. И никой да не ги осъжда на заплащане на парична такса или
глоба в ущърб на старите права и обичаи, които имат от времето на
нашите предци; и да имат пълни права над техните земи и имоти
според обичаите на града; а относно дълговете и исковете срещу тях
нека те бъдат разглеждани и решавани в Кеймбридж. И ако някой вземе
от търговци от тяхната гилдия налози или такси, нека шерифът или
кметът да поправи това, следвайки във всичко свободите на град Лондон.
Освен това, Ние им даряваме правото да имат панаир в седми­
цата на Възнесение Господне38 и ги освобождаваме от всички пана­

37 Всички тези такси и плащания били свързани с пътуването и с

търговията. Някои от тях били под предлог поддържане на пътищата и
мостовете, но всъщност почти всички попълвали кралската хазна.
38Втората седмица преди големия празник Петдесетница, обикновено
в края на май.
68
ирни такси, дължими на Нас, както и от таксите, дължими на местни
сеньори за празници или масови веселия, в случай че Нашият шериф
или друг бейлиф39 изискат такива40. Ние даряваме тези свободи и
обичаи каквито те имат още от времето на нашите предшественици,
но с повече права; а ако им бъде изискан десятък, нека да бъдат
освободени от него. И ако някой пристигне в Кеймбридж по търгов­
ски дела, нека дойде, престои и отпътува свободно и в мир, заплащай­
ки обичайните такси; и нека никой да не го безпокои, основавайки
се на тази харта. Ние постановяваме, че ако някой нападне, нарани
или увреди собственост или имущество на някой от упоменатите
жители на Кеймбридж, да бъде осъден на глоба от десет паунда41,
платима в нашата хазна.
Ето защо ние желаем и постановяваме упоменатите бюргери
и техните наследници да притежават всички гореупоменати права

39 Бейлифът бил административен и съдебен служител в средно­

вековна Англия. Съществували два типа бейлифи. Първите били подчинени
ма местните шерифи, като били длъжни да изпълняват всякакви дейности
по свикването на съдебните заседатели, провеждането на съдебни заседания
и събирането на съдебните такси и глоби. Вторият тип бейлифи в среднове­
ковна Англия били подчинени на местни лордове и сеньори които имали
по-скоро административни, а не съдебни отговорности и правомощия. На
практика те управлявали владенията, имотите и финансите на сеньора. В
текста става въпрос за първия тип бейлифи.
40 Сеньориалното право в средновековна Европа, включително и в
Англия, налагало заплащане на такси за участие в панаири и масови праз­
ници, организирани в земите на местния сеньор или краля.
41Паундът бил тегловна и парична единица, срещана още и като паунд
стърлинги. Първата средновековно законово регламентиране на стърлинга
в сребро било осъществено от крал Едуард I през 1275 г. Паундът стърлинг
се делял на 20 шилинга или на 240 пенса. При приблизително тегло на
пенса от около 1,3 грама, паундът възлизал на около 312 грама сребро.
Естествено, тези монети не били сечени от чиста проба сребро, така че не
бива да приемаме посочената по-горе стойност на тези 10 паунда като 3,120
килограма чисто сребро, а по-точно около три килограма монети с високо
съдържание на сребро.
69
по наследство от нас и от нашито ппелодмици. изцяло и в мир, какго
е отбелязано по-горе.
Свидетели.......
A Source Bookfor Medieval Economic History.
(Roy, C., H. Coulson, eels.). New York, 1965, pp. 210-211.

О пит за създаване на комуна в град Лан, 1115 п

Представените по-долу откъси от обширното описание на Гвиберт
от Ножан свидетелстват за перипетиите на комуналното движение в
средновековна Европа. Макар и емоционален и изпълнен със субективни
оценки, разказът на Гвиберт разкрива сложните противоречия около
създаването на комуни в средновековна Франция. Също така текстът е ценен
и с краткото, но точно описание на правата и задълженията на членовете на
новоучредената комуна в Лан. Какго свидетелства и документът, извоюва­
нето на комуна не означавало пълно откъсване от властта на местния епис­
коп и на светските сеньори, а по-скоро регламентиране на данъчните задъл­
жения и гарантиране на личната свобода на жителите на Лан. Тъй като
документът е твърде обширен, тук са цитирани само малки части, предста­
вящи първоначалния етап от борбите за самостоятелност на гражданите на
Лан. Те били продължителни и изпълнени с драматични обрати и въоръжени
бунтове, които довели до смъртта местния епископ.

...Духовенството, архидяконите и сеньорите,...търсейки все­

възможни начини да измъкнат пари от простолюдието, започнали с
тях преговори чрез посредници като им предложили, ако заплатят
изискваната сума, да им предоставят правото да образуват комуна.
Ето какво означавала тази нова и отвратителна дума. Всички жители,
задължени да плащат определен поголовен ценз42, трябвало да изпла­
щат на своя сеньор веднъж в годината обичайните крепостни задъл­
жения и да заплащат законно постановена глоба в онези случаи,
когато са извършили някакво нарушение на закона. При тези условия
те се избавяли изцяло от всички повинности и плащания, които обик­
новено били налагани на сервите43. Като се възползвало от възмож­

42Ценз (лат. census, от censeo - правя опис, правя препис) представ­

лявал плащания в продукти или монети, давани от зависимите селяни за
ползваната от тях земя.
43Серви (от лат. servus, френск. servage). Серважът бил една от най-
тежките форми на лична и поземлена зависимост въъв феодална Европа.
70
ността да се откупи от множеството притеснения, простолюдието
дало купчина пари на тези сребролюбци, чиито ръце били подобни
ма бездънна яма, която трябвало да бъде напълнена.
След като духовенството, сеньорите и народът сключили по­
между си това споразумение за взаимна подкрепа, епископът се вър­
нал от англичаните с огромна сума пари; силно разгневен срещу авто­
рите на това нововъведение, той известно време не влизал в града...
Обаче, докато говорел, изпълнен с негодувание против онези, които
сключили договора, и против инициаторите на това, му предложили
голяма сума злато и сребро и това било достатъчно, за да го накара
да склони на отстъпки. Той се заклел, че ще спазва правата на кому­
ната.. . Склонен от щедрите дарове на простолюдието, кралят също
се съгласил да утвърди този договор и да го скрепи с клетвата си.
Боже мой! Кой би могъл да разкаже каква борба се разгоряла, когато,
след като били приети подаръците на народа и били дадени толкова
клетви, същите тези хора се опитали да разрушат онова, което се
били заклели да подкрепят, и се опитали да върнат в предишното им
състояние робите, веднъж вече освободени и избавени от теглото на
ярема? Всъщност необуздана завист към гражданите разяждала
епископа и сеньорите...
И така в края на Великите пости, през Страстната седмица,
поканвайки някои духовници и сеньори на града, епископът решил
да пристъпи към осъществяването на своя замисъл да унищожи
комуната, която самият той се заклел да пази, и с дарове склонил
към това и краля. Той поканил краля на божествена служба през
Страстната седмица и в навечерието на деня на св. Параскева, т.е. в
деня на Тайната вечеря, той внушил на краля и на цялата му свита
мисълта за нарушаване на дадената клетва, поради която той пръв
изпаднал в затруднено положение...Но гражданите, страхувайки се
да не бъде унищожена комуната, обещали на краля и на приближе­
ните му 400 ливри44, а може би и повече, с точност не зная. От своя

44 Френската ливра било няколко вида: парижка, троаска, ливр

Бордо и др., но винаги се деляла на 240 дение, т.е. общо тегло ок. 240-250
гр. Това тегло обаче не било изцяло в сребро, тъй като в хода на времето в
монетите били добавяни примеси, като процентът на среброто намалявал.

71
страна епископът и сеньорите убеждавали владетеля да влезе в съгла­
шение с тях като се задължавали да му наброят 700 ливри...
И така, както вече казах, алчността на краля го накарала да
застане на страната на онези, които му обещали повече; с негово
съгласие, въпреки Божиите заповеди, всички негови клетви, както и
клетвите на епископа и на сеньорите били нарушени и обявени за
лишени от сила, без всякакво уважение и зачитане на светите дни на
Страстната седмица и на кралското достойнство...
Градският въздух прави човека свободен. Сборник с документи и
материали за средновековния европейски град. Съставит. И. Иванов,
Н. Христова, Cm. Богданов. Варна, 1995, с. 27—28.

Крал Филип П Огюст отменя комуната в Етамп,

1199-1200 г.
Този документ свидетелства, че градските привилегии били предоста­
вяни, но и отменяни в редица случаи. Въпреки че дава представя за
обратната страна - прекратяване на привилегии, той все пак свидетелства
за комуналните права в средновековна Франция.

В името на светата и неделима Троица. Амин. Аз, Филип, по

Божията воля крал на французите. Нека всички както в настоящето,
така и в бъдеще знаят, че поради щетите, притесненията и бедите,
които комуната на Етамп нанесе на Църквата и на рицарите, както и
на тяхното имущество и собственост, Ние отменяме настоящата ко­
муна и декларираме пред Църквата и пред рицарите, че Етамп в бъ­
деще никога няма да бъде комуна. И нека Църквата и рицарите да
притежават онези свободи и привилегии, които упражняваха до учре­
дяването на комуната, с изключение на това, че всички жители и
техните вилани45 да присъстват в нашата армия и в нашите военни
експедиции така, както и останалите наши васали. И Ние определяме

45 Виланите (от лат. villa —селскостопанско имение, ферма) б

средновековни селяни с ограничени лични права, които били поземлено и
лично зависими от своя сеньор. Много често серв и вилан се употребяват
като синоними.

72
и налагаме талия46 на васалите [homines] и на виланите [hospites], на
Църквата и на рицарите в кастела и в предградията на Етамп и на
тези, които бяха членове на комуната. И тази талия ще бъде изисквана
толкова често, колкото Ние определим.
А ако се случи, че някой от тези васали или вилани не плати
дължимата талия, Ние ще приложим цялата си власт над телата и
над имуществата им без значение чии васали или вилани са - на
I (ърквата или на рицар. И за да бъде настоящото постановление вечно
и неотменимо, Ние заповядахме то да бъде удостоверено с Нашия
печат и с Нашето кралско име поставено по-долу. Издадена в Париж,
в лето Господне 1199, в двадесет и първата година от Нашето управ­
ление, с имената и подписите на тези, които присъстваха в двореца:
Подпис на Ги, кралски иконом
Подпис на Матьо, шамбелан
Подпис на Дрого, шамбелан
Documents sur les relations de le royauti avec les villes en France
de 1180 a 1314, no. 5, p. 36.

Отмяна на градските и занаятчийските свободи,

1231-1232 г.
Фридрих II (1220-1250) бил един от най-забележителните импе­
ратори на Свещената Римска империя, но осъществяването на властта му
било в силна зависимост от едрите немски князе - епископи, архиепископи,
херцози и графове. Поставен пред труден избор, Фридрих подкрепил
последните в стремежа им да ограничат градските свободи и привилегии.
Тази политика довела до силна опозиция сред градския патрициат и
обикновеното градско население, както и до консолидирането на редица
големи и влиятелни градове в Германия в своеобразни търговски републики
и градски съюзи като Ханзата, Швабския и Рейнския съюз.

46 Талия бил един от основните данъци в средновековна Франц

дължими на местния сеньор. В годините на Стогодишната война (1337-
1453) кралската талия била наложена като кралски данък във всички
територии на кралството. Талията била заплащана основно от селското и
градското население, тъй като от данъка били освободени аристокрацията,
носеща военна служба, както и църковното съсловие.
73
 Ние, Фридрих П...Желаейки щото свободите и милостите, от
които по Наше височайше дарение сега и в бъдеще ще се ползват
нашите имперски князе, да се тълкуват в най-широк смисъл и да се
прилагат свободно и безпрепятствено. Ние, със санкцията на на­
стоящия едикт, изцяло отменяме във всички градове и навсякъде в
Германия комуните, съветите, бургмистрите, ректорите и всички
други длъжностни лица, които са поставени от градската община
без позволението на архиепископите и епископите. Също така във
всички занаяти отменяме братствата или съдружествата, какго и да
се наричат те от народа. Също така решихме с този едикт да поста­
новим във всеки град или място, където се секат монети, да не се
продават и да не се купуват нито стоки, нито хранителни продукти
за други пари, освен за онези денарии, които са приети в дадения
град или място.
Какго в отминали времена градовете и владенията, дарени от
императорското величество, са се намирали под управлението на
архиепископите и епископите, така и сега Ние желаем, щото те неиз­
менно да остават под управлението на самите тях или на техни длъж­
ностни лица специално назначени от тях, а обичаят на който и да
било град, ако и той да е противоречив - без значение - Ние го счи­
таме за факт, а не за право. И ето, за да бъде този така чудовищен
лъжеобичай изцяло отстранен и за да не се прикрива зад какъвто и
да е било авторитет, Ние отсега и занапред окончателно отменяме и
обявяваме за съвършено нищо незначещи и опразнени от значение
всички привилегии, патенти и грамоти, дадени от Наша милост или
от Нашите предшественици, а също и от архиепископи и епископи
от който и да било град на съобщества, комуни и съвети в ущърб на
властта на князете, империята или на частни лица. При това Ние
заявяваме, че положенията на настоящия Наш документ, съставен
на основание законите на цезарите и с пълно съзнание за Нашата
правота, излязоха под формата на имперско постановление.
И поради това постановяваме и скрепваме с императорски
едикт така, щото нито един човек - нито от знатните, нито от
простите, нито от църковните, нито от светските - никога и по ника­
къв начин да не се осмели да противодейства или да не се подчини
на това Наше тържествено постановление. Ако някой посмее, то нека
74
знае, че освен Нашата немилост, ще трябва да изтърпи и глоба от 40
фунта чисто злато, което ще отиде в нашия фиск.
[Засвидетелствано от 14 архиепископи и епископи, трима хер­
цози, шестима графове и други лица.]
Градският въздух прави човека свободен. Сборник с документи и
материали за средновековния европейски град. Съставит. И. Иванов,
Н. Христова, Cm. Богданов. Варна, 1995, с. 182-183.

Из градското право на Лондон, 1244 г.

Този кратък откъс представя ограниченията в правата на чужденците
в Лондон, както и ясната система за следене на престоя на външни хора в
града. Откъсът свидетелства и за правата на кралската власт за запор и
конфискуване на недвижимо и движимо имущество на чужденци.

Нека бъде известно..., че никой не може да прекарва в града и

да се ползва от градското право повече от три нощи, освен ако не
намери двама надеждни гаранти и си осигури по този начин благо­
надеждна гаранция. А ако пренощува дори една нощ повече в града...
и извърши престъпление или пък в нещо наруши мира на краля и не
бъде изправен пред кралския съд, тогава нека елдърмена47, в чийто
квартал се намира, да отговаря за неговия престой над позволеното
време и без необходимата гаранция.
А кметът и шерифите са длъжни да предадат в кралските ръце
всички къщи и постройки в град Лондон, които принадлежат на Бер-
Iiap де Салет, тъй като е чужденец, който дължи данъци и такси, и не
с под закрилата на свободите и привилегиите на града, а също да
опишат и да отговарят за недвижимите имоти на упоменатия Бернар.
The London eyre o f1244. (eds. Helena M. Chew & Martin Weinbaum).
London, 1970, p. 25.

За произхода на гилдейските организации, 884-930 г.

Съществуват различни теории за произхода на гилдейските орга­
низации в средновековна Европа. Според някои изследователи, те се коренят
в древни механизми на родова или друг вид сплотеност, според която всеки
47 Елдърмените изпълнявали важни функции в управлението, к
трола и в съдебната система на средновековните английски градове.
75
бил обвързан в тесни връзки и зависимости с останалите членове на клана
или клетвеното общество. Според други изследователи, първите гилдии се
появили в средите на търговци от крайбрежни брегове. Частична светлина
върху ранната история на тези организации хвърлят следните документи.

Катлтуларий от Верней, 884 г.

С. 14. Ние желаем щото свещениците и клириците на графа да
не позволяват на виланите да свикват събирания, наричани gild,
срещу тези, които крадат собственост. В такъв случай нека виланите
отнесат случая до свещеник, който има правата на епископски missi4S
и до тези клирици, които служат на графа в дадения район, за да
може всичко да бъде разрешено разумно и справедливо.

Праео на град Лондон 930 г.

Тук са изложени правилата, които епископите и управителите
на Лондон постановиха и потвърдиха с тържествени обещания и
клетви, и които се отнасят до нашите frith-gegildas 49, eorlish50 и
ceorlish51, както и да подкрепят статутите на Греатанлеа, Ексетър и
Тунресфелд52.
Cap. iii. Също така, ние постановяваме да се свикват винаги
по 10 мъже и най-високопоставения от тях да ръководи останалите
девет в изпълнението на делата, които постановихме; ...а на всеки
десет hynden (група от 10 мъже) да бъде определен един hyndenman
(ръководител на 10 такива групи или на 100 мъже), който да ръководи
и съветва всички в тяхна обща полза; и нека тези 11 (хинденмана и
десетте водачи на десетте групи) да разполагат с всички средства и
да решават тяхното използване... И нека те да се грижат така, че4895012

48 Първоначално, в Каролингската епоха, missus dominicus ( missi

dominici, мн. число) бил кралски представител по места и служител с адми­
нистративни и съдебни функции-граф. В случая missi са просто служители
на епископа.
49Членове на сдружение, съобщество за взаимна подкрепа и защита.
50Англо-саксонската аристокрация.
51 Свободни англо-сакси, собственици на земя.
52 Териториални формирования в англо-саксонска Британия.
76
всяко вложение да се връща с печалба от 3 0 пенса или един вол, така
че да бъде изпълнено всичко постановено в нашите статути и в
нашите споразумения.
Cap. iv. Също така всеки, които бъде призован, да последва
своя другар било пеша, било яздейки на кон докъдето може да следи
дирята, оставена от загубеното добиче. А когато следата бъде из­
губена, нека този бъде подпомогнат в издирването от членовете на
два tithings53*в по-заселените райони и от хората на всеки tithing в
по-рядко заселените земи, за да отиде където е необходимо.
Cap. viii. 1. Също така постановяваме хинденманите и тези,
които оглавяват tithing да се явяват при нас веднъж на всеки месец,
за да узнават какво е било решено с наше съгласие; и нека тези 12
мъже да се настанят и да се нахранят заедно, поделяйки си храната
в угода на Бога.
Cap. viii. 2. А ако се случи че всеки род е толкова силен и могъщ,
със или без земя, с вергелд от 1200 шилинга или с вергелд от 200
шилинга, и отхвърлят нашето право и се опълчат в защита на крадец,
то всички ние ще се отправим срещу тях начело с нашия водач,
независимо в кой manung’4 се случи това.
Cap. viii. 9. А ако всичко постановено по-горе и статутите не
се спазват, и ако нямаме подкрепата на краля, тогава тези крадци ще
действат още по-нагло, отколкото в минали времена.
A Source Bookfor Medieval Economic History.
(Roy, C., H Coulson, eds.). New York, 1965, pp. 194-195.

Грамота, дадена на гилдията на рибарите във Вормс,

1106-1107 г.
Настоящата грамота била дадена на гилдията на рибарите във Вормс
от Адалберт, епископ на Вормс. Интересно в случая е разпореждането или
забраната да се продава риба преди звъна на камбаната за сутрешна служба,
като най-вероятната причина е предотвратяване на измами и тайни дела.

53 Група от свободни земеделци с десет или повече мъже над 12-

годишна възраст сред англо-саксите. Тази малка общност била представяна
общо в периодичните местни съдебни събирания, организирани от шерифа.
77
 ...Нека бъде известено..., че Адалборт, епископ на светата
църква на Вормс, по искането на граф Ворпор и по настояването и
съвета на своите служители, заповяда да бъдат вписани следните
тринадесет рибари от Вормс както следва: Херрих, Гюнтере, Вопе-
лим, Литфрит, Герхарт, Лузо, Берхолт, Лузо, Бернхелм, Трутнит, Рит-
харт, Хилдебрант, Годешалх. И на тях беше предоставена тази харта
и следните права: и ако някой от тях бъде нападнат и наранен до
смърт, неговите наследници да поемат занаята по наследство. Но
ако наследникът не направи това, нека мястото в гилдията бъде
обявено на общо събиране на гражданите.
В допълнение епископът, по съвета на гореупоменатите, поста­
новява, че ако някой бъде заловен с купена риба, възнамерявайки да
я продава на дребно между двата града Суелтайм и Алдрупен или
бъде заловен от посочените рибари по време на продажба, да му
бъде отнета рибата и да бъде поделена между гражданите. А зало­
веният нарушител да бъде изправен пред съдиите, и след като бъде
произнесена присъдата, да бъде глобен с три таланта55- два в полза
на кмета и един в полза на графа. А тези, които ловят риба, могат да
я продават, но споменатите тринадесет рибари не могат да закупуват
риба преди утреня56. Освен това, за да бъде тази грамота вечна и
ненарушима, епископът постанови всеки от тези рибари да дава три
сьомги във времето на Сирни заговезни: две на кмета и една на графа,
за да бъде настоящото потвърждавано всяка година.
A Source Bookfor Medieval Economic History.
(Roy, C., H. Coulson, eds.). New York, 1965, pp. 236-237.

55 Малка територия или населението в нея, управлявано от мес

старейшина.
55Талант, мерна единица за тегло от 34.28 кг. В случая остава неясно
защо тази глоба се измерва в тази мерна единица, която не е често
употребявана в Средните векове, особено що се отнася до парични
стойности.
56 Утреня е първата дневна църковна служба, провеждана около
разсъмване, приблизително ок. 6.00 часа.
78
 Статут на цеха на дърводелците в Рихирцегхайде, 1180 г.
Сред най-разпространените професионални цехове или гилдии в
средновековна Европа били тези на дърводелците. Често те се самоорга-
пизирали в сдружения с вътрешни правила и регулации, за да се защитят от
нелоялна конкуренция и от недобросъвестни клиенти. Конкретният случай
с показателен за предоставянето на такъв статут на отделен цех от страна
ма градските власти. Освен това документът предизвиква интерес и с факта,
че статутът допуска членуване в организацията на хора, които не владеят
дърводелския занаят. Текстът свидетелства и за това, че в организацията
имало и жени, най-вероятно съпруги или дъщери. В този смисъл можем да
разглеждаме настоящото сдружение по-скоро като братство, а не в тесния
смисъл на средновековна организация на майстори от един занаят.

Нека бъде известно..., че във времето когато Теодерик от Мю-

лингезен и Хайнрих Флако бяха кметове на гражданите, те, със съвета
и взаимното съгласие на управата на Рихирцегхайде и в прослава на
св. Йоан Евангелист, и в интерес на общото благо, признаха брат­
ството на дърводелците, които бяха отправили петиция до тях. И
това решение беше потвърдено в сградата на кметството в присъст­
вието на всички, участващи в управлението на Рихирцегхайде. И
мека те да имат това братство по следния закон: нека всеки дърво­
делец, който е dreslere51 и желае да влезе в тази общност, да даде
дванадесет солида за братството. И нека всеки чирак, който се нарича
leirtinf 8, да заплати четири солида при своето приемане. Но другите,
които не са в занаята на това братство и които искат да влязат в него,
да заплатят двадесет и четири денария575859 на същия цех.
Също така, ако мъж или жена от това братство напусне този
свят, да бъдат дадени за разходи по погребението четири фунта восък;
също така за бдението да бъдат осигурени шестима мъже, които да
бдят неотлъчно, а също и мъже и жени от братството да присъстват
ма самото погребение. И нека този, който не присъства на бдението,
да заплати два денария. Този, който отсъства при погребението на
брат или сестра от братството, да заплати също два денария.

57Старонемската форма на Drechsler - стругар.

58Старонемската форма на Lehrling - калфа.
59Дребна сребърна монета с тегло, вариращо между 0,9 и 1,6 грама
и зависимост от мястото на монетосечене и емисията.
79
 Също така беше постановено, чо който и да е гост или граж­
данин продаде дървесина или друга необходима суровина на член
на братството или на друг, и последния не плати най-късно на
следващия ден, а продавачът се оплаче за това, купувачът да заплати
десет денария обезщетение. Също беше постановено, че ако някой
от това братство, който е дърводелец, обещае дадено изделие или
приеме поръчка на гост или на гражданин, но се забави повече от
две седмици, и ако потърпевшият гост или гражданин се оплаче
поради това, тогава този дърводелец да заплати десет денария обез­
щетение.
A Source Book for Medieval Economic History.
(Roy, C., H. Coulson, eds.). New York, 1965, pp. 238-239.

Х арта за привилегиите на месарите в П ариж , 1182 г.

Документът отразява появилата се необходимост от регулиране на
пазара на храни в Париж в края на XII в. Тъй като в предходните десетилетия
голяма част от търговията с месо попаднала в ръцете и под контрола на
едри и на амбулантни търговци, парижките месари, чиито материални
възможности били по-малки в сравнение с тези на едрите търговци, се
обърнали за подкрепа към крал Филип II.

В името на Светата и неделима Троица, Амин. Филип, по бо­

жията милост крал на франките. Нека бъде известно на всички
настоящи и бъдещи поколения, че месарите от Париж се явиха лично
пред Нас и поискаха да гарантираме и потвърдим техните стари
обичаи, дадени им от Нашия баща и дядо, споменаваният с добро
Луи, и от останалите наши предшественици и крале на Франция. По
съвета на тези, които присъстваха и чуха тяхната петиция, но тъй
като обичаите и правата, дарени ог Нашия баща, не са били записани
в харта, Ние заповядахме да бъдат записани и ги утвърдихме с Нашия
печат. Тези обичаи са следните:
1. Месарите в Париж имат право да купуват жив или умъ
добитък, а що се отнася до тяхната търговия, да търгуват свободно и
без да заплащат какъвто и да е pedagium 60 в Париж, независимо от­

60 Става дума за такса за ползване на пътищата и за преминаван

мостове.
80
къде идват или откъде е доставена стоката, в случай че се случи да
бъдат проверени. Месарите имат също право да закупуват и да
продават морска и речна риба.
2. Никой в Париж не може да бъде месар, нито пък други ме-
сари могат да закупуват и продават в Париж, докато не бъдат при­
знати и приети от останалите в тази гилдия.
3. По време на Коледните празници всеки месар да ни заплаща
по 12 денария годишна такса; а за Великден и за празника на св. Дьо-
ни61 - тринадесет денария на този, който го държи като наш фиев62.
4. Всеки месар да заплаща по един обол63 такса на нашия
управител всяка неделя, в която коли прасе или крава, а по време на
гроздобер да ни изпраща по един секстарий64 вино.
И за да останат всички тези неща сигурни и неизменни, ние
прикрепихме към тази грамота Нашия печат и нашият подпис. Из­
готвена в Париж в годината от въплъщението на нашия Бог 1182, в
четвъртата година от Нашето управление.
A Source Book for Medieval Economic History.
(Roy, C., H. Coulson, eds.). New York, 1965, pp. 239-240.

Привилегии на дъблинската гилдия на търговците,

1192 г.
Този кратък документ представя някои типични прерогативи на
търговските гилдии и на различията в статута на чуждите и на местните
търговци. В основата на тези привилегии били монопола върху търговията
ма дребно, както и ограниченията за пребиваване на чужди търговци в
Дъблин и невъзможността да пласират сами стоки на едро в този град.

...Никой търговец-чужденец не може да купува в пределите

на града зърно, кожи или вълна от друг чужденец, но само от местен
гражданин. И никой чужденец не може да държи кръчма в която да
продава вино, освен на борда на кораб.. .И никой чужденец не може

61 Празникът се чества на 9 октомври.

62Най-вероятно тук се визира архиепископът на Париж.
63Дребна медна монета, равняваше се на Уг дение.
64Мярка за течности, ок. 0,55 литра.
81
да продава в Дъблин сукно на дребно. И мито един търговец-чуж­
денец не може да престои в града с цел търговия повече от чети­
ридесет дни ...И нека всички благоразумни люде, обитаващи град
Дъблин, да имат своя гилдия по примера на бюргерите от Бристол...
A Source Book for Medieval Economic History.
(Roy, C., H. Coulson, eds.). New York, 1965, pp. 207-208.

Барселонски навигационен акт, 1227 π

През Средновековието Барселона бил едно от водещите пристанища .
в Средиземноморието. Този документ е ярко свидетелство за категоричната
и мощна подкрепа на търговците от града в конкуренцията им с останалите
търговски сили в Средиземно море, но най-вече по отношение на
търговските пътища и търговията с Египет.

Нека бъде известно на всички, че аз, Жауме65, по волята Божия

крал на Арагон, граф на Барселона и господар на Монпелие, оценя­
вам по достойнство верността и службата на преданите граждани
на Барселона, която винаги са носили и носят в момента, към Нас и
към Нашите предшественици. Ето защо, желаейки да умножим
тяхното богатство и благосъстояние чрез ползите, които им предос­
тавяме, Ние даряваме чрез тази харта Нашето специално покрови­
телство на тях и на техните наследници в град Барселона, постано­
вявайки следното:
Ако кораб или плавателен съд идва отвъд морето, от Алексан­
дрия или от Египет или пък възнамерява да отплава към тези места
от Барселона, да не товари, превозва или доставя никакви продукти,
стоки или товар, в случай че кораб от Барселона може или желае да
натовари и откара тези стоки до посочените места. И ако някой възна­
мерява да изпрати своя стока до тези места, нека ги превози с кораб
или плавателен съд от Барселона, а не с чужд кораб, в случай, че
има наличен барселонски кораб, който може да превози неговия
товар.
И Ние даряваме и отстъпваме на гражданите на Барселона това,
че никой чужд кораб или друг плавателен съд, или пък кораб от Сар­

65Жауме I Завоевателя (1213-1276).

82
диния и Южна Италия, да няма право да товари вино от някой от
Нашите пристани, или пък да купува вино за да го превози до чужди
места, освен ако има вашето разрешение и взаимно съгласие. И Ние
заповядваме категорично, че кметът, Наш служител и най-почитан
човек в Барселона и останалите кметове, служители и знатни люде
в Каталуня, както и всички Наши служители, които сега и в бъдеще
пожелаят да изпратят стоки за търговия или да ги натоварят на кораби
и други плавателни съдове, да спазват точно и да прилагат всички
привилегии, дарени с тази харта. И нека никой да не дръзва да се
опълчи срещу този декрет; а ако го стори, нека знае че ще си навлече
Нашия гняв и негодувание и ще заплати глоба от хиляда златни къса.
A Source Book for Medieval Economic History.
(Roy, C., H. Coulson, eds.). New York, 1965, pp. 232-233.

Документ за депозит на парична сума при сараф66, 1248 г.

Подобни документи били издавани често на италиански и южно
френски търговци, които предпочитали да избягнат опасностите при носене
ма големи парични суми в своите дълги търговски експедиции. Твърде
възможно е споменатият в документа търговец Пиер Мазел да е планирал
търговско пътуване до друг град, където да закупи стоки. По същество
описаното тук отразява зараждането на банковото кредитиране.

Двадесет и осми март, в годината от Рождество Христово 1248.

Аз Жиро Аламан, сараф, гражданин на Марсилия, заявявам и
потвърждавам пред теб, Пиер Мазел от База, че получих от теб и
имам при себе си във вид на депозит десет ливри в различни монети,
както такива използвани в Марсилия, така и други...
И аз обещавам да ти изплатя и да дам тези десет ливри на теб,
ма твой пратеник, и на всеки изпратен по твоя заповед, където и да
се намираш ти самия. За това прилагам пълна гаранция и се отказвам
от всички отсрочки, които позволява закона...
Свидетели...
A Source Book for Medieval Economic History.
(Roy, C., H. Coulson, eds.). New York, 1965, p. 144.
66 Занятието на сарафа включвало както обмяна на монети, так
лихварство.
83
 Закупуване надял оттьргопски кораб, 1248 г.
Настоящият кратък документ е ярко спндотолстно за настъпващите
през XIII в. промени в морската търговия и в механизмите и формите на
търговското партньорство. Въпреки, че практиката на подялба на риска при
строежа на кораби и търговията по море чрез продажба ма дялове била все
още широко разпространена в Марсилия и други градове от Средизем-
номорието, натрупването на значими капитали и увеличаването на тър­
говския обмен довели до строежа на по-големи кораби и до нова и усъвър­
шенствана корпоративна система. Така се появили първите истински тър­
говски компании, в които търговците били обвързани в по-сложни форми
на сътрудничество.

Седемнадесети юли, в годината от Рождество Христово 1248.

Аз, Жак Лаван, потвърждавам и заявявам пред теб, Гийом Ка-
дене, гражданин на Марсилия, че ще закупя за теб и под твое име в
Генуа една шеста част от кораба „Св. Леонар” на цена от четиридесет
и една ливри, два солида и шест денария (в генуезки монети), в са­
мият аз притежавам този дял заедно с партньорите Юг Куилан и
Гийом Сансие.
И аз закупих една тридесет и трета от кораба „Св. Агнес” на
цена от 50 паунда (в генуезки монети) в който имат дял като парт­
ньори Бонвасал Кастел и неговите съдружници. И аз закупих посо­
чената една шеста от „Св. Леонар” и посочената една тридесет и
трета част от „Св. Агнес” за сто двадесет и пет паунда в различни
монети от Марсилия, които ти ми даде в този град за пътуването,
което планирах до Генуа ,и за упоменатите по-горе сделки в присъст­
вието и по наставленията на Беренгар Мерсие, нотариус на Марси­
лия. .. Също така потвърждавам и заявявам пред теб, че по силата на
възложеното от теб, ти имаш една шеста от посочения кораб и дял в
„Св. Агнес”; също заявявам, че аз ще приспадна една четвърт от
моята печалба от това, което ще получа от посочените дялове. Също
така отстъпвам и давам на теб и на твоите слуги всички права,
включително това, което имам в едната шеста и в едната тридесет и
трета част. Заявявам също, че аз владея гореупоменатите дялове под
твое име.
Свидетели...
A Source Book for Medieval Economic History.
(Roy, C., H. Coulson, eds.). New York, 1965, pp. 187-188.
84
 Договор между Хамбург и Любек, 1241 г.
Увеличаването на числеността на населението, вътрешната коло­
низация на пустеещи земи и общото икономическо оживление през XIII в.
довели до увеличаване на търговския бем и до по-тясното обвързване на
териториите и населението от Северна и Южна Европа. Тези благоприятни
условия довели до обединението на търговски градове с позиции в бал­
тийската и северно морската търговия, като така се появила северногер-
манската Ханза. Началото било поставено през 1241 г. с договор между
Любек и Хамбург.

Фогтът157, съветът и общината на град Любек... Ние и възлюбе­

ните наши приятели, гражданите на Хамбург, сключихме взаимно
съглашение относно долуизложеното:
1. В случай че срещу нашите граждани се надигнат разбойни­
ци и други люде, като се започне от мястото на вливането в морето
на реката, наречена Траве6768 и до Хамбург, а също така и по цялата
река Елба до морето, и устройват над нашите и над техните граждани
вражески нападения, то ние с тях, и по същия начин те с нас, на
равни начала, трябва да участваме в разходите и загубите по унищо­
жаването и изкореняването на тези разбойници.
2. По-нататък, ако някой от живеещите вън от града при дръзка
саморазправа лиши от живот, рани, пребие с тояга или по друг на­
чин..., или обиди някой от гражданите на Хамбург или Любек, то
ние съвместно с тях, а и те с нас, заедно ще понесем разходите, които
се окажат необходими за възмездяване на загубите и за наказание. И
ако с техни граждани край техния град или с наши край нашия нещо
се случи, те със своите, а и ние с нашите граждани, за обща сметка,
ще накажем [виновните].
3. Освен това, ако на над някого от техните граждани близо до
нашия град Любек или над наши граждани близо до град Хамбург
бъде извършено някакво насилие, то ние техния оскърбител или

67Фогтът (нем. Vogt) бил управител на област, селище или имение и

притежавал военна и съдебна власт. Обикновено бил назначаван от владе­
теля, като имало две разновидности: областен и градски фогт.
68На тази река, вливаща се в залив на Балтийско море, бил разположен
град Любек.
85
оскърбители, а те нашия или нашите, за обща сметка, ще разслед­
ваме, за да им наложим глоби и наказания по това дело...
Градският въздух прави човека свободен. Сборник с документи и
материали за средновековния европейски град. Съставит. И. Иванов,
Н. Христова, Ст. Богданов. Варна, 1995, с. 114-115.

Споразумение между Хамбург и Любек относно

монетосеченето, 1255 г.
В началото на XII в. Любек имал значителен дял в търговията в Бал­
тийския регион, но интересите наложили съвместно споразумение с друг
голям център на търговията в Северна Германия - Хамбург. Основното пре­
димство от общата финансова политика на двата града било налагането им
като водещи сили в един по-голям регион, включващ основни търговски
пътища какго в Балтийско, така и в Северно море. Изчисленията на резултата
от изложените по-долу решения за теглото и стойността на новия денарий
показват, че той бил с тегло ок. 4,5 гр., но с голям процент на примес спря­
мо среброто (съотношение 2/1 сребро-примес). Освен въвеждането на един­
на монета, друга цел на двата договарящи се града явно била увеличаването
на обема на монетното обръщение чрез сечене на повече денарии с нормално
тегло, но с голямо количество на примес към основния метал. На практика,
още при създаването на Ханзата били наложени действия и практики,
характерни и за съвременните финансово-търговски сили: създаване на
единен пазар, контрол над цените и увеличаване на паричното обръщение
с повече на брой парични знаци, но с по-ниска реална номинална стойност.
Така на практика Хамбург и Любек наложили със силови средства своите
изкуствено обезценени монети и увеличили печалбата си от голямата
разлика между стойността при закупуването и при продаването на повечето
от стоките. Казано по-просто - новите монети били с ниска реална стойност,
но съюзът между силните търговски градове гарантирал тяхното използване
и оборот в района на Северно и Балтийско море. Казано още по-кратко-
нищо ново под слънцето.

До всички верни в Христа, които вярват в неговото пришест­

вие, фогтът69, градският съвет и гражданите на Хамбург изпращат
поздрав и привет в името на Спасителя.

69 В случая се визира градският фогт на Хамбург, тъй като селищ

възникнало през IX в. като имперски бург.
86
 Желаем да бъде известено на всички, че в името на честта и на
истинската любов, която изпитваме към тях, ние, заедно с нашите
съюзници и любими приятели от Любек разпоредихме всички дена-
рии, които ще се секат в нашия град, както и в Любек, да тежат с
тридесет и девет солида70 и два денария по-малко от Марката, а при­
месът да бъде половин унция71.
С това ние се обвързваме с взаимни обещания, че нашите прия­
тели от Любек няма да секат други освен тези нови денарии, с изклю­
чение на тези и без нашето съгласие, нито пък ние ще сечем други
денарии без тяхното съгласие. И беше добавено, че ако някой от
нашите господари-графове умре, не дай Боже това да става, ние от
Хамбург да сме извън подозрение от жителите на Любек по силата
на настоящото споразумение.
И така, за да бъде това споразумение между нас и гражданите
на Любек вечно и ненарушимо, ние изготвихме настоящата грамота
за нашите скъпи приятели от Любек и я скрепихме с нашия печат.
Издадена в Хамбург в годината на нашия Спасител 1255, на
тринадесети април, в деня на бдението на празника на св. Георги.
A Source Book for Medieval Economic History.
(Roy, C., H. Coulson, eds.). New York, 1965, pp. 145-146.

Дарение на сграда и имот в Рига за гражданите на Любек,

1231 г.
Град Рига бил създаден първоначално като преден пост за търговия
и за складиране на стоки по търговските пътища между германските северни
градове и днешните руски земи. Неговият разцвет и възход бил свързан с
властта и влиянието на тевтонските рицари и тяхната държава през XIII в.,
както и с възхода и могъществото на Северногерманската ханза. Този
документ свидетелства за тесните връзки между Рига и Любек.

70 Солидът бил антична и средновековна златна монета с тегло ок.

4,5 грама, но в случая се посочва като мярка за тегло на ценен метал, явно
сребро.
71 Около 30 грама. Явно не повече от 30 грама примес в сребро на
тегло от така установената марка. В такъв случай съотношението сребро-
примес би трябвало да бъде ок. 60/30 гр.
87
 До всички верни в Христа, които четат долуизложеното, граж­
даните и съвета на Рига пожелават благоденствие и ненарушим мир.
Тъй като всички неща, които не са потвърдени от писмено свиде­
телство, отминават с хода на времето и заспиват в паметта на хората,
и за да променим това ние желаем да бъде известно на всички какго
сега, така и в бъдеще, че ние, по съвета на жителите на Любек и за
запазване на истинската любов и на неизменното доверие, което
имаме на гражданите на Любек, даряваме сграда и собственост,
намиращи се близо до цитаделата и в очертанията на градските стени
на нашия град, за да я владеят свободно с всички права, включително
и с приходи, и да се разпореждат с нея какго те, така и техните на­
следници свободно и мирно за вечни времена.
Поради тази причина, и за да не възникне в бъдеще клевета и
недоразумение и за да бъдат избегнати всякакви съмнения, ние утвър­
дихме нашия дар, описвайки го в текст и скрепвайки го с нашия
градски печат.
A Source Book for Medieval Economic History.
(Roy, C., H. Coulson, eds.). New York, 1965, p. 232.

Заем на майстор зидар, 1252 г.

Този договор за заем впечатлява какго с твърде сложните си и обстоя­
телствени клаузи, така и с присъствието на двамата съпрузи, които поот­
делно и заедно поемат задължението за изплащане на въпросната сума,
която възлиза на стойността на ок. 220-225 грама, вероятно злато. Интри­
гуваща е и липсата на упоменаване на лихва, която най-вероятно е заложена
в самата сума или пък в клаузите за компенсации за загуби и вреди, претър­
пени от заемодателя. Без съмнение, липсата на подобна ясна клауза се дължи
на отрицателното отношение на Църквата към лихварството и събирането
на лихва, но наличието на множество подобни договори свидетелства за
масова практика. Въпреки това трябва да отбележим, че статута на Раух и
стойността на заема водят по-скоро до извода, че тук не става въпрос за
обичаен заем, а за значително по-голяма сума.

В името на нашия бог Исус Христос, амин. В годината от Въз­

несението Христово 1252, петнадесети ноември. Нека се знае от
всички, какго сега така и в бъдеще че ние, Payot, майстор-зидар и
Пелегрина, негова съпруга, в добро здраве и без измама, всеки отдел­
88
но и двамата заедно, признаваме и потвърждаваме истинно пред теб,
Жан дьо Мандюел, че заради взаимното ни приятелство и любов
ние получихме от теб петдесет солида в кралски монети, отричайки
с пълно съзнание за нашите действия всички претенции за пари,
които не са получени от теб и не са взети от нас.
Ние ти обещаваме, Жан дьо Мандюел, и се съгласяваме, че
трябва да изплатим тези петдесет солида на теб или на твой пратеник
от днешния ден до следващите Велики пости. И ако ние не сторим
това, а ти или твои служители претърпят загуби и вреди при изиск­
ването на този дълг по съдебен или друг път, тогава всички загуби и
вреди които сте претърпели, ще бъдат изплатени от н ас... И ние се
заклеваме в светото Евангелие, че няма да действаме срещу това
споразумение, и няма да се опитваме да го отхвърляме, и ние поста­
вяме в залог при теб нас и всички наши вещи както сега така и в
бъдеще.
И ние обещаваме пред теб, че ще приемем заповед за запре­
щение. . .от съдията на град Марсилия, с цел да заплатим посочените
петдесет солида в упоменатия период. Ние се отказваме от всички
ползи от новото право De duobus reis72 и от правото на отсрочка от
двадесет дни и четири месеца, и от всички закони по които можем
да оспорим това споразумение. Също така аз, упоменатата Пелегри-
на, се отказвам от защитата на сенатора Валейан, от правото за
залозите и от Юлианското право за зестрата.
Изготвена от майстор Фразиус.
A Source Book for Medieval Economic History.
(Roy, C., H. Coulson, eds.). New York, 1965, pp. 180-181.

72 Римско право за съвместно кредитиране и съвместна отговорн

по изплащане на кредита. Под „ново право” тук се визира възраждането на
римското право през въпросния период, а отказът от позоваването на това
право явно означава отказ от възможността за прекъсване на кредитните
задължения на един от съвместните кредитополучатели в случай на несъс­
тоятелност или друго събитие. Най-вероятно това означава, че при всички
положения и двамата съпрузи носят еднакво задължението по изплащане
на въпросния кредит от 50 солида.
89
 Договор за строителството на четири сгради в Кентърбъри,
1497 г.
Макар и кратък, този документ разкрива интересни подробности за
строителството и недвижимата собственост в средновековния английски
град. Изчисленията по дадените дължина и ширина на парцела показват,
че пространството в средновековните градове наистина било използвано
крайно рационално. Всъщност, договорът е за построяване на четири
постройки върху парцел с дължина 25,60 метра и ширина ок. 7,30 метра.
Освен това документът представя интересни сведения за архитектурата на
средновековния английски градски дом - хол или общо помещение, както
и търговски помещения на първия етаж, спални и други стаи на втория
етаж, който трябвало да бъде издаден напред. Видно е също, че тези дюкяни
били с малки размери - едва 3,60 на 2,60 метра или с площ от около 9,36
кв. метра. Видно е също, че технологията на строителство била свързана с
изграждане на дървената основа или по-точно на редица съставни части от
дървения скелет, които били изработвани и сглобявани в хоризонтално
положение на земята, след което били изправяни вертикално и свързвани в
обща конструкция. Най-вероятно това позволявало по-лесна и по-бърза
работа при изграждането на къщи и други сгради. Твърде възможно е този
документ да свидетелства за инвестиране в градски парцел и недвижима
собственост, които били давани под наем от собственика сър Уилям Хот.

Този договор между Уилям Хот, рицар, и Джон Браун от Кен­

търбъри, дърводелец, свидетелства за това че Джон се задължава да
издигне четири постройки върху земята на братята августинци в ено­
рията на св. Георги, в парцел с дължина по улицата 84 фута73 и ши­
рина от 24 фута. И в тези постройки трябва да има от южната страна
4 приземни помещения със стълби към спалните на горния етаж.
Също така да има и четири дюкяна към улицата с четири стаи с
прозорци над тях. Всеки дюкян да бъде с размери от 12 фута на 8Уг
фута. И в края на всеки дюкян да има склад с размери 4 фута ширина
и 8 фута дължина. Също към всяка от четирите постройки да има и
кухня с размер 10 на 12 фута. Що се отнася до горните етажи, те
трябва да бъдат издадени напред. Упоменатият по-горе Уилям се за­
дължава да осигури дървения материал и останалите необходими

73Английският фут с дължина от ок. 0,3048 метра.

90
материали. Плащането да бъде извършено на части, като първата да
се изплати, когато бъде изградена и издигната дървената конструкция.
Salzman, L.F. Building in England Down to 1540: ADocumentary
History. Oxford University Press, 1992, pp. 554-555.

Кражба на тесто в пекарници, Лондон, 1327 г.

Без съмнение, този документ е сред най-интересните сведения какго
за механизмите на контрол над градските гилдии, така за ежедневния живот
в средновековен Лондон. Какго можем да се убедим, търговските измами и
злоупотребата с доверието на клиента не са присъщи на една историческа
епоха, а съпътстват човешките общества от древни времена.

Събрание на Ричард де Бетон, кмет, Джон де Грентхем, Джон

де Каустон, Хенри де Комбемартин, Рейналд де Кондюит, Джон де
Престои и Хю де Гертондлър, елдьрмени, и Роджър Шантеклер, един
от лондонските шерифи, проведено в Гилдхол, във вторник в неде­
лята на Петдесятница, на четвъртия ден от юни, в година от рожде­
нието на Христа 1327 и в първата година от управлението на крал
Едуард...
Джон Брид, пекар, е бил арестуван, за да бъде разпитан относно
измама, извършена от него във вреда на градската общност. На град­
ските шерифи било доложено, че този Джон,... за лична изгода, умело
и изкусно се разпоредил да бъде направен отвор в неговия лекарски
тезгях, по примера на миши капан, при който вратичката открива и
закрива подобно отверстие.
И когато неговите съседи и другите, които имали нещо за изпи­
чане, идвали със своето тесто и продукти за хляб, Джон поставял
това тесто или продукти върху въпросния тезгях над въпросния скрит
отвор; и докато това тесто или продукти се намирали на тезгяха,
Джон поставял под тезгяха един от своите слуги; този слуга внима­
телно откривал отвора, и малко по малко и парче по парче отнемал
от упоменатото тесто, често събирайки огромно количество тесто
по лъжлив, нечестен и злобен начин, в ущърб на всички съседи и
живеещите наблизо... Това отверстие, разкрито в неговия тезгях,
било направено умишлено; и по този начин огромно количество тесто
...било открито от Гийом де Х ертринг- жезлоносец и Томас де
Морлем - слуга на Ричард де Роутинг, един от шерифите на Лондон.
91
 Вилхелм Сейл, Джон Бърнет, Роберт де Бертон, Джон де Поул-
бероу, Роберт де Броуксбърн, Роджър де Милтьн и Ричард деХонес-
доун - пекари, и Елис де Бричноук и Люси де Пикеринг - пекарки, в
чиито домове също бяха открити подобни тезгяси с подобни отвори
и тесто под тях..., бяха арестувани, за да отговарят за измама и лъжа
по същия начин, кахсго и по-горе упоменатия Джон.
... След продължителен съвет и съгласие между кмета и елдър-
мените относно решението по упоменатото зло и измама, и виждайки,
че това дело е вид кражба и че в никакъв случай не е съвместимо
нито със справедливостта, нито с това, което е угодно на Бог..., беше
съгласувано и решено, че всички гореспоменати пекари, под чиито
маси с отвори е било открито тесто, трябва да бъдат поставени на
позорния стълб, но без тесто на шията; и те трябва да останат на
позорния стълб до вечерните камбани на „Св. Павел” в Лондон.....
Средневековн город. Учебное пособие для преподавателей и
стуцентов гуманитарньтх вузов. Москва, 2006, с. 213-216.

Свада между Ерик Свенсон и търговеца Олуф, 1546 г.

Този документ отразява явните противоречия и конфликти сред
търговците в средновековните градове, както и изключителната мобилност
на членовете на гилдиите. В случая желанието на търговеца Олуф за
преминаване под юрисдикцията на немското право не трябва да се приема
като изключение или като грубо нарушение на установените порядки и
правила. По-скоро обратното: както виждаме и в документа, крайната
присъда не била по повод това намерение на Олуф, а поради физическото
посегателство на длъжностно лице, овластено от градската управа на
Стокхолм.

В този ден в съда се яви Ерик Свенсон, който събираше град­

ските данъци през тази година и обвини търговеца Олуф Ларсон, в
това че е вдигнал скандал в данъчната палата, когато трябвало да
плати данъка. Той си позволил да заяви, че вече няма да плаща данъци
в Стокхолм и че ще отиде в Любек, където ще плаща 24 пфенига74
74 Пфениг била сребърна немска монета, която се появила през V
в. при управлението на Карл Велики. До XIII век пфетигът бил с тегло
между 1,3 и 1,7 грама, и с високо съдържание на сребро, но в последните
92
на година и не повече. След това той поискал да бъде германски
търговец и да търгува така, както и другите немци75, и да не служи
на Шведското кралство. Ерик Свенсон отговорил на това по следния
начин: „ Ти си длъжен да служиш на Швеция, където си роден, а не
на Любек”. И така дума след дума двамата се скарали, докато Ерик
Свенсон не изкарал Олуф от данъчната палата. Олуф го обругал така
злостно, че накрая Ерик се принудил да извади своя нож и да го
удари по гърба, изхвърляйки го през вратата. Но Олуф също извадил
своя нож и ранил Ерик Свенсон в ръката. Ако Ерик не се защитавал
е ножа си, Олуф щял да му разбие главата. Ерик Ларсон, ЕрикПерсон,
Ханс и Матс потвърдиха, че всичко се е случило точно така, както е
описано.
По това дело беше решено, че Олуф трябва да заплати с главата
си за това, че е ударил Ерик в данъчната палата, но по молба на
добрите люде, фогтът постанови парична глоба.
Средневековн город. Учебное пособие для преподавателей и
стуцентов гуманитарньпс вузов. Москва, 2006, с. 235-236.

векове на Средновековието се появили множество пфениги на градове и

териториални владетели, повечето от които били с ниска стойност.
75Явно да премине под юрисдикцията на немското право.
93
 РАЗДЕЛ ВТОРИ
СРЕДНОВЕКОВНИТЕ КАТЕДРАЛИ

Катедралните храмове са сред най-ярките символи на средно­

вековните европейски градове, които и до ден-днешен привличат
вниманието и интереса на посетителите. Въпреки изминалите столе­
тия, те продължават да оформят облика на градските центрове и
свидетелстват за забележителните архитектурни и строителни уме­
ния на средновековните архитекти и майстори. Тъй като били строе­
ни в различни векове, те представят разнообразни архитектурни сти­
лове, сред които римски, византийски, романски, готически и рене­
сансов стил. В следващите страници ще представим накратко ха­
рактерните особености и някои забележителни образци на всеки от
тези стилове.1

1. Римски (раннохристиянски) архитектурен стил

Средновековната архитектура се появила на базата и вследст­
вие на множество предходни стилове, архитектурни форми и влия­
ния, сред които на първо място е римската архитектура. Римският стил
заимствал редица конструктивни елементи от античната елинска
архитектура като колоните, общата форма и стил на храмовете, об­
ществените площади, идеята за амфитеатъра и др. Характерна черта
на този архитектурен стил е арката, известна още и като римска арка,
въвеждането на купола, използването на плоската изпечена тухла,
строителството на транспортни и други съоръжения като пътища,
мостове и акведукти. Характерни образци на римското архитектурно
наследство са акведуктът-мост Понт дьо Гард в Ю жна Франция,
вилата на император Адриан в Тиволи, Пантеонът в Рим, Констан-
тиновата базилика (Aula Palatina) в Трир, Североизточна Германия,
и др. Тъй като Църквата и църковната архитектура били водещи и

95
 определящи за насоките в материалната и духовна култура на Сред­
новековието, ще се спра по-подробно на раннохристиянския римски
архитектурен стил.
Основният, определящ тип сграда в раннохристиянската архи­
тектура била базиликата, която представлява продължение на рим­
ското архитектурно майсторство от I—IV в. Смята се, че първата ба­
зилика, пригодена за богослужение и християнски религиозен храм
била базиликата „Св. Йоан” в Рим, построена непосредствено след
прословутата победа на император Константин от 312 г. През 325 г.
били положени основите на базиликата „Св. Петър”, през 330 г. на
„Св. Павел” (опожарена при набег на арабски пирати през IX в.),
през 422 г. на „Св. Сабина”, през 432 г. на „Св. Мария” и през 495 г.
базиликата „Св. Аполинарий” в Равена. Спирайки са на някои типич­
ни образци като „Санта Мария Маджиоре” в Рим, можем да отбеле­
жим, че нейната външна фасада е претърпяла множество промени и
преустроиш, но планът и интериорът носят характерните черти на
римската храмова архитектура: проста полукръгла апсида, колонади,
поддържащи горната част на централния кораб и множество мозайки
в класически римски стил.
Обикновено раннохристиянската базилика включвала атриум,
в чийто център се намирал и кръщелният купел. На срещуположната
страна на входа към атриума имало портик, който въвеждал в нар-
текса1, а оттам—в наоса или основното помещение на храма. Наосът
бил разделен по дължина от нечетно число кораби - най-често три
или пет. Централният кораб бил по-висок и по-просторен от странич­
ните два или четири кораба. Именно в източния край на централния
кораб на раннохристиянската базилика се намирал презвитериумът,
от който свещеникът произнасял своите проповеди. Централната чест
от наоса зад презвитериума завършвала с полукръгла апсида, в чийто
център се намирал олтарът-най-святото място в целия храм. Важно
е да отбележим, че през IV -V в. входът на християнските базилики
бил от източната страна, а апсидата и олтърът - от западната. По
този начин, по време на богослужение свещенослужителят стоял с1

1 Нартексът е най-западната част или предверието на храма и е

характерен основно за източноправославната църковна архитектура.
96
лице към вярващите, тъй като бил обърнат на Изток. По-късно обаче
апсидата и олтарът била изместени от източната страна и така
свещеникът се оказал с гръб към миряните, които също били обър­
нати на изток.
Освен базиликални, в този ранен период от Средните векове
били строени и храмове с центричен план, наричани още и ротонди.
В този случай олтарът се намирал в средата на кръстообразна или
кръгла зала, която била обградена с галерии. Характерен пример за
такъв тип храм е римската „Сан Стефано”. Както и базиликите, тя
била покрита с обикновен дървен покрив. Друг пример за раннохрис-
тиянска сграда с центричен план е мавзолеят „Санта Констанца” в
Рим, чиято галерия била покрита с цилиндричен свод. Всички посо­
чени по-горе и достигнали до нас образци на римската църковна
архитектура демонстрират семпла декорация и множество архитек­
турни елементи, характерни за римската светска архитектура. Рим­
ският базиликален архитектурен стил се разпространил и на север
от Италия, най-вече в земите на Галия, като един от забележителните
образци е базиликата „Св. Мартин” в Тур. Добра визуална представа
за този ранен църковен стил дава също базиликата „Св. Георги” в
центъра на град София. От този период са оцелели и други образци
на римския стил като мавзолея на Гала Плацидия, мавзолея на крал
Теодорих и баптистерия на Неон в Равена. Както мавзолеите и бап-
тистериите, така и някои римски образци на ротонди като „Св. Кон­
станца” в Рим представят специфичен архитектурен план, който ще
се появи като реминисценция векове по-късно във Византия, Каро-
лингската империя и дори в България през IX век (Кръглата или
Златната църква в Преслав).

2. Византийски стил
Следващият етап в развитието на църковната архитектура е
отбелязан от византийския стил, който оказал силно влияние върху
църковната архитектура на Изток и на Запад в периода VI-XV в.
Византийският стил използвал редица елементи и конструкции както
от архитектурата на Близкия изток, така и от римския архитектурен
стил. Трябва да отбележим, че в много примери от римската ар­
хитектура присъстват елементи, които се наблюдават в по-късния

97
византийски стил. Такива примери са базиликата на Максенций в
Рим от 307-312 г, храмът на Минерва Медика от началото на IV в.,
мавзолеят на Константин в Рим от първата половина на IV в., баптис-
терият в Равена от около 450 г. и отбелязаната по-горе ротонда „Сан
Стефано” в Рим, построена през 468-483 г. Проста кръстовидна
форма откриваме и в мавзолея на Гала Плацидия в Равена от ок. 440 г.
Всички те демонстрират архитектурни елементи, които били
възприети и усъвършенствани във византийския стил.
Този архитектурен стил преминал през три етапа на развитие:
Първият може да бъде определен като ранновизантийски (V -
VIII в.), в който били продължени античните традиции и строителст­
вото на базиликални храмове, но също така се развивали куполните
здания и основните композиционни и конструктивни принципи на
центричните сгради, най-вече храмове. Характерна особенност на
ранновизантийските църкви била отделеното централно простран­
ство, покрито с купол, който символизирал небесната сфера и Божия
дом. Според изследователите на средновековната архитектура, най-
ранният образец на този стил е църквата „Св. св. Сергий и Бакх” в
Константинопол, понастоящем джамия. Базиликалният модел при­
съствал ярко в зората на Византия и примери за това са описвания в
изворите храм, съществувал на мястото на по-късната „Св. София”,
както и съхранената църква „Св. Йоан Кръстител” в Студийския ма­
настир, чието строителство започнало през 463 г. Тези базилики били
обикновено трикорабни, с дървени покриви и с мраморни колони от
коринтски тип, отделящи отделните кораби и крепящи общата и
покривната конструкция. Както и при античните базилики, в тях се
влизало през атриум и нартекс, но за разлика от тях, в страничните
кораби имало отделна галерия за жените, а централната апсида била
многоъгълна, а не полукръгла.
През следващия, средновизантийски архитектурен период
(УШ -ХШ в.), се появил и усъвършенствал кръстокуполният тип
църкви. В центъра на плана се намирало централното помещение с
купол над него, а източното, северно и южно рамо на кръста завърш­
вали с апсиди. В този период се развила и декоративната украса на
фасадата, като се появили хоризонтални пояси с вградени в тях раз­
лични и цветни декоративни елементи. Най-големите кръстокуполни

98
храмове имали по няколко купола. Пример за това е катедралата “Сан
Марко” във Венеция, при която в една сграда са обединени пет
кръстокуполни системи. Първоначално с класическа форма, по-късно
тези пет купола били надградени и придобили характерна луковична
форма.
Последният, трети етап е късновизантийският (ХШ-X V в.).
Той е характерен със строежа на сравнително малки храмове от кръс-
токуполен тип, но с изискана външна декорация и вътрешна украса
и стенописи.
Византийската архитектура успяла да реши няколко техни­
чески и конструктивни проблеми, характерни за античния римски
стил. На първо място византийските архитекти и строители въвели
нова конструкция на стените, които били издигани от положени хори­
зонтално тънки, но големи по площ печени тухли, споявани с обилно
количество хоросанов разтвор, а понякога и с хоризонтални редове
от камъни, хоросан и тухли. Това позволявало бързо издигане на
стената, лесно коригиране чрез разтвора и положението на тухлите,
какго и устойчивост на атмосферни влияния. Трябва също да подчер­
таем, че византийците заимствали хоросана от Античността, използ­
вайки го в различни варианти и влагайки в него натрошени стари
или дефектни тухли. Това придавало на разтвора какго по-добри
спояващи свойства, така и по-добра хигроскопичност. Не на последно
място, всички елементи на издиганите стени и сгради придавали и
колоритен, естетичен външен вид.
Спирайки се на съхранените до днес образци на византийския
стил в Европа, можем да отбележим капелата „Сан Витале”, пост­
роена при управлението на император Юстиниан в Равена, Италия.
Централният кораб на тази катедрала е с диаметър от 25 метра, като
е заобиколен с осем апсидални полукораба. Планът на тази катедрала
бил взаимстван по-късно в по-опростен вид при строежа на катедра­
лата на Карл Велики в Аахен, Германия. Друг пример от Равена е
базиликата „Сан Алолинаре Нуово”, чиито план е подобен на този
на „Санта Мария Маджоре” в Рим. Най-голямата религиозна пост­
ройка от този период е църквата „Св. София”, построена в Константи­
нопол при управлението на император Юстиниан Велики, понастоя­
щем джамия. Друг пример за византийския стил е базиликата „Св. Ди­

99
митър” в Солун, съществуваща и в маши дим. Както отбелягахме,
един от най-известните и пищни примери за византийския архитек­
турен стил на Запад е базиликата „Св. Марко” във Венеция. Нейният
план следва очертанията на гръцки кръст, като централният кораб е
заобиколен от четири по-малки. Вътрешността е богато украсена с
мозайки и многоцветен мрамор. Тя е единствената сграда сред
посочените по-горе, чието строителство започнало векове по-късно,
през 1062 г. Тъй като „Св. Марко” копирала плана на константино-
полската църква „Св. Апостоли”, построена при управлението на
Юстиниан и разрушена от османските турци през 1461 г., тя била
изградена в по-ранен византийски стил.

3. Меровингски, Каролингски и Отонов период в

архитектурата на Запад
Периодът VII-X век е време на застой и сравнително еднообра­
зие в архитектурата в Западна Европа. Сред ранните примери от
Меровингския период е баптистерият „Св. Йоан” в Поатие, изграден
през VH век, който следва характерните черти на римската архитек­
тура. Повече на брой съхранени сгради има от т.нар. Каролингски
период. Сред тях са палатинската капела в Аахен от IX век, фасадата
на площада на екзарсите в Равена от IX век, малък храм в Жермини
де Пре близо до Орлеан от началото на IX век, базиликата в абатст-
вото Фулда (Германия) от IX в., манастирът Корвей на р. Везер
(Германия) от IX век и др. Сред забележителните образци на така
наречения Отонов период в църковната архитектура бих посочил
капелата „Св. Мария” в Отмархайм от началото на XI век, църквата
„Св. Панталеон” в Кьолн от X век, базиликата „Св. Михаил” в Хил-
десхайм от XI век, владетелският дворец в Шпайер от XI век и др.
Много от тези църковни и светски постройки следват основните
черти на римския базиликален тип, но успоредно със старите тради­
ции се наблюдава развитие и на нови елементи, най-вече в интериора.
Тези нововъведения били развити по-късно до съвършенство в роман­
ския и готическия стил.
Към този междинен период можем да отбележим също и ня­
колко примера от Пиренейския полуостров от края на римската власт
до началото на Реконкистата. Управлението на вестготи, а по-късно
100
на мюсюлмани и на новите християнски владения довело до изклю­
чителна пъстрота и уникалност на архитектурата на юг от Пиренеите.
Характерни примери от този регион са малката капела „Св. Хуан”
от VII век, джамията в Кордоба, строена в периода УШ -Х век, а по-
късно превърната в църква през XV век, малката църква „Св. Мария”
в Астурия от ЕХ век, църквата „Св. Мигел” от X век, комбинираща
черти от вестготския и арабския архитектурни стилове и др.

4. Романски архитектурен стил

За разлика от римския стил, романският бил по-късен отзвук
и еволюция на характерни черти на римската архитектура. Той се
появил и еволюирал в периода 800-1100 г., разпространявайки се
между Дания на север и Сицилия на юг. Най-характерните особенос­
ти на стила са полукръглите арки и сводове, заимствани от римската
архитектура и появата на контрафорси като конструктивен укре­
пителен елемент. Терминът романска архитектура бил въведен за
пръв път от Арси дьо Комон през XIX в. Въпреки близостта на
термините романски и римски, двата архитектурни стила се различа­
ват значително в цялостната конструкция и облика на сградите. За
разлика от римските, романските сгради създават впечатление за по-
голяма олекотеност и са междинен етап към развитието на най-
висшия стил в архитектурното развитие на средновековния Запад -
готиката. Основната проява на новия стил била в областта на цър­
ковното, най-вече манастирско строителство. Една от основните
предпоставки за появата на нови, романски постройки била създава­
нето на нови, монашески ордени, които за кратко време се превър­
нали в бързо развиващи се мрежи от монашески братства, занимава­
щи се както с богослужение, така и със стопанска дейност. Всички
тези ордени приели в основата на своите статути правилата на св.
Бенедикг и прилагали на практика негово наставление “Ora et labora”
(„Моли се и работи”). В резултат от това някои от тях, като например
цистерцианците, изградили големи и проспериращи манастирски
общности, които натрупали значителни богатства. Именно тези ма­
териални богатства довели до разцвета на новата романска архи­
тектура.
101
 Основни постройки през този нов архитектурен период били
храмовете, укрепените манастирски комплекси и замъците. Сред
характерните елементи на църковната и светската архитектура се
наложили укрепените кули (донжон), които заемали ключово и най-
често централно място в манастира или замъка.
Развитието на романския архитектурен стил преминало през
три етапа. През първия период (ок. 1000 - ок. 1060) се очертали
областни и национални направления в развитието на романската
архитектура, обусловени от феодалното и от областното раздробя­
ване. През втория период (ср. на XI - ср. на XII в.) се създали най-
значителните, характерни и монументални паметници на завършен
романски стил, като папската и императорската власт използвали
църковния строеж за свои по-далечни цели. Израз на това развитие
било почти едновременно появилото се в Германия и Франция засво-
дяване с кръстат свод с „ръбове“ . През третия период или късен
романски стил (ср. на ХП-ХШ в.) романският стил възприел много
нови форми, свързани със стремежа за усъвършенстване на засво-
дяването и с измененото му съдържание. Последвал и период на
преход към готическата архитектура с шестделен кръстат свод с „реб­
ра“ .
Основните черти на романските храмове и църковни сгради
били следните. На първо място, планът все още следвал очертанията
на античната и ранносредновековна базилика, но в новите храмове
източната олтарна част била с увеличени размери. На следващо мяс­
то, новите храмове били с по-голяма височина в сравнение с римски­
те. Друга новост било изграждането на каменни сводове с различна
форма - с правогълна или многоъгълна основа, куполовидни, кръсто-
видни, цилиндрични и др. Тези каменни сводове довели до удебеля­
ване на носещите стени. В романския стил присъствали правите
колони, дебелите, масивни стени, полукръглите арки, но се появили
и нови елементи като зигзагообразни и спирални линии, странни
животински и звероподобни глави и цветни стъклени витражи. В
този смисъл романският стил бил преход от римо-византийския стил
към по-късната готика. Като цяло в този етап от развитието на архи­
тектурата на Запад се утвърдил еднокорабен или трикорабен базили-
кален план с плосък таван и западна фасада с две кули. Развили се
102
криптите, които все по-често имали сводесто покритие. Базиликал-
ният план започнал да се усложнява с развитието на трансепта, често
придружен от кули, който пресича перпендикулярно наоса и образува
кръстовидната форма на храмовете. С времето кръстовидното
засводяване придобило все по-голямо разпространение. С развитието
на архитектурата то се превърнало в предпочитана покривна конст­
рукция, а в залеза на този стил се трансформирало в оребрен (реб-
рест) свод през късната романика. Като цяло обаче църквите продъл­
жавали да излъчват своеобразна тромавост.
Според историците на архитектурата в средните векове, редица
достигнали до нас постройки свидетелстват за един ранен романски
стил. Сред тях са църквите „Св. Мария” и „Св. Климент” в Каталуня,
Испания от началото на ХП век, манастирът „Св. Мартин” и църквата
„Св. Педро” в Пиренеите от началото на XI век, църквата „Св. Фили-
бер” и базиликата „Св. Бенигн” в Дижон от началото на XI век. Този
ранен романски стил е характерен за територии в Каталуня и Южна
Франция. Най-характерните образци на романския стил са свързани
с Франция и Германия.
Сред най-ранните примери на същинския романски стил и
период са няколко постройки, свързани с известното абатство Клюни
в средновековна Бургундия. Това са малката църква „Св. Мартин” и
катедралата „Св. Етиен”, и двете от XI век. С романския стил са
свързани и редица новопостроени поклонически църкви, сред които
бих посочил „Сен Мартен” в Тур и „Сантяго де Компостела” от края
на ΧΙ-ΧΠ век. Един от примерите за романски стил са катедралите
„Сен Пиер” в Ангулем, построена през XI-XII в. и „Нотр Дам” в
Поатие от 1130 г.
Романският стил се разпространил и процъфтял и в територии­
те на Нормандия, Германия и Италия. Характерни примери са абатсг-
вото в Каен в Нормандия, манастирът Клюни в Бургундия, манас­
тирът „Св. Мария Лаах” близо до Кьолн и множество други бенедик-
тински манастири и църковни сгради от периода ΙΧ-ΧΠ в. Този стил
бил разпространен и на север от Ламанша с нормандската инвазия
след 1066 г. Други примери за романски архитектурен стил са кате­
дралата във Вормс, къдего е подписан известният Вормски конкордат
от 1122 г., както и три храма от Кьолн - „Св. Мария”, „Св. Мартин”
и „Св. Апостоли” от втората половина на ХП и началото на ΧΠΙ в.

103
Сред най-ранните образци на романския стил на юг от Алпите е
катедралата „Св. Никола” в Бари, чието строителство започнало през
1089 г., както и уникалната в своята фасада „Св. Мария” в Монреале
от втората половина на XII век. Сред примерите от Италия бих
посочил също „Св. Миниат” във Флоренция от XI в., внушителната
катедрала в Пиза от XI век, баптистерият непосредствено до нея от
ХП-ХШ век, както и „Св. Амброзий” в Милано от първата половина
на XII век. Много от тези италиански примери показват нагледно
специфични особености на стила, които могат да се наблюдават в
по-изтънчен вид в следващия етап на готическия архитектурен стил.
Романската архитектура получила широко развитие и на юг
от Пиренеите. В Испания между 970 и 1050 г. романските постройки
в малките кралства Леон, Кастилия, Арагон (Каталония) и Навара
били под силното влияние на Франция и по-точно на манастира Клю-
ни. През периода 1100-1250 г. в планинските области на Северна
Испания (Леон и Навара), които били под властта на християнските
кралства, испанците продължили да строят по свои архитектурни
трад иции, повлияни от Южна Франция и от архитектурата на цистер-
цианските манастири. Сред ярките образци на испанската романска
архитектура е катедралата в Сантяго де Компостела- прочуто място
за поклонничество на западния католически свят. Постепенно с из­
тласкването на арабите на юг била построена голямата романска
църква „Сан Милан“ в Сеговия, както и катедралата в Тарагона, която
била с аркаден двор с богата украса на капителите и други архитек­
турни мотиви под южнофренско влияние.
Преминавайки на север в Нормандия и Англия, забелязваме
общи черти и характерни особености, които дават основание за отде­
лянето на специфичен подстил в романската архитектура на Запад.
Сред най-ранните образци на стила е малката църква „Вси Светни”
в Бриксуърт от IX век, „Св. Лаврентий” в Братфорд на Ейвън от X
век и кулата на църквата в Бъртън, датираща от края на X век.
Класически примери на романския стил в Нормандия са църквата
на абатството „Нотр Дам” в Жумиеж от втората половина на XII век,
както и „Св. Троица” и „Св. Етиен” в Каен от XI век. Съчетанието на
местните традиции с влиянието, внесено в Англия след завоеванието
на Уилям Нормандски от 1066 г., довели до разцвет на романския
стил и в Англия. Сред характерните примери на англо-нормандския

104
романски стил можем да посочим капел ата „Св. Йоан” в Тауър, Лон­
дон, от втората половина на XI век, катедралата в Уинчестър, чието
строителство започнало през 1079 г., катедралата в Или, Източна
Англия от края на XI век и катедралата в Дърам, чието строителство
продължило 102 години - от 1073 г. до 1175 г.
В католическа Европа залезът на романската архитектура
настъпил в края на XII - началото на ХШ в. Днес запазените в евро­
пейските страни романски църкви се срещат предимно в манастири
и в по-малки селища, тъй като романските постройки в големите
християнски центрове са били трансформирани или заменени с готи­
чески сгради. Въпреки това романските храмове, които дълго време
се намирали в сянката на готическата архитектура, са мълчаливи,
но грандиозни свидетели на енергичния ход на европейската сред­
новековна цивилизация. Те са прекрасен извор за изкуството на
ранното и развитото европейско средновековие и ключ към разгадава­
нето на символния свят на неговата мисловност. В резултат от това
архитектурно развитие, в храмовото строителство се появили и
утвърдили нови технически и конструктивни решения. С големите
катедрали по долината на река Рейн засводяването по свързаната
система с кръстати сводове и ръбове достигнало до своя връх и по­
стигнало своята крайна цел. По-нататък развитието на тази система
било спънато от невъзможността да се намали дебелината на главните
подпорни стълбове, за да се получи по-голяма ширина на арките и
добър обзор във вътрешното пространство, съставено от средния и
страничните кораби, а също и необходимостта да се облекчат горните
стени, които били натоварени силно от кръстатите сводове. При това
архитектите и строителите все още не успявали да поставят кръстати
сводове върху правоъгълни полета. Това било решено по-късно с
използването на островърхи арки и сводове, което разделило квад­
ратното поле на шест части или т.нар. шестделен кръстат свод. С
това се характеризирал преходният период от романската към готи­
ческата архитектура.
Представените по-горе стилове и характерни образци в разви­
тието на архитектурата свидетелстват както за продължително
съхраняване на античните традиции, така и за новаторски идеи и
прояви на нови, революционни идеи и форми. Всичко това създало
благоприятни условия за появата на нов архитектурен стил, който

105
придал специфичен и монументален облик на най-значимите пост­
ройки в средновековните градове - катедралите.

5. Готическият стил и готическите катедрали

Готическият архитектурен стил се зародил във Франция около
средата на ХП в. В по-голяма част от периода на господство на го­
тиката в Европа католическата църква била господстваща общест­
вена сила с огромни политически и финансови възможности. Ето
защо готическият стил се проявил най-величествено и впечатляващо
в църковните постройки, сред които изпъкват с особена яркост и
уникалност готическите катедрали.
Терминът готика обозначава период в средновековната архи­
тектура, в който господствал готическият стил. Той е характерен за
големите катедрали в Европа от периода ХП-X V в. Архитектите и
майсторите, които изграждали първите катедрали, не използвали този
термин и използвали коренно различни определения. Уилям от Сенс
използвал термина fornices arcuatae, а германският хронист Бурхарт
от Хале описва през 1280 г., че новата църква във Вимпфен била
построена „ more francigeno При своето посещение в Кьолн през
1333 г. Петрарка пише, че е видял необичайно красив Jem plum ”,
който все още не бил завършен. Тъй като се възприемал като наслед­
ник на римляните, Петрарка приемал готическия стил и катедрали
като варварски, т.е. неримски. Тази „варварска теория” била въз­
приета от хуманистите, а терминът „готически” се наложил като
общо означаване на всичко, свързано с варварите на север от Алпите
или т.нар. „transmontani”- основно германци и французи.
Термините готика и готически се срещат за пръв път в произ­
ведението на Джиорджио Васари (1513-1574) „Животоописания на
италианските художници” и описват стария архитектурен и худо­
жествен стил, който Васари отхвърля като варварски (maniera bar-
barа), издигайки идеала на античното изкуство и новата вълна на
Ренесанса в Италия. Васари определя стария архитектурен стил като
германски или готски („maniera d e ’ Gotti”) и по този начин въвел
нов термин. Авторът бил убеден, че именно готите наложили този
стил след превземането на Рим от Аларих през 410 г., и че в него се
наблюдават характерни черти от първобитния живот и възприятия
на този варварски народ: островърхите арки, големите и полуосве-

106
тени пространства, подобни на пещери и т.н. Този стил не бил познат
само под това наименование. Във Франция например, Филиберт
д ’Орме нарекъл стила „la mode Frangoise ”, но в края на краищата се
наложили италианската теория и термини. Така било положено
началото на период на негативно отношение и на отхвърляне на
готическия архитектурен стил, което било особено силно през XVI
и XVII в.
Сред най-ярките образци на готическия архитектурен стил в
Западна и Централна Европа са градските катедрали. Композицията
на градската катедрала следвала и доразвила формата на поклонни-
ческата църква, включително и на екстериора на храма. Характерната
фронтална форма на главната, западната фасада на новите храмове
била следствие на двустранната симетрия, която е основен образуващ
принцип на пространството в хоризонталното му измерение. Въпреки
това оформянето на средата отвън, пред самия фронт на фасадата,
не било симетрично. Мястото пред него изпъквало с асиметрични
очертания на маса от плътно застроени и спонтатно изникващи
жилищни групи с тесни улички, които заобикаляли готическия храм
от всички страни. Липсата на пространство „изтласкала” катедрал­
ните църкви във височина. В екстериора също започнало да преоб­
ладава вертикалното измерение на пространството.
Както романската, така и готическата архитектурата представя
голямо разнообразие от форми по време и място. Все пак обаче то се
обединява от съдържанието, отчасти определено от нови изисквания
на Църквата, отчасти, а може би най-главното - от водещата конструк­
ция на кръстатия свод в базиликата. Така готиката повече от роман­
ския стил носи в основата си космополитните черти на римокатоли-
ческата църква, въпреки че тя също съдържа национални и област­
ни особености. Нейни главни и отличителни черти, които я характе­
ризират като универсална архитектура, са: кръстатите сводове със
заострени дъги и ребра, за разлика от ръбовете по диагоналите на
романския свод, еднаквите подпори и правоъгълните полета в
средния кораб; деленето на кръстатия свод на четири части с „ребра“
вместо деленето му на шест части чрез „ръбове“; употребата на „под­
порни арки“ на голяма височина по фасадите вместо скритите контра-
форси в галериите, „устрем към височина“ на всички конструктивни
елементи и декоративни мотиви (дъги, сводове, съчетаните в снопове

107
подпорни колони и др.) и др. Купата върху централното куполно
пространство на романската архитектура изчезва в готиката. Вместо
нея се появяват кули по фасадите. При това някои от тези черти липс­
ват, но паметникът не престава да бъде готически—особено в първо­
началния период на развитие на готиката. Последователното провеж­
дане на този конструктивен принцип било свързано с убеждението,
че едно широко, прегледно пространство може да се създаде само
ако подпорните стълбове и колони на средния кораб са по-тънки, а
така също, ако са поставени и на по-големи разстояния. Архитектите
искали да създадат едно по-просторно и прегледно пространство,
при което носещите колони на средния кораб да не представляват
преграда между трите кораба и по този начин те да бъдат визуално
обединени.
В Западна Европа и Англия готическите постройки били из­
граждани изцяло от камък, като релефите в екстериора изцяло замест­
вали стенописите, характерни по-скоро за църковното строителство
във Византия и византийския свят. Строгите форми на сградите били
разчупени от скулптурите по покривите и в подпокривното прост­
ранство. Всички фигури, поставени върху стените на готическите
катедрали, всявали респект към Божия дом и вярата у богомолците,
напомняйки им за ужасите в пъкъла и Страшния съд. Всяка статуя
имала уникален характер, тъй като била изцяло плод на авторовото
въображение, съчетало в едно митологични създания, елементи от
телата на хора и животни. Подобни фигури са типични за всички
готически катедрали, но най-голямо съвършенство на образите било
постигнато във Франция. На следващо място, всяка готическа кате­
драла съдържала основни елементи, определящи спецификата на
този архитектурен стил. За да се постигне стабилност на тънките
външни стени и двускатния покрив, без използването на вътрешна
колонада, били въведени т.нар. „летящи“ контрафорси, подпиращи
конструкцията отвън. Контрафорсите се свързвали с основната част
на сградата посредством висящи арки (аркбутани), имащи по-скоро
полегата, отколкото извита форма. Укрепващата система от аркбутани
и контрафорси действала като външен скелет за сградите и позво­
лявала изграждането на покривната част без наличието на подпорни
колони във вътрешността на сградата.
Следващият неизменен елемент на готическото църковно
строителство бил ш пилъ т- островърх покрив, който бил изграждан
108
над всяка от църковните кули. Също така, при всяка готическа кате­
драла, носеща типичните за стила черти, централният кораб (неф),
хорът и напречните галерии (трансепт), образували кръст с по-дълго
рамо във вертикалната част. Главният, западен вход на катедралата
обикновено бил украсен със заострен свод в горната част.
Друг отличителен белег на новия архитектурен стил били про­
зорците. На първо място, високите стъклени прозорци придавали
лекота на дългите стени и пропускали изобилно количество светлина
във вътрешността на храма. Над централния вход бил изграждан
прозорец във вид на розета, чийто дизайн бил заимстван от роман­
ската архитектура, но станал типичен за готиката. Страничните фа­
садни прозорци били издължени, островърхи и с голяма площ. Стък­
лата и на двата типа прозорци били витражни, придържани от оловна
рамка, отливана според формата на желаното изображение. По-ев­
тина технология за декорация на прозорците бил стъклописът, прила­
ган при строежа на по-скромни сгради като параклиси и частни домо­
ве. Друг типичен елемент от интериорното оформлене на готическите
катедрали били преплитащите се сводове. Това е т.нар. кръстовиден
оребрен ред, при който се събират сводовете над четири колони. Съ­
ществувал и цилиндричен ред от вътрешни арки, поддържащи кори­
дори, но това архитектурно решение било прилагано рядко при
мащабното храмово строителство. Специфични елементи на готиката
били също антефиксите2 и гаргойлите3, които били поставяни по

2 Антефиксите служели за пренасочване на водата от покривите на

античните сгради към т.нар. мартириуми - каменни „ведра“, в които се
събира дъжда или разтопения сняг. Приспособленията били закрепвани по
краищата на двускатните покриви, за да не се позволи събирането на вода
в ъглите. Самите антефикси са оформени като ъгъл, насочващ течностите в
две посоки. Изработвани били от глина, на която били придавани най-
разнообаразни форми: театрални маски, демонични лица, митологични
персонажи. Образите имали и вотивна функция - защитавали дома от зли
сили.
3 Гаргойлите имали функция, подобна на тази на антефиксите. Те
били каменни скулптури с жлеб по средата, по който се оттичала дъждовната
вода до наземни съоръжения - шахти, открити канали или резервоари.

109
 фасадата на църквите. Развититето на готическия стил може да бъде
проследено в няколко периода. Първият период на ранната готика
може да се нарече „ребрена готика“ или „прохождаща готика“ и е
характерен най-вече за Франция (XII в.). Вторият период може да се
нарече „лъчиста готика“, характерна с особеното „лъчисто“ делене
на големите прозорци или розети. През втората половина на ΧΠΙ в.
и особено през XIV в. при създадените големи прозорци се създава
стил, наричан „пламтяща готика”.
През първата половина на ХП в. опитите да се засводят незасво-
дените дотогава средни кораби на църквите в Северна Франция
добили особено значение. Тук тези опити намерили добра почва,
защото романските църкви не дали рационален завършък на засводя-
ването. Новият начин на сводене с еднакви подпори се въвеждал по-
лесно по места, където нямало стари традиции в сводостроенето, а
напротив, необходимостта от изменение в трудно провежданото
единство в романското сводостроене била назряла (в Нормандия и
съседните територии). Там при засводяване на правоъгълните полета
дъгите по страните на кръстатия свод били вече заострени, с което и
самите полета на сводовете добили ръбове, т.е. също били заострени
(„счупени“), а диагоналните ребра или ръбове били вече полуокръж-
ности.
Необходимостта да се разтоварят и даже съвсем да се заместят
околовръстните масивни стени на романската архитектура и да се
натоварят по възможност само ъгловите точки на свода водела към
такова нововъведение, още повече че с това проблемът за осветле­
нието се разрешавал по-добре. Това проличало през „преходния
период“ най-вече в земите на Ил дьо Франс и по принцип в Северна
Франция. Освен това в тези райони имало и подходящ камък- ва­
ровик. Севернофренските каменоделци и зидари отдавна забеляза­
ли предимствата да се засводяват кръстати сводове по този начин и
го предложили на Сугерий - абат на манастира „Сен Дени”. Така

Подобно на антефиксите, гаргойлите често имали форма на същества с

уродлив вид, като целта била да се прогонят бесовете и нечистите сили.
Образите на „дяволските“, според средновековните вярвания, създания-
котки, козли, също били пресъздавани като гаргойли.
110
възникнала знаменитата абатска църква в „Сен Дени” (1132-1144
г.), в която била приложена новата система. За противодействие на
хоризонталния тласък от кръстатите сводове на високия среден кораб
били устроени високи емпории4 върху страничните кораби, но това
се оказало недостатъчно. Едва към края на ХП в. се появили „под­
порните арки“, т.е. по фасадите се оформила цялостно и напълно
готическата архитектурна система като завършен стил. През XIV в.
продължителното развитие на готическата архитуктура довело до
изместване на акцента от цялостната структура и външната архи­
тектура към развитие на украсата и ефектите. Проявените в предход­
ния период тенденции към по-сложна украса се изразили усилено в
профилите на колоните, арките и особено в „ребрата“ на кръстатите
сводове, които преминали от междинната форма на „звездообраз-
ните“ сводове към декоративни „мрежести“ сводове. Тази тенденция
за освобождаване от законите на архитектурната логика и конструк­
ция е нещо като проява на „бароково“ начало в края на развитието
на всяка архитектура. Началото на този преход е ясно забележимо в
Англия и в манастирските църкви в Прусия.

5.1. Френската готика

Ранните готически конструкции се появили в архитектурните
експерименти на нормандските майстори-строители и на техните
колеги от кралския домен Ил-дьо-Франс в рамките на романския
стил. В най-общ смисъл новият стил може да бъде определен като
все по-силно облекчаване, олекотяване на конструкцията и издигане
й на все по-голяма височина. Тук обаче се появявал един основен и
на пръв поглед неразрешим проблем. С издигането на сградата във
височина дебелината на стените се оказвала недостатъчна, а удебеля­
ването им в съответствие е височината означавало огромен разход
на материали и труд. В търсенето на решение за този проблем се
появили нови конструктивни елементи като контрафорси и аркбу-

4 Емпора (емпория) е галерия, открита към главния кораб н

входната страна или над страничните кораби на големите романски и
готически храмове.
111
тани5. Също така те укрепвали високата конструкция и против на­
тиска на вятъра. Така новите елементи позволили на средновековните
архитекти да облекчат максимално стените и да изграждат в тях
големи прозорци с витражи. През първата половина на ХШ в. компо­
зиционната схема на готическата катедрала била завършена.
Основните елементи били оребрените сводове и островърхите
или стреловидни арки, подчертаването на вертикалните линии и еле­
менти и увеличаване на размера на прозорците. Много от характерис­
тиките на новия готически стил съществували и били използвани
векове преди неговата поява. Още в някои късни романски образци,
като абатството в Каен в Нормандия се забелязват нови архитектурни
елементи. Също така, елементи като островърхата арка и вътрешните
носещи ръбове на свода са характерни и за мюсюлманската архитек­
тура от периода IX -X I в. За разлика от стария романски стил, готи­
ческите катедрали били по-високи, с по-тънки стени, със стрело­
видни, а не полукръгли арки, с по-големи и по-високи прозорци и с
множество удачно вплетени в конструкцията контрафорси, които под­
държали странично високите и сравнително тънки стени. Всички
прозорци били с цветни витражи, а над централния вход бил
изграждан огромен кръгъл или в друга форма витраж, който пропус­
кал светлина във вътрешността.
Новият стил бил въведен за пръв път от абат Сугерий (1081—
1151) при строителството на новата църква в абатството „Сен Дени”,
недалеч от Париж. Сугерий лично ръководел и наблюдавал строител­
ството и оставил записки за своите виждания за новия стил, който
той определил като opus novum или opus modernum. Основната му
идея била изграждане на огромна сграда с обемно пространство, в
което светлината да прониква през прозорци от цветно стъкло, сим­
волизирайки светлината, която Бог дарил на света чрез Христа и
мистичността на божественото. Така били положени три конструк­
тивни особености на новия стил: островърхата арка, оребрения свод

5Аркбутанът (от френск. arc-boutant- подпорна арка) бил с формата

на островърха арка или полу-арка, като имал за цел да разпределя част от
тежестта и напрежението в страничните стени и по други елементи от ос­
новната конструкция на готическите катедрали.
112
и нов вид олекотени контрафорси. С помощта на тези елементи архи­
тектите успели да увеличат височината и обема на храма, вкарвайки
в него повече светлина. Новият стил се разпространил в кратки сро­
кове извън френския кралски домен - в Шампан, Бургундия и Нор-
мандия. Между 1150 и 1350 година само във Франция били пост­
роени около 80 катедрали и 150 големи църкви в новия готически
стил.
Сред забележителните образци на тази ранна френска готика
са катедралата „Нотр Дам” в Шартър, започната през 1194 г. и зъвър-
шена през 1220 г., тази в Бурж, започната през 1195 г. и завършена
през 1285 г., „Нотр Дам” в Лаон, прочутата катедрала в Париж, „Сен
Реми” в Реймс, катедралите в Анжер и Поатие.
Реймската катедрала „Сен Реми” е сред най-впечатляващите
готически френски храмове. Пет входни врати са разположени по
ширина, в нисък ред, но две от тях са само декоративни. Стреловидни
арки, изпъкнали напред, ограждат пространството, определено за
входните порти. Диаметърът на розетата на катедралата е 11,5 м.
Височината на храма, мерена от земята е 80 метра, т.е. равнява се на
около 25-26-етажна съвременна сграда. Планът е хармоничен, запад­
ната тринефна част води до триделен трансепт, който свободно се
влива в широк хор, завършен с венец от пет капели. Вътрешното
пространство на сградата е оформено според каноните на френското
направление във високата готика. Западната фасада на катедралния
храм в Реймс представлява класически пример на зрялата готика.
Над втория хоризонтален ред колони е поместена „галерията на кра­
лете“. Колоните в нея преминават в статуи, между които са врязани
удължени прозорци. Широките и високи прозорци създават чувство­
то за лекота на сградата, а всяка двойка прозорци, обединена с розета,
е поместена под стреловидна арка. Реймската катедрала е известна
също и със своята каменна пластика, украсяваща фасадата.
Парижката „Нотр Дам” (парижката „Света Богородица”) е
построена като една от първите катедрали в готически стил на остров
Сите на река Сена в периода 1163-1345 г. Трябва да подчертаем, че
по-голяма част от скулптурната украса на фасадата, която се смята
за една от най-красивите сред готическите катедрали, датира не от
Средните векове, а от XIX век. Катедралата е един от върховете във

113
френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и
хармоничната си фасада. Прекрасни розети от ХШ век красят ка­
тедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розета изобра­
зява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет.
Витражът на южната розета показва Христос, заобиколен от девите,
светците и 12-те апостоли. Западната розета изобразява Светата Де­
ва, заобиколена от добродетелите и пороците. В катедралата се на­
мира и статуя, известна под името „Парижката Света Богородица“ .
Сред примерите на ранната френска готика можем да посочим
и катедралата „Сен Етиен” в Санс, катедралата „Нотр Дам” в Ноайон,
катедралата в Турне, какго и в Соасон, започната през 1197-1198 г.
и завършена през 1212 г. Този дълъг списък показва ясно че новият
стил бил свързан изключително с Франция и свидетелства за стопан­
ски, социален и религиозен подем. Истински разцвет на новия
архитектурно-художествен стил настъпил през следващия ХШ век,
който е известен и като епоха на т.нар. „висока” или “класическа
готика”.

5.2. Класическа или висока готика във Франция, Англия,

Германия и Италия
Сред най-ранните образци на високата готика е катедралата
„Нотр Дам” в Шартр. Нейното изграждане започнало през 1134 г.
след пожар, който унищожил една от кулите на старата романска
катедрала, и приключило през 1215 г. Тя е първата, в която се на­
блюдават всички типични за готическия стил елементи: височина и
обем, островърхи арки, контрафорси, поддържащи странично висо­
ките стени, огромна кръгла розета6 над централния вход, който се
състои от три входни порти, богата украса на интериора и екстериора
с каменна декорация и скулптури. Двете й кули - едната от които е
105-метрова обикновена пирамида, а другата - 115-метрова остро-
върха кула, се извисяват над бледозеления покрив, докато навсякъде

6 Розетата бил кръгъл витраж, разположен над централния вход. Ед

от първите ярки примери е розетата от църквата „Св. Богородица” в Париж.
Освен естетическа функция, розетата имала за цел олекотяване на фасадата
и пропускане на достатъчно светлина по дължината на централния кораб.
114
от външната страна има изградени подпорни арки. От същото време
датират катедралите „Нотр Дам” в Соасон и „Сен Етиен” в Бурж,
като интериорът на последната има изключително стилен и внуши­
телен вид. Сред забележителните примери на класическата готика
са известната катедрала в Реймс, където традиционно били короно­
вани френските крале, както и катедралата в Амиен.
Катедралата в Амиен е построена при процъфтяването на града
през ХШ век и тя е типична за френския готически стил. Строежът
на храма стартирал през 1220 г. и приключил окончателно през 1269 г.
Можем да отбележим, че в днешния си вед западната фасада се
различава съществено от първоначалния си вид заради извършена
през XV в. реконструкция. Строителството на катедралата в Амиен
започнало именно от западната част, като постепенно към нея били
добавени нефа7 (1236 г.), хора8 (1247 г.) и останалите елементи, зало­
жени в проекта. Контрафорсите претърпяли промени и след края на
основната строителна дейност. В края на XIII в. външните носещи
колони били подсилени, а пространството между тях било преуст­
роено в капели9. Амиенският събор е най-големия по размери в цяла
Франция. Дължината на централния кораб, без прилежащите му ка­
пели, достига 118 м, ширината е 33 м, ширината на трансепта е 59 м,
а на хоровата част 48 м. Типични за високата готика са трите входа
на западната фасада - един централен в средата и два по-малки. Двете
кули, ориентирани на запад, се различават по своята височина, както
при катедралата от Шартр, и са в контраст с еднаквите кули на ка­

7 Неф. Нефът (от фенск. nef лат. navis - кораб) е издължено поме­
щение в църковните храмове, ограничено от двете си дълги страни с редове
от колони или стълбове, които го отделят от съседните помещения. При
наличието на три или повече нефа, централният бил издиган по-високо от
останалите.
8Хорът или презвитериумът е част от вътрешното пространство в
храма, разположено пред апсидата, и запазено за свещенослужителите.
Хоровото пространство включва олтарната част и криптата и е характерно
за готическата архитектура.
9 Капелата е отделена, обособена част от вътрешното пространство
в големите катедрали или в архитестурни комплекси на колежи, болници и
др. сгради.
115
 тедралите в Париж и Реймс. Двата варианта съществуват паралелно
до залеза на готическата архитектура, но по-предпочитан остава си­
метричният облик на сградите. Покривът на амиенската катедрала
описва кръст и от средата му се издига шпил, както е при повечето
готически храмове. Четирите края на завършващата конструкция са
двускатни, подпирани от контрафорси, сързани с аркбутани към нефа.
Подпорните външни колони са качени върху плочата на първия от
общо двата етажа. Долната част на катедралата е по-широка от гор­
ната, което осигурявало по-голяма стабилност на сградата.
През следващия ΧΠΙ в. били построени катедралите в Реймс
(1211), Оксер (1215), Льо Ман (1217), Амиен (1220), Бове (1227) и
Дижон (1220-1230). През втората половина на XIII в. готическият
стил започнал да се налага и в южнофренските земи с катедралите в
Клермон-Феран (1262), Нарбон (1272), Тулуза (1272), Лимож (1273)
и Родез (1277).
Развитието на готиката протичало с бързи стъпки и скоро се
появили образци на течение, което може да бъде определено като
връх в готическия религиозен архитектурен стил. Някои автори опре­
делят този стил като кралски или кралска готика, а сред най-забеле-
жителните образци във Франция са катедралата в Амиен, катедралата
в Бове и „Сен Шапел” в Париж, предназначена за съхраняване на
реликви като трънения венец, парче от светия кръст и част от светото
копие, с което Христос е бил прободен на кръста. Разцветът на
френската готика бил прекъснат от Стогодишната война (1337-1453),
но през XV в. във Франция бил осъществен втори ярък разцвет на
тази архитектура, известен като пламтяща готика. Този термин се
появил поради масовото използване на специфичен мотив в инте­
риора и каменната пластика на сводовете, наподобяващ огнен език.
Първоначалният френски бум на нови внушителни катедрали
оказал силно въздействие и скоро се разпространил в Англия, Гер­
мания, Италия и Испания. Първата стъпка на север от Ламанша била
поставена в Кентьрбъри през 1174 г. от архитекта Уилям от Сенс,
който натрупал опит в строежите на френските катедрали. В Англия
готиката навлязла без да измести напълно старите архитектурни тра­
диции и характерни черти на романската архитектура. Тук например
главният кораб на катедралата бил по-тесен и често по-дълъг от тези
116
във Франция, а вместо полукръгла апсида английските архитекти
наложили правоъгълна форма на източния край на катедралите. От
друга страна, английските катедрали били изграждани на по-малка
височина в сравнение с френските: ако в Амиен сводовете се изви­
сяват на 42 метра, а в Бове на 48 метра, то повечето от английските
сводове не били по-високи от 24 метра. Друга особеност на англий­
ската готика била запазването на характерни черти на романския
стил като удебелените, масивни стени, на композиции с подчертано
хоризонтално разчленение и др. Тъй като височината на сводовете
не била твърде голяма, а стените били масивни, то при английските
катедрали не се появила необходимост от изграждане на контрафорси
и аркбутани. Също така, за разлика от френските катедрали напри­
мер, в английските присъства елемент, характерен за манастирската
архитектура —вътрешните дворове. Много често, както например
при Уестминстърската катедрала в Лондон, главният вход бил из­
граждан не от западната страна, а през един от страничните кораби.
В целия период на развитие на готиката в Англия могат да
бъдат обособени условно три периода: ранна готика (края на ХШ -
началото на XTV в.), декоративна готика (XTV в.) и перпендикулярна
готика ( XV в.). Ранната готика в Англия била силно повлияна от
френската, а декоративните елементи били твърде скромни. В края
на този ранен период настъпили промени с въвеждането на по-пищна
декорация и камена пластика, като пример за това е Уестминстър-
ското абатство, което е най-френската по стил от всички готически
катедрали в Англия. В абатството и катедралата се провеждат коро-
нациите на британските монарси от 1066 г. до наши дни, като в нея
са погребани и много известни личности. Установено е, че още през
616 г. на мястото на днешното абатство е имало християнски храм, а
абатството било построено при управлението на Едуард Изповедник
в периода 1045-1050 г. От 1245 г. до 1517 г. сградата претърпяла
няколко реконструкции, след които добила сегашния си готически
вид.
Следващият период, или декоративната готика, представя реди­
ца готически катедрали с по-изящни черти и с по-широки прозорци,
с вградени между панелите на витража декоративни скулптурни
елементи. Характерен пример за това е катедралата в Ексетьр. Този

117
 декоративен стил бил заменен през XV в. от така наречената перпен­
дикулярна готика. Освен издължените нагоре линии, през този пери­
од се наложил и така нареченият ветрилообразен свод, присъстващ
като ярък елемент в катедралата в Глостър. Перпендикулярната
готика в Англия просъществувала до началото на XVI в. През X IV -
XV в. готическият архитектурен стил се развил в някои уникални и
прекрасни разновидности. Най-характерни са новото оформление
на сводовете, нови декоративни елементи и стремеж към впечатление
за лекота и осветеност на сградите и тяхното вътрешно пространство.
Примери за тази късна английска готика дават катедралите в Глочес-
тър, Питърбъро, кралската капела в „Кингс колидж” в Кеймбридж и
капелата на Хенри VII в катедралата в Оксфорд. Други забележи­
телни примери на готиката в Англия са катедралата „Сент Ендрю” в
Уелс и катедралите в Чичестър (1187), Рочестър (1190), Линкълн
(1192) и Солзбъри (1220). Катедралата „Света Мария“ в Солзбъри е
великолепен пример на ранната английска готика. Нейната кула,
която е висока 123 метра, е най-високата църковна кула във Велико­
британия. Архитектурата на катедралата в Солсбъри се характери­
зира с изчистени, прости и постоянни архитектурни форми.
Френското направление в готиката послужило като еталон при
развитието на специфична архитектура и на изток, в земите на Герма­
ния, където началото на новия готически стил било поставено през
1220 г. в Магдебург, Лимбург, Трир и в Марбург през 1235 г. В нем­
ските княжества разцветът на готиката започнал към средата на ХШ в.
При тях е характерна ранната поява на църквите с широки зали и
групирането на двете западни кули в една. Готиката навлязла и при
изграждането на светски сгради - кметства, градски порти, цехове,
складове и др. Сред ярките образци на германската готика е катедра­
лата в Страсбург, чиито основи били положени през 1225 г. с привли­
чането на опитен френски архитект. Това провокирало строителст­
вото на нови катедрали във Фрайбург (123 5 г., но завършена оконча­
телно през 1510 г.) и в Кьолн (1248).
Във Фрайбург била разработена особен тип западна фасада с
една кула, докато при всички останали готически катедрали кулите
при централния вход били две. С този опит архитектите в Германия
придобили увереност, че могат да изграждат събори с една кула и
това се утвърдило като специфичен местен стил.
118
 Кьолнската катедрала „Свети Петър и Света Мария“ е сред
най-забележителните образци назрялата готика не само в Германия,
но и в Европа. За Кьолнския събор е характерна необичайна височина
на средния кораб, издигаща се над страничните стени при отношение
5 :2 . От 1880 до 1884 г. Кьолнската катедрала със своите 157 м. било
най-високата сграда в света, а днес тя е втората по височина църква
в Германия (след катедралата в Улм). Построена е на мястото на
старата, каролингска катедрала на града, осветена през 873 г., която
пък се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Строи­
телството продължило в продължение на два века (XIV-XV), като
впоследствие било замразено. Работата по катедралата била възоб­
новена едва в края на XIX в. Характерна за тази катедрала е остро-
върхата декорация на покрива.
Силното влияние на френския кралски готически стил се на­
блюдава също в катедралата в Аахен. При строителството на кате­
дрални храмове в Германия се появили и някои характерни особе­
ности като изключително високи и стреловидни каменни шпилове10
на основните кули, какго и еднаква височина на страничните кули и
на централния кораб на катедралата.
Що се отнася до Италия, то тук готиката оказала много слабо
влияние поради силните и жизнени антични традиции. Ето защо
готическият стил навлязъл на юг от Алпите сравнително късно и
прилагането му претърпяло съществени промени. Все пак в италиан­
ските земи се появили някои силно готически постройки като кате­
дралата в Сиена, чиято фасада била изградена в готически стил, какго
и някои църкви на цистерциански манастири, като тази в Сан Галиано
близо до Сиена. Сред ранните образци са катедралата „Св. Франциск”
в Асизи, започната през 1226 г., катедралата в Сиена (1226-1264),
катедралата в Орвието (1290), катедралата във Флоренция (1246-
1294) и катедралата „Св. Мария” във Венеция (1330). Катедралата
“Санта М ария” във Флоренция е известна с чудесната си фасада със
стреловидни арки и с розета над централния вход. Друг ярък пример

10 ТТТттилът е по-скоро декоративен елемент, който завършва пок

на основните купи на катедралата с много високи каменни конструкции с
остър връх.
119
 е Миланската катедрала, завършена през 1440 г., която се явява най-
готическата италианска катедрала. Въпреки това, за разлика от класи­
ческите френски и немски катедрали, при които височината на сгра­
дата превишава ширината над два пъти, при нея се наблюдават почти
еднакви размери в ширина и във височина. Освен видимо по-късното
навлизане на стила в Италия, всички тези храмове се различават
съществено както в своята конструкция, така и в своя вид от готи­
ческите катедрали в Англия, Франция и Германия. Характерните осо­
бености на италианската готика са съчетанието на елементи от визан­
тийския, романския и готическия стил, което придава самобитност
и характерен вид, типичен само за Италия.
Готическият стил навлязъл късно и в териториите на християн­
ските кралства на юг от Пиренеите и претърпял характерни промени
като по-малки прозорци и по-дебели и масивни стени. Разпростране­
нието на новия стил се дължало в значителна степен и на новия Цис-
терциански орден, който се нуждаел от нови и величествени храмове
в своите абатства. Така новият стил проникнал в кралствата Кастилия
и Арагон чрез Северозападна Испания по пътя на поклонниците,
пътуващи към Сантяго де Компостела. Така около 123 0 г. в християн­
ските територии в Северна Испания се наложил специфичен готи­
чески стил. Първите образци на испанската готика се появили през
ХШ в. и били повлияни силно от френския кралски стил. Характерни
образци на испанската готика са катедралите в Бургос (1221) и Толедо
(1227). Макар и по-късно, развитието на испанската готика представя
едни от най-забележителните примери на храмово строителство в
средновековна Европа. Катедралата в Севиля „Дева Мария де ла
Седе“, чийто строеж започнал през 1402 г. на мястото на голяма джа­
мия, е най-голямата готическа сграда в Европа. Интересен е фактът,
че този огромен храм бил построен за около век на мястото на бивша
джамия. Църквата е петкорабна с централен олтар, чийто купол се
извисява на 56 м над напречния кораб (трансепта). Забележителна е
и камбанарията на катедралата, която представлява купа с височина
от 114 метра, в която са разположени 22 хармонично настроени кам­
бани. Сред ярките примери на испанската готика са също катедралата
в Барселона и катедралата в Палма де Майорка от XIV в. Характерни
особености притежава и португалската готика, като пример за това
120
е доминиканската катедрала „Санта Мария де Витория”, започната
през 1388 г.
Можем да подчертаем, че в някои испански катедрали странич­
ните кораби са конструктивно и визуално отделени във височина от
централния кораб. Друга характерна особеност на испанската готика
била масивната олтарна преграда, която отделяла тази част от
основното пространство в църквата.

5.3. Готическият стил в Централна и Северна Европа.

Стилове в готиката
На следващо място можем да посочим примери за влиянието
на готическия стил в Северна и Централна Европа. В земите на Пол­
ша и Бохемия готиката навлязла чрез немското влияние, като примери
за това са „Св. Вит” в Прага, „Св. Барбара” в Кутна хора, „Св. Стефан”
във Виена и др. В същото време, през XTV-XV век в Германия се
появила нова разновидност на готическия стил, при която камъкът
бил заместен с тухлата. Така се появила т.нар. тухлена готика, чиито
образци могат да се открият в Германия, Полша и Прибалтика. Ярки
примери са катедралата „Св. Мария” в Гданск, катедралата в Мюнхен,
катедралата „Св. Мария” в Краков, катедралата „Св. Петър” в Рига и
ДР-
Новият стил навлязъл в Шотландия през ранния ХШ в., а в
Дания с готическата катедрала в Оденсе, започната през 1301 г. под
влияние на утвърдилата се вече германска тухлена готика. Още по
на север, готическият стил проникнал едва през XIV и XV в., като
един от забележителните образци е катедралата в Упсала, Швеция,
завършена през 1435 г.
С течение на времето се обособили множество подвидове на
архитектурния стил готика. През ХШ в. в Германия, Франция и Ита­
лия се обособили т. нар. цистерцианска и доминиканска готика, а
през XTV в. в Англия се наложила вече посочената перпендикулярна
готика. Както отбелязах, изявата на новия готически стил в Италия
била специфична, тъй като позволила съчетание на основни кон­
структивни особености на по-ранните византийски и романски сти­
лове с нови, готически нововъведения и елементи. Характерни при­
мери за това са катедралата в Милано, започната през 1387 г. и тази
121
в Бол оня, започната през 1390 г. Изключително интересен е един от
готическите стилове в Италия, известен като ислямизирана готика,
който присъства във фасадата на двореца на дожите във Венеция
(1301-1423).

5.4. Финансиране и изграждане на готическите катедрали

Планирането и изграждането на готическите катедрали било
сложно, трудоемко, скъпо и продължително усилие. Обикновено
катедралите били строени от сдружения на майстори-строители,
оглавявани от архитект и под патронажа и контрола на виеше църк­
овно лице, най-често абат, епископ или архиепископ. Архитектът
получавал три до четири пъти по-високо заплащане от това на обик­
новения майстор зидар, каменоделец или дърводелец, бил наеман
за по-дълъг период, а понякога и за цял живот, тъй като строителст­
вото на големите катедрали продължавало десетилетия, а понякога
и столетия. Съществуват сведения, че през 1414 г. Педро Балакер,
който бил нает за архитект на катедралата във Валенсия, получил 40
флорина11, за да посети Лерида, Нарбон и други градове и да почерпи
опит в строителството на кули (явно катедрални). Архитектът, или
по-правилно главният майстор (башмайстор), изготвял чертежите,
формите и шаблоните, по които работели майсторите и техните чира­
ци, така че да се спазват единни стандарти в отделните елементи, и
да се следва общият архитектурен и художествен стил на проекта.
Обработката на каменните блокове, елементи и детайли обикновено
се извършвала на закрито през зимата, а през лятото подготвеният
материал се използвал за строеж, като дребните корекции се извърш­
вали на място.
Показателна за ролята на главния майстор е историята на
Уилям от Санс, който пристигнал в Кентърбъри за изграждането на
нова катедрала след опустошителен пожар, който унищожил старата
през 1174 г. Първо, той убедил монасите, че трябва да издигнат нова
катедрала от основи и второ, че трябва да се използва не местен
камък, а по-добър и лесен за обработка, който ще се превозва по1

11 Флоринът (от итал.florino) бил златна монета с тегло от 3,5 гра

сечена във Флоренция от 1252 г. до 1523 г.
122
море от Каен в Нормандия. След многогодишна работа той претърпял
инцидент, падайки от голяма височина от скеле и останал прикован
на легло, откъдето продължил да ръководи и наставлява строителите.
Въпреки важната им роля в издигането на тези огромни постройки,
до нас са достигнали имената на малцина архитекти: Ю г Либержие
от катедралата в Реймс, Ервин от Стейнбах от катедралата в Страс­
бург, майстор Джон от катедралата в Уестминстър, Пиер Парле от
катедралата в Прага, Улрих фон Енстинген от катедралата в Улм и
Хенри Евел от Кентьрбъри и Уестминстър.
Както отбелязах, строителството на катедрали било скъпо
начинание. Съществуват приблизителни изчисления, според които
пропорционално стойността на строителството им през ХШ и XIV в. се
равнява на стойността на средствата, отделяни в съвременните
бюджети за здравеопазване. Тези огромни средства били събирани
от различни източници: дарения от крале и видни аристократи, сред­
ства от църковни владения, контролирани от абати, епископи и архи­
епископи, както и от събрани средства от обикновените селяни и
граждани.

6. Ренесансов стил
Този стил се появил в ранния XV в. в работата и произведе­
нията на прочутия италиански архитект Филипо Брунелески (1377—
1446) във Флоренция. Куполът на катедралата „Санта Мария”, който
той изградил бил най-големият за своето време, а катедралата въз­
родила антични и римски форми като големия купол, кръглите ко­
лони, коринтските капители, полукръглите арки и апсидалните па­
раклиси. Брунелески посторил още две ренесансови катедрали във
Флоренция - „Сан Лоренцо” и „Сан Спирито”. При изграждането
на църквата “Сан Лоренцо” през 1425 г., той използвал като пример
плана и структурата на раннохристиянска римска базилика.
Тази тенденция към възраждане на античните форми била про­
дължена и от други архитекти. При проектирането на двореца на
Медичите, архитектътРикардо Микелоцо (1396-1472) вложил много
антични елементи. Подобно на “Палацо Векио”, новият дворец бил
изграден около вътрешен двор, заобиколен с коринтски колони и
полукръгли арки. Друг италиански архитект - Леон Батиста Алберти
123
 (1404-1472), използвал мотиви от триумфалната арка на Константин
в архитектурния облик на фасадата на църквата “Сан Франческо” в
Римини, а при строителството на църквата “Сан Андреа” в Мангуа
копирал много от елементите на базиликата на Константин и покрил
главния кораб с цилиндричен свод. По този начин редица блестящи
италиански архитекти възродили римската антична архитектура, но
през XVI в. центърът на архитектурно новаторство се изместил в
Рим. Сред ярките римски архитекти можем да посочим Донато
Браманте (1444—1514), чиято капела в квартала Сан Пиетро напомня
за античния храм на Сибила в Тиволи.
През 1506 г. папа Юлий П възложил на Браманте проектирането
и работата над новата съборна църква „Св. Петър”. Тъй като гран­
диозният строеж бил ръководен по-късно от редица видни архитекти
като Рафаело, Перуци, Антонио ди Сангало Младши, Мадерно и от
Микеланджело, първоначалният план бил променян многократно.
В края бил реализиран проектът на Микеланджело на основата на
първоначалния замисъл на Браманте. Резултатът бил забележителен
и грандиозен храм, разположен в рамките на цялостен комплекс.
Интересен е фактът, че централният купол на тази известна катедрала
бил проектиран от Микеланджело и е по-висок, но с около 40
сантиметра по-тесен от този на Брунелески, построен около век по-
рано във Флоренция. Подобно на катедралата „Св. Марко” във
Венеция, планът на „Св. Петър” следва очертанията на гръцки кръст.
Новата италианска вълна в архитектурата скоро оказала влия­
ние и в съседна Франция. През 1494 г. френският крал Шарл VIII се
опитал да завладее Неаполитанското кралство и с това било сложено
началото на така наречените Италиански войни. Въпреки военните
стълкновения и враждебността, тези продължителни войни повлияли
пряко за възприемането на новия архитектурен стил във Франция,
като при управлението на Луи ХП и на Франсоа I били поканени
няколко известни ренесансови архитекти, които работили в Париж
и Фонтебло. Именно във Франция приключил своя жизнен път и
уникалния творец Леонардо да Винчи, който бил поканен от крал
Франсоа I. Това италианско присъствие оказало силно влияние и
върху редица френски архитекти от XVI в.
124
 В края на XV и началото на XVI век влиянието на италиан­
ския Ренесанс проникнало и в други западноевропейски страни. В
резултат от това в Испания се появил нов, специфичен архитектурен
стил, който съчетавал декоративни елементи от късната готика с нови
ренесансови мотиви. Характерни образци на този специфичен стил
са църквите “Сан Грегорио” във Валядолид, както и в болницата
“Санта Крус”, дело на испанския архитект Енрике де Егас. Това влия­
ние в Испания се оказало твърде кратко и почти изчезнало в средата
на XVI век.

7. Архитектурата в края на Средновековието и началото

на Новото време
В последните лъчи на залеза на Западноевропейското средно­
вековие, в Италия се зародил нов архитектурен стил. Неговите основи
били положени още в разцвета на италианския Ренесанс и са забеле­
жими в творчеството на Микеланджело (1475-1564). Първите прояви
на новата архитектура се наблюдават при строителството на
катедралата “Св. Петър” в Рим, където Микеланджело създал пър­
вите барокови елементи. Друг представител на новия стил бил Джа-
комо Виньола (1507-1573), който проектирал и ръководил строител­
ството на йезуитската църква “Сакро номе ди Джезу” в Рим от 1568 г.
до 1584 г. Тя била с просторен главен кораб, в който били обособени
ред малки капели, с купол в средата на кръстовидния план, с цилин­
дрични сводове над останалите пространства на главния кораб и се
превърнала в образец за строителството на много йезуитски църкви
в цяла Европа.
В началото на XVII в. Ватиканът разрешил да бъдат осъщест­
вени частични промени в плана на Микеланджело на катедралата
“Св. Петър” и да бъде издължена западната част, за да се постигне
формата на латински кръст. Тази задача била възложена на Карло
Мадерно (1556-1629), който не само удължил сградата, но проекти­
рал и построил нартекса12и фасадната част. В резултат от нововъве­
денията обаче, куполът се скривал зад основната фасада при прибли­

12 Нартексът е най-западната част или преддверието на храма

характерен основно за източно-православната църковна архитектура.
125
жаване към сградата. Този проблем бил частично разрешен от следва­
щия архитект на „Св. Петър” - Джовани Лоренцо Бернини (1598—
1680), който планирал големия площад и колонадите пред катедра­
лата.
Макар и значително по-късно в сравнение с Франция и Испа­
ния, италианското архитектурно влияние проникнало и в Англия.
Традиционно, английската архитектура следвала изцяло готическия
стил, но в края на XVI и началото на XVII век започнали да се наблю­
дават външни влияния. Първопроходец бил архитектът Иниго
Джоунс (1573-1652), който посетил Италия в периода 1613-1614 г.
Пребивавайки във Венеция, Виченца, Болоня, Флоренция, Сиена,
Рим и Генуа, той бил впечатлен от постройките на Андреа Палладио.
През 1615 г. Джоунс бил назначен за главен надзорник на кралските
сгради и от тази позиция той въвел в Англия първите елементи на
италианско архитектурно влияние. Първият английски архитект,
който възприел открития от Микеланджело бароков стил, бил Крис-
тофър Рен (1632-1723), който ръководил работата по възстановяване
на редица лондонски сгради след големия пожар от 1666 г. Най-
известният архитектурен проект на Рен е лондонската катедрала “Св.
Павел”, в която били съчетани характерни елементи от строежите
на италианците Микеланджело и Браманте.

8. Възраждане на готическия стил. Неоготика и

неоренесанс
Развитието на нови архитектурни стилове след края на XV в.
не поставило край на готическата архитектура. Грандиозните и
изящни каменни катедрали в десетки и стотици градове на Западна
и Централна Европа били ярки свидетели за този период и жив извор
на вдъхновение. Ето защо, с възраждането на интереса към Среднове­
ковието в началото на ХЕХ в. се възродил и готическият архитектурен
стил. Трябва да отбележим, че по това време се появили силни об­
ществени движения за дострояване на някои недовършени катедрали,
като например катедралата в Кьолн. Зад всичко това стояла и модер­
ната национална идеология, която пропагандирала здрава връзка със
средновековните корени. В този век се наблюдава общо възраждане
на християнството в Европа, усилена мисионерска дейност в Азия,
126
Африка и Америка, и възвръщане на част от влиянието на римската
църква в Англия. Всичко това породило нуждата от нови храмове
както в Европа, така и в колониите. Примери за такива неоготически
катедрали са англиканската катедрала в Ливърпул, катедралата „Св.
Йоан” в Ню Йорк катедралата „Св. Патрик” в Мелбърн. Други ново­
построени храмове като тази в Уестминстър в Англия и „Св. Мария”
в Канада копирали стари византийски и италиански традиции. Сред
забележителните образци на неоготиката е и барсеяонската катедрала
„Свето семейство” на известния архитект Антони Гауди, чието строи­
телство започнало през 1884 г. Изграждането на този архитектурен
шедьовър продължава и в наши дни, като се планира да бъде завър­
шено през 2030 г.
Всичко гореизложено свидетелства за забележителна еволю­
ция в развитието на средновековната архитектура, проявяваща се
най-вече в областта на църковното и манастирско строителство.
Въпреки наличието на редица стилове, най-ярко, повсеместно и съ­
ществуващо до днес присъствие има готическият архитектурен стил.
Ето защо, въпреки на множество римски, романски, византийски и
ренесансови постройки, представата за класическото Западноевро­
пейско средновековие е свързана неразривно с образа на градската
готическа катедрала.

127
 ГОТИЧЕСКИТЕ КАТЕДРАЛИ
ДОКУМЕНТИ

Статути на гилдията на строителите в Париж, 1258 г.

Този документ представя най-стария известен досега запис на прави­
лата на парижката гилдия на строителите. Това официално регламентиране
било част от по-мащабни действия по администрирането на градския живот
в Париж, инициирано от крал Луи IX през последните години от неговото
управление. Интересно в случая е деленето на отделни професии в занаята
като майстори, работещи с камък, майстори, приготвящи строителен раз­
твор, и майстори, занимаващи се с изграждането на скелета и кофражи.

Глава XLVIII. За каменоделците, майсторите на разтвор и май­

сторите на скелета и кофражи13.
Нека всеки, който поиска да бъде строител, да упражнява този
занаят, ако познава добре тънкостите на работата и работи съобразно
с традициите и обичаите на тази професия така, както са изложени
по-долу: Никой не може да има повече от един чирак, и ако има
такъв, той трябва да го държи на служба шест години. И след този
срок може да го задържи, ако чиракът желае, но само срещу
заплащане. А ако той го държи по-малко от шест години, да бъде

13 Нужно е да отбележим, че понятието каменоделец тук: е услов

тъй като тези майстори не се занимавали пряко с обработката на камъка. Те
планирали и надзиравали работата по оформянето на строителния камък, а
също така изграждането на каменните конструкции. Ето защо те били както
каменоделци, така и отчасти зидари в съвременния смисъл на тези понятия.
На следващо място, съществуването на майстори, приготвящи строителни
разтвори, свидетелства за значимостта и отговорността на тази дейност.
Третата категория или тези, които изготвяли скелета и кофражи, също носели
голяма отговорност и играели важна роля в тухленото и каменното
строителство, тъй като осигурявали сигурността на работещите по строежа
и носещите конструкции при работа с дялан камък, включително арки,
сводове и други висящи конструкции.
128
наказан с глоба от двадесет парижки су14, платими на капелата „Сен
Блез” 15, освен ако чиракът не е негов собствен син, роден от законен
брак.
Всеки строител може да наеме втори чирак, дори ако вече има
един, но само в случай, че първият чирак е изкарал пет години
служба.
Настоящият владетел, нека Бог му даде дълъг живот, възложи
на майстор Гийом де Сен-Пату ръковоството на всички майстори-
строители докато това е угодно на краля. Упоменатият майстор Гийом
се закле в сградата на гилдията, че ще защитава сдружението на
строителите по най-добрия начин, с чест и правосъдие както за бога­
тите, така и за бедните както за силните, така и за слабите, докато
кралят му повери и пожелае да служи на тази гилдия. И майстор
Гийом положи тази клетва в присъствието на превото на Париж в
Шатле16. Зидарите и мазачите бяха поставени в същите условия и
организация, както и майсторите-каменоделци.
Майстор, който в името на краля оглавява гилдията на камено­
делците, мазачите и зидарите в Париж, има право да има двама чи­
раци при същите условия, посочени по-горе. Ако вземе повече от
двама, нека бъде наказан с глоба, както е посочено по-горе.
Каменоделците, зидарите и мазачите могат да имат толкова
помощници и слуги в своята работа, и за толкова дълго време, че да
не им се позволи да видят и усвоят тънкостите в този занаят. Всички
каменоделци, майстори на скелета и кофражи, и майстори на строи­
телен разтвор трябва да се закълнат, че ще защитават този занаят
като вършат своята работа честно и добре, и че ще съобщават на
майстора на гилдията за всеки случай на нарушение на обичаите и
традициите на занаята, за който узнаят.

14Су (от френск. solt, sol, sou) била средновековна френска парична
единица, която еволюирала от кьсноримския солид. Равнявала се на 12
сребърни дение или на 1/20 част от ливрата, т.е. на около 12 грама сребро.
В случая глобата е на практика една ливра или около 240 грама сребро.
15Сен Блез бил светец-партрон на строителите и дърводелците.
16Първоначално Шатле бил едно от укрепленията, защитаващи голе­
мия мост над река Сена, който водел към вътрешния град. По-късно замъкът
Шатле се превърнал в седалище на парижкия прево.
129
 Майсторите, чиито чираци приключат срока на своята служба,
са длъжни да се явят пред главния майстор и да свидетелстват, че
техните чираци са приключили своето обучение вярно и добре, след
което главният майстор да поиска от чираците да обещаят под клетва
да спазва обичаите и правилата на гилдията с преданост и усърдие.
И никой не може да работи своя занаят след следобедния звън
на камбаните в „Нотр Дам” [15.00 часа следобед] в събота в което и
да е време на годината, или пък звъна за вечерня [18.00 часа вечер],
освен ако не привършва изграждането на арка или на извито стъл­
бище, или пък трябва да положи последния камък на порта, водеща
към улицата. И ако някой работи след тези часове, с изключение на
посочените дейности или такива, които не могат да бъдат отложени,
да заплати глоба от четири дение на майстора на гилдията, а послед­
ният да отнеме инструментите на този, който повтори подобно нару­
шение.
А зидарите и мазачите да бъдат под юрисдикцията на този
майстор, който по кралско благоволение, оглавява упоменатата
гилдия.
Също така, ако майстор на строителен разтвор достави разтвор
на който и да е майсторът каменоделец, който е нает от собственника,
е длъжен под клетва да следи за количеството и качеството на раз­
твора.
А ако той има съмнения, да измери отново разтвора или да
нареди да бъде измерен в негово присъствие. И ако той открие
нередност, приготвилият разтвора да плати глоба от пет су: две су за
горепосочената капела „Сен Блез”, две су за майстора на гилдията и
дванадесет дение на този, който измерва разтвора. А количеството
да не бъде измервано само с торба за качване на разтвор, а да бъде
сравнено това, което се побира в такава торба с това, което се носи
от поне няколко магарешки впряга за такава работа; проверката на
само една партида да не се приема за доказателство.
Никой не може да е майстор на разтвор докато не заплати пет
парижки су на посочения майстор на гилдията. А след като заплати,
да обещае под клетва, че няма да смесва друг материал с разтвора и
ще го приготвя добре и честно.
А ако приготвящият разтвор добавя материал, който не е раз­
решен, да заплати глоба от пет су на майстора на гилдията всеки

130
път, когато извърши подобно нарушение. И ако майсторът, приготвящ
разтвор, превърне нарушението в навик и не се поправи и не се
разкае, то майсторът на гилдията има право да го лиши от занаята;
ако нарушителят не се подчини на своя главен майстор, последният
е длъжен да уведоми превото на Париж, който е задължен да принуди
със сила майстора-нарушител да изостави практикуването на занаята.
Също така майсторите на скелета и кофражи се заклеха в при­
съствието на главния майстор и на останалите майстори от занаята,
че ще изработват скелето и кофража от добър материал, а ако допус­
нат скелето и кофража да подадат и да се разхлабят, докато се поста­
вят камъните, да заплатят глоба от четири дение на майстора на гил­
дията.
И майсторите на скелета и кофражи не могат да държат чирак
по-малко от шест години и да го обучават за сто парижки су17.
Също така, по кралско нареждане и благоволение, майсторът
на гилдията да има юрисдикция над дребни нарушения и глоби на
каменоделците, майсторите на разтвор и майсторите на скелета и
кофражи, както и над техните помощници и чираци. Освен това,
същият да има юрисдикция над всички начинания в този занаят, над
неупълномощени строители и други искове, с изключение на искове
за собственост.
Ако някой от посочения занаят откаже да положи клетва пред
главния майстор, да заплати глоба от четири дение на същия; ако се
яви на определения ден и е виновен, да представи поръчителство, а
ако не заплати глобата в посочения срок, да заплати допълнителна
глоба от четири дение на майстора на гилдията.
Главният майстор може да вземе само една глоба за караница18.
И ако този, който е наказан с плащане на глобата, откаже да се под­
чини на решението, поради голям гняв и безразсъдство, главният
майстор може да го изключи от занаята.

17Явно сумата от сто су е за целия шестгодишен период на обучение

на чирака.
18Тук явно става дума за скандал, конфликт между членове на гил­
дията.
131
 Също така, ако някой принадлежащ към някоя от горепосоче­
ните професии е бил изключен по заповед на главния майстор, но
продължи да работи след тази дата, майсторът има право да отнеме
неговите инструменти, докато не заплати глоба; и ако първият се
противопостави със сила, майсторът на гилдията да уведоми превото
на Париж, който да усмири неговото неподчинение.
Каменоделците и майсторите на разтвор са длъжни да носят
стражева повинност и да заплащат таксите и данъците, които ос­
таналите граждани на Париж дължат на краля.
Майсторите на скелета и кофражи са освободени от стражева
повинност от времето на Карл Мартел, какго бе потвърдено от мъдри
мъже, които знаят това от своите бащи и дядовци.
Главният майстор на гилдията е освободен от стражева повин­
ност като компенсация за неговите задължения и за неговата служба.
Също така, освободени от стражева повинност са и всички на
възраст над шейсет години, какго и тези, чиито съпруги са болни от
дълго време, при условие че са уведомили за това назначения от
краля началник на стражата в Париж.
Frisch, Т. G. Gothic Art 1140 - с. 1450: Sources and Documents.
University of Toronto Press, 2004, pp. 52-55.

Регламенти на строителите в Лондон, 1356 г.

Официалните статути на гилдиите на строителите или масоните в
средновековна Англия се появили бавно в сравнение с другите гилдии, макар
че съществуват някои свидетелства за корпоративни споразумения между
отделни представители на занаята. През 1356 г. в Лондон се появила остра
необходимост от регулации в резултат от спорове между масони. Така се
появили първите кралски регулации, които по-късно били допълвани.

На събрание на кмета и елдърмените, свикано в понеделника

преди празника Сретение Господне [2 февруари], в тридесетата го­
дина от управлението на крал Едуард Ш19...на което присъстваха
Симон Фронсей - кмет, Джон Ловекин и други градски елдърмени,

19 Крал Едуард III (1327-1377), което означава, че в документа ста

въпрос за 1357 г.
132
шерифи и ... граждани, бяха приети следните правила, касаещи заная­
та на строителите:
Тъй като кметът на Лондон беше наясно, че съществуваха дъл­
боки разногласия и спорове между строителните работници, от една
страна, и мазачите и зидарите - от друга, и тъй като тяхната работа
и занятие не беше регулирана ясно от старшите в техния занаят по
начин, по който беше регулирана в другите занаяти, споменатият
кмет, с цел поддържане на мира на Господ Бог, за уреждане на тези
противоречия и спорове, за да установи любов сред жителите на
този град, и за ползата на гражданите, след съвет със старейшините
и шерифите призова всички добри хора от споменатия занаят да се
съберат пред него, за да ги уведоми за това как тяхната дейност ще
бъде организирана и управлявана, за ползата и благото на всички
граждани.
Веднага след това, добрите мъже от гореупоменатия занаят
избраха между себе си 12 мъже от най-способните и опитните, за да
известят кмета, старейшините и шерифите за актовете и статиите
отнасящи се до техния занаят, както следва: от името на каменодел­
ците - Уолтър де Салинге, Ричард де Салинге, Томас де Бредон, Джон
де Тирингтон, Томас де Глочестьр и Хенри де Йевели; Ричард Джойс,
Симон де Бартон, Джонд д 5Естон, Джон Вилот, Томас Хердеграй и
Ричард де Корнуел от името на масоните мазачи и зидари... и всички
положиха клетва пред по-горе упоменатия кмет, старейшините и
шерифите, за следното:
Първо, че всеки от занаята може да работи всякаква работа
свързана със строителството, ако е изкусен в знанията и в уменията
си. Също така, че добрите люде от посочения занаят ще бъдат
избирани и ще полагат клетва винаги, когато е необходимо да следят
никой от занаята да не взема поръчка за работа, ако не е достатъчно
опитен и умел да я изпълни, а ако той не е на ниво да изпълни тази
работа, първоначално да бъде глобен една марка в полза на общината
на града; ако това се повтори същият да плати глоба от две марки, а
при трето нарушение да бъде принуден да се откаже завинаги под
клетва от тази професия.
Също така, никой да не взема работа на едро, ако не може да я
завърши подходящо и в срок; тези, които желаят да започнат такава

133
работа на едро, трябва да се явят пред добрите хора, които дават
тази работа, и трябва да доведат със себе си шестима или четирима
опитни мъже от занаята, и да се закълнат пред добрите хора, които
възлагат тази работа, че той е достатъчно опитен и в състояние да
изпълни тази поръчка, и че ако не я изпълни в подходящ вид или се
окаже, че не е в състояние да направи това, всички заклели се...се
задължават да довършат до край тази работа добре и точно на свои
разноски и в същия вид, както е договорено първоначално; в случай
че работодателят е платил изцяло на този, който първоначално е поел
тази работа. А ако работодателят дължи някаква сума, нека да я
изплати на тези, които са ангажирани да довършат тази работа.
Също така, че никой не може да оставя чирак или калфа да
работи в отсъствието на неговия майстор, преди той да е запознат
подробно с възложената работа: и този, който не се съобрази с това
и бъде уличен от някой под клетва в подобно деяние, да заплати...
Също така, никой от гореупоменатия занаят не може да наема
чирак за срок по-малък от седем години според установените обичаи
в Лондон...
Също така, упоменатите майстори да следят грижливо всеки
да получава дневна надница съобразно неговите умения и това, което
заслужава за своя труд, но не повече.
Също така, ако някой от този занаят не се подчинява по подхо­
дящ начин на заклелите се майстори, нека последните да отнесат
случая до кмета...
Също така, никой от упоменатия занаят да не взема чирак, кал­
фа или друг работник във вреда и щета на неговия майстор, докато
не измине пълния срок на неговото обучение и служба...
Frisch, Т. G. Gothic Art 1140 - с. 1450: Sources and Documents.
University of Toronto Press, 2004, p. 103-104.

Из книгата на майстор Вилар де Хонекур, края на XI -

началото на ХП в.
Допуизложеният кратък откъс от книгата на майстора-архитект Вилар
де Хонекур дава бегла представа за архитектурните познания на добрите
майстори в първите десетилетия от развитието на готическия архитектурен
стил. Тази книга е единственият достигнал до нас документ, създаден от
архитект от тази ранна епоха.
134
 До нас са достигнали малко сведения за самия майстор Вилар.
Неговото име и диалекта на текста показват, че е бил роден в Хонекур -
малък град в Североизточна Пикардия, близо до Камбре, на границата
между графствата Артоа и Фландрия. Не е ясно кога е роден, но неговите
познания и стил, засвидетелствани в написания текст, показват че е бил в
разцвета на житейския си и професионален път. Съществуват
предположения, че като млад е работил по изграждането на цистерцианския
манастир във Восел, който бил построен между 1190 и 1216 г.

.. .Вилар де Хонекур приветства и призовава всички, на които

тази книга бъде в полза и в помощ, да се молят за неговата душа и да
си спомнят за него. Защото в тази книга всеки може да открие добър
съвет за големия занаят на строителството и дърводелството, и вие
ще откриете в нея изкусно изобразени.. .основни детайли, какго нау­
ката геометрия.. .изисква и учи.
Бидейки в много страни, какго можете да узнаете от тази книга,
никъде не съм виждал кула като тази в Лаон. Тук искам да отбележа
плана на приземния етаж, там, къдего е нивото на първите прозорци.
На това ниво кулата е обградена от осем контрафорси20. Четири квад­
ратни купички се издигат върху няколко строени21 малки колони.
По-нагоре следват отворени арки и хоризонтален корниз, както и
още малки купички с осем колони, а между тях се показва един ...
На свой ред това е последвано от една аркада, хоризонтален корниз
и осемстенен свод, като всяка от осемте страни има процеп за пропус­
кане на светлина. Ако осмислите това внимателно, ще научите как
да планирате и да издигнете подобна структура, и как малките кули
се променят по форма. И ако вложите достатъчно усърдие във вашата

20 Контрафорс (от фр. contrefort —противодействаща (насрещна)

сила). Устой, разположен от външната страна на сграда и служещ за поемане
страничните сили (от сводове и др.). В готическата архитектура се отделя
от плоскостта на стената като самостоятелно тяло и се свързва със сградата
посредством наклонени арки (аркбутан).
21 Става въпрос за три малки колони, обединени в една. Този похват
бил възприет от архитектите на готическите катедрали, тъй като позволявал
да се съхрани якостта, като в същото време се придаде по-художествен,
разчупен и олекотен вид на подпорните колони.
135
работа, с която искате да издигнете добра кула, то вие трябва да
изберете контрафорси с подходяща дълбочина [на основите]. И само
влагайки цялото си внимание във вашата работа, ще успеете да
постигнете това, което е достойно за мъдрите и достойни люде.
...А тук започва изкуството на изобразяване на основни еле­
менти така, както ни учи науката геометрия, за да може всеки да
работи по-лесно... В тези четири притурки са изображенията на гео­
метрични фигури, но всеки който желае да узнае за каква точно
работа трябва да бъде използвана всяка от тях, трябва да бъде внима­
телен, за да не допусне грешка.
Frisch, Т. G. Gothic Art 1140- с. 1450: Sources and Documents.
University of Toronto Press, 2004, pp. 47—48.

Сугерий, абат на Сен Дьони за това, което беше направено

при неговото управление, около 1141 г.
През 1137 г. абатът на манастира „Сен Дьони” решил да обнови църк­
вата, в която са погребани много от френските крале. Строителството започ­
нало от западната част, която датирала от Каролингската епоха. Така за
пръв път била изградена фасада е три портика и с кръгъл витраж. След
приключването на западната фасада през 1140 г., строителството про­
дължило с източната част, която била тържествено открита в присъствието
на краля на 11 юни 1144 г. С новите елементи като оребрени, високи сводове,
големи прозорци, витражи и колони, църквата „Сен Дьони” се превърнала
в образец за последвалото строителство на готически катедрали в земите
на кралския домен. Представените по-долу откъси свидетелстват за първо­
началната идея и първите стъпки в строителството на новата катедрала.

Книга I.
През двадесет и третата година от нашето управление, когато
в един ден се събрахме с братята в главната църква, обсъждайки
неща както общи, така и лични, тези любими братя и синове започ­
наха упорито да ме обсипват с молби да не позволя плодовете на
толкова значим труд да бъдат оставени в забвение; а по-скоро да
бъдат запазени за паметта на бъдните поколения, с перо и мастило,
тези блага които безмерната щедрост на всемогъщия Бог изля над
тази църква във времето на нашето прелатство22, както с придоби­
22 Тук става дума за времето, в което абат Сугерий бил абат
манастира „Сен Дьони” (1121-1152).
136
ването на нови имоти, така в ремонтирането и възстановяването на
загубени такива, в умножаването на подновени постройки, в
издигането на нови сгради и в изобилие на злато, сребро, най-скъ-
поценни камъни и скъпи тъкани.
И за това те ни обещаха щедро възвръщане: с такъв летопис
да заслужим с огнена страст молитвите на нашето преуспяващо брат­
ство за спасение на душата; и ние бяхме пробудени и разтърсени от
този пример и от тяхната ревностна грижа за доброто и благоденст­
вието на Божията църква.
С това ние благочестиво приветстваме тяхната искрена и разум­
на молба, и не желаейки празна слава, нито с претенции за земна
награда и за преходна отплата; а за да не би, след нашето оттегляне
от ръководството на това абатство, църквата да отслабне в своите
приходи поради нечия измама, и обилните приходи, които с могъщата
Божия щедрост бяха дарявани от Бог във времето на нашето управ­
ление на това абатство, да бъдат безмълвно изгубени от лоши наслед­
ници, ние сметнахме за полезно и достойно, както и подходящо за
едно добро начало, на напишем в това място нашия разказ за издига­
нето на сградите и за умножаването на съкровищата на най-благосло-
вените мъченици Дьони, Рустицус и Елотериус (която [църква] нежно
ни обгрижва с майчино мляко до преклонна възраст), така че да
запознаем настоящите и бъдещи читатели за увеличаването на
благата на нашата малка общност...

Книга XXIV
За украсата на църквата.
Събирайки тези увеличения в доходите на абатството, по този
начин ние насочихме усилията си към забележителни строежи на
сгради, така че ние и нашите наследници да можем да отправяме
благодарности към нашия милостив Бог... Първата работа по тази
църква, която започнахме по Божие вдъхновение беше тази: тъй като
поради напора на времето и стихиите старите стени бяха разрушени
на няколко места, ние привикахме най-добрите зографи, които мо­
жахме да открием в различни региони, и почтително ги накарахме
да поправят стените и да ги изпишат със злато и с изискани цветове.
Аз направих това с изключителна удовлетвореност, тъй като го же­
лаех силно през целия си живот, дори когато бях ученик в училище.

137
 Книга XXV
За първата пристройка на църквата.
Както и да е, дори когато това беше приключено с големи
разходи на средства, аз се усетих обсебен от Божията воля и поради
тези проблеми, които често виждах и усещах в празничните дни,
по-точно на празника на блажения Дьони и много други (поради
теснотата на пространството в църквата, което караше жените да се
втурват към олтара през главите на мъжете като по павиран път с
много страдание и в шумен безпорядък), окуражен от съвета на мъд­
ри мъже и от молитвите на множество монаси (нека това не разсърди
Бог и светите мъченици), да разширя и уголемя величествената църк­
ва, осветена от Божията десница; и аз започнах отново това дело...
Така ние започнахме работа по входната част и фасадата с църковните
двери. Ние разградихме една добавена част, строена от Карл Велики
по много благороден повод (тъй като неговият баща, император Пи-
пин, бил наредил да бъде погребан извън входните двери, обърнат с
лице към земята, а не лежащ по гръб, заради греховете на своя баща
Карл Мартел); и ние започнахме с тази част. Както може да се види,
ние вложихме непрестанни усилия в разширяването на църковната
сграда, както и в утрояването на входа и на вратите, и в издигането
на високи и величествени кули.
rhttp://www.fordham.edu/halsall/source/sugar.html. 20.05.2014]

Жервез от Кентьрбъри за строителството на новата

катедрала в Кентьрбъри, 1184 г.
Името и личността на Жервез от Кентьрбъри са забулени в догадки
и неясноти. Предполага се, че е роден около 1141 г. в графство Кент и знаем,
че е бил монах в катедралата на Кентьрбъри между 1163 и 1210 г., когато
починал. Въпреки скромните данни за своята личност и живот, той е оставил
подробно описание на големия пожар в църквата в Кентьрбъри от 1174 г.,
последвалите възстановителни работи и построяването на новата катедрала.
Можем да отбележим, че за разлика от витиеватия и трудно разбираем стил
на абат Сугерий, описващ първите готически постройки в „Сен Дьони”,
Жервез е далеч по-ясен и точен в описанието на събитията и в архитектурата
на новата катедрала.

138
 1. Големият пожар
В годината от Рождество Христово хиляда сто седемдесет и
четвърта, по справедливото и необратимо правосъдие на Бога,
църквата на Христос в Кентърбъри беше унищожена от пламъци, в
четиридесет и четвъртата година от своето освещаване [1130 г.]23,
тази славен храм, а именно това, което беше изградено толкова
величествено под грижите и усърдието на абат Конрад.
А пожарът и възстановяването се случиха по следния начин.
В посочената година, в ноните24 на месец септември, около деветия
час [на 5 септември, между 15.00 и 16.00 часа], при изключително
силен южен вятър, избухна пожар пред вратите на църквата25, извън
стените на манастира, в резултат от който изгоряха частично три
къщи. Именно оттам, докато събралите се граждани гасяха пожара,
силният вятър понесе въглени и искри, които проникнаха през про­
цепите между оловните листове на покрива, попаднаха на полуиз-
гнили дъски и догаряйки, подпалиха покривните греди и техните
подпори; от тях огънят се пренесе на големите греди и техните подпо­
ри, без никой все още да забележи това. Така огънят се разрасна в
пространството между добре боядисания таван и покритието от олов­
ни листи на покрива.
Междувременно, в резултат от пожара в трите къщи, които
бяха опустошени, вниманието на всички беше привлечено натам, и
след като огънят беше потушен, всички се разотидоха, не забеляз­
вайки вътрешния пожар в църквата. Но след като основните греди и
техните подпори бяха обхванати от огъня, пламъците подлизнаха
през стрехите на покрива, а оловните листи, изложени на голямата
горещина, започнаха да се топят. В резултат от това се откриха отвори
и нахлулият през тях вятър разгоря пламъците с голяма сила; а когато
пламъците започнаха да се виждат, тогава някой нададе вик: „Вижте!
Вижте! Църквата гори.”

23 Това е годината на освещаване на църквата, за която става дума в

текста.
24 Ноните в римския календар били на пето или седмо число, в
зависимост от продължителността на месеца.
25 Това не означава самия храм, а църковния двор, в който се влиза
през порта.
139
 Тогава гражданите и монасите се завтекоха носейки вода и
секири, изкачиха се по стълбите изпълнени с решимост да спасят
църквата, но напразно! Всичко беше извън техните възможности. И
когато достигнаха покрива, те попаднаха сред черен дим и извиващи
се пламъци, които ги спряха и оставяйки всичко, в отчаяние и мис­
лейки единствено за собствената сигурност, побързаха да се спуснат
обратно.
И тогава огънят разруши връзките между гредите, които ги
поддържаха заедно и полуизгорялото дърво се срути върху източната
част от църквата [предолтарното пространство], там където бяха мес­
тата на монасите; тъй като пейките бяха от масивно дърво, те плам­
наха и така бедата се разрасна. И беше удивително, макар и тъжно,
да се наблюдава как тази великолепна част от църквата беше погъл­
ната и унищожена от пламъците. Тъй като пожарът се разрасна от
тази маса от дърво, той се издигна на височина от 15 лакътя [около 8
метра] нагорещявайки и обгаряйки стените, и повреди колоните на
църквата.
Тогава хората се втурнаха към украсата на храма и започнаха
да свалят палиума26 и завесите, някои с цел да ги спасят, а някои за
да ги откраднат. В тази суматоха реликварият беше хвърлен отвисоко
и се разби, а мощите се разпиляха, ала монасите ги събраха грижливо
и ги съхраниха от огъня. Имаше и някои, които не се посвениха да
си присвоят църковна утвар и други вещи, които спасиха от огъня.По
този начин Божият дом, който досега беше като възхитителен рай,
се превърна в жалка купчина пепел, в печална пустош и остана открит
за всички удари на природните стихии...И не само голяма част от
църквата беше погълната от огъня, но също и болницата, капелата
на светата Дева и още няколко постройки, освен това много орна­
менти и предмети в църквата бяха превърнати в пепел.

2. За това, което беше направено през първата година

...Междувременно братството търсеше съвет как и по какъв
начин да поправи изгорялата църква, но без успех, тъй като колоните,
26 Палиумът (от римск. pallium, palla) е част от църковните одеж
характерна за папата и за епископите в католическата църква. Представлява
тясна лента, носена върху облеклото, на раменете, спускаща се отпред, и
символизираща властта на епископите, дадена им от Светия престол.
140
които изграждаха основните подпори, бяха толкова повредени от
огъня, че бяха напукали и едва се крепяха, плашейки дори най-знае-
щите. Тогава бяха призовани френски и английски майстори, но дори
и те бяха на различно мнение. От една страна, някои гарантираха че
могат да ремонтират посочените подпори без вреда и разрушения
на стените над тях, но други смятаха, че цялата църква трябва да
бъде разрушена до основи, ако монасите искат да живеят в безопас­
ност. Това мнение, без съмнение основателно, измъчваше монасите,
потапяше ги в печал и не е чудно, че те желаеха силно възстановява­
нето да бъде осъществено в техния земен път с помощта на човешка
изобретателност.
Но между останалите майстори пристигна някой си Гийом от
Санс27, мъж деен и пъргав, най-умел в работата с дърво и камък. И
поради това те избраха него, заради добрата му репутация и заради
неговите дарби, и отпратиха останалите. И на него, по силата на
Божието провидение, беше възложена тази работа.
А той, прекарвайки много дни с монасите и оглеждайки гриж­
ливо обгорените стени в ниските и във високите им части, какго
отвътре, така и отвън, известно време не споделяше какво трябва да
бъде наистина извършено, тъй като истината щеше да убие братята
поради все още продължаващото състояние на малодушие.
Но той започна подготовката на всички неща, необходими за
работата, било то лично, било чрез свои служители. И когато разбра,
че монасите са в по-добро състояние, той се осмели да каже, че основ­
ните колони и всичко, което те поддържат, трябва да бъде съборено
ако монасите искат да имат сигурна и чудесна сграда. Накрая те се
съгласиха, бидейки убедени от аргументите и желаейки да имат ре­
зултата, който той обещаваше, но най-вече да живеят в сигурност; и
те приеха това с търпение и смиреност, ако и да не желаеха разруша­
ването на църквата.
След това той се отправи отвъд морето, за да осигури камъка
за строежа. И той конструира изкусни машини за товарене и разтовар­

27 Санс е неголям френски град в земите на средновековното графс

Шампан, на югоизток от Париж. Основният кораб на съществуващата и до
днес катедрала в Санс бил завършен от същия майстор през 1168 г.
141
ване на корабите и за издигане на камъните и на хоросана. Също
така той достави шаблони за оформяне на камъните на каменодел­
ците, които бяха повикани, и внимателно подготви други неща от
този род. Така обгорените стени бяха сринати, и нищо повече не
беше направено през тази година...

5. За това, което беше издигнато през първите пет години

И така, както вече посочих, майсторът започна да подготвя
всички необходими за работата неща и разруши голяма част от
старата сграда. Така измина първата година. На следващата година,
след празника на св. Бертен (5 септември 1175 г.), преди зимата, той
издигна четири основни колони, по две от всяка страна, а след отми­
наването на зимата издигна още две, така че от всяка страна имаше
по три28. Върху тези основни стълбове и върху външните стени на
страничните кораби29 той издигна подходящи арки и сводове, по­
точно три засводени части... от всяка страна. Използвам думата клю­
чов камък... за целия свод, състоящ се от четири части... тъй като
ключовият камък, поставен в средата, заклинява и обединява отдел­
ните части. С тези дейности приключи втората година от строител­
ството [1176 г.].
През третата година той издигна две колони от всяка страна,
украсявайки другите, от източната страна, с колони от мрамор и пре­
връщайки ги в главни колони, понеже те трябваше да поемат... цен­
тралния кораб и трансепта. След това той изгради върху тях чегири-
делни сводове, които свързаха долния трифориум30 с по-горе отбеля­
заните колони и изгради същото в новия западен трансепт, поставяй­
ки множество мраморни колони. Над този трифориум той изгради
друг трифориум с различен материал, както и най-горните прозорци.

28Използваната от автора година започва на 6 септември, т.е. от деня

след празника на св. Бертен, когато избухнал и въпросният пожар.
29 Както авторът отбелязва лаконично, преди новото строителство
била разрушена значителна, но все пак част от старата църква. Ето защо
автърът описва и стени, които били използвани в новото строителство.
30Трифориумът е тясна галерия от арки с дебелината на вътрешната
стена, намираща се над основния кораб на катедралата.
142
По-нататък [той построи] трите оребрени свода на главния свод [над
основния кораб], по-точно от [старата] кула, през центъра на кръста
до [новия източен] трансепт31. Всичко това ни изглеждаше, както и
на останалите, които го виждаха, несравнимо и достойно за най-
голяма награда. Така, радостни от това славно начало и изпълнени с
надежда за неговия край, ние горяхме от нетърпение да ускорим
приключването на тази работа, а нашите сърца бяха изпълнени със
силен копнеж. С това приключи третата и започна четвъртата година.
През това лято [1178 г.] бяха издигнати десет колони върху
трансепта... по пет от всяка страна. Първите две бяха декорирани
от него с мраморни колони и представляваха опорни колони в центъра
на кръста, както и другите две [западни]. Върху тях той издигна десет
арки и сводове. Но след изграждането на двата трифориума и на
най-горния ред прозорци, бяха изградени и подготвени маш ини.. .за
засводяването на централния свод, но неочаквано една дъска се счупи
под краката му и той падна от височината на най-високия свод, което
е около петдесет фута32, като с него полетяха надолу камъни и дървен
материал. Това тежко нараняване го остави безпомощен както за себе
си, така и за работата, но никой друг с изключение на него не беше
наранен. Така срещу майстора беше насочено Божието възмездие
или злобата на дявола. Така наранен, майсторът остана в своето легло
под лекарски грижи в надежди за подобрение, но напразно, тъй като
здравето му не се възстанови.
Въпреки това, тъй като зимата приближаваше и беше наложи­
телно да се довърши най-горния свод, той повери работата на един
изобретателен и прилежен монах, който трябваше да ръководи и
наставлява майсторите; това назначение породи много завист и злоба,
тъй като издигна този млад мъж по-високо от тези с богатство и
власт. И така, макар и прикован в леглото, майсторът управляваше
всички неща, които трябваше да бъдат направени в определен ред.

31Трансептът е допълнителен кораб в архитектурата на християнския

храм, разположен перпендикулярно на основните кораби. Често над прост­
ранството на пресичане на основния кораб с тренсепта се изгражда купол
или свод.
32Около 16-17 метра височина.
143
 По този начин беше завършен сводът между четирите основни
колони... Два свода от четири съставни части също бяха издигнати
от всяка страна преди зимата [1178 г.]. Обилните и продължителни
дъждове не позволиха да бъде извършена друга работа. С това при­
ключи четвъртата и започна петата година [6 септември 1178 г.]. През
същата, четвърта година [1178 г.], се случи слънчево затъмнение на
13 септември, в шестия час, преди падането на майстора.
Frisch, Т. G. Gothic Art 1140- с. 1450: Sources and Documents.
University of Toronto Press, 2004, pp. 14-19.

Писмо на Шарл П, крал на Неапол, относно манастира и

църквата на „Сен Максимин” в Прованс, 1295 г.
Това писмо от 1295 г. било издадено от канцеларията на 1фал Шарл П
(1285-1309) във връзка с основаването и изграждането на францискански
манастир и църква в Прованс. То било предназначено да представи и пре­
поръча майстор Пиер пред епископ Пиер д’Аламанон, който отговарял за
строителството на манастира. В случая впечатлява височайшата подкрепа
и покровителство над архитекта, което свидетелства за високото положение
на подобни специалисти в йерархията на неаристократичната прослойка.

Шарл П, по Божията милост крал на Йерусалим и Сицилия...

В полза на майстор Пиер, френски архитект (fabricatorе). Адресирано
до достопочтения отец, епископът на Систерон, Наш възлюбен
съветник и управител на Прованс.
Изпращам Ви френския майстор Пиер, опитен в изграждането
на къщи, църкви и други постройки, за издигане на църквата на Сен
Максимин и на благословената Мария Магдалена, което е мое съкро­
вено желание. Желая и разпореждам той да бъде назначен начело на
всички, които са ангажирани в строителството, тъй като е надежден
и подходящ за тази работа, и е препоръчан от много хора. Що се
отнася до майстор Матей, който, какго ми е известно, Вие сте наели
за упоменатата работа, то нека той да не бъде отстраняван, а ако
някой от тях двамата бъде възпрепятстван, другият да продължи ръко­
водството на строежа.
Изразяваме надежда, че посоченият Пиер ще бъде приет добре
и любезно. И нека, докато заема посочения пост, да получава
подходящо и добро заплащане, какго и да му бъде предоставена къща

144
за живеене. Освен това, желая това писмо да бъде дадено на посоче­
ния Пиер, за да му служи занапред. Издадено в Рим, посредством
Бартоломео ди Капуа, протонотариус и пръв магистрат на кралската
администрация, на пети декември 1295 г.
Frisch, Т. G. Gothic Art 1140- с . 1450: Sources and Documents.
University of Toronto Press, 2004, p. 57.

Писмо до майстор Пиер, 1295 г.

Второто писмо е адресирано до самия майстор, като му дава правото
да ръководи всички майстори, чираци и работници при строежа на църквата
“Сен Максимин”, както и да ги наказва за неизпълнение на техните задъл­
жения.

В полза на ръководството по изграждането на църквата „Сен

Максимин” в Прованс. Долунаписаното се отнася до френския май­
стор Пиер, негов доверен приятел...
Разчитайки на твоя опит в изкуството на строителството, за
което твоето умение е широко известно и препоръчвано, смятам за
удачно и в съответствие с целта на това писмо, да ти бъде възложено
ръководството на строителството и работата, които ние наредихме
за църквата на преблажения Максимин в Прованс, така че майсторите
и работниците да бъдат управлявани в съответствие с традициите и
правилата в строителните начинания, и така че да бъде осигурено
надеждно ръководство по правила и устави.
И аз ти поверявам с доверие властта да коригираш и дори да
наказваш майстори, чираци и други работници, както и да са наз­
начени, тези, който работят за теб, и които са нарушили в нещо своите
задължения. С това писмо ти се предоставя юрисдикция, доколкото
е подходящо и необходимо с първенството на посочения авторитет,
с изключение на случаи, които са в юрисдикцията на мировите съдии.
Дадена в Рим посредством Бартоломео ди Капуа, на осми
декември 1295 г.
Frisch, Т. G. Gothic Art 1140- с. 1450: Sources and Documents.
University of Toronto Press, 2004, p. 58.

145
 Договор на майстор Етиен де Боней за строителство
на катедралата в Упсала, 1287 г.
Този договор свидетелства за ясния механизъм при наемането на
майстор, по-скоро главен архитект, при строителство на катедрални храмове
в Европа през Високото средновековие. Също така, текстът предоставя
информация за условията, при които било осигурявано авансово заплащане
на подобни майстори с цел покриване на първоначалните им разноски по
набиране на екип от преки помощници, и по осигуряването на транспорта
до конкретната държава и град. Самият факт на наемане на главен майстор
от далечно разстояние е показателен какго за реномето и уменията на въ­
просния Етиен де Боней, така и за изключителната мобилност на тези
средновековни „архитекти”.

До всички, които прочетат този документ, поздрави от Рено ле

Гра, прево на град Париж.
Нека се знае от всички, че в годината от Рождество Христово
1287, в петъка в навечерието на празника на Божията майка (8 сеп­
тември), Ние прегледахме и утвърдихме настоящия договор.
До всички, които четат това писмо, сърдечни поздрави от Рено
ле Гра, прево на Париж. Нека бъде известно на всички, че при Нас
се яви Етиен де Боней, майстор-строител и главен майстор на църква­
та в Упсала, Швеция, искайки да отиде до упомената страна така,
какго се е уговорил по-рано. И той потвърди, че е получил четиридесет
парижки ливри в аванс от Оливие и Шарл, уважавани схолари33 и
клирици34 в Париж, за да покрие с тях, за сметка на упоменатата
църква, разноските за четирима колеги и четирима чираци (bache-
lers), които ще бъдат от полза в изсичането и обработката на камък

33 Схоларите (от латинск. scholaris, schola-училище) били личности

със задълбочени познания в областта на седемте свободни изкуства, тео­
логията, медицината и правото в средновековната епоха. Париж бил из­
вестен със своите схолари, свързани с катедралните училища и с Париж­
кия университет.
34По принцип член на църковното съсловие в средновековна Европа
и на религиозен орден в католическата църква до XIII век. Много често се
използва за личности от църковната организация, изпълняващи ролята на
секретари, писари и нотариуси.
146
за споменатата църква. Той обеща, че ще закара упоменатите работ­
ници до тази земя и ще поеме всички техни разноски.
Упоменатият Етиен... декларира лично в Наше присъствие,
че ще закара тези работници до Упсала веднага щом той и неговите
спътници пристигнат в тази страна, и че ще ги компенсира така, че
да се чувстват добре платени и да не изпаднат в недоимък. А ако се
случи, че упоменатият Етиен де Боней или неговите колеги, които е
взел със себе си в земите на Швеция, изчезнат в морска буря или по
някоя друга причина, той, неговите спътници и техните наследници
да бъдат свободни от задължения по цялата упомената сума от чети­
ридесет ливри. И ако те преминат от живота в смъртта, то никой не
може да предявява иск, позовавайки се на тази част от договора, в
която упоменатия Етиен се поставя под клетва да отговаря лично с
цялото си недвижимо и движимо имущество, сега и в бъдеще, където
и да се намира, да бъде изправян пред Нашето правосъдие или това
на Нашите наследници, или в който и да е друг съд. Също така, в
случай на смърт, никой от упоменатите двама клирици или някой от
техните представители в посочената църква в Швеция не могат да
предявяват иск относно посочената сума нито към Етиен, нито към
тези, които е пожелал да вземе със себе си, нито към техни наслед­
ници.
И в потвърждение на всичко това Ние подпечатахме този
договор с печата на превото на Париж в годината от Рождество Хрис­
тово 1287, в съботата преди празника на Сен Жил [30 август] и заве­
рихме и подпечатахме превода на тези документи с печата на париж­
кия прево в посочения в началото ден.
Frisch, Т. G. Gothic Art 1140-С .1450: Sources and Documents.
University of Toronto Press, 2004, p. 56-57.

Договор за изграждане на църквата във Фотерини, 1434 г.

Този забележителен документ представя част от договора между
представители на херцога на Йорк и Уилям Хорууц- майстор-строител, за
построяването на църква във Фотерини, графство Нортхемптъншир, Англия.
Както можем да установим и от други средновековни английски договори,
свързани със строителство, тук е регламентирано точно какво трябва да се
построи, в детайли и в точни мерки, какво е заплащането на майстора и
кога да бъдат изплатени отделните части от договорената сума. Впечатлява
147
стойността на заплащането на Уилям Хорууц, което възлиза на около 94
килограма сребро. Без съмнение това било значително количество сребърни
монети, но трябва да имаме пред вид, че майстор Уилям бил длъжен да
наеме необходимите майстори, чираци и друга работна ръка, и да им заплаща
от тази обща сума, като и да вложи свои средства в изграждането на осно­
вите, докато бъде изплатена първата част от тези триста паунда стърлинги.

През 1434 беше сключен договор за построяването на главния

кораб на църквата във Фотерини, Нортхемптъншир, между Уилям
Уолстън, земевладелец и Томас Печам, клирик, като представители
на херцога на Йорк, и Уилям Хорууд, майстор-строител от Фотерини.
Посоченият Уилям Хорууд се съгласи да осъществи и чрез този дого­
вор засвидетелства своето намерение и готовност да изгради нов
централен кораб на църквата във Фотерини, който да бъде съединен
с предолтарното пространство в същата височина и ширина като
посочената част от църквата; и този кораб да бъде с дължина 80
фута35, измерени от споменатата предолтарна част, а относно мерния
ярд в Англия, той винаги е бил три фута. И според това споразумение,
посоченият Уилям Хорууц се задължава също да изпълни изцяло
всички изкопни работи за строежа на новия църковен кораб: да
направи изкопите за своя сметка, както и да изгради каменните
основи толкова здрави, колкото трябва да бъдат, под наблюдението
на майстори от занаята. Също материалът за това да бъде осигурен
от него и за сметка на нашия господар, както изисква тази задача.
И към този кораб трябва също да има странични крила, за които
да изкопае и положи основи по начина, посочен по-горе, а тези крила
да отговарят на височина и ширина на тези на предолтарната част и
на височината на новия главен кораб. Основите на централния кораб
и на двете странични крила да бъдат изградени от груб камък, над
който да бъдат положени каменни плочи; а от тази настилка нагоре
останалата част от стените на главния кораб и крилата, по цялата им
дължина до предолтарното пространство трябва да бъде от правилно
изсечени дялани камъни от външната страна; вътрешната част на
стените трябва да бъде от груб камък с изключение на плоските ка­
мъни, от които ще бъдат направени подпрозоречните первази, както
и на колоните и на капителите, върху които ще стъпват пандантиви-

35 Около 30 метра.
148
те36, и всички те трябва да бъдат изградени с облицовъчен камък,
работейки добре и честно, и както трябва да бъде.
... А на северната страна на църквата гореупоменатият Уилям
Хорууд трябва да изгради портал, който да бъде облицован отвън с
полиран облицовъчен камък, а отвътре - с груби каменни плочи с
дължина дванадесет фута37 и широки колкото подпорните стени на
главния кораб, а по цялата височина на страничното северно крило,
с подходящо осветление от всяка страна и с квадратен парапет най-
отгоре.
А от южната страна на църквата, която гледа към манастир­
ската обител, трябва да има друг портал, който да граничи и да е
срещу портата на манастира, и този портал да бъде толкова широк,
колкото позволяват контрафорсите, а на височина да бъде приблизи­
телно между тази на църковния [портал] и посочената порта на ма­
настира. И в западната част на този портал да има врата, която да е
към града, а на всяка страна да бъдат изградени толкова прозорци,
колкото е необходимо, както и квадратен парапет най-отгоре и на
височина според останалите [парапети].
...И за цялата работа, описана в този договор, господарят на
Йорк ще осигури строителен материал и транспорт, по-точно камък,
вар, листове олово, въжета, гвоздеи, стълби, дърво, скелета, скрипци,
кранове и всякакъв друг материал, необходим за тази дейност. И за
тази работа, в случай че бъде свършена добре, честно и отговорно, и
бъде приключена по начин, който е посочен по-горе, споменатият
Уилям Хорууд ще получи 300 паунда стърлинги38, които трябва да

36Пандантивът (от френск. pendenti - висящо, падащо) бил сводова

зидария с форма на вгънат сферичен триъгълник, покриващ ъгъла на квад­
ратно по план помещение при прехода към основния кръг на куполното
покритие. Може да се определи и като триъгълен изрез от сфера, който
служи за преход между стените на едно квадратно помещение и купол върху
него.
37Около 4,60 метра.
38 Общото тегло на посочената сума възлизало на 94 килограма
сребро, а по-точно почти сто килограма монети с високо съдържание на
сребро. Трябва да напомним отново, че това съвсем не била чистата печалба
на майстор Уилям.
149
бъдат изплатени в следния ред: когато приключи с изграждането на
основите на посочената църква, страничните крила, порталите и кам­
банарията, изсече и постави камъните в основите, и започне над тях
стената отвътре и отвън, както трябва да бъде, добре и точно, нека
тогава да получи шест паунда, тринадесет шилинга и четири пенса.
А когато същият Уилям Хорууд издигне дори един фут над основите,
както отвън, така и отвътре, тогава да получи сто паунда; и така за
всеки фут от посочената работа, докато бъде завършена напълно,
както трябва да бъде и както е планирана, докато стигне до върха на
кулите и до другите най-високи части на църквата, до издигането на
камбанарията и докато достигне до най-високия парапет на спомена­
тата сграда, тогава той да получи тридесет паунда стърлинги които
да му се изплатят, когато работата е напълно завършена във вид,
който е определен по-горе.
И когато цялата работа е приключена както трябва да бъде, и
както е описана в този договор между упоменатите пълномощници
и посочения Уилям, тогава майстор Уилям Хорууд да получи остатъка
от тези триста фунта стърлинги, ако все още има неизплатена и дъл­
жима към него част от сумата. А по време на цялата посочена работа
гореупоменатият Уилям Хорууд е длъжен да наема не по-малко и не
повече на брой каменоделци, зидари и други работници, отколкото
числото предписано му и определено от тези, които ще бъдат назна­
чени от господаря на Йорк за управители и надзорници на посочения
строеж.
Frisch, Т. G. Gothic Art 1140- с. 1450: Sources and Documents.
University ofToronto Press, 2004, pp. 139-141.

Експертиза за състоянието на катедралата в Шартр,

1316 г.
Долният текст представя детайлно описание на дефектните и оста­
рели елементи и места в конструкцията на катедралата в Шартр, установени
след проверка от група майстори. Документът дава представа за трудностите
и огромните разходи на труд и средства не само по строителството, но и по
поддържането на тези величествени сгради. Трудът на упоменатите в
документа майстори бил ценен високо и те били сред най-добре платените
специалисти на своето време. Само за въпросния оглед и свързания с това
труд и разходи всеки от тях получил по 20 парижки ливри.

150
 В годината 1316, в четвъртъка след Рождество Христово, беше
направен следният доклад за дефектите на църквата от майстори,
наети от управителното тяло, за да установят проблеми и недоста­
тъци. Докладът за откритите дефекти, изготвен от наетите за това
майстори...посочи следните неща:
Уважаеми господа, ние установихме и Ви докладваме, че че­
тирите арки, които поддържат сводовете, са здрави и в добро състоя­
ние; колоните, които поддържат ребрата на кръстовидните сводове
са също добри, какго и централната част на свода, която завършва с
ключовия камък е също здрава и в добро състояние. Смятаме, че ще
е необходимо да се разгради по-малко от половината от свода до
мястото, където може да се види какво трябва да бъде ремонтирано.
Ние също съветваме скелето да бъде преместено над... големия
витраж39. Това скеле ще предпази преградата в църквата между нефа
и олтара, какго и хората, които минават под него, а също ще бъде
твърде полезно когато се изграждат каквито и да е други скелета и
платформи, подходящи и удобни за работа по свода.
Тук са посочени дефектите, които съществуват в църквата на
нашата Дева в Шартр, такива, каквито са установени от майстор
Пиер де Шеле - главен архитект на катедралата в Париж40, майстор
Никола де Шоме - майстор на негово величество нашия крал41, и от
майстор Жак де Лонгимо—майстор-дърводелец и съдебен заседател
в Париж, какго и в присъствието на монсеньор Жан де Реат - каноник

39 Витражът е голям прозорец в готическите катедрали, остъклен в

цветно и художествено изработено стъкло. Най-често витражите представят
декоративни елементи или библейски фигури и сцени.
40 Пиер де Шеле бил главен майстор и архитект на катедралата в
Париж през първите две десетилетия на XIV в., но също и майстор на редица
светски и църковни постройки в близките до Париж бургове (magister
civitatis et subwbii Parisiensis). Най-вероятно той наследил прочутия майстор
Жан де Шеле, който също работил по строителството на катедралата в
Париж.
41Никола де Шоме бил роден и се обучил в занаята в Северна Фран­
ция, но името му се появява в документи, свързани със строителство на
катедрали в централните части на кралството като тези в Санс и в Мо в
периода 1319-1326 г.
151
на Шартър и родом от Италия, майстор Симон Дагуон - майстор,
участвал в построяването на катедралата [в Шартр], майстор Симон
Дърводелеца, майстор Бертхост, както и заклети свидетели при строи­
телството на тази катедрала и отговарящи пред декана на катедрал­
ното настоятелство.
Първо, ние прегледахме централната част на свода; тук са необ­
ходими ремонтни работи и ако не се извършат в близко време, опас­
ността ще бъде голяма.
Също така, ние инспектирахме контрафорсите, които поддър­
жат сводовете; местата на свързване трябва да бъдат измазани с хоро­
сан и заздравени, и ако това не се направи скоро, може да се случи
голяма повреда.
Също така, има две колони, опрени в кулите, които се нуждаят
от ремонт.
Освен това, необходимо е да се ремонтират колоните, носещи
галериите, които са над главните двери, а също така препоръчваме
да бъдат укрепени и еркерите, които поддържат това над тях. Такова
укрепване може да се направи, стъпвайки върху основите и укрепвай­
ки ъгловата колона, а от друга страна - да стъпи там, където има
свободно място в основната конструкция. И то трябва да бъде изгра­
дено в такъв размер, че да може да намали напрежението; това трябва
да бъде направено на всички места, където е преценено. В допълне­
ние ние огледахме добре и обяснихме на майстор Бертхост как може
да работи по статуята на Магдалена... без да я премества.
Също така, ние огледахме голямата кула и установихме, че се
нуждае от ремонт поради лошото си състояние, тъй като един от
панелите от едната страна има голяма цепнатина и се руши, а един
от финиалите42 е счупен на парчета.
Също така, порталите имат дефекти по фронталната си част.
Покриващият ги материал е износен и изтънял и ще бъде добре, ако
се прокара метална пръчка във всеки еркер с цел да го укрепи и
поддържа, и това ще бъде мъдро решение, за да се предотврати съ­

42 Филиалът е декоративен елемент в архитектурата на покриви

Често използвани в готическата архитектура, финиалите завършвали остро-
върхите покриви с издължени, копиевидни и стреловидни форми.
152
ществуващата опасност. Ние също установихме, че за доброто на
църквата първото скеле трябва да бъде преместено над витража, за
да може да се работи по централната част на свода.
Освен това, за доброто на църквата, огледахме покривната кула
върху която има поставен високо ангел. Тя е съвсем изгнила и е невъз­
можно да се свърже с кулата на главния кораб, тъй като последната
е повредена на мястото, където се свързва с дървената конструкция...
Ако това трябва да бъде ремонтирано добре, нужно е да бъде под­
силена дървената конструкция на полупокрива; тогава ангелът може
да бъде поставен върху нова греда. Голяма част от дървения материал
на това място трябва да бъде подменена и да бъде използвана на
някое друго място.
Също така, дървената конструкция, носеща малките камбани,
не е подходяща, тъй като е от дълго време и е остаряла. Носещата
дървена конструкция на големите камбани също е в лошо състояние
и трябва да бъде ремонтирана без отлагане.
Също така, четири от снадките на греди на гребена на покрива
трябва да бъдат подменени, тъй като понастоящем са изгнили от
единия край, или пък да бъдат надлежно ремонтирани, в случай че
катедралното настоятелство не желае да ги подмени изцяло какго
ние предложихме на вашите майстори.
Frisch, Т. G. GothicArt 1140 —с. 1450: Sources and Documents.
University of Toronto Press, 2004, pp. 59-61.

Строителството на катедралата в Милано, 1392 п

Представеният откъс от документ разкрива подробности около на­
чалния етап от строителството на Миланската катедрала- един от най-ярките
образци на така наречената италианска готика. Дългият период на поли­
тическа нестабилност в земите на Ломбардия след средата на XII в. довел
до частична загуба на архитектурни традиции, но през 1386 г. в Милано
били положени основите на нова катедрала. В следващите три години мест­
ни италиански майстори изградили основите, а през 1391 г. в Милано
пристигнал германският майстор и архитект Хайнрих Парле, който бил нато­
варен със задачата по същинското изграждане на храма. Настоящият откъс
представя част от публичното обсъждане на строителството между Хайнрих
и неговите италиански колеги, положили основите.

153
 В присъствието на всички майстори, посочени по-долу:
Всички [тези] се събраха в общата зала на строителите на Ми­
ланската църква43 за да обсъдят множество съмнения относно рабо­
тата по тази катедрала, и които са представени по-долу, като към
всеки въпрос има отговори и свидетелски показания на всички тези
майстори, с изключение на майстор Хайнрих, който въпреки даде­
ните отговори за изясняване на проблемите, не се съгласи с тези
твърдения44.
[1.] Въпрос: Дали задните, страничните части и тези вътре в
постройката, по-точно при кръстосването на двата основни кораба
и другите второстепенни колони, имат необходимата здравина?
Отговор: Беше обсъдено, отговорено и потвърдено с клетва и
по съвест, че посочените [носещи части] могат да издържат дори
по-голяма [тежест], било цялостно, било като отделни части.
[3.] Въпрос: Дали тази църква, която не е съобразена с пропор­
циите за издигане на кула45, трябва да се издигне в квадрат или в
триъгълник46?
Отговор: Беше заявено, че тя трябва да се издигне в триъгълник
или в триъгълна фигура, и не повече.

43В началото на строителството била изграждана постройка или пост­

ройки, които да подслоняват майсторите, чираците и калфите при почивка,
лошо време, както и в конкретния случай - за общи събрания с цел ре­
шаване на важни въпроси. Не бива да забравяме факта, че само строи­
телството на основите отнело три години. Този факт обяснява напълно нали­
чието на подобни сгради и помещения, които явно се намирали в
непосредствена близост до самия строеж.
44 На това събрание присъствали четиринадесет майстори, включи­
телно Хайнрих Парле. Тук са представени само част от въпросите и
отговорите, касаещи основната конструкция и носещи части, а самият де­
бат бил далеч по-обстоятелствен и продължителен.
45 Става дума за пропорции при издигане на висока постройка, при
която височината е много по-голяма от ширината.
46 Това всъщност означава различни пропорции между основите и
височината. Квадрат означава по-вертикална, а триъгълник - по-хоризон-
тална конструкция.
154
 [4.] Въпрос: На колко брачисб1височина трябва да се издигнат
колоните, които поддържат основния и пресечния кораб?
Отговор: Беше заявено, че тези колони, включвайки основите
и капителите, трябва да се издигнат до 40 брачиа4748 и не повече.
[5.] Въпрос: Колко брачиа трябва да бъдат полуксяоните, които
ще бъдат издигнати в стената над големите колони и ще достигнат
до сводовете и арките, които ще стъпят на тях, и колко брачиа трябва
да бъдат високи сводовете, които ще се издигнат над тях?
Отговор: Беше обсъдено и посочено, че полуколоните трябва
да бъдат дванадесет брачиа49 [високи], а сводовете на главния кораб
трябва да бъдат издигнати в триъгълник, което прави общо двадесет
и четири брачиа50.
Frisch, Т. G. Gothic Art 1140- с. 1450: Sources and Documents.
University of Toronto Press, 2004, pp. 144-145.

Строителството на катедралата в Милано, 1401 г.

Този документ предоставя допълнителна информация за
строителството на катедралата в Милано и отново отразява съмнения на
външен майстор-архитект относно конструкцията и здравината на строящата
се катедрала. Следващите редове са част от писмен запис на становището
на френския майстор Жан Мино от 25 януари 1401 г. Какго този, така и
предходният документ свидетелстват за съществени разминавания и дъл­
боко неразбиране между италианските и другите майстори от Германия и
Франция, което показва не само очевидните разлики в мерките, но и в основ­
ни принципи на планиране и изграждане на големи църкви на юг и на север
от Алпите. В интерес на истината, трябва да посочим, че съществените
разминавания между тях били и заради различните видове камък, с които
работели, както и вероятно заради различните спойващи разтвори и скре-
пящи техники. Фактът, че Миланската катедрала съществува и в наши дни
доказва правотата на италианските майстори, които следвали свои традиции
и техники на строителство, и никога не възприели изцяло френско-немския
готически стил и технологии.

47 Брачно (от лат. bracchium) била италианска мярка за дължина,

варираща между 66 и 68 сантиметра.
48 Около 26-27 метра.
49 Около 8 метра.
50 Около 16 метра.
155
 Майстор Жан Мино се обърна към нашите достойни господари
на проведения работен съвет в Миланската църква с уважение и от­
кровено, че той е посочил в писмена форма навсякъде и пред другите
майстори недостатъците на упоменатата църква, като повтаря и
заявява, че всички контрафорси около църквата не са достатъчно
здрави и не могат да издържат тежестта, която ляга върху тях, тъй
като във всеки случай те трябва да бъдат тройно по-дебели от колони­
те във вътрешността на църквата.
На това майсторите отговориха по следния начин:
Относно първото твърдение, те казват, че всички контрафорси
на посочената църква са здрави и подходящи да носят тази и дори
многократно по-голяма тежест поради много причини, тъй като едно
брачно от нашия мрамор и saritium51 са толкова здрави колкото две
брачна френски камък във френската църква, която той [Жан Мино]
дава като пример на посочените майстори.
И те казаха, че поради тази причина посочените подпорни
стени са един и половина пъти размера на колоните от интериора на
църквата, че са здрави и правилно планирани, и че ако бъдат удебе­
лени, те ще затъмнят вътрешността на църквата поради своята про­
екция, също като при църквата в Париж, където има контрафорси от
типа на тези на майстор Жан [и могат да се посочат още мотиви, че
такива биха били препятствие, а не необходимост].
Освен това, той [Жан Мино] каза, че четирите кули, които са
започнати с цел да поддържат кулата при кръстосването на двата
основни кораба, нямат никакви основи, нито колони способни да ги
поддържат, и ако църквата бъде изградена с тези кули в това поло­
жение, тя със сигурност ще рухне. А относно претенциите, които
бяха отправени от някои неуки хора, със сигурност в необуздан гняв,
че островърхите сводове са по-здрави и оказват по-малък натиск в
сравнение с полукръглите, и такива относно други неща, които бяха
предложени повече на думи, отколкото на дела, това е лошо. И също
беше казано, че науката геометрия не би трябвало да има място в
тези неща, тъй като наука и изкуство били различни неща. На това

51 Местен вид твърд камък, който бил използван в основите и за

граждане на елементите, които били облицовани с мрамор.
156
посочения майстор Жан отвърна, че изкуство без наука не струва
(ars sine scientia nihil est), и че няма значение дали сводовете са остро-
върхи или полукръгли, а е важно това дали имат стабилни основи, и
независимо от това какъв тип са, те имат голямо тегло и оказват
силен натиск.
Frisch, Т. G. GothicArt 1140 - с. 1450: Sources and Documents.
University of Toronto Press, 1987, pp. 145—147.

157
 РАЗДЕЛ ТРЕТИ
СРЕДНОВЕКОВНИТЕ
УНИВЕРСИТЕТИ

Университетът е сред най-значимите и уникални явления в

средновековната епоха. Въпреки съществуването на елитни училища
и школи в други райони като Византия и мюсюлманска Испания,
именно в Западна Европа се появили първите структури на бъдещите
университетски общности, които в продължение на няколко века из­
градили основите на съвременното университетско образование. Кои
са предпоставките, обусловили появата на тази толкова жизнена
институция?

1. Християнската религия и познанието. Образованието

до края на XI век
Една от основните черти на средновековната култура е нейният
писмен характер. На мястото на културата на устното предание, през
Средновековието се появила нова идея - тази за научния труд. Из­
граждането на култа към словото и към писмеността създал добри
предпоставки за предаване на точни знания от едно поколение към
друго и от една епоха към друга. Важно място в богослужебния култ
и в живота на населението заели проповедите и молитвите, а чрез
тях християнските текстове били издигнати в култ. По този начин
християнството поставило на преден план словото и неговото пис­
мено изражение, внушавайки идеята, че словото е божи дар и път
към Бога: „ В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог
беше Словото. ’п. В този смисъл стремежът към Бога се обвързал
пряко с четенето и интерпретирането на Библията. Така се зародила1

1Евангелие от Йоан, Гл. 1, 1.

159
нова религиозна култура, различаваща се съществено от античната
религиозност. Появило се схващането, че животът е постоянно уче­
ние, приближаващо вярващия до Бога, че всеки християнин е преди
всичко ученик на Бога, който трябва да открие истинския път чрез
познанието на свещените текстове. В резултат от това се зародила
появила нова наука - екзегетша, която била посветена на тълкува­
нето на свещените текстове, а средновековните философи интрепре-
тирали тези текстове и проповядвали, стъпили на тази основа.
Тази тенденция се развила в средата на зараждащите се мона­
шески общности в Западна Европа, които възприели устава на св.
Бенедикт и правилото “ 0 m et lab ora” („Моли се и работи”). Това
напътствие довело до точно разпределяне между времето в служба
на Бога и времето за работа, която била не само физическа. За някои
монаси тя била свързана с упорит труд по преписване на текстове и
книги в средновековните манастирски скриптории2. По този начин
манастирите в католическа Европа се превърнали в пазители и раз­
пространители на ръкописи, книги и в цялост - на писменото позна­
ние. Именно тази манастирска и църковна книжовна култура способ­
ствала в голяма степен какго за развитието на образованието чрез
манастирски и катедрални училища, така и за появата на среднове­
ковния университет.
Образователно-поучителната същност на средновековната
християнска култура се появила още в късните римски векове. В
епохата на ранното християнство мнозина антични автори приемали
Христос като основател на школа, като учител. Според Лукиан Хрис­
тос бил софист, а според Паладий - архипастир, архиучител и архисо-
фист. През Ранното средновековие учението и учителстването се об­
вързали още по-силно с християнската идеология и с църковната
организация, която започнала да налага определени норми на йерар­
хия и вътрешна дисциплина. Дисциплината била възприемана като
форма на организация на знанията, като учебен предмет; и като форма
за контрол от страна на учителя над дейността на ученика. В това

2 Скрипторий, скрипториум (от лат. scriptorium) били нарич

специалните помещения, където били преписвани ръкописи. Скрипториите
се появили през VI-VH в. в манастири в Южна Италия, Франция, Испания
и Ирландия.
160
отношение за пример послужили както църковно-манастирски, така
и светски модели. От една страна, израстването във всеки занаят и
професия се осъществявало чрез продължително обучение, т.е. уче­
ние, при което ученикът започвал като чирак, израствал до калфа и
най-накрая до майстор. Тази корпоративна система се крепяла на
два основни стълба: дисциплина и бавно и методично усвояване на
знания и умения. От друга страна, Църквата също изградила подобни
форми на вътрешна организация, сред които изпъкват най-вече
манастирските общности. Приемайки основно членове от селските
и градските среди, тези общности започнали да насърчават прила­
гането на техните знания и умения, придобити в светския живот,
както и предаването на тези знания и умения на останалите братя, и
дори на околното население. В този смисъл както корпоративно-
гилдейските, така и манастирските общности прилагали системати­
зирани форми на преподаване, усвояване и прилагане на знания и
умения, т.е. на основна житейска и религиозна образованост.
Епохата на Ранното средновековие представя редица примери
за поява и използване на дидакгически пособия като учебници, ком­
пендиуми3и енциклопедии. Един от ярките примери за това са дидак­
тичните материали, съставени от монаха Алкуин (735-804), чието
име се свързва с така наречения Каролингски Ренесанс, и който огла­
вявал в различно време три известни схоли: тези в Йорк, в Аахен и в
Тур. Трябва да подчертаем, че учебникът на Алкуин бил предназ­
начен за сина на Карл Велики - Пипин, т.е. той не е показателен за
методиката и нивото на обичайното образование от това време.
Новото християнско образование в средновековна Западна Ев­
ропа било повлияно и от идеите и творчеството на Боеций (ок. 480-
524), който положил основите на схоластичния метод на познание и
дал латински еквиваленти на древногръцките философски категории.
Именно Боеций осъществил първото разделение на светското знание

3 Компендиум (от лат. сотрето - сравнявам, балансирам). Яр

пример за компендиум е самата Библия, която е сбор от множество текстове,
пророчества и откровения писани в дълъг период от време. Популярните в
средновековието бестиарии, представящи животни и факти за историята и
същността на природата са също форма на средновековен компендиум.
161
 в седем така наречени свободни изкуства, разделени на тривиум и
квадривиум. По същество това било разделение на хуманитарни
дисциплини като граматика, риторика и диалектика (тривиум), и на
природно-научни, като геометрия, аритметика, астрономия и музика
(квадривиум). Самият Боеций се занимавал с науките от квадривиума
и до нас са достигнали негови трактати по аритметика и по музика.
Според същия, изучаването на квадривиума помага за развитието
на ума, приучава към логическо мислене, развива и усъвършенства
философските науки, и води до разгадаването на божествената
мъдрост. Ето защо можем да отбележим, че именно творчеството на
Боеций придава философско-съзерцателен характер на средновеков­
ното образование. Това се изразява във факта, че дори приложните
науки като аритметика, геометрия и астрономия били обвързвани с
религиозната философия. Разбира се, в епохата на Високото сред­
новековие тази връзка била разкъсана и се появили наченките на
тенденции за самостоятелно развитие на природните науки. Друг
характерен пример за прилагането на тези дисциплини можем да
открием в строителството на средновековните катедрали, където
аритметиката и най-вече геометрията имали практично приложение,
въпреки религиозната форма и обвивка.
Значително влияние върху средновековното образование ока­
зал също Флавий Аврелий Касиодор (ок. 490 - ок. 585), който смятал,
че светските науки са пътят за развитие на това, което е загатнато в
Божественото откровение. За разлика от Боеций, Флавий Аврелий
бил по-систематичен и по-ясен, като разработил схема и модел за
обучение на клириците и го приложил на практика. Според него пре­
имуществена роля в това обучение трябвало да играе тривиумът,
което по същество е поставяне на основни познания, придобивани
чрез граматиката, риториката и диалектиката, като начало и като
първа степен в един цялостен процес на образование. По този начин,
още през V—VI в., в Италия започнало формирането на нов тип хрис­
тиянска култура, съществена част от която било образованието на
клириците.
Следващият етап в еволюцията на средновековното образова­
ние бил очертан от общият подем в земите на франките през V III-
IX в. Издаденият през 787 г. „Капитуларий за науките” дал силен
162
тласък за появата на схоли във всеки манастир и епископски център,
като централно и най-високо място в тази нова система заемала при­
дворната схола в Аахен. Това довело до една елитарна по своята
същност общност от високообразовани личности - така наречената
Академия на Карл Велики, където се изнасяли лекции, водели се
спорове и се устройвали пирове. Истински доайен на тази общност
бил Алкуин (735-804), наричан още Флак в чест на Хораций Флак.
Както посочихме и по-горе, Алкуин систематизирал учебните дис­
циплини по следната схема: първоначално обучение по латински
език, последвано от изучаване на седемте свободни изкуства и като
венец на цялостното обучение - изучаване на богословие. Във връзка
с това Алкуин съставил учебник по дисциплините от тривиума, ком­
пилирайки Марциан Капела и Боеций, и излагайки съдържанието
под формата на диалог между учител и ученик с въпроси и отговори.
В интерес на истината неговият учебник по граматика бил използван
дълги векове до Късното средновековие. Учебникът по риторика и
този по диалектика били във вид на диалог на Алкуин с владетеля
Карл Велики.
Трябва да отбележим също, че най-голямото постижение на
Каролингския ренесанс в рамките на средновековното образование
било развитието на системата за преподаване на елементарна грамот­
ност, както и силния акцент върху обучението по латински език още
в първия етап от образованието на клириците. Това способствало за
изграждане на ясна и практична система за усвояване на говорим и
писмен латински език, което довело до две важни предимства: на­
гласа и умения за системно усвояване на знания и разширяване на
мирогледа и кръгозора на общуване. Чрез владеенето на латински
език била изградена една наистина международна църковна органи­
зация, в рамките на която се осъществявало интензивно движение
на клирици и обмен на книги и идеи.
Друга значима средновековна фигура, свързана с образова­
нието, е Рабан Мавър (784-856) - абат на манастира Фулда и епископ
на Майнц. Според него, науките се делели на две части: божествени
и човешки. Към първата категория Рабан Мавър причислявал основ­
но богословието, което било полезно за човека, а към втората-всички
163
останали, сред които той виждал някои вредни като мантика4 и астро­
логия, и някои по-полезни като седмте свободни изкуства (тривиума
и квадривиума). Също така, Рабан Мавър смятал, че книгите на
езическите писатели могат да бъдат ползвани като извор на знания,
в които прозира Божествената мъдрост. Всички тези автори, идеи,
нововъведения и учебници довели да изграждането на широка мрежа
от схоли, в които господствал християнският дух и философия, но в
които намирали място и редица антични автори и идеи. Така след IX
век се появили няколко типа училища.
На първо място трябва да отбележим манастирските схоли,
които бивали два вида: вътрешни, които обучавали послушници, под­
готвящи се за монашески обет и служба на Бога, и външни, в които
се обучавали деца и младежи от средата на миряните. Освен манас­
тирските, след края на X век се утвърдили и така наречените кате­
дрални схоли, които най-често били свързани с епископските цен­
трове в Западна Европа. Подобно на манастирските, те също осъ­
ществявали две дейности: обучение на бъдещи свещеници и обуче­
ние на миряни - основно деца и младежи от занаятчийски и търгов­
ски семейства. Като трети тип схоли в края на първото хилядолетие
се появили и градските училища, които също били тясно свързани с
църквата, тъй като в тях преподавали клирици, но се устройвали в
сгради и помещения, които не били собственост или под контрола
на Църквата5. Както външните манастирски, така и градските схоли
били посещавани основно от ученици на възраст между седем и
петнадесет години, но образованието в тях било по-повърхностно в
сравнение с вътрешните манастирски и катедралните схоли. По­
следните прилагали сериозна подготовка по латински език, след­

4Мантика (от старогр. μαντική, μαντευτική - пророчески дар, из­

куство за прорицание). Според античните хора, бъдещето можело да се
предскаже по множество знаци чрез гадания и пророческа дарба. Манти-
ката преминала в Ранното средновековие като силна антична традиция, но
скоро влязла в дълбок конфликт с новата християнска идеология.
5Този трети тип схоли могат да бъдат сравнени е килийните училища
в българските земи до 30-те и 40-те години на XIX век. Както горепосо­
чените, така и част от килийните училища се намирали извън манастира
или църквата, но обучението било осъществявано от свещеници.
164
вайки методиката на Алкуин. Успоредно и след латинския се изуча­
вали четене, смятане и църковно песнопение, след това граматика с
четене на популярни автори, какго и изучаване на елементи от остана­
лите седем свободни изкуства. Най-способните и ученолюбивите
получавали възможност да бъдат обучавани индивидуално в дебрите
на богословието. В цялостния процес на обучение били ползвани
учебници на Алкуин, Беда Достопочтени, Исидор от Севиля, Боеций,
Марциан Капела, Донат и др. Учениците се учели да ги коментират,
а с цел улесняване на работата с текста, в полетата имало изписани
глоси - преводи на латински думи и термини. Въпреки че образова­
нието следвало християнските религиозни догми, в тези схоли били
използвани широко антични автори като Катон, Вергилий, Плавт,
Цицерон и др. Към текстовете с по-високо ниво на трудност спадали
Вергилий, Хораций, Овидий, Салуст и др. Част от обучението включ­
вало също писане на съчинения на латински в прозаична и в стихо­
творна форма. За разлика от латинския, гръцкият език бил слабо
популярен и в схолите ползвали само гръцката азбука, определени
думи, символа на вярата, молитви и литургии.
За разлика от селските райони, където също имало подобни
училища, в които се получавала елементарна грамотност, в градовете
обучението било на по-високо ниво. Този църковен монопол над учи­
лищата приключил в средата на ХШ в . Какго беше посочено, първите
градски училища се появили в енорийските църкви, като най-често
самият енорийски свещеник обучавал учениците. Понякога обаче,
те посещавали енорийското училище, но учителят бил светско лице.
Колкото по-голям бил градът и колкото повече енории включвал,
толкова по-голям бил и броят на училищата. В старите градове, които
съществували преди ХП век, Църквата и свещениците запазили сил­
ното си присъствие и влияние върху енорийските училища, но в ново­
появилите се градове тези училища имали предимно светски харак­
тер и били извън контрола на Църквата. Освен това броят на учили­
щата във всеки град бил много различен. В Щралзунд например,
който получил градска харта в 1234 г., след половин век съществували
две училища, които се намирали в две църкви, но през 1319 г. градът
придобил право на наставничество над всички енорийски църкви, с
което училищата приели напълно светски характер. Подобна била
165
ситуацията във Висмар и Рощок. Броят на училищата бил твърде
различен: многобройният Любек имал по-малко училища в сравне­
ние с останалите градове на Ханзата в Германия, а училищата в
Брунсвик били двойно повече от тези в Хамбург, макар че двата града
били съпоставими като население.
Въпреки че началното образование се осъществявало на ла­
тински, говоримият език се използвал също доста широко в обуче­
нието. Ранните градски училища предлагали елементарно образова­
ние по-малко на брой предмети и дисциплини, докато катедралните
училища били на по-високо ниво, като преподавали свободните из­
куства и били ориентирани основно към философско-теологични
познания. Децата на търговците били обучавани в четене, писане и
смятане, но това се осъществявало субективно, в зависимост от зна­
нията и подготовката на учителя, тъй като не съществували задължи­
телни програми, нито пък установена и задължителна методика. Все
пак, в началото на ХШ в. някои градски управи започнали да привли­
чат главни учители, чиято задача била да наблюдават и контролират
енорийските учители. В по-малките градове тази задача изпълнявал
свещенослужител. През XV в. тенденцията за обучение както на мом­
четата, така и на момичетата от средните и по-заможни градски
семейства се превърнала в утвърдена практика. Често обучението в
тези градски училища било последвано от практически стаж, в който
младежите помагали в търговията и продажбата, осъществявана от
техните семейства. Градските училища били посещавани най-често
от деца от търговски семейства, докато тези от занаятчийски про­
изход били по-малката част от учениците. В Късното средновековие
обаче, процентът на учениците от занаятчийски семейства се увели­
чил. Лондонските статути от XV в. например налагали задължителна
грамотност за чираците в градските гилдии.
Друга ясна тенденция в градското образование в късносред-
новековна Европа е налагането на говоримите езици, използването
им в писмена форма и постепенното изместване на латинския език
и писменост. Това позволило броят на обучаваните да бъде увеличен
многократно. Джовани Вилани свидетелства, че през 1338 г. в град­
ските училища на Флоренция се обучавали между 8000 и 10 000
момчета и момичета. Броят най-вероятно е преувеличен, но все пак
166
говори за висок процент на грамотност. Образованието в тези учи­
лища започвало на възраст между 5 и 7 години, но за разлика от
момчетата, които продължавали, момичетата често напускали учили­
щата след придобиване на елементарна грамотност. Момчетата про­
дължавали с четене на нотариални актове и с елементарна арит­
метика. Второто ниво на обучение в градските училища в италиан­
ските градове започвало след 8-10-годишна възраст, като включвало
басните на Езоп, преводни латински литературни творби, „Божест­
вена комедия” от Данте и „Декамерон” от Джовани Бокачо. С мо­
рални цели били изучавани и рицарски романи и поеми. Тези нала­
гащи се вече програми за обучение включвали още творби на Цице-
рон и Аристотел. Това второ ниво на образованост имало светски
характер и в Германия, Англия и Фландрия. В Антверпен например
броят на градските училища през XV в. достигал 200, като някои от
тях най-вероятно били частни и обучавали деца от най-богатите
градски фамилии.
Дисциплини като аритметика и геометрия били изучавани на
по-високо ниво в университетите, но от теоретична, а не практическа
гледна точка и приложение. Университетът в Оксфорд например
предлагал бизнес обучение през ХШ в., но то било насочено основно
към търговска кореспонденция, организиране и управление на тър­
говски кантори, а не към практическа аритметика и счетоводство.
Ето защо практическата аритметика и счетоводството се развили
извън университетите, първоначално в Италия, а по-късно и на Север.
Това обяснява защо едни от най-престижните висши училища за
бизнес и икономика не носят титлата университети, а училища или
академии. През 1338 г. например във Флоренция имало 6 счетоводни
училища, през 1648 г. в Нюрмберг те наброявали 48. Програмите в
тези училища се базирали на практическа аритметика, алгебра и
геометрия, както и на учебници по търговска аритметика, предста­
вящи примери и задачи за обикновено и двойно счетоводство.
Всичко това показва важната роля на градските училища в
израстването на градското съсловие и на средновековния град като
значим стопански, образователен и културен център. Именно тези
училища подготвяли голяма част от желаещите да продължат своето
обучение в средновековните университети, а от друга страна, довели

167
до откъсването на зараждащото се университетско образование от
пълния контрол и опека на Църквата и нейните авторитети. Казано
по-ясно, голям брой студенти били с градски произход и притежавали
знания, придобити в подобни градски училища. Ето защо те пренесли
своите възгледи, дух и нагласи в появяващите се университети. По
този начин се получило своеобразно преплитане и взаимно влияние
между светски и църковни принципи и практики, а в течение на ве­
ковете първите надделели.
На следващо място можем да отбележим важната роля на кни­
гите и библиотеките. Отправна точка в натрупването на книжно бо­
гатство изиграл Каролингският Ренесанс, а тази вълна била подета
от разпространяващата се мрежа от манастири. Съзнавайки високата
духовна стойност, а вероятно и с усет за бъдещата материална стой­
ност на античните книги и ръкописи, още през IX и X век редица
абати и епископи започнали да събират различни стари ръкописи в
манастирски и епископски библиотеки. Сред тях бил и Гримуалд,
абат на манастира „Сен Гален”, който бил прочут с богатата си колек­
ция. Тази слава и удивление били свързани с универсалната стойност
на книгата и на писменото познание в християнския свят. От една
страна, притежанието и ползването на книги било възприемано като
път на приближаване до Бога и до спасението, а от друга книгата
имала висока цена поради редица обективни причини. На първо
място, в Средновековието ценните книги били изработвани от пер­
гамент6, който бил скъп материал, а в допълнение написването, най-
често преписването на книга отнемало продължително време, поня­
кога година и повече, и ангажирало не само един или няколко препис­
вани, но често и майстори на изображения и миниатюри. Всичко

6 Пергаментът е материал върху който се изписвали текстове.

бил приготвян от животинска кожа, най-често козя или овча. Наименова­
нието му идва от античния град Пергам, където бил открит през III в.пр.н.е.
Пергаментът бил широко използван в Ранното и Високото средновековие
за изготвяне на грамоти, харти и книги, но след ХП век, в употреба започнала
да навлиза и хартията. Макар и по-нетрайна, тя конкурирала пергамента
тъй като била с по-ниска цена. Именно използването на пергамента е сред
основните предпоставки за оцеляването на множество средновековни
ръкописи до наши дни. Съхраняван при подходящи условия, пергаментът
168
това превръщало книгата в изключително ценен предмет както от
религиозна, така и от чисто финансова гледна точка. Много известни
църковни фигури като например епископ Херберт призовавали да
бъдат четени не коментариите към известни антични автори като
Аристотел например, а творческите съчинения на този известен анти­
чен философ. В допълнение, през X и XI в. в Западна Европа започ­
нало да прониква арабското културно влияние, което довело до пре­
откриването на важни антични автори и съчинения, преведени преди
това от гръцки на арабски.
През XI и началото на ХП век в средновековна Европа започ­
нал общ демографски и стапански подем. Резултатът от това бил
повече от осезателен: били колонизирани нови, пустеещи дотогава
вътрешни територии, появили се нови градове, а търговията на близ­
ки и далечни разстояния придобила нови, по-мащабни размери. В
резултат от всичко това се появило силно търсене на повече и по-
задълбочени познания в областта на аритметиката, геометрията, гео­
графията, медицината и правото. Така се появили нови схоли като
тази по медицина в Салерно, както и юридическите схоли в Болоня
и Падуа. Градовете създали нов вид учебни заведения - цехови и
гилдейски схоли, които имали за цел даване на повече светски знания,
свързани със занаятите и търговията. Възраждането на римското
право било пряк резултат от стопанския подем, демографския взрив
и неизбежните социални промени. Нарасналото население, новите
градове, активното производство и търговия довели до потребност
от прилагане на римското частно право, както и до остра нужда от
повече нотариуси и съдии. Не бива да забравяме и Църквата, която
се нуждаела от все повече и по-добре образовани кадри, които тряб­
вало да обгрижват увеличилото се население. В резултат от всичко
това се стигнало до появата на първите университетски общности.

с изключително траен и ярък пример за това са много ръкописи, които дори

в наши дни се намират ако не в отлично, то в задоволително състояние,
въпреки изминалите шест, седем, осем и повече столетия.
169
 2. Поява и същност на средновековните университети
Средновековният университет бил продукт на западноевро­
пейската средновековна християнска цивилизация. В известен сми­
съл негови предшественици били някои образователни институции
от Античността като Атинската философска школа от IV в.пр.н.е,
юридическата школа в Бейрут от III—VI в. и Магнаурската школа в
Константинопол (424-1453). Тяхната организация и програма на
обучение напомнят тези в средновековните европейски универси­
тети. В Бейрут например се провеждал петгодишен курс на обучение,
включващ няколко цикъла, а в Константинополската школа били съ­
брани известни учители по граматика, риторика, философия и право.
Въпреки тези прилики, трябва да посочим и съществени различия
между тези примери и средновековните западноевропейски уни­
верситети.
Н а първо място, нито в антична Атина и Гърция, нито в ислям­
ския свят, нито в средновековна Византия, школите били свързани с
издигането на силно градско съсловие и не осигурявали свободен
достъп на неаристократичните градски прослойки до такова ниво
на образование. Освен това, за разлика от Магнаурската школа напри­
мер, средновековните западноевропейски университети подготвяли
многобройни кадри както за светско, така и за църковно поприще.
Не на последно място, фактите показват, че посочените примери
останали единични и изолирани в цялостното развитие на тези гра­
дове, държави и обширни региони, докато в Западна Европа се из­
градила истинска мрежа от университети в периода ХП-X V I в.
През ХП век в Западна Европа били в ход дълбоки помени:
кралската власт налагала все по-силно своя авторитет и влияние, а
числеността на населението, производството и търговията нараст­
вали с бързи темпове. Увеличавал се и обемът на паричното обръще­
ние, както и броят на новооснованите градове. По пътищата се дви­
жели все по-голям брой хора, най-вече търговци и поклонници, но
сред тях се забелязвали и новите фигури на пътуващите схолари.
Тези нови и странни личности били привлечени от славата на из­
вестни учители във Франция и Италия, както и от възможността да
получат знание и възможност за професионална реализация. Първо­
начално голям брой млади хора били привлечени от правото и се

170
насочвали към Болоня, където намирали известни специалисти и
преподаватели по канонично и светско право. Именно в Болоня
започнало възраждането на римското право, което се оказало крайно
необходимо в новите социални и стопански условия. Други схолари
се отправяли към Салерно, където се надявали да усвоят знанията
на практическата медицина, а трети към Шартр, където Бернар от
Шартр, Гийом от Конш и техните ученици развивали теологията и
познанията за античната поезия и история. Така Ренесансът на ХП в.
дал тласък в разпространението на рационалното познание извън
границите на теологията и се оказал важен фактор за появата на пър­
вите университети в Западна Европа7.
Тяхната поява е както резултат от значими промени в интелек­
туалната атмосфера през ХИ в., така и от реални промени в образова­
телните практики. В резултат от всичко посочено по-горе броят на
схоларите и училищата нараснал, като последните започнали да до­
биват облик на институции с очертаващи се учебни програми и степе­
ни. През 1140 г. учението на известния философ и теолог Пиер Абелар
било заклеймено от папството, а самия Абелар се оттеглил като монах
в манастира Клюни, където починал две години по-късно. По същото
време известният болонски юрист Гратиан приключил първото
издание на „Concordia Discordantium Сапопит ” известно още като
„Decretum Този сборник със закони се превърнал в основополагащ
труд за средновековното право и бил използван до 1917 г. Друг значим
учен от тази епоха е и Абелар от Бат, автор на ръководство по астроно­
мия и други познания, предназначени за бъдещия крал Хенри П План-
тагенет. Тези явления са показателни за интелектуалното оживление
и разширяващия се интерес към познанието през XII в.
Важни центрове в развитието на тези нови процеси били кате­
дралните храмове, които традиционно приютявали училища за млади
монаси. Тези катедрални и манастирски училища често притежавали

7 Ренесансът на XII в. е понятие, означаващо важни духовни и

териални промени в средновековна Европа в този период. Основата на тези
съществени промени била политическата консолидация и процесите на
централизация на централната власт в редица европейски кралства, де­
мографският ръст и стопанският подем. Терминът се появил късно и по
аналогия с по-късния италиански Ренесанс.
171
или ползвали богати библиотеки. Сред най-важните фактори, довели
до разрастването на катедралните училищ а било сравнително
лесното и безпроблемно придвижване на учениците и преподавате-
лите-клирици от едно владение или кралство в друго. На първо място,
границите били твърде условни, а освен това образованите хора
можели да общуват без проблем чрез латинския език, който из­
граждал една наистина универсална религиозна и културна общност.
Освен това, доколкото християнското учение и познание имало уни­
версален характер, т.нар. studium се възприемал също като нещо
универсално по подобие на Империята и Църквата. Не съществували
лични документи, визи и бюрократични забрани за придвижване и
временно пребиваване в друго кралство, графство, град и всичко
това улеснявало движението на преподаватели и ученици в Западна
Европа. Тези условия довели до издигането на много катедрални
училища, като едни от най-известните били в Италия.
Освен дълбоките традиции в образованието и културата, дати­
ращи още от Античността и доразвити в Каролингската епоха, силен
стимул за развитието на образованието били и църковните реформи
от XI в. Конкретен пример е епископ Теобалд от Арецо, който през
1026 г. позволил на известния монах и учител Гуидо от Арецо да
приложи своя метод с използването на непознати до този момент
ръкописи, с което бил осъществен пробив в програмата на съществу­
ващото катедрално училище. През X в. и първата половина на XI в.
ситуацията в Германия била подобна, но Отоновият ренесанс8 не
прераснал в трайна тенденция по подобие на подема в Италия и
Франция. Въпреки наличието на множество катедрални училища на
север от Алпите и на изток от Рейн, през първата половина на XI в.
все повече и повече ученици се отправяли към известните френски
училища, на първо място в Париж. Ожесточените църковни и поли­

8 Отонов ренесанс е понятие, определящо кратък период на ар

тектурен и културен подем при първите трима императори от Саксонската
династия: Отто I (936-973), Отто П (973-983) и Отто Ш (983-1002). Благо­
дарение на тяхното лично меценатство и на материалните възможности на
Църквата, в този период се появили забележителни образци на архитек­
турата и изкуството, които следвали антични и византийски модели.
172
тически конфликти в периода на борбите за инвеститура през втората
половина на XI век9 прекъснали естественото интелектуално разви­
тие в немските земи.
Именно в този период се наложил авторитетът и популярността
на френските катедрални училища. Причините за това били няколко.
На първо място, тези училища се развили на базата на традициите и
постиженията на Каролингския ренесанс и в резултат от политичес­
ката децентрализация в Ранното Средновековие. Така, благодарение
на църковната автономия и привилегии, се появили и развили ня­
колко интелектуални и образователни центъра. Още в края на X в. и
началото на XI в. в някои образователни центрове като Орлеан и
Шартр били въведени нови дисциплини в богословското образова­
ние, като се появила и нова специалност - медицина. Личен принос
за последното имал епископът на Шартр - Фулберт, който инициирал
изучаването не само на теория, но и на медицинска практика: фарма­
кология, фармация, ботаника и хирургия. Школата в Шартр се пре­
върнала в основа на истински разцвет на богословското и светско
образование през ХП в. Всичко това довело до разширяване на тради­
ционната програма и на двата блока от дисциплини - тривиум и квад-
ривиум. Още по-важно е, че това развитие дефинирало теологията
като научен клон на философията, наред с физиката и математиката.
С добавянето на логиката и механиката било осигурено поле за нови
диалектични изследвания. По този начин свободните изкуства се пре­
върнали в необходима база и отправна точка в изучаването не само
на религията, но и на светските науки.
Сред най-честите латински наименования на първите универ­
ситетски общности в Западна Европа са studium generate (много често
само studium), а по-късно се появило и universitas scholarium (поня­
кога под формата universitas magistrorum et scholarium). Най-често
тези схоли били наричани просто studium, а обучаващите се - stu-

9 Борбите за инвеститура протекли в периода XI-XII в. и предст

лявали продължителен и оспорван конфликт между реформистки настрое­
ните църковни епископи и папи и немските императори. Основната борба
била за назначаването на епископи, архиепископи и абати, тъй като тези
църковни постове контролирали значителни владения и доходи.
173
dentes. Освен studium generate, съществували още studium universale,
studium commune и studium solempne, т.е. обикновени схоли. През
XIV в. се появило и понятието alma mater (любяща майка), което
било взаимствано от каноничното право и от църковните служби.
През същия век се наложило окончателно и общото наименование
на тези всички тези studium - universitas magistrorum et scholarium.
Завършилите успешно обучението си в такъв университет имали
право да преподават във всяка част от католическа Европа (facultas
docendi ubique terrarum).
Наименованието universitas първоначално обозначавало само
общността или общностите на преподаватели и обучаеми, но често
били употребявани наименования като universitas magistrorum,
universitas scholarium или посоченото вече universitas magistrorum
et scholarium. По принцип терминът universitas бил използван в доста
по-широк смисъл. От юридическа гледна точка universitas означавал
група или общност, която разполагала със специални привилегии,
включващи свободи и имунитетни права. Най-важна сред тези при­
вилегии била автономията. Към края на XTV в. терминът universitas
започнал да се използва за определяне на автономна общност от пре­
подаватели и ученици, чийто статут бил признат и потвърден от свет­
ски или църковен авторитет. Най-често статутът на studium generate
бил потвърждаван с папска или имперска була или грамота, които
давали право на преподаване във всеки университет (licentia ubique
docendi). Много често терминът studium generate обозначавал място­
то на обучение, което първоначално не било свързано с постоянни
сгради, а само с временно наети помещения. По-късно преподавате­
лите и студентите създали така наречените колежи (collegiums), които
включвали място за живеене, столова, кухня, библиотека и учебни
помещения.

2.1. Университети във Франция

Безспорно за първи по време на появата си се приема универси­
тетът в Болоня в Италия, чието начало било поставено през 1088 г., но
специално място в този ранен период заема университетът в Париж.
Той се появил в резултат от разрастването на катедралното училище
за свещеници, тъй като нуждата от образовани светски лица била
174
огромна. Ето защо през 1127 г. епископът разрешил на многоброй-
ните учители да преподават извън тясното катедрално училище, но
в района, прилежащ до катедралните стени. Въпреки това, най-
вероятно поради битови и материални причини, някои от тях започ­
нали да преподават и на другия, т.е. на левия бряг на река Сена.
През 1200 г. крал Филип II разширил техните привилегии с кралска
грамота. Поводът за кралската намеса бил сбиване между студенти
и местни, при което няколко души били убити. Кралят наказал подбу­
дителите от двете страни, но постановил в бъдеще всички нарушения
и престъпления на universitas да бъдат разглеждани от църковен, а
не от светски съд. Тези привилегии ограничили контактите и сблъсъ­
ците между университетската общност и местните, но в същото
време възлагали отговорности за саморегулиране и самоуправление
върху universitas. В резултат от това през 1210 г. в Париж се появили
и първите университетски статути, които били прилагани от форми­
раща се университетска администрация.
Един от водещите схолари в този ранен период бил Пиер
Абелар, автор на „ Sic etNon ” (“Да и не”) - един от първите универси­
тетски учебници. Разочаровани от отношението на местните към
схоларите в Париж, както и от църковната цензура, Абелар и други
преподаватели формирали universitas като сдружение, съобщество
за елитно образование по модел на средновековните градски гилдии.
Това начинание било узаконено с булата Parens Scientiarum, издадена
от папа Григорий ЕХ през 1231. Тази була имала историческо зна­
чение, тъй като studium generate и universitas съществували и преди
това, но така за пръв път получили автономен статут. Интригуващ е
фактът, че в този ранен период един от известните преподаватели в
Парижкия университет била жена - Кристин де Пизан. Интересни
са и най-ранните писмени инструкции към новопристигналите сту­
денти, които трябвало да се обърнат към своя учител с думите: п о ч и ­
таеми учителю, умолявам Ви да ме запишете в списъците на този
благочестив университет”.
Парижката привилегирована университетска общност се раз­
раснала значително и привлякла студенти от цяла Западна Европа,
които били групирани в няколко „нации”: френска нация, нормандска
нация, пикардийска нация и англо-германска нация. Студентите от

175
Нидерландия например се приобщавали към пикардийската нация,
тези от Италия към френската нация, а германоезичните към англо-
германската нация10. Интересни са някои запазени документи, като
например тези за разходите на студентите от англо-германската нация
за 1427-1428 г. Те включват разходи за корекции по книга, собстве­
ност на нацията, за празнична трапеза на празника на св. Едмънд от
Абингдън, както и за празника на св. Екатерина от Александрия.
В своите спомени за студентските си години в Париж през ХП в.,
Джон от Солзбъри отбелязва, че много студенти се отказвали от
изучаването на свободните изкуства заради по-престижни и печелив­
ши специалности. Някои от тях се отправяли към Болоня, за да изу­
чават право, а други към Монпелие, за да следват медицина. Скоро
обаче, ситуацията в Париж се променила и преподавателят по фило­
софия Адам дю Понт въвел изучаване на медицина непосредствено
след подготвителния курс по свободни изкуства. Скоро след това
някои бивши студенти от медицинската школа в Салерно започнали
да четат лекции в Париж, а първите сведения за самостоятелен меди­
цински факултет в Парижкия университет датират от 1251 г. В перио­
да до 1270-1274 г. се появили първите учебни програми и били
утвърдени списъци със задължителни трудове, с редовни и допълни­
телни лекции.
Сред първите университети е и този в Орлеан. Тук още през X в.
съществувал известен център за изучаване на право, но едва през
1309 г. Орлеан получил статут на привилегирована и автономна
университетска общност. Книгата на прокгора на германската нация
от 1341 г. е сред запазените документи от този ранен период, и тя
регламентира дейността на продавачите на книги. Причината за
подобна регламентация е в това, че ранните университети не разпола­
гали с библиотеки и необходимите текстове били одобрявани от
комисия от преподаватели и предоставяни на местните книгопро-

10 Университетските нации ( от лат. natio - произход, рождение) б

формирани по землячески и езиков принцип, а броят им варирал в раз­
личните университети. Тези нации нямат почти нищо общо с днешните
европейски нации. Като пример можем да дадем някои средновековни уни­
верситетски нации като: пикардийска, саксонска, англо-нормандска, бур-
гундска, провансалска и много други.
176
давци. Те от своя страна ги предоставяли на студентите на части,
срещу определена сума и допълнителна гаранция, че ще бъдат вър­
нати. Студентите ги ползвали, като преписвали само това, което им
било нужно, или заплащали на професионални преписвани за копие
на текста. След това връщали заетия текст и вземали следващата
част от книгата или съчинението. Тъй като това изисквало много
време, усилия и естествено средства, цялата система била регулирна
от университетската управа, която определяла таксите за предоста­
вяне на текста, както и цените за преписване на страница или
определена част от книга. Така се появили и първите стандарти за
брой букви или знаци на страница, както и за брой страници в една
секция или кола. Това бил и първият опит за регламентиране на про­
изводството на книги.
Друг ранен университет във френските земи е този в Анжер.
Първоначално той се появил като катедрално училище, но получил
статут на университетска общност, след като група от парижки сту­
денти се преместила тук през 1229 г. За разлика от Орлеан, където
се изучавали теоретични юридически науки, в Анжер наблягали на
юридическата практика. През 1432 г. университетската общност се
разраснала, включвайки факултети по изкуства, теология и медицина.
Първият медицински университет, който съществува и в наши
дни, се появил в Монпелие. Съществуват писмени свидетелства, че
изучаването на медицина в Монпелие датир а от 113 7 г. През 1181 г.
Гийом V in (1173-1202)-сеньор на град Монпелие, дарил универси­
тетската общност с привилегии, а първите писмени статути на уни­
верситета датират от 1220 г. Привилегиите включвали и правото да
бъдат закупувани тела на мъртви престъпници и бедняци, които да
бъдат ползвани за уроци по анатомия и хирургия.

2.2. Университети в Италия

Докато френските университети се очертали като водещи цент­
рове в преподаване и изучаване на теология и седемте свободни
изкуства, появилите се в Италия университетски съобщества се пре­
върнали във важни средища за изучаване на медицина, светско и
канонично право. Един от най-известните бил университетът в Са­
177
лерно, къдего медицина била преподавана още през IX в. Дори и в
периода на масова поява на нови университети през ХШ-X V в.,
медицинската школа в Салерно не се трансформирала в автономна
университетска общност с учебна програма и академични степени,
а продължила да действа под формата на общност от изтъкнати
медици, които на първо място практикували, а преподавали по изклю­
чение. Най-вероятно една от причините за това била материалната
осигуреност на преподавателите, които били склонни да предават
своите знания срещу добро заплащане, което било по джоба на огра­
ничен брой студенти.
Ето защо, въпреки ранното начало на школата в Салерно, пър­
вият италиански университет бил този в Болоня. Тъй като Болонският
университет заема особено и символично място в историята на уни­
верситетското образование, ще се спра по-подробно върху обстоя­
телствата около неговата поява. Динамичните вътрешни процеси и
политическите промени от втората половина на XI век, известни като
борби за инвеститура, довели до западането на старите политически
и образователни центрове Равена и Падуа. В резултат от това все
повече схолари започнали да се ориентират към Болоня, къдего съ­
ществувала утвърдена юридическа школа. Сред основните предим­
ства на Болоня било и разположението на града на важни пътища,
свързващи тиренското и адриатическото крайбрежие, както и тери­
ториите на север от Алпите с тези от Централна и Южна Италия.
Според някои документи, около 1000 г. Ирнериус основал школа за
изучаване на свободните изкуства, която по-късно получила одобре­
нието на тосканската графиня Матилда (1046-1115). Запазени са
документи, според които първият преподавател по право в Болоня
бил Пепо, който преподавал между 1070-1100 г.
В следващите десетилетия тази школа се утвърдила като прес­
тижно място за изучаване на юридически науки и едно от първите,
въвели в програмата римското право с изучаването и коментирането
на части от Corpus iuris Civilis11. По този начин школата на Ирнериус1

11 Corpus Iuris Civilis или „Свод на гражданското право " е сбор

от юридически текстове и закони, съставен по нареждане на византийския
император Юстиниан I през 529-534 г.
178
въвела в употреба трудове, забравени в продължение на столетия.
Скоро усилията на Ирнериус били забелязани и оценени от младия
монах Гратиан, който приложил принципите и логиката на римското
право в изготвения от него през 1140 г. кодекс с църковни канони,
озаглавен Concordia discordantium сапопит. С това били поставени
основите на каноничното право като юридическа наука. Най-реша-
ващ в развитието на този университет се оказал ХП в. В благодарност
за оказаната от болонските професори помощ в борбата му срещу
градове в Ломбардия, оглавявани от Милано, през 1158 г. император
Фридрих I Барбароса издал харта, даряваща редица права и приви­
легии на университетската общност в Болоня. С този документ импе­
раторът поел под свое попечителство и закрила всеки отправил се
или връщащ се от Болоня студент или професор, освободил схола-
рите от взаимна отговорност за дългове и данъци, и дал на универ­
ситета юридическа автономия. В резултат ог това потокът от желаещи
да следват в Болоня се увеличил многократно и според някои свиде­
телства, в началото на XTV в. в града имало около 10 000 студенти от
цяла Европа. Слушателите на някои професори и лекции били тол­
кова много, че се налагало да се четат лекции на градския площад.
Така обучението в Болоня придобило напълно заслужено наимено­
ванието studium generale.
Доминирането на юридическите науки довело до промени в
структурата на studium. На първо място, теологията или богослов­
ското образование била изключена от обучението и присъствала само
в катедралното училище на Болоня. През XIV в. се появил богослов­
ски факултет, но това не променило съществено характера на уни­
верситета. Н а следващо място, ориентацията към правните науки
изменила съществено и обучението в свободните изкуства. В програ­
мите на седемте свободни изкуства били оставени само основни
автори и заглавия. Показателни са граматиката и риториката, които
били редуцирани до ars dictaminus12и юридическа риторика. Освен
това, през ХШ в. се появил и факултет по медицина, който скоро
заел водещо място, следвайки по рейтинг медицината в Салерно и12

12 Кратък курс, подобен на съвременното академично писане,

само в сферата на юридическата кореспонденция и документация.
179
Монпелие. Въпреки конкуренцията на медицината, правото останало
водещо и единствено юристите можели да бъдат наричани с по­
четното dominus.
За разлика от университета в Париж, който бил управляван от
професори и доктори, в Болоня ръководството на университетската
общност било в ръцете на студентите. Основната причина за това се
коренила в статута и финансовите възможности на част от болон­
ските студенти, които били по-възрастни и по-заможни от масата
студенти в Париж, които изучавали основно богословие и свободни
изкуства. В организационно отношение, основната причина за фор­
мирането на студентски тип университет се кореняла в това, че за
разлика от Париж и Оксфорд, болонските студенти формирали своя
собствена universitas, докато преподавателите били обединени в
отделна структура - collegium. В резултат от това разделение и ред
други обстоятелства, студентската общност (universitas scolarum) до­
минирала над преподавателското тяло (collegiums doctorum). Ετο
защо преподавателите в Болоня били контролирани и глобявани за
закъснение, за удължаване на лекциите, както и в случай че не успя­
вали да предадат целия материал. Освен това студентското ръковод­
ство изработило и много точни правила за книгопродавците в интерес
на цялата университетската общност.
Сред ранните италиански университети е и този в Падуа. През
1222 г. част от преподавателите и студентите от Болоня мигрирали в
Падуа, а през 1306 г. и 1322 г. те били последвани от други групи.
Благодарение на покровителството и помощта на Венеция, универ­
ситетската общност в Падуа се разраснала и процъфтяла, тъй като
Венеция забранила на своите граждани да следват в друг университет
освен този в Падуа. През 1308 г. бил учреден университет в Перуцжа,
през 1343 г. в Пиза, през 1391 г. във Ферара, а през 1444 г. в Катания.
Фактите сочат, че през XIV в. италианските университети изживяли
бърз подем и наброявали деветнадесет - повече от всяка друга страна
в Европа.

2.3. Поява на първите университети в Германия

Голяма част от студентите във френските и италианските уни­
верситети били германоезични, а най-ранните сведения са за студента
180
Адалберт от Саарбргокен, който следвал в Монпелие в началото на
XII в. Първите университети в немските земи се появили по-късно в
сравнение с Италия и Франция - едва в средата на XIV в. В отговор
и противовес на създадения от Карл IV университет в Прага, австрий­
ският херцог Рудолф IV Хабсбург основал университет във Виена
през 1365 г. Този нов университет следвал традициите и структурата
на парижкия, но с по-широки привилегии и права за членовете на
университетската общност, и с по-либерална учебна програма, която
включвала съвременни текстове, математика и други науки. Виен­
ският университет се превърнал в привлекателен център за австрий­
ци, саксонци, унгарци и дори чехи (бохемци), въпреки високия прес­
тиж на конкурентния Пражки университет. Този пример бил послед­
ван и от други владетели в Свещената Римска империя като Руперт I
(1353-1390), който основал университет в Хайделберг през 1365 г.
За първи ректор бил поканен известният парижки преподавател Мар-
силиус от Ингем. Скоро след това, през 1388 г. бил основан универ­
ситет в Кьолн, но за разлика от останалите, тук инициативата била
дело не на владетел, а на градската община.
През 1389 г. херцог Албрехг VII основал университет във Фрай-
бург, които бил наречен Collegium Sapientiae {Колеж на мъдростта).
За разлика от повечето посочени по-горе университети, общността
във Фрайбург разполагала със сграда, където студентите и младите
преподаватели живеели заедно и където било провеждано обуче­
нието. Един интересен факт от ранната история на университета във
Фрайбург е съхраняването на парите на студентите в сандък с три
ключа, които били в трима преподаватели. По този начин бил осъ­
ществяван контрол над средствата на студентите и били предотвратя­
вани евентулани кражби. Други германски университети били ос­
новани през XV и XVI в. През 1409 г. бил учреден университет в
Лайпциг, през 1476 г. - в Тюбинген, през 1527 г. - в Марбург, през
1558 г. - в Йена, и през 1623 г. - в Залцбург. Така, макар и по-късно
в сравнение с френските и италианските земи, Германия също се
превърнала в страна с известни и авторитетни университети.

181
 2.4. Университети в Англия
Университетски общности се появили и на север от Ламанша,
в Англия. Първият английски университет се появил в резултат от
конфликта между английския крал Хенри П и архиепископ Томас
Бекет. В спора се намесил и френският крал, който подкрепил Бекет,
а в отговор Хенри II заповядал на всички англичани да напуснат
Франция. Така много английски студенти и преподаватели напуснали
Парижкия университет и се установили в Оксфорд през 1167 г. Уни­
верситетският статут и привилегии били потвърдени и утвърдени
окончателно едва през 1214 г. Така били положени основите на един
от най-старите и най-престижни университети в Европа, който днес
заема второ място в официалните световни класации.
През 1207 г. в Оксфорд избухнали сблъсъци между универси­
тетската и местната градска общност, които довели до мигриране на
част от студентите и преподавателите в Кеймбридж, Източна Англия.
С появата на първите университети в Англия се осъществили и про­
мени в структурата на тези общности. Първоначалната форма на
колежите, появили се още в Парижкия университет най-вече като
къщи и сгради, обитавани от студентите, се превърнали в автономни
съставни части на университетите в Оксфорд и Кеймбридж. Техните
първообрази били колежът „Мертън”, основан през 1264 г. и „Бей-
лиъл” - през 1266 г. Тези два колежа били сравнително бедни, но
по-късни колежи като „Ню Колидж”, основан през 1379 г. и „Света
Магдалена” - през 1448 г., разполагали с внушителни средства и
сгради. Голяма част от средствата идвали от кралската хазна, а друга
по пътя на дарения за бедните студенти.
Въпреки че новият университет в Кеймбридж имал многообе­
щаващо начало, част от мигриралите студенти и преподаватели се
завърнали в Оксфорд през 1214 г. Тази криза приключила с присти­
гането в Кембридж на голяма група от Париж през 1228 г. За раз­
лика от Оксфорд, Кеймбридж не получил папска була до 1318 г.,
като първоначално се намирал под юрисдикцията на епископа на
Или. Най-ранните колежи в Кеймбридж били „Питърхаус”, който
бил основан през 1284 г. и „Кингс Хол” - около 1316 г., като броят
им се увеличил значително през XIV и XV в.
182
 2.5. Ранни университети в Шотландия
Първият университет в средновековна Шотландия бил „Сейнт
Андрю”, основан през 1413 г. като център за изучаване на седемте
свободни изкуства, теология и право с цел подготовка на нотариуси.
Първият университетски колеж бил основан през 1450 г., а броят им
нараснал през следващия XVI в. Вторият шотландски университет
се появил в Глазгоу през 1451 г. като център за изучаване на канонич­
но право с була на папа Николай V. Първоначално университетът се
настанил в сградата на доминиканския орден в града, но през 1460 г.
лорд Хамилтън дарил по-голяма сграда и университетът се разраснал.
Поради силната конкуренция на „Сейнт Андрю”, академичната
общност в Глазгоу останала сравнително малка и през следващия
XVI в. Достигналите до нас документи разкриват интересни факти
от ранната история на университета в Глазгоу, като например
препоръките на специална парламентарна комисия, която посетила
академичната общност през 1642 г. Тя предписала насърчаване на
голфа и стрелбата с лък за сметка на игрите с карти и зарове. Същата
комисия достигнала до извода, че изучаването на медицина не е необ­
ходимо. Последното не било прието, поради липсата на достатъчно
основателни доводи и поради силния интерес към медицинското об­
разование.
Следващ по ред на основаване бил университетът в Единбург,
който подобно на университета в Кьолн, Германия, се появил в ре­
зултат от инициативата на местната градска община, а не чрез кралска
или църковна грамота или була. Той бил открит на 14 октомври 1583 г.
като колеж за изучаване на свободни изкуства, теология, иврит и
математика. През следващия XVII в. програмата била разширена с
медицина и ботаника, насочена към изучаване на билки и лечебни
растения. В резултат от това през 1708 г. общността на студенти и
преподаватели в Единбург придобила изцяло университетски статут.
Осъзнавайки липсата на юридическа школа в Шотландия,
епископът на Абърдийн основал през 1494 г. университет по модел
на известния френски юридически университет в Орлеан. Успоредно
с това, през 1496 г. бил издаден акт, който задължавал старшите си­
нове на бароните и дребните земевладелци да изучават изкуства и
право. Първият колеж на университета в Абърдийн бил основан през
183
1505 г. като „Колеж на Светата Дева ”, но по-късно бил преименуван
в „Кралски колеж”.

2.6. Други средновековни университети

Освен посочените по-горе, до 1650 г. се появили още около
100 университета и около 1000 колежа. Първият холандски универ­
ситет бил основан от Вилхелм от Оранж в Лайден през 1575 г. Запа­
зени са подробни сведения за откриването. То започнало с тържест­
вена утринна служба в църквата „Св. Петър” и продължило в 9.00
часа с тържествена процесия пред градската управа, в която участ­
вали войници със знамена, актьори, представящи именити антични
учени, професори, градски управници и множество гости. Първият
белгийски университет бил открит в Лувен през 1426 г. Той следвал
парижкия модел, но бил силно повлиян и от немските университети
с типичното за тях деление на четири нации (брабантска, валонска,
фландърска и холандска), и първоначално имал само факултет по
изкуства. През 1517 г. в този университет бил открит нов колеж, в
който били изучавани езиците латински, гръцки и иврит. Първият
университет в Швейцария бил основан в Базел с була на папа Пий П
през 1459 г. Той следвал основните принципи и структура на париж­
кия тип университети, като копирал почти изцяло университета в
Ерфурт, Германия. Придвижвайки се на север, към Скандинавия,
можем да посочим, че тук първите университети се появили в Упсала
през 1477 г. и в Копенхаген през 1478 г.
Единственият португалски университет, открит през Средно­
вековието бил университетът в Коимбра. Първоначално той бил
основан с кралска грамота в Лисабон през 1290 г., но в продължение
на около едно столетие се премествал периодично от Лисабон в Ко­
имбра и обратно. Първият период в Лисабон продължил от 1290 до
1308 г., след който последвали 30 години в Коимбра и през 1338 г.
университетската общност отново се завърнала в Лисабон. През 1355 г.
университетът отново се изместил в Коимбра, а през 1377 г. - обратно
в Лисабон. В следващите 160 години той останал в португалската
столица, но през 1537 г. се изместил окончателно в Коимбра. Въпре­
ки че изглежда странно на пръв поглед, това може да бъде обяснено
с разликата в манталитета и цената на живот в двата града.
184
 Един от най-известните университети в Ю жна Европа бил
основан от Алфонсо IX в Саламанка през 1227 г., а при управлението
на следващия владетел - Алфонсо Мъдрия, университетът се утвър­
дил като център за изучаване на гражданско и канонично право. Инте­
ресно е, че този университет бил и първият, в който били преподавани
музикална теория и практика. Златното време на университета настъ­
пило през XV в., когато папството вложило средства, усилия и под­
крепа в развитието на богословските науки и Саламанка станал
водещ в теологията в Южна Европа.
Насочвайки вниманието си към Централна Европа, можем да
отбележим появата на първия полски университет в Краков през 13 64 г.
Той бил учреден с грамота на крал Казимир Ш по модел на болонския
университет, в който ректорът бил студент, а преподавателите не били
допускани в управлението. Скоро новият университет фалирал и през
1400 г. бил основан отново с кралска грамота на крал Владислав II
Ягело, но този път по германски модел, следвайки парижкия тип
управление на академичната общност. Университетът в Краков про­
цъфтял, привличайки не само поляци, но и стуценти от Германия,
Унгария и Бохемия (Чехия), тъй като тук се развили математическите
науки и астрономията. Така до края на XV в. Краковският универ­
ситет бил единственият в Централна и Северна Европа със самостоя­
телна катедра по астрономия.
Първата университетска общност в средновековна Унгария се
появила с кралска грамота на крал Лаело I в Печ през 1360 г, а през
1368 г. получила университетски привилегии от папа Урбан V. През
1389 г. крал Сигизмунд основал втори университет в Буца, чиито
привилегии били потвърдени през 1410 г. Тези университетски
общности не се издигнали до нивото и статута на вече съществува­
щите в Централна и Западна Европа и явно поради тази причина
през 1465 г. крал Матияш Корвин се оплакал на папа Павел П, че в
неговото кралство няма университети. През 1467 г. в Братислава била
учредена малка университетска общност, но тя просъществувала
само три десетилетия. Първият истински университет в Унгария се
появил в Будапеща през 1636 г.
Интересен е и въпросът за броя на обучаващите се стуценти в
тези средновековни университети. Въпреки някои сведения, че през

185
втората половина на XTV в. в Болоня имало 10 000 студенти, това е
малко вероятно. Най-вероятно цифрата била по-малка и в подкрепа
на подобна критичност могат да бъдат приложени следните примери.
През 1399-1400 г. в Прага имало около 4000 схолари, 852 от които
били с бакалавърска степен, а 182 с магистърска. През същата година
в Краков имало 904 студенти, между които 95 бакалаври и 20 ма­
гистри. През същата година в Хайделберг имало 1466 студенти, от
които 140 бакалаври и 65 магистри, а в Кьолн - 824 студенти, от
които 60 бакалаври и 65 магистри. Въпреки че изглеждат ниски на
фона на броя на студентите в съвременните университети, тези факти
показват относително голям процентна обучаващи се спрямо общата
численост на населението и спрямо числеността на градските жители
в тази епоха.
Така, в период от няколко века, средновековна Европа била
променена съществено. Процесът на появата и утвърждаване на мно-
гобройни университети в Западна и отчасти в Централна Европа
нарушил църковния монопол върху познанието и подготвил основите
за бъдещите научни постижения и на ранната индустриална епоха.
Изследвайки картата на средновековните университети устано­
вяваме, че най-много били в Италия, Франция, Испания и Португа­
лия, след които следват тези в Германия, Англия и Шотландия, Холан­
дия, Белгия, Чехия, Полша, Скандинавия и Унгария. Сред всички
тях преобладавал парижкият тип университети, докато болонският
модел се срещал сравнително рядко.
Интересно е и друго наблюдение върху развитието на тези ран­
ни университети. Както отбелязахме, повечето от тях били създадени
като частично религиозни и частично светски институции, поради
факта, че част от изучаваните дисциплини и науки били със светски,
а не с религиозен характер. Този преобладаващо светски характер
се подсилвал и от подкрепата и влиянието на светската власт и на
градските управи при появата, регламентирането и утвърждаването
на университетските общности. Всичко това ограничило възмож­
ностите на Църквата за пълен контрол над университетите, с изклю­
чение на тези от тях, които преподавали изцяло или преобладаващо
богословие и канонично право.

186
 3. Структура на средновековните университети.
Професори, студенти и учебни програми. Гражданите и
университетските общности
3.1. Статут на преподавателите и студентите
В юридическо отношение средновековните университети били
сдружения на студенти и преподаватели с колективни права, гаран­
тирани с харти на императори, крале, херцози, графове, църковни
прелати и на градски управи. Тези съобщества включвали по-малки
корпорации като факултети, нации или колежи, които имали за цел
да осигуряват настаняване, вътрешни правила, библиотеки, ползване
на книги и др. Независимо от типа на голямата университетска общ­
ност или на включените в нея по-малки такива, всички техни членове
били подчинени на каноничното право, а не на светския закон, т.е.
ползвали се със статут на клирици, независимо дали били духовни
или светски лица. Това била съществена привилегия, тъй като кано­
ничното право налагало по-леки и по-хуманни наказания в сравнение
със светското. В известен смисъл университетите наподобявали
градовете-комуни и други градски общности с потвърдени чрез гра­
моти права и свободи за всички граждани. Привилегиите на универ­
ситетските общности включвали освобождаване от военна служба
и задължения за охрана, независимост от местния епископ и право
да пледират директно до папата. Не на последно място, универ­
ситетските корпорации имали правото да ползват църковни бенефи-
ции13 без да резидират в тях, а това предоставяло допълнителни
източници на доходи.
Освен това университетските общности наподобявали средно­
вековни занаятчийски цехове. На първо място, те имали вътрешни

13 Бенефицият (от лат. beneficium, привилегия, право, полза)

източник на доходи, предоставяни за настояща или бъдеща служба. В
Средновековието терминът се наложил като означение на източник на доход,
предоставен от краля или от църковни авторитети. В случая става въпрос
за църковни доходи, давани за издръжка на университетски катедри и
професори. Този източник бил на практика най-сигурният начин за издръжка
на средновековните университети и колежи.
187
правила и няколко йерархични нива, което създавало стимули за раз­
витие, мобилност и конкуренция. При юридическата автономност
на университетските общности, намесата на външни фактори в уни­
верситетската йерархия било доста трудно дело. Това от своя страна
гарантирало в голяма степен израстване според вътрешни, универси­
тетски правила, подобно на издигането в структурата и йерархията
на средновековните занаятчийски цехове и гилдии. Тези свободи,
привилегии и автономност дали на европейските университети по­
вече академична свобода в сравнение с подобни институции във Ви­
зантия и в ислямския свят. Те позволили дори на по-малките струк­
тури като факултети или колежи да постановят свои собствени пра­
вила и стандарти, да променят и модернизират учебните програми и
съдържание в духа на новите идеи и тенденции. Израз на тази авто­
номност и самостоятелност били специфични титли и длъжности
като ректор14, проктор15, таксатор16, рецептор17, декан18 и др., чиито

14 В църковната организация ректорът от (лат. rego, regere, rexi,

rectum) бил личност с права за управление на катедрала или на църква със
свети мощи, но терминът се използвал и за църковни лица, ръководещи
енории, мисии, болници и университети. Тъй като някои от ранните уни­
верситети, като този в Париж например, се появили от разширяването на
съществуваща катедрална схола и тъй като Църквата играела важна роля в
създаването и конституирането на средновековните университети, ректорът
се наложил като ръководител и официален представител на универ­
ситетската общност.
15Титлата проктор се появила за пръв път в университети от ΧΠΙ в.,
а нейното значение може да бъде преведено като „този, който следи, кон­
тролира”. Прокторът може да бъде определен като помощник-ректор, който
следял за спазването на часовете за лекции и диспути, на погребалните
служби, на празниците и на церемониите, и на всякакви дела, касаещи уни­
верситета. Описани са случаи, в които прокторът отнемал и унищожавал
развалена херинга, изложена за продан, закупувал въжета за камбани, свещи
и свещници, и отговарял за съхранението на университетските средства. В
университета в Кеймбридж тази длъжност била дублирана, като същест­
вувал старши и младши проктор. Предполага се, че в конкретния случай
това било наложено от острите противоречия между студентите от Северна
и Южна Англия, които враждували крайно ожесточено, а това наложило
необходимостта от по-ефективен контрол. Ето защо засвидетелстваните
188
мандати обикновено били с продължителност от една година. За раз­
лика от наши дни, в средновековна Европа не съществували агенции
за акредитация и външен контрол на университетските общности.
По подобие на занаятчийските гилдии, начинаещите студенти
наподобявали чираците в занаятчийските цехове и преминавали
подготвителен курс на обучение в седемте свободни изкуства (три-
виум и квадривиум). След успешното приключване на този етап те
получавали степента бакалавър на изкуствата, което им позволявало
да преподават седемте свободни изкуства. В случай че студентът
желаел да продължи своето обучение, той се записвал във факултет
по право, медицина или теология. Това продължаване на образова­
нието му в университета обикновено било свързано и с известен
брой часове, в които той преподавал на студентите бакалаври.
Най-продължителното обучение в тази втора, магистърска сте­
пен било по теология и завършвало с разработване и защита на докто­
рат. Тази втора степен на университетското образование следвала1678

задължения на прокгора включвали също патрулиране по улиците с цел

предотвратяване на сблъсъци и масови побои, както и залавяне и пред­
ставяне на нарушителите пред ректорския съд.
16 Таксаторът (от лат. iaxator) бил университетски служител,
отговарящ за определянето на таксите според материалните възможности
и материално състояние на студентите. Освен това таксаторът определял
пределните наеми, регулирал цените на стоките и следял за точността на
мерките, използвани както сред студентите, така и в града. В този смисъл
дейността на таксатора в много случаи касаела както университета, така и
гражданите.
17 Рецепторът отговарял за списъците със студентите, т.е. бил
секретар и деловодител на университетската общност. Показателен за ролята
на рецептора е фактът, че обучението на всеки студент започвало едва след
заплащане на такса на рецептора и записването на новия схолар в списъците
на университета.
18 Първоначално деканът (от лат. decanus - водач на десетима) бил
отговорник на група от десет монаси в големите манастири. По-късно
терминът се наложил като означение на група свещеници, служещи в кате­
дрална църква, или пък в рамките на диоцез. С появата на университети от
катедрални и манастирски схоли, титлата била използвана за лица с различни
административни з адължения.
189
много от принципите на обучението на калфите в средновековните
цехове: за да придобият докторска степен, те трябвало да защитят
определени изпити и да изработят и защитят „шедьовър” под формата
на докторска теза. След защитата кандидатът придобивал степента
доктор и избирателен глас в съответния факултет. Също така, новите
доктори представяли публична лекция и преподавали, макар и за
кратък период дори в случай, че се насочвали към професия извън
университета и преподаването. Защитата на докторат и докторската
степен давала и право за оглавяване на катедра в съответния факултет,
в случай че е овакантена. По принцип средновековните европейски
университети признавали взаимно докторските си степени, което
предполагало и определена мобилност на средновековните про­
фесори.
Интересен е и фактът, че съответните университетски и образо­
вателни степени не изисквали задължителни посещения на всички
лекции и, семинари, а определен брой курсове и часове, и най-вече
ниво на познание и аналитични способности. Това означавало, че
добре подготвени младежи можели да се явяват пред комисии от
професори и да разработват и защитават докторски тези, без да са
посещавали редовно университета. Показателни и изключително
интересни в това отношения са два примера от Бол оня, където дъще­
ри на професори по право се обучавали в домашни условия, придо­
били степента доктор и станали членове на факултета. Друг интере­
сен случай е известната Кристин де Пизан, която защитила успешно
докторска степен и дори преподавала в университета в Париж. Все
пак това били по-скоро изключения.

3.2. Типология, структура и управление на

средновековните университети
Могат да бъдат обособени три типа средновековни универси­
тети в зависимост от участието на студенти и преподаватели в тяхното
управление и вътрешен контрол. Първият тип може да бъде наречен
болонски по първия университет в Болоня, Италия, където студентите
наемали преподаватели, заплащали им и управлявали универси­
тетската общност. Вторият е така нареченият париоюки тип универси­
тети, в които преподавателите излъчвали ректора и управленските
190
органи и били под контрола и издръжката на Църквата. Университе­
тите в Оксфорд и Кеймбридж били основани по подобие на този в
Париж, но благодарение на кралската финансова подкрепа и помощта
на щедри дарители, те успели да оцелеят финансово след църковната
реформа на Хенри УШ, в резултат от която започнало унищожаването
на манастирите и конфискуването на тяхната собственост от краля
през 1538 г. Третият тип може да бъде определен като смесен тип
или университетски общности под контрола на професорите, но с
участие и на студенти в управлението. Той бил характерен за универ­
ситетите в Ю жна Франция, Испания и Централна Европа.

3.2.1. Нации, факултети и колежи

Вътрешната структура на средновековните университети се
изграждала върху делението на нации, факултети и колежи. Разделя­
нето на студентите в отделни нации било характерно за универси­
тетите в Болоня, Париж, Орлеан, Прага, Виена, Лайпциг, Лувен и
др. Броят на тези нации варирал в различните университети. В Болоня
например те наброявали 20, в Орлеан - 1 0 , в Париж, Прага, Лайпциг
и Лувен —4. Паралелно с нациите съществували и други вътрешни
структури като така наречените колегии на докторите (collegium
doctorum), срещани в Болоня.
Друг вид вътрешни университетски структури били факулте­
тите, които първоначално били четири: факултет за изучаване на се­
демте свободни изкуства, факултет по право, факултет по медицина
и теологически факултет. Деленето на факултети било характерно
за университета в Париж и другите, основани върху парижкия модел.
В някои университети се срещал още един факултет - по граматика,
в който били усвоявани езиците латински, гръцки и иврит. Факулте­
тите се разделяли на младши и старши. Младшите факултети били
тези, в които студентите започвали своето обучение в седемте свобод­
ни изкуства (septem artes liberales). Едва сред успешното завършване
на следването си в този факултет, известен още и като философски,
те можели да продължат в някой от старшите - юридически, меди­
цински и богословски факултети.
Третият вид вътрешни структури в университетите били коле­
жите, които първоначално се зародили като общности от бедни сту-

191
денти, които живеели и учели заедно. Тъй като тези общности нае­
мали заедно помещения или сгради за живеене, те имали общи
средства и вътрешни правила. Постепенно колежите се установили
и наложили като наименование не само на студентите, но най-вече
на сградите и ограничената градска територия, която обитавали. Тази
тенденция е ясно забележима в съвременните колежи в Оксфорд и
Кеймбридж, които са преки наследници и продължители на появи­
лите се през средновековието университетски структури. Други тер­
мини, обозначаващи тези ранни колежи са socii, а мястото или сгра­
дата която обитавали била наричана hospitia. Интересен е фактът,
че първият известен колеж бил основан в Париж (а не в Англия)
още в края на ХП в. През 1257 г. Робер дьо Сорбон (1204-1274) -
капелан, съветник и изповедник на крал Луи IX Свети, основал пър­
вия колеж - “Сорбона”. Първоначалната идея била той да подпомага
бедните студенти, изучаващи теология. По-късно по името на този
пръв колеж започнали да наричат целия Парижки университет. По
подобен начин се появили и първите английски университети. Пър­
вият английски колеж бил “Мертьн”, основан в Оксфорд през 1264 г.
Скоро след това били създадени колежът “Бейлиъл” през 1266 г. и
“Юниверсити колидж“ през 1280 г. Първият колеж в Кеймбридж бил
“Питърхаус” и се появил през 1284 г. Необходимо е да отбележим,
че английските колежи постигнали по-голяма самостоятелност от
френските, както и фактът, че поради ограничените си средства, пре­
обладаващата част от студентите в тези колежи изучавали философия
(седемте свободни изкуства) и теология.
Скоро мрежата на университетските колежи се разпространила
и в останалите части от Западна и Централна Европа. Сред най-ран­
ните и най-известни колежи в Централна Европа били “Collegium
Carolinum” в Прага и “Collegium Maius” в Краков. Постепенно в коле­
жите била изградена вътрешна йерархия и вътрешни правила. Члено­
вете на тези общности се делели на обикновени студенти (socii), и
такива, получаващи стипендия или определена издържка (bursarii),
както и капелани, които организирали и напъствали религиозния
живот и ритуали в тези общности. Постепенно към колежанските
общности се присъединили времени гости и млади преподаватели
по граматика. Друг ранен пример за университетски колеж в Цен­
192
трална Европа е “Colelgium Ducale ”, основан през 13 84 г. във Виена
от херцог Албрехт Ш. Първоначално той приютил 12 преподаватели
и неголям брой студенти, като копирал изцяло статута и вътрешните
правила на парижкия „Collegium Sorbonicum”.
Всички колежански статути постановявали полу-монашески
ред на вътрешен живот и организация, но в същото време позволя­
вали по-голяма свобода, дискусии и разговори извън границите на
богословието. Преподавателите, които обитавали колежа, били задъл­
жени да се хранят на обща маса, по подобие на монасите в манасти­
рите, като разговорите и дискусиите били неделима част от тези общи
трапези. Също така преподавателите и студентите, обитаващи ко­
лежа, били длъжни да заплащат седмична сума за общата издръжка
и за заплатите на прислугата, която включвала готвач, домакин, пор­
тиер и работник по общата подръжка. Слугите на преподавателите,
които обикновено били студенти, също живеели в колежа и се хра­
нели на общата трапеза. Вътрешните правила определяли много ясно
поведението и морала на обитаващите тази сграда и общност. Било
забранено да остават сами с жена, да нощуват в града, да посещават
кръчми и други места с лошо име и съмнителна репутация. Наруша­
ването на тези правила било санкционирано с тежки наказания и
глоби.
Интересно е да отбележим, че колежанските общности включ­
вали не само студенти, преподаватели, техни слуги, готвач и портиер,
но също така перачки и чистачки. Всички те влизали в така нарече­
ната familia. Някои колежи като “Кингс колидж” в Оксфорд имали
също и пекар, пивовар, мелничар, бръснар, градинар и нощна охрана.
Все пак подобни слушай били изключение и в повечето колежи
всички тези обслужващи дейности били извършвани от бедните
студенти.
На следващо място, условията в колежа били организирани
така, че да се избегне съществуването на лично и отделено прост­
ранство за техните обитатели, най-вече студентите. Всички колежи
имали общи помещения, известни като stuba communis, които били
места за учение, дискусии, хранене и съвместно отбелязване на рели­
гиозни и други празници. В някои колежи тези общи помещения
били няколко, като всяко било използвано за специфични дейности:

193
трапезария, библиотека, помещение за лекции и др. Градините и
вътрешните дворове на колежите също били използвани за различни
дейности. За общо ползване били също и кухните, мазетата, умивал­
ните и тоалетните. В някои колежи дори всички спели в едно общо
помещение, като леглата били отделени само със завеса. В други
колежи имало отделни или по-скоро няколко, или дузина спални, но
те не били ползвани индивидуално, а най-малко от двама души - от
преподавател и слуга или от двама студенти. В общи линии, всичко
било устроено и ползвано по такъв начин, че да не се допуска пълно
уединение. Най-младите студенти и слугите обикновени спели в едно
легло с още двама или трима души.
Ежедневният ритъм на колежите също бил строго регулиран в
техните статути. Денят започвал рано, често дори преди изгрев
слънце, около 5.00-6.00 часа със звън на камбана. Обитателите на
колежа отправяли утринна молитва или служба и продължавали с
лекциите и другите занятия, прекъсвани от времето за хранене и
следобедна почивка. В зависимост от годишното време и сезона,
звънът на колежанската камбана за загасяне на всички свещи и огън
идвал в 21.00 или най-късно в 22.00 часа. Теоретично с това настъп­
вала нощта, сънят и спокойствието, но често реалността била по-
различна. Именно поради това в някои колежи като парижкия „Сор-
бона” била оставяна запалена свещ или лампа при леглата на младите
студенти. Най-вероятната причина е необходимостта от контрол и
опасността от забранени сексуални практики. Статутът на колежа
„Аве Мария " в Париж например забранявал на младите студенти да
спят в едно легло след 15-годишна възраст, тъй като ставали подат-.
ливи на греха. Строгите правила включвали още забрана за приби­
ране в колежа след залез слънце, шумно тропане по портите, влизане
в колежа през прозорците и други осъдителни действия, които обик­
новено били наказвани с изключване от колежа.
Съществена част от ежедневието в средновековните колежи
била свързана с храненето, което било два или три пъти на ден. За­
куската обикновено следвала след сутрешната молитва или служба,
в зависимост от деня според църковния календар, и обикновено
включвала хляб, масло и сирене. Понякога, първото хранене за деня
идвало по-късно, след сутрешните лекции или между 11.00 и 12.00 часа.
194
Следващото и най-същественото хранене било сервирано след края
на занятията и след вечерната служба, т.е. около 16.00 часа през зи­
мата и около 17.00 и дори по-късно през лятото. Това хранене се
състояло основно от месна супа, но не може да се нарече точно
вечеря. В някои английски колежи приготвяли печено месо във втор­
ник и в четвъртък, но никога за вечеря. Също така, в някои колежи
сервирали готвено месо с гарнитура от зеле, грах или други зеленчуци
и с подправки. Към храната имало вода, бира или вино и дори
строгите статути като тези на парижкия „Сорбона” разрешавали по
четвъртина вино19към всяко хранене. В по-богатите колежи храната
била по-обилна, със закуски и с вино или бира между обяда и вече­
рята. В повечето колежи обаче виното било давано след вечерната
служба, преди лягане. Съществувал също строг ред на местата в тра­
пезарията, като по принцип разговорите по време на хранене били
забранени. В случай че най-високопоставеният на трапезата позво­
лявал разговори, те трябвало да се водят с умерен тон и с кратка
продължителност. Също така били отправяни препоръки да не се
говори с пълна уста или докато се държи чаша с вино или бира в
ръка, какго и да се избърсва устата преди отливане от чашата.

3.2.2. Управление на университетите

Какго беше отбелязано, в зависимост от типа на университета,
ректорът бил избиран сред студентите като в Болоня или сред пре­
подавателите като в Париж. В смесените типове университети рек­
торът бил преподавател, но бил избиран както от преподаватели,
така и от студенти. Изискванията към кандидата за ректор били да е
навършил 25 години, да е клирик, да е богат (тъй като постът на
ректор предполагал значителни и непредвидени лични разходи),
какго и да е авторитетна личност. Функциите на ректора били свър­
зани с правата и задълженията да бъде административен глава, изпъл­
нител на академичните решения, да защитава университетските ста­
тути и привилегии, да управлява университетските финанси, да при­
съства на събранията, да подпечатва с ректорския печат официалните
документи, и да представя публично университетската колегия. Една

19Около 0,5-0,6 литра.

195
от най-важните функции била да под държа дисциплината и да пред­
седателства университетския съд, като наказва нарушителите. Към
университетската корпоративна общност принадлежали студентите,
преподавателите, техните съпруги, семейства и слуги, какго и всички,
заети в изготвянето на книги: книжарите, продаващи книги, копис-
тите, които преписвали, илюстраторите, майсторите на пергамент,
търговците на хартия и др.

3.3. Студенти, учебни програми, изпити и степени

Студентите били многоезична маса, организирана в нации, но
в рамките на нациите и в цялата студентска общност съществувала
сложна йерархия. Най-ниско в нея стояли студентите от факултетите
изучаващи седемте свободни изкуства, а по-високо тези от юри­
дическите, медицинските и теологическите факултети. Последните
били и по-възрастни, тъй като те първоначално изучавали свободните
изкуства в младшия философски факултет. Йерархията се определяла
и от социалната разнородност на студентите. Значителна част от тях
били духовни лица, някои от които заемали висши църковни длъж­
ности. Почти всички папи от ХШ-XTV в. започнали своята кариера
като студенти в теологически и юридически факултети. В същото
време, по обясними причини, представителите на аристократичното
съсловие в студентските среди били малцина.
Далеч по-многобройни били представителите на градското със­
ловие. За пример може да бъде посочен университетът в Прага,
където в периода 1399-1408 г. студентите със светски градски про­
изход били около 67% от общия брой студенти в университета. Във
всички университети броят на бедните студенти, които не плащали
такси, бил значителен. В Лайпциг например, в периода 1409-1419 г.
техният брой съставлявал 18%, а в Кьолн в периода 1395-1465 -
около 16% от общия брой студенти. В периода 1425-1494 г. сред
бакалаврите от английската нация в Парижкия университет освобо­
дените от такси поради бедност били 17%, почти 47% плащали мини­
мална такса, а около 26% средна по размер такса. Основни средства
за съществуване на мнозинството от студентите били набавяни чрез
финансова помощ от семейството и чрез частна благотворителност.
При управлението на крал Хенри УШ в Англия, децата на рицарите
196
със заслуги към краля, децата на кралските роднини и на знатните
чужденци от приятелски държави, ползвали кралска помощ при
следването си в университет. Трябва да отбележим, че тази помощ
рядко се изразявала в пари, а по-често в дърва за отопление или в
дивеч от кралските гори. Друга част от студентите се издържала от
доходите от църковни бенефиции. Всичко това свидетелства за
дълбокото разслоение в студентските общности по етнически, езиков
и социален критерий.
Най-често студентите постъпвали в университет на около 14-
15 годишна възраст и попадали в категорията на клириците, което
им предоставяло определена защита и привилегии в сравнение с оста­
налите неаристократични прослойки в средновековното общество.
Те включвали забрана за прилагане на телесно наказание, явяване
само пред църковен съд и защита от действието на корпоративни
наказания. Всичко това поставяло студентите в доста облагодетел­
стван статут спрямо останалото градско население, водело до често
нарушаване на закона и до перманентни конфликти с градските общ­
ности. Не бива да пропускаме и факта, че студентските общности
били съставени от млади, неженени мъже, чиято физическа и сек­
суална енергия често водела до конфликти, скандали и насилие в
рамките на сравнително малобройните като население средновеков­
ни градове. Освен това, бидейки със статута на клирици, според кано­
ничното право университетите били забранени за жени. Ето защо
някои от факултетите поддържали тесни и трайни контакти с мест­
ните публични домове, а деканите били техни покровители. Понякога
университетските общности напускали града за продължителни пе­
риоди в знак на протест и натиск върху градската управа и гражда­
ните като цяло. Пример за това е стачката на парижкия университет,
който затворил врати от 1229 г. до 1231 г., след един кръвопролитен
сблъсък с местните, при който били убити студенти.
Обикновено следването продължавало до шест години за бака-
лавърска степен и до дванадесет години за магистърска степен и
докторат. Академичната година често била по-дълга в сравнение със
съвременните университети. Така например изучаването на правните
науки в Болоня започвало в началото на октомври и годината при­
ключвала в началото на септември. Първоначално учебните занятия

197
били планирани за цялата година и едва в края на Средновековието
се утвърдило разделянето на учебната година на две части или
семестри. Първата част, или семестър, бил известен като голям семес­
тър (magnus ordinarius), като започвал в средата на септември или
от октомври и продължавал до Великден, а втората като малък семес­
тър (ordinarius parvus), който продължавал до края на юни. В някои
университети лекциите започвали в началото на септември и при­
ключвали през август. Според статутите на университета в Краков
от 1415 г. академичната година започвала на 19 октомври и завърш­
вала на 26 април, като била разделена на два семестъра - зимен и
летен.
Цялото обучение и общуване в академичната среда, лекциите,
занятията и диспутите се провеждали на латински. Първите шест
години протичали в обучение във факултета по философия, като били
изучавани аритметика, геометрия, астрономия, музика (по-точно тео­
рия на музиката), граматика, логика и риторика, като за най-важна
от всички била смятана логиката. Какго беше посочено по-горе, три-
еиумът включвал граматика, реторика и логика, а квадривиумът -
аритметика, геометрия, астрономия и музика. Първоначално през
XII в. било отдавано предпочитание на граматиката и изучаването
на античните литературни произведения, но през ХШ в. тя била из­
местена от логиката и от възраждането на интереса към съчиненията
на Аристотел. След придобиване на бакалавърска степен по фило­
софия, студентът можел да продължи във факултет по право, медици­
на или теология, в които да защити магистърска и докторска степен.
Най-престижната, но същевременно и най-трудна от всички магист­
ратури била теологията.
Учебният процес в средновековните университети бил строго
регламентиран от техните статути. При записването си в универси­
тета всеки студент бил длъжен да положи клетва за вярност и подчи­
нение към ректора, а скоро след това да си избере т. нар. tutor (на­
ставник, учител), който да бъде негов духовен и академичен настав­
ник. На следващо място, новопостъпилият студент трябвало да се
запише за посещение на определени лекции.
Времето за преподаване било разделено на horn prima или от
6.00-9.00 часа сутрин, hora tertia - от 9.00-12.00 часа преди обяд, а
198
bora sexta —от 12.00 до 15.00 часа след обяд, било време за почивка.
Следобедните занимания се провеждали от 15.00 до 18.00 часа, а
понякога и в часовете между 18.00 и 21.00 часа с цел усвояване на
вече преподаден материал или за дебати. Основната дидактична еди­
ница в хода на всекидневния учебен процес била т. нар. actus. Той
включвал лекция, след която следвал дебат или практическо упраж­
нение. Изискването за присъствие на студентите било за минимум
един actus на ден.
Както отбелязахме, появата и първоначалното развитие на
европейските университети е свързана със засиления интерес и изу­
чаване на антични, византийски и арабски учени, философи и техните
съчинения, като видно място сред тях заема Аристотел. С въвеж­
дането на Аристотел и други антични текстове в основата на бакала-
върските програми, университетите се оказали ориентирани към
научни, по-точно светски познания в много по-голяма степен от съ­
временните им арабски и византийски школи. Отделните курсове
били определяни върху книги и текстове, а не върху дисциплина,
например: курс по логика върху “Категории” на Аристотел, курс
върху определена книга от Библията, курс по гражданско, т.е. римско
право при юристите и др. Някои книги се считали за по-важни и
били задължителни, докато други за по-малко важни и незадължи­
телни. Тези университетски курсове били задължителни за всички
студенти, които имали право на избор на преподавател. Това било
възможно поради наличието на няколко професори, водещи един и
същи курс, но с различни интерпретации на съчиненията или на под­
браните текстове. Една от най-популярните книги в основата на
магистърските програми за теолози била “Сентенции "{Quattuor libri
sententiarum) от Пиер Ломбардски. В основата на философските и
теологични познания били схоластичните коментари в определени
съчинения, по-точно текстове, като се прилагали диалектичен метод,
изграждане на теза, антитеза и умения за диспут. Интересен е и
фактът, че когато в университета постъпели монаси, те били обучава­
ни от преподаватели-монаси от техните ордени, но дори и в този
случай се спазвал принципът за възможност на избор на препо­
давател.
199
 Методиката на учебния процес включвала няколко начина за
преподаване: lectio, exertito, repetitio и disputatio. Първият бил лекция­
та, която била изнасяна от професор сутрин и била свързана с опре­
делен текст. Лекциите бивали два вида: ordinarii или задължителни
и extraordinarii - извънредни. Задължителните лекции били четени
предиобяд от професорите, а допълнителните лекции били водени
от по-напреднали студенти-бакалаври следобяд, като включвали под­
брани текстове от съчинения и трудове по темата на лекцията. При
тези следобедни занятия студентите били длъжни да отговарят в
логична и аргументирана форма на зададен или повдигнат въпрос
или проблем по темата. Обикновено лекцията продължавала между
един и два часа. Тя започвала с четене на откъси от текста, а в случай
че всички имали копия на текста, преподавателят можел да ги насочи
само с първите думи от пасажа. Тези кратки пасажи, думи и фрази
били наричани глоси, върху които професорът представял своя ко­
ментар на съчинението или на съществена част, глава от него. Основ­
ната задача на преподавателя била да представи основните варианти
на конкретния текст и да насочи студентите към правилното му
тълкуване.
Определянето на това кои текстове са за редовни и кои за извън­
редни лекции се извършвало въз основа на разделянето им на части
в използваните ръкописи. С изключение на факултета по канонично
право, където всички редовни лекции били върху текстове от декре­
тите на Гратиан, в останалите правни факултети използваните автори­
тети и техните произведения били четени и като редовни, и като
извънредни лекции. Учебните програми по отделните дисциплини,
които включвали задължителните ръкописи и текстове и времето, в
което да се осъществи преподаването на дисциплината, били тради­
ционни, като промени в тях били осъществявани рядко. Понякога
обаче, като в Париж през 1366 г. и 1452 г., папски легати постановили
замяната на някои ръкописи в учебните програми, установени още
през 1255 г., снови, по-модерни. Сред най-ярките примери на значи­
телни промени в учебните програми е въвеждането на дисекции на
човешки тела и на лекции по хирургия в Бол оня през 1409 г.
В повечето университети било забранено да се иска повтаряне
или бавно четене на лекция. Схоларите били длъжни да имат със
200
себе си текста по време на лекция, за да могат да следят логиката на
лектора и да се запознаят с основните моменти и пасажи. Тъй като
книгите били много скъпи, най-често студентите наемали необхо­
димия текст срещу определена сума. Едва през ХШ в. се появили
първите прототипи на библиотеки, които съхранявали екземпляри
от необходимите за обучението заглавия. Също така, първоначално
лекциите били четени в наети помещения или в къщата на лектора.
Първите специални помещения за лекции се появили в Болоня, а
през XIV в. в някои градове били открити аудитории, построени с
градско финансиране. Именно четенето на редовни и извънредни
лекции събирало схоларите на определени места в града. В Париж
например това била Улицата, на сламата, наричана така поради
факта, че студентите слушали лекции в помещения, седейки на пода,
застлан със слама. По-късно се появили дълги пейки, на които сядали
слушателите, както и специална катедра за преподавателя, често
украсена с балдахин.
Следващите форми на усвояване на знания били exertito
(упражняване, трениране) и repetitio (повторение), които могат да
бъдат сравнени със съвременните семинарни упражнения. Часовете
на repetitio били посветени на подробно обясняване и разглеждане
на текста от всички страни. В Парижкия университет repetitio било
насочено към проверка на всички източници и коментариите по
конкретния текст, а в германските университети било провеждано
под формата на диалог между учителя и ученика. Преподавателят,
който често бивал дипломиран бакалавър, задавал въпроси, с които
да провери подготовката на студента. Тази форма била използвана и
за подготовка за диспути.
Друга форма, характерна за факултетите по свободни изкуства
бил диспутът (disputatio) . При него преподавателят формулирал
въпрос или твърдение, а студентът бил длъжен да изтъква аргументи
за и против, достигайки до логична, обоснована и окончателна теза.
Резултатът от този модел или форма на обучение чрез широкото при­
лагане на схоластиката бил издигането на ролята на логиката, критич­
ното отношение, риторичните умения и на дебата над буквалното,
механично заучаване и възпроизвеждане на текстове и познание. Най-
разпространената форма за провеждане на диспути била въведената
201
 от Пиер Абелар методика, известна като „за и против ” (pro et contra).
Веднъж на всеки две седмици един магистър изнасял реч по широка
тема, в която формулирал тезиси или въпроси, които пораждали спор.
След това, в продължение на няколко дни същият събирал от сту­
дентите всички доводи „за” и „против”. Един от най-интересните и
най-тържествени диспути във философските факултети бил така
нареченият „диспут за каквото и да е ” или свободен диспут (<iispu -
tatio de quodlibet). Университетските статути забранявали резки
възражения, викове и оскърбления при провеждането на диспути,
но въпреки това, те водели често до истински сблъсъци.
Първото изпитание за новопостъпилия студент била инициа-
цията или приемането в „гилдията” на схоларите. Най-често тя
включвала голямо пиршество, организирано от новите студенти и
магистри за тяхна сметка. Първата степен за студента била бакалавър-
ската. Изпитът за завършването на тази степен обикновено бил
провеждан в четири части. Студентът се явявал пред група магистри,
в която имало представители на всички нации и която била оглавявана
от декана. Първите две части от изпита включвали представяне на
студента, който трябвало да докаже, че е чел задължителните книги
и е участвал в определено брой диспути (шест, организирани от него­
вия магистър и три общоуниверситетски). Освен това били задавани
въпроси за поведението и дисциплината на кандидата. В допълнение
се изисквало и потвърждение за присъствие от личния му наставник
или тютор, в писмена форма и на базата на водени бележки за при­
съствие. След изслушването на клетвата и разглеждането на докумен­
тите за присъствие, изпитващият задавал въпроси по съдържанието
на включените в учебната програма книги. В следващата част от
изпита преподавател трябвало да оцени показаните знания и умения,
и евентуално да го препоръча за присъждане на бакалавърска степен,
която давала право на удостоения да преподава във факултета по
изкуства и да кандидатства за магистърска степен. След успешно
полагане на този изпит той обличал бакалавърска дреха и сядал сред
останалите бакалаври. Изпитът бил съпроводен и със заплащане на
значителна такса, а след това новоприетият бакалавър заплащал част
от организирания гуляй или поне част от виното за гуляя. Същест­
вувал обичай, че ако гостите се стрували на състудентите му прека-
202
лено малко те можели да поканят допълнително хора от улицата.
Защитилият успешно бакалавър получавал право да преподава
(licentio docendi) и асистирал в продължение на известен период.
Времето от този първи голям изпит до окончателно завършване и
защита на магистърска степен варирало в различните университети.
В Болоня и Париж факултетът по канонично право изисквал 48
месеца т.е. още 4 години, а факултетът по свободни изкуства в Париж-
от 4 до 6 години.

3.4. Произход, социален статут, задължения и заплащане

на средновековните професори
Необходимо е да подчертаем, че преподаватели ставали основ­
но бивши студенти с нисък или среден социален произход. Примери
за това са известни професори като Джон Уиклиф, Жан де Герсон,
Ян Хус и други, но в течение на времето се появили някои малки
преподавателски династии. През 1317 г. големият болонски юрист
Йохан Андреа дори записал в статута на Болонския университет, че
неговите наследници имат право да претендират за платени универ­
ситетски катедри. Логично и обяснимо е, че тази тенденция се наблю­
давала основно сред юристите, които явно винаги са имали особен
статут и амбиции в университета, а и извън неговите структури.
С някои малки изключения като болонските юристи, които
били съветници и адвокати на светски принцове, университетските
преподаватели били сравнително ниско в социалната йерархия спо­
ред тяхното заплащане, доходи и стандарт на живот, почти като днес.
Въпреки че в средата на ΧΙΠ в. вече съществувала система за запла­
щане чрез църковни бенефиции и други църковни източници на до­
ходи, основният начин за финансиране бил чрез частен договор меж­
ду преподавателя и неговите студенти. Естествено, много често сту­
дентите не изплащали навреме тези суми и това поставяло препода­
вателите в условия на недоимък. Това в значителна степен обяснява
и обстоятелството, че прослойката на университетските преподава­
тели останала отворена и постоянно се обновявала с нови доктори.
Друга причина за тази отвореност на професорската гилдия е специ­
фиката на професията, която изисква интелектуален капацитет и пе­
дагогически умения и нагласа, които очевидно не се предават гене­
203
тично поколения наред. Какго и днес, така и в Средновековието,
университетските преподаватели имали доста ограничено присъст­
вие и влияние в политическия живот.
Първото задължение на преподавателя било да чете редовни
лекции между час и половина и два часа предиобед във всички дни,
които били разрешени за работа от Църквата {dies legibiles). На прак­
тика се събирали около 130-150 такива дни за година, което означава
около 225-300 академични часа. Някои преподаватели изнасяли и
втора лекция следобед, наричана още извънредна лекция. Освен това
докторите и професорите организирали диспути, като избирали тема,
председателствали диспута и поставяли финала, формулирайки изво­
дите. Всеки преподавател организирал средно един диспут на сед­
мица. Освен това преподавателят бил длъжен да има копия на основ­
ни книги в своята лична библиотека и задачата да попечителства и
да се грижи за определен брой студенти (лат. tutor). Всеки тютор
имал средно между 10 и 30 студенти. Преподавателят можел да реши
да подготви някой от своите ученици ( bacalaritus) за асистент, като
му възложи да организира и води диспутите, както и да изнася извън­
редни лекции пред начинаещи студенти. Преподавателят можел също
да предлага такъв свой ученик за licentia (академична степен между
магистър и доктор) и за докторски изпит.
Тези професори, които били клирици, ползвали доходите от
църковни бенефиции, но често преподавателите по изкуствата ня­
мали редовен доход. Друг източник на доходи били студентската
такса (collecta), която била плащана два пъти в годината, но след
много препирни и протести тя станала символична и не била източ­
ник на съществени приходи за университетите. Друг източник на
доходи били таксите за изпит, които се увеличавали в периода ХТТТ-
XV в. Форма на доход за преподавателите била и редовната заплата,
която била характерна за университетите в Италия. В основни линии
заплатите се осигурявали от църковни доходи, но в някои случаи
били давани от градската управа. Високите заплати се превърнали в
обичайна практика при новите университети в Италия и Испания, с
цел привличане на известни и утвърдени професори.

204
 3.5. Университетите и средновековните градове
През 1374 г. градската управа на Прага в лицето на кмета и на
ешевените20 издала документ, който регламентирал взаимоотно­
шенията между университетската общност и града. Той определил
юридическите правомощия на ректора при престъпления на студен­
тите и схоларите в чертите на града, забранил на студентите да носят
оръжие в града, и дал право на градската стража да отнема оръжията
им и да ги предава на ректора. Щетите, причинени на бюргери от
студенти, трябвало да бъдат възстановявани от последните.
Подобна тенденция наблюдаваме и при основаването на уни­
верситета в Краков през 13 64 г. Хартата давала право на студентите
и на техните семейства да живеят в града, да заемат и изпълняват
публични длъжности в Краков, както и право на ректора да съди
членовете на университетската общност при по-леки престъпления
и нарушения. При криминални престъпления случаят бил разглеждан
от кралския съд, а при престъпление на монах или свещенослужитея-
от епископския съд. Градският съд нямал юрисдикция над универ­
ситета и неговата общност, с изключение на случаите, когато рек­
торът присъствал като член на градския съд. Настаняването и уст­
ройването на студентите също било регламентирано в посока на
взаимен компромис, като комисия от двама бюргери и двама студенти
определяли къщите и районите, в които се настанявали и живеели
студенти. Хартата постановявала също създаването на финансов
фонд, който да се грижи за съхраняване на парите на студентите и за
заеми при изгодни условия.
През 1369 г. в Краков се появили нови регламенти във взаимо­
отношенията между града и университета. Ако студент извършел
нарушение или престъпление в чертите на Краков или Казимерж21
през деня, той трябвало да бъде изправен пред съда на ректора, а
ако инцидентът се случел през нощта, нарушителят трябвало да бъде

20Ешевени (шефени). Членове на съдебна колегия, определящи нака­

зания под председателството на съдия. След ΧΙΠ в. ешевените били съдебни
заседатели с разнообразни функции, включително и в управлението на някои
градове.
21 Еврейският квартал на средновековен Краков.
205
 задържан от градската стража до сутринта, след което да бъде преда­
ден на ректора. През 1468 г. градският съвет в Краков издал документ,
който забранявал на гражданите да дават стаи под наем на студентите.
В същия дух университетският статут от 1491 г. забранил на студен­
тите да живеят в къщите на бюргерите, с изключение на стуцентите,
които били родом от Краков, и на синовете на аристократи, които
имали право да наемат частни квартири със съгласието на ректора.
В случая отношенията между университетската и градската общ­
ност са показателни за видима дистанция и напрежение, но в същото
време можем да открием и примери на по-умерени взаимоотношения.
Сред тези примери е университетът във Виена, основан с харта
на херцог Рудолф IV през 1365 г. С този документ владетелят гаран­
тирал неприкосновеността и живота на университетската общност
както в града, така и на територията на Австрия, освободил я от
такси и я поставил под юрисдикцията на ректорския съд. Подобно
на Краков, но много по-прецизно, документът определил границите
на университета и постановил смесена комисия, която да определи
къде и на каква цена могат да бъдат настанявани студенти. Тези регла­
менти, както и върховният авторитет на владетеля, създали по-спо­
койни и миролюбиви взаимоотношения между двете общности в
сравнение с Краков. Можем да отбележим, че независимо от разли­
чията съществували сходни тенденции в отношенията между град­
ските и университетските общности като стремеж към рационални
и регламентирани връзки, и желанието на градската управа да
задържи университета на своя територия поради изгодите за град­
ската търговия.
Друг пример за намесата на кралската власт е харта на френ­
ския крал Шарл V от 1368 г., с която освободил от кралска талия 64-ма
занимаващи се с изготвянето на пергамент и книги занаятчии в
Париж. Привилегията била пряко свързана с Парижкия университет,
тъй като тези 64-ма парижани се заклели във вярност на универ­
ситета. Според историците тези привилегии били донякъде резултат
от опит за сближение между краля и университета в Париж, тъй
като в предходната 1367 г. имало жестоко сбиване между студенти
и кралската стража на празника на св. Николай.
206
 Съществуването на университет не гарантирало разрастването
на града и превръщането му в по-значим стопански или политически
център. В Италия например университетските градове като Сиена,
Перуджа и Ферара били от средна величина и останали такива до
края на средновековната епоха. Дори някои владетели предпочитали
да основат университет не в столицата, а в по-малък град. Универси­
тетът на Венеция например бил в близката Падуа, а Медичите пре­
местили университета от Флоренция в по-малката Пиза. В Англия
например, университети съществували в малки градове като Оксфорд
и Кеймбридж, а не в столицата Лондон. Съществували и доста малки
университети, като например тези в Тюбинген и Инголщад, които
обучавали не повече от няколкостотин схолари. Основната причина
за това бил фактът, че повечето университети се появили в места с
традиции в обучението и около вече съществуващи катедрални учи­
лища, привличащи множество ученици. Примери в това отношение
могат да бъдат дадени с Трир, Ерфурт и Кьолн. Единственото изклю­
чение в тази тенденция бил университетът в Париж, който бил в
столица и в един от най-многолюдните градове в средновековна
Европа. Около 1200 г. този университет наброявал около 4000 схо­
лари, а век по-късно броят им бил почти удвоен. По този начин члено­
вете на университетската общност в Париж съставлявали между 5%
и 10% от градското население. Съвсем естествено, този процент бил
по-висок в по-малките университетски градове като Оксфорд, Кейм­
бридж и Болоня. Това стимулирало градската икономика и в общи
линии оказвало благотворно влияние върху развитието на града.
Могат обаче да бъдат посочени и изключения. Според изследо­
вателите, Оксфорд бил по-проспериращ преди създаването на
университета. В резултат от започналите проблеми около настанява­
нето, наемите, изхранването и най-вече насилието и въоръжените
сблъсъци, цените на наемите и на храната се повишили, а бизнес
климатът се влошил. Според някои историци, нивото на престъп­
ност в средновековния Оксфорд било двойно по-високо от това в
останалите английски градове, т.е. четворно по-високо от това в съв­
ременните английски градове.
Все пак признаците за благотворно влияние надделявли над
вредите за градските общности. Броят на образованите в универси­

207
тети градски жители нараснал с бързи темпове и показателни в това
отношение са следните факти: около 1500 г. в университети в Гер­
мания и в чужбина се обучавали 1019 граждани на град Аугсбург, а
около половината от населението на Антверпен през XVI в. имала
университетско образование.

* * *

Без съмнение университетите били една от основните харак­

теристики на интелектуалното развитие в средновековна Европа, а
голяма част от днешните академични степени, програми, гербове и
символи са наследство от тази епоха. В същото време, внимателният
анализ открива значителни различия между съвременните и сред­
новековните университетски общности. Първата е в това, че до края
на XIV в. университетите не разполагали със свои сгради или
кампус22 в съвременния смисъл на тези понятия, а били „пръснати”
в различни места и помещения, дори понякога мигрирали от един
град в друг. Първите изцяло университетски сгради били колежите,
след което се появили и първите библиотеки. Ето защо най-често
дарителските актове на епископи, кралска власт и аристокрация били
насочени основно към колежите и към построяването на библиотеки,
като характерен пример за това е Бодлейанската билиотека в Окс­
форд.
Тъй като в тази ранна епоха не съществували извънакадемични
организирани дейности, изворите свидетелстват за множество прес­
тъпления, игри на карти и зарове, хазарт, жени и пиянство. Същите
извори свидетелстват за кръчмарски, пиянски свади и сбивания, по­
някога завършващи с убийство, като съществуват множество примери
и документи, свидетелстващи за подобни случаи. Също така чести
били случаите и на въоръжено насилие и агресия вътре в универси­
тетските общности, с практикуване на нелегално лихварство, кон­
трабанда, черен пазар на хартия и книги в нарушение на вътрешните

22 Кампус (лат. campus- отворено пространство, равнина, поле

наименование на територията, принадлежаща на колеж или университет, с
разположените върху нея основни учебни сгради, библиотеки, общежития,
а в днешни дни също и спортни центрове, места за хранене и др.
208
правила. Наглед странно, но в известна степен обяснимо, подобни
проблеми се наблюдават и в някои съвременни студентски общности
в България (без контрабанда на хартия и книги, разбира се).
Друга отличителна черта на средновековните университети в
сравнение с тези от съвременната епоха е в това, че не осигурявали
помещения и условия за преподаване на професорите. В случай че
последните живеели в много малка къща и в липса на достатъчно
пространство, те наемали помещения или местни църкви на техни
лични разноски. В същото време самите преподаватели събирали
пряко от студентите такси, което било мъчно и неблагодарно дело.
В заключение бих обобщил, че средновековният университет
е уникално и революционно явление в развитието на средновековна
Европа. Той е основният фактор, който довел до разчупване на кон­
сервативните рамки на познанието и до залеза на църковния моно­
пол в духовната сфера. Неговите възпитаници оформили значителна
част от духовния и стопански елит на западноевропейските общества
и взели активно участие в осъществяването на религиозните, сто­
панските и политическите промени в навечерието на Новото време.

209
 СРЕДНОВЕКОВНИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ
ДОКУМЕНТИ

Хронология на появата на университети в Западна и

Централна Европа (X-XV в.)
Приложената по-долу таблица представя хронологията на съз­
даването, както и вида на хартата, е която някои университети придо­
били статут и привилегии. Прави впечатление, че голяма част от
посочените тук университети се появили през ХШ и XIV в. В случаи­
те, когато са отбелязани две години, става въпрос за първоначално и
вторично учредяване на университет. Показателен в това отношение
е описаният вече случай с университета в Краков, който бил създаден
първоначално през 1364 г., но след проблеми и практическо затваря­
не, бил възстановен с кралска грамота през 1397 г. Със знак * са
отбелязани вторично появили се университети, чието създаване е
свързано с миграция на преподаватели и студенти от други учебни
заведения.

9 4 6 г ,- ср . н а X I в. М ед и ц и н ск а с х о л а в С ал ерно |

1158 г. Б ол о н ск и ун и в ер си т ет ί

1 2 0 0 г. П ари ж к и у н и в ер си т ет

1 1 6 7 г. О к сф о р д ск и ун и в ер си тет

1 1 3 7 г. У н и в ер си т ет в М он п ел и е

1289 г. М ед и ц и н ск а сх о л а в М о н п е л и е

1188 г. У н и в ер си т ет в Р ед ж и о *

210
1 2 0 4 г. У н и в ер си т ет във В и ч ен ц а *

1 2 0 9 г„ 1318 г. У н и в ер си т ет в К ей м б р и д ж

1 2 1 2 -1 2 1 4 г. У н и в ер си т ет във В а л ен си я ( к р ал ск а х а р т а) !

1215 г. У н и в ер си т ет в А р ец о *

1222 г. У н и в ер си т ет в П а д у а *

1 2 2 4 г. У н и в ер си т ет в Н еап ол (и м п ер ск а х а р т а )

1228 г. У н и в ер си т ет във В е р ч ел и *

1 2 2 9 - 1 2 3 3 г. У н и в ер си т ет в Т у л у за (п ап ск а х а р т а )

1230 г. У н и в ер си т ет в С алам анка ( к р ал ск а х ар та)

1231 г., 1306 г.? У н и в ер си т ет в О рлеан ( п а п ск а х а р т а )

1229 г. ? У н и в ер си т ет в А н ж ер *

1 2 4 4 -1 2 4 5 г. У н и в ер си т ет н а Р им ската курия ( п а п ск а харта)

1 2 4 6 г„ 1357 г. У н и в ер си т ет в С и ен а (и м п ер ск а х а р т а )

1248 г. У н и в ер си т ет в П и ач ен ц а ( п а п ск а х а р т а ) [

1 2 5 4 г . , 1260 г. У н и в ер си т ет във В а л я д о л и д (к рал ск а х а р т а), (п ап ск а харта)

1250 г .? , 1 3 4 6 г. У н и в ер си т ет в С евиля, (п ап ск а х а р т а )

1290 г. У н и в ер си т ет в Л и са б о н (кралска х а р т а ), (п ап ск а харта) !

1300 г. У н и в ер си т ет в Л ер и д а (кралска х а р та)

211
1 3 0 3 г. У н и в ер си т ет в Р и м , (п ап ск а харта)

1303 г. У н и в ер си т ет в А в и н ь о н (п ап ск а харта)

1303 г. У н и в ер си т ет в П ер у д ж а (п ап ск а харта)

1308 г. У н и в ер си т ет в К о и м б р а *(крал ска харта), (п ап ск а харта)

1318 г. У н и в ер си т ет в Т р еви зо (и м п ер ск а харта) |

1 3 3 2 г. У н и в ер си т ет в К агор (п ап ск а харта)

1 3 3 9 г. У н и в ер си т ет в Г р ен о б ъ л (пап ск а харта)

1343 г. У н и в ер си т ет в П и за (пап ск а харта)

1 3 4 7 -1 3 4 8 г. У н и в ер си т ет в П рага (кралска харта), (п ап ск а харта)

(и м п ер ск а харта)

1 3 4 9 г. У н и в ер си т ет в П ер п и н ян (п ап ск а харта) j

1 349 г. У н и в ер си т ет във Ф л ор ен ц и я (п ап ск а харта)

1 3 5 9 г. У н и в ер си т ет в Г у еск а (крал ска харта)

1361 г. У н и в ер си т ет в Павия (и м п ер ск а харта)

1 3 6 4 г „ 139 7 г. У н и в ер си т ет в К раков (крал ска харта), (п ап ск а харта)

1365 г. У н и в ер си т ет във В и е н а (п ап ск а харта)

1365 г. У н и в ер си т ет в О ранж (и м п ер ск а х ар та) !

1 3 6 7 г. У н и в ер си т ет в П еч (пап ск а харта)

212
1379 г„ 1392 г. У н и в ер си т ет в Е р ф ур т (п ап ск а харта)

1385 г. У н и в ер си т ет в Х а й д ел б ер г (п ап ск а харта)

1388 г. У н и в ер си т ет в К ь о л н (п ап ск а харта)

1389 г. У н и в ер си т ет в Б у да (п ап ск а харта)

1391 г. У н и в ер си т ет във Ф ерара

1409 г. У н и в ер си т ет в Е к с

1 4 0 2 г.? У н и в ер си т ет във В ю р ц б у р г (п ап ск а харта)

1409 г. У н и в ер си т ет в Л ай п ц и г (п ап ск а харта)

1419 г. У н и в ер си т ет в Рогцок (п ап ск а харта)

1431 г. У н и в ер си т ет в П оати е (п ап ск а харта)

1441 г. У н и в ер си т ет в Б ордо (пап ск а харта)

1 4 4 4 г. У н и в ер си т ет в К атания (п ап ск а харта)

1450 г. У н и в ер си т ет в Б арсел он а (пап ск а харта)

1451 г. У н и в ер си т ет в Г л а зго у (пап ск а харта)

1 4 5 5 -5 6 г. У н и в ер си т ет във Ф рай бур г (п ап ск а харта)

1 4 7 4 г. У н и в ер си т ет в С ар агосса (п ап ск а харта) j

1476 г. У н и в ер си т ет в М ай н ц (пап ск а харта)

1 4 7 6 -7 7 г. У н и в ер си т ет в Т ю б и н ген (п ап ск а харта)

213
 1477 г. У н и в ер си т ет в У п сал а (п ап ск а харта)

1478 г. У н и в ер си т ет в К о п ен х а ген (п ап ск а харта) !

1485 г. У н и в ер си т ет в Б еза н со н (п ап ск а харта)

1 4 9 4 г. У н и в ер си т ет в А б ъ р д и й н (п а п ск а харта)

1 5 0 0 г. У н и в ер си т ет във В ал ен си я (п а п ск а харта)

За възраждащия се интерес към изучаване на римското

право в Болоня в нач. на XII в.
В тези времена, по молбата на графиня Матилда1, господин
Ирнерий12 възстанови книгите със записани закони, които дотогава
бяха в окаяно състояние и не се изучаваха. И следвайки реда, в който
бяха съставени при управлението на божествения император Юсти­
ниан, той ги обнови надлежно и ги раздели на отделни части, доба­
вяйки на места дори собствени думи...
Monumenta Germaniae historica, Scriptores. T. ХХШ,
Hannover, 1874, р. 342.

Грамота на император Фридрих I Барбароса за студентите

и преподавателите в Болоня от 1158 г.
Посочените в тази грамота привилегии са резултат от помощта на
болонските професори в подкрепа на император Фридрих I Барбароса във
войните му срещу Милано. Желаейки да установи трайно своята власт в
Ломбардия, императорът без съмнение търсел подкрепа, но не бива да

1Матилда (1046-1115) била графиня на Тоскана в Северна Италия.

Тя се славила като изключително начетена за времето си, с добри юри­
дически и езикови познания.
2Ирнерий бил юрист и коментатор на римското право, за когото има
сигурни сведения от периода между 1113 г. и1138г.
214
приемаме посочените привилегии само и единствено като политика.
Цитираната тук грамота е само част от лавината официални документи,
даряващи Църквата и клира с широки права.

.. .Имайки грижата за всички схолари, които пътешестват с цел

получаване на знания и най-вече за професорите по божествено и
свещено право, Ние, напътствани от благочестие, им даряваме след­
ните милости. И нека както те, така и техните пратеници да пътуват
и пребивават в пълна безопасност в местата, в които се усъвършен­
стват в постигането на познание.
И тъй като добрите деяния заслужават Нашето одобрение и
покровителство, Ние ще защитаваме с особена любов тези, чиято
ученост украсява света и с чиито усилия Нашите поданици дерзаят
в почитането на Бог и Нас, Неговите слуги.
И Ние постановяваме със закон и за вечни времена, никой да
не се осмелява да задържа схоларите с цел нанасяне на обида, или
да им причинява вреда, заради дълг на друго лице от същата област
така, както сме чували, някога се вършело поради лоши обичаи3.
Тези, които прикриват нарушаването на този свещен закон или не
заявят за това своевременно на местните власти, да бъдат наказани
със заплащане на четирикратна глоба. И нека бъдат лишени от чест
и опозорени за вечни времена.
Ако ли пък някой поиска да заведе иск по каквото и да е дело,
последното да бъде разгледано по избора на схоларя или в присъст­
вието на неговия учител, или в съда на епископа на града, на който
даряваме юрисдикция при подобни случаи. Ако ли пък някой се
опита да ги привлече под отговорност в друг съд и пред друг съдия,
този съд да бъде обявен за недействителен, дори и да действа по
всички правила.
English Historical Review. 1939, Vol. LIV, Issue CCXVI,
pp. 577-578.

3 Тук се визират т.нар. репресалии или юридическата система

колективна отговорност при престъпления на лица, които са от една и съща
област, графство, херцогство, град. Това наложило и практиката за арест и
задържане на студенти за дългове или престъпления на техни сънародници
или съграждани.
215
 Из привилегии, дарени от крал Филип П Август на
парижките схолари през 1200 г.
Тази грамота е първото свидетелство за интереса на кралската власт
към схоларите в Париж, който бил провокиран от непосредствен повод. В
резултат от сбиване между студенти и граждани се стигнало до няколко
жертви, което отнесло случая до кралското правосъдие. Ето защо крал
Филип решил да урегулира ситуацията с потвърждаване на привилегии,
присъщи на клириците. Съществуват бегли сведения, че през 1208-1209 г.
парижките схолари избрали свои представители за изработване на първите
статути, а през 1205 г. университетската общност вече имала своя
собственост. Първите сведения за поява на нации в университета датират
от 1222 г., а през 1249 г. бил избран и първият ректор. Всичко това дава
частична представа за дългия път на конституиране и изграждане на
universitas scholarum et magistrorum в Париж.

В името на светата и неделима Троица. Амин. Филип, по Божия

воля крал на Франция.
...Също, поради сигурността на схоларите в Париж и в бъде­
ще. .. Ние постановяваме следното. Нека всички граждани на Париж
да положат клетва, че ще свидетелстват за установяване на истината,
в случай че са били свидетели на нанасяне на вреда на схолар от
светско лице. И нека никой в бъдеще да не се отклонява от това. Ако
срещу който и да е схолар бъде извършено нападение и същият бъде
ранен тежко с оръжие, с юмрук или камък, с изключение на случай
на самозащита, то нека всички светски лица, които са свидетели на
извършеното, да заловят нападателя или нападателите и да ги преда-
дат на Нашето правосъдие. И независимо от това, дали извършителят
е задържан в затвор за това престъпление, или не, Ние ще проведем
разследване по всички правила, с посредничеството на духовните
или светските лица, или чрез други упълномощени хора. Ако в резул­
тат от справедливо разследване ние или нашите съдии достигнем до
заключение, че задържаният действително е извършил престъпление,
Ние или Нашите съдии ще осъществим правосъдие незабавно, дори
и в случай, че задържаният отрича или заяви, че е готов да се защити

216
в единоборство4 (per monomachiam), или пък да се оправдае чрез
изпитание с вода5.
В допълнение, Наш служител или съдия не може да задържа
или затваря в нашия затвор схолари при каквото и да е нарушение, с
изключение на случаите, при които престъплението изисква незаба­
вен арест. В този случай Нашият съдия трябва да арестува схоларя
на местопрестъплението, но без да му нанася побой, с изключение
иа самозащита. След това нашият съдия трябва да предаде схоларя
иа църковен съд, който ще го задържи под стража за разследване на
престъплението...
А що се отнася до светските слуги на схоларите [които не са
постоянни жители на града, и които не преживяват тук от търго­
вия]... постановяваме следното. Нито Ние, нито Наш съдия ще ги
задържи, освен ако не извършат престъпление, за което нашите
съдии са длъжни да ги арестуват.
И за да бъдат спазвани неотменно тези декрети и да бъдат ут­
върдени като закон, ние решихме, че Нашият прево и гражданите на
Париж трябва да се закълнат в присъствието на схоларите, че ще ги
спазват....
Kowaleski, М. Medieval Towns: A Reader. Readings in Medieval
Civilizations and Cultures. Toronto, 2006, pp. 275-276.

Писмо на Стефан, епископ на Турне, до

папа Инокентий Ш от 1203 г.
Това писмо на епископ Стефан, адресирано до известния Инокен­
тий III, е ярко свидетелство за постепенната загуба на пълния църковен
контрол над обучението и над развитието на философските науки в
средновековните схоли и университети. Очевидно е, че според част от

4Тук се визира съдебен дуел, който бил стара практика, датираща от

Ранното средновековие.
5Изпитанието чрез вода било част от архаична система на съдебно
разследване, прилагаща т.нар. ордалии - изпитание с огън, желязо или вода.
По този начин на обвиняемия се дава възможност за доказване на невинност
чрез преминаване през тежко изпитание. След края на изпитанието,
провалът или успешното преминаване се приемали като Божие решение.
217
църковните прелати, новостите в образованието поставяли под въпрос
старите авторитети и били заплаха за традиционната и консервативна
система. Не на последно място, документът е косвено свидетелство за
острите противоречия в самата Църква, както и за трудния и трънлив път
на университетските общности в извоюване на по-широка интелектуална
свобода.

.. .Към тази реч ни подбужда както авторитетът на предците,

така и незабележимо прокрадващата се болест, която ще се превърне
в нелечима, ако не се борим с нея още от самото начало.
Ние Ви пишем, свети Отче, не защото искаме да се превърнем
в блюстители на нравите и в съдия на докторите.. .Ние само искаме
да насочим Вашата свята бащинска грижа към болното място, за да
Ви даде Бог сила да изкорените грешките и мъдрост, за да ги попра­
вите.
Изучаването на Светото писание сред нас се превърна в срамен
безпорядък. Докато самите ученици приветстват различни новости,
техните учители мислят повече за слава, отколкото за учението. Те
сътворяват все повече и повече кратки суми6 и коментари, с които
примамват и заблуждават своите слушатели....
Те приготвят странни и екзотични блюда за своите пиршества,
също като на сватбата на сина на краля на Тавър, където неговата
собствена плът и кръв били сготвени и поставени на масата.
Освен това се водят публични диспути за непостижимостта
на божественото в противоречие на свещените канони. Провеждат
се непочтителни, многословни спорове по повод въплъщението на
словото. Светата и неделима Троица се разкъсва на части и служи
като предмет на спора. Така при нас вече има толкова грешки, колкото
и доктори, толкова скандални диспути, колкото аудитории и всеки
площад се превръща в място за богохулство. А ако се появи случай,

6 Съчинения на университетски учени, представящи накратко т

довете на църковни отци и авторитети с придружаващи ги коментари. Тези
съчинения били отговор на нуждата от учебни пособия за студентите, които
естествено не били в състояние да прочетат и анализират целите трудове.
Ето защо можем да ги определим като първите университетски учебни пома­
гала.
218
който е подсъден по нормите на каноничното право и подлежи на
Вашата юрисдикция, или на решението на мирските съдии, веднага
се посочват декреталиите, приписвани на свещената памет на папа
Александър7, а старите канони се омаловажават, отхвърлят и задраск­
ват. И тези нови томове се четат тържествено в схолите и се предлагат
за продан на площада под шумното одобрение на нотариусите, които
ликуват, че при копирането на тези съмнителни имитации трудът
им намалява, а заплащането им се увеличава.
След тези две печални новини, следва и трета: свободните
факултети изгубиха своята изначална свобода и изпаднаха в такова
плачевно състояние, че юноши с дълги коси узурпираха безсрамно
всички професорски катедри. Голобрадата младост сега заема места­
та на своите стари наставници, и тези, които все още не са разбрали
какво значи да учиш, полагат усилия да се наричат учители. И те
пишат своите кратки съчинения с течаща слюнка от устата, но лише­
ни от мъдростта на философията. Пренебрегвайки правилата за изу­
чаване на изкуствата и отхвърляйки авторитетните книги на учите­
лите, те оплитат мухите на празнословието в мрежата на своите со-
физми. Философията ридае, че нейните одежди са раздърпани и
окъсани, и целомъдрено прикривайки своята голота, не намира нито
съветници, нито утешители като в старите времена.
Всички тези дела, свети Отче, се нуждаят от апостолска намеса
и от поправяне. Този безпорядък в учението, обучението и диспутите
трябва да бъде унищожен от Вашата власт, за да не се обезценява
Божието слово от простолюдието и да се говори на всяко кръстовище:
„ Виж, Христос е тук” или „Виж - той е там”, за да не бъде светостта
разкъсвана от псетата, а бисерите тъпкани от свинете.
Chartularium Universitatis Parisiensis. 1.1.
Paris, 1889, p.47-48.

7 Декреталиите били папски постановления, имащи силата на зак

в каноничното право. Сред най-популярните били декреталиите на папа
Александър Ш и тези на папа Григорий IX, които се наложили в каноничното
право. Първото систематизиране на декреталиите било осъществено през
1234 г.
219
 Постановление на папския легат Робер де Курсон относно
студентите и магистрите от парижките схоли от 1215 г.
Този документ е косвено свидетелство за появата на нерегла­
ментирани преподаватели, които четели лекции по дисциплините от
тривиума и квадривиума. Всъщност, след разширяването на обучението
извън рамките на катедралните схоли, контролът над учебната програма и
над поведението на преподавателите и студентите бил занижен. В резултат
от това се появили случаи на злоупотреби и по-свободно поведение. Това
наложило необходимост от ясни критерии за лекторите и до строгото
регламентиране на лекциите и облеклото на схоларите. В случая папският
легат подкрепя усилията на местната църковна власт в Париж да задържи
контрола над обучението в града. В същото време документът свидетелства
и за строгия подбор на авторите и съчиненията, преподавани в Парижкия
университет в началото на XIII в.

Нека никой да не чете лекции по свободните изкуства, ако не

е достигнал двадесет и една годишна възраст и не е изучавал основ­
ните книги в продължение на шест години.
Когато някой се подготвя, за да преподава, той трябва да бъде
изпитан под формата, разпоредена в постановленията на епископа
на Париж, където е записан договор между канцлера и членовете на
Университета, одобрен и утвърден от специални съдии, назначени
от папата... епископа и декана на Троа, както и от епископа и канц­
лера на Париж. Издържалите изпита са длъжни да четат в схолите
книгите на Аристотел по стара и нова диалектика8 като ординарни
лекции, а не ad cursum9. Те са длъжни да четат и двете съчинения на
Присциан10 на ординарни лекции, или поне едното. А в празнични

8 В Ранното средновековие били познати и популярни само две от

съчиненията на Аристотел (“Категории” и “За тълкуването”), докато остана­
лите съчинения по логика станали известни едва през XII в. Ето защо пър­
вите били известни като „Стара диалектика”, а вторите като „Нова диалек­
тика”.
9 Да бъдат четени като редовни лекции, т.е. преди обед, а не като
извънредни лекции четени следобед.
10 Под двете съчинения на Присциан се визират т. нар. ‘Triscianus
major” и “Priscianus minor”. ‘Triscianus major” включвал първите 16 съчине­

220
дни да не четат друго, освен философия и риторика, ’’Barbarismus”11,
ако пожелаят - етика, а също и четвъртата книга от аристотеловата
„Топика”.
И никой да не преподава книгите на Аристотел по метафизика
и по философия на природата, нито пък да чете съчинения и комен­
тари по тези книги. Никой да не учи по книги, включващи Давид от
Динан112, еретика Амалрик13 или Мавриций Испански.
Никой да не устройва пирове на събрания на магистри или на
диспути... Но всеки може да кани приятели и колеги, но така, че да
не са твърде много. Носенето на стари одежди или други вещ и... .ние
всячески поощряваме, особено по отношение на бедните. Никой от
магистрите, изучаващи свободните изкуства, не трябва да има повече
от една черна мантия с дължина до петите. Разрешава се носенето
на палиум14.

ния по латинска граматика на Присциан, a “Priscianus minor” - последните

му съчинения, посветени на латинския синтаксис.
11 „Barbarismus” била третата част от съчинението на Донат по
латинска граматика, озаглавено „Ars grammatica”. Често „Ars grammatica”,
която била преподавана в университетите, била наричана още major, тъй
като в обикновените схоли се използвало пособие от същия автор, известно
като „Ars grammatica minor”.
12Давид от Динан (ок. 1160 - ок. 1217) бил философ, който изповяд­
вал идеи, близки до тези на сектата на амалриканците. През 1210 г. Давид
бил осъден от Църквата за съчинението си Quaternuli и бил прогонен от
Париж.
13Амалрик от Бена (лат. Almaricus, Amalricus, Amauricus) бил теолог
и преподавател в Парижкия университет. В случая се налага забрана върху
неговите съчинения, тъй като възгледите на Амалрик били осъдени като
ерес. Според последния, Бог и универсума са тъждествени понятия, а
доброто и грехът са еднакво близки до Бога. Тези съждения водели до от­
хвърляне на утвърдения християнски морал и учението било осъдено на
Четвъртия Латерански събор през 1215 г.
14В случая носенето на палиум може да се обясни с това, че все пак
става въпрос за Парижкия университет, в който по това време се изучавали
само седемте свободни изкуства и теология, т.е. общността била свързана
изцяло с Църквата. Ето защо носенето на палиум, характерен за облеклото
на свещенослужителите, не е странно.
221
 Ако някой от изучаващите свободни изкуства или теология
почине, половината от магистрите са длъжни да присъстват на погре­
бението, а другата половина при следващо погребение. И никой не
може да отсъства, освен ако няма сериозна причина. Ако умре магис­
тър по изкуства или теология, всички магистри са длъжни да бодърст-
ват през цялата нощ. Всеки от тях трябва лично да чете псалтира... В
деня на погребението се отменят всички лекции и диспути.
Никой да не получава разрешение да обучава за пари от канц­
лера или от друго лице, или пък чрез обещание, или пък чрез каквото
и да е друго съгласие. Магистрите и техните ученици могат да сключ­
ват между себе си и с други лица задължения и съглашения, утвърж­
давани с взаимна клетва или под заплаха от глоба в следните случаи:
убийство или телесна вреда на студент, ненаказано беззаконие, при
определяне на цените на квартирите и облеклото, при погребение,
при определяне на цените за лекции и диспути. Тези съглашения не
могат в никакъв случай да вредят на Университета.
А относно теолозите разпореждаме, че никой в Париж не може
да преподава теология, ако не е достигнал тридесет и пет години, не
се е обучавал в продължение на осем години и не е изслушал всички
необходими книги. Никой не може да обучава в теология публично,
ако не е изслушал всички лекции по богословие в продължение на
пет години.
Никой от тях не може да обучава до третия час на деня, в това
време, когато се обучават магистри. Никой не се допуска в Париж за
обучение или изнасяне на проповед, ако не е човек с достоен живот
и не е достатъчно осведомен в своята наука.
Никой в Париж не може да се счита за студент, ако няма оп­
ределен учител. И за да се съблюдава неизменно този декрет, по
силата на нашите легатски правомощия ние ще отлъчим тези, които
се осмелят да се противопоставят на тези постановления. Тези лица
трябва да се разкаят за своята самонадеяност в рамките на 15 дни
пред общността на магистрите и схоларите или пред други лица
назначени от тази общност. Изготвено в 1215 г. месец август.
Chartularium Universitatis Parisiensis. 1.1.
Paris, 1889, p.78-79.

222
 Писмо на английския крал Хенри Ш до парижките схолари
и магистри от 1229 г.
През 1167 г. голяма част от английските професори и студенти в
Париж се изместили в Оксфорд по призива на крал Хенри II Плантагенет,
но въпреки това значителен брой англичани предпочитали изучаването на
философията и теологията в столицата на кралство Франция. Писмото на
крал Хенри е поредният призив и покана към английските схолари в Париж,
имащи за цел създаването на престижни университети и в кралство Англия.
Не на последно място, то е показателно за влиянието на политиката и слож­
ните англо-френски взаимоотношения през тази епоха.

До магистрите и университетските схолари в Париж!

Съчувствайки искрено за големите беди и нещастия, сред които
живеете в Париж под властта на несправедлив закон, Ние, почитайки
Бог и неговата свята Църква, желаем да подобрим вашето положение
с предоставяне на подходящи свободи. Ето защо Ние решихме да
известим цялата ви общност, че ако пожелаете, можете да се пресе­
лите всички в нашето кралство Англия и да останете тук за вашето
обучение.
С тази цел ще определим град, бург или място, което вие поже­
лаете да изберете. И при всички обстоятелства вие можете да се
ползвате със свободи и спокойствие, които да удовлетворят вашите
нужди в угода на Бога.
Chartularium Universitatis Parisiensis. 1.1.
Paris. 1889, p. 119.

Учебна програма на Медицинския факултет на Парижкия

университет от 1270-1274 г.
Долуизложеният текст привлича вниманието с посочването на кон-
1фетни книги в програмата по медицина на университета в Париж. Вни­
мателният анализ показва, че както и в останалите факултети, отделните
дисциплини всъщност били отделни автори и по-точно на техни трудове.
Освен това, по-голяма част от тези съчинения били преведени от арабски,
а това свидетелства за силното влияние на арабската медицина върху
възраждането на интереса към нея в средновековна Европа. В много случаи
обаче, арабските текстове били просто преводи или синтез на древногръцки

223
и други антични съчинения, което свидетелства за косвеното пренасяне на
част от античното познание в средновековните университети.

453. Относно този, които желае да получи диплома по меди­

цина в Париж и за книгите, които трябва да изучава.
Ето как трябва да се проведе дипломирането на бакалаврите
по медицина. Първо, преподавателят, който е бил наставник на бака­
лавъра, трябва да се закълне пред ректора, че студентът е подготвен
за окончателно дипломиране в присъствието на събраните за тази
цел преподаватели. И там трябва да има поне двама свидетели, които
да се закълнат и потвърдят, че бакалавърът е посещавал лекции пет
години и половина, в случай че преди това е бил студент по свободни
изхсуства, или шест години, в случай, че не е следвал свободни изкуст­
ва. А относно изучаваните текстове, той е длъжен да е посещавал
редовен курс лекции по: [1] „Изкуството на медицината” (Articella)15
два пъти седмично, и допълнителни лекции веднъж седмично, с
изключение на “За урината” от Теофил16, които е длъжен да посещава
само веднъж: седмично както редовните, така и допълнителните лек­
ции; [2] задължителните лекции по Viaticum17 [от Константин от Аф­
рика] два пъти седмично; [3] задължителните лекции по другите
книги от Исаак [Judaeus]18 веднъж седмично, а допълнителните два

15Articella е сборник от медицински трудове, използвани в обучението

по медицина в периода XIII-XVI в. На практика това били преводи на
арабски интерпретации върху съчиненията на Гален.
16 Тук става въпрос за известния в Средновековието медицински
трактат De Urinis. Приема се, че авторът е Теодор Протоспатор и е живял
при управлението на император Ираклий (610-641). Неговото съчинение
за урината била използвано като основа за определянето на състоянието на
пациента и за поставяне на точна диагноза.
17 Viaticum peregrinantis бил адаптиран превод на Константин
Африкански на известно арабско медицинско съчинение от X в. Константин
бил монах и лекар, който прекарал част от живота си в Северна Африка и
починал в манастира “Монте Касино” ок. 1098/1099 г.
18 Тук се визират книгите на Исаак Израел бен Соломон (ок. 832 -
ок. 932) известен още като Исаак Израил и Исаак Юдея. Неговите съчинения
били преведени на латински и испански в началото на XIII в. и били широко
използвани в медицинските университети.
224
пъти, с изключение на „Специални диети”19, които може да е слушал
само като редовни или като допълнителни лекции; [4] лекциите върху
Antidotarium от Николас20 веднъж седмично. Стиховете [върху
урината] от Жил дьо Корбей не са задължителни. Също така, той
трябва да е прочел една книга по теория [от Pantegni] и една по
практика [също от Pantegni]21. И за всичко това той трябва да положи
клетва; и ако някой бъде обвинен в лъжа или измама, той трябва да
бъде лишен от диплома.
Medieval Medicine. A reader. University of Toronto Press,
2010,pp. 194-195.

Клетва на схоларите от университета в Париж, 1280 г.

Тук е представена част от клетвата, която бакалаврите по изкуства
трябвало да положат лично, преди инцепцията22и в присъствието на ректора.
Тя е красноречиво свидетелство за здравите връзки и обвързаност между
схоларите, чиято общност напомня в много отношения занаятчийските и
търговски цехове и гилдии в средновековна Европа. На практика дори след

19Една от книгите на Исаак бен Соломон.

20Antidotarium е съчинение на Николай от Салерно, представящо в
азбучен ред лекарства и техните съставки. Според самия автор, той съставил
този труд, описвайки традиционни лекарства и тяхното приготвяне между
1160 г. и 1200 г.
21 Liber pantegni е медицински сборник с трудове, компилирани от
посочения в бел. Константин Афркански ок. 1086 г. В него са включени
антични гръцки и ислямски текстове. Бил разделен на двадесет книги, като
първите десет били озаглавени Theorica, а вторите десет -Practica.
22 Инцепцията (лат. inception - създаване, начало,) представлявала
официална церемония, при която кандидатът получавал право да преподава
(<licentia docendi). Произход на този официален акт е в ранната история на
Парижкия университет. Непосредствено след церемонията новият магис­
тър изнасял публична лекция по значим въпрос или проблем пред целия
факултет. Първоначално, инцепцията била просто даване на право за
преподаване, но с увеличаване броя на кандидатите, този акт бил регла­
ментиран в университетските статути и се превърнал в тържествена цере­
мония. Трябва да отбележим, че инцепцията не давала пълна магистърска
титла, а поставяла началото на период, в края на който кандидатът бил
евентуално удостояван с титлата магистър по философия.
225
завършването на магистърска степен обвързаността с университета не
отслабвала, а напротив: както виждаме в изложения текст, преминалият
през инициация се задължавал да преподава в университета поне две години,
да се подчинява на ректора и да бъде лоялен към цялата университетска
общност. На практика всичко това създавало една сплотена корпоративна
среда, която разчитала не само на своите настоящи, но и на бившите и вече
завършили своето следване схолари. По този начин обучението на
средновековните университети обогатявало отделния схолар не само
интелектуално, но и с широки връзки и възможности след завършването на
неговото следване.

Първо, трябва да им се прочете следното: „Ти си длъжен да

четеш редовни лекции, облечен в мантия или палиум. И в продъл­
жение на 40 дни след ищепцията ти си длъжен да организираш
вечерни диспути, поставяйки свои въпроси...
Ти не трябва да носиш обувки с остри носове, украсени или
пък прекадено отворени, нито пък прекадено къса връхна дреха. И
по време на лекции или диспути, които четеш облечен в мантия, ти
не трябва да поставяш митра23. Ти трябва да посещаваш всички
събрания и да се подчиняваш на ректора или прокгора. И не трябва
да допускаш песни и веселия на улицата пред твоя дом, или пък
каквото и да е неприлично деяние преди лекциите, под заплаха от
лишаване от бакалавърска степен.
Също не трябва да издаваш тайните на университета. Ти си
длъжен да присъстваш на църковните служби на студентите в праз­
нични дни, в случай че бъдеш уведомен предварително. В други дни,
в случай на смърт на магистър от факултета, ти си длъжен да четеш
псалтира, или да осигуриш някой, който да го чете, ако бъдеш помо­
лен за това. Ти си длъжен да защитаваш и спазваш осветената от
обичая свобода на изпита при Сен-Женевиев...

23 Митрата (от гръцки μίτρα - покривало за глава, шапка) била о

циална церемониална шапка, носена от епископите и някои от абатите в
католическата църква. Явно горната забрана е била предизвикана от случаи
на неправомерно използване на този църковен атрибут от магистри в
Парижкия университет.
226
 Също така си длъжен да спазваш всички постановления и запо­
веди за реда на четене на редовните лекции и за провеждането на
диспутите. Задължаваш се и да живееш с останалите магистри в
мир през целия си живот и да защитаваш техния статут, постанов­
ления и привилегии в каквото и положение да се намираш... През
цялото си обучение в свободните изкуства не трябва да участваш в
диспути по изцяло теологични въпроси които касаят светата Троица
или въплъщението... Също си длъжен да се закълнеш без всяка изма­
ма, че си изпълнил всички изисквания, които се съблюдават при изу­
чаването на свободните изкуства в Париж или в който и да е друг
университет, в който има най-малко дванадесет учители...
Трябва да се закълнеш, че ще защитаващ свободата на универ­
ситета от дългове според възможностите си. И ако имаш 12 солида,
ще присъстваш на инцепцията в собствена, а не в заета дреха...И
ще потвърдиш, че си навършил 21 години и си слушал лекции във
факултета по свободни изкуства в продължение на шест години, и
че ще преподаваш във факултета две години, ако не бъдеш въз­
препятстван от уважителна причина. И накрая, ще положиш клетва,
че ще защитаваш специалните свободи и благородните обичаи на
факултета по свободни изкуства и привилегиите на университета
при всякакви обстоятелства.
Chartularium Universitatis Parisiensis. 1.1. Paris, 1889, pp. 586-587.

Привилегии на парижките студенти от 1340 г.

;Този кратък документ е показателен за съществените привилегии на
преподавателите и студентите в Париж през XIV в. Впечатлява фактът, че
те били освободени и от талия. Този данък бил един от основните в кралство
Франция и от него били освободени тези, които носели военна служба, и
клириците. Ето защо тези привилегии поставяли членовете на универси­
тетската общност в изключително изгодно положение.
1
I
■Ние даряваме на преподавателите и студентите [от Париж],
както‘на настоящите, така и на тези, които възнамеряват да постъпят
в негф, докато се намират в Университета или се завръщат в техните
домове, че никой, от какъвто и да е било ранг, било той светско лице,
j
227
префект или байюл24да не притеснява или да изисква каквито и да е
вземания от упоменатите професори и схолари, било то лично от
тях или от семействата им; или да изисква собственост по повод на
данъци, тапия25, такси, мита или други парични суми докато се под­
готвят за идване, пребивават или се връщат в домовете си от Универ­
ситета. И нека техният статут на схолари да бъде удостоверен чрез
подходяща клетва.
Kowaleski, М. Medieval Towns: A Reader. Readings in Medieval
Civilizations and Cultures. Toronto, 2006, pp. 276.

Постановление за начина за четене на лекции във

факултета по свободни изкуства в Париж от 1355 г.
Този документ свидетелства за продължителни спорове за това как
да бъдат четени ординарните и извънредните лекции. Наглед странен, този
спор бил свързан с темповете на преподаване на отделните книги, т.е.
дисциплини, и с необходимостта от усвояване на заложените програми в
рамките на позволените за лекции дни в годината. В обяснението на този
спор трябва да включим и начина на записване върху покрити с восък
дървени дъсчици. Подробно записване в такива условия не било съвместимо
с продължителността на лехсцията, която била около час и половина - два.
Не на последно място, забраната за бавно четене и пълно записване на
лекциите било в защита на „авторските права”, и индивидуалната попу­
лярност на лекторите. Не бива да забравяме, че ординарните лекции били
представяне и коментар на определени автори и книги, т.е. изисквали и
предполагали индивидуален подход и оригинални коментари. Без съмнение,

24Байюлът първоначално бил служител в домена на френските крале,

притежаващ административна и фискална власт. При управлението на крал
Филип П Август (1180-1223) байюлите се превърнали във важна опора на
краля, най-вече в новоприсъединените територии, които били разделени
на байяжи.
25 Талия бил един от основните данъци в средновековна Франция,
дължими на местния сеньор. В годините на Стогодишната война (1337—
1453) кралската талия била наложена като кралски данък във всички тери­
тории на кралството. Талията била заплащана основно от селското и град­
ското население, тъй като от данъка били освободени аристокрацията,
носеща военна служба, какго и църковното съсловие.
228
популярните професори не желаели да бъдат копирани в своите лекции,
тъй като съществувала и професионална конкуренция. Всичко това довело
до регламентиране на начина на четене на лекции, въпреки недоволството
на част от слушателите, които съдейки по документа, протестирали срещу
бързото четене тропайки, протестирайки и дори хвърляйки камъни. „О,
времена! О, нрави!”.

В името Господне. Амин.

Съществуват два начина за четене на лекции по книгите, които
се преподават във факултета по свободни изкуства. Първият е, когато
магистрите по философия произнасят думите толкова бързо, че
разумът на слушателя може да ги следва, но ръката не успява да ги
застигне. Вторият е, когато магистрите говорят толкова бавно, че
техните ученици могат да запишат всичко с перото си.
След като тези два способа на четене бяха подложени на срав­
нение и щателна проверка, беше установено, че първият е по-добър.
Пълното единодушие в това мотивира и нас да използваме първия
начин в нашите лекции. Ето защо ние, магистрите от факултета по
изкуства, каюго преподавателите, така и всички останали, всички
заедно и всеки отделно, събрани в църквата „Сен Жюлиен ле Повр”
от достойния мъж и ректор на университета Алберт от Бохемия, при­
ехме следното решение: всички лектори, както магистри, така и сту­
денти, където и да четат редовни или извънредни лекции, при про­
веждане на диспути и във всички други случаи, да ползват първия
начин за четене на лекции според личните си способности и уме­
ния. .. Всички те са длъжни да произнасят своите текстове така, че
никой да не записва, така, както е прието при произнасяне на пропо­
вед. .. и така, както четат и лекторите в другите факултети.
Нарушителите на това постановление... се лишават за година
от правото да четат лекции от момента на нарушението, заедно с
лишаване от чест, длъжност и привилегии във факултета. Ако ли
пък някой продължи да нарушава това правило, то при първото повта­
ряне на нарушението наказанието ще бъде удвоено, при второто-
учетворено и т.н. Освен това, слушателите на лекции, които се проти­
вопоставят на прилагането на това постановление с викове, свиркане,
шум, хвърляне на камъни или по какъвто и да е друг начин (от тях

229
самите, техни слуги или техни другари), ще бъдат лишени от всички
права и ще бъдат изключени за една година; в случай на повторно
нарушение наказанието ще бъде увеличено двойно, четворно и т.н.
както вече беше постановено.
И за да бъде съблюдавано точно това постановление, нека
всеки ректор при своето встъпване в пост да полага клетва, че ще
наказва такива нарушители, и че ще изисква същата клетва от своите
приемници.
Chartularium Universitatis Parisiensis. t. III. Paris, 1891, pp. 39-40.

За приема на бакалаври и магистри от други университети.

Статути на Парижкия университет, XV в.
Настоящият документ разкрива интересни подробности около про­
цедурата по прием на магистър от друг университет в общността на магист­
рите на университета в Париж. На първо място, текстът свидетелства за
мобилността на средновековните схолари и за специфичния гилдейски
характер на средновековните университети. Интерес предизвиква и продъл­
жителността на процедурата, която не била кратка и продължавала повече
от един месец. Впечатлява също и демократичният характер на процедурата,
тъй като всеки пълноправен магистър във факултета по изкуства на Па­
рижкия университет имал право да задава въпроси, да оспорва кандида­
турата, и в края да гласува за или против неговото приемане.

2. За приема на магистри
Също така, с единодушното съгласие на магистрите от съвета
на факултета беше решено и постановено, че ако някой желае да
бъде приет в общността на магистрите на факултета по изкуства,
след като се запише в университета, да помоли декана да свика
събрание съгласно правилата за прием. И на това събрание на
желаещия бъде дадена възможност да уведоми събралите се за своите
познания в седемте свободни изкуства и да представи честно и в
писмен вид списък на книгите, които е слушал или чел. На същото
събрание, след като бъде запознат със статутите, той да обещае че
ще се яви след десет дни, на следващия празничен ден, след закуска,
за да отговаря пред събранието на магистрите, което факултетът ще
свика специално за този случай. И на това събрание, на което ще
230
присъстват магистри, всеки, който пожелае, може да оспорва
неговото положение. А след още десет дни, в друг празничен ден,
след закуска, да участва в диспут по два въпроса, и за това той трябва
да уведоми всички магистри regentibus26 чрез служител, на който да
заплати две дение за неговия труд. И така след десет дни той
[кандидатът за прием сред магистрите] да диспутира, както е опре­
делено по-горе. А след още десет дни, в празничен ден и след закуска,
кандидатът да изнесе кратка лекция по една от книгите, по която
също да определи два проблема за диспут в присъствието на ма­
гистрите и да изслуша опонентите...
3. За начина, по който да бъде приет магистър
След това, на събрание в присъствието на членове на факул­
тета, свикано специално за това, кандидатът да уведоми всички за
своята степен и за доброто си поведение, след което, ако се хареса
на по-голяма част от членовете на факултета, да бъде приет; ако ли
пък н е - д а го освободят. След това новоприетият магистър да даде
[на факултета] толкова, колкото дава всеки нов магистър на този фа­
култет, а на секретаря - четири дение.
Статуш факупьтета искусств пражского университета. -
Вопросм истории славян. Вьгп. 3. Воронежский университет.
Воронеж. 1970, с. 73-74.

Основаване на Пражкия университет. Грамота на

крал Карл I (IV) от 7 април 1348 г.
Настоящата грамота отразява акта на учредяването на университета
вПрага от император Карл IV (1346-1378). Императорът и крал на Бохемия
привлякъл за каузата своя приятел и съюзник папа Климент VI, който издал
була за учредяването на университета на 26 януари 1347 г., а цитираните
по-долу привилегии били издадени от Карл IV година по-късно. Двете гра­
моти заложили ясно парижкия модел с четири основни факултета - по фило­
софия, теология, право и медицина, и довели до бърз разцвет на универ­
ситетската общност в следващите сто и петдесет години. В началото на

26 Тук се има предвид магистри, пълноправни членове, имащи п

на участие и глас в събранието на факултета.
231
XV в. блестящият просперитет бил прекратен от ожесточени борби между
църковни и университетски консерватори и реформатори. След надделя-
ването на последните през 1409 г., последвало изселване на германските
професори и студенти, които създали нов университет в Лайпциг. Тези
събития поставили край на златната епоха на Карловия университет.

Карл, по Божия милост римски владетел, благодетел на импе­

рията и крал на Бохемия, за вечна памет на стореното.
Едно от най-съкровените желания на Нашето сърце и една от
най-важните и постоянни задачи на Нашата кралска мисъл, по-скъпа
от Нашите звания и владения, получени от нас по наследство, или
придобити при щастливи обстоятелства, е отговорността за издига­
нето на Нашето чешко кралство. Ето защо Ние с всички средства, с
усърдие, и заради доброто и благото се стараем към това. И както
природата по Божия милост се радва на изобилие от земни плодове,
нека това кралство бъде украсено с изобилие от учени мъже по силата
на Нашата далновидност. И за да не бъдат повече Нашите поданици,
стремящи се към плодовете на познанието, принуждавани да търсят
милостиня в други страни, но да намират тук, в Нашето кралство,
отрупана трапеза за своето прехранване. И нека тези, отличаващи се
с природен ум и способности, да се образоват чрез изучаване на
науките, и да не бъдат принуждавани - а да считат вече за напълно
излишно, да обхождат далечните краища на света в търсенето на
знание.
И за да може този мъдър и похвален замисъл да даде достатъч­
но плодове, а също и за да бъде издигнато високо значението на
моето кралство с успехите на това начинание, Ние, след предвари­
телно обсъждане в Нашия главен и прекрасен град Прага, подходящ
за такова дело както с богатствата на земни плодове, така и с красота­
та на самия град, решихме да основем и да организираме универ­
ситет.
И нека в този университет да работят доктори, магистри и схо-
лари от всички факултети. Ние им обещаваме превъзходни блага, а
тези, които признаем за достойни, ще дарим с кралски дарове. Докто­
рите, магистрите и схоларите от който и да е факултет - всички заедно
и всеки отделно, откъдего и да пристигнат, при пътуване, по време

232
на пребиваването си тук и при завръщане, да се ползват от охраната
и защитата на Нашето величество. Ние даваме на всички твърда га­
ранция, че привилегиите, изгодите и свободите, давани в Париж и
Болоня на докторите и на студентите по кралска воля, ще бъдат
предоставени от Нас на всички и на всеки, който поиска да се устано­
ви тук, и ще бъдат гарантирани неизменно....
Monumenta historica Universitatis Carolo-Ferdinandae Pragensis,
t. П. Praha, 1848, p. 233-234.

О сноваване на университета в Хайделберг през 1386 г.

Университетите в Германия се появили по-късно и векове наред
немските студенти се обучавали в Италия, Франция и Англия. Първият уни­
верситет на изток от река Рейн бил основан в Прага през 1348 г. След него
се появили университети във Виена през 1365 г. и в Ерфурт през 1379 г.
Университетът в Хайделберг имал скромно начало, поставено от двама пре­
подаватели, но само след четири години той се превърнал в една от най-
значимите университетски общности в немските земи, наброяваща около
1000 схолари. Следващият откъс от хартата, дарена от Руперт, граф на Рейн
и херцог на Бавария, е показателен за целенасочените усилия в следването
на модела на Парижкия университет. Особено внимание е отделено на
регламентирането на правния статут на преподавателите и студентите,
вероятно поради добре познатите събития около студентските вълнения и
сблъсъците с гражданите в Париж през 1209 и 1229 г.
Документът поражда интерес и с някои привилегии като свободно
закупуване на храни и дрехи без облагане с налози, както и възможността
да продават вино на едро в град Хайделберг. На първо място това свидетел­
ства косвено, че някои от студентите имали добри материални и финансови
възможности, и явно се занимавали и с търговски операции. Това на прак­
тика нарушавало интересите на местните търговци и съдържатели на кръчми.

Ние, Руперт старши, по волята Божия граф-палатин27 на Рейн,

елекгор на Свещената Римска империя и херцог на Бавария, постано­

27 Титлата граф-палатин се появила в резултат от еволюцията

римската титла palatine (palatinus). В средновековна Европа тя била давана
на високопоставени лица в кралските и императорски дворове. Най-влиятел­
ни сред тях били comes palatinus, които били пълномощници на владетеля,
233
вяваме университетът в Хайделберг да бъде управляван и регулиран
според традициите и обичаите, съблюдавани в Парижкия универси­
тет. .. И нека той да се състои от четири факултета... [теология, кано­
нично и гражданско право, медицина и свободни изкуства]. Също
така желаем тази общност да бъде разделена на четири нации, така
както е в Париж; и така всички тези факултети да бъдат една универ­
ситетска общност и всеки студент... да бъде свързан с нея като зако­
нен син със своята майка.
Също така, нека този университет да бъде управляван от един
ректор, и нека магистрите и преподавателите, преди да се присъеди­
нят към тази общност, да положат клетва, че ще спазват статутите,
правото, привилегиите, свободите и членството в него, и няма да
разкриват неговите тайни до какъвто и пост да достигнат...Освен
това магистрите и бакалаврите трябва да четат своите лекции и да
се обучават, носейки еднакви шапки и облекло, следвайки това, което
е прието в различните факултети в Париж.
И нека нарушенията в тази нова общност да не бъдат наказ­
вани; и ако някой от схоларите, докато тази общност съществува,
бъде обвинен в нещо, Ние постановяваме...епископът на Вормс, в
правомощията си на църковен съдия, да притежава затворите в нашия
град Хайделберг и да арестува нарушилите закона клирици.
Ние постановяваме така, че Нашите адвокати, бейлифи и тех­
ните служители в Нашия град, под заплаха от лишаване от служба и
от Нашето благоразположение, да не задържат или арестуват ма­
гистър или схолар от гореспоменатата общност, освен ако този ма­
гистър или схолар не е извършил престъпление. В такъв случай той
трябва да бъде отведен при неговия учител или ректор, и ако престъп­
лението не е тежко, да се закълне и да обещае да се яви пред съда;

оглавяващи неговия съд през Меровингската и Каролингската епоха. След

известен период на затишие, титлата се появила отново при управлението
на Саксонската и Салическата династии в източните части на бившата им­
перия на Карл Велики. Така, в новите условия на утвърждаващата се власт
на немските крале и императори, графовете-палатини се издигнали като
административни и съдебни представители на централната власт в отдел­
ните графства и херцогства. С особена власт и авторитет сред тях се ползвал
графът-палатин на Лотарингия, който резидирал в императорския град
Аахен, и се считал за пряк приемник на каролингските графове-палатини.
234
постановяваме, че за леко престъпление трябва да се приема това,
при което светските лица се осъждат на неголяма глоба. Също така,
ако преподавател или схолар попаднат под подозрение или бъдат
обвинени в тежко престъпление, заповядваме те да бъдат предадени
от Нашите служители на епископа или на неговия представител в
града, за да бъдат задържани под арест.
И към всичко това Ние постановяваме, че всички преподава­
тели и схолари, където и да се намират, идвайки, пребивавайки или
завръщайки се към своите домове, да носят свободно всичко със
себе си през всичките ни земи без такси, мита или каквито и да е
други плащания. Ние желаем щото всеки от тях да бъде освободен
от налози когато закупува зърно, вино, месо, риба, дрехи и всички
необходими за живеене неща. И Ние постановяваме, че ако в прови­
зиите на схоларите има повече от една или две каруци с вино, без да
е приложена измама, могат да го продадат на едро след Великден...
Също им даряваме правото да пазаруват всеки ден свободно и без
ограничения храни и други необходими неща в град Хайделберг,
било то лично или чрез техните слуги.
И ако преподавателите и студентите от университета в Хайдел­
берг бъдат притиснати с високи наеми, Ние постановяваме всяка
година, след Коледа, един представител на университета и един
благонадежден и благочестив гражданин...да определят цените на
студентските наеми.
... В допълнение, Ние даряваме на ректора или на негов пред­
ставител цялата юрисдикция по заплащането на наемите на студен­
тите, както и по изработването, заплащането на книгите и вземането
на заеми от схоларите; както и относно определянето на глобите, и
всичко друго, свързано с горепосоченото.
В допълнение Ние заповядваме на Нашите служители следно­
то; ако ректорът поиска Нашата или тяхната помощ и съдействие
срещу схолари, които се опитват да вдигат бунт, те да съдействат, но
след като първо получат легално разрешение от епископа на Вормс,
или от негов упълномощен представител за действия срещу клирици.
A Source Book of Mediaeval History: Documents Illustrative of
European Life and Institutions from the German Invasions to the Renaissance.
New York, 1972, pp. 345-350.

235
 Статути на колежа „Мертън” в Оксфорд от 1274 г.
Оксфордският университет се формирал през XIII в. като сдружение
на колежи като колежа „Мертън”. Неговата история може да бъде проследена
назад до началото на 60-те години на века, когато Уолтър Мертън предос­
тавил първите си дарения в полза на схоларите в Оксфорд. Въпреки, че и
до днес съществува спор между „Мертън”, „Бейлиъл” и „Унивърсити ко-
лидж” за това кой е най-рано основаният, приема се, че това е именно
„Мертън”, тъй като неговите статути са с най-ранна дата.
Документът свидетелства за пряката връзка между традиционната
вътрешна организация на манастирските общности и първите колежи. Той
показва ясно намерение за създаване на полумонашеска общност със строг
контрол и вътрешни правила.

1. За дарението на именията в Малдън и Ферлейг.

В името на светата и неделима Троица, Отца, Сина и Светия
дух. Амин.
Аз, Уолтър от Мертън, клирик и понастоящем канцлер на краля
на Англия... основах общежитие, което желая и препоръчвам да бъде
наричано „на схоларите от Мертън”, в моя собственост.. .в графство
Съри, за постоянно пребиваване на схоларите, които учат в схолите,
и за спасението на моята душ а... [и] сега, когато мирът в Англия
беше възстановен... с ясна воля утвърдих и им дарих мястото на
тяхното обитание, и сграда в Оксфорд...на моя земя в съседство с
църквата „Св. Йоан” .. .И към тази къща и за вечно ползване от схо­
ларите, дарих мои владения в Малдън и Фарлейг....
2. За юристите и схоларите, живеещи в колежа.
Определям и постановявам да бъде спазвано завинаги тази
сграда, наричана „колео/с на схоларите от Мертън”, да бъде обита­
вана от схолари, посветени на обучение, изучаващи свободните из­
куства, философия, канонично право или теология....
7. За задълженията на деканите.
Някои от по-изявените схолари да бъдат избрани за наставници
на останалите, за да ги напътстват в тяхното обучение и поведение.
Така на всеки двадесет или десет, ако е необходимо, трябва да бъде
назначен такъв наставник.. .А също и във всяко помещение, в което
живеят гореспоменатите схолари, да бъде назначен един по-зрял,
който да наблюдава своите подопечни и да докладва на отговорника

236
на колежа лично, така също и на останалите наставници, ако е необ­
ходимо, за развитието им в морала и в учението.
8. За трапезата на схоларите.
Също така, схоларите от колежа да имат обща трапезария, за
която да отговарят отговорникът на колежа, наставниците и деканите,
а също и еднакво облекло, доколкото това е възможно.
40. За обучението на младежите.
И тъй като аз дарих собственост, която биха наследили моите
наследници и родственици.., аз завещавам и декларирам, че ако някой
от гореспоменатите мои роднини остане сирак или без подкрепа
поради бедност на своите родители, отговорникът да ги приеме и да
ги изучава в колежа в брой до тринадесет, докато не завършат
университета, ако имат способности за това; и след това тези от тях,
които са достатъчно способни, да заемат мястото на схолари...
Medieval England 1000-1500. A Reader. Broadview Press,
2 0 0 1 ,pp, 2 7 6 -2 7 8 .

Относно анатомията, която трябва да бъде правена всяка

година в университета в Болоня, XIII в.
Дълги векове дисекцията на човешки тела била табу в средновековна
Европа, но това започнало да се променя през ΧΙΠ в. Първите стъпки в
преодоляване на тази забрана били предприети в Италия, като се приема
че първата дисекция на човешко тяло била осъществена през 1286 г. Именно
Болоня е първият университет, който наложил дисекцията, наричана анато­
мия, като част от програмата. Документът свидетелства за това, какго и за
определени правила за наблюдението на анатомия. На първо място въз­
можностите за наблюдаване били ограничени и поради това всяка нация
имала определена квота за присъствие. Текстът свидетелства също, че
дисекциите на женски тела били по-редки, какго и че наблюдението на
анатомия ставало след заплащане на такса. Това свидетелства още веднъж,
че медицинското образование било не само трудно, но и скъпо начинание.

Тъй като е необходимо и полезно за студентите да извършват

анатомия [дисекция на трупове], и тъй като възникват много спорове
и проблеми относно търсенето и осигуряването на тела върху които
да бъде практикувана анатомия, университетската управа постанови
237
и нареди никой доктор, студент или друга личност да не осъществява
опити за придобиване на мъртво тяло за практикуване на горепосоче­
ната анатомия без изрично разрешение от ректора...
Ректорът се задължава да контролира даването на такива разре­
шения в съгласие с правилата за студенти и доктори. Също така, при
анатомия на мъж могат да присъстват не повече от 20 души, а при
анатомия на жена не повече от 30 души. И никой друг освен студенти
в третата година на следване не може да наблюдава анатомия, дори
ако такива са стигнали до третата година с прекъсване. И никой,
който вече е присъствал на анатомия, не може да го прави отново в
рамките на същата година. Този, който вече е присъствал на анатомия
два пъти, да не наблюдава вече такава в Болоня, с изключение на
анатомия на жена, която може да бъде наблюдавана само веднъж и
не повече, без значение дали е гледана, или не анатомия на мъж.
Споменатите двадесет или тридесет, които могат да присъстват
на анатомия, да бъдат подбрани по следния начин: за анатомия на
мъж - пет души от ломбардската нация28, четирима от германската
нация, четирима от романската нация29, трима от ултрамонтанската
нация30 и трима от Болоня. А при анатомия на жена трябва да бъдат
избрани осем от ломбардската нация, седем от германската нация,
седем от романската нация, пет от ултрамонтанската и трима от
Болоня, освен ректора и негов придружител, които могат да присъст­
ват при всяка анатомия в допълнение към общия брой, без да запла­
щат такса и да спазват ограничението за присъствие само на една
анатомия на година...
И преди да започне анатомията, ректорът да събере студентите,
които имат разрешение да присъстват и да ги накара да се закълнат
и да положат клетва, че разходите за анатомията са платени от добра
воля и без измама...
Medieval Medicine. A Reader. University of Toronto Press,
2 0 1 0 , pp. 2 0 3 - 2 0 4 .

28 От Северна Италия.
29 От Франция и Испания.
30От земите на север от Алпите, изключвайки Германия, което всъщ­
ност означава Централна Европа - Полша, Бохемия, Унгария.
238
 Относно задълженията на ректора. Откъс от статути на
Болонския университет (1317-1347)
Изложеният по-долу документ свидетелства за сложната организация
на управлението на университетската общност в Болоня. Тя може да бъде
обяснена с широките права на студентите и свързаният с това демократичен
характер на този университет, управляван от няколко ректори. Универ­
ситетът в Болоня бил управляван от колегия от ректори, оглавяващи
отделните факултети, като някои от тези факултети имали повече от един
ректор. Документът дава представа за конкретните задължения на ректорите,
свързани с провеждането на учебния процес, с редовното изплащане на
заплати на преподавателите-доктори, с организирането и реда на универ­
ситетските събрания. Въпреки че този сложен и доминиран от студентите
модел на управление не успял да се наложи в останалите части от Европа,
в Болоня той просъществувал през цялото Средновековие, а избирането на
само един ректор се наложило едва в началото на XIX в.

И нека всеки ректор да се запознае с всички статути в течение

на един месец след неговия избор31. А подеста и капитана на комуната
на Болоня са длъжни да посетят всеки нов ректор, да се представят
и да им представят общността през първите 10 дни след техния избор.
И нека всички кописти, илюстратори, коректори, търговци на бои,
хартия, студентите и всички, които принадлежат към университета,
да положат клетва, че ще се подчиняват на ректора и ще му служат
вярно...

31 Текстът свидетелства ясно за наличието на няколко, а не на е

ректор. От днешна гледна точка странно, това може да бъде обяснено с
появата и изграждането на университетската общност в Болоня в продължи­
телен период от време. Какхо беше посочено, университетът бил учреден
от студенти, желаещи да изучават право в известната със своите юристи
Болоня. Впоследствие притокът на студенти от много страни и появата на
нови специалности довели до увеличаване на броя на ректорите-студенти.
По-късно, през ΧΠΙ в., в университета се появила и медицина, а схоларите-
медици избирали свой ректор. Макар и де юре равноправен с ректорите-
юристи, той оставал по-ниско в университетската йерархия. Описаните
примери са само част от сложната картина на структурата и ректорското
ръководство на този най-ранен университет.
239
 Ректорите са длъжни да се грижат за правилното и своевре­
менно звънене на звънците на съответните промеждутъци от време
и за удобството на студентите. И нека ректорите следят най-внима­
телно за звънците за репетицио32. Също така ректорите са длъжни
всеки април да обявяват публично чрез нотариуса, че всеки може да
съобщи или да осъди деяния на длъжностните лица пред ректора
или пред членовете на университетския съвет.
В началото на месец ноември всеки от ректорите е длъжен да
се увери, че докторите получават заплащане. И ако тази сума не бъде
получена до първи януари, нека всеки от ректорите да свика своите
съветници и да обсъждат този въпрос всяка седмица. И ако парите
не бъдат изплатени до първи март, ректорът и неговите съветници
придобиват пълномощия да предприемат необходимите мерки без
каквото и да е вмешателство от общността. Те не могат да прекъснат
занятията, но могат да свикат целия университет, за да се реши въп­
росът по искане на потърпевшите лица.. .33
По време на събрания не могат де се внасят предложения за
корекции и промени на статутите, освен ако не са предварително
одобрени от съветниците. Изключение се допуска, когато предложе­
нието или забележката касаят ректор или ректорите, или когато
цялата нация или лице заявят предварително желание за корекция
или промяна.
Malagola, С. Statuti delle’Universita е dei collegii dello sludio
Bolognese. 1888, pp. 13-14.

32Репетицио (от лат. rpetitio —повторение) била една от формите на

учебни занятия в средновековните университети, при която студентите пов­
таряли и заучавали прочетената им преди това лекция под ръководството
на специално лице (repetitor). Обикновено репетицио били провеждани
следобед.
33 Тук не е ясно за какво заплащане става въпрос: за това което студ­
ентите дължали на своите учители или за заплати на професори, осигуря­
вани от комуната на Болоня. Съществуват сведения, че през 1381 г. в уни­
верситета имало 23 професори, които получавали заплати от общината в
Болоня.
240
 За наемите на квартири. Откъс от статути на Болонския
университет от XIV в.
Този кратък документ хвърля светлина върху регулирането на
вътрешните правила и живот в университетските общности, и свидетелства
за проблемите при заплащането на труда на младшите преподаватели-
магистри и репетитори.

.. .Ако в бъдеще някой схолар наеме лично или чрез друг стая
или стаи, или къща, или жилище при доктор или репетитор34, а след
това не пожелае да живее в наетото място, той се задължава да запла­
ти пълния наем. В този случай той може да предаде своето място на
друг или други нуждаещи се, съобразявайки се това или тези лица
да не причиняват неудобства на другите в упоменатото място.
И тъй като често се случва студент да оставя при своя учител
своята постеля или книги, и при това без да заплаща на магистър
или репетитор, заявяваме, че след изтичането на една година, магис­
търът и репетиторът трябва да призоват този, който ги е оставил и
да известят ректора, след което могат да продадаттези вещи свобод­
но. В присъствието на ректора или на негови представители трябва
да бъде направен оглед и оценка на вещите. И ако стойността на
вещите надвишава стойността на дълга, те трябва да бъдат предадени
в университетската хазна. И това трябва да бъде разгласено в
схолите35... И ако лицето, комуто принадлежат тези вещи или прокго-
рът на неговата нация се появят в течение на една година, всички
вещи трябва да бъдат върнати. В противен случай след изтичането
на една година, всичко става собственост на университета.
И ако схоларят не притежава никаква собственост или има
прекадено малко вещи, за да бъде заплатено на магистъра, репетитора

34Водещ така наречените repetitio.

35 Тук се визират отделните помещения, в които били провеждани
лекции, репетицио или диспути по отделните дисциплини, например: схола
по граматика, схола по логика и т.н. Много често тези схоли обединявали
две дисциплини, които се преподавали на едно и също място. Характерен
пример за това са средновековните схоли, съществуващи и до ден-днешен
във вътрешния двор на Боддейанската библиотека в Оксфорд.
241
или на друг схолар, на когото дължи пари, и ако този студент няма
или не желае да посещава занятия, съдията трябва да присъди изпла­
щане на труда на заклелите се магистър или репетитор без всякакво
отлагане и възражения.
Malagola, С. Statuti delle’Universita е dei collegii dello sludio
Bolognese. 1888, pp. 248-250.

Договор между гражданите на Верчели и схоларите

от Падуа от 1228 г.
Италианските университети се различавали от останалите в Западна
Европа по няколко основни неща: в своята организация, която следвала
основно модела на Болоня, в насочеността си най-вече към юридическите
науки, и в тесните контакти и взаимодействие с градската управа, без
посредничеството на крале и други авторитети. В същото време, градовете
си съперничели в привличането на схолари, магистри и доктори, за което
свидетелства и следващия документ. Той представя договор между град
Верчели и представители на университетската общност в Падуа, които били
недоволни от отношението на гражданите и на градската управа. За да
привлекат тази общност в своя град, прокгорите на Верчели били готови
да разширят университетските привилегии и най-вече финасовите стимули.
Освен обичайните отстъпки за схоларите, това включвало и финансирането
на нови места за популярни и търсени преподаватели с цел привличане на
повече студенти.

...Същ о така, от прокторите на Верчели беше дадено обеща­

ние, че градът ще осигури заем за схоларите и за тяхната общност
на стойност от 10 000 сребърни гроси36при лихва от 2 за две години37,

36 Гросо била венецианска сребърна монета (Grosso), която б

отсечена за пръв път през 1193 г. и имала тегло от 2,18 грама. Гросо се
наложила бързо както в Италия, така и в чужбина поради високото си
сребърно съдържание и скоро била копирана от много италиански градове.
Посочената сума съвсем не е голяма - около 21—22 кг сребърни монети.
Ако разпределим тази сума на предполагаемия брой студенти, посочен в
по-долната бел. 3 8, то ще получим средно по 20 гроси на схолар, т.е. по
около 43,6 грама сребро, но в случая впечатлява изгодната лихва и дългият
период на изплащане. По този начин управата на Верчели давала възмож­
ност за ползването на сравнително малки на стойност заеми, но с ниска

242
а след това 3 за шест години3738. .. Също така, когато схолар изплаща
отпуснатия му заем, парите отиват в градската хазна, след което с
тях може да бъде подпомогнат друг нуждаещ се схолар, при същия
договор и подобни условия.
Също така, градът ще се грижи градските пазари да бъдат
снабдявани с провизии добре [за да осигури прехрана на разумни
цени], в добро качество и два пъти седмично...[Също така, 10 000
бушела зърно39 ще бъдат складирани в градските хамбари и ще бъдат
продадени на схоларите изгодно...]
Norton. А.О. Readings in the history of Education: Medieval
Universities. Harvard University Press, 1909, pp. 99-100.

Из статутите на германската нация в университета в

Болоня, 1497 г.
Подобно на другите университетски, цехови и гилдейски структури,
нациите били клетвени общества и изисквали лоялност и подчинение от
своите членове. Имайки предвид многобройността и особения статут на
нациите в Болоня, можем да посочим, че документът на практика представя
част от вътрешните статути на университетската общност, тъй като много
от изложените по-долу правила били характерни не само за германската, а
и за останалите нации в Болонския университет.

лихва и дълъг период на изплащане. Събирайки двата периода от две и

шест години, достигаме да извода, че в общи линии целият осемгодишен
период покривал средната продължителност на следване в университета.
Всички изложени по-горе факти и съображения водят до извода, че този
фонд бил използван най-вече за заеми, свързани с текуща издръжка и еже­
дневни нужди на схоларите.
37Най-вероятно се визира лихва от 2%.
38 Най-вероятно става въпрос за това, че след изтичане на първите
две години, лихвата се вдига на 3% през следващите шест години.
39 Бушелът бил мярка за вместимост, равняваща се на около 25
килограма зърно. В случая тази информация дава възможност да изчислим
приблизителния брой схолари, които живеели във Верчели. При необхо­
димост от около 450-500 кг. зърно за изхранване на един човек за година,
това означава около 500-550 души. Тъй като по това време населението на
града не превишавало 10 000 души, достигаме до извода, че схоларите били
около 5% от населението на града.
243
 Ние установяваме и нареждаме всички студенти по канонично
и гражданско право ог германски произход, т.е. всички, които говорят
немски като роден език, независимо от това къде живеят и в какво
положение се намират, да се впишат и да се считат част от герман­
ската нация... Но тъй като бохемците, моравците, литовците и датча­
ните са близки до нас от стари времена, ние ги приемаме и ги впис­
ваме в нашата нация...
Ето формата на клетвата за тези, които се присъединяват към
нацията:
„Аз, еди кой си се заклевам, че усърдно ще защитавам честта,
добруването и ползата на нашата нация, че ще оказвам помощ на
новоприсъединилите се студенти и на всички, които влизат в герман­
ската нация. Заклевам се да се подчинявам на всички статути и поста­
новления, че ще заплащам постановените в тях глоби, а ако наруша
тази клетва нека бъда подложен на наказание. И нека ми помага Бог
и това свято Евангелие...”
За решаването на споровете между студентите от нашата на­
ция:
... Стремейки се да предотвратим основанията за разпри и раз­
дорите в случай на действителни или мними несправедливости, ние
забраняваме на нашите студенти да се жалват пред съдия, но нека
тези жалби бъдат отправяни към прокгорите на нашата общност.
Нарушилият тази забрана е длъжен да плати 40 болонини40 в полза
на нашата нация.
За това схоларите да изплащат своите дългове:
...Изпадналите в дългове студенти от германската нация са
длъжни без възражения да удовлетворят своите кредитори преди да
напуснат Болоня и да заминат за друг град. Ако упоменатите схолари
се отклонят от това и нехаят за връщането на своите задължения, а
кредиторите внесат жалба пред прокгорите или уведомят всички за
това, и дългът е съвсем очевиден... от името на кредитора и с печата
на нашата нация да бъде отправено предупредително уведомление

40 Болонино била сребърна монета, сечена в Болоня от края на XII

XVII в. Тя се появила за пръв път през 1191 г. в резултат от даденото от
император Хайнрих VI право на монетосечене, и била с тегло от 1,41 грама.
244
до техните родители или близки родственици. Ако схоларите продъл­
жат да упорстват и не връщат своите дългове, а кредиторите настояват
за изплащане, то по волята на висшите да се състави специален акт,
по силата на който длъжниците се принуждават да изплатят неза­
бавно дълга независимо от своето положение, от своя произход и
име.
Acta nationis Germanicae Universitatis Bononiensis.
Berlin, 1887, pp. 4-7.

Конфликт между схоларите и гражданите на Оксфорд

през 1209 г.
Долуизложеният кратък текст е част от хроника на монаха Рожер от
манастира „Св. Албан”. Съществуват и други описания на въпросните
събития, които дават повод за съмнения относно пълната достоверност на
описаното по долу. Съмненията са относно броя на посочените студенти и
масовото им изселване от Оксфорд през 1209 г. Единственият сигурен
документ за въпросните събития датира от 1214 г. и отразява арбитража на
папския легат - епископа на Тускупум, по спора между гражданите и
университета. Решението на епископа било следното: Градът да заплаща
сумата от 53 шилинга на година в полза на университета”. Освен това, в
следващите десет години наемите за схоларите трябвало да бъдат на
половината от тези преди обесването на студентите, а в следващите десет -
не повече от тези през 1209 г. Посочените 53 шилинга трябвало да бъдат
изплащани за подпомагане на бедни схолари и за благотворителна вечеря
на Никулден. Също така гражданите били принудени да се закълнат, че ще
осигуряват храна и други необходими стоки за схоларите на разумни цени.
Всеки клирик, арестуван от градската управа трябвало да бъде предаван на
епископа на Линкълн или на негов официален представител. Наред с
множеството наложени условия, арбитражът на епископа изисквал всички,
взели участие в насилието над невинно обесените схолари през 1209 г., да
извършат публично покаяние и заедно да ексхумират телата им, за да бъдат
погребани на осветена земя.
Това подробно описание дава ясна представа и обяснение на
истинските причини за университетските права и привилегии. Не насилието
над тримата нещастни студенти, а посегателството над правата и
привилегиите на Църквата били истинските причини за този урок, даден
на гражданите на Оксфорд през 1214 г. Неговото послание било пределно
245
ясно. Независимо че голяма част от схоларите де факто не били клирици,
те били де юре под църковна опека, а всеки опит за посегателство срещу
това бил париран и наказван без компромиси. Именно в това се коренят
средновековните университетски привилегии и статут.

По това време един студент, който следвал свободни изкуства

в Оксфорд, убил една жена и след като открил, че е мъртва - избягал.
Но кметът на Оксфорд и някои други пристигнали на местопрес­
тъплението, установили смъртта и започнали да търсят убиеца в
къщата, където той живеел под наем заедно с трима други студенти.
И тъй като не открили убиеца, те заловили тримата студенти и ги
хвърлили в затвора, макар че не били съпричастни към това деяние.
А след няколко дни, по заповед на краля и в оскърбление на правата
на Църквата41, тези студенти били изведени извън града и обесени.
Веднага след това 3000 студенти, както преподаватели така и
студенти, напуснали Оксфорд, така че никой от тях не останал в
града. Някои от схоларите отишли в Кеймбридж, а други в Рединг,
където продължили своето следване, оставяйки Оксфорд празен.
Kowaleski, М. Medieval Towns: A Reader. Readings in Medieval
Civilizations and Cultures. Toronto, 2006, p. 277.

Студентски вълнения в Париж през 1229 г.

Описаната по-долу история звучи интригуващо, но се нуждае от
някои доуточнения и допълнения. През март 1229 г. в Париж започнал
пролетен карнавал и компания студенти пийнали здраво в една кръчма в
предградието Сен Марсел, наречено така по намиращия се там манастир.
В резултат от спор около сметката, която трябвало да платят, настанало
сбиване, но местни жители помогнали на кръчмаря, студентите били набити
и изхвърлени на улицата. Те се завърнали на следващия ден, като нахлули в

41 На практика това било грубо нарушение на привилегиите на у

верситетската общност. Тъй като преподавателите и студентите били със
статут на клирици, в конкретния случай тримата трябвало да бъдат изпра­
вени пред църковен, а не пред светски съд. Най-вероятно, тримата били
изправени пред градския съд, а присъдата била потвърдена от краля, което
било потъпкване на юридическата автономност на Църквата. Това обяснява
и крайната реакция на общността, която се изселила в израз на протест.
246
кръчмата и я опустошили, след което нанесли поражения и по улиците на
Сен Марсел. Това довело да скандал, като църковният съд в Париж се
помъчил да действа по-дипломатично, но кралицата-майка Бланш
Кастилска, регент на малолетния Луи IX, изискала наказание за виновните
и възложила това на градската стража. Тя от своя страна изпълнила задачата
с максимална жестокост и откривайки група студенти, убила няколко от
тях. Впоследствие се оказало, че убитите не били съпричастни в посочения
погром в Сен Марсел. Последвало прекратяване на учебния процес, като
много от преподавателите и студентите напуснали Париж, а това се отразило
зле на градската икономика. Ето защо, след двегодишни преговори между
гражданите и схоларите, папа Григорий IX влязъл в ролята на арбитър и
издал булата „Parens scientiarum ”, която давала независимост от местните
светски и църковни власти, поставяйки университета пряко под папски
контрол и опека. Освен това булата дала в ръцете на парижките професори
и студенти мощно икономическо оръжие в борбата с градската и кралска
власт. Схоларите имали право да прекъснат лекциите и дебатите, в случай
че са изложени на насилие или гражданите увеличат наемите без тяхно
съгласие.

През тази година, в почивните дни преди Сирни заговезни-

дни, в които студентите от Университета се отдават на почивка и
игри, група студенти излязла от Париж в посока към Сен Марсел, за
да подишат чист въздух и да се състезават в техните обичайни игри.
След като се забавлявали в игри известно време, те открили една
кръчма с чудесно вино. Тогава възникнал спор между пиещите сту­
денти и дребни търговци, в който започнали да си разменят удари и
да си скубят косите, докато някои граждани не нахлули в кръчмата,
за да измъкнат търговците от ръцете на студентите. И тъй като сту­
дентите се съпротивлявали, те получили множество удари и били
принудени да избягат порядъчно набити.
По-късно така пострадалите студенти се завърнали в града и
вдигнали на крак техните събратя, за да отмъстят за тях. На следва­
щия ден те се завърнали в Сен Марсел, въоръжени с мечове и тояги,
и влизайки в къщата на един търговец, разбили всичките му бъчви,
а виното изтекло на пода. След това преминали по улиците, напа­
дайки всеки срещнат мъж и жена, оставяйки ги полумъртви от

247
нанесените удари. Но приорът42 на „Сен Марсел”, научавайки за
нанесените на арендаторите на манастира щети, отправил оплакване
до епископа на Париж...
Пристигналата охрана нападнала студентите, които се престру­
вали на невинни, убивайки някои, ранявайки безмилостно други, и
нанасяйки безбройни удари върху тях. Но някои от студентите успели
да избягат и се укрили в дупки и пещери. А сред ранените имало
двама студенти, които били богати и влиятелни, и които умрели от
раните си; единият бил от фландърската, а другият от нормандската
нация.
А когато ужасяващата новина за това престъпление достигнала
до магистрите от Университета, те се събрали в присъствието на
кралицата и на папския легат, обявявайки прекратяване на лекциите
и дебатите, докато не бъде въздадена справедливост за такова тежко
деяние...
Но когато всеки опит за правосъдие бил отхвърлен от краля,
легата и епископа, всички магистри и схолари напуснали града, а
обучението на учениците било прекратено43. А градът, който обичал
да се хвали със своите учени, сега останал без тях... Напусналите се
отправили към различни градове и области, но по-голямата част от
тях избрала Анжер за място за университетски занимания.
По-нататък били извършени усилия от благоразумни люде
нещата да бъдат поправени; двете страни се помирили и общността
на схоларите се завърнала.
Kowaleski, М. Medieval Towns: A Reader. Readings in Medieval
Civilizations and Cultures. Toronto, 2006, pp. 277-278.

Студентски вълнения в Оксфорд през 1335 г.

Документът описва едно от най-драматичните събития в историята
на средновековен Оксфорд, което се случило на 10 февруари 1335 г. Всичко
започнало от сбиване в кръчмата Swindlestock, където двама оксфордски
студенти обвинили кръчмаря Джон Кройдън, че продава лошо вино.

42Помощник на абата на католически манастир.

43 Всъщност, била прекратена дейността не само на университета,
но и на всички градски схоли.
248
Подобно на случая в парижкото предградие Сен Марсел от 1229 г., това
сбиване скоро прераснало в сблъсъци между граждани и студенти, но за
разлика от Париж, където били убити няколко студента, жертвите в Оксфорд
достигнали 63 схоларии 30 местни. Кметът на града поискал от канцлера
на университета да арестува двамата студенти, които провокирали свива­
нето, но последните били подкрепени от около 200 въоръжени схолари и
ситуацията станала неуправляема. На следващия ден, в помощ на граж­
даните на Оксфорд, в сблъсъците се включили пристигнали от околните
селища отряди и всичко завършило с посочения по-горе брой жертви от
двете страни.
В крайна сметка, конфликтът, подобно на този в Париж от 1229 г.,
бил решен в полза на университета и на схоларите със специална харта. В
резултат от това, всяка година на 10 февруари, в деня на Св. Схоластика44,
кметът на Оксфорд и градските съветници трябвало да преминат по улиците
и да заплатят на университета глоба от едно пени за всеки убит схолар.
Това продължило до 1825 г., когато кметът отказал да спазва тази харта.

Това са вредите, нанесени на кмета, бейлифа и гражданите от

схоларите от Университета в Оксфорд.
И така, във вторника преди последния празник на св. Вален­
тин, Уолтър Спрингхезе, Рожер де Честьрфийлд и други схолари
влезли в кръчмата Swindlestock, поръчали кварта45вино и го плиснали
в лицето на кръчмаря Джон Кройдън, след което го били със същата
кана без причина. Веднага след това пристигнали бейлифите и
поискали да прекратят и да дадат обезщетение; но те отказали, напус­
нали кръчмата, въоръжили се с лъкове, стрели и други оръжия, и
отишли на централния търговски площад. Тогава бейлифите им отне­
ли лъковете и стрелите, което предизвикало голям шум и скандал от
страна на студентите; това накарало кмета, бейлифите и сержантите
да изискат от ректора да арестува злосторниците и да съдейства за
запазването на мира и спокойствието.
И когато кметът, бейлифите и сержантите се завърнали, ректо­
рът не предприел нищо от това което искали; тогава двеста и повече

44Св. Схоластика била сестра на св. Бенедикг от Нурсия и основателка

на женска манастирска обител в Пломбариола, Италия. След смъртта й
през 543 г. била погребана в манастира „Монте Касино”.
45Мярка за течности, равняваща се на 1,14 литра.
249
схолари, въоръжени като за война, нападнали и били кмета, бейли-
фите и сержантите, ранявайки някои от тях, които се защитавали,
убили младеж на около 14-годишна възраст и заплашвали, че ще
подпалят града. А на следващата сутрин, когато кметът, бейлифите
и добрите хора от града отишли в Удсток, за да се оплачат пред краля
за нанесените вреди, същите схолари пристигнали с кралска подкре­
па, заловили стражата на входа, затворили портите, нападнали въоръ­
жени с щитове и оръжия, подпалили града от няколко страни, разбили
и ограбили къщи на граждани, ранявайки и убивайки много хора. А
виждайки пожара и сражението гражданите се въоръжили и защи­
тили своя град.
Kowaleski, М. Medieval Towns: A Reader. Readings in Medieval
Civilizations and Cultures. Toronto, 2006, pp. 278-279.

Сблъсъци между студентите в Оксфорд от 1388-1389 г.

Студентите в средновековните университети се разделяли на нации
по етнически и езиков принцип. Враждата и конфликтите между тези групи
били често срещани, а понякога прераствали и в открити сблъсъци за което
свидетелства и описанието на Адам от Уск, един от лидерите на т. нар.
уелска нация в Оксфорд. Тези „нации” не могат да бъдат обяснени и
разбрани лесно от днешна гледна точка, тъй като често те включвали не
само едноезични, но също студенти от близкоезични или просто от съседни
територии. Такъв е и случаят със студентите от Юга в представения по-
долу текст. В тази „нация” влизали както англоговорящи от Южна Англия,
така и уелсци, които говорели древен келтски диалект.
Големият конфликт между нациите на Юга и Севера избухнал след
1275 г., когато била прекъсната практиката за избиране на прокгор от всяка
нация. Това прекъснало възможността за решаване на конфликтите в заро­
диш и на високо ниво в университетската йерархия, и нарушило крехкия
баланс. В резултат от това сблъсъците между двете нации зачестили и описа­
нието на Адам от Уск рисува картината на една истинска война през 1388—
1389 г. В интерес на истината, конфликтът продължил и след упоменатия
кралски съд и решение чак до XVI в.

През тези дни в Оксфорд се случи голямо нещастие. В течение

на цели две години се водеше борба между студентите от Юга и от
Уелс - от една страна, и северняците - от друга; в резултат от това
250
възникваха кавги, сбивания, а често се стигаше и до жертви. През
първата година северняците бяха прогонени от Университета. И това
стана най-вече по моя заслуга. Но през втората година те се завърнаха
в един ужасен час и ни изненадаха през нощта; и в продължение на
два дни, с оръжие в ръка, те отрязаха изхода от нашия квартал, напа­
дайки, ограбвайки някои от нашите къщи и убивайки някои от нашите
хора. Накрая, на третия ден, след като получихме помощ от „Мертън
Хол”46, ние притиснахме нашите неприятели, като ги принудихме
да избягат от окупираните до този момент улици и да се укрият в
техния квартал.
Накратко, всичко приключи с подвеждане под отговорност на
мнозина от нас. Сред тях бях и аз, пишещия тези редове, и бях обви­
нен като лидер и водач на уелсците, и то не без основание. И така
обвинените бяхме изправени пред съд председателстван от кралски
съдия, но бяхме напълно оправдани...
Kowaleski, Maryanne. Medieval Towns: A Reader. Readings in
Medieval Civilizations and Cultures. Toronto, 2006, pp. 279-280.

Откъси от студентски писма

Цитираните по-долу две студентски писма едва ли се нуждаят от
обстоен коментар. Те отразяват вечните студентски неволи, свързани най-
вече с липсата на достатъчно средства, но също така представят плахи опити
за прилагане на наученото по граматика и риторика.
1.
До почитаемия учител А. —привет!
С настоящото писмо Ви уведомявам, че се занимавам прилеж­
но с науките в Оксфорд. Но липсата на средства спъва моето напред­
ване към промоция, тъй като минаха вече два месеца, откакго за
последен път получих пари, които ми изпратихте. Този град е доста
голям и изисква от живеещите тук големи разходи, а аз трябва да
плащам квартира, да закупувам всичко необходимо и да посрещам
много непредвидими разходи. Ето защо аз почтително призовавам
Вашата бащинска загриженост, за да ми окажете подкрепа от божест­
46 Става въпрос за колежа „Мертън”, който е един от най-старите
Оксфорд.
251
вено състрадание и за да мога да приключа напълно това, което
започнах толкова добре. И трябва да знаете, че без даровете на
Церера47 и Бакхус48 Аполон се вкочанява от студ.
Haskins, Ch. Н. Studies in mediaeval culture. New York, 1958, p. 10.

2.
До моите скъпи и почитани родители, рицаря М. и неговата
съпруга Н., от техните синове М. и Г. привет и синовно послушание.
С настоящото Ви уведомяваме, че с Божието милосърдие преживя­
ваме в добро здраве в град Орлеан и усърдно се посвещаваме на
занимания, помнейки словата на Катон: похвално е да си знаещ ... ”.
Ние обитаваме добър и приличен дом недалеч от схолата и от
пазарния площад, така че можем да посещаваме занятия всеки ден
без да измъчваме нозете си. С нас живеят и добри другари, които са
усърдни в изучаването на науките и с превъзходно поведение. Ние
ценим високо съвместния живот с тях, защото както казва авторът
на псалми: „Редом с честния всеки се нарича честен” (Псалм ХУШ,
25). И тъй като успехите в науката зависят от материалното благопо­
лучие, ние призоваваме за Вашата бащинска загриженост и Ви молим
да ни изпратите по приносителя на това писмо В. следните неща:
достатъчно пари, за да си купим пергамент, мастило, дъски49 и други
неща от които се нуждаем, за да не страдаме (да ни избави Бог от това!)
от липса на помощ, да приключим с успех нашите занятия и да се за­
върнем със слава у дома. Приносителят също така моли за себе си чорапи
и обувки, които да изпратите заедно с другите неща.
Haskins, Ch. Н. Studies in mediaeval culture. New York, 1958, p. 18.

47Церера била древноримска богиня на реколтата, жътвата и плодо­

родието, изобразявана често с изобилие от плодове в ръце.
48 Бакхус (от лат. Bacchus) било едно от имената на бог Дионис-
божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството
и веселието.
49Дъски или таблички за писане. Те били познати още в античната
епоха и представлявали малки дъсчици, покрити с восък, върху който схола-
рите пишели с метални писала. Обратният край на писалото бил сплескан
и служел за замазване или заличаване на вече написаното върху восъка.
Често няколко такива дъсчици били привързани една към друга и пред­
ставлявали своеобразна „тетрадка”.
252
 ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ

АДВОКАТ. Клирик с докторат по римско или канонично право,

който имал право да пледира в църковните съдилища.
АПСИДА. Издадена част на източната страна на храм или
помещение в сграда. Обикновено апсидата е полукръгла, овална, мно-
гостенна, по-рядко- правоъгълна. В християнските храмове апсида­
та е съставна част от олтара.
АРКБУТАН. Подпорна арка в средновековната готическа архи­
тектура, която имала за цел да разпределя тежестта на по-горната
конструкция в страничните стени и в други елементи от основната,
базова конструкция.
АСИЗИ. Наименование на регулярни срещи на феодалите с
краля, както и на издаваните след такива срещи кралски декрети.
АТРИУМ. В късноримската, раннохристиянската и византий­
ската култова архитектура атриумът е заобиколен с портици двор,
разположен пред самата църква.
БАЙЮЛ. Средновековен френски кралски служител, притежа­
ващ административна и фискална власт.
БЕЙЛИФ. Административен и съдебен служител в среднове­
ковна Англия, подчинен пряко на кралски служител - шериф, или
на местен феодален сеньор.
БЕНЕФИЦИИ. Поземлен източник на доходи, предоставян на
светски или църковен сеньор срещу административна или друга служба.
БОЛОНИНО. Сребърна монета с тегло от 1,41 гр., сечена в
Болоня в прериода XII-XVII в.
БОРБИ ЗА ИНВЕСТИТУРА. Поредица от продължителни и
оспорвани конфликти между реформистки настроени папи и нем­
ските императори за контрол над епископските, архиепископските
и абатските постове в периода X I-X II в.
БРАЧИО. Италианска мярка за дължина, варираща между 66
и 68 сантиметра.
БУТТТЕЛ. Мярка за вместимост, равняваща се на около 25 ки­
лограма зърно.

253
 ВИЛАНИ. Средновековни селяни с ограничени лични права,
които били в състояние на силна поземлена и лична зависимост от
своя сеньор.
ВИТРАЖ. Голям, художествено остъклен прозорец в готичес­
ките катедрали, представящ библейски и евангелски сцени.
ГИЛДИИ. Средновековни градски корпоративни организации,
обединяващи търговци или майстори от един занаят.
ГОТИКА. Архитектурен и художествен стил в средновековна
Западна и Централна Европа, характерен за периода XII-XV в.
ГРАФ-ПАЛАТИН. Средновековна аристократична и админист­
ративна титла, давана на високопоставени лица в кралските и импера­
торски дворове. Графът-палатин бил административен и съдебен
представител на централната власт в отделните графства и херцог­
ства.
ГРОСО. Средновековна венецианска сребърна монета, отсече­
на за пръв път през 1193 г. с тегло от 2,18 гр. Поради високото си
сребърно съдържание се разпространила както в Италия, така и зад
граница.
ДАНЕГЕЛД. Средновековен английски данък, изплащан пър­
воначално като определени големи суми на нашествениците-датчани.
Впоследствие данегелд бил трансформиран в поголовен данък, съби­
ран в полза на кралската хазна.
ДЕКАН. Лице, натоварено с административни задължения и
отговорности в средновековните манастири и университети.
ДЕКРЕТАЛИИ. Папски постановления, имащи силата на
закон в каноничното право.
ДЕНИЕ. Средновековна френска сребърна монета с тегло меж­
ду 1,1 и 1,5 гр. в периода IX -X V в., възлизаща на 1/240 от френската
ливра.
ДИСПУТ. Дидактическа форма на обучение в средновековните
манастири, чрез която се прилагали и развивали риторични умения
при защитата или оборването на конкретна теза.
ЕЛДЪРМЕНИ. Средновековни английски служители с важни
функции в управлението, контрола и в съдебната система на англий­
ските градове.
254
 ΕΜΠΟΡΑ. Галерия, открита към главния кораб над входната
страна или над страничните кораби на големите романски и готи­
чески храмове.
ЕШЕВЕНИ. Членове на съдебна колегия в средновековна
Франция и Фландрия, определящи наказания под председателството
на съдия, и участващи в управлението на някои градове.
ИНЦЕПЦИЯ. Средновековна университетска церемония, сим­
волизираща успешното напредване към титлата магистър по фило­
софия, и даваща на кандидата право да преподава (licentia docendi).
КАЛФА. Работник и помощник на майстора в средновековните
занаятчийски цехове и гилдии, който имал натрупан опит и стаж в
професията, а също и шанс да кандидатства за майсторско звание.
1САМПУС. Наименование на територията, принадлежаща на
колеж или университет, с разположените върху нея основни учебни
сгради, библиотеки, общежития и др.
КАПЕЛА. Отделена, обособена част от вътрешното простран­
ство в големите катедрали или в архитектурни комплекси на колежи,
болници и други сгради.
КВАРТА. Мярка за течности, равняваща се на 1.14 литра
КОМПАНИЯ. Наименование на търговски обединения в сред­
новековна Европа, в които влизали не само търговци, но също така
предприемачи и собственици на кораби. Компаниите наложили прин­
ципите на дялово участие, процентно разпределяне на печалбата, и
допринесли за ограничаване на търговския риск.
КОМПЕНДИУМ. Средновековна книжовна форма, включваща
множество текстове, пророчества и откровения, писани в дълъг
период от време.
КОМУНА. Самоуправляваща се градска общност в среднове­
ковна Европа, разполагаща със самостоятелен градски съд и с
гарантирани лични свободи за гражданите.
КОНТАДО. Територията на града и на околни селища, намира­
щи се под юрисдикцията на градското право и на градския съд при
някои градове в Северна Италия.
КОНТРАФОРС. Конструктивен елемент в средновековната ар­
хитектура, служещ за укрепване на стените и за разпределяне на
тежестта и натиска от цялата сграда. В готическата архитектура

255
контрафорсът се отделя от плоскостта на стената като самостоятелен
елемент, и се свързва със сградата посредством наклонени арки
(аркбутан).
КРИПТА. Подземно или полуподземно засводено, тъмно поме­
щение в катедралите, което най-често служи за ритуални цели.
ЛЕКЦИЯ. Дидактическа форма на обучение в средновековните
университети, при която лекторът запознавал аудиторията с опреде­
лен автор и произведение, представяйки и коментирайки основни
теми, идеи, абзаци и параграфи.
ЛИВРА. Парична и тегловна мярка в средновековна Франция,
варираща в различни региони и градове. Ливрата се деляла на 240
дение, а тегловната и равностойност възлизала на ок. 245 гр. сребро.
МАЙСТОР. Член на средновековен занаятчийски цех или гил­
дия, притежаващ собствена работилница и работещ с помощта на
чирак и калфа.
МАНИФАКТУРА. Нова организация на производство, появила
се в Италия през Късното средновековие, която заменила традицион­
ната цехова и гилдейска организация. За разлика от старата система,
при която всички операции по изготвяне на изделието се осъществя­
вали от майстора, чирака и калфата, при манифактурното производ­
ство всеки работник изпълнявал определена или определени опера­
ции по изработването на продукта.
МАНТИКА. Изкуството и познанията за предсказания и проро­
чества.
МАРКА. Тегловна и парична единица, използвана в редица
страни от средновековна Европа, възлизаща на ок. 250 гр. сребро.
МИТРА. Официална церемониална шапка, носена от еписко­
пите и някои абати в католическата църква.
НАОС. Главното централно помещение в християнския храм.
НАРТЕКС. Най-западната част или предверието на християн­
ския храм. Характерен е най-вече за източно-православната църковна
архитектура.
НЕОГОТИКА. Архитектурен и художествен стил, който се раз­
вил през XIX в. и началото на XX в. в Европа и Северна Америка
като опит за възраждане на средновековната европейска готика.
256
 НЕФ. Издължено помещение в църковните храмове, ограни­
чено от двете си дълги страни с редове от колони или стълбове, които
го отделят от съседните помещения. При наличието на три или повече
нефа, централният бил издиган по-високо от останалите.
ОБОЛ. Средновековна френска медна монета, равняваща се
на /4 дение. В края на ХШ в. и началото на XIV в. оболът бил сечен
от сребро на стойност % дение.
ОРДАЛИИ. Архаична система на съдебно разследване, прила­
гана чрез изпитание чрез нагорещено желязо, огън или вода. Резулта­
тът от изпитанието се приемал като Божие решение.
ОТОНОВ РЕНЕСАНС. Кратък период на архитектурен и кул­
турен подем при първите трима императори от Саксонската динас­
тия: Отто I (936-973), Отго П (973—983) и Отто Ш (983-1002), в който
се появили забележителни архитектурни и художествени образци,
следващи антични и византийски традиции.
ПАЛИУМ. Част от църковните одежди, носена от папата и от
епископите в католическата църква. Представлява тясна лента, спус­
каща се отпред, и символизираща властта на епископите, дадена им
от Светия престол.
ПАНДАНТИВ. Архитектурен елемент, представляващ сводова
зидария с форма на вгънат сферичен триъгълник, покриващ ъгъла
на квадратно по план помещение при прехода към основния кръг на
куполното покритие. Може да се определи и като триъгълен изрез
от сфера, който служи за преход между стените на едно квадратно
помещение и купола над него.
ПАУНД. (ПАУНД СТЪРЛИНГЙ). Тегловна и парична единица,
възлизаща на ок. 312 гр. сребро. Паундът се делял на 20 шилинга
или на 240 пенса.
ПЕНС (ПЕНИ). Средновековна английска сребърна монета с
тегло от ок. 1.55 грама.
ПЕРГАМЕНТ. Материал от обработена животинска кожа, вър­
ху който се изписвали текстове. Нарича се по името на античния
град Пергам, където бил открит през III в.пр.н.е.
ПРАВО НА ГРАДСКАТА ЧЕРТА. Според това право, прежи­
велият на своя собственост в чертите на град в продължение на го­
дина и един ден се освобождавал от състоянието на лична зависимост

257
към своя бивш сеньор. На практика правото на градската черта давало
възможност за придобиване на лична свобода и откъсване от юрис­
дикцията на местния сеньор, но в същото време то защитавало и
интересите на последния. Първо, от това право можеяи да се възполз­
ват най-вече зависими селяни с определена собственос, материални
възможности или такива, владеещи ценен занаят. Освен това срокът
от година и един ден давал реална възможност на сеньора да потърси,
открие и да върне избягалия крепостен селянин.
ПРАВО НА МЪРТВАТА РЪКА (лат. manus mortuci). Част от
правата на сеньора над зависимите селяни в неговите владения.
Според manus mortua сеньорът имал право върху част от имущест­
вото на свой починал крепостен селянин - хубава дреха, домашен
добитък или тяхната стойност в пари. В някои региони това право
съществувало до XVIII в.
ПРОКТОР. Официални служители в църковни или кралски
съдилища. В средновековните университети прокторът бил помощ­
ник на ректора или на канцлера, и следял за спазването на часовете
за лекции и диспути, на погребалните служби, на празниците и на
церемониите, какго и за всякакви дела, касаещи университета.
ПФЕНИГ. Сребърна монета, която се появила през УШ в. при
управлението на Карл Велики и чието тегло варирало между 1,3 и
1,7 грама.
РЕКТОР. В църковната организация—личност, която ръководи
управлението на катедрала, на църква със свети мощи, енория,
мисия, болница или университет. В средновековните университети
ректорът бил ръководител и официален представител на цялата
общност.
РЕНЕСАНСЪТ НА ХП в. Период и процес на значими духовни
и интелектуални промени, които били резултат от политически,
демографски и стопански подем в средновековна Европа по това
време.
РЕПЕТИЦИО. Една от формите на учебни занятия в средно­
вековните университети, при която студентите повтаряли и заучавали
прочетената им преди това лекция под ръководството на специално
лице (repetitor).
258
 РЕПРЕСАЛИИ. Юридическа система за колективна отговор­
ност при престъпления на лица, които са от една и съща област,
графство, херцогство, град.
РЕЦЕПТОР. Средновековен университетски секретар и дело­
водител, отговарящ за списъците със студентите и останалата доку­
ментация на общността.
СЕНЬОРИЯ. Термин, обозначаващ управителното тяло и сгра­
дата на градското управление в някои италиански градове.
СЕРВИ. Лично и поземлено зависими селяни в средновековна
Европа, заплащащи редица данъци и такси на местния сеньор.
СЮРИПТОРИЙ. Специални помещения в средновековните ма­
настири и катедрални църкви, в които били преписвани и съхраня­
вани ръкописи. Появили се на Запад през VI-VII в. в манастири в
Южна Италия, Франция, Испания и Ирландия.
СОЛИД. Първоначално солидът бил златна римска монета с
тегло ок. 4,5 грама. След IX в. солидът бил сечен от сребро като 1/12
от тегловната либра (ливра) и се разделял на 12 денария (дение).
СУ. Средновековна френска парична единица, която еволюи­
рала от късноримския солид. Равнявала се на 12 сребърни дение
или на 1/20 част от ливрата, т.е. на около 12 гр. сребро.
ТАКСАТОР. Служител в средновековните университети, отго­
варящ за определянето на таксите, заплащани от студентите. Освен
това таксаторът определял пределните наеми, регулирал цените на
стоките и следял за точността на мерките, използвани какго сред
студентите, така и в града.
ТАЛАНТ. Антична мерна единица за тегло от 34,28 кг.
ТАЛИЯ. Един от основните данъци в средновековна Франция,
дължими на местния сеньор. В годините на Стогодишната война
(1337-1453) кралската талия била наложена като кралски данък във
всички територии на кралството.
ТРАНСЕПТ. Напречена, перпендикулярна част, която пресича
централния кораб на християнския храм и оформя по-късото рамо
на кръста, очертан от основите на сградата. Над пресичането на цен­
тралния кораб и трансепта обикновено се поставя купол.
ТУХЛЕНА ГОТИКА. Специфичен стил в готическата архитек­
тура, който се разпространил в Германия, Полша и Прибалтика. За

259
разлика от френската, английската, испанската и дори италианската
готика, при които основен строителен м атериал бил камъкът, тухле­
ната готика използвала основно тухлата. Това довело до появата на
характерни конструктивни и художествени черти и елементи, които
не били характерни за каменната готика.
ТЮТОР. Наставник, учител, който отговарял лично за пове­
дението и обучението на определен брой бакалаври (между 10 и 30)
в средновековните университети.
УНИВЕРСИТЕТСКИ НАЦИИ. Вътреш ноуниверситетски
средновековни организации, създавани на землячески и езиков прин­
цип. Нациите се грижели за настаняването н а новите студенти и за
въвеждането им в битието на университетската общност. Нациите
просъществували до края на Късното средновековие, когато били
изместени окончателно от други форми на вътрешноуниверситетска
организация като факултети и колежи.
ФЕРДИНГ. Немска парична стойност, равняващ а се на Vi от
паричната марка. Тъй като номинално м арката се поделяла на 240
пфенига, то фердингът включвал 60 такива монети или около 84-90
грама сребро.
ФИЕФ (ФЕОД). Наследствено владение, получавано срещу
изпълнение на административна или военна служба. Наследникът
на държателя придобивал права върху владението, в случай че поемал
същите задължения.
ФЛОРИН. Златна монета с тегло от 3,5 грама, сечена във Фло­
ренция от 1252 г. до 1523 г.
ФУТ. Средновековна английска мярка за дължина, възлизаща
на ок. 30 сантиметра.
ХАНЗА. 1) Сдружение, съобщество на търговци с цел самоза­
щита, осигуряване на търговски интереси и н а търговски пътища.
2) Съюз на търговски гилдии и градове от крайбрежието на Балтий­
ско и Северно море с цел презморска търговия с Британските остро­
ви, Скандинавия, Източно Балтийско море и северноруските кня­
жества. Началото на Ханзата било положено през XII в., а търговската
и дейност продължила до XVII в.
ХАРТА. Официален средновековен документ, издаван от името
на легален светски авторитет, гарантиращ права, привилегии, владее­
260
не и собственост. Хартите били често срещани форми на предоставя­
не и потвърждаване на градски и университетски права и привилегии.
ХОР. Част от вътрешното пространство в храма, разположено
пред апсидата, и запазено за свещенослужителите. Хоровото прост­
ранство включва олтарната част и криптата и е характерно за готичес­
ката архитектура.
ЦЕХОВЕ. Средновековни занаятчийски корпоративни органи­
зации, обединяващи и защитаващи интересите и правата на майстори
от един занаят. В Късното средновековие се появило разделение на
старши и младши цехове, което белязало залеза на тази традиционна
организация. Старшите цехове включвали традиционно майсторите,
докато младшите обединили чираци и калфи, които нямали перспек­
тива за израстване до майсторско звание.
ЧИРАК. Помощник на майстора в средновековните занаятчий­
ски цехове и гилдии, който бил наеман и обучаван при определени
условия и за определен период от време. При успешно обучение чира­
кът можел да кандидатства и да премине в по-висока професионална
степен - тази на калфа.
ЧОМПИ. Наемни работници в даракчийските цехове в средно­
вековна Флоренция, които били организирани в самостоятелни, т.нар.
младши цехове.
ШЕРИФ. Кралски административен и съдебен служител в
средновековна Англия.
ШИЛИНГ. Средновековна английска тегловна и парична мяр­
ка, възлизаща на 18,67 грама сребро.
ЯРД. Мерна единица за дължина в средновековна Англия, рав­
няваща се на три фута, т.е. около 90 сантиметра.

261
 БИБЛИОГРАФИЯ

Заглавия н а кирилица:
Бобчев, С. История на архитектурата през средните векове.
София, 1973.
Гагова, Кр. Средновековна Европа X—ΧΙΠ в. София, 2007.
Градският въздух прави човека свободен. Сборник с документи
и материали за средновековния европейски град. Съставит. И. Ива­
нов, Н. Христова, Ст. Богданов. Варна, 1995.
Губер, А., М. Д оброклонский, Ю . К олпинский. Искусство
Франций. Готическое искусство. - В: Всеобщая история искусств.
Том 2, книга первая. Москва: Центрополиграф, 2007.
Дюби, Ж . Времето на катедралите. София, 2004.
И ванова, М. Форма и композиция в средновековната архитек­
тура. София, 1988.
Коул, Е. Енциклопедия на архитектурата. Изд. „Труд”, 2008.
К уликов, А. С. История архитектури, градостротельства,
дизайна. Тамбов, 2003.
Льо Гоф, Ж . Интелектуалците през Средновековието. София,
1993.
- Въображаемият свят на средновековието. София, 1998.
- Цивилизацията на средновековния Запад. София, 1999.
- Търговци и банкери през Средновековието. Враца, 1999.
М акивиди, К. Атлас по история на Средните векове. София,
2000.
Н иколов, Йо. История на средновековния свят. Т. 2. София,
1996.
Сотиров, Г. Средновековният град в Западна Европа. София,
1978.
Тю леш ков, Н. Архитектурата на средновековния християнски
и ислямски свят. София, 2007.
Хронологическа енциклопедия на света. Т. б. В. Търново, 1996.
Всеобщая история архитектури в 12 томах. Т. 4. Архитектура
Западной Европн:

262
 Всеобщая история архитектури в 12 томах. Т. 5. Архитектура
Западной Европн XV-XVI веков: Епоха Возрождения. Ленинград-
Москва, 1967.
Всеобщая история архитектури в 12 томах. Т. 8. Архитектура
стран Средиземноморья, Африки и Азии VI-XIX вв. Ленинград-
Москва, 1969.
Котельникова, Л. А. Итальянский город раннего средневе-
ковья и его роль в процессе генезиса феодализма. - Средние века,
1975, внп. 38.
Левицкий, А. Я. Город и феодализм в Англии. Москва, 1987.
Мартиндейл, 3 . Готика. Слово, 2001.
Самаркин, В. В. Историческая география Западной Европн в
средние века. Москва, 1976.
Стоклицкая-Терешкович, В. В. Основнне проблеми истории
средневекового городаХ-X V вв. Москва, 1960.
Средневековнй город. Межвуз. науч. сб. - Саратов: изд-во
Сарат. ун-та, 1978. Внп. 4.
Средневековое городское право ХП-ХШ веков. Саратовский
университет. Саратов. 1980.
Средние века. Ленинград - Москва, 1966.
Сюзюмов, М. Я. Проблема возникновения средневекового
города в Западной Европе. - Средние века, 1968, внп. 31.
Хачатурян, Н. А. Город в системе феодальной формации. —
Вопросн истории, 1983, №1.

Заглавия на латиница:
Abu-Lughod, J. Before European Hegemony, The World System
A.D. 1250-1350. New York, 1989.
A Companion to Medieval Art. Blackweel, 2006.
Acta nationis Germanicae Universitatis Bononiensis. Berlin, 1887.
A History of the University in Europe. Vol.l. University in the
Middle Ages. Cambridge, 1992.
A Source Book for Medieval Economic History. (Roy, C., H.
Coulson, eds.). New York, 1965.
A Source Book of Medieval History. (Frederic Austin Ogg, ed.).
New York, 1907.
263
 A Source Book of Mediaeval History: Documents Illustrative of
European Life and Institutions from the German Invasions to the
Renaissance. New York, 1972.
B arber, M. The Two Cities. Medieval Europe 1050-1320. Rout-
ledge: London and New York, 1992.
B arlett, R. The Making of Europe. London, 1994.
Braunfels, W. Monasteries of Western Europe. New York, 1972.
B rooke, Ch. Europe in the central M iddle Ages 962-1154.
Longman, 2000.
Calkins, R. G. Medieval Architecture in Western Europe: from
A.D. 300 to 1500. Oxford University Press, 1998.
Chartularium Universitatis Parisiensis. 1.1. Paris, 1889.
Chartularium Universitatis Parisiensis. t. ΙΠ. Paris, 1891.
Cobban, A. English University Life in the Middle Ages. Ohio State
University Press, 1999.
Coldstream, N. Medieval Architecture. Oxford University Press,
2002.
Calkins, R. Medieval Architecture in Western Europe: from A.D.
300 to 1500. Oxford University Press, 1998.
Documents sur les relations de le royaute avec les villes en France
de 1180 a 1314. Paris, 1885.
Franld, P. Gothic Architecture. Yale University Press, 2000.
Frisch, T. G. Gothic Art 1140 - c. 1450: Sources and Documents.
University o f Toronto Press, 2004.
Gies, J. Life in a Medieval City. New York, 1981.
G irouard, M. Cities and People. New Haven, 1985.
Gothic in Slovenia. The World o f Objects. Ljubljana, 1995.
G rant, L. Abbot Suger o f St. Denis: Church and State in Early
Twelfth-Century France. Addison Wesley Longman Limited, 1998.
Haskins, Ch. H. Studies in Mediaeval Culture. New York, 1958.
Kowaleski, M. Medieval Towns: A Reader. Readings in Medieval
Civilizations and Cultures. Toronto, 2006, pp. 275-276.
Le Goff, J. Medieval Civilization, 400-1500. New York, 1988.
Lowe, R. The History of Higher Education: Major Themes in
Education. Vol. 1: The Origins and Dissemination of the university Ideal.
Routledge, 2009.

264
 - The History of Higher Education: Major Themes in Education.
Vol. 2, The Nature of the University. Routledge, 2009.
- The History of Higher Education: Major Themes in Education.
Vol. 4, The Evolving Curriculum. Routledge, 2009.
Lynn, W h. Medieval Technology and Social Change. Oxford
University Press, 1966.
M alagola, C. Statuti delle’Universita e dei collegii dello sludio
Bolognese. 1888.
Medieval England 1000-1500. AReader. Broadview Press, 2001.
Medieval Medicine. A reader. University of Toronto Press, 2010.
Medieval Universities: Our academic Origines. Selections from
the Astrik L. Gabriel. History o f Universities Collection. University of
Notre Dame, 1987.
Monumenta Germaniae historica, Scriptores. T. ХХШ, Hannover,
1874.
Monumenta historica Universitatis Carolo-Ferdinandae Pragensis,
t. П. Praha, 1848.
M orris. A. A History of Urban Form before the Industrial Revo­
lution. New York, 1994.
Mundy, J. Europe in the High Middle Ages 1150-1300. Longman,
2000.
Nicholas, D. Urban Europe 1100-1700. Plagrave MacMillan, 2003.
N orton, A.O. Readings in the history o f Education: Medieval
Universities. Harvard University Press, 1909.
Pirenne, H. Medieval Cities: Their Origins and the Revival of
Trade. Princeton University Press, 1980.
Salzman, L.F. Building in England Down to 1540: A Documentary
History. Oxford University Press, 1992.
Select Charters of English Constitutional History. New York, 1965.
Swaan, W. The Gothic Cathedral. Omega Books, 1969.
The Cambridge Illustrated History of the Middle Ages. Vol. II:
950-1250. Cambridge University Press, 1997.
The Cambridge Illustrated History of the Middle Ages. Vol. Ш:
1250-1520. Cambridge University Press, 1986.
The Gothic Cathedral: Origins o f Gothic Architecture and the
Medieval Concept of Order. Princeton University Press, 1988.
265
 The London eyre o f 1244. (eds. Helena M . Chew & M a rtin Wein-
baum). London, 1970.
The O xford Illu s tra te d H is to ry o f M edieval Europe. O xford
U niversity Press, 1990.
The Universities o f Europe in the M iddle Ages, 3 Vols. Clarendon
Press, 1987.
Wieruszowski, H. The M edieval University. London, 1966.

266
 ПРИЛОЖ ЕНИЯ

1. Централна порта с кула и част от 2. Част от средновековната

защитните стени на средновековен крепостната стена с порта и кула
Краков, X V в. във Волтера, Италия.

3. Палацо Векио във Флоренция, 4. С гр ад ата на км етството в

края на X IV - началото на X V в. М ю нхен, X IV -X V в.

267
5. Средновековна улица и жилищни сгради в стария Страсбург, X III-X V I в.

6. С редновековна к ъ щ а-скл ад в Р ига, X V в.

268
7. Средновековна болница на ордена на св. Йоан в Кентърбъри, Англия.

8. Дървена скулптура, представяща собственика на сграда и неговия

занаят, в късносредновековен Колмар, Франция.

269
 9. Базиликата „Сайта Сабина” в Рим, V в.

10. Катедралата в Ангулем, Франция. Началото на X II в.

270
11. Абатството в Каен, Нормандия, X I-X II в.
13. Катедралата в Кентърбъри, Англия, X IV -X V в.

14. К атедрал ата в Л еон, И спани я, X III-X V I в.

272
15. Базиликата „Сан Марко” във Венеция, края на X I - началото на X II в.

16. Миланската катедрала, X IV —X V I в.

273
 17. Катедралата в Сиена, Италия, 1215-1263 г.

18. Катедралата на светата Дева в Мюнхен, X V в.

274
19. Катедралата в Кутна хора, Чехия, X IV —X V в.

20. Лекция в средновековен университет

275
21. Ректорът Йохан Шенк и неговата съпруга, X V в.

22. Диспут в средновековен университет, X V в.

276
23. Изглед към „Кингс колидж” и известната кралска капела в двора на
същия колеж, Кеймбридж.

24. Вътрешният двор на колежа „Мертън” с най-старата постройка,

датираща от 1290 г.

277
 25. Бодлейанската библиотека в Оксфорд във вида от повторното си
изграждане от 1598-1602 г.

26. Средновековна схола по логика, намираща се във вътрешния двор на

Бодлейанската библиотека в Оксфорд.

278
 27. Входът към „Тринити колидж” , Кеймбридж.

28. Вътрешният двор на „Сейнт Джон колидж” , Кеймбридж.

279
 И в ел и н И ванов

ГРАДОВЕ, КАТЕДРАЛИ И УНИВЕРСИТЕТИ В

СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Българска
Първо издание

Езиково-стилов редактор и коректор Ц вет анка Рашкова

Технически редактор К ат ина И лева

Формат 60x84/16
Печатни коли 17,5

ISBN 978-954-524-976-1

П редпечат на подгот овка и печат:

Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, 2014
гр. В. Търново, ул. “Теодосий Търновски” № 2
 Настоящото издание е своеобразен сборник от лекции и писмени
документи. Авторът Ивелин Иванов е дългогодишен преподавател по
средновековна обща история във Великотърновския университет „Св. св.
Кирил и Методий”. Изданието е насочено както към университетски и учи­
лищни преподаватели, студенти и ученици, така и към по-широк кръг от
читатели, проявяващи интерес към средновековната европейска исто­
рия и култура. Голяма част от документите се публикуват в български пре­
вод за първи път.
Сборникът е посветен на три значими явления и символи на средно­
вековната епоха: градовете и градския живот, архитектурата и готически­
те катедрали, университетите и университетското образование. Съдър­
жанието е обособено в три основни части. На първо място авторът пред­
ставя появата на средновековния град, същността и ролята на цеховите и
гилдейски организации. Вторият раздел разкрива характерни особености
и ярки примери на архитектурните стилове в средновековна Европа до
края на XII в., както и основни характеристики на готическия стил и на го­
тическите катедрали. Последният раздел представя интересни факти и
документи за появата и развитието на най-ранните университетски цент­
рове в Западна и Централна Европа.
Приложените писмени източници разкриват интригуващи подроб­
ности за възхода на средновековните градове, за устройството на занаят­
чийските цехове и на търговските гилдии, както и за строителството на го­
тически храмове в католическа Европа в периода XII—XV в. Едни от най-
интересните документи са свързани с появата на университетите, с уни­
верситетските програми и изпити, с живота на студентите и професорите.
Някои от публикуваните писмени извори впечатляват с ярките описания
на въоръжени сблъсъци между университетските общности и гражданите
в Париж и Оксфорд.

Приятно и ползотворно четене, уважаеми читателю!

Авторът

·'* ; Средновековен професор

Ф |Е и неговите ученици, XIV в.