История на Япония

ИСТОРИЯ НА
Япония
К Е Н Е Т Г. Х Е Н Ш А Л
ИСТОРИЯ НА
Япония
ОТ КАМЕННАТА ЕРА Д О ПРЕВРЪЩ АНЕТО
НА СТРАНАТА В СВРЪХСИЛА
Превод от английски
ИЛИЯ ИЛИЕВ
РИВА
2007
Kenneth G. Henshall
A HISTORY OF JAPAN
FROM STONE AGE TO SUPERPOWER
Palgrave Macmillan
© Kenneth G. Henshall 1999, 2004
First published in English under the title Kenneth G. Henshall, A History of Japan
2nd edition by Palgrave Macmillan, a division of Macmillan Publishers Limited. This
edition has been translated and published under licence from Palgrave Macmillan.
The Author has asserted his right to be identified as the author o f this Work.
© Илия Илиев, превод
© Веселин Даков, художник
Издателство„Рива“, 2007
ISBN 978-954-320-125-9
СЪДЪРЖАНИЕ
Списък на таблиците / 8
Предговор / 9
Цели и източници на изследването / 9
Хората, на които съм задължен / 1 1
Предговор към второто издание / 11
Увод: Япония и историята / 15
1
От каменната ера до началото на държавността:
митове, праистория и древна история
(до 710 г. сл.Хр.) / 21
1.1. Превръщане на императорите в богове: древната
история според японските митове / 21
1.2. От първите хора докъм 13 000 г. пр.Хр. / 24
1.3. Ловци и събирачи от каменната ера: периодът Джомон
(ок. 13 000 - ок. 400 г. пр.Хр.) / 26
1.4. Периодът Яйои (ок. 400 г. пр.Хр. - ок. 250 г. сл.Хр.):
едно ново начало / 29
1.5. Поява на ранната японска държава: периодът
Кофун/Ямато (ок. 250 -7 1 0 г.) / 33
Преглед на част първа / 41
2
Придворни и воини: ранна и средновековна история
(710-1600 г.) / 43
2.1. Възприемане на китайския модел, но с мярка:
периодът Нара (710-794 г.) / 43
2.2. Възход и падение на двора: периодът
Хейан (794-1185 г.) / 47
5
ИСТОРИЯ НА ЯПОНИЯ
2.3. Държава на военните: периодът

К ам акура(1185-13 33г.) / 55
2.4. Един народ в междуособна война: периодът
Муромачи (1333-1568 г.) / 62
2.5. Обединяване на нацията: периодът
Адзучи-Момояма (1568-1600 г.) / 67
Преглед на част втора / 73
3
Една изолирана страна: периодът
Токугава (1600-1868 г.) / 77
3.1. Стабилността е равносилна на оцеляване:
установяване на шогуната Токугава / 77
3.2. Самураи и етика / 87
3.3. Обикновените хора, културата и икономиката / 91
3.4. Завръщане на „чуждестранните дяволи“
и падане на шогуната / 95
Преглед на част трета / 100
4
Изграждане на съвременна нация: периодът
Мейджи (1868-1912 г.) / 104
4.1. Консолидация на възстановената
императорска власт / 104
4.2. Вестернизация на японското общество / 1 1 1
4.3. Канализиране на народната енергия / 1 1 6
4.4. Стъпки към демократизация или нещо подобно / 120
4.5. Война и политика / 126
4.6. Направлявано икономическо развитие / 133
4.7. Краят на една епоха / 1 3 7
Преглед на част четвърта / 140
5
Прекалени амбиции: войната в Тихия океан
и как се стига до нея / 145
5.1. Крехката демокрация през периода Тайшо
(1912-1926 г.) / 145
5.2. Трудното начало на периода Шова / 1 5 0
5.3. Идеите, които застават зад експанзионизма / 155
6
СЪДЪРЖАНИЕ
5.4. Подготовка за война / 160

5.5. Войната в Тихия океан / 1 6 7
Преглед на част пета / 182
6
Като феникс от пепелта: следвоенни успехи
и по-нататъшно развитие / 1 8 7
6.1. Американските мечти за една нова Япония / 187
6.2. Реалностите на Студената война променят мечтите / 201
6.3. Япония става номер едно / 208
6.4. Една свръхсила под обсада... и един сапунен мехур / 224
6.5. Една свръхсила се носи по течението -
годините Хейсей / 230
Преглед на част шеста / 248
Заключение: съвети за държавите,

които се стремят да станат
световни свръхсили / 257
Бележки / 267
Използвана литература / 3 1 5
Речник на японските термини / 331
7
СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ
Таблица 1.1. Основни постижения през периода

от ок. 400 г. пр.Хр. докъм 700 г. сл.Хр. / 41
Таблица 1.2. Основни ценности и практики през
древния период / 42
Таблица 2 .1 . Основни събития в историята на
ранна и средновековна Япония / 75
Таблица 2.2. Основни ценности и практики
в ранна и средновековна Япония / 76
Таблица 3.1. Основни събития през
периода Токугава / 1 0 2
Таблица 3.2. Основни ценности и практики през
периода Токугава / 103
Таблица 4.1. Основни събития през
периода Мейджи / 1 4 2
Таблица 4.2. Основни ценности и практики
през периода Мейджи / 144
Таблица 5.1. Основни събития от края на периода
Мейджи до края на Втората световна война / 1 8 4
Таблица 5.2. Основни ценности и практики от
края на периода Мейджи до края на
Втората световна война / 1 8 6
Таблица 6.1. Основни събития от края на
Втората световна война до първите години на
новото хилядолетие / 254
Таблица 6.2. Основни ценности и практики от края на
Втората световна война до първите години на
новото хилядолетие / 256
8
ПРЕДГОВОР
Цели и източници на изследването
Главната цел на книгата е да разкаже историята на Япония, а

тази история трябва да бъде разказана от самото начало. Тя
трябва да бъде разказана балансирано и подробно, но без по
вествованието да става претрупано и по начин, по който да бъ
де достъпна и разбираема, без при това да звучи опростенчес-
ки или повърхностно. Много от книгите за Япония притежават
енциклопедичен характер и съдържат толкова подробности, че
за читателя е трудно да долови общ ите тенденции в развитието
на японския народ. В други пък вниманието е насочено само
към отделни сравнително по-специализирани теми, а общата
картина е пропусната, така че читателят също не може да си
състави балансирана представа за нещата. Има и книги, които
започват с историята на Япония в ново време, като загърбват
важните за настоящето натрупвания от по-ранните историчес
ки периоди.
Всички тези книги имат, разбира се, своята стойност, но те
обикновено плашат окото на неспециалиста. В наши дни, когато
толкова много хора се интересуват от Япония и особено от ней
ното издигане до положението на световна свръхсила, това е на
истина жалко.
Поради това главна грижа при написването на тази книга бе
ше тя да стане достъпна. Също така да предостави възможност
на читателите да открият допълнителни сведения по въпросите,
които ги интересуват. За тази цел съм се ограничил да изпол
звам само източници на английски език и редовно посочвам в
бележки в края на книгата каква литература съм използвал, та
ка че всеки, ако желае, би могъл да открие и се запознае по-
подробно с цитираните от мен чужди мнения, факти и наблюде
ния. Без при това да е учил японски език.
Моите лични познания по история на Япония са градени в
продължение на много години въз основа на английски и япон
ски източници, но не всеки може да си позволи да отдели десе
9
тина години от живота си, за да се научи да чете на японски.

Когато започнах да уча този език преди около тридесет години,
неумението да разчитам писмените знаци беше най-голямата
пречка за мен. А без това беше невъзможно да придобия солид
ни знания в която и да е област от познанието за Страната на
изгряващото слънце. Това положение вече не е същото. Сега раз
полагаме с огромни масиви от материали за Япония на англий
ски език и то не само писани в оригинал на английски, а и прево
ди на почти всички най-важни книги, излезли на японски. В ре
зултат на това днес е напълно възможно един умеещ да чете
английски човек да открие цялата информация, която го интере
сува за Япония, както и да придобие представа дори за най-мал
ките подробности по дадена тема. За това една от целите, които
си поставих при създаването на тази книга, бе да дам възмож
ност на по-широката четяща публика да се докосне до изключи
телно богатия материал, с който днес разполагаме. А той е тол
кова всеобхватен, че за мен е трудно дори да спомена всичко
написано за Япония.
Историята на тази страна е наистина много вълнуваща. В
нея се съдържат и приклю чения, и тайнственост, и интриги, и
остри сблъсъци, за които съм се опитал да ви разкаж а на стра
ниците на тази книга. Освен това според мен е също много
важ но читателите - дори и да нямат специално университет
ско образование - ясно да разберат кои области и проблеми
от японската история все ощ е не са достатъчно изследвани и
изяснени.
Много от вас, които ще вземат това четиво в ръце, ще се ин
тересуват преди всичко от това как Япония е успяла да се пре
върне в свръхсила. Постиженията на страната са резултат както
на благоприятното стечение на обстоятелствата, така и на спо
собността на японците да реагират по най-адекватния начин на
тези обстоятелства - поведение, което често се основава на дъл
боко вкоренените в традицията ценности и практики. Аз, разби
ра се, не съм допуснал в цялата книга да се говори само за тези
ценности и практики, но докато ви разказвам историята на Япо
ния, периодично ще ви обръщам внимание на тях и ще ги избро
явам накратко в т.нар. Прегледи, с които завършва всяка глава
от моето изложение и в които съм направил своите заключения
за съответния период от историческото развитие на японския на
род.
Тези кратки резюмета на отделните части на повествование
то имат за цел да помогнат и за по-доброто разбиране на тази
книга. Историята на Япония е толкова продължителна и богата
10
ПРЕДГОВОР
на събития, че е важно от време на време да спираме и да пог

леждаме назад, за да се опитаме да си припомним най-значимо
то като тенденции и явления от историческия период, през който
сме преминали. Така, колкото повече от японското минало успе
ем да систематизираме в съзнанието си, толкова по-голяма ще
бъде ползата от четенето. Защото тази история наистина си зас
лужава да бъде изучавана.
Хората, на които съм задължен
Особено съм задължен на Кен Коутс, професор по история от

Университета на Саскечуан, за неговите задълбочени бележки
и за съветите му по отношение на книгата ми като цяло. Мно
жество други учени от целия свят коментираха в чернова от
делни части от съчинението и ми дадоха специализираните си
препоръки по най-различни въпроси. На тях искам също да бла
годаря. Това са Лори Барбър, Джина Барне, Стивън Лим, Дерек
Масарела, Цутому Нишигаки, Йошио Окамото, Иън Пул, Рей Ри
чарде, ЕрикТомсън, ТадашиУда и БрайънУитли. Трябва специ
ално да отбележа, че недостатъците на книгата в публикувания
й вид в никакъв случай не се дължат на тези полезни съвети. В
нея няма заключения, които да съм направил, или мнения, кои
то да съм застъпил, защото такова е било настояването на ко
легите.
Благодарен съм също така и на екипа на издателство „Мак-
милан“ и по-специално на Тим фармилъу и Вики Джонсън за тех
ните насоки и помощ; на ръководството наУниверситета вУайка-
то за финансирането на множество мои задгранични пътувания с
научна цел и за многобройните специализирани книги, които ми
купи; благодаря и на моето семейство и на колегите за разбира
нето, което проявиха към мен.
Предговор към второто издание
През петте години, откакто написах и предадох за печат първо

то издание на тази книга, се случиха множество събития, които
заслужават да бъдат включени в една история на Япония. Сред
тях са появата на нов тревожен вид национализъм; провежда
нето на редица политически и правни реформи; войната в Ирак
и непрякото участие на Япония в нея; издигането на нови гласо
ве в подкрепа на исканата промяна на прословутия „антивое-
11
нен“ член IX на конституцията; засиленото напрежение в отно

шенията със Северна Корея и съвместното домакинство на све
товните финали по футбол през 2002 г. заедно с Ю жна Корея.
Към всичко това трябва да се прибавят и няколкото смени на
министър-председателя на страната; засилването и отслабва
нето на различни политически партии и изострянето на някои
от хроничните проблеми на обществото като „застаряването на
нацията“ и отражението, което този процес има върху въпроса с
пенсиите, както и върху японската икономика като цяло.
Съществуват новости и в областта на науката, особено на
историческата, отнасящи се до по-ранните периоди от японска
та история. Сред тях са неотдавна появилите се хипотези за из
местване на началото на периода Яйои (понастоящем датиращ
от ок. 400 г. пр.Хр. докъм 250 г. сл.Хр.) с около петстотин години
назад въз основа на данните от изследвания на материалните
паметници по метода на радиоактивния въглерод. Освен това спе
циалистите достигнаха до общо съгласие по въпроса, че по вре
ме на периода Камакура (1185-1333) императорският двор е бил
по-активен, отколкото се мислеше досега.
Други забележителни промени по отношение на японската
история представляват събраните неопровержими доказателства
за това, че забавянето на Япония да обяви намерението си да
воюва със Съединените щати, официалното съобщение за което
много недостойно се появява чак след атаката срещ у Пърл Хар-
бър, а не както би трябвало да бъде - преди нея, е било планира
но от японските военни и не се дължи на объркването, допуснато
от персонала на японското посолство във Вашингтон. Друг инте
ресен факт представлява откритата чернова за официалното из
винение, което император Хирохито е трябвало да поднесе на
своя народ след катастрофата във Втората световна война, но
което той така и не е направил.
Опитах се да отразя всички тези нови моменти, като добавих
по-големи или по-малки изложения към основния текст или към
бележките в края. Удовлетворявайки молбата на група читатели
на тази книга, добавих повече информация и по въпроса за въз
можната окупация на Япония от западните сили през първите
години от периода Мейджи (1868-1912) - заплаха или по-скоро
усещане за надвиснала опасност, която е била може би по-сери
озна, отколкото много хора си мислят и досега.
В структурно отношение второто издание на моята книга е
допълнено с няколко хиляди думи нов текст. Това ме накара да
отделя в нов параграф края на последната, шеста част. В пър
вото издание на труда ми параграф 4 (6.4.) на тази част - „Една
12
ПРЕДГОВОР
свръхсила под обсад а... и един сапунен мехур“ - анализира съ

битията от японската история до края на 90-те години на XX в.
Във второто издание на книгата приключих параграф 4 (който
носи същото заглавие) до края на 80-те години и включих нов,
параграф 5 (6.5.) със заглавие „Една свръхсила се носи по тече
нието - годините Хейсей“. Последните пет години направиха пе
риода Хейсей, който започва от смъртта на Хирохито през 1989
г., достатъчно определен, за да можем да твърдим, че през него
Япония сякаш без управление „се носи по течението“ .
Най-накрая бих искал да благодаря и на моите читатели за
техните многобройни положителни отзиви по отношение на пър
вото издание. Особено ми беше приятно и направо се почувствах
поласкан от факта, че книгата ми беше преведена на редица ези
ци, в това число на китайски, за което дължа благодарност и на
преводачите.
13
УВОД: ЯПОНИЯ
И ИСТОРИЯТА
Влиянието на Япония върху съвременния свят е изключително

голямо. Тази страна заема по-малко от три процента от сушата
на нашата планета, но притежава една шеста от икономическа
та мощ в.света. Едва ли има дом или офис на земята, който да не
разчита поне на някоя от японските технологии. Японските коли
вече станаха господари на пътищата. Въпреки неотдавна появи
лите се проблеми с т.нар. японски стил на управление на иконо
миката, множество западни и азиатски мениджъри продължават
да се стремят да си вършат работата „по японски“. Чуждестран
ната помощ, отпускана от японците, е опора за икономиката на
не една развиваща се страна. Авторите на инвестиционни про
екти от цял свят не престават да търсят възможност за привли
чане на японски инвестиции. Туроператорите постоянно ухажват
огромните маси богати японски туристи, които сега масово пъту
ват зад граница. Самата Япония вече се е превърнала в едно от
най-привлекателните „места, които бих искал да посетя“ , и това
сочат всички западни изследвания на общественото мнение. И
така нататък, и така нататък...
Япония е основен играч на международната сцена и отсъс
твието й от който и да било международен форум би било немис
лимо. Няма история на света, писана в наши дни, която да не
отделя достатъчно място на развитието на Япония.
А от друга страна, никой от съществуващите днес народи не
е бил толкова близо до пълно унищожение като японския. Япон
ците са и единствените, преживели атомна бомбардировка. Мно
го от техните противници по време на Втората световна война
сериозно са смятали, че единствено изтреблението на японска
та нация би гарантирало сигурността на останалата част от чо
вечеството. Дори хуманно настроени политици като франклин
Рузвелт не са били далеч от мисълта за ползата от „етническо
прочистване“ на японците.
В крайна сметка обаче Япония оцелява. Днес тя не само не е
заличена от картата на света, а представлява една от най-силни
те държави на земята. И тъй като смесените бракове в страната
15
се избягват, японците днес са сред най-хомогенните народи на

планетата.
Появата на Япония на световната сцена е силно драматично.
Отначало затънтена и непозната земя с блатисти поля, която тъ
не във феодален деспотизъм, само сто и петдесет години по-къс
но тя бързо се превръща в един от големите претенденти за во
дещо място в семейството на империалистическите държави, във
военна заплаха за световния ред, а после, след като сполетяла
та я криза отминава - в световна икономическа свръхсила. За
много хора на Запад екзотичните и патриархални сцени от де
ветнадесети век на отглеждащи ориз селяни с островръхи шап
ки, кукленски красиви гейши и малки човечета, които са опитват
да изглеждат цивилизовани, се сменят през двадесетото столе
тие с образите на жестоки военни владетели и фанатични саму
раи, сражаващи се безумно смело за каузата на някакъв импе
ратор на злото. След Втората световна война картината отново
се променя и вече на сцената излизат отрудени работници, без
милостно експлоатирани от капиталисти, които са решени да гос
подстват над света и успяват да постигнат целта си. За много
азиатски народи и особено за китайците и корейците някогашна
та „страна на джуджета“ е престанала да бъде изоставащият уче
ник на региона. Този ученик вече се е превърнал в строг госпо
дар, при това порочен и склонен към експлоатация на подчине
ните си. Макар че уважават уникалните икономически постиже
ния на японците, много жители на Азия все още не са им прости
ли заради тяхното поведение преди и по време на войната на
чужда територия.
Не всички образи от тази сцена обаче са отрицателни. В на
чалото на двадесетото столетие западняците се прекланят пред
военните победи на японците над Китай и над Русия и някои от
големите европейски държави гледат на Япония като на потен
циален съюзник. След поражението във Втората световна война
страната предизвиква възхищение с начина, по който се заема
да се възстанови от пепелищата. „Икономическото чудо“, което
следва малко по-късно, става обект на анализи и подражание.
Кандидатите да се поучат от японците виждат причините за този
успех в тяхната образователна система, политическа организа
ция на обществото и най-вече в техните методи на управление
на икономиката. Азиатските народи от своя страна са раздвоени
между спомените за японските грабежи, убийства и изнасилва
ния по време на войната и признанието (макар и с неудоволствие),
че Япония все пак поставя азиатския континент на картата на
света с о т е д на международното признание и преодоляването
16
УВОД: ЯПОНИЯ И ИСТОРИЯТА
на високомерната любезност на Запада. Много азиатски страни

се опитват да преустроят своята икономика по японски модел,
въпреки капаните, в които понякога попадат. Някои от тях и на
първо място Малайзия открито изразяват своето възхищение от
Япония.
Макар че в началото на новото хилядолетие славата на Япо
ния частично е затъмнена от настъпилата икономическа реце
сия е пробойните, които се появяват в нейните методи на управ
ление на икономиката, все още няма съмнение, че преобладава
щото в образа на страната и във влиянието, което оказва върху
света, е икономическо по своята същност. От друга страна, вни
манието, което японците отделят единствено на икономическото
си развитие за сметка на ниското качество на живота на населе
нието, става източник на най-сериозните критики, отправени към
тях. Но все пак образът на вманиачена в икономиката си страна
е за предпочитане пред образа на една милитаризирана до фа
натизъм държава.
За да разберем как се гради една икономическа свръхсила,
не е достатъчно да проследим историята на нейното стопанско
развитие. Това, разбира се, не е за подценяване и на него са
посветени немалко подробности на страниците на тази книга.
Стремежът на страната след Втората световна война да постигне
икономическо господство в световен мащаб не може да бъде от
делен обаче от нейните предвоенни цели за установяване на во
енна хегемония; нито пък от проявилата се през деветнадесети
век тенденция на всяка цена да се постигне модернизация и стра
ната да стане империалистическа сила; нито дори от големите ам
биции на японците през седми век на тях да се гледа сериозно
като на цивилизован народ. Затова не може да се мине без позна
ването на японската история, макар и в най-общи линии.
Историческото развитие на всеки народ е повече или по-мал
ко свързано с благополучното или лош о стечение на обстоятел
ствата. В случая с Япония то до голяма степен се дължи на щас
тливата случайност, че древните китайци и корейци не гледат
достатъчно сериозно на японците, за да си направят труда да ги
завладеят, както и на недобре подготвените монголски нашес
твия през тринадесети век. Японците отново имат късмет през
шестнадесетото столетие, когато европейските сили след слу
чайното откритие на Колумб се насочват към Новия свят, а не
към Япония. По подобни причини и западните сили през девет
надесети век се интересуват повече от Китай, а не от японските
острови. А ако Америка беше решила да бъде по-строга, а не
толкова конструктивна спрямо разгромената във Втората светов
2. 17
на война Япония, японците просто нямаше как да й попречат да

стори това. Във всеки един от тези критични моменти от исто
рията й съдбата е можела да се обърне срещу нея, а не да я за
криля и това би променило изцяло хода на японската история.
Но развитието на даден народ зависи до голяма степен и от
това как той реагира на съответните исторически обстоятелства.
Дали успява максимално да се възползва от благоприятните, ка
то по този начин сам допринесе за собственото си щастие. Начи
нът, по който реагират японците зависи до голяма степен от цен
ности и практики, дълбоко вкоренени в техните традиции. Така
че не е възможно да разберем как Япония се превръща в модер
на свръхсила, без да сме опознали отчасти тези нейни начини да
се справя с различни обстоятелства. Затова е полезно в начало
то на книгата да се запознаем със самото начало на японската
история, да проследим развитието на японския народ и да сле
дим как наследените от най-стари времена традиции се появя
ват и как по-късно отново се възраждат.
По пътя, който ни предстои да изминем, ни чакат и някои из
ненади. Така например в Япония са открити най-старите кера
мични съдове на земята. От друга страна, независимо от тяхната
тясна обвързаност с ориза, японците са последният азиатски на
род, който култивира това растение на своя територия. Оказва
се, че средновековните самураи са били коренно различни от
техните съвременни идеализирани образи на предани воини, ко
ито се бият до смърт за своя господар. През осемнадесети век
Япония притежава най-големия град и най-грамотното населе
ние на света. През деветнадесети век японците не са заети един
ствено с подражанието на Запада, както е популярно да се мис
ли, а трескаво възраждат своите старинни обичаи и практики.
През двадесети век Пърл Харбър не е първата японска цел, по
разена във войната на Тихоокеанския фронт, а и Съединените
щати не са първата жертва на тази експанзия. На всичкото отго
ре САЩ са планирали да нанесат изпреварващ удар на Япония.
Независимо от огромното влияние, което има в страната по вре
ме на съюзническата окупация след края на Втората световна
война, не генерал Макартър е човекът, начертал пътищата на мир
новременното развитие на Япония, а малко познати специалис
ти от Държавния департамент във Вашингтон и по-специално Хю
Бортън. Не сте чували за него, нали?
В японската история има и много тайни, както и събития, тъл
кувани и до днес по най-различен начин. Кои са били наш естве
ниците яйои, появили се в страната преди около 2000 години?
Откъде са дошли? Колко са били на брой? Защо са нахлули в
18
УВОД: ЯПОНИЯ И ИСТОРИЯТА
Япония? Коя е била тайнствената царица Химико от трети век

след Христа и къде се е намирало нейното царство Яматаи? Да
ли това не е по-късното Ямато, от което произлиза съвременната
японска държава? Защ о японците трескаво усвояват направата
на огнестрелни оръжия след техния внос от португалците през
шестнадесети век, а не проявяват никакъв интерес към този вид
бойно средство, след като монголите са били въоръжени с него
цели три века преди това? Дали наистина е било напълно нео
чаквано японското нападение над Пърл Харбър? в по-ново вре
ме. Колко близо са били японците до разработването на атомно
оръжие? В какво именно е бил виновен император Хирохито?
И така, японската история представлява много неща взети
заедно. От една страна, тя е история на приключенията и забав
лява читателя просто като поредица от интересни събития. От
друга страна, това е една тайнствена история, пълна с интригу
ващи въпроси, задоволителен отговор на много от които и до ден
днешен не е даден. И в крайна сметка това е един учебник, който
съдържа множество различни уроци - и за това, което трябва, и
за това, което не трябва да правим. Уроци както за самите япон
ци, така и за всички останали хора по света.
19
От каменната ера до началото на
държавността: митове, праистория и
древна история (до 710 г. сл.Хр.)
1.1. Превръщане на императорите в богове:
древната история според японските митове
Първите божества се появяват в Такамагахара („Равнината на

Високото небе“). Под нея се намира бушуващата водна стихия.
Две от тези божества - Идзанаги („Мъжът, който призовава“) и
Идзанами („Жената, която призовава“), са изпратени да превър
нат водата в земна твърд. Идзанаги потапя копието си във водата
и капките, които се стичат от него, се превръщат в остров Оного-
ро („Самообразувалият се остров“). Двете първи божества се за
емат да го населят със свои потомци.
Така се появява многобройно божествено потомство, изляз
ло на бял свят не само от утробата на майка си, но и от други
телесни части и дори от продуктите на отделителната й система.
Богът на огъня - о, уж ас - се ражда от утробата на майка си
Идзанами и тя загива в пламъците по време на раждането.
Обезумял от мъка, съпругът й Идзанаги заминава за Йоми -
Страната на мъртвите, за да се опита да си я върне в Страната на
живите. Но тя е засрамена и разгневена от факта, че той зърва
покритото й с ларви на мухи гниещо тяло. и го прогонва от Йоми.
Докато се къпе в една река, за да очисти тялото си от досега със
смъртта, от неговите дрехи, очи и нос се пръкват нови божества.
Сред тях са богинята на слънцето Аматерасу („Небесна светлина“)
и богът на бурята и морето Сусаноо (.Дивият мъжкар“).
Идзанаги изпраща Аматерасу в Такамагахара да властва над
небесата, докато Сусаноо получава като владение морската шир.
Своенравният Сусаноо обаче не се подчинява на бащината си
воля и е изпратен в изгнание.
Преди да се отправи на път, той посещава сестра си Амате
расу в Такамагахара. По негово предложение двамата създават
няколко деца, но не постигат съгласие по отношение на мотиви
те, определящи поведението му. Тогава Сусаноо причинява раз
лични мъки на сестра си. Той унищожава водоразделите между
нейните оризища, размазва изпражнения по стените на нейния
21
дворец и хвърля одрано пони през покрива на павилиона й за

тъкане. Аматерасу се скрива в една пещера, поради което мрак
покрива вселената.
Другите божества се опитват да я измъкнат оттам. За тази
цел те окачват огледало и огърлица от скъпоценни камъни на
едно дърво. След това една от богините започва да танцува така
предизвикателно и разпуснато, че предизвиква бурния смях на
останалите. Заинтригувана от смеховете и глъчката, Аматерасу
си подава носа от пещерата, вижда скъпоценните камъни и огле
далото и излиза навън, за да ги разгледа. Тогава другите божес
тва я хващат и запушват входа на пещерата с огромна скала.
От своя страна Сусаноо е принуден да изтърпи своето нака
зание. Той се отправя в Идзумо (префектура Шимане), където му
се случват различни приключения. Веднъж той убива някакво
чудовище, което яде деца. В една от осемте му опашки богът
намира меч, който по-късно подарява на сестра си в знак на раз
каяние за това, което й е сторил.
И днес мечът, огледалото и скъпоценните камъни са част от
знаците на императорската власт в Япония.
На сина на Сусаноо, Окунинуши, се пада да донесе мир и
спокойствие по размирната земя. Младият герой на няколко пъ
ти става жертва на многобройните заговори на завистливите си
братя, че даже и на баща си Сусаноо. Няколко пъти той пада
убит, но все успява да се върне към живота.
По-късно синовете на Окунинуши се съгласяват да удовлет
ворят молбата на леля си Аматерасу и позволяват на потомството
й да властва на земята. Така нейният пра-правнук Джимму става
първият император на Япония.
Древните японски митове са записани за първи път в края на

седмото столетие и по-късно се появяват в книгата „Коджики“
(Записки за древни неща) през,712 г. и „Нихонги“ или „Нихон Ш о-
ки“ (Японски хроники), през 720 г. Записването им става по ини
циатива на император Темму (673-686), който желае да легити
мира върховенството на императорската фамилия, придавайки й
божествен произход.
Затова прави впечатление, че в разказите не се прави никак
во разграничение между божествата и смъртните - нито в тяхно
то поведение и морал, нито в начина, по който идват на този свят.
С изключение на няколко неясни споменавания за мистериозни
туземни жители1, хората от митовете са представени като зем
ното потомство на богове и полубогове, така че почти всички япон
ци днес спокойно биха могли да претендират за божествен про-
22
ОТ КАМЕННАТА ЕРА ДО НАЧАЛОТО НА ДЪРЖАВНОСТТА: ...
изход. Императорската фамилия поне със сигурност може да нас

тоява, че произхожда от върховното божество Аматерасу, а не от
„падналия ангел“ Сусаноо.
Тези хроники без съмнение не могат да бъдат използвани ка
то източник на исторически сведения.2 Въпреки това за внима
телния изследовател те представляват неоценимо средство за
разбиране на древното минало на японците.
В по-общ смисъл те разкриват сблъсъка между император
ското семейство (представлявано от потомството на Аматерасу)
и съперничещата й фамилия, водеща произхода си от Идзумо
(представлявана от рода на Сусаноо). Този сблъсък завършва с
победа на императорското семейство, с която победените про
тивници „се съгласяват“.Това почти сигурно представлява отзвук
от реални събития. Политическата насоченост на митовете гово
ри за значението, което Идзумо играе в онази отдалечена епоха.
Изненадващо доказателство за реалната заплаха, която този съ
перничещ властови център представлява, е откриването там през
1984 г. на сандък с 358 бронзови меча, датиращи отпреди около
две хиляди години.Тази находка превишава по брой всички древ
ни мечове, намерени досега на територията на Япония.
Необикновеният и особен характер на много от събитията,
описани в митовете, като например инцидента с одраното пони,
също напомнят за реални хора и събития. Подобни инциденти ни
карат да си представяме живота в древна Япония изпълнен с
жестокости и внезапна смърт - свят, където бруталността и нео
бузданите чувства имат предимство пред по-деликатните изжи
вявания, където родителите убиват или изоставят децата си и
където брат вдига ръка срещу брата.
Жестокостите наистина изобилстват във всички митологични
текстове. В един от случаите братята на Окунинуши разцепват го
лямо дърво и пъхат клин в цепнатината, за да не се затвори. След
това набутвагг брат си между разтворените краища и изваждат кли
на. Цепнатината се затваря с трясък и убива героя, заклещен в
нея. От чиста лошотия същите тези братя одират жив един заек,
потапят го в солена вода и след това го излагат на вятъра, за да се
мъчи от мехурите, появили се по кожата му. В друг епизод е описан
принц, който убива по-големия си брат по възможно най-подлия на
чин - докато жертвата е в тоалетната. След това трупът е разкъсан
и крайниците му са хвърлени.3
Подобни жестокости не са непознати за митовете и древните
истории и в други краища на света. Но ярка отличителна черта
на японската митология е очевидното избягване на моралната
оценка кое е добро и кое - зло. Някои от описаните постъпки
23
водят до противопоставяне и наказания, но не и до морално осъж

дане. Така например Сусаноо е просто отстранен като разруши
телна сила, без да е осъден като носител на злото. Боговете и
тяхното земно потомство са еднакво добри и еднакво лоши. Тях
ното поведение е приемливо или се отхвърля в зависимост от
конкретната ситуация, а не въз основа на някаква общоприета
система от принципи. Мнозина наблюдатели откриват подобни
черти и в поведението на съвременните японци. Корените на по
добно поведение, изглежда, се намират твърде надълбоко и на
зад във времето.
1.2. От първите хора докъм 13 000 г. пр.Хр.
Учените не знаят със сигурност кога първите хора са се появи

ли на японска земя. По едно време имаше гласове, които нас
тояваха, че това е станало още преди 500 000 години, а някои
специалисти дори очакваха, че в бъдеще ще бъдат открити до
казателства, че Япония е обитавана от човека даже в продъл
жение на един милион години. По всеобщо мнение обаче за
момента не може да се говори за поява на първите хора преди
повече от 200 000 години, като най-старите човешки останки са
на не повече от 30 000 години.4
До края на последната ледникова епоха, настъпил преди око
ло 15 000 години, Япония е свързана с азиатския материк посред
ством поредица от сухоземни мостове. Такива са съществували на
север (свързващи я със Сахалин), на запад при Цушима и на юг
при островите Рюкю. С други думи, миграцията на населението в
района не е била затруднена. Преди около 30 000 години
преселници главно от Югоизточна Азия започват да проникват на
днешните японски острови на няколко вълни, а по-късно, преди
около 14 000 години, там пристигат и хора от Североизточна Азия.5
За живота през палеолита (старокаменната епоха) обаче не е
лесно да бъде нарисувана дори приблизителна картина. Една от
основните трудности възниква във връзка с това, че голяма част
от тогавашната брегова линия днес се намира дълбоко под повър
хността на морето. Това означава, че в онази далечна епоха може
би по брега е кипяла много по-оживена човешка дейност, откол-
кото оцелелите до днес археологически останки ни подсказват.
Това, което все пак може да се предположи, е, че през онези
времена по бреговете на Япония пребивават преди всичко малки
групи от хора, и то през летния сезон, които непрестанно са в дви
жение, ловувайки и събирайки храна по пътя си. Ловците преслед-
24
ват не само диви прасета и елени, но и едри животни като слонове

и бизони, макар че броят на бизоните през последната фаза на
палеолита постоянно намалява. Това се дължи на промените в кли
мата и на интензифицирането на лова, упражняван от увеличава
щото се по брой население в тази част на земята. Събирачите пък
търсят различни видове горски плодове, лешници и орехи.
Палеолитните групи се състоят от малко хора, свързани в го
леми семейства, и наброяват между 20 и 150 души. Големите се
мейства са сполучлива форма за отглеждане на децата, защото
немалък брой родители умират, преди да навършат 40 години и
оставят много сираци, имащи нужда от закрила от страна на по
дъл голетните възрастни.6 Въпреки че населението нараства, то
едва ли надминава 20 000 души.
Като всички ловци и събирачи номадските групи из земите
на днешна Япония също си устройват само сезонни бази. В края
на разглеждания период обаче възникват някои макар и не мно-
гобройни малки постоянни селища. Наблюдава се и известна спе
циализация по отношение на производствената дейност, което
води до появата на търговска размяна. Още преди около 20 000
години започват да търгуват на разстояние до 150 км с обсидиан
(вулканично стъкло, ценено заради качествените сечива, които
правят от него).Тази търговия несъмнено се извършва по водни
те пътища, което означава, че плавателните средства влизат в
употреба от най-ранни времена.
Хората от каменната ера обикновено са представяни като оби
татели на пещери. В тази част на света обаче има много малко пе
щери, които са постоянно обитавани през онази епоха. За сметка
на това повечето от тях служат за временен подслон на първобит
ните хора. От това следва, че селищата на открито са предпочитани
и би трябвало да очакваме развитие на някакъв тип изработени от
човека жилища, но какви са били те днес не ни е известно.
Важни находки от палеолитни селища са открити при Баба-
дан и Такамори в префектура Мияги; в Хошино, префектура Точи-
ги; в пещерата фукуи, в префектура Нагасаки; в Ногава, близо до
Чофу, префектура Токио; в Иваджуку, префектура Гунма и в Ми-
натогава, Окинава. Ако съдим по един 150-сантиметров човешки
скелет, открит край Минатогава и датиращ отпреди около 17 000
години, праисторическите жители в днешна Япония може да из
глеждат дребни според днешните стандарти, но са твърде сход
ни с другите човешки групи през палеолита в Източна Азия.
До след Втората световна война изследванията върху праисто
рическото минало на Япония са възпрепятствани заради стремежа
на японските археолози да интерпретират находките в духа на псев-
25
доисторическите сведения на ранни хроники като „Коджики“ и „Ни-

хон Шоки“.7 Понастоящем познанията ни за този исторически пе
риод се увеличават, но все още много въпроси остават без отговор.
Така например не е ясно дали първите обитатели са от вида хомо
сапиенс или от неговите предшественици хомо еректус.
1.3. Ловци и събирачи от каменната ера:

периодът Джомон (ок. 13 000 - ок. 400 г. пр.Хр.)
Към 13 000 г. пр.Хр. в Япония се появяват първите глинени съдо

ве. Те са най-старите в света.8 С тях се поставя началото на пе
риода Джомон, наречен така заради мрежестата украса (дж о
мон) по повърхността на по-голяма част от откритите керамични
съдове.
Наличието на керамика предполага уседнал начин на живот.
През този период броят на поселенията се увеличава, особено
след 5000 г. пр.Хр. Броят на първобитните групи хора също
нараства и те се превръщат в племенни общности. Най-голямото
открито досега селище от периода Джомон - това край Саннай-
Маруяма в префектура Аомори, просъществува в продължение на
1500 години, от около 3500 до 2000 г. пр.Хр.То заема площ от поч
ти 100 акра и в апогея си дава убежище на поне 500 жители. Ня
кои учени го разглеждат дори като аргумент в полза на тезата, че
Япония може би е истинската люлка на човешката цивилизация.9
Уседналият начин на живот е свързан и със селското стопан
ство. Примитивно подсечно земеделие вероятно е практикувано
още от 5700 г. пр.Хр.10 Останките от една праисторическа чо
вешка общност, занимавала се с такъв вид земеделие, са откри
ти през 1997 г. край Биби в Хокайдо.11 Тази, датираща от 4000 г.
пр.Хр. находка, е най-ранният сигурен пример за земеделие на
японска земя. Отглеждането на ориз е пренесено от континента
в югозападните части на страната към 1000 г. пр.Хр.12, наред с
просото и ечемика, но не добива широко разпространение. За
саждането му става на сухи терени или в блатисти земи, но не и
в специални оризища. Преди да започне засаждането на тези
внесени отвън растения, местните земеделци започват да отглеж
дат вероятно червената перила (РепНа ^Щ евсепв) и обикновения
дараджан (ЕсГнпосЬюа со^даЖ).
Въпреки наличието на керамика и отделни свидетелства за
земеделие хората през периода Джомон продължават да се из
хранват предимно от лов и събирачество, и то предимно по край
брежието. Техните селища по принцип са от полууседнал тип, при-
26
тежават характеристиките на базов лагер в даден район и се със

тоят от десетина жилища. Хората живеят предимно в полузем-
лянки със сламени покриви, стигащи до земята.
Населението от вътрешността на страната през периода Джо-
мон си служи с лъкове и стрели (на възникнали по едно и също
време с керамиката), за да ловува диви свине и елени. Случва се
за храна да използват и най-различни други животни - жаби,
язовци, вълци и сибирски лъвове; на практика цялото разнообра
зие на японската фауна по онова време. Кучето обаче си остава
единственото домашно животно през периода.
Много, ако не и повечето хора от епохата Джомон живеят пок
рай бреговете и стават много опитни в използването на морските
дарове - ракообразни, мекотели и океански видове риба. Те така
свикват с морето, че откритите скелети на хора от Джомон, особе
но от втората половина на тази историческа епоха, показват вече
наличието на костни образувания, защитаващи ушните канали -
сигурно доказателство за редовно гмуркане във вода.13 Причина
та да предпочитат бреговете като място за живеене се дължи на
затоплянето на климата, настъпило преди около 15 000 години.
Това довежда до прекъсване на сухоземните връзки с континента,
както и до затопляне на морските води и увеличаване на морската
фауна. В течение на хиляди години ракообразните и мекотелите
се превръщат в основен източник на храна, за което свидетел
стват огромните хълмове от морски черупки, натрупали се напри
мер при Нацушима край Токийския залив.
Преди 5000 години климатът започва отново да се захлажда и
нивото на океана се понижава. Тогава населението започва да из
ползва по-интензивно хранителните ресурси във вътрешността на
страната. След около хиляда години обаче много хора от периода
Джомон отново се завръщат да живеят по бреговете на моретата,
независимо от застудяването. Това показва, че животът на край
брежни събирачи и рибари продължава да бъде предпочитан.
Отглеждането на ориз, което започва преди около 3000 годи
ни, вероятно е заимствано от Китай с посредничеството на Ко
рея, където оризопроизводството малко изпреварва въвеждане
то на тази култура в Япония, но споровете за пътя, по който рас
тението пристига на японска земя, продължават.14 Много от днеш
ните японци високо ценят връзката на своя народ с оризовата
култура, като смятат, че нейното отглеждане в страната е започ
нало в незапомнени времена. В действителност обаче Япония е
последната от азиатските страни, която започва да отглежда ориз.
Гъстотата на населението също варира - често поради неяс
ни за нас причини. Макар че съществуват различни изчисления
27
за неговия брой, те наистина са само предположения. Според

тях в началото на периода по тези земи живеят около 20 000
души, а в неговия край (към 5000 г. пр.Хр.) - около 100 000. Това
число сигурно се удвоява до 3000 г. пр.Хр. (независимо от зах-
лаждането на климата) и отново спада до 100 000 в края на раз
глежданата историческа епоха. Пак по неизвестни за нас причи
ни по онова време населението е събрано главно в северните и
североизточни части на страната.16
Други важни промени, настъпили през този период, се от
насят до нарасналото съзнание за същестувване на свръхес
тествени сили. Това води до поява на активен шаманизъм, раз
лични ритуални действия, нови погребални практики, мистери
озни каменни кръгове в Северна Япония и малки фигурки, кои
то вероятно имат връзка със свръхестественото. Изобразяване
то на змии в някои райони на страната предполага тяхното обо-
жествяване.17
Нарасналото значение на религиозните практики предизвик
ват необходимост от специални познания за съответстващите про
цедури. Това от своя страна вероятно довежда до поява на соци
ална стратификация. Племенните вождове заедно с най-способ-
ните ловци и занаятчии без съмнение притежават по-висок со
циален статус от останалите. Все пак въпросът за това дали об
ществото по време на периода Джомон е вече йерархизирано,
или все още егалитарно остава спорен.18
Твърде възможно е през такъв продължителен исторически
период като Джомон в страната да са проникнали различни на
родностни групи, които да са допринесли за появата на частич
на етническа пъстрота.19 Изчезването на сухоземните връзки с
материка не означава пълно прекъсване на контактите с конти
нентална Азия. Нали все някой е донесъл например ориза на
японска земя. Броят на тези имигранти е спорен и те или не са
били многобройни, или не са се различавали много физически
от местното население, защото то принадлежи към един опре
делен „джомонски тип“.
Хората от периода Джомон без изключение са описвани в на
учната литература като ниски на ръст. Съществуват наистина дос
та смущаващи различия в оценките, давани от различни специа
листи, но общо взето мъжете през периода Джомон са високи около
157 см, а жените - 148.20 Посочените височини се различават от
тези на по-късните имигранти яйои, които пристигат на японска
земя около 400 г. пр.Хр. и поставят началото на нов исторически
период. Яйои са с около 3 -4 см по-високи и малко се различават
от своите японски потомци от началото на двадесети век.21
28
Освен че са сравнително ниски на ръст, хората от периода Джо-

мон се отличават със здрава и мускулеста външност.Те имат масивни
скелети, плоски бедрени кости и широки четвъртити лица.
На практика някогашните японски жители от периода Джо-
мон доста приличат на днешните айну, жители на Хокайдо. Това
никак не е изненадващо, защота изследванията на физическите
антрополози доказват, че айну без никакво съмнение произли
зат директно от някогашните хора от периода Джомон.22 Това ги
различава от останалите съвременни японци, живеещи по глав
ните острови, които показват повече общи черти със своите пред-
ци яйои. Не е ясно кога точно този народ е пристигнал в страната
и откъде23, но без съмнение айну са много по-стари обитатели на
Япония.
На практика излиза, че айну са истинските японци. Векове
наред обаче днешните японци, които са потомци на яйои (извес
тни в този контекст като японци ямато), отричат тази истина, мар-
гинализират и дори игнорират съществуването на айну. Едва през
1997 г. се появи официално признание за реалния статус на айну
като истинско местно население на Япония.24
Учените виждат в лицето на айну джомонските корени на
днешна Япония, но трябва да имаме предвид, че Япония през
периода Джомон все още не е населявана от единна народност.
Следващият период в нейната история - Яйои, допринася много
повече за появата на тази Япония, която познаваме днес.
1.4. Периодът Яйои (ок. 400 г. пр.Хр. - ок. 250 г.

сл.Хр.): едно ново начало
Около 400 г. пр.Хр., а според някои учени и още по-рано - към

1000 г. пр.Хр.25 - Япония е вече населена от новите пришълци.
Имигрантите масово нахлуват от континента и се различават по
външен вид и култура от местното население, останало от пери
ода Джомон. Те са по-високи и с по-тесни лица. Тяхната култура
се характеризира с използване на бронза и желязото и с отглеж
дане на много повече ориз в сравнение с коренното японско на
селение. По въпроса за характера и размерите на това наш ес
твие, та дори и относно произхода на пришълците, съществуват
множество различни мнения.26 Картината наистина изглежда
объркана, но е ясно, че нашествениците все пак са пристигнали
и из основи са променили Япония от времето на Джомон.
Епохата на тези промени получава името си от токийския ра
йон Яйои, където през 1884 г. за пръв път е открит нова тип чер
29
веникава керамика без украса, която явно се различава от тази,

произвеждана по време на периода Джомон. Името не отразява
динамиката на периода, защото по онова време никой не е подо
зирал за нейното съществуване.
Новата историческа епоха е свързвана по традиция с отглеж
дането на ориза. Учените отначало са мислели, че тази култура е
внесена в Япония от новите пришълци, но днес това становище се
смята за твърде опростенческо. Отглеждането на ориз всъщност
е въведено по-рано. През периода Яйои обаче новата култура при
добива широко разпространение и се появяват специални оризи
ща. Те се създават главно в южните и западните части на страна
та, което се свързва с културните традиции на новодошлите. Така
отглеждането на ориз се превръща в културен фундамент за след
ващите поколения японци, та чак до наши дни.
Разпространението на ориза, подобно на това на бронза и
желязото, вероятно отразява движението на новодошлото насе
ление от континента. Тръгнало от югозападните краища на страна
та то твърде скоро се появява в централните райони на Хоншу -
преди началото на първи век пр.Хр., но забавя съществено дви
жението си пб на север. Макар че и тук оризът, бронзът и желя
зото са познати, те не се използват кой знае колко, така че Се
верна Япония си остава в нещо като продължение на периода
Джомон чак докъм средата на осмото столетие сл.Хр. и дори до
по-късно. С други думи, между Севера и Юга се появява огромна
културна пропаст, която и днес се символизира от наличието на
население от типа айну в Хокайдо.27
Япония притежава ограничени собствени запаси от руди на
различните метали, така че използването на метала продължава
да се смята за белег за висок социален статус. Притежаването на
„социално престижни метални изделия“ обаче не е единственият
признак на социалната стратификация, характерна за епохата. Как-
то при всички селскостопански общества, разширеното отглеж
дане на ориз води до стесняване на ресурсната база на населени
ето, превръщайки го в по-лесно контролируемо от социалните ели-
ти.То води и до много по-мащабно трайно усядане и до много по-
обширна териториална идентификация. С нарастване на населе
нието, което достига два милиона души, все по-често се налага да
се защитават и разширяват неговите граници. Това на свой ред
води до много по-чести военни конфликти, при които притежате
лите на метални оръжия, наред с възможността да набират по-
големи войски, допълнително укрепват позициите си. Зачестили
те междуплеменни конфликти, разбира се, водят и до вътрешно-
племенна стратификация на печеливши и губещи.
30
В този все по-йерархизиран свят робството също не е рядко

срещ ано явление. Когато човек от по-нисшите слоеве срещне
големец на пътя, отстъпва встрани и му се покланя, изчаквайки
го да отмине - практика, запазила се чак до деветнадесетото
столетие. Принадлежността към съответната висша социална
прослойка се определя от поредица титли, а високопоставените
мъже притежават по четири-пет съпруги за разлика от низшес-
тоящите, които имат право само на две-три жени.28
Друг фактор, определящ положението на човек в общество
то, е богатството, особено това, което е натрупано вследствие от
търговска дейност. Някои племена имат щастието малкото япон
ски находища на метални руди да се намират на тяхна терито
рия. Други се облагодетелстват от откриването на нови техноло
гии, като производството на коприна например, която започва да
се произвежда на Кюшу някъде около първи век сл.Хр. Нови от
крития се правят и при обработката на стъкло и в металургията.
Това нарастващо разнообразие от стоки води до по-интензивен
търговски обмен както с континента, така и в рамките на страна
та, като всеки район си има свой обменен център. Такова средо
точие на търговията - Асаши в префектура Айчи, представлява
най-голямото селище от периода Яйои, открито досега и заема
що площ от 200 акра, за разлика от територията на обикновени
те селища, която варира от 5 до 70 акра.
Съчетанието от междуплеменни конфликти, появяващи се со
циални елити и съперничеството за контрол на природните ресур
си води до нарастващо политизиране на японското общество. Мно
го вождове влизат в стратегически племенни съюзи със съседите
си, в резултат на което се появяват множество малки царства.29
Голяма част от това, което знаем за тези царства, както и въобще
за живота в Япония по време на периода Яйои, е извлечено от
китайски документи. Първото писмено споменаване на страната е
открито в „Хан Ш у“ (История на династия Хан) - китайски истори
чески паметник, създаден около 82 г. сл.Хр. В него се говори за
страната Ва - името по онова време означава Страна на джудже
та30, в която има сто царства, чиито пратеници всяка година дона
сят дължимия данък в китайската база, разположена в корейския
град Лоланг.31 Много по-подробно описание е дадено в „Уей Чи“
(История на династия Уей - едно от трите китайски царства, съ
ществували едновременно), датиращо от 297 г. сл.Хр., в главата,
посветена на „източните варвари“, сред които се нареждат и раз
лични корейски и манджурски племена.32
В „Уей Чи“ се разказва за посещението на китайци от Уей във
Ва през 240 г. По-специално внимание е обърнато на най-силно-
31
то от стоте японски царства - Сиематай, произнасяно на япон

ски обикновено като „Яматай“. Владетелка на Яматай е неомъ
жена царица шаманка на име Химико. Тя представлява доста тай
нствена личност, получила властта след много години на военни
сблъсъци и „се занимава с магии и заклинания, омагьосвайки
поданиците си“.33 Царицата живее постоянно в една крепост, ох
ранявана от 100 мъже и обслужвана от 1000 жени и от един-
единствен прислужник. Предполага се, че посредством този свой
служител тя общува с външния свят. Занимава се само с духов
ните неща, като оставя всички административни аспекти на уп
равлението на по-малкия си брат.
През 238 г. Химико изпраща делегация, която да занесе дъл
жимия данък на китайския император, каквато традиция спазват
предишните владетели на Ва поне от 57 г. сл.Хр.34 В резултат от
това пратеничество, подобно на другите японски царе, царицата
получава официално потвърждение на владетелския си статут от
страна на Китай. За разлика от другите обаче тя, изглежда, е
призната за суверен на цялата страна Ва, а не само на едно от
царствата на японска територия. Химико получава като подарък
от императора различни одежди, скъпоценни камъни и огледа
ла. Нейните подаръци за него пък включват роби, дрехи и черве
на боя (киновар).
Според китайските историци царица Химико умира през 248
г. на 65-годишна възраст. При погребението й са принесени в жер
тва 100 роби. След смъртта на царицата в страната настъпва ха
ос, докато накрая едно 13-годишно момиче на име Ийо, роднина
на Химико, се възкачва на престола, като замества неуспелия да
се задържи на него владетел, на когото народът отказва да се
подчинява.
Яматай се превръща във властови център за цяла Япония и
повечето от останалите, ако не и всички царства се поставят във
васална зависимост от него. Локализацията на това царство про
дължава да бъде обект на спорове, защото много изненадващо
тя не е известна. Описанието на китайското пътуване до него в
„Уей Чи“ е интерпретирано по много различни начини. Повечето
от специалистите идентифицират Яматай с Ямато в басейна на р.
Нара, където неколкостотин години по-късно възниква първата
японска държава. Други обаче смятат, че Яматай се е намирало
в северната част на Кюшу.35
Описанията на Ва/Япония, открити в „Уей Чи“ и в други китай
ски документи, показват съществената разлика между по-ран
ните исторически епохи и периода Яйои, когато Япония преми
нава от праисторията във времето на писаната история.
32
Новият период сам по себе си представлява епоха на интен

зивни и понякога дори революционни промени, извършени в срав
нително кратък отрязък от време. Тогава японското общество из
лиза от етапа на лова и събирачеството и се насочва към отглеж
дането на земеделски култури и вместо каменни сечива започва
да изработва метални оръдия на труда. Селищата стават посто
янни, а обществото се характеризира със социална стратифика-
ция.Тези промени представляват икономическата и технологич
ната база за обществено и политическо обединение на страната
в единна държава.36
1.5. Поява на ранната японска държава:

периодът Кофун/Ямато (ок. 2 5 0 -7 1 0 г.)
Когато погребват царица Химико и нейните 100 принесени в ж ер

тва роби, става ясно, че ще е необходима една огромна гробни
ца - 100 крачки в диаметър според „Уей Чи“. Това става мода
през следващите няколко столетия. С разслоението на общес
твото най-високопоставените се стремят да изтъкнат своя статус
и след края на краткия им земен живот. Подобно на пирамидите
в древния Египет, в Япония започват да се строят огромни гроб
ници. В случая обаче във вид на насипни могили ( кофун ), заоби
колени от кухи теракотени фигури, наречени ханива („керамични
пръстени“).
Тези ханива представляват доста загадъчни предмети и, из
глежда, са служели както да маркират надгробната могила, така и
да показват какъв е бил статусът на погребания в нея. В могилата
също се откриват предмети, предназначени вероятно за задгроб
ния живот на покойника. Много от тези предмети също показват
статуса на погребания, но не всички изпълняват само показни фун
кции. В могилите са заравяни големи количества оръжие, които не
оставят никакво съмнение във възможностите на управляващите
да защитят властта си със сила, ако това се наложи.37
Погребалните могили са подходящ физически символ на раз
глеждания исторически период. Най-важното събитие за него оба
че е появата на държавата Ямато, получила своето име от едно
именния властови център в басейна на река Нара.
Превъзходството на Ямато представлява обект на изложение
то на „Коджики“ и „Нихон Ш оки“. Вече стана дума, че в тези съчи
нения не се разкрива много за действителните събития, освен за
извоюваната победа над конкурентния властови център в Идзумо,
за което се водят преговори. Датите също не са достоверни. Пове-
3. 33
чето специалисти днес са на мнение, че първият реално същес

твувал японски император е Суйджин. В „Нихон Ш оки“ той е пос
тавен на десето място и годината на смъртта му съответства на 30 г.
сл.Хр., докато в „Коджики“ е посочена 258 г. сл.Хр. Всъщност из
следванията показват, че годината 318 е най-приемливата.38
Някои учени смятат, че Суйджин е вожд на група конни на
шественици от Корея, пристигнали през четвърти век и известни
в старите хроники като „конниците“. Има вероятност именно те
да са основали държавата Ямато.39 Това по принцип не е невъз
можно, но все пак по-достоверно изглежда Суйджин да е при
надлежал на клана Ямато и че този род е засилил властта и ав
торитета си с течение на времето. В този процес те разчитат глав
но на преговорите и убеждението - както без съмнение и на зап
лахите и принудата, - а не само на военните конфликти. Техен
любим метод на действие е приобщаването на местните първен
ци, които вече са се утвърдили през периода Ямато, и предоста
вянето им на постове в йерархията на държавата. Ранговете и
титлите се използват от владетелския двор, за да предизвика у
някои проблемни местни вождове лична заинтересованост от из
граждащата се имперска система.40
Тактиката да бъдат приобщавани, където е възможно, мощ
ните противници, вместо да се влиза в директен сблъсък с тях и
да си привличат силите на потенциалните опоненти, вместо да
се прави опит те да бъдат унищожавани, и днес още е предпочи
тана от японците и това може лесно да бъде забелязано.41 Откри
ването на следи от тази тактика в такъв ранен етап от японската
история само показва колко дълбока е тази традиция.
Ранговете и титлите, давани на тези местни царе и вождове,
които се присъединяват към лагера на Ямато, са много важни в
онова време, когато личният статус е от особено значение. Адми
нистративната система на Ямато е строго йерархизирана.42 Това
също е една от трайните характеристики на японците и до днес.
Точното датиране на тези явления остава несигурно. Предпо
лага се, че през четвърти и пети век властта на Ямато не е абсо
лютна, а те по-скоро са като „първи между равни“ сред коалиция
от равноправни вождове. В началото на шести век обаче импер
ското семейство на Ямато вече се налага като единствената уп
равляваща фамилия. По това време владетелите от областта
Идзумо започват да плащат данък на владетеля на Ямато.43
Държавническо самочувствие се долавя и в едно стихотво
рение, приписвано на управлявалия в края на пети век импера
тор Юряку (456-479):44
34
Момиче с тази красива кошничка,

Момиче с тази красива лопатка,
Ти, която събираш билки на този хълм,
Искам да те питам къде се намира домът ти.
Няма ли да ми кажеш името си ?
А з съм този, който властва на длъж и шир в земите на Ямато.
Аз, твоят господар, ще ти кажа за себе си,
За моя дом и моето име.
Скоро държавата на Ямато укрепва позициите си, като прие

ма и разпространява будизма. Това е горещо приветствано от Co
ra, един особено мощен клан в структурата на страната. Подоб
но на множество аристократични фамилии от онова време, него
вите представители са от корейски произход и вероятно изпит
ват много по-голяма привързаност към будизма в сравнение с
коренното японско население. Именно корейските жреци и уче
ни от царство Пекче са първите, които разпространяват будизма
в Япония в средата на шести век. Този процес се улеснява от
развитието на писмеността, въведена също от учени от Пекче
едно столетие по-рано.45
Кланът Cora вижда в разпространението на будизма сред
ство за превръщането му в държавна религия, която допълни
телно би укрепила позициите им във властта. Междувременно те
продължават да се интегрират в императорското семейство пос
редством смесени бракове и да засилват влиянието си над него.
Така Cora изиграват решаваща роля при въвеждането на будиз
ма в Япония по време на император Йомей (585-587).
Управляващата династия от своя страна също смята будиз
ма за много полезен, защото може да изиграе обединяваща
роля при формиране на единна японска народност. Идентифи
кацията на новата религия с императорското семейство на прак
тика означава, че нейното разпространение означава и все по-
широко приемане на императорската власт в страната. И още
нещо, което никак не е маловажно - будизмът придава на нова
та държава известна степен на китайско величие и цивилизо
ваност.4®
Японците дават всичко от себе си, за да бъдат вземани на
сериозно. И това не е просто реакция на презастраховане сре
щу бъдещи нови наш ествията искрено ж елание за постигане
на всичко необходимо, което да ги превърне в силна нация. С
тази цел те твърде скоро възприемат ш ирок спектър китайски
практики, докато се стига до положението, че вече са научили
всичко полезно от китайците и няма какво повече да учат от
35
тях. В тази тенденция отново забелязваме твърде ранни прояви

на стремежа на японците да възприемат силните страни на дру
гите, съпътстван от желанието да изучават и подражават на чуж
дия опит.
По време на по-голяма част от периода Кофун Китай не е на
върха на силата си. Между края на династия Късен Хан през 220
г. и началото на династия Тан през 618 г. страната представлява
истински водовъртеж от сменящи се властови центрове и управ
ляващи фамилии. В един период от време Китай е разделен на
три царства - Уей, У и Ш у Хан.
Корейският полуостров, който за Япония винаги представля
ва най-близката точка за осъществяване на контакт с „външните
сили“, между 300 и 668 г. също е разделен на три главни царства.
Те са Пекче и Сила на ю г и Когурьо (откъдето произлиза името
на днешна Корея) - на север. Между Сила и Пекче се намира
още една малка територия, наречена Кая (на японски - Мима-
на), който се управлява от конфедерация на половин дузина мес
тни вождове и дребни царства.
В „Нихон Ш оки“ за Кая се говори като за японска колония, но
това едва ли е така.47 Същото се отнася и до нашествието на
японски войски в Сила по време на легендарната „императрица“
Джингу - владетелка шаманка от четвъртото столетие. Много ас
пекти от отношенията между Япония и посочените корейски цар
ства са недостатъчно познати, но по принцип японците поддър
жат оживени и полезни контакти с Пекче и Кая. Страната се об
лагодетелства не само от въвеждането на писмеността и будиз
ма, но и от достъпа, който получава до важни залежи на желяз
на руда.
О тнош енията на Япония със С ила не са така добри и с
превръщането на това царство в средата на ш ести век в до
миниращ о на Корейския полуостров влиянието на японците
там отслабва. О тнош енията са прекъснати изцяло един век
по-късно, когато през 663 г. японската флота е унищ ож ена от
корабите на Сила в морска битка край корейските брего-
ве.След това Сила налага властта си над полуострова и ня
колко години по-късно слага край на периода на Трите цар
ства в корейската история. За щ астие на управляващ ите от
Ямато след морската си победа Сила не проявява интерес от
завою ване на Япония. Въпреки това японците вземат пред
пазни мерки и построяват укрепена военна база в северната
част на остров Кюшу, известна под името Дадзайфу. През
следващ ите няколко века тя играе важ на роля като властови
център в страната.
36
Подражаването на Китай от страна на японците става особе

но видимо от действията на втория син на Йомей - принц Шотоку
(Шотоку Тайши, 574-622), който по кръв е наполовина потомък
на Cora. Той е може би най-добре познатата историческа лич
ност от този период и от 594 г. до смъртта си през 622 г. управля
ва като регент под попечителството на императрица Суйко (5 9 3 -
628). Принцът не само активно съдейства за разпространението
на будизма, като построява значителен брой храмове на тази
религия, но и за възприемането на много аспекти от китайската
култура. Сред тях са възобновените пратеничества до обедине
ния вече Китай, както и въвеждането на китайската система на
„йерархичните шапки“, при която - както е видно от наименова
нието, рангът на дадения държавен служител се разпознава по
шапката, която носи.
На Ш отоку се приписва и създаването на т.нар. Конституция
от седемнадесет члена от 604 г., която е предназначена да укре
пи централната власт.Със своята конфуцианска насоченост тя
показва чертите на силно китайско влияние.48 Това всъщност е
една фиктивна конституция; по-скоро съвкупност от насоки за
действие на управниците, в която особено се настоява за общес
твена хармония ( ва) и лоялност към божествената и заради това
легитимна императорска династия. Този дух се забелязва още в
думите, с които започва член първи и които са цитат от Конфу-
ций: „Хармонията трябва да се цени“. В началото на член осми
пък в по-конкретен план се заявява: „Нека министрите и служи
телите да се явяват рано сутрин в двора и да го напускат късно
вечер.“49
Кланът C ora притежава най-силно влияние върху японския
двор в началото на периода Ямато, като често контролира и са
мата императорска династия. През 645 г. обаче той е свален от
власт чрез преврат, ръководен от фудживара-но Каматари (6 1 4 -
699). Представителите на рода ф удживара господстват в двор
цовия живот на Япония през следващите няколко столетия. Но
те не променят положителното отношение към нововъведения
та от Китай, установено ощ е по времето на Cora. Заедно с бъ
дещия императорТенджи (6 6 1-671 ) Каматари успява да прока
ра няколко амбициозни реформи, основаващи се на китайския
модел на централизирано държавно управление. Тези реформи
са известни с колективното название Реформите Тайна (Голя
мата промяна) от 645 г.
Една от най-големите промени е национализацията на земя
та. Оттук нататък държавната власт започва да разпределя ори
зищата между земеделците. На всеки шест години цялото пъл
37
нолетно и свободно мъжко население на страната получава по

около 0,3 акра, а жените - по 0,2. Друга реформа засяга плаща
нето на данъци, които вече се предвижда да бъдат събирани в
натура, а не просто под формата на безплатен труд в полза на
държавата. Предвижда се също така преустройване на рангова-
та йерархия на служителите и за разлика от предишния период
на постоянно местене на столицата - тя вече се установява за
постоянно в Нанива, днешната Осака (всъщност този град се за
пазва като столица само в продължение на няколко години). Изда
ват се заповеди за обследване и регистрация на всички обработ
ваеми земи, както и на броя на населението. Данъчната практи
ка и ранговете, за които претендират местните представители на
властта, също са подложени на преглед с цел да бъде премахна
та корупцията. Нелегално притежаваните оръжия са иззети от
населението.
За осъществяването на практика на предприетите реформи
се въвежда китайско законодателство. Законовите разпоредби
наблягат на властта на императора и по този начин - на центра
лизацията на управлението, като същевременно се опитват да
направят по-ефективна работата на чиновничеството.Тази група
закони е известна под името рицурьо, като рицу означава нака
зания, а р ьо -и н стр укц и и за държавните служители.50 Макар че
законовата система рицурьо невинаги се прилага според първо
началния й замисъл, през осми век благодарение на нея се фор
мира една малка група от около 400 държавни служители, които
са в състояние ефективно да управляват страна с население от
около пет милиона души.51
През периода Ямато броят на жителите на Япония нараства
значително спрямо двата или трите милиона, които обитават ос
тровите в края на историческата епоха Яйои. Независимо че на
фона на китайските 60 милиона петте милиона японци в края на
седмото столетие изглеждат малко, това съвсем не е така, ако се
направи сравнение с тогавашното население на европейските
държави.52
Увеличаването на японското население вероятно се осъщес
твява на вълни. Раждаемостта е висока, но също толкова висока
е и смъртността, особено сред бебетата. Основният фактор за
тази тенденция е цикличната поява на епидемии от едра шарка,
разпространявани поради интензивните контакти с населението
от континента, срещу която болест островитяните от Япония почти
не притежават естествен имунитет.53
Безпомощността на хората срещ у пристъпите на болестта
е отразена в поезията на Яманоуе О кура (ок. 6 6 0 -7 3 3 ). Със
38
статута си на висш държавен служител с ранг на дребен арис

тократ, но фактически от нисш произход, О кура е един от мал
кото поети отпреди настъпването на Новото време, който пи
ше за еж едневния живот, в това число и по теми като болес
тите и бедността, отбягвани от другите поети. Освен това той
е силно привързан към семейството си и един от малкото „дър
жавни функционери“ в японската история, който напуска сл уж
бата си сравнително рано, за да има възм ожност да прекар
ва повече време със своето сем ейство.54 В това си качество
О кура е ценен източник на информация за „истинския ж и вот“
по негово време. За смъртта на малкия си син ф урухи поетът
пи ш е:55
Седемте съкровища,
Които човек цени на този свят,
какво са те за м ен?
Ф урухи, безценната бяла перла,

която ни се роди,
Сутрин не искаше да стане от леглото,
Седнал или изправен,
С нас си играеш е палаво.
Вечер, когато изгрееш е Вечерницата,
той протягаше към нас ръчички
И казваш е:
Хайде в леглото, мамо и татко,
и позволет е ми, моля ви,
Да спя м еж ду вас,
Подобно на тройно увит о стебло на сладкия лавър.
Такива бяха нежните му думи.
За добро или за зло

Щ яхме да го отгледаме, докато възмъжее
Или поне така ни с е искаш е да вярваме
И да с е превърне в голям красив кораб.
Тогава, най-неочаквано,
Внезапно задуха силният насрещ ен вятър
Наболестта
И го преобърна.
Като не знаех какво да правя и как да го излекувам,
А з привързах ръкави с бяло конопено влакно,
В зех огледалото в ръце
И като вдигнах очи към небето,
39
Помолих тамошните богове.

Д опрях чело в земят а
И сторих поклон на земните божества:
- 0 , богове, във вашата власт е
Той да е болен или да оздравее. -
Това зовях в молитвите си.
Но никакво добро от т ях не произлезе

И той постепенно чезнеше,
И всяка сут рин говореш е все по-малко,
и така, докато животът му угасна.
А з с е изправих, скочих, т ропах с крака,
Крещ ях и се тръшнах по земята,
Блъсках с ръце гърдите си и виех от болка.
Защотодетето, което така здраво притисках,
Б е отлетяло далеч от моите прегръдки.
Нима е възможно да се случват такива нещ а?
Макар че без съмнение животът на обикновените хора не е ле

сен, държавата по време на периода Ямато вече е налице и спо
мага за формиране на японската нация. Обществата, създали дър
жава, обикновено се характеризират с висока степен на едине
ние, социална стратификация и диференциация между отделни
те категории население, както и с легитимиране на властта пос
редством въоръжени сили, наказателен кодекс и конституцио
нен закон, при който владетелят управлява, опирайки се на пи
саното право.56 До края на периода Кофун всички тези елементи
вече са на лице в японското общество. Днешното име на страна
та - Ниппон\лп\л Нихон (Слънчев източник), влиза в употреба съ
що в края на този период.57
Това не значи, че абсолютно всички жители на страната приз
нават новопоявилата се японска държава. Така например ж иве
ещите в отдалечените от властовия център на Ямато още някол
ко столетия ще се смятат за независими.58 Въпреки това основи
те поне са вече положени.
Императорското семейство също пуска дълбоки корени, а до края
на столетието император Темму издава хрониките, които легитими
рат императорския род, придавайки му божествен произход. Той на
практика се оказва толкова траен, че се запазва и до днес и се прев
ръща в най-дълго съществувалата императорска династия в света.
Може да изглежда на пръв поглед странно, че императорско
то семейство, което официално прегръща будизма, се легитими
ра пред поданиците си посредством шинтоистката религия, но
40
това е само още един пример за японския прагматизъм. До ден-

днешен японците продължават да изповядват едната религия при
едни обстоятелства, а другата - при други. Тази тяхна „религиоз
на практичност“, наред с избягването на моралното разгранича
ване на добро от зло, което при другите култури се основава на
религиозни принципи, очевидно пуска дълбоки корени.
Преглед на част първа
В първата част разгледахме развитието на цивилизацията в Япо

ния от времето, когато страната е населена от първобитни хора,
занимаващи се с лов и събирачество, до превръщането й в слож
но устроена централизирана монархия. Малко повече от хиляда
та години, изминали от около 400 г. пр.Хр. докъм 700 г. сл.Хр., се
оказват особено важни, тъй като през тях се набелязват фунда
менталните постижения, включени по-долу в Таблица 1.1.
Таблица 1.1. Основни постижения през периода

от ок. 400 г. пр.Хр. докъм 700 г. сл.Хр.
Приблизителна
Постижение
датировка
Преминаване от лов и събирачество

към сравнително стабилно земеделие,
основаващо се на отглеждането на ориз 400 г. пр.Хр. - 1 г. сл.Хр.
Пристигане на имигранти от континента 400 г. пр.Хр.
Въвеждане в употреба на метала 400 г. пр.Хр.
Поява на първите царства 1 г. сл.Хр.
Възникване на социална стратификация след 1 г. сл.Хр.
Възобновени контакти с
континенталните култури след 50 г. сл.Хр.
Поява на държавата Ямато 250-500 г. сл.Хр.
Въвеждане на писмеността 450 г. сл.Хр.
Възприемане на китайската политическа,
законова и административна система 600-700 г. сл.Хр.
Създаване на митологичните основи на
управлението на Ямато, придавайки
божествен произход на техните предци 700 г. сл.Хр.
41
Таблица 1.2. Основни ценности и практики през древния период
• избягване на моралното разграничаване на добро и зло

• прагматично поведение, съобразено по-скоро със ситуацията,
а не с общовалидни принципи
• приобщаване на потенциалните източници на заплаха
• заимстване на силните страни на чуждите култури
• стремеж към превръщане на Япония в силна и уважавана страна
• желание за усвояване на чуждия опит
• склонност за въвеждане на рангова йерархия в обществото
• практично отношение към религията
Много от въпросите, разгледани в тази част, са все още не

достатъчно изяснени, като например характерът, размерите и да-
тировката на имиграцията на Яйои. Все пак нашите познания за
древния период от историята на Япония стават все по-задълбо-
чени. И много от едновремешните схващания вече са преодоле
ни като неверни.
Сега учените приемат като факт наличието на разнообраз
но население и промените, настъпили в най-далечното минало
на Япония. Не се отхвърлят обаче и елементите на приемстве
ност между историческите епохи. Утвърждаването на импера
торската фамилия Ямато - най-продължително съществувала
та (съществуваща и днес) императорска династия на света, се
превръща в именно такъв постоянен елемент, характерен за
всички следващи периоди от историята на японския народ чак
до наши дни. Някои аспекти на водената политика и от склон
ностите на древните японци, като например стремежът им да
се учат от другите, за да станат по-силни, както и избягването
на морални отсъждания за това кое е добро и кое - зло, също
оказват дълбоко въздействие върху поведението на днешните
техни потомци. Тези аспекти на японската политика и модел на
поведение се основават на ценности и традиционни практики,
обобщени в Таблица 1.2.
Така накратко може да се каже, че разгледахме въпроса за
раждането на една нация с нейните характерни особености.
42
2
Придворни и воини:
ранна и средновековна история
(710-1600 г.)
2.1. Възприемане на китайския модел, но с мярка:
периодът Нара (7 10-794 г.)
Държавата през периода Ямато се нуждае от столица. Без нея

централизираната й административна система би се лишила от
естественото си средоточие. В края на периода Ямато са праве
ни няколко опита за създаване на постоянна имперска столи
ца59, но те пропадат по една или друга причина.
След това, през 710 г., столицата е преместена в Хейджо,
известно днес като Нара. Новата столица е проектирана по мо
дела на китайския град Чан’ан - столица на династията Тан. Пла-
нировката представлява обикновена мрежа от пресичащи се под
прав ъгъл улици, но със своите 20 км2 е около четири пъти по-
малка от китайския град Чан’ан.
Не минават и сто години, и се налага столицата отново да се
мести, защото Нара се оказва неподходящо място за постоянна
резиденция на владетеля. От друга страна, по нейно време се пада
апогеят в усилията на японците да заимстват всичко полезно от
китайската култура. В материално отношение китайското влияние в
града може да се забележи не само в облика на населеното място,
но и в грандиозните постройки като храма Тодайджи - най-голяма-
та дървена постройка в света, както и в огромната бронзова статуя
на Буда, която се намира в него. В по-общ аспект времето, през
което Нара е столица на Япония, може да е кратко, но ясно показва
резултатите от действието на законовата система рицурьо, както и
на другите заимствани от Китай политически и правни реформи.
Пак докато Нара е столица възприемането на китайската пис
меност води до появата на първите истински книги, създадени на
японска земя - хрониките „Коджики“ и „Нихон Ш оки“, съответно
през 712 и 720 г. Скоро след тях, през 759 г., са написани първите
поетически антологии - „Кайфусо“ (Нежни поетични възпомена
ния) и „М аньошу“ (Сбирка от десет хиляди листа). Някои то
гавашни документи дори са отпечатани - отново под китайско
влияние.60
43
Преклонението пред всичко, идващо от Китай, обаче не води

до безкритична имитация. Твърде често се наблюдават японски
модификации на привнесеното от континента. Така например сис
темата на „йерархичните шапки“, въведена по-рано от принц Шо-
току, на теория се основава - както и в Китай - на заслугите на
дадения служител, а не на неговия произход. На практика обаче,
и особено докато Нара е столица, положението и ранга на даде
на личност в системата на японската бюрокрация твърде скоро
започва да се определя от наследения семеен статус, а не от ин
дивидуалните заслуги.®1 На практика се оказва, че светът на ки
тайската бюрокрация, основаващ се на положените изпити и по
казани качества, не допада особено много на японците. Това из
глежда като ирония на съдбата на фона на значението, което из
питите имат в днешна Япония, но е съвсем разбираемо от гледна
точка на утвърдения по онова време японски елит, който се стре
ми да запази своите позиции и стабилността в страната.62
В „Коджики“ и особено в „Маньошу“ личи зародишът на една
определено японска писмена система, макар и използваща ки
тайски йероглифи. Законовите сборници също показват значи
телни промени при заимстването им от Китай. Това се отнася осо
бено до смекчаването на наказанията в толерантната към мора
ла Япония в сравнение с Китай.63 Системата за преразпределе
ние на обработваемата земя между населението също бележи
някои различия с китайската, особено по отношение на това, че
предвижда дялове и за жените - нещо, което в Китай по време
на династия Тан не съществува като практика.
Друго много важно изменение на заимстваната от Китай прак
тика се отнася до „небесния мандат“. В Китай императорът уп
равлява в съгласие с Небето само докато постъпва добродетел
но. Бъде ли установено, че се е отклонил от пътя на добродетел
та, той може да бъде свален от престола. Този момент „се про
пуска“ в Япония, където по времето на Ямато владетелите пред
почитат да се легитимират чрез божествения си произход, а не
според общественото мнение за постъпките си.
Освен това китайците предпочитат на императорския трон
да стои мъж и това е нещо, което японците не променят. Макар
че в ранната история на Япония се наброяват половин дузина
императрици, ефективно управлявали страната, от 770 г. до ден-
днешен само две представителки на нежния пол седят на япон
ския трон - и двете за кратко, и двете само номинално.64
Животът по онова време, разбира се, не се ограничава само
до императорските дворци. Въпреки големия напредък на япон
ското общество, обикновените хора често страдат от глад и други
44
ПРИДВОРНИ И ВОИНИ: ...
напасти. В един документ от 730 г. например от общо 414 семей
ства в Ава (дн. в префектура Чиба) се изброяват 412, които същес
твуват на прага на оцеляването според тогавашните стандарти.
Подобна статистика - 996 от общо 1019 семейства - е запазена и
за жителите на това, което днес е префектура фукуи.65
По онова време са разчистени само 1,8 милиона акра земя,
годна да бъде превърната в оризища, така че обработваемите
площи просто не достигат, за да може системата за държавно
преразпределение да функционира нормално за достатъчно дъ
лъг период от време. От друга страна, земеделските методи на
работа са неефективни, което показва, че от системата на усвоя
ване на нови обработваеми земи и използването им има още мно
го какво да се желае. Дори голяма част от новоразораните земи
твърде скоро се превръщат в пустеещи.66
Селяните страдат и от тежкото данъчно бреме, дължащо се
не на последно място и на необичайно силната будистка рев-
ностност на император Шому (724-749). Той поръчва строител
ството не само на храма Тодайджи, но и по една такава построй
ка във всяка от провинциите на страната, което води до огромни
разходи. Неговото религиозно усърдие се дължи донякъде и на
факта, че народът му страда прекомерно от голямата епидемия
на едра шарка от 735-737 г. В резултат на болестта населението в
някои райони на страната почти изчезва, а като цяло японците
намаляват с около една трета.67 Шому се чувства по някакъв на
чин виновен за това нещастие, както и за няколко случая на ма
сов глад и други беди по време на неговото управление и изглеж
да с най-искрени религиозни намерения се обръща към будизма.68
Понякога, във време на глад и на сериозни страдания като
при голямата епидемия от едра шарка, императорите осигуряват
някаква помощ и опрощават част от дължимите от селяните да
нъци. С презумцията да стимулира инициативността на земедел
ците към усвояването на нови обработваеми земи направената
през 743 г. законова промяна им позволява да задържат обра
ботваните в момента участъци за постоянно ползване от семей
ствата им. Тази промяна е част от една тенденция, довела скоро
до превръщането на земята в частна собственост.69
Така или иначе, данъчното бреме се утежнява за селяните,
които по онова време представляват 95 процента от цялото на
селение на страната. Предоставянето на земите им на ползващи
земеделски земи религиозни институции с цел данъчни облек
чения не им помага особено много. Затова мнозина просто на
пускат земите си и търсят повече сигурност и спокойствие, като
обработват земите на освободените от данъци частни имения,
45
принадлежащи на храмовете и на благородниците. В интерес на

истината животът в освободените от данъци имения не е по-лек
за селяните. Частните земевладелци имат право да налагат соб
ствени данъци на тези, които обработват земите им, и в някои
случаи те са по-тежки от държавата вземания.
Яманоуе Окура - социално ангажираният поет от „Маньоши“,
който създава повечето от творбите си в ранните години на пери
ода Нара, отново ни предлага един близък поглед към живота на
обикновените хора. Едно от неговите стихотворения - „Разговор
за бедността“, е написано под формата на диалог между беден
човек и един още по-беден от него. Привеждаме по-долу думите
на по-бедния събеседник:70
Казват, че небето и земята са безбрежни,

За мен обаче те се свиха и станаха тесни.
Казват, че слънцето и луната са блестящи,
За мен обаче вече не светят.
Така ли е с всички хора
Или е само за м ен?
Имал съм невероятното щастие да се родя човек
И в това не съм по-долу от останалите хора,
Н ося неподплатени дрехи без ръкави,
Целите в дрипи, които се веят навсякъде като водорасли,
Висящи от раменете ми.
Под продънения покрив
И между тънките стени
А з съм легнал на сламата,
Проснат направо на земята.
Родителите ми са се сгушили до възглавницата,
А жената и децата са до краката ми.
Всички са се свили от мъка и плачат.
В огнището не гори огън
и дим не се издига от комина.
В казана за гот вене
Един паяк плете своята мрежа.
След като нямаме зърно да си сготвим,
Вием от глад като нощни птици.
След това, както се казва,
За да вземе на босия цървулите,
У нас идва селският кмет
И ръмжейки иска това, което му дължим.
Нима е толкова безнадеждна
Посоката, накьдето е тръгнал светът?
46
Стихотворенията дават и други ценни сведения за всекидне
вието на хората от онова време като например за широкото раз
пространение на болестите и горчивата будистка констатация от
носно краткостта на човешкия живот и на материалните неща.
Едно от изненадващите неща в тази поезия е липсата на уваже
ние към възрастните. Като един остаряващ конфуцианец Окура е
особено чувствителен към това отклонение от принципите на Кон-
фуций - отклонение, което още веднъж показва, че възприема
нето на китайските модели от японците си има граница. В своята
„Елегия за краткостта на човешкия живот“ той оплаква отмина
лата младост, идването на старостта и живота на старите хора:71
...С тояга на гръб

Те пъплят по пътя,
Подигравани тук и мразени там.
Такъв е животът...
Най-голямата жертва на времето обаче се оказва централ

ното правителство на страната. Общото количество на приходи
те от данъци постоянно намалява. Засилващата се самостоятел
ност на притежателите на частни поземлени владения също иг
рае роля за подронване на авторитета на централната власт. Без
съмнение положението се влошава и от продължаващите интри
ги на придворните фракции. Към края на периода Нара вече се
усещ а упадък в авторитета на управляващите.72 Това става ся
каш по ирония на съдбата, защото именно тогава законовата сис
тема рицурьо е в апогея си, а тя трябва д а разпространи властта
на централното правителство по всички краища на страната.
2.2. Възход и падение на двора:

периодът Хейан (794-1185 г.)
Император Камму (781-806) се чувства особено нещастен в На

ра и през 784 г. решава, че вече е време да премести столицата
на друго място. Днес никой не знае защо става това. Една от
възможните причини е, че владетелят започва да се чувства по
тиснат от нарастващия брой на влиятелните будистки храмове в
града. Или заради многобройните нещастия, сполетели столица
та напоследък, започва да си мисли, че мястото е прокълнато.
Както и да е, но той бърза да напусне Нара.
След няколко години на колебания, през 794 г. малко пб на
север е издигната новата столица Хейан - днешният град Киото.
47
Подобно на Нара тя също е с правоъгълен градоустройствен

план, заимстван от китайската култура. Но за разлика от Нара
остава официална столица на страната в продължение на хиля
да години.
В Хейан императорският двор в много отношения достига до
зенита си - по разкош, изисканост, артистичен живот и етикет
той съперничи на всички останали дворове по света през всички
времена. Но колкото по-издигнат става, толкова повече губи връз
ката си с действителността, което му струва скъпо.
Хейанският двор дава на света някои от най-прекрасните про
изведения на ранносредновековната литература.Така например
към 1004 г. придворната дама Мурасаки Шикибу написва първия
роман в света - „Генджи Моногатари“ (Разказ за [принц] Генджи).
На много от хилядата му страници се разкриват картини от един
изключително изтънчен начин на живот:73
Беше в края на третия месец. Пролетната градина на Му

расаки бързо се събуждаше от сън с разцъфналите цветове и
песента на птичките. Другаде - т.е. при другите дами - пролет
та вече си беше отишла, но защо все още се задържаше при
тази? Генджи си помисли с тъга, че младите жени могат само
отдалеч да се любуват на покрития с мъх остров, който с всеки
изминал ден ставаше още по-зелен. По това време неговите
дърводелци строяха китайски кораби за разходка и в момен
та, в който ги спуснаха на вода, той нареди на тях да се качат
придворните музиканти, за да свирят във водата. Принцове и
високопоставени придворни се събраха да слушат.
Принцовете и придворните впрочем нямат какво друго да пра

вят. По онова време дворът вече до голяма степен е загубил фун
кциите си на действащо правителство и вместо за управлението
се грижи приятно да прекарва времето си.74 Благородниците от
онази епоха обсъждат ползата от цветята и мидените черупки
или си изпращат един на друг винени чаши по миниатюрни вод
ни канали, или пък съчиняват изтънчена поезия. Те са загрижени
не за състоянието на държавата, а за точното спазване на прото
кола, изрядното облекло и изисканите слова.
Междувременно в света на истинските неща провинциални
те военачалници - прототип на самураите - стават все по-силни
и по-силни.Тяхното влияние се засилва обратнопропорционално
на отслабването на централната власт.
Една от причините за тази промяна във властовите структури
е продължаващото увеличаване на дела на едрите поземлени
48
владения. През десети век е преустановено официалното пре
разпределяне на дяловете държавна земя. До края на разглеж
дания период около половината от земята в страната се намира
в частни ръце.75 Голяма част от тези частни владения са освобо
дени от данъци, което води до голямо общо намаляване на при
ходите за правителството.
Частните земи се придобиват по няколко начина, в това число
посредством закупуване, но най-вече като се разорават необра-
ботваеми до този момент терени. Вследствие от тази практика мо
гъщите родове стават още по-влиятелни, защото притежават съ
щевременно и възможности да набавят необходимите земедел
ски сечива, както и да наемат работна ръка. Дребните собствени
ци, които успяват да се сдобият с допълнителни земи посредством
мелиоративни мероприятия, често ги предоставят за ползване на
силните на деня, които единствени са в състояние да ги опазят.76
Когато в случая използваме понятието „силни на деня“ трябва
много да внимаваме, защото в Япония дълго време се прави раз
лика между номинална и реална сила (власт). Едно високопоста
вено столично семейство може да има необходимото богатство и
възможности да мобилизира съответните ресурси за разширява
не на поземлените си владения, но това не означава, че то непре
менно притежава реална сила да ги запази под свой контрол.Тази
реална сила е по-скоро в ръцете на някой от провинциалните дреб
ни благородници, които често са натоварвани със задължението
да управляват именията на едрите земевладелци.
Тези едри поземлени собственици без изключение живеят
далеч от именията си, в императорския двор. Задочното прите
ж ание на обработваемата земя, реалната власт, която се упраж
нява от управителя на имението, става стандартно положение на
нещата в Япония с напредването на разглеждания исторически
период.77 Това разделяне на притежанието на земя от реалното
земевладение е друга причина за издигане на местния воена
чалник до нивото на столичния аристократ.
Дори официално назначените от двора областни управители с те
чение на времето започват да изпращат свои наместници на опреде
лените им места. Така императорското обкръжение се отдалечава все
повече от действителността в провинцията, а контролът, който упраж
нява върху хората и земите, става още по-слаб.
Загубата на влияние от страна на централната власт върху
провинциите не е единственият проблем.Успоредно с това импе
раторът губи много от властта си и в рамките на самия двор. За
това има две основни причини.
Първата от тях се крие в институцията на регентството. Тя е
4. 49
доведена до краен предел от могъщия род фудживара, който уп

ражнява своето влияние върху двора през по-голямата част от
периода Хейан. Много от императорските съпруги и императри
ците по това време са членове на този род. През 858 г. Йошифуса
(804-872), глава на рода фудживара, урежда възкачването на
престола на седемгодишния си внук и веднага се обявява за не
гов регент. Тази практика продължава и след него и до края на
единадесетото столетие е норма в политическия живот, незави
симо че от време на време императорското семейство се съпро
тивлява на това. Като правило майките на императорите са от
рода фудживара. Един прочут член на този рода - Мичинага (996-
1028), остава в историята с това, че успява да омъжи четирите си
дъщери за императори.
Втората причина за отслабване на императорската власт е ран
ното абдикиране от престола. Подобно на тактиката на регентите
от рода фудживара, младият император номинално седи на тро
на, но неговите действия се контролират вече не от регент, а от
възрастния абдикирал император. Тази практика, наречена инсей
(„монашеско управление“) се среща понякога и в по-ранни време
на, но става много често явление от края на единадесети век. От
нея се възползва например оттеглилият се император Ширакава
(1053-1129, на власт от 1073 до 1087 г.), който по този начин се
противопоставя на влиянието на фудживара върху двора.78
Редуването на регентство и „монашеско управление“, пара
лелно с множеството други политически игри и дворцови интриги,
без съмнение сериозно увреждат сработването и ефективността
на централната власт и способстват за по-нататъшното отслабва
не на контрола, който императорът и дворът имат върху страната.
Упадъкът на двора и на централната власт вървят ръка за ръка
с отслабване на афинитета към китайската култура. Даже още в
средата на разглеждания период начетеността на аристократите
в китайския език и литература вече е белег за класа, но само в
смисъл на „класическа образованост“. Когато мислят за Китай,
японците вече имат предвид онзи класически Китай, а не съвре
менната им съседна държава. Защото китайците по онова време
също се намират в период на династичен упадък, съпътстващ пос
ледните години от управлението на императорите Тан, завършило
през 906 г. Официалните посещения в Китай се преустановяват
още през деветото столетие и в продължение на няколко века там
не са отбелязани нови японски мисии. Появява се усещането, че
Япония вече няма какво толкова ново да научи от Китай.79
С отслабването на китайското влияние в страната все по-ясно
се забелязва специфично японската идентичност. Китайското пис-
50
мо е преустроено в японското кана. Главната заслуга за това е
преди всичко на жените от висшето общество, които не одобряват
употребата на китайския език и писменост.80 Появяват се и спе
цифично японски форми на живопис и поезия, основаваща се на
групирането на сричките по седем и пет. За разлика от претруфе-
ността и богатството на изказа на китайската поезия, японската
се характеризира преди всичко със сдържаност и внушения.
Появяват се и специфични естетически ценности като напри
мер т.нар. окаши и особено ( моно но) а в а р е - ценности, които са
се запазили и в живота на днешните японци. Окаши се нарича
нещо необикновено и по принцип забавно, често пъти в сравни
телно тривиален смисъл, като например нарушаването на етике
та. Моно но аваре пък обикновено се изразява чрез символите на
природата и въплъщава идеята за красотата, а и за ефимерността
на човеш кия живот. Буквално преведен, изразът означава
„скритото очарование на нещата“. Тази идея се среща и в други
култури, като например в латинското лакриме рерум (сълзите на
нещата), но е особено действена на японска почва. Думата аваре
се среща на повече от хиляда места в „Генджи Моногатари“, но
нейното значение се улавя най-добре в едно по-ранно стихотво
рение на поетесата от девети век - Оно-но Комачи:81
Цветовете повехнаха,
А аз неусетно остарях,
Докато гледах как вали.
Отношението към живота през призмата на окаши и моно но

аваре, изглежда, е резултат на будистко влияние и по-специално
на маппо („последния закон“).Той предвещава окончателния упа
дък на човешкия род, което само по себе си ще бъде потвържде
ние на това, че човешкият живот е безсмислен. Тази последна
фаза в развитието на човечеството се очаква да настъпи в Япо
ния през втората половина на периода Хейан и предчувствието
за нея се носи във въздуха не само на императорския двор. Усе
щането за необратимото настъпване на маппо пронизва голяма
част от японското общество.82
Животът на много от високопоставените придворни сигурно
е бил до голяма степен лишен от съдържание, но същото не мо
ж е да се каже за значителна част от по-дребните благородници,
изпращани за управители на провинции, както и за влиятелните
местни първенци. Показвайки едно доста по-реалистично отно
шение към живота, те се грижат преди всичко да придобият дей
ствителна власт. В много случаи тези дребни аристократи са из
51
дънки на странични разклонения на рода фудживара или на им

ператорското семейство, сред които са отстранените от властта
императорски родове Минамото (известен и като Генджи) и Тай-
ра (познат и под името Хейке).83 Лишени от правото да наследят
престола, те често проявяват недоволство по отношение на прид
ворната аристокрация.
Въпреки това им е позволено да поддържат въоръжена охра
на, която също нерядко се състои от хора от знатен произход.
Тези въоръжени групи, известни като буши (воини) или самураи
(членове на свитата), постепенно се обединяват и се превръщат
в значителна сила, дори си позволяват да се намесват в делата
на двора.
Тази намеса в държавното управление след време води до
лишаване на императорското правителство от върховна власт над
страната. През 1156 г. съперничещи си за контрол над рода фуд
живара (все още с голямо влияние в Япония, макар и преминала
зенита на силата си) велможи воюват помежду си и за влияние
над императорския двор. За тази цел привличат на помощ про
винциалните въоръжени сили на Тайра и Минамото. Тайра са ог
лавявани от Тайра-но Кийомори (1118-1181) и имат за база зе
мите на запад, към Вътрешното японско море. Минамото са ръ
ководени от Минамото-но Тамейоши (1096-1156), който се уста
новява на изток, в района Канто.
При последвалия въоръжен сблъсък между двете групировки
войските на Тайра удържат победа, дължаща се отчасти на разе
динението, настъпило в лагера на Минамото. Тамейоши е екзеку
тиран, след което Кийомори се укрепва в столицата - вероятно
не като върховен владетел, а като един от най-влиятелните хора
в страната.
Оказва се обаче, че разделение съществува и сред привър
жениците на Тайра. В техните редици с е ср а ж а ва и един Мина
мото - най-големият син на Тамейоши, Йошитомо (1123-1160).
Мнозина твърдят, че негова е основната заслуга за победата над
баща му и той се чувства недостатъчно възнаграден. Поради то
ва през 1159 г. Йошитомо напада силите на Тайра в столицата, но
е победен и убит от Кийомори.
Това, което следва - независимо от подробностите - води до
категоричен обрат в историята на Япония.
Според множество сведения Кийомори е голям любител на
женските ласки, особено на тези на неговата наложница Токи-
ва.84 Разказва се, че той заплашил със смърт трите й деца от
Йошитомо, ако не му се отдаде. Както си му е редът, тя отстъпва
пред неговото „ухажване“. Мащехата на Кийомори - Ике-но Дзе-
52
П РИ Д ВО РН И И ВО И Н И : ...
ни - изглежда, също се е застъпила за живота на децата на Йо-

шитомо (общо шест на брой).
Независимо дали тази интерпретация на събитията е досто
верна или не, в действителност Кийомори пощадява всичките
шест деца на победения си противник.85 Това е хуманен акт, кой
то в разрез с обичайната му жестокост. Тази постъпка представ
лява изключение от тогавашната обичайна практика (санкцио
нирана даже и със законов текст) да бъдат унищожавани целите
семейства на победените противници.86
И което е по-важно, това негово решение води по-късно до
упадъка на Тайра. Двама от пощадените синове - Минамото-но
Иоритомо (1147-1199 - син на дъщерята на един свещеник) и
Минамото-но Йошицуне (1147-1189, един от тримата синове на
Токива) унищожават Тайра и поставят началото на нова епоха в
историята на Япония.
След победата си над Йошитомо Кийомори се настанява в
столицата и през следващите двадесетина години се интегрира в
дворцовия живот и упражнява контрол върху него. През 1180 г.,
по времето, когато Тайра достига апогея на силата си, Кийомори
поставя на императорския престол собствения си двегодишен
внук Антоку (1178-1185, управлявал от 1180 до 1183 г.).
Недоволният от това кандидат за властта - принц Мочихито
(1151-1180) вика Минамото на помощ, за да се добере до властта.
Иоритомо, който до този момент се намира в изгнание на полуос
тров Идзу, откликва с готовност на тази покана. Подпомогнат ве
роятно от общото усещане, че Кийомори е „загубил връзка“ с про
винцията, Йоритомо скоро привлича към себе си огромни маси от
извънстолични воини, включително и своя полубрат Йошицуне.
Мочихито загива през същата 1180 година, а Кийомори уми
ра на следващата от треска. Йоритомо обаче продължава воен
ните действия срещ у Тайра. Заради масовия глад и епидемии се
налага известно забавяне, но през 1183 г. войските на Йоритомо
успяват да завземат столицата. Силите на Тайра, ръководени по
това време от сина на Кийомори, Томомори (1151-1185), отстъп
ват на запад, отвеждайки със себе си младия император Антоку.
Минамото ги преследват и Йошицуне им нанася решително по
ражение през 1185 г. в морската битка при Данноура, недалеч от
най-западната точка на остров Хоншу. Томомори се хвърля в мо
рето, за да не се предаде на победителите. Подобна е и съдбата
на Антоку, който полита в морската бездна в прегръдките на ба
ба си, вдовицата на Кийомори.
Един почти съвременен на тези събития източник описва
смъртта на Антоку с доста силен привкус на будистки фатализъм.
53
Това личи особено в обясненията на бабата, защо трябва да сло

жи край на живота на своя внук императора:87
Ваше Величество не знае, че е бил роден за император

ския трон на този свят благодарение на Десетте добродете
ли, проявени от него в предишните му животи. Днес обаче
някаква зла карма се стоварва върху Вас... Япония е малка
като просено зрънце, но днес се е превърнала в Долината на
скръбта. Под вълните обаче съществува една чиста страна
на щастието и в нейната столица няма скръб. Там ще отведа
аз моя господар.
Това не е непременно проява на пасивен или негативен фата-

лизъм. Както показват борбите за власт, някои хора на онова
време са не само активни, но и положително настроени. Изходът
на събитията обаче се приписва на съдбата. И понеже будизмът
държи хората напълно отговорни за техните действия и повелява,
че те са творци на собствената си участ, въвеждането на поняти
ето за карма и за съдба при обясняване на причините и след
ствията от събитията, помага за размиване на очертанията на
непосредствената морална отговорност за стореното.88 Много по-
лесно е да се отървеш от пристъпите на гузна съвест, когато неб
лагоприятният за теб изход от дадено събитие се обясни с прос
тъпки, направени в предишния ти живот. Това чудесно отговаря
на дълбоко вкорененото в психиката на японеца предпочитание
към избягване на моралната преценка на нещата.
Гладът и епидемиите, които забавят за известно време борбата
за власт, са само част от поредицата природни бедствия, случили
се през последните няколко години от периода Хейан като добавка
към нещастията, причинени от междуособните войни. Така напри
мер през 1180 г. е регистриран силен тайфун; през 1184 г. - голямо
земетресение, както и няколко сериозни пожара и наводнения пак
по това време. Тридесетина години по-късно вълнуващото описание
на тези събития се съдържа в работата на един оттеглил се от ак
тивна работа свещеник, Камо-но Чомей (ок. 1155-1216). В „Ходжо-
ки“ („Записки от монашеската колиба“), създадена през 1212 г.,
той описва масовия глад и епидемии през 1181-1182 г.:89
Улиците се изпълниха с просяци, чиито молби бяха оглу

шителни... Уважавани граждани, които обикновено се дви
жеха с шапки и обувки, ходеха боси от къща на къща и про
сеха милостиня... Навсякъде покрай градските стени и по
главните пътища можеха да се видят труповете на умрели от
54
П РИ Д ВО РН И И ВО ИНИ: ...
глад хора. И тъй като нямаше кой да ги отнесе оттам, улиците

се изпълваха с невъобразимо зловоние.
Съчетанието от природни бедствия и войната, наречена Ген-

пей (Минамото срещу Тайра), у много хора предизвиква усещане
то, че светът се е преобърнал с главата надолу и че краят на чо
вешкия род, предсказан от маппо, наистина е вече неизбежен.
Общото униние и меланхолия, завладели хората в онези труд
ни времена, са отразени в изразяващите умора от живота стихове
на Сайгьо (1118-1190). Аристократ и бивш императорски телохра
нител, който познава Тайра-но Кийомори и Минамото-но Йорито-
мо, Сайгьо се оттегля от света и започва да води живот на монах
отшелник. Едно от най-известните му стихотворения говори много
повече от това, което съдържат неговите няколко реда:90
От дърво,
Край пустото поле
Чу се глас на гълъб
Зовящ събратята си.
Самотна, страшна нощ.
В друго стихотворение поетът се изразява много по-директно:91
Във време, ногато

Дълбоко униние е завладяло
Света, който
В се още е огряван от сияйната луна,
Нейният лик ме потиска още по-силно.
В тези времена на „дълбоко униние“ господар на положение

то става Минамото-но Йоритомо. Промените, които той въвежда,
бележат началото на нов период в японската история.
2.3. Държава на военните:

периодът Камакура (1185-1333 г.)
През 1185 г. Минамото-но Йоритомо е най-силният човек в стра

ната. Въпреки това той нито заграбва властта за себе си и за
своите наследници, нито се опитва да я унищожи. Вместо това
изисква от двора да легитимира неговата фактическа власт като,
му даде титлата сейи таи-шогун („велик пълководец, покоряващ
варварите“).92 Той я получава през 1192 г.
55
Особената природа на отношенията между легитимност {фор

мална власт) и действителна сила в Япония е трайна черта в исто
рическото развитие на обществото.93 В типичния случай висшата
държавна власт не притежава съответната на ранга й реална си
ла, поради което придава легитимност - често под формата на ня
каква титла, която нерядко дава под натиск - на лице, притежава
що реална военна сила и твърдящо, че ще я използва в името на
въпросната висшестояща власт, фактът, че висшестоящата инстан
ция е гарант за легитимността на силния човек донякъде й гаран
тира сигурността. Придобилият легитимност по тази схема може
по-нататък да легитимира по-нисшестоящите от него и така ната
тък. Това е своеобразно размиване на отговорността, а от друга
страна - форма на йерархизиране на властта. Йоритомо е особе
но красноречив пример за този процес.
Главно защото той олицетворява нуждата от легитимност, но
и защото неговото управление е смесица от традиции и нововъ
ведения, а в Япония от стари времена е прието независимо от
промените да се запазва някаква приемственост с миналото. Пе
риодът, през който Йоритомо държи властта, е известен под име
то бакуф у (полева щаб-квартира) - термин, заимстван от шатри
те, в които се настаняват военните командири по време на война.
На теория този военачалник трябва да бъде здравата ръка на
императорското правителство. Старите институции на централ
ната власт се запазват, макар и с намалени прерогативи. Стари
те титли също се запазват, но често придобиват ново значение.
Киото си остава столицата на Япония и императорското прави
телство пребивава именно там.
Последните научни изследвания показват, че дворът запаз
ва по-голяма активност, отколкото се предполагаше доскоро, осо
бено що се отнася до бюрократичните въпроси; същото се отна
ся и до религиозните институции, които изглежда играят важна
роля в политическия живот на страната.94 В този смисъл перио
дът Камакура не може да бъде характеризиран като обикновено
управление на военачалници, както се смята през следващата
го епоха, наречена Муромачи, а за един период на своеобразно
съвместно управление на страната.
Въпреки това може би е справедливо да се отбележи, че на
практика реалната власт - или по-точно най-голямата реална
сила на управлението е съсредоточена в бакуфу (или шогуна-
та). Неговата база не се намира в Киото, а в Камакура, в района
Канто. Този регион представлява традиционна опора за Йори
томо, а освен това той се отнася с подозрение към интригите и
нежелателните влияния, разпространяващи се в Киото. Затова
56
П РИ Д ВО РН И И ВО И Н И : ...
предпочита да запази безопасна дистанция между себе си и

двора.95
Друго нововъведение през периода е фактът, че ядрото на пра
вителството представлява малка група феодално зависими от гос
подаря личности, които имат незначително влияние в страната.96
Йоритомо възнаграждава верните си васали с имения и служби
като джито (областен управител) и шуго (протектор или управител
на двореца). Тези сановници управляват поверените им провин
ции въз основа на местното традиционно право и като се облягат
на казармените порядки, а не на налаганото от централната власт
законодателство от предшестващия период - системата рицурьо.
Те събират и данъците, предназначени за бакуфу, като имат право
да задържат част от добивите от обработваемата земя в провин
цията за себе си. С помощта на тази система Йоритомо упражня
ва доста пряк контрол върху голяма част от територията на Япо
ния, като същевременно намалява допълнително приходите на бла-
городническите семейства в императорския двор.
Това по същество е една феодална система и по този признак
Япония има много общо със западния свят през Средновековие
то.97 Японският феодализъм обаче има и една важна особеност,
защото той функционира паралелно с традиционната централна
власт в страната. Отношенията господар-васали са много по-лич-
ни, отколкото на Запад, където по-често се среща договорният
принцип на васалитет. В Япония феодалните отношения притежа
ват по-патерналистичен и почти семеен характер. Поради това по
някога за „господар“ и „васал“ се използват съответно думите „ро
дител“ (оя) и щете“ ( ко). В същото време - което е доста парадок
сално - семейните връзки нямат особено значение в този свят на
военни, поради което в персонализацията на васалните отноше
ния може би трябва по-скоро да видим проява на предпочитание
то на японците към конкретните неща пред абстрактните.
Силната взаимна обвързаност на традиционното японско се
мейство е доста преувеличена от по-късната пропаганда.
Личната вярност играе първостепенна роля за контрола, който
Йоритомо е в състояние да упражнява над своите хора.Той може
да не е много привлекателна личност, но без съмнение притежа
ва силна харизма, която привлича верни люде. Все пак да се
разчита на личната вярност, за да се държат хората под контрол,
не е много сигурно като подход. Защото тя е непостоянно качес
тво, трудно се институционализира и с времето отслабва.
Отчасти защото си дава сметка за това и отчасти защото е
доста мнителен по природа, Йоритомо е винаги нащрек и за най-
слабите и далечни признаци, че властта му може да бъде оспо
57
рена. Това винаги го кара да очаква най-лошото, дори да става

дума за близки приятели или членове на семейството, и той не
забавно взема решителни мерки да ги елиминира. Начинът, по
който постъпва с по-младия си полубрат Йошицуне, е твърде по
казателен за това. Изпълнен от ревност заради растящата му
популярност и всепризнати военачалнически качества98, Йори-
томо започва да го подозира, че готви преврат. Затова заповяд
ва да го убият. След четири години на бягство от място на място,
през 1189 г. Йошицуне е обграден от силите на Йоритомо и за да
не попадне жив в ръцете му, убива жена си, невръстните си деца
и накрая - себе си. По-късно е обезсмъртен в японската литера
тура и се превръща в легендарен прототип на трагически герой.
Преследвачите на Йошицуне малко по-късно сами стават жер
тва на преследване и избиване от страна на верни хора на Йоритомо,
за всеки случай. Множество други близки и роднини на шогуна са
също „окончателно ликвидирани“ като потенциални заговорници.
Както ясно се вижда, избиването на родственици от страна
на Йоритомо не е в полза на интересите на рода. Така, когатотой
самият загива през 1199 г., като пада от коня си - не по време на
бой, а при твърде съмнителни обстоятелства99, Минамото не мо
гат да излъчат подходящ негов приемник. След смъртта си той
оставя двама сина - Йориие (1182-1204) и Санетомо (1192-1219),
и всеки от тях поне номинално се превръща в шогун. Никой от
двамата обаче не е достатъчно силен и достатъчно зрял да нало
жи необходимия контрол в страната, обхваната след смъртта на
Йоритомо от убийства и интриги.
Настъпва време, което не е подходящо за плашливите и за
обхванатите от сантиментални предразсъдъци като святост на
семейните връзки например. Както Йориие, така и Санетомо из
падат в зависимост от собственото си семейство и в крайна смет
ка стават негови жертви. В дъното на повечето интриги срещ у
тях стои майка им, вдовицата на Йоритомо - Ходжо Масако (1157-
1225). Тя контролира на практика управлението на страната и
става известна с прозвището „монахинята шогун“ (ама ш огун, с
което се напомня за монашеския обет, който дава след смъртта
на съпруга й).
Едно от средствата, с което Масако си служи при упраж нява
нето на реалната власт в страната, е създадената от нея инсти
туция „регентство на шогуна“. Тя превръща властта на шогуна в
номинална, като на този пост са избирани винаги лесни за мани
пулиране дворцови благородници, а реалната власт се упраж ня
ва задкулисно от Ходжо.
Шогуните регенти, издигани от Ходжо, придобиват особена власт
58
П РИ Д ВО РН И И ВО ИНИ: ...
след 1221 г., когато оцеляват след опита на оттеглилия се от престо

ла император Го-Тоба (1180-1239, управлявал от 1183 до 1198 г.) да
им я оспори. Го-Тоба има лоши спомени от войната Генпей, когато
сяда на трона след смъртта на император Антоку и трябва дълго да
се бори срещу Минамото и Ходжо. След неуспешното начинание на
Го-Тоба в столицата е изпратен представител на шогуна, който да
следи изкъсо императорския двор. Самият Го-Тоба е наказан с из
гнание на отдалечения остров Оки, край бреговете на днешната
префектура Шимане, и по-късно умира там. Превръща се също в
известна трагическа фигура в японската история.
Макар, както се вижда, в страната да се случват много неща,
две от основните събития от периода на управление на Ходжо
имат чуждестранен произход. Това са двата опита на монголите
да нахлуят на японска територия - през 1274 и 1281 г.Тези зап
лахи отвън, изглежда, помагат на Ходжо да наложи властта си в
цялата страна, защото преди и след тях в Япония се установяват
периоди на общонационална готовност за отбрана. Така в про
дължение на тридесетина години всякакви прояви на недовол
ство биват задушени още в зародиш.
Когато през 1260 г. на престола на Велика Монголия се въз
качва Кубилай хан (1215-1294), внукът на Чингис хан, Монгол
ската империя включва Корея, Северен Китай и на практика го
ляма част от Евразия. Следващата главна цел на Кубилай е Южен
Китай, където са разположени главните сили на династията Сун.
Междувременно той обръща поглед и към Япония. През 1268 г.
ханът изпраща писмо до „японския цар“ и го заплашва с нашес
твие, ако японците не признаят монголската власт и не се съгла
сят да му плащат данък.100 Японските власти - както дворът, та
ка и шогунатът - не обръщат внимание на това и на следващите
писма, но все пак силите на шогуна поставят в бойна готовност
отбраната на бреговете на Североизточен Кюшу, където се очаква
да бъде извършено монголското нападение.
Първата атака се осъществява през ноември 1274 г. Както се
и очаква, тя е насочена срещу Североизточен Кюшу. Кубилай
изпраща срещ у японците около 900 кораба, които отплават от
Корея с близо 40 000 войници на борда. Акостират край Хаката и
веднага тръгват срещ у защитниците на японското крайбрежие.
Но вместо да продължат към вътрешността на страната, вечерта
нашествениците се завръщат по корабите си. Скоро след това те
претърпяват сериозни щети - както в кораби, така и в жива сила,
причинени от силна буря, която ги застига край бреговете на Япо
ния. Така само две трети от монголските завоеватели се завръ
щат обратно в Корея.
59
Японците обаче са сериозно обезпокоени от факта, че от

стъпват на противника както по въоръжение, така и в тактиката
на кавалерийския бой101 и засилват приготовленията си за от-
блъсване на очакваното ново нападение.
Монголската експедиционна армия пристига през юни 1281
г. и отново стъпва на сушата при Хаката, но този път е доста по-
многобройна. Тя е пренесена на борда на не по-малко от 4400
бойни кораба и се състои от 140 000 души. По това време Куби-
лай хан вече е удържал победа над китайската династия Сун (1279
г.) и поставя начало на нова династия владетели на Китай. Освен
това вече два пъти е понесъл обидата неговите пратеници в Япо
ния да бъдат обезглавени - през 1275 и 1279 г. Затова гледа на
поредната военна операция срещу островната държава много се
риозно.
Но колкото и многобройни да са монголските войски, те сре
щат упорита съпротива и не успяват да завоюват достатъчно го
лям плацдарм на японска земя. Няколко седмици по-късно от
Южен Китай пристигат и подкрепления, но точно когато се гот
вят за ново комбинирано и още по-масирано нападение, пак се
разразява тайфун, който помита почти цялата им флота. Така те
отново са принудени да се оттеглят, този път със загуба на поло
вината от живата си сила.
Двете поражения на монголите отчасти се дължат на сърца
тата японска отбрана, а, от друга страна, на факта, че завоевате
лите разчитат преди всичко на войскови части, набрани от нас
коро покорените корейски и китайски земи, които малко ги е гри
жа за монголската кауза. Няма съмнение обаче, че и двете мор
ски бури имат важно значение за изхода на събитията. Бурните
ветрове стават известни с наименованието шинпу или камикад-
зе, което буквално означава „божествен вятър“ и отразява
убедеността на японците, че тяхната страна е Страната на бого
вете, които я защитават от врагове. Същият термин (камикадзе -
б. пр.) е използван и по време на Втората световна война, за да
бъдат обозначени пилотите самоубийци, които дават живота си
за същата кауза - защитата на нацията.
Кубилай хан не се отказва от намерението си да нахлуе в
Япония и планира поредица от последващи нападения, но всич
ки тези походи се осуетяват, защото вниманието му е ангаж и
рано от прояви на политическа нестабилност в други краищ а на
неговата империя. Японците обаче знаят какви са намеренията
му и остават в бойна готовност чак до смъртта на хана през
1294 г., след която дата монголите, изглежда, губят интерес към
Япония.
60
ПРИД ВО РНИ И ВО И Н И : ...
Победите и оцеляването на Япония се дължи на смелия й от

пор, на лошата организация и нисък морал на противника и на
доста късмет. Това, разбира се, може да се каже за ловенето по
беди на бойното поле в различни точки на света и в различни вре
мена, но в случая японците се оказват необикновено облагоде
телствани от съдбата и от обстоятелствата.
Външните заплахи може и да предотвратяват избухването на
гражданска война, но предизвикват и ескалация на недоволството
срещ у шогуната Ходжо. финансовата цена на отбранителните
мерки и продължителното състояние на повишена бойна готов
ност на страната е огромна и изтощава докрай хазната на ш огу
ната. Той не успява да изплати обещаните парични средства на
семействата на войниците, нито дори минимални компенсации
за техния принос в отбраната на държавата. Това е крайно обид
но за тези родове, които смятат, че не Ходжо, а именно те са
изиграли решаваща роля за победата. Недоволството се засил
ва допълнително от решението на Ходжо да изпрати наместници
на шогуна на остров Кюшу и да съсредоточи допълнителна власт
в ръцете си.
Независимо от финансовите затруднения на шогуната и на
много от военните родове, като цяло икономическото положение
на страната през разглеждания период се подобрява, което се
дължи отчасти на относително мирното съществуване и стабил
ността, настъпили след въвеждане на системата джито-шуго.102
Производителността в т.нар. шоен (поземлените владения) ста
ва по-висока, въпреки че още е далеч от оптималната ефектив
ност. Нарасналото количество на селскостопанска продукция поз
волява на търговията по море да разцъфти и оризът, както и ос
таналите стоки, да бъдат разпространявани из цялата страна. Гил
диите също укрепват своите позиции.
Животът на обикновените хора през на периода Камакура е
белязан от появата на нови, японски форми на будизма. Тяхна
основна характеристика се оказва привлекателността им за ши
роки маси от населението, за разлика от будизма през периода
Хейан, който е езотеричен по своята същност и добива ограни
чено разпространение само сред управляващите. Сектата Джо-
до (Чиста земя), основана от свещеника Хонен (1133-1212), вяр
ва, че спасението на душата може да бъде постигнато, като се
скандира името на Амида Буда. Сектата Джодо Шин пък (Истин
ска чиста земя), създадена от ученика на Хонен, Шинран (1173-
1263), допълнително опростява пътя към спасението, който се
свежда до едно-единствено искрено призоваване на Амида Бу
да. Разновидността на будизма, разпространявана от Ничирен
61
(1222-1282), е също толкова проста, но се съсредоточава пове

че върху Лотосовата сутра, отколкото върху Амида.
Не всички форми на будизма обаче, разпространявани в Япо
ния през периода Камакура, са еднакво популярни сред хората.
Така дзенбудизмът, който набляга върху аскетизма и самодис
циплината, допада повече на военните, отколкото на цивилното
население. Отделни елементи на Дзен просъществуват в Япо
ния в продължение на няколко столетия, но пускат дълбоки ко
рени едва след две посещения в Китай на свещеника Ейсай
(1141-1215) и по-късно дават началото на множество секти.
Недоволството от регентите на шогуната Ходжо е канализи
рано от необикновено решителния император Го-Дайго (1288-
1339). Възкачвайки се на престола през 1318 г., той решава да
възстанови пряката императорска власт в страната.103 Решение
то му е повлияно от предходния император Го-Тоба, който прави
подобен опит - макар и неуспешен - около сто години по-рано.
Го-Дайго на два пъти се опитва да отправи предизвикател
ства към шогуната - през 1324 и 1331 г., но и в двата случая се
проваля. Подобно на Го-Тоба, Го-Дайго също е изпратен в изгна
ние на островите Оки, но за разлика от своя предшественик ско
ро успява да избяга оттам и получава значителна подкрепа в
западната част на остров Хоншу.
През 1333 г. шогунатът Камакура изпраща един от своите най-
способни генерали -А ш икагаТакаудж и (1305-1358), да се спра
ви с положението. Такауджи - млад човек и глава на едно от раз
клоненията на рода Минамото, е опортюнист по природа. Преце
нявайки, че заедно с Го-Дайго имат на разположение значител
ни военни сили, той се отмята от шогуната и се обявява в подкре
па на японския император. След това напада седалището на шо-
гуните в Киото. Няколко седмици по-късно друг могъщ млад ге
нерал, по произход пак от Минамото - Нитта Йошисада (1301-
1338), също въстава срещ у шогуната и унищожава неговата ба
за при Камакура.
Започва нов период в японската история.
2.4. Един народ в междуособна война:

периодът Муромачи (1333-1568 г.)
През 1333 г. Го-Дайго се завръща в Киото, придружаван от Аши-

кага Такауджи и Нитта Йошисада. Той се надява да възстанови
прякото императорско управление на страната. Този негов опит
обаче не се оказва траен, защото той скоро губи подкрепата на
62
П РИ Д ВО РН И И В О ИНИ: ...
Такауджи. Генералът иска да получи титлата шогун. Го-Дайго му

отказва, защото не желае да позволи по-нататъшно отслабване
на пряката императорска власт посредством издигането на шо-
гуни, регенти или оттеглили се от властта императори.104 Раз
строен, Такауджи му обръща гръб и оттегля своята военна под
крепа за централното управление на Го-Дайго. Той ясно показва,
че предпочита да остане в източната част на страната, връщай
ки се само веднъж до Камакура, за да потуши кратковременното
възраждане на подкрепата за Ходжо.
Го-Дайго смята Такауджи за предател и по-късно изпраща
Нитта Йошисада - който понякога е съюзник на Такауджи, а по
някога негов съперник - да го върне в правия път. Такауджи оба
че надделява в битката, побеждава Йошисада и го принуждава
да бяга. По-късно, през 1338 г., Йошисада е убит от един от съюз
ниците на Такауджи. Тогава генералът победител завладява Кио-
то и принуждава Го-Дайго да бяга в Йошино, разположен в пок
ритите с гъсти гори планини на около 100 км южно от Киото. Нас
танявайки се в Киото, Такауджи незабавно издига на император
ския престол един член на съперничещо разклонение на импе
раторската фамилия Комьо (1322-1388, управлявал от 1336 до
1348 г.), който през 1338 г. най-после му дава така желаната тит
ла шогун.
Не може да се отрече, че Такауджи е опортюнист, готов винаги
да промени позициите си в зависимост от обстоятелствата, които
му се сторят най-изгодни. Но той съвсем не представлява изклю
чение в това отношение, както и в степента на успехите си. Общоп
риетото днес мнение за самураите е, че те са напълно лоялни хо
ра. И действително много от тях са такива и отдават живота си за
своите господари. В Средновековието обаче е често явление са
мураите да сменят своите господари. Числеността на войските,
посочена във военната история „Тайхейки“, разкрива, че при една
от битките на Нитта Йошисада срещу Такауджи (при Хаконе), вой
ниците му от 70 000 намаляват до 100, независимо че по начало
имат числено превъзходство над 60-хилядната войска на Такауд
жи. Дори тези числа да не са точни, случилото се може да се обяс
ни единствено с масово дезертиране.105
Това от своя страна говори за ограничените размери на лич
ната вярност по онова време106, както и - за пореден път - за
върховенството на прагматизма над принципите. Така се оказва,
че действителността се различава чувствително от популярните
представи за самураите. И освен това е в пълен контраст с пове
дението на типичния японски войник през Втората световна вой
на, който е много по-готов да се бие до смърт в сравнение с един
63
средновековен самурай, на чиито традиции той отчасти погреш

но се смята за продължител. Подобно на мита за силата на ро
довите връзки, „фанатичната“ лоялност на японския войник през
двадесети век показва, че по-късните японски ръководители са
си припомнили силата на индоктринирането - нещо не толкова
видимо в средновековния свят, където страхът и личният инте
рес са много по-значими фактори за определяне на индивидуал
ното поведение на човека.
Освен че разкрива нещичко от ценностната система на саму
раите, „Тайхейки“ предоставя и поглед отвътре към живота на сред
новековните селяни по време на военни действия.107 Те са ни пред
ставени като отведени насила да работят по време на походите на
воюващите армии или насилвани да предават хранителните си при
паси за нуждите на войската. Недисциплинирани войни ги убиват
ей така, за нищо. В други случаи селяните търсят плячка след бит
ките и ограбват победените, докато отстъпват. Така те по свой на
чин се превръщат в опортюнисти.
При описаните по-горе обстоятелства император Го-Дайго на
пуска Киото и се отправя за Йошино. Тук той установява свой
двор в изгнание, което води до появата на двама „императори“ по
едно и също време. Това двувластие продължава до 1392 г., кога-
то двата съперничещи си двора - северният (в Киото) и южният
(в Йошино) се „помиряват“. Или по-точно, управляващият по оно
ва време трети шогун от рода Ашикага - внукът на Такауджи,
Йошимицу (1358-1408, на власт от 1369 до 1395 г.), обещава на
претендентите от южната императорска династия да се редуват
на престола с представителите на северната династия. Йошими
цу обаче не спазва това обещание и не след дълго южната ди
настия престава да съществува.
За разлика от предшествениците от Минамото и Ходжо, Та
кауджи предпочита да установи седалището на шогуната си в
Киото, вероятно в градския район Муромачи. В административно
отношение той запазва много от съществуващите структури и
служби като джито и шуго.
Неговите взаимоотношения с шуго обаче са доста проблема
тични, защото той не може да им предложи земя като награда,
нито пък притежава личната харизма на Йоритомо.Така той не е в
състояние нито да ги купи, нито да ги принуди да му бъдат верни.
От друга страна, някои от съсловието шуго разполагат със сили,
почти равни на неговите. Самият Такауджи и повечето от неговите
потомци се оказват неспособни ръководители и не притежават осо
бено голяма реална власт. Споровете, в това число и в шогуната,
се оказват многобройни. При една подобна разпра Такауджи на-
64
П Р И Д В О Р Н И И В О И Н И : ...
режда да убият собствения му брат Тадайоши (1306-1352). С това

той продължава традицията „да се започва със рода“, когато ста
ва въпрос за отстраняване на противници.
Реалната власт на шогуните през онази епоха, само с някол
ко изключения, постепенно, но трайно върви към упадък. Могъ
щи родове на шуго като например Хосокава, които често заемат
поста заместник на шогуна, упражняват силно влияние върху ин
ституцията на шогуната. Друг род на шуго, Ямана, пък управлява
11 оу всичките 66 японски провинции по това време.
Йошимицу се оказва единственото открояващо се изключе
ние от поредицата слаби шогуни.Той не само „обединява“ двата
императорски двора, но се опитва и да ограничи властта на шу
го. За целта използва стария метод на държавата Ямато - дава
дворцови постове на много от тях, което ги задължава да живеят
в Киото, тъй като е по-лесно да бъдат контролирани. За да укре
пи личната си власт, Йошимицу създава поста на „оттеглилия се
от власт шогун“, който заема през 1395 г., когато абдикира в пол
за на 9-годишния си син. По онова време нарежда в Киото да
бъде построен световноизвестният Кинкакуджи или Златният
храм, изпълнен в разточителния стил на оттеглилите се от власт
императори в миналото.
Друга интересна стъпка на Йошимицу е, че признава властта
на китайския император. В свое писмо от 1403 г., изпратено до
двора на династия Мин, той нарича себе си „Ваш поданик, царят
на Япония“.108 Това самоопределение може доста да ощетява
японския суверенитет, но, от друга страна, дава възможност на
шогуна свободно да общува с чуждестранните сили, без да се
съобразява с японския императорски двор.109
След смъртта на Йошимицу през 1408 г. обаче властта на
шогуните видимо запада. Заповедите на следващите шогуни чес
то са пренебрегвани и дори променяни от императорите, които
също не разполагат със силна власт. Така например през 1443 г.
шогунът забранява на една актьорска трупа да играе по време
на новогодишните празници, но дворът й позволява и тя изигра
ва своето представление.110
Провинциалните родове продължават да укрепват своето вли
яние, превръщайки се в предтечи на т.нар. даймьо (феодалните
владетели), появили се в по-късно време. Поземлените владе
ния, които на теория се намират под задочната власт на знатни
дворцови семейства, на практика са разпокъсани с нарастване
на властта на местните владетели. Задочните им собственици
вече не получават никакви приходи от тях. Селяните обаче про
дължават да плащат наложените им данъци. Данъчното бреме
5. 65
дори се утежнява, което води до множество бунтове. И всичко

това се случва въпреки - а може би и именно заради - нарасна
лата продуктивност на земеделските земи, дължаща се на по-
съвършени сечива, торове и нови сортове ориз.
Без контрол от каквато и да е власт на шогуната, провинци
алните родове все по-често воюват едни срещу други, като съз
дават и рушат краткотрайните съюзи помежду си. Завършилата
без победител междуособна война Онин (1467-1477) оставя го
ляма част от столицата Киото в пепелища и разкрива неспособ
ността на шогуната да се справя със социалните бунтове. След
ващите сто години, известни като ерата Сенгоку („Воюващите
държави“), се характеризират с почти непрестанна поредица от
такива бунтове.
В тази епоха на надмощие на военните дзенбудизмът про
дължава да се харесва на войните. Идеалите на Дзен - простота,
сдържаност, дисциплина и медитация, ярко контрастират на без
порядъка и бъркотията, обхванали страната. Това е време на ес
тетически ценности като ваби (потисната чувственост), каре (бук
вално „изсушен“ или „сух“, но в смисъл на „строг“, „ненатруфен“ и
„естествен“), саби (небрежно елегантен) и ю ген (елегантно спо
койствие и духовна възвишеност) - идеали, които и до днес ха
рактеризират значителна част от съвременната японска култу
ра. Много от тези принципи, особено сдържаността и ю ген, са
всеизвестни характеристики и на театъра Но, който възниква
именно през разглеждания исторически период. Драмите на Но
често имат за сюжет трагични военни сблъсъци и нерядко раз
казват и за възмездието, получено в задгробния живот. Духовна
та възвишеност на драмите Но намират паралел в бягството от
реалния свят на редица поети и писатели на епохата, станали
отшелници. В сравнение със Сайгьо от предходната епоха те про
явяват още по-голямо отегчение от действителността. За при
мер можем да посочим будйсткия монах Дзеккай (1336-1405),
който пише:111
Заключих вратата си на хиляда върхове,

За да живея там с облаците и птиците.
По цял ден наблюдавах хълмовете,
Когато прозрачните ветрове изпълваха бамбуковите ми врати.
Вечеря от борови цветове и
Монашески раса, оцветени с кестенова боя
Нима светът притежава някаква мечта,
Която би ме съблазнила да напусна т ези мрачни склонове?
66
П РИ Д ВО РН И И В О ИНИ: ...
Едно анонимно стихотворение, открито в погребален регис

тър, писан към 1500 г., по време на епохата Сенгоку, представля
ва алегория на службогонството, характерно за цялата нация:
Една птица
С едно тяло,
Но с два клюна,
Се самоизкълва
До смърт.
По време на социалните размирици през епохата Сенгоку за

падноевропейците за първи път пристигат в Япония. През сеп
тември 1543 г. една китайска джонка, отнесена от ветровете от
курса си към Нинбо (Китай), акостира на остров Танегашима, на
миращ се край бреговете на Южен Кюшу. На нейния борд пъту
ват китайският екипаж и трима португалски търговци.112 Те но
сят пушки, които са по-съвършени от тези, с които разполагат
монголите няколко века по-рано.Това оръжие скоро е възприето
и започва да се произвежда в работилниците на някои от япон
ските военни господари. Чужденците донасят на островите и пър
вата вест за християнската религия, която започва системно да
се разпространява през 1549 г. от йезуита франсиско Ксавиер
(1506-1552; обявен по-късно за светец).
Първите европейци заварват страната разкъсвана от граждан
ска война. Страна, в която военните владетели не признават цен
тралната власт и просто се стремят да заграбят колкото се може
повече от съседните поземлени владения - било със сила, било
чрез измама.113 Тази страна отчаяно се нуждае от обединение.
2.5. Обединяване на нацията:

периодът Адзучи-Момояма (1568-1600 г.)
Разделената страна е лесна плячка за чуждите нашественици,

но за щастие на японците европейските сили по онова време не
проявяват интерес към завоюване на техните острови. Вярно е,
че Колумб трасира пътя към митичните богатства на описаното
от Марко Поло Джипангу (Япония), но той се отклонява от своя
та цел, за да открие Новия свят. Тези нови земи имат своите бо
гатства. Освен това те обещават да бъдат покорени и експлоати
рани по-лесно в сравнение с Япония, която е толкова малка и
населена с такива кръвожадни воини.
Така не след дълго страната отново е обединена. Това се дъл
67
ж и най-вече на натрупалите се постижения на трима управлява

ли един след друг военни владетели - Ода Нобунага (1534-1582),
Тойотомй Хидейоши (1536-1598) и Токугава Иеясу (1542-1616).
Всеки използва свои собствени методи, отговарящи най-добре
на личния му натюрел. В Япония е широко известна поговорка
та, че ако една пойна птичка не пее, Нобунага ще я убие, Хиде
йоши ще я накара да пее, а Иеясу просто ще я изчака да за
пее.114 Нобунага е даймьо от провинция Овари (част от днеш на
та префектура Аичи). Умел тактик, той се издига от сравнително
ниско социално положение до значителна мощ, преминавайки
през поредица от победи над съперничещи даймьо. Една от най-
важните му военни успехи е над войските на Имагава Йошимото
(1519-1560) в битката при Окехадзама (близо до Нагоя), състоя
ла се през 1560 г. В този случай доста по-малобройните му вой
ници успяват да обградят силите на Имагава.
През 1568 г. Нобунага успява да превземе Киото, помагайки
на Ашикага Йошиаки (1537-1597) - един от претендентите за
поста шогун; позиция все още заемана, макар и само номинал
но, от членове на различни разклонения на рода Ашикага. Както
си му е редът, Йошиаки заема поста шогун, но отстрани ясно се
вижда, че реалната власт принадлежи на Нобунага.Той дори из
дава публични директиви и препоръки към Йошиаки. След това,
през 1573 г., само пет години по-късно, Нобунага го отстранява
от столицата заради връзките му с Такеда - традиционни врагове
на Ода.
Йошиаки запазва титлата шогун до 1588 г., но неговото из
гнание на практика слага край на вече напълно безсмисленото
съществуване на шогуната Ашикага.
Нобунага е изключителен човек и истински военачалник, кой
то няма равен на себе си, когато става дума за проява на брутална
сила и защита на лични интереси. Той избива членове на собстве
ното си семейство (като например по-малкия си брат Нобуюки през
1557 г.), но това не е нещо необичайно. Необичаен се оказва нави
кът му да изгаря живи по 20 000 от победените си противници, в
това число и всички цивилни, които биват заловени при клането на
врага.115 Проявява и особено увлечение да избива будистки свеще
ници, защото смята, че създават проблеми и представляват потен
циална заплаха - мнение, което се дължи на историята на народни
те бунтове, инспирирани от будистите през предишните стотина го
дини.116 Макар че представляват потенциална опасност, будистите
не са достатъчно силни, за да заслужат неговия опит да се помири
с тях и той просто предпочита да се опита да ги унищожи.
Европейските пътешественици в Япония по онова време са
68
П Р И Д В О Р Н И И ВО И Н И : ...
учудени не само от жестокостта и грубостта на Нобунага, но и от

силното му его.Той дори издига храм, където да му бъдат оказва
ни почести като на божество, а освен това обявява рождения си
ден за национален празник.117 Тази увереност в абсолютното му
военно превъзходство изглежда го кара да не се стреми към ле
гитимиране на властта, която притежава чрез придобиване на
титлата шогун или друга подобна, защото на теория това би го
поставило в по-низша позиция спрямо този, който го удостои с
тази почест.118 Неговото пренебрежително отношение към леги
тимността е нещо необичайно в японската история.
Делото му обаче се оказва конструктивно въпреки разруши
телния си характер. Защото той раздава завоюваните земи на
своите васали и повежда политика на преразпределение на те
риторията, която е продължена и от управлявалите след него.
През юни 1575 г. Нобунага наема 3000 самураи, с помощта на
които побеждава Такеда Кацуйори (1546-1582) в битката при На-
гашино. Това е първият случай на масово използване на огнес
трелно оръжие в японската история и показва проницателността
на Нобунага в оценката на преимуществата, които притежава то
зи вид оръжие, донесено в Япония от европейците.119 След това
употребата на пушки се превръща в тенденция на японското
военно дело. Още през 1571 г., по подобие на реформите от пе
риода Тайка, датиращи отпреди хиляда години, Нобунага започ
ва ревизия на намиращите се под негова власт земеделски зе
ми. През 1576 г., отново напомняйки за времето на Тайка, той
предприема конфискация на оръжието, намиращо се в ръцете на
селяните. През същата година въвежда и стандартни мерки и тег
лилки за цялата страна. Отново през 1576 г. Нобунага предприе
ма строителството на гигантски замък в Адзучи на брега на езе
рото Бива източно от Киото, който става негова резиденция.
Крайната цел на този военен владетел е записана на неговия
личен печат - Тенна ф убу, което означава „Обединено царство
под военно управление“ . Той постига половината от целите си,
преди животът му да бъде прекъснат по един особено жесток
начин през 1582 г. по време на военна кампания срещу рода Мо
ри в Западна Япония. По ирония на съдбата, този човек, който
гори храмове, попада в капана на горящия храм Хонноджи, до-
като преследва един свой офицер, Акечи Мицухиде (1526-1582),
обърнал се срещу него. Възможно е просто да е загинал в пла
мъците или - което е по-вероятно - да е предпочел да се самоу
бие, преди да стане жертва на огъня.120
Плановете на Нобунага да обедини страната са продължени
от неговия приемник Тойотоми Хидейоши.
69
Хидейоши е друга забележителна личност в японската исто

рия. Той се издига от нисш пеши войник до най-силния човек в
Япония. Изключително проницателен и способен, качествата му
са забелязани от Нобунага, в състава на чиито войски служи от
1558 г. Нобунага, изглежда, изпитва и лична симпатия към него и
го нарича с прякора „Маймуната“ (Сару), защото по лице доста
прилича на такава. По-късно той се издига във военната йерар
хия и военачалническите му качества са признати за брилянтни.
Така става един от най-изявените генерали на Нобунага.
След смъртта на споменатия даймьо Хидейоши напада и по
беждава убиеца на своя господар, Акечи Мицухиде, а подир това
се помирява с рода Мори.
Нобунага има трима синове. Един от тях, Нобутада (1557-
1582), загива заедно с баща си в Хонноджи. Другият, Нобутака
(1558-1583), е ликвидиран още на следващата година от обеди
нените сили на Хидейоши и третия син - Нобукацу (1558-1630),
желае да стане глава на рода Ода, но е възпрепятстван да стори
това. Вместо него Хидейоши издига на поста намиращият се в
детска възраст внук на Нобунага - Хиденобу (1580-1605, син на
Нобутада). Така Хидейоши реално разполага с цялата власт в
страната. Подобно на Нобунага той никога не се провъзгласява
за шогун, но за разлика от него си присвоява известен брой вис
ши титли като например регент.
Властта на Хидейоши продължава да се засилва чрез мно
жество политически съюзи като този с Мори, както и вследствие
от успешни военни действия. Един от най-победоносните му похо
ди се състои през 1587 г. и е насочен против амбициозния и могъщ
род Шимадзу от провинция Сацума на остров Кюшу.Това му поз
волява да си даде сметка, че неговите верни последователи са в
състояние да подчинят всеки потенциален противник.
Политиката на преразпределение на феодалните владения,
водена и от неговия предшественик Нобунага, впоследствие се
превръща в характерен белег и за управлението на Токугава. От
нея военните владетели извличат двойна полза. От една страна,
по този начин става възможно верните на властта васали да бъ
дат разположени сред по-малко лоялните, но също така и да бъ
дат отделени нелоялните от народните маси, които по традиция
представляват тяхна опора.
Практиката на Хидейоши да държи семействата на даймьо
за заложници в резиденцията си в Момояма (близо до Киото)
също помага донякъде за смазване на всякаква опозиция, ма
кар че семейните връзки невинаги да са били особено тачени от
някои военни владетели по онова време.
70
П РИД ВО РНИ И ВО И Н И : ...
Друга характерна черта на политическото поведение на Хи-

дейоши, насочено към ликвидиране на потенциалните заплахи
за властта му, също има своите корени в управлението на Нобу-
нага. Става дума за повсеместно конфискуване на оръжията, на
миращи се в ръцете на селското население. Тази акция е нарече
на „Лов на мечове“ ( Катанагари) и се провежда през 1588 г.121 Тя
е насочена към намаляване на опасността от евентуални селски
въстания и против възможността съперничещи даймьо да изпол
зват селските милиции за подсилване на войските си. Очевидно
Хидейоши добре си спомня по какъв път - самият той от селски
произход - се добира до върховната военна власт.
Ловът на мечове послужва и за социалното отделяне на ка
тегорията селско население от тази на войниците. Това разде
ление е доведено докрай от законите за „социално замразява
не“ , издадени от Хидейоши през 1591 г.122 Освен всичко друго
тази мярка не позволява на селяните да напускат земите си
във феодалните владения, за да се захванат с някаква друга
професия, а също така принуждава и самураите да живеят в
градовете крепости, центрове на владенията. Тази действител
ност се превръща в основна характеристика на разглежданата
епоха. Хидейоши възражда и засилва още повече практиката
да се носи колективна отговорност, налагайки наказания на се
лата и градовете, откъдето са родом закононарушителите. Тези
сурови мерки на класово разделение и колективно носене на
отговорност очевидно са насочени към предотвратяване на евен
туална политическа нестабилност и заплахи за върховната
власт.
Хидейоши продължава ревизията на обработваемите земи,
предприета от Нобунага, както и неговите опити за стандарти
зация на мерките и теглилките, а освен това през 1590 г. про
вежда и преброяване на населението. На следващата 1591 г.
провинциите от далечния японски Север най-сетне попадат под
негова власт.
Благодарение на успехите и политиката, която Хидейоши во
ди и които следват традицията, установена от Нобунага, в нача
лото на 90-те години на XVI в. повторното обединение на страна
та е повече или по-малко постигнато. Япония, разбира се, се нуж
дае и от консолидация и това е за предпочитане да стане под
властта на същия този Хидейоши, който винаги е нащрек срещу
евентуални заплахи за осъществяването на своята цел.
Едно от подозренията му се отнася до дейността на христия
ните. Нобунага е толерантен към представителите на тази рели
гия, защото те са му полезни в кампаниите, предприети срещу
71
будистите. На първо време и Хидейоши се придържа към подоб

на толерантност. Веднага след края на неговата кампания срещу
Кюшу, когато влиза в близък досег с християните, той забранява
християнството, издавайки едикт за изгонването на техните про
поведници през 1587 г. На практика този едикт не влиза в сила
през следващите няколко години и на него гледат повече като на
предупреждение. Но антихристиянските позиции на Хидейоши
се втвърдяват през 1593 г., след като в страната пристигат фран-
цисканците, които слагат край на йезуитския монопол в христия-
низацията на Япония и водят до значителни боричкания и задку
лисни ходове, предприети от двете християнски фракции една
срещ у друга. Затова през 1597 г., като се опасява може би, че
мисионерите могат да се окажат авангардът на една европейска
инвазия в неговата страна, Хидейоши заповядва да разпънат на
кръст 26 християни, в това число и деветима европейци.123 Инци
дентът с 26-те мъченици е първият случай някой европеец да бъ
де наказан със смърт в Япония за това, че проповядва християн
ската религия.
В късните си години, особено към 1590 г., характерът на Хи
дейоши изглежда променен. Опасенията му от евентуални зап
лахи за властта се превръщат в истинска параноя. Оставя се да
бъде убеден, че младият му племенник Хидецугу (1568-1595) за-
говорничи срещу него и му заповядва да се самоубие. За да бъде
в пълна безопасност, екзекутира и съпругата на Хидецугу, трите
му невръстни деца, както и всички негови наследници. За да слу
жи за назидание на потенциалните бъдещи заговорници, глава
та на Хидецугу е изложена на показ пред всички.
В много отношения Хидейоши заприличва на своя някога
шен господар Нобунага. Той започва да става не по-малко ж е с
ток от него и да изпитва не по-слабо чувство за собственото си
величие. Не позволява нищо да наруши реда в света, който си е
създал, а приносителите на лоши новини рискуват да бъдат раз
сечени на две.124 Главният майстор на чайната церемония по не
гово време - Сен-но Рикю (1522-1591), който служи и по време
то на Нобунага и едва ли може да бъде смятан за млад и за зап
лаха за властта, по някаква причина изпада в немилост пред Хи
дейоши и също е принуден да се самоубие.
Светът на Хидейоши се оказва тесен за него и той мечтае за
завладяването на Китай, за да създаде една паназиатска импе
рия. Като първа стъпка в осъществяването на този план войски
те му нахлуват през 1592 г. в Корея, но са отблъснати от обедине
ните сили на корейците и китайците. Походът не успява и поради
невъзможността на Хидейоши лично да потегли с войските. Той
72
опитва още веднъж да направи това през 1597 г., но кампанията

отново пропада, защото военачалникът умира от болест през сеп
тември 1598 г.
Три години преди смъртта си, с цел да осигури по-нататъшното
запазване на властта на рода Тойотоми, Хидейоши създава съвет
от петима от най-могъщите японски даймьо, наречени петимата
велики старейшини. Един от тях е Токугава Иеясу - също една от
най-известните личности в японската история.
За неговата кариера ще стане дума в третата част на тази
книга, но тук можем да отбележим, че през 1584 г. той прави неус
пешен опит да се противопостави на върховната власт на Хидейо
ши. Макар че двамата действат като съюзници по време на мно
жество военни походи, Хидейоши никога не е напълно сигурен в
лоялността на Иеясу. През 1590 г. господарят стратегически го пре
мества от обичайната за него територия край Шидзуока в по-отда-
лечените земи на района Канто. При това си решение Хидейоши,
изглежда, е сбъркал в преценката не на последно място, защото
новата област, подвластна на Йеясу, дава 2,5 милиона коку125 и
значи е по-голяма от земите на всеки от останалите даймьо, в то
ва число и от владенията на самия Хидейоши. Към 1598 г. Иеясу
вече е укрепил позициите си до такава степен, че е смятан от мно
жество даймьо за техен върховен господар. В действителност не
гови васали вече са 38 феодални владетели.
На смъртния си одър Хидейош и заклева петимата велики
старейш ини да се гриж ат за малолетния му наследник Хиде-
йори (15 9 3 -1 6 1 5 ) и те му обещават, че ще го сторят. След не
говата смърт Иеясу нарушава обещ анието и възниква спор кой
да наследи властта на Хидейош и. Иеясу надделява. В битката
при Секигахара (близо до Нагоя) през октомври 1600 г. той
триумфира над своите противници, сраж авали се за каузата
на Хидейори.
Дали с това е настъпил краят на гражданската война? Или е
краят на националното обединение, постигнато толкова трудно
от Нобунага и Хидейоши? Или пък Иеясу ще успее да установи
контрол над страната и ще възстанови стабилността? Това само
времето може да покаже.
Преглед на част втора
Във втората част на тази книга е проследено историческото раз

витие на Япония през период, продължил почти хиляда години.
Разгледани са съдбите на императорския двор, от една страна, и
73
на военачалниците и войниците - от друга. Централизираната по

китайски образец японска държава (рицурьо) е в своя апогей през
първата половина на периода Нара, но скоро след това започват
да се забелязват първите признаци на упадък. По време на след
ващия период Хейан, въпреки че културата и артистичните пос
тижения на двора достигат нов връх, централната власт в стра
ната продължава да отслабва, което се отнася и до значението
за японците на заимстваните от Китай неща, които постепенно
се „японизират“. факторите, обусловили упадъка на централното
правителство, включват постоянните интриги (в повечето от кои
то е замесен родът фудживара), спадане на приходите, причине
но от намаляващите данъци, постъпващи в хазната от все пове
че приватизиращите се поземлени владения, както и отслабване
на личната власт на императора в резултат от възникване на ин
ституциите на регентството и на „монашеското управление“ на
оттеглилите се от власт императори.
З а разлика от нея властта на п ровин циалните военни
владетели непрестанно расте. След поредицата от сблъсъци
между двата най-могъщи военачалнически рода в страната -
Тайра и Минамото, в края на дванадесети век Минамото-но Йо-
ритомо се превръща в истинския върховен владетел на Япония,
макар че той все още се нуждае от формално легитимиране на
властта си от страна на императорския двор. Така той установя
ва своя шогунат или военно управление и страната навлиза във
феодалната епоха. Но властта на шогуна, както и тази на импе
ратора преди това, е осъдена на постепенно отслабване, при
чинено от многобройни интриги и регентства. След като оцеля
ва по време на заплахата от чуждестранни нашествия и от опи
та за възстановяване на силна императорска власт, шогунатът
постепенно изчезва от историческата сцена, донякъде подобно
на императорската институция, оставайки почти само с номи
нално значение. Могъщите военни владетели се борят помеж
ду си за господство и страната изпада в състояние на непрес
танна гражданска война.
Донякъде по ирония на съдбата именно в този период на
надмощие на военните се появяват някои от най-известните
японски културни характеристики и практики като например
театърът Но, аскетичната естетика и дзенбудизмът. С елскос
топанската продукция се увеличава, разбира се, единствено в
сравнение с неефикасното земеделие през периода Хейан, но
въпреки това животът на селяните не се подобрява кой знае
колко.
По-късно, отчасти благодарение на огнестрелното оръжие,
74
внесено в страната от европейците в средата на шестнадесети

век, един от най-упоритите военни владетели, Нобунага Ода, съ
умява да наложи своята власт над останалите. Той предприема
мерки за национално обединение, които са продължени от не
посредствените му приемници, Тойотоми Хидейоши и Токугава
Йеясу.
Основните събития през разглеждания период - максимал
но опростени, разбира се - са систематизирани в Таблица 2.1.
Таблица 2.1. Основни събития в историята на ранна и среднове

ковна Япония
Постижение Век
Държавата по китайски образец -

рицурьо, достига своя апогей. Осми
Централизираната държава постепенно
се лишава от финансови приходи,
земи и власт, като по същото време
провинциалните военни владетели
увеличават своите. Девети и след това
„Елитарната култура“ на двора
достига своя връх. Десети-единадесети
Провинциалните военни владетели
завземат реалната власт в страната.
Минамото - но Йоритомо става шогун. Краят на дванадесети
Шогунатът губи своята подкрепа и
настъпват масови безредици. От средата на
тринадесети нататък
Непрестанна гражданска война От средата на
петнадесети до края на
шестнадесети
Пристигане на европейците Средата на шестнадесети
Възстановяване на единството на
страната под властта на военните
владетели Ода Нобунага и
Хидейоши Тойотоми Втората половина на
шестнадесети
Токугава Иеясу става най-силният
човек в страната. Краят на шестнадесети
75
Таблица 2.2. Основни ценности и практики в

ранна и средновековна Япония
• разделяне на формалната и реалната власт (втората често е

различна от първата, но се легитимира чрез нея)
• предпочитание към индиректното
• върховенство на прагматизма над принципността
• размиване на отговорността (както в смисъл на съвест, която се
подменя от фатализъм, така и като наказание за колектива зара
ди грешки на индивида)
• „японизация“ на заимстваните от други народи идеи и практики
• смесване на старо и ново
• персонализация на междуличностните отношения, дължаща се
преди всичко на недоверие към абстрактните договорености и
предпочитание към истинското почитане на семейните връзки (по
не между военните владетели)
• идеализация на строгостта и дисциплината от страна на военните
(макар невинаги да се спазва на практика)
• личният интерес се поставя над предаността
Ценностите и практиките, които продължават да са в сила и

днес в японското общество, са систематизирани в Таблица 2.2.
Поведението на типичния средновековен самурай, значени
ето, което придобива личният интерес, и слабостта на семейните
връзки са все тенденции, които противоречат на съвременните
представи за Япония. Тези съвременни представи обаче са ре
зултат до голяма степен от по-късна идеализация и пропаганда
на средновековното минало на страната.
76
3
Една изолирана страна:
периодът Токугава (1600-1868 г.)
3.1. Стабилността е равносилна на оцеляване:

установяване на шогуната Токугава
Иеясу е твърдо решен да се възползва от победата си при Секи-

гахара и по-общо от постиженията на своите предходници Но-
бунага и Хидейоши. Главната му цел обаче е запазването на
властта над страната в ръцете на Токугава. В постигането на това
той е подпомогнат от способността сй да оцелява.
В известен смисъл Йеясу подобно на целия японски народ дъл
жи много на едно своеобразно съчетание от решителност, праг
матизъм, проницателност и щастлива съдба. Пример за забеле
жителна личност, оцеляла в много трудни времена, неговият ж и
вот е обект на различни приключенски повествования и филми.
Роден е през 1542 г. в провинция Микава (част от днешната
префектура Аичи) и получава името МацудайраТакечийо. Майка
му е едва 15-годишна, а баща му Мацудайра Хиротада (1526-
1549) - дребен местен първенец, е само на 17. Родът Мацудайра
има проблеми със своите съседи - Ода на запад и Имагава на
изток. Поради това са принудени да сключат нежелан съюз с Има
гава и през 1547 г., за да бъде той утвърден, Хиротада се при
нуждава да даде малкия си син Такечийо за заложник. Но докато
пътува към базата на Имагава в Сунпу (Шидзуока), момчето е
заловено от силите на Ода и е отведено в тяхната укрепена ре
зиденция в Нагоя. След смъртта на бащата Хиротада през 1549 г.
родовете Ода и Мацудайра сключват съюз и Такечийо отново е
изпратен за заложник при Имагава.
Той остава там до 1560 г. и вероятно добре се устройва. По съ
щото време се жени и става баща - също като баща си, на тийней-
джърска възраст. Участва дори в сраженията, водени от клана Има
гава. През 1560 г. главата на рода Имагава, Йошимото, е победен и
убит от Ода Нобунага в битката при Окехадзама. В резултат от това
Такечийо - известен по онова време под името Могоясу - е освобо
ден от своята зависимост и става съюзник на Нобунага.
След като подсигурява по този начин западните граници на
77
родовите си владения (Мацудайра), Мотоясу насочва своето вни

мание към територията на Имагава на изток и до 1568 г. посте
пенно я завладява цялата. Към това време той отново променя
името си на Токугава Иеясу. През 1570 г. премества своята база в
бившата крепост на Имагава в Шидзуока, а през следващите де
сет години, като се възползва от съюза си с Нобунага, успява
допълнително да разшири земите си. Понякога Нобунага изпит
ва известни съмнения относно неговата лоялност като съюзник,
но Иеясу преодолява тези трудности. През 1579 г. в знак на сво
ята преданост той дори нарежда да екзекутират собствените му
жена и син, които са заподозрени от Нобунага, че заговорничат
със стария враг - рода Такеда.
След смъртта на Нобунага през 1582 г. Йеясу се възползва от
възникналите безредици и завзема земите на Такеда в провин
циите Кай и Ш инано (днешните префектури Яманаши и Нагано).
Така той се превръща в значителен фактор, с който наследникът
на Нобунага е принуден да се съобразява.
През 1584 г. Иеясу отправя предизвикателство към властта на
Хидейоши, но се проваля в това си начинание и на следващата го
дина е принуден да го признае за свой господар. Така те се свързват
в един несигурен съюз, благодарение на който през 1590 г. се спра
вят с рода Ходжо в района Канта (които нямат нищо общо с няко
гашните Ходжо). Хидейоши възнаграждава Йеясу с териториите,
отнети от Ходжо, но тъй като все още се съмнява в неговата вяр
ност, го принуждава да приеме владението на посочените земи за
сметка на своите собствени. Васалът няма особен избор и е прину
ден да се съгласи. Но вместо да се установи в бившата резиденция
на Ходжо в Одавара, Иеясу се премества в малкото рибарско сели
ще Едо, което заема по-централно място в рамките на новите му
владения .Това затънтено малко селище по-късно ще се превърне в
един от най-големите градове на света и крупен икономически цен
тър - днешния Токио.
През следващите няколко години Иеясу успява да консоли
дира огромната си подвластна територия, която на практика об
хваща цялата равнина на Канто. Между другото той построява
замъка на Едо, който по-късно става основа на бъдещия импера
торски дворец. Много от местните даймьо го признават за техен
господар и той вече се чувства достатъчно силен, за да пренеб
регне обещанието, което дава на умиращия Хидейоши - че ще
закриля малолетния му наследник Хидейори. Удържайки победа
през 1600 г. в битката при Секигахара, Иеясу се превръща в най-
силния местен владетел в страната.
За да легитимира позициите си, през 1603 г. той приема от им-
78
ЕДНА ИЗОЛИРАНА СТРАНА: ...
ператор Го-Йодзеи (управлявал от 1586 до 1611 г.) титлата шогун,

която не е в употреба от 1588 г. По това време Иеясу е на 61 години.
По примера на по-ранните императори и шогуни само две години
по-късно той се оттегля от властта в полза на сина си Хидетада
(1579-1632). Макар че Хидетада вече не е дете, Иеясу продължава
да държи лостовете на реалната власт. Чрез тази преждевременна
абдикация той успява да осигури властта за своите наследници,
укрепена допълнително от по-късното оттегляне от шогуната и на
Хидетада по същите причини през 1623 г.
По онова време обаче Хидейори все още представлява сери
озна заплаха и справянето с нея отнема на Иеясу няколко годи
ни, докато накрая през 1615 г. той най-после успява да унищожи
военната база на Хидейори - замъка на Осака. Когато пораже
нието му става неминуемо, Хидейори, тогава само на 22 години,
се самоубива. Заловеният му 7-годишен син Кунимацу е екзеку
тиран чрез обезглавяване.
През същата 1615 г. Иеясу въвежда закони, с които си осигу
рява контрол както над императорския двор, така и над родовете
на военните владетели в страната. Макар че императорът леги
тимира позицията на Иеясу и той се отнася към него с определе
но уважение, шогунът все пак дава да се разбере, че император
ската власт е само формална и има церемониални функции. Тя е
поставена в зависимост от шогуната, който си запазва правото
да одобрява всички назначения в императорския двор. Военните
господари пък са контролирани чрез уточняване на техния нас
тоящ статут до най-малките подробности.126 Според новите пра
вила местните владетели са длъжни:
• да не се местят в друго имение;

• да се грижат за изгонването на престъпниците;
• да следят браковете на даймьо да стават само с одобрението
на шогуна;
• да не допускат строежа на нови замъци и дори ремонтирането
на съществуващите да става с разрешение на шогуна;
• веднага да съобщават за подготвяните промени или конспира
ции в съседните владения;
• да се грижат в шествията на даймьо да участват свити с опреде
лен според ранга на съответния господар брой на членовете;
• да се грижат всеки даймьо да спазва определения етикет на
облеклото;
• да следят хора без ранг да не се возят в паланкини (покрити
носилки).
79
Иеясу твърдо вярва, че наложената със сила стабилност в

страната и спазването на установения ред и норми са изключи
телно важни за запазване на властта му. Всякакви промени са
нежелателни, тъй като е трудно да се предвиди какви ще са пос
ледствията от тях. Мобилността на населението представлява съ
що заплаха. Колкото по-голям брой хора живеят и работят на
определените им места и по определения начин, толкова по-мал
ка заплаха представляват те за управлението на страната. Нару
шенията на този установен ред се наказват дори със смърт. Твър
ди се, че Иеясу въвел „твърд ред“, при който самураят има право
да обезглави престъпника, който „се държи не по очаквания от
него начин“ .127
Иеясу умира от болест на следващата 1616 г. и е обожествен
като проявление на Буда Лечителя. До каква степен обаче него
вото управление допринася за оздравяването на нацията е въп
рос на спорове, но при всяко положение той помага за запазва
не на нейното единство.
Неговата политика на спазване на установения ред и норми
и на вътрешна стабилност е продължена от сина му Хидетада,
както и от повечето от техните потомци, всичките от рода Токуга-
ва. В много случаи е достатъчно просто да се стъпи върху устано
вените вече от Хидейоши практики.
Правилата, въведени за родовете на военните владетели, ско
ро са последвани от други, отнасящи се и до останалите прослой
ки в обществото. В тях се дават предписания не само за типа и
мястото за работа и живеене и вида на облеклото, но и за такива
подробности като например вида на подаръка, който принадлежа
щият към дадена обществена класа трябва да подари на своите
деца в зависимост от техния пол и възраст, с какво трябва да се
храни и дори къде трябва да построи тоалетната си.128
Постановеното от Хидейоши „замразяване“ на отделните кла
си е важно средство за постигане на обществена праволиней-
ност и стабилност. То бива доразвито във формална йерархична
система от китайски тип, известна под името ши-но-но-шо, което
означава „воин-селянин-занаятчия-търговец“, подредени по ста
тут в низходяща градация.129 Селяните са поставени по-високо
от занаятчиите и търговците, защото от конфуцианска гледна точ
ка те са производители на основни блага. Във всяка класа обаче,
особено в тази на самураите, има множество подразделения.
Придворните благородници, свещениците и монахините са
поставени извън класовата структура на обществото, а по-долу
от всички останали класи се намират две категории лиш ени от
права хора - ета („много нечистите“, днешните буракумин или
80
„селяндурите“) и хинин („не-човешките същества“). На тях са по

верени презрени като „нечисти“ дейности130 като клане на ж и
вотни, обработка на животински кожи и гробарство или пък ня
кои „подозрителни“ занимания като амбулантна търговия и учас
тие в театрални представления. И до днес буракумин са изключ
вани от състава на японското общество.
Класовата принадлежност на теория се предопределя по рож
дение и преминаването от една класа в друга е много трудно, но
на практика това не е било невъзможно, както обикновено се
смята.131 Основното разграничение се прокарва между самура
ите и не-самурайските класи. Самураите наброяват едва 6 про
цента от цялото население на страната, като в техните редици са
ловенето от висшите чиновници, в каквито те постепенно се прев
ръщат. Не-самураите по принцип се делят на такива, които живе
ят на село и такива, които живеят в градовете.
Токугава високо цени и политиката на преразпределение на
поземлените владения (хан), водена от Хидейоши. Самият шо-
гун притежава около една четвърт от цялата обработваема земя,
както и по-важните градове, пристанища и мини. Останалата зе
мя е разделена стратегически между около 275-имата даймьо,
въз основа на това дали те са шинпан (роднини) на шогуна, фу-
дай (наследствени членове на свитата му) или тодзама („външни
даймьсР, чиято вярност е под съмнение). Макар точните числа да
са променливи величини, съществуват средно около 25 шинпан,
150 фудай и 100 тозама.
Отделните даймьо не могат да бъдат сигурни за властта си
и след като получат даденото поземлено владение. Макар на
теория те да притежават значителна самостоятелност в такива
области като събирането на данъци и вътрешното управление,
в това число и прилагането на законите, на практика от тях се
очаква да следват примера и насоките, давани им от шогуна.
Така местното управление се превръща в тяхна отговорност и
те трябва да изпълняват задълженията си според изискванията
на шогунската власт. Хората на ш огуна непрекъснато наблюда
ват тяхното поведение и при най-малкото съмнение за непод
чинение ги наказват. През първите 50 години от шогуната Току
гава 213 даймьо - значителна част от общия им брой - губят
целите или част от поземлените си владения за нарушения, ре
ални или предполагаеми. През същия период нови 172 даймьо
получават земи като награда за вярна служба. Отбелязани са
206 случая на разширени владения отново като награда за про
явена лоялност, както и 281 случая за преместване на даймьо в
други владения.132
е. 81
Практиката на Хидейоши да държи семействата на даймьо,

които представляват потенциална заплаха за властта му, за за
ложници е разширена отТокугава в цяла система, наречена сан-
ниннотай (периодично присъствие). Според нея всеки дайм ьо-
с малки изключения, е длъжен една година да живее в столица
та на шогуната Едо и една година в собственото си владение, а
семейството му пребивава постоянно в Едо. Големите разходи,
свързани с поддържането на резиденция в Едо, и в предоставе
ното на всеки един имение, както и за редовното пътуване до и
от столицата в компанията на съответен брой членове на свита
та, пречи на отделните даймьо да натрупат прекалено големи
богатства. На практика тези разходи се покриват с половината от
целия им доход и дори с повече.133 Провинциалните владетели
са задължени също така не само да пътуват до Едо по определе
ни поводи, но и по точно определени маршрути, които постоянно
са охранявани от войските на шогуна.
Други мерки, предприети от шогуната Токугава за огранича
ване на мобилността и потенциалната нестабилност, свързана с
обикновеното население, предвиждат:
• проверки на пътуващите по суша, при които трябва да се пред

ставят официални документи, разрешаващи пътуването и кои
то трябва да бъдат получени и представяни на граничните ба
риери между отделните поземлени владения;
• постоянно съществуващо извънредно положение, забранява
що пътуването на хора през нощта без надлежно разрешение,
особено извън населените места, чиито жители са те;
• разрушаване на голяма част от мостовете над реките, с което
пътуването става много по-лесно контролируемо;
• пълна забрана за използването на колесни транспортни сред
ства;
• въвеждането на тайна полиция, която докладва за всякакви
съмнителни придвижвания или събития в страната.
Наказанията за нарушителите на тези разпоредби обикно

вено са жестоки, особено за тези от тях, които живеят в големи
те градове, намиращи се под прякото управление на шогуните
Токугава. Екзекуции се извършват за дребни кражби или дори за
небрежност, довела до запалване на собствения дом, тъй като
пожарите по онова време представляват голяма опасност за на
селените места, състоящи се предимно от дървени къщи. Поня
кога заедно с виновника наказват със смърт цели семейства и
даже цели махали, прилагайки активно принципа на Хидейоши
82
за колективната отговорност. В частност та в и те на семействата

и на общинските сдружения са държани отговорни за простъп
ките на техните членове.
Наказанията в Европа по същото време също са тежки от
гледна точка на днешните стандарти, но жестокостта на япон
ското правосъдие е такава, че шокира много от европейците,
посетили страната в онези времена, французинът ф рансоа Ка-
рон, който прекарва много години в Япония през първата поло
вина на седемнадесети век, пише, че „техните наказания са пе
чене на огън, изгаряне, разпъване на кръст по двата начина,
разчекване с четири бика и сваряване във вряло олио или во
да“ .134 Един италианец, ф ранческо Карлети, посетил Япония,
отбелязва:135
Много от тях бяха разпъвани на кръст по най-малкия по

вод, като например за кражба на репички... Понякога разпъ
ваха на кръст и жени с бебета на гърди, като оставяха и ед
ните, и другите да умрат в агония.Техните наказания са наис
тина необикновено жестоки, варварски и нечовешки...
И двамата автори не споменават обезглавяването, което е

често срещ ана практика по онова време, но фактически се при
лага, след като обикновените хора са вече екзекутирани. По вре
ме на така нареченото тамешигири (.демонстративно сечене“)
самураите изпробват остротата на мечовете си върху труповете
на екзекутирани престъпници, като накрая - отбелязва Карлети,
„тялото на нещастника бива накълцано на дребни парчета и ос
тава за храна на кучетата и птиците“ .136 Доброто оръжие може
да разсече до три тела наведнъж, като рекордът е седем с един
удар, а този вид опити не се правят само върху трупове.137
Осъдените самураи и благородници понякога имат същата
съдба, но в повечето случаи се ползват с „привилегията“ да се
самоубият чрез ритуално самоизкормване, известно като сеппу-
ку или харакири („разрязване на корема“). Тази практика възник
ва по време на периода Хейан и е предназначена да покаже чис
тотата на душата на жертвата, за която се смята, че обитава ко
рема на човека. Церемонията постепенно се превръща в ритуал
като главата на починалия бива отрязвана от близък приятел вед
нага след самоубийството.
Ж естокостта на наказанията контрастира по странен начин
с относителната лекота на тези, предвидени според системата
рицурьо, съществувала почти хиляда години по-рано.Това се обяс
нява с различията между някогашното цивилно съдопроизвод-
83
ство и по-кьсното н алаган е на наказания в условията на военно

положение. И в двата случая обаче наказанията се налагат з а
ради неподчинение или подривна дейност, а не заради наруш е
ние на моралните норми.
Принципът за колективно понасяната отговорност кара хора
та много да внимават, когато подслоняват чужденци и непознати
в дом овете си. Чужденците по принцип са много подозрителни в
условията на ограничено право за придвижване, но когато цяла
та общ ина може да бъде н аказан а и дори екзекутирана заради
провиненията на някой чужденец, това кара хората въобщ е да
не приемат непознати сред се б е си .138 Това полож ение на н ещ а
та има голямо зн ач ен и е за трайното принципно н еж елание на
японците д а си имат работа с чужденци .139
Колективните н аказания и жестокостите на теория, а поня
кога и на практика, се отнасят и до именията на даймьо в про
винцията, но животът там по принцип е по-лесен. Това се дължи
на факта, че повечето от местните владетели предпочитат д а не
се месят в живота на отделните сели щ а в своя домен, стига те д а
си плащ ат колективно дължимите данъци и д а няма крещ ящ и
закононаруш ения и случаи на неподчинение. З а дисциплината в
населените места, с изклю чение на сериозните случаи, се гри
жи главата на съвета на селските първенци, а н аказан ията обик
новено с а под формата на глоби или наложени тегоби, като ос-
тракизирането (изгнанието) е сред най-теж ките .140
Поради това селяните се стремят да представят нещ ата пред
служителите на даймьо колкото се може по-мирни и в съгласие с
установения ред, независимо колко остри изглеждат техните про
тиворечия отвътре. Тази идея за диференцирано представяне на
нещ ата представлява друга важ на част от традицията, съхране
на в съвременна Япония. Тя представлява сам остоятелен е л е
мент от отношенията между формалната и реалн ата власт в стр а
н ата 141, както и често отбелязваната и продълж аващ а и до днес
разлика, която японците правят между външния вид на нещ ата
(омоте\лт татемае) и тяхната истинска същност или хонне).
Ако човек си д ава вид, че сп азв а правилата и уваж ава властите,
и не предизвиква някакви сериозни проблеми, вероятността д а
бъде оставен на мира е голяма, независим о че тази негова сво
бода „е в определени граници“. Същото е валидно и з а днеш ните
японци.
Западняците винаги представляват проблем за Япония. Те не

познават японските закони, действат непредсказуемо и често и з
падат в неподчинение, говорят непознати езици, които трудно мо-
84
гат да бъдат подслушвани и имат странни идеи за някаква стояща

над императорите и шогуните божествена сила. Търговията с тях е
полезна наистина, както и някои от техните изобретения, но те
като цяло са твърде опасни за душевното спокойствие на шогуна-
та. В частност предизвикателството, което техният безкомпроми
сен бог отправя към властта на шогуна, представлява голям проб
лем - не толкова в теоретичен, колкото в политически план.
Ако западняците си бяха запазили християнската вяра за се
бе си и не се опитваха да наложат своя бог - и само него - чрез
проповедите и моралните си оценки, сигурно щяха да бъдат много
по-добре приети. Япония е (и все още си остава такава) страна на
религиозната толерантност. Кампаниите на Нобунага срещу бу-
дистките институции се дължат по-скоро на политически, откол-
кото на религиозни причини и същото е валидно и за действията
на Хидейоши, а след това и наТокугава срещу християнството.
Макар японците да не се интересуват много от богословските
различия между отделните направления в християнството, за тях
католицизмът е по-голяма заплаха от нововъзникналото по онова
време протестантво.142 Това сигурно е така, защото католиците
представляват огромното мнозинство от християните в Япония и
на практика всички покръстени японци са католици. А може би те
са по-забележими и настоятелни при изповядване на вярата си в
сравнение с протестантите. Най-вероятно обаче това отношение
се дължи на факта, че шогунатьт е наясно с имперските планове,
които католическите народи осъществяват в Новия свят. Самият
Колумб е представител на една католическа нация. А освен това
Католическата църква си има своя държава - Ватикана, където
папите често се намесват в политическите дела на времето. Всич
ко това предполага, че Католическата църква не е една чисто ду
ховна институция.
Във всеки случай християнството се превръща в символ на
западното присъствие и в заплаха за властта и силата на ш огу
на. То става прицел за действията на шогуната, насочени срещу
тази заплаха. Те засягат не само самите западняци, но и японци
те, които са покръстени. Подобно на останалите наказания от
онова време и тези срещ у християните са тежки, особено срещу
японските християни.
В началото на XVII в. преследванията се засилват. Мнозина
заподозрени, че вярват в християнския бог, са принуждавани пуб
лично да отхвърлят християнството, като стъпват на медна пло
ча с изображение на Разпятието или други християнски симво
ли. Някои от тях обаче остават твърди във вярата си, независимо
от ужасните мъчения, на които са подложени, за да бъдат нака
85
рани да се откажат от християнството - избождане на очите и

измъчване на малки деца пред техните родители.143 Екзекуции
те са също толкова ужасяващи, като включват разпъване на кръст,
обезглавяване с трион или хвърляне на жертвата във врели тер
мални езера.
Кулминация на преследванията представлява клането в Ши-
мабара (близо до Нагасаки) през 1638 г., когато 35 000 души -
мъже, жени и деца, повечето от които християни, са избити от
силите на шогуната.Това не е просто акт на преследване на хрис
тияни, но и потушаване на едно въстание, избухнало отчасти за
ради недоволство от високите данъци и непопулярния даймьо .144
Независимо от това причините за въстанието остават неясни и
потушаването му става удобен повод да се сложи действителен
край на християнското присъствие в Япония (макар че „тайното
християнство“ продължава да съществува, особено сред жите
лите от района на Нагасаки). От 1640 г. всички японци са задъл
жени да се регистрират в будистките храмове и да доказват, че
не са християни - практика, която позволява населението до го
ляма степен да бъде държано под контрол.
Християнските мисионери са изгонени още през 1614 г., но
на западните търговци им е позволено да продължават да посе
щават страната и дори да пребивават в нея. Постепенно обаче
шогуните се убеждават, че отрицателните последствия от търго
вията със Запада започват да превишават положителните. Тя не
само представлява постоянна заплаха за националната сигур
ност, но и пряко заплашва властта на Токугава, защото богат
ствата на някои даймьо, участващи в международните търговски
връзки, стават опасно големи. Още в тази ранна фаза на разви
тие на процеса шогунатът проявява икономически мотивираното
желание да предпази местните търговци от нарастващата конку
ренция на Запада.145
До 1639 г. всички западняци са изгонени или напускат добро
волно Япония, с изключение на холандците, които са оставени да
пребивават на малкия остров Дешима в пристанището на Нагаса
ки.146 Заедно с китайците и корейците те остават единствените
чужденци, получили официално разрешение да търгуват с Япо
ния, която на практика се изолира от останалата част от света в
продължение на следващите две столетия. Този период по-късно
е наречен сакоку дтидай или „периодът на изолираната страна“.
Не става дума само за забрана на чужденци да влизат на
японска територия, а за отхвърляне от страна на шогуната на
всяка форма на „чуждопокпонничество“. След 1635 г. само с ня
колко изключения на японците също им се забранява да пътуват
86
в чужбина. Онези жители на страната пък, които по онова време

се намират в други страни - техният брой е десетки хиляди и те
пребивават предимно в държавите от Югоизточна Азия - им се
забранява под заплаха от смъртно наказание да се връщат в Япо
ния.147 По онова време се забранява и строителството на големи
кораби, които могат да плават във водите на океана. Плавателни
те съдове за крайбрежна търговия пък са задължени да предста
вят специални разрешителни, носещи печата на шогуната.148
Пристигането на западняците помага за създаването на на
ционално самосъзнание у японците149, процес, който е стимули
ран и от тенденцията за ново обединение на страната, проявила
се малко по-късно. През XVII в. островите Рюкю в южната част
на Япония и Хокайдо на север започват да се интегрират с оста
налата част от японската държава, което й придава геополити-
ческото значение, притежавано от нея в общи линии и днес. Япон
ските карти на света от онова време представляват друг пример
за адаптация на китайския опит. Те представят Япония - а не
Китай - като център на света.150 Става ясно, че поне по времето
на шогуната Токугава Япония не се интересува много от контак
ти с останалите по-нисши според нея народи на света.Тя се прев
ръща в една изолирана страна, която е също така много по-бе
зопасна за нейните управници от рода Токугава.
3.2. Самураи и етика
След навлизането на страната в период на трайна стабилност и

мир, без да съществуват и реални заплахи отвън, воините стават
излишни като прослойка. От време на време има по някое сел
ско въстание за потушаване, честта на някой господар трябва да
бъде защитена или да се наложи нечия политика, но за истин
ските воини почти няма работа. Затова те се превръщат в бюрок
рати и администратори. Техните битки сега стават на полето на
хартиените преписки.
Тези хора, които се намират на върха на японското общество,
са сериозно объркани от паразитния начин на живот, който са
принудени да водят. Затова те използват и най-малката възмож
ност за истински действия, за да докажат своите качества и сти
гат до невероятни крайности, за да оправдаят съществуването
си. По ирония на съдбата именно през този период на излишес-
тво от самураи се утвърждават някои от най-видимите прояви на
самурайския идеал, бушидо („пътят на воина“).
Всички японци знаят историята за „Четиридесет и седемте
87
ронин“ (ронин са странстващи самураи, останали без господар било

поради уволнение, било поради неговата смърт или понижаване в
ранг). В Япония през периода Токугава има много такива, които
кръстосват провинциите и създават проблеми на населението и
грижи на властите. Въпросните четиридесет и седем обаче са пред
ставени като олицетворение на самурайската доблест.
През 1701 г. техният господар, Асано Наганори (1665-1701 ) от
Ако в Харима (префектура Хього), е обиден от Кира Йошинака
(1641-1703), шеф на протокола на шогуната. Асано вади меча си в
замъка на шогуна, което се смята за углавно престъпление. Зато
ва е принуден да си направи сеппуку и поземленото му владение
е конфискувано. Четиридесет и седем членове на свитата му, оста
нали без господар, се заклеват да отмъстят за него, като убият
Кира. В продължение на две години тяхната цел остава скрита,
защото те се преструват, че водят разпуснат живот. След това обаче
издебват Кира, когато е без охрана и го убиват, а отсечената му
глава полагат на гроба на техния господар. Макар че постъпката
им се оценява напълно в духа на бушидо, те все пак получават
нареждане да се самоубият, защото са си позволили самоуправ-
ство. Независимо от възникналите спорове между учените и пуб
личната дискусия те извършват колективно сеппуку. Гробовете им
в храма Сенгакуджи в Токио днес представляват една от най-голе-
мите туристически атракции на града.
Литературни описания на примери за бушидо от онзи период
са популярни и днес. Сред тях се открояват „Хагакуре“ („В сенки
те на листата“) от 1716 г. и „Горин но Ш о“ („Петте пръстена“), от
около 1643 г. Една от най-интересните подобни творби е дело на
Ямага Соко (1622-1685), който самият е ронин и е учител на един
от споменатите четиридесет и седем ронин.
Ямага е може би първият, който разглежда бушидо като ця
лостна философска система.151 В различни свои творби той наб
ляга на отделни нейни аспекти като вярност и самодисциплина,
както и стремеж към учение, упражняване на изкуствата и пос
тигане на цялостно изграждане на личността. Особено внима
ние се обръща на това човек да знае каква роля му е отредена в
живота и как да се държи с другите. Ямага се опитва и да защити
очевидната функционална безполезност на самураите за тога
вашното японско общество. Той твърди, че свободата на самурая
от необходимост да се занимава с нещо конкретно му позволява
да се концентрира върху усъвършенстване на моралните му доб
родетели и така да служи за пример на обществото и да дисцип
линира несъвършените, когато това се налага.152
88
Самураят се издържа от труда на земеделеца, занаятчия

та и търговеца и се ограничава само в следване на Пътя. Ако
някой представител на останалите три класи на обикновените
хора наруши неговите морални принципи, самураят незабав
но ще го накаже и така ще защити порядъчността в страната.
В този текст се говори за морала, но това не е онзи морал,

както го разбират хората на Запад. Тук не става въпрос за добро
и зло, а само да постъпваш по начина, по който се очаква това от
тебе в едно общество на социална взаимообвързаност и йерар-
хизиран ред. Една крачка настрани от предначертания път и на
казанието ти идва незабавно.
В повествованието на Ямага се забелязва и силно конфуциан-
ско влияние. Привържениците на тази философия много държат
на това всеки да си знае мястото, да уважава установените взаи
моотношения с другите, да спазва реда и да изпълнява дълга си.
Заради тези свои ценности конфуцианците преживяват нов раз
цвет и са предпочитани пред другите по време на шогуната Току-
гава. Тяхната философия обаче е малко видоизменена, за да отго
варя по-точно на японските изисквания. Така например китайско
то конфуцианство повелява да бъдем верни на своите убеждения,
докато японското ограничава тази лоялност само до предаността
към висшестоящия господар. По това време шогунът получава спе
циален съветник конфуцианец, а в Едо е открито конфуцианско
училище, ползващо се с материалната подкрепа на шогуната. През
онзи период от него излизат множество известни конфуциански
учени като Хаяши Разан (1583-1657), Ямадзаки Ансаи (1618—
1682), Араи Хакусеки (1657-1725) и Огю Сорай (1666-1728).
Едно от главните влияния на конфуцианството се забелязва в
отношението към половете и в тази връзка и по въпросите на сексу
алните контакти. Текстове като „Онна Дайгаку“ („Велико учение за
жените“) от 1716 г. пропагандират „петте недостатъка“ на жените -
непокорство, недоволство, клеветничество, ревност и глупост, кое
то автоматично ги поставя на много по-ниско ниво от мъжете. В „Онна
Дайгаку“ се отбелязва, че „без никакво съмнение тези пет недоста
тъка се откриват у осем от всеки десет жени и това води до по-
нисшето положение на жените спрямо мъжете“153. Това недоброна-
мерено отношение към женския пол обяснява защо толкова много
- ако не и повечето - самураи предпочитат хомосексуалните пред
хетеросексуалните връзки.154 Освен това, следвайки понякога ки
тайската философия на ин и ян, се стига до извода, че твърде чести
те отношения с женското ин може да отслабят мъжкото начало ян.
Конфуцианците и шогунатът не одобряват хомосексуалните
89
отношения, но в случая си затварят очите за тях. Шогуните в

частност са съвсем подготвени да проявяват толерантно отно
шение, защото при японците физическите контакти между хомо
сексуалисти мъже винаги предполагат спазване на социалната
йерархия, като активният партньор е непременно по-старшият.155
Конфуцианството невинаги е полезно за шогуните. Една от
неудобните му страни е, че то поощрява идеята за ценност на
личните качества и образованост. Това е така, защото в концеп
цията за йерархията на ранговете в китайското общество изди
гането на обикновените хора е напълно възможно, стига те да
покажат висока начетеност и способности. Същото се допуска
донякъде и в Япония в по-късно време. Насърчаването на лични
те способности и образованието обаче невинаги е в интерес на
шогуната Токугава и на неговата политика на безапелационно
спазване на установените норми и стабилен ред в обществото. С
течение на времето в някои среди се появява критично отноше
ние и се повдигат повече въпроси, отколкото шогунът би искал,
но тази тенденция не бива да се преувеличава, защото спазва
нето на установения обществен ред си остава в нормата.
Децата на самураите и на благородниците се обучават в спе
циални училища на различните владения, а богатите търговци от
варят частни училища. Децата от другите класи все по-често имат
възможността да учат в малки училища, наречени теракоя (бук
вално преведено, „сграда за децата на храма“). Те се откриват от
начало към селските светилища, но скоро се разпространяват и в
градовете. Обучението в тях е много евтино или напълно безплат
но, защото учителят е обикновено местният свещеник, който пре
подава от добра воля, или някой самурай, учителстващ от чувство
за собствената си значимост. В резултат на това широкоразпрос
транено образование се стига до висок процент на грамотност на
населението, изчислявана в края на периода на 45 на сто за мъ
жете и на 15 процента за жените, което прави средно 30 на сто за
жителите на страната. Това вероятно представлява най-високата
грамотност в света по онова време и тази тенденция се запазва,
като днес Япония има най-образованото население - 99 процента
от всички жители знаят да четат и пишат.
Друг нож с две остриета в системата на конфуцианската фи
лософия се отнася до насърчаването на верността към владете
ля на страната. Това обаче поставя въпроса: кой трябва да уп
равлява държавата. От вниманието на образованите японци не
може да убегне фактът, че в Китай властта е в ръцете на импера
тора. Това на практика означава, че в Япония на ш огуна трябва
да се гледа като на узурпатор на върховната власт.
90
В началото на XVIII в. възраженията по отношение на шогу-

ната стават по-интензивни успоредно с възраждането на шинто-
изма и появата на първите литературни текстове, свързани с уче
нието „Коджики“ например. На шинтоизма и на „Коджики“ се гле
да като на нещо чисто японско и те стават част от кокугаку („на
ционалното образование“). Този факт в известен смисъл пред
ставлява продължение на тенденцията за възникване на япон
ско национално самосъзнание, стимулирана от епизодичните слу
чаи, в които външният свят напомня за себе си под формата на
корабокрушенци или чуждестранни кораби, които молят за по
пълване на припасите им и т.н. Той е и израз на чувството, че
Япония малко прекалява с подражанието си на Китай. Сред уче
ните, привърженици на кокугаку, са Мотоори Норинага (1730-
1801) и Хирата Ацутане (1776-1843). Мотоори написва анотира-
на версия на „Коджики“, в която е открито критичен към заим
стваните от Китай неща. Хирата пък пропагандира превъзход
ството на шинтоизма и на Япония, което отчасти вдъхновява по-
късния японски национализъм и империализъм.
Идеализацията на „самурайския път“, възраждането на кон
фуцианството, разпространението на образованието и възниква
нето на национализма са все тенденции, които играят важна ро
ля за формирането на днешните японци. За това имат значение,
разбира се, конформизмът и праволинейността, които са харак
терни за тях.
3.3. Обикновените хора, културата и икономиката
Не след дълго Едо се превръща в натоварен градски център. Нас

таняването на шогуна в него и редовните посещения на множес
твото даймьо със свитите им правят това неизбежно. До края на
осемнадесети век градът има около един милион население, с
което се превръща в най-многолюдното селище на планетата по
онова време. Едо играе толкова важна роля в живота на страна
та през разглеждания исторически период, че тази епоха често
се нарича с името на столицата.
Но градът не е единственият гъстонаселен център. Осака и
Киото също имат по половин милион души население. Други град
чета изникват покрай пътищата, по които минават процесиите на
даймьо и свитите им, за да обслужват разнообразните им нужди.
Появяват се и обменни центрове, където представителите на про
винциалните владетели обръщат оризовите си реколти в пари. И
макар пътуванията да са ограничени и наказанията за градските
91
жители да са много тежки, множество селяни прииждат в градо

вете, за да търсят щастие в новата обстановка на икономическо
оживление.
Тези нови и различни градски жители (чонин) спомагат за
формирането на нова и жизнена култура. Техният динамичен на
чин на живот спомага за отхвърляне на закостенялата праволи-
нейност, предпочитана от шогуната.
Богатите търговци играят особено важна роля в развитието
на новата буржоазна култура. На тях не им допада префинения и
сдържан театър Но. Те предпочитат колорита и показността на
Кабуки с неговото бурно действие, прости мелодраматични сю
жети и театрални приспособления като сценичен трап и въртяща
се сцена. Те се тълпят и при представяне на „куклените пиеси“
Бунраку. Защото изисканата чувственост на аристократичната
поезия не е по вкуса им. Предпочитат по-къси и най-вече хумо
ристични стихотворения като хайку и сенрю ,156 Харесват им ос
троумните книги ( шаребон), популярните романтични истории (йо-
михон), историите за преуспели търговци ( чонинмоно) и гъделич-
кащи сексуалността произведения ( ношокубон или укийо-дзо-
ши).157 На новите граждани им допадат цветните отпечатъци на
дърво, често изобразяващи открито сексуални сцени. Те са из
вестни под наименованието шунга („пролетни картини“) или по-
общо като унийо-е - „картини от преходния свят“. Терминът „пре
ходен свят“ се използва предимно от свещениците, за да се из
рази преходността на всичко земно, но по време на епохата Едо
този термин се отнася към междуличностните отношения, осо
бено в областта на секса.
Сексуалността на епохата често е пренебрегвана от запад
ните пътешественици, посетили Япония в по-късно време, но тя
представлява важна част специално от буржоазната култура.158
Първите актриси от театъра Кабуки трудно могат да бъдат
разграничени от проститутките и представленията често се из
раждат в оргии. Властите на шогуната, разтревожени от тези
случаи на нарушаване на обществения ред, забраняват изли
зането на жени на сцената.159 Последствията от появата на ак
тьорите мъже, заместили жените, са същите. Ш огунатът им на
режда да играят по-въздържано и ги следи колкото може, но в
крайна сметка не е в състояние да направи кой знае колко в
тази насока.
Пак по онова време се появява фигурата на гейшата („артис
тична личност“), която често е от мъжки пол. В повечето случаи -
независимо дали става дума за мъже или жени - гейшите не са
много повече от проститутки с артистични наклонности, защото
92
освен че могат да свирят на шамисен и да рецитират стихове, про

дават и телата си. Шогуните се опитват да упражняват поне еле
ментарен контрол, като ограничават дейността на гейшите и на
проститутките до определени във всеки град „къщи на удоволстви
ята“ като например т. нар. Йошивара в Едо.160
Докато градските жители като цяло отбелязват бурен напре
дък, не такова е винаги положението със селяните, които съставля
ват преобладаващата част от населението. Известни са няколко слу
чая на слаба реколта и масов глад, дължащи се на климатични при
чини. Данъчното бреме в много от поземлените владения е високо и
предизвиква не едно селско въстание. Лошото управление на ня
кои от поземлените владения също допринася за тежкото положе
ние на населението. Мнозина земеделци не успяват да се справят с
предизвикателствата на нарастващата специализация в произвеж
даните култури, като например тези, отглеждани изцяло за продан:
коприна, памук, тютюн, захар и чай.161 Неуспелите земеделци обик
новено поверяват земите си на други и стават техни арендатори,
макар законите на страната да забраняват това. Поради тези при
чини пропастта между богати и бедни нараства.
Въпреки всичко казано дотук, степента на теглото на селяни
те обикновено се преувеличава. Забавянето на ръста на населе
нието към средата на разглеждания исторически период (около
30 милиона души) се обяснява със зачестилите случаи на убива
не на бебетата от бедните родители на село. Разбира се, причина
та не е само в отчаянието от бедността. Нерядко хората постъпват
така, за да повишат жизнения си стандарт, точно както множес
тво съвременни семейства ограничават умишлено броя на своите
деца. С други думи убийството на новородените понякога е проява
на „контрацепция след раждане“.162
По подобен начин размерите на дадено семейство са разши
рявани впоследствие чрез осиновявания, за да се подобри иконо
мическата му ефективност, защото не трябва да забравяме, че
всяко семейство представлява производствена единица.163 Както
селата са колективно отговорни пред господаря на поземленото
владение, в което се намират - и за реколтата, и за данъците, по
същия начин отделното село се състои от известен брой разшире
ни семейства (ие), а не от отделни индивиди. Кръвните връзки не
са най-важното нещо за тези разширени фамилии.
И така, независимо от случаите на несправяне и затрудне
нията, условията на живот през периода за селячеството като
цяло, както и за японското общество изобщо се подобряват.164
В действителност различните закони, насочени към огранича
ване на потреблението, прокарани през разглежданата епоха,
93
сами по себе си свидетелстват за нарастващото богатство на

народа. Така например едно постановление, издадено от шогу-
ната през 1788 г., гласи:165
Открай време за селяните е обичайно да носят обикно

вени дрехи и да връзват косите си със слама. Въпреки това те
напоследък свикнаха с лукса и забравиха за своето положе
ние. Носят дрехи, подобаващи на по-високопоставени хора,
и използват масло и мотоюи (шнур) за връзване на косите.
При дъжд днес те използват чадъри и каппа (дъждобрани),
вместо сламени шапки и мино (сламени наметала). И тъй ка
то техните разходи нарастват заради всичко това, селата за
падат и хората напускат родните си места... Селяните никога
не трябва да забравят мястото си в живота. Защото е непри
лично те да се занимават с търговия, а в селата да се откри
ват фризьорски салони. Поради това не бива да си позволя
ват никакъв лукс. Трябва да живеят просто и да са отдадени
изцяло на селскостопанската работа.
Повишеният стандарт на живота означава и стабилна иконо

мика. Причините за нейното подобрение са съчетание от човеш
ка предвидливост и щастливо стечение на обстоятелствата:
• темпът на развитие на производството изпреварва темпа на

прираст на населението - това донякъде се дължи на факта, че
се държи сметка за връзката между икономическата ефектив
ност и числеността на семейството (това основно произвежда
що и консумиращо звено на обществото), но също така е ре
зултат от подобрените селскостопански технологии;166
• високият процент грамотно и умеещо да смята население е
благоприятно условие за въвеждането на нови технологии и за
ефективна търговска дейност като цяло;
• системата на редовните посещения на даймьо в столицата во
ди до необходимостта провинциалните владетели да разпола
гат с налични средства, с които да посрещат огромните си и
разнообразни разходи, което води до развитието на сложна
система от брокерски и разменни механизми, както и до въз
никването на напреднала монетарна икономика;167
• в резултат от развитието на икономическия живот се появява и
различен вид специализация на производството (както по ре
гиони, така и по специалности), което допълнително стимулира
нарастването на ефективността, комерсиализацията и монета-
ризацията на икономиката;
94
• политическата стабилност в смисъл на мирно съществуване и

политически структури осигурява подходяща среда за иконо
мическото развитие;
• заради специфичната класова структура на обществото тър
говците не са възприемани много на сериозно от шогуната и
разполагат със значителна самостоятелност, а плащат срав
нително ниски данъци.168
Замогването на търговците е особено важно за бъдещето на

Япония. По онова време в страната възникват някои от най-круп
ните търговски къщи като „Мицуи“ и „Сумитомо“.169 Самата идея
за постигането на печалба, на която в миналото господстващата
класа гледа с презрение и смята за недостойна, постепенно ста
ва по-приемлива. Ишида Байган (1685-1744) дори развива цяла
философска теория, която високо оценява постигането на печал
ба и ролята на търговците в тази дейност.170
Развитието на търговията обаче е още един фактор, спомог
нал за подкопаване на политиката, водена от шогунатаТокугава.
Става ясно, че една класова структура на обществото, която пос
тавя търговците на дъното на йерархията, е загубила всякаква
връзка с реалностите на живота. В действителност обаче не е
рядкост някой даймьоца натрупа големи дългове, а понякога да
изпадне и в зависимост от търговците. Някои от представителите
на търговската класа пък получават самурайски привилегии, а
самураи от своя страна се занимават с търговия. Закостенялата
класова структура на обществото, която е основен стълб в поли
тиката на Токугава, неминуемо започва да се разпада.
3.4. Завръщане на „чуждестранните дяволи“

и падане на шогуната
По онова време Япония поддържа известни контакти със Запада

единствено посредством холандското присъствие в Нагасаки. Вяр
но, че интересът към „западната наука“ (Йогаиут\л Рангаку) се е
запазил, особено в областта на точните науки и те даже предиз
викват у японците истинско възхищение.171 Учените лекари Енгел-
берт Кемпфер (1651-1716) и филип Франц фон Зиболд (1796-
1866) - и двамата германци, но наети на служба като лекари в
холандската колония в Нагасаки, оставят необикновено ярък спо
мен за себе си.
От време на време други западняци акостират на близката
суша, без да имат право, като това понякога става нарочно, друг
95
път - случайно. Те обаче или са изгонвани, или екзекутирани.

Откъм края на осемнадесетото столетие, когато западните сили
стават по-активни в политиката си в Тихоокеанския регион и в
Източна Азия, някои от тях правят официални опити да подновят
отношенията си с Япония или поне да получат отново правото да
възстановяват запасите на своите кораби в японските пристани
ща. Тези опити също са обречени на провал. Русия се опитва на
два пъти - през 1792 г. и през 1804 г., но безуспешно. Англия
опитва през 1797,1808 и 1818 г. Америка, чиито китоловни кора
би кръстосват водите в близост до японските острови, прави по
добни опити през 1791, 1797 и 1837 г., но особено сериозно -
през 1846 и 1849 г.172
Към средата на деветнадесети век шогунатът си дава сметка,
че западняците нямат намерение да оставят Япония на мира.
Като гледа какво става в съседен Китай с предизвиканите там от
Запада Опиумни войни, той е още по-твърдо решен да ги държи
надалеч от страната си. Подпомогнати в това отношение от край
ните националисти, шогуните се опитват дори да не разрешат
публичен дебат по повод евентуалното възстановяване на отно
шенията със Запада. Танако Чоей (1804-1850) е хвърлен в затво
ра и по-късно е принуден да се самоубие заради „дързостта“ си
да настоява страната да се отвори към света. Дори компромис
ната позиция на Сакума Шодзан (1811-1864), който се обявява
за обединяване на японските сили със западните, издигайки ло
зунга „Тойо но Дотоку, Сейо но Гакугей“ („Източна етика, западна
наука“), води до неговото политическо убийство.
Крайните националисти издигат друг лозунг: „Сонно Джои“
(„Уважавай императора, изгони варварите“). Ксенофобските нас
троения може и да харесват на шогуна, но другата половина от
политическия призив едва ли е добре дошла, защото показва
тревожна липса на уважение към институцията на шогуната.
От около 30-те години на XIX в. се забелязва едно силно усе
щане, че шогуните губят контрол върху нещата, поради което прес
тават и жестовете на почит към тях. Шогунатът не успява да се
справи конструктивно с големия глад, който настъпва през перио
да 1833-1837 г.173 През 1837 г. дори има зов за въстание под ръко
водството на Ошио Хейхачиро (1793-1837) - конфуциански чи
новник от Осака, който дълго време страда заради неефективността
и корумпираността на официалните власти. Въстанието на Ошио
не е голямо, но предизвиква по-нататъшен спад в уважението към
шогуната, който проявява пълна некомпетентност в опита си да го
потуши.174Самият Ошио, макар че е принуден да се самоубие, ста
ва символ на борбата на обикновените хора срещу корупцията,
96
некадърните властници и алчните търговци, толерирани от управ

ляващите. Шогунатът прокарва някои реформи, но те също се оказ
ват неефективни.
Във връзка с тези събития самураите, които в повечето слу
чаи не се различават от висшите служители на режима, също
губят уважението на народа. Това засилва техните предишни тер
зания, че са лишени от ролята си на воини. В този момент дори
бойните им умения се поставят под съмнение.175
Нещата стигат още по-далеч, когато през юли 1853 г. амери
канският адмирал Матю Пери (1794-1858) навлиза с четирите
си кораба (параходи, а не платноходи) в залива на Едо. Той е
натоварен да изложи три искания: по-хуманно отношение към
корабокрушенците, откриване на японските пристанища за по
пълване на запасите и горивото на чуждите кораби, както и меж
дународен търговски обмен. Той е решителен човек, готов да из
ползва сила, ако се наложи, и дава на японците да разберат на
какво е способен и с какви оръжия разполага. Дори им подарява
бели знамена, за да ги улесни да се предадат.176 Връчва им и
писмо от президента на Съединените щати до императора на Япо
ния и си заминава, като обещава, че ще се върне на следващата
година за отговор.
След заминаването на Пери в страната настъпва голямо обър
кване и остри спорове. Шогунът прави една безпрецедентна и
унизителна стъпка - иска съвет от провинциалните владетели,
даймьо. Оказва се обаче, че институцията е напълно обезсиле
на, за да се противопостави на американския натиск. Когато Пе
ри се появява отново през февруари 1854 г. вече с по-голяма фло-
тилия от девет парахода, шогунът се съгласява да сключи дого
вор. Според договора от Канагава, подписан през март 1854 г.,
японската страна приема американските искания, в това число и
правото на изпращане на постоянен американски консул в Япо
ния. Първият консул, Таунсенд Харис (1804-1878), надлежно за
ема своя пост в пристанищния град Шимода през 1856 г. Вратите
на изолираната страна принудително са отворени.
Скоро след това подобни договори са подписани и с други
страни: с Великобритания през октомври 1854 г., с Русия през
февруари 1855 г. и малко по-късно с франция и Холандия. По
нататъшните отстъпки към една от великите сили води автомати
чно до концесии и към останалите, така че скоро всички получа
ват статут на „най-облагодетелствани нации“. Япония губи кон
трол върху собствените си вносни мита.Тези „неравноправни до
говори“ , подписани под натиска на „канонерките“ (бойните кора
би), са унизителни за японския народ. Една от най-оскърбител-
7. 97
ните отстъпки, която е принуден да направи, е тази за статута на

екстериториалност. Според нея чужденците, които нарушат за
коните на Япония, биват съдени не от местните съдебни органи,
а от техния консул в страната. Това представлява открито даване
на Япония на статут на „нецивилизована“ страна, което силно
засяга японското самочувствие. Защото според японците не те,
а чуждестранните дяволи са варварите.177
Междувременно в страната пристигат многобройни западни
търговци и авантюристи.178 Те невинаги са с най-примерното по
ведение или най-издържани по отношение на политическите си
ходове на дипломати, но на някои от националистично настрое
ните самураи им е необходимо съвсем малко и дори са готови да
ги нападнат и без никакъв повод.179
Неспособността на шогуна да се справи с чуждестранната
„заплаха“, въпреки че официалната му позиция е на военен за
щитник на Япония, представлява финалният акорд от съществу
ването на тази институция. Опозицията срещу нея става все по-
голяма, а противниците й излагат редица аргументи, характери
зиращи се както с политически опортюнизъм, така и с неподпра
вена загриженост за добруването на нацията.180
Не е изненада, че главната опозиция идва от страна на доме
ните на тозама, особено тези на Сацума в Южен Кюш у и на Чо-
шу в най-западния край на остров Хоншу. Сацума и Чошу са го
леми и богати поземлени владения, обеднени от общата им не
навист срещу шогуната, макар че по традиция отношенията по
между им не са добри.
Националистите от Чошу са особено разгорещени. Един от
техните хора, Йошида Шоин (1830-1859) прави неуспешен опит
да се скрие на един от корабите на Пери и да отплава с него на
Запад, за да научи повече за живота там и така да помогне на
родината си да стане по-силна. Малко по-късно той е екзекути
ран по обвинение че готви заговор срещ у един от представите
лите на шогуна и така става мъченик за каузата Сонно Джои
(„Уважавай императора, изгони варварите“).
През юли 1863 г. и отново през септември следващата 1864
разгневени от бездействието на шогуната, хората на Чошу за
почват да обстрелват чуждестранните кораби в пролива Шимо-
носеки (който се намира в непосредствена близост до владение
то Чошу). Поради това те са подложени на военно отмъщение от
страна на английски и американски войски, в резултат на което
губят голям брой от корабите си, а повечето от военните им бази
на сушата са разрушени. Шогунатът решава от своя страна, че е
крайно необходимо точно в този момент също да даде урок на
98
Чошу и изпраща там наказателни отряди през 1865 и 1866 г. Прег

рупираните сили на Чошу обаче сега включват както селските
милиции, така и самурайски части и успешно отблъсват прави
телствените сили.
Епохалното противопоставяне на Чошу срещу войските на
шогунатаТокугава - първият път, когато един домен успява да ги
победи - е подпомогнато и от решението на Сацума да не учас
тва в похода на шогуна.Така двете владения се оказват съперни
ци за благоволението на императорския двор, който в този мо
мент усеща възможността отново да възстанови реалната си власт
след няколко века на привидно съществуване. През 1863 г. двете
владения воюват помежду си за надмощие и тогава надделява
Сацума. Скоро след това обаче те сключват съюз, чието създа
ване е също епохално събитие в историята на Япония.
През януари 1867 г. на престола се качва новият шогун Йо-
шинобу (известен и под името Кейки, 1837-1913). Той е необик
новено способен и провежда многобройни и конструктивни ад
министративни реформи. Изглежда склонен и към установяване
на близки отношения с императорския двор. Противниците на шо-
гуната трябва да действат бързо. Всяко забавяне би се сметнало
за неспособност от тяхна страна да предприемат решителни стъп
ки и би позволило на реформирания шогунат да продължи да
съществува.
Подпомогнат от Ивакура Томоми (1825-1883) - придворен
благородник, имащ връзки с Чошу, съюзът на домените тозама,
ръководен от Сацума и Чошу, успява да издейства издаването
на императорска заповед за разтурване на шогуната. Опирайки
на това решение, на 3 януари 1868 г. техните войски обсаждат
двореца и обявяват „възстановяването на империята“. Макар
съпротивата на привържениците на шогуната да продължава
известно време, самият Йошинобу, след кратък период на ко
лебания и некоординирана съпротива на неговите хора, реш а
ва да приеме декларацията. Той напуска поста си и се оттегля в
Шидзуока, където прекарва спокойно оставащите 45 години от
своя живот.
Императорът, оказал се „с възстановена власт“, е едно 15-
годишно момче на име Муцухито (1852-1912), което след смъртта
си става известно с името Мейджи („просветеният владетел“). То
се качва на трона само една година по-рано, през януари 1867 г.,
след смъртта на баща си Комей (1831-1867, управлявал от 1846
до 1867 г.). Смъртта на Комей предизвиква спорове дали наистина
не е отровен.181 Той между другото не подкрепя напълно движени
ето за възстановяване на императорската власт, предпочитайки
99
установяването на съюз между двора и шогуната. Смъртта му, ес

тествено, е удобно обстоятелство, защото дава възможност да бъ
де издействана решаващата императорска заповед, сложила край
на управлението на Токугава. Тя отстранява и възможността ре
форматорите да имат срещу себе си един нежелаещ да действа и
труден за манипулиране възрастен император и им предоставя
едно лесно за направляване момче начело на държавата.
Във всеки случай на властта на шогуните, която продължава
почти 700 години, е сложен край. Чуждестранните дяволи са отно
во в Япония и нямат никакво намерение да си тръгват. При първо
то им появяване една популярна карикатура, основаваща се на
традиционното японско „състезание по надпърдяване“ (хе-гассен),
ги представя да отлитат, отнесени от японските пръдни.182 Но този
сценарий си остава, така да се каже, само въздух под налягане.
Чуждестранните дяволи не са издухани от японска земя. Тъкмо
напротив, метафорично казано, правят течението, което разбива
затворените врати на изолираната Япония. Очевидно силата на
западняшките пръдни се оказва по-голяма от японската.
Преглед на част трета
Военният господар Иеясу Токугава и непосредствените му нас

ледници на престола успяват да консолидират процеса на обе
динение на японския народ, започнал през втората половина на
шестнадесетото столетие. Надграждайки постигнатите успехи, а
в много случаи и водейки същата политика като Ода Нобунага и
Тойотоми Хидейоши, те съумяват да вдъхнат нов живот на инсти
туцията на шогуната. Постът се заема от представители на фа
милията Токугава в продължение на два века и половина. Основ
на цел на политиката, водена от Токугава, е да държи страната
колкото се може по-дълго в стабилното положение на контроли
рано спазване на установените традиции и ред. Това включва
отстраняване на заплахата от Запада, символизирана от поли
тическите опасности, които представлява за властта на шогуна
разпространението на християнството. Всичко това води до зат
варянето и самоизолацията на Япония от останалата част на све
та. Други механизми за контрол над обществото представляват
принудителното прекарване от всички даймьо на всяка втора го
дина в столицата на шогуната - Едо; стратегическото преразпре
деление на отпусканите им поземлени владения; йерархичното
разделение между отделните обществени класи; ограниченията
за пътуване и транспорт; налагането на извънредно положение;
100
системното следене на хората; правилото за понасянето на ко

лективна отговорност, както и подробните предписания, свърза
ни дори с всекидневния живот. Нарушаването на тези правила
обикновено води до строги наказания.
След време обаче, въпреки идеализирането на установения
ред, в страната настъпват сериозни вътрешни промени. Преди всич
ко се променя действителната социална структура, което се нала
га от обществено-икономическото развитие на Япония. Появява
се могъщата класа на търговците, докато станалите излишни са
мураи започват да губят своето влияние и се превръщат на прак
тика в бюрократи, но по ирония на съдбата стават и обект на иде-
ализация. Появява се и новата, животрептяща буржоазна култу
ра, предназначена за същите тези търговци. Поощряването на кон
фуцианството от своя страна уж с цел да бъде подкрепена общес
твената праволинейност и установения ред води пак по ирония на
съдбата до развитие на образованието и до повече критични раз
мишления. Чрез ударението, което поставя върху императора ка
то върховен владетел на страната, то повдига някои неудобни за
легитимността на шогуната въпроси. Частично като реакция сре
щу това, което се смята за прекалено китайско влияние, в Япония
възниква и дух на национализъм, който открива своите идеали в
миналото и държи на шинтоизма и на императорската институция.
Тези тенденции без съмнение обслужват каузата на шогуната, кой
то вече е затънал в корупция и некомпетентност.
Институцията на шогуна вероятно е щяла да бъде съборена
поради действието само на тези вътрешни фактори, но се случва
така, че нейният край се ускорява от повторната поява на запад
ните сили в Япония в средата на деветнадесети век.Те настояват
за търговски и други права и принуждават Япония да подпише
унизителни договори. Неспособността на шогуната да защити на
цията срещу чуждестранните заплахи, въпреки че шогунът офи
циално трябва да бъде военен защ итник на държавата, открива
пътя за успешен заговор срещ у институцията от страна на онези
„външни владения“ (тодзама ), които от дълго време й се противо
поставят, особено тези на Сацума и Чошу. Техните действия пред
ставляват смес от опортюнизъм национално чувство. Последни
ят шогун е принуден да се оттегли от поста си през 1868 г. Импе
раторът, чиято власт е „възстановена“ от самураите от двете спо
менати владения, е в тийнейджърска възраст, с което започва
нов период от японската история.
Основните събития по време на разглеждания период са обоб
щени в Таблица 3.1. Направили сме преглед и на трайните за
Япония ценности и практики. Някои от тях възникват по необхо
101
димост, други очевидно са въпрос на предпочитание. Тях ще на

мерите систематизирани в Таблица 3.2.
Някои от тези характеристики като конформизъм и подчине
ние, образование и конфуцианство, национализъм и ксенофобия
имат очевидно пряка връзка със съвременното японско общ ес
тво. Идеализацията на самураите е също важна отличителна чер
та, не само сама по себе си, но и като символ, който завоалира
историческата действителност.
Таблица 3.1. Основни събития през периода Токугава
Събитие
датировка
възстановяване на шогуната началото на XVII в.

изгонване на чужденците,
унищожаване на християнството средата на XVII в.
политика на шогуните за контрол
по места след средата на XVII в.
промяна в ролята на самурая,
който става бюрократ след средата на XVII в.
развитие на новата буржоазна култура след средата на XVII в.
поява на основаващ се на шинтоизма
национализъм от началото на XVIII в.
забавяне на ръста на населението,
икономически напредък от началото на XVIII в.
развитие на образованието от средата на XVIII в.
чужденците отново започват да
„тормозят“ Япония от края на XVIII в.
засилване на общественото
недоволство от шогуната от началото на XIX в.
чужденците се завръщат със сила,
край на изолацията на страната,
Япония е унизена от 50-те години на XIX в.
самураи от външните домени се
противопоставят на шогуната в началото на 60-те
години на XIX в.
шогунатът е свален чрез преврат,
властта на императора е възстановена в края на 60-те години
на XIX в.
102
Таблица 3.2. Основни ценности и практики през периода Токугава
• широко разпространена праволинейност и конформизъм

• широко разпространено подчинение - поне формално - на власт
та с разбирането за „свобода в известни граници“
• продължаващо разграничение между формалната власт и реал
ното управление, както и между външната форма и съдържанието
на нещата
• продължаващо предпочитание „грешното“ да се отъждествява с
разкола и неподчинението, а не със злото като морална категория
• „морално разпуснато“ отношение към сексуалността
• колективна отговорност и отчетност, налагани чрез бдителност и
строги наказания
• избягване на чужденците и силно развито чувство за принадлеж
ност или непринадлежност към дадена социална група
• икономическа предвидливост, проявена дори от немалко селски
семейства
• усет за материалните неща у повечето от представителите на не-
самурайските класи
• продължаващо схващане за сравнително ниската стойност на чо
вешкия живот
• висока оценка на образованието
• възраждане на японското конфуцианство
• идеализация на начина на живот на самураите
• засилващо се чувство за национална принадлежност, водещо до
все по-отчетливо разграничение между Япония и останалата част
от света
• последващо чувство за унижението, на което Япония е подложе
на от западните сили
Някои от тези моменти помагат за обяснението на възникна

лите по-рано парадокси. Така например грубото налагане на ко
лективната отговорност помага за потискане на очакваните изя
ви на лична заинтересованост. Това предполага, че проявите по-
рано през Средновековието на очевиден личен интерес въпреки
правните норми, постулиращи колективната отговорност, се дъл
жат на неспособността на властите през онази епоха да нало
жат спазването на закона с необходимата строгост.
103
4
Изграждане на съвременна нация:
периодът Мейджи (1868-1912 г.)
4.1. Консолидация на възстановената

императорска власт
„Възстановеният1на престола 15-годишен император Муцухито ед

ва ли би могъл да мине без чужди наставления по време на своето
„просветено управление“. Затова не се учудваме, че негови съвет
ници са самурайските водачи, подкрепили каузата му. Те произхож
дат главно от Сацума и Чошу, като само неколцина идват от други
домени катоТоса (на о-в Шикоку) и Хидзен (на о-в Кюшу). Към гру
пата на императорските съветници принадлежат и няколко дворцо
ви благородници като ИвакураТомоми, чието предназначение е пре
ди всичко да легитимират това по същество ново правителство.
От Сацума идват Окубо Тошимичи (1830-1878), СайгоТака-
мори (1827-1877) и Мацуката Масайоши (1835-1924). От Чошу
произхождат Кидо Коин (1837-1877, Иноуе Каору (1835-1915),
Ито Хиробуми (1841-1909) и Ямагата Аритомо (1838-1922). По
онова време те са все млади хора, повечето в началото на триде
сетте си години. Много от тях по произход принадлежат към дос
та ниските етажи на йерархията в самурайската класа.
Ито Хиробуми, водещата фигура на периода Мейджи, е кла
сически пример за „просяк, превърнал се в принц“. Роден в бед
но земеделско семейство, в ранна юношеска възраст той е оси
новен (заедно с баща си) в семейството на един нискоразряден
самурай. Следващите му деяния, сред които е подпалването на
Британското посолство, му донасят през 1863 г. самурайска тит
ла. По време на периода Мейджи той на четири пъти става ми
нистър-председател, а след това придобива титлата „принц“.
Мотивацията на тези млади мъже е двойствена. От една стра
на, те са обладани от чистосърдечния националистически стре
меж да направят най-доброто за своята родина пред лицето на
чуждестранната заплаха. От друга обаче, се стремят да постиг
нат и лични успехи, които имат усещането, че са им били отказ
вани по време на стария шогунски режим.183 Те не са обремене
ни от лична преданост към предишното управление, но са също
104
ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪВРЕМЕННА НАЦИЯ: ...
толкова свободни и по отношение на някакви идеологически ан

гажименти да възстановят императорската власт не само фор
мално, но и в действителност. Целта им е просто да бъдат макси
мално полезни на своя народ и лично на себе си. Поне за момен
та изглежда много удобно това да става под авторитетното зна
ме на възстановяването на империята. За тяхно и на нацията
щастие всички те са натрупали достатъчно държавническа мъд
рост през предходните години. За щастие на императорското се
мейство пък, Муцухито изпълнява това, което те му нареждат.
Първата цел на новите силни на деня е да укрепят обновено
то управление на страната. Защото хората са много обезпокое
ни от безредиците, съпътствали неотдавнашния държавен прев
рат. Реакцията срещу болезнените промени в този отдавна ус
троен свят води до своеобразна социална истерия.184 Обществото
се нуждае от гаранции, че ще бъдат възстановени преди всичко
редът и стабилността, а не толкова императорската власт.
От жизненоважно значение се оказва фактът, че нерешителни
те прояви на военен отпор срещу новия режим бързо са потушени.
Едо става център на съпротивата на около 2000 войници, но през
юли градът е напълно овладян. Верният на шогунския режим Ено-
мото Такеаки (1836-1908) напуска Едо с ескадра бойни кораби и се
установява на о-в Хоккайдо, обявявайки го за република и получа
вайки известно международно признание от Америка. На следва
щата година през юни обаче силите му са разбити.185 Съпротива
продължава да припламва тук-там още няколко години, но с пора
жението на Еномото редът е възстановен, макар и за кратко.
От съществено значение е и фактът, че императорът лично
обявява как отсега нататък Япония ще гледа на опасностите, ид
ващи от чужбина. През април 1868 г., само три месеца след като
властта му е възстановена, той и неговите съветници обнародват
т.нар. Клетвена декларация (състояща се от пет члена).186 В нея
се обещава следното:
• публично обсъждане на „всякакви въпроси“;

• участието на всички класи в управлението на държавата;
• свобода на всички да се занимават с предпочитаната от тях
дейност;
• изоставяне на „порочните практики от миналото“ (без да се уточ
нява кои);
• търсене на знания по целия свят с цел укрепване на държавата
(или по-точно, „за укрепване основите на имперската власт“).
От петия член става ясно, че новото правителство няма на
105
мерение да се конфронтира със заплахите отвън, а да се поучи

от чуждестранния опит и да го използва за собственото си ук
репване. Предишния ксенофобски л о з у н г: Сонно Джои („Уважа
вай императора, изгони варварите“) скоро бива променен с по-
практични и конструктивни от рода на Ванон Йосай („Японски
дух, западни знания“).Този курс към модернизация по ирония на
съдбата, но почти без съмнение и умишлено, съвпада с поведе
нието на правителствата през древните периоди Ямато и Нара.
Така миналото дава полезен урок на настоящето.
Японците имат щастието да разполагат с достатъчно време
сами и с присъщото им темпо да научат този урок на историята.
Подобно на китайците в старо време или на европейците от шес
тнадесетото столетие те се убеждават, че великите сили на За
пада през деветнадесети век нямат намерение да колонизират
Япония, независимо че това не означава пълна липса на всякак
ви външни заплахи и не позволява на японците да понижават
бдителността си. Така на път за Япония през 1853 г. Пери издига
американското знаме на японския форпост - островите Огаса-
вара (Бонин). Вярно, че след това японците го свалят и това не
предизвиква отмъщението на американците, но Пери препоръч
ва на американското правителство да предприеме окупацията
на островите Рю кю .187 На практика чак през 1887 г. младият ге
ограф и интелектуалец Ш ига Шигетака (1863-1927) в популярна
та си книга „Наньо Д ж иджи“ („Настоящото положение в южните
морета“) алармира обществеността за евентуално западно зав
ладяване на Япония - предвиждане, основаващо се на неговите
наблюдения върху развитието на Австралия и Нова Зеландия във
връзка с присъствието там на англо-саксонската раса. Ш ига се
възхищава на тези представители на Запада, но същевременно
в известен смисъл се страхува от тях. Той описва своя разговор с
един вожд на маорите - Ви Тако, състоял се през 1866 г.:188
Ви Тако ме попита дали Япония някога е воювала с Вели

кобритания, а аз му отговорих, че и у нас имаме обичай про
винциите да се управляват от местни велможи, които прите
жават огромни поземлени владения, и че някои от тези пър
венци са имали спорове с англичаните. За щастие те не са
били от такова сериозно естество, че да доведат до заплаха
от британско нашествие. Поради това ние и до днес успява
ме да опазим независимостта си, но - принуден бях да приз
ная - това до голяма степен се дължи на щастливата ни съд
ба. Като се замисли човек колко щастливи наистина сме би
ли да останем свободни при твърде ограничените ни възмож-
106
ности в сравнение стези на Запада... ВиТако заяви, че бързо

то завладяване на неговата страна се дължи на постоянните
войни с англичаните. Когато каза това, той изглеждаше много
натъжен и ядосан. Тръпки ме побиха при мисълта, че Япония
можеше да бъде втора Нова Зеландия! Погледнах към есен
ното небе над тези южни морета и ме обхвана страх за моята
далечна родна страна. След като станах свидетел на култур
ното и расово потисничество в Нова Зеландия аз - като син на
обновена Япония - се почувствах длъжен веднага щом се при
бера у дома незабавно да осведомя моя народ за тази обез
покоителната възможност това да се случи и на нас.
Щастливата съдба на Япония се състои в това, че англичаните и

другите западни сили намират по-лесна плячка другаде - този път
не в Новия свят, защото самата Америка вече се превръща в една
от тези велики сили, а в древната страна Китай. По традиция Австра
лия е известна като „Щастливата страна“, но за Шига и онези, които
споделят възгледите му, този епитет по би прилягал на Япония.
В краткия си преамбюл Клетвената декларация обещава и кон
ституция. Тя е обнародвана набързо само три месеца по-късно и е
учудващо невзрачна на вид. Така наречената Конституция от 1868
г. е засенчена от една по-късна и много по-известна такава, раз
работена от династията Мейджи, но въпреки това поне на теория
предвижда свикване на национално събрание, провеждане на об
щи избори и учредяване на Велик държавен съвет.189 Великият съ
вет е единственото нещо, което става факт по онова време, а подчи
нените му министерства и различни служби придават легитимност
на младите водещи фигури в новото управление на страната.
Понеже желае централизираната власт да се упражнява в ед-
на-единствена столица, а не както досега - в „двойствената столи
ца“ Едо и Киото, правителството на Мейджи отново използва опи
та на управлението по време на Ямато-Нара. Избират град Едо и
му дават ново име - Токио („източната столица“). Императорът се
премества от Киото в новия столичен град през 1869 г. Новосъзда
деният Велик държавен съвет също се установява там.
И пак според традициите на политическия живот през перио
да Нара земята е национализирана. Териториите на някогашния
шогунат, които обхващат около една четвърт от площта на страна
та, първи стават обект на одържавяване. След това, през март 1869
г., ръководителите на правителството на Сацума-Чошу успяват да
убедят всички даймьо от наследствените им поземлени владения
да върнат земите си на императора, за да бъдат те реорганизира
ни в префектури. Останалите даймьо скоро ги последват. Поняко
107
га отказът от земите не става напълно доброволно, но земевла

делците нямат особен избор, а и не искат да си навлекат неприя
зънта на управляващите. През август 1871 г. правителството пра
ви следващата стъпка в тази посока, като по законов път унищо
жава големите поземлени владения и ги заменя с префектури.190
Всички даймьо са принудени на приемат тези промени от
части благодарение на щедрите финансови жестове и/или сре
щу предоставеното им управление на новите префектури. Мес
тните владетели се сдобиват не само със значителни приходи,
но правителството поема и дълговете на техните бивши домени.
Пак то се ангажира да изплаща пенсиите на оттеглилите се от
активна служба самураи от свитите на отделните даймьо, макар
че намалява техния паричен размер с една трета. Това щедро
отношение към даймьо и в по-малка степен към самураите пред
ставлява важна политическа стъпка, която намалява опаснос
тта от въоръжена съпротива срещу режима.
Това голямо благоволение обаче не се отразява добре на дър
жавните финанси, които много преди възстановяването на импе
рията не са в добро състояние. През първите няколко години на
новото управление са въведени няколко реформи във финансова
та област. Влиза в употреба съвременна парична единица, както и
модерна банкова система, а десетичната валутна система се об
ляга на йената. Тези реформи са проведени на практика под ръко
водството на ключови фигури на новия режим като Окума Шиге-
нобу (1838-1922, от Хидзен), който е финансов министър, и като
Ито Хиробуми, който е изпратен в Съединените щати да изучава
валутните системи и служи като помощник на Окума.
Една особено важна финансова реформа от юли 1873 г. пред
вижда въвеждането на фиксиран поземлен данък, определян въз
основа на установената стойност на даден участък обработвае
ма земя.Този данък замества досегашната феодална система на
променливо облагане в зависимост от годишния добив. Собстве
ността върху земята вече се свързва с дадено лице (обикновено
глава на семейство), което обичайно плаща данъка за нея след
прибиране на реколтата. Така реформата води до постоянно на
растващ стремеж за повишаване на производителността на тру
да. От друга страна обаче тя, става причина за една тенденция
за разширяване на поземлените владения с 40 на сто, тъй като
по-бедните семейства в неплодородни години се принуждават
да ипотекират земите си, за да могат да платят данъка за тях.191
Друга важна реформа, въведена от новото правителство с цел
проправяне на път за модернизацията на страната, е отказът от
стриктното разделяне на обществото на класи.Това категорично
108
не е заимствано от периода Нара. В изпълнение на обещанията,

дадени с Клетвената декларация от 1868 г., ограниченията на
старата класова система са премахнати през 1869 г. Обществе
ните групи са преструктурирани от ши-но-ко-шо на: кадзону (бла
городници, включващи и даймьо), шидзону (самураи) и хеймин
(простолюдие). Императорското семейство влиза в отделна ка
тегория, наречена нозону. През 1870 г. на простолюдието му е
разрешено да използва презиме. През 1871 г. на декласираните
елементи от ета и хинин им се признават равни права с класата
на простолюдието хеймин, но на практика дискриминационното
отношение към тях се запазва. Отново с цел постигане на равен
ство между хората от различните класи през 1872 г. образовани
ето е обявено за общодостъпно, независимо че това става факт
едва няколко години по-късно.
Може би най-силният удар по старата класова структура на
обществото е постепенното премахване на класата на самураи
те. На практика катаклизмите, свързани с възстановяване на мо
нархията, лишават ловенето от тях от реални ангажименти, дори
от функцията им на чиновници. Все по-често се разчита, че те ще
се издържат, като си намерят някакъв друг вид занимание. Ня
кои самураи продължават да работят като администратори - то
зи път в полза на правителството, а други успяват да се превър
нат в предприемачи, полицаи или земеделци. Но не малка част
продължават да разчитат на все по-намаляващите държавни пен
сии, които получават. Така или иначе, през 1873 г. - в годината,
когато са въведени наборните списъци и всички мъже в държава
та на теория стават военно задължени - правителството предла
га последния бонус на самураите под формата на една заключи
телна сума за техните пенсии. Това положение става задължи
телно през 1876 г. През същата 1876 г. на шидзону (самураите),
които все още не са се решили да получат тази последна пен
сия, им се забранява да носят мечове.
Гореспоменатите реформи са много съществени и макар да
ознаменуват възстановяването на авторитета и доверието в но
вото управление, невинаги са добре приети от населението. Мно
жество селяни енергично се съпротивляват срещу включването
им в наборните списъци - известни под името „кръвен данък“,
както и срещу новия поземлен данък. На няколко пъти те изразя
ват открито своето недоволство по твърде насилствен начин.
Най-сериозният от тези изблици на масово недоволство оба
че се дължи на самураите, а не на селяните. Негова кулминация
представлява въстанието Сацума или Сейнан (югозападното), из
бухнало през 1877 г. По ирония на съдбата начело на бунта се
109
оказва една от най-влиятелните фигури на новото управление -

Сайго Такамори.
През октомври 1873 г. Саиго претърпява голям политически
провал. Докато ловенето от лидерите на държавата като Окубо,
Кидо, Ито и Ивакура се намират в отвъдморски земи на т.нар
експедиция Ивакура (1871-1873 г.)192, Сайго предлага да бъде
предприето нашествие в Корея. От формална гледна точка то
трябва да представлява наказателна мярка, тъй като Корея спо
ред мнозина обижда Япония като не установява официални от
ношения с новото японско правителство. Въпреки своето учас
тие в новото управление на страната обаче Саиго е един непоко
лебим старомоден самурай и е твърде възможно неговото пред
ложение да се тълкува като стъпка, която би обосновала необхо
димостта от и значимостта на бившите самураи.193 Така или ина
че, след завръщането на мисията на Ивакура през септември
1873 г. планът на Сайго е отхвърлен от Великия съвет.194
Според историческите извори предложението на Саиго не е
отхвърлено категорично, а просто отклонено, но той приема не
щата много навътре и дори изживява психологически срив. След
това се оттегля с известен брой свои поддръжници в Кагошима -
главния град на някогашното владение Сацума. Градът скоро се
превръща в притегателен център за разочарованите бивши са
мураи и за хората с антиправителствени възгледи и настроения.
През следващите няколко години напрежението в Кагошима
нараства. Правителството подозира, че там се готви въстание и
през януари 1877 г. изпраща една военна ескадра да натовари и
отнесе складираните в крепостта муниции. Корабите са напад
нати и това е сигнал за ескалация на сраженията между бунтов
ниците и правителствените части. В края на февруари силите на
Сайго, състоящи се от около 40 000 воини, се срещат с пропра-
вителствените войски при Кумамото в северната част на страна
та. Последвалата битка продължава цели шест седмици и нак
рая победата се усмихва на новосформираната наборна армия
на правителството. Сайго с около 400 свои войници - една стотна
от предишните му сили, едвам си пробива път с бой обратно към
Кагошима.Там той се самоубива на 24 септември същата година
след един последен смел опит за контраатака.
Недоволството и насилствените действия от страна на бив
шите самураи продължават още няколко години. При един такъв
акт през май следващата година бившите самураи на Сацума
убиват Окубо, когото смятат за предател. Въпреки това въстани
ето Сацума представлява наистина последното съществено на
чинание, което самураите от „старата школа“ предприемат. Като
110
че ли Сайго и хората, които загиват заедно с него, знаят много

добре от самото начало, че времето на самураите вече е отмина
ло и предпочитат да си отидат заедно с него.’95
4.2. Вестернизация на японското общество
С изключение на покойния вече Сайго членовете на новото уп

равление смятат вестернизацията за основен елемент в модер
низацията на обществото. Вестернизацията би трябвало да нап
рави Япония по-силна и по-способна да се съревновава със за
падните сили, а дори и да ги застигне и задмине. Един от многото
лозунги на онова време е ойцуке, о й н о с е - „настигни, хвани“ (За
пада). Освен това Западът би трябвало да гледа по-сериозно на
вестернизирана Япония, а страната твърде силно желае другите
да се съобразяват с нея. Тя не си спомня с добро униженията,
които е принудена да преживее по време на предсмъртната аго
ния на шогуната и иска с нея да се отнасят като с равна, а още
по-добре - като с превъзхождаща останалите.
Западните институции и практики се въвеждат не само в об
ласти като политика, военно дело, промишленост и икономика,
но и в обществения живот като цяло. Вестернизацията на общ ес
твото понякога е по-безразборна, отколкото би се искало на пра
вителството, но тя така или иначе е важна предпоставка за нови
съществени политически и икономически реформи.
Промените във всекидневния живот на хората, следващи за
падните образци, са многобройни и често объркани. От 1 януари
1873 г. в страната е въведен западният слънчев (Григориански)
календар, който замества стария лунен календар. Това означа
ва, че датите от този момент нататък „изпреварват“ тези по ста
рия лунен календар с между три и шест седмици.196 Телеграфът
е въведен в Япония през 1869 г., а пощата - през 1871 г. Съвре
менни вестници започват да се появяват от началото на 70-те
години на XIX в., а през 1875 г. вече се издават сто вестника -
красноречиво доказателство за високата степен на грамотност
на нацията.197 Западното облекло излиза на мода сред по-прог-
ресивната част от обществото, а от 1872 г. става задължителна
за държавните чиновници (в това число и по време на различни
те официални церемонии), както и за цивилните държавни слу
жители като например пощаджиите.198 Западните прически съ
що стават все по-модерни и се превръщат в популярен символ
на модерността въобще.199 Яденето на говеждо отново се раз
пространява по-бързо сред тези, които са на страната на прогре
111
са. Така се появява „традиционното“ японско ястие сукияки, а

все по-голям става броят на специализираните ресторанти, кои
то предлагат това блюдо и задоволяват новите вкусове както и
нарастващия брой чужденци в страната.
Макар че е посещаван от малцина избрани, един от най-из
вестните символи на вестернизацията става Рокумейкан („Пави
лионът на еленския рев“). Тази държавна сграда, издигната неда
леч от императорския дворец, е проектирана от английския архи
тект Джоузеф Кондър и е завършена през 1883 г. Тя се използва
за балове и други официални случаи като приеми за високопоста
вени гости от Запад, а често неин наемател е външният министър
Иноуе Каору. Правителството по онова време е наречено „танцу
ващият кабинет“, а терминът „треска за танци“ (бутонецу ) е изко
ван от японското общество десетилетия, преди да се появи него
вият английски еквивалент („дене фивър“ - б. пр.).
Най-известният от всички физически символи на модерниза
цията обаче е железницата.200 Първата железопътна линия в Япо
ния е открита през май 1872 г. и свързва чуждестранното поселе-
ние на Йокохама и Шинагава. През септмври същата година лини
ята е удължена до токийския квартал Шинбаши. През следващите
15 години са изградени над 1600 км железн път, а до края на века
общата дължина на японските жп линии достига 8000 км.
Последствията от въвеждането на железниците за движение
то на хора и стоки, както и за икономиката като цяло са огромни.
През периода Токугава пътуването между Едо и Киото почти вина
ги се извършва пеша и отнема около две седмици. Дори луксът да
бъдат наети „професионални пешеходци“ за носене на носилката
на пътуващия спестява време не повече от едно денонощие. А
когато в края на 80-те години на XIX в. железопътната линия, свър
зваща тези два града, е завършена напълно, пътуването по нея
трае по-малко от ден. При това цената за жп билета не струва и
една трета от стойността на пътуването с носилка.201
Други посоки на развитие на транспорта в Япония по време
то на Мейджи включват изнамирането на рикшата (джинрикиша -
„превозно средство, задвижвано от човешка сила“) през 1869 г.
и въвеждането през 1868 г. на превоз с параходи и дилижанси.
Почти винаги в началото тези услуги са предлагани от фирми,
притежавани и ръководени от чужденци.202
Правителството отделя голямо внимание на развитието на тран
спорта, защото разбира неговото важно инфраструктурно значе
ние за икономиката и общата мощ на страната. Между 1870 и 1874
г. една трета от държавните инвестиции отиват само за строител
ството на жп линии.203 Писателят общественик Цуда Мамичи (1829-
112
1903) пише през юни 1874 г., че гледа на развитието на транспор

та като на най-важния приоритет при постигането на национален
просперитет; като на такъв, който „без съмнение трябва да се пос
тави пред военното дело и строителството на училища“.204
В социален и демографски план разширяването на градската
и междуградската транспортна мрежа води до нови модели на ур
банизация. Населението се струпва около гари и спирки на тран
спорта, особено при пресичането на няколко пътни артерии. „Раз
растването на градовете“ става видимо, след като вече разстояни
ята между тях не са пречка. Светът за отделните хора става по-
обширен, тъй като те могат да пътуват доста безпрепятствено и
вече не са ограничени само в рамките на собствената си община.
И което е много важно, развитието на транспорта означава
също, че хората могат вече да не живеят в непосредствена бли
зост до работните си места.Така започва епохата на ежедневни
те пътувания от дома до работата и обратно - нещо, с което Япо
ния и днес е много известна. Само след няколко десетилетия
този вид всекидневни пътувания стават вече сериозен проблем.
Вестник „Нироку“ се оплаква в статията си от 23 март 1910 г., че
„хората от началните спирки и от първите няколко следващи ус
пяват някак си да се качат в транспортните средства, но пътни
ците от следващите гари нямат никакъв шанс да сторят това, ос
вен ако не се бият като обезумели“.205 И подобно на днешните
японци, някои мъже и тогава се възползват от смесването на по
ловете в препълнените с народ вагони на влаковете.206
На по-низово ниво нещата също се променят, макар и не така
видимо. С помощта на преводната литература и след като все пове
че и повече японци се научават да четат на английски и други чуж
ди езици, в страната проникват произведенията на цяла вълна за
падни романисти, философи и учени, като се започне от Гьоте и се
стигне до Дарвин, Мил (шотландския философ утилитарист Джеймс
Мил, 1773-1836, б. пр.) и Русо. Това предизвиква истински водовър
теж от често противоречащи си и даже непримирими идеи и влия
ния, които обаче невинаги се схващат като такива.
Японската литература от онова време показва забележител
но объркване по отношение на смесваните влияния на романтиз
ма, натурализма, утилитаризма и ескейпизма. Но тя показва и ед
но преклонение пред авторитета на нещата, идващи от Запад. Точно
какго по стародавна традиция в предходния период младите во
дачи на новата власт се нуждаят от авторитета на императора, за
да легитимират действията си, така и сега множество японски пи
сатели търсят западните авторитети, за да придадат допълнител
на тежест на мислите си или за да оправдаят обстоятелствата, в
8. 113
които се намират. Дори фантастическите творби на времето са про

пити от препратки към трудовете на този или онзи западен писа
тел или мислител. И това не се отнася само до японски автори,
които гледат положително на пропагандираните от тях западни
модели. Забележително е, че западни образци се използват и за
описанието на японците, които са разочаровани от невъзможността
си да се справят с динамичния и бърз процес на вестернизация на
обществото. Руската литературна концепция за „излишния човек“
допада особено много на онези японци, които се чувстват обърка
ни и изостанали от извършващите се промени.207
Излишните в Япония са неудачниците в един труден живот, къ-
дето хората се делят на преуспели и аутсайдери; един свят, в който
хората внезапно са оставени до голяма степен сами да се справят
със собствени сили и те или успяват, или пропадат. Стриктно подре
деното с оглед на въведените правила общество по времето на пе
риода Токугава за хората означава поне, че те имат своето опреде
лено място и им се казва какво да мислят и как да постъпват. Тази
сигурност вече я няма. Свободата се оказва нож с две остриета.
Никак не е изненадващо, че свързаните с новото време идеи
като „оцеляват само най-пригодните“ и „помогни си сам“ стават
много популярни в Япония. Творбата на Семюъл Смайлс „Селф
Хелп“ (1859), разработваща темата „Помогни си сам, та и Господ
да ти помогне“, е една от първите английски книги, преведени на
японски още през 1871 г. И става бестселър.
философската максима „помогни си сам“ отлично допада на
чувствеността на фукудзава Юкичи (1835-1901), един от най-
влиятелните просветители и привърженици на вестернизацията
от епохата Мейджи.208 В своята творба „Гакумон но Сусуме“ („На
сърчение на учението“), написана през 1872 г., той казва:209
Няма вродени различия между благородника и обикно

вения човек, между богатия и бедния. Всичко зависи от да
дения индивид, който, ако се учи прилежно, ще стане госпо
дар на положението, благородник и богат, докато в противен
случай ще си остане обикновен бедняк.
Теориите на Дарвин за еволюцията и за естествения подбор,

както и социалният дарвинизъм стават много популярни в Япо
ния по времето на Мейджи. Това личи по влиянието, което има в
страната британският философ Хърбърт Спенсър (1820-1903), из
ковал термина „оцеляване на най-пригодните“.210
Спенсър е така високо ценен, че е канен за частни консулта
ции от най-високопоставените кръгове на управлението в среда-
114
та на периода Мейджи, за да се допитат до него относно най-

добрата политика, която страната трябва да следва. Неговият от
говор, изпратен в писмо от 26 август 1892 г., е запазен в тайна до
смъртта му по негова лична молба, защото Спенсър се страхува,
че написаното ще засегне сънародниците му.211 Между другото в
писмото си той съветва „японската политика да се стреми на вся
ка цена да държи американците и европейците на известна дис
танция“. Освен това да се забрани на чужденците да придобиват
недвижима собственост и да бъде наложен контрол върху пра
вата на чуждестранния бизнес. Японската раса трябва да се за
пази чиста, като не се смесва с чужденците. Казано накратко,
Спенсър препоръчва много от мерките, заради които японското
правителство е критикувано толкова много от англичаните и от
други чужденци в предишните години.
Става така, че повечето от препоръките му вече са изпълне
ни от самите японци. Така например през 1873 г. е прокаран за
кон, който забранява купуването на земя от чужденци.212 Така
съветите на Сперсър се явяват по-скоро нещо като потвържде
ние на правотата на японската политика.
Освен към Спенсър японското правителство се обръща и към
множество други западни експерти и специалисти. Много от тях
са поканени в Япония - специалисти по минно дело, корабопла
ване, монетосечене, транспорт, банково дело, право, политичес
ки науки, селско стопанство, образование и дори в областта на
въоръжените сили.213 Тяхната роля обикновено се ограничава до
сферата на технологиите и не им е предоставена възможност да
вземат важни решения. През 1875 г. в страната вече се намират
около 520 чуждестранни специалисти, наети от правителството.
След това чужденците постепенно се преливат към частния сек
тор, където през 1897 г. работят около 760 чуждестранни експер
ти.214 Според някои изчисления пет процента от всички разходи
на правителствата по време на периода Мейджи са отишли за
заплати и покриване на другите разходи, свързани с наетите на
работа чуждестранни специалисти.215 За тях се изразходва и око
ло една трета от бюджета на първия съвременен японски уни
верситет - Токийският, който е създаден през 1877 г . и е един от
най-известните работодатели за чуждите експерти.216
Освен поканените да преподават в Япония чужденци, японци
те също пътуват на Запад, за да се учат. По този повод се пред
приемат няколко официални или полуофициални мисии, най-голя-
мата от които е споменатото пратеничество на Ивакура през 1871—
1873 г. В него участват около 50 официални лица, сред които и
ключови политически фигури като Ито, Окубо, Кидо и самият Ива-
115
кура. Още поне толкова неофициални лица (ловенето студенти)

пътуват заедно с мисията. Възможността такава многобройна де
легация да напусне страната и да пътува по света толкова скоро
след възстановяването на монархията и в нея да участват редица
водещи политически фигури от новото управление на Япония (ка
то оставят управлението в други ръце) показва, че правителството
се ползва с доверието на народа. Както става и при други подобни
мисии, повечето от участниците публикуват след завръщането си
в Япония свои размисли и впечатления и разпространяват науче
ното на Запад. Тези своеобразни пътеписи се четат много от обра
зованата нация, която продължава живо да се интересува от За
пада, макар че е малко объркана от това, което чете за него.
4.3. Канализиране на народната енергия
философията на „самопомощта“, разпространила се през 70-те

години на XIX в., създава проблеми на новия режим. Ако отдел
ните индивиди станат твърде силни и независими, те биха били
трудно контролируеми, а стремежите им - дезорганизирани и без
полезни за обществото. От това може да пострада и авторитетът
на властта. Така страната би могла да отслабне и да стане уязви
ма за външните сили, ако те все пак решат да превърнат Япония
в колония.
От друга страна, не е възможно да бъде изградена силна н а -'
ция, която се състои от слаби и немотивирани хора, а правител
ството силно желае да стои начело на една силна нация. Затова
хората трябва да бъдат стимулирани да се изградят като силни
личности, способни да постигат своите цели, но в стила на уп
равлението на Токугава - всичко това трябва да бъде в разумни
граници. Новоосвободената народна енергия следователно тряб
ва да бъде канализирана.217
Така национализмът се сдобива с една отлична кауза. Той чу
десно се възползва от възроденото чувство за национална иден
тичност и за криза, породени от възобновяването на външните
заплахи, и се опира на някогашното кокугаку („националното об
разование“). Това не е трудно да се постигне като сред общество
то се разпространят подходящите лозунги. „Стани силен и учас
твай в изграждането на силна нация“; „Направи собствения си ус
пех успех на цялата нация“; „Стани силен и покажи на западняци
те, че не могат да се шегуват с Япония“. Новият повик е не само
ойцуке, ойносе („настигни, хвани“), но също и фукоку кь о хе й - „бо
гата нация, силна армия“.218 Увереността в успеха (разчитайки на
116
собствените сили) - рисшишуги, става другата повеля на времето.

Национализмът обаче се нуждае както от лозунги, така и от
символи. Те също работят в полза на хората, чиято власт е леги
тимирана чрез възстановената империя, така че самият импера
тор се превръща в основния им символ. Подкрепата за импера
тора означава подкрепа и за тях - неговите поборници.
В едно време, когато толкова различни идеологии се борят
за надмощие, не е никак лесно цялата обществена мисъл да бъ
де обединена в една обща посока. Колкото и добра да изглежда
подобна кауза, няколко убедени нейни противници биха могли
да предизвикат големи затруднения. В такъв случай важно сред
ство за постигане на желаната цел е идеологическото подкова-
ване на обществото. По ирония на съдбата обаче това не би мог
ло да се осъществи при високата степен на образованост на япон
ската нация - една от малкото реални силни страни на японците
по онова време. Би било жалко тя да бъде пожертвана. Пък и
това качество е необходимо условие за изграждането на една
силна съвременна нация.
Тогава стигат до налагащото се почти от само себе си реше
ние на проблема - образованието трябва да бъде поставено под
контрол. Трябва да бъде контролирано това, което хората четат,
или още п о-д обре -да четат неща, предварително поръчани и про
верени. Така след време контролираното образование ще доведе
до възможност за поставяне под контрол на целия мироглед на
хората - начина, по който те гледат на нещата от живота.219
Общодостъпното образование е обявено като цел още през 1872
г. През 1879 г. вече две трети от момчетата и една четвърт от моми
четата получават най-малкото начално образование в училищата
на страната. В началото повечето учебникарски текстове представ
ляват преводи на материали от западни учебници. Така децата би
ват повлияни от идеите на егалитаризма и човешките права.
Но даже и императорът забелязва това нежелателно състоя
ние на нещата. По време на своята обиколка из централната част
на Хоншу през 1878 г. той стига до извода, че с директното въз
приемане на западните образци се е стигнало твърде далеч, по
ради което са пожертвани такива традиционни ценности като си
новния дълг например. От тази изходна позиция и под ръковод
ството на императорския наставник, конфуцианеца Ейфи Мотода
(1818-1891), образованието бива променено в смисъл на отда
ване на по-голямо значение на възпитанието в общоприетите мо
рални принципи и особено в духа на конфуцианството и национа-
листичния шинтоизъм. Държавата започва да засилва участието
си при определянето на учебното съдържание, а в края на пери
117
ода Мейджи вече осъществява пълен контрол върху образова

нието като цяло.220
Западните герои са заменени в японските учебници от лич
ности, притежаващи конфуциански добродетели, като находчи
вия Ниномия Сонтоку (1757-1856, известен и като Кинджиро).
Японското знаме започва да се появява в началото на всеки урок
или глава на учебник. Учениците са приучвани да пеят песни с
възвишено и възвисяващо морално съдържание.
В известен смисъл Япония започва да осъществява свой ори
гинален план за въвеждането на националистичен дух в класни
те стаи, подобно на другите империалистически държави като
Великобритания например. Тя прави обаче една допълнителна
стъпка по посока на насаждане на тези идеи в съзнанието на
учениците и силно ограничава техния мироглед. Важна стъпка в
тази посока представлява издаването на Императорския декрет
за образованието през октомври 1890 г., който до голяма степен
отразява проекта, съставен от Мотода Ейфу и Ямагата Артомо.221
Декретът е замислен като послание към обществото като цяло, а
не само към тези, свързани с образованието:
Нека бъде известно на нашите поданици,

Че нашите императорски предци са основали нашата импе
рия върху широки и трайни основи, в които дълбоко и здраво са
вградили добродетелта. Затова нашите поданици, трайно обеди
нени от лоялността към владетеля и почитта към родителите, б
течение на много поколения олицетворяват красотата на тази
добродетел. В това се състои славата на фундаменталния харак
тер, който нашата империя притежава и пак тук се намира изво
рът на Нашата образователна система. Вие, нашите поданици,
трябва и занапред да почитате своите родители, да обичате сво
ите братя и сестри, да живеете в хармония със съпругите и съпру
зите си, да бъдете верни другари и да се носите скромно и умере
но. Отнасяйте се с благоволение към всички; стремете се към
знанията и се упражнявайте в изкуствата, като по този начин
развивате своите интелектуални качества и усъвършенствате мо
ралните си устои. Освен това увеличавайте общото благо и се
грижете за обществените интереси; неотклонно спазвайте Кон
ституцията и зачитайте законите. Ако възникне някаква извън
редна ситуация, смело се притечете в защита на държавата, за-
щото по този начин ще запазите процъфтяването на нашия им
перски престол, стар колкото Небето и Земята. Така ще се проя
вите не само като добри и верни поданици, но ще почетете и по
най-блестящ начин добрите традиции на предците си.
118
Пътят, който ни е предначертан, се състои в изучаване на

наследството, завещано ни от нашите имперски прадеди, ко
ето трябва да бъде запазено от Техните потомци и от подани
ците непокътнато и неопетнено през всички векове и нався
къде. Ж елание е заедно с нашите поданици да си го сложим
на сърце и всички общо да се придържаме към тази обща
добродетел.
Декретът задължително се учи наизуст от всички ученици и

се чете на глас при по-важни официални случаи. Но той не се
приема на драго сърце от цялото общество, особено от учители
те, така че пътят към националното обединение, който се пред
ставя в него, не се оказва толкова безпрепятствен.222 Въпреки
това идеите, които се съдържат в декрета, постепенно биват здра
во вкоренени в общественото съзнание.
Младежите от епохата са насърчавани да бъдат старателни, поч
тителни, да работят за общото благо и да служат на държавата и на
императора. Шинтоистките ценности на декрета размиват граница
та между императора и държавата и правят това единство сродно с
произхода на живота. Според представите на конфуцианството пък
императорът е добронамерен баща на нацията, което също допри
нася за възпитаване на уважение към семейството - качество, кое
то не се наблюдава в по-ранната японска история. Но всеобщата
хармония трябва да започне от дома, от семейството.
В конституцията се говори за религиозна свобода и следова
телно декретът я нарушава, като поставя акцент върху значени
ето на шинтоизма. В това отношение конфуцианството не пред
ставлява проблем, тъй като не разполага с божество и в този
смисъл не се разглежда като религия, а като система от идеи.
Критиката в този пункт обаче е заглушена с обявяване на шин
тоизма за израз на патриотизъм, а не на специфична религиоз-
ност. Така Япония е обявена за „шинтоистка държава“.
В декрета не се използват алармиращи термини за заплахата
отвън. Все пак в него на хората се вменява националистична це-
леустременост.Така дори тези, които не успеят да постигнат нещо
съществено в своето житейско поприще, все пак могат да се чув
стват полезни с това, че служат вярно на императора и на нация
та, разглеждана като негово семейство. Дали декретът не иска да
внуши, че японците са постъпвали така още от сътворението на
света? Дали не намеква, че такъв е техният обичаен начин на ж и
вот? Да служиш на императора означава, че си истински японец.
Това е привилегия, която не се полага на представителите на дру
гите нации, които по подразбиране са по-нисши същества.
119
Този документ по много начини укрепва легитимността на им

ператорската власт и с това напомня за „Коджики“ и „Нихон Шоки“
(вж. за тях по-горе в гл. 1.1. - б. пр.), създадени повече от хиляда
години преди това. Декретът и другите подобни на него документи
създават в известен смисъл „съвременните митове“ на Япония.223
Древната терминология, с която той борави, не е случайност, а още
едно съвпадение с политиката от периода Ямато-Нара.
Правителството на Мейджи научава добре от древните държав
ни ръководители как се насаждат идеи в съзнанието на населението.
4.4. Стъпки към демократизация или нещо подобно
Колкото и да е канализирано към благото на нацията, движение

то „помогни си сам“ си остава потенциален проблем за новата
японска власт. Защото то насърчава разпространението на иде
ите за човешки права и демокрация - нечувани дотогава в исто
рията на Япония. Смята се, че те могат да осуетят усилията на
правителството за обединяване и направляване на нацията.
От друга страна, подобни идеи очевидно допадат на западни
те сили. Така че за Япония би било политически изгодно поне да
имитира тяхното възприемане. Западните държави биха поглед
нали по-сериозно настрана, прегърнала техните политически прин
ципи.Това би помогнало и за по-скорошно преразглеждане на не
равноправните им договори с Япония - цел, която се превръща в
символ на японския успех по пътя на модернизацията и признани
ето на страната от великите сили. Ясно е обаче, че както демокра
цията, така и близкото до нея движение „помогни си сам“ ще бъ
дат поощрявани, но единствено в определени граници.
Християнството е един свързан с гореспоменатия потенци
ално опасен проблем. Управляващите на Мейджи знаят много
добре, че за западняците демокрацията и християнската вяра
обикновено вървят ръка за ръка и те често съдят за степента на
цивилизованост на дадена държава по отношението, което тя има
към християнството. В един момент изповядването на Христова
та вяра изглежда сериозен проблем за страната. В годините не
посредствено преди възстановяване на империята в Япония се
появяват около 60 000 „тайни“ християни, като дори някои саму
раи се обръщат в новата вяра. Объркано и уплашено от този факт,
новото управление малко прибързано потвърждава през 1868 г.
действието на закона, забраняващ християнството. Чуждите дър
жави обаче протестират срещ у това и забраната е вдигната през
1873 г. Обществено ангажираните писатели като Цуда Мамичи
120
са на мнение, че за Япония дори би било полезно, ако официал

но прегърне християнската вяра, тъй като това е религията и на
западните сили.224
Така или иначе, за щастие на новия режим опасността от хрис
тиянството не се осъществява на практика.Тази религия така и не
намира почва за широко разпространение на японска земя и ни
кога не привлича повече от 1 процент от населението на страната.
Дори когато е възприета от някои влиятелни японци, тя често е
„японизирана“, става по-гъвкава и набляга повече върху отделни
ценности като чувството за дълг и усърдната работа.225 Не след
дълго Япония с готовност обявява на Запада, че наистина е щас
тлива да приветства християнството, тъй като вече се е убедила,
че то реално няма да предизвика никакъв вътрешен проблем.
По-голяма опасност крият не-християните, които са привър
женици на „движението за свобода и човешки права“ (джиюмин-
нен ундо), което възниква в края на 70-те и началото на 80-те
години на XIX в.226 До 1880 г. възникват около 150 местни об
щности за защита на човешките права. На следващата година
се създава Либералната партия (Джиюто) - първата голяма по
литическа партия в Япония. Само година по-късно се основава и
втора голяма политическа партия - Конституционно-реформис-
тката партия (Риккен Кайшинто), която настоява за въвеждане
то на конституция и парламент по модела на британските.227
Участниците в движението за човешки права не са забравили
обещанието на правителството от 1868 г. да работи за учредяване
на национално събрание. До края на 70-те години на XIX в. в Лига
та за учредяване на национално събрание участват около 130 000
души от всички краища на страната. По онова време се наблюда
ва всеобщ интерес към политиката, изразяващ се не само в голя
мата популярност на романите с политическа тематика, но и в мно
жеството „доморасли“ проекти за нова и по-добра конституция.228
Демократичното движение има сложна структура.То без съм
нение обхваща елементи на истински стремеж към по-демокра-
тична форма на управление. Някои от тях са рожба на велики
идеали и мечти. В него се съдържа и частица от разочарование
то, предизвикано от делата на държавните ръководители, които
присвояват цялата власт за себе си - в името на императора,
разбира се, но всъщност са една най-безочлива олигархия (уп
равление на малцинство от избрани). Някои от лидерите на дви
жението обаче са водени от лични интереси и политически праг
матизъм. Така например водачите и на двете големи партии -
Итагаки Тайсуке (1837-1919) и Окума Шигенобу, са членове на
правителството, но нито един от тях не принадлежи към Сацума
121
или Чошу и сред мотивите, които движат и единия, и другия, има

лични амбиции и недоволство.229
Олигарсите не са глухи или напълно безчувствени към мно
жеството послания, които обществото изпраща. Те знаят, неза
висимо дали това им харесва, или не, че демокрацията ще тряб
ва все пак да се появи на политическата сцена. Нейното появя
ване ще донесе политически изгоди не само за впечатляване на
западните сили, но и за обезсърчаване на противниците на ре
жима. Но всичко това трябва да се извърши по контролиран от
правителството график и да не излиза от определените граници,
а най-добре - по стародавна японска традиция - да не покрива
непременно същността на понятието демокрация.
Управлението на процеса на противопоставяне на самите уп
равляващи невинаги се оказва лесна работа и понякога не про
тича гладко. Но тогава в действие влиза обичайната японска
способност за помиряване на противоположните позиции, а друг
път - традиционната за периода Токугава идея за „свобода в оп
ределени граници“, така че някакъв баланс между различните
обществени групи все пак е постигнат. Понякога този баланс при
ема формата на почти едновременно провеждане на политика
на репресии и на либерализъм.
През 1875 г. правителството въвежда строги закони, насоче
ни срещу свободата на словото. През същата година обаче импе
раторът отново обещава да учреди национално събрание, а пра
вителството се ангажира със създаването на сенат, който да об
съжда законодателните въпроси, на институция, предшестваща
бъдещия върховен съд, и да свика конференция на управителите
на префектури. Тази конференция довежда след няколко години
до практиката да се избират участниците в префектурните съб
рания. Правото на глас за тези избори е ограничено, каквито са
и правата на участниците в тях. Въпреки това тези изборни орга
ни, събрали се за първи път през март 1879 г., представляват
първите „всенародно“ избрани институции извън рамките на за
падния свят, които функционират успешно.230
През 1880 г. е приет друг строг антидемократичен закон. Той
ограничава правото на публични събрания и не допуска свое
волната намеса в политиката на хора с определени професии ка
то полицаи, учители, студенти и войници. И отново почти по съ
щото време правителството разрешава създаването на двете най-
големи японски политически парти. През 1881 г. Ито отново обе
щава избирането на национално събрание и изработването на
нова конституция. Този път той посочва и графика за изпълнени
ето на тези обещания - до десет години.
122
Но в духа на класическите авторитарни демокрации консти

туцията не е оставена в ръцете на народа за масово обсъждане,
въпреки множеството консервативни проекти, които вече същес
твуват. С императорско решение на Ито се възлага лично да под
готви проекта за основен закон.
Щом се налага да се приеме конституция, Ито предпочита тя
да бъде в духа на германските (пруските) традиции, а не на ан
глийските, одобрени от Окума. Една конституция по пруски об
разец би запазила значителни правомощия за императора (или
за неговите съветници) и би ограничила намесата на партиите в
работата на правителството. Германското влияние сред армията,
начело на която стои Ямагата Аритомо, вече е преобладаващо, а
скоро ще се почувства и в областта на правото.231 Общото нас
троение сред управляващите е прогерманско, а не пробритан-
ско, както обикновено се смята по онова време.
На следващата година Ито посещава Европа, за да се запоз
нае с различните действащи конституции, и затвърждава пред
почитанията си към пруския модел. След завръщането си в Япо
ния той изработва проект за конституция, подпомогнат от екип
германски съветници.232 Работата върху проекта върви сравни
телно бавно - точно според плановете на Ито. Това му дава въз
можност да постави на подходящи места стражи, които да ба
лансират неминуемите опасности на рискования експеримент на
демократичното управление.233 Така през 1884 г. е създадена
аристокрация (перове), която да заеме местата в бъдещата Ка
мара на лордовете, като повечето от японските лордове са бив
ши даймьо. Самият Ито приема най-високия ранг и титлата принц.
През 1885 г. сенатът е заместен от кабинет, състоящ се от ръко
водителите на министерства, които до голяма степен са същите
онези олигарси, за които стана дума по-горе. Ито става министър-
председател - първата личност в японската история, заемаща
тази заимствана от Запада позиция. През април 1888 г., след
окончателното завършване на проекта за конституция, Ито бър
зо създава един надправителствен Частен съвет, натоварен да
обсъди и приеме конституцията от името на императора. За да
може да оглави тази нова държавна институция и да е сигурен,
че неговото собствено творение ще бъде прието в желания вид,
Ито подава оставка като министър-председател.234
Обсъденият проект - първата пълна и формално пълноценна
конституция извън границите на западния свят - е обнародван
на 11 февруари 1889 г.235 На този ден според древната „Нихон
Ш оки“ се отбелязва годишнината от основаването на японската
държава - 11 февруари 660 г. пр.Хр. Съвпадението на тези две
123
дати не е случайно. Самата конституция, както и датата, на която

е приета, са част от механизмите за създаване на съвременните
митове на Япония.
За изпълнението на тази цел преклонението пред императора
е жизненоважно условие. На практика не само първият член на
новия основен закон подчертава неотменимите суверенни права
на императора, но и самата конституция се представя под форма
та на подарък от императора за неговите поданици. В клетвата на
императора, съпровождаща прогласяването на конституцията, се
отбелязва, че този документ отвежда назад във времето чак до
богинята Аматерасу и че не е нищо повече от едно съвременно
повторение на същите онези принципи, които винаги са били след
вани от императорите на тази страна.
Макар на пръв поглед тези текстове да представляват голям
реверанс към особата на японския владетел, по-внимателното
вчитане в конституцията показва неговото доста неустановено
положение. На теория императорът притежава абсолютна власт,
но тя на практика се оказва доста ограничена.236 Всички импе
раторски декрети трябва да бъдат преподписани и от някой дър
жавен министър. Правителството впрочем трябва да управлява
страната и няма намерение да рискува императорът да му се ме
си в тази работа.
Създаден е и двукамерен парламент, който се състои от гор
на и от долна камара. Камарата на лордовете е предназначена
за по-високопоставените благородници и за императорските про
тежета (обикновено хора на науката), а Камарата на представи
телите се състои само от избрани депутати. Но право на глас по
лучават само пълнолетните мъже, които плащат поне 15 йени
годишен данък, което означава около 2 процента от цялото пъл
нолетно население на страната. Министрите не са отговорни за
делата си пред парламента, а лично пред императора. Военните
също - по отношение на своите действия и заповеди, свързани с
командването на армията, отговарят само пред върховния глав
нокомандващ на сухоземните и военноморските сили - японския
император. В конституцията обаче се гарантират различни пра
ва и свободи на населението като например свобода на словото,
религията, сдружаването и т.н., но, от друга страна, всичко това
е обезсмислено от квалификации от рода на „само в допустимите
граници, като не застрашават реда и сигурността на страната“.
Така конституцията в някои отношения е стъпка напред по
посока на демократизация на страната, но същевременно оста
вя олигарсите отново да управляват в името на императора и да
стоят над закона. Тази конституция позволява на масовите поли-
124
тически партии да заявят своите позиции, но не задължава оли-

гарсите да се вслушват в тях. Тя не установява ефективно пар
тийно управление в Япония.237
Характерът на кабинета сам по себе си не е напълно изяснен от
конституционните текстове, но на следващия ден след нейното об
народване, е обяснен от министър-председателя Курода Кийотака
(1840-1900) по следния начин: „Правителството трябва категорич
но да стои над политическите партии и да страни от тях, като по
този начин следва пътя на справедливостта“.238 Така според Курода
кабинетът ще бъде „трансцендентен“ (чодзен найнану), след като
стои над партизанските интереси на отделните партийни политики.
Няколко дни по-късно Ито заявява почти същото: „Императо
рът стои над народа и настрани от всякакви политически партии.
Следователно правителството не може да облагодетелства една
или друга партия за сметка на останалите“.239 Първите избори за
национално събрание (парламент) се провеждат на 1 юли 1890 г.
и депутатите се събират на първото си заседание на 25 ноември
същата година.
През октомври 1890 г., сякаш за да балансира тези рискова
ни стъпки към демократизиране на обществото, е обнародван
Императорският декрет за образованието. Свободите и правата
трябва да бъдат канализирани в правилната посока.
Декретът, естествено, е издаден поради крайна необходимост.
Изборите показват, че олигарсите са подценили партийните по
литици, много от които са натрупали предизборен опит по време
на участието си в префектурните събрания. От 300 места в наци
оналното събрание 130 са за представители на реформираната
Либерална партия, докато 41 се заемат от членове на Прогре-
сивно-реформистката партия.Това не е изгодно за старите влас
тници, защото множество други независими депутати и предста
вители на по-малки политически сили дават ясно да се разбере,
че нямат намерение да приемат безкритично авторитарно нало
жените техни решения.240
В самото събрание се чуват остри критики за своеволията на
олигарсите, а избраните от народа депутати използват всякакви
средства да засилят своето влияние. Първият бюджет на страна
та например не е приет от парламента и се налага да бъде оря
зан с над 10 процента, което се отразява неблагоприятно върху
заплатите на олигарсите и на високопоставените чиновници, ко
ито ги подкрепят.
През следващите няколко години олигарсите си служат със
съмнителни и даже непозволени от закона методи, за да успеят
да прокарат политиката, която водят.241
125
Ито например понякога използва тактиката да набира подкре

па за предлаганите от него решения, като ги свързва с моралния
дълг на всеки един депутат, представяйки ги за лична молба на им
ператора. Наследниците на Курода на министър-председателския
пост - Ямагата и Мацуката, използват подкупи и сплашване. По
време на известните избори от февруари 1892 г., които Мацуката се
опитва да фалшифицира и при които е проявена безочлива и бру
тална правителствена намеса242, са убити 25 души.
Мацуката подава оставка няколко месеца по-късно и Ито ста
ва министър-председател за втори път (до 1896 г.). По това време
новият правителствен ръководител става все по-прагматичен в дей
ствията си, като вече смята, че трябва - в традиционния за япон
ците стил - не просто да се конфронтира със своите врагове, но да
се поучи и до известна степен дори да се съюзи с тях, размивайки
разделителните линии. Затова той почти незабавно предприема
конструктивни преговори за сътрудничество със събранието и до
ри предлага създаването на правителствена партия с цел печеле
не на места в парламента. Ямагата и други твърдолинейни олигар-
си обаче са разтревожени от смекчаването на неговата политика
и това слага край на плановете на Ито за образуване на нова пар
тия. На политическата сцена се възцарява напрегната и неком-
фортна атмосфера. Това за сетен път показва, че авторитаризмът
и демокрацията трудно могат да съжителстват под един покрив.
4.5. Война и политика
Когато положението в една страна се усложни, често изход се

търси в насочване на общественото внимание към външната по
литика. През 90-те години на XIX в. въображаемата заплаха за
колонизация на Япония от страна на западните сили до голяма
степен е забравена, но не съвсем. Великите сили продължават
да разширяват властта си върху азиатския континент, а и все
още сред народа е популярна максимата, че „Корея е като кама,
насочена към сърцето на Япония“ - кама, от която ще се възпол
зват западните сили, не самата Корея.
Японското правителство не одобрява през 1873 г. предложени
ето на Сайго за нахлуване в Корея, но успява да си спечели важни
позиции в тази страна. Това става по пътя на .дипломацията на ка-
нонерките“ - същото средство, което Западът използва срещу Япо
ния. Така японците си издействат свой несправедлив договор с Ко
рея, известен под името Договор от Кангва (1876 г.).Той предоставя
на Япония търговски привилегии в отношенията с Корея, както и
126
статут на екстериторапност на японците на корейска земя. Наред с

това Япония се намесва и във вътрешните работи на Корея, като е
отговорна за един опит за държавен преврат през 1884 г.Той става
конкретна причина за открит конфликт с Китай, който също има
свои интереси на корейска територия.
Следвайки своите стари традиции в политиката, Япония пред
почита, ако е възможно, да избегне конфронтацията с една по-
голяма сила. Тя обаче не смята разединения и отслабен от наме
сата на Запада Китай от края на деветнадесетото столетие като
по-силна от нея страна. На практика това означава, че Япония
силно желае да воюва с Китай за Корея.243
През пролетта на 1894 г. корейският крал иска военна помощ
от Китай за потушаване на въстание, вдигнато от една силна ре
лигиозна секта. Китай веднага изпраща свои войски. Същото пра
ви и Япония. Макар въстанието скоро да е потушено, двете чужди
държави отказват да изтеглят войските си от корейска територия.
Японците са твърдо решени да воюват и през юли започват воен
ни действия, като потопяват един китайски кораб, превозващ вой
ски на полуострова. След това на 1 август Япония официално обя
вява война на Китай. Започва Китайско-японската война.
В последвалите военни операции Япония се оказва по-силна
и по суша, и по море, но решаваща за крайния успех се оказва
нейната тактика при действията на военноморските й сили, мо
делирани по британски образец. Китайската флота претърпява
тежко поражение при устието на р. Ялу през септември, а воен
номорската база Порт Артур в Ю жна Манджурия е превзета от
японците през ноември същата година. Китайската флота е окон
чателно разгромена при Вейхайвей през февруари 1895 г.
Със сключения впоследствие договор от Шимоносеки (април
1895 г.) Китай се задължава да плати големи репарации, да се
откаже официално от интересите си в Корея и да отстъпи терито
рии на Япония, в това число Тайван и Гуандунския (Ляодунския)
полуостров в Ю жна Манджурия.
Това е първата голяма стъпка по пътя на формиране на япон
ска империя в Азия и западните сили си вземат бележка от това.
И в частност Русия, която има свои планове за Корея и Манджу
рия и която реагира много скоро. По-малко от седмица след под
писването на Договора от Шимоносеки тя убеждава Германия и
Франция да се присъединят към нея в т.нар. Тройна (дипломати
ческа - б. пр.) интервенция, целта на която е Япония да се отка
ж е от Ляодунския полуостров, за да не предизвиква нестабил
ност в региона. Понеже желае да запази добрите си отношения
със западните сили, японското правителство се вслушва в тех-
127
ния съвет, което предизвиква острото недоволство на голяма част

от обществеността в страната.
Това недоволство се превръща в открит гняв, когато само ня
колко години по-късно, през 1898 г., същите три западни сили
започват да си поделят отделни части от Китай. Особено остри
са реакциите по адрес на Русия, която получава с договор за 25-
годишно ползване полуостров Ляодун, от който съветва Япония
да се откаже.
До този момент, благодарение на проведените политически
реформи и победата си в Китайско-японската война, Япония ус
пява да спечели уважението на Запада. Тя успява също така да
ревизира - поне частично - несправедливите договори, които пре
ди е подписала със западните страни. Няколко седмици преди
началото на Китайско-японската война Великобритания се съг
ласява да се откаже от статута на екстериториалност за своите
граждани на японска територия и отчасти възстановява правото
на Япония на независимост по отношение на митническите та
рифи. Скоро след това, през 1897 г., другите големи държави пред
приемат същите стъпки, макар че пълното възстановяване на
японския митнически суверенитет става едва през 1911 г.
Победата в Китайско-японската война и успехът при ревизи
ране на търговските договори със западните страни обаче не до
насят очакваната стабилизация на политическия живот в Япо
ния. Той в някои отношения дори се влошава като последица от
аферата с Ляодунския полуостров, която предизвиква остри кри
тики по адрес на японските лидери.
На политическата сцена се разиграва истинска политическа вър
тележка.244 Възникват нови партии, които се разцепват, прегрупи
рат, променят имената си, връщат си старите имена или даже нап-
раво вземат названията на други партии, като слагат пред тях пред
ставката „истинска“. Политиците най-редовно си сменят партийна
та принадлежност и/или преданост (като тези две неща не вървят
непременно ръка за ръка). Често явление е подаването на оставки
и връщането на напуснатите постове. От средата на 1896 г. до сре
дата на 1901 г. се изреждат седем министър-председатели, като Ито
Хиробуми на три пъти подава оставка от този пост.
Едно от важните събития през разглеждания период е съз
даването от Ито през 1900 г. на неговата политическа партия -
правителствена партия, носеща името Риккен Сейюиай (Асоци
ация на приятелите на конституционното правителство). Въпре
ки това той все още предизвиква недоволството на по-твърдите
консерватори като Ямагата, така че четвъртото му напускане на
министър-председателския пост през май 1901 г. се оказва пос-
128
ледно в неговата политическа кариера.Той е изморен от участи

ето си в политическия живот, но все пак остава председател на
Сейюнай до 1903 г. Партията му е сериозна политическа сила
чак до началото на Втората световна война.
След оставката на Ито през 1901 г. Ямагата отново получава
предложение да заеме министър-председателския пост, но той
също вече е заемал тази длъжност повече от един път и също се
е уморил от това. Така постът се заема от неговото протеже, Ка-
цураТаро (1847-1913). Макар и роден в самурайско семейство
от владенията на Чошу и само няколко години по-млад от Ито и
Ямагата, той обикновено е смятан за политик от следващото по
коление. Това показва, че времето на олигарсите - генро („пър
вите старейшини“), отминава.245
Управлението на Кацура донася известно стабилизиране на
политическия живот и той се задържа на поста си в продълже
ние на четири години и половина, като по този начин се превръ
ща в най-дълго управлявалият министър-председател през пе
риода Мейджи.Това се дължи на факта, че събитията от вътреш
ната политика на страната са засенчени отново от външни фак
тори - от Руско-японската война от 1904-1905 г.
Проблемите между Япония и Русия назряват още от времето
на Тройната интервенция през 1895 г. Русия междувременно про
дължава експанзионистичната си политика в Североизточна Азия,
чито символ става строителството на дълги жп линии в района. През
1900 г. в Северен Китай избухва Боксерското въстание, което е по
тушено от съвместните военни действия на осем държави, сред ко
ито Япония и Русия. Русия обаче отказва да изтегли войските си
след края на въстанието, което предизвиква недоумението на оста
налите страни, замесени в конфликта, и особено на Япония.
Прагматично настроеният Ито настоява Япония да „изтъргува“
уреждането на отношенията си с Русия: Япония да признае руските
интереси в Манджурия, ако Русия признае от своя страна японски
те в Корея. Русия обаче не се съгласява на тази сделка. Отрицател
но гледат на нея и Ямагата, и Кацура, които са убедени, че войната
с Русия е неизбежна. Затова те предпочитат да осигурят подкрепа
та на Великобритания за бъдещия конфликт. Това е постигнато пос
редством Англо-японския съюз от януари 1902 г.Този договор има
епохален характер, защото представлява първият военен съюз меж
ду една западна и една непринадлежаща на Запада държава.
Съюзният договор не признава японския контрол върху Ко
рея, но отбелязва „специалните интереси“, които японците имат в
тази страна. Той не означава, че Англия би воювала заедно с Япо
ния, ако и когато тя започне война срещу Русия. Договорът обаче
129
дава увереност на японците, че останалите западни сили не биха

се изправили срещу тях при избухването на една такава война.
Решението да се започнат военни действия срещу Русия е
взето през януари 1904 г. Японската военна мощ вече е твърде
впечатляваща, тъй като след 1897 г. половината от бюджета на
страната се отделя за военни нужди. Много японци обаче, в това
число и от средите на военните, не са сигурни какъв би бил изхо
дът от враждебните действия спрямо такава велика сила като
Русия. Не са малко и тези, които се надяват при първоначални
успехи на японските войски другите западни сили да се намесят
във войната на японска страна.246
Япония скъсва дипломатическите си отношения с Русия на 6
февруари 1904 г., на 8 февруари атакува руските кораби в Порт Артур,
а на 10 февруари официално обявява война. През следващия месец
японски войски дебаркират в Корея, напредват на север и преси
чайки река Ялу, нахлуват в Манджурия. В същото време превозени
с кораби части стъпват на Ляодунския полуостров и завладяват Нан-
шан и Дайрен. През август е обсаден и Порт Артур, но той не се
предава до януари 1905 г. През март същата година, след тежки
сражения, при които и японци, и руснаци дават по около 70 000
жертви, японските войски завладяват столицата на Манджурия Мук-
ден, но това не означава окончателна победа във войната.
Двете воюващи страни вече изпитват затруднения да про
дължат военните действия. Русия има нещастието да преживее
една вътрешна революция247 и се налага да мобилизира своя
Балтийски флот. Великобритания обаче не позволява на руските
кораби да преминат през Суецкия канал и те трябва да извър
шат една много продължителна обиколка. В края на май, когато
флотата се опитва да завърши своето маратонско плаване, като
се приюти в пристанището на Владивосток, тя е причакана и уни
щожена от обединената японска флота, командвана от адмирал
Того Хейхачиро (1838-1934) в протока Цушима.Тази решителна
победа поставя Япония в силна позиция, когато се обръща с молба
към американския президент Тиодор Рузвелт за посредничество
в мирните преговори с Русия.248
Американският президент успеш но изпълнява посредничес
ката си мисия. Войната завършва с истинска победа за Япония.
Последвалият Портсмутски мирен договор от септември 1905 г.
възстановява китайския суверенитет над Манджурия (макар на
практика той да си остава почти само на книга), признава япон
ските интереси в Корея и предава на японците руските права
върху полуостров Ляодун и върху голяма част от построените от
руснаците манджурски ж п линии. Тъй като прави огромни разхо-
130
ди по време на войната и тежко задлъжнява към английски и

американски банки, Япония е нетърпелива да получи съответни
те компенсации от победената Русия. За изненада и възмуще
ние на японското общество обаче това не става. Страната полу
чава вместо това южната половина от остров Сахалин (Карафу-
то), намиращ се северно от о-в Хоккайдо.
Войната донася на Япония много човешки страдания и фи
нансови тежести, но й спечелва и голям международен престиж.
Русия без никакво съмнение не е най-силната западна държава,
но е най-голямата. Японската победа във войната пък е първото
поражение, нанесено на западна сила от държава, непринадле
ж ащ а на Запада.
Така Япония вече постига целта си - да бъде уважавана и
третирана от западните сили като равноправна страна. Вече въ
обще не може да става дума за опасност от колонизация на стра
ната от империалистическите държави - нещо, от което тя се
страхува само няколко десетилетия по-рано. Нещо повече - Япо
ния вече се готви да стане една от тях. Тя притежава Тайван и
току-що е придобила част от Манджурия, половината от Саха
лин и на практика се ползва със свобода на действие в Корея.
Западните форпостове като Нова Зеландия започват вече да се
страхуват да не бъдат колонизирани от японците. Освен това Япо
ния сега добре знае правилата за това как се става велика сила.
И тя не губи време, а веднага установява властта си над Корей
ския полуостров. През ноември 1905 г. корейското правителство е
„убедено“ да направи своята държава японски протекторат, фактът,
че японските войски окупират кралския дворец, изглежда, се оказ
ва решаващ. Самият Ито Хиробуми става генерален резидент на
Япония в Корея. Корейските власти са заменени от японски. Корей
ската армия е разпусната, което прави необходимостта от „японска
закрила“ на страната наложителна. Корейските протести пред за
падните страни остават нечути. Не се обръща внимание и на 1450-
те въоръжени намеси на японските власти между 1908 и 1910 г.,
извършени за потушаване на корейски бунтове.249 Корейците успя
ват да убият Ито при организиран от тях атентат през 1909 г., но
през 1910 г. Япония прави последната крачка и анексира Корея,
без това да предизвика международен отпор.
Положението в самата Япония след Руско-японската война
напомня онова след края на Китайско-японската. Победата е
славна сама по себе си, но правителството понася сериозни кри
тики, че е допуснало унижението да не бъдат получени никакви
компенсации от победената Русия. Организирани са демонстра
ции, при които само в Токио са дадени хиляда жертви. Въведено
131
е военно положение.250 Министър-председателят Кацура подава

оставка през януари 1906 г.
На негово място идва протежето на Ито, дворцовият благо
родник принц Сайонджи Кинмочи (1849-1940), който междувре
менно е станал председател на партията Сейюкай. Подобно на
Ито в по-късните му години, Сайонджи логично е положително
настроен към участието на партиите в политиката. При неговото
управление страната навлиза в поредната фаза на вътрешна ста
билност, която продължава до края на периода Мейджи. В един
момент дори твърдолинейният Кацура отново заема министър-
председателския пост. Отношенията между все още „трансцен-
дентния“ кабинет и Националното събрание са, естествено, без
проблемни, а принадлежащите към отделните партии политици
живеят с чувството, че постигат малки, но трайни успехи.
Така или иначе, особено по време на повторното управление
на Кацура от средата на 1908 г. до средата на 1911 г., се забеляз
ват признаци, че японската демокрация все още притежава сле
ди от тоталитарен привкус.
През 1910 г., по време на т.нар. инцидент с държавната измя
на, стотици привърженици на левицата са разпитвани по подозре
нията на властите, че подготвят преврат срещу императора. Два-
дест и шест от тях са съдени тайно. Доказателствата срещу пети
мата главни обвиняеми изглеждат твърде сериозни, но в остана
лите случаи са съмнителни. Въпреки това 24 от задържаните са
осъдени на смърт. На 12 от тях смъртните присъди са заменени с
по-леки, но другите 12 са екзекутирани през януари 1911 г.
Този инцидент е последван от поредица репресивни актове
срещу дейността на левите сили, белязали последното десети
летие от периода Мейджи. Партийната политика по онова време
е едно, а социализмът - съвсем друго нещо. Той, подобно на хрис
тиянството, никога не пуска дълбоки корени в Япония, макар че
може да се възрази, че никога и не получава реална възможност
да направи това. Така или иначе, социалистите нямат почти ни
какво присъствие на политическата сцена в Япония преди края
на Втората световна война.251
В резултат от инцидента с държавната измяна през 1911 г. е
създадена специална Висша полиция - пословичната „полиция
на мислите“. Макар демокрацията да се развива напред по посо
ка на външни структури и институции, същото не се отнася за
нейната вътрешна същност. Тази двойственост е просто продъл
жение на една дълговечна традиция. На нея се дължи и липсата
на действителна демокрация в страната.
132
4.6. Направлявано икономическо развитие
Икономическото развитие на Япония представлява друг аспект

от нейната модернизация, който прави впечатление на западня
ците. В началото на разглеждания период японците вече прите
жават някои важни фактори за развитие на производството и те
ги използват максимално, като същевременно развиват и други.
В страната има:
• многобройна работна ръка;

• образована работна сила;
• принципно изпълнителни работници;
• една заета предимно в селското стопанство работна сила, зна
чителна част от която може да бъде пренасочена в промишле
ния сектор;
• натрупан капитал в частния сектор (главно от страна на тър
говците);
• сравнително високо ниво на развитие на бизнесотношенията;
• независимо от общо взето ограничените природни ресурси, дос
татъчни количества на основни енергийни източници като дър
вен материал, води и донякъде въглища, та дори и желязо (бо
гати на желязо пясъци).
Това, което липсва на Япония, са технологии и предприемачи.

Дефицитът на технологии, който се отнася както до съоръжени
ята, така и до производствения опит, бързо е преодолян.Това става
главно с помощта на внос на западна техника, наемане на многоб-
ройни западни технически съветници и изпращане на местни кадри
на специализация в чужбина. Япония изостава в Индустриалната
революция, но, от друга страна, се облагодетелства от своето поло
жение на „закъсняла в развитието си страна“. Така тя успява да се
възползва от „последната дума“ на технологии, които други народи
са постигнали след повече от век скъпоструващи опити и грешки.
Щ о се отнася до предприемачеството, то със сигурност не
може да бъде поверено в ръцете на чужденци. Стремежът е япон
ци да създадат и да контролират поне най-важната част от мо
дерните браншове на индустрията. Големите търговски къщи от
периода Токугава по принцип не желаят да приемат предизвика
телството и да инвестират в модерните отрасли на промишле
ността, които смятат за твърде рискови. „Мицуи“ и „Сумитомо“ на
практика са единствените, които правят изключение от това пра
вило. Предприемаческата инициатива обикновено е в ръцете на
самото правителство или на представители на „класата“ на саму
133
1
раите с нисък ранг (нерядко от селски произход), от чиито среди

се съставят и японските правителства по онова време.
Двамата най-известни японски предприемачи през периода
Мейджи - Ивасаки Ятаро (1835-1885), основателят на „Мицуби-
ши“, и Шибусава Ейичи (1840-1931), създателят на предачна фаб
рика в Осака и на още десетки компании в цялата страна - са
именно с такъв селско-самурайски произход. И двамата пред
ставляват олицетворение на девиза „помогни си сам“ в действие.
Шибусава в частност е покровителстван и от правителството, за-
щото той често заявява, че успехите в бизнеса трябва да бъдат
използвани за благото не само на отделната личност, но и на
цялата нация. А това е точната фраза, която правителството иска
да чува. филантропизмът на Шибусава, изразяващ се в открива
нето на училища и домове за стари хора, също му спечелват по
пулярност сред обществото. Неговата дейност помага до голяма
степен да бъдат преодолени предразсъдъците, насадени от вре
мето на периода Токугава, по отношение на хората, които пече
лят добре. Правителството му е особено благодарно за това, за-
щото тези стари нагласи са много опасни за успеш ното ико
номическо развитие на страната като цяло.
През първите години на новия курс обаче правителството е
разочаровано от липсата на предприемачески интерес. Става та
ка, че то е принудено само да поеме инициативата за основава
нето на множество нови предприятия. С надеждата, че те ще пос
лужат като пример за успешни начинания, които да бъдат пос
ледвани от представителите на частния сектор. На практика оба
че резултатите от тези опити са незадоволителни и доста обез
куражаващи. Единственото изключение са жп линиите и докато
през 70-те години на XIX в. почти цялата ж п мрежа на страната е
построена и притежавана от държавата, през 1890 г. вече около
75 процента от нея е във владение на частния сектор. В текстил
ната промишленост обаче държавните предприятия представля
ват пълен провал. За щастие частно построената и управлявана
от Шибусава предачна фабрика в Осака за разлика от тях се прев
ръща в истински модел за успех. През 70-те години на XIX в. пра
вителството строи фабрики и в други отрасли на промишленос
тта: муниции, тухли, цимент и стъкло, а освен това придобива и
редица мини и корабостроителници.
Въпреки надеждите и усилията на властта, икономиката на
страната през ранните години на периода Мейджи не се развива
особено добре. Така в края на 70-те години на XIX в. нацията е
изправена пред поредната финансова криза. Причини за нея са
не само слабите резултати на някои от държавните предприятия,
134
но и огромните разходи, правени за издръжка на чуждестранни

те съветници, изплащаните пенсии на бившите даймьо и саму
раи, финансовите средства, похарчени за потушаване на въста
нието Сацума през 1877 г., както и относителната липса на твър
да валута, която да обезпечи емитирането на хартиени пари. Та
ка се стига до сериозна инфлация, като цената на ориза напри
мер от 1877 до 1880 г. нараства двойно.
Като контрамярка правителството обявява през 1880 г., че
ще продаде на частния бизнес предприятията от нестратегичес-
ките отрасли на промишлеността. Тъй като търсенето не е голя
мо, властите са принудени да се освободят от тези фабрики на
цени доста под тяхната себестойност - в някои случаи даже и за
по-малко от 10 процента от стойността на обекта.252 Тези про
дажби често се извършват не по формалния ред, без обявяване
то на търг и на хора, които са установили вече някакви отноше
ния с правителството и които се смятат за благонадеждни. Тези
купувачи, естествено, са задължени на управляващите, защото
по този начин успяват за кратко време да съсредоточат в ръцете
си голяма част от бизнеса на страната. Този начин на разпрода
ване на промишлените предприятия води до съсредоточаване
на значителни производствени мощности в ръцете на малко на
брой ставащи все по-мащабни организации, известни по-късно
под неласкавото название дзайбацу или „финансови клики“.
Други мерки на правителството за преодоляване на кризата
са основаването на централна банка (Банката на Япония, 1882 г.)
и отделянето на бюджетните излишъци за създаването на здрав
държавен резерв, който да осигури така необходимите налич
ности от твърда валута. Политиката на строги икономии предиз
виква някои затруднения, особено в селскостопанския сектор на
икономиката, но това, от друга страна, помага за пренасочване на
работна ръка към по-модерните промишлени производства. През
1886 г. Япония вече притежава стабилна финансова система, ха
рактеризираща се с ниски лихви и с възходящо развиваща се ико
номика. От този момент нататък до края на периода Мейджи брут
ният национален продукт нараства средно с 3 процента годишно.
Износът, който правителството съумява също да насърчава, отбе
лязва тенденция на трайно нарастване, като се покачва от около
6 -7 процента от брутния национален продукт в края на 80-те годи
ни на XIX в. докъм 20 на сто в края на периода Мейджи.253
Въпреки този напредък в областта на промишлеността, иконо
миката през периода Мейджи като цяло е подвластна на селското
стопанство, което по онова време ангажира повече от половината от
работната ръка в Япония. Въпреки това делът на селското стопан
135
ство за формиране на брутния вътрешен продукт постоянно намаля

ва - от 42 процента през 1885 г. до 31 на сто в края на периода Мей-
джи. За разлика от него през същото време делът на промишления
сектор нараства повече от двойно - от 7 процента на 16 на сто.254
В структурата на промишлеността водещо място заема ле
ката промишленост и по-точно текстилната. Правителството на
сърчава местната текстилна индустрия, което означава ограни
чаване на вноса на платове. Стимулирането на частните пред
приемачи в бранша често се извършва с помощта на предоста
вяне на евтини машини. Притежателите на фабрики се възпол
зват и от изключително нископлатения труд на японските жени и
изграждат предприятията си в селскостопанските райони на стра
ната. Така те се възползват от ниските цени в провинцията и от
готовността на местните селскостопански работници да си дока
рат нещо отгоре, като се хванат допълнително на работа във фаб
риките. С това се постига нарастване на текстилната индустрия,
която през 1880 г. дава около 25 на сто от цялата промишлена
продукция на страната, а двадесет години по-късно вече осигу
рява 40 процента.255 Един анализ на частните фабрики в страна
та, направен през 1884 г., показва, че 61 процента от тях са в
областта на текстилната промишленост.256
През последното десетилетие от периода Мейджи електроу
редите се превръщат в друг важен отрасъл на промишлеността.
Макар че чуждестранното присъствие в сектора е ограничено,
японските предприемачи предпочитат да създават смесени ком
пании със западните държави, за да се възползват от техните
съвременни технологии. Добре известният днес гигант „NEC“ („Ни-
пон Илектрик Къмпани“) е основан през 1899 г. като смесена ком
пания между американската „Уестърн Илектрик“ и нейния япон
ски филиал. Друг индустриален колос - „Тошиба“, възниква през
първите години на XX в. като смесено предприятие между аме
риканската „Дженерал Илектрик“ и две японски компании - „То
кио Илектрик“ и „Шибаура Илектрик“ (част от групата „Мицуи“).257
През 70-те години на XIX в. Япония внася предимно промиш
лени стоки (техният внос представлява 91 на сто от всичко, което
се внася в страната, а огромното количество от този внос се със
тои от текстилни изделия), а изнася главно суровини и материа
ли (в това число сурова коприна, която формира 42 процента от
износа на страната). Преди Първата световна война, непосред
ствено след края на периода Мейджи, тази тенденция се проме
ня. По онова време повече от 50 на сто от целия внос в Япония са
суровини, а около 90 процента от износа заемат промишлените
стоки (половината от износа се състои от текстилни изделия).258
136
Японците толкова успешно насърчават развитието на собстве

ната си текстилна промишленост, че успяват да изнасят нейните
изделия, независимо че отглежданият в Япония памук е с по-
ниско качество от суровия памук, който се внася отвън. Най-важ
ното в този случай е, че към памучните изделия в Япония се до
бавя т.нар. принадена стойност. Страната се превръща от изна
сяща в преработваща суровините икономика.
В края на разглеждания период бурно се развива и тежката
промишленост, което се дължи отчасти на военните кампании, пред
приети от страната по онова време. През последните около 15 години
от периода Мейджи е стимулирано с всички сили и стратегически
важното корабостроене. От средата на 90-те години на XIX в. пра
вителството отделя огромни субсидии за закупуване на построени
в Япония кораби от желязо и стомана. През този 15-годишен пери
од корабостроенето и корабоплаването усвояват 75 процента от
всички правителствени субсидии.259 Производството на желязо и
стомана, което подобно на текстилната промишленост много зави
си от вноса на суровини, получава силен стимул с откриването от
държавата на заводите „Явата“ в северната част на остров Кюшу
през 1901 г. През 30-те години на XX в. предприятието произвежда
половината от желязото и стоманата на Япония.
По време на периода Мейджи държавата в лицето на прави
телството играе важна направляваща роля в развитието на ико
номиката, като същевременно укрепва и поддържа връзки със
света на частния бизнес, предлага помощ на приоритетните за
нея области и на компаниите, които покровителства. Същността
на тази политика е обект на сериозен дебат както по време на
Мейджи, така и днес.260 Понякога тази роля на правителството
може би не е особено полезна, защото и то не е застраховано от
грешки, а и често не действа достатъчно последователно.Управ
ляващите имат ясни цели, макар че постигането им невинаги е
лесно. В крайна сметка обаче едно е сигурно - японското прави
телство не желае да остави икономиката на страната да се раз
вива изцяло по силата на пазарните закони. Това положение не
се е променило и досега.
4.7. Краят на една епоха
Император Муцухито умира от диабет на 30 юли 1912 г. След

неговата смърт му е дадено прозвището Мейджи в памет на мно
го важния период на неговото „просветено“ управление. Съвре
менната митография на Япония отдава на императора главна зас
137
луга за постигнатия от нацията просперитет, макар че на практи

ка е доста съмнително дали той лично допринася за постижени
ята през тази епоха.261
Въпреки всичко Муцухито е символ на цял исторически период
и смъртта му е отбелязана с обичайния траур. В деня на погребе
нието, 13 септември, генерал Ноги Маресуке (1849-1912) дори из
вършва ритуално самоизкормване, следвайки идеализираната са-
мурайска традиция джунши (самоубийство след смъртта на госпо
даря). Императрицата Шидзуко (1858-1912) също се самоубива, пос
ледвайки своя съпруг и господар в отвъдното. Ритуалът джунши по
онова време вече е забранен и се появяват критики по отношение
на този анхронизъм, но обикновените хора са трогнати от изключи
телната постъпка на генерал Ноги, присъща на истинския самурай-
ски дух. Писателят Таяма Катай (1872-1930) пише в спомените си,
че това е проява на същия онзи дух, характерен за падналите в бой
за превръщането на японската нация във велика световна сила, как-
вато тя е станала вече по негово време.262
Но нито император Мейджи, нито постиженията на Япония през
периода, белязан от неговото прозвище, са обект на всеобщо и без
резервно одобрение. По онова време е много рядко и се смята за
държавна измяна и върховна обида, ако някой си позволи да отпра
ви критики по адрес на императора, макар че и това се случва
понякога. Така през 1904 г., по време на Руско-японската война,
поетесата Йосано Акико (1878-1942) публично обявява императо
ра за страхливец, задето не отива лично на фронта.263
Повечето упреци обаче не са отправени лично към импера
тор Мейджи, а приемат формата на резерви, изказани по отно
шение на постиженията през неговото управление. Най-извес
тният писател от епохата Мейджи - Нацуме Сосеки (1867-1916),
смята, че вестернизацията на обществото вкарва в него духа на
хладния и пресметлив егоизъм, който ражда самотни личности,
лишени от своите корени и традиции. Освен това според него
промените са извършени с доста бързо темпо, за да е възможно
обществото да ги възприеме както трябва. В една своя работа от
1909 г. - „Соре Кара“ („И тогава“), по времето, когато Япония се
намира на върха на международния си престиж, той пише:264
Погледнете Япония... Тя се опитва да си проправи пътя

към групата на световните сили... Тя прилича на жаба, която
се опитва да стане колкото вол. Затова, разбира се, не след
дълго ще се пръсне. Този неин стремеж засяга и мен, и все-
киго другиго. Защото от напрежението, предизвикано от бяс
ната надпревара със Запада, японците нямат време да си от-
138
дъхнат... Затова не е чудно, че са станали такива невроти-

ци... Те мислят само за себе си и за непосредствените си
нужди. Погледнете навсякъде из страната и ще видите, че не
е останал и квадратен сантиметър светлина и надежда. Нав
сякъде е непрогледен мрак.
Напълно разбираемо е обаче в една епоха на такива големи

промени да се появи и известно чувство на несигурност, обърква
не, тревога и безпомощност пред нещо, което не може да бъде
поставено под контрол. По онова време не е рядкост и самоосми-
ването на японската модернизация в смисъл на вестернизация на
обществото. Известен брой популярна тогава песни също съдър
жат отрицателни чувства по отношение на това явление.265 Ясно е
също така, че съществува едва ли не готовност на обществото да
излее гнева си върху правителството заради неспособността му
да вземе полагащото му се след военните победи или да постигне
съществен напредък по отношение на преразглеждане на нерав
ноправните договори със Запада.Тази готовност е симптом за съ
ществуващото напрежение и разочарование, но в същото време и
за висока степен на национална гордост.
Въпреки явните признаци на резервираност и песимизъм на
японците, националната гордост и техният оптимизъм формират
в крайна сметка преобладаващото отношение на обществото към
отминалата епоха. Таяма Катай излива поток от слова, изпълне
ни с национална гордост, когато по повод смъртта на императора
си спомня за всичко, постигнато през периода Мейджи:266
Кой не би се развълнувал до сълзи от славния живот на Не

гово величество император Мейджи, Муцухито Велики, госпо
даря на възстановената империя, който макар да бе отраснал в
обстановка на враждебност, преодоля всички препятствия и
опасности, за да изведе Япония до забележителното състоя
ние на световно признание, на което нацията днес се радва?
.. .Аз участвах във войната срещу Русия като член на фо
тографски екип и видях с очите си невероятните прояви на
императорското величие и всепобеждаваща мощ, простира
ща се навсякъде. Плаках от радост, когато видях знамето с
изгряващото слънце да се вее от крепостните стени на врага
в Чънчоу и Наншан, и тогава разбрах, че и в моите вени тече
японска кръв. От идеологическа гледна точка аз съм незави
сим мислител, но притежавам дух на японски националист...
А сега... нашият скъп, обичан, милостив император Мей
джи, наша сила и опора, е мъртъв!
139
Дори и обожествявани, императорите също умират. Въпро

сът, който възниква при смъртта на поредния японски суверен, е
какво ще стане сега с нацията. Ще се задоволи ли тя с постигна
тото досега, за да навлезе в период на вътрешна консолидация?
Или знаменитата ж аба от писанията на Сосеки (и персонаж от
известната басня на Лафонтен - б. пр.) ще продължи да се наду
ва, за да се пръсне накрая?
Преглед на част четвърта
Япония навлиза в периода Мейджи в състояние на безпрецеден

тна несигурност. Не е ясно дали възстановяването на империята
ще се осъществи успешно, нито дали чужди сили няма да се опи
тат да завладеят страната. За щастие чужденците нямат намере
ние да предприемат нашествия, поне за момента, и малолетният
император няма проблеми с тях. Младите самураи, които оглавя
ват преврата срещу шогуна в името на новия император, успяват
да укрепят властта си и да доведат страната до състояние на отно
сителна стабилност независимо от всички извършени промени.
Тяхната цел е да изградят могъща нация, която да мери си
ли със Запада и дори да го надмине. В началото на предстоя
щия път се оказва важно западните страни да бъдат накарани
да приемат Япония на сериозно. Или поне дотолкова, че да се
откажат от всяка по-нататъшна мисъл за евентуалната й коло
низация, както и да ревизират унизителните договори, склю че
ни с японците по време на периода Токугава. За да бъде постиг
нато това, е необходима модернизация, която до голяма степен
означава вестернизация на страната - процес, който ще помог
не не само за получаване на така желаното признание от Запа
да, но освен това, ако бъде завършен както трябва, ще позволи
на Япония да се възползва от възможностите на западните дър
жави, за да укрепи собствените си сили и да стане по-конку-
рентоспособна.
Модернизацията се оказва не само въпрос на учене от Запа
да, защото далновидните млади политици и бащи на нацията се
оказват способни да се поучат и от ценния политически опит на
японското минало.
Първите реформи, предприети от новото управление на стра
ната, включват преместване на имперската столица с оглед цен
трализиране на държавната власт. В същото време феодалните
домени са национализирани и заместени от префектури. О гра
ничаващата феодална класова структура на обществото е уни-
140
щожена, като това се отнася и до класата на самураите, от която

произлизат новите държавни лидери. Това не минава, без да пре
дизвика известно недоволство, което достига своя връх във въс
танието Сацума през 1877 г. От друга страна, отстраняването на
самураите традиционалисти след потушаване на въстанието улес
нява модернизацията на страната по западен образец.
За да бъде спечелено признанието на Запада се оказва мно
го важно да бъдат предприети някои потенциално рисковани стъп
ки. Те включват толерантно отношение към християнството, въз
приемане на западните икономически и политически институции
и демонстриране на военна мощ. Отварянето на страната за хрис
тиянството се оказва по-малко рисково начинание, отколкото се
предполага, защото тази религия просто не допада на повечето
японци, дори когато са подложени на нейното влияние. В иконо
мическата сфера успехите идват с помощта на западните съвет
ници и технологии, но не на последно място и благодарение на
„японския начин“ на държавна намеса, направляване и подкре
па на местните производители. Възползвайки се от наличните
условия и възможности, за много кратко време Япония се издига
като значителна икономическа сила. В края на разглеждания пе
риод тя вече се превръща от изнасяща в преработваща сурови
ните икономика с развита тежка промишленост.
Политическата вестернизация на страната се оказва по-труд
на работа и трябва да се прилага много внимателно. Реформите
довеждат до впечатляваща външна демократичност на управле
нието, характеризираща се преди всичко с въвеждането на нова
конституция и учредяването на парламент, но тези стъпки са не
изменно уравновесявани от редица ограничения и условия. Пра
вителството, съставено от олигарси, неизменно си остава „тран-
сцендентно“ - стоящо над законите, а гражданските права и сво
боди са силно ограничени. Поданиците, които се увличат от за
падните идеи за „самопомощта“ и „оцеляването на най-пригод-
ните“, са насърчавани да работят не само за собственото си бла
го, но и за по-важната кауза на националния просперитет. Чрез
пропаганда, наблягаща на личността на императора и на държа
вата, олицетворявана от Императорския декрет за образование
то и съответстващите на него учебници, лозунгът „помогни си сам“
се трансформира в повик за успех на цялата нация. Същевре
менно отприщената енергия на сдобилите се наскоро с лична
свобода и все още политически неориентирани маси е канали
зирана и насочена към постигане на националистични цели.
Във военно отношение Япония бързо усвоява начина на во-
юване на западните сили, снабдява се с модерно оръжие и пра
141
ви армията си наборна. След като има щастливата възможност

да изпробва на практика своите сили срещ у недоволните саму
раи по време на въстанието Сацума, тя вече е способна да побе
ди отслабения Китай и след това - изпитващата вътрешни зат
руднения Русия.Териториите, придобити пряко или косвено в ре
зултат от тези победи - и особено Корея, се превръщат в жалони
по пътя на превръщането на страната в империя.
Японската модернизация невинаги върви гладко. Случват се
и доста неочаквани събития, в някои от случаите се правят греш
ки, а и съдбата играе по-голяма роля за развитието през този
период, отколкото биха искали държавните ръководители. Те на
истина заимстват от чуждия опит, импровизират, учат се от греш
ките си и планират бъдещето доколкото им е възможно, а благос
клонната съдба и мотивираността им непременно да успеят им
помагат допълнително. Не всички японци са щастливи и горди от
това, което се случва, но мнозинството от народа гледа позитив
но на своето развитие. И ако за Япония успехът се измерва с
това да бъде призната за силна държава, изградена по западен
образец, която притежава една-две колонии, то може да се каже
че тя наистина е успяла.
Основните събития по пътя към този успех са систематизира
ни в Таблица 4.1.
Таблица 4.1. Основни събития през периода Мейджи
Събитие
датировка
Възстановяване на империята на книга;

управление на олигарсите на практика от края на 60-те
Извършване на първите реформи като
национализиране на земята и
унищожаване на феодалната класова
структура на обществото от края на 60-те до
средата на 70-те години
на XIX в.
Вестернизация на обществото и на
икономиката, подпомогната от
западни съветници от началото на 70-те
142
Събитие
датировка
Засилване на пропагандата на
„самопомощта“ през 70-те и 80-те
Поява на идеите за човешки
права и свободи през 70-те и 80-те
формиране на политически партии от началото на 80-те
Индивидуалните постижения са
канализирани за постигането на
националните цели особено чрез
системата за образование и
идеализацията на императора от началото на 80-те
Обнародване на нова конституция и
учредяване на парламент 1889-1890
Издаване на Императорския декрет
за образованието 1890
Развитие на тежката промишленост;

Япония се превръща в преработваща
вносни суровини икономика. от 90-те години на XIX в.
Япония побеждава в
Китайско-японската война. 1894-1895
Япония постига важни ревизии на
неравноправните търговски договори
и признанието на западните сили. след средата на 90-те
Англо-японски съюз 1902
Япония побеждава в
Руско-японската война. 1904-1905
Япония анексира Корея. 1910
Репресии срещу социалистите по време
на инцидента с държавната измяна 1910-1911
143
Таблица 4.2. Основни ценности и практики през периода Мейджи
укрепване на националните сили пред лицето на потенциалната

заплаха
способност да се съчетава старото с новото, местното с чуждес
транното
„японизация“ на множество привнесени от вън неща
прагматизъм
„свободи в определени граници“
разминаване между формалната и реалната власт
разминаване между форма и съдържание на явленията
мотивация да се трупат знания
решимост да бъде постигнат успех
единомислие за основните цели
конфуцианство (по японски образец)
идеализация на семейните ценности
дисциплиниращ национализъм
възраждане на почитта към императора
отричане на лишените от гъвкавост доктрини от рода на христи
янството
икономическа прозорливост
широко разпространена тенденция да се следват авторитетите
дори при преследване на лични цели
недоверие към социализма
контролиране на световното обществено мнение за страната пос
редством пропагандата и образователната система
Периодът Мейджи разкрива и множество японски ценности

и практики, много напомнящи за действителността в съвремен
на Япония, което същевременно показва приемствеността меж
ду минало и настояще в историята на страната. Тези характерис
тики са обобщени в Таблица 4.2. и представляват един твърде
дълъг списък.
Само за някакви си петдесетина години Япония се издига от
държава, на практика пренебрегвана от Запада и твърде непоз
ната и изостанала, за да бъде призната за велика сила, до пър
востепенна световна сила. Това вероятно представлява най-го-
лямото постижение, което един народ е достигал в историята на
човечеството за толкова кратък период от време.
144
5
Прекалени амбиции: войната в
Тихия океан и как се стига до нея
5.1. К рехката дем окрация през периода Тайшо

(1912-1926 г.)
Когато през 1912 г. синът на император Мейджи - Йошихито

(1879-1926), се качва на трона, нещата в Япония изглеждат на
ред. Избират му вещаещото добро прозвище „Тайшо“, означава
що „Велика справедливост“, което определя нова епоха в япон
ската история.267 Това име показва, че Япония вече има само
чувствието на световна сила и че възнамерява да води политика,
белязана от мъдрост и справедливост.
Лично за Йошихито обаче нещата не изглеждат толкова мно
гообещаващи. Защото се засилват съмненията в неговата физи
ческа и умствена пригодност да заема трона. Здравословните
му проблеми се отдават предимно на прекарания непосредстве
но след раждането менингит, но той вече е в тридесетте си годи
ни и последствията от някогашното заболяване би трябвало от
давна да са преодолени. Става почти сигурно, че някакъв друг и
то по-неприятен здравен проблем е причина за настоящите му
страдания. Лекарите го обявяват за дееспособен да заеме прес
тола, но състоянието му скоро видимо се влошава. Три години
по-късно той вече не е в състояние нито да се движи, нито да
говори задоволително. Неловкото положение продължава още
няколко години, докато накрая, през ноември 1921 г., синът му
Хирохито (1901-1989) поема властта в качеството на регент.
Несигурното управление на Йошихито започва с избухването
на политическа криза. В края на 1912 г. кабинетът на Сайонджи
отказва да отдели нови средства за армията, която се стреми към
увеличаване на своя бюджет. Военният министър подава оставка,
но армията не се съгласява той да бъде сменен и това води до ос
тавката на целия кабинет.След като към него се обръщат Ямагата и
други олигарси, КацураТаро приема да състави своя трети кабинет.
Той обаче се оказва непопулярен както сред обществото, така и
сред политическите партии, които виждат в него символ на продъл
жаващия олигархичен тоталитаризъм в управлението на страната.
10. 145
По онова време сред основните политически партии на Япония се

включват не само ( Риккен ) Сейюкай, но и новосформираната (Рик-
нен) Кокуминто (Конституционна националистическа партия).Тези
две партии организират Движение за защита на конституционното
правителство (Кенсей Його Ундо), което привлича многохилядна ма
са привърженици от различни слоеве на обществото.
Същите две партии поискват от парламента вот на недове
рие към Кацура, който в отговор на това убеждава новия импера
тор да постанови оттегляне на искането. Заповедта на императо
ра обаче е пренебрегната, което е показателно за изключително
ниския престиж, с който той се ползва по онова време. Междув
ременно през февруари 1913 г. хиляди гневни демонстранти зао
бикалят сградата на Националното събрание, което принуждава
Кацура да подаде оставка след по-малко от два месеца на власт.
Това е първият път в историята на Япония, когато гласът на наро
да помага за свалянето на правителството.
Човекът, сменил Кацура като министър-председател - адмирал
Ямамото Гонбей (1852-1933), е политически неутрален, но гледа с
добро око на участието на политическите партии в управлението на
страната.Така те постепенно успяват да засилят представителство
то си в кабинета, без да може да се твърди, че партиите вече управ
ляват държавата. Възрастният Окума Шигенобу, който сменя Яма-
мото на министър-председателския пост през 1914 г., в миналото
принадлежи на партиен елит, но по времето, когато е на власт, се
намира под силното влияние на олигарсите.Той на свой ред отстъп
ва поста през 1916 г. наТераучи Масатаке (1852-1919), който е ярос
тен противник на вмешателството на политически партии в управ
лението и не се ползва с популярност като министър-председател.
Първият наистина доминиран от политическа партия японски
кабинет е този, оглавяван от представителя на Сейюкай, Хара Кей
Такаши (1856-1921, наричан също Кей), който наследява кабинета
на Тераучи през 1918 г. Той обаче не е идеалният застъпник на де
мокрацията. Макар и широко известен като политик на обикнове
ните хора, Хара фактически произхожда от самурайско семейство
с висок ранг и с много добри връзки във висшето общество. Той
заема министър-председателския пост, след като олигарсите дълго
търсят подходяща кандидатура и накрая се спират на него. Хара е
един от първите представители на популистката политика за трупа
не на дивиденти за правителството, а освен това не се ограничава в
прилагането на недемократични средства като например на изпол
зване на „яки момчета“, които професионално да сплашват полити
ческите му опоненти.268 След убийството му през 1921 г. той е за
местен във властта от поредица непартийни кабинети.
146
ПРЕКАЛЕНИ АМБИЦИИ: ...
Така общо взето изглежда политическият живот през периода

Тайшо. Подобно на епохата Мейджи, има опити за напредък по посо
ка на демокрацията и либерализма, последвани непременно от урав-
новесяващи мерки и спънки с авторитарен и репресивен характер.
От едната страна на политическия вододел е Минобе Тацукичи
(1873-1948), влиятелен професор по право в Токийския универси
тет, който е привърженик на демократичния конституционализъм.
Той успява да защити своите възгледи за императора като важен
орган на държавната власт, но не и като притежател на абсолютна
власт, за каквато настояват правителствата по време на периода
Мейджи. От другата страна на барикадата е друг професор по пра
во в Токийския университет - Уесуги Шинкичи (1878-1929), който
твърди, че властта на императора е абсолютна по своя характер.
Това засега е само публичен спор. Но след прокарването през
1925 г. на репресивния Закон за опазване на мира, борбата за
радикални промени в политическата структура на страната на
практика се превръща в углавно престъпление. Но за кой ли път
(за да се балансира приемането на ретроградния закон), през
същата тази година избирателното право се разширява, като об
хваща всички мъже, навършили 25-годишна възраст. Политика
та заприличва на игра на светлини и сенки.
Един от най-мрачните моменти в историята на периода Тай
шо настъпва през септември 1923 г. след преживяното от нация
та най-тежко природно бедствие в цялата й история - земетре
сението в Токио, което отнема живота на над 100 000 души, а
далеч по-голям брой са ранени. Повече от 3 милиона жители за
губват своите жилищ а, повечето от които изгарят по време на
пожарите, последвали земния трус, а не рухват по време на са
мото земетресение. В страната веднага плъзват слухове, че ко
рейски заселници са отговорни за някои от тези пожари. За тях
се говори, че ще се опитат да нанесат допълнителни щети на
японския народ, като грабят скъпоценности, тровят водата в кла
денците и т.н. Някои японци дори смятат, че самото земетресе
ние е предизвикано от корейците, които са разгневили боговете
с присъствието си на японска земя. В обстановка на относително
беззаконие през първите дни след природното бедствие (всъщ
ност в страната е обявено военно положение) 6000 корейци, ж и
веещи в Япония, са избити от членове на терористични ксено-
фобски групи.269 Не само антикорейски настроените членове на
обществото се възползват от обстановката на беззаконие в стра
ната. Военната полиция избива определен брой радикални еле
менти и техните близки, в това число и известния анархист Осуги
Сакае (1885-1923), ж ена му и 6-годишния му племенник.270
147
По време на периода Тайшо Япония преживява светли и мрач

ни дни и във външната си политика. Понякога правителствата на
лагат бюджетни ограничения на военните разходи и укрепване
то на армията. В някои моменти доверието е насочено повече
към дипломацията, отколкото към силата на военните. Това се
отнася с особена сила за последните години на периода, когато
Шидехара Киджуро (1872-1951) е външен министър на страна
та. Но въпреки всичко идеята за агресивен експанзионизъм, под
крепяна от милитаристичните кръгове в Япония, никога не е изос
тавена. По време на Първата световна война, в която японците
участват номинално като съюзници на Великобритания, но на
практика почти не се намесват, без съмнение напълно обсебва
вниманието на европейските сили. Япония не губи време да се
възползва от това. Тя бързо отнема германските владения в Шан-
дунския полуостров в Китай, както и няколко тихоокеански ос
трова, също владени дотогава от германците.271
Най-крайната стъпка, която Япония предприема на междуна
родната арена, са нейните Двадесет и едно искания, предявени
на Китай в началото на 1915 г. В тези искания не само се настоява
китайците да признаят японските предни постове на своя терито
рия като например новозавзетите територии на Шандунския полу
остров, но и да й отстъпят нови земи в Монголия и Манджурия. В
тях се настоява и за допускане на японски съветници към китай
ското правителство, въоръжени сили и полиция.Това би означава
ло на практика Китай да се постави под японски контрол. Китай
ците изразяват остро негодувание и се обръщат за помощ към
западните сили, но те не са в състояние да предприемат някакви
по-решителни действия. Затова Китай е принуден да подпише под
натиск един коригиран вариант на японските искания, от който е
отпаднало настояването за присъствието на японски съветници в
органите на китайската държавна власт, армията и полицията.
Двадесет и едното искания предизвикват голяма загриженост
относно мотивите на Япония - както на Запад, така и в Китай.
Америка например реагира отрицателно и по този повод започ
ва да гледа на Япония с голямо подозрение.272
Въпреки това като част от победилата коалиция японците иг
раят важна роля на Версайската мирна конференция (в Париж),
състояла се през 1919 г., и получават равен глас с останалите
страни победителки в Първата световна война. Подобна е тяхна
та роля и на Вашингтонската мирна конференция през ноември
1921 - февруари 1922 г. Нейната цел е да установи нов и по-спра
ведлив световен ред, обръщайки повече внимание на многостран
ните вместо на двустранните спогодби и договори между страни-
148
те. Една от резолюциите, приети във Вашингтон, задължава Япо

ния да ограничи военноморския си флот до три големи бойни ко
раба срещу пет американски и пет английски. Макар че това ог
раничение поставя Япония далеч пред франция и Италия напри
мер, които получават право на еквивалент от по само 1,75 таки
ва кораба, в Япония мнозина са разочаровани от този факт, за-
щото смятат, че страната им трябва да притежава еднакво коли
чество бойни кораби със Съединените щати и Великобритания.
През периода между двете световни войни неравноправното тре
тиране на японците е постоянен мотив за тяхната раздразнител
ност, като те често имат право да бъдат обидени. Така през 1920 г.
Япония става една от страните съоснователки на Обществото на
народите. По този признак на международна солидарност страната
изпреварва Съединените щати например, които никога не стават
формално член на тази организация. Скоро след това обаче япон
ците са горчиво изненадани и разбират, че трябва да се откажат от
някои свои илюзии, когато не успяват да прокарат залагането на
клауза за расово равенство, която да влезе в устава на Обществото
на народите. Този неуспех се дължи до голяма степен на опозиция
та на Австралия, която към момента вече от няколко десетилетия
води своя вътрешна политика на .Австралия за белите“.273
Важен източник на обиди за японците представлява и пореди
цата расистки закони, приети от Конгреса на Съединените щати.
В частност това се отнася до Имиграционния закон от 1924 г., кой
то на практика забранява на японците да имигрират в страната
(като свързва квотата за имигранти с един закон за натурализаци
ята от 1870 г.). Като се започне от 80-те години на XIX в. огромни
маси японски емигранти се насочват към Съединените щати, осо
бено след анексирането на Хаити от САЩ през 1897 г. В навече
рието на Първата световна война само в Калифорния живеят над
100 000 японски заселници. Затова този щат се превръща за из
вестно време в сцена на сериозни антияпонски настроения зара
ди големия брой имигранти от тази страна. Доброволните ограни
чения върху движението на преселниците се оказват неефикасни,
което води до приемането на закона от 1924 г., формулиран така,
че да има ефект главно върху имигрантите от Япония.274 Това пре
дизвиква гнева на японския народ и значително отслабва позици
ите на тези, които пледират за сътрудничество със Съединените
щати при установяването на новия световен ред, уговорен със спо
разуменията, приети на Вашингтонската конференция.275
Самите японци също не са образцови по отношение на толе
рантността, когато става дума за расови въпроси, което личи от от
ношението им към корейците например. Те се обявяват за расовото
149
равенство само когато сами станат жертва на расистко отношение

от страна на другите. Независимо от всичко това международните
събития отправят послание към Япония, че тя никога няма да бъде
третирана като равноправен партньор просто защото нейният на
род не принадлежи на бялата раса. Той може до безкрайност да
практикува западния стил на живот и поведение, но никога няма да
стане истинска бяла нация.276Така че, защо да се притесняват по
вече за спазване на западните норми? Някои неща от Запада все
още се оказват полезни за превръщането на японците в силна дър
жава и за поддържането на тази сила, но дали това неудобно нещо,
наречено демокрация, е сред тях, това е друг въпрос.
5.2. Трудното начало на периода Шова
Хирохито става император след смъртта на бащ а си на 25

декември 1926 г. Макар и само в средата на двадесетте си годи
ни, той е натрупал вече достатъчно политически опит като ре
гент и е успял да пътува много по света. Частично заради негови
те симпатии към британската монархия, а и по внушение на Ми-
нобеТацукичи, императорът възнамерява да управлява като кон
ституционен монарх.277 Един проблем, който веднага възниква
във връзка с това му решение, се дължи на конституцията, която
е много двусмислена по отношение на ролята на императора в
управлението на държавата.
Върху Хирохито обаче не се оказва само въздействие по кон
ституционните въпроси. Като дете той е отгледан под строгия вое
нен контрол и влияние първо на генерал Ноги, а след това и на
адмирал Того. Сред неговите наставници е и националистът Сугиу-
ра Шигетаке (1855-1924). Като личност Хирохито е саможив и стра
ни от обществото. Той е бог по статут, а на практика е елитарист,
който не знае почти нищо за живота на обикновените си поданици.
Управлението на Хирохито получава названието „Ш ова“, ко
ето означава „Прославен мир“. На практика обаче то се характе
ризира още от самото си начало с драматични кризи и във вът
решната, и във външната политика на страната.
По онова време японската икономика изпитва трудности. Пър
вата световна война е време, благоприятно за Япония, защото й
позволява да запълни пазарните ниши, оставени в Азия от воюва
щите западни сили. По време на войната промишленото производ
ство нараства петкратно, износът - повече от три пъти, а икономи
ческият растеж като цяло е равен на 50 процента.278 При такива
водещи позиции в снабдяването на региона Япония може да си поз-
150
воли да експериментира нови технологии и разнообразяване на про

дукцията.279 В частност т.нар. дзайбацу се облагодетелстват от вой
ната. Но след нейното приключване цените падат и започва един
продължителен период на икономическа рецесия.Така наречената
.двойна икономика“ (модерни предприятия, съществуващи редом с
традиционните производства - б. пр.) започва да се задъхва, а про
пастта между огромните дзайбацу и по-малките компании става все
по-голяма. Възстановяването на страната след Токийското земет
ресение през 1923 г. съживява за кратко икономическия живот, но
през 1927 г. следва нова финансова криза, която довежда до фалит
на една четвърт от японските банки. Коприната все още представ
лява важен износен артикул, но в края на 20-те години на XX в.
цените й спадат с повече от 50 на сто. Селското стопанство е засег
нато от подобен спад и в цените на ориза през 1930 г .,а и въобще
аграрният сектор на икономиката понася най-тежкото бреме от япон
ския дял в голямата световна икономическа депресия по онова вре
ме. Между 1926 и 1931 г. реалните доходи на село намаляват от 100
на 33 пункта, което е повече от два пъти по-голям спад в сравнение
с доходите на градското население.
Броят на жителите в градовете бързо се увеличава, което
води до нови социални проблеми. През 1895 г. само 12 на сто от
тогавашното 42-милионно японско население живее в големи или
малки градове с повече от 10 000 жители. В средата на 30-те
години на XX в. обаче в такива градове живее вече 45 процента
от 70-милионното по онова време население на Япония.280 Не
всички градски жители, разбира се, са богати и живеят добре, но
като цяло между качеството на живота на село и в града има
голяма разлика.281 Селска Япония се характеризира с нисък стан
дарт на живота и водене на обичайно съществувание, а за ж иве
ещите в градовете поне има надежда за забогатяване и модерна
вестернизирана жизнена среда, символ на която стават т.нар.
мога и мобо („съвременните момичета“ и „съвременните момче
та“). Най-голямо недоволство съществува сред селските общнос
ти. Това работи в полза на военните, чийто числен състав се на
бира главно от селските среди и притежава мироглед, подобен
на селския - консервативен и по-малко благосклонен към интер
национализацията на страната.282
Военните и много от цивилните граждани стават все по-недо-
волни от икономическото и политическото развитие на Япония.
Ш ири се мнението, че едрият бизнес се меси твърде много в по
литиката до степен да я корумпира. Дори самите политици са
съгласни с тази констатация. Правителството на партията Сейю-
кай през 1927-1929 г. е наречено от главната опозиционна пар
151
тия - (Риккен) Минсейто (Конституционната демократическа пар

тия, произхождаща главно от Конуминто), „Кабинетът на Мицуи“.
На свой ред опозиционната през 1929-1930 г. Сейюкай нарича
правителството на Минсейто „Кабинет на Мицубиши“.283
Мнозина смятат, че източникът на корупция в политиката е
западният модел, въведен в японската политическа действител
ност, и наричат западно зло такива явления като парламентар
ните институции, големия бизнес, индивидуализма и сравнител
но либералните нрави в градския начин на живот.284 Недовол
ството се концентрира около въпроса какво точно е постигнала
Япония след въвеждането на западните модели в икономическа
та и в политическата система, след като те съвсем очивдно не
успяват да предотвратят избухването на Голямата икономическа
депресия на Запад. За разлика от тях надигането на нацизма в
Германия и на фашизма в Италия показват, че по-малко демок
ратичните системи ще постигнат по-големи успехи. А изглежда
че и някои западни държави започват да разбират това.
С нарастването на недоволството и непримиримостта към де
мокрацията военните все по-често започват да призовават за въ
оръжена експанзия като единствено решение на проблемите на
Япония. Всички погледи се обръщат към Китай. И тъй като поли
тиците са резервирани по този въпрос, военните вземат нещата
в свои ръце.
През юни 1928 г. екстремистки елементи от японската Гуандун-
ска армия открито взривяват влакова композиция край Мукден, уби
вайки по този начин китайския военачалник Чан Дзуолин (1873-
1928). Заговорниците обвиняват китайски бандити, надявайки се това
да стане повод за японска военна намеса в района.Умерените сре
ди в армията обаче овладяват положението и не позволяват то да
ескалира, но виновниците за атентата получават само символични
наказания. Хирохито порицава министър-председателя Танака Гиичи
(1864-1929), че не е предприел по-строги мерки и това довежда до
неговата оставка, но и императорът не предприема никакви допъл
нителни мерки срещу заговорниците.
Танака е наследен на министър-председателския пост от Хама-
гучи Осачи (1870-1931).Той също е изправен пред поредната кри
за. На Лондонската военноморска конференция през 1930 г., която
има за цел да обнови споразуменията за ограничаване на военно
морския флот в света, приети на Вашингтонската конференция, япон
ският министър-председател не успява да издейства никакви съ
ществени увеличения на пропорционалния дял на японския боен
флот. Това предизвиква избухването на масово недоволство в стра
ната. Хамагучи е застрелян от един млад десен фанатик и по-късно
152
умира от раните си. Няколко години след това Япония се оттегля от

всякакви споразумения, ограничаващи военноморските й сили.
През септември 1931 г.се случва Манджурският инцидент. На
практика той представлява повторение на сценария, използван от
Гуандунската армия през 1928 г. Отново е взривена железопътна
та линия недалеч от Мукден и автори на атентата са японски воен
ни. Китайците отново са обвинени за инцидента с надежда това да
предизвика избухването на криза, позволяваща на Япония да за
сили военното си присъствие в района. Извършители на атентата
са група офицери от среден ранг, водени от подполковник Ишива-
ра Канджи (1889-1949), които се ползват с мълчаливото съгласие
на високопоставени фигури в японското главно командване.285
Този път умерените кръгове в армията не успяват да се налот
жат. За разлика от инцидента през 1928 г. сега японските въоръ
жени сили се намесват незабавно, на практика само след някол
ко часа. Правителството е безсилно да ги спре. Кабинетът на пар
тията Минсейто, оглавяван от наследника на Хамагучи - Вакацу-
ки Рейджиро (1866-1949), подава оставка няколко месеца по-
късно заради неспособността си да се справи с избухналата кри
за. След Вакацуки министър-председателският пост е зает от въз
растния представител на партията Сейюкай - Инукай Цуйоши
(1885-1932), който се опитва да контролира военните, но само
след няколко месеца на власт е убит от ултрадесни морски офи
цери. Инукай е последният японски партиен министър-предсе
дател чак до времето след края на Втората световна война.
Хирохито уж е загрижен от действията на армията в Ман
джурия и е принуждаван от брат си принц Чичибу (1902-1953) да
се намеси, но отказва да стори това.286 До каква степен той одоб
рява или не одобрява действията на японските войски, може би
никога няма да се узнае със сигурност, но неговата ненамеса и
липсата на публично изявление от негова страна кара общес
твото почти единодушно да заключи, че той подкрепя действия
та на военните в Манджурия.
Японската военна интервенция в Манджурия скоро води до
създаването през март 1932 г. от Гуандунската армия на Репуб
лика Манджукуо (Маншукоку). Тази създадена от японските вой
ски държава е формално призната от японското правителство
през септември същата година и регистрирана като Империя Ман
джукуо през март 1934 г. Неин владетел става известният „пос
леден император“ на Китай - Пу И (1906-1967).
Манджурският инцидент предизвиква реакцията на Общес
твото на народите. Комисия, оглавявана от английския лорд Ли-
тън, посещава М анджурия в началото на 1932 г., за да разслед
153
ва случая. Въз основа на нейния доклад през февруари 1933 г.

Генералната асамблея на Обществото на народите осъжда дей
ствията на японците. Япония незабавно напуска международна
та организация.
Така военните вече стават напълно неконтролируеми, а опо
зицията в страната е усмирена. „Полицията на мислите“ активи
зира своите действия. Императорът, изглежда, не възнамерява
да създава пречки пред плановете на армията за експанзия. От
своя страна военните се заемат лично да го предпазват от „лоши
съветници“ с погрешни идеи, които притежават твърде западни
или либерални възгледи. Сред многото жертви на това „предпаз
ване“ е и Минобе Тацукичи, чиито възгледи за конституциона
лизма стават причина да бъде съден за държавна измяна. Много
от неговите съчинения са забранени.
Общото движение за възстановяване на доброто състояние
на Япония често се нарича призив за „Шова възстановяване“,
макар че този термин за различни хора означава различни не
ща. В началото и към средата на 30-те години на XX в. например
са извършени редица политически убийства и опити за държа
вен преврат все в името на това възстановяване.
Най-известният от тези пучове, т.нар. инцидент от 26 февруа
ри, се случва в ранните часове на 26 февруари 1936 г. Около 1400
войници, водени от младши офицери, атакуват няколко правител
ствени сгради, убиват и раняват различни важни политически фи
гури и императорски съветници. Тяхната цел е да поставят на власт
военно правителство, което да гледа с по-добро око на техните
ултранационалистични идеи. Разбира се те не се ползват с пълна
подкрепа и дори висшите военни са разделени в оценките си за
действията им. Решаващо значение за изхода на инцидента за
всеобща изненада се оказва Хирохито. Въстаниците заявяват бе
зусловната си подкрепа за императора, но каузата им е значител
но отслабена, когато разгневеният от посегателствата срещу не
говите съветници Хирохито заявява, че не желае да има нищо об
що с метежниците и призовава те да бъдат съдени като изменни
ци. Отказва им дори правото да извършат ритуални самоубийства.
Водачите на бунта се надяват, че процесът може да се превърне в
трибуна за техните идеи, но дори това не им се позволява, защото
биват съдени при закрити врата. Деветнадесет от тях са екзекути
рани, а други 70 отиват в затвора. Никой от висшите офицери оба
че, които симпатизират на бунта, на се осъдени.
Инцидентът от 26 февруари представлява един от малкото слу
чаи на категорична намеса от страна на Хирохито и на възпре
пятстване на действията на военните. Като цяло първите 10 години
154
от периода на управление на император Шова стават свидетел

на установяването на контрол от страна на военните върху цяла
та нация за сметка на парламентарното управление. Тяхното аг
ресивно антизападно и антилиберално поведение, одобрявано
от голяма част от обществото, не е добро предзнаменование за
началото на ерата на „Прославения мир“ .
5.3. Идеите, които застават зад експанзионизма
Сред екзекутираните във връзка със събитията от 26 февруари е и

радикалният националист Кита Икки (1883-1937) - водещ мисли
тел от движението за „Шова възстановяване“. Той призовава за
военен преврат, който да избави Япония от некадърните й управ
ници и да възстанови пряката връзка между императора и негови
те поданици. Кита вижда в лицето на императора владетел с абсо
лютна власт, но - интересно - не с божествена същност, което
може би се оказва и главната грешка на мислителя. Така или ина
че, Кита смята, че императорът трябва да суспендира конституци
ята и да се освободи от корумпиращото влияние на политици и
бизнесмени, за да може справедливо да преразпредели обработ
ваемата земя в страната, както и останалите й блага. Кита вижда
Япония като имаща специално предопределение на освободител
ка на азиатските народи, намиращи се под ярема на империализ
ма. След като се възстанови в предишното си добро състояние,
Япония ще застане начело на обединена и свободна Азия.
Представите на Кита са част от редица идеи на неговото вре
ме, които се използват за оправдание на японския експанзиони-
зъм. Особено широко разпространение придобиват концепции
те за императора с абсолютна власт и божествена същност, как
то и идеята, че Япония трябва да завладее и контролира цяла
Азия, за да я освободи - един специфично японски вариант на
антиимпериалистически империализъм.287
Идеята за императора с абсолютна власт и божествена същ
ност дължи много на идеологията, послужила за основа при из
работване на Императорския декрет за образованието от 1890 г.
Тази идеология придобива широко разпространение през 30-те
години на XX в. Тя достига апогея си в т.нар. „Кокутай-но Хонги“
(Основни принципи на нацията), своеобразна библия на „импе
раторската система“ ( тенносей). Този изпълващ цяла книга доку
мент е публикуван от Министерството на образованието през март
1937 г.Той си служи с много подобна на тази от Императорския
декрет терминология и също е предназначен за ползване от учи
155
телите и другите хора от системата на властта, за да могат те да

заемат съответните правилни позиции при изпълнение на задъл
женията си. През 1937 г. не по-малко от 36 на сто от японското
население е във възраст, когато подлежи на задължително обра
зование, така че си струва усилието тази маса да бъде подложе
на на съответното индоктриниране.
Документът е адресиран по-скоро към емоциите, а не към раз
съдъка. Пълен с непоследователни твърдения, неговият преднаме
рено възвишен стил прави разбирането му не по силите на повече-
то от читателите. В същото време този език му придава аурата на
старинността и авторитета.Ударението пада върху божествения про
изход на императора и на това колко е важно човек да бъде изцяло
готов да се жертва за изпълнение на неговата воля.Така се стига до
идеята, че лоялната служба на императора и на родината е не само
дълг, но и смисъл на човешкото съществувание.288
В следния откъс от документа японският народ е охаракте
ризиран така:289
Непрекъснатата генеалогична линия наши императори са

получили предсказание от Основателя на нацията, че ще
властват за вечни времена над Японската империя.Това пред
сказание представлява наша непреходна и неизменна същ
ност. Затова, като се основава на този велик принцип, целият
народ, единен по сърце като едно голямо семейство и подчи
нен на императорската воля, прави да разцъфтят в него прек
расните добродетели на лоялността и синовната почит. В то
ва се състои славата на нашия национален идентитет.
Императорът е „въплътен бог“, „пряк потомък на Аматерасу“ и

да се служи на него е „не просто задължение и подчинение пред
неговата власт“, но и „естествено волеизявление на сърцето“. За
разлика от западните народи, чиито жители са „конгломерати от
отделни личности“ без „здрави основи, които да свързват владете
ля с неговите поданици“, японският император и неговите подани
ци „произлизат от общо начало“. Връзката между императора и
неговите поданици е „естествената привързаност, която изпитва
бащата към своите деца“ Това не е просто договорена, а „естес
твена връзка“ между владетеля и неговите поданици, както е на
Запад. И наистина, Япония следва естествения път на развитие,
при който „природата и хората са обединени в едно цяло“. Той се
характеризира и с хармония, защото „хармонията е продукт на
големите постижения при създаването на нашата нация“. Висша
та хармония е тази между императора и неговите поданици, и по-
156
ПРЕКАДЕНИ АМБИЦИИ: ...
точно „апогей на хармонията, който представлява саможертвата

на поданика за неговия император“ [курсивът е на автора]. В пос
ледно време настъпи упадък, предизвикан от „западния индиви
дуализъм и рационализъм“ , но „ние трябва да отхвърлим тази
упадък на духа и замъгляването на съзнанието, което се предиз
виква от... заблудата относно значението на „личността“, за да се
завърнем при чистото и неопетнено състояние на ума“. Това тряб
ва да стане не само за благото на Япония или дори на Азия, но и в
името на целия свят. „Това трябва да се извърши не само за благо
то на нашата нация, но и за спасението на целокупната човешка
раса, която се бори да се измъкне от задънената улица, в която е
попаднал индивидуализмът.“290
Мнозина западняци, срещнали се с японци през десетиле
тието, последвало издаването на „Кокутай-но хонги“, са изнена
дани от факта, че не само обикновените хора, но и доста високо
поставени и интелигентни жители на страната, изглежд.а вярват
на тази пропаганда, та даже и някои от онези, които са участва
ли в нейното изготвяне.291 Оказва се, че към края на 30-те годи
ни на XX в. всички японци на възраст до 50 години са преминали
през образователната система, която им създава един мироглед,
ориентиран около личността на императора и следващ принци
пите на Императорския декрет за образованието от 1890 г.Това
се отнася и за повечето лица, заемащи най-отговорни постове в
държавата. Някои от тях може би се чувстват объркани как да
направят избор между мит и реалност. Но няма никакво съмне
ние, че пропагандните идеи са здраво втълпени в съзнанието на
масата от населението. По онова време самото поставяне под
съмнение на институцията на императора представлява риск за
живота. Страхът също изиграва своята роля.
Важното значение на императора в японската идеология от
преди войната понякога става причина да бъдат пропуснати ня
кои други страни от доктрината „Кокутай-но Хонги“. Една от тях е
свързана с лансиране на идеята, че японците са „едно цяло с
природата“ и водят по-чист и естествен начин на живот в сравне
ние със западните народи, които са увредени от техния индиви
дуализъм. Представата за специфичната хармония, в която япон
ците се намират с природата, почти сигурно придобива такова
важно значение в разглеждания идеологически документ, защото
неин автор е членът на комисията за изработване на проекта -
Вацуджи Тецуро (1889-1960), известен философ, проявяващ оп
ределен интерес към въпросите на природния детерминизъм. До
ри да не е негово лично хрумване, тази идея е използвана като
допълнително оправдание на необходимостта от японската ек
157
спанзия на азиатския континент. С нейна помощ японците могат

да претендират, че тяхната интервенция в континентална Азия
няма за цел само да разкъса оковите на наложената там запад
на икономическа и политическа система, но и на по-дълбинно
ниво да възстанови хармонията между човека и природата.
Тази естествена хармония е известна под името мусуби, кое
то представлява многосъставно понятие. В него се съчетават иде
ите за „свързване“, „хармония“ и за „съешаване“ в библейския
смисъл на думата. В него има привкус и от „създаване на потом
ство“, и от „раждане“ със следващите от това идеи за „жизненос-
т“ и „жизнени сили“, както и за „първична чистота“, свързвана с
новия начин живот.
Едно от най-ясните обяснения на понятието мусуби на ан
глийски език се намира в книгата на Каваи Тацуо, „Целите на
японската експанзия“, издадена през 1938 г.:292
В хода на тяхната еволюция като отделен народ японци

те, повлияни от природната им среда и променливия и обод
ряващ климат, придобиват специфична привързаност към кра
сотата и чистотата. Те живеят близо до природата... Като де
ца на боговете нашите предци живеят в хармония с природа
та и развиват у себе си свободен и либерален обществен све
тоглед, който прераства в идеала за братство между всички
хора по света. В същото време, като схващат съществуване
то на една тайнствена природна сила, те формулират пред
ставите си за М усуби... Наблюдавайки непрестанния кръгов
рат на сезоните и щастливото множене на живите същества,
нашите предци се досещат и за една сила или принцип, кой
то съществува в природата, за да създава, направлява и мно
ж и всичко живо на този свят. Те наричат тази сила М усуби...
Историята на японския народ представлява именно документ
за развитието на неговата вяра в природата - на хармони
зирането и самоидентифицирането му с природната среда...
Пази природата и преоткрий себе си! Това ни учи философи
ята на Мусуби.
По-нататък Каваи обяснява как японците смятат да възста

новят духа на мусуби в деградиралия Китай в полза на самите
китайци и на Азия като цяло:293
Следвайки императивите на Мусуби, Япония заедно с въз

родения Китай ще идентифицира себе си с космическите си
ли, които създават и съхраняват живота и ще помогне за на-
158
сърчаване на този неспирен процес на усъвършенстване и

извисяване на живота в Азия. Такива именно са основанията
за японската политика в Китай.
Не всички японци достигат такива цветисти философски виси

ни, за да оправдаят японските действия на китайска територия. Мно
зина изтъкват нацисткия довод за необходимостта от лебенсраум
(„жизнено пространство“), като не споменават за неусвоените все
още по онова време територии на остров Хокайдо. Лозунгът за „жиз
неното пространство“ често се свързва с очебийно избирателния
аргумент, че имало само три начина за преодоляване на пренасе-
леността: емиграция, навлизане на световните пазари и разширя
ване на територията. На Япония явно са й отнети първите две въз
можности, след като Западът е въвел антияпонски имигрантски за
кони и предпазни митнически тарифи.294 Никой въобще не си и по
мисля за възможността да се въведе контрол върху раждаемостта
например, който се оказва толкова ефикасно средство за огранича
ване ръста на населението по време на периода Токугава.
Друго елементарно оправдание за японския експанзионизъм
е лансирано от Ишивара Канджи, станал известен покрай Ман-
джурския инцидент. Той настоява за японска военна окупация на
областта и за реорганизация на Азия, позволяваща на Япония да
се възползва от ресурсите на континента за подготовка на пос
ледната война, която трябва да доведе до японско световно гос
подство.295 Тази война ще се води между Япония и Съединените
щати. Ишивара е повлиян в тези си разсъждения от средновеков
ния будистки монах Ничирен, който смята, че една последна гран
диозна война ще сложи край на всякакви войни изобщо. Той зас
тава и на философската позиция, че войната с нейните разруше
ния фактически прокарва пътя за преобразуванията и в този сми
съл представлява част от напредъка на цивилизацията. Така или
иначе, независимо от философската маскировка, според неговия
светоглед всички неща от живота са подчинени на военните съоб
ражения, което си е един най-обикновен милитаризъм.296
Самият Ишивара никога не е бил много харесван от другите
и не се ползва с особено доверие сред колегите си.297 Тези фак
тори намаляват неговото влияние в обществото. Въпреки това иде
ите му, че Япония трябва да разполага с ресурсите на Азия, за
да се подготви за окончателната битка със Съединените щати,
се ползват с все по-нарастваща популярност. С напредването на
30-те години на XX в. неговият план за използване на военна
сила за установяване на контрол над Азия започва да доминира
над останалите паназиатски идеи.
159
Един „по-мек“ вариант на тези идеи представя китаистът Та-

чибана Шираки (1881-1945).Тачибана смята, чеЯпония като най-
образованата нация би трябвало да завладее Азия не с военна
сила, а културно и политически. Това би довело да възникване на
една азиатска културно-политическа общност, която да уравно
веси влиянието в света на създадената вече западна такава. За
съжаление Тачибана не предлага други методи за осъществява
нето на планираната общност на азиатските народи освен кон
фуцианството и известния имперски път на развитие като уни
версални средства. Неговата позиция остава недоизяснена и то
ва позволява на милитаристите да се наложат.
5.4. Подготовка за война
Това, че Япония може много да се облагодетелства от ресурсите

на материка, разбира се е истина, особено що се отнася до суро
вините, с които японците не са щедро надарени. Но по ирония на
съдбата, докато желанието за ресурсите на Азия придобива един
все по-агресивно-милитаристичен тон, японската икономика нав
лиза във фаза на съживяване. В началото на 30-те години на XX в.
Япония прави дръзката и безпрецедентна „кейнсианска“ стъпка
да използва лостовете на държавния бюджетен дефицит, за да
предизвика дефлация и да спре рецесията на икономиката.2®8
Освен това йената е отвързана от световния златен стандарт, кое
то води до обезценяването й с около 50 процента и до последвало
увеличаване на вече доста поевтинелия японски износ. През 1936
г. страната вече се превръща в най-големия световен износител
на памучни изделия и една от първите големи държави, които се
измъкват от Голямата икономическа депресия. На практика през
останалата част от 30-те години на XX в. средният годишен иконо
мически растеж на Япония е 5 процента299, а между 1929 и 1937 г.
брутният вътрешен продукт нараства с повече от 50 на сто.300
Този икономически подем показва, че през 30-те години на
XX в. Япония има алтернатива на милитаристичния експанзио-
низъм.301 Въпросът е дали тя иска да се възползва от това. Вмес
то това страната използва силната си икономика, за да укрепи и
армията си, следвайки лозунга от епохата Мейджи: „Богата на
ция, силна армия“.
Съществува обаче и един проблем. Макар икономиката да е
в отлично състояние на национално равнище, приходите от нея
не достигат в еднаква степен до достатъчен брой членове на об
ществото. Така например мнозинството от японския народ по оно
160
ва време все още се занимава със земеделие и живее на село, а

доходите за този вид труд най-бавно възстановяват своите раз
мери отпреди Голямата депресия. Към средата на 30-те години
на XX в. те са все още на половината от това, което селяните
изкарват в средата на 20-те години.302 Въпреки увеличението на
добивите селското стопанство просто не е достигнало ефектив
ността на промишлеността, а процентът на заетите в него е два
пъти по-голям спрямо дела от брутния вътрешен продукт, който
създава (отново в сравнение с индустрията). В областта на про
мишлеността, въпреки успеха с износа на памучни изделия, тек
стилната промишленост непрестанно отстъпва позиции в полза
на тежката индустрия като например машиностроенето.303 ф ак
тът, че текстилните фабрики обикновено се намират в регионал
ните градове, също допринася за бедите на селското население.
Градските работници често не са в много по-завидно положе
ние, което се дължи на нарастващата двойственост на индустри
ята. От началото на 30-те години на XX в. правителството откри
то води политика на рационализиране на промишленото произ
водство, създавайки картели във важните отрасли на сектора.
Това се оказва много изгодно за и без това богатите и мощни
вече дзайбацу, които стават още по-богати и по-мощни. През 1937
г. само двете най-крупни д зайбац у- „Мицуи“ и „Мицубиши“, при
тежават почти една седма от целия капитал на търговията и ин
дустрията на Япония.304 Средната заплата на работещите в го
лемите дзайбацу (с повече от 5000 работници) е повече от два
пъти по-висока в сравнение със заплащането на работниците в
малките предприятия (с по-малко от 30 работници).305
Отношенията между държавата и дзайбацу невинаги се ха
рактеризират с пълно взаимно доверие. Много от управляващи
те са на мнение, че старите крупни дзайбацу притежават прека-
лено голямо влияние, корумпирани са и водят упадъчна полити
ка, а освен това трудно подлежат на държавен контрол. От тази
гледна точка е по-разумно те да не бъдат рационализирани до
такава степен, че няколко традиционни дзайбацу да контроли
рат цялата икономика за сметка на всички останали големи ком
пании.306 Това е главната причина, поради която държавата под
помага „новите д зай бац у като „Ниссан“ и „Тойота“, които са осо
бено активни в сфери като производството на превозни средства.
Тези компании, работещи във възлови сектори на индустрия
та, са подпомагани и чрез цял пакет от закони, приети в средата
на 30-те години на XX в. по германски образец. Това законодател
ство отстранява чуждите компании от японския пазар, като заб
ранява обмена с чужбина и налага изискването за японски ме-
11. 161
ниджърски контрол на всяка компания, която иска разрешение за

дейност в Япония. Понеже „форд“ представлява особено голяма
заплаха за японците, Законът за автомобилната индустрия от 1936 г.
получава обратно действие, така че заводът на американската ком
пания, построен през 1935 г. в Йокохама, да стане на практика
незаконен. Същият закон осигурява подкрепа под формата на на
малени данъци за компаниите, които произвеждат военни тран
спортни средства, а по този начин въпросните предприятия пре
минават под държавен контрол. Подобни закони са приети и в дру
ги отрасли на промишлеността като нефтопреработване, стомано
добив, машиностроене, корабостроене и самолетостроене.
Със затягането на държавния контрол върху индустрията върви
и нарастващото влияние на военните в управлението на страната.
След опита за преврат от 26 февруари 1936 г. е сформиран нов ка
бинет, начело с Хирота Коки (1878-1948). Само за няколко месеца
във властта Хирота става много симпатичен на военните. Той увели
чава значително военния бюджет на страната, поставя развитието
на тежката промишленост на военни релси и възстановява един
стар принцип - само генерали и адмирали на действителна служба
могат да бъдат министри на войната и на военноморския флот.
През ноември същата година, под заплахата на съветските
претенции в Азия, Япония подписва антикоминтерновски пакт с
Германия. Малко по-късно и Италия се присъединява към него.
Пактът по принцип представлява съглашение за взаимопомощ и
обмен на информация, насочено против смятания за общ враг
Съветски съюз.
На следващата година Япония започва истинска война сре
щу Китай, повод за която става инцидентът на моста „Марко По
ло“ в Пекин на 7 юли 1937 г. Произшествието започва след оп
лакване на законно разположените за учение край Пекин япон
ски войски, че са били обстрелвани от китайците. Събитието, ко
ето вероятно е провокирано от самите японци307, води до локал
ни въоръжени сблъсъци. За месец време обаче те се разрастват,
за да се превърнат в истинска война, макар че такава никога
формално не е обявявана.
Дори и първият сблъсък да е бил случаен, нито японското
правителство, нито императорът се опитват да предотвратят по
нататъшната ескалация на напрежението.308 Тъкмо напротив, но
воизбраният министър-председател Коное фумимаро (1891 —
1945) активно насажда войнствени настроения срещ у китайци
те.309 Китай от своя страна, ръководен от укрепилия властта си
Чан Кайши, също няма намерение да отстъпва.
През август боевете се разпростират до Шанхай, а градът е прев-
162
зет от японските войски през ноември. Японците се насочват към

столицата Нанкин, която е превзета през декември само след не-
колкодневни сражения. Падането на града е последвано от масови
убийства, изнасилвания, мъчения и грабежи на японските войници
спрямо местното население. Тези събития представляват една от
най-отвратителните жестокости в световната история. Жертвите, да
дени от китайска страна, никога няма да могат да бъдат точно преб
роени и са обявявани от Китай за 340 000, а от Япония - за 30 000
души. Това, което е сигурно обаче, е, че десетки хиляди местни жи
тели са избити, като преобладаващата част от тях са цивилни.
Някои от жестокостите, извършени от японците в Нанкин, са
заснети на филмова лента.310 Съществуват и лични показания,
направени публично от разкайващи се японски войници, учас
твали в клането.311 Дори такава фигура като принц Микаса (род.
1915 г.), по-малкият брат на императора, който се намира по оно
ва време в Нанкин, признава много години по-късно в интервю
за популярен вестник, че клане наистина е имало.312 Написани
са и задълбочени изследвания, които изнасят пред обществе
ността ужасяващи подробности (включително и снимки), потвър
дени от тези, които присъстват на мястото по онова време.313 Въп
реки това дори и днес Нанкинското клане е сериозно подценява
но и дори отричано от някои японци, включително и от хора на
високи държавни постове. Същото се отнася и въобще за обви
нението, че Япония по онова време е агресивна държава.
За изненада на японците Китай не капитулира след Нанкин
ското клане. Настъпва своеобразно замразяване на позициите,
като японците постигат някои дребни успехи, които обаче не са
достатъчни за отбелязване на напредък. Японските ръководите
ли започват да се тревожат, че китайската им кампания може да
се проточи и да отслаби страната, излагайки я на ударите на Съ
ветския съюз. Подобни страхове не са напълно лишени от осно
вание. Руснаците открито оказват подкрепа на Китай. В края на
30-те години на XX в. военните сблъсъци между Япония и Съвет
ския съюз също стават все по-сериозни и японците обикновено
търпят поражения.314 Японската страна е разтревожена и от под
писания през август 1939 г. пакт за ненападение между Герма
ния и Съветския съюз, който противоречи на духа на нейния соб
ствен антикоминтерновски договор с Германия.
Япония се чувства направо предадена от германците. Нейна
та предишна вяра в германския й идол е унищожена от открито
прокламираното от Хитлер превъзходство на арийската раса и
неговото изказване за японците като за „втора категория хора“.315
Не са малко и тези жители на Япония, които се опасяват, че гер
163
манците могат да се обърнат срещу тях като срещу „жълтата зап

лаха“ и че и други западни държави като Съединените щати нап
ример биха се обединили с Германия в името на тази кауза. И те
никога не се освобождават напълно от тези свои съмнения.316
Така или иначе, успехите на Германия в началния етап на
Втората световна война, която започва през следващия месец -
септември 1939 г., кара Япония да прецени, че една политика в
полза на Оста (Германия и Италия) би била изгодна за нея. В
резултат на това японците подписват Тристранния пакт през сеп
тември 1940 г. Основните положения на този договор предвиж
дат взаимопомощ при случай на нападение срещу страните на
пакта от друга държава, която в момента не е замесена в евро
пейския военен конфликт или в Китайско-японската война. Това,
естествено, се отнася за Съединените щати.
В документа са признати и японските интереси в Азия. Те се
фокусират около идеята за една зона за съвместно развитие в
района на Велика Източна Азия (Дай Тоа Кьоей-Кен), ръководе
на от Япония.Това е зле формулирана доктрина, но в някои още
по-идеалистични нейни варианти в зоната са включени дори стра
ни като Австралия и Нова Зеландия.
Тристранният пакт дава на Япония сигурност, за да разгърне
спокойно своите действия на азиатския материк. Почти в същия мо
мент, в който пактът е подписан в Берлин, японските войски нахлу
ват в северната част на френски Индокитай. Обезглавената фран
ция оказва незначителен отпор. Съединените щати реагират, като
прекратяват износа за Япония на самолетно гориво, стомана и ж е
лезен скрап, но се въздържат от военни действия. В Америка се
надига вълна от възмущение срещу действията на японците в Азия,
която не се различава от тази по повод на германските операции в
Европа и срещу подписването на Тристранния пакт, но хората по
принцип уважават официалната линия на своето правителство на
ненамеса във военния конфликт.317
През юни следващата 1941 г. Германия нарушава своите за
дължения по пакта за ненападение със Съветския съюз и напада
руснаците. След като поне съветската страна вече не е в съюз с
Германия, Япония може да си отдъхне по отношение на своите
северни териториални придобивки в Манджурия. И да обърне пог
лед на юг. В частност японците искат да си осигурят база, от която
да нахлуят в Малайския полуостров и в холандските Източни
Индии, богати на суровини. На 22 юли 1941 г. японските войски
навлизат още по на ю г в Индокитай, давайки си сметка, че това би
предизвикало ответна реакция от страна на Съединените щати.
Официалният американски отговор на тези действия е зам-
164
разяване на японските активи в САЩ и налагане на пълно ем

барго за износ на американски стоки за Япония. Сред тези стоки
е и жизненоважният за японците нефт. Япония осигурява от внос
над 90 процента от необходимия й нефт, а над три четвърти от
този вносен нефт идва именно от Съединените щати.3’8
Президентът франкпин Рузвелт неофициално се съгласява вед
нага с наивния план за тайно бомбардиране на Япония. Планът е
предложен няколко месеца по-рано от Клеър Шенълт, водач на
групата американски летци доброволци, базирани в Китай и из
вестни под името „Летящите тигри“. Групата е използвана като на
емници от китайското правителство в борбата му срещу японците.
Шенълт силно желае да нанесе изпреварващи стратегически бом
бени удари по цели в самата Япония. Той се свързва с американ
ското правителство и иска тайна подкрепа, но получава само из
вестна финансова помощ, а не одобрение на плана му. Тогава, през
май 1941 г., съветникът на Рузвелт, Лачлин Къри, посещава Китай
и след като се завръща в Америка, възобновява плана на летците.
Рузвелт и някои от старшите членове на неговия щаб, както и ан
гличаните, са ентусиазирани от духа на плана, но го смятат за
непрактичен. Все пак на 23 юли - един ден след нахлуването на
японците на юг в Индокитай, Рузвелт и висши военни като адми
ралите Харт и Търнър подписват Документ JB 355 (Serial 691), озаг
лавен „Нужди на китайското правителство от самолети“.319 Между
другото в него се разрешава използването на бомбардировачи „66
Локхийд-Хъдсън“ и „Дъглас DB-7“ (както и на други самолети, кои
то ще бъдат прибавени по-късно) за следната пределно ясна цел:
„Унищожаване на японските заводи, с което да се прекрати про
изводството на муниции и най-необходими материали за поддър
ж ане на икономическата структура на страната“. Случва се обаче
така, че доставката на необходимите самолети се забавя и меж
дувременно настъпват други събития, които осуетяват проекта пре
ди още да са започнали бомбените рейдове.
Това може би е за добро, защото от оперативна гледна точка
планът JB 355 още от самото начало е обречен на неуспех. На
около 2000 км от своите бази в Китай бавноподвижните амери
кански бомбардировачи, останали извън обсега на тяхната охра
на от изтребители, без съмнение биха били унищожени веднага
от отличните японски изтребители „Мицубиши Дзеро“.Трябва да
отнесем този план към появилите се в момент на безразсъдство,
имайки предвид какви опитни военни и политически лидери се
съгласяват с неговото прилагане с надеждата да осуетят япон
ските действия. Трябва да се има предвид, разбира се, и фактът,
че по онова време и държавният секретар Кордел Хъл и самият
165
Рузвелт неведнъж са чувани да казват ядосано, че на японците

трябва по някакъв начин „да им бъде даден урок“.320
Нефтеното ембарго се оказва далеч по-ефикасно от евенту
алното привеждане в действие на плана ЛЗ 355. То оставя Япо
ния с доста ограничени резерви от петрол. Това без съмнение не
може да бъде понесено. Още на 3 септември 1941 г. японските
лидери решават да започнат война срещу Съединените щати,
ако кризата с петрола не бъде разрешена до месец октомври.
(По-късно крайният срок е удължен до 30 ноември.)
По същото време е окончателно одобрен планът за нападение
над Пърл Харбър, който е предложен още през януари същата
година от адмирал Исороку Ямамото (1884-1943). Репетиция за
неговото привеждане в действие е направена в залива Кагошима
в южната част на остров Кюшу. В Япония обаче още има влиятел
ни личности, които вярват, че дипломацията все пак е за предпо
читане пред военните действия.Такъв е случаят с министър-пред
седателя Коное (независимо от неговата войнственост по отноше
ние на Китай), но държавният секретар на САЩ Хъл например
остава твърдо на позицията, че Япония първо трябва драстично
да промени своята политика и едва тогава спрямо нея да бъдат
направени някакви отстъпки.Той иска по-специално японските вой
ски да бъдат изтеглени не само от Индокитай, но и от самия Китай.
Коное подава оставка през октомври и е заменен на поста от во
енния министър генерал Тоджо Хидеки (1884-1948).
Япония прави последното си предложение за отстъпки, като
се съгласява да се изтегли от Ю жен Индокитай, но не и от Китай.
Хъл обаче не приема това. Японците и не очакват неговото съг
ласие. Под командването на адмирал Нагумо Чуичи (1887-1944)
нейният боен флот вече е отплавал от Курилските острови към
Хавай. Сформирана е огромна флотилия с унищожителна мощ,
включваща шест самолетоносача с повече от 400 самолета на
борда, два броненосеца, три крайцера, девет разрушителя и мно
жество подводници.
Император Хирохито дава своето формално одобрение за во
енната операция на 1 декември, като заявява по-късно следното:
„Като конституционен монарх аз нямах правото да не одобря ре
шението за започване на война, взето от кабинета Тоджо ,,.321
По-важно е обаче, че той добавя: „Вероятно бих наложил вето на
решението да се води война, ако по онова време можех да пред
видя бъдещето“ [курсивът е на автора].322 Това означава, че той
не е съвсем в невъзможност да промени хода на събитията, но
че не иска да опита, защото по онова време мисли, че войната
ще завърши благополучно за Япония.
166
Известно време Хирохито смята, че е възможно на амери

канците да бъде нанесен решителен удар и след това да се пре
говаря с тях за мир.323 В това отношение той споделя мнението
на мнозинството японци. Само най-големите японски фанатици
вярват, че страната им може да воюва до победен край срещу
САЩ. Не е и в традициите на Япония да се конфронтира с по-
силни противници, защото има риск да претърпи унизително по
ражение. Но съществува и широко разпространено фаталистич
но схващане, че е наложително по някакъв начин да бъдат пре
мерени силите с Америка. За мнозина изглежда възможно Япо
ния да нанесе един почетен сполучлив удар на врага, както в
случая с Русия. Това означава страната да воюва с по-силния
противник до момента, когато той се почувства изтощен и скло
ни да бъдат проведени преговори за мир. Преговори, които ще
поставят Япония в по-добро положение от това, в което тя се
намира през 1941 г.324 Те обаче така си мислят.
5.5. Войната в Тихия океан
Първият японски военен рейд в Тихия океан всъщност не е насо

чен срещу Съединените щати в Пърл Харбър, а срещу англичани
те в Малайския полуостров. Около 90 минути преди удара по аме
риканския военноморски флот около 5000 японски войници успеш
но атакуват британските сили в Кота Бару, в султаната Келантан.325
Японците си дават сметка, че войната срещу Съединените щати
неминуемо ще доведе и до сблъсък с Великобритания. Но те се
нуждаят от суровините на Малая колкото се може по-бързо, за да
покриват военните си нужди и освен това знаят, че няма какво
толкова да се страхуват от британските сили. Няколко месеца преди
това, в един от редките случаи на германска помощ за японците,
командир на германска подводница предава на японската страна
прихванат свръхсекретен доклад на английските началник-щабо
ве до военновременния кабинет на страната.326 В доклада се твър
ди, че Сингапур и британските владения в Югоизточна Азия са
незащитими срещу евентуални японски нападения и затова няма
да получат почти никакви подкрепления. Тези сведения не само
че убеждават японците в необходимостта от нападение на англий
ските позиции в района, но и разсейват техните притеснения, ако
въобще са имали такива, че трябва да отделят толкова големи
военни сили за атакуване на американската база в Пърл Харбър.
Атаката срещу Пърл Харбър започва на 7 декември малко
преди 8 часа сутринта (местно време). Първият удар е нанесен
167
от 183 бомбардировача. Нова вълна от 167 самолета бомбарди

ра базата около час по-късно. Американските сили, намиращи
се там, са напълно неподготвени да посрещнат японската атака.
Те дават над 4500 жертви (от които три четвърти са убити или се
смятат за изчезнали или загинали). Разрушени са четири амери
кански броненосеца, около 180 бойни самолета и три разруши
теля. Освен това тежки щети са нанесени на още четири броне
носеца, около 80 бойни самолета и три леки кръстосвана. Щ ети
те от японска страна са само пет подводници, 29 самолета и око
ло 60 души войници.
Макар и значителни, пораженията в Пърл Харбър са можели
и са щели да бъдат и по-тежки. Адмирал Нагумо е критикуван от
някои свои колеги, че е нанесъл само два въздушни удара и че
не е успял да унищожи големи количества петрол, работилници
те и други ремонтни съоръжения, самолетните хангари и многоб-
ройните незасегнати или слабо засегнати морски съдове и само
лети.327 Във военно отношение нападението не е толкова успеш
но, колкото се е очаквало да бъде. Сякаш японците по някаква
причина не са в състояние да си повярват, че ще имат шанса да
нанесат желания от тях голям удар и затова се оттеглят преж
девременно от полесражението.
Атаката наистина не е образец на военна ефикасност, но без
съмнение е достатъчно сериозна, за да вкара незабавно ж аду
ващата отмъщение Америка във войната. Позицията за ненаме
са в конфликта отстъпва пред народното негодувание срещ у то
ва подло и недостойно нападение.
фактът, че японците нападат, преди да са обявили намере
нията си да воюват с Америка, са явно доказателство за тяхното
коварство. Те от своя страна твърдят, че това не се дължи на
очевиден пропуск, а на дипломатическите пречки пред състава
на японското посолство във Вашингтон, поради които известие
то за планираното нападение било предадено половин час след
началото на атаката, а не половин час преди него, както било
планирано. Това факт става обект на известни спорове, продъл
жили няколко десетки години, но напоследък бяха открити сви
детелства, които показват, че е съществувал план на генерални
те щабове на сухопътните и военноморските сили, според който
процесът на предаване на съобщението да бъде затруднен, а пер
соналът на посолството във Вашингтон да стане изкупителната
жертва за възникналото недоразумение. 328 При всеки случай
въпросът би бил чисто академичен, ако не се вземе предвид япон
ското нападение срещу английския гарнизон в Келантан. Така
дори известието за атаката срещу Пърл Харбър да се е получила
168
ПРЕКАДЕНИ АМБИЦИИ: ...
навреме, т.е. половин час преди нейното начало, то пак би дош

ло един час след нападението срещу Келантан, което между впро
чем също е съвсем ненадейно. С други думи, въпреки че японци
те отричат това, няма съмнение, че те извършват нападението
срещ у Пърл Харбър без формално предупреждение - факт, от
който много от висшите военни по онова време в самата Япония
да се срамуват, включително и най-големия техен ас, пилотът
Сакаи Сабуро.329 От друга страна обаче, това „изненадващо на
падение“ в действителност не би трябвало да е изненада за ни
кого, като се има предвид по-раншната японска тактика, прило
жена срещу Китай и срещу Русия.
Независимо че Япония не отправя официално предупрежде
ние за готвеното военно нападение срещу американската база в
Пърл Харбър, дали ръководителите на Съединените щати са би
ли изненадани от него или не, е също въпрос на големи спорове.
Едно от крайните мнения е, че инцидентът с Пърл Харбър пред
ставлява конспирация на Рузвелт и неговите колеги, които са
знаели за подготвяната атака, но са допуснали тя да се осъщес
тви - и дори са насърчили нейното провеждане, жертвайки ж и
вота на много американци, - за да накарат Америка да влезе във
войната срещу съюзената с японците Германия. На другия полюс
стои хипотезата, че Америка просто е била изненадана, докато
си дреме самодоволно. Доказателства могат да бъдат приведени
за и против всяко от тези становища, така че до окончателно
изясняване на истината може и да не стигне.330
По онова време безспорно са налице редица предупредител
ни сигнали, подсказващи за готвеното нападение, в това число и
прихванати шифрограми, радарни сигнали, наблюдения и разуз
навателна информация, предоставени на Америка не само от ней
ните собствени агенти, но и от представители на други народи
като холандци например. Въпросът е доколко тези предупреди
телни сигнали са били схващани именно като такива по онова
време. Това е време, когато военноморският аташе към посол
ството на Съединените щати в Токио, който се очаква да поназ-
найва това-онова за военните възможности на тази страна, каз
ва, че САЩ могат да „бият японците само за 24 часа“.331 М нози
на представители на военноморските сили постоянно говорят, че
биха искали „да напердашат малкия кафяв брат“, преди да се
отправят на решителна битка за Атлантическия океан.332 Този
вид изказвания не предполагат достатъчно сериозно отношение
към японската военна заплаха, че да се обърне нужното внима
ние на всички тези тревожни сигнали. Без съмнение американ
ците са потънали в своето самодоволство.
169
От друга страна обаче, не може да се отрече, че за тези от

американците, които настояват за влизане във войната, а сред тях
са и някои от ръководителите на Съединените щати, Пърл Харбър
представлява сбъдване на техните мечти. Японците може и да са
ударили по-силно, отколкото някой би очаквал, но важното е, че
войната най-сетне започва и за Америка. Каквито и да са били
предпоставките, неоспорим факт си остава истината, че това съ
битие помага за преодоляване на позицията за ненамеса във вой
ната и Америка се присъединява към държавите, воюващи срещу
хитлеристка Германия, с което много помагат на Великобритания
- нещо, което Чърчил особено силно желае.333 Рузвелт по-късно
признава пред Чърчил и Сталин, че ако не е било японско нападе
ние, той много трудно би накарал американците да участват във
войната.334 Но дали това твърдение изразява удовлетворение от
постигнатата цел, или просто установява един факт? Тази неясно
та и двойственост е характерна за повечето документи, използва
ни при водене на безкрайните спорове относно Пърл Харбър, при
личащи на лутане из лабиринт. Това са спорове, които, макар и
интересни и смислени за тези, които се интересуват от Япония, си
остават главно в сферата на занимание на историците на амери
канската външна политика.
От японска гледна точка най-важният факт, който следва от
разглежданите събития, е, че те вече се намират във война със
Съединените щати. Въпреки критиките, които търпи заради не
решителните действия по време на нападението срещу Пърл Хар
бър, в Япония се надига и вълна от ентусиазъм, в това число и
зад стените на императорския дворец.335 Бодрият дух се поддър
ж а и от новините за нови успехи на японците, постигнати в ран
ния етап на войната в Тихия океан.
Само няколко часа след нападението над Пърл Харбър аме
риканските военновъздушни сили претърпяват големи щети, след
като техните ескадрили са атакувани от японците по летищата и
базите им във Филипините, където представляват удобна мишена
за японските бомбардировачи. След около седмица японците оку
пират Тайланд, който се съгласява на това вследствие от диплома
тически преговори. Малката британска флотилия от военни кора
би, плаващи край Малайския полуостров, е напълно унищожена
от японците, което улеснява тяхното военно напредване в района.
Гуам пада на 11 декември, последван през следващите два месе
ца от редица други малки тихоокеански острови. Хонконг е завла
дян на 25 декември. Борнео капитулира на 19 януари. На 15
февруари Сингапур обявява безусловна капитулация, след изне
надващ военноморски десант на японците и едно от най-тежките
170
и деморализиращи поражения в британската военна история. Ра

йонът се смята от англичаните за непревзимаем, а и те разполагат
там с около 70 000 войници - двойно повече от атакуващите япон
ци. До края на февруари Суматра, Тимор и Бали също падат в япон
ски ръце. Батавия се предава на 6 март. Рангун в Бирма е завла
дян на 8 март, а Ява - на 9 същия месец. В района на Филипините
Манила е превзета на 2 януари 1942 г., докато Батаан се държи до
началото на април, а остров Корегидор - до 7 май. През март ге
нерал Дъглас Макартър (1880-1964), командващ американските
далекоизточни сили, напуска по заповед от Съединените щати сво
ята база във Филипините и заминава за Австралия. Неговата кри
лата фраза: „Аз ще се върна!“ става девиз на обединените сили на
съюзниците в тихоокеанския регион.
Първоначалните успехи на Япония се дължат отчасти на то
ва, че страните, воюващи срещу силите на Оста, по това време
са заети с бойните действия в Европа. От друга страна обаче, не
трябва да се пренебрегва и интензивността на японската военна
офанзива. Тя е нещо, срещу което западните съюзници не са ис
тински готови да се противопоставят. Оценката на Чърчил по по
вод падането на Сингапур, че „интензивността, устремът, опитът
и мощта на японските действия надминаха с много онова, което
бяхме настроени да очакваме“336, се споделя от мнозина. Запад
няците сериозно са подценили Япония. Това се отнася и за за
падните съюзници на Япония. Хитлер е много разтревожен от
лекотата, с която тези унтерменшен („нисши хора“) японците по
беждават войските на бялата раса в Сингапур например.337
Интензивността на японските операции според самите тях
се дължи на техния боен дух.338Те усещат своя боен дух по-си
лен от този на западняците, размекнати от своя материализъм и
егоизъм. Японският боен дух включва и готовността за бой до
смърт. Една типична илюстрация на този дух представлява рав
носметката от една успешна контраофанзива на съюзническите
войски срещ у Алеутските острови през май 1943 г.Там японците
дават 2351 убити, а се предават само 28.339 Това съотношение на
загиналите към предалите се от 84:1 не е необичайно за японци
те. В отделни случаи то дори е надминавано като при битката за
Северна Бирма, където броят на убитите японски войници спря
мо този на предалите се е 120:1.34° Освен това повечето японски
войници, всети в плен, са или ранени, или в безсъзнание, или по
някаква друга причина не са в състояние да се съпротивляват.341
Тази статистика рязко контрастира на съответното съотношение
при съюзниците, където един загинал се пада на четирима пре
дали се в плен342 - разлика от неколкостотин пъти, която обаче
171
нараства толкова много вследствие от масовото попадане в плен

на съюзнически войници като това след превземането на Синга
пур от японците.
Не всички японци обаче са готови да се ият до смърт, както се
разказва по-късно в разни предавания.343 Някои оцеляват, особе
но в по-късната фаза на войната, макар че тогава става трудно
това да стане, след като и двете страни започват да вземат малко
пленници.344 Като цяло обаче повечето японски войници предпо
читат да умрат вместо да паднат в плен. На повечето от тях, разби
ра се, им е внушено, че саможертвата в полза на нацията пред
ставлява изпълнение на върховния дълг към императора бог и е
най-висшата цел на всяко човешко съществувание, негово вър
ховно пречистване. Пак по устни сведения може да се съди за
размера, до който достига този масов стремеж към смъртта, който
понякога носи тежки страдания на онези, които поради някакви
причини са възпрепятствани да умрат за каузата.345 До самия край
на войната западните съюзници все още не са сигурни, дали япон
ският народ няма да се самоизбтреби до крак, за да не се преда
де, като прибегне до масово умишлено самоубийство, наречено
ичиоку гьоиусай („самоунищожение на стоте милиона, подобни на
диаманти“).346 Повечето японци смятат тази готовност да се биеш
до смърт за някаква благородна кауза за остатък от високоуважа-
ваните традиции на самурайството и само малцина са тези, които
си дават сметка колко идеалистични са станали техните предста
ви за тези традиции. Това не означава, разбира се, че може да
бъде отречен реалният ефект от даден идеал, нито да бъдат пре
небрегнати множеството случаи на искрена себеотдаденост и сме
лост, проявени в това число и от натурализирани в Америка япон
ци, сражаващи се в редовете на съюзническите сили.347
В по-малко героичен план на много японци им е внушено, че
ако бъдат заловени от врага, ще ги измъчват жестоко, така че смърт
та в боя би била много по-безболезнена. Дори тези, които не са
били убедени при промиването на техните мозъци и от заплахите
за жестоки мъчения в ръцете на врага, все пак предпочитат смърт
та пред пленничеството, защото смятат, че това ще посрами и пре
върне в жертви техните близки, когато по-късно се завърнат у до
ма в Япония.348 Повечето от тези, за които войната завършва в
пленничество и поради това оцеляват, предпочитат роднините им
да мислят за тях, че са загинали в боя. За разлика от тях военноп
ленниците от войските на съюзниците винаги настояват роднини
те им да бъдат уведомявани, че те са още живи.349
Идеалистичният възглед гласи, че истинският и верен на ро
дината воин, който се сражава до смърт, ще избегне бруталните
172
мъчения, отредени за този, който не съумее да стори това и по

падне в плен на враговете. От друга страна, нечовешкото отно
шение на японците към военнопленниците от армиите на съюз
ниците са добре известни. Около 30 на сто от всички пленени от
Япония съюзнически войници загиват, докато техният процент в
германски и италиански военнопленнически лагери е по-малко
от 5.350 Японците обаче се отнасят към собствените си войници
почти по същия брутален начин, ако се усъмнят, че са действали
недостойно и са опетнили името си.351 Тези, които са определени
да служат в лагерите за военнопленници, принадлежат обикно
вено на тази категория хора, защото истинският воин не може да
има нищо общо с „жалките човешки същества“ каквито са воен
нопленниците. Стресът и ненавистта към себе си, които тези над
зиратели изпитват заради службата, с която са натоварени, мо
гат отчасти да обяснят крайностите, в които изпадат при отноше
нието си към военнопленниците.
Жестокото отношение към военнопленниците става още по-
крайно заради гнева и недоверието към Запада, натрупало се у
японците през предходните няколко десетилетия. Освен това на
раства чувството на омраза към западняците, които се държат
високомерно и не желаят да гледат на японците като на равни,
въпреки че сега се оказват по-слаби от тях в сраженията. Пред
разположението на японците към подреждане на всичко се от
нася и за начина, по който третират различни човешки раси. За
това за мнозина не е необходимо да им се втълпяват идеи от
рода на записаните в „Кокутай-но Хонги“, за да бъдат убедени,
че принадлежат към една висша нация. Като раса те са чисти и
съвършени. По-нисшите и/или нечистите човешки създания ряд
ко заслужават да бъдат уважавани, дори и да не са военноплен
ници - нещо, в което бързо се убеждават повечето от народите
на Азия, попаднали под японска окупация.
Разбира се, винаги и във всеки народ се намират и садисти,
които във войната откриват чудесна възможност да осакатяват и
измъчват други хора, като по този начин доказват своята мъжес
твеност. Всички воюващи народи имат своите садисти и Япония,
естествено, не прави изключение. Понякога обаче тя насърчава
този тип поведение, използвайки го като средство за укрепване
на бойния дух на войниците.352
По ирония на съдбата интензивността, с която японците се
сражават, и техните лесно постигнати първоначални победи ра
ботят против тях самите. Спечелените битки и завладените тери
тории им създават фалшивото чувство за непобедимост, което
измества предишните планове за бърз удар по противника, пос
173
ледван от стъпки в посока на мирни преговори. Проявяваната от

тях бруталност пък повишава бойния дух на съюзниците и освен
това прави почти невъзможно те да приемат някакво предложе
ние от японска страна за прекратяване на бойните действия, ко
ето би било благоприятно за Япония.
Митът за японската непобедимост е развенчан още на 18 ап
рил 1942 г. по време на т.нар рейд на Дулитъл. Той се състои в бом
бардировка на Токио от 16 американски бомбардировача В-25з, из
летели от самолетоносачи, намиращи се доста далеч от японските
брегове. Акцията е ръководена от полковник Джеймс Дулитъл.Този
път японците се оказват изненадани и неподготвени за защита. Аме
риканските самолети нанасят своя удар, преди някой в Япония въ
обще да разбере какво се случва. Загрижеността и объркването на
японците нараства и от факта, че нито един от атакуващите бомбар
дировачи не е свален от противовъздушната отбрана на страната.
Всички благополучно отлитат и се приземяват на китайска терито
рия, където осем от пилотите са заловени от японските части. Три
ма от тях са екзекутирани като терористи, което предизвиква реак
цията на японския съюзник Германия. Германците обвиняват свои
те съюзници, че тяхната постъпка е лош прецедент.353 Останалите
са превърнати в опитни свинчета и са подложени живи на дисекция
в рамките на медицински експерименти, представляващи част от
японската програма за разработване на химическо и биологическо
оръжие.354
Един още по-сериозен удар върху японското самочувствие е
нанесен след по-малко от месец, когато се води битката за Кора
лово море (7 -8 май 1942 г.). Тя проваля японските планове да
окупират Порт Морзби в Нова Гвинея. В това морско сражение
Япония губи и един от своите самолетоносачи, а друг такъв съд
претърпява сериозни щети. Съединените щати всъщност пона
сят повече щети, но важното в случая е, че битката представля
ва първо поражение на японците в района на Тихия океан.
Друг твърде сериозен удар - който фактически води до ре
шителен поврат в хода на военните действия - японците понасят
през следващия месец юни, когато се води битката за Мидуей
(4 -6 юни 1942 г.). Япония планира да окупира островите Мидуей,
намиращи се на около 1500 км източно от Хавай, и да ги превър
не в своя стратегическа база. Тези планове обаче са разкрити от
разузнаването на съюзниците. За разлика от времето на Пърл
Харбър този път разузнаването е използвано както подобава.
Японският флот, командван отново от адмирал Нагумо, губи че
тири от своите самолетоносачи. Загиват повече от 2000 моряци;
потъва и един тежък кръстосван.
174
От този момент нататък, независимо от определен брой по

беди и териториално разширение на азиатския материк, военно
то щастие започва да изневерява на японците, и то в района на
Тихия океан. Плановете за завладяване на Нова Каледония, Фид
жи и Самоа са изоставени, както и въобще мисълта за някаква
интервенция в Австралия и Нова Зеландия. Японските войски
са изтласкани от Нова Гвинея и Гуадалканал още в началото на
1943 г. Само в Гуадалканал те дават 25 000 убити. За сравнение
американците губят едва 1500 души.
През 1943 г. ресурсите на Япония започват да се изчерпват.
Налага се да сменят директното управление на някои съседни ази
атски страни с непряка форма на контрол. Подчинените народи
като бирманци и филипинци получават номинална независимост.
Япония се опитва да се грижи за своите интереси в азиатския ре
гион и да поддържа водещата си роля там, като набляга на своите
заслуги като освободителка на народите от западния империали
зъм. Израз на тази политика е Великата източноазиатска декла
рация, направена на 6 ноември 1943 г. в Токио от марионетните
правителствени ръководители на Манджурия, Китай, Тайланд, Бир
ма, Филипините и „Свободна Индия“. Този документ е насочен про
тив западния империализъм и отново подчертава значението на
азиатското сътрудничество.355 Много от жителите на тези страни
може първоначално да са приветствали японците като освободи
тели. Много скоро обаче те бързо губят илюзиите си в това отно
шение заради жестокостта на наложеното японско управление.
Японската окупация често води до лишаване на местното населе
ние от храна и други основни средства за съществувание, при
нуждавайки ги да работят като общи работници, а понякога те би
ват транспортирани да се трудят в самата Япония.
Японските граждани също са подложени на продоволствени
ограничения и са подвластни на специални закони за трудова мо
билизация. Всички неомъжени жени под 25-годишна възраст нап
ример от септември 1943 г. са мобилизирани за работа в селското
стопанство и промишлеността.356 Оскъдицата на хранителни про
дукти в Япония става страшна и именно в края на същата година
се въвежда дневна дажба от 1405 килокалории, което едва покри
ва половината от изискванията на рационалното хранене.357
През 1944 г. Япония отново напряга сили на бойното поле, но
това се дължи по-скоро на отчаянието, което обхваща нейните
ръководители. Нараства производството на военна техника. Са
мо за една година са произведени 28 000 самолета при само
5000 през 1941 г.358 Но това дори не се доближава до съответно
то американско производство или до това на много от другите
175
съюзнически държави. През периода 1941-1944 г. Япония про

извежда 58 822 самолета, докато за същото време Великобрита
ния пуска от конвейерите 96 400 броя, а Съединените щати - 261
826.359 Колкото и технически съвършени да са японските само
лети, те просто не достигат като количество.
Извън собствената си територия Япония постига някои военни
успехи в Китай.Тя обаче не успява да неутрализира американската
военновъздушна база в Сечуан, което позволява на Америка да
нанася нови бомбени удари на японска земя със своите бомбарди
ровачи с далечен обсег на действие - В-29з. И това става все по-
често, без да среща особена съпротива. Особено тежък удар за
Япония е загубата на остров Сайпан от групата на Марианските
острови през юли 1944 г. след тежки сражения. Сега и тук се уста
новява база за бомбардировки на Токио от въздуха. Защитата на
собствената територия се превръща в приоритет за японците.
Падането на Сайпан е унищожителен удар за самия генерал
Тоджо, тъй като само няколко месеца по-рано той убеждава сво
ите колеги в правителството, че островът е непревзимаема кре
пост. Вследствие от поражението Тоджо е сменен и като минис
тър-председател и като началник на Генералния щаб на япон
ската армия от генерал Коисо Куниаки (1880-19 50).Това води до
сериозно разколебаване на вярата в самия Тоджо и във военни
те възможности на страната. Множество висши офицери, които
държат сметка и за залязващата мощ на Германия, се връщат
към предвоенното становище, че крайната победа на Япония във
войната е немислима. Не малко от тях смятат, че е по-разумно да
се направят опити за сключване на примирие и да се търси пос
тигане на най-добрите възможни условия. Те, естествено, ще бъ
дат далеч по-неблагоприятни в сравнение с това, на което са се
надявали през 1941 г., но поне биха сложили край на военните
действия. Съществува и безоснователната надежда, че в случая
Съветският съюз може да реши да действа на японска страна. В
действителност обаче още през 1943 г. руснаците са обещали,
че след като победят Германия ще се присъединят към съюзни
ците във войната срещу Япония. Въпреки това, с надеждата за
евентуална помощ от съветска страна, кабинетът на Коисо ре
шава да продължи воденето на войната. Съществува и очакване
за постигане на някакъв компромис, ако японската отбрана се
окаже достатъчно силна, за да изтощи силите на настъпващите
съюзници и те решат, че е по-добре да постигнат мирно споразу
мение, вместо да дават излишно голям брой жертви.
Една от мерките за укрепване на японската отбрана, пред
приета по-късно през същата година, е систематичното изпол-
176
зване на пилоти камикадзе.360 Пълното название на тяхната во

енна част е Сили за специални нападения „Божествен вятър“
(Шинпу Тонубецу Когекитай). Летците от тази група са наречени
на името на „божествения вятър“ (камикадзе или шинпу), който
предпазил Япония от монголските нашествия през тринадесети
век. Макар че понякога използват и нормални самолети, „само
летите самоубийци“ обикновено представляват бомби, снабдени
с криле и съвсем елементарни механизми за управление. Те не
са в състояние да се отклонят от предварително набелязаната
цел и при всеки случай не разполагат с гориво за приземяване.
Съюзниците ги наричат „бака бомбб‘ („идиотски бомби“), а пило
ти на тези машини са най-често тийнейджъри със само неколко-
седмична летателна практика.
Камикадзета са използвани за първи път на 25 октомври 1944 г.
в битката при Лейте във Филипините. Генерал Макартър по оно
ва време осъществява своето някогашно обещание да се завър
не и силите му дебаркират при Лейте на 20-и същия месец. Пос
ледвалото сражение в залива на Лейте, водено от 23 до 26 ок
томври, представлява най-голямата военноморска битка в све
товната история. Тя завършва с практическото унищожаване на
японския военен флот. Макар японски военни части да остават
дислоцирани по някои от тихоокеанските острови до края на вой
ната - а в отделни случаи и след това, - на тяхното използване
бавно но сигурно е сложен край. Корегидор е отвоюван през фев
руари 1945 г., а Манила - до средата на март същата година.
Отвоюването на Манила от съюзниците е свързано с голяма
трагедия за местното население. Обсадените 20 000 японски вой
ници, които почти без изключения се сражават до смърт, проя
вяват невъобразима ярост в битката, когато американците усил
ват своя натиск. За японските жестокости по онова време се знае
малко, но не са рядкост сцените на насилие, грабежи и убийства,
подобни на тези в Нанкин. Около 100 000 местни жители загиват
само през последния месец преди освобождаването на Манила
от съюзниците.361 Японското цивилно население във Филипини
те също пострадва от японските войски в района през последни
те месеци на войната. През май 1945 г. група отстъпващи япон
ски войници избиват около 20 деца на цивилни японци от Ф или
пините, които пътуват с тяхната част, за да не би писъците им да
издадат на врага местоположението на отстъпващите.362
През май 1945 г. британските войски превземат Рангун, кое
то следва падането на Мандалай през март същата година. Анти-
японската решителност на съюзническите войски нараства още
повече след разкриване на ужасните насилия срещу принудени
12. 177
те да работят на известната Бирманска железопътна линия.Този

проект е осъществен от японците между октомври 1942 и ноем
ври 1943 г. с цел да бъдат улеснени доставките на суровини от
Тайланд. Строителството причинява смъртта на около 60 000 ра
ботници, в това число местни общи работници и към 15 000 бри
тански и австралийски военнопленници.
През първите месеци на 1945 г. американците засилват бом
бените удари срещу Япония, използвайки своите бомбардирова
чи с далечен обхват на действие - В-29з, които предприемат глав
но нощни полети на малка височина. Тези полети са улеснени от
превземането по-рано през март на Иводжима на остров Бонин
(Огасавара), която се намира на средата на разстоянието между
Сайпан и Япония. Японците практически не могат да се противо
поставят на тези рейдове на съюзническата авиация. За целия
период от юни 1944 г. до края на войната през август 1945 г. при
извършени общ о 31 387 бойни полета са загубени само 74
самолета В-29 б , което представлява по-малко от 0,25 процен
та.363 Най-големият единичен бомбен удар е нанесен на Токио на
10 март 1945 г., при който загиват около 100 000 жители на гра
да. Повечето големи японски градове с изключение на нарочно
пощадените „културни центрове“ като Киото и Нара364, обикно
вено остават с разрушени 4 0 -5 0 процента сгради и съоръжения.
Според някои изчисления до края на май 13 милиона японци ос
тават без покрив.365
На 1 април започва нападението срещу Окинава.Това е вече
същинската част от японската територия. Четири дни по-късно
министър-председателят Киосо подава оставка и е заменен на
поста от възрастния адмирал Судзуки Кантаро (1867-1948). През
следващия месец, на 8 май, Германия капитулира и съюзниците
са вече свободни да съсредоточат своите сили върху Япония. За
японците обстановката става твърде застрашителна.
Окинава пада на 21 юни, след почти три месеца ожесточ
сражения, при които загиват около 110 000 японски войници и към
150 000 души от цивилното население на града. От американска
страна загиват 13 000 души, а други 40 000 са ранени.Това са най-
тежките американски загуби през цялата война и те показват, че
японците са решили наистина да се отбраняват с всички сили и
средства. В битката за Окинава са използвани отчаяните усилия
на около 2000 пилоти камикадзе. Има и масови самоубийства на
цивилни граждани, обзети от паника от приближаването на аме
риканците, за които им е втълпено че са чудовищни нашествени
ци. Хората предпочитат да се хвърлят от скалите в морската без
дна вместо да живеят под властта на такъв враг.366
178
Поражението вече става неизбежно. Но макар Судзуки да не

е особено склонен да продължава войната, преобладаващите нас
троения сред военните (особено в сухопътните войски) е за бор
ба до край. Капитулацията се разглежда като предателство спря
мо тези, които са дали живота си в бой.367 В онзи момент силният
фатализъм отново е обхванал съзнанието на мнозина.
На 17 юли президентътТруман - Рузвелт е починал още през
април - се среща със Сталин и Чърчил в Потсдам, Германия, и в
продължение на две седмици тримата обсъждат положението по
фронтовете на войната. Чан Кайши участва в срещата посред
ством телефонна връзка. През същия месец Съединените щати
са извършили успешен опит с атомна бомба и Труман очаква ре
зултатите от опита, за да направи изявление по отношение на
Япония.Това обръщение става т.нар. Потсдамска декларация, об
народвана на 26 юли 1945 г.3®8 Името на Сталин не стои под до
кумента, защото Съветският съюз още не е във война с Япония,
но руснаците по-късно формално се присъединяват към него. В
декларацията Япония се призовава да капитулира безусловно,
защото в противен случай ще бъде подложена на „незабавно и
пълно унищожение“. Говори се и за окупация на страната от вой
ските на съюзниците, за прочистване на военното ръководство,
за установяване на нов демократичен политически ред и за приз
наване на японския суверенитет, но само върху териториите, вли
зали в границите на страната в началото на периода Мейджи. В
текста не се споменава нищо за японския император.
Япония не приема тази декларация.369 Съюзниците се стре
мят да избегнат повече жертви, които неминуемо ще бъдат даде
ни, ако техните войски продължат нападението срещу територи
ята на Япония, известно с кодовото название операция „Олим-
пик“ .Те освен това твърде вероятно искат да ускорят развръзка
та на военните действия, за да избегнат евентуални по-големи
придобивки за Съветския съюз, който е вече готов да обяви вой
на на Япония.370 За тази цел може дори да са искали да впечат
лят руснаците с новата си атомна технология или просто да я
изпробват върху реални цели.371 Твърде е вероятно отговорните
за тези решения да са надценявали напредъка на Япония в раз
работването на нейни собствени ядрени оръжия, поради което
са искали да нанесат изпреварващ удар.372 Така или иначе, Съе
динените щати решават да използват новата атомна бомба сре
щу Япония.
На 6 август една от тези бомби е хвърлена над Хирошима.
Това е първият случай на използване на подобно оръжие в исто
рията на човечеството. Последиците са около 90 000 убити на
179
място или загинали малко по-късно.373 Вероятно още толкова са

загинали и през следващите години от последствията от взрива.
Над 80 процента от сградите в града са унищожени. Липсата на
незабавен позитивен отговор на предложенията в Потсдамската
декларация от японска страна води до втора бомбардировка -
на 9 август, този път над Нагасаки. Там на място или малко по-
късно загиват още 50 000 японци, а през следващите години -
други 30 000.
В деня преди бомбата да бъде хвърлена над Нагасаки Съвет
ският съюз обявява война на Япония и почти незабавно нахлува
в Манджурия. Това е нов застрашителен удар.
Япония вече няма реална алтернатива освен да приеме ус
ловията на Потсдамската декларация, стига, разбира се, да ня
ма намерение да наблюдава собственото си унищожаване от ли
цето на земята. Вечерта на 9 август е свикана среща на най-
високо равнище. Някои от поканените предпочитат унищожени
ето пред капитулацията, други искат борбата да продължи още
известно време, докато се постигнат по-добри условия за капи
тулация, а трети са готови да се предадат на противника. Хирохи-
то е готов да приеме декларацията, стига императорската инсти
туция да остане невредима. Като научават за това с посредни
чеството на Швейцария и Швеция, американците отказват да да-
дат безусловна гаранция за удовлетворяване на това искане. Те
обаче се съгласяват да разрешат на императора на продължава
да управлява страната под контрола на върховния главнокоман
дващ на обединените сили на съюзниците и по волята на япон
ския народ.
На друга среща, осъществена на 14 август, на която е обсъ
ден отговорът на Съединените щати, отново не се стига до окон
чателно решение. По молба на Судзуки Хирохито дава решава
щия си глас в полза на мира като казва, че Япония е принудена
„да понесе непоносимото“.374
Когато става известно, неговото решение не е прието добре
от всички японци. Известен брой младши офицери безуспешно
се опитват да попречат на императора да направи запис в ради
ото на своята „реч на капитулацията“, която трябва да бъде излъ
чена и чута от цялата нация на следващия ден. Около 500 воен
ни предпочитат да се самоубият, но да не изменят открито на
волята на императора. Сред тях са няколко висши военни като
вицеадмирал Ониши Такиджиро (1891-1945) - човекът, който
ражда идеята за пилотите камикадзе. Ониши е един от тези, ко
ито се надяват на по-добри условия за капитулация, ако ожесто
чената отбраната на японските острови продължи.
180
На 15 август речта на императора е излъчена по радиото и

достига до целия народ. В нея той съветва хората как да се
справят с нещастието, в което страната е изпаднала. Това е
първото дотогава радиопредаване с участието на император и
първият път, в който огромното мнозинство от поданиците на
владетеля въобще чуват как звучи гласът му. Неговият изтън
чен и архаичен дворцов език е толкова отдалечен от всекид
невната реч, че мнозина просто не разбират какво казва, така
че се налага да разчитат на обясненията на другите. Дори те
зи, които разбират езика на речта, невинаги са сигурни, че
разбират значението на казаното, защ ото използваните изра
зи са доста неопределени и старателно се избягват думите „по
раж ение“ и „капитулация“ . Вместо това императорът казва, че
„военното полож ение не се развива в полза на японците“ , с
което създава впечатлението, че едва ли не Япония е реш ила
да спре да води войната, за да спаси човечеството от унищ о
ж ение от страна на Запада, а не защото самата тя е застра
ш ена от унищ ож ение.375
Все пак след време новината се разпространява навсякъ
де - Япония е загубила войната, формалното подписване на
капитулацията става на борда на американския самолетоносач
„Мисури“ , намиращ се на котва в Токийския залив. То се извър
шва след издадения по-рано този ден императорски декрет за
делегиране на правото да бъде подписана капитулацията и с
който на японския народ се нарежда да спазва условията на
подписания документ.376
През четиринадесетте военни години, като се започне от Ман-
джурския инцидент през 1931 г., Япония дава близо 3 милиона
загинали по време на бойни действия и около половин милион
убити от цивилното население. Повечето от тези жертви са даде
ни по време на четирите години война в района на Тихия океан.
Всички тези загубени човешки животи се оказват напразни за
японския народ, който преживява първото си поражение във вой
на (за разлика от изхода на някое отделно взето сражение) и за
първи път се налага да понесе чужда окупация в историята на
държавата Ямато. Някои японци и представители на други нации
смятат, че това поражение е донякъде нечестно заради изпол
зването на атомната бомба, но подобно становище явно се опит
ва да завоалира голата истина, че дори и със средствата на кон
венционалното оръжие Япония без никакво съмнение е била окон
чателно победена.377
В писмо до сина си Акихито с дата 9 септември 1945 г. Хиро-
хито определя като причини за поражението на Япония подце
181
няването на Великобритания и Съединените щати, надценяване-

то на духа за сметка на знанията, както и на арогантните воена
чалници, които само знаят да тръгват напред.378
Япония се превръща в световна сила, но нейните амбиции по

растват несъразмерно много. Сосеки е бил прав. Жабата продъл
жава да се надува, докато накрая се пръсва. Гордата Япония от
периода Мейджи, сега, по времето на Хирохито, се намира в най-
унизително положение. В известен смисъл тя трябва да е щастли
ва, че въобще я има на този свят, защото не един или двама жите
ли на съюзническите държави искат тя да бъде напълно унищо
жена.379 Дори един такъв хуманен човек като Рузвелт, изглежда,
не е бил чужд на мисълта да унищожи докрай японската раса.380
Хирохито може би е прав да обвинява японците, че са загу
били войната заради прекомерно високия им дух. Сега обаче на
народа ще му е необходима една необикновено голяма сила на
духа, за да се изправи на крака и отново да стане уважавана
световна сила.
Преглед на част пета
Крехката демокрация, която се появява в края на периода Мей

джи, преживява кратък разцвет по време на периодаТайшо. Скоро
след това обаче тя е изместена от вездесъщия японски автори-
таризъм - авторитаризъм, който става все по-агресивен и с все
по-ярко изразена милитаристична същност. Япония придобива
самочувствие вследствие от успехите, постигнати по време на
периода Мейджи, когато бързо придобива статут на световна си
ла и дори се сдобива със собствени колонии, завладени с военни
средства. Тя продължава в същата посока, при това с такива го
леми амбиции, че накрая се конфронтира със съюзническите си
ли на Запада - нещо, което тя по традиция не харесва: да се
сблъсква с по-силен от нея противник.
Без съмнение поведението на Япония е предизвикано и от
някои външни фактори. Като такъв стимул действа расисткото от
ношение на Запада, който не желае да признае японците за рав
ностойна на белите човешка раса. Империалистическото пове
дение на големите западни държави, от друга страна, дава при
мер на Япония как трябва да се държи една световна сила.
Въпреки това обаче най-важният мотив за нейния амбицио
зен курс на експанзионизъм е исконното схващане на японците
за тяхната предопределеност от съдбата да бъдат висшата раса
182
на човечеството. Това схващане се засилва от методичното вну

шаване на подобни идеи, заложени в „Кокутай-но хонги“, мусу-
би, в плана за паназиатстко „освобождение“ на народите на Азия
от западния империализъм, и т.н.
Военните стават все по-нетърпеливи да демонстрират превъз
ходството на Япония над останалите държави. Извън територията
на страната те съвсем открито се опитват да провокират различни
въоръжени инциденти и понякога успяват. У дома пък се намесват
в политиката и не се свенят да пристъпят към политически убий
ства на неудобни фигури от обществения живот. Те спомагат и за
пренасочването на проспериращата японска икономика на воен
ни релси. Освен това установяват контрол върху действията на
императора, приемайки, че щом той не желае да се изказва от
крито против техните стъпки, всъщност ги одобрява.
Като не се задоволява с империалистическите си придобив
ки в Азия, Япония се подготвя да се изправи срещу двете най-
могъщи световни сили - Съединените американски щати и Вели
кобритания. Тя се надява, че те ще са заети с войната в Европа и
това ще позволи на японците да разширят допълнително контро
лираните от тях територии, преди да се премине към преговори
за сключване на мир. Един бърз и решителен военен удар също
би дал добър урок на тези велики сили.
Но собствените успехи на Япония по определен начин се об
ръщат срещу самата нея. Лекотата, с която тя печели първите си
военни победи - постижения, които японците отдават на превъз
ходството на своя дух - я карат да желае да продължи войната
срещ у западните съюзници вместо да направи постъпки за про
веждане на преговори за мир и „да спре с военните действия,
докато все още има предимство пред противника“. Същата еуфо
рия от победите превръща разочарованието на японците към За
пада в презрение, което, съчетано с идеите за тяхното превъз
ходство, довежда до прояви на жестокост, които само затвър-
ждават решителността на съюзниците да воюват срещу тях. Тези
обстоятелства така или иначе биха затруднили всякакви опити
за своевременно постигане на мирно споразумение.
Войната, в която Япония почти фаталистично се оплита, ско
ро се обръща срещ у нея. Не след дълго свръхраздутите й амби
ции се укротяват и в края на краищата се свеждат само до на
деждата, че посредством една яростна отбрана на собствената
й територия ще убеди съюзниците да й предложат сравнително
щедри условия за подписване на мирен договор. Но това не се
случва. Америка е създала атомното оръжие, което съществено
намалява броя на съюзническите жертви в сравнение с една евен-
183
туапна операция за нахлуване на японска земя. Япония е пре

дупредена, но отказва да се предаде. След като става първата
страна жертва на атомна бомбардировка, тя си дава сметка за
безсмислието на всякаква по-нататъшна съпротива и капитули
ра безусловно. Всичките й амбиции са станали на пух и прах.
Основните събития през този съдбоносен за Япония истори
чески период са систематизирани в Таблица 5.1.
Таблица 5.1. Основни събития от края на периода Мейджи до

края на Втората световна война
Събитие
датировка
Крехката демокрация през периода

„Тайшо“ и съществуващият редом с
нея милитаристичен авторитаризъм 1912 - средата на 20-те
години на XX в.
Икономически трудности 20-те години на XX в.
Япония понася унижения от Запада
на расова основа между началото и среда
та на 20-те години на XX в.
Новият император се оказва
безволева личност средата на 20-те години
на XX в.
Военните се налагат във вътрешната
и външната политика на страната,
провокирайки въоръжени инциденти от края на 20-те години
на XX в.
Японската армия създава колония в
Манджурия в началото на 30-те
Япония загърбва своите отношения с
ловенето западни държави в началото на 30-те
Край на участието на партиите в
политиката; военните стават практи
чески неконтролируеми; политичес
ките убийства са ежедневие
от началото на 30-те
184
Събитие
датировка
Съживяване на икономиката, но про

блемите остават заради двойствено
стта на икономическите структури
и недостатъчните приходи в селско
стопанските райони на страната от началото на 30-те
Икономиката се преустройва
на военни релси между началото и среда
та на 30-те години на XX в.
Господство на експанзионистичната
идеология и индоктриниране на
обществото с помощта на
„императорската система“ средата на 30-те години
на XX в.
Необявена война
срещу Китай между средата и края
на 30-те години на XX в.
Япония влиза в „неудобен“ съюз
с Германия между средата и края
Продължаващата експанзия на
Япония предизвиква ответни мерки
от страна на САЩ 1940-1941 г.
Япония се конфронтира със западните
съюзници, надявайки се на бързи
победи и последващо изтегляне
от конфликта краят на 1941 г.
Първите военни победи насърчават
Япония да продължи участието си
във войната между края на 1941 и
началото на 1942 г.
Войната се обръща срещу Япония, но
вече е твърде късно за излизане
от нея от средата на 1942 г.
Японските амбиции се ограничават до
отбрана на родната територия от средата на 1944 г.
След атомните бомбардировки Япония
капитулира безусловно средата на 1945 г.
185
Таблица 5.2. Основни ценности и практики от края на периода

Мейджи до края на Втората световна война
• подозрение и неприязън към чужденците

• подозрение и неприязън по отношение на гражданските права и
свободи и на демокрацията
• увереност в успеха
• силно развито чувство на национална гордост и националистичен дух
• подчинение на авторитетите (макар и често по принуда)
• благоговение пред императора
• контрол върху светогледа
• съзнание за важното значение на икономиката
• липса на определена концепция за добро и зло в поведението на
човека
• разминаване между формалната и реалната власт, но продължава
да е налице необходимостта втората да се легитимира чрез първата
• възраждане на схващанията за йерархия на нещата, този път на
расова основа
• популяризиране на идеите за неопетненост, особено по отноше
ние на Япония
• идеализация на японското самурайско минало
• тенденция за даване свобода на емоциите да господстват над ра
зума
• тенденция за стесняване на обществения кръгозор
• проява на определен фатализъм
Основните ценности и практики, проявили се през разглеж

даната епоха, в много отношения представляват засилване на
съществуващите от предходния исторически период. Те са сис
тематизирани накратко в Таблица 5.2.
Ако Япония беше успяла да овладее своите амбиции и да
потисне малко гордостта си, за да преглътне расистките обиди
на Запада, историята на двадесети век можеше да бъде съвсем
различна. Лесно е да се анализират събитията постфактум.
186
6
Като феникс от пепелта:
следвоенни успехи и по-нататъшно
развитие
6.1. Американските мечти за една нова Япония
Съюзническите войски започват да пристигат в Япония в края на

август 1945 г. и окупацията на страната влиза в сила след официал
ната й капитулация на 2 септември. Японците много се страхуват от
жестоко отмъщение на американците, но им е обещано категорично,
че това няма да се случи, от човека, който оглавява съюзническата
окупация - американския генерал Дъглас Макартър. В речта си при
приемане на поста Макартър набляга на това колко важно е омраза
та да бъде загърбена и да се гледа напред към мира. Той изразява и
своята увереност, че японският народ ще възроди своята държава и
ще възстанови достойнството си.381
Неговите подчинени не го злепоставят в тези му обещания.
Неминуемо се случват и отделни прояви на жестокост382 , но като
цяло окупационните войски проявяват добро отношение към бив
шите си противници. Японците от своя страна са пределно кон
структивни в отношението си към американците. В резултат на
това скоро става възможно броят на окупационните войски да
бъде намален от 500 000 на едва 150 000 души.
Няма съмнение, че освен от грижите за непосредствено осигу
ряване на храна и подслон383, японците са и като цяло объркани и
разтревожени от настъпилите промени. Втълпените им от предиш
ната власт идеи за божествената предопределеност, превъзходство
и непобедимост на Япония сега са подложени на сериозно съмне
ние. Същото се отнася и за вярата им в техните политически и осо
бено във военните им водачи. Много японци изпитват гняв, че тези
техни лидери са унищожили илюзиите им и в някакъв смисъл дори
са ги предали. Някои дори изпитват ненавист към императора Хи-
рохито, но не и към императорската институция изобщо.
Макартър дава уверения на японците не само чрез своята
първа реч, но и със своето поведение. Защото той е човек, роден
да командва; човек с достойнство и сигурен в себе си; твърд, но и
благосклонен към подчинените си и освен това притежаващ ед
на почти месианска отдаденост на отредената му от Бога съдба
187
да твори история.384 По съчетанието от демократичност и авто-

ритаризъм, което притежава, той напомня по някакъв начин и за
олигарсите от периода Мейджи, както, разбира се, и по неговата
убеденост, че той отлично знае кое е добро за хората, поставени
под неговото управление. За една нация, която е свикнала да
бъде ръководена, той е добре дошлият нов вожд. Затова японци
те го тачат като нов шогун, като американски император на Япо
ния и даже като бог.385 Дори неговите войници си шушукат, че
ако станеш сутринта достатъчно рано, можеш да го видиш да се
разхожда по водата на защитния ров на императорския замък,
намиращ се съвсем близо до щаб-квартирата на Макартър.386
На теория окупацията на Япония е начинание на съюзниците
като цяло, а не само на Съединените щати, какво остава на един-
единствен човек. Затова формалната титла на генерал Макартър
е „главнокомандващ съюзническите сили“ (SCAP - Supreme Com
mander of Allied Powers). Две от тези сили - Съветският съюз и
Китай, не изпращат свои войски в Япония, но британски части иг
раят важна, макар и ограничена роля в окупацията на Страната
на изгряващото слънце, настанени главно в своята зона в Запа
ден Хоншу.387 Четирите най-големи съюзнически сили - Съедине
ните щати, Великобритания, Съветският съюз и Китай, сформират
в края на декември 1945 г. в Токио Съюзнически комитет, където
се срещат на всеки две седмици. Съставена е и Далекоизточна
комисия, в която участват всичките 11 страни победителки във
Втората световна война и която заседава във Вашингтон от фев
руари 1946 г., за да определя общата окупационна политика, коя
то Съюзническият комитет да води на японска земя.
На практика обаче окупацията на страната е почти изцяло отго
ворност на американците и Макартър наистина до голяма степен е
господар на положението. Той разпуска Съюзническия комитет ка
то нещо .досадно“, а Далекоизточната комисия - като „нещо прили
чащо повече на дискусионен клуб“.388 Генералът настоява да бъде
оставен да си гледа работата и плановете, които има, са подкрепе
ни от Вашингтон и на практика вече се осъществяват.
Както Вашингтон, така и Макартър искат не само да прекра
тят функционирането на японската милитаристична и тоталитарна
система, но и да постигнат много по-голямата цел: създаването
на една утопична нова японска нация. Вашингтон планира това
още от средата на 1942 г., като важно участие в това вземат ав
торите на Новия курс.389 Плановете на Макартър вероятно са би
ли разработени по-късно, но за щастие доста си приличат с тези
на правителството във Вашингтон.
Направленията на външната политика на Съединените щати чес-
188
КАТО ФЕНИКС ОТ ПЕПЕЛТА: ...
то се чертаят от анонимни фигури в Държавния департамент като

Хю Бортън и Джордж Блейксли. Специално прекапено скромният
Бортън е известен с познанията си върху Япония, но е подценяван
за ролята, която изиграва за възстановяването на японската нация.
Той вероятно има пръст във почти всичко, свързано с окупационна
та политика на САЩ.390 А тази политика в повечето случаи се ръко
води от директивата, изпратена на Макартьр през октомври 1945 г.
Тя се нарича „Основна директива за първоначални действия на глав
нокомандващия на окупационните съюзнически сили при контро
лиране на Япония след нейната капитулация“ (JCS1380/15; JCS оз
начава Joint Chiefs of Staff - обединени началник-щабове).391
В директивата се разкрива идеалистична картина в американ
ски стил за бъдещето на демократична Япония. Според нея, ако се
запази императорската институция, нейният титуляр ще запази са
мо чисто символичната си роля на държавен глава. Предвиждат се
гаранции за гражданските права и за свободата на личността, кое
то, ако е необходимо, трябва да стане посредством приемането на
нова конституция. Всички пълнолетни граждани, в това число и же
ните, трябва да притежават правото на глас. Старата военна и по
лицейска машина трябва да бъде унищожена, а т.нар. дзайбацу да
бъдат разтурени. Всички служители в армията, администрацията и
бизнеса, които са сътрудничили на военновременния режим, тряб
ва да бъдат прочистени и да нямат право да заемат отговорни дър
жавни постове. Професионалните съюзи трябва да бъдат поощря
вани, а правата на синдикалистите - защитавани.
Сходните идеи на Макартър са изразени в по-грандомански
стил. В своите спомени той оприличава своето положение на то
ва на Александър Велики и Наполеон, като пише:392
Трябваше да бъда едновременно икономист, политолог, ин

женер, индустриалец, учител и дори богослов. Защото се на
лагаше да възстановявам една държава, почти напълно уни
щожена от войната... Япония се бе превърнала в най-голяма-
та лаборатория на света, където се извършваше експеримент
с освобождението на хората от едно тоталитарно и милитарис-
тично управление, като същевременно управлението се либе
рализира отвътре. Беше ясно, че този експеримент трябва да
ни отведе далеч над първоначално планираните от съюзници
те цели - унищожаване на способността на Япония да подпа
ли нова война и наказване на военнопрестъпниците...
Усещах, че реформите, които планирах, са такива, които
ще изведат японския народ в лоното на съвременното прогре
сивно мислене и действие. За тази цел първо трябва да бъде
189
унищожена военната мощ на страната; да бъдат наказани во-

еннопрестъпниците; да бъдат създадени структурите на пред
ставителната държавна власт. След това да се модернизира
конституцията; да се проведат свободни избори; да се дадат
равни права на жените; да се освободят политическите зат
ворници; да се даде стопанска свобода на селяните; да се съз
даде свободно работническо движение; да се насърчи свобод
ната пазарна икономика. Полицейското насилие трябва да бъ
де изоставено; да се създаде свободна и отговорна преса; да
се либерализира образованието; да се децентрализира поли
тическата власт и да се отдели църквата от държавата...
За възстановяване на японското достойнство и морал Макар-

тър възнамерява да насърчава японците да не се отказват от всич
ко японско, а вместо това „да търсят ползотворното съчетаване на
най-доброто от техните родни традиции с най-доброто от нашите“.393
фактът, че в повечето случаи генералът изпълнява директи
ви на Вашингтон не го лишава от неговата изключително влия
телна роля. Самата директива 0081380/15 му дава само най-об
щи указания, като същевременно малко парадоксално потвър
ждава неговата лична власт. В нея се казва буквално, че „като
допълнение към конвенционалните средства, с които разполагат
окупиращите една вражеска територия, той може да използва...
разпоредбите, заложени в Потсдамската декларация“.394 Когато
се налага, той може да използва тази си власт.
Демилитаризирането на страната е първата крачка в изпълне

ние на амбициозната „съвместна“ програма на Макартър и на Ва
шингтон за изграждането на нова Япония. Армията и военномор
ският флот са демобилизирани в течение на няколко месеца. Япо
ния е лишена от всички територии, придобити с военни средства,
като границите й са възстановени от периода преди началото на
Китайско-японската война от 1894-1895 г. Предприемат се стъпки
за репатриране на около три милиона японски войници и още тол
кова цивилни, които са пръснати из разни краища на Азия. На Япо
ния е наредено да изплати репарации на държавите, пострадали
от нейните действия. Определен брой японски кораби са предос
тавени на съюзниците, а друга част от военната техника и оръжи
ето са унищожени, в това число приоритетно са разрушени уско
рителите на елементарни частици - нещо, срещу което Макартър
остро възразява.395 От 1946 до 1948 г. са разпитани и проверени
около 700 000 души, 200 000 от които, поради това че според ду
мите на директива 0051380/15 „са били активни експоненти на
190
като Феникс от п е п е л та : ...
войнстващия национализъм и агресията“, са „прочистени“. Това

също, поне що се отнася до размерите на акцията, е против лич
ните схващания на генерал Макартър.396
Може би най-важната стъпка за демилитаризирането на стра
ната е вкарването в новата японска конституция, чийто проект е
изработен по-рано през 1946 г. от щаба на главнокомандващия
обединените сили на съюзниците, на прословутата клауза за „от
каз от война“. Това става по личното нареждане на Макартър, но
не е непременно негова инвенция.Така или иначе, все още не е
ясно откъде генералът е заимствал тази идея.397 Пълният текст
на разглеждания конституционен член (член IX) гласи:398
Като се стреми искрено към постигането на световен мир,

който да се основава на справедливостта и реда, японският
народ завинаги се отказва от войната като суверенно право
на нацията, както и от използването на сила като средство за
решаване на международни спорове.
С цел да бъдат постигнати целите на предходния параг
раф, страната никога вече няма да притежава сухоземни, во
енноморски и военновъздушни сили или някакъв друг военен
потенциал. Правото на държавата да обявява състояние на
война, не се признава.
Наказването на военнопрестъпниците е също част от общия

процес на демилитаризация на страната. На процеса срещу во
еннопрестъпниците в Токио, състоял се от май 1946 до ноември
1948 г. в новосформирания Военен трибунал за Далечния изток
(в който влизат представители на всичките 11 страни победител
ки във войната), 25 души са съдени за сериозни престъпления
(клас А) като например че са планирали и причинили въвличане
то на Япония във войната. При този процес, наричан понякога
„правото на победителите“, всичките 25 разследвани са призна
ти за виновни в престъпления от различна степен. Седем от тях,
в това число генерал Тоджо и бившият министър-председател
Хирота (единственият цивилен сред подсъдимите), са осъдени
на смърт и впоследствие са обесени.399 Съдебни процеси се во
дят и на други места извън територията на Япония като напри
мер в Сингапур, във Ф илипините и в Хонконг. По време на тези
дела около 5000 японци са признати за виновни по по-специфич
ни престъпления (клас В и С) като например особена жестокост,
проявена спрямо военнопленници. Около 900 от подсъдимите са
осъдени на смърт и екзекутирани.
От самото начало на тези процеси се налага широко споде-
191
ляното мнение, както в Япония, така и извън територията на стра

ната, че подсъдимите в тези дела в известен смисъл са изкупи
телни жертви.400 Мнозина други, които вероятно са били много
по-виновни за случилото се, никога не са привлечени под отго
ворност. Сред избегналите справедливо наказание са членовете
на личния състав на поделение 731, които извършват безброй
опити с биологично и химично оръжие върху цивилни и военноп
ленници. Цялата афера с поделение 731 е потулена от американ
ците, които предлагат имунитет на неговите кадри в замяна на
предаване на научната информация, с която са се сдобили по
време на опитите, които американските закони и етика отхвър
лят.401 Твърди се, че същото се отнася и за операция „Златна
лилия“ - кодовото название на укриването на огромната плячка,
натрупана от японските войски в различни краища на Азия. В
тази операция без съмнение са замесени членове на японското
императорско семейство, както и на американските власти.402
Най-скандалното непризоваване пред съда се отнася до им
ператор Хирохито. Това озадачава дори мнозина от самите япон
ци, макар вероятно този факт да е предизвикал у тях голямо об
лекчение.403 Сред американците, австралийците и други съюзни
държави има, разбира се, много хора, които силно се надяват
Хирохито да бъде изправен пред съда с очакване да бъде приз
нат за виновен, осъден на смърт и обесен.404
Позицията на американското правителство по отношение на
японския император е по принцип много внимателна. Реални на
мерения за унищожаване на императорската институция не съ
ществуват, защото тя подържа единството на японския народ, спо
мага за укрепването на морала на нацията и легитимира провеж
даната от съюзниците окупационна политика.405 Специалистите
по Япония в Държавния департамент добре знаят за дълбоко вко
рененото в традициите на японския народ схващане, че упражня
ването на властта е много важно да бъде легитимирано от един
върховен авторитет, за да стане приемливо за всички. Без този
вид легитимация в страната може да настъпи анархия, което да
тласне японския народ в прегръдките на комунизма. Освен това,
докато императорът е на мястото си, органите на държавната власт
ще функционират по-нормално. Това е едно много важно съобра
жение, защото за разлика от случая с окупацията на стария поз
нат враг Германия - която е много по-малко настроена да съдей
ства, а по-скоро да саботира мерките на окупационните власти -
сред окупационните сили в Япония има много малко хора, които
притежават необходимите познания или самоувереност да пред
ложат изцяло нова система, подходяща за управлението на този
192
чужд и непознат народ. Специалисти по Япония като Бортън са

изключителна рядкост сред окупационните части.
Щ о се отнася до личността на Хирохито обаче, симпатиите
на правителствените среди са много по-малко. Мнозина биха би
ли доволни да го видят отстранен от поста, който заема - било
като бъде съден и екзекутиран, било като абдикира от трона и
бъде заменен от нов император. Дори немалко японци са на мне
ние, че Хирохито трябва поне да се откаже от властта.406 Но той
се задържа на поста си. Като оправдание за тази своя постъпка
той често изтъква аргумента, че не бил информиран за извър
шваните жестокости и/или че не вземал реално участие във во
денето на войната и затова бил подведен от своите генерали. За
разлика от тези добре познати фрази, понякога той заявява, че
императорите (особено божествените) не могат просто да изос
тавят своя пост и/или че той се чувства длъжен да остане на тро
на, за да помогне за възстановяването на Япония.407
Главният спасител на Хирохито се оказва генерал Макартър.
Двамата мъже имат лична среща в края на септември и Макартър
е много впечатлен от императора. Между двамата изглежда въз
никва силна лична привързаност. В частност тя се дължи и на спо
деляната от тях ненавист към комунизма. Макартър смята, че за
пазването на фигурата на Хирохито, а не просто на императорска
та институция, ще бъде най-ефикасният начин страната да бъде
предпазена от анархия и от комунизъм. В спомените си генералът
заявява, че имал чувството, че Хирохито не носи отговорност за
никакви престъпления.408 Това е доста великодушна интерпрета
ция на събития, които очевидно могат да бъдат квалифицирани
като нарушения на законите.409 Независимо от всичко това в сил
ния си меморандум до съюзническите началник-щабове от януа
ри 1946 г. Макартър твърдо настоява за запазване на невинността
на Хирохито, припомняйки какви ужасни последствия би имало
пренебрегването на това за плановете на окупационните сили.410
И тезата му е приета. Хирохито оцелява. Той не само че не е из
правен пред съда и се отървава от евентуална екзекуция, но бла
годарение на Макартър дори не му се налага да абдикира.411 Ма
картър може точно това да е искал, но то оставя трайното подоз
рение у мнозина за една нежелателна приемственост с предвоен
на Япония. Това недоверие остава и до днес, особено сред азиат
ските народи, които са страдали под японска власт, но също така
и сред прогресивно мислещите японци.
И така Хирохито оцелява, но не може да избегне промяна в
ролята, която играе в политическия живот на страната. Той тряб
ва да се превърне в символ на своя народ и да спечели уважени
13. 193
ето на нацията под формата на емоционална привързаност, а не

на безрезервното преклонение пред едно въплътено божество.
Според политическата линия на Вашингтон, а и според собстве
ните опасения на Макартър да бъде запазен образът на божес
твения император, Хирохито е принуден да се превърне в обик
новен простосмъртен.412 Това до голяма степен ограничава въз
можността втълпяваната на японците система на императорско
управление да бъде възродена в нейния предишен вид, познат
от Императорския декрет за образованието и от „Кокутай-но хон-
ги“. В този смисъл промяната в статута на императора представ
лява още една стъпка към предотвратяване на нов курс към ми
литаризация. Като допълнение към тази мярка шинтоистката дър
жава престава да съществува, а Шинто се превръща в обикнове
на религия, която по закон трябва да се отдели от държавата.
Така японците вече не смятат за национален дълг да почитат своя
божествен император.
Директивата „Шинто“, която слага край на съществуването на
шинтоистката държава в Япония, е издадена от щаба на окупаци
онните сили през декември 1945 г. През същия месец хората на
Макартър представят проекта на един документ, станал известен
под названието „Декларация за простосмъртието“ („Нинген Сен-
ген“), която е обнародвана от името на Хирохито на 1 януари 1946 г.
Официалната версия е, че Хирохито лично я е написал, но това е
твърде съмнително. В действителност, когато се запознава с този
проект, императорът е много разстроен, че трябва да се откаже от
божествения си произход, и успява постепенно, но ефикасно да
доведе нещата просто до отказване от статута си на бог, живеещ
сред хората на земята.413 Като си дава сметка, че чрез този доку
мент демокрацията ще бъде наложена насилствено на нацията,
Хирохито се погрижва той да започне с препотвърждаване на
„Клетвената декларация“ от 1868 г., като по този начин се подчер
тава приемствеността между монархия и демокрация от времето
на възстановяване на империята. Така или иначе, когато оконча
телният вариант на „Декларацията за простосмъртието“ е разгла
сен през януари, той съдържа такива ключови фрази като „лъжли
вата концепция за божествеността на императора, за превъзход
ството на японската нация над останалите народи и за неговата
предопределеност да властва над целия свят“.414 С това желания
та на Макартър и Вашингтон са напълно удовлетворени.
Простосмъртието на Хирохито и неговата нова роля на сим
вол на нацията са потвърдени формално и в новата конституция,
приета няколко месеца по-късно. Това променя статута му на аб
солютен монарх в „символ на държавата и на единството на на
194
рода, с което постът му започва да зависи от волята на народа,

който става новият суверен на властта“.415
От този момент нататък Хирохито, който е вече император на
народа си, е принуден да прави обиколки из страната, за да се сре
ща с хората, независимо че това никак не му е приятно. Персонал
ният му имидж на „безобиден дядко“ в костюм, който не му седи
добре, е нагласен нарочно от щаба на окупационните сили, защото
според тях това допринася той да бъде възприет по-добре както у
дома, така и в чужбина.416 Скоро се появяват популярни книжки и
статии, където се набляга на частния живот на императора и на
човешките му качества, както и на научните му постижения като
естествоизпитател. В тях той е представен като миролюбив и култу
рен човек, като интелектуалец, който винаги мисли за своя народ. С
други думи, един простосмъртен император, който е бил подведен
от своите военачалници и други злонамерени елементи.417 Ударе
нието се поставя върху неговата смелост да се изкаже публично за
слагане край на войната. Нежеланието му да абдикира е интерпре
тирано като доблестна постъпка, защото се наема да понесе лично
„непоносимите“ последствия от Потсдамската декларация, която ре
шава да приеме. Иначе казано, императорът се оставя да бъде ма
нипулиран от специалистите по връзки с обществото, и то повече
даже от неговия дядо по време на периода Мейджи.
Новата конституция е без съмнение най-голямото постиже
ние на съюзническата окупация на Япония - не просто защото
спомага за „очовечаването“ на „божествения“ Хирохито. И до ден
днешен тя остава непроменена като символ за демократизация
та на обществото - поне външна - независимо от все по-честите
дебати, в частност и по отношение на член IX. Проектът за нова
японска конституция е подготвен през февруари 1946 г. от един
млад и съвсем неопитен екип към щаба на окупационните сили,
към който се присъединяват и няколко цивилни лица. Те работят
върху един предварителен документ от Вашингтон, наречен
8\Л/МСС228.418 Под натиска на Макартър, който не вярва, че япон
ците ще съумеят да подготвят свой приемлив проект419, групата
завършва своята работа за по-малко от седмица. Тяхната млада
възраст и неопитност в полагане на основите на една държава ги
прави да приличат твърде много на олигарсите от епохата Мей
джи. Никой от екипа не разбира кой знае колко от японските ра
боти, нито пък от конституции. Дори човекът, който носи отговор
ност за изпълнението на задачата, ръководителят на екипа - пол
ковник Чарлс Кейдс, признава че по въпросите на Япония е „кръг
ла нула“ .420 Тази липса на знания прави подадения материал от
автора на предварителния документ - Хю Бартън от Държавния
195
департамент421, още по-важен. Това означава също така, че са

мите японци са били в състояние да направят някои неформални
добавки преди появата на окончателния вариант - както става с
множество директиви на щаба на окупационните сили.422
Тези неофициални японски добавки без съмнение са преувели
чени от щаба на окупационните сили и новата конституция е пред
ставена като изработена от самите японци. Това обаче не заблуж
дава особено много хора. И днес американският произход на япон
ската конституция продължава да предизвиква известни спорове.
Ясухиро Накасоне, известен с националистическите си възгледи
японски министър-председател от 80-те години на XX в., не е от
тези, които отхвърлят безрезервно конституцията. Той обаче твър
ди, че демокрацията не може да бъде наложена от външна сила, а
трябва да бъде резултат на вътрешното развитие. Това означава, че
японците - за зло или за добро - е трябвало да бъдат оставени да
съставят своя собствена конституция.423 Старанието на окупацион
ните власти на всяка цена, ако е необходимо и насила, да дадат
свобода на японците представлява един от парадоксите на новата
конституция и на съюзническата окупация въобще. От друга страна
това положение е много удобно за японците, които могат да твър
дят, че живеят в демокрация, докато другите поставят този факт
под съмнение. Ето още един пример за разминаването между вън
шната страна на нещата и тяхната действителна същност.424
Новият парламент на страната трябва да бъде избран демок
ратично, но това става точно както по времето на олигарсите от
епохата Мейджи - Макартър иска да наложи демокрация по него
вите си правила. В изборите, проведени през април 1946 г.425, дей
стващият министър-председател Шидехара Киджуро губи власт
та. Следователно трябва да бъде заменен на този пост от Хатояма
Ичиро, лидер на новосформираната Японска либерална партия (Ни-
хон Джиюто), произлязла от Сейюнай. Но Хатояма е свързан с
доста нелиберални действия отпреди войната и не е предпочита
ният кандидат от щаба на окупационните сили. Затова той е увол
нен точно когато съставя новото правителство. Вместо него пред
седателството на партията и съответно министър-председателският
пост са заети от Йошида Шигеру.
Когато проектът за нова конституция е предложен на новоиз
брания парламент за приемане, частта, отнасяща се до избор
ното право на жените, предизвиква най-оживени спорове. Тези
текстове за щаба на окупационните войски представляват мери
ло за демократизацията на японското общество, макар че прите
жават доста необичаен и кавалерски произход. Те са дело на
едно „момиченце“ от руско-американско потекло (по думите на
196
един от официалните представители на окупационните сили) и

минават през комисията без сериозно обсъждане.426 Подкрепе
ни са от 39-те жени в новоизбрания парламент - Долната кама
ра, която тогава се състои от 466 депутати - но срещ у тях се
обявяват ловенето народни представители мъже. В обществото
срещ у правото на глас на жените се обявяват не само мъже, но и
много жени, главно поради насажданите конфуциански доктри
ни, които не са забравени още десетилетия наред.427 Така или
иначе, протестите се оказват безсмислени. Императорът ясно по
казва своя избор за равенството между половете. Новата кон
ституция, съдържаща гаранции за равните права на жените, е
приета след съответните указания и разисквания. Тя е обнарод
вана през ноември 1946 г. и влиза в сила през май 1947 г.
В ловенето случаи нейните текстове просто формално легити
мират политиката, въведена вече в практиката от окупационните
власти с помощта на различни директиви. Други конституционни
разпоредби не след дълго са облечени в приети от парламента
закони. Основните моменти в конституцията са следните:
• императорът символизира цялата нация;

• народът е носител на държавния суверенитет;
• пълен отказ от война и от поддържане на въоръжени сили;
• равенство на половете;
• гарантиране на човешките права като цяло и по-специално „пра
вото на живот, свобода и постигане на човешко щастие“;
• свободата на събранията, съвестта, възгледите (в това число и
на религиозните) и словото е гарантирана;
• право на глас получават всички, навършили 20-годишна възраст;
• църквата се отделя от държавата;
• правата на работниците да се организират и да се договарят
колективно с работодателите си, както и да работят при не по-
лоши от определените в закона условия на труд, са гарантирани;
• образованието става безплатно и общодостъпно;
• благородническите титли се отменят;
• създаване на независима съдебна власт;
• изискване за две трети от гласовете на депутатите и в двете
камари, както и на широка обществена подкрепа, изразена чрез
референдум, като условия за извършване на промени в кон
ституцията.
Една особено важна директива на окупационните власти,

издадена преди приемането на конституцията (през октомври
1945 г.) е т.нар. Директива за гражданските права. В нея се на
197
режда всички политически затворници, включително и смятаните

за опасни комунисти, да бъдат освободени. В същия документ се
дават и предварителни инструкции за осигуряване на правата на
сдружаване, което помага за бързата поява на множество нови по
литически партии. На теория те са забранени през 1941 г., когато
всички съществуващи политически организации се сливат с офици
алното Сдружение за подпомагане на имперското управление, но
на практика до този момент в продължение на повече от едно десе
тилетие им се е пречело да функционират. Те сега се завръщат на
политическата сцена с желание за мъст - поне застрашителен е
броят им; възникват стотици нови партии. В действителност обаче
огромното мнозинство от тях имат само по няколко души членска
маса. Възникват и доста странни формирования като Великата япон
ска партия на производителите на дървени въглища.428 Далеч по-
малко странна изглежда Комунистическата партия, която прежи
вява тежки репресии преди войната и сега възобновява съществу
ването си в самия ден на разгласяване на директивата.
Ярка илюстрация на парадоксалното налагане на демокра
ция представлява фактът, че докато, от една страна, се провъз
гласяват за свободата на словото, съюзническите сили си слу
жат и с доста строга цензура.429 В същото време окупационните
власти настояват киното да показва човешките свободи и дос
тойнства като например просветени жени и целувки в любовни
сцени430 , докато някои книги и филми са забранени. „Пътят на
тютюна“ на Ърскин Колдуел, който представя тъмната страна от
американската действителност, е сред забранените книги, а са-
мурайските филми са сред 236-те заклеймени от окупационните
власти като феодални и милитаристки.431 Всякакви отзиви за на
месата на окупационните власти в реформирането на държавно
то управление също са забранени.432
Училищните учебници са също сред целите на окупационната
цензура, защото Макартър много добре знае тяхното значение
като средство за индоктриниране. Той заповядва всички текстове
и обяснения да бъдат променени в демократичен дух. Материали
като „Кокутай-но хонги“ са заменени с американската „История на
войната“, съставена от щаба на окупационните сили.433 През ок
томври 1945 г. всички неподходящи хора са извадени от система
та на образованието, което представлява един от ранните приме
ри на прочистване на кадрите. Въведена е американската систе
ма 6 -3 -3 -4 (шест години начално училище, три години прогимна
зия, три години гимназия и четири години виеше образование). За
да се избегне крайната централизация, регионалните власти
получават правото чрез избори да определят членовете на свои-
198
те образователни бордове. А за да бъде премахнат елитаризмът в

образованието, характерен за предвоенния период, университе
тите с четиригодишен курс на следване стават много на брой и са
устроени по американски модел.
Реформите засягат и икономиката на страната. Със Закона
за земята от 1946 г. на земеделците се дава право да притежа
ват толкова земя, колкото могат сами да обработват - обикнове
но около 3 хектара, както и да дават под аренда малки участъци
земя в родното си село или местоживелище. Стойността на арен
дата е поставена под контрол, правата на арендаторите са защи
тени и са въведени различни механизми за наблюдение на про
цесите. Държавата изкупува земите на земевладелците, които
не живеят в имотите си, и ги преразпределя между фермерите. В
резултат на различните реформи арендаторството е намалено от
почти 50 на сто на около 10 процента.434
Друга важна икономическа промяна, предназначена да де-
милитаризира и демократизира страната, представлява разпус
кането на дзайбацу. В края на войната „голямата четворка“ - „Ми-
цуи“, „Мицубиши“, „Сумитомо“ и „Ясуда“, контролира общо около
25 процента от наличния акционерен капитал, а други 6 по-мал
ки дза й б а ц у- още 11 процента.Тези десет дружества представ
ляват основната мишена на реформата.435 Мерките, които започ
ват да се прилагат още от края на 1945 г., предвиждат разпуска
не на холдинговите компании на тези дзайбацу, забрана члено
вете на семействата, участващи в зайбацу, да работят в собстве
ните им компании; забрана на дзайбацу да отправят искове към
правителството за покупки по време на войната; отнемане на во
енновременните свръхпечалби и разпределение на капитала на
дзайбацу на широка основа. През април 1947 г. е прокаран Анти-
монополният закон и около 325 компании от промишлеността и
от сектора на услугите попадат под ударите му, защото съсредо
точават в себе си прекалено голяма финансова мощ.436
В областта на наемния труд437 приетите между декември 1945
и април 1947 г. закони вкарват в обръщение разпоредбите на кон
ституцията, но заедно с някои ограничения като например по от
ношение правото на стачка, когато се нарушава нормалното фун
кциониране на обществото. В резултат на трудовото законодател
ство членската маса на професионалните съюзи значително на
раства: от около 420 000 души преди войната (1936 г.) на седем
милиона в средата на 1948 г. Профсъюзното членство достига своя
връх през 1949 г., когато обхваща 56 на сто от работещите.
Пак в областта на наемния труд обаче се случва и един от
най-големите инциденти по време на съюзническата окупация.
199
Макартър забранява провеждането на планираната за 1 февруа

ри 1947 г. стачка. Комунистите вземат активно участие в послед
валите събития. Между впрочем главният организатор на стач
ката е комунистът Ии Яширо. Самият Макартър заедно с мно
жество японски висши политици като Йошида Шигеру се опася
ват от последствията, които ще настъпят в резултат на освобож
даването от затвора на комунистите. Сред освободените е влия
телният комунистически функционер Токуда Кюичи. Към него в
скоро време се присъединява друг виден деец - Сандзо Носака,
който се завръща от Китай през 1946 г. Плачевното състояние, в
което се намира японската икономика непосредствено след края
на войната, е достатъчно основание за възникване на работни
ческо недоволство. През 1946 г. вече избухват няколко големи
демонстрации и стачки. Комунистите се оказват способни да се
възползват от положението. Те не се радват на голяма популяр
ност на традиционната политическа сцена, но за сметка на това
водят своята кампания по работните места.
Макар членската маса на Комунистическата партия да не е
голяма, тя постепенно нараства438, а същото се отнася и до под
крепата за комунистите в обществото. През декември 1945 г. ти
ражът на комунистическия всекидневник „Акахата“ („Червено зна
ме“) е 90 000 броя, докато през февруари 1946 г. вече се увеличава
на 250 000.439 Комунистите освен това са несъразмерно с броя
си гласовити и активни. Те открито изразяват своето незачитане
на императора и критики по адрес на правителството. Същевре
менно заемат ръководни постове в много от професионалните
съюзи и несъмнено агитират и използват стачките и други трудо
ви спорове за политическите си цели.440 Скоро се появяват стра
хове - както в Япония, така и в чужбина, че според една популя
ризирана от Йошида фраза, страната „е потопена в море от чер
вени знамена“.441 Йошида възпламенява духовете и като нарича
комунистическите профсъюзни водачи „бандити“.442
Планираната обща стачка би обхванала почти три милиона
общински служители и още милиони работници в частния сек
тор. Макартър няма особено желание да се намесва, но разбира,
че не може да позволи такава масова проява на деструктивизъм
и неподчинение. Само няколко часа преди началото на стачка
та, след като преговорите с Ии и останалите водачи се провалят,
генералът я забранява.
Отново по начин, който напомня за олигарсите от периода
Мейджи, Макартър незабавно балансира авторитарната си пос
тъпка с акт на демократичност.443 Той се обявява за нови парла
ментарни избори, на които обществото да изрази волята си. Те
200
като Феникс от пепелта : ...
се провеждат през април и за негово успокоение комунистите,

които се надяват да увеличат броя на своите депутати от 5 поне
на 20, на практика губят подкрепата на обществеността.Те полу
чават само четири места в новия парламент.
Но те не са единствените губещи. Оказва се, че обществото
никак не е доволно от Йошида, който по ширещото се мнение има
доста общо с предвоенния тип правителствени ръководители, ко
ито довеждат Япония до катастрофата. Така оглавяваното от него
правителство пада от власт и е заменено от коалиционен кабинет
на Социалистическата партия, начело с християнина КатаямаТецу.
Социалистическата партия също е подложена на забрана преди
войната, но не е подлагана на същите жестоки репресии като Ко
мунистическата. Останалите членове на коалиционното правител
ство са новосформираната Демократическа партия ( Миншуто), ко
ято произлиза от Минсейто. Макартър също невинаги се разбира
с Йошида и дава съществена подкрепа на кабинета на Катаяма.
Между другото той открито заявява удовлетворението си да види
един християнин министър-председател на Япония.
Така към средата на 1947 г. повечето от целите на съюзни

ческата окупация за демилитаризиране и демократизиране на
Япония са изпълнени - както формално, така и неофициално. Про
цесът на тези промени са оказва по-гладък от очакваното, макар
действията на комунистите и необходимостта генералната стач
ка да бъде забранена да хвърлят сянка върху процеса. Общес
твеното спокойствие също не е още на задоволително ниво, а
икономиката на страната е твърде слаба. „Утопия“ вече изглеж
да достижима, но все още на хоризонта се забелязват и облаци.
6.2. Реалностите на Студената война

променят мечтите
Забраната на общата стачка дава възможност и на правител

ството, и на обществото - както в Америка, така и в Япония, за
равносметка. От началото на съюзническата окупация на стра
ната японското правителство се чувства неудобно от ускорения
ритъм и интензивността на провежданите демократични рефор
ми. Йошида дори прави изявление за „прекалената демократи
зация“.444 Общественото мнение, което в началото е завладяно
от стихията на промените, вече започва да клони в същата посо
ка.445 Японците, разбира се, предпочитат свободата пред репре
сиите, но съзнават, че между свободата и подчинението трябва
201
да съществува равновесие. Никой не иска свободата да се изплъзне

от контрол и да се изроди в анархия. Демокрацията се оказва мо
гъщо и страшно чудовище. То може да донесе благодат, но с него
трябва много да се внимава и винаги да бъде под контрол.
Американското правителство също е разтревожено, което се
споделя и от американското общество. През 1947 г. в американ
ските медии се появява открита критика срещу политиката, во
дена от окупационните власти в Япония. Обвиняват ги, че са оп-
лескали работата, като наблягат на прекалено бързи демокра
тични реформи, а икономическото възстановяване на страната
изостава. Тези, които не са привърженици на „Новия курс“, бър
зат с критиките; такива са и някои от членовете на щаба на съюз
ническите окупационни сили.446
През 1947 г. влиза в употреба и терминът „Студена война“ . С
него се обозначава идеологическото, икономическо и политичес
ко разделение между Свободния свят и света на комунизма. Про
мените в отношението на американците към Япония и въобще
към останалата част от света до голяма степен се дължи на опа
сенията от сериозни сблъсъци с комунистите. Корея вече е раз
делена на свободна и комунистическа зона, а Германия пред
стои да я последва. В Китай силите на Чан Кайши са на прага да
бъдат изтласкани вТайван от комунистите на Мао Дзедун. Източна
Европа бързо попада под комунистическа власт. Оказва се мно
го важно Япония да си остане крепост на свободния свят.
Но този свободен свят не може да съществува просто като
една идея. Той се нуждае от сила и материални измерения. В
следвоенните реалности, където откритите военни сблъсъци с въз
можното използване на атомни оръжия трябва да бъдат избегна
ти, където е възможно, тази сила остава да бъде предимно ико
номическа. А през 1947 г. Япония далеч не представлява иконо
мически силна страна. Производството още не е достигнало до
ри половината от предвоенното си ниво, а инфлацията достига
200 процента годишно. Тези неща трябва да бъдат оправени, но
Макартър, изглежда, не е подходящият човек за това.
В началото на 1948 г. Вашингтон изпраща Джордж Кенан от
Държавния департамент на проучвателна мисия в Япония. От из
вестно време Кенън набляга на необходимостта от овладяване на
комунистическата експанзия в страната. Той стига до заключение
то, че провежданите реформи „проправят пътя за идването на власт
на комунистите“. За да не стане това той препоръчва: „да бъде об
лекчен режимът на контрол на окупационните власти върху япон
ското правителство... Ударението на американската политика в Япо
ния трябва да бъде преместено от политическите реформи към ико-
202
номическото възстановяване на страната“.447 Препоръките, дадени

от други загрижени за състоянието на нещата фактори като помощ
ник военния министър Уилям Драпър (инвестиционен банкер по про
фесия), са в същата насока.448 В резултат на това американската
политика спрямо Япония от 1948 г. нататък се променя и обръща
повече внимание на икономическите промени.Това означава прек
ратяване на някои действия и предприемане на нови.449
Прочистванията в средите на бизнес елита са спрени, защо-
то наистина е глупаво от икономиката да бъдат отстранявани оче
видно способните хора. От всичките 200 000 души, уволнени по
време на лустрациите, предприети от окупационните власти, са
мо 3000 са от сферата на бизнеса и повечето от тях само частич
но или временно са отстранени от заеманите постове.
Разбиването на т.нар. дзайбацуе спряно, защото тяхната ико
номическа ефективност не може да бъде поставена под съмне
ние. Определението „прекалена концентрация“ в антитръстовото
законодателство е променено леко и от „прекалена концентра
ция, предотвратяваща ефективната конкуренция от страна на но
вопоявилите се на пазара икономически субекти“ и законът гласи:
„прекалена концентрация, която пречи на ефективното производ
ството“.450 След войната дзайбацу стават известни под наимено
ванието нейрецу кигьо или „обединени компании“.
Плащането на репарации от Япония на пострадалите държави
и народи също е спряно.451 Те по принцип се изплащат главно под
формата на машини и съоръжения за промишлеността, а не в па
ри, защото японската икономика се намира в период на тежка
криза. Освен това машините, отнети от окупационните власти пре
димно от старите зайбацу, са върнати на японския индустриален
сектор. Но те не попадат отново в дзайбацу, защото тези икономи
чески обединения инвестират в по-модерни технологии. Затова сек
вестираните машини се предават на по-малки компании, които при
обикновени условия никога не биха имали възможност да се сдо
бият с такава, дори и вече поостаряла техника.
Трудовото законодателство се втвърдява по посока на осигу
ряване на плавно функциониране на индустрията. В новите зако
ни, приети през 1948 г., на работниците в общественото обслуж
ване се отнема правото на стачка. Забранява се и откритата по
литическа дейност на работническите профсъюзи.
Самият Макартър е предвиждал някои от тези мерки.Той лич
но винаги е бил против лустрацията на бизнес средите и плаща
нето на репарации от Япония. Неговата роля в ограничаване на
тези процеси в началото на съюзническата окупация на Япония
помага за по-лесното въвеждане на последвалите промени, кои
203
то в противен случай едва ли биха били толкова ефикасни. Въп

реки това във Вашингтон преценяват, че той се нуждае от допъл
нителни икономически съветници. В началото на 1949 г. прези
дентът на САЩ Хари Труман изпраща в Япония финансовия ек
сперт Джоузеф Додж в ролята на официален икономически съ
ветник на главнокомандващия съюзническите окупационни си
ли - пост, на който той се задържа до края на окупацията.
По това време Йошида отново заема министър-председател-
ското място. Катаяма е подал оставка през февруари 1948 г., за
държайки се по-малко от година във властта. Това се дължи на
вътрешните противоречия в Социалистическата партия - проб
лем, който не престава да трови нейното съществувание и до
ден-днешен. Той е заменен от Ашида Хитоши, водач на Демок
ратическата партия, но неговият кабинет пада от власт едва ня
колко месеца по-късно, главно поради корупционни скандали. Йо
шида се завръща във властта през октомври и се закрепва с по
мощта на голямата победа, извоювана от новосформираната от
него Демократичнолиберална партия (Мини/у Джиюто) на пос
ледвалите през януари 1949 г. парламентарни избори.
Партия е основана през 1948 г. чрез сливане на Японската
либерална партия (Нихон Джиюто) с дисиденти от Демократичес
ката партия, като по този начин новата формация води своя произ
ход от двете основни предвоенни японски политически партии -
съответно от Сейюнай и от Минсейто. Тя е консервативна по своя
характер и независимо от резервите по отношение на дейността
на Йошида преди войната, символизира стабилността, а това имен
но иска неспокойното японско общество. И до ден-днешен Япо
ния се управлява от консерватори (с изключение на много кратко
прекъсване през 90-те години на XX в.). Самият Йошида - прави
телствената фигура, свързвана най-тясно с окупационните влас
ти, остава на министър-председателския пост чак до 1954 г. Така
човекът, който се оплаква от „прекалената демократизация“ пос
тига съзвучие с обществените нагласи.
Сякаш като потвърждение на следвоенните опасения от нади-
гането на комунизма, японските комунисти подновяват своите дей
ствия след поражението от 1947 г. Те започват отново да печелят
влияние и популярност. По време на споменатите парламентарни
избори от 1949 г., на които Йошида получава обществената подкре
па за своето консервативно правителство, комунистите рядко пови
шават своето представителство в събранието от 4 на 35 депутатски
места. Очевидно нещо трябва да се направи за овладяване на по
ложението. От края на 1949 и през цялата 1950 г. около 12 000 кому
нисти са уволнени от работа по време на т. нар. Червено прочиства-
204
като Феникс от пепелта : ...
не.452 Въпреки това те и до днес продължават обикновено да пече

лят по около 5 процента от местата в парламента.
Правителството на Йошида получава нареждане да стабили
зира икономиката на страната и да балансира държавния бюд
жет - задача, която трябва да бъде наблюдавана от Додж. Под
ръководството на финансиста инфлацията е намалена чувстви
телно, обменният курс на йената - стабилизиран, а правител
ствените заеми - значително орязани. Строгата финансова по
литика дава своите резултати и още през 1949 г. Япония вече
притежава стабилизиран държавен бюджет, а през 1950 г. реал
ните доходи на населението бележат ръст от 30 процента спря
мо 1936 г.453 Тези мерки предизвикват също така трудности и изос
тряне на отношенията между много от работодателите и техните
работници. Броят на банкрутите и на безработните също расте.
Най-големият стимул за развитието на японската икономика оба
че идва от друг външен източник. През юни 1950 г. войските на ко
мунистическа Северна Корея преминават южно от 38-ия паралел -
договорената граница между двете зони на Корейския полуостров,
което поставя началото на Корейската война. Иошида нарича това
събитие „дар на боговете“.454 Най-голяма икономическа полза япон
ците извличат от т.нар. „специални доставки“ ( токудту) за амери
канските войски, участващи в сраженията в Корея. Стойността на
тези поръчки за периода от три години, през който се води войната,
достига сумата от 2 до 4 милиарда щатски долара. Това се равнява
на една трета от всички чуждестранни приходи на Япония за отбе
лязания период. На практика обаче те водят до удвояване на на
личните средства в приходната част на бюджета, което позволява
да се осъществи два пъти по-голям внос в страната. Това дава въз
можност на водещи сектори от промишлеността, които разчитат
главно на суровини от внос, да удвоят обема на продукцията си.455
До края на Корейската война Япония достига по обем нивото на
предвоенното си промишлено производство.
От войната на Корейския полуостров за Япония има и много
други важни последствия. Едно от тях е възстановяването на япон
ските въоръжени сили. Огромното мнозинство от окупационните
сили отиват да служат в Корея, така че за поддържането на реда
в Япония през юли 1950 г. Макартър нарежда да бъде създаден
контингент на Националния полицейски резерв, състоящ се от
75 000 души. За да не бъде нарушен член IX на конституцията,
на това подразделение са поставени отбранителни задачи. Въп
реки това появата на японски въоръжени сили предизвиква дос
та противоречия. За да се подчертаят защитните функции на по
лицейските сили, през 1952 г. те са преименувани на Национал-
205
ни сили за сигурност и най-накрая, през 1954 г., получават днеш

ното си название Сили за самоотбрана (Джиейтай). По това вре
ме техният числен състав е вече 165 000 души.
Друга важна последица от Корейската война е уволнението
на генерал Макартър. Той поема командването на американските
части в Корея и по собствените му сметки би трябвало да спечели
войната - от конвенционална гледна точка - в рамките на няколко
месеца.456 В края на септември неговите войници превземат Сеул,
а до края на октомври и Пхенян (Пьонгянг), което според него оз
наменува поражението на Северна Корея. Генералът не разбира
защо Вашингтон не се възползва от неговите победи и защо вмес
то това му налага забрана да продължи военната операция. Кога-
то подкрепления от комунистически Китай навлизат в Северна Ко
рея без предупреждение, на Макартър не му е разрешено да дей
ства срещу тях. А в действителност Вашингтон вече води т.нар.
политика на „ограничена военна намеса“. Макартър не може да
разбере това посрещане на „открити враждебни действия от страна
на противника с мерки за умиротворяване“, както и изоставянето
на „волята за победа“.457 Затова той открито критикува Вашингтон
и лично президента Труман. Постепенно пропастта между начина
на мислене на двете страни става толкова голяма, че на 11 април
1951 г. Труман освобождава Макартър от заеманите постове както
в Корея, така и в Япония. Япония го изпраща като герой; Америка
го посреща като герой.
С уволнението на Макартър се слага край на един кратък, но
наситен със събития период. Неговият заместник, генерал Матю
Риджуей, не притежава нито харизмата, нито проницателността
му, но във всеки случай изпълнява ролята, за която е определен -
да се погрижи за изпълнение на целите, поставени пред съюзни
ческата окупация на Япония. Пребиваването на Риджуей няма
да се запомни с нищо особено. Малцина ще си спомнят дори и
името му. Сред многото неща, които той не успява да направи, е
и това, че докато е начело на съюзническите окупационни сили
не намира време да се срещне с императора Хирохито.458 Пери
одът на окупацията без съмнение завинаги се свързва в съзна
нието на японците с личността на генерал Макартър - една лич
ност, която придобива такива застрашителни размери, че само
то й отстраняване според мнозина е един от най-големите уроци
по демокрация, който японците научават по време на присъстви
ето на съюзническите сили в страната.
Друга важна последица от Корейската война за Япония е поя
вата на необходимост от подписване на мирен договор с Япония и
официално приключване на окупацията на страната. Това би изба-
206
вило Съединените щати и от бремето формално да отговарят за

японските работи. Неопределени разговори за подготовка на ми
рен договор се водят в продължение на няколко години - поне от
началото на 1947 г., но нещата се ускоряват чак по време на Ко
рейската война.Те обаче се оказват доста сложни и изискват вре
ме за довеждането им докрай. Най-сетне, в началото на септем
ври 1951 г., в Сан франсиско е свикана мирна конференция, на
която Япония и още 48 държави подписват мирния договор (на 8
септември).459 Макартър участва заедно с държавния секретар на
САЩ Алън фостър Дълес в изработването на проекта за мирен
договор, но не е поканен да присъства на неговото подписване.460
Договорът от Сан франсиско потвърждава отнемането на бив
шите колонии на Япония, в това число Тайван и Корея. Южен Са-
халин и разположените в близост до него Курилски острови са пре
дадени на Съветския съюз, макар че оттогава до днес се води ос
тър спор кои точно острови влизат в групата на Курилите. Намира
щите се в другия край на страната острови Рюкю са поставени под
безусловното попечителство на Съединените щати и са върнати офи
циално на Япония чак през 1972 г. Въпреки това те и до днес про
дължават да бъдат основното място за разполагане на американ
ски бази и въоръжени сили на японска територия въпреки силната
съпротива от японска страна. Същото се отнася и до Бониновите
острови (Огасавара), отстоящи на хиляда километра от Токио, на
вътре в Тихия океан (върнати са на Япония през 1968 г.). Според
подписания договор Япония се задължава да изплати репарации
на засегнатите от нея държави, но това условие е смекчено от до
пълнителна клауза, която уточнява, че това ще се извършва в зави
симост от състоянието на японската икономика. В крайна сметка тя
плаща съвсем малки суми, независимо от последвалия значителен
икономически растеж. В общи линии договорът е много благоприя
тен за японската страна. Той влиза в сила на 28 април 1952 г. и с
това на съюзническата окупация е сложен край.
Не и на американското присъствие на японска земя обаче.
Съединените щати може и да искат да се отърват от официална и
пълна отговорност за делата на японците, но нямат никакво на
мерение да я оставят съвсем беззащитна и уязвима от комунис
тите. На същото мнение са и японските ръководители. Само ня
колко часа след подписването на мирния договор САЩ и Япония
сключват отделно споразумение за сигурност, което гарантира
запазването за неопределено време на американските военни
бази на японска територия, главно на Окинава. Това помага не
само за военната сигурност на Япония, но носи и големи иконо
мически облаги за страната поради простата причина, че тя не
207
трябва да харчи огромните суми за отбрана, които изразходват

останалите държави. Оттогава и до днес страната отделя не по
вече от 1 процент от брутния си национален продукт за отбрана,
докато за ловенето страни нормалният мирновременен процент
се движи около 5 -6 на сто.
Обществото обаче не е толкова ентусиазирано от продължава
щото американско присъствие и това води по-късно до поредица от
политически и социални проблеми.461 Така или иначе, икономичес
ката изгода за Япония е несъмнена.Тя се оказва един значителен -
макар и случаен - външен фактор за поемането на страната по
пътя към превръщането й в световна икономическа свръхсила.
Съюзническата окупация има епохално значение в японската

история. От нейното начало обаче тя се натъква на многобройни
трудности. Налага се да бъде авторитетна, без да изпада в автори-
таризъм; да разрушава старите структури, като същевременно бъде
и конструктивна по отношение на новото; да запази японските мо
рални ценности, възобновявайки някои страни от местните тради
ции, но преустановявайки други; налага се да отглежда демокра
цията, без да изглежда „недемократична“ при налагането й със
сила. Дори й се налага да „променя курса“ насред път. При това тя
е принудена да изпълнява всички тези задачи от позициите на
твърде ограничените си познания. Окупацията на територията на
един непознат народ с цел построяване на нов държавен и об
ществен модел при всички споменати трудности по пътя никак не
е лесна работа. И въпреки това като цяло тя е успешно изпълнена.
Не малка заслуга за това има желанието на японците да се учат и
да възстановят своята държава като уважаван субект на между
народните отношения. Много полезна се оказва и политиката на
американското правителство, което изхожда от позицията, че оку
пацията не е наказателна мярка, имаща за цел да остави Япония
в развалини и паднала на колене. Периодът представлява важна
градивна фаза от новата японска история, в края на която страна
та се е възстановила и е в състояние сама да продължи по пътя,
който ще я изведе до позицията на световна свръхсила.
6.3. Япония става номер едно
Япония не пропуска икономическата възможност, предоставена

й от Съединените щати. Правителството играе ръководна роля в
икономиката на страната още от времето на периода Мейджи и
тази тенденция се запазва и занапред. Стопанският подем е из
208
като Фен и кс от п е п е л та : ...
ключително важен за страната, за да бъде оставен на произвола

на пазарните сили и частните интереси.
Министерството на външната търговия и промишлеността, съз
дадено през 1949 г. въз основа на предишното Министерство на
търговията и промишлеността, играе изключително важна роля в
тази насока. Една от неговите главни функции е „да администрира и
напътства“ (канри гьосей). Органите на новото министерство се сре
щат редовно с водещите представители на промишлените отрасли,
за да изработват съвместната си политика, изгодна за трите основ
ни съставки на икономическото развитие - правителството, чинов-
ничеството и едрия бизнес. Тази политика се отнася до инвестиции
те и развитието на набелязаните за бъдещо изпреварващо разви
тие сектори на икономиката, до мерките за закрила на основните
промишлени направления и до намиране на рационални решения в
индустриалните отрасли, които повече няма да бъдат развивани.
Макар в действителност ролята на Министерството на вън
шната търговия и промишлеността да е преувеличавана462, не
говото символично значение е огромно. Защото бележи продъл
жаващото сътрудничество между правителството и индустрията,
и символизира съгласието на индустриалците да се вслушват в
мнението на управляващите и да зачитат интересите на нацията.
Това също не противоречи на обстановката по време на периода
Мейджи. Макар повечето държави до известна степен да плани
рат икономическото си развитие и да се опитват да го направля
ват, за японската икономика е много по-характерно преимущес
твото на планирането над чисто пазарните механизми на стопан
ско регулиране. На езика на икономистите тя е по-скоро планова
икономика, отколкото свободно пазарно стопанство.
През 50-те години на XX в. по общо съгласие приоритет се
дава на развитието на тежката промишленост и по-специално на
железодобивната и стоманодобивната индустрия, както и на про
изводството на машини и съоръжения, в това число на кораби и
тежки машини. Лозунгът на онзи период е „дму-ко-чо-дай ‘ („теж
ки, дебели, дълги, големи“). През 60-те години на XX в. внимани
ето се насочва към по-леки, изискващи повече специализирани
познания и инвестиране в нови технологии отрасли на промиш
леността като електрониката и видеотехниката. Новият лозунг е
„кей-хаку-тан-шсГ („леки, тънки, къси, малки“). Но това не озна
чава, разбира се, че тежката индустрия изчезва за една нощ.
Напротив, корабостроенето в частност продължава да се разви
ва. Производството на транспортни средства, при което се съче
тават стоманообработването и високите технологии, също бързо
се разширява през 60-те години на XX в.
14. 209
По отношение на заетост на работна ръка в сектора на про

изводството на средства за потребление - главно в промишле
ните отрасли, но и в строителството - се забелязва растеж от 22
процента през 1950 г. на 48 процента през 1970 т.463 За разлика
от него в производството на средства за производство, и по-спе
циално в селското стопанство, има спад. В тях през 1950 г. са
заети 48 процента от трудещите се, докато през 1970 г. този про
цент намалява на около 18 на сто. Съвсем ясно е, че вниманието
е насочено към нарастване на производството, но разширяване
то и на сектора на услугите не е за пренебрегване. Той е бил
винаги важна част от японската икономика и през разглеждания
период в действителност привлича повече работна ръка, откол-
кото производствата на стоки за потребление, като нарастване
то е от 30 процента през 1950 г. на 48 на сто през 1970 г.
Потреблението има също свои лозунги. През 50-те години на
XX в. това са „трите съкровища“ - радиоапарат, мотоциклет и шев
на машина. Тези ценности се променят в началото на 60-те годи
ни и стават хладилник, телевизор и пералня. В края на 60-те ид
ва времето на „колата, цветния телевизор и климатика“. Япон
ците могат да си позволят все повече стоки за потребление, за-
щото от средата на 50-те години на XX в. до 1973 г. заплатите им
се утрояват.
През 50-те години обемът на икономиката, измерен посред
ством брутния национален продукт, нараства трайно със средно 9
процента на година. Този процент се увеличава още - до 10 на сто
в началото на 60-те години над 13 процента в края на същото де
сетилетие и началото на следващото. Така от края на окупацията
до световната петролна криза през 1973 г. японската икономика
нараства със средно над 10 процента на година. В навечерието на
кризата страната вече представлява световна икономическа свръх-
сила. По своя обем японската икономика се нарежда на трето място
в света (след тези на Съединените щати и на Съветския съюз).
Страната е най-големият производител на кораби, на трето място
по стоманодобив, на второ място по производство на леки коли
(като в края на 70-те години излиза на първо място), на първо мяс
то по производство на радиоапарати и телевизори и т.н.
Забележителният икономически растеж на Япония след края
на Втората световна война често се нарича „икономическо чудо“.464
За него, разбира се, има съвсем реални причини - няколко десет
ки на брой, но „чудото“ може би се състои в това, че всички те се
проявяват по едно и също време. Някои от тези причини вече бяха
разгледани, а други се нуждаят от допълнителен анализ, трети
пък не могат да бъдат проследени в подробности в тази книга. Не
210
като Феникс от п еп ел та : ...
малко от изброените по-долу фактори се проявяват и в други стра

ни като Съединените щати например. Основните причини за ико
номическото чудо на Япония са общо взето следните (те не са
подредени нито по значение, нито в някакъв друг порядък):
• конструктивна политика на американците и на техните окупа

ционни власти като например възстановяване на дзайбацу и
изоставяйки политиката на репарационни плащания (както и
предоставянето на отнети в полза на държавата предприятия
на по-малки компании);
• финансови съвети от страна на американците и на техните оку
пационни власти като например в лицето на Джоузеф Додж;
• финансова помощ от страна на американците и на техните оку
пационни власти (в размер на поне два милиарда долара през
годините на окупацията);
• американските поръчки за специални доставки по време на Ко
рейската война;
• осигуряване на военна защита на Япония от американските
въоръжени сили, което дава възможност на страната да прави
минимални разходи за отбрана в сравнение с останалите дър
жави;
• добронамереността на Съединените щати (поне до 70-те годи
ни на XX в.);
• закрила и напътствия за бизнеса от японското правителство и
чиновниците;
• широко разпространено единодушие по въпроса за значение
то на икономическото планиране, за сметка на чисто пазарни
те закони; отчитане на националните интереси, а не само на
ползата за частните компании;
• често използване на извънмитнически ограничения за вноса с
цел закрила на местното производство от чуждестранна кон
куренция;
• възможността, която се открива пред големите компании да
въведат най-съвременни технологии поради пълно унищ ож а
ване на старите машини и съоръжения по време на войната (а
в някои случаи и поради национализиране на старите им заво
ди, предназначени да бъдат предадени като репарации);
• сравнителна стабилност на държавното управление и на чи
новническия апарат;
• дълготрайна ориентация на бизнеса по-скоро към оцеляване и
завоюване на пазарна ниша, отколкото към бързи печалби (под
крепена от сравнително скромните претенции на японските ак
ционери);
211
• прагматична способност да се пренасочва вниманието при дъл

госрочното планиране на икономическото развитие и там, къ-
дето е необходимо, да се извършват преобразувания в крат
косрочен план;
• ниски правителствени „социални разходи“ за смятаните за срав
нително непродуктивни сфери като жилищ а и подобряване ус
ловията на живот;
• голям обем на личните спестявания, които осигуряват бързо
натрупване на капитали, налагащо се за компенсиране на
скромните грижи на държавата за благосъстоянието на хора
та, което обаче се съчетава и със съответни данъчни отстъпки
и други финансови поощрения от страна на правителството;
• съотношение между имуществото и взетите заеми в полза на
заемите, подкрепяно и от Националната банка на Япония (коя
то отпуска сравнително големи заеми при сравнително ниски
допълнителни гаранции за тяхното връщане);
• отстъпки и стимули при плащане на корпоративните данъци;
• политика на закупуване на патенти вместо придобиването им
по лиценз;
• насочване на изследователската и развойна дейност към прак
тически търговски цели, като основната част от нея е повере
на на корпорациите, а не на независими академични институ
ции и други подобни;
• благоприятна международна конюнктура на пазара, позволя
ваща внос на суровини на сравнително ниски цени и износ към
търсещи промишлени стоки пазари;
• пренасочване на значителни количества работна ръка от срав
нително непродуктивния сектор на добива на суровини и сел
ското стопанство към по-ефективните сфери на производство
на стоки за потребление и на услугите;
• насърчаване на потребителското отношение към живота;
• усърдието на японските работници (поставяно под въпрос, ако
става дума за характера на нацията, но без съмнение в сила
поне в следвоенните години);
• повсеместна отдаденост на идеята за възстановяване на стра
ната и превръщането й отново в световна сила;
• задържане на едно и също място на сравнително голям брой
висококвалифицирани работници посредством системата на
„пожизнената трудова заетост“, използвана от големите кор
порации (макар нейната ефективност да е преувеличавана);
• сравнително непрекъсвания от трудови конфликти производ
ствен процес (макар този факт също да е преувеличен, особе
но за годините до 1960).
212
Мнозина, в това число и самите японци, биха добавили към

този списък и ударението, поставяно върху износа. На практика
обаче съотношението между брутния национален продукт и из
носа на Япония е по принцип по-ниско в сравнение с много други
държави. В действителност японският брутен национален про
дукт нараства до такава степен, че на хората им се струва, че
японският износ господства в целия свят. Тези заблуди се засил
ват и от тенденцията японската икономика да се сравнява само с
тази на Съединените щати, които по принцип имат съотношение
между износа и брутния национален продукт в полза на послед
ния, както и голям търговски дисбаланс в отношенията с Япония.
Стабилността на управлението създава благоприятна обста
новка за икономическото развитие. След 1948 г., въпреки многоб-
ройните комбинации и задкулисни маневри, Япония е управлява
на от консерватори, споделящи доста сходни идеи, и така чак до
средата на 90-те години на XX в. На практика това означава, че от
1955 до 1993 г. в страната е на власт Либерално-демократическа
та партия (Джг/ю Миншуто). формирането на тази партия през
1955 г. се дължи на смесване на части от съществуващи вече пар
тии и продължава тенденцията на сливане на двете основни пред
военни политически сили - Сейюнай и Минсейто .Така между кон
серватизма на предвоенната и на следвоенната епоха в историята
на страната се осъществява своеобразна приемственост.
Тази приемственост се наблюдава и в трите стълба на общес
твения живот - правителство-чиновничество-бизнес. След прекра
тяване на чистките мнозина влиятелни фигури от предвоенния пе
риод, някои от които дори отиват в затвора заради деянията си по
време на войната, възстановяват своите позиции във властта. Един
от най-известните сред тях е Киши Нобусуке.Той е лично отговорен
за законите, с които през 1936 г. „форд“ е изтласкан от японския
пазар, а по-късно става член на военновременния кабинет наТод-
жо. Вкаран в затвора заради престъпления по време на войната,
той е пуснат на свобода през 1948 г. След това, през 1953 г. е из
бран в Камарата на представителите като депутат от Либералната
партия. Негова до голяма степен е инициативата за сливането, до
вело до формиране на Либерално-демократическата партия през
1955 г. От 1957 до 1960 г. Киши е начело на правителство, излъчено
от новата партия.
Той, както и по-малкият му брат Сато Ейсаку (Киши по рожде
ние е Сато, но е осиновен от един свой чичо) са двама от шестима
та висши държавни чиновници в предвоенна Япония, които стават
министър-председатели на страната след войната. Сато заема то
зи пост от 1964 до 1972 г. Другите четирима са Йошида Шигеру
213
(1946-1947 и след това от 1948 до 1954 г.), Икеда Хаято (1960-

1964), фукудаТакео (1976-1978) и Охира Масайоши (1978-1980).
Това означава, че през по-голямата част от най-активните й след
военни десетилетия Япония е управлявана от предвоенни кадри.
Тези висши държавни чиновници отпреди войната и техните
колеги правят всичко възможно да възстановят някои от предво
енните практики, като обикновено правят това внимателно и пос
тепенно и без да стигат до крайности, които биха предизвикали
сериозни ответни реакции от Вашингтон. Те обаче постигат дос
татъчно, за да се чувстват по-комфортно. Една от основните им
грижи е образованието - изпитаната и сигурна почва за насаж
дане на определени идеи. От средата на 50-те години на XX в.пра-
вителството си възвръща частично контрола в сферата на учеб
ното дело, като по този начин открито променя политиката на
децентрализация, въведена по време на съюзническата окупа
ция на страната.465 През 1956 г. изборите за регионални училищ
ни настоятелства са отменени и са заменени от посочване на
техните членове от кметовете и/или от управителите на префек
тури. Настоятелствата стават подчинени на националното Минис
терство на образованието. Две години по-късно учебните плано
ве се спускат от министерството и стават задължителни вместо
дотогавашното право на свободен избор на всяко учебно заве
дение, въведено по време на окупацията. Така пътят към затяга
не на централизирания контрол върху образованието е открит,
което води до строго проверяване и цензуриране на учебниците,
оставащо в сила и до ден-днешен.
Общественото мнение не реагира еднозначно на тази при
емственост. Като цяло връзките с миналото водят до повече си
гурност, но мнозина в същото време са разтревожени от техния
характер. Йошида Шигеру дори говори за загубване на войната,
но спечелване на мира466 и мнозинството от народа е ентусиази
рано от неговите планове японците отново да станат велика на
ция. Само дето този път това ще стане със средствата на иконо
миката, а не на войната. На работните места става често явле
ние хората от типа морецу-гата (безпределно предани на кауза
та) да отдават всичките си сили и постижения за възстановяване
на държавата. Това твърде много прилича на националистичес
ките настроения от периода Мейджи, но без милитаристичния
нюанс. Не липсват и хора, които виждат стремежа към постигане
на икономическо господство своеобразно агресивно продълже
ние на войната, като те често споделят и схващанията, че Япо
ния не е била победена честно поради използването на атомни
бомби от американците.467 Много от тези морецу-гата с гордост
214
смятат себе си за самураи на новото време и за истински орга

низирани воини.
От друга страна, едно е да работиш за благото на народа си,
но друго е да преминеш разумната граница на личната жертвого-
товност, която все по-малко хора са склонни вече да преминават.
Това са хора, изпитали върху себе си влиянието на американската
демокрация с нейното зачитане на човешките права и свободи.Те
хем не искат да прекаляват с прилагането й, помнейки горчивия
опит от комунистическата активност през 1946-1947 г., хем не са
склонни и напълно да се откажат от нея.Това не са вече отказва
щите да мислят с главите си поданици на императора бог, чиято
висша цел е да му принесат в жертва живота си.
Определено източник на тяхното недоволство е чувството,
че недостатъчна част от благата, които създават, се разпределят
помежду им. Това чувство е особено силно през 50-те години на
XX в., преди работните заплати да започнат да нарастват, за да
създадат на обикновените хора усещането, че наистина напред
ват в живота. На много работни места условията на труд са все
още много лоши, а надниците прекалено ниски. Трудовите спо
рове са много често явление и нерядко прерастват в насилстве
ни сблъсъци, завършващи понякога и с човешки жертви.
Стачката от 1953 г. в „Ниссан“ е един от примерите за такъв
остър сблъсък. Тя продължава цели шест месеца и завършва с
поражение на членовете на Японския национален съюз на рабо
тещите в автомобилната промишленост. Профсъюзът практичес
ки е раздробен на множество ориентирани към съответната ком
пания съюзи. Това е начало на т.нар. политика за създаване на
„съюзи по предприятия“, която все още характеризира японско
то работническо движение, за разлика от много по-често срещ а
ния на Запад трейдюнионизъм. Съюзите по предприятия обик
новено включват всички работещи в съответната компания с из
ключение на висшите управленски кадри, независимо от това
кой какъв пост заема, защото фирмите обикновено смятат таки
ва работници за общи, а не за специалисти. Профсъюзите за раз
лика от тях обединяват всички работещи в дадена професия, ко
ито по правило принадлежат на повече от една компания в този
бранш. Някои изследователи на японския бизнес са на мнение,
че профсъюзите по предприятия са символ на хармонията меж
ду работодатели и работници, макар че това на практика си е
чисто отслабване на позициите и на работниците, и на техните
организации по формулата на вековечната практика „разделяй и
владей“. Макар че съществуват и по-големи „съюзи за защита“
на по няколко работнически организации, трудещите се на прак
215
тика няма към кого да се обърнат за помощ, ако техният проблем

не е могъл да бъде решен в предприятието.
Едни от най-тежките и останали в историята трудови конфлик
ти се случват през 1960 г. във въглищните мини „Миике“, на о-в
Кюшу, собственост на „Мицуи“.468 Напрежението тук расте от дос
та време поради отхвърлените молби за по-високи надници и пла
нираната временна безработица поради липса на работа. В ос
новата на тези проблеми стои политиката на триадата правител
ство-чиновници-бизнес, която се стреми да замести въглищата
като основен вид енергиен източник за страната с нефт от внос.
За сериозните последствия, които тази стъпка ще доведе за ра
ботниците във въгледобива, никой и не мисли сериозно.
Трудовият спор в „Миике“ скоро прераства в сериозен кон
фликт между работническото движение като цяло и подкрепя
ния от правителството едър бизнес. Работодателите нарочно на
емат главорези за разбиване на стачното единство и един от тях
фатално наръгва един от стачкуващите миньори, за да покаже,
че намеренията им да провалят стачката са сериозни. Правител
ството струпва в района на стачните действия 10 процента от
националната полиция очевидно с цел да се изправи срещ у
миньорите, а не срещу наетите от собствениците главорези. Пра
вителството толкова открито подкрепя работодателите в спора,
че дори не си прави труда да покаже поне привиден неутралитет.
Девет месеца по-късно стачниците губят битката, макар че полу
чават някои отстъпки, останали само на хартия.
От този момент нататък работническите сдружения рядко пред
ставляват някаква опасност със стачките си, особено след повсе
местното им превръщане в безвредни „съюзи по предприятия“. За
щастие работните заплати и условията на труд бързо започват да
се подобряват, което спомага за отслабване на работническото
недоволство. Натрупаното недоволство вече започва да се изра
зява по други начини, а стачките се преобразуват в символични
краткотрайни масови спирания на работа - понякога само за час
и в договорени моменти от годината. Така загубата на човекодни
заради стачки в производството в Япония представлява незначи
телна величина в сравнение с това, което се случва в повечето от
другите големи държави, обикновено не повече от десет процен
та. Това е голям стимул за икономическото развитие на страната.
Работниците и особено управленските кадри от мъжки пол, ра
ботещи в големите компании, се чувстват допълнително облекчени
от обещанието за гарантирано работно място под формата на „по
жизнена трудова заетост“. Този факт обикновено е бил силно преу
величаван както по отношение на обхвата на ползващите се от та-
216
като Феникс от п е п ел та: ...
зи форма на заетост, така и по отношение на нейния произход. Ма

кар задълбочените изследвания да откриват прецеденти на този
вид заетост още през периода Мейджи, че даже и при Токугава, по
принцип тя се практикува масово след Втората световна война.
Освен това тя не е била прилагана върху повече от една четвърт от
цялата работна сила в страната. Независимо от това „пожизнената
трудова заетост“ се превръща в идеал за цялото общество. Учи доб
ре, изкарай добри оценки, постъпи на работа във водеща компания
и се осигури за цял живот. Да не говорим, че заплащането ще е
обикновено с една трета по-високо в сравнение със същата пози
ция в по-малка фирма, дължащо се на двойствената структура на
японската икономика, която се запазва и до днес.
Друг източник на напрежение в обществото е възможността за
възраждане на милитаризма независимо от конституционните прег
ради за това. Някои японци не са против възобновяване на военна
та дейност469, но огромното мнозинство са на обратното мнение и
изпитват тревога от присъствието на американски войски, защото
това би могло да доведе до вкарването на Япония във войната на
американците срещу Съветския съюз. Напрежението достига своя
връх през 1960 г., когато договорът за сигурност между Япония и
Съединените щати трябва да бъде подновен. Авторитарното пове
дение на правителството в случая с Миике, проявено по онова вре
ме, не помага за облекчаване на положението. Не се отразява по
ложително и нарастващото по цял свят напрежение във връзка със
Студената война, нито направената няколко години преди това за
бележка от бъдещия президент Ричард Никсън, че „антивоенната
клауза“ в японската конституция е била грешка.470
В преговорите с Америка министър-председателят Киши пос
тига това, което той смята за отстъпки по отношение на неговата
страна. Японското правителство вече трябва да бъде предвари
телно консултирано, преди американците да могат да използват
своите войски, разположени на нейна територия. Някои обаче виж
дат в тази клауза засилване на вероятността Япония да бъде впле
тена във военен конфликт, защото страната вече изглежда склон
на да участва във военните акции на Съединените щати. Срещу
предложения за ратификация нов договор има силно противодей
ствие, включително и поредица от бунтове и физически сблъсъци
между депутатите в парламента. На една среднощна сесия през
май Киши успява да изненада опозицията неподготвена и да по
лучи одобрението на народните представители за подновяване на
договора със САЩ. Това обаче предизвиква още по-голямо общес
твено недоволство, в това число и частична блокада на сградата
на парламента в средата на юни. Американският президент Айзен-
217
хауер планира да посети Япония същия месец, но визитата му е

отменена заради обществените вълнения. Няколко дни по-късно
Киши подава оставка и е заменен на министър-председателския
пост от Икеда Хаято. Икеда обещава никога да не си позволява да
използва тактиката на Киши да прокарва със сила решения в на
родното събрание. Той успява също така отчасти да успокои об
щественото мнение, като прогнозира удвояване на приходите на
трудещите се още преди края на 60-те години на XX в.
Сред несъгласните с подновяването на договора със САЩ са
множество представители на лявото политическо пространство,
което води след себе си реакция на десните. Една от жертвите на
последвалия сблъсък е председателят на Японската социалисти
ческа партия Асанума Инеджиро, който прави междувременно ре
дица антиамерикански изказвания. През октомври, по време на
своя реч, предавана по телевизията, Асанума е прободен фатал
но от млад фанатик с дясна политическа ориентация.471 Голяма
част от японците и от света виждат ужасяващите кадри със смър
тоносното забиване на близо 50-сантиметровия нож на убиеца.
1960 се оказва доста метежна година за японците.Тя става сим
вол на тяхното недоволство и на видимата нестабилност на нало
жената в страната демокрация от западен тип, която нестабилност
доста напомня за състоянието на обществото по време на периода
Таишо половин век по-рано. Напрежението между работодатели и
трудещи се за известно време спада, но общественото спокойствие
не е възстановено още известно време. Студентите например про
веждат през следващите няколко години все по-агресивни демон
страции. Екстремисти от левичарската Дзенгакурен (национална
студентска федерация) открито водят политика на силови сблъсъ
ци, използвайки дори бутилки със запалителни течности, което до
вежда до затварянето на някои университетски кампуса в страна
та.472 Част от недоволството им все още е насочено срещу подновя
ването на американско-японския договор, защото намесата на Аме
рика през 1961 г. във Виетнамската война прави опасността от вкар
ването и на Япония във войната много голяма. Студентите негоду
ват и против нарастващата цена на образованието, все по-голямата
степен на държавен контрол върху него и засилващата се корумпи-
раност на университетските служители. По-късно през 60-те години
на XX в. най-радикално настроените студенти се включват в създа
ването на „Червена армия“ (Секигун).
Отново обаче по подобие на епохата Тайшо през разглежда
ното десетилетие (60-те години на XX в.) има и по-тъмни, и по-
светли периоди. Покрай множеството вълнения и авторитарни дей
ствия има и знаци, показващи определено, че светът отново приз-
218
като Фен и кс от п е п е л т а : ...
нава мястото и значението на Япония. През 1961 г. започва да се

движи т.нар. Шинкансен („Влакът стрела“), който по онова време е
най-модерното в технологично отношения железопътно превозно
средство. За разлика от мрачния символ на огромния нож на уби
еца на Асанума, влакът стрела става блестящо олицетворение на
една нова епоха на просперитет и високи технологии и се превръ
ща в източник на гордост за японците. Защото те могат да се пох
валят с него на множеството чужденци, посетили Япония за Олим
пийските игри, проведени през 1964 г. в Токио. Домакинството на
Летните олимпийски игри през 1964 г. бележи реалното приобща
ване на Япония към международната общност, което формално
започва през 1956 г. с приемането на страната за член на Органи
зацията на обединените нации. През същата 1964 г. ограничения
та за пътуване в чужбина са значително облекчени и огромни ма
си японски туристи тръгват по целия свят. Тези ограничения са в
сила от края на войната и са предизвикани както от фактори, свър
зани с обмена с чужбина, така и заради съществуващите антия-
понски настроения по света. След това, в самия край на десетиле
тието, през 1970 г., в Осака се провежда Световното изложение и
на него Япония с гордост представя постиженията на своето раз
витие по пътя към придобиване на статут на голяма държава.
Най-важният фактор за приобщаването на страната към меж
дународната общност обаче е без съмнение нейният икономи
чески напредък. Обещанието на министър-председателя Икеда
от 1960 г., че доходите на населението ще се удвоят за едно де
сетилетие, е изпълнено предсрочно - още през 1967 г. На след
ващата година брутният национален продукт на Япония надми
нава този на Западна Германия и японската икономика излиза
на второ място в свободния свят след американската.
Повторното превръщане на Япония в световна (икономичес
ка) свръхсила се забелязва, разбира се, и в чужбина. По света
започват да се пишат книги, в които се анализира японският път
към успеха - не само в областта на икономиката, но и на управле
нието на държавните дела, образованието и други основни сфери
на общественото развитие. Един белег за световното признание
на новия статут на Япония е редовното използване на страната
като пример в различни сценарии, предлагани от специалисти по
международно развитие. Един от първите известни примери за
такива сценарии е книгата на Херман Кан от 1971 г. (Kahn 71),
„Превръщането на Япония в свръхдържава“, която сипе похвали
за постигнатото от японците. В подобни съчинения обаче обикно
вено се премълчават големите проблеми, свързани със замърся
ване на околната среда, които това развитие предизвиква.
219
Японците също пишат книги, пропити с гордост, за да обяс

нят на себе си и на света постигнатите успехи. В тях обикновено
се следва една линия на аргументация, според която японците
са в известен смисъл необикновен народ, различен от другите,
защото притежава силно изразени черти на националния харак
тер като лоялност, чувство за хармония и умение за работа в
екип. Тези книги образуват отделен жанр, наречен Нихонджин-
рон („Теории за японците“). Два много добре познати примера за
тази литература са произведенията на Накане Чие, „Тате шакай-
но Нинген Канкей: Таницу шакай-но Рирон“ („Междуличностни
отношения в едно вертикално структурирано общество: Теория
за еднородното общество“) (№ ка п е 67), която се появява в пре
вод на английски език през 1970 г. под заглавие „Японското об
щество“, и на Дои Такео, „Амае на Кодзо“ („Анатомия на зависи
мостта“), появила се на английски през 1973 г.473 И в двете книги
с помощта на доста съмнителни аргументи се твърди, че отноше
нията между японците са уникални и много по-силни в сравне
ние с другите народи. В някои книги от жанра Нихонджинрон -
обикновено в подтекста, но понякога и съвсем открито - се пра
ви още една стъпка в тази посока, като се издига наново знаме
то на расовата чистота и превъзходство на японците, което пре
дизвиква основателни тревоги особено сред останалите азиат
ски народи.
Възхвалите продължават до края на 70-те години на XX в. -
едно десетилетие, през което световното одобрение за японските
постижения и превръщането на страната в икономическа свръх-
сила достига своята кулминация. Това одобрение обаче не е без
резервно, защото в японското чудо прозират някои сериозни проб
леми, но така или иначе похвалите надвишават с много критиките.
Едно от най-големите признания идва през 1979 г. от страна на
Езра Вогел и неговата книга „Япония като номер едно“. Вогел се
възхищава на необикновеното японско икономическо развитие и
на несъмнените способности на нацията да управлява своята дър
жава и да координира усилията на обществото. Не случайно кни
гата веднага става един от бестселърите в Япония. Японците нап-
раво се тълпят в книжарниците, за да се сдобият с това похвално
съчинение, написано от професор в Харвардския университет.474
Подзаглавието на труда - „Уроците за Америка“, доставя особено
удовлетворение в Страната на изгряващото слънце. То се тълкува
в смисъл че ученикът се е учил много добре и сега е в състояние
сам да обучава учителя си.
В много отношения това е наистина така. В света, който след
войната се управлява от бизнеса, западняците са петимни да ус-
220
воят тайните на японския успех и много внимателно се взират

по-конкретно в действията на японския мениджмънт. Затова по
този проблем възниква толкова обилна литература475, не малка
част от която, разбира се, е твърде повърхностна. Не всички хва
лещи японските успехи автори обаче осъзнават какви са пос
ледствията от практики като пожизнената трудова заетост нап
ример. Дори още по-малък брой от тях си дават сметка, че някои
от тези явления се свързват с дейността на японски мениджъри,
получили образованието си на Запад; Япония прави тяхната ра
бота просто по-ефективна. Това става с помощта на практики ка
то контрол на качеството, въведено в японската икономика от
американския инженер У. Едуарде Деминг, както и използването
на кутии за събиране на предложения, които насърчават участи
ето на работниците и служителите в процеса на усъвършенства
не на производството, което се практикува от американски ком
пании като „Ийстман Кодак“ например още от 90-те години на
XIX в.476 Дори в „пожизнената трудова заетост“ и патерналистич-
ното отношение на компанията към живота на персонала и в пред
приятието, и извън него, има следи от западно влияние.477
Щ о се отнася до отрицателните страни на японския напредък,
страната продължава да пренебрегва недостатъчно развитата си
инфраструктура, предпочитайки да реинвестира своите печалби в
разширяване на производството, а не в подобряване на условия
та за живот и строителството на нови пътища. Когато все пак това
се случва, то не става в резултат на предварително планиране, а
за да бъдат предоставени по-благоприятни възможности на даде
ни собственици на земи или на съответни строителни компании.
Зад тези решения стои една развита система от незаконни тесни
връзки между бизнеса, подземния свят и правителството. Затова
скандалите за корупция в политическото управление на страната
и сред представителите на едрия бизнес задълго остават харак
терна черта на японския обществен живот, като в болшинството
от случаите е замесено Министерството на строителството.
По ирония на съдбата, когато най-накрая е разработен ма
щабен план за развитие на националната инфраструктура, негов
автор се оказва, тясно свързаният с посочените по-горе сканда
ли Танака Какуей. През юли 1972 г., когато застава на министър-
председателския пост, Танака предлага своя грандиозен план „Да
построим наново Японския архипелаг“. Между другото в него се
предвижда заличаване на регионалните различия, като част от
индустриалните мощности бъдат преместени от тихоокеанския
крайбрежен район към вътрешността на страната и бреговете на
Японско море. Планът е посрещнат с донякъде цинични привет
221
ствия, защото избирателният район на министър-председателя -

Ниигата, се оказва един от центровете край Японско море, който
е предвидено да има положително развитие, а отдавна се знае
за популистките ходове, предприемани отТанака за привличане
на избиратели. Макар и не съвършено, предложението на прави
телството все пак е някакъв план.
Той обаче така и не се осъществява на практика. Не само
защото Танака е принуден да напусне поста си след двегодиш
но управление в резултат от поредица изключително сериозни
скандали478, но и през 1973 г. избухва световна петролна криза.
Арабските страни производителки на суров петрол изведнъж
повишават петкратно цените на нефта, който продават. Повече-
то от останалите държави понасят тежък удар, а инфлацията
придобива двуцифрени изражения. През следващите няколко
години те преживяват сериозен спад в икономическото си раз
витие. Япония използва нефта като основен енергиен източник
и практически е 100-процентово зависима от вносния петрол,
90 на сто от който идва от Близкия изток (измествайки по този
начин вноса на американски петрол в предишните години).Та
зи огромна зависимост от арабския нефт засяга Япония особе
но тежко. През 1974 г. тя за първи път след края на Втората
световна война отчита отрицателни резултати за икономичес
кия си растеж. През същата година цените на едро на суровия
петрол в страната се увеличават с 31 процента, а цените на
дребно - с 24 на сто.479
Под ръководството на Министерството на външната търговия
и промишлеността Япония веднага взема мерки за ограничава
не на своята зависимост от петрола. Повишена е ефективността,
особено на енергоспестяващите технологии; усъвършенства се
функционирането на промишлеността, като някои отрасли се из
насят извън територията на страната; главният акцент се поста
вя на развитието на нискоенергоемките промишлените предпри
ятия - главно в сферата на услугите и високите технологии. Така
за периода от следващите десет години страната успява да на
мали общата си зависимост от суровия петрол с около една чет
върт. Като намира нови източници на доставка на нефт Япония
намалява зависимостта си от Близкия изток с още 20 процента.
Въпреки, или именно поради своята уязвимост, Япония въз
становява своята икономика по-бързо от другите държави. През
1975 г. тя отбелязва рекордно за света нарастване от 4 процента.
Въпреки лекия спад, последвал поредната, но по-малка петрол
на криза от 1979 г., страната успява да поддържа този процент
като средногодишен темп на нарастване на икономиката и след
222
края на 70-те години на XX в. Това бързо възстановяване е също

повод за адмирации от страна на Запада, който възприема ста
тута на Япония като световна икономическа свръхсила за непод
лежащ на никакво съмнение.
Друг белег на ефикасността на японската икономика е начи
нът, по който тя успешно се бори през 70-те години със замърсява
нето на околната среда, както посочва и Вогел. Правителството и
едрият бизнес обаче обръщат сериозно внимание на проблема
едва след поредица многобройни съдебни процеси, на които жер
тви на заболявания, причинени от екологичното замърсяване съ
дят компаниите замърсителки и това се превръща проблем за вът
решното равновесие на страната.480 Независимо от това, след ка
то веднъж насочват своето внимание към проблема, скоро се поя
вяват и положителните резултати от взетите ефикасни мерки. Впе
чатлението от тях е поразително. Японският феникс не само е въз
кръснал от пепелта, но се е издигнал и лети високо в небесата.
По същото това време, когато светът е разтърсен от петролна
та криза, Япония получава няколко удара и от страна на амери
канската политика. Те стават известни като „ударите на Никсън“.
През юли 1971 г., без предварително да се консултира с японска
та страна, американският президент Ричард Никсън оповестява
своите намерения да посети Китайската народна република. За
почва период на американско-китайско сътрудничество, което твър
де много затруднява външната политика на Япония. До този мо
мент японците следват американската линия на поддръжка на Тай
ван. Налага се да бъдат направени резки и понякога доста смуща
ващи промени. Само месец по-късно и отново без никакви пред
варителни взаимни консултации с Япония, Никсън обявява своята
Нова икономическа програма. В нея се предвижда 10-процентово
намаляване на обема на много от стоките, които японците внасят
в САЩ (около една трета от целия износ на страната по онова
време е насочена към Съединените щати). В програмата е зало
жено и отвързване на щатската валута от Златния стандарт, което
означава японската йена да загуби фиксирания си обменен курс с
американския долар, който толкова помага на японската иконо
мика след края на Втората световна война. Тогава стойността на
йената се повишава рязко, което сериозно оскъпява японския из
нос. Но това не е всичко, което Никсън е подготвил като студен
душ за японците. През лятото на 1973 г., заради притеснения от
недостиг на соево зърно на вътрешния американски пазар, прези
дентът внезапно налага ембарго върху износа на соя. Това е те
ж ък удар за Япония, за която внасяната от Америка соя е важна
стока за широко потребление.481
223
Ударите на Никсън не са така разтърсващи като петролната

криза от 1973 г., но те са тревожни сигнали за японското об
щество. В страната си дават ясна сметка за охлаждането в от
нош енията със Съединените щати и за отсъствието на предиш
ната благосклонност на Америка към Япония. Въпреки това япон
ците преодоляват тези удари и в края на 70-те години на XX в.
започват вече да не са сигурни дали въобще се нуждаят от това
благоволение. Япония в края на краищата не е доминиращият
партньор и ако Америка й обръща гръб, това си е за сметка на
Америка, а не на Япония. Нали така беше казал професорът от
Харвард?
6.4. Една свръхсила под обсада...

и един сапунен мехур
Японската икономика продължава да расте с по около 4 процен

та на година и в началото на 80-те години на XX в. Излишъкът по
търговското й салдо с Америка, който започва да се трупа още
от 70-те години, става огромен и обикновено се движи в порядъ
ка на 4 0 -5 0 милиарда щатски долара. Японските стоки са вече
навсякъде.
Още навремето се появяват критики, че Япония през 70-те
години на XX в. твърде тесногръдо обръща внимание единстве
но на икономическото си развитие, но от този подход в крайна
сметка ползата е повече от вредата. Впоследствие обаче не
достатъците на тази едностранчива политика започват да нак
ланят везните в обратната посока. Враждебните реакции от чуж
бина, и то не само от страна на Съединените щати, не закъсня
ват. Японците все по-често са критикувани, че са се превърна
ли в „икономически зверове“, които не зачитат никакви други
ценности освен правенето на пари. Организират се антияпон-
ски демонстрации, на които японски стоки са унищ ожавани с
ковашки чукове. Публикуват се и книги, в които се обявяват за
неетични някои от японските търговски практики.482
Някои от тези критики са наистина справедливи. В определе
ни случаи японците са несъмнено виновни за прилагането на дъм
пинг (продажби под стойността на стоките с цел завладяване на
гщределен пазар) и за издигането на немитнически прегради
(обезсърчаване на вноса чрез прилагане на неикономически
средства, като например изискване за продължителни изпита
ния на образци от вносните стоки) пред вноса на определени
стоки в Япония. Тези критики обаче започват да се изказват на
224
като Фен и кс от п е п е л т а : ....
твърде емоционален език. Нещата замирисват на война - иконо

мическа война, която заплашва да излезе извън контрол.
За да бъде потърсено решение на проблемите, през 1985 г. в
Нюйоркския хотел „Плаза“ се свиква работна среща, на която
присъстват финансовите ръководители на Съединените щати, Ве
ликобритания, франция, Германия и Япония. В т.нар Споразуме
ние от хотел „Плаза“ договарящите се страни стигат до съгласие
по въпроса за реалната девалвация на щатския долар спрямо
японската йена. Една от последиците от тази операция е засиле
но изтегляне на японския бизнес в чужбина, за да бъде изпол
звана тамошната по-евтина работна ръка. Очакваното от амери
канците проникване на повече стоки от С АЩ на японския пазар
обаче не се осъществява. За разлика от тях японските стоки,
често произвеждани вече извън Япония - продължават да на
водняват американските пазари.
Тогава японците се опитват - и донякъде „успяват“, да стиму
лират потреблението на вътрешния си пазар, отпускайки евтин
за заемане капитал. Заеми започват да се отпускат при неверо
ятно ниски лихви. Цените на земята, която се използва като обез
печение на взетите заеми, са освободени да се покачат до не
виждани нива.Така например теренът в непосредствена близост
до императорския дворец на теория струва през 1988 г. колкото
целия щат Калифорния. По онова време цената на всички япон
ски поземлени имоти представлява 60 процента от стойността
на земята в света, т.е. 200 пъти по-скъпа от средното, след като
чисто географски територията на Япония представлява 0,3 про
цента от площта на планетата.483 Цените на стоковата борса съ
що са доста завишени, като стойността на някои японски компа
нии на хартия е по-висока от брутния национален продукт на мно
го държави. Това са белезите на една икономика, приличаща на
сапунен мехур.
Япония притежава втората по големина икономика в свобод
ния свят още от края на 60-те години на XX в. Едва по времето на
„сапунения мехур“ от края на 80-те години обаче японците ста
ват най-богатите хора на планетата с най-голям доход на глава
от населението, поне на хартия.
Защото японските пари без съмнение се насочват в чуж би
на. Япония сякаш се стреми да купи целия свят. По онова вре
ме тя се превръща в държавата с най-големи в света нетни-ин*
вестиции в чужбина. Тя контролира 4 процента от американска
та икономика, като японски компании купуват някои от бастио
ните на Америка като „Рокфелер Сентър“ и „Калъмбия филм
Стюдиъс“.
15. 225
Като неминуема последица от това се появяват и още по-силни

отпреди антияпонски настроения. Японците ги наричат „антия-
понски нападки“ и смятат, че не ги заслужават. Според техния
начин на мислене те просто играят по правилата на западната
игра на капитализъм и в случая печелят. Западняците са нещас
тните губещи, победени в играта, която самите те са измислили,
от по-добрия отбор на терена.
Растящото напрежение между Япония и Запада през 80-те
години на XX в. се дължи на две взаимосвързани причини. Едната
представлява критиките от страна на западняците, които отчасти
са справедливи, но от друга страна - твърдят японците, са из
раз на емоционален израз на разочарованието на Запада, че е
изпреварен от по-добрата от него (Япония).484 Другата причина
се корени в японското национално достойнство, което прекрач
ва границата на приличието и прераства в национална ароган
тност и дори отива още по-далеч, като се изражда в национа
лен шовинизъм.
Един от първите симптоми за зараждане на такива настро
ения се забелязва през 1982 г., когато Министерството на прос
ветата се опитва да промени в учебниците, които подлага на
строг контрол, понятието „интервенция“ ( шинню ) с „територи
ално разш ирение“ (шиншуцу), когато става въпрос за японски
те действия преди началото на Втората световна война на ази
атския материк. Това предизвиква гнева на азиатските народи,
а и на немалко японци.485
Японският неонационализъм поражда все по-голямата заг
риженост на световната общественост, особено поради факта,
че той се поддържа и от високопоставени правителствени фун
кционери. През август 1985 г. министър-председателят Накасо-
не Ясухиро, бивш офицер, известен с овехтелите си национа
листически възгледи (включително и с призива да бъде ревизи
ран член IX от конституцията), нарушава една от спазваните до
този момент следвоенни условности. Той отдава почести в хра
ма Ясукуни на японците, загинали по време на Втората светов
на война, не като частно лице, както досега са правили всички
предишни министър-председатели, а като официален ръково
дител на японското правителство. Това открито говори за ново
свързване на религията с държавата, което е забранено от кон
ституцията и предизвиква опасения от възраждане на идеята
за шинтоистката държава. По същото време Накасоне прави и
редица изказвания в смисъл, че понеже Япония била населена
от една чиста раса, тя постигнала по-големи успехи в сравне
ние с другите мултирасови държави. Една от най-известните му
226
като Феникс от п е п е л та : ...
речи, произнесена пред лидери на Либерално-демократичес

ката партия през 1986 г., той отбелязва, че японците са по-умни
от американците, понеже средното интелектуално равнище в
САЩ било понижено от наличието на чернокожо и испаноезич-
но население.486
В резултат на острата реакция на Запада Накасоне е прину
ден официално да се извини за думите си. Струва си да отбеле
жим обаче, че той произнася печалноизвестната си реч само ня
колко седмици, след като международният натиск го принужда
ва да уволни министъра на образованието фуджио Масаюки, кой
то твърди, че анексирането на Корея от Япония през 1910 г. се
дължи частично и на корейската страна, която била съгласна да
се слее с японската.487 Явно съдбата на фуджио не е научила на
нищо Накасоне и другите като него, които правят подобни изказ
вания.
Но Накасоне е обявен за умерен националист и за отстъп
чив пред исканията на американския президент Роналд Рей-
гън от депутата в Националното събрание, писателя Иш ихара
Ш интаро, който през 1989 г. става съавтор на скандалната
книга „Япония, която може да казва „не“ . Защ о Япония ще бъ
де първа сред равните?“488 В книгата се изразява остро несъг
ласие с ж еланието и поканата (за технологично сътрудничес
тво) с второразредни държави като Америка, а освен това е
изпълнена и с отявлени националистически представи за пре
възходството на японската нация. В книгата се обявява, че бъ
дещ ето на света е в Япония и Америка ще трябва да си вземе
бележ ка от това и да престане да иска от нея да свири втора
цигулка. Поради това Япония трябва да предприеме по-твърд
курс спрямо Съединените щати вместо да продължава да иг
рае по тяхната свирка.
Тази книга се явява отчасти в отговор на „Нападките срещу
Япония“, но също така напомня доста за „Кокутайно хонги“ от
1937 г. и е предназначена главно да въздейства на емоциите, а
не на разума на читателите. В нея е припомнено и изтъкваното
не един път обвинение, че Съединените щати използват атомни
бомби срещ у Япония, а не срещу Германия от расистки подбу
ди.489 Това твърдение пренебрегва немаловажния факт, че пър
вите успешни изпитания на атомната бомба са извършени едва
през юли 1945 г., два месеца след като Германия вече е капиту
лирала. Казано накратко, всички проблеми, засегнати в тази кни
га, се обясняват с американския расизъм. След това, очевидно
увлечени от собствения си националистически патос, авторите
заявяват, че настоящият икономически успех на азиатските на
227
роди има определена връзка с това, че макар и за кратко са били

окупирани от японците (нещо, което предишното европейско ко
лониално господство не е могло да постигне).490
От друга страна, за разлика от фигури като Ишихара, пре
дизвикващи острите критики на Запада, в японското правител
ство има и членове, които заемат по-примирителна и конструк
тивна позиция по спорните въпроси. Те се стремят да насърча
ват интернационализацията на Япония ( кокусайка ), което се
превръща в девиз на цялото десетилетие. Това донякъде е не
избежно като тенденция, защото Япония се стреми да разшири
международните си контакти и с други страни освен със Съеди
нените щати, а и все повече японци вече пътуват в чужбина.
Направени са и поредица положителни крачки за определяне
на стипендии за чуждестранни студенти и разработване на прог
рами за обмен на млади хора от целия свят. Не след дълго оба
че се появяват и първите критики, които отчитат, че Япония се
опитва да използва своята интернационализация за користни
цели. Вместо да приобщава японците към останалия свят, дър
жавната политика в това отношение се стреми да използва меж
дународните контакти за пропагандиране на Япония сред оста
налите страни и по-точно да им внушава, че тя е по-различна (и
по-напред) от тях. Новосъздаденият с държавна подкрепа М еж
дународен център за японски изследвания („Нихон Бунка Кен-
кю Сентаа“ или „Ничибункен“) в Киото например има за цел да
разработва трудове в ж анра Нихонджинрон , които да пропа
гандират японската неповторимост и то само по начин, благоп
риятен за страната.
Част от западните критики по отношение на Япония докос
ват една много чувствителна струна на японското обществено
мнение. През същата 1979 г., когато Вогел възхвалява Япония
като номер едно в света, една от комисиите на Европейската об
щност в свой доклад нарича японците „работохолици“, които ж и
веят в „заешки кафези“.491 Тези две обидни квалификации дълбо
ко засягат чувствата на японската страна, защото отчасти са ис
тина. Японците наистина работят с около 400 часа повече на го
дината в сравнение със средностатистическия западен работник,
а освен това живеят в малки жилищ а със средни размери от 90
квадратни метра, което е около половината от типичното амери
канско жилище.492
Тези нелицеприятни термини заедно с други като „богата дър
жава, бедно население“493 , извеждат на преден план по-карди-
налните въпроси за качеството на живота в Япония като цяло -
въпроси, които започват все по-често да се задават през 80-те
228
години на XX в. Японците не само че работят повече часове и

живеят в тесни жилищ а, но те редовно пътуват по цял час в пре
тъпкани влакове, за да идат на работа и още толкова на връщане
към домовете си. Ж ивеещите в района на Токио могат да се лю
буват само на една дванадесета от парковите пространства на
глава от населението, които имат възможност да посещават лон
дончани например. Вярно е, че повечето жилищ а в Токио са свър
зани с градската канализация, но в национален мащаб процен
тът на снабдените с вода и канализация жилищ а все още е под
50 на сто. А с нарастване на цената на земята по времето на
икономическия „сапунен мехур“ дори и „заешките кафези“ ста
ват толкова скъпи, че за много хора единствено заемите, изпла
щани и от потомството, правят възможно купуването на свое ж и
лище. В края на десетилетието, през 1990 г., отдавнашният кри
тик на японския начин на живот, Джон Уороноф, атакува най-го-
лямото признание за японците от страна на Запада - книгата на
Вогел, като написва „Япония като всичко друго, но не и като но
мер едно“. В тази книга на прицел се оказва най-вече ниското
качество на живот в страната.
Всичко това засяга чувствително националната гордост на
японците. Но да се отговаря с насрещна критика срещу автори
като Уороноф не е уместно, защото те по принцип са прави. Проб
лемите са в самата Япония. За какво са били целият този тежък
труд и жертви? През 50-те години на XX в. има подобни оплаква
ния срещу ниското качество на живота и несправедливото раз
пределение на националното богатство сред населението. Тога
ва японците са успокоени от повишаващите се заплати и мате
риалните придобивки. По онова време те, според широко извес
тното определение на социалния анализатор Хидака Рокуро, се
превръщат в едно „контролирано общество“ (канри шакаи), в ко
ето самото съгласие с правителствената политика се купува с
цената на материалното изобилие.494 Но дали истинското удов
летворение може да дойде с една чанта „Гучи“ или ръчен часов
ник „Картие“ или пък от костюм, ушит по модел на известен мо
ден дизайнер? В началото на 70-те години на XX в. на японците
им обещават развитие на националната инфраструктура, но този
проект е отложен заради проблеми като петролната криза от
1973 г. Сега обаче, в края на 80-те години, по-нататъшното отла
гане на очакваните промени вече с нищо не може да бъде оправ
дано. Време е японският народ да получи някаква реална изгода
от богатството на своята държава.
В края на същото десетилетие японците са допълнително раз
дразнени от един голям скандал, свързан с компанията „Рикрут“ ,
229
която започва своята дейност като агенция за набиране на рек

лами за студентски вестници, но скоро разширява дейността си
в няколко направления, в това число и в търговията с недвижими
имоти. Компанията се възползва от нисколихвените заеми, пре
доставяни през епохата на „сапунените мехури“, и успява да спе
чели разположението на политическия елит чрез масирано пре
разпределение на фондове. Повече от 150 държавни служители,
политици и други хора с влияние в обществото са облагодетел
ствани от „Рикрут“ - пари, нисколихвени заеми и особено акции
в компанията, преди те да бъдат пуснати масово на борсата. При
обявяването им на публична разпродажба тези акции увелича
ват стойността си петкратно и донасят много прилични доходи на
своите държатели, което представлява и същността на сканда
ла, наречен „акции срещ у услуги“. До средата на 1989 г. около 20
членове на парламента (повечето от които са членове на Ли
берално-демократическата партия, в това число и половин дузи
на министри подават оставка заради връзките си с „Рикрут“.
Оставка подава и тогавашният министър-председател на стра
ната, Такешита Нобуро, както и неговият предшественик на този
пост - Накасоне.
Изборите за Горна камара на парламента, проведени през
същата година, завършват с безпрецедентно мнозинство за
Японската социалистическа партия. Това до голяма степен пред
ставлява следствие от обществото разочарование от предиш
ното консервативно управление, а не толкова вот в полза на
програмата на социалистите. От по-важно значение в Япония е
съставът на Долната камара, а там Либерално-демократичес
ката партия има мнозинство и по този начин продължава да
контролира политическия живот в страната. Все пак резултати
те от гласуването за Горна камара представляват сериозно пре
дупреждение за нея.
С наближаването на края на 80-те години на XX в. междуна
родното неодобрение за Япония нараства, а в страната зрее не
доволство срещу управляващите. Назрява избухването на поред
ната криза.
6.5. Една свръхсила се носи по течението -

годините Хейсей
Същата 1989 г. бележи началото на нова епоха в японската ис

тория, предизвикано от смъртта на император Хирохито. Изра
зяват се надежди, че при сина му Акихито ще бъде извършена
230
промяна в насоката на развитие и това най-сетне ще бъде в

полза на широките обществени кръгове. Новата ера получава
името Хейсей, което буквално означава „Постигане на пълен
мир“.495 Това е твърде благоприятно послание в смисъл, че ня
кои от все още неизчистените проблеми, останали от войната -
самият Хирохито е един от тях - ще бъдат вече окончателно
решени. Трудният процес по обединяване на разпокъсаната от
военната катастрофа нация би трябвало вече да приключи и
обществото най-сетне да се радва на плодовете на своя труд.
За нещастие новата историческа епоха започва лош о - с из
бухването на скандала „Рикрут“ и с излизането на провокатив-
ната книга на Ишихара.
Тогава обаче - може би за щастие на Япония - „сапуненият
мехур“ на японската икономика се спуква и страната е обхвана
та от икономическа криза.
Покачването на цените става толкова неконтролируемо, че
от края на 1989 г. Националната банка на Япония е принудена да
повиши рязко лихвения процент, предпочитайки сама да предиз
вика спукването на мехура, вместо да чака той сам да се взри
ви.496 Годините 1990 и 1991 за Япония са години на рецесия, коя
то по същество съпътства развитието на страната до края на де
сетилетието и даже в началото на новото хилядолетие. Цените
на земята бързо спадат с повече от една трета. Цените на акци
ите направо се сгромолясват с над 60 на сто от достигнатия през
декември 1989 г. връх. Банкрутите и натрупването на лоши кре
дити става повсеместно явление. Нараства и безработицата. Ка
то цяло растежът на икономиката се забавя и става „плосък“ като
графично изражение (непроменлив като стойност - б. пр.), рядко
надвишавайки единия процент. Правителството и бизнесът обя
вяват от време на време това или онова явление за белег на на
чало на излизане от рецесията, но това така и не се случва. През
едно от тримесечията на 1997 г. икономиката на страната беле
жи 11 -процентово свиване, измерено на годишна база. В края на
90-те години започва и процес на дефлация, което свива корпо
ративните печалби, прави дълговете по-трудни за изплащане и
се отразява неблагоприятно върху ръста на заплатите. Индекса
на потребителските цени спада четири години подред като се
започне от 1998 и едва през 2003 г. се възстановява и запазва
„плоското“ си графично изражение. Слабото подобрение на три
месечните икономически показатели през 2003 г. дават надежди
за възстановяване, но това би означавало в най-добрия случай
скромно нарастване на брутния вътрешен продукт - с един или
два процента (оптимистичната прогноза на правителството е 2,1
231
на сто и е обявена в края на 2003 г. за фискалната 2003 г., която

завършва през март 2004; реалното нарастване на брутния вът
решен продукт на страната се оказва 1,5 % - б. пр.). Безработи
цата също остава висока и през 2004 г. - над 5 процента от ак
тивното население.
Рецесията дава своето отраж ение върху развитието на
страната по най-лош ия възможен начин. Според данни, съоб
щени от Н ационалната полицейска агенция в края на 2003 г.,
самоубийствата през 2002 г. нарастват с 30 000 в национален
мащаб и това представлява пета поредна година, в която се
отбелязва растеж на този показател. Цели 25 на сто от посе
гателствата върху собствения ж ивот се дължат на икономи
чески неблагополучия, което е един печален рекорд в тази ка
тегория. (О сновна причина за самоубийствата, когато такава
може със сигурност да се докаже, си остават здравословните
проблеми.) Както може да се очаква, при такъв изразен ико
номически характер на причините, се оказва, че най-често се
самоубиват мъже на средна възраст, които са и основните до-
ходоносители в семейството.497
Престъпността също нараства, което личи от Бялата книга,
издадена от Министерството на правосъдието в края на 2003 г.
Като се изключат пътно-транспортните произшествия, през пос
ледните две десетилетия броят на регистрираните престъпления
почти се е удвоил - от 1,54 милиона през 1983 г. на 2,85 милиона
през 2002. Част от нарастването се дължи на младежката прес
тъпност, докато при възрастните закононарушители най-голямо
е увеличаването на грабежите, което според министерството от
ново представлява отражение на влошената икономическа об
становка в страната.498
Сред останалите последици от рецесията трябва да се отбе
лежи и разпадането на прехвалената и доста надценявана япон
ска система за пожизнена трудова заетост, която се крепи на
продължителния и висок растеж на икономиката в предходния
период. Само за двете години 1992 и 1993 са уволнени общо 60
000 мениджъри, чиито работни места би трябвало да бъдат сред
най-гарантираните.499 През следващите няколко години повече
от един на всеки десет мениджъри биват или уволнени, или по
нижени в длъжност. Обезпокоените ръководни кадри от иконо
миката масово се стичат в набиращите сила и независимост про
фесионални съюзи, които преди това едвам се забелязват в об
щественото пространство.500 Немалък брой от уволнените или
понижени кадри завеждат съдебни дела срещу своите работода
тели. През 1996 г. японската мениджърска и експертна школа в
232
икономиката понася нов тежък удар. За първи път крупна япон

ска компания се принуждава да назначи западен мениджър за
президент в своята главна квартира в Япония и това е шотланде
цът Хенри Уолъс (бивш служител на „форд“), който оглавява фир
мата „Мазда“, за да я измъкне от кризата, в която е изпаднала.501
След него идват и други като французина Карлос Гон в „Ниссан“
през 1999 г.
Системата за пожизнена трудова заетост е основен стълб
на доктрината в стил Нихонджинрон за „неповторимостта“ на
японската семейственост, лоялност към колектива, хармония и
други подобни. Рухването на тази система, изразяващ о се в от
каза от нея на редица крупни компании, както официално обя
вява през 1999 г. „Тойота“ , в значителна степен омаловажават
значението на подобни доктрини. От гледна точка на менид
жмънта в икономиката този факт не трябва да се тълкува като
безвъзвратно изхвърляне на бебето заедно с водата от легена,
където е било изкъпано. Напротив, признава се значението на
тази система като цел, която да бъде преследвана, но това вече
не се прави на всяка цена. Както казва през 2003 г. Карлос Гон,
„Аз признавам значението на пожизнената трудова заетост, но
„Ниссан“ не разполага в момента с необходимите за това въз
можности. Системата за пожизнена трудова заетост е цел, а не
ж елязно правило, която трябва да бъде съблюдавано на всяка
цена.“502 Така или иначе, отмяната на пожизнената трудова за
етост показва, че „японският път“ невинаги води в правилната
посока. Това въвежда много повече реализъм в японския ме
ниджмънт на икономиката и той става по-приемлив за остана
лата част от света.
Това от своя страна води и до промяна в очакванията на слу
жителите. Добър пример в това отношение е Бялата книга на пра
вителството върху проблемите на трудовата сила, издадена през
2000 г. В нея се отбелязва, че през 90-те години на XX в. сред по-
младата половина от японските трудещи се преобладават „неза
висимите“ (на английски се използва хибридната английско-нем
ска дума freeter - от английското free, „свободен“ и немското
Arbeiter, „работник“) - термин, създаден за означаване на тези
работници, които не биха се ангажирали с пожизнена трудова
заетост в дадена фирма дори да имат възможност да получат
подобно работно място. Статистиката показва, че броят на мла
дите японци, избиращи своята трудова „независимост“, е три пъ
ти по-голям в сравнение с 80-те години на XX в. и вече клони към
два милиона души.503
От международна гледна точка пръсването на сапунения ме-
233
хур на японската икономика бързо води до намаляване на нап-

ремежието между Япония и западните държави. Повечето от за
падните икономисти отдавна смятат този катаклизъм за неизбе
жен, макар че неговото осъществяване се забавя повече от тех
ните предвиждания, които сякаш започват да не се сбъдват. Кри
зата в Япония потвърждава мнението на световните експерти, че
икономическите закони все още действат обективно и не могат
да бъдат пренебрегвани дори от творците на несъмненото „япон
ско чудо“ . Това събитие слага край и на опасенията, че японците
ще изкупят целия свят. В по-широк смисъл се получава и едно
не по-маловажно последствие - японската арогантност посте
пенно изчезва. Войната в района на Тихия океан на времето оп
ровергава японските самооценки за превъзходство в областта
на военното дело, а пръсването на сапунения мехур на японска
та икономика и последвалата рецесия правят същото в икономи
ческата област. Новата ситуация не може да се окачестви като
ново поражение на Япония, защото страната си остава една от
икономическите свръхсили на планетата, но просто показва, че
тази сила съвсем не е непобедима.
Японската общественост гледа по-песимистично на нещата.
На практика много хора се чувстват съкрушени. Те са достатъчно
недоволни от факта, че богатството на страната не се използва
за подобряване на условията на живот на обикновените японци.
Сривът на икономиката сега, освен че засилва несигурността за
запазване на работните места, предвещава и ново отлагане на
дългоочакваните подобрения в качеството на живота. И което е
още по-важно, кризата заплашва да обезсмисли голяма част от
напрегнатия труд и жертвите, направени за благоденствието на
нацията.
В същото време в страната избухват нови скандали с полити
ци. През 1992 г. се разкрива голямата афера на „Сагава Кюбин“.
Отново сред замесените са голям брой политици и висши дър
жавни служители, които се оказва, че са получавали крупни су
ми за извършваните от тях услуги, този път в полза на компания
та „Сагава“ (компания за куриерски услуги). Отново водещи фи
гури в обществения живот като Такешита и Накасоне са уличени
в престъпни връзки с бизнеса. Не подлежи на съмнение и съу
частието на подземния свят.
Общественото недоволство от икономическата криза, съпът
ствана от продължаващото ниско равнище на жизнения стан
дарт и корумпираност на управляващите, е толкова силно, че ма
йорът от силите за самоотбрана Янаи Ш инсаку публично разис
ква възможността за извършване на военен преврат.504 Негови-
234
те думи, че докато народът страда, политиците си плетат кошни

цата, срещ а огромно обществено одобрение. Както и категорич
ното му настояване за пресичане на корупцията. Предложение
то обаче военните да вземат нещата в свои ръце не се харесва
на обществеността. Повечето японци силно желаят тази опас
ност да бъде избегната, защото си спомнят, че Япония е вървяла
по този път и е платила скъпо за това. Поради това Янаи бива
уволнен от служба.
Той обаче не е единственият, който губи своите позиции. Съ
щото се случва и на Либерално-демократическата партия и то
още през юли следващата година. През юни 1993 г. в парламен
та е внесен вот на недоверие срещу Миядзава Киичи, министър-
председател на Япония от ноември 1991 г. Като финансов минис
тър Миядзава подава оставка през 1989 г., защото се оказва за
месен в скандала „Рикрут“ . След завръщането си в политиката
той се опитва да успокои общественото мнение, като обещава,
че Япония ще се превърне в свръхсила и по „начина на живот“ на
населението. Това обаче очевидно не става. Вотът на недоверие
към министър-председателя довежда до предсрочни избори, про
ведени през следващия месец юли. На тях Либерално-демокра
тическата партия не успява да спечели мнозинство в така важ
ната Долна камара на парламента, като получава само 223 от
511-те места в събранието.505
На обществото му омръзва да слуш а нейните обещания и
на непрекъснатото 38-годишно управление на консерваторите
от Либерално-демократическата партия е сложен край. И след
като смяната на императора не довежда до никакви съществе
ни промени, надеждата е, че новият политически режим ще до
несе такива.
Смяната на правителството обаче не води всъщност до про
мяна на управлението. На власт остават политици с консерва
тивни убеждения. Наследникът на Миядзава на министър-пред-
седателския пост, Хосокава Морихиро, е бивш деец на Либерал
но-демократическата партия и внук на последния японски пре
миер отпреди Втората световна война - принц Коное. Хосокава
съставя правителство от седемпартиен съюз, който е сформиран
доста прибързано в самото навечерие на парламентарните из
бори. Той успява да прокара закони, които внасят значителни
промени в електоралната система506, но скоро също е принуден
да подаде оставка поради замесване на името му в голям об
ществен скандал.
Годините, които следват, се характеризират с голяма разно-
посочност в политическите действия, напомняща за 90-те годи
235
ни на XIX в. Нови политически партии се формират и се разпадат,

лоялността на политиците често променя своя адресат, а задку
лисните интриги са просто в изобилие. През деветте години меж
ду края на 1987 и началото на 1996 Япония е управлявана от
също толкова на брой министър-председатели и от още трима до
пролетта на 2001 г., след което премиерската институция придо
бива известна стабилност, когато на този пост застава популяр
ният политик Коидзуми Джуничиро. Единственият фактор, който
остава неизменен през този динамичен период, е управлението
на страната от консерваторите. Дори социалистът Мураяма То-
миичи, който е министър-председател начело на една нова коа
лиция от юни 1994 до януари 1996 г., съвсем очевидно се намира
под влиянието на консерваторите.507 Социалистическата партия,
която променя името си през 1991 г. и става Японска социалде
мократическа партия, изоставя много от направленията на дото
гавашната си политика, съюзява се с изначалните си противни
ци от Либерално-демократическата партия и губи голяма част от
обществената си поддръжка, спечелена през 80-те години на
XX в. В действителност социалдемократите печелят все по-мал
ко депутатски места на всеки следващи избори и след още една
промяна на името на партията (определението .Японска“ отпада
през 1996 г.), в края на 90-те години на XX в. те се превръщат в
съвсем незначителна политическа сила, като получават само 19
депутатски места в Долната камара на парламента на изборите
през юни 2000 г. и едва шест на общите избори през ноември
2003 г. Това прави по-слаб резултат дори и от Комунистическата
партия, която през 2000 г. спечелва 20 депутатски места, а през
2003 г. - 9. Така в края на 1996 г. Либерално-демократическата
партия отново е на власт дори без да е необходимо да привлича
за това партньори в парламента.
През 1991 г. Накасоне заявява, че обществото няма към кого
другиго да се обърне освен към Либерално-демократическата
партия. Изглежда че неговото наблюдение продължава да е ва
лидно повече от едно десетилетие след времето на това изказ
ване. Либерално-демократическата партия излъчва министър-
председател и след изборите за Долна камара на парламента
през юни 2000 г., въпреки слабата популярност на тогавашния
японски премиер от същата партия - Мори Йоширо, известен с
гафовете, които прави и в страната, и в чужбина.508 Партията пе
чели 233 от общо 480-те депутатски места (намалени от дотога
вашните 500) и за да има мнозинство в новия парламент склю ч
ва политически съюз с Новата партия Комейто (31 депутатски
места) и с малката новосформирана Нова консервативна партия
236
(седем места). След като успяват да привлекат и депутати от ня

кои други партии, либералдемократите разполагат вече с 247 де
путати и от такива позиции и с правителство, оглавявано от Кои-
дзуми (който за втори път е избран за председател на партията и
като такъв - и за министър-председател), те отиват на новите
парламентарни избори през ноември 2003 г. Там спечелват 244
депутатски места, след като трима независими и четиримата де
путати на Новата консервативна партия се присъединяват към
тях в деня на изборите. Коалиционният им партньор от Новата
партия Комейто спечелва 34 места.
Най-сериозна опозиция управляващите срещат в лицето на
Японската демократическа партия (която не бива да се смесва с
Японската социалдемократическа партия), вече с нов, също много
популярен лидер - Наото Кан. На изборите за Долната камара
през юни 2000 г. Японската демократическа партия печели 127
места, а след като в навечерието на изборите през ноември 2003 г.
в нейните редици се влива Либералната партия на Одзава Ичи-
ро, те печелят 177 депутатски места. Подобна е картината и в
Горната камара на парламента с общо 247 места в края на 2003 г.
(планира се те да бъдат намалени на 242), от които Либерално-
демократическата партия притежава 116, Новата партия Комей
то - 23, а Японската демократическа партия - 69.
За изненада на мнозина политически наблюдатели японско
то общество след края на 90-те години на XX в. изпада в нещо
като примирение със съществуващото положение. То изразява
своето възмущение при изборите за Горна камара през 1989 г. и
за Долна камара през 1993 г. На местните избори през 1995 г.
народът избира двама бивши комици за кметове на Токио и Оса-
ка, което без съмнение е видимо политическо предупреждение.509
Земетресението в Кобе през януари 1995 г., което причинява
смъртта на повече от 5000 души, също се превръща в сигнал за
нови изблици на недоволство от правителството и едрия бизнес,
първо, по повод на корупционните практики в строителството, до
вели до отслабване на конструкциите на някои сгради510 и второ,
поради липсата на незабавна и адекватна реакция за справяне с
последствията от природното бедствие. След това обаче се въз
царява обществена апатия, сякаш разгорелите се страсти през
предшестващите няколко години са били достатъчни за оздравя
ването на обществения организъм. По време на изборите за Дол
на камара на парламента през 1996 г., които отново издигат Ли
берално-демократическата партия на власт, е поставен и рекорд
по нисък процент на избирателната активност - в тях участват
едва 59 процента от имащите право на глас. Този резултат леко
237
се подобрява на общите избори през 2000 г. - 62 %, но отново

спада на 59 на сто през 2003 г., независимо че в страната се
разгаря активна кампания с обявяване на нови политически
програми, а и Японската демократическа партия се превръща
вече в сериозна алтернатива на управляващите либералдемок-
рати. На допълнителните избори в Сайтама за попълване на Гор
ната камара на парламента, състояли се само две седмици пре
ди вота през ноември 2003 г., гласуват едва 27 процента от из
бирателите.
Нещата изглеждат такива, каквито разделилото се с илюзи
ите си японско общество ги е приело - с характерния му фата-
лизъм, добре познат от по-старата история на Япония. Някои
неща просто няма да се променят или поне не без сериозен
стимул отвън. Независимо от рецесията обаче през последните
години се забелязват несъмнени признаци на подобрение в ка
чеството на живота като например постоянното нарастване на
средния размер на жилищ ната площ, така че днес жилищ ата в
Токио са вече сравними с тези в повечето европейски столици.
Също така - и в този случай вероятно именно поради рецесия
та - се наблюдава тенденция към намаляване на времетраене
то на (регистрирания) извънреден труд, който достига нивата,
характерни за Запада. Все още съществуват обаче някои фун
даментални и дълбоко вкоренени проблеми. Така например с
настъпването на новото хилядолетие почти всеки месец избух
ват сериозни политически скандали.511 От друга страна, тези
публични скандали стават по-тежки, защото преди време се смя
та, че корупцията засяга само правителствените кръгове и биз
нес средите, но не и държавните служители, а днес това се оказ
ва една наивна илюзия. Освен това в последните скандали не
са замесени само политиците, които реализират печалби един
ствено за себе си, а и населението, което е в положението на
жертва. Доказано е например, че една трета от страдащите от
СПИН японци са се заразили с непроверена от съответните кон
тролни органи кръв, за която най-безотговорно е било разре
шено да бъде използвана за кръвопреливане. Разкрито е също
така, че дребните инвеститори умишлено са поставени в по-
губещ о положение в сравнение с щетите, които биха претър
пели при нормални условия, за да може по този начин да се
намалят загубите на големите инвеститори в японската иконо
мика. Полът вече не е определящ фактор за японското общ ес
тво дотолкова, доколкото в някои от избухналите скандали ве
че се появяват и жени като основни обвиняеми.512 При едно
открито международно проучване на 133 държави, направено
238
през 2003 г. и изследващ о имиджа на съответната страна в

чужбина по отнош ение на наличието на корупция в общ естве
ния сектор, Япония се нарежда на 21 -во място - далеч под
обичайното за нея пето-десето място при други подобни про
учвания, отнасящ и се до доходи на населението и стандарти
на здравеопазването и образованието.513 Тези данни в ника
къв случай не са катастрофални, но са доста неприятни за стра
на като Япония.
Под маската на политическата апатия и на лъжливото от
клоняване на вниманието от темите на деня японското общ ес
тво от средата на 90-те години на XX в. насам живее в постоян
на тревога, която вероятно измества недоволството от първата
половина на 90-те години. Тревога предизвиква като цяло реце
сията на японската икономика, която продължава по-дълго от
очакванията и все така стоварва ударите си върху обществото
с фалита на нови и нови крупни финансови институции.514 Сред
другите важни причини за обществените тревоги е земетресе
нието в Кобе от 1995 г. и известните нападения в токийското
метро от членове на групата „Аум Ш инрикьо“ по-късно същата
година. Наред с другото тези събития създават у японците чув
ство за уязвимост. Изследователи отбелязват, че в най-общ сми
съл продължаващото отслабване на японските икономически,
политически и социално-културни устои в съчетание с разкъс
ване на семейните връзки и замъгляване на моралните ориен
тири водят до загуба на цел и стабилност в живота с последва
ща поява на тревога и объркване, както и на разрушаване на
личността и изостряне на комерсиализацията и потребителското
отношение към живота.515 В известен смисъл това явление мо
ж е да се констатира за хората по целия свят в постмодерната
епоха, която става свидетел на разрушаване на множество от
„най-важните завети“ на миналото и в този смисъл на традици
онните светогледни опори и възприятия на личността. В случая
с японците обаче, при тяхното традиционно силно (независимо
от преувеличенията по този въпрос) чувство за колективизъм,
единство и социален ред, това състояние се оказва особено се
риозно, което може да се забележи в някои от най-новите про
изведения на японската литература.516 В действителност нарас
тването на заболяванията от безпокойство по социални подбу
ди, което се наблюдава през последните години, водещи и до
отчуждение от обществото (хиникомори ), е както симптом, така
и източник на допълнителна тревога.517
На по-ежедневно ниво съобщенията в пресата постоянно да
ват примери за обществената загриженост по въпроси като по
239
вишаването на престъпността; разпадането на семействата518;

финансовата несигурност; застаряването на нацията (включител
но и отражението на този проблем върху пенсиите)519; разкла
щане на морално-етичните принципи на младите хора520; харак
тера на образованието521, а за мнозина и продължаващото не
равенство между половете.522
Правителството също споделя много от тези опасения, както
това личи от многото бели книги, публикувани от него, и от вече
предприетите мерки за противодействие. Така например то вна
ся нови закони за разглеждане и гласуване от парламента, кои
то да осигурят застраховка, покриваща социалните и медицин
ските грижи за възрастните хора; предвиждат се и различни из
менения в схемите за пенсиониране. Вече са въведени някои ре
форми и в образователната система, като например изискването
от 2002 г. нататък да се премине към изработване на абсолютни
стандарти за обучението, които да заменят досегашните относи
телни такива. Предвижда се и намаляване на учебната седмица
на пет дни (което не се отнася за частните училища). За разлика
от това отново правителството прокарва закон за сливане и уед
ряване на националните университети, влязъл в сила от април
2004 г. Това се прави в рамките на една по-широкообхватна по
литика за финансово разтоварване на държавния бюджет с цел
възстановяване на икономиката. Други важни икономически мер
ки в същата посока, представляващи част от реформения пакет
на Коизуми, са приватизацията на пощенските услуги и магис
тралите, както и спазването на по-строга финансова дисциплина
от местната власт.
Децентрализацията и оттеглянето на държавата от редица
сектори на икономиката се забелязва и във въвеждането през
2003 г. на специални зони на структурни реформи, където е поз
волено частичното заобикаляне на определени закони, за да се
даде възможност за постигане на специфични цели на развитие
то. В известен смисъл може да се каже, че основната идея за
тези зони е заимствана от успешно функциониращите китайски
специални икономически зони и че Япония за пореден път в сво
ята история поглежда към някогашния свой образец. Японските
зони обаче за разлика от китайските се управляват от регионал
ните власти, а не от централното правителство. И те невинаги са
непременно икономически, а понякога се основават на специ
фични потребности на местното население.523
Други предприети сравнително неотдавна политико-правни
реформи в Япония включват въвеждането на Закон за задъл
жителното предоставяне на официална информация, приет през
240
май 1999 г. и влязъл в сила през април 2001 г., както и група от
пет приватизационни закона, прокарани през парламента през
май 2003 г., които влизат в сила две години по-късно. Тези мер
ки представляват по-нататъшна промяна по посока на устано
вяването на една западна по стил и открита демократична об
ществена система, която уважава отделната личност и се гри
жи за спазването на нейните права. Въпреки това правителство
то предприема една мярка, която напомня за балансиращите
антидемократични стъпки от времето на периода Мейджи. Та
ка, докато прави описаните по-горе демократични промени, то
въвежда през август 2002 г. оспорваната от обществото нацио
нална система за регистрация на населението, която между дру
гото предвижда всеки японец да притежава 11 -цифров иденти
фикационен номер, чрез който личните данни на лицето могат
да бъдат на разположение на всички държавни служби из ця
лата страна. Проучванията на общественото мнение показват,
че това повече или по-малко не се харесва на почти половина
та население на Япония заради страх от изтичане на повери
телни лични данни, така че някои от общините отказват да въз
приемат новата система на основание, че тя може лесно да стане
причина за злоупотреби.524 Само в Йокохама например 800 000
души (от цялото 3,5-милионно население на града) отказват да
се регистрират в тази система, наречена от народа „система
Биг брадър“.525фактът, че срещ у нея се надига такава силна опо
зиция и загриженост от евентуалното нарушаване на правата
на гражданите показва, че японското общество като цяло наис
тина започва да прилича на западното в позициите си по тези
въпроси.
В международен аспект негодуванието срещ у Япония в зна
чителна степен затихва особено след „пръсването на сапуне
ния мехур“ на японската икономика, която приглушава и япон
ската националистическа арогантност. Неприязнените чувства
обаче все още не са изчезнали напълно. Това особено се отна
ся до азиатските народи, които са обидени от нежеланието на
Япония да се разграничи открито и веднъж завинаги със своето
поведение преди и по време на Втората световна война, както и
със забавянето на очакваните от нея искрени разкаяния за из
вършените престъпления. Смъртта на император Хирохито през
1989 г. и 50-годишнината от края на войната, отбелязана през
1995 г., дават възможност за такива стъпки, но те не са пред
приети. При свои посещ ения в Ю жна Корея и Китай император
Акихито изразява своето дълбоко съжаление за миналото и
признава, че Япония е станала причина за страданията на дру
241
ги народи, но това съвсем не е пълно и искрено разкаяние. През

1995 г. парламентът приема една размита и доста формална дек
ларация по повод Втората световна война, в която се изразяват
традиционните съжаления, но липсва истинско разкаяние за сто
реното от Япония в онези години. Министър-председателят Му-
раяма прави едно по-пълно и искрено лично разкаяние. След
него приемникът му на поста - Обучи Кейдзо, прави през ок
томври 1998 г. най-пълното признание за направените от Япо
ния грешки под формата на съвместна декларация с ю жноко
рейския президент Ким Те Джун, в която заявява, че „си дава
сметка за историческия факт, дето японската колониална поли
тика е нанесла непоносими страдания и щети на корейския на
род“ и също така изразява „дълбокото си разкаяние и искрено
съжаление за причиненото зло“ .526
Но доброто впечатление от тези и други подобни извинения
е помрачено от неприязънта, която предизвиква японската по
зиция по претенциите на т.нар. „жени за разтуха“ - главно от
корейски произход, които по време на войната са били принуж
давани да удовлетворяват сексуалните желания на японските
войници. Техните случаи са насочени към един частен фонд, не
са им изказани съответните извинения и случаят не е приклю
чен както подобава.527 На някои от тъжителките са предложени
компенсации от страна на техните държави, но не и от прави
телството на Япония. Същото се отнася и за бившите военноп
ленници с изключение на поданиците на Великобритания.
Неприятно впечатление на народите на Азия прави през 1996 г.
министър-председателят Хашимото Рютаро, който повтаря офи
циалното посещение, направено на времето от Накасоне в хра
ма Ясукуни, където отдава почестите на японците, загинали през
войната. По-късно и Коидзуми посещава на няколко пъти същия
храм, включително и на 1 януари 2004 г.
В някои среди продължават и опитите за омаловажаване и
дори за отричане на японските зверства и недостойно поведе
ние по време на войната. Така например през януари 2000 г. в
Осака Обществото за коригиране на изопачения начин, по който
се представят документите от войната, организира конференция
с главна цел да докаже, че Нанкинското клане е измислица.Сред
участниците в тази среща е и професорът по история Хигашина-
кано Шудо, който обръща внимание върху липсата на докумен
тални свидетелства, поради което направо заявява, че „клане на
цивилно население в Нанкин не е имало“.528 През октомври 2000 г.
споменатият по-горе автор Ишихара Шинтаро, който през 1999 г.
е избран за кмет на Токио и е преизбран с голямо мнозинство
242
през септември 2003 г., повтаря своето мнение, че японската оку

пация на Корея е била извършена по настояване на корейската
страна.529
Освен това през последните години се наблюдава един обез
покоителен японски национализъм, който се появява отново не в
такава открита и арогантна форма като през 80-те години на XX
в., но който прониква и в училищните учебници.530 Сред тях цен
трално място заема „Цукурукай“ - съкратено от „Атарашии Реки-
ши-Кьокашо-о Цукуру Кай“ (Общество за написване на нов учеб
ник по история). Този учебник се появява през 1996 г. и има за
цел преди всичко да възвърне достойнството на японската исто
рия, като я представи в текстове за изучаване в училище, които
(според мнението на авторите) отразяват събитията справедли
во, а не през призмата на победителите във войната. Според об
ществото, създало учебника, Япония твърде много позволява да
бъде критикувана и трябва да престане да се занимава с предос
тавяне на извинения и с претенциите за компенсации, отправяни
към нея. В текстовете се проявява и едно много положително
отношение към покойния император Хирохито. Основни фигури в
това общество са известните професори Нишио Канджи, фуд-
жиока Нобукацу и Хата Икухито. След множество спорове книга
та все пак е издадена и одобрена от Министерството на образо
ванието, но след отпечатването й през 2001 г. само малък брой
частни училища я използват като учебник по история. От друга
страна, тя е подложена на множество критики между другото и
за това, че оправдава окупацията на Корея от Япония, че обви
нява Китай, че провокирал Япония, набляга на японските цели
да освободят Азия от западното потисничество и че омаловажа
ва японските жестокости по време на Втората световна война.531
Няма нищо лошо в това един народ да развива своето чув
ство на национална гордост и Коидзуми си го поставя като цел.
То обаче трябва да се прави по общоприемливи за световната
общественост начини. Оспорваният учебник по история и други
те прояви на недопустимо краен национализъм не помагат на
Япония отново да заеме своето достойно място сред страните в
Азия и в по-широк смисъл застрашават въобще отношенията на
японците с останалата част на света. Много от азиатските наро
ди уважават Япония заради нейните икономически постижения
и дори се опитват да й подражават. Никой обаче не приема доб
ре нейното нежелание да погледне в лицето грешките, които е
правила в миналото.532 Тяхната увереност във водещата иконо
мическа роля на Япония е малко разколебана от икономическия
колапс на японците (между другото през последните години и те
243
преживяват икономически затруднения), но не изчезва напълно.

Ала равновесието, постигнато между чувствата на уважение и
на ненавист, е доста крехко. Ако Япония в скоро време не прозре
как стоят нещата в действителност, тя рискува отрицателното в
отношението към нея да вземе превес.
В посока на разведряването на отношенията между азиат
ските народи води сътрудничеството между Япония и Ю жна Ко
рея, проявило се в съвместното домакинство на световните фина
ли по футбол през 2002 г.533 Десетки хиляди чуждестранни фут
болни запалянковци посещават Япония по време на Световното
първенство по футбол, като с това допринасят за по-нататъшното
интернационализиране на страната, започнато със създаването
през 90-те години на XX в. на японската „Джей лига“. В нея играят
футболни звезди от Бразилия, Германия, Англия и от други страни,
което в известен смисъл представлява съвременен вариант на яв
лението о-ятои гайкокуджин (привличане на западни специалисти
на работа в Япония) от времето на периода Мейджи.
Футболът води и до други положителни резултати за Япо
ния.534 Той не само спомага за интернационализирането на стра
ната, но в по-широк смисъл и за една положителна по същността
си глобализация, тъй като собствените й (израснали на нейна
почва) професионални футболисти през последните години все
по-често се състезават за клубни отбори по целия свят - Наката
Хидетоши в Италия, Инамото Джуничи в Англия, Миядзава Хи-
роши в Нова Зеландия и т.н. Тяхната японска същност отдавна
се е смесила с огромния международен фонд на професионал
ните футболисти. Това е един по-различен, хуманен тип глобали
зация, който не пречи на ничие развитие, за разлика от другия,
материалния тип глобализация, представляван от функционира
щите по цялото земно кълбо крупни японски корпорации, свър
зани с икономическите си интереси с Япония. Във вътрешнопо
литически план футболът, който за разлика от бейзбола не се
управлява от корпорациите, а отделни отбори могат да същес
твуват и на общинско равнище, особено през последните години
помогна много за преодоляване на задушаващия корпоративи-
зъм, за възраждане на общините и за развитие на децентрали
зацията на страната. Така той се превърна в здравословна смес
от национално и местно, разположена под издигащите се над
всичко глобални структури.
Твърди се, че спортът представлява полезен за здравето за
местител на войната. Това е така, но за съжаление войните все
още имат много по-важно значение от спортните състезания. Япо
ния понася множество критики както от своите жители, така и от
244
като Фе н и к с от п е п е л та : ...
чужбина, задето води „дипломация на чековите книжки“ по вре

ме на Войната в залива през 1991 г. Японското общество е силно
разделено по въпроса, като някои смятат, че страната трябва да
даде по-съществен принос в борбата срещ у иракските нашес
твеници, като изпрати свои военни части, а други са на мнение,
че Япония не трябва да подкрепя дори финансово военните опе
рации на ООН. Японците, разбира се, нямат възможност да учас
тват пряко във военни действия, защото са ограничени от член
IX на конституцията, който им забранява дори да поддържат своя
армия. Силите за отбрана на страната обаче са на практика на
ционална армия - при това на седмо място по численост в света -
и това съвсем очевидно нарушава забраните в конституционния
член IX, но се приема без възражения от световната общност.
Спори се всъщност дали тези въоръжени сили могат да бъдат
използвани, макар и непряко, по време на въоръжени конфлик
ти. Като една от големите държави Япония попада под междуна
роден натиск по време на няколко от сериозните въоръжени кон
фликти в последно време, като от нея се иска да изпрати войски
в района на бойните действия. С промяна в японското законода
телство, направена през 1992 г., националните сили за отбрана
могат да бъдат изпращани в зони на военни конфликти (или в
непосредствена близост до тях), стига да не участват в бойните
действия и се използват само за подсигуряване на провеждани
те акции и най-вече като мироопазващи сили след постигане на
примирие. Освен това тяхното присъствие на такива места се раз
решава само ако представляват част от одобрени от ООН воен
ни операции. При тези условия въоръжени части от японските
сили за отбрана подпомагат усилията на ООН за постигане на
мир в редица „подходящи“ за техния статут горещи точки на пла
нетата като Афганистан например, макар че те по същество би
ват разполагани извън възможните зони на бойни действия.
Иракската война от март-април 2003 г. обаче е нещо различ
но, тъй като ръководената от Съединените щати операция не по
лучава формалното одобрение на Организацията на обединени
те нации. Япония дава на САЩ финансова и политическа подкре
па, но при последвалата окупация на Ирак от нея е поискан и
военен контингент. Тогава през юли през японския парламент е
прокаран специален закон, който позволява силите за отбрана
да бъдат използвани при тази неодобрена от ООН военна опера
ция. Японските части са изпратени в Ирак съответно в края на
2003 и началото на 2004 г. Това предизвиква известни спорове и
поредното разделяне на общественото мнение, особено след като
вече се вижда, че на практика войната в Ирак продължава, а и
245
,Ал Кайда“ обявява Япония за мишена на терористичните си атаки

заради помощта, която оказва на Съединените щати.535 В края
на ноември двама японски дипломати са убити при нападение
срещ у техния автомобил на път за конференция в Северен Ирак.
Този инцидент показва, че има опасност и от нови жертви. Изпра
щането на части от силите за отбрана зад граница повдига отно
во въпроса за член IX на конституцията. Коизуми се изказва нед
вусмислено за отмяната на този конституционен текст и наисти
на изглежда, че скоро Япония ще се изправи пред сериозния
проблем с конституционната реформа, която рано или късно тряб
ва да бъде направена по един или друг начин.
Така или иначе, помощта, която Япония оказва на САЩ по
време на Иракската война укрепва изключително важните за
страната отношения със Съединените щати. Това е от голяма пол
за за японците с оглед на горещо приветстваната от тях амери
канска военна помощ за защита от намиращата се наблизо Се
верна Корея, която през последните години изстрелва няколко
ракети срещу японска територия, уж с експериментална цел.536
През 2002 г. отношенията между Япония и Северна Корея се по
добряват за кратко, когато през септември е подписана извес
тната Пхенянска декларация за нормализиране на двустранните
отношения и известен брой отвлечени японски граждани са вър
нати в родината им. Скоро след това обаче напрежението между
двете страни отново се повишава и днес Северна Корея си оста
ва сериозна заплаха за сигурността на Япония.
С навлизането на японците в новото хилядолетие техните вът

решни и международни проблеми не изчезват. От началото на
новата историческа епоха Хейсей изглежда например, че съв
сем до скоро - до идването на власт на реформатора Коидзуми,
държавата няма разработен генерален план за справяне с вът
решните трудности, а също така не знае или не иска да знае как
би могла да стане пълноправна част от световната общност. Не
са налице нито идеи, нито представи за посоката, в която трябва
да се върви, нито ясна цел. Променят се и представите, които
светът си изгражда за Япония - възродилият се от пепелищата
феникс или Страната на изгряващото слънце се е превърнала в
кораб без кормчия. Сякаш щурвалът на държавния кораб се е
повредил. Някои наблюдатели твърдят, че това е така, защото
страната вече не разполага с образци, на които да подражава;
че вече не вижда ясна цел, която да „преследва и постигне“. Ня
ма го и онова естествено русло, в което да бъде канализирана
националната енергия.
246
като Фен и кс от п е п ел та: ...
Това в най-общи линии, изглежда, е вярно. Старият стил на

„вяра в успеха“ от периода Мейджи и от годините непосредстве
но след Втората световна война трудно може да бъде възроден в
днешни дни. Япония очевидно не може да създаде силна армия
и да изпрати войските си извън граница, за да създаде със сила
нова империя. Освен това тя не може да възстанови и импера
торската си държавна система (макар че някои японци очевидно
биха искали да опитат). Не може да се очаква и народът да про
дължи да прави огромни жертви в личен план, подобни на онези,
правени през 50-те години на XX в. от „всеотдайните“, желаещи
да помогнат за икономическото възстановяване на родината. Но
така или иначе, вторачването само в проблемите на икономика
та не би помогнало за намиране на решение.
Но Япония сигурно може да разчита на някои от своите наци
онални характеристики и предишни модели на успешно разви
тие. В частност това може да се окаже присъщото на народа чув
ство за национално достойнство и готовността му да се труди - в
разумни граници - за благото на нацията. Тя може без съмнение
да разчита и на уважението, с което хората се отнасят към уче
нието и самоусъвършенстването, както и на техните способнос
ти. Може да се възползва и от своя прагматизъм, с който съчета
ва елементи на старо и ново, свое и чуждо, и формулира новите
цели, които си поставя.Тя може отново да насочи вниманието си
към самопомощта и помощта за държавата, за да се превърне
пак в свръхсила. Този път обаче ще е необходимо тя да бъде та
кава според изискванията на новото време, които съвпадат с обе
щанието на Миядзава да превърне Япония в „свръхсила по ка
чество на живота“, която предлага на своето население един смис
лен и духовно пълноценен живот, който ще се превърне в опора
за блуждаещите, обърканите и дезинтегрирани личности, а не
просто едно голо материално благополучие. Държавата трябва
да бъде подпомогната в постигането на тази своя цел поради фак
та, че народът така отчаяно се нуждае от нови ориентири, от но
во усещане за вярната посока, както и от нови цели, които да
осмислят неговия живот, че със сигурност ще приветства създа
ването на адекватни нови условия на живот. За тази цел Япония
вероятно трябва още веднъж да проучи световния опит за под
ходящи модели и да се възползва от тях. Но този път е необходимо
да сподели и своите постижения със света, а не само да ги из
ползва, за да доказва превъзходството си. И освен това да про
дължи да се превръща в неделима част от световната общност и
от идеологическа гледна точка, разделяйки се с всичко, което й
е останало от манталитета на „изолирана страна“.537
247
Зародилото се неотдавна формиране на положително отно

шение към съвременните граждански права в западен стил пред
ставлява вероятно стъпка по посока на присъединяване към све
товната общност. Засилването на Японската демократическа пар
тия и избистрянето на политическите платформи ще съживи по
литическия живот и ще предостави по-реалистични възможнос
ти за избор на избирателите, което отново е характерно и за
класическите западните демокрации. Ж еланието на правител
ството на Коидзуми да проведе значителни реформи са също
знак за оздравяването на обществото, но както е известно, ре
формите сами по себе си притежават и свойството да изострят
чувството за несигурност, така че трябва да се провеждат мно
го внимателно. Коидзуми набляга на необходимостта от съчета
ване на национално достойнство със зачитане на другите дър
жави и това изглежда една честна и смислена цел, т.е. достой
нство, което не преминава в арогантност, и внимание към оста
налите държави, което включва активно съучастие, а не само
пасивно съзерцание.
Превръщането на Япония в свръхсила с постмодерен начин
на живот е голямо предизвикателство за нея, тъй като много от
ценностите на днешния ден няма лесно да бъдат примирени със
силните японски традиции, като например авторитарното управ
ление на народа и принуждаването му да прави жертви в името
на нацията и да се труди усилено. Но японците отдавна мечтаят
за промяна и ще откликнат положително на нея.Усилията в име
то на новата цел, когато тя им бъде посочена и обещана, ще нап
рави предизвикателството още по-привлекателно.
Преглед на част шеста
Окупацията на победената във Втората световна война Япония

е осъществена най-вече от американците. Като си поставя двой
на цел - да демилитаризира и демократизира страната, тя е
преди всичко конструктивна, а не деструктивна по своята същ
ност. За генерал Макартър и за някои от високопоставените пра
вителствени чиновници във Вашингтон това е една възможност
да изградят държавата Утопия. Мерките за разоръжаване на
Япония включват демобилизиране на войсковите части, разби
ване на икономическите обединения дзайбацу, които участват
в подготовката и воденето на войната, прочистване на висшите
етажи на властта от опетнени по време на войната личности и
съдене на военнопрестъпниците. Благодарение наличната зак-
248
рила на Макартър император Хирохито не е съден за военни

престъпления и даже не е принуден да абдикира. Той обаче изиг
рава важна роля в политиката за демократизиране на страна
та, водена от американския генерал. Прекратява се неговото
обожествяване и японският император вече е смятан за прос
тосмъртен човек - символ на нацията, който служи за легити
миране на реформите, извършвани от окупационните власти.
Връх на политиката на демилитаризиране на страната представ
лява официалният отказ от употребата на военна сила, отразен
в новата японска конституция.
Проектът за нея е изработен от млади американски чиновни
ци от Държавния департамент с малки добавки от японска стра
на и въплъщава повечето от демократичните реформи, прокара
ни от окупационните власти. В нея се утвърждава новият статут
на императора (Хирохито), обявява се народът за суверен на дър
жавната власт, гарантират се човешките права и свободи, както
и равноправието между половете, отделя се църквата от държа
вата и се потвърждават редица граждански права и свободи като
свободата на словото и на политическите събрания, и се пред
виждат различни напредничави реформи в трудовото законода
телство и образованието. Освен това партиите отново излизат на
преден план в политическия живот на страната. Прогресивните
поземлени реформи намаляват значително размера на прите
жаваната от отделните лица земя и прави много хора собствени
ци на земята, която обработват.
За мнозина американци и японци обаче духът на тези рефор
ми изглежда прекалено либерален, особено на фона на започ
налата вече Студена война. Особено големи опасения възникват
от надигането на комунизма. Планираната за февруари 1947 г.
обща стачка, която Макартър се налага да забрани в последния
момент, е символ на работническото недоволство и на заплаха
та от комунизма. Продължаващата слабост на японската иконо
мика повишава опасността комунистите да дойдат на власт.
През 1947 г. Макартър постепенно губи доверието на Вашин
гтон и в Япония са изпратени няколко нови съветници на генера
ла, които да провеждат по-твърдо американската политика в оку
пираната страна. Нейната главна цел в онзи момент е да бъде
укрепена японската икономика и страната да стане бастион на
свободния свят в Далечния изток. Разграждането на дзайбацу,
както и лустрацията на висшите управленски кадри са спрени.
Япония е освободена и от изплащането на значителни репара
ции на страните, засегнати от нея по време на войната. Трудово
то законодателство, току-що въведено в изпълнение на изисква
249
нията на новата конституция, се втвърдява в ущърб на работни

ците. Режимът на строги финансови ограничения, надзираван от
американски специалисти, води до овладяване на инфлацията и
икономиката на страната започва да се възстановява. Силен тла
сък на това възстановяване дават специалните доставки за аме
риканските войски по време на започналата през 1950 г. Корей
ска война.
Корейската война води и до уволнението на Макартър от
неговия пост на ръководител на окупационните сили и главно
командващ американските войски в Корея. Това става заради
несъгласието на генерала с политиката, водена от американ
ския президент ХариТруман. Освен това войната ускорява под
писването на мирен договор с Япония за формалното приклю ч
ване на Втората световна война, което слага край на съюзни
ческата (=американската - б. пр.) окупация на страната. Ведна
га след подписването на мирния договор САЩ и Япония склю ч
ват отделно двустранно споразумение, което позволява амери
кански войски да бъдат разположени в бази на японска терито
рия. След като на практика Съединените щати се ангажират с
военната защита на Япония - независимо че са създадени япон
ски сили за отбрана, на японците не се налага да правят почти
никакви военни разходи и това допълнително укрепва тяхната
икономика.
През 50-те години на XX в. консервативните японски прави
телства на практика прекратяват действието на някои от въведе
ните по време на окупацията реформи. В сферата на образова
нието отново настъпва централизация и се въвежда строг дър
жавен контрол. Водената икономическа политика обаче остава
непроменена и дори се надгражда върху постигнатото през пе
риода на окупация, като по този начин новото се съчетава с япон
ските традиции за държавна намеса в управлението на икономи
ката. Стопанските постижения получават допълнителен тласък
от присъщите на японците качества като желание за учене на
нови неща и съзнателно полагане на усилия за благото на наци
ята. Някои дори са готови отново да водят война срещ у другите
държави, но този път икономическа.
Благодарение на тези и множество други икономически при
чини, представляващи съчетание от стремежа да си помогне са
ма и помощта от страна на Съединените щати, от авторитарно
управление и демокрация, от културни предпоставки и модерни
икономически механизми, през следващите две десетилетия Япо
ния успява да постигне забележителен напредък. В края на 60-
те години на XX в. страната вече притежава третата по мащаби
250
икономика в света, отстъпваща само на Съединените щати и на

Съветския съюз.
Възходящото развитие обаче невинаги върви гладко. Индус
триализацията на страната води до голямо замърсяване на окол
ната среда. Работническите вълнения от 50-те години продължа
ват, като достигат своята кулминация в сериозния конфликт в Ми
нке през 1960 г., където работническото движение застава сре
щу правителството и едрия бизнес. Коалицията на правителството
и бизнеса удържат победа. От този момент нататък влизат в дей
ствие множество стратегии на така наречения японски начин на
управление на икономиката, на първо място въвеждането на про
фесионални съюзи, обединяващи работниците само от едно пред
приятие, както и на системата за „пожизнена трудова заетост“ .
За щастие тези промени в икономическата област водят до по
вишаване на работните заплати и материалното благоденствие
на трудещите се, в резултат на което работническите искания са
частично удовлетворени.
Японската икономика продължава да расте и през 70-те годи
ни на XX в. въпреки нефтената криза през 1973 г. Страната успява
да се справи и с екологичните си проблеми и започва да изглежда
недостижима за останалите държави. Гордостта от постигнатото
води до появата на особен жанр хвалебствени съчинения, нарече
ни Нихондтинрон, в които се набляга върху неповторимостта на
японците и особено върху вроденото им превъзходство над оста
налите народи. Множество западни наблюдатели, изглежда, при
емат това за вярно, защото започват усилено да изучават япон
ския опит в управлението на икономиката с цел да подобрят този
аспект от развитието на собствените си страни или компании. Най-
важното признание от Запада се появява през 1979 г., когато един
харвардски професор обявява Япония за номер едно в света и че
тя би могла да научи на много неща и самата Америка. Така учени
кът застава в положението на учител.
За съжаление тези успехи водят през 80-те години до проя
вата на арогантност от страна на много японци, както и до завист
и чувство на неудовлетвореност у Запада. Японският неонацио-
нализъм, незачитането на другите и откритите прояви на расово
превъзходство, изострени допълнително от действия дори на ни
во министър-председател, предизвикват тревога в целия свят и
особено в Азия. От друга страна, тандемът правителство-едър
бизнес сякаш е обречен на непрекъснато постъпателно разви
тие на икономиката, макар че голяма част от обществото вече
открито изразява своето недоволство от липсата на инфраструк-
турни промени. Япония наистина е номер едно като икономичес
251
ка свръхсила, но част от нейното население живее в условия,

близки до тези в Третия свят. Международните опити да бъде
ограничено японското икономическо господство посредством ос
къпяване на йената и отпускане на нисколихвени заеми от япон
ските банки само още повече влошават нещата . С парите на
„сапунения мехур“ на раздутата японска икономика едрият биз
нес на страната започва да купува недвижима собственост в чуж
бина. В края на 80-те години японските завоевания по света
предизвикват гнева на хората от Запада, от Азия, а и на много
японци. Това с особена сила се отнася за местното население,
когато стават известни огромните скандали с японски политици,
ограбвали собствените си сънародници. Възшествието на новия
император през 1989 г. не променя нищо и само засилва разоча
рованието на японския народ.
Положението бързо прераства в криза, когато - може би за
щастие на самите японци, тяхната икономика внезапно се сгро
молясва към 1990 г. и отнася със себе си много от стълбовете на
тяхната арогантност в стил Нихонджинрон. Така например зачес
тилите случаи на уволнение на мениджърски кадри показват кол
ко преувеличени са били твърденията за вродените японски чув
ства за хармония и лоялност. Този неблагоприятен обрат в ико
номиката обаче намалява напрежението между Япония и Запа
да за сметка на задълбочаващото се униние на самите японци,
които разбират, че тъй дълго очакваните инфраструктурни ре
форми ще трябва да бъдат отложени за по-добри времена. Всич
ки техни усилия и жертви за превръщането на Япония в икономи
ческа свръхсила сега са поставени под въпрос.
Това обществено разочарование в съчетание с продължава
щите скандали с членове на правителствата води до историчес
кото сваляне от власт на Либерално-демократическата партия
през 1993 г., както и до други открити прояви на общественото
недоволство. В резултат на продължаващата икономическа ре
цесия, съвпаднала по време с други нещастия като земетресе
нието в Кобе през 1995 г., атаките с отровни газове срещ у токий
ското метро от екстремистката група „Аум“ през същата година,
както и тревогите от по-общи проблеми като застаряването на
населението, общественото недоволство се заменя от все по-чес
то срещани психични състояния като тревожност и несигурност
за утрешния ден. С една почти фаталистична примиреност към
своите несгоди японците от края на 90-те години на XX в. и нача
лото на новото хилядолетие изпадат в политическа апатия, за
което спомага и известното подобряване на качеството на тех
ния живот. Междувременно Либерално-демократическата пар-
252
като Фен и кс от п еп ел та: ...
тия отново се връща на власт и скандалите с политици и висши

държавни чиновници продължават. Всичко това води до дълго
отсъствие на идеи за развитието на обществото, както и на нови
цели и посоки, към които да бъде насочено това развитие. Все
пак реформите, проведени от новия министър-председател Ко-
идзуми или планирани в началото на неговото управление (2001 г.),
дават надежди, че страната се намира в навечерието на проме
ни към по-добро. Сред другите положителни сигнали от същия
период са резултатите, които японската икономика постига през
2003 г., от които се съди, че може би рецесията най-сетне свър
шва. Освен това през последните няколко години в страната се
появява една сериозна алтернатива на управляващите - Япон
ската демократическа партия, което съживява политическия ж и
вот и дава повече възможности за избор на избирателите. Общес
твото между другото вече по-широко възприема западния стил
на живот, за което свидетелства вниманието, което японците об
ръщат на гражданските си права и свободи, заложени в консти
туцията.
С навлизането на Япония в новото хилядолетие за нея е от
жизненоважно значение да съживи своето чувство за движение
към определена цел и да се възползва от заложените си тради
ционни качества като ученолюбието и стремежа на хората към
постигане на успехи. Някои се опитват да предложат нови хори
зонти и смислено съществувание, като възродят националната
гордост на обърканото общество, предлагайки му пренаписани
учебници по история, но това води до прояви на неприемлив на
ционализъм, критикувани както от чужбина, така и у дома. Тър
сят се нови пътища, които да доведат до постигане на целта, пос
тавена от Коидзуми - да бъдат съчетани възродената национал
на гордост и уважението към другите народи. Приемането на пре
дизвикателството Япония да се превърне в „свръхсила по качес
тво на живота на хората“ в новите условия означава стремеж
към постигане на висок жизнен стандарт, свързан с по-нататъш
но завоюване на международен престиж. Това между другото
предвижда сключването на траен мир с държавите в Азия, които
биха искали от Япония да признае изцяло и искрено грешките на
нейното поведение през годините непосредствено преди и по вре
ме на Втората световна война. В по-широк смисъл японците прос
то трябва да започнат наистина да мислят като част от глобална
та човешка общност.
Основните събития през този исторически период са систе
матизирани в Таблица 6.1.
Основните ценности и практики, проявили се през разглеж
253
даната епоха, както обикновено в много отношения представля

ват засилване на съществуващите от предходния исторически
период. Те са систематизирани накратко в Таблица 6.2.
Таблица 6.1. Основни събития от края на Втората световна вой

на до първите години на новото хилядолетие
Събитие
датировка
Съюзническата окупация на Япония

има за цел да разоръжи и да демо
кратизира страната, превръщайки
я в истинска Утопия. 1945-1947 г.
Политиката на окупационните власти
се променя с оглед началото на Сту
дената война и новите изисквания
Япония да укрепне икономически,
за да се превърне в бастион на
Свободния свят в Далечния изток. 1947/8-1952 г.
Първите консервативни правителства
след окупацията придават „японски“
характер на извършените преди това
реформи и полагат икономическите
основи за развитие на страната. след 1952 г.
Бързо развитие на икономиката под
контрола на държавата и вълнения
на народните маси, успокояване
с възможности за повече мате
риални придобивки на хората началото на 50-те годи
ни - началото на 70-те
Признание в чужбина и национална
гордост у дома заради икономи
ческите успехи, макар инфра
структурата сериозно да изостава края на 60-те години -
края на 70-те години
на XX в.
Забавено, но постоянно развитие
на икономиката средата на 70-те години
- средата на 80-те години
на XX в.
254
Събитие
датировка
Националната гордост се превръща

в националистическа арогантност;
уважението на Запада се превръща
в гняв; обществото също е недоволно
от ниското качество на живота и
корумпираността на управляващите. 80-те години на XX в.
„Сапуненият мехур“ на японската
икономика властва в света; нейното
вътрешно и международно положение
обаче вещае наближаваща криза. края на 80-те години на
XX в.
Икономиката се срива; националната
гордост/арогантност затихва; напре
жението със Запада отслабва. началото на 90-те години
на XX в.
Икономическата рецесия и корупцията
продължават, което води до полити
чески изблици на общественото
недоволство. между началото и средата
Икономическата рецесия и корупцията
продължават; посоката на развитие на
страната е неясна; общественото не
доволство е заменено от тревожност,
потиснатост и политическа апатия;
поява на нов национализъм; продъл
жаващо напрежение с азиатските
страни заради отказа на Япония да се
разкае за своите грешки в миналото. между средата и края на
90-те години на XX в.
Продължаваща несигурност за утреш
ния ден,корупция, политическа апа
тия и тревожност на хората, но на
фона на първите симптоми на изли
зане от икономическата рецесия;
начало на поредица от реформи и на
сигнали, че обществото започва да се
обръща с лице към положителната
глобализация. първите години на XXI в.
255
Таблица 6.2. Основни ценности и практики от края на Втората

световна война до първите години на новото хилядолетие
• увереност в успеха (поне в началото на разглеждания период)

• продължаваща национална гордост и силен националистически дух
• желание за изучаване на опита на по-силните държави
• гъвкавост
• единодушие за основните цели, които трябва да бъдат постигнати
• подозрителност и неприемане на неограничената демократизация
• подчинение на авторитетите (макар и често поради натиск)
• разбиране за важното значение на икономиката
• разбиране за важното значение на образованието при формира
не на светогледа
• прагматична способност за съчетаване на старото с новото, чуж
дестранното с местното
• важно значение властта да бъде легитимирана от някакъв всеприз
нат авторитет
• частично възраждане на идеята за японско расово превъзходство
над другите
• социализмът не импонира на обществото
• предпочитание към консерватизма
• тенденция за увлечения по емоционални причини, а не от рацио
нални подбуди
• тенденция за стесняване на кръга на идеи за бъдещето и за огра
ничаване на обхвата на общественото внимание
• частично възраждане на чувството за обреченост и на примире
нието
• сравнително разпуснат морал (с изключение на някои изблици
на недоволство при очевидни крайности)
• обърканост и обществена тревожност, когато целите или пътища
та за тяхното постигане не са достатъчно ясно формулирани
• засилено възприемане на западните ценности като зачитане на
човешките права например
Чрез съчетание от добър шанс, добра тактика с традицион

ните качества на народа Япония се превръща в една от най-го-
лемите икономически свръхсили на планетата. Предизвикател
ството пред нея днес е да съумее да бъде призната като свръхси-
ла и в по-широкия смисъл на думата, определен от интернацио
нализацията и постмодерните ценности на днешния ден. Тя трябва
най-сетне да стане част от света вместо да търси начин да се
наложи над него.
256
Заключение: съвети за държавите,
които се стремят да станат
световни свръхсили
Западняците не един път използват термина „чудо“, когато раз

глеждат новата история на Япония. С него назовават постижени
ята през периода Мейджи, когато само за половин столетие стра
ната се превръща от непозната и изолирана островна държава с
блатисти поля в голяма имперска сила.Терминът е използван пов
торно и за времето, когато няколко десетилетия по-късно япон
ският народ се възражда от пепелищата на катастрофалната за
него война и още по-бързо в някои отношения се превръща в
най-богатата нация на планетата и във всеки случай в могъща
икономическа свръхсила.
Истинските чудеса нямат логично обяснение. Постиженията
обаче имат. Понякога те се дължат на чисти случайности, но в
повечето случаи се осъществяват заради способността на япон
ците да реагират адекватно на създалите се обстоятелства. По
този начин Япония сама твори своето щастие, като се възползва
от добрата си съдба и се преборва със своите противници. По
принцип нейното отношение към обстоятелствата се основава
на практики и ценности, пуснали дълбоки корени в миналото.
Звучи парадоксално, но е истина, че тенденцията да се осла
ня на традиционните си ценности донякъде ограничава разнооб
разието от начини, по които японците реагират на предизвика
телствата и едно от най-често използваните от тях традиционни
средства е прагматизмът. Това означава да се реагира на отдел
ните аспекти от дадена ситуация по гъвкав и практичен начин,
различаващ се при всеки отделен случай, а не да се робува на
някакви предварително заложени модели и принципи, които пре
допределят поведението при съответните обстоятелства. Япон
ците, разбира се, притежават и някои правила, към които обик
новено се придържат като например прочутият „войнски път“, но
след като нацията фактически се състои от множество воини, тя
предпочита прагматизма пред безогледния идеализъм. Това им
дава известна свобода на действие на индивидуално ниво, а на
национално равнище туш ира различията между отделните иде
алисти, като позволява създаването на едно сравнително здра
17. 257
во единство. Още от най-ранните години на периода Ямато в Япо

ния почти не избухват религиозни конфликти, както и много мал
ко несъгласия по въпросите на морала. Вместо това сме свидете
ли на множество взаимни отстъпки по въпроси, които обикнове
но разделят западняците, както и на взаимна толерантност, коя
то между другото позволява на отделните японци по-лесно да
работят заедно.
Понякога в японското общество се надигат сили, които се
противопоставят на прагматизма - качества като нетърпимост,
крайност и идеали, но те не преобладават като тенденция в япон
ската история. Режимът наТокугава например проявява голяма
нетърпимост към тези, които не зачитат неговата политика на
придържане към традициите, но това се ограничава само до вън
шната страна на официалните изяви. Ако това външно нетоле-
рантно поведение срещ не подходящи условия, то може да раз
реши значителна свобода в определени рамки и на по-неофи-
циално равнище. Отново изглежда парадоксално, но тази неп
римиримост в практическото си прилагане, изглежда, е готова
на компромиси при определени обстоятелства. Абсолютно за
дължителни правила като отдаването на почит на императора
например по време на периода Мейджи и преди Втората све
товна война е по-скоро изключение, отколкото правило. Освен
това такива „абсолютно задължителни нещ а“ в практиката чес
то пъти са били употребявани (даже с тях е било злоупотребя-
вано) за някакви специфични цели, както става и със самата
императорска система. По принцип нещата се разглеждат не
като толкова абсолютни, а по-скоро като относителни и едва
доловимите отсенки на сивото обикновено преобладават над
чистото бяло или черно. Така например абсолютната природа
на християнския Бог е една от главните причини тази религия
да не пусне дълбоки корени в Япония, макар че към нея се про
явява търпимост и нужното уважение. Християните си имат сво
ята кауза, за която да се борят, и своите идеали, към които да
се стремят, а японците - като всички останали хора на земята -
постъпват по същия начин, колкото и големи прагматици да са.
В Япония обаче винаги съществува силен стремеж към ком
промиси и гъвкавост при постигане на поставените цели и бор
бата за дадената кауза.
В частност японците са готови да опитат най-различни не
ща, съчетавайки традицията с новото, местното и чуж дестран
ното, докато открият най-добрата формула за успех. Освен това
те притежават необикновената способност чудесно да „пояпон-
чват“ новите неща от чужбина и да ги правят по-лесни за съ-
258
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: СЪВЕТИ ЗА ДЪРЖАВИТЕ...
четаване с местната традиция и по-приемливи за обществото.

Пример за това дават строителите на държавата от периода
Мейджи, които смесват новите елементи, заимствани от З апа
да, като технологии и принципи на демокрацията със старите
методи на авторитарно управление от периода Токугава, че до
ри и с още по-стари практики от времето на епохата Ямато-
Нара, които някога на свой ред са били копирани от китайски
те им образци. Ш огунатът Токугава също си служи с полити
ческите методи на своите предходници Хидейош и и Нобунага,
които от своя страна пък са използвали някои от идеите си от
Йошимицу А ш икага.
Един от най-важните източници на сила за японците е тяхна
та готовност да се учат от другите. На национално равнище това
става факт, когато другата държава притежава нещо по-силно
или по-добро от това, което японците имат. Те усвояват, приспо
собяват и не рядко усъвършенстват чуждото, превръщайки сил
ните страни на потенциалния конкурент или противник в свои
собствени сили. Това не е просто пример за максимата „опознай
врага“; това е практика за осъзнаване на това, което прави про
тивника опасен и използване след това на собствените му силни
страни против самия него. Преди повече от хиляда години Япо
ния научава много от Китай - чак до времето, когато вече прес
тава да се чувства негов васал, а напротив - . по-силна от него.
Този процес е в подготовка още по време на периода Токугава.
Тогава важи правилото: „Образованият човек усвоява нещата по-
добре от неграмотния“. Това се оказва от полза не само за отдел
ния индивид, но и за цялата нация. От държавна гледна точка
обаче ученият човек е по-труден за контролиране и манипулира
не от неукия, но и за това си има решение и то е в контрола на
самото образование. Хората трябва да учат само това, което е
„безопасно“ за тях (и всъщност за държавата - б. пр.). Управля
ващите по време на периода Мейджи и в началото на епохата
Ш ова дават ясно да се разбере, че съзнават значението на дър
жавния контрол върху образованието, което продължава като тен
денция до края на Шова. (Това е класически пример за илюстри
ране на културологичната теория, че познанието до голяма сте
пен е продукт на политиката.)
Образованието като средство за постигане на успех пред
ставлява отражение на силния стремеж на японците към успеха
въобще. Той е особено видим по времето на Мейджи, когато стре
межът към успех, при който се съчетават индивидуалните и наци
оналните интереси, е силно поощряван. Ориентация на общ ес
твото към лични постижения се наблюдава и по-рано - в актив
259
ната дейност на търговците по време на епохата Токугава; в стре

межа към материално облагодетелстване на селячеството от съ
щата епоха или дори още по рано - в често безкомпромисните
амбиции на неколцина средновековни военни владетели. Сред
водачите на нацията тази черта се забелязва най-рано по време
на епохата Ямато.
За щ астие на Япония нейните владетели успяват да съчета
ят личните си интереси с държавните, така че националната
кауза си остава винаги на почит. Още от основаването на япон
ската държава се поставя ясно определената цел тя да стане
силна и уважавана от другите народи или поне от Китай, защо-
то по онова време японците нямат реална представа за остана
лата част от света и това е така до пристигането на първите
европейци в средата на шестнадесетото столетие. Идването на
чужденците насърчава оформянето на едно още по-силно чув
ство на национална идентичност, съчетано със стремежа на ос
тровитяните да останат изолирани от останалия свят, както и с
категоричното разделение, което се прави между тукаш ния и
чуждия (което стига до крайност по време на периода Токугава,
когато самият факт че си чужденец е достатъчен да понесеш
тежко наказание). Повторното пристигане на западняците в сре
дата на деветнадесети век извежда на преден план един много
по-силен и по-широко изповядван тип национализъм, който ка
ра цялото общество да се включи в борбата за превръщане на
Япония в силна и велика държава. Насаждането на тези идеи в
съзнанието на хората върши работа, разбира се, но семената
на национализма са се намирали вече в тях и дават своите пло
дове в едно време, белязано с усещ ането за криза.Чувството
за заплаха срещу държавата не след дълго се превръща в на
ционална гордост, фактът, че чувството за национална гордост
се възражда толкова бързо след поражението на японците във
Втората световна война е доказателство, че националният дух,
но също и прословутата японска гъвкавост са дълбоко вкоре
нени в тях. Тази тяхна национална гордост пострада малко след
началото на 90-те години на XX в. и ще се нуждае от известно
подхранване, но корените са дълбоко проникнали в душите на
хората.
Бих добавил, че през последните години мнозина учени твър
дят, че нациите са продукти на Новото време, появяващи се по
принцип като последствие от възникването на капитализма, и
че национализмът е по-скоро човешки недостатък. Според мен
обаче нито едното, нито другото предположение е много прием
ливо. Вярно е, че съвременните национални държави се разли-
260
чават доста от своите по-ранни прототипи, но според мен тер

минът „нация“ би могъл спокойно да бъде приложен и към тези
техни прототипи. Нито пък мога да приема, че национализмът
непременно е лошо качество. Въпросът е за какво се (зл оупот
ребява. Според мен той може да служи и за създаване на здра
ви и сигурни ориентири, които да помогнат на индивида да от
крие своята идентичност сред все по-глобализиращия се и де
зориентиращ световен контекст. Този национализъм може да
помогне и за едно честно съревнование между държавите, при
личащ о досущ на това между компаниите в света на бизнеса,
но, разбира се, спазвайки определени правила, баланси и об
щоприети международни стандарти отново както в областта на
бизнеса.
Властниците в Япония са били облагодетелствани и от то
ва, че са имали насрещ а си едно общество, склонно да загъ р
би личните си интереси в полза на някаква по-възвиш ена цел.
Колективизмът на японците често е бил преувеличаван, но е
истина също така, че в Япония много повече от която и да е
друга държава се отчита силата на колективното дело. Защото
няма особена полза, ако човек разполага с няколко силни ко
ня, ако те не могат да му служат в синхрон един с друг и всеки
дърпа колата в различна посока, както толкова много пъти се
е случвало на Запад. Освен това всеки екип се нуж дае от во
дач и координатор и това също е нещо, което японците отдав
на добре са разбрали. В тяхната история има случаи, особено
по време на криза, когато са разполагали с изключително мощ
ни и властни водачи, но са предпочитали винаги онези, които
са в състояние да обединят различните части на общ еството -
опитни прагматици, способни с компромиси и поддържане на
баланс на интересите, без да блестят с нещ о над другите, да
успяват да се справят със ситуацията. В това те са подпомага
ни и от японските предпочитания реалната власт да не съвпа
да непременно с формалната. Затова там често важните ре
ш ения се вземат от анонимни личности, стоящ и зад кулисите,
където могат да се ползват от повече свобода на действие,
отколкото е позволена на тези, които се намират формално на
властови позиции.
Поради всички тези причини демокрацията от западен вид и
концепциите за правата на личността не намират особено благо
датна почва в Япония или поне допреди няколко години. Японци
те, естествено, както и всички останали народи, предпочитат сво
бодата пред потисничеството, но те проявяват много по-голяма
готовност от западняците да приемат различни ограничения на
261
своите свободи. Оцеляването на колектива означава оцеляване

поне на голяма част от неговите членове. Значи в интерес на
всички е тази група да се запази - важно основание да се отделя
такова внимание и на хармонията в най-общия смисъл на дума
та. Човешкият колектив обаче може да се разпадне, ако някой от
членовете му притежава прекалено голяма свобода. Това неми
нуемо ще повлияе и на свободата на останалите и ще разруши
равновесието, което поддържа единството на групата. Западни
ят свят познава на теория същата концепция, както може да се
види например от „обществения договор“ на Ж ан-Ж ак Русо, но
на практика (изглежда, за да се убеди още веднъж в чудесата,
на които са способни демокрацията и равенството) той като че
ли повече държи сметка за правата на малцинствата, отколкото
на мнозинството, особено ако тези малцинства са по някакъв на
чин онеправдани. В Япония това никога не става така. Единстве
ното „малцинство“, получавало някога внимание от страна на об
ществото, е това на малобройния управляващ елит.
Това не означава, че японците никога не са преживявали мо
менти, когато всеки безогледно се е грижел за личните си инте
реси. Средновековните самураи дават многобройни примери за
това. С течение на времето обаче обществото винаги е стигало
до прозрението, че ограничаването или още по-добре - насочва
нето в правилна посока на личните интереси е винаги за предпо
читане. Личните интереси през Средновековието винаги са били
категорично потискани, поне в тяхната открита изява, от режима
на Токугава. Това е особено важен период за японците, защото
именно тогава те се научават да се подчиняват на властта и свик
ват с идеята за истинската колективна отговорност (макар че на
теория тя е заложена в законодателните норми векове преди то
ва). През следващия период - Мейджи, се наблюдава открито
преследване на личните интереси, но то е канализирано от уп
равляващите към благото на цялата нация, за да се получи най-
добрата комбинация от демократичност и авторитаризъм. Висо
ката степен на недемократичност на управлението, разбира се,
не е по вкуса на някои японци, особено в годините преди Втората
световна война, но все пак съществува всеобщо съгласие по въп
роса, че с демокрацията не бива да се прекалява. Затова, когато
Йошида Шигеру се изказва в същия смисъл по отношение на
първите реформи, въведени по време на съюзническата окупа
ция на страната след Втората световна война, неговото изказва
не се радва на всеобщо одобрение. Японците като цяло желаят
техните водачи да притежават повече и по-решаваща власт в
сравнение с ловенето западни страни, но и това започва да се
262
поставя под съмнение с промените в Япония, извършвани от 90-

те години на XX в. насам.
Конфуцианството с неговите идеали за хармония, ред и „все
ки да си знае мястото“ играе важна роля при формиране на япон
ския светоглед. Основополагаща част от човешката природа -
особено в този доминиран от мъжете свят - представляват амби
циите, съревнованието и радостта от високия обществен статус.
Конфуций е знаел това и японците добре са го разбрали. През
цялата си многогодишна история те ценят йерархията и рангове
те. Според тях налаганото равноправие между неравните е про
тивоестествено и става източник на нещастие и разочарование.
Такова положение потиска амбициите и поставя под съмнение
успехите, така че за държавата не е добре слабите хора да бъдат
изравнявани по положение със силните. Японците от векове от
крито признават различните видове неравенство вместо да ги
замаскират или да се правят, че те не съществуват. Поради тази
причина Дарвиновата теория толкова много им допада. На общо
национално равнище те се чувстват щастливи, когато изпревар
ват в нещо останалите държави и по този начин доказват на себе
си, че са най-добрите - нацията, която трябва да оглави своеоб
разната световна йерархия. Ако пък не успеят, те започват да се
учат от държавата, която ги е изпреварила, и продължават да се
опитват да станат номер едно, защото смятат, че това е „мястото,
което заслужават“. През последно време за тях става проблем
да поддържат този състезателен дух, без той да се смесва с аро
гантност и идеи за расово превъзходство, както и без за каузата
да се жертва благополучието на народа.
В рамките на нацията обаче съревнованието може лесно да
стане причина за нездрав вид индивидуализъм и затова то се
води по един по-сигурен и контролиран от държавата начин, осо
бено в областта на образованието. За разлика от толкова често
срещащото се и предизвикващо толкова трагични конфликти от
ношение към първенците на класа като към „сухари“ и „зубрачи“,
в Япония тези хора по принцип са на почит. Старателният работ
ник също е уважаван от обществото. Почти липсват примери за
хора, подобни на тези западняци, които гледат да прекарат ра
ботния си ден с колкото се може по-малък разход на сили. Кръш
качите са обект на общо презрение. Печеленето на уважението
и от страна на равните по положение, и на по-висшестоящите е
така уредено в това йерархическо съревнование, че то си остава
за вътрешно ползване в Япония и често пъти хората от Запад не
го забелязват.Така вместо да отслаби колектива с вътрешни про
тиворечия този вид йерархия го укрепва.
263
И така, силните страни на японския характер могат да бъдат

обобщени по следния начин:
• прагматизъм - и по-специално гъвкавост и способност за ком

промиси и адаптация;
• уважение към силата на знанието, особено в смисъл опознава
не силните страни на другите;
• уважение към амбициите и към постиженията, включително и
усиления труд;
• силно чувство за национална принадлежност;
• съзнание за необходимостта от ограничаване на личните пра
ва и свободи;
• подчинение на авторитета на властта;
• приемане на йерархията и на неравенството между хората.
Както посочихме и преди обаче, играта със силните страни

на националния характер невинаги е безопасна. Тези сили често
представляват нож с две остриета и могат лесно да се превърнат
в слабости. Затова е необходимо внимателно и точно балансира
не на минусите и плюсовете. Така например националната гор
дост може да се превърне неусетно в националистическа аро
гантност и шовинизъм. Стремежът към успех да се изроди в без-
скрупулност, а единодушието при определяне на целите да пре
расне в тесногръдие и в неспособност да се прецени кои граници
не бива да бъдат прекрачвани. Подчинението на авторитети и
приемането на ограничения в личните права и свободи може да
доведе до тоталитаризъм. Уважението към йерархията в общ ес
твото пък заплашва по-нискостоящите със злоупотреби от стра
на на по-висшестоящите. Готовността на хората да усвояват нови
знания може да се използва за тяхното индоктриниране. Подра
жанието на чуждия опит представлява потенциална опасност от
объркване, когато такъв просто не мож е да бъде открит.
Прагматизмът понякога води до загуба на посоката и до нездра
вословното от морална гледна точка приемане на корупцията ка
то обществена практика. Вниманието, което се отделя на колек
тива и на груповите интереси, понякога води до липса на отго
ворност на отделните индивиди.
Япония се сблъсква през един или друг период от своята ис
тория с отрицателните страни на всички гореспоменати силни
страни от характера на нацията, особено по време на Втората
световна война и в по-малка степен през 80-те и 90-те години на
XX в. Една от слабостите на японците - техният фатапизъм, по
някога внезапно взема връх над стремежа им към успеха и чув-
264
ството им за отговорност, а, от друга страна, създава благопри

ятна почва за появата на идеята за расовото превъзходство - на
японската раса над останалите, разбира се, което като че ли им
е отредено от съдбата. Липсата на твърди критерии за определя
не кое е добро и кое е зло им помага доста да подхождат прагма
тично към живота, но същевременно улеснява и обяснението на
някои „неприемливи неща“ не просто от морална, а от по-друга
гледна точка. Тези „неприемливи неща“ на по-безобидно ниво се
тълкуват като нарушаване на правилата, но на по-сериозно рав
нище понякога се смятат и като белег на опетненост. В миналото
тази позиция, съчетана с високата степен на еднородност на япон
ското население, създава представите на японците за тяхната
неопетненост, докато всички останали народи по света са лиш е
ни от това качество.
Япония е имала и има и своите проблеми, но коя държава ги
няма. Това с особена сила е валидно за последните години, кога-
то страната преживява едно много трудно време и се бори за
промяна на своята ориентация като една свръхсила от нов, раз
личен тип, но която вече няма от какви готови модели да заим
ства или поне те не са от познатия традиционен вид. Изглежда
съвсем ясно, че тя страда в момента от поне една от гореспоме
натите небапансираности на своето развитие, а именно от свое
то тесногръдие, поради което след Втората световна война се
съсредоточава единствено върху икономическото си развитие. В
днешно време много от присъщите силни страни на национал
ния характер вероятно вече не са приложими, но други пък ще
са от полза. Така например стремежът към нови знание е качес
тво, което е ценност за всички времена, а японският прагмати
зъм и гъвкавост сигурно ще помогнат на страната да открие сво
ите нови цели и пътищата за тяхното постигане.
Независимо от поражението в последната световна война и
последвалия спад в престижа на Япония като световна икономи
ческа свръхсила, страната си е завоювала незаличимо високо
място в световната история с невероятните си постижения. Во-
гел може и да е попресолил нещата, но светът наистина има още
много какво да научи от този необикновен народ - и от грешките
му, и от неговите успехи.
265
Бележки
ЧАСТ ПЪРВА
От каменната ера до началото на държавността
1. Така например народът цучигумо или „земните паяци“, спо

менати в гл. 52 на „Коджики“.
2. Philippi 68, р. 17.
3. Въпросните три епизода са взети от „Коджики“, съответно от
гл. 22, 21 и 79.
4. Относно мнението за заселване на Япония преди 1 милион
години вж. Okamura (92, р. 50), хипотезата за 500 000 години вж. у
Katayama (96, р. 19), а за 200 000 години - у Pearson 92, р. 35.
5. Pearson 92, р. 64.
6. Вж. Bowels 83, р. 34; Pearson 92, р. 273 и Farris 85, р. 43, 47,
където се разисква въпросът за продължителността на живота в
онази епоха.
7. Pearson 92, р. 35. Дискусия, посветена на развитието на тези
изследвания вж. у Barnes 90.
8. Край Шиноноучи в Нагано и Одай-Ямамото в Аомори е от
крита керамика на 15 000 години, която бележи началото на нова
историческа епоха. В Източна Европа обаче са намерени кера
мични фигурки - не съдове - на два пъти повече години. Мненията
на учените се разделят по отношение на това дали керамиката от
Джомон е местно откритие (вж. например Kidder 93, р. 56), или
технологията на нейното производство е била заимствана от не
известно засега място на континента (вж. например Aikens and
Higuchi 82, р. 114, 182).
9. Такова е мнението на Моримото Тецуро - специалист по срав
нително изучаване на цивилизациите. Срещу него възразяват уче
ни като Сахара Макото - бивш директор на Националния музей за
японска история.
10. Tsukada 86. Вж. също Barnes 93а, рр. 89-91.
11. „The Japan Times“, броя от 21 август 1997 г.
12. Higuchi 86, р. 123. Оризови зърна, датиращи от около 1250 г.
пр.Хр., са открити на Кюшу, но данни за истинско отглеждане на
тази култура имаме от около 1000 г. пр.Хр.
13. Katayama 96, р. 22.
267
14. Вж. Okazaki 93, р. 271 и Barnes 93а, рр. 168-70.

15. За да може по-лесно да бъдат очертани различията, настъ
пили с напредването на времето, периодът обикновено се разделя
на подпериоди. Новите археологически открития обаче показаха,
че това деление често е непълно и се наложи добавянето на нови
подпериоди, което доведе до възникването на една доста объркана
схема. Така например „Средният Джомон“, който се пада приблизи
телно между годините 3500 и 2000 г. пр.Хр., беше фиксиран в тези
граници по времето, когато началото на Джомон се поставяше в
7000 г. Днес обаче този отрязък от време се намира доста далеч от
актуалната среда на историческата епоха. За да избегна по-ната
тъшни обърквания, аз просто се отказах да използвам обозначени
ята на различните подпериоди.
16. По отношение на населението вж. работата на Kidder 93, рр.
63-8; Kidder 83, р. 74 и Farris 85, р. 3.
17. Kidder 93, рр. 70-6.
18. Вж. Pearson 92, р. 28, където разглежда аргументите за ра
венство между членовете на обществото, и стр. 81-2, където става
въпрос за възможната йерархия.
19. Вж. Pearson 92, р. 63.
20. За различните предлагани от учените средни височини вж.
Pearson 92, р. 152; Kidder 77, р. 32; Barnes 93а, р. 77 и Katayama 96,
рр. 22-3. Въз основа на изследвания на открити човешки скелети
Катаяма освен това смята, че височината на хората е нараснала с 2
см в течение на разглеждания период.
21. Между 1900 и 2001 г. средната височина на японските мла
дежи рязко нараства - от 160,9 на 172,2 см при момчетата и от
147,9 на 159 см при момичетата. (Вж. Asahi Shimbun Japan Alm a
nac 04. p. 201). Смята се, че тази тенденция е отражение на по
добреното хранене, здравеопазване и общо по-добри условия на
живот.
22. Вж. Ossenberger 86 и Dodo 86, а също Katayama 96 и Pearson
92 (р.63).
23. Интересно, че въпреки своя предимно северен произход
айну и по-точно тази част от народа Джомон, която те представ
ляват, изглежда, могат да бъдат свързани с някаква монголоидна
народно стна група от Ю жен Китай или Ю ж на Азия. (В ж .
Ossenberger 86, рр. 211-2, както и Dodo 86, рр. 157-8, а също
Katayama 96, р. 24.)
24. Вж. Henshall 99, рр. 53-61.
25. В средата на 2003 г. група учени от Националния музей за
японска история, под ръководството на Харунари Хидеджи и Има-
мура Минео, обявиха, че с помощта на радиовъглеродния метод са
установили, че някои керамични съдове от периода Яйои са с 500
години по-стари от досегашните предположения. Въз основа на та-
268
БЕЛЕЖКИ
зи датировка според тях началото на историческата епоха трябва

да се постави около 1000 г. пр.Хр. Това мнение обаче още не е при
добило голяма популярност. Вж. „Science Magazine“, vol. 300, no. 5626,
броя от 13 юни 2003 или уебстраницата http://www.sciencemag.org/
cgi/content/summary/300/5626/1653а.
26. Вж. Bowles 83, р. 34; Pearson 92, рр. 129-31; Bleed 83, р. 160
и Katayama 96, рр. 23-8, където ще намерите кратък коментар на
тези различни мнения. Вж. също Hanihara 91. Като пример за спо
менатите разногласия вж. становището на Aikens and Higuchi (82, р.
180), че пришълците от континента са били малко, докато Pearson
(92, р. 131) е на мнение, че на японските острови вероятно се е
настанило многобройно ново население. По едно време учените са
смятали, че такава имиграция въобще не се е състояла и че разли
чията между хората от периода Джомон и периода Яйои се дължи
на постепенната еволюция на коренното население (ср. Katayama
96, рр. 23-8).
27. Вж. Barnes 93а (р. 165), Kidder 83 и 93, както и Pearson 92.
За подробен анализ на културното развитие на Хоккайдо през древ
ните исторически периоди вж. Aikens and Higuchi 82.
28. Тази констатация се основава преди всичко на „Уей Чи“, за кое
то ще стане дума по-нататък, но и на изследването на Kidder 93, р. 106.
29. Kidder 93, р. 106.
30. Името Ва отначало се пише с йероглиф, който китайците из
ползват за обозначаване на подигравателното „страната на джуд
жетата“ и вероятно се произнася „во“, а не „ва“. Днес Ва се пише с
йероглиф, който означава „хармония“, а на японски може да се про
чете като „Ямато“. Вж. статия № 7153 (на стр. 1062) в: „Mathew’s Chi-
nese-English Dictionary“.
31. Okazaki 93, p. 275. Лоланг е построен през 108 г. пр.Хр.
32. Съкратен превод на интересуващите ни части от „Уей Чи“
могат да се намерят в Tsunoda et al., 64, v. 1, pp. 4-7.
33. Цитатите са от „Уей Чи“. Вж. Tsunoda 64, v.1, р. 6.
34. В „Ху Хан Ш у“ (История на династия Късен Хан), завърше
на към 445 г., се говори за трибутарно пратеничество на царя на
На (Ну) - царство в Северозападен Кюшу от онова време. Вж.
Okazaki 93, р. 280; Barnes 83а, р. 160 и особено превода на съот
ветната част от „Ху Хан Ш у“ в Tsunoda 64, v. 1, р. 7. Печат с надпис,
даден от китайския император на японските пратеници през 57 г.,
е открит през 1784 г. в префектура фукуока и общо взето се прие
ма за автентичен.
35. Относно дискусиите по този спорен въпрос вж. например
Kidder 93, рр. 97-9; Okazaki 93, рр. 283-4 и Ledyard 83а. За резюме
по темата вж. Edwards 96 (той самият е привърженик на мнението
в подкрепа на Нара). Откриването в края на 80-те години на XX в.
в Йошиногари, префектура Сага, в Североизточен Кюшу, на голям
269
властови център от периода Яйои придаде допълнителна тежест

на хипотезата за Кюшу като местоположение на древното цар
ство Яматаи (вж. бележката на преводача в Okazai 93, рр. 2845-6,
както и Sahara 92 за подробно описание на археологическия обект).
Въпреки всичко това откритие не беше достатъчно да наклони вез
ните в ущърб на предпочитаното по принцип местонахождение в
Нара, което беше подкрепено от откритите напоследък големи
гробници в Хашихака (за една от които се смята, че е на Химико)
и Хокенояма - и двете в района на Нара. Вж. Mainichi Daily News,
29 March 2000.
36. Higuchi 86, p. 122.
37. Aikens and Higuchi 82, p. 334.
38. Philippi 68, p. 208; Kidder 93, p. 105.
39. Тази хипотеза е лансирана за пръв път в края на 40-те
години на XX в. от историка Намио Егами и днес вече притежава
няколко разновидности. Кратък преглед на нейното развитие е
направен в Ledyard 83b. В Ledyard 75 пък се дава предимство на
един от нейните варианти. Сред критиците на тази хипотеза са
Edwards 83 и Aikens and Higuchi 82, p. 336, но Kidder (77, p. 57)
изтъква съществени аргументи в нейна подкрепа. През послед
ните години Вонтак Хонг лансира нов вариант на тази хипотеза,
според който нашествието е извършено по заповед на царя на
Пекче (едно от царствата на Корейския полуостров), което до
вежда до обединение на Япония от периода Ямато, завършило
към 390 г. Вж. Hong 94, където е направен преглед на по-старите
мнения.
Хипотезата за „конниците“ не се ползва с широка подкрепа сред
учените, но не е и напълно отхвърлена. От една страна, все още не
съществува убедително алтернативно обяснение за изобилието от
находки, свързани с коне и ездачи, открити на японска територия,
датиращи от четвърти и пети век и изработени извън страната. От
друга страна, е учудващо, че в „Коджики“ и „Нихон Шоки“ дори не се
споменават коне.
40. Aikens and Higuchi 82, p. 335.
41. Вж. например Mushaoji 76, който нарича тази японска так
тика „ауасе“ (смесване или адаптация). Вж. също Van Wolferen 89,
който твърди, че цялата японска „система“ се основава на препли
тането на взаимноизгодни интереси. Kitahara 89 (психолог) обясня
ва тази предпочитана от японците тактика по отношение на потен
циалната заплаха - в цялата им история - като „самоидентифицира-
не с агресора“, при което се търси възможност за интеграция, а не
за конфронтация с всеки източник на голяма заплаха за тях. От друга
страна, японската история показва и примери, когато враговете са
смятани за слаби, ако правят макар и минимални опити за избягва
не на конфронтацията.
270
БЕЛЕЖКИ
42. Вождовете на най-големите групи, известни под името уджи,

получават ранг ( кабане) и правомощия да събират данъци, да на
бират военни дружини и други подобни. Самите уджи също се на
мират в йерархична зависимост помежду си. Елитът на водачите
уджи формира нещо като министерска прослойка, наречена оми,
докато останалите спадат към по-нисшата предимно изпълнител
ска прослойка на т.нар. мураджи.
43. Piggott 89.
44. Преводът се основава на английския превод, публикуван в
Keene 68, р. 31.
45. Макар че тези учени са корейци, те пишат на китайски (ко
рейското хангулско писмо възниква по-късно). В продължение на
няколко века китайската писменост е приспособявана към японския
език, за да се превърне в официална японска писменост. Материал
ни свидетелства за китайското писмо са открити под формата на
надписи върху важни японски предмети, датиращи още от първото
столетие сл.Хр. Твърде рано в Япония се появяват хора, които вече
знаят да пишат и да четат на китайски. Все пак корейските учени от
царство Пекче са тези, които първи въвеждат систематично китай
ската писменост през пети век.
46. Макар че будизмът възниква в Индия, а не в Китай, и е въве
ден в Япония от Корея, а не директно от Китай, при всички случаи
на него се гледа като на нещо китайско, а не индийско или корей
ско. Вж. Reischauer 64, р. 18.
47. Okazaki 93, рр. 297-312, разглежда подробно историята на
корейските царства. Barnes (93b, р. 47) твърди, че Кая никога не е
била японска колония.
48. Така например Конфуций (Кун Фудзъ, ок. 551-479 г. пр.Хр.)
се застъпва за един вид патерналистично управление, при което
суверенът е добронамерен и почтен човек, а поданиците му се от
насят към него с уважение и покорство. Ударението, което той пос
тавя върху хармонията, йерархията и добрия ред, прави идеите му
привлекателни за владетелите, които се стремят към максимална
стабилност в своите държави.
49. Текстът е взет от Tsunoda 64, рр. 48-9.
50. Kily 83 разглежда подробно системата рицурьо. Вж. също
Oda 92, рр. 14-16 и Haley 91, рр. 29-30.
51. Kily 83, р. 322.
52. Farris 85, р. 8.
53. За подробности вж. Farris 85. Създаването на естествен иму
нитет срещу едрата шарка по пътя на ендемицизацията се осъщес
твява за около хиляда години.
54. В своето стихотворение „Напускайки гощавката“ той пише,
че си тръгва, защото жена му го очаква и децата му може би плачат
вкъщи. Вж. Kato 81, р. 76.
271
55. Този текст се основава на превода на английски език от япон

ски, публикуван в Bownas and Thwaite 64, рр. 36-7.
56. Pearson 92, р. 29 и Barnes 93b, р. 45.
57. Pearson 92, р. 215.
58. Вж. Amino 92 и Morris-Suzuki 96. Трябва да се има предвид,
че по онова време области като Хокайдо и Окинава още не са част
от Япония.
ЧАСТ ВТОРА
Придворни и воини
59. Например Нанива (днешната Осака) през 645 г. и фуджива-

ра (южно от Нара) през 694 г.
60. Всъщност най-старите печатни текстове са открити в будис-
тки амулети, създадени в двора на Нара през 770 г. Вж. Reischauer
and Craig 79, р. 20.
61. Reischauer 88, р. 45.
62. Днешната изпитна система в Япония до голяма степен
гарантира това, тъй като се основава на тестове със закрити въпроси.
Така тези, които имат качества, успяват, но, от друга страна, сис
темата ги прави конформисти, за да не застрашат установените
предпочитания на социалния елит в страната.
63. Haley 91, рр. 29-30 и Oda 92, р. 15.
64. Те са Мейшо (1630-1643) и Го-Сакурамачи (1762-1770). И две
те управляват през епохата, когато императорската власт се намира
под влиянието на шогуните, т.е. военните владетели на страната.
65. Takeuchi 83, р. 163.
66. Вж. Farris 85, глави 3 и 4. Изкуственото напояване се оказва
тежък за решаване проблем.
67. Тази и други епидемии са подробно описани във Farris 85,
глава 2.
68. Farris 85, р. 68.
69. Тогао 93 разглежда подробно въпроса за земята и налага
ните данъци. Вж. също Farris 85, глави 3 и 4.
70. Преводът се основава на английския превод, публикуван в:
Keene 68, р. 44.
71. Преводът се основава на английския превод, публикуван в:
Keene 68, р. 43.
72. Takeuchi 83, р. 164 и Тогао 93, р. 415.
73. Вж. превода на Seidensticker 81, р. 418.
74. Reischauer and Craig 79, р. 33.
75. Reischauer and Craig 79, p. 29.
76. Sato 74, pp. 95-7.
77. Kiley 74, p. 110.
272
БЕЛЕЖКИ
78. Hurst, глава 11.

79. Вж. също Morris 79, р. 25, който разглежда „културната еман
ципация“ на Япония от Китай.
80. Вж. W. and Н. McCullough 80, v. 1, р. 10. Жените през периода
Хейнан не пишат на китайски и познанията по китайски език далеч
не се смята за предимство. На какво се дължи тази интригуваща
особеност за съжаление не е известно.
81. Съдържа се в книгата „Кокиншу“ (Стара и нова сбирка) -
имперска поетична антология от 905 г. Преводът на английски е на
автора на настоящото изследване.
82. Suzuki 83, р. 231.
83. Понеже разклоняването на императорското родословно дър
во води до финансово напрежение и понякога до проблеми при нас
ледяването на престола, по-далечните императорски роднини са
лишавани от династично потекло посредством процедура, нарече
на „отърсване на династията“. От 814 г. тази практика се прилага
дори по отношение на синове и дъщери на императора. Това се на
лага от случаи като този с император Сага (809-823), който има 50
деца. На 33 от тях е дадено презимето Минамото или Тайра. Под
робности за това могат да бъдат открити у Hurst 83, рр. 176-7.
84. Cholley 78, р. 75.
85. Специалистите далеч не са на едно мнение по въпроса как
во точно се е случило. Така например Cholley (78, р. 75) поддържа
хипотезата за решаващата роля на „заплахата“. Shinoda (78, рр. 8 2 -
3) пък не е съгладен с нея, но признава, че пощадяването на децата
от страна на Кийомори изглежда необяснимо. Mason and Caiger (72,
р. 98) са на мнение, че Кийомори просто е бил много податлив на
женския чар и изтъкват очевидната възможност Токива да му се е
предложила сама. Така или иначе, специалистите са единодушни в
това, че Кийомори е направил съдбоносна грешка, като е оставил
живи наследниците на своя враг.
86. Принципът да се наказва и дори да се изтребва до крак
цяла фамилия заради прегрешенията на един от нейните члено
ве е намерил отражение както в рицурьо (вж. Kiley 83, р. 328),
така и в правните текстове още от трети век (както сочи „Уей
Чи“). Тази практика продължава да съществува чак до деветна
десетото столетие.
87. Из „Хейке Моногатари“ (Разказ за Тайра) - един от мно-
гобройните гунки моногатари (военни разкази), станали популяр
ни през дванадесети век. В превод на английски може да се на
мери у McCullough 88. Публикуваният тук текст е взет от Keene
68, р. 176.
88. Това обаче не се отнася за обществената отговорност. Мно
го японци в различни исторически периоди сами отнемат живота си
(а в наше време подават оставка), когато заеманата от тях позиция
18. 273
ги прави символично отговорни за провала на социалната група,

чиито членове са или при подобни обстоятелства, когато самона-
казването е силно препоръчително от гледна точка на общоприети
те ценности.
89. Вж. превода на английски от Sadler 70, р. 7.
90. Текстът е взет от Keene 68, р. 187.
91. Текстът е взет от La Fleur 78, р. 57.
92. До този момент титлата е използвана само временно от во
еначалници, изпращани на походи. Йоритомо е първият, който я пра
ви постоянна част от своята титулатура.
93. Този въпрос е основна тема в работата на Haley 91. Вж. съ
що Massarella 90, рр. 25-6 и Hall 68, р. 41.
94. Вж. Adolphson 00, а също така и Mass 97.
95. Gay 85, р. 49.
97. Вж. Hall 68, където е направен обстоен анализ на феодализ
ма и неговото проявление на японска земя.
98. McCullough 71,18.
99. Butler 78, p. 91.
100. Вж. Hori 83, въз основа на която книга е съставено по-ната
тъшното изложение по този въпрос.
101. Що се отнася до тактиката на кавалерийския бой япон
ците нямат почти никакъв опит, тъй като техните въоръжени кон
ници обикновено се сражават поотделно, а не в група. Въоръже
нието на монголските войски повдига един от най-интересните,
но подминавани досега въпроси в японската история. Илюстра
циите към ръкописи от онова време показват недвусмислено, че
монголите разполагат с някакви макар и примитивни оръдия. Аз
обаче не съм успял да намеря някакво обяснение за това, че
японците не са се опитали да изработят свой модел на това оръ
жие. Повечето историци просто заявяват, че огнестрелното оръ
жие се появява в Япония чак в средата на шестнадесети век за
едно с първите португалски мореплаватели, посетили страната.
Японците от това по-късно време веднага създават свои версии
на новото оръжие, което представлява проява на тяхното широ
ко известно качество бързо да се адаптират. Като имаме пред
вид това, както и значението на добрата подготовка за отблъсва-
не на второто монголско нападение, изглежда странно, че не са
направени никакви опити да бъдат заимствани или поне имити
рани оръдията на завоевателите.
102. Shinoda 83, р. 171.
103. Collcutt 93, р. 60.
104. Varley, р. 192.
105. Вж. Kato 81, р. 301, който прави от тези наблюдения и съот
ветните изводи.
274
БЕЛЕЖКИ
106. Степента на вярност по онова време много зависи от

статута на самураите и от техните взаимоотношения с господа
ря им - дали например са наследствени членове на неговата
свита, или не са. Освен това японският термин, превеждан по
традиция като „лоялност“ - чусецу, през разглеждания период,
изглежда, се употребява повече в смисъл на професионална
служба, отколкото да носи някаква идея за безусловна преда
ност. Вж. Conlan, рр. 40-1.
107. Този анализ дължим на McCullough 59, р. XX.
108. Вж. Massarella 90, р. 32.
109. Massarella 90, р. 32.
110. Gay 85, р. 58.
111. Използван е английският превод у Keene 68, р. 299.
112. За повече подробности вж. Massarella 90, рр. 23-4, Elisonas
91, р. 302 и Cortazzi 90, р. 130.
113. Cooper 65, рр. 101-2.
114. Вж. Cortazzi 90, р. 121, който посочва и други аналогии.
115. Един пример за това е битката при Нагашима през 1574 г.
Вж. Elison 83а, р. 63.
116. При унищожаването през 1574 г. на храма Енрякуджи на
сектата Тендай, издигащ се на хълма Хией (в Киото), 10 000 души -
не само свещеници, но и жени и деца, са обградени и систематично
изклани. Вж. Mason and Caiger 72, р. 143. Разкази от методично на
това събитие могат да бъдат намерени у Tsunoda 64, v. 1, рр. 305-8
и в Cooper 65, рр. 98-9 (от един европеец). Много жертви са дадени
и по време на завземането от него на замъка на сектата Джодо
Шин при Ишияма в Осака.
117. Cooper 65, рр. 101-2.
118. Elison 83а, р. 64. Нобунага заема за кратко високи дворцо
ви длъжности през 1577 г., но подава оставката си само няколко
месеца по-късно.
119. Нобунага купува 500 мускета за войниците си още докато е
командир на тийнейджърска възраст през 1549 г. - само шест години
след тяхното въвеждане на въоръжение от португалците. Макар че
японските майстори внасят някои подобрения в тях, вкарването им в
употреба по време на бой се забавя с няколко години, поради някои
неудобства като бавното презареждане за повторен изстрел. Редица
други даймьо като Танегашима Токитака (1528-1579) и бащата на Ка-
цуйори, Такеда Шинген (1521-1573), също се интересуват живо от
огнестрелни оръжия, но Нобунага, изглежда, успява да ги използва
най-ефикасно. Битката е изобразена, макар и с някои драматични
окраски, в прочутия филм на Акира Куросава, „Кагемуша“. Подробно
описание на битката вж. у Turnbull 87, рр. 79-94.
120. Разказ за този инцидент, оставен от очевидци, може да се
намери у Cooper 65, р. 103.
275
121. Понятието „Лов на мечове“ в случая е подвеждащо, защо-

то се конфискуват всякакви видове оръжие. Открити са изненадва
що голям брой огнестрелни оръжия. Заповедта за тази акция е пуб
ликувана yTsunoda 64, V . 1, рр. 319-20.
122. Текстовете на тези закони са публикувани yTsunoda 64, v.
1, рр. 321-22.
123. Капитанът на испанския кораб „Сан фелипе“, който пре
търпява корабокрушение край бреговете на Шикоку в края на 1596
г., наистина разпространява слуха, че те са само авангард на една
настъпваща европейска сила, но въпреки това действията на Хиде-
йоши изглеждат крайни. Вж. Massarella 90, рр. 45-6.
124. Cooper 65, рр.111— 13.
125. От 1590 г. по настояване на Хидейоши размерите на по
землените владения се изчисляват в иоиу- количество ориз, равно
на 182 литра или на малко повече от 5 бушела, което количество се
предполага, че трябва да е достатъчно за изхранването на един
човек за цяла година.
ЧАСТ ТРЕТА
Една изолирана страна
126. Превод на английски е даден e:Tsunoda 64, v. 1, рр. 326-9.

127. Вж. Hearn 1904, р. 193.
128. Sato 90, р. 41. Вж. също Hanlet and Yamamura 77, рр. 89-90.
Прокламацията от Кейан, обнародвана от Иемицу (шогун от 1623
до 1651 г.), внук на Иеясу, е добър пример за подобни предписания.
129. Тази система представлява леко видоизменение на съот
ветната китайска система, отнасящо се преди всичко до първото
място, отделено за воините.
130. Нечистото се определя от религиозна гледна точка и по-
специално в шинтуистката религия с термина кегаре (оскверня-
ване). Това схващане датира отпреди епохата Нара и се разбира
преди всичко като физическо опетняване, смърт или сериозно
заболяване, но на практика обхваща и широка гама от „нежела
телни неща“, в това число понякога и самото аутсайдерство или
заплахата, която дадена личност представлява за другите. Мен
струацията също попада в категорията негаре, което означава,
че жените по принцип се смятат за нечисти, което не означава,
че са били изключвани от обществото. Забранен им е обаче дос
тъпът до свещени места като планината фуджи (те и до днес не
са допускани в някои свещени японски планини). И всичко това е
факт, независимо, че главното шинтоистко божество - Аматера-
су, е от женски пол.
131. Преминаването от една класа в друга съвсем не е непоз-
276
БЕЛЕЖКИ
нато явление, а богатството може да направи чудеса в това отно

шение. Разликата в положението на занаятчиите и търговците ви
наги е много малка и в края на разглеждания период разгранича
ването на статута на селяните от този на занаятчиите също се раз
мива. Това се дължи донякъде и на частичното упражняване и на
двете професии от една и съща личност. Объркване се получава и
при разграничаване на такива крайни противоположности като фи
гурите на самурая и на търговеца - особено в първите години след
разрешаването на външната търговия в Япония. Както шогуните,
така и отделните даймьо използват в тази сфера „предпочитани
търговци“, които по правило принадлежат на самурайската класа,
въпреки че се занимават с покупко-продажба. По-късно през съ
щия исторически период на някои търговци се предоставят извес
тни привилегии, характерни само за самураите, като например но
сене на меч. В края на периода също има случаи самураи да се
занимават с търговска дейност. През цялата разглеждана епоха
пък се наблюдава заличаване на класовите граници между саму
раи и селяни, при което на селските първенци често им се разре
шава да носят мечове.
132. Bolitho 83, р. 53.
133. Nakai and McClain 91, pp. 544-5; Reischauer and Craig 79, p. 86.
134. Вж. Cooper 65, p. 154.
135. Карлети пише фактически за годините 1597-1598, но опи
санието му е валидно и за наказанията, налагани няколко години
по-късно. Вж. Cooper 65, рр. 155-6, както и неговата бележка на
стр. 166-7.
136. Вж. Cooper 65, р. 159.
137. Cooper 65, бележките на стр. 167.
138. Вж. също Cooper 65, бележките на стр. 165.
139. Това се отнася и за разликата, която се прави между чле
новете на социалната група и непринадлежащите към нея, опре
деляни от японските понятия учи (вътрешен или свой) и сото (вън
шен или чужд). Тези възгледи са основополагащи за японското
мислене при формирането на човешки колективи и по отношение
на принадлежността и идентификацията. Те са широко коментира
ни от множество автори. Вж. например Nakane 70 или Bachnik and
Quinn 94.
140. Befu 68, p. 314.
141. Вж. Haley 91 и по-специално стр. 57-62, както и Haley 92,
рр. 42-3.
142. Вж. Massarella 90, рр. 359-63.
143. Вж. например множеството съвременни свидетелства за
това, приведени в глава 22 („Преследвания“) в книгата на Cooper
65, рр. 383-98 (и по-специално стр. 390).
144. Elison 83b.
277
145. Massarella 90, pp. 343-4.

146. Подробно описание на холандците и тяхната база в Деши-
ма е направено в Boxer 68. Друга, предимно некатолическа нация,
каквито са англичаните, вероятно също биха получили разрешение
да продължат да търгуват с японците, ако шогунатът не беше над
ценил ролята на английския католицизъм. За това вероятно имат
вина и холандците, които открито подвеждат японските власти, за
да запазат изключителните си търговски привилегии в страната. Вж.
Massarella 90, рр. 359-63.
147. Сред изключенията попадат някои случаи на взаимоот
ношения с Корея, където в Пусан е построен един вакан (японски
дом). По време на въпросната забрана извън Япония се намират
изненадващо голям брой японсци. Японски търговци (и пирати) дей
стват чак във водите на Индийския океан и на Арафурско море,
близо до северните брегове на Австралия. Много японци живеят
постоянно в различни чужди държави. Така например във Фили
пините има японска колония от около 3000 души; броят им в Сиам
(Тайланд) е огромен, а японци се срещат даже и в Серам (днеш
ните югоизточни части на Индонезия). Тези хора постепенно се
асимилират с местните жители. Вж. Bolitto 93, р. 69, където могат
да се намерят допълнителни подробности по въпроса за японско
то присъствие в чужбина по онова време. Вж. и Massarella 90 и по-
специално стр. 135-6. Вж. също Frei 91 и по-специално стр.14-15.
Фрей изчислява, че между 1604 и 1635 г. 100 000 японци напускат
родината си и около 10 000 от тях вероятно остават да живеят в
чужбина.
148. Този печат е известен с названието мару (кръг) - назва
ние, което и днес се използва като суфикс при наименуването на
същия вид днешни японски кораби.
149. Morris-Suzuki 96, р. 83.
150. Morris-Suzuki 96, р. 83.
151. Мнозина тръгват по неговия път, в това число и днешни
японски автори. Един от най-известните е Нитобе Инадзо (1862-
1933), който се опитва в началото на двадесетото столетие да обяс
ни на света същността на Япония и изтъква бушидо като ключова
характеристика на нацията. Вж. неговата работа от 1905 г.: Nitobe
Inazo, Bushido: The Soul of Japan.
152. Вж. английския превод на „Шидо“ („Пътят на самурая“) в:
Tsunoda 64, V . 1, рр. 389-91 и по-специално стр. 390.
153. Смята се, че този текст се основава на един ръкопис на
конфуцианския учен Кайбара Екикен или Еккен (1631-1714), изпол
зван след смъртта му. Вж. частичен превод на английски в: Paulson
76, р. 11.
154. Leupp 95, р. 3. Вж. също стр. 47-55, където хомосексуал
ността сред самураите е разгледана подробно.
278
БЕЛЕЖКИ
155. Leupp 95, р. 95. Вж. също стр. 20, където се обяснява кон-
фуцианската толерантност към хомосексуалността.
156. Най-известният поет на хайку е Мацуо Башо (1644-1694).
Хайиу и сенрю се пишат в 17-срични стихове, като хайку обикнове
но е посветено на природата, а сенрю - н а света на хората.
157. Много от жанровете на онова време - и особено чонинмо-
но и кошокубон- са представени в творчеството на писателя Ихара
Сайкаку (1642-1693).
158. Както много изследователи посочват, сексуалността про
дължава и днес да е важна част от живота на японското общес
тво, което личи от широкото разпространение на порнографията и
честите извънбрачни връзки и сексуални престъпления. Вж. на
пример Buruma 85, който между другото свързва пряко днешният
бум на порнографията с картинките от онзи период.
159. Шогунатът не е разтревожен само от настъпващия хаос.
Множество самураи, както и търговци и селяни, посещават пред
ставленията и се свързват с артистите, които без изключение са
обществени „отрепки“. На това смесване на представители от раз
лични класи не се гледа с добро око. За подробности относно сек
суалните асоциации на Кабуки, в това число и за изблиците на сек
суална невъздържаност по време на представленията, вж. Leupp
95, рр. 130-1; 90-2.
160. За подробности по отношение на гейшите, които до среда
та на XVIII в. са само мъже, вж. Dalby 83 и Downer 00, а за Йошивара
вж. Siegle 93. Шамисен представлява триструнен музикален инстру
мент, подобен на лютня.
161. Reischauer and Craig 79, рр.98-9.
162. Вж. Hanley and Yamamura 77, по-специално стр.226, 324 и
330-1.
163. Вж. Hanley and Yamamura 77, р. 227.
164. Reischauer and Craig 79, p.98.
165. Вж. Hanley and Yamamura 77, p. 227.
166. Вж. Sato 90 и по-специално стр. 62-72, където е направен
подробен анализ на технологичното развитие.
167. Повечето даймьо продават своите излишъци от оризовата
реколта, произведена в техните владения, но има и такива, които
превръщат в пари най-различни други продукти, които показват на
личието на специализация в селскостопанското производство като
например захарната тръстика, произвеждана във владението на Са-
цума в южната част на остров Кюшу, принадлежащ на рода Шима-
дзу. Сложните финансови механизми, разпространили се през осем
надесети век, включват и пазар на фючърси. Вж. Reischauer and
Craig 79, рр.94-5.
168. Reischauer and Craig 79, pp.96-7 и Mason and Caiger 72, pp.
176-7.
279
169. Вж. Sakudo 90, където е направен подробен анализ на раз

витието на търговските къщи.
170. Вж. Morris-Suzuki 89, рр. 26-30. Морис-Судзуки анализира
в работата си и други представители на японската икономическа
мисъл от същия исторически период.
171. Конфуцианецът Араи Хакусеки е един от онези уважавани
японски учени, които изразяват открито възхищението си от запад
ната наука.
172. Вж. Reischauer and Craig 79, pp. 116-7, където са разгледа
ни отделните опити. Вж. също Beasley 89а, където може да се наме
ри по-пълно изброяване на чуждестранните посещения в Япония
като цяло.
173. Bolitho 89 разглежда въпроса с глада и последиците от не
го в подробности, както и външните заплахи за страната по същото
време.
174. Jansen 89, р. 309.
175. Bolitho 89, р. 126.
176. Вж. откъса от неговия дневник, публикуван y: Pineau 68,
р. 92. Що се отнася до белите знамена (за които Пери, след като
премисля нещата, решава да не споменава в доклада си), вж.
Jansen 00, р. 277.
177. Вж. Steele 03 и по-специално първа глава, където са раз
гледани различните реакции на обществото по повод навлизането
на западняците в страната.
178. Британската търговска компания „Джардайн Матисън“ нап
ример се установява в Иокохама още през 50-те години на XIX в.
Вж. Williams 72, рр. 85-8. Работата на Уилямс е само една от анто
логиите с текстове, писани от и по отношение на чужденците в Япо
ния през 50-те и 60-те години на XIX в. (а в няколко случая и дори за
по-ранно време, преди пристигането на Пери), които съдържат ин
тересни впечатления на странични наблюдатели върху най-различ
ни аспекти от живота на японците по онова време. Друго много ин
тересно сведение вж. y Black 1883/1968.
179. На теория шогунатът не поема отговорност за сигурност
та на западняците извън определените в договорите райони, но
на практика бързо екзекутира техните нападатели. Междувременно
срещу чуждестранните търговци са извършени няколко нападе
ния от страна на националистичните сили, като най-известно е то
ва срещу английския търговец Чарлс Ричардсън. През 1862 г. Ри-
чардсън заедно с още трима англичани, сред които и една жена,
яздят по хълмовете край Йокохама, когато са нападнати от япон
ците. Дори официалните сгради на чуждите представителства в
Япония не са гарантирани срещу такива нападения. Така напри
мер Британското посолство в Едо е атакувано през 1861 г., а през
1863 е изгорено до основи.
280
БЕЛЕЖКИ
180. Не трябва да се мисли, че изборът - шогуната или импера

тора - е лесна работа, защото нещата съвсем не изглеждат само
черни и само бели. Мнозина от привържениците на шогуна уважа
ват и императорската институция. Вж. Steele 03, р. 43.
181. Най-упоритият привърженик на тази хипотеза е Доналд
Калман, който категорично твърди, че Комей е станал жертва на
политическо убийство. Като че ли и известният японист - Ърнест
Сатоу (1843-1929), намиращ се по онова време в Япония, е на
същото мнение, което се подкрепя и от определен брой днешни
учени медици. Вж. Caiman 92, рр. 90-3. За разлика от тях Конрад
Тотман смята хипотезата за отравянето възможна, но предполага,
че с оглед на съществуващите сведения причина за смъртта на
императора е заболяване от едра шарка. Вж. Totman 80, р. 287,
както и свързаната с това негова бележка 41 на стр. 521. От своя
страна Янсен (Jansen 89, р. 353; 00, р. 324) твърди без да се аргу
ментира, че императорът умира от едра шарка. Мейо (Мауо 74, р.
158) отбелязва, че внезапната смърт на Комей при възстановява
нето му от едрата шарка си остава загадка, но не влиза в повече
подробности.
182. Вж. Steele 03, р. 14.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Изграждане на съвременна нация
183. Jansen 89, р. 365 и Vlastos 89, р. 383.

184. Явлението Е е джа най на („Какво ме е грижа?!“) се пораж
да при предстоящото в края на 1867 г. сваляне на шогуната и про
дължава още около две-три години. Неговата същност представля
ва объркана смесица от щастие и тревога, възторг и загуба на ори
ентация, силно желание за лична свобода, придружавано същев
ременно от нежелание да се поема лична отговорност за промени
те. Проявите на масова истерия включват диви танци по улиците,
екстравагантно облекло и дори пълно разсъбличане, водещо до пуб
лични сексуални и пиянски оргии, пилеене на пари и имоти, върше
не на престъпления просто така (нахлуване в чужди домове и отне
мане на намиращото се в тях без разрешение) и въобще загърбва
не на всякакъв вид забрани и рационално поведение. Социалният
психолог Мита Мунесуке (Munesuke Mita 92, pp. 147-53) разглежда
доста подробно това явление. Някои сцени от тези събития са пре
създадени във видеосериала „Пасифик Сенчъри“ в частта му „Рево
люцията Мейджи“.
185. Може да се каже, че Еномото се ползва известно време с
подкрепата на Америка. Докато Великобритания и франция ведна
281
га заявяват одобрението си за възстановената неотдавна империя,

Америка, която смята шогуната по-толерантен спрямо чужденците
в сравнение с императорския режим и неговите поддръжници от
клановете Сацума и Чошу и техните привърженици от самурайското
съсловие се въздържа от вземане на страна. Този факт дава на Ено-
мото статута на пълноправен участник в гражданска война, а не на
въстаник срещу законното правителство на страната (неотдавнаш
ната гражданска война в Америка вероятно също допринася за та
зи позиция). Чак в началото на 1869 г. Америка - донякъде под на
тиска на Великобритания - застава най-сетне зад каузата на импе
рията в Япония. Вж. Steele 03, гл. 6 и по-точно стр. 106-9.
186. Текстът на Клетвената декларация е публикуван в Tsunoda
64, V . 2, рр. 136-7.
187. Вж. Henshall 99, рр.75-7, където има допълнителни подроб
ности по отношение на островите Огасавара; вж. и Jansen 00, р. 277,
където се обсъжда случаят с Пери и островите Рюкю.
188. Цитирано по Gavin 01, рр.83-4; преводът на английски език
е също негов. Повече подробности относно пътуването на Шига из
южните морета могат да се намерят в четвърта глава на същата
книга на Гевин.
189. Основният текст на Конституцията от 1868 г. е публикуван
в Tsunoda 64, V . 2, рр. 137-9.
190. Така възникват тогавашните 77 префектури (на мястото на
съществуващите в края на периода Токугава 260 поземлени владе
ния), които по-късно (1889 г.) са намалени до днешния им брой - 47.
Подробно изложение по въпроса за пълното унищожаване на голе
мите поземлени владения вж. в Umegaki 86.
191. Данъчната реформа и последиците от нея са разгледани в
Yamamura 86.
192. Тя представлява едно от поредицата „проучвателни пъ-
тувания“ с цел усвояване на западните знания и опит. Една от
целите, която мисията Ивакура не постига при посещението си в
Америка и в Европа, е промяна на несправедливите договори,
които Япония подписва със Запада в последните години на ш огу
ната.
193. Вж. също Morris 75, р. 254.
194. Все пак през следващата година правителството изпраща
3500 души на наказателна мисия в Тайван, тъй като местното насе
ление е убило преди това няколко рибари корабокрушенци, родом
от островите Рюкю. Целта на тази експедиция е преди всичко да
подкрепи претенциите на Япония за островите Рюкю срещу тези
на Китай и това става като загиналите в Тайван островитяни са тре
тирани като японски поданици. Японската експедиция постига тази
своя цел. Очаква се по време на нея бившите самураи да усетят, че
са потребни, но в това отношение успехите не са особено големи.
282
БЕЛЕЖКИ
195. Сайго изпитва фаталистично влечение към смъртта. Той е

освен това и краен патриот и противник на вестернизацията на япон
ското общество. С противопоставянето си на комерсиализацията и
индустриализацията на страната той се проявява и като истински
самурай от „старата школа“. Вж. Morris 75, рр. 217-273.
196. Датата 1 януари 1873 г. например кореспондира на 6 де
кември 1872 г. - шестия ден на дванадесетия месец от петата го
дина на Мейджи - от стария японски календар. Корелацията меж
ду двете календарни системи е твърде сложна, защото се налага
да се добавят месеци и високосни години, поради което на прак
тика е препоръчително за целта да се използват специализирани
таблици като тази, публикувана в Tsuchihashi’s Japanese Chrono
logical Tables.
197. Все пак първият модерен японски встник се издава на ан
глийски език от чужденци и започва да излиза в Нагасаки през 1861 г.
198. Hirakawa 89, р. 471. Самият император почти винаги е об
лечен в западен костюм.
199. Процентът на мъжете, подстригващи косите си по западен
образец, нараства от 10 на сто през 1872 г. на 98 през 1887 г. В една
популярна песен от началото на периода Мейджи се пее: „Подстри
жи си косите и ще си в крак с цивилизацията и просвещението“. Вж.
Mita 92, р. 198.
200. Вж. Henshall 89, където са дадени подробности за развити
ето на транспорта по време на периода Мейджи.
201. Shibusawa 58, р. 229.
202. Рикшите са изобретени не в древен Китай, а в Токио през
август 1869 г. от Акиба Тайсуке и бързо се разпространяват не само
в цяла Япония (за едно десетилетие броят им там достига 150 000),
но и в голяма част от Азия. Описание на някои от първите западни
предприемачи в параходното дело и превозите с дилижанси е да
дено в Henshall 94.
203. Meiroku Zasshi, р. 125, n. 1.
204. Meiroku Zasshi, p. 115.
205. Вж. Shibusawa 58, p. 231.
206. Вж. например краткия разказ „Зяпащият момичетата“ от
Таяма Катай (1872-1930). Сексуалните посегателства във влако
вете са голям проблем за японците и днес, като повече от 90 на
сто от редовно пътуващите жени стават жертва на такива прес
тъпления.
207. Тази идея може да се види в „Рудин“ наТургенев или в „Обло-
мов“ на Гончаров. На езика на съвременната англоезична литрату-
ра фигурата на „излишния човек“ твърде много се доближава до
образа на Чарли Браун (Charlie Brown, популярен герой от амери
кански вестникарски комикс, появил се за първи път през 1947 г. -
б. пр.), който винаги се оказва в позицията на губещ. В японската
283
литература от онова време такъв пример представлява неудачни

кът главен герой на романа „Укигумо“ („Носещите се бавно облаци“,
1887-1889 г.) от футабатей Шимей (1864-1909).
208. фукудзава пътува из Америка и Европа в състава на ня
колко официални пратеничества и така здраво се свързва с вестер-
низацията, че по едно време всички книги в Япония, в които се го
вори за Запада, независимо от техния автор, започват да се нари
чат „книги на фукудзава“ (фукудзава-бон ). Още през 1858 г., когато
едва е навършил двадесетгодишна възраст, той основава институ
цията, която по-късно ще се превърне в университета Кейо, и там
пропагандира идеите си. Като млад се бори за спазване на човеш
ките права, но на стари години започва да прилага своите идеи за
„самопомощта“ в по-агресивен и националистичен стил, защитавай
ки империалистическата инвазия на Япония в Азия. С течение на
времето фукудзава става открит противник на Запада. Става из
вестен и с това, че е привърженик на идеята Япония да престане да
се смята за част от Азия (Дацу-А рон). Животът и идеите на Фуку
дзава са разгледани подробно в Blacker 64.
209. Fukuzawa 1872/1969, р. 1.
210. Тази фраза обикновено (но неправилно) се приписва на са
мия Дарвин. При едно проучване, проведено през 1902 г. от кни
жарница „Марудзен“ с участието на 78 известни японци, в което те
трябва да посочат най-известната според тях книга на деветнаде
сети век, Дарвиновият „Произход на видовете“ получава 23 гласа, а
„философията на Спенсър“ - 15.
211. Текстът на това писмо може лесно да бъде открит в прило
жение към труда на Неагп 1904, рр. 481-4. Писмото за първи път е
публикувано на 18 януари 1904 г. в лондонския „Таймс“ - само ме
сец след смъртта на Спенсър. Както и предполага покойният му ав
тор, то предизвиква буря от възмущение в Англия.
212. Вж. Yamaguchi 83, р. 151, където са разгледани това и дру
ги ограничения, въведени по онова време по отношение на чуж
денците.
213. Вж. Hirakawa 89, рр. 467-8. Поне в началото не всички чуж
дестранни съветници са от Запад. Така например през 1872 г. 43 от
всичко 160 наети от японското правителство чужденци са китайци.
Повечето от тях са специалисти в технологиите по термично суше
не на чай - един от най-важните износни продукти на Япония в
началото на периода Мейджи. Вж. Morris-Suzuki 94, р. 66.
214. Hirakawa 89, р. 468.
215. Beauchamp 83, р. 311.
216. Hirakawa 89, р. 469.
217. Вж. Mita 92, рр. 242-7.
218. Обикновено се пропуска фактът, че тази фраза е била вече
безрезултатно използвана в Китай.
284
БЕЛЕЖКИ
219. Ролята на образованието за насаждането на идеи и кана

лизирането на желани ценности през периода Мейджи е разгледа
на подробно в Mita 92, рр. 224-94, където е включен подробен ана
лиз на учебниците от онова време. Мита разглежда и въпроса за
отношението към успеха (т.нар. сукцесизъм) по време на Мейджи. В
Gluck 85, рр. 102-27, също е анализирано образованието през пе
риода Мейджи.
220. Строгият централизиран контрол върху учебниците е все
още един от важните проблеми на образованието в съвременна
Япония.
221. Осем години преди това, през 1882 г., Ямагата подготвя
Императорския декрет за войниците и моряците, който става не
що като прототип за документа за образованието от 1890 г. В него
се подчертава изключителното значение на лоялността към им
ператора. Основният текст на декрета от 1882 г.е публикуван в
Tsunoda 64, v. 2, рр. 198-200, а декретът от 1890 г. - пак там, на
стр. 139-140.
222. Gluck 85, рр. 38-9, 103 и особено 151.
223. Такова точно е заглавието на книгата на Gluck 85.
224. Cooper 83, р. 308. По същото време се появяват и други
подобни предложения като например да бъде въведен английският
език като официален и т.н., само и само Япония да бъде приета като
равна от западните държави.
225. Учимура Кандзо (1861-1930) е най-добрият пример за то
ва. Той презира деленето на християните на деноминации и като
твърд националист смята, че „японското християнство не трябва да
бъде засегнато от западни влияния“. Вж. Cooper 83, р. 309. Днешна
та популярност в Япония на християнските сватби, които представ
ляват около половината от всички бракосъчетания в страната, е прос
то една нова мода и не бива да се смесва с истинското изповядване
на християнската религия от народа.
226. Либералът Накае Чомин (1847-1901 ) е един от тях. Той след
ва във франция и много е впечатлен от идеите на Русо и другите
френски и английски либерални мислители. В многобройните си по
пулярни съчинения той пропагандира идеите за човешките права.
227. Риккен Кайшинто понякога се превежда като Прогресивна
или Прогресивно-реформистка партия. От онзи момент нататък до
днес политическите партии в Япония продължават да се формират,
трансформират и да променят имената си с объркваща честота (осо
бено през периода на 90-те години на XIX в.). За да се предпазя от
евентуално объркване, съм се старал в тази част от моята книга да
избягвам излишните подробности.
228. Подробности относно политическите романи могат да се
намерят у Nakamura 68, втора глава. Техни герои са преди всичко
успешни политици от всички краища на света, а сюжетът включва
285
политическите процеси, довели до постигане на съответния успех в

политиката. Що се отнася до „домораслите“ проекти за нова консти
туция, множество селски съвети създават свой вариант за държав
на конституция. Вж. „Революцията Мейджи“, серия от видеосериа-
ла „Пасифик Сенчъри“, както и Gibney 92, рр. 96-7.
229. Итагаки е един от онези, чиито планове са осуетени след
провала на предложението на Саиго от 1873 г. за нахлуване в Ко
рея. Окума пък е известен като личен съперник на Ито Хиробуми и
е държан в сянка от него.
231. Германската генерал-щабна система е заимствана от япон
ците през 1878 г. По въпросите на командването на войските начал
никът на Генералния щаб е отговорен за действията си единствено
пред императора като пред върховен главнокомандващ. Нито пра
вителството, нито дори военният министър нямат право да оспорват
неговите заповеди. Що се отнася до проекта за наказателен кодекс,
отначало предпочитанията са на страната на френските законови
образци, но те постепенно са изместени от германските и японския
кодекс при обнародването му през 1896 г. вече изцяло наподобява
германския модел.
232. Сред тях са Алберт Мосе (1846-1925) и Карл Херман Рьос-
лер (1834-1894).
235. Текстът на конституцията и свързаната с нея клетва са пуб
ликувани на английски в Kodansha Encyclopedia of Japan, v. 3, pp. 7-9.
236. Вж. подробен анализ на този документ y Large 92, рр. 7-9.
237. Stockwin 92, p. XII.
238. Вж. Banno 92, р. 9.
239. Вж. Beasley 89b, p. 668.
240. Сложната политическа обстановка по онова време е раз
гледана подробно в Banno 92.
241. Вж. например Reischauer and Craig 79, p. 178; Beasley 89b,
p. 669.
242. Gluck 85, p. 67.
243. Вж. Iriye 83.
244. За подробности вж. Reischauer and Craig 79, pp. 180-2.
245. Кацура понякога също е определян като генро, но по-въз
растните от него „старейшини“ го смятат за представител на по-мла
дото поколение.
246. Okamoto 83, р. 346.
247. Това е т.нар. революция от 1905 г., която не трябва да се
смесва с много по-известната Октомврийска революция от 1917 г.
248. Okamoto 83, р. 347. Японците са решили да търсят мир
но уреждане на конфликта още през предхождащия сражението
286
БЕЛЕЖКИ
месец, така не тази победа усилва тяхната позиция при прегово

рите.
251. Hunter 89, pp. 243-4.
252. Един от крайните примери, цитирани от Morris-Suzuki (94,
р. 78), се отнася до металургичния завод „Камаиши“, в строител
ството на който правителството влага 2,2 милиона йени, а е прину
дено да го продаде на един местен търговец само за 12 600 йени -
едва 0,5 процента от стойността на предприятието.
253. Francks 92, р. 38.
254. Francks 92, рр. 38-9.
255. Francks 92, рр. 38-9.
256. Crawcour 89, р. 613.
257. Вж. Morris-Suzuki 92, рр. 111-2; Francks 92, рр. 190-1.
258. Francks 92, рр. 38-9.
259. Francks 92, рр. 189; 51.
260. Един от най-известните модели на „стимулираща икономи
ческото развитие държава“ описани от Чалмърс Джонсън, се отна
ся за японската държава през периода Шова, но той търси неговите
корени в периода Мейджи. (Вж. Johnson 82 и особено стр. 23.) Мо
делът на „плановата държава“ предвижда тя да се намесва конструк
тивно в развитието на икономиката за разлика от „пазарно ориен
тираната държава“, която оставя икономическото развитие изцяло
на пазарните закони. Привържениците на първия модел твърдят, че
държавната намеса е за благото на цялата нация. От своя срана
Пинелопи франке е съгласна с тезата, че японското правителство
не желае да разчита единствено на пазарните механизми, но че
неговата конструктивна намеса е твърде преувеличена, за да отго
варя на изискванията на модела на „стимулиращата икономическо
то развитие държава“. Според изследователката правителството се
намесва на принципа „проба-грешка“, и то според конкретно въз
никналите обстоятелства, съответното време и мястото. (Вж. Francks
92, рр. 255-6.)
261. Освен всичко друго някъде след 1890 г. той рядко прави
обиколки на страната, макар че от този момент нататък центрира
ната около личността на императора идеология започва активно
да бъде разпространявана. Оттеглянето на Муцухито от общес
твения живот може би се дължи на неговите твърде вулгарни и
непристойни привички. (Вж. Behr89, р. 14.) Подробно изследване
за император Мейджи може да се намери в Кеепе 03. Интересно
то в тази книга е, че въпреки над хилядата й страници, авторът
стига до заключението, че е трудно да бъде разкрит образът на
„истинския Мейджи“.
262. Tayama Katai 1917/87, рр. 247-51.
287
263. Това става в нейното стихотворение „Кими шинитамо кото

накаре“ („Не умирай, братко“).
264. Вж. частичен превод на английски в McClellan 69, р. 37.
265. Вж. Mita 92, Part I, рр. 21-8.
266. Tayama Katai 1917/87, рр. 248-9.
ЧАСТ ПЕТА
Прекалени амбиции
267. През последните години някои учени, които допълват тру

да на Minichiello 98, предложиха нова периодизация, основаваща
се на идеята за „По-продължителен Тайшо“, обхващащ времето от
1900 до 1930 г. Макар новите идеи да са по принцип добре дошли, в
случая предпочитам да се придържам към стандартната периоди
зация.
268. Duus 83, р. 198; Reischauer and Craig 79, р. 228; Storry 63,
рр. 160-1.
269. Stanley 83. Вълнуващият разказ на очевидци за този „лов
на корейци“ дължа на Окамото Йошио от Кобе, чийто баща, макар
и японец, бил взет за кореец и едвам спасил живота си.
270. Stanley 83.
271. Това са острови в състава на Микронезия и по-точно Мар
шалските и Марианските (без Гуам). Великобритания се съгласява
Япония да придобие бившите германски тихоокеански „владения“
на север от екватора в замяна на признаване на британската оку
пация на тези, намиращи се южно от екватора като островите Са
моа например. След края на Първата световна война гореспоме
натите островни групи са поверени на Япония от Обществото на
народите (и са нейно владение до края на Втората световна вой
на) и управлението им от японците е пример за добронамереност
и конструктивизъм за разлика от печално известната японска оку
пация на земи и народи от континентална Азия. Вж. Henshall 04.
За подробности относно японското присъствие в Микронезия вж.
Peattie 88.
272. Storry 63, р. 153.
273. Frei 91, гл.6.
274. Daniels 83, р. 164.
275. Kosaka 92, р. 35.
276. В много по-късно време японците са удостоявани с почетно
то звание „бяла нация“ от някои страни като Южна Африка напри
мер, но такова снизхождение само заради финансовата изгода от
него едва ли може да се смята за истинско равноправно отношение.
277. Large 92, рр. 28-31.
278. Kosaka 92, р. 28; Foster 81, рр. 59-60.
288
БЕЛЕЖКИ
279. Morris-Suzuki 94, pp. 105-16.

280. Reischauer and Craig 79, p. 206; вж. също
281. Вж. Hunter 89, p. 95 и Duus 83, pp. 198-9, където са пред
ставени различни гледни точки за разликата между живота на село
и в градовете (в първото изследване те са омаловажени, а във вто
рото са изведени на преден план).
282. Hunter 89, р. 97.
285. Reischauer and Craig 79, p. 249; Hata 88, p. 295.
286. Large 92, p. 49.
287. Duus 88, p. 7.
288. Hall 74, p. 9.
289. Kokutai no Hongi, p. 55.
290. Четиринадесетте цитата на този пасаж са взети съответно
от страници 71, 67, 67, 78, 78, 78, 81, 80, 93, 100, 82, 82 и 55 от
Kokutai по Hongi.
291. Hall 74, pp. 8-9.
292. Kawai 38, pp. 69-72.
293. Kawai 38, p. 74.
294. Вж. например прокламацията на Хашимото Кингоро от на
ционалистическата партия Сакуракай (Партия на черешовия цвят),
озаглавена „Адрес към младите мъже“. Откъси от нея са публикува
ни на английски език в Tsunoda 64, v. 2, pp. 289-91.
295. Li 92, pp. 75-6; Peattie 83, p. 345.
296. Li 92, pp. 73-6.
297. Peattie 83, pp. 345-6.
298. Hunter 89, p. 124.
299. Dower 92, p. 53.
300. Foster 81, p. 62. фостър посочва за сравнение, че през съ
щия период от време брутният вътрешен продукт на Австралия на
раства само с 10 процента.
301. Kosaka 9232.
303. Между 1929 и 1937 г. процентът от брутния вътрешен про
дукт, осигурен от химическата промишленост, металургията и ма
шиностроенето, нараства от 30 на 50 процента. Вж. Foster 81, р. 62.
Между 1920 и 1940 г. пък производството на желязо и стомана се
увеличава единадесетократно, на машини - шесткратно, а на хими
чески изделия - също шест пъти. Вж. Hunter 89, р. 124.
304. Hunter 89, р. 125.
305. Horishima 82, рр. 109-12.
306. Hunter 89, рр. 125-6; Francks 92, рр. 63-5.
307. Японците след това заявяват, че един от техните войници е
убит, но така и никога не назовават името на евентуалната жертва.
19. 289
Вж. също Gluck 92, р. 14. За разлика от този изследовател други

като Boyle 83, са на мнение, че произшествието наистина е било
случайно. От японските доклади за сблъсъка с врага - който спо
ред тях е неизбежен, излиза че е твърде възможно да е имало и
провокация.
308. Kitaoka 92, р. 165.
309. Large 92, рр. 89-92.
310. Част от лентата вероятно е фалшификат, дължащ се на амери
канската пропаганда, но друга част е истинска. Вж. Dower 86, рр. 45-6.
311. Вж. „Nanjing Testament“ в международното седмично изда
ние „Japan Times“, в броя от 22-28 август 1994 г. Статията съдържа
свидетелства от първа ръка, дадени от Хиромичи Нагатоми, който
като войник участва във въпросното клане. Вж. също Hunter 89, р. 58.
312. Интервюто с принц Микаса се появява във в-к „Yomiuri“ на
6 юли 1994 г. и е публикувано на английски в „Japan Times“, в броя
от 18-24 юли 1994 г.
313. Например Chang 97; Honda 99 и Rickert 98.
314. Най-сериозният от тази поредица инциденти се случва през
май 1939 г., когато съветските войски помагат на монголците, сража
ващи се срещу японците при Номохан на манджурската граница. При
поражението, което претърпява, Япония губи почти 20 000 войници.
315. Соох 88, р. 336; вж. също Dower 86, р. 207.
316. Соох 88, р. 336. Едно напълно съвременно и твърде обър
кано описание на британската гледна точка спрямо отношенията
между Япония и Германия в онази напрегната обстановка вж. у
Vansittart 43.
318. Hane 86, p. 297.
319. Този документ не е поверителен още от 1970 г., но изглеж
да остава неизвестен в Националния архив във Вашингтон чак до
1991 г. Самият Къри и някои от тогавашните пилоти още преди това
потвърждават съществуването на свръхсекретния план. За него пи
ше нещо в първа глава на книгата на Шулц (Schultz 87) и е огласен
за по-широката публика във видеоматериал на „ABC News“, наре
чен „Beaten to the Punch“ и излъчен в Съединените щати на 22
ноември 1991 г. в програмата „20-20“. Във видеофилма се вижда
оригиналният документ, носещ подписите на президента и висши
военни от онова време. Включени са интервюта с Къри и други учас
тници в събитията. Автентичността на документа е потвърдена не
само от Къри, но и от специалисти като Кадис Смит от Иейлския
университет.
320. Вж. например Schultz 87, р. 5 и Rusbridger and Nave 92, p.
121. Самият Уинстън Чърчил споменава за един коментар на Руз-
велт от август 1941 г., че Конгресът може и да му попречи да обяви
война, но това няма да го възпрепятства да я започне. Това ясно
290
БЕЛЕЖКИ
показва готовността на Рузвелт да действа неофициално, ако е не

обходимо. Вж. Churchill 51, р. 593.
321. Хирохито заявява това през 1946 г. в своя защита. Вж. Large
92, р. 114.
322. Large 92, рр. 113-14.
323. Bix 92, р. 354.
324. Вж. например Dower 86, р. 36; рр. 259-61, където е анали
зирано широко разпространеното по онова време японско схваща
не, че западняците са мекушави и не могат да се отдадат напълно
на една цел (заради егоизма си), така че не биха могли да понесат
една продължителна и ожесточена война.
325. Подробности за тази военна операция са дадени в Barber 94.
326. Подробности за този доклад, неговото прихващане и пос
ледствията от това вж. Rusbridger and Nave 92, глава 5.
327. Coox 88, р. 343.
328. Тези изследвания са проведени от Игучи Хидео, син на един
от несправедливо обвинените японски дипломати, работили по онова
време в японската легация във Вашингтон. Въпреки че е наясно с
потенциалния риск неговото изследване да бъде обявено за прис
трастно, материалите, които предоставя накрая, се основават на
непоклатими документални свидетелства и не подлежат на никак
во съмнение. Вж. броя на в-к „New York Times“ от 9 декември 1999 г.,
а за по-пълна информация - броя на „Japan Times International“ от
1-15 декември 1999 г.
329. Sakai 94, р. 20.
330. За Пърл Харбър е писано твърде много и интерпретациите
на събитията, случили се там, са многобройни и най-различни. За
да не бъде допуснато опростенчество при разглеждането на една
толкова сложна материя, ще споменем основните застъпници на
двете противоположни мнения. Така привържениците на общо ка
зано ревизионистичната хипотеза, която клони към тезата за „прик
риването“ на истината и е най-популярна в годините след Втората
световна война, включват: John Flynn (44, 45), George Morgenstern
(47), Charles Beard (48), Robert Theobald (54) и Husband Kimmei (55).
Един по-късен пример за такъв вид ревизионизъм е видеофилмът
„Sacrifice at Pearl Harbour“, излъчена в програмата „Timewatch“ на
телевизия ВВС 2 на 5 април 1992 г. Сред опонентите на ревизио-
нистите са Samuel Morison (53), Roberta Wohlstetter (62), Gordon
Prange (86) и Henry Clausen and Bruce Lee (92).
331. Вж. Dower 86, p. 109.
332. Вж. Dower 86, p. 109.
333. Bartlett 78, pp. 19-20.
334. Dallek 79, p. 307.
335. Large 92, pp. 114-5.
336. Вж. Coox 88, p. 348.
291
337. Dower 86, р. 207.

338. Benedict 47, р. 38; Dower 86, р. 36, 259-61.
339. Соох 88, р. 353.
340. Benedict 47, рр. 38-39.
341. Benedict 47, р. 38; Trefalt 95, р. 116.
342. Benedict 47, р. 39.
343. Вж. например разказа на Мурио Сузуки, наречен „Докато
не съм на война, ще се бия вкъщи“ в Cook and Cook 92, рр. 127-35.
344. Пример за едно,добре планирано и дисциплинирано“ япон
ско предаване в плен е това на 42 японци - повече от два пъти на
брой в сравнение с техните австралийски пленители, което става
на 3 май 1945 г. край Вомгрер в Нова Гвинея. Вж. Thompson 45, рр.
2-3. Както посочва Томсън (следовател и преводач по онова вре
ме), това предаване в плен е голямо изключение за японците.
345. Вж. например разказа на Йокота Ютака, наречен „Доброво
лец“ в Cook and Cook 92, рр. 306-13. Йокота по онова време е водач
самоубиец на малка подводница, възпрепятстван от множество ме
ханични проблеми. Той разказва (на стр. 309) следното: „Има една
стара приказка - „Бушидо означава търсене на място, където да ум
реш.“ Това всъщност беше нашето горещо желание, нашата отдавна
лелеяна мечта. Място, където да умра за родината. Бях щастлив, че
съм се родил японец. Един човек на Япония.“ Този човек е един от
многото, който надценява ролята на смъртта в традиционното буши
до. Той говори и за завистта, която японците изпитват към тези, опре
делени да участват в самоубийствена мисия, както и за физическите
побоища над онези като него, които са се връщали живи от подобни
мисии, дори и поради причини, които не са зависели от тях. Неговите
мъки по този повод продължават твърде дълго и след войната.
346. Dower 86, рр. 232-3.
347. Повечето от тях се сражават в специално подразделение,
т.нар. 442 полкови боен отряд (който включва и съставения от ха
вайски японци 100-ен пехотен батальон), който действа предимно
на европейския театър на военните действия. Това подразделение
наистина е най-награждаваното за своите размери и времето, през
което изпълнява бойни задачи в цялата военна история на Съеди
нените щати. В него служи едни от най-големите военни герои на
страната - Ричард Сакакида (който също изразява желание да ж и
вее според самурайските идеали). Вж. Hawaii Nikkei History Editorial
Board 98, pp. 6, 338, където са описани подвизите, извършени от
него по време на отличната му служба, а на стр. 165-6 се говори за
самурайските идеали на Сакакида.
348. Trefalt 95, рр. 118-20. Повече подробности за настроения
та на японските военнопленници могат да се открият в Gordon 94 и
Carr-Gregg 78.
349. Benedict 47, рр. 38-40 и Trefalt 95, рр. 115-6.
292
БЕЛЕЖКИ
350. Dower 86, р. 48; за илюстрации и описания на отношени

ето на японците към съюзническите военнопленници вж. също
Daws 94.
351. Benedict 47, глава 2, стр. 39 и Utsumi 96, р. 201. Идеята за
безчестието също е свързана с образа на несъвършения и опетнен
воин. Чувствителността към проблема за чистотата и неопетнеността
кара японците да се отнасят коравосърдечно и брутално към всички,
които смятат за осквернени, независимо дали са японци или не. За
нечист се смята например престъпникът, а дори и болният или ранен
войник, както посочва и Бенедикт в горепосочената си книга.
352. Един смущаващ пример за това е разказът на Уно Шинта-
ро, наречен простичко „Шпиони и бандити“, поместен в книгата на
Cook and Cook 92, pp. 151-8. Уно е уверен в своите способности май
стор по обезглавяването и се гордее с това как умее да убива и
измъчва хората. Той - а и неговите началници - разглеждат тези
практики като част от възпитателната работа с войниците (стр. 156).
353. Behr 89, рр. 263-4.
354. Williams and Wallace 89, р. 117. Тези експерименти се про
веждат главно в Пин фан в Манджурия, където е разположено пе
чално известното подразделение 731, оглавявано от майор (по-късно
и генерал) Ишии Широ (1892-1959). Военнопленници и цивилни
граждани от вражеските на Япония страни, в това число жени и
деца, още от 1932 г. са използвани като жив експериментален ма
териал, наречен марута, което означава „цепеници“. Понякога япон
ците заразяват цели села с чума или други подобни болести. Сред
извършителите на тези експерименти са и цивилни японци, които,
изглежда, привикват с този вид работа. Разказът на един такъв ци
вилен експериментатор, Тамура Иошио, е включен в книгата на Cook
and Cook 92, pp. 159-67. Подробности за дейността на подразделе
ние 731 и провежданите от него експерименти може да се намерят
в: Williams and Wallace 89; Harris 02.
355. Daniels 93, p. 101.
356. Daniels 93, p. 103.
357. Nakamura 88, p. 491.
358. Daniels 93, p. 103.
359. За подробности по тези въпроси на военновременното про
изводство вж. Hane 86, рр.331-3.
360. Вж. Morris 75, където въпросът за пилотите камикадзе е
разгледан подробно. Обърнете внимание, че самоубийствени уда
ри се нанасят не само със самолети, но и с миниподводници.
361. Едно изключително потресаващо свидетелство за жесто
костите на японците, основаващо се на спомени на оцелели учас
тници в събитията, беше направено достояние на международната
общественост от агенция „Ройтерс“ през февруари 1995 г. Моят из
точник за написването на тази част от книгата е броят на в-к „Waikato
293
Times“ от 8 февруари 1995 г. Не е ясно обаче каква част от вероят

ните 100 000 жертви са избити от японските войници и каква част
загиват от американските бомбардировки.
362. Вж. „Japan Times“, седмично международно издание, броя
от 23-29 август 1993 г. За този инцидент по-късно е докладвано на
Службата на въоръжените сили на САЩ за разкриване на военни
престъпления, която го окачествява като „гнусен акт, неприсъщ на
един цивилизован народ“. Случаят обаче е отнесен до органите на
японското правосъдие, тъй като законите, третиращи военните прес
тъпления по онова време не разглеждат извършителите на жесто
кости спрямо собственото население като военнопрестъпници. Какви
са последствията от евентуалните действия на японските власти не
са известни. Подобно брутално отношение на японските войски към
собственото цивилно население е проявено и при отбраната на Оки-
нава, а без съмнение е имало и на други места. (Вж. също броя на
същия вестник от 27 ноември - 3 декември 1995 г.)
363. Соох 88, р. 369.
364. След като стават известни резултатите от изследванията
на историка Йошида Морио, възникват съмнения дали тези градове
са били пощадени от американските бомбардировки заради исто
рическите им паметници, както официално твърди американското
правителство и това твърдение е възприето и от японските власти,
или защото се оказват без стратегическо значение за изхода от
войната. Резюме на английски език на твърденията на Йошида мо
же да се намери във в-к „Japan Times“, седмично международно
издание, в броя от 19-25 юли 1993 г.
365. Heinrichs 83, р. 276.
366. Има няколко отблъскващи свидетелства за тези самоубий-
ствени актове, публикувани в книгата на Cook and Cook 92. Те раз
криват до каква степен на японското население му са били втълпе-
ни омраза и страх от американците, които се оказват съвсем без
почвени след пристигането на американските войски на японска
земя. Много от американските „демони“ се отнасят към жителите на
Окинава по-добре от самите японски власти преди това, което приз
нават и оцелелите японци. Това създава у много жители на Окинава
усещането, че са били предадени от своите съотечественици. Чув
ства, които все още не са напълно изчезнали.
367. Heinrichs 83, р. 276.
368. Текстът на Потсдамската декларация - известна и като Пот-
сдамска прокламация - е публикуван в книгата на Borton 55, рр. 485-6.
369. Правителството на Судзуки завършва своя отговор с дума
та мокусацу (която буквално означава „убивай безшумно“). Този тер
мин се използва в смисъл „отминавам с презрение“, но японците
настояват, че в този случай са искали да кажат „без коментар за
момента“, защото им е било необходимо време да обсъдят текста
294
БЕЛЕЖКИ
на декларацията, а не да я отхвърлят. Това становище обаче не взе

ма под внимание другите изказвания, направени от министър-пред
седателя Судзуки, от които става съвсем ясно, че Япония отхвърля
съюзническата декларация. Вж. Butow 54, р. 148.
370. Историкът, който най-често се свързва с това мнение, е аме
риканецът Гар Алперовиц. Вж. например Alperovitz 1985 (първото
издание е от 1965 г.).
371. Sayle 95, р. 54. Авторът смята генерал Леели Гроувс, ръко
водил на проекта „Манхатън“ за създаването на атомна бомба, като
най-горещ привърженик на желанието за изпробване на атомната
бомба върху реални цели.
372. Като цяло въпросът доколко Япония е била напред с раз
работването на своя собствена ядрена технология е предмет на се
риозни спорове. Повечето западни учени по онова време не си да
ват ясна сметка за възможностите на японската наука в тази об
ласт. Двама японски учени обаче - Юкава Хидеки и Томонага Ши-
ничиро, преди войната са удостоени с Нобелова награда за теоре
тични разработки в областта на ядрената физика, а редица други са
работили съвместно с най-известните западни специалисти. Япо
ния притежава поне пет ускорителя на елементарни частици и е
единствената държава с изключение на Съединените щати, която
притежава подобни инсталации (циклотрони). Една от първите за
дачи на окупационните сили на съюзниците на японска територия
след края на войната е да унищожат тези ускорители. Въпросът за
възможния ядрен удар от страна на японците е бил обсъждан мно
гократно, но става особено популярен след включването на Робърт
Уилкокс в разискванията (вж. Wilcox 85). Повечето специалисти (ка
то например Low 90) смятат тези предположения за доста преуве
личени и са на мнение, че въпреки натрупания опит японците все
още не притежават достатъчно умения за създаването на атомна
бомба, липсва им координация на усилията в тази насока, а освен
това не притежават и уран. От друга страна, се знае, че Германия
доставя уранова руда на Япония. Освен това от разсекретени на
последък японски документи се установява, че японците в действи
телност са притежавали достатъчно уран за производството поне
на една бомба. В един склад на военноморските сили в Токуяма
(префектура Ямагучи) са били съхранявани 500 кг уранил нитрат.
(Вж. в-к „Japan Times“, седмично международно издание, броя от
20-26 януари 1997 г.) При всеки случай през 1945 г. Япония дей
ствително е била много близо до производството на атомно оръжие
и не може просто да бъде отхвърлено предположението, че амери
канците са се страхували от евентуален японски ядрен удар, което
е изиграло известна роля при вземане на решението те да ги из
преварят като хвърлят своите атомни бомби на японска земя. В един
официален американски доклад от юли 1945 г. се казва: „Повечето
295
от нас смятат, че японците не са в състояние да разработят и ефек

тивно да използват такова оръжие“ (курсивът е на автора).Това обаче
означава, че някои не са толкова сигурни. (Вж. Dower 93с, бел. 26
на стр. 95. Самият автор на това изследване, макар и да се позова
ва на въпросния доклад, силно се съмнява, че Япония е била спо
собна да се сдобие с ядрено оръжие.)
373. Точна статистика по отношение на жертвите не съществу
ва. Обичайната цифра на загиналите е 140 000 души, но през 1995 г.
властите на град Хирошима посочват, че до края на 1945 г. е пот
върдена смъртта само на 87 833 души. (Вж. в-к „Japan Times“, сед
мично международно издание, броя от 7-13 август 1995 г.) Същес
твува огромна литература, посветена на атомните бомбардировки
(особено на тази на Хирошима) и последствията от тях за жертвите.
Една от най-известните книги на английски език е тази на писателя
Ибусе Масуджи (1898-1993), озаглавена „Курои Аме“ („Черен дъжд“;
Ibuse 66). Вж. някои излезли наскоро разтърсващи стихове и ко
ментари на преживялата бомбардировката над Хирошима японска
поетеса Хашизуме Бун (род. 1931) - Hashizume 96.
374. Вж. Large 92, р. 126.
375. Текстът на императорската реч в превод на английски език
е публикувана в приложение към книгата на Behr 89, рр. 407-8, как-
то и в Barber and Henshall 99, рр. 264-5.
376. Текстът на капитулационния акт е издаден на английски
език от Borton 55, рр. 487-8; споменатият императорски декрет за
одобрение на капитулацията се намира на стр. 489.
377. Анализ на оперативните фактори за поражението на Япо
ния като например липса на достатъчно координация на действия
та на отделните части, загуби на търговския флот, слаба кодировъч-
на защита на информацията и т.н., вж. Соох 88, рр. 377-9.
378. Behr 89, р. 366.
379. В едно изследване на общественото мнение, проведено
през ноември 1944 г., 13 процента от американците - повече от
всеки осми - желаят японците да бъдат избити до крак. (Вж. Cohen
87, р. 27 и Dower 86, рр. 53-5.) Това становище не се ограничава
само в средите на обикновените хора, но се споделя и от някои
представители на управляващите кръгове.
380. Dower 86, р. 150.
ЧАСТ ШЕСТА
Като феникс от пепелта
381. Подробен разказ за церемонията по капитулацията на Япо

ния, включващ и речта на американския генерал Макартър, може
да се намери в МасАгИтиг 64, рр. 272-7.
296
БЕЛЕЖКИ
382. Вж. за подробности Nishi 82, рр. 47-9.

383. Вж. за подробности Hane 86, рр. 341-3. Почти всяко едно
от пет японски жилища е разрушено (а в случаите с Токио и Осака
това се отнася за половината сгради), а храната е крайно недоста
тъчно. Окупационните войски предоставят известни количества хра
на, но те не са достатъчни чак до началото на 1946 г. Много японци
в края на 1945 г. употребяват всичките си сили единствено за да
намерят малко храна колкото да оцелеят. Вж. също филма „Out of a
Firestorm“ от видеосериала „Nippon“ на BBC.
384. Тези черти на неговия характер стават ясни от прекалено
скромната му автобиография (MacArthur 64) и от коментарите на
тези, които са го познавали добре като например личният му по
мощник фобиън Бауърс (вж. интервюто с него във видеофилма „Re
inventing Japan“ от сериала „Pacific Century“). Вж. също Reischauer
88, р. 104, както и Dower 93b, р. 165.
385. Cohen 87, рр. 53-4.
386. Storry 63, р. 240.Тиодор Коен, който самият играе важна
роля по време на окупацията на Япония, винаги е посочвал, че най-
приближените на Макартър изпитат смесени чувства към него - те
го уважават и едновременно се дразнят от факта, че той име прека
лено високо мнение за себе си и рядко обръща внимание на успе
хите на другите. Вж. Cohen 87, рр. XIX-XX; 53.
387. По онова време Китай има сериозни вътрешни проблеми.
Руснаците пък настояват да им бъде предоставена собствена оку
пационна зона на о-в Хоккайдо, а когато това им е отказано, не се
съгласяват техни войници да служат под командването на амери
кански командир. Британските войски се състоят главно от австра
лийци. Вж. Cohen 87, рр. 58-61, където са разкрити подробности за
позициите, отстоявани от руснаците и от останалите съюзници.
388. MacArthur 64, рр. 291-3.
389. Що се отнася до началото на планирането, вж. Ward 87b, р.
395 и Borton 67, рр. 4-8. Вж. също така Ward 87а, рр. 3-4. Участни
ците в проекта „Нов курс“ са либерали по политически убеждения,
които подкрепят известния план на президента франклин Делано
Рузвелт, реализиран през 30-те години на XX в. с цел облекчаване
на последствията от Голямата депресия. Тези хора са особено заг-
рижени за постигане на по-справедливо разпределение на нацио
налното богатство, както и за провеждане на реформи в трудовото
законодателство, които да са в полза на профсъюзите, а не на ед
рия бизнес. За най-общ преглед на „Новия курс“ с оглед планиране
то, засягащо Япония, вж. Cohen 87.
390. В следвоенния период Бортън публикува поредица от тру
дове върху Япония, но до голяма степен сам подценява своята важ
на роля по отношение на тази страна. Анализът на главните дирек
тиви по въпроса и на други документи от онова време показва, че
297
той участва в изработването на повечето от тях. Информирано мне

ние за големите му заслуги, принадлежащо на негов съвременник,
може да се намери в книгата на Cohen 87, р. 18.
391. За подробности, свързани с JCS1380/15, вж. Gibney 92, р.
182. (Самият Гибни е служител на окупационните власти.) Този до
кумент не трябва да се бърка с много по-неясната и елементарна
директива, издадена през август същата година - „Директива за
първоначалната политика на САЩ след капитулацията на Япония“
(SWNCC 150/4, където SWNCC означава State [Dept]-War-Navy Co
ordinating Committee).
392. MacArthur 64, pp. 280-3.
393. MacArthur 64, p. 288.
394. Вж. Cohen 87, pp. 11-2.
395. MacArthur 64, pp. 286-7.
396. MacArthur 64, p. 298.
397. Множество западни изследователи я приписват лично на
Макартър, без да дават допълнителни уточнения, докато на пове
чето японски учени в наши дни им се струва по-вероятно, че тя при
надлежи на японците. Сблъскваме се с класически вариант на „прех
върляне на отговорността“. Няма никакво съмнение, че Макартър е
написал на ръка тази клауза и я е предал на екипа на неговия щаб,
който работи по проекта за нова конституция. Това се потвърждава
от Ричард Пул, член на въпросния екип, който приписва създаване
то на клаузата на самия генерал (вж. интервюто на Пул в „Reinvent
ing Japan“). Самият Макартър обаче в своите мемоари (MacArthur
64, рр. 302-304) отрича това да е било негова лична идея и сочи за
автор на инициативата тогавашния японски министър-председател
Шидехара Киджуро. Йошида Шигеру пък, който наследява Шидеха-
ра на поста министър-председател, си спомня в своите собствени
мемоари (Yoshida 61, р. 137), че тогава е останал с впечатлението,
че Макартър е предложил идеята за „отказа от война“ на Шидехара
и че нещата не са станали по обратния път, описан от американ
ския генерал. Като алтернатива на казаното дотук Тиодор МакНили
(McNelly 87, рр. 79-80) лансира вероятността идеята да е принадле
жала на Шидехара, но възникнала в отговор на предложението, нап
равено от Чарлс Кейдс, който ръководи екипа за написване на про
ект за нова японска конституция и който бил много впечатлен от
антивоенния пакт „Келог-Бриан“ от 1928 г. За да стане картината на
възможните хипотези пълна, трябва да споменем и Робърт Уорд
(Ward 87а, рр. 23-4), който обръща внимание на един план на
Държавния департамент на САЩ, отнасящ се до следвоенна Япо
ния, съставен на 9 май 1944 г. от Хю Бортън, в който се говори за
„широкия консенсус, по въпроса, че на Япония не бива да бъде поз
волено в следвоенния период да запази своята армия, военномор
ски флот или военновъздушни сили“. Въпреки че този план на Ва-
298
БЕЛЕЖКИ
шингтон се отнася само за „следвоенния период“, а не за трайно спо

разумение, и може все пак въобще да не е бил изпращан на Ма-
картьр, в един от първите документи, отнасящи се до времето на
пребиваване на генерала в Япония - от август 1945 г. (SWNCC 150/
2) ясно се говори за „пълното и трайно“ разоръжаване на японците.
(Вж. Dower 93b, р. 168, макар че самият Дауър смята, че източникът
на въпросната клауза в новата конституция на страната трябва да се
търси в Токио, а не във Вашингтон.) Бортън пък (Borton 55, бел. 5 на
стр. 423-4) приписва отначало „принципа за отказ от използването
на военни средства“ на генерал Макартър, а по-късно (Borton 67,16)
- на своя колега от Държавния департамент Джордж Блейксли. Впро
чем не трябва да се забравя, че половин век по-рано самата Япония
разформирова армията на Корея.
398. Пълният текст на японската конституция в превод на ан
глийски език е публикуван в „Kodansha Encyclopedia of Japan“, v. 2,
pp. 284-91.
399. Повече подробности за Токийския процес могат да се на
мерят в Minear 71 (в пълен размер) и в Minear 83 (по-накратко). Вж.
също Tsurumi 87, гл. 2; Bix 2000, рр. 581-618 и Мада 2001, където
има допълнителни анализи на събитието. Вж. и Picigallo 79, където
са анализирани процесите извън територията на страната, както и
Barber and Henshall 99.
400. Вж. например Tsurumi 87, р. 16.
401. Williams and Wallace 89, p. 286.
402. Вж. Seagrave 99 и особено стр. 216, където става дума за
избягването от съдебна отговорност на замесените в случая.
403. Tsurumi 87, р. 16.
404. При едно проучване на общественото мнение, направено
през юни 1945 г., 77 процента от американците заявяват, че искат
Хирохито да бъде сериозно наказан. На 18 септември същата годи
на в Сената е внесена съвместна резолюция (от съответен коми
тет), в която се заявява, че Хирохито трябва да бъде съден като
военнопрестъпник. Множество видни дейци от другите съюзничес
ки държави, сред които министър-председателят на Нова Зелан
дия, политически лидери от Австралия, Съветския съюз, Холандия
и Китай, също са на мнение, че Хирохито трябва да бъде съден. Вж.
например Bix 95, рр. 320-1; Bix 00, рр. 610-2; MacArthur 64, р. 288;
Behr 89, рр. 294, 332 и Ward 87а, р. 11.
405. Вж. например Large 92, рр. 136-9; Bix 95, р. 323; Borton 67,
рр. 15-6. Повече подробности за отношението на американското
правителство към японската императорска институция и лично към
Хирохито, вж. Ward 87а, рр. 3-18.
406. Сред съвременните политици, които смятат, че Хирохито би
трябвало да абдикира или незабавно, или в самото начало на пе
риода на съюзническата окупация, са предвоенният министър-пред
299
седател на Япония принц Коное фумимаро и този, който заема този

пост веднага след края на войната (август - октомври 1945 г.) - принц
Хигашикуни Нарухико. Вж. също така Ruoff 01, рр. 135. Сред по-къс
ните политически дейци, споделящи подобно мнение, са романистът
Мишима Юкио и авторът на политически новели Ишихара Шинтаро -
и двамата със силни националистически убеждения. В книгата на Цу-
руми (Tsurumi 87, р. 26) се анализират по-нататъшните резерви по
отношение на император Хирохито и се отбелязва, че неговият отказ
да абдикира открива пътя на широко споделяното мнение, че управ
ниците не са длъжни да носят отговорност за своите решения.
407. Интересен пример за мисленето на Хирохито представлява
откритата през 2003 г. „Императорска апология“ - чернова, написана
вероятно в края на 1948 г. (времето, когато се четат присъдите на То
кийския процес срещу японските военнопрестъпници) от неговия то
гавашен главен камерхерТаджима Мичиджи. В нея открито се употре
бява думата „поражение“ и императорът поема отговорността за капи
тулацията на Япония в смисъл, че тя се дължи на неговите недостатъ
ци. Заявява се също така, че би било бягане от отговорност пред наци
ята, ако той в този труден момент напусне поста си. Макар че без съм
нение апологията не е написана от ръката на Хирохито, почти сигурно
е, че тя точно отговаря на това, което императорът е мислел по онова
време. Документът не е бил публикуван. Вж. списание „East“, vol. XXXIX,
no. 2, July/August 2003, рр. 4-14. Трябва да бъде отбелязано, че евенту
алната абдикация на Хирохито, особено непосредствено след края на
войната, би улеснило изправянето му пред съда.
408. MacArthur 64, р. 301.
409. По въпроса за отговорността на Хирохито съществуват мно
го спорове. Подобно на нападението над Пърл Харбър и този въп
рос не бива да бъде разглеждан прекалено опростенчески. Имащи
те отношение към него изследвания спадат към широкия диапазон
от критичните към него (като например Bergamini 71 ; Behr 89; Bix 92
и 00) до подкрепящите го (като например Mosley 66; Shillony 73).
Множество изследователи изказват мнения, сходни с това на Сти-
вън Лардж (Large 92) - балансирани, но с привкус на известно сниз-
хождение, в смисъл че Хирохито е един слаб човек, притиснат от
обстоятелства, които надхвърлят неговите възможности да се спра
ви с тях. С други думи, той е виновен не заради своите действия, а
поради бездействието си да спре другите около него, които са из
вършвали престъпленията. От друга страна, някои подробни изслед
вания по въпроса в последно време, като тези на Хърбърт Бикс нап
ример, представят една доста по-несимпатична картина, която ве
роятно е по-близо до истината. Между другото Бих изрежда приме
ри за личното участие на Хирохито в стратегическото военно пла
ниране; императорът настоявал за използване на военновъздушни
сили при операцията в Гуадалканал и дори бил по-настоятелен от
300
БЕЛЕЖКИ
членовете на неговия военен съвет. (Вж. Bix 92, рр. 352-4 и 00, в
цялата трета част.) Критиците на императора го обвиняват и за то
ва, че се е забавил с прекратяването на войната, което е станало
причина за даването на още много жертви. (Вж. например Takahashi
03, рр. 9-10.)
410. Вж. подробности в Ward 87а, р. 16; Behr 89, р. 348.
411. Large 92, р. 141 ; Nishi 82, рр. 55-6.
412. MacArthur 64, рр. 284, 310-1. Вж. също Ward 87а, р. 7, където
се споменава за една политическа препоръка на Вашингтон още от
май 1944 г., автор на която вероятно е Хю Бартън, в смисъл че не
трябва да се допуска повече Хирохито да бъде смятан за божествен.
413. Bix 95, рр. 318-21.
414. Вж. Large 92, р. 147.
415. Вж. Bix 95и Ruoff 01 (и по-специално четвърта глава), къде
то се публикувани анализи на понятието „ император символ“.
416. Ward 87а, р. 13; Large 92, р. 152 и особено Behr 89, рр. 364-5.
417. Bix 95, р. 331 ; същият 00, в цялата четвърта глава.
418. Ward 87а, р. 36.
419. MacArthur 64, р. 300.
420. Вж. видеофилма „Reinventing Japan“, в който се съдържат
сензационни интервюта с Кейдс и други членове на екипа към ща
ба на окупационните сили, участвал в работата по проекта за нова
японска конституция.
421. McNelly 87, рр. 80.
422. Ward 87b, р. 400.
423. Вж. интервюто с политика във филма „Reinventing Japan“.
Не само японците обаче изразяват подобни мнения. В една книга,
която поставя под въпрос демокрацията в съвременна Япония
(Herzog 93, първа глава), се изразява същото мнение.
424. Освен Herzog 93, допълнителни данни за недемократич-
ността на съвременното японско общество могат да се намерят в
McCormack and Sugimoto 86. Сред посочените недемократични яв
ления е и практиката на незаконното правораздаване, която пред
ставлява открито нарушение на човешките права.
425. Според една директива на щаба на окупационните сили из
борите се провеждат според изискванията на проекта за нова кон
ституция, макар че тя още не е приета формално от още неизбрания
парламент. При тези избори жените за първи път имат право на глас.
426. Предложението за даване на жените на избирателни пра
ва е направено от Беате Сирота - 22-годишна жена, която незави
симо от нейното приличащо на японско презиме е от руско-амери
кански произход. Тя е единствената в целия екип, работещ върху
проекта за конституция, която има реална представа от Япония.
Освен това е една от малкото цивилни в групата и единствената,
която не е избрана случайно. Изборът пада върху нея по няколко
301
причини: защото е прекарала от петата до петнадесетата си година

в Япония, говори японски и е жена.
От всички интересни истории около проекта за нова японска
конституция нейната е най-впечатляващата. Както обяснява във фил
ма „Reinventing Japan“ и в едно по-късно интервю (вж. в-к „Japan
Times“, седмично международно издание, броя от 31 юли - 6 август
1995 г., стр. 10-11), тя изработва своите предложения след безкрай
ни обиколки из библиотеките в търсене на подходящи материали.
Получава се един твърде подробен текст, който е доста посъкратен
от Кейдс. Когато е представен на японските представители за ко
ментар, те отначало не желаят да приемат такива коренни промени
в статута на жените като гарантирането на техните равни права с
мъжете. Докато стигне до тази част от конституционния проект, ко
мисията е заседавала вече цели 16 часа - главно върху статута на
императора. Всички са невероятно изморени и бързат да приклю
чат колкото се може по-бързо. Сирота участва в заседанието като
преводачка на японските представители и поради това те гледат на
нея като на добронамерен помощник. Въобще не са запознати с
факта, че тя е лицето, предложило следващата част от конституци
онния проект, отнасящ се до правата на жените. В интервютата Си
рота цитира Кейдс, който бил казал на японците, че „госпожица Си
рота е посветила сърцето си на борбата за права на жените, така че
защо просто не ги приемем?“ „И те ги приеха“ - добавя тя накратко.
427. Чак през 90-те години на XX в. мнозинството японски жени
заявяват категорично, че не са съгласни с определената от тради
цията роля на техния пол. Вж. например резултатите от проучвания
на общественото мнение във в-к „Japan Times“, седмично между
народно издание, броевете от 2 -1 5 януари 1995 г. и 15-21 април
1996 г. Вж. също Kumagai 96, рр. 100-11. Много жени обаче, дори
сред най-младите, все още се примиряват с положението, което тра
дицията им отрежда в обществото. (Вж. най-вече Iwao 93.) Както
посочват Ивао и други съвременни японски изследователки на проб
лема, отношението на японските жени към ролята на женския пол
в обществото е сложен въпрос. Макар конфуцианството да играе
важна роля за това, то не е единственият фактор, определящ соци
алния статут на жената в Япония. Такива не са нито мъжкият шови
низъм, нито реалната липса на възможности за изява на жените,
независимо от „конституционните гаранции“ за равенство на два
та пола. Много жени не са убедени, че техният пол е способен да
се занимава с някои дейности, обикновено свързани с упражнява
нето на някаква власт. В политиката например жените гласопода
ватели обикновено предпочитат кандидати мъже. Например в из
борите за депутати в Долната камара, проведени през октомври
1996 г., 10 процента от всички кандидати са жени, но избраните
представителки на нежния пол са по-малко от 5 на сто от народни-
302
БЕЛЕЖКИ
те представители, независимо че гласувалите жени са повече от

мъжете. След изборите за Долна камара през юни 2000 г. процен
тът на местата, заемани от жени, се увеличава на 7,5 %, но след
изборите през ноември 2003 г. отново спада до 7,1 на сто (34 жени
от общо 480 депутати). Това очевидно е един въпрос, който си зас
лужава да бъде разгледан по-подробно в по-тясно специализиран
контекст.
428. Вж. видеофилма „Out of a Firestorm“.
429. Известни подробности за това могат да се намерят в Nishi
82, рр. 90-105. Вж. също Braw 91. В духа на сдържаността на режи
ма на окупация това представлява илюстрация на универсалния фи
лософски въпрос, докъде трябва да се простира толерантността
спрямо нетолерантните.
430. Вж. видеофилмите „Reinventing Japan“ и „Out of a Firestorm“.
431. Nishi 82, pp. 103-104.
432. Reischauer and Craig 79, p. 282. Това противоречи на много
от коментарите на окупационните власти, които обявяват всички мер
ки за дело на японското правителство. Очевидно не само японците
са привърженици на разминаването между това, което се казва пуб
лично, и това, което се върши зад кулисите.
433. Nishi 82, р. 166.
434. За пълни подробности по въпроса за поземлената рефор
ма вж. Dore 59.
435. Hadley 83, p. 364.
436. Hadley 83, p. 365.
437. Настоящите бележки са направени главно въз основа на
книгата на Коен (Cohen 87); нейният автор лично е наблюдавал го
ляма част от трудовите реформи в Япония по време на съюзничес
ката окупация.
438. Според американски правителствен доклад от април 1946 г.
броят на комунистите е само 6800 души (Nishi 82, р. 95), докато през
март 1947 г. Носака Сандзо твърди, че те са станали 60 000 (Cohen
87, р. 281). Дори и тази цифра да е преувеличена, не може да се
отрече, че тенденцията на нарастване е на лице, което кара власти
те с основание да се тревожат. Както посочва Коен чрез съответното
сравнение, в Русия точно преди революцията от март 1917 г. същес
твуват по-малко от 50 000 притежатели на болшевишки членски книж
ки, а населението на Русия е два пъти по-голямо от това на Япония.
439. Nishi 82, р. 95.
440. Cohen 87, р. 261.
441. Yoshida 61, р. 75.
442. Вж. Frost 83, р. 53.
443. Вж. отново Frost 83, р. 54.
444. Вж. видеофилма „Reinventing Japan“.
445. Cohen 87, pp. 299-300.
303
446. Забележителният генерал ЧарлсУилоби, германски арис

тократ по рождение, по онова време ръководи отдела за разузна
ване на окупационните сили. Той е един от най-високопоставените
критици на водената политика. Вж. Cohen 87, рр. 90-6.
447. Вж. Gibney 92, р. 201.
448. Вж. Cohen 87, глави 21-25, където са дадени подробности
за Драпър, Кенън и други, както и за предложената от тях финансо
ва политика спрямо Япония.
449. Тази политика добива популярност под названието „обръ
щане на курса“, но това е едно подвеждащо опростяване на неща
та. Защото в политиката на окупационните власти, водена преди
1947 г., и тази след това съществува голяма приемственост. Затова
по-подходящ е терминът „промяна в курса“.
450. Вж. Frost 83, р. 53.
451. След като срещу тази марка протестират някои от азиат
ските й съседи, Япония в по-късни години е принудена да изплати
скромни репарации на някои от тези държави, но главно под фор
мата на средства за производство, произведени в Япония от суро
вини, доставени от обезщетяваните държави. В крайна сметка оба
че Япония се отървава с извънредно леко репарационно бреме, ко
ето става причина за продължаващо и до днес недоволство от страна
на азиатските народи.
452. Вж. за подробности Borton 55, рр. 365-6.
453. Cohen 87, р. 458.
454. Вж. Dower 79, р. 316.
455. Nakamura 81, р. 42.
456. За подробности от Корейската война и за мнението на ге
нерала по отношение на политиката на Вашингтон по онова време
вж. MacArthur 64, девета глава.
457. MacArthur 64, рр. 378-9.
458 Те се срещат за пръв път през май 1952 г., когато окупация
та формално е вече завършила. Вж. Large 92, р. 157.
459. Съветският съюз, Чехословакия, Югославия, Полша и Ин
дия не го подписват. Други държави подписват при изричното усло
вие Съединените щати да подпишат с тях пактове за сигурност по
добно на договора АНЗЮС (между Австралия, Нова Зеландия и Съ
единените щати). По дипломатически причини на конференцията
не е поканена нито една от двете китайски държави.
460. В своите мемоари генералът отбелязва накратко: „Аз не
бях поканен да присъствам. Явно някой беше забравил да си спом
ни за мен“ (MacArthur 64, р. 383).
461. Така например в края на 90-те години на XX в. между наци
оналното правителство и местните власти на Окинава се създава
силно напрежение по повод присъствието на американските бази
на островите. През1995 г. проблемът допълнително се усложнява
304
БЕЛЕЖКИ
от изнасилването на едно японско момиче от Окинава от трима аме

рикански войници. В крайна сметка националното правителство ус
пява да се наложи и базите запазват статута си.
462. Вж. Weinstein 95; Beason and Weinstein 96, където са даде
ни подробни примери за ограничения успех, постигнат от минис
терството. Един добре известен и не дотам икономически оправдан
негов ход е решението да не бъде подкрепена компанията „Сони“ в
ранния период на нейното развитие през 50-те години на XX в.
463. Статистическите данни цитирани тук и малко по-долу са
взети от Japan 1995: An International Comparison, p. 20.
464. Някои го наричат „второ японско икономическо чудо“, като
смятат за първо просперитета на страната през епохата Мейджи.
465. Вж. Schoppa 91, пета глава, където е направен подробен
анализ на процеса на повторно централизиране на японското об
разование.
466. Вж. Dower 79, р. 312.
467. Вж. например Ishihara 76 и по-специално стр. 84, където
става дума за продължаването на войната.
468. Значително място на този трудов спор е посветено във фил
ма „Inside Japan Inc.“, серия от поредицата „Pacific Century“. Повече
подробности относно недоволството във въгледобивната промиш
леност вж. Allen 94.
469. Сред тях е и непостоянният литературен гений Мишима
Юкио, който има своите милитаристични уклони в предвоенен стил
и притежава частна войскова единица, посветила се на служба на
императора. Няколко години по-късно, през 1970 г., той извършва
публично своето „самоубийство на воин“, като ритуално се само-
изкормва. Той прави това поради нескритото си отвращение от нас
тоящото състояние на немощ на японския народ да се обедини и да
запази своите културни традиции. Инцидентът предизвиква сериоз
но объркване в обществото и загриженост в чужбина.
470. Никсън прави това изявление през декември 1953 г. Вж.
Borton 55, р. 449.
471. Кадри от това политическо убийство са включени във фил
ма „Inside Japan Inc.“, серия от поредицата „Pacific Century“.
472. За повече подробности по отношение на Зенганурен и сту
дентските вълнения вж. Steinhoff 84.
473. Подробен критичен анализ на тези и други трудове от жанра
Нихонджинрон, в това число и на някои, писани от западни автори,
може да се види в Dale 86. Вж. също Taylor 85 и по-специално първа
глава.
Точно както книгите от онова време, принадлежащи на Нихон-
джинрон, се стремят да анализират причините за успеха на Япония,
непосредствено след Втората световна война се появяват съчине
ния, опитващи се да покажат причините за поражението на Япония.
20 . 305
Тези по-ранни и негативни по своето съдържание книги също са при

числявани от някои учени към жанра Нихонджинрон, така че при
употребата и тълкуването на този термин трябва много да се внима
ва. Анализ на този различен вид Нихонджинрон вж. Aoki 94.
474. На Запад академичните среди са доста по-резервирани по
отношение на книгата, в която има някои доста оспорвани заклю
чения и въпреки това те също си я купуват. Сред съмнителните ис
тини, до които достига авторът й, са твърденията, че студентите са
доволни, че профсъюзите са с удовлетворени искания и че в стра
ната има невероятна система, осигуряваща благосъстояние на всич
ки. Днес книгата на Вогел се смята като пример за западно произ
ведение в жанра Нихонджинрон с всички отрицателни внушения,
които това определение влече след себе си.
475. Сред общопризнатите трудове, изтъкващи предимствата на
японския мениджмънт, са Pascal and Athos 82; Morita 87. За разлика
от тях Sethi et al. 84 е критично настроено съчинение. В Whitehill 91
има тенденция на подкрепа на японците, но представлява поначало
едно добре уравновесено и много полезно въведение към проблема.
476. Whitehill 91, рр. 236-7.
477. Макар че описаната практика е прилагана в Япония глав
но след Втората световна война и добива широко разпространение
заради тежкото положение, в което японците изпадат и заради тях
ната вродена привързаност към семейството, все пак и в това могат
да се открият следите на по-ранно западно влияние. В края на пе
риода Мейджи проучвателните мисии, с които японците обикалят
Запада, откриват една полезна за усвояване практика, прилагана
от германската компания „Круп“ и от „Нашънъл Кеш Реджистър“ в
САЩ. Тя се изразява в „семействено“ отношение на фирмите към
живота на служителите, обозначавано с термина „от люлката до
гроба“. Вж. Dore 84, рр. 23-4.
478. Танака е принуден да подаде оставка през декември 1974 г.
след поредица от негови корупционни сделки, разкрити от популярно
японско списание. Неговото име обаче се свързва най-вече със скан
дала „Локхийд“, при който той получава огромни суми под формата на
подкуп от компанията, за да използва политическия си пост и да й
осигурява поръчки за строителство на самолети. Макар че сделките
на Танака с „Локхийд“ са осъществявани през 1972-1973 г., те са раз
крити едва през 1976 г. и не са сред причините за подадената от него
оставка. Подробности за този и други скандали с японски политици и
висши чиновници от онова време вж. Herzog 93, седма глава.
479. Nakamura 81, р. 230.
480. Вж. подробности за екологичните проблеми на Япония в
Ueda 83 и Ui 92. Анализ на възникналите противопоставяния вж. в
Upham 87 и McKean 81.Вж. също Barret and Theivel 91, където са
разгледани по-общи въпроси на екологията.
306
БЕЛЕЖКИ

482. Вж. например Wolf 83.
483. Вж. Woronoff 90, р. 223, на когото принадлежи сравнението
с Калифорния и Tada 96, що се отнася до глобалното съизмерване.
484. Когато „Сони“ купува „Калъмбия филм Стюдиъс“, президен
тът на компанията, Морита Акио, е изненадан от силните антияпон-
ски реакции в Америка. Той прави изключително уместната забе
лежка, че за сключването на една сделка са необходими две стра
ни. Защото в случая не става дума само за покупка, направена от
„Сони“, а също и за продажба от страна на „Кока-кола“. И е изнена
дан, защо не се отправят критики и към продавача, а само към ку
пувача. Отговорът е прост - хората искат да виждат нещата именно
по този начин. Но емоциите не са аргумент. Защото те създават
предпоставки за расистко мислене. Когато става ясно, че Япония
контролира 4 процента от икономиката на САЩ, се появява подоб
на отрицателна реакция, а когато Великобритания преди това има
за известно време същия дял в американската икономика, никой
дори не повдига този въпрос.
485. Най-известният противник на тези японски фалшификации
на историята, предприети на държавно равнище, както и на наме
сата на държавата в подготовката на учебниците, е историкът Йена
та Сабуро. Той води епични борби срещу тези явления още от 60-те
години на XX в. и дори постига известни макар и ограничени успе
хи. Най-голямото му постижение е вероятно привличането на об
щественото мнение към проблема. Полезни справки за неговите бит
ки могат да се направят например в NLSTSS 95.
486. За последствията от тази реч вж. например Russell 91, р.
416. Ръсел прави полезен разбор на японските позиции спрямо
чернокожите.
487. Вж. доклада, публикуван във „Far Eastern Economic Review“,
в броя от 18 септември 1986 г., на стр. 14-15.
488. Книгата на японски носи заглавие „Но то иеру нихон“ и е
написана заедно с президента на „Сони“ Морита Акио. Той настоя
ва името му да не бъде записвано на титулната страница при изли
зане от печат на английския превод на книгата през 1991 г., защото
се притеснява това да не се отрази неблагоприятно на неговите
бизнесинтереси в Америка. Мнението на Морита, че западняците
не обръщат внимание на нещата, писани на японски, съвпада с то
ва на Накасоне, когато през 1986 г. отправя на японски предизвика
телствата си срещу чернокожото и испаноезичното население на
Съединените щати. Поведението и на двамата високопоставени
японци е добра илюстрация за широко разпространените в Япония
представи, че страната е обречена да бъде земя само на японците.
489. Ishihara 89/91, р. 28.
490. Ishihara 89/91, р. 61.
307
491. Вж. Wilkinson 81, р. 221.

492. Подробна статистика по този въпрос може да се намери
всяка година в „Asahi Shimbun Japan Almanac“.
493. Woronoff 85, p. 250.
494. Hidaka 80/84 и по-специално стр. 9.
495. Официалният превод на това наименование е „Мир и хар
мония“. Не може да се каже, че този превод е погрешен, но все пак
отдава по-голямо значение на доброто звучене, отколкото на ези-
коведската прецизност.
496. Wood 93, р. 11.
497. Вж. httD ://w w w .japantim e s.co .ip /w e e klv/new s/nn 2003/
nn20Q3Q802a3.htm: вж. също „Asahi Shimbun Japan Almanac“ 2004,
p. 35.
498. Вж. http://w w w .iap antim es.co.iD /w eeklv/new s/nn2003/
nn2Q031206a3.htm: вж. също „Asahi Shimbun Japan Almanac“ 2004,
pp. 208-13.
499. Вж. „Japan Times“, седмично международно издание, броя
от 13-19 юни 1994 г.
500. Така например само за период от две години никому неиз
вестният дотогава Профсъюз на токийските мениджъри увеличава
членската си маса 20 пъти. Вж. за това филма „Goodbye Japan Cor
poration“.
501. За подробности вж. статията във „Far Eastern Economic Re
view“, броя от 25 април 1996 г., на стр. 63-4. В края на 1997 г. Уолъс
отстъпва поста си на друг западен специалист - американеца
Джеймс Милър (също бивш служител на „Форд“).
502. Вж. Ghosn 03, р. 15.
503. Съобщение на агенция „Ройтерс“, направено на 12 декември
2001 г. (моят източник е в-к „Waikato Times“ от същата дата; вж. съ
що http://mainichi.co.jp/english/news/archive/200006/30/opinion.html.
504. Вж. Yanai 92.
505. Междувременно местата в Долната камара на парламента
са се увеличили в сравнение с 466-те, установени непосредствено
след Втората световна война.
506. Съществуващите до този момент 511 депутатски места, за
емани от представителите (до 6 на брой) от 129 избирателни райо
на, са намалени на 500, за които се борят по един представител от
300 избирателни района, а останалите 200 депутатски мандата се
разпределят по пропорционалната система в зависимост от пред
ставянето на политическите партии на общите избори. Избирането
по един представител от всеки избирателен район е въведено с цел
пресичане на корупцията, защото в такъв случай избирателите са
по-склонни да преценяват неговите идеи и политически прояви. При
няколко кандидати от един изборен район пък популистките ходове
за печелене на гласове от дадения избирателен район, като му се
308
БЕЛЕЖКИ
обещават някакви изгоди, по-често се увенчават с успех и влияят

на решението на избирателите. Първите общи избори по новата елек-
торална система се провеждат през октомври 1996 г.
507. Министър-председателският пост му е обещан от предсе
дателя на Либерално-демократическата партия Коно Йохей, при ус
ловие че неговата партия влезе в нежелания дотогава съюз с либе
рал-демократите и представителите на още няколко други партии.
Вж. .Japan Times“, седмично международно издание, броя от 4-10
юли 1994 г. По време на своето управление Мураяма на няколко
пъти прави изказвания в смисъл, че заема временно министър-пред-
седателския пост и при това трябва да се бори със съвестта си. В
чисто количествено отношение Либерално-демократическата пар
тия има водеща роля в политическата коалиция, излъчила прави
телството.
508. Мори става министър-председател през април 2000 г., за
мествайки починалия по-популярен от него, макар и лишен от ха-
ризма, Кейдзо Обучи, който управлява страната от юли 1998 г. (нас
ледил на този пост Хашимото). Гафовете на Мори включват негово
то изказване, че „японската нация е с божествен произход и се кре
пи на императорската институция“. Освен това той продължава иг
рата си на голф след като е информиран за неприятния инцидент с
вероятни международни последствия, при който американска под
водница се врязва по време на военни маневри в японско риболов
но корабче и девет японски рибари загиват. Управлението на Мори
продължава точно една година и през април 2001 г. той отстъпва
поста си на далеч по-популярния Коидзуми Джуничиро.
509. Това са съответно Аошима Юкио, наричан „Нести Гран“ и
Исаму Йокояма, наричан „Нок“.
510. McCormack 96, р. 11. Оказва се че от 143-те газови резер
воара в Кобе, построени от „Мицубиши Газ Ликуид“, 114 не отгова
рят на държавните стандарти.
511. Например в два несвързани помежду си случая депутати
от парламента (Кондо Хироши и Араи Масанори) са арестувани мал
ко след изборите за Долна камара през ноември 2003 г. по обвине
ние в купуване на гласове. Вж. „Japan Times“, броевете от 13 декем
ври 2003 г. и 4 януари 2004 г.
512. Така например през ноември 2003 г. Ичикава Момоко, дъ
щеря на губернатора на Сайтама и управител на политическите му
фондове, е призната за виновна за престъпно присвояване на спо
менатите фондове, дарени на баща й (който междувременно вече е
подал оставка) Вж. „Japan Times“, броя от 29 ноември 2003 г.
513. Що се отнася до въпроса за отсъствието на корупция, Япо
ния отговаря само на 7 от всичко 10 пункта на изследването. Наче
ло стои Финландия с 9,7 пункта, а на последно - Бангладеш с 1,3
(моят източник за тази статистика е http://w w w.isop.ucla.edu/
309
article.asp?parentid=5299T Във връзка с другите поставени пробле

ми вж. например доклада на ООН за човешкото развитие през 2003
г., който анализира състоянието на 185 държави с оглед техните
очаквания от живота, образователни постижения и реални доходи
на населението. В този доклад Япония е поставена на девето мяс
то, където обикновено се намира през последните няколко години,
но значително по-ниско от обичайното за страната място в челната
тройка, което й е отреждано преди около десетина години. (Вж. http:/
/www.undp.org/hdr2003.)
514. Така например в края на 2003 г. държавата се налага да
става гарант за състоятелността на „Ашикага Бенк“, като я обявява
за временно национализирана.
515. Вж. например lida 02, шеста глава.
516. В цялостното творчество на много популярния японски
писател Мураками Харуки (род. 1949 г.) се усеща отражението на
тези промени и на тревогите, които се ширят сред японците, което го
прави много интересно четиво по темата. Така например в своя ро
ман „Ъндърграунд“ (издаден през 1997 г. и преведен на английски
език през 2000 г.) авторът отбелязва как членовете на групата „Аум“
са привличали свои съмишленици - като им предлагат възглед за
света, който ги освобождава „от притеснението сами да се изправят
срещу всяка нововъзникнала ситуация“ и той си задава въпроса да
ли японското общество е в състояние да даде на тези хора една по-
жизнеутвърждаваща перспектива. (Murakami 00, рр. 201-2).
517. Това заболяване се наблюдава особено често сред млади
те хора, макар и не само при тях, защото около една трета от регис
трираните случаи са при хора на 30 и повече години. Предположе
нията за евентуалния общ брой на заболелите варират, но по най-
скромни изчисления те са над един милион. Вж. например http://
www. abc. net.au/am/content/2003/s971445. htm.
518. Броят на едночленните семейства например постоянно се
повишава - от 16 процента през 1960 г. на 23 през 1990 и до 28
през 2000 г. „Asahi Shimbun Japan Almanac“ 2004, p. 31.
519. През 1939 г. процентът на населението на Япония под 15-
годишна възраст спрямо всички жители на страната е 302, а на те
зи над 65-годишна възраст към цялото население - 5,7 на сто. През
1997 г. за първи път процентното съотношение на възрастните над
минава това на младите хора, а през 2002 г. посочените по-горе
съотношения са съответно 14,2 и 18,5 процента. Една от причините
за тази тенденция е подобреното здравеопазване, което води до
удължаване на средната продължителност на живота: японците са
световни лидери в това отношение със средна продължителност на
живота при жените 82,23 години, а при мъжете -78,32 (по данни от
2002 г.). Друг фактор за същата тенденция е по-ниската раждае
мост, спаднала до средно 1,3 деца на една жена при 4,5 през 1947
310
БЕЛЕЖКИ
г. Специалистите отбелязват, че стойности под 2,1 деца на една же

на водят до намаляване на населението. Една от причините за спа
да на раждаемостта е сравнително по-голямата възраст, на която
жените сключват брак: през 2002 г. средната възраст на сключва
щите първи брак е 29,1 години за мъжете и 27,4 за жените, докато
през 1970 г. тези цифри са били съответно 26,9 и 24,2. Във връзка с
това и средната възраст на родителите при раждане на първото им
дете нараства съответно на 28,3 при 25,6 години през 1970 г. (Дан
ните са взети от „Asahi Shimbun Japan Almanac“ 2004.)
Една от най-сериозните последици от тази тенденция за „заста-
ряване на нацията“ - проблем и на много други развити страни - е,
че съотношението между подпомаганите (т.е. неработещите) и ра
ботещите бързо се изменя в полза на работещите, което води до
по-високи данъци и вноски за пенсия, както и до по-ниски икономи
чески резултати като цяло за страната. Към това трябва да се доба
ви и скъпата издръжка на медицинското обслужване на възрастни
те хора. Японците вече се страхуват, че вноските за пенсия ще на
раснат до една трета от работната заплата, ако не и повече.
520. Едно от най-тревожните явления в тази насока е т.нар. „фи
нансово подпомагани връзки“ (енджо носай), при които момичета в
тийнейджърска възраст по свое желание се срещат и нерядко пра
вят секс с по-възрастни мъже, които им плащат за това. Детската
проституция не говори нищо добро за морала на възрастните, пол
зващи се от нея, но в случая има и друго тревожно нещо - младите
момичета, изглежда, нямат нищо против да продават телата си, за
да получат веднага съответното материално възнаграждение; сре
щу модна дамска чанта например. Едно проучване показва, че 4
процента от ученичките в прогимназиалната и гимназиална степен
на средното образование се занимават с енджо носай. Вж. напри
мер Henshall 99, р. 37. Причина за обществена загриженост стават
също така безотговорността и отсъствието на чувство за дълг, пони
жен интерес към нещата от „истинския живот“ за сметка на засиле
ния искейпизъм във виртуалната реалност на електронните игри;
повишен интерес към материалните неща и модата и - което и най-
тревожното - нарастване на злоупотребата с наркотици и алкохол.
Вж. например Henshall 99, рр. 116-19.
521. Японската образователна система е обект на противопо
ложни оценки. От чужбина я хвалят като високоефективна при ог
рамотяването на младите хора, което ги прави или поне им дава
възможност да станат добри служители. Така например в един док
лад на ООН от 2002 г., разглеждащ образованието в 24 държави, се
посочва, че Япония се намира на второ място в света по ефектив
ност на образователната си система сред развитите страни (след
Република Корея), определена чрез сравняване на способностите
на 15-годишните младежи по четене, математика и естествени нау
311
ки. (Вж. http://www.unicef-icdc.org/pressventre/presskit/reportcard4/

repcard4e.pdf.') В същото време обаче образователните практики са
остро критикувани от самите японци, които смятат, че те потискат
творческите способности на децата, като ги карат постоянно да се
приучват на конформизъм, да заучават готови формулировки, меха
нично да зазубрят, подлага учениците на крайно големи натоварва
ния и на тежки (и най-разнообразни) изпити. Вж. например Henshall
99, рр. 108-21. Сред другите причини за загрижеността на общес
твото от образователната система, макар че отслабват през пос
ледните години, са насилието в училище и лошата дисциплина в
клас, известна с термина „разпадане на класната стая“ (иджиме).
Третата степен на образованието (колежите) са критикувани за твър
де обтекаемите стандарти на обучение. (Вж. McVeigh 02 за анализ
на последните критики по отношение на третата степен на японско
то образование.)
522. Както отбелязахме по-горе (в бележка 47 към тази глава),
положението на жените в Япония е твърде сложно. Ясно е обаче,
че нежният пол в продължение на дълъг период от време е бил
лишен от равностойно представителство във властта и невинаги е
равнопоставен с мъжете на работното място. Така например само
7,1 процента от местата в Долната камара на парламента са заети
от жени, а при съпоставка с положението по света това поставя
Япония на 135-то място от 181 страни, обект на едно неотдавнашно
проучване. (Вж. http://www.ipu.org/wmn-e/classif.htm .) Само незначи
телна част от процента от високопоставения мениджърски състав в
големите компании са жени и повечето от тях заемат тези постове
заради семейните си връзки с основателите или собствениците на
съответните компании. (Вж. например Henshall 99, рр. 23-4.) С из
ключение на учителската професия японските жени отстъпват на
мъжете в професионалната си реализация, особено в области като
право и медицина. През 1986 г. в парламента е приет един доста
безсилен Закон за равни възможности на половете при наемане на
работа, но жените и до днес нерядко получават по-ниски заплати
от мъжете за една и съща работа и/или не могат да получат пови
шение, защото са измествани от кандидати мъже, макар че имат
същата квалификация и професионален опит. Съдебните процеси
за поправяне на тези несправедливости завършват с променлив за
жените тъжителки успех. Друг проблем на днешната японска дей
ствителност е, че при набиране на нови кадри за предприятията на
новоназначените се предлагат два „пътя“ за развитие. Единият во
ди към мениджърските етажи на управление на бизнеса, а другият
- към по-чиновническите и изпълнителски служби. Жените, постъ
пили на работа, обикновено са притискани да поемат по втория „път“.
При разглеждане в съда на едно такова неотдавнашно нарушение
през ноември 2003 г. съдията признава, че с ищците е постъпено
312
БЕЛЕЖКИ
дискриминиращо, но взема решение в тяхна вреда, като заявява,

че „подобни действия стават престъпление и трябва да бъдат избяг
вани само ако дискриминацията е без основателна причина и е на
сочена срещу интересите на обществото“ (http://www.japantimes.co.jp/
weekly/news/nn20031115a3.htm). За един завършил благоприятно за
нежния пол съдебен процес вж. „Japan Times“, броя от 6 януари
2004 г.
523. Така например в град Ямато в префектура Канагава живеят
около 8000 инвалиди, които не могат да се движат сами, като пове-
чето от тях не могат да използват градския транспорт, а и няма член
на семейството им, който би могъл да ги превозва с кола до клиники
те, където се лекуват, или до други места. Местните таксита пък не
разполагат с приспособления за качване на инвалидни колички. По
ради това местни доброволци се организират и започват да превоз
ват инвалидите с приспособени за целта автомобили, като им вземат
незначителни такси, само колкото да си платят горивото. Това обаче
нарушава закона, който забранява извършването на каквито и да
било превози срещу заплащане освен от специално регистрираните
по реда таксиметрови коли. Градът подава молба и получава разре
шение в него частично да бъде отменен споменатият закон, така че
въпросната услуга да може да продължи да се предлага (очаква се
това да стане прецедент за множество други населени места). Вж.
,Asia-Pacific Perspectives“ vol. 1, no. 7, November 2003, pp. 6-21.
524. Вж. „Japan Times“, броя от 3 ноември 2002 г.
525. Вж.„МатюМ Shimbun“, броя от 12 октомври 2002 г. или http:/
/mdn.mainichi.co.jp/news/archive/200210/1 21
20021012p2a00m0fp015000c.html.
526. Вж. http://www.jei.org/Archive/JEIR98/9839w4.html.
527. За подробен анализ на въпроса с „жените за разтуха“ вж.
Yoshimi 00.
528. Съобщение на „Асошиейтед Прес“; моят източник е „Waikato
Times“, броя от 28 януари 2000 г. Вж. също http://news.bbc.co.Uk/1/hi/
world/asia-pacific/615457.stm.
529. Вж. h ttp ://w w w .ja p a n tim e s.co .jp /w e e kly/ne w s/nn2003/
nn20031108a5.htm.
530. Подробности за това движение вж. например в lida 02, рр.
243-252.
531. Един пример за критика срещу тази книга вж. на сайта http:/
/www.jca.apc.org/JWRC/center/english/appeal2.htm.
532. Главното изключение от това правило е известният малай
зийски министър-председател Мохамад Махатир, който се отнася с
уважение към Япония и дава да се разбере, че не се интересува
прекалено много от миналото на тази страна.
533. По време на турнира отборите и на двете страни се пред
ставят достойно, особено този на Южна Корея, което предизвиква
313
доста голямо раздразнение у японците, някои от които все още смя

тат корейците за свои исконни врагове. Доста учени продължават
да подценяват значението на спорта в международните отношения,
но не трябва да се забравя, че той заема огромна част от живота на
мнозинството от обикновените хора, а футболът е най-масово ха
ресваният спорт на планетата. В действителност най-голямата све
товна организация не е Организацията на обединените нации, а
Международната федерация по футбол - фИфА. За много страни
футболът представлява важен канал за осъществяване на контакти
с другите държави и важен международен форум, на който те могат
да спечелят уважението на другите - един различен от икономи
ческия „терен“, където да кажем една малка африканска държава
може да надвие европейските свръхсили.
534. Полезни книги за футбола в Япония са: Horne and
Manzenreiter 02; вж. също Watts 98 (глава от книга) и McCabe 03
(докторска дисертация).
535. Вж. Mizukoshi 03, където е анализирана японската антите
рористична политика.
536 Показателен пример за състоянието на отношенията меж
ду Северна Корея и Япония е изявлението на официалната север-
нокорейска осведомителна агенция, според което извеждането в
орбита през 2003 г. на първите японски шпионски спътници потвър
ждава възраждането на милитаризма в тази страна. Отбелязва се
също така, че Япония иска да се възползва от Иракската война ка
то „възможност отново да предприеме интервенция в Азия“. Аген
цията предупреждава японската страна за нарастващото напреже
ние и заявява, че „Япония трябва да се държи по-сдържано и да не
забравя, че се намира в обсега на действие на Корейската народ
нодемократична република.“ (Вж. http://www.japantimes.co.jp/weekly/
news/nn2003/nn20030419a3.htm.)
537. Вж. Itoh 00.
314
Използвана
литература
Съкращения
CEJ: Cambridge Encyclopedia of Japan, 1993, Cambridge Uni

versity Press.
CHJ: Cambridge History of Japan, 1989 on, 6 vols, Cambridge
University Press.
JJS: Journal of Japanese Studies
JQ: Japan Quarterly
KEJ: Kodansha Encyclopedia of Japan, 1983, 8 vols, Kodansha,
Tokyo.
MN: Monumenta Nipp. onica
NZJEAS: New Zealand Journal of East Asian Studies
Цитирани трудове
Adolphson, M., 2000, The Gates of Power: Monks, Courtiers, and War
riors in Premodern Japan, University of Hawaii Press.
Aikens, C. and Higuchi, T., 1982, Prehistory of Japan, Academic Press,
New York and London.
Akazawa, T., and Aikens, C. (eds), 1986, Prehistoric Hunter-Gatherers
in Japan: New Research Methods, University of Tokyo Press.
Allen, M., 1994, Undermining the Japanese Miracle: Work and Conflict
in a Coalmining Community, Cambridge University Press.
Alperovitz, G, 1965/85, Atomic Diplomacy: Hiroshima and Potsdam: The
Use of the Atomic Bomb and the American Confrontation with So
viet Power, Penguin, Harmondsworth.
Amino, Y., 1992, ‘Deconstructing Japan’ (tr. McCormack, C), Ea st
Asian History no. 3, Australian National University, Canberra,
p p .. 121 —42.
Aoki, T , 1994, ‘Anthropology and Japan: Attempts at Writing Culture’,
Japan Foundation Newsletter, XXII/3, p p .. 1-6.
Asahi Shimbun Japan Almanac, ежегодник, Asahi Shimbun Company,
Tokyo. Aston, W., 1896/1972, Nihongi: Chronicles of Japan from the
Earliest Times to ad 697 (translation of Nihongi), Tuttle, Tokyo
(изданието от 1972 г.).
315
Bachnik, J. and Quinn, C. (eds), 1994, Situated Meaning: Inside and

Outside in Japanese Seif, Society, and Language, Princeton Uni
versity Press.
Banno, J., 1971/92, The Establishm ent of the Japanese Constitutional
System (tr. Stockwin, A.), Routledge, London (по японския оригинал
от 1971 r.).
Barber, L., 1994, ‘The'Takumi Detachment” Goes to War: The Japanese
Invasion of Kelantan’, December 1941, N ZJEA S, ll/l (June 1994),
p p .. 39-49.
Barber, L. and Henshall, K., 1999, The Last War of Em pires: Japan and
the Pacific War, 1941-1945, Bateman, Auckland.
Barnes, G., 1990, T he “Idea of Prehistory” in Japan’, in Antiquity
64.245, pp. .929-40.
Barnes, G, 1993a, China, Korea, and Japan: The Rise of Civilization in
East Asia, Thames and Hudson, London.
Barnes, G, 1993b, ‘EarlyJapan’, in C E J, p p .. 42-8.
Barret, B. andTherivel, R., 1991, Environmental Policy and Impact A s
sessm ent in Japan, Roudedge, London.
Bartlett, B., 1978, Cover-Up: The Politics of Pearl Harbor, 1941-1946,
Arlington House, New York.
Beard, C, 1948, President Roosevelt and the Coming of the War, 1941,
Yale University Press.
Beasley, W., 1989a, T h e Foreign Threat and the Opening of the Ports’,
in CHJ, v.5, p p .. 259-307.
Beasley, W , 1989b, ‘Meiji Political Institutions’, in CHJ, v.5, pp.. 618-73.
Beason, R. and Weinstein, D., 1996, ‘Growth, Economies of Scale, and
Targetting in Japan (1955-1990)’, Review of Econom ics and Statis
tics, pp.. 286-95.
‘Beaten to the Punch’, 1991, ABC News, video aired in the United
States 22 November 1991 in the program 20-20.
Beauchamp, E., 1983, ‘Foreign Employees of the Meiji Period’, in K E J,
v.2, pp.. 310-11.
Befu, H., 1968, ‘Village Autonomy and Articulation with the State’, in Hall
and Jansen 68, p p .. 301-14.
Behr, E., 1989, Hirohito: Behind the Myth, Villard Books, New York.
Benedict, R., 1947, The Chrysanthemum and the Sword: Patterns of
Japanese Culture, Seeker and Warburg, London.
Bergamini, D., 1971, Japan’s Imperial Conspiracy, William Morrow, New
York.
Birchall, J., 2000, Ultra Nipp, on: How Japan Reinvented Football, Head
line, London.
Bix, H., 1992, The Showa Emperor’s “Monologue” and the Problem of
War Responsibility’, J J S , 18/2 (Summer 1992), p p .. 295-363.
Bix, H., 1995, ‘Inventing the “Symbol Monarchy” in Japan, 1945-52’, J J S ,
21/2 (Summer 1995), p p .. 319-63.
316
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Bix, Н., 2000, Hirohito and the Making of Modern Japan, HarperCollins,
New York.
Black, J., 1883/1968, Young Japan: Yokohama and Edo, 1858-79,2 vols,
Oxford University Press.
Blacker, C, 1964, The Japanese Enlightenment: A Study of the Writings
of Fukuzawa Yukichi, Cambridge University Press.
Bleed, P., 1983, ‘Prehistory’, in K E J, v.3, p p .. 158-60.
Bolitho, H., 1983, ‘Tokugawa Shogunate’, in K EJ, v.8, p p .. 52-6.
Bolitho, H„ 1989, T he Tempo Crisis’, in CHJ, v.5, p p .. 116-67.
Bolitho, H., 1993, T he Tokugawa Period’, in C EJ, p p .. 67-77.
Borton, H., 1955, Japan’s Modern Century, Ronald Press, New York.
Borton, H., 1967, American Presurrender Planning for Postwar Japan,
Occasional Papers of the East Asian Institute, Columbia University,
New York.
Bowles, G, 1983, ‘Japanese People, Origin of’, in K EJ, v.4, pp.. 33-5.
Bownas, G andThwaite, A., 1964, The Penguin Book of Japanese Verse,
Penguin, Harmondsworth.
Boxer, C, 1968, Jan Compagnie in Japan, 1600-1817: An Essay on the
Cultural, Artistic and Scientific Influence Exercised by the Holland
ers in Japan from the 17th to the 19th Centuries, Oxford University
Press.
Boyle, J., 1983, ‘Sino-Japanese War of 1937-1945’, in K E J, v. 7, pp. .
199-202.
Braw, M., 1991, The Atomic Bomb Supp. ressed: American Censorship
in Occupied Japan, M. E. Sharpe, New York.
Buruma, I., 1985, A Japanese Mirror: Heroes and Villains of Japanese
Culture, Penguin, Harmondsworth.
Butler, K., 1978, ‘Woman of Power Behind the Kamakura Bakufu: Hojo
Masako’, in Murakami and Harper 78, p p .. 91-101.
Butow, R., 1954, Japan’s Decision to Surrender, Stanford University Press.
Caiman, D., 1992, The Nature and Origins of Japanese Imperial
ism: A Reinterpretation of the Great Crisis of 1873, Routledge,
London.
Carr-Gregg, C, 1978, Japanese Prisoners of War in Revolt: The Out
breaks at Featherston and Cowra during World War II, University of
Queensland Press.
Chang, I., 1997, The Rape of Nanking: The Forgotten Holocaust of
World War II, Penguin, Harmondsworth.
Cholley, J.-R., 1978, The Rise and Fall of a Great Military Clan: Taira no
Kiyomori’, in Murakami and Harper 78, p p .. 72-8.
Churchill, W., 1951, The Grand Alliance, Houghton Mifflin, Boston.
Clausen, H. and Lee, B., 1992, Pearl Harbor: Final Judgement, Crown,
New York.
Cohen, T , 1987, Remaking Japan: The American Occupation as New
Deal, Free Press, New York.
317
Collcutt, М., 1993, T h e Medieval Age’ in C E J, p p .. 60-3.

Conlan, T , 1997, ‘Largesse and the Limits of Loyalty in the Fourteenth
Century’, in Mass 97, p p .. 39-64.
Cook, H. and Cook, T., 1992, Japan at War: An Oral History, New Press,
New York.
Cooper, M., 1965, They Came to Japan: An Anthology of European R e
ports on Japan, 1543-1648, University of California Press.
Cooper, M., 1983, ‘Christianity’, in K E J, v.l, pp. 306-10.
Coox, A., 1988, ‘The Pacific War’, in CHJ, v.6, p p .. 315-82.
Cortazzi, H., 1990, The Japanese Achievement, Sidgwick and Jackson,
London.
Crawcour, S., 1989, ‘Economic Change in the Nineteenth Century’, in
CHJ, v.5, p p .. 569-617.
Dalby, L., 1983, Geisha, University of California Press.
Dale, P., 1986, The Myth o f Ja p a n ese Uniqueness, Groom Helm,
London.
Dallek, R., 1979, Franklin D. Roosevelt and American Foreign Policy,
1932-1945, Oxford University Press.
Daniels, G., 1993, 'Japan at War’, in C E J, p p .. 95-105.
Daniels, R. 1983, ‘United States Immigration Acts of 1924, 1952, and
1965’, in K E J, v.8, p p .. 164-5.
Daws, G., 1994, Prisoners of the Japanese: POWs o f World War II in the
Pacific, William Morrow, New York.
Denoon D., Hudson, M., McCormack, G. and Morris-Suzuki, T. (eds),
1996, Multicultural Japan: Palaeolithic to Postmodern, Cambridge
University Press.
Dodo, Y , 1986, ‘Metrical and Nonmetrical Analyses of Jomon Crania
from Eastern Japan’, in Akazawa and Aikens 86, p p .. 137-61.
Doi.T., 1971/73, The Anatomy of Dependence (tr. Bester, J.), Kodansha
International, Tokyo (по японския оригинал от 1971 г.).
Dore, R., 1959, Land Reform in Japan, Oxford University Press.
Dore, R., 1984, ‘The “Learn from Japan” Boom’, Speaking of Japan, V/
47, November 1984, p p .. I6-25.
Dower, J., 1979, Empire and Aftermath: Yoshida Shigeru and the Japa
nese Experience, 1878-1954, Harvard University Press.
Dower, J., 1986, War without M ercy: Race and Power in the Pacific War,
Faber and Faber, London and Boston.
Dower, J., 1992, T h e Useful War’, in Gluck and Graubard 92, pp. .
49-70.
Dower, J., 1993a, Japan in War and Peace: Selected Essays, New Press,
New York.
Dower, J., 1993b, ‘Occupied Japan and the Cold War in Asia’, in Dower
93a, pp. .155-207.
Dower, J., 1993c, ‘ “Nl and F”: Japan’s Wartime Atomic Bomb Research’,
in Dower 93a, pp.. 55-100.
318
Downer, L.,2000, Geisha: The Secret History of a Vanishing World, Head

line, London.
Duus, R, 1983, 'Taisho and Early Showa History (1912-1945)’, in K EJ,
v.3, p p .. 197-203.
Duus, R, 1988, ‘Introduction’, in CHJ, v.6, p p .. I-52.
Edwards, W., 1983,‘Event and Perspective in the Founding of Japan:
The Horserider Theory in Archeological Perspective’, J J S , 9/2, p p ..
265-95.
Edwards, W., 1996, ‘In Pursuit of Himiko: Postwar Archeology and the
Location ofYamatai’, MN, 51/1, p p .. 53-79.
Elison, G. (a.k.a. Elisonas, J.), 1983a, ‘Oda Nobunaga (1534-1582)’, in
K EJ, v.6, pp. .61-5.
Elison, G. (a.k.a. Elisonas,J.), 1983b, ‘Shimabara Uprising’, in K EJ, v.7,
p. 98.
Elisonas, J. (a.k.a Elison, G.), 1991, ‘Christianity and the Daimyd’, in
CHJ, v.2, pp.. 301-72.
Farris, W., 1985, Population, Disease, and Land in Early Japan, 645-
900, Harvard University Press.
Flynn, J., 1944, The Truth about Pearl Harbor’, Chicago Tribune, 22 Oc
tober 1944.
Flynn.J., 1945, T he Final Secret of Pearl Harbor’, Chicago Tribune, 2
September 1945, и като приложение в Bartlett 78.
Forster, C, 1981, ‘Australian and Japanese Economic Development’, in
Drysdale, P. and Kitaoji, H. (eds), 1981, Japan and Australia: Two
Societies and Their Interaction, Australian National University Press,
p p .. 49-76.
Francks, P, 1992, Japanese Economic Development: Theory and Prac
tice, Routledge, London.
Frei, H., 1991, Japan’s Southward Advance and Australia: From the Six
teenth Century to World War Two, Melbourne University Press.
Frost, P, 1983, ‘Occupation’, in K E J, v.6, p p .. 51-5.
Fukuzawa, Y., 1872/1969, Gakumon no Susume, tr. David Dilworth and
Umeyo Hirano as An Encouragement of Learning, Sophia Univer
sity Press, Tokyo, 1969.
Futabatei Shimei, 1887-89/1967, Ukigumo (Drifting Clouds), tr. with intro.
byMarleigh Ryan in Japan’s First Modern Novel: Ukigumo, Colum
bia University Press, 1967.
Gavin, M., 2001, Shiga Shigetaka, 1863-1927:The Forgotten Enlightener,
Curzon Press, Richmond.
Gay, S., 1985, ‘Muromachi Bakufu Rule in Kyoto: Administrative and Ju
dicial Aspects’, in Mass, J. and Hauser, W. (eds), 1985, The Bakufu
in Japanese History, Stanford University Press, p p .. 49-65.
Genji Monogatari - вж. Seidensticker 1981.
Ghosn, C, 2003, ‘Japanese-Style Management and Nissan’s Revival’, in
Japan Echo, v.30, no. 5, October 2003, pp. 15-18.
319
Gibney, F., 1992, The Pacific Century: America and Asia in a Changing
World, Scribners/Macmillan, New York.
Gikeiki - b>k . McCullogh 1971.
Gluck, C, 1985, Japan’s Modern Myths: Ideology in the Late Meiji Pe
riod, Princeton University Press.
Gluck, C, 1992, T h e Idea of Showa’, in Gluck and Graubard 92, pp. I-26.
Gluck, C. and Graubard, S. (eds), 1992, Showa: The Japan of Hirohito,
Norton, New York.
‘Goodbye Japan Corporation’, 1996, video produced by Film Australia
and NHK Japan.
Gordon, H., 1994, Voyage from Sham e: The Cowra Outbreak and After
wards, Queensland University Press.
Hadley, E., 1983, ‘Zaibatsu Dissolution’, in K E J, v.8, pp. 363-6.
Haley, J., 1991, Authority Without Power: Law and the Japanese Para
dox, Oxford University Press.
Haley, J., 1992, ‘Consensual Governance: A Study of Law, Culture, and
the Political Economy of Postwar Japan’, in Kumon, S. and Rosovski,
H. (eds), 1992, The Political Econom y of Japan, Volume 3: Cultural
and Social Dynamics, Stanford University Press, pp. 32-62.
Hall, J. W., 1968, ‘Feudalism in Japan - A Reassessment’, in Hall and
Jansen 68, pp. 15-51.
Hall, J. and Jansen, M. (eds), 1968, Studies in the Institutional History of
Early Modern Japan, Princeton University Press.
Hall, J. and Mass, J. (eds), 1974, Medieval Japan: E ssa ys in Institutional
History, Yale University Press.
Hall, R., 1949/74, Introduction to Kokulai no Hongi: Cardinal Principles
of the National Entity of Japan, pp. I-47.
Hane, M., 1986, Modern Japan: A Historical Survey, Westview Press,
Boulder and London.
Hanihara, K., 1991, ‘Dual Structure Model for the Population History of
the Japanese’, Japan Review, no. 2, pp. I-33.
Hanley, S. and Yamamura, K., 1977, Econom ic and Demographic
Change in Preindustrial Japan, 1600-1868, Princeton University
Press.
Harris, S., 2002, Factories of Death: Japanese Biological Warfare, 1932-
1945, and the American Cover-up, Routledge, London.
Hashizume, B., 1996, 'Four Poems and an Essay by Hashizume Bun,
Poet and Atomic Bomb Survivor’ (trans. Bouterey, S.), N ZJEA S, IV/2
(December 1996), pp. 76-90.
Hata, I., 1988,‘Continental Expansion, 1905-1941’ (tr. Coox, A.), in CHJ,
v.6, pp. 271-314.
Hawaii Nikkei History Editorial Board (comp.), 1998, Japanese Eyes,
American Heart: Personal Reflections o f Hawaii’s World War Two
Nisei Soldiers, Tendai Educational Foundation, Honolulu.
Hearn, L., 1904, Japan: An Attempt at Interpretation, Macmillan, London.
320
Heinrichs, W., 1983, ‘World War II’, in K E J, v.8, pp. 271-7.

Henshall, K., 1989, ‘From Sedan Chair to Aeroplane: The Meiji Period
Tokyoite Transported Through Time and Place’, Journal of the Ori
ental Society of Australia, 20/21, pp. 70-80.
Henshall, K., 1994, ‘In Search of the Pioneering Hoyt Brothers: Yankee -
New Zealand Entrepreneurs in the “Frontierland” of Early Meiji Ja
pan’, N ZJEAS, ll/l.pp. 66-86.
Henshall, K., 1999, Dimensions of Japanese Society: Gender, Margins
and Mainstream, Macmillan, London, and St. Martin’s Press, New
York.
Henshall, K., 2004, ‘The Japanese Occupation of Micronesia in the Con
text of Imperialism’, in Starrs 2004, pp. 268-278.
Herzog, R, 1993, Japan’s Pseudo-Democracy, New York University Press.
Hidaka, R., 1980/84, The Price of Affluence: Dilemmas of Contempo
rary Japan (trans. R. Mouer), Kodansha International, Tokyo (no
японския оригинал от 1980 г.).
Higuchi, Т , 1986, ‘Relationships Between Japan and Asia in Ancient
Times: Introductory Comments’ (tr. Pearson, K), in Pearson 86, pp.
121-4.
Hirakawa, S., 1989, ‘Japan’s Turn to the West’ (tr. Wakabayashi, B.), in
CHJ, v.5, pp. 432-98.
Honda, K, 1999, The Nanjing Massacre: A Japanese Journalist Con
fronts Japan’s National Shame (ed. Gibney, R, and tr. Sandness, K),
M. E. Sharpe, New York and London.
Hong, W., 1994, Paekche of Korea and the Origin of Yamato Japan,
Kudara International, Seoul.
Hori, K., 1983, ‘Mongol Invasions of Japan’, in K E J, v.5, pp. 243-5.
Home, J. and Manzenreiter, W. (eds), 2002, Japan, Korea, and the 2002
World Cup, Routledge, London.
Howard, A. and Newman, E., 1943, The Menacing Rise of Japan, Harrap,
London.
Hunter, J., 1989, The Emergence of Modern Japan: An Introductory His
tory Since 1853, Longman, London.
Hurst, G. C. I22, 1976, Insei: Abdicated Sovereigns in the Politics of Late
Heian Japan, 1086-1185, Columbia University Press.
Hurst, G. C. i22, 1983, ‘Minamoto Family’, in K EJ, v.5, pp. I76-8.
Ibuse, Masuji, 1966/9, Black Rain (Kuroi Arne 1966, tr. Bester.J. 1969),
Kodansha International, Tokyo.
lida, Y, 2002, Rethinking Identity in Modern Japan: Nationalism as
Aesthetics, Routledge, London.
‘Inside Japan Inc.’, 1992, in the Pacific Century video series.
Iriye, A., 1983, 'Sinojapanese War of 1894-1895’, in K E J, v.7, pp. I97-8.
Ishihara, S., 1976, ‘A Nation without Morality’, in Japan Centre for Inter
national Exchange (ed.), 1976, The Silent Power: Japan’s Identity
and World Role, Simul Press, Tokyo, pp. 51-74.
21. 321
Ishihara, S., 1989/91, The Japan That Can Say ‘No’: Why Japan Will Be
First Among Equals (tr. Baldwin, R), Simon & Schuster, New York
and London (orig.'No’ to leru Nihon, with Morita, A., 1989).
Itoh, M., 2000, Globalization of Japan: Japanese Sakoku Mentality and
U S Efforts to Open Japan, Palgrave, New York.
Iwao, S., 1993, The Japanese Woman: Traditional Image and Changing
Reality, Free Press, New York.
Jansen, M., 1983, ‘Meiji History (1868-1912)’, in K E J, v.3, pp. I92-7.
Jansen, M., 1989, T he Meiji Restoration’, in CHJ, v.5, pp. 308-66.
Jansen, M., 2000, The Making of Modern Japan, Belknap, Cambridge, MA.
Jansen, M. and Rozman, G. (eds), 1986, Japan in Transition from
Tokugawa to Meiji, Princeton University Press.
Japan 1995: An International Comparison, Keizai Koho Center (Japan
Institute for Social and Economic Affairs), Tokyo, годишник.
Johnson, C, 1982, M ITI and the Japanese Miracle: The Growth of Indus
trial Policy, 1925-1975, Stanford University Press.
Kahn, H., 1971, The Emerging Japanese Superstate, Andre Deutsch,
London.
Katayama, K, 1996, T he Japanese as an Asia-Pacific Population’, in
Denoon et al. 96, pp.19-30.
Kato, S., 1981, A History of Japanese Literature: The First Thousand
Years (tr. Chibbett, D.), Kodansha International, Tokyo.
Kawai, T , 1938, The Goal of Japanese Expansion, Hokuseido, Tokyo.
Keene, D. (comp.), 1968, Anthology of Japanese Literature to the
Nineteenth Century, Penguin, Harmondsworth.
Keene, D., 2003, Em peror of Japan: Meiji and His World, 1852-1912,
Columbia University Press.
Kidder, J. E., 1977, Ancient Japan, Elsevier-Phaidon, Oxford.
Kidder, J. E., 1983, ‘Jomon Culture’, in K E J, v.4, pp. 72-4.
Kidder, J. E., 1993, T h e Earliest Societies in Japan’, in CH J, v.l, pp.
48-107.
Kiley, C, 1974, ‘Estate and Property in the Late Heian Period’, in Hall
and Mass 74, pp. 109-24.
Kiley, C, 1983, 'Ritsuryo System’, in K E J, v.6, pp. 322-32.
Kimmei, H., 1955, AdmiralKimmel's Story, Henry Regnery Co., Chicago.
Kitahara, M., 1989, Children of the Sun: The Japanese and the Outside
World, Paul Norbury Publications, Kent.
Kitaoka, S., 1992, ‘Diplomacy and the Military in Showa Japan’, in Cluck
and Graubard 92, pp. I55-76.
Kojiki - вж. Philippi 68.
Kokutai no Hongi: Cardinal Principles o f the National Entity of Japan, tr.
Gaundett, J., 1949, Harvard University Press, and (this edition) 1974,
Crofton Publishing, Massachusetts.
Kosaka, M., 1992, The Showa Era’, in Cluck and Graubard 92, pp. 27-47.
Krauss, E., Rohlen, T , and Steinhoff, P. (eds), 1984, Conflict in Japan,
322
University of Hawaii Press.

Kumagai, F. (with D. Keyser), 1996, Unmasking Japan Today: The Im
pact of Traditional Values on Modern Japanese Society, Praeger
Press, Westport and London.
La Fleur, W., 1978, Mirror for the Moon: A Selection of Poems by Saigyo,
New Directions, New York.
Large, S., 1992, Emperor Hirohito and Showa Japan: A Political Biogra
phy, Routledge, London.
Ledyard, G., 1975, ‘Galloping along With the Horseriders: Looking for
the Founders of Japan’, J J S , 1/2, pp. 217-54.
Ledyard, G., 1983a, ‘Yamatai’, in K E J, v.8, pp. 305-7.
Ledyard, G., 1983b, 'Horse-Rider Theory’, in K E J, v.3, pp. 229-31.
Leupp. , G., 1995, Male Colors: The Construction of Homosexuality in
Tokugawa Japan, University of California Press.
Li, L., 1992, T he Pan-Asian Ideas of Tachibana Shiraki and Ishiwara
Kanji’, in Henshall, K and Bing, D. (eds), 1992, Japanese Percep
tions of Nature and Natural Order, New Zealand Asian Studies As
sociation, Hamilton, pp. 63-84.
Low, M., 1990, ‘Japan’s Secret War? “Instant” Scientific Manpower and
Japan’s World War II Atomic Bomb Project’, Annals of Science, v.47,
pp. 347-60.
MacArthur, D., 1964, Reminiscences, McGraw-Hill, New York.
Мада, T , 2001, Judgment at Tokyo: The Japanese War Crimes Trials,
University Press of Kentucky.
Martinez, D.(ed.), 1998, The Worlds of Japanese Popular Culture: Cender,
Shifting Boundaries, and Global Cultures, Cambridge University Press.
Mason, R. and Caiger, C, 1972, A History of Japan, Cassel Australia,
Melbourne.
Mass, J. (ed.), 1997, The Origins of Japan’s Medieval World: Courtiers,
Clerics, Warriors, and Peasants in the Fourteenth Century, Stanford
University Press.
Massarella, D., 1990, A World Elsewhere: Europe’s Encounter with Ja
pan in the Sixteenth and Seventeenth Centuries, Yale University
Press.
M atheuis’ Chinese-English Dictionary, Harvard University Press
(изданието от 1966 г.).
Mayo, M., 1974, ‘Late Tokugawa and Early Meiji Japan’, in Tiedemann,
A. (ed.), An Introduction to Japanese Civilization, Columbia Univer
sity Press, pp. 131-80.
McCabe, G., 2003, Soccer and Transformation in Contemporary Japan,
MA thesis, University of Canterbury, Christchurch.
McClellan, E., 1969, Two Japanese Novelists: Soseki and Tbson, Uni
versity of Chicago Press.
McCormack, G, 1996, The Emptiness of Japanese Affluence, M. E.
Sharpe, New York/Allen & Unwin, Sydney.
323
McCormack, G. and Sugimoto, Y. (eds), 1986, Democracy in Contempo

rary Japan, Hale and Ironmonger, Sydney.
McCullough, H., 1959, The Taiheiki: A Chronicle of Medieval Japan,
Columbia University Press.
McCullough, H., 1971, Yoshitsune: A Fifteenth Century Japanese
Chronicle (trans. of Gikeiki), Stanford University Press.
McCullough, H., 1988, The Tale of the Heike (trans, of Heike Monogatari),
Stanford University Press.
McCullough, W. and McCullough, H., 1980, A Tale of Elmoering For
tunes: Annals of Japanese Aristocratic Fife in the Heian Period (trans,
and study of Eiga Monogatari), 2 vols, Stanford University Press.
McKean, M., 1981, Environmental Protest and Citizen Politics in Japan,
University of California Press.
McNelly, T., 1987,' “Induced Revolution”: The Policy and Process of Con
stitutional Reform in Occupied Japan’, in Ward and Sakamoto 87,
pp. 76-106.
McVeigh, B., 2002, Japanese Higher Education as Myth, M. E. Sharpe,
New York.
‘Meiji Revolution’, 1992, in the Pacific Century v ideo series.
Meiroku Zasshi: Journal of the Japanese Enlightenment (tr. and intro, by
Braisted, W.), 1874-75/1976, University of Tokyo Press.
Minear, R., 1971, Victors’Ju stice: The Tokyo War Crim es Trial, Princeton
University Press.
Minear, R., 1983, ‘War Crimes Trials’, in K E J, v.8, pp. 223-5.
Minichiello, S. (ed.), 1998, Japan’s Competing Modernities: Issu es in
Culture and Democracy 1900-1930, University of Hawaii Press.
Mita, M., 1992, Social Psychology of Modern Japan (tr. Suloway, S.),
Kegan Paul International, London.
Mizukoshi, H., 2003, Terrorists, Terrorism, and Japan’s Counter-
Terrorism Policy’, Gaihb Forum: Japanese Perspectives on Foreign
Affairs, v.3, no. 2, Summer 2003, pp. 53-63.
Morgenstern, G., 1947, Pearl Harbor: The Story of the Secret War, Devin-
Adair, New York.
Morishima, M., 1982, Why Has Japan Succeeded? Western Technology
and the Japanese Ethos, Cambridge University Press.
Morison, S., 1953, By Land and Sea, Knopf, New York.
Morita, A., 1989 - b>k . Ishihara, S., 1989/91.
Morita, A. (with E. Reingold and M. Shimomura), 1987, Made in Japan,
Collins, London.
Morris, I., 1975, The Nobility of Failure: Tragic Heroes in the History of
Japan, Holt, Rinehart and Winston, New York.
Morris, I., 1979, The World of the Shining Prince: Court Life in Ancient
Japan, Penguin, Harmondsworth.
Morris-Suzuki, T., 1989, A History of Japanese Econom ic Thought,
Routledge, London.
324
Morris-Suzuki, Т., 1994, The Technological Transformation of Japan from

the Seventeenth to the Twenty-First Century, Cambridge University
Press.
Morris-Suzuki, T, 1996, ‘A Descent into the Past: The Frontier in the
Construction of Japanese Identity’, in Denoon et al. 96, pp. 81-94.
Mosley, L., 1966, Hirohito: Emperor of Japan, Prentice-Hall, New Jersey.
Murakami, Haruki, 1997/2000, Underground: The Tokyo Gas Attack and
the Japanese Psyche (tr. Bimbaum, A. and Gabriel, P., 2000), Harvill
Press, London.
Murakami, H. and Harper, T. (eds), 1978, Great Historical Figures of
Japan, Japan Culture Institute, Tokyo.
Mushakoji, K., 1976, T he Cultural Premises of Japanese Diplomacy’, in
Japan Center for Educational Exchange (ed.), 1976, The Silent Power:
Japan’s Identity and World Role, Simul Press, Tokyo, pp. 35-50.
Nakai, N. and McClain, J., 1991, ‘Commercial Change and Urban Growth
in Early Modern Japan’, in CHJ, v.4, pp. 519-95.
Nakamura, M., 1968, Modern Japanese Fiction 1868-1926, Kokusai
Bunka Shinkokai, Tokyo.
Nakamura, T., 1981, The Postwar Japanese Economy: Its Development
and Structure, University of Tokyo Press.
Nakamura, T , 1988, ‘Depression, Recovery, and War, 1920-1945’ (tr.
Kaminsky, J.), in CHJ, v.6, pp. 451-93.
Nakane, C, 1967/70, Japanese Society, Weidenfeld & Nicolson, London
(по японския оригинал от 1967 r.).
Nakane, C. and Oishi, S. (eds), 1990, Tokugawa Japan: The Social and
Economic Antecedents of Modern Japan, University of Tokyo Press.
Nihongi - вж. Aston 1896/1972.
Nihon Shoki - вж. Nihongi/ Aston 1896/1972.
Nippon video series, BBC, London, 1991.
Nishi, T , 1982, Unconditional Democracy: Education and Politics in Oc
cupied Japan 1945-1952, Hoover Institution Press, Stanford.
Nitobe, I., 1905/69, Bushido: The Soul of Japan; An Exposition of Japa
nese Thought, Tuttle, Tokyo (по изданието от 1969 r.).
NLSSTSS (National League for Support of the School Textbook Screen
ing Suit), 1995, Truth in Textbooks, Freedom in Education, and Peace
for Children: The Struggle against the Censorship of School Text
books in Japan, Tokyo.
Oda, H., 1992, Japanese Law, Butterworths, London.
Okamoto, S., 1983, ‘Russojapanese War’, in K E J, v.6, pp. 345-7.
Okamura, M., 1992, ‘Babadan A’, contribution to Pearson 92, pp. 49-50.
Okazaki, T., 1993,‘Japan and the Continent’ (tr. Goodwin, J.), in CHJ,
v.l, pp. 268-316.
Ossenberger, N., 1986, ‘Isolate Conservatism and Hybridization in the
Population History of Japan: The Evidence of Nonmetric Cranial
Traits’, in Akazawa and Aikens 86, pp.199-215.
325
‘Out of a Firestorm’, 1991, in the Nippon video series.

Pacific Century video series, project director Frank Gibney, executive
producer Alex Gibney, Jigsaw / Pacific Basin Institute, Santa Bar
bara, 1992.
Pascale, R. and Athos, A., 1982, The Art of Japanese Management,
Paulson, J., 1976,‘Evolution of the Feminine Ideal’, in Lebra, J., Paulson,
J., and Powers, E. (eds), 1976, Women in Changing Japan, Stanford
University Press, pp. I-23.
Pearson, R. (ed.), 1986, Windows on the Japanese Past: Studies in Ar
chaeology and Prehistory, Centre for Japanese Studies, University
of Michigan.
Pearson, R., 1992, Ancient Japan, George Braziller/ Smithsonian Insti
tute, New York.
Peattie, M., 1983, ‘Ishiwara Kanji (1889-1949)’, in K E J, v.3, pp. 345-6.
Peattie, M., 1988, Nanyb: The Rise and Fall of the Japanese in Micronesia,
1885-1945, University of Hawaii Press.
Philippi, D., 1968, Kojiki (translation and introduction), University of To
kyo Press.
Picigallo, P, 1979, The Japanese on Trial: Allied War Crimes Operations
in the East, 1945-1951, University of Texas Press.
Piggott, J., 1989, ‘Sacral Kingship and Confederacy in Early Izumo’, MN,
44/1, pp. 45-74.
Pineau, R. (ed.), 1968, The Japan Expedition 1852-1854: The Personal
Journal of Commodore Matthew C. Perry, Smithsonian Institute Press,
Washington.
Prange, G. (with D. Goldstein and K. Dillon), 1986, Pearl Harbor: The
Verdict of History, McGraw-Hill, New York.
‘Reinventing Japan’, 1992, in the Pacific Century video series.
Reischauer, E., 1964, Japan: Past and Present, Duckworth, London.
Reischauer, E., 1988, The Japanese Today: Change and Continuity,
Harvard University Press.
Reischauer, E. and Craig, A., 1979, Japan: Tradition and Transformation,
George Allen & Unwin, London, Boston, and Sydney.
Rickert, E. (ed.), 1998, The Good German o f Nanking: The Diaries of
John Rabe (tr. Woods, J.), Knopf, New York.
Ruoff, K., 2001, The People’s Em peror: Democracy and the Japanese
Monarchy, 1945-1995, Harvard University Press.
Rusbridger. J. and Nave, T. E., 1991/2, Betrayal at Pearl Harbor: Hou:
Churchill Lured Roosevelt into World War II, Michael O’Mara Books,
London / Simon & Schuster, New York (разширеното издание от
1992 г.).
Russell, J., 1991, ‘Narratives of Denial: Racial Chauvinism and the Black
Other in Japan’, JQ , XXVIII/4 (Oct.-Dec. 91), pp. 416-28.
‘Sacrifice at Pearl Harbor’, video produced by Roy Davies, screened on
326
Timewatch, BBC 2, 5 April 1992.

Sadler, A., 1970, The Ten Foot Square Hut and Tales of the Heike, Green
wood Press, Westport.
Sahara, M., 1992, ‘Yoshinogari: The World of the Wei Dynasty Annals’,
contribution to Pearson 92, pp. 154-7.
Sakai, S., 1994, interview with M. Nakazawa, Tokyo Journal, Decem
ber 1994, pp. 18-21.
Sakudo, Y., 1990, T h e Management Practices of Family Business’ (tr.
Hauser, W.), in Nakane and Oishi 90, pp. 147-66.
Sato, E., 1974, T he Early Development of the Shoen’, in Hall and Mass
74, pp. 91-108.
Sato, T., 1990, ‘Tokugawa Villages and Agriculture’ (tr. Hane, M.), in
Nakane and Oishi 90, pp. 37-80.
Sayle, M., 1995, ‘Did the Bomb End the War?’, NewYorker, 31 July 1995,
pp. 40-64.
Schoppa, L., 1991, Education Reform in Japan: A Case of Immobilist
Politics, Routledge, London.
Schultz, D., 1987, The Maverick War: Chennault and the Hying Tigers,
St. Martin’s Press (now Palgrave Macmillan), New York.
Seagrave, S., 1999, The Yamato Dynasty: The Secret History of Japan’s
Imperial Family, Bantam Press, London and New York.
Seidensticker, E., 1981, The Tale of Genji (trans, of Genji Monogalari),
Seigle, C, 1993, Yoshiwara: the Glittering World of the Japanese Courte
san, University of Hawaii Press.
Sethi, S., Namiki, N. and Swanson, C., 1984, The False Promise of the
Japanese Miracle: Illusions and Realities of the Japanese Manage
ment System, Pitman, Massachusetts.
Shibusawa, K. (ed.), 1958, Japanese Culture in the Meiji Period, v.5 (tr.
Terry, C), Toyo Bunko, Tokyo.
Shillony, B.-A., 1973, Revolt in Japan: The Young Officers and the Febru
ary 26 1936 Incident, Princeton University Press.
Shinoda, M., 1978, ‘Victory in Battle and Family Tragedy; Minamoto no
Yoritomo and Yoshitsune’, in Murakami and Harper 78, pp. 79-90.
Shinoda, M., 1983, ‘Kamakura History (1185-1333)’, in K E J, v.3, pp.
169-72.
Stanley, T., 1983, Tokyo Earthquake of 1923’, in K EJ, v.8, p. 66.
Starrs, R. (ed.), 2004, Japanese Cultural Nationalism: At Home and in
the Asia-Pacific, Global Oriental, Folkestone.
Steele, M. W., 2003, Alternative Narratives in Modern Japanese History,
Roudedge, London.
Steinhoff, P., 1984, ‘Student Conflict’, in Krauss, Rohlen and Steinhoff
84, pp. 174-213.
Stockwin, A., 1992, translator’s introduction to Banno 1971/92, pp.
XI-XV.
327
Storry, R., 1963, A H istory o f Modern Japan, Penguin, Harmon-

dsworth.
Suzuki, H ., 1969, 'Micro-Evolutional Changes in the Japanese Popu
lation from the Prehistoric Age to the Present Day’, Journal of
the Faculty o f Scien ce, U niversity o f Tokyo, s.5, v.3, pt 4, pp.
279-308.
Suzuki, M., 1992, ‘As Long As I Don’t Fight, I’ll Make It Home’, in Cook
and Cook 92, pp. I27-35.
Suzuki, N., 1983, ‘Eschatology’, in K E J, v.2, p. 231.
Tada, M., 1996, ‘After the Bubble’, Japan Times, weekly international
edition, 29 July-4 August 1996, p. 4.
Takahashi, T., 2003, T he Emperor Showa Standing at Ground Zero: On
the (Re)configuration of a “National Memory” of the Japanese People’,
in Japan Forum (UK), v.15, no.l, 2003, pp. 3-14.
Takeuchi, R., 1983, ‘Nara History’, in K E J, v.3, pp. I63-5.
Tayama Katai, 1907/81, The Girl-Watcher1(Shojobyo, 1907), in ‘The Quilt’
and Other Stories by Tayama Katai, tr. and intr. Henshall, K., 1981,
University of Tokyo Press.
Tayama Katai, 1917/87, Thirty Years in Tokyo (Tokyo no Sanjunen, 1917),
tr. and intr. Henshall, K, 1987, in Literary Life in Tokyo 1885-1915,
Brill, Leiden.
Taylor, J ., 1985, Shadows of the Rising Sun: A Critical View of the ‘Japa
nese Miracle’, Tuttle, Tokyo.
Theobald, R., 1954, The Final Secret of Pearl Harbor, Devin-Adair, New
York.
Thompson, E., 1945, Prisoner of War Preliminary Interrogation Report,
submitted 7July 1945 to HQ First Australian Army Allied Translator
and Interpreter Service, Advanced Echelon.
Torao, T., 1993, ‘Nara Economic and Social Institutions’ (tr. Farris, W.), in
CHJ, v.l, pp. 415-52.
Totman, C., 1980, The Collapse of the Tokugawa Bakufu, 1862-68, Uni
versity of Hawaii Press.
Trefalt, B., 1995, ‘Living Dead: Japanese Prisoners-of-War in the South
west Pacific’, N ZJEAS, III/2 (December 1995), pp. 113-25.
Tsuchihashi, R, 1952, Japanese Chronological Tables, Sophia Univer
sity Press.
Tsukada, M., 1986, ‘Vegetation in Prehistoric Japan: The Last 20,000
Years’, in Pearson 86, pp. 11-56.
Tsunoda, R., de Bary, W.T., and Keene, D. (comps.), 1964, Sources of
Japanese Tradition, 2 vols, Columbia University Press.
Tsurumi, S., 1987, A Cultural History of Postwar Japan 1945-1980, Kegan
Paul International, London and New York.
Turnbull, S., 1987, Battles of the Samurai, Arms and Armour Press,
London.
Ueda, K, 1983, ‘Pollution-Related Diseases’, in K E J, v.6, pp. 217-20.
328
Ui, J. (е<±), 1992, Industrial Pollution in Japan, United Nations University

Press, Tokyo.
Umegaki, M. 1986, ‘From Domain to Prefecture’, in Jansen and Rozman
86, pp. 91-110.
Uno, S., 1992, ‘Spies and Bandits’, in Cook and Cook 92, pp. 151-8.
Upham, F., 1987, Law and Social Change in Postwar Japan , Harvard
University Press.
Utsumi, A., 1996, ‘Japanese Army Internment Policies for Enemy Civil
ians during the Asia-Pacific War’, in Denoon et al. 96, pp. 174-209.
Vansittat, Lord, 1943, Foreword to Howard and Newman 43.
Van Wolferen, K, 1989, The Enigma of Japanese Power: People and
Politics in a Stateless Nation, Macmillan, London.
Varley, H.P., 1978, ‘Preeminent Patron of Higashiyama Culture: Ashikaga
Yoshimasa’, in Murakami and Harper 78, pp. 131—40.
Varley, H. P., 1983, ‘Kemmu Restoration’, in K E J, v.4, pp. 191-2.
Vlastos, S., 1989, 'Opposition Movements in Early Meiji, 1868-1885’, in
CHJ, v.5, pp. 367-431.
Vogel, E., 1979, Japan As Number One: Lessons for America, Harvard
University Press.
Ward, R., 1987a, ‘Presurrender Planning: Treatment of the Em
peror and Constitutional Changes’, in Ward and Sakamoto 87,
pp. 1-41.
Ward, R., 1987b, ‘Conclusion’, in Ward and Sakamoto 87, pp. 392-433.
Ward, R. and Sakamoto, Y. (eds), 1987, Democratizing Japan: The Allied
Occupation, University of Hawaii Press.
Watts, J., 1998, ‘Soccer Shinhatsubai: What Are Japanese Consumers
Making of the J.League?’, in Martinez 98, pp. 181-201.
Weinstein, D., 1995, ‘Evaluating Administrative Guidance and Cartels in
Japan (195 7 -1 9 8 8 )’, Journal of Japanese and International Econo
mies (9), pp. 200-23.
Whitehill, A., 1991, Japanese Management: Tradition and Transition,
Roudedge, London.
Wilcox, R., 1985, Japan’s Secret War: Japan’s Race against Time to
Build Its Own Atomic Bomb, William Morrow, New York.
Wilkinson, E., 1981, Misunderstanding: Europe vs Japan, Chuokoronsha,
Tokyo.
Williams, H., 1972, Foreigners in Mikadoland, Tuttle, Tokyo.
Williams, P. and Wallace, D., 1989, Unit 731: The Japanese Army's S e
cret of Secrets, Hodder & Stoughton, London.
Wohlstetter, R., 1962, Pearl Harbor: Warning and Decision, Stanford
University Press.
Wolf, M., 1983, The Japanese Conspiracy: A Stunning Analysis of the
International Trade War, Empire Books, New York.
Wood, C, 1993, The Bubble Economy: The Japanese Economic Col
lapse, Tuttle, Tokyo.
329
Woronoff, J., 1985, Japan: The Coming Economic Crisis, Lotus Press,
Tokyo.
Woronoff, J., 1990, Japan A s - Anything But - Number One, Yohan Pub
lications, Tokyo.
Yamaguchi, K., 1983, ‘Early Modern Economy (1868-1945)’, in K E J, v.2,
pp. 151-4.
Yamamura, K., 1986, T he Meiji Land Tax Reform and Its Effects’, in
Jansen and Rozman 86, pp. 382-9.
Yanai, S., 1992, T h e Case for a Coup’, Japan Views, December 1992,
pp. 3 -6 (японският оригинал се намира в Shukan Bunshun 22
Oct. 92).
Yokota, Y, 1992, ‘Volunteer’, in Cook and Cook 92, pp. 306-13.
Yoshida, S., 1961, The Yoshida Memoirs: The Story of Japan in Crisis,
Heinemann, London.
Yoshimi, Y, 2000, Comfort Women: Sexual Slavery in the Japanese Mili
tary During World War II (tr. O’Brien, S.), Columbia University Press.
330
Речник на японските
термини
аваре - вж. моно но аваре

ама - монахиня
амае - детинска зависимост от възрастните
бакуф у- военно управление, шогунат

бунраку - куклено представление
буранумин - „селяндури“, декласирани социални елементи
бут онецу- „треска за танци“, отнасяща се до правителството в на
чалото на периода Мейджи
буши - воин, често е синоним на самурай
бушидо - пътят на воина, на самурая
баби - естетическата категория на приглушена чувственост

вакон йосаи - „японски дух, западни знания“; популярен лозунг от
началото на периода Мейджи
гейша - „човек на изкуството“ - първоначално мъже, но днес из

ключително само жени, които забавляват своите клиенти и по
някога се изявяват и като проститутки
генро - „първите старейшини“, олигарсите в управлението от нача
лото на периода Мейджи
гунни моногатари- средновековни разкази за подвизите на воините
гьосей канри- административен контрол и по-специално на иконо
миката от страна на държавата
даймьо - феодален владетел, в частност по време на периода Току-

гава
джинрикиша - „превозно средство, задвижвано от човешка сила“);
рикша
джито - управител на област през Средновековието
джиюминкен ундо - „движение за свобода и човешки права“ от пър
вата половина на периода Мейджи
джомон - мрежеста украса по повърхността на керамични съдове;
име на период от историята на Япония
джу-но-чо-дай - „тежки, дебели, дълги, големи“; девизът на иконо
миката от началото на следвоенния период
331
джунши - „да последваш своя господар в смъртта“

дзайбацу- крупни финансови обединения или компании
ендака - „силната йена“ в края на 80-те години на XX в.

енджо носай - „финансово подпомагани връзки“ между момичета в
млада тийнейджърска възраст и по-възрастни от тях мъже
е т а - „голяма нечистотия“, и днешните буракумин
инсей - „монашеско управление“; метод на задкулисно управление

на оттеглилите се от власт императори, особено в края на пери
ода Хейан
ичиоку гьокусай- „самоунищожение на стоте милиона, подобни на
диаманти“; вярване, че японците ще предприемат масово само
убийство, но няма да се предадат след поражението си във Вто
рата световна война
йогаку- западната наука

йомихон - популярни романтични истории от периода Токугава
кабуки - пищна форма на театрално представление, особено

предпочитана от търговското съсловие през периода Токугава
кадзоку- благородници от началото на периода Мейджи
камикадзе - „божествен вятър“; японците вярват, че бурните вет
рове спасили тяхната страна през XIII в. от монголските на
шествия; по време на Втората световна война така наричат
пилотите самоубийци, които дават живота си за защита на ро
дината
кана - японско фонетично писмо
канри шакай - „контролирано общество“; епитет на японското об
щество през 60-те и 70-те години на XX в., което понася ограни
чителните мерки на правителството срещу материалното бла
гополучие, което му се осигурява
каре - естетическата категория - простота и естественост
кегаре - опетненост
кейрецу кигьо - „обединени компании“; следвоенните дзайбацу
кей-хаку-тан-шо - „леки-тънки-къси-малки“; девиз на икономиката
от следвоенния период, заменил по-ранния джу-ко-чо-дай
к о - дете или по-младият от двама души, свързани помежду си
кодзоку- императорско семейство
к о к у - мярка за количество ориз и за повърхнина на земя, с които
един човек може да се изхранва в продължение на една година
кокугаку- „национално образование“, израз на национализма през
периода Токугава
кокусайка - девиз на интернационализацията на Япония през 80-те
332
РЕЧНИК НА ЯПОНСКИТЕ ТЕРМИНИ
коф ун- древна погребална могила; название на период от японска

та история
кошокубон- вж. унийо-дзоши
маппо - „последният закон“; в будизма - окончателния упадък на

човешкия род, късен Хейан
моно-но аваре- естетическата категория на „печалното („скритото“)
очарование на нещата“
морецу-гата- „безпределно предани на каузата“; хората, готови да
се трудят усилено за възстановяване на Япония след Втората
световна война
м усуби- сливане с природата, естествена чистота
Нихонджинрон - „Теории за японците“; самохвални литературни тво

рения от 70-те и 80-те години на XX в., написани доста елемен
тарно и опитващи се да обяснят успехите на Япония, често наб
лягайки на неповторимостта и превъзходството на японската на
ция
но - класически японски театър
ойцуне, ойкосе - „настигни, хвани“ (Запада); популярен девиз от на

чалото на периода Мейджи
опаши - естетическата категория на необичайното и различното
омот е- външното впечатление за нещата
оя - родителят или по-възрастният от двама души, свързани по
между си
о-ятои аайнокуджин- привличане на западни специалисти на рабо
та в Япония през периода Мейджи
ран га н у- „холандска наука“; събирателно понятие за западната на

ука (вж. йогану)
рисшишуги - стремеж към успех, разчитане на собствените сили
рицурьо - система от закони; от рицу - „наказания“ и рьо - „ин
струкции за държавните чиновници“
ронин - самурай, останал без господар
саби - естетическата категория - изискана простота

санону джидай - „периодът на изолираната страна“, както по-късно
е наречен периодът Токугава
самурай- член на свитата на даден господар; по-късно просто воин
саннин котай - „периодично присъствие“ на всеки даймьо в столи
цата на шогуната Токугава, Едо
сенрю - хумористична 17-срична поетична форма, популярна през
периода Токугава
сеппуну - вж. харанири
333
сонно дж ои- „Уважавай императора, изгони варварите“; лозунг, ста

нал популярен в края на периода Токугава
сот о- външен, чужд
тамешигири- „ритуално съсичане“ със самурайски меч на трупове

те на екзекутирани (а понякога и на живи) престъпници
татемае- лице или претекст; често означава и лицемерно твърде
ние
т енносей- императорска система, използвана главно за национа
листически внушения по отношение на японския народ в пери
ода от средата на Мейджи до края на Втората световна война
тераноя - училища за простолюдието по време на периода Токуга
ва, в началото разположени в храмовете
тодзама - „външни“ даймьо, които по традиция не са напълно пре
дани на рода Токугава
тойо-но дотону, сейо-но гакугей- „източна етика, западна наука“;
популярен лозунг от края на периода Токугава
токуджу - специални поръчки на японски стоки за американските
войски по време на Корейската война
унийо - „преходният свят“; използва се предимно от свещениците,

за да се изрази преходността на всичко земно, но по време на
периода Токугава обхваща главно междуличностните отноше
ния, особено в областта на секса
укийо-е- „картини от преходния свят“, често изобразяващи открито
сексуални сцени; известни по време на периода Токугава и под
наименованието шунаа („пролетни картини“)
укийо-дзоши - гъделичкащи низките страсти литературни произве
дения (кошокубон) от периода Токугава
ура - това, което се намира под повърхността или зад фасадата на
нещата
учи - свой или вътрешен
ф удаи- традиционно верни на шогунитеТоакугава даймьо (наслед

ствени членове на свитите им)
фукону ньохей - „богата нация, силна армия“, девиз от началото на
периода Мейджи
хайну - 17-срична поетическа форма, популярна през периода То

кугава
хан - феодално имение
ханива - „керамични пръстени“, древни погребални предмети
харанири - „разпаряно на корема“, ритуално самоубийство на са
мураите, често заместващо екзекуцията им
хеймин - простолюдие
334
РЕЧНИК НА ЯПОНСКИТЕ ТЕРМИНИ
хиникомори - оттегляне от обществото

хинин - „не-човешки същества“; днешните буранумин
хонне - съкровени чувства и намерения
чодзен найнану - „трансцендентните“ правителства през периода

Мейджи
чонин - градско население
чонинмоно - разкази за успехите на търговци от периода Токугава
шамисен - триструнен музикален инструмент, подобен на лютня

шидзону - бивш самурай (терминът се появява в началото на пери
ода Мейджи)
ши-но-но-шо-„воин-селянин-занаятчия-търговец“; обществената йе
рархия ( в низходяща градация) по време на периода Токугава
шинпан даймьо - близки до рода Токугава
шинпу - вж. наминадзе
ш огун- военен владетел
шоен - средновековно имение
шуео - средновековен охранител или управител на земя
шунга - еротични илюстрации от периода Токугава
юген - естетическата категория - изискан покой и духовно съвър

шенство
Кенет Г. Хеншал
От каменната ера до превръщането
на страната в свръхсила
Първо издание
Научен редактор и консултант Дора Варова
Стилов редактор и коректор Петя Дочева
Печат „Абагар“ АД - Велико Търново
Предпечатна подготовка - Езекил Лападатов
Издателство „Рива“
1000 София, ул. „Граф Игнатиев“ 53 Б
Тел./факс: 986 56 86
E-mail: riva®rivapublishers.com
www.rivapublishers.com
ISBN 978-954-320-125-9

История на Япония

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

История на Япония

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ИСТОРИЯ НА

Увод: Япония и историята / 15

2.3. Държава на военните: периодът

5.4. Подготовка за война / 160

Заключение: съвети за държавите,

Таблица 1.1. Основни постижения през периода

Цели и източници на изследването

Главната цел на книгата е да разкаже историята на Япония, а

тина години от живота си, за да се научи да чете на японски.

на събития, че е важно от време на време да спираме и да пог­

Хората, на които съм задължен

Особено съм задължен на Кен Коутс, професор по история от

Предговор към второто издание

През петте години, откакто написах и предадох за печат първо­

нен“ член IX на конституцията; засиленото напрежение в отно­

свръхсила под обсад а... и един сапунен мехур“ - анализира съ­

Влиянието на Япония върху съвременния свят е изключително

се избягват, японците днес са сред най-хомогенните народи на

на високомерната любезност на Запада. Много азиатски страни

на война Япония, японците просто нямаше как да й попречат да

Япония? Коя е била тайнствената царица Химико от трети век

Първите божества се появяват в Такамагахара („Равнината на

дворец и хвърля одрано пони през покрива на павилиона й за

Древните японски митове са записани за първи път в края на

изход. Императорската фамилия поне със сигурност може да нас­

водят до противопоставяне и наказания, но не и до морално осъж­

1.2. От първите хора докъм 13 000 г. пр.Хр.

Учените не знаят със сигурност кога първите хора са се появи­

ват не само диви прасета и елени, но и едри животни като слонове

доисторическите сведения на ранни хроники като „Коджики“ и „Ни-

1.3. Ловци и събирачи от каменната ера:

Към 13 000 г. пр.Хр. в Япония се появяват първите глинени съдо­

тежават характеристиките на базов лагер в даден район и се със­

за неговия брой, те наистина са само предположения. Според

Освен че са сравнително ниски на ръст, хората от периода Джо-

1.4. Периодът Яйои (ок. 400 г. пр.Хр. - ок. 250 г.

Около 400 г. пр.Хр., а според някои учени и още по-рано - към

веникава керамика без украса, която явно се различава от тази,

В този все по-йерархизиран свят робството също не е рядко

то от стоте японски царства - Сиематай, произнасяно на япон­

Новият период сам по себе си представлява епоха на интен­

1.5. Поява на ранната японска държава:

Когато погребват царица Химико и нейните 100 принесени в ж ер­

чето специалисти днес са на мнение, че първият реално същес­

Момиче с тази красива кошничка,

Скоро държавата на Ямато укрепва позициите си, като прие­

тях. В тази тенденция отново забелязваме твърде ранни прояви

Подражаването на Китай от страна на японците става особе­

нолетно и свободно мъжко население на страната получава по

статута си на висш държавен служител с ранг на дребен арис­

Ф урухи, безценната бяла перла,

За добро или за зло

Помолих тамошните богове.

Но никакво добро от т ях не произлезе

Макар че без съмнение животът на обикновените хора не е ле­

това е само още един пример за японския прагматизъм. До ден-

Преглед на част първа

В първата част разгледахме развитието на цивилизацията в Япо­

Таблица 1.1. Основни постижения през периода

Преминаване от лов и събирачество

Таблица 1.2. Основни ценности и практики през древния период

• избягване на моралното разграничаване на добро и зло

Много от въпросите, разгледани в тази част, са все още не­

Държавата през периода Ямато се нуждае от столица. Без нея

на събития, че е важно от време на време да спираме и да пог

През петте години, откакто написах и предадох за печат първо

нен“ член IX на конституцията; засиленото напрежение в отно

свръхсила под обсад а... и един сапунен мехур“ - анализира съ

изход. Императорската фамилия поне със сигурност може да нас

водят до противопоставяне и наказания, но не и до морално осъж

Учените не знаят със сигурност кога първите хора са се появи

Към 13 000 г. пр.Хр. в Япония се появяват първите глинени съдо

тежават характеристиките на базов лагер в даден район и се със

то от стоте японски царства - Сиематай, произнасяно на япон

Новият период сам по себе си представлява епоха на интен

Когато погребват царица Химико и нейните 100 принесени в ж ер

чето специалисти днес са на мнение, че първият реално същес

Скоро държавата на Ямато укрепва позициите си, като прие

Подражаването на Китай от страна на японците става особе

статута си на висш държавен служител с ранг на дребен арис

Макар че без съмнение животът на обикновените хора не е ле

В първата част разгледахме развитието на цивилизацията в Япо

Много от въпросите, разгледани в тази част, са все още не

Най-голямата жертва на времето обаче се оказва централ

Император Камму (781-806) се чувства особено нещастен в На

Беше в края на третия месец. Пролетната градина на Му

Принцовете и придворните впрочем нямат какво друго да пра

доведена до краен предел от могъщия род фудживара, който уп

дънки на странични разклонения на рода фудживара или на им

Това личи особено в обясненията на бабата, защо трябва да сло

Ваше Величество не знае, че е бил роден за император

Улиците се изпълниха с просяци, чиито молби бяха оглу

В тези времена на „дълбоко униние“ господар на положение

През 1185 г. Минамото-но Йоритомо е най-силният човек в стра

Особената природа на отношенията между легитимност {фор

след 1221 г., когато оцеляват след опита на оттеглилия се от престо

Японците обаче са сериозно обезпокоени от факта, че от

Победите и оцеляването на Япония се дължи на смелия й от

(1222-1282), е също толкова проста, но се съсредоточава пове

средновековен самурай, на чиито традиции той отчасти погреш

Едно анонимно стихотворение, открито в погребален регис

По време на социалните размирици през епохата Сенгоку за

ж и най-вече на натрупалите се постижения на трима управлява

Хидейоши е друга забележителна личност в японската исто

будистите. На първо време и Хидейоши се придържа към подоб

Във втората част на тази книга е проследено историческото раз

Таблица 2.1. Основни събития в историята на ранна и среднове

родовите си владения (Мацудайра), Мотоясу насочва своето вни

„селяндурите“) и хинин („не-човешките същества“). На тях са по

• проверки на пътуващите по суша, при които трябва да се пред

Наказанията за нарушителите на тези разпоредби обикно

Много от тях бяха разпъвани на кръст по най-малкия по