БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ

БЪЛГАРС КАТА
ДЪРЖ АВНОСТ
В АКТОВЕ И ДОКУМЕНТИ

Съставител
ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ

ИЗДАТЕЛСТВО „НАУКА И ИЗКУСТВО“ СОФИЯ 1981 г

 ПРЕДГОВОР

Целта на сборника е да се представи в актове и документи еволюцията на

българската държавност от основаването на българската средновековна дър­
жава през 681 г. до съвременната българска социалистическа държава, през
продължителния няколковековен период на нейното съществуване.
Употребата и на двете твърде близки понятия „държава“ и „държавност“
очевидно се нуждае от известно пояснение, което ще изясни също така и
формулираното заглавие на сборника.
Класиците на марксизма-ленинизма определят държавата като апарат за
класово господство и особена обективно необходима политическа организа­
ция на класовото общество — „антагонистическа форма на обществено
единство“ (К. Маркс).
Държавността са политическите, държавните и правните черти и свойства
на обществено-политическата организация на обществото, които продължават
своето съществуване дори и след ликвидирането на държавата. Държавността
е продукт на държавата, ала значително по-дълготраен от нея, защото тя е
своеобразно отражение на базисните явления, което се напластява в съзна­
нието и историческата памет в продължение на векове.
И тъй като идеята и споменът за българската независима държава са съ­
ществували в съзнанието и историческата памет на народа дори и тогава,
когато той е бил под чуждо владичество (по време на византийското робство
от 1018 до 1186 г. и по време на османското иго от 1396 до 1878 г.), и българите
непрестанно са водели борба за нейната реализация, значително по-уместно
изглежда в дадения случай да се употреби понятието държавност, отколкото
държава. Хронологическият обхват на включените в сборника документи и
актове е от 681 до 1981 г. Материалът е групиран в четири основни дяла,
които съответствуват и на широко разпространената периодизация на бъл­
гарската история: 1) история на средновековна България (VII—XIV в.); 2)
история на българския народ по време на османското владичество и на Бъл­
гарското възраждане (XV—XIX в.); 3) история на България в периода на ка­
питализма (1878—1944 г.); 4) история на социалистическа България в периода
1944—1981 г.
Актовете и документите са подредени в строго хронологичен ред и са но­
мерирани. Подбрани са извори, които най-добре характеризират еволюцията
и функционалността на българската държавна власт през вековете или пък

5
идеята за държавността и опитите за възобновяване на българската държава.
В повечето случаи е дадено предпочитание на българския, домашния актов
материал. По този начин чрез собствената си документация държавата през
различните периоди най-добре се е самохарактеризирала като основна ин­
ституция — арматура на българското общество. Проявен е стремеж към пуб­
ликуване на документи с репрезентативен характер или такива, които пред­
ставят значителни събития от историята на българската държавност. Поради
това именно в сборника са включени почти всички текстове на най-важните
междудържавни договори на българската държава, основни законници и кон­
ституции. прокламации и манифести на върховната държавна власт.
Историята на който и да е народ или свързана с неговото историческо
битие държава или държавност се поддава на истинско научно проучване
само тогава, когато основна е собствената им, тяхната домашна докумен­
тация. В такъв смисъл може да се смята, че българската държавност още от
„Именника на българските ханове“ и първобългарските надписи на гръцки
език от VII—VIII в., още от самото си начало е започнала своето самодо-
кументиране. Това е забележително и изключително важно явление не само
в нашето държавно-политическо, но и в културното ни развитие.
В края на този кратък предговор намирам за необходимо да дам няколко
пояснения. Публикуваните извори не са съпроводени от коментар; в замяна
на това всеки дял се предхожда от кратък очерк върху историята на българ­
ската държава или държавна идея през определен период. С оглед на по-
добра ориентация на ползуващите сборника са добавени: „По-забележителни
дати и събития от историята на българската държавност“; „Библиография
на използуваните източници“; „Библиография на основните съчинения по ис­
тория на българската държава“ и списък на използуваните съкращения.
Считам за свой приятен дълг да изразя благодарност на колегите си от
катедрата по история на България в Софийския университет „Климент Охрид­
ски“ и по-специално на проф. д-р Илчо Димитров, проф. д-р Николай Генчев
и доц. Любомир Огнянов за ценните препоръки, бележки и съвети и особено
на гл. ас. Димитър Цанев и н. с. Стоян Пинтев за помощта при подбора на
редица документи, представени съответно в дял II и IV.
Изразявам надежда, че настоящият сборник, в който за пръв път е направен
опит да се документира българската държавност от средновековието до наши
дни, ще ползува не само специалистите, но и много по-широки среди от
българското общество. Този сборник е посветен не само на 1300-годишнината
от образуването на българската държава; той е посветен на всички българи,
които всеотдайно и жертвоготовно служеха и служат за съхраняването на
българската държавност от основаването ή до наши дни, а и на онези, които
ще положат сили за съхраняването ή през вековете — на грядугците поколения.

София, 25 септември 1980 г. Съставителят

6
 ДЯЛ I

БЪЛГАРСКАТА СРЕДНО ВЕКОВН А

ДЪРЖ АВА (681—1018; 1186— 1396 Г.)

1.
СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ
В НЕЙНИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

В зараждането и първоначалното си развитие средновековната българска

държава е продукт на иманентното развитие на политическата организация
на прабългарите и славяните. Славянските военноплеменни съюзи, създадени
в края на VI и първата половина на VII в. на Балканския полуостров, и
прабългарският военноплеменен съюз „Старата голяма България“, създаден
на север от Кавказ, в земите на Приазовието, Прикаспието и Северното Чер­
номорие, през 30-те години на VII в., са били онези форми на политическа
организация, които не само са предшествували образуването на българската
държава, но са и послужили като прототип на първоначалната й организация.
Тя не е просто тяхно повторение или механично сливане, а качествено нова
политическа организация с нови функции.
Българската държава е била създадена първоначално в североизточните
краища на Балканския полуостров върху античните провинции Мизия (дн.
Северна България), Дакия (дн. Румъния) и Малка Скития (дн. Добруджа) в
резултат на обединението на поселилите се повече преди столетие там сла­
вянски племена и дошлите от степите между Днепър и Кубан прабългари
начело с хан Аспарух (681—701) — основоположника и основателя на бъл­
гарската държава, нейния първостроител.
Възникнала върху територии на Византийската империя в борба срещу нея
и срещу непрекъснатите й опити за хегемония над „варварския свят“, сред­
новековната българска държава още от момента на своето създаване в про­
дължение на няколко века се формирала като притегателен и обединяващ
център на славянските племена на Балканския полуостров, като техен за­
щитник от византийската експанзия. Благодарение именно на активната под­
крепа на славянските племена България още до средата на IX столетие в
непрестанни войни с Византия и Франкската империя успяла да включи в
своите предели Черноморската област на юг от Балкана, Северна Тракия,
Родопите, Македония, Седмоградско и земите до Драва и Тиса. Разпростряла
се от Карпатите до Родопите и от Черно море и Днепър до Адриатика и
Тиса, българската държава редом с Византия е била най-могъщата центра­
лизирана държава в Европейския Изток през ранното средновековие. Тя се
превърнала в бариера за нашествията на прииждащите от север и североизток
племена към вътрешността на Европа.
Покръстването на българите и приобщаването на България към „семей­
ството на християнските държави“ през 864—870 г. довели и до появата на

7
нови явления и фактори в нейната история, стимулирали и ускорили процеса
на изграждане на единната българска народност. Обвързването на българ­
ските владетели с Цариградската църква и с Византия предопределило за
векове принадлежността на България към византийско-славянската църковна,
политическа и културна общност. Същевременно били поставени основите и
на една нова институция с трайно въздействие в българското историческо
развитие през средните векове и Възраждането — българската църква. Пър­
воначално тя била автокефална архиепископия, подчинена само формално на
Цариградската патриаршия. Съюзът между държава и църква, осветен още
през втората половина на IX в., представлявал един от стожерите на българ­
ската държавна и политическа независимост.
Ако още непосредствено след създаването на българската държава за нейна
столица била избрана Плиска, която от аул на българските ханове се пре­
върнала в здраво укрепен град и едно от основните средища на Балканския
полуостров, то през 893 г. причини от църковно и религиозно естество на­
ложили преместването на българската столнина във Велики Преслав; тук било
преместено и средището на българския църковен глава.
Изключителният напредък в политическото и културното развитие, а също
така и големите успехи във войните срещу Византийската империя формирали
през първата четвърт на X в. една нова основна цел на българската външна
политика: завладяване на Цариград, ликвидиране на Византия и изграждане
върху развалините й на Балканския полуостров на могъщо славяно-българско
царство. В лицето на високо образования цар Симеон Велики (893—927) бъл­
гарската държава намерила онзи владетел, който се стремял да я възвиси на
равнището на империя от световна величина. Той не само пръв придобил
царска титла сред владетелите на Европейския Изток, но и подир 917 г. узур­
пирал титлата „василевс (император) на ромеите“ и претенциите на визан­
тийския владетел за главенство сред „християнското семейство на владетелите
и народите“. Политическите идеи на цар Симеон Велики и тяхната частична
реализация били един от големите върхове в историята на средновековна
България.
След Симеоновата смърт българската държава изпаднала в политическа
и социална криза. Срещу нея отведнъж се опълчили всички съседни държави
и народи. Възползувала се от създалата се обстановка, през 971 г. Византия
успяла да покори източната половина на българското царство. Съхранила
своята независимост в югозападните си предели, българската държава про­
дължила своето съществуване с нов политически център Охрид. Отстояването
на българската държавна независимост през последната четвърт на X — пър­
вите две десетилетия на XI в. е свързано с дейността на цар Самуил (976—
1014). Той първоначално имал значителни успехи в отразяването на визан­
тийската експанзия, преодоляването на външнополитическата изолация и въз­
становяването на накърненото единство с източната половина на българското
царство, а същевременно с походите си в Тесалия, Елада, Коринт и Пелопонес
пренесъл двубоя с Византийската империя в същинска Гърция. „Българската
епопея“ в двубоя на живот и на смърт с Византийската империя е изпъстрена
с много драматични събития. Завладяването на България през 1018 г. с триу­
мфалното влизане на император Василий II Българоубиец в столицата ή
Охрид прекъснало временно самостоятелния исторически живот на българ­
ската държава, продължил първоначално цели 338 години.

8
 В продължение на 168 години през XI—XII в. българският народ изпитвал
върху плещите си тежестите на византийския политически, икономически и
духовен гнет. Макар и подложен на притеснения, беззаконни ограбвания и
физическо унищожение, той не свел смирено глава пред своите поробители.
Идеята и споменът за българското царство продължавали да живеят. Бъл­
гарите показали неукротим стремеж за неговото възобновяване по време на
своите многобройни въстания и бунтове в Македония, Епир, Тесалия, Тракия
и Поддунавието. По време на въстанието от 1040—1041 г. за български цар
бил провъзгласен Самуиловият внук Петър Делян, а на това от 1072—1073г.
един негов правнук — Константин Бодин под името Петър III. Възобновя­
ването на българското царство станало в резултат на освободителното дви­
жение на българите от Поддунавието, Добруджа и Балкана, предводител-
ствувано от братята Петър и Асен през 1186—1188 г. За столица на възоб­
новената българска държава бил провъзгласен Търновград.
Освобождението на българското население от Тракия, Родопската област
и Македония започнало успоредно с възобновяването на българското царство.
То било успешно продължено от цар Калоян (1197—1207г.). Удържаните от
българите победи във войните срещу Византия, Унгария и създадената през
1204г. след завладяването на Цариград Латинска империя превърнали бъл­
гарската държава в основен политически фактор на Европейския Югоизток.
През 1204г. била сключена уния с Римската църква, просъществувала до
1235 г.
След преодоляването на временната политическа и социална криза в бъл­
гарската държава и общество, настъпила подир Калояновото убийство под
стените на Солун, България отново тръгнала по пътя на своя неудържим
възход. Мъдрата и далновидна политика на цар Иван Асен II (1218—1241)
довела до окончателно постигане на освобождението и обединението на раз­
покъсаните български земи. След удържаната победа в битката при Клокот­
ница (1230 г.) българската държава по думите на един тогавашен книжовник
се разпростряла „от море до море“: от Черно до Адриатическо море и от
Бяло море до Карпатите и устието на река Днестър. Тя успяла да наложи
пълната си политическа хегемония на Балканския полуостров и същевременно
да разшири външнополитическите си и външнотърговските си връзки и взаи­
моотношения. Значително постижение през този период от българската ис­
тория било възобновяването на Българската патриаршия със съгласието на
останалите източни патриарси и новото приобщаване на българската църква
и държава към източното православие след нейното временно откъсване от
него поради сключената уния.
Втората половина на XIII в. се характеризира с чувствително изменение на
положението на българската държава под въздействието на различни вън­
шнополитически фактори. Възобновяването на Византийската империя и ак­
тивната намеса на татарската „Златна орда“ в съдбините на балканските
страни имали неблагоприятни последици както за териториалната цялост на
българската държава, така и за нейната независима политика. Постепенното
сръбско проникване в Македония ставало за сметка на българските поли­
тически интереси. В северозападните български области напирали унгарците.
България била разтърсена от две граждански войни: борбата за българския
престол през 1256—1263 г. и въстанието на Ивайло от 1277—1280г. Процесът
на феодален сепаратизъм в периферните области на държавата се задълбочил.

9
По отношение на крупните и самостоятелни български боляри търновският
цар станал „пръв между равни“.
За първата четвърт на XIV в. бил характерен процесът на вътрешна ста­
билизация на държавата и постепенно преодоляване на нейната пасивност във
взаимоотношенията ия с Византия и околните държави. От заплаха за страната
и народа татарската „Златна орда“ се превърнала в оръдие на българския
цар. Налагала се тенденцията към централизация и преодоляване на феодал­
ната разпокъсаност. Редица самостоятелни дотогава владения на български
боляри били включени в пределите на Търновското царство. Удар върху
положителните тенденции в политическото развитие на България нанесло
поражението, претърпяно от сърбите в битката край Велбъжд (дн. гр. Кюс­
тендил) през 1330г.
Началото на царуването на Иван Александър (1331 —1371) било белязано
с редица успехи във войната срещу Византия и в преодоляването на проявите
на феодален сепаратизъм и непокорство. Ала процесът на разпокъсване на
българската държава не бил възпрян. В средата на XIV в. тя била разделена
на Търновско и Видинско царство, Добруджанско и Велбъждско деспотство.
Повече от половин век продължила борбата на разпокъсаните български
държавици срещу турските завоеватели. Липсата на единство между тях и
останалите владетели на Балканите облагоприятствувало стремителната екс­
панзия на османските турци във вътрешността на Балканския полуостров.
През 1393г. турците ликвидирали независимостта на изпадналите спрямо тях
във васална зависимост Търновско царство, Добруджанско и Велбъждско
деспотства. Непосредствено след битката край Никопол (1396г.) било завла­
дяно и Видинското царство.
* * *

От 681 до 1396г., в продължение на седем века, в действителност средно­

вековната българска държава е имала 548 години самостоятелно и суверенно
съществуване. Тя е влизала в много и твърде разнообразни по характер и
значение политически отношения с различни държави и общности. Сключила
е повече от 100 договора, споразумения и съглашения. Широкият обхват и
разнообразието на международните ή отношения отчасти разкриват ролята
и значението на средновековна България в историята на Европа. Същевре­
менно трябва да се допълни, че понякога нейните връзки и взаимоотношения
са излизали извън рамките на континента и са достигали до Африка и Азия.
Най-голяма продължителност и трайност са имали отношенията на бъл­
гарската държава с Византийската империя. Нерядко именно тези отношения
са определяли и другите външнополитически контакти на България. На второ
място по интензивност и продължителност следват отношенията на България
с Римската църква, които имат не само църковен, но и политически характер
и са определяли нейните връзки със западните и средноевропейските държави,
свързани в църковно отношение с папския престол. В Европейския Югоизток
българската държава имала сложни и противоречиви отношения със съседните
си през различни периоди кралства, княжества и воеводства (Сърбия, Хър­
ватин, Великоморавия, Унгария, Влахия и Молдова). От намиращите се на
север и североизток държавни и племенни общности най-важна роля играели
през различно време и при различни исторически обстоятелства отношенията
с Киевска Русия, печенегите, Литовското и Новгородското княжества, Ку-

10
мания, Галичкото княжество, татарската „Златна орда“ и Яското княжество.
От „великите сили“ на Изтока българската държава имала взаимоотношения
с арабските халифати с центрове Багдад и Кайро, Смирненския емират на
селджукските турци, Мамелюкския султанат в Египет, Османската империя
и др. Дълга и продължителна история имат българските отношения със За­
падна Европа. Те начеват с нейните връзки с Франкската империя и насле­
дилите я след 843 г. каролингски държави (Немско. Ломбардско, Лотарингско
и Френско кралства) и достигат до пряк сблъсък със създадената през 1204 г.
върху развалините на Византия латинска Цариградска империя. Активен ха­
рактер са имали и връзките на България с италианските републики Венеция,
Генуа, Пиза и Флоренция, с Дубровнишката република, Неаполското крал­
ство, Каталония и др. Епизодичен характер и отделни проявления са имали
българските отношения с варягите, норманите и англосаксонското кралство
на крал Алфред Велики (871—901).
Списъкът на държавите, народите и племената, с които средновековната
българска държава и нейният народ са общували, е твърде дълъг и надхвърля
цифрата 60. За средновековието при неговата относителна неподвижност това
може да бъде като показател за голяма динамика във външнополитическите
и международните контакти. Продължителни или кратки, плодоносни или
крайно вредни, отношенията на българската държава с близки и далечни
държави, страни и народи са имали един съществен и траен резултат —
постоянното ή присъствие в историята на европейския средновековен свят и
активното ή участие в съзиждането и защитата на европейската цивилизация.
Българският владетел е имал определено място в изградената система и
в „семейството на владетелите и народите“. В средновековна Европа е имало
трима владетели, който трайно и с право са носели императорска титла: в
Източна Европа това са били византийският император и българският цар;
в Западна Европа това е бил германският император, наследил своето до­
стойнство от Карл Велики (787—814). Поради това един неизвестен старо­
български писател в апокрифното „Сказание за Сивила“ е написал: „На света
има трима царе, както е небесната света троица... Първото царство е гръцко­
то, второто е алеманското, третото царство е българското.“

2.
ИНСТИТУЦИИ, КАНЦЕЛАРИЯ
И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
Държавната уредба на средновековна България претърпяла през вековете
значителна еволюция. От една страна, тя била плод на социално-икономи­
ческото и политическото развитие на българското общество и на влиянието
на византийската държавна традиция и система. Българската държавност по
принцип може да бъде охарактеризирана като своеобразно отражение — над­
стройка на базисните явления в развитието на българското общество, но
отражение, което е опосредствувано от самото съзнание.
Българската средновековна държава по характера и същността на своята
уредба представлява феодална теократична монархия, която претърпяла в
своето развитие еволюция и промени. Израснала първоначално върху осно­
вите на родово-племенните институции на славяните и прабългарите и тяхната

11
политическа организация от периода на военната демокрация, българската
държава постепенно се изменяла в своето устройство, за да се отчужди в
крайна сметка от първоначалните традиции и да се превърне в една инсти­
туция в известна степен чужда на развитието на българското общество, в една
държавноадминистративна система, твърде сходна на византийската и с много
малко остатъчни елементи на своя първоначален български прототип.
„Държавата е била официалният представител на цялото общество, него­
вото обединяване в една видима корпорация, но тя е била такава само до-
колкото е била държава на оная класа, която за своята епоха единствена е
представлявала цялото общество“ (Ф. Енгелс). В такъв смисъл българската
средновековна държава е била апарат за класово господство на феодалната
аристокрация, а същевременно политическа организация на българското
общество като цяло с „правомерни“ и „специфични“ функции (първите са се
изразявали от решаването на главните и общи потребности на страната и об­
ществото, а вторите са се изразявали в организираното господство и насилие
на феодалната аристокрация над зависимото население).
Първоначално българското ханство на Балканския полуостров е представ­
лявало конфедерация между славяните и прабългарите при върховната власт
на прабългарския хан. През първата половина на IX в. племенната обосо­
беност била преодоляна и отстъпила място на административно-териториал­
ното управление и деление на държавата. От обстоятелството, че прабългар­
ският етнически елемент е заемал дълго време господствуващо положение във
върховното управление на държавата, идва фактът терминологията на дър­
жавните институции в ранносредновековната българска държава (VII—XI в.)
в преобладаващата си част да е прабългарска. Влиянието на славянските и
византийските институции било по-слабо. Ранносредновековната българска
държава се характеризирала със силна централизация и съсредоточаване на
властта в ръцете на владетеля. Тя може да се окачестви като централизирана
монархия, твърде специфична, но възприела някои от белезите и атрибутите
на византийската императорска власт. Начело на държавата стоял владетел,
който в периода 681—913 г. бил титулуван „канас ювиги“ (велик хан), а от
913 до 1018 г. — „цар и самодържец на всички българи“. Единствено цар
Симеон Велики през 917—927г. се титулувал „император на ромеите“.
Прерастването на българската държава през 913 г. от ханство в българско
царство е качествена промяна в политическото положение на българската
държава. Нейният владетел бил първият и за дълго време единственият в
Източна Европа, който имал титла, равностойна на византийския император.
Владетелската власт била наследствена и престолонаследието обикновено
вървяло по принципа на майората; тя била ограничавана и отчасти споделяна
от светската аристокрация — боилите и багаините. Първенсгвуващо поло­
жение сред болярското съсловие заемали кавханът, ичиргу-боилът, кана-бои-
лът коловър , миникът, великият жупан и олгу-тарканът. Държавата била
разделена на вътрешна област и намиращи се по периферията й 10 погранични
области — тарканства или комитата. В зависимост от местонахождението
си и от положението си в царския двор болярите се делели на „вътрешни“
и „външни“. Управляващата българска аристокрация първоначално била ро­
дова, а след това се трансформирала в родово-послужебна.
Държавноадминистратавната уредба на България в периода на зрелия фео­
дализъм (края на XII—края на XIV в.) не е свързана изцяло с традициите и
институциите на ранносредновековната българска държава. Тя се е развивала

12
по византийски модел и следвала в общи линии византийските длъжности и
техните наименования от епохата на Комнините (1081 —1185г.)· Това било
следствие на прекъснатия за дълго време самостоятелен държавен живот.
България била по форма на управление теократична монархия, начело на
която стоял цар; той обикновено се титулувал „цар и самодържец на всички
българи“ (а от 1230г. насетне понякога — „цар и самодържец на всички
българи и гърци"). Инсигниите на царската власт били престол, златна ко­
рона, златоткан пояс, багреница, червени ботуши, скиптър и кълбо с кръст,
което символизирало всеобхватността на царската власт. Царската власт била
наследявана също така по принципа на майората. При прекъсване на царската
династия бил избиран цар из средата на болярите. В управленската ранглиста
непосредствено след царя следвали болярите, които носели титлите деспот
и севастократор, обикновено давани на братята на царя или на негови близки
роднини. Според ранга, своето положение в управлението и размера на вла­
денията си болярите се делели на „велики“ и „мали“. В дворцовото и вър­
ховното управление на страната първенствуващо положение заемали великият
логотет, великият воевода, великият примикюр, протокелиотът и др. Стра­
ната била разделена на големи военноадминистративни области, наречени
хояри. Управлението на всяка от тях се намирало в ръцете на управител, който
носел титлата дука на кефалия. През разглеждания период силно се увеличил
административно-финансовият и военният апарат в управлението на отдел­
ните области.
* * *

За съществуването на ханска дворцова канцелария още от създаването на

българската държава свидетелствуват първобългарските надписи на гръцки
език, съставяни от името на владетеля, печатите и медальоните на хановете
Тервел (701—718) и Омуртаг (814—831) и договорите, сключени с Византия
и Франкската империя. Официален език, употребяван в ханската канцелария,
бил гръцкият.
След въвеждането на християнството владетелската канцелария започнала
да се изменя по византийски образец. За това са сигурно доказателство не
само запазените изцяло или отчасти документи (писма, надписи, договори,
надписи към печати и др.). Редом с гръцкия език от края на IX в. във вла­
детелската канцелария започнал да се употребява и старобългарският, който
впоследствие напълно се наложил.
Значително повече данни за дейността на българската канцелария има за
периода края на XII—XIV в. Запазените грамоти, писма, договори, печати и
др. разкриват отчасти нейната организация и механизма на действие. За ра­
бота в канцеларията са били привличани високограмотни духовници или свет­
ски лица. Представителите на дворцовата канцелария са съпровождали вла­
детеля по време на неговите походи или пътуванията в страната. При из­
даването на официални документи (грамоти, надписи, писма и др.) царската
канцелария е следвала строго изработени образци и формули. Документите
са били писани на пергамент или на особен вид хартия, наречена бомбицин.
За потвърждаване на тяхната автентичност обикновено са били скрепявани
с печата на владетеля — златен, сребърен или оловен. В общи линии при
съставянето на различните видове документи тогава българската дворцова
канцелария е следвала византийската.

13
 Освен царската канцелария в средновековна България е имало също така
патриаршеска канцелария и канцелария на другите самостоятелни владетели.
От тяхната дейност също така са запазени някои интересни документи от
периода XIII—XIV в.
*

Обичайното право на славяните и прабългарите, което регулирало вътре­

шните им взаимоотношения, постепенно било измествано от единното дър­
жавно писано законодателство. Най-стар български законодателен паметник
са Законите на хан Крум (802—814), чийто текст е съхранен във Византийската
енциклопедия от Хв. „Суидас“. След приобщаването на България към хрис­
тиянството през втората половина на IX в. в страната са били пренесени от
Византия редица законодателни сборници („Еклога“, „Земеделски закон“ и
„Номоканон“). Въз основа на „Еклогата“ и използуването на разпоредбите
за църковните наказания в „Номоканона“ през царуването на Симеон Велики
е бил съставен на старобългарски език „Закон за съдене на хората“, който
имал две редакции — кратка и пространна. Някои от тези закони запазили
своето действие и в по-късния период. В началото на XIII в. чрез обработката
на Номоканона и включването в него на редица правни коментари от из­
вестните византийски прависти Теодор Валсамон и Йоан Зонара (XII в.) бил
съставен нов законодателен свод, известен под името „Кърмчая книга“ (Книга
на напътствията). Към средата на XIV в. в България е била въведена „Син-
тагма“ (Конституция) на византийския законовед Матей Властар. Съществу­
вали са и редица други закони, като Закон за търговията и за митата, Закон
за пазарищата и др. Техните текстове не са запазени.
В ръцете на българския цар теоретически били съсредоточени законода­
телната, съдебната и изпълнителната власт. Голяма роля в правораздаването
и изпълнението на присъдите играела феодалната аристокрация, която не­
рядко превръщала собствената си воля в закон. За развитието на правото и
за неговото текстуално прилагане голяма роля се пада на църквата. При това
църковното право и неговото приложение са имали голямо място в живота
на българското общество след покръстването.
За отбелязване е, че през средновековието през всички периоди запазило
своето действие обичайното право, което било прилагано в рамките на сел­
ската община поради нейното вътрешно самоуправление. То обаче с течение
на времето е изпитало силно влияние от страна на писаното светско и цър­
ковно законодателство.

3.

ЦЪРКВАТА И НЕЙНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

През езическия период от съществуването на българската държава великият

хан бил същевременно и върховен жрец на прабългарите и съвмещавал свет­
ската и сакралната власт над тях. Съществувало схващането за неговата бо-
гопоставеност.
След християнизирането на България и уреждането на българския църковен
въпрос от 870 г. насетне тук била въведена византийска църковна организация.

14
Българският църковен диоцез бил обособен в автокефална архиепископия,
чийто църковен глава бил подчинен формално на цариградския патриарх и
имал отначало средище в Плиска, а по-сетне във Велики Преслав. Първо­
начално висшето духовенство в България е било византийско. С течение на
времето то било заменено с българско. Първият епископ, който произхождал
от българския народ и извършвал богослужението на славянски език, бил
Климент Охридски, ръкоположен през 893 г. През 927 г. със съгласието на
цариградския и останалите източни патриарси българската църква била из­
дигната в ранг на патриаршия с център Велики Преслав, а след това Охрид.
След завладяването на България от византийците Българската патриаршия
била деградирана в Охридска архиепископия, чийто църковен глава носел
титлата „архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България“ и имал
автокефална в рамките на Цариградската патриаршия.
По време на възобновяването на българската държава в Търново един
български свещеник бил ръкоположен за архиепископ на България — титла,
която впоследствие била призната и от цариградската църква. По силата на
сключената през 1204г. уния между България и Рим българският църковен
глава получил титлата примас, смятана от него за равнозначна на патриарх.
През 1235 г. на събора в Галиполи-Лампсак в присъствието на представители
на всички източни патриарси било обявено възвръщането на България в ло­
ното на православието и възобновяването на Българската патриаршия с пре­
столен град Търново. Патриаршеското достойнство на българския църковен
глава се е съхранило до 1394г. Оттогава правата на Търновската патриаршия
били узурпирани от Цариградската патриаршия в продължение на близо пет
века.
По уредба, каноничен ред и ритуали българската църква следвала почти
изцяло цариградската. Обвързаността между двете изиграла решаваща роля
за превръщането на средновековна България в част от православната
византийско-славянска общност. Своята вярност в канонично-ритуално и
идейно-религиозно отношение към източното православие българската цър­
ква запазила и по време на унията с Рим (1204—1235г.). Същевременно по-
късно тя осъдила остро унията между Цариград и Рим през 1274г., а бъл­
гарският патриарх тогава се обявил за „стълб на православието“. В отно­
шенията между държава и църква в средновековна България съществувала
хармония върху основата на подчинението на духовната власт на светската.
Царят се смятал за пълновластен господар и в църковните дела, поради което
нерядко за тяхното разрешение към него се обръщали и римски папи, и
цариградски патриарси.
Ролята на църквата в живота на средновековното българско общество е
била изключително голяма и всеобхватна. Почти цялата страна още през
ранното средновековие е била покрита с храмове, в които е било извършено
черкуване на български език. Еднаквостта на литургичния език с езика, го­
ворен от населението, е създавала изключителни възможности за въздействие
на църквата върху обикновения народ. Както и в другите европейски страни
през средновековието, и в България „църквата представлявала най-висше
обобщение и санкция на съществуващия феодален строй“ (Ф. Енгелс). Почти
всички клонове на духовната култура (литература, философия, историопис.
космография, музика, изобразително изкуство и др.) и образованието се на­
мирали в ръцете на църквата и били развивани от творци, произхождащи от
нейните среди. По същество българската средновековна интелигенция е била

15
главно и изключително църковна по образование, принадлежност, мироглед
и мислене. За разлика от Византия и някои страни на Западна Европа в
България твърде слабо са застъпени светските елементи в развитието на ду­
ховната култура. И това се дължи на изключителното духовно господство
на църквата и нейните служители във всички области на културното развитие.
Българската църква поддържала и широки международни връзки; особено
тесни те били с Цариградската патриаршия и с Римската църква.
Ролята на българската църква като институция в развитието на среднове­
ковна България може да се смята като изключително положителна. Тя съ-
действувала за формирането и укрепването на българската народностна общ­
ност. представлявала един от основните фактори в културното развитие и
поддържала в години на изпитание спомена за българската държавност и
народностното самосъзнание.

4.
КЛАСИФИКАЦИЯ
И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
НА ПОМЕСТЕНИТЕ В ТОЗИ ДЯЛ
ИЗВОРИ И ДОКУМЕНТИ

Делът от документи, посветен на българската средновековна държава,

включва 104 актове, документи и откъси от повествователни извори, като се
започне от съставения през VII—VIII в. „Именник на българските ханове“ и
се достигне до „Славословията към български патриарси и митрополити от
XIII—XIV в.“ от последната редакция на Синодика на българската църква,
принадлежаща на перото на патриарх Евтимий (1375—1394).
Основната част от включените извори разкрива дейността и функциите на
българската държавна власт през средните векове — не само на владетеля,
но и на органите на централното и областното управление, а също така и
на редица представители на феодалната аристокрация. По тип и вид пред­
ставените актове и документи могат да бъдат подредени в следните основни
групи: междудържавни договори, дарствени грамоти, надписи и приписки с
официален характер, законодателни паметници, писма с официален характер,
съборни решения и актове и клетвени обещания. В повечето случаи посочените
актове и документи представят дейността на царската канцелария и канце­
лариите на някои самостоятелни владетели.
Известна част от документалния материал (грамоти, приписки с официален
характер, надписи, послания, съборни решения и актове, списъци, славословия
на патриарси и митрополити и др.) е дело на патриаршеската канцелария или
на други служители на църквата. Този материал представя дейността и функ­
циите на тази втора по значимост институция на българското средновековно
общество.
Включени са също така и чужди актове и документи (венециански, визан­
тийски, генуезки, арабски, папски, неаполски и др.), които разкриват взаи­
моотношенията на средновековната българска държава.
По изключение в състава на дела фигурират сведения от повествователни
извори за отделни договори и споразумения, които не са запазени като са­
мостоятелни паметници.

16
 № 1
„Именник на българските ханове“ от края на
VII—VIII в.
Печата се по В. Гюзелев и П. Петров, Христоматия по история на
България, т. 1, С., 1978, с. 87-88 (по-нататък съкратено ХИБ, I)

Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в го­

дината на] змията — дилом, [месец] девети — твирем.
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината]
на змията — дилом, [месец] девети — твирем.
Гостун — този бе наместник 2 години. Родът му Ерми. А властта му е
дадена [в годината] на свинята — докс, [месец] девети — твирем.
Курт управлява 60 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в го­
дината] на вола — шегор, [месец] трети-вечем.
Безмер 3 години. Родът на този — Дуло. А властта му е дадена [в годината]
на вола — шегор, [месец] трети-вечем.
Тези 5 князе управляваха княжеството на отвъдната страна на Дунава
515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз.
Същото е и досега.
Есперерих княз 61 година. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в го­
дината] на тигъра — верени, [месец] първи — алем.
Тервел 21 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината] на
овена — текучитем, [месец] девети—твирем.
... 28 години, Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината] на заека
— дванш, [месец] шести — алтом.
Севар 15 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината] на
кокошката тох, [месец] шести — алтом.
Кормисош 17 години. Родът му Вокил. А властта му е дадена [в годината]
на вола — шегор, [месец] девети — твирем. Този пък княз промени рода
Дулов, което ще рече Вихтун — (Вихрогон).
Винех 7 години. А родът му Укил. А властта му е дадена [в годината] на
вола — шегор, [месец] първи — алем.
Телец 3 години. Родът му Угаин. А властта му е дадена [в годината] на
мишката — сомор, [месец] шести — алтом. И този бе вместо друг наместник.
Умор 40 дни. Родът му Укил. А властта му е дадена [в годината] на змията
— дилом, [месец] четвърти — тутом.

№ 2
Българо-византийски мирен договор от 681 г.
(Из „Хроника“ на Теофан Изповедник, VIII—IX в.)
Печата се по: ХИБ, I, с. 84-85.

През годините на Константин [IV Погонат], който управлявал на Запад

Кробат [Кубрат], господарят на казаната България и на котрагите, завършил
живота си. Той оставил петима синове и им завещал по никакъв начин да
не се делят един от друг и да живеят заедно, за да владеят те навсякъде и
2 Българската държавност
17
да не робуват на друг народ. Малко време след неговата смърт петте му
синове се разделили и се отдалечили един от друг с тази част от народа,
която всеки един от тях имал под своя власт... Третият от тях, наречен
Аспарух, като преминал Днепър и Днестър, по-северни от Дунава реки, и като
завзел Оглос, заселил се между него и онези реки, понеже забелязал, че мяс­
тото е защитено и мъчно превзимаемо от всяка страна; бидейки отпред бла­
тисто, а от другите страни оградено като венец от реките, то давало голяма
сигурност спрямо неприятели за отслабения от раздялата народ... А импе­
раторът Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил
неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че напада и опустошава близките до
Дунава земи: т. е. сега владяната от тях страна, дотогава владяна от хрис­
тияните, много се огорчил и заповядал на всички отреди да преминат Тракия.
И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море с намерение
да ги изгони с война, като отправи в боен ред пехотната войска по суша към
тъй наречения Оглос и Дунава, и заповядал на корабите да пуснат котва на
близкия бряг. Българите, като видели тези гъсти многобройни редици, се
отчаяли за спасението си, избягали в споменатото укрепление и взели мерки
за защита. След като в продължение на три-четири дни те не се осмелявали
да излязат от това укрепление, а ромеите не завързали сражение поради
блатата, мръсният народ, забелязвайки слабостта на ромеите, се съвзел и
станал по-смел. Понеже императорът страдал силно от болки в крака и бил
принуден да се върне с пет кораба и с приближените си в Месемврия, за да
прави бани, оставил стратезите и войската със заповед да водят схватки, за
да ги измъкнат от укреплението и да завържат сражение с тях, ако се случи
да излязат. В противен случай да ги обсадят и да ги пазят в укрепленията.
Конниците обаче разпространили слуха, че императорът бяга, и обзети от
страх, се отдали също на бягство, без никой да ги преследва. А българите,
като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили
с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунава, преминали
го и дошли при така наречената Варна, близо до Одесос, и до тамошната
земя. Като видели, че мястото е много сигурно — отзад поради реката Дунав,
отпред и отстрани поради теснините и Понтийското море, и след като по­
корили измежду намиращите се там слявански племена така наречените седем
племена, поселили северите от предната клисура до Верегава към източните
части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали
данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали
да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска
власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил
да им плаща годишен данък за срам на ромеите поради многото ни грехове.
Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този, който е направил
свои данъкоплатци всички — на изток и на запад, на север и на юг, — да
бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ. Но той, като вярвал,
че това се е случило на християните по божия промисъл, сключил мир, раз­
съждавайки по евангелски. И до края на живота си той бил необезпокояван
от враговете си.

18
 № 3
Надписи върху печати на български ханове и на
славянски и прабългарски вождове на византий­
ска служба от VII—VIII в.
Печатат се по: ХИБ, I, с. 86-87.

+ Патриций Мавър, княз на сирмисианците и на българите.

+ Богородице, помагай на своя раб Есагис, императорски спатарокандидат

и княз на вихитите.
*
+ Богородице, помагай на своя раб.... императорски спатарий и княз на
евидитите.

+ Богородице, помагай на кесаря Тервел.

*
+ Христе, помагай на патриций Телериг-Теофилакт.

№ 4
Българо-византийски мирен договор от 716 г.
(Из „Хроника“ на Теофан Изповедник)
Печата се по: ХИБ, /, е. 90.

Договорът очертавал границите от Милеона в Тракия; [определял да се

дадат] одежди и червени кожи на стойност до 30 литра злато; освен това
бегълците от едната и другата страна да бъдат връщани взаимно дори ако
се случи да заговорничат срещу властите; търгуващите в двете страни да
бъдат снабдявани с грамоти и печати, а на тези, които нямат печати, да им
се отнема това, което имат, и да се внесе в държавното съкровище.

№ 5
Надписи около Мадарския конник от 705, 756
и 823 г.
Печатат се по: ХИБ, I, с. 94

I... Юстиниан императорът сключи договор... при българите... и при Тервел

дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци от Солун
и си отидоха в Кисиниите... негов един ... Владетелят Тервел чрез договор
даде на императора... 5 хиляди... Императорът заедно с мене победи ... добре.

19
11.. . злато. Той даде ... злато владетелят... войници... един владетел... гър­
ците.... каквото ти дадох аз, ще ти давам всяка година и императорът изпрати
на владетеля ... и помоли владетеля Крумесис ... владетелят..., като разпредели
златото, ... започнал... той дал от ... владетелят Крумесис даде... това море...
ти вършеше ... владетеля ... война скъсали договорите ... война ... тогава ...
име...
111.. . той бе отгледан ... скъсали и от бога владетелят Омуртаг изпрати..., за
да ме подпомогне...

№ 6
Първи хамбарлийски надпис на хан Крум от
813 г.
Печата се по: ХИБ, е. 103.

... владетел ... нему. И брат му не го изостави и излезе на война. И даде

му бог да опустоши тези места и крепости: Сердика, Девалт, Констанция,
Версиникия, Одрин. Той превзе тези защитени крепости, а на останалите бог
даде страх и те ромеите ги напуснаха и избягаха. А Долната земя, той не
забрави тази земя, откъдето тръгна на поход с цялата си войска и опожари
нашите селища плешивият старец-император и зароби всичко, като прене­
брегна клетвите. И излезе срещу него владетелят Крум, за да воюва,... и
тръгна, за да ... опустоши.

№ 7
Втори хамбарлийски надпис на хан Крум от края
на 813 г.
Печата се по: ХИБ, I, с. 129.

... кавхана... направих моя брат и стратегът Леон нека бъде негов подчинен.
От Бероя и ... Дултроини първенец е ичиргубоилът. Тук — за дясната страна,
а стратезите Вардан и Янис са му подчинени. За лявата страна на моя саракт
— Анхиоло, Девелт, Созопол, Ранули — главатар е боилът кавхан Иратаис,
а Кордила и Григора са му подчинени стратези.

№8
Крумови закони от началото на IX в.
(Из „Суидас лексикон“)
Печата се по: ХИБ, I, с. 124.

Българи. На българите се харесала носията на аварите; те заменили своите

дрехи с тесните дрехи на аварите и досега ходят така облечени. При император
Юстиниан Носоотрязания предводителят на българите Тервел бил на върха

20
на благополучието. И самият Юстиниан и Константин, синът на Ираклий.
били негови данъкоплатци. Той поставял обърнат шита си. който носел във
време на война, и своя камшик, с който шибал коня си, и слагал пари, докато
покрие и единия, и другия. Поставял копието си до земята и до краищата
му и на голям куп натрупвал копринени дрехи. Като напълвал сандъчетата
със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната
си ръка злато, а с лявата сребро. Същите тези българи унищожили напълно
аварите. Крум запитал пленниците авари: „От какво мислите, че загина ва­
шият предводител и целият ви народ?“ А те отговорили: „Понеже взаимните
клетви се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните; и още, понеже на­
силниците и крадците станаха съобщници на съдиите; също така и от пиян­
ството. Тъй като виното се увеличаваше, всички станаха пияници; освен това
от подкупничеството, също и от търговията. Защото всички станаха търговци
и се мамеха помежду си. И от това произлезе нашата гибел.“ А той, като
чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните
закони: Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан
и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се
позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил
да направи това, имотите да му бъдат отнети. Заповядал също да се стро-
шават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който
проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне
пак в нужда; както бе казано, българите унищожили всички авари.

№ 9
Сюлейманкьойски надпис на хан Омуртаг от
815 г.
Печата се по: ХИБ, I, е. 106.

... пратеничества. И изпрати кавхан [Иратаис], за да сключи мир за

30 години. Първата от 11 съгласувани глави е за територията. Нека тя да
бъде от Девелт до Потамокастел и между двете Авролева и до многото
мостове между Балдзена и Агатоники и до Левка и до Констанция и до
Макри ливада и до Хеброс и до планината Хемус. Дотук стана установяването
на границата. Втората глава е за славяните, които са под [властта на] им­
ператора. Те трябва да си останат там, където са били заварени, когато
избухна войната. Третата глава е за останалите славяни, които не са под­
чинени на императора, от крайморската област. Той трябва да ги изпрати
обратно в селищата им. Четвъртата глава е за пленниците-християни и за
заловените ... за турмарсите, спатариите и комитите; той ще даде ... за обик­
новените войници душа за душа. По два бивола ще даде той за онези, които
са били заловени в крепостите, ако ... селата. Ако е избягал стратег ...

21
 № 10
Потвърждение на българо-византийския мирен
договор от 815 г. с акт от 820 г.
Печата се по: ХИБ. I. с. 106.

... негов... забравиха клетвите ... нека бог да даде ... бяха пратеници. Цук
и ... брат му. А името на владетеля е Омуртаг, хан ювиги. Годината от
появата на истинския бог бе 820, а от сътворението на света 6328. Направиха
писмен договор и се заклеха ... вписаните глави в разменените документи
[текстове].

№ 11
Надпис върху златна плочка с изображение на
хан Омуртаг от 814—831 г.
Печата се по: ХИБ, I, с. 132.

Кан ювиги Омуртаг.

№ 12
Чаталарски надпис на хан Омуртаг от 822 г.
Печата се по: ХИБ. I. с. 132.

Кан ювиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Оби­

тавайки стана Плиска, той направи аул на Туча и премести войската си срещу
гърците и славяните. И направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави
в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва. Нека бог даде
на поставения от бога владетел, като тъпче добре с нозете си императора,
докато Туча тече и докато [слънцето сияе], като владее над многото българи
и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселба сто години.
Времето пък, когато се съгради, беше по български сигор елем, а по гръцки
15 индиктион.

№ 13
Търновски надпис на хан Омуртаг от 814—831 г.
Печата се по: ХИБ, I, с. 133.

Кан ювиги Омуртаг, обитавайки стария си дворец, направи преславен дво­

рец на Дунава. И като измерих [разстояние] между двата преславни двореца,
направих по средата могила. А пък от самата среда на могилата до моя стар
аул има 20 хиляди оргии и до Дунава има 20 хиляди оргии. Самата пък

22
могила е всеславна. И като измериха земята, направих тези писмена. Човекът,
дори и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно,
като види тези [писмена], да си спомни за онзи, който я е направил. Името
пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог му даде да проживее
100години.

№ 14
Мадарски надпис на хан Омуртаг от 814—83 1 .
Печата се по: ХИБ. /. с. 133.

От бога поставеният владетел хан ювиги Омуртаг ... беше ... и направи
жертвоприношение на бога Тангра ... ичиргу боила ... злато и...

№ 15
Шуменски надпис на хан Маламир от 831—836 г.
Печата се по: ХИБ. /. с. 133.

От бога поставеният владетел хан ювиги Маламир [казва]. Неговият стар

боил кавханът Исбул направи водопровода и го предаде на владетеля. А
владетелят даде много пъти на българите да ядат и да пият, а на боилите
и багаините даде големи дарения. Нека бог да даде на от бога поставения
владетел да живее сто години заедно с кавхан Исбул.

№ 16
Маламиров летопис (836 г.)
Печата се по: ХИБ, 1, с. 113

Кан ювиги Маламир е от бога владетел. Моят дядо Крум с нас намери
(?) тези работи. А баща ми, владетелят Омуртаг, сключи тридесетгодишен
мир и живя добре с гърците. Отначало и аз живеех добре, но гърците опу­
стошиха земите ни. И владетелят Маламир, като управляваше заедно с кавхан
Исбул, тръгна на поход срещу гърците с войска и опустоши крепостта Проват,
крепостта Бурдидзо и земите на гърците. И извърши всичко славно и дойде
до Филипопол, а пък гърците избягаха. И тогава кавхан Исбул заедно с
преславния владетел води преговори с филипополци.

№ 17
Пресианов надпис от Филипи от 837 г.
Печата се по: ХИБ, 1, с. 113.

I. От бога владетелят на многото българи Персиан изпрати кавхан Исбул,

като му даде войски и ичиргу боила и кана боила коловър и кавханът [отиде]
при смоляните...

23
 II. Ако някой говори истината — бог вижда. И ако някой лъже — бог
вижда Българите сториха много добрини на християните [византийците], но
християните забравиха. Ала бог вижда!

№ 18
Надписи за въоръжението на българската войска
от първата половина на IX в.
Печатат се по: ХИБ. /. с. 129— 130.

... Барса бири багаин ... и областите ... на него са поверени ризници ...
шлемове 157.
*

Багатур багаинът има общо 53 ризници и 54 шлема.

*
Юк боилът [има] 26 ризници, ичиргу багаинът — 12, зитко мирос — 17,
юг багаинът — 22, бири багаинът — 22.
*
... ризници ... 64 коня ... ризници ... ризници ... 83 ...ризници 85.
*
Сетит багаинът има власт общо над 83 ризници и общо 70 шлема.
*
... са неговите ризници, а шлемове 2. И ... ризници ... те имат 191 седла,
а ризниците им са 192.
*
Зитко ичиргу боилът [има]: плочести ризници 455, шлемове 540; халчести
ризници 427, шлемове 854. Туртуна пиле жупан [има]: плочести ризници 20,
шлемове 40, халчеста ризница 1, шлем 1.

№ 19
Победни колони с надписи от IX в.
Печатат се по: ХИБ, I. е. 130 131.

1. + Битка при Сяр 2. + Битка при Тича

3. + Битка при Версиникия 4. + Битка при...
5. + Крепост Бурдидзо 6. + Крепост Димотика
7. + Крепост Родосто 8. + Крепост Теодорополис
9. + Крепост Теодосполис 10. + Крепост Гариалас
11. + Крепост Аркадиополис 12. + Крепост Виза

24
13. + Крепост Созопол 14. + Крепост Несебър
15. + Крепост Вукелон 16. + Крепост Скутарион
17. + Крепост.......... 18. + Крепост..........
19. + Крепост......... 20. + Крепост.........
21. + Крепост......... 22. + Крепост.........
23. + Крепост......... 24. + Крепост.........
25. + Крепост.........

№ 20
Надгробни надписи на български пълководци от
първата половина на IX в.
Печатат се по: ХИБ, I, с. 131—132.

Кан ювиги Омуртаг [казва]: копан Окорсис бе мой сътрапезник и като отиде
на война, се удави в реката Днепър. Той бе от рода Чакарар.
*

Кан ювиги Омуртаг [казва]: зера таркан Онегавон бе мой сътрапезник и

като отиде на война, се удави в реката Тиса. Той бе от рода Кувиар.
*
Кан ювиги Омуртаг [казва]: жупан таркан Охсун беше мой сътрапезник.
И умря на война. Той бе от рода Кюригир.
*
Кан ювиги Омуртаг [казва]: Вой... ву... и... беше мой сътрапезник. И като
отиде във войската, загина на война. Той бе от рода ...дуар.
*
[Кан ювиги Омуртаг казва]: жупан... беше мой сътрапезник. И като се
разболя, умря. Той бе от рода Ермиар.
*
Кан ювиги Омуртаг [казва]: багатур багаин Ославна беше мой сътрапезник.
И като се разболя, умря.
*
Кан ювиги Омуртаг [казва]: коловър ичиргу коловър беше мой сътрапезник
и умря вътре.
*
[Кан ювиги Омуртаг [казва]: таркан... беше мой сътрапезник и умря на...
*
[Кан ювиги Омуртаг [казва]: ... гу...
*
Кан ювиги Омуртаг [казва]: кандидат Турдачис бе мой сътрапезник. И умря
вътре.

25
 Кан ювиги Маламир [казва]: Чепа беше багатур боила коловър и беше
сътрапезник на владетеля. И като се разболя, умря. А това се постави за
негов спомен.
*
Остро богоин.

№ 21
И з „Отговорите на папа Николай I по допит­
ванията на българите"* от ноември 866 г.
Печатат се по: ХИБ. I, с. 125— 128.

Глава 20. Какво трябва да се отсъди за свободния човек, който се е из­

плъзнал чрез бягство от отечеството си, ако бъде хванат? Нищо друго във
всеки случай освен онова, което законите определят...
Глава 21. Ако роб побегне от господаря си, трябва да му се прости, когато
се залови; но изобщо да не се прекрачват спрямо него постановленията на
законите...
Глава 22. Относно ония, които удрят на бяг, когато влезете в сражение с
неприятеля, ако състраданието и милосърдието не се намеси по-рано, поне
да се смекчи суровостта на законите.
Глава 23. За ония, на които е заповядано да отидат срещу неприятеля, па
се откажат да се подчинят на заповедта, съветваме същото.
Глава 25. Вие заявявате, че по обичая на отечеството ви всякога пазачи
бдят на границата между вашето отечество и това на другите; и ако роб или
свободен избяга по някакъв начин през тая същата стража, то незабавно
вместо него се избиват пазачите...
Глава 33. Вие заявявате, че когато сте влизали в сражение, досега оби­
кновено сте носили като военно знаме конска опашка...
Глава 34. Освен това вие се допитвате дали трябва веднага да потеглите,
щом дойде вест, че е нужно да вървите на война, или има известно време,
в което не трябва да се отправяте на война...
Глава 35. Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение,
да съблюдавате дни и часове и да извършвате заклинания, игри, пеения и
някакви гадания...
Глава 40. Вие заявявате, че има обичай в отечеството ви да се изпраща от
вашия господар, преди да пристъпите към сражение, един проверен и пре-
благоразумен мъж, който да прегледа всички оръжия, коне и вещи, които са
необходими за сражение; и оня, у когото се окажат немарливо приготвени,
се наказва със смърт...
Глава 41. За ония обаче, които отказват да приемат благото на християн­
ството и принасят жертва на идоли или свиват колене пред тях, нищо друго
не можем да ви пишем, освен да ги убедите в правата вяра...
Глава 42. Вие твърдите, че когато вашият княз седне на стол, както е
обичаят, до трапезата, за да яде, никой не сътрапезничи с него, за да яде
също, нито дори жена му, докато вие, далеч от него, насядате на ниски
столчета и ядете на земята...

26
 Глава 44. Никакво основание не трябва да имате, за да се отдадете през
Четиридесетницата на лов...
Глава 45. Вие искате да узнаете от нас дали трябва в Четиридесетницата
да се произвежда съд и да се обрича някой на смърт...
Глава 46. Дали пък е позволено в Четиридесетницата, ако нуждата изисква
или някаква нужда не изисква, да се пристъпва към война, не е нужно вече
да ви се разправя...
Глава 47. Вие се допитвате дали е позволено в Четиридесетницата да се
отдавате на игри...
Глава 48. Ето защо ние мислим, че през Четиридесетницата никак не по­
добава нито да се жените, нито да правите гощавки...
Глава 49. Освен това искате да знаете дали ви е позволено да давате, както
по-напред, в зестра на съпругите си злато, сребро, волове, коне и др...
Глава 51. Вие питате дали е позволено да имате едновременно две съпруги
и ако не е позволено, желаете да знаете какво трябва да сторите с оня, у
когото това бъде открито...
Глава 52. Ако желаете да узнаете какво трябва да се отсъди за ония, които
скопят някого, разгърнете страниците на закона.
Глава 55. Относно твърдението ви, че гърците ви забраняват да приемете
причастие без пояси, ние съвсем не знаем на какви свидетелства се осланят...
Глава 56. Вие уверявате, че искате да знаете дали на всички ви е позволено
да нареждате във време на суша пост за изпросване на дъжд и да устройвате
молебен...
Глава 58. Дали трябва жената да стои в черквата с покрита глава или с
непокрита...
Глава 59. Каквото питате за гащите, смятаме, че е излишно...
Глава 62. Вие разправяте, че преди да приемете християнството, у вас бил
открит един камък, от който, ако някой вземе нещо за болест, случва се да
добие цяр за тялото си, а някога — да остане без полза...
Глава 63. Вие питате освен това дали е позволено на мъжа през нощното
и дневното време на господния ден да се събира с жена си или да спи с нея...
Глава 64. Колко дни мъжът трябва да се въздържа от своята жена, след
като му се роди син...
Глава 66. Вие твърдите, че гърците ви забраняват да влизате в черква с
повезка от ленен плат, която носите на главите си...
Глава 67. Вие заявявате: че сте имали обичай, когато сте се решавали да
обвържете някого с клетва за някаква работа, да слагате пред себе си меч
и в него да се заклевате...
Глава 79. Заявявайки, че у вас има обичай да вземат немощните заради
здравето си някаква повезка и да я носят на шията окачена, питате дали ние
заповядваме да се върши това и по-нататък...
Глава 80. Вие запитвате по какъв начин трябва да сключите и спазите мир
с народ, който иска да бъде в мир с вас...
Глава 83. Вие питате дали ви е позволено да съдите някого за углавни
престъпления...
Глава 84. Вие мислите, че трябва да ни попитате какво трябва да се отсъди
за оня, който обвини някого лъжливо и след това се окаже, че е лъжеобви-
нител...
Глава 85. И спрямо оня следователно, за когото питате, че бил дал човеку
да пие нещо смъртоносно, ние също ви насърчаваме към милост...

27
 Глава 86. Ако бъде хванат крадец или разбойник и откаже онова, що му
се приписва, вие твърдите, че у вас съдията го бие по главата с бич и друг
боде ребрата му с железни шипове, докато изтръгне от него истината...
Глава 88. За родителите си, за които се допитвате, че са умрели невярващи,
не е позволено да се молите...
Глава 89. Да се посвещават новите плодове и първаците измежду нещата
са имали обичай и древните...
Глава 90. Вие питате дали е позволено да се ядат животни или птици, ако
бъдат умъртвени без нож и издъхнат само от удара на човек...
Глава 96. Каквото и да помисли жена ти против тебе или да ти стори, дори
и да те наклевети, не трябва да я отхвърлиш освен в случай на прелюбодеяние,
нито изцяло да я намразиш.
Глава 97. Същото трябва да се съблюдава и спрямо роба, който наклевети
господаря си пред първенците...
Глава 98. Вие питате дали трябва да се погребе оня, който се самоубие,
и дали трябва да се принася за него жертвоприношение...
Глава 100. Дали трябва да се занесе обратно в собствената му земя оня,
който е загинал в сражение, ако неговите родители или другари пожелаят...
Глава 101. Питате кому трябва да се раздава милостиня...

№ 22
Закон за съдене на хората от края на IX в.
(Кратка редакция)
Печата се по: ХИБ, /, с. 134— 139.

1. Преди всичко право трябва да се говори за божието право. Затова и

свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко
село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на божия
храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни]
служби и клетви, да се продадат с всичкия си имот, а цената им да се даде
на сиромасите.
2. Във всяка разпра, обвинение и набеждаване князът и съдията трябва да
не съдят [слушат] без доста свидетели, но да казват на скараните, обвини­
телите и на набеждачите: „Ако не представите свидетели, както повелява
божият закон, чакайте да получите същото наказание, което за противния си
искате.“ Така повелява божият закон и който не го пази, да бъде проклет.
2-а. За свидетелите.
Преди всичко във всяка разпра князът и съдията са длъжни с всякакво
внимание и търпение да правят издирване и да не съдят без свидетели, но
да изискват свидетели прави, които се боят от бога, познати [нарочити],
нямащи никаква вражда, нито лукавство, нито омраза, нито тъжба, нито
разпра с тогова, за когото показват, но [да се ръководят] от божия страх и
от правдата му.
А броят на свидетелите да е единадесет и най-много до тоя брой. А в
малките препирни от 7 до 3 и най-малко до тоя брой.
Съдията има власт да предупреждава свидетелите, когато ще показват за
някого, и да им напомня, че ако някога се намери да са лъгали, [тям предстои]
или клетва, или продажба, или същото наказание.

28
 Не трябва да се приемат за свидетели ни в една разпра тия, които някога
бъдат уловени в лъжа и са престъпили божия закон, или имащите скотски
живот, или ако са невежи в разправата, изключват се.
3. За плячката.
Когато някой излиза на бой с неприятели, трябва да се пази от всички
дяволски думи и дела, да има мисълта си у бога, да прави молитви и да се
съветва за боя; защото помощ се дава от бога на съветливите сърца, защото
не е победата на боя в премногото сила, но в крепост от бога, който дава
победата.
Шестата част трябва да взема князът, а всичко друго останало да вземат
всички люде. Малък, голям да делят по равно. А на жупаните стига княжева
част, а другата придобивка е дял на людете.
Ако ли се намерят някои, които да се осмелят, били кметове или прости
люде, да извършат подвизи и юначества, то който княз или воевода в това
време се случи там, да му се даде от речения княжев дял, каквото е добро,
и да се подели на части: за намерилите се на бой да се даде част и за
останалите в стана да се даде. Защото така е казано, писано и предадено от
пророка Давид.
4. Който си има жена и сблуди с робиня, като се хване безчинницата, князът
на тая земя трябва да я изгони извън земята и да я продаде в друга земя,
а цената ή да се раздаде на сиромаси.
Също блудникът трябва по божия закон да се отстранява от божиите раби
и до 7 години да се подложи на пост: извън божия храм да стои две години
във време на литургията; две години да влиза в черква само до светото
евангелие, а другото време да стои вън; други две години да служи литургията
[само] до „Верую во единаго бога“; а в 7-ата година да стои на цялата
[литургия], но да не взема [т. е. да не яде блажно]; а като се сключи 7-ата
година, да яде всичко. Длъжен е 7 години само хляб да яде и [да пие] вода.
5. Който [неженен] блудствува с чужда робиня, да плати 30 стълеза [жъл­
тици] на господаря на робинята, а сам той да се подложи на пост 6 години,
както казахме, и да не се продава. Ако е сиромах, против волята му имотът
му да се даде на господаря на робинята, а сам да се предаде на речения пост.
6. Който чернен [калугер] блудствува, според светския закон да му се отреже
носът, а според църковния — да му се наложи 15 години пост.
7. Който се ожени за своята кума, по светския закон и на двамата да се
отрежат носовете и да се разлъчат, а по църковния — да се разлъчат и да
се подложат на 15 години пост. А редът на поста е такъв: 5 години да стои
вън, да плаче и да слуша литургията; 4 години да стои в черква до светото
евангелие; 3 години до „Верую во единаго бога“ и 3 до края и все да е на
хляб и вода. Така, като се свърши срокът, в 16-ата година всичко да яде.
Същото наказание да получи оня, който обладае дъщеря си от светото
кръщение; също и тоя, който се намери, [че блудствува] с мъжетница.
8. Кога някой посегне на девица още девствена против волята на родителите
й, после, като се помирят, ако той пожелае да я вземе и родителите и се
съгласят, да стане сватба. Ако ли той изведнъж вземе да не рачи, тогава, ако
той е богат, трябва да даде на девицата за срам 6 литра злато, сиреч 72
стълеза; ако подобни няма, да даде половината от имота си; ако ли е сиромах,
да го бие съдията на страната и да го изгони от своята област. Да се подложи
и на пост 7 години, както писахме.

29
 9. Който посегне на девица още девствена в пусто място и насилствено,
гдето няма кой да и помогне, да се продаде, а имотът му да се даде на
девицата.
10. Който посегне на девствуваща преди 20-ата ή година, то да се продаде
всичкият му имот и да се даде на девицата; също и ако някой стори подобното
и на годената. А по църковния закон всички се подлагат на пост 7 години,
както казахме по-преди за случая от мъжетница.
11. Който посегне на сгодена девица и с нейна воля да е извършил това,
да му се отреже носът.
12. Които извършат брак при кръвосмесителство, да се разлъчат.
13. Който има две жени, да напусне по-сетнешната с децата й и да се бие.
А пост 7 години.
14. Който запали чужда гора и сече дърва от нея, виновен е за двойно
обезщетение.
15. Който поради някоя вражда или за разграбване на имот запали къщи,
ако е в град, да го изгорят на огън, ако е в паланка или в село — с меч да
се посече, а по църковния закон да се подложи на пост 12 години, защото е
злодеец.
Ако ли някой, като иска да запали стъбла или тръни на нивата ти, наклажда
огън, а огънят, като премине, изгори чужда нива или чуждо лозе, трябва да
се съди и издири. Ако е станало по неведение или малолетство, то, който е
наклал огъня, трябва да обезщети изгорелия; или ако във ветровит ден на-
кладе [някой] огън и не го пази, като си казва, че огънят не ще премине
другаде, или като се лени, или че не можел; ако ли пък запазва всичко, а
веднага буря връхлети и от това огънят премине надалеч, такъв не се съди.
Ако от облак се подпали къщата на някого и изгори нещо от тоя дом и
оттам огънят премине, та изгори домовете и на другите околни съседи, тоя
[някой] да не се осъжда, защото пожарът е станал неочаквано.
16. Никой не бива насилствено [да изкарва] из черква тогова, който е в нея
прибягнал. Но прибягналият открива работата на попа и вината, извършена
от него, когото попът приема като беглец, догде се издири по закона и се
изпита неговото обвинение.
Ако ли някой се опита да изкара из черква насилствено побягналия, който
и да бъде, да получи 140 рани. И тогаз, както трябва, да се издири обвинението
на избягалия.
17. Който има вещ (дело) с някого и без да обажда на господарите, сам
се разправя и било с власт или насила извърши надлежното, ако наистина
е имал право — да изгуби своята вещ и да я върне.
Ако ли вземе чуждо нещо, управителят на тая земя да го бие, защото няма
право (власт) да стане на себе си управник. И след това нещото да се върне
на тогоз, от когото е отнето.
18. Родители и деца, ако показват един против друг, да не им се дава вяра;
нито господарка [кога показва] против господаря; но роб или свободен може
да бъде свидетел.
19. Ако някой купи пленник от чужденци с всичкия му багаж, а тоя има
да плати за себе си цената, дадена за него, да си иде свободен.
Ако няма откуп, да остане като роб, додето се отработи. Ако се договори
за цена, наречена плата (мъзда), тя да бъде на годината три стълеза (жълтици)
и пред свидетели. Така, като се свърже, [робът] да се отпусне свободен.

30
 20. Свидетели по слух да не сведочат, като показват, че слушахме от
еди-кого си длъжника, или друго нещо, което свидетелствуват по слух, дори
и ако свидетелствуващите са жупани.
21. Който от войниците се хване, че е отхвърлил нашата християнска вяра,
като се върне в своята земя и град, да се предаде на черквата.
22. Ако някой наеме кон до известно място и после се случи [конят] или
да се повреди, или да умре, наелият е длъжен да обезщети господаря на коня.
23. Ако някой затвори чужд добитък и го умори от глад или иначе го
умъртви, осъжда се да плати двойно обезщетение.
24. Който открадне на война, ако [краденото] е оръжие — да се бие, ако
е кон — да се продаде.
25. Господарят на крадящ роб, ако иска да държи такъв роб, плаща щетата
заради него; ако не ще да държи такъв роб, да го даде в робство на окрадения
[томува, от когото е крадено].
26. Който откарва чуждо стадо, първи път да се бие, втори — да се изгони
от земята, трети — да се продаде, но откак върне всичко, що е откарал
(загонил).
27. Който съблича (обира) мъртвите в гроба, да се продаде.
28. Който влезе в олтар деня или нощя и вземе някои от светите съдове
или одежди, или каква да е вещ, да се продаде. Ако вземе нещо извън олтара
на черквата, да се бие и остриже и да се развежда низ земята като нечестив.
29. Който открадне свободен човек и го продаде или пороби, да се обърне
на роб, както е поробил свободния, и в същото робство да се постави.
30. Който присвои чужди роб, скрие го и не го пуща наяве, виновен е пред
господаря — да му настани друг такъв роб или да му даде цената.
31-а. За съпрузите.
От бога е направено животът на съпрузите да бъде неразлъчен. Премъд­
ростта на спасителя наш бог господа ни учи, че откак от нищо сътвори
битието на човека, [бог] не взе от земята пръст да създаде жената, а можеше,
но взе от мъжа ребро и я създаде, за да се уподобят в премъдростта, и като
една плът в две лица той узакони и неразлъчната им връзка. А жената, като
опита горчивия плод (вкус), даде и на мъжа си същия тоя горчив плод поради
дяволската лъст. Те дружно нарушиха божията заповед и за греха смърт им
даде, съпружеството без да разтрогне.
Това като бе ясно, пак се утвърдява и от евангелиста. Във време, когато
фарисеите попитаха Христа бога нашего трябва ли за всеки грях да се разделя
някой с жена си, Исус отговори: „Което бог съедини, човек да не разлъчва
освен поради прелюбодеяние.“ Ние, следвайки това, като верни (присни) уче­
ници на Христа бога друго не смеем да узаконяваме.
Но защото злото (дяволът) докарва ненавист, обвинения между съпрузи
или плътски и други пороци; затова в броя на причините, посочени от закона
за разлъчване на съпрузите, са: разлъчва се мъж от жена си за такъв грях,
ако се узнае, че тя е вършила някоя проказа (лепра) за живота му или други
пакости, а мъжът, ако узнае, че тя не му се изповяда, и ако той падне в
недъга на проказата.
Също се разлъчва жена от мъжа си, ако пък той й върши някоя проказа
или друго, а той, като пострада, не й обади и падне в прокажен недъг или
ако се случи нещо, тя предварително да падне в шуга (краста).

31
 Всичко това трябва съдията да изпита със следователи, както писахме.
Навсякъде все така се повелява и всички човешки безчинници ще се осъдят
от великия съд божи.
За това не трябва да се смущава никой, а всички във всички дни по божия
закон да се настанят, като уповават на Христа бога във вселенския съд да
чуят блажени господа: „Елате, благословени раби верни, добре вас ще ви
наредя, влезте в радостта на господа бога вашето, като се веселите с ангелите
во веки веков. Амин.

№ 23
Балщенски надпис от времето на княз Борис от
866 г.
Печата се по: ХИБ. I, е. 189.

... [покръсти] се от бога владетелят на българите Борис, преименуван Ми­

хаил, с дадения нему от бога народ в годината 6374 [ = 866].

№ 24
Приписки към Чивидалското евангелие от 867 г.
Печата се по: ХИБ, /, с. 150 -151.

Тук са имена от България. На първо място техният княз Михаил и брат

му Докс, и другият му брат Гаврил, и съпругата му Мария; и синът му Расате,
и другият Гаврил, и третият син Симеон, и четвъртият син Яков, и дъщеря
му раба божия Пракси, и другата му дъщеря Анна, Цергобула Стазис.
*

От България, който пръв дойде в този манастир, името му е Сондоке, и

съпругата му Анна, и баща му Йоан, и майка му Мария, и син му Михаил,
и другият му син Велегнев, и дъщеря му Богомила, и другата Каля, и третата
Марта, и четвъртата Елена, и петата Мария, и другата му съпруга Собеслава.
И другият знатен мъж е Петър... и Георги. Петър и съпругата му София.

№ 25
Списък на българските пратеници на събора в
Цариград от март 870 г.
Печата се по: ХИБ. I. с. 151.

По същия начин бяха седнали и преславните съдии на височайшия български

княз Михаил: ичиргу боилът Стазис, багатур Сондоке, канатаркан Илия, сам-
псис Пресиян и сампсис Алексий Хунол.

32
 № 26
Надпис върху оловен печат на български болярин
от IX в.
Печата се по: ХИБ, I, с. 152.

Лице: + Господи, помагай на своя раб.

Опако: + Йоан Иртхитуин, кана багатур.

№ 27
Надпис върху сребърна чаша от Велики Преслав
(IX в.)
Печата се по: ХИБ, I, с. 152.

+ Господи, помагай на Сивин, велик жупан на България.

№ 28
Надпис на прабългарски език върху съд от Над-
сентмиклошкото съкровище от IX в.
Печата се от ХИБ, I, с. 152.

+ Боилът жупан направи този съд, а Бутаул жупан окачи съда за пиене.

№ 29
И з писмо на папа Йоан VIII до болярите и съ­
ветниците на княз Борис I от май 879 г.
Печата се по: ХИБ, /, с. 198.

До Петър, Цербула и Сундика

и другите боляри и съветници
на нашия любим син,
българския княз Михаил

Най-сетне подканям всички вас, възлюблени, с постоянни съвети и внушения

да казвате на нашия любим син, славния княз Михаил, вашия господар, да
се върне той, а заедно с него и вие в лоното на светата Римска църква, която
иска вие да станете участници във вечното блаженство, да не допускате повече
по съветите на някои хора с извратено участие унищожението и погубването,
не дай боже, на вашата душа, понеже ние се ръководим от толкова голяма
любов към вас, че всичко, което справедливо и съгласно бога ни поискате,
ще може да получите от нас, и ние желаем да потвърдим неотменното из-
3. Българската държавност
33
пълнение на всичките ви молби. Повторно пак ви подканяме към това и ви
заповядваме със словото на Христа да бързате да се върнете при нас. Защото,
както ние се боим, че грешим, ако не ви върнем в лоното на светата ваша
майка, така и вие ще сгрешите пред бога, ако пропуснете да чуете .дашия
глас...

№ 30
Първо писмо на нар Симеон Велики до визан­
тийския пратеник Лъв Магистър Хиросфакт
(895 г.)
Печата се по: ХИБ, I, с. 206.

Симеон, княз на България, до Лъв Магистър, изпроводен в България като

пратеник за първи път.
По-миналата година твоят цар се показа премного достоен за учудване,
като ни съобщи за слънчевото затъмнение и времето му: той посочи не само
месеца, седмицата и деня, часа и минутата, но така също и колко време ще
трае това затъмнение. Казват, че той знае и много други неща за движението
и хода на небесните тела. Ако това е истина, разбира се. той знае и за
пленниците; и понеже знае, той би могъл да ти каже дали ние ще ги пуснем,
или ще ги задържим. И тъй обади ни едно от двете и ако познаеш нашата
скрита мисъл, то като награда както за предсказанието, тъй и за пратени-
чеството, бог ни е свидетел, ще получиш пленниците. Здравей!

№ 31
Второ писмо на цар Симеон Велики до визан­
тийския пратеник Лъв Магистър Хиросфакт
(895 г.)
Печата се по: ХИБ. I. с. 206.

Симеон, княз на България, до Лъв Магистър.

Никак не позна, о, магистре, бъдещето и тайната, като ни написа това, що
си написал. А и твоят цар прочее, който се занимава с небесните движения,
никак не знае бъдещето. Наистина имах наум, имах — бог ми е свидетел
— да възвърна пленниците. Обаче няма да [ги] върна, тъй като ти не позна
бъдещето и лъжливо помисли, че няма да бъдат изпратени, нито можа да
получиш награда за предсказанието. Здравей!

34
 № 32
Трето писмо на цар Симеон Велики до византий­
ския пратеник Лъв Магистър Хиросфакт (895 г.)
Печата се по: ХИБ, I. с. 207

Симеон, княз на България, до Лъв Магистър.

0, магистре Лъве, не съм обещавал за пленниците; нищо не съм ти казвал;

няма да ги изпратя и особено понеже не позна бъдещето точно

№ 33
Добруджански надпис от 943 г.
Печата се по. ХИБ. I. с. 152

В Гърция... в година 6451... при Димитра... жупана...

№ 34
Надпис на чъргубиля Мостич от Велики Преслав
(X в.)
Печата се по: ХИБ, 1, с. 152.

+ Тук лежи Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър.
На осмата от десетките на годините си. като остави чъргубилството и цялото
си имане, стана черноризец и така завърши своя живот.

№ 35
И з „Церемониите във византийския дворец“ на
Константин Багренородни (913—959)
Печата се по: ХИБ. I, с. 167— 168.

Приветствие на идващите от България пратеници към им­

ператора

„Как е богоувенчаният император, духовният дядо на поставения от бога

владетел на България? Как е императрицата и господарката? Как са импе­
раторите, синове на великия и височайши император, и останалите му чеда?
Как е светейшият вселенски патриарх, как са двамата магистри, как е също
и целият сенат? Как са четиримата логотети?“

35
 Въпроси на логотета към тях

„Как е духовният син на нашия свет император, [поставеният] от бога владетел

на България? Как е [поставената] от бога владетелка? Как са канартикинът.
вулиатарканът, синовете на поставения от бога владетел на България и оста­
налите му чеда? Как са шестимата велики боляри? Как са останалите въ­
трешни и външни боляри? Как е целият народ?“
След като той си променил титлата и бил възприет като син, българите
запитвали по тоя начин:
„Как е великият и височайши император, който стои на златния трон? Как
е императорът, син на великия, височайши император и останалите му чеда?
Как е императрицата и господарката? Как е светейшият вселенски патриарх?
Как са магистрите, проконсулите. патрициите? Как е целият сенат? Как са
военачалниците и войските на светия император?“

Запитването на логотета към тях

„Как е духовният син на нашия свет император, [поставеният] от бога

владетел на България? Как е [поставената] от бога владетелка на България?
Как са дъщерите и синовете на духовния син на императора? Как са шестимата
велики боляри? Как са останалите вътрешни и външни боляри? Как е оби­
кновеният народ?“

Обръщения в писмата д о чуждите народи

До поставения от бога
владетел на България

„В името на Отца и Сина и светия Дух, единния и единствен истински бог

наш. Константин и Роман, верни в същия бог императори на ромеите, до
обичания ни и наш духовен син и [поставен] от бога владетел на христия-
нейшия народ на българите.“ Така се пишеше доскоро. А сега: „Константин
и Роман, в Христа бога благочестиви самодържци, императори на ромеите,
до обичния наш духовен син господар, споменатия цар на България.“

№ 36
Сведение на арабския пратеник Ибрахим Ибн
Якуб от 973 г.
Печата се по: ХИБ, /. с. 169.

Що се отнася до българите, то Ибрахим, син на Якуб, казва [следното]: „Аз

не съм бил в неговата страна, но видях неговите пратеници в град Марзин-
бург, когато те дойдоха при цар Хут. те носеха тесни дрехи и се опасваха с
дълги пояси, на които бяха прикрепени копчетата от злато и сребро. Техният

36
цар е много могъщ; той поставя на главата си корона, има секретари, регистри
и областни управители и заповядва и запретява според [установените] порядки
и церемонии, както е обичайно за царете и велможите. Те имат книжнина и
са превели евангелието на славянски, тъй като са християни.“ Ибрахим Ибн
Якуб казва: „Царят на българите приел християнството едва в страната на
ромеите, когато той обсаждал Цариград, тъй като техният император при­
ятелски дошъл при него и го обсипал с щедри подаръци; и за да покаже, че
е много доволен от него, той му дал своята дъщеря за жена; и те [българите]
тогава приели „християнството“. Авторът [ал-Бекри] казва: „С това извес­
тието на Ибрахим показва, че българите са приели християнството 300 години
след хиждрата [= т. е. 912—913 г.]; други обаче казват, че някои от тях приели
християнството по времето на император Василий [Македонец]. И те усърд-
ствуват в християнството до ден днешен.“

№ 37
Надпис на цар Самуил от 993 г.
Печата се по: ХИБ, 1, с. 169.

+ В името на отца и сина и светия дух. Аз, Самуил, поставям помен на

баща си, майка си и братята си на този кръст. Тези са имената на починалите:
раб божий Никола, Рипсимия и Давид. Написа се в годината от сътворението
на света 6501 [= т. е. 993], индикт 6.

№ 38
Надписи върху печати на български царе от
IX—X в.
Печатат се по: ХИБ. /, с. 149—150.

П ечат на княз Борис I — М ихаил

Лице: + Богородице, помагай на Михаил, владетел на България.

Опако: + Господи, помагай на Михаил, владетел на България.

П ечати на цар Симеон Велики

Лице: + Богородице, помагай на Симеон, владетел на България.

Опако: + Господи, помагай на Симеон, владетел на България.
*

Лице: + Симеон, василевс.

Опако: + Богородица.
*

Лице: + Симеон, в Христа василевс на ромеите.

37
 Опако: На поставения от бога василевс — многая лета.
*
Лице: + Симеон, василевс — да живее много години.
Опако: + На миротворния василевс — многая лета.

П ечати на цар П етър

Лице: + Петър, василевс на българите.

Опако: + Исус Христос.
*

Лице: + Петър, благочестив василевс.

Опако: + Исус Христос.
*

Лице: + Петър, цар на българите.

№ 39
Списък на българските архиепископи и патриарси
през IX—XI в.
(Из „Дюканжовня каталог“ от XII в.)
Печата се по: ХИБ, I, с. 181 182.

1. Протоген, архиепископ на Сердика, чрез когото светите отци възразявали

на философа, който хулил светия дух, както може да се види в дневниците
на самия първи събор.
2. Методий, роден брат на свети Кирил Философ, ръкоположен за архие­
пископ на Морава Панонска от папа Николай, който бил след Адриан в Рим.
3. Горазд, ръкоположен от Методий, а после изгонен от духоборците.
4. Климент, като станал епископ на Тивериупол или Велика, сетне бил
натоварен от царя на българите Борис да надзирава и третия дял на бъл­
гарското царство, т. е. от Солун до Иерихо и Канина или Тасипият.
5. Дамян светителствувал в Доростол, сега наричан Дриста. При него и
България бе почетена за автокефална. Той по заповед на император Роман
Лакапин биде провъзгласен за патриарх от императорския съвет, а после биде
низведен от Йоан Цимисхий.
6. Герман, наричан и Гаврил, светителствувал във Воден и в Преспа.
7. Филип светителствувал в Лихнида, в древността наречен Сасарипа, а сега
Ахрида.
8. Йоан — и той светителствувал в Ахрида. Той бил от Дебър, от село
Агноандики, игумен на тамошния манастир на св. Богородица.

38
 № 40
Битолски надпис на цар Иван Владислав от
1016г.
Печата се по: ХИБ, I, с. 151.

4- През годината 6523 [1015—1016] от сътворението на света обнови се тази

крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с
молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството
на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за
убежище и за спасение и за живота на българите. Започната беше крепостта
Битоля през месец октомври в 20 ден, а се завърши в месец... в края. Този
самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благо-
верните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които
двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето
злато..., а този в... цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [= 1014]
от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.

№ 41
Грамота на византийския император Василий II
Българоубиец, дадена на Охридската архиепис­
копия през 1019 г.
Печата се по: ХИБ. I. с. 144 146.

Много и големи са добрините, с които человеколюбивият бог е дарявал

през различни времена нашето царство; има обаче една, която надминава
всички други, тя е присъединението на българската държава към ромейската
под един ярем.
Вследствие на това ние утвърдихме благочестивейшия монах Йоан да бъде
архиепископ на България и да управлява съответните дела на архиеписко­
пията.
И понеже той поиска да му се определят писмено клириците и париците,
задължени да работят за черквите на неговата епархия, както и на тия на
подчинените му епископи, дадохме му тая си царска грамота, с която запо­
вядваме:
Самият архиепископ да има в градовете на своята епархия, т. е. в Охрид,
Преспа, Мокра и Кичево, 40 клирици и 30 парици.
Епископът на Костур да има в градовете на своята епархия, т. е. в самия
Костур, в Корешча, Колоня, Девол. Воюса и Мор, 40 клирици и 30 парици.
Ако и по-рано той да е имал повече може би, но ние не искахме неговите
клирици и парици да надминават по число ония на архиепископа.
И епископът на Главиница заповядваме да има в самата Главиница и в
Канина и Неаниска 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Мъглен да има в самия Мъглен. в Просек. Морихово,
Сетина, Острово и Заодрия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Битоля да има в Пелагония, Прилеп, Добреще и Белее 15
клирици и 15 парици.

39
 И епископът на Струмица да има в самата Струмица, в Радовиш и Конче
12 клирици и 12 парици.
И епископът на Моровизд да има в самия Моровизд и в Козяк, Славище,
Злетово, Луковица, Пиянец и Малашево 14 клирици и 15 парици.
И епископът на Велбъжд да има в самия Велбъжд и в Сътеска, Германия,
Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Триадица заповядваме да има в самата Триадица и в
Перник, Суково и Знеполе 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Ниш да има в самия Ниш и Мокро, Компл, Топлица и
Свърлиг 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Браница да има в Браница, в Моравск, Смедерево, Гро...,
Висск, Сталач и Бродарск 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Белград да има в самия Белград и в Градец, Омц, Главентин
и в Бяла църква 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Срем заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици
и 15 парици.
И епископът на Скопие да има в самото Скопие и във В(б)инци, Премор,
Луково и Принип 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Призрен да има в самия Призрен и в Хвостно, Лесковец
и Б(е)рат... 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Липлян и Косово да има в цялата си епархия 15 клирици
и 15 парици.
И епископът на Сервия заповядваме да има в цялата си епархия 30 клирици
и 30 парици.
Всички тия клирици са свободни от „икомодий“ [икономий?] и други по­
винности, както се освобождаваха при Самуил. Поради това и за сведение
на императорите, които ще царуват след нас, ние дадохме тая грамота на
архиепископа, като я подпечатваме с нашия царски моливдовул.

№ 42
Грамота на византийския император Василий II
Българоубиец, дадена на Охридската архиепис­
копия през 1020 г.
Печата се по: ХИБ, I, с. 146—148.

Тъй като след издаването на тая първа грамота за обсега на всяка българска
епископия светейшият архиепископ на България поиска от царството ми да
се направи и друга грамота за останалите негови епископства, неизброени в
първата грамота, защото съседните митрополити ги били заграбили от бъл­
гарската област и си ги били присвоили, и понеже царството ми не желае да
допусне никого от тия митрополити или от техните люде ни крачка навътре
в границите на българската област, то постановяваме, щото сегашният све-
тейши архиепископ да притежава и управлява всичките български епископ­
ства, които при цар Петър и Самуил се притежаваха и владееха от тогаваш­
ните архиепископи, както и всички други градове. Защото не без кръв, не без
труд и пот, а с многогодишно търпение и с божия помощ тая страна ни се
подари от бога, чиято благост явно ни помагаше, та да се съедини под един

40
ярем разделеното, без да се нарушат границите и наредбите, добре установени
от царствуващите преди нас. Защото, ако и да станахме господар на тая
страна [България], запазихме непокътнати нейните права, като ги потвър­
дихме с наши хрисовули и грамоти. Съшо и сегашният архиепископ на Бъл­
гария постановяваме да има толкава епархия, колкава е била при цар Петър,
и да владее и управлява всички епископства на България, т. е. не само ония,
които бяха изброени в първата грамота, но и тия, които са били пропуснати
и неизредени там и които в тая грамота се обявяват и поименно излагат.
И на тях [епископствата], както и на останалите, подаряваме клирици и
парици, т. е. заповядваме епископът на Дръстър да има в градовете на своята
епархия и в другите нейни околни градове 40 клирици и 40 парици. Зашото
при царуването на Петър в България тая епархия е блестяла с архиепископско
достойнство, а след това архиепископите преминаваха от едно място на друго,
един в Триадица, друг във Воден и в Мъглен, и сетне ние намерихме сегашния
архиепископ в Охрид, затова заповядваме самият Охрид да има архиепископ,
а за Дръстър да се ръкополага епископ.
Заповядваме епископът на Видин да има в градовете на епархията си 40
клирици и 40 парици, защото тая епархия ми стана най-полезна и предана,
като ми отвори пътищата си за страната, та и трябваше тя във всеки случай
да получи по-голяма награда и да бъде възвисена над най-добрите. Но за да
не надмине и да не се постави над епархията на архиепископа, дадохме й
равно число клирици и парици с тия на архиепископа, като увеличихме тия
последните, които са 70, с още 10 души.
И заповядваме епископът на Раса да има в цялата си епархия 15 клирици
и 15 парици.
И заповядваме епископът на Орея да има в цялата си епархия 12 клирици
и 12 парици.
И епископът на Черник заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици
и 15 парици.
И епископът на Химара заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици
и 12 парици.
А на митрополита на Дирахий заповядваме да остане само на своя престол,
да се задоволява от своите имоти и доходи и да не пристъпва в епископиите
на България, тъй като тях ги утвърдихме за българския архиепископ, който
ги е имал още от старо време и властта му е била установена от старите
[царе]. Защото ние не разваляме нищо от това, което било отредено за ар­
хиепископията на България, но ако има нещо затъмнено, ние го уясняваме
и установяваме с тая си грамота, за да се пазят ненарушени и непокътнати
всички правдини, които принадлежат от старо време на архиепископията. И
нито сам митрополитът, нито други в българските епископства да не се раз­
правят, а да се задоволяват с това, що е тяхно, удостоверено от старо време,
и винаги неизменно да пребивават при своята си власт.
Заповядваме епископът на Адрианопол да има в цялата си епархия 15
клирици и 15 парици.
И епископът... заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15
парици.
И епископът на Ботрот заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици
и 12 парици.
А епископът на Янина заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици
и 15 парици.

41
 И епископът на Козел заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици
и 15 парици.
И епископът на Петра заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици
и 12 парици.
И епископът на Рити да има в цялата си епархия 40 клирици и 40 парици.
И постановяваме светейшият архиепископ на България да притежава не
само изложените по име епископства, но ако има и други някои, които се
намират в българските предели и са пропуснати поради забравяне, заповяд­
ваме и тях да владее и управлява. Също и всички други градове, неспоменати
в грамотите на царството ми, да ти владее същият светейши архиепископ и
да събира от всички тях законния данък, както и от власите по цяла България
и от турките [вардариоти] около Вардар, доколкото ги има в българските
предели.
И всички стратези в България и останалите чиновници и архонти да почитат
високо и да слушат думата и наставленията на архиепископа, да не се мешат
в делата нито на български манастир, нито на черква, нито в каквато и да
е църковна работа и да не се бъркат нито нему, нито да пречат на подчинените
му боголюбиви епископи, за да не би такивато да понесат голямото и без­
милостно наказание на царството ми.
Поради това и за сведение на царете след нас ние направихме тая грамота
и я дадохме на светейшия архиепископ, като я подпечатахме с моливдовула
на царство ни в месец май, индикт 3, година 6528 [= 1020].

№ 43
Надписи върху оловни печати на управители и
служители в тема България от XI—XII в.
Печатат се по: ХИБ. I, с. 362 363.

+ Господи, помагай на Константин, антипат, патриций и дука на Солун,

България и Сърбия.
+ Господи, помагай на своя раб Константин, антипат, патриций и дука
на България.
+ Подпечатвам писма на дука на България, протопроедър Никита Карики.
+ Богородице, помагай на Григорий, протопроедър и дука на България.
-I- Господи, помагай на проедър Никифор Батаци, дука на България.
-I- Господи, помагай на Константин, вестарх и проноит на цяла България.
+ [Господи, помагай на] Чурвакел, патриций и стратег на България.
+- Господи, помагай на Михаил Саронит, вестарх и катепан на България.
+ Печат на писмата на Никита Карики, дука и протопроедър на България.
+ Господи, помагай на своя раб Лъв Дримис, вест и катепан на България.
+ Богородице, помагай на своя раб Йоан, проедър, съдия и проноит на
България.
+ Господи, помагай на Йоан Триакондафил, протопроедър и проноит на
България.
+ Господи, помагай на Йоан Триакондафил, протопроедър и претор на
България.

42
 4 - Господи, помагай на Теодул Триакондафил, проедър и претор на Бъл­
гария.
+ Богородице, помагай на Василий, протоспатарий, хрисотраклипер, мис-
толект, съдия на хиподрома и на България.

№ 44
Византийска бележка за каноническото положе­
ние на българската Охридска архиепископия
(XII в.)
Печата се: по ХИБ, I, с. 366 367.

+ Относно Първа и Втора Юстиниана из новелите на [Юстиниановия]

кодекс, титул 2, алинея 3.
Архиепископът на Първа Юстиниана управлява в подчинените му епархии,
които са на апостолическия римски престол, а притежава същия свещенос-
лужителски ранг, както архиепископът на Картаген в Африка.
Юстиниана Първа се нарича архиепископията България във < 2-ри титул,
алинея 3 на новелите > . Впрочем тя подробно казва, че нейното седалище
първоначално е бил Велбъжд; понеже този град беше стар и величествен. И
макар в него сега само да се виждат останки от сгради, разрушени от времето,
той запазва старата си красота.
Смята се, че тя да има свещеническото право на Картагенската епископия,
онази обаче има юрисдикцията на римския епископ. Поради това с право
епископът на Картаген и този на Първа Юстиниана, която, както казахме,
е България, би могъл да бъде наричан и папа.
От този град произхождаха императрицата Елпидия и нейният син Лици-
ний, а малко по-късно и императорите Юстин и Юстиниан.
След като постепенно империята бе отделена от римляните и бе вкоренена
в Цариград, тази първа църква беше почетена с патриаршеска чест. Не за
разлика от Втората бе наречена Първа Юстиниана — понеже по-късно Кипър
бе почетен при Юстиниан Носоотрязания като Нова и Втора Юстиниана,
защото от него произхождаше този император (защото императорът Юсти­
ниан Носоотразяния беше кипърец) — ала независимо от това е Първа, за­
щото отначало тя носеше това име, и Юстиниана, защото от нея произхож­
даше император Юстиниан.
По-напред епископът на България бе титулуван примас, което по елински
език значи „първи“, на словенски или български, или славянски „превол“.
което също значи „първи“, тъй като у българите „превол“ е „първият“.
Свети Василий нарече епископа на тази църква епископ на илирийците.
Латинците го наричат „примас“ като такъв, който стои начело на църквата
на римляните. Така например намираме на Африканския събор: „Валентин,
епископ на първия престол“, което ще рече прототрон на всички предстоятели,
„подписах“. В тази, както изглежда, първото място беше отредено на епископа
на Нумидийската църква.
Трябва да бъде известно и това, че преди акта на узаконяването от прочутия
император Юстиниан тази църква беше автокефална и имаше собствено ръ­

43
кополагане и привилегията на свещенослуженето не само от император Ва­
силий и стареца Роман Лакапин, когато беше сключен договорът с царя на
българите Петър, ала и от старите привилегии.

№ 45
Акт за възобновяване на българското царство
през 1186г.
(Из „История на Ннкита Хониат, XII—XIII в.)
Печата се по: В. Гюзелев и П. Петров. Христоматия по история па
България. II. С., 1978, с. 10— I I (по-нататък съкратено ХИБ, II).

След като мизите решили да се отделят от държавата и след като станали

водачи на това зло лицата, които споменах, императорът тръгнал на поход
срещу тях. Необходимо е да разкажа и събитията преди похода. Власите
отначало се бавели и не се решавали да започнат въстанието, към което ги
подстрекавали Петър и Асен, понеже се страхували от такава голяма работа.
Двамата еднородни братя, за да освободят своите сънародници от този страх,
построили храм на името на великомъченик Димитрий, в който събрали мно­
го и различни луди с кръвясали и разкривени очи, с разпуснати коси и про­
явяващи напълно останалите неща, които правят обхванатите от зли духове,
и внушили на тези бесновати люде да викат с висок глас, че бог е решил да
подари свобода на българския и влашкия народ и да премахне дългото им
робство. Затова и Христовият мъченик Димитрий е изоставил Солун, та­
мошния си храм и пребиваването си заедно с ромеите и е дошъл при тях,
за да им бъде помощник и сътрудник в това дело. Тези безумци си дали за
малко време отдих и из един път отново събрали по-голяма смелост, като
че ли в нов припадък на болестта се възбуждали и почнали да викат в из­
стъпление и с крясък, че не е време вече за бездействие, но да вземат оръжие
в ръце и да нападнат дружно ромеите. Заловените по време на войната да
не оставят живи, а безмилостно да ги изколват и избиват, да не ги освобож­
дават срещу откуп, да не отстъпват пред молбите им и да не се трогват от
техните коленопреклонни молитви, но подобно на твърд елмаз да бъдат не­
преклонни към всяка молба и да убиват всички пленници. Въодушевен от
такова предсказание, целият народ се въоръжил. Понеже въстанието имало
отначало успех за тях, то те още повече се убедили, че бог благоприятствува
на свободата им. Те не се задоволили само със собственото си въстание и
освобождение, но се разпръснали и по намиращите се далеч от Стара планина
паланки и селища. Единият от братята, Петър, поставил на главата си златна
корона и обул на краката си червени сандали. Нападнали и Преслав — този
град е много стар, целият е от печени тухли и в по-голямата си част е заграден
от Хемус. Когато видели, че обсадата му не е безопасна, те го отминали и
се отправили към Стара планина и неочаквано се явили в други ромейски
паланки, пленили свободни ромеи, много волове и впрегатен добитък и не­
малко други домашни животни...
...В началото на пролетта той отново тръгнал на поход и се насочил срещу
мизите. Цели три месеца се бавил и много се измъчил с превземането на
крепостта Ловеч, но оставил и тази работа незавършена, напуснал обсадата

44
и се върнал в столицата. Красотата на Пропонтида, нейните приятни дворци,
ходенето на лов и ездата, като с вериги привързвали към себе си нашите
императори и не им позволявали да останат дълго време на открито поле,
но като страхливци ги заставяли да прибягват към тях. Макар императорът
тогава и да пленил жената на Асен и макар и да взел като заложник другия
му брат Йоан, все пак работата тръгнала към лошо...

№ 46
Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от
1202 г.
Печата се по: ХИБ, //, с. 34 35.

Писмо на Калоян, господар на българите и власите, изпратено до господин

папа Инокентий III, преведено от български на гръцки и после от гръцки на
латински.
До уважавания и пресвети отец върховния първосвещеник. Аз, Калоян,
император на българите и на власите, ти желая радост и здраве. Известяваме
на ваша светлост, че получихме вашето пресвето писмо, което ни донесе
благочестивият бриндизийски архипрезвитер, и че ние го сметнахме по-скъпо
от всяко злато и кой да е скъпоценен камък. Затова въздадохме много бла­
годарности на всемогъщия бог, който по своята неизказуема доброта ни
посети нас, своите недостойни раби, обърна поглед към нашето смирение и
ни припомни за нашата кръв и отечество, от което произхождаме. И сега,
отче свети, ти като добър пастир и глава на всички верни християни, желаейки
да събереш на едно чадата на светия католически и апостолски престол, ни
издири нас, отдалечените телесно. И макар моите блаженопочивши братя оше
отдавна да бяха искали да изпратят пратеници до ваша светост, те все пак
не са могли да достигнат до вас поради многото наши неприятели. И ние,
опитвайки се по същия начин веднъж, втори и трети път да изпратим до вас
пратеници, не можахме да доведем до успешен край това, което желаехме.
И сега, виждайки, че ваша светост е сметнала за достойно да изпрати пратеник
до нашето царство, ние като собствени и твърде любими чада изпращаме на
ваше милосърдие като на прелюбим и прежелан отец благочестивия брани-
чески преждеосвещен епископ, верния наш призвитер Власий заедно с вашия
пратеник — бриндизийския архипрезвитер, които ви носят като на духовен
отец и върховен първосвещеник от наша страна изразите на благодарност,
приятелство и подчинение. Пресвети отче, вие ни известихте чрез вашето свето
писмо да ви съобщим какво желаем от Римската църква. А нашето царство
иска от апостолическия престол ние да бъдем утвърдени като с майчинско
чувство от Римската църква. На първо място ние като любим син искаме от
нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство, според както
са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите
книги, един е бил Петър, втори — Самуил, и други, които са ги предхождали
по царуване. Сега обаче, ако ваша светост реши да ни изпълни това желание,
каквото сметнете, че трябва да се възложи на нашето царство, то ще се
изпълни за слава на бога и на Римската църква. Не се учудвайте, че вашият
пратеник не се е завърнал бързо при вас, тъй като ние го бяхме заподозрели

45
нещо, защото в нашето царство дойдоха мнозина, които замислят да ни
лъжат. Ние обаче знаем да се предпазваме добре от всички. Но ние получихме
свидетелство на Претекстат за него и се успокоихме относно него. Но ако
вие, пресвети отец, благоволите, изпратете ни пратеници от висок ранг, за
които ни съобщихте с вашето писмо. Изпратете с тях и този и тогава ние
ще се уверим едновременно за първото и второто посолство. Господ да ви
даде много години.

№ 47
И з писмо на папа Инокентий III до цар Калоян
от 22 ноември 1202 г.
Печата се по: ХИБ, II. с. 35.

Ние решихме да проводим до тебе като пратеник на апостолическия престол

любимия син Й[оан], капелан и наш близък, мъж предвидлив и разсъдлив,
когото поради неговото благочестие и честност ние и нашите братя обичаме
в господа с особена обич между останалите наши капелани. Нему ние по­
верихме нашата длъжност да изправя в цялата ти земя духовните работи,
които намира, че трябва да бъдат изправени, и да установява това, което би
трябвало да бъде установено съгласно бога. По него ние също така изпращаме
за архиепископа на твоята страна палиум, сиреч знака за пълнота на пър-
восвещеническата длъжност, който трябва да му се предаде съгласно фор­
мулата, която изпращаме под вид на наша була. На същия наш пратеник ние
дадохме поръчение, ако някои в твоята страна случайно трябва да бъдат
повишени в сан или да бъдат посветени за епископи, той да нарежда те да
бъдат назначени и посвещавани само чрез съседни католически епископи.
Също така ние му възложихме да издири по-грижливо както по старите книги,
така и по други документи истината относно короната, дадена от Римската
църква на твоите предци, и да обсъди с тебе всичко, което би трябвало да
бъде обсъдено, та когато бъдем осведомени за всичко от него и от твоите
пратеници, да действуваме по-нататък по-умно и по-зряло, според както тряб­
ва да се действува. И тъй ние молим твое благородие и те подканваме в
името на бога да приемеш нашия пратеник благосклонно като наше лице и
да се стараеш да му оказваш почит, като и ти сам приемеш спасителните му
съвети и постановления, а и направиш те да бъдат приети и спазвани от
цялата църква на българите и власите.

№ 48
Писмо на княз Белота до папа Инокентий III
от 1202 г.
Печата се по: ХИБ, II. с. 35 -36.

Аз, княз Белота, преголям грешник, изказвам почит към великата ваша
светост, прославена по цял свят. Известявам ти, че ни бе твърде приятно,
когато при нас дойде вашият пратеник — архипрезвитерът Доминик — и ни

46
съобщи за ваша светост и за молитвата ви. И аз в името на бога привет-
ствувам великата ваша светост и моля за молитвата и благословията на твоя
светост, за да мога да участвувам аз, жена ми, децата ми и целият ми род
в благодатта на Римската църква. И първият, който мине през наша земя,
нека ни донесе писмо и благословия от вас, за да бъдем утвърдени във вашите
молитви.

№ 49
Писмо на папа Инокентий III до княз Белота
от 22 ноември 1202 г.
Печата се по: ХИБ. II. с. 36.
До благородния мъж княз Белота...,
жена му и синовете му.

Получихме с подобаваща благосклонност писмото, което ваше благородие

ни изпрати по любимия син [Доминик], бриндизийския архипрезвитер. и раз­
брахме добре какво съобщавате с него. Радваме се обаче в господа и одоб­
ряваме мъдростта на ваше благородие, че имате чисто чувството на преданост
спрямо нас и Римската църква и искате да бъдете укрепени с нашата бла­
гословия и подпомогнати от молитвите ни. И тъй ние напомняме на ваше
благородие и ви подканваме πο-настойчиво и поръчваме чрез апостолическо
писмо, постоянствувайки смирено в предаността си към нас и апостолическия
престол, да приемете благосклонно и да се стараете да оказвате почит на
любимия син Й[оан], капелан и наш близък пратеник на апостолическата
църква, мъж предвидлив и разсъдлив, когото поради благочестието и чест­
ността му ние и нашите братя обичаме в господа с особена обич между
останалите наши капелани. Разбира се, ние ви имаме дълбоко в сърцето и
отправяме молитви към господа да ви даде да минете по същия начин през
земните блага, за да получите най-после вечните.

№ 50
Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от
май 1203г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 36 37.

Калоян, император на българите,

до пресветия господин патриарх римски папа
на християнската вяра от Изток чак до Запад.

Аз ти изпращам послание, като се радвам, ако моят пратеник те намери

здрав и весел заедно с всички, които са с тебе и с всички твои сродници и
приятели. Аз съм здрав по добродеянието на господа и на блажената Дева
и чрез молитвите на светите апостоли Петра и Павла, и чрез светите твои
молитви. Аз, Калоян, император на българите, разбирам, че ти имаш власт

47
от бога да свързваш и развързваш, както е имал блаженият апостол Петър,
комуто господ рече: Каквото свържеш на земята и прочие, така и на тебе
възложи бог тази благодат. Затова, когото свържеш, е свързан, и когото
развържеш, развързан е. Известявам на твоя светост, че се изминаха шест
години, откак аз веднъж, дважди и три пъти изпращах при вас, но моите
пратеници не можаха да стигнат при твоя светост и да предадат моето слово
и да ми донесат твоето утешение. Господ вдъхнови твоя светост да ми из­
проводи бриндизийския архипрезвитер Доминик, от когото разбрах, че не си
ме забравил мене — твоя роб. Аз го почетох като твой човек и му дадох
писмо, което да отнесе на твоя светост и което бог знае, дали е донесъл, или
не е донесъл. Откакто гърците узнаха това, патриархът и императорът пратиха
при мене [пратеник с предложение]: „Ела при нас, ще те коронясаме за цар
и ще ти поставим патриарх, защото царство без патриарх не бива.“ Но аз
не пожелах, а, напротив, прибягнах до твоя светост, защото искам да бъда
роб на св. Петър и на твоя светост. И нека знае твоя светост, че аз изпроводих
при тебе архиепископ с всяко устроение и богатство и копринени платове,
восък и сребро, коне и мулета, за да почете той твоя светост вместо мене,
твоя роб. И аз моля чрез молитвите на блажения апостол Петър и чрез
светите твои молитви да изпроводиш кардинали, на които твоя светост да
поръча да ме коронасят за цар и в моята земя да поставят патриарх, та да
съм твой роб през време на моя живот.

(Д обав к а на архиепископ Василий д о папата о т август

12 0 3 г.)

Освен това да знае твоя светост, че аз, архиепископ Василий, идвах с това
богатство, за да почета твоя светост, и стигнах до Драч, гдето видях пра­
тениците на граф Валтер, които заедно с мене се зарадваха и се разпореждаха
да преплуват заедно с мене. Но гъркът, който идваше с тях, след като се
посъветва с дука на Дирахиум, не ми позволи да премина с тях, уверявайки,
че ако премина, ще бъде неприятно на императора. Когато чуха това, ар-
хидяконът и латинските свещеници, които се намират в Драч, също ме по­
съветваха да не преминавам и ако постъпя иначе, щял съм да загубя вещите
и себе си. Поради това изпроводих при теб знатните мъже и верни на царя
люде коместабул Сергий и презвитер Константин, на които е поръчано да
ти известят истината. Нека Господ те вдъхнови да постъпиш добре в това
дело.

№ 51
Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от
1203 г.
Печата се по: ХИБ, И, с. 39 41.

До пресветия повелител и вселенски папа, седящ на престола на блажения

Петър и господин отец на моето царство Инокентий III, папа на апостоли-
ческия престол и на Римската църква и учител на целия свят. Надявам се в

48
господа, спасителя на людете, че твоя светост е добре и много добре заедно
с всички кардинали на светата Римска църква, които седят около престола
на твоя светост. Нека знае великата твоя светост, че синът твой и на Римската
църква — царят на всички българи и власи, заедно „с всички князе на моето
царство са много добре благодарение на бога и на твоята света молитва.
Много пъти изпроводи моето царство свои пратеници при твоя светост, но
не намериха сгода да преминат при твоя светост. Те не можаха да преминат,
защото онези, които не бяха в мир с моето царство, пазеха пътищата. След
това през миналия месец юни царството ми изпроводи своя архиепископ и
[глава] на цялата българска земя и на всеобщата света и велика църква на
Търново и велик човек на моето царство, сега въздигнат в примас и архие­
пископ на цяла България и Влахия, на име Василий, който, като пристигнал
в Драч, не бил допуснат да премине при твоя светост, за да изпълни твоя
светост желанието на моето царство съгласно обичая на моите предшестве­
ници, царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители
мои, и на всички останали царе на българите. Обаче с помощта на бога и
със съдействието и молитвите на твоя светост пристигна при мене настоящият
пратеник на апостолическото седалище и първопрестола на княза на апос­
толите и на светата и всемирна Римска църква капелан Йоан и ми донесе
палиум по повеля на твоя светост и на апостолическия престол и украси с
този палиум казания архиепископ и го въздигна в примас и архиепископ на
цяла България и Влахия, като донесе на моето царство писмо от твоя светост
и изложи отново, що му поръчал твоя светост. Изпълни се сърцето ми с
голяма радост, защото бог и твоя светост ме дариха според искането на
моето царство. И аз моля и умолявам твоята велика светост да изпълни
желанието на моето царство и да изпрати пастирски жезъл за събиране на
овцете и останалите неща, които е обичайно да притежава патриархът, и да
въздигне сегашния примас за патриарх в светата и велика църква на Търново,
първия град на цяла България, и тази църква да има патриарх винаги — дори
след смъртта на този патриарх, по повеля на твоя светост. Понеже ще е тежко
поради дължината на пътя и войната между людете след смъртта на всеки
един патриарх да се прибягва към Римската църква, нека бъде предоставено
на църквата в Търново да може да си избира и посвещава патриарх, за да
не остане тази земя поради липса на патриарх без благословение и твоето
посвещение — непълно и да не падне грях върху твоя светост. Но сега молим
по повеля на твоя светост да бъде приготвяно миро за кръщението на хрис­
тияните в светата и велика църква на град Търново. Нека знае твоя светост,
че когато ромеите узнаят, че сме получили посвещение от твоя светост, не
ще ми дадат миро. И друго моля от твоя светост: да изпратиш кардинали
при моето царство — или този, който дойде при мене, или някого другиго
от апостолическия престол — и да ми дадеш корона и скиптър според бла­
гословията на апостолическия престол и на княза на апостолите и да изпратиш
привилегиум, подпечатан със злато, по подобие на този, за да се пази винаги
в църквата на Търново, и всичко това те да дадат на моето царство. Но
всички гореказани неща, които трябва да се изпратят на моето царство от
твоя светост, нека ги види настоящият пратеник, браничевският епископ Вла-
сий. за да може да донесе онова, което ти ще напишеш с твоята ръка. И ако
изпълни твоя светост всичко това, тъй ще смятам заедно с рода на моето
царство и на всички българи и власи, [а именно] че съм възлюблен син на
православната света Римска църква. А [въпроса] за границата между Унгария,

4. Българската държавност 49
България и Влахия предоставям на присъдата на твоя светост, да уредиш
това дело честно и справедливо, та да няма грях душата на твоя светост и
царството ми да има права над България и Влахия така, както кралят на
Унгария ще има права над Унгария, и да престанат убийствата на християни
между мене и него. Нека знае обаче твоя светост, че на моето царство при­
надлежат петте епископии на България, които унгарският крал нападна и
завладя заедно с църковните им правдини, и тези епископии са унищожени
— дали е справедливо това да стане? Онова, което каже на твоя светост
настоящият пратеник на моето царство, браничевският епископ Власий, да
приемеш за вярно, защото ще го каже от мое име.
Изпратих на твоя светост три двойни екзамити и златна чаша, и четири
либри перпери, и три сребърни чашки и сребърна обкова за книга.

Калоян, император на България

№ 52
И з писмо на папа Инокентий III до цар Калоян
от 24 февруари 1204 1 .
Печата се по: ХИБ, II, с. 41.

Ние, желаейки да се грижим с отеческа грижа в духовните и земните работи

за народите на българи и власи, които от много време са били откъснати от
гърдите на своята майка, уповавайки се на властта на този, чрез когото
Самуил помаза за цар Давид, ние те поставяме за цар над тях и ти изпращаме
по любимия син Л[ъв], презвитер, кардинал на Св. кръст, посланик на апос-
толическия престол, мъж предвидлив и почтен, приятен нам между другите
братя, царски скиптър и царска диадема, която да ти бъде възложена един
вид от нас чрез неговите ръце, след като получи от теб клетвено уверение,
че ще останеш предан и послушен на нас, на нашите наследници и на Римската
църква и ще запазиш в подчинение и преданост на апостолическия престол
всички земи и племена, подчинени на твоята власт. Освен това по молбата
на нашия досточтим брат Власий, епископ браничевски, когото изпрати при
апостолическия престол, ти предоставяме пълна свобода да сечеш в царството
си държавна монета, отбелязана с твоя образ. Също и на нашия досточтим
брат [Василий], търновския архиепископ, предоставяме привилегиума на при-
матство върху всички земи, над които заповядваш. Той и неговите наследници
да коронясват с властта на апостолическия престол твоите бъдещи наслед­
ници, след като получат от тях подобна клетва, и да имат в твоята земя
приматско достойнство и да им бъдат подчинени поставените митрополити
както в областта на България, така и на Влахия, които да оказват на примата
дължимата според каноническата форма почит и уважение.

50
 № 53
Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от
ноември 1204 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 43—44.

Калоян, цар на цяла България и Влахия, до боговъздигнатия и пресвети

възлюблен в Христа и преуважаем отец на моето царство Инокентий Трети
и пресвети папа на Рим и приемник на княза апостол Петър. Посланикът на
апостолическия престол господин кардинал Лъв донесе на мое царство пи­
санието на твоя светост. Като узнах прочее за неговото здраве и невредимост,
възхвалих всемогъщия бог и пресветата негова майка. Дано писанието на мое
царство намери твоя светост жив и пребиваващ във всяка радост и веселие.
А моето царство по благодатта на всемогъщия бог и на преблажената Бо­
городица и чрез застъпничеството на ваша светост е здраво и много добре
с всяка радост и веселие. Нека бъде известно на ваша светост, духовни отче
на мое царство, господине папа, че господин Лъв, посланик на апостолическия
престол, пристигна при моето царство и ми донесе корона и като я благос­
лови, постави я на главата на моето царство и в моите ръце ми даде скиптър
и знаме и благослови пресветия патриарх на моето царство и на цяла Бъл­
гария по поръка на ваша светост, а ние възвеличихме много бога и пребла­
жената Богородица, както и съобразителността на ваша светост затова, че
ваша светост изпълни според искането на моето царство цялото ни желание.
Цяла България и Влахия и владенията на цялото ни царство много прославиха
и възвеличиха ваша светост. Пиша ви обаче и за унгареца, че моето царство
няма никаква общност на владенията или нещо друго с него, нито му вреди,
а, напротив, той напада и уврежда владенията на моето царство и дали аз
не зачитам унгареца, или пък самият той не зачита моето царство. Нека му
пише ваша светост да стои далече от моето царство, понеже моето царство
нито има намерение да не го зачита, нито да отива против неговите земи.
Ако обаче той сам дойде против земите на моето царство и бог помогне да
бъде победен, нека ваша светост да не подозира моето царство, но да съм
свободен [от подозрение]. Също за латините, които навлязоха в Константи­
нопол, пиша на ваша светост да им пишете да стоят далече от моето царство
и така моето царство не ще им стори никакво зло, нито пък те нас да не
зачитат. В случай че те наченат нещо против моето царство и не го зачетат
и убият от онези люде, които са му подвластни, нека ваша светост да не
подозира моето царство, но всичко да е свободно [от подозрение]. При твоята
пък велика светост изпроводих две момчета, едното се казва Василий, а дру­
гото Витлеем. Нека бъдат дадени по нейна повеля да научат в училището
латинско писмо, защото тук нямаме граматици, които могат да превеждат
писмата, които ни изпращате. И когато те се изучат, нека бъдат върнати при
моето царство. Изпратих засега също в знак на малък спомен два екзамита,
двойни еписими — единия червен и другия бял — и един камей. Наистина,
когато изпращам пратеници при ваша светост, винаги ще си спомням за ваша
светост.

51
 № 54
Златопечатник на цар Калоян с тържествена
клетва за преминаване под върховенството на
Римската църква от ноември 1204 г.
Печата се па: ХИБ. II, с. 44—45.

В името на отца и сина и светия дух, амин. Тъй като бе угодно на господа
наш Исус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България
и Влахия, издирих в писанията и книгите на нашите предци и законите на
блаженопочившите царе, наши предшественици, отгде те са получили бъл­
гарско царство и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршеско
благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания,
че тези блаженопочивши царе на българите и власите и наши предшественици
Симеон, Петър и Самуил са получили корона за своето царство и патриа­
ршеско благословение от пресветата божия Римска църква и от апостоли-
ческия престол, от княза на апостолите Петър. Така съгцо и моето царство
пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез корона на главата
на своето царство и патриаршеско благословение от Римската църква, от
апостолическия престол, от княза на апостолите Петър и от пресветия наш
отец и вселенски патриарх папа Инокентий Трети. И от който и господин
папа да бъдат дадени и отстъпени патриаршеска благословия и поръчение на
града на моето царство Търново за поставяне и посвещаване на архиепископи,
митрополити и епископи, а и други църковни свещенослужителски послу­
шания, моето царство позволява те да имат най-пълна власт във всяко при­
тежание и във владенията на моето царство. Разбира се, притежанията на
цялата църква в целокупното мое царство и моят патриарх, митрополитите,
архиепископите, епископите и всички свещеници нека да бъдат под властта
на Римската църква и да държат закона, обичая и последованието, което са
държали блаженопочившите царе на цяла България и Влахия, онези наши
някогашни предшественици, и ние, които следваме по същия начин техните
стъпки. А пък моето царство подписва своя златопечатник в потвърждение
на това, че никога не ще отстъпи от Римската църква и от апостолическия
престол, от княза на апостолите Петър — сиреч нито самото мое царство,
нито другите князе на моето царство ще се отлъчат, но аз ще бъда като
призван възлюблен син на светия и апостолически Римски престол на княза
на апостолите Петър. И каквито земи на християни или езичници в бъдеще
придобие моето царство, те ще бъдат под властта и повелята на същия свещен
и апостолически Римски престол. И за да бъде смятан за истински и безсъмнен
настоящият златопечатник на моето царство, царството ми го даде в ръцете
на препочтения мъж Йоан, пратеник на пресветия Римски престол и капелан
на господин папата. Подписа се в него и нашето благочестиво и от бога
въздигнато царство. В годината шест хиляди седемстотин и дванадесета, ин-
дикт седми.

52
 № 55
Писмо на българските архиепископи и епископи
до папа Инокентий III от есента на 1204 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 45.

Прекланяйки своите вратове под десницата на неговото господство като пред

най-свети отец и господин господин папа, с наведена глава и подвити колена
поклон. На първо място грешник и смирен митрополит на пресветата църква
на Велбъжд Анастасий; след него грешник и смирен митрополит на великата
църква на Преслав Сава и епископът, ако и недостоен, на пресветата църква
на Богородица в Скопие Марин; смиреният епископ на пресветата епископия
на Призрен Аврам; грешник и смирен епископ на пресветата църква на бла­
жения и преславен великомъченик Прокопий в Ниш Кирик и недостойният
епископ и грешник на пресветата църква на Богородица във Видин Климент
— ние те молим най-смирено като единствен наш пастир и вселенски отец
и господар да благоизволите да ни изпратите палиум за пълнота на свеше-
нослужителския сан, та и ние през всичките дни на нашия живот да не пре­
станем да се молим за вашето велелепие.

№ 56
Текст на дадената от архиепископ Василий клет­
ва за вярност пред Римския престол през ноември
1204 г.
Печата се по: ХИБ, II. с. 47.

Аз [Василий], архиепископ Търновски, примат на цяла България и Влахия,

от този час занапред ще бъда верен и покорен на блажения Петър и на светия
Римски апостолически престол и на моя господар папа Инокентий и на не­
говите католически приемници. Не ще участвувам в дело или съвет, или спо­
разумение, за да загубят те живота си или свой член или да бъдат пленени
или ограбени. Съвет, който те биха ни поверили, никому няма да открия
съзнателно в тяхна вреда. Ако зная, ще се помъча да попреча на всяко явно
зло спрямо тях. Ако не мога да попреча това, ще им известя колкото може
по-скоро. Ще защищавам според възможността си римското папство, честта,
достойнството и интересите на апостолическия престол, докато запазвам моя
чин, против всеки жив човек. Бидейки призован на събор, ще дойда, освен
ако бъда възпрепятствуван от каноническа задръжка. Ще посещавам седа­
лището на апостолите всеки четири години лично или чрез мой пратеник,
освен ако бъда освободен по тяхно желание. Ще приема с преданост пратеника
за апостолическия престол, за когото ще зная положително, че е пратеник,
и ще му помагам в неговите нужди. Когато посвещавам когото и да било
от моите подгласници за епископ, ще го карам да се закълне, че ще оказва
постоянно повиновение и дължима чест на римския първосвещеник и на Рим­
ската църква. По-нататък, когато коронясвам някого за цар на българите и
власите според даденото на мене и на моите приемници от апостолическия

53
престол позволение, ще изисквам от него клетвено уверение, че ще пребъде
предан и покорен на оногова, който тогава би стоял на апостолическия пре­
стол, на неговите приемници и на Римската църква, и всички земи и народи,
подчинени на неговото царство, ще запази в повиновение и преданост към
апостолическия престол. Всичко това ще спазвам добросъвестно. Нека така
ми помага бог и това свето евангелие сега и в бъдеще. Амин.

№ 57
Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от
1207 г.
Печата се по: ХИБ. II, с. 65 66.

А гореказаният Йоаниций или Калоян, цар на българите и на власите,

отговори, че след като чул за превземането на Константинопол, бил изпратил
пратеници и писмо до латинците, за да сключи с тях мир, но те му отговорили
най-надменно, като му казали, че не ще има мир с него, ако не върне земята,
принадлежаща на константинополската империя, в която бил нахлул с на­
силие. На това той отговорил, че тази земя той притежавал по-справедливо,
отколкото те Константинопол. Защото той си възвърнал земята, която не­
говите деди били загубили, а те са завладели Константинопол, който ни
най-малко не им е принадлежал. Освен това самият той бил получил законно
царска корона от върховния първосвещеник. А този, който се наричал кон-
стантинополски василевс, без основание си бил присвоил самоволно импе­
раторска корона. Затова властта принадлежи по-скоро нему, отколкото на
онзи. Затова под едно знаме, което получил от блажения Петър, украсено с
неговите ключове, той се сражавал уверено срещу тези, които носели на ра­
менете си лъжливи кръстове. И тъй, предизвикан от латинците, той бил при­
нуден да се защищава срещу тях; неочаквана победа му дал бог, който се
противопоставя на надменните, а благославя смирените. Самата победа той
приписвал на блажения Петър, княза на апостолите: обаче той не можел да
освободи казания император по негов съвет и по поръка на върховния пър­
восвещеник, понеже той бил платил дължимото на плътта, когато се намирал
в затвора.

№ 58
Надписи от времето на цар Калоян (1197-1207)
Печатат се по: ХИБ, II, с. 300-301.

Надпис върху бл ю до (X II— X III в.)

+ Севаст Цузмен
Надпис на великия дук а Врана

+ Аз Врана, велик дука, направих крепостта Крицува на 21 [ден] от месец

май по молба на цар Калоян.

54
 Н адпис върху кръст о т Трапезица

+ Свети Константин в Цариград.

+ Свети Константин от Цариград на помощ на севаст Берислав.

№ 59
Държавен и църковен събор против богомилите,
състоял се в Търново на 11 февруари 1211 г.
(Из „Синодик на цар Борил“, XIII-XIV в.)
Печата се по: У ИБ. II, с. 340 341.

110 (93). След тези прочее, когато прие царството техният сестринец, пре-
благочестивият цар Борил, изникна като някакви зли тръни триклетата и
богомръзка богомилска ерес, чийто начинател тогава се яви прескверният поп
Богомил със своите ученици, както някога Аний и Амврий, които се противяха
на Мойсей. Те като някакви жестоки вълци безпощадно разхищаваха Хрис­
товото стадо, за което той проля своята пречиста кръв. Като узна това прочее
преблагочестивият цар Борил, разпали се от божествено желание, изпрати да
ги съберат по цялото негово царство подобно на някакви плевели в снопи
и повели да се събере събор. Когато прочее се събраха всички епископи,
свещеници и иноци, а също така и всички боляри и голямо множество избран
народ, и когато царят узна, че всички са се събрали, веднага излезе със светла
багреница, седна в една от тогавашните големи църкви, а съборът насяда
оттук и оттам. Той заповяда да доведат сеятелите на нечестието, но не ги
отрече изведнъж, а ги улови с голяма хитрина, като им рече да отхвърлят
от себе си всякакъв страх и с дръзновение да изкажат своето [бого] хулно
учение. С цел да уловят царя и онези, които бяха с него, те подробно изложиха
цялата своя злоумишлена ерес. Царят и намиращите се с него с мъдри въпроси
им отговаряха в много нещо по божието писание, докато изобличиха злоу­
мишленото тяхно мъдруване. А те, като стояха безгласни подобно на риби,
бяха обзети напълно от недоумение. Благочестивият пък цар, като ги видя
съвсем посрамени и видя дявола паднал и победен, а Христос възвеличен, се
изпълни с радост. Той повели да бъдат поставени под стража те самите, както
и прелъстените от тях. Те, щом като видяха това, отново се възвърнаха към
съборната църква. А онези, които не се покориха на православния събор, бяха
предадени на различни наказания и заточение. След това благочестивият цар
Борил повели да бъде преведен от гръцки на неговия български език събор-
никът. По негова повеля и този свет събор бе вписан между православните
събори, за да бъде прочитан в първата неделя на светите пости, както светите
отци предадоха изначало на съборната и апостолска църква. Преди неговото
царуване прочее никой друг не е свиквал такъв православен събор. Всичко
това бе сторено и заповядано от благочестивия цар Борил в годината 6718
[1211], индикт 14, година на луната XI, година на слънчевия кръг XV, месец
февруари, 11 ден, петък на сиропостната неделя. И като нареди всичко това,
православният наш цар завърши събора, влезе в църквата и след като отбла-
годари богу, отпусна всекиго в своята област. Вечна му памет! Трижди.

55
 № 60
Сигилий на деспот Алексий Слав от януари
1220 г.
Печата се по: ХИБ. II. с. 202—204.

Онези, които желаят благополучието на временните неща и се занимават

и радват относно преходните и тленни работи, бързо и свършват и преминават
като сън. Онези пък, които заедно с благополучието се грижат и за [духовните]
блага и обичат благолепието на дома господен и мястото на пребиванието
на неговата слава според псалмопевеца Давид, и своята слава по-величествена
ще направят и ще намерят и някаква малка душевна придобивка. Защото не
ще се измами онзи, който е казал: „Казва господ: ще прославя онези, които
ме славят.“ Така прочее и ние, след като се преселихме от Цепйна в тукашното
наше владение Мелник, пожелахме да издигнем из основи честен манастир
и да съберем в него сбор от усърдствуващи мъже в помен и молитва нам и
на нашите родители и на всички онези, които мислят и вярват благочестиво,
който [манастир] по божие желание бързо построихме в една част на Мелник,
като изградихме храм и го назовахме на името на пречистата наша господарка
Богородица Спелеотиса и го поверихме на тогавашния монах и архимандрит
господин Павел Клавдиополит, който, като стана по-сетне и владика, остави
да игуменствува в него настоящият монах Пахомий [на име] Кокиарис. На
този манастир подарихме селото, наречено Катунипа [до Мелник], ведно с
неговите жители, оттогава и занапред да го владее заедно с всички права и
правдини и с неговата околност и цялото владение. Събраните в единомислие
в него монаси имат целия приход от него за разпоредба на всички нужди и
за всяка друга тяхна служба, а също и паленето на свещи в този божествен
храм и всяка друга негова потреба. В него [манастира] прибавихме и свети
изображения, свещени книги и утвари, други някакви неща и животни, които
трябва да се изявят подробно в списък, та и нашата държава да има годишен
помен и да се поменуват нашите родители. По-нататък свръх тези неща да­
рихме на казания манастир и градина в Загория от църковните места, която
вече бе владяна по-рано от казания владика господин Павел. Понеже пре­
биваващите в този почтен манастир и монаси помолиха да бъде неподвластен
и неподчинен на епископа и на практора по онова време, то и ние сметнахме
това за необходимо и повеляваме чрез настоящия наш сигилий да няма власт
нито епископът по това време, нито практорът да влиза в това село или в
манастира да търси каквото и да е или да иска някакви потреби, или за набор,
или за даване на добитък, или за ангария, или парангария, или псомозомия,
или друго каквото и да е искане и даване тегоба и да се подвеждат монасите
или жителите на това село като подлежащи на всяко и всякакво данъчно и
практорско даване. Но нито епископът да има право да влиза и да пипа в
този манастир или в казаното село, като предявява като епископ по някакъв
начин искания на канонически основания или по някаква друга подбуда, [без
наистина да е бил извършен всред тях може би душевен грях], освен ако не
бъде позован от монасите, и то да влезе безвъзмездно и да ги изпита спра­
ведливо и канонически и да излезе отново, без да пипа каквото и да било.
Да няма прочее никакъв достъп в него, но само да бъде упоменаван и да
утвърждава игуменството, управляващо този манастир, който след нашата
смърт трябва да бъде назован от владетелска ръка царски манастир. Освен

56
това и онези, които някога с време биха пожелали да нарушат посветените
и утвърдени от нас чрез настоящия наш сигилий неща, както и нещата, които
в бъднина бъдат придадени от някои други лица — било велможи, било
владици, било боляри, било монаси, било миряни или просто всички, каквито
и да са личности, — и каквито и да бъдат [тези неща], нека съдникът на
всички и бог им въздаде отмъстителен гняв и неговият меч да блесне спра­
ведливо в устрем на отмъщение. Защото срам и обида е да бъдат увредени
и тъпкани от миряни онези лица, които са предпочели по-божествения и
по-добър жребий. А пък ние прочее повеляваме тези работи да не стават в
казания манастир не за друго, но за благочестието и почтеността на мона­
шеския живот, като бива изгонван от мястото онзи, който желае да наруши
нашите посвещения. Затова и онзи, който желае да постъпи в манастира за
смут в някои неша, ше си навлече божието негодувание и клетвите на светците
от векове насам. Този манастир и онова, що е в него, да се зове, както се
изтъкна, деспотски и царски и да зависи от неговата [на деспота] личност.
Обаче и владиката, ако не е мой сродник, [да не може?] да се меси или да
изявява наследствени права над него, но монасите да имат наследието по
предаване и на игуменското място според съвета и желанието на всички да
бъде поставян достойният, като получава, както се казва, утвърждение от
владиката по онова време. Затова прочее, като издадохме, подписахме и под­
печатахме и настоящия наш сигилий, дадохме го на манастира за вечно утвър­
ждение през месец януари, индикт осми, година 6728 [=1220].
Алексий, деспот Слав
Описа и под[писа].

№ 61
И з синодално решение на Охридската архиепис­
копия от 1228 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 204.

Поради това [въстание] туземците били лишени от собственото отечество,

а именно онези от тях, които не били постигнати от злото робство. Между
тях и Болеслава напуснала бащината си земя и се преселила с брат си във
Верея. Когато българската власт завзела ромейските области и станала по-
снизходителна към работите, Мирослава, сестра на мъжа и, продала една
трета от имота на последния. Когато след известно време Болеслава се за­
върнала в отечеството си, тя научила за тази продажба и протестирала пред
българския управител поради това, че била засегната зестрата й, и унищожила
продажбата, като получила продадената част, която владее и до днес.

57
 № 62
Ватопедска грамота на цар Иван Асен II от ап­
рил 1230 г.
Печата се по: ХПБ, II, с. 204—205.

Благоизволи царството ми да дари на светия манастир на пресветата Бо­

городица, наричана Ватопедска, който се намира на Света гора, селото, на­
речено Семалто, което лежи в Серска област, така щото това село заедно с
людете и с всичките му правдини и стаси, и прилежания, и доход да го владее
и обладава този честен манастир със самовластна и неотемлима власт, докато
живее царството ми. А изпращаните от царството ми по всички времена, за
да приемат дан и да вършат всякакви работи на царството ми, практори,
сиреч севасти, дуки, катепани, десеткари, псари, апокрисиари, аподохатори
и другите останали от малки до големи, никой от тях да няма власт да влезе,
съвсем ни нога да постави в метоха на този свет манастир, нито да пише,
нито дан да взема, нито комод, нито митата, нито аподохия, нито вино, нито
хляб, нито зоб, нито десятък, нито да зове на ангария людете за каквато и
да било работа на царството ми — нито самите тях, нито техните коне, нито
техните волове, нито ослите им. Но всички люде на този манастир да имат
всякаква пълна свобода и да владее [над тях] сегашният честен и христолюбив
игумен Доситей и честните и христолюбиви игумени след него. А дан, комод
и арико, и ангария, и другите останали налози според закона на царството
ми — всичко това тези люде да дават и отработват на този свети манастир
и никой друг да не се бърка. Който нещо им напакости, голям гняв ще изпита
от царството ми ... месец април ...
+ Асен, цар на българите и гърците +

№ 63
Дубровнишка грамота на Иван Асен II от 1230 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 205.

Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните

и всеверни гости на царството ми да ходят по цялата страна на царството
ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока
да пренасят и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или
Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или
достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или
Боруйската, или в Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в
Прилепската. или в Деволската област, или в Арбанската земя [Албания],
или отиват в Солун — навсякъде да си купуват и продават свободно, без
всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и
купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми.
Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата
или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е

58
противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи
от царството ми.
+ Асен, цар на българите и гърците +

№ 64
Надписи от времето на цар Иван Асен II
(1218—1241)
Печатат се по: ХИБ, II, с. 97, 301.

Търновски надпис

В година 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа бога верен цар и
самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с
живопис украсих докрай прелестната тази църква в името на светите 40 мъ­
ченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която
година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката
войска, а самия цар кир Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри.
И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арабанашка
и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този
град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето
царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене пре­
карваха дните си [съществуваха], тъй като бог така заповяда, понеже без него
нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин.

Кричимски надпис

На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим.

Станимашки надпис о т 1231 г.

В годината 6379 [=1231], индикт 4, Асен, от бога въздигнатият цар на

българите и гърците, както и на останалите страни, постави Алексия севаста
и съзида тази крепост.

Надпис в църквата при с. Беренде, Софийско

Иван Асен, в Христа бога благословен цар и самодържец... в годината...

59
 № 65
Съборно решение на източните патриарси за въз­
обновяване на Българската патриаршия от
1235 г.
(Из „Синодик на цар Борил'')
Печата се по: ХИБ, II, с. 312— 313.

113. Великият и благочестивият цар Иван Асен, син на стария цар Асен,
който, като имаше голяма любов към бога, прослави и просвети българското
царство повече от всички български царе, които бяха преди него, който съз­
даде манастири и ги украси богато със злато, бисери и много ценни камъни
и всички свети и божествени църкви надари с много дарове и обяви пълна
свобода за тях, а всички свещенически чинове — архиереи, свещеници и дякони
— почете с голяма чест. Още повече той потърси с голямо желание да въ­
зобнови патриаршията на българското царство. Това обновление прочее стана
така:
Преосвещеният вселенски патриарх Герман по благоволение божие и по­
ради голямата ревност от страна на христолюбивия велик цар Иван Асен,
син на стария Асен, с останалите свои братя патриарси — Атанасий, всео-
свещен патриарх на Ерусалим на Христовите страдания и на неговото въз­
кресение — светата църква Сионска, майка на всички църкви и на цяла Па­
лестина; Симеон, всеосвещен патриарх на божия град Антиохия и на цяла
Сирия; Николай, всеосвещен патриарх на Александрия и на целия Египет.
Тези всеосвещени патриарси прочее получиха послание, изпратено до тях от
благочестивия гръцки цар Калоян Дука, написано така: „Нашето самодър-
жавно царство моли и призовава ваше отчество да изпълните нашето моление
към вас, като съставите ваше послание и го изпратите на моето царство в
утвърждение на вашето и моето решение да се прогласи и да се дарува равна
вам патриаршеска степен на града Търново — на църквата „Възнесение Хрис­
тово“, майка на църквите на българското царство, защото и христолюбивият
български цар Иван Асен, брат и сват на царството ми, настойчиво иска от
нашето царство и от нашето свето отчество да се дари това на неговото
царство.“
След като преосвещените патриарси прочетоха това писание, те решиха, че
това е добро решение, и всеки от тях даде на царските пратеници своето
съгласие чрез тях. Те също така написаха послание до вселенския патриарх
Герман, като му съобщиха следното: „До Герман, вселенски патриарх, наш
брат — поздрав. Получихме изпратеното ни от тебе и като го приехме за
добро решение, даваме на твоята обич подписа на нашето свидетелствуване.
Стори, както е угодно нам и на ваше отчество, тъй като имаш власт на
по-висш[патриаршески] престол.“
Когато гръцкият цар заедно с патриарха получи това, събра от цялото свое
царство митрополитите, архиепископите, епископите и всечестните монаси,
архимандритите и игумените. Така също и христолюбивият цар на българите
Иван Асен [свика] от цялото свое царство митрополитите, архиепископите,
епископите и всечестните монаси от Света гора. Те се събраха с източния цар
Калоян на Понтийското море и провъзгласиха за патриарх благоговейния и
свет мъж, прославен с постнически дела и живот, преждеосвешения архие-

60
пископ Йоаким не само устно, но и с писание на патриарх Герман, което
всички източни епископи подписаха, запечатаха го с печат и го дадоха на
благочестивия цар и на новоосвещения тогава патриарх Йоаким за вечно
неотемлимо поминание. Заради това прочее вписахме тези неща за всички
православни, за знание на онези, които слушат, и за спомен на българския
народ. На този велик благочестив цар Иван Асен, цар на всички българи,
вечна му памет!

№ 66
Писмо на папа Григорий IX до цар Иван Асен
II от 21 май 1237 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 328.

Григорий, епископ и пр., до любимия син, благородния мъж Асен, господар

на власите и българите — поздрав и пр. Писмата на твое благородство със
задоволство получихме и съдържанието им прилежно разбрахме. Похваля-
ваме благодарността ти към господа и изказваме благодарност за това, че
като излагаш в дух на смирение крайната си преданост към бога и Римската
църква, се опитваш да изтъкнеш приятното нам твое великодушие. Прочее
понеже, както схванахме от тия писма, ти желаеш да бъде назначено от наше
име лице — почтено и компетентно, за да разискваш с него за положението
на империята и града Цариград. Ето намислихме да назначим за наш пра­
теник в ония земи благочестивия наш брат..., епископ на Перуджия — мъж
изпитан, предан, книжовно образован, чутовен по своята нравственост, раз­
съдлив и предвидлив, почитан от нас и от нашите братя за своята честност,
който, снабден с нашите наставления както за светата земя и за помощта на
споменатата империя и константинополския град, така и за други общи въ­
проси, ще може да разисква и изцяло да се съвещава за това с теб и да води
преговори. Защото наскоро със съдействието на господа на тази земя и им­
перия ще помогнат със силна десница и крепка мишца както кръстоносците,
чието множество благодарение на бога е много голямо, така и други верни
на Христа. Затова сметнахме да помолим твое благородство и да съветваме,
като просим относно същия епископ, когато пристигне при теб, да го приемеш
като нас самите благосклонно и да се отнесеш към него с почит. И каквото
ти изложи от наша страна, да се постараеш да го повярваш и усърдно из­
пълниш. При това дано се потрудиш да подкрепиш прескъпия в Христа син
наш, славния император на Цариград, с помощ, със съвет и с благоволение,
чрез което на дело ще докажеш, че ти си католически княз и предан и вечен
син на апостолическия престол. А ние ще можем заслужено да препоръчваме
верността на твоята искреност към Христа.

61
 № 67
Писмо на папа Григорий IX до цар Иван Асен
II от 1 юни 1237 г.
Печата се по: ХИБ, II. с. 330— 331.

Григорий, епископ и пр., до любимия син, благородния мъж Асен, господар

на българите и власите — поздрав и пр. Макар и да сме длъжни според
службата си да обичаме всички синове на нашата църква, въпреки това към
някои от тях храним такова пълно разположение, каквото съзираме, че и те
са наклонни да искат да се отдава на същата църква. И понеже от искреността
на твоите писма разбрахме горещата преданост и вяра, с които желаеш да
уважаваш апостолическия престол, сърдечно възрадвани, решихме да обгър­
нем твоята личност с особена искреност и при случай прилежно да я направим
съучастник на почести, бидейки убедени, че и ти с помощта божия ще се
постараеш да имаш такива грижи, с каквито ти би помислил да си угоден
често на църквата. Но понеже освен горното полезно е и от две страни да
сложим похвално начало и да прибавим плодоносен успех — ето какво си
поискал със споменатите писма, решихме да определим пратеник на апос­
толическия престол, който да ти се представи, а именно: уважаемия наш
брат..., епископ на Перуджия — мъж двояко отличен по ученост и почтеност,
одобрен от нас и от нашите братя поради очевидната му многообразна не­
уморим ост. Умоляваме прочее твое благородство и с каквато можем обич
те подканваме, като ти даваме опрощение на прегрешенията, да приемеш
същия епископ или по-добре в него нашата личност, като му окажеш по­
добаваща чест и като даваш пълна вяра на онова, което би ти донесъл от
наша страна, да разкриеш на същия вярно волята си по това, така че като
постоянствуваш усърдно на постоянната преданост към апостолическия пре­
стол и като привличаш колкото можеш други към същото, избави благо­
получно империята на Романия от злочестини и беди. колкото зависи от тебе,
за слава на спасителя. При това знай, че даването на пълна и действителна
помощ на империята е равносилно да се приготви пътят за нейното изтръгване
със съдействуващата сила на самия спасител от ръцете на неверниците. С това
ти правиш него самия свой длъжник на вечния живот и ще се удостоиш да
имаш всякога апостолическия престол благоразположен към тебе. За да се
постигне лесно защитата на същата империя — нещо наложително, — пре­
столът се нагърби с грижата да осигури помощ, нареждайки да потеглят за
там голям брой ратници, които заедно с тебе ще постигнат желания успех,
като се надяваме и на божията милост. Но като подкрепяш с добродетелта
на наставничеството своето сърце и своите, старай се най-много да утешаваш
с необходимото покровителство верните от същата империя, така че да не
бягат при съзирането на противната страна, а с крепко сърце да се устремяват
за нейното унищожение. Дано, като ти оставаме длъжници за толкова заслуги
та твоята добродетел, да се случи с помощта на величието свише да се
ползуваш от земните блага и накрая да се успокоиш в събора на блажените.

62
 № 68
Надпис върху оловен печат на търновския пат­
риарх Висарион (средата на XIII в.)
Печата се по: ХИБ, II. с. 333.

+ Висарион, по божия милост патриарх на българите. +

№ 69
Договор на цар Михаил II Асен с Дубровниш-
ката република, сключен в Дубровник на 15 юни
1253 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 211—214.

В името на господа-бога наш Исус Христос. Амин. В годината от въплъ­

щението на господа наш Исус Христос 1253, месец юни, в деня на свети Вита,
индикт единадесети, за да съществува чисто приятелство и делото на чистата
любов, както е било изпърво между светото и преславно царство на цялата
българска и гръцка земя на Иван Асен и между общината на славния наш
град Дубровник, както са живели в правда, любов и в истина, още повече
да расте и плод да даде, както ти, светият и верен в Христа бога цар, са­
модържец на цялата българска земя, господин Михаил Асен, роден от бла-
говерни и свети царе, отдавна желаеш това. Аз, Марсили Георги, по повеля
на славния венециански дож, княз на град Дубровник, и всички съдии и съ­
ветници, цялата община на преславния наш град Дубровник, малки и големи,
верни приятели на твоето царство, като желаехме отдавна да имаме любов
с царството ти, кълнем се в бога и в светото евангелие божие, и в светата
дева Мария, негова майка, и в честния животворен кръст, и в светите апостоли
Петър и Павел, и в блажените четирима евангелисти Марко, Матей, Лука и
Йоан, и в светите мъченици господни Власий, Лаврентий. Петър и Андрей,
наши светители, и във всички светни, които са угодили господу-богу, и обе­
щаваме пред твоето велико царство да държим против злотворството на
неверния крал Урош и срещу неговия брат и рода му и против всички, които
живеят в неговата земя, и против онези, които биха имали в тяхната земя
някакво владение, ако бъдат неверници и неприятели на твоето свето царство,
така също да бъдат неверници и неприятели на нашия град Дубровник. Ако
ли някой от гореказаните или всички се обърнат към твоето свето царство
и преславното ти царство ги приеме за приятели, то и ние да ги имаме за
приятели. Ако ли Урош или някой от гореказаните от неговия род бъде враг
на нашия град Дубровник, да бъде враг на твоето свето царство. Ако ли
някой от гореказаните бъде приятел на град Дубровник, твоето високо цар­
ство да го има за приятел. И ако бог помогне на твоето свето царство да
изпъди твоя и нашия враг Урош из сръбските земи и брата му Владислав,
и техния род или други властели и прибягват в град Дубровник, ние да не
ги приемем, нито тяхно слово, но да им увреждаме колкото можем. И светото
ти царство да не сключва без нас мир с Урош, а нас да не ни оставя, без

63
[да сключим] и ние мир с него. и още повече да бъдем с твоето свето царство
против Урош, твоя и нашия враг, и против целия негов род, и против оногова,
който би бил после на неговия престол, и заедно война и мир да имаме с
тях през живота на твоето свето царство и нашия. На светото твое царство
ще дадем помощ според нашата мощ по крайбрежието, по море и по суша
и ако бог помогне на твоето свето царство и завземеш Рашката земя с всич­
ките ή предели, а нам бог помогне да завземем всички градове и крепости,
които са крайбрежни и подчинени на рашкия престол, да ги предадем на
светото твое царство с добра вяра без загуба или на онзи човек, който би
бил изпратен от твоето свето царство според нашата мощ. Когато ние узнаем,
че твоето свето царство е навлязло в сръбската земя, то ние да се приготвим
най-много в продължение на две седмици, след като чуем, с цялата наша сила
и мощ и да се отправим по море против крайбрежните градове и земи с
онези люде, които се намират по това време в град Дубровник, като оставим
обаче толкова люде, колкото да могат да пазят дубровнишкия град. И ако
Урош или неговият брат Владислав, или някой друг от неговия род, или
властелцн .би пожелал да ни увреди или би ни увредил, то твоето свето
царство да ни помага според своята мощ против тях и да им уврежда. Людете
и търговците от светото ти царство и от севастократора, зетя на светото ти
царство, и имуществото им, ако дойдат в нашия град Дубровник, да бъдат
пазени и закриляни в Дубровник и в неговите предели подобно на самите
дубровничани и да стоят в Дубровник по своя воля и да направят свое тър­
жище, като продават и купуват без всякаква дан и без всякаква щета, и да
не им се взема никаква дан. нито на врати, нито на мост, нито на брод, нито
на път, а да си купуват всякаква стока, каквато им е потребна: злато, сребро,
одежди и златни тъкани или що друго им трябва освен пшеница, която не
бива да се изнася из града Дубровник без повеля на княза, който по това
време е в Дубровнишкото княжество. Така също и людете, и търговците на
преславния град Дубровник, които идват в земята на светото ти царство и
в земята на зетя на светото ти царство — севастократора Петър, да си купуват
и продават свободно в казаните земи без щета всякаква стока по своя воля
и да не им се взема мито или някаква дан нито в града, нито на събор, нито
в села на търговци, нито на мостове, нито на реки, нито на пътища, но да
бъдат свободни на всяко място и да пребивават и ходят по своя воля и да
се връщат, и да бъдат пазени и закриляни в своите личности и в своето
имущество. Ако пък се случи смърт на някой човек или търговец от твоето
свето царство или човек или търговец на високия севастократор Петър в
Дубровнишкото княжество, или със завещание или без завещание и да бъде
без дружина, разпореждаме да бъде описано цялото имущество на този по­
койник и когато твоето свето царство изпрати своето писмо за него, да [го]
дадем и от имуществото на този покойник да не се изгуби нищо от нас. Така
също, ако на дубровнишки люде и търговци се случи смърт, или със завещание
или без завещание в земите на твоето свето царство и в земите на високия
севастократор господин Петър, а не биха имали дружина, имуществото на
този покойник да бъде запазено от твоето свето царство и да се предаде на
оня, който би бил изпратен за имуществото на гореказания покойник с писмо
от господин дубровнишкия княз. А ако людете на твоето свето царство или
на Петър, високия севастократор, имат да предявяват някаква правнина срещу
някой човек от Дубровнишкото княжество, задължаваме се да извършим за
него съд без съдебни разходи и без данък според нашия закон на пълна

64
правда. Така също да има справедливост за нашите люде в земите на твоето
свето царство и на севастократора Петър [според закона] на вашето свето
царство и на високия севастократор Петър без никаква дан и без съдебни
разходи. Никакво поръчителство да няма между твоето свето царство и нас,
докато не се отсъди по справедливостта. И ако бог помогне на светото ти
царство и то завладее сръбската земя, ние да си имаме онзи стар закон с
тях, който е имал град Дубровник, и да стоим с всички сръбски и крайморски
земи и градове според онези закони, които сме имали с тях преди петнадесет
години, изминали досега. И ако бог помогне на твоето свето царство и станеш
господар на цялата сръбска земя, някои зли люде да не създадат неприязън
между светото ти царство и нашия град, но любовта всякога от добро на
по-добро да расте. Земите и селата и владенията от земята и по суша от
селата, и владенията от онези земи и от онези села и владения, които
господ-бог ще помогне бързо да бъдат завладени от твоето величество, искаме
да ги отбележим. Гореказаните дедови наши земи и села и владения начеват
от църквата на свети Георги срещу стария град Епидавър, после отиват до
църквата на свети Петър, а от църквата на свети Петър отиват до църквата
на свети Покрит, държат горе връх Белома и слизат до водениците, а от
водениците държат горе и отиват към мелниците дори до Влашица, а от
Влашица, като държат височините, които са над Шумет, и отиват до извора,
а от онази страна на извора, като държат височините, които са над реката
и стигат дори до височините, които са над Корила, и от Корила държат
височините, които са над Затон и над Полица, и над Орешец и стигат до
църквата на света Текла; всички казани земи и села и владения, които от
върха от всички казани височини слизат до морето, всички са наша дядовина.
А онзи закон, който съществува относно митото за солта между сръбския
крал и града Дубровник, да го поддържа и светото твое царство, а именно:
половината от печалбата от всичката сол, която се продава на рашките люде,
да има твоето свето царство, а другата половина да има Дубровнишката
община, както бе в стария закон. И светото ти царство да държи за нас
стария закон, а именно от река Дрин до Неретва митото за солта да не се
взема на друго място освен в Дубровник. И ако бог помогне на твоето свето
царство да завладее всички крайбрежни градове, нашата светла майка, цър­
квата, майката на всички наши църкви, да владее онова, което е владеела по
всички градове и по суша — или епископии, или манастири, или църкви, или
попове, или някаква друга правдина, която е имала от стари времена, — да
ги има свободно, както е писано в старите книги с правдини. А ние, цялата
община на нашия град Дубровник, малки и големи, да сме задължени да
правим да се заклеват всички князе, които с времето ще бъдат в Дубровник
по волята на славния венециански дож, да държат това обещание през време
на своето князуване, когато се кълнат за Дубровнишкото княжество. И ако
ние престъпим тази клетва и това обещание, да ни съди бог и тази клетва
както на този свят, така и на онзи, и ние, и нашите деца да имаме запрета
и гняв от високия римски папа навеки и всичко писано по-горе да имаме и
искаме да държим, като пазим клетвата и почитта, и службата, които сме
задължени да оказваме на господина дожа на Венецианската община, докато
съществува светото твое царство и ние. Това обещание и това писание, за да
получи по-голямо потвърждение, е подпечатано с печата на общината и на
славния Марсилий Георги, княз на нашия град Дубровник.

5. Българската държавност
65
 А тези са имената на онези лица, които са се клели да бъде това обещание
твърдо и крепко: първом славният властелин господин Марсилий Георги,
княз дубровнишки. Съдиите: [следват имената на петима души]. Съветници
от малкия съвет: [следват шест имена]. От намаления състав: [следват шест
имена]. Общински съветници: [следват три имена]. Общински застъпници:
[следват две имена]. Онези, които държат имуществото на света Богородица:
[следват две имена]. Съветници от големия съвет: [следват имената на 72
души]. И за цялото това писание Мартол Гулеривик, бан от дубровнишкия
княз, и от цялата община на град Дубровник по волята на господин дуб­
ровнишкия княз и на всички дубровнишки властели, като позвъниха звън за
събор, както е според дубровнишкия закон, за своята душа и за цялата дуб-
ровнишка община потвърди и се закле да държи.

№ 70
Надписи от времето на цар Михаил II Асен
(1 2 4 6 -1 2 5 6 )
Печатат се по: ХИБ, II, с. 301—302.

Н адпис в църквата в К остур

+ Моление на раб божий Михаил Асен, син на великия цар Асен, и на

неговата майка Ирина, дъщеря на Теодор Комнин. +

Н адпис в скална църква при с. Рояк, П ровадийско

+ При багренородния и благоверния, и христолюбивия, и самодържеца

цар Михаил се създаде тази света обител на имената на... в годината 6761
= [1252/3].

Батош евски надпис

+ [Аз Василий] по божия милост патриарх на всички българи... по време

на моето архиерейство с божия помощ изсякох планината в тази пустиня и
създадох храм на името на пресветата Богородица Маторска и на името на
светия евангелист Йоан Богослов и помолих великия цар Михаил Асен, син
на великия цар Асен. а внук на стария цар Асен... Този манастир не само
единствено за него, но и повелих... И е царски манастир. И прие с любов
този манастир цар Михаил и дарува на този манастир село... Батошево и
Витен, и Рибаре... Цар Михаил или другите бъдещи царе, ако след това
дадат... Сам цар Михаил, ктиторът, нито бъдещите царе... наруши... а това
място... като епидосис добавка, то да се на манастира во веки...
... поселките и селата... гост пък... където и да е... да си бъде манастирът
царски... Ако пък ктиторите... — царе или архиереи...

66
 Врачански надписи

1.. . до този единия------ царски манастир... Асен, цар на всички българи,...

го с божия помощ...
II ...прие... на българите...
111.. . Вратца на моя... и ед н о------ царят преди...

№ 71
Надписи към ктиторските изображения в Воин­
ската църква от 1259г.
Печата се по: ХИ Б, II, с. 302.

Костандин, в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи.

Ерина, благочестива царица на всички българи.
Калоян, севастократор и ктитор.
Десислава, севастократорица и ктиторица.

№ 72
Виргинска грамота на цар Константин Тих-Асен
от 1259— 1260 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 214—220.

...и към другите благоверни..., които създадоха и приложиха светите и пра­

вославни царе. Това прочее е дело, което се грижи за благолюбието да се
дават съкровища и богатства на светите и божествени църкви, както правеха
и светите и православни гръцки и български царе и жупаните, князете и
кралете на сръбската земя, които имаха многоусърдна любов и грижа за
светите и божествени църкви.
Така също и моето царство, като подражава на онези благоверни и свети
царе, които бяха преди мене, да излива върху тях нескъдни дарове и да ги
обогатява; когато слезе царството ми в Долната земя, намери царството ми
манастира на великомъченика Христов Георги Бързи, създаден от светия цар
Роман на Виргино бърдо срещу град Скопие над Севара и поради нападение
на другоплеменници агаряни загубил всички свои права и свои метоси, паднал
до основи и от светия цар Алексий отново изграден, издигнат и прославен,
и обдарен, и подкрепен от мнозина правоверни царе.
Варлаам, архимандрит на този честен храм, изнесе пред царството ми пра­
вата и хрисовулите на светите и правоверни царе, които са били преди мене,
и на кралете: на светия цар Роман, на цар Диоген, на свети цар Петър, на
цар господин Никифор, и на останалите — на светия цар господин Алексий,
на цар Калоян, на цар господин Мануил, на цар господин Теодор, на цар
господин Исак, на свети Симеон Неманя — дядо на царството ми, на цар

67
Батаци, на цар Калиман.* Царството ми, като [ги] прие благостронно и [ги]
прочете, нито [ги] промених, нито [ги] наруших, нито [ги] поправих и утвърдих
още по-здраво, отколкото всички гореказани царе и крале.
Людете, които се намират в град Скопие [и принадлежат] на светия и
чечикос"""**»1 великомъченик Христов Георги Бързи и победоносец в бран,
да ас μαοοΓΗΐ ааю дарина никаква работа, нито дават някаква приплата,
нито да им се бърка севаст, ни практор, ни княз, ни кастрофилак. ни ватах,
ни тощикал, ни да съди, ни да свързва, нито глоба да взема [или] някакъв
данък. И за началото [?] кладенец... и Сливница от нейния извор, и панаирът
на 21 ноември — в тези области да не се докосва никой владелец, нито някой
друг. Който ли пък дръзне и се докосне, да бъде наказан с гнева на царството
ми и да бъде [смятан] за неверен на царството ми.
Село Двигод заедно със селата Длъбица и Чрешовени с лозята: с нивите;
с водениците и с пасбищата, с планините и със забелите и с всички техни
правдини и привилегии. А пределите на тези села са: от Черна гора, както
слиза долчецът към Длъбица, та на могилата, на мраморния кръст [?] и низ
дела на битолския път, та през Кавианово бърдо, както отива пътят към
Ралици и на височината, стигаща на Рудина, та на пътя, който отива до
Ксилопигида; а от това бърдо на Бял камък, та въз дела и стига до високото
на Рудината, та на Дълга поляна, та на Градище до Черния камък.
Село Побъжда с лозята, с нивите, с водениците и с пасбищата заедно е
всички техни правдини и привилегии.
Село Кондово и село Длъбица, и село Раоче и всички техни правдини.
Село Глумово с метоха, с лозята, с нивите, с водениците и с всички им
правдини.
Село... с метоха, с лозята, с нивите и с всички техни правдини и привилегии.
Село Здуне в гората и със заселките: с. Близнинско, с. Мокросеки и с.
Големият подом и с поповяните, с лозята, с нивите, с водениците, със зи-
мовището, с летовището, с планините, с ловището за дивеч и за риба и със
забелите заедно с всичките техни правдини и привилегии.
Село Сушица с поповяните, със селото, с лозята, с нивите, с планините и
с всички техни правдини.
Село Градечница с поповяните, с лозята, с нивите и с всичките им правдини.
Село Брод, в което има метох, наречен на името на Богородичното успение,
с нивите, с лозята, с водениците, с ливадите, с летовищата, със зимовищата,
с бродниците, с мостниците, с ловището за дивеч и риба, с тържището и с
панаира, който става на 10 септември, и търга всяка неделя, и с данъка от
този търг, и с всичките им правдини и привилегии. А границата на Брод
начева от Градища в Тъмни дол, на Плеш, на Козя стена, та на Пещец, на
ливадата, на Белков тор, на Шипковица, на Винища, на Орлица, на Василево
селище, въз рида. на Калавар, на Гледула, на Душче, от Кичава до Тодоров
дол.
И в Прилепска област село Кръпа власи, а в него метох Спас, дарено от
цар Роман, заедно с нивите, с мелниците, със забелите, с летовищата, със
зимовищата, с планините и с всичките им правдини и привилегии. А границите
му са: от Ушча [Душча ?] на Горно гранище, на Драганова църква, на Чревско

* В Милутиновата грамота от 1300г. като дарители на манастира са посочени оше: Иван

Асен II, Калиман I. Константин Асен, вероятно цар Калоян, Стефан Първовенчани, Стефан
Урош I.

68
градище, на Кръста, по рида, на Мохнатец, въз рида до Съдшца, над 1ихиъ^
на Дедино усое, на Голям камък [?], на Вилски кладенец, между двете Елени;
на преслапа по рида Горна Елена [?].
Здуне, Сушица, Градечница, Брод със Сланско и с Барбарасо и Кръпа —
всички тези места са парички, сиреч придалишки. Никой да не бърка, нито
нещо да докосва, да не се дава зестра навън, нито да се продава навън някому
ни лозе, ни нива... Поповяните от тези места да не закача никой епископ,
нито да поставя запрещение, нито да взема доход освен помен за архиепис­
копа.
В Положката област село Речици, също и то подарено от свети цар Роман
на свети Георги с лозята, с нивите и с водениците, с градините, със сенокосите,
със забелите, с планините, с ловището за дивеч и с всякакви доходи и всички
правдини. И да не се меси никой кефалия, никой владелец на царството ми,
нито владелците, господствуващи по царството ми, да не влизат в село Ре­
чици, нито да съдят, нито да свързват, нито глоба да вземат, нито някакъв
данък да вземат, а всеки законен данък и сбор да си взема църквата. Гра­
ницата на това село е: от извора на Речичка река надясно в дола, низ бърдото
на Осленик, та на Иванов дол, та по ровищата, та между Преслоп и между
Огражденик през бърдото, на извора на Палчишка река и низ реката до
Катафига, та въз бърдото на Лисечко краище, както слиза Псец въз Лисечко
краище, низ гората, на кладенеца, та на Дълбоки дол и от Дълбоки [дол]...
от северната страна през гората пряко Велика река, та низ Велика до Хте-
товска бразда... на Точил, който... Лесковяне... въз бърдото... надясно и по
пътя въз бърдото до гор... дясно... по пътя. Суха планина... низ гората на
Речичка река до нейния извор. И всичко това е паричко място.
И в Горни Полог село... с нивите, с лозята, с водениците и с всичките им
правдини.
Село Точил и речевата планина с всички правдини.
Село Браница с нивите, с лозята, с водениците и с всички техни правдини.
Село... яне с планината, наречена Мрамор, и с всичките правдини.
Село Нахово с париците, с нивите, с ливадите, с рибните ловища и с всич­
ките им правдини.
Село Тавор градище и с полето, с нивите, с ливадите, с блатното езеро,
със забелите, с ловищата за дивеч и риба и с всичките им правдини.
Село Бистрица в Бабуна с пасбищата, с летовищата, със зимовищата и с
всичките им правдини.
Село...[метох Свети] Иван Богословец с пасбищата, с нивите и с всички
правдини.
Село Дъбница с ракитите, с нивите, със забелите и с всички правдини...
метох под... на свети Василий, с лозята, с нивите, с [ливадите], с всички
правдини и с ловищата за риба... Катунска[?]... с нивите, с ливадите, с ло­
вищата и с всички правдини.
[Село ?] метох „Свети Лука“... и с всички правдини, метох във Велбъжд
„Свети Никола“ в Ко...ши [Колуша], с лозята и с [нивите] и с всички правдини.
Село Лъжени с лозята, с нивите и с всички правдини.
Село Рани лък с нивите, със сенокосите и с всички правдини.
Село Витано и Винеч с всичките им правдини, всичко това разбра царството
ми и видя, че са дарени, утвърдени и записани от живелите преди мене свети
и правоверни царе и крале, и моето царство ги следва, моли се и се покланя,
като проси милост и помощ от светия великомъченик Христов Георги Бързи

69
и победоносец в бран, и придадох на неговата света църква село Козарено.
Царството ми го намери, че е било дадено по-рано от светия цар Роман
заедно с Варово, със Синско и с църквата на свети Иван Златоуст, и с всички
там заселки, с лозята, с нивите, с границите, с водениците, със сенокосите,
със забелите, с ловигцата за риба и дивеч, с планините и с всички правдини
и привилегии.
Царството ми приложи още село Калугеровене с лозята, с нивите, със
забелите и с всички правдини.
И още... в Златица, село Калугеров дол, и в него църквата „Свети Георги"
да бъде... данък на царството ми и... както... се намират... на светия... про­
ход..., нито в жупана, нито в който и да е град или в кое да е село на „Свети
Георги“ да не съди никой владелец по държавата на царството ми, нито да...
на людете на „Свети Георги“, но за всеки дълг да си съди настоящият игумен
и от игуменските отроци да взема всеки дълг. Който ли се намери да съди
насила човек на „Свети Георги“ или даде наш отрок, или го свърже без
игуменовия съд, да бъде над него божията клетва и тази на светите правоверни
царе и да плати за държавното съкровище 9 златици и клеветата [?], която
се клеветят [?] един друг пред владелеца или... която се предава, да не взема
на църковен човек никой владелец, а само църквата да взема от своите човеци,
нито зло да се нанася на людете на „Свети Георги“, на поповете и поповяните,
които се намират под властта на „Свети Георги“, да не се меси никой епископ,
нито данък да взема, нито запрещение на свещениците да поставя... за епис­
копа помен, а за екзарха този целият свещенишки данък, това всичко да
принадлежи на църквата „Свети Георги“. Да не се меси [и] да не влиза в
селата и метосите, за да взема нещо духовно от поповете нито екзархът, нито
първосвещеникът, нито всичко това да бъде на църквата „Свети Георги“...,
защото прочее всяка глоба... данък на църквата е подарен, а... негова истина
[?], вражда... кражба на девойки и кражба на коне да се взема църквата от
своите люде и тази вражда да се не взема от селата освен от истците, но и
това със съд. Метосите на „Свети Георги“ да не плащат приселица, нито
волоберщина, нито перпер, нито димнина.
Ако ли някой влезе в метох на „Свети Георги“ в което и да е село без
позволение на архимандрита или в планината, или в пасбищата, или в забеля,
или ловищата за риба и дивеч, или в гората и дърво да отсече в църковно
бърдо, или воденицата се постави на църковна вода, която тече от църковен
извор, или да пасе коне на църковна земя, или да преведе вода през църковна
земя, или нива да преоре без благословение на игумена, нека да бъде божията
клетва над него и [клетва] от свети Георги и от гореказаните свети правоверни
царе и крале и да заплати на държавното съкровище 6 перпера.
Всички тези неща, дарени от казаните свети и правоверни царе и крале и
приложени от моето царство и дарувани от останалите владетели за упо-
менание, това всичко да го владее свети Георги Бързи и победоносец и на­
стоящият в него честен архимандрит с изявяването на този хрисовул, за да
го има царството ми ходатай и помощник във всякакви напасти и във войни.
А на служителите на царството ми, изпращани по всички времена по облас­
тите и по градовете, забраних да вземат нещо, да не влизат, нито да се спират,
нито да пакостят на метох, нито на село, нито на людете на „Свети Георги“,
нито... по областите на царството ми, нито севаст, нито дука, нито кастро-
филак, нито практори, нито княз, нито топщикал, нито винар, нито комис
с коне, нито стратор, нито градски изгонция [?], нито писец, нито аподохатор,

70
нито геракар, нито псар, нито десеткари пчелни, нито овчи; нито тревнина,
нито кошарщина, нито слоновщина, нито комад. нито митата, нито кошар-
щина, нито волоберщина, нито налог житен, нито винен, нито месен, нито
на сирене, нито крепост да градят, нито да я пазят, нито тъмница да пазят,
нито да орат, нито да копаят лозе, нито сено да косят, нито да жънат и
царина да не се взема от човек на „Свети Георги“, ни на някакво тържище,
нито броднина да се взема, нито мостнина. нито да се взема човек, ни кон,
ни вол, ни осел.
Тези всички милости предаде царството ми с дарението на този хрисовул,
докато името Христово се слави на земята и след смъртта на царството ми,
когото бог пожелае да постави на престола на царството ми или някого от
сродниците на царството ми, моля да не нарушава, нито да потъпква този
хрисовул, но още повече да подари и да поднови и потвърди с усърдие,
защото е благочестиво така да правят светите и правоверни царе и крале.
Ако ли пък се намери някой, който по подтикване на дявола престъпи тези
повеления и потъпче този хрисовул. нему да е враг бог и неговата пречиста
майка в този век и бъдния на страшния съд и второто пришествие и свети
Георги в битките вместо [в помощ] да му бъде враг тук и на страшния съд
и да бъде... проклет триклет от господа-бога вседържателя и от [пречистата]
негова майка, и от силата на честния и животворен кръст, и от четиримата
евангелисти, от 12-те апостоли и от 318-те никейски отци, и от казаните свети
правоверни царе и крале... Писа се и се подписа [?]... на Свети Георги Бързи
[и] победоносец на всяко утвърждение в безконечни [времена].

+ Костандин, в Христа бога верен цар и самодържец на българите, Асен +

№ 73
Приписка към „Зонара“ и писмо на деспот Яков
Светослав от 1262 г.
Печатат се по: ХИБ, II, с. 302—303.

По волята на отца и изпълнението на сина и чрез съдействието на светия

дух, и с помощта на светата и пречиста владичица наша Богородица и при-
снодевица Мария, и на светите преподобни отци, които за нас са установили
светите правила на вселенските и поместните събори, когато и в което време
и на които места се събраха, изложиха и узакониха правоверната наша вяра,
оставиха и нам предадоха за безчислените прегрешения наши от бога казаните
по апостолските предания [слова], които сияят по-светло от слънце.
Написана бе тази Зонара в годината 6770 [= 1262], в дните на благоверния
цар Костантин. който владееше българския престол по повеля и със заплащане
на великия господин Яков Светослав, деспот български.
Ние, като я разделихме на 3 части, я написахме за 50 дни. Почната бе на
10 ден на месец ноември, а беше завършена на 7 ден на януари. Аз пък
скудоумният и многогрешен Йоан, наричан Драгослав, моля със сълзи: „Отци
и братя, които ще четете и преписвате, леко поправяйте, четете, а не злос-
ловете, понеже не бях дотам писач. Но повече благославяйте и помнете. Нека

71
Христос да удостои всички ни да застанем на дясната му страна в страшния
ден на пришествието му с всички угодни нему от века. Нему подобава всяка
слава, чест и поклонение. С безначалния отец и с присносощия син, с пресветия
и благословен и животворящ дух — всякога и сега и винаги и вовеки, амин!“
* * *

До от бога избрания пастир и учител на словесното стадо от правоверната

вяра наша, до отеца ми по дух свети — преосвещения архиепископ на пре­
славния град Киев, Кирил. Когато аз получих писмото на светото тй вла­
дичество, за това благодари господство ми на преподобие твое во Христа,
благодарих за светата ти молитва, преосвещени архиепископе на всичката
руска земя — земя на благодържавния мой род, на моите свети праотци, на
които аз съм издънка и корен. Пиша ти, възлюблени, от бога първотронен
архиепископе Кириле, за да се просвети чрез твоето слово руската вселена.
А с писмото [те моля] тази Зонара да не се преписва никъде, защото, както
са установили и са ни предали светите отци, на тази Зонара подобава един­
ствена да бъде на събора.
Затова аз я изпросих от патриарха и отпуснах за светопочиналите мои
родители и за помен на душата си. И когато въздигаш преподобните си ръце
при своите молитви, не ме забравяй. Затова ти пиша, възлюблени мой ар­
хиепископе на цялата руска земя. Нека бъде всеобично на твоя светлост моето
писмо. И благослови, господи, по твоя смисъл съдържанието на благодатта
божия. И мир на теб в господа, преосвещени и превъзлюблени и честни
архиепископе.

№ 74
Ктиторски надпис от с. Троица, Шуменски окръг,
от 1264 г.
Печата се по: ХИБ, II. с. 333 334.

+ Този храм на свети Никола и на мъченика свети Андрей издигна Сава,

по божия милост митрополит на богоспасения първопрестолен град Преслав,
при благоверния и христолюбив цар Костандин. самодържец на всички бъл­
гари, и при неговата благочестива царица Ерина, и при блажения патриарх
на богоспасения град Търново и на всички българи Яким [Йоаким]. В годината
6772 [= 1263/4], индикт 7.

№ 75
Приписка към Търновското евангелие от 1273г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 334.

В годината 6781 (= 1272/3) при царуването на благоверния цар Константин

и на неговия син Михаил, които владееха над всички българи, и при патриарха
на българите Игнатий бе наченато и довършено това четвероевангелие с усър­

72
дието и заплащането на йеромонах Максим и от ръката на презвитер Драгия.
Писано е в Царевград Търново. До кого стигне, поправяйте, а не кълнете
онзи, който е писал.

№ 76
И з писмо на неаполитанския крал Карл I Ан-
жуйски от 28 юни 1272г. до управителя на
областта Бари във връзка с пристигането на бъл­
гарски пратеници
Печата се по: ХИБ. II, с. 122.

Тъй като Джирацио де Никотера и Йоан, наречен Испанеца, уважавани

служители и наши поданици, заедно с пратениците на височайшая господар,
царя на българите, за някои наши дела изпращаме при същия цар, искаме
и на твоя верност строго нареждаме, щото, когато получите настоящото
писмо чрез представяне от същите Джирацио и Йоан, да избегнете всякакъв
инцидент, пречка и оправдание. На вас се възлага и полага, щото както
нашите пратеници, така и на споменатия цар надлежно да снабдите с 24 коня
до Задар или Рагуза [Дубровник], като се постараете да ги превозите без
увреждания и да предвидите за тях необходимата храна за тяхното плаване
до Рагуза или Задар за лицата и техните коне от служебното имущество или
от каквото и да е друго имущество, което ви е под ръка.

№ 77
Писмо на неаполитанския крал Карл I Анжуйски
до ковчежниците на неаполитанската крепост
Сан Салвадор от 10 юни 1281 г. във връзка с
български пратеници
Печата се по: ХИБ, II, с. 134.

Карл и т. н. До магистър Гийом дьо Ноар от Париж — капелан Рис дьо

ла Map от Балет и отец Боден д’Анжие, ковчежници на палатата в крепостта
Салвадор до морето в Неапол, негови обични поданици и служители — на­
шата милост и добър поздрав. Ние ви заповядваме и нареждаме незабавно,
след като получите и прочетете настоящето именно чрез връчване от бла­
городника Лодовико де Монте, пръв военачалник и заместник на магистъра
— същия, наш обичан съветник, дворцов човек и служител, дайте и израз­
ходете необходимото количество пари от имуществото на нашето съкровище,
което вие пазите, за разходи на пратениците на царя на Загора [България],
които са в Неапол и ще бъдат доведени при нас незабавно. И впишете за нас
и в сметката на нашия кралски двор цялото количество пари, които ще из­
пратите за тези разходи, а тези пари дайте на казания Лодовико, който трябва
да ги даде и изразходи за разходите на тези пратеници. И получете съответна

73
разписка за ваше оправдание от казания Лодовико за парите и съкровището,
които вие сте му дали и изразходвали за разходи на гореказаните пратеници.
Дадено в град Витербо на десетия ден от юни, девети индикт.

№ 78
И з доклад на византийския дипломат Теодор
Метохит за пратеничеството му в Сърбия през
1298—1299 г.
Печата се по: ХИБ, II. с. 129—131.

Но същевременно не само старанията на тези домашни злодейци и завист­

ници, които денонощно го атакуват [сръбския крал], смущават и плашат, но
също и старанията на външните съседни на него и нам владетели: от една
страна, на Мизия [България], а от друга, на Тесалия и тамошните господари...
А пък добрата тая и почетна пресмела племенница на императора, царица
на мизийците, недавна попаднала в злочестина и отскоро жалееща вдовица,
и този авантюрист-скит [деспот Елтимир], от дълго време вече скитник-беглец,
пристигнал наскоро от чужбина за жених на обичната и дъщеря, причиниха
колко и какви ли не грижи и сега още не престават да причиняват на краля
и на мене с чести пратеничества против нас, като молят с чести съобщения
тях да приеме, а да не се осланя на думите на императора, понеже не са
истински и никога няма да бъдат изпълнени. За тази цел почти всекидневно
пристигат оттам и други [лица] и твърде често и спешно занимават е тия
работи. Особено един, който, както изглежда, първенствува и е пристигнал
отначало там, когато и аз, остава тук и досега заедно с мене и прекарва тук
толкова време, колкото и аз. Окаяний съсед, бидейки тук заедно е мене, прави
във всичко противни предложения и убеждава против онова, което аз бих
казал. Отвратително и остаряло човече, побеляло в невежество, злоба и бле-
дословие, порядъчно глупаво, във всичко далеч от истината и неспособно да
извърши нещо за работа. С него ние трябва иначе често да се срещаме и на
друго място и на улицата и да бъдем заедно при краля и да обядваме заедно.
Ние сме се срещали вече много пъти при краля на обеди и на някои други
събрания, но не сме били удостоявани със същите почести. И дано никога
да не стане това и да не патим подобно нещо, защото не бихме претърпели.
Но ясно е, че никога не ще бъде така. По нарочно искане на краля той
присъствува, както казах, понякога и е с нас, та като присъствува и слуша
моите предложения по нашите работи, които кралят приема и сериозно из­
учава, той да се досажда, да се утеснява и да се изобличава за това, което
казва, че не казва нищо добро. За да види явно, че царицата не успява лесно
във всичко, което желае, та да се извести жената чрез него и всички други,
които често, както казах, пристигат при нас — не за да кажат дума мъдра,
интересна и благородна, но за да сплашат краля и да преобърнат намеренията
му, на които той сега добре постоянствува, като настоява, желае, очаква и
е убеден, че императорското сватовство, колкото и да не се среща сега, ще
се свърши. Това иска тя и, както казах, [иска] по всякакъв начин да го раз-
убеди, като го сплаши и тя подобно на мнозина, че уж точно знае и благос­
клонно го предизвестява и убеждава, че всички наши думи са лъжливи и скоро

74
ще изчезнат. Той не трябвало да вярва, без да знае, нито да се мами съвсем.
С тези работи тя нарочно клюкарствува и отклонява, за да го излъсти и омае,
а в същност, като става смешна е безвременната си замисъл и старание. Тя
се старае, както може, да спечели за себе си женитбата, като унищожава
клетвите и спогодбите с нас. Тя без друго ту обещава, осигурява и възхвалява
мизийското царство, на което тя е господарка и което той непременно ще
има чрез нея. Такива работи, накратко казано, бъбре и изполъгва тя, като
прибавя всеки път неблагоприятни известия за нас, като употребява всички
средства за постигане на целта: разпространява слухове — ту че татари на­
падат земята на императора и опустошават Тракия, ту че провинциите на
империята на Изток страдат. Затова прочее онзи е загрижен и той не трябва
да очаква оттам нищо добро. Ту пък друго нещо, съвсем злокобно, и нищо,
което да не е лошо. Кой измежду смъртните би изприказвал всичко това,
избягвайки същевременно блудословието и хулата?
Наистина човек не би трябвало да говори и споменува за подобни работи,
но понеже императорът трябва да знае всичко това, а и ти заради положе­
нието, което заемаш, понеже си в центъра на държавните работи, трябва да
знаеш за това и да не го пренебрегваш като нещо незаслужаващо внимание,
за да не срещнеш нещо неочаквано поради това такива работи и поради
нашата бавност...
Всичко е вече осмислено, решено, свършено и скрепено от двете страни с
клетви. Договорите, спогодбите и съглашенията са готови. Трябва следова­
телно сега да се пристъпи към дело, и то бързо, да се превземат и пресекат
тези интриги, за да не би въпреки надеждите да се нанесе някоя пакост...
Досега аз противостоях на тези влияния и злонамерения и говорейки и
убеждавайки, надделявах с думи и клетви, а може би още до известно време
пак ще противостоя и навярно няма да обърна скоро гръб, няма да се отчая,
няма да отстъпя и да бъда победен; но накрай без друго няма да устоя, нито
да ги надвия с думи. Неизвестно е дали някой би могъл да побеждава във
всичко, ако казва всякога по-доброто, и не ще ли бъде победен от злото и
няма ли злото да остави надире оногова, който действува само с думи, само
на тях се уповава и закъснява. Защото във всичко словото е в действителност
само сянка на делото. И това е така особено за тези варвари и малоумни,
които не винаги лесно се поддават на думи, а особено при такива сплетни,
интриги и пакости, а още повече, понеже се считаме, че най-умело си служим
с думите — по-умело от тях и другите, и надделяваме, и убеждаваме, и
преубеждаваме, и всичко обръщаме, както бихме желали.

№ 79
Приписка към евангелието на цар Георги II Тер-
тер от 1322 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 415.

Това, което е на сина, то е и преди всичко подобава на бога. С бога и цар

царува, и владетел владее, като творят и извършват дела и изпълняват благи
желания и дела, като се боят от неговата воля и я изпълняват.
Благоизволи с усърдието на своето сърце великият цар Георги, син на
великия Теодор Светослав, обладател на българския и на гръцкия скиптър,

75
и аз преписах това чствсроблаговсстис по повеля на негово царство в слава,
хвала и чест на отца и сина и на светия дух и на негово царство за премахване
и опрощаване на греховете в годината 6830 [= 1322], индикт 5.
Тази книга принадлежи на благочестивия в Христа [цар] Георги.

№ 80
Приписка към евангелие от Анхиало (дн. гр.
Поморие) от 1337 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 416.

Виж пресладкия край на тази книга, завършена по благодат на всевладетеля,

богочовечното слово, от ленивата моя ръка — на мене, жертвоприносителя,
грешен и небрежен монах Методий Гемист, напълно неграмотен, в годината
6845 [ 1337], индикт 5-и, в месец май 21-ви. Онзи, който притежава настоящата
богоречива книга на четиримата евангелисти и светоспасители, по име [се
зове] Йоан, жертвоприносител и пръв от всички жертвоприносители на града
Анхиало, съобразно с изпълнения законен сан издигнат от великия патриарх
Теодосий Търновски при царуването на преблагочестивия и самодържавния
господар на българите Иван Александър и на неговия син, преблагочестивия
цар Иван Асен.

№ 81
Приписки и възхвала към цар Иван Александър
в псалтир от 1337 г.
Печатат се по: ХИБ, II, с. 304—306.

Иван Александър, цар на българите. + Сиреч това бе сътворено в помощ

и за утвърждение на Иван Александър, цар на българите, най-вече пък на
гърците. И бъди всякога — амин.
*

На преначалното начало и на безначалното божество, ше река на пресветата

троица, слава на отца и сина и светия дух, който помага в начало и завършва
бързо полезните неща и без него ни дело, ни слово се извършва, понеже с
негова благодат и помощ се почна и се завърши това малко дело, наречено
песнивец, с пълен устав и с отговори в годината 6845 [= 1337], индикт 10,
по повеля на превисокия цар, богоизбрания и боговенчания Иван Александър.
Затова, като сме се събрали, нека прославим бога и истинна песен заедно
да отправим на Христа царя, венцедателя и подателя, вседържателя на всички,
който ни е дал велик воевода и цар на царете — великия Иван Александър,
най-православния между всички, старейшина и военачалник и крепък в битки,
любезен и благоприветлив, руменодоброзрачен и красив на вид, със свити
колене и правоходец, гледащ сладко с очи на всички, неизречения праведен
съдия за сироти и вдовици. Кой прочее от нас, след като е видял царя, ще

76
се завърне скръбен в своя дом? По своята военна мощ той ми изглежда втори
древен Александър. Така и този отначало много градове превзе с крепкост
и мъжество. Такъв се яви сред нас великият Иван Александър, който царува
над всички българи, който се прояви в големи и усилни битки и мощно
низложи гръцкия цар, и когато този се скиташе, го хвана в ръцете си и превзе
укрепени градове: Несебър и цялото Поморие с Романия, така също Бдин и
цялото Подунавие, даже и до Морава. Другите пък градове и селища, области
и села тичаха и се валяха в нозете на този цар. И като хвана с ръце всички
свои врагове, подложи ги под нозете си и установи крепка тишина във все­
лената. Струва ми се. че този цар се яви нов сред царете Костандин по вяра
и благочестие, сърце и нрав, имайки в себе си за скиптър победоносния кръст.
Като показваше и явяваше тази хоругва, той прогони и разпръсна всички
съпротивителни и горди сили. Както знаем и за синовете на Израил в техните
войни, когато се сражавали с враговете, така и този цар на българите, като
се уповаваше на това победоносно дърво, победи крепко всички сили и ги
прогони с помощта на кръста. Никой от първите царе не ми се струва такъв,
както този велик цар Иван Александър, похвала и слава на българите. По­
гледнете сега, малки и големи, и вдигнете знамена и битки за победоносния
български цар. Пристъпете сега, патриарси и светители, монаси и иноци,
съдии и боляри и целият църковен клир, прости роби и свободни, велможи
и цяло войнство, и сърадвайте се с неизказана радост и въздайте слава на
великия цар Христа бога, венцедателя, и към него възвисете победни песни.
Троица света, запазвай българския цар, закриляй го и укрепи го, дай му
победа над противниците и низложи напълно всички негови врагове и му
дарувай дълги години, боже на всички! Аз пък, като му изплитам радостни
възхвали, казвам: „Радвай се, български царю. радвай се, царю на царете!
Радвай се, от бога избрани! Радвай се, милостиви! Радвай се, от бога венчани!
Радвай се, вишни! Радвай се, от бога пазени! Радвай се, войноводче! Радвай
се, застъпниче на верните! Радвай се, българска славо и похвало! Радвай се.
царю Александре! Радвай се, Иване! Радвай се с благочестивата си съпруга,
с царица Теодора! Радвайте се със сладките ваши чада цар Михаил Асен,
Срацимир и Асен! Радвай се. граде Търново! Радвайте се, негови градове и
области! Радвайте се и пък се сърадвайте, тъй като имате такъв цар! Бог да
ги укрепи в тяхната сила и да им даде царство небесно и да ги всели в чертога
на своето селение в безконечните векове всякога и сега. и всегда, и на вечни
векове, амин.
*

Великий, о царю Иване Александре, не забравяй писалия тази книга за твоя

помощ и похвала и застъпление за твоето царство во веки-амин.

77
 № 82
Зографска грамота на цар Иван Александър от
1342 г.
Печата се по: ХИБ. II. с. 239 241.

Понеже прочее бе желание на бога отпа и господа наш Исус Христос по

застъпничеството на същинската и истински пречиста и преблагословена вла-
дичица и богородителница Света гора Атонска да бъде пристанище за спа­
сението на всяка душа християнска, а още повече православна, прибягваща
в нея с усърдие, поради която причина бяха въздигнати трудолюбиво мно­
жество велики и дивни свети домове от страна на благочестивите царе и
богобоязливите велможи и преподобните иноци и бяха украсени и обогатени
всячески — с многоценни камъни и бисер, със злато и сребро, с богатства
и много други правдини, движими и недвижими, та да бъдат в доволство и
изобилие онези, които живеят и пребивават в тези всечестни и божествени
домове, като възпяват и славят единия бог, прославян в тройна, и пречистата
и прославена негова майка, да поменуват също и православните и христо­
любиви и приснопаметни царе и другите блажени ктитори, и целия хрис­
тиянски род. Защото на това място се намират ктитори не само от един или
два рода, но понеже общо е спасението в него за онези, които го търсят,
общо бе и мястото на онези, които изказват върху него своето благоволение.
Поради това там се намират строежи на всякакъв православен род и език,
първом и особено гърци и българи, а после сърби, руси и иверейци, като
всеки има упоменание според своите трудове, още повече според своята ре­
вност. Там се намира и божественият и всечестен дом, който е почитан в
името на светия и славен великомъченик и победоносец Георги, наречен Зог­
рафски.
Този [дом] прочее отдавна се владее от православните, благочестиви и
христолюбиви български царе, деди и прадеди на моето царство и всеки от
тях, дори и до нашето царство, е придавал и го е крепил според своето
благоволение за свое упоменание. Откакто пък е благоизволил господ-бог
мой Исус Христос по милостта и застъпничеството на пречистата негова
майка да ме постави на престола на българското царство, който е дядов и
прадядов на моето царство, то също и моето царство прилагаше и даваше
според възможностите си през всички свои времена. Но всички тези неща не
бяха смятани за нищо от моето царство съобразно с онова желание и по­
печение, което имаше, и то жадуваше много ден и нощ, като промишляваше
как и коя вещ или дело да изнамери и да подари на този всечестен дом на
светия и славен великомъченик и победоносец Георги някакво недвижимо и
неотемлимо достояние. И понеже отвъд в гръцката държава, при реката Стри-
мон, се намираше селото, наречено Хантак, и за него бе известно на царството
ми, че е било искано много пъти от мнозина в прежни времена, а също са
искали това село и бившите преди нас царе и крале, като давали за него
много хиляди, но не го получили. Това бе, както се вижда, усмотрение на
светеца.
Сега прочее, понеже това село подобаваше да бъде достояние на този все­
честен дом на светия и славен великомъченик и победоносец Георги, моето
царство, като се обърна към щедростта на бога и на пречистата негова майка
и към застъпничеството и помощта на светеца, а също и истинната и нели-

78
цемерна любов, която царство ми имаше с превисокия гръцки цар, възлюб-
ления брат и сват на моето царство, господин Андроник Палеолог, даже и
до неговата смърт, а след неговата смърт и царството ми пак не измени
своята любов, но я удвои и върху неговия син — превисокия цар на гърците
Калоян Палеолог, възлюбления племенник и сват на моето царство, поради
което и с дръзновение моето царство изпрати при него и поиска от него това
село, наричано Хантак, за името на светия и славен великомъченик и побе­
доносец Георги, което нещо и биде сторено веднага, без всякакво прекос-
ловение и пререкание, а, напротив, с любов, и той даде това село, наречено
Хантак, в разпоредбата на моето царство. По този начин го поиска царството
ми не някак насилствено, нито прикрито, но по любов и той като благочестив
и превисок цар разбра и подари това село заедно с всичките му прилежания
и правдини по свое благоволение гласно и с изявление на цялото свое царство
и чрез златопечатно слово на своето царство, та да бъде неотстъпно и не-
отемливо от всечестния дом на светия и славен великомъченик и победоносец
Георги поради молбата и искането на моето царство. Също и относно пет­
десетте перпера, които засягаха владенията на тази всечестна обител и се
вземаха заради житарство и горница и градозидание, повели да бъдат пре­
махнати и те да не се вземат нито до една златица, докато съществува и
пребъдва казаният всечестен дом.
И понеже царството ми успя да постигне тази отдавна желана и добра
молба, то благоизволи и моето царство и издава настоящото златопечатано
слово на царството ми, чрез което и повелява царството ми споменатият
манастир на царството ми да има и владее казаното село Хантак без крамоли,
напълно неприкосновено и непоколебимо и неотемлимо, с всички негови при­
лежания и приходи.
Също така да не се задява владението на този всечестен манастир за за­
плащането на казаните петдесет перпера, които са плащали заради житар-
ството и горница и градозидание, понеже ги измоли и тях царството ми от
превисокия цар Калоян Палеолог, възлюбления племенник и сват на моето
царство.
И така да бъде безпречно по мощта и силата на настоящото златопечатано
слово на царството ми и да владеят и държат преподобните иноци, които
пребивават в дома на светия и славен великомъченик и победоносец Георги,
реченото село без крамоли, напълно безпречно и незиблемо, с всичките му
прилежания и доходи, без обаче някой да задява владението на този всечестен
манастир за заплащане на петдесетте перпера, понеже, както бе казано по-
горе, царството ми ги измоли заедно с останалите свои моления и свърза,
и утвърди, и укрепи по благоволението на бога отца и господа наш Исус
Христос и застъпничеството на пречистата Богородица и с помощта на светия
и славен великомъченик и победоносец Георги според силата си, та да се
свърже и царството ми към това свето място, както и другите православни
и благочестиви царе, деди и прадеди на моето царство.
За това бе издадено и златопечатното слово на моето царство и бе изпра­
тено през месец март на всяко явно утвърждение в годината 6850(= 1342),
индикт 10, в което и нашата благочестива и богопредопределена държава се
подписа.
+ Иван, в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи, Алек­
сандър +

79
 № 83
Решение на Венецианския сенат от 19 юли 1343 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 243 -244.

Понеже благородниците Николо Пизани и Лоренцо Фоскарини, наши граж­

дани и поданици, били ощетени, както казват, именно — същият Николо
Пизани на стойност 1000 перпера и казаният Лоренцо Фоскарини на стойност
4000 перпера и стоки, иззети като от наше [имущество] по заповед на господин
царя на българите от Франческо Драгоно, пълномощник на предиказаните
благородници, който дотогава пътувал с търговска цел във Варненската
област, подчинена на казания господин цар, по работите на същите благо­
родници и държал техните стоки в свои ръце. И за да се добие възстановяване
и възмездяване на предиказаните щети и те да имат връщане във владението
и властта на дожа, много пъти се писа относно това на казания господин
цар, а същият господин цар не се погрижи да направи нищо за възмездяване
или задоволяване на предизвиканите наши поданици, отговаряйки, че каза­
ният Франческо срещнал някакъв негов човек относно това и този обещал
да събере всичко, но след това го измамил. Желаейки да бъдат възмездени
нашите ощетени граждани така, както трябва и също както подобава да се
предвижда, се нарежда по съветите на провизорите и така трябва да се напише
до нашите байул и съветник в Цариград, щото, преди да приемат нашите
двама [поданици], по наше нареждане публично да известят, щото който и
да е венецианец или който се представя на венецианец, бил той и не франк
— както грък, така и латинец, които идват от Варна, Несебър и каквито и
да е други области на царството България и пренасят от тези области някакви
стоки, именно сребро, жито или някаква суровина, докарват ги в Цариград
и там ги разтоварват за продажба, трябва да плащат половин на 100 до
пълното възмездяване на ощетените, освен това и на заявилите според оцен­
ката, която се обяви там в Цариград, направена действително така, че тази
оценка да отговаря на заявените щети. Тази [оценка] трябва да извършат
предиказаните байул и съветник. И да се нареди освен това на казаните байул
и съветник, че упоменатото половин на 100-те трябва да събират или да
наредят неговото събиране на оня, който според тяхното виждане би могъл
добре да го извършва вместо тях. И от това събиране, което ще бъде получено,
всичко ще бъде за наша сметка и това да се отбележи и да се нареди да се
впише в една тетрадка. И това, което ще бъде събрано, да се раздели в
Цариград между споменатите ощетени. В средата на всяка година и при
същото условие, ако са или ще бъдат ощетени някои други наши поданици
от споменатия цар на България, нека те да получат възмездяване съразмерно
от споменатия половин процент според направената оценка или каквото бъде
определено за тях от споменатите байул и съветник в Цариград.

80
 № 84
Мрачка грамота на цар Иван Александър от 1
декември 1347 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 246—248.

Благочестиво и много богоугодно е да се проявява топла любов към светите

и божествените църкви, изрядно да се украсяват с царски дарове и повели
— това е угодно на вседържателя бога и е благоприятно за всички.
Поради това и царството ми, като има топла любов към тези божествени
църкви и усърдно дръзновение, особено към светия и жарък помощник и
съдейник на царството ми светия и великославен чудотворец Христов архие-
рарх Никола, който във всички сражения, които се случиха на царството ми,
неотстъпно и жарко помагаше на царството ми. Поради това и моето царство,
като си припомни словото на пророка Давид, който рече „Господи, възлюбих
красотата на твоя дом и мястото на пребиванието на твоята слава“ и който
рече, че с тези божествени църкви „царе царуват и царският род се възвишава
и тяхната държава се утвърждава и силните пишат правда“, моето царство
се изпълни от ревност от това слово и пожела да украси тези божествени
църкви, знаейки, че е добре, както и прежните царе, обладатели на скиптъра
на българското царство, украсиха и издадоха честни богоначертани писмена
— избрани хрисовули, които бяха принесени и прочетени пред царството ми.
Когато ги видя и узна, царството ми се изпълни с ревност за това и пожела
да приложи [нещо] към тях и да украси с достойна чест, желаейки да извърши
добро дарение, както подобава, за да се просвети царството ми и да издигне
някое място и някоя църква не само светите велики лаври, но и малките,
защото тъкмо в тях се назовава и прославя името на Исус Христос, бога
наш, и православната християнска вяра.
Поради това благоизволи царството ми да дари този благообразен все-
настоящи хрисовул на царството ми на този манастир на царството ми на
светия великославен чудотворец и архиерарх Никола, който [манастир] се
намира на мястото, наречено Оряхово, за цялата област и владение на този
манастир и за всичките му люде, и за всичките му работници, и за всичките
му зевгелия, и за людете оряховяни, които се намират в Средец, и селището
Белица до междата Костинброд, и селището Бововци, и селището Дръщряне,
и Коноръз, и сенокосите в Ракита, и Блатечница с цялото бранище, гдето и
да са, или парици и отроци, или технитари, или каквито и да било люде, или
пък ниви, или лозя, или сенокоси, или воденици, или градини, или оградени
места, или бранища, или рибни ловища, или орешаци, или каквито и да са
други владения и прилежания на този манастир — над всички да владее този
манастир на светия архиерей и чудотворец Никола.
А от всички боляри и служители на царството ми, малки и големи, из­
пращани по всички времена по цялата страна да събират дан и да извършват
всякакви служби на царството ми, които са сегашните севасти на тази област,
дуки, катепани, писачи, всякакви десеткари — свински, овчи и пчелни, винари
и готвачи, аподохатори, крагуяри и песяци, градари, събирачи, изгончии —
никой от тях да няма власт да уврежда, нито насила да поставя нога в тези
села и людете и селищата на манастира на царството ми и всичките му
правдини, нито да пише, нито дан да взема, нито комад, нито митати, нито
някакъв десятък, нито хляб, нито вино, нито месо, нито зоб, нито пилета,
6. Българската държавност
81
нито тях самите да взема на каквато и да е служба в царството ми, нито кон
да им взема в ангария, нито волове, нито осли, нито подвод да взема, нито
в нещо друго да наврежда на тези люде. Но да има власт с всички свои
правдини манастирът на царството ми ..Свети Никола“ и настоящият архи­
мандрит на този манастир на светеца и който след него бъде служител в този
манастир. [Също и] лозето в Драчово и другото лозе в Скрино. и другото
в село Диачеи, и другото в Житомитс, което е дал инок за постриг. Също
и за глобите, каквито и да се вземат от тези манастирски люде, малки и
големи, или фун, или разпуст, или разбой, или конска кражба, или други
глоби, да не се бъркат в тези глоби севастите, нито практорите на царството
ми, а само архимандритът да [ги] взема в манастира, що е правдина. Така
също и поповете, които се намират сред манастирските люде, да не им увреж­
да великата църква, нито протопопът, нито ексарсите, нито някои други, но
всички тези люде на този манастир на царството ми да пребивават свободно
и да имат облекчение, догдето слънце сияе над земята и докато живее цар­
ството ми, па и след смъртта на царството ми, който бъде наследник на
царството ми — или измежду възлюблените деца на царството ми, или от
сродниците на царството ми, или когото другиго бог избере и постави на
престола на царството ми — някого от православните християни, — той да
не се размисли и да отмени, нито да наруши настоящия богообразен хрисовул
на царството ми, но още повече да го потвърди и поднови, както е добре да
правят светите и православни царе, както и самото ми царство не разруши,
нито отмени, но още повече потвърди, поднови и просвети.
Който ли пък разруши и потъпче, него да съди господ-бог на праведния
свой съд и да получи клетва от господа-бога и от пречистата негова майка,
и от всичките светни, които са угодили богу отвеки. За всяко явно утвърждение
и чиста свобода и за вечно и неразрушимо владение дари царството ми този
хрисовул на моето царство на светия и великославен чудотворец и архиерарх
Христов Никола за всичките му владения, област и за людете и за всичките
му правдини.
Писа и подписа царството ми с обичайния царски подпис. В който [хри­
совул] благочестивата и боговенчана държава на царството ми подписа в
годината 6856 [= 1347], индикт 1, месец декември, 1-ви ден, в събота.
+ Иван Александър, в Христа бога благоверен цар и самодържец на всички
българи и гърци +
+ Царят повели, Добромир писа в Сергевци, декември, 1-ви ден, в събота, 1

№ 85
Договор на цар Иван Александър с Венециан­
ската република от 1347 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 248—249.

Клетва и договор на господин императора на Загора Александър.

Моето царство дава препоръчително писмо на моите приятели и братя
франките — венецианци. И се заклева моето царство в бога отец и Дева
Мария и в светия животворен кръст, и в света Параскева Търновска, и в
моята душа, че всички венециански търговци могат да идват и да се връщат
със своите кораби през цялото мое царство читави и сигурни.

82
 Те трябва да плащат мито 3 на 100; синът за бащата, както бащата за сина,
не може да носи наказание. Ако при корабокрушение се случи да потъне
някакъв кораб: да бъдат спасени имуществото и хората, също за товар от
100 перпера да плащат 4 гроша; за вместимост от 100 модия — 3 гроша. За
тегло на стоките на кантар — 11/2 аспри. За закотвяне на голям кораб —
два перпера, за малък кораб — 1 перпер. Ако стоките не се продават по суша
или по море, да идат, където им хареса, и да не плащат каквото и да е. Също
те не могат да бъдат запечатвани, нито задържани [стоките] в къщата на
който и да е венецианец, ако първо не се иде на съд. Също, ако умре някой
венецианец, никой не може да посяга на неговите имущества освен самите
венецианци. Също могат да купуват и да си съграждат църква и ложа [се­
далище], гдето им хареса вътре в страната, без някой да противодействува
на това разпореждане; и който пожелае да противодействува, той да бъде
изменник йа царството ми.
Това копие е изпратено от венецианеца Марко Лионардо, консул на ве­
нецианците във Варна, през октомври 1352 г., придружено от едно писмо на
същия цар от октомври 1352, както е написано, с една бележка от същия
консул, а именно:
Напомням ви, че перперът на Варна е 16 карата и 2 трети и струва 6 гроша,
5 аспри; перперът струва 8 аспри и един грош.

№86
Писмо на· търновския патриарх Теодосий III до
монасите на светогорския манастир „Зограф“ от
1348 г.
Превод на Васил Гюзелев от Йорд. Иванов, Български старини из Ма­
кедония, С., 1931, с. 235.

Теодосий, по божия милост патриарх на цариград Търнов и на всички

българи, послание до добрите братя, които живеят в Света гора Атонска в
манастира на светия великомъченик и победоносец Георги, наречен Зограф,
където аз се възпитах чрез молитвите на светия великомъченик Георги и на
преподобните и богоносните наши отци по време на моето пребиваване дори
и телесно, но чрез светите ваши молитви да сподоби бог и душевно.
Изпратих на ваша светост тези две боговдъхновени книги: благовестието
на господа-бога и спасителя наш Исус Христос от Йоан и книгата на свети
Никон — тълкувания на господните заповеди, за да ги прочитате за утешение
и ваша полза и да поменувате наше смирение.

Теодосий, по божия милост патриарх на всички българи.

83
 № 87
Писмо-грамота на цар Иван Александър до ве­
нецианския дож Андреа Дандоло, дадено в Ни­
копол на 4 октомври 1352 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 255 256.

Вътре: В името на Христа — амин. 1352, ден 4, октомври, в Никопол. Иван

Александър, по божия милост цар на Загора, на българите и на гърците —
до велелепния и могъщ приятел и брат прескъпия господин Андреа Дандоло,
дож на Венеция; с неговия благороден съвет, поздрав и обич.
Получихме едно писмо, изпратено по благородния мъж господин Марин
Фалиер, което сега разбрахме и на което отговаряме, че винаги сме желали
и желаем да посрещнем вашето пратеничество, което и очакваме; и винаги
моето царство се е отнасяло и се отнася почтено към ваше височество и към
вашата република и към всяко едно друго лице, което идва в моето царство.
Също, ако вашите търговци желаят да дойдат в моето царство със своите
стоки, моето царство обещава и се заклева във великославния Христос и Дева
Мария, и света Петка Търновска, и в душата си, щото те да бъдат читави
и сигурни — стоките и хората, гдето пожелаят да идат и да стоят съгласно
договора и клетвата, която дадох по-рано.
+ Иван Александър, цар на всички българи и гърци +
Горенаписаните букви са от миниум [киновар] и означават Иван Алексан­
дър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти
гръцки, отчасти български или персийски.
Отвън: Съдържанието на малките български или персийски букви, отчасти
гръцки, отчасти смесени с български, мисля, че означава: До прескъпия
г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция.

№ 88
Грамота на цар Иван Александър, дадена на
несебърския манастир „Св. Богородица Елеуса“
от средата на XIV в.
Печата се по: Ив. Дуйчев, И з старата българска книжнина, II, С.. 1944,
с. 140—143.

Молитвите на монасите, или сиреч на подвижниците, и тяхното застъп­

ничество достигат по предимство и най-често се приближават до бога. И,
както казва богоявителят Василий: Когато молитвата на монаха почне веднъж
да действува, то тя съвсем не позволява на човекобителя-дявол да има дързост
против онези, над които се простира умолението. И това е напълно естествено:
бърза като светкавица и бляскава като злато, разсичаща въздуха по-рязко от
крило на орел и за миг преминаваща от първия човек на второто небе, тя
незабавно се представя пред божия престол и свободно получава от [небесния]
цар онези неща, за които и поради които е била изпратена.
Поради това и моето царство, като цени, както се казва, божествените
молитви на подвижниците повече от злато и скъпоценен камък, пожела цар-

44
ството ми, щото монасите, които се подвизават в честния манастир на пре-
светата Богородица Елеуса в Месемврия, да бъдат напълно необезпокоявани
и манастирът заедно с монасите в него да бъде освободен от всякаква ангария,
псомозомия, градозидане и каквато и да е било друга тегоба. Също така и
онези, които отгдето и да било се случи да пребивават в манастирските
предели, и те да се наслаждават на пълна необезпокоеност. Не само това, но
и неговата лодка да бъде освободена на вечни времена от плащане на всякакво
мито. Съвсем да не дръзва да обременява манастира нито дукът по това
време, нито някой от местните жители на Месемврия или измежду чужден­
ците, ако ли очакват своето спасение от бога или пък снизходителност от
моето царство. И онзи, който бъде уличен, че върши противното и безпокои
пребиваващите в манастира монаси, той ще си навлече гнева на моето царство
веднага, тъй като гневът е царев вестител. Царството ми, напротив, желае,
щото манастирът да не бъде тревожен и обезпокояван от никого, та нами­
ращите се в него монаси, като се наслаждават на спокоен живот, по-продъл­
жително да се молят за моето царство бързо да подчини всеки враг и всеки
противник — и скит, и варварин, а също и хуни, руси, и светлокосото гер­
манско племе. Също така нито смутител, нито скитник да не избегне мрежите
му.
За това прочее моето царство дарува настоящата златопечатна сигилия на
манастира Елеуса за негова безпечност през месец [април], индикт [девети].
Моето царство освен това желае, щото архиепископът на Месемврия да стои
вън от манастира Елеуса, сиреч да няма никакво право в него, или въобще
да не се меси в манастира или да нарушава нещо от онова, което е писано
от моето царство, или да се опита в нещо, но само името на архиерея да
бъде вписано в свещените поменици. Месец април, индикт 9-и.

[ + ] Иван, в Христа бога верен цар и самодържец на българи и гърци,

Александър

№ 89
Грамота на цар Иван Александър, дадена на
манастира „Св. Никола Емонски“ на 4 август
1354 г.
Печата се по: Ив. Дуйчев. Из старата българска книжнина, II, с.
143 — 147.

Бог на боговете и господар на господарите, благият и предобър бог, про-

мислител и закрилник на своите създания, отреди власти и началства над
духовните и ангелски войнства, а след това неговата благост избра и онези,
които той пожела да началствуват над осезаемия и видим свят и да царуват
на земята. Когато добрият бог благоизволи и се изпълни въплъщението на
бога-слово, което бяха предизвестили светите и богоносни пророци, тогава
управляваше богопазеното, богопоставеното и боговенчаното царство на све­
тия боговенчан цар великия Константин, баща на всички православни царе.
След като изминаха много години, благоизволи нашият благ владика Исус
Христос и дарува царството на триблажения и прочут цар Иван Асен, дядо

85
на моето царство, и... твоя благост, Христе, и много щедри дарове на твоята
небесна слава и царство! — дарува и нашата власт, богодаденото и боговен-
чаното наследствено царство от деди и бащи. И тъй като преблаженият и
прочут цар Иван Асен, дядо на моето царство, остави много възпоминания
на земята и на първо място своето преправославно и прецарствено благо­
честие, както и много хиляди други добрини, пожела също и божествената
власт на моето царство да дарува освободителен и божествен златопечатник
на манастира на светия чудотворец и мироточец Никола в Емона. Поради
това то собственоръчно дарува злато от съкровищницата на моето царство
за изпълнение и осъществяване на освободителния и божествен златопечатник.
Когато настоящият [игумен] йеромонах господин Макарий дойде на покло­
нение при моето царство, той извести на моето царство, че гореказаният
манастир на свети Никола бил построен из основи от преблажената Севина,
баба на моето царство. Като чу моето царство, че споменатият манастир е
родителско възпоминание, царството ми прие това с радост. Поради това
моето царство даде на казания манастир настоящия освободителен и свещен
златопечатник на моето царство в лицето на йеромонаха господин Макарий,
отец и молител на моето царство, за да го управлява бащински и настав­
нически и да пребивава в този манастир, както желае и предпочита, безпечно
и необезпокоявано, заедно с намиращите се там монаси. Моето царство чрез
настоящия освободителен и божествен златопечатник на божествената власт
на моето царство нарежда, гцото този манастир на светия мироточец и чу­
дотворец Никола да бъде несмущаван, неощетяван, неприкосновен и необез­
покояван с каквато и да било тегоба — царска, църковна и властелска. Ако
пък някой от намиращите се там когато и да било митрополити на моето
царство дръзне да наруши, разстрои, попречи или обезпокои в нещо настоя­
щия божествен и освободителен златопечатник на божествената власт на цар­
ството ми и възпоминанието на моето царство, дори и на обол, нека си
навлече проклятията на 318-те богоносни никейски отци и неговата съдба да
бъде еднаква с тази на предателя Юда.
Затова биде съставен и настоящият освободителен и божествен златопе­
чатник на божествената власт на моето царство и биде даден на достопоч-
тения манастир на светия мироточец и чудотворец Никола за обезпечение и
предпазване от всякакви възможни тегоби през месец август, ден 4-ти, година
6903 [ = 1354], индикт 7-и, в който подписа и нашата благочестива и боговен-
чана власт.

№ 90
Приписка и възхвала към цар Иван Александър
в Лондонското евангелие от 1356 г.
Печата се по: ХИ Б. II, с. 420—421.

Слава на бога, прославян в троица, който изпълва всяко добро начинание,

що се начева за него, и дава начало и край. Написан бе този животочен извор
на новата благодат, на пресладкото учение на Христа и на неговите божес­
твени самовидци, ученици и апостоли, наречен четвероблаговестник не само
по външен шар или злато, или пресукан лен, или по украсата с камъни и

86
бисер, но по излияние на вътрешното божествено слово и по изпълнение на
тайнственото предусмотрение, проявено в господнето и божествено въплъ­
щение и чудотворство, което той извърши заради нас, както и милосърдието
и милостта даже до кръста и погребението и славното възкресение на третия
ден и възнесението. И кой може да изброи или изкаже поред даденото в него
изложение на делата Христови, бидейки наистина подобно на извор в без­
водна и жадна земя, та който пие от него, да не ожаднява. Източва струи
и насладява душата, весели сърцето и мисълта или пък прилича на съкровище,
скрито в сърдечно поселение. Като го потърси, благоверният, христолюби­
вият, превисокият и боговенчаният самодържец цар Иван Александър го на­
мери подобно на светилник, положен на тъмно място и забравен, поставен
в нерадение от древните царе. Този христолюбив цар Иван Александър го
намери с божествено желание и като го изяви, биде преведено от гръцки слова
в нашата славянска реч и бе положено за показ; биде обковано отвън с
позлатени дъски, а вътре биде украсено художествено от живописци с жи­
вотворни образи на господа и на неговите славни ученици, изписани със светли
шарки и злато. Това бе сторено за утвърждение на неговото царство. Както
великият в светиите цар Константин заедно с майка си Елена извади из
недрата на земята животворния господен кръст, така и той — този четве-
роблаговестник. Тогава той владееше скиптъра на българското и гръцкото
царство заедно със своята благоверна, боговенчана и новопросвещена царица
госпожа Теодора, едноименна с божия дар и със своя роден и превъзлюблен
син цар Иван Шишман. За слава на твореца на всичко и на неговите бла-
говестници Матей, Марко, Лука и Йоан, с чиито молитви да получи от бога
победа над врагове, които воюват против него, и да съкруши главите им под
своите нозе. Амин. В годината 6864 [= 1355/6], индикт 9-и: + А този, който
написа тази книга, се нарича монах Симеон, раб на господина моя цар.

№ 91
Надписи към миниатюри в Лондонското еван­
гелие от 1356 г.
Печатат се по: ХИБ, II, с. 307.

Иван Александър, в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи

и гърци.
Теодора, в Христа бога вярна и новопросветена царица и самодържица на
всички българи и гърци.
Иван Шишман, цар, син на великия цар Иван Александър
Иван Асен, цар, син царев.
+ Деспот Костандин, зет на великия цар Иван Александър.
+ Кера Тамар, деспотица и дъщеря царева.
+ Кераца, дъщеря царева.
+ Десислава, дъщеря царева.

87
 № 92
Приписка към Бдинския сборник от 1360 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 422

С изволението на отца и изпълнението на сина и съдействието на светия

дух в дните на благоверния, превисокия и самодържавния наш цар на българи
и гърци Иван Срацимир благоверната и светородна царица Анна се погрижи
и по повеля на царството и биде написана тази книга, наречена съборник на
светите преподобни и страстотърпими жени. Нека бъдат за господина царя,
царицата и техните чада за утвърждение на тяхното царство, за здраве на
тялото и спасение на душата. Тя биде написана в града Бдин в годината 6868
[= 1359/60]. Слава на нашия бог навеки, амин.

№ 93
Приписка към евангелие на цар Иван Срацимир,
съставена между 1356—1365 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 422.

Слава на предвечното и [благо] начало, на събезначалното слово и на светия

дух, сиреч на безначалното и неразделно и съвечно божество на света Троица.
С изволението и съдействието на света Троица бе наченато това свето и
божествено дело — книгата, наречена по гръцки тетраевангелие — с голям
труд и внимание за силата на моята бедност по времето, когато носеше на
глава венеца на царството и държеше в ръка скиптъра благочестивият и велик
цар Иван Александър заедно със своя син, младия цар Иван Срацимир, а
църковния стълб управляваше патриархът господин Теодосий. Писано бе про­
чее това свето дело във великия и многолюден град Бдин по повеля и желание
на великия всеосвещен митрополит господин Данаил. А аз, недостойният и
груб, се боях да начена това дело в Христа, надвишаващо моите сили, но
бидейки сродник на този свети митрополит, а още повече, свикнал на послу­
шание, не пожелах да непокорствувам. Поради това моля ви вас, които четете
и преписвате, не злословете, но по-скоро благославяйте, та и вие да се спо-
добите от оногова, който изпълнява молитвите на тези, които се молят, и
благославя годините на праведните.

№ 94
Послание на патриарх Евтимий Търновски до
Киприан от 1375 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 460 462.

Послание от търновския патриарх Евтимий до монаха Киприан, който

живее на Света гора Атонска и моли да му се пише за някои църковни обичаи
и да му се изпрати [писмо] там.

88
 Много ни зарадва със своето писмо и разпали силния пламък на любовта
ни; такава, боголюбезни, е душата — според както е казано: „Очите ми
изкопняха за твоето слово, повтаряйки кога ще ме утешиш?“ — че само
утешението, което и иде чрез словото, е полезно. И както търсенето на бо­
жествения закон и ползата на ума означава душевен успех, така честото при­
ближаване до бога, за което, поставен в изкушение, пророкът ни учи, като
казва: „Оставете се от лоши работи и разберете, че аз съм бог.“ Най-първо
Илия, а после Йоан последваха този закон: единият в безмълвието на Кармил
вършеше подвиг, като се отдаваше на бога; другият живееше в пустинята
дори до деня, когато се яви на Израил и се удостои да кръсти господа и да
види светия почитан дух под образ на гълъб и да чуе от небето божествения
глас: „Този е мой любим син, към когото аз благоволих, него слушайте.“
Това са даровете на пустинята; това са на пустинята плодовете; тези работи
пустинята ги подари не само на тия, но и на всички, които поискаха да вървят
по стъпките им. Пустинята е майка на безмълвието; пустинята е учителка на
пост, духовна съпруга, стълба, която въвежда на небето, път непогрешим към
бога, верига благосъчетана. Безмълвието и постът са ходатаи на праведността,
учители на целомъдрието, несъкрушимо срещу враговете оръжие, крепък
стълб пред вражето лице. Тези, които вървят през нея с усърдие, по добро
течение се носят, по царски път вървят, страстите задушават, душата към
висота издигат, всички им се учудват, на всички са достъпни, в очите на
всички са хубави. И понеже от цяла душа обикнаха царя и господа на всички,
обикнати са от него. И ако нещо искат в негово име, изобилно ги дарува
съгласно с нелъжливото свое обещание. Но понеже ти с твоето писмо ни
убеди да ти пишем за онези неща, които на мнозина се струват спорни, на
бога и нам това е приятно, защото е казано: „Блажени са ония, които из­
следват законоположенията му и от все сърце го търсят.“
Въпрос: Твоята молба имаше прочее този вид. У нас има голяма препирня:
едни казват, че през цялата света Петдесетница и през 12 дни на Рождество
Христово не бива да се прави поклон нито в църквата, нито в килиите; други
пък казват, че в църквата не бива. но в килиите и насаме не е запретено.
Понеже сме в недоумение по тези и други такива работи, молим, ако ви е
угодно, да ни осветлите чрез писмо и да отстраните шума на препирните.
Отговор: Преди, когато светата и съборна апостолска църква бе разклащана
от еретически ветрове, всеки един извършваше, каквито искаше действия, като
гледаше да запази само правите догмати. Постите и поклоните в църква или
в килиите всеки изпълняваше за славата на бога според усърдието си: един
с протегнати към бога ръце прекарваше цяла нощ, друг правеше поклони,
трети пък, кръстообразно събрал ръце, цяла нощ прекарваше — просто всеки
правеше, което знаеше. После обаче, когато ересите по благодатта на Христа
бидоха всякак унищожени, светият почитан божествен дух благоволи да вдъх­
нови светите отци и чрез тях да се просвети с благозаконие и чрез истинска
вяра да укрепи и утвърди цялата вселена. И затова сега божествената църква,
утвърдена върху камъка на вярата, изправя се като царица, облечена и укра­
сена със златни ресни и позлатени дрехи — т. е. с различни добродетели,
призовавайки чрез велегласна тръба: „Елате, чеда, послушайте ме, ще ви науча
на страх божи.“ Затова господ обича повече вратата на Сион. отколкото всич­
ки Якови пасбища. Па и Соломон в песните си загатва някак за църквата,
когато говори: „Много дъщери владееха войски, много владееха богатства,
но пак ти преуспя и се издигна повече от всички.“ Когато светите и вселенски

89
събори, подтиквани от дух свети, се събраха, както се каза по-горе, те изгониха
далеко от църквата и напълно унищожиха всяка нечистота и лъжливите, чужди
обреди на лъжеучителите, а православните обреди насадиха и утвърдиха са­
моволните действия, които произхождат от своя воля, като вредни и податни
за заблуждение премахнаха от църквата. И затова сега божията църква цъфти
като финикова палма и като кедър в Ливан. Па и премъдрият Соломон това
похвалява, когато говори: „Добра си, моя искрена, добра си и порок няма
у тебе!“ Затова и Седмият вселенски събор, като имаше пред вид тази работи,
в предисловието на своите божествени правила към края каза нещо такова:
„Всички заповеди, дадени чрез светите тръби на духа на всехвалните апостоли,
както и тези от светите вселенски и поместни събори, събрани, за да установят
такива, и тези от други наши свети отци — всички, понеже са били озарени
от един и същи дух, съдържаха неща, които са за полза; тези пък, които те
предадоха на проклятие, проклинаме и ние; а тези, които те предадоха на
изхвърляне, и ние изхвърляме; тези, които те предадоха на отлъчване, отлъч­
ваме ги и ние; а които те предадоха на запрещение, и ние също ги предаваме...“
А 90-ото правило на Шестия събор гласи: „Да не се правят поклони в неделите
— това правило ние приехме от богоносците отци, за да почетем по този
начин Христовото възкресение.“ Макар да не е неизвестно, ние обявяваме на
верните това ясно правило: според заведения обичай никой да не прави по­
клони от „малкия вход“ на събота вечер до неделя вечер, когато след вечерния
вход пак правим поклони и поднасяме на господа молитвите си. Понеже
приемаме, че нощта, която иде след събота, предшествува възкресението на
нашия спасител, ние започваме оттогава нашето духовно пение, като превеж­
даме празника от тъмнина на светлина, та да празнуваме така цяла нощ и
ден Възкресението. И божественият велики Василий пише благочестиво и
подробно за това до Амфилохий, иконийския епископ. Който е много лю­
бопитен, ако се потруди, ще намери и там внимателно разрешение на това,
което търси. А ние, за да не разтегляме думата си, накъсо даваме отговор,
като приемаме правилото от Мойсеевите законоположения. Приехме да ра­
ботим шест дни от цялата седмица. Съботата трябва да бъде не само твоя
почивка, а и на всяко живо същество, „Та и робът ти — казва той, — и
добитъкът ти да прекара в почивка.“ И защото в седмия ден бог почина от
всичките си дела, които бе захванал, и благослови седмото число, затова
неделният, седмият ден носи образа на възкресението или, казано по-точно,
дава прообраз на осмия и бъдещия век.

№ 95
Грамота на цар Иван Шишман, дадена на Рил­
ския манастир на 21 септември 1378 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 274—277.

Нещо благочестиво и много приятно и похвално за всички христолюбиви

царе е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени
църкви, в които са изписани образите на богочовека и на неговите светни.
Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също
така и с благочестие и вяра към бога и с почитание към светите негови църкви.

90
 Поради това и моето царство, което владее по помазание от бога и по
апостолско предание престола на светопочиналите царе и заради благочестиво
християнство и топла обич към бога и почитание към светите негови църкви
и към божествения негов образ, и към всичките негови светии, но най-много
за обновление, помен и милостиня на светопочиналите първопрестолни царе
на българския престол, заради всичко това и моето царство, като узна за
този закон и предание, благоизволи царството ми да дарува това благооб-
разно и всенастоящо златопечатно слово на моето царство на манастира на
царството ми на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото,
наречено Рила, за всички негови села и за всички негови метоси, за всички
владения и правдини, сиреч нови и стари.
А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата Варвара, Чрътов
дол, Кръчино, Бъдино, Дриска и Гаган, което е планина; Орлица, манастирски
метох до Бруждим, та на височината Бруждим, на височината Лохотица и
низ Лохотица в Рила и през Рила в планината на Марешница, та на Будурица,
та на Каменица и низ Каменица в Рила, и въз Рила у Бруждим. Освен това
също и намиращите се отдясно на Царев вир, на Богородична църква, та на
свети Прокопий на двата камъка и низ Рила до Варвара. та на свети Илия,
та на Габровец и покрай брега на свети Георги, и на свети Архангел, та на
Дриска и до крепостта пак отново нагоре над Царев вир нивите и лозята са
манастирски. Но освен това и Ломница с Крушевица и Арменица, нивите,
които са над село Пъстра въз Рила, и това всичко е все манастирско. Също
така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Раз-
ложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово,
село Долене, Градечница с людете по име, поп Тодор с децата си и с рода
си, Петър Теодосов с братята си и всички правдини на това място. Също и
средната планина, отгдето изтича Рила, та на Злана, та на Лепшор, така също
с река Илийна, догдето се слива с Рила, и от Лепшор на Комаревски връх,
та на Камен връх, та на Царев връх, та на Шипочен, на манастирския метох
и отдясно на град Стоб в Рила и низ Рила — в Струма, и въз Струма до
Германщица, и въз Германщица до Българино, и въз Българино, та на Песи
прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното езеро, и на Преку-
ковица, та пак на планина Рила. И над всички тези [земи] да има неотемлима
власт този пустиннослужител Иван Рилски при показ на това златопечатно
слово на моето царство.
Към тези още и това: гдето се намират селища или сенокоси, или воденици,
или места за воденици, или [рибо] ловища, или лозя, или ниви, или каквито
и да било владения, които принадлежат на тези селища и тези люде, намиращи
се под властта на този манастир на моето царство, над всички тях да има
неотемлима власт този манастир „Свети Иван“ на царството ми.
Моето царство с чисто и ясно опущение отпуща и освобождава всички
люде и всички села на този манастир на моето царство, та да не смее да ги
безпокои никой — сиреч севасти, практори, примикюри и алагатори, нито
съдии, после нито перпираки, нито житари, нито винари, нито десеткари,
пчелни, свински и овчи, нито аподохатори, нито [коми]си [?], нито стратори,
нито сенари, нито митати, нито пък крагуяри, нито кучкари, нито градари,
нито варничи. побирчии и находници, нито някой друг от всичките боляри
и служители на царството ми, велики и малки, нито да биват изпращани по
всяко време за всякакви данъци и служби на царството ми, никой от тях да
не смее да безпокои людете на светия отец, нито техните ниви, които имат

91
в полето и които са в планините, нито да взема за служба някой негов човек,
нито техните работници, нито от техните зевгари да се вземат ангария, нито
коне, нито добитък. Към това също и следното: никой от тези да не смее
чрез насилие да влиза в селата и при людете на този манастир на царството
ми и на светия отец, за да взема силом хляб, нито да убива птици, нито дори
нога да сложи в двора им, но всички да бъдат прогонвани и да отстоят далече
при показа на това златопечатно слово на моето царство. Също така и градът
Стоб никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните вла­
дения, нито дори на косъм. Към това още и следното: ако някой от манас­
тирските люде начене да ходи със стока за своя търговия по цялата държава
и област на моето царство, нека купува и продава свободно и без да бъде
възпрепятствуван от някого при показването на това златопечатано слово на
моето царство и да не му се взема кумерк, нито диавато, нито нещо друго.
Към това още и следното: ако в манастирската област се дава някакво аерико,
този манастир на царството ми на светия отец да взема всичко в изправност,
а никой друг от тези да няма власт и да взема тварико [?]. И така да пребивава
този манастир на моето царство „Свети Иван пустинножител“ с всичките си
имения, които изредихме по-горе, свободно и без да бъде обезпокояван от
някого, догдето слънце сияе на земята и докато живее моето царство.
След като моето царство видя така устроената красота и чиста свобода на
този манастир на царството ми и цялото му достояние от прадеди и деди,
от родителите на царството ми — светопочиналия цар Асен и цар Калиман,
от всички български царе прадеди, деди и родители на моето царство и като
видя тази свобода царството ми, дадох на този манастир на царството ми
това благообразно и всенастоящо златопечатно слово, когато дойдоха людете
на този манастир в земята на царството ми в Средец, да не може никой да
ги насилва нито на косъм, но да са свободни по повеля на моето царство на
всичките му правдини и за всяко негово достояние, сиреч ново и старо, с
всички свои достояния да пребивават свободно и необезпокоявани от нищо.
Обаче и след смъртта на моето царство, когато господ-бог, вечният цар.
благоизволи и постави на моя престол било превъзлюбления син на моето
царство или [някого] от братята и сродниците на моето царство, то той да
не размисли да-отнеме нещо или да наруши, или да потъпче това дарение
на моето царство, но още повече да поднови, потвърди и придаде, както е
добре да правят православните царе. Който ли пък от тях се опита, наруши
и отмени това златопечатно слово на моето царство и отнеме нещо от пи­
саните тук и начене да безпокои людете на този пустинножител отец Иван
Рилски, то тогава господ-бог да изпита чрез праведния свой съд, да бъде
съпричастен с предателя господин Юда, проказата на Гнезия да наследи и
за противник да има светия отец тук и в бъдния век. Амин.
За това прочее бе дарувано на този манастир на царството ми това бла­
гообразно и всенастоящо златопечатно слово на царството ми, за всякакво
явно утвърждение и чиста свобода. Писа и подписа царството ми с обичайния
царски подпис в годината 6887 [= 1378], индикт 2, месец септември, ден 21.

+ Иван Шишман, в Христа бога благоверен цар

и самодържец на всички българи и гърци +

92
 № 96
Грамота на цар Иван Шишман, дадена на ма­
настира „Св. Богородица Витошка“ през 1378 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 277—278.

Благоизволи царството ми да дарува този благообразен и всенастоящи

хрисовул на царството ми на манастира на пречистата богомайка, който се
намира във Витоша и който бе създаден, сътворен и украсен от родителя на
моето царство, светопочиналия цар Иван Александър. И така царството ми
освобождава този манастир на царството ми заедно с всички достояния и
владения на този манастир, да не смее да се бърка в този манастир нито
средешкият кефалия в манастирските владения и над людете от село Нова-
чени, които се намират в града на царството ми София — над тези люде да
не бърка нито предишният кефалия, нито неговите практори. нито кастро-
филаци, нито десетниците му, нито примикюри, нито алагатори, по-нататък
нито перпираки на царството ми, нито житари, нито винари, нито десеткари
за пчели, свине или овце, нито аподохатори, нито комиси, нито стратори, ни­
то с[ердари], нито готвачи, нито за подвод, нито падалище, нито пък крагуяри,
нито кучкари, нито сенари, нито фун, нито глоба, нито да има власт света
София над людете на пречистата богомайка. нито галадства [?], нито разпуст,
нито една власт да не смее да безпокои людете на пречистата богомайка
Витошка, но всички да бъдат прогонвани при показването на този хрисовул
на моето царство. Само игуменът на пречистата богомайка Роман, единствен
той и никой друг да не смее да се опитва, нито да безпокои тези люде дори
на косъм. Който ли се опита и им навреди колкото и на косъм, да бъде
проклет от отца и сина и светия дух и от пречистата богомайка, и от 12-те
апостоли и 318-те свети и богоносни никейски отци и да бъде съпричастен
с Юда и Ария, и да бъде отлъчен от тялото и кръвта на господа-бога спасителя
наш Исус Христос, и [да бъде] с онези, които са казали: „Неговата кръв на
нас и на нашите чада“ на векове, амин.

+ Иван Шишман. в Христа бога благоверен цар и самодържец на всички

българи и гърци +

№ 97
Грамота на цар Иван Срацимир, дадена на град
Брашов и неговите търговци между 1369— 1396 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 284.

От господина царя Срацимира до жупана Якова, Хермана Фолнога и Петра

Фаингали и всички граждани. Онова, що сте ми писали и поръчали, людете
ви да ходят свободно, тако ми бога нека волно и свободно да идат людете
на господина краля в града на господина краля и да търгуват, що им е драго.
А аз давам моето царско обещание и ги вземам на моята душа, като' да са
от царството ми, под закрила, да нямат никаква пакост, нито на косъм, както

93
сами ще видите. А също [ония], които донесат писмо от вас, да бъдат почитани
и възлюблени от царството ми.

+ Иван Срацимир, цар на българите +

№ 98
Договор на българския деспот Иванко с Генуез-
ката република, сключен в Пера на 22 март
1387 г.
Печата се по: ХИБ, II, с. 284—291.

В името на господа, амин.

1. Отличните и мощни мъже, господа Йоан де Мецано, подеста на Пера
и на генуезците в Ромейската империя, Джентиле де Грималди, Джаноне де
Боско, пратеници и довереници на великолепния господин Антониото Адурно,
дож по божия милост на генуезците и защитник на народа и на съвета на
старейшините на града Генуа, както и на службата на осемте граждани, по­
ставени да уреждат и разглеждат делата в земите на Изток, за което дове-
рителство, възложено от самите тях — господин дожа, съвета и службата
върху личностите на споменатите господа Джентиле и Джаноне, явствува от
държавния документ с пълно, широко и достатъчно пълномощие, писан от
ръката на Петро де Баргалио, нотариус и канцелариус на генуезката община,
на 22 март 1387 година, в името и от страна на генуезката община и на всички
генуезци, обитаващи в която и да е част на света, от една страна, и видните
мъдри мъже, господа Коста и Йолпани, посланици, пратеници и нарочни
довереници за долуказаното, изпратени от великолепния и мощен господин
Иванко, син на приснопаметния велелепен господин Добротица, с пълно и
достатъчно пълномощие, както явствува от откритото писмо, подписано със
собственоръчния подпис на споменатия господин Иванко, със съдържание:
„Иванко деспот по божия милост“, писано на 13-ия ден на настоящия месец
май, представено днес от казаните пратеници на речния подеста и на пра­
тениците от името и от страна на казания господин Иванко и на всички
негови поданици, от друга страна, в присъствието на съвета на старейшините
на казания господин подеста и на цяла Пера, чиито имена са:

Рафаел де Аман, Доминик Марибонус,

Лодизий Вайролос, Филип Рубенс и
Лука Узусмарис, Дарий Спинула.
Йоан Панча,

2. Казаните страни от казаните имена дойдоха и изповядаха, че са дошли

за [сключването на] добър и истински вечнотраен мир, сиреч че казаните
страни от казаните имена са си опростили помежду си и взаимно, едната
страна на другата и втората на първата, всички обиди, докачения, насилия,
грабежи, убийства и каквото и да било, нанесени досега, до настоящия ден
и час от едната от казаните страни на другата по какъвто и да било начин
и както и да е. При това казаните страни от казаните имена си обещават

94
първата страна на втората и втората на първата чрез тържествени обещания,
дадени сега и за в бъдеще, да не си надреждат, но да поддържат и спазват
вечно мира с долуспоменатите съглашения, обещания, положения и условия.
Те се отказват от възражения относно казания мир: че не е сключен, както
[се казва] по-горе, че долуспоменатите съглашения, обещания и условия не
са направени, че делото не е извършено, както е [споменато] по-горе и по-
нататък, и да не се смята така, че [е сключен] при измама, заплаха, действие,
условие без причина и всякакво друго право.
3. Споменатият господин подеста и казаните пратеници именно от името
и от страна на казаната община и казаните генуезци обещаха на речените
господа Коста и Йолпани, споменатите пратеници, от деня на сключването
на настоящия мир занапред да се отнасят, да се държат и да се обхождат
благосклонно спрямо речения господин Иванко и неговите поданици и как-
вито и да било други негови поданици в които и да било земи на Генуезката
община, самите негови поданици и люде вярно да бранят и пазят относно
техните вещи и стоки, да правят, отдават и оказват право и справедливост
на същите люде и поданици на споменатия господин Иванко или да залягат
да им се прави, отдава и оказва, и то по отношение както на всички, така
и на отделните генуезци, които им дължат, или които са иначе увредили или
увреждат казаните люде и поданици от деня на сключването на настоящия
мир занапред относно имота или личностите на което и да е място от вла­
денията на казаната община според това, както се покаже по-добре на самата
община или на управителя, който председателствува речената община, като
се спазва точно справедливостта.
4. Запрещава се също на каквито и да са генуезки кораби или на такива,
които биха били изпратени от Генуа, да нанасят някакви вреди на казания
господин Иванко и на неговите люде, земи или области.
5. Също така, ако се случи някой да донесе вещи или стоки на някои
генуезци и с тях се приюти в земите или областите на казания господин
Иванко, то след като първом бъдат възвърнати стоките и лицата, такива
люде могат да бъдат приютени и закриляни в неговата област, що се отнася
до личности и стоки. По същия начин [да се постъпва] и спрямо онези, които
избягат от владенията на споменатия господин Иванко и се приютят в земите
на общината.
6. Обратно, споменатите Коста и Йолпани, речените пратеници, обещаха
на споменатите господа, подеста и речените пратеници, които получават [това
обещание] за сметка на Генуезката община и на всички и отделни генуезци,
да почитат, държат, приемат и да се отнасят благосклонно с всички общо
и поотделно генуезци, във всички земи и области, които им са подчинени и
ще им бъдат подчинени, и вярно да ги бранят и пазят по суша и по море
здрави и корабокрушенци относно имота им и да не позволяват да бъдат
увреждани, а, напротив, да отблъскват от тях всички обиди, вредителства и
отегчения или насилия, в своето владение и област, в земите и областите,
които са им подчинени или занапред ще бъдат подчинени, и в каквато и да
е друга част на света. В същите пък земи да приемат генуезки консул, който
да отдава и оказва право и справедливост на всички генуезци относно и върху
всички дела и разпри, които ще възникнат или ще се породят между самите
генуезци или между казаните генуезци и поданиците на речения господин
Иванко по граждански и углавен ред, но така, че ищецът трябва да търси
съда на обвиняемия. На този консул, който следва да бъде избран, изпратен

95
и да пребивава в казаните земи, трябва да се оказва помощ, съвет, подкрепа
и покровителство за изпълнението на неговата служба и да управлява и ръ­
ководи всички генуезци, които посещават неговата област, а нему и на другите
генуезци да се отдава и оказва пълно правосъдие за всичко друго, което спада
към неговия съд и правораздаване, в граждански и углавни дела. Под генуезци
пък трябва да се разбират всички онези, които генуезкият консул обяви, каже
и назове, че са генуезци или се смятат за такива.
7. Гореспоменатите Коста и Иолпани, гореказаните пратеници обещаваха
също на споменатите господа, подеста и пратеници, които приемат от го­
реказаните имена, [Иванко] да се отнася благосклонно и любезно с всички
генуезки консули, които пребивават в неговото владение, и да изслушва тях
и който и да било от тях, и да съди кратко и общо върху всички дела, които
го засягат, както се стори угодно на съвестта на казания господин, така че
да могат заслужено да бъдат доволни от него. Освен това те се обвързват
и се задължават да дадат, предадат и доставят на казания консул или на
консулите, който подлежи да бъде избран и изпратен, както [се каза] по-горе,
удобно, подходно и необходимо землище, на което може да построи влага­
лища и църква, гдето казаните генуезци, които пребивават и посещават не­
говите земи, ще могат да обитават, пребивават и живеят, нито да ги отегчават
или безпокоят, или да позволяват да бъде отегчаван или обезпокоен някой
или някои от казаните генуезци за престъпление или провинение, извършено
и сторено от някого или някои други генуезци. Нито пък някой невинен да
понесе наказание за някого другиго, който е извършил престъпление или
провинение, а. напротив, наказанието да сполети виновниците. Нито пък също
от „киселото грозде, което бащите изядоха, да изтръпват зъбите на синовете1’
или, обратно, сиреч нито синът да бъде наказан за престъпление на бащата,
нито пък обратно. Против тези злосторници и престъпници генуезци генуе­
зкият консул, който се намери на мястото на извършеното престъпление, да
разузнае, да издири и да присъди, както намери за добре, според справед­
ливостта.
8. Също така споменатите, както по-горе, пратеници обещаха, че самият
велелепен господин Иванко ще дава на генуезците добра, истинска и законна
сметка за всички щети, грабежи, кражби или насилия, извършени над генуезци,
узнати и известни от деня на сключването на настоящия мир от генуезките
консули или консул, който пребивава в неговата област, и извършени от
поданици и подвластни на казания господин Иванко или някои други лица,
от каквото и да са положение, така и по такъв начин, че на споменатите
генуезци да бъде дадено бързо и без всякакво друго разследване пълно удов­
летворение на гореказаните неща. Освен това обещаха, че колчем трябва да
се представят някои гърци, българи или лица от каквото и да е друго по­
ложение за свидетели против някои генуезци, ще ги накарат да се закълнат
с необходимите и потребни обреди, преди да бъде допуснато тяхното сви-
детелствуване в някой съд.
9. Също така гореказаните посланици и пратеници обещаха, че сам веле-
лепният господин Иванко ще защищава всички намиращи се в негова област
генуезци от всякакви лица относно имота и личностите и ще запазва и брани
всички генуезци и техните имоти по цялата своя област. И ако се случи самият
господин Иванко да пожелае да наруши споменатия мир или пък Генуезката
община стигне до война с него, то тогава и в такъв случай сам господин
Иванко се задължава да запази и отбранява самите генуезци и техните имоти,

96
като им даде и отстъпи кораби, на които те могат в подходящо и достатьчно
време от неговата област да изнесат оттам в продължение на един месец
вещите и леките стоки, а солта и корабите в продължение на шест месена
така и по такъв начин, че да могат да излязат от неговата област свободно
относно личности и вещи. И обратно [по същия начин] да се постъпи с не­
говите люде и подвластници, които пребивават в земите на общината.
10. Също така споменатите, както по-горе, посланици и пратеници обещаха
и тържествено се съгласиха гореказаният и велелепен господин Иванко в
своите земи. които притежава или ще притежава, никак да не запрещава
самите генуезци винаги и когато и да е да могат да имат възможност да
изнасят от казаните негови области и владение по своя свободна воля всякакви
припаси, които сами генуезците са купили или са придобили по какъвто и да
било начин, така и по такъв начин, че да не може да прави никакво запрещение
на казаните генуезци, но да им позволява да купуват в неговата област как-
вито вещи и каквито припаси пожелаят освен по време на глад. В такъв
случай позволено е да издаде в областта си възбрана и запрещение за самите
генуезци, доколкото смята да направи [това и] спрямо всички други чужденци,
и ако се случи той да даде някому позволение за припаси, то тогава се
задължава да допусне свободна възможност на споменатите генуезци.
11. Също така казаните, както по-горе, посланици и пратеници обещаха,
че казаният господин Иванко ще освободи всички общо и поотделно всеки
генуезец, които се намерят в които да било негови земи и места заедно с
техните жени, наложници и деца, дори незаконородени, тъй обаче, щото той
да не може да задържи по какъвто и да било начин генуезец или някого от
неговото семейство, в което не се подразбират робите, но да им дава въз­
можност да могат да отиват, гдето и да пожелаят по своя собствена воля
като приятели на казания господин Иванко. А да се смятат за генуезци и за
[люде от] тяхното семейство всички общо и поотделно, които бъдат обявени
от генуезкия консул, че са генуезци.
12. Също така гореказаните, както по-горе, посланици и пратеници обещаха,
че казаният господин Иванко ще пази и отбранява всички общо и поотделно
вещи и стоки, на които и да било от гореказаните генуезци [да принадлежат],
нито ще изисква, взема или събира, пито ще позволява да се изисква, взема
или събира от казаните наши генуезци за техните вещи и стоки, които се
внасят, превозват или препращат там, и то както по море. така и по суша,
повече от две на сто от цената и оценката на казаните вещи, сиреч едно на
сто за внос и толкова за износ. Не трябва обаче в тези неща да се разбират
кораби, злато, сребро, истински бисери или други скъпоценности, а, напротив,
по отношение на тези кораби, злато, сребро, бисери и скъпоценности, както
и тези, които там се внасят и пренасят, така и онези, които се изкарват и
изнасят, самите наши генуезци да бъдат смятани свободни, освободени от
мита и налози и трябва да бъдат и да се смятат за свободни, освободени и
необложени от самия господин Иванко, от неговите поданици и служители,
както винаги обаче, се подразбира, че споменатите генуезци ще бъдат задъл­
жавани да плащат казаното по-горе мито. когато продават или обменят спо­
менатите вещи и стоки. Когато обаче не продават или обменят, никак не ще
бъдат задължавани да заплащат нещо за тях с изключение за вещите и сто­
ките, които се внасят от тях и се изнасят от казаните земи в някакви други
земи, за които [неща] трябва да се заплаща само едно на сто. На самите
генуезци да не може да се налага никаква друга глоба, заем или налог в
^ Бьлгарската държавност
97
казаните негови земи от страна на самия господин Иванко, неговите люде
и поданици.
13. Също така споменатите, както по-горе, посланици и пратеници обещаха,
че казаният господин Иванко в продължение на два месеца, след като му
бъде известено за споменатия мир, свободно ще върне на наследниците на
покойния Лодизий де Гоасто или на вещо в законите лице на неговите на­
следници, или на лице, изпратено от общината, ония вещи и имоти на казания
покоен Лодизий, които вещи и имоти са попаднали у самия господин Иванко
или неговите поданици по време на смъртта на споменатия покойник Лодизий.
14. Също така споменатите по-горе пратеници обещаха, че сам велелепният
господин Иванко през идния месец от деня, когато му бъде възвестено за
казания мир чрез държавен акт, ще скрепи, одобри и утвърди с клетви и
всякакви други поръчителства казания мир и всички неща отделно и общо.
които се съдържат в него, които той обещава вечно да съблюдава.
15. Казаните страни от казаните имена помежду си и взаимно, едната страна
на другата и втората на първата, с тържествени обещания, дадени от едната
и другата страна, си обещаха гореказаните неща всички и поотделно и за
обезпечение се заклеха над светото божие евангелие, като докоснаха осеза­
телно светото евангелие, сиреч казаните господин подеста, посланиците и
съветът, по латински обичай, като се докоснаха до светото писание, и казаните
господа Коста и Йолпани, гореказаните посланици и пратеници по гръцки
обичай; да имат и поддържат вечно гореказаните [неща] всички и поотделно
те самите [техните] люде и поданици, техните служители и на казаната общи­
на, както и всички генуезци да го съблюдават и спазват определено, добро­
волно и твърдо и в нищо да не противодействуват и да се противопоставят
на каквото и да било основание или причина, която може да се каже или
измисли, по право или на дело, под глоба и срещу глоба сто хиляди златни
перпера по курса на Пера. Подлежи на тази глоба онази страна, която не
спазва [мира], в полза на онази, която спазва, всякога когато да бъде извър­
шено нарушение или неспазване, както се каза, в щета на страната, която
спазва. Тази глоба може да се наложи и изисква на дело от страна, която
спазва, спрямо страната, която е извършила нарушение, винаги когато бъде
извършено противодействие или, както по-горе, неспазване, чрез възвръщане
на всички и отделни щети и разноски, които са били извършени заради това.
Заплатена или не тази глоба, гореказаните неща всички и поотделно все пак
да траят точно, твърдо и вечно. И за съблюдение и спазване на тези неща
общо и поотделно казаните господа подеста, пратеници и съветът се задъл­
жава и заложиха пред казаните пратеници имотите, всички и поотделно, на
казаната община на Генуа и на град Пера, които по друго постановление не
се запрещава да бъдат заложени, а казаните пратеници — имотите, всички
и поотделно, на казания господин Иванко, настоящи и бъдещи, движими и
недвижими, които той сега има или притежава или в бъдеще ще има или ще
притежава.
16. Извършено в Пера, в двореца за живеене на господина подеста, в горната
зала на казания дворец, в годината от рождението на господа 1387, индикт
9, според броенето на Генуа, ден 27 на май, часа след три и преди девет, в
присъствието на повиканите, призовани за това свидетели: почтения мъж гос­
подин Антоний де Виа, заместник-нотариус на курията на самия господин
подеста; Анджелино де Сиримбалдо; Де Сауло; Лодизио де Понте, син на
покойния Йоан; Лодизий Карпенето, син на Лаврентий; Вартоломей Вила-

98
нучо, нотариус, държавен преводач, който прочете всичко гореказано и го
разтълкува на казаните Коста и Йолпани; Йоан де Боцоло, нотариус, и Рафаил
де Виа Кава. син на Джорджо, воин при курията на самия господин подеста.
17. Горното е извлечение от тома или книгата на договорите на общината
на Пера, която [книга] се намира при господин подеста на Пера, но от до­
стоверния държавен акт, написан от ръката на Хектор де Абенериис, нотариус,
изложен и обнародван в казаната книга.
Антонио де Муртедо де Монилия,
нотариус

№ 99
Надписи от последните години на Търновското
царство (1371—1395 г.)
Печатат се по: ХИБ, II, е. 311.

Ш уменски надпис

...поставен от бога, аз, царят на българите Иван Шишман, син на великия

цар Иван Александър, дойдох в град Шумен по царско благоволение в името
на небесния цар Христа. И аз, Срацо, внук на великия епикерний Срацимир,
писах тези слова.

Божснишки надпис
Печата се по: ХИБ, II, е. 312.

Аз, Драгомир, писах.

Аз, севаст Огнян, бях кефалия при цар Шишман и много зло патих. В това
време турците воюваха. Аз държах за вярата на цар Шишман.

№ 100
Славословия към български царе, царици и бо­
ляри от края на X II—XIV в.
( H s „Синодика на цар БориУ1)
Печатат се по: ХИБ, II, с. 296 -298.

114. На благоверния цар Калиман и неговия брат Михаил, Тамара и Елена,

благочестиви деца на великия цар Асен, вечна памет.
115. На севастократор Александър, брат на великия цар Асен, и на севас-
тократор Стрез и деспот Слав вечна им [памет].
116. На Константин, благочестивия и православен наш цар...
117. На Елена, новата и благочестива царица, майка на великия цар Иван
Асен, приела след това ангелски образ и наречена Евгения, вечна памет.

99
 118. На царица Ана, наречена Анисия, и на другата Ана, благочестива
царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата майка на
христолюбивия цар Михаил, наречена в монашески образ Ксения, вечна па­
мет.
119. На Мария, христолюбивата царица на Тертерий Старий, и на другата
благоверна царица кира Мария вечна памет.
120. На Ефросина, благочестивата царица на цар Светослав, вечна памет.
121. На Кераца, благочестивата деспотица, майка на великия цар Иван
Александър, приела след това ангелски образ и наречена Теофана, вечна па­
мет.
122. На Теодора, благочестивата царица на великия цар Иван Александър,
приела след това монашески ангелски образ и наречена Теофана, вечна памет.
123. На Теодора, благочестивата царица на великия цар Иван Александър,
която бе от еврейски род, приела след това светото кръщение и запазила цяла
благочестивата си вяра, обновителка на много църкви, въздигнала различни
манастири, майка на великия цар Иван Шишман, вечна памет.
124. На Кера Тамара, дъщеря на великия цар Иван Александър, велика
госпожа, съпруга на великия амир Амурат, която му бе отдадена заради
българския род. А тя, като отиде там, запази православната си вяра, рода
си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет.
125. На госпожа Десислава и госпожа Василиса, дъщери на великия цар
Иван Александър, вечна памет.
126. На Кира Мария, благочестивата парица на великия цар Иван Шишман,
вечна памет.
127. На госпожа Десислава, майка на благочестивата царица Мария —
[съпруга] на великия цар Иван Шишман, наречена в ангелски образ Девора,
вечна памет.
128. На Кераца, дъщеря на великия цар Иван Шишман, вечна памет, и на
неговия син Асен, и на другия негов син Асен, и на другите починали негови
чеда вечна [памет].
129. На Домца, тъща на великия влашки воевода Йоан Негоя, вечна ή
памет.
130. На логотетица Зоя вечна и памет.
131. На монаха Силвестър, който бе чашник на великия цар Иван Алек­
сандър, вечна памет.
132. На монаха Теодосий, който бе протосеваст на великия цар Иван Алек­
сандър, вечна [памет].
133. На протокилийника Проданко вечна [памет].
134. На протокилийника Приязд и воеводата Балдьо, които бяха убити за
вярата на своя господар, вечна памет.
135. На великия примикюр Цамблак вечна [памет].
136. На великия воевода Константин, който биде наречен Теодул в мона­
шески образ, вечна памет.
137. На великия [логотет?] Добромир, наречен в монашески образ Доро[тей],
вечна му памет.
166. На всички боляри, малки и големи, поборници и сътрудници на бла-
говерието и приятели на светата и божествената църква на българското цар­
ство, вечна [им памет].

100
 167. На Семир. Йончо, Добромир, Иваншо и на всички, които заедно с тях
проявиха мъжество против безбожните турци и проляха кръвта си за пра­
вославната християнска вяра, вечна [им памет].
168. На Арцо, Трошан, Ратен и неговия брат Карач, Потръц, Ханко, Стан.
Михаил, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воисил. Константин, Годеслав,
Чръноглав [вечна им памет].
169. На новоосвещения велик крал Стефан Урош вечна памет.
170. На краля Вълкашин вечна памет.
171. На деспот Углеша вечна памет.
172. На молдовския господар Стефан вечна памет.
173. На молдовския господар Йоан Петър вечна памет.
174. И на неговата госпожа Елена, и на техните чада вечна памет.
[91] . На царя Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцко
робство, вечна му памет.
[92] . На неговия брат цар Теодор, наречен Петър, и на неговия брат цар
Калоян, който постигна много победи над гърци и франки, вечна им памет.
[94] . И на онези, които положиха своята душа за словесното стадо на Христа
бога и спасителя наш и своята кръв проляха за рода на българското царство,
и на сменилите земното царство с небесно, вечна памет.
[95] . На благочестивия цар Георги Тертерий стари вечна памет.
[96] . На благоверния цар Шишман вечна памет.
[97] . На благочестивия цар Теодор Светослав вечна памет.
[98] . На благочестивия цар Георги Тертерий вечна [памет].
[99] . На деспот Страцимир и на неговите братя Радослав и Димитър вечна
памет.
[100] . На благочестивия цар Михаил вечна памет.
[101] . На цар Иван Стефан, син на благочестивия цар Михаил, вечна памет.
[102] . На тези прочее правоверни, благочестиви, приснопаметни и право­
славни царе, които са управлявали богопазения престол на българското цар­
ство и поред всичко са устоявали и са имали попечение за христоименните
люде, които са им били по-верни от бога...

№ 101
Поменици на български царе и царици от
XIV—XVI в.
Печатат се по: ХПБ, II, с. 298—299.
Боянски поменик

Помени, господи, благочестивите царе:

Бориса царя, Александра царя, син Михаила царя,

Симеона царя, Иван Асеня царя, Кумана Деспота
царя,
Романа царя, Калимана царя,
Петра царя. Михаила царя, Теодора Светослава
царя,
Самуила царя, Александра царя,

101
Радомира царя, Костадина царя, Александра царя,
Гавраила царя, Симеона царя. Асеня царя,
Ясена царя. Шегмона царя. Страцимира царя,
Калояна царя, Якова деспота царя, Владислава —
неговия брат,
Петра царя, Георгия царя,
Борила царя, Тертерия, неговия(?). Стефана царя,
Господина Шишмана Михаила, неговия Константина царя,
царя, брат,
Ясена царя Страцимира царя, Фружина царя,

А това е помен на православните царици:

Анна царица, Евгения царица, Ксения монахиня,

Елена царица, Кераца царица, Кера Мария царица,
Ирина царица, Кераца царица. Мария царица.
Евросина царица. Теодосия царица, Теодора царица,
Мария царица, Теодора царица, Анна царица,
Ксения царица, Ефросина царица,

Погановски поменик

Помени, господи. царя Константина — помени, господи:

Бориса царя, Симеона царя, Петра царя.
Романа [царя], Самуила царя, Радомира царя,
Гавраила царя, Ясена царя, Калояна царя,
Петра царя, Борила царя, Александра царя,
Костандина царя. Симеона царя. Якова царя.
Георгия царя, Кумана деспота царя, Теретия [?] царя,
Теодора царя, Тертия [?], неговия син Александра царя,
царя,
Михаила царя, Александра царя, Асеня царя,
Страцимира царя, Неговия брат, деспота Неговия господар,
Владислава,
Стефана царя, и Шишмана царя, Асеня царя,
Костандина царя, Михаила царя, негов Страцимира царя,
брат,
Костантина царя, Асеня царя.

Зографски поменик

Помени, господи, в православната вяра българските царе:

царя, Бориса, Романа,
Г авраила, Ивана Асеня, М......
Самуила, Петра, Михаила,
Страцимира, Г авраила, Анд[р]оника,
Асеня, Бориса, Асеня,

102
Калимана, Шемгона [?], Радомира,
Бориса, Михаила, Михаила,
Димитрия, Александра, Димитрия,
Давида, Калимана, Костантина,
Симеона, Бат[оя], Александра,
Георгия, Теодора, Михаила.
Михаила, Срацимира, Срацимира,
Шишмана, Ивана, Михаила,
Костадина, Фружина, Петра,
Асеня.

№ 102
Надписи върху печати на български царе от
XII—XIV в.
Печатат се по: ХИБ, II, е. 300.

1. Л и ц е : Асен, цар на българите.

О п а к о : Свети Димитър.
2. Л и ц е : Калоян, цар на българите.
О п а к о : Свети Димитър.
3. Л и ц е : Борил, цар на българите.
О п а к о : Свети Димитър.
4. Л и ц е : Иван Асен, цар на българите и гърците.
О п а к о : Свети Димитър.
5. Л и ц е : Костандин Асен, в Христа бога верен цар и самодържец на бъл­
гарите.
О п а к о : Архангел Михаил.
6. Л и ц е : Михаил Асен [Шишман].
7. Л и ц е : Иван Александър, цар на българите.
О п а к о : Свети Николай.
8. Л и ц е : Иван Александър, цар на българите.
9. Л и ц е : Иван Александър, в Христа верен цар и самодържец на всички
българи.
О п а к о : Свети Иван Рилски.

№ 103
Надписи на български царе и боляри върху пръс­
тени от XIII —XIV в.
Печатат се по: ХИБ. II. с. 300.

+ Петър, пинкерний, братовчед царев.

+ Ходоров пръстен.
+ Слав, столник царев.
+ Витомиров пръстен.

103
 + Радославов пръстен.
+ Калоянов пръстен.
+ Бесаров пръстен.
+ Хинат севаст.
+ Доброслав[ов] пръстен.

№ 104
Славословия към български патриарси и ми­
трополити от XIII—XIV в.
(Из „Синодика на нар Борил“)
Печатат се по. ХИБ, II, с. 313 314.

П р ео свещ ен и п а т ри арси н а Търново

141. На първия патриарх на богоспасения Царевград Търново Йоаким вечна

памет.
142. На преосвещените патриарси Василий, Йоаким и Игнатий вечна памет.
143. На преблажения патриарх и свещеномъченик Макарий вечна памет.
144. На [пре]освещените патриарси Йоаким, Доротей, Роман и Теодосий
вечна памет.
145. На преосвещения патриарх Йоаникий вечна памет.
146. На преосвещения патриарх Симеон вечна памет.
147. На преосвещения патриарх Теодосий вечна памет.
148. На преосвещения патриарх Йоаникий вечна памет.
149. На преосвещения патриарх Евтимий вечна памет.
150. Преславски митрополити: Стефан, Димитрий, Лъв, Григорий, Герасим,
Аарон, Мелетий, Макарий, Сава, Доротей, Висарион, Макарий.
151. Червенски митрополити: Неофит, Калиник, Захарий.
152. Ловеш ки митрополити: Лонгин, Мелетий, Киприан, Симеон и вторият
Симеон.
153. Средечки митрополити: Дионисий, Дамиан, Леонтий, Дометиан, Пар-
тений.
154. Овечки митрополити: Теостирикт, Лазар.
155. Д ръсгьрски митрополити: Кирил, Аверкий, Теодул, Йосиф, Дионисий,
Калиник.
А тези митрополити, които ще споменем сега, те бяха при благочестивия
цар Асен под властта на Търновската патриаршия и тогава починаха.
156. Антоний и Даниил, митрополити серски, вечна им памет.
157. Анастасий, Епифаний и Димитрий, епископи велбъждки, вечна им
[памет].
158. Йоаникий и Сергий, архиепископи охридски, вечна им памет.
159. Яков, Порфирий и Йоаникий, епископи браничевски, вечна [им памет].
160. Сава, Теодосий, Димитрий и Симеон, епископи белградски, вечна им
памет.
161. Кирил и Дионисий, епископи нишавски, вечна им памет.

104
 162. Стефан, Климент, Йосиф, Харитон, митрополити бдински, вечна им
памет.
163. Симеон, митрополит Филиписийски, вечна му памет.
164. Василий, Марко, Никодим, Прокъл, Доротей и Партений, митрополити
месемврийски, вечна им памет.
165. На всички български митрополити и епископи, архимандрити и игу­
мени, които са починали е благоверие. вечна [им памет].

105
 Д Я Л II

ДЪРЖ АВНАТА И ДЕЯ И ОПИТИТЕ

ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА
ДЪРЖ АВА (1396—1878 г.)

1.

С П О М Е Н Ъ Т ЗА Б Ъ Л Г А Р С К О Т О Ц А Р С Т В О
И О П И Т И ЗА Н Е Г О В О Т О В Ъ З О Б Н О В Я В А Н Е
П Р Е З X V — С Р Е Д А Т А Н А X V III в.

В края на XIV и началото на XVв., непосредствено след завладяването на

българските земи от турците, потомци на последната българска династия
потърсили убежище в Унгарското кралство, Сръбското княжество, Влашкото
и Молдавското воеводство. Заедно с тях там намерили приют и доста обик­
новени българи, които били заселвани в пограничните области, откъдето про­
дължавали борбата срещу експанзията на турците.
През 1408—1412 г. под предводителството на Фружин, син на търновския
цар Иван Шишман (1371 —1395г.), и на Константин, син на видинския цар
Иван Срацимир (1356—1396г.), в Северозападна и Северна България започва
борба за възстановяване на българската държавна независимост.
Неуспехът на този опит предопределил по-нататък търсенето на пътищата
за българското освобождение с чужда помощ. Особена настойчивост и по­
следователност в това отношение проявил княз Фружин. През 1425 г. той със
свои войски активно участвувал в антитурската коалиция на Унгария, Сърбия,
Влахия и Молдава. Впоследствие с усилена дипломатическа дейност в полза
на унгарската корона се опитвал да организира балканските народи в борбата
им срещу турците. Накрая продал именията си, за да създаде и въоръжи
отряд, с който да вземе участие в походите на Владислав III Ягелло Варненски
и Ян Хуниади през 1443—1444 г. С надеждата, че ще бъде освободена Бъл­
гария, в бойните действия участвували и много българи от вътрешността на
страната.
Редица чуждестранни пътешественици свидетелствуват, че българите из­
разявали своята готовност да въстанат, ако им се окажела помощ отвън.
В тежките векове на робството споменът за българското царство непре­
къснато оставал сред българския народ. Историческата памет на народа го
е запазила чрез епическите и юнашките песни, чрез многобройните летописни
бележки, исторически съчинения и сказания. Славната история на българското
царство била позната и на редица европейски историци от XVI—XVII в.;
намерила място в титулатурата на унгарските и неаполитанските крале. Идея­
та за възобновяването на българското царство продължавала да се проявява
в най-различни форми. След известен период на относително затишие бълга­
рите в края на XVI в. отново започнали да правят опити да постигнат своето
освобождение. Никополският благородник Тодор Балина, потомък на няв-
гашен болярски род, пребродил цяла Северна България и посветил в съзак­
лятие за въстание редица български първенци и множество представители на

106
българското и гръцкото духовенство. В неговите планове влизала идеята за
активно използуване на австрийската, влашката и трансилванската помощ.
В това отношение изключителна дейност пред чуждестранните владетели раз­
гърнал дубровнишкият търговец Павел Джорджич. През 1598г. в Търново
било обявено старателно организираното въстание. За цар бил провъзгласен
един потомък на Шишмановив род. Но след потушаването на това въстание
българите за дълго време загубили надеждата за жадуваната държавна и
политическа независимост.
В края на XVI и началото на XVII в. се налага отново схващането, че
освобождението на българския народ може да бъде постигнато само с по­
мощта на някои от европейските владетели. Изключителна била диплома­
тическата дейност на охридския архиепископ Атанасий. От него били обхо­
дени много страни (Италия, Австрия, Испания, Полша, Русия и др.) с на­
деждата, че ще убеди владетелските дворове да създаде антитурска коалиция.
Той често преувеличавал броя на войската, която българският и останалите
балкански народи могат да излъчат.
През XVII в. голяма е заслугата за поставянето на въпроса за освобож­
дението на България и на другите балкански народи пред папството, Австрия,
Полша, Венеция, Неаполското кралство и др. на неуморните дейци на ка­
толическата пропаганда в България, сред които със своята дипломатическа
дейност се открояват Петър Богдан-Бакшич, Филип Станиславов и особено
Петър Парчевич. В последните години на своя живот Петър Парчевич, раз­
очарован от празните обещания на католическия Запад, обръща взор към
„московския княз“, смятан от него за най-човеколюбивия и най-големия при­
ятел на славянските народи- Чипровското (1688г.) и Карпошовото въстание
(1689 г.) регистрирали опитите на българите да се освободят с австрийска и
западна помощ.
Зараждането и развитието на идеята в освободителната мисия на Русия,
на „дядо Иван“ („московския княз“, „москаля“), представлява едно от най-
интересните явления в българската политическа мисъл по време на турското
робство. Тази вяра крепне през XVII—XVIII в., за да се засили изключително
много през XIX столетие. Активизацията на руската политика по отношение
на турската империя още повече подхранвала надеждите и стимулирала ре­
дица стихийни и организирани въстанически действия на българското насе­
ление от различни краища на страната.
През етапа на Ранното българско възраждане идеята за възстановяване на
българската държава е по-скоро политическа мечта, романтично връщане към
едно славно някога минало. Ако българинът от Дойран Христофор Жефа-
рович в „Стематография“ (1741 г.)с герба на българското царство се стреми
да напомни на своите съвременници за славното му минало, то величествената
царска корона върху главата на разярения и възправил се на задните си крака
лъв вдъхновява Партений Павлович да замечтае за силен покровител, който
да възкреси похитената българска държавност; за него това е руският цар
Петър Велики.

107
 2.

ИДЕИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА
ЗА В Ъ З О Б Н О В Я В А Н Е Н А Б Ъ Л Г А Р С К А Т А Д Ъ Р Ж А В А
П Р Е З В Т О Р А Т А П О Л О В И Н А Н А X V III—
П Ъ Р В А Т А П О Л О В И Н А Н А X IX в.

Българското възраждане бележи не само нов етап в социално-икономи­

ческото и политическото развитие на българския народ, но и появата на
по-ясни и по-цялостни концепции за освобождението и за възобновяването
на българската държавност. Тези идеи имат своето еволюционно развитие,
като се започне от Паисий Хилендарски и се стигне до Васил Левски, и в
редица случаи са основани върху постиженията на европейската буржоазно-
демократична мисъл.
Пръв от българските възрожденски дейци Паисий Хилендарски в своята
забележителна „История славянобългарска“ (1762г.) възстановява стъпка по
стъпка славното минало на България, за да вдъхне на съотечествениците си
— на „рода български“ — самочувствието и самосъзнанието на народ със
славна история и да го доведе до единствения логичен извод, че той има
право на собствена държава, самостоятелна църква, право на свободно по­
литическо и държавно съществуване. Той търси с основание мястото и за­
слугите на българите в славната история и заключава: „От целия славянски
род най-славни са били българите: първо те са се нарекли царе, първо те са
имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели.“ С
вдъхновен, ала романтичен анализ на миналото на своя народ Паисий Хи­
лендарски е очертал трите големи политически цели, които съставляват яд­
рото на българската възрожденска идеология: борба за самостоятелно кул­
турно развитие и просвещение, възстановяване на независимата българска
църква и национално и политическо обособяване на българския народ.
Идеята за българската държавност като романтично връщане към славното
минало без строго оформена програма и цели се среща в почти всички
историко-политически съчинения („Зографска история“ от 1785 г„ „История
во кратце о болгарском народе словенском“ от 1792 г. на йеросхимонах Спи-
ридон Габровски и др.) от втората половина на XVIII в. В крайна сметка тя
добива своя завършен вид в „Царственик“ на Христаки Павлович от 1830 г.,
който е една преработка на Паисиевата „Славянобългарска история“, илюс­
трирана с гербовете на „Стематография“ на Христофор Жефарович.
За пръв път идеята за българската държавност сваля романтичните си одеж­
ди и се превръща в реална политическа програма у Софроний Врачански. В
знаменитата си „Молба“ до руското командуване, отправена след началото
на Руско-турската война от 1806—1812 г., той излага в 14 точки исканията
на българите за политическа автономия под върховенството на Русия и за
създаването на могъща българска държава. Във „Възванието“ си до българ­
ския народ от 1810 г. Софроний Врачански призовава своите съотечественици
да оказват всестранна помощ на настъпващите в земите им руски войски и
възкликва: „Ето, прииде оний светлий ден, що го чакате от четиристотин
години!“
След Софроний Врачански чак до средата на XIX в. идеята за начина на
възобновяването на независимата българска държава няма твърде ясни очер-

108
 тания и програма. Нейното развитие е в зависимост от конкретната поли­
тическа обстановка на Балканския полуостров. По време на гръцката рево­
люция (1821 —1828 г.) българската автономия се търси в осъществяването на
\ Гръцко-български политически съюз. По време на Руско-турската война от
1828—1829г. някои изтъкнати българи от Източна България подели идеята
за създаване на автономно Добруджанско царство под руско попечителство.
Идеята за българската политическа независимост, придобита чрез самостоя­
телни действия, извоювана с оръжие в ръка, се възпламенява от Велчовата
завера (1835 г.). По време на селските въстания в Северозападна България
през 30—50-те години на XIX в. българската автономия се търси върху осно­
вата на сръбско-българско единение. Браилските бунтове през 1841 —1843г.
се вдъхновяват от идеята за политическото възраждане чрез формата на „бъл­
гарски господарат“, подобен на влахо-молдавския.
Кризисната ситуация в Турската империя накарала някои българи да търсят
автономия на България в рамките на самата империя. През 1841 г. тази идея
била изразена пред Портата от Стефан Богориди, а през 1843 г. пък е залег­
нала в мемоара на Александър Екзарх, подаден до правителствата на Фран­
ция, Англия, Прусия, Австрия и Русия.
По време на Кримската война (1853—1856 г.) и след нея очакванията, че
руските интереси за раздробяване на Турция могат да улеснят освобождението
на България, се превърнали в една от главните политически теории за по­
стигането на българското национално и политическо освобождение. Това била
основната политическа концепция на формиращата се едра българска бур­
жоазия в страната или извън нея (Русия, Австрия. Цариград и Румъния); тя
виждала в масовото революционно надигане на народа заплаха за своята
политическа роля в една бъдеща свободна българска държава.

3.
О РГАН И ЗАЦ И И И П ЛАНОВЕ
ЗА О С В О Б О Ж Д Е Н И Е Т О Н А Б Ъ Л Г А Р И Я
О Т 1856 Д О 1876г.

Средата на XIX в. бележи нарастване на ролята и значението на българското

организирано националноосвободително движение в реализирането на по­
литическите идеи, планове и програми за постигането на българското осво­
бождение. Започнала решителна пропаганда за ликвидирането на чуждата
тирания.
От мечтите на Г. С. Раковски за възстановяването на някогашното славно
българско царство, изразени през 1853—1856г. в няколко негови литературни
и исторически произведения, постепенно се ражда и кристализира идеята му
за революционната борба, за нейната организация и за създаването на ръ­
ководство на революционните народни сили. Той по същество пръв сред
всички български възрожденски дейци излага стройна система от политически
възгледи как чрез въоръжена борба, съчетана с помощта на другите балкански
народи, може да се достигне до свободата на България, до възкресяването
на българската държавност. Тази система от възгледи, развивана и еволюи­
рала с течение на времето, съдържа и зародиша на бъдещото демократично
управление на освободена България. Той вижда тази държава като гаранция
за реалните исторически права на своя собствен народ и като обновена по-

109
литическа система, изградена в духа и върху принципите на либерално-де­
мократичните възгледи на първата половина на XIX в. В плана на Г. С.
Раковски за освобождението на България от 1858 г. за пръв път в историята
на българските политически идеи през Възраждането се появява ясно и точно
формулираната програма за създаване на българска революционна органи­
зация, която да има вътрешни и външнополитически функции. „Временното
управление“ (и то тяхно и напълно самостоятелно!) на българите по време
на въстанието като ръководен център срещаме отново в плана на Г. С. Ра­
ковски за българското освобождение от 1861 г. Тази негова идея за временно
управление на националните сили в хода на въстанието е доведена в най-
високата си точка през 1867 г. в „Привременния закон за народните горски
чети“. Новото название, което Раковски дава на „правлението“ — „Върховно
народно Българско тайно гражданско началство“, носи както в описателната
си форма, така и по замисъл определени черти на българска предцържавна
организация за ръководство на въоръжената борба срещу поробителите.
През 50—60-те години на XIX в. се появяват още няколко проекта на
държавно-политически програми. Първата принадлежи на консервативния
лагер на българската буржоазия, представен от Добродетелната дружина и
Одеското българско настоятелство (1867 г.). Този проект е по същество една
идея, внушена от руската дипломация, за създаването на южнославянско цар­
ство от „Сръбско и Българско (Българско обема областите България, Тракия
и Македония)“ начело със сръбската династия на Обреновичите. Този мър­
твороден и нереален за изпълнение проект твърде скоро бил изоставен. През
същата тази 1867 г. либералите от Българския таен централен комитет обна­
родват като мемоар до султан Абдул Азис проект, който предвижда да се
създаде българо-турска дуалистична монархия, като в нейните рамки Бъл­
гария получи политическа и военна автономия и самостоятелна църква. По
същество този политически проект не можел да разчита на какъвто и да е
успех, защото зад него не стоели реални политически сили, способни да го
защитят. А и турската империя все още не била готова да посрещне проектите
за тъй радикални промени в съществуващите отношения.
В края на 60-те и началото на 70-те години на XIX в. в българското на-
ционалноосвободително движение връх започнали да вземат идеите на край­
ните и последователни революционери. Тогава започнало избистрянето и сис­
тематизирането на идеите за бъдещото държавно устройство на освободена
България, идеите, родени в подготовката и опита на българската революция,
съчетан с напредничавите схващания на прогресивните мислители на времето.
Ново постижение на политическите концепции за устройството на бъдещата
свободна българска държава били възгледите на Любен Каравелов. В съста­
вената от него програма на Българския революционен централен комитет
(БРЦК), публикувана през 1870 г., между другото се подчертава: „Ние желаем
да видим в своето отечество избираемо правителство, което ще изпълнява
волята на самия народ.“ Идеите за републиканско правителство, а не за въз­
становяване на българското царство или на монархията в каквато и да е
форма вече започнали да вземат връх в българското националноосвободи-
телно движение. Любен Каравелов още през същата година намерил за не­
обходимо още по-подробно да развие и конкретизира своята програмна кон­
цепция в брошурата „Български глас“. На първо място той смята за необ­
ходимо да запознае сънародниците си със съществуващите системи на управ­
ление в многонационалните държави. За него са били неприемливи моделите

110
на управление в турската империя, Русия и Австрия, при които господству-
ваща роля играела една народност, а подвластните и народи били лишени
от възможността за самостоятелно и пълнокръвно политическо и културно
развитие. Любен Каравелов смята, че най-подходящо е решен въпросът в
двете най-демократични тогава държави Швейцария и Съединените щати в
Северна Америка, където равенството на съставящите ги нации давало про­
стор на развитието на всяка една от тях. Именно този принцип той вижда
най-подходящ при осъществяването на една балканска федеративна държава,
в която равноправен член щяла да бъде и България. Концепцията за изграж­
дане на балканска или южнославянска федерация е възникнала на определен
етап като потенциална възможност балканските народи сами и заедно, не­
зависимо от волята на великите сили, да уредят своите политически съдбини.
Тази концепция обаче е имала твърде илюзорен характер и не е имала никакви
възможности за реализация.
Най-ясни и най-близки до разбиранията на широките народни маси и до
техните въжделения са били възгледите на Васил Левски за начина на осво­
бождението на България и за бъдещото устройство на освободената страна.
По същество те могат да бъдат окачествени като връх на трезвата, реалис­
тичната и самобитната българска политическа мисъл. Според Апостола на
българската свобода бъдещата българска държава трябва да обхване всички
земи, гдето живеят българи на Балканския полуостров, т. е. България, Тракия
и Македония. Целта на българската революция е определена точно и ясно:
„Да се направи коренно преобразование на сегашната деспотско-тиранска
система и да се замени с демократска република (народно управление).“ В
Устава на БРЦК от април—май 1872г. е залегнала идеята, възникнала у Г.
С. Раковски, за ръководната роля в хода на българската революция на При­
временното правителство в България, което щяло да изпълнява функциите
си до окончателното възобновяване на българската държава. В хода на своята
апостолска дейност Васил Левски за пръв път създал Привременно прави­
телство вътре в страната. От негово име той изградил вътрешната револю­
ционна организация, отправял призиви към сънародниците си, полагал усилия
за събиране на средства за предстоящото въстание. На печата на вътрешната
революционна организация стояло името на Привременното правителство
като символ на революционната власт. Васил Левски изключвал намесата на
чужди политически сили в българското освобождение, когато те са ръководени
от свои користни цели. В неговите представи освободена България щяла да
бъде „свята и чиста република“, „демократска република“. За надпис на печата
на Привременното правителство в България той поръчал „Смърт или репуб­
лика“, а като символ на българската държава — „лъвче с корона“. За Апос­
тола „демократската република“ олицетворявала истинското народно управ­
ление и била пълна противоположност на „деспотско-тиранската система“,
която съществувала в Турция; демократската република била равноправие на
всички народности „в сяко едно отношение — било във вяра, било в народ­
ност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било“. С други
думи, Васил Левски искал бъдещата българска демократична република да
се изгради върху принципите на свободата, равенството и равноправието на
народите, с всеобщо участие в политическия живот и с уважение на правата
на човешката личност. Той твърде силно винаги наблягал върху демократизма
и гаранциите за свобода и напредък, които трябвало да господствуват в
бъдещата държава. Той се стремял и жадувал за такава българска „демок-

111
ратска република“, която наистина да защити българските права и свободи
и да накара името българско най-ярко да блести в Европа.
В малко по-друга насока търси проблемите на политическата организация
на българското общество Христо Ботев. Социалистическите му мечтания вна­
сят в развитието на българската възрожденска мисъл свободолюбиви и де­
мократични идеи за бъдещото устройство, които нерядко носят елементите
на социалистическия утопизъм. В своя „Символ-верую на българската ко­
муна“ от 1871 г. гениалният българин изрази вярата си „в единното и неде­
лимо отечество на всички хора и обща собственост върху всички имоти“, в
„единний светъл комунизъм“ и в „събуждането на народите и бъдащий ко-
мунистический строй на целия свят“. С тези си пророчества по същество той
се яви истински предтеча на социалистическото и комунистическото бъдеще
на България.

4.

А П Р И Л С К О Т О В Ъ С Т А Н И Е О Т 1876 г.
И БЪ ЛГАРСКАТА П О Л И ТИ Ч ЕС К А
И Д Е О Л О Г И Я Д О 1878 г.

Априлското въстание от 1876г. е върхът в развитието на българската на­

ционална революция през Възраждането. Неговата организация от членовете
на Гюргевския революционен комитет, създаден през 1875г., по същество
представлява продължение на положената традиция и плод на многогодишна
дейност на Апостола на българската свобода Васил Левски. Подготовката
на въстанието в Търновски, Сливенски, Врачански и Панагюрски окръг по
същество може да се характеризира като един от праобразите на българската
държавна организация при широко и масово участие на народа. Събранието
на Оборище (15—17 април 1876 г.) било една форма, която подсказвала на­
соките на един републиканско-демократичен ред със силно и представително
участие на всички слоеве на народа. В приетото на него „Възвание до бъл­
гарския народ“ са заложени идеите за възраждането на някога могъщата
българска държава и нейната сила. Сенките на миналото били призовани, за
да се даде размах на революционния ентусиазъм: „Настъпва денят на на­
родното въстание на всички българи в България, Тракия и Македония. Всеки
честен българин, в жилите на когото тече чиста българска кръв, тъй както
тя е текла и в жилите на нашите царе от старо време — Крум, Симеон, Борис
и Асен, трябва да въстане с оръжие в ръка, та с първия ни още удар да
зашеметим врага.“ Възванието завършвало с думите: „От днес от името на
нашия народ ние обявихме през целия цивилизован свят: Пълна свобода или
смърт! Напред, напред, братя, бог е с нас!“ По време на самото въстание
знамето на свободата било развято в различни краища на изстрадалата бъл­
гарска земя. Макар и за кратко време, българите заживели в опиянението от
придобитата със свое собствено оръжие свобода. В пламъците на Априлското
въстание и чрез пролетите реки от кръв и хилядите жертви българският народ
доказал на света, че е достоен за свобода и за самостоятелен политически
живот, за своя възобновена след петвековна тирания държава.
След разгрома на Априлското въстание от 1876г. революционните пориви
и тежнения на истинските български ратници за свобода и политическа не-

112
зависимост, за „чиста и свята република“ и за демократично управление тряб­
вало волю-неволю да отстъпят на заден план.
Героичната борба на българския народ за извоюване на свободата и жес­
токостите на турците по време на потушаването на Априлското въстание
намерили отзвук в целия цивилизован свят. Великите сили не можели да не
се съобразят с негодуванието на общественото мнение, вдигнало глас в защита
на българската нация. От 23 декември 1876 до 20 януари 1877 г. по настояване
на Русия в Цариград се състояла конференция, в която взели участие Турция,
Германия. Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия и Русия. Още
преди свикването на конференцията, на 16 декември 1876г., българските
обществени дейци от БЦБО съставили документ, който бил връчен на пред­
ставителите на великите сили — „Желания на българската нация“. В него се
пледирало за създаване на автономен Български господарат, който трябвало
да обхване Дунавския, Одринския, Солунския и Битолския вилает. В своите
решения самата конференция постановила създаването на два автономни бъл­
гарски вилаета — Източен с главен град Търново, който щял да бъде съставен
от Русенски, Търновски, Тулчански, Врачански, Сливенски, Пловдивски и
Одрински санджак; Западен с главен град София, съставен от Софийски, Ви­
дински. Нишки, Скопски, Битолски и Серски санджак и от казите Струмица,
Тиквеш, Велес и Костур. Начело на всеки един от двата автономни български
вилаета щял да стои генералг убернатор, назначаван от турския султан с одоб­
рението на великите сили.
Това е последната в същност програма за политическото устройство на
българските земи, чието реализиране не станало поради избухналата Руско-
турска война на 12/24 април 1877г. В хода на самата война българите чрез
участието си в Българското опълчение, с помощта, оказвана на руската армия,
с дейността на своите организации и с практическото изграждане на органите
на новата държава със съдействието на руското командуване доказали, че не
само са достойни за свободата, но и годни да създадат и управляват своя
собствена държава.
Българската държава, възобновена след петвековно иго чрез Руско-турската
освободителна война от 1877—1878г., в същност се родила още в хода на
самите сражения, преди още да бъдат ратифицирани договорите и съглаше­
нията. Българският народ показал, че е узрял за политическа свобода.

5.
О БЗО Р И ХАРА КТЕРИ С ТИ КА
НА ПУБЛИКУВАНИТЕ ДО КУМ ЕНТИ

Делът включва общо 35 документа (договори, писма, устави, статути и

програми на организации, планове за освобождение на България, изложения,
декларации, възвания, прокламации. протоколи и др.). В преобладаващата
си част тези актове и документи са издадени от името на български орга­
низации, сдружения или упълномощени да действуват от името на българския
народ лица.
От „Писмото на унгарския крал Сигизмунд до бургундския херцог Филип“
от 16 април 1404г. до „Решението на търновци за създаването на редовна
българска армия“ от 26 юли 1877г. е изминал дълъг исторически период,
който се характеризира с непрестанните и последователни опити на българите

8 Българската държавност и з
да постигнат своето политическо освобождение, да възобновят църковнат.
си самостоятелност и да възобновят българската държава. Формите и ме
тодите на борба през различни периоди са били различни; различни са бил!
също така и политическите идеали за устройство на възобновената българскг
държава — от българско царство до „свята и чиста демократска република“
И все пак между всички политически концепции — дори и най-компромисните
— е имало нещо общо; то се изразява в неукротимия стремеж за възстано­
вяване на политическата независимост на България, за нареждането й сред
свободните държави и народи на европейския континент, за приобщаването
и към развитието и напредъка на европейските народи. Това е сближавало
и обединявало почти всички българи с изключение на онези, които пред сво­
бодата са предпочитали да бъдат жалки „турски мекерета“.
Повечето от документите, включени в този дял, са широко известни на
специалистите от различни други издания. Само отделни документи или се
публикуват за пръв път в превод на български език, или пък се правят по-
леснодостъпни за по-широк кръг читатели. Включването на тези документи
създава една значително по-прегледна система, а същевременно и по-ясна
представа за еволюцията на стремежите, опитите и политическите идеи на
българското общество, които отразяват неговата непрекъсната борба за осво­
бождение в продължение близо на пет столетия. В тази насока е заложена
и основната идея при съставянето на този дял от настоящия сборник.

№ 105
Из писмо на унгарския крал Сигизмунд до бур-
гундския херцог Филип от 16 април 1404 г.
Печата се по: Ал. Бурмов и П. Петров. Христоматия по история па
България, I, С., 1864, с. 375—376.

...И сам известният Константин, благороден владетел на България, и Мир-

чо, войвода на Трансилванска Влахия, които също се върнаха в лоното на
наше величество под наше подчинение, много пъти нападаха смело гръцки
и други области, които и досега се владеят от турците, спечелиха триумфална
победа над враговете и слава за себе си. А сега, като присъединиха към тях
и наши народи, чиято силна войска ще им изпрати в помощ, толкова са годни
да напреднат с могъщата си военна сила, та може смело да се вярва, че като
бъдат остранени и унищожени враговете на кръста, а след това и другите
неверници и езичници, в бъдеще спасително ще се разпространява католи­
ческата вяра и ще расте броят на християните.

114
 № 106
И з договор между унгарския крал Лайош II и
турския султан Селим I, сключен в Одрин на 1
април 1519 г.
Превод на Васил Гюзе./ев от изданието на A. Theiner. Vetera monumenta
historica Hungariam sacram illustrantia, II, Romae, I860, p. 626.

[Унгарският крал признава за владение на султана и се задължава да не

напада между другото следните земи, градове и крепости].
Също така покрай Дунава със земята Рашка и със Смедерево и неговите
крепости, и в границите на Смедерево с крепостта Завала, Кулик, Зара. Гъ-
лъбец с неговите крепости и земи. Браничево с всичките му околности, вклю­
чително и съседните земи, а също така и крепостта Флорентин и крепостта
Бодон [Видин] и другите нейни крепости и околните им земи, както и цялата
Видинска земя, а също така и земята на цар Шишман и в пределите на
Шишманоново царство с крепостите Оряхово. Никопол. Холъвник и Гюргево,
Рушли Руси с всичките крепости от тези земи на България, като се включат
границите и земите й изцяло; също в долните области с крепостта Дръстър
и Хърсово, Килия и също с крепостта, наречена на турски език Акиеме [Акер-
ман], а на унгарски Незтерфейер вар и с нейните околности включително, а
освен това във всички земи и предели до морето и тези покрай морето и
техните околности, като се спазва казаното в този мирен договор, както това
се разпростира...

№ 107
Изложение на дубровнишкия търговец Павел
Джорджич, направено в Алба Юлия на 5 януари
1595г. пред княза на Трансилвания
Иревоо на Умоерто Риналди и Баси ί Гюзе tee от изданието на В. Ма-
кушев, PIcmopujcKu споменици ]ужних сювена и око гних народа, II, Бео-
град, 1882. с. 241—253.

Копие на изложение, направено от господин Павел Джорджич, дубровниш-

ки благородник пред пресветлия княз на Трансилвания на 10 януари 1595г.,
по което време Негово Величество е имал своята кавалерия и пехота в Мол-
давия, 13 хил. казаци, 3 хил. унгарци и местна войска от 14 хил. конници и
5 хил. пешаци и във Влахия войска от 10 хил. унгарци.
Пресветли княже и многоуважаеми господарю!
Преди няколко дни написах изложение върху нещата в Молдавия, в което
отбелязах всичко, което смятах, че засяга сигурността на нещата на В(аше)
В(еличество), и го показах на многоуважаемия канцлер, но тъй като той ми
каза, че В. В. вече си беше обезпечил благосклонността на тази провинция
по мирен път, то господ-бог благоволи тъй да бъде. Поради това по този
въпрос не ми остава друго, освен да говоря за преминаването, което войската
на В. В. трябва да извърши отвъд Дунава, за да завладее царството България
заедно с казаци и молдавци. Тъй като това ми го наложи същият канцлер.

115
аз ще го направя по начин, който ми е предоставен от ограничеността на
времето, за да служа на В. В., когото моля да не обърне внимание на стила,
но само на чистото и достоверното изложение, което ще Ви направя, за
съжаление с недодялан стил.
Струва ми се, че при това преминаване, което казаци, унгарци и молдавци
ще извършат в тази област на турците, през Галац, селище край Дунава в
Молдавия. те трябва да влагат най-голямо старание, за да направят това
колкото е възможно по-скоро, защото от ловкост и бързина зависи дали
плановете, от Вас замислени, ще се осъществяват според желанията на В. В.,
така, както Цезар покори Римската империя. Поради това, ако В. В. желае
да покори България, която се простира от устията на Дунава по полите на
планината Хемус и я нарекохме царство, и да опустоши страната на турчина,
която е отвъд планината, достигайки до Адрианопол — до който град, преди
да се стигне, има следващите градове: Артос, Карново, Хараи и Самбочи,
освен селищата, които влизат в техните юрисдикции, то да наредите и за­
повядате на своята войска да се насочи колкото може по-бързо към онази
част на Дунава, докато пътят е удобен, и да нанасят щети на горепоказаните
турски места, които са отвъд планината, оставяйки тези, които са отсам,
което може да се направи с лекота, без нищо да рискувате, както ще покажа
със солидни аргументи. В същност, за да не помисли В. В., че има пропуски
в плана [?]. за същата цел могат да се използуват хората от Влахия, в която
вече е оформена войска на В. В., и при това тя е много подходящо място
за завоюване на царството България.
Българското царство е разделено на три области. Първата се нарича До­
бруджа. Тя е открита и равнинна, без гори и храсталаци и се простира покрай
морето, като нейното начало започва от устието на Дунава, където той се
влива в морето, до Варна; в тази област много години съм пътувал. Жите­
лите й страдат от липса на дърва за горене и вместо тях си служат с тор
от воловете или кравите, с които областта е пребогата. Страдат от липса на
вода, но с нея са се снабдявали с вещината си, като са изкопали кладенци
на 70—80 стъпки дълбочина, но и в гях водата е много лоша. Тази Добруджа
край морето е обитавана от християни и там се намират следните градове:
Карар, Малуч, Костанца, Мангалия. Проста, Балчик и Варна; селища на
християни край морския бряг са Ораховера. Каварна, Корбир, Ейхерера,
Франга, Ново село и Галата; нито едно от тези селища не е населено нито
само от турци, нито само от християни, с изключение на Балчик, а вътреш­
ността на тази област е населена от турци и там се намират следните градове:
Тулча, Бабадаг, Карасуи, Пазарджик и Провадия. В Карасуи и Бабадаг живеят
също турци. но във всеки един от тях броят на християните е по-голям от
този на турците. Всички гореказани селища се обитават от хора, дошли от
Азия по търговия, които след това са останали. Те не са много опитни във
военното дело, но местните жители са храбри и от тях може да се оформи
многобройна дружина. Те обаче нямат друго оръжие освен сабята и малцина
от тях имат лъкове и стрели.
След това идва областта Делиорман, наречена с това име поради многото
гори и изобилната растителност, която покрива цялата област с изключение
на земите на градове, селища и лозята. Също и тази област е много голяма.
Този Делиорман има следните градове: Шумград, Преслав, Разград, Чеярвен,
Русти, Данистар и Силистрия; всички тези градове в по-голямата си част са
обитавани от християни, които са повече от турците.

116
 Третата област, която е разположена под планината и е към същото царство
България, се нарича Герилово. Тя е по-малка от другите две, но е по-гъсто
населена, по-богата и по-изобилна на всяко нещо; произвежда прекрасни пло­
дове, голямо количество жито, ечемик и вино. Тя е далеч от Дунава, населена
е от по-голям брой християни, които са много войнствени. Добруджа, Де-
лиорман и Герилово по общо мнение могат да дадат 30 хил. войници лошо
въоръжени. При това царството, което е поставено под управлението на трите
бега на Силистрия, Никопол и Видин, не дава повече от хиляда спахии. Тази
войска не е способна да даде отпор на хората на В. В., нито пък на тези
християни българи. И за да видите, че аз нищо друго не Ви казвам освен
истина, в която Вие сами ще се убедите с примерите, за които говоря като
очевидец, ще Ви приведа един от тях.
Две години са изминали, откакто бейлербеят на Румелия поведе Арон вой­
вода, за да го постави отново в Молдавската държава, и макар че беше повел
със себе си 40 хил. гурци, все пак Петър войвода Казакът, който бе избран
от молдавците за техен господар, със съвсем малкото войска, която имаше,
достойно се бранеше от турците. И отпорът бе такъв, че не им позволи да
навлизат в неговата страна, нито пък щеше да им позволи да преминат
голямата река Серет, която почти отделя Молдавия от Влахия, ако не се бяха
изплашили от войската, изпратена от В. В. на помощ на Арон. Това бе
причината, щото казашкият войвода да се оттегли обратно у дома. А за това,
т. е. как дотам се е добрал и по какъв начин е попаднал в ръцете на унгарците
и след това на тези на Арон, вече разни приказки се носят, което аз ще оставя
настрана, за да не бавя изложението си, и нека други да направят проучване
по въпроса. Аз твърдя това, че според мен Арон колкото е по-лош. толкова
по-голям късмет има, понеже, след като бе смъкнат от длъжността си и
отведен до Цариград, за да бъде наказан със смърт, тук не само че бо избавен
от многоуважаемия английски посланик от опасността, в която се намирал,
но с неговата подкрепа бе отново възстановен в предишното си положение,
след като той му услужи с голямо количество свои пари. Въпреки всичко това
той прояви голяма неблагодарност към него и смятам, че по същия начин
се е отплатил спрямо В. В., макар че Вие десет пъти сте го възстановили. Но
сега, възползувайки се от Вашето опровержение, се е унижил не защото е
имал искрено желание да го направи, но бидейки принуден, понеже, след като
в Цариград му бяха отнети правата, каква друга подкрепа бил могъл да
намери освен тази на В. В ? Дал бог, това негово решение да бъде така
искрено, както, пресветли княже, В. В. би желал [да бъде].
От гореказаното изложение може да се разбере колко безсилни са засега
турците, като не включвам в тях онези, които живеят в пределите на Унгария.
Нещо повече, ще добавя, че вече има две години, откакто по времето на
Александър войвода прекосиха Влахия на път за Турция около 60 души въ­
оръжени арбалетчици и въпреки че турци ги нападнали с големи сили, те не
успели да им причинят особени загуби, даже били принудени да ги оставят
свободно да се върнат.
Исках да разкажа на В. В. всички тези събития, които станаха оттогава
насам, за да насърчите още повече Вашите хора да преминават [Дунава]
против турците и с по-голямо усърдие да ги подбуждате към това дело,
толкова славно и толкова изгодно за В. В. и за цялото християнство.
Остава само да Ви говоря за няколко християнски селища, част от които
се намират в подножията на планината Хемус, която стига [цялото] българско

117
царство. Тази област е на половин ден път от планината Хемус и в нея се
намират следните селища: Гуланаа, Гозира. Фускано, Довино, Монастирище,
Плоцо, Добрина, Каранап, Кривина, Рована, Ненор, Бунчари, Негуша, Гугла,
Сеница, Калугерица, Маринар, Янчево, Ново село, Мост, Диндео. Ченча и
не далеч от тях има доста други, за които не се сещам и са безбройни. Остава
още откъм [София], Търново, главен град и митрополия, чийто архиепископ
е от рода Рали и държи 260 християнски селища, всяко от които наброява
от 200 до 300 къщи. По-нататък се намира град Ловеч, доста голям и богат
и обитаван от турци и християни. Близо до Търново могат да са от някаква
полза селата, обитавани от арнаутите, които са храбри и при случай могат
да съберат до 1500 души, всички на коне и добре въоръжени. Двата града
са в България; от Търново до София има четири дни път. Този град София
се намира отвъд планината, разположен е в равнината, голям е и е гъсто
населен поради голямата търговия, която се върши в него от много народ­
ности и особено от дубровничаните. Има наоколо голямо поле и е далеч
половин ден [път] от Хемус и владее 300 села. 260 от които са обитавани от
християни и 40 от турци. Аз направих описанието на тази местност, в която
съм пътувал, следвайки реда, който беше подходящ, и надявам се. че това
ще бъде достатъчно за В. В. Но ако нещо съм пропуснал, Вие с Вашата
съобразителност и разум ще направите [необходимите] допълнения; като за­
ключение ще Ви бъде достатъчно [да знаете], че в царството България живеят
повече християни, отколкото турци.
Сега ще Ви покажа характера на българите, с който съм добре запознат.
Те имат горда и благородна душа, трудно понасят обидите, че като ги обидят
черкезите или други лица, така се озлобяват, че за отмъщение убиват оскър-
бителите. Те са врагове на турците, никак не обичат гърците, а са много
привързани към нашата дубровнишка народност — било защото говорят
същия език. както нашите, било поради изгодите, които извличат от търго­
вията с нас, а освен това друга причина са роднинските връзки, които се
завързват между тях и нашите хора, понеже в Силистрия, Шумен, Руша и
Търново има много [общи] семейства. Из цялата страна се проявява голяма
обич към чужденците и пътниците и с голямо удоволствие им услужват с
каквото им потрябва, вършат това с голяма готовност и любезност.
Исках да покажа на В. В. техния характер, щото, след като си спечелите
България, да се постараете да си спечелите душите на българите, защото с
тяхната помощ без съмнение ще си я запазите и ще разрушите цялата страна
отвъд планините до Адрианопол, което Вашите хора могат да правят в пълна
сигурност. Цялата онази област е покрита с храсталаци и растения, между
които минава път, така че пешак не може да пострада от конник, а може
спокойно и безнаказано да му вреди. За това В. В. може да започне да дава
своите разпореждания за завоюването на така хубавото царство. И след като
отнемете от врага такова царство, ще му отнемете и благосъстоянието и ще
увеличите силите си с 25 хил. храбри мъже. че толкова може да даде България
без никакво затруднение, и след това ще имате възможност да безпокоите
непрекъснато областите Юлия и Загора, която се простира към Адрианопол.
Поради това, пресветли княже, нека В. В. да даде заповед и разпореждане
на своите офицери и войници да поласкаят българите с всякакъв вид любез­
ности и да не позволяват в никакъв случай те да бъдат ограбвани, защото
войската на В. В. ще има възможност да си запазва толкова богатство и
изобилие от жита. мечки и животни не само за една, а за много години. Има

118
и турци, които живеят в царството. А за да си спечелите сърцата на българите
и с по-малка трудност да ги докарате до преданост към Вас, ще бъде целе­
съобразно плячката, която те ще съберат, да остане за тях и по такъв начин
те ще посрещнат опасности и по-големи дела. В това отношение не бива
Вашите офицери да проявяват алчност, тъй като много често тя причинява
големи пакости: ако християните останат възмутени, те биха могли да се
оттеглят в планините и там да пазят проходите в полза на турците, които
ще дойдат през лятото, за да могат те да навлязат в България без други
затруднения. Затова е добре В. В. да си осигури тяхната привързаност и аз
по-нататък да изложа причините, които ще ги накарат не само да копнеят
за преминаването на Вашите хора. а даже за съединението, което от цялото
си сърце желаят, така че щом видят християнската войска в своята страна,
ще заколят всички турци, живеещи в царството. По този въпрос много пъти
са разговаряли с мен и особено миналата зима, когато узнаха, че нещата се
развиват успешно за християнството, и повече от един път са ме питали дали
такива новини са верни и аз не само че ги потвърждавах, а даже ги преуве­
личавах, та от това те изпитваха безкрайна радост и благодаряха на всевиш­
ния бог, комуто се молеха да помага и да дарява добри успехи. За това те
са напълно решени, щом се представи възможност, да се обединят с хрис­
тияните и да пакостят на турците. За да потвърдя този извод и да докажа,
че наистина такова е настроението им, бих могъл да разкажа много факти.
Върху тях няма да се спра, за да не отегчавам В. В., но няма да премълча
това, което смятам, че ще бъде целесъобразно, за да се уверите, че нещата
стоят точно така, както Ви казах. Аз Ви казах, че преди 15 години за пръв
път дойдох от Италия в страната на турците и сам живях там 4 години,
пътувайки почти непрекъснато из цялата турска страна, и по този случай се
запознах с царството България, с положението на християните и с турските
обичаи. Тогава положението на християните беше прекрасно било за свобо­
дата, от която се ползуваха, било за нещата и имотите, които притежаваха.
А, от друга страна, турците бяха съвсем благи, нито измъчваха християните,
нито позволяваха другите да ги обезпокояват и на всичко отгоре провинцията
беше напълно сигурна. Сега, като се върнах отново, след 1590г., заварих
нещата съвсем различни за много хора и християните измъчени от голяма
беднотия било поради данъците, които отново плащат, било поради щетите,
които им нанасят еничарите. с които са пълни всички български градове и
села. А в ония времена те бяха малко и аз си спомням, че в Провадия, дето
ние наехме къща, имаше само 4 еничари, а сега те са 80 и по същия начин
те са се умножили навсякъде. Те са, които измъчват християните с лихви от
сто на сто за три месеца освен ангариите, които са принудени да понасят;
към това се прибавя и отнемането на най-хубавата част от земята, която
еничаринът взема на брата си. А преди те не се държеха така, защото не
живееха в толкова удобства, нито имаха жена, нито деца и следователно не
бяха алчни. Сега тяхната професия е повече на търговия, отколкото на военна
служба. И откакто започна тази война, към всичко това се прибавя и ограб­
ването на тяхното имущество от страна на еничарите и спахиите, които за­
минават за войната, и изнасилването на децата пред очите на бащите и на
майките. А по времето на първите войни такива неща не се правеха. Турците,
които извършват такива злодеяния, не се наказват и съдиите нямат смелост
да го правят. Върху тази тема бих могъл да разправям страшни неща, но
струва ми се, че това е достатъчно, за да се разбере, че българите изпитват

119
приятелски и истински чувства към християните, а враждебни чувства към
турците, и, както личи, не им липсват поводите за това. Така че ясно може
да се разбере, че самите турци в своята страна са си спечелили неприятели
с изтезанията, на които са подлагали тези нещастници, с чиято помощ за­
воюваха всичко, което сега притежават в Европа. Те вече са загубили няко­
гашната си храброст, станали са нечестни и недисциплинирани и всички до
един ламтят за парите, а спахиите и еничарите повече от другите. Разпрострях
се толкова много, за да разберете, В. В., какви промени са настъпили в
живота, в нравите, в храбростта на турската народност.
Неоспоримо е, че досега Влахия и Молдавия са изхранвали Цариград с
жита. мечки, месо, мед и масло и същото е правила България; та ако и
Цариград и многобройната войска, която ще дойде от Азия през месец юни,
а не по-рано, ще бъдат лишени от всичко това. то [на турците] ще остане
само Гърция, която не е в състояние да изхранва и Цариград, и войската,
която ще излезе срещу вас и унгарците. За да ги докарате в още по-тежко
положение, можете да нахлуете с войската отвъд планините, като изгорите
всички жита, които има около Адрианопол. и за това българите ще помагат.
С тази операция В. В. ще създаде толкова трудности на Цариград и Адриа­
нопол и на войската на неприятелите, че те ще се намерят в голямо притес­
нение и няма да могат да издържат за по-дълго време. Всичко това може да
стане, но с всичкото усърдие, което е нужно за начинание от такива мащаби.
И още нещо — ако би било възможно да се възпрепятствува корабоплаването
в Архипелага, което християните могат да правят по същото време и според
положението в Цариград и във войската на врага. Аз предложих осъществими
неща, които могат да се извършат, без да пострадат хората на В. В.
Пресветли княже, ако съображенията, които изложих и показах, ще Ви се
покажат приемливи, бихте могли да пристъпите към тяхното изпълнение. Аз
гарантирам, че те ще бъдат от огромна полза, и освен това много по-лесно
ще можете да си запазите проходите в планината Хемус, както накратко ще
Ви покажа.
През първия проход могат да минават коли; той е далеч от морето 4 мили
и се стига дотам, като от Носа се минава през селото, наречено Голива, дето
живеят християни. А и вторият е подходящ за коли и се стига дотам през
селото Ченга; между тия два има още един, за коне, ама е много лош. По-
нататък. откъм Шумен, през който град се минава по пътя за Комарево,
планинана е пресечена от пътя за коли. Близко до Търново има 4 пътя, един
за коне и три за коли, ама почти непроходими и съвсем малко хора могат
да ги защищават; един от тях е пътят за София и оттам минават колите, а
последният минава близко до Видин, но само с коне може да се стигне дотам.
Аз предпочитам войната да се води далеч от Вашите области, защото се
надявам, че на Вашите офицери ще се случи това. което се случило на Сципион
Африкански, който със своя поход в Африка освободил град Рим и цялата
Италия от неприятели, завладял царството на Картаген и го присъединил
към своята родина.
Аз известих на В. В. всичко, което знаех по въпроса. Сега, ако мислите,
че съм човек за такава работа, Ви предлагам своите услуги, за да подтиквам
българите и да ги накарам да бъдат благоразположени към Вас. Понеже, що
се касае до голямата част на хората, живеещи около Варна, Провадия, Шумен,
имам вяра, че ще мога да ги склоня към Вас. Мога да Ви обещая добър
успех, защото познавам добре тия селища и още много други и по тази част

120
мога да ви услужа. А Сочкочевичите могат да правят същото в областите
Русе и Търново, понеже те живеят в тия места. Няма да премълча и факта,
че в България има много селища, обитавани от албанци, от които могат да
се съберат около 6 хил. души, храбри и добре въоръжени; преди три месеца
600 от тях бяха предложили своите услуги на В. В. при условие, че Вашите
хора биха преминали в страната на турците. И ако тогава бяха толкова добре
разположени към Вас, още по-добре ще бъдат сега, като оттам ще минават
казаците. За да не отегчавам повече В. В., приключвам, като се моля на
господа-бога да ви даде дълъг живот и щастие и нека аз да Ви бъда полезен
слуга. Покорно Ви целувам ръката.

Ллба Юлия, 5 януари 15951 .

На Ваше Пресветло Височество най-преданият и покорният слуга
Павел Джорджич

№ 108
Из мемоара на дубровнишкия търговец Павел
Джорджич до австрийския ерцхерцог Максими-
лиан от 22 февруари 1597 г.
Печати се по: Н. Muiee, Един неиздаден документ за българската ис­
тория ( 1597г.) - ИИЯ. IV, 1915, с. 9 6 - 98.

...Има две години, откакто аз предложих услугите си на светлейшия тран­

силвански княз да привлича всички християни от българското царство да му
бъдат предани, както това става ясно от направеното от мен тогава изло­
жение: и макар Негово светло величество да желаеше и да се стремеше това
в добро дело да успее, не можа да го осъществи, понеже попречиха много
мъчнотии и особено поради татарите, освен това не била такава и волята
божия.
Но миналата година, след като Негово свеглейше величество се завърна
от тоя двор, наново тази работа с благосклонността на пресветлия нунций
и на великия канцлер на казания княз доби своето значение и се постави
началото и, което се състоеше в това, че светлейшият княз написа едно писмо
до преосвещения търновски архиепископ от семейството Рали, шурей на гос­
подин Одордо Гаяни и племенник на Кантакузините: същото направи пре-
светлияг нунций, което беше направено: по същия начин се постъпи и от
Негово височество, и от пресветлия легат с господин Тодор Балина, пръв
благородник в Никополския санджак, който се ползува с много голямо влия­
ние пред християните от тая страна поради благородния си произход и своето
достойнство: тия писма аз му изпратих в Никопол по нарочно избрания за
тая цел мой човек. След получаването на тия писма казаният господин Тодор
Балина се отправил към Търново, за да връчи на преосвещения архиепископ
писмото на Негово светлейше величество и на пресветлия нунций и за да му
съобщи желанието на светлейшия княз, както и начина, по който трябва да
се действува в една такава важна работа, която работа, след като мислили
и обсъдили, взели решение за слава на господа-бога, за спасението на хрис­
тиянския свят и тяхното отечество да я прегърнат с истинска преданост и

121
искрена вяра. И при това се заели да наложат същото това мнение на четирима
владици, сиреч първия преосвещения Йеремия, русенски владика, втория Спи-
ридон. шуменски владика, третия ловчанския, наречен Теофан. и четвъртия
от Романия [Тракия], назован Методий, и дванадесет търновски свещеници,
и осемнадесет миряни от първенците и видните хора на тоя град, които всички
заедно, заедно с архиепископа отишли в черква, гдето с голямо благоговение
положили клетва пред евангелието, че до смърт ще останат съгласни в тая
работа и че ще се стараят да я изкарат на добър край с помощта, която ще
им се даде от християнските владетели.
След като направили това, решили да изпратят господин Тодор Балина в
Трансилвания до светлейшия княз: за това същото аз го бях убедил, при това
обаче [му бях говорил] да обиколи лично цяла България като човек, почитан
и уважаван от всички българи; това той стори в продължение на двадесет и
един ден, като в това време не остави християнско село непосетено и без да
закълне поповете и по-първите и богати хора, особено ония села, които са
разположени в подножието на Стара планина, заселени с храбри хора, по­
ловината от които имат пушки. Всички тия предложили да завземат про­
ходите на тая планина, за да не може да избяга нито един турчин.
Като свършил това, което му било възложено от преосвещения архиепископ
и което той счел за удобно да направи при такава обиколка, върнал се в
Никопол в дома си, гдето положил клетва за същото нещо заедно с двадесет
и трима свещеници и с четиридесет първенци миряни от същия град. който
град, макар да е укрепен със стени, предложили да предадат вътре в три дни,
понеже знаят къде му е слабото място.
И така делото за завладяването на българското царство, както виждате,
Ваше императорско величество, е толкова назряло, че не може да се желае
повече, това се потвърждава от писмото на преосвещения търновски архие­
пископ до светлейшия княз и пресветлия нунций, написано след пристигането
на господин Тодор в Трансилвания, и от ония, които пишат никополските
свещеници в съгласие с други попове от други места и села, така че Ваше
свещено императорско величество и преосвещеният [търновски] архиепископ,
и господин Тодор и аз, който поставих началото и съм автор на това тъй
славно дело, толкова присърце вършихме тая работа и този дълг, колкото
трябваше. За да има това предприятие щастлив край, не остава друго, освен
Ваше императорско величество и светлейшият княз да ни дадете помощ: тая
помощ трябва да бъде такава, каквато изисква това велико дело: ако, както
се надявам, с помощта на бога това се свърши благополучно, убеден съм,
че ще последва не само превземането на царство България и изтреблението
на турците там, но и чак до Одрин: това ще причини такъв страх сред тях,
че те ще хванат пътя за Азия, без да се обърнат.

122
 № 109
И з писмо на Венецианския сенат до полския крал
от 9 юли 1650 г.
Печата се по: Б. Цветкова, Документи за Петър Парчевич от Вене­
цианския държавен архив. — И ДА, X XVII. 1974. с. 146— 147.

На спомената дата [9 юли 1650г.]

До краля на Полша.

При нас дойде този български духовник, който напоследък има честта да
бъде изпроводен от Ваше величество при нашия посланик Сагредо, на когото
оказахме придобаващото му уважение. Бяха изслушани изложенията му, из­
разено бе подходящо съчувствие към окаяното положение на тези народи и
бяха приветствувани благородните им намерения да си възвърнат свободата.
Когато той си тръгна от нас. пред него заявихме, че ще улесним това тяхно
най-справедливо намерение както чрез неотклонно упорство в продължение
на войната против турците. така и като приобщим към християнските вла­
детели нашите лични усилия в полза на това най-достойно начинание, към
което Ваше величество показа отлично колко е разположен, като отправи към
Негово императорско величество същия духовник. Не се съмняваме, че това
не е само за да потвърдите същите чувства, но и за да потвърдите всичко
това, което би могло да се отнася до общата кауза на християнския свят,
докато у Вас еднакво блестят милостта и силата и сте установили от великия
бог и пристан, най-благоприятен да победите и унищожите неприятелите, да
помогне и с продължаването на военните действия, и с всички възможни
средства прославените домогвания на Ваше величество, за когото молим от
небето всички удовлетворения и дълги цветущи и най-щастливи години.

№ 110
Писмо-указания на Венецианския сенат до ве­
нецианския посланик във Виена от 9 юли 1650 г.
Печата се по: Б. Цветкова, цит. съч., с. 147—148.

Казаната дата [9 юли 1650 г_]

До посланика при императорския двор.

Заедно с настоящето ще получите и препис второто изложение, връчено ни

от българския духовник; също и отговора, който му бе даден както на ар­
хиепископа, тъй и на управителя на България.
Ще прибавите към това и този, който той ни донесе от Висконти. засви-
детелствуващ нашето зачитане и уважението, което те. [т. е. архиепископът
на България], ни оказаха.
И, както ще видите от споменатото изложение, понеже настойчивите ис­
кания на българина се състоят от два единствени пункта: единия — че ре-

123
публиката трябва да продължи войната срещу турчина, а другия — да изпрати
лице в Полша, за да се уговори необходимото с цел те да открият война с
османците, ще удовлетворим и единия, и другия чрез обещанието да про­
дължим войната и чрез решението секретарят Каваца да отиде най-напред
там и после в Полша съгласно първоначалните планове, като убеждава, кол-
кото да не се отлага повече този поход по многократно направените ни от
поляци настоявания и по даденото от Вас напоследък мнение на великия
канцлер и на главния маршал на кралството за заповяданата мисия на същия
Каваца.
Освен това можем да Ви съобщим, че духовникът бе по-охотно изслушан
от нас, понеже беше съпровен до нас с писма на краля на Полша и на главните
му министри. Що се отнася до нас, ние показахме съчувствие към злощастното
положение на тези народи, чието въстание сме извънредно разположени да
улесним чрез упоритото продължаване на войната, както бе казано, с надежда,
че кралят на Полша и републиката ще ви помогне охотно с енергични сред­
ства, с каквито разполага.
За всичко това трябва да уведомите споменатия крал и главните [му] ми­
нистри по повод отговора на писмото им, писано до Вас, и спрямо великия
канцлер и главния маршал ще употребите онези възгледи, които прецените
подходящи да запазят доброто им разположение и въодушевлението им за
тези най-сериозни и най-справедливи интереси.
И което решихме сега, да се включи в декрета на съвета от т. 2 т. м„ че
секретарят Каваца трябва незабавно да замине за Виена, за да отиде в Полша
с тези поръчения, които съветът счете за нужно, в това трябва да Ви съдей-
ствува решението на Съвета на десетте, за да бъдат замолени ръководителите
му да дадат това разрешение заедно със споменатия съвет с оглед на тази
специална и най-сериозна и съществена задача.

№ 111
Клетвена декларация за участието на Иван Ста­
нислав в Чипровското въстание от 1688 г., дадена
от българи в Крайова на 28 декември 1725г.
Печата се по: Ал. Буриов и П. Петров, Христоматия по история па
България, /. с. 408

Долуподписаните свидетелствуваме за изложените неща под гаранция на

нашата вяра, че когато августейшият император на романите, достопреслав-
ният Леополд, беше започнал войната срещу Отоманската порта, българският
народ не по-малко от албанския беше подтикван от много епископи и фран-
цискански отци от средата на същия народ, подчинени на властта на спо­
менатото Негово високо величество, за да вземе оръжие срещу този най-
жесток враг на християнското име и по този начин да се покаже верен на
августейшия австрийски двор. Този същият следва и дадената милостива от
Негово неприкосновено величество и запазена до днешния ден диплома на
неотдавна починалия, който постоянно е давал, изглежда, същия съвет — да
се надигне [българският народ] срещу споменатите [врагове] и по този начин
да стане участник в неговата царска милост. Българският народ, като прие

124
с пълна преданост и смирение това милостиво обещание на Негово величе­
ство, сметна за нищо живота си и като излезе от четирите селища Кипровец,
Копиловец, Железна и Клисура, нападна град Кутловица. гдето изби мнозина
от враговете и други изгони. В това време между другите първенци знаме­
носецът Иван Станислав, наричан още Павлиганич, брат на Михаил Ста­
нислав и Лука Андренин, пръв техен приятел, така засвидетелствува своята
усърдна грижа за католическото християнско изповедание и августейшия ав­
стрийски двор, че със слово и дело непрекъснато подбуждаха и останалите
българи никога да не престанат да проливат кръвта си и предано да се сра­
жават за успеха на свещения божествен култ и за напредъка на християнската
държава, доколкото можеха да бъдат полезни със своите малки сили. Те.
макар и да се сражаваха разпалено, но малкото техни хиляди не можеха да
устоят на враговете, понеже не им идваше друга помощ. Поради това едни
от тях бяха избити заедно със семействата им, а други бяха откарани в плен.
Тогава фамилията на Станиславич понесе по-голяма загуба в сравнение с
другите, понеже турците й заграбиха новата къща, построена със стени, ло­
зята, ливадите и мелниците... А достойно е за по-голяма скръб това, че осем
еднокръвни роднини на тази фамилия бяха хванати и откарани. За петима
от тях и до днес няма никакво извинение, а трима бяха откупени от варварите
със собствени пари на същата тази фамилия и заедно с останалите избягаха
боси, нещастни, ограбени напълно и само живи в Цизалутанска Влахия, хра­
нейки надежда, че могат да живеят там в съседната страна под покровител­
ството на воеводата и княза Бланкован, понеже той е близък на Негово
божествено величество, докато войската на нашия августейши император не
стигне дълбоко навътре в Тракия. Че всички тези неща са станали така, както
са изложени, ние потвърждаваме нашето свидетелство с подписите на нашите
имена и с нашите печати.

Крайова, 28 декември 1725 г.

Тома Бригин, Блажо Томенанин, Георги
Томодохей, Иван Латин, Никола Блаж

№ 112
Предисловие към „Славянобългарска история“
на Паисий Хилендарски от 1762 г.
Печата се по: Паисий Хилендарски. Славянобългарска история, под ре­
дакцията на П. Динеков, С„ 1972, с. 41—47.

Славянобългарска история за българския народ, царе и светии и за всички

български деяния и събития събра и нареди Паисий Йеромонах, който жи­
вееше в Света гора Атонска и беше дошъл там от Самоковската епархия в
1745 година, а събра тая история в 1762 година за полза на българския род
Предисловие към ония, които желаят да прочетат и да чуят написаното в тая
история

Внимавайте вие, читатели и слушатели,

роде български, които обичате и

125
имате присърце своя род и своето бъл­
гарско отечество и желаете да разберете
и знаете известното за своя български
род и за вашите бащи. прадеди и царе,
патриарси и светни как изпърво са
живеели и прекарвали. За вас е потребно и
полезно да знаете известното за делата
на вашите бащи. както знаят всички
други племена и народи своя род и език,
имат история и всеки грамотен от тях знае,
разказва и се гордее със своя род и език,
Така и аз ви написах подред това,
което е известно за вашия род и език. Че­
тете и знайте, за да не бъдете подигравани
и укорявани от други племена и народи.
Твърде много обикнах българския род и
отечество и много труд употребих да
събирам от различни книги и истории,
докато събрах и обединих историята на
българския род в тази книжица за
ваша полза и похвала. Написах я за вас,
които обичате своя род и българското
отечество и обичате да знаете за своя род
и език. Преписвайте тая историйца и
платете, нека ви я препишат, които умеят,
и пазете я да не изчезне!
Но някои не обичат да знаят за своя
български род, а се обръщат към чужда
култура и чужд език и не се грижат за своя
български език, но се учат да четат и
говорят на гръцки и се срамуват да се
нарекат българи. О, неразумни и юроде? Защо
се срамуваш да се наречеш българин и не
четеш и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и
държава? Толкова години са царували и
са били славни и прочути по цялата
земя и много пъти са взимали данък от
силни римляни и от мъдри гърци. И
царе, и крале са им давали своите царски
дъщери за съпруги, за да имат мир и
любов с българските царе. От целия славянски
род най-славни са били българите, първо
те са се нарекли царе, първо те са
имали патриарх, първо те са се кръстили,
най-много земя те завладели. Така от целия
славянски род били най-силни и най-
почитани и първите славянски светци
просияли от българския род и език, както
и за това подред написах в тая история.

126
И за това българите имат свидетелство от
много истории, защото всичко е истина
за българите, както и споменах.
Но поради що ти, глупави човече, се
срамуваш от своя род и се влачиш по чужд
език? Не, рече, гърците са по-мъдри и
по-културни, а българите са прости
и глупави и нямат изтънчени думи. Затова,
казва, по-добре да се присъединим
към гърците. Но виж, неразумни, от гърците
има много народи по-мъдри и по-славни.
Оставя ли някой грък своя език и учение и
род, както ти, безумни, оставяш и нямаш
никаква придобивка от гръцката мъдрост и
изтънченост? Ти, българино, не се мами,
знай своя род и език и се учи
на своя език! По-добра е българската простота
и незлобливост. Простите българи
в своя дом приемат и гощават всекиго и
даряват милостиня на ония,
които просят от тях. А мъдрите и културни [гърци]
никак не правят това, но и отнемат от
простите и грабят несправедливо и
повече грях, а не полза ще получат
от своята мъдрост и култура. Или се
срамуваш от своя род и език пред учените
и търговците и славните на земята,
защото българите са прости и няма от
тях много търговци и грамотни, и вещи,
и знаменити на земята в днешно време,
но повечето от тях са прости орачи, копачи,
овчари и прости занаятчии? Аз ще ти
отговоря накратко за това. От Адама до
Давила и праведния Йоаким, Йосиф
годеник [на света Богородица], колкото
праведни и свети пророци и патриарси
имаше и се нарекоха велики на земята
и пред бога, никой от тях не беше търговец
или прехитър и горделив човек,
както сегашните хитреци, които ти имаш на
почит и им се чудиш и се влачиш по
техния език и обичай. Но всички тия
праведни праотци са били земеделци и
овчари и били богати с добитък и земни
плодове, и били прости и незлобиви на
земята. И самият Исус Христос слезе и заживя
в дома на простия и бедния Йосиф. Виж
как бог обича повече простите и незлобиви орачи и овчари и най-първо
тях е възлюбил и прославил на земята, а
ти се срамуваш, защото българите са

127
прости и неизкусни, и овчари, и
орачи, оставяш своя род и език и хвалиш
чуждия език и се влачиш по техния обичай.
Аз видях, че много българи
постъпват така и отиват по чужди език и
обичай, а своя хулят. Затова тук написах
за ония отцеругатели, които не обичат
своя род и език, а за вас. които
обичате да знаете и слушате своя род
и език, написах да знаете,
че нашите български царе, патриарси и
архиереи не са били без летописни
книги и кондики. Толкова години са
царували и господствували на земята и
са имали царски истории и архиерейски
кондики. знания за всичко и за мно­
го български светци жития и служби.
Но в онова време не е имало славянски
печатници, а хората от небрежност
не преписвали. На малко места се на­
мирали такива книги. А когато турците
заели българската земя ненадейно,
те погазили и изгорили черквите,
манастирите, царските и архиерейските
дворци. В това време хората
бягали от турския страх и ужас само
да запазят своя живот и в това
люто време загинали ония царски
истории и кондики за българските
патриарси и архиереи и на много
светци житията и службите. И днес
няма тия летописни книги, които
са били пространно написани за нашия
народ и българските царе.
Аз прочетох много и премного книги и
много време търсих прилежно, но никак
не можах да намеря. В много ръкописни
и печатни истории по малко, рядко и
накратко се намира. Някой си Мавробир,
латинец, превел от гръцки една кратка
история за българските царе, но
съвсем кратко — едва се намериха
техните имена и кой след кого е царувал.
Самият този Мавробир е написал: „Така
казват гърците поради завистта и
ненавистта, която имали към българите.
Не са описали храбрите постъпки и
славните дела на българския народ и
царе, но накратко и противното писали,
както им е било удобно, за да не

128
се срамуват, че българите много пъти
са ги побеждавали и са взимали от
тях данък“. От този Мавробир и
от много други истории събрах за
много време същественото, поразпространих
и съставих тази историйка. При все че
се намира в малко книги по малко
и накратко писано за българите, но не
може всеки човек да има тия книги,
да ги чете и да ги помни, затова
разсъдих и събрах всичко в едно.

№ 113
И з окончателен мирен договор между Русия и
Турция, сключен на бойното поле при с. Кючук
Кайнарджа на 10/12 юли 1774 г.
Печата се по: Г. П. Генов, Международни актове и договори, засягащи
Бьхгарич, Г С У -Ю Ф , XXXIV, 1, 1940, с. II —13, 21—25, 37—39.

Владетелите на двете воюващи империи, този на всички руси и Отоманската

порта, еднакво въодушевени от желанието и от волята да турят край на
настоящата война между респективните свои империи и да възстановят мира,
чрез грижите на доверени лица, надлежно оторизирани за тази цел, натова­
риха с пълни пълномощия да преговарят, уговарят, сключат и подпишат
мирния договор между техните високи империи, именно: Негово император­
ско величество на всички руси — граф Петър Румянцов, генерал-фелдмаршал,
командуващ неговата армия, главен губернатор на Малорусия, председател
на колегията на същата провинция и кавалер на ордена „Св. Андрей“; — и
Негово височество великия везир на Високата порта Мусун-заде Мехмед па­
ша. Вследствие на това двамата главнокомандуващи на армиите, генерал-
фелдмаршалът граф Петър Румянцов и великият везир Мусун-заде Мехмед
паша, за да изпълнят волята на своите високи дворове, положиха всичките
си усилия за тази работа; и нишанджи ресми Ахмед ефенди и Ибрахим Мюниб
рейс ефенди, изпратени като пълномощници от великия везир на 15 и 16 ден
на м. юли 1774г. в лагера на генерал-фелдмаршала от страна на Високата
порта, и пълномощникът, назначен от гореказания генерал-фелдмаршал, княз
Никола Репнин, генерал-лейтенант, кавалер на ордена „Св. Георги“ от втора
степен и на ордените „Св. Александър Невски“, на полския „Бял орел“ и на
холщайнския „Св. Анна“, заедно в присъствието на самия генерал-фелдмар­
шал Румянцов приготвиха, уговориха, сключиха, подписаха и подпечатаха
със своите печати следните членове, за да осъществят вечния мир между
империята на всички руси и Отоманската империя.
Чл. 1. Всички действия на неприятелство и на вражда, които ставаха до
този момент между двете сили. ще престанат отсега и завинаги и всички
враждебни действия и вреди, причинени чрез оръжието или другояче, както
и всичко друго, направено или извършено от едната или другата страна, ще
бъде покрито с вечна забрава и за него никога не ще бъде търсено отмъщение
1). Бьлгарската държавност
129
по никакъв начин; но, напротив — ще съществува между двете страни вечен,
траен и ненарушим мир както по сушата, така и по морето...
Чл. 7. Високата порта обещава постоянно покровителство на християнската
вяра и на нейните църкви. Тя позволява на министъра на руския императорски
двор да прави при всеки случай представления пред Портата както в полза
на църквата, построена в Цариград, за която ще бъде споменато в чл. 14, и
в полза на тия, които служат в нея; тя обещава да обръща внимание на тия
постъпки като изходящи от влиятелна личност, която принадлежи на съседна
и искрено обичана сила.
Чл. 8. На всички поданици на руската империя, духовни лица и миряни ще
се разрешава да посещават свободно светия град Ерусалим и другите почи­
тани места и от тия поклонници и пътници нито в Ерусалим, нито в други
места, както и по пътищата, няма да се иска никакъв харач [право за пре­
минаване], данък или друга такса. Но те ще бъдат снабдени с паспорти или
надлежни фермани, каквито се дават на поданиците на другите сили. Не ще
им се причинява никаква неправда или обида, докато са в земите на Ото­
манската империя, но, напротив, ще бъдат покровителствувани от законите
по най-действителен и пълен начин...
Чл. 11. За обща и взаимна полза на двете империи ще се установи свободно
и непрекъснато плаване за търговските кораби, принадлежащи на двете до­
говарящи сили, върху всички морета, които мият техните държави; Високата
порта позволява на руските търговски кораби свободно минаване в нейните
пристанища и във всички места по същия начин, който използуват другите
държави в търговията, която вършат от Черно море в Бяло море и, обратно,
от Бяло море в Черно море, и да спират във всички пристанища и в притоците
и каналите, които свързват тези морета. Високата порта позволява още на
поданиците на руската империя да търгуват в нейните владения по суша и
по море. като плават също по река Дунав, както е обяснено по-горе в на­
стоящия член, и с всички привилегии и преимущества, каквито имат в го­
реказаните владения на Високата порта най-приятелските и най-облагодетел­
ствувани в търговията нации, като французите и англичаните. Капитулациите
на тези две нации и други, както, ако са включени тук дума по дума, трябва
във всички случаи да служат за правило както за пряката търговия, така и
за руските търговци, които ще плащат същите такси и ще могат да внасят
и изнасят всякакъв вид стока и да спират във всяко пристанище и бряг както
в Черно море, така и във всички други морета, а също в Цариград.
Като позволяват по казания начин на съответните поданици да вършат
търговия и мореплаване във всички води без изключение, двете империи по­
зволяват също на своите търговци да спират в техните владения, доколкото
техните интереси и работи изискват. С настоящия член те им обещават съшата
сигурност и свобода, на каквито се радват поданиците на другите приятелски
дворове.
Понеже за всички случаи е необходимо да се установят консули и вице­
консули във всички места, където руската империя намери това за необхо­
димо, те ще бъдат третирани и уважавани като другите консули на приятел­
ските държави.
Руската империя от своя страна позволява на поданиците на Високата порта
да търгуват в нейните владения по суша и по море със същите прерогативи
и предимства, с каквито се ползуват всички най-приятелски нации в казаната
империя, като плащат за това обикновените такси...

130
 Чл. 24. Веднага след подписването и одобрението на тези членове всички
р\ски армии, които се намират в България, на десния бряг на Дунава, ще се
оттеглят и в срок от един месец след подписването ще минат на левия бряг
на реката. Когато всички преминат Дунава, тогава ще се предаде на турските
войски Хърсовският замък... След това ще се пристъпи към евакуиране на
Влашко и Бесарабия, което... трябва да се извърши в срок от два месеца; след
като всички войски бъдат изтеглени от тия две провинции, ще се предадат
на турските войски крепостта Гюргево, после Браила, градът Измаил. кре­
постта Килия и след това Акерман.
След като това бъде изпълнено, руската императорска армия ще напусне
Молдава и ще мине на левия бряг на Днестър и така евакуирането на всички
тези места и страни ще се извърши в течение на пет месеца след подписването
на този мир... Когато руската армия мине на левия бряг на Днестър, тогава
ще се предадат на турските войски крепостите Хотин и Бендер при условие,
че в същото време ще бъде предадено в постоянно и безспорно владение на
руската империя замъкът Килбури с неговата територия, както е вече
описано...

№ 114
Възвание на Софроний Врачански към българ­
ския народ от 1812 г.
Печата се по: В. Д. Стоянов, Исторически матерна iu по нововъзраж -
даието на бьлгарскнй народ. ПСп, 1883. кн. Vi. с. 142— 144.
Милостию божию Софроний архиерей болгарский,

Отечески молитствую вас, любезни чада мои, роде болгарский християни,

що живеете в болгарскую землю. здраствуйте, радуйте са, понеже ето сега
приходит радост общая на вся Болгария; ето сега наближава спасение и из­
бавление ваши; ето сега видим и гледаме како прифтаса милост божия на
бедното рода вашего, що е влял бог милост в сърце благочестивейшему и
великому государю императору Александру Павлович и повдигнал его да
избави вас от таковое турецкое варварское мучителство. И ето сега прибли­
жава до вас крестоносно его войнство — ваши християни братя да избавят
вас от толикиа беди. Ето прииде оний светлий ден, що го чакате от чети­
ристотин години. Но. о роде храбрий болгари и верний християни, стойте,
крепите ся и не бойте ся и любезно дочакайте и усердно приемите тия братя
ваши християни, що идат сас божия воля да избавят вас. Не бойте ся войнство
христолюбиво, не бягайте от них и не поместайте ся от градове и от села и
от доми ваши, но гледайте и потрудете ся да сготвите захеря, хляб, ичимик,
сено, колико возможни есте, да почетете и угостите их по должности хрис­
тиянски и да не имате их каквото чужденци, но да имате их каквото еди-
новерни братя ваши. нелестно [нефалшиво]. Да им послужите сас вярност и
сас любов, понеже и они проливат кров свою за веру християнскую, за оте­
чество свое и за светую църков божию. и за братию и сестри свои, зарад да
упазят и да увардят их. да не упаднат и они у робство, каквото сте ви упаднали
от несогласие, и от ненависти друг друга, и от това изпаднали сте у такова
бедное состояние.

131
 Toro ради всякий християнин, колико недостаточен да буде паки потребно
ест, тому от уста своя да отдели хляб свой и да угости их, а не да бяга при
душманите турни. Но, о чада християни наши, притеците и прилепите ся при
това християнское войнство, почто они не бият и не убиват, каквото проклети
агаряни. И не има да буде вам начто пагуба, ни на стока, ни на имение, ни
безчестие на лица ваши. И що дадете иачмен или сено, или добитак, все хоче
изплатено да буде от государя. Он хочет покривати и защищати вас.
Ах, християни, не знайте ли колико гориха вас они мучители сас разгорени
железа, колико пекоха чада ваши на рожени пред очи ваши, колико уграбиха
и узеха стока и имения ваши, колико узеха синове и дщери ваши и изневериха
их, ами това нели и до днес учинат вам това мучителство, ами защо да бягате
при таковиа християнскиа душмани? Ето това страдание ваше вниде во уши
благочестивейшего государя императора Александра Павловича и умилосер-
дился на вас и возжелал да избави вас от таковое лютое мучителство. И
питайте да узнайте има ли по другий царства таковое мучителство. Това ваше
страдание по вся Европа известно бист и у веех газетах помянуто и написано
мучение ваше. Ами по тая причина хоче ли паки да се обарне сърце ваше,
да притечете до ония враги ваши и лютии мучители. Бягайте от них и ритеците
и сообщите ся сас това христолюбивое войнство росийское и имейте их как­
вото единородний братя ваши и угостите и почетите их и камо хочут да
пойдут праведно на пут, наставляйте их нелестно. Ала най-вече, християни,
да се пазите от юдиное предателство, каквото от огня гиенского, да не буде
никоему християнину да упадне у таковий тяшкий грях, почто казнен хоче
да буде и на тоя свят, и на оний, понеже веру свою християнскою предал ест
на врага християнского. Ето така вярно ако послужите, надеим ся сас божия
воля како по малое время хочете да имате радост и веселие и мирно и тихо
да живеете, що ми вси желаем вам това еже бити. Амин.

Софроний Архиерей Болгарский

№ 115
Из Букурещки мирен договор между Русия и
Турция, сключен на 16/28 май 1812 г.
Печата ее по: Г. П. Генов, цит. сьч., с. 55, 61.

Чл. 5. Негово величество всеруският император отстъпва и предава на

Високата порта частта от Молдава. разположена на десния бряг на р. Прут,
както и Велика и Мала Влахия заедно с крепостите в сегашното им положение
и всички градове, паланки, села и други селища... и островите на Дунава, с
изключение на ония, които са поменати в предшествуващия член.
Договорите и конвенциите относно привилегиите на Молдава и Влашко се
потвърждават съгласно началата, изложени в член 6 на прелиминарните до­
говори. Особените конвенции и разпоредби на чл. 4 от Яшкия договор също
остават в сила...
Чл. 8. Макар и да няма съмнение, че Високата порта, вярна на тези начала,
ще действува милостиво и великодушно към сърбите (който народ й е под­
чинен и от дълго време трибутарен), сметна се за справедливо пред вид

132
участието, което те взеха в настоящата война, да се уговори тържествено една
клауза относно тяхната сигурност; вследствие на това и съгласно чл. 4 на
прелиминарните договори Високата порта дава на сърбите пълна амнистия
и обещава, че спокойствието им не ще бъде нарушено поради миналите съ­
бития. Крепостите, построени през тази война в тяхната страна и които не
са съществували по-рано, ще бъдат сринати, защото ще бъдат безполезни в
бъдеще и Високата порта ще завземе, както по-рано, владението на другите
укрепени места, ще постави там артилерия, муниции и гарнизони, както на­
мери за добре; за да не могат тия гарнизони да потискат несправедливо
сърбите, Високата порта, ръководейки се от чувство на милосърдие, ще се
отнася към тоя народ с надлежната умереност. Освен това Високата порта
по молба на сърбите ще им даде същите права, на каквито вече се радват
нейните поданици в островите на Архипелага и други части на държавата;
ще им даде също доказателство на своето великодушие, като им предостави
грижата за вътрешното управление на страната и като получава от тях уме­
рени данъци, които ще налага върху тях, като взема за тая цел мерки в
съгласие с тоя народ.

№ 116
И з Мирен договор между Русия и Турция, склю­
чен в Одрин на 2/14 септември 1829 г.
Печата се по: Г. П. Генов, цит. съч., с. 71- 73, 77.

Негово императорско величество високият и могъщ всерусийски император

и автократор и Негово величество високият и могъщ султан на Отоманската
империя, въодушевени от еднакво желание да турят край на злощастията от
войната и да възстановят мира на здрава и непоклатима основа, както и
приятелството и добрите отношения между своите империи, решиха по общо
съгласие да поверят това спасително дело на грижите и на ръководството на
своите надлежни пълномощници, а именно: Н. имп. величество руският им­
ператор — на славния и отличен граф Дибич и пр. и пр., който по силата
на върховната си пълна власт, с която е снабден, делегира и назначи като
пълномощници на руския императорски двор отличните и почтени граф Алек-
сий Орлов и пр. и пр., и граф Фридрих Пален и пр. и пр. и Н. в. отоманският
султан — отличните и почтени Мехмед Садък ефенди, действителен велик
дефтердар на Отоманската висока порта, и Абдул Кадир бей, анатолийски
казиаскери, които се събраха в гр. Одрин и след като размениха своите
най-широки пълномощия, уговориха следните постановления:
Чл. I. Враждата и спорът, които съществуваха досега между двете империи,
ще престанат от днес, и то както по суша, така и по море, и за в бъдеще ще
съществува вечен мир, приятелство и добри отношения между Н.в. импе­
ратора и господаря на всички руси и Н.в. императора и господаря на ото-
маните, техните наследници и приемници, както и между техните империи.
Двете високи договарящи страни ще отделят особено внимание, за да се
избегне всичко, което може да породи недоразумение между техните по­
даници. Те ще изпълняват най-внимателно всички условия на настоящия ми­
рен договор и ще гледат да не бъде той по пряк или косвен начин нарушаван.

133
 Чл. 2. Н. в. императорът и господарят на всички руси ... връща на Вие.
порта княжество Молдавия в границите, каквито то имаше преди започването
на войната, на която с настоящия договор се туря край. Н. имп. величество
също връща княжество Влахия, Крайовския Банат..., България и областта
Добруджа от Дунава до морето със Силистра, Хърсово, Мачин, Исакча, Тул-
ча, Бабадаг, Базарджик. Варна, Провадия и всички други градове, паланки
и села, които тя включва; цялото протежение на Балкана от Емине-Бурун до
Котел и цялата област от Балкана до морето със Сливен, Ямбол, Айтос,
Карнобат, Месемврия, Ахело, Бургас, Созопол, Кърк-Клисе, Одрин, Люле
бургаз, най-после всички градове, паланки и села и изобщо всички места,
които руските войски са окупирали в Румелия.
Чл. 3. Реката Прут ще продължи да бъде граница между двете империи
от точката, гдето пресича молдавската земя, до вливането си в Дунава. От
това място граничната линия ще следва течението на Дунава до устието Св.
Георги, така че всички острови, образувани от ръкавите на тая река, да оста­
нат във владение на Русия; десният бряг на реката ще остане на Отоманската
порта, както е било в миналото. Вън от това уговаря се, че десният бряг от
точката, където Свети Георгиевският ръкав се отделя от Сулинския, не ще
бъде населен на разстояние два часа от реката и там не ше се създава никакво
заселище, както и на островите, които ще останат във владение на руския
двор, не може да се позволи никакво заселище или крепост с изключение на
карантините. ... Търговските параходи на двете сили ще имат право да плават
по цялото течение на Дунава и тези, които носят отоманското знаме, ще
могат да влизат свободно в Килийското и Сулинското устие, понеже Свети
Георгиевското остава общо за търговските и военните кораби на двете до­
говарящи страни. Руските военни кораби не могат нагоре по Дунава да ми­
нават по-далеч от мястото, където Прут се влива в него...
Чл. 7. Руските поданици ще се ползуват във всички области на Отоманската
империя както по суша. така и по море с пълна свобода на търговията,
каквато им осигуряват сключените по-рано договори между високите дого­
варящи страни.
На тая свобода на търговията не ще се прави никакво ограничение и тя
не може да бъде стеснявана в никой случай и под никакъв предлог чрез
забрана или ограничение, нито пък с някоя наредба или мярка администра­
тивна или законодателна. Руските поданици, кораби и стоки ще бъдат за­
щитени от всяко насилие и всяко предизвикателство; първите остават под
юрисдикцията и изключителния надзор на руския министър и на руските
консули; корабите не ще бъдат подложени никога на проверка от страна на
отоманските власти нито в открито море, нито в пристанищата или водите,
подчинени на властта на Високата порта, и всички стоки и храни, принад­
лежащи на руски поданик, ще могат да бъдат свободно продавани, стоварвани
на суша в магазините на собственика или купувача или прехвърлени върху
други кораби, на която нация и да принадлежат, след като се плати опре­
деленото от тарифите мито, без да е нужно руският поданик да предупреждава
за това местните власти и още по-малко — да иска позволение.
Изрично е уговорено, че житата, които идат от Русия, ще се ползуват със
същите привилегии и за свободното им преминаване не ще се прави под
никакъв предлог най-малко затруднение или пречка.
Високата порта се задължава освен това да следи грижливо търговията и
мореплаването в Черно море, специално да не срещат пречки от каквото и

134
да било естество. В това отношение тя признава и обявява, че минаването
на Цариградския канал и на Дарданелските проливи е напълно свободно и
отворено за руските кораби под търговски флаг, натоварени или празни, било
че отиват от Черно море за Средиземно, било че от Средиземно море влизат
в Черно море. Тези кораби, щом са търговски, независимо от големината и
тонажа им не ще бъдат изложени на никаква пречка или обезпокояване, както
е уговорено по-горе. Двата двора ще се споразумеят за най-подходящите
средства да се избегне всякакво закъснение в издаването на необходимите
документи. По силата на този принцип минаването на Цариградския канал
и на Дарданелските проливи се обявява свободно и открито за всички тър­
говски кораби на силите, които се намират в мирни отношения с Високата
порта, било че отиват в руските черноморски пристанища, било че се връщат
оттам, натоварени или разтоварени, при същите условия, както е уговорено
за корабите с руски флаг.
Най-после Високата порта, като признава на руския императорски двор
правото да се осигури гаранция за тази пълна свобода на търговия и кора­
боплаване в Черно море. заявява тържествено, че никога и под никакъв пред­
лог не ще създава ни най-малки пречки за това. Тя обещава особено, че
никога не ще си позволи в бъдеще да спира или задържа натоварени или
разтоварени кораби, било руски, било принадлежащи на народи, с които
Отоманската империя не е във война, минаващи през Цариградския канал
и Дарданелските проливи, за да отидат от Черно море в Средиземно или от
последното в руските пристанища на Черно море. И ако, не дай боже, някоя
от стипулациите, съдържащи се в настоящия член, бъде нарушена и рекла­
мациите по тоя повод на руския министър не получат бързо и пълно удов­
летворение, Високата Порта признава предварително правото на руския им­
ператорски двор да счита подобно нарушение като враждебен акт и да упот­
реби репресивни средства срещу Отоманската империя.

№ in
Пълномощно, дадено от българските еснафи в
Цариград на Неофит Бозвели и Иларион Ма-
карополски на 25 юни 1845 г.
Печата се по: Църковен архив, кн. I и II, стьк.ии ι Д. Мишев. С., 1925,
с. 30-31.

Ми отдолоподписании болгари вернопривержении султански позданици от

всякаго иснафа и занаиати, живующии в Цареград и не имеющии каквото
имат и другиите народи султански позданици според вярата си всиакии от
народа си своего владици, духовници свиащелници и церкви, за да отхождаме
и нии по должности вери и благочестиа да ся помолиме по иазикат си богу
и да слишаме понекогаш слово божие и да ся изповедаме, приемлющи на­
ставление в ползу жителстве и благонравное поведение. Следува да си обаж­
даме случайните нужди и обиди на свиащ. закону и да си приемаме зако-
ноправилното решение.
Зато общоиснафъски за общежителното ни по свиащ. закона вери и бла­
гочестиа благонравное поведение собравшесна смислихме и наидохме при­

135
лично общоиснафски да избирем две от нашето народа духовни лица, които
ни знаиат народниат иазик и народното свойство, и всички коликото си нужни
и потребни к благонравното ни благочинное общонародно поведение в обгце-
жителната ни народа полза и благосостоиание.
Темже общеиснафски призвахме Г. Ариман, Неофита Кот. и Г. П. Илариона
Еленца (които и не хотиаши), молиищиимсиа за общенародна любов да вос-
приемват от общеиснафската наша страна и да представляват Всевиатеишиму
патриарху у Синоду, и височайшему правлению нашите нуждни потреби, кои­
то сиа относиат до нашата вяра, от които сме лишени и тува в Цариград,
и по всичката Болгариа и дору досега.
Отредиаваме ги прочие като наши единородции и духовнии отци на това
наше общенародное желаемое прошение за коликото сме нии болгарите ли­
шени спорет христианската си вяра церковни потреби. И зато им даваме това
наше общеиснафско сос общеиснафските пичати и с’протомаисторските под­
писи за иаснеишее доказателство и достовернеишее свидетелство пред всиа-
каго законнаго и праведнаго суда. в нихното утверждение.

Болгари в К-пол
всеподанеиши и вернопривержении позданици Абатжискаго иснафа
1845, иуниа 25

Генку Стину
Феодор Кию
Тенку Стилули
Протомаистор
Драган Димув
Иван
Динчу
Хаджи Христо
Христю Спас
Хажи Димитар

[Печат на турски, който гласи:]

Рум милет. Еснаф абаджнйски, подведомствен на църквата при Топхането в
Галата.

№ 118
И з изложение на Неофит Бозвели до Високата
порта от 40-те години на XIX в.
Печата се по: В. Слю.ховска-Петрова. Неофит Бозвели и българскинп
църковен въпрос (Нови динни из архивата на А. Чарторийски), под ред
на акад. Д. Косев, Софич, 1964, стр. 171 173.

Всичко това отлично се съгласува със стремежите на гръцкото духовенствс

и на погърчените българи, които за пари продават на гърците своя тежке
болен народ и доброто на българските църкви. Един пример за тази дейност
е поведението на търновския митрополит. Този митрополит още с приети

136
гането си в Търново извика при себе си всички погърчени българи, държа се
като патриарх, като назначи и логотет, върховен съдия и настоятел, каквито
никога не е имало в Търново и каквито са известни само в Цариград. Той
извърши същите назначения в Свищов. Тази мярка беше осъдена от верните
на Високата порта поданици, които добре виждат намерението народът да
бъде потискан с неизвестна и скрита цел: те сметнаха, че това нововъведение,
извършено без разрешението на правителството, ще ядоса Високата порта.
Митрополитът каза на народа, че е направил това само за да издигне за­
служилите хора, но народът вижда ясно, че главната му цел е да си спечели
съучастници или да изведе на добър край замислите на своята политика.
Никой обаче не cyee да си отвори устата от страх да не бъде изселен.
Съучастниците му се зарадваха от това положение; между най-верните му
се намира някой си Димитър Беглички (събирач на данъци), който получава
голяма заплата от митрополита — възможно е да има много други, които
правят същото, но аз не зная нищо положително за това. Без разрешение на
правителството те прибавиха по пет пиастри към всеки харач, като казват,
че тези пари ще послужат за изграждане на училища, но населението остро
се противопостави на това и волята на митрополита не беше изпълнена. Тези
хора обаче продължават да натоварват народа с разни данъци, като казват:
този е за църквата, този е за училищата, този най-сетне е за патриарха, но
народът не смее да се оплаква от страх да не навлече върху себе си афорес-
ването на митрополита и гнева на патриарха — този гнет се увеличава от
обстоятелството, че всички събирачи на данъци са погърчени българи. Мит­
рополитът и неговите поддръжници забогатяват от тези пари и безразсъдно
говорят, че ги използуват, за да отхулят християните от Високата порта, т.
е. че те са задължени да правят всевъзможни постъпки, за да получат свобода
за изповядване на християнството, като че ли Високата порта не разрешава
да се изповядва християнството, без да бъдеш принуден да плащаш значи­
телни суми. Митрополитите купуват от патриаршията своята митрополия,
поради което задлъжняват на сарафите, например търновският митрополит
задлъжнял 800 хиляди пиастри, за да плати митрополията си на патриаршията
и на логотетите: за да съберат тези пари, те угнетяват народа и хвърлят
всичко върху Високата порта.
И това се върши днес, във време, когато пашите вече не смеят да купуват
своите санджаци. Тази мъдра мярка би могла да бъде приложена от Високата
порта към християните (архиереите), за да бъдат премахнати гибелните по­
следици от гръцката политика.
Трябва да отбележа, че всички българи-гъркомани имат голямо предпо­
читание не само към езика, но дори и към гръцките имена. Ето защо те на
драго сърце променят имената си, например Никола, Петър и т. н. на Ни-
колаки, Петраки и т. н., за да минат за гърци, но за щастие това предпо­
читание към всичко гръцко го няма сред самия народ, който, тъкмо напротив,
обича своя произход, изпълнява съвестно своите задължения към Високата
порта и ще бъде готов да пожертвува имота и живота си за интересите на
Негово величество — затова е нужно само бащинско отношение от страна
на Високата порта.
Въпреки размерите, които гръцко-руската политика е взела, още не е късно
тя да бъде задушена и обезсилена веднъж завинаги.
Ако Високата порта, която вижда предаността и верността на българите,
им дари своето доверие като на свои многообични деца и им даде архиереи

137
и духовенство от тяхната народност, тя ще спечели с това тяхната безгранична
признателност, а българското духовенство ще изкорени за малко гръцката
политика, ако Портата му даде пълна свобода да открие народни училища,
за да не отиват младите българи да учат в Русия или в Гърция. Ако Високата
порта заповяда да се печатат българските книги в самата страна, това ще
спре внасянето на книги, печатани в Одеса, Букурещ, в Атина и т. н., от които
последствията са много печални. Ако правителството на Негово величество
избере една българска депутация от членовете на духовенството или от граж­
дани, които, бидейки напълно независими от патриаршията, биха изложили
всички нужди на народа пряко на Високата порта, и най-сетне, ако в бъл­
гарските градове се създадат съдилища, съставени от мюсюлмани и българи,
за да можем да се защищаваме срещу гръцките интриги и да насочваме народа
по правилния път на подчинение и преданост към Високата порта, всички
тези мерки, взети заедно, ще дадат възможност на правителството да види
голата истина и ще попречат на гръцките интриги да заблуждават Високата
порта.

№ 119
И з общ мирен договор между Франция, Австрия,
Великобритания, Прусия, Русия, Сардиния и Тур­
ция, подписан в Париж на 30 март 1856 1 .
Печата се по Г. П. Генов. цит. съч., с. 115—125. 127. 129.

В името на всемогъщия бог техни величества императорът на французите,

кралицата на Обединеното кралство на Великобритания и Ирландия, всерус-
кият император, сардинският крал и отоманският султан, въодушевени от
желанието да турят край на злочестините на войната и искайки да предот­
вратят усложненията, които могат да се явят, решиха да се споразумеят с
Н. в. австрийския император върху основите, на които трябва да почива въз­
становяването и заякчаването на мира, като осигурят със сигурни и взаимни
гаранции целостта на Отоманската империя.
За тази цел казаните техни величества назначиха за свои пълномощници
именно:
Н. в. императорът на французите — г. Александър граф Колона Валевски.
сенатор на империята, офицер на императорския орден на Почетния легион,
кавалер на Големия кръст на кавалерския орден на Серафините, на Големия
кръст на „Св. св. Мориц и Лазар“, награден с императорския орден „Мед-
жидие“, първа степен, и пр. и пр., негов министър и секретар на външните
работи, и г. Франсоа Адолф барон дьо Буркене, кавалер на Големия кръст
на императорския орден на Почетния легион и на ордена „Леополд Австрий­
ски", награден с портрета на султана с диаманти и пр. и пр., негов извънреден
пратеник и пълномощен министър на Негово имп. и кралско апостолическо
величество.
Н. В. австрийският император: г. Карл Фердинанд граф Буол-Шауенщайн,
награден с големия императорски орден „Леополд Австрийски“ и кавалер на
ордена на Желязната корона от първа степен. Големия кръст на император­
ския орден на Почетния легион, кавалер на ордените на „Черния орел“ и на

138
 „Червения пруски орел“, на Големия кръст на императорския орден „Алек­
сандър Невски“ е брилянти и на „Белия руски орел“ на Големия кръст на
ордена „Св. Йоан Ерусалимски“, награден със султански орден „Меджидие“,
първа степен, и пр. и пр.. негов шамбелан и действителен таен съветник, негов
министър на двора и на външните работи, председател на Министерския
съвет, и г. Йосиф-Александър барон Хюбнер, носител на големия кръст на
императорския орден „Желязната корона“, офицер на императорския орден
на Почетния легион, негов действителен таен съветник и негов извънреден
пратеник и пълномощен министър при френския двор.
Н.в. кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия:
почтения Георг-Уилям-Фредерик граф Кларендон барон Хайд дьо Хиндон,
пер на Обединеното кралство, съветник на Нейно британско величество в
нейния частен съвет, кавалер на почетния орден на „Жартиерата“, кавалер
на големия кръст на почетния орден на „Банята“, главен държавен секретар
на Н. в. на външните работи, и почтения Хенри-Ричард-Карл барон Ковлей,
пер на Обединеното кралство, съветник на Н. в. в нейния частен съвет, кавалер
на почетния орден на „Банята“ и извънреден посланик и пълномощник на
Н. в. при императора на французите.
Н. в. всеруският император: г. Алексий граф Орлов, генерал от кавалерията
и негов главен адютант, комендант на главната квартира на Н.в., член на
императорския съвет и на комитета на министрите, награден е два портрета
е диаманти на техни величества покойния император Николай I и на импе­
ратор Александър II, кавалер на ордена „Св. Андрей“ е диаманти и на руските
ордени е Големия кръст, на австрийския орден „Св. Стефан“, първа степен,
на пруския „Черен орел“ е диаманти, на сардинския орден „Анунциата“ и
награден е множество други чуждестранни ордени, и г. Филип барон Брунов,
негов частен съветник, извънреден пратеник и пълномощен министър при
Германската конфедерация и при Н.в. хесенския дук, кавалер на ордена „Св.
Владимир“, първа степен, на „Св. Александър Невски“ е диаманти, на „Белия
руски орел“, на „Св. Анна“, първа степен, „Св. Станислав“, първа степен, на
Големия кръст на пруския орден на „Червения орел“, първа степен, командор
на австрийския орден „Св. Стефан“ и на много други чуждестранни ордени.
Н.в. сардинският крал: г. Камил Бенсо граф Кавур, носител на Големия
кръст на ордена „Св. св. Маврикий и Лазар", кавалер на савойския орден за
гражданска заслуга, на Големия кръст на императорския орден на Почетния
легион, награден със султанския орден „Меджидие“, първа степен, е Големия
кръст на много други чуждестранни ордени, председател на Министерския
съвет и негов министър и държавен секретар на финансите, и г. Салваторе
маркиз Вилламарина, награден с Големия кръст на ордена „Св. св. Маврикий
и Лазар", велик офицер на императорския орден на Почетния легион и пр.
и пр., негов извънреден пратеник и пълномощен министър при френския двор.
Й Н.в. отоманският султан: Мухамед Емин Али паша. велик везир на
Отоманската империя, награден със султанските ордени „Меджидие“ и „за
заслуга“, първа степен, е Големия кръст на императорския орден на Почетния
легион, австрийския „Св. Стефан", пруския „Червен орел", руския „Св. Анна“,
сардинския „Св. св. Маврикий и Лазар“, шведския „Северна звезда“ и на
много други чужди ордени, и Мехмед Джемил бей, награден е ордена „Мед­
жидие“, втора степен, и Големия кръст на ордена „Св. св. Маврикий и Лазар“,
негов извънреден посланик и пълномощник при Н. в. императора на фран­
цузите, в същото качество акредитиран при Н. в. сардинския крал.

139
 Които се събраха на конгрес D
Понеже споразумението между техни величества императора на французите,
австрийския император, кралицата на Обединеното кралство на Великобри­
тания и Ирландия, всеруския император, сардинския крал и султана на Ото­
манската империя щастливо бе постигнато, те, като взеха в съображение, че
е от общоевропейски интерес, щото Н.в. пруският крал, който е подписал
конвенцията от 13 юли 1841 г., да бъде повикан да вземе участие при новите
споразумения, и като прецениха значението, което ще има за общото уми-
ротворяване подкрепата на Н.в., поканиха го да изпрати пълномощници на
конгреса.
Вследствие на това Н.в. пруският крал назначи за свои пълномощници
именно: г. Отон-Теодор Мантойфел, председател на неговия съвет и негов
министър на външните работи, кавалер на пруския орден на „Червения орел“,
първа степен, с дъбови листа, корона и скиптър, велик командор на Хохен-
цолернския орден, кавалер на пруския орден „Св. Стефан“, кавалер на ордена
„Св. Александър Невски“, Големия кръст на ордена „Св. св. Маврикий и
Лазар“ и на турския орден „Нишан Ифтихар“ и пр. и пр., и г.
Максимилиан-Фридрих-Карл- Франц граф Хацфелд-Валденбург-Шьонщайн,
негов действителен частен съветник, негов извънреден пратеник и пълномощен
министър при френския двор, кавалер на пруския орден „Червен орел", втора
степен, с дъбови листа и звезда, кавалер на Хохенцолернския почетен кръст,
първа степен, и пр. и пр.
След като пълномощниците размениха своите пълномощия с добра и над­
лежна форма, уговориха следните членове:
Чл. 1. От деня на размяната на ратификациите на настоящия договор ще
има завинаги мир и приятелство между Н. в. имп. на французите, Н. в. кра­
лицата на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия, Н.в. сардин­
ския крал, Н. в. султана, от една страна, иН .в. всеруския император, от друга,
както и между техните наследници и приемници, техните държави и респек­
тивни поданици.
Чл. 2. Понеже мирът е щастливо възстановен между техни величества,
завладените или заети през време на войната от техни войски територии ще
бъдат последователно евакуирани...
Чл. 8. Ако между Високата порта и една или повече от другите, подписали
договора държави, настъпи недоразумение, което застраши техните отно­
шения, Високата порта и всяка от тия държави, преди да прибегне до употреба
на сила, ще даде възможност на другите договарящи страни да предотвратят
прибягването до тая крайност чрез своето посредничество.
Чл. 9. Н. в. султанът в своите постоянни грижи за благоденствието на своите
поданици е издал ферман, с който подобрява тяхната съдба без разлика на
вяра и народност; той посветява своите великодушни намерения на хрис­
тиянските населения в своята империя и като желае да даде ново доказател­
ство за своите чувства в това направление, решил е да съобщи на догова­
рящите страни казания ферман, доброволен израз на неговата августейша
воля.
Договарящите страни отбелязват голямата стойност на това съобщение.
Разбира се, това не ще даде в никой случай право на казаните сили да се
месят било колективно, било единично в отношенията между Н.в. султана
и неговите поданици, нито във вътрешното управление на империята му...

140
 Чл. 11. Черно море се неутрализира: то е отворено за търговската флота
на всички народи, но неговите води и пристанища са завинаги и формално
забранени за военното знаме било на крайбрежните държави, било на всяка
друга сила с изключенията, поменати в чл. 13 и 19 на настоящия договор.
Чл. 12. Търговията в пристанищата и водите на Черно море е свободна и
ще се подчинява само на санитарните, митническите и полицейските правил­
ници, съставени в дух, който ще благоприятствува развитието на търговските
отношения.
За да се даде желаната сигурност на търговските и морските интереси на
всички народи. Русия и Високата порта ще позволят настаняването на кон­
сулства в техните пристанища по черноморското крайбрежие съгласно при­
нципите на международното право...

№ 120
Договор за гарантиране на целостта на Отоман­
ската империя между Австрия, Франция и Ве­
ликобритания, сключен на 15 април 1856 г. в
Париж
Печата се по: Г. П. Генов, цит. сьч., с. 145.

Негово величество императорът на французите, Негово величество австрий­

ският император и Нейно величество кралицата на Обединеното кралство
Великобритания и Ирландия, желаейки да уредят помежду си комбинираната
акция, която те би трябвало да предприемат срещу разпоредбите на Парижкия
мир, назначиха за тази цел свои пълномощници, както следва:
Н. в. императорът на французите — г. Александър граф Колона Валевски
и г. Франсоа-Адолф барон Буркене; Н. В. австрийският император — г.
Карл-Фердинанд граф Буол Шауенщайн и г. Йосиф-Александър барон Хюб-
нер и Н. в. кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия
— почтения Джордж-Вилхелм-Фредерик лорд Кларендон и почтения
Хенри-Ричард-Карл барон Коулей, които, след като си размениха пълномо­
щията, намерени в добра и надлежна форма, приеха следните постановления:
Чл. 1. Високите договарящи страни гарантират съвместно и поотделно
независимостта и целостта на Отоманската империя, уговорени в договора,
слючен в Париж на 30 март 1856г.
Чл. 2. Всяко нарушение на постановленията на казания договор ще бъде
смятано от силите, подписали настоящия договор, като casus belli. Те ще се
споразумяват с Високата порта за мерките, които ще бъдат необходими да
се вземат, и ще уредят помежду си незабавно военните и морските сили, които
ще бъдат необходими.
Чл. 3. Настоящият договор ще бъде ратифициран и ратификациите ще
бъдат разменени в течение на 15 дни или по-рано, ако това е възможно.
Вследствие на горното респективните пълномощници подписаха казания
договор и поставиха на него своите печати.
Подписани: Кларендон, Коулей, Буол-Шауенщайн, Хюбнер, А. Валевски.
Буркене.

141
 № 121
План на Г. С. Раковски от 1858 г. за освобож­
дение на България
Печата се по оригинат: Н БКМ —БИЛ. ф. Не 1, I Б 835/52; срв. и Архив
на Г. С. Раковски, т. I. Пие ма и ръкописи на Раковски, съставил Георги
Димов, С„ 1952, с. 359 363.

О деса, ноем ври — декем ври 1858

Призив към родолюбци българи за освобождения Българин

Що е живот наш в сие робство?

Нест ли всегдашна тяжка тягота?
Кая имами мила доброта,
В люто поганско всегдашно бедство.
По-добро е смърт маломинутна,
Нежели дълги рабски живот.
В мъка османска безчеловечна
Полза нямаме от наш имот!
Человек, кой няма гражданска независимост, той не съществува на свят,
нито ся от някого си помянува. Всякий го презира и уничтожава, къту не-
достойнаго да носи имя человека, създанного по образу и по подобия божия.
Сам създател, когда изначяла е създал человека, създал го да бъде свободен
и да живее живот независим, владеещ вся прочеи твари чрез умственная сила,
коя го от безсловесни животни отличава. Человек, кой не чувствува, що е
свобода, той е равен или паче рести по-долен и от безсловестния животни,
кои привикват и остават на рабская служба и прикарват си живот безчюв-
ствено с мъки и трудове, що им ся със сила налагат.
Наш българский народ, кой ся числи днес само в България близо до седем
милиона, достигнал е в такова положение днес, щото цял свят го презира и
укорява, как безчюветвено е досега търпял агарянское иго и никак не е по­
мислил за свобода! Колко за прешедшее время, може да има нещо си управ-
дание, нъ днес, когда вечи турское царство е достигнало къту една сянка или
гнило тяло, кое от разни годишни рани изшюпяло, клати ся и полита да
падне и от най-малкий удар, какво управдание могат има веки българи да
стоят хладнокръвни и да губят сие спасителное благовремие? Кой ще други
да ги пожали и да помисли за тях, ако не те сами ся мръднат и дигнат?
Народ кой своя правда желае.
Мила свобода и прелюбезна
Трябва с уръжие да я добие
С жъртва голяма и скъпоценна!

Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият!

Иначе никой не ще я освободи в веки веков, ако не сами те! И никаква права
не ще им ся отдаде, без да ся земат за уръжие и пролеят кръв. Какво по
сгодно и благоприятно время може бити от днешное, да възприемниме таково

142
свято пъпршце и ми българи и да добиме наша мила прадедна свобода? Защо
губиме сие благовремие, кое ся е пред нами явило и уже гръмогласно вика:
Станете българи! Сега е время да ся освободите и ви, и българское старос-
лавно имя пак да добийте. Турция е дотолко изнемощяла, щото от само себе
си ще падне. Тии са веки изгубили военний дух: тии са се дали в разслаба;
тии са осиромашели и нямат сребро и злато; тии не могат в една нужда
съсредоточи на едно място ни двадесят тисящи войска... пример да бъди вам
Чърногорская война, де турци едва десят или двадесят хиляди войска можеха
да изпроводат, коя незабавно храбри чърногорци поразиха. Що стоите ви
българи? За коги чякате... Европа е разположена да съдействува на ваша
свобода, нъ трябва ви да почните и да покажите, че сте въистина достойни
за свобода. Трябва да покажите. че в наши жили е остала още старобългарска
свободна кръв и че мъчители не са я изпили съвсем! Турци сами проповядват
свое падение и готвят ся да бягат в Азия, щом са появи мало едно нападение.
Между дванадесет милиона християни в Турска Европа едва два милиона
турци съществуват! Смилете се сега къту е Черна Гора, Ерцеговина и Босна
на крак, да ся дигне и България, след нея ще последува Сърбия и свободна
Гърция, къту изпроводи свои отчаяни чети в Тесалия, Ипир и Македония,
какво смъщение ще ся зададе турчину?! То ще бъди негово конечно падение
и изгнание от Европа! Смислете, че Западния сили не щат гледа хладнокръвно
наше движение, нъ абие щат въсприе живо участие, да по-скоро ся реши и
наша бъдъщност и ми да живееми под равноправност и под наши народни
закони. Ако сравниме обстоятелства, под коя нахождаеми сърби, гърци и
възприели ся за освобождения пъприще, и своя цел достигли, щем найде. че
тогашния обстоятелства са били стократие по-важни и опасни, нежели днеш­
ния. Тогда Турция еще цветеше и беше в исполинска сила! А и средства що
са имали сърби и гърци да възприемнат такова дело били са по-оскъдни и
по-долни от днешния, коих можиме ми да имами. Ми днес слава богу! имами
доста учени българи, кои могат да ся прилепат при Европейския кабинети
и да докажат наше праведно искане, кое Европа непременно ще удобри, къту
ся юнашки обдържими. Ми днес имаме в Росия, Молдова и Влашко доста
богати българи да помогнат да ся събире нуждное количество да стане първое
начало нашето движения и да ся обдържи за няколко время. Наш народ в
България е разположен и уже във въсторг да започне такова дело; но чяка
и гледа да види предводители от знамянита лица и план с благоразумие
съставен. Щом са появи такова нещо, мало и голямо ще стане да ся бие за
вяра и отъчъства! Народ наш дихае отмъщение против турков. противо наши
губители и страшно е да не избухне нещо неразмислено и неприготвено, както
следува.
Вся обкръжаяща нас обстоятелства са благоволни нам и в полза наша.
Само трябва решение с постоянство и наша цел благополучно ще бъди по­
стигната! Всеки по възможност тряба да съдействува: учени със свои трудове,
богати със своя помощ, същи и в състояние да носят оръжие с жъртва своего
живота. Съседни нам народи сърби и гърци из начала, когда са почнали да
действуват за свобода, събрали са първо едно доволно количество и съставили
са свои план. Так исто и ми можем да действуваме и ето изложение общаго
плана, кой ще обема две отделения.

143
 Първо отделение
1- о. Да ся отберат знамянита и честна лица, коимо всяки да има досто­
верност да отправи свое спомоществувание, тии лица трябва да бъдат в Одеса.
2- о. Да ся състави листа (кодика) под именям Благотворно Българско обще­
ство, коя къту ся потвърди тук в Одеса от знамянита лица българи и къту
напишат свое спомоществувание първо тукашни родолюбци българи, и да я
привръчат едному верному и достойному българину да я отнесе в Молдава
и де другаде е удобно. Тогози българина щат го снабди с препоручително
общо писмо за достоверност.
3- о. Къту ся съберат до 100 000 рубли сребро, тогава това Българско обще­
ство първо трябва да отбере двама достойни учени българи и да изпроводи
едного в Петроград, а другиго в Париз, къту им определи от вишереченое
количество прилично обдържание, а длъжност тяхна ще да е да ся упознаят
със знамянита лица в кабинети на вишеречени градове и да почнат да въз­
буждат въпрос за българи, съвременно ще да разгледват ход на политичная
общества.
4- о. Да ся състави в Одеса една тайна канцелария, водима от едного спо­
собното българина, кому ще се определи так же приличное обдържание. Тая
канцелария ще има двама способни дописатели, едного в Молдова, а другиго
в Влашко, кои так же обдържаеми от Българское сие общество ще водят
дописки с България, водима от главная в Одеса канцелария.
5- о. Дело на тая канцелария ще бъде да съобщи народная цел на няколко
знамянити лица в България, коих познава за верни и родолюбци българи,
да действуват и те между народа.
6- о. Да ся определят двамина способни и достойни българи, кои могат да
въсприемнат военна длъжност, и да ся изпроводят да обиходят Атина, Бел­
град — Сърбия и Цетина — Чърна гора. Длъжност тяхна ще да е да склонят
гърци, сърби, чърногорци да вземат учястие в сие дело. Тии българи щат
състави военний план и щат зе опитни българи и военное искуство бивши
във военни сражения в Гърция, Сърбия и Чърна гора; так же от чърногорци,
и щат ги уве в България, с който способ могат да учяствоват в народное
движение. Тяхна длъжност ще да е съвременно и дипломатичъска, и военна.

Второ отделение плана

1- о. Народное движение трябва да стане съвременно всеобщо, ако е въз­

можно; ако ли не. а то необходимо тряба съвременно да стане във Видинская
и Търновска област. Във Видинская област, къту почни от сръбския граници,
да ся простре до Свищов, а от тамо до Търново, Шипка и Троян, от Търново
же да повлече едно военно отделение и да ся простре даже до Чърное море
по Стара планина. Да ся захватят Балканския проходи, колко по-бързо е
възможно на сякъде. щото да ся прикъса сяко сношение с Цариграда. Главное
внимание да бъди, щото сръбская граница из отзаде и влашкая да останат
отворени.
2- о. В България да ся изпроводят под видом търговци верни человеци, кои
да приуготват народа и да внесат оръжие и барут, колко им е възможно.
Това ще ся действува чрез вишеречния дописатели в Молдава и Влашка. Тии
щат описа де колко рядовна войска турска има и щат съобщи на вишеречния
дописателя, а те в Одесса на Главная канцелярия. Главная канцелярия ще

144
има рядовни дописки с ония българи, кои щат ся проводи в Атина, в Сърбия
и Чърна Гора и ще им съобщява вся свои действия, подробно да ся водат
в свое предприятие. Такожде ще има дописки и с пълномощния българи в
Париз и Петроград.*
4- о. Отправени в Атина, Сърбия и Чърна Гора щат съчини побудителная
окръжная писма за България и щат ги там напечята. В прокламации за Пе-
тербургский и Парижкий кабинет щят ся съчини във военное станище и щат
ся изпроводи незабавно.
5- о. Къту с помощия божия почни сие свето дело, абие ще ся състави във
военно станище временно правление и временни закони споряд обстоятелства.
6- о. От отправения в Атина, Сърбия и Чърна гора българи зависва да
назначат время и ден народното движения и да съобщат на Главная канце-
лярия и другаде, де е удобно.
7- о. Главная канцелярия, имеяща повод общий сей план, ще ся занимава
да състави, спиши и приготви нуждная дополнения съобразно с обстоятелства.
8- о. Народний знамян ще бъди на чървено платно от една страна лъв,
изображен с надпис: СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!, а от друга страна честний
кръст с надпис: БОГ С НАМИ НАПРЕД!

№ 122
План на Г. С. Раковски от 1861 г. та освобож­
дение на България
Печата се по оригшшю: Н БКМ БИ А, ф. № 1. I Б 668: срв. и Архив
па I С. Раковски, т. I. с. 377 -380.

Белград, .... 1861 г.

План

Народний дух навсякъде е приготвен за въстание против турков. На това

ся одавно работило, а особито тая последня година. Приготовление ся е
състояло в том, всяки да си купува оръжие, барут и крушум, доколко му е
било възможно. Освен една част във Видинское окръжие, що нямат сички
оръжие, в остали окръжие почти на пят един имат, а по някои си места и
сички. Тии окръжия край Дунава са следния: Сищов, Рухчук, Силистра, Тулчя
и Варна на Чърно море, а по вътрешност Враца, Севлиево, Ловчя, Троян,
Габрово, Търново, Шумен, Разград, ония места са от тая стръна Балкана. А
от другая стръна Балкана са, кату ся започне от Чърное море, от Ахило и
Бургас се покрай Стара планина, следнии главни градища: Айтос, Карнобат,
Ямбол, Сливен, Казанлък, Шипка, Габарчово, Калофер, Карлово, Сопут,
Копригцица, Клисура. Самоков. София и проч. В Тракия же Филипопол, Стара
и Нова Загора, Чирпан и проч., кои съставят близо до 500 села български.
По-главните тия градове са съставили тайни комитети, кои разпространяват
между народу за това въстание, чи напролет ще стане непременно и сички

* Третата точка липсва

10. Българската държавнои 145

чякат първий синял да им ся даде. Движението може да стане с успех па
следний начин. Един добре оръжен полк от 1000 добри избрани и укървавени
в бой люди, с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга исто
конници да ся впусни тайно през Княжевац в Балканский хрепт и да маршира
по Балкана право за Търново, кату ся даде синяла на всякаде с една про-
кламация или с други някои си знак да ся дигнат да присекат телеграфите
и да затворят пътищата на пощите. По тойзи хрепт, до Чърното море Балкана
е заселен почти се от българи и твърде малко турски или смесени села ся
нахождат. Нигде няма крепост по тия места, нито някои си пункт е завардин
от рядовно или нерядовно турско войнство. Няколко билюк башии с по 10
или по 20 чъловепи ся скитат по тях да ги унравлят и да събират даждие и
проч. Първи град що иди на тойзи път е Враца под Балкана, без крепост и
18 чяса далеч от Видин, кой тряба непременно да ся привземи. Тая чета ще
следова се из Балкана, като подигне на оръжие сичките села и ся умножава
всяка минута. А битки ще има със селци турци, кои са убедняли до крайност
и дух изгубили. Доде достигни до Търново, де само 800 низама има и крепост
няма, ще има най-малко до 150 хиляди на крак мъжие, от коих 40 хиляди
въоръжени. А кату успее да продире до Чърното море и подигни сичките сред
балкански села и ония, що са в подножието и от двете страни на Балкана,
броят на подигнатите ще ся качи и до 500 хиляди мъже, тогава навярно могат
ся броя сто хиляди пушки за бой.
Въстанието споряд умножението си ще ся разпростира и ще съставя пла­
новете на битките с турците. Нъ главното правило ще бъде хайдушки горски
боюве. Колкото турци по селата и по градовете ся придадат, ще им ся зема
оръжието и ще им ся респектува чъст, вяра и имот, а колкото стоят противни,
ще ся избиват за пример на другите.
Главното управление на сичките въздигнати места ще ся дава от тойзи
полк, кой от сегашните граници Сърбий, кату тръгне, първа му грижа ще
бъде да има задъстражие добро и да държи непрестанно сношение със Сръб-
ское главно управление, от кое ще зависи, кату състави една временна поща,
доколкото му допуша мястото и времето. То ще си състави и временно
правление от най-достойни и опитни людие.
Тойзи полк, щом ся впусти в Балкана, главната му работа ще бъди това:
1) Да си състави едно временно управление и да бърза колко може един
ден по-скоро да стигне в Търново.
2) Да засече и развали сичките главни балкански пасажи.
3) Ще държи непрекъснато сношение със сръбското вие. правителство, кату
състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето.
4) Кату достигне и завладей Търново, да изпрати едно отделение да освои
Свищов и да си отвори сношение с Влашко.
5) Воений времен ряд ще бъде — войводи, тисящници. сотници и петеде-
сятници.
6) Колкото турци ся покорят.
Турски крепости има край Дунава само 4 — Видин, Рухчук, Силистра и
Варна на Чърното море. А навътре има две. Белиградчик, при Видин, нъ
ничтожна, и в Шумен, коя е по новий крои и доста добре завардена, нъ те
от Балкана ся зема лесно. От тия крепости, само във Видин има по-више
войнство, до 5—6 хиляди войни, а в другите по-малко, нъ от никоя крепост
не може ся дигна рядовное войнство да остави пункта си и да доди в не-
пристъпний Балкан.

146
 В Ниш има тоже крепост и малко засега войнство. В София има до 1500
души, нъ и тии не могат доиди в Балкана. Турското правитълство доде съ­
стави и управи в Балкана само десет хиляди войни, трябва най-малко да
минат два месеца, нъ тойзи полк с 15 дни ще стигне в Търново, а за месец
сичкия Балкан ще бъди подигнат и Сищов на Дунав усвоен. От Македония
помощ турци не могат доиди, нито арнаути, защото и тамошните места са
разбунени и не щат остана мирни. Щом се появи такова нещо, от Влашко
ще дойдат няколко легиона българи с добри офицери, кои са днес в служба
Влашка. А от Гърция има да додат много българи, кои са тоже там в служба
и ся произвестени и синяла може лесно да им ся даде.
Синките волентири, кои служиха в последния бой в Русия и две години са
ексерсираха във военно изкуство, чяст са разпръснати по България, а чяст са
във Влашко и на първи синял са готови.
Няколко хайдушки чети тоже ся произвестени и тии първи ще ся найдат
в Балкана.

№ 123
Статут на Г. С. Раковски за привременно бъл­
гарско началство, приет в Белград на 15 юни
1862 г.
Печата се по оригина ш в Н БКМ БИ А , ф. № 154. арх. ед. 12. ι. 5
8: срв. Архив на Г. С. Раковски, т. 1. с. 391—392

Щ атути за едно привременно блъгарско началство в Бел­

град

1. Ние, находящии ся днес в Сръбия блъгаре, с дозволението на Високото

правителство съставяме едно привременно Блъгарско началство.
2. Това привременно Блъгарско начялство от деня като ся одобри и под­
пише от надлежните членове, ще има пълна сила да отправлява всички ония
дела, касающи ся на всеобщото Блъгарско въстание.
3. Привременното начялство ще е съставено от членове, блъгаре, на които
числото за в начяло е ограничено само на шест члена и един председател,
а кога се яви потреба за нови членове, ше ся приимат с удобрението на
началството.
4. В заседанието ще ся решява всичкото по вишегласие.
5. Председателят на началството и всякой особен член, кога ся вкупно в
заседанието, ще имат равно по един глас.
6. Длъжностите на членовете са тия:
а) По явлението на нуждите, всякой член може да съзове началството, а
всички други членове длъжни са да ся съберят на общий съвет, освен ако има
някой с извинителна от начялството призната причина.
б) Всякой член в заседанието ще наблюдава благочиние.
в) Лична обида в излагането на мненията ще се избягва.
г) Уважание на мненията.
д) Най-строго пазение на начялствените тайни.

147
 е) Председателят има право да опоменува всякого от членовете кога пре­
късва другиго в говора му, а тии са длъжни да го слушат.
7. Всякой член има право да предлага.
8. Предложението трябва да ся приемне от цялото начялство по разсаж-
дение.
9. Предложението ся одобрява по вишегласие, а при разногласието претяга
страната, на която е председателят.
10. Одобреното предложението трябва да се тури непременно в действие.
11. Начин за удействуванието ще решява началството.
12. Одобрението и решени предложения ще ся увождат в начялственийт
протокол.
13. Разширявания на начялствените правила и уредби ще ся одобряват и
приймат от начялството.
14. Всякой член трябва да наблюдава тия правила за святи, в противен
случай изключява ся по решението на начялството.
Белград, 15 юния 1862 Председател началства
Г. С. Раковски
Член Д-р Р. Петров
“ Д. Павлов
“ С. Иванов
“ И. Касабов
“ Иван Т. Грудов

№ 124
Позив на народния войвода Г. С. Раковски към
българите за въстание от 1 август 1862 г.
Печата се по: Позив към бъ лгарите за въстание. 1 август 1862, изд. В.
Трайков, С-, 1981 г.

Мили братя българи!

Время дойде веки и ние да съкрушим тяжкото иго на нашите мъчители
неверни турци! Що е наш живот в това безчестно робство? Не е ли всегдашна
тяжка тягота? Коя мила добрина имаме под това люто османско владение?
По-добре, братя, една сладка маломинутна за свобода смърт, а не дълговечен
рабски живот под тия безчеловечни турски мъки!
Ставайте, братя, на оръжие, мало и голямо, за нашата мила свобода и
независимост! Турското царство веки пропадва! Тии са веки изгубили военний
дух, тии са ся вдали в разслаба и разкошност, тии са осиромашели и оголели;
нямат веки сребро и злато; тяхното число сравнително с нас е нищожно; тии
не могат в една нужда да съсредоточат на едно място значително число
войнства. Пример да бъде нам Ерцеговската и Черногорската война, де нищо
не могат да сторят толкова время? Що стоиме, българи! За коги чякаме?
Европа и цял просвещен свят са разположени да съдействуват за нашата
свобода, но трябва ние да почним и да покажим, че сме въистина достойни
за свобода. Трябва да покажим, че в нашите жили тече йеще старобългарски
юнашка кръв и чи мъчителите не са я съвсем изпили! Турците сами пропо­
вядват явно падение си и готвят ся от първи удар да бягат в Азия.

148
 Един всеобщий и силен удар ще реши нашата славна бъдущност, кату
разгони и изтреби мръсните кръвници мусулмани от нашите предели!
Докоги, братя, веки да търпим безчестие, грабителства, убийства и тяжки
угнетения от турската зверска невярност? Ето вее Балкански полуостров в
огън запален; нашите единородни и единоверни братя и съседи храбри чер­
ногорци и сърби, сички на оръжие храборно и победоносно бият. секат и
требят общия неприятел стар кръвник турчин! Може ли да бъди и за нас
по-добро друго благо време от това? Нека никой не мисли чи свобода ся
добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чяка от другиго да
го освободи. Нашата свобода от нас зависи! Нека всеки запиши дълбоко в
сърцето си за свята възторгна реч — свобода или смърт и с пламен меч да
върви в бойното поле под знамяна на непобедимия български лъв; а божа
всесилна десница нам ще помогни!
1-го августа 1862 Народний войвода
Г. С. Раковский

№ 125
Привременен закон за народните горски чети на
Г. С. Раковски от 1 януари 1867 година
Печата се по оригинал Н БКМ БИА, ф. N° I, I Б 761: срв. Архив на
Г. С. Раковски, т. 1, стр. 429—433.

Върховното народно Българско тайно гражданско началство, което ся съ­

стои за тая година от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пят
върховни съветника, в събранието си подир едно дълго и зряло размишление
решява и издава следнии закон:
1. Народните горски чети имат да ся предвождат и управляват всяка една
от едното предводителя под имято войвода и от едното знамянохца (бай-
рактаря), който ште бъди под заповестта на войводата.
2. Войводите ште ся делят на три стъпена, т. е. тии ште бъдат първостъпени,
второстъпени и третостъпени, тъй съшто и знамянохпите им.
3. Първостъпените и второстъпените войводи штат ся назначява от Вър­
ховното народно началство; а третостъпените, както и знамянохпите штат
ся назначява от Главного войвода, кому под управлението штат ся подложени
сичките чети, които штат ся отправи за 1867 в Стара планина и другаде,
додето борави неговата власт.
4. Всяк първостъпен и второстъпен войвода е длъжен да събере и състави
своята дружина, кату ги закълне и им предложи следните святи обвязаности:
Който има желание да постъпи доброволно в народните горски чети, трябва
да ся с клетва откажи: 1-о) от пиянство; 2-о) от лъжя; 3-о) от кражба между
дружината; 4-о) от курварство; 5-о) да бъде на сичко послушлив на войводата
и на знамянонохци си; 6-о) да не причини никакво си несъгласие чрез раздорни
клюки и клевети между дружината; 7-о) да не може на никакъв начин да ся
отдели от четата, додето не ги разпусни войводата; 8-о) да ся задоволи на
оная заплата, която ште намери за добро да му даде войводата.
Който приемни сичките тия условия и ся обвържи с прописаната клетва
за пълното им съхранение, само той може да бъде приемнат в народните

149
чети; иначе никой никак не ште ся приема. Ако ли же някои си приемни е
клетва тия обвязаности и ся съпричисли в народните горски чети. а отпосле
пристъпи една само от тия святи обвязаности, в такъв случай войводата ведно
със знамянонохца имат пълна власт да го накажят тутакси със смърт, като
го обличят и докажят пред сичката дружина. Ако ли той подир престъпле­
нието си успее да отбягне ненаказан от войводата и от знамянонохца си,
тогава войводата чрез средствата, които разполага, длъжен е да изяви тутакси
на другите чети, които са длъжни да употребят обшто сичките възможни
средства, да го накажат смъртия. Ако ли же и от тях сичките отбягне не­
наказан, тогава остава тая грижа на Върховното народно началство да из­
пълни святая си длъжност.
5. Всяк войвода е длажен да има списак рядовен на четата, която предвожда,
т. е. месторождението му, истинското му имя и презимя, възрастта му, женен
ли е или не, както и сичките чърти на личността му.
6. Ни един инородец и иноверец не ште ся приема под никакъв начин в
народните български горски чети за тая година.
7. Първостъпенните войводи имат власт и право да съставят нови чети в
горите и да им назначява войводи третостъпеннаго чина, кату ги подложят
под прописаната клетва и под настояштему закону.
8. Сичките войводи са длъжни да следават направленията и наставленията,
които ште им дава Главний войвода, кому под главното управление сички
тии ште бъдат.
9. Върховното народно началство ште обуръжи сичките чети и ште им
набави сичките нуждни потребности за похода им; както ште им улесни хода
и минуването за в Стара планина и обратно; при том ште ся старае и грижи
за тяхното безопасно зимовиште.
10. Която друга чета българи би ся появила в Стара планина, ако тя не
покаже знака и лузинката, която ште ся раздаде на народните горски чети
от Главното войвода, и ако тя друга чета не приемни да ся подложи под
настояштий закон, всяка от народните горски чети е длъжна да я удари и
разбие; а турските чети вобште ся удрят и разбиват до изтребление.
11. Войводите имат първа власт да казнят смъртия всяко придатълско при-
стъпление, било сторено от дружината на горските народни чети, било вобште
от кого и да е другиго българина.
12. Главний войвода е длъжен да държи непрекъсни приписки е Върховното
народно началство и да дава отчет на сичките си движения и дела в похода
си, както и във время потреби и нужди да изпроважда незабавно нарочно
чъловеци чрез средствата, които он по особните наставления разполага.
13. В случай смърти (не дай боже!) Главного войвода, второстъпений първи
войвода ште постъпи на негово място и ште следова съштий ход на делата,
които е следовал он. На място же второстъпеного войвода ште постъпи зна-
мяноносеца бившаго Главного войвода; а знамяноносеца второстъпеного вой­
вода ште бъди знамяноносец Главного войвода. Ако ли ся прилучи смърт
второстъпеному войводу. тогава Главний войвода ште постави на негово
място своего знамянонохца, а знамяноносеца второстъпенаго войвода ште
постави себе знамянонохца; на негово же място ште наряди най-достойного
момка от между дружината. Ако ли ся прилучи смърт третостъпеному вой­
вода, първостъпений и второстъпений войвода, както имат власт изново да
ги съставят и назначяват, тъй и в такъв случай ште имат съштата власт. Нъ
в такъв случаи прописаната клетва трябва да ся подновява.

150
 14. Никой войвода не може да ся върне назад, доде ся не срешне с Главний
войвода и доде ся не споразумеят с него за обратното минуване.
15. Синките войводи са длъжни на първий позив Главното войвода да
притичят незабавно на онова средоточие, дето ги он призове. Ако ли някой
си не послуши тойзи позив и не дойде тутакси тамо, таковий ште ся сматра
за народен предател и ште ся казни смъртия.

Смъртна клетва

Обряда на смъртната клетва, с която ште ся кълнат постъпваюштите в

народните горски чети момци, е следний: Ште ся поставя един стол или друго
извишено нешто, според мястото и времято кам изток слънца, пред кого ште
ся изправи бъдуштий да ся кълне, гледаюшт кам изток; на стола ште ся
полага от дясна стръна кръст, а от лява святое Благовествувание (еванглие),
от дясна же и от лява стръна кълняюштего ся ште стоят двама войводи или
двама знамянонохци, или двама избрани момци от дружината с голи ножове,
сключени над глава му, дясна му ръка ште бъди положена на кръста, а лявая
му на святое Благовествувание; а едно трето лице. стояшто пред него, ште
чъте велегласно клетвата и кълняюштий ся ште я изговаря реч по реч:
закливам ся днес пред бога на чъстний кръст и на святото Благовествувание,
че шта удържя сичките святи обвязаности, които ми ся съобштиха и четоха
в закона. Светлото слънце нека ми бъде свидетел, а храбрите юнаци с острите
си ножове да бъдат мои казнители в моето пристъпление.
Кату ся изпълни тойзи обряд, заклевшии ся ште ся прикръсти три пъти и
ште целуне чъстний кръст и святое Благовествувание, а свидетели на клетвата
му шта го поздрави братски и штат го причисли в народните горски чети.
1867.Голям Сечко.1.
16. Ако някои си от дружината дигни ръка против войводата или против
знамянонохца или против и кого да е от четата, сички съгласно са длъжни
да го накажат тутатси смъртия.

№ 126
Проектопротокол на Добродетелната дружина за
създаване на Югославянска държава от 5 април
1867
Печата се по Документи за българската история, т. /, стр. 534 535.

Понеже днешните обстоятелства викат всичките угнетени в Турско народи,

за да земат освободителни мерки, и ми, блъгарете. които живеем в Блъгария,
Тракия и Македония, събрахме ся да размислим и изнамерим средство за
освобождението на милото наше Отечество, за да успеем да ся счислим и ми
в ряда на свободните народи, да покажем и на света, че живеем.
За да сполучим тая желателна цел, требува да изберем един съседний народ,
с помощта на когото да сполучим освобождението си с взаимна полза, и за
такъв народ ми не можем да предпочетем друг освен сръбский, който с на­
родността. с вярата и с местното положение е сближен с нас преди векове.

151
Интересите ни прочее са равни и затова само е тяхното подбратимство можем
да бъдем народ независим.
И за едно подобно братско сближение ми съгласно е днешните обстоятел­
ства предполагаме, че требува да имаме за основа следующите 12 точки:
1. Съединението братско трябва да стане между сръбите и блъгарите под
имя Югославянско царство.
2. Югославянското царство ще ся съставлява от Сръбско и от Блъгарско
(Блъгарско объема областите Блъгария, Тракия и Македония).
3. Глава на новосъставляемото правителство ще бъде днешний княз сръб-
ский Михаил Обренович е право наследства.
4. Народното знамя на това царство трябва да е едно и да ся представлява
със знаковете и на двете племена. Същото ще се разумева и за монетите
бъдещи.
5. Всяка страна ще съхранява своето си наречие за официално и затова
чиновниците требува да бъдат от онова племя, гдето служят и което говори
наречието на страната.
6. Законите сръбски, днес съществующи, ся приемат и от нас и щът ся
приведат и на блъгарско наречие. Всичките разпоряжения на Югославянското
царство щът ся публикуват без изключение и на двете наречия, сиреч и на
сръбско, и на блъгарско едновременно.
7. Господствующата религия ще я православната, а вероизповеданието сво­
бодно.
8. Религиозните работи щят ся управляват от един независим Синод, смесен
от двете племена. Тоя синод ще представлява митрополитът примат и епис­
копите по епархиите, спроти наречието на народонаселението, представляе-
мите обаче тия щят ся потвърждават от правителствений началник.
9. Главата на дръжявата ще съставлява министерство и от двете племена.
10. Народното представителство ще се съставлява съразмерно е народо­
населението на дръжявата и съгласно със съшествуюшата днес форма в Сръ-
бия за тоя предмет.
11. Престолний град на Югославянското царство ще ся реши от народното
представителство.
12. Главата на духовенството и синодът щят ся нахождат всякога в пре­
столний град.
Обаче, за да ся приведе в изплънение това обще желание, благоразсъждаме
да ся избере едно настоятелство от седем лица, живущи по настоящему в
Букурещ, които спроти положението си щят, бъдът във възможност да ся
грижят за достигнуванието на тая любородна цел.
Избираме прочее за членове на това настоятелство, г. Г. Христа Георгиева,
д-ра Г. Атанасова, Михаила Колони, д-ра Д. Протича, Стеф. Иванова, Г.
Николопула и д-ра Д. Гиколеско, които в съглашението си за бъдъщето
Югославянско царство требува да имат пред очи следующите две условия:
I. Съглашението да има сила от деня. в който ся подпише от сръбското
правителство и от настоятелството.
II. Сръбското правителство да ся обяже в помянутото съглашение да при­
несе всяка веществена и нъравствена помощ за достигнуванието на общата
цел, чтом настоятелството благоразсъди споряд обстоятелствата, че е нужна,
без да е отвествен някога вещественно някой от подписаните долу.

152
 Бог господ да бъде защитник и помощник на това наше свято решение.
Направена в Букурещ в лето от Рожденство Христово хиляда осемстотин
шестдесят седмое месяца априля пятий.

№ 127
Мемоар на Тайния централен български комитет
до Султан Абдул Азис от 1867 г.
Печата се по оригинала от Н БКМ —БИА, ф. 5, арх. ед. 3, л. I и сл.

П ри нап ом н ю вани е (м е м о а р ), от п равен о на Н . И . В. сул ­

т а н а о т Т ай н и я ц ен т рален б ъ л га р с к и к о м и т е т на н е го в о
и м п ерат орско величест во султ ан А б д у л А зи с Х ан а, м и-
лост ивейш ий наш го сп о д а р и от ец

Ваше Величество!
В живота на народите достигват епохи, в които търпението и мълчанието
са повече гибелни и за тях, и за правителството им и следователно по-до­
стойни за усъждание, нежели заявяванията на техните нужди и желания.
Съдбата на секий человек частно, както и на секий народ въобще, е в ръката
на всемогъщото същество, което управлява вселенная. Тая истата съдба е
турила преди четири века нас, българите, и милото наше отечество под власт­
та на славните завоеватели, които основаха Османската империя в Европа.
Дотогава нашите предеди бяха навикнали сея да победяват и едвам храбрите
завоеватели султан Мурат, Баязит Илдъръм и Мохамед И-ий можаха да ги
победят.
Дали е било чувство на народних гордост, или на гражданска добродетел
дълбоко вкоренено в сърцата на последните наши царе Ивана Шишмана,
Георгия Стратимира и Асеня четвертаго, та не са възпретели да просят мир
и милост от силните султани, както правеха тогава сърбските князови, а
особено молдо-влашките воеводи?!
Ний не щем да предирваме тайните на историята за онези, които са въз­
тържествували юнашки, и за онези, които са паднали славно; ще кажем само,
че такава е била съдбата, която провидението ни било назначило.
Даже и днес само бог знае тайните причини на въздигането и на отпадането
на народите; бог сам познава бъдущността. която е запазена за най-силните
империи, както и за най-паресаните народи.
При всичко това твърде е очевидно, че една нова ера се готви на Въсток,
и не е нуждно да се отваря книгата на съдбините, за да разумей человек, че
сме вече в предверието на коренни променения.
В едно такова критично положение на Отоманската империя, положение
не по-малко критическо и за българския наш народ, пред всяка друга постъпка
по-разумно ще да е той да си изкажи на своя Августейщий монарх своите
страдания и истински желания.
Истинский орган на българския народ, който е най-многочислений между
народите, които провидението е турило под Вашия власт, ний дигаме глас
в неговото име. като сме уверени, че тойзи глас ще ся чуй и че законните
негови желания ще ся изпълнят.

153
 Ваш е Величество!

Верността и предаността на българския народ към славните владетели на

Османската империя не ся никак съмнителни; тоз народ е дал в течението
на векове неупровергаеми доказателства за своята примерна покорност и
мирян характер. Ний същите, които днес говорим в неговото име, не желаем
друго, освен да останем верни на преданията на нашите предеди. Но при
сичко това ний бихме престъпили една от най-свещените си длъжности, ако
да не явяхме...* ние Ваше Императорско Величество... в разни времена, са
били поднесени на престола на Ваше Императорско Величество, не са били
винаги истинното изражение на нуждите на българския народ и това доказва
доста точно, че при сичкото благодарение, което те уш някакси изявяваха,
днес нашите страдания ся достигнали неспорними и зато цели народ иска
непременно едно деятелно и скоро улечшение на съдбата си.
Управлението. Ваше Величество, лежи в най-заразителен и жалостен раз­
врат.
Правосъдието, ако то съществува, е вверено на произвола на хора невежи:
а, от друга страна, то е основано връх закони, никак несъгласни с духа на
нашия век. Българин няма никакви права; той никак не съучаствува в делата
на управлението на държавата, макар че сичките товари тежат сея на неговия
гръб; за него права няма, но само длъжности и пак длъжности. Гласа му
нигде ся не слуша, той не може даже да ся уплачи, да говори не му е простено,
освен за да хвали и да удобрява делата на угнетителите си.
Даноци връх данопи, и те дотолкоз ся умножиха сега напоследък гцото ся
достигнали вече несносни. Непрестанно ся искат заеми и имадиета, а никак
ся не връщат във вреда на собствеността на секий кредит и на сяка правдина.
Обгцеполезните публични дела, изоставени без никакво направление, са
неща мъчителни.
Народното просвещение, богат тоз извор на сяко образование и на секий
напредък, не само е в небрежение, но още ся полага сяко старание да ся
удави; сяко нещо, дето ся отнася до умственото развитие на народа, систе­
матически ся гони ту скритом, ту явно.
Черковните наши дела не са в положение по-малко достойно за оплакване.
В. Величество познава разните фази, през които черковнйа наш въпрос е
минал в последните тия времена; напразно чакаме едно решение. А между
тем В. Вел. знае каква тъжест има религиозното чювство в съдбините на един
народ и колко може да бъде спасително или гибелно направлението, което
му ся дава.
Със системата, която е днес в действие, в разните ветви на управлението,
не само никакъв напредък не е възможен, но даже нещастното наше отечество
ся още унижава и върви към явна пропаст.
Злото, което бележим, отдавна още е привлякло вниманието на импера­
торското правителство и още във времето на Августейший Ваш брат и пред­
шественик вечно пяматний Султан Абдул Меджид повече актове (Хатише-
рифа, Танзимата и Хатигюмаюна) ся издадоха от върховната власт и ся
опитаха да поправят това зло; но. зла чест. по причина на неизпълнението
на някои от техните разположения и на злото претълкование на другите цера
излезе по-лош от болестта и положението на народа вместо да се улекчи,

* Неразчетените текстове са означени с многоточие.

154
стана по тежко. За да ся убеди человек, че това е тъй, доста е да хвърли един
поглед връх днешното положение на империята. Плачи и занапред ако да ся
земат се такива мерки, не ще имат по... щастие и няма да удовлетворят никак
народа.
С това убеждение ний дързайми да представим на В. И. В. онова, което
ний вярваме, че е единственото средство, за да ся превали опастността, която
грози империята, и да ся реши въсточнийа въпрос в полза на цялостта на
империята и на нейното възрождение с пресни елементи.
Ний, като правим това, постъпваме като верни поданици на империята,
при която ни привързват исторически предания от четири века. Заради това
ний молим Ваше Императорско Величество да не усъжда тъзи наша постъпка
за вредителна, но още повече да земи във внимание желанията на един народ,
който не иска освен да даде на владетеля си нови доказателства на постоянна
преданост.

Ваше Величество!
Желанията на българския народ се съдържат в следующите няколко думи:
Ваше Им. Величество да заячи завинаги връзките, които ни привързват при
неговия престол, като провъзгласи политическата и религиозната наша са­
мостоятелност, основана на една свободна Конституция. В. И. В. да прибави
при титлата си „султан на османлиите" и онъзи на „цар на българите“. Тези
искания в първо явление може да ся видят противни на политиката и на
интересите на империята; но ний смеем да кажем, че ако беше позволено на
българите да имат около престола данни, каквито са лицата, които ся на­
въртат поднастоящем за черковний наш въпрос, Високата порта отдавна още
щеше да чуй желанията, които ний днес ή изразяваме и биха произвели големи
ползи за Отоманската империя въобще, и за българския народ частно.
Като хора сърдечни и като искрени и верни поданици, които искаме да си
изкажим сичката мисъл и с това да разясним горните малко думи. нека ни
бъде позволено да разгледаме по-напред днешното положение на империята,
както и онова на българския народ.
Каза ся по-горе в какво състояние са достигнали политическите и адми­
нистративните установления на империята. Такова едно състояние на рабо­
тите какви следствия може да има! — неблагодарност, роптание, а най-после
въстание.
Мислите и намеренията и на другите народи от Османската империя не
са вече за никого нещо тайно. Ний са не боим, че ще бъдем обвинени за
клеветници, като кажем онова, което и те сами не крият.
Едните работят за възстановлението на Византийската империя, а другите
за разширението на земята си. Ний не осъждаме наклонностите нито на ед­
ните, нито на другите..., но длъжни ще бъдем да им ся упреем. И едните, и
другите може да ся ласкаят с надеждата, че обещават ползите, които ще тисът
от свободата. И наистина обещанието на свобода, отдето и да иди то, въз­
бужда народното чувство на българина и го прави да му тупа сърцето; но
той би бил по-благодарен да ся ползува от своята самостоятелност под по­
кровителството на султаните, които биха носили титлата на негови царе.

155
 Ваш е Величество!

Никой българин, който познава интересите на земята си и на народността

си, не гледа с добро око наклонностите, които едни имат да възстановят
Византийската империя, а други да разширят земята си във вреда на другите;
защото ако изгубванието на една провинция в юговъсток на империята или
на една друга в северозапад наранява достолепието на светия престол на
Ваше Императорско Величество, то също нарушава целостта на българския
народ и земя.
Но при сичко това ний бихме говорили против съвестта си, ако да ви
убедявахме с ласкателства, че едно движение на сърбите около горните гра­
ници на България няма да ся подцържи и от тамошните... Далеч от нас
мисълта да добием чрез ласкателства едно се такова ласкателно благоволение
от страхът на Ваше Им. Величество към нашия народ. Ний Ви вярваме още,
Ваше Им. Величество, че нашийа народ при сичката вреда, която му нанасят
плановите на поменътите съседни народи, естествено ще земи страната на
едните и на другите не защото едните му ся едноверни или защото другите
му ся едноплеменни. но защото не му ся дава свободата и защото няма какъв
драг предмет да брани, нито даже бащиното си огнище. Заради това про-
стодушнийа българин ще сматря секий чузденец завоевател на земята му като
свой освободител, както го е и досега сматрял. И тъй как да ся възбрани
българина, за да не зема участие с чюзденеца? Как да му ся вдъхни желанието
да брани империята като своя собствена земя? Отговора е твърде лесен: като
му ся даде самостоятелността, която той иска, и като ся потвърдят правата
му, които ще го прилепат при империята като при същото негово отечество.
Ако да беше направено това по-отдавна, ний смело казваме, че много
нещастия, които империята бе принудена да претърпи, биха могли да ся
преварият и още прибавяме, че ако императорското правителство, сега по-
добре вдъхновено, не отложи вече решението на този въпрос, който е вече
денний порядък, не е още твърде късно да ся възстанови империята, която
ся днес тъй клати връх основите си.
Нека да бъде сега дозволено да представим на Ваше Им. Величество осно­
вите, връх които българскийа народ желае и моли да му ся провъзгласи
сам остоятел ността.

За политическата сам остоятелност:

Член 1. Правителство народно и съставно (конституционално).

Член 2. Българиа със сичките провинции, населени от българи да ся опре­
дели и назове „Българско царство“.
Член 3. Това Българско царство да зависи политически от Османската
империя и да има винаги за свой цар императора на Великия девлет от
Ислямбол Н. И. В. султан Абдул Азиса и неговите наследници, които да
притурят до титлата „султан на османлиите“ и онъзи „цар на българите“.
Член 4. Негово Им. Величество султана да идва винаги да ся венчава като
цар на българите в една от старите столици на българското царство, която
ще му ся определи от Народното събрание.
Член 5. Царството да ся управлява от един царский наместник, христия­
нин, избран от народното представителство и припознат от султана.

156
 Член 6. Царския тоз наместник да бъде след Негово Вел. султана глава
на държавата, на управлението и на изпълнителната сила, върховен началник
на българската войска и изпълнител на правосъдието.
Член 7. Царскиа наместник да управлява царството с помощта на един
съвет, на който членовете да бъдат изключително българи, избрани от на­
родното представителство. — Членовите на тоз съвет да разделят властта
помежду си секий от тях да бъде началник на едно отделение; да имат правото
на първоначинание (initiative) за изработването на предначертанията (про­
ектите) за закони и на предначертанията за бюджета на държавата, които
предначертания след удобрението на народното представителство да ся под­
насят на високото потвърждение на царския наместник; да бъдат под взаимна
отговорност за делата си и заради това никое решение на царския наместник
не ще има законна сила, ако не бъде подписано и от членовете на съвета.
Член 8. Народното представителство да се състави от едно определено
число членове, които да представляват сичките български населения. Те да
ся избират от народа по вишегласие според особен един избирателен закон
без най-малкото намествание от страна на правителството.
Организация и надъжности на събранието:
а) Времето за свикването му, както и траението на годишните му редовни
заседания да ся определи от закона. В случай нужди, то да ся свиква и на
извънредно заседание... да известява свикването му. б) Неговите заседания
да бъдат публични и да стават винаги в столицата на царството, в) То да
ся отваря или лично от Н. И. В. султана, Августейщия наш цар, или от
царския наместник с Императорско слово, г) Събранието да има право то
да отговаря чрез адрес на това Императорско слово, както и правото да
попитва. д) Да има надзор връх сичките дела на правителството, е) Да има
право да обвинява и дава под съд членовете на правителството, ж) Да има
право да разисква предначертанията за закони, които би му представило
правителството, да ги одобрява или да ги отблъсква, з) Да изпитва полез­
ността или нуждата от законите, които би трябвало да ся издадат, и да иска
от правителството да му представи предначертанията за тях. и) Да има право
да си изработва вътрешните регуламенти, да избира от средата си свойа
председател, своите подпредседатели и пр.
Член 9. Въсточната православна религия да бъде господствуваща религия
на държавата.
Член 10. Правосъдието да ся води по особените български закони, които
ще издаде събранието.
То да бъде отделно и независимо от административната част. Съдилищата
да решават в името на закона и на царския наместник. В столицата на цар­
ството да има един върховен двор правосъдия, който да пригледва решенията
на съдилищата, да ги одобрява или да ги уничтожава.
Член 11. Българското царство да има свойа народна войска, отделна и
организована по новите системи и според особен един закон.
Началниците на войската, както и нейните свещеници да бъдат българи.
Униформата на войската да бъде военнийа народен костюм. Знамената ия да
носат от една страна Императорския герб, а от другата Лева, който е герб
на България. Тя ще съучаствува заедно с Императорската армиа в сяко дело,
което ся отнася към защитата на общото отечество; нейните дела ще ся
ограничават само в Европа.

157
 Член 12. Да ся определи един данък, който Българското царство да плаща
на империята годишно и който да ся минува сяка година редовно в бюджета
на царството.
Член 13. Българскийа език да бъде официалнийа език на царството.
Член 14. Сяка гражданска и политическа свобода да ся обезпечи, напр.
свободата на печата, на говора, на събранията, на публичните разговорки,
за разискването на политически и обществени питания и пр., както и личната
свобода, жилищната ненарушимост и вероизповедната търпимост.
Член 15. Градските и селски общини да си имат съветите за да си управ­
ляват местните дела независимо от правителствената администрация според
особен един закон.

За българската черкова

Чл. 1. Българската черкова да ся възстанови, както е била в старост, т. е.

самостоятелна и независима от сяка друга черкова, под наименование „Бъл­
гарска православна черкова“.
Чл. 2. Българската православна черкова, като няма освен Исуса Христа за
своя невидима глава, да има един патриарх българин за своя видима духовна
глава, който да ся избира от Народното събрание между членовете на бъл­
гарското духовенство.
Чл. 3. Патриарха да управлява черковата с един Синод, съставен от лица
мирски и духовни, избрани от Народното събрание.
Чл. 4. Правителството и събранието да определя една комисия, съставена
от духовни и мирски сили, за да изработи особните закони, които ся отнасят
към избирането на патриарха, на членовете на Синода и техните надлежности,
както и към управлението на черковата. Тези закони да бъдат в сичко съ­
образени с началата и каноните на Въсточната православна черкова и да ся
удобряват от събранието и от царското правителство.
Чл. 5. Патриаршескийа престол, както и Синода да си имат винаги седа­
лището в столицата на царството.
Чл. 6. Сичките стари права и привилегии на Българската черкова да и ся
повърнат, както и епархиите, които ся зависяли от старите български пат­
риаршии: Търновска, Охридска и Ипекска.
Нейната власт да ся простира връх сичките Християнски населения на епар­
хиите и.

Ваше Величество!
След като благоизволихте да ни дозволите да изразим желанията на бъл­
гарския народ и да Ви представим главните основи и условия за потвържда­
ването на неговата самостоятелност, благоизволете да чуйте със снизходи­
телност, колкото ни остава още да изложим като заключение на това, което
имахме честта да кажем по-горе.
Ний сме в пълно уверени, че Ваше Императорско Величество не ще погледне
с недовереност постъпката, която с дълбоко почитание днес правим до пре­
стола на В. И. В. Нашите желания вместо да изразяват някои чювство за
възпротивление срещу императ. правителство, те доказват, напротив, че ний
искрено желайми да останем прилежни до престола на славните султани и
с едно ново поручителство за нашата вярност, толкоз пъти опитана в тече­

158
нието на векове. Изпълнението на тези желания би произвело неизброими
ползи за цяла империя. Ний не вярваме, че между съветниците на В. И. В.
ще ся намери някой който да ги презре; смело казваме, че ако да се намираше
такъв един съветник, той би бил чер предател и неприятел на империята.
Шест милиона българи. Ваше Величество, деятелни, здрави юнаци, които
населяват империята, като се простират от светлия престол на В. Велич. до
края на Тесалия и до границите на Сърбия и Албания, яко съединени с осман­
ския народ чрез общи интереси, не са нещо за презиране. Когато нашата
самостоятелност ся припознае и потвърди от славния скиптр на султаните,
които ще бъдат... и на българите, защо да не... и ний за Отоманската империя
една помощ и едно подкрепление, както е Маджарско за Австрия и Алджир
за Франция?
Съдбата на България, щом ся тясно съедини със съдбата на Отоманската
империя, българите ще престанат да сматрят чюзденците като свои освобо­
дители; те ще ги гледат като нарушители за техните права и деятелно ще се
борят против техните нападателни стремления.
Политическата и религиозната самостоятелност на българския народ, като
ся припознае и подтвърди, ще заячи престола на В. Им. Вел., защото тя ще
му даде за основа правдата: непоколебимата тъзи основа на империята. То­
гава ще се види, че Отоманската империя не е леш, който на някой си им
е толкова присърце да ги заровият. но че тъзи империя е едно силно тяло
и че тя си е намерила подкреплението в същите свои поданици. Дипломацията
тогава ще ся смай, като види един исполин наместо дето беше привикнала
да гледа едно слабо тяло.
С този способ завинаги ще ся отстрани секий предлог за вмешателство и
за грозене от страната на коя да е чюзда сила. Никоя чюзда сила няма да
наднича вече къмто Цариград под предлог, че иди да отърва християните,
защото тези християни ще бъдат вече свободни и ще ся види много чюдно
някому си да срещне неуборимо препятствие там. дето ся надяваше да намери
една силна помощ.
С една дума, цялостта на Османската империя ще бъде по-добре уздравена
чрез мъдрата и праведната тъзи мярка, нежели чрез сичките дипломатически
трактати, и тъй Восточнийа въпрос ще се реши сам по себе си.
Припознаванието на независимостта на българската черкова не представя
някои спънки по-затруднителни — българскийа народ не иска нещо ново, той
иска да му ся възвърне онова, което си е имал в старо време и което Гръцката
патриаршия преди един век му е тъй лукаво грабнала — независимостта на
българската черкова не е нещо противно на евангелическите догми. Исус
Христос никак не е установил това мечтателно първенство, с което Цариград-
скийа патрик напразно ся кичи и си го присвоява. Както тогава Високата
порта е намерила, че е било съгласно с интересите и тишината на държавата
и е подчинила Българската церкова на гръцката, тъй и сега, времената като
са ся променили, за същите причини тя може да промени едно положение,
което не е основано връх никое право, без да могат да забележят нещо за
това чюздите сили, както те нямаха право да забележат нищо, когато Ви­
соката порта подчиняваше българ. черкова на гръцката. Освен това Високата
порта не отнима никакво право на гръцката черкова; зема й само онова,
което не и принадлежи, и го повръща на народа, комуто е принадлежало
отнапред и във времето на толкоз султани.

159
 Ваш е Величество!

Таквизи са желанията, които българскийа народ поднася на престола на

В. Им. Величество. Възползувайте ся от неограниченото право, което имате
като самодържец, та провъгласете тържествено нашата самостоятелност и
земете титлата на „цар българский", за което праведно дело един цял народ
от шест милиона ще Ви бъде вечно признателен. С мъдрата тъзи и велико­
душна постъпка на В. И. В. ще покажете на Европа една примерна мъдрост
и правда, а образованний свят и приятелите на империята ще Ви ръкоплящат
и империята която ся днес колебае от вънкашните интриги и вътрешните
неблагодарения, ще ся заячи завинаги.
За първо дело на тъзи нова политика ний просим от Ваше Императорско
Величество обща прошка за сичките политически пристъпления, както и за
сичките беглеци и заточени, за да може секий българин да помогне на оте­
чеството си със своите способности и със своята преданост и никой да не
пъшка вече по чюзди земи.
След това да ся свика без забава едно извънредно Народно събрание
(Constituante), избрано от цял народ без никакво наместване на правител­
ството. Посланието на това събрание ще бъде: да упредели връзките, които
ще съществуват между Османската империя и Българското царство, да избере
царския наместник; да избере и провъзгласи патриарха; да направи състава
(конституцията) на царството и да назначи столицата.
Желанията на българския народ само с този способ и само чрез едно На­
родно събрание тъй съставено могат да ся удовлетворият. Сяка друга мярка
ще бъде недостатъчна; сяко друго събрание, съставено по други основи, не
ще изразява истинни пожелания на българския народ и тъй не ще припознае
неговите дела и ще отклони от себе си сяка отговорност.
Българскийа народ пред сека друга постъпка, като подава това принапом-
нювание на В. И. Вел., изпълнява една от най-големите си длъжности. Но
ако за зла чест гласа му остане без отзив, страшната отговорност за след­
ствията, които биха могли да произлязат, ще падне връх онези, които биха
зели в презрение законните желания на един цял народ верен, предан и по­
корен.
Тъзи наша постъпка не ни е вдъхната от някакво чуздо влияние. Това
принапомнювание, писано в средата на българския народ от него, изражава
истинните негови желания.
Следователно верни поданици на В. Императорско Величество и истинний
орган на българския народ, в името на шест милиона българи, в името на
четири века страдания, в името на духа на просвещението и правдата на 19
век, за честта и славата на В. Императорско Величество, за спасението и
достолепието на империата на османлиите, ний искаме изпълнението на же­
ланията на българския народ, за да можем синца едногласно да викаме: Да
живей Негово Императорско Величество Абдул Азис Хан, султан на осман­
лиите, цар на българите!

1867, Таин Централен блъгарский комитет

160
 № 128
Текст на „Свещената коалиция“, сключена меж­
ду Тайния централен български комитет и ру­
мънските либерали през 1867 г.
Печата се по Документи за българската история, т. /, стр. 437 439.

Учредява се Български таен комитет със следните условия:

I. Следващите лица, именно: [в доставеното копие имената не са написани,
но трябва да са Диамандеско, Андреев и Хараламби] съставят Централния
комитет в Букурещ, който ще има непосредствена връзка с румънския ко­
митет, представляващ се от г. г. [имената също не са написани, но трябва да
са Чокарлан, Серури и Карада по внушение от Братиано и Росети].
II. Централният български комитет в Букурещ ще учреди и друг Централен
комитет в един от главните градове на България и друг в Сърбия и тези два
комитета трябва да имат непосредствена връзка с Централния комитет в
Букурещ и ще бъдат под негово управление.
III. Всеки от тези три комитета ще учреди спомагателни комитети в стра­
ната. Където се намират, и тези спомагателни комитети ще бъдат във връзка
всеки със своя централен комитет, от когото зависят.
IV. Целта на посочените комитети, както на централните, така и на спо­
магателните. ще бъде да приготви умовете към общо въстание против общия
неприятел на християнските народи на Изток. Сигнал за въстанието в Бъл­
гария ще бъде даден от Централния комитет в Букурещ в споразумение с
румънския тогава, когато избухне въстание в съседните страни, т. е. в Ру­
мъния, Сърбия, Черна гора, Херцеговина, Епир и Албания, които заедно с
България искат да съставят автономна и независима държава, съединени в
конфедерация.
V. Начинът за изпълнение на означената в т. IV. цел ще бъде:
1. Разпространение чрез емисари и подготовка на умовете в цяла България.
2. Сформиране и отправяне на дружини в България и главно в Балкана.
Тези дружини ще държат неприятелските сили и стража в постоянно безпо­
койство. От друга страна, тукашният Централен комитет посредством позиви
ще разпространи движението, а тамошният комитет ще съдействува с всички
възможни средства, доставяйки контингент.
3. Централният комитет ще направи възвание към патриотизма на бълга­
рите за помощ с имуществото и живота им.
4. От няколко думи само, извлечени от този параграф, може да се заключи,
че с него се определя начинът на действие на комитета, но той не е писан
целият, за да се знае съдържанието му.
5. Касата на това предприятие ще се държи от един касиер, назначен от
двата комитета. Необходимите пари ще бъдат отпуснати от нея с писмена
заповед от двамата председатели.
6. Румънският комитет ще влезне във връзка с всички комитети на славян­
ските и гръцкия народ и ще се съгласува с тях за общи действия, както и за
времето на движението.
7. Дотогава, докато Централният български комитет в Букурещ се сдобие
със собствени и достатъчно средства, румънският комитет се задължава да

11 Българската държавност
161
му доставя всичко необходимо, като пари, оръжие, военни припаси, облекло
и средства за съществуване, както и всякаква друга помощ, както материална,
така и морална, също така и средства за поддържане на един или повече
посланици в Европа, както и съдействие на европейския печат.
VI. Тъй като може да се случи по непредвидени обстоятелства Румъния да
придобие по някакъв начин независимост и да стане свободна и самостоятелна
държава, то и тогава Румънският централен комитет се задължава да се
придържа строго към предидущите параграфи и да ги изпълнява.

№ 129
Обръщение на Българския таен централен ко­
митет към българския народ от 1868 г.
Печата се по: в. „Народност“, год. 1. бр. 36, 28 юли 1868 г.

Братия българи!

Теглилата, причиняеми на нас от Турското правителство, станаха веч не-

сносни. То, вместо да облекчава нашето състояние, от ден на ден го прави
по-нетърпимо: от всичко това няма друго спасение, освен да станем и с оръжие
в ръка да дирим своите права и свобода.
Ето, братия, ний ви показваме пресвет пример за това, като ся хващаме
за оръжие; слъдователно последовайте ни и ще бъдите достойни потомци на
нашите славни прадеди: Крума, Бориса, Симеона и пр., които никак не тър­
пяха чюждото срамно и низко за человека иго.
Не надявайте се никому да дойде да ви освободи, седящец със сгърнати
ръце! Не слушайте ничии съвети, а само и само надеждата ви да бъде основана
на вашите юначни ръце, защото тий са истинни и верни ви приятели и по­
мощник, който ще ви помогне и избави.
Братия! Времято е дошло и ни вика да си дирим нашите права. Нека го
послушаме и ся покажем пред света народ, достоен за свобода.
На всякого, бил от каква и да е народност, па и на самий турчин, седещец
мирно, ще бъде почетена честта му, имота му, тъй също и вярата му. На­
мерението ни е само да изгоним несносното злоупотребление и да си добием
народните правдини и свободата.
Братия, златогривий лев реве из Балкана и ни вика! Нека сички ся притечем
под неговия прапорец (байряк) и съгласно с една уста извикнем: свобода или
смърт!!!

Стара планина
Привременното правителство

162
 № 130
Ферман за учредяване на Българската екзархия,
даден от турския султан на 28 февруари/11 март
1870г. в Цариград
Печата се по: Г. П. Генов, цит сьч.. с. 163 183.

Всички верни поданици и жители на нашата империя, радвайки се по отно­

шение на вярата, както и във всяко друго отношение, на пълна и постоянна
сигурност, живеят помежду си сговорно и приятелски, както това подобава
на съотечественици и на просветени хора. Нашето най-съкровено желание е
било те да могат по тоя начин да подпомогнат, доколкото зависи от тях,
усилията, които аз безспорно правя, за да осигуря благоденствието на стра­
ната и напредъка на културата.
Но въпреки това ние видяхме със съжаление споровете и разногласията,
които против това ни доброжелание от известно време са изникнали между
българите от православното вероизповедание и Гръцката патриаршия, т. е.
относно връзките на българските митрополити, епископи, свещеници и на
българските църкви към патриаршията.
Следните членове, които са резултат на разисквания и размишления за
най-доброто разрешение на мъчните въпроси, бяха уговорени, както следва:
1. Ще се образува една особена духовна юрисдикция под името Българска
екзархия, която ще обема по-долу изброените митрополитски и епископски
епархии и други места; екзархията ще бъде натоварена с управлението на
всички църковни дела от това вероизповедание.
2. Най-издигнатият по степен от митрополитите от тая юрисдикция ще
носи титлата екзарх и той ще има каноническото председателство на Бъл­
гарския синод, който ще бъде при него постоянно.
3. Вътрешното духовно управление на тази екзархия ще бъде подчинено и
на санкцията, и на одобрението на нашата Висока порта; то ще бъде уредено
от един особен устав, който ще трябва да бъде в съгласие при всички обстоя­
телства с основните канони на православната църква, както и с принципите
на православната вяра. Този устав ще бъде изработен по начин, че да не
позволява пряката или непряката намеса на патриаршията в духовните дела
и особено в избора на епископите и на екзарха.
Щом стане изборът на екзарх. Българският синод ще уведоми за това пат­
риаршията, която ще издаде колкото е възможно по-скоро потвърдителните
писма, изискани от православния ритуал.
4. Този екзарх, назначен с наш императорски берат, ще трябва да поменува
в литургията съобразно с каноните на църквата името на цариградския пат­
риарх.
Преди да се пристъпи според предписанията на вярата до избора на лице,
което ще се намери достойно за екзархийския сан, ще се поиска мнението и
съгласието на моето правителство.
5. Позволява се на екзарха по дела, чието разрешение [според съществу­
ващите закони] зависи от него и които се отнасят до места, включени в
неговото духовно ведомство, да се обръща направо към местните власти, а
при нужда и към нашата Висока порта: бератите. които ще се дават на

163
зависещите от него духовни лица, ще се издават по негово представление.
6. Във всички въпроси, които засягат православната вяра и които налагат
едно общо обсъждане и съдействие, синодът на екзархията ще се обръща до
вселенския патриарх и до неговия синод, които ще побързат да дадат нужното
съдействие и да изпратят исканите отговори.
7. Синодът на Българската екзархия ще иска своето миро, което се упот­
ребява в църквата, от Цариградската патриаршия.
8. Епископите, архиепископите и митрополитите, които зависят от Цариг­
радската патриаршия, ще могат да преминават безпрепятствено територията,
подчинена на българската екзархия; същото това ще бъде с българските ар­
хиепископи и митрополити за епархиите на Цариградската патриаршия. Те
ще бъдат свободни да пребивават по своите работи в главния вилаетски град
или в други места, където са местните власти. Но те не ще могат да свикват
синода си вън от тяхната духовна юрисдикция; те не ще се намесват в делата
на християните, които не са под тяхното духовно ведомство, и не ще могат
да служат там, където пребивават, без разрешение на местния епископ.
9. Както Ерусалимският метох във Фенер зависи от Ерусалимската пат­
риаршия и се намира под властта на ерусалимския патриарх, така Българският
метох, намиращ се в същото място заедно с българската църква до него, ще
зависят от Българската екзархия.
Екзархът има право да пребивава в този метох, когато неговите дела му
наложат да бъде в Цариград; както при дохождането си тук в случай на
нужда, така и при извършването на една религиозна служба, докато пребивава
в столицата, той трябва да се подчинява на същите църковни канони, на
които се подчиняват при същите обстоятелства и ерусалимският, алексан­
дрийският и антиохийският патриарх.
10. Духовната юрисдикция на Българската екзархия обема: Русенската.
Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Лов-
чанската. Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската,
Велешката, Варненската епархия (без града Варна и без близо двадесетте села
по крайбрежието на Черно море до Кюстенджа, чиито жители не са българи);
Сливенския санджак без градовете Анхиало и Месемврия; Созополската каза
без селата по крайбрежието; Пловдивската епархия без самия град Пловдив,
без града Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой, Панагия,
Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица и баз манастирите Бачковски,
„Св. Безсребърници“, „Св. Параскева“ и „Св. Георги“.
Махлата Св. Богородица в град Пловдив ще влезе в Българската екзархия,
но които от нейните жители не ще желаят да се подчинят на Българската
църква и екзархия, ще бъдат напълно свободни в това отношение. Подроб­
ностите за това ще бъдат уредени между патриаршията и екзархията според
църковните обичаи, принципи и правила.
Ако всичките или поне две трети от православните жители на други места,
вън от тези. изброени и посочени по-горе, желаят да се подчинят на Българ­
ската екзархия за своите духовни работи и ако това е установено, то ще им
бъде разрешено; но това ще може да стане само по искането и по съгласието
на всичките или поне на две трети от жителите. Тези, които чрез това средство
биха поискали да създават смут или раздор между населението, ще бъдат
преследвани и наказани според закона.
11. Правилата, които според каноните уреждат положението на манасти­

164
рите, зависещи от патриаршията, а се намират в областта на Българската
екзархия, ще бъдат изпълнявани и спазвани, както в миналото.
Понеже гореказаните постановления се намериха достатъчни да задоволят
законните нужди на страните и да премахнат настъпилите печални разпри,
нашето правителство ги одобри; те ще бъдат зачитани като закон за в бъдеще
и настоящият ферман биде издаден, за да се знае, че нашата ясна воля е те
да се не нарушават и да не се отстъпва от тях.
Издаден в Цариград на 8 ден на м. зилхидже 1286г. по егира [28 февр.
— 11 март 1870 г.].

№ 131
Програма на Българския революционен центра­
лен комитет от 1 август 1870 г.
Печата се по: в. „Свобода“, год. 1, бр. 46 от 14 октомври 1870 г.

Ние се бориме с два неприятеля: единът неприятел наш е политически,

турското правителство; а другият — духовни, гръцкото духовенство.
Турското правителство със своите башибозуци и гръцкото духовенство със
своите попове и калугери убиват в българския народ сяко прогресивно дви­
жение, сяко народно и човеческо проявление, които способствуват на народа
да добие по-добър свободен живот.
Известно е секиму, че гръцките калугери, попове и архиереи с помощта на
Али паша, турския велик везир, доскоро време затваряха българските и бо-
санските школи и пращаха техните учители в Диарбекир на заточение. Но
българският народ въстана против тия духовни харсъзе и изгони ги из своята
страна без шумотевици и без кръвопролития.
Единът наш неприятел погина, настанал е ред и за другия.
Нашата свещена обязаност са састои сега само в това: да очистиме своята
земя от правителствената, чиновническа нечистота и да обезпечиме своята
народна, политическа и обществена свобода.
Българският народ е народ демократически; той не е разделен на секти, той
няма посреди себе си аристократически величия, тоя за нищо ненужни об­
ществени елемент, и затова ние желаем да видим в своето отечество изби­
раемо правителство, което да изпълнява волята на самия народ.
Ние желаем да живеем със сичките наши съседи дружествено, а особено със
сърбите и ромъните, които отчасти съчувствуват на нашите стремления, и
желаеме да съставиме с тях „Южнославянска“ или „Дунавска федерация из
свободни земи“.
Ние желаеме, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява
български, т. е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския
народ; а тия земи, които са населени с ромъни, със сърби и гърци, да се
управляват съобразно с характера на ромънския, сръбския и гръцки народи.
Нека сяка народност, както и секи човек учува своята свобода и да се управ­
лява по своята собствена воля. Но в това също време ние желаем да съставим
между себе си и между нашите родствени народи и съседи едно цяло, какъвто
е Швейцарският съюз.

165
 Ние не желаем чуждото, т. е. това, щото не е наше, но не желаеме да
дадеме и другиму своето.
Ние нямаме претенции на историческо, на каноническо, на короновано и
на религиозно право, а за това оставяме на самия народ да реши своята
съдба и да яви в кой отдел на съюза желае той да са присъедини: със сръбския
ли, с българския ли, с ромънския ли, или с гръцкия — следователно у нас
не можат и да бъдат въпроси за границите.
Ние желаем за себе си свобода народна, свобода лична и свобода рели­
гиозна, с една дума свобода човеческа и затова желаеме такава съща свобода
и на нашите приятели и съседи. Ние не желаеме да владеем над другите,
затова и не позволяваме да ни владеят и другите!
Ние ще да употребим против турското правителство такива също мирни
средства, каквито бяха употребени против гръцкото духовенство; само в
най-крайний случай ние ще да употребиме против тях оръжие, огън и нож!
Ние не щеме да работиме ни с едно деспотическо правителство, ако това
правителство да бъде съставено даже из нашите рождени братия. наши съ­
юзници трябва да бъдат само поробените и измъчените от тежки трудове и
от сиромашия народи, каквито сме и ние сами.
Ние причисляваме нашите чорбаджии в числото на нашите врагове и ще
да ги преследуваме насякъде и сякога!

1870, август I

№ 132
Символ-верую на Българската комуна, написано
от Христо Ботев в Галац на 20 април 1871 г.
Печата се по: Съчинения на Христо Ботев, т. 1, Политически статии.
Под ред. на М. Димитров, С., 1945г., с. 215.

Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за

да твори добро.
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на всички народи
от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свободи и равенство.
И в светлия животворящ дух на разума, укрепляващ сърцата и душите на
всички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на всички хора и обща собственост
върху всички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обще­
ството.
Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на це­
лия свят.
Хр. Ботйов
Галац, 20 април 1871 г.

166
 № 133
Нареда до работниците за освобождението на
българския народ, съставена от Васил Левски
през 1871 г.
Печата се по: Васил Левски, Документално наследство. Под редакцията
на К. Вьзвъзова и Н. Генчев, С„ 1973, с. 110 -116.

П одбуда и цел

Подбуда — Тиранството, безчеловещината и самата държявна система на

турското правителство на Бълканският полуостров. Цел — с една обща ре-
волуция да се направи коренно преобразувание на сегашната държявна
деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно
управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на
оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят
турски кесаджии и еничери и в което владей правото на силата, да са подигне
храм на истината и правата Свобода и турският чиорбаджалък да даде място
на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народ­
ности. Българи, турци. евреи, и пр. щът бъдът равноправни в сяко отношение,
било в вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото
било, всички щът спадат под един общ закон, който по вишегласието от
всичките народности ще се избере.
За извършиованието на таквази ревулуция нужни са:
1) уреждание, 2) пари. 3) хора, 4) оръжие и други бойни потреби.
За да са приготват всичките тези и да са извърши самата револуция, на­
редиха са хора, избрани по съгласието на голямата чяст на б. народ и съ­
ставиха Централен български револуционерен комитет.
Централният български револуционерен комитет

Пребиванието на Ц. Б. Р. комитет е в Българско, но именно в кой град е,

няма да са знае — навсякъде и нийде.
Б. Ц. Р. комитет се състои от един председател и един подпредседател,
един писар и един помощник, един касиерин и още седем члена, между които
е и един поп.
Председателят, писарат и техните помощници и касиеринат са избират от
членовете на Комитетат в нужда щът са проминяват от същите и ще бъдат
под надзора им.

Д лъж ността на председателят

1. Дг отваря и затваря заседанията.
2. В нужно време да свиква извънредни събрания.
3. Да варди и държи ред на разискванията и гласоподаванията в заседа­
нията.
4. Да въвежда в работа решенията на заседанията.
5. Да води надзор над подпредседателят, писарите и касиерат в изпълня-
ванието на длъжностите им.
6. В гласоподаванията ще дава само един глас; в случай, когато и на двете
стърни гласоподаванията са равни, може да даде йоще един.

167
 Д лъ ж н остта на подпредседателят

1. Ще помага на председателят в извършването на длъжностите му.

2. В време на отсъствието председателово ще го заменява в службата му.

Д лъж ността на касиера

1. Ще прийма пари от чясните Б. Р. комитети и от други места, насрещо

които ще дава разписки под нумера, ще ги записва в касиерската книга, ще
явява за тях и на комитета, за да са запишът и в главната комитетска книга.
2. Ще издава пари по решението на комитета, навсякъде и за сичко.

За събранията въобще

Сичките членове на Комитета са в събранията равноправни. Събранията

ще стават редовно и в неделята два пъти, в нужда и по-често. Решенията в
събранията ще стават по вишегласие, което председателят подир нужните
разисквания обевява. Решенията ще носят Комитетския печят, без него не са
припознати.
Писма до Ц. Ком. както и от него до вънкашните чясни Комитети ще се
приемат и изпровождат само чрез едно лице, което Ц. Ком. ще назначи.
Никои от чясните комитети няма да знай де е Ц. Ком. и кои лица го съ­
ставляват.

I. Устройство

За да може Комитетат по-лесно да нареди работите и приготви револу-

цията, състави в градищата с околните им села чясни Р. Б. комитети.
За да може по-добре да нагледва работите на чясните комитети и да из­
вършава наказанията на престъпниците на закона, нареди тайна полиция.
А за да можят да бъдът и съобщенията между него и чясните комитети
по-сигурни, нареди револуционерна тайна поща.

П . Пари

С пари ще са снабдява Ц. Б. Р. К. сам или чрез чясните Комитети по начин,

когато той с i»c сьгласието на чясният К. за най-добре намери.

III. Хора

С хора, било за войводи, пощари, полициени или пък за действующи на

първи позив войници ще са снабдява Ц. Р. Б. К. или направо, или чрез другите
чясни комитети по наредата, която той ще им даде.

IV . Оръжие и други бойни потреби

С оръжие ще са снабдява Ц. Р. Б. К. сам, като проводи по-напред хора

учени, които разумяват от оръжие да го прегледат.

168
 Чясните български револуционарни Комитети

Сякой град с околнистете си села съставлява чястен Б. Р. Ко., който са

управлява тъй също, както и Централният.
Сякой чястен Б. Р. Ко са допитва и отправя писмата си до Ц. комитет,
под когото направо и зависи.
Сички писма и решенията от чясният Б. Р. комитет до Централният ще са
управят пак чрез едно тайно лице, което чясният комитет ще си назначи.
Както членовете на Ц. ком. — не са никому известни, тъй също и членовете
на чясният Ко са тайни.
Само по едно лице от чясните комитети е извесно на Ц. Ко за в случяй,
ако лицето, назначено от чясният комитет, чрез което стават сношенията на
комитетите, падне в неприятелски ръце.

Д лъж ността на чясните Б. Р . комитети

Чясните Б. Р. комитети са длъжни да съобщават на Ц.^комитет:

1. От колко села се състои околността им.
2. В кое село колко хора има и от каква са народност, и по колко от сяка
народност.
3. Колко има български юнаци, способни да носят оръжие и колко са готови
за първи позив.
4. Колко оръжие имат и какво е.
5. Дали имат в околността си способни хора за войводи и де са намират.
6. Колко може да са збере в нужно време жито. овес, ечемик, сено, слама
и други потреби за храна на животните.
7. Колко може да има волови, крави, коние, овци и др.
8. Колко яхъра има и по за колко животни и др. подобни, които ще има
са назначат от Ц. комитет.

Тайната полиция

Тайната полиция зависи и е под заповедта само на Ц. комитет.

Никой от чяс[т]ните комитети няма да знай от кои лица тя [се] състои.
Броя[т] на членовете е неизвестен; Ц. комитет го определява според по­
требите.
Сякой от членовете на тайната полиция познава револуционарните работ­
ници в града, в кого[то] той [е] определен чрез един знак, който му е съобщен
от Ц. комитет.

Д лъж ността на тайната полиция

1) . Да нагледва тайно делата на революционерните работници в града си

и да ги съобщава на Ц. комитет.
2) . Да опитва и да се уверява-в точността и верността на тайната поща.
3) . Да шпионира турските шпиони и да придирва стъпка в стъпка делата
на турската тайна полиция и да ги съобщава направо на Ц. комитет.
4) . Да е извършителна власт на Ц. комитет, т. е. да наказва престъпниците
на закона според заповедта на Ц. комитет.
Смъртните наказания да се извършват тайно, но ако обстоятелствата не
дозволяват, ще се извършват на явни места и посред пладне.

169
 Споразуменията на полицията с Ц. комитет ще стават само чрез един човек,
когото ЦК е назначил и който е в същото време управител на другите членове
на полицията в града.
Членовете на полицията трябва да са хора избрани, юнаци, решителни,
верни и постоянни.
Наказанията ще извършват онези членове на тайната полиция, на които
падне жребие и които се намират в града, дето ще се извърши наказанието.
Тайната поща

Тайната поща зависи и са управлява направо от Ц. ком.

Броя на членовете на Т. поща не е определен, ще ся увеличават или умаляват
според потребите.
Член на Тайната поща няма да познава повече от четирма или петима от
своите другари.
Разнасянето на писма, решения или други съобщения ще са съобщават от
лице на лице с нужните лозинки — никак направо.

К ак ще са приемат нови ревулуционарни работници

Сякой, който иска да участвува във великото дело на народното ни осво­

бождение, трябва да се яви с време, за да не кажи подир, че желал да работи,
нъ нямал случяй.
Ако някои, поканен от Ц. К. да земе учястие в работите ни, се откаже,
трябва да изложи писмено причините и основанията, на които се отказва, и
условията, под които би приел.
Който иска да земе учястие в работите ни, трябва да има препоръка от
някого от познатите до някои револуционерний работник.
Когато са препоръчя на някого от работниците някои вънкашен чиовек,
трябва по-напред да го изпита: кой е, от де иде. какво иска, какви му са
мислите и др., па да яви за сичките тези на Ц. Ко, като прибави йоще и добр
опис на физиономията му и въобще на сичките му свойства характеристични,
а пък него да го задържи, доде приемне отговор от Комите[та].
Когато се яви на Комитета, че някой си [е] проводен от някое дружество
или от някого за някакво си споразумение с Комитетат, то той трябва да яви
на Тайната полиция да го изпита, а пък в същото време да са увери сам, или
писмено, или усно, от чиовекат, когото нарочно трябва да проводи до онез,
които са го най-напред препоръчяли, или право до оногоз, от когото казва,
че е бил проводен.
Когаго Комитетат се увери, че проводеният или препоръчяният чиовек е
чист, влиза с него в споразумение посредством едного, когото той сам си е
отредил.

За приемванието на войводите и техните длъж ности

Войводите са приемат по гореизложения начин. Когато някой войвода се

яви на Ц. К. и поиска да бъде приет, тряба по напред да положи изпит от
нужните военни науки пред комисията военна, която Ц. Ко ще нареди и
според знанието ще застъпи и приличното място — без изпит не е приет
никой.

170
 Длъжностите на войводите са: да пригледат позициите, да изберът и опре-
делът бранителни точки и да направат нужните Фортофикаторни планови за
окреплението им, да назначът операционните и комуникационните линии, да
направат план за револуцията, да приготват нужният воен закон и най-подир
да вдигнат народните байраци и да прогласят народната Свобода и Балкан­
ската република.

За секиго въобще

Сякой от членовете на ревулуционарните работници, бил кой бил, трябва

да знай сам, и да държи в сърцето си това, що му е поверено.
Не трябва да казва, нито да загатва за таквиз работи на любовница, на
жена и пр. само на най-искреният си приятел може да позагатва нещо, та
кога се увери, че и той желае заедно с него да дели щастие и нещастие на
бойното поле, може да го приемне, като извести предварително чясният ко­
митет, под когото зависи.
Ако някои от ревулуционарите падне в някоя нужда, сякой от другарите
му (разумява са сичките други ревулуционари) е длъжен на показаният му
знак да му помогни.
Ако се появи някой непознат чиовек, та поиска в името на Ц. К. да буни
народат или други подобни, макар той имал и нужният знак (може би открад­
нат или със силата на оръжието изпитан).
В такъв случяй трябва да се яви на Ц. К. и да се преследва, па ако може
и да са улови от Тайната полиция.
Ако се случи, че лозинката падни в неприятелски ръце, тряба по-скоро да
се яви на Ц. К. да я промени.
Ако някой тайно или на други начин са научи, че неприятелите кроят нещо
тайно, тряба изведнъж да яви на Ц. К., па ако може и на другите чясни
комитети.

Н аказателен закон

1. Ако някои, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой
бил, дързне да издаде нещо на неприятелят ни, ще са накаже със смърт.
2. Ако някои от влиятелните българи, или войвода, подкупен от чуждо
правителство, или от друго чясно лице, поиска да ни пречи в работите под
какъвто начин и да било, такъв ще са счита за неприятел и ще са наказва със
смърт.
3. Ако някой призре и отхвърли предначертаната държавна система „де-
мократска република“ и състави партии за деспотско-тиранска или костин-
туционна система, то и таквизи ще са считат за неприятели на отечеството
ни и ще са наказват със смърт.
4. Ако някои не припознай Централният ревулуционерен български комитет
и поиска да са опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв лът ще му
са кажи, но ако и то ни помогни, ще са накаже със смърт.
5. Ако някой от членовете на Тайната полиция са откаже да извърши по
заповедта на комитета някое си наказание, ще са накаже със смърт.
6. Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се
наповни, повтором ще са отстрани от работата ни.

171
 № 134
Възвание до българския народ за въстание, из­
готвено на Оборище на 15—17 април 1876г.
Печата се по: Априлското въстание от 1876 г., т. 111. Сборник от тур­
ски документи, съставиι и превел д-р Борис Хр. Недков, С.. 1956, с.
1 5 -1 6
Братя българи!

Дойде краят на зверската тирания, която от пет века насам търпим под
османска насилническа власт. Всеки от нас очакваше това с нетърпение. На...*
настъпва денят на народното въстание на всички българи в България, Тракия
и Македония. Всеки честен българин, в жилите на когото тече чиста българска
кръв. тъй както тя е текла и в жилите на нашите царе от старо време —
Крум. Симеон. Борис и Асен, трябва да въстане с оръжие в ръка, та с първия
ни още удар да зашеметим врага.
Нашите юнаци българи не трябва ни най-малко да се боят от смъртта. Те
не трябва да се страхуват от прогнилата от само себе си турска власт, която
отдавна чака своята разруха. Напред, братя! Грабнете оръжие в ръце и с него
всички дружно да се бием храбро против нея, за да защитим по такъв начин
свободата си и родината си!
О. българино, докажи, че си жив, покажи, че знаеш да цениш свободата
си! Въставайки днес, спечели свободата си с бой и със собствената си кръв!
Нека се строши хомотът, що реже врата ти като трион!
Ти. който търсиш чест и правото на свобода, защити честта, правото и
свободата на оня, който ще потърси закрила от теб! Бъди смел и храбър!
Бий се безстрашно срещу врага, но не отказвай великодушието си към пад­
налите в плен.
От днес от името на нашия народ ние обявихме пред целия цивилизован
свят: Пълна свобода или смърт!
Напред, напред, братя, бог е с нас!

Подпис: Издадено от страна на българските апостоли в Тракия.

(Забележка): Въстанието избухна внезапно.

Изготвено за Батак.

Василю*
(Изписан кръст)**

* Датата на въстанието не е поставена

* Предполага се, че „Василю“ е подпис на Петлешков, който бил упълномощен да разпрати
прокламапиите по селата.
** Изписаният с мастило кръст в турския превод отговаря на кървавия кръст в оригинала.

172
 № 135
Кърваво писмо, изпратено от копривщенските
въстаници до ръководството на III Врачански
революционен окръг от 21 април 1876 г.
Печата се по: Априлското въстание от 1876 г., т. Ill, с. 16 -17.

До братята комисари във Враца

Вчера, на 20 'април, предизвикани от някои събития — когато, без да се

даде повод от наша страна, по нареждане на властта кърагасъ (Неджиб ага)
предприе арестуване на комитетските хора, — видяхме се принудени да вдиг­
нем въстание. Отсякохме 6 зелки, взехме 7 души пленници, другите успяха
да избягат. За тая наша постъпка уведомихме войводите в Панагюрище и
околните села, които веднага се заловили за оръжие и заставили пазарджиш­
кия юзбашия и заптиетата му да се върнат обратно в Османово.
Запалихме Стрелча. Половината от жителите на Панагюрище отидоха на
помощ на стрелчанци, за да нападнат и завземат Пазарджик.
Съжаляваме, че не можахме да изтраем до 1 май, за да изпълним реше­
нието. Но любовта към народа ни даде увереността да избързаме. Нека мис­
лим само за победата!
И тъй знамената са развети в балканите и горите на Копривщица, Пана­
гюрище и други 32 села! По такъв начин са заети всички проходи. През
Клисура ви е изпратено и друго подобно писмо, но за по-голяма сигурност
ви пращаме и това по друг път. Каквото извършихме, то стана по заповед
на Бенковски. Волов и Икономов, и то за в полза на народа. Въстанието ще
бъде всеобщо. То е вече обявено. Съобщете веднага на Стойко Мъглата [Ст.
Стамболов] и другите в Търново и на Иларион [Драгостинов] в Сливен. Нека
е честито.
А сега не ни остава нищо друго освен да кажем: Напред! Да извикаме:
Долу тиранията! Свобода или смърт!
21 нисан (12) 92 г. В половин часа вечерта (към 19,30 ч.).
Подпис: Вашите другари от военния съвет в Копривщица.

№136
Устав на Българското централно благотворител­
но общество, приет в Букурещ на 10 юли 1876 г.
Печата се по: Освобождение Болгарии от турецкого ига, т. 1, с.
293 294.

Чл. 1. Целта на Обществото е да събира доброволни материални помощи

за в полза на нещастни, пострадали и нуждаещи се българи.
Чл. 2. Обществото се управлява от един председател, един подпредседател,
един касиерин, един секретар и неограничено число членове, които са избрани

173
 и упълномощени от страна на представителите на частните благотворителни
български общества в Румъния.
Чл. 3. Управлението на Централното общество ще се обръща публично
чрез печата с възвания за помощи към всички, без разлика на вяра и народ­
ност, а също и към всички частни български и чуждестранни благотворителни
общества.
Чл. 4. Управлението на Централното общество ще записва помощите, които
постъпват в обществената каса, и ще дава разписки на жертвувателите срещу
получените суми с подписа си.
Чл. 5. Управлението на Централното общество ще спомага материално от
събраните суми само на ония българи, на които те се убедят, че е необходимо
да се помогне.
Чл. 6. Управлението на Централното общество ще държи заседанията си
всякога. кога[то] види. че е нужно, а без особена нужда веднъж в седмицата.
Чл. 7. Управлението на Централното общество ще държи в свръзка всичките
български благотворителни частни общества в Румъния, ще се обръща към
гях за помощ, кога[то] има нужда, и ще удовлетворява нуждите им, кога[то]
разполага с излишни средства.
Чл. 8. Централното общество ще има право да представлява навсякъде
всичките частни благотворителни общества [български] в Румъния като утвър­
дено. избрано и упълномощено от страната им.
Чл. 9. Управлението на Централното общество ще дава сметка веднъж в
годината чрез един общ печатан счет, който ще се изпраща на всичките частни
български благотворителни общества в Румъния.
Чл. 10. Управлението на Централното общество ще държи печата на обще­
ството, който е с надпис: „Централно българско благотворително общество
в Букурещ“. Печатът ще ср придружава винаги с не по-малко от три подписа
на управлението.
Чл. 11. Обществото наченва действията си днес, 10 юля 1876г.
Тоз устав е одобрен и подписан от всинца ни нас, упълномощените пред­
ставители на българските частни благотворителни общества в Румъния:
Гюргевски представители: П. Хр. Висковски, D. L. Iconomof
Болградски представител: Д. Ямболов
Крайовски представител: Д. Г. Зеновски
Слатински представител: А. Д. Катранов
Турно Магурелски представител: П. Д. Катранов, I
Галацки представител: Р. Танасов
Плоещки представител: Райчо П. Гръблов
Браилски представител: Сава Д. Мънзов
Търговище: Хр. х. Николае[в]
Управлението на Централното благотворително българско общество в Бу­
курещ:

Почетен председател: Владимир Йонин

Председател: К. Цанков
Подпредседател:*
Касиерин:*

* Няма подпис

174
 Секретари: П. Енчев, С. Загорски
Членове:
Ив. Кавалджиев
П. Хр. Висковски
С. Атанасович
Г. Золотов

№ 137
Извлечение от протоколите на Цариградската
посланическа конференция от 23 декември 1876
до 20 януари 1877г.
Печата се по: Г. П. Генов. цит. сьч.. с. 197 239.

Добавка под буква С

България

П роект за органически правилник

1. Ще бъдат образувани от долупосочените територии и съгласно с при­

ложената тук карта два вилаета (области), които ще бъдат управлявани според
по-долу изложените подобни форми.
Източният вилает, който ще има за главен град Търново, ще бъде съставен
от санджаците: Русенски, Търновски, Тулчански, Врачански. Сливенски, Плов­
дивски (без Султан-Ери и Ахъ-Челеби) и от казите: Кърклисенска, Муста-
фапашовска и Казълагачка.
Западният вилает, който ще има за главен град София, ще бъде съставен
от санджаците: Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски (без двете
южни кази), една част от Серския санджак (трите северни кази) и от казите
Струмица, Тиквеш, Велес и Костур.
2. Административна единица ще бъде кантон (нахия-мюдюрлик) с пет до
десет хиляди жители.
Като се запазва, доколкото е възможно, съществуващото административно
деление, ще се положат усилия да се групират християните с мюсюлманите
в отделни кантони.
Кантонът ще бъде управляван от кмет, избиран за 4 години между членовете
на кантоналния съвет и от самия съвет.
Кантоналният съвет ще бъде съставен от представители на всяка община,
които ще бъдат избрани за 4 години без разлика на вероизповедание.
Общината ще запази сегашната си организация.
Всички въпроси, засягащи интересите на кантона (като пътищата и съ­
общенията, разпределението и събирането на известни данъци), които ко­
мисията за надзор ще сметне, че са от неговата компетентност, ще бъдат под
ведомството на контролните съвети под контрола на по-горните власти.
Контролният съвет ще се събира веднъж всеки месец.
Двама негови членове, посочени от съвета за 4 години, ще подпомагат кмета
при изпълнение на неговите функции като негови съветници.

175
 Международната комисия ще се погрижи, доколкото е възможно, да намери
такова разрешение, което ще може да осигури в кантоните представителството
на малцинствата.
Градовете и паланките, които имат население повече от 10 000 жители, ще
имат общински учреждения, подобни на тези на кантоните.
3. Няколко кантона (нахии, мюдюрлъци) ще бъдат събрани в санджаци
(департаменти), управлявани от мютесарифи или от каймаками (управители),
които ще бъдат християни или мюсюлмани според мнозинството на насе­
лението в санджака и назначавани от Високата порта по предложение на
главния управител (валия) за срок от 4 години.
Тяхната длъжност ще бъде да наздирават реда и хода на работите в кан-
тоналните съвети.
Управителят (мютесариф или каймакам) ще има канцелария и двама съ­
ветници, назначени от главния управител от една листа с кандидати в двоен
брой, съставена от областното събрание.
Главният управител (валията) ще може да отстранява управителите за срок
от 3 месеца и да предложи на Високата порта тяхното уволнение.
4. Начело на всяка от областите ще бъде поставен един валия (главен
управител), който ще бъде назначаван за срок от 5 години от Високата порта
със съгласието на държавите-гарантки.
Той ще получава достатъчно възнаграждение.
В случай на смърт или на подаване на оставка на главния управител не­
говите функции ще бъдат временно изпълнявани от един от управителите
християни, назначени за тая цел от Високата порта.
Валията ще може да бъде сменяван само по решение на апелативния съд,
ако бъде привлечен под съд.
Валията ще представлява върховната власт и ще надзирава за изпълнението
на законите на империята и на особения правилник на областта.
Той ще бъде християнин и може да бъде отомански поданик или чужденец.
Главният управител (валията) ще управлява областта с помощта на областно
събрание, чиито членове без разлика на раса и вяра ще бъдат свободно из­
бирани за срок от 4 години от кантоналните съвети, групирани по околии,
както това ще бъде обяснено по-долу, без всяка правителствена намеса.
Оплакванията, които биха изникнали относно изборите, ще бъдат разре­
шавани от самото събрание.
Избирателните околии на кантоналните съвети ще бъдат назначавани от
събранието на няколко кантона.
Те трябва да имат средно от 30 до 40 000 жители. Всяка така съставена
група ще избира един депутат.
Ще бъдат избиратели и избираеми:
1) всички жители на областта, навършили 25 години, които притежават
някаква недвижима собственост или плащат данък;
2) духовенството и свещенослужителите на различните вероизповедания;
3) професорите и учителите.
Заседанията на събранието ще бъдат публични.
Събранието ще назначава за 4 години административна комисия, която ще
играе роля на съвет при главния управител. Началниците на признатите ве­
роизповедни общини ще бъдат по право членове на този съвет по един за
всяко вероизповедание.

176
 За всеки санджак (окръг) ще има поне по един член в тоя административен
съвет, но последният не може да има повече от 10 членове.
Те ще получават определено възнаграждение.
Главният управител ще взема мнението на административния съвет във
всички случаи, които надминават чистото и простото изпълнение на разпо­
редбите на законите и правилниците.
5. Събранието ще се събира един път в годината, за да приеме и контролира
бюджета на областта и разпределението на данъците. Валията трябва да му
представи финансов годишен отчет, който ще бъде съобщаван на Високата
порта.
Системата за събиране и определяне на данъците ще бъде изменена, за да
улесни развитието на богатствата на страната, като във всеки случай се облек­
чат тежестите на населението.
Военният данък (беледие-аскерие) ще се събира само от мъжете, способни
да носят оръжие от 20 до 40 години, които не биха постъпили в местната
милиция.
Плащането на недоборите до 1 януари 1877г. не ще се изисква.
Митниците, пощите и телеграфите, таксите върху тютюна и алкохола и
режията не ще зависят от областните власти, а от правилата, прилагани сега
в останалата част на империята. Отдаването на данъците на закупчици се
отменя под страх на определени наказания.
Събирането на други плащания ще се урежда от областното събрание и от
кантоналните съвети.
Валията и областното събрание ще установяват по общо съгласие всеки
5 години бюджета за приходите на областта, за да се определят сумите, които
ще се дават на Високата порта, като държат сметка, доколкото е възможно,
за приходите през 10-те последни години и за увеличаваното благосъстояние
на страната.
Кантоналните власти ще направят разпределение между общините и ще
събират различните суми за всяка една от тях в определеното време.
Тези суми, като се извадят кантоналните разходи, ще бъдат внесени в касата
на департамента.
Начинът за събиране на данъците ще бъде оставен на решението на кан­
тоналните власти.
Една сума, която ще бъде определена от надзорната комисия и не ще
надминава 30% от приходите на областта, ще бъде внесена в клоновете на
Отоманската банка, за да служи за изплащане на публичния дълг и за нуждите
на централното правителство. Остатъкът от приходите ще бъде предназначен
за вътрешните нужди на областта.
6. Докато надзорната комисия изработи специален съдебен правилник, съ­
дилищата ще бъдат организирани по следния начин.
Мировото правосъдие се възлага на кметовете и техните съветници. Те ще
разглеждат безапелационно граждански дела до 1000 пиастри (гроша), а в
наказателната материя — всички нарушения. С право на апел ще разглеждат
дела до 5000 пиастри. Те ще съдят според обичаите, които не са в пряко
противоречие със съществуващите закони.
Съдиите в гражданските и наказателните съдилища ще бъдат назначавани
от главния управител в съгласие с надзорната комисия, а по-късно — като
се вземе мнението на административния съвет.

12 Българската държавност
177
 Те ще получават прилично възнаграждение.
Ще бъдат назначавани за три години. След това време те ще мотат да
бъдат утвърдени в своите функции и в тоя случай стават несменяеми. Но ако
тяхното поведение като съдии не е на висотата на техните функции, ще могат
да бъдат отстранени от апелативния съд, ако са привлечени под съд.
В главния град на областта ще има един апелативен съд. Неговият пред­
седател и членовете ще бъдат назначавани от Високата порта със съгласието
на представителите на държавите-гарантки.
Членовете на съда могат да бъдат мюсюлмани или християни и ще решават
въз основа на отоманския граждански закон.
Европейски елемент може да има участие в тях. В такъв случай съдията
европеец ще бъде снабден със свидетелство, изходящо от компетентна юри­
дическа власт и удостоверяващо неговите знания.
Срокът на функциите на членовете на апелативния съд ще бъде същият и
уреждан по същите условия, както това е за съдиите на първостепенните
съдилища.
Окръжните съдилища ще разгледат всички граждански и наказателни спо­
рове с изключение на апели до Върховния апелативен съд в главния град на
областта.
Заседанията на съдилищата ще бъдат публични и съдебното следствие ще
бъде задължително.
Делата, принадлежащи специално на някое вероизповедание, ще бъдат под
изключителната юрисдикция на духовните власти на вероизповедната община
и решенията, издавани от тях, ще имат изпълнителна сила.
7. Ще има пълна свобода на вероизповеданието. Поддържането на духо­
венството, както и на религиозните учреждения и на учебните заведения, ще
бъде в тежест на всяка вероизповедна или народностна община.
За да може да смени своята религия, мъжът трябва да има 18 години, а
жената — 16. Но за да може да направи декларация за смяната на своята
религия, мъжът или жената трябва да прекара една седмица у духовния на­
чалник на своята първа вяра.
Не ще могат да се правят никакви пречки за постройка на религиозни
сгради и за упражняване на обредите на вярата.
Длъжност на областните и кантоналните събрания ще бъде да се грижат
за нуждите на народната просвета, особено за откриването и издържането
на училищата.
Местният език ще бъде употребяван еднакво както турският език в съди­
лищата и администрацията.
В кантоните, където употребата на гръцки език е обща, кантоналните власти
ще могат да си служат с него.
8. Редовната отоманска армия ще пребивава в крепостите и областните
градове. Тя ще бъде предназначена за външна защита на страната. Ще може
да бъде употребена във вътрешността в случай на война или по искане на
главния управител на областта.
Ще бъде създадена милиция или национална гвардия, съставена според
населението от християни и мюсюлмани; броят ή не трябва да надминава
едно на сто от мъжкото население. Тя ще бъде обучавана отделно под ръ­
ководството на офицери, назначавани от валията. Ако по негова заповед
части на милицията се съберат на брой повече от 1000 души на дадено място,

178
висшите офицери (командуващи и по-горни) гце бъдат назначавани от Ви­
соката порта.
Жандармерия, издържана от областта, достатъчна за поддържане на общес­
твената сигурност и да изпълнява полицейска служба, ще бъде създадена по
начин, че числото на християните и мюсюлманите,- които ще участвуват в
нея, да бъде пропорционално на населението от всяко вероизповедание. Тя
ще има офицери мюсюлмани и християни, назначавани от главния управител,
и гце бъде разпределена в страната.
На Високата порта се забранява в бъдеще да заселва черкези в своите
европейски владения. Колкото се отнася до семействата от тази народност,
които са вече настанени там, тя ще се погрижи за тяхното преселване, като
подпомага настаняването им в азиатските мюсюлмански провинции.
9. Обща амнистия ще бъде дадена на лицата, които са били затворени без
присъда или на които са били наложени общи наказания (изгонване, зато­
чение, затвор), по решения на административни власти или на различни ото­
мански комисии.
10. Една международна комисия ще бъде назначена за една година от
силите-гарантки, за да се надзирава за изпълнението на този правилник, който
ще трябва да бъде турен в действие в срок три месеца от подписването на
протокола.

№ 138
Възвание на Българското централно благотво­
рително общество към българския народ, изда­
дено в Букурещ на 12 април 1877 г.
Печата се по: Освобождение Болгарии от турецкого ига. т. 1. с.
643 644 .

Възвание към българский народ

Братя!

Народ, който се бори и пролива кръв за своята свобода и независимост,

рано или късно ще тържествува. Без жертви няма свобода! Смазани от векове
под едно най-варварско иго, както многажди, тъй и миналата година ние
въстанахме, за да протестираме по един отчаян начин против нашите вековни
притеснители. Турските зверски пълчища удавиха в кръв нашия глас и почнаха
ония нечути и неоправдани свирепости, които развълнуваха цял свят. Нашите
села бяха изгорени: майки, моми, деца бяха безчестени и най-немилостиво
изклани; свещениците ни разпинаха се на кръст; божиите храмове бяха осквер-
нени; и невинните жертви, облени в кръв, покриваха навред нашите полета.
Цяла година носихме ние мъченическия кръст, но сред нашите неописани
неволи и страдания имаше една надежда, която ни крепеше. Тази надежда,
която нито за минута не ни остави, беше православната и велика Русия.

179
 Братя! Ние не сме чакали напразно нейната могъществена помощ, защото
след година ето тя иде да иска отчет за кръвта на нашите мъченици.
Наскоро победоносните руски знамена ще се развяват в нашето отечество
и под тяхната защита ще се положи основа на едно по-добро бъдеще.
Русите идат безкористно, като братя, на помощ, за да направят най-после
и за нас онова същото, което те друг път направиха за освобождението на
гърците, румъните и сърбите.
Българи! Всички ние трябва да станем като един человек, да посрещнем
братски нашите освободители и да съдействуваме с всичките си сили на ру­
ската армия. Турското население е въоръжено с цел да поднови ланските
ужаси: трябва и ние, колкото и с каквото е възможно, да се въоръжим, за
да не останем беззащитни до пристигането на русите, под славните знамена
на които всички трябва да се съберем.
Въоръжени само, ние ще бъдем достойни за положението, което ни се
приготовлява, и ще способствуваме да осигурим независимостта на нашето
отечество.
Нашият интерес, нашето бъдеще, самото наше спасение изисква да въстанем
всинца. Отечеството ни вика на оръжие! Нека първият гръм на руския топ
да ни намери готови за тая свещена борба. Многожелаемата минута най-
сетне настана, за да възтържествува правдата над мрака и азиатската вар-
варщина.
Българи, напред! Бог и нашите братя руси са с нас!

Букурещ, 12 април 1877 Българският централен комитет в Букурещ:

Владимир Йонин, К. Цанков, О. Панов, П. Енчев,

Д. П. Иванов, П. Хр. Висковски, С. Н. Стамболов,
Ив. Кавалджиев, Ив. Вазов

№ 139
Решение на търновци за създаване на редовна
българска армия от 26 юли 1877 г.
Печата се по: Освобождение Болгарии от турецкого ига, т. II. с
197 198.

Търново
Днес на 25 юлия 1877год., като се събрахме в стаята на читалището, ний,
гражданите от Търново, както и жителите от Лясковец, Дряново, Горна Оря­
ховица. Габрово, Севлиево, Елена, Трявна, Казанлък, Ески Загра, Беброво
и пр., и присъствувахме в разглежданията и разсъжденията върху голямата
нужда, която усещаме днес според твърде критическите днешни времена, ре-
шихме следующите:
1. Като се известихме от Н[егово] Бл[агородие] капитана г. Райча, че в
Свищов имало около 15 хиляди оръжия с потребностите им заедно, както
и едно доволно количество дрехи за Българското опълчение, одобрихме да
се пратят в Свищов от 300—500 кола за пренасянето им.

180
 2. Да се помоли Н[егово] Сиятелство княз Черкаский да благоволи да раз­
пореди и да заповяда комуто принадлежи за учреждението на един закон,
според който да бъде възможно да се земат войници (освен волниците), за
да се образува една народна войска колкото е възможно по-скоро.
3. Понеже за таквизито войници ще са потребни оръжия с потребностите
им, както и дрехи, то решихме да купим от Русия 20 хиляди пушки и за
купуването им се съгласихме да направим един народен заем в името на
българский народ според стойността на тези оръжия; и този заем да се на­
прави в Русия, Румъния или дето ще бъде по-сгодно.
4. За да се извърши сичко гореизложено, именно да се отиде при Н[егово]
С[иятелство] княза Черкаский и при капитана г. Черевкова, началника на
Търновский округ, избраха се и се определиха следующите лица: именно
н[егово] преп[одобие] архимандрита] отца Стефана, г. д-ра Берона, г. Д. Па-
пазоглу от Казанлък, г. П. Докова, г. Живкова и г. Г. Смилова.

Подписите на присъствующите
(следват 38 подписа)

181
 Д Я Л III

БЪЛГАРСКАТА БУРЖОАЗНА ДЪРЖ АВА

(1878— 1944 г.)

1.
ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
ДО СЪЕДИНЕНИЕТО (1878—1885г.).

Мирният договор, подписан между Русия и Турция в селището Сан-Сте-

фано. разположено недалеч от Цариград, от 19 февруари/3 март 1878 г. по
същество бил юридическо възобновяване на българската държава в нейните
етнически граници и създавал условия за нейното бързо и благоприятно раз­
витие. За кратко било ликуването и безкрайната радост на българите от
Добруджа, Мизия, Тракия, Родопската област и Македония. Опасенията на
противниците на Русия, че създаването на голяма българска държава в цен­
търа на Балканския полуостров ще засили руското влияние и ще попречи на
експанзивните им намерения, предизвикали преразглеждане на Санстефанския
мирен договор и довели до разпокъсването на българските земи и на бъл­
гарското население. Несправедливият и антибългарски в своята същност Бер­
лински договор (1/13 юли 1878 г.) наложил насилствено създаването на Кня­
жество България като „самостоятелно трибутарно княжество под върховната
власт на султана“ с „християнско правителство и народна войска“ (то обхва­
щало само Южна Добруджа, Северна България и Софийска област), а земите
на юг от Балкана се обособявали изкуствено в самостоятелна провинция под
име Източна Румелия — „с административна автономия“, ала „под пряката
политическа и военна власт на султана“, с генералгубернатор християнин.
Извън границите на тези две български държави останали обширни области,
населени с компактно българско население. Ограничаването на етническите
територии на българския народ в тесните държавни граници на Княжество
България и Източна Румелия имаше тежки сетнини за българската нация. Тя
бе поставена пред задачата да води борба за своето обединение.
Първоначалното устройство на възобновената българска държава се на­
мирало почти изцяло в ръцете на Русия. Още преди започването на войната
руското правителство създало към армията специална служба за организиране
на гражданското управление в България. По време на самата война и след
подписването на двата мирни договора тази комисия извършила огромна
работа по устройството и организирането на Княжество България и Източна
Румелия със съдействието и активното участие на представителите на бъл­
гарската интелигенция и съществуващото в страната и преди местно самоу­
правление. Под ръководството на императорския комисар княз Александър
Дондуков-Корсаков временното руско управление в България създало и пър­
вата българска държавна институция — Централно управление с няколко
отдела, които впоследствие послужили като първооснова за изграждането на
по-сетнешната администрация. Тогава били учредени Народната банка, На-

182
родната библиотека. Народният музей и редица други обществено-културни
институции, а чрез гимнастическите дружества била създадена основа на са­
мостоятелна и обучена българска армия. По тоза начин Русия оказала из­
ключително голяма помощ за институционното изграждане на младата бъл­
гарска държава; тя създала първоначалния ή модел, положила здравите й
основи.
След Освобождението в българското общество по отношение на бъдещото
устройство и формата на управление на България си дали сражение две кон­
цепции, чиито представители водели борба помежду си още по време на
националноосвободителното движение: консервативно-олигархическата (тя
изразявала интересите предимно на търговско-лихварската буржоазия) и
либерално-демократическата (тя представяла интересите на дребната и сред­
ната буржоазия, които съставлявали мнозинството от българския народ).
Борбата между тези две течения се разгоряла с особена сила по време на
Учредителното народно събрание в Търново, кога то била обсъдена и приета
първата българска конституция — Търновската конституция (1879г.). В тази
борба надделяло либерално-демократическото течение.
Напредничавите и образовани български общественици се въодушевявали
от демократичните и либерални идеи на буржоазните мислители от
XVIII—XIX в. и чрез Търновската конституция искали да ги присадят върху
почвата на българския държавно-политически живот. Българската буржоазия
в своето политическо управление само по намерения, подбуди и първоначални
изходни позиции искала да се мери със западноевропейския еталон. В своята
същност нейното управление било продукт на иманентна и трудно преодо­
лима обществено-икономическа изостаналост, унаследени брутални полити­
чески нрави от епохата на турското владичество, политическо тесногръдие
и пренебрегване на интересите на нацията, стеснен и нисък духовен кръгозор,
разпалени и често достигащи до жестоки убийства политически страсти, на
внушения и веяния отвън, редица от които криели умисъл и служели на чужди
интереси. Класовата ограниченост и изостаналост на българската буржоазия
й попречили да си изработи още в началото на своето управление тактика
и стратегия по проблема за обединението на българската нация, не ή дали
възможност да прозре тенденциите на европейското политическо развитие и
да добие верен нюх за целесъобразна и навременна външнополитическа орие­
нтация. Дейците на българското буржоазно държавно управление още от
самото начало се показали като рожба на класата, на която служели; към
нейните недостатъци и грешки те прибавили и своите лични грехове и пороци,
реализирани често за сметка на не твърде богатата държавна хазна.
Решенията на Берлинския конгрес и Търновската конституция превърнали
в един от стожерите на управлението на българската буржоазна държава
натрапената от великите сили монархическа власт от чужд произход. Мо­
нархията била винаги чужда и противостояща на коренните интереси на бъл­
гарския народ. Злините и бедите, които му докарали с безразсъдните си деяния
българските монарси, били многобройни и неизмерими.
На 26 юни 1879г. избраният от Великото народно събрание и одобрен от
Русия и другите велики сили княз на България Александър Батенберг
(1879—1886) положил в Търново клетва за вярност към Конституцията и към
българския народ и по този начин встъпил на престола. На 5 юли 1879 г. той
издал указ за назначаване на първото българско буржоазно правителство с
министър-председател Тодор Бурмов. Първите години от живота на княже­

183
ството преминали под знака на борбата на българския княз за суспендиране
на Търновската конституция и за разширяване правата на монархическата
власт. Това можело да доведе до израждане и погиване на младата българска
държава, ако не били онези процеси и събития, които по същество разкривали
ролята на българския народ при коригиране на грешките на неговите засле­
пени от политическата власт водачи. Осъществяването на първия етап на
обединението на българската нация чрез съединението на Източна Румелия
с Княжество България (6 септември 1885 г.) и героичната защита на младата
българска държава по време на Сръбско-българската война (2—17 ноември
1885 г.) били най-значителният политически резултат от първото десетиление
на съществуването на българската буржоазна държава, който повдигнал не­
йния авторитет в очите на цивилизована Европа.

2.
БЪ Л ГА РС К А ТА Б У РЖ О А ЗН А Д Ъ РЖ А В А
Д О БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
(1885— 19 1 2 г.)

Съединението на Княжество България с Източна Румелия създало условия

за ускорено икономическо развитие и за провеждане на по-самостоятелна
политика на буржоазните правителства. Още отначало се разгорели остри
борби, в които се вплел и княз Александър Батенберг и бил принуден да се
откаже от българския престол. На 25 юни 1887г. Великото народно събрание
в Търново избрало за княз на България Фердинанд Кобургготски (1887—
1918). Началото на неговото управление съвпаднало с диктаторския режим
(1887—1894 г.) на българския буржоазен държавен деец Стефан Стамболов.
В периода до балканските войни българската държава постигнала значи­
телни успехи, били създадени известни традиции в парламентарния живот и
значително се подобрили и реформирали редица държавни институции, като
се формирала политическата система на буржоазната парламентарна демок­
рация в нейния балкански вариант. В Търново на 22 септември 1908г. била
провъзгласена независимостта на българската държава чрез отхвърляне на
нейния формален дотогава васалитет спрямо турския султан, като със спе­
циален манифест до българския народ България била обявена за „царство“,
а Фердинанд — за „цар на българите“. Силно били активизирани външно­
политическите отношения на българската държава, която вече придобила
известен международен авторитет и признание, учредени и развити били ре­
дица нови културни институции от национално значение.
Динамичното социално-икономическо развитие на България, укрепването
на устоите на буржоазната държава и културните достижения на българския
народ били плод на едно ускорено развитие, с което някак си стихийно се
преодолявало вековното изоставане. То било полезно за държавата и за на­
рода, ала съвпаднало с едно крайно отрицателно явление в българския по­
литически живот — „личния режим“ на цар Фердинанд. Този личен режим
на монарха започнал да набира скорост непосредствено подир убийството на
Стефан Стамболов (юли 1895г.). определял се от политическата нестабилност
и непоследователност на буржоазнопарламентарната демокрация и от нейните
колебания спрямо реакционните и олигархически сили и особено се укрепвал

184
поради страха на буржоазията от реалното и фактическо народовластие. Съю­
зът на българската буржоазия с цар Фердинанд донесъл най-големите злини
на българския народ.

3.
ПО ПЪТЯ КЪМ НАЦИОНАЛНИТЕ
КАТАСТРОФИ (1912— 1918г.)-

По време на балканските войни и Първата световна война българската

буржоазна държава показала положителните, а и особено отрицателните си
страни. Балканската война от 1912—1913 г. се характеризира с всенародния
подем и стремеж да се помогне за освобождението на останалите под осман­
ското владичество територии. Бойните подвизи на българската армия се
оказали решителни за победата при Одрин, Люлебургас, Лозенград и за по­
бедоносното завършване на войната. В.И. Ленин подчертал обективно про­
гресивния характер на тази война в това, че чрез нея окончателно се лик­
видирала турската феодална система на Балканския полуостров и се създавали
условия за ново, по-прогресивно развитие.
Но дипломацията и политиката на българската буржоазна държава при
авторитарната намеса на цар Фердинанд правели големи и понякога фатални
грешки чрез един стратегически неосмислен максимализъм и липса на по­
литически реализъм. Тяхното поведение и действия довели до първата бъл­
гарска национална катастрофа, дошла като непосредствен резултат от Меж­
дусъюзническата война (1913 г.). От постигнатото отчасти обединение на бъл­
гарските земи и българския народ по време на Балканската война от
1912—1913 г. не останало почти нищо. България се лишила от по-голямата
част от своите териториални придобивки по време на Балканската война; тя
загубила: Южна Добруджа, Източна Тракия и по-голяма част от Македония,
които преминали съответно в пределите на Румъния, Турция, Сърбия и Гър­
ция. Бремето на злините и тежестите легнало изцяло върху плещите на бъл­
гарския народ.
По време на Първата световна война (1914—1918 г.) българската буржоазия
и монархическата власт първоначално предпочитали да провеждат политика
на неутралитет. Постепенното им стопанско и политическо обвързване с Гер-
мания и централните сили предопределило и българската намеса в световния
военен конфликт (1 октомври 1915 г.). Българската армия била принудена
отново да воюва, като в същото време буржоазията, монархията и продаж­
ните български буржоазни политици се обогатявали за сметка на българския
народ и търгували с неговите идеали.
Великата октомврийска социалистическа революция (1917 г.) откри нова ера
в историята на човечеството. Примерът на руските работници и селяни се
оказал един от факторите за бързото революционизиране на българския на­
род. През септември 1918 г. избухнало Войнишкото въстание в България.
Провъзгласяването на България за република от въстаналите войници в Ра­
домир на 27 септември 1918 г. е епизод, който показал готовността на бъл­
гарския народ да премахне омразната му монархическа власт и да приеме
републиканската форма на политическо управление. С разгрома на Войниш­
кото въстание не била преодоляна настъпилата революционна криза.

185
 Версайската система от договори, с която приключил балансът на войната,
издълбала дълбоки и непримирими противоречия между победители и по­
бедени. Подписаният на 27 септември 1919 г. от министър-председателя на
България Александър Стамболийски Ньойски мирен договор бил дълбоко
несправедлив империалистически договор, който донесъл нови нещастия и
поставил страната в крайно затруднено стопанско положение. Чрез неговите
постановления Южна Добруджа е дадена на Румъния, Беломорска Тракия на
Гърция и Западните покрайнини и Струмишката област на Сърбо­
хърватско-словенското кралство (Югославия). Стотици хиляди българи са
прокудени от родните си огнища и създали за българската държава големия
и трагичен „бежански проблем“. България се задължила да изплати на по­
бедителите репарации в размер на 2 млрд. и 250 млн. златни франка, а също
така и големи количества въглища и други суровини. Нормалното възходящо
развитие на българската държава и на българската нация било затормозено
още повече от тази втора поред национална катастрофа.
Двете национални катастрофи дълбоко подкопали и измени пи същността
на създадената след Освобождението политическа система. Буржоазията била
принудена да остъпва и да лавира, но тя успяла да запази някои институции,
които по-късно и възвърнали цялата власт, а именно кадровия състав на
армията и монархията. На мястото на принудения да абдикира след поту­
шаването на Войнишкото въстание Фердинанд се възкачил на българския
трон неговият син цар Борис III (1918—1943 г.)

4.
У П РА ВЛ ЕН И Е НА БЪЛГАРСКИЯ
ЗЕ М Е Д Е Л С К И Н А Р О Д Е Н С Ъ Ю З
(1920— 1923 г.).

От август 1919 г. на власт идва коалиционно правителство начело с Алек­

сандър Стамболийски. След проведените избори в началото на 1920 г., в които
най-голям успех имали БЗНС и БКП, на 21 май 1920г. е образувано самос­
тоятелно правителство на БЗНС. Правителството на БЗНС начело с Алек­
сандър Стамболийски, вдъхновено от големите изборни успехи и от разкри­
лите се възможности за самостоятелна политическа власт, се стремяло да
установи нова форма на управление, в която силно изразените демократични
тенденции се преплитали с елементи на „селска диктатура“, насочена както
срещу работническата класа и Българската комунистическа партия, така и
против едрата буржоазия. Съсловната идеология, проповядвана от земедел­
ските политически водачи, не отричала капитализма и била основана на за­
шитата и покровителството на дребната частна собственост.
Земеделското правителство проявявало известни стремежи за демократи­
зиране на бужоазния държавен апарат. Те обаче не били докрай осъществени
нито във формата и механизма на управление на българската бужоазна дър­
жавна машина, нито пък били направени опити за нейното разбиване. Струк­
турата, функциите и задачите на органите на върховна и местна държавна
власт останали почти същите, без каквито и да е качествени изменения.
Законодателството на земеделското правителство е непоследователно и
твърде противоречиво. Редица законодателни актове отразили демократич­
ните стремления на трудовото селячество и били насочени срещу едрата бур­

186
жоазия и нейното икономическо господство, но някои закони имали реакцио­
нен характер и били насочени срещу работническата класа и комунистическата
партия и срещу прогресивната и демократично настроена интелигенция.
Външната политика на БЗНС се характеризирала със стремеж за постигане
на разбирателство с балканските държави на базата на компромиси и с без­
успешни опити за осигуряване на излаз на България на Бяло море. Про-
френската и проюгославската ориентация на земеделските лидери не помог­
нала твърде много за преодоляване на политическата изолация на страната.
Приемането на България в Обществото на народите (декември 1920 г.) по­
казвало нейната готовност и стремежите и по мирен път да търси разрешение
на външнополитическите си проблеми.
Засегната от реформите на самостоятелното земеделско управление и упла­
шена от ръста на работническото и комунистическото движение в страната,
българската едра буржоазия, подкрепяна и насърчавана от двореца и ре­
акционните среди в армията, проявявала тежнения към установяване на ре­
акционен режим. За българския народ настъпвали най-трагичните години от
неговото следосвобожденско развитие — събитията, които довели до лик­
видирането на неговите демократични политически завоевания.

5.

НАЧАЛО НА ФАШИСТКАТА ДИКТАТУРА

И УПРАВЛЕНИЕ
НА ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СГОВОР
(1923— 1931 г.)

Военният преврат на 9 юни 1923 г. установил диктатура на Демократическия

сговор, който в този ранен етап на фашизма се опитал да съчетае терора и
тоталитарната мода с псевдодемократични фрази и запазване на парламен­
таризма. Своята същност на палач на българския народ и враг на всякакво
прогресивно и духовно политическо развитие на българската нация фаши-
зиращата се българска държавна машина показала особено отчетливо при
потушаването на Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г. и по време
на зверския терор през 1923—1925 г. Тогава именно „дълбоката пропаст, съз­
дадена между предните слоеве на нашия народ и фашизма, не можа да бъде
отстранена с никакви жестокости или хитри маневри от страна на фашистката
реакция. И ако основните народни маси не се примириха никога с фашизма
въпреки огромните жертви, които дадоха, и неизброимите страдания, които
преживяха в течение на две десетилетия — това безспорно се обяснява на
първо място с неотразимото влияние на Септемврийското въстание и неговите
положителни и отрицателни поуки за българския народ" (Г. Димитров).
Същевременно още през този начален етап на фашизма у нас започнало
постепенното формиране на елементите на фашистката държава и право с
присъщия им тоталитаризъм и силно използуване на насилието. Кризата в
съществуването на буржоазния парламентаризъм била твърде ясна и неговата
съдба при развитието на диктатурата била определена. Силен удар бил на­
несен върху местните органи на управление чрез прокарване политиката на
краен централизъм. Постоянно била извършвана чистка в държавния и съ­
дебния апарат от прогресивни служители, обявявани за държавноопасни

187
елементи. Най-опасната за диктатурата на Демократическия сговор партия
БКП и свързаните е нея организации били разтурени. Сговористкото пра­
вителство не само унищожило голяма част от прогресивната българска ин­
телигенция и крупните политически фигури в живота на травматизираното
българско общество, но и нанесло сериозен удар върху международния пре­
стиж на българската държава и авторитета на българския народ в света.
Крахът на Сговора настава след осемгодишно управление. Това правител­
ство остави след себе си трупове, преднамерени политически убийства, по­
квара, спомена за един нечуван терор, надминал някогашните турски и ба-
шибозушки жестокости, прекършената вяра в собствената държава и в по­
следна сметка — един законодателен акт на откритата буржоазно-фашистка
диктатура и мракобесието: приетия през 1924 г., непрекъснато допълван и
усъвършенствуван в перфидността си и използуван до края на буржоазното
господство в България „Закон за защита на държавата“.
Монархът, макар че предпочиташе да се държи в сянка, беше в дъното на
всички дела на Демократическия сговор, бе стожерът и вдъхновителят на
буржоазно-фашистката диктатура.

6.
УПРАВЛЕНИЕТО НА Н АРО ДН И Я БЛОК
(1931 — 1934 г.) — П Р О Б И В
ВЪВ Ф АШ ИСТКАТА Д И К Т А Т У РА

Управлението на Народния блок — една амалгама от буржоазни партии

с различни политически платформи, дойде с голямата амбиция да реабили­
тира буржоазната демокрация, парламентаризма и произтичащите от тях
методи на управление. В трудните условия на тежката и все още непреодоляна
икономическа и политическа криза в страната то само показа непригодността
на буржоазната демокрация при създадените условия да се справи със слож­
ните проблеми, които стояха за разрешение пред българската политика и
стопанство.
Макар и да беше направен известен пробив във фашистката диктатура, това
не можеше да се нарече поражение на фашизма в България. Правителствата
на Народния блок въпреки своята псевдодемократична и либерална фразео­
логия и политически форми продължаваха да си служат с фашистки методи
и средства и в известно отношение засилиха съдебния и извънсъдебния терор,
особено над работническата класа и нейната партия. Именно през управле­
нието на Народния блок от Народното събрание бе изгонена парламентарната
група на Работническата партия и бяха нанесени тежки удари на някои пред­
ставителни учреждения чрез разтурването на окръжните съвети и окръжните
постоянни комисии.
Народният блок не можа да намери изход от стопанската криза, не успя
да подпомогне бедствуващото население в страната и не направи сериозни
опити за преодоляване на външнополитическата изолация. Същевременно той
не можа да обедини около себе си прогресивните сили в страната и допусна
активизирането на фашистките сили в страната. На Военния съюз при съз­
далата се обстановка на политическа нестабилност и недоволство не бе никак
трудно да тури кръст на конституционното и буржоазнодемократичното
устройство на България с нов фашистки преврат от 19 май 1934г.

188
 7.

ФАШ ИСТКИЯТ РЕЖ И М

Н А Д Е В Е Т Н А Д Е С Е Т О М А Й Ц И Т Е (1 9 3 4 — 1935 г.) —
П РЕХО Д КЪМ ЕДН О ЛИ ЧН А ДИКТАТУРА

Управлението на деветнадесетомайците по същество бе открита фашистка

диктатура. Неговите политически лидери извършиха дълбоки и по същество
фашистки и антидемократични промени в държавното устройство и поли­
тическия живот на страната: разтурени бяха политическите партии и бе за­
бранена всякаква партийно-политическа дейност; наложена бе строга цензура
над печата и книгоиздаването; ограничени бяха в максимална степен поли­
тическите права и свободи на гражданите: Народното събрание бе разпуснато,
а функциите му се прехвърлиха върху изпълнителната власт — Министерския
съвет; премахната бе по същество една важна институция с продължителни
традиции — общинското самоуправление; все с оглед на налагане на цен­
трализацията и тоталитаризма съществуващите 16 окръга бяха разформи­
ровани и преустроени в 7 области начело с областни директори, получили
много големи права и правомощия; по фашистки образец бяха предприети
реформи в профсъюзния и културния живот, като бяха създадени казионни
профсъюзи и фашистки пропаганден институт — Дирекция за обществена
обнова; засилена бе намесата на държавата в стопанския живот като регу­
лиращ и ръководещ фактор. С всичко това се целше да се намери изход по
фашистки път от изострената политическа криза в страната и да се обуздае
засилващото се революционно работническо и комунистическо движение.
Провеждането на реформите бе обосновано с теории за създаване на „над-
класова държава“, в която управлението щяло да принадлежи на „компетен­
тните" и на „политическия елит“. Идеологията и терминологията на девет­
надесетомайците бяха почерпани от фашизма.

8.
М О Н А Р Х О -Ф А Ш И С Т К А Т А Л И Ч Н А
Д И К Т А Т У Р А Н А Ц А Р Б О Р И С III
(1 9 3 5 — 1943 г.)

Поради това, че режимът на деветнадесетомайците не можа да си създаде

сериозна социална база в управлението, а и засили недоволството на про-
монархическите и германофилски среди с някои свои актове (напр. възста­
новяването на дипломатическите отношения със СССР на 23 юли 1934г.), на
22 януари 1935 г. неговият министър-председател Кимон Георгиев бе принуден
да подаде оставка. Започна периодът на промонархическите правителства,
твърде безлични, ала много послушни на монарха.
В хода на упорита борба както срещу антифашисткото движение в страната,
така и срещу антимонархическите елементи във фашисткия лагер цар Бо­
рис III успя да завоюва за продължителен период ръководна роля в уста­
новената фашистка диктатура и по същество да установи своя лична власт.
През този период две особености характеризираха оформилата се българска
монархо-фашистка диктатура: ръководната и почти винаги решаваща роля

189
 на царя в държавното управление и структура и липсата на масова и орга­
низирана обществено-политическа опора на диктатурата. Загрижен за съдбата
на трона си и за осигуряване на престолонаследие на семейството си, опасяващ
се от интригите на фашистките групировки, уплашен от засилването на ра­
ботническото и комунистическото движение, цар Борис III бе достигнал до
извода, че единственият изход в стремежа му да запази короната е лично да
оглави диктатурата, след като в предишните години дълго време бе стоял
зад кулисите. Чрез преврата на деветнадесетомайците. опрян върху главната
и единствената поддръжка на монархията — армията, преврат, който целеше
да наложи военнофашистка диктатура с ограничаване на прерогативите на
монархическата власт, цар Борис III успя за кратко време да си осигури пълно
и безпрекословно господство в страната. Лидерите на дворцовите кабинети
бяха негови послушни оръдия и изпълнители на волята му. Монархо-фа-
шистката диктатура на царя служеше на първо място на династията и на
второ място на едрия банков и индустриален капитал.
В навечерието и в началото на Втората световна война (1939—1945 г.) бе
извършена външнополитическа ориентация към Германия, Италия и Япония,
а същевременно бе довършено изграждането на фашистката държава по про­
тотипа и примера на нацистката хитлеристка диктатура в Германия. За раз­
лика от създалата се обстановка в Италия и в Германия българският
монархо-фашизъм не можа да си създаде масова организирана опора сред
дребната и средната буржоазия. Той можеше да разчита само на създадените
по казионен път професионални, спортни, културно-просветни и младежки
организации и на някои организации с политически характер, които изпо­
вядваха и подкрепяха идеите на фашизма. Главната опора на установената
монархо-фашистка диктатура беше и винаги си оставаше армията; дворецът
можеше да разчита и на послушната държавна машина.
Чрез провеждане на редица най-реакционни наредби-закони системата за
преследване, насилие и терор спрямо противниците на установената
монархо-фашистка диктатура бе усъвършенствувана. През периода на Вто­
рата световна война още повече се засилиха авторитаризмът в държавното
управление, кризата на парламентаризма и местното самоуправление, нарас­
наха правомощията на царя, засилиха се функциите на правителството и
особено на административно-полицейските органи, наложи се изцяло тенден­
цията към централизация на властта и се засили намесата на държавата в
стопанския живот, която придоби характер на дирижиране от фашистки тип.
Силите на буржоазната демократична опозиция бяха слаби, за да се проти­
вопоставят.
Въоръжената борба на българския народ под ръководството на БКП през
периода 1941 —1944г. срещу установената мракобесническа монархо-фашист­
ка диктатура бе достоен отговор срещу репресиите и терора, опит за спасяване
на страната от гибелния път, по който тя вървеше. Създаването на Отечес­
твения фронт през 1942г. и на Народоосвободителната въстаническа армия
през 1943г. по същество може да бъде окачествено като проява на нови по
тип политически формации, които бяха призвани да изведат България от
дълбоката криза и да послужат като основа при по-сетнешните революционни
преобразования.

[90
 9.

АГОНИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА
БУРЖОАЗНО-ФАШИСТКА ДЪРЖАВА
(1 9 4 3 — 1944 г.)

Противоречията в лагера на монархо-фашистката диктатура се изявиха и

проявиха с особена сила след смъртта на цар Борис III през август 1943 г.
Малолетството на престолонаследника Симеон (1943—1946) изтика на преден
план тричленното регентство. Регентството и новообразуваното правителство
засилиха репресиите и терора срещу партизанското народоосвободително
движение, което от ден на ден се разрастваше; в страната бе въведено из­
ключително положение; България бе още по-яко впрегната в колесницата на
германския фашизъм. Междувременно през лятото на 1944г. под въздей­
ствието на катастрофалните поражения на хитлеристката армия и нараства­
щото в страната съпротивително и партизанско движение се задълбочи
държавно-политическата криза. За всички патриотични сили в страната стана
ясно, че спасението на България може да се постигне само след като бъде
срината из основи монархо-фашистката диктатура чрез масово народно въ­
оръжено въстание.
Виждайки предстоящата си гибел, монархо-фашистката диктатура и бур­
жоазията се опитаха да маневрират, за да спасят по някакъв начин своята
политическа власт. В резултат на постигнатото споразумение между регент­
ството и буржоазната опозиця на 2 септември 1944г. дойде на власт пра­
вителството на Константин Муравиев като последно средство за спасяване
на буржоазната държава. На 5 септември 1944г. съветското правителство, за
да преодолее лавиранията на българската буржоазия, обяви война на Бъл­
гария. С това бе ускорена гибелта на българската буржоазна държава.
Победата на Деветосептемврийското въоръжено въстание от 1944г. помете
из основи буржоазното политическо господство и пресече опита на дясната
буржоазия да се противопостави на диктатурата на пролетариата. Девето­
септемврийското въоръжено въстание имаше като непосредствена цел да раз­
реши на първо място антифашистки и демократични задачи, които да обновят
българското общество и българската държава и да им открият пътя към
светлото бъдеше на социализма. Със своя характер на социалистическа ре­
волюция това въстание разтърси из основи цялата страна и й откри светли
перспективи.

10.
ОБЩ ПРЕГЛЕД
НА БУРЖОАЗНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Законодателството на българската буржоазна държавна власт е изминало
дълъг и сложен път на развитие, като се започне от приетата през 1879г.
Търновска конституция и се стигне до реакционния Закон за допълнение и
изменение на Военносъдебния закон от 1944г.
През един дълъг период от Освобождението до войните законодателната
дейност се характеризираше със създаване на закони, които регулирали из­
бирането на представителните държавни органи, учредявали нови институции

191
и регламентирали тяхната дейност, стимулирали развитието на местната ин­
дустрия и търговия и т.н. — е други думи, способствували за укрепването
на буржоазната социално-икономическа база и нейната основна част от над­
стройката — буржоазната държава. Важно място заемало също така со­
циалното и трудовото законодателство, което имало половинчат и непосле­
дователен характер и в повечето случаи съществувало само на книга.
Интересен характер има българското законодателство през управлението
на БЗНС, което било твърде активно и доста продуктивно. Законодателните
актове от този период са целели да проведат реформи в поземлената соб­
ственост, селското стопанство, вътрешната и външната търговия, съдебното
и образователното дело и т.н. От особено значение са били Закон за трудовата
поземлена собственост. Закон за търговията със зърнени храни и произве­
денията от тях (Закон за консорциума), Закон за трудовата повинност, Закон
за данъка върху общия доход, Закон за съдене на виновниците за национал­
ните катастрофи и т.н. Насочено в защита на селските стопани и срещу едрата
буржоазия, законодателството на земеделското правителство не могло да се
задържи след Деветоюнския преврат от 1923г. и по същество придобило
стойността на исторически паметник.
Фашисткото управление на Демократическия сговор създало с благосло­
вията на цар Борис III изключително наказателно законодателство, което
целело засилване на наказателните репресии спрямо народа и укрепване устои­
те на фашистката диктатура. Типични наказателни закони от чисто фашистки
тип били Закон за защита на държавата (1924г.) и закона за неговото из­
менение и допълнение (1925г.).
Тежкото икономическо и политическо положение през управлението на
Народния блок продиктувало необходимостта от активна законодателна дей­
ност. От една страна, били приети закони с чисто стопански характер, като
Закон за закрила на земеделеца-стопанин, Закон за облекчение на длъжниците,
Закон за предпазния конкордат и др. Същевременно бил приет и Закон за
ограничаване на престъпленията против личната и обществената безопасност,
който имал твърде реакционен характер, особено със своите допълнения
(1933 г.), и по същество представлявал по-нататъшно развитие на Закона за
защита на държавата.
Деветнадесетомайското правителство по същество бе отменило действието
на всички предшествуващи закони и на Търновската конституция с указ от
25 май 1934г. и в същност управляваше страната с наредби и укази на Ми­
нистерския съвет. Основните наредби-закони бяха насочени за разтурване на
партийно-политическите организации и за конфискация на техните имущества.
Със своето извънредно законодателство, елиминирало значението и функ­
циите на парламента, деветнадесетомайското правителство разчисти пътя на
монархо-фашистката диктатура на цар Борис III.
Законодателството от периода на монархо-фашистката диктатура има из­
ключително реакционен и профашистки характер и влиза в пълен разрез с
постановленията на Търновската конституция, напълно погазена като основен
закон за управление на страната. Най-реакционните закони и наредби са били
насочени за обуздаване на революционното движение и за засилване на ре­
пресиите и терора. Сред тях със своята антинародна същност се открояват:
Наредба-закон за опазване на моралната и материалната сила на войската
(1936г.), Наредба-закон за държавен надзор върху дружествата и сдруженията
(1938 г.), Закон за реквизицията (1939г.). Закон за гражданската мобилизация

192
(1940 г.), Закон за защита на нацията (1941 г.) и др. Същевременно трябва да
се отбележи, че реакционното фашистко законодателство от периода 1936—
1944г. отразява и обстановката в навечерието и в хода на Втората световна
война.

11.
ОБЗОР И ХАРАКТЕРИСТИКА
НА ВКЛЮЧЕНИТЕ В ТОЗИ ДЯЛ
АКТОВЕ И ДОКУМЕНТИ
Актовете и документите, които представят институциите, дейността и функ­
циите на българската буржоазна държава, са изключително много. Поради
това именно подборът на най-важните и най-значителните от тях с оглед на
характеристиката на еволюцията на българската буржоазна държава от 1878
до 1944 е изключително трудно.
В настоящия дял са подбрани общо 43 актове и документи, като се почне
от Санстефанския мирен договор от 3 март 1878г., възвестил възобновяването
на българската държава след петвековното турско робство, и се стигне до
Нота на правителството на СССР до правителството на България за обя­
вяването на състояние на война с България от 5 септември 1944г.
Централно място заемат Търновската конституция и нейните изменения,
международните договори на българската буржоазна държава и паметници
на буржоазното законодателство. Подборът е извършен с оглед да се разкрият
промяната на същността и характерът на буржоазната държава и нейната
класова природа. Същевременно цели се да се разкрият чрез актовете и до­
кументите някои от нейните несъмнени постижения в различни области. Осо­
бено място е отделено при представянето на първоначалното изграждане и
дейност на новата българска държава. И това е съвсем естествено, защото
именно тогава тя разкрива положителната си роля в историята на българския
народ и в стремежите за неговото национално консолидиране.
Почти всички периоди от развитието на буржоазната българска държава
са илюстрирани с най-характерните за тях документи. Проявен е стремеж да
бъдат представени по-пълно най-важните международни договори и актове,
които са определяли същността и целите на тогавашната българска външна
политика. Може би сериозна празнота представлява липсата на документи,
представящи провежданата през различните периоди културна политика, ма­
кар нейната същност да се долавя донякъде и от други актове и документи
с политически характер.

№ 140
Санстефански мирен договор, сключен между
Русия и Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.
Печата се по: Г. П. Генов, цит. съч., е. 241—273.

Негово величество руският император и Негово величество императорът

ма отоманите, въодушевени от желанието да дадат и осигурят на своите
прани и на своите народи ползите на мира. както и да предпазят всяко ново
!>ь.нарската държавност
193
усложнение, което може да ги заплаши, назначиха за свои пълномощници със
задача да уговорят, сключат и подпишат прелиминариите на мира:
Негово величество руският император, от една страна — граф Николай
Игнатиев, генерал-адютант на Негово императорско величество, генерал-лей­
тенант, член на имперския съвет, награден с ордена „Св. Александър Невски“
с брилянти и с много други руски и чуждестранни ордени, и господин Алек­
сандър Нелидов, шамбелан на императорския двор, действителен държавен
съветник, награден с ордена „Св. Анна“, 1-ва степен с мечове, и с много други
руски и чуждестранни ордени.
И Негово величество императорът на отоманите, от друга — Сафвет паша,
министър на външните работи, награден с ордена „Османие“ с брилянти и
е ордена „Меджидие“, 1-ва степен, и с много чуждестранни ордени, и Саадулах
бей, посланик на Негово величество при германския императорски двор. на­
граден с ордена „Меджидие“ от 1-ва степен и с ордена „Османие“ от втора
степен и много други чуждестранни ордени. .
Които, след като размениха своите пълномощия, намерени в добра и над­
лежна форма, уговориха следните постановления:
Чл. 1. За да се тури край на постоянните спорове между Турция и Черна
гора, границата, която разделя двете страни, ще бъде поправена според тук
приложената карта, без посочените по-долу резерви, по следния начин:
От планината Добростица границата ще следва линията, посочена от Ца­
риградската конференция, до Корито, през Билек. Оттам новата граница оти­
ва в Гадско (Метохия-Гадско ще принадлежи на Черна гора) и при сливането
на Пива и на Тара, като възлиза на север по Дрина до сливането и с Лим.
Източната граница на княжеството ще следва тази последната река до При-
еполе и ще се отправи през Рострай до Суха планина (оставяйки Бихор и
Рострай на Черна гора), като включва Ругово, Плава и Гусине: граничната
линия ще следва планинската верига през Шлиб, Пъклен и по протежение на
границата на Северна Албания през билото на планините Копривник, Баба
връх. Бор връх до най-високия връх Проклети. От тази точка границата ще
се направлява през върха Бискашик и ще отиде по права линия до езерото
Ижичени-Хоти. Като разделя Ижичени-Хоти и Ижичени-Кастрати, тя ще пре­
мине Шкодренското езеро, за да достигне до р. Бояна, като следва нейния
талвег до морето. Никшич, Гадско, Спуже, Подгорица, Заблиак и Антивари
ще останат на Черна гора.
Една европейска комисия, в която ще бъдат представени Високата порта
и черногорското правителство, ще бъде натоварена да определи окончател­
ните граници на княжеството, като нанесе на мястото в общата линия ония
изменения, които тя ще намери необходими и справедливи от гледище на
респективните интереси и на спокойствието на двете страни, на които тя ше
даде е тоя факт необходимите и признати равноценности.
Понеже плаването по р. Бояна е повдигало винаги спорове между Високата
порта и Черна гора, то ще бъде предмет на един специален правилник, който
ще бъде изработен от същата европейска комисия.
Чл. 2. Високата порта признава окончателно независимостта на княжество
Черна гора.
Едно споразумение между руското императорско правителство, отоман­
ското правителство и княжеството Черна гора ще определи за в бъдеще ха­
рактера и формата на отношенията между Високата порта и княжеството,
особено касателно установяването на черногорски агенти в Цариград и в

194
някои места на Отоманската империя, където необходимостта от тях ще бъде
призната, предаването на престъпници, избягали в едната или другата те­
ритория и подчинението на черногорците, които пътуват и пребивават в Ото­
манската империя, на отоманските закони и власти според началата на меж­
дународното право и установените обичаи за черногорци.
Едно съглашение ще бъде сключено между Високата порта и Черна гора,
за да се уредят въпросите, които засягат отношенията между жителите на
покрайнините на двете страни и военните работи върху същите покрайнини.
Въпросите, по които не ще може да се постигне съгласие, ще бъдат разрешени
по арбитраж от Русия и Австро-Унгария.
За в бъдеще, ако изникнат спорове или стълкновения е изключение случаите
на нови териториални искания, Турция и Черна гора ще предоставят уреж­
дането на своите спорове на Русия и на Австро-Унгария, които ще решават
арбитражно по общо съгласие.
Войските на Черна гора ще бъдат задължени да опразнят територията,
която не се включва в посочените по-горе граници, в течение на десет дни
от подписването на прелиминариите за мир.
Чл. 3. Сърбия се признава за независима.
Границата, посочена в тук приложената карта, ще следва талвега на Дрина,
като оставя Малък Зворник и Закар на княжеството и като продължава ста­
рата граница до изворите на потока Дезево до Стоилак. Оттам новата линия
ще следва течението на този поток до реката Рашка, а после нейното течение
до Нови пазар. От Нови пазар, като върви нагоре по течението на потока,
който минава до селата Мекине и Търговище, до неговия извор, граничната
линия ще се отправи през Божур планина в долината на Ибар и ще слезе по
потока, който се влива в тая река при селото Рибаник. След това тя ще следва
течението на реките Ибар, Ситница, Лаб и потока Батинце до неговия извор
(върху Грапашница планина). Оттук границата ще следва височините, които
разделят водите на Крива и на Ветърница и ще достигне по най-късата линия
тази последната река при вливането на потока Миоватска, за да се изкачи
по неговото течение, да премине Миоватска планина и да слезе към Морава
при селото Калиманци. От тази точка границата ще слезе по Морава до
реката Влосина при селото Стайковци, като възлиза по течението на тази
река, както и по това на Люберазда и потока Кукавица, ще мине през Суха
планина, ще следва потока Врило до Нишава и ще слезе по казаната река
до селото Крупец, отгдето тя ще стигне по най-късата линия старата сръбска
граница югоизточно от Караул-Баре и ще я следва до Дунава.
Крепостта Ада-кале ще бъде изпразнена и разрушена.
Една турско-сръбска комисия ще установи на мястото в присъствието на
един руски комисар окончателното трасе на границата в течение на три месеца
и ще уреди окончателно въпросите относно островите на Дрина. Един бъл­
гарски делегат ще вземе участие в работите на комисията, когато тя ще се
занимае с границата между Сърбия и България.
Чл. 4. Мюсюлманите, които притежават собственост в териториите, анек­
сирани към Сърбия, и които биха желали да установят своето местожителство
вън от княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти, като ги
дават под наем или ги управляват чрез други лица. Една турско-сръбска
комисия в присъствието на един руски комисар ще бъде натоварена да решава
суверенно в течение на две години всички въпроси, отнасящи се до устано­
вяване на недвижимата собственост, когато биха били засегнати мюсюлман­

195
ските интереси. Тази комисия ще бъде също натоварена да уреди в срок от
три години начина за отчуждаването на имотите, принадлежащи на държавата
или на благотворителните фондации (вакъфи), и въпросите относно интере­
сите на частните лица. които могат да бъдат там засегнати. Докато се сключи
един пряк договор между Турция и Сърбия, който ще определи характера и
формата на отношенията между Високата порта и княжеството, сръбските
поданици, които пътуват или пребивават в Отоманската империя, ще бъдат
третирани според общите начала на международното право.
Сръбските войски ще бъдат длъжни да изпразнят територията, която не е
включена в по-горе посочените граници, в срок от петнадесет дни от деня на
подписването на прелиминариите за мир.
Чл. 5. Високата порта признава независимостта на Румъния, която ще пре­
дяви своите права за едно обезщетение, което ще бъде уговорено между двете
страни.
До сключването на един пряк договор между Турция и Румъния румънските
поданици ще се ползуват в Турция от всички права, гарантирани на подани­
ците на другите европейски сили.
Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско
правителство и народна милиция.
Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една осо­
бена руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската им­
ператорска войска. Тази комисия ще държи сметка в тези си работи за про­
мените, които трябва да направи на мястото на главното трасе, за принципа
на народността на болшинството жители на покрайнините според основите
на мира, както и за топографските нужди и за практическите интереси на
съобщенията на местното население.
Пространството на българското княжество е определено в общи черти върху
тук приложената карта, която ще трябва да служи за основа на окончателното
разграничение. Като се отделя от новата граница на сръбското княжество,
граничната линия ще следва западната граница на Вранянската каза до пла­
нинската верига Карадаг. Като завива на запад, линията ще следва западните
граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската каза до планината Кораб;
оттам — по реката Велещица до вливането ή в Черни Дрин. Като отива на
юг по Дрин и след това по западната граница на Охридската каза към пла­
нината Дина, границата ще следва западните граници на казите Корча и
Старово до планината Грамос. След това през Костурското езеро граничната
линия ще стигне до реката Мъгленица и след като следва нейното течение
и мине южно от Яница (Енидже Вардар), ще се отправи през устието на
Вардар и през Галико към селата Парга и Сарайкьой; оттам — през средата
на езерото Бешикгьол към устията на Струма и Места и по морския бряг
до Буругьол; по-нататък, вземайки североизточно направление към планината
Чалтепе, през Родопската планинска верига до планината Крушово, през чер­
ните Балкани (Карабалкан), през планините Ешеккулачи, Чепелион, Кара-
колас и Ишиклар до реката Арда. Оттам граничната линия ще бъде трасирана
по направление на гр. Чирмен и като остава на юг гр. Одрин, през селата
Сюгюлю, Карахамза, Арнаутчени. Акарджи и Енидже до реката Теке Дереси.
Като следва течението на Теке Дереси и на Чорлу Дереси до Люлебургаз и
оттам през реката Суджакдере до селото Сергюен, граничната линия ще отиде
през височините направо към Хаким Табияси, гдето ще достигне Черно море.

196
Тя ще остави морския бряг при Манкалия и следвайки южните граници на
Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.
Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по­
твърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от цару­
ващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за
български княз.
В случай на овакантяване на достойнството на княз на България изборът
на нов княз ще стане при същите условия и същите форми.
Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Фи-
липопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза под
надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски
комисар организацията на бъдещото управление според правилата, устано­
вени през 1830г. след Одринския мир в Дунавските княжества.
В места, където българите са смесени с турци, гърци, власи (куцовласи) и
други, ще се държи справедлива сметка за правата и интересите на тези
населения в изборите и при изработване на органическия правилник.
Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото
упражнение ще бъдат поверени за две години на един руски императорски
комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управ­
ление и ако по тоя въпрос се постигне съгласие между Русия и Високата порта
и европейските кабинети, те ще могат да прибавят към руския императорски
комисар и специални делегати.
Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления
ще бъдат съборени за сметка на местното правителство. Високата порта ще
има правото да разполага по своя воля с военния материал и други предмети,
принадлежащи на отоманското правителство и които биха останали в кре­
постите на Дунава, вече изпразнени по силата на примирието от 19/31 януари,
както и е тия, които биха се намерили в Шуменската и Варненската крепост.
До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда,
сигурността и спокойствието и чийто брой ще бъде определен по-късно е едно
съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет,
руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на
нужда.
Тази окупация ще бъде ограничена също за един срок приблизително от
две години.
Ефекти вът на руския окупационен корпус, съставен от шест пехотни дивизии
и две кавалерийски, който ще остане в България след изпразването на Турция
от императорската армия, не ще надминава петдесет хиляди души. Той ще
бъде издържан за сметка на окупираната страна. Руските окупационни войски
в България ще запазят своите съобщителни връзки с Русия не само през
Румъния, но също през пристанищата на Черно море — Варна и Бургас,
където те ще могат да организират, докато трае срокът на окупацията, не­
обходимите депозити.
Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзе-
ренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по-
късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство
и другите кабинети в края на първата година от дейността на новата орга­
низация. Този данък ще бъде установен върху средния приход от цялата
територия, която ще съставлява княжеството.

197
 България ще замести императорското отоманско правителство в неговите
тежести и задължения към железопътната компания Русе—Варна след съгла­
шение между Високата порта, правителството на княжеството и управлението
на тази компания. Уреждането на другите железни пътища, които минават
през княжеството, ще стане също по съглашение между Високата порта, уста­
новеното в България правителство и управлението на заинтересованите ком­
пании.
Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи е българските пътища
за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни
припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно. За да се из­
бягнат мъчнотиите и недоразуменията в упражнението на това право, като
се гарантират военните нужди на Високата порта, един специален правилник
ще определи условията за това в срок от три месеца след ратифицирането
на настоящия акт по едно съглашение между Високата порта и управлението
на България.
Разбира се. че това право ще се простира само до редовните турски войски
и че нередовните, башибозуците и черкезите, ще бъдат изцяло изключени от
него.
Високата порта си запазва също правото да прекарва през княжеството
своята поща и да поддържа там една телеграфна линия. Тези два въпроса
ще бъдат също уредени по горепосочените начини и време.
Чл. 11. Собствениците мюсюлмани или други, които биха установили свое­
то лично местожителство вън от княжеството, ще могат да запазят своите
недвижими имоти в него, като ги дават под наем или управляват чрез други
лица. Турско-български комисии ще заседават в главните населени центрове
под надзора на руски комисари, за да се разрешат суверенно в срок от две
години всички въпроси относно установяването на недвижимите собствености.
в които мюсюлмански или други интереси биха били ангажирани.
Подобни комисии ще бъдат натоварени да уредят в течение на две години
всички въпроси относно начина на отчуждаването, експлоатацията и изпол­
зуването за сметка на Високата порта имотите на държавата и на благот­
ворителните фондации (вакъфи).
След изтичането на поменатия по-горе двегодишен срок всички имоти, кои­
то не са били потърсени, ще бъдат продадени на публичен търг и сумата,
която ще бъде събрана от тях, ще бъде употребена за поддържане вдовиците
и сираците, както мохамедани, така и християни, жертви на последните съ­
бития.
Чл. 12. Всички крепости на Дунава ще бъдат съборени. За в бъдеще не ще
има никакви крепости по бреговете на тая река, нито военни кораби във
водите на княжествата Румъния, Сърбия и България е изключение на упот­
ребяваните стационери и леки кораби, предназначени за нуждите на речната
полиция и митническата служба.
Правата, задълженията и прерогативите на международната комисия на
Долния Дунав си остават непокътнати.
Чл. 13. Високата порта поема да възстанови плавателността на Сулинския
канал и да обезщети частните лица, чиито имоти са пострадали от факта на
войната и от прекъсване на плаването по Дунава, като даде за тия двойни
разходи една сума от петстотин хиляди франка от тези, които й се дължат
от Дунавската комисия.

198
 Чл. 14. Веднага ще бъдат въведени в Босна и в Херцеговина европейските
предложения, съобщени от отоманските пълномощници в първото заседание
на Цариградската конференция, с промените, които ще бъдат направени по
общо съгласие между Високата порта, руското правителство и това на
Австро-Унгария. Плащането на недоборите не ще се иска и текущите приходи
на тези провинции до първи март хиляда осемстотин осемдесета година ще
бъдат употребявани изключително за обезщетяване семействата на бежанците
и на жителите, жертви на последните събития, и то без разлика на раса и
религия, както и за местните нужди на страната. Сумата, която ще се дава
ежегодно след тоя срок на централното правителство, ще бъде определяна
в бъдеще в специално съглашение между Турция, Русия и Австро-Унгария.
Чл. 15. Високата порта се задължава да приложи скрупульозно в остров
Крит органическия правилник от 1868 г., като държи сметка за изразените
вече желания на местното население.
Един подобен правилник, приспособен към местните нужди, ще бъде също
така въведен в Епир, Тесалия и другите части на Европейска Турция, за които
не е предвидено една особена организация в настоящия акт.
Особени комисии, в които местният елемент ще има широко участие, ще
бъдат натоварени във всяка провинция да изработят подробностите на новия
правилник. Резултатът от тези работи ще бъде даден за проучване от Високата
порта, която ще консултира императорското руско правителство, преди да
ги тури в изпълнение.
Чл. 16. Тъй като оттеглянето на руските войски от областите, които те са
окупирали в Армения и които трябва да бъдат върнати на Турция, може да
предизвика конфликти и усложнения, вредни за добрите отношения на двете
страни, Високата порта се задължава да осъществи без повече бавене подоб­
ренията и реформите, изисквани от местните нужди в областите, обитавани
от арменци, и да осигури тяхната сигурност срещу кюрдите и черкезите.
Чл. 17. Високата порта дава пълна и обща амнистия на всички отомански
поданици, компрометирани през последните събития, и всички лица, задър­
жани по тоя случай или изпратени на заточение, ще бъдат веднага пуснати
на свобода.
Чл. 18. Високата порта ще вземе под сериозно внимание мнението, изказано
от комисарите на силите-посредници по повод владението на гр. Котур, и се
задължава да извърши работите по окончателното разграничение на
турско-персийската граница.
Чл. 19. Военните обезщетения и загуби, причинени на Русия, които Н. в.
руският император рекламира и които Високата порта се задължава да му
заплати, се състоят от:
а) деветстотин милиона рубли военни разходи (поддържане на войската,
доставка на материали, военни поръчки),
в) четиристотин милиона рубли загуби, нанесени на южните брегове на
страната, на износната търговия, на индустрията и на железните пътища;
c) сто милиона рубли вреди, причинени в Кавказ вследствие нашествието;
d) десет милиона рубли вреди и загуби на руските поданици и институти
в Турция.
Всичко: хиляда четиристотин и десет милиона рубли.
Като взема в съображение финансовите мъчнотии на Турция и в съгласие
с желанието на Н. в. султана, руският император се съгласява да замени пла­

199
щането на най-голямата част от изброените суми в предшествуващия параг­
раф със следните териториални отстъпки:
а) Тулчанския санджак, т.е. окръзите (кази) Килийска, Сулинска, Махму-
дийска, Исакчанска, Тулчанска, Мачинска, Бабадажка, Хърсовска, Кюстен-
джанска и Меджидийска, както и островите на Делтата и Змийския остров.
Не желаейки да си присъедини тая територия и островите на делтата. Русия
си запазва правото да ги размени срещу частта от Бесарабия, откъсната по
Парижкия договор от 1856 г. и ограничена на юг от талвега на Килийския
ръкав и устието на Стари Стамбул. Въпросът за разделната водна линия и
за риболовството ще бъде уреден от една руско-румънска комисия в течение
на една година след ратифициране на мирния договор.
в) Ардахан, Каре, Батум, Баязид и територията до Зоганлуг (следва опи­
сание на границата).
c) Териториите, упоменати в параграфи а и в, се отстъпват на Русия като
равностойност за сумата един милиард и сто милиона рубли. Колкото се
отнася до остатъка от обезщетението без десетте милиона рубли, дължими
на руските интереси и институции в Турция, или триста милиона рубли, на­
чинът за изплащането на тази сума и гаранцията, която ще се даде за нея,
ще бъдат уредени по съгласие между руското императорско правителство и
това на Н. в. султана.
d) Десетте милиона рубли, искани като обезщетение за руските поданици
и институции в Турция, ще бъдат платени, след като исканията на заинте­
ресованите бъдат проучени от руското посолство в Цариград и предадени на
Високата порта.
Чл. 20. Високата порта ще вземе ефикасни мерки да уреди по приятелски
начин всички спорни въпроси на руските поданици, висящи от много години,
да обезщети тези последните, ако за това има основание, и да разпореди да
се изпълнят незабавно издадените съдебни решения.
Чл. 21. Жителите на отстъпените на Русия места, които биха пожелали да
установят своето местожителство вън от тези земи, ще бъдат свободни да
се изселят, като продадат своите недвижими имоти. За тая цел им се дава
един срок от три години, начиная от ратификацията на настоящия акт. Щом
мине тоя срок, жителите, които не са се изселили от страната и продали
своите недвижими имоти, ще останат руски поданици.
Недвижимите имоти, които принадлежат на държавата и на религиозни
учреждения, находящи се вън от посочените местности, ще бъдат продадени
в същия тригодишен срок по начин, който ще бъде уреден от една особена
руско-турска комисия. Същата комисия ще бъде натоварена да определи на­
чина, по който турското правителство ще изтегли военния материал, муни­
циите, хранителните припаси и други предмети, принадлежащи на държавата,
и които биха се намерили в укрепленията, градовете и местата, отстъпени на
Русия и още незавзети от руски войски.
Чл. 22. Руските монаси, поклонници и духовни лица, които биха пътували
или пребивавали в Европейска и Азиатска Турция, ще се ползуват от същите
права, предимства и привилегии, с каквито се ползуват духовните лица, при­
надлежащи на другите държави. Правото на официално покровителство е
признато на императорското посолство и на руските консулства в Турция
както по отношение на гореказаните лица, така и на техните притежания,
религиозни, благотворителни и други заведения в светите места и другаде.

200
 Монасите в Атон (Св. гора) от руски произход ще запазят своите владения
и минали облаги и ще продължават да се ползуват в трите манастира, които
им принадлежат, и във всичко, което зависи от тези последните, със същите
права и прерогативи, каквито са осигурени на другите религиозни заведения
и манастири в Атон.
Чл. 23. Всички договори, конвенции и задължения, сключени в миналото
между двете високо договарящи страни относно търговията, подсъдността
и положението на руските поданици в Турция и които бяха паднали поради
войната, ще влязат в действие с изключение на ония клаузи, които биха били
отменени от настоящия акт. Двете правителства ще бъдат заместени взаимно
за всички задължения и търговски и други отношения в същото положение,
в каквото са се намирали преди обявяването на войната.
Чл. 24. Босфорът и Дарданелите ще бъдат отворени както във военно, така
и в мирно време за търговските кораби за неутралните държави, които идват
от руските пристанища или отиват в тях. Високата порта се задължава сле­
дователно да не установява в бъдеще за пристанищата на Черно и Азовско
море фиктивни блокади, които не са в съгласие с духа на декларацията,
подписана в Париж на 14—16 април 1856г.
Чл. 25. Пълното изпразване от руската армия на Европейска Турция с
изключение на България ще стане в срок от 3 месеца след сключването на
окончателен мир между Н. в. руския император и Н. в. султана.
За да се спечели време и да се избегне продължителното задържане на
руските войски в Турция и Румъния, една част от императорската войска ще
може да бъде насочена към пристанищата на Черно море или тези на Мра­
морно море, за да бъде натоварена на кораби, принадлежащи на руското
правителство или наети за случая.
Изпразването на Азиатска Турция ще стане в срок от шест месеца от датата
на сключването на окончателния мир и руските войски ще имат възможността
да бъдат натоварени в Трапезунд, да се завърнат през Кавказ или Крим.
Опразването ще трябва да започне веднага след размяната на ратифика­
циите.
Чл. 26. Докато руските императорски войски пребивават в места, които
според настоящия акт ще бъдат върнати на Високата порта, управлението
и редът на нещата ще останат в същото положение, както след окупацията.
Високата порта не може да взема никакво участие там, докато трае това
време и докато не се оттеглят всички войски.
Отоманските войски не ще могат да влязат в местата, които ще бъдат
върнати на Високата порта, и последната не ще може да упражнява там
своята власт, докато за всяко място и област, които са изпразнени от руските
войски, комендантът на тези войски не съобщи за това на офицера, назначен
за тая цел от страна на Високата порта.
Чл. 27. Високата порта поема задължение да не наказва по никой начин,
нито да остави да бъдат наказани ония турски поданици, които са били
компрометирани поради сношения с руската армия през време на войната.
В случай, когато някои лица биха пожелали да се оттеглят със своите се­
мейства, следвайки руските войски, отоманските власти не ще се противо­
поставят на тяхното заминаване.
Чл. 28. Незабавно след ратификацията на прелиминариите за мир воен­
нопленниците ще бъдат взаимно предадани с грижите на особени комисари,
назначени от едната и другата страна, и които за тая цел ще се отправят в

201
Одеса и в Севастопол. Турското правителство ще заплати всички разноска
за поддържането на пленниците, които ше му бъдат върнати, в осемнадесет
равни срока в течение на шест години според сметките, които ще бъдат на­
правени от гореказаните комисари.
Размяната на пленниците между отоманското правителство и правител­
ствата на Румъния, Сърбия и Черна гора ще стане на същите основи: като
все пак се извадят в сметките, които ще установят числото на пленниците,
върнати от турското правителство, от числото на пленниците, които ще му
бъдат върнати.
Чл. 29. Настоящият акт ще бъде ратифициран от техни императорски ве­
личества руския император и императора на отоманите и ратификациите ще
бъдат разменени в петнадесет дни и по-скоро, ако това е възможно, в Санкт
Петерсбург, където ще се уговори също мястото и времето, когато поста­
новленията на настоящия акт ще бъдат облечени в обичайните тържествени
форми на договорите за мир. Разбира се във всеки случай, че високите до­
говарящи страни остават да се смятат като формално свързани чрез настоя­
щия акт от момента на неговата ратификация.
В удостоверение на което респективните пълномощници облякоха настоя­
щия акт със своите подписи и сложиха там своите печати.
Направен в Сан Стефано на деветнадесетия февруари (трети март) хиляда
осемстотин и седемдесет и осма година.
Окончателен параграф на чл. 11 на прелиминарния акт за мир, подписан
днес 19 февруарий (3 март) 1878 г., който параграф е бил пропуснат и който
трябва да прави неразделна част от казания член:
Жителите на българското княжество, които ще пътуват или ще пребивават
в другите части на Отоманската империя, ще бъдат подчинени на отоманските
закони и власти.
Сан Стефано. 19 февруари (3 март) 1878 г.

(п) Граф Н. Игнатиев (п) Сафвет

(п) Нелидов (п) Саадулах

Ратификациите на този договор бяха разменени в Санкт Петерсбург през

м. март 1878г.

№ 141
Апел на македонските българи до великите сили
от 20 май 1878 г.
Печата се по: Йорд. Иванов, Български старини из Македония, с.
654—659.

Ваше Високопревъзходителство!

Познати са вече на цел свет вековните страдания и мъки, на които беха

безащитно изложени християните под турското фанатическо господство. По­
знато е също, че адските изтязания, които особено претърпе в последно време

202
миролюбивия български народ от турското безпримерно варварство по всето
пространство на бащиното му огнище в Мизия, Тракия и Македония, по­
дишаха общо негудование в образований свет, и най-после извика Руско-
турската война, която недавно престана по следствие на сключений в Св.
Стефано помежду двете воюващи страни мирний договор.
Всичкий българский народ ся зарадва, като виде, че желанията му се из­
пълниха и нуждите му се удовлетвориха, и ний вейте българе в Македония
със силата на Св. Стефанский договор, чекахме с големо нетърпение осво­
бождението си от беенующето още над нас турско варварство. Но наместо
това, за голема жал виждаме, че местните власти, от една страна, и гръцкото
духовенство, от друга, с различни средства изнудиха от някои наши невинни
братия подписи, за да ги злоупотребат, като уверат Великите поручителни
сили, че уж ний сме били гърци и сме желаеле само улучшено statu-quo, а
не присоединението си с новоучреждаемото Българско княжество. Това без­
наказано подигравание с нашите подписи, сиреч с народното ни име и чувство,
дълбоко наскърби всички ни, особито при предположението, че такво едно
лъжливо изявление от страна на македонските българе, мож да ся е вече
подало и на Ваше Високопревозходителство. Поради това покорно подпи­
саните представители от разни общини в Македония осмеляваме ся днес
най-смирено да Ви поднесем настоящето прошение, с което като протестуваме
против всякой злоупотребител на нашите подписи, същевременно умоляваме
Ваше Високопревъзходителство в името на правдата и човеколюбието да
благоволите да подействувате пред честното Правителство на Негово....... *,
за да се определи, ако би било нужно, една комисия, която ще може най-
здраво и най-безпристрасно да испита и да се увери на местото, че нашите
желания и нужди са общи и неразлучни с тия на нашите братия блъгаре,
които населяват Мизия и Тракия, и с таков начин да престанат еднаж за
всякога безсрамните викове на незначителний помежду ни гръцки елемент3
който не престанува да безпокои човеколюбива Европа в возвишените ή чув­
ства и намерения към страдающите.
В твърда увереност, че милостиво ще погледнете на тая ни смирена проеба,
зимаме чест с най-дълбоко почитание да ся наричаме на Ваше Високопре-
восходителство покорнейшнии слуги.

М акедонски българи, представители о д разни общини о д

М акедония.

Солун, 20-го маия 1878г.

Печат на Велешкото църк. настоя- Преставители Велешки:
телство, 1868 г. Саздо Петрушев Шулев
Ан. Георгов

* Оставено празно място за дописване името на съответния държавен глава

203
 Преставители Струмички:
Ставриш Тимов
Констандин Русович
Печат на Струмишката църковна
община, 1870 г.

Преставители Скопски:
Тодор Стевкович
Йован Карагеоров
Печат на Скопското българско
общество, 1870г.

Печат на българска община в Би­

толя, 1872г.

Преставители Прилепски:
Христо х. Илиов
Печат на Прилепската българска
община

Преставители Тиквешки:
х. Арсо
Христо Николов
Христо Фукара
Печат на Неготинската българска
община, 1871 г.

Преставители Гевгелски:
Георги Баялцали
Ичо Доганов
Печат на Гевгелийската българска
община, 1871 г.

Преставители Кукушки:
Андон х. Стойков
Михал х. Динов
Печат на Кукушката българска
община

Преставители Солунски:
Паунчев Никола
Наето Стоянов
Печат на Солунската българска
община

204
 Преставители [от] Ваташа:
Мише Ризов
Ризо Добрев
(Имената не личат ясно.)
Печат на Баташката община

Преставители Тетовски:
Иконом папа Серафим
Зафир Николов
Печат на Тетовската българска
община, 1869 г.
Преставители Кумановски:
Поп Божин
Димо Иванов
Печат на Кумановската българска
община, 1870 г.

Преставители [от] Радовиш:

Христофор Константинов
Христо Ико[но]мов

Преставители Воденски:
Трпче Стоянов
Йован Безо
Настоятели училищни:
Стефан Шаманджиев
Георги Любиаховский
Печат на Серско-Мелничко- Драм-
ско-Неврокопското учителско дру­
жество

Преставители Петрички:
Стоян Георгиев
Георги Урумов
Печат на Петричкия казалийски съ­
вет

Преставители Неврокопски
Печат на Неврокопската българска
община

205
 Преставители [на] Демир Хисар:
Поп Димитри Кърчевски
Иван Голаганов
Печат на Д. Хисарския казалийски
съвет

Преставители Щипски:
Мано Панаитов
Лазо х. Димитров
Печат на Щипската българска
община, Кюстендилска епархия

Преставители Серски:
Илиа Иованов Касаров
Иван Братанов
Печат на Серската българска цър­
ковна община

Преставители Драмски:
Печу х. Оглу
Алекси Чанов
Печат на Щипската българска об­
щина, Кюстендилска епархия

№ 142
Берлински договор, сключен между Германия,
Австро-Унгария, Франция,Великобритания, Ита­
лия, Русия и Турция и подписан на 1/13 юли
1878 г.
Печата се по: Г. П. Генов, цит. сьч., с. 275—325.

Н.в. германският император, Н.в. австро-унгарският император, предсе­

дателят на Французката република, Н. в. кралицата на Съединеното кралство
Великобритания и императрица на Индия, Н.в. италианският крал, Н. в. все-
руският император и Н. в. императорът на отоманите, желаейки да уредят
в една мисъл на европейския ред, съгласно стимулациите на Парижкия до­
говор от 30 март 1856 г., въпросите, повдигнати на Изток от събитията през
последните години и от войната, на която прелиминарният Санстефански
договор тури край, бяха единодушно на мнение, че събирането на един конгрес
ще бъде най-доброто средство да се улесни тяхното разбирателство. За тази
цел техни величества и председателят на Французката република назначиха
за свои пълномощници, както следва:
За Германия: Негово височество княз Бисмарк, канцлер на Германската
империя; н. пр. Μ. Ф. Бюлов, държавен секретар на Департамента на вън­

206
шните работи; Негово височество княз Хохенлое Шилингфюрст, германски
посланик в Париж.
За Австро-Унгария: Н. пр. граф Андраши, министър на външните работи
и на императорския двор; Н. пр. граф Кароли, австро-унгарски посланик в
Берлин; Н. пр. барон Хаймерле, австро-унгарски посланик в Рим.
За Франция: Н. пр. Вадингтон, министър на външните работи; Н. пр. граф
Сен Валие, французки посланик в Берлин: Н. пр. Депре, пълномощен минис­
тър първа степен, натоварен да ръководи политическите работи в Министер­
ството на външните работи.
За Великобритания: Н. пр. лорд Биконсфилд, първи лорд на съкровището
и първи министър на Нейно британско величество; Н. пр. маркиз Солзбъри,
министър на външните работи на Нейно британско величество; Н. пр. лорд
Одо Ръсел, английски посланик в Берлин.
За Италия: Н. пр. граф Корти, министър на външните работи; Н. пр. граф
де Лонай, италиански посланик в Берлин.
За Русия: Н. височество княз Горчаков, канцлер на руската империя; Н. пр.
граф Шувалов, руски посланик в Лондон; Н. пр. Убри, руски посланик в
Берлин.
За Турция: Н. пр. Александър Каратеодори паша, министър на външните
работи; Н. пр. Мехмед Али паша; Н. пр. Саадуллах бей, турски посланик в
Берлин.
Които, следвайки предложението на австро-унгарския двор и почина на
германския двор, се събраха в Берлин, снабдени с пълномощия, които биха
намерени в добра и надлежна форма.
Понеже съгласието бе щастливо постигнато между тях, те уговориха след­
ните постановления:
Чл. 1. България се създава в самостоятелно трибутарно княжество под
върховната власт на Н.в. султана. То ще има християнско правителство и
народна войска (милиция).
Чл. 2. Княжество България ще обхваща следните области:
Границата на север следва по десния бряг на Дунава от старата сръбска
граница до една точка на изток от Силистра, която ще бъде определена от
една европейска комисия, и оттам ще върви към Черно море на юг от Ман­
та лия. която се дава на Румъния. Черно море образува източната граница
на България. На юг границата тръгва от устието на потока, покрай който
лежат селата: Ходжакъой, Селямкъой, Айваджик, Кулибе, Сюджулук (Гули-
це), пресича пряко долината на Луда Камчия, минава южно от с. Белибе,
Кеманлък и на север от Хаджимаале, след като е преминала Луда Камчия
на два километра и половина над село Ченге, достига гребена в една точка,
разположена между Текенлък и Айдос- Преджа и върви по него през Кар­
нобат, Балкан, Присевица Балкан, Казан Балкан, северно от Котел до Де-
миркапия. По-нататък продължава по главния гребен на Голям Балкан и
върви по него чак до Козица.
Тук тя напуща билото на Балкана, слиза на юг, минава между селата
Пирдоп и Душанци и като оставя едното на България, а другото на Източна
Румелия, до рекичката Тузлудере следва течението ή до вливането и в р.
Тополница, после по течението на тая река до сливането ή със Смолско дере
при селото Петрич, оставяйки на Източна Румелия една ивица широка 2
километра над това сливане, качва се между потоците Смолско дере и Ка­
меница, следва линията на водораздела, за да се обърне на югозапад към

207
върха Войняк и да достигне по права линия точка 875 на австрийската ге­
нералщабна карта.
Граничната линия пресича по права линия горното течение на реката Их-
тимандере, минава между Богдина и Караула, достига линията на водораз-
дела, който дели басейните на Искър и Марица, между Чамурлий и Хаджилар,
следва тая линия през върховете Велина могила, кота 531, Змайлица връх,
Шумнатица и достига до административната граница на Софийския санджак,
между Сивриташ и Чадъртепе.
От Чадъртепе границата се отправя на югозапад, следва водораздела между
басейните на реките Места- Карасу, от една страна, и на Струма- Карасу—
от друга, по продължението на Родопите, наречени Демиркапия, Искютепе,
Кади Мезар Балкан и Айджи Гедюк до Капетник Балкан, и така се съединява
със старата административна граница на Софийския санджак.
От Капетник Балкан границата минава по водоразделната линия между
долините на реките Рилска река и Бистрица и следва предпланината, наречена
Воденица планина, после слиза в долината на Струма до сливането ή с Рил­
ската река, като оставя селото Бараклий на Турция. Оттук възлиза на юг от
селото Железница, по най-късия път към билото на Голяма планина при
върха Китка и тук стига старата административна граница на Софийския
санджак, като оставя обаче на Турция целия басейн на Суха река.
От върха Китка западната граница върви към върха Черни връх през пла­
нините Червена ябълка, следвайки старата административна граница на Со­
фийския санджак в най-горната част на басейните на Егри Су и Липница,
прехвърля заедно с тая граница Бабина поляна и достига върха Черни връх.
От Черни връх границата следва водораздела между Струма и Морава през
върховете Стрежер, Вилоголо и Меджид планина, достига през Гачина, Църна
трава, Дорковска планина и Драйница планина, после Дъсчен кладенец, во­
додела между Горна Сукова и Морава, върви право до Стол и се спуща
надолу, за да пресече 1000 метра на северозапад (!) от селото Сегуша, пътя
София — Пирот. Тя възлиза по права линия на Видлич планина и оттук на
върха Радочина в планинската верига Коджа Балкан, оставяйки на Сърбия
селото Дойкинци, а на България — селото Сенокос.
От върха на планината Радочина границата следва към запад по балканския
гребен през Чипровския Балкан и Стара планина до старата източна граница
на сръбското княжество при кулата Смильова чука и оттам по тази стара
граница до Дунав, до който се допира до Раковица.
Точното установяване на тази граница ще стане на самото място от една
европейска комисия, в която ще бъдат представени великите сили, подписали
този договор. Установено е, че:
1. Тази комисия ще вземе пред вид нуждата на Н.в. султана да брани
балканската граница (северната) на Източна Румелия.
2. Не ще могат да се строят никакви укрепления около Самоков в една
околност от 10 километра.
Чл. 3. Българският княз ще бъде свободно избран от народа и ще се утвърди
от Високата порта със съгласието на великите сили. Никой член от царсгву-
ващите домове на великите европейски сили не може да бъде избран за бъл­
гарски княз. Ако българският престол някога се опразни, то изборът на нов
княз ще стане при същите условия и в същата форма.
Чл. 4. Едно събрание от български първенци, свикано в Търново, ще из­
работи преди избора на княз органически устав на княжеството. В области,

208
където българите са смесени с турско, румънско, гръцко или друго население,
ще трябва да се държи сметка за интересите на тези населения, колкото се
отнася до изработването на Органическия устав.
Чл. 5. Основа на публичното право на България ще бъдат следните по­
становления. Разликата във вероизповеданията не може да бъде пречка при
упражнение на граждански и политически права на гражданите, заемане на
публични служби и държавни длъжности и почести, както и да се занимават
с разни занятия и промишлености в която и да е част на княжеството. Сво­
бодата на вероизповеданието, както и външното упражнение на култа, е оси­
гурено на всички български поданици и чужденци и никакво препятствие не
може да има нито при йерархическото устройство на различните вероизпо­
ведни общини, нито в техните отношения с духовните им началници.
Чл. 6. Временното управление на България до окончателното изработване
на Органическия устав ще се ръководи от един руски императорски комисар.
Един турски комисар, както и нарочно изпратени за тая цел консули на
великите сили, подписали настоящия договор, ще бъдат натоварени да му
помагат, както и да контролират действията на временното правителство. В
случай на разногласие между тия консули ще решава болшинството, а в
случай на несъгласие между това болшинство и руския имп. комисар или
турския имперски комисар в Цариград ще се съберат на конференция пред­
ставителите на великите сили, подписали тоя договор, и ще се произнесат.
Чл. 7. Временното управление не ще може да се продължи повече от 9
месеца, начиная от деня на размяната на ратификациите на настоящия до­
говор. Щом се изготви Органическият устав, ще се пристъпи към избор на
княз на България, а щом князът стъпи на престола, новата държавна уредба
влиза в сила и княжеството встъпва в пълно уреждане на своята автономия.
Чл. 8. Договорите за търговия и мореплаване, както и всички конвенции
и спогодби, сключени по-рано между чуждите сили и Портата и които са в
сила днес в Турция, си запазват силата и за Княжество България и в тях не
може да стане никакво изменение спрямо някоя сила, без тая сила да е дала
съгласието си. Никакво право за транзит не ще се взема в България за стоките,
които минават през княжеството. Разните народности и търговията на всички
сили ще се ползуват с пълно равенство. Правата и привилегиите на чуждите
поданици, както и правото на консулска защита и юрисдикция си остават в
пълна сила, както са установени от капитулациите и обичаите, докато не се
изменят със съгласието на заинтересованата страна.
Чл. 9. Годишният данък, който ще плаща княжеството на сюзеренния двор,
като го брои на банката, която Портата после ще посочи, ще бъде определен
после по съгласие между силите, подписали тоя договор, в края на първата
година откак влезе в сила новото устройство. Този данък ще се определи въз
основа на средния доход от територията на княжеството. Понеже България
ще трябва да поеме една част от дълга на Отоманската империя, то при
определяне данъка силите ще трябва да се погрижат, щото тази част от дълга,
която ще трябва да се прехвърли върху княжеството, да бъде справедливо
съразмерена.
Чл. 10. България замества турското императорско правителство в неговите
задължения към компанията на железницата Русе—Варна от деня на раз­
мяната на ратификациите на настоящия договор. Уреждането на по-раншните
сметки се предоставя на споразумението между Високата порта, правител­
ството на княжеството и управлението на компанията. Княжество България
14 Бьлгарскаи дьржавнос!
209
поема върху си също и задължения, които има Високата порта както към
Австро-Унгария, така и към Дружеството за използуване на железниците в
Европейска Турция по завършването, свързването и използуването на желез­
ниците, които са намират на нейна територия. Необходимите договори по
уреждането на тоя върпос ще се сключат между Австро-Унгария, Отоманската
порта, Сърбия и Княжество България веднага след подписването на мира.
Чл. 11. Турска войска вече не може да има в България. Всички стари
крепости ще бъдат съборени на разноски на княжеството в течение на една
година или по-рано, ако това е възможно. Местното правителство ще вземе
веднага мерки да ги събори и няма да строи нови. Високата порта ще има
правото да разполага по своя воля с военните материали и другите вещи,
принадлежащи на отоманското правителство и които ще бъдат оставени в
дунавските крепости, изпразнени по силата на примирието от 31 януари, така
също и с материалите, които се намират в крепостите на Шумен и Варна.
Чл. 12. Притежателите на имоти, турци или от друга народност, които
пожелаят да живеят вън от пределите на княжеството, могат да си запазят
недвижими имоти в княжеството, като ги дадат под наем или оставят да ги
управляват други лица. Натоварва се една турско-българска комисия да реши
в срок от две години както всички въпроси за продажба, ползуване или упот­
ребление на държавните имоти и вакъфите в полза на Високата порта, тъй
и с всичките въпроси, свързани с интересите на частни лица. Лица, които
напускат България, за да пътуват или пребивават в други места на Отоман­
ската империя, се подчиняват на турските власти и закони.
Чл. 13. На юг от Балкана се образува една провинция, която взема името
Източна Румелия и остава под пряката политическа и военна власт на Н.и.в.
султана, при условия на пълна административна автономия. Тя ще има ге-
нералгубернатор християнин.
Чл. 14. Източна Румелия граничи на север и северозапад с България и
обема земите, които се намират в следните граници:
Като почне от Черно море от точката на вливането на рекичката, по която
се намират селата Ходжакьой, Селямкьой, Айваджик, Бели бей, Суджулук,
граничната линия върви по течението на рекичката и на север, от Хаджи
Махле, след като мине долината на Луда Камчия 2 1/2 км над село Ченге,
достига билото на планината в една точка, разположена между Текенлик и
Айдос Преджа и следва по това било през Карнобат Балкан, Присевица
Балкан, Казан Балкан на север от Котел до Демиркапия. После върви по
билото на Големия Балкан по цялата му дължина до върха Косица.
От тази точка западната граница на Румелия оставя билото на Балкана,
спуща се надолу на юг между селата Пирдоп и Душанци, от които едното
остава на България, а другото на Румелия, до реката Тузлудере, върви по
течението на тази река до сливането ή с реката Тополница, после по течението
на тази река до вливането й в Смолско дере при селото Петрич, като оставя
на Източна Румелия една ивица земя, широка 2 километра над това съеди­
нение, после възлиза пак между реките Смолско дере и Каменица, като върви
по водораздела, обръща се на югозапад към височината Войняк, за да до­
стигне кота 875 на картата на австрийския генерален щаб.
Граничната линия пресича по права линия горното течение на реката Их-
тимандере, минава между Богдина и Караула, поема отново водоразделната
линия между Искър и Марица и между Чамурлий и Хаджилар, следва тази
линия през върха Велина могила, връх 531, Змайлица връх, Шумнатица и

210
стига административната граница на Софийския санджак между Сивриташ
и Чадъртепе.
Границата на Румелия се отделя от границата на България по планината
Чадъртепе и следвайки вододелната линия между басейна на Марица и при­
тоците и Места — Карасу и притоците и, взема югоизточна и южна посока
през планините Доспатдаг към планината Крушево (точка, от която започва
граничната линия на Санстефанския договор).
От планината Крушево границата върви по линията на Санстефанския до­
говор, т.е. по билото на Черни Балкан (Кара Балкан), върховете Кулаги-Даг,
Ешек-Чепелю, Кара-Кулак и Ишиклар, отдето се спуща право към югоизток,
за да стигне р. Арда, чието течение следва до една точка при селото Адакале,
което остава на Турция.
От тая точка граничната линия се изкачва по хребета Бештепе-Даг, по
който върви оттам нататък, сетне пресича Марица в една точка пет километра
над моста на Мустафа паша, после се извива на север през вододела между
Демирханлъдере и малките притоци на Марица до Кюделербаир, отдето се
отправя на изток през Сакарбаир, оттам преминава долината на Тунджа,
отивайки към Буюк-Дервент, оставя това място, както и Суджак на север.
От Буюк-Дервент тя поема водораздела между притоците на Тунджа на север
и тия на Марица на юг, до височината Кайбилар, която остава в Изт. Румелия,
минава на юг от Старо-Алмалий между басейна на Марица на юг и малките
рекички, които се вливат направо в Черно море, между селата Белеврин и
Алатлъ, следва на север от Каранлък по билото на височините Босна и Зувак
по вододела между р. Дука и Карагач Су и стига Черно море в една точка
между устията на последните реки.
Чл. 15. Н.и.в. султанът ще има право да брани границите на областта по
сухо и по море, като строи крепости по границите ή и държи там войски.
Вътрешният ред в Изт. Румелия ще се поддържа от една туземна жандар­
мерия, подпомогната от местната милиция. При съставянето на тези две тела,
чиито офицери ще бъдат назначавани от султана, ще трябва съобразно с
местните условия да се държи сметка за религията на населението. Н.и.в.
султанът се задължава в пограничните гарнизони в никакъв случай да не си
служи с нередовни войски като черкези и башибозуци. Редовните войски,
предназначени за тази служба, не могат по никакъв начин да се поместват
по домовете на жителите. Когато преминават областта, те нямат право да
преседяват в нея.
Чл. 16. Генералгубернаторът на областта ще има право да вика турски
войски, в случай когато областта е застрашена външно или вътрешно. В тия
случаи Портата е длъжна да уведомява представителите на великите сили в
Цариград както за решението си да прати войски, така и за нуждата, която
е предизвикала това.
Чл. 17. Генералгубернаторът на Източна Румелия ще се назначава от Ви­
соката порта със съгласието на силите и за срок от 5 години.
Чл. 18. Веднага след размяна на ратификациите на тоя договор ще се
състави една европейска комисия, която в споразумение с Портата ще из­
работи устройството на Източна Румелия. Тази комисия ще определи в срок
от три месеца властта и правата на генералгубернатора, както и админи­
стративното, съдебното и финансовото управление на областта, като се ръ­
ководи главно от различните закони на вилаетите и различните предложения,
които са направени в осмото заседание на Цариградската конференция. Всич-

211
ки наредби за Източна Румелия ще се възвестят от Високата порта с царски
ферман, който ще се съобщи на силите.
Чл. 19. Европейската комисия ще бъде натоварена да управлява в съгласие
с Портата финансите на областта, докато се изработи новата организация.
Чл. 20. Договорите, конвенциите и международните съглашения от всякакъв
род, сключени или които ще се сключат между Портата и чуждите държави,
ще имат за Източна Румелия същата сила, както и за цялата Отоманска
империя. Всички права и привилегии, дадени на чужденци в Турция, ще се
уважават и в тази провинция. Високата порта се задължава да поддържа в
областта общите закони на империята за свобода на вероизповеданието и
покровителството на всички религиозни обреди.
Чл. 21. Правата и длъжностите на Високата порта по железниците на Из­
точна Румелия остават непокътнати.
Чл. 22. Руската окупационна армия в България и Източна Румелия ще се
състои от шест дивизии пехота и две дивизии кавалерия и няма да надминава
числото петдесет хиляди души. Тя ще се издържа за сметка на окупираната
земя. Окупационните войски ще запазят сношенията си с Русия не само през
Румъния на основание на договора между двете държави, но също така и
през черноморските пристанища Варна и Бургас, гдето могат да се установят
през време на окупацията и необходимите депа. Окупацията на България и
Източна Румелия от руските императорски войски ще трае 9 месеца от деня
на размяна на ратификациите на настоящия договор. Руското императорско
правителство се задължава в срок от три месеца след горния да преведе
войските си през Румъния и да изпразни напълно княжеството.
Чл. 23. Високата порта се задължава да приложи най-добросъвестно Орга­
ническия устав от 1868 г. в остров Крит, като внесе в него необходимите
справедливи изменения. Подобни устави, нагодени към местните нужди, с
изключение на клаузите за данъците в Критския договор ще бъдат въведени
и в другите части на Европейска Турция, за които в настоящия договор не
е предвидено специално устройство. Високата порта ще натовари специални
комисии, в които местното население ще бъде широко застъпено, да изработят
подробностите на тези нови устави за всяка провинция. Проектите за орга­
низация, които ще се изработят от тази комисия, ще се представят за раз­
глеждане на Високата порта, която, преди да издаде необходимите нареж­
дания, за да ги тури в действие, ще трябва да поиска мнението на назначената
за Изт. Румелия европейска комисия.
Чл. 24. Ако Високата порта и Гърция не могат да се споразумеят върху
поправката на границата, за която се говори в тринадесетия протокол на
Берлинския конгрес, Германия, Австро-Унгария, Франция, Англия, Италия
и Русия си запазват правото да посредничат между двете страни, за да улеснят
преговорите.
Чл. 25. Провинциите Босна и Херцеговина ще бъдат заети и ще се управ­
ляват от Австро-Унгария. Правителството на Австро-Унгария не желае да
се натовари с управлението и на Новопазарски санджак, разположен между
Сърбия и Черна гора към югоизток до Митровица; турското правителство
ще продължава да го управлява. Но за да осигури поддържането на новия
политически ред, както и свободата на пътищата, Австро-Унгария си запазва
правото да държи там гарнизони и да има военни и търговски пътища по
цялото протежение на тази част от стария Босненски вилает.

212
 Върху подробностите на това положение правителството на Австро-Унга­
рия и Турция ще се споразумеят отпосле.
Чл. 26. Независимостта на Черна гора се признава както от Портата, така
и от всички високо договарящи страни, които още не са я припознали.
Чл. 27. Високите договарящи страни са се споразумели и върху следните
наредби: разликата във вярата и вероизповеданието в Черна гора не може
да служи като повод за изключване или неспособност при ползуването от
граждански и политически права, при приемането на публични служби, звания
и почести или при упражнението на различните занаяти и индустрии в каквато
и да е част на княжеството. Свободата и явното упражняване на всички
изповедания се обезпечават както за местното население, така и за всички
чужденци и не може да се правят никакви пречки нито при йерархическото
устройство на разните вероизповедни общини, нито в техните отношения към
духовните им началници.
Чл. 28. Новите граници на Черна гора се определят, както следва. Гра­
ницата почва от Илино бърдо, на север от Клобук, спуща се към Требинчица
към Голямо Царево, което остава на Херцеговина, после поема течението на
реката до една точка, разположена на 1 километър под сливането и с Чи-
пелица и оттам по най-пряка линия се изкачва на височините, които заоби­
калят Требинчица. После се отправя към Пилатова, което село остава на
Черна гора, продължава на север на шест километра от пътя Билек-
Корито-Гачко до клисурата, която лежи между Сомина планина и върха
Курило, отдето взема източна посока през Вратковица, което село остава на
Херцеговина, до върха Орлин. От тази точка границата оставя Равно на Черна
гора и се отправя право на север и североизток, пресичайки върховете Ле-
береник и Волуяк, после слиза по най-късия път към Пива, която преминава,
и стига Тара. която минава през Църквица и Медвина. От тая точка тя
възлиза по Тара до Мойкован, отдето следва билото на планината до Сисоко
езеро. От това място тя се смесва със старата граница до селото Секуларе.
Оттам новата граница се отправя по гребена на Мокра планина (селото Мокра
остава на Черна гора), после достига точката 2,166 на картата на Австрийския
генерален щаб, като следва по билото на планината и водораздела между
Лим и Дрин, от една страна, и Цивна (Зем) — от друга. После тя върви по
сегашната граница между Кучи дрескаловичи и кучка Крайна, от една страна,
и Клементи, Груди и Хоти на Албания. Оттам новата граница минава езерото
при остров Горииа-Топал и от Горица-Топал тя се изкачва направо на въ­
рховете, отдето следва водораздела между Мегуред и Калимед, като оставя
Мирковиц на Черна гора, и допира до Адриатическо море при В. Кручи.
На северозапад границата се образува от линията, която минава между
селата Сусона и Зубци и достига до крайната югоизточна точка на Врсута
планина.
Чл. 29. Антивари и крайбрежието му се присъединяват към Черна гора при
следните условия: местностите, разположени на юг от тази територия, според
гореочертаната граница до р. Бояна заедно с Дулчино се връщат на Турция.
Общината Шпица с цялата местност до описаната по-горе граница се при­
съединява към Далмация. ЧсргГа гора добива право на свободно плаване по
р. Бояна. Укрепления по тази река не може да се строят с изключение на
тези, които ще служат за защита на Скутари. Последните обаче не могат да
се простират на повече от шест километра от този град. Черна гора не може
да има нито военни кораби, нито морско военно знаме. Пристанището Ан-

213
тивари и всички черногорски води ще бъдат затворени за военните кораби
на всички държави. Укрепленията между езерото и морския бряг на черно­
горската земя ще бъдат сринати и нови не ще могат да се издигнат на местата
им. Морската и санитарната полиция както на Антивари, тъй и по цялото
крайбрежие на черногорския бряг ще се упражнява от Австро-Унгария с по­
мощта на леки крайбрежни кораби. Черна гора ще приеме морските закони,
които са в сила в Далмация. От своя страна Австро-Унгария се задължава
да дава консулска защита на черногорската търговска флота. Черна гора
трябва да се споразумее е Австро-Унгария по правото си да строи и поддържа
един път и една железопътна линия в новата черногорска територия. На тези
два пътя ще бъде осигурена пълна свобода на съобщенията.
Чл. 30. Турците и другите народности, които притежават земи в земите,
присъединени към Черна гора, и които би£а желали да живеят вън от новото
княжество, могат да запазят своите недвижими имоти, като ги дадат под
наем или оставят да ги управляват трети лица. Никой не може да бъде лишен
от имотите си освен по законен път за обществена полза, и то след като бъде
предварително обезщетен. Натоварва се една турско-черногорска комисия,
която в разстояние на три години да реши въпросите по продаването, из­
ползуването и употреблението за сметка на Високата порта на вакъфите и
държавните имоти, както и всички работи, които са свързани с горните въ­
проси и с интересите на частни лица.
Чл. 31. Княжество Черна гора ще се споразумее направо с Портата върху
учредяването на черногорски агенции в Цариград и в известни местности на
Отоманската империя, гдето се почувствува нужда от тях.
Черногорците, които живеят или пътуват из Отоманската империя, ще се
подчиняват на турските власти и закони, съгласно постановленията на меж­
дународното право и обичаите, установени за черногорците.
Чл. 32. Черногорските войски са длъжни в разстояние на 20 дни от размяна
на ратификациите на настоящия договор или по-рано, ако е възможно, да
очистят местата, които те сега заемат вън от новите граници на княжеството.
Турските войски ще изпразнят териториите, отстъпени на Черна гора, в
същия срок от 20 дни. Дава им се обаче допълнително един срок от 15 дни,
за да напуснат крепостите и да изнесат от тях храните и военните материали
и да съставят списъци на оръдията и другите предмети, които не могат да
се изнесат за кратко време.
Чл. 33. Черна гора ще трябва да поеме една част от турския държавен дълг
за териториите, които й се отстъпват по мирния договор. Представителите
на силите в Цариград в съгласие с Високата порта ще определят размера на
тая сума по една справедлива оценка.
Чл. 34. Високите договарящи страни признават независимостта на Сърбия,
но под изложените по-долу условия:
Чл. 35. Разликата във вярата и вероизповеданието в Сърбия не може да
служи за мотив да се изключват някои граждани от упражнение на граждански
и политически права, заемане на обществени служби, отличия и почести, както
и от упражнение на различни занаяти и индустрии в никое място на княже­
ството. Свободата на вероизповеданието, както и външното упражнение на
католическите богослужения се осигуряват както за местното население, така
и за чужденците и това не може да бъде пречка в йерархическото устройство
на разните религиозни общини, както и в отношенията им с техните духовни
началници.

214
 Чл. 36. Сърбия добива земите, включени в следните граници:
Новата граница тръгва по сегашната гранична линия и върви по течението
на Дрина от точката на вливането ή в Сава, като оставя на княжеството
Мали Зворник и Закар, тя продължава по старата граница до планината
Копаоник, от която се отделя при върха Камлунг. Оттам тя следва отначало
западната граница на Нишкия санджак през южните предпланини на Копао­
ник, през гребените на Марица и Мърдар планина, които образуват водо­
делната линия между басейните на Ибър и Ситница, от една страна, и Топлица
— от друга, като оставя Преполац на Турция. После се обръща на юг по
вододелната линия между Брвеница и Медвежа, като оставя целия басейн на
Медвежа на Сърбия, следва билото на Голяк планина (която образува во­
додела между Крива река, от една страна, и Поляница, Ветерница и Морава
от друга), до върха Поляница. После се отправя по предпланината на Карпина
планина до вливането на Койнска в Морава, пресича последната и възлиза
пак по водораздела на Койнска и потока, който се втича в Морава при
Нерадовце, и достига до планината Св. Илия над Търговище. От тая точка
тя върви по билото на планината Св. Илия до върха Ключ и после в точките,
означени в картата с 1516 и 1547, и през Бабина гора до Църни връх. От
Църни връх новата граница се слива с българската, т.е. граничната линия
върви по водораздела между Струма и Морава през върховете Стрежер, Ви-
логоло и Меджид планина стига през Гачина, Църна трава, Дорковска и
Драйница планина, после Дъсчен кладенец, водораздела между Горна Сукова
и Морава отива право на Стол и пресича 1000 метра северозападно от е.
Сегуша пътя от София за Пирот. Възлиза после по права линия на върха
Видлич планина и оттам по Радочина планина улавя веригата Коджа Балкан,
като оставя селото Дойкинци на Сърбия, а селото Сенокос на България.
От върха Радочина границата върви на северозапад по гребена на Балкана
през Чипровския балкан и Стара планина до старата източна граница на
княжество Сърбия до кулата Смильова чука и оттам по тази стара граница
до Дунава, до който допира при Раковица.
Чл. 37. Сегашните условия за търговските сношения на княжеството е чуж­
дите земи няма в нищо да се изменят до сключването на нови съглашения.
Никакво транзитно мито няма да се взема от стоките, които минават през
Сърбия. Правата и привилегиите на чуждите поданици, както и правото на
консулска юрисдикция и покровителство остават в пълна сила, както същес­
твуват днес, докато не се изменят по общо съгласие между княжеството и
заинтересованата сила.
Чл. 38. Княжество Сърбия, от друга страна, поема от Високата порта за­
дълженията, които тя има към Австро-Унгария и към Дружеството за ек­
сплоатация на железниците на Европейска Турция, както и за довършването,
съединението и използуването на железните пътища, които ще се прокарат
в новоприсъединените към княжеството места. Необходимите за това кон­
венции ще бъдат сключени веднага след подписването на настоящия договор
между Австро-Унгария, Високата порта, Сърбия и Княжество България в
границите на нейната компетентност
Чл. 39. Мюсюлманите, които притежават земи в кн. Сърбия и живеят вън
от княжеството, могат да запазят недвижимите си имоти, като ти дават под
наем или под управление на трети лица.
Една турско-сръбска комисия ще бъде натоварена да реши в разстояние на
три години всички въпроси относно продажбата, ползуването, използуването

215
или употребата за полза на Високата порта на държавните имоти и вакъфите,
както и въпросите, свързани с интересите на ония частни лица, които биха
били замесени в тях.
Чл. 40. До сключването на един договор между Турция и Сърбия сръбските
поданици, които живеят или пътуват през турската империя, ще бъдат тре­
тирани съгласно общите постановления на международното право.
Чл. 41. Сръбските войски са длъжни да изпразнят в разстояние на 15 дни
от размяната на ратификациите на настоящия договор всички места, които
не влизат в границите на новото княжество.
Турските войски ще изпразнят териториите, отстъпени на Сърбия, в същия
срок, ала освен това веднага ще им се определи още един срок от 15 дни, за
да изпразнят крепостите, да изнесат храните и военните материали и да съ­
ставят опис на машините и предметите, които не ще могат да се изнесат в
тоя срок.
Чл. 42. Тъй като Сърбия ще трябва да поеме една част от държавния дълг
на Отоманската империя срещу земите, които й се отстъпват по настоящия
договор, то представителите на силите, подписали договора в Цариград, ще
определят в съгласие е Портата размера на тоя дълг по една справедлива
база.
Чл. 43. Великите договарящи сили признават независимостта на Румъния
по изложените в тия два параграфа условия.
Чл. 44. Разликата във вярата и вероизповеданието не може да служи за
мотив за изключване или неспособност за изпълнение на граждански и по­
литически права на гражданите, както и за заемане на обществени служби,
звания и почести или упражняване на различни занаяти и индустрии, където
и да било в княжеството. Свобода на вероизповеданието и външното упраж­
нение на култа ще бъдат осигурени както за всички румънски поданици, така
и за всички чужденци и никакви пречки няма да се правят нито при йерар­
хическата уредба на различните религиозни общини, нито при сношението
им със своите духовни началници. Поданиците на всички сили, търговци или
други, без разлика на религията си в Румъния ще се ползуват е пълно ра­
венство.
Чл. 45. Княжество Румъния отстъпва на Н. в. руския император оная част
от Бесарабия, която беше отнета от Русия с Парижкия договор от 1856г. и
която граничи на запад с течението на р. Прут, на юг с Килийското устие
и е устието на Стари Стамбул.
Чл. 46. Островите, които образуват делтата на Дунав, както и Змийските
острови, Тулчанският санджак и казите Килия. Сулина, Махмудие, Исакча,
Тулча, Мачин, Бабадаг, Хърсово, Кюстенджа и Меджидие се отстъпват на
Румъния. Княжеството освен това добива земята на юг от Добруджа по една
линия от една точка източно от Силистра до Черно море на юг от Мангалия.
Трасето на границата ще се определи на мястото чрез една европейска ко­
мисия, натоварена да определи границите на България.
Чл. 47. Въпросът за делението на водите и риболовството ще се реши чрез
арбитража на Европейската дунавска комисия.
Чл. 48. От стоките, които минават през Румъния, не може да се взема
никакво транзитно мито.
Чл. 49. Румъния има право да сключва конвенции за уреждане на правата
и привилегиите на консулите относно покровителството на чуждите поданици,
което те имат в княжеството. Придобитите права остават в сила, докогато

216
не се изменят по общо съгласие между княжеството и заинтересованата дър­
жава.
Чл. 50. До сключването на един договор между Турция и Румъния, който
да урежда правата и привилегиите на консулите в Румъния, румънските по­
даници, които живеят или пътуват в Турция, и турските поданици, които
пътуват или живеят в Румъния, ще се ползуват от правата, които са осигурени
на поданиците на европейските сили в тези земи.
Чл. 51. Колкото се отнася до обществените и други подобни от същото
естество работи, Румъния ще замести в цялата отстъпена територия правата
и задълженията на Високата порта.
Чл. 52. За да се увеличат гаранциите, които осигуряват свободата на плаване
по Дунав, признато от европейски интерес, великите договарящи страни ре­
шават, че всички крепости и укрепления, които се намират край течението
на реката от Железните врата до нейните устия, ще бъдат съборени и че там
не ще се издигат нови такива. Никакъв военен кораб не ще може да плава
по Дунава надолу от Железните врата е изключение на леките кораби, пред­
назначени за речната полиция и за служба на митниците. Стационерите на
силите на дунавските устия ще могат все пак да отиват до Галац.
Чл. 53. Европейската дунавска комисия, в която Румъния ще бъде пред­
ставена, се запазва в своите функции и ще ги изпълнява по-нататък до Галац
при пълна независимост от териториалната власт. Всички договори, спора­
зумения, актове и решения относно нейните права, привилегии, прерогативи
и задължения са потвърдени.
Чл. 54. Една година преди изтичането на срока, определен за траенето на
Европейската комисия, силите ще се споразумеят за продължаване на нейната
власт или върху промените, които те биха намерили за необходими да въведат
в нея.
Чл. 55. Правилниците за плаване, за речна полиция и за надзор от Же­
лезните врата до Галац ще бъдат изработени от Европейската комисия в
присъствието на делегати на крайбрежните държави и поставени в хармония
е тези, които са или ще бъдат изработени за течението надолу от Галац.
Чл. 56. Европейската дунавска комисия ще се споразумее е ония, които
имат върху това право, за да се осигури поддържането на фара върху Змий­
ския остров.
Чл. 57. Извършването на работите, предназначени да премахнат пречките,
които спъват плаването в Железните врата и праговете, се поверява на
Австро-Унгария. Крайбрежните държави в тая част на реката ще направят
всички улеснения, които могат да им бъдат поискани в интереса на самите
работи. Постановленията на чл. VI на Лондонския договор от 13 март 1871 г.
относно правото да се налага една временна такса за покриване на разходите
по тия работи се запазват в полза на Австро-Унгария.
Чл. 58. Високата порта отстъпва на руската империя в Азия териториите
на: Ардахан, Каре, Батум, с това последно пристанище, както и всичките
територии, включени между старата руско-турска граница и следното трасе:
Новата граница, като тръгва от Черното море, според линията, определена
в Санстефанския договор, до една точка на северозапад от Хорда и на юг
от Артвин се продължава по права линия до реката Чорук, преминава тая
река и минава на изток от Ашмишен, вървейки по права линия на юг, за да
достигне руската граница, посочена в Санстефанския договор, до една точка
южно от Нариман, като оставя град Олти на Русия. От посочената точка при

217
Нариман границата възвива на изток, минава през Тебренец, който остава
на Русия, и отива до Пенек Чай.
Тя следва тая река до Бардуц, после се насочва на юг, като оставя Бардуц
и Йеникьой на Русия. От една точка на запад от селото Карауган границата
се насочва към Меджингерт, продължава по права линия към върха на пла­
нината Касадаг и следва водоразделната линия между притоците на Аракс
на север и тези на Мурад-Су на юг до старата граница на Русия.
Чл. 59. Н. в. руският император заявява, че неговото намерение е да издигне
Батум в порто-франко за търговски цели.
Чл. 60. Алашкерската долина и гр. Баязид, отстъпени на Русия по чл. XIX
на Санстефанския договор, се връщат на Турция.
Високата порта отстъпва на Персия града Котур и неговата околност, така
както е било определено от смесената Англо-руска комисия за разграничение
на границите на Турция и Персия.
Чл. 61. Високата порта се задължава да осъществи без всякакви забавяния
подобренията и реформите, изисквани от местните нужди, в областите, на­
селени е арменци, и да обезпечи тяхната сигурност срещу черкезите и кюрдите.
Тя ще уведомява периодически за мерките, които тя взема по тоя случай,
силите, които ще надзирават за приложението им.
Чл. 62. Понеже Високата порта е изразила своята воля да поддържа на­
чалото на религиозната свобода, като ή даде най-широко разпространение,
договарящите страни вземат акт от това доброволно заявление. В никоя част
на Отоманската империя различието във вероизповеданието не може да бъде
противопоставено никому като мотив да бъде изключен или обявен за не­
способен относно упражнението на гражданските и политическите права, до-
пущането до обществени служби, функции и почести или до упражняването
на различни професии и индустрии. Всички ще бъдат допуснати, без разлика
на вяра, да свидетелствуват пред съдилищата. Свободата и външното упраж­
нение на всички култове са осигурени за всички и никаква пречка не ще може
да бъде правена било на йерархическата организация на различните верски
общини, било на техните отношения е духовните им началници. Духовните
лица. поклонниците и монасите от всички националности, които пътуват в
Европейска или Азиатска Турция, ще се радват на същите права, предимства
и привилегии. Правото на официално покровителство е признато на дипло­
матическите и консулските агенти на силите в Турция както по отношение
на гореспоменатите лица, така и за техните религиозни, благотворителни и
други заведения в Светите места и другаде. Придобитите от Франция права
са изрично запазени и, разбира се, никакво посягане не може да се направи
на статуквото на Светите места.
Монасите от Атонската гора. каквато и да бъде тяхната родна страна, ще
запазят своите минали владения и ползи и ще се радват без никакво изклю­
чение на пълно равенство в правата и прерогативите.
Чл. 63. Парижкият договор от 30 март 1856 г., както и Лондонският договор
от 13 март 1871 г. са запазени във всичките им разпоредби, които не са
отменени или изменени от предшествуващите постановления.
Чл. 64. Настоящият договор ще бъде ратифициран и неговите ратификации
ще бъдат разменени в Берлин в срок от три седмици или по-скоро, ако това
е възможно.
В удостоверение на което надлежните пълномощници го подписаха и по­
ставиха на него своите печати.

218
 Направен в Берлин на тринадесетия ден на м. юлий хиляда осемстотин
седемдесет и осма година.

Подписали:
Андраши—Кароли—Хаймерле
Ф. Бисмарк— Бюлов—Хохенлое
Вадингтон—Сен Валие—Депре
Биконсфилд—Солзбъри -О до Ръсел
Л. Корти—Лонай
Г орчаков—Шувалов—Убри
Ал. Каратеодори—Мехмед Али-Саатдуллах.

№ 143
Конституция на Българското княжество, приета
на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание
във Велико Търново
Печата се по: Конституция на Българското княжество и Закон за
избирание представители на Обикновеното и Великото народно събрание.
С , 1880, с. 3—38.

Г л а в а 1.

За територията на княжеството.

1. Намалявание или уголемявание територията на Българското княжество

не може да стане без съгласието на Великото народно събрание.
2. Изправяние границите, ако не става в места населени, може да бъде
разрешено и от Обикновенното народно събрание (чл. 85, т. I.).
3. Территорията административно се дели на окръжия, околии и общини.
Особен закон ще се изработи за наредбата на това административно деление
върху начала за самоуправление на общините.

Г л а в а II.

К аква е К няж еската власт и какви са нейните предели.

4. Българското княжество е монархия наследственна и конституционна, с

народно представителство.
5. Князът е върховен представител и глава на държавата.
6. На българский княз се дава титлата светлост, а на наследника на престола
титлата — сиятелство.
7. Без съгласието на Великото народно събрание българский княз не може
да бъде същевременно управител на друга някоя държава.
8. Лицето на князя е священно и неприкосновено.
9. Законодателната власт принадлежи на князя и на народното предста­
вителство.
10. Князът утвърждава и обнародва приетите от Народното събрание за­
кони.

219
 11. Князът е върховен началник на всички военни сили в княжеството, както
в мирно, така и в военно време. Он раздава военните чинове по закона. Който
постъпя в военна служба, дава клетва, че ще да е верен князю.
12. Изпълнителната власт принадлежи князю; вейте органи на тая власт
действоват от негово име и под негов върховен надзор.
13. Съдебната власт в всичката нейна ширина принадлежи на съдебните
места и лица, които действоват от името на княза. Отношенията на князя
към тия места и лица се определяват чрез особни наредби.
14. Князът има право да смекчава или да отменява наказанията спроти
начина, който &определен в правила на криминалното съдопроизводство.
15. Князът има право за помилование в криминалните дела. А правото за
амнистия принадлежи на князя заедно е Народното сьбрание.
16. Изложените в членове 14 и 15 правдини на князя ме се простират и на
пресъдите, по които са осъдени министри за някакво нарушение Конститу­
цията.
17. Князът е представител на княжеството в всичките му сношения е инос­
транните държави. От негово име и с пълномощие от Народното събрание
се свързват е правителствата на съседните държави особни сговори за работи
по управлението на княжеството, за които се изисква участието и съдействието
на тия правителства.
18. Наредбите и распорежданията, които излазят от князя, имат сила в
такъв случай, когато те са подписани от надлежните министри, които приемат
на себе всичката за них отговорност.

Г л а в а III.

За местопребиванието на князя.

19. Князът е длъжен да се намира постоянно в княжеството. Ако на време

излазя из него, той си назначава наместник, който, докле отсъствува князът,
ще има правдини и длъжности, определени е особен закон. За излазянието
си из княжеството и за назначаванието наместника си князът обявява народу
чрез прокламация.
20. Наследникът на престола такожде треба да живее в княжеството и може
да излазя из него само с съгласието на князя.

Г л а в а IV .

За герба на княжеството, за печата и за народното знаме.

21. Българский държавен герб е златен коронован лев на тъмночервено

поле. Над полето княжеска корона.
22. На държавний печат се изображава гербът на княжеството.
23. Българското народно знаме е трицветно и състои от бял, зелен и червен
цветове, поставени хоризонтално.

220
 Глава V.

За начина, по който щ е става престолонаследието.

24. Княжеското достойнство е наследствено в мъжската нисходяща права

линия на първий избран княз. За наследството ще се изработи особен закон.

Г л а в а VI.

За пълнолетието на княза, регентството и за настойниче­

ството.

25. Царствующий княз и наследникът на престола се считат пълновръстни

на 18-та си година.
26. Ако князът встъпи на престола, преди да е достигнал тая възраст, то
до пълнолетието му се отрежда регентство и настойничество.
27. Регентството състои от троица регенти, които се избират от Великото
народно събрание.
28. Царствующий княз може още приживе да назначи трима регенти, ако
наследникът из престола е непълновръстен, но за това се иска съгласието и
утвърждението на Великото народно събрание.
29. Членовете на регентството могат да бъдат министри, председателът и
членовете на Върховното съдилище, или пък лица, които са занемали без­
укорно тия длъжности.
30. Членовете на регентството, при встъпванието си в тая длъжност, дават
в Великото народно събрание клетва, че ще бъдат верни на князя и на кон­
ституцията. След това чрез прокламация към народа, те обявяват, че наченват
да управляват княжеството в пределите на княжеската власт и от името на
князя.
31. Князът, от как достигне пълнолетие и даде клетва, встъпя в управлението
на княжеството и за това известява на народа чрез прокламация.
32. Въспитанието на непълновръстний княз и управлението на имота му се
поръчва на овдовялата княгиня и на настойници, назначени от Съвета на
министрите по съгласие с княгинята.
33. Членовете на регентството не могат да бъдат и настойници на непъл­
новръстний княз.

Г л а в а V II.

За встъпванието на престола и за клетвата.

34. След смъртта на князя, наследникът му встъпва на престола и назабавно

се распорежда за да се свика Великото народно събрание, пред което той
дава следующата клетва:
„Кълня се во имя всемогущаго бога, че свято и нерушимо ще пазя кон­
ституцията и законите на княжеството и че в всичките си распореждания ще
имам пред очи само ползата и доброто на княжеството. Бог да ми е на
помощ“.

221
 Глава VIII.

За обдърж ание на княза и на княжеский дом .

35. Народното събрание определява за обдържание на князя и на неговий

двор шестстотин хиляди франка на година.
Това количество не може да бъде нито уголемено без съгласието на На­
родното събрание, нито намалено без съизволението на князя.
36. Народното събрание определява обдържанието на наследника на пре­
стола, от как той достигне пълнолетието си.

Г л ава IX .

За вярата.

37. Господствующа в Българското княжество вяра е православно-хрис­

тиянската от неточно исповедание.
38. Българский княз и потомството му не могат да исповядват никоя друга
вяра, освен православната. Само първий избран българский княз, ако при­
надлежи към друга вяра, може да си остане в нея.
39. Българското княжество от църковна страна, като съставлява една не­
разделна част от Българската църковна област, подчинява се на Св. синод
— върховната духовна власт на българската църква, дето и да се намира тая
власт. Чрез последната княжеството съхранява единението си с Вселенската
въсточна църква в всичко, що се отнася до догмите на вярата.
40. Християнете от неправославно исповедание и друговерците, било при­
родни подданици на Българското княжество, било приети в подданнетво, а
така също и чужденци, които постоянно или само временно живеят в Бъл­
гария, ползуват се с свобода на вероисповсданието си, стига испълнението
на техните обряди да не нарушава съществующите закони.
41. Поради религиозни убеждения никой не може да отбягнува от испъл­
нението на действующите и задължителни за всякого закони.
42. Църковните работи на християне от неправославно исповедание и на
друговерци управляват се от техните духовни власти, но под върховний надзор
на надлежнийт министр, според законите, които ще се издадат за тоя предмет.

Г лава X .

За законите.

43. Българското княжество се управлява точно според законите, които се

издават и обнародват по начина, който е показан в конституцията.
44. Ни един закон не може да се издаде, допълни, измени и отмени, докле
той по-напред не се обсъди и приеме от Народното събрание, което има
право така също и да тълкува неговий истинский смисъл.
45. Приетий от Народното събрание закон се представя на князя за утвър­
ждение.
46. След като се утвърди от князя, законът в пълний си текст треба да се
обнародва. При обнародванието на закона треба да се каже, че той е приет
от Народното събрание. Никой закон няма сила и действие, докле той не се
обнародва.

222
 47. Ако би държавата да се заплашва от някоя външна или вътрешна опас­
ност, а Народното събрание не би могло да се свика, то само в такъв случай
князът, по представление на Министерский съвет, и под обща отговорност
на министрите, може да издава наредби и да прави распореждания, които
имат задължителна сила като закон. Такива извънредни наредби и распореж­
дания се представляват за удобрение на първото, свикано след това, Народно
събрание.
48. Показаните в по горния (47) член распореждания в никой случай не
могат да се отнасят до нареждане данъци и държавни берии, които всякога
стават с съгласието на Народното събрание.
49. Само Народното събрание има право да решава, упазени ли са всичките
показани в тая конституция условия, при издаването на някой закон.
50. Распореждания, за да се въведе един закон в действие и да се вземат
потребните за това мерки, зависят от испълнителната власт.

Г л а ва X I.

За държавните имоти

51. Държавните имоти принадлежат на Българското княжество и с тях не

могат да се ползуват нито князът, нито неговите роднини.
52. Начинът, по който ще се отстъпват и залагат самите имоти, а така
също и распореждането с приходите им, ще се определят с закон.
53. Държавните имоти се управляват от надлежния министър.

Г л а ва X II.

За гражданите на Б ългарското княжество

Дял I

54. Всички родени в България, които не са приели друго поданство, също

и оние, които родени другаде от родители български поданици, броят се
поданици на Българското княжество.
55. Чужденци могат да приемат българско поданство, като утвърди това
Народното събрание.
56. Всякой поданик на княжеството може да се отрече от поданството, след
като си изслужи по-напред военната служба и като изпълни другите си длъж­
ности спрямо държавата, по особен закон, който ще се изработи.
57. Всичките български поданици са равни пред закона. Разделение на съ­
словия в България не се допуща.
58. Титли за благородство и други отличия, също и ордени не могат да
съществуват в Българското княжество.
59. На княза се предоставя да отреди един знак за действително отличие
в време на война и само за военни лица.
60. С политически правдини се ползуват само гражданите на Българското
княжество, а с граждански правдини, спроти законите се ползуват всички
живущи в княжеството.
61. Никой в Българското княжество не може ни да купува, нито да продава
человечески същества.

223
 Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става,
щом стъпи на българска територия.
62. Законите за благоустройство и полицейските закони еднакво са задъл­
жителни за всички лица. които живеят в княжеството.
63. Всички недвижими имоти, които се намерят в княжеството, макар би
че принадлежало на чужденци, се намират под действието на българските
закони.
64. В всички други случаи положението на чуждите поданици се определява
от особни за това закони.

Дял II.

За дъ рж ават а и общ ест венат а сл уж б а

65. Само български поданици могат да заемат длъжности по държавна,

обществена и военна служба.
66. И чужди поданици могат да се приемат на служба, но за това всякой
път се изисква разрешението на Народното събрание.

Дял III.
За п равот о на собст вен ост т а.

67. Правата на собствеността са неприкосновени.

68. Принудително отстъпване имот може да стане само заради държавна
и обществена полза, и то с справедлива и предварителна заплата. Начинът,
по който може да става такова отстъпване, има да се определи по особен
закон.

Д ял IV.
З а д а ж д и я т а и д ъ р ж а вн и т е бери и

69. Всякой поданник на Българското княжество, без изключение, длъжен

е да плаща определените по закона даждия и държавни берии и да носи
тегобите.
70. Князът и наследникът на престола се освобождават от всякакви даждия,
държавни берии и тегоби.

Д ял V.
За воен нат а сл уж б а.

71. Всякой български поданик е длъжен да служи във военна служба по

наредени за това закон.
72. По работи криминални военни лица се съдят от военни съдилища само
тогава, когато се намерват на действителна служба.

224
 Дял VI .

За ли чнат а неприкосновеност ,
за непри косновен ост т а на ж илищ ат а
и коресп онденц ият а

73. Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежний съд, която
е вече добила законна сила.
74. Затвори и претърсвания по къщята могат да стават само според пра­
вилата, които са изложени в законите.
75. Никому не може да се наложи наказание, което не е установено от
законите.
Мъчения при какво да е обвинение, също и конфискувание на имот, се
запрещават.
76. Ако би се появили някои събития, които би могли да нарушат общест­
вената безопасност, то князът може да спре в цяло княжество или в отделни
места действието на 73 и 74 членове, но задължава се да внася такива свои
разпореждания за потвърждение в първото Народно събрание.
77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставят тайна и се броят
неприкосновени.
Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и
депеши ще се определи по особен закон.

Д ял VII.

З а народнот о учен ие.

78. Първоначалното учение е безплатно и задължително за вейте поддан-

ници на Българското княжество.

Д ял VIII.
З а сво б о д а т а на печат а.

79. Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв

залог не се иска от писателите, издателите и печатарите.
Когато писателят е познат и живее в княжеството, издателят, печатарът и
раздавачът няма да се преследват.
80. Священното писание, богослужбените книги и съчинения от догмати­
ческо съдържание, определени за употребление в православните църкви, тъй
също и учебниците по Закона божий, назначени за употребление в училищата
на православните, подлежат на предварително одобрение от Св. синод.
81. Престъпления по делата на печата се съдят по закона, в общите съдебни
установления.

15 Ььлшрскша дьржавност 225

 Дял IX.

З а сво б о д а т а н а съ бран и ят а и за съст авян ие д р уж ест ва .

82. Жителите на Българското княжество имат право да се събират мирно

и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, без да искат по-напред за
това дозволение.
Събрания, вън от зданията, под открито небо, напълно се подчиняват на
полицейските правила.
83. Българските граждани имат право да съставляват дружества без вся­
какво предварително решение, стига само целта и средствата на тия дружества
да не принасят вреда на държавний и обществен порядок, на религията и
добрите нрави.

Дял X.

П р а в о з а п одаван и е п рош ения.

84. Всекий български подданник има право да подава на надлежните власти

прошения, подписани от едно лице, или от много лица (колективно). Учреж­
дения, установени по закона, имат право да подават прошения чрез своите
представители.

Г л а ва X III.

За народното представителство.

85. Представителството на Българското княжество се заключава в Народ­

ното събрание, което бива:
1. обикновенно;
2. велико.

Г лава X IV .

За О бикновеното народно събрание.

Дял I.
За съ ст ава н а О бикновеннот о
н а р о д н о събрани е.

86. Обикновенното народно събрание се съставя от представители, избрани

направо от народа, по един представител на десет хиляди души от двата
пола.
Представителите се избират за три години.
Избиратели са всички български граждане, които имат възраст по-горе от
21 година, и се ползуват с граждански и политически правдини.
Избираеми за представители са всички български граждани, които се по­
лзуват с граждански и политически правдини и са на възраст по-горе от
30 години и да са книжовни (грамотни).

226
 За редът на изборите ще се изработи особен избирателен закон.
87. Представителите представят не само своите избиратели, но и целий
народ. За това те не могат да приемат от своите избиратели никакви задъл­
жителни за себе инструкции (наставления).
На представителите се дава пълна свобода да обсъждат нуждите на Бъл­
гария според собственото си убеждение и съвест.
88. Щом се открие заседанието, Народното събрание, под председателството
на най-старий по годините из помежду членовете си, пристъпва веднага към
избора на председател и подпредседатели.
89. Народното събрание избира между своите членове толкова секретари,
колкото му са потребни за работите.
90. Министрите могат да се намират в заседанията на събранието и да
взимат участие в препирните. Събранието е длъжно да изслуша министрите
всекий път, кога то они искат дума.
91. Князът може, на място министрите, или заедно е них, да назначава
особни комисари, за да дават на събранието обяснение по внесените проекти
и предложения. Комисарите в тия случаи имат като министрите правата които
са показани в предидъщий 90 член.
92. Събранието може да поканва министрите и комисарите да дойдът в
заседанието, за да дават потребните сведения и разяснения. Министрите и
комисарите са длъжни да дойдат в събранието и да дадат лично исканите
обяснения. Министрите и комисарите, под своя отговорност, могат да пре­
мълчават такива работи, за които ако се разгласи не о време, може да се
повредят държавните интереси.
Дял II.

За свободат а на м н ен ият а
и за непри косновен ост т а
н а член овет е о т С ъбран и ет о.

93. Всекий член на събранието има право да исказва свободно своето мнение
и да дава глас по свое убеждение и съвест.
Никой не може да иска от него за исказаното мнение сметка, или да подига
за това срещу него гонения.
94. Правата на председателя и отговорността на членовете от събранието
за ред и приличие в заседанията определяват се в особен правилник за въ-
трешний ред на събранието.
95. За сторените в заседанието на събранието от членовете му погрешки
и престъпления, които са предвидени от криминалните закони, виновните в
това могат да бъдат теглени на съд само пе решение на събранието.
96. Членовете на Народното събрание пет деня до отваранието и през
всичкото време докле траят заседанията, не могат да бъдат затваряни и
съдими, освен в случаите, когато они се обвиняват за престъпления, за които
се налагат по криминалний закон най-тежки наказания. В тия случаи за за-
тварянието треба незабавно да се яви на Народното събрание, само с раз­
решението на което може да стане теглението на съд.

227
 97. Представителите не могат да бъдат затваряни за дългове пет деня до
отварянието и през всичкото време, докле траят заседанията на събранието.
98. Редът, по който става заместяванието на умрелите или излезнъли чле­
нове на събранието, определява се по избирателний закон.

Дял III.

З а п уб л и ч н о с т т а н а за с е д а н и я т а в Н а р о д н о т о събрани е.

99. Заседанията на Народното събрание стават дверем отвореним.

100. Председателят, министри, комисари, а също и членове на събранието,
на брой не по малко от трима, могът да предложът да не се пущат в засе­
данието външни лица.
Такова предложение се разглежда дверем затворенним и се решава от при-
съствующите членове по вишегласие.
101. Казаните в член 100 решения на събранието председателят обявлява
дверем отворенним.
102. Никой е оръжие не се пуща в залата на заседанията нито в зданието,
гдето е събранието.
Военни стражи и въобще въоръжени сили не треба да се турят ни при
вратите на залата на заседанията, ни в самото здание, ни близо до зданието,
освен ако събранието по вишегласие само пожелае това.
103. Събранието има своя вътрешна полиция, която е подчинена на пред­
седателя.
104. Събранието само си определява вътрешния ред и делопроизводството.

Г лава X V .

Какви работи има д а върши Н ародн ото събрание.

105. Народното събрание има:

1) да обсъжда законопроекти, според член 44;
2) да обсъжда предложения в държавни займове, за уголемявание, нама-
лявание, или туряние данъци и всякакви берии, а също и за разхвърлянието
и за реда на събиранието им;
3) да опрощава изостанали даждия и всякакви не добрани берии, на които
прибиранието се вижда невъзможно;
4) да обсъжда ежегодний бюджет на приходите и расходите;
5) да преглежда сметките за разнасяние на сумите, които са назначени по
бюджета;
6) да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна
да му представя подробни изложения за испълнението на бюджета;
7) да подига питания за отговорността на министрите.
106. Събранието има право да приема всякакви прошения и жалби и да ги
предава на надлежните министри.
Нему се предоставя право да назначава испитателни комисии по управ­
лението.
Министрите, като ги запита събранието, длъжни съ да дават обяснения.

228
 107. Членовете на събранието имат право да правят на правителството
запитвания, а надлежните министри съ длъжни да отговарят на тия запит­
вания.

Г л а ва X V I.

За реда, по който се внасят

и разглеж дат проектите и предложенията.

108. Законодателната инциятива принадлежи на княза и на Народното съ­

брание.
109. Законопроектите и предложенията на Правителството се внасят в На­
родното събрание от надлежните министри по княжеската заповед.
Всекий представител също може да внесе в Народното събрание законоп­
роект или предложение, ако те съ подписани от една четвъртина от присъс-
твующите представители.
110. Всекий законопроект или предложение, които съ внесени в Събранието,
могът да се вземът назад, ако не е станало още свършено гласоподавание.
111. Народното събрание може да прави в внесените проекти изменения,
допълнения и поправки.
112. Ако правителството не склони на измененията, допълненията и по­
правките, направени върху законопроекта му, оно може или да си го вземе
назад, или да го внесе повторно, както е бил испърво, с обяснения и забележки,
или пак да го внесе с ония изменения и допълнения, които найде за сгодни.
113. Ни един законопроект, еднаж отхвърлен на цяло от събранието, не
може ш бъде внесен без изменение в събранието през същата сесия. Такъв
прось | може да бъде внесен в друга сесия.
114. Г шсоподаванието върху влезнълий за разглеждание в събранието
проект или предложение допуща се само в такъв случай, ако се намират в
заседанието повече от половината на вейте членове.
115. Членовете на събранието треба да гласоподават лично, явно и устно.
Гласоподаванието може да бъде и тайно ако това поискат не по малко от
десет членове.
116. Събранието решава по вишегласие.
117. Ако гласовете се разделят на равно, проектът или предложението се
брои отхвърлено.
118. За всяка наредба, станала в събранието и представена на князя, ре­
шението княжеско треба да се даде, докле трае същата сесия.

Г лава X V II.

За бю дж ета.

119. Бюджетът се представя на Народното събрание за разглеждание еже­

годно.
120. Бюджетът, откак се приеме от Народното събрание, представя се на
князя за утвърждение.
121. Народното събрание разглежда проекта на бюджета, статия по статия,
и ако измени или отмахне някоя от них, излага причините, които го карат
да направи това.

229
 122. Кога се случи да не може да се свика събранието, а треба да станът
разноски, които не могът да се оставят за после, има сила и действие бюд­
жетът на последнята година, под отговорност на министрите, докле да се
одобрят нихните распореждания от Народното събрание в първата сесия,
която има да стане.

Г л а ва X V III.

За държавните займове.
123. Ни един заем не може да се направи без съгласието на Народното
събрание.
124. Ако би, не в периода на заседанията на събранието, да се види, че е
нужно да се направи за държавата заем за покривание на извънредни разноски,
които не могът да се оставят за после, то се свиква незабавно Народното
събрание извънредно.
125. Ако би за свикванието на Народното събрание да се посрещнат важни
спънки, то князът, по представление на Министерский съвет, може да разреши
заем до един милион франки, с уловие, че той ще се одобри от най-блиското
Народно събрание.
126. За статии, за които не е бил отреден кредит, князът може, по редш
и в показаните в предидъщий 125 член случаи, да разреши разноски от парите
на хазната, но тия всички разноски не бива да надминуват 300 хиляди франки.

Г лава X IX .

За свикването на Народното събрание.

127. Князът свиква Народното събрание редовно всяка година. Сесията трае
от 15 октомв. до 15 декемврий. Но по някои важни работи събранието може
да се свиква и извънредно.
128. Мястото, и както е речено в член 127, времето на събранието се по­
казват в распорежданието на князя за свикванието на събранието.
129. Редовните заседания на събранието може да се продължат по взаимно
съгласие на князя и на Народното събрание.
130. Князът отваря и затваря събранието или сам, или поръчва това на
друго лице, което е особно за това упълномощено.
131. Пред отварянието на събранието, вейте му членове в едно време, според
обредите на вярата си, дават тая клетва:
„Кълнъ се во имя единаго бога да пазя и да браня Конституцията, и при
извършванието на длъжностите си в това събрание, да имам едничко пред
очи общото благо на народа и на князя, колкото ми стига разумът и съвестта.
Бог да ми е на помощ. Амин“.
132. Духовните лица клетва не дават, но се обричат тържествено да вършат
всичко по съвест, като има пред очи само общото благо на държавата и на
князя.
133. При отварянието на събранието, в княжеското слово се описва поло­
жението на държавата и се показват проектите и предложенията, които има
да бъдът внесени в събранието за разглеждание.
134. На княжеското слово събранието представя князю адрес за отговор.

230
 135. След като свика събранието, князът може да забави срока на неговите
заседания, но не за повече от два месеца. Ново отлагание през същата сесия
може да стане само по съгласие на самото събрание.
136. Князът може да распуща събранието и да назначи нови избори на
народни представители.
137. Нови избирания треба да стават не по-късно от два, а новото събрание
треба да бъде отворено не по-късно от четири месеца след распущанието на
прежнето Народно събрание.
138. Членовете на Народното събрание, не могът да се събират на сесия,
без да бъдът свикани от княза; също те не могът да се събират на заседания
след като се отложи, затвори или распущи събранието.
139. Членовете на Народното събрание, които живеят не в същото място,
гдето заседава събранието получават както наднични пари, така и всички
пътни разноски за отивание и връщание. Колко ще бъдат разноските, това
ще се определи по особен закон.

Г лава X X .

За Великото народно събрание

Д ял I.

К а к в о и м а д а върш и В е л и к о т о н а р о д н о събрани е.

140. Великото народно събрание се свиква от князя или от регентстовото,

или от Министерский съвет.
141. Князът свиква Великото нар. събрание:
1) за да обсъжда въпроси за отстъпвание или разменявание на някоя част
от территорията на княжеството.
Тия въпроси се решават по вишегласие от членовете, които съ в събранието;
2) За да измени или прегледа конституцията. Решението на тия предмети
изисква вишегласието на две третини от вейте членове на събранието.
142. Великото народно събрание може да бъде свикано от регентството,
само за да обсъди въпроси за отстъпвание или разменявание на някоя част
от територията на княжеството.
Тия въпроси се решават по вишегласие от членовете, които са в събранието.
143. Министерский съвет свиква Великото народно събрание:
1) за избирание нов княз в случай, ако би царовавший княз да се помине,
без да оставя подиря си наследник. Избиранието става по вишегласие на две
третини от членовете, които са в събранието;
2) за избирание регенти, кога наследникът на престола е непълновръстен.
Избиранието става по вишегласие на членовете, които съ в събранието.

Д ял II.
З а съ ст а ва н а В е л и к о т о н а р о д н о събрани е.

144. Великото народно събрание се съставя от представители, избрани на-

право от народа. Числото на тие представители е равно с двойното число
членове на Обикновенното народно събрание, като се вземат по двама преп-

231
ставители от всеки десет хиляди жители от двата пола. За реда на изборите
ще се издаде особен избирателен закон.
145. Председател, подпредседатели и потребното число секретари се избират
от самото събрание из помежду членовете му. А преди избиранието им пред-
седателствова най-старий по годините из помежду членовете на събранието.
146. Великото народно събрание има да разглежда само ония работи (чл.
141 —143), заради които по Конституцията то е е било свикано и распуща се
щом се свърши решението им.
147. Към Великото народно събрание се отнасят и членове 87, 90, 92,
93—104, 114. 115, 131 и 132 от тая Конституция.

Г me a XX7.

За Върховните правителствени уредби:

за Министерский съвет и министерствата.

148. Върховните правителствени уредби са:
1) Министерский съвет.
2) Министерствата.
149. Испълнителната власт под върховний надзор и ръководство на князя
(чл. 12) принадлежи на министрите и на техний съвет.
150. Министерский съвет състои от всичките министри. Един от тях, по
избор от князя, назначава се за председател на съвета.
151. Освен общите длъжности в обикновенно време, на Министерский съвет
в някои долуспоменъти случаи се присвояват тия права и длъжности:
1) кога се случи да се помине князът без наследник, Министерский съвет
поемва управлението на княжеството и вътре в един месец свиква Великото
народно събрание за избирание нов княз;
2) Министерский съвет поемва управлението на княжеството и тогава, ко-
гато князът при смъртта си не отреди регентство. Великото народно събрание
за избирание регенти треба да бъде свикано такожде вътре в един месец (т. 1);
3) ако подир смъртта на князя овдовялата княгиня остане непразна, то
докле тя роди, управлението на княжеството принадлежи на Министерский
съвет;
4) ако би да се помине някой от регентите, то Министерский съвет свиква
Великото народно събрание, за да избере нов регент наместо починълий, по
определений ред в т. 2;
5) Министерский съвет в ония случаи, що се споменуват в точките 1—4 от
тоя член, като поемва управлението на княжеството, обявлява за това с про-
кламация на народа;
6) докле Министерский съвет, управлява княжеството, он не може да менява
министрите;
7) членовете от Министерский съвет, когато временно управляват княже­
ството, добиват само министерската си заплата.
152. Министрите се назначават и уволняват от князя.
153. Министрите са отговорни пред князя и Народното събрание съвокупно
за всичките общи мерки, които те вземат, и лично всекий един за всичко,
което е той извършил по управлението на поверенната нему част.

232
 154. Всекий официялен акт. какъвто и да е, като се подпише от князя, трябва
да бъде такожде подписан или от всичките министри, или само от надлежний
министр.
155. Народното събрание може да предава министрите на съд за измяна
на отечеството или на князя, за нарушение Конституцията, за предателство
или някаква вреда причинена на‘ княжеството за лична полза.
156. Предложенията за предаван ие министр на съд треба да стават писменно
и да съдържат едно по едно всичките обвинения, и да съ подписани най-малко
от една четвъртина от членовете на Народното събрание.
157. За да се предаде министра на съд изискват се гласовете на две третини
от присъствующите членове.
158. Министрите се съдят от особен Държавен съд, на който съставът ще
бъде определен по особен закон.
159. Князът не може да опрости един обвинен министр без съгласието на
Народното събрание.
160. Испълняванието на законите се поръчва на върховни управителни уред­
би, които се наричат министерства.
161. Министерства има шест:
1) Министерство на външните работи и исповеданията.
2) Министерство на вътрешните работи.
3) Министерство на народното просвещение.
4) Министерство на финансите.
5) Министерство на правосъдието.
6) Военно министерство.
162. На чело на всяко едно министерство намира се министр.
163. Князът има право да назначава лица на всичките правителствени длъж­
ности.
164. Всяко едно длъжностно лице дава клетва, че ще е вярно на князя и
на Конституцията.
165. Всякое длъжностно лице отговаря за своите действия по службата си.
166. Длъжностните лица, които съ назначени на служба от правителството,
имът право да добива т пенсия, основата и количеството на която ще бъде
определена на особен закон.

Г л а ва X X II.

За начина, по който м ож е д а се изменяна

и преглеж да Конституцията.

167. Предложения за изменение или преглеждание Конституцията стават

по същий начин, който е нареден и за издавание законите (ср. член 108 и 109).
168. Речените в горний 167 член предложения се считат приети, ако за тях
подадът глас повече от две третини от всичките членове на Народното съ­
брание.
169. За разглеждание речените в член 167 предложения свиква се Великото
народно събрание, което по вишегласие на двете третини от всичките членове

233
на събранието решава въпроси, които се отнасят до изменението и преглеж-
данието на конституцията.

Търново, 16-й Априлий 1879 год.

На първообразното

подписахъ:
Председател на Народното събрание: ВИДИНСКИЙ АНТИМ.
Подпредседатели: Петко Каравелов, Т. Икономов.
Уполномочений ИМПЕРАТОРСКАГО Российскаго Комиссара Сенатор, Тай-
ньш Советник С. Лукьянов.

СЕКРЕТАРИ

Архимандрит Константин,
П. Генчев,
И. Гюзелев,
Р. М. Каро лев,
И. Данев,
К. Стоилов,
П. В. Горбанов,
П. А. Чернев,
Г. Б. Ненович,
П. Братоев,
Квестори: Н. Михайловски, А. Стоянов

ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
Митрополит Доростоло-Червенский Григорий,
Митрополит Кюстендилский Иларион,
Митрополит Самоковский Доситей,
Митрополит Софийский Мелетий,
Митрополит Пелагонийский и Пиротский Евстатий,
Митрополит Варненский и Преславский Симеон,
Епископ Браницки Климент,
Софийский Раббин Гаврил Аврамов,
М. Д. Балабанов, Д. Греков Г. Я. Кирков,
Д. И. Каранфилович, Д. Е. Чуков, Б. И. Диамандиев,
К. Василев, Г. Д. Начевич, Д. Казанакли,
X. Златанов, С. А. Тумпаров, Т. Пешов,
Д. Савов, С. Стаменов, Ив. Доспевски,
Н. Тонев, A. Хранов, В. Мазников,
Ив. Касабов, Ил. Денчов, A. Кунчов,
И. П. Златин B. Пупешков, М. Златанов,
И. Сребренников, Т. Батановски, Хр. И. Стоянов,
Хр. Грънчаров, C. Илиев, Хр. Спиридонов,
Д. Маринов, И. Щербанов, М. Попов,
Т. Шиваров, Н. С. Стойчев, Д. Кръстич,
Г. Николов, Ил. Марков, Хр. Самсаров,
Г. Чолаков, Д. Икономов, B. Голевич,
П. Бенов, Н. Попов, Цв. Ильчов,
И. Дамьянов, Цв. Лилов, Д. Катранов,
В. Нешов, С. Д. Попов. К. Цанков,
И. Банков, Зл. Иванов, И. Атанасов,
С. Семеонов, К. Бобчевски, В. Христов,
И. Комнино, Л. Радулов, Д. Златарев.
К. Ив. Анков, А. Иванчов, Кр. Байчов,
И. Бакалов, Ц. Гинчев, К. Семеонов,
Д. Пашков, Ст. Дервенски, Д. Йотов,
X. И. Стоянов, М. Николов, Г. Ив. Жабленски
С. Границки, П. Ганчов, Д. Икономов,
Ив. Влахов, И. Бобчев, Д-р Манчев,
К. Сухиндолски, Н. Константинов, Г. И. Иванов,
Н. Икономов, К. Вачов, С. Подбалкански.
И. Йорданов, Д. Петров, И. Николаев,
Г. Б. Ненович, С. Грамадов, Н. Петров,
В. Попов, Я . Геров, М. Паничерски,
Ж. Попов, Г. Вълчанов, Д. Енчев,
Хр. Стоянов, А. Цветанов, X. Германович,
Д-р Е. Вербий, 3. X. Гюров, Ив. Цв. Каранов,
С. С. Златов, Н. Неделчов, Хр. Филипов,
Н. Вачов, Кр. Стоянов, И. Кършовски,
Т. Джабаров, С. Раев, Н. Калипетровски,
Г. Стоянов, П. Попов, Л. Павлов,
Г. Караманов, Д-р А. Христов, М. Минков,
М. Луканов И. Бакалов, Д. Пеков,
Ив. Съйков, Н. Островски, Н. Кръстеняк,
Д. Цанков, Протонотарий Н. Ико­ К. Маринов,
номов,
Μ. М. Бешков, Етхем Ефенди, Халил Ефенди Думанлъ
Д. Бошнак, Цв. Попов, X. Ив. Пенчович,
Г. Попов, И. Куюмджиев, Д. X. Гендов,
Д. Константинов, Н. Булгаров, Μ. Т. Мишайков,
Д. Любенов, И. Костов, В. X. Петров
Г. Кънчов, И. Даскал, X. С. X. Панов,
Д-р С. Антонов, М. Димчов, X. И. Петков,
Ц. Панов, Ц. Петков, Хр. Кръстов
И. Стойнов, М. Първанов, К. Вацов,
Г. Цаков, Д-р Г. Странски, П. Пеев,
Н. Балкански, Священник Хр. Вълчев, Игум. рилски Панталей-
мон,
Ст. Берон, П. Славейков, Я . Славчов,
Хр. Груев, П. Маноилов, Д-р Д. Моллов,
П. Ангелов, Хасан-Хюсни Ефенди, Т. Димитриев
А. Цеков, X. Π. X. Илиев, Ил. Игнатиев,
М. Георгиев, Осман-бей Т. Радиев,
Д. Попов, К. Помянов, Н. Даскалов,
А. Манолов, Д-р С. Йорданов, В. Палаузов,

235
Евгений Стоянов, Г. А. Ковачев, Хюсеин-Хюсни Ефенди
Г.X. Захариев, П. Манчов, Н. Антонов,
Ахмед Ефенди, Мустафа Ефенди, Хъдър Михаил-бей

№ 144
Изменения и допълнения към Търновската кон­
ституция, приети от Великото народно събрание
на 15 май 1893 г. и 11 юли 1911 г. във Велико
Търново
Печатат се по; Алманах на българската конституция, издание на П.
Г. Бакалов и др.. Пловдив, 1911, с. 905 920.

1. Изменено е било наименованието на самата конституция: „Конституция

на Българското царство“ (1911 г.).
2. Навсякъде предишните термини „княз“, „Българско княжество“, „кня­
жеска власт“ и свързаните с тях епитети „Светлост“ и „Сиятелство“ са за­
менени с „цар“, „Българско царство“, „царска власт“ и с епитетите „Вели­
чество“ и „Височество" (1893 и 1911 г.).
3. Чл. 6 (изменен на 11 юли 1911 г.): „Българският цар носи титлата Негово
величество цар на българите, а престолонаследникът — титлата Царско ви­
сочество.“
4. Чл. 17 (изменен на 11 юли 1911 г.): „Царят е представител на държавата
във всичките ή сношения с другите държави. От негово име правителството
преговаря и сключва с другите държави всички договори, които се утвър­
ждават от царя. Тия договори се съобщават от министрите на Народното
събрание, щом интересите и сигурността на страната допущат това (чл. 92
от Конституцията).“
5. Чл. 24 (изменен на 11 юли 1911 г.): „Царското достойнство е наследствено
в мъжката низходяща права линия, по реда на първородство на Негово ве­
личество царя на българите Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски. За престоло-
наследието ще се издаде особен закон.“
6. Чл. 35 (изменен на 11 юли 1911 г.): „Народното събрание с особен закон
определява на царя и на неговия двор цивилна листа.“
7. Чл. 38 (изменен на 11 юли 1911 г.): „Българският цар не може да из­
повядва друга вяра, освен източно-православната. Изключение се прави само
за нинецарствуващия цар.“
8. Чл. 55 (изменен на 11 юли 1911 г.): „Чужденци могат да приемат бъл­
гарското поданство според наредбите на особен закон, който ще се издаде.“
9. Чл. 58 (изменен на 15 май 1893 г.): „Титли за благородство и други
отличия не могат да съществуват в Българското царство.“
10. Чл. 59 (изменен на 15 май 1893 г.): „Царят има право да раздава ордени.
Учреждението на ордените става с особен закон.“
11. Чл. 72 (изменен на 11 юли 1911 г.): „Един особен закон ще определи
кои криминални работи, извършени от военни лица на действителна служба,
се съдят от военни съдилища и кои — от общите съдилища.“
12. Нови три алинеи към чл. 73 (добавени на 11 юли 1911 г.):

236
 „Не могат да се създават изключителни съдилища или следствени комисии
под никакъв предлог и под каквото и да е наименование.
Във военно време или когато при належаща опасност, произходяща от
външно нахлуване или въоръжено въстание, страната или част от нея се обяви
във военно положение, действуват предвидените в закона военно-полеви съ­
дилища.
Военното положение се обявява със закон, ако Народното събрание засе­
дава, или с указ под обща отговорност на министрите, ако не заседава. В
последния случай Народното събрание се свиква в пет дни за потвърждение
на издадения указ."
13. Чл. 76 (отменен на 11 юли 1911 г.).
14. Чл. 86 (изменен на 11 юли 1911 г.): „Обикновеното народно събрание
се състои от представители, избрани направо от народа по един представител
на двадесет хиляди души от двата пола. Представителите се избират за четири
години.
Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от
21 година и се ползуват с граждански и политически права."
15. Чл. 114 (изменен на 15 май 1893 г.): „Гласоподаването върху влезналия
в събранието проект се допуща само в такъв случай, ако се намират в за­
седанието повече от една третя от всичките представители.“
16. Чл. 115 (изменен на 15 май 1893 г.): „Членовете на събранието трябва
да гласоподават лично и явно. Гласоподаването може да бъде и тайно, ако
това поискат не по-малко от десет члена и Народното събрание одобри ис­
кането им."
17. Чл. 121 (изменен на 11 юли 1911 г.): „Народното събрание разглежда
проекта на бюджета статия по статия.“
18. Чл. 125 (изменен на 15 май 1893 г.): „Ако би за свикването на Народното
събрание да се посрещнат важни спънки, то царят, по представление на Ми­
нистерския съвет, може да разреши заем до три милиона лева, с условие, че
той ще се одобри от най-близкото Народно събрание.“
19. Чл. 126 (изменен на 15 май 1893 г.): „За статии, за които не е бил отреден
кредит, царят може по реда и в показаните в предидущия 125 член да разреши
разноски от парите на хазната; но тия разноски не бива да надминават един
милион лева.“
20. Чл. 127 (изменен на 11 юли 1911 г.): „Царят свиква Народното събрание
редовно всяка година. Сесията трае от 15 октомври до 15 декември и от 15
януари до 15 март. Но по някои важни работи събранието може да се свика
и извънредно.“
21. Чл. 139 (изменен на 15 май 1893 г.): „Всичките представители получават
дневни пари, а пътни получават само тия, които живеят не в същото място,
дето заседава Народното събрание.“
22. Чл. 141 (изменен на 15 май 1893 г.): „Царят свиква Великото народно
събрание:
1) за да обсъжда въпроси за отстъпване или разменяне на някоя част от
територията на царството;
2) да се произнесе в случая, предвиден в чл. 7 от Конституцията.
3) за да измени или прегледа Конституцията.
Решението на тия предмети изисква вишегласието на две третини от вейте
членове на събранието.“

237
 23. Чл. 144 (изменен на 15 май 1893 г.): „Великото народно събрание се
съставя от представители, избрани направо от народа. Числото на тия пред­
ставители е равно на двойното число членове от Обикновеното народно съ­
брание. като се вземат по двама представители от всеки двадесет хиляди
жители от двата пола.
За реда на изборите ще се издаде особен избирателен закон.
24. Чл. 161 (изменен на 11 юли 1911 г.): „Министерствата са десет:
1) Министерство на външните работи и на изповеданията;
2) Министерство на вътрешните работи и народното здраве;
3) Министерство на народното просвещение;
4) Министерство на финансите;
5) Министерство на правосъдието;
6) Министерство на войната;
7) Министерство на търговията, промишлеността и труда;
8) Министерство на земеделието и държавните имоти;
9) Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството
и
10) Министерство на железниците, пощите и телеграфите.“

№ 145
И з Органически устав на Източна Румелия,
приет на 14 април 1879 г. в Пловдив
Печата се по: Органический устав на Неточна Румелия, Пловдив,
1879г., с. 5 —37, 134 135.

Г лава I ,

Публично право на областта

Чл. 1. — Неточна Румелия е област, турена под прямата политическа и

военна власт на Н. В. султана, в условия на административна автономия.
Чл. 2. — Границите на областта са тия които е определил 14-й член на
Договора сключен в Берлин. 1/13 Юлия 1878, между Н. В. Османский цар,
Н. В. Германский цар, крал прусский, Н. В. Австрийский цар. крал чесский,
и пр. и Апостолический маджарский крал, Председателя на Французската
република, Н. В. кралицата на Съединеното кралство на Великобритания и
Ирландия, царица индийска. Н. В. Италиянский крал и Н. В. Всероссийский
цар, с оправките, които излизат от чертежа, който направи Европейската
комисия за определение на границите.
Чл. 3. — Н. В. султанът ся грижи за забраната на границите на Областта
по сухо и по море, съобразно с нарядбите на чл. 15 и 16 от горезабележений
Договор.
Турски войски няма да влязат в Областта, освен в случаи и под условия
показани в речените членове.
Чл. 4. — Ни за забраната на границите, ни за пазението на вътрешний
порядък в Областта (чл. 3, алинея 2), няма да бъдат употребени нерядовни
войски, като башибозуци и черкеси.

238
 Чл. 5. — Нигде по Областта не бива да ся заселят черкеси.
Чл. 6. Военната служба в Областната милиция е задължителна за всички
туземци на Источна Румелия, в условията определени в Глава XII от на-
стоящий устав.
Туземците на Источна Румелия немогат да бъдат присилени да влизат в
османската войска, нъ могат, ако им е воля, да ся учат в османските военни
училища или да ся запишат и влязат в някое тяло от османската войска,
стига да не са още записани в списъците на областната милиция и на нейната
резерва, или да са отписани вече от тях.
Колкото време измине някои от османската войска ще му се чете, че е
служил толкова в милицията.
Употреблението на милицията в военно време е определено от Глава XII
чл. 363.
Откупът от военна служба, бедел-и-аскери, остая унищожен в Областта.
Чл. 7. — Н. В. султанът ся представлява в Областта от един Главен упра­
вител християнин, когото той назначава за пет годишен период, с пристаяние
(съгласие) на Силите, които са подписали казаний вече Берлинский договор.
Н. В. султанът, по предложение от Главний управител, назначава един
Главен секретар, пак християнин, който има обязаност да заменява Главний
управител в случай на препятствие и да го замеща. догде му ся назначи
наследник, в случай на смърт, на оставка или на тяжки немощи, които го
турят в невъзможност да испълнява службата си.
За това назначение Главний управител представя на Н. В. султана списък
от трима кандидата, от който Н. В. султанът си избира едного вътре в един
месяц, а измине ли това време, Главний управител има право да пристъпи
сам в назначението. Това назначение ще ся известява на Н. В. султана.
Главний управител назначава, с одобрението на Н. В. султана, директорите
на административните служби, съдиите на Върховното съдилище, както и
окръжните управители (префекти). Това одобрение ся дава с царский указ. То
ся чете като дадено, ако в един месяц, откак направеното от Главний упра­
вител назначение бъде подложено на одобрение от султана, Негово величество
не обади своето решение. Догде стои праздно някое място на директор, на
съдия от Върховното съдилище или на окръжен управител, Главний управител
настанява временно някого на опраздненото място.
Н. В. султанът назначава началниците и върховните офицери на милицията
и на стражата (жандармерията) по началата показани в член 15-й от Бер­
линский договор. Той поверява по един всегдашен начин на Главний упра­
вител правото да назначава, по същите начала, подчинените офицери по стъ­
пен на капитан включително.
Чиновниците, които ся изброиха в настоящий член, могат да бъдат увол­
нени в същите форми и условия каквито са предписани за назначението им.
Временното отрешение и уволнението от служба на офицери от всякой
стъпен на милицията и на стражата стават в формите, които са предписани
в глава XIII, членове 474 и 475.
Член 8. — Правдата в Источна Румелия ся дава в име на Н. В. султана.
Чл. 9. — Н. В. султанът има право за милост и право за прошка (амнистия)
в Источна Румелия.
Чл. 10. — В Источна Румелия има учредено Областно събрание, съставено
найпаче от избрани членове в облечено, задружно с Главний управител, с

239
правото да законополага върху работи, които подлежат на неговото ведом­
ство.
То назначава, в предвидените в глава V форми, един постоянен комитет,
който служи като Административен съвет на Главний управител.
Областните закони ся подлагат за утвърждение на Н. И. В. султана.
След като бъдат утвърдени, тии ся проглашяват в име на Н. И. В. султана
от Главния управител.
Ако утвърждението не ся отрече до два месяца, законът се чете като утвър­
ден.
Чл. 11. — Законите на Царството са в сила по Источна Румелия до колкото
тии не са противни на настоягций устав. Областната законодателна власт
може да въвожда в законите на Царството, до колкото тии ся прилагат на
Областта, всяко изменение, което ся види съобразно с нейните особенни ин­
тереси и потреби.
Чл. 12. — Областта като участвува в представителните учреждения на Цар­
ството, назначава чрез органът на Областното си събрание, колкото депутати
ия ся падат по законите на Царството.
Чл. 13. — От исключително ведомство на Областната законодателна власт
са:
Законите, които са предназначени да уряждат служението на Администра­
тивното, съдебното и финанциалното устройство създадено от настоящий
Устав; *·
Законите, които са предназначени да изменяват или преобразяват същес-
твуюшите данъци;
Законите, които съдържават положение на нови данъци;
Законите за бюджета и законите с които ся одобряват сметките на едно
сключено (свършено) упражнение (exercise):
Законите, които ся касаят до народното просвещение;
Законите за градски данъци (octrois), за рудниците, за уряда (regime) на
водите и за уряда на горите;
Законите за пътищата и законите за устъпка, направа и работение (ек­
сплоатация) на железници от областен интерес, както и всички закони отно­
сително до общи сгради, които не ся правят с разноски на Царството;
Законите, които ся отнасят до земледелието, тръговията и промишлеността;
Законите относително до кредитни учреждения;
Законите, които уряждат как да ся работи областний недвижим имот:
Законите, които ся отнасят до съдебното устройство, до углавното (кри­
минално) изследование и до съдопроизводството пред гражданските съди­
лища.
Чл. 14. — Един областен закон не може да се преиначи или промени освен
от Областната законодателна власт.
Чл. 15. — Горите, рудниците и въобще всички недвижими имоти, които
принадлежат на държавата в Источна Румелия, преминуват в собственост на
Областта.
Чл. 16. — Источна Румелия участвува в общите разноски на Царството в
съразмерност на три десяти от доходите си, като се исключават ония, които
са запазени за Царството.
Чл. 17. — Доходите от митарниците, от пощите и от телеграфите на Област­
та са запазени и задържани за Царството.

240
 Финанциалното управление плаща чистото произведение от тия доходи на
Царското правителство споряд нарядбите на настоящий Устав и на прило­
жените правилници (регламенти)
Чл. 18. — Законна монета на областта е златната монета на Царството.
Чл. 19. — Митарниците, пощите, телеграфите, фаровете и железниците,
които интересуват системата на съобщенията на различните области на Цар­
ството помежду тях и на Царството с Европа, както и фабрикацията и про­
дажбата на военните оръжия и на пушечен прах (барут) са запазени на Цар­
ството.
Откам службата и дисциплината, чиновниците и служащите по митарни­
ците, по пощите, по телеграфите и по железниците, които интересуват сис­
темата на гореопределените съобщения, както и предстойниците на фабри­
кацията и на продажбата на военни оръжия и на пушечен прах зависят от
Главний управител, като от представител на централната власт.
Чл. 20. — Международните договори, сговори и спогодби, от каквото ес­
тество и да са, които са сключени или има да ся сключат между Портата и
чуждите сили, прилагат ся в Неточна Румалеия както и в цялото Турско
царство. Волностите и привилегиите, които са придобити на чужденци, как­
вото и да им е условието, щат ся почитат в тас Област.
Чл. 21. — Общите служби щат ся расподелят праведно, като ся зема пред
вид, в изборите които щат ся правят, болшинството на жителите в различните
окръжности (circonscriptions).
Чл. 22. — Главните язици на страната; турский, българский и гръцкий ся
употребяват в Областта от властите и от частните лица в сношенията им с
властите по следующите правила:
Административните и съдебните власти на окръзите, околиите и общините
за своите актове, решения, взаимнописания и обнародвания употребляват
язика на населението, което има относително болшинство в подведомствените
им окръжности, освен ако има някое меншенство равно поне с половината
на болшинството, в който случай язикът на това меншенство ся употреблява
съвъкупно с язика на болшинството.
Централните и окръжните административни и съдебни власти за взаимно-
писанието си с властите, които им са подчинени употребляват язика, който
се говори от болшинството на населението в окръжностите на казаните под­
чинени власти.
Турский е официален язик на властите на Неточна Румелия на сношенията
им с Високата порта и с другите части на Царството.
Законите, които са предназначени да ся обнародят в Областта, приказите,
циркулярите и обнародванията на Главний управител, както и постановле­
нията, циркулярите и обнародванията на Главний секретар и на главните
директори, които интересуват всичката Област, ся пишат на турский, бъл­
гарский и гръцкий язици.
Пред съдилищата, частни лица имат право да употребляват по волята си
един от трите главни язици.
Всяка пресъда или решение требува да ся превожда официално на оня от
трите язика, който посочи интересующата ся страна, която му иска превода.

г> hi.ii лрскл >а дьржавнос!

241
 Глава II.

П рава на гражданите.

Чл. 23. — Всички османски подданници, родени в Неточна Румелия и всички

ония. които са ся намерили заселени в нея преди 1-й януария 1877, имат право
на туземство в тас област.
Всекой османский подданник може да ся сдобие с право на туземство в
Областта, ако след като ся настани и заседне там като жител, живее в нея
една година.
Чужденец, който пожелае да си добие това туземство, требува пръве да
стане (ся натурализира) османский подданник.
Който изгуби качеството на османский подданник губи с него и румелей-
ското туземство.
Това туземство губи оше и който ся запише в някоя чуждестранна войска
без дозволение от Главний управител.
Чл. 24. — Туземците на Неточна Румелия, без разлика на племена или
вероизповедания, радват ся на същите права.
Публичните служби, почести и длъжности еднакво им са пристъпни споряд
колкото им иде от ръки, споряд достойството и способността им.
Чиновниците и служащите на Областта зимат ся измежду нейните туземци,
освен исключенията, които има да ся установят по-после с публично-адми­
нистративен правилник.
Чл. 25. — Всякий данък е установен за обща полза. Всякой участвува в
него съразмерно с силите си и с имота си.
Чл. 26. — Никой нов данък не бива да ся установи и събира инак освен
по сила на закона.
Чл. 27. — На волята на всякой туземец на Неточна Румелия е да обикаля
свободно из областта и да установи местожителството си в която община
обича, освен колкото правилниците върху градската полиция стесняват това
право.
Чл. 28. Всякой си исповяда свободно своята вяра и намира у властите
еднакво покровителство за да си върши богослужението.
Всичките вероизповедания требува да ся съобразяват с общите закони, как-
то и с полицейските правилници върху вънкашнето им упражнение.
Чл. 29. — Никой не може да бъде присилен да вземе участие по какъвто
и да било начин в делата и в обредите на едно вероисповедание, нито да му
почита и пази праздниците.
Чл. 30. — Личната свобода е уздравена. Никой не може да бъде гонен,
запрен, затворен или подчинен на някое ограничение в свободата, си освен
в случаи предвидени от Закона и в форми, които той предписва.
Освен случаи на заварено престъпление и освен когато е да ся приложят
правилата, които дозволява законно установеното обсадно положение, никой
не може да бъде запрен или затворен инак, освен по сила на мотивирана
пресъда, която требува да ся съобщи в време на запиранието или, най-късно
вътре в 24 часа, след запиранието.
Чл. 31. — Никому не бива да ся отнемат естествените му съдии.
Не бива да ся отряждат особенни коммиссии за углавни работи.
Чл. 32. — Никое наказание не бива да ся наложи освен по сила на един
закон, който да го е установил по-напреж.

242
 Чл. 33. Жилището на всякой жител на Источна Румелия е неприкосновенно.
Не е дозволено да влиза в него никоя власт, освен по форми и в случаи,
предвидени от закона.
Чл. 34. — Никаква работа, промишленост или обработвание не бива да
бъде забранено, освен ако бъде то противно на общата нравственост, на
спокойствието или на здравието на жителите.
Чл. 35. — Не бива да има в Источна Румелия други монополи освен ония,
които са установени законодателно за да искарат общи доходи или за в полза
на общата здравина.
Чл. 36. — Всички имоти (собственности) са неприкосновенни.
Никому не бива да ся отнеме имотът (собственност), освен по причина на
добре доказана обща полезност в случаи и по начин, определени от закона
и поя с едно праведно и предварително обезщетение.
Чл. 37. — В Источна Румелия не може да присвои правителството (кон-
фискиува) имоти.
Имотите на заочно обвиняемите и осъдените не могат да бъдат задържани
(секвестирани).
Чл. 38. — Учението е свободно.
Свободата на учението ся връши споряд определените от законите условия
на способност и нравственност и под надзора на властта колкото откам
благонравието, обществений порядък и откам почета на държавните закони.
Тоя надзор ся простира по всички въспитателни и учебни заведения без
никакво исключение.
Чл. 39. — Всякой има право да си исказва мненията устно, писменно и
печатно, като ся съображява с законите.
Чл. 40. — Свобода на печатта е посвятена.
Законът спира злоупотреблението на тая свобода.
Предварителна ценсура не може да бъде установена.
Никакъв данък (фискална мярка) не бива да тегне на печатните произве­
дения.
Чл. 41. Жителите на Источна Румелия имат право да ся събират мирно и
без оръжия, като ся съображяват с законите, които могат наряди как да ся
връши това право, без да го подчиняват инак на някое предварително по­
зволение.
Тая нарядба никак не ся прилага на сборове на отворено място, които и
остаят съвършенно подчинени на полицейските закони.
Чл. 42. — Жителите на Источна Румелия имат право да съставят дружества,
стига само в целта на тия дружества или в средствата, които тий употреб-
ляват, да няма нячто незаконно или пакостно за държавата.
Законът уряжда, колкото за подцържание на общото спокойствие как да
се върши правото за съдружавание.
Чл. 43. — Всякой има право да дава на публичните власти жалби подписани
от едного или от мнозина.
Само установените власти имат право да дават жалби от задружно (ко­
лективно) име.

243
 Глава III.

За Главний управител.

Чл. 44. — Главний управител е представител на Н. В. султана в областта.

Той е облечен с испълнителната власт.
Той участвува в изработванието на областните закони, по начина и в пре­
делите, които са определени от настоящий Устав.
Неговите решения, рядовно издадени и обнародени носят името прикази
(ordonnances).
Чл. 45. — Главний управител е отговорен пред Н. В. султана за всичките
дела, които извръши в упражнение на службата си.
Чл. 46. — Ако ся случи да стори предателство против Държавата (haute-
trahison), да наруши Областний органический устав, да стори злоупотребления
за пакост на Царството, на областта или на частни лица, Главний управител
може да ся тури под обвинение пред едно високо съдилище, което ще бъде
съставено от един председател и от пят члена назначени от Високата порта
и от пят члена избрани от Областното събрание.
Правото на обвинение връши Високата порта, или от само себе по длъжност
(d’office), или по оплаквание от Областното събрание. Жалбата от Областното
събрание против Главний управител трябува да е подписана най на малка
страна от четире седми от членовете му; тя ся праща право на Високата
порта, която е длъжна да занеме с нея Високото съдилище.
Високото съдилище само си определява съдопроизводството. Ако отсъди,
с седем гласа против четире, че стореното против Главний управител обви­
нение си има основи, то прогласява неговото сваляние независимо от нака­
занията, предписани от наказателний законник.
Чл. 47. — Главний управител си навлича сваляние по пълно право, ако
отдалечи от областта без дозволение от Високата порта за да иде негде на
друго място освен в столицата на Царството.
Чл. 48. — Кога ся случи кратковременно отдалечение или препятствие на
Главний управител, както и кога ся случи да опразднее мястото му, тогава
неговите права и обязаности връши Главний секретар.
Наместничеството не може да трае повече от три месяца.
Чл. 49. — Главний управител има право да вика османските войски, съ­
образно с член XVI от Берлинский договор, когато мисли и изяви, под своя
отговорност, че вътрешното или вънкашното спокойствие на Областта ся
намира заплашено.
Чл. 50. — Обсадно положение може да се прогласи от Главний управител
с съгласното мнение на Постоянний комитет на Областното събрание, било
на едно място, било на повече места по областта:
Ι-о когато населението ся противи на испълнението на някой закон, на
някой правилник или на някой законно издаден приказ, и когато, след като
ся покани на послушание, то постоянствува да ся опира;
2-о когато вътре в населението стане някое въоръжено движение или някои
важни смущения, които мерят да нарушят публичното право на областта, а
обикновенните оръдия на властите са слаби да възнастанят порядъка.
Приказът, който прогласява обсадно положение, трябува да е мотивиран.
Той трябува да ся обади незабавно на Високата порта. Той трябва да ся

244
обнароди в всички общини, в които има да ся приложи, и няма законна сила
освен само откак ся обнароди.
Обсадното положение трябува да ся вдигне чтом престане причината, която
го е направила потребно.
Действията на обсадното положение щат ся определят от един областен
закон.
Чл. 51. — Главний управител, като глава на испълнителната власт, бди и
ся грижи за пазението на Органический устав, за испълнението на законите,
за поддържанието на порядъка и за общественното спокойствие.
Той ся допитва до Постоянний комитет на Областното събрание за всички
работи, които надминуват чистото и простото испълнение на съществующите
закони.
Той назначава съдиите, чиновниците, служащите и агентите от съдебний
ряд и от административний ряд в Областта, освен ония на които назначението
е запазено за Н. В. султана или е оставено на някои хранители на властта,
или ако трябува да стане то чрез избирание.
Той не може да създава нови служби без особен закон.
Чл. 52. — Главний управител располага с милицията и с стражата и на­
значава техните подчинени офицери според нарядбите на глава I, чл. 7.
Чл. 53. — Главний Управител свиква избирателите за избранията на чле­
новете на Областното събрание и за общинските избрания. Той свиква също
Областното събрание и прогласява затварянието на сессиите му^-както е ка­
зано всичко в глава V, чл. 86 и 87.
Чл. 54. — Главний управител представя на Областното събрание законо­
проекти върху работи, които са от тяхна обща подсъдност (компетентност).
Всякой законопроект представен от Главний управител требува да е при­
дружен с изложение на причините (мотивите).
Главний управител представя всяка година на Областното събрание бюд­
жета на доходите и разноските и му дава сметка за делата на сключеното
упражнение.
Той подлага на царско утвърждение законопроектите, които са ся прияли
от Областното събрание.
Той обнародва от име на Н. В. султана в Источна Румелия чтом ся утвър­
дят, законите на Царството, които са применими на Областта, и областните
закони.
Чл. 55. — Главний управител прави правилници за испълнението на за­
коните.
С помощта на Постоянний комитет той в времето измежду една и друга
сессия, има право да издава върху работи, неурядени още с един закон,
публично-административни правилници, които имат законодателна сила и
които требува да са мотивирани.
Всякога когато такъв един правилник ся издаде, Главний управител требува
да извести незабавно Високата порта, и е длъжен да представи на Областното
събрание, в началото на най-ближнята му рядовна сессия, законопроект върху
работата.
Той одобрява уставите на анонимните дружества, които ся съставят в
Областта, и дозволява съставлението на тия дружества.

245
 Глава IV.

За централното управление на О бластта.

Чл. 56. — Административните служби на областта ся въртят и управят от

шестима главни администратори които са:
1- о. Главний секретар, директор на вътрешните работи;
2- о. Директорът на правосъдието;
3- о. Директорът на финанците;
4- о. Директорът на земледелието, на тръговията и на общите градежи;
5- о. Директорът на народното просвещение;
6- о. Заповедникът (командант) на милицията и на стражата (жандармерия­
та).
Чл. 57. — Шестте главни администратори правят Тайний (приватний) съвет
на главний управител.
Тоя съвет ся събира под председателството на Главний управител; в отсъс­
твие на Главний управител, на съвета председателствува Главний секретар
или, ако няма него, най-отдавнашний от другите му членове. Когато два
члена са еднакво отдавнашни по служба председателството ся пада на по-
възрастний.
Съветът не може да направи никое съвещание, ако присъствующите членове
не бъдат най-малко трима на брой.
Когато е повикан да разсъди върху някоя мярка, за която съгласното му
мнение ся изисква от някой закон, размишлението става без участието на
Главний управител и тогава, е потребно да има на лице най-малко пятима
членове.
Чл. 58. — Тайний съвет дава си мнението връху всяка мярка, връху всяка
работа и връху всякой въпрос от общ интересс, за които ся допитва до него
Главний управител, било че тоя сановник, като ся допитва до него, испълнява
някоя нарядба на Органический устав или на някой закон, било че той от
само себе си го мисли за сгодно да направи това.
Главний управител никога не е свързан от мнението на Тайний съвет; той
е всякога отговорен за решенията, които стори.
Чл. 59. — Главните администратори уздравляват всякой в кръга на ведом­
ството си, испълнението на законите, на публично-административните пра­
вилници, на правилниците и на приказите на Главния управител.
Тии оправят с заповеди и с наставления, чиновниците, агентите и офицерите,
които им са подчинени.
Тии произнасят решения, било за да разширят мъчнотии, които им са
подложени от подчинените им. било за да приемат или повърнат искания,
които им са поднесени от частни лица.
Ония от тяхните решения въз които не може да ся подвикне тяжба по
тяжбения път (Voie contentiuse), могът да бъдат прииначени от Главний упра­
вител.
Тии купуват щото требува за поведомственните им отдели с съгласното
мнение на Тайний съвет.
Тии са връховните распорядители на разноските по службите, колкото има
в техните отдели.
Тия имат власт да правят правилници, право да съдят и право да контро­
лират в случаи определени от закона.

246
 Чл. 60. — В ведомството на Главний секретар влизат сношенията с ре­
лигиозните общини в Областта, благочинието (полицията) на вероизповеда­
нията, сношенията с връховното съдилище за административните тяжби (Cour
superieure de contentieux administratif), съставлението на личний състав на това
съдилище, общата полиция насоката, която требува да ся дава на управи­
телите по различните подразделения на Областта, и изобщо службите които
не влизат в ничие ведомство от другите главни администратори.
Чл. 61. — Ведомството на Директора на правосъдието е:
1- о. Да съставя личний състав на Върховний съд и на съдилищата;
2- о. Да действува публично в наказателни работи, като прави да ся върши
това чрез прокурори;
3- о. Да управя затворниците и да испълнява наказанията;
4- о. Да разглядва жалби, с които ся проси помилвание и да нагажда проекти
за прошка (амнистия);
5- о. Да наглядва помощниците по съдовете и чиновниците на прокурор-
ствата;
6- о. Да наглядва дръжанието на гражданските списъци (etat civil). За да ся
улесни тоя надзор, лицата които са турени да дръжят казаните списъци, длъж­
ни са, под наказания, които ще се определят от един областен закон, да
предават, всякои три месяца, потвръден препис от тия списъци на писалището
за списъците в окръжното съдилище.
7- о. Да ряди съдебната статистика;
8- о. Да нагажда закони и правилници, които досягат съдебното устройство,
углавното издирвание, порядъка на затворите и гражданското и търговското
съдопроизводство.
Чл. 62. — Директорът на финанциите има в свое ведомство:
1- о. Да наглядва располагането и развръганието на данъците;
2- о. Да прибира общите доходи, глобите и количеството които има да зима
Областта, под каквото име и да било, според, както е нарядено в глава VII;
3- о. Да управя мирията (regie) или да дава под наем монополите, създадени
в полза на общата хазна;
4- о. Да управя недвижимите, които са областен имот, освен горите, бра-
нищата и рудниците;
5- о. Да плаща, разноските, които са на гърба на Областта;
6- о. Да държи и води общите сметки на Областта;
7- о. Да нагажда и готви областний бюджет;
8- о. Да нагажда закони за данъци, както и закони и правилниците до раз­
личните финанциални служби.
Чл. 63. — Директорът на земледелието, на търговията и на общите градежи
има в свое ведомство:
1- о. Да ободрява и насърдчава земледелието, търговията и промишлен-
ността и да има надзор над тия клонове от производителността откъм общий
интерес;
2- о. Да прави и да подправя пътища и мостове;
3- о. Да прави, работи (експлоатация) и подръжа железниците, които не
принадлежат на Царството и не са устъпени на чястни лица;
4- о. Да нагледва и контролира направата, работението и подръжането на
железници от областен интересс или на трамваи устъпени на частни лица;

247
 5- о. Да наглядва администрацията на железниците, които зависят от Цар­
ството, откам точното пазение на законите и правилниците, които управляват
работението им;
6- о. Да прави и подръжа пристанища, морски подбиви (jetees) и други ра­
боти от морско инженерство;
7- о. Да оправя матките (канализацията) на реките, да подгражда, подбива
и да прави щото требува за предпазвание от наводнения; да прави и подържа
вади (канали), по които плуват кораби;
8- о. Да предприима да пресушава и да пуща вади за поение за сметка на
Областта, да нагледва и контролира такива работи, кога са предприяти от
окръзите, от общините, от синдикати или от частни дружества;
9- о. Да гради, подръжа. постила и натъкмява сгради, принадлежащи на
Областта.
10- о. Да нагажда де и как да се секат дръва, да ся вардят горите и бранищата
принадлежащи на Областта; да разпоряжда как да ся секат горите и бра­
нищата принадлежащи на общини и на други морални личности (религиозни
или общеполезни заведения); да зима распоредителни мерки които са при­
лагат на горите и на бранищата на частни лица.
11- о. Да наглядва урядното течение на водите:
12- о. Да распорежда лова и риболовството;
13- о. Да наглядва копането на руди, рудници и на каменокопници; да рас-
копава руди. рудници и каменокопници принадлежащи на Областта;
14- о. Да готви закони и правилници, които досягат гореказаните служби.
Чл. 64. — Директорът на народното просвещение има в свое ведомство:
1- о. Въспитателните и учебните заведения, основани от Областта;
2- о. Д^1 наглядва такивато заведения, основани от общините, от религиозни
общества и от частни лица;
3- о. Да прави испити върху знанията, които са изискват за да върши някой
учителско звание в различни стъпени и за да върши други някои звания; да
издава дипломи или свидетелства, които показват резултатите на тия испити;
4- о. Да изучава и разпростира най-добри методи за въспитание и учение
по училищата, основани от Областта;
5- о. Да поощрява изящните искусства;
6- о. Да дава помощи за да ся улеснява придобиванието на учение, и помощи
в полза на прежни стари или немощни преподаватели или учители, които са
в нужда;
7- о. Да готви и нагажда закони и правилници които ся отнасят до народното
просвещение.
Чл. 65. — Началникът на милицията и на стражата има в ведомството си:
1- о. Набора, съставлението и обучението на милицията и на стражата, въ-
оръжаванието, наряждането (equipement), обличанието, дисциплината, запла­
тата и подръжанието им;
2- о. Арсенала, складовете (depots) и описите им, които требува да ся правят
всяка година;
3- о. Дръжането на общите списъци на милицията и на стражата.
Чл. 66. — Върховното съдилище за административни тяжби (распри) е
съставено от един председател, от два съветника и от два слушателя (audi-
teurs).
Председателят е един от съветниците на Връховния съд и ся назначава в
началото на всякоя година от тоя съд.

248
 Двамата съветника ся назначават в началото, на всякоя година, единий от
Главний управител, а другия от Постоянний комитет на Областното събрание.
Тия съветници не могът да бъдат земени, нито измежду членовете на тайний
съвет, нито измежду членовете на Постоянний комитет на Областното съ­
брание.
Двамата слушатели ся назначават като двамата съветника.
Слушателите правят доклади (рапорти) връху работите, които са подложени
на съдилището. Тии нямат съвещателен глас освен ако заменяват съветниците
в случаи, когато тия последните няма или им стане препятствие.
Службата на прокурор (ministere public) при съдилището изпълняват двама
повереника на Главний секретар, назначени от него в началото на всяка година
и земени из личний състав на писалищата му.
Един секретар деловодител е приставен при съдилището.
Чл. 67. — Върховното съдилище за административните тъжби съди пръ-
востепенно и окончателно:
1- о. Решенията на главните администратори подложени нему от частни
лица, които се мислят онеправдани от тия решения и се основават на некое
придобито право до някой от административен порядък;
2- о. Разпри между администрацията и частни лица зарад контрати или
покупки, направени от главните администратори.
То съди като въззивно съдилище върху жалби против решения издадени
пръвостепенно от главните администратори и от Окръжните съвети върху
административни тяжби.

Г л а в а V.

За областното събрание.

/. С ъ ст ав н а събран и ет о.

Чл. 68. — Областното събрание се съставя:

1- о. От членове по право;
2- о. От членове избрани от населението;
3- о. От членове назначени от Главний управител.
Чл. 69. — По право членове на Областното събрание са:
1- о. Мюфтият, духовните началници на пятте религиозни християнски
общества и главния раббин, който съди в главний град на областта;
2- о. Председателят на Върховний съд;
3- о. Председателят на Върховното съдилище за административни распри;
4- о. Главний контролер на финанците.
Чл. 70. — За да може да бъде някой избран, или назначен член на Област­
ното събрание, требува да ся радва на румелийско туземство и да има мес­
тожителството си в Областта.
Чл. 71. — Избираемите членове на Областното събрание ся избират с прямо
и тайно гласоподавание. Тии са на брой 36 и на през две години ся подновяват
по на половина.
Областта ще бъде разделена на 36 избирателни коллегии, у които да има
приблизително по еднакво число жители.

249
 Окръжностите (сирконскрипции) на тия колегии трябва да се определят така
чтото у една коллегия да няма никога прибрани две общини, които са от два
окръга.
Тия окръжности са определени от избирателний закон.
Чл. 72. — Областните депутати, през всяки две години, ся подновяват по
окръжности. За първите избори на подновяванието, които требува да станът
преди да ся свърши втората година, която иде след прогласението на на-
стоящий Устав, ще ся тегли жребие вътре в Областното събрание в едно от
последните заседания на втората му обикновенна годишна сессия, та ще ся
определи първий куп на окръжностите, които подлежят на подновявание. В
тоя куп ще влезе половината от цялото число окръжности.
Депутатите, които ся изберат за да допълнят опразднелите седалища, щат
бъдат избрани само за колкото време би имало да трае поръчката (мандат)
на предшествениците им.
Чл. 73. — Избраните депутати за колкото време трае сессията и пътуванието
им — отивание и завръщание, приимат едно възнаграждение, на което ко­
личеството е определено от избирателний закон по толкова на ден.
Чл. 74. — Назначените от Главний управител членове на Областното съ­
брание са на брой десят.
Тия членове трябува да ся изберат до колкото ся може наравно от сле-
дующите три категории: измежду стоте най-лични землевладелци, тръговци
и промишленници (industriels) в Областта; измежду чиновниците на Граж­
данското управление и съдиите; измежду гражданите, които връшат някое
свободно занятие и си имат на ръце било диплома на доктор или на лисансие
издадена от някой университет, било някоя равностъпенна диплома издадена
от някое високо училище, което стои на еднаква стъпен с университетите.
Тии ся подновяват по на два купа на през две години.
Главний управител пристъпя в подновяванието на всякой куп веднага след
изборите за подновението, които стаят на края на всякой период от две
години.
За да ся определи пръвий куп, който има да ся поднови и който ще за­
ключава половината, ще ся тегли жребие, както ся каза за пръвий куп на
избираемите членове, които ся подновяват.
Когато един назначен член ся дене, Главний управител ще ся погрижи
колкото ся може по-скоро да тури на мястото му другиго.

2. И зб и р а т е л с т в о , и зб и р а е м о с т , и зб о р и .

Чл. 75. — За да бъде някой избирател, требува:

1- о. Да ся радва на Румелийско туземство;
2- о. — Да е на възраст двадесят и една година завръшени;
3- о. — Да има местожителството си в Источна Румелия;
4- о. Да влада на някой недвижим имот или да е син на баща и на майка,
които владат на таков имот, или да е глава на някое търговско или про-
мишленно заведение.
Не ся гляда да ли испълняват изброените под рубрика 4 условия: духовен­
ството и служителите на различните вероизповедания, профессорите и общите
учители, съдиите, административните чиновници на Областта и лицата, които
са добили в Османското царство или в чуждо странство било диплома на

250
доктор или лисансие, било някое равностъпенно свидетелство в някой уни­
верситет, факултет или в друго високо заведение на народното просвещение.
Лишени са от упражнението на избирателните си права членовете на тялото
на стражата и офицерите и войниците от войската на постоянните кадри на
милицията, колкото време ся намират записани в действующите кадри на
едното или на другото от тия тела.
След петнадесят години, откак ся прогласи настоящий Устав, всякий, който
стигне до пълнолетие и поиска да упражнява избирателните си права, ще
требува освен горните условия, да знае да чете и да пише на един от трите
езика турский, българский или гръцкий.
Чл. 76. — Не могат да упражняват избирателните си права:
1- о Които са осъдени, било за углавно злодеяние, било за престъпление на
кражба, за злоупотребление на доверие, на кражба с измама (escroquerie) или
на посягателство върху нъравите;
2- о Които са под съдебно запрещение;
3- о Западнали длъжници, които не са ся завзели и исправили;
4- о Които са на някоя чуждестранна обща служба.
Чл. 77. — Никой не може да упражнява избирателните права, ако не е
записан в избирателний списък на общината, дето ся е настанил да седи освен
ако ся покаже да носи редовна пресъда, която да заповяда че требува да ся
запише или която уничтожава заличението му.
Чл. 78. — Избирателните списъци са всегдашни.
Тии ся съставят в градските общини от една градска коммиссия, съставена
от Кмета, от помощниците му и от четире члена на градский съвет, зети по
ряда в таблицата.
В селските общини тия списъци ся съставят от кметовете, които си имат
на помощ четире члена на старейский съвет или на старейските съвети.
Тии ся прегляждат всяка година.
Чл. 79. Избирателните списъци са явни.
Списъците на градските общини стоят сложени в писалището на градский
съвет.
Списъците на селските общини са сложени у кметовете и в писалището на
околийский началник.
Един препис от тия списъци ся залепя в всякоя община, както стая това
за официалните обявления.
Чл. 80. — Всякий, който ся мисли неправедно прескочен в избирателний
списък, може да ся оплаче и да иска да го запишат, както е нарядено в
временний правилник.
Чл. 81. — За депутати на Областното събрание са избираеми всички из­
биратели на възраст 25 години завършени.
Чл. 82. — Не могат да бъдат избрани за членове на Областното събрание,
докле са на служба:
1- о Административните чиновници на окръзите и на околиите, които са
назначени от Правителството.
2- о Които принадлежат на тялото на стражата и на постоянните кадри на
милицията.
3- о Отговорните сметачи на общите пари на областта.
Чл. 83. — Изборите за подновяване ся извършват същовременно в един и
същий ден, по всички окръжности дето требува да станат.

251
 До тия избори требува да се пристъпи най на малка страна два месяца
преди времето на обикновенната годишна сессия.
Чл. 84. — Денят на избирането се определява, и избирателите ся свикват
с приказ от Главний управител.
Тоя приказ ся обнародва най-малко две седмици преди деня на избиранието
в всяка община от окръжността, на която избирателите са свикани·.
Чл. 85. — Депутатите ся избират с относително вишегласие, каквото и да
бъде числото на гласуваните.
Ако двама подгласни (кандидата) намерят по еднакво гласове, то след осъм
деня ше стане повторно гласувание (баллотирувание) въз тях.
Поверителните писма на избраните членове на Областното събрание ся
проверяват от Върховний съд.
Ако въз някой избор стане припирня; то за делата на съдопроизводството,
което последи от това пред съда, не ся зимат разноски.
Членовете на събранието ся допушат да участвуват в разискванията върху
утвърждението на избранието. За съдопроизводствата на утвърждението съдът
требува да ся види по обикновеното съдопроизводство.

3 . П о р я д ъ к п а О б л а с т н о т о събрани е.

Чл. 86. — Областното събрание по право се събира в Пловдив на обик-

новенна сессия, всяка година, вторий понеделник на месец Октомврий по
иулианския календар (ветхий стил).
Обикновенната сессия трае най-много два месяца. /— ->
Затварянието произноси Главний управител, откак ся свършят двата месяца,
или и по-напред, ако ся покаже с изявление (декларация) от членовете, на
писалището, че събранието си е свършило дневний ряд.
Главний управител отваря и затваря всяка сессия било лично, било чрез
свой особен поверен.
Ако Главний управител не упражнява тия права, тогава най-старий по
възраст произнася затварянието на сессията.
Чл. 87. — Областното събрание може да ся свика от Главний управител
на извънрядна сессия за един или повече предмети определени.
Началото и крайт на извънрядната сессия ся определяват в приказа на
свикванието.
Главний управител незабавно обажда на Високата порта за свикванието.
Чл. 88. — Главний управител може в течението на една обикновена сессия
да отсрочи еднаж Областното събрание; нъ той е длъжен в същото време да
покаже причините на отсрочванието и да му определи времето, което не бива
да надмине два месяца. Той е длъжен незабавно да расправи на Високата
порта за тая мярка.
Чл. 89. — Н. В. султанът по предложение на Главний управител, има право
да растури (распусти) Областното събрание.
Ако ся случи да ся растури, това събрание ся подновява целокупно.
В акта за растурянето. който се обнародва от Главний управител в име на
Н. В. султана, казва ся, че избирателите ся свикват вътре в четиридесят деня
и събранието вътре в два месяца.
Чл. 90. — Събранието има един председател пробран в началото на всякоя
сессия, и за колкото трае тя, от Главния управител измежду двама кандидата
избрани от събранието.

252
 То си има двама подпредседателя и двама секретаря, които си избира за
всяка сессия, веднага щом като ся настани председателят.
Докле да ся настани назначений от Главний управител председател, на
събранието председателствува най-старий по възраст член.
Докле да ся настанят избраните секретари, тяхната служба вършят двама
най-млади присъствующи члена.
Чл. 91. За да може събранието да разисква законно потребно е да присъ-
ствува поне половината от членовете му. Решенията ставят по безусловно
вишегласие на присъствующите членове.
Ако ся случи да се располовят гласовете, предложението което е на раз­
искване, ся завърля.
За избранията безусловното вишегласие е потребно в първото гласувание;
в повторното гласувание доста е относителното вишегласие.
Когато е да ся гласува един закон, с който ся преиначава някой общ закон
на Царството потребно е вишегласие от пят осми.
Чл. 92. — Всекой член на събранието си дава гласа лично. Гласовете ся
дават или с седение и исправение. или с отговори по именна прикана.
Един законопроект не може да бъде прият другояче, освен след като ся
гласува член по член.
Чл. 93. — Вътрешнето благочиние на събранието ся дръжи от председателя.
Ако някой член на събранието употреби оскърбителни думи за лицето или
за фамилията на Ц. В. султана, за Главний управител, за самото събрание,
председателят го подсеща на ряд като го покани да си земе думите назад.
Ако би да ся отрече, или повтори тая погрешка, председателят ще го смъмре,
а то влече за смъмрений задлъжения да ся извини пред събранието.
Ако смъмрений член не пристане да го стори, председателят вдига засе­
данието и в следующото заседание предлага да се исключи тоя член от съ­
бранието за едно определено време, което да не надминува времето, колкото
трае сессията.
Никой, освен полицейските, които са турени да вардят събранието, не може
да влезе с някакво оръжие вътре в зданието, дето стават заседанията.
Чл. 94 — Заседанията на Областното събрание са явни (публични).
Ако ся развали рядът по столовете на посетителите (tribunes), председателят
има право да заповяда да ги опразднят.
Не могат да се подават прошения на събранието от просителите. Тях трябва
да представи някои член от събранието или трябва да ся подадат на пред­
седателя, който ги прочита в заседание.
Събранието става на таен комитет, ако поискат това членовете на писа­
лището или една третя най-малко от присъствующите членове.
Чл. 95. — Членовете на събранието, от която категория и да са, имат
същите права, същите преимущества и същите длъжности. Тии са свободни
да подават гласа си или да ся въздръжят от това, както и да изражават своите
мнения. Тях не могат да гонят по причина на словата им, както и по причина
на писменните им предложения или доклади съчинени от тях, освен по искане
на шест члена, като покажат в словото или в писаното някое означено от
Закона престъпление, и то ако позволи събранието да ги преследуват.
Никое преследувание по углавен предмет за работи чужди на службата им
не може да ся подвигне срещу тях докле трае някоя сессия, освен ако това
преследувание ся позволи от Връховний съд.
Чл. 96. Събранието приготовлява и гласува вътрешний си правилник.

253
 Чл. 97. — Никое слово не бива да се чете.
На волята на всякой член от Областното събрание е да употребява за своите
слова, забележки, предложения и писмени, които се отнасят до упражнението
на службата му, един от трите язика турский, българский и гръцкий.
Чл. 98. Главний управител влиза в съобщение с събранието или писмено,
или чрез един или повече главни администратори назначени от него, или чрез
комисари, които си избере измежду или извън събранието.
В всяко заседание той требува да бъде представен поне чрез един от глав­
ните администратори или чрез един комиссар.
Главните администратори при това имат вход в Областното събрание и
требува да ги чуят. когато го поискат.
В събранието може да подпитват главните администратори и комисари
върху делата на областното управление.

4. В е д о м с т в о н а събран и ет о.

Чл. 99. Областното събрание разглядва законопроекти, които са от негово

ведомство, съобразно с чл. 13-и на гл. I, и които му се представят от Главний
управител.
То ги одобрява без изменение, оправя ги, или ги отвръга.
Всекой законопроект може да ся оттегли от Главний управител, стига да
не се е гласувало върху целокупността на тоя проект.
Чл. 100. — Областното събрание може, чрез адресс, да препоръча на Глав­
ний управител изучението и изпитванието на всякой въпрос, който му се види
да поноси да ся изработи и да ся представи законопроект или предложение
от обща полза.
Тоя адресс може при другото да покаже началата, по които събранието
желае да бъде съчинен тоя законопроект или това предложение от обща полза.
Както и да е, Главний управител е длъжен да представи искания законо­
проект и той не може да го оттегли преди да се произнесе събранието.
Събранието споделя почина (инициатива) на законите с Главний управител
до толкова до колкото работата не е да се натовари с някои разноски бюд­
жетът на областта.
Един законопроект, освен, ако е по почин от Главний управител, не може
да се внесе в събранието ако не носи подписите най-малко на шестима членове.

5. П р а во на събраниет о по р а б о т а т а
на бю дж ет а.

Чл. 101. — В началото на всяка обикновенна годишна сессия, проектът на

бюджета за следующата година се представя на Събранието от Главний упра­
вител.
Заедно с проекта на бюджета за идущата година Главний управител пред­
ставя на Областното събрание поправителний бюджет на сключеното упраж­
нение. Ако поправителний бюджет не може да се приготви с време, той
требува да се представи най-късно в следующата сесия.
Чл. 102. — Ако Събранието намали някои предложени кредити, или ги
заличи напълно, то мотивира гласуванието си и показва где и как може да
стане икономия без повреда за исплащането на разноските, които са наложени

254
на областта от Органическия устав или произлизат от кредити към областта,
на които покриването може да се подири по съдебен път.
Чл. 103. — Ако събранието: откак чуе изясненията, които му даде Главний
управител, постоянствува да отрича исканите кредити, или ако достигне до
края на сессията без да е гласувало бюджета, Главний управител може с един
приказ издаден с съгласното мнение на Тайний съвет, да направи бюджета
на текущото упражнение приложим на следующето упражнение, като се из­
вадят обаче количествата записани в вид на някоя определена потреба, която
е вече удовлетворена.

6. П ост оян и й ком и т ет .

Чл. 104. — Постоянний комитет ся съставя от 10 титулярни члена и от 3

члена заменяющи (suppleants).
Гии се избират по гласоподаване с списък (scrutoin de liste) от всички членове
на Областното събрание безразлично.
За избранието на титулярните членове на постоянний комитет, никоя за­
писка (bulletin) не бива да съдръжава повече от 6 имена; за избранието на
заменяющите членове никоя записка не бива са съдржава повече от две имена.
Постоянний комитет ся подновява в началото на някоя обикновенна сессия.
Ако в течението на някоя сессия, била обикновенна, била извърядна, някое
седалище на титулярен член или мястото на заменяющ член овдовее, то ся
замеща веднага.
Ако овдовее между една и друга сессия, то ся замеща в най-ближнята сессия,
била тя обикновенна или извънрядна.
Всичките членове на постоянний комитет, титулярни и заменяющи, могат
да ся избират изново до неопределено време.
Всекой титулярен член има право да покаже, когато ся избере, ряда по
който заменящите членове могат да бъдат повикани да го заместят.
Титулярните членове на постояний комитет приимат едно възнаграждение,
на което количеството ся определява От областен закон.
Чл. 105. — Постоянний комитет има един председател, един подпредседател
и един секретар избрани от него си. За да може да решава законно, трябува
да присъствуват най-малко седъм члена.
Чл. 106. — Началниците на религиозните общества, които са членове на
Областното събрание, нъ не правят част от постоянний комитет, имат право
да земат участие със съвещателен глас в разискванията на комитета, които
досягат интерессите на обществото им. Председателят на комитета требува
всякой път да им обажда преди три деня, другояче са ничто решенията, които
биха станали в тяхно отсъствие.
Чл. 107. — Постоянний комитет уряжда работите, които му ся препращат
от Областното събрание в границата на пълномощието, което му е дадено.
Той решава всички въпроси, които му ся възлагат от закона.
Той дава мнението си на Главний управител върху всички въпроси, които
той му подложи, или върху които той мисли че требува да призове вниманието
му в полза на Областта.
Служебните началници от различните публични администрации на Област­
та и на окръгите са длъжни да дават устно или писменно на Постоянний
комитет всички сведения, които той им поиска върху въпроси интересующи

255
областта, и да му съобщават по писменно искание и срещо расписка, всякоя
сметка, която ся относи до областните финанци.
Постоянний комитет ся отнася до другите служебни началници, освен
главните администратори, чрез посредството на тия чиновници, които са
длъжни да помагат, щото исканите сведения и книги от постоянний комитет
да му ся дават скоро и точно.
Постоянний комитет има право да предлага на Областното събрание да
тури под съд всякой чиновник на Неточна Румелия за престъпление против
публично нещо.
Той приима пятнадесят деня най-малко преди отварянието на обикновен-
ната годишна сессия съобщение от проекта на бюджета, както и сметките на
последнето упражнение и разглядва всички книги и документи за подкреп­
ление.
Той приготовлява и представя на събранието доклади както върху проекта
на бюджета и върху сметките, така и за всичките свои работи.
Той отваря на Главний управител, в случай на усилна потреба, допълни­
телни кредити, когато ся докаже, че назначените за някоя служба фондове,
записани в бюджета, са недостатъчни.
Г л а в а VI.

П одразделения на О бл астта и тяхно управление.

1. А д м и н и с т р а т и в н и д е л е н и я н а О б л а с т т а .

Чл. 108. — Неточна Румелия е разделена на шест окръга (департамента)

и на двадесят и осъм околии (кантони).
Чл. 109. — Главни градове на окръгите съ: Пловдив, Татар-Пазарджик,
Хаскюй, Ески-Загора, Сливен и Бургас.
Чл. 110. — Пределите на окръгите и на околиите ся определяват по един
областен закон.
Ни един окръг не бива да има повече от шест и по-малко от четире околии.
Когато да определи пределите на окръгите и на околиите, Областний закон
зима пред очи административните потреби, местните интереси и леснината
за съобщения. Законопроектът за окръжностите (circonscriptions) требува да
ся представи от Главний управител в пръвата сессия на Областното събрание.
До тогава тия окръжности ся определяват временно с приказ от Главний
управител.
Чл. 111. — Околиите ся разделят на градски и селски общини, от които
всяка си има своя земска околност.
Градски общини са тия, които са ся чели в страната за такиви от памти-
века (abantiquo). Една селска община не може да се въздвигне на градска
община инак, освен по един закон.
Чл. 112. — Административните окръжности на Областта заедно и общин­
ските околности, не могат да ся изменят инак, освен по един закон.
Последне распоряждание
Чл. 495. Настоящий устав не ще може да се преиначи инак, а само след
като стане споразумление между Високата порта и другите сили, които са
подписали договора, сключен в Берлин на 1/13 юлий 1878г., освен колкото
ся относи до членовете от глави XII и XIII, за които същий устав решава,
че тии могат да бъдат изменени с областен закон.

256
 Могат да бъдат изменени с един областен закон разпоряжданията на пра­
вилниците и таблиците, притурени при настоящий Устав.

Ние, коммиссари на Силите, които подписоха договора, сключен в Берлин

на първий (тринадесятий) юлия хилядо и осемстотин и седемдесят и осма
година, обявлявами и потвърдявами, че Уставът, на който разпорежданията
предшествуват, ся е изработил и гласувал от нас съгласно член 18 на речений
договор.
За уверение на тово ние подписахми настоящий Устав и го подпечатахми
с нашите печати.

Цариград, 14/26 априлия 1879 (4 Джемази-юл Евел 1296)

Подписан:
Асим,
Абро
Брауншвейг
Каллей
Ринг
X. Дръммонд-Волф
Вернони
Церетелев
Потвърдява се, че е съгласен с оригинала:
Розе
Селим
Куриел

№ 146
Възвание на княз Александър Батенберг за
встъпването му на българския престол от 27 юни
1879 г., издадено във Велико Търново
Печати се по: Външната политика на България. Документи и мате­
риали. т. I (1879— 1886). С.. 1978. с. 17.

Н и й , А л е к с а н д ъ р I,
с божия милост и волята народна Княз на България
обявлявами на достолюбезнийт нам българский народ,

Като положихми определената в член тридесет и четвърти на Конститу­

цията клетва, ний встъпихми на българский княжеский престол. Всичките ни
мисли и стремления са обърнати към една цел: да ся трудим за доброто и
благоденствието на народът, който ни е поверил съдбите си.
Всевишний да ни помага в това.

17 Ьь.иарскага 1 ьр'ж.п»ност
257
 Издаден в град Велико Търново на двадасет и седмий ден юния, в лето от
Рождество Христово тисяща осемстотин седемдесет и девето и от нашето
княжение първо.

На първообразното подписано: А лександър

№ 147
Указ на Княз Александър Батенберг за назна­
чаване на първото българско правителство, из­
даден на 5 юли 1879 г. в София
Печата се по: Външната политика на България. Документи и мате­
риали. т. /, с. 17— 18.

Н и й , А л е к с а н д ъ р I,
княз на България.

Съгласно статиите 150, 152 и 161 на Конституцията на Българското кня­

жество постановихми и постановявами: —^
1. Да назначим г-на Т. С. Бурмова за министър на вътрешните дела; същий
привременно (ad interim) ся натоварва с управлението на Министерството на
просвещението; r-на М. Д. Балабанова за министър на външните дела и из­
поведанията; генерал-майора П. Д. Паренсова за военний министър; г-на Г.
Д. Начовича за министър на финансите; г-на Д. Π. Грекова за министър на
правосъдието.
2. Да назначим г-на Т. С. Бурмова, министъра на вътрешните работи, за
председател на Министерский съвет.
Издаден в нашът дворец, в София, на 5-й юлий 1879-та година.

А лександър

№ 148
Декларация на Българското правителство за
включване на Княжество България в междуна­
родната телеграфна конвенция от 6/18 септем­
ври 1880 г.
Печата се по: Външната политика на Бъ кирия. Документи и мате­
риали. т. 1, с. 154 155.

Долуподписаният, министър на външните работи на княжеското Прави­

телство на България, заявявам, че след запознаване на Негово височество
княз Александър I с международната телеграфна конвенция, сключена в гр.
Санкт-Петербург на 10/22 юли 1875 г., и като се ползувам от правото на член
18 от този документ за държавите, които не са взели участие в първоначалната
конвенция, се присъединявам от името на Княжеството България към каза­

258
ната Международна телеграфна конвенция, която следва да се приеме дума
по дума в настоящата декларация, и поема формалното задължение какю
към Нейно величество кралицата на Обединеното кралство на Великобрм-
таниб и Ирландия, така и към другите високодоговарящи страни да сьдей-
ствува от своя страна за изпълнение на съдържащите се разпореждания в
споменатата телеграфна конвенция.
В уверение на което долуподписаният, надлежно упълномощен за тази цел.
е подписал настоящата декларация за присъединяване и е поставил печат
на Министерството на външните работи и на Княжество България.

Министър на външните работи и на изповеданията

Министър-председател: Д р а г а н Ц а н к о в

№ 149
Закон за избиране на представители на Обикно-
венното и Великото народно събрание на Бъл­
гарското княжество, приет в София на 17 декем­
ври 1880 г.
Печата се по: Конституция на Българското княжество и Закон за
избирание на представители на Обикновенното и Великото народно съ­
брание, с. 41—55.

Ч а с т I.

Избирание представители за Обикновенното

народно събрание.

Глава I.

И зби рат ели .

Чл. 1. Избиратели са всичките български граждани, които са на възраст

по горе от двадесет и една година, които се ползуват с граждански и поли­
тически права (чл. 86 от Конст.) и които са постоянни жители на някоя
община, или са се поселили там не по-късно от шест месеца.
Не влизат в числото на избирателите ония български граждане, които се
намират на действителна военна служба.
Чл. 2. Не могат да бъдат избиратели:
а) лицата, които са лишени от граждански и политиче :ки права по осъж-
дание на позорно наказание:
б) осъдените на затвор не по-малко от три месеца за кражба, мошенни-
чество, подделка (сахтекярлък) за злоупотребление на общественни пари. пре­
любодеяние с насилие, за лихоимство (взятничество). лъжесвидетелство и
клетвопрестъпничество;
в) злонамерените фалити (мюхлюзи) и
г) съдържателите на публични развратни домове.

259
 Чл. 3. Окръжните управителни съвети, както и градските общински управ­
ления, съставят всекий особено в свойт окръг пълни списъци за имената на
избирателите; в тия списъци се записват всички български граждани, които
според член 1-й имат право да бъдат избиратели.
Чл. 4. В избирателните списъци на всекий окръг и град, община по община,
или махала по махала се показват и поясняват по азбучен ред името, мес­
тожителството, званието и годините на всекий избирател.
Чл. 5. Надлъжните управления (чл. 3) всяка година от 1—31 август пре­
глеждат, допълнят и напечатват съставените списъци на гражданите, които
според настоящия закон имат право да бъдат избиратели.
Чл. 6. На 1-й септемврий напечатаните списъци от всяка избирателна околия
се залепят на видни места в градовете и селата на околията, за да може
всекий избирател да ги преглежда в продължение на 15 дни.
Чл. 7. Всекий избирател има право да се оплаква против неправилното
исключване или записване в списъците. Оплакванията и заявленията се по­
дават на окръжний управител, който веднага ги испраща на разглеждане в
една коммисия, съставена от представители на окръжний управителен съвет
и градското общинско управление в окръжния град, с по един почетен член,
и от председателят на окръжний съд, или гдето такъв няма, от мировия съдия.
В тая коммисия председателствова един от двамата последни.
Чл. 8. Коммисията издава решенията си върху всички подадени оплаквания
и заявления най-късно два дни преди денят на изборите. Ако заинтересуваните
не са доволни от решенията на комисията, могат да се оплакват пред На­
родното събрание.

Глава II.

И зби ран и ет о.

Чл. 9. Избиранието представители за Обикновенното народно събрание

става с княжеский указ, който треба да се обнародва един месец преди денят,
определен за изборите; този ден треба да е неделен.
Чл. 10. Избирателите се свикват и избиранията стават в главнийт град на
окръгът.
Но поради местни нужди и за улеснение на избирателите по големите окръ­
зи могат да бъдат разделени на няколко избирателни околии.
В такъв случай избирателите се свикват и избиранията стават в главния
център на всяка околия. Разделението на по големите окръзи на околии и
определението на околийските центрове се извършва от Народното събрание.
Всяка избирателна околия треба да има не по малко от четири хиляди и не
по много от шест хиляди къщи.
З а б е л е ж к а : Догде Народното събрание направи распределението на изби­
рателните околии и определи техните центрове, извършванието на това се
възлага на окръжните управителни съвети.
Чл. 11. В окръжното избирателно събрание надзирава изборите председа­
телят на окръжния управителен съвет.
В избирателното събрание в окръжний град надзирава изборите предсе­
дателят на градското общинско управление.

260
 В околийските избирателни събрания надзирават изборите, по един в всеко
събрание, председателят, действителните и почетни членове на окръжнин
управителен съвет, който се разпорежда предварително за това.
Всекий от тия надзиратели открива избирателното събрание и предлага на
присъствующите избиратели немедленно да си изберат бюро.
Чл. 12. Бюрото на избирателното събрание състои: кога се избират двама
представители — от 1 председател, 4 члена и 4 писари: а кога се избират
трима представители — от 1 председател, 6 члена и 6 писари.
Кога се избират двама представители, бюрото се разделя на две секции и
има две избирателни кутии, а кога се избират трима представители, то се
разделя на три секции и има три избирателни кутии.
В определенийт за почванието на изборите час присъствующите избиратели
предлагат и избират членовете на бюрото от грамотните лица из помежду
си по вишегласие с явно гласоподавание.
Кога бюрото се разделя на секции, председателят назначава за всяка секция
по един председателствующий из помежду членовете ия.
Чл. 13. Всичките членове на бюрото треба да присъствуват постоянно, догде
траят изборите.
Чл. 14. Бюрото решава привременно всичките недоразумения и препирни,
които биха се породили по изборите. В случай на големи беспорядъци при
изборите бюрото има право, под своя лична отговорност, да се отправя чрез
своя председател за помощ към административните и военни власти, които
са длъжни да му оказват потребното съдействие. Решенията на бюрото треба
да бъдат мотивирани. Всичките заявления и тези решения се записват в днев­
ника: документите и бюлетините, които се отнасят до заявленията и реше­
нията, се прилагат при дневника, като се скрепят от бюрото.
Чл. 15. През всичкото време, догдето траят изборите, по една официялна
копия от списъка на избирателите стои на масата, при която заседава всяка
секция на бюрото.
Чл. 16. Никому не се допуща да гласоподава, ако не е записан в избира­
телния списък.
Чл. 17. Всекий избирател написва в бюлетинът си толкова имена, колкото
представители трябва да се изберат от избирателната околия. Книгата на
бюлетините трябва да е бяла и без всякакъв вънкашен знак.
Чл. 18. Избирателите се призовават за гласоподавание община по община,
или махала по махала и име по име по ред на избирателния списък. Общини ге
и махалите се привикват по азбучен ред. Гласоподаванието е тайно. Изби­
рателят връчва бюлетинът си сгънат на председателят или председателству-
вющийт в секцията който, след като го скрепи с подписът си, пуща го в
избирателната кутия, затворена преди почванието на гласоподаванието с два
разни затвора, на които единът ключ държи председателят или председател­
ствующий, а другия — членът надзирател.
Чл. 19. Гласоподаванието трае един ден; от осем часа заранта до четире
след пладне;
Щом се свърши гласоподаванието, пристъпва се веднага към изброяванието
на гласовете по следующий начин: избирателната кутия се отваря в присъс­
твието на избирателите и се проверява числото на бюлетините, което, ако
не е еднакво с числото на гласоподавалите, забележва се това в дневника.
Чл. 20. Бюрото след това назначава из помежду книжовните присъствуюшп
избиратели по двама за всяка секция, за да помагат при изброяваниею па

261
гласовете. В всяка секция един от назначените за изброявание на гласовете
прочита всекий бюлетин с висок глас и го предава другиму, от членовете на
секцията за проверявание: показаните в бюлетините имена се записват на
листове приготвени нарочно за това.
Председателя на бюрото надзирава по секциите изброяванието на гласовете.
Чл. 21. Бюлетините, в които са написани повече или по малко имена, от
колкото е числото на народните представители, които трябва да се изберат'
броят се за действителни; само повечето имена, които следват след потреб­
ното число, се отхвърлят (заличават).
Праздните бюлетини или ония които не показват ясно избираемото лице,
или ония, които не са написани на официалния язик, или пак ония, в които
е подписано името на самийт гласоподавал, броят се за недействителни и се
прилагат при дневника.
Чл. 22. Щом се изброят гласовете, резултата на гласоподаванието се съ­
общава за всеобщо знание и бюлетините освен ония които поради действи­
телността^) си са приложени при дневника, изгарят се в присъствието на
избирателите.
Чл. 23. Дневника на изборите се съставя в два екземпляра, които се предават
на окръжния управителен съвет.
Чл. 24. Окръжнийт управителен съвет, според обявений резултат на избо­
рите, съгласно с член 21 от тоя закон, прогласява за народни представители
ония, които са добили най-много гласове; но след първото гласоподавание
никой не се счита за избран и не се прогласява за народен представител, ако
не е добил поне една четвъртина гласове от цялото число на избирателите,
означени в списъците.
В последния случай изборите се повтарят в следующата неделя след обя­
влението на резултата от първите избори и тогава ония избираеми, които
добият най-много гласове, броят се избрани за народни представители. В
случай на равногласие въпросът се решава по жребии от окръжния управи­
телен съвет.
Чл. 25. Щом се прогласи резултата на изборите и на избраните народни
представители, единът екземпляр от дневника за изборите с приложените при
него документи се препраща до председателя на Народното събрание, а дру-
гийт екземпляр остава в окръжний управителен съвет.
Чл. 26. Изборите се проверяват от Народното събрание, което е единствений
съдия за тяхната правилност и действителност.

Г лава III.
И зби раем и .

Чл. 27. Избираеми за народни представители са всички български граждани,

които са извършили тридесет години, ползуват се с граждански и политически
права и са книжовни (грамотни).
Чл. 28. Не могат да бъдат избираеми за народни представители всички
ония, които според чл. 2-й от настоящия закон нямат право да бъдат изби­
ратели.
Не могат тоже да бъдат избираеми за народни представители лицата, които
имат условия с правителството за разни припаси и други такива, ιοιιι n\iai
предприятия по правителственните работи.

262
 Всекий народен представител, който би предприел през времето на своето
пълномощие някакъв контракт за снабдявание с припаси правителството, или
би взел участие в някое предприятие, което подлежи на удобрение от На­
родното събрание, брои се лишен от пълномощието си като народен пред­
ставител.
Също не могат да бъдат избираеми за народни представители военните
лица, които се намират в действителна служба и лицата от духовно звание
освен бялото духовенство. Гражданските чиновници не могат да бъдат из­
бираеми за народни представители в окръга, в който служат, но те могат да
бъдат избираеми в кой да е друг окръг.
Чл. 29. Избирателите могат да избират за народни представители всички
лица, които са членове на коя да е община в Княжеството.
Чл. 30. Всяка избирателна околия избира на десет хиляди жители от двата
пола, както и за всяка фракция, която има повече от пет хиляди души, по
един народен представител.
Чл. 31. Всекий народен представител, който е избран от няколко избира­
телни околии, длъжен е да заяви на председателя на Народното събрание,
кое от тези избрания приема, в растояние на 10 дни след прогласяванието
от Народното събрание правилността и действителността на изборите. След
този срок, ако не е заявил кое избрание приема Народното събрание решава
това само по жребие.
Чл. 32. Избирателните околии на които един или няколко от избраните
представители са приели друго избрание, или пък са умрели, или са си дали
оставката, избират, според тоя закон в разстояние на 40 дни, други предста­
вители. Указът, който свиква в такива случаи избирателното събрание, трябва
да е обнародван поне двадесет дни преди денят, който е назначен за изборите.
Чл. 33. Само Народното събрание има право да приема оставката на своите
членове.
Чл. 34. Народните представители, съгласно с член 139 от Конституцията,
получават за всекий ден, догде трае сессията, по 15 лева наднични пари и
още за пътни разноски за отивание и връщание по шестдесет стотинки на
един километър.
Забележка. Всекий чиновник, избран за народен представител, до като трае
сессията на Народното събрание, получава само депутатските наднични пари,
а чиновническата си плата не получава. Това не се отнася до чиновниците,
които живеят в мястото, гдето се свиква Народното събрание, и не получават
надничните пари.
Глава IV.
Н а к а за н и я н а п ри ст ьп лен и я пи и зо о р и т е.
Чл. 35. Всяко лице, което би причинило да се внесе в избирателний списък
или под лъжовно, или чуждо име, или лъжовно звание и местожителство,
както и всяко лице, което би скрило някое от условията, които не му дават
право да бъде избирател според 2-й член на тоя закон, също и всяко лице,
което би се вписало в два или повече избирателни списъци, или би гласо­
подавало в две или повече избирателни събрания, наказва се с затвор от един
до три месеца и с глоба от петдесет до триста лева.
Чл. 36. Ония, които са назначени за изброяванието на гласовете, ако скрият,
притурят или променят някои бюлетини, или прочетат умишленото име на

263
.ipyi и. а не тия, които са писани в Оюлетините, наказват се с затвор от ■ри
месеца до една година и с глоба от триста до две хиляди лева.
Същото наказание се налага на всяко лице, което по исканието на някои
избирател да му напише бюлетинът, би вписало друго име, а не това, което
му е казал сам избирателят.
Чл. 37. Влизането в избирателното събрание с оръжие е запретено; лица!а.
които нарушават това правило наказват се с затвор от един до три месеца
и с глоба от сто до триста лева.
Чл. 38. Който би обещавал или приемал пари или подаръци, с условие да
гласоподава за тогова или оногова, или би гласоподавал за това или онова
лице под условие, че ще получи някоя общественна или частна служба, или
каква да е лична полза, наказва се с затвор от три месеца до една година и
с глоба от двеста до две хиляди лева.
Чл. 39. Ония, които със заплашвание, с насилие или с биение поискат да
искарат или са накарали някои избирател да се въздържи от гласоподавание,
наказват се с затвор от един месец до една година и с глоба от сто до две
хиляди лева.
Чл. 40. Ония, които чрез лъжовни известия, клеветнически слухове или с
други калпазански средства са поискали да измамят, или са измамили гла-
соподаванието на избирателите, наказват се с затвор от един месец до една
година и с глоба от сто до хиляда лева.
Чл. 41. Ония, които чрез викове и заплашителни заявления повърнат из­
борите или нарушат избирателното право на избирателите или свобода на
гласоподаването, наказват се с затвор от три месеца до една година и с глоба
от сто до хиляда лева.
Чл. 42. Ако виновните по престъпленията, предвидени в членовете от 35-
й- 41-й от настоящия закон, са държавни или обществени служители или пък
членове от избирателното бюро наказанията са двойни.
Чл. 43. Запретена е всякакъв вид агитация от страна на правителственните
и общественни чиновници и виновните се наказват с затвор от един месец до
една година с глоба от триста до хиляда лева.
Чл. 44. Всеки избирател, който е гласоподавал има право да тегли на съд
виновните по изборите.
Чл. 45. Изложените в настоящия закон престъпления се съдят в общите
съдилища.

Част II.

Избирание представители за Великото

народно събрание

Чл. 46. Настоящия закон се приспособлява и за избиранието народни пред­

ставители за Великото народно събрание с измененията, показани в следую-
щите членове.
Чл. 47. Числото на представителите за Великото народно събрание е равно
с двойното число членове на Обикновенното народно събрание, като се вземат
по двама представители от всеки десет хиляди жители от двата пола (чл.
144-й от Конст.).
Чл. 48. Представителите, избрани за Обикновенното народно събрание,
могат да се избират и за Великото народно събрание, без да си губят мандатът

264
от първото. Те губят своя мандат, кога Великото народно събрание се свика
за изменение или преглеждание на Конституцията (чл. 141-й, п. 2-й от Кон­
ституцията).
Чл. 49. В случаите предвидени в членовете 141-й, пункт 1-й, 142-й и 143-й
от Конституцията, Великото народно събрание се свиква (чл. 151 от Конст.)
вътре в един месец и избирание на народните представители става в праз-
дничните дни в първите две недели след обнародванието на указа. При тия
избори са в сила най-последните проверени и обнародвани избирателни спи­
съци съгласно с членовете 5-й и 6-й от настоящия закон.
Чл. 50. За изменението и преглежданието на Конституцията, Великото на­
родно събрание се свиква вътре в два месеца и избиранието на представи­
телите става в праздничните дни на първите две недели от втория месец след
обнародванието на указа, а в първий месец става преглеждание, допълнение
и обнародвание на избирателните списъци (чл. чл. 5-й и 6-й от тоя закон).
Издаден в Нашата столица София на 17 декемврий 1880год.
На първообразното с собственна ръка на Негово величество написано:
АЛЕКСАНДЪР,
Припоцписали:
Председател на Минист. съвет: КАРАВЕЛОВ,
Министър на вътрешните дела: Д. ЦАНКОВ.
№ 150
Указ на княз Александър Батенберг за присъе­
диняването на България към Международната
конвенция на Червения кръст от 28 ноември
1883 г.
Печата се по: Външната политика на България, Документи и мате­
риали, т. I, е. 288.

Ний Александър I. с божия милост и народна воля княз

на България

По предложението на нашът министър на външните дела и изповеданията,

представено Нам в доклада му от 26 ноемврий под № 3974,
Постановихме и постановяваме:
I. Да упълномощим нашия министър на външните дела да заяви формално
на швейцарското съюзно правителство, че княжеското правителство се при­
съединява към Международната конвенция на Червений кръст от 10/22 августа
1864г.
II. С изпълнението на настоящий указ натоварва се нашийт министър на
външните дела и изповеданията.
Издадено в нашът дворец в г. София на 28 ноемврий 1883 г.
Александър

Министър на външните дела и изповеданията:

М. Балабанов

265
 № 151
Прокламация на княз Александър Батенберг до
българския народ за провъзгласяване на Съеди­
нението от 8 септември 1885 г., обявена във Ве­
лико Търново
Печата се по: Външната политика па България. Документи и мате-
риа ш, т. I, с. 565- 566.

Ний Александър I.
с божията милост и волята на народа
княз на Северна и Южна България!

С това обявявам на възлюбления ми народ, че на 6-й тек[ущий] жителите

на Източна Румелия, след като свалиха бившето правителство и избраха
временно правителство, провъзгласиха съединението на Източна Румелия с
Княжеството и ма избраха единогласно за княз на тази страна. Като имам
предвид благото на българский народ и неговото горещо желание за слия-
нието на двете български държави в една, и за изпълнението на неговата
историческа задача, аз припознавам съединението за извършено и имам на­
мерение отсега нататък да се наричам княз на Северна и Южна България.
Като вземам на себе си управлението на тази българска страна, обявявам,
че ще охранявам и гарантирам живота, имота и честта на всички мирни
жители, без разлика вероизповедание и народност. За съхранението на реда
и тишината са взети всичките нужни мерки, и който ги наруши, ще бъде
наказан с всичката строгост на закона. Аз се надявам, че възлюбленият ми
народ от двете страни на Балкана, който посрещна това велико събитие с
такава голяма радост и ентусиазъм, ще ми даде своето съдействие за укреп­
ление на святото дело съединението на двете български държави в една, ще
бъде готов да принесе за това всякакви жертви и ще употреби всичките си
старания, за да съхрани единството и независимостта на нашето възлюблено
отечество.
Да ни помогне бог в това велико и мъчно предприятие!
Издадена в старата българска столица Велико Търново, днес на 8-й сеп-
темврий 1885г.
Александър

266
 № 152
Телеграма на княз Александър Батенберг до дип­
ломатическите представители на великите сили
в София, изпратена от Пловдив на 9/21 септем­
ври 1885 г.
Печата се по: Външната политика на България. Документи и мате­
риали, т. I. с. 567.

На 6/18 септември т.г., след като положението в Източна Румелия се измени,

народът чрез всеобщо гласуване ме прогласи за свой княз. Жителите на кня­
жество България единодушно поискаха от мене да приема тази длъжност.
Като взех под внимание моя свещен дълг към народа си, аз я приех с
прокламация до българския народ. След като дойдох в Пловдив и поех управ­
лението, аз заявявам най-тържествено, че съединението на двете Българин се
извършва без враждебни намерения спрямо отоманското императорско пра­
вителство, чийто сюзеренитет признавам. Аз гарантирам за спокойствието
на двете страни и за сигурността на жителите независимо от расата и ве­
роизповеданието им. Обръщам се към Негово Величество и Неговото пра­
вителство!/..] с молба да признаят това ново положение и ги моля да ни
съдействуват пред Н. В. султана да признае съединението, за да се избегне
излишно проливане на кръв, тъй като народът е решен да защищава с цената
на живота извършеното дело.

Александър

№ 153
Прокламация на княз Александър Батенберг до
българския народ за приемане на обявената от
Сърбия война, издадена на 2 ноември 1885 г. в
Пловдив.
Печата се по: Външната по штика на България. Документи и мате­
риали, т. I, с. 644.

Ний, Александър I,
по божия милост и народна воля
княз на България!
Правителството на сръбския народ, наш съсед, преследвайки лична егои­
стична цел и в желанието си да осуети святото дело — съединението на
българския народ в едно цяло, днес без всякакъв законен и справедлив повод
е обявило война на нашата държава и е дало заповед на армията си да навлезе
в нашата страна. С голямо прискърбие ние научихме тази вест, защото никога
не можехме да повярваме, че нашите еднокръвни и едноверни братя ще дигнат
ръка срещу нас, ще започнат една братоубийствена война в тия трудни вре­
мена, които преживяват малките държави на Балканския полуостров, ще дър­
жат едно поведение толкова нечовечно и безразсъдно към своите съседи, кои-

267
го, без да причиняват никому вреда, работят и се борят за едно благородно,
справедливо и достойно за всички похвали дело.
Като оставам върху сърбите и правителството им всичката отговорност за
война между двата братски народа и за фаталните последствия, които тя би
могла да нанесе и на двете държави, ний обявяваме на своя възлюблен народ,
че приехме обявената от сърбите война и че дадохме заповед нашите храбри
и юначни войски да започнат операциите си срещу сърбите и енергично да
бранят земята, честта и свободата на българский народ.
Нашето дело е свято и надяваме се, че бог ще го вземе под своята защита
и ще ни даде нужната помощ, за да възтържествуваме и победим нашите
врагове. Като сме уверени, че нашият възлюблен народ ще се притече и ще
ни поддържа в трудното, но свято дело — защитата на земята ни от нахлу­
ването на неприятеля, и че всеки българин, способен да носи оръжие, ще
дойде под знамената да се бие за своята страна и свобода, призоваваме
всевишния да пази и покровителствува България и да ни помага в трудните
и усилни дни, които преживява страната ни.
Нека всевишният господ бог ни вземе под своята закрила!

Александър

№ 154
Топханенски акт за
съединението на Северна и Южна България,
приет от Германия, Австро-Унгария, Франция,
Великобритания, Италия, Русия и Турция на 5
април 1886 г. в Цариград
Печата се по: Г. П. Генов. цит. съч. е. 327- 337.

Силите са съгласни да приемат от сега разпорежданията на споразумението

за работите на Източна Румелия, така както са формулирани по-долу, и са
съгласни те да бъдат промулгирани веднага под тази форма и турени в дей­
ствие:
1- о. Общото управление на Източна Румелия ще бъде поверено на Бъл­
гарския княз, съгласно чл. 17 от Берлинския договор.
2- о. Докато управлението на Източна Румелия и това на Българското кня­
жество ще бъдат в ръцете на една и съща личност, мюсюлманските села от
Кърджалийската околия, както и мюсюлманските села, разположени в Ро­
допската област и останали досега вън от управлението на Източна Румелия,
ще бъдат отделени от тази провинция и управлявани направо от Импера­
торското правителство и това вместо правото на Високата порта, уговорено
в първата алинея на чл. 15 на Берлинския договор.
Разграничението на тази околия и на въпросните села ще бъде направено
от една техническа комисия, назначена от Високата порта и от Българския
княз. Тя ще действува на местото, като ще държи сметка, естествено, за
необходимите стратегически условия, най-вече за интересите на Император­
ското правителство.

268
 3- о. За да може да се осигури постоянно редът и спокойствието в Източна
Румелия, както и напредъкът на всички поданици на Н. И. В. султана, които
живеят в тая провинция, една комисия, назначена от Високата порта и от
Българския княз, ще бъде натоварена да проучи Органическия устав и да го
промени според изискванията на новото положение и местните нужди. Всички
интереси на Отоманското императорско съкровище ще бъдат също така взети
в съображение.
Тази комисия ше човърши в срок от четири месеца своите работи, които
ще бъдат дадени за санкциониране на Цариградската конференция.
Докато тези изменения бъдат санкционирани, грижата за управлението на
Областта, според формите, изисквани от сегашните обстоятелства, ще бъде
поверено на благоразумието и верността на княза.
4- о. Всичките други разпореждания на Берлинския договор относно Бъл­
гарското княжество и Източна Румелия са и остават в сила и изпълнение.
Силите ще дадат също своята формална санкция на този акт в една кон­
ференция, която ще трябва да се събере в Цариград, когато те ще могат също
така да санкционират ревизирания устав на Източна Румелия.
Направен и подписан в Цариград на 5-ия ден на м. април 1886год. в Им­
ператорския дворец на Топхане.

(Подписали):
Сайд-Сервер
Каличе
Радовиц
Нелидов
В. А. Уайт — Галваня
Габриел Аното

№ 155
Договор за мир,
сключен между Турция, Сърбия и България и
подписан на 3 март 1886 г. в Букурещ
Печата се по: Г. П. Генов, цит. съч., с. 339—345.

Н. И. В. Султанът, Император на Отоманите, в качеството си на Сюзерен

на Българското княжество. Н. В. сръбският крал и Н. Височество Българският
княз, въодушевени от еднаквото желание да възстановят мира между Сръб­
ското кралство и Българското княжество, снабдиха за тая цел със свои пъл­
номощия,
От една страна:
Н. И. В. султанът: Абдуллах Маджид-паша, Румелийски Бейлербей, Ди­
ректор на печата в Императорското министерство на външните работи, на­
граден с ордена Османие, трета степен, и с ордена Меджедие, четвърта степен
и пр., като първи делегат;
Негово височество Българският княз: господин Иван Евстатиев Гешов,
управител на Българската народна банка и пр.. като втори делегат, чийто
избор бе удобрен от Н. И. В. султана.

269
 И от друга страна:
Н. В. Сръбският крал: господин Чедомил Миятович, негов извънреден пра­
вник и пълномощен министър в Лондон, командьор на кралския орден Белия
Орел, офицер на кралския орден Таково и пр.; които след като си съобщиха
своите пълномощия и ги намериха в добра и надлежна форма, се съгласиха
върху това, което следва:
Мирът е възстановен между Сръбското Кралство и Българското Княжество
от деня на подписване на настоящия договор.
Настоящият акт ще бъде ратифициран и ратификациите ще бъдат разменени
в Букурещ в срок от петнадесет дни или по-скоро, ако това може да стане.
В уверение на което респективните делегати подписаха настоящия договор
и поставиха на него своите печати.
Направен в Букурещ, на 19 февруарий (3 март) 1886 година.

Подписали: А. Маджид
Ч. Миятович
Ив. Е. Гешов.

№ 156
Прокламация на княз Фердинанд към българския
народ при встъпването му на престола, прочетена
от него във Велико Търново на заседание на Ве­
ликото народно събрание от 2 август 1887 г.
Печата се по: Алманах на българската конституция, с. 655 656.

Ний Фердинанд I,
по божията милост и волята народна
княз на България.

След тържественото полагание на клетвата пред Великото народно събра­

ние в старата българска столица, обявяваме на нашия любезен народ, че
поемаме в ръцете си браздите на управлението на страната, която ще упра-
ввляваме съгласно нейния основен закон, и за процъфтяването, величието и
славата на която ще употребим всичките зависещи от Нас грижи и старания,
като ще бъдем винаги готови да жертвуваме и своя живот за нейното благо.
Като встъпваме на престола на славните български царе. Ние считаме за
наша свещена длъжност да изкажем нашата искрена благодарност на до-
блестния български народ, както за доверието, което ни показа чрез изби-
ранието ни за български княз, така и за неговото патриотическо и благора­
зумно поведение в трудните и усилни времена, които страната ни прекара.
Героическите усилия, които народа направи за спазването на независимостта,
честта и интересите си, спечелиха му симпатиите на цял образован свят и
вдъхнаха всекиму вяра в неговите жизнени сили и че той е достоен за едно
по-добро и светло бъдеще.

270
 Така също благодарим и на г. г. регентите и правителството им за тяхно ю
умно и сполучливо водение на държавните дела, чрез което в най-критическите
времена можаха да запазят независимостта и свободата на земята ни.
Като сме напълно убедени, че народа ни и храбрата му войска ще се сплотят
около престола ни и ще ни поддържат във всички усилия и грижи за благото
на отечеството ни, призоваваме божието благословение върху всичките наши
дела и предначинания.
Да живее свободна и независима България!
Издадена в старата българска столица Велико Търново на вторий август
хиляда осемстотин осемдесет и седма година.
Фердинанд

№ 157
Манифест за обявяване на българската незави­
симост, провъзгласен на 22 септември 1908 г. във
Велико Търново
Печата се по: А.ш анах на Българската конституция, с. X I

По волята на незабвения цар-освободител, великият братски руски народ,

подпомогнат от добрите ни съседи поданиците на Негово величество румън-
ский крал, и от юначните българи на 19 февруари 1878 г. се сломиха робските
вериги, що през векове оковаваха България, някогаж тъй велика и славна.
Оттогава и до днес. цели тридесет години българският народ, непоколебимо
верен към памятта на народните дейци за своята свобода и въодушевен от
техните завети, неморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде
от нея, под мое ръководство, и онова на о бозе почившия княз Александър,
държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите
народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за своя културен и икономи­
чески напредък; в това направление нищо не бива да спъва България, нищо
не трябва да пречи на преуспяването ия. Такова е желанието на народа ни,
такава е неговата воля — да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да
мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата ми се спъва в своя нормален и спокоен
развой от едни узи, с формалното разкъсване на които се отстрани и наста­
налото охлаждение между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Тур­
ция; тя и България, свободни и независими напълно една от друга, ще имат
всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат
на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и
народното желание с благословението на Всевишния провъзгласявам съеди­
нената на 6 септември 1885 година България за Независимо Българско царство

271
π заедно с народа си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрение m
на Великите сили и съчувствието на целия прогресивен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ!

На първообразното със собствената ръка на

Негово Величество подписано:
Фердинанд I

Министър-председател и министър на обществените сгради, пътищата и

съобщенията: А. Малинов
Министър на външните работи и изповеданията: С. Паприков
Министър на вътрешните работи: М. Такев
Министър на народното просвещение: Н. Мушанов
Министър на финансите: Ив. Салабашев
Министър на правосъдието: Т. Кръстев
Министър на войната: генерал-лейтенант Николаев
Министър на търговията и земледелието: А. Ляпчев

Велико Търново, 9/22 септември 1908 г.

№ 158
Закон за насърчение на местната индустрия,
утвърден с указ № 20 от 7 март 1909 г.
Печата се по: „Държавен вестник", ύρ. 53 от 10 март 1909г.

Глава 1

Общи положения

1. Индустриално предприятие, в смисъл на настоящия закон, се разбира

всяко предприятие на затворено, в което се употребяват, с цел да се прера­
ботят и обработят сурови или полуобработени материали, машини и други
уреди за използване и на не мускулна сила.
2. От облагите, изброени в настоящия закон, се ползуват индустриалните
предприятия и заведения, които спадат към една от следните групи и класи
индустрии:
I. Група индустрии: за храни, пития и продоволствия.
1 класа — захар, захарни изделия, школад, нишесте и нишестени произве­
дения
2 класа — тестени произведения
3 класа — консервиране на съестни продукти от всякакъв род
4 класа — кондензиране на мляко и изработване на млечни продукти.
II. Група текстилни:

272
 1 класа — предарство на вълна, коприна, лен. коноп, юта и други расти­
телни материали, тъкачество на памучни, копринени, ленени, конопени и
ютени материали и платове.
2 класа — килимарство
3 класа — въжарство.
III. Мини
1 класа — преработване на изкопаеми вещества от кагеторията на мините.
IV. Метална индустрия
1 класа — изработване на предмети от разни метали
V. Кариерна индустрия и индустрия
за обработване на почвени материали
1 класа — каменоделство: обработване на мрамор, гранит и други строи­
телни материали.
2 класа — цимент, вар, асфалт, азбест, гипс и тебешир.
3 класа — керамични изделия
VI. Химическа индустрия
1 класа — химически тор
2 класа — преработване на животински отпадъци, растителни, животински
масла и смоли.
3 класа — сапунарство и свещарство
4 класа — стъкларство
5 класа — бои и химически произведения
6 класа — взривни всшссчна.
VII. Кожарска индустрия
1 класа — обработване на разни видове сурови кожи
VIII. Дървена и мебелна индустрия
1 класа — мебели
2 класа — бъчви, качета и бурета
IX. Хартиена индустрия
1 класа — разни видове хартия, картон, хартиени и картонени изделия и
хартиено тесто
X. Електрически инсталации.
1 класа — производство и доставка на двигателна сила за индустриални
цели под условие, че електрическата енергия ще се доставя по изработени,
утвърдени от М-во на земеделието и търговията такса и условия.
3. Облагите, от които се ползуват индустриалните работници, са два вида:
а) общи облаги
б) специални облаги
4. Ползуват се от общи и специални облаги (чл. 16, букви „а“, „б“, „в“ и
„д“ на тоя закон) всички производителни занаятчийски — в смисъл на чл.
1 и 2 от Закона за организиране и подпомагане на занаятите и земеделски
кооперации, които работят или участвуват в производството със свои собствен

X Β ι,.ιι;ιρ οκ ;ιτ;ι . п .р А д и н т .! 273

капитал и труд или със земеделски и животински продукти, а са съставени
съгласно Закона за кооперативните сдружения в България.
5. Фабриките за брашно, спирт и бира, както и тия за тъкане на вълнени
платове, които бяха се построили в бъдеще, ще се ползуват само от общите
облаги на настоящия закон.

Г лава II

Общ и облаги

6. Общите облаги, от които се ползуват индустриалните предприятия, ви­

зирани в настоящия закон, са:
а) свободен внос от мито на всички машини, машинни части, инструменти
и инсталации за предприятието;
б) безмитен внос на всички строителни материали, които не се добиват или
не се произвеждат, или не могат да се заменят с добиваните в страната, а
са необходими за построяване на индустриалното предприятие и на свърза­
ните е предприятието постройки;
в) безмитен внос на суровите материали, когато се внасят за обработване
или преработване, с цел да бъдат след това преизнесени. В тоя случай митото
и другите даждия се депозират в митницата и се повръщат след изнасянето
на произведенията;
г) отстъпване безплатно на свободни държавни, окръжни и общински места,
потребни за постройки на предприятието. Размерът на така отстъпените места
се определя в зависимост от нуждите на предприятието, но в никакъв случай
той не може да надминава два декара.
12. Всеки български индустриалец има право да свърже предприятието си,
посредством ж.п. линия, с БДЖ според Закона за индустриални железници.

Г л а ва III

Специални облаги

13. Всяко индустриално предприятие от някоя група или класа индустрии,

изброени по-горе, което си служи с двигателна сила най-малко от 10 конски
сили и работят в него постоянно 10 работника в продължение на 6 месеца
от годината и си служи с усъвършенствувани уреди и машини на стойност
не по-малко от 20 хил. лева, се ползуват освен от облагите, предвидени в
предшествуващата глава, още и от изброените облаги.
14. Специалните облаги, без изключителното право за произвеждане на
известни продукти, се дават за един определен район състоящ се от две, три
административни околии, за един срок от 15 години най-много, само на едно
индустриално предприятие от изброените в чл. 2 групи и класове индустрии.
Всяко друго индустриално предприятие от същото производство е свободно
и може да се етаблира в същия район, обаче то ще се ползува само от общите
облаги, предвидени в настоящия закон.
Големината на района, както и броят на годините, за които е дума по-горе,
са в зависимост от полезността на индустрията и вложения в нея капитал.
З а б е л е ж к а I: Отделен район не се дава на индустрията от група III.

274
 З а б е л е ж к а II : Индустриалните предприятия, които спадат към визираната
в настоящия закон индустрия и са основани повече от една в даден район,
не губят правото да се ползуват от облагите, предвидени в закона.
15. Специалните облаги един път признати на едно индустриално пред­
приятие всички вкупом, както и поотделно, не могат да му бъдат отнети до
изтичане на дадения на предприятието срок за изкупуване от тях, освен в
изрично предвидените в настоящия закон случаи.
16. Специалните облаги, от които се ползуват индустриите, изброени в чл.
2 от настоящия закон, се състоят в следующото:
а) освобождават се от мито и октроа потребните за предприятието готови
или полуобработени материали, когато не се намират в страната, или пък
се намират в недостатъчно количество;
б) освобождават се фабричните постройки на предприятието от данък върху
сградите и връхнините върху него, с изключение на индустриалните пред­
приятия за бурета, качета и бъчви;
в) самите индустриалци се освобождават от данък върху занятие и връх­
нините му, освен тия за търговската камара;
г) лицата, които биха се издали за основаване на индустриалното пред­
приятие или за преминаването му в акционерно, се освобождават от гербов
налог;
д) потребните на предприятието сурови или полуобработени материали и
материалите за постройки на сгради за предприятието както и неговите про­
изведения, се пренасят по БДЖ по специалните благоприятствени тарифи,
които ще се изработят от Дирекцията на БДЖ съвместно с Министерството
на търговията и земеделието.
Тия тарифи не могат да се намаляват с рефакции или проценти в полза на
никого.
е) безплатно ползуване от държавните землища за вадене на камъни, пясък,
чакъл, глина и др. подобни материали, необходими за съграждане на пред­
приятието и за фабрикацията. Ползуването от държавните, общинските и
окръжните кариери за горните цели става по цени, уговорени между заинте­
ресованите страни. Само в случаи на неспоразумение върху цените, последните
се определят от М-вото на търговията и земеделието.

Г лава V

Индустриални концесии

22. Индустриалните концесии, в смисъл на настоящият закон се разбира

всяко индустриално предприятие, в което е вложен в машини и усъвършен-
ствувани уреди и капитал най-малко от 150 хил. лева и занимава не по-малко
от 50 постоянни работници през годината, и се ползува освен от специалните
и общи облаги на настоящия закон, и от правото на изключително произвеж­
дане на известни предмети в определения район до 31. III. 1925год.
23. Индустриалните концесии се дават в кръга на настоящия закон от На­
родното събрание със законопроект, внесен от М-вото на търговията и зе­
меделието след като последното вземе мнението на индустриалния съвет.
24. Индустриални концесии се дават за произвеждане на следните предмети:
захар, платове от коприна, минерални масла от нефтошисти, растителни и

275
животински масла — с изключение на розово масло — и смола, всякакъв род
съестни консерви, тестени произведения, хартия и картон, целулоза, стъклар­
ство, боя, химически тор, терпентин, цимент и хидравлическа вар.

Г л а в а V JI

Държавни и обществени доставки

37. Всички държавни, окръжни и общински учреждения са длъжни да си

доставят от местните индустриални предприятия предметите, от които имат
нужда, доколкото такива изработени предмети се намират в страната и се
изработват в нея. (чл. 18, ал. I и II), дори когато бъдат с 5% по-скъпи от
иностранните.

Г лава X

П реходни разпоредби

64. Облагите, предвидени в Закона за насърчение на местната индустрия

от 20. XII. 1894 година и в допълнението му от 6. III. 1897г., както и в Закона
от 23. III. 1905 година оставят в сила до 31. XII. 1925 година за всички ин­
дустриални предприятия и заведения, които правилно са добили тия облаги,
през режима на казаните закони. Министерството на търговията и земеде­
лието чрез своя подведомствен инспекторат, ще провери доколко тия пред­
приятия отговарят на условията, изисквани от съответствуващите и споменати
в този член закони. Индустриалните предприятия не отговарящи на условията
в тия закони, ще изгубят правото да се ползуват от дадените им облаги.
Индустриалните концесии, които не са напълно реализирани според изисква­
нията на тия закони в дадените им срокове се отнемат.

№ 159
Турско-български протокол за независимостта на
България,
подписан в Цариград на 6/19 април 1909 г.
Печата се по: Г. П. Генов, цит. съч., с. 347—353.

Следните спогодби се постигнаха между Императорското Отоманско пра­

вителство, представлявано от Негово Превъзходителство Рифаат Паша, ми­
нистър на външните работи, от една страна, и Българското правителство,
представлявано от Негово Превъзходителство Господин Ляпчев, министър
на търговията и земледелието, от друга, в изпълнение на руско-турския про­
токол, подписан в Сан-Петерсбург, на 3 март 1909 г.
Чл. 1. — Българското правителство като взе акт от постановленията на
казания протокол, заявява, че се присъединява напълно към него и се отказва
спрямо Императорското Отоманско правителство от всякаква рекламация,
произтичаща от първия параграф на чл. X на Берлинския договор относно
железопътната линия Русе—Варна.

276
 От своя страна и Императорското Отоманско правителство се отказва,
според чл. III на подписания в Петерсбург руско-турски протокол, от всякаква
материална рекламация към България и Източна Румелия от преди дагата
22 септември/5 октомври 1908 г.
Все пак постановлението in fine на чл. III на казания протокол, ще се спре
до думите: „с органическия правилник и неговите анекси“ и ще бъде прибавена
в реда следнята фраза: „Българското правителство ще плати лихви 5% върху
40-те милиона франка за румелийския дълг. начиная от 22 септември/5 октом­
ври 1908 г. до ратифицирането на настоящия протокол.
Чл. 2. — Тук прибавената спогодба, относно организацията на мюсюл­
манските общини и за вакъфските имоти съставлява неделима част от на­
стоящия протокол и ще бъде подписана едновременно. Свободата и външното
упражнение на вярата ще бъдат осигурени на мюсюлманите, както в мина­
лото. Те ще продължават да се ползуват със същите граждански и политически
права, както жителите, принадлежащи към другите изповедания. Името на
Негово императорско величество Султанът, като Халиф, ще продължава да
бъде поменувано в публичните молитви на мюсюлманите. Относно вакъфите
мюстезна, Българското правителство ще назначи, в срок най-много от три
месеца, една административна комисия, която ще проучи основанията на ре­
кламациите на заинтересованите.
Чл. 3. — Българското правителство се задължава да плати за рекламациите
на Отоманското правителство относно пощите и телеграфите, сто и десет
хиляди франка за пощенски марки, материали и пр.
Чл. 4. — Относно фаровете, находящи се в България и Източна Румелия,
Българското правителство ще плати на Отоманското императорско прави­
телство сто осемдесет хиляди триста и седем франка; по тоя начин всички
рекламации на Управлението на фаровете ще се сметат уредени.
Чл. 5. — Българското правителство като признава за основателни рекла­
мациите на Високата Порта относно санитарната служба, задължава се да
ή заплати четиристотин петдесет и девет хиляди деветстотин тридесет и девет
и половина гроша.
Чл. 6. — Различните суми, поменати в членове III до V на настоящия
протокол, ще бъдат платени в Цариград, според официалния курс от 4,40 за
тези суми, които са уговорени във франкове, в петнадесет дни, които ще
следват ратификацията на настоящия протокол. Лихвите, предвидени в чл.
3 in fine на руско-турския протокол ще бъдат платени при същите условия
и в същия срок.
Чл. 7. — Преките задължения на България към Компанията на Източните
железници, последица от превози, от завзети материали и пр., както и обез­
щетение за експлоатацията, начиная от 9/22 септемврий 1908 г. върху завзетите
линии, до уреждане частта, която се пада на казаната компания върху че­
тиридесетте милиона франка, определени в чл. III на Петерсбургския про­
токол. ще бъдат уредени по общо съгласие между Българското правителство
и Компанията.
Чл. 8. — Висящите въпроси между Императорското Отоманско правител­
ство и Българското правителство, изложени в чл. V на Петерсбургския про­
токол, понеже са уравнени, както е посочено по-горе, Отоманското Импе­
раторско правителство заявява, че признава новото политическо положение
на България.

277
 Чл. 9. — Настоящият протокол ще бъде ратифициран и ратификациите му
ще бъдат разменени в Цариград веднага, щом това стане възможно и най-
късно до един месец.
Написан в два екземпляра в Цариград на 6 19 април 1909 г.

(п) Ляпчев

(п) Рифаат

№ 160
Договор за приятелство и съюз
между България и Сърбия,
подписан в София на 29 февруари /13 март
1912 г.
Печата се по: Г. П. Генов. цит. еъч. с. 355—369.

Н. В. Фердинанд I, Цар на българите и Н. В. Петър I, Сръбски крал.

проникнати и убедени от общността на интересите и еднаквостта на съдбините
на своите държави и на двата братски народа, българския и сръбския, и
решени да защищават солидарно, с общи сили, тези интереси и да положат
усилия да ги доведат до добър край, съгласиха се върху следното:
Чл. 1. — Царство България и Кралство Сърбия си гарантират взаимно
политическата независимост и териториална целост, като се ангажират по
един абсолютен начин и без въздържание да си помагат взаимно с всичките
си сили, в случай че една от двете държави би била нападната от една или
повече държави.
Чл. 2. — Двете договорящи страни се задължават също да си помагат
взаимно с всичките си сили в случай, че една коя и да е от великите сили,
би се опитала да анексира, да окупира или заеме с войските си, дори и
временно, коя и да е териториална част на Балканския полуостров, която се
намира сега под турско владичество, в случай че една от договорящите страни
намери, че това би било противно на нейните жизнени интереси и като casus
belli.
Чл. 3. — Двете договорящи страни се задължават да сключват мир само
задружно и след предварително споразумение.
Чл. 4. — Една военна конвенция ще бъде сключена с цел да осигури пълното
и удобно изпълнение на настоящия договор, за постигане преследвалата цел.
Тази конвенция ще стимулира също и всичко онова, което има да се пред­
приеме от едната и другата страна в случай на война, и всичко, което би
имало общо с военната организация, дислокацията и мобилизацията на вой­
сковите части, отношенията на висшите командувания, които ще трябва да
се установят още от мирно време за приготовляване на доброто ръководство
на войната. Военната конвенция ще съставлява неразделна част от настоящия
договор. Изработването ия трябва да започне най-късно в срок от 15 дена,
след подписването на настоящия договор и трябва да се свърши в срок
най-много от два месеца.

278
 Чл. 5. — Настоящият договор и военната конвенция ще бъдат в сила от
деня на подписването им до 31 декември 1920г. включително. Те ще могат
да бъдат продължавани след тоя срок само с едно допълнително споразумение
от двете договорящи страни. Всякога след свършването на договора и на
военната конвенция, в случай че двете страни се намират още във война и
без да са ликвидирали резултата от положение на война, договорът и кон­
венцията ще бъдат в сила до подписването на мира или до ликвидация съ­
стоянието на работите, предизвикани от войната.
Чл. 6. — Настоящият договор се състави в два еднообразни екземпляра,
редактирани и двата на сръбски и български език. Той ще се подпише от
държавните глави и министрите на външните работи на двете страни. Во­
енната конвенция, подобно на двата екземпляра, редактирана на сръбски и
български ще бъде подписана от държавните глави и от министрите на въ­
ншните работи и от специални военни пълномощници.
Чл. 7. — Настоящият договор и военна конвенция не могат да бъдат пуб­
ликувани или съобщени на други държави, освен след едно предварително
споразумение на двете договорящи страни, и то съвместно и едновременно.
За приемането на една трета държава в Съюза, едно предварително спора­
зумение ще бъде също нуждно.

№ 161
Таен анекс към договора за приятелство и съюз
между царство България и кралство Сърбия, под­
писан в София на 29 февруари (13 март) 1912 г.
Печата се по: Г. П. Генов, ipim. съч., с. 371—375.

Чл. 1. — В случай че в Турция избухнат вътрешни безредия от естество

да турят в опасност националните или държавни интереси на договорящите
или на една от тях, както и в случай на вътрешни или външни мъчнотии, при
които Турция би се видяла принудена да въдвори statuquo-то в Балканския
полуостров, тая от двете договорящи страни, която първа би се убедила, че
ще трябва за това да се предприеме една военна акция, ще трябва да се
обърне към другата страна с мотивирано предложение, и ще бъде задължена
да влезе веднага в размена на възгледи, и ако не е съгласна със своята съ­
юзница, да ή даде един мотивиран отговор. Постигне ли се едно съглашение
за акция, това съглашение ще трябва да се съобщи на Русия, и в случай че
тя не се противопостави, акцията ще бъде предприета, съобразно с постиг­
натата спогодба, въодушевявайки се във всичко от чувствата на солидарност
и общносттта на интересите. В противен случай, било че ако не се постигне
спогодба — и двете страни ще се обърнат за мнение към Русия, чието мнение,
ако и доколкото Русия се произнесе, ще е задължително и за двете страни.
В случай че и Русия се въздържи да даде мнението си и спогодбата между
двете Договорящи страни, дори и подир това, не би могла да се постигне,
тая от двете страни, която е за акцията, реши да се заангажира сама на своя
отговорност, другата страна ще трябва да съблюдава един приятелски не­
утралитет по отношение на своята съюзница, да направи мобилизация в раз­
мерите, предвидени по военната конвенция, и да се притече с всичките си

279
сили на помощ на своята съюзница, щом една трета държава вземе страна ι а
на Турция.
Чл. 2. — Всички териториални увеличения, които биха се реализирали чрез
една обща акция в смисъла на чл. 1 и 2 от договора и чл. I на настоящия
Таен Анекс ще останат в Кондоминиума на двете Съюзни Сили. Техното
ликвидиране ще стане без забава, в един срок максимум от три месеца, след
сключването на мира и на следните бази: Сърбия признава на България пра­
вото на териториите на изток от Родопите и река Струма; България признава
правото на Сърбия върху тия разположени на север и запад от Шар-планина.
Колкото за териториите, включени между Шар, Родопите, Егейско море и
Охридското езеро, ако двете страни се уверят, че техното организиране в
отделна автономна област е невъзможно на основание общите български и
сръбски национални интереси или по други причини от вънкашен или вътре­
шен ред, то с тези територии ще се постъпи според по-долните постановления:
Сърбия се ангажира да не формулирва никакви искания върху териториите,
разположени оттатък линията, означена върху тук приложената карта, която
излизайки от турско-българската граница от върха Голем (северно на Крива
Паланка) следва общо направление юго-западно до Охридското езеро, ми­
навайки през върха Китка, между селата Метехово и Подържи-кон, през върха
на изток от с. Нерав, следвайки водоразделната линия до върха 1000, северно
от село Бащево, между селата Любенци и Петърлица, през върха Острич 1000
(Лисец планина), върха 1050 между селата Драч и Опила,през селата Талиш-
манци и Живалево, върха 1050, върха 1000 през с. Къшали, по главната
водоразделна линия Градище-планина до върха Горище, към върха 1023,
следвайки след това водоразделната линия между селата Иванковци и Ло-
гинци, през Ветърско и Сопот на Вардара. Минавайки Вардара, тя следва
гребените към върха 2550 и до планината Петро-поле, по водоразделната
линия на тая планина, помежду селата Крапа и Барбарес до върха 1200,
между селата Еркеново и Дреново, до върха Чесма, (1254) по водоразделната
линия на планината Баба-планина и Крушка тепеси, между селата Сълп и
Церско до върха на Протойска-планина, източно от село Белица, през Бре-
жани до връх 1200 (Илинска-планина), по водоразделната линия през върха
1330 до върха 1217 и между селата Ливоища и Горенци до Охридското езеро,
близо до манастира Гъбовци.
България се задължава да приеме тази граница, ако Н. И. В. Руският им­
ператор, който ще бъде помолен да бъде арбитър по този въпрос, се произнесе
в полза на тая линия.
Следва от само себе си какво двете договорящи страни се задължават да
приемат като окончателна граница линията, която Негово императорско ве­
личество руският император, в гореозначените граници, би намерил, че съ-
ответствува най-много на правата и интересите на двата народа.
Чл. 3. — Препис от Договора и от настоящият Секретен Анекс ще се
съобщат съвместно на Руското Императорско правителство, което същевре­
менно ще бъде замолено да вземе акт, като израз на благоразположение, пред
вид целите, които се преследват и да моли Н. И. В. Руския цар да благоволи
да приеме и удобри определените за него и правителството му атрибуции,
чрез клаузите на тия два акта.
Чл. 4. — Всички различия, които биха изникнали досежно тълкуванието
и изпълнението на една коя да е от клаузите на Договора, на настоящия Таен
Анекс и на Военната конвенция ще бъдат подложени на окончателно решение

280
па Русия, щом като една от двете страни декларира, че тя смета за невъзможна
една спогодба чрез директни разговори.
Чл. 5. — Никое от положенията на настоящия Таен Анекс не може да бъде
публикувано или съобщено на друга държава без предварителното съгласие
на двете страни и удобрението на Русия.

№ 162
Договор за отбранителен съюз между България
и Гърция, подписан в София на 16/29 май 1912 г.
Печата се по: Г. П. Генов, цит. сьч., с. 377- 379.

Вземайки предвид, че двете държави твърдо желаят запазването на мира

на Балканския полуостров и че могат чрез един солиден отбранителен съюз,
най-добре да отговарят на тая нужда.
Вземайки предвид в същия ред на мисли, че мирното съвместно съжител-
ствуване на разните народности в Турция върху базата на едно истинско и
реално политическо равенство и на зачитание правата, произходящи от до­
говорите или другояче отстъпени на християнските народности в Империята,
съставляват необходимите условия за затвърдяване положението на работите
на Изток.
Вземайки най-после предвид, че едно взаимно работене на двете държави,
в поменатата смисъл, е от естество и в интереса на техните добри отношения
с Турската Империя, за да се улесни и укрепи сговора на гръцките и български
елементи в Турция;
Правителството на Н. В. Царя на Българите и Правителството на Н. В.
Краля на Елините, като си обещават взаимно да не дават каквато и да било
нападателна тенденция на своето чисто отбранително съглашение и като са
решили да сключат помежду си един съюз за мир и за взаимно покровител­
ство, в пределите означени по-долу, назначиха за свои пълномощници[...]
Които се установиха на следното:
Чл. 1. — Ако, противно на искреното желание на двете високодоговорящи
страни, и въпреки поведението на техните правителства за избягване всеко
агресивно действие и всеко предизвикателство срещу Отоманската империя,
една от двете държави бъде нападната от Турция било в своята територия,
било чрез систематично нарушение правата, произтичащи от договорите или
основните принципи на международното право, двете високодоговорящи стра­
ни са длъжни да си помагат взаимно с целокупните си въоръжени сили и в
последствие да не сключват мир освен заедно и в съгласие.
Чл. 2. — Двете високодоговорящи страни взаимно си обещават, от една
страна, да упражняват моралното си влияние над своите сънародници в Тур­
ция в смисъл, за да допринасят искрено за съвместното съжителство на еле­
ментите образуващи населението на Империята и. от друга страна да си дават
взаимна помощ и да вървят в съгласие във всички акции пред Отоманското
правителство или към Великите сили, което ще има за цел да се добие или
да се осигури реализирането на правата, произтичащи от договорите или
другояче отстъпени на гръцката и българска народности, прилагането на по­
литическото равенство и на конституционните гаранции.

281
 Чл. 3. — Настоящият договор ще важи за три години от деня на подпис­
ването му и ще бъде тацитно подновяван по за една година, освен ако се
денонсира. Денонсирането му ще бъде енотифицирано най-малко шест месеца
преди изтичането на третата година от подписването на договора.
ЧЛ. 4. — Настоящият договор ще се пази в тайна. Той не ще може да се
съобщи на трета сила, било изцяло или по части, нито ще се обнародва било
изцяло, или по части освен със съгласието на двете високодоговорящи страни.
Настоящият договор ще бъде ратифициран, колкото се може по-скоро.
Ратификациите ще се разменят в София (или в Атина).
За уверение на което респективните пълномощни министри подписаха на­
стоящия договор и го скрепиха със своите печати.
Подписан в София, в два екземпляра, на 16 май 1912 г.

(п) Ив. Ев. Гешов, Д. Панас

Декларация

Член първи не се отнася в случай на една война, която би избухнала между

Гърция и Турция вследствие приемането в Гръцкия парламент на критските
депутати против волята на Отоманското правителство. В този случай Бъл­
гария не е длъжна освен да пази по отношение на Гърция един благосклонен
неутралитет. Щом ликвидирането на кризата по източните работи вследствие
събитията от 1908г., колкото се отнася до Критския въпрос, отговаря на
общия интерес, и би била също от естество, без да смущава равновесието на
Балканския полуостров, да консолидира там, в интереса на мира. Между­
народното положение, България (независимо от поетите ангажименти чрез
настоящия договор) се задължава да не затруднява по никакъв начин, една
евентуална акция на Гърция, клоняща да разреши този въпрос.

(п) Ив. Е. Гешов, Д. Панас

№ 163
Лондонски договор, сключен между България,
Гърция, Черна гора и Сърбия, от една страна,
и Турция — от друга, и подписан на 17/30 май
1913 г.
Печата се по: Г. П. Генов, цит. съч., с. 391—399.

Негово величество царят на българите. Негово величество кралят на ели­

ните, Негово величество черногорският крал и Негово величество сръбският
крал (по-долу означени под името Съюзните владетели), от една страна, и
Негово величество императорът на отоманите — от друга страна, въоду­
шевени от желанието да турят край на сегашното положение на война и да
възстановят мира и приятелството между респективните техни правителства
и техни поданици, решиха да сключат договор за мир и избраха за тая цел
за техни пълномощници:
Н е т н о ве.шчес1ВО царя! па б и п а р и т :

282
 Негово превъзходителство г. д-р Стоян Данев, председател на Народното
събрание; Негово превъзходителство г. Михаил Маджаров, извънреден пра­
теник и пълномощен министър в Лондон;
Негово величество кралят на елините:
Негово превъзходителство г. Стефан Скулудис, бивш министър на външните
работи; Негово превъзходителство г. Иван Генадиус, извънреден пратеник и
пълномощен министър в Лондон; Негово превъзходителство г. Георги
Страйт, извънреден пратеник и пълномощен министър във Виена.
Негово величество черногорският крал:
Негово превъзходителство г. Йован Попович, бивш шарже д’афер в Ца­
риград; Негово превъзходителство граф А. Войнович, бивш министър на пра­
восъдието.
Негово величество сръбският крал:
Негово превъзходителство г. Стоян Новакович, бивш министър-председа­
тел; Негово превъзходителство г. Андра Николич, председател на Скупщи­
ната; Негово превъзходителство г. Миленко Веснич, извънреден пратеник и
пълномощен министър в Париж; Негово превъзходителство г. Йован Пав-
лович, бивш министър в София.
Негово величество императорът на отоманите:
Негово превъзходителство Осман Низами паша. дивизионен генерал, бивш
посланик в Берлин; Негово превъзходителство Банария ефенди, сенатор, ми­
нистър на обществените работи; Негово превъзходителство Ахмед Решид бей.
юридически съветник при Високата порта;
Които, след като си съобщиха пълномощията и ги намериха в добра и
надлежна форма, уговориха това, което следва:
Чл. 1. — От размяната на ратификациите на настоящия договор ще има
вечен мир и приятелство между Негово величество императора на отоманите,
от една страна, и техни величества съюзените владетели, от друга, също и
между техните наследници и приемници, техните държави и техните респек­
тивни поданици.
Чл. 2. — Негово величество императорът на отоманите отстъпва на техни
величества съюзените владетели територии на своята империя на Европейския
континент на запад от една линия, теглена от Енос на Егейското море, до
Мидия на Черното море, с изключение на Албания.
Точното трасе на границата Енос-Мидия ще бъде определено от една меж­
дународна комисия.
Чл. 3. — Негово величество императорът на отоманите и техни величества
съюзените владетели заявяват, че предоставят на Негово величество герман­
ския император, на Негово величество австрийския император, Бохемския
крал и пр. и Унгарски апостолически крал, на г. Председателя на Фарнцузката
република, на Негово величество краля на Великобритания и Ирландия и на
Британските владения зад морето. Император на Индия, на Негово величе­
ство италианския крал, и на Негово величество всеруския император грижата
да уредят разграничението на границите на Албания и на всички други въ­
проси относно Албания.
Чл. 4. — Негово величество императорът на отоманите заявява, че отстъпва
на техни величества съюзените владетели остров Крит и се отказва в тяхна
полза от всички права на суверенитет и други, които той притежава върху
този остров.

283
 Чл. 5. — Негово величество императорът на отоманите и техни величества
Съюзните владетели заявяват, че поверяват на Негово величество германския
император и на Негово величество австрийския император, бохемски крал
и пр. и унгарски апостолически крал и на г. председателя на Французката
република, на Негово величество краля на Великобритания и Ирландия и на
Британските владения зад морето, император на Индия, на Негово величество
италианския крал, и на Негово величество всеруския император грижата да
определят съдбата на всички отомански острови в Егейско море, с изключение
на остров Крит, както и на Света гора.
Чл. 6. — Негово величество императорът на отоманите и техни величества
Съюзените владетели, заявяват, че предоставят грижата за уреждане въпро­
сите от финансов характер, последица от току-що завършилата война, и на
териториалните отстъпки, посочени по-горе, на свиканата в Париж Между­
народна комисия, в която те са изпратили свои представители.
Чл. 7. — Въпросите, които се отнасят до военнопленниците, юрисдикцията,
поданството и търговията ще бъдат уредени с особени конвенции.
Последен член. — Настоящият договор ще бъде ратифициран и ратифи­
кациите ще бъдат разменени в Лондон в най-краткия възможен срок.
В удостоверение на което пълномощниците на високите договорящи страни
подписаха настоящия договор и сложиха на него своите печати.
Направен в Лондон на 17/30 май 1913 г. на 12 ч. 35 мин. (Гринвички час).

(п) Д-р Ст. Данев

М. Ив. Маджаров
(п) Стефан Скулудис
И. Генадиус
Г. Страйт
И. Попович
Л. Войнович
Стоян Новакович
An I. Николич
Мил. Р. Веснич
Осман Низами
11 Бацария
\\м ед Решид

Зип. — Горният текст, относно ре та на високите договорящи страни в

преамбюля и на подписите, е текстът векземпляра.притежаван от българското
правителство.

284
 № 164
Букурещки договор за мир, сключен между Бъл­
гария, Гърция, Черна гора, Румъния и Сърбия
и подписан на 28 юли/10 август 1913 г.
Печати се по: Г. П. Генов, цит. съч., с. 40/ 417.

Негово величество царят на българите от една страна и техни величества

кралят на елините, кралят на Черна гора, кралят на Румъния и кралят на
Сърбия, от друга, водими от желанието да се тури край на военното поло­
жение, което съществува между респективните им държави, желаейки да въ­
дворят реда и възстановят мира между техните народи, изложени на толкова
продължителни изпитания, решиха да сключат един окончателен договор за
мир. За тая цел техни величества назначиха своите пълномощници, именно:
Негово величество царят на българите:
Негово превъзходителство г. Димитър Тончев негов министър на финан­
сите; генерал-майор Иван Фичев, началник-щаба на неговата армия; господин
Сава Иванчев, доктор по правото, бивш подпредседател на Народното съ­
брание; господин Симеон Радев и полковникът от Генералния щаб Констан­
тин Станчев.
Негово величество кралят на елините:
Негово превъзходителство Елефтериос Венизелос, негов министър-предсе­
дател, министър на войната; негово превъзходителство господин Димитър
Панас, пълномощен министър; господин Никола Политис, професор по меж­
дународното право в Парижкия университет; капитан К. Пали и капитан А.
Ексадактилос.
Негово величество черногорският крал:
Негово превъзходителство Генерал-Сердар Янко Вукотич, негов
министър-председател и министър на войната; господин Иван Матанович,
бивш черногорски шарже д’афер в Цариград.
Негово величество румънският крал:
Негово превъзходителство господин Титу Майореску, негов министър-пред­
седател и министър на външните работи; негово превъзходителство господин
Александър Маргиломан, негов министър на финансите; негово превъзхо­
дителство господин Таке Ионеску, негов министър на вътрешните работи;
негово превъзходителство господин Константин Г. Дисеско. негов министър
на вероизповеданията и народното просвещение; дивизионния генерал-адю­
тант К. Коанда, главен инспектор на артилерията и полковник К. Христеско,
помощник-началник щаба на неговата армия.
Негово величество сръбския крал:
Негово превъзходителство господин Никола П. Пашич, негов министър-
председател и министър на външните работи; негово превъзходителство гос­
подин Михаил Г. Ристич, извънреден пратеник и пълномощен министър в
Букурещ; негово превъзходителство д-р Мирослав Спалайкович, извънреден
пратеник и пълномощен министър; полковник К. Смилянич и подполковник
Д. Калафатович, които, съгласно предложението на кралевското румънско
правителство, се събраха на конференция в Букурещ, снабдени с редовни и
в надлежна форма пълномощия. Съгласието, бидейки щастливо постигнато
помежду им, те се споразумеха върху следните постановления:

285
 Чл. 1. От деня на размената на ратификациите на настоящия доювор
ще има мир и приятелство между Негово величество царят на българите.
Негово величество кралят на гърците. Негово величество черногорския крал.
Негово величество румънския крал. Негово величество сръбския крал, както
и между техните наследници и приемници, техните държави и респективни
поданици.
Чл. 2. — Между Царство България и Кралство Румъния старата граница
между Дунава и Черно море се поправя съгласно протокола, съставен от
респективните военни делегати и прибавен към протокола № 5 от 22 юли
(4 август) 1913 г. на Букурещката конференция, както следва:
Новата граница тръгва от Дунава, по-нагоре от Тутракан по течението на
реката, и достига до Черно море на юг от Екрене. Между тия две крайни
точки пограничната линия следва трасето, означено върху картата 1,100.000
и 1/200.000 на Румънския генерален щаб и съгласно описанието, приложено
към настоящия член.
Изрично е уговорено, че България ще събори, най-късно в един срок от две
години, съществуващите фортификационни съоръжения и не ше строи нови
в Русе, Шумен, в промеждутъчната област и в една зона двадесет километра
около Балчик.
Една смесена комисия, съставена от еднакво число представители на двете
високи договорящи страни, ще бъде натоварена, преди изтичането на пет­
надесет дни от подписването на настоящия договор, да приложи в изпълнение
на самото место трасето на новата граница, съгласно предшествуващите по­
становления. Тая комисия ще установи поделбата на недвижимите имоти и
на капиталите, които са принадлежали досега на окръзи, общини или на
селища, разделени занапред от новата граница. В случай на несъгласия до-
сежно трасето и мерките за изпълнение, двете високи договорящи страни се
съгласяват да се отнесат до трето приятелско правителство, с молба да на­
значи един арбитър, чието решение върху спорните точки ще се счита за
окончателно.
Чл. 3. — Между Царство България и Кралство Сърбия границата ще следва,
съгласно протокола, съставен от респективните военни делегати и приложен
към протокол № 9 от 25 юли (7 август) 191 Зг. на Букурещката конференция,
следното трасе:
Пограничната линия тръгва от старата граница, от върха Патарица, следва
старата турско-българска граница и водораздела на реките между Вардар и
Струма с изключение на горното течение на Струмица, което остава в сръбска
територия; тя свършва при планината Беласица, гдето ще се свърже с
българо-гръцката граница.
Подробно описание на тая граница, и нейното трасе върху картата 1/200.000
на австрийския генерален щаб се прилагат към настоящия член.
Една смесена комисия, съставена от представители на двете високодого-
ворящи страни, в равно число от двете страни, ще се натовари преди изти­
чането на петнадесет дена от подписването на настоящия договор, да тури
в изпълнение на самото място трасето на новата граница, съгласно предиду­
щите постановления. Тая комисия ще установи поделбата на недвижимите
имоти и на капиталите, които са принадлежали до сега на окръзи, на общини
или на селища, разделени за напред от новата граница. В случай на несъгласие,
двете високодоговорящи страни се задължават да се отнесат до едно трето

286
приятелско правителство с молба да назначи един арбитър, чието решение
върху спорните точки ще се счита за окончателно.
Чл. 4. — Въпросите, отнасящи се до старата българо-сръбска граница, ще
се уредят според постигнатото между двете договорящи страни споразумение,
отбелязано в протокола, към настоящия член.
Чл. 5. — Между Царство България и Кралство Гърция границата ще следва
съгласно протокола, съставен от респективните военни делегати и приложен
към протокол № 9 от 25 юли (7 август) 1913г. на Букурещката конференция,
следното трасе:
Граничната линия тръгва от новата българо-сръбска граница по гребена
на Беласица планина и свършва при вливането на р. Места в Егейско море.
Между тия две крайни гочки граничната линия следва трасето, означено
на картата 1/200.000 на Австрийския генерален щаб и според описанието,
приложено към настоящия член.
Една смесена комисия, съставено от представители на двете високо дого­
ворящи страни, в равно число от двете страни, ще се натовари, преди из­
тичането на петнадесет деня от подписването на настоящия дотвор. да тури
в изпълнение на самото место трасето на границата cbi.iaeiio предшеству-
ващите постановления.
Тая комисия ще установи подялбата на недвижимите имот и п па капита­
лите, които са принадлежали до сега на окръзи, общини или на селища, за
напред разделени от новата граница. В случай на неспоразумепие вьрху тра­
сето и мерките за изпълнение, двете високо договорящи страни се задължават
да се отнесат до трето приятелско правителство с молба да се назначи един
арбитър, чието решение върху спорните точки ще се счита за окончателно.
Изрично е уговорено, че България се отказва от сега от всека претенция
върху остров Крит.
Чл 6. — Главните квартири на респективните армии ще се уведомят веднага
за подписването на настоящия договор. Българското правителство се задъл­
жава да сведе армията си, още на следния ден след това съобщение, към
състава й в мирно време. То ще отправи войските в техните гарнизони, дето
ще пристъпи в най-кратко време към връщането на разните видове запасни
в техните огнища.
Войските, чийто гарнизони се намират в зоната, окупирана от армията на
една от високите договорящи държави, ще се изпратят в други пункт от
старата българска територия и могат да се завърнат в обикновените си гар­
низони само след изпразването на гореказаната окупационна зона.
Чл. 7. — Изпразването на българската територия, била тя стара или нова,
трябва да започне веднага след демобилизацията на българската армия и ще
се привърши най-късно до 15 дни.
През това време демаркационната зона на опериращата румънска войска
ще бъде означена от линията: Свищов — Ловеч — Турски извор — Гложене
— Златица — Мирково — Араба конак — Орхане — Мездра — Враца —
Берковица — Лом — Дунав.
Чл. 8. — През време на окупацията на българската територия, различните
армии си запазват правото на реквизиция срещу изплащане в наличност.
Те свободно ще се ползуват там от железните пътища за превоза на войски
и провизии от всекакво естество, без каквото и да е обезщетение в полза на
местната власт.
Болните и ранените ще бъдат под закрилата на речените войски.

287
с
 Чл. 9. — По възможност в най-скоро време след размяна на ратификациите
на настоящия договор всички военнопленници ще бъдат взаимно възвърнати.
Правителствата на високодоговорящите страни ще назначават специални
комисари, натоварени с приемането на пленниците.
Всички пленници в ръцете на едно правителство ще се предадат на комисаря
на правителството, комуто принадлежат или на надлежно упълномощения му
представител в местото, което ще се определи от заинтересованите страни.
Правителствата на високодоговорящите страни ще си представят респек­
тивно едно на друго и по възможност веднага след предаването на всички
пленници, сметка за направените преки разходи за грижите и издръжката на
пленниците от деня на пленяването до деня на смъртта или връщането. При­
хващане ще се направи между сумите дължими от България на една от другите
високодоговорящи страни, и ония дължими от последните на България, като
разликата се прати на правителството-кредитор по възможност в най-скоро
време след размяна на гореуспоменатите сметки.
Чл. 10. — Настоящият договор ще се ратифицира и ратификациите ще се
разменят в Букурещ в срок от петнадесет деня или по-рано, ако това бъде
възможно.
В удостоверение, на което респективните пълномощници го подписаха и
скрепиха с печатите си.
Подписан в Букурещ на двадесет и осмия ден на месец юли (десетия ден
на месец август) хилядо деветстотин и тринадесета година.

Подписали:
За България:
Д. Тончев, генерал Фичев, д-р С. Иванчев, С. Радев и подполковник Стан-
чов.

За Гърция:
Е. К. Венизелос, Д. Панас, Н. Политне, капитан Ескадактилос, капитан Пали.
За Черна гора:
генерал-сердар И. Вукотич, И. Матанович.
За Румъния:
Т. Майореско, Ал. Маргиломан. Таке Йонеско, С. Ж. Дисеско, генерал-
адютант Коанда, полковник С. Кристеско.
За Сърбия:
Ник. П. Пашич, М. С. Ристич, М. Спалайкович, полковник Смилянич, под­
полковник Д. Калафатович.

288
 № 165
И з Цариградски договор, сключен между Бъл­
гария и Турция и подписан на 16/29 септември
1913 г.
Печата се по: Г. 77. Генов, цит. съч., с. 419 425.

Негово величество царят на българите и негово величество императорът

на отоманите, въодушевени от желанието да уредят по любовно и на трайна
основа положението на нещата, създадено след подписването на Лондонския
договор, да възстановят приятелските и добросъседски сношения, така не­
обходими за доброденствието на техните народи, решиха да сключат на­
стоящия договор и избраха надлежно за тази цел, за техни пълномощници:
Негово величество царят на българите:
Негово превъзходителство генерал Савов, бивш министър: негово превъз­
ходителство господин Начович, бивш министър; негово превъзходителство
господин Тошев, пълномощен министър.
Негово величество императорът на отоманите:
Негово превъзходителство Талаат-бей, министър на вътрешните работи;
негово превъзходителство генерал Махмуд паша, министър на марината; не­
гово превъзходителство Халил бей, председател на Държавния съвет,
които след като си съобщиха своите пълномощия, намерени в добра и
дължима форма, уговориха това, което следва:
Чл. 1. — Границата между двете страни тръгва от устието на реката Резвая,
на юг от монастиря Св. Иван, находящ се на Черно море; тя следва течението
на тази река до водосливната точка на реките Пирогю и Делива, на запад
от Камила Кьой. Между устието на горепоменатата водосливна точка, реката
Резвая от устието си тече най-напред в югозападно направление, и. като
оставя на Турция Плака, образува един лакът и се направлява към северо­
запад, а после към юго-запад; селата Могура и Пиргопло остават в турска
територия. Реката Резвая, след като е взела от Пиргопло южно направление,
на разстояние от около пет километра и половина, образува един лакът към
запад и север и след туй продължава по общото направление към запад и
север и след туй продължава в общо направление към запад, като образува
една твърде малка дъга към север. В тази част селата Ликуди и Кладара
остават в българска територия, а селата Сигнигори, Мавродио и Лафва при­
падат на Турция; след туй границата, като продължава по течението на реката
Резвая, оставя Торфу-Чифлик на България, направлява се към юго-изток, и
като оставя селото Радославци в турска територия, се изкривява към запад
на около 800 метра на юг от това село; тя оставя селото Камила-Кьой в
турска територия и достига на едно разстояние от около 400 метра на запад
от това село, до водосливната точка на реките Пирогю и Делива.
От тази водосливна точка, границата следва течението на реката Делива
и като продължава споменатата река по общо северозападно направление,
оставя на Турция селата Паспала, Кандилджик и Дели и свършва на изток
от Соуксу — това последно село остава на Турция, а село Севелигю припада
на България. Граничната линия, след като минава между Соукъ-су и Севе­
лигю, продължава по северо-западно направление, като следва гребена, който
минава през котше 687, 619, 563: оттатък котата 573, тя оставя селото Каглайк
υ
19 Българската държ.иипнл
289
(Чаирлик) в отоманска територия, и като заобикаля това последно село на
три километра на изток и на север, достига потока Голема. Границата следва
течението на Голема в една дължина от около 2 километра и достига до
водосливната точка на този поток с другия ръкав на същата река, който иде
от юг на Карабанлар (Карабаалар). От тази водосливна точка, граничната
линия минава по гребена на север от потока, идящ от Тюрк-Алатли, за да
достигне старата турско-българска граница.
Съединителната точка на новата линия и на старата граница се намира на
4 километра на изток от Тюрк-Алатли в точката, където старата турско-
българска граница образува един лакът към север по направление на
Айкири-Йол.
От тази точка, тя следва точно старата турско-българска граница, до
Балабан-Баши, на запад от Тунджа и на север от село Дервишка Могила.
Новата гранична линия се разделя от старата граница в околностите на
Балабан-Баши. и слиза по права линия към Дермен-Дере. Точката, където
новата граница се разделя от старата, се намира на два километра разстояние
от църквата на село Дервишка Могила. Границата, като оставя село Де­
рвишка Могила в отоманска територия, следва течението на Дермен-Дере до
селото Булгар-Лефке, което остава в българска територия. От източните и
южните окрайнни на Булгар-Лефке, граничната линия напуща течението на
Дермен-Дере и се направлява към запад, оставя в отоманска територия селата
Тюрк-Лефке и Демитри-Кьой и. следвайки водоразделната линия между
Буюк-Дере и Демирхан-Дере (кота 241), достига до най-северната точка на
лакътя образуван на север от река Марица, на изток от Мустафа-паша, тази
част от лакътя се намира на три километра и половина от източния вход на
моста на Мустафа-Паша. Границата следва западната част на лакътя на
Марица до воденицата и от там по права линия, доближавайки се до
Сермен-Дере, достига на север на железопътния мост (Сермен-Дере е реката,
която се влива в Марица на 3 километра на запад от с. Сермен) и след това
като заобикаля Сермен на север, отива до Тази тепеси, границата оставя
Сермен на Турция и като следва течението на Сермен-Дере пресича желе­
зопътната линия на северо-запад от Сермен, тя следва пак същата река и се
възкачва по Тази-Тепеси (кота 613). (Точката дето Сермен-Дере пресича же­
лезопътната линия на северо-запад от Сермен се намира на едно разстояние
от 5 километра от центъра на селото Сермен и на 3200 метра от западния
изход на моста на Мустафа-Паша).
Границата остава в отоманска територия най-високата точка на Тази-Те­
песи и, от тази точка следва вододелната линия между Арда и Марица, като
минава през селата Яйладжик и Гюлджук (Гьолджик). които остават в ото­
манска територия.
От Гьолджик границата минава през кота 449 и след това слиза към котата
367 и от тази кота се направлява към Арда, в южно направление, почти в
права линия. Тази права линия минава на един километър на запад от Бек-
ташли, което остава в турска територия.
След като достигне кота 367 на Арда, граничната линия следва към изток
по десния бряг на тази река и достига до воденицата, разположена на един
километър на юг от село Синджирли; от тази воденица тя следва вододелната
линия, находяща се на изток от село Гайдохор-Дере; минава на един кило­
метър на изток от село Гайдохор и като оставя село Дребизна на България
и минавайки на около един километър на изток от това село слиза, на

290
Атерен-Дере на един километър от това село; от там отива в юго-западно
направление, по най-късия път, до извора на потока, който тече между селата
Акалан и Кайликли кьой, следва талвега на тези води и слиза до реката
Кизил-Дели. От гореказания поток границата като оставя Гьокчебунар в Бъл­
гария, взима течението Къзъл-Дели-Дере и от там следвайки талвега на по­
тока, който се отделя към юг в една точка, находяща се на 4 километра на
юг от Мандрица и на 3 километра на изток от Соганлики-Бала, отива до
извора на същия поток; границата слиза след туй по най-късия път до извора
на Мандра-Дере. следва талвега на Мандра-Дере, начиная, от извора му, и
достига до Марица на запад от Мандра. В тази част селото Кранту остава
в българска територия, а селата Баш-Клисе, Ахирян-бунар и Мандра припадат
на Турция.
От тази точка, границата следва талвега на Марица до точката, където
тази река се разделя на два ръкава, на три километра и половина на юг от
селото Калдиркос; от там тя следва талвега на десния ръкав, който минава
недалеч от Фереджик и достига до Егейско море. В тази част блатата Ак-Су,
както и езерото Кенели-Гьол и Казикли-Гьол остават в Турция, а езерата
Тузла-Гьол и Драка Гьол припадат на България.

Направен в два екземпляра в Цариград на 16/29 септемврий 191 Зг.

За България За Турция
Подписали: Подписали:
Савов Т алаат
Г. Д. Начович Махмуд
А. Тошев Хал ил

№ 166
Закон за съдене и наказание виновниците за на­
родната катастрофа, приет от Обикновеното на­
родно събрание на 22 ноември 1919 г.
Печата се по: „Държавен вестник", г. Х И . бр. 203 от 9 декември 1919г.

Чл. 1. Лицата, които са взели активно участие в обявяване на войната,

1915/1918г. без да бъде предварително свикано и консултирано Н. Събрание,
също и онези, които са издали и заповядали турянето в действие на раздел
З-й от Военно наказателния закон от 23 септемврий 1915 година, стар стил,
преди да бъде гласуван от Народното Събрание, се съдят за измяна на оте­
чеството и нарушение на Конституцията и се наказват: с доживотен строг
тъмничен затвор, а ако са действували користно, наказват се със смърт.
Чл. 2. Със същото наказание се наказват лицата, които са взели активно
участие в дипломатическата подготовка или в ръководството на войната от
1915/1918 г., като са нарушавали законите или са действували с користна цел.
Чл. 3. Народните представители и всички лица, възползувани от своето
служебно или обществено положение, които са повлияли за подготовката или
обявяването на войната и са използували създаденото от войната положение

291
за лични облаги, се съдят и наказват по чл. 431 от Наказателния закон, при
отекчающи вината обстоятелства.
Чл. 4. На същото наказание в чл. 3 подлежат и всички други частни, или
длъжностни граждански и военни лица, които, възползувани от войната, са
вършели спекулативни сделки от естество да внесат угнетение и раздразнение
във войската и населението, или пък са вършили изстъпления в окупираните
земи, или користно са действували за подготовката, обявяването и продъл­
жението на войната.
Чл. 5. Виновните за престъпни деяния по членове 1—4, включително, се
наказват и с лишаване от граждански и политически права за винаги и се
осъждат да заплатят на държавата, причинените от войната вреди и загуби.
Частните имоти на всички обвиняеми по настоящия закон, включително
и на бившия цар Фердинанд, се поставят под възбрана, за обезпечение граж­
данския иск на държавата.
За всички сделки, сключени от виновните по чл. чл. 1, 2, 3 и 4 от 10
септември 1915 г. до 21 юни 1918 година по отношение на държавата се при­
лагат наредбите на чл. 140 от Закона за задълженията и договорите, а всички
сделки, сключени след 21 юний 1918 г. се считат за симолативни и безпарични,
до доказване на противното.
Чл. 6. Престъпните деяния, по настоящия закон, като комплекс от деяния
в свръзка с престъпните деяния, извършени от министрите се разглеждат и
наказват от държавния съд по реда в Закона за съдене министрите.
Присъдите са окончателни. Помилванията стават само по решение на На­
родното Събрание.
За всички провинени, освен министрите, преследването се възбужда: а) по
инициатива на Министра на правосъдието или на Държавните обвинители;
б) по заявление, подписано най-малко от 50 народни представители; в) слу­
жебно от всеки прокурор, или негов заместник при окръжен, апелативен или
касационен съд.
З а б е л е ж к а . Всеки гражданин може без отговорност да поиска възбуждане
на углавно преследване пред лицата, поменати в точка А и Б в настоящия
член, които мотивирано дават ход или го отхвърлят.
Чл. 7. Щом постъпи предложението за следствие, следователят е длъжен:
незабавно да почне следствие, което трябва да привърши в 15 дни, който
срок може да се продължи от Държавния обвинител или прокурора. Сле­
дователят взема всички мерки, за да се запази имотът на обвиняемия от
разпиляване, укриване и взима мерки за неотклонението му.
Чл. 8. Следствието се контролира от Държавните обвинители и прокуро­
рите, които имат право да поискат сменяването в всяко време следователите
за бавност, пристрастие, неспособност или какво да е действие, което пречи
за следствието.
Чл. 9. Настоящия закон отменява всички законоположения, които му про­
тиворечат.

292
 № 167
Ньойски договор за мир между Американските
съединени щати, Британската империя, Франция,
Италия и Япония, означени като главни съюзни
и сдружени сили; Белгия, Китай, Куба, Гърция,
Хеджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сърбо-
Хърватско-Словенската държава, Сиям и Че­
хословашко, съставляващи с гореозначените
главни сили съюзните и сдружени сили, от една
страна; и България, от друга страна, подписан
в Ньой на Сена на 27 ноември 1919 г.
Печата се по: Г. П. Генов, цит. съч.. с. 427—461.

Граници на България

Чл. 27. — Границите на България се определят както следва:

1) със Сърбо-Хърватско-Словенската държава:
От вливането на Тимок в Дунава, обща точка на трите граници на България,
Румъния и Сърбо-Хърватско-Словенската държава, към юг до една точка,
която ще се избере по течението на Тимок, разположена близо до кота 38,
на запад от Брегово:
Течението на Тимока;
От там, на юго-запад до една точка източно от Велики Извор, дето старата
граница между Сърбия и България достига р. Безденица:
Една линия, която ще се определи на самото място, минаваща през котите
274 и 367, като следва изобщо водораздела на басейните на Тимок към с.з.
и на Делейна и на Тополовица към ю.и., като оставя на Сръбско-
Хърватско-Словенската държава селата Коилово, Сипиково и Халово (също
така и шосето, което свързва тези две села), а на България — селата Брегово,
Ракитница и Косово;
От там към юг до кота 1720, на около 12 километра западно — югозападно
от Берковица:
Старата граница между България и Сърбия;
От там, на юго-изток на разстояние на 1 километър и 500 метра до кота
1929 (Сребрена глава):
Една линия, която ще се определи по гребена на Ком Балкан;
от там, към юг-юго-запад до кота 1109 (по Видлич-планина на юг от Въл-
ковия):
Една линия, която ще се определи на самото място, като мине през котите
1602 и 1344 и на изток от Горни Криводол, пресичайки реката Комщица на
около 1 километър и 500 метра над Долни Криводол;
От там, до една точка на шосето Цариброд — София, непосредствено на
запад от разклонението на шосето за Калотина:
Една линия, която ще се определи на самото място, като се прекара на
изток от Мъзгош, на запад от Станинци, на изток от Бребевница и на с. и.
от Липници през кота 738;

293
 Ог там, към запад-югозапад до една точка, която ще се избере по течението
на река Лъкавица на около един километър и 100 метра североизточно от
Сливница:
Една линия, която ще се определи на самото място;
От там, към юг, западно от Вишан до вливането на Лъкавица в реката,
по която е разположено селото Долня Невля:
Нагоре по течението на Лъкавица;
От там на юго-запад до вливането на една рекичка в река Ябланица, на
запад от Врабча;
Една линия, която ще се определи на самото място, като се прокара през
кота 879 и пресече шосето Трън — Цариброд, непосредствено на юг от раз­
клонението на това шосе от прекото шосе Трън — Пирот:
От там на север до вливането на река Ябланица в Ерма (Трънско);
Течението на р. Ябланица;
От там, на запад до една точка, избрана на издадената част от старата
граница близо до Дъсчен Кладенец:
Една линия, която ще се определи на самото място, като се следва по
гребена на Руй-Планина и се мине през котите 1199, 1466 и 1706;
От там, към юго-запад до кота 1516 (голяма Рудина), приблизително на
17 километра западно от Трън:
Старата българо-сръбска граница;
От там, на юг до една точка, избрана по р. Ерма (Трънска) на изток от
Стрезимировци;
Една линия, която ще се определи на самото място;
От там, на юг до р. Драговищица, непосредствено под вливането на реките
близо до кота 672.
Една линия, която ще се определи на самото място, като минава на запад
от Джинчовци през коти 1112 и 1329, по водораздела на басейните на реките
Божечка и Мелянска и през котите 1731, 1671, 1730, 1058;
От там. към юго-запад до старата българо-сръбска граница при кота 1333,
приблизително на десет километра на северо-запад от точката, дето шосето
Крива (Егри) Паланка — Кюстендил пресича тази граница;
Една линия, която ще се определи на самото място, като се следва водо­
раздела между река Драговищица към северо-запад, река Ломница и река
Соволщица към юго-изток;
От там, към юго-изток до кота 1445 на Малешевската планина, юго-западно
от Добралъка:
Старата българо-сръбска граница;
От там, към юг — югозапад до върха Тумба (кота 1253) на Беласица
планина, точка, дето се съединяват трите граници на Гърция, България и
Сърбо-Хървато-Словенската държава:
Една линия, която ще се определи на самото място, като минава през кота
1600 на Огражден планина, на изток от Щинек и Бадилен, на запад от Байково,
като пресече река Струмица на около 3 километра източно от кота 177 и
мине на изток от Габриново.
2. С Гърция:
От по-горе определената точка, до точката, дето границата от 1913 г. на­
пуща водораздела на басейните на Места-Кара-Су на юг и на Марица на
север, в околностите на кота 1587 (Дибикли):
Границата от 1913 г. между България и Гърция.

294
 3. На юг, с териториите, чиято съдба в последствие ще бъде определена
от главните съюзни и сдружени сили:
От там, към изток до кота 1295, разположена на около 18 километра за­
падно от Кючюк-Дервент;
Една линия, която ще се определи на самото място, като се следва водо-
раздела между басейна на Марица на север и на юг басейните на Места-
Кара-су, после на реките, които направо се вливат в Егейско море;
От тук, към изток до една точка, която ще се избере по старата граница
от 1913 г. между България и Турция, на около 4 километра северно от
Кючюк-Дервент:
Една линия, която ще се определи на самото място, като се следва, до
колкото е възможно, линията на гребените, която на юг отделя басейна на
Акче-Хисар (Джума) Сую:
От там, към север до точката, дето среща р. Марица;
Границата от 1913г.
От там, до една точка, която ще се избере на около 3 километра по-долу
(източно) от гара Хади (Кади Кьой):
Надолу по главното течение на Марица;
От там, към север до една точка, която ще се избере по върха на издадената
част, която образува границата по Софийския договор от 1915 г., на около
10 километра източно-югоизточно от Джиср Мустафа Паша:
Една линия, която ще се определи на самото място;
От тук, към изток до Черно море:
Границата според Софийския договор от 1915г. и после границата от 1913 г.
4. Черно море.
5. С Румъния.
От Черно море до Дунава:
Границата, както е била на 1 август 1914 г.
От там, до вливането на р. Тимок в Дунава:
Главното плавателно течение на Дунава.
Чл. 28. — Описаните от настоящия договор граници са начертани, в опре­
делените си части, върху приложената към настоящия договор карта в мащаб
1/1.000,000. В случай на разногласие между текста и картата, меродавен е
текстът.

Политически клаузи

С ъ р б о -Х ъ р в а т о -С л о в е н с к а т а д ъ р ж а в а

Чл. 36. — България признава, както това вече са сторили съюзните сдру­
жени сили, Сърбо-Хървато-Словенската държава.
Чл. 37. — България се отказва, в полза на Сърбо-Хървато- Словенската
държава, от всички права и титри върху териториите на Българското царство,
разположени отвъд границите на България, така, както те са описани в чл.
27, част II (Граници на България) и признати от настоящия договор или от
всеки друг договор, сключен с цел да се уредят настоящите въпроси, като
съставляващи част от Сърбо-Хървато- Словенската държава.
Чл. 38. — Една комисия, съставена от седем члена, от които пет назначени
от главните съюзни и сдружени сили, един от Сърбо-Хървато- Словенската
държава и един от България, ще се състави в срок от 15 дни след влизането

295
в сила на настоящия договор, за да определи на самото място, трасето на
граничната линия, описана в чл. 27,1°, част II (Граници на България).
Чл. 39. — Българските поданици, живущи в териториите, които се дават
на Сръбо-Хървато-Словенската държава, добиват по право сръбско подан­
ство, като загубват българското.
Българските поданици, обаче, които са се установили в тези територии след
I януари 1913 г., могат да добият сръбо-хървато-словенско поданство само
с разрешение на Сърбо-Хървато-Словенската държава.
Чл. 40. — В срок от две години след влизането в сила на настоящия договор,
българските поданици по-възрастни от 18 години и които са били установени
в териториите, които съгласно настоящия договор се дават на Сърбо-
Хървато-Словенската държава, ще имат право да оптират за бившето си
поданство. Сърбо-хървато-словените, по-възрастни от 18год., които са бъл­
гарски поданици и живеят в България, имат също право да оптират за
сърбо-хървато-словенското поданство.
Опцията направена от мъжа ще влече след себе си тази на жената, а опцията
на родителите влече след себе си тази на децата по-малки от 18г. Тия, които
са упражнявали предвиденото по горе право в опция трябва в срок от два
месеца след това да се изселят в държавата, за която са оптирали.
Те ще могат да запазят недвижимите си имоти, които притежават в те­
риторията на другата държава, дето са имали своето местожителство преди
да упражнят правото си на опция. Същите могат да вземат със себе си всич­
ките си движими имущества от всяко естество, без да им се налага за това,
каквото и да е било вносно или износно мито.
В същия срок сърбо-хървато-словенците, български поданици, които се на­
мират в някоя друга страна имат право, освен ако законите на тази страна
разпореждат противното, или ако не са добили чуждо поданство, да добият
сърбо-хървато-словенско поданство като се откажат от българското подан­
ство, и като се съобразят с предписанията, които ще бъдат издадени от
Сърбо-Хървато-Словенската държава.
Чл. 41. — Размерът и видът на финансовите интереси на България, които
ще поеме Сърбо-Хървато-Словенската държава, поради териториите, които
се поставят под нейния суверенитет, ще се определят съобразно чл. 141, ч.
VIII (финансови клаузи) от настоящия договор.
Всички въпроси, които не са уредени в настоящия договор и които биха
могли да се породят с отстъпването на тая територия, ще се уредят с отделни
конвенции.

Гърция

Чл. 42. — България се отказва, в полза на Гърция, от всички права и титри

върху териториите на Българското царство, разположени отвъд границите на
България така, както те са описани в чл. 27, част II (Граници на България)
и признати от настоящия договор или от всеки друг договор, сключен с цел
да се уредят настоящите въпроси, като съставляващи част от Гърция.
Чл. 43. — Една комисия, съставена от седем члена, от които пет назначени
от главните съюзни и сдружени сили, един от Гърция и един от България,
ще се състави в срок от 15 дни след влизането в сила на настоящия договор,
за да определи на самото място трасето на граничната линия, описана в чл.
27—2°, част II (Граници на България).

296
 Чл. 44. — Бьлгарските поданици, живущи в териториите, които се дават
на Гърция, добиват по право гръцко поданство, като изгубват българското.
Българските поданици, обаче, които са се установили в тия територии след
1 януарий 191 Зг., могат да добият гръцко поданство само с разрешението
на Гърция.
Чл. 45. — В срок от две години след влизане в сила на настоящия договор,
българските поданици, по-възрастни от 18г. и които са били установени в
териториите, които съгласно настоящия договор се дават на Гърция. ще имат
право да оптират за българското поданство.
Опцията, направена от мъжа, ще влече след себе си тази на жената, а
опцията на родителите, влече след себе си тази на децата им по-малки от
18 години.
Тия, които са упражнили предвиденото по-горе право на опция, трябва в
срок от дванадесет месеца след това да се изселят в държавата, за която са
оптирали.
Те ще могат да запазят недвижимите си имоти, които притежават в те­
риторията на другата държава, дето са имали своето местожителство, преди
да упражнят правото си на опция. Същите могат да вземат със себе си всич­
ките си движими имущества от всяко естество, без да им се налага за това,
каквото и да било вносно или износно мито.
Чл. 46. — Гърция приема и се съгласява да бъдат вписани в един договор
с главните съюзни и сдружени сили постановленията, които казаните сили
считат за необходими за защита в Гърция на интересите на жителите, които
се различават от бълшинството на населението по раса, език или вероизпо­
ведание.
Гърция приема също да бъдат вписани в един договор с главните съюзни
и сдружени сили постановленията, които казаните сили считат за необходими
за покровителството на свободата на транзита и за установяването на един
справедлив режим за търговията на другите народи.
Чл. 47. — Размерът и видът на финансовите тяжести на България, които
ще поеме гръцката държава поради териториите, които се поставят под ней­
ния суверенитет, ще се определят съобразно с чл. 141, част VIII (Финансови
клаузи) от настоящия договор.
Всички въпроси, които не са уредени в настоящия договор и които биха
могли да се породят с отстъпването на тая територия, ще се уредят с отделни
конвенции.

Тракия

Чл. 48. — България се отказва в полза на главните съюзни и сдружени сили

от всички свои права и титри върху териториите на Тракия, които принад­
лежаха на Българското царство и които, намирайки се отвъд новите граници
на България, както те са описани в чл. 27—3°, част II (Граници на България),
сега не са дадени никому.
България се задължава да признае решението на главните съюзени и сдру­
жени сили, относно тия територии, главно що се отнася до поданството на
жителите им.
Главните съюзни и сдружени сили се задължават да се гарантира свободата
на економическите излази на България на Егейско море.
Условията на тая гаранция ще бъдат определени допълнително.

297
 № 168
Закон за трудовата повинност от 14 юни 1920 г.
Печата се по: „Държавен вестник“, бр. 56 от 21 юни 1920г.

Чл. 1. Всички български поданици от двата пола. когато навършат: мъжете

20 години, а девиците 16, подлежат на трудова повинност, т.е. на задължителен
обществен труд.
Забележка: 1. Трудовата повинност за мохамеданките девици не е задъл­
жителна.
З а б е л е ж к а : 2. Могат да се приемат доброволци и при по-малка възраст;
мъжете от 17 години, а девиците от 12г.
Чл. 2. Трудовата повинност има за цел:
а) да организира и използува обществено работните сили в страната, за
да повдигне производството и благоустройството;
б) да развие у гражданите, независимо от тяхното обществено положение
и имотно състояние любов към обществените работи и физическия труд;
в) да повдигне моралното и икономическо състояние на народа, като кул­
тивира у гражданина съзнание за задълженията му към себе си и обществото
и като го приучи към рационалните методи на работа по всички отрасли на
народното стопанство.
Чл. 3. — Трудовата повинност се използува по всички отрасли на народното
стопанство и благоустройството, направа на пътища, железници, канали, во­
допроводи. баражи, постройка на сгради, планиране на села и градове, укреп­
ване на пороища, коригиране на реки, изсушаване на блатата, прокарване
телеграфни и телефонни линии, приготовляване рязан строителен материал,
залесяване, уреждане и експлоатация на гори, обработване на държавни,
окръжни, общински и др. обществени стопанства, овощни и зеленчукови гра­
дини, отгледжане на буби, пчели и добитък, ловене риба, работене в мините
и фабриките, консервиране съестни продукти, приготовляване платове, платна
и дрехи в болници и др.
Тези работи се извършват от надлежните ведомства, под тяхното ръко­
водство и отговорност.
Чл. 4. Трудовата повинност е лична. Никакво заимствуване не се допуша.
Освобождават се за винаги от тази повинност само неспособните за какъвто
и да е физически и умствен труд, според специално разписание за болестите,
одобрена от Министерския съвет. Освобождават се само омъжените жени и
постъпилите в армията мъже. Освобождаваните по разписанията на разните
болести плащат данък според дохода и имотните им състояния, определени
със специален закон.
Чл. 6. — Трудовата повинност трае за мъжете 12 месеца, а за жените
девиците 6 месеца.
Чл. 10. — В случай на големи стихийни повреди, някое народно бедствие
и неотложни нужди, всички български поданици от мъжки пол на възраст от
20—50 години могат да бъдат свиквани по решение на Министерския съвет,
на временна трудова повинност, т.е. задължителна обща работа до четири
седмици.
Това повикване става по възраст и на групи по общини, околии и окръзи
според нуждата.

298
 З а б е л е ж к а . В такъв случай Министерският съвет може да свиква и по-млади
от 20 години.
Чл. 14. За ръководене прилагането на настоящия закон се учредява при
Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството
Главна дирекция на трудовата повинност начело с главен директор, назначен
с указ, по доклад на министъра и одобрен от Министерския съвет.
Чл. 16. За извършване службата на повикването, разпределението по ка­
тегории и използуването на подлежащите на трудова повинност се учредява
при всяко окръжно инженерство по едно окръжно бюро за трудова повинност,
състоящо се от административно-техническо и домакинско отделение.
Непосредствени органи на тези бюра са общинските управления.
Чл. 19. Подлежащите на трудова повинност лица се разпределят на кате­
гории според подготовката и според работата, която има да се върши, именно:
полска, техническа, занаятчийска, миньорска, риболовна и др.
Категорията на полски работи се разпределя на групи по окръзи, а другите
категории образуват специални групи за цялата страна според нуждите.
Чл. 24. Който съзнателно по разни начини се е отклонил от изпълненията
на трудовата си повинност до извършване на 30-та година, наказва се, ако
е способен за задължителен обществен труд, с глоба от 500 до 2000 лева и
се взема да си изслужи повинността, а лицата, които са преминали 30-та си
година, наказват се с тъмничен затвор до три години и се лишават от правата,
предвидени в т.т. 1,2 и 3 на чл. 30 от Наказателния закон.
С тъмничен затвор не по-малко от една година се наказват и онези лица,
които са приели чуждо поданство, преди да изслужат задължителния си обще­
ствен труд.
Чл. 25. — Който съзнателно осакати сам себе си или изобщо се направи
неспособен за изпълнение на трудовата си повинност, а също така и онзи,
който с подобна цел осакати или направи неспособно друго лице, което под­
лежи на повикване или изслужване задължителния си обществен труд, наказва
се със строг тъмничен затвор не по-малко от една година и лишение от
правата, предвидени в п.п. 1, 2 и 3 на чл. 30 от Наказателния закон.
Чл. 27, ал. II. Длъжностните лица, които по немарливост не използуват
дадените им на разположение трудови сили, се наказват с глоба до 5000 лева
или тъмничен затвор до една година; ако това деяние е извършено съзнателно,
наказанието е глоба до 10000 лева или тъмничен затвор до две години.
Чл. 29. Престъпните деяния по настоящия закон са подсъдни на окръжните
съдилища като първа инстанция.
Делата по тях са спешни и се разглеждат в едномесечен срок.

299
 № 169
И з Закон за трудовата поземлена собственост,
утвърден е указ № 50 от 9 май 1921 година и
обнародван в „Държавен вестник“, бр. 31 от 12
май с.г., изменен със Закон утвърден е указ №
76 от 6 септември 1921 година и обнародван в
„Държавен вестник“, бр. 138 от 13 септември
1921 година.
Чл. 1. Всеки земеделец-стопанин може да владее и използува толкова земя,
колкото му е нужна да вложи в нея напълно своя труд заедно с този на
членовете на семейството си, подпомогнат като изключение от наемен труд.
Забележка: Наемният труд бива постоянен и временен.
Чл. 2. Правото на поземлена собственост се ограничава на 300 декара
работна площ (ниви, ливади, лозя, гюлища и хмелища) на семейството в
цялата територия на Царството, когато използуването на работната земя се
намира под пряко стопанисване (експлоатация) на нейния притежател.
Когато собственикът не оползотворява непосредствено работната си земя,
размерът на правото му на собственост не може да преминава 40 декара, ако
е сам, а до 100 декара — със семейство.
Нарежданията на настоящия закон не целят разпадането на стопанствата,
в чиято експлоатация непосредствено участвуват по няколко близки сродни
семейства (синове, внуци, братя, сестри или техни наследници), на които по­
отделно се зачита правото на поземлена собственост всяко за своя сметка.
Чл. 3. Общинската комисия за ТПС ще провери стопанствата и определи
кои земи не са под пряко използуване от собствениците им и земите им се
отдават под наем или изполица, както и стопанствата, размера на които
надминава определения от закона максимум.
След като общинската комисия определи тия земи и решенията и бъдат
проверени по реда на обжалването, съгласно чл. 30 от настоящия закон,
Дирекцията на ТПС обявява тия земи окончателно за държавна собственост.
Така отчуждените земи съставляват фонд в разположение на Дирекцията
за ТПС.
Чл. 6. Отчуждават се в полза на фонда за ТП собственост ония части от
общинските мери, които биха оставали свободни след окончателното опре­
деление и закръгляване границите на общинската мера.

Чл. 7. Отчуждават се всички излишни манастирски земи. Излишъкът се

определя от Министерския съвет по доклад на Дирекцията за ТПС. Не се
отчуждават в някои случаи манастирски земи, чиято експлоатация е модерно
организирана.
Чл. 9. Общинската комисия за ТПС раздава земи от фонда за ТПС:
а) На обезземлени земеделци, които работят чужда земя.
Обезземлеността се установява от общинската комисия за ТПС въз основа
на личната проверка, потвърдена по официален ред от съответните общински
управления.
Всеки, който се счита обезземлен, съгласно този закон е длъжен да съобщи
писмено това на председателя на общинската комисия за ТПС в срок, пред-

300
виден в Правилника за приложението на този закон, като установи и докаже
обезземлеността си.
б) На малоземлени земеделци, собственици на земеделски стопанства, които
имат стопански двор заедно с потребните сгради и инвентари и лично обра­
ботват своите земи с членовете на семействата си, или такива земеделци,
които владеят и използуват лично своите недостатъчни земи, но не прите­
жават никакъв или само не комплектен стопански двор, недостатъчни или
никакви сгради и инвентар.
И в двата случая малочислеността се установява от общинската комисия,
която при решенията си е длъжна да има предвид броя на работоспособните
членове на семейството на всеки малоземлен земеделец, размера и вида на
маломерните му земи и изгледите за бъдещата му работоспособност като
стопанин.
в) На специалистите по земеделието и клоновете му, които нямат никаква
поземлена собственост или имат недостатъчно.
г) На земеделски и кооперативни сдружавания за организиране на земе­
делската индустрия или образуване демонстративни стопанства, с одобре­
нието на Министерството на земеделието и държавните имоти.
д) на земеделски работници, които не притежават никъде земи, но които
са доказвали с личните си достойнства, че могат да станат стопани.
Ония земеделски работници, които желаят да станат стопани, са длъжни
да дадат заявление до председателя на общинската комисия на ТПС, при­
дружено със свидетелства за честност, съдимост и непритежаване на никакви
недвижими имоти, да не са по-млади от 21 години, да са задомени или из­
държат семейства.
е) На земеделци от вътрешността, които доброволно желаят да се изселят
и за които съответната общинска комисия за ТПС и общинското управление
докажат, че дето живеят, се третират като безземлени или малоземлени.
Такива земеделци се смятат предимно ония, които се изселват от гъсто-
населените места и непродуктивни планински краища, в чертите на които
няма излишни земи, причислени към фонда за ТПС.
Заселването на такива безземлени и малоземлени земеделци из вътреш­
ността става по решение на окръжната комисия за ТПС, одобрено от Ди­
рекцията за ТПС.
ж) На българи земеделци, които се заселват от завладените български краи­
ща и от чужди земи. Тяхното настаняване става от Дирекцията на ТПС.
Чл. 11. Лицата, които са обезземлени, и такива, земите на които са на­
малени поради неморални причини, нямат право да получават земя. Опре­
делянето и изключването на тези лица става от общинската комисия за ТПС,
след допитване до народа.
Чл. 17. Този закон се прилага от следните органи:
1) Общинската комисия за трудовата поземлена собственост,
2) Окръжната комисия за трудовата поземлена собственост,
з) Дирекция за трудовата поземлена собственост при Министерството на
земеделието и държавните имоти.

301
 А. С ъстав, права и задължения
на общ инската комисия за тр удовата поземлена собстве­
ност

Чл. 18. Тази комисия се състои от един общински съветник, избран чрез
тайно гласоподаване от общинския съвет, и двама земеделски стопани, на­
значени от Главната дирекция за ТП собственост.
З а б е л е ж к а : Комисията в градските общини се назначава от Дирекцията за
тпс.
Чл. 21. Общинската комисия за ТПС изчислява и определя по размер и
вид, с помощта на землемери, които Дирекцията на ТПС назначава, всички
земи, образуващи фонда за ТПС.
Чл. 24. Общинската комисия за ТПС е длъжна да определи и обяви за
всеобщо знание на жителите от населеното място колко и кои лица са по­
ставени в разредите: обезземлени, малоземлени, специалисти по земеделието
и клоновете му, земеделски работници, земеделци от вътрешността и
българи-земеделци от завладените български краища и такива от чужди земи.
Чл. 25. Общинската комисия за ТПС извършва окончателните разпреде­
ления на земите от фонда за ТПС по размерите на правоимеющите и обявява
за знание на населението, което в течение на 10 дни от деня на обявяването
може да предяви искане, ако извършеното разпределение противоречи на този
закон.
Споровете се решават от окръжните комисии за ТПС.

Б. С ъстав, права и длъжности

на окръжната комисия за тр удовата поземлена собственост

Чл. 27. Окръжната комисия за ТПС се състои от:

а) окръжния управител, за председател;
б) един член от окръжния съд, за подпредседател;
в) държавния агроном, респективно земеделския администратор;
г) един окръжен съветник, посочен от министъра на земеделието и дър­
жавните имоти.
З а б е л е ж к а : С одобрението на Министерския съвет министърът на земеде­
лието и държавните имоти може да посочи за почетен председател към всяка
окръжна комисия за ТПС по един народен представител, с право на глас.
Чл. 29. Окръжната комисия проверява, одобрява или изменява всички ре­
шения на общинската комисия за ТПС и определя размера на средния тип
стопанство по общини.
З а б е л е ж к а : Под среден тип на земеделско стопанство се разбира наличната
работна земя, необходима да ангажира през цялата година труда на едно
средно семейство и осигури прехраната му, без да става нужда да прибягва
до страничните занятия.

Чл. 31. Дирекцията за ТПС се урежда при Министерството на земеделието

и държавните имоти. Към нея се присъединява отделение за държавните имо­
ти.
Чл. 32. Дирекцията за ТПС се управлява от директор, подпомогнат от
секретар и нужното число чиновници и служащи.
Тя има следните отделения:

302
 а) административно-стопанско със землемерно бюро;
б) за държавните имоти;
в) за вътрешната колонизация и
г) бюджетно-контролно.
Отделенията се управляват от началници, подпомогнати от нужното число
чиновници и служащи.
Чл. 34. Главните задачи на Дирекцията за ТПС са:
а) да организира и съдействува за правилното отчуждаване, закръгляване,
групиране и събиране на поземлената собственост, съгласно този закон;
б) да следи и ръководи отчуждението на всички земи, които ще се числят
към фонда за ТПС;
в) да се грижи за създаването на технически персонал, целта на който е да
улесни другите нейни изпълнителни органи при отчуждаването и разпреде­
лението на земите;
г) да изработи минимални и максимални оценки за всички земи, които ще
се отчуждават в полза на фонда за ТПС;
д) да дава на Българската земеделска банка навреме точни данни за па­
ричната част съгласно този закон;
е) да изработи и приложи план за вътрешната колонизация;
ж) да следи и ръководи службата на нейните изпълнителни органи;
з) да регулира поземлената собственост в рамките на този закон и
и) да издава свой официален орган.
Чл. 39. Земята, която се раздава от фонда за ТПС, трябва да представи
по възможност цял комплект.
Чл. 41. Общинската комисия за ТПС може да включи разпръснатите земи
на земеделците, ако те пожелаят това, отчасти или изцяло във фонда за ТПС,
като в замяна се даде комплексна земя от последния.
Със същата цел позволено е стопани, в чиито имоти са се врязали дребни
притежания на други лица, да искат от комисията за ТПС да замени дребните
притежания с друга част от неговите земи разноценни, ако е в интереса на
компенсацията на земите. Същото може да поиска и стопанина на по-дреб­
ното притежание.
Чл. 43. Общинската комисия за ТПС, въз основа на установени максимални
и минимални цени съгласно чл. 34, буква „г“ с протокол, определя за всяко
лице и учреждение, каква сума трябва да му се заплати, като обезвреждане
на имотите, които се отчуждават в полза на фонда за ТПС. Този протокол
подлежи на утвърждаване от окръжната комисия за ТПС.
Дадената оценка, освен в случая, предвиден в чл. 52, не може да надминава
средната пазарна цена, съгласно чл. 53.
Чл. 46. В случаите, когато се разпределят отчуждените имоти между нови
приобретатели. Българската земеделска банка изплаща обезвреждането при
следните условия:
1. Протокола на общинската комисия за ТПС по чл. 43 се одобрява от
окръжната комисия за ТПС и въз основа на него същата издава документи
за „трудовата поземлена собственост“ по специален образец, който има си­
лата на нотариален акт и с който се констатират следните правоотношения:
а) прехвърляне собствеността от досегашния собственик върху новия при-
обретател на точно определените имоти;
б) цената, по която става прехвърлянето,

303
 в) установява се законна ипотека в полза на Българската земеделска банка
за цялата сума, по която става прехвърлянето върху новия приобретател, след
което се смята за окончателен.
2. Документът за „Трудовата поземлена собственост“ се изпраща на ре­
спективния клон на Българската земеделска банка, която изплаща на посо­
ченото от него лице дължимото обезвреждане, и открива за новия приобре­
тател сметка по ипотечното му задължение, констатирано в същия документ.
3. Новият приобретател получава имота по костуемата на фонда цена,
увеличава с 20%. с което увеличение е в полза на фонда за ТПС.
З а б е л е ж к а : В никой случай обаче, цената, на която ще се раздава земята,
ако костуемата ή цена е под 100 лева декара, не може да бъде по-ниска от
100 лева декар без увеличението 20%.
4. Никакъв друг документ за установяване ипотечното задължение и из­
плащане на новия приобретател не е необходим за Българската земеделска
банка.
Чл. 58. Земите, които се отчуждават от земеделци и земевладелци по сред­
ната пазарна цена през 1905/1915 година, от което се прави следното нама­
ление:
а) от 100 — 300 отчуждени декари — 10%;
б) от 300—500 отчуждени декари — 20%;
в) от 500—1000 отчуждени декари — 30%;
г) от 1000—2000 отчуждени декари — 40%;
д) от 2000 и нагоре отчуждени декари — 50%.
Това намаление остава за в полза на фонда за ТПС и на тези едри земеделци
и земевладелци. Българската земеделска банка дава лихвоносни и законни
облигации.
Чл. 68. Който не изпълни законните решения, нареждания и заповеди на
общинската и окръжната комисия в срок, предвиден в горния член се наказва
с тъмничен затвор до 3 години и с глоба до 10000 лева.
Чл. 69. Който със сила или заплашване затруднява или спира изпълнението
на настоящия закон, изпълнението на законните решения, заповеди и нареж­
дания на гореназначените комисии, се наказват със строг тъмничен затвор
до 5 години и с глоба до 10000 лева.

№ 170
Закон за защита на държавата, приет от Народ­
ното събрание на 4 януари 1924 г. и утвърден с
указ № 2 от 23 януари 1924 г.
Печата се по: „Държавен вестник“. бр. 240 от 25 януари 1924 г.

Чл. 1. Забраняват се всякакви обществени, политически и стопански орга­

низации или групи, които за постигане на своите цели проповядват или при-
бегват в пределите на Царството към престъпления, въоръжени акции, насилия
или терористически действия или учредяват свои нелегални поделения.
Чл. 2. Които създават, организират или стават членове на организации,
групи или техни поделения, посочени в чл. 1 на настоящия закон, се наказват:
създателите и организаторите със строг тъмничен затвор до 15 години и глоба

304
от 50000 до 500000 лв., а членовете — със строг тъмничен затвор до 5 години
и глоба до 50 000 лв.
Чл. 3. Който набавя средства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага
със съвети или по друг начин посочените в чл. 1 организации, групи, техни
поделения или техни членове, наказва се: със строг тъмничен затвор до
8 години и с глоба от 30 000 до 300 000 лева.
Чл. 4. Който приема, крие, превозва, събира или приготвя оръжие, уреди
или избухвателни предмети и вещества, като знае или според обстоятелствата
трябва да предполага, че могат да послужат за деянията, посочени в чл. чл.
1, 8 и 13 на настоящия закон, наказва се: със строг тъмничен затвор до
8 години и с глоба от 30 000 до 300 000 лева.
Чл. 5. Който устно, писмено или чрез печатни, художествени и други про­
изведения оправдава създаването на подобни организации, групи или техни
поделения или възхвалява действия, които имат посочените в чл. чл. 1, 2. 3,
4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 13 цели или средства, наказва се: със строг тъмничен
затвор до 5 години и с глоба от 20 000 до 300 000 лева.
Чл. 6. Който проповядва или организира бунт, или подбужда към такъв
във войската, жандармерията, полицията или в някои техни части или же­
лезопътни, или телеграфо-пощенски персонал, когато е милитаризиран, на­
казва се със смърт или със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години
и глоба от 50000 до 500000 лева. Ако последва бунт, участниците в бунта,
ако не са военнослужащи, се наказват със строг тъмничен затвор до 10 години
и глоба от 30 000 до 300 000 лв.
Чл. 7. Който проповядва или организира неподчинение във войската, жан­
дармерията, полицията или в някои техни части или подбужда към непод­
чинение, наказва се: със строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30000
до 300000 лв.
Чл. 8. Който разруши военни материали или инсталации, железопътни,
пощенски или телеграфни и телефонни съоръжения, мостове или други пътни
съоръжения, минни съоръжения, водни или осветлителни инсталации, дър­
жавни, обществени или частни сгради, както и който унищожава или раз­
грабва хранителните припаси, наказва се: със строг тъмничен затвор до
15 години и глоба от 20 000 до 500 000 лева.
Чл. 9. Който във време на обществено бедствие, метеж или размирици
използува създаденото положение във вреда на обществената сигурност и
спокойствие с цел да набави имотна облага за себе си или за другиго, наказва
се: със строг тъмничен затвор до 15 години и глоба от 50 000 до 500 000 лева.
Чл. 10. Който от чужбина влезе във връзка, ръководи или подпомага орга­
низации, групи или поделения, или лица, посочени в чл. чл. 1, 2, 3, 4; 5, 6,
7 и 13 от настоящия закон, както и онзи, който от тук влиза във връзка с
организации или лица в чужбина, които преследват целите по чл. чл. 1, 2, 3,
4, 5, 6, 7, 8 и 13 от настоящия закон, наказва се: със строг тъмничен затвор
не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лева.
Чл. 11. Не се наказват лица или членове на организации, групи или техни
поделения, посочени в чл. чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 13 на настоящия закон,
които преди откриването им от властта и преди да е извършено едно от
престъпленията, посочени в чл. чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 13 от настоящия
закон, съобщят на властта за съществуването им и за лицата, които им са
известни като участници в тия организации и на тяхното местопребиваване.

20 Българската държавност
305
 Чл. 12. Забранява се внисането в България на всякакви печатни, литогра­
фирани, ръкописни, художествени и други произведения, които проповядват,
оправдават, възхваляват организации, групи или техни поделения или дей­
ствия, посочени и наказуеми по настоящия закон.
Такива произведения се задържат от пощенските власти или от админис­
тративните органи и се предават в Министерството на вътрешните работи,
което веднага чрез прокурора сезира окръжния съд и ако той постанови, че
тия произведения са запретени за внос от настоящия закон, постановява кон­
фискуването и унищожаването им.
Лицата, които внасят с цел за разпространяване или разнасят такива про­
изведения, се наказват със строг тъмничен затвор до 5 години и с глоба от
5000 до 50 000 лева.
Вносът на такива произведения се допуска само за научни цели, и то с
разрешение на Министерството на народното просвещение и чрез последното.
Чл. 13. Ако организация, група или Ύ ηχηο поделение предприема метежи,
бунт, терористически действия, убийства или друго тежко престъпление за
осъществяване посочените в чл. чл. 1. 6. 7 и 8 от настоящия закон деяние,
виновните лица се наказват: подбудителите, организаторите, предводителите
и извършителите със смърт или доживотен строг тъмничен затвор, а оста­
налите със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 годили и всички с глоба
от 20000 до 500000 лева.
Чл. 14. Заедно с главното наказание, наложено по кой да е член от на­
стоящия закон, виновниците се лишават от граждански и политически права
по чл. 30 от Наказателния закон за срок. определен от съда.
Предметите, които са служили или са били предназначени за извършване
на едно от посочените по-горе престъпления, се конфискуват.
За гражданските вреди и загуби заедно с виновните отговарят солидарно
и посочените в настоящия закон организации, към които се числят виновните
с всичките си имоти, макар и записани на чуждо име.
Чл. 15. Всеки, който се числи като член в организации, групи или техни
поделения, забранени по силата на тоя закон, или им съдействува, не може
да заема никаква държавна или обществена служба и ако заема такава, се
уволнява.
Чл. 16. След влизане в сила на настоящия закон, въз основа на представени
от Министерството на правосъдието данни, Върховният касационен съд —
углавно отделение — веднага обявява в „Държавен вестник“ това и дава
петдневен срок на заинтересованата страна да даде. ако иска, писмено своите
обяснения, след което в разпоредително заседание, в седемдневен срок. по­
становява разтурването на посочените в чл. 1 от настоящия закон новообра­
зувани или съществуващи досега организации, групи или техни поделения,
под каквото име и да се прикриват те. Имотите на разтуряните организации
и групи и на техните финансови и стопански институти постъпват в полза на
държавата.
Всички сделки, направени след 12 септември 1923 год., с които такива орга­
низации. групи и поделения отчуждават имотите си или пък поемат задъл­
жения спрямо трети лица, се смятат безпричинни и са нищожни по право,
обаче на страните от тия сделки се дава право да доказват противното на
основание.
Чл. 17. Делата по тоя закон са подсъдни на окръжните съдилища и се
разглеждат по спешност. В случай на метеж или бунт, за усмиряване на който

306
се изпратят войскови, полицейски или други части и е обявено военно по­
ложение, веднага при частите се придават военно-полеви съдилища, които
незабавно пристъпват към съдене и наказание на виновниците.
Чл. 18. Мярката за неотклонение по този закон за деяние, които се наказват
с повече от 5 години строг тъмничен затвор, е задържане под стража.

№ 171
Закон за защита на държавата, изменен и до­
пълнен на 16 март и 29 април 1925 г.
Печата се по: Ф. Милкова, История на българската държава и право
(извори, изследвания, тезиси), С., 1974, с. 155—162.

Чл. 1. (Изменен: З.(акон) от 16 март 1925 г.) Забраняват се всякакви орга­

низации, групи или техни поделения, които проповядват или подбуждат било
към насилствено изменение на установения от Конституцията държавен и
обществен строй, било към насилствено завземане на властта, или които за
постигане на същите цели искат да си служат с престъления, вътрешни акции,
насилия или терористически действия.
Също се забраняват и ония организации или групи, които с пари или други
средства подпомагат по-горепосочените организации или групи.
Чл. 2. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Който създава организации, групи
или техни поделения, посочени в чл. 1 от тоя закон, или става член на такива
организации, групи или поделения, се наказва: създателите и организаторите
със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50000 до
500000 лв., а членовете със строг тъмничен затвор от 5 до 10 години и глоба
от 50000 до 200000 лв.
Чл. 3. (изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Който набави средства, укрива,
улеснява, поддържа или подпомага със съвети или по друг начин посочените
в чл. 1 организации, групи, техни поделения или техни членове, наказва се:
със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30 000 до 150 000 лв.
Чл. 4. Който приема, крие, предпазва, събира или приготвя оръжие, уреди
или избухвателни предмети и вещества, като знае или според обстоятелствата
грябва да предполага, че могат да послужат за деянията, посочени в чл. чл.
1, 8 и 13 на настоящия закон, наказва се: със строг тъмничен затвор до
8 години и с глоба от 30 000 до 300 000 лв.
Чл. 5. (Изменен: 3. от 16 март 1925г.) Членовете на организации, групи
или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и
липа, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен
в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказване, ако съобщят на властта за
тяхното съществуване и на лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги
е открила.
Чл. 6. (Нов: 3. от 16 март 1925г.). Който устно, писмено или чрез печатни
произведения върши пропаганда или агитация за промяна на политическия
или икономическия строй на държавата чрез престъпление, насилие или те­
рористически действия, се наказва: със строг тъмничен затвор не по-малко
от 5 години и глоба от 50000 до 500000 лева.
Чл. 7. (Нов: 3. от 16 март 1925 г.) Който устно, писмено или чрез печатни,
художествени или други произведения подбужда към вражда, омраза или

307
престъпление спрямо отделни класи или слоеве на населението или устано­
вените власти и с това може да постави в опасност обществения и правовия
ред в страната, се наказва със строг тъмничен затвор от 3 до 8 години и глоба
от 50 000 до 300 000 лева.
Чл. 8. Който проповядва или организира бунт, или подбужда към такъв
във войската, жандармерията, полицията или в някои техни части или же­
лезопътния, или телеграфо-пощенския персонал, когато е милитаризиран,
наказва се със смърт или със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години
и глоба от 50000 до 500000 лева. Ако последва бунт, участниците в бунта,
ако не са военнослужащи, се наказват: със строг тъмничен затвор до 10 години
и глоба от 30000 до 300000 лева.
Чл. 9. Който проповядва или организира неподчинение във войската, жан­
дармерията, полицията или в някои техни части или подбужда към непод­
чинение, наказва се: със строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30000
до 300 000 лева.
Чл. 10 (Нов: 3. от 16 март 1925 г.). Печатните и други произведения, за
които е реч в чл. чл. 6 и 7 на тоя закон, се изземват по заповед на прокурора.
До издаването на такава заповед полицията може да взема всички мерки, за
да спре разпространението на казаните произведения. Едновременно с взе­
мането на тези мерки полицията съобщава на прокурора за това. С издаването
на заповедта за изземване прокурорът повдига углавно преследване срещу
отговорното лице.
С иззетите предмети по-нататък се постъпва съгласно чл. 37 от Наказа­
телния закон.
Също се конфискуват и тайните печатници с всички принадлежности, които
служат за печатане на произведения, забранени по тоя закон.
Собствениците на явни печатници, които съзнателно са допуснали печа­
тането на произведения, забранени по чл. 6 от тоя закон, се наказват като
съучастници. Ако ли са допуснали това по непредпазливост, наказват се: с
тъмничен затвор и с глоба от 10000 до 100000 лева.
Чл. 11. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Който разруши военни материали
или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни и телефонни съоръ­
жения, мостове или други пътни съоръжения, минни съоръжения, водни или
осветителни инсталации, държавни и обществени сгради, както и онзи, който
унищожава и разграбва хранителни припаси, наказва се: със смърт или до­
животен строг тъмничен затвор и глоба от 200000 до 500000 лева.
Със същото наказание се наказва и онзи, който разруши или запали оби­
таема сграда или колиба, или изобщо помещение, което временно служи за
жилище, с цел да всее смут или терор.
(Нова ал. 83. от 29 април 1925 г.) Помагачите в извършване на престъпления
по тоя член се наказват според важността на тяхната дейност за извършването
им със смърт или строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и с глоба
от 200 000 до 500 000 лева.
Чл. 12. Който във време на обществено бедствие, метеж или размирици
използува създаденото положение във вреда на обществената сигурност и
спокойствие с цел да набави имотна облага за себе си или за другиго, наказва
се: със строг тъмничен затвор до 15год. и глоба от 50 000 до 500 000 лева.
Чл. 13. (Нов: 3. от 16 март 1925г.) Който напусне местожителството си и
влезе или се зачисли в чета, съставена и въоръжена с цел да върши престъп­
ления против държавната или обществената сигурност, държавните или част­

308
ните имущества, учреждения или съоръжения или против живота на длъж­
ностни или частни лица, наказва се със смърт.
Със същото наказание се наказват и лицата, които укриват, дават убежище
или храна или набавят други средства на членовете на подобни чети.
Тези лица се освобождават от наказание, ако чрез своевременно съобщаване
на властта за местопребиваването на четата или на отделни нейни членове
спомогнат за тяхното залавяне.
Имотите на осъдените по този член лица служат за обезщетение на всички
вреди и загуби, причинени от действията на четата или на някои от нейните
членове.
Онзи член на четата, който се предаде на властта, преди да е извършено
от него или от четата деяние, което по този закон се наказва със смърт, и
посочи другарите си и тяхното местонахождение, се освобождава от пред­
видената по-горе отговорност.
Член на чета, който се предаде на властта, след като той или четата са
извършили престъпно деяние, или спомогне за откриването и залавянето на
другите членове на четата, не може да бъде наказан повече от 15 години строг
тъмничен затвор.
Чл. 14. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) който влиза във връзка с лице,
група или сдружение, намиращи се в чужбина, за подготвяне или извършване
на едно от посочените в чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 13 и 16 престъпни деяния,
както и онзи, който подпомага по какъвто и да е начин сдружение, група,
лице или печатно издание в чужбина, които работят против държавния строй
или обществения и правовия ред в страната, наказва се със строг тъмничен
затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50 000 до 300 000 лева.
Чл. 15. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Забранява се внасянето на печатни,
литографирани ръкописни, художествени и други произведения, за които е
реч в чл. чл. 6 и 7 от тоя закон.
Такива произведения се задържат от пощенските власти или администра­
тивните органи и се предават на прокурора при областния съд, който издава
заповед за тяхното изземване. С тези произведения по-нататък се постъпва
съгласно чл. 37 от Наказателния закон.
Лицата, които внасят или разпространяват или като получат такива про­
изведения не съобщят за това на властта, се наказват със строг тъмничен
затвор до 5 години и с глоба от 5000 до 50 000 лева.
Вносът на такива произведения се допуска само за научни цели, и то с
разрешение и с посредството на Министерството на народното просвещение.
Чл. 16. (Изменен: 3. от 29 април 1925 г.) Ако организация или група, за
която е реч в чл. 1 на тоя закон, предприеме метежи, бунтове, терористически
действия, убийства или друго някое общоопасно престъпление за постигане
на посочените в същия член цели. виновните лица се наказват: подбудителите,
организаторите, предводителите и извършителите със смърт, а останалите
членове и помагачите — със смърт или строг тъмничен затвор не по-малко
от 10 години и всички с глоба от 200 000 до 500000 лева.
Чл. 17. Заедно с главното наказание, наложено по кой да е член от на­
стоящия закон, виновниците се лишават от граждански и политически права
по чл. 30 от Наказателния закон за срок, определен от съда.
Предметите, които са служили или са били предназначени за извършване
на едно от посочените по-горе престъпления, се конфискуват.

309
 За гражданските вреди и загуби заедно с виновните отговарят солидарно
и посочените в настоящия закон организации, към които се числят виновните
с всичките си имоти, макар и записани на чуждо име.
Чл. 18. (Нов: 3. от 16 март 1925 г.). Онзи, който знае, че се приготовлява
някое от посочените в тоя закон престъпни деяния и не съобщи за това на
властта, наказва се с тъмничен затвор.
(Нова ал.: 3. от 29 април 1926 г.) Онзи, който укрива или спомага да избегне
лице. за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е из­
вършило престъпление по чл. 11 или чл. 16 от тоя закон, се наказва с на­
казанието, определено от тоя закон за укриването или подпомагането да
избегне лице.
(Нова ал.. от 29 април 1925 г.) Ако укриването или подпомагането да из­
бегне е извършено от възходящи, съпруг, син или дъщеря, то наказанието е
до 15 години строг тъмничен затвор и глоба до 200000 лева.
(Изменена ал.: 3. от 29 април 1925 г.). Онзи, който укрива или спомогне да
избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че
е извършило някое друго от предвидените в тоя закон престъпни деяния, с
изключение на деянието, предвидено в чл. 13, се наказва със строг тъмничен
затвор до 5 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева. Тая наредба не се прилага
спрямо низходящите, възходящите, съпрузите, братята и сестрите на укри­
ваното лице.
Чл. 19. (Нов: 3. от 16 март 1925г.) Който по предвидения в чл. 6 от тоя
закон начин проповядва, оправдава, одобрява или възхвалява създаването на
споменати в чл. 1 организации, групи, или възхвалява създаването на спо­
менати в чл. 1 организации, групи или техни поделения, или пък оправдава,
одобрява или възхвалява извършването на някои от посочените в чл. чл. 2,
3, 4, 6, 8, 9, 11, 12, 13, 14, 16 и 18 деяния, се наказва със строг тъмничен
затвор от 3 до 10 години и с глоба от 20000 до 300000 лева.
Чл. 20. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Онзи, който се числи като член на
забранени по този закон организации, групи или техни поделения или им
съдействува, както и онзи, който е привърженик на комунистически, анар-
хистически или насилнически методи на обществено-политическа борба, не
може да заема никаква държавна, окръжна или общинска служба, нито да
бъде член на Народното събрание или на някое самоуправително тяло. Ако
такова лице заема държавна, окръжна или общинска служба, то се уволнява;
ако пък е избрано за народен представител, окръжен или общински съветник
или училищен настоятел, то губи мандата си. Решението за това се взема за
народните представители от парламента, а за окръжните и общинските съ­
ветници и училищните настоятели — от областния съд.
Непосредственият началник, който съзнателно назначава или задържа на
служба такива лица, се наказва по чл. 443 от Наказателния закон.
Чл. 21. След влизане в сила на настоящия закон въз основа на представени
от Министерството на правосъдието данни Върховният касационен съд —
углавно отделение — веднага отобявява в „Държавен вестник“ това и дава
петдневен срок на заинтересованата страна да даде, ако иска, писмено своите
обяснения, след което в разпоредително заседание в седемдневен срок поста­
новява разтурването на посочените в чл. 1 от настоящия закон новообразу-
ващи или съществуващи досега организации, групи или техни поделения, под
каквото име и да се прикрият те. Имотите на разтурените организации и

310
групи и на техните финансови и стопански институти постъпват в полза на
държавата.
Всички сделки, направени след 12 септември 1923 г., с които такива орга­
низации, групи и поделения отчуждават имотите си или пък поемат задъл­
жения спрямо трети лица, се смятат безпричинни и са нищожни по право,
обаче на страните по тия сделки се дава право да доказват противното на
общо основание.
Чл. 22. (Изменен: 3. от 16 март 1925 г.) Делата по тоя закон са подсъдни
за окръжните съдилища и се разглеждат по спешност. Присъдите на тези
съдилища са окончателни и подлежат на касационно обжалване. При обявено
военно положение за дадено място веднага действуват военно-полеви съди­
лища, придадени към съответните войскови части, които на самото място
пристъпват към съдене и наказване на виновниците.
(Нова ал. 8 в Закона от 29 април 1925 г.) При разглеждане делата на тоя
закон се прилагат и правилата на чл. чл. 650, ал. 2, 651, ал. 2, 652, 654-а и
656, ал. 2, на углавно съдопроизводство, а окръжните съдилища могат да
прилагат и чл. 655 от същия закон. Същото важи и когато при обявено военно
положение делата се гледат от военните следователи и военно-полевите съ­
дилища, като в този случай правата на съдебните следователи се упражняват
от военните следователи, тези на прокурора — от военния прокурор, тези на
окръжните съдилища — от военно-полевите съдилища и тези на Върховния
касационен съд — от Военно-касационния съд.
(Нова ал. 8 в Закона от 29 април 1925 г.) Спрямо виновните по чл. 13 от
настоящия закон прилага се Законът за изтребление на разбойниците.
Чл. 23 (Нов: 3. от 29 април 1925 г.) Съдът, който прилага закона по съ­
щество, по предложение на прокурора и с мотивирано определение прогласява
за обявен престъпник всяко лице, което до изтичането на 15 дни от публи
куването в „Държавен вестник“ и в някои местни вестници, ако има такива,
че се дири от властта, като подозряно в престъпление по настоящия закон,
не се яви и не се предаде на властта. Определението на съда е окончателно
и не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменено или отменено от
същия съд, ако изменилите се обстоятелства наложат това.
Имената на обявените престъпници с указание за тяхната самоличност се
обнародват в „Държавен вестник“. Всеки гражданин при преследването и
залавянето на такова лице има правото на полицейските органи.
Чл. 24. (Изменен: 3. от 16 март 1925г.) Мярката за неотклонение за всички
престъпни деяния по тоя закон е задържане под стража с изключение на
случая в чл. 7, по отношение на който се прилагат наредбите на закона за
углавното съдопроизводство.

311
 № 172
Закон за допълнение на Закона за ограничаване
на престъпленията против личната и обществе­
ната безопасност, утвърден с указ № 326 от 27
юли 1933 г.
Печата се по: „Държавен вестник“, бр. 69 от 29. VI. 1933 г.

Към Закона за ограничаване на престъпленията против личната и общес­

твената безопасност се добавят следните параграфи;
§ 1. Който като член на организация или в нейна услуга, или по заповед
на такава лиши или се опита да лиши някого от живот, наказва се със смърт.
Същото наказание се налага, освен на непосредствените извършители и
подбудителите още и на помагачите.
По отношение на непосредствените извършители член 58 от Наказателния
закон не се прилага.
Същото наказание се налага и на онзи, който лиши или се опита да лиши
от живот било орган на власт, преследващ или залавящ убиеца, било частно
лице, участвуващо или помагащо при преследването и залавянето на убиеца.
§ 2. Който като член на организация или нейна услуга, или по заповед на
такава противозаконно лиши някого от свобода, като го отвлече или го за­
държи. или затвори сам или чрез другиго, наказва се с 15 години строг тъм­
ничен затвор.
Ако това трае повече от един месец, наказанието е смърт.
§ 3. Укривателите се наказват с 15 години строг тъмничен затвор.
Наредбите на чл. 343 от Наказателния закон не се прилагат освен по отно­
шение родители, син, дъщеря, брат, сестра и съпруга.
§ 4. Който знае, че се приготовлява престъпление, предвидено в § 1, и не
съобщи веднага на надлежната полицейска или съдебна власт, наказва се със
строг тъмничен затвор до 5 години.
§ 5. Който даде подслон на лице, за което по обстоятелствата или по друг
начин е знаел или е могъл да знае, че се готви да извърши престъпление, за
каквото говори § 1, наказва се със строг тъмничен затвор до 10 години.
§ 6. Предварителното следствие по дела, образувани за престъпления, пред­
видени в предходните параграфи, прережда всички останали.
Мярката за неотклонението по тия дела е задържане под стража.
§ 7. В тридневен срок от внасяне на делото в паркета, прокурорът е длъжен
да се произнесе по по-нататъшния ход на същото.
§ 8. Веднага след постъпването на делото в съда председателят разпорежда
да се връчи препис от обвинителния акт на подсъдимия.
§ 9. Подсъдимият е длъжен да подаде отговор на обвинителния акт най-
късно три дни след връчването му.
§ 10. Делото се насрочва и разглежда в седемдневен срок от постъпване на
отговора.
Неявилите се свидетели се довеждат под стража или показанията им се
четат, ако, докато трае разглеждането на делото, не могат да бъдат намерени
от полицията или ако показанията им не могат да бъдат възпроизведени от
явилите се такива, без да се отлага делото, или пък се разпитват у дома им

312
или в болничното заведение от целия състав на съда, или от делегиран от
него съдия, ако са възпрепятствувани по болест
При отклонение на обвинения или подсъдимия делото се разглежда задочно
(чл. 330 от Закона за углавното съдопроизводство).
§11. Присъдата на областния съд подлежи само на касационно обжалване
в десетдневен срок от прочитане резолюцията.
Касационният съд насрочва и разглежда делото със съобщение, не по-късно
от 15 дни след постъпването му в съда.
§ 12. Издадените и встъпилите в законна сила смъртни присъди по на­
стоящия закон се привеждат в изпълнение без утвърждаване по чл. 598 от
Закона за углавното съдопроизводство.
Помилването става по установения ред.
Осъдените по тоя закон не могат да бъдат изваждани на работа вън от
затвора.

№ 173
Наредба-закон за разтуряне на партийно-поли­
тическите организации от 14 юни 1934 г.
Печата се по: Сборник за действуващите съдебни закони в царството
1878 1942 г.), ч. II, С., 1942. с. 537.

Чл. 1. Образуването и съществуването на партийно-политически органи­

зации: партии, съюзи, движения и пр., се забранява.
Съществуващите партийно-политически организации и техни поделения и
разновидности се разтурят.
Надлежните съдилища служебно са длъжни веднага да заличават вписаните
като юридически лица партийно-политически организации и техни поделения.
Чл. 2. Всички партийно-политически печатни издания: вестници, списания,
брошури и др., както и частни такива, които преследват партийно-полити­
чески цели или са с обявена или подразбираема принадлежност към каквато
и да било партийно-политическа организация, се спират.
Чл. 3. Партийно-политическият характер на подлежащите на разтуряне
организации или на техните поделения при съмнение се определят: за цели
организации — от министъра на вътрешните работи и народното здраве, а
за поделения на такива — от областните директори.
За партийния характер и принадлежност на печатните издания при съмнения
се произнася: за издаваните в столицата — министърът на вътрешните работи
и народното здраве, а за издаваните в провинцията — областните директори.
Административните актове, издавани по този член, не подлежат на никакво
обжалване.
Чл. 4. Разтурените партийно-политически организации и техните поделения
не могат да се превръщат в други организации под каквато и да било форма,
цели или наименование, а превърнатите такива след 19 май 1934 г. се разтурят.
Връзката между новите и разтурените партийно-политически организации
при съмнение се установява; за цели организации — от министъра на въ­
трешните работи и народното здраве, а за поделения на такива — от област­
ните директори.

313
 Ал. Ill на чл. 3 се прилага и в тия случаи.
Чл. 5. Забраняват се всякакви партийно-политически събрания и органи­
зации.

№ 174
И з Наредба за отнемане в полза на държавата
имотите на нелегалните организации, утвърдена
с указ № 64 от 19 юни 1934 г.
Печата се по: „Държавен вестта<“, бр. 92 от 25 юли 1934 г

Чл. 1. Всички имоти, движими и недвижими, принадлежащи на нелегални

организации, се отнемат административно в полза на държавата, ако се на­
мират в тяхно владение.
Чл. 2. Имоти на нелегални организации, които се намират във владение
на трети лица или са на името на подготвени лица, се отнемат от прокурора
по искането на полицията, ако принадлежността им е ясна, а в случай на
съмнение — по същия ред върху тях се налага възбрана чрез надлежния
нотариус или околийския съдия, който извършва нотариални дела, или запор
чрез надлежния данъчен началник.

№ 175
Телеграма на министъра на външните работи на
България К. Батолов до народния комисар на
външните работи на СССР М . Литвинов от 23
юли 1934 г.
Печата се по: Българо-съветски отношения и връзки. Документи и ма­
териали, т. I (ноември 1917 — септември 1944), С., 1977, с. 405.

Вследствие на предварителните разговори, които се състояха в Цариград

между дипломатическите представители на Съюза на съветските социалис­
тически републики г. Суриц и на България г. Антонов Царското правителство,
вярно на вековното приятелство, което съединява руския народ и българския
народ, реши да установи веднага редовни дипломатически отношения с Пра­
вителството на Съюза на съветските социалистически републики чрез взаим­
ното изпращане на пълномощни министри. Дълбоко съм убеден, че така уста­
новените отношения ще допринесат за засилването на приятелските чувства
между нашите два народа и за развитието на стопанските отношения между
нашите две страни.
Благоволете да приемете, господин Комисар, израза на високата ми почит.

София. 23 юли 1934 г.

Батолов

314
 № 176

Телеграма на комисаря на външните работи на

СССР М. Литвинов до министъра на външните
работи на България К . Батолов от 23 юли 1934 г.
Печата се по: Българо-съветски отношения и връзки, I, с. 406.

Господин Министре,

Съветското правителство със задоволство научи съдържанието на днешната

Ви телеграма, с която благоволихте да му съобщите решението на българ­
ското правителство да установи отсега редовни дипломатически отношения
с правителството на Съюза на съветските социалистически републики чрез
взаимната размяна между двете страни на пълномощни министри. Имам
удоволствието да Ви съобщя, че съветското правителство охотно възприема
това предложение, което напълно отговаря на неговите желания, както и на
интересите на двете страни и на каузата на мира. Споделям Вашето убеж­
дение, че възстановяването на отношенията ще допринесе за засилването на
приятелските чувства между нашите народи и за развитието на стопанските
отношения между тях.
Приемете, господин Министре, израза на най-високата ми почит.

Москва, 23 юли 1934г. Литвинов

№ 177
Българо-съветски протокол за установяване на
дипломатически отношения между България и
СССР от 23 юли 1934 г., подписан в Цариград
Печата се по: Българо-съветски отношения и връзки, I. с. 406 407.

В момента на пристъпване, с днешна дата, към размяна на телеграми,

отнасящи се до установяване на редовни дипломатически отношения, пра­
вителствата на Царство България и Съюза на съветските социалистически
републики, водени от желание да уточнят чрез сполучлив и целесъобразен
регламент нормалните отношения и търговия между двете страни, се спо­
разумяха върху следното:
1. Двете високодоговарящи се страни си гарантират взаимно пълно и по­
стоянно зачитане на суверенитета на всяка от двете държави и въздържане
от всяка пряка или косвена намеса във вътрешните работи на всяка от тях,
а именно от всякаква агитация, пропаганда и всякакъв вид вмешателство или
подкрепа от същите.
Те поемат задължението освен това да не създават, нито да подкрепят или
позволяват местонахождението на тяхна територия на организации, поста­
вящи си за цел въоръжена борба срещу другата договаряща страна или по­
сягащи на политическия или обшествения режим чрез сила или подстрекаващи

315
към терористически действия, подготвящи такива действия срещу официални
представители, също организации, присвояващи си ролята на правителство
на другата държава или на част от нейната територия.
Също те поемат задължението да забраняват набирането, а така също и
навлизането в тяхна територия и преминаването през тяхна територия на
въоръжени сили, оръжия, муниции, снаряжения и всякакъв вид военен ма­
териал, предназначен за тези организации.
2. Поданиците на едната или другата договаряща страна, които се намират
в чужбина като политически емигранти, не могат да участвуват в състава на
съответните представителства дори ако те са станали подчинени на трета
държава.
Направено в Истанбул в двоен оригинал на 23 юли 1934 г.
За българското царско правителство и чрез специално пълномощие — Н.
Антонов
За правителството на Съюза на съветските социалистически републики и
чрез специално пълномощие — И. Суриц.

№ 178
Из Наредба-закон
за защита безопасността на държавата, утвър­
дена с указ № 13 от 1 септември 1934 г.
Печата се по: „Държавен вестник“. бр. 192 от 4 септември 1934 г.

Чл. 1. Забранява се всякакви организации, групи или техни поделения, които

за постигане на политически цели, вън от случаите, предвидени в чл. 1 от
Закона за защита на държавата, проповядват или подбуждат към престъп­
ление против личността или живота на длъжностни или частни лица или
проповядват вражда или подбуждат към враждебни действия спрямо чужда
държава, или които за същите цели си служат или искат да си служат с
престъпление, насилие, въоръжени или терористически действия.
Забраняват се също организации, групи или техни поделения, които по
какъвто и да е начин подпомагат по-горе посочените организации и групи.
Чл. 2. Който създава организации, групи или техни поделения, посочени
в чл. 1, или става член на такива, се наказва: създателите или организаторите
— със строг тъмничен затвор от 5 до 10 години и глоба от 50000 до 500000
лева, членовете — със строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 5000 до
50000 лева.
Чл. 3. Който набавя средства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага
със съвети или по друг начин посочените в чл. 1 организации, групи, техни
поделения или членове, наказва се със строг тъмничен затвор до три години
и с глоба от 10000 до 100000 лева.
Чл. 9. Който укрива или спомогне да избяга лице, за което знаел или по
обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило някое от предвидените
в тоя закон престъпни деяния, се наказва със строг тъмничен затвор до три
години и глоба от 10000 до 50000 лева. Тая разпоредба не се прилага спрямо
низходящите, възходящите, съпрузите, братята и сестрите на укриваното лице.

316
 Чл. 10. Който съзнателно назначава или държи на служба лица, за които
знае, че са членове на забранени по този закон организации, групи или техни
поделения, наказва се с тъмничен затвор.

Чл. 13, ал. 1. Делата по този закон, както и по закона за вътрешния ред,
личната или имотната безопасност в чужди държави, са подсъдни: по отно­
шение гражданските лица — на областните съдилища, а по отношение во­
енните лица и приравнените към тях — на областните военни съдилища, и
се разглеждат по спешност. Присъдите на тези съдилища са окончателни и
подлежат само на касационно обжалване.

Чл. 15. Мярката за неотклонение за всички престъпни деяния по тоя закон

и по закона за престъпните деяния против вътрешния ред, личната или имот­
ната безопасност в чужди държави е задържане под стража.

№ 179
Спогодба между България и Балканското съгла­
шение, сключена в Солун на 31 юли 1938 г.
Печата се по: Г. П. Генов, цит. сьч., с. 462- 463.

Като взеха в съображение:

Че България е привързана към политиката за затвърдяване мира на Бал­
каните и че тя е въодушевена от желанието да поддържа с балканските дър­
жави отношения на добро съседство и на приятелско сътрудничество и
Че държавите от Балканското съглашение са въодушевени по отношение
на България със същия дух на миролюбие и от същото желание за сътруд­
ничество.
Подписаните
Негово превъзходителство господин Георги Кьосеиванов, български
министър-председател, министър на външните работи и изповеданията, от
една страна, и
Негово превъзходителство господин Иван Метаксас, гръцки министър-пред­
седател, министър на външните работи, в качеството си на сегашен предсе­
дател на постоянния съвет на Балканското съглашение, действуващ от името
на всичките членове на Балканското съглашение, от друга страна,
Заявяват от името на държавите, които те представляват, че тези държави
поемат задължение да се въздържат в техните взаимни сношения от всякакво
прибягване до силата съгласно съглашенията, които всяка от тия държави
е подписала в областта на ненападението, и че те се съгласяват, колкото се
отнася до тях, да се откажат от прилагането постановленията, съдържащи
се в част IV (Военни, Морски и Въздушни клаузи) на Ньойския договор, както
и от постановленията, съдържащи се в конвенцията, относно границите на
Тракия, подписана в Лозана на 24 юлий 1923г.
Направена в Солун в двоен екземпляр на 31 юлий 1938 г.

(Подписал) Г. Кьосеиванов (Подписал) И. Метаксас

317
 № 180
И з Закона за реквизицията, издаден на 23 март
1939 г.
Печата се по: Сборник на действуващите съдебни закони в царството
(1878 - 1942 г.). ч. II. с. 491.

Чл. 1. Реквизицията е принудително изземване в собственост на държавата

или използуване от нея срещу справедливо обезщетение всичко нужно за
задоволяване духовните и материални нужди на военните сили и населението.
Чл. 2. Както във военно време, така и в мирно време при съсредоточаване
на военните сили по каквито и да било причини или когато се налага да се
вземат предохранителни мерки за запазване сигурността на държавата, по
решение на МС може в пределите на държавата и завладените територии да
се реквизира.
Реквизицията при всички случаи се почва и прекратява по решение на МС,
одобрено с указ.
Чл. 3. Могат да бъдат реквизирани всички движими или недвижими иму­
щества и всяка лична или обществена дейност, както и всички изобретения
в областта на науката и техниката, принадлежащи на физически или юри­
дически, частни или публичноправни лица или организации...

Чл. 5. При прилагане на Закона за реквизицята държавата има право на

пълна намеса както в производствения процес, така и в разпределението на
благата чрез органите на съответното учреждение...

Чл. 9. Всички държавни, автономни и обществени органи са длъжни да

помагат и оказват пълно съдействие на ревизионните органи по реда, уста­
новен в Правилника за прилагане на този закон...

Чл. 11. За нуждите на отделни военни липа, войскови части, управления

и учреждения при нощуване и престояване вън от постоянните си местослу-
жения военните сили в мирно време използуват безплатно необходимите им
собствени или наети сгради и помещения на държавни, общински и автономни
учреждения. При липса на такива сгради и помещения същите могат да из­
ползуват необходимите им частни сгради и помещения в продължение на две
денонощия безплатно, а за по-голям срок срещу съответно обезщетение.
Начинът, по който се извършва това, се определя от Правилника за при­
лагане на този закон...

Чл. 15. Уредбата и извършването на реквизицията във вътрешността на

държавата се възлага на реквизиционни и изпълнителни органи, които се
учредяват и действуват още от мирно време.
1. Реквизиционни органи са:
а) Главната реквизиционна комисия — една в държавата;
б) областни реквизиционни комисии— по една във всяка административна
област;
в) околийски реквизиционни комисии — по една във всяка административна
околия.

318
 2. Изпълнителни органи са общинските управления, подпомогнати от спе­
циални изпълнителни комисии.
Съставът на реквизиционните комисии и изпълнителните органи, тяхното
устройство и деятелност за мирно и военно време се определят в Правилника
за прилагането на този план...

Чл. 18. За всички реквизиционни комисии, изпълнителни органи и съдебни

санкции още от мирно време в главното интендантство при Министерството
на войната се съставят мобилизационни планове, в които се указват: устрой­
ството. разпределението на службите и попълването им с личен състав...

Чл. 21. Всички спорове от публичноправно естество във връзка с рекви-

зицята, които биха възникнали между населението, общините, реквизицион­
ните комисии и изпълнителните органи, се разрешават окончателно от Глав­
ната реквизиционна комисия. Нейните решения не подлежат на обжалване.
Кои спорове могат да се отнасят от поменатите по-горе органи или за­
интересованата страна за разрешение направо на Главната реквизиционна
комисия, се определя от правилника за прилагане на този закон.
Главната реквизиционна комисия се произнася окончателно по спорове за
оценките на реквизираните предмети, услуги и пр., които не са предвидени
в ценоразписа на Главната реквизиционна комисия или чиито цени не са
нормирани от друго законно установено учреждение, в случаите, когато обща­
та стойност на такива реквизирани предмети надвишава предела, предвиден
в правилника за прилагане на този закон. Във всички останали случаи за
същото окончателно се решава от областната реквизиционна комисия.
Главната реквизиционна комисия сама извършва преглед на своите решения
и на влезлите в законна сила решения на областните реквизицонни комисии
в случаите, предвидени в Закона за гражданското съдопроизводство.
Чл. 22. Всички спорове от частноправно естество, които биха възникнали
във връзка с реквизицията, се решават от съдебните секции при областните
и Главната реквизиционна комисия по повод дадена молба с нужното число
преписи, необходими за връчване на заинтересованите лица.

Решенията на съдебната санкция се издават според Закона за гражданското

съдопроизводство.
Решенията на съдебните секции при областните реквизиционни комисии са
окончателни и не подлежат на обжалване, ако присъденото с тях не надминава
50000 лева.
Останалите техни решения могат да се обжалват в двумесечен срок от деня
на съобщаването им пред съдебната секция при Главната реквизиционна ко­
мисия, която решава окончателно и чието решение не подлежи на обжалване...

Чл. 24. Който откаже да предаде своите или находящи се в негово владение
или пазене имущества за реквизиране или да извърши действия, възложени
му от органите за извършване на реквизицията, въз основа на този закон се
наказва:
С тъмничен затвор и глоба от 500 до 10000 лева.
Когато при отказването му е употребена сила или заплашване спрямо орга­
ните за извършване на реквизицията, наказанието е:

319
 тъмничен затвор не по-малко от една година и глоба от 2000 до 20000
лева...

Чл. 26. Който укрие, унищожи, повреди, замени или отчужди по какъвто
и да е начин имущество и други, подлежащи на реквизиция, намиращи се в
негово владение, или завземе с цел да бъдат реквизирани или извърши това
сам. като му е съобщено, че се реквизират, както и орган за извършване на
реквизиция, който приеме повредени или залежали имущества и други или
повреди или вземе такива, се наказва:
със строг тъмничен затвор до 10 години или глоба от 1000 до 10000 лева.
или двете наказания едновременно...

Чл. 30. Военните, приравнените и милитаризираните лица за престъпни

деяния, предвидени в този закон, се съдят както в мирно, така и във военно
време от военните съдилища.
Всички граждански лица — длъжностни лица или не, за престъпни деяния,
предвидени в този закон в мирно време, се съдят от съответните граждански
съдилища. Същите лица за извършени престъпления по службата им, а така
също и за всички престъпни деяния по този закон се съдят във военно време
от военно-полевите съдилища.

№ 181
И з Закон за гражданската мобилизация, издаден
на 4 май 1940 г.
Публикува се по: Сборник на действуващите съдебни закони в царството
(1878 1942г.), II. с. 475.

Чл. 1. Постановленията на този закон обхващат:

а) Подготовка и провеждане на финансово-стопанската мобилизация и де­
мобилизация
б) Осигуряване на производството и снабдяването
в) Осигуряване издръжката на нуждаещите се поради военни причини.
г) Опазване народа от духовно и материално увреждане.
Чл. 2. Общото ръководство по прилагането на този закон принадлежи на
МС.
Чл. 3. Органи за прилагане на закона са:
а) Дирекцията за гражданската мобилизация;
б) министерствата със или без нарочни служби по гражданската мобили­
зация;
в) всички публичноправни учреждения, държавни, общински и автономни
— със или без нарочни служби по гражданската мобилизация;
г) всички частни, физически и юридически лица, на които по решение на
МС е възложено да изпълняват със или без заплащане длъжност по изпъл­
нението на този закон...

320
 Чл. 7. При Дирекцията за гражданска мобилизация се учредява висш съвет
по гражданската мобилизация...

Чл. 8. Дирекцията за гражданската мобилизация провежда нарежданията

по гражданската мобилизация чрез органите, поменати в чл. 8.
За целта при всяко министерство се учредява или определя служба във
връзка с Дирекцията за гражданската мобилизация.
По всички въпроси, които засягат гражданската мобилизация, се взема
предварително мнението на Дирекцията за гражданската мобилизация.
Чл. 9. При Министерството на вътрешните работи и народното здраве се
учредява служба, а при общините — служби за осигуряване издръжката на
семействата на военно и граждански мобилизираните или повикани на вре­
менно обучение лица.
Чл. 10. При Министерството на земеделието и държавните имоти се учре­
дява служба, а при общините — служби по обработването на останалите без
работна ръка и инвентар земеделски стопанства.
Чл. 11. При Министерството на търговията, промишлеността и труда може
да се учреди служба за извършване на външната търговия.
Чл. 12. С постановление на МС при всяко министерство и при органите,
изброени в точка „в“ на чл. 3, може да се учредяват нарочни служби по
гражданската мобилизация.

Чл. 14. При повикване на временно обучение, при военна мобилизация или
при бедствия МС попълва стопанските предприятия с необходимите работ­
ници и инвентар чрез гражданската мобилизация и реквизиция по предва­
рително установен план съгл. чл. 18.
(Нова ал.: от 17. XII. 1941 г.) С граждански мобилизирани лица могат да
бъдат заместени и всички държавни, общински и всякакви други обществени
служители, които са мобилизирани военно или граждански или пък чиито
длъжности са вакантни.
Чл. 15. На гражданската мобилизация подлежат всички български поданици
без разлика на пол от 16 до 70 години включително, които не подлежат на
военна мобилизация.
Могат да бъдат граждански мобилизирани за нуждите на гражданската
мобилизация и чужди предприятия и поданици от двата пола по реда, опре­
делен за българските поданици.

Чл. 17. Гражданската мобилизация или демобилизация се състои в моби­

лизиране на всички подлежащи на гражданска мобилизация лица по реда,
определен в правилник, и обхваща всички учреждения, предприятия и всички
отрасли на народното стопанство.

Чл. 20. Дирекцията за гражданската мобилизация установява материалите,

необходими за войската, населението и народното стопанство, както и ма­
териалните нужди, за да може да се получат липсващите такива вместо тях.
Съставеният от дирекцията списък, както и планът за набавяне на показаните
в този списък предмети от разните министерства, дирекции и служби, се
одобрява от МС.
Чл. 22. За да се осигури снабдяването с материалите, за които се говори
в чл. 20, МС може да забранява износа на всякакви произведения, да уре-
2 !. Българската държавност
321
I улира и ограничава търговския стокообмен, да бракува запаси, да урсж. ia
и направлява производството на земеделски и индустриални произведения,
да налага ограничения за притежаването, използуването, разпространението
и продажбата изобщо на всякакви произведения, да определя цените, над­
ниците и печалбите.
Чл. 23. Държавата може да гарантира изплащането на всички кредити,
открити на банки и дружества, на физически и юридически лица, за доставка
на сурови материали и всякакви други стоки, когато нуждата от доставката
им, размерът на кредита и условията на неговото изплащане са определени
по решение на министрите на финансите, на търговията, промишлеността и
труда и това решение е одобрено от МС.
Гаранциите, които държавата поема във всеки отделен случай, се регис­
трират при Дирекцията на държавните и гарантираните от държавата дългове.

Чл. 25. Земеделските стопанства на военно или гражданско мобилизираните

или повикани за временно обучение лица, които останат без достатъчно ра­
ботна ръка и инвентар, се обработват чрез задължително използуване на
работната ръка и инвентара, които се намират в землището на общината.
При липса на работна ръка и инвентар в землището на някои общини
такива се доставят чрез гражданска мобилизация.

Чл. 31. Мерките за опазване на народа от духовно и материално увреждане

се вземат от МС и се привеждат в изпълнение от органите и по реда, посочени
от същия съвет.
Чл. 32. При повикване на временно обучение или при мобилизация, или
при бедствие, или при външна или вътрешна опасност МС по доклад на
съответния министър взема извънредни мерки:
а) Против шпионажа и зловредната пропаганда, като установи надзор върху
печата и кореспонденцията и ограничи събранията и сдружаванията, и
б) За преследване укриването или унищожаването на страните, повишава­
нето на цените над нормите, снабдяването с лишни запаси и укриването на
печалбите.

Чл. 34. Разрешава се във военно време сключването на заем за държавата.

Той е задължителен и засяга онази част от доходите на физически и юри­
дически лица. която надвишава размери, определени от МС. Размерите трябва
да бъдат определени прогресивно с доходите, еднакво за всички категории
граждани. Времето за осъществяване на заема и условията му се определят
с постановление на МС, утвърдено с указ.

Чл. 37. Който не изпълнява дадените във връзка с този закон нареждания,
макар от това да не е настъпила вреда или безредие, се наказва с тъмничен
затвор или глоба от 500 до 1000 лева.
Ако е настъпила каквато и да е вреда или безредие, наказанието е строг
тъмничен затвор до 5 години.
Ако деянието е извършено по непредпазливост и от това е произлязла вреда
или безредие, наказанието е тъмничен затвор до две години.
Чл. 38. Орган на власт, който не изпълнява длъжностите си или дадените
му във връзка с този закон нареждания, макар от това и да не е настъпила
вреда или безредие, наказва се със строг тъмничен затвор до 3 години.

322
 Ако е настъпила каквато и да е вреда или безредие, наказанието е строг
тъмничен затвор до 8 години.
Ако деянието е извършено по непредпазливост и от това е произлязла вреда
или безредие, наказанието е тъмничен затвор.
Чл. 39. Който не се яви без законни причини, когато бъде граждански
мобилизиран или повикан на временно обучение, или напусне самоволно
мястото или работата си, ако отсъствието е продължило не повече от 5 де­
нонощия, се наказва с тъмничен затвор до 2 години.
Ако отсъствието е продължило повече от 5 денонощия или е извършено
с намерение за отклонение от служба или работа, наказанието е тъмничен
затвор не по-малко от една година.
Чл. 40. Който при мобилизация — военна или гражданска, пречи на ра­
ботата, предприятията или службите, които работят за гражданската моби­
лизация, се наказва със строг тъмничен затвор до Юг.
Чл. 41. Който като граждански мобилизиран или повикан на временно
обучение откаже да работи поръчаното му във връзка с този закон, се наказва
със строг тъмничен затвор до 10 години.
Ако отказът е придружен със съпротивление, наказанието е доживотен строг
тъмничен затвор.
Чл. 42. Който подбужда граждански мобилизирано или повикано за вре­
менно обучение лице да не изпълни възложените му работи във връзка с този
закон или да не се яви на определеното му място и време на работа при
повикването му на служба, се наказва:
Ако подбудителството е останало без последствия:
а) В мирно време със строг тъмничен затвор до 3 години.
б) Във военно време със строг тъмничен затвор до 12години.

Чл. 51. Извършването на престъпленията по този закон във военно време

съставлява увеличаващо вината обстоятелство.

Чл. 53. Военните, приравнените и милитаризираните лица за престъпни

деяния, предвидени в този закон, се съдят както в мирно време, така и във
военно време от военните съдилища.
Всички граждански лица за престъпни деяния по този закон в мирно време
се съдят от съответните граждански съдилища, а във военно време и при
обявено военно положение — от военно-полевите съдилища.

№ 182
Договор между България и Румъния, сключен
на 7 септември 1940 г. в Крайова
Печата се по: Стенографски дневници на X X V обикновено народно съ­
брание. Първа извънредна сесия, открита на 20 септември, закрита на
23 септември 1940г„ С„ 1941, с. 8 - 10.

Негово величество царят на българите, от една страна, и Негово величество

кралят на Румъния, от друга страна,
Въодушевени от желанието да уредят в дух на взаимно разбирателство

323
всичките въпроси, засягащи отношенията между двете държави, и да създадат
положителни основи за приятелско сътрудничество между своите народи,
допринасяйки по този начин за затвърдяването на мира в Югоизточна Европа,
решиха да сключат за тази цел един договор и назначиха за свои пълномощ­
ници именно:
Негово величество царят на българите:
Господин Светослав Поменов, пълномощен министър,
господин Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за междуна­
родно правосъдие;
Негово величество кралят на Румъния:
господин Александър Крециану, пълномощен министър,
господин Хенри Жорж Мейтани. юридически съветник при румънското крал­
ско министерство на външните работи,
Които, след като размениха пълномощията си, намерени в добра и над­
лежна форма, се споразумяха връху следните разпореждания:

Ч лен I

В сектора, включен между Дунава и Черно море, границата между България

и Румъния ще бъде занапред установена така, че да следва трасето, посочено
в приложения протокол към настоящия член (Приложение А). Този протокол
съставя неразделна част от настоящия договор.
Начините за прилагането на настоящия член са предмет на една специална
спогодба между високодоговарящите страни (Приложение Б).

Ч лен II

Въз основа на настоящия договор високодоговарящите страни заявяват

тържествено, че установената между тях граница е окончателна и вечна.
Всяка една от високодоговарящите страни се задължава следователно да
не предявява никога претенции от териториално естество срещу другата ви­
сокодоговаряща страна.

Ч лен III

Високодоговарящите страни са съгласни да пристъпят в тримесечен срок

от размяната на ратификационните инструменти на настоящия договор към
задължителна размяна между румънските поданици от български народностен
произход от Тулченския и Кюстендженския окръг (за последния окръг в не­
говите предели от 14 юни 1925г.) и румънските поданици от румънски на­
родностен произход на Дуросторския и Калиакренския окръг.
Колкото се отнася до румънските поданици от български народностен про­
изход от другите области на Румъния и България, преселването в страната
на народностното им родство става факултативно в едногодишен срок, смятан
от размяната на ратификационните инструменти на настоящия договор.
Приема се обаче, че румънското правителство ще може да разпореди за­
дължително изселване за България на един брой румънски поданици от бъл­
гарски народностен произход, равен на броя на българските поданици от
румънски народностен произход, които ще да са упражнили правото си на
изселване съобразно с предхождащата алинея — като българското правител­

324
ство се задължава да приеме върху територията си казаните румънски по­
даници от български народностен произход.
Българското правителство ще може от своя страна да разпореди задъл­
жително изселване за Румъния на един брой български поданици от румънски
народностен произход, равен ня броя на румънските поданици от български
народностен произход, които ще да са упражнили правото си на изселване
съобразно с алинея втора на настоящия член, като румънското правителство
се задължава да ги приеме върху своята територия.
Техническите въпроси, които се отнасят до прехвърлянето на населения, са
предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни
(Приложение В).

Член IV
Въпросите от финансово естество, които произтичат от настоящия договор,
са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни
(Приложение Г).

Член V
Селските имоти — покрити и непокрити, намиращи се в Дуросторския и
Калиакренския окръг (в техните предели от 14 юни 1925 г.), придобити съ­
гласно с румънските закони и принадлежащи на всички румЪни, които не се
засягат от прехвърлянето на населенията, ще могат да бъдат доброволно и
свободно ликвидирани от собствениците им без пречка, която произтича от
българските законодателни или административни разпоредби, в срок от 18
месеца, смятан от размяната на ратификационните инструменти на настоящия
договор.
След този срок българските власти ще могат да отчуждават тези имоти
срещу справедливо и предварително обезщетение, установено според изчис­
ленията, направени от смесената комисия за размяната на населения.

Член VI

Създава се една смесена комисия, съставена от трима членове румъни и

трима членове българи, до която ще се отнасят всички въпроси, свързани с
прилагането на настоящия договор, за чието разрешение не е била предвидена
специална процедура.
Тази комисия ще има седалище в Гюргево и ще се събере в тридневен срок
след размяната на ратификационните инструменти на настоящия договор.
Ако смесената комисия не намери разрешение на един въпрос в десетдневен
срок, смятан от момента, в който е била сезирана от него, казаният въпрос
ще бъде отнесен по искане на една от делегациите в смесената комисия до
двете правителства, за да бъде разрешен по дипломатически път.
Ако в един нов срок от два месеца, смятан от момента, в който едно от
двете правителства ще бъде сезирано от своята делегация в смесената ко­
мисия, преговорите по дипломатически път не завършат със съгласие, спорът
ще бъде отнесен на арбитраж.

325
 Всяка една от високодоговарящите страни ще посочи един арбитър. Два­
мата арбитри ще се споразумеят за посочването на един свръхарбитър.
В случай на несъгласие изборът на свръхарбитъра ще бъде предоставен на
една трета сила, посочена по взаимно съгласие от високодоговарящите страни

Член VII

Настоящият договор ше бъде ратифициран. Размяната на ратификацион­

ните инструменти ще стане в Букурещ най-късно до 15 септември 1940г.
Съставен в Крайова на 7 септември 1940г. в два екземпляра:
За България: За Румъния:
(Подписали): С. Поменов (Подписали): Ал. Крециану
Т. Папазов Хенри Жорж Мейтани
Дою;.орь 1 е подпечатан е частните печати на четиримата горни пълно­
мощници.
П ри лож ен ие А .

П рот окол

към член I о т д о го в о р а , п одпи сан

в К р а й о в а н а 7 сеп т ем вр и 1940 г.

1. Новата граница ще тръгва от Дунава непосредствено под Силистра, за

да стигне до Черно море на около 8 км южно от Мангалия.
Между тези две крайни точки границата ще следва една уговорена линия,
оставяйки (по карта 1:200.000):
от една страна, на България селата: Калипетрово. Кара-Орман, Кранова,
Кадикьой (Кадиул), Терз-Кунду (Терс-Чинду), Кечи-Дереси (Пъръул Капреи),
Дели Юсуф Куюсу (Пъдурени), Хасанчи (Асънещи), Дураси, Енидже
(Ениджя-Хайдар), Хисарлик, Чифут-Куюсу, Мурфаче (Предел), Хюсеинче
(Вичева) и Аканджи (Вълтоаря);
от друга страна, на Румъния селата: Алмали, Есекьой, Карван Мик, Карван
Маре, Великьой, Калайджи (Фъурей), Реджебкуюсу (Тудор Владимиреску),
Теке Дереси (Валя Цапулуй), Добримир (Добромир дин Дял), Хисарлик (Че-
татея), Хайранкьой (Дубръвени), Докузагач (Мъгура), Дере-кьой (Черкезул),
Дуликьой (Дарабани), Валали (Вълчелеле), Кодикой (Короана) и Иланлик
(Вама веке).
2. Една смесена комисия, съставена от представители на двете високодо­
говарящи страни, по равен брой от двете страни, ще почне да нанася върху
терена оше на другия ден след размяната на ратификационните инструменти
на настоящия договор трасето на новата граница, съобразно е текстовете и
скиците (мащаб 1:150.000 и 1:30.000), установени и подписани на 5 септември
1902г. от Смесената българо-румънска комисия, събрана в Мангалия.
Съставен в Крайова в два екземпляра на седми септември хиляда девет­
стотин и четиридесета година.
За България: За Румъния:
(Подписали) С. Поменов (Подписали): Ал. Крециану
Т. Папазов Хенри Жорж Мейтани

326
 № 183
Закон за защита на нацията, издаден в София
на 21 януари 1941 г.
Печата се по: „Държавен вестник“, г. LXIII. бр. 16 от 23 януари 1941 г.

Д я л I.

За тайните и м еждународни организации.

Гпява I.

О бщ и р а зп о р ед би .

Чл. 1. Тайните и международни организации, определени по този закон,

се забраняват. Съществуващите такива се разтурят.
Чл. 2. Под организации по смисъл на този закон се разбира всеки състав
от хора, със съответно ръководство, без оглед на устройството му— дру­
жество, сдружаване, клуб, комитет, общество, ложа, религиозна и друга секта,
кръжок, фондация, институт и други такива, — който пряко или прикрито
преследва идеални цели.
Чл. 3. Тайна организация по смисъла на този закон е онази, която преследва
скрити цели или има скрито устройство, или действува скрито, или задължава
членовете си да пазят тайна по делата ή.
Чл. 4. Международна организация по смисъла на този закон е онази, която
е зависима от чужбина в идейно, организационно или материално отношение.
Този закон не засяга международните организации, които съществуват по
силата на международни конвенции или които са образувани по почин на
властта, или се намират под ръководството на властта.
Чл. 5. Министерският съвет по доклад на министъра на вътрешните работи
и народното здраве определя и обявява кои организации подпадат под раз­
поредбите на този закон.
Чл. 6. Този закон не се прилага към организациите, които подпадат под
разпоредбите на: Закона за защита на държавата, Наредбата-закон за защита
безопасността на държавата и Нардбата-закон за разтуряне на партийно-
политическите организации.

Глава II.

За р а з т у р я н е т о н а т а й н и т е
и м е ж д у н а р о д н и орган и зац и и .

Чл. 7. Всички сега съществуващи тайни и международни организации, които

се засягат от този закон, са длъжни незабавно да преустановят всякаква
дейност.
Ръководствата на тези организации, както и ръководствата на съществу­
валите към 1 януарий 1940г. такива организации са длъжни в месечен срок

327
от обявяването им по реда на чл. 5 да представят в Министерството на
вътрешните работи и народното здраве:
а) устав на организацията, а, ако такъв няма, сведение за нейното име, цел,
средства и устройство;
б) списък на лицата, участвували в ръководните дела;
в) подробен опис на имуществата, вземанията и архивите на организацията
е указание у кого се намират, като се посочат и онези, които са у подставени
лица или в дружества, образувани е цел за прикриване имуществата на орга­
низацията.
Ръководствата на организации, които имат таен или международен харак­
тер, но не са били регистрирани по реда на Наредбата-закон за държавния
надзор върху дружествата и сдружаванията, са длъжни да изпълнят разпо­
редбите на настоящия член в месечен срок от влизането на закона в сила,
макар че не са обявени по реда на чл. 5 от този закон.
Лицата от ръководствата на тези организации, които е цел да укрият ис­
каните сведения по този член не изпълнят разпоредбите на същия, се наказват
с тъмничен затвор и глоба от 5000 до 50000 лв.
З а б е л е ж к а . Лицата от ръководствата на нерегистрирани организации, които
изпълнят разпоредбите на този член, не се наказват по чл. 21 от
Наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдружаванията.
Чл. 8. Списък на разтурените по този закон организации се съобщава от
Министерството на вътрешните работи и народното здраве на съответните
съдилища, за да заличат от дружествените регистри тези от тях, които са
били вписани като юридически лица.
Чл. 9. Който образува или се числи, поддържа или подпомага явно или
тайно една тайна или международна организация в царството или в чужбина,
обявена за такава по реда в чл. 5, се наказва е тъмничен затвор и глоба от
1000 до 100000 лв. и се лишава от правата по чл. 30 от Наказателния закон
— пунктове 1 до 4 включително и пункт 6.

Глава III.

За ликвидацият а на им ущ ест ват а

на р а зт ур ен и т е т айни и
м е ж д у н а р о д н и о р га н и за ц и и .

Чл. 10. Имуществата на разтурените по този закон организации (членове

3 и 4), както и съществувалите към 1 януарий 1940г. такива организации се
изземват в полза на касата за обществено подпомагане, която ликвидира с
безспорните задължения на организацията до размера на актива им. Считат
се за безспорни онези задължения на организацията, които са установени е
писмени доказателства, заверени по нотариален ред, или са установени, или
ще бъдат установени по съдебен ред, или ако произтичат от фискални на­
рушения, не се дължат по вина на ръководните лица на тези организации.
Касата не поема пасива на онези организации, които не са били регистрирани
съгласно действуващите закони.
За дела за установяване по съдебен ред задължение на организации по
предшествуващата алинея интересите на държавата се представляват от ка­
сата за обществено подпомагане или упълномощено от нея лице. По тия дела
се допускат само писмени доказателства.

328
 Чл. 11. Ръководството на организация, определена в чл. 10 от този закон,
е длъжно веднага да предаде намиращите се в него имущества и книжа на
организацията или да посочи лицата, у които те се намират, на Министер­
ството на вътрешните работи и народното здраве, щом това бъде поискано.
За неизпълнение наредбите на този член виновните се наказват с тъмничен
затвор и глоба от 5000 до 50000 лв. и могат да бъдат лишени от правата
по чл. 30, пунктове 1 до 4 включително и 6 от Наказателния закон.
Чл. 12. Всички лица, на чието име или в чието владение се намират иму­
щества или архиви на организация, посочена в чл. 10, или които имат за­
дължения към такава организация, са длъжни в месечен срок от обявяването
им по реда на чл. 5 да заявят пред Министерството на вътрешните работи
и народното здраве за тези имущества, задължения и архиви, като приложат
съответното за тях описание, и да ги предадат веднага на министерството,
щом това бъде поискано.
Под разпоредбите на този член подпадат и всякакви дружества, които са
образувани от организации, посочени в чл. 10, с цел да служат за прикриване
на имуществата им.
За неизпълнение наредбите на този член виновните се наказват с тъмничен
затвор и глоба от 1000 до 100000 лв. и могат да бъдат лишени от правата
по чл. 30, пунктове 1 до 4 включително и 6 от Наказателния закон.
Чл. 13. Изземването на имуществата и книжата на организациите, посочени
в чл. 10, става въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи
и народното здраве.
Вземанията на тези организации се събират по реда на Закона за събиране
на преките данъци от държавните бирници, въз основа на заповед от минис­
търа на вътрешните работи и народното здраве или въз основа на изпъл­
нителен лист.
Чл. 14. Всички отчуждения и обременявания с тежести на имущества, при­
надлежащи на организации, посочени в чл. 10, както и всякакво поемане на
дълг от същите, направен след 1 януарий 1940г., са нищожни по силата на
този закон.
Приобретателите на така отчуждени имущества са длъжни да изпълнят
разпоредбите на чл. 12.
Приобретателят на имущества от организация, определена в чл. 10, както
и заемодателят на такава, които не са сключили сделката с цел да се укрие
активът на организацията, могат, ако сделката е извършена през времето от
1 януарий до 30 септемврий 1940г., да търсят от касата за обществено под­
помагане платеното от тях. стига да установят, че сумите са постъпили в
разтурената организация. Установяването на това става но съдебен ред, с иск
на общо основание. В случай че касата за обществено подпомагане бъде
осъдена, тя отговаря само с актива на организацията.

329
 Дял II.

За лицата от еврейски произход

Г лава I.

За п р о и зх о д а .

Чл. 15. От еврейски произход са лицата, на които поне един от родителите

е евреин.
Не се смятат от еврейски произход ония лица. които са родени или ще
бъдат родени от заварени от този закон смесени бракове, между приели хрис­
тиянството лица от еврейски произход и лица от български произход и са
приели или ще приемат християнството като първа своя религия.
Чл. 16, Всички лица от еврейски произход (съответно техните законни пред­
ставители или настойници) без оглед на поданството им са длъжни в месечен
срок от влизането на закона в сила да обявят произхода си в общинското
управление и в съответното полицейско управление, за да се отбележи в ре­
гистрите на общината, в личната карта и полицейската картотека за лицата
от еврейски произход.
За неизпълнението на този член виновните се наказват с тъмничен затвор
и глоба от 1000 до 100000 лв.
Чл. 17. При съставяне акта за раждане на лице от еврейски произход трябва
да се декларира в съответната българска община точното име на новороде­
ното. Общините издават билет за кръщение на основание акта за раждане.
Синагогалните настоятелства (еврейската община) при обрязването са длъжни
да дават на новороденото името, което е посочено в билета за кръщаване,
издаден от съответната българска община. Същото име задължително се впис­
ва и в рожденото свидетелство.
Всички лица от еврейски произход са длъжни да носят името, посочено в
акта за раждане. Това име трябва да фигурира във всички останали книжа
и документи като: лична карта, дипломи за образование, призивни свидетел­
ства, уволнителни билети, данъчни партиди, търговски фирми и др.
Чл. 18. Заварените от настоящия закон лица от еврейски произход, които
имат различни имена в някои документи, неотговарящи на името, посочено
в акта за раждането, са длъжни в тримесечен срок да представят препис от
акта за раждането, по който да се поправи името във всички книжа и до­
кументи, посочени в предидущия член.
За родените преди 1893г. трябва да се представи рождено свидетелство от
съответната еврейска община.
Родените в България лица от еврейски произход, които са приели българско
поданство по натурализация, трябва да представят акт за раждане в съответ­
ната община. Родените вън от пределите на страната трябва да представят
заверен препис от акта за раждане, съставен от съответната община на дър­
жавата, в която са родени.
Чл. 19. При покръстване на лица от еврейски произход актът за раждането
може да бъде поправен в съответната община само след протоколно опре­
деление на надлежния съд, като новото име се вписва в регистъра на насе­
лението, но се запазва и старото (еврейското) име.

330
 Лица от еврейски произход и от женски пол, покръстени и омъжени за
българи, запазват като второ име своето моминско име по баща (еврейското).
На лица от еврейски произход се премахват окончанията -ов, -ев, -ич и пр.
в презимената и фамилните им имена. Същите остават такива, каквито са
посочени в актовете за раждането или рождените свидетелства.
Чл. 20. Осиновяване и припознаване на лица от еврейски произход не се
допуска от лица от български произход.

Глава II.

О б щ и о гр а н и ч ен и я .

Чл. 21. Лицата от еврейски произход не могат:

а) да бъдат приемани за български поданици: жените от еврейски произход
следват поданството на мъжете си;
б) да бъдат избиратели или избираеми както в публичноправни избори,
така и в избори на всякакви дружества и сдружавания е идеална цел, освен
ако изборът се отнася до организации само на лица от еврейски произход.
Всички лица от еврейски произход, заварени от този закон на изборни длъж­
ности, които не могат да заемат съгласно тая разпоредба, са длъжни да
напуснат тия длъжности в месечен срок от влизането на този закон в сила;
в) да заемат държавни, общински или други служби на публичната власт,
както и служби в частноправни организации — освен в организации само на
лица от еврейски произход — които имат някои публичноправни привилегии
или които се подпомагат материално от публичната власт. Те не могат да
бъдат и агенти или представители на държавни, общински или автономни
дирекции, институти и др. Всички лица от еврейски произход, които заемат
такива служби, са длъжни да ги напуснат в месечен срок от влизането на
закона в сила;
г) да се откупуват от военна служба, а се свикват на общо основание, но
служат само като трудоваци в отделни трудови групи; негодните за трудова
служба се облагат със съответния военен данък;
д) да членуват в организации, които се намират под надзора на Минис­
терството на войната;
е) да встъпват в брак или в извънбрачно съжителство с лица от български
произход; бракове между лица от еврейски произход и българи, сключени
след влизане на закона в сила. се считат за несъществуващи;
ж) да държат под каквато и да е форма за домашна прислуга лица от
български произход; заварената прислуга от такива лица трябва да бъде осво­
бодена в 15-дневен срок от влизането на този закон в сила.
За неизпълнението наредбите на този член виновните се наказват е тъмничен
затвор и глоба от 1000 до 30000 лв.
Чл. 22. В учебно заведение, българско или чуждо, непредназначено само
за евреи, в което се приемат ограничено число учащи, могат да се приемат
лица от еврейски произход в размер, определен от министъра на народното
просвещение, и то само ако няма кандидати българи.

331
 Глава III.

За м е с т о ж и т е л с т в о н а л и ц а о т е в р е й с к и п р о и з х о д .

Чл. 23. След влизането на този закон в сила никое лице от еврейски про­
изход не може да се установи на ново местожителство без разрешение на
Дирекцията на полицията. За неизпълнението на тази разпоредба виновниците
се наказват е глоба от 3000 до 25 000 лв. от министъра на вътрешните работи
и народното здраве и се възстановяват на старото си местожителство.
Не се допуска лицата от еврейски произход да се установяват за в бъдеще
на ново местожителство в София.
Министерският съвет може по доклад на министъра на вътрешните работи
и народното здраве да определя селата и градовете или части от тях, в които
не могат да живеят лица от еврейски произход, както и да определя на
живущите в такива селища нови местожителства.

Глава IV.

За и м от и т е н а лица о т еврейски п ро и зх о д .

Чл. 24. Лица от еврейски произход не могат да притежават, владеят или

държат под наем лично или чрез подставени лица непокрити полски имоти,
а в селските общини, изключая курортните такива, и покрити имоти.
Притежателите от еврейски произход на непокрити имоти са длъжни в
тримесечен срок да ги предложат за покупка от държавния поземлен фонд
при Министерството на земеделието и държавните имоти. Фондът откупува
тези имоти по реда на Закона за трудовата поземлена собственост. Покритите
имоти в селските общини, изключая курортните такива, собственост на лица
от еврейски произход, последните са длъжни да ги продадат в едногодишен
срок на българи или дружества е български капитали.
Непредложените на държавния поземлен фонд непокрити имоти и нелик-
видираните покрити имоти на лица от еврейски произход в упоменатия по-
горе срок се изземват в полза на касата за обществено подпомагане със
заповед от министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Лицата от еврейски произход, които наемат непокрити полски имоти, са
длъжни да ги напуснат до 1 октомврий 1941 год., към която дата наемните
договори се развалят по силата на този закон, освен ако договорният срок
изтича по-рано.

Глава V.
За п роф еси оналн ат а и ст оп ан ска дейност
н а ли ц ат а о т еврей ски п р о и зх о д .

Чл. 25. Упражняването на свободна професия, търговия (изключая амбу­

лантната) и индустрия от лица от еврейски произход е допустимо за всяка
свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия в такъв
процент от общия брой на упражняващите тази професия в царството, какъвто
е процентът на населението от еврейски произход в страната. Така опреде­
леният брой на лица от еврейски произход за всяка свободна професия, тър­

332
говия (изключая амбулантната) и индустрия се разпределя по населени места
с оглед броя на населението от еврейски произход в населеното място към
общия брой на населението от еврейски произход в страната.
Министерският съвет в срок до шест месеца от влизане закона в сила
определя сроковете и начините за приложение постановленията на горната
алинея.
Чл. 26. Министерският съвет може по доклад на министъра на търговията,
промишлеността и труда да ограничава цялостно или частично личното или
капиталовото участие на лица от еврейски произход в някои клонове на тър­
говията, индустрията, занаятите или друг вид стопанска дейност, а по доклад
на министъра на финансите и на министъра на търговията, промишлеността
и труда — да взема мерки за установяване и надзираване имотното състояние
на лицата от еврейски произход.
Постановленията на Министерския съвет, взети въз основа на този член,
не подлежат на никакво обжалване.
В срок един месец от влизането на този закон в сила всички лица от еврейски
произход, които имат имоти в царството, са длъжни да декларират имущес­
твата си — движими и недвижими — пред Българската народна банка по
образец, даден от последната. Същите лица са длъжни при поискване да дават
отчет пред Българската народна банка за положението на имуществото си,
включително и за направените от тях разходи. Такъв отчет дават пред Бъл­
гарската народна банка и всички излизащи от пределите на царството лица
от еврейски произход за левовете, добити от ликвидация на имуществото им
в страната, както и за разходването на тия левове. Разполагаемите левове
от ликвидация на имуществата им, спестявания и други те са длъжни да
внасят по текуща сметка при местна българска банка. Тегленията по такава
сметка стават под контрола на Българската народна банка. На излизащи вън
от пределите на царството лица от еврейски произход, които не изпълнят
тази разпоредба, паспорт и виза не се дава.
Отчет пред Българската народна банка дават и лицата, на които е поверено
управлението на неликвидираните имущества на изселилите се или изселва­
щите се лица от еврейски произход.
Нарушителите на този член отговарят по закона за търговия с външни
платежни средства, като нарушенията се констатирват с акт по реда, указан
в същия закон.
Укритите имущества на лицата, посочени в този член — движими и не­
движими имоти, пари, ценности и други, — където и да се намерят, се кон­
фискуват в полза на касата за обществено подпомагане със заповед на ми­
нистъра на вътрешните работи и народното здраве по донесение на Българ­
ската народна банка.
Чл. 27. Лицата от еврейски произход не могат:
а) да бъдат собственици, акционери и участници с капитал под каквато и
да е форма в учебни заведения или в предприятия за всякакъв вид театри,
за кина, за издаване на печатни произведения, за производство и търговия
с филми и грамофонни плочи, увеселителни заведения, както и в предприятия
за хотели и за производство и търговия с оръжие, а в дружества за кредит
да участвуват с повече от 49% капитал и гласове. В 6-месечен срок от вли­
зането на този закон в сила такива права на лица от еврейски произход трябва
да бъдат ликвидирани или прехвърлени върху лица от български произход
и български поданици или на дружества с български капитали. Неликвиди-

333
ρ.ιιιιι ic и.in неотчуждените съгласно тази разпоредба права се изземват в полза
ма каса Iа за обществено подпомагане със заповед на министъра на вътреш­
ни ic работи и народното здраве;
б) да бъдат на каквато и да е ръководна служба — управители, директори,
редактори и други ръководни служби в предприятия, посочени в буква „а“
на този член. Такива лица са длъжни в месечен срок от влизането на този
закон в сила да напуснат службите си;
в) да бъдат заклети експерт-счетоводители, митнически посредници и ко­
мисионери;
г) да търгуват с държавни, общински и гарантирани от държавата ценни
книжа и с благородни метали;
д) да бъдат членове на управителни съвети, на контролни съвети, директори,
поддиректори, прокуристи и търговски пълномощници в каквито и да било,
макар и чисто еврейски обществени или частни кредитни учреждения и банки.
Такива лица са длъжни в месечен срок от влизането на този закон в сила да
напуснат службите, които заемат, като министърът на вътрешните работи
след вземане мнение на управителя на Българската земеделска и кооперативна
банка, ако кредитното учреждение е кооперативна банка, или на управителя
на Българската народна банка, ако кредитното учреждение е частно или ак­
ционерно, назначава за временни членове на управителния и контролния съвет
само българи. Овакантените неизборни места (директори, поддиректори и
пр.) се попълват с назначени от временния управителен съвет българи. Общи
събрания за избиране на редовни членове на управителния и контролния съвет
трябва да се свикат в тримесечен срок от влизането на закона в сила;
е) да бъдат собственици и управители на аптеки, дрогерии и санитарни
магазини. Съществуващите такива трябва да ликвидират предприятието си
в срок от една година от влизане закона в сила. Главната дирекция на на­
родното здраве обявява ликвидираните аптеки за свободни съгласно чл. 269
от Закона за народното здраве.
Разпоредбите на този член не се отнасят за учебни заведения и за пред­
приятията за издаване на печатни произведения, предназначени само за лица
от еврейски произход.
Лице от еврейски произход, което не изпълнява разпоредбата на този член,
се наказва с тъмничен затвор и глоба от 4000 до 50000 лв., като капиталът,
с който е участвувал, се изземва в полза на касата за обществено подпомагане
със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Чл. 28. В никое дружество или предприятие, в което не е изключен достъпът
на лица от еврейски произход, не се допуска те да заемат за всеки вид чи­
новническа служба поотделно повече места от българи.
В дружества или предприятия, в които капиталът не е предимно еврейски,
лица от еврейски произход не могат да участвуват в ръководните служби като
членове на управителни и надзорни съвети, директори, прокуристи и други
такива.
З а б е л е ж к а : Към дружествата, в които капиталът не е предимно еврейски,
се приравняват при всички случаи по този закон и дружества на лично участие,
в които членовете не са в мнозинство евреи. Въз основа на това правило се
определя и кои дружества са с предимно чужди капитали, съответно с пре­
димно чуждо лично участие.

334
 Службите, които по този член не могат да се заемат от лица от еврейски
произход, трябва да бъдат освободени в месечен срок от влизане на закона
в сила, като за заместването им се постъпва съгласно чл. 27, буква „д“.
За неизпълнение разпоредбите на този член виновните лица, които заемат
тези служби или от ръководството на съответните дружества и предприятия,
се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30000 лв.
Чл. 29. Забранява се прехвърлянето на предприятия, акции, дялове и въобще
участие с капитал под каквато и да е форма, както и на всякакви недвижими
имоти, и учредяване на вещни тежести върху такива, принадлежащи на лица
от еврейски произход, на чужденци по произход или чужди поданици, или
дружества с предимно чужди капитали.
Чл. 30. Всички сделки на лица от еврейски произход, извършени противно
на разпоредбите на този закон, са нищожни по силата на закона. Нищожно
прехвърлените права се изземват в полза на касата за обществено подпо­
магане със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве
по реда на глава 111 от дял I.
Чл. 31. Разпоредбите на чл. 30 се отнасят и за сделките на лица от еврейски
произход, посочени в чл. 29 и извършени след 1 септемврий 1940г., а за
сделките им с акции — от последното общо събрание на акционерното дру­
жество, станало преди 1 септемврий 1940г. За тези сделки се дава 6-месечен
срок от влизане на закона в сила, в който приобретателят на права по тези
сделки е длъжен да ги прехвърли на лица от български произход и български
поданици или на дружества с предимно български капитали. След изтичането
на този срок непрехвърлените права се изземват по посочения в чл. 30 ред.
Чл. 32. Лицата от еврейски произход не могат да участвуват като пред­
приемачи в обществени предприятия (по смисъла на Закона за бюджета, отчет­
ността и предприятията или други закони), концесии и доставки било лично
или чрез подставени лица.
Заварените от този закон обществени предприятия с предприемачи от ев­
рейски произход се довършват, ако не се касае за концесии, съгласно с по-
емните условия. А концесиите се считат за унищожени по силата на този
закон и се ликвидират, ако в концесионния договор не е предвиден ред за
това от нарочна ликвидационна комисия, назначена от Министерския съвет.
Решението на тази комисия се одобрява от Народното събрание.
Чл. 33. Разпоредбите на този дял II от закона не се прилагат за следните
лица от еврейски произход:
а) които са родени в България и са имали непрекъснато местожителството
си в България до влизане на закона в сила и са български поданици и са
приели християнството до 1 септемврий 1940 година;
б) които до 1 септемврий 1940 година са встъпили в брак с лице от български
произход и са приели християнството до влизане на закона в сила.
Същите разпоредби на дял II, изключая тия на пунктове „а“, „б“, „е“ и
„ж“ от чл. 21 и членове 26 и 27, не се прилагат за лицата от еврейски произход,
които са били доброволци във войните или са военноинвалиди, или са на­
градени с орден за храброст.
Лица от еврейски произход, сираци от войните, във всички случаи на съ­
стезание с други лица от еврейски произход се предпочитат при прилагане
разпорежданията на членове 25 и 26 от настоящия закон.

335
 Правилото за използуване от разпоредбата на този член се установява с
писмени доказателства по молба на заинтересувания от съответния по мес­
тожителството областен съд. Съдът се произнася в разпоредително заседание
след заключението на прокурора.

Д я л I II.

За протквонаиионални и съмнителни прояви.

Глава I.

За п р о т и в о т щ и о н а л н и т е п р о я в и .

Чл. 34. Който върши в страната действия, които увреждат името и до­
стойнството на държавата или нацията, или върши противодържавна или
противонационална пропаганда, или накърнява националното чувство на бъл­
гари, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 50000 лв. Същото
наказание се налага и на български поданик, който върши такива действия
в чужбина.
Чл. 35. Организации или предприятия, които вършат пропаганда в полза
на чужда държава, се забраняват и се разтурят със заповед на министъра на
вътрешните работи и народното здраве, а с имотите им се постъпва по реда
на дял I, глава III.
Който сътрудничи по какъвто и да е начин на такива организации и пред­
приятия, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 50000 лв.
Разпоредбите на този член не се отнасят до организации и предприятия,
които съществуват въз основа на международни конвенции или на решение
на Министерския съвет.
Чл. 36. Който с цел за саботаж не извърши възложеното му обществено
предприятие или повреди стоки и производствени средства, или намали про­
изводството си, се наказва със строг тъмничен затвор до 5 години, ако не
подлежи на по-тежко наказание по други закони.

Глава 11.
За съ м н и т ел н и п рояви .

Чл. 37. Без предварително разрешение на министъра на вътрешните работи

и народното здраве никое начинание с идеална цел не може да получи каквато
и да е материална помощ или дарение от чужбина.
За неизпълнението на тази наредба виновните се наказват с тъмничен затвор
до 1година и глоба от 1000 до 30000 лв.
Чл. 38. Никой не можа да бъде подставено лице за покриване каквато и
да е собственост на чужд поданик или чужденец по произход.
Който присвои като подставено лице каквато и да е собственост на чужд
поданик или чужденец по произход, е длъжен да го декларира пред съответния
околийски съдия в 3-месечен срок от влизането на този закон в сила, от който
момент той (подставеното лице) се смята пълномощник на действителния
собственик.

336
 За неизпълнението на тези наредби виновните се наказват с тъмничен затвор
и глоба от 1000 до 30000 лв.
Чл. 39. Всички чужди поданици, на които законите забраняват да прите­
жават недвижими имоти в определени населени места, а имат такива, са
длъжни да ги ликвидират в едногодишен срок от влизането на този закон в
сила. Ако не сторят това, тези имоти се изземват безвъзмездно от общините
въз основа решение на съответния общински съвет, одобрено от министъра
на вътрешните работи и народното здраве.

Д я л IV .

Особени разпоредби
Чл. 40. Организации могат да членуват в международни съюзи, институти
и др. само с предварително разрешение на министъра на вътрешните работи
и народното здраве.
Чл. 41. Организации, които членуват в международни съюзи, институти и
др., са длъжни в месечен срок от влизането на закона в сила да заявят за
членуването си пред Министерството на вътрешните работи и народното
здраве и да поискат разрешение за членуването си.
Ръководните лица на организации, споменати в алинея първа на този член,
които не изпълнят разпоредбата на същата алинея, се наказват със заповед
от министъра на вътрешните работи и народното здраве с глоба от 1000 до
10000.
Чл. 42. Организация, която без разрешение от министъра на вътрешните
работи и народното здраве започне да членува или продължи членуването
си в международен съюз, институт и др., се разтуря със заповед, която се
съобщава на ръководството на организацията.
Членовете на ръководството на организации, които турят в изпълнение
едно решение за членуване на ръководената от тях организация в един меж­
дународен съюз, институт и др., без да имат разрешение за това от министъра
на вътрешните работи и народното здраве, се наказват от последния с глоба
от 1000 до 20000 лв.
Чл. 43. Никаква международна среща, конгрес, конференция, научна, кул­
турна, спортна, туристическа или друга такава сбирка не може да стане в
царството, нито може да се участвува в такава в чужбина, без предварително
министърът на вътрешните работи и народното здраве да разреши начина­
нието за нейното организиране, съответно за участието в нея.
За неизпълнението на тази наредба виновните се наказват от министъра на
вътрешните работи и народното здраве с глоба от 500 до 50 000 лв.
Чл. 44. В случаите, посочени в членове 40, 41, 42 и 43, министърът на
вътрешните работи и народното здраве дава или отказва разрешението, след
като вземе мнението на съответния министър и на министъра на външните
работи.
Чл. 45. Който не изпълни никак или, както трябва, една разпоредба на
властта, издадена по приложението на този закон, се наказва с тъмничен
затвор и глоба от 1000 до 30000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 46. Длъжностно лице, което не изпълни никак или, както трябва, по­
становленията на настоящия закон и разпоредбите, издадени по неговото

22 Българската държавност 337

прилагане, се наказва, ако не подлежи на по-тежко наказание, с тъмничен
затвор и глоба от 1000 до 30000 лв. и се уволнява.
Чл. 47. Лицата, които пряко или косвено укриват или спомогнат, за да се
укрият или прехвърлят на чужди поданици, чужденци или дружества с пре­
димно чужд капитал имущества, принадлежащи на лица от еврейски произход
или подлежащи на изземване по този закон, отговарят и граждански пред
касата за обществено подпомагане солидарно, до размера на най-голямата
стойност, която са имали укритите или отчуждените имущества след укри­
ването или отчуждаването им.
Чл. 48. Глобите, налагани по този закон, са в полза на касата за обществено
подпомагане.
Чл. 49. По делата, подсъдни на областните съдилища, образувани съгласно
този закон, предварително следствие не се извършва. Въз основа на про­
изведеното от прокурора дознание, което трябва да стане в 7-дневен срок,
той внася делото в съда с обвинителен акт. след като предварително определи
мярката за неотклонение на обвиняемия.
Областният съд разглежда делата най-късно в двуседмичен срок от по­
стъпването на обвинителния акт. По тези дела сроковете по членове 306 и
308 от Закона за наказателното съдопроизводство са тридневни.
Присъдите на областните съдилища подлежат само на касационно обжал­
ване в двуседмичен срок от произнасянето на резолюцията. Присъдата трябва
да бъде приготвена в 3-дневен срок от това произнасяне.
Върховният касационен съд разглежда делата най-късно в месечен срок от
постъпването им.
Чл. 50. Тоя закон отменява разпоредбите на всички общи и специални
закони, които му противоречат.
За приложението на този закон се издава специален правилник.

№ 184
Нота на правителството на СССР до правител­
ството на България за обявяване на състояние
на война с България от 5 септември 1944 г.
Печата се по: Внешнч.ч политика Советского Союза в период Отечес-
твенной войни. т. II, М ., 1946, с. 181 -183.

Повече от три години България е помагала на Германия във войната срещу

Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятел­
ството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивява на
мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше
в ръцете си почти цяла Европа. Съветското правителство търпеше това по­
ложение. Съветското правителство търпеше и когато българските управля­
ващи среди помагаха на германците да се евакуират от Крим и да спасяват
остатъците от разбитата германска войска в южната част на Съветския съюз.
Обаче през лятото на тази година настъпи силна криза в състоянието на
въоръжените сили на Германия. Стисната в клещите на съветските войски
откъм изток и съюзническите войски на запад, дебаркирали във Франция,
Германия се озова в катастрофално положение и въоръжените и сили, разбити

338
окончателно, бяха принудени да отстъпват по всички фронтове. Германия
окончателно загуби Италия. Германия загуби Франция. След това от Гер­
мания отпадна Румъния. Отпада и такава малка страна като Финландия,
защото вижда, че продължаването на приятелски отношения с Германия води
страната към гибел.
Участта на Германия е решена. Войната е загубена от Германия оконча­
телно.
При такъв обрат на нещата би могло да се очаква, че България ще се реши
да използува благоприятния момент и след Румъния и Финландия ще се
откаже от прогерманската политика, ще скъса с Германия и ще се присъедини
към антихитлеристката коалиция на демократичните страни.
Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия,
води политика на така наречен неутралитет, по силата на която продължава
да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз, като спасява
отстъпващите ή сили от преследването на Червената армия и им дава база
на българска територия за създаване на ново огнище на съпротива от страна
на Германия срещу антихитлеристката коалиция както по суша, така и по
море.
Съветското правителство не може да преценява тази политика на България
другояче освен като водене на война в лагера на Германия срещу Съветския
съюз — политика, водена сега въпреки коренното влошаване на военната
обстановка за Германия и въпреки това, че България има сега пълната въз­
можност, без да се опасява от Германия, да скъса с Германия и с това да
спаси страната от гибел.
По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно
да запазва отношенията си с България, скъсва всякакви отношения с България
и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР,
но и Съветският съюз отсега ще се намира в състояние на война с България.

339
 Д Я Л IV

БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
ДЪРЖ АВА
В П Е РИ О Д А 1944—1981 Г.

1.

ФОРМИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА

НА НАРОДНАТА ДЕМОКРАЦИЯ
1944—1947г.
На 9 септември 1944г. в резултат на масово народно въоръжено въстание
под ръководството на Българската комунистическа партия българският народ
пое политическата власт в свои ръце. Деветосептемврийското въстание изигра
изключително важна, съдбоносна роля в историческото развитие на България
— то сложи началото на социалистическата революция и на българската
социалистическа държава.
Българската социалистическа държава е най-високият връх и най-голямото
постижение като форма на организация на българското общество по пътя на
постъпателното му развитие в цялото досегашно тринадесетвековно същес­
твуване на българската държавност. „Още в първите си дни. още в най-не-
развитата си степен социалистическата държава е неизмеримо по-демокра-
тична и от най-развитата буржоазна демокрация, защото е власт на работ­
ническата класа в съюз с най-широките трудови маси, власт на класата, която
си поставя за цел не да увековечи своето господство, а да изгради безкласово
социалистическо общество“ (Т. Живков).
Победата на социалистическата революция в България беше закономерен
резултат от обществено-икономическото и социалното развитие на България
и на класовата борба на работническата класа и трудовите маси под ръко­
водството на Българската комунистическа партия. „Постигната с решаващата
помощ на Съветската армия, Деветосептемврийската революция от самото
си начало по своя характер бе социалистическа революция — продължение
на делото на Великата октомврийска социалистическа революция, нейно по­
вторение в главното, в основното“ (Т. Живков).
Изграждането на политическата система на народната демокрация беше
една от главните задачи след победата на Деветосептемврийското въоръжено
въстание. Народната демокрация беше нова форма на политическа органи­
зация на българското общество и неговата държава — антипод на
монархо-фашистката диктатура. През 1944—1947г. бяха формирани всички
главни компоненти на политическата система на народната демокрация и
бяха подготвени политическите, социалните и икономическите условия за
построяването на основите на социализма. Народната демокрация може да
се характеризира като нова форма на вътрешна организация на диктатурата
на пролетариата при специфични исторически условия. Тя бе съобразена с
традициите и националните особености на държавното развитие на България
в следосвобожденския период.

340
 Разбиването на заварената система на монархо-фашистката диктатура и на
буржоазната управленческа машина бе съпътствувано с изграждането на по­
литическата система на народната демокрация. Оше на 9 септември 1944 г.
бяха ликвидирани трите основни органа на буржоазно-фашистката държава:
последното буржоазно правителство бе свалено и заменено с правителство
на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев; фашисткото
регентство на малолетния цар бе свалено и заменено с регентство на Оте­
чествения фронт, в състава на което влизаха Тодор Павлов, Венелин Ганев
и Цвятко Бобошевски; XV обикновено народно събрание бе разпуснато. Раз­
бити бяха и органите за политическо насилие на монархо-фашисткия дър­
жавен апарат (полиция, жандармерия, граждански и военни съдилища, раз­
узнаване и контраразузнаване и т. н.). Създадени и формирани бяха нови
органи за защита на народнодемократичната власт и нейните прогресивни
завоевания — Народна милиция, Народна гвардия, народни съдилища и др.
Започнато бе и революционно преустройство в армията чрез създаването на
институцията на помощник-командирите. Органите на държавното и общин­
ското управление бяха променени в кадрово отношение, реконструирани, из­
пълнени с ново съдържание и обогатени с нови функции. Успоредно с про­
чистването на държавния апарат и армията от служителите на монархо-фа­
шистката държава се реализираше тяхното обновяване и попълване с верни
и предани на народнодемократичната власт и на партията кадри, доказали
своите качества в хода на въоръжената борба срещу монархо-фашистката
диктатура. Междувременно бе възстановена и съществено изменена същес­
твуващата парламентарна система. Избраното в края на 1945г. Народно съ­
брание се превърна в главен орган на държавната власт. За негов председател
бе избран членът на Политбюро на Централния комитет на Българската
работническа партия (комунисти) Васил Коларов.
Благодарение на авторитета и дейността на завърналия се на 5 ноември
1945г. от Съветския съюз в България Георги Димитров — вожд и учител на
българския народ, бе още повече утвърдена ролята и значението на Българ­
ската работническа партия (комунисти) като ръководна партия в многопар­
тийната политическа система на народната демокрация. Това стана в непре­
късната и упорита борба срещу пристъпите на буржоазната опозиция. Осо­
беностите в историческото развитие на България и традициите на дългого­
дишния парламентарен живот налагаха постепенност и проява на голям по­
литически такт в установяването и налагането на формите на управление на
диктатурата на пролетариата.
Монархическият институт като форма на държавно управление на България
беше вече не само исторически, но и политически и морално изживян и дис­
кредитиран в очите на българския народ. От гледна точка на определяне
бъдещата форма на управление на страната решаваща роля изигра прове­
деният на 8 септември 1946г. референдум „за народна република“ или „за
монархия“. При гласуването 92,7% от българските избиратели гласуваха за
провъзгласяване на републиката. На 15 септември 1946 г. на тържествено за­
седание на Народното събрание България бе провъзгласена за народна ре­
публика. Осъществена бе мечтата на българския народ за сваляне на омраз­
ната му монархическа власт. За председател на народната република бе избран
Васил Коларов.
На 27 октомври 1946 г. бяха произведени избори за Велико народно съ­
брание, пред което стоеше задачата да изработи новата Конституция на На­

341
родна република България. След провеждането на изборите бе съставено ново
отечественофронтовско правителство начело с Георги Димитров. В проче­
тената от него на 28 ноември 1946 т. „Програмна декларация“ бяха разкрити
задачите по възстановяване на народното стопанство и бъдещето на България.
Ново явление в държавния живот бе поставянето на българското стопанство
върху релсите на планирането. На 1 април 1947 г. Великото народно събрание
прие Закон за двегодишен народностопански план, чието реализиране бе не­
възможно при съществуващата капиталистическа собственост върху сред­
ствата за производство.
На 4 декември 1947 г. Великото народно събрание прие първата републи­
канска и социалистическа Конституция — едно от най-демократичните и про­
гресивни завоевания на българския народ в резултат на извършената Деве-
тосептемврийска социалистическа революция. С право тази Конституция от
самия народ бе наречена Димитровска конституция. Тя бе плод на държав­
ническата мъдрост и политическата концепция на създателя на социалисти­
ческата българска държава Георги Димитров. Конституцията на Народна
република България от 1947г. се превърна в основа на изграждането на ця­
лостна и коренно обновена система на държавна власт и управление. Пред­
ставителната държавна власт бе съсредоточена в Народното събрание. В него
бяха решавани основните и най-важни проблеми. Новата, Димитровската
конституция укрепи и утвърди държавата от социалистически тип с народ­
нодемократична форма; наложи социалистическата собственост (държавна и
кооперативна) като основа на развитието на икономиката на страната; учреди
система на социалистическия държавен апарат с неговите нови по съдържание
и форма институции; осигури истинско участие на народа в държавното управ­
ление; гарантира широк кръг от права и свободи на трудещите се и определи
основните им задължения. Това бе Конституция на прехода от капитализъм
към социализъм, на преобразуващото се в своето постъпателно развитие бъл­
гарско общество. Димитровската конституция с успех изпълни своето пред­
назначение: да стимулира и да укрепи развитието на България по пътя на
социализма. Огромното значение на Димитровската конституция за пре­
устройството на българското държавно и обществено развитие бе подчертано
от председателя на Народната република Васил Коларов, който заяви: „Ние
изграждаме сега нова народна държава върху основите на Димитровската
конституция.“
Народнодемократичната държава извърши още в началото на своето съ­
ществуване важни социално-икономически преобразования, които предопре­
делиха пълната, окончателната и безвъзвратната победа на социализма в
България. Чрез цяла група законодателни актове се създаде юридическа осно­
ва за обобществяване на средствата за производство в селското стопанство.
Най-важен от тях бе Законът за трудовата поземлена собственост (юни
1946г.). На 23 декември 1947г. бе извършена национализация на едрата про­
мишленост по силата на Закона за национализация на частните индустриални
и минни предприятия. На 27 декември 1947г. влезе в сила и Законът за
национализация на банките. Измененията в икономическата и класовата
структура с радикален социалистически характер намериха своеобразно отра­
жение и в държавната надстройка.

342
 2.
П О ПЪТЯ НА П РЕУ С ТРО Й С ТВО ТО
НА Н А РО Д Н О Д ЕМ О К РА ТИ Ч Н А ТА ДЪРЖ АВА
В С О Ц И А Л И С Т И Ч Е С К А (1 9 4 8 — 1950 г.)

През 1948 1950 г. българската народнодемократична държава претърпя

съществени и качествени промени в своята структура и форми на организация.
Нейните органи и основни институции с успех защищаваха завоеванията на
Деветосептемврийската социалистическа революция и нейното по-нататъшно
постъпателно развитие, а също така териториалната цялост, националната
независимост и държавния суверенитет на Народна република България. Те
изиграха решаваща роля за пълната победа на работническата класа над
буржоазията.
През 1948—1950 г. започна заключителният етап от изграждането на со­
циалистическата държавна организация на България, който се характеризи­
раше със създаването на редица нови централни и местни държавни органи.
Основна роля в започналото и провеждано преустройство играеше осново­
положникът на българската социалистическа държава Георги Димитров —
генерален секретар на Българската работническа партия (комунисти), пред­
седател на Министерския съвет на Народна република България и председател
на Националния съвет на Отечествения фронт.
С приетия от Народното събрание през март 1948 г. Закон за Президиума
на Народното събрание беше учреден нов висш орган на държавна власт
— Президиум на Нардното събрание. За негов председател бе избран Васил
Коларов. През същата година бе учредена Държавна планова комисия, ня­
колко нови стопански министерства, Комисия за държавен контрол, Комитет
за наука, изкуство и култура и т. н. Създадени бяха държавни индустриални
отраслови обединения. Изградена бе нова съдебна система. Тогава влезе в
сила и Закон за народните съвети, в който се регламентираха правата и
функциите на тези нови местни органи на държавната власт и самоуправ­
лението. изградени върху законоположенията на Димитровската конституция.
Важна роля в цялостното преустройство на страната и при определяне
насоките на развитие на създадените държавни органи имаше историческият
V конгрес на Българската работническа партия (комунисти), открит в София
на 18 декември 1948 г. В изнесения на него „Политически отчет" вождът и
учителят на българския народ Георги Димитров разработи цялостна научна
концепция за характера, функциите и задачите на политическата система на
народната демокрация при нейния преход в социалистическата държава. „Въп-
лътявайки господството на трудещите се при ръководството на работниче­
ската класа, режимът на народната демокрация може и трябва в дадената
историческа обстановка, както вече показва опитът, с успех да изпълнява
функциите на диктатура на пролетариата" за ликвидирането на капиталис­
тическите елементи и организацията на социалистическото стопанство (Георги
Димитров). Този конгрес и приетите на него решения имаха програмно зна­
чение за формулирането на задачите на Българската комунистическа партия
(така бе преименувана на конгреса Българската работническа партия (кому­
нисти) в управлението на държавата и на самата държава при изграждането
на новото социалистическо общество. Тези задачи обхващаха изграждането
на материално-техническата база на социализма по пътя на индустриализа­

343
цията и социалистическото преустройство на селското стопанство, коренното
изменение на социалната и класовата структура на българското общество,
изменението на някои функции на народнодемократичната държава, разви­
тието на социалистическата култура и изменението на формите на социалното
съзнание при изменение на условията на живот. Пред българската държава
стояха два основни проблема за решаване, от които зависеше прерастването
на народнодемократичната държава и общество в социалистически: провеж­
дане на социалистическа индустриализация в ускорени темпове, социалисти­
ческо преустройство на селското стопанство върху основата на пълното му
коопериране и провеждане на радикална социалистическа културна револю­
ция. Плановостта в развитието на стопанството се утвърди чрез приемането
от конгреса на директивите за първия петгодишен план. „През първата пе­
тилетка ние можем да си поставим задачата да положим основите на социа­
лизма както в промишлеността, така и в селското стопанство. Разрешаването
на тази задача именно цели първият петгодишен държавен народностопански
план. Върху тия основи през следващите две-три петилетки ще бъде изградена
самата сграда на социализма, ще бъде създадено социалистическо общество
у нас“ (Георги Димитров).
В периода подир Петия конгрес на Българската комунистическа партия
бяха положени големи грижи за издигане ролята на държавните органи в
социалистическото строителство. Държавната власт по същество придоби­
ваше нова, висша функция, която с всеки изминат ден нарастваше. Завършено
бе започналото преустройство на държавния апарат, преустроени бяха редица
от старите и новосъздадени министерства и комитети, проведени бяха на 15
май 1949 г. първите избори за околийски и общински народни съвети, бяха
създадени редица нови закони и бяха отменени редица наказателни и адми­
нистративни закони на буржоазната държава. Издигната бе ролята на проф­
съюзите както при изпълнението на трудовите задачи, така и в обществото.
Съюзът на народната младеж обедини младежта в страната. Значително бе
разширена дейността и ролята на Отечествения фронт.
Тежка загуба за партията и за българския народ бе смъртта на Георги
Димитров (2 юли 1949 г.). Подир него за председател на Министерския съвет
бе избран Васил Коларов. Дейността по преустройство на държавата и на­
лагане на новото социалистическо законодателство продължи. Поради из­
тичането на мандата на Великото народно събрание на 18 декември 1949г.
бяха проведени избори за Първото народно събрание, спечелени с голямо
мнозинство от кандидатите на Отечествения фронт. Българската държава бе
сполетяна от нова голяма загуба. На 23 януари 1950г. почина бележитият
партиен ръководител и един от основоположниците и организаторите на бъл­
гарската социалистическа държава Васил Коларов.

344
 3.

ЗЛОВРЕДНОТО ВЛИЯНИЕ НА КУЛТА

КЪМ ЛИЧНОСТТА В РАЗВИТИЕТО НА ПАРТИЯТА
И СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВА
(1950—1956 г.)
След смъртта на Васил Коларов за председател на Министерския съвет бе
назначен Вълко Червенков. В живота и развитието на партията и държавата
бе наложен чуждият и крайно вреден култ към неговата личност. Настъпи
време на погазване на ленинските норми и принципи на партиен живот, до­
пускаха се сериозни нарушения и злоупотреби с държавната и политическата
власт. Създаде се атмосфера на подозрителност, гонения и репресии на видни
държавни дейци. Методите на „култовското“ държавно и партийно ръковод­
ство, стилът на неговото мислене и критериите на налаганата от него нрав­
ственост бяха в противоречие с идеалите на социализма и с установените
марксистко-ленински принципи на държавно строителство. Допуснати бяха
сериозни грешки при форсиране процеса на индустриализация на страната и
особено при кооперирането, където бяха прилагани понякога насилствени и
брутални методи; допусна се физическа разправа с изтъкнати дейци на пар­
тията, държавата и културния фронт. Жертва на „култовските“ изстъпления
станаха видният партиен и държавен деец Трайчо Костов и художникът Алек­
сандър Жендов.
Въпреки зловредните последици от култа към личността и грубите понякога
нарушения на социалистическата законност партията и трудещите се уверено
и последователно осъществяваха строителството на социализма в страната.
Те срещаха братската и навременна помощ на Съветския съюз и на останалите
страни от вече трайно изградилата се социалистическа общност. Още при
създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 г.
България стана негов активен и равноправен член.

4.

АПРИЛСКИЯТ ПЛЕНУМ ОТ 1956 Г.

И ЗНАЧЕНИЕТО НА НЕГОВИТЕ
ИСТОРИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО
НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
ДЪРЖАВА
Изключителна и съдбоносна роля за по-нататъшното развитие на социа­
лизма в България имаше Априлският пленум на ЦК на БКП, състоял се в
София от 2 до 6 април 1956г. Неговите решения обхванаха всички страни на
обществено-политическия, държавния, икономическия и културния живот на
българското общество. Осъждането на методите и формите на работа и ръ­
ководство в периода на култа към личността бе последвано от възстановяване
на ленинските принципи на държавно и партийно строителство и ръководство.
Преди всичко осъди се изключително голямата централизация на държавното
ръковоство и съсредоточаването му в ръцете на една личност, което не даваше
възможност за колективно ръководство и демократично начало. Априлският

345
пленум препоръча да се вземат незабавно мерки за изменения, които да до­
ведат до усъвършенствуването и демократизирането на социалистическата
държава. В неговите решения бе подчертана необходимостта от промени в
държавната система на планиране, от повишаване ролята и самостоятел­
ността на прокуратурата и съда, от увеличаване правата на местните органи
на управление и самоуправление и т. н. Априлският пленум разреши по ра­
дикален и забележителен начин въпроса за ролята и мястото на Отечествения
фронт, професионалните съюзи и младежкия съюз в обществото, в управ­
лението на политическите процеси и държавния живот. Начертаната априлска
линия на партията по същество може да бъде окачествена като продължение
и развитие при нови исторически условия на програмните принципи на Петия
конгрес на БКП. Инициатор, творец и стратег на априлския дух в развитието
на българската държава, обществото и партията бе първият секретар на ЦК
на БКП Тодор Живков.
Априлската линия за кратко време обхвана всички процеси и явления на
държавно-политическото управление на българското общество и създаде усло­
вия за научно, мъдро и промислено ръководство на БКП и българската дър­
жава по пътя на техния възход. Априлският пленум успя да издигне ролята
на местните държавни органи до нуждите на живота, активизира и подобри
работата на Народното събрание, централния държавен апарат и обществе­
ните масови организации и възстанови изцяло нормите и принципите на ис­
тинската социалистическа законност. Благодарение на него бяха потърсени
нови и по-ефективни възможности за по-активно участие на България в СИВ
и за по-ефикасно използуване на потенциала на световната социалистическа
система при ускоряване строителството на социализма в страната. Той доведе
до оня поврат в развитието на България, който обществото очакваше.

5.
БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
ДЪРЖАВА ПО ПЪТЯ НА ВЪЗХОД
В ПЕРИОДА 1958— 1970 г.

В периода непосредствено след историческия и съдбовен Априлски пленум

настъпиха важни изменения в развитието на българската държава: заздравен
бе общественият строй и укрепна социалистическата държава; засили се ро­
лята на трудещите се в управлението и се даде размах на тяхната самои-
нициатива; чувствително се разшири социалистическата-демокрация; съзида­
телната дейност в областта на икономиката и културата стана основна и
главна функция на държавното управление. „Животът изискваше, съобразя­
вайки се с големите класови преобразования в нашето общество и сложните
проблеми на социалистическото развитие на страната, държавата, без да пре­
става да служи като оръдие за смазване на класовия враг. да засили своите
функции на организатор на стопанското и културното развитие“ (Тодор Жив­
ков). На Седмия конгрес на БКП (юни 1958 г.) бе отчетена победата на со­
циализма в България. Социално класовите изменения в българското общество
диктуваха и изискваха изменения в държавната надстройка.
На Осмия конгрес на БКП (ноември 1962г.) бе определено бъдещето на
българската социалистическа държава. Подчертана бе тенденцията на раз-

346
питието на държавата от диктатура на пролетариата в общонародна социа­
листическа държава. Това се обуславяше от ликвидирането на експлоататор-
ските класи и настъпилите промени в класовата структура на българското
общество. Работническата класа и БКП продължават да играят основна роля
в дейността на органите на държавната власт и управление, определяйки
тенденциите и формите на развитие на държавно-управленските институции.
Но успоредно с това се разширяваха дейността и участието в управлението
на БЗНС, на профсъюзите и на масовите обществено-политически органи­
зации. Съществен белег е съчетаването на държавното и общественото начало
в многостранната и сложна управленска дейност. Първоначално тези нови
тенденции се проявиха и наложиха в управлението на големите социални
сфери, като духовната култура и селското стопанство. Системата на държав­
ното управление се превръщаше в неделима част от цялостната система на
управление на обществото.
С оглед на необходимостта да се извърши преустройство на държавните
и партийните органи в духа на новите изисквания на 27 ноември 1962 г. за
председател на Министерския съвет на Народна република България бе из­
бран първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Под неговото умело
и мъдро ръководство беше разработена и приложена нова система на ръ­
ководство на народното стопанство.
Деветият конгрес на БКП (ноември 1966г.) отчете дълбоките социално-кла­
сови изменения в българското общество и набеляза програма за укрепване
на социалистическата държава чрез по-нататъшно разширяване и разгръщане
на социалистическата демокрация, повишаване ролята на органите на цен­
тралното и местното управление и на масовите организации. Същевременно
конгресът задължи ЦК на БКП да разработи проект за нова Конституция
на Народна република България, която да отрази дълбоките изменения във
всички сфери на живота и да създаде правни гаранции за по-нататъшното
развитие на българското общество по пътя на социализма и комунизма рамо
до рамо със Съветския съюз и останалите страни от световната социалис­
тическа общност, за конституционно регламентиране на нарасналата роля на
БКП в ръководството и управлението на българското общество. „Във връзка
с дълбоките прогресивни изменения, настъпили във всички области у нас,
необходимо е да се реши задачата — да изработим нова Конституция на
Народна република България“ (Тодор Живков). Още Петото народно събра­
ние през май 1968 г. натовари комисия начело с първия секретар на ЦК на
БКП и председател на Министерския съвет Тодор Живков да разработи
проект за нова Конституция.
С оглед на бъдещото развитие на българското общество, икономиката и
държавата особено значение имаше Декемврийската програма, приета на пле­
нум на ЦК на БКП през 1967г. като ръководно начало при развитието на
процесите в страната и нейното управление. Като теоретичен документ и като
практическо приложение Декемврийската програма бе едно от най-големите
и самобитни достижения на българската политическа и държавно-управленска
концепция.
Развитието на социалистическото общество поставяше всякога въпросите
за изграждане на ръководство на социалните процеси на научно равнище и
при задълбочаване на социалистическата демокрация. Със създаването през
1967 г. на Комитета за изкуство и култура като обществен и държавен орган
се налагаше един от основните принципи на започналото държавно пре­

347
устройство. Впоследствие той бе приложен и в други социални сфери като
метод на управленска дейност.
Особено значение за преустройството на държавно-управленската дейност
и за управлението на социалните процеси имаше Юлският пленум на ЦК на
БКП от 1968г. Неговите решения целеха да се издигне ролята на партийните
органи и организации като политически ръководства. Поради това бяха на­
белязани мероприятия за разграничаване функциите на партийните, държав­
ните и стопанските органи.
Укрепването и своеобразното развитие на българската социалистическа
държава под ръководството на БКП и нейния Централен комитет начело с
първия секретар и председател на Министерския съвет Тодор Живков бяха
красноречиво доказателство за пълната победа и непрестанния възход на со­
циалистическата система. Българската социалистическа държава се превърна
в държава на трудещите се начело с работническата класа. Нарастваше с
всеки изминат ден нейната стопанскоорганизаторска и културно-възпитателна
функция. Представителните органи — Народно събрание и народни съвети
— се превърнаха в здрава политическа основа на държавата. Укрепна со­
циалистическата законност, а същевременно се увеличиха правните гаранции
за правата и свободите на гражданина на социалистическа България. Едно
от важните условия за движението напред стана постоянното усъвършен-
ствуване на системата на социалното управление. Наложи се ролята на БЗНС
като втора управляваща политическа партия в страната. Укрепнаха и наме­
риха своето място в обществено-политическия живот Отечественият фронт,
професионалните съюзи, Димитровският комунистически младежки съюз,
творческите съюзи и др. масови организации.

6.
КЪМ ОБЩ ОНАРОДНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
Д Ъ Р Ж А В А (1971— 1981 г.)

В развитието на социалистическата държава и концепцията за нейното бъ­

деще особено значение има приетата от Десетия конгрес на БКП (април
1971 г.) Програма на БКП. Това е програма за изграждането на развитото
(зрялото) социалистическо общество. Развитото социалистическо общество,
във фазата на което се намира съвременна България, е най-високият и за­
вършващ етап в развитието на социализма като първа фаза на комунисти­
ческата формация. Характерно за него е постепенното прерастване на дик­
татурата на пролетариата в общонародна държава, която под ръководството
на работническата класа изразява волята и интересите на целокупния бъл­
гарски народ. В този етап все повече нарасна ролята и значението на БКП
като ръководна и направляваща сила в системата на социално управление.
Укрепването и развитието на българската социалистическа държава в перио­
да на развитото социалистическо общество са немислими без укрепване на
дружбата и сътрудничеството със Съветския съюз и страните от световна­
та социалистическа система.
Разработеният под ръководството на др. Тодор Живков проект за нова
Конституция на Народна република България най-напред бе предложен за
обсъждане пред Десетия конгрес на БКП, а след това и на всенародно обсъж­
дане в страната. На 16 май 1971 г. чрез всенароден референдум тя бе утвър­

348
дена. а на 18 май 1971 г. бе провъзгласена от Народното събрание и още в
същия ден влезе в сила. Това е втората Конституция на социалистическата
българска държава. Това е Конституция на развитото социалистическо обще­
ство, основен закон на държава, която е преминала в по-напреднал стадий
в своето обществено-политическо развитие. „Така новият етап на обществе­
ното развитие—етапът на изграждане на развито социалистическо общество,
за който са характерни коренните изменения в базата и надстройката на
обществото, не можеше да не доведе до съответни качествени изменения и
в държавата като една от най-важните съставни части на надстройката. А
изработването на нова Конституция е едновременно и предпоставка и част
от процеса на усъвършенствуване на държавата. Затова новата Конституция
стана обективна потребност на нашето развитие“ (Тодор Живков).
Новата Конституция има редица характерни черти и особености, разкрити
ясно и отчетливо от др. Тодор Живков. За първи път в конституционен текст
е определено, че България е държава от социалистически тип „на трудещите
се от града и селото начело с работническата класа“. Главната насока в
дейността на социалистическата държава е определена, щото тя да съдей-
ствува за прерастването от социализъм в комунизъм. Съществена особеност
на политическата организация на българското общество е, че всепризната
ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа
партия. Същевременно узаконено е положението, че България принадлежи
към световната социалистическа общност. В новата Конституция обще­
ствено-политическото устройство се урежда в съответствие с настъпилите
изменения в развитието на обществено-икономическите отношения, като ико­
номическата система на страната се определя като социалистическа. Консти­
туцията разширява чувствително правата и свободите на гражданите и съз­
дава условия за разширяване на демокрацията. Тя определя по-пълно и по­
точно характера и системата на държавните органи и целия държавен апарат.
Конституционните разпоредби определят като върховен представителен
орган, който изразявя волята на народа, Народното събрание. Новосъздаден
орган на държавния апарат е Държавният съвет — постоянно действуващ
орган на държавна власт, който съчетава законодателната с изпълнителната
дейност. Министерският съвет се явява висш изпълнителен и разпоредителен
ορι ан на върховната държавна власт.
Шестото народно събрание (юни 1971 г.) единодушно избра за председател
на Държавния съвет първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, а за
председател на Министерския съвет — Станко Тодоров.
Практическото приложение на новата Конституция през последните години
изгради новия и съвременен модел на държавен и обществен социалистически
строй на Народна република България — модел на държава от развитото
социалистическо общество.
Единадесетият конгрес на БКП (март — април 1976 г.) отчете успешното
преустройство на органите на държавно управление и ръководство върху
принципите и разпоредбите на новата Коституция. Същевременно той очерта
и основните насоки в развитието на общонародната социалистическа държава
като основен компонент на политическата система на развитото социалис­
тическо общество. Нейната многостранна роля практически се реализира как-
то при разработването на държавните планове и прогнози за обществено-
икономическото развитие на България, така и при изпълнението на епохалните
задачи при усъвършенствуването на социалистическата култура и за разши­

349
ряването на приноса на българския народ в развитието на световния npoipec.
Под ръководството на БКП през последните години чувствително се разшири
сътрудничеството между органите на социалистическата държава и общес­
твените организации на работническата класа, селяните-кооператори и со­
циалистическата интелигенция. Усъвършенствуването на системата на дър­
жавно и социално управление се осъществява, като се разширява и разгръща
участието на народните маси в него, а също така се разширява и обогатява
социалистическата демокрация. Постиженията на българската социалисти­
ческа държава нагледно показват превъзходството на социалистическата со­
циална система пред буржоазно-капиталистическата.

7.
НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ —
ЧАСТ ОТ СВЕТОВНАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
СИСТЕМА И ФАКТОР НА МИРА
И РАЗВЕДРЯВАНЕТО В ЕВРОПА И СВЕТА

От своето възникване под формата на народна демокрация социалисти­

ческата българска държава неотклонно е проявявала стремеж към укрепване
на дружбата и сътрудничеството със Съветския съюз. Същевременно тя е една
от най-активните сили в изграждането на световната социалистическа общ­
ност. Единството на страните от социалистическата общност започва своето
формиране непосредствено след Втората световна война, доби реални резул­
тати чрез двустранни договори през 1947—1948 г., укрепна чрез създаването
на СИВ през 1949 г. и Варшавския договор от 1955 г. и доби ново развитие
чрез двустранните договори между социалистическите страни през 60-те го­
дини на XX в. Това единство се гради и се реализира чрез създадения и
утвърден от практиката механизъм за тясно политическо сътрудничество,
който включва многостранни и двустранни форми на международни отно­
шения, преки контакти и съгласуване дейността на държавни органи в раз­
лични области и междупартийни контакти. Многостранният военнополити­
чески съюз на социалистическите страни със своята организационна форма
Варшавския договор е главно поле за координиране политиката на сигурност
и изграждане на мощна възпираща сила срещу агресивните намерения на
империалистическите държави по отношение на страните от социалистиче­
ската общност, той е нейна опора и шит. Организацията на Варшавския
договор е действителен и действен инструмент за защита на завоеванията на
социализма и за провеждането на мирна политика.
Българската социалистическа държава провежда неотклонно и постоянно
политиката на мирно съвместно съществуване и разведряване на междуна­
родното напрежение както на Балканския полуостров, така и в Европа и
света. С всички свои действия и дейности социалистическа България проявява
стремеж за укрепване мира и сигурността в Европа и света, за премахване
на огнищата на война по всички кътчета на земята. Доказателство за това
са приемането на постановленията на Парижкия мирен договор от 1947.,
многобройните двустранни и многостранни договори, приемането през 1951 г.
на Закон за защита на мира, включването във всички мирни инициативи.
Приемането на България в ООН през 1955г. беше признание и нов стимул

350
в активната миролюбива политика на нашата държава. С нейно инициативно
участие се проведоха редица многостранни и двустранни преговори. Декла­
рацията на правителството на Народна република България за създаване
безатомна зона на Балканите и в Адриатика от 1959г. е едно от големите
начинания на социалистическа България през 60-те години на ХХв. Своя
принос в укрепването на мира социалистическа България особено силно из­
рази със свикването в София през септември 1980г. на Световен парламент
на народите за мир. в който взеха участие представители на повече от 130
страни от цялото земно кълбо. Паметна ще остане в историята на световното
движение за мир в света речта на председателя на Държавния съвет на На­
родна република България Тодор Живков, произнесена в деня на откриването
на Световния парламент на народите за мир — 23 септември 1980 г.
Българският народ винаги е имал искреното желание да живее в мир и
разбирателство със своите съседи, с всички балкански държави. Народна ре­
публика България следва конструктивна политика за укрепване на мира и
разведряването на Балканите. Постоянните срещи и контакти на българския
държавен глава Тодор Живков с ръководителите на Румъния, Югославия.
Турция и Гърция и постигнатите между тях споразумения и договорености
съдействуват за създаването на ведра политическа обстановка на Балканския
полуостров. Балканската политика на Народна република България по съ­
щество е част от нейния голям принос в запазването на световния мир.
Българският народ живее със законна гордост, че приносът на i i c i o h . i m
социалистическа държава в решаването на световните проблеми расте с всеки
изминат ден, че нейната градивна и миролюбива външна политика намира ι
признание и разбиране на Балканите, в Европа и в света, че нейният меж-
(ународен авторитет е всепризнат.

8.
О БЗО Р И К РА ТКА Х А РА КТЕРИ С ТИ КА
НА П О М ЕСТЕНИТЕ АКТОВЕ И ДО КУМ ЕН ТИ

Поместените в този дял на сборника документи целят да представят бъл­

гарската социалистическа държава от зараждането на нейните зачатъчни фор­
ми в недрата на буржоазно-капиталистическа България чрез изграждането от
1942 г. на Отечествения фронт и отечественофронтовските комитети до ней­
ния съвременен модел на общонародна социалистическа държава. Дадено е
предпочитание на редица актови материали, отразяващи установяването и
укрепването на народнодемократичната власт и провъзгласяването на Бъл­
гария за република, поместени са основните международни договори и спо­
годби на българската социалистическа държава, нейните две конституции от
1947 и 1971 г. и др. Документите, които представят многостранната вътреш­
нополитическа и външна дейност на българската социалистическа държава,
са тъй обилни и многобройни, че е твърде трудно сред тях да бъде направен
подбор, който да задоволи изцяло всички предпочитания. Затова съставителят
в повечето случаи е подбирал репрезентативни документи или такива, които
разкриват формите, организацията и същността на съвременната българска
общонародна социалистическа държава на развитото социалистическо обще­
ство.

351
 №185
Програма на Отечествения фронт, приета от
Задграничното бюро на Централния комитет на
Българската работническа партия по инициатива
на Георги Димитров и оповестена по радио
„Христо Ботев“ на 17 юли 1942 г.
Печата се по: Българо-съветски отношения и връзки, т. I, с. 644- 646.

Противонародната политика на цар Борисовото правителство представлява

същинска национална опасност. България днес се превръща фактически във
васал на Хитлер, а българският народ — в роб на немските империалисти.
При неизбежния разгром, на който е осъден Хитлеровият маниачески план
за господство в света, всяко продължаване на тази предателска политика
означава съзнателно блъскане на българския народ в пропастта и загубване
на неговата национална независимост.
Върховен дълг на българския народ, на неговата армия и патриотична
интелигенция в сегашния исторически момент е да се сплоти в могъщ Оте­
чествен фронт за спасяването на България.
Отечественият фронт си поставя следните неотложни задачи:
1. Да не допусне въвличането на България в престъпна и гибелна за бъл­
гарския народ хитлеристка война.
2. Да оттегли незабавно българските войски, изпратени за потушаване на
борбата на братския сръбски народ срещу германското и италианското иго.
3. Да разкъса съюза на България с хитлеристка Германия и с другите
държави от Оста, да освободи българската земя от германските фашистки
войски и гестаповски банди.
4. Да спре износа на храни и на сурови материали в Германия и другите
държави от Оста. Да осигури прехраната на народа и армията и снабдяването
на населението по достъпни цени с предмети от първа необходимост.
5. Да осигури съгласно Атлантическата декларация националните интереси
на българския народ чрез споразумение с другите балкански народи и чрез
тясна дружба и сътрудничество на България със Съветския съюз, Англия,
САЩ и другите миролюбиви народи.
6. Да освободи незабавно всички цивилни и военни лица, преследвани за
тяхната борба срещу фашизма и хитлеристка Германия.
7. Да възстанови политическите правдини на народа, особено свободата на
печата, събранията и сдруженията; да премахне всички противоконститу­
ционни, противонародни и фашистки закони.
8. Да изтръгне армията от ръцете на фашистко-монархическата клика и да
вземе решителни мерки тя да не може да бъде използувана за противонародни
цели. Да осигури правата на офицерите, подофицерите и войниците като
пълноправни граждани.
9. Да разтури фашистките организации от типа на „Бранник“, „Съюза на
ратниците“,. „Легиона“.
Да обезвреди фашистките главорези и престъпници и вземе мерки за тях­
ното примерно наказание.

352
 10. Да запази народното богатство и народния труд от чужди посегателства
и да създаде условия за правилното икономическо развитие на България като
свободна и независима държава.
11. Да осигури народния поминък, работата, дохода и човешкото същес­
твуване на трудещото се градско и селско население.
12. Да изкорени фашисткото мракобесие, расовата ненавист и унижението
на националната чест на нашия народ.
Осъществяването на тия насъщни за нашия народ задачи налага час до­
скорошното създаване на истинско национално правителство, способно да
проведе твърдо и последователно спасителната политика на Отечествения
фронт. Поради това Отечественият фронт поставя като най-близка цел на
своята борба смъкването от власт на сегашното предателско, противонародно
хитлеристко правителство и създаването на истинско българско национално
правителство.
Опиращо се на волята и поддръжката на целокупния български народ, това
правителство ще подготви така също условията за свикването на Велико
народно събрание, което ще определи бъдещата форма на управление на
България и ще създаде необходимите конституционни и материални гаранции
за свободата, независимостта и процъфтяването на нашата родина.

17 юли 1942 г.

№ 186
Окръжно № 4 на Ц К на БРП до ръководствата,
организациите и всички членове на Работниче­
ската партия от 26 август 1944 г.
(строго секретно)
Печата се по: Установяване и укрепване на народнодемократичната
власт (септември 1944— май 1945), С., 1969, с. 15 17.

Драги другари,

България преживява най-съдбоносни дни. След капитулацията на Румъния

нашата страна се оказа напълно изолирана. Последните провокаторски речи
на багряновци и Драгановци доведоха отношенията между Съветския съюз
и България до пълно скъсване. Съветският съюз нито ден повече не ще търпи
присъствието на германски войски в своя тил и тоя на съюзна Румъния.
За България удари дванадесетият час! Съдбата на България днес изклю­
чително зависи от народа и патриотичното войнство. Всяко по-нататъшно
оставане на власт даже и с един ден на натрапеното регентство и прогер-
манското правителство на Багрянов, всяко по-нататъшно продължаване на
съюза с германците означава гибел и разгром на нашата родина.
Пред партията, пред Отечествения фронт, пред целия български народ и
армия повелително се поставя задачата с всички свои сили да се вдигнат на
смела и решителна въоръжена борба:
за незабавно скъсване съюза с Хитлерова Германия и изгонване на немците
от България;
23 Българската държавност
353
 за дружба и съюз с братския Съветски съюз, за незабавен мир с Англия
и Америка:
за незабавно изтегляне на окупационния корпус от Югославия и Гърция,
за разбирателство с братска Югославия и общи действия срещу немските
поробители:
за небазавно освобождаване на всички народни патриоти и премахване на
изключителните закони;
долу прогерманското регентство и правителство, за истинско правителство
на Отечествения фронт, което ще осигури правата и свободите на българския
народ, ще осигури условията за истинска народнодемократична власт.
За разрешаването с необходимата бързина на горната с историческо зна­
чение задача ЦК на Българската работническа партия нарежда:
1. Да се започнат п о в с е м е с т н и д е й с т в и я с всички сили на партията, РМС,
Отечествения фронт, силите на широките работнически и селски маси, на
патриотичното войнство; да се разгори всенародна борба и въстаническо дви­
жение срещу немците и техните агенти.
Дошло е време партията и всеки партиец с изключителна смелост и по­
следователност да застанат начело и организират всенародна борба, да орга­
низират събрания, митинги, демонстрации, да организират и вдигнат работ­
ниците, железничарите и всички държавни служещи на политически стачки,
да организират в с е о б щ а п о л и т и ч е с к а с т а ч к а . Провеждането на горните акции
да се осигури с въоръжена сила.
2. Всички въстанически сили — чети, дружини, бригади и др. — да пред­
приемат повсеместни, смели и планомерни действия; да се засилят ударите
срещу немците и немските обекти. Тяхното провеждане да се осигури на всяка
цена и с всички жертви.
Основно да се разучат стратегическите и невралгични точки във всяка
област и към тях да се концентрират въстаническите и боеви сили. При­
движванията да се извършват към населени места, като се извършва моби­
лизация и вдигане народа на въоръжена борба за овладяване на тия стра­
тегически пунктове и установяване на народна власт.
Със смели, решителни действия и овладяване на важните стратегически
пунктове ще се внесе смут, объркване в редовете на врага и с ъ щ е в р е м е н н о
о к у р а ж а в а н е и активизиране на народните маси.
Да се отдели най-сериозно внимание на боевите групи по места, да се
постави ударно тяхното изграждане там, където няма [такива]; да вземат [те]
най-дейно участие при провеждането и охраняването на масовите борби и
действия на въстаническите отряди.
3. В тоя решителен момент нашата задача е да привлечем армията на
страната на борещия се български народ за съгласувани и общи действия
срещу немците и немските агенти, за спасяване на България.
Развитието на събитията и тежкото положение на страната и армията съз­
дадоха най-благоприятни възможности да бъдат привлечени големи войскови
части в подкрепа на всенародната борба, а друга част от армията — не­
утрализирана. Нейното бързо привличане налага решително да се скъса с
досегашния тесносектантски начин на работа в тая област. Необходимо е за
спечелване на армията да се използват всички наши и съюзнически възмож­
ности, сили и средства. Незабавно и съвсем конкретно да се обсъди и орга­
низира вдигането на цели войскови части и гарнизони и в съгласувани дей­

354
ствия с въстаническите отряди и народа да се овладеят населените места,
като се прави всичко възможно за тяхното задържане.
Разрешаването на горните задачи изисква ръководствата на партийните
организации да отделят необходимото внимание и сили за всестранното
укрепване на военните ръководства, за да бъдат те в състояние да поемат
действителното командуване на въоръжените въстанически сили.
4. Всенародната борба и разгарянето на въоръжените действия да се про­
веждат под знамето и ръководството на Отечествения фронт. Да се укрепят
всестранно съществуващите комитети на Отечествения фронт. Да се пристъпи
към повсеместно и бързо изграждане на нови комитети във всички населени
места, в учрежденията, предприятията, гарите и пр„ които да станат д е й ­
ст ви т елн и о р га н и за т о р и и р ъ к о во д и т ел и н а в с е н а р о д н а т а б о р б а и о р га н и на
народн ат а власт .
Да се направи всичко възможно за привличане в комитетите на Отечес­
твения фронт представители на всички демократически политически и общес­
твени групи и организации, които са против немците и застават на програмата
на Отечествения фронт.
Деятелите на Отечествения фронт трябва смело и решително да застанат
начело на борбата и излязат открито със своите имена.
Отечественият фронт трябва да привлече народа и армията на смела и
въоръжена борба. Отечественият фронт е единствената политическа сила, коя­
то може и трябва със смели, незабавни и решителни действия да спаси стра­
ната.
С а м о едно п рави т елст во на О т еч ест вен и я ф рон т щ е о си гур и у с л о ви я т а на
ед н а и ст и нска н а р о д н о д ем о к р а т и ч н а вл аст .
Партийните ръководства, организации и всеки партиец при провеждането
на горните задачи трябва да проявяват, изключителна твърдост, решителност,
самоинициатива и отговорност.
На незабавни, смели и повсеместни действия!
На решителна борба за извоюване на свободна, независима, демократична
и силна България!
Вън германците от България!

№ 187
Заповед на Главния щаб на НОВА до щабовете
на въстаническите оперативни зони за повсе­
местно настъпление и установяване властта на
Отечествения фронт от 26 август 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване на народнодемократичната
власт, с. 17—20.

Продажниците на българския народ — агентите на Хитлерова Германия

— в лицето на регентите, правителството на Багрянов заедно с висшето во­
енно ръководство са предприели обща военна акция в страната против народа
и неговите най-добри синове — народните въстаници.
Тези продажни души са предприели тази акция с цел да разгромят въста­
ническите дружини; да убиват верните български патриоти от села и градове,

355
за да могат да гарантират утре живота си, като създадат едно такова пра­
вителство, което да ги закриля от страшния народен гняв.
Под ударите на Червената армия и нейните съюзници — англо-американ­
ските войски, маршал Тито, а така също всеобщото народно въстание във
Франция и др. страни Румъния капитулира, сключи примирие* със съюзните
държави — Съветска Русия, Англия и Америка, създаде ново правителство
на Националния фронт с участие на комунистическата партия, обяви война
на Германия и сега румънските войски се сражават заедно с Червената армия
против Хитлеровите орди.
При новосъздаденото положение на Балканите и специално в Румъния внесе
се страшен смут и паника в средата на фашистките кръгове — специално в
редовете на управляващата клика. Този смут се засили още повече благо­
дарение на активността, която проявяват българските въстанически дружини
и повсеместното недоволство и бунтуване на народа ни.
Българите с немски души се мъчат да спасят по някакъв [начин] кожите си,
но тяхното спасение ще бъде само гробът.
Настъпил е най-критичният момент за спасяването на България и българ­
ския народ от страшна катастрофа, която е надвиснала над страната ни.
Пътят, по който трябва да бъде спасена страната, е само активната въ­
оръжена борба на въстаническите дружини, които трябва да бъдат — служат
— като помощници във всеобщата борба на народа и армията ни. С оглед
на това щабът заповядва:
1. Да се вземат бързи мерки с маневриране, за да се избягнат готвените
удари, като се предприемат ударни акции из засади със стремеж за явяване
винаги в тила на противника, в територията, която той смята за прочистена.
При обкръжаване да се премине към бой за печелене на време и при удобен
момент и подходяща местност, особено нощем, да се нанасят съсредоточени
удари върху слабите места на противника, за да се излезе от обкръжаването
и се продължи дейността на засадите при добитата вече свобода на действие.
При тези действия да се използува неограничен район за маневриране.
2. Зоните и въстаническите дружини, които действуват в пограничните ра­
йони на Сърбия, Македония и Гърция, да установят тесен контакт с наро-
доосвободителните армии и партизанските отряди на тези страни, като из­
работят общ план на съвместно действие против общия враг, без разлика на
територия [и] накъде ще бъде нанесен ударът на противника.
3. Настъпила е деморализация в българската армия, чийто процес ще се
засилва всеки ден, особено под влиянието на външните събития, което води
до постоянно преминаване на негодуващия народ на страната на въстани­
ческите дружини. Ето защо веднага да се влезе в контакт с тези части и се
създаде общо командуване, като се поведе обща борба против онези части,
които продължават борбата.
4. Там, където българските войски и отделни военни единици са в контакт
или в стълкновение с германските въоръжени сили, въстаническите дружини,
боевите групи и народът да се притекат на помощ на войските, като си
подадат ръка за общи действия за унищожаване на германските войски, които
се намират в нашите земи.

* В текста е „мир“.

356
 5. Да се засили доброволческата мобилизация всред населението, за да се
увеличат въстаническите отряди и дружини. Да се създадат нови отряди и
дружини и изграждат боеви групи по места.
6. Да се засилят връзките между хората на Отечествения фронт за съвместни
действия — бързи действия.
7. Да се организира широка пропагандна акция всред населението и вой­
ската с оглед на последните събития.
8. Да се предприемат повсеместни настъпателни акции за създаване по
места власт на Отечествения фронт.
9. Главните удари да се насочат към центрове, особено там, където може
да се разчита на подкрепата на отделни войскови части.
Скъсване съюза с Германия, мир със съюзниците, вечно приятелство със
СССР и нова Югославия!
Смърт на фашизма, долу Багряновото правителство, цялата власт в ръцете
на Отечествения фронт!
До всички щабове на военни зони в страната.

комисар: П е т р о в
командир: [п. н е с е ч е т е ]

№ 188
Манифест на Н К на ОФ към българския народ,
призоваващ на енергична борба за събаряне на
фашистката власт и установяване на правител­
ство на Отечествения фронт, от края на август
1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване на народнодемократичната
власт, с. 19—20.

Българи и българки,

Войната свършва. България е поставена на подсъдимата скамейка. Днес тя

е напълно изолирана и рискува да загуби най-надеждната си опора на пред­
стоящата конференция за мир — нашата освободителка. Правителството,
притиснато от бързото развитие на събитията, се видя принудено да обяви
някакъв неутралитет и по-бързо да оповести, че тоя неутралитет е одобрен
от Съветския съюз, нещо, което е официално опровергано. То изобщо не
прояви в своята политика държавническа мъдрост и такт, а се остави да бъде
водено под напора на събитията.
Правителството продължава и засилва своя жесток поход срещу народните
борци, изразители на една спасителна народна политика. Кръвта, която по­
следните проляха, е единствената, която изми срама пред нашата Освобо­
дителка, великите съюзници и нашите съседи.
Правителството трябва незабавно да си върви. То няма авторитет да отстои
на интересите на България в преговорите за примирие и мир. Неговото по­
нататъшно стоене на власт е гибелно за страната. То не се ползува с доверието

357
на българския народ. В днешните тежки моменти съдбата на нашето Оте­
чество може да бъде облекчена само от е д н о н а р о д н о п р а в и т е л с т в о н а О т е ­
чест вен и я ф рон т .
Д р а г и сънародници,
Ние ви зовем на смела и енергична борба за едно народно правителство
на Отечествения фронт, в името на следните ваши искания:
1. Незабавно скъсване на всякакви връзки с хитлеристка Германия.
2. Мир и приятелство с Англия и Америка.
3. Сърдечно приятелство със Съветския съюз и вечна дружба с братския
руски народ.
4. Пълно разбирателство с нашите съседи и специално с народите на н о в а
Ю г о с л а в и я за изграждане на траен мир на Балканите.
Незабавно споразумение за спиране на военните действия и изтегляне на
нашите войски от нова Югославия и Гърция.
6. Възстановяване на всички политически и граждански права и свободи.
7. Премахване на всички изключителни, противонародни закони и наредби.
8. Пълна и безусловна амнистия на борците за народни свободи и жертвите
от изключителните противонародни закони.
9. Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика
и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното насе­
ление в България и окупираните земи.
10. Конфискация на капиталите и имуществата на хитлеристките агенти в
България и на незаконно забогателите.
11. Прочистване на целия държавен апарат от противонародни елементи.
12. Разтуряне на всички противодемократични организации и унищожаване
на всяка следа от авторитарна идеология.
13. Смели стопански, финансови и социални реформи. Унищожаване на
спекулата и премахване на скъпотията.
14. Широка и евтина просвета за народните маси; преустройство на цялата
образователна система на демократически и научни основи.
15. Основна правосъдна реформа, евтино и бързо народно правосъдие.
16. Разтуряне на Народното събрание и произвеждане на свободни избори.
Граждани и гражданки, селяни, работници и интелектуалци, в името на тая
народна програма ви зовем на смела борба под знамето на Отечествения
фронт, за събаряне на всяка противонародна власт.
Офицери, подофицери и войници,
Очите на целия български народ са обърнати към вас. В тежкия за О т е ­
ч е с т в о т о час изпълнете дълга си като истински народни синове — присъе­
динете се към народоосвободителната борба заедно с народните борци, да
завоюваме свободата на скъпото ни Отечество. Не направите ли това, вие
ще провалите заедно с България бъдещето на народната армия и нашата
собствена съдба.
Да живее българският народ!
Да живее единството между народа и армията!
Да пребъде свободна, независима, демократична и мощна България!
Да живее братското споразумение на балканските народи!
Да живее Съветският съюз и неговите велики съюзници!
1. Кимон Георгиев, бивш министър-председател, 2. Добри Търпешев, 3.
Никола Д. Петков, бивш народен представител, 4. Григор Чешмеджиев. бивш
нар. представител, 5. д-р Иван Пашов, бивш нар. представител, 6. Ангел

358
Държански, нар. представител, 7. Дамян Велчев, о. з. полковник, 8. проф.
Венелин Ганев, бивш министър, 9. Димитър Нейков, бивш нар. представител,
10. д-р Рачо Ангелов, лекар, 11. проф. Петко Стоянов, бивш нар. представител,
12. Димо Казасов, бивш министър, 13. Христо Стойков, о. з. майор, 14. д-р
Кирил Драмалиев.

№ 189
И з позив на Националния комитет на Отечестве­
ния фронт към българския народ от 8 септември
1944 г.
Печата се по: Българо-съветски отношения и връзки. т. /, с. 678.

Днес, 9,30 часа, три моторизирани колони на Червената армия са преминали

добруджанската граница и се отправили към Русе, Разград и Варна, където
вече са влезли.
Ние посрещаме великата Червена армия с най-топли и сърдечни чувства
не само защото такива са чувствата ни към братския нам руски народ, но
защото тя е ненадминат в историята героизъм и самопожертвование сломи
хитлеристкото мракобесие и освобождава цялото човечество от тая зловеща
тирания.
Същевременно обаче в душите ни кипи бунт срещу нашите управници,
които с двуличието и колебанията си отклониха част от силите на Червената
армия от големите й задачи на Запад, за да я насочат срещу нас, българите,
които сме и приятели и съюзници.
С тази политика на колебание и двуличие към СССР и на угодничество към
Германия правителството загуби всяка връзка с народа, със Съветския съюз
и неговите велики съюзници. То е провалено от събитията. Негов заместник
може да бъде единственият днес изразител и представител на народа — Оте­
чественият фронт, дело на самия народ.
Българи и българки,
Дългът ви зове към смела и енергична борба с всички средства и сили за
сваляне на противонародното окървавено правителство и за установяване на
истинско народно правителство на Отечествения фронт за спасяване на стра­
ната.

Национален комитет на Отечествения фронт

359
 № 190
Прокламация на правителството на Отечестве­
ния фронт към българския народ от 9 септември
1944 г.
Печата се по: Отечествената война на България (1944 1945), I, С.,
1978. е. 21.

Българи и българки, офицери,

подофицери и войници!

Отчуждени и чужди на народа управници хвърлиха страната в. нова катас­

трофа. Вместо да бъдат служители на народа, те станаха слуги на хитлеристка
Германия. Направиха страната германски лагер, превърнаха работниците ни
в германски роби и обрекоха плодовете на труда на българския селянин в
плячка на германците. Направиха войските ни стражар на германските за­
воевателни планове.
Не стига това, обявиха война на Англия и Съединените щати и с двуличната
си и низка политика изчерпаха великото търпение на Съветския съюз, чиито
войски вчера, 8 т. м., влязоха в България, което тури край на една недостойна
и отречена от нашия народ политика.
В същото време две наши армии — македонската и корпусът — са обречени
в плен на германците, които правителството от угодничество остави въоръ­
жени, за да пленяват и избиват наши офицери и войници.
В страната кипи борба за народна власт, която ще го изведе от пропастта,
в която го хвърлиха престъпни управници.
От седмици българският народ чака примирие.
Вместо мир политиката на правителството доведе страната до война със
Съветския съюз.
С пълното съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля,
Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управ­
лението на страната, за да я спаси от гибел.
Отечественият фронт, дело на самия народ, веднага ще приобщи всички
сили и средства към усилията на Съветския съюз и неговите велики съюзници
за изгонване германците от Балканите.
Правителството на Отечествения фронт ще направи веднага всичко въз­
можно за осъществяване на неразривни връзки със Съветския съюз и нова
Югославия и установяване искрено приятелство с великите западни демок­
рации, Америка и нашите съседи.
Правителството на Отечествения фронт веднага ще пристъпи към изпъл­
нение на програмата, оповестена вече в отправения към народа манифест, и
ще следва без забава и отклонение смело пътя на народните интереси.
Да живее и пребъде свободна, независима, демократична и мощна България!
Да живее българският народ!

360
 № 191
Указ на регентите на България за назначаването
на 1C. Георгиев за председател на Министерския
съвет от 9 септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване на народнодемократичната
власт, с. 46.

Ние, Регентите на България,

На основание чл. 150 от Конституцията

Постановихме и постановяваме
Да назначим за Председател на Министерския съвет г. Кимон Георгиев.
Изпълнението на настоящия указ се възлага на Председателя на Минис­
терския съвет.
К ирил К . П реславски
Г ен ерал М и хов
Председател на Министерския съвет: К . Г ео р ги ев

№ 192
Указ на регентите на България за назначаване
на министрите от първия кабинет на Отечестве­
ния фронт от 9 септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване на народнодемократичната
власт, с. 47.

Ние, Регентите на България,

По доклада на Председателя на Министерския съвет под № 282 от 9 сеп­

тември 1944г.
Постановихме и постановяваме:
Да назначим: за министри без портфейл председателя на Министерския
съвет г. Кимон Георгиев и г. Добри Колев Терпешев и г. Никола Д. Петков;
за министър на външните работи и на изповеданията г. проф. Петко Стайнов;
за министър на вътрешните работи и народното здраве г. Антон Танев Югов;
за министър на народното просвещение г. проф. Станчо Чолаков; за министър
на правосъдието г. д-р Минчо Нейчев, за министър на финансите г. проф.
Петко Стоянов; за министър на войната г. полковник Дамян Велчев; за ми­
нистър на търговията, промишлеността и труда г. Димитър Нейков; за ми­
нистър на земеделието и държавните имоти г. Асен Павлов; за министър на
обществените сгради, пътищата и благоустройството г. Борис Бумбаров; за
министър на железниците, пощите и телеграфите г. Ангел Г. Държански.
Изпълнението на настоящия указ се възлага на Председателя на Минис­
терския съвет.
К ирил К . П реславски
Г ен ерал М и х о в
Председател на Министерския съвет: К . Г ео р ги ев

361
 №193
Указ на регентите на България за разпускане на
XXV Обикновено народно събрание от 9 септем­
ври 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване на народнодемократичната
власт. с. 47—48.

Ние, Регентите на България,

По доклада на Председателя на Министерския съвет под № 283 от 9 сеп­

тември 1944г. и на основание чл. 136 от Конституцията
Постановихме и постановяваме:
Да разпуснем XXV Обикновено народно събрание.
Изпълнението на настоящия указ се възлага на председателя на Министер­
ския съвет.

К ирил К . П реславски
Г енерал М ихов
Председател на Министерския съвет: К . Г е о р г и е в

№ 194
Указ на регентите на България за назначаване
министри на новоучредените министерства на на­
родното здраве, социалната политика и пропа­
гандата от 9 септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване на народнодемократичната
власт в България, с. 48.

Ние, Регентите на България,

По доклада на Председателя на Министерския съвет под № 285 от 9 сеп­

тември 1944г.
Постановихме и постановяваме:
Да назначим за министър на народното здраве г. д-р Рачо Ангелов; за
министър на социалната политика г. Григор Чешмеджиев и за министър на
пропагандата г. Димо Казасов.
Изпълнението на настоящия указ се възлага на Председателя на Минис­
терския съвет.
К ирил К . П реславски
Г енерал М и хов
Председател на Министерския съвет: К . Г е о р г и е в

362
 №195
Указ на регентите на България за назначаване
главнокомандуващ българските войски от 9 сеп­
тември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване на народнодемократичната
власт, с. 48. 49.

Ние, Регентите на България,

По доклада на Председателя на Министерския съвет под №287 от 9 сеп­

тември 1944г.
Постановихме и постановяваме:
Да назначем за главнокомандуващ българските войски във войната срещу
Германия досегашния министър на войната, генерал-майор Иван Маринов.
Изпълнението на настоящия указ се възлага на Председателя на Минис­
терския съвет.
К ирил К . П реславски
Г ен ерал М и х о в
Председател на Министерския съвет: К . Г е о р г и е в

№ 196
Постановление на Министерския съвет за осво­
бождаване от длъжност на регентите Кирил княз
Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов
от 9 септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 49.

По доклад на г. Министър-председателя.

На основание чл. 47 от Конституцията освобождават се от длъжност ре­

гентите на България: Негово Царско Височество Кирил Княз Преславски и
генерал-лейтенант Никола Михов

363
 №197
Постановление на Министерския съвет за назна­
чаване на регенти на България Венелин Ганев,
Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов от 9 сеп­
тември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 49.

По доклад на г. Министър-председателя
На основание чл. 47 от Конституцията н азн ачават се за регенти на Бъл­
гария:
професор В е н е л и н Г а н е в
Ц вя т к о Б обош евски
Т одор П авлов

№ 198
Постановление на Министерския съвет за назна­
чаване делегация за установяване връзка с щаба
на III украински фронт от 9 септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване.... с. 50.

О добрен о: министър-председател: К. Георгиев

По доклада на г. Министър-председателя.

Н а з н а ч а в а с е делегация в състав: професор Д. Михалчев, бивш пълномощен

министър, полковникът от Генералния щаб Р. Славков, Димитър Ганев и
Кирил Станчев, която да замине веднага и да влезе във връзка с командующия
на III украинска армия, армейския генерал Толбухин, с цел да узнае окон­
чателните условия по преустановяването военните действия на съветската
армия срещу България и да разисква както по условията за примирието и
за възстановяването дипломатическите отношения със Съветския съюз, така
и по начините за сътрудничество между съветските и българските войски за
изгонване на неприятеля от Балканите.
Към делегацията се прибавя в качеството си на секретар-съветник лега-
ционният съветник X. Левенсон.
Всички тия лица се ползуват с право на пътни и дневни пари съгласно
закона.

364
 № 199
Постановление на Министерския съвет за из­
граждане на народна гвардия и народна милиция
от 10 септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 82.

О добрен о: министър-председател: К. Георгиев

От състава на въстаническите отряди и народната милиция се формира: 1)

народна гвардия, която се поставя под ръководството на Министерството на
войната, и 2) Народна милиция, на която се поверява вътрешната сигурност
и се поставя под ръководство на Министерството на вътрешните работи. Към
нея се причисляват и всички полицейски части и чинове, които имат заслуги
за установяване на новата народна власт.

№200
Постановление на Министерския съвет за раз­
формироване на жандармерийските части от 10
септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 82.

О добрен о: министър-председател: К. Георгиев

О д о б р я ва се следн от о:

Всички жандармерийски части11 се разформироват, като предварително се

установяват отговорностите и провинените се задържат.

№201
Постановление на Министерския съвет за раз­
пускане на областните поправителни дружини от
10 септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 82—83.

О добрен о: министър-председател. К. Георгиев

По доклада на г. министъра на войната.

О д о б р я ва се следн от о:

Разпушат се всички областни поправителни дружини, като виновните на­

чалници се задържат.

365
 № 202
И з заповедта на Главния щаб на Народоосво-
бодителната въстаническа армия за оказване съ­
действие от партизаните за изграждане на здрава
дисциплина във войската от 10 септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване.... с. 83.

Днес, когато в страната е установена народната власт на Отечествения

фронт и когато е надвиснала опасността от нахлуването на Хитлеровите орди
в нашата родина, налага се изграждането на една строга дисциплина в армия
и народ. Правителството на Отечествения фронт, както и командуването на
народната въстаническа армия полага всички усилия и вменява в дълг на
всички да работят и съдействуват за запазването на тази дисциплина. При
това положение всеки, който се опитва да внесе смут, безредие в армията,
както и във всички организации на народноотечествения фронт, се счита за
народен враг и предател. Пред вид на това заповядвам:
1) Да се спазва най-строго дисциплина във всички части на армията.
2) Да се действува най-енергично срещу всички, които бягат от войската
и с това се отклоняват от службата си.
3) Народната въстаническа армия и милиция да съдействува най-енергично
за залавянето им и предаването на Народния съд.
4) Всички офицери, които се опитват да подронват престижа на народния
фронт, да се арестуват и предават на правителствената власт. Всички, които
противодействуват на правителството, да се разстрелват незабавно.
Г ен ерал м а й о р ( п ) Б л а го й И ван ов
командир на народоосвободителна въстаническа армия

№203
Постановление на Министерския съвет за задър­
жане на фашистки престъпници и слагане запор
върху имотите им от 12 септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., е. 103 104.

На основание чл. 31 от Закона за гражданската мобилизация Министерският

съвет постанови:
I. Да се задържат по разпореждане на министъра на вътрешните работи:
1. Всички министри от кабинетите през времето от 1 януари 1941 г. до 9
септември 1944г.
2. Всички народни представители от XXV Обикновено народно събрание,
които с вота си са одобрявали и подкрепяли политиката на казаните кабинети.
3. Всички военни лица, които с поведението си са станали причина за по­
ставяне страната пред катастрофа и за излагане на войскова част в опасност.
4. Всички други лица, които във връзка с политиката на казаните по-горе
кабинети са заповядали, поощрявали или извършвали убийства, палежи, гра­
бежи, тежки телесни повреди или изтезания.

366
 II. Да се впише възбрана, считана от 12 септември 1944г.
1. Служебно — върху недвижимите имоти на министрите.
2. По искане на Министерството на вътрешните работи върху недвижимите
имоти на останалите лица.
III. Смятат се поставени под запор всички движими имущества (вземания,
влогове, акции и др.) на лицата, посочени в т. 1.
Всички отчуждения на имущества от казаните лица, както и изплащане на
суми и изпълнение на други задължения към тях след същия ден не могат
да се противопоставят на държавата.
Н ачалник на канцеларият а

№204
Наредба-закон
за отменяване на някои закони от 12 септември
1944 г.
Печата се по: „Държавен вестник", бр. 227 от 16.Х.1944г.

Ч л . 1. О тм еняват се следните закони:

1. Закон за защита на държавата.

2. Закон за запазване моралната и материалната сила на войската.
3. Наредба-закон за разтуряне на партийно-политическите организации.
4. Наредба-закон за ликвидиране имуществата на партийно-политическите
организации.
5. Наредба-закон за отнемане в полза на държавата имотите на нелегал­
ните организации.
6. Наредба-закон за избиране членове на общинските съвети.
7. Наредба-закон за избиране народни представители за Обикновено на­
родно събрание.
8. Наредба за печата.
9. Наредба-закон за временен надзор върху печата.
10. Закон за гарантиране свободата на събранията.
11. Закон за организиране българската младеж.
12. Закон за Общия съюз на запасното войнство.
13. Закон за държавната жандармерия.
14. Чл. чл. 22, 23 и 40 от Закона за ограничение престъпленията против
личната и обществената безопасност.
15. Закон за допълнение на Закона за ограничение престъпленията против
личната и обществената безопасност.

367
 Ч л . 2. О тм еняват се следните,
издадени във връзка
с еврейския въпрос закони:

1. Закон за защита на нацията.

2. Закон за възлагане на Министерския съвет да взема всички мерки за
уреждане на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси, както и издадените
по силата на този закон наредби.
3. Закон за еднократен данък върху имуществата на лица от еврейски про­
изход.
4. Тълкувателен закон на чл. 6 от Закона за еднократен данък на имуще­
ството на лица от еврейски произход.
5. Глава втора и чл. 22 от Закона против спекулата с недвижими имоти.
6. Закон за ликвидиране на концесионните аптеки на лицата от еврейски
произход.
7. Закон за изплащане непокритите имоти на лицата от еврейски произход,
предложени на държавния поземлен фонд за изкупуване съгласно Закона за
защита на нацията.
Комисарството по еврейските въпроси до окончателното му ликвидиране
действува по нареждания, издадени от министъра на вътрешните работи.
Имуществено-правните последици от приложението на изброените в този
член закони и наредби, както и имуществените права на евреите във връзка
със същите закони ще се уредят с особен закон.

Ч л. 3. О тм енят се всички правилници и наредби,

издадени въз основа на изброените
в чл. 1 и чл. 2 на закона.

№ 205
Програма на правителството на Отечествения
фронт, обявена от министър-председателя на ми­
тинг в Съдебната палата, София, 17 септем­
ври 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 133—136.

Външна политика

Сърдечно приятелство със Съветския съюз и вечна дружба с братския руски

народ.
Установяване приятелски отношения със западните демокрации и великата
американска република.
Най-тесни приятелски връзки с нова Югославия и другите балкански народи
за окончателното и братско споразумение на балканските държави по всички
спорни въпроси.
Окончателно разрешение на македонския въпрос, като се даде право на
македонското население да се самоопредели.
368
 В ъ тр еш н а п оли ти к а

Възстановяването на Конституцията и на всички права и свободи на бъл­

гарския народ.
Политическо, културно и правно изравняване на лицата от двата пола.
Отменяване на всички изключителни закони.
Преустройство на държавата съобразно със свободно проявената народна
воля.
Разтуряне на Народното събрание и произвеждане на свободни избори.
Пълна и безусловна политическа амнистия на борците за народните свободи
и на жертвите от изключителните противонародни закони.
Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните
свободи и над мирното население в България, както и в окупираните тери­
тории.
Конфискация на имотите и капиталите на забогателите поради военната
обстановка чрез спекула или подкупничество.
Прочистване на целия държавен апарат от противонародни елементи и
създаване честна, способна и вярна на народните интереси администрация.
Възстановяване самоуправлението на общините.
Преустройство на полицията и премахване всички изключителни права,
които й позволяват да изтезава гражданите и да върши издевателства над
тях.
Учредяване министерства на народното здраве, социалната политика и на
пропагандата.
Пълна свобода на вероизповеданията и на религиозна търпимост.
Уреждане режима на църквите и отделяне църквата от държавата.
Въвеждане гражданския брак.

П росветно-културна политика

Достъпна и широка народна просвета. Преустройство на цялата образо­

вателна система на демократични и научни основи съобразно с нуждите на
живота, като се държи сметка за стопанските особености на нашата страна
и на отделните покрайнини. Провеждането на дело задължителното прогим­
назиално образование. Насърчение на даровитите деца.
Усилен строеж на училищни сгради. Снабдяване училищата с необходимите
пособия. Създаване детски ясли, почивни домове и детски градини за децата
от доучилигцна възраст. Създаване домове за забави и занимания на учащата
се младеж през свободното от занятия време. Увеличаване грамотността и
просветата на широките народни маси. Остранение намесата на чужди фак­
тори в образователното дело. Засилване трудовия елемент в обучението. Сво­
бодна и общодостъпна университетска наука. Преустройство на университета
и университетското образование. Изкореняване на авторитарната идеология.
Създаване научен мироглед и здрави социални чувства в младежта. Повдигане
духовното самочувствие на учителя и въобще на дейците в областта на ду­
ховната култура чрез подобряването на съответните политически и мате­
риални условия.

24 Българската държавност
369
 Н ародна войска

Пълно демократизиране на войската както по отношение на използването

й. така и по отношение нейното попълване и възпитаване, за да стане тя
истинска народна армия. Прочистване на армията от всички противонародни
елементи и всякакви влияния, които са се оказали фатални за нейната роля
при разрешаване нашите исторически задачи.

Стопанска политика

1. Премахване на стопански и социално вредното посредничество.

2. Премахване на частните стопански монополи и привилегии. Обявяване
за държавни на ония от тях, които не могат да се премахнат. Учредяване
държйвни монополи за износния тютюн, за зърнените храни и други земе­
делски произведения, за петрола, за вносното желязо и химикалите, за за­
страхователното дело, за вноса на монополни от чужбина стоки и т. н.
3. Обществено организиран внос и износ на главните предмети за нуждите
на населението, на държавата и на общините.
4. Премахване паразитната индустрия.
5. Организиране индустрията върху основата на най-ниските цени и раз­
носки в производството. Създаване индустрия, която да произвежда нужни
за масовата консумация на населението предмети: типов хляб, типови обувки,
типово облекло и др.
6. Създаване на планово и свързано действие в банково-кредитните инсти­
туции. Нова организация на акционерните дружества, да се премахне всев­
ластието на големите акционери. Контролиране кредитната политика.

Зем еделска и кооперативна политика

7. Кодификация на кооперативното законодателство. Всестранно и действи­

телно насърчение на кооперативното дело. Освобождаване от полицейска
намеса и от тежкия бюрократически контрол. Обезпечаване действителното
участие на кооператорите в управлението на кооперациите.
8. Отговорност на всички обществени служители, държавни, общински, бан­
кови и кооперативни за законността и целесъобразността на техните действия,
на общите им разпореждания и заповяданите от тях разходи.
9. Премахване на скрития данък върху земеделския труд и производството
с режима на принудителните ниски цени. Свобода и всестранно насърчение
на земеделското производство и на първо място с евтин и вседостъпен кредит.
10. Кооперативно обработване на земята, планови и специализирани засевки
за повдигане на земеделския добив. Отпускане кредити и снабдяване коопе­
ративните стопанства с тежък земеделски инвентар от държавата.
11. Снабдяване на безземленото и малоземленото население с нужната за
неговото стопанско съществуване земя. Никой не може да притежава сто­
панство, по-голямо от 300 декара.
12. Контрол върху печалбите на капитала и определяне максималните им
размери. Премахване всяко положение на привилегии и монополни положе­
ния, създадени от същия.
13. Междубалканско стопанско сътрудничество. Коригиране на едностран­
ната външна търговия на България. Създаване нови пазари.
14. Земята за земеделеца, т.е. за този, който пряко я обработва.

370
 Ф и н ан сова п ол и ти к а

1. Действителни общински и държавни бюджети, съобразени със средствата

на народа, с които може да стане тяхното покриване, като се има пред вид
закрепване на народните поминъци и специално това на кооперациите.
2. Освобождаване от чрезмерно косвено облагане предметите от първа не­
обходимост.
3. Въвеждане прогресивно-подоходен данък. Данък върху богатствата и
големите имущества.
4. Конфискация на незаконно припечеленото чрез доставки и чрез разпре­
деление на контингентите през военно време.
5. Данъци върху печалбите от социално стеклите се условия от войната и
спекулата.
6. Прогресивно данъчно облагане с определяне необлагаем екзистенц-ми-
нимум за данъкоплатците, обременени с големи семейни тежести и по-тежко
облагане рентите и рентиерите.
7. Преустановяване издаването банкноти срещу бюджетни дефицити.
8. Прибягване към заеми върху основата на личната, действителна замож­
ност на всички.

Социална политика

1. Кодификация на трудовото законодателство и социалните застраховки.

Участие и контрол на работниците при управлението на фонда „Обществени
осигуровки“. Изборност на трудовите инспектори.
2. Обезпечаване работа за всички.
3. Социални застраховки за всички слоеве на населението.
4. Въвеждане на 40-часова работна седмица.
5. Действителна защита на работниците от експлоатацията на работодателя.
6. Създаване хигиенични жилища и условия за работа.
7. Определяне минимални заплати и надници за работниците и държавните
наемници съобразно с нивото на живота.
8. Ефикасна помощ за бедните.
9. Чувствителна и незабавна помощ на пострадалите от бомбардировките.
10. Държавна помощ и пенсия за пострадалите в борбата против фашизма.

П равосъдие

1. Евтино и бързо правораздаване чрез намаление съдебните мита и берии,

чрез откриване съдилища в по-големите населени места и чрез опростяване
съдебните формалности.
2. Преустройство на нашето законодателство съобразно с народния бит и
новите стопански и социални условия.
3. Учредяване съдебна политика.
4. Съдебна отговорност на чиновниците при нарушаване на техните задъл­
жения.
5. Обществено-педагогическа борба с престъпността и подобрение наказа­
телния режим.

371
 Грижи за народното здраве

Изработване държавен здравен план, който ще преследва следните задачи:

1. Повдигане жизненото равнище и здравната култура на народа, оздра­
вяване неговия бит и труд.
2. Борба с детската смъртност чрез осигуряване на най-добри условия за
отглеждане на децата и чрез ефикасни мерки срещу детските болести.
3. Системна и планова борба с туберкулозата и с всички други заразни и
социални болести.
4. Най-широко санитарно благоустройство на жилищата и на всички на­
селени места.
5. Своевременна и квалифицирана медицинска помощ на населението.
6. Особени грижи за подрастващите поколения, като се поставят на нужната
висота хигиеничните условия в селата, фабриките, работилниците, училищата
и пр.
7. Поощряване спорта и поставянето му на научни условия.
8. Грижи за болните, сираците и старците.
9. Насаждане истинска здравна култура.
10. Всенародна медико-социална застраховка.
11. Всестранни грижи за жената майка.

№ 206
Манифест на Ц К на БРП(к) към българския
народ относно участието на България във вой­
ната за пълния разгром на фашистка Германия
от 22 септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване.... с. 144—145.

Другари работници, селяни и всички хора на труда. Българи и българки,

патриоти! Офицери, подофицери и войници! Партизани и партизанки!
България преживява дни от съдбоносно значение, дни, от които започва
нова и славна страница в историята на нашия народ!
И на изток, и на запад, и на юг хитлеристка Германия търпи поражение
след поражение, но хищният звяр все още не се предава. Пред нашите очи
той се готви да се хвърли сега от западната ни граница върху нашата страна,
за да унищожи или поне да компрометира славната народна победа от 9
септември.
Прибирайки се в бърлогата си, фашисткият звяр прави отчаяни набези и
скокове, които, ако не бъдат своевременно отбити, могат да ни костват не­
изчислими, безполезни жертви, загуби, страдания и могат сериозно да по­
пречат на новото народно отечественофронтовско стопанско, социално и кул­
турно строителство и да ни изложат пред великите и малки демократични
народи.
Девети септември означава края на едно позорно минало, през което пре­
стъпните хитлеристки агенти доведоха страната ни до страхотна катастрофа.
Неповторимият исторически момент налага незабавно да се тури край на
всяко пораженство в армията и да се създаде най-висок боен дух!

372
 В рем е за колебание ням а!
Р еш ит елният бой е почнал и ние трябва да го приемем смело, като мо­
билизираме всичко и всички, като незабавно и точно изпълняваме всички
нареждания за мобилизацията в тила и за бойни действия на фронта, като
вървим смело и с твърда вяра напред към победата, като не се отклоняваме
нито за миг от великия път на нашите славни деди и бащи — начело с Ботев,
Левски и Раковски! О щ е п о в е ч е , ч е с е г а н и е щ е с е б и е м р а м о д о р а м о н е с а м о
със сл а вн и т е о сво б о д и т е л н и н ар о д н и вой ск и на б р а т с к и т е б а л к а н ск и н а р о д и и
не с а м о е вел и ки т е арм и и на зап адн и т е дем окрац и и , н о п реди вси чко и гл а вн о
р а м о д о р а м о съ с с л а в н а т а Ч е р в е н а а р м и я н а в е л и к и я б р а т с к и р у с к и н а р о д
— двоен наш освободи т ел.
Червената армия твърдо и неотклонно марширува из нашата страна на
запад, за да притисне до леговището и доубие общия враг на нашия и на
всички демократични свободолюбиви народи! В крак с нея, под общата ко­
манда на нейните славни командири, под върховното командуване на най-
гениалния в историята стратег — Йосиф Сталин, и в съзнателно подчинение
на своите родни командири — офицери и подофицери, ние ще притиснем
хитлерофашисткия звяр в бърлогата му и ще го доубием. С това ние ще си
завоюваме достойно място в семейството на свободолюбивите народи и ще
гарантираме по най-добър начин нашето бъдеще като народ и държава.
С м ърт на хи т лероф аш и зм а!
Да живее храбрата българска армия!
Да живеят славните народоосвободителни движения на югославските и
всички братски балкански народи!
Да живее великата и непобедима Червена армия!
Да живеят победоносните армии на Англия, Америка и нейните съюзници!
Да живее братското разбирателство и единство на балканските и всички
народи в света!
Да живее свободна, независима, демократична и мощна България!
Ц ент рален ком и т ет
на Р аб о т н и ч еск а т а п арт и я в Б ъ л гари я

№ 207
Заповед № 352 на министъра на войната за на­
значаване на помощник-командири и определяне
техните задачи от 22 септември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване.... с. 145—146.

За улесняване и ускоряване процеса на създаване братски отношения между

чиновете във войската, за укрепване съзнателната дисциплина, за повдигане
бойните качества на нашата войска, за укрепване вярата в командирите, както
и за отбиване на всички опити за създаване раздвоение в нея

373
 Заповядвам:

Да се назначат за п о м о щ н и к -к о м а н д и р и к ъ м :

1- а армия Щерю Георгиев (Атанасов)

2- а армия полковник Боян Българанов
3- а армия Йонко Попов
4- а армия генерал Борис Копчев
5-а армия Кирил Драмалиев
1- и корпус Божидар Божиков
2- и корпус подполковник Радев
Въздушни войски поручик о.з. Михаил Янев Андреев
За помощник-командири на командирите на дивизиите да бъдат назначени
веднага от командирите на армии и техните помощник-командири лица, из­
искани от местните комитети на Отечествения фронт.
За помощник-командири на командирите на полкове и дружини да бъдат
назначени веднага от командирите на дивизиите и техните помощник-коман­
дири лица, изискани от местните комитети на Отечествения фронт.
Помощник-командирът при войсковите части ще има за задача при новите
условия да съдействува на командира на частта по провеждане моралната
подготовка на частта с цел:
1) Укрепване и затвърдяване вярата на военнослужещите в командния съ­
став чрез създаване сърдечни и искрени отношения между началници и под­
чинени.
2) Създаване желязна, но съзнателна дисциплина.
3) Строго и точно спазване на установения във войската ред и чинопочи-
тание.
4) Повдигане моралните качества и бойния дух на чиновете от частта до
такава степен, че да може последната да изпълни и най-тежките бойни задачи,
които биха ή се възложили.
5) Политическо и културно просветно превъзпитание на военнослужещите
от частта в духа на идеите на Отечествения фронт.
Подробни инструкции за правата, задълженията и дейността на
помощник-командирите ще бъдат изпратени допълнително.

В елчев, генерал-майор

№ 208
Наредба-закон за съдене от Народен съд на фа­
шистките престъпници от 30 септември 1944 г.
Печата се по‘ Установяване и укрепване.... с. 161- 163

О добрен о: министър-председател: К. Георгиев

Чл. 1 — Учредява се народен съд за съдене извършилите престъпни деяния,

предвидени в този закон:
а) Министри от правителствата през времето от 1. I. 1941 г. до 9. IX. 1944г.

374
 б) Народни представители от XXV обикновено народно събрание и
в) други граждански иди военни лица.
Чл. 2 — Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или
със смърт и глоба до 5QQQQQG дева.
1. Лицата* които след I.. I. 1941 г. са изложили сигурността на държавата
или са постадшш народните интереси в опасност било като са сключили
международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да
обявят война или да водят война.
2. Ръководни лица, които след 22 юни 1941 г. са заповядали действия, на­
рушаващи обявения неутралитет към Съюза на съветските социалистически
републики, и с това са отегчили международното положение на България.
3. Ръководни лица, които във връзка с обявяването и воденето на войната
с Англия и Североамериканските съединени щати не са изпълнили своите
служебни задължения, като не са взели надлежни и своевременни мерки за
предпазване на народа и държавата от морално и материално увреждане.
4. Лицата, които в страната или извън нея от. 1. I. 1941 г. до 9. IX. 1944г.
със своите действия, писания, слово или по друг начин са допринесли дейно
и съществено за извършването или провеждането на горните деяния.
5. Лицата, които след 1. I. 1941 г. в старите предели на страната, в Ма­
кедония, Тракия или другаде са използували своите връзки с властта или с
воюващите държави, или служебното си положение, за да набавят за себе си
или за другиго противозаконна имотна облага.
6. Лицата, които са били в служба на Германия или на съюзниците ή и
при нейното упражняване дейно и съществено са допринесли за провеждането
политиката на тия държави във вреда на интересите на българския народ.
7. Лицата, които през същото време са изпращали наши войски в Югославия
и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски в тези страни,
както и ония ръководни военни лица, които със своите действия или бездей­
ствия са станали причина да се поставят в опасност нашите войски.
8. Лицата, които в страната или извън нея във връзка с водената след 1.
I. 1941 г. от правителствата външна или вътрешна политика са заповядали,
поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи,
обири и изтезания.
9. Лицата, които доброволно са служили и предавали на полицията, жан­
дармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността
или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи.
10. Следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или съ­
дебното дирене или е издадените присъди са проявили явно пристрастие и
грубо престараване с цел да подкрепят провеждания над народа терор, без-
правие и насилие.
Чл. 3 — Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което
са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършило
някое от престъпленията по тези закони, се наказват от общите съдилища със
строг тъмничен затвор от 5 до 15 години; изключват се от наказателната
отговорност — съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра.
Чл. 4 — Виновните за извършване на престъпления по този закон се ли­
шават от правата по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги.
Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения
или част от него.

375
 Смъртта на лице, извършило деяния по този закон, настъпила преди или
след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или
привърши преследването и да се издаде присъда съгласно предшествуващата
алинея.
Чл. 5 — Министерският съвет по доклад на министъра на правосъдието
назначава един главен народен обвинител и нужното число обвинители.
Главният народен обвинител и обвинителите с възможно най-голяма бър­
зина събират обвинителния материал, възбуждат обвинението, определят
мярката за неотклонение, изготвят обвинителния акт и поддържат обвине­
нието пред съда.
Чл. 6 — Народният съд се състои: а) от народни съдии, пълнолетни бъл­
гарски поданици от двата пола, избрани от областните комитети на Отечес­
твения фронт; б) от назначени съдии от министъра на правосъдието измежду
съдиите и адвокатите в страната.
Всеки областен комитет на Отечествения фронт избира тридесет народни
съдии измежду най-добрите граждани от градове и села.
Чл. 7 — Разпределението на съставите на Народния съд става от министъра
на правосъдието със спазване на следните правила:
а) Образуват се един или повече състави от по тринадесет членове за съдене
на министрите и народните представители, четирима от съдиите са от на­
значените, а останалите — от посочените от областните комитети. Тези съ­
стави заседават в София. Старшият от назначените съдии е председател на
състава.
б) За всяка област се образуват състави според числеността на подсъдимите,
състоящи се от един назначен съдия за председател и 4 посочени от съответния
областен комитет. Тези състави заседават в областните центрове или когато
министърът на правосъдието намери това за целесъобразно — в някой от
околийските центрове на областта.
в) В случай че някой от назначените съдии бъде възпрепятствуван да участ­
вува в съда, той се замества от друг от министъра на правосъдието.
Чл. 8 — Обвинителният акт се изпраща на съответния съд, който връчва
преписи на подсъдимите. Последните могат да направят своите възражения
и да посочат доказателствата си в седемдневен срок от получаването на пре­
писа.
Народният обвинител изисква обвиняемите военни лица чрез военния ми­
нистър.
Чл. 9 — Съдът в най-кратък срок насрочва разглеждането на делото. Съ­
дебното дирене се извършва от съда свободно, по разум и съвест.
За отсъствуващите подсъдими делото се разглежда неприсъствено.
Всеки подсъдим има право най-много на двама защитници.
Съдът е длъжен да свърши заведените пред него дела най-късно до 1. I.
1945 г.
Чл. 10 — След приключване съдебното дирене, изслушване на обвинението,
защитата и последната дума на подсъдимите съдът постановява мотивирана
присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение. Присъдите се изпълняват
неотложно от прокурорите при областните съдилища.
Чл. 11 — Народният обвинител разпорежда за налагане възбрана и запори
върху имотите на привлечените под отговорност лица.

376
 Чл. 12 — Наследниците на лицата, които се визират в чл. 4, ал. III от
настоящия закон, са длъжни да декларират пред народния обвинител иму­
ществата на починалия в петнадесетдневен срок от поканата.
Трети лица, които притежават на свое име или държат на каквото и да е
основание имущества на привлечени под отговорност по този закон лица, са
длъжни да ги декларират пред народния обвинител в седемдневен срок от
обнародването в Държавен вестник на съобщението за това.
Чл. 13 — Който не изпълни задължението по предходния член или даде
непълни или неверни данни, се наказва от общите съдилища със строг тъм­
ничен затвор и глоба до 1 000000 лева. Укритите имущества се конфискуват.
Чл. 14 — Всички отчуждения и учредявания на вещни права върху иму­
ществата на осъдените по този закон лица, извършени след 1. VI. 1944г., са
нищожни по право спрямо държавата.
Чл. 15 — До доказване на противното считат се собственост на обвиняемия
прехвърлените имоти след 1. I. 1941 г. върху съпруга, възходящи и низходящи
сродници, братя, сестри или низходящи от тях. Същото се отнася до имотите,
придобити след същата дата от съпругата и малолетните низходящи освен
придобитите по наследство.
Чл. 16 — Настоящата наредба-закон влиза в сила от деня на обнародването
ή в Държавен вестник.

№ 209
Декларация на централните ръководства на ОФ
партии за отношенията между тях и по изграж­
дането и дейността на комитетите на Отечестве­
ния фронт и неговото укрепване от 12 октомври
1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 212—215.

Централните ръководства на Българската работническа партия (комунисти),

на Бълг[арския] зем[еделски] народен съюз, на Народния съюз „Звено“ и Со­
циалдемократическата партия на съвместно заседание обсъдиха въпроса за
положението в страната и задачите, които се поставят във връзка с това пред
Отечествения фронт и съставящите го политически сили.
Изходждайки от убеждението, че ОФ н е е о б и к н о в е н а в р е м е н н а м е ж д у п а р -
т ийна ком би нац ия за в зем а н е и п о дял б а на вл а ст т а , а п родълж ит елен все­
н а р о д е н б о е в и с ъ ю з н а д е м о к р а т и ч е с к и т е п а т р и о т и ч н и си л и з а д о в е ж д а н е д о
край б о р б а т а ср ещ у ф а ш и зм а и за и згр а ж д а н ет о на нова, дем ократ и ч н а и
с и л н а Б ъ л г а р и я и че в основата на този съюз лежи братското сътрудничество
между работници, селяни и народна интелигенция, установено в дългогодиш­
ни борби и циментирано в обшопролятата кръв, централните ръководства на
отечественофронтовските партии подчертават н е о б х о д и м о с т т а о т н а й -е н е р -
г и ч н а р а б о т а н а в с и ч к и п а т р и о т и ч н и , д е м о к р а т и ч н и си л и з а з а з д р а в я в а н е н а
О Ф и з а о щ е п о -го л я м о у к р е п в а н е на о б щ и я съ ю з м е ж д у сел я н и т е, р а б о т н и ц и т е
и н а р о д н а т а и н т е л и ге н ц и я .
За установяване отношения на взаимно доверие и братско сътрудничество
и за отстраняване на възникналите тук-таме по места твърдения и недора­

377
зумения при съставянето на отечественофронтовските комитети централните
ръководства на ОФ партии препоръчват на своите местни организации да се
ръководят от следните практически указания:
1. Борческите комитети, образувани преди 9 септември и изнесли главно
на своите плещи борбата срещу фашизма, д а с е п о п ъ л н я т , к а т о в т я х с е
п ри влекат п редст ави т ели на вси чки от еч ест вен о ф р о н т о вск и п олит ически о р га ­
н и за ц и и м е ж д у н а й -д о б р и т е , н а й -п р е д а н и т е и н а й -а к т и в н и т е п р и в ъ р ж е н и ц и н а
ОФ.
По този начин в борбата за изкореняване на фашизма и изграждане на
нова България борчерският авангард ще се опре на широката демократична
маса.
2. Отечественофронтовските комитети, образувани след 9 септември, да се
съставят по равно от представители на всички отечественофронтовски орга­
низации, които съществуват на дадено място. При това п р и н ц и п ъ т н а р а в е н ­
с т в о т о н е б и в а д а с е р а з б и р а и -п р и л а г а м е х а н и ч е с к и , а с о г л е д н а м е с т н и т е
усл о ви я и конкрет н от о полож ени е в даден о м я ст о .
Т а м н а п р и и е р , к ъ д е т о е д н а и ли д в е о т о т е ч е с т в е н о ф р о н т о в с к и т е о р г а н и ­
за ц и и и м а т п р ео б л а д а в а щ о вл и я н и е, а о ст а н а л и т е н е съ щ ес т вува т или и м а т
с а м о о т д ел н и съм и ш лен иц и, н я м а ни какъв см и съл д а се и ска вк л ю ч ва н ет о в
к о м и т е т а „ п о р а в н о “ н а т а к и в а съ м и ш л е н и ц и , к о и т о в с л у ч а я щ е п р е д с т а в ­
л я в а т с а м о с е б е си . Н а р а в н о п р е д с т а в и т е л с т в о и м а т п р а в о с а м о о р г а н и з а ­
циит е, к о и т о в о д я т р е д о в е н о р га н и за ц и о н ен ж и во т .
3. В к о м и т е т и т е да се и зп ращ ат с а м о п роверен и и д о к а за н и ан т и ф аш и ст и ,
х о р а , к о и т о н и к о г а не с а б и л и в у с л у г а н а ф а ш и з м а и н е с а м у п р а в и л и н и к а к в и
и дейни кон цеси и.
Ако срещу някого от предложените членове се направят от тая гледна точка
възражения, проверяват се изнесените обвинения от комисия с представители
на отечественофронтовските организации и ако те се окажат основателни,
неговата кандидатура се снема и въпросът се поставя на ново разглеждане
в организациите. В случай че организацията настоява за същия кандидат,
въпросът се отнася за разрешение до по-горната инстанция (околийския или
областния комитет), която решава окончателно.
4. За да се превърнат комитетите (както местните, така и околийските,
областните и националният комитет) в истински представители на широките
народни маси, действителна масова опора на ОФ власт, в тях да се привлекат
представители на съществуващите в дадено място масови, народни (коопе­
ративни, професионални] съюзи, земеделски, културни и други организации
със съвещателен глас). За тая цел членовете на тия организации се свикват
на общо събрание, решават въпроса за присъединяването си към ОФ и избират
свой представител за комитета. По този начин към ОФ комитети ще бъдат
приобщени и широките демократично настроени, безпартийни маси.
5. На общоселско (или общоквартално или в предприятието) събрание ко­
митетът довежда до знание и обсъждане на масата както своя състав, така
и своята дейност, инициативи и мероприятия. Въобще цялата работа на ОФ
комитети трябва да протича под контрола и при съдействието на широките
народни маси. Всички възражения, които бъдат направени от масата както
по състава, така и по отделни решения на комитетите, трябва да бъдат взе­
мани под сериозно внимание. Само така, действувайки съгласно с принципите
на народовластието, комитетите ще се явяват истински органи на масите и
ще осъществяват вързката между управлението и народа.

378
 6. В О Ф м о г а т д а б ъ д а т п р и е т и с а м о п о л и т и ч е с к и т е о р г а н и з а ц и и , к о и т о
п реди и на 9 сеп т ем вр и са взел и а кт и вн о у ч а с т и е в б о р б а т а ср е щ у ф а ш и зм а .
Д р у ги т е п арт и и и орган и зац и и , к о и т о в р еш и т ел н и я м о м е н т на б о р б а т а се
о к а за х а на ст ран ат а и в пом ощ на ф а ш и зм а , не м о га т д а бъдат доп ускани
в О Ф . Т о ва се о т н а ся и д о д е м о к р а т и , л и б ер а л и , ги ч еви с т и и р а д и к а л и к а т о
п арт ии , въпреки д е к л а р а ц и я т а на н я к о и о т т я х , ч е с е га , с л е д 9 сеп т ем вр и , са
с ъ гл а с н и с п р о г р а м а т а н а О т е ч е с т в е н и я ф р о н т и п о д к р е п я т п о л и т и к а т а на
О Ф п р а в и т е л с т в о . Ако отделни местни организации от тия партии, не одоб­
рявайки политиката на своите официални ръководства, са вземали активно
участие в борбата срещу фашизма и са се приобщили към комитетите, то те
могат да запазят своите представители в последните до постигане на пълно
единство между тях и съответната организация. Въобще вън от ОФ няма
демократични политически организации.
7. В отечественофронтовските организации не могат да бъдат допускани
довчерашни германофили, бивши членове на фашистките организации (ле­
гионери, ратници, цанковисти и др.), хора, които идейно или материално са
подкрепяли и подпомагали фашизма или са известни като отявлено ре­
акционни елементи. Ако по един или друг начин някой подобен тип успее да
се промъкне в антифашиската организация, останалите организации от ОФ
трябва дружески да посочат допуснатата грешка и да поискат отстраняването
и. В случай на спо.р въпросът се отнася до по-горната инстанция.
8. До произвеждането на редовни избори длъжностните изборни лица в
околийските градове и села (кметове, помощници и др.) се назначават по
представление на отечественофронтовските комитети, които определят кан­
дидатурите и ги предлагат за обсъждане пред общо събрание.
9. К о м и т е т и т е н а О Ф н е з а м е н я т о р г а н и т е н а в л а с т т а , а к о н т р о л и р а т
и п о д т и к ва т п оследн и т е към дейна и п олезн а сл у ж б а н а н а р о д и р о д и н а , и з­
л и за й к и п р ед т я х с к о н к р ет н и п р ед л о ж е н и я п о въ п роси т е, к о и т о въ л н ува т
населени ет о.
О р г а н и т е н а О Ф в л а с т с а д л ъ ж н и н а й -в н и м а т е л н о д а с е в с л у ш в а т в п р е д ­
л о ж е н и я т а , и с к а н и я т а и н у ж д и т е н а м а с и т е . Само чрез тоя постоянен и
непосредствен контакт и взаимна помощ между народните маси отдолу в
своите ОФ комитети и органите на държавната и общинската власт ще се
създаде здрава спойка между народ и държава и ще се тури край на бюрок-
ратическата язва.
10. За да се провери дали съществуващите комитети отговарят по състав
на горепосочените изисквания, за да се отстранят допуснатите грешки и из­
гладят възникналите недоразумения, препоръчва се на областните и околий­
ските комитети на ОФ организации да определят по един делегат от всяка
участвуваща в ОФ политическа организация, които на самото място да уста­
новят веднага състава на комитетите съобразно с горните указания. Подобни
делегации ще бъдат изпратени и от централните ръководства.
11. За да се установят отношения на братско доверие и сътрудничество
между организациите на ОФ по места, да се избягват безплодните съперни­
чества и надпреварвания и отстранят нежелателните търкания и инциденти,
п реп оръчва се на О Ф о р га н и за ц и и п о м ест а да уст а н о вя т зд р а ва и п ост оянн а
в р ъ з к а п о м е ж д у си , д а о б с ъ ж д а т н а съ вм ест н и за с е д а н и я въ п роси т е, свъ рзан и
съ с з а д а ч и т е и б о р б и т е н а О Ф , д а о р га н и зи р а т д р у ж н и дей ст ви я п о вси чки
ва ж н и въ п роси , свъ рзан и с ж и в о т а и н уж д и т е на н аселен и ет о.

379
 Д а н е се за б р а в я , че б о р б а т а за и зк о р ен я ва н е на ф а ш и зм а и и згр а ж д а н е т о
н а н о ва д ем о к р а т и ч н а Б ъ л га р и я м о ж е д а б ъ де до веден а д о усп еш ен к р а й с а м о
п р и з а п а з в а н е и у к р е п в а н е п ъ л н о т о е д и н с т в о н а а н т и ф а ш и с т к и т е си л и .
Сама. изпълнявайки честно и лоялно всичките си задължения, произтичащи
от програмата на ОФ, всяка организация на ОФ може и трябва да иска от
останалите отечественофронтовски организации да изпълняват и те честно и
лоялно своите задължения. Служейки си е методите на другарската и твор­
ческата критика и самокритика, трябва да избягваме празните спорове, за­
качки и устни или писмени изявления, които вместо да сплотяват антифа­
шистките сили, могат само да дразнят и разединяват. Д а и з т ъ к в а м е н а п р е д е н
п л а н н е о н о в а , к о е т о ни д е л и , а о н о в а , к о е т о ни с п л о т я в а , н и о б е д и н я в а в
б о р б а т а с р е щ у ф а ш и з м а . Да оставим настрана дребнавите и егоистични тес-
нопартийни сметки и да се ръководим от общите жизнени и трайни интереси
на народа. Да не забравяме, че работници, селяни и интелигенция трябва да
вървят ръка за ръка и днес. и утре, и други ден.
В н аш ат а еж едн евн а дел о ва н а р о д о п о л езн а р а б о т а д а гр а д и м и за т въ р д я ва м е
б о й н и я с ъ ю з н а в с и ч к и д е м о к р а т и ч н и и п а т р и о т и ч н и си л и н а н а ш а т а с т р а н а .

За Централен комитет на Работническата] партия [комунисти]

Секретар: (п) Т [ р а й ч о ] К о с т о в
За Пост[оянното] присъствие на Бълг[арския] земед[елски] нар[оден] съюз
Секретар: (π) Г . М . Д и м и т р о в
За Централно ръководство на Народния съюз „Звено"
Секретар: (п) П [ е т ъ р ] п . З л а т е в
За Централен комитет на Социалдемократическата] партия
Секретар: (п) Щ о с т а ] Л у л ч е в

№ 210
Съглашение за примирие между правителството
на България и правителствата на Съветския
съюз, Съединеното кралство (Великобритания)
и Съединените американски щати от 28 октомври
1944 г.
Печата се по: Установяване и Укрепване.... с. 264—266.

Българското правителство приема условията за примирие, предложени от

правителствата на Съветския съюз. Съединеното кралство и Американските
съединени щати, действуващи от името на всички обединени народи, които
се намират във война с България.
На основание на гореизложеното представителите на българското прави­
телство министър на външните работи г-н П. Стаййов, министър без портфейл
г-н Д. Търпешев, министър без портфейл г-н Н. Петков и министър на фи­
нансите г-н П. Стоянов, снабдени с надлежните пълномощия, от една страна,
и представителят на Съветското главно командуване, маршал на Съветския
съюз Ф. И. Толбухин, и представителят на върховния командуващ на съ­
юзниците на Средиземноморския район, генерал лейтенант Джеймс Хамел,

380
упълномощени по надлежния начин от правителствата на Съветския съюз,
на Съединеното кралство и на Американските съединени щати, действуващи
от името на всички обединени народи, които се намират във война с България,
от друга, подписаха следващите тука условия:
1. а) България, като спря военните действия против Съветския съюз на 9
септември 1944 г. и като скъса отношенията си с Германия на 6 септември
1944г. и с Унгария на 26 септември 1944г., прекрати военните действия против
всички други обединени народи;
б) българското правителство се задължава да разоръжи германските въ­
оръжени сили, намиращи се в България, и да ги предаде в качеството на
военнопленници.
Българското правителство също така се задължава да интернира подани­
ците на Германия и нейните сателити;
в) българското правителство се задължава да издържа и предоставя такива
сухопътни, морски и въздушни сили, които могат да бъдат на служба под
общото ръководство на Съюзното (Съветското) главно командуване. Тия сили
не трябва да се използуват на територията на съюзниците без предварително
съгласие на заинтересованото съюзно правителство;
г) след прекращаването на военните действия против Германия българските
въоръжени сили трябва да бъдат демобилизирани и приведени под наблю­
дението на Съюзната контролна комисия на мирновременно положение.
2. Българските въоръжени сили и чиновници съгласно с предварителното
условие, прието от българското правителство на 11 октомври 1944г., трябва
да бъдат евакуирани от територията на Гърция и Югославия в установения
по това условие срок; българските власти трябва да вземат незабавни мерки
за евакуирането на гръцка и югославска територия на ония българи, които
са били български поданици на 1 януари 1941 г., и да анулират всички за­
конодателни и административни положения, които се отнасят до анексирането
или включването в България на гръцка и югославска територия.
3. Българското правителство ще обезпечи на съветските и другите съюзни
войски възможността за свободно придвижване на българска територия във
всяко направление, ако по мнението на Съюзното (Съветското) военно ко­
мандуване това се наложи от военната обстановка, при което българското
правителство ще окаже на това придвижване всякакво съдействие със своите
съобщителни средства и за своя сметка по суша, по вода и във въздуха.
4. Българското правителство ще освободи незабавно всички съюзни воен­
нопленници и интернирани. До получаването на по-нататъшни инструкции
българското правителство да обезпечи за своя сметка всички съюзни воен­
нопленници и интернирани, преместени лица и бежанци, в това число по­
даниците на Гърция и Югославия, с достатъчно храна, дрехи, медицинско
обслужване и санитарни и хигиенни предмети, а така също с превозни средства
за завръщане на кое и да е от тия лица в държавата му.
5. Българското правителство ще освободи незабавно независимо от подан­
ството и националната принадлежност всички лица, които са арестувани във
връзка с тяхната дейност в полза на Обединените народи, или загдето са
съчувствували на делото на Обединените народи, или поради техния расов
произход и религиозни убеждения, а така също ще отмени всяко дискрими­
национно законодателство и произтичащите от него ограничения.
6. България ще сътрудничи за задържането на лица, обвинени във военни
престъпления, и за тяхното съдене.

381
 7. Българското правителство се задължава да разтури веднага всички на­
миращи се на българска територия прохитлеристки или други фашистки по­
литически, военни, военизирани, а така също други организации, които водят
враждебна на обединените народи пропаганда, и да не допуска занапред съ­
ществуването на такъв род организации.
« 8. Издаването, внасянето и разпространяването в България на периодическа
и непериодическа книжнина, постановката на театрални зрелища и кинофил­
ми, работата на радиостанциите, пощата, телеграфа и телефона ще става по
споразумение със Съюзното (Съветското) главно командуване.
9. Българското правителство връща цялата собственост на Обединените
народи и на техните поданици, в това число гръцката и югославската соб­
ственост, и ще внесе такива репарации за загубите и вредите, причинени от
войната на Обединените народи, в това число на Гърция и на Югославия,
които загуби и щети ще могат да бъдат установени в бъдеще.
10. Българското правителство ще възстанови всичките права и интереси на
Обединените народи и на техните поданици в България.
11. Българското правителство се задължава в срокове, указани от Съюзната
контролна комисия, да възвърне в пълна изправност на Съветския съюз, а
така също на Гърция и Югославия и на другите Обединени народи изнесените
от страна на Германия и България от техните територии през време на вой­
ната всички ценности и материали, принадлежащи на държавни, обществени,
кооперативни организации, предприятия, учреждения или отделни поданици,
като например инсталациите на фабрики и заводи, локомотиви, железопътни
вагони, трактори, автомобили, исторически паметници, музейни ценности и
всяко друго имущество.
12. Българското правителство се задължава да предаде в разположение на
Съюзното (Съветското) главно командуване в качеството на трофеи всичкото
намиращо се на българска територия военно имущество на Германия и не­
йните сателити, включително намиращите се в български води флотски еди­
ници на Германия и нейните сателити.
13. Българското правителство се задължава да не допуска без разрешението
на Съюзната контролна комисия изнасянето или експроприирането на каквото
и да е имущество (включително ценности и валута), принадлежащо на Гер­
мания и Унгария или на техните поданици и лица, които живеят на техни
територии или на територии, заети от тях. Българското правителство ще пази
това имущество по реда, установен от Съюзната контролна комисия.
14. Българското правителство се задължава да предаде на Съюзното (Съ­
ветското) главно командуване всички плавателни единици, принадлежащи на
Обединените народи и намиращи се в български пристанища независимо в
чие разпореждане тия единици се намират, за използуване от Съюзното (Съ­
ветското) главно командуване през време на войната против Германия и
Унгария за общите интереси на съюзниците, като по-късно тия плавателни
единици бъдат възвърнати на техните собственици.
Българското правителство носи пълна материална отговорност за всяка
повреда или унищожение на изброеното по-горе имущество до момента, в
който ще го предаде на Съюзното (Съветското) главно командуване.
15. Българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми
в българска валута и да представи стоки (гориво, хранителни продукти и пр.),
средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) глав­
но командуване за изпълнението на неговите функции.

382
 16. Българските търговски плавателни съдове, които се намират както в
български, така и в чужди води, ще трябва да бъдат под оперативния контрол
на Съюзното (Съветското) главно командуване за използуване на общите
интереси на съюзниците.
17. Българското правителство, ако потрябва, ще обезпечи използуването
върху територията на България и на промишлените и транспортните пред­
приятия, а така също на средствата за връзка, силовите станции,предприятия
и учреждения за обществено ползуване, складове за топливо и други мате­
риали съобразно с инструкциите, дадени през време на примирието от страна
на Съюзното (Съветското) главно командуване.
18. През целия период на примирието ще бъде учредена Съюзна контролна
комисия в България, която ще регулира и следи изпълнението на условията
за примирие под председателството на представители на Съюзното (Съвет­
ското) главно командуване, с участието на представители на Съединеното
кралство и на Съединените американски щати.
В течение на периода между влизането в сила на примирието и завършва­
нето на военните действия против Германия Съюзната контролна комисия
ще се намира под общото ръководство на Съюзното (Съветското) главно
командуване.
19. Настоящите условия влизат в сила от момента на тяхното подписване.
Съставено в Москва в четири екземпляра, всеки от тях написан на българ­
ски, руски и английски език, при което текстовете на руски и английски език
са автентични.

По пълномощие на По пълномощия на правителствата на

българското правителство: Съюза на съветските социалистически ре­
П . Ст айное публики, на Съединеното кралство и Съ­
Д . Т ърп еш ев единените американски щати:
Н . П ет ков представител на Съветското главно ко­
П . С т оянов мандуване Т о л б у х и н
представител на Върховния командуващ
на съюзниците на Средноморския район

№ 211
Поздравителна телеграма на Н К на ОФ до глав­
нокомандуващия Българската народна армия
генерал-майор Иван Маринов по случай победите
при Странин и Ниш от 28 октомври 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 267.

Г осп оди н ген ерал,

Националният комитет възторжено приветствува чрез Вас нашата народна

армия и командири, които рамо до рамо с братската съветска Червена армия,
с освободителните войски на нова Югославия и тия на съюзните народи
прочистват Балканите от фашистките окупатори.

383
 Националният комитет приветствува героичния подвиг на Страцин и им
изпраща безграничната признателност на целокупния български народ.
След Страцин народнодемократическата българска армия и командирите
ще понесат победното знаме на нашата родина в боя там, гдето маршал
Толбухин и нашето Главно командуване им посочи.
Победата при Ниш и Страцин е гаранция за утвърждаване свободата, не­
зависимостта и силата на България; е гаранция за скъсване с международната
изолация на страната ни и за получаването след днешното примирие на един
сносен мир, чрез който България с право да се включи наравно в семейството
на свободните и новодемократичните страни.
Националният комитет ще направи всичко възможно за нашите герои на
фронта да имат всичко необходимо чрез един здрав тил.
Да живее главното командуване на българската народнодемократична ар­
мия!
Да живеят нашите славни командири и бойци!

Секретар на Националния ОФ: Д р а го й ч ева

№ 212
Заповед на министъра на войната до българската
армия във връзка със завършването на първия
период от Отечествената война и за изказване
на благодарност на бойците и командирите за
проявения от тях дух, издръжливост и храброст
в боевете от 16 декември 1944 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 380—381.

О ф и ц е р и , п о д о ф и ц е р и , во й н и ц и и въ с т а н и ц и ,

След ред победи нашата войска достигна историческото за балканските

народи К о с о в о п о л е . С това завърши и първият стадий от съдбоносната за
епохата ни война. Българският народ съзнателно и самоотвержено поде тази
борба, рамо до рамо с достойните народи.
В течение на тримесечната бран вие отново проявихте храброст, издръж­
ливост и дух. Преодоляхте силно отбраняваните чукари на планините Бела­
сица, Осогово, Свърлич, Голак, Копаоник, Бабичка гора и Скопското Чер-
ногорие. Пребродихте легендарните реки Вардар, Морава и Дрин. Паметни
са победите ви при Кула, Царево село, Струмица, Калиманци, Кочане, Де-
вебаир, Крива паланка, Страцин, Куманово, Скопие, Бяла паланка, Ниш,
Подуево, Косово поле!
Тези нови страници на подвизи, слава и достойнство са написани с ге­
роичната кръв на много наши бойни другари. Техните кости и братски могили
ни сочат пътя на още незавършената борба!... Затова българският народ, като
се прекланя пред светлата им памет, следва и техния неотемлив зов към
останалите живи:
— „Последвайте примера ни, като се борите докрай за една нова и бла-
годенствуваща България!...“

384
 Д р а г и о ф и ц е р и , п о д о ф и ц е р и , во й н и ц и
и въ с т а н и ц и ,

Върховните интереси на нацията налагат да продължим борбата срещу

Германия. В този момент аз се чувствувам горд, че мога да възхваля досе­
гашните ваши героични дела и да ви насърча за отличната дейност, която
развихте и ви предстои да извършвате.
Особена благодарност дължа да изкажа на главнокомандуващия —
генерал-лейтенант М а р и н о в и неговия помощник — генерал-майор К о з о в с к и ,
началник-щаба на войската — генерал-лейтенант С л а в к о в , и неговите помощ­
ници; командирите на армиите — генералите С т а н ч е в , С т о й ч е в , С и р а к о в и
У р у м о в , и техните помощници: командирите на дивизии — генералите П и -
р о н к о в , З а х а р и е в , Т о ш е в , Г е н ч е в , Т р е н д а ф и л о в , А т а н а с о в , Д о ц е в , П о п о в , и по­
лковниците Н о в а к о в , М а р ч е в , С п а с о в и Т а р а л е ж к о в , както и дивизионните
помощници, командира на въздушната ескадра полковник Гергов — загдето
със своето разумно, умно и смело командуване успяха да проведат напълно
всички операции така, както бяха предвидени в плана за военните действия.
Предстоящата борба може би ще бъде и тежка, и опасна, но тя ще бъде
сигурно оценена от нашите верни съюзници. Само по този начин за българ­
ския народ ще се открият нови светли хоризонти, които аз виждам в новата
борба.
Поклон пред светлата памет на падналите герои!
Напред, до окончателната победа над врага!

Генерал-лейтенант Д. Велчев

№ 213
Наредба-закон за защита на народната власт от
26 януари 1945г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 470- 471.

Чл. 1. Който в страната или в чужбина образува или ръководи организация

с фашистка идеология, която си поставя за цел събарянето, подравянето или
отслабването властта на Отечествения фронт, се наказва с доживотен строг
тъмничен затвор или смърт. Членове на подобна организация се наказват със
строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години.
Чл. 2. Който разрушава военни материали, инсталации, цистерни, желе­
зопътни, пощенски, телеграфни, телефонни и минни съоръжения, водни или
очистителни инсталации, държавни или обществени сгради и др. подобни,
както и онзи, който унищожава или разграбва обществени хранителни при­
паси и други материали, се наказва с доживотен строг тъмничен затвор, а
в тежки случаи — със смърт.
Чл. 3. Който извърши опит за преврат или извърши бунт, метеж, теро-
ристически актове и други подобни общоопасни престъпления с посочената
в чл. 1. цел, се наказва със строг тъмничен затвор или смърт, а ръководителите
и организаторите със смърт.

25 Българската държавност,
 Чл. 4. Който напусне местожителството си и влезе или се зачисли в група,
съставена и въоръжена с цел да извърши престъпление по настоящата
наредба-закон, се наказва с доживотен строг тъмничен затвор или със смърт.
Чл. 5. Който в страната или в чужбина устно, писмено, с печатни про­
изведения. чрез радио или по какъвто и да било начин продава, възхвалява
или одобрява извършването на деяния, посочени в тази наредба-закон, расова
ненавист или неподчинение в народната войска или милиция, се наказва със
строг тъмничен затвор.
Чл. 6. Който предприеме каквито и да било действия с цел да намали
боевата способност и борческия дух на българската войска или да я отклони
от нейната задача, се наказва с временен или доживотен строг тъмничен
затвор.
Чл. 7. Който разпространява неверни слухове и съобщения от естество да
подкопаят авторитета на военното началство и да отслабят дисциплината във
войската или пък да внесат смут и колебание в редовете и, се наказва със
строг тъмничен затвор до пет години.
Бъде ли това извършено по непредпазливост, наказанието е тъмничен за­
твор до една година.
Ако това бъде извършено във време на война: в първия случай наказанието
е строг тъмничен затвор не по-малко от пет години, а във втория — строг
тъмничен затвор до три години.
Чл. 8. Който подпомага по какъвто и да е начин организации по чл. 1 или
лице, извършило деяние по тази наредба-закон, или им дава убежище, доставя,
крие или превозва оръжие, материали, пари и др., се наказва със строг тъм­
ничен затвор.
Изключват се от отговорност низходящите, възходящите, съпрузите, бра­
тята и сестрите, извършили укривателство.
Чл. 9. Който лиши от живот военнослужещ, милиционер или милитари­
зиран в българската народна войска или милиция или такива лица на съюзена
или приятелска държава при или по повод изпълнение на служебния им дълг,
се наказва с доживотен строг тъмничен затвор или със смърт.
За тежка телесна повреда на същите лица и при същите условия наказанието
е строг тъмничен затвор не по-малко от пет години, а в тежки случаи до­
животен строг тъмничен затвор.
Чл. 10. Собственик на стопанско предприятие, стопански деятел, чиновник,
служещ или работник, който с цел да разстрои стопанството или продовол­
ствието на страната, да внесе смут в обществото или да създаде спънки на
публичната власт не изпълнява изцяло или отчасти наложени наряди и задачи,
укрива, поврежда или унищожава материали, стоки или машинни съоръжения,
се наказва за с а б о т а ж със строг тъмничен затвор, а при тежки случаи — с
доживотен строг тъмничен затвор или смърт.
Чл. 11. Член на организация, който самоволно се предаде на властта и
разкрие организацията или съобщи за нея важни сведения, преди да е извър­
шено от нея или от него престъпление по този закон, се освобождава от
отговорност; а в случай че организацията или той самият вече са влезли в
действия, се наказва със съответното наказание по този закон при крайно
смекчаващи вината обстоятелства.
Чл. 12. Онзи, който знае, че се приготовлява или че е извършено някое от
посочените в тази наредба-закон престъпни деяния, и не съобщи за това на
властта, се наказва с тъмничен затвор.

386
 Чл. 13. Конфискуват се печатниците, които печатат произведения, забранени
от настоящата наредба-закон.
Собствениците на горните печатници се наказват с тъмничен затвор или
строг тъмничен затвор, а ако деянието е извършено по непредпазливост —
с глоба до 300 000 лева.
Чл. 14. Който се числи като член на забранена от тази наредба-закон орга­
низация, съдействува или изповядва фашистки разбирания и идеи, не може
да вземе никаква държавна, държавно-автономна или обществена служба.
Чл. 15. Длъжностно лице, което заповядва или извърши нещо, което в реда
на своята служба не е имало право да направи и с това е причинило другиму
каквато и да било вреда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва
със строг тъмничен затвор до пет години.
Чл. 16. Осъдените по настоящата наредба-закон се лишават от граждански
и политически права по чл. 30 от Наказателния закон за срок, определен от
съда.
Съдът може да наложи глоба до 500 000 лева.
Вещите, предназначени за извършване на кое и да е престъпление по на­
стоящата наредба-закон, както и онези, които са служили при извършване
на същото, се отнемат в полза на държавата.
Чл. 17. Делата на този закон се разглеждат по реда на глава II, книга VI
от Закона за наказателното съдопроизводство.
Чл. 18. Настоящата наредба-закон влиза в сила от деня на нейното пуб­
ликуване в „Държавен вестник“.
Одобрено:
Министър-председател: К . Г ео р ги ев

№ 214
Присъда на 1 върховен състав на Народния съд
срещу бившите регенти, министри и царски съ­
ветници от 1 февруари 1945г.
Печата се по: Установяване и укрепване.... с. 489—491.

Първият тринадесетчленен състав на Народния съд, образуван за съдене

на бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители
от XXV обикновено народно събрание, състоящ се от председател Б о г д а н
С а з д о в Ш у л е в , членове: Стефан Василев Манов, Давид Николов Гечев, Йордан
Иванов Шумков, Рада Тодорова, Мишо Димитров Мишев, Серги Георгиев
Златанов, Вера Начева Иванова, Райна Тодорова Петкова, Емануил Елисеев
Манов, Димитър Митов Тошев, Васил Христов Гурбов и Тодор Милев Бо­
жилов и в присъствието на главния обвинител Г е о р г и П е т р о в и народните
обвинители: Никола Гаврилов и Атанас Армянов, при секретар Никола Кръс­
тев и стенографите: Тодор Ангелов, Георги Клисаров, Георги Ботев, Георги
Тръпчев, Христо Георгиев, Захари Захариев, Любомир Тодоров и Веселин
Йонков по наказателното си дело № 1/1944 г., след като извърши от 20 де­
кември 1944г. до днес съдебно дирене, свободно по разум и съвест на осно-

387
вание чл. 10 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд виновниците за
въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за
злодеянията, свързани с нея

Присъди:

1. Признава подсъдимите: принц К и р и л П р е с л а в с к и С а к с К о б у р г Г о т с к и от

София, 49-годишен; Б о г д а н Д и м и т р о в Ф и л о в от гр. Стара Загора, 62-годишен;
Н и к о л а М и х о в , генерал о.з. от гр. В. Търново, 58-годишен — р е г е н т и н а
Б ъ л г а р и я от 9 септември 1943г. до 9 септември 1944г., втория и министър-
председател и министър на народното просвещение от 1 януари 1941 г. до 11
април 1942г„ а от 11 април 1942 г. до 9 септември 1943 година —
министър-председател и министър на външните работи и изповеданията; тре­
тият и министър на войната от 11 април 1942г. до 9 септември 1943 г.;
— Д о б р и Б о ж и л о в х . Я н а к и е в — от гр. Котел, 61-годишен, бивш
министър-председател и министър на финансите от 14 септември 1943г. до
I юни 1944 г., а само министър на финансите от 1 януари 1941 до 14 септември
1943 г.; И в а н И в а н о в Б а г р я н о в от гр. Разград, 55-годишен, бивш министър-
председател и управляващ Министерството на външните работи и изпове­
данията (до 13 юни 1944г.), а министър-председател от 1 юни до 2 септември
1944 г.; П е т ъ р Д и м и т р о в Г а б р о в с к и от гр. Разград, 46-годишен, министър на
вътрешните работи и народното здраве от 1 януари 1941 г. до 14 септември
1943г.; Васил Николов Митаков от с. Долно Камарци, Пирдопска околия,
54 години, бивш министър на правосъдието от 1 януари 1941 г. до 11 април
1942 г.; Теодоси Петров Даскалов от с. Горско Сливово, Севлиевско, 56-го-
дишен; генерал о.з., бивш министър на войната от 1 януари 1941 г. до 11
април 1942г.; Славчо Загоров, отсъствуващ, бивш министър на търговията,
промишлеността и труда от 1 януари 1941 до 11 април 1942 г.; Димитър х.
Христов х. Димитров Кушев от с. Поликраигце, Горнооряховско, 46 години,
бивш министър на земеделието и държавните имоти от 5 февруари 1941 г. до
II април 1942 г.; инж. Димитър Василев Иванов от гр. Шумен, 55-годишен,
бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от
I януари 1941 до 1 юни 1944 г.; д-р Иван Богданов Горанов от гр. София,
53-годишен, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 1 януа­
ри 1941 до 15 април 1942г.; д-р Борис Иванов Йоцов от гр. Враца, 50-годишен,
бивш министър на народното просвещение от 11 април 1942 до 1 юни 1944 г.,
д-р Константин Йоцов Партов, от гр. Враца, 51-годишен, бивш министър на
правосъдието от 11 април 1942 г. до 1 юни 1944 г., Никола Захариев Ангелов
от с. Лесичери, В. Търновско, 46-годишен, бивш министър на търговията,
промишлеността и труда от 11 април 1942 до 14 септември 1943 г. и бивш
народен представител от XXV обикновено народно събрание, инж. Христо
Петров Дойчинов от гр. Ловеч, 54-годишен, бивш министър на земеделието
и държавните имоти и министър на железниците, пощите и телеграфите от
II април 1942 до 1 юни 1944 г.; д-р Димитър Иванов Шишманов, от гр. София,
56-годишен, бивш министър на външните работи и изповеданията от 18
октомври Г943г. до 1 юни 1944 г.; Дочо Николов Христов, отсъствуващ, бивш
министър на вътрешните работи и народното здраве от 14 септември 1943г.
до 1 юни 1944г.; Руси Христов Русев, от гр. Габрово, 57-годишен, генерал
о.з., бивш министър на войната от 14 септември 1943 г. до 2 септември 1944 г.;
д-р Иван Киров Вазов, от гр. Севлиево, 53-годишен, бивш министър на тър­

388
 говията, промишлеността и труда от 14 септември 1943 до 1 юни 1944г. и
бивш народен представител от XXV обикновено народно събрание; д-р Иван
Бешков Дунов от с. Долни Дъбник, Плевенска околия, на 49 години, (бивш
министър на земеделието и държавните имоти от 14 септември 1943 до 1 юни
1944г. и бивш народен представител от XXV обикновено народно събрание;
Първан Драганов Първанов от гр. Лом, 54-годишен, бивш министър на въ­
ншните работи и изповеданията от 13 юни до 2 септември 1944 г.; д-р Алек­
сандър Станишев, 58-годишен, бивш министър на вътрешните работи и на­
родното здраве от 1 юни до 2 септември 1944 г.; д-р Александър Цанов Ста-
лийски от гр. Видин, 51-годишен, бивш министър на правосъдието от 12 юни
до 2 септември 1944, и Борис Борисов Колчев от гр. Ямбол, 54-годишен,
бивш министър на железниците, пощите, телеграфите и телефоните от 1 юни
до 2 септември 1944 г.; — З а в и н о в н и , че в горните си качества през разни
времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944г. са извършили следните
престъпни деяния: 1. Изложили са сигурността на държавата и са поставили
народните интереси в опасност, като са сключили международни договори
с воюващи държави и обявили война и водили такава; 2. Заповядвали де­
йствия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, отегчавайки с това
международното положение на България; 3. Не са изпълнили служебното си
положение във връзка с обявената и водена война с Англия и САЩ, като не
са взели съответните мерки своевременно за предпазване на народа и дър­
жавата от морално и материално увреждане; 4. Изпращали наши войски в
Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на те­
зи страни, и бездействували, с което са станали причина да се поставят в
опасност нашите войски; 5. Заповядвали, поощрявали убийства, тежки телесни
повреди, палежи и изтезания във връзка с водената след 1 януари 1941 г. от
правителствата външна и вътрешна политика и 6. Заповядвали гоненето срещу
евреите, а за И в а н Б а г р я н о в , П ъ р в а н Д р а г а н о в П ъ р в а н о в , д-р А л е к с а н д ъ р С т а ­
н и ш е в , д-р А л е к с а н д ъ р Ц а н о в С т а л и й с к и и Б о р и с Б о р и с о в К о л ч е в без пункт 6;
вследствие на което и въз основа на Наредбата-закон от 6 октомври 1944г.
за съдене от Народен съд виновниците и пр. — чл. 2, т. 1, 2, 3, 6, 7 и 10; за
всички, а за И в а н И в а н о в Б а г р я н о в , П ъ р в а н Д р а г а н о в , д-р А л е к с а н д ъ р С т а ­
н и ш е в , д-р А л е к с а н д ъ р С т а л и й с к и и Б о р и с К о л ч е в без пункт 10 от с.з. и чл.
4 ги о с ъ ж д а н а с м ъ р т , както и да заплатят в полза на държавното съкровище
по 5 милиона (пет милиона) лева глоба, като присъжда в полза на същото
съкровище целия им имот с лишение от правата по чл. 30 от Наказателния
закон. В случай на несъбираемост наложената глоба се заменя с 6-месечен
тъмничен затвор.

389
 № 215
Прокламация на правителството на Отечестве­
ния фронт към българския народ по случай по­
бедата над хитлеристка Германия от 9 май
1945 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 637—638.

На снощния граждански митинг в столицата по случай великата победа на

свободолюбивите демократични народи над хитлеристка Германия
министър-предстедателят на отечественофронтовска България г-н Кимон Гео-
ргиев отправи към българския народ от името на правителството една ис­
торическа по своето значение прокламация. Министър-председателят се обър­
на към българския народ със следните думи, преди да прочете прокламацията:

Г р а ж д а н и и гр а ж д а н к и ,

Днес, когато ние сме събрани тук в столицата — сърцето на България —

едновременно с нас целият български народ по всички кътища на страната
е излязъл по площади и мегдани, за да чествува едно велико и радостно
събитие, а именно края на войната в Европа, както и по моретата и океаните
около нея, и то чрез една грандиозна победа над врага на човечеството. Тая
победа биде постигната с благородните и юначни усилия и с безчет човешки
и материални жертви на обединените демократични и свободолюбиви народи,
чрез които се туря край на най-страшната и най-кървава шестгодишна чо­
вешка трагедия.
По тоя радостен случай правителството на България отправя следната

П рокламация

Б ъ л га р и ,

Войната срещу хитлеристка Германия завърши. Тя завърши с пълна победа

на обединените свободолюбиви народи. Падането на Берлин преди шест дни
под ударите на съветското оръжие беше ясното и сигурно указание, че край­
ната победа е вече въпрос само на дни. На 7 май Германия капитулира
окончателно и безусловно. От снощи, по полунощ, по всички европейски
военни фронтове заглъхна бойният и смъртоносен грохот на оръдията. Вместо
тоя зловещ ек днес целият свят е оглушен от тържествените салюти и от
радостните и ликуващи възгласи на тържествуващото човечество на най-слав-
ната и най-велика победа над насилието и мракобесието.
Заедно с цялото човечество рие посрещаме това най-велико събитие в све­
товната история с безгранична радост и буен ентусиазъм. Всред всеобщото
ликуване на народите ние всички в България дължим в настоящия исторически
момент да изразим нашата признателност към великите съюзници, които
понесоха главното бреме на войната и сломиха хитлеристкото насилие. На
първо място ние сме дълбоко признателни на Червената армия не само за-
щото тя има особено голям дял в разнебитването на германската военна
машина, но и защото благодарение на нейната подкрепа народът ни се осво­

390
боди на 9 септември от хитлеристкия гнет, за да поеме управлението в со­
бствените си ръце, да приобщи своите скромни усилия към тия на всички
свободолюбиви народи и да празнува днес заедно с тях победата над общия
враг. Ние можем и в тоя момент да дадем израз на нашата безкрайна радост,
че можахме да намерим правия път и да се наредим, за пръв път в новата
ни история, на страната на бойците за право и свобода, както и да бъдем
заедно с всички славянски братя, които за щастие тоя път се обединиха всички
до един против общия и вековен техен неприятел.
Днес пред нашите очи са също така подвизите и делата на героите от
българската армия, които взеха докрай участие в борбата против хитлерис­
тките пълчища и които преустановиха своя устрем в преследване на врага тая
сутрин в 1 часа.
В този велик исторически момент правителството на отечественофронтов­
ска България, като се присъединява към безграничната радост на всички бъл­
гари, апелира горещо към целия български народ да застане още по-въоду-
шевен под знамето на Отечествения фронт, за да пожъне нови победи на
фронта на стопанското и културното строителство.
Вечна слава и вечна памет на падналите в борбата срещу насилието!
Слава и чест на живите герои!
Да живее славната победа на свободолюбивите народи над хитлеристка
Германия!
Да живеят народите на великия Съветски съюз!
Да живеят Американските съединени щати!
Да живее Великобритания!
Да живее Франция!
Да живеят всички обединени свободолюбиви народи!
Да живеят братските славянски народи, обединени под знамето на общата
борба!
Да живее непобедимата Червена армия!
Да живее нашата храбра войска!
Да живее нова, Титова Югославия!
Да живее и крепне свободна, независима, демократична и мощна България!

Министър-председател: [ п ] К и м он Г ео р ги ев
Министри без портфейл: [ п ] Д о б р и Т ерп еш ев
[ п ] Н икола П ет ков
Министър на външните работи и на изповеданията: [ п ] п р о ф . П е т к о С т а й н о в
Министър на вътрешните работи: [ п ] А н т о н Ю г о в
Министър на народното просвещение: [ п ] п р о ф . С т а н ч о Ч о л а к о в
Министър на финансите: [ п ] П е т к о С т о я н о в
Министър на правосъдието: f n ] д -р М и н ч о Н е й ч е в
Министър на войната: [ п ] г е н . - п о л к . Д а м я н В е л ч е в
Министър на търговията и промишлеността: [ п ] Д и м . Н е й к о в
Министър на земеделието и държавните имоти: [ п ] А с е н П а в л о в
Министър на ОСПБ: [ п ] Б о р и с Б у м б а р о в
Министър на железниците: [ п ] А н г е л Д ь р ж а н с к и
Министър на народното здраве: [ п ] д - р Р а ч о А н г е л о в
Министър на социалната политика: [ η ] Г . Ч е ш м е д ж и е в
Министър на пропагандата: [ п ] Д и м о К а з а с о в

391
 № 216
Наредба-закон за Върховен стопански съвет от
10 май 1945 г.
Печата се по: Установяване и укрепване..., с. 664— 668.

Чл. I

Учредява се Върховен стопански съвет (ВСС) при Министерския съвет.

Чл. 2
Задачата на Върховния стопански съвет е да планира, съгласува и надзирава
стопанската дейност на държавните стопански ведомства, на отделните облас­
ти и клонове на народното стопанство, както и дейността на частните общес­
твени стопански предприятия и организации.

Чл. 3
Министрите, преди да внесат в Министерския съвет за разглеждане каквито
и да са проекти за закони, правилници и наредби по стопански въпроси,
трябва да ги представят предварително за мнение във Върховния стопански
съвет.

Чл. 4
Всяко стопанско министерство и ведомство изработва годишен или за
по-дълъг период производствено-финансов народностопански план, който
внася за съгласуване и одобрение във Върховния стопански съвет.
Върховният стопански съвет въз основа на стопанските производствени и
финансови планове на стопанските министерства и ведомства изработва общ
годишен или за по-дълъг период производствено-финансов и народностопан­
ски план, който внася за одобрение в Министерския съвет.
Върховният стопански съвет разглежда и взема решение и по отделните
проектозакони, проектонаредби и проектопостановления по стопанските и
финансовите въпроси.

Чл. 5
Върховният стопански съвет има право по своя инициатива да изработва
общ стопански план и планове за отделните отрасли на стопанския живот,
както и проекти за закони, проекти за наредби, проекти за постановления по
стопански и финансови въпроси.
С проектите за закони, наредби и постановления, както и с изработените
общи и частични планове, указани в предходната алинея, Върховният сто­
пански съвет сезира съответните министри, за да изготвят необходимите за­
конопроекти или проекти за постановления, които внасят за одобрение в
Народното събрание или Министерския съвет, ако предложенията и препо­
ръките на Върховния стопански съвет не могат да се осъществят само с
разпореждане на сезирания министър.

392
 В случаите, когато изработените от Върховния стопански съвет стопански
планове, проекти за закони, наредби и постановления по стопански въпроси
са от общостопански характер и засягат няколко ведомства, Върховният сто­
пански съвет ги представя на министър-председателя, за да сезира с тях според
случая Народното събрание или Министерския съвет, като препис от тях се
изпраща на стопанските министри за сведения.
Ч л. 6

Върховният стопански съвет следи и надзирава изпълнението на утвърдения

от Министерския съвет общо производствено-стопански и финансов план на
страната, както и въобще стопанската политика на страната, като има право
да произвежда контрол и анкета по дейността на който и да е орган или
служител на стопанските ведомства, както и на стопанските обществени орга­
низации и стопански предприятия по въпросите за провеждане на стопанския
план, като за това предварително уведомява съответния министър.

Ч л. 7

Върховният стопански съвет следи за правилното, рационално и навременно

провеждане на стопанските закони и мероприятия. За тази цел той може да
иска от съответните министерства и служби необходимите сведения, изло­
жения и обяснения и да съобщава и предлага чрез надлежния министър по­
ложения и поправки.
Ч л. 8

Върховният стопански съвет в изпълнение на стопанския план може да

решава стопанско мобилизиране на отделни лица и предприятия, като ре­
шенията му подлежат на одобрение от Министерския съвет.
Върховният стопански съвет има право също да предлага масова стопанска
мобилизация на лица от 18 до 50-годишна възраст за извършване на стопански
работи от общодържавно стопанско значение.
Плановете за такава мобилизация и демобилизация също се одобряват от
Министерския съвет.
Ч л. 9

При повикване на временно обучение, при военна мобилизация или при

бедствия Върховният стопански съвет в съгласие със съответния министър
попълва стопанските предприятия с необходимите работници и инвентар чрез
стопанско мобилизиране по предварително установен план съгласно чл. 8.
З а б е л е ж к а : Гражданското мобилизиране на лица, които да заместят дър­
жавни, общински и всякакви други обществени служители, които са моби­
лизирани военно или стопански или пък чиито длъжности са вакантни, из­
вършва Министерският съвет по предложение на съответния министър.
Ч л. 10

Могат да бъдат стопански мобилизирани за нуждите на стопанството и

чужди предприятия и поданици от двата пола по реда, приведен за българ­
ските поданици.

393
 Чл. 11
По представление на Върховния стопански съвет с постановление на Ми­
нистерския съвет могат да бъдат освобождавани от военна мобилизация ли­
цата, без които стопанските предприятия и отрасли на народното стопанство
не могат да действуват правилно.

Чл. 12
С постановление на Министерския съвет при всяко стопанско ведомство,
както и при всички държавни, общински и държавноавтономни учреждения
могат да се учредяват нарочни служби за стопанско мобилизиране, като не­
обходимият за тези служби персонал се взема от наличния такъв при учреж­
дението.

Чл. 13
Дирекцията на гражданската мобилизация се закрива, като съществуващите
при нея служби, отнасящи се до народното стопанство, се предават на Въ­
рховния стопански съвет в духа и смисъла на настоящия закон.
Всички функции на Дирекция гражданска мобилизация по Закона за граж­
данската мобилизация се възлагат на Върховния стопански съвет.
Всички функции на Министерския съвет по Закона за гражданската моби­
лизация се запазват.
Всички материали и други помагала по стопанските въпроси на Дирекция
гражданска мобилизация се предават на Върховния стопански съвет

Ч л . 14

Стопанските камари се считат за органи на Върховния стопански съвет, що

се отнася до изпълнението на неговите функции по този закон.

Ч л . 15

В случаите, когато предложените от Върховния стопански съвет стопански

планове и мероприятия не могат да бъдат осъществени със средствата на
редовния бюджет или пък налагат изменения в съществуващото законода­
телство, те трябва да бъдат одобрени от Народното събрание, в което се
внасят от министър-предстедателя или друг министър по реда, предвиден в
чл. 5 на настоящия закон.

Ч л . 16

Органите на Върховния стопански съвет са:

а) Общо събрание на Съвета, състоящо се от: министър-председателя или
друг министър, посочен от Министерския съвет, като председател: министъра
на финансите, министъра на търговията и промишлеността, министъра на
земеделието и държавните имоти и министъра на социалната политика като
подпредседатели и членове: председателя на Върховната стопанска камара,
главния директор на Българските държавни железници, главния директор на

394
строежите, управителя на Българска народна банка, управителя на Българ­
ската земеделска и кооперативна банка, заведущия стопанската комисия при
Националния комитет на Отечествения фронт, заведущия секторите земеде­
лие, индустрия, занаяти и търговия при същата комисия, по един представител
на Общия съюз на българските кооперации, на Общия съюз на популярните
банки и на потребителните кооперации, представител на Съюза на индус­
триалците, представител на Съюза на занаятчиите, представител на Съюза
на търговците, представител на Общия работнически професионален съюз,
представител на Общия професионален] съюз на българските земеделци,
представител на Съюза на бълг. инженери и архитекти, представител на М-
во на войната, директора на статистиката, директора на благоустройството,
дирекция на отчета и бюджета, главния секретар и началниците на отделение
и Върховна стопанска камара и 5 стопановеди — общественици, които се
назначават от Министерския съвет.
Лицата, които са членове на общото събрание не по право на заеманата
длъжност, се назначават от Министерския съвет по представление на упра­
вителните тела на съответните организации.
б) Управление на Върховния стопански съвет, състоящ се от председателя,
подпредседателите и секретаря, който се назначава с указ по представление
на министър-председателя по решение на общото събрание.

Ч л. 17

Общото събрание на Върховния стопански съвет се свиква от управлението

поне веднъж в месеца.

Ч л. 18

Общото събрание се занимава с всички въпроси от принципиален характер,

приема и изработва общия и отделните стопански планове, дава мнение по
проектите за закони, наредби и постановления по чл. 3 и изработва проектите
за закони, наредби и постановления по чл. 5.
Управлението изпълнява решенията на общото събрание, упражнява над­
зорните функции и по чл. чл. 6 и 7 и извършва възложени му от общото
събрание работи.

Ч л. 19

При Върховния стопански съвет се създават отдели: индустрия, земеделие,

занаяти, финанси, търговия, транспорти, електрификация, природни богатства
и ценова политика, начело на които се поставят стопановеди-специалисти.
Отделно се ръководят от управлението на ВСС.
При Върховния стопански съвет се назначава нужният помощен персонал.
Щатът на Върховния стопански съвет се установява от общото събрание на
съвета и се утвърждава от Министерския съвет.
При нужда управлението привлича в помощ на съответните отдели спе­
циалисти от разните ведомства и частни лица, проявили се в дадена стопанска
област. Подобни лица могат да бъдат поканени да участвуват и в заседанията
на общото събрание със съвещателен глас.

395
 Ч л . 20

Началниците на огдели се назначават от общото събрание по представление

на управлението. Останалият персонал се назначава от управлението.

Ч л . 21

Членовете на общото събрание могат да имат по един свой заместник.

Същото важи и за министрите, но само като членове на общото събрание.
Заместниците на министрите в общото събрание се посочват от тях и се
одобряват от Министерския съвет.
Заместниците имат същите права и задължения, каквито и титулярите в
тяхно отсъствие.

Ч л. 22

Решенията на Върховния стопански съвет се вземат с обикновено болшин­

ство.

Ч л . 23

Средствата за Върховния стопански съвет се предвиждат в бюджета на

държавата, а за текущата година се вземат от същия бюджет по параграфа
от бюджета на Дирекция на гражданска мобилизация.

Ч л. 24

Настоящата наредба-закон отменя всички закони и наредби, които ή про­

тиворечат.

Чл. 25
Настоящата наредба-закон влиза в сила от деня на публикуването ή в
„Държавен вестник“.

Одобрено Министър-председател: К . Г ео р ги ев

396
 № 217
Писмо на председателя на Министерския съвет
на България до заместник-председателя на Съ­
юзната контролна комисия генерал-полковник С.
С. Бирюзов за възстановяване на дипломатиче­
ските отношения със СССР от 16 август 1945 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I
(1 9 4 4 -1 9 6 2 ), С„ 1970, с. 34—35.

Господин Генерал-полковник.

Имам чест да Ви известя, че българското правителство с голяма радост

и задоволство приема предложението на правителството на Съюза на съвет­
ските социалистически републики за възстановяване на дипломатическите
отношения и за размяна на пълномощни министри. В този акт на съветското
правителство българският народ вижда още едно внимание към положените
от него усилия в борбата срещу нацизма и още едно признание за проявената
дейност за установяване на един демократически ред в страната след 9 сеп­
тември.
Българското правителство се ползува от този случай, за да Ви помоли да
съобщите на правителството на СССР, че то възнамерява да акредитира за
пълномощен министър и извънреден пратеник при него г. Димитър Михалчев,
председател на Българската академия на науките, професор при Софийския
университет, бивш пълномощен министър в Прага и Москва, понастоящем
политически представител на България в Москва.
Българското правителство моли следователно да се даде агреман за ак­
редитирането на г. Михалчев.
Моля, приемете, господин Генерал-полковник, уверенията в отличната ми
към Вас почит.
Председател на Министерския съвет:
К. Георгиев

397
 № 218
Мирен договор на България със съюзените и
сдружени сили, подписан в Париж на 10 февруари
1947 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I,
с. 45 66.

Съюзът на съветските социалистически републики, Съединеното кралство

Великобритания и Северна Ирландия, Съединените американски щати, Ав­
стралия, Белоруската съветска социалистическа република, Чехословакия,
Гърция, Индия, Нова Зеландия, Украинската съветска социалистическа ре­
публика, Южноафриканският съюз и Федеративната народна република
Югославия в качеството си на държави, намиращи се в положение на война
с България и участвували активно във войната срещу неприятелските държави
в Европа със значителни военни сили, обозначавани по-долу с името „Съю­
зени и сдружени сили“, от една страна, и България, от друга страна,
Вземайки пред вид, че България, като стана съюзник на Хитлерова Гер­
мания и участвува на нейна страна във войната срещу Съюза на съветските
социалистически републики, Съединеното кралство, Съединените американски
щати и другите обединени народи, носи своя дял от отговорност за тази
война.
вземайки обаче пред вид, че България, след като прекрати военните де­
йствия срещу обединените народи, скъса отношенията си с Германия и като
сключи на 28 октомври 1944г. примирие с правителствата на Съюза на съ­
ветските социалистически републики, на Съединеното кралство и на Съеди­
нените американски щати, действуващи от името на всички обединени народи,
намиращи се в положение на война с България, взе активно участие във
войната срещу Германия, и
вземайки пред вид, че Съюзените и сдружените сили и България желаят да
сключат договор за мир, който, отговаряйки на принципите на справедли­
востта, ще уреди въпросите, останали още нерешени вследствие на гореи­
зброените събития, и ще съставя основата на приятелските отношения между
тях, като по този начин даде на Съюзените и сдружените сили възможност
да подкрепят искането на България да бъде приета за член на Организацията
на обединените народи, а също и искането за присъединяването на България
към която и да било конвенция, сключена по почин на Организацията на
обединените народи,
съгласно с това решиха да обявят прекратяването на положението на война
и да сключат за тази цел настоящия договор за мир и назначиха за това
долуподписаните като свои пълномощни представители, които, след като
представиха пълномощията си, намерени за редовни и в надлежна форма, се
споразумяха върху следните постановления:

398
 Ч аст I

Граници на България

Член 1

Границите на България, посочени в приложената към настоящия договор

карта, ще бъдат такива, каквито са били на 1 януари 1941 година.

Ч аст II

Политически клаузи

Отдел I
Член 2

България се задължава да вземе мерки, необходими, за да обезпечи на

всички лица, намиращи се под нейна юрисдикция, без разлика на раса, пол,
език или вероизповедание ползуването на правата на човека и основните
свободи, включително свободата на словото, на печата и изданията, на ре­
лигиозния култ, на политическите убеждения и на публичните събрания.

Член 3

България, която съгласно със Съглашението за примирие взе мерки, за да

бъдат освободени без разлика на поданство или народност всички лица, за­
държани във връзка с дейността им в полза на Обединените народи или за
съчувствие към Обединените народи, или поради расовия им произход, и за
да бъдат отменени дискриминационното законодателство и произтичащите
от него ограничения, се задължава да завърши прокарването на тези мерки
и да не взема в бъдеще никакви мерки или да издава закони, които биха били
несъвместими с посочените в настоящия член цели.

Член 4

България, която в съгласие със Съглашението за примирие взе мерки за

разтурянето на всички намиращи се на българска тертория организации от
фашистки тип: политически, военни или полувоенни, както и на всички други
организации, водещи враждебна на Обединените народи пропаганда, се за­
дължава да не допуша и занапред съществуването и дейността на организации
от тоя род, имащи за цел да лишат народа от демократическите му права.

Член 5

1. България се задължава да вземе всички необходими мерки, за да обезпечи

задържането и предаването за съдене:
а) на лицата, обвинявани в извършване на военни престъпления или на
престъпления срещу мира и човечността, заповядали извършването на такива
престъпления или съдействували за тяхното извършване;

399
 б) на поданиците на Съюзените и сдружените сили, обвинявани в нару­
шаване на законите на своята страна чрез измяна или сътрудничество с не­
приятели през време на войната.
2. По искане на правителството на заинтересувания обединен народ Бъл­
гария ще обезпечи също така явяването като свидетели на намиращите се под
нейна юрисдикция лица, чиито показания биха били поискани за съденето на
лицата, посочени в точка 1 на настоящия член.
3. Всяко разногласие относно прилагането на постановленията на точки 1
и 2 от настоящия член ще бъде отнасяно от което и да било от заинтере­
суваните правителства до шефовете на дипломатическите мисии на Съюза на
съветските социалистически републики, Съединеното кралство и Съединените
американски щати в София, които ще постигнат споразумение по това за­
труднение.

Част II
Член 6

България се задължава да признае пълната

сила на договорите за мир с Италия, Румъния,
Унгария и Финландия, както и на другите съ­
глашения или споразумения, които са били или
ще бъдат постигнати от Съюзените и сдружените
сили по отношение на Австрия, Германия и Япо­
ния за възстановяване на мира.

Член 7

България се задължава да приеме всички споразумения, които са били или

могат да бъдат сключени за ликвидиране на Обществото на народите или
на Постоянния съд за международно правосъдие.

Член 8

1. Всяка съюзена или сдружена сила ще нотифицира на България в шес­

тмесечен срок от влизането в сила на настоящия договор ония свои дву­
странни договори с България от преди войната, които тя желае да запази
или да постави отново в действие. Всяко разпореждане обаче, което не е в
съгласие с настоящия договор, ще бъде премахнато от казаните договори.
2. Всички договори, които бъдат нотифицирани по този начин, ще бъдат
зарегистрирани в Секретариата на Обединените народи съгласно чл. 102 от
Устава на Организацията на обединените народи.
3. Всички такива договори, които не бъдат нотифицирани по тоя начин, ще
се смятат за отменени.
 Част III

Военни, военноморски
и военновъздушни клаузи

Отдел I
Член 9

Поддържането на сухопътни, морски и военновъздушни въоръжения и

укрепления ще бъде строго ограничено по начин да отговаря на задачите от
вътрешен характер и на местната отбрана на границите. Съобразно с горе­
казаното на България се позволява да притежава въоръжени сили, които да
не бъдат по-големи от:
а) сухопътна войска, включително и погранична войска, с общ състав от
55 000 души;
в) противовъздушна артилерия в състав от 1800 души;
c) военноморски флот в състав от 3500 души и общ тонаж от 7250 тона;
d) военновъздушни сили, включително и военновъздушните сили на воен­
номорския флот, в размер на 90 самолета, в това число и резервните, от
които не повече от 70 самолета от бойни типове, с общ личен състав от 5200
души. България не трябва да притежава или да придобива самолети, по­
строени като бомбардировачи с приспособления за вътрешно носене на бом­
бите.
Тия ефективи във всеки случай ще включват строевия, нестроевия състав
и щабния персонал.

Член 10

Личният състав на българската войска, военноморския флот и военновъз­

душните сили, който надхвърля съответния брой, разрешен от чл. 9, ще бъде
разпуснат в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящия договор.

Член 11

Лицата, които не влизат в българската войска, военноморския флот и во­

енновъздушните сили, не ще получат под никаква форма военно, военномор­
ско или военновъздушно обучение, както то е определено в Приложение II.

Член 12

1. На север от гръцко-българската граница се забранява строежът на: по­

стоянни укрепления, в които може да бъде поставено оръжие, годно да стреля
в гръцка територия; постоянни военни съоръжения, които могат да бъдат
използувани за управляване стрелбата в гръцка територия или за нейното
координиране, а също и на дълготрайни средства за снабдяване и складиране,
поставени изключително за използуване горепоменатите укрепления и съоръ­
жения.

26 Българската държавност
401
 2. Тази забрана не засяга другите типове недълготрайни укрепления, над­
земни помещения и съоръжения, предназначени изключително за задачи от
вътрешен характер и за местна отбрана на границите.

Член 13

България не трябва да притежава, да произвежда или да прави опит със:

каквито и да било видове атомно въоръжение; каквито и да било самодви-
жещи се или управляеми снаряди и апарати, свързани с тяхното изхвърляне
(с изключение на торпедите и торпедните апарати, съставляващи нормалното
въоръжение на военноморските кораби, разрешени от настоящия договор);
морски мини или торпеди от неконтактен тип, действуващи посредством чув­
ствителен механизъм; торпеди, които могат да бъдат комплектувани с хора,
подводни лодки или други подводни съдове, торпедни лодки, специализирани
типове щурмови кораби.

Член 14

България не трябва да пази, произвежда или придобива по друг начин

военни материали или да поддържа производствени капацитети за тяхното
фабрикуване в повече от онова, което е необходимо за поддържането на
разрешените от чл. 9 на настоящия договор въоръжени сили.
Член 15

1. Надвишаващите военни материали и техника от съюзнически произход

ще бъдат предадени в разпореждане на съответната съюзена или сдружена
сила съобразно с указанията, които ще бъдат дадени от тая сила. Надви­
шаващите български военни материали ще бъдат предадени в разпореждане
на правителствата на Съветския съюз, Съединеното кралство и Съединените
американски щати, България ще се откаже от всякакви права над тези ма­
териали.
2. Военните материали от германски произход или конструкция, надхвър­
лящи онова, което е необходимо за позволените от настоящия договор въ­
оръжени сили, ще бъдат предадени в разпореждане на трите правителства.
България не ще придобива или произвежда каквито и да било военни ма­
териали от германски произход или конструкция, нито ще наема на работа
или обучава каквито и да било технически специалисти, включително военен
и граждански въздухоплавателен персонал, които са или са били германски
поданици.
3. Надвишаващите военни материали, посочени в точка 1-ва и 2-ра на на­
стоящия член, ще бъдат предадени или разрушени в едногодишен срок от
деня на влизането в сила на настоящия договор.
4. Дефиницията на израза „военни материали“ и тяхното изброяване с оглед
на настоящия договор са дадени в Приложение III.

Член 16

България се задължава напълно да сътрудничи на Съюзените и сдружените

сили с цел да се обезпечи, щото Германия да не може да предприема извън

402
пределите на германската територия каквито и да било мерки за превъоръ­
жаването си.

Член 17

България се задължава да не придобива и да не произвежда граждански

самолети от германска или японска конструкция или самолети, съдържащи
важни елементи от германски или японски произход или конструкция.

Член 18

Всяка от военните, военноморските и военновъздушните клаузи на настоя­

щия договор ще остане в сила дотогава, докато тя не бъде изменена изцяло
или частично по споразумение между Съюзените и сдружените сили и Бъл­
гария или след като България стане член на Организацията на обединените
народи — по споразумение между Съвета за сигурност и България.

О тдел II
Член 19

1. Българските военнопленници трябва да бъдат репатрирани колкото е

възможно по-скоро съобразно със споразуменията между отделните сили,
които държат тия военнопленници, и България.
2. Всички разходи по превоза на българските военнопленници, включително
и издръжката им, от сборните пунктове, установени от правителството на
съответната съюзена или сдружена сила, до входния пункт на българската
територия ще бъдат в тежест на българското правителство.

Част IV

Изтегляне на съюзническите
въоръжени сили
Член 20

1. Всички въоръжени сили на Съюзените и сдружените сили ще бъдат из­

теглени от България във възможния къс срок и във всеки случай не по-късно
от 90 дни от деня на влизането в сила на настоящия договор.
2 . Всичката неизползувана българска валута и всички неизползувани бъл­
гарски имущества, намиращи се в разпореждане на Съюзените въоръжени
сили в България и получени по силата на член 15 от Съглашението за при­
мирие, ще бъдат върнати на българското правителство в течение на същия
срок от 90 дни.
3. България се задължава обаче да предостави в периода между деня на
влизането в сила на настоящия договор и окончателното изтегляне на съ­
юзническите войски всички такива услуги и снабдявания, които могат да
бъдат специално поискани за изтегляните въоръжени сили на Съюзените и
сдружените сили, като на българското правителство ще бъде изплатена над­
лежната компенсация за тия услуги и снабдявания.

403
 Част V

Репарации и реституции

Член 21

1. Загубите, причинени на Югославия и Гърция от военните действия и от

българската окупация на териториите на тия държави, ще бъдат обезщетени
от България на Югославия и Гърция, при което, като се вземе пред вид, че
България не само е излязла от войната против Обединените народи, но и
обяви и на дело води война против Германия, страните се споразумяват,
щото обезщетяването на посочените загуби да бъде извършено от България
не напълно, а само частично, именно в размер на 70000000 щатски долара,
платими в течение на 8 години от влизането в сила на настоящия договор в
стоки, произведени от българската добиваща и преработваща промишленост
и селското стопанство. Сумата на обезщетението на Гърция ще възлезе на
45 000 000 щатски долара, а сумата на обезщетението на Югославия ще възлезе
на 25000000 щатски долара.
2. Количеството и категориите на стоките, които ще трябва да се доставят,
ще бъдат определени чрез споразумения, сключени от правителствата на Гър-
ция и Югославия с българското правителство. Тия споразумения ще бъдат
съобщени на шефовете на дипломатическите мисии на Съветския съюз, Съ­
единеното кралство и Съединените американски щати в София.
В основа на пресмятанията по настоящия член е взет доларът на САЩ по
златния му паритет на 1 юли 1946 г., т.е. 35 долара за една унция злато.
4. За основа на оценката на стоките, доставени по настоящия член, ще се
вземат международните пазарни цени за 1938 г. в щатски долари с повишение
от 15% за индустриалните произведения и 10% за другите произведения.
Разходите по доставянето до гръцката или югославската граница ще бъдат
в тежест на българското правителство.

Член 22

1. България приема началата на Декларацията на Обединените народи от

5 януари 1943г. и ще върне във възможния най-къс срок имуществото, из­
несено от територията на който и да било от Обединените народи.
2. Задължението за реституиране се отнася до всичката намираща се в
настоящо време в България отъждествима собственост, която е била изнесена
на сила или по принуда от страна на която и да било от силите на Оста от
териториите на който и да било от Обединените народи, независимо от как-
вито и да било последващи сделки, чрез които днешният притежател на такава
собственост е встъпил в нейно владение.
3. Ако в отделни случаи за България бъде невъзможно да извърши рести­
туцията на предмети, представляващи художествена, историческа или архео­
логическа ценност, които предмети са част от културното достояние на някои
от Обединените народи, от чиято територия те са били изнесени от българ­
ските войски, власти или поданици на сила или по принуда, България се
задължава да предаде на заинтересуваната страна от Обединените народи
предмети от същия род и приблизително равноценни на изнесените, доколкото
такива предмети могат да бъдат намерени в България.

404
 4. Българското правителство е длъжно да върне посоченото в настоящия
член имущество в добро състояние и да поеме в това отношение всички
разходи в България за работна ръка, материали и превоз.
5. Българското правителство ще съдействува на Обединените народи и ще
предоставя за своя сметка всички необходими възможности за издирването
и връщането на имуществото, подлежащо на реституиране по силата на на­
стоящия член.
6. Българското правителство ще вземе необходимите мерки, за да бъде
върнато посоченото в настоящия член имущество, владяно в която и да било
трета страна от лица, намиращи се под българска юрисдикция.
7. Исканията за връщане на имуществото трябва да бъдат предявени на
българското правителство от правителството на страната, от чиято територия
то е било изнесено, като се подразбира, че железопътният подвижен материал
ще се смята изнесен от страната, на която той е принадлежал първоначално.
Такива искания могат да бъдат предявени в шестмесечен срок от деня на
влизането в сила на настоящия договор.
8. Тежестта на доказването за отъждествяване на имуществото и доказ­
ването на правото на собственост се възлага върху правителството, което
предявява искането, а тежестта на доказването, че имуществото не е било
изнесено на сила или по принуда, се възлага върху българското правителство.

Ч аст VI

Стопански клаузи

Член 23

1. България, доколкото още не е сторила това, ще възстанови всички за­

конни права и интереси в България на Обединените народи и на техните
поданици, както са съществували на 24 април 1941 г., и ще върне цялата
собственост в България на Обединените народи и на техните поданици в
онова състояние, в което тя се намира понастоящем.
2. Българското правителство се задължава да възстанови всичката соб­
ственост, права и интереси, попадащи под действието на настоящия член, без
всякакви тежести и облагания от какъвто и да било вид, на които те са могли
да бъдат подложени вследствие на войната, и без българското правителство
да събира каквито и да било суми във връзка с тяхното връщане. Българското
правителство ще анулира всички мерки, включително възбраната, секвестъра
или надзора, взети от него по отношение на собствеността на Обединените
народи между 24 април 1941 г. и датата на влизане в сила на настоящия
договор. В случай че собствеността не бъде върната в продължение на шест
месеца от деня на влизането в сила на настоящия договор, искането за връ­
щане на собствеността трябва да бъде предявено на българските власти в
срок най-много от 12 месеца от деня на влизането в сила на настоящия
договор освен в случаите, когато заявителят може да докаже, че му е било
невъзможно да предяви искането си в този срок.
3. Българското правителство е длъжно да унищожи прехвърлянията, за­
сягащи собствеността, правата и интересите от всякакъв род. принадлежащи
на поданиците на Обединените народи, в ония случаи, когато тия прехвър­

405
ляния са били резултат на насилие или принуда от страна на правителствата
на държавите от Оста или на техните органи през време на войната.
4. а) българското правителство ще бъде отговорно за привеждане в напълно
изправно състояние собствеността, която се връща на поданиците на Обе­
динените народи, съгласно точка 1-ва от настоящия член. В ония случаи,
когато собствеността не може да бъде върната или когато вследствие на
войната някой поданик на Обединените народи е понесъл загуби поради по­
вреда или развала на собствеността в България, той трябва да бъде обезщетен
от българското правителство в левове до размер на две трети от онази сума,
която е необходима в деня на изплащането, за да се купи подобна собственост
или да се компенсира понесената загуба. Поданиците на Обединените народи
в никой случай не бива да се поставят по отношение на компесацията в
по-неблагоприятно положение, отколкото българските поданици;
б) поданиците на Обединените народи, имащи пряк или косвен интерес в
качеството на собственици в дружества или сдружения, чието поданство не
е поданство на Обединените народи в смисъла на точка 8-а „а“ от настоящия
член, но които са понесли загуби поради повреда или развала на собствеността
в България, трябва да получат обезщетение съобразно с по-горната алинея
„а“. Това обезщетение трябва да се изчислява въз основа на общите загуби
или щети. понесени от дружеството или сдружението, и трябва да представ­
лява спрямо тия загуби или щети същата пропорция, каквато представляват
доходоносните интереси на тия поданици спрямо общия капитал на друже­
ството или сдружението;
c) обезщетението трябва да се изплаща без всякакви облагания, данъци или
други такси. То може да се използува свободно в България, но ще подлежи
на правилата на контрол над чуждестранните девизи, които могат от време
на време да бъдат в сила в България;
d) българското правителство ще осигури на поданиците на Обединените
народи съшия режим на разпределение на материалите за ремонт или въз­
становяване на тяхната собственост в България, както и при разпределението
на чуждите девизи за вноса на такива материали, който се прилага спрямо
българските поданици;
e) българското правителство ще даде на поданиците на Обединените народи
обезщетение в левове в същия размер, който е предвиден в по-горната алинея
„а", за обезщетяване на загубите или щетите, възникнали вследствие на осо­
бените мерки, които са се прилагали към тяхната собственост през време на
войната, но които не са били прилагани към българската собственост. Тази
алинея не се разпростира върху неосъществените печалби.
5. Всички извършени в България разумни разходи по предявяването на
исканията, в това число и разходите за пресмятане на загубите или щетите,
трябва да бъдат понесени от българското правителство.
6. Поданиците на Обединените народи и тяхната собственост трябва да
бъдат освободени от всякакви изключителни данъци, берии или даждия, които
са били наложени върху техните основни фондове в България от българското
правителство или от която и да било българска власт през периода между
деня на сключването на примирието и деня на влизането в сила на настоящия
договор, със специалната цел да бъдат покрити разходите, свързани с войната,
или да бъдат покрити разходите за окупационните сили или за репарации в
полза на който и да било от Обединените народи. Всички платени по този
начин суми трябва да бъдат върнати.

406
 7. Заинтересуваният собственик и българското правителство могат да
сключват споразумения, заместващи постановленията на тоя член.
8. Употребените в настоящия член:
а) израз „поданици на Обединените народи“ означава физически лица, които
в момента на влизането в сила на настоящия договор са поданици на който
и да било от Обединените народи, или дружества или сдружения, учредени
към този момент по законите на който и да било от Обединените народи,
при условие, че посочените лица, дружества или сдружения са имали вече тоя
статут в момента на сключването на примирието с България.
Изразът „поданици на Обединените народи“ обгръща също всички физи­
чески лица, дружества или сдружения, които съгласно действуващите в Бъл­
гария през време на войната закони са били смятани за неприятелски;
в) изразът „собственик“ означава поданик на някой от Обединените народи,
както това е определено в по-горната алинея „а“, който има право върху
дадена собственост и включва и приемника на такъв собственик при условие,
че този приемник е също поданик на някой от Обединените народи по смисъл
на алинея „а“. Ако приемникът е придобил собствеността в повреден вид, то
праводателят запазва своите права за обезщетение въз основа на настоящия
член, без да се накърняват задълженията, съществуващи съгласно с вътреш­
ното законодателство, между праводателя и приобретателя;
с) израз „собственост“ означава цялата движима или недвижима собстве­
ност, веществена или невеществена, включително и индустриалната, литера­
турната и художествената собственост, както и всички права или интереси
от каквото и да било естество в собствеността.

Член 24

България признава, че Съветският съюз има право върху всички германски

активи в България, предадени на Съветския съюз от Контролния съвет в
Германия, и се задължава да вземе всички необходими мерки, за да улесни
предаването на тия активи.

Член 25

1. Всяка от Съюзените и сдружените сили ще има правото да вземе, да

задържи, да ликвидира или да предприеме каквото и да било друго действие
спрямо цялата собственост, правата и интересите, които в деня на влизането
в сила на настоящия договор се намират на нейна територия и принадлежат
на България или на български поданици, както и да използува тази собстве­
ност или произведението от нейното ликвидиране за такава цел, каквато тая
сила смята за желателно, до размера на нейните рекламации или на рекла­
мациите на нейните поданици срещу България или български поданици, вклю­
чително и дълговете, които не са били изцяло уредени по силата на други
членове на настоящия договор. Всичката българска собственост или про­
изведението от нейното ликвидиране, надвишаващи сумата на казаните ре­
кламации, трябва да бъдат върнати.
2. Ликвидирането на българската собственост и разпореждането с нея ще
се извършва съобразно със закона на заинтересуваната съюзена и сдружена
сила. Българският собственик не ще има други права спрямо тая собственост
освен правата, които могат да му бъдат дадени по силата на този закон.

407
 3. Българското правителство се задължава да обезщети българските по­
даници, чиято собственост е иззета по силата на настоящия член и не им е
върната.
4. С настоящия член не се възлага върху която и да било от Съюзените
или сдружените сили никакво задължение да върне на българското прави­
телство или на българските поданици индустриалната собственост или да
включи тая собственост при определяне на сумата, която може да бъде за­
държана по силата на точка 1-ва от настоящия член. Правителството на всяка
от Съюзените и сдружените сили ще има правото да установява такива огра­
ничения и условия по отношение правата или интересите, засягащи индус­
триалната собственост, придобита преди деня на влизането в сила на на­
стоящия договор върху територията на тая съюзена или сдружена сила от
българското правителство или българските поданици, каквито правителството
на дадената съюзена или сдружена сила смята за необходими за своите на­
ционални интереси.
5. Собствеността, предвидена в точка 1-ва на настоящия член, трябва да
се смята, че обхваща българската собственост, която е подлежала на контрол
поради положението на война, съществуващо между България и съюзената
или сдружената сила, имаща юрисдикция над тая собственост, но не ще
включва: а) собствеността на българското правителство, използувана за кон­
сулски или дипломатически цели;
в) собствеността, принадлежаща на религиозни организации или на частни
благотворителни учреждения и използувани за религиозни или благотвори­
телни цели;
c) собствеността на физически лица, които са български поданици, получили
разрешение да пребивават в пределите на територията на оная страна, в която
се намира тая собственост, или да пребивават в което и да било друго място
върху територията на страна от Обединените народи с изключение на бъл­
гарската собственост, която когато и да било през време на войната е била
предмет на мерки, неприлагани като правило към собствеността на българ­
ските поданици, живеещи на същата територия;
d) имуществените права, възникнали след подновяването на търговските и
финансовите отношения между Съюзените и сдружените сили и България или
възникнали от сделки между правителството на която и да било съюзена или
сдружена сила и България след 28 октомври 1944 година;
e) правата върху литературната и художествената собственост.

Член 26

1. От деня на влизането в сила на настоящия договор намиращата се в

Германия собственост на България и на български поданици не ще се третира
вече като неприятелска собственост и всички ограничения, свързани с един
такъв режим, трябва да бъдат отменени.
2. Отъждествимата собственост на България и на български поданици, из­
несена на сила или по принуда от българска територия в Германия от гер­
мански въоръжени сили или власти след 28 октомври 1944 г., подлежи на
връщане.
2. Реституирането и възстановяването на българската собственост в Гер­
мания ще се извършва съобразно с мерките, които ще бъдат определени от
силите, окупиращи Германия.

408
 4. Без да се накърняват гореизложените и каквито и да било други раз­
пореждания. взети в полза на България и нейни поданици от силите, оку­
пиращи Германия, България от свое име и от името на българските поданици
се отказва от всички претенции спрямо Германия и германски поданици,
останали неуредени на 8 май 1945 г., с изключение на претенциите, произти­
чащи от договори и други задължения, сключени преди 1 септември 1939г.,
и правата, придобити преди тази дата. Този отказ ще се смята, че обхваща
дълговете, всички междуправителствени претенции, свързани със спогодби,
сключени през време на войната, и всички претенции за обезщетение за загуби
или щети, възникнали през време на войната.

Член 27

1. Съществуването на положението на война само по себе си не ще се смята

за фактор, влияещ върху задълженията да се изплащат паричните дългове,
произтичащи от задължения и договори, съществували преди възникването
на положението на война, а също и от права, придобити преди това време,
които дългове са станали изискуеми преди влизането в сила на настоящия
договор и се дължат от българското правителство или от български поданици
на правителството или на поданиците на някои от Съюзените и сдружените
сили или се дължат от правителството или поданиците на някои от Съюзените
и сдружените сили на българското правителство или на български поданици.
2. Освен изрично предвидените в настоящия договор случаи нищо в него
не трябва да се тълкува във вреда на отношенията между длъжници и кре­
дитори, произтичащи от договори, сключени преди войната от българското
правителство или от български поданици.

Ч л ен 28

1. България се отказва от името на българското правителство или на бъл­

гарските поданици от всички рекламации от каквото и да било естество срещу
Съюзените и сдружените сили, свързани непосредствено с войната или про­
изтичащи от мерките, взети вследствие на съществуването на положението
на война в Европа след 1. IX. 1939 г., без оглед на това, дали съответната
съюзена или сдружена сила по това време е била или ИВ'в положение на война
с България. В този отказ от рекламации се включват:
а) рекламациите във връзка със загуби или щети, понесени вследствие на
действията на въоръжените сили или на властите на Съюзените или сдру­
жените сили;
в) рекламациите, произтичащи от присъствието, операциите или действията
на въоръжените сили или на властите на Съюзените или сдружените сили
върху българска територия;
c) рекламациите, отнасящи се до решенията или постановленията на съ­
дилищата за морски призи на Съюзените или сдружените сили, при което
България признава за валидни и задължителни всички решения или поста­
новления на тия съдилища, издадени на 1 септември 1939 г. или по-късно и
отнасящи се до български кораби или български стоки или плащане на раз­
носки;
d) рекламациите, произтичащи от упражняването правата на воюваща стра­
на или от мерките, взети за упражняване на тия права.

409
 2. Разпорежданията на настоящия член изключват напълно и окончателно
всички рекламации от посоченото по-горе естество, които отсега нататък се
прекратяват независимо от това, коя е заинтересуваната страна. Българското
правителство се съгласява да заплати справедливо обезщетение в левове на
лицата, които са доставили на въоръжените сили на Съюзените или сдру­
жените сили на българска територия снабдявания или услуги по реквизицио­
нен път, а също и за задоволяване ракламациите, повдигнати срещу въоръ­
жените сили на Съюзените или сдружените сили и отнасящи се до възникнали
на българска територия невоенни щети.
3. България се отказва също от всички рекламации от посоченото в точка
1-ва на настоящия член естество от името на българското правителство или
на български поданици срещу който и да било от Обединените народи, чиито
дипломатически отношения с България са били скъсани през време на войната
и който е предприел действия в сътрудничество със Съюзените и сдружените
сили.
4. Отказът на България от рекламациите по точка 1-ва от настоящия член
се разпростира върху всички рекламации, произтичащи от мерки, взети от
която и да било съюзена и сдружена сила спрямо български кораби между
1 септември 1939г. и деня на влизане в сила на настоящия договор, както
и върху всички рекламации и дългове, произтичащи от действуващите по­
настоящем конвенции за военнопленниците.

Ч лен 29

1. Докато бъдат сключени търговски договори или съглашения между

отделните Обединени народи и България, българското правителство ще при­
лага в продължение на 18 месеца от деня на влизането в сила на настоящия
договор долупосочения режим към всеки един от Обединените народи, който
въз основа на взаимността фактически ще приложи към България аналогичен
режим по подобни въпроси:
а) за всичко, което се отнася до митата и таксите за внос или износ, въ­
трешното облагане на внасяните стоки и до всички наредби, засягащи тая
наредба, Обединените народи ще се ползуват от безусловния режим на
най-облагоприятствуваната нация;
в) във всяко друго отношение България не трябва да прокарва произволна
дискриминация в ущърб на стоките, произвеждани на която и да било те­
ритория на който и да било от Обединените народи или предназначени за
тая територия, в сравнение с подобни стоки, произвеждани на която и да
било друга територия на Обединените народи или на територията на която
и да било друга чуждестранна сила или предназначени за тия територии;
c) към поданиците на Обединените народи, в това число и юридическите
лица, ще се прилагат националният режим и режимът на най-облагоприят-
ствуваната нация по всички въпроси, засягащи търговията, индустрията, ко­
рабоплаването и другите видове търговска дейност в България. Тия разпо­
реждания не се отнасят към търговското въздухоплаване;
d) България не ще отстъпва на никоя страна никакви изключителни или
дискриминационни права по отношение използуването на търговските са­
молети в международния трафик и ще дава на всички Обединени народи
еднакви възможности за добиване на българска територия права в областта
на международното търговско въздухоплаване, в това число правото на ка­

410
цане за вземане на гориво и ремонт; що се отнася до използуването на тър­
говските самолети в международния трафик, тя ще даде на всички Обединени
народи въз основа на взаимността и без дискриминация правото на летене
без кацане над българска територия. Тия разпореждания не трябва да на­
кърняват интересите на националната отбрана на България.
2. Горепоменатите задължения на България трябва да се разбират в този
смисъл, че върху тях се разпростират изключенията, фигуриращи обичайно
в търговските договори, сключени от България преди войната, а разпореж-
данията, отнасящи се до взаимността от страна на всеки от Обединените
народи, трябва да се подразбират в тоя смисъл, че върху тях се разпростират
изключенията, фигуриращи обичайно в сключените от дадената държава тър­
говски договор.

Член 30

България ще съдействува в пределите на възможността за железопътните

транзитни транспорти върху своята територия с разумни тарифи и ще бъде
готова да сключи за тая цел взаимни спогодби със съседните държави.

Член 31

1. Споровете, които могат да възникнат при прилагането на чл. чл. 22 и

23 и на приложенията IV, V и VI на настоящия договор, ще бъдат отнасяни
до една помирителна комисия, съставена от равен брой представители на
правителството на заинтересувания обединен народ и на Българското пра­
вителство. Ако в продължение на 3 месеца от предаването на спора на по­
мирителната комисия не бъде постигнато споразумение, всяко от правител­
ствата може да поиска да бъде включен в комисията един трети член и в
случай на несъгласие между двете правителства по избор на тоя член всяка
от страните може да се обърне към главния секретар на Обединените народи
с молба да извърши това назначение.
2. Решението на мнозинството на членовете на комисията ще се смята за
решение на комисията и трябва да се приеме от страните като окончателно
и задължително.

Член 32
Чл. 22, 23 и 29 и Приложение VI на настоящия договор ще се прилагат
спрямо Съюзените и сдружените сили и Франция, както и спрямо ония от
Обединените народи, чиито дипломатически отношения с България са били
скъсани по време на войната.

Член 33

Разпорежданията на приложения IV, V и VI, както и разпорежданията на

другите приложения ще имат сила на неразделна част от настоящия договор

411
 Част VII

Разпореж дания относно Д унава

Ч лен 34

Корабоплаването по река Дунав ше бъде свободно и отворено за подани­

ците, търговските кораби и стоките на всички държави въз основа на равен­
ството по отношение на пристанищните и корабоплавателните такси и усло­
вията на търговското корабоплаване. Гореизложеното не се отнася до тран­
спорта между пристанищата на една и съща държава.

Ч аст V III

Заключителни постановления

Ч л е н 35

1. През един период, ненадвишаващ 18 месеца от влизането в сила на

настоящия договор, шефовете на дипломатическите мисии на Съветския съюз,
Съединеното кралство и Съединените американски щати в София, действу­
ващи в съгласие, ще представляват Съюзените и сдружените сили в сноше­
нията с българското правителство по всички въпроси относно изпълняването
и тълкуването на настоящия договор.
2. Тримата шефове на мисии ще дават на българското правителство такива
упътвания, технически съвети и разяснения, каквито се окажат необходими,
за да се осигури бързото и ефикасно изпълнение на настоящия договор в
съответствие с неговия дух и текст.
3. Българското правителство ще предоставя на споменатите шефове на
мисии всички необходими сведения и ще им оказва всякакво съдействие, как-
вото биха поискали при изпълнение на задачите, които им се възлагат от
настоящия договор.

Член 36

1. С изключение на ония случаи, когато в някой член на настоящия договор

е предвидена друга процедура, всеки спор по тълкуването или изпълнението
на настоящия договор, неуреден чрез преки дипломатически преговори, ще
бъде отнасян до тримата шефове на мисии, действуващи въз основа на чл.
35, с това изключение, че в този случай шефовете на мисии не ще бъдат
ограничени от срока, предвиден в този член. Всеки такъв спор, неразрешен
от шефовете на мисии в течение на два месеца, ако спорещите страни не
дойдат до взаимно споразумение за друг начин на уреждане на спора, ще
бъде отнасян по искане на която и да било от спорещите страни до комисия
в състав от по един представител на всяка от страните и трети член, избран
по взаимно споразумение на двете страни измежду поданиците на трета дър­
жава. Ако в едномесечен срок двете страни не сполучат да се споразумеят
за назначаването на третия член, всяка от страните може да се обърне към
главния секретар на Обединените народи с молба да извърши това назначение.

412
 2. Решението на мнозинството от членовете на комисията ще се смята за
решение на комисията и трябва да се приеме от страните като окончателно
и задължително.

Ч л ен 37

1. Всеки един член от Организацията на обединените народи, който не е

страна, подписала настоящия договор, и се намира в положение на война с
България, може да се присъедини към тоя договор и след присъединяването
си ще се смята с оглед на договора като сдружена сила.
2. Всички актове за присъединяването ще бъдат депозирани за съхраняване
в правителството на Съюза на съветските социалистически републики и ще
имат сила от деня на депозирането.

Член 38

Настоящият договор, чийто руски и английски текст е меродавен, ще бъде

ратифициран от Съюзените и сдружените сили. Договорът трябва да бъде
ратифициран също и от България. Договорът ще влезе в сила незабавно след
депозирането на ратификационните актове от страна на Съюза на съветските
социалистически републики, Съединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия и Съединените американски щати. Ратификационните актове ще
бъдат депозирани в най-кратък срок за съхранение в правителството на Съюза
на съветските социалистически републики.
По отношение на всяка от Съюзените или сдружените сили, чиито рати­
фикационни актове бъдат депозирани по-късно, договорът ще влезе в сила
от деня на депозирането. Настоящият договор ще бъде депозиран в архивите
на правителството на Съюза на съветските социалистически републики, което
ще изпрати заверен препис на всяка държава, подписала този договор.
В удостоверение на което долуподписаните пълномощни представители
подписаха настоящия договор и сложиха върху него своите печати.
Съставен в Париж на руски, английски, френски и български език на десетия
ден на месец февруари 1947 година.

За Съюза на съветските социалисти­ За Съединеното кралство на Вели­

чески републики: кобритания и Северна Ирландия:
В. Молотов Ернст Бевин
А. Богомолов Дъф Купър
316

За Съединените американски щати: За Австралия:

Джеймс Ф. Бърнс Джон А. Бесли
Джеферсон Кафри

За Белоруската съветска социалис­ За Чехословакия:

тическа република: Ян Масарик
К. Киселев Д-р Клементис

413
За Гърция: За Индия:
Леон Мелас Самуел Рунгападан

За Нова Зеландия: За Украинската съветска сопиалис-

У. Дж. Джордън тическа република:
И. Сенин

За Южноафриканския съюз: За Народната федеративна република

У. Г. Парминтер Югославия:
Станое С. Симич
Родолюб Чолакович
Д-р Павла Грегорич
За Народна република България:
К. Георгиев
Ал. Обов
Тр. Костов

№ 219
Договор за приятелство, сътрудничество и взаи­
мопомощ между Народна република България
и Федеративна народна република Югославия,
сключен на 27 ноември 1947 г. в Евксиноград
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I.
е. 96—99.

Убедени, че братското сближение и тясно сътрудничество отговарят на

вековните тежнения на българския народ и народите на Федеративна народна
република Югославия, които виждат в това твърда гаранция за своята сво­
бода и независимост, за своето всестранно развитие и преуспяване, както и
за обезпечаване и укрепване мира на Балканите;
Проникнати от чувството, че братското единство и взаимната помощ между
българския народ и народите на Югославия са главните условия за тяхната
независимост и свобода и същевременно са основен камък за изграждане
приятелството и сътрудничеството с всички балкански народи;
Изхождайки от опита на последната световна война, когато Германия на­
падна славянските и други свободолюбиви народи, и твърдо решени съвмест­
но да се борят против всяка агресия, насочегщ^срсгцу техните страни, и да
се противопоставят с общи усилия както на всички опити за възобновяване
на германския империализъм, така и против неговите възможни в каквато
и да е форма съюзници;
Желаейки да затвърдят съществуващите приятелски връзки помежду им и
да потвърдят тържествено непоколебимата си воля да бранят в бъдеще своята
свобода, независимост и териториална цялост и да уредят отношенията по­
между си в духа на братството и в полза на затвърдяването на мира и
международното сътрудничество;

414
 Президиумът на Народна република България и Президиумът на Народ­
ната скупщина на Федеративна народна република Югославия рсшиха да
сключат Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ и назна­
чиха за свои пълномощници министър-председателя на Народна република
България Георги Димитров и министър-председателя на Федеративна народна
република Югославия, маршал на Югославия — Йосип Броз Тито, които,
след като размениха пълномощията си, намерени за редовни, се съгласиха
за следното:

Член 1

Високодоговарящите страни ще си сътрудничат тясно, близко и всестранно

в бъдеще по всички въпроси, които се отнасят до съдбата на техните народи
и техните взаимни отношения в полза на двете страни и в духа на братството
на южнославянските народи.

Член 2

Високодоговарящите страни ще предприемат съвместно всички необходими

мерки за осигуряване на тяхната безопасност, независимост и териториална
цялост. За тази цел те ще се съветват по всички важни международни въпроси,
които се отнасят до интересите на двете страни или до интересите на мира
и международното сътрудничество, и ще постъпват съгласно духа на Хартата
на Организацията на обединените народи.

Член 3

В случай че някоя трета държава нападне една от високодоговарящите

страни, за да заплаши нейната независимост, да я пороби или да откъсне
част от територията и, другата високодоговаряща страна ще окаже незабавно
на нападнатата страна военна и всяка друга помощ с всички разполагаеми
средства.
Член 4

Високодоговарящите страни се задължават да не сключват никакъв съюз,

нито да вземат участие в каквото и да било действие, насочено против другата
високодоговаряща страна.

Член 5

Високодоговарящите страни се задължават в интереса на всестранното им

стопанско развитие да осъществяват най-тясно сътрудничество във всички
области на икономическия живот. За тази цел те ще съгласуват своите сто­
пански планове, ще вземат всички мерки да разширят и до най-големи въз­
можности взаимния им стокообмен, ще подготвят осъществяване на мит­
ническа уния и ще се договорят по съвместните мерки относно стокообмена
им с чужбина.

415
 Ч лен 6

Високодоговарящите страни считат, че за окончателното затвърдяване

братството между своите народи е необходимо постоянно културно сътруд­
ничество. За тази цел двете правителства ще вземат всички мерки за обез­
печаване най-близко сътрудничество във всички области на материалната и
духовната култура и ще подкрепят и насърчават всестранно всяка инициатива
в това направление.

Член 7

Този договор е нищо не засяга задълженията, които Народна република

България и Федеративна народна република Югославия са поели върху себе
си спрямо трета държава. Високодоговарящите страни ще изпълняват на­
стоящия договор в духа на Хартата на Организацията на обединените народи
и ще поддържат всяка инициатива, която е насочена да премахне огнищата
на агресията и да осигури мира и безопасността в света.

Член 8

Този договор има валидност 20 години от момента на подписването му.

Ако една от договарящите страни не съобщи 12 месеца преди изтичането
на 20-годишния срок, че желае да преустанови действието на този договор,
неговата валидност се продължава всеки път за 5 следващи години, докато
една от високодоговарящите страни 12 месеца преди изтичането на текущия
5-годишен период не изяви писмено своето намерение да го обезсили.
Настоящият договор влиза в сила веднага след подписването му и подлежи
на ратификация. Ратификационните книжа ще се разменят в Белград. В по­
твърждение на което упълномощените лица подписаха този договор и по­
ставиха своите печати.
Договорът е съставен в два екземпляра на български и сърбохърватски
език, като двата текста имат еднаква валидност.
Евксиноград, 27 ноември хиляда деветстотин четиридесет и седма година
Министър-председател на Народна Министър-председател на Федератив­
република България: на народна република Югославия,
Г. Димитров маршал на Югославия:
Й. Б. Тито

416
 № 220
Конституция на Народната република България,
приета на 4 декември 1947 г.
Печата се по: „Държавен вестник", бр. 284 от 6 декември 1947г.

Г лава I

Н ародна република България

Член 1
България е народна република е представително управление, създадена и
утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против
монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9
септември 1944г.

Член 2
В Народната република България цялата власт произтича от народа и
принадлежи на народа.
Тази власт се осъществява чрез свободно избрани представителни органи
и чрез допитване до народа.
Всички представителни органи на държавната власт се избират от граж­
даните въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право е тайно
гласуване.

Член 3
Избиратели и избираеми са всички граждани на Народната република, на­
вършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса,
вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно съ­
стояние, е изключение на поставените под запрещение и лишените е присъда
от граждански и политически права.
Военнослужещите в редовете на българската народна войска се ползуват
е право да избират и да бъдат избирани наравно е всички останали граждани.

Член 4
Представителите на народа във всички представителни органи са отговорни
пред избирателите. Избраниците могат да бъдат отзовавани и преди срока,
за който са избрани.
Начинът за произвеждане на избори, както и редът за отзоваване на на­
родните избраници се уреждат от закона.

Член 5
Народната република България се управлява точно според Конституцията
и законите на страната.
27 Българската държавност
417
 Глава II

О бщ ествено-стопанско устройство

Член 6
Средствата за производство в Народна република България принадлежат
на държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физи­
чески или юридически лица.
Член 7

Всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите,

водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила,
железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфът, телефонът и
радиоразпръскването са държавна, т. е. общонародна собственост.
Особен закон ще уреди използуването на горите от населението.
Член 8

Общонародната собственост е главната опора на държавата в развитието

на народното стопанство и се ползува с особена закрила.
Държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанис­
ването на средствата за производство, намиращи се в нейните ръце.
Член 9

Държавата подпомага и насърчава кооперативните сдружения.

Член 10

Частната собственост и нейното наследяване, както и частният почин в

стопанството се признават и защищават от закона.
Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното на­
следяване се ползуват с особена закрила.
Никой не може да упражнява правото на собственост във вреда на общес­
твения интерес.
Частните монополни съглашения и сдружения, като картели, тръстове и
концерни, се забраняват.
Частната собственост може да бъде ограничена или отчуждена принуди­
телно само за държавна или обществена полза срещу справедливо обезще­
тение.
Държавата може да национализира напълно или частично известни клонове
или отделни предприятия от промишлеността, размяната, транспорта и кре­
дита. Обезщетението се определя със Закона за национализирането.

418
 Член 11

Земята принадлежи на тези, които я обработват.

Законът определя размера на земята, която частни лица могат да прите­
жават, както и случаите, когато неземеделци могат да притежават обработ­
ваема земя. Не се допущат крупни земевпадения в частни ръце.
Трудовите кооперативни земеделски стопанства се насърчават и подпомагат
от държавата и се ползуват е особената ή закрила.
Държавата може да организира държавни земеделски стопанства.

Член 12
Държавата насочва е държавен народностопански план държавната, коо­
перативната и частната стопанска дейност с оглед на най-целесъобразното
развитие на народното стопанство и повдигане на народното благосъстояние.
При изготвяне и провеждане на държавния народностопански план дър­
жавата се ползува от активното сътрудничество на професионалните, сто­
панските и обществените сдружения и институти.

Член 13
Външната и вътрешната търговия се направляват и контролират от дър­
жавата.
Може да бъде въведено изключително право за държавата да произвежда
и да търгува е предмети, които имат съществено значение за народното сто­
панство и за нуждите на народа.

Член 14

Трудът се признава за основен обществено-стопански фактор и държавата

полага всестранни грижи за него.
Държавата подпомага непосредствено трудещите се — работници, земе­
делци, занаятчии и хора на умствения труд — със своята обща стопанска и
социална политика, евтин кредит, данъчна система и кооперативно сдружа­
ване.
За всестранното подобряване живота на трудещите се държавата насърчава
техните сдружения, творческа инициатива и самодейност.

Г лава III

Върховни органи на държ авната власт

Член 15
Народното събрание е върховен орган на държавната власт.
В рамките на Конституцията то е носител на държавната власт във всичката
и пълнота, доколкото отделни функции не влизат по силата на Конституцията
в компетентността на другите подчинени нему органи на държавната власт
и на държавното управление.

419
 Член 16

Народното събрание е единственият законодателен орган на Народна ре­

публика България.

Член 17
Народното събрание:
1. Избира Призидиума на Народното събрание.
2. Съставя правителството на Народната република.
3. Изменява Конституцията.
4. Решава откриването на нови министерства, както и закриването, сли­
ването или преименуването на някои от съществуващите.
5. Решава въпросите за отстъпване, заменяване или увеличаване терито­
рията на Народната република.
6. Гласува държавния народностопански план.
7. Гласува бюджета на държавата, Закона за сключване на бюджетното
упражнение, определя данъците и реда на събирането им.
8. Решава национализирането на стопански предприятия и въвеждането на
държавни монополи.
9. Решава въпросите за война и мир.
10. Решава произвеждането на допитване до народа.
11. Дава амнистия.

Член 18
Народното събрание се избира за четири години.
То се състои от народни представители, избрани от народа по един на
тридесет хиляди жители.

Член 19
Народното събрание се свиква на редовна сесия с указ от Президиума на
Народното събрание два пъти в годината — на 1 ноември и на 1 февруари.
Ако Президиумът не свика Народното събрание в тези срокове, то може да
се събере само.
Народното събрание може да бъде свикано на извънредна сесия по решение
на Президиума на Народното събрание или по искане най-малко на една
трета от народните представители.

Член 20
Веднага след откриването Народното събрание под председателството на
най-стария народен представител избира из средата си бюро в състав: пред­
седател и трима подпредседатели.
Председателят, а в негово отсъствие подпредседателите ръководят засе­
данията на Народното събрание въз основа на правилник за вътрешния ред,
изработен от Народното събрание

420
 Народното събрание избира и нужното число секретари и квестори по на­
чин, предвиден в правилника.

Член 21
Народните представители полагат следната клетва:
„Кълна се в името на народа и на Народната република България, че ще
им служа предано и всеотдайно, че ще пазя свято и ненарушимо Конститу­
цията, че в своята дейност като народен представител ще имам пред очи само
общонародните и държавните интереси и ще положа всички усилия за защита
на свободата и независимостта на родината. Заклех се.“

Член 22

Веднага след конституирането си Народното събрание избира комисия по

проверка на изборите, която най-късно в тримесечен срок докладва за утвър­
ждаване или неутвърждаване избора на всеки народен представител поотдел­
но.

Член 23
Законодателната инициатива принадлежи на правителството и на народните
представители.
Народните представители могат да внасят законопроекти, ако те са под­
писани поне от една пета от общия брой на народните представители.

Член 24
След като бъде приет от Народното събрание, законът се подписва от
председателя и секретаря на Президиума на Народното събрание и се обна­
родва в „Държавен вестник“.
Законът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самия
закон е определен друг срок.

Член 25
Само Народното събрание има право да решава дали са спазени всички
изисквани от Конституцията условия за издаване на един закон и дали той
не противоречи на Конституцията.

Член 26
Народното събрание може да заседава, ако присъствуват повече от поло­
вината от всички народни представители; то взема решения с обикновено
мнозинство от присъствуващите народни представители, освен когато Кон­
ституцията изисква друго мнозинство.

421
 Член 27

Заседанията на Народното събрание са публични, освен когато то реши,

че важни държавни интереси налагат заседанието да бъде тайно.

Член 28

Народното събрание може да прави анкети и проучвания чрез особени

комисии по всички въпроси.
Всички органи на властта и частни лица са длъжни да дават сведения и да
представят исканите от анкетните комисии документи.
Член 29

Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не

може да бъде възбудено наказателно преследване освен за тежки престъп­
ления, и то със съгласието на Народното събрание, а ако то не заседава —
със съгласието на Президиума на Народното събрание. Такова разрешение
не се иска в случаите на заварено тежко престъпно деяние, в които случаи
само се известява незабавно Президиумът на Народното събрание.
Народните представители не отговарят наказателно за изказани от тях
мнения и за гласуванията си в Народното събрание.
Член 30

Народното събрание се разпуша с изтичане на пълномощията му или по-

рано, ако то само реши това.
В случай на война или на други извънредни обстоятелства Народното съ­
брание може да продължи пълномощията си за времето, докато трае това
положение.
Разпуснатото вече Народно събрание може да бъде свикано наново от
Президиума на Народното събрание и пълномощията му — продължени в
случай на война или на други извънредни обстоятелства.
Член 31

Най-късно три месеца след разпущането на Народното събрание се про­

извеждат избори за ново Народно събрание.
Член 32

Народните представители получават определено от Народното събрание

възнаграждение.
Член 33

Народното събрание избира с мнозинство от повече от половината от всич­

ки народни представители Президиум на Народното събрание в състав: пред­
седател, двама подпредседатели, секретар и петнадесет членове.

422
 Член 34

Президиумът на Народното събрание отговаря пред Народното събрание

за цялата си дейност.
Народното събрание може във всеки момент да сменява Президиума или
отделни негови членове.
Член 35

Президиумът на Народното събрание върши следната работа:

1. Свиква Народното събрание.
2. Насрочва избори за Народно събрание.
3. Обнародва гласуваните от Народното събрание закони.
4. Дава задължителни за всички тълкувания на законите.
5. Издава укази.
6. Упражнява правото на помилване.
7. Учредява ордени и почетни звания и награждава с тях.
8. Представлява Народната република в международните ή отношения:
назначава и отзовава по предложение на правителството дипломатически и
консулски представители в чуждите страни и приема акредитираните към него
чужди представители.
9. Ратифицира и денонсира сключените от правителството международни
договори.
10. Когато Народното събрание не заседава, обявява по предложение на
правителството положение на война в случай на въоръжено нападение срещу
Народната република и в случай на нужда от неотложно изпълнение на меж­
дународни задължения за взаимна отбрана срещу агресия; в такъв случай
Президиумът свиква веднага Народното събрание, за да се произнесе по тази
мярка.
11. Обявява по предложение на правителството обща и частична мобили­
зация и военно положение.
12. Когато Народното събрание не заседава, по предложение на предсе­
дателя на Министерския съвет освобождава от длъжност и назначава отделни
членове на правителството; тази своя мярка Президиумът е длъжен да внесе
в Народното събрание за утвърждение в най-близката му сесия.
13. Отменява постановленията и разпорежданията на правителството, ако
те не съответствуват на Конституцията и на законите.
14. Насрочва допитване до народа въз основа на решение на Народното
събрание.
15. Назначава и уволнява по предложение на правителството висшия ко­
манден състав на въоръжените сили на Народната република.
16. Назначава и уволнява по предложение на правителството главноко­
мандуващия на въоръжените сили.
17. Опрощава несъбираеми вземания.
18. Решава въпросите, с които бъде натоварен от Народното събрание.
19. Извършва всички действия, които със закон му бъдат възложени.

423
 Член 36

Указите на Президиума на Народното събрание се подписват от предсе­

дателя и секретаря му.
Член 37

След като изтекат пълномощията на Народното събрание или в случай че

то се разпусне предсрочно, Президиумът, който то е избрало, продължава
да изпълнява длъжностите си, докато новоизбраното Народно събрание из­
бере нов Президиум.

Глава IV

Органи на държ авното управление

Член 38
Върховен изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт в
Народната република България е правителството (Министерският съвет).

Член 39

Правителството се състои от:

председателя на Министерския съвет,
подпредседателя на Министерския съвет,
председателя на Държавната планова комисия,
председателя на Комисията за държавен контрол,
министрите и
председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.
Председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да въз­
главяват някое министерство, а така също Държавната планова комисия,
Комисията за държавен контрол или Комитета за наука, изкуство и култура
или пък да бъдат без портфейл.
Министерствата са:
1. Министерство на външните работи
2. Министерство на вътрешните работи
3. Министерство на народната просвета
4. Министерство на финансите
5. Министерство на правосъдието
6. Министерство на народната отбрана
7. Министерство на търговията и продоволствието
8. Министерство на земеделието и горите
9. Министерство на строежите и пътищата
10. Министерство на комуналното стопанство и благоустройството
11. Министерство на железопътните, автомобилните и водните съобщения
12. Министерство на пощите, телеграфите и телефоните
13. Министерство на индустрията и занаятите
14. Министерство на електрификацията и мелиорациите
15. Министерство на мините и подземните богатства
16. Министерство на народното здраве

424
 17. Министерство на труда и социалните грижи
Народното събрание с мнозинство от повече от половината от всички на­
родни представители може да открива нови министерства, както и да закрива,
слива или преименува някои от съществуващите.
Президиумът на Народното събрание може по предложение на правител­
ството да назначава помощник-министри към различните министерства.

Член 40

Народното събрание избира и освобождава от длъжност правителството

и отделни негови членове.
Правителството отговаря и дава отчет за дейността си пред Народното
събрание. Когато Народното събрание не заседава, правителството отговаря
и дава отчет пред Президиума на Народното събрание.
Член 41

Членовете на правителството полагат пред Народното събрание следната

клетва:
„Кълна се в името на народа и на Народната република България, че ще
им служа предано и всеотдайно, че в своята дейност като член на правител­
ството ще имам пред очи само общонародните и държавните интереси, че
ще спазвам строго Конституцията и законите на Народната република и ще
положа всички усилия за защита на свободата и независимостта на Народната
република България. Заклех се.“
Член 42

Членове на правителството могат да бъдат и лица, които не са народни

представители
Член 43

Правителството ръководи държавното управление, като обединява и съ­

гласува работата на отделните министерства, на Държавната планова ко­
мисия, на Комисията за държавен контрол и на Комитета за наука, изкуство
и култура; взема мерки за осъществяване на държавния народностопански
план и на държавния бюджет, както и за осигуряване на обществения ред,
за защита на държавните интереси и за закрила на правата на гражданите;
то осъществява общото ръководство на външната политика на Народната
република България и общото ръководство на народната отбрана, а така
също бди за изпълнение на законите и на различните актове на управлението.
Отделните членове на правителството ръководят съответните си ресори в
рамките и въз основа на общата политика и на общите директиви на Ми­
нистерския съвет.
Министерският съвет може да вземе под свое непосредствено ръководство
известни клонове на управлението, като за целта образува комисии, комитети,
съвети, главни дирекции, дирекция, управления и служби, подчинени направо
нему.

425
 Член 44

Всеки народен представител има право да отправя питания и запитвания

до правителството и членовете му.
Последните са длъжни да дадат отговор на питанията в срока, предвиден
в правилника за вътрешния ред, а на запитванията — когато бъдат поставени
на дневен ред.

Член 45

Членовете на правителството отговарят наказателно за нарушаване на

Конституцията и на законите и за всяко престъпно деяние, извършено от тях
при изпълнение на длъжностите им.
Те отговарят граждански за причинените от тях вреди на държавата и на
гражданите с противозаконните си действия.
Особен закон урежда по-подробно правилата за отговорностите на чле­
новете на правителството, както и реда на съденето им.
Член 46

Длъжностните лица дават клетва за вярност на Народната република.

Те отговарят дисциплинарно, наказателно и граждански за провиненията
си по служба.

Г лава V

Местни органи на държавната власт

Член 47
Територията на Народната република се дели на общини и околии.
С особен закон могат да се създават и по-големи административни единици.

Член 48

Органи на държавната власт в общините и околиите са общинските и око­

лийските народни съвети, избирани от местното население за срок от три
години.

Член 49

Общинските и околийските народни съвети ръководят провеждането на

всички стопански, социални и културни мероприятия от местно значение съ­
образно със законите на страната. Те изработват стопанския план и бюджета
на общината и околията в рамките на държавния народностопански план и
на държавния бюджет и ръководят провеждането им: грижат се за правилното
управление на държавните имоти и стопански предприятия на своята тери­
тория; грижат се за запазване на обществения ред, за съблюдаване на законите
и за защита на правата на гражданите; ръководят дейността на подчинените
им изпълнителни и разпоредителни органи.

426
 Член 50

В рамките на своята компетентност местните народни съвети вземат ре­

шения и издават разпореждания съобразно със законите и общите нареждания
на по-горните органи на държавната власт.
Член 51

Изпълнителни и разпоредителни органи на общинските и околийските на­

родни съвети са общинските и околийските управи, състоящи се от предсе­
дател, подпредседатели, секретар и членове.
Общинската управа в малките населени места може да се състои само от
председател и секретар.
Член 52

При изпълнение на задачите си общинските и околийските народни съвети

се опират на инициативата и на широкото участие на народните маси и на
техните политически, професионални, масови и други организации.
Най-малко един път през годината по начина и реда, определени в закона,
общинските и околийските народни съвети дават отчет пред избирателите за
извършеното от тях.
Член 53

Сесиите на общинските и околийските народни съвети биват редовни и

извънредни. Общинските народни съвети се свикват на редовна сесия всеки
месец, а околийските — всеки два месеца.
Общинската управа и околийската управа могат да свикат съвета на из­
вънредна сесия по свой почин, по искане на една трета от съветниците или
по предписание на съответния по-горен орган на държавната власт.

Член 54
Общинската управа и околийската управа са подчинени както на народния
съвет, който ги е избрал, така и на по-горните органи на държавното управ­
ление.
Член 55

Към общинските и околийските народни съвети могат да се образуват

отдели по различните клонове на управлението, които отдели се ръководят
от управата на съвета. В своята работа тези отдели са подчинени както на
управата на народния съвет, към който са образувани, така и на съответния
отдел при по-горните народни съвети и на съответното министерство или
правителствена служба на Народната република.

427
 Глава VI

Н ародни съдилиш а и прокурорски надзор

Член 56
Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.
Съдиите са независими; при издаване на постановленията си те се подчи­
няват само на закона. Те произнасят своите решения и присъди в името на
народа.
Член 57

В правораздаването участвуват и съдебни заседатели. Случаите и редът на

това участие се определят от закона.

Член 58

Съдиите от всички степени, както и съдебните заседатели са изборни освен

в изрично посочените от закона случаи.
Законът определя кои съдии и съдебни заседатели се избират направо от
гражданите по правилата на всеобщото, равно и пряко избирателно право
и тайно гласуване и кои — от местните народни съвети или от Народното
събрание, а също и срока, за който се избират.
Член 59

Особени съдилища за съдене на определени видове спорове и престъпления

могат да се създават само със закон.
Член 60

Устройството на съдилищата, съдопроизводството, условията за избирае­

мост на съдебна длъжност и редът за избиране и отзоваване на съдиите и
съдебните заседатели, както и подчинеността на съдилищата едно на друго
се уреждат от закона.

Член 61

Върховният съдебен надзор над съдилищата от всички видове и степени се

осъществява от Върховния съд на Народната република, членовете на който
се избират от Народното събрание за срок от пет години.
Член 62

Върховният надзор за точното изпълнение на законите както от различните

правителствени органи и длъжностни лица, така и от гражданите се извършва
от главния прокурор на Народната република.
Главният прокурор на Народната република е длъжен особено да бди за
преследване и наказване на престъпленията, засягащи общодържавните, на­
ционалните и стопанските интереси на Народната република, както и на пре­

428
стъпленията и действията, увреждащи независимостта и държавния сувере­
нитет на страната.

Член 63

Главният прокурор на Народната република се избира от Народното съ­

брание за срок от пет години и е подчинен само нему.

Член 64
Всички останали прокурори при съдилищата от всички степени се назна­
чават и уволняват от главния прокурор на Народната република и при из­
пълнение на длъжностите си са подчинени само на съответните по-горни про­
курори, а всички те — на главния прокурор на Народната република.

Г л а в а V II

Отношения м еж ду органите на държ авната власт

и органите на държ авното управление

Член 65
Президиумът на Народното събрание има право да отменява всички ре­
шения и разпореждания на Министерския съвет, които не са в съгласие с
Конституцията и законите.
Министерският съвет има право да отменява всички решения и разпореж­
дания на всеки свой член, които не са в съгласие с Конституцията, законите
и решенията и разпорежданията на правителството.
Член 66

Президиумът на Народното събрание и по-горните местни народни съвети

имат право да отменят противозаконните и неправилните действия на по-
долните народни съвети.

Член 67
Правителството и отделни негови членове имат право в границите на ком­
петентността си да отменяват противозаконните и неправилните действия на
общинските и околийските управи.
Управите при по-горните народни съвети имат същото право по отношение
на управите при по-долните народни съвети.

Член 68

Всеки общински или околийски народен съвет има право да отменява про­
тивозаконните и неправилните действия на своята управа.

429
 Ч л ен 69

Правителството и отделните негови членове в рамките на тяхната компе­

тентност, а така също управата при по-горния местен народен съвет имат
право да спрат изпълнението на противозаконните и неправилните действия
на по-долния местен народен съвет и да отнесат до Президиума на Народното
събрание, съответно до народния съвет от своята степен, въпроса за отме­
няването им.

Член 70

По-горният местен народен съвет, както и Президиумът на Народното съ­

брание имат право да разтурват по-долния местен народен съвет на своята
територия и да насрочват избори за нов съвет.
По-горният местен народен съвет, както и Президиумът на Народното съ­
брание имат право да освободят от длъжност управата при по-долния местен
народен съвет на своята територия и да насрочат избори за нова управа.

Глава VIII

Основни права и задълж ения на гражданите

Член 71
Всички граждани на Народната република България са равни пред закона.
Не се признават никакви привилегии, основани на народност, произход,
вяра и имотно състояние.
Всяка проповед на расова, национална или религиозна омраза се наказва
от закона.

Член 72
Жената е равноправна с мъжа във всички области на държавния, частно­
правния. стопанския, обществения, културния и политическия живот.
Това равноправие се осъществява, като на жената се осигурява наравно с
мъжа правото на труд, за равен труд — равна заплата, правото на почивка,
правото на обществена осигуровка, пенсия и образование.
Жената-майка се ползува с отделна защита в трудово отношение. Дър­
жавата полага особени грижи за майката и детето, като основава родилни
и детски домове, детски градини и диспансери, осигурява на жената отпуск
преди и след раждането при запазване на заплатата ή и ползуване от без­
платна акушерска и медицинска помощ.
Член 73

Гражданите имат право на труд. Държавата осигурява осъществяването на

това право на всеки гражданин, като планира народното стопанство, развива
системно и непрекъснато производителните сили и създава обществени ра­
боти.
Трудът се заплаща в зависимост от количеството и качеството на извър­
шената работа.

430
 Трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Всеки
гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи
според своите сили и способности.
Особен закон урежда трудовата повинност на гражданите.
Член 74

Гражданите имат право на почивка.

Това право се осигурява чрез ограничаване на работния ден, даване на
ежегоден платен отпуск и чрез създаване на широка мрежа почивни домове,
клубове и др.
Член 75

Гражданите имат право на пенсии, помощи и обезщетения в случай на

болест, злополука, инвалидност, безработица и старост.
Това право държавата осъществява с общи осигуровки и достъпна меди­
цинска помощ.
Член 76

Бракът и семейството са под закрилата на държавата.

Законен е само гражданският брак, сключен пред установените органи.
Извънбрачните деца имат еднакви права с родените от брака.
Член 77

Държавата полага особени грижи за общественото, културното, трудовото,

телесното и здравното възпитание на младежта.
Член 78

На гражданите се осигурява свобода на съвестта и на изповеданията, както

и свободата на извършване на религиозните обреди.
Църквата е отделена от държавата.
Особен закон урежда правното положение, въпросите за материалната из­
дръжка, а така също правото на вътрешно самоуреждане и самоуправление
на различните верски общности.
Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически
цели, както и образуването на политически организации на верска основа.
Член 79

Гражданите имат право на образование. Образованието е светско, с де­

мократически и прогресивен дух. Националните малцинства имат право да
се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като
изучаването на българския език е задължително.
Основното образование е задължително и безплатно.
Училищата са държавни. Само със закон може да се разреши основаването
на частни училища, но в този случай те се намират под надзора на държавата.

431
 Правото на образование се обезпечава чрез училища, учебно-възпитателни
институти, университети, както и чрез стипендии, общежития за учащите се,
подпомагания и особени насърчения за проявилите дарования.
Член 80

Държавата полага грижи за развитието на науката и изкуството, като уреж­

да изследователски институти, книгоиздателства, библиотеки, театри, музеи,
народни читалища, художествени галерии, киностудии, кина и др. и като
подпомага проявилите се в тази област.

Член 81

Държавата се грижи за народното здраве, като организира и ръководи

здравните служби и институти, разпространява здравна просвета всред народа
и полага особени грижи за физическата култура на народа.
Член 82

Гарантира се свободата и неприкосновеността на личността.

Никой не може да бъде задържан повече от четиридесет и осем часа без
постановление на съдебните органи или прокурора.
Наказания могат да се налагат само въз основа на съществуващите закони.
Наказанията са лични и съответни на престъпленията.
Наказания за престъпления могат да се налагат само от установените съ­
дилища.
Подсъдимият има право на защита.

Член 83

Всички български граждани се ползуват в чужбина от закрилата на На­

родната република България.

Член 84
В Народната република България чужденците се ползуват с право на убе­
жище, когато са преследвани поради застъпване за демократичните принципи,
за националното освобождение, за правата на трудещите се или за свободата
на научната и културната дейност.
Член 85

Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя никой не може

да влиза в жилището или помещението му, нито да върши там претърсване,
ако не са спазени условията, предвидени в закона.

432
 ЧлбН 8β

Тайната на кореспонденцията е неприкосновена освен в случай на моби­

лизация, военно положение или когато има специално разрешение на съдеб­
ните органи или прокурора.

Член 87
Българските граждани имат право да образуват дружества, сдружения и
организации, стига само те да не са против държавния и обществения ред,
установен с настоящата Конституция.
Забранява се и се наказва от закона образуването и членуването в тях на
организации, които си поставят за цел да отнемат или накърнят правата и
свободите на българския народ, извоювани с народното въстание на
9.1Х.1944г. и обезпечени с настоящата Конституция, да застрашат национал­
ната независимост и държавния суверенитет на страната или които пропо­
вядват явно или прикрито фашистка и антидемократична идеология или улес­
няват империалистическата агресия.

Член 88

На гражданите на Народната република се гарантира свободата на печата,

словото, събранията, митингите и манифестациите.

Член 89

Гражданите имат право на молби, жалби и петиции.

Всеки гражданин има право да иска даването под съд на длъжностни лица
за престъпления, извършени при изпълнение на службата.
Гражданите имат право на обезщетение от длъжностните лица за причи­
нените им вреди поради незаконно и неправилно изпълнение на службата.

Член 90

Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки граж­

данин.
Предателството към отечеството е най-тежко престъпление към народа и
се наказва с всичката строгост на закона.

Член 91
Военната служба е задължителна за всички граждани съгласно с особените
закони.

Член 92

Гражданите са длъжни да съблюдават Конституцията и да изпълняват точ­

но и добросъвестно законите на страната.

28 Българската държавност
 Член 93

Гражданите са длъжни да пазят общонародния имот и е всичките си де­

йствия да помагат за усилване стопанската, културната и отбранителната
мощ на родината и за осигуряване благоденствието на народа.
Член 94

Данъчните задължения на гражданите се разпределят според тяхната сто­

панска мощ. Тези задължения, както и освобождаването от тях се установяват
само със закон.

Г лава IX

Герб, печат, знаме, столица

Член 95
Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата е изобразен
лъв, обграден от двете страни с житни класове, над лъва — червена петолъчна
звезда, а отдолу със златни цифри — 9.IX.1944.

Член 96
На държавния печат е изобразен държавният герб.

Член 97
Знамето на Народната република България е трицветно — бяло, зелено и
червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изоб­
разен гербът на Народната република.

Член 98
Столицата на Народната република България е град София.

Гл а в а X

Изменяване на Конституцията
Член 99
Изменяването на Конституцията става по предложение на правителството
или най-малко на една четвърт от народните представители.
Законопроектът за изменяване на Конституцията се поставя на дневен ред
не по-малко от една седмица след деня на неговото постъпване.
Той се счита приет, ако за него са гласували две трети от всички народни
представители.
Законът за изменяване на Конституцията влиза в сила от деня на обна­
родването му в „Държавен вестник“.

434
 Глава XI

П реходни наредби

Член 100
След като настоящата Конституция влезе в сила, Великото народно съ­
брание, избрано на 27 октомври 1946 г., избира Президиум на Великото на­
родно събрание по правилата на чл. 33, който веднага след това пристъпва
към изпълнение на длъжностите си, предвидени в Конституцията. С това
функциите на председателството на Великото народно събрание, избрано съ­
гласно с чл. 2 от Правилника за вътрешния ред на Великото народно събрание,
се прекратява, а за ръководене на заседанията на Великото народно събрание
то си избира председател и подпредседатели съгласно с чл. 20 от настоящата
Конституция.

Член 101

До избиране на общински и околийски народни съвети, предвидени в на­

стоящата Конституция, Президиумът на Великото народно събрание назна­
чава временни общински и околийски управи с всички права на народните
съвети.

Настоящата Конституция е приета от Великото народно събрание в 124-то

заседание, държано на 4 декември 1947 година.
Председател: В. П. Коларов

Подпредседатели: 1. П. Каменов
2. Р. Дамянов
3. Д-р Г. Атанасов
4. Ат. Драгиев
5. Д-р Н. Костурков

Секретари: 1. Йорд. Чобанов

2. Ефр. Митев
3. Я. Янев
Началник на канцеларията: Пр. Ортодоксиев

435
 № 221
Договор за приятелство, сътрудничество и взаи­
мопомощ между Народна република България
и Народна република Албания, сключен в Кри­
чим на 16 декември 1947 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I,
с. 102-105.

Убедени, че традиционното приятелство между българския и албанския

народ е благоприятно условие за запазване политическата независимост на
България и Албания и за мира на Балканите;
Имайки пред вид, че установяването на режима на народна демокрация
във всяка от двете страни представлява солидна основа за задълбочаването
и укрепването на традиционното приятелство между техните народи;
Изхождайки от опита на последната световна война, когато Германия на­
падна свободолюбивите народи, и твърдо решени съвместно да се борят про­
тив всяка агресия, насочена срещу техните страни, и да се противопоставят
с общи усилия както на всички опити за възобновяване на германския им­
периализъм, така и против неговите възможни в каквато и да е форма съ­
юзници;
Въодушевени от желанието да затвърдят съществуващите приятелски връз­
ки помежду им, да осигурят всестранното развитие и преуспяване на техните
народи в дух на международно сътрудничество;
Имайки пред вид, че стопанското сътрудничество между България и Ал­
бания е улеснено от създадените стопански връзки между Албания и Югос­
лавия, както и между България и Югославия;
Желаейки също да потвърдят непоколебимата си воля да бранят в бъдеще
с общи усилия своята свобода, независимост и териториална цялост и да
уреждат своите отношения с оглед на затвърдяване на мира;
Президиумът на Народното събрание на Народна република България и
Президиумът на Народното събрание на Народна република Албания се съ­
гласиха да сключат Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ
и назначиха за свои пълномощници министър-председателя на Народна ре­
публика България Георги Димитров и министър-председателя, министър на
външните работи и министър на народната отбрана на Народна република
Албания генерал-полковник Енвер Ходжа, които, след като размениха пъл­
номощията си, намерени за редовни, се съгласиха за следното:

Член 1

Високодоговарящите страни ще си сътрудничат тясно и всестранно в бъдеще

по всички въпроси, които се отнасят до съдбата на техните народи и техните
взаимни отношения в полза на двете страни и в духа на традиционното
приятелство между двата народа.

436
 Ч лен 2

Високодоговарящите страни ще предприемат съвместно всички необходими

мерки за обезпечаване на тяхната безопасност, независимост и териториална
цялост. За тая цел те ще се съветват по всички важни международни въпроси,
които се отнасят до интересите на двете страни или до поддържането на мира
и международното сътрудничество и ще постъпват съгласно духа на Хартата
на Организацията на обединените народи.

Ч лен 3

В случай че Германия или някоя трета държава нападне една от високо­

договарящите страни, за да заплаши нейната независимост, да я пороби или
да откъсне част от територията й, другата договаряща страна ще окаже не­
забавно на нападнатата страна военна и всяка друга помощ с всички раз­
полагаеми средства.

Ч лен 4

Всяка от високодоговарящите страни се задължава да не сключва никакъв

съюз, нито да взема участие в каквото и да било действие, насочено против
другата страна.

Ч лен 5

Високодоговарящите страни се задължават в интереса на всестранното им

стопанско развитие да осъществяват най-тясно сътрудничество във всички
области на стопанския живот. За тази цел те ще проучат всички възможности
и ще вземат всички конкретни мерки, за да развият своите взаимни търговски
отношения и укрепят своите стопански връзки въобще.

Ч лен 6

Двете правителства ще вземат необходимите мерки, за да осигурят най-

близко сътрудничество във всички области на материалната и духовната кул­
тура и да подкрепят и насърчават всестранно всяка инициатива в това на­
правление.

Ч лен 7

Този договор с нищо не засяга задълженията, които Народна република

България и Народна република Албания са поели върху себе си спрямо трета
държава. Високодоговарящите страни ще изпълняват настоящия договор в
духа на Хартата на Организацията на обединените народи и ще поддържат
всяка инициатива, която е насочена да премахне огнищата на агресията и да
осигури мира и безопасността в света.

437
 Ч лен 8

Този договор има валидност 20 години от момента на подписването му.

Ако една от договарящите страни не съобщи 12 месеца преди изтичането
на 20-годишния срок, че желае да преустанови действието на този договор,
неговата валидност се продължава всеки път за пет следващи години, докато
една от високодоговарящите страни 12 месеца преди изтичането на текущия
петгодишен период не изяви писмено своето намерение да го обезсили.
Настоящият договор влиза в сила веднага след подписването му и подлежи
на ратификация. Ратификационните книжа ще се разменят в Тирана.
В потвърждение на което пълномощниците подписват този договор и по­
ставиха своите печати.
Договорът е съставен в два екземпляра на френски език.

Кричим, 16 декември хиляда деветстотин и четиридесет и седма година.

Председател на Министерския съвет Министър-председател, министър на

на Народна република България: външните работи, министър на на-
Г. Димитров родната отбрана на Народна репуб­
лика Албания: генерал-полковник
Енвер Ходжа

№222
Закон за национализация на частни индустриални
и минни предприятия, приет от Великото народно
събрание на 24 декември 1947 г.
Печата се по: „Държавен вестник" ,·. LXIX, бр. 302 от 27 декември
1947 г.

I
П редм ет и обем на национализацията

Чл. 1. На основание чл. 10, алинея последна от Конституцията на Народна

република България национализират се и стават собственост на държавата,
т. е. общонародна собственост, всички частни предприятия от следните кло­
нове на индустрията:
металодобиване;
машиностроене;
производство на медна ламарина;
производство на тел и гвоздеи;
производство на клинци и подкови;
производство на метални, водопроводни и други видове тръби;
производство на цимент;
производство на марсилски керемиди и капаци;
производство на стъкла за прозорци и куха стъклария;
розоварни;

438
 петролни рафинерии;
производство на минерални масла, глицерин и втвърдени масла;
производство на туткал;
производство на карбид;
производство на взривни материали и бикфордов фитил;
производство на бакелит;
производство на газове;
химически комбинат за сапун, растителни масла и други подобни изделия;
вакуумно-консервни предприятия;
нишесте и гликоза;
валцови мелници;
маслобойни с рафинерии;
оризови фабрики;
производство на мая за хляб;
производство на макарони и фиде;
книжни фабрики;
шпулни фабрики;
памучни, вълнени, ленени и вигонни предачници, камгарни тъкачници,
щрайхгарни предачници и тъкачници;
възобновена вълна;
шевни конци;
чорапни фабрики с котон машини;
вятърни дъскорезници;
шперплатни и фурнирни фабрики;
електроцентрали;
бирени фабрики;
оцетни фабрики.
Чл. 2. Национализират се също така с оглед на капацитета и значението
им за народното стопанство и индустриалните и минните предприятия, из­
броени в списъка, приложен към настоящия закон, и съставляващи неразделна
част от него.
З а б е л е ж к а . Известна неточност в наименованието на поместено в списъка
предприятие или на фирмата в сравнение с наименованието, под което то е
записано или зарегистрирано в съответните държавни учреждения, не е пречка
за национализирането на предприятието, стига от наименованието, поместено
в списъка към настоящия член, да е ясно и безспорно за кое предприятие и
за коя фирма се касае.
Чл. 3. Не подлежат на национализация кооперативните и занаятчийските
предприятия, а така също печатниците, собственост на обществени органи­
зации.
З а б е л е ж к а . Национализират се предприятията, фигуриращи като коопера­
тивни или занаятчийски, ако те по съдържание не са или са престанали да
бъдат такива. Фактът, че дадено предприятие, зарегистрирано като коопе­
ративно, не е кооперативно или е престанало да бъде такова, се установява
с протокол от Централното управление на Централния кооп. съюз, а фактът,
че дадено предприятие, зарегистрирано като занаятчийско, не е такова, се
установява с протокол от Централния комитет на Общия занаятчийски и
професионален съюз.

439
 Чл. 4. Настоящият закон не се разпростира върху предприятия, чуждес­
транна държавна собственост, намиращи се под действието на чл. 24 от до­
говора за мир с България от 10 февруари 1947 год.
Чл. 5. Когато предприятията, които се национализират по настоящия закон,
са обща собственост на държавата и на частни физически или юридически
лица или на кооперации и на частни физически или юридически лица, или
пък на предприятия, визирани в чл. 4 на настоящия закон, и на частни фи­
зически или юридически лица. тогава се национализира частта на частните
физически или юридически лица.
Чл. 6 Считат се принадлежност на предприятието, подлежащо на нацио­
нализация, всички постройки, складове, машини, съоръжения, магазини, кан­
тори, транспортни средства, стопанства, ферми, работен и продуктивен до­
битък, жилищни сгради и др. подобни, където и да се намират, които служат
на предприятието.
Считат се принадлежност на предприятието и стават държавна собственост
всички парични средства, ценни книжа и ценности, намиращи се в касата на
предприятието, както и всички парични и други вземания на предприятието.
Чл. 7. Когато в района на едно национализирано предприятие се намира
жилището на бившия собственик и на неговото семейство, а в интереса на
предприятието се окаже необходимо собственикът и неговото семейство да
бъдат изселени оттам, то по мотивиран доклад на министъра на индустрията
и занаятите Министерският съвет решава за национализиране на жилището
и неговото опразване.
В такъв случай на бившия собственик и неговото семейство се предоставя
подходящо жилище, ако той не притежава жилище вън от района на пред­
приятието.
Чл. 8. Считат се принадлежност на национализираното предприятие и се
прехвърлят на негова сметка всички влогове, кредитни остатъци от текущи
и др. сметки, както и всички ценни книжа и други ценности на депо в банките
и други институти, водещи се на името на членовете на фирмата или на
имената на съпрузите или низходящите им, освен ако заинтересуваният до­
каже, че тези средства той е добил с личния си труд или произтичат от
източници, несвързани с предприятието.
Влогове и всички други вземания и ценности, указани в алинея първа на
настоящия член, се блокират до деня на окончателното определяне сумата
на личните средства на бившите собственици на национализираното пред­
приятие, на техните съпрузи и низходящи, като за издръжка, лична и на
семействата си, бившите собственици и членове на техните семейства могат
да теглят от влоговете по реда на Закона за безкасовите плащания в течение
на първите шест месеца от блокирането.
Чл. 9. Национализацията на предприятието обхваща всичката движима и
недвижима собственост, както и всички стопански права, принадлежащи на
предприятието или които му служат, като патенти, привилегии, позволителни
за работа, разрешителни, периметри, образци, марки, модели и др. подобни.
Чл. 10. Считат се нищожни по право всички сделки, сключени през времето
от 1 януари 1947 година до деня на влизането на настоящия закон в сила,
между съпруг и съпруга, възходящи и низходящи роднини, роднини по съ­
ребрена линия и сватовство и близки, при които сделки едната страна е
собственик или съдружник на национализираното предприятие, ако тези сдел­
ки увреждат интересите на държавата.

440
 Считат се нищожни по право всички сделки, сключени от национализира­
ното предприятие през времето от 1 януари 1947 година до деня на влизане
настоящия закон в сила, с койго се осуетява или затруднява провеждането
на национализацията независимо с кого са сключени сделките.
Чл. 11. Държавата поема пасива на национализираното предприйтие само
до размера на актива му.
Върху държавата, респективно върху национализираното предприятие, не
преминават следните задължения, които произлизат от:
а) сделки вън от кръга на работата на предприятието;
б) незаконна търговия или спекулативни сделки;
в) необявена несъстоятелност или предпазен конкордат;
г) договори и сделки, сключени между предприятието и членовете на не­
говото управление или собствениците му след 1 януари 1947 година;
д) договори и сделки, сключени между съпрузи, възходящи и низходящи
роднини и роднини по съребрена линия, сватовство и близки, при които
едната страна е собственик или съдружник на национализираното предприя­
тие, ако тези сделки увреждат интересите на предприятието.
Чл. 12. Национализираните по настоящия закон предприятия функционират
съгласно разпоредбите на закона за самоиздръжка на държавните и
държавно-автономните предприятия.

II
Обезщетения
Чл. 13. На собствениците на национализираните предприятия държавата
дава обезщетение в държавни лихвени облигации.
Размерът на обезщетението се определя на базата на оценката на пред­
приятието по Закона за еднократния данък върху имуществата, намалена с
прогресивно увеличаващ се процент, съобразно с таблица, която ще се из­
работи от Министерския съвет.
По изключение, когато това се налага от интересите на страната, прави­
телството може да нареди обезщетението да се определи по взаимно спо­
разумение, както и да се изплати в брой, изцяло или на части.
Чл. 14. Не се дава обезщетение на собствениците на национализирани пред­
приятия, които активно са служили или помагали:
а) на германската държава, на германската армия или на нейните поделения
през време на последната световна война, както и на фашистката италианска
държава, на армията й и на нейните поделения до деня на капитулацията на
Италия пред обединените нации;
б) на българската фашистка полиция, жандармерия или армия срещу бор­
ците против фашизма и техните организации през времето от 1 март 1941 г.
до края на 1944 г.;
в) на чуждите агенти и шпиони и на уличените в дейност на реставриране
на фашистката диктатура след 9 септември 1944г. до влизането в сила на
настоящия закон.
Лишаването от обезщетение се решава от Министерския съвет по моти­
виран доклад на министъра на индустрията и занаятите.

441
 Ill

Н аказателни разпореждания

Чл. 15. Който по какъвто и да било начин извърши действия от естество

да осуети или затрудни национализацията по този закон или пък унищожи,
повреди, отчужди, изнесе или по какъвто и да е начин намали стойността на
подлежащото на национализиране имущество или представи на държавните
органи неточни или непълни данни за това имущество, се наказва за саботаж
по Закона за защита на народната власт, като освен предвиденото в този
закон наказание му се конфискува цялото имущество.
Чл. 16. Чиновник, служещ или натоварено по силата на настоящия закон
лице, което не изпълни или забави изпълнението на задължения, произтичащи
от настоящия закон или от предписанията, издадени въз основа на него, се
наказва за саботаж по Закона за защита на народната власт, като освен
предвиденото по този закон наказание му се конфискува цялото имущество.
Чл. 17. Делата за престъпни деяния по този закон се разглеждат по уско­
рената процедура, предвидена в гл. II, книга 6 от Закона за наказателното
съдопроизводство.

IV

П реходни разпореждания

Чл. 18. От деня на влизане настоящия закон в сила Общият съюз на бъл­
гарската индустрия с неговите клонове и поделения по места се разтурва,
като всички техни и на клоновете и на поделенията им движими и недвижими
имоти, парични средства в ценни книжа се национализират безвъзмездно.
Чл. 19. От деня на влизане настоящия закон в сила правителството чрез
свои органи или упълномощени лица приема от досегашните собственици или
от техните представители или пълномощници национализираните предприя­
тия.
В случай на отсъствие на собственика или неговия представител или пъл­
номощник предприятието се приема в присъствието на представител на
общинската власт.
Чл. 20. От деня на влизане настоящия закон в сила собствениците, упра­
вителите, директорите, счетоводителите и техническите кадри в национали­
зираното предприятие се считат стопански мобилизирани и ще работят като
специалисти с изключение на тия, които упълномощеният от правителството
орган или лице освободи с писмена заповед.
Считат се стопански мобилизирани също така и новоназначените директори
и счетоводители на национализираните предприятия.
Предвиденото в настоящия член стопанско мобилизиране важи за срок не
повече от шест месеца от деня на поемане предприятието от държавата.
Чл. 21. В срок от шест месеца национализираното предприятие може да
разтрогне договори, сключени с други фирми.
Чл. 22. Разрешава се на министъра на индустрията и занаятите да направи
нужните изменения в щата на министерството в кръга на бюджета за 1947 г.,
които изменения се налагат от национализацията на частните индустриални
предприятия със съгласие на министъра на финансите.

442
 Чл. 23. Подробностите по приложението на настоящия закон се уреждат
с правилник, одобрен от Министерския съвет.
Чл. 24. Настоящият закон влиза в сила от деня на гласуването му от
Великото народно събрание, за което се оповестява по радиото.

№ 223

Договор за приятелство, сътрудничество и взаи­

мопомощ между Народна република България
и Румънската народна република, сключен в Бу­
курещ на 6 януари 1948 г.
Печати се по: Външна политика на Народна република България, т. /.
с. 108 111.

Убедени, че традиционното приятелство между българския народ и ру­

мънския народ съставлява солидна основа за установяването на тясно съ­
трудничество за запазване на политическата независимост на Народна ре­
публика България и на Румънската народна република и за заздравяването
мира на Балканите и в Дунавския басейн, както и за установяването на меж­
дународния мир;
Проникнати от съзнанието, че благородното сътрудничество между двата
народа през епохата на Възраждането и на техните борби за национално
освобождение трябва да вдъхновява взаимните им отношения;
Имайки пред вид факта, че благодарение установяването на демократически
режим в двете страни всички висящи въпроси между България и Румъния са
окончателно ликвидирани в дух на искрено приятелство и че добросъседските
отношения между двата народа почиват на солидна основа;
Научени от опита на Втората световна война, когато Германия потъпка
националната независимост на Румъния и България и ги превърна в оръдие
на своята агресивна завоевателна политика, и твърдо решени да се проти­
вопоставят с общи усилия на възстановяването на германския империализъм
и на тези, които биха ги поддържали, и да се борят съвместно против всяка
агресия, откъдето и да идва тя, насочена срещу техните страни или срещу
една от тях, под каквато и форма да бъде извършена тя;
Въодушевени от желанието да затвърдят съществуващите приятелски връз­
ки между двете страни с цел да осигурят всестранното развитие и преуспяване
на техните народи в духа на международното сътрудничество;
Желаейки също да потвърдят непоколебимата си воля да бранят в бъдеще
заедно своята свобода, своята народна демокрация, независимост и терито­
риална цялост и да уреждат своите отношения с оглед на затвърдяването на
мира специално на Балканите и в Дунавския басейн;
Президиумът на Великото народно събрание на Народна република Бъл-
1 ария и Временният президиум на Румънската народна република решиха да
сключат Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ и назначиха
за свои пълномощници:
Председателя на Министерския съвет на Народна република България Гео-
рги Димитров и

443
 Председателя на Министерския съвет на Румънската народна република
д-р Петру Гроза, които, след като размениха пълномощията си. намерени за
редовни, се съгласиха за следното:

Ч лен 1

Високодоговарящите страни ще си сътрудничат в бъдеще тясно и всестранно

и ще се съветват по всички въпроси, които се отнасят до съдбата на техните
народи и техните взаимни отношения в полза на двете страни и в духа на
братско приятелство между двата народа.

Ч лен 2

Високодоговарящите страни ще предприемат съвместно всички необходими

мерки за осигуряване на тяхната безопасност, независимост и териториална
цялост. За тая цел те ще се съветват по всички важни международни въпроси,
които се отнасят до интересите на двете страни или до интересите на мира
и международното сътрудничество и ще постъпват съгласно духа на Хартата
на Организацията на обединените народи.

Член 3

В случай че Германия или някоя трета държава нападне една от високо­

договарящите страни, за да заплаши нейната национална независимост, да
я пороби или да откъсне част от територията й, другата високодоговаряща
страна ще окаже незабавно на нападнатата страна военна и всяка друга помощ
с всички разполагаеми средства.
Член 4

Високодоговарящите страни се задължават да не сключват никакъв съюз,

нито да вземат участие в каквото и да било действие, насочено против другата
високодоговаряща страна.

Член 5

Високодоговарящите страни се задължават в интереса на всестранното им

стопанско развитие да осъществяват най-тясно сътрудничество във всички
области на икономическия живот. За тази цел те ще съгласуват своите сто­
пански планове, ще вземат всички мерки да разширят до най-големи въз­
можности взаимния им стокообмен, ще подготвят осъществяването на мит­
ническа уния и ще се договарят по съвместните мерки относно стокообмена
им с други държави.

Ч лен 6

Високодоговарящите страни ще вземат всички необходими мерки за обез­

печаване най-близко сътрудничество във всички области на материалната и

444
духовната култура и ще подкрепят и насърчават всестранно всяка инициатива
в това направление.

Член 7

Този договор с нищо не засяга задълженията, които Народна република

България и Румънската народна република са поели върху себе си спрямо
трета държава. Високодоговарящите страни ще изпълняват настоящия до­
говор в духа на Хартата на Организацията на обединените народи и ще
поддържат всяка инициатива, която е насочена да премахне огнищата на
агресия и да осигури запазването на мира и на световната безопасност.

Член 8

Този договор има валидност 20 години, начиная от датата на подписването

му.
Ако една от високодоговарящите страни не съобщи 12 месеца преди из­
тичането на 20-годишния срок, че желае да преустанови действието на този
договор, неговата валидност се продължава всеки път за още пет години,
докато една от високодоговарящите страни 12 месеца преди изтичането на
текущия петгодишен период не изяви писмено своето намерение да го обез­
сили.
Настоящият договор влиза в сила веднага след подписването му и подлежи
на ратификация. Ратификационните книжа ще се разменят в София.
В потвърждение на което пълномощниците подписаха този договор и по­
ставиха своите печати.
Договорът е съставен в два екземпляра на български и румънски език, като
двата текста имат еднаква сила.
Букурещ, шестнадесети януари хиляда деветстотин четиридесет и осма го­
дина.

Председател на Министерския съвет наПредседател на Министерския съвет на

Народна република България: Румънската народна република:
Г. Димитров Д-р П. Гроза

№ 224
Договор за приятелство, сътрудничество и взаи­
мопомощ между Народна република България
и Съюза на съветските социалистически репуб­
лики, сключен в Москва на 18 март 1948 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I,
с. 111-114.

Президиумът на Великото народно събрание на Народна република Бъл­

гария и Президиумът на Върховния съвет на Съюза на съветските социалис­
тически републики

445
 с цел да развият и укрепят по-нататък приятелските отношения между Бъл­
гария и СССР,
уверени, че укрепването на приятелството между България и Съветския
съюз отговаря на жизнените интереси на народите на двете държави и че то
най-добре ще съдействува за тяхното икономическо развитие,
изпълнени с желание да сътрудничат помежду си в интереса на обшия мир
и безопасност, съобразно с целите и принципите на Организацията на обе­
динените народи,
решиха за тази цел да сключат настоящия договор и назначиха за свои
пълномощници:
Президиумът на Великото народно събрание на Народна република Бъл­
гария — Георги Димитров, министър-председател на Народна република
България,
Президиумът на Върховния съвет на Съюза на съветските социалистически
републики — Вячеслав Михайлович Молотов, заместник-председател на Ми­
нистерския съвет и министър на външните работи на СССР,
които, след като размениха своите пълномощия и намериха, че са напълно
редовни и съставени в надлежната форма, се съгласиха върху следното:

Ч лен 1

Високодоговарящите страни се задължават да вземат съвместно всички за­

висещи от тях мерки за отстраняване на всяка заплаха от възобновяване на
агресията от страна на Германия или на която и да е друга държава, която
би се обединила с Германия непосредствено или в каквато и да е друга форма.
Високодоговарящите страни заявяват за своето намерение да участвуват
в духа на най-искрено сътрудничество във всички международни действия,
целещи обезпечението на мира и безопасността, и ще дадат напълно своя
принос за осъществяването на тези високи задачи.

Ч лен 2

В случай че една от високодоговарящите страни бъде въвлечена във военни

действия с Германия, която би се опитала да възобнови своята агресивна
политика, или с коя да е друга държава, която непосредствено или в каквато
и да е друга форма би се обединила с Германия в политиката на агресия, то
другата високодоговаряща страна ще окаже незабавно на въвлечената във
военни действия договаряща страна военна и всяка друга помощ с всички
средства, с които тя разполага.
Настоящият договор ще се осъществи съобразно с принципите на Устава
на Организацията на обединените народи.

Ч лен 3

Всяка от високодоговарящите страни се задължава да не сключва какъвто

и да е съюз и да не взема участие в каквато и да е коалиция, а също в
действия или мероприятия, насочени срещу другата високодоговаряща страна.

446
 Член 4

Високодоговарящите страни ще се консултират помежду си по всички важни

международни въпроси, които засягат интересите на двете страни.

Член 5

Високодоговарящите страни заявяват, че те ще развиват и укрепват ико­

номическите и културните връзки между двете държави в духа на приятел­
ството и сътрудничеството, като се придържат към принципите на взаимно
уважение на тяхната независимост и суверенитет и на ненамесване във въ­
трешните работи на другата държава.

Член 6

Настоящият договор ще бъде в сила в течение на двадесет години от под­

писването му. Ако в края на този двадесетгодишен период нито една от
високодоговарящите страни не заяви една година преди изтичането на срока
за действие на договора за своето желание да се откаже от договора, той ще
остане в сила през следващите пет години и така всеки път дотогава, докато
една от високодоговарящите страни една година преди изтичането на теку­
щото петилетие не предупреди писмено за своето намерение да прекрати
действието на договора.
Настоящият договор влиза в сила незабавно след подписването му и под­
лежи на ратификация във възможно най-кратък срок.
Размяната на ратификационните грамоти ще се извърши в София в най-
близко време.
В удостоверение на което пълномощниците подписаха настоящия договор
и го скрепиха със своите печати.
Съставен в Москва на 18 март 1948 година в два екземпляра, всеки от тях
на български и руски език, като двата текста имат еднаква сила.

По пълномощие от Президиума на По пълномощие от Президиума на

Великото народно събрание на Народ- Върховния съвет на СССР:
на република България: В. Молотов
Г. Димитров

447
 №225
Спогодба между правителството на НРБ и пра­
вителството на СССР за оказване техническа
помощ на Народна република България, подпи­
сана в Москва на 1 април 1948 г.
Печата се по: Българо-съветски отношения (1948—1970), С., 1974, с.
1 6 -2 2 .

Във връзка със съгласието на правителството на СССР да удовлетвори

молбата на правителството на НРБ за оказване техническа помощ на НРБ
двете правителства се договориха за следното:

Член 1

Правителството на СССР обезпечава даването на НРБ техническа помощ:

I. П о г е о л о г и я

1) За геологическо изучаване полезните изкопаеми чрез изпращане на съ­

ветска геологическа експедиция в НРБ за извършване:
а) търсене полезни изкопаеми (нефт, въглища. желязо, мед, хромова руда,
злато, полиметали);
б) подробни геологически изследвания на отделни участъци;

II. П о е л е к т р о ц е н т р а л и

2) Консултации по проектиране и строителство на хидросъоръжения чрез

експертизи на конкурсни проекти на най-бързите обекти по хидроелектро-
строителството.
3) Консултации за избиране на конкурсен проект по хидрокомбината „Ро­
допи" чрез експертиза на тези проекти.
4) Консултация по избиране на конкурсен проект по топлофикацията на гр.
София чрез експертиза на указаните проекти.

I I I . П о в ъ гл и щ н а т а п р о м и ш л е н о с т

5) Съставяне на проекти и организиране добиването на въглища по открит

начин.
6) Съставяне проект за инсталация за обогатяване на въглищата.
Обемът на техническата помощ по въглищната промишленост ще бъде
определен в договорите, сключвани съгласно чл. 3 на настоящата спогодба
след получаване от геологическата експедиция, указана в раздел 1 на този
член, на данните от резултатите на изследванията на въглищните месторож­
дения, доколкото такива данни не се намират налице в учреждението, кое­
то прави поръчката.

448
 IV. По газовата и топливпата промишленост
7) Разработване на най-добрите способи за използване въглищата на Ма­
ришкия и Софийския басейн чрез провеждане в Съветския съюз и в НРБ на
следните работи:
а) физико-химическо изследване на еднократна проба от въглища в района
на мина „Черно море“, Бургаска област, от пратката, доставена в Съветския
съюз от съответната българска организация,
б) физико-химически изследвания на еднократна проба на въглища от со­
фийско месторождение от пратката, избрана в НРБ от съветските специалисти,
в допълнение на пратка, доставена в Съветския съюз от съответната българска
организация;
в) химическо изследване въглищата на Софийския и Маришкия въглищен
басейн и разработване препоръки за възможното използване на въглищата
от тия басейни.

V. П о ж ел езоп ъ т н и я т ран сп орт

8) Изработване начините за горенето на лигнитните и долнокачествените

въглища в пещите на локомотивите.
9) Консултация по организиране планирането и отчетността на железопът­
ния транспорт.

V I. П о ц в е т н а т а м е т а л у р г и я

10) Съставяне проект за обогатителна фабрика за медната руда.

V II. П о е л е к т р о п р о м и ш л е н о с т т а

11) Проектиране завод за производство на електромотори с малки мощ­

ности и трансформатори.

V III. О б у ч а в а н е н а с п е ц и а л и с т и

12) Обучаване специалисти български граждани в съответните съветски на­

учноизследователски институти и предприятия по темите, изброени в на­
стоящия член.

Член 2

За оказване техническа помощ на НРБ, упомената в чл. 1 на настоящата

спогодба, правителството на НРБ и правителството на СССР съответно на­
значават следните ведомства в лицето на упълномощените от тях организа­
ции, които ще сключат упоменатите в чл. 3 на тази спогодба договори:
1) За геологическото изучаване на полезните изкопаеми, по-специално тър­
сене на нефт;
Министерството на геологията на Съюза на ССР,
Министерството на мините и подземните богатства на НРБ;
2) Консултация по проектиране на строителство на хидросъоръжения, кон­
султации по избиране конкурсни проекти по хидрокомбината „Родопи“ и по
топлофикация на гр. София.
Българската държавност
449
 Министерството на електростанциите на Съюза на ССР;
Министерство на електрификацията и мелиорациите на НРБ;
3) Съставяне»проекти и организиране добиването на въглища по открит
начин и съставяне проекта на инсталациите за обогатяване на въглищата;
Министерство на въглищната промишленост на западните райони на Съюза
на ССР.
Министерство на мините и подземните богатства на НРБ.
4) Разработване на най-добрите способи за използване на въглищата на
Маришкия и Софийския басейн:
Главното управление за изкуствено течно гориво и газ при Съвета на ми­
нистрите на Съюза на ССР и М-во на химическата промишленост на Съюза
на ССР
Министерство на електрификацията и мелиорациите в НРБ и Министерство
на мините и подземните богатства на НРБ.
5) Разработване способите за изгаряне на лигнитните и долнокачествените
въглиша в локомотивните пещи и консултация по организиране планирането
и отчетността на жп. транспорт;
Министерство на пътищата и съобщенията на Съюза на ССР;
Министерство на железниците и пристанищата на НРБ.
6) Съставяне проект за фабрика за обогатяване на медната руда;
Министерство на цветната металургия на Съюза на ССР;
Министерство на мините и подземните богатства на НРБ.
7) Проектиране завод за производство на електромотори с малка мощност
и трансформатори:
Министерство на електропромишлеността на Съюза за ССР;
Министерство на електрификацията и мелиорациите на НРБ.

Член 3

Обемът, сроковете и други подробни условия по оказване на техническата

помощ (в това число представяне проучвателните и изследователски отчети,
технически проекти и др. техническа документация, обучаване на български
специалисти, изпращане на съветски специалисти в НРБ) се установяват в
договорите за всеки вид техническа помощ между съветските и българските
организации, посочени в член 2 на настоящата спогодба.

Член 4

1) Стойността на всеки вид техническа помощ, изброена в член 1 на на­

стоящата спогодба, ще се определя в долари САЩ с включване на админис­
тративни и други допълнителни разходи, между които части от заплатата на
командированите в НРБ специалисти, подлежащи на заплащане в Съюза на
ССР, а също така авторски и др. хонорари, лицензионни плащания, разходи
по проучвателни и изследователски работи и съставяне на проектите и стой­
ността на промишлено използуване на патентите и изобретенията.
2) Стойността за обучаване на Българските специалисти в Съюза на ССР,
командировани съгласно т. 12, член 1 на настоящата спогодба, ще се определя
в долари САЩ в зависимост от фактическите разходи, свързани с обучаването
на българските специалисти.

450
 Всички разходи, в това число по издръжката, пътуването и застраховането
на оказаните специалисти, са за сметка на съответната българска организация.

Член 5

Българските организации за своя сметка обезпечават на съветските спе­

циалисти, командировани в НРБ за оказване техническа помощ, съответни
служебни помещения, автотранспорт, шофьори, бензин, прибори, инструмен­
ти, оборудване, материали, снаряжение и др. предмети, необходими за под­
готовката и осъществяването на техническата помош.

Член 6

Заплащане стойността на техническата помощ, оказвана по настоящата

спогодба, ще се извършва от правителството на НРБ въз основа на сметките,
представени от съветските организации на името на българските организации,
упоменати в чл. 2 на настоящата спогодба, в съответствие с условията на
договорите, упоменати в чл. 3 на спогодбата и постановленията на действу­
ващата Спогодба за стокообмена и плащанията между НРБ и Съюза на ССР
или по други последващи спогодби, които ще регулират стокообмена и пла­
щанията между двете страни.
Дневните и квартирните пари на съветските специалисти през време на
тяхното пребиваване в НРБ във връзка с оказване техническата помощ по
настоящата спогодба ще бъдат изплащани от българска страна на съответните
съветски организации в брой в левове.

Член 7

За подготвяне и провеждане на техническата помощ българската страна ще

обезпечи предаването на съответните съветски организации, изброени в чл.
2 на настоящата спогодба, всяка намираща се в българските организации
техническа документация по извършените от по-рано изследователски, то-
пографически, геологически и други работи и проучвания, имащи отношение
към оказаната техническа помощ, а така също технико-икономически, метео­
рологически, водни, климатични и други данни, характеризиращи икономи­
ката и инженерните условия на проектираните работи, предвидени в настоя­
щата спогодба.

Член 8

Съветската страна ще окаже на българската страна помощ за получаване

от Съветския съюз на оборудване, снаряжение, материали, инструменти, при­
бори, модели и други имущества, необходими за извършването на техниче­
ската помощ, по пътя на стоковите доставки, плащанията на които ще стават
въз основа на действуващата Спогодба за стокообмена и плащанията между
НРБ и СССР или други последващи спогодби, които ще регулират стоко­
обмена и плащанията между двете страни.

451
 Член 9

Цялото внесено в НРБ от съветските специалисти и експедиции имущество

(прибори, станове, инструменти и др.), необходимо за извършване на работите
по оказване на техническата помощ, след завършване на упоменатите работи
може да бъде безпрепятствено изнесено обратно в СССР или в друга страна
по желанието на съответната съветска организация. Съответните български
организации заплащат всички разходи по превозването на това имущество
в НРБ от и до границите на СССР и в случай на изнасянето му в друга
страна, до границите на НРБ, в това число разходите по експлоатацията на
имуществото, а така също всички мита и такси.

Член 10

Правителството на НРБ заявява, че получените от съответните съветски

организации във връзка с настоящата спогодба технически документи и ин­
формации ще се разглеждат като документи от държавна важност, непод­
лежащи на разгласяване, а в съответни случаи като секретни, и ще бъде обез­
печено съответното им запазване.
Патенти, авторски свидетелства, технически документи и информации, кои­
то могат да бъдат предадени на НРБ във връзка с изпълнението на настоящата
спогодба, ще бъдат използвани изключително за целите на производството
на съответната продукция в пределите на НРБ и не могат да бъдат предавани
на други страни, на чуждестранни физически и юридически лица, а също така
не могат да бъдат публикувани и предадени за официално патентоване или
даване гласност по друг начин.

Член 11

Всички спорове, които могат да възникнат от договорите, упоменати в член

3 на настоящата спогодба, подлежат на разрешение с изключение на спо­
ровете, подсъдни на държавните съдилища във Външнотърговската арбит­
ражна комисия при Всесъюзната търговска палата в Москва, решенията на
които ще бъдат окончателни и задължителни за спорещите страни.

Член 12

Настоящата спогодба влиза в сила от деня на нейното подписване.

Издадено в Москва на 1.IV. 1948 година в два оригинални екземпляра, всеки
на бъл1 арски и руски език, при което двата текста имат еднаква сила.

452
 №226
Договор за приятелство, сътрудничество и взаи­
мопомощ между Народна република България
и Чехословашката република, сключен в Прага
на 23 април 1948 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I,
с. 116 119.

Президиумът на Великото народно събрание на Народна република Бъл­

гария и председателят на Чехословашката република, убедени, че братското
сближение и тясно сътрудничество отговаря на истинските чувства на наро­
дите на двете славянски страни, които виждат в това важна опора на своята
свобода и независимост;
имайки дълбокото съзнание, че традиционното приятелство между чехос­
ловашкия и българския народ, засилено поради установяване на народноде­
мократичния режим и в двете страни, е важен фактор за изграждането на
приятелството и сътрудничеството с всички славянски народи и други де­
мократични народи и за обезпечаването на мира;
изхождайки от опита на последната световна война, когато Германия на­
падна свободолюбивите народи, и твърдо решени да се противопоставят с
общи усилия на всички опити за възобновяване на германския империализъм;
въодушевени от желанието да затвърдят и разширят съществуващите сто­
пански връзки помежду си и да установят тясно икономическо сътрудничество
в полза на двете страни, което се благоприятствува от тяхната стопанска
структура;
желаейки да потвърдят тържествено непоколебимата си воля да бранят и
в бъдеще своята свобода, независимост и териториална цялост и да уреждат
отношенията помежду си в духа на братството и в полза на затвърдяване на
мира и на международното сътрудничество;
за тази цел решиха да сключат Договор за приятелство, сътрудничество
и взаимна помощ и назначиха за свои пълномощници:
Президиумът на Великото народно събрание на Народна република Бъл­
гария — Георги Димитров, министър-председател на Народна република
България
Председателят на Чехословашката република — Клемент Готвалд, пред­
седател на правителството, и д-р Владимир Клементис, министър на външните
работи,
които, след като размениха пълномощията си и намериха, че са напълно
редовни и съставени в надлежната форма, се съгласиха върху следното:

Ч лен 1

Високодоговарящите страни се съгласиха в интереса на двете страни и на

техните народи да се сдружат в политиката на постоянно приятелство, което
ще затвърдят чрез тясно всенародно сътрудничество помежду двете държави.

453
 Ч лен 2

Високодоговарящите страни се задължават да вземат съвместно всички

намиращи се в тяхна власт мерки, за да направят в бъдеще невъзможно всяко
заплашване и за да попречат на една агресия от страна на Германия или на
която и да е друга държава, която би се присъединила към нея пряко или
по някакъв друг начин.
За това високодоговарящите страни ще вземат участие в духа на най-ис-
крено сътрудничество във всички международни акции, насочени за запаз­
ването на международния мир и безопасност, и ще дадат пълното си съдей­
ствие за осъществяването на тази цел.
При прилагането на този договор високодоговарящите страни ще спазват
задълженията си към Организацията на обединените народи и ще действуват
съобразно с принципите на Устава на тази организация.

Ч лен 3

Ако една от високодоговарящите страни бъде въвлечена във военни дей­

ствия с Германия, която би се опитала да възобнови в бъдеще своята агре­
сивна политика, или с която и да е друга държава, която пряко или в каквато
и да е друга форма би се присъединила към Германия в политиката на агресия,
другата високодоговаряща страна ще и окаже незабавно военна и всякаква
друга помощ с всички разполагаеми средства.

Член 4

Всяка от високодоговарящите страни се задължава да не сключва какъвто

и да е съюз и да не взема участие в каквато и да е коалиция, а също така
и в каквито и да са действия или мероприятия, насочени против другата
високодоговаряща страна.

Ч лен 5

Високодоговарящите страни ще се консултират помежду си по всички важни

международни въпроси, които засягат интересите на двете страни.

Член 6

Високодоговарящите страни ще развиват и затвърдяват икономическите,

културните и други връзки между двете държави в духа на приятелството и
сътрудничеството и съгласно споразуменията и съглашенията, сключени за
тази цел.

Ч лен 7

Настоящият договор влиза в сила веднага след подписването му и ще се

ратифицира в най-скоро време. Ратификационните документи ще се разменят
в София по възможност в най-кратък срок.

454
 Настоящият договор ще бъде в сила в течение на двадесет години от деня
на подписването му. Ако обаче никоя от високодоговарящите страни не съ­
общи дванадесет месеца преди изтичането на двадесетгодишния срок, че же­
лае да преустанови действието на договора, той ще остане в сила през след­
ващите пет години и така всеки път дотогава, докато една от високодого­
варящите страни дванадесет месеца преди изтичането на текущия петгодишен
период не изяви писмено своето намерение да прекрати действието на до­
говора.
В потвърждение на което пълномощниците подписаха този договор и го
скрепиха със своите печати.
Договорът е съставен в два екземпляра, всеки на български и чешки език,
като двата текста имат еднаква сила.

Прага, 23 април 1948г.

По пълномощие на Президиума на По пълномощие на председателя на

Великото народно събрание на На­ Чехословашката република:
родна република България: К. Готвалд
Г. Димитров В. Клементис

№227
Договор за приятелство, сътрудничество и взаи­
мопомощ между Народна република България
и Полската република, сключен във Варшава на
29 май 1948 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I,
с. 1 1 9 -1 2 2 .

Президиумът на Великото народно събрание на Народна република Бъл­

гария и председателят на Полската република,
желаейки да дадат израз на волята на двата народа за заякчаване отно­
шенията на приятелство и близко сътрудничество между България и Полша,
имайки пълното съзнание, че опитите на Втората световна война задъл­
жават двете страни да противодействуват с общи сили против заплахата на
тяхната сигурност и независимост,
с дълбокото убеждение, че трайното сближение между двете славянски дър­
жави отговаря на техните жизнени интереси и ще служи на делото на мира
и световната безопасност, съгласно с духа на Устава на Обединените народи,
решиха да сключат Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна
помощ и за тази цел назначиха свои пълномощници:
Президиумът на Великото народно събрание на Народна република Бъл­
гария: Георги Димитров — министър-председател на Народна република
България, и Васил Коларов — подпредседател на Министерския съвет и ми­
нистър на външните работи на Народна република България,
Председателят на Полската република: Юзеф Циранкевич — министър-
председател на Полската република, и Зигмунд Модзелевски, министър на
външните работи на Полската република,

455
 които, сл ед като разм ениха п ълном ощ ията си и нам ериха, че са напълно
редовни и съставени в надлеж ната ф ор м а, се съгласиха върху следн ото:

Член I

Високодоговарящите страни се задължават да приложат всички достъпни

за тях мерки, за да предотвратят повторението на агресия от страна на Гер­
мания или всякоя друга държава, която би се присъединила към Германия
пряко или под каквато и да е друга форма.
Високодоговарящите страни ще вземат участие в духа на най-искрено съ­
трудничество във всички международни действия, целещи запазването на мира
и световната сигурност, и ще дадат своя принос за осъществяването на тия
високи задачи.

Член 2

Ако една от високодоговарящите страни би станала предмет на агресия от

страна на Германия или всякоя друга държава, която би се присъединила към
Германия пряко или под каквато и да е друга форма, другата високодого­
варяща страна ще ή окаже незабавно военна и друга помощ и подкрепа с
всички средства, намиращи се на нейно разположение.

Ч лен 3

Високодоговарящите страни се задължават да не сключват какъвто и да

е съюз и да не вземат участие в никакво действие, насочено против другата
високодоговаряща страна.

Член 4

Високодоговарящите страни ше се консултират помежду си по всички по-

важни международни въпроси, които засягат интересите на двете страни, а
преди всичко тяхната безопасност и териториална цялост или интересите на
мира и международното сътрудничество.

Член 5

Високодоговарящите страни ще развиват и укрепват взаимните стопански

и културни отношения в интереса на всестранното развитие на двете страни.

Член 6

Постановленията на настоящия договор не ще накърняват с нищо задъл­

женията, взети от която и да е от високодоговарящите страни по отношение
на трети държави, и ще се изпълняват съгласно Устава на Обединените на­
роди.

456
 Ч лен 7

Настоящият договор влиза в сила от деня на размяната на ратификацион­

ните документи и ще бъде в сила в течение на двадесет години. Размяната
на ратификационните документи ще се извърши в София. Ако някоя от ви­
сокодоговарящите страни не денонсира настоящия договор дванадесет месеца
преди изтичането на поменатия двадесетгодишен период, този договор ще
остане в сила през следващите пет години и така всеки път, докато една от
високодоговарящите страни не го денонсира дванадесет месеца преди изти­
чането на текущото петилетие.
Настоящият договор е съставен в два екземпляра, всеки един на български
и полски език, като двата текста имат еднаква сила.
В потвърждение на което гореспоменатите пълномощници подписаха този
договор и го скрепиха със своите печати.
Варшава, 29 май 1948 г.

По пълномощие от Президиума на По пълномощие от председателя на

Великото народно събрание на На­ Полската република:
родна република България: Ю. Циранкевич
Г. Димитров 3. Модзелевски
В. Коларов

№ 228
Договор за приятелство, сътрудничество и взаи­
мопомощ между Народна република България
и Унгарската република, сключен в София на 16
юли 1948 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. /,
с. 124-126.

Президиумът на Великото народно събрание на Народна република Бъл­

гария и председателят на Унгарската република
в желанието си да укрепят традиционното приятелство между народите на
Народна република България и Унгарската република, което отговаря на
техните жизнени интереси и е в полза на международния мир,
научени от опита на последната световна война, когато Германия потъпка
националната независимост на България и Унгария, и твърдо решени да се
противопоставят с общи усилия на всеки опит за една нова германска агресия,
решиха да сключат Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна
помощ и назначиха за свои пълномощници:
Президиумът на Великото народно събрание на Народна република Бъл­
гария — Георги Димитров, министър-председател на Народна република
България, и Васил Коларов, подпредседател на Министерския съвет и ми­
нистър на външните работи на Народна република България,
Председателят на Унгарската република — Лайош Диниеш, министър-пред­
седател на Унгарската република, и Ерик Молнар, министър на външните
работи на Унгарската република,

457
 които, сл ед като разм ениха пълном ощ ията си, нам ерени за редовн и и съ­
ставени в надлеж на ф ор м а, се съгласиха върху следн ото:

Член 1

Високодоговарящите страни се съгласиха в интереса на двете държави и

на техните народи да водят помежду си политика на взаимно приятелство,
което ще затвърдят чрез тясно, всестранно сътрудничество.

Член 2

Високодоговарящите страни се задължават да вземат съвместно всички за­

висещи от тях мерки за отстраняване на всяка заплаха от възобновяване на
агресията от страна на Германия или която да е друга държава, която би се
обединила с Германия непосредствено или в каквато да е друга форма.
Високодоговарящите страни заявяват, че имат намерение да участвуват в
духа на най-искрено сътрудничество във всички международни действия, це­
лещи осигуряването на мира и безопасността, и ще дадат напълно своя принос
за осъществяването на тези високи задачи.

Член 3

В случай че една от високодоговарящите страни бъде въвлечена във враж­

дебни действия с Германия, която би се опитала да възобнови своята агре­
сивна политика, или с коя да е друга държава, която непосредствено или в
каквато и да е друга форма би се обединила с Германия в политиката на
агресия, то другата високодоговаряща страна ще окаже незабавно на въвле­
чената във враждебни действия договаряща страна военна и всяка друга по­
мощ с всички средства, с които тя разполага.
Настоящият договор ще се осъществява съобразно с принципите на Устава
на Организацията на обединените народи.

Ч лен 4

Всяка от високодоговарящите страни се задължава да не сключва какъвто

и да е съюз и да не взема участие в каквато и да е коалиция, а също в
действия или мероприятия, насочени срещу другата високодоговаряща страна.

Ч лен 5

Високодоговарящите страни ще се съвещават помежду си по всички важни

международни въпроси, които засягат интересите на двете страни или меж­
дународната сигурност.

Ч лен 6

Високодоговарящите страни ще развиват и затвърдяват икономическите,

културните и други връзки между двете държави в духа на приятелството и

458
сътрудничеството и съгласно споразуменията и съглашенията, сключени за
тази цел.

Ч лен 7

Постановленията на настоящия договор не ще накърняват с нищо задъл­

женията, взети от която и да е от високодоговарящите страни по отношение
на трета държава.

Ч лен 8

Настоящият договор влиза в сила от деня на размяната на ратификацион­

ните документи и ще бъде в сила в течение на двадесет години. Размяната
на ратификационните документи ще се извърши в Будапеща. Ако някоя от
високодоговарящите страни не денонсира настоящия договор дванадесет ме­
сеца преди изтичането на поменатия двадесетгодишен период, този договор
ще остане в сила за следващите пет години и така всеки път, докато една от
високодоговарящите страни не го денонсира дванадесет месеца преди изти­
чането на текущото петилетие.
Настоящият договор е съставен в два екземпляра, всеки един на български
и унгарски език, като двата текста имат еднаква сила.
В потвърждение на което гореспоменатите пълномощници подписаха този
договор и го скрепиха със своите печати.

София, 16 юли 1948 г.

По пълномощие от Президиума на По пълномощие от председателя на

Великото народно събрание на На­ Унгарската република:
родна република България: Лайош Диниеш
Г. Димитров Ерик Молнар
В. Коларов

№ 229
Съобщение за създаване на Съвета за икономи­
ческа взаимопомощ от 25 януари 1949 г.
Печата се по: Българо-съветски отношения (1948—1970), с. 31—32.

През януари т. г. се състоя в Москва икономическо съвещание на предста­

вители на България, Унгария, Полша, Румъния, СССР, Чехословакия.
Съвещанието констатира значителните успехи в развитието на икономи­
ческите отношения между посочените страни, което се изрази преди всичко
в големия растеж на стокообмена. Благодарение на установяването на по­
сочените икономически отношения и на осъществяването на политика на ико­
номическо сътрудничество страните на народната демокрация и СССР по­
лучиха възможност да ускорят възстановяването и развитието на своето сто­
панство.

459
 Съвещанието установи по-нататък, че правителствата на Американските
съединени щати, Англия и някои други страни на Западна Европа по същество
бойкотират търговските отношения със страните на народната демокрация
и СССР, тъй като тия страни не считат за възможно да се подчинят на диктата
на плана „Маршал“, понеже този план нарушава суверенитета на страните
и интересите на тяхната национална икономика.
Отчитайки това обстоятелство, съвещанието обсъди въпроси за възмож­
ността за организиране на по-широко икономическо сътрудничество на стра­
ните на народната демокрация и СССР.
За осъществяването на по-широко икономическо сътрудничество на стра­
ните на народната демокрация и Съветския съюз съвещанието прие за не­
обходимо да се създаде Съвет за икономическа взаимопомощ от предста­
вители на страните, участвуващи на съвещанието, върху основата на равноп­
равното представителство със задача за обменяне на стопанския опит, за
оказване техническа помощ една на друга, за оказване на взаимна помощ със
суровини, продоволствие, машини, инсталации и други такива.
Съвещанието прие, че Съветът за икономическа взаимопомощ е открита
организация, в която могат да влязат и други страни в Европа, които споделят
принципите на Съвета за взаимопомощ и желаят да участвуват в широко
икономическо сътрудничество с горепосочените страни.
Съветът за икономическа взаимопомощ ще взема решения само при на­
личието на съгласие на заинтересованата страна.
Съветът ще се събира на периодически заседания поред в столиците на
страните-участнички под председателството на представителя на оная страна,
в столицата на която става заседанието.

№ 230
Закон за защита на мира, приет от Народното
събрание на 29 декември 1950 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България. I, с.
168.

Чл. 1. Забраняват се подстрекателството и пропагандата за война като

най-тежки престъпления против мира и народите.
Чл. 2. Подстрекателство на война върши онзи, който пряко или косвено
— чрез печат, слово, радио или по друг начин — се стреми да предизвика
въоръжено нападение от една държава върху друга държава.
Чл. 3. Пропаганда за война върши онзи, който устно, писмено, чрез печата,
радиото, филма, театъра, чрез художествени произведения на литературата
или изкуството или по какъвто и да било друг начин проповядва увеличаване
на въоръженията, употребата на атомни, водородни, химически и бактерио­
логически оръжия, проповядва или разпространява учения за расова дискри­
минация с оглед на бъдещи войни или с оглед на употреба на оръжия за
масово унищожение на народи или групи от тях, или извършва други подобни
действия, които имат за цел военна, стопанска или духовна подготовка за
бъдеща агресия.
Чл. 4. Извършителите, подбудителите и помагачите на престъплението по
чл. 2 се наказват с доживотен строг тъмничен затвор.

460
 Извършителите, подбудителите и помагачите на престъплението по чл. 3
се наказват със строг тъмничен затвор до 15 години.
Осъдените по този закон се лишават от правата по чл. 30 от Наказателния
закон и им се конфискува част от цялото имущество.

София, 29 декември 1950г.

Председател на Президиума на Народното събрание

Г. Дамянов
Секретар на Президиума на Народното събрание:
М. Минчев

№231
Закон за отменяване на всички закони, издадени
до 9 септември 1944 г., приет на 20 ноември
1951 г.
Печата се по: „Държавен вестник", брой 93 от 20.X I.1951 г.

Член единствен.
Отменяват се като противоречащи на Димитровската конституция и на
установеното след 9 септември 1944 година социалистическо законодателство
в България и се считат за недействителни всички издадени до 9 септември
1944 година закони и законодателни актове.

№232
Указ на Президиума на Народното събрание на
H P България за прекратяване състоянието на
война между България и Германия от 1 март
1955 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република Българин, т. I,
с. 209-211.

През Втората световна война българският народ оказа упорита съпротива

срещу германските окупатори и приобщи своите усилия към борбата на де­
мократичните народи за победата над фашистките агресори.
След народното въстание на 9 септември 1944г., в резултат на което беше
съборена фашистката диктатура, България се присъедини към антихитлерис-
тката коалиция и взе активно участие заедно със Съветската армия във вой­
ната против хитлеристка Германия.
Българският народ, който е зает с изграждането на социализма в своята
страна, е жизнено заинтересуван от запазването на мира и мирното съжи­
телство между народите независимо от техните социални системи.
Народна република България решително подкрепя създаването на система
на колективна безопасност в Европа, включваща Германската демократична

461
република и Германската федерална република до обединението на Германия.
Тя смята, че всички спорни международни въпроси, включително и герман­
ският, могат да бъдат разрешени по мирен начин, и подкрепя всички почини
в това направление.
Българският народ подкрепя борбата на германския народ за обединение,
против политиката на разединение и ремилитаризиране на Западна Германия,
провеждана от известни агресивни сили. В интереса на мира в Европа и
бързото сключване на мирен договор с Германия въз основа на подписаните
международни съглашения, които предвиждат създаването на единна, ми­
ролюбива и демократична германска държава.
В интерес на българския и германския народ е да се прекрати положението
на война между двете страни, да се създадат мирни, нормални отношения
между българския и целия германски народ, каквито вече съществуват с Гер­
манската демократична република.
Като изхожда от това, Президиумът на Народното събрание по предло­
жение на правителството на Народна република България, въз основа на чл.
35, т. 5 от Конституцията на Народна република България

Постановява
Прекратява се състоянието на война между Народна република България
и Германия и се установяват мирни отношения между двете страни, като се
запазват правата и задълженията им, произтичащи от международните спо­
разумения, отнасящи се до ликвидиране на последиците от войната с Гер­
мания.
Народна република България и занапред ще сътрудничи в усилията на
всички миролюбиви държави за запазване и укрепване на мира, за мирно
уреждане на германския въпрос, за обезпечаване сигурността на Народна
република България и всички европейски народи.

Издаден в София на 1 март 1955г. и подпечатан с държавния печат.

Председател на Президиума на Народното събрание

Г. Дамянов
Секретар на Президиума на Народното събрание
М. Минчев

№ 233
Комюнике на Варшавското съвещание на евро­
пейски държави за осигуряване на мира и сигур­
ността в Европа от 14 май 1955 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I.
с. 2 1 2 -2 1 3 .

От 11 до 14 май 1955 г. във Варшава се състоя второ съвещание на евро­

пейски държави за осигуряване на мира и безопасността в Европа — на
Народна република Албания, Народна република България, Германската де­

462
мократична република, Полската народна република, Румънската народна
република, Съюза на съветските социалистически републики, Унгарската на­
родна република и Чехословашката република.
Във Варшавското съвещание участвуваха следните представители на по­
сочените държави:
от Народна република Албания — председателят на Министерския съвет
на Народна република Албания Мехмет Шеху (ръководител на делегацията),
първият заместник-председател на Министерския съвет и министър на на­
ционалната отбрана на Народна република Албания генерал-лейтенант Бекир
Балуку, министърът на външните работи на Народна република Албания
Бехар Щюла;
от Народна република България — председателят на Министерския съвет
на Народна република България Вълко Червенков (ръководител на делега­
цията), министърът на отбраната на Народна република България армейският
генерал Петър Панчевски, министърът на външните работи на Народна ре­
публика България Минчо Нейчев:
от Германската демократична република — министър-председателят на
Германската демократична република Ото Гротевол (ръководител на деле­
гацията), заместник-министър-председателят на Германската демократична
република и министър на вътрешните работи Вили Щоф, заместник-
министър-председателят и министър на външните работи на Германската
демократична република д-р Лотар Болц, заместник-министър-председателят
на Германската демократична република Ото Нушке, заместник-министър-
председателят на Германската демократична република д-р Ханс Лох, ми­
нистърът на селското и горското стопанство на Германската демократична
република Ханс Райхелт, заместник-министърът на вътрешните работи на
Германската демократична република генерал-лейтенант Хайнц Хофман, из­
вънредният и пълномощен посланик на Германската демократична република
в Полската народна република Стефан Хайман;
от Полската народна република — председателят на Министерския съвет
на Полската народна република Юзеф Циранкевич (ръководител на делега­
цията), заместник-председателят на Министерския съвет и министър на на­
ционалната отбрана на Полската народна република маршалът на Полша
Константин Рокосовски, министърът на външните работи на Полската на­
родна република Станислав Скшешевски, заместник-министърът на външните
работи на Полската народна република Мариан Нашковски;
от Румънската народна република — председателят на Министерския съвет
на Румънската народна република Георге Георгиу Деж (ръководител на де­
легацията), заместник-председателят на Министерския съвет и министър на
въоръжените сили на Румънската народна република армейският генерал
Емил Боднараш, министърът на външните работи на Румънската народна
република Симон Бугич, началникът на Генералния щаб на въоръжените сили
на Румънската народна република генерал-лейтенант Йон Тутовияну, първият
заместник-министър на външните работи на Румънската народна република
Григоре Преотяса, извънредният и пълномощен посланик на Румънската на­
родна република в Полската народна република Марин Флоря Йонеску;
от Съюза на съветските социалистически републики председателят на Ми­
нистерския съвет на СССР Н. А. Булганин (ръководител на делегацията),
първият заместник-председател на Министерския съвет и министър на въ­
ншните работи на СССР В. М. Молотов, министърът на отбраната на СССР

463
 маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков, маршалът на Съветския съюз И.
С. Конев, председателят на Министерския съвет на РСФСР А. М. Пузанов,
председателят на Министерския съвет на Украинската ССР Η. Т. Калченко,
председателят на Министерския съвет на Белоруската ССР К. Т. Мазуров,
председателят на Министерския съвет на Латвийската ССР В. Т. Лацис, пред­
седателят на Министерския съвет на Литовската ССР М. А. Гедвилас, пред­
седателят на Министерския съвет на Естонската ССР А. А. Мюлисен,
заместник-министърът на външните работи на СССР В. А. Зорин, извънред­
ният и пълномощен посланик на СССР в Полската народна република Π. К.
Пономаренко;
от Унгарската народна република — председателят на Министерския съвет
на Унгарската народна република Андраш Хегедюш (ръководител на деле­
гацията), министърът на националната отбрана на Унгарската народна ре­
публика генерал-полковник Ищван Бата, министърът на външните работи на
Унгарската народна република Янош Болдоцки, първият заместник-министър
на външните работи на Унгарската народна република Ендре Шик, извън­
редният и пълномощен посланик на Унгарската народна република в Пол­
ската народна република Лайош Драгош;
от Чехословашката република — министър-председателят на Чехословаш­
ката република Вилям Широки (ръководител на делегацията), първият
заместник-министър-председател и министър на народната отбрана на Че­
хословашката република армейският генерал Алексей Чепичка, министърът
на външните работи на Чехословашката република Вацлав Давид.
В съвещанието участвува като наблюдател и представителят на Китайската
народна република — заместник-председателят на Държавния съвет и ми­
нистър на отбраната на Китайската народна република Пин Дехуай.
Участниците във Варшавското съвещание обсъдиха всестранно измененията
в международната обстановка, свързани с ратифицирането на Парижките
военни споразумения, и констатираха, че ратифицирането на Парижките спо­
разумения. които предвиждат образуването на нова военна групировка под
формата на Западноевропейски съюз с участието на ремилитаризирана За­
падна Германия и с включването ή в Североатлантическия блок, засилва
опасността от нова война и създава заплаха за националната безопасност на
миролюбивите държави.
Държавите—участници в съвещанието, решиха да вземат необходимите
мерки за осигуряване на своята безопасност и за поддържането на мира в
Европа.
С тази цел държавите—участници във Варшавското съвещание, сключиха
Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна ре­
публика Албания, Народна република България, Германската демократична
република, Съюза на съветските социалистически републики, Унгарската на­
родна република и Чехословашката република.
На съвещанието бе взето също така решение за създаване на обединено
командуване на въоръжените сили на държавите—участници в договора.
Съвещанието протече в обстановка на пълно единодушие, което е израз на
сърдечната дружба и сътрудничество между братските народи от лагера на
мира, демокрацията и сопиализма.

464
 №234
Договор за дружба, сътрудничество и взаимна
помощ между Народна република Албания, На­
родна република България, Германската демо­
кратична република, Полската народна репуб­
лика, Румънската народна република, Съюза на
съветските социалистически републики, Унгар­
ската народна република и Чехословашката ре­
публика, сключен във Варшава на 14 май 1955 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I,
216 - 221.
е.

Договарящите страни
потвърждавайки отново своя стремеж към създаване на система за колек­
тивна безопасност в Европа с участ ието на всички европейски държави не­
зависимо от техния обществен и държавен строй, което би позволило да се
обединят техните усилия в интерес на осигуряването на мира в Европа,
вземайки пред вид в същото време положението, създало се в Европа вслед­
ствие ратификацията на Парижките споразумения, които предвиждат обра­
зуването на нова военна групировка под формата на Западноевропейски съюз
с участието на ремилитаризираща се Западна Германия и с включването и
в Североатлантическия блок, което засилва опасността от нова война и съз­
дава заплаха за националната безопасност на миролюбивите държави,
убедени, че при тези условия миролюбивите държави в Европа трябва да
вземат необходимите мерки за осигуряване на своята безопасност и за под­
държане на мира в Европа,
ръководейки се от целите и принципите на Устава на Организацията на
обединените нации,
в интерес на по-нататъшното укрепване и развитие на дружбата, сътруд­
ничеството и взаимната помощ, съобразно с принципите за зачитане на не­
зависимостта и суверенитета на държавите, а също и за ненамеса във въ­
трешните им работи,
решиха да сключат този договор за дружба, сътрудничество и взаимна
помощ и назначиха за свои пълномощници:
Президиумът на Народното събрание на Народна република Албания —
Мехмет Шеху, председател на Министерския съвет на Народна република
Албания,
Президиумът на Народното събрание на Народна република България —
Вълко Червенков, председател на Министерския съвет на Народна република
България,
Президентът на Германската демократична република — Ото Гротевол,
министър-председател на Германската демократична република,
Държавният съвет на Полската народна република — Юзеф Циранкевич,
председател на Министерския съвет на Полската народна република,
Президиумът на Великото национално събрание на Румънската народна
република — Георге Георгиу—Деж, председател на Министерския съвет на
Румънската народна република,

Българската държанност
 Президиумът на Върховния съвет на Съюза на съветските социалистически
републики — Николай Александрович Булганин, председател на Министер­
ския съвет на Съюза на ССР,
Президиумът на "Унгарската народна република — Андраш Хегедюш, пред­
седател на Министерския съвет на Унгарската народна република,
Президентът на Чехословашката република — Вилям Широки, министър-
председател на Чехословашката република,
които, след като представиха своите пълномощия, преценени, че отговарят
на необходимата форма и че са в пълен ред, се съгласиха със следното:

Член 1

Договарящите страни се задължават в съответствие с Устава на Органи­

зацията на обединените нации да се въздържат в своите международни отно­
шения от заплаха със сила или употреба на сила и да разрешават своите
международни спорове с мирни средства, така че да не застрашават меж­
дународния мир и безопасност.

Член 2

Договарящите страни заявяват, че са готови да участвуват в духа на искрено

сътрудничество във всички международни действия, които имат за цел да
осигурят международния мир и безопасност, и ще отдават всичките си сили
за осъществяване тези цели.
При това договарящите страни ще се стремят да вземат по споразумение
с другите държави, които пожелаят да сътрудничат в това дело, ефикасни
мерки за всеобщо намаляване на въоръженията и забрана на атомното, во­
дородното и другите видове оръжия за масово унищожение,

Член 3

Договарящите страни ще се консултират помежду си по всички важни меж­

дународни въпроси, които засягат техните общи интереси, ръководейки се от
интересите на укрепването на международния мир и безопасност.
Те ще се консултират незабавно помежду си всеки път, когато по мнение
на която и да било от тях възникне заплаха от въоръжено нападение срещу
една или няколко държави — участнички в договора, в интереса на осигу­
ряване съвместната отбрана и поддържане на мира и безопасността.

Член 4

В случай на въоръжено нападение в Европа срещу една или няколко дър­

жави — участнички в договора, от страна на някоя държава или група дър­
жави всяка държава — участник в договора, в правото си на индивидуална
или колективна самоотбрана съгласно чл. 51 от Устава на Организацията на
обединените нации ще окаже на нападнатата държава или държави незабавна
помощ, индивидуално и по споразумение с другите държави — участнички
в договора, с всички средства, които тя сметне за необходимо, включително
и прилагане на въоръжена сила. Държавите—участнички в договора, ще се

466
консултират незабавно относно съвместните мерки, които трябва да се пред­
приемат, за да се възстанови и поддържа международният мир и безопасност.
За мерките, които биха се взели въз основа на този член, ще се съобщи на
Съвета за сигурност съгласно Устава на Организацията на Обединените на­
ции. Тези мерки ще бъдат прекратени веднага щом Съветът за сигурност
вземе мерки, необходими за възстановяване и поддържане на международния
мир и безопасност.

Ч лен 5

Договарящите страни се споразумяха да създадат обединено командуване

на своите въоръжени сили, които по споразумение между страните ще бъдат
отделени и поставени на разположение на това командуване, действуващо въз
основа на съвместно установени принципи. Те ще вземат също и други съ­
гласувани мерки, необходими за укрепване на своята отбранителна способ­
ност, за да защитят мирния труд на своите народи, да гарантират непри­
косновеността на своите граници и територии и да осигурят защита от въз­
можна агресия.

Ч лен 6

За осъществяване на предвидените в този договор консултации между дър­

жавите — участнички в договора, и за разглеждане на въпросите, които въз­
никват във връзка с осъществяването на този договор, създава се Политически
консултативен комитет, в който всяка държава — участник в договора, ще
бъде представена от член на правителството или от друг специално назначен
представител.
Комитетът може да създава спомагателни органи, каквито се окажат не­
обходими.

Ч лен 7

Договарящите страни се задължават да не участвуват в каквито и да било

коалиции или съюзи и да не се сключват никакви споразумения, чиито цели
противоречат на целите на този договор.
Договарящите страни заявяват, че техните задължения по действуващите
международни договори не противоречат на положенията на този договор.

Ч лен 8

Договарящите страни заявяват, че действуват в дух на дружба и сътруд­

ничество за по-нататъшно развитие и укрепване на икономическите и кул­
турните връзки между тях, следвайки принципите за взаимно зачитане на
тяхната независимост и суверенитет и за ненамеса във вътрешните им работи.

Ч лен 9

Настоящият договор е открит за присъединяване и на други държави не­

зависимо от техния обществен и държавен строй, които изявяват готовност

467
чрез участие в настоящия договор да спомогнат за обединяване усилията на
миролюбивите държави, за да се осигури мирът и безопасността на народите.
Такова присъединяване влиза в сила със съгласието на държавите — участ­
нички в договора, след като документът за присъединяването бъде предаден
на съхранение на правителството на Полската народна република.

Ч лен 10

Настоящият договор подлежи на ратифициране и ратификационните гра­

моти ще бъдат предадени на съхранение на правителството на Полската на­
родна република.
Договорът ще влезе в сила в деня, когато бъде предадена на съхранение
и последната ратификационна грамота. Правителството на Полската народна
република ще информира другите държави—участички в договора, за пре­
даването на съхранение на всяка ратификационна грамота.

Ч лен 11

Настоящият договор ще бъде в сила в продължение на 20 години. За до­

говарящите страни, които една година преди изтичането на този срок не
предадат на правителството на Полската народна република декларация за
денонсиране на договора, той ще остане в сила през следващите 10 години.
В случай че в Европа бъде създадена система за колективна безопасност
и за тази цел бъде сключен общоевропейски договор за колективна безопас­
ност, към което неотклонно ще се стремят договарящите страни, настоящият
договор ще загуби своята сила от деня на влизането в действие на общое­
вропейския договор.
Съставен във Варшава на 14 май 1955 година в един екземпляр на руски,
полски, чешки и немски език, при което всички текстове имат еднаква сила.
Заверени копия от настоящия договор ще бъдат изпратени от правителството
на Полската народна република до всички участници в договора.
В удостоверение на това упълномощените подписаха този договор и сло­
жиха печати:

По пълномощие на Президиума на Народното събрание на Народна ре­

публика Албания:
Мехмет Шеху

По пълномощие на Президиума на Народното събрание на Народна ре­

публика България:
Вълко Червенков

По пълномощие на Президента на Германската демократична република:

Ото Гротевол

По пълномощия на Държавния съвет на Полската народна република

Юзеф Циранкевич

По пълномощия на Президиума на Великото национално събрание на Ру­

468
 мънската народна република
Георге Георгиу—Деж

По пълномощия на Президиума на Върховния съвет на Съюза на съветските

социалистически републики
Николай Александрович Булганин
По пълномощие на Президиума на Унгарската народна република
Андраш Хегедюш

По пълномощие на Президента на Чехословашката република

Вилям Широки

Издаден в София на 28 май 1955г.

и подпечатан с държавния печат.

Председател на Президиума на Народното събрание:

Г. Дамянов
Секретар на Президиума на Народното събрание:
М. Минчев

№235
Закон за ратифициране на Договора за дружба,
сътрудничество и взаимна помощ, сключен на
Варшавското съвещание на европейски държави
за осигуряване мира и безопасността в Европа,
приет от Народното събрание на 28 май 1955г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I,
с. 222- 223.

Член единствен Ратифицира се Договорът за дружба, сътрудничество и

взаимна помощ между Народна република Албания, Народно република Бъл­
гария, Германската демократична република, Полската народна република,
Румънската народна република, Съюза на съветските социалистически репуб­
лики, Унгарската народна република и Чехословашката република, сключен
във Варшава на 14 май 1955 г.

469
 №236
Декларация на правителството на Народна ре­
публика България по повод приемането на H P
България за член на О О Н от 15 декември 1955 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I,
с. 2 3 5 -2 3 6 .

Правителството на Народна република България посрещна с дълбоко удо­

влетворение решението на Общото събрание да приеме Народна република
България в семейството на страните—членки на Организацията на обедине­
ните нации.
Българското правителство изразява искрена благодарност на всички страни,
които съдействуваха да бъде уважено искането на Народна република Бъл­
гария да заеме в тази световна организация законното си място на миро­
любива и демократична държава, която е напълно в състояние да изпълнява
всички задължения и да упражнява всички права, съдържащи се в Устава на
ООН.
България е имала неведнъж случай да докаже своето право да носи високото
звание член на ООН с миролюбивите си дела, стоящи в пълна хармония с
целите и принципите, залегнали в Устава на ООН. Българското правителство
предприе в последно време редица инициативи, които водят към постоянно
подобряване на отношенията на България с нейните съседи. Същевременно
правителството на Народна република България неотклонно подкрепя ме­
роприятията, насочени към укрепване на световния мир и сигурност, и самото
то възприе и проведе не една инициатива в това отношение, включително
намаляване числеността на въоръжените сили и срока на военната служба.
Правителството на Народна република България, вярвайки в благородната
мисия, която изпълнява и има да изпълнява Организацията на обединените
нации, заявява, че Народна република България като член на тази организация
ще продължава да влага всичките си усилия за поддържането на мира и
сигурността, за развиването на приятелски отношения между народите и за
постигането на сътрудничество при разрешаване на международните въпроси
от стопански, социален, културен и хуманитарен характер.
15 декември 1955г.

№ 237
Решение на Народното събрание на Народна ре­
публика България по въпроса за разоръжаването,
взето на 6 ноември 1957 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. /,
с. 3 2 6 -3 2 7 .

Народното събрание на Народна република България, като изслуша до­

клада на Комисията по външните работи и Бюрото на Българската между-
парламентарна група във връзка с въпроса за разоръжаването и като взе пред
вид, че

470
 при сегашната международна обстановка въпросът за разоръжаването, за
прекратяване надпреварването във въоръженията представлява изключителна
важност за мирното развитие на света, чието уреждане не търпи отлагане,
че
в преговорите по този въпрос досега не е постигнато съгласие за сключване
на споразумение, макар че направените от страна на Съветския съюз мно­
гократни предложения откриха пътя към близко уреждане поне на някои от
въпросите, свързани с проблема за разоръжаването, че
нашият народ следи преговорите за разоръжаването с жив интерес и с
чувство на загриженост и счита ядрените опити за опасен израз на подго­
товката на нова война,

Реши:
Дава отново израз на горещото желание на българския народ да види час
по-скоро осъществен сериозен напредък в усилията за разрешаването на въ­
проса за разоръжаването.
Осъжда войнолюбивата пропаганда и методи на заплаха с атомно и во­
дородно оръжие, практикувани от някои западни държавни дейци.
Възлага на правителството на Народна република България да продължава
да дава своя принос в делото за укрепване на мира на Балканите и в целия
свят, за ускоряване на положителното уреждане на въпроса за разоръжава­
нето.
Отправя апел към Организацията на обединените нации да изпълни своята
важна и отговорна пред цялото човечество задача по решаването на въпроса
за разоръжаването и забраната на атомното и водородното оръжие и изразява
пълна подкрепа на последното съветско предложение в Организацията на
обединените нации за създаване на постоянна комисия по разоръжаването
при ООН. в която да участвуват представители на всички държави — членки
на Организацията на обединените нации.
Отправя призив към парламентите на всички страни да настояват пред
своите правителства да се вземат мерки за постигане на споразумение относно
прекратяването на надпреварванията във въоръженията, относно премахва­
нето на военните бази в чужди страни и по-специално премахването на атом­
ните бази, относно забраната на оръжията за масово унищожение и като
първа крачка в тази насока за незабавното спиране на опитите с такива
оръжия.

София, 6 ноември 1957 г.

Председател на Президиума на Народното събрание:

Г. Дамянов
Секретар на Президиума на Народното събрание:
М. Минчев

471
 № 238
Декларация на правителството на H P България
по въпроса за създаване безатомна зона на Бал­
каните и в района на Адриатика от 8 юли 1959 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I,
с. 446 — 448.

Българското правителство неведнъж е изразявало своята загриженост от

опасното развитие на международната обстановка на Балканите поради за­
силеното въоръжение на някои от балканските страни—членки на НАТО, и
приготовленията за създаване на ракетно-атомни бази на територията на
Италия, Турция и Гърция. Заедно с това правителството на Народна репуб­
лика България е правило редица конструктивни предложения на съседните
страни за разрешаване на висящите между тях въпроси и за установяване на
добросъседски отношения между балканските страни.
Както е известно, опасенията за положението, което се създава на Балканите
и Адриатика поради политиката на НАТО, бяха изразени и от правителствата
на други балкански страни, които подкрепиха идеята за свикване на общо-
балканско съвещание на ръководителите на балканските страни за уреждане
висящите неразрешени въпроси по мирен път. При това както българското
правителство, така и правителствата на тези страни изхождат от разбирането,
че създаването на атомно-ракетни бази на териториите на Италия, Гърция
и Турция заплашва да превърне Балканите и Адриатика в огнище на по­
стоянна несигурност, липса на взаимно доверие и на заплаха за мира между
страните в този район на света. Затова инициативата за създаване на „без­
атомна зона“ на Балканите и Адриатика бе посрещната от българския народ
и неговото правителство с голямо задоволство.
Правителството на Народна република България, ръководейки се от волята
на своя народ, подкрепя безрезервно декларацията на съветското правител­
ство от 25 юни т. г. по въпроса за създаване на безатомна зона на Балканите
и в района на Адриатика и за гарантиране сигурността и независимостта на t
страните, включени в тази зона, от страна на великите сили. Тази добро­
желателна декларация е проникната от най-приятелска загриженост на ве­
ликата миролюбива страна за съдбата на мира и сигурността на народите
от района на Балканския полуостров и Адриатическо море. Българското пра­
вителство приветствува готовността на Съветския съюз да гарантира съ­
вместно с останалите велики сили сигурността и независимостта на тези стра­
ни, влизащи в безатомната зона, щом като тези страни поемат задължението
да не установят атомни и ракетни бази на своя територия.
Творческите предложения, съдържащи се в последната декларация на съ­
ветското правителство от 25 юни т. г., отговарят изцяло на разбиранията на
българското правителство. Правителството на Народна република България
вече предложи на някои от своите съседи да се обсъди въпросът за сключване
на двустранни и колективни споразумения за сигурност и ненападение. С това
българското правителство подпомага активно усилията за превръщане на
Балканите в зона на мира и международното сътрудничество. За съжаление
тези усилия на миролюбивите страни не се посрещат още с нужното разбиране
от управляващите среди на Гърция, Турция и Италия.

472
 Правят се опити от някои да се свърже въпросът за обявяване на Балканския
полуостров и Адриатика за безатомна зона с едно общо съгласие на великите
сили да се откажат от атомното и ракетното въоръжаване и да постигнат
всеобщо контролирано разоръжаване. Правителството на HP България е убе­
дено, че постигането на такова споразумение между великите държави за
забрана на атомното оръжие, а също осъществяването на всеобщо контро­
лирано разоръжаване наистина би обезпечило завинаги безопасността и мира
в целия свят. Когато тези въпроси са бивали разглеждани в Организацията
на ОН, делегацията на HP България е поддържала безусловно идеята за
пълната забрана на атомното оръжие и за контролираното разоръжаване. Но
съгласието на страните от Балканите и Адриатика за обявяването на тази
зона за свободна от атомно оръжие не противоречи, а подпомага идеята за
осъществяване на пълната забрана на атомното оръжие и това е реално осъ­
ществимо, като се имат пред вид гаранциите, които дава СССР, и неговото
обръщение към другите велики държави да гарантират и те безатомната зона
на Балканите и Адриатика. Приемането на предложението на СССР би било
значителна крачка напред към общото контролирано разоръжаване.
Правителството на Народна република България се надява поради това,
че правителствата на Турция, Гърция и Италия, както и заинтересуваните
велики сили ще разгледат с най-голямо внимание съдържащите се в декла­
рацията на съветското правителство от 25 юни т. г. предложения и ще дадат
своя принос за установяването на траен мир, като подкрепят тези миролюбиви
предложения.

София, [8] юли 1959 г.

№239
Устав на Съвета за икономическа взаимопомощ,
приет в София на 14 декември 1959 г.
Печата се по: Сборник от актове по многостранното икономическо
сътрудничество между държавите — членки на СИВ, С„ 1979, с. 74—82.

Правителствата на Народна република Албания, Народна република Бъл­

гария, Унгарската народна република, Германската демократична република.
Полската народна република, Румънската народна република. Чехословаш­
ката република, Съюза на съветските социалистически републики
вземайки под внимание, че икономическото сътрудничество, което успешно
се осъществява между техните страни, съдействува за най-рационално раз­
витие на народното стопанство, за повишаване жизненото равнище на на­
селението и за укрепване единството и сплотеността на тези страни,
напълно решени и занапред да развиват всестранно икономическо сътруд­
ничество на основата на последователното осъществяване на международното
социалистическо разделение на труда за построяването на социализма и ко­
мунизма в техните страни и осигуряването на траен мир в целия свят,
убедени в това, че развитието на икономическото сътрудничество между
нашите страни съдействува за постигане на целите, определени от Устава на
Организацията на обединените нации,

473
 потвърждавайки своята готовност да развиват икономическите връзки с
всички страни независимо от техния обществен и държавен строй на началата
на равенството, взаимните изгоди и ненамеса във вътрешните работи,
признавайки постоянно нарастващата роля на Съвета за икономическа взаи­
мопомощ при организирането на икономическото сътрудничество между тех­
ните страни,
се съгласиха с тази цел да приемат настоящия устав.

Ч лен 1

Ц ели и принципи

1. Съветът за икономическа взаимопомощ има за цел да съдействува по

пътя на обединяването и координирането на усилията на страните—членки
на съвета, за по-нататъшното задълбочаване и усъвършенствуване на съ­
трудничеството и развитието на социалистическата икономическа интеграция,
планомерното развитие на народното стопанство, ускоряването на иконо­
мическия и техническия прогрес в тези страни, повишаване равнището на
индустриализацията на страните с по-слабо развита промишленост, непрес­
танното нарастване на производителността на труда, постепенното сближа­
ване и изравняване на равнищата на икономическото развитие и постоянния
подем на благосъстоянието на народите на страните—членки на СИВ.
2. Съветът за икономическа взаимопомощ се основава на началата на су­
веренното равенство на всички страни—членки на съвета.
Икономическото и научно-техническото сътрудничество на страните—член­
ки на съвета, се осъществява в съответствие с принципите на социалистическия
интернационализъм, на основата на уважението на държавния суверенитет,
независимостта и националните интереси, ненамесата във вътрешните работи
на страните, пълното равноправие, взаимната изгода и другарската взаимо­
помощ.

Ч лен 2

Членство

1. Първоначални членове на Съвета за икономическа взаимопомощ са стра­

ните, подписали и ратифицирали настоящия устав.
2. За членове на съвета могат да бъдат приети и други страни, които
одобряват целите и принципите на съвета и са изявили съгласие да поемат
съдържащите се в настоящия устав задължения.
Приемането на нови членове става с решение на сесията на съвета на основа
на официална молба от страните за приемането им за член на съвета.
3. Всяка страна — членка на съвета, може да излезе от съвета, уведомявайки
за това депозитора на настоящия устав. Това уведомление влиза в сила след
шест месеца от получаването му от депозитора. При получаването на такова
уведомяване депозиторът известява за това страните—членки на съвета.
4. Страните—членки на съвета, се съгласиха:
а) да осигуряват изпълнението на приетите от тях препоръки на органите
на СИВ;

474
 б) да оказват на съвета и неговите длъжностни лица необходимото съдей­
ствие при изпълнението на функциите им, предвидени с настоящия устав;
в) да предоставят на съвета материали и информация, необходими за осъ­
ществяване на вътрешните му задачи;
г) да информират съвета за хода на изпълнението на приетите от тях пре­
поръки на органите на съвета.

Ч лен 3

Функции и правомощия

1. В съответствие с целите и принципите, посочени в чл. 1 на настоящия

устав, Съветът за икономическа взаимопомощ;
а) организира всестранното икономическо и научно-техническо сътрудни­
чество на страните—членки на съвета, с оглед най-рационално използуване
на природните им ресурси и ускоряване производителните сили и съдействува
за развитие на социалистическата икономическа интеграция;
б) съдействува за усъвършенствуване на международното социалистическо
разделение на труда посредством координация на плановете за развитие на
народното стопанство, специализация и коопериране на производството на
страните -членки на СИВ;
в) предприема мерки за изучаване икономическите и научно-техническите
проблеми, представляващи интерес на страните—членки на съвета;
г) съдействува на страните—членки на съвета, при разработването, съгла­
суването и осъществяването на съвместни мероприятия в областта на:
развитието на промишлеността и селското стопанство на страните—членки
на съвета;
развитието на транспорта с цел преди всичко да се осигурят нарастващите
превози на експортно-импортния и транзитни товари на страните—членки на
съвета;
най-ефективно използуване на основните капиталовложения, заделени от
страните—членки на съвета, за развитие на добивните и преработващите
отрасли на промишлеността, както и на строителството на най-важните обек­
ти, представляващи интерес за две и повече страни;
развитието на стокооборота и обмена на услуги между страните—членки
на съвета, и с други страни;
обмена на научно-технически достижения и челния производствен опит;
д) предприема други действия, необходими за постигане целите на съвета.
2. Съветът за икономическа взаимопомощ в съответствие с настоящия устав:
а) е упълномощен да приема препоръки и решения в лицето на своите
органи, действуващи в пределите на своята компетентност;
б) може да сключва международни съглашения със страните—членки на
съвета, с други страни и международни организации.

Ч лен 4

Препоръки и решения

1. Препоръки се приемат по въпросите на икономическото и научно-тех­

ническото сътрудничество. Препоръките се съобщават на страните—членки
на съвета, за разглеждане.

475
 Осъществяването на приетите препоръки от страните—членки на съвета,
става по решение на правителствата или компетентните органи на тези страни
в съответствие със законодателството им.
2. Решения се приемат по организационни и процедурни въпроси. Решенията
влизат в сила, ако друго не е предвидено в самите решения или не следва от
характера им, от деня на подписването на протокола на заседанието на съ­
ответния орган на съвета.
Препоръките и решенията се отнасят за страните, заявили своята незаин­
тересованост по даден въпрос. Обаче всяка от тези страни може впоследствие
да се присъедини към препоръките и решенията, приети от останалите
страни—членки на съвета.

Ч лен 5

Органи

1. За осъществяване на функпията и пълномощията, посочени в чл. III на

настоящия устав, Съветът за икономическа взаимопомощ има следните основ­
ни органи:
Сесия на съвета;
Изпълнителен комитет на съвета;
комитети на съвета;
постоянни комисии на съвета;
Секретариат на съвета.
2. Други органи, които могат да се окажат необходими, се учредяват в
съответствие с настоящия устав.

Ч лен 6

Сесия на съвета

1. Сесията на съвета е висш орган на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Тя има право да обсъжда всички въпроси, които влизат в компетенцията на
съвета, и да приема препоръки и решения съгласно настоящия устав.
2. Сесията на съвета се състои от делегации за всички страни—членки на
съвета. Съставът на делегацията на всяка страна се определя от правител­
ството на съответната страна.
3. Редовните сесии на съвета се свикват не по-рядко от един път в годината
последователно в столиците на страните—членки на съвета, под председа­
телството на ръководителя на делегацията на страната, в която се провежда
сесията.
4. Извънредна сесия на съвета може да бъде свикана по молба или със
съгласието на не по-малко от една трета от страните—членки на съвета.
5. Сесията на съвета
а) разглежда:
основните въпроси на икономическото и научно-техническото сътрудниче­
ство и определя главните направления в дейността на съвета;
доклада на Изпълнителния комитет за дейността на съвета;
б) осъществява други функции, които се окажат необходими за постигане
целите на съвета.

476
 6. Сесията на съвета има право да учредява такива органи, които тя сметне
за необходими за изпълнение на възложените на съвета функции.
7. Сесията на съвета създава свои процедурни правила.

Ч лен 7

Изпълнителен комитет на съвета

1. Изпълнителният комитет на съвета се състои от представителите на всич­

ки страни—членки на съвета, на нивото на заместник-ръководители на пра­
вителствата, по един от всяка страна.
Изпълнителният комитет е главният изпълнителен орган на съвета.
2. Изпълнителният комитет свиква своите заседания по принцип един път
в тримесечие.
3. Изпълнителният комитет в пределите на своята компетенция има право
да прави препоръки и взема решения съгласно настоящия устав. Изпълни­
телният комитет може да внася за разглеждане предложения в Сесията на
съвета.
4. Изпълнителният комитет:
а) ръководи цялата работа, свързана с реализацията на задачите, стоящи
пред съвета в съответствие с решенията на сесиите на съвета, осъществява
системно наблюдение върху изпълнението от страните-членки на съвета, на
задълженията им, произтичащи от приетите от тях препоръки от органите
на съвета;
б) ръководи работата по координацията на плановете за развитие на на­
родното стопанство, специализацията и кооперирането на производството на
страните—членки на съвета, и организира разработката на основните на­
правления за рационално разделение на труда в най-важните отрасли на про­
изводството на тези страни;
в) разглежда предложенията на страните—членки на съвета, и на съответ­
ните органи на съвета по въпросите на икономическото и научно-техническото
сътрудничество, анализира състоянието на това сътрудничество и разработва
мероприятия за неговото по-нататъшно развитие;
г) разработва основните направления и мерките по развитието на:
стокооборота и обмена на услуги между страните—членки на съвета;
научно-техническото сътрудничество между страните—членки на съвета;
д) осъществява ръководство на работата на комитетите, постоянните ко­
мисии и Секретариата на съвета, както и на другите органи на съвета, опре­
деля основните въпроси и насоките на дейността им;
е) утвърждава:
щата на Секретариата на съвета, бюджета на съвета и отчета на Секре­
тариата по изпълнението на бюджета;
правилниците на комитетите, постоянните комисии и Секретариата на съ­
вета, както и на другите органи на съвета;
ж) създава контролни органи за проверка на финансовата дейност на Сек­
ретариата на съвета;
з) изпълнява други функции, произтичащи от настоящия устав, както и от
препоръките и решенията на Сесията на съвета.

477
 5. Изпълнителният комитет може да създаде такива органи, които той
сметне за необходими при осъществяването на своите функции.
6. Изпълнителният комитет създава свои процедурни правила.

Ч лен 8

Комитети на съвета

1. Комитетите на съвета се създават от Сесията на съвета за осигуряване

комплексното разглеждане и решаване на многостранна основа на най-важ­
ните проблеми на сътрудничеството между страните—членки на съвета, в
областта на икономиката, науката и техниката.
Комитетите на съвета изпълняват функциите, предвидени в правилниците
им, както и други функции, произтичащи от препоръките и решенията на
сесиите на съвета и Изпълнителния комитет на съвета.
2. Комитетите на съвета се състоят от ръководителите на съответните ком­
петентни органи на страните—членки на съвета, по един от всяка страна.
3. Комитетите на съвета в пределите на своята компетентност имат право:
а) да приемат препоръки и решения в съответствие с настоящия устав;
б) да внасят предложения за разглеждане на Сесията на съвета или Из­
пълнителния комитет на съвета;
в) да създават работни органи за подготовката на отделни въпроси за
разглеждането им от комитетите и за съгласуването им, отнасящи се до
дейността на комитетите, както и да създават научно-технически конференции
и други съвещания;
г) да изискват материали, съображения и предложения от постоянните ко­
мисии и други съответни органи на съвета по въпросите, свързани с тяхната
дейност.
4. Комитетите на съвета представят на Изпълнителния комитет на съвета
ежегодни доклади за извършената от тях работа.
5. Комитетите на съвета създават свои процедурни правила.

Ч лен 9

Постоянни комисии иа съвета

1. Постоянните комисии на Съвета за икономическа взаимопомощ се съз­

дават от Сесията на съвета с цел да съдействуват за по-нататъшното развитие
на икономическите връзки между страните—членки на съвета, и организа­
цията на многостранното икономическо и научно-техническо сътрудничество
в отделните области на народното стопанство на тези страни.
Постоянните комисии разработват мероприятия и подготвят предложения
за осъществяване на посоченото по-горе сътрудничество, включително под­
готовката на съответните многостранни схващания, както и изпълняват други
функции, произтичащи от настоящия устав; препоръките и решенията на се­
сиите на съвета.
Изпълнителният комитет и комитетите изпълняват решенията на сесиите на
съвета.
2. Постоянните комисии се състоят от делегации, назначени от
страните—членки на съвета.

478
 3. Постоянните комисии в пределите на своите компетенции имат право:
а) да приемат препоръки и решения в съответствие с настоящия устав;
б) да внасят предложения за разглеждане от сесиите на съвета в Изпъл­
нителния комитет на съвета, както и да изпращат при повикване или по своя
инициатива материали, съображения и предложения на други съответни орга­
ни на съвета;
в) да учредяват работни органи за подготовка за разглеждане от комисиите
и за съгласуване на отделни въпроси, отнасящи се до дейността на комисиите,
както и да създават научно-технически конференции и други съвещания.
4. Постоянните комисии представят на Изпълнителния комитет на съвета
ежегодни доклади за извършената от тях работа и по-нататъшната им дей­
ност.
5. Постоянните комисии създават свои процедурни правила.

Ч лен 10

С екретариат на съвета

1. Секретариатът на Съвета за икономическа взаимопомощ се състои от

секретар на съвета, неговите заместници и такова количество персонал, което
е необходимо за изпълнението на възложените на секретариата функции.
Секретарят на съвета се назначава от Сесията на съвета, а неговите за­
местници от Изпълнителния комитет на съвета.
Секретарят на съвета и неговите заместници ръководят работата на Се­
кретариата на съвета. Персоналът на Секретариата се комплектува от граж­
даните на страните—членки на съвета, в съответствие с Правилника за Сек­
ретариата на съвета.
Секретарят на съвета е главното длъжностно лице на съвета. Той пред­
ставлява съвета пред официалните лица и организациите на страните—членки
на съвета, и другите страни, както и пред международните организации. Сек­
ретарят на съвета може да упълномощава своите заместници, както и съ­
трудници на Секретариата да действуват от негово име.
Секретарят и неговите заместници могат да вземат участие във всички
заседания на органите на съвета.
2. Секретариатът на съвета:
а) организира подготовката и съдействува за провеждането на заседанията
на органите на съвета и съвещанията, провеждани в рамките на съвета, под­
готвя материали или съдействува за подготовката им за заседанията на орга­
ните на съвета в съответствие с плановете за работата на тези органи, оси­
гурява изпълнението на функциите на Секретариата на другите органи на
съвета;
б) изготвя икономически обзори и провежда комплексни изследвания на
основата на материалите от страните—членки на съвета, подготвя и публи­
кува информационни, справочни и други материали по въпросите за иконо­
мическото и научно-техническото сътрудничество между страните—членки на
съвета;
в) подготвя предложения по отделни въпроси от работата на съвета за
разглеждането им в съответните органи на съвета;
г) разработва или съдействува при разработката на проекти за много­
странни съглашения по въпросите на икономическото и научно-техническото

479
сътрудничество в съответствие с препоръките и решенията на органите на
съвета;
д) организира и осъществява отчет по изпълнението на препоръките и ре­
шенията на органите на съвета и подготвя съответните предложения за тях­
ното разглеждане;
е) предприема други действия, произтичащи от настоящия устав, приетите
в съвета препоръки и решения, както и от Правилника за Секретариата на
съвета.
3. Секретарят на съвета, неговите заместници и персоналът на секретариата
при изпълнение на служебните си задължения действуват в качеството на
международни длъжностни лица.
4. За местопребиваване на Секретариата на съвета се определя град Москва.

Ч л е н 11

Отношения на съвета с другите страни

Съветът за икономическа взаимопомощ може да покани страна, която не

е член на съвета, да вземе участие в работата на неговите органи или да
сътрудничи с тях в други форми.
Условията за участието на страната—нечленка на съвета, в работата на
органите му или сътрудничеството ия със съвета под други форми се определят
от съвета по договореност с тази страна, по принцип чрез сключване на
съглашения.

Ч лен 12

Отношения на съвета
с м еждународните организации

Съветът за икономическа взаимопомощ може да установява и поддържа

отношения с органите на ООН, специализираните и други международни
организации.
Характерът и формата на тези отношения се определят от съвета по до­
говореност със съответните органи на ООН и международните организации,
по-специално чрез сключването на съглашения.

Ч л е н 13

Финансови въпроси

1. Всички приходи и разходи на съвета се предвиждат в бюджета на съвета.

Страните—членки на съвета, поемат разходите, свързани с поддръжката на
секретариата, финансирането на неговата дейност и други разходи на съвета
в съответствие с неговия бюджет. Размерът на дяловите вноски на
страните членки в бюджета на съвета се определя от сесията на съвета.
2. Секретариатът на съвета представя на Изпълнителния комитет на съвета
проектобюджета на съвета за всяка календарна година и отчет за изпълне­
нието на бюджета.

480
 Проверката на финансовата дейност на Секретариата на съвета се извършва
ежегодно.
3. Разходите по поддръжката на участниците в заседанията на органите на
съвета, както и в съвещанията, провеждани в рамките на съвета, се поемат
ог страната, командировала свои представители на тези заседания и съве­
щания.
4. Разходите, свързани с предоставянето на помещения, както и на техни­
чески средства, необходими за заседанията и съвещанията, посочени в т. 3
на настоящия член, поема страната, в която се провеждат тези заседания и
съвещания, с изключение на случаите, когато такива заседания и съвещания
се провеждат в помещения на съвета.

Ч л е н 14

Разии разпоредби

1. Съветът за икономическа взаимопомощ се ползува на територията на

всяка страна—членка на съвета, с правоспособност, необходима за изпълнение
на неговите функции и постигане на неговите цели.
2. Съветът, а също така представителите на страните—членки на съвета,
и длъжностните лица на съвета се ползуват на територията на всяка от тези
страни с привилегии и имунитети, които са необходими за изпълнение на
функциите и постигане на целите, предвидени от настоящия устав.
3. Правата, привилегиите и имунитетите, посочени в настоящия член, се
определят от специална конвенция.
4. Разпоредбите на настоящия устав не засягат правата и задълженията на
страните—членки на съвета, произтичащи от тяхното членуване в други меж­
дународни организации, а също така от сключените от тях международни
договори.
5. Представителите на страните в Изпълнителния комитет на съвета са
едновременно и постоянни представители на своите страни в съвета. По­
стоянният представител на страната в съвета има в местонахождението на
Секретариата на съвета заместник, необходимия брой съветници и други съ­
трудници.

Ч лен 1 5

Езици

Официални езици на Съвета за икономическа взаимопомощ са езиците на

всички страни—членки на съвета.
Работен език в съвета е руският език.

\ 1 Българската държавност
481
 Член 16

Ратификация и влизане в сила

на устава

1. Настоящият устав подлежи на ратификация от подписалите го страни

в съответствие с тяхната конституционна процедура.
2. Ратификационните грамоти ще бъдат предадени за съхранение в депо­
зитора на настоящия устав.
3. Уставът влиза в сила незабавно след предаването на съхранение на ра­
тификационните грамоти от всички страни, подписали настоящия устав, за
което депозиторът уведомява тези страни.
4. По отношение на всяка страна, която съгласно т. 2 на чл. II от настоящия
устав бъде приета в Съвета за икономическа взаимопомощ и ратифицира този
устав, той влиза временно в сила от деня на решението на Сесията на съвета
за приемане на дадената страна за член на съвета, а окончателно — от деня
на предаване на съхранение от тази страна на документа за ратификация на
устава, за което депозиторът уведомява другите страни—членки на съвета.

Ч лен 1 7

Ред за изменение на устава

Всяка страна—членка на Съвета за икономическа взаимопомощ, може да

внесе предложение за изменение на настоящия устав.
Одобрените от Сесията на съвета изменения на устава влизат в сила не­
забавно след предаването за съхранение на депозитаря на документите за
ратификацията на тези изменения от всички страни—членки на съвета.

Заключителни разпоредби
Настоящият устав е съставен в един екземпляр на руски език. Уставът ще
бъде даден за съхранение на правителството на Съюза на съветските социа­
листически републики, което ще разпрати заверени копия от устава на пра­
вителствата на всички други страни—членки на съвета, а също така ще съ­
общава на тези правителства и на секретаря на съвета за предаването на
правителството на СССР на ратификационните грамоти за съхранение.
В уверение на това представителите на правителствата на страните—членки
на Съвета за икономическа взаимопомощ, подписаха настоящия устав.

Изготвен в София на 14 декември 1959г.

482
 №240
И з Програмната декларация на новоизбраното
правителство на H P България пред втората ре­
довна сесия на Четвъртото народно събрание,
прочетена от председателя на Министерския съ­
вет Тодор Живков на 27 ноември 1962 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. I,
с. 616- 620.

Другари и другарки народни представители!

Разрешете ми да благодаря за високата чест и доверие, които ми оказахте,

като ме избрахте за председател на Министерския съвет на Народна репуб­
лика България, за високата чест и доверие, които оказахте на новото пра­
вителство.
Искам да ви уверя, другарки и другари, че всички ние и занапред ще служим
вярно и предано на българския народ, ще работим всеотдайно за неговото
щастие и благоденствие, за всестранния възход на нашата скъпа социали­
стическа родина. Ние няма да пожалим сили и енергия, за да оправдаем
вашето доверие и оказаната ни висока чест.
[...]Другарки и другари народни представители! В областта на външната
политика Осмият конгрес на партията определи като генерална линия да се
развиват дружбата и сътрудничеството със Съветския съюз и другите социа­
листически страни, да се засилват единството и могъществото на социалис­
тическия лагер, последователно да се осъществява принципът на мирно съ­
вместно съществуване на държавите с различен социален строй, да се развиват
политически, икономически и културни връзки с всички държави, да се води
неотслабна борба за избавяне на човечеството от ужасите на световна тер­
моядрена война, за запазване и укрепване на световния мир и дружбата между
народите.
Нашата цел е комунизмът. А комунизмът и мирът са неделими. Изпъл­
нението на грандиозните предначертания на генералната перспектива изисква
преди всичко мир. Народна република България е миролюбива страна. Тя
никого не заплашва, никого не мисли да напада. Нейният искрен стремеж и
усилия са да се укрепва световният мир, да развива взаимни политически,
икономически и културни връзки с всички страни, които искат да поддържат
такива отношения с нея.
Стожер на цялата наша външна политика са и ще бъдат дружбата, брат­
ството и единството на Народна република България със Съветския съюз.
Винаги и при всички условия с нашия велик освободител и брат — Съветския
съюз, винаги и при всички условия ръка за ръка с братските съветски народи
— такава е непреклонната воля на целия български народ, която правител­
ството неотстъпно ще следва!
Народното правителство ще развива и укрепва с всички сили животворната
българо-съветска дружба, нашата дружба и взаимно сътрудничество с другите
социалистически страни. Народна република България е и ще бъде винаги
неделима част от световната социалистическа общност, винаги вярна на меж­
дународната социалистическа солидарност, на принципите на социалистичес-

483
кия интернационализъм. Народна република България и занапред ще бъде
вярна на Организацията на Варшавския договор, ще изпълнява своите за­
дължения към нея, към световната социалистическа система.
Световната социалистическа система все повече се превръща в решаваща,
в ударна сила на човечеството в борбата за мир, прогрес и благоденствие,
става все по-надежден щит, който предпазва от военните авантюри и импе-
риалистите не само народите от социалистическите страни, но и цялото на­
селение на нашата планета.
Народна република България ще участвува и занапред активно в Съвета
за икономическа взаимопомощ, ще изпълнява своите задължения, ще развива
и укрепва сътрудничеството и взаимната помощ със страните—членки на
СИВ, братството и единството в борбата за общ подем[...]
Със задоволство и радост ние и от тази трибуна изказваме горещата бла­
годарност и дълбоката признателност на правителството и на целия български
народ към Съветския съюз и неговото правителство за всестранната безко­
ристна помощ, която те ни оказват в строителството на социализма и ко­
мунизма.
Народното правителство ще продължава линията на подобряване и раз­
ширяване отношенията на Народна република България с капиталистическите
държави, ръководейки се от изпитания ленински принцип на мирното съ­
вместно съществуване, ще развива икономическите и културните връзки с тези
страни върху основата на равенството, взаимната изгода и ненамеса във въ­
трешните работи. Тази политика в отношенията между социалистическите и
капиталистическите страни е единствено разумната политика. Тя съответ-
ствува най-пълно на жизнените интереси на работническата класа и народите
на цялото човечество.
Кризата в Карибско море още веднъж потвърди това. Ако сега човечеството
живее в мир, ако в района на Карибско море успешно бяха заобиколени
поставените от американския империализъм подводни скали и световният
кораб на мира е изведен отново в по-спокойни води, ако беше пресечен опитът
на американските милитаристични кръгове да подпалят световната термоя­
дрена война и да унищожат свободата, независимостта и социалистическите
завоевания на Кубинската република, то това се дължи на огромната под­
крепа, която социалистическият лагер, миролюбивите сили в света и преди
всичко Съветският съюз оказаха на героичния кубински народ в неговата
борба против американския империализъм, дължи се на проницателната,
мъдра и гъвкава политика на съветското правителство.
Правителството ще продължава да укрепва братските взаимоотношения на
Народна република България с новоосвободените страни, да разширява на­
шите политически, икономически и културни връзки с тях. Нашата страна и
правителство винаги са проявявали чувства на братска солидарност към спра­
ведливата борба на народите от тези страни за свобода и национална неза­
висимост, оказвали са им според своите сили политическа, морална и ма­
териална подкрепа. Ние сме дълбоко убедени, че по-нататъшното укрепване
и разширяване на политическите, стопанските и културните връзки на Бъл­
гария с тези страни ще бъде в наш взаимен интерес, ще съдействува народите
на новоосвободените страни по-бързо да преодолеят своята вековна иконо­
мическа и културна изостаналост.
Народна република България се намира в сърцето на Балканския полуо­
стров. Поради това правителството ще отделя най-голямо внимание и грижи

484
за развитието на взаимоотношенията на нашата страна с другите балкански
държави, за заздравяване и укрепване на мира и дружбата на Балканите.
С балканските социалистически страни ние все повече ще задълбочаваме
и разширяваме всестранните връзки на дружба, взаимно сътрудничество и
братска помощ в общото наше дело — строителството на социализма и
комунизма.
С нашите южни съседи ние, както и досега, неотклонно и последователно
ще провеждаме политика на мирно съвместно съществуване, на добросъседски
отношения и сътрудничество. Както е известно, правителствата на Народна
република България и на други социалистически страни неведнъж са правили
конструктивни предложения за нормализиране и подобряване на взаимоот­
ношенията с балканските капиталистически страни.
За съжаление тези предложения не срещнаха досега положително отношение
от страна на правителствата на Гърция и Турция. Въпреки всичко ние се
надяваме, че в управляващите среди на тези страни разумът ще надделее, че
взаимоотношенията между нашите страни ще станат най-сетне такива, как-
вито следва да бъдат отношенията между добри съседи. Дълбоко сме убедени,
че непреодолими пречки за това не съществуват, което е по силите и въз­
можностите ни. Като развиваме все повече икономическите и културните връз­
ки между балканските страни, в същото време ние ще подобряваме и поли­
тическите отношения между нашите страни, ще съдействуваме да се превърне
Балканският полуостров в район на мира и дружбата.
Историческото развитие, интересите на всички балкански народи изискват
Балканите и Адриатикът да се превърнат в безатомна зона, районът на Черно
море да стане район на мир и дружба. Не може да има никакво съмнение,
че балканските народи рано или късно ще наложат развитието да тръгне по
този именно път — пътя на разбирателството и взаимното сътрудничество,
пътя на мира и социалния просперитет на всички балкански страни.
Нашето народно правителство рамо до рамо с правителството на Съветския
съюз и другите социалистически страни ще развива още по-активна външно­
политическа дейност за укрепване на световния мир, за премахване на оста­
тъците от Втората световна война, за всеобщо и пълно разоръжаване под
строг международен контрол.
Както и досега, Народна република България и нейното правителство ще
продължават да участвуват най-активно в Организацията на обединените на­
ции и други международни организации, ще подкрепят всички международни
инициативи, насочени към разведряване и подобряване на отношенията в
света и между държавите, към укрепване на мира, разбирателството и взаим­
ното сътрудничество между всички народи. Ние поддържаме съветското пред­
ложение да се свика международна конференция по търговските проблеми и
да се обсъди въпросът за създаване на международна търговска организация,
която да обхваща всички райони на света без каквато и да е дискриминация.
Като провежда последователно мирна политика, правителството нито за
миг не ще отслабва своята бдителност, внимателно ще следи действията на
империалистите и техните опити да изострят международното напрежение,
да запалят пожара на световна война. Затова негово важно задължение ще
бъде неуморно да укрепва отбранителната способност на родината, да из­
гражда въоръжените сили на Народна република България като неделим и
достоен отряд от армията на страните от Варшавския договор, като смел и

485
непоколебим защитник на свободата, независимостта и социалистическите
завоевания на нашия трудов народ.
[,..]Да живее мирът и дружбата между народите!

№241
Комюнике за заседанието на Политическия кон­
султативен комитет на държавите-участнички
във Варшавския договор за дружба, сътрудни­
чество и взаимна помощ, състояло се в Москва
на 26 юли 1963 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. II
(1963— 1969), С„ 1971, е. 21—22.

На 26 юли 1963г. в Москва се състоя редовното заседание на Политическия

консултативен комитет на държавите—участнички във Варшавския договор
за дружба, сътрудничество и взаимна помощ.
В заседанието участвуваха:
от Народна република България — първият секретар на ЦК на БКП и
председател на Министерския съвет Тодор Живков, заместник-председателят
на Министерския съвет Станко Тодоров, министърът на народната отбрана
Добри Джуров;
от Германската демократична република — първият секретар на ЦК на
ГЕСП и председател на Държавния съвет Валтер Улбрихт, първият
заместник-председател на Министерския съвет Вили Щоф, секретарят на ЦК
на ГЕСП Ерих Хонекер, министърът на националната отбрана Хайнц Хоф-
ман, първият заместник-министър на външните работи Ото Винцер;
от Полската народна република — първият секретар на ЦК на ПОРП
Владислав Гомулка, председателят на Министерския съвет Юзеф Циранкевич,
секретарят на ЦК на ПОРП Зенон Клишко, министърът на националната
отбрана Мариан Спихалски,
от Румънската народна република — първият секретар на ЦК на РРП и
председател на Държавния съвет на РНР Георге Георгиу-Деж, председателят
на Министерския съвет Георге Маурер, заместник-председателят на Мини­
стерския съвет Емил Боднараш, председателят на Държавния планов комитет
Гастон Марин, министърът на въоръжените сили Леонтин Сълъжан, минис­
търът на външните работи Корнелиу Мънеску,
от Съюза на съветските социалистически републики — първият секретар
на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет Н. С. Хрушчов, ми­
нистърът на външните работи А. А. Громико, министърът на отбраната мар­
шалът на Съветския съюз Р. Я . Малиновски,
от Унгарската народна република — първият секретар на ЦК на УСРП и
председател на унгарското революционно работническо-селско правителство
Янош Кадар, министърът на отбраната Лайош Цинеге, заместник-министърът
на външните работи Карой Ердеи,
от Чехословашката социалистическа република — първият секретар на ЦК
на ЧКП и президент на Чехословашката социалистическа република Антонии
Новотни, председателят на правителството Вилям Широки, заместник-пред­

486
седателят на правителството Отакар Шимунек, министърът на националната
отбрана Бохумир Ломски.
На заседанието на Политическия консултативен комитет бяха разгледани
въпроси, свързани със състоянието на въоръжените сили на държавите—учас­
тнички във Варшавския договор. Доклад по този въпрос беше изнесен от
главнокомандуващия обединените въоръжени сили на страните от Варшавския
договор маршала на Съветския съюз А. А. Гречко.
След обсъждането и размяната на мнения по тези въпроси бяха взети съ­
ответни решения.
Заседанията на Политическия консултативен комитет преминаха в атмо­
сфера на пълно взаимно разбирателство и единодушие.

№242
Декларация на правителството на Народна ре­
публика България по повод споразумението меж­
ду правителствата на СССР, САЩ, Великобри­
тания и Северна Ирландия за забрана на опитите
с ядрено оръжие в атмосферата, в космическото
пространство и под водата от 27 юли 1963 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. II.
с. 28 - 30.

Правителството на Народна република България и целият български народ

горещо приветствуват постигнатото в Москва съгласие между правителствата
на Съюза на съветските социалистически републики, Съединените американ­
ски щати и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да
се подпише Договор за забрана на опитите с ядрено оръжие в атмосферата,
космическото пространство и под водата.
Българският народ, както и народите на другите страни, вижда в постиг­
натото споразумение за забрана на опитите съществена крачка напред, която
открива нови, по-добри перспективи за разрешаването на най-острия и не­
отложен проблем, пред който е изправен днес светът—проблема за общото
и пълно разоръжаване.
Българското правителство и българският народ посрещат с горещо одо­
брение това споразумение между трите държави. Народна република Бъл­
гария винаги е била за премахване на ядрените оръжия. В Организацията на
обединените нации, в Комитета на 18-те държави по разоръжаването в Женева
и на всички международни конференции и срещи HP България неотстъпно
е защищавала гледището, че може и трябва да се сложи край на ядрените
опити, да се спре надпреварата във въоръжаването и разпространяването на
ядреното оръжие, да се прекрати заразяването на обкръжаващата човека среда
с радиоактивни вещества.
Договорът за забрана на ядрените опити можеше отдавна да се сключи,
ако по пътя на споразумението не бяха поставени изкуствени пречки от при­
вържениците на политиката „от позиция на силата“ и на „студената война“.
Само в резултат на настойчивите и търпеливи усилия на Съветския съюз, на

487
другите социалистически страни и на усилията на всички миролюбиви хора
в света стана възможно да се направи сега тази първоначална стъпка към
разрешаването на проблемите по разоръжаването.
Състоялото се преди няколко дни съвещание на първите секретари на цен­
тралните комитети на комунистическите и работническите партии и ръко­
водители на правителствата на държавите от Варшавския договор одобри
резултатите от московските преговори, които доведоха до съгласуване на
Договор за забрана на ядрените опити в космоса, атмосферата и под водата.
Българското правителство е готово да участвува в този договор и се надява,
че той ще влезе в сила в най-скоро време.
Успешното приключване на преговорите в Москва е събитие с важно меж­
дународно значение. Но не бива да се забравя, че това е само начало към
постигане на голямата цел — общото и пълно разоръжаване, от чието осъ­
ществяване в крайна сметка зависи бъдещето на човечеството. Московските
преговори отново показаха, че при наличието на добра воля от страна на
заинтересованите държави могат да се постигнат взаимно приемливи раз­
решения и да се тръгне по път, който може да доведе до разрешаването на
този и на други важни международни проблеми, които животът повелително
поставя: сключване на пакт за ненападение между държавите, влизащи в
НАТО, и страните—участнички във Варшавския договор: намаляване на во­
енните бюджети на държавите; осъществяване на мероприятия за предотвра­
тяване на внезапно нападение; ликвидиране на остатъците от Втората све­
товна война; създаване на безатомни зони и други. Сключването на пакт за
ненападение между държавите от Варшавския договор и страните—членки
на НАТО, би било нова победа на силите на мира и сериозна преграда срещу
опитите за възкресяване на политиката на студената война.
Постигнатото съгласие за сключване на Договор за забрана на опитите с
ядрено оръжие в атмосферата, космическото пространство и под водата ще
съдействува значително за увеличаване на доверието между държавите и за
разведряване на международната обстановка. С това се създават по-благо­
приятни условия и за превръщането на Балканите и Средиземноморието в
безатомни зони. Българското правителство и занапред ще прави всичко, което
зависи от него, за постигането на тази цел. То се надява, че при очертаващите
се обнадеждващи перспективи за развитие на международните отношения
заинтересованите правителства, съобразявайки се с желанията на своите на­
роди, ще проявяват готовност за сътрудничество, за да се превърнат Бал­
каните и Средиземноморието в зони на мира и международното разбирател­
ство.
Направената първа стъпка — споразумението за забрана на ядрените опити
— изисква народите, правителствата и всички хора с добра воля в света да
продължават с удвоена енергия усилията си за постигане на нови, по-съще­
ствени резултати с цел да се намери разрешение на другите важни за световния
мир проблеми. Народна република България и занапред ще дава своя принос
за постигането на споразумение за общо и пълно разоръжаване, тъй като
само разрешаването на този проблем може да сложи край на надпреварата
във въоръжаването, да освободи света от постоянната заплаха на една тер­
моядрена война.

София, 27 юли 1963 г.

488
 № 243
Спогодба между правителството на Н РБ и пра­
вителството на СССР за предоставяне кредит на
Народна република България, подписана в М ос­
ква на 19 февруари 1964 г.
Печата са по: Българо-съветски отношения (1948—1970), с. 325—327.

Правителството на НРБ и правителството на Съюза на съветските социа­

листически републики,
изхождайки от дружеските отношения, съществуващи между двете страни,
и във връзка със съгласието на правителството на Съюза на съветските со­
циалистически републики да окаже по-нататъшно съдействие на правител­
ството на НРБ в осъществяване плановете за икономическо развитие на Бъл­
гария подписаха настоящата спогодба за следното:

Ч лен 1

Правителството на СССР предоставя на правителството на НРБ кредит в

размер до 300 млн. рубли (една рубла съдържа 0,987 412 грама чисто злато)
при 2% лихва годишно за заплащане на проектните работи и доставката от
СССР на оборудване за изграждането на промишлени предприятия и обекти,
в това число 150 млн. рубли за предприятията, предвидени в приложение
№1 към Съветско-българската спогодба от 18.1.1964г., и останалата сума за
заплащане на проектните работи и доставките на оборудването за изграж­
дането на топлоенергоцентрали „Варна“, „Марица-изток II“ и „Марица-изток
III“, а също така за цеховете на Кремиковския металургичен комбинат, които
се строят при съдействието на Съветския съюз в съответствие с по-рано под­
писаните спогодби.

Ч лен 2

Предоставеният съгласно настоящата спогодба кредит ще се изплаща от

правителството на НРБ в течение на 10 години в равни ежегодни части, за­
почвайки от 1.1.1970 година.
Лихвите, които ще се начисляват от момента на използването на съответ­
ната част от кредита, ще се погасяват в течение на I тримесечие на годината,
което следва след годината, за която те са начислени.
Дата за използване на кредита се счита датата на доставката.

Член 3

Ако стойността на извършените от съветските организации проектни работи

и доставеното оборудване за предприятията и обектите, споменати в член 1
на настоящата спогодба, превиши сумата на предоставения кредит, то сумата
на това превишение ще се заплаща от българската страна съгласно действу­
ващата Съветско-българска търговска спогодба.

489
 Член 4

БНБ и Държавната банка на СССР с цел да се отчита използването и

погасяването на предоставения с настоящата спогодба кредит и изплащането
на изчислените върху него лихви ще си открият взаимно специални кредитни
сметки в рубли и ще установят съвместен технически ред за водене на ока­
заните сметки и плащания по кредита.

Член 5

Компетентните организации на страните ще сключат помежду си контракти

и ще внесат в сключените по-рано контракти изменения, които произтичат
от настоящата спогодба.

Член 6

Настоящата спогодба встъпва в сила от деня на подписването й.

Подписано в Москва, 19.11.1964г., в два автентични екземпляра, всеки на
руски и български език, при което двата текста имат еднаква сила.

№ 244
Комюнике за посещението на президента на Со­
циалистическа федеративна република Югосла­
вия Йосип Броз Тито в Народна република Бъл­
гария, оповестено на 27 септември 1965 г.
Публикува се по: Външна политика па Народна република България, т.
II, с. 192-200.

По покана на Президиума на Народното събрание на НРБ и Централния

комитет на БКП президентът на Социалистическа федеративна република
Югославия и генерален секретар на Съюза на югославските комунисти Йосип
Броз Тито бе на официално посещение в Народна република България от 22
до 27 септември 1965 година.
По време на пребиваването си в Народна република България президентът
на Социалистическа федеративна република Югославия и генерален секретар
на Съюза на югославските комунисти Йосип Броз Тито и неговите сътрудници
посетиха столицата на Народна република България — София, градовете
Варна, Пловдив и други населени места. Те разгледаха Металургичния ком­
бинат в Кремиковци, трудово-кооперативното земеделско стопанство в село
Перущица, туристическите центрове по Черноморието, някои райони на До­
бруджа и други. В приятелски срещи и разговори с работници, кооператори,
културни дейци, местни ръководители и други югославските гости се запо­
знаха с труда и живота на българския народ и неговите постижения в со­
циалистическото строителство. Гостите от Югославия намериха навсякъде,
където бяха, сърдечен прием, което е израз на приятелските чувства на на­
родите на двете съседни страни, както и на желанието за по-нататъшно раз­
витие на взаимното сътрудничество.

490
 Президентът на Социалистическа федеративна република Югославия и ге­
нерален секретар на Съюза на югославските комунисти Йосип Броз Тито има
срещи и разговори с първия секретар на Централния комитет на Българската
комунистическа партия и председател на Министерския съвет на Народна
република България Тодор Живков и с председателя на Президиума на На­
родното събрание на Народна република България Георги Трайков.
В разговорите взеха участие:
От българска страна: Митко Григоров — член на Политбюро и секретар
на ЦК на БКП; Живко Живков — член на Политбюро на ЦК на БКП и
първи заместник-председател на Министерския съвет; Димитър Попов — член
на ЦК на БКП, министър на финансите; Иван Башев — член на ЦК на БКП,
министър на външните работи; Димо Дичев — член на ЦК на БКП и завеж­
дащ отдел „Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП; Груди
Атанасов — член на ЦК на БКП, извънреден и пълномощен посланик на HP
България в СФР Югославия, и Милко Балев — кандидат-член на ЦК на БКП.
От югославска страна: Видое Смилевски — председател на Народното съ­
брание на СР Македония и член на ЦК на СЮК; Мика Шпиляк — председател
на Изпълнителния съвет на СР Хърватско и член на Изпълнителния комитет
на ЦК на СЮК; Милиян Неоричич—съюзен секретар на транспорта и съ­
общенията и член на ЦК на СЮК; Миша Павичевич — заместник-държавен
секретар на външните работи; Драгослав Маркович — извънреден и пълно­
мощен посланик на СФР Югославия в HP България, и Милорд Пешич —
началник на управление при Държавния секретариат на външните работи.
В разговорите, които протекоха в дух на приятелство и взаимно разби­
рателство, бе извършена полезна размяна на мнения по развитието на съ­
трудничеството и приятелските връзки между двете страни, по въпроси на
меж-дународното положение, положението на Балканите, въпроси на между­
народното комунистическо и работническо движение и на отношенията между
Българската комунистическа партия и Съюза на югославските комунисти.

Двете страни констатираха, че през последните години отношенията между

Народна република България и Социалистическа федеративна република
Югославия се развиват успешно в дух на приятелство и сътрудничество на
базата на равноправието и взаимното зачитане.
Те отбелязаха със задоволство, че срещата на другарите Тодор Живков и
Йосип Броз Тито през януари 1963 г. в Белград е дала подтик за благо­
приятното развитие на отношенията между HP България и СФР Югославия.
Двете страни считат, че срещите между ръководители и функционери на двете
държави и размяната на делегации на обществени, стопански, културни и
други организации са били полезни, и изтъкват значението и необходимостта
от продължаване и укрепване на тези връзки.
Икономическото сътрудничество между HP България и СФР Югославия
бележи напредък, особено през последните няколко години. За успешното
развитие и разширяване на двустранното икономическо сътрудничество важна
роля играе Смесената българо-югославска комисия за стопанско, търговско
и научно-техническо сътрудничество. Смесената комисия, както и стопанските
организации и съответни други институции трябва да реализират съществу­
ващите споразумения и да издирят нови възможности за разширяване на

491
сътрудничеството, по-специално по пътя на кооперирането и специализира­
нето, особено в областта на промишлеността.
Върху трайната основа на нарастващите икономически възможности на
двете страни непрекъснато се увеличава стокообменът между тях. Двете стра­
ни са уверени, че постигнатите резултати създават условия за по-нататъшно
увеличаване и разширяване на стокообмена и асортимента на стоките и че
в стокообмена все по-важно място ще заемат промишлените изделия. Из­
тъкнато бе във връзка с това значението на новото споразумение за дълго­
срочна търговска размяна за периода 1966—1970 г., което трябва да бъде
сключено в близко бъдеще.
Постигнати са успехи и в други области на двустранното икономическо
сътрудничество — в областта на транспорта и съобщенията, взаимното до­
ставяне на електроенергия и други. Успешно се развива и научно-техническото
сътрудничество, в това число и прякото сътрудничество между предприятия,
институти и специалисти.
През последните години културният обмен между HP България и СФР
Югославия се развива успешно. Разширява се размяната на дейци на науката,
културата и изкуството. Установи се сътрудничество в областта на кинема­
тографията, радиото и телевизията, засилват се контактите между творческите
съюзи и обществените организации. Двете страни изтъкнаха също и необхо­
димостта от по-широко сътрудничество в областта на информацията с цел
по-широко осведомяване на обществеността на двете страни.
Успешно се развива и сътрудничеството в областта на туризма. За това
допринася и споразумението за премахването на визите между двете страни.
Сътрудничеството на обществено-политическите, културните, спортните и
други организации в пограничните райони се развива все по-успешно и до­
принася за установяването на добросъседска и приятелска атмосфера между
пограничното население. В това направление сътрудничеството трябва да
продължи в още по-разнообразни форми.
Създадените добри отношения и постигнатите резултати предоставят ши­
роки възможности за по-нататъшно развитие на политическите, икономиче­
ските и културните връзки между Народна република България и Социалис­
тическа федеративна република Югославия.
Двете страни подчертаха, че ще използуват създадените благоприятни усло­
вия и перспективи за укрепване на сътрудничеството и приятелството между
българския и югославските народи, убедени, че те отговарят на основните
интереси на народите на двете съседни социалистически страни, както и на
мира и сътрудничеството на Балканите и в света.

П
В хода на размяната на мнения по международното положение бе конста­
тирана еднаквост или сходство в становищата по най-важните въпроси.
Изхождайки от дълбокото убеждение, че социализмът и прогресът на чо­
вечеството могат да достигнат пълен разцвет в условията на траен световен
мир, на дружба и сътрудничество между народите, двете страни още веднъж
потвърдиха своята непоколебима воля да се борят за запазването на мира
и подчертаха своята привързаност към принципите на мирното съвместно
съществуване между държавите с различен обществен строй, което предста­
влява единствената положителна алтернатива в днешния свят.

492
 Констатирано бе, че в света все още остават нерешени важни международни
въпроси, като осъществяването на всеобщото и пълно разоръжаване, про­
блема за развитието на развиващите се страни, ликвидиране на остатъците
от колониализма и др.
В сегашното обезпокоително положение, до което се стигна поради агре­
сивните действия на реакционните и империалистическите сили в различни
райони на света, най-важното задължение на държавите и техните ръково­
дители е полагането на усилия за запазването и укрепването на мира. Всички
миролюбиви сили в света, а преди всичко социалистическите страни заедно
с необвързаните и другите миролюбиви страни трябва решително да се про­
тивопоставят на всеки опит за употреба на сила в международните отношения
и да допринесат за намиране на миролюбиви решения за възникналите кон­
фликти и спорни въпроси.
Двете страни оценяват, че въоръжената интервенция в Южен Виетнам и
бомбардирането на Демократична република Виетнам от страна на САЩ
представляват не само нарушение на основните начала на Устава на Орга­
низацията на обединените народи, но и сериозно застрашават мира в целия
свят. Те искат бързо прекратяване на бомбардировките над Демократична
република Виетнам и поддържат борбата на виетнамския народ за свобода
и национална независимост. Двете страни изтъкват необходимостта от ми­
ролюбиво решение на виетнамския проблем чрез преговори при участието на
Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам, на базата на Же­
невските споразумения от 1954 година.
HP България и СФР Югославия приветствуват приемането от страна на
Индия и Пакистан на решението на Съвета за сигурност при ООН за спиране
на огъня. Те се надяват, че правителствата на Индия и Пакистан ще пред­
приемат колкото се може по-скоро практически стъпки за установяването на
траен мир в тази област.
Двете страни дават пълна подкрепа на народите, които се борят за свобода
и национална независимост. HP България и СФР Югославия са за прилагане
на Декларацията на ООН за даване независимост на колониалните страни
и народи. Те осъждат упоритите усилия на империалистическите и колониа-
листическите сили, които чрез въоръжена интервенция, неоколониалистически
методи и намеса във вътрешните работи на отделни страни от Азия, Африка
и Латинска Америка се стремят да попречат за пълното утвърждаване на
тяхната независимост, суверенитет и самостоятелно икономическо развитие.
Двете страни дават положителна оценка и подкрепят усилията на Орга­
низацията за африканско единство, насочени към сближаването на африкан­
ските народи и развитие на взаимна солидарност в тяхната борба за пълно
освобождение и бърза еманципация. Те са готови да продължат да оказват
поддръжка на справедливата борба на народите от Ангола, Мозамбик, така
наречената Португалска Гвинея и всички останали неосвободени страни. Те
осъждат също така всички прояви на расова дискриминация, в това число и
политиката на апартейд, провеждана в Южноафриканската република.
Установяването на равноправно сътрудничество между народите е необ­
ходимо за постепенното намаляване на значителните разлики в равнището
на стопанското развитие на отделните страни. В този смисъл двете страни
ще положат необходимите усилия за прилагането на принципите и препо­
ръките, приети от Конференцията на ООН по търговията и развитието. HP
България и СФР Югославия и занапред в границите на своите възможности

493
ще оказват всестранна помош и ще развиват благотворно сътрудничество с
новоосвободените и развиващите се страни.
В хода на разговорите за положението в Европа двете страни констатираха
съществуването на известни окуражаващи тенденции в развитието на отно­
шенията в Европа, въпреки че и по-нататък остават нерешени въпроси като
наследство, оставено от Втората световна война. Те поддържат всички кон­
структивни предложения и инициативи, насочени към създаване на доверие
и разширяване на сътрудничеството между европейските страни, с което съ-
щевремнно се допринася и за създаването на благоприятни условия за общое­
вропейска безопасност. Двете страни са убедени, че германският въпрос може
да бъде уреден само по мирен път, изхождайки от обстоятелството, че съ­
ществуването на две германски държави е реален факт. Българската и юго­
славската страна се обявяват за нормализиране на положението в Западен
Берлин. Те считат, че всеки опит да се даде възможност на Германската
федерална република да притежава ядрено оръжие или да участвува при при­
емането на решения за използуването на такова оръжие нанася пряка вреда
на делото на мира и сигурността в Европа.
Двете страни изразиха своята загриженост, че все още не са постигнати
резултати в досегашните проговори за общо и пълно разоръжаване, и считат,
че са необходими по-конкретни и по-решителни усилия от всички страни за
решаването на този въпрос. Те са уверени, че мерки като забраната на упот­
ребата и разпространяването на ядреното оръжие, забраната на всички ядрени
опити, създаването на безатомни зони, ликвидирането на чуждите военни
бази, изтеглянето на чуждите войски от територията на други страни и др.
биха допринесли за намаляването на международното напрежение и биха
създали необходимата атмосфера за по-нататъшното успешно решаване про­
блема за разоръжаването в цялост. Световната конференция за разоръжаване,
за която се обяви и Комисията на ООН по разоръжаването, би представлявала
значителен тласък за решаването на проблема за разоръжаването.
Двете страни подчертават ролята на Обединените нации като инструмент
за мира и тяхното значение за развитието на равноправното международно
сътрудничество и последователно прилагане на принципа на мирното съ­
вместно съществуване. При това те се надяват, че юбилейната двадесета сесия
на Общото събрание на ООН след застоя и трудностите ще придвижи све­
товната организация към успешно изпълнение на нейните крупни и отговорни
задачи. Както и досега, те ще провеждат политика, която спомага за укреп­
ването на Организацията на обединените народи като ефикасен инструмент
за запазване на мира и сигурността на народите. Те са за превръщането на
ООН в истинска универсална организация и за нейното съобразяване с но-
вонастъпилите условия и нужди.
Двете страни отделиха особено внимание на положението на Балканите.
Като социалистически държави на Балканите HP България и СФР Югославия
насочват външната си политика към укрепване на мира и дружбата между
балканските народи, към разширяване на икономическите и културните връзки
и взаимно изгодно сътрудничество с балканските страни независимо от техния
обществен строй, за уреждане неразрешените проблеми с мирни средства. Те
констатираха, че настъпи подобрение в отношенията и сътрудничеството меж­
ду балканските държави. Двете страни изразяват своята готовност да про­
дължат и в бъдеще усилията си за по-нататъшно подобряване и развитие на
отношенията между балканските страни.

494
 Наред с развитието на двустранните отношения положително въздействие
в тези направления имат и общите контакти и действия между балканските
страни в областта на културата, науката, изкуството, спорта и др., които
допринасят за създаване на атмосфера на доверие и сътрудничество на Бал­
каните.

III

Първият секретар на ЦК на Българската комунистическа партия Тодор

Живков и генералният секретар на Съюза на югославските комунисти Йосип
Броз Тито и техните сътрудници размениха мнения за по-нататъшното раз­
витие на отношенията и сътрудничеството между Българската комунистическа
партия и Съюза на югославските комунисти и за състоянието в междуна­
родното комунистическо и работническо движение.
Те констатираха, че през последните години е отбелязан напредък в раз­
витието на отношенията между Българската комунистическа партия и Съюза
на югославските комунисти. Те изразиха готовността на двете партии да
развиват контактите и посещенията за обмен на опит в областта на партий­
ната, държавната и икономическата работа и в дружески разговори да обсъж­
дат въпросите, засягащи отношенията между двете партии, международните
отношения и положението в международното комунистическо и работническо
движение.
Двете страни се съгласиха, че засилените агресивни действия на империа­
листическите кръгове изискват още по-големи усилия на международното
комунистическо и работническо движение и всички прогресивни сили в бор­
бата за мир и обществен прогрес.
Представителите на двете партии изразиха своето желание и готовност да
допринасят за укрепване силите на социализма и международното комунис­
тическо и работническо движение на основата на принципите на
марксизма-ленинизма, на социалистическия интернационализъм и равнопра­
вие, като се вземат под внимание националните особености и се зачита са­
мостоятелността на всяка партия.
*
Двете страни изразиха увереност, че посещението на президента на Социа­
листическа федеративна република Югославия и генерален секретар на Съюза
на югославските комунисти Йосип Броз Тито в Народна република България
ще допринесе за по-нататъшното развитие на всестранното сътрудничество
между Народна република България и Социалистическа федеративна репуб­
лика Югославия и задълбочаване на приятелството между двата народа.
Президентът на СФР Югославия и генерален секретар на СЮК Йосип Броз
Тито покани първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския
съвет на HP България Тодор Живков и председателя на Президиума на На­
родното събрание на HP България Георги Трайков да направят официално
посещение в СФР Югославия, което бе прието със задоволство.

София 27 септември 1965г.

495
Т одор Ж ивков Й осип Б р о з Т ит о
първи секретар на Централния ко­ президент на Социалистическа феде­
митет на Българската комунистиче­ ративна република Югославия и ге­
ска партия и председател на Минис­ нерален секретар на Съюза на югос­
терския съвет на Народна република лавските комунисти
България
Г ео р ги Трайков
председател на Президиума на На­
родното събрание на Народна репуб­
лика България

№ 245
Решение на Централния комитет на БКП и Ми­
нистерския съвет на Народна република Бълга­
рия по повод Букурещките съвещания на Поли­
тическия консултативен комитет на държави
те—членки на Варшавския договор, и на Съвета
за икономическа взаимопомощ, прието на тяхно
съвместно заседание от 12 юли 1966 г.
Печата се по: Външна по штика на Народна република България, т. II,
с. 2 5 9 -2 6 1 .

Централният комитет на Българската комунистическа партия и Министер­

ският съвет на Народна република България обсъдиха отчета и одобриха
дейността на делегациите на Народна република България, които взеха учас­
тие в съвещанието на Политическия консултативен комитет на държавите—
участнички във Варшавския договор, и на срещата на ръководителите на
комунистическите и работническите партии и на правителствата на
страните—членки на Съвета за икономическа взаимопомощ, състояли се от
4 до 7 юли 1966г. в Букурещ.
Централният комитет на Българската комунистическа партия и правител­
ството на HP България дават висока оценка на работата на съвещанието и
на срещата. Декларацията за укрепване на мира и сигурността в Европа и
декларацията във връзка с американската агресия във Виетнам изразяват
общото становище на участвуващите в съвещанието страни, тяхното единство
и готовност да предприемат решителни мерки за укрепването на мира в
Европа и за прекратяване на американската агресия във Виетнам.
Те оценяват декларацията за укрепване на мира и сигурността в Европа
като широка програма за общи действия на всички държави и сили, заинте­
ресувани от запазването на мира и проваляне на агресивните планове на
империализма в Европа. Делото на мира в Европа и в света и коренните
интереси на всички народи изискват да се предотврати безусловно достъпът
на Западна Германия до ядреното оръжие под каквато и да е форма — пряко
или косвено.
Народна република България е напълно солидарна с другите братски стра­
ни, че ненакърнимостта на границите е основа за трайния мир в Европа, и

496
решително отхвърля териториалните претенции на бонските реваншисти.
Държавите—участнички в съвещанието, ще дадат съкрушителен отпор на вся­
ко посегателство срещу границите на която и да е от страните членки на
Варшавския договор.
Българското правителство ще съдействува активно за свикването на общое­
вропейско съвещание, което да обсъди въпросите за гарантиране сигурността
в Европа, напълно убедено, че европейските страни са в състояние да разрешат
въпросите на отношенията между тях без намеса отвън.
Българската комунистическа партия и правителството на Народна репуб­
лика България ще продължават, както и досега, да полагат всички усилия за
укрепването на мира и сигурността в Европа.
ЦК на БКП и Министерският съвет на Народна република България осъж­
дат престъпната война на Съединените щати във Виетнам и заявяват, че
Народна република България ще продължава да оказва на Демократична
република Виетнам все по-голяма разностранна помощ за отблъскване на
американската агресия. Нашето правителство е готово, ако правителството
на Демократична република Виетнам помоли, да даде възможност на свои
граждани да заминат като доброволци за Виетнам, за да помагат в справед­
ливата борба на виетнамския народ против американския агресор.
На срещата на ръководителите на комустическите и работническите партии
и ръководителите на правителствата на страните—членки на Съвета за ико­
номическа взаимопомощ, бе потвърден единодушният стремеж да се раз­
ширява всестранното икономическо сътрудничество за по-нататъшния разцвет
на отделните братски страни и за укрепване на световната социалистическа
система.
Централният комитет на БКП и българското правителство оценяват взетите
решения като важен фактор, който ще съдействува за по-нататъшното укреп­
ване на единството и сплотеността на социалистическите страни, за осигу­
ряване на мира в Европа и целия свят.

№ 246
Българо-френско комюнике за посещението на
председателя на МС на H P България Тодор
Живков във Франция, оповестено на 15 октомври
1966 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. II,
с. 284 286.

По покана на френското правителство председателят на МС на Народна

република България Тодор Живков, придружен от министъра на външните
работи Иван Башев и от председателя на Държавния комитет за наука и
технически прогрес Иван Попов, направи официално посещение във Франция
от 10 до 15 октомври 1966 година.
По време на пребиваването си Тодор Живков бе приет от президента на
Френската република генерал Де Гол.
Председателят на МС на НРБ Тодор Живков води разговори с
министър-председателя на Франция Жорж Помпиду и с министъра на въ-
32 Българската държавност
497
ншните работи Кув дьо Мюрвил. В тези разговори участвуваха Иван Башев
и Иван Попов.
Водените разговори дадоха възможност за всестранна размяна на мисли
по големите международни проблеми, както и по твърде благоприятно раз­
виващите се отношения между България и Франция, чието значение беше
признато от едната и другата страна.
Двете страни спряха вниманието си преди всичко върху европейските про­
блеми. Признато бе. че главна задача в политиката на двете страни е съз­
даването на атмосфера на намаляване напрежението в отношенията между
Изтока и Запада на европейския континент. През последните две години в
тази насока бе постигнат значителен напредък.
Постепенното нормализиране на отношенията между различните страни в
Европа, основано върху зачитането на независимостта на всички държави и
ненамеса в техните вътрешни работи, ще създаде възможност за сътрудни­
чество, благоприятно за разискването на големите проблеми, които стоят
открити и от чието разрешаване зависи установяването на траен мир на
континента.
От българска страна бе подчертано, че се отдава голямо значение на раз­
виването на политика на добросъседство между балканските страни. Посочени
бяха също така благоприятните перспективи, които се очертават в последно
време. Като отбелязва това, френското правителство признава голямото зна­
чение на тези проблеми.
Двете страни изразиха загрижеността, която поражда конфликтът във Ви­
етнам и разширяването на военните действия, поради страданията, причи­
нявани на виетнамския народ, и опасностите, които се крият за световния
мир.
Предмет на задълбочено разглеждане бяха отношенията между двете стра­
ни. С голямо задоволство бе установено, че те непрестанно се развиват.
През последните години българо-френските отношения постигнаха забе­
лежителен напредък в областта на икономиката. Проучени бяха възможнос­
тите за ново разширяване на тези отношения. Очертаха се перспективи, които
отговарят на очакванията на двете страни. Председателят на МС на НРБ
припомни значението, което има за България развитието на нейния износ на
селскостопански продукти и индустриални произведения, като подчертава, че
неговата страна ще има възможност да извърши значителни покупки на ин­
дустриални съоръжения. За за се постигне по-добро равновесие в стокообмена,
от френска страна ще бъде разгледана с най-голямо внимание възможността
за разширяване на покупките от България. В това отношение двете прави­
телства проявяват голям интерес към сътрудничество в областта на индус­
трията.
Разговорите засегнаха също културните отношения между България и
Франция. Дългосрочната спогодба, подписана от министрите на външните
работи на 15.Х.1966г. по случай посещението на Тодор Живков, свидетел-
ствува за голямото разширяване на обмена между двете страни и за същес­
твуващите перспективи, по-специално в областта на висшето образование, на
изкуствата, на кинематографията, а също така и на продажбата на книги,
размяната на туристи и на младежи. Двете правителства се споразумяха да
развиват преподаването на двата езика на взаимна основа.
Спогодбата за научно-техническо сътрудничество, подписана същия ден,
изразява значението, което България и Франция придават на своите отно-

498
шения в областта, която най-пряко влияе върху развитието им. Тя ще съ-
действува за българо-френското сътрудничество и размяна в областта на на­
учните изследвания, мирното използуване на атомната енергия и индустриал­
ните изследвания, ще улесни връзките, които двете страни желаят да развиват
между своите научни работници и специалисти, а също така за размяната на
документация. В рамките на научно-техническото сътрудничество бе сключено
и селскостопанско споразумение.
Председателят на МС на България и министър-председателят на Франпия
установиха със задоволство приятелския дух на техните разговори, характерен
за атмосферата, в която се развиват отношенията между Франция и България.
Решено бе, че в същия дух и в бъдеще ще бъдат продължени контактите
между двете правителства.
Тодор Живков поднови поканата, отправена до генерал Де Гол, да направи
официално посещение в България.
Председателят на МС на България изрази също така пожеланието
министър-председателят на Франция да посети България в удобно за него
време.

№ 247
Договор за дружба, сътрудничество и взаимна
помощ между Народна република България и
Полската народна република, сключен в София
на 6 април 1967 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. II.
е. 288 291.

Народна република България и Полската народна република, ръководейки

се от непрестанния стремеж за развитие и укрепване традиционните отно­
шения на дружба, сътрудничество и взаимна помощ между двете държави,
основани на принципите на социалистическия интернационализъм,
констатирайки, че сътрудничеството между двете държави, което се изразява
в укрепване на техните политически, икономически и културни връзки, по­
стоянно се развива,
дълбоко убедени, че по-нататъшният развой на тези връзки отговаря на жиз­
нените интереси на народите на двете държави и служи на делото за укрепване
на цялата социалистическа общност,
констатирайки, че икономическото сътрудничество между двете държави спо-
собствува за тяхното развитие, а така също и за по-нататъшното задълбо­
чаване на международното социалистическо разделение на труда в рамките
на Съвета за икономическа взаимопомощ,
помнейки опита от Втората световна война, предизвикана от нацистка Гер­
мания,
констатирайки, че докато Германската демократична република осъществява
принципите на Потсдамското споразумение, провежда последователна мирна
политика и представлява важен фактор за безопасността в Европа, запад-
ногерманските милитаристични и реваншистки сили заплашват мира,

499
стремейки се да осигурят мира и безопасността в Европа на основата на
задълженията, произтичащи от Варшавския договор за дружба, сътрудниче­
ство и взаимна помощ от 14 май 1955 г.,
изразявайки волята си за последователно провеждане на политиката на мирно
съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй и за про­
дължаване на усилията за укрепване на мира и безопасността в Европа и в
света,
ръководейки се от целите и принципите на Устава на Организацията на обе­
динените нации,
констатирайки, че Договорът за дружба, сътрудничество и взаимна помощ,
сключен между Народна република България и Полската република на 29
май 1948 г., е изиграл благоприятна роля в развитието на приятелските отно­
шения между двете държави,
съобразявайки се с постиженията на българо-полското сътрудничество през
изтеклите години и промените, които настъпиха в Европа и света,
решиха да сключат настоящия договор и се съгласиха на следното.

Ч лен 1

Високодоговарящите се страни съобразно принципите на социалистическия

интернационализъм и занапред ще укрепват трайната и нерушима дружба
между народите на двете държави, ще развиват всестранното сътрудничество
и ще си оказват помощ на основата на равноправието, взаимното зачитане
на суверенитета и ненамесата във вътрешните работи на другата страна.

Ч лен 2

Високодоговарящите се страни на основата на приятелското сътрудничество

и взаимната изгода ще развиват и укрепват икономическите и научно-тех­
ническите връзки и съгласно принципите на международното социалистическо
разделение на труда ще осъществяват координация на народностопанските
планове. Ще разширяват специализацията и кооперирането на производството
и ще съдействуват за по-нататъшното развитие на сътрудничеството в рам­
ките на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Ч лен 3

Високодоговарящите се страни ще развиват и укрепват връзките си в

областта на науката, културата, изкуството, просветата, здравеопазването,
печата, радиото, телевизията, филма, физическото възпитание, туризма и в
други области, а така също ще подкрепят всестранното сътрудничество между
обществените организации, имащо за цел по-доброто взаимно опознаване и
по-нататъшното сближаване между двата народа.

Ч лен 4

Високодоговарящите се страни и в бъдеще ще вземат мерки за укрепване

на силата и сплотеността на световната социалистическа общност, последо­

500
вателно ше провеждат политиката на мирно съвместно съществуване между
държавите с различен обществен строй.
Съобразно с целите и принципите на Устава на Организацията на обеди­
нените нации ще продължат усилията за осигуряване на мира и безопасността,
за намаляване на международното напрежение, за спиране на надпреварата
във въоръженията и за постигане на всеобщо и пълно разоръжаване, за окон­
чателно ликвидиране на колониализма и неоколониализма в каквато и да
било форма.

Член 5

Високодоговарящите се страни ще се стремят съвместно към осигуряване

на мира в Европа и към създаване на ефективна система на европейска без­
опасност.

Ч лен 6

Високодоговарящите се страни съгласно Варшавския договор за дружба,

сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 г. ще осигуряват неприкос­
новеността на границите на двете държави, както и ще предприемат всички
необходими мерки за предотвратяване на агресия от силите на империализма
и реваншизма.

Ч лен 7

В случай на въоръжено нападение срещу една от високодоговарящите се

страни от която и да било държава или група държави другата високодо-
говоряща се страна съгласно Варшавския договор за дружба, сътрудничество
и взаимна помощ от 14 май 1955г. и в съответствие с член 51 от Устава на
Организацията на обединените нации незабавно ще й окаже всякаква помощ,
в това число и военна, и подкрепа с всички средства, които се намират на
нейно разположение.
За мерките, взети въз основа на настоящия член, високодоговарящите се
страни ще уведомят незабавно Съвета за сигурност и ще действуват съгласно
съответните клаузи на Устава на Организацията на обединените нации.

Ч лен 8

Високодоговарящите се страни ще се консултират по всички по-важни меж­

дународни въпроси, засягащи техните интереси.

Ч лен 9

Настоящият договор е сключен за срок от двадесет години и ще се про­

дължава всеки път за следващите пет години, ако нито една от високодо­
говарящите се страни не го денонсира дванадесет месеца преди изтичане на
съответния срок.

501
 Настоящият договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила в деня на
размяната на ратификационните документи, която ще стане във Варшава в
най-близък срок.
Съставен в София на 6 април 1967 г. в два екземпляра, всеки на български
и полски език, при което и двата текста имат еднаква сила

От името на Народна република От името на Полската народна

България: република:
Тодор Ж ивков В лади слав Г о м у л к а
Ю зеф Ц ираикевич

№ 248
Договор за дружба, сътрудничество и взаимна
помощ между Народна република България и
Съюза на Съветските социалистически републи­
ки, сключен в София на 12 май 1967 г.
Печата се по: Външна по ттика на Народна република България, т. II,
с. 311-315.

Народна република България и Съюзът на съветските социалистически ре­

публики,
потвърждавайки своята вярност на целите и принципите на Договора за друж­
ба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република България
и Съюза на съветските социалистически републики от 18 март 1948 година,
дълбоко убедени, че вечната нерушима дружба, братската взаимна помощ
и всестранното тясно сътрудничество между Народна република България и
Съюза на съветските социалистически републики, основани на непоклатимите
принципи на социалистическия интернационализъм, отговарят на коренните
интереси на народите на двете страни и на цялата социалистическа общност,
отбелязвайки, че сътрудничеството между Народна република България и
Съюза на съветските социалистически републики, което достигна по-висок
етап на развитие, се характеризира с тесни връзки между основните отрасли
на народното стопанство и с по-нататъшно сближение на икономиката и
културата на двете страни,
изхождайки от това, че тясното икономическо сътрудничество между двете
страни съдействува за задълбочаването на международното социалистическо
разделение на труда, включително в рамките на Съвета за икономическа
взаимопомощ,
желаейки да заздравят коренния прелом в отношенията между двете страни,
който стана както в хода на съвместната борба против хитлеристките завое­
ватели, така и при осъществяване на общите цели — изграждането на социа­
лизма и комунизма,
преизпълнени с решимост да укрепват неуморно единството и сплотеността
на страните от социалистическата общност и неотклонно да спазват задъл­
женията, предвидени във Варшавския договор за дружба, сътрудничество и
взаимна помощ от 14 май 1955 година,

502
 борейки се последователно за укрепване на мира и сигурността в Европа
и в целия свят,
ръководейки се от целите и принципите, провъзгласени в Устава на Орга­
низацията на обединените нации,
вземайки под внимание, че сключеният през 1948 г. Договор за дружба,
сътрудничество и взаимна помощ, който изигра историческа роля за укреп­
ването на братските отношения между Народна република България и Съюза
на съветските социалистически републики, се нуждае от обновяване съобразно
с опита и постиженията на социалистическото и комунистическото строител­
ство в двете страни, развитието на политическото, икономическото и кул­
турното сътрудничество между тях, а също така измененията, станали в Ев­
ропа и в целия свят,
решиха да сключат настоящия договор и за тази цел се споразумяха за
следното:

Ч лен 1

Високодоговарящите страни в съответствие с принципите на социалисти­

ческия интернационализъм и занапред ще укрепват вечната нерушима дружба
между народите на Народна република България и Съюза на съветските со­
циалистически републики и ще развиват всестранното сътрудничество между
двете страни, ще си оказват една на друга братска помощ върху основата на
взаимното зачитане на държавния суверенитет, равноправието и ненамесата
във вътрешните работи на другата страна.
Страните и занапред ще действуват в духа на укрепване на единството и
сплотеността на социалистическите страни, на тяхната дружба и братство.

Член 2

Високодоговарящите страни, изхождайки от принципите на взаимната по­

мощ и международното социалистическо разделение на труда, и в бъдеще ще
развиват и задълбочават взаимното икономическо и научно-техническо съ­
трудничество на двустранна и многостранна основа, още по-тясно ще свързват
най-важните отрасли на народното стопанство чрез специализация и коопе­
риране на производството и разширяване на научно-техническите връзки, за
по-нататъшно сближение на икономиката на двете страни.
Страните ще съдействуват също така за по-нататъшното развитие на ико­
номическите връзки и сътрудничество в рамките на Съвета за икономическа
взаимопомощ.

Член 3

Високодоговорящите страни, желаейки да съдействуват за по-нататъшното

сближение на културата на двете страни, ще развиват и задълбочават съ­
трудничеството и съвместната творческа дейност в областта на науката, обра­
зованието, здравеопазването, литературата, изкуството, печата, киното, ра­
диото, телевизията, туризма, физическата култура и в други области.

503
 Член 4

Високодоговарящите страни и в бъдеще ще вземат мерки за укрепване

силата и могъществото на световната социалистическа система, за защита на
международния мир и сигурността на народите от посегателствата на агре­
сивните сили на империализма и реакцията, за постигане на общо и пълно
разоръжаване, за окончателно ликвидиране на колониализма във всички не­
гови форми и прояви, за оказване поддръжка на страните, освободили се от
колониално господство и следващи пътя за укрепване на националната не­
зависимост и суверенитет.

Член 5

Придържайки се последователно към политиката на мирно съвместно съ­

ществуване на държавите с различен обществен строй, високодоговарящите
страни ще се стремят съвместно към подобряване на обстановката и осигу­
ряване на мира в Европа и към създаване на ефективна система за европейска
сигурност.
Двете страни ще вземат мерки, насочени към установяване на добросъседски
отношения и развитие на взаимно разбирателство и сътрудничество на Бал­
канския полуостров и в района на Черно море. /

Ч лен 6

Високоговарящите страни заявяват, че важно условие за гарантиране на

европейската сигурност е ефективното противодействие срещу заплахата от
страна на милитар иетичните и реваншистките сили, които се стремят към
насилствено изменение на границите в Европа, установени след Втората све­
товна война. Страните изразяват своята решимост съвместно с другите
държави—участнички във Варшавския договор за дружба, сътрудничество и
взаимна помощ, и в съответствие с него да си осигурят неприкосновеността
на границите на държавите—участнички в този договор, и да вземат всички
необходими мерки за недопускане на агресия от страна на които и да са сили
на милитаризма и реваншизма и за даване отпор на агресора.

Член 7
В случай че едната от високодоговарящите страни бъде подложена на въ­
оръжено нападение от страна на която и да е държава или група държави,
то другата договаряща страна, разглеждайки това като нападение срещу нея,
не: абавно ще ή предостави всякаква помощ, включително военна, а също
гака ще окаже поддръжка с всички намиращи се на нейно разположение
средства, осъществявайки правото на индивидуална или колективна само­
отбрана в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените
нации.
За мерките, взети въз основа на настоящия член, високодоговарящите стра­
ни незабавно ще уведомят Съвета за сигурност на Организацията на обе­
динените нации. При осъществяването на тези мерки двете страни ще се

504
придържат към съответните положения на Устава на Организацията на обе­
динените нации.

Член 8

Високодоговарящите страни ще се консултират взаимно по всички важни

международни въпроси, засягащи интересите на двете страни, и ще съгласуват
своите позиции.

Ч лен 9

Положенията на настоящия договор не засягат правата и задълженията на

високодоговарящите страни по действуващите двустранни и многостранни
споразумения.

Член 10

Настоящият договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила от деня

на размяната на ратификационните документи, която ще бъде извършена в
Москва в най-близко време.
Договорът се сключва за срок от двадесет години и автоматически ще се
продължава всеки път за следващите пет години, ако нито една от високо­
договарящите страни не го денонсира чрез уведомяване дванадесет месеца
преди изтичане на съответния срок.
Съставен в София на 12 май 1967 г. в два екземпляра, всеки на български
и руски език, като и двата текста имат еднаква сила.

По пълномощие на Президиума По пълномощие на Президиума на

на Народното събрание на Народна Върховния съвет на Съюза на съвет­
република България: ските социалистически републики:
Т. Ж и вк о в Л . Б реж н ев
К . М а зур о в

№ 249
Българо-югославско комюнике за посещението
на партийно-правителствената делегация на На­
родна република България начело с председателя
на Министерския съвет Тодор Живков в Социа­
листическа федеративна република Югославия,
оповестено на 6 юни 1967г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. II.
с. 345—350.

По покана на президента на Социалистическа федеративна република Югос­

лавия и председател на Съюза на югославските комунисти Йосип Броз Тито
на 5 и 6 юни 1967 г. партийно-правителствена делегация начело с първия

505
секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и
председател на МС на НРБ Тодор Живков бе на официално посещение в
Югославия.
По време на посещението между другарите Тодор Живков и Йосип Броз
Тито бяха водени разговори, в които участвуваха:
От българска страна:
Борис Велчев — член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, Димитър
Попов — член на ЦК на БКП и министър на финансите, Раденко Григоров
— член на ЦК на БКП и заместник-министър на външните работи, Груди
Атанасов — член на ЦК на БКП и извънреден и пълномощен посланик на
НРБ в СФР Югославия, Ненко Чендов — посланик, началник на отдел при
Министерството на външните работи.
От югославска страна:
Мика Шпиляк — председателя на Съюзния изпълнителен съвет и член на
Президиума на ЦК на СЮК, Йован Веселинов — член на Съвета на феде­
рацията и член на Президиума на ЦК на СЮК, Владимир Попович - ге­
нерален секретар на президента на републиката и член на Президиума на ЦК
на СЮК, Никола Минчев — председател на Изпълнителния съвет на СР
Македония и член на ЦК на СЮК, Марко Никезич — държавен секретар на
външните работи и член на ЦК на СЮК, Мариян Цветкович — член на
Изпълнителния комитет на ЦК на СЮК, Милиян Неоричич — член на Съ­
юзния изпълнителен съвет и член на ЦК на СЮК, Милорад Пешич —
помощник-държавен секретар на външните работи, Драгослав Маркович — /
извънреден и пълномощен посланик на СФР Югославия в HP България.
В разговорите, които протекоха в атмосфера на откровеност, взаимно раз­
бирателство и приятелство, бе извършена полезна размяна на мнения по
актуалните международни въпроси и по сътрудничеството и развитието на
приятелските отношения между HP България и СФР Югославия.
* * *

Двете страни размениха мнения по международното положение и конста­

тираха еднаквост или сходство на становищата по основните международни
въпроси.
HP България и СФР Югославия изразяват своята загриженост във връзка
със сериозното влошаване на международното положение, което се харак­
теризира с все по-често появяване на криза в различните части на света като
последица на приложението на политиката от позиция на силата и вмеша­
телството на империалистическите и други реакционни сили във вътрешните
работи на независимите страни.
Двете страни решително осъждат агресията на Израел срещу Обединената
арабска република и другите арабски страни, поощрявана от империалис­
тическите и реакционни сили. Те изразяват пълната солидарност на своите
народи и правителства със справедливата борба на ОАР, Сирия и другите
арабски страни в защита на тяхната независимост и териториална цялост.
Двете страни считат, че в интереса на световния мир всички миролюбиви
държави и прогресивни сили са длъжни най-решително да съдействуват за
прекратяване на тази агресия и че Организацията на обединените нации трябва
да предприеме решителни мерки, за да възстанови мира и осигури безопас­
ността в този район.

506
 Двете страни потвърдиха отново своите становища относно агресията на
САЩ във Виетнам и изразиха сериозна загриженост за световния мир от все
по-засилващата се ескалация на военната агресия. HP България и СФР Югос­
лавия отново изразяват своята солидарност с борбата на героичния виетнам­
ски народ за свобода, национална независимост и право на самоопределение.
При разглеждане на положението в Европа двете страни констатираха, че
между европейските държави се развива все по-широко и разностранно съ­
трудничество, което допринася за подобряване положението на европейския
континент и за укрепване на мира в света независимо от съществуването на
сили, които оказват съпротива на такова развитие.
Двете страни заявяват, че подкрепят всички инициативи и предложения,
насочени към развитие на европейското сътрудничество и сигурност. Те отно­
во изтъкват, че признаването на двете германски държави и на установените
граници в Европа представлява важен фактор за стабилизация и по-нататъшно
укрепване на междуевропейското сътрудничество и запазването на мира.
Двете страни констатираха, че през последните няколко години бе постиг­
нато значително подобряване на общата атмосфера на Балканите. Подобри
се икономическото сътрудничество и се разшириха търговските и културните
връзки между отделните страни.
HP България и СФР Югославия положиха немалко усилия за укрепване на
мира и дружбата между балканските народи. Те изразяват готовност и за­
напред да водят политика на по-нататъшно развитие на добросъседските
отношения, за укрепване на мира и сътрудничеството с Балканите.
Двете страни изразяват своята сериозна загриженост от създаденото в по­
следно време положение в Гърция. Всичко, което би могло да смути мира
и спокойствието на Балканите и да попречи на процеса за подобрението и
развитието на отношенията между балканските държави, е против интересите
на народите от Балканския полуостров.
Двете страни се обявяват за активизиране на преговорите за разоръжаване
и прекратяване на надпреварата във въоръжаването, по-специално с ядрено
и ракетно оръжие. Те подкрепят усилията за постигане на споразумение за
неразпространяване на ядреното оръжие, което отговаря на интересите и си­
гурността на всички страни и ще бъде принос в борбата на народите за общо
и пълно разоръжаване под международен контрол.
* *

Двете страни констатираха със задоволство, че отношенията между HP

България и СФР Югославия се развиват на основата на пълно равноправие
и взаимно уважение, в дух на искрено приятелство и добросъседство и бележат
все по-голямо разширяване и задълбочаване в политическата, икономическа­
та, културната и други области.
За развитието на отношенията допринесоха извънредно много срещите и
откровените разговори на отговорни партийни и държавни ръководители на
двете страни, както и взаимните посещения на обществено-политически,
стопанско-научни, културни и други делегации. Двете страни подчертаха по­
лзата от такива форми на сътрудничество и изтъкнаха необходимостта от
тяхното по-нататъшно разширение. Двете страни изтъкнаха значението и дву­
странния интерес за взаимно информиране и запознаване с опита им във
всички области на тяхното вътрешно развитие.

507
 Двете страни разгледаха и някои аспекти на македонския въпрос. Те считат,
че досегашната размяна на мнения по този въпрос между другарите Тодор
Живков и Йосип Броз Тито, както и разговорите, водени в София между
първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и председателя на ЦК на
Съюза на комунистите в Македония Кръсте Цървенковски, отговарят на трай­
ните интереси на народите на двете страни и на по-нататъшното укрепване
на отношенията между HP България и СФР Югославия.
Делегациите разгледаха икономическите отношения и развитието на
научно-техническото сътрудничесто между двете страни и се съгласиха, че в
тези области е постигнат значителен напредък. Успоредно с нарастване на
стокообмена се подобрява и структурата на разменните стоки.
Смесената българо-югославска комисия за стопанско, търговско и
научно-техническо сътрудничество допринесе за развитие на икономическите
отношения между двете страни. Нейните инициативи и препоръки в областта
на специализацията и кооперирането на производството представляват по­
лезен принос за по-нататъшно ефективно икономическо сътрудничество между
HP България и СФР Югославия. В този смисъл двете страни.ще подкрепят
и насърчават прякото сътрудничество между стопанските организации, бан­
ките, органите на планиране и други ведомства.
Значителен напредък бе постигнат и в областта на туризма. През последните
години броят на взаимните посещения на граждани от двете страни се уве­
личава непрекъснато, за което особено допринесе установяването на безвизов
режим и разширяването на транспортните връзки и съобщения.
Като съседни страни HP България и СФР Югославия отдават значение и
на сътрудничеството в пограничните райони. Затова те и в бъдеще ще про­
веждат в тези райони мероприятия, които ще допринасят за по-нататъшно
разширяване и укрепване на добросъседските отношения между двете страни.
* * *

Двете делегации изразиха задоволство от засилващото се напоследък съ­

трудничество между Българската комунистическа партия и Съюза на югос­
лавските комунисти.
Отбелязвайки досегашните резултати, двете делегации се съгласиха, че е
от взаимен интерес да разширяват и в бъдеще срещите и контактите на раз­
лично равнище между БКП и СЮК за взаимно информиране, обмяна на опит
и консултиране по въпроси от общ интерес.
Двете делегации са съгласни, че по-нататъшното утвърждаване на идеите
на социализма в света, борбата за мир и международното сътрудничество
повишават историческата отговорност на комунистическите и работническите
партии по отношение на тяхната активност, за най-широка мобилизация на
миролюбивите сили и на прогресивните движения.
Двете страни считат, че все по-сложните проблеми, които възникват пред
международното работническо движение, изискват размяна на мнения и обмя­
на на опит между комунистическите и работническите партии. Те считат, че
различията в мненията не трябва да пречат по никакъв начин на нормалните
отношения и връзки между партиите, които трябва да се развиват на базата
на независимостта, равноправието и взаимното уважение.
Двете страни изразиха задоволство от постигнатите резултати от разго­
ворите и изтъкнаха своята решимост за по-нататъшно укрепване на приятел­

508
ските отношения и всестранното сътрудничество между HP България и СФР
Югославия, което отговаря на основните интереси на българския и югослав­
ските народи, на социализма и мира.

Белград, 6 юни 1967 г.

№ 250
Договор за дружба и сътрудничество между На­
родна република България и Монголската на­
родна република, сключен в Улан Батор на 21
юли 1967 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. II,
с. 364-366.

Народна република България и Монголската народна република, конста­

тирайки, че приятелското сътрудничество между двете страни в политическа­
та, икономическата и културната област постигна плодотворни резултати за
благото на българския и монголския народ,
ръководени от искреното желание на народите на двете страни още повече
да развиват и задълбочават братската дружба, отношенията на всестранно
сътрудничество и другарска взаимопомощ между Народна република Бъл­
гария и Монголската народна република на основата на принципите на со­
циалистическия интернационализъм,
дълбоко убедени, че по-нататъшното развитие на отношенията между двете
страни напълно отговаря на жизнените интереси на българския и монголския
народ и служи за укрепването на социалистическата общност,
изпълнени с решимост всемерно да съдействуват за укрепването на мира
и на международната сигурност в съответствие с целите и принципите на
Устава на Организацията на обединените нации, на основата на последова­
телно провеждане политика на мирно съвместно съществуване между дър­
жавите с различен обществен строй,
решиха да сключат настоящия договор и се съгласиха за следното:

Ч лен 1

Високодоговарящите се страни и по-нататък ще укрепват нерушимата друж­

ба между българския и монголския народ, ще развиват всестранното съ­
трудничество и братска взаимопомощ между двете страни въз основа на
принципите на социалистическия интернационализъм, пълното равноправие,
взаимното уважение на държавния суверенитет и ненамесата във вътрешните
работи една на друга.

Ч лен 2

Високодоговарящите се страни и занапред ще развиват и задълбочават

икономическото и научно-техническото сътрудничество в съответствие с при­

509
нципите на братската взаимопомощ и взаимна изгода както на двустранна
основа, така и в рамките на многостранното сътрудничество между социа­
листическите страни, в това число и по линията на Съвета за икономическа
взаимопомощ.

Член 3

Високодоговарящите се страни ще развиват и разширяват културните връз­

ки в областта на образованието, здравеопазването, науката, изкуството, ли­
тературата, печата, радиото, телевизията, физическата култура и спорта.

Член 4

Високодоговарящите се страни ще подкрепят всестранното сътрудничество

между обществените организации на своите страни като важно средство за
широко взаимно опознаване на двата народа с живота и опита в тяхното
социалистическо строителство.

Член 5

Въз основа и в изпълнение на настоящия договор ще бъдат сключени отдел­

ни споразумения и спогодби между правителствата, а също така между съ­
ответните учреждения и организации на двете страни.

Член 6

Високоговарящите се страни и занапред ще вземат всички мерки за по­

нататъшното укрепване на мощта, единството и сплотеността на световната
социалистическа общност като главна опора на всички революционни и про­
гресивни сили в света.

Член 7

Високоговарящите се страни последователно ще провеждат политиката на

мирно съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй в
съответствие с целите и принципите на Устава на Организацията на обеди­
нените нации.
Високоговарящите се страни ще се консултират по всички най-важни меж­
дународни въпроси, засягащи техните интереси и интересите на мира и на
международното сътрудничество.

Член 8

Високоговарящите се страни активно ще участвуват в мероприятията, на­

сочени към укрепването на мира и дружбата между народите, предотвратя­
ване и премахване на империалистическата агресия, постигане на общо и
пълно разоръжаване, за пълно ликвидиране на колониализма и неоколониа-

510
лизма във всичките му форми и проявления, за развитие на международното
икономическо и културно сътрудничество.

Ч лен 9

Настоящият договор не засяга правата и задълженията на Народна репуб­

лика България и Монголската народна република по действуващите дву­
странни и многостранни договори с други държави.

Ч лен 10

Настоящият договор се сключва за срок от двадесет години и ще се про­

дължава всеки път за следващите десет години, ако една от високодогова­
рящите се страни не заяви за желанието си да го денонсира чрез известяване
дванадесет месеца преди изтичането на съответния срок.
Настоящият договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила от деня
на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София
в най-кратък срок.
Съставен в град Улан Батор на 21 юли 1967г. в два екземпляра, всеки на
български и монголски език, като и двата текста имат еднаква сила.

От името на Народна република От името на Монголската

България: народна република:
Т одор Ж ивков Ю м ж а ги й н Ц еден бал
Г ео р ги Т райков Ж ам саран ги й н С а м б у

Улан Батор, 21 юли 1967г.

№ 251
Договор за дружба, сътрудничество и взаимна
помощ между Народна република България и
Германската демократична република, сключен
на 7 септември 1967 г. в София
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. II,
с. 378 -383.

Народна република България и Германската демократична република,

Ръководейки се от стремежа да развиват своите връзки на братска дружба,
всестранно сътрудничество и взаимна помощ на основата на принципите на
социалистическия интернационализъм,
дълбоко убедени, че по-нататъшното развитие на тези отношения отговаря
на жизнените интереси на двете държави и съдействува за укрепване на един­
ството на страните от социалистическата общност,
констатирайки, че политическото, икономическото и културното сътруд­
ничество между Народна република България и Германската демократична
република постоянно се разширява,

511
 изхождайки от това, че особено икономическото сътрудничество между
двете държави съдействува за тяхното развитие, както и за по-нататъшното
разширяване на международното социалистическо разделение на труда между
страните — членки на Съвета за икономическа взаимопомощ,
помнейки опита от Втората световна война, предизвикана от нацистка Гер­
мания,
ръководейки се от съзнанието, че признаването на съществуващото поло­
жение в Европа и създаването на нормални равноправни отношения между
всички европейски държави са необходими условия за гарантиране на сигур­
ността в Европа,
констатирайки, че Германската демократична република осъществява при­
нципите на Потсдамското споразумение и с последователното провеждане на
миролюбива политика, както и участието й в развитието на международното
сътрудничество са от голямо значение за европейската сигурност,
твърдо решени да се противопоставят срещу застрашаващите мира сили
на западногерманския милитаризъм и реваншизъм и техните претенции да
представляват германския народ, кацто и да гарантират сигурността на двете
договарящи се държави от други агресивни намерения,
потвърждавайки, че преодоляването на милитаризма и неонацизма е основ­
на предпоставка за мирното решаване на германския въпрос и че достигането
в бъдеще до създаването на единна миролюбива и демократична германска
държава е възможно само по пътя на нормализиране на отношенията между
двете германски държави в резултат на споразуменията между тях,
изпълнени с решимост да се противопоставят на заплахите на империализма
и да осигурят мира и безопасността в Европа в съответствие с Варшавския
договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 г.,
изразявайки твърдото си намерение и в бъдеще неотклонно да провеждат
политика на мирно съвместно съществуване на държавите с различен обще­
ствен строй и на укрепването на мира в целия свят, ръководейки се от целите
и принципите на Устава на Организацията на обединените нации,
решиха да сключат настоящия договор и се съгласиха за следното:

Член 1

Високодоговарящите се страни в съответствие с принципите на социалис­

тическия интернационализъм, взаимната помощ и взаимната изгода и на
основата на равноправието, зачитането на суверенитета и на ненамесата във
вътрешните работи на друга страна ще развиват и укрепват дружбата и съ­
трудничеството във всички области.

Член 2

Високоговарящите се страни на основата на приятелското сътрудничество

и,взаимната изгода всестранно ще развиват и укрепват икономическите и
научно-техническите отношения между двете държави, ще осъществяват коо­
рдиниране на народностопанските планове, специализация и коопериране на
производството и по този начин ще осигурят взаимно сближаване на нацио­
налните икономики на двете държави. В съответствие с принципите на меж­
дународното социалистическо разделение на труда те ще съдействуват за

512
по-нататъшното развитие на сътрудничеството в рамките на Съвета за ико­
номическа взаимопомощ.

Член 3

Високодоговарящите се страни ще развиват и укрепват връзките си в

областта на науката, културата, изкуството, просветата, здравеопазването,
печата, радиото, телевизията, филма, физическото възпитание, туризма и в
други области. Те ще подкрепят всестранното сътрудничество между общес­
твените организации на двете страни.

Член 4

Високодоговарящите се страни ще вземат мерки за по-нататъшното укреп­

ване силата и сплотеността на световната социалистическа общност и в бъ­
деще последователно ще провеждат политика на мирно съвместно съществу­
ване на държавите с различен обществен строй.
Съобразно с целите и принципите на Устава на Организацията на обеди­
нените нации ще продължат усилията за осигуряването на мира и сигурността
в света, за намаляване международното напрежение, за спиране на надпре­
варата във въоръженията и за постигане на всеобщо и пълно разоръжаване,
за създаване ефективна система на европейска сигурност, за окончателно лик­
видиране на колониализма, неоколониализма и расовата дискриминация в
каквато и да било форма.

Член 5

Високодоговарящите се страни намират, че важно условие за гарантиране

на европейската сигурност е ефективното противодействие срещу заплахата
от страна на западногерманските милитаристи и реваншистки сили. които се
стремят към насилствено изменение на границите в Европа, възникнали след
Втората световна война. Те изразяват своята твърда решимост съгласно при­
нципите на Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ
от 14 май 1955 г. да осигуряват неприкосновеността на границите на двете
държави, включително границата между Германската демократична репуб­
лика и Германската федерална република.
Двете страни ще вземат всички необходими мерки за недопускане агресия
от страна на които и да са сили на империализма, милитаризма и реваншизма
и за даване решителен отпор на агресора.

Член 6

В случай че една от високодоговарящите се страни бъде подложена на

въоръжено нападение от страна на която и да е държава или група държави,
то другата договаряща страна, разглеждайки това като нападение срещу себе
си. незабавно ще й предостави всякаква помощ, военна включително, а също
така ще окаже поддръжка с всички други намиращи се на нейно разположение
средства, осъществявайки правото на индивидуална или колективна самоот­
брана в съответствие е член 51 от Устава на Организацията на обединените

33 Българската държавност 513

нации. За мерките, взети въз основа на настоящия член, високодоговарящите
се страни незабавно ще уведомят Съвета за сигурност на Организацията на
обединените нации. При осъществяването на тези мерки двете страни ще се
придържат към съответните положения на Устава на Организацията на обе­
динените нации.

Член 7

Високодоговарящите се страни считат Западен Берлин като самостоятелна

политическа единица.

Ч лен 8

Високодоговарящите се страни са на мнение, че мирното разрешение на

германския въпрос на основата на признаване съществуването на двете су­
веренни германски държави и нормализиране отношенията между тях отго­
варя на изискванията за сигурност в Европа.

Ч лен 9

Високодоговарящите се страни ще се консултират взаимно по всички важни

въпроси, засягащи интересите на двете страни, и ще съгласуват своите по­
зиции.

Ч лен 10

Настоящият договор е сключен със срок от двадесет години и ще се про­

дължава всеки път за следващите десет години, ако една от договарящите се
страни не го денонсира дванадесет месеца преди изтичането на съответния
срок.
В случай на възникване на единна миролюбива и демократична германска
държава може да последва преразглеждане на договора по желание на една
от високодоговарящите се страни.
Ч лен 11

Настоящият договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила в деня на

размяната на ратификационните документи, която ще стане в Берлин в
най-близък срок.
Договорът съгласно член 102, параграф 1 от Устава на Организацията на
обединените нации ще бъде зарегистриран в Секретариата на Организацията
на обединените нации.
Съставен в София на 7 септември 1967г. в два екземпляра, всеки на бъл­
гарски и немски език, при което и двата текста имат еднаква сила.

От името на Народна република От името на Германската

България: демократична република:
Тодор Ж ивков В алт ер У л бри хт
Г ео р ги Т райков В или Щ оф

514
 № 252
Българо-австрийско комюнике за посещението на
федералния канцлер на република Австрия д-р
Йозеф Клаус в Народна република България,
оповестено на 21 октомври 1967 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. II.
с. 403 407.

По покана на председателя на Министерския съвет на Народна република

България Тодор Живков федералният канцлер на република Австрия д-р
Йозеф Клаус, придружен от федералния министър на външните работи д-р
Луйо Тончич-Зорин, направи официално посещение в Народна република
България от 17 до 21 октомври 1967г.
По време на пребиваването си федералният канцлер бе приет от предсе­
дателя на Президиума на Народното събрание Георги Трайков.
Федералният канцлер има възможност да разгледа в София, както и при
пътуването си из страната промишлени предприятия, включително и такива,
изграждани в сътрудничество между Австрия и България, селскостопански
предприятия, туристически обекти и културни места и да присъствува на
културни мероприятия.
Председателят на Министерския съвет на Народна република България и
федералният канцлер водиха приятелски и откровени разговори за българо-
австрийските отношения и възможнисти за тяхното по-нататъшно развитие,
както и по международни въпроси, интересуващи двете страни.
Освен това се състоя обстоен разговор между министрите на външните
работи на двете страни.
В деловите разговори от българска страна взеха участие: Тодор Живков,
председател на Министерския съвет, Пенчо Кубадински, заместник-предсе­
дател на Министерския съвет. Иван Башев, министър на външните работи.
Светла Даскалова, министър на правосъдието, Геро Грозев, първи
заместник-министър на външните работи, Пенко Пенков, заместник-министър
на външната търговия, и д-р Любен Стоянов, посланик на Народна Република
България в Австрия.
От австрийска страна участвуваха: д-р Йозеф Клаус, федерален канцлер,
д-р Луйо Тончич-Зорин, федерален министър на външните работи, д-р Фрид­
рих Мецник, ръководител на федералната служба по печата и завеждащ отдел,
д-р Георг Шлумбергер, пълномощен министър, заместник-началник на по­
литическия отдел във федералното Министерство на външните работи, д-р
Франц Карасек, пълномощен министър и ръководител на Отдела за културни
връзки с чужбина във федералното Министерство на просветата, д-р Мак-
симилян Фелб, министерски съветник във федералното Министерство на тър­
говията, занаятите и индустрията, д-р Алоис Мон, началник на кабинета на
федералния канцлер, а така също и д-р Вилхелм Незбеда, посланик на Австрия
в България.
По време на посещението на федералния канцлер в Народна република
България бе подписан договор за правна помощ по граждански дела, доку­
менти и правна информация между двете страни от министъра на правосъ-

515
дието Светла Даскалова и федералния министър на външните работи д-р
Луйо Тончич-Зорин.
При обсъждане на отношенията между България и Австрия председателят
на Министерския съвет на Народна република България и федералният кан­
цлер констатираха със задоволство, че те се развиват благоприятно и в интерес
на двата народа. Те подчертаха, че икономическите връзки и особено сто­
кообменът между двете страни отбелязват през последните години значително
разширение и увеличение.
Двете страни са съгласни, че са налице реални възможности за по-ната­
тъшно развитие на търговско-икономическите отношения. За постигането на
тази цел те се споразумяха по време на предстоящите преговори за нова
дългосрочна спогодба за стокообмен и плащания да бъдат използувани всички
възможности. Те се съгласиха също така да започнат преговори за сключване
на спогодба за икономическо сътрудничество и да бъдат насърчавани усилията
за коопериране в производството и търговията между съответните пред­
приятия на двете страни.
Председателят на Министерския съвет на Народна република България и
федералният канцлер констатираха, че през последните години туризмът меж­
ду двете страни се развива благоприятно и че сътрудничеството в тази област
следва да се насърчава. Сключената спогодба за установяване на безвизов
режим допринася съществено за развитието на туризма и за по-доброто опоз­
наване на двата народа в духа на традиционното приятелство между тях.
В интерес на по-нататъшното разширяване на културните връзки между
двете страни беше постигнато съгласие в близко бъдеще да се подготви и
сключи споразумение за културно, техническо и научно сътрудничество.
Двете страни са на мнение, че в интерес на по-нататъшното развитие на
приятелските връзки би следвало да се обсъди целесъобразността от прего­
вори за сключването на консулска и на социална спогодба.
Председателят на Министерския съвет на Народна република България и
федералният канцлер отделиха особено внимание на въпросите, свързани с
укрепването на мира и безопасността на народите в Европа.
Двете страни смятат за жизнено необходимо установяването на атмосфера
на доверие и разбирателство между европейските народи, като се разширяват
и задълбочават политическите, икономическите и културните връзки между
държавите в Европа независимо от различията в съществуващия в тях обще­
ствен строй.
Двете страни намират, че в резултат на усилията на миролюбивите страни
е настъпило известно подобряване в отношенията между държавите на ев­
ропейския континент. От българска и от австрийска страна бе изразено общо
становище, че всяка инициатива, съдействуваща за установяването на атмос­
фера на доверие и мирно сътрудничество между народите, трябва да бъде
подкрепяна.
Двете страни подчертаха значението на контактите, които са и ще бъдат
установени между отделните европейски държави въз основа на резолюцията
на ООН от 1965 г. за развитието на добросъседски отношения и сътрудни­
чество между европейски държави с различен обществен строй.
Председателят на Министерския съвет на Народна република България и
федералният канцлер изразиха своето положително отношение към идеята за
свикване на добре подготвена общоевропейска конференция с участието на

516
заинтересуваните държави за обсъждане на проблемите по запазване на мира
и гарантиране безопасността в Европа.
Българската страна подчерта значението на държавния договор от 1955 г.
и постоянния неутралитет на Австрия като важни фактори за осигуряване на
мира в Европа и по-специално в Дунавския басейн.
Председателят на Министерския съвет на Народна република България
информира австрийската страна за усилията на българското правителство да
развива отношенията си с всички балкански страни с цел да се създава обста­
новка на разбирателство, сътрудничество и траен мир на Балканите. Феде­
ралният канцлер приветствува тази миролюбива политика на България като
положителен фактор за делото на мира и безопасността в Европа.
При разглеждане проблемите на разоръжаването бе подчертано, че пра­
вителствата на двете страни смятат сключването на договор за всеобщо и
пълно разоръжаване под строг международен контрол като ефикасно средство
за осигуряване на траен мир и сигурност в света. Те са готови да подкрепят
всяка стъпка, насочена към постигането на тази цел. Във връзка с това пред­
седателят на Министерския съвет на Народна република България и феде­
ралният канцлер заявиха, че придават голямо значение на бързото сключване
на договор за неразпространение на ядреното оръжие, и изразиха надежда
за постигане на споразумение за разширяване действието на Московския до­
говор за забрана на опитите с ядрено оръжие и върху опитите под земята.
При разглеждане на международното положение председателят на Минис­
терския съвет на Народна република България и федералният канцлер из­
разиха своята сериозна загриженост от положението в Югоизточна Азия. Те
подчертаха необходимостта от бързото разрешаване на виетнамския въпрос
на основата на Женевските споразумения от 1954 година.
Двете страни се съгласиха, че при разрешаване на близкоизточния проблем
трябва да се изхожда преди всичко от общоприетите норми на международ­
ното право и разпорежданията на Устава на ООН, съгласно който употребата
на сила е недопустима и спорните международни въпроси трябва да се раз­
решават с мирни средства.
Двете страни смятат за необходимо да се спазва строго Уставът на ООН
с оглед утвърждаването на тази световна организация като фактор за раз­
решаване на спорните въпроси между държавите, за осигуряване на мира в
света и за развитието на приятелските отношения между държавите.
Посещението на федералния канцлер в Народна република България и во­
дените разговори, протекли в приятелска и сърдечна атмосфера, потвърдиха
ползата от личните контакти между отговорни държавни дейци на двете стра­
ни в интерес на по-нататъшното активизиране на отношенията между На­
родна република България и република Австрия, както и за делото на мира
и разбирателството между народите. Двете страни смятат за полезно и в
бъдеще да продължат взаимните си контакти и обмяната на мнения.
Федералният канцлер д-р Йозеф Клаус покани председателя на Министер­
ския съвет на Народна република България Тодор Живков на официално
ответно посещение в Австрия. Поканата бе приета с благодарност, като да­
тата ще се уточни по дипломатически път.

517
 № 253
Договор за дружба, сътрудничество и взаимна
помощ между Народна република България и
Чехословашката социалистическа република,
сключен в Прага на 26 април 1968 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. II.
с. 446- 450.

Народна република България и Чехословашката социалистическа репуб­

лика,
ръководейки се от непрестанния стремеж за развитие и укрепване тради­
ционните отношения на дружба, сътрудничество и взаимна помощ между
двете държави, основани на принципите на социалистическия интернацио­
нализъм,
дълбоко убедени, че дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ между
двете държави отговарят на жизнените интереси на българския и чехосло­
вашкия народ и служат за укрепване на цялата социалистическа общност,
констатирайки, че икономическото сътрудничество между двете държави спо-
собствува за тяхното развитие и за по-нататъшното задълбочаване на меж­
дународното социалистическо разделение на труда в рамките на Съвета за
икономическа взаимопомощ,
помнейки опита от Втората световна война, предизвикана от нацистка Гер-
мания, и твърдо решени да се противопоставят на силите на империализма,
заплашващи мира и европейската сигурност,
констатирайки, че докато Германската демократична република осъществи
принципите на Потстдамското споразумение, провежда последователна мирна
политика и представлява важен фактор за безопасността в Европа, запад-
ногерманските милитаристични и реваншистки сили заплашват мира,
стремейки се да осигурят мира и сигурността в Европа на основата на
задълженията, произтичащи от Варшавския договор за дружба, сътрудниче­
ство и взаимна помощ от 14 май 1955 година,
изразявайки волята си за последователно провеждане политиката на мирно
съвместно съществуване на държави с различен обществен строй и за про­
дължаване на усилията за укрепване на мира и сигурността в Европа и света,
ръководейки се от целите и принципите на Устава на Организацията на
обединените нации,
констатирайки, че Договорът за дружба, сътрудничество и взаимна помощ,
сключен между Народна република България и Чехословашката република
на 23 април 1948 година, е изиграл благоприятна роля в развитието на при­
ятелските отношения между двете държави, съобразявайки се с постиженията
на българо-чехословашкото сътрудничество през изтеклите години и проме­
ните. които настъпиха в Европа и света,
решиха да сключат настоящия договор и се съгласиха за следното:

Член 1

Високодоговарящите се страни в съответствие с принципите на социалис­

тическия интернационализъм и занапред ще укрепват трайната и нерушима

518
дружба между народите на двете държави, ще развиват всестранното съ­
трудничество и ще си оказават помощ на основата на равноправието, взаим­
ното зачитане на държавния суверенитет и ненамеса във вътрешните работи
на другата страна.

Член 2

Високодоговарящите се страни на основата на приятелското сътрудничество

и взаимната изгода всестранно ще развиват и укрепват икономическите и
научно-техническите си връзки, ще осъществяват на основата на междуна­
родното социалистическо разделение на труда координация на народносто­
панските планове, специализация и коопериране на производството, ще съ-
действуват за по-нататъшното развитие на сътрудничеството в рамките на
Съвета за икономическа взаимопомощ и с това осигуряват развитието на
народното стопанство на двете страни.

Член 3

Високодоговарящите се страни в стремежа си да съдействуват за по-на­

татъшното взаимно опознаване и сближаване на народите на двете държави
ще развиват и укрепват връзките си в областта на културата, изкуството,
науката, просветата, здравеопазването, както и в печата, радиото, телевизия­
та, киното, физическото възпитание, туризма и в други области. Те ще под­
крепят всестранното сътрудничество между обществените организации на
двете страни.

Член 4
Високодоговарящите се страни и занапред ще вземат мерки за по-ната­
тъшното укрепване на силите и сплотеността на световната социалистическа
общност и в съгласие с Устава на Организацията на обединените нации ще
продължат усилията си за осигуряване на световния мир и сигурността на
народите, за намаляване на международното напрежение, за спиране над­
преварата във въоръжаването и за постигане на всеобщо и пълно разоръ­
жаване, както и за окончателно ликвидиране на колониализма и неоколо-
ниализма в каквито и да било форми и проявления.

Член 5
Високодоговарящите се страни констатират, че Мюнхенският договор от
29 септември 1938 г., до който се стигна под заплаха от агресивна война,
както и ползуване на сила срещу Чехословакия, беше съставна част от пре­
стъпния заговор на правителството на нацистка Германия против мира и
грубо нарушение на основните принципи на съвременното международно пра­
во, поради което договорът е бил от самото сн начало невалиден с всички
произтичащи от това последствия.

519
 Ч лен 6

Последователно провеждайки политика на мирно съвместно съществуване

между държави с различен обществен строй, високодоговарящите се страни
ще се стремят съвместно към осигуряване на мира в Европа, към създаване
на ефективна система на европейска сигурност, съществен фактор за което
е неприкосновеността на съществуващите държавни граници в Европа.

Ч лен 7

Високодоговарящите се страни изразяват твърдата си решимост в съответ­

ствие с Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от
14 май 1955 г. да осигуряват неприкосновеността на границите на двете дър­
жави и да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване агре­
сията на силите на империализма и реваншизма.

Ч лен 8

В случай на въоръжено нападение от която и да било държава или група

държави срещу едната от високодоговарящите се страни другата високодо­
говаряща се страна съгласно Варшавския договор за дружба, сътрудничество
и взаимна помощ от 14 май 1955 г. и в съответствие с член 51 от Устава на
Организацията на обединените нации незабавно ще ή окаже всякаква помощ,
включително и военна, и подкрепа с всички средства, които се намират на
нейно разположение.
За мерките, взети въз основа на настоящия член, високодоговарящите се
страни ще уведомят веднага Съвета за сигурност и ще действуват съгласно
съответните клаузи на Устава на Организацията на обединените нации.

Ч лен 9

Високодоговарящите се страни ще се консултират по всички по-важни въ­

проси, засягащи техните интереси.

Ч лен 10

Настоящият договор е сключен за срок от двадесет години и ще се про­

дължава автоматически всеки път за следващите пет години, ако нито една
от високодоговарящите се страни не го денонсира дванадесет месеца преди
изтичането на съответния срок.
Настоящият договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила в деня на
размяната на ратификационните документи, която ще стане в София в най-
близък срок.
Съставен в Прага на 26 април 1968 г. в два екземпляра, всеки на български
и чешки език, при което и двата текста имат еднаква сила.
За Народна република За Чехословашката социалистическа
България: република:
Т одор Ж ивков А лександър Д у б ч ек
О л д р ж и х Ч ерпи к

520
 № 254
Комюнике за посещението на председателя на
Министерския съвет на Народна република Бъл­
гария Тодор Живков в република Австрия, опо­
вестено на 18 април 1969 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. II,
с. 511—515.

По покана на федералния канцлер д-р Йозеф Клаус председателят на Ми­

нистерския съвет на Народна република България Тодор Живков направи
официално посещение в Австрия от 14 до 18 април 1969г. Той бе придружаван
от заместник-председателя на Министерския съвет на Народна република
България и министър на външната търговия Лъчезар Аврамов, министъра
на финансите Димитър Попов, председателя на Окръжния народен съвет в
Пловдив Димитър Карамуков, първия заместник-министър на външните ра­
боти Геро Грозев и Любомир Попов, началник на отдел в Министерството
на външните работи.
Министър-председателят Тодор Живков бе приет от федералния президент
Франц Йонас и направи посещения при федералния канцлер д-р Йозеф Клаус,
при вицеканцлера д-р Херман Витхалм и при федералния министър на въ­
ншните работи д-р Курт Валдхайм. Българският министър-председател раз­
гледа културни институти, строителни и промишлени обекти.
Председателят на Министерския съвет и федералният канцлер имаха при­
ятелски и откровен разговор по двустранните отношения и по международни
въпроси, от които и двете страни са заинтересовани. Допълнителните раз­
говори на отделните министри послужиха за по-нататъшно разширяване на
взаимоотношенията.
От българска страна в разговорите участвуваха министър-председателят
Тодор Живков и неговите официални придружители, българският посланик
в Австрия д-р Любен Стоянов и отговорни служители от Министерството
на външните работи.
От австрийска страна в деловите разговори участвуваха: федералният кан­
цлер д-р Йозеф Клаус, федералният министър на външните работи д-р Курт
Валдхайм, федералният министър на търговията, занаятите и индустрията,
търговският съветник Ото Митерер, държавният секретар във федералното
канцлерство Карл Пиза, както и отговорни служители на федералното кан­
цлерство, на федералното Министерство на просветата и австрийският по­
сланик в България д-р Рудолф Крипл-Редлих.
Във връзка с обсъждането на двустранните отношения бе отбелязано със
задоволство, че през периода 1958 до 1968 г. стокообменът между двете страни
е увеличен повече от четири пъти.
Председателят на Министерския съвет и федералният канцлер дадоха израЗ
на убеждението си, че съществуват реални възможности за по-нататъшно
развитие на икономическите връзки. Те бяха единодушни, че за тази цел
трябва да се поощрява кооперирането между отделните фирми и предприятия.
Те установиха също така, че създадената Смесена българо-австрийска комисия
за сътрудничество в областта на икономиката, индустрията и техниката, която
вече започна работа, е от естество да разкрива нови възможности за още

521
 по-голямо увеличение на икономическите и научно-техническите отношения.
Правителствата на HP България и република Австрия и занапред ще насър­
чават и подкрепят кооперирането между предприятия, фирми и институти на
двете страни в тази област. На предвидените за май т.г. българо-австрийски
икономически преговори ще бъдат обсъдени по-нататъшни мерки за улеснение
и поощрение на стокообмена.
Двете страни, участвуващи в разговорите, констатираха, че подписването
на спогодба за премахване на визовия режим се е отразило благоприятно на
туризма между двете страни, и изразиха надежда, че това развитие ще се
засили още повече.
Двете страни изразиха задоволство от развитието през последните години
на сътрудничеството в културната и научната област и се споразумяха тази
размяна да бъде задълбочена и по-нататък. За тази цел още преди изтичането
на валидните понастоящем споразумения в София ще се състоят разговори
за продължаване на програмата за културен обмен.
Заместник-председателят на Министерския съвет и министър на външната
търговия Лъчезар Аврамов и федералният министър на просветата д-р Теодор
Пифл-Перчевич подписаха по време на посещението спогодба за научно-тех­
ническо сътрудничество между HP България и република Австрия. Тази спо­
годба ще разкрие нови възможности за научно сътрудничество в изгода за
двете страни.
Участниците в преговорите изказаха своето задоволство от доброто съ­
трудничество на двете страни в рамките на Икономическата комисия за Ев­
ропа и на Дунавската комисия.
Посещението даде също така възможност за обсъждане на международни
проблеми, представляващи интерес за двете страни.
По положението в Югоизточна Азия двете страни изразиха надеждата, че
водените понастоящем в Париж разговори ще доведат до скорошно разре­
шение на виетнамския въпрос върху основата на Женевските споразумения
от 1954г., съгласно които на виетнамския народ трябва да се даде възможност
сам да решава своето бъдеще.
Двете страни споделиха своята загриженост от положението в Близкия
Изток и изразиха надеждата, че въз основа на резолюцията на Съвета за
сигурност от 22 ноември 1967 г. трябва да се намери разрешение на конфликта,
което да доведе до справедливо мирно уреждане на положението в този район.
Важно място в разговорите зае проблемът за европейската сигурност, по
който двете страни обстойно изложиха своите схващания. Двете страни бяха
единодушни относно значението на една добре подготвена европейска кон­
ференция за сигурност.
Федералният канцлер изложи главните черти на австрийската външна по­
литика в Европа и по-специално в Дунавския басейн, която се основава на
Държавния договор от 1955 г. и на постоянния неутралитет на Австрия и има
за цел да задълбочава и занапред добросъседските отношения в този район
на света.
Председателят на Министерския съвет на Народна република България
информира австрийската страна за усилията на българското правителство да
развива добросъседски отношения с всички балкански държави с оглед съз­
даването на обстановка на разбирателство, сътрудничество и стабилност на
Балканите.

522
 Двете страни гледат на всички усилия за намаляване на напрежението като
на положителен фактор за укрепване на мира и сигурността в Европа.
Участниците в разговорите подчертаха значението на Договора за нераз­
пространяване на ядреното оръжие, който бе подписан от двете страни, и
изразиха надеждата, че този договор ще бъде по-нататъшен принос за общо
и пълно разоръжаване под строг международен контрол и за осигуряване на
траен мир в света. Те изразиха своята готовност да подкрепят всяка по­
нататъшна стъпка за постигане на отслабване на напрежението в целия свят.
Участниците в разговорите признаха значението, което Организацията на
обединените нации има за запазването на световния мир и за разрешаването
на спорните международни въпроси.
В заключение на разговорите, водени в приятелска атмосфера, от двете
страни бе подчертано значението на личните контакти между ръководните
държавни дейци на двете страни за по-нататъшното изграждане на двустран­
ните отношения в различните области, за запазването на мира и за между­
народното разбирателство.
Председателят на Министерския съвет на Народна република България
отправи от името на председателя на Президиума на Народното събрание
и от свое име покана до австрийския федерален президент да направи офи­
циално посещение в Народна република България в удобно за него време.
Поканата бе приета е благодарност. Времето на посещението ще се уточни
по дипломатически път.

255
Договор за дружба, сътрудничество и взаимна
помощ между Народна република България и
Унгарската народна република, сключен в София
на 10 юли 1969 г.
Печата се по: Външна политика на Народна република България, т. 11,
с. 551—554.

Народна република България и Унгарската народна република:

констатирайки, че Договорът за дружба, сътрудничество и взаимна помощ,
сключен между Народна република България и Унгарската република на 16
юли 1948 г., е изиграл изключително важна роля в развитието на приятелските
отношения между двете държави,
ръководейки се от непрестанния стремеж за развитие и укрепване на тра­
диционните връзки на дружба, сътрудничество и взаимна помощ между двете
държави, основани на принципите на социалистическия интернационализъм,
убедени, че развитието на политическите, икономическите и културните
връзки отговаря на основните интереси на двата народа и служи на делото
за укрепване на социалистическата общност,
ръководейки се от стремежа да укрепят единството и сплотеността на всички
държави от социалистическата общност, изпълнявайки последователно за­
дълженията си, произтичащи от подписания във Варшава на 14 май 1955г.
Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ,

523
 следвайки пелите и принципите на Устава на Организацията на обединените
нации,
изразявайки намерението си да дадат своя принос за укрепването на мира
и сигурността в Европа и в целия свят и твърдо решени да се противопоставят
на силите на империализма и на възраждането на милитаризма и реваншизма,
вземайки под внимание опита и резултатите от социалистическото строи­
телство в двете страни, достиженията на българо-унгарското сътрудничество
през изтеклите години и промените, които настъпиха в Европа и света,
се договориха за следното:

Член 1

Високодоговарящите се страни в съответствие с принципите на социалис­

тическия интернационализъм и занапред ще укрепват вечната дружба между
двата народа, ще развиват всестранното сътрудничество и ще си оказват
помощ на основата на равноправието, взаимното зачитане на суверенитета
и ненамесата във вътрешните работи.
Страните и занапред ще действуват в дух на укрепване единството и спло­
теността, дружбата и братството на социалистическите страни.

Член 2

Високодоговарящите се страни на основата на приятелското сътрудничество

и взаимната изгода ще развиват и укрепват икономическите, научно-техни­
ческите връзки и съгласно принципите на международното социалистическо
разделение на труда ще осъществяват координация на народностопанските
планове, ще разширяват специализацията и кооперирането на производството
и ще съдействуват за по-нататъшното развитие на сътрудничеството в рам­
ките на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Член 3

Високодоговарящите се страни ще развиват и укрепват връзките си в

областта на науката, културата, изкуството, просветата, здравеопазването,
печата, радиото, телевизията, филма, физическото възпитание, туризма и в
други области, а така също ще подкрепят всестранното сътрудничество между
обществените организации на двете страни.

Член 4

Високодоговарящите се страни ще продължат усилията си за защита на

мира в света и безопасността на народите от посегателството на агресивните
сили на империализма и реакцията. Те ще се стремят решително към нама­
ляване на международното напрежение, спиране на надпреварата във въоръ­
женията, постигане на всеобщо и пълно разоръжаване, окончателно ликви­
диране на колониализма, неоколониализма и расовата дискриминация в как-
вато и да било форма и ще подпомагат страните, освободили се от коло­
ниално господство и следващи пътя на укрепване на националната си неза­
висимост и суверенитет.

524
 За осъществяване на горните цели страните са готови да участвуват в меж­
дународното сътрудничество и с други държави.

Член 5

Високодоговарящите се страни, провеждайки последователно политика на

мирно съвместно съществуване на държави с различен обществен строй, ще
се стремят към осигуряване на мира в Европа и към създаване на ефикасна
система на европейска сигурност. Те заявяват, че една от главните предпос­
тавки на европейската сигурност е неприкосновеността на европейските гра­
ници, установени след Втората световна война.
Страните изразяват твърдата си решимост в съответствие с Договора за
дружба, сътрудничество и взаимна помощ, подписан във Варшава на 14 май
1955 г., да осигуряват неприкосновеността на границите на държавите—участ­
нички в този договор, и ще вземат всички необходими мерки за недопускане
на агресия от които да са сили на империализма, милитаризма и реваншизма
и за даване отпор на агресора.

Член 6

В случай че една от високодоговарящите се страни бъде подложена на

въоръжено нападение от която и да е друга държава или група държави, то
другата страна съгласно Варшавския договор за дружба, сътрудничество и
взаимна помощ от 14 май 1955 г. и в съответствие с естественото право на
индивидуална и колективна самоотбрана, съгласно чл. 51 от Устава на Орга­
низацията на обединените нации ще и окаже незабавно всякаква помощ, вклю­
чително и военна, и ще я подкрепи с всички разполагаеми средства.
За мерките, взети въз основа на настоящия член, високодоговарящите се
страни ще уведомят незабавно Съвета за сигурност и ще действуват съгласно
съответните клаузи на Устава на Организацията на обединените нации.

Член 7

Високодоговарящите се страни ще се консултират по всички важни меж­

дународни въпроси, засягащи интересите на двете страни, и ще действуват
съгласувано съобразно с техните взаимни интереси.

Член 8

Настоящият договор влиза в сила в деня на размяната на ратификационните

документи. Размяната на ратификационните документи ще стане в Будапеща.
Настоящият договор е валиден за срок от двадесет години и ще се про­
дължава всеки път за следващите пет години, ако никоя от високодогова­
рящите се страни не го денонсира дванадесет месеца преди изтичането на
съответния срок.
Съставен в София на 10 юли 1969 г. в два екземпляра, всеки на български
и унгарски език, при което и двата текста имат еднаква сила.

525
От името на Народна република От името на Унгарската
България: народна република:
Т одор Ж ивков Я нош К адар
първи секретар на ЦК на първи секретар на ЦК на
БКП и председател на Министерския Унгарската социалистическа
съвет работническа партия
Й ен ьо Ф ок
член на Политбюро на ЦК на УСРП,
председател на Министерския съвет

№ 256
Спогодба между правителството на Народна ре­
публика България и правителството на СССР за
оказване на Народна република България през
1971—1975г. техническо съдействие в строител­
ството на промишлени предприятия и други обек­
ти и за предоставяне на кредити за тази цел,
подписана в Москва на 28 август 1970 г.
Печата се по: Българо-съветски отношения (1948 1970), с. 6 78 682.

Правителството на НРБ и правителството на СССР, ръководени от отно­

шенията на дружба и братска взаимопомощ, в интерес на по-нататъшното
развитие на икономическото и техническото сътрудничество между НРБ и
СССР,
се договориха за следното,

Ч лен 1

Правителството на СССР ще осигури чрез своите компетентни организации

през 1971 —1975 г. доставки в НРБ на комплектно оборудване и машини за
промишлените предприятия и други обекти, предвидени в приложението към
настоящата спогодба, а така също ще окаже техническо съдействие в тяхното
строителство.

Член 2

За оказване на техническото съдействие, предвидено в член 1 на настоящата

спогодба, съветските организации:
ще изпълнят проектни работи;
ще доставят в НРБ произвежданото в Съветския съюз комплектно обо­
рудване, машини и специални материали;
ще командироват в НРБ специалисти за оказване на помощ в строител­
ството (авторски надзор, техническо ръководство и консултации), монтажа,
надстройката и пускането на доставяното оборудване в експлоатация, а така
също помощ за усвояване мощностите на предприятията;

526
 ще приемат български специалисти в СССР за консултации и
производствено-техническо обучение.

Член 3

За заплащане комплектното оборудване на машините, доставяни в съответ­

ствие е настоящата спогодба, правителството на СССР предоставя на пра­
вителството на НРБ кредит на сума до 350 млн. рубли (една рубла съдържа
0,937412 грама чисто злато) при 2% годишна лихва.
Предоставяният в съответствие е настоящата спогодба кредит ще се по­
гасява от правителството на НРБ в течение на 10 години на равни ежегодни
части, считано от 1.1.1976 г.
Лихвите, начислявани от момента на използването на съответната част от
кредита, ще се изплащат през първото тримесечие на годината, следваща след
годината, за която те са начислени.
За дата на използването на съответната част от кредита се счита датата
на коносамента или датата на печата на граничната гара на страната на
доставчика върху железопътната товарителница.
Ако стойността на доставките на оборудването и машините за предприя­
тията и другите обекти, предвидени в настоящата спогодба, надхвърли сумата
на посочения кредит, то сумата на това превишение ще се изплати от бъл­
гарската страна по действуващата Българо-съветска спогодба.

Член 4

Командироването на съветски специалисти в НРБ ще се извършва съгласно

условията на Българо-съветската спогодба за взаимно командироване на спе­
циалисти, за оказване на техническа помощ и други услуги от 8.IV. 1957 г. и
Протокола към споменатата спогодба от 5.VIII. 1964г.

Член 5

Приемането в СССР на Оългарски специалисти за производствено-техни­

ческо обучение ще се извършва съгласно условията на Българо-съветската
спогодба за производствено-техническото обучение на специалисти и работ­
ници от 8.IV. 1957 г.
Приемането в СССР на български специалисти за консултации ще се из­
вършва съгласно условията, предвидени в писмата, разменени между страните
на 5.VIII.1964r.

Ч лен 6

Заплащането на разходите на съветските организации, свързани с достав­

ките в НРБ на специални материали, изпълнението на проектните работи и
оказване на други видове техническо съдействие в строителството на пред­
приятията и обектите, предвидени в настоящата спогодба, ще се извършва
от българската страна в преводни рубли съгласно Спогодбата за многос­
транните плащания в преводни рубли и за организиране на Международната
банка за икономическо сътрудничество от 22.Х.1963г.

527
 При това стойността на проектните работи и предаваната техническа до­
кументация ще се определя в съответствие със Спогодбата между правител­
ството на НРБ и правителството на СССР за начина на определяне цените
за проектните работи и техническата документация от 5.VIII.1964r.

Ч лен 7

Българската страна няма да предава без съгласието на съветската страна

на чуждестранни физически или юридически лица получената в съответствие
с настоящата спогодба техническа документация и ще осигури нейното опаз­
ване.

Ч лен 8

БНБ и Държавната банка на СССР с цел отчитане на използването и по­

гасяването на предоставения по настоящата спогодба кредит и изплащането
на начислените по него лихви ше открият помежду си специални кредитни
сметки в рубли и ще установят съвместно техническия ред за водене на смет­
ките и разплащанията по кредита.

Член 9

Съответните български и съветски организации ще сключват помежду си

договори за доставки на оборудването, машините и специалните материали
и за оказване на техническо въздействие, предвидени в настоящата спогодба.
В договорите ще се определят обемите и сроковете на тези доставки, обемите
и сроковете за изпълнение на проектните работи, броят и специалностите на
съветските специалисти, командировани в НРБ, броят и специалностите на
българските специалисти, приемани в СССР, а така също другите подробни
условия за оказване на техническото съдействие, предвидено в настоящата
спогодба.
Съответните български и съветски организации ще внесат в сключените
по-рано договори изменения, засягащи условията на заплащане доставките
на комплектното оборудване и машините за обектите, предвидени в настоя­
щата спогодба.

Ч лен 10

Настоящата спогодба влиза в сила от деня на нейното подписване.

Съставена в Москва на 28.VIII. 1970 г. в два оригинални екземпляра, всеки
на български и руски език, при което двата текста имат еднаква сила.

528
 № 257
Конституция на Народна република България,
приета чрез всенародно гласуване на 16 май
1971 г. и провъзгласена от Народното събрание
на 18 май 1971 г.
Печата се по: „Държавен вестник", бр. 39 от 18 май 1971 г.

НИЕ,

гражданите на Народна република България, наследници на велики рево­

люционни традиции, изковани във вековни борби за свобода и човешки прав-
дини, за народна власт и социалистическо преустройство на обществото,

КАТО СЕ ОСНОВАВАМЕ
на историческата победа на Деветосептемврийската социалистическа ре­
волюция от 1944 година, завоювана под ръководството на Българската ко­
мунистическа партия и с решаващата помощ на Съветската армия-освобо­
дителка, от работническата класа, трудещите се селяни и народната инте­
лигенция, сплотени в Отечествения фронт;
на успешното развитие на нашата народнодемократична държава; на ис­
торически създалото се единомислие и единодействие между Българската ко­
мунистическа партия и Българския земеделски народен съюз;
на победата на социализма, установила пълното господство на обществе­
ната собственост върху средствата за производство и премахнала завинаги
експлоатацията на човек от човека;
на изградените с героичен труд на свободния народ развита съвременна
промишленост и модерно кооперативно селско стопанство, осигуряващи усло­
вия за постоянно повишаване на народното благосъстояние;
на големите успехи, постигнати в областта на образованието, науката и
културата;

КАТО СЕ ОПИРАМЕ
на сътрудничеството и взаимопомощта със Съюза на съветските социалис­
тически републики и с другите страни от социалистическата общност;
на подкрепата на международното комунистическо и работническо дви­
жение и на всички прогресивни сили в света;

ТВЪРДО РЕШЕНИ
да изградим под ръководството на Българската комунистическа партия и
в изпълнение на нейната програма развито социалистическо общество у нас,
да увеличаваме със своя труд социалистическата собственост, материалното
и духовното богатство на народа, да разгръщаме и задълбочаваме социа­
листическата демокрация, да създаваме все по-благоприятни условия за мно­
гостранен разцвет на свободната човешка личност;

34. Българската държавност 529

 да укрепваме и разширяваме нерушимия съюз, дружбата и всестранното
сътрудничество със Съюза на съветските социалистически републики и с дру­
гите братски социалистически страни;
да подкрепяме справедливата борба на народите за независимост и социа­
лен прогрес;
да съдействуваме за заздравяване на световния мир, за разбирателство
между всички народи на земята;

КАТО ОТБЕЛЯЗВАМЕ
значението на Конституцията на Народна република България от
1947година и

КАТО ДОРАЗВИВАМЕ
нейните основни принципи с оглед на новия етап от изграждането на со­
циалистическото общество в нашата Родина

ПРИЕХМЕ
чрез всенародно гласуване тази

КОНСТИТУЦИЯ

Г лава I

I. Общ ествено-политическо устройство

Член 1
(1) Народна република България е социалистическа държава на трудещите
се от града и селото начело с работническата класа.
(2) Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунисти­
ческа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито
социалистическо общество в Народна република България в тясно братско
сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.
Член 2

(1) В Народна република България цялата власт произтича от народа и

принадлежи на народа.
(2) Народът осъществява властта чрез свободно избрани представителни
органи — Народно събрание и народни съвети — или непосредствено.
Член 3

(1) Държавата служи на народа, като:

защищава неговите интереси и социалистически завоевания;

530
 ръководи планомерно обществено-икономическото развитие на страната;
създава условия за непрекъснато подобряване на благосъстоянието, обра­
зованието и здравеопазването на народа, както и за всестранното развитие
на науката и културата;
осигурява свободното развитие на човека, гарантира правата му и закриля
неговото достойнство;
организира защитата на националната независимост, държавния сувере­
нитет и териториалната цялост на страната;
развива и укрепва дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със Съюза
на съветските социалистически републики и другите социалистически страни;
води политика на мир и разбирателство с всички страни и народи.
(2) При изпълнение на своите задачи държавата все по-широко се опира
на обществените организации.

Член 4

(1) Главните насоки в развитието на държавата при изграждане на развито

социалистическо общество са;
постоянно разширяване на демокрацията;
усъвършенствуване на организацията и дейността на държавния апарат;
засилване на народния контрол върху работата на държавните органи.
(2) Социалистическата държава съдействува за прерастването на социалис­
тическото общество в комунистическо.

Член 5
Основни принципи, върху които се изгражда и действува политическата
система на обществото, са: народният суверенитет, единството на властта,
демократическият централизъм, социалистическият демократизъм, закон­
ността и социалистическият интернационализъм.
Член 6

(1) Представителните органи се избират въз основа на всеобщо, равно и

пряко избирателно право с тайно гласуване.
(2) Срокът на пълномощията на Народното събрание е 5 години, а на на­
родните съвети — две години и половина.
(3) Избиратели и избираеми са всички граждани на Народна република
България, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, на­
родност, раса, вероизповедание, образование, занятие, служебно или общес­
твено положение и имотно състояние е изключение на поставените под пълно
запрещение.
(4) Редът за избиране на представителните органи се определя със закон.

Член 7
(1) Народните представители и съветниците са отговорни и се отчитат пред
своите избиратели. Те могат да бъдат отзовани и преди срока, за който са
избрани.

531
 (2) Отзоваването на народните избраници става е решение на избирателите
по определен от закона ред.

Член 8

(1) Народна република България се управлява точно според Конституцията

и законите на страната.
(2) Строгото спазване на Конституцията и законите е основно задължение
на всички държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и на
гражданите.
(3) Укрепването на законността и предотвратяването на престъпленията и
правонарушенията е задължение на държавата, обществените организации и
гражданите.

Член 9
(1) Правата, свободите и задълженията, предвидени в Конституцията, се
упражняват и изпълняват въз основа на самата нея, освен ако тя предвижда,
че условията и редът за тяхното осъществяване се определят от закона.
(2) Правата и свободите не могат да се упражняват във вреда на общес­
твения интерес.
Член 10

(1) Обществените организации обединяват и привличат различните слоеве

от населението в социалистическото строителство, изразяват и защищават
техните специфични интереси и работят за издигането на социалистическата
им съзнателност.
(2) Обществените организации все повече съдействуват на държавните орга­
ни за осъществяване на техните задачи.
(3) Обществените организации изпълняват и предоставените им с тяхно
съгласие държавни дейности.

Член 11

(1) Отечественият фронт е въплъщание на съюза на работническата класа,

трудещите се селяни и народната интелигенция. Той е обществена опора на
народната власт, масова школа за патриотично и комунистическо възпитание
на населението и за привличане на трудещите се в управлението на страната.

Член 12

Народна република България принадлежи към световната социалистическа

общност, което е едно от главните условия за нейната независимост и всес­
транно развитие.

532
 Глава II

Общ ествено-икономическо устройство

Член 13
(1) Икономическата система на Народна република България е социалис­
тическа. Тя се основава на обществената собственост върху средствата за
производство, изключва експлоатацията на човек от човека и се развива пла­
номерно към комунистическа икономика.
(2) Развитието на социалистическата икономика е основа за всестранния
напредък на обществото и на свободната човешка личност, за разширяването
на социалистическата демокрация, за благоденствието на народа и възхода
на Родината.
(3) Икономиката на Народна република България се развива като част от
световната социалистическа икономическа система.

Член 14

(1) Формите на собственост в Народна република България са: държавна

(общонародна) собственост, кооперативна собственост, собственост на общес­
твените организации и лична собственост.

Член 15
(1) Държавната (общонародна) собственост е висша форма на социалис­
тическа собственост и съставлява единен фонд. Тя определя социалистическия
характер на собствеността на кооперативните и обществените организации
и се ползува с особена закрила.
(2) Формите на обществена собственост постепенно се развиват и сбли­
жават, за да прераснат в единна общонародна собственост.

Член 16

(1) Заводите и фабриките, банките, подземните богатства, естествените из­

точници на енергия, ядрената енергия, горите, пасищата, водите, пътищата,
железопътния!, водният и въздушният транспорт, пощите, телеграфите, те­
лефоните, радиото и телевизията са държавна (общонародна) собственост.
(2) В предвидените от закона случаи кооперациите и обществените орга­
низации могат да притежават средства за производство и други имоти.
Член 17

(1) Държавата осъществява правото си на собственост, като образува сто­

пански и други организации и участвува в държавно-кооперативни пред­
приятия, на които предоставя имоти за стопанисване и управление, както и
чрез дейността на тези организации при осъществяването на предоставените
им или придобити права.
(2) Държавата може да предоставя на кооперативни и обществени орга­
низации и на граждани право на ползуване върху определени държавни имоти.

533
 (3) Ползуването на горите, пасищата, водите и кариерните находища от
кооперативни организации и от граждани се урежда със закон.

Член 18

Държавните стопански организации осъществяват дейността си съобразно

с принципите на стопанската сметка.

Член 19

(1) Кооперативната собственост принадлежи на колективи трудещи се, обе­

динени доброволно за задружно извършване на стопанска дейност на коо­
перативни съюзи и на междукооперативни организации.
(2) обществените организации могат да извършват стопанска дейност в
съответствие с техните цели в разрешените от закона случаи.

Член 20

(1) Собствеността на обществените организации служи за постигане на тех­

ните цели, включително и за осъществяване на предоставените им дейности
от държавните органи, както и за задоволяване на обществените интереси.
(2) обществените организации могат да извършват стопанска дейност в
съответствие с техните цели в разрешените от закона случаи.
Член 21

(1) Гражданите на Народна република България имат право на лична соб­

ственост върху имоти и вещи за задоволяване на своите и на семействата си
потребности.
(2) Лична собственост са и дребните средства за производство и продук­
цията на домакинствата на кооператорите и другите трудещи се от земята,
предоставена им за лично ползуване, както и дребните средства за производ­
ство, използувани от трудещите се за водене на други спомагателни дейности
и продукцията от тях. Със закон се определят видът и броят на дребните
средства за производство, които могат да се притежават в спомагателното
стопанство.
(3) За задоволяване на жилищните потребности на гражданите държавата
отстъпва правото на строеж върху държавни земи и отпуска кредити.
(4) Държавата закриля придобитата с труд и по друг законен начин лична
собственост, включително и спестяванията.
(5) Правото на лична собственост може да бъде обременявано или огра­
ничавано само със закон или със съгласие на собственика.
(6) Гражданите не могат да упражняват правото си на лична собственост
и другите си имуществени права във вреда на обществения интерес.

Член 22
(1) Държавата ръководи народното стопанство и другите области на
обществения живот въз основа на единни планове за обгцествено-икономи-

534
ческо развитие с цел да се задоволяват все по-пълно постоянно растящите
материални и културни потребности на гражданите.
(2) В тази си дейност държавата се опира на инициативите и творческата
дейност на трудовите колективи, на научните институти и обществените орга­
низации и използува моралните стимули и колективната и индивидуалната
материална заинтересуваност.
(3) При разработването и изпълнението на плановете за обществено-ико­
номическо развитие държавата използува ефективно постиженията на науката
и техниката, трудовите и материалните източници и предимствата на меж­
дународното социалистическо разделение на труда.
(4) Държавният бюджет се съставя въз основа на единния план за
обществено-икономическо развитие.
Член 23

(1) Държавата насърчава кооперациите и техните съюзи и подпомага дей­

ността им.
(2) Държавата оказва всестранна подкрепа на трудово-кооперативните зе­
меделски стопанства.

Член 24
Колективите на трудещите се участвуват непосредствено и чрез избрани от
тях органи в ръководството на стопанската дейност.

Член 25

Гражданите могат с личен труд и с труда на членовете на своите семейства

при условия, определени от закона, да упражняват селскостопанска, занаят­
чийска и друга стопанска дейност. Законът определя какви средства за про­
изводство могат да притежават тези граждани.
Член 26

(1) Авторските права върху произведения на науката, литературата и из­

куството, както и правата на изобретателите и рационализаторите се закрилят
от държавата.
(2) Държавата, кооперативните и обществените организации създават усло­
вия за разгръщане на творческата дейност и за използуване на творбите на
авторите, изобретателите и рационализаторите за икономическото и култур­
ното развитие на обществото.
(3) Авторите, изобретателите и рационализаторите не могат да използуват
правата си в противоречие с обществения интерес.

Член 27
Правото на наследяване се признава и гарантира.

535
 Ч лен 28

Държавата може да отчуждава или да ограничава правото на собственост

върху имотите на гражданите, кооперациите и обществените организации за
държавни и обществени нужди срещу справедливо обезщетение. Редът за
отчуждаване и начинът на обезщетение се определят със закон.
Член 29

(1) Със закон може да се установи изключително право на държавата да

управлява отделни видове стопанска дейност.
(2) Външната търговия е изключително право на държавата.

Член 30
(1) Земята като основно природно богатство и средство за производство
се пази и ползува по най-полезен за обществото начин.
(2) Трудово-кооперативните земеделски стопанства използуват безвъзмезд­
но земите, внесени от кооператорите, от други лица и организации или пре­
доставени им от държавата.
(3) Предназначението на обработваемите селскостопански земи, пасища и
гори може да се изменя по установен от закона ред.

Член 31

Защитата и опазването на природата и природните богатства, на водата,

въздуха и почвата, както и на културните паметници, е задължение на дър­
жавните органи и предприятия, кооперациите и обществените организации
и дълг на всеки гражданин.

Член 32
(1) Трудът е основен обществено-икономически фактор.
(2) В Народна република България се прилага социалистическият принцип
„От всекиго според способностите, всекиму според труда“. Обществените
фондове за задоволяване потребностите на гражданите непрекъснато се уве­
личават.
(3) Държавата се грижи за повишаване на трудовата квалификация и про­
изводствения опит на гражданите. Закрилата на труда се урежда със закон.

Член 33

(1) Държавата създава необходимите условия за развитие на науката и

техниката с цел да се осигурява управление на обществото, научно-техничес­
кият прогрес и всестранен растеж на икономиката и културата.
(2) Внедряването на постиженията на науката и техниката във всички облас­
ти на обществения живот е задължение на държавните органи, стопанските
и други обществени организации и на всички граждани.

536
 Глава III

Основни права и задължения

иа гражданите

Член 34
(1) Българско гражданство се придобива и загубва по реда, установен от
закона.
Член 35

(1) Всички граждани на Народна република България са равни пред за­

коните.
(2) Не се допускат никакви привилегии или ограничения в правата, основани
на народност, произход, религия, пол, раса, образование и обществено и
материално положение.
(3) Държавата осигурява равенството на гражданите, като създава условия
и възможности за упражняване на техните права и за изпълняване на техните
задължения.
(4) Всяко проповядване на ненавист или унижаване на човека поради расова,
национална или религиозна принадлежност се забранява и наказва.

Член 36

Жената и мъжът в Народна република България имат равни права.

Член 37

Жената-майка се ползува с особена закрила и грижи на държавата, на

стопанските и обществените организации, като й се осигуряват отпуск преди
и след раждане при запазване на трудовото ή възнаграждение, безплатна
акушерска и медицинска помощ, родилни домове, облекчаване на труда и,
разширяване мрежата на детските заведения, на предприятията за комунални
и битови услуги и за обществено хранене.

Член 38
(1) Бракът и семейството са под закрилата на държавата.
(2) Законен е само гражданският брак.
(3) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. Ро­
дителите имат право и са длъжни да се грижат за отглеждането на своите
деца и за тяхното комунистическо възпитание.
(4) Децата, родени извън брака, имат еднакви права с родените от брака.
Член 39

(1) Възпитанието на младежта в комунистически дух е задължение на цялото

общество.
(2) Семейството, училището, държавните органи и обществените органи­
зации полагат особени грижи за интелектуалното, нравственото, естетическо­

537
то, културното и физическото развитие на младежта, за нейното трудово
възпитание и политехническо образование.
(3) Младежта се ползува с особена закрила.
Член 40

(1) Гражданите имат право на труд.

(2) Всеки гражданин има право свободно да си избира професията.
(3) Държавата осигурява правото на труд, като развива социалистическата
обществено-икономическа система.

Член 41
(1) Трудът се възнаграждава в зависимост от неговото количество и ка­
чество.
(2) Трудещите се имат право на безопасни и здравословни условия на труда,
което се осигурява чрез внедряване на постиженията на науката и техниката.
Член 42

(1) Гражданите имат право на почивка.

(2) Това право се осигурява чрез намаляване на работното време, без да
се намалява трудовото възнаграждение и да се накърняват други трудови
права, чрез ежегоден платен отпуск и чрез широка мрежа почивни домове,
клубове, народни читалища, домове на културата и други места за отдих и
култура.
Член 43

(1) Гражданите имат право на осигуряване, пенсиониране и подпомагане

при нетрудоспособност, поради болест, злополука, майчинство, инвалидност,
старост или смърт и при отглеждане на дете, както и на помощи в устано­
вените от закона случаи.
(2) Това право се осъществява чрез единно обществено осигуряване и отде­
ляне на необходимите средства от националния доход за финансиране на
осигуровките.
(3) Осигурените участвуват в управлението на общественото осигуряване.
Член 44

Малолетните, непълнолетните, нетрудоспособните и старците, които нямат

близки или са останали без грижи на близките си. се намират под особена
закрила на държавата и обществото.
Член 45

(1) Гражданите имат право на безплатно образование във всички видове

и степени учебни заведения при определени от закона условия.
(2) Учебните заведения са държавни.

538
 (3) Образованието се основава на постиженията на съвременната наука и
на марксистко-ленинската идеология.
(4) Основното образование е задължително.
(5) Държавата създава условия за осъществяване на всеобщо средно обра­
зование.
(6) Държавата насърчава образованието, подобрява всестранно условията
за работа на учебните заведения, отпуска стипендии и поощрява учащите се,
проявили особени дарования.
(7) Гражданите от небългарски произход освен задължителното изучаване
на български език имат право да изучават и своя език.
Член 46

(1) Творчеството в областта на науката, изкуството и културата служи на

народа и се развива в комунистически дух.
(2) Държавата полага особени грижи за развитието на науката, изкуството
и културата, като създава висши учебни заведения, научноизследователски
учреждения, книгоиздателства, библиотеки, музеи, художествени галерии, теа­
три, кина, радио и телевизия.
Член 47

(1) Държавата полага всестранни грижи за здравето на народа, като орга­

низира лечебно-профилактични и други здравни заведения и служби.
(2) Държавата и обществените организации разпространяват здравна про­
света и култура сред народа и насърчават развитието на физическата култура
и туризма.
(3) Всеки гражданин има право на безплатна медицинска помощ.
(4) Държавата и обществените организации полагат особени грижи за здра­
вето на децата и юношите.
Член 48

(1) Гарантират се свободата и неприкосновеността на личността.

(2) Никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на
съда или прокурора.
Член 4У

Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя никой не може

да влиза в жилището или помещенията му, нито да върши там претърсване
освен в случаите и при условията, предвидени в закона.
Член 50

Всеки гражданин има право на защита срещу незаконно вмешателство в

личния му и семеен живот и посегателство върху неговата чест и добро име.

539
 Ч лен 51

Тайната на кореспонденцията, на телефонните разговори и на далекосъоб­

щенията е неприкосновена освен при мобилизация, военно положение или при
разрешение на съда или прокурора.

Член 52

(1) Гражданите могат да образуват организации с политически, професио-.

нални, културни, художествени, научни, религиозни, спортни и други несто­
пански цели.
(2) За съвместна стопанска дейност гражданите могат да се обединяват в
кооперации.
(3) Забраняват се организации, които са насочени срещу социалистическия
строй на Народна република България и правата на гражданите, проповядват
фашистка или друга антидемократична идеология.
(4) Обществените организации и кооперациите могат да образуват съюзи
или други обединения.

Член 53
(1) На гражданите се осигурява свобода на съвестта и на изповеданията.
Те могат да извършват религиозни обреди и да водят антирелигиозна про­
паганда.
(2) Църквата е отделена от държавата.
(3) Правното положение, въпросите за материалната издръжка и правото
на вътрешно устройство и самоуправление на различните верски общности
се уреждат със закон.
(4) Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически
цели, както и образуването на политически организации на верска основа.
(5) Религията не може да бъде основание за отказ да се изпълняват задъл­
женията, възложени от Конституцията или от законите.
Член 54

(1) Гражданите имат свобода на словото, печата, събранията, митингите

и манифестациите.
(2) Тези свободи се осигуряват, като на гражданите се предоставят не­
обходимите материални условия за това.

Член 55
Гражданите имат право на молби, жалби и предложения. Това право се
осъществява по реда, установен от закона.
Член 56

(1) Държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или

незаконни служебни действия на нейните органи и длъжностни лица.

540
 (2) Всеки гражданин има право да иска даване под съд на длъжностни лица
за престъпления, извършени при изпълнение на службата им.
(3) Гражданите имат право съобразно условията, установени от закона, на
обезщетение от длъжностните лица за причинените им вреди от незаконно
изпълнение на службата им.

Член 57

Българските граждани в чужбина се ползуват от закрилата на Народна

република България и са длъжни да изпълняват задълженията към нея.

Член 58
Гражданите са длъжни точно и добросъвестно да спазват и изпълняват
Конституцията и законите на страната.

Член 59

(1) Всеки работоспособен гражданин е длъжен да се занимава с обществе­

нополезен труд съобразно със своите способности и квалификация.
(2) Изпълнението на трудовите задължение е въпрос на чест за всеки член
на социалистическото общество.

Член 60

Гражданите са длъжни да пазят и увеличават социалистическата собственост

като неприкосновена основа на социалистическия строй, да действуват за
укрепването на политическата, икономическата и отбранителната мощ на
Родината, за развитието на културата и за благоденствието на народа.

Член 61

(1) Защитата на Отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки

гражданин.
(2) Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления
към народа. Те се наказват с всичката строгост на закона.

Член 62

Военната служба е задължителна за всички граждани съгласно закона.

Член 63

(1) Всеки гражданин е длъжен да съдействува за запазването и укрепването

на мира.
(2) Подстрекателството и пропагандирането на война като тежки престъп­
ления против мира и човечеството се забраняват и наказват от закона.

541
 Ч лен 64

Данъчните задължения на гражданите се определят от закон съобразно с

техните доходи и имущества.

Член 65

Народна република България предоставя право на убежище на чужденците,

преследвани заради зашита интересите на трудещите се, за участие в нацио-
налноосвободителна борба, за прогресивна политическа, научна и художес­
твена дейност, за борба срещу расовата дискриминация или защита на мира.

Глава IV

Н ародно събрание

Член 66
(1) Народното събрание е върховен представителен орган, който изразява
волята на народа и неговия суверенитет.
(2) Народното събрание е върховен орган на държавната власт.

Член 67

Народното събрание съединява законодателната и изпълнителната дейност

на държавата и осъществява върховен контрол.

Член 68

Народното събрание се състои от 400 народни представители, които се

избират в райони с равен брой жители.

Член 69

(1) Пълномощията на Народното събрание се прекратяват с изтичане на

срока, за който е избрано.
(2) Народното събрание може да се саморазпусне и преди да изтече срокът
на пълномощията му. В този случай то продължава да изпълнява функциите
си до избирането на ново Народно събрание.
(3) Ако срокът на пълномощията на Народното събрание изтече по време
на война или на други извънредни обстоятелства, то може да го продължи.
То може да продължи срока на пълномощията си и ако бъде обявено по­
ложение на война или настъпят други извънредни обстоятелства по време на
избори. В тези случаи избор на ново Народно събрание се произвежда в срок
от шест месеца след отпадане на причините, които са наложили продължа­
ването на мандата му.
(4) Народното събрание може да продължи срока на пълномощията си до
една година и по други важни причини.

542
 Ч л е н 70

(1) Избори за Народно събрание се произвеждат най-късно два месеца след

прекратяване на неговите пълномощия.
(2) Новоизбраното Народно събрание се свиква на сесия най-късно един
месец след деня на изборите.

Член 71

(1) Народното събрание се свиква на сесии от Държавния съвет най-малко

три пъти през годината.
(2) Държавният съвет свиква Народното събрание на сесия и когато повече
от една пета от народните представители поискат това.

Член 72
Първата сесия на новоизбраното Народно събрание се открива от най-
възрастния народен представител. Под негово председателство народните
представители избират председател и заместник-председатели на Народното
събрание.
Член 73

(1) Председателят на Народното събрание:

а) ръководи заседанията на Народното събрание;
б) предлага проект за дневен ред на сесиите на Народното събрание;
в) удостоверява с подписа си текста на приетите от Народното събрание
актове;
г) организира международните връзки на Народното събрание.
(2) Председателят на Народното събрание може да възложи извършването
на тези дейности на заместник-председател.

Член 74
(1) Народното събрание само проверява законността на изборите на на­
родните представители. За тази цел на първата сесия то избира из своята
среда комисия по проверка на изборите, която най-късно на втората сесия
след изборите дава заключение пред Народното събрание за тяхната закон­
ност. Това комисията извършва и при частични избори на народни предста­
вители.
(2) Когато Народното събрание установи, че изборът е извършен при на­
рушение на закона, то го касира.
(3) Народните представители полагат клетва пред Народното събрание.

Член 75
Народното събрание само уст ановява своята вътрешна организация и реда
на работата си с правилник.

543
 Член 76

(1) Народното събрание избира из своя състав постоянни и временни ко­

мисии, които са негови органи. То ръководи и контролира тяхната дейност.
• (2) За своята дейност комисиите отговарят и се отчитат пред Народното
събрание.
(3) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание,
упражняват от негово име контрол върху министерствата и други ведомства
и местните държавни органи и съдействуват за изпълнение на приетите от
Народното събрание закони и други актове.
(4) Временни комисии се избират по въпроси, които нямат постоянен ха­
рактер, както и за проучване и анкети.
(5) Всички държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и
граждани са задължени да предоставят на комисиите необходимите сведения
и документи във връзка с тяхната работа.
Член 77

Народното събрание е единствен законодателен орган на Народна репуб­

лика България и върховен организатор на плановото ръководство на общес­
твеното развитие.
Член 78

Народното събрание:
1. Осъществява върховното ръководство на вътрешната и външната по­
литика на държавата.
2. Приема и изменя Конституцията.
3. Определя кои въпроси и по какъв ред да се решат с референдум.
4. Приема, изменя и отменя законите.
5. Взема мерки за изпълнението на законите и на другите си актове.
6. Приема единните планове за обществено-икономическо развитие на стра­
ната и отчетите за изпълнението им.
7. Приема бюджета на държавата и отчета на правителството за изпъл­
нението на бюджета за предшествуващата година.
8. Установява данъците и определя техния размер. Може да възложи на
Министерския съвет да определя размера на данъците, които се дължат от
държавните организации.
9. Дава амнистия.
10. Решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир.
11. Назначава и освобождава от длъжност главнокомандуващия на въоръ­
жените сили.
12. Решава въпросите за изменение на границите на Народната република.
13. Ратифицира и денонсира международни договори.
14. Създава, закрива, слива и преименува министерства и други ведомства
с ранг на министерства.
Може да образува и държавно-обществени организации с ранг на минис­
терства.
15. Определя задачите и организацията на Държавния съвет, Министерския
съвет, народните съвети, съдилищата и прокуратурата.

544
 Може да образува в системата на Министерския съвет негови органи за
ръководство и координация в управлението на държавата и да определя ре­
шенията на кои от тях имат силата на правителствени актове.
16. Избира и освобождава от длъжност Държавния съвет, Министерския
съвет, Върховния съд и главния прокурор на Народната република.
17. Упражнява върховен контрол за спазване на Конституцията и законите.
18. Упражнява върховен контрол върху дейността на държавните органи.
19. При съгласие на обществените организации може да им предоставя
извършването на определени държавни дейности.
Член 79

(1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.

(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни-за всички
държавни органи, обществени организации и лица.
Член 80

(1) Правото на законодателна инициатива принадлежи на Държавния съвет,

Министерския съвет, постоянните комисии на Народното събрание, народните
представители, Върховния съд и главния прокурор.
(2) Право на законодателна инициатива имат и обществените организации
в лицето на Националния съвет на Отечествения фронт, Централния съвет
на професионалните съюзи, Централният комитет на Димитровския кому­
нистически младежки съюз и Управителния съвет на Централния коопера­
тивен съюз по въпросите, отнасящи се до тяхната дейност.
Член 81

Народното събрание може да заседава, ако присъствуват повече от поло­

вината от всички народни представители.
То взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите народни
представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

Член 82

Заседанията на Народното събрание са публични, освен когато то реши,

че важни държавни интереси налагат някои от тях да бъдат при закрити
врати.
Член 83

(1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се извършват на

различни заседания. След като бъде приет на първо гласуване, законопроектът
се изпраща в съответните комисии за допълнително обсъждане, преди да бъде
поставен на второ гласуване.
(2) По решение на Народното събрание двете гласувания на законопроекта
могат да станат по изключение на едно заседание и без допълнително обсъж­
дане в комисиите.

35. Българската държавност

545
 Член 84

(1) Приетите от Народното събрание закони, решения, декларации и обръ­

щения се обнародват от Държавния съвет в „Държавен вестник“ не по-късно
от 15 дни след приемането им.
(2) Законът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самия
закон е определен друг срок.
(3) Останалите актове на Народното събрание влизат в сила с приемането
им от Народното събрание.
Член 85

(1) Народното събрание осигурява законите да не противоречат на Кон­

ституцията.
(2) Само то решава дали законът противоречи на Конституцията и дали
са спазени изискваните от Конституцията условия за неговото издаване.

Член 86

Народните представители в дейността си се ръководят от общонародните

интереси и от интересите на своите избиратели.
Член 87

(1) Народните представители имат право да отправят питания до Минис­

терския съвет или до отделни негови членове, които са длъжни да отговарят.
(2) На питанията, отправени на сесия, се отговаря на същата или по решение
на Народното събрание на следващата сесия.
(3) На питанията, направени между сесиите, се отговаря на следващата
сесия.
(4) Ако Народното събрание прецени, по питането могат да станат раз­
исквания и да се приеме решение.
Член 88

Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не

може да бъде възбудено наказателно преследване освен за тежки престъп­
ления, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава
— на Държавния съвет. Разрешение за задържане не се иска при заварено
тежко престъпление, в който случай незабавно се известява Народното съ­
брание, а ако то не заседава — Държавният съвет.
Член 89

Народните представители не отговарят наказателно и дисциплинарно за

изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

546
 Г лава V

Д ържавен съвет

Член 90
(1) Държавният съвет на Народна република България е висш постоянно
действуващ орган на държавната власт, който съединява вземането на ре­
шения с тяхното изпълнение.
(2) Държавният съвет като висш орган на Народното събрание осигурява
съединяването на законодателната с изпълнителната дейност.
(3) Той отговаря и се отчита пред Народното събрание за цялата си дейност.
Член 91

В рамките на Конституцията Държавният съвет организира и контролира

изпълнението на основните задачи, произтичащи от законите и решенията на
Народното събрание, упражнява общо ръководство и контрол върху работата
на Министерския съвет и на останалите държавни органи, взема решения и
осъществява изпълнителна и разпоредителна дейност по основни въпроси на
държавното управление.
Член 92

(1) Държавният съвет се състои от председател, заместник-председатели,

секретар и членове.
(2) Народното събрание избира Държавен съвет из средата на народните
представители на първата си сесия с мнозинство повече от "половината от
всички народни представители.
(3) Пълномощията на Държавния съвет продължават, докато новоизбра­
ното Народно събрание избере Държавен съвет.
(4) Членовете на Държавния съвет полагат клетва пред Народното събра­
ние.

Член 93
Държавният съвет:
1. Насрочва избори за Народно събрание и народни съвети.
2. Определя датата за произвеждане на референдум, когато има решение
на Народното събрание по кой въпрос и по какъв ред да се произведе ре­
ферендумът.
3. Свиква Народното събрание на сесии.
Свиква Народното събрание, чийто мандат е изтекъл, за да реши въпроси
за продължаване срока на пълномощията си. *”
4. Упражнява правото на законодателна инициатива.
5. Определя по кои законопроекти, внесени в Народното събрание, да се
проведе народно обсъждане.
6. Обнародва приетите от Народното събрание актове в „Държавен вест­
ник“.
7. Издава укази и други юридически актове по основните въпроси, про­
изтичащи от законите и решенията на Народното събрание.

547
 8. Дава задължителни за всички тълкувания на законите и нормативните
указания.
9. Осъществява общо ръководство на отбраната и сигурността на страната.
10. Назначава и освобождава от длъжност членовете на Държавния комитет
на отбраната.
11. Назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на въ­
оръжените сили и удостоява с висши военни звания.
12. Представлява Народна република България в международните й отно­
шения.
13. Назначава, отзовава и освобождава от длъжност по предложение на
Министерския съвет дипломатическите и консулските представители на На­
родна република България в другите страни.
14. Ратифицира и денонсира международни договори.
15. Установява дипломатически и консулските рангове.
16. Създава и закрива ведомства без ранг на министерства и назначава и
освобождава от длъжност техните ръководители.
17. Упражнява контрол върху дейността на Министерския съвет и на ръ­
ководителите на министерства и на другите ведомства.
18. Упражнява контрол за точното изпълнение на законите и другите актове
на Народното събрание, както и на издадените от самия него актове.
19. Отменя противозаконните или неправилните актове на Министерския
съвет и на ръководителите на министерствата и на другите ведомства.
20. Отменя противозаконните или неправилните актове на народните съвети
и на техните изпълнителни и разпоредителни органи.
21. Упражнява правото на помилване.
22. Опрощава несъбираеми дългове към държавата.
23. Учредява ордени и медали и награждава с тях.
24. Учредява почетни звания и удостоява с тях.
25. Създава и закрива административно-териториални единици. Изменя
границите на общините, районите в градовете и на окръзите определя техните
административни центрове.
26. Дава, възстановява и отнема българско гражданство.
27. Предоставя право на убежище.
Член 94.

Държавният съвет освен правомощията по чл. 93 през периода между се­

сиите на Народното събрание:
1. Осъществява общото ръководство на вътрешната и външната политика
на държавата.
2. В неотложни случаи с указ изменя или допълва отделни разпоредби и
законите.
Издава укази по въпроси от принципен характер, които засягат изпълни­
телната и разпоредителната дейност в държавата.
Държавният съвет внася издадените укази по тази точка за утвърждаване
от Народното събрание на следващата му сесия.
3. Изслушва отчети за работата на Министерския съвет или на отделни
негови членове и взема съответни решения.
4. По предложение на председателя на Министерския съвет освобождава
от длъжност и назначава отделни членове на Министерския съвет. Това ре­

548
шение Държавният съвет е длъжен да внесе за утвърждаване на следващата
сесия на Народното събрание.
5. Назначава и освобождава от длъжност главнокомандуващия на въоръ­
жените сили. Това решение се внася за утвърждаване от Народното събрание
на следващата му сесия.
6. Осъществява общо ръководство и координира работата на народните
съвети и на изпълнително-разпоредителните органи на държавата.
7. Упражнява общ контрол върху дейността на прокуратурата.
8. Обнародва обща и частична мобилизация и военно или друго извънредно
положение.
9. Взема мерки за колективна защита съвместно с други страни.
10. Обявява положение на война в случай на въоръжено нападение срещу
Народна република България или в случай на нужда от неотложно изпълнение
на международно задължение за взаимна отбрана. Държавният съвет свиква
Народното събрание на сесия, за да се произнесе по тези негови решения.

Член 95

В условие на война, ако не съществува възможност да бъде свикано На­

родното събрание, освен предоставените му правомощия Държавният съвет:
1. Издава укази, с които могат да се отменят или изменят закони или да
се урежда законодателно неуредена материя. Държавният съвет внася тези
укази за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.
2. Приема единните планове за обществено-икономическо развитие и бюд­
жета, както и отчетите за тяхното изпълнение.
3. Избира и освобождава от длъжност Министерския съвет. Върховния съд
и главния прокурор.
Член 96
(1.) Председателят на Държавния съвет;
1. Организира и ръководи работата на Държавния съвет.
2. Приема акредитивните и отзователни писма на чуждите дипломатически
представители в страната.
(2.) Държавният съвет по реда и в случаите, определени от закона, може
да възлага на председателя на Държавния съвет осъществяването на някои
от своите правомощия.

Член 97
(1) Държавният съвет издава укази и приема решения, обръщения и декла­
рации.
(2) Нормативните укази на Държавния съвет влизат в сила три дни след
обнародването им в „Държавен вестник“, освен когато в указа е определен
друг срок.
(3) Останалите актове на Държавния съвет влизат в сила от деня на при­
емането им, освен когато в тях е определен друг срок.

549
 Г лава VI

М инистерски съвет [Правителство]

Член 98
Министерският съвет (правителството) е висш изпълнителен орган на дър­
жавната власт.

Член 99
(1) Министерският съвет се състои от председател на Министерския съвет,
заместник-председатели на Министерският съвет, министри и ръководители
на ведомства с ранг на министерства.
(2) Членовете на Министерския съвет възглавяват съответно министерство
или ведомство. По решение на Народното събрание отделни членове на Ми­
нистерския съвет могат да не ръководят непосредствено министерство или
ведомство.
Член 100

Народното събрание определя броя, вида, наименованията на министер­

ствата и на другите ведомства с ранг на министерства.

Член 101
(1) Народното събрание избира председателя на Министерския съвет и по
негово предложение заместник-председателите и останалите членове на Ми­
нистерския съвет.
(2) Членове на Министерския съвет могат да бъдат и лица, които не са
народни представители.
(3) Членовете на Министерския съвет полагат клетва пред Народното съ­
брание.

Член 102
(1) Министерският съвет осъществява своята дейност под ръководството
и контрола на Народното събрание, а когато то не е в сесия, под ръковод­
ството и контрола на Държавния съвет.
(2) Министерският съвет отговаря за цялата си дейност пред Народното
събрание и е длъжен да се отчита пред него.
(3) Когато Народното събрание не е в сесия, Министерският съвет отговаря
и се отчита пред Държавния съвет.

Член 103

Министерският съвет:
1. Организира провеждането на вътрешната и външната политика на дър­
жавата.
2. Упражнява правото на законодателна инициатива.

550
 3. Изготвя проектите за единните планове за обществено-икономическото
развитие на страната и ги внася в Народното събрание.
4. Изготвя проект за годишния държавен бюджет и го внася в Народното
събрание.
5. Организира, ръководи и контролира изпълнението на единните планове
за обществено-икономическото развитие на страната и на държавния бюджет.
6. Осигурява обществения ред и сигурността на страната.
7. Осигурява условията за осъществяване правата и свободите на гражда­
ните.
8. Осъществява общото ръководство на въоръжените сили.
9. Сключва международни договори.
10. Утвьрждава и денонсира международни договори, които не подлежат
на ратифициране.
11. Ръководи, координира и контролира непосредствено дейността на ми­
нистерствата и другите ведомства.
12. Осъществява ръководство и контрол върху дейността на изпълнителните
комитети на народните съвети.
13. Организира изпълнението на аковете на Народното събрание, Държав­
ния съвет, както и на издадените от него актове.
14. Отменя противозаконните или неправилните актове и действия на ми­
нистрите и ръководителите на други ведомства.
15. Отменя противозаконните или неправилните актове и действия на из­
пълнителните комитети на народните съвети.
16. Спира изпълнението на противозаконните или неправилните актове и
действия на народните съвети и отнася до Държавния съвет въпроса за тях­
ното отменяне.
Член 104

(1) Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения.

(2) Нормативните актове на Министерския съвет се обнаротват в „Държавен
вестник“ и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях
е определен друг срок. Останалите актове на Министерския съвет влизат в
сила от деня на приемането им, освен когато в тях е определен друг срок.

Член 105
Министерският съвет може да взема под непосредствено ръководство кло­
нове на управлението, като за целта образува комисии, съвети, главни ди­
рекции и управления, които нямат ранг на министерства.
Член 106

Членовете на Министерския съвет ръководят съответните министерства или

други ведомства въз основа на актовете на Народното събрание, Държавния
съвет и Министерския съвет.

551
 Член 107

(1) Министрите и ръководителите на ведомства с ранг на министерства

имат право в границите на своята компетентност да дават нареждания и да
отменят противозаконните или неправилните актове и действия на съответ­
ните специализирани органи на народните съвети.
(2) При същите условия те имат право да спират актовете и действията на
изпълнителните комитети на народните съвети. Ако изпълнителният комитет
не отмени спрения акт, спорът се решава от Министерския съвет.

Член 108
(1) Министрите и ръководителите на други ведомства издават правилници,
наредби, инструкции и заповеди.
(2) Правилниците, наредбите и инструкциите влизат в сила три дни след
деня на обнародването им в „Държавен вестник“, освен когато в тях е опре­
делен друг срок.
Г л а в а V II

Н ародни съвети
Член 109
(1) Територията на Народна република България се дели на общини и
окръзи. София се дели на административно-териториални райони.
(2) Други административно-териториални единици могат да бъдат създа­
дени със закон.

Член 110

Органи на държавната власт и народното самоуправление в общините,

районите и окръзите са общинските, районните и окръжните народни съвети.

Член 111
(1) Народните съвети се състоят от съветници, които в дейността си се
ръководят от общонародните интереси, интересите на населението от окръзите
и общините, както и от интересите на населението в избирателните им райони.
(2) Нормите на представителство за избиране на съветниците се определят
със закон.

Член 112
Народните съвети осъществяват държавната политика на своя територия.
Те развиват дейност за изпълнение на общодържавните задачи и решават
въпросите от местно значение.

552
 Член 113

Народните съвети съединяват работата по вземане на решения и тяхното

изпълнение.

Член 114
(1) Народните съвети в пределите на своята компетентност ръководят раз­
витието на икономиката, на здравно-социалната, комунално-битовата и
културно-просветната дейност на своя територия.
(2) Те осъществяват дейността си чрез правилно съчетаване на общодър­
жавните и местните интереси, на отрасловото и териториалното планиране
за комплексното развитие на съответната административно-териториална
единица.
(3) Народните съвети изработват и приемат свой план за обществено-ико­
номическо развитие и бюджет в съответствие с еднинния държавен план за
обществено-икономическо развитие и с държавния бюджет и организират и
контролират тяхното изпълнение.
(4) В пределите на своята компетентност те ръководят, координират и кон­
тролират дейността на стопанските организации, както и на учрежденията,
намиращи се на тяхната територия.
(5) В пределите на своята компетентност народните съвети се грижат за
спазване на обществения ред и на законността и защита правата на граж­
даните, за опазване на социалистическата собственост и укрепване отбрани­
телната способност на страната.
Член 115

Народните съвети приемат решения, наредби, правилници и инструкции.

Член 116
Окръжните народни съвети се свикват на сесии не по-малко от четири пъти
годишно, а общинските и районните в градовете — не по-малко от шест пъти.

Член 117

При решаване на по-важни въпроси от своята компетентност, засягащи

интересите на населението от съответната административно-териториална
единица и населено място, народните съвети могат да вземат решение за
допитване до народа, включително и за референдум.

Член 118

(1) Народните съвети избират и освобождават изпълнителни комитети, съз­

дават постоянни и временни комисии и специализирани органи.

553
 (2) Изпълнителният комитет е изпълнително-разпоредителен орган на на­
родния съвет и се избира из състава на съветниците.
(3) Съставът на комисиите се избира и освобождава от народния съвет
Член 119

Изпълнително-разпоредителни органи в окръзите и общините извън сис­

темата на народните съвети могат да се създават само със закон.
Член 120

В своята дейност народните съвети се опират на инициативата и широкото

участие на населението, работят в тясно взаимодействие с политическите,
професионалните и други обществени организации.
Член 121

Най-малко един път в годината по начин и ред, определени в закона, на­

родните съвети дават отчет за дейността си пред избирателите.

Член 122

Народните съвети ръководят и контролират дейността на своите органи

и отменят техните противозаконни или неправилни актове и действия.
Член 123

По-горестоящите народни съвети ръководят и контролират дейността на

по-долустоящите народни съвети.
Член 124

(1) По-горестоящите народни съвети могат да отменят противозаконните

или неправилните актове и действия на по-долустоящите народни съвети.
(2) Изпълнителните комитети на по-горестоящите народни съвети могат да
спират изпълнението на противозаконните или неправилните актове и дей­
ствия на по-долустоящите народни съвети, както и да отменят противоза­
конните или неправилни актове и действия на изпълнителните комитети на
същите народни съвети.
(3) Органът, който е спрял противозаконен или неправилен акт или действие
на народния съвет, го отнася за отменяване в съответния по-горестоящ орган
на държавната власт.
(4) Спорове, възникнали между министрите и ръководителите на други ве­
домства и изпълнителни комитети на окръжни народни съвети, се решават
от Министерския съвет.

554
 Г л а в а V I II

С ъ д и прокуратура

Член 125
(1) Съдилищата осъществяват правосъдието в Народна република Бълга­
рия. Те защищават установения от Конституцията обществен и държавен
строй, социалистическата собственост, живота, свободата, честта, правата и
законните интереси на гражданите, както и правата и законните интереси на
социалистическите организации.
(2) Съдилищата укрепват социалистическата законност и съдействуват за
предотвратяване на престъпленията и другите правонарушения, възпитават
гражданите в дух на преданост към Родината и делото на социализма, на
съзнателно изпълнение на законите и на трудовата дисциплина.
(3) В пределите на закона съдилищата осъществяват съдебен надзор върху
актовете на административните органи и особените юрисдикции.
Член 126

(1) В Народна република България има Върховен съд, окръжни съдилища,

районни съдилища и военни съдилища.
(2) За определени видове дела могат да се създават със закон и други
правораздавателни органи.
(3) Извънредни съдилища не се допускат.

Член 127
(1) В правосъдието участвуват съдебни заседатели, освен когато в закона
е предвидено друго.
(2) При разглеждане на делата съдебните заседатели имат еднакви права
със съдиите.

Член 128
Съдиите и съдебните заседатели са изборни. Те могат да бъдат отзовани
и преди срока, за който са избрани.

Член 129

(1) При осъществяване на своите функции съдиите и съдебните заседатели

са независими и се подчиняват само на закона.
(2) Решенията и присъдите се издават в името на народа.

Член 130
Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани
и юридически лица.

555
 Член 131

Устройството на съдилищата, подведомствеността и подсъдността, редът

за определяне районите на съдилищата, производството за разглеждане на
делата, условията, редът и срокът за избиране, отчитане и отзоваване на
съдиите и съдебните заседатели се уреждат със закон.
Член 132

(1) Върховният съд е най-висш съдебен орган и се избира за срок от 5 години.

Той осъществява върховен съдебен надзор върху дейността на всички съди­
лища и осигурява точното и еднакво приложение на законите от тях.
(2) Върховния съд осъществява съдебен надзор и върху дейността на осо­
бените юрисдикции, ако в закона не е предвидено друго.
(3) Върховният съд отговаря и отчита своята дейност пред Народното съ­
брание, а между сесиите — пред Държавния съвет.
Член 133

(1) Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата

и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените
организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния
прокурор.
(2) Прокуратурата защищава правата и законните интереси на гражданите.
Тя организира и води борба против престъпленията и другите правонару­
шения, като взема мерки за тяхното предотвратяване и привлича извърши­
телите на престъпления към отговорност.
(3) Прокуратурата е длъжна да бди особено за предаване на съд и наказване
извършителите на престъпления, които увреждат независимостта и сувере­
нитета на Народна република България и нейните политически и стопански
интереси.
(4) Прокуратурата взема мерки за отменяване на противозаконните актове
и за възстановяване на нарушените права.
Член 134

(1) Главният прокурор се избира за срок от пет години. Той може да бъде
отзован и преди изтичането на този срок.
(2) Останалите прокурори се назначават и уволняват от главния прокурор
и са подчинени на него.
(3) Главният прокурор е отговорен пред Народното събрание и отчита
дейността на прокуратурата пред него, а между сесиите — пред Държавния
съвет.
Член 135

(1) При изпълнение на длъжността си прокурорите са независими и де­

йствуват само въз основа на закона.

556
 (2) Организацията на прокуратурата и редът за осъществяване на нейната
дейност се уреждат със закон.

Член 136
(1) Престъпленията и наказанията за тях се установяват само със закон
(2) Закон, който установява наказуемостта на деянието или повишава на­
казателната отговорност, няма обратна сила.
(3) Наказанията са лични и съответни на престъпленията.
(4) Наказания за престъпление могат да се налагат само от установени
съдилища.

Член 137

(1) В производството по делата се осигурява разкриването на обективната

истина.
(2) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато
законът предвижда друго.

Ч лен 138
(1) При осъществяване на правосъдието гражданите имат право на защита.
(2) Обвиняемият има право на защита.

Г лава IX

Герб, печат, знаме, столица

Член 139
Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин
фон е изобразен изправен лъв на зъбчато колело. Фонът е обграден от двете
страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента;
над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат
класовете, на червена лента са написани със златен цвят годините на осно­
ваването на българската държава и на победата на социалистическата ре­
волюция в България.

Член 140

На държавния печат е изобразен държавният герб, около него има надпис

„Народна република България“, а в долната част — „държавен печат“.

557
 Член 141

Знамето на Народна република България е трицветно — бяло, зелено и

червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изоб­
разен държавният герб.
Член 142

Столица на Народна република България е град София.

Г лава X

С ъздаване и изменение на Конституцията

Член 143
(1) Приемането на нова Конституция и изменението на действуващата Кон­
ституция става по предложение на Държавния съвет, правителството или
най-малко на една четвърт от народните представители.
(2) Проектът за нова Конституция и законопроектът за изменянето на дей­
ствуващата Конституция се поставят на дневен ред не по-рано от един месец
и не по-късно от три месеца след тяхното постъпване в Народното събрание.
(3) Те са приети, ако за тях гласуват две трети от всички народни пред­
ставители.
(4) Новата Конституция и Законът за изменяване на действуващата Кон­
ституция влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“.

П реходна разпоредба

Президиумът на Петото народно събрание осъществява правомощията на

Държавния съвет до избирането на Държавен съвет от следващото Народно
събрание.
Настоящата Конституция на Народна република България е приета чрез
всенародно гласуване — референдум на 16 май 1971 г., и е провъзгласена от
Петото народно събрание на шестнадесетата му сесия в тържествено засе­
дание, състояло се на 18 май 1971 г.

Председател на Президиума на Народното събрание: Г . Т райков

Секретар на Президиума на Народното събрание: М . М инчев

558
 № 258
Спогодба между правителството на Н РБ и пра­
вителството на СССР за оказване на техническо
съдействие на Н РБ в строителството и рекон­
струкцията на промишлени предприятия, подпи­
сана в Москва на 12 юли 1972 г.
Печата се по: Българо-съветски отношения (1971—197.6). Документи
и материали. С., 1977, с. 182—184.

Правителството на Народна Република България и правителството на Съ­

юза на съветските социалистически републики,
ръководейки се от дружеските отношения между НРБ и Съветския съюз,
основани на принципите на социалстическата взаимопомощ,
стремейки се към по-нататъшно развитие на взаимоизгодното сътрудни­
чество между двете страни,
се договориха за следното:

Член 1

Правителството на Съюза на съветските социалистически републики чрез

компетентните си организации ще окаже през 1972—1975 г. техническо съдей­
ствие на НРБ в строителството и реконструкцията на промишлените пред­
приятия, предвидени в приложението към настоящата спогодба.

Член 2

С цел да бъде оказано техническо съдействие, предвидено в член 1 на на­

стоящата спогодба, съветските организации:
ще извършат проектантските работи;
ще доставят на НРБ комплексно оборудване, произведено в Съветския съюз;
ще командироват в НРБ специалисти за оказване помощ в строителството,
реконструкцията (авторско наблюдение и консултации), монтирането, регу­
лирането и пускането в експлоатация на доставеното оборудване,
ще приемат български специалисти в СССР за консултация и
производствено-техническо обучение.

Ч лен 3

Командироването на съветските специалисти в НРБ ще се извършва съ­

гласно условията, предвидени в Българо-съветската спогодба за взаимно ко­
мандироване на специалисти за оказване на техническа помощ и други услуги
от 8.IV.1957r. и протокола към спомената спогодба от 5.VIII.1964r.
Ч лен 4

Приемането на българските специалисти в СССР на производствено-тех­

ническо обучение ще се извършва съгласно условията, предвидени в

559
Българо-съветската спогодба за производствено-техническо обучение на спе­
циалистите и работниците от 8 април 1957г.
Приемането на български специалисти в СССР за консултации ще стане
съгласно условията, предвидени в писмата, разменени между страните на
5.VIII.1964T.

Ч лен 5

Заплащането на разходите на съветските организации, свързани с оказва­

нето на техническо съдействие, предвидено в настоящата спогодба, ще се
извършва от българска страна в преводни рубли съгласно Спогодбата за
многостранните заплащания в преводни рубли и създаването на Междуна­
родна банка за икономическо сътрудничество от 22.X. 1963 година.

Член 6

Българската страна без съгласието на съветската страна няма да предоставя

на чуждестранни физически или юридически лица получената техническа до­
кументация съгласно настоящата спогодба и ще осигури нейното опазване.

Ч лен 7

Съответните български и съветски организации ще сключат помежду си

договори за оказване на техническото съдействие, предвидено в настоящата
спогодба, в които ще се определят обемът и сроковете за доставка на обо­
рудване, обемът и сроковете за изпълнение на проектантските работи, броят
и специалностите на съветските специалисти, които ще бъдат командировани
в НРБ, броят и специалностите на българските специалисти, които ще бъдат
приети в СССР, както и останалите подробни условия за оказване на тех­
ническото съдействие, предвидено в настоящата спогодба.
Контрактите за доставка на оборудването ще се сключват съгласно „Об­
щите условия за доставка на стоки между организациите на страните—членки
на СИВ (1968 г.)“ и протокола за допълнения кам „Общите условия за до­
ставка на стоки между организациите на страните—членки на СИВ“ от
Ю.Х.1969г.

Ч лен 8

Настоящата спогодба е в сила от деня на подписването.

Съставена в Москва на 12.VII. 1972 г. в два автентични екземпляра.

560
 № 259
Ред за сключване на годишни спогодби за взаим­
ни доставки на стоки между страните — членки
на СИВ, в условията на действие на системата
за многостранни плащания в преводни рубли от
16 юни 1973 г.
Печата се по: Сборник от актове по многостранното сътрудничество
между страните—членки на СИВ, с. 272 — 273.

1. Всяка страна — членка на Съвета за икономическа взаимопомощ, при

сключването на търговски спогодби ще осигурява балансирането на постъп­
ленията и плащанията в преводни рубли общо с всички други страни —
членки на СИВ, в рамките на календарната година или друг период (до три
години), съгласуван от страните — членки на СИВ.
2. Преговорите за годишния стокообмен между страните — членки на СИВ,
се провеждат на два етапа, а именно на двустранна и на многостранна основа.
Страните ще вземат необходимите мерки първият етап на преговорите да
завършва не по-късно от ноември на предшествуващата година и вторият
етап — не по-късно от април в годината на действие на протоколите.
3. При провеждане на двустранните преговори страните — членки на СИВ,
ще изхождат от действуващите търговски дългосрочни спогодби и ще търсят
всички възможности за увеличаване взаимния стокообмен в максимално за­
доволяване на взаимните потребности на страните. При това в търговските
спогодби ще се включват доставките, произтичащи от спогодбите за специа­
лизация и коопериране на производството и другите икономически спогодби
или дългосрочни договори, в това число от спогодбите, по които доставките
на стоки се предвиждат за сметка на кредитите на МИБ.
4. В хода на двустранните преговори страните, ръководейки се от т. 13,
раздел 6 от Комплексната програма, съгласуват списъците на взаимните до­
ставки на стоки и обема на постъпленията и плащанията, които ще се ба­
лансират в т.1 на настоящия ред или по взаимно съгласие на страните на
двустранна основа за всяка календарна година или за друг съгласуван период.
След завършване на двустранните преговори страните си изпращат взаимно
съгласуваните материали за резултатите от преговорите. Копия от тези ма­
териали се изпращат и на отдела по външна търговия на Секретариата на
СИВ.
В обема на постъпленията и плащанията се вземат пред вид: стойността
на износа и вноса на стоки и услуги, в това число на доставките на стоки,
предвидени за сметка на кредиторите на МИБ, размерът на нетърговските
и междубанковите кредитни спогодби, доколкото в тях е предвидено изпол­
зуването или погасяването на кредитите в преводни рубли.
5. Контингентите, определени в хода на двустранните преговори, имат за­
дължителен характер. За постигнатите договорености се подписва съответен
протокол.
6. Многостранните преговори се провеждат на същото ниво, както и дву­
странните търговски преговори. По време на тези преговори страните опре­
делят обема на взаимните доставки на стоки, постъпленията и плащанията
на всяка страна по отношение на всички други страни — членки на СИВ,
36 Българската държавност
561
като цяло и търсят начини за балансиране плащанията на многостранна осно­
ва в рамките на една година или друг съгласуван период (до три години) за
по-нататъшно разширение на взаимната търговия. При това ще бъдат раз­
гледани възможните искания и предложения на страните за допълнителни
доставки на стоки.
7. На многостранните търговски преговори се поканват представители на
Международната банка за икономическо сътрудничество.
8. В течение на годината наред с двустранните преговори се провеждат
многостранни търговски срещи за по-нататъшно увеличаване стокообмена
между страните — членки на СИВ, за сметка на нереализираните стокови
фондове (експортни и на вътрешната търговия).

№ 260
Спогодба между правителството на Н Р Б и пра­
вителството на СССР за статута и дейността на
Дома на съветската наука и култура в София,
подписана в София на 27 май 1975 г.
Печата се по: Бьягаро-сьветски отношения (1971— 1976), с. 525 -529.

Правителството на НРБ и правителството на СССР, водени от взаимния

стремеж за по-нататъшно укрепване и развитие на братската дружба и всес­
транното сътрудничество между НРБ и Съветския съюз,
действувайки в духа на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна
помощ и Спогодбата за културно и научно сътрудничество между НРБ и
СССР.
се споразумяха за следното:

Ч лен 1

Домът на съветската наука и култура в София е културно-информационен

център на СССР в НРБ.
Домът осъществява дейност за:
укрепване на дружбата и братството между българския и съветския народ,
развитие на всестранното сътрудничество и сближение между НРБ и СССР,
заздравяване на единството и сплотеността между страните от социалисти­
ческата общност;
широко запознаване на българския народ, общественост, научно-техническа
и творческа интелигенция с живота и успехите на съветския народ в кому­
нистическото строителство, с най-новите постижения на СССР в науката,
техниката, образованието, културата и изкуството, с челния съветски опит в
различни области на живота.

Ч лен 2

Дейността на дома се разпростира върху цялата територия на НРБ и се

осъществява в съответствие със законодателството на НРБ и в тясно съ­

562
трудничество с българските държавни учреждения и обществени организации,
които му оказват активна помощ и съдействие.

Член 3

При осъществяването на своята дейност домът:

устройва различни видове масови мероприятия, като събрания, доклади,
лекции, беседи, концерти, литературни и музикални вечери, научни конфе­
ренции и симпозиуми, професионални обсъждания и консултации, викторини
и конкурси, срещи със съветски държавни и обществени дейци, челници в
производството, представители на науката, изкуството и пр.;
организира предметни изложби, фотоизложби, изложби на книгата и пла­
ката, на изобразителното и приложното изкуство;
прожектира на обществени начала съветски художествени, документални
и научно-популярни филми, показва диафилми и диапозитиви;
устройва пресконференции и срещи с представители на българския и съ­
ветския печат, на радиото и телевизията;
предоставя информация за различни страни от живота на СССР, разпрос­
транява информационни, рекламни, печатни и илюстровани материали, по­
лучавани от СССР или изработвани от дома;
поддържа библиотеки с научно-техническа и обществено-политическа ли­
тература, с читални зали и абонамент (раздаване на книги, брошури и ноти
за домашно ползване);
предоставя за безплатно ползване кинофилми, диафилми, диапозитиви, гра­
мофонни и магнетофонни записи, изложбени и илюстровани материали, ал­
буми. ноти, диаграми, репродукции и др.;
оказва методическа помощ по въпроси на преподаването и изучаването на
руски език и във връзка с ползването на материали на руски език;
предоставя помещенията на дома на други съветски учреждения в НРБ и
на български учреждения и организации за провеждане на мероприятия, по­
светени на Съветския съюз и на българо-съветската дружба, а също така и
на културно-информационните центрове на социалистическите страни в София
за мероприятия, имащи за цел укрепването на единството на социалистиче­
ската общност;
излага фотоси във витрините на дома, както и във витрините на други
места в София и в страната.
С цел за изучаване и най-пълно удовлетворяване на интересите и желанията
на различните слоеве от населението на НРБ домът привлича широко в своята
дейност, със съдействие на съответните български учреждения и организации,
български граждани, създава с тяхно участие обществени комисии, съвети и
секции.

Член 4

При дома се създават специализиран магазин-изложба за продажба на съ­

ветски стоки (литература, илюстровани издания, ноти, грамофонни плочи,
произведения на народното и приложното изкуство, живопис, графика, су­
венири, значки, някои видове радио-телевизионна техника, парфюмерийни
стоки и хранителни продукти), ресторант и кафе-сладкарница (чайна).

563
 Дейността на специализирания магазин-изложба, ресторанта и кафе-слад­
карницата (чайна) се регламентира със специално споразумение между дома
и съответните български търговски организации.

Ч лен 5

Получаваните от СССР и други страни различни видове обзавеждане, ма­

териали и предмети, предназначени за дома и необходими за неговата нор­
мална дейност (моторни превозни средства, киноапаратура, кинофилми,
радио- и телевизионна апаратура, резервни части, изложби и фотоси, книги,
грамофонни плочи и магнетофонни ленти, мебели, продукти за представи­
телни цели и др.) се освобождават от мита и такси.
Това се отнася и до изнасянето на същите от НРБ при наличието на съ­
ответни митнически документи.

Член 6

Домът е юридическа личност и разполага със собствен печат и бланки.

Домът се финансира от съветската страна и е на самостоятелен бюджет,
със собствена текуща сметка в Българска външнотърговска банка.

Член 7

Сътрудниците на дома — съветски граждани, изпратени на работа от съ­

ветската страна, се приравняват към сътрудниците на другите съветски учреж­
дения в НРБ.
Те се ръководят от разпоредбите и правните норми, предвидени в съответ­
ните междуправителствени и междуведомствени споразумения между НРБ и
СССР относно гражданите, изпращани на работа в HP България и Съветския
съюз.

Ч лен 8

Приемането на работа в дома на български граждани, както и на съветски

граждани, живеещи постоянно в НРБ, става чрез Бюрото за обслужване на
дипломатическия корпус.
По отношение на същите съветската страна прилага положенията и изис­
кванията на трудовото и социалното законодателство на НРБ.

Ч лен 9

Всички въпроси, свързани с ползването на терена, със собствеността, под­

държането и с евентуално основно преустройство на сградата на дома се
уреждат с отделна спогодба.

Ч лен 10

Настоящата спогодба влиза в сила от деня на подписването ή и ще дей­

ствува до изтичане на шест месеца от деня, в който една от договарящите

564
се страни съобщи на другата договаряща се страна за желанието си да пре­
крати нейното действие.
При възникване на необходимост от изменения и допълнения на настоящата
спогодба страните ще подписват съответни протоколи към нея.
Съставена на 27.V. 1975 г. в гр. София в два екземпляра, всеки на български
и руски език, като и двата текста имат еднаква сила.

№ 261
Телеграма от Ц К на БКП, Държавния съвет и
Министерския съвет на Н РБ до генералния сек­
ретар на Ц К на КПСС Л. И. Брежнев по случай
неговата 70-годишнина, изпратена на 19 декем­
ври 1976 г.
Печата се по: Българо-съветски отношения (1971—1976), е. 704—707.

Скъпи другарю Брежнев,

ЦК на БКП, Държавният съвет и Министерският съвет на НРБ Ви изразяват

своите, на всички български комунисти и на целия български народ дълбоко
уважение и най-искрени поздравления по случай Вашата 70-годишнина. От
все сърце Ви желаем, другарю Брежнев, още дълги години здраве и бодрост,
за да работите все така всеотдайно и беззаветно за тържеството на
марксизма-ленинизма, за да предвождате все така мъдро и далновидно съ­
зидателното творчество на великия съветски народ в изграждането на ко­
мунизма, борбата на прогресивното човечество за мир и социален прогрес.
Вашето дело и Вашите заслуги са изключителни, исторически.
Българският народ Ви познава като верен ученик на Ленин и достоен про­
дължител на неговото дело, бележит ръководител на Комунистическата пар­
тия на Съветския съюз и на съветската държава, изтъкнат деец на между­
народното комунистическо и работническо движение, стратег и организатор
на борбата за международно разведряване, един от великите политически
дейци на двадесетия век.
Вашият жизнен път е пример и вдъхновение за всеки комунист и рево­
люционер. Той започва още през първите години на съветската власт в ра­
ботническите „университети“, преминава през годините, когато участвувахте
в борбата за изграждане на първото в света социалистическо общество и
заедно с науката овладявахте трудното изкуство на партиен ръководител.
Вие крачехте в редиците на славната Съветска армия от първите дни на
Великата отечествена война до Деня на победата. Бяхте в първите позиции
на борбата за следвоенното възстановяване на страната, за усвояване на це­
лините, на много още решаващи фронтове на мирния съзидателен труд на
съветския народ. Дълго време вече сте всепризнат първи ръководител на ле­
нинската КПСС и СССР. В годините, когато извървяхте пътя от работник
до генерален секертар на ленинския ЦК на КПСС, се изкова тази сплав от
безгранична преданост към работническата класа и народа, непоколебима
идейна убеденост, висока принципност и благородни нравствени качества,
която Ви характеризира като комунист и човек.

565
 Плът от плътта и кръв от кръвта на своя народ. Вие посветихте целия си
живот на изграждането на социализма и комунизма в Съветския съюз. Осо­
бено забележителни са всестранните завоевания, които постигна Съветският
съюз през периода, когато Вие стоите начело на Централния комитет на
Комунистическата партия на Съветския съюз. Това е забележителен период
и в развитието на самата КПСС — период, който в истинския и в пълния
смисъл на думата може да бъде наречен ленински. Ленински по дух и стил
на работа и ръководство, ленински по магцабност и размах на партийната
дейност, ленински по мъдрост, прозорливост и далновидност.
Ние високо ценим огромния Ви принос за укрепване на световната социа­
листическа общност, за все по-тясно сплотяване на социалистическите страни,
на комунистическите и работническите партии върху непоклатимите принципи
на марксизма-ленинизма и пролетарския интернационализъм, за разгръщане
на антиимпериалистическата борба, за укрепване отбранителната мощ на
Съветския съюз, на цялата социалистическа общност.
Неизбродените пътища на строителството на социализма и комунизма,
сложните и динамични процеси на международната арена, новите задачи, пред
които се изправят революционните сили в нашата епоха, изискват смели и
непознати творчески решения. Вие, Леонид Илич, непрекъснато давате при­
мер как от позициите на марксизма-ленинизма трябва да се решават новите
проблеми, поставени от живота, внасяте крупен принос в развитието на на­
шето всепобеждаващо революционно учение.
Комунистите и всички прогресивни хора на земята Ви обичат и уважават
за големите Ви заслуги в борбата за укрепване на мира, за предотвратяване
на световна термоядрена война, за утвърждаване на мирното съвместно съ­
ществуване между държавите с различен обществен строй. Изработването и
обосноваването на мирните програми, приети от Двадесет и четвъртия и
Двадесет и петия конгрес на КПСС последователната дейност за тяхното
изпълнение, енергията и мъдростта, с които лично Вие, другарю Брежнев,
работите за укрепването на мира, са образци на политическа зрелост и дал­
новидност, на отговорност пред революцията и пред човечеството.
Дружбата на комунистическите партии и народите на България и Съветския
съюз — дълголетна, кристално чиста и нерушима — е наше велико истори­
ческо завоевание и достояние, могъщ фактор на нашето движение и развитие
по пътя на социализма и комунизма, пример на истински социалистически
интернационализъм в действие.
С дълбока радост и удовлетворение ние отбелязваме качествено новото
равнище и разцвет на българо-съветската дружба през последното десети­
летие. Нашето сътрудничество придоби всеобхватен характер. България и
Съветският съюз все по-тясно и всестранно се сближават. Нашият братски
съюз потвърждава великата истина, че когато комунистическите партии дей­
ствуват последователно от позициите на марксизма-ленинизма и пролетар­
ския интернационализъм, хармоничното съчетаване на националните и ин­
тернационалните интереси на страните води закономерно до постепенното им
всестранно сближение, увеличава мощта и успехите на всяка социалистическа
страна и на цялата наша общност, засилва притегателното влияние на ко­
мунистическите идеи в целия свят.
Ние сме Ви дълбоко благодарни, че полагате непрестанни грижи за укреп­
ване единството и сътрудничеството между нашите партии и страни, за по­
нататъшно всестранно задълбочаване на българо-съветската дружба. Вашите

566
лични заслуги в това свято за НРБ дело са несравними. БКП, всички бъл­
гарски комунисти, целият ни народ знаят добре това и Ви обичат, ценят и
уважават като роден брат, като свой велик приятел и другар. Няма на света
сила, която може да ни раздели, да наруши или да помрачи дружбата и
единството между българския и съветските народи, между НРБ и СССР; меж­
ду Българската комунистическа партия и Комунистическата партия на Съ­
ветския съюз. Нашето братство е комунистическо и поради това безсмъртно,
вечно.
Бъдете още много години здрав и бодър, скъпи Леонид Илич, носете все
така високо знамето на комунизма и мира — за благото и щастието на
съветския народ, за радост и упование на революционните сили и прогре­
сивните хора в целия свят.
Нека все повече да крепнат и се развиват марксистко-ленинското единство,
сплотеността, дружбата и братството между БКП и КПСС, между НРБ и
СССР — образец на социалистически интернационализъм в действие!

Братски Ви прегръщаме.

Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП

и председател на Държавния съвет на НРБ

Станко Тодоров, председател на МС на НРБ

№ 262
Договор за дружба и сътрудничество между Н а­
родна република България и Социалистическа
република Виетнам, сключен на 1 октомври
1979 г. в Ханой
Печата се по: в. „Работническо дело" от 3 октомври 1979 г.

Народна република България и Социалистическа република Виетнам,

като изхождат от установените между тях отношения на братска дружба,
тясна сплотеност и всестранно сътрудничество, изградени върху принципите
на марксизма-ленинизма и социалистическия интернационализъм,
убедени, че непрекъснатото развитие, укрепване и задълбочаване отноше­
нията на дружба и сътрудничество между Народна република България и
Социалистическа република Виетнам отговарят на коренните интереси на
народите на двете братски държави и съдействуват за по-нататъшното укреп­
ване и задълбочаване солидарността и единството между страните от социа­
листическата общност,
като се ръководят от принципите и целите на социалистическата външна
политика и стремежа да бъдат гарантирани най-благоприятни международни
условия за построяване на социализма,
като потвърждават, че оказването на взаимопомощ за укрепване и защита
на социалистическите завоевания, постигнати в резултат на героичната борба
и самоотвержения труд на техните народи, се разглежда от двете страни като
техен интернационален дълг.

567
 като се обявяват решително за укрепване на единодействието между стра­
ните от социалистическата общност, за засилване солидарността на всички
прогресивни сили, борещи се против империализма, експанзионизма, хеге-
монизма и силите на реакцията, за мир, национална независимост, демок­
рация и социален прогрес,
като изразяват твърдата решимост да продължават да съдействуват за
укрепването на световния мир и сигурност и да дават активен принос за
развитието на равноправни отношения и взаимно изгодно сътрудничество
между държавите с различен обществен строй на основата на принципите на
мирното съвместно съществуване,
като се стремят към по-нататъшно развитие и усъвършенствуване на всес­
транното сътрудничество между двете страни,
като отдават голямо значение на по-нататъшното усъвършенствуване и
развитие на договорноправната основа на техните отношения,
в съответствие с целите и принципите на Устава на Организацията на обе­
динените нации решиха да сключат този договор и се споразумяха за след­
ното:

Член 1

Високодоговарящите се страни в съответствие с принципите на социалис­

тическия интернационализъм и занапред ще продължават да укрепват отно­
шенията на нерушима братска дружба, солидарност и сътрудничество между
Народна република България и Социалистическа република Виетнам. Те не­
отклонно ще развиват политическите отношения и ще задълбочават всес­
транното взаимодействие и считат, че взаимната подкрепа и помощ в укреп­
ването, развитието и защитата на социалистическите завоевания на двете
страни е техен интернационален дълг.

Член 2

Високодоговарящите се страни ще обединяват усилията си за укрепване,

разширяване и усъвършенствуване на взаимноизгодното икономическо и
научно-техническо сътрудничество, за ускоряване на социалистическото строи­
телство и повишаване на материалното и културното равнище на живота на
народите на двете страни. Те ще продължават кооридинирането на своите
дългосрочни народностопански планове и ще отдават все по-голямо значение
на сътрудничеството и кооперирането на двустранна и многостранна основа
в различните отрасли на икономиката, науката и техниката.

Член 3

Високодоговарящите се страни ще задълбочават сътрудничеството между

органите на държавната власт и обществените организации, ще развиват
широки връзки в областта на науката и културата, образованието, литера­
турата и изкуството, средствата за масова информация, здравеопазването,
опазването на околната среда, физическата култура, спорта и туризма и в

568
други области. Те ще насърчават развитието на контактите между народите
на двете страни с цел тяхното по-голямо взаимно опознаване и сближение.

Ч лен 4

Високодоговарящите се страни ще се борят неотклонно за по-нататъшното

укрепване на братските отношения, единството и солидарността между со­
циалистическите страни на основата на марксизма-ленинизма и социалисти­
ческия интернационализъм. Те ще полагат всички усилия за укрепване на
социалистическата система, за развитието и за защитата на социалистическите
завоевания.

Член 5

Високодоговарящите се страни и занапред ще продължават да полагат всич­

ки усилия за защита на международния мир и сигурност, активно ще про-
тиводействуват на всички замисли и интриги на империализма, експанзио-
низма, хегемонизма и силите на реакцията, ще подкрепят борбата за окон­
чателно ликвидиране на колониализма, неоколониализма и расизма под вся­
каква форма, ще подкрепят борбата на народите от Азия, Африка и Латинска
Америка за укрепване на независимостта, защитата на суверенитета, за уста­
новяване на нови, равноправни и справедливи икономически отношения, ще
подкрепят отношенията за превръщане на Югоизточна Азия в район на мир,
стабилност, независимост и сътрудничество.

Член 6

Високодоговарящите се страни се обявяват за развитие на отношенията

между държавите с различен обществен строй на основата на принципите на
мирното съвместно съществуване, за разоръжаване, за разширяване и задъл­
бочаване процеса на разведряване в международните отношения, за оконча­
телно премахване на агресията и завоевателните войни, за мир, национална
независимост, демокрация и социализъм.

Ч лен 7

Високодоговарящите се страни ще се информират и консултират взаимно

по въпроси на двустранните отношения и по всички важни международни
проблеми, засягащи интересите на двете страни.

Член 8

Настоящият договор не засяга правата и задълженията на високодогова­

рящите се страни по действуващите двустранни и многостранни споразумения,
сключени с тяхно участие.

569
 Ч лен 9

Този договор подлежи на ратифициране и ще влезе в сила в деня на раз­

мяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София в
най-кратък срок.

Ч лен 10

Този договор се сключва за срок от 25 години и автоматично ще се про­

дължава за всеки следващи 10 години, ако нито една от високодоговарящите
се страни не заяви, че желае да прекрати неговото действие, като уведоми
за това 12 месеца преди изтичането на съответния срок.
Съставен в Ханой на 1 октомври 1979 година в два екземпляра, всеки на
български и виетнамски език, като и двата текста имат еднаква сила.

За Народна република България: За Социалистическа република Ви­

етнам:
Тодор Ж ивков Л е Зуан

№ 263
Харта на Световния парламент на народите за
мир, приета в София на 27 септември 1980 г.
Печата се по. в. „Работническо дело“, год. LIV, бр. 272 от 28 септември
1980 г.

В този отговорен момент, когато военната опасност рязко се засили, в

столицата на Народна република България — град София, се събра Светов­
ният парламент на народите за мир.
2260 участници — представители на различни масови организации и дви­
жения, на политически партии, дейци на културата и науката, на религиозни
култове, обществени и политически дейци.
Като изразяват волята и стремежа на своите сънародници от 134 страни
да живеят в мир;
силно разтревожени от изострянето на международната обстановка и от
засилващата се тенденция да се прибягва към заплаха със сила или с нейната
употреба, към блокади и психологическа война, отравяща международната
атмосфера;
крайно обезпокоени от неудържимото въоръжаване в цял свят и възмутени
от безотговорната политика, насочена към още по-голямото му засилване;
загрижени от факта, че основните обществени, икономически и политически
проблеми се изострят поради стремителното увеличаване на военните раз­
ходи;
в резултат на широки и открити разисквания стигнаха до съгласие върху
следните главни цели и задачи на миролюбивите сили в наше време:

570
 I. Мирът е неотменно право
на народите
Да се живее в мир е свято и неотменно право на всеки човек и на всеки
народ. Мирът е общо безценно достояние на човечеството, главно условие
и предпоставка за напредък.
Обществените, икономическите и политическите права могат да бъдат осъ­
ществени само ако бъде гарантирано на човека правото на мир, правото на
живот.
Всяко посегателство върху това свято право — планиране, подготовка и
започване на война — е най-тежкото престъпление срещу човечеството.
Това право е нарушено от авторите на така наречената „нова ядрена стра­
тегия“, в чиято основа е залегнала чудовищната доктрина за „ограничена“
ядрена война. Никаква „ограничена“, „локална“ или „продължителна“ ядрена
война не е възможна. Тя неизбежно ще се превърне в обща ядрена катастрофа.
Войнствуващите милитаристи изправиха човечеството пред голямата за­
плаха на неизмеримо по-опасно и по-разорително засилване на надпреварата
във въоръжаването. Опитите да бъде постигнато военно превъзходство са не
само безсмислени, но и извънредно опасни. Те крият опасност надпреварата
във въоръжаването да достигне такова качествено ново равнище, когато вече
няма да може да бъде контролирана.
Ядреното оръжие и останалите средства за масово унищожение трябва да
бъдат забранени.
Необходимо е да не се допуска ядреното оръжие да попадне в ръцете на
расистки, диктаторски и други реакционни режими. Трябва да бъде предот­
вратена тази заплаха за независимостта на съседните държави и за световния
мир.
Най-важната задача днес е да бъде прекратена надпреварата във въоръ­
жаването. Единственият път за обуздаването на надпреварата във въоръжа­
ването са преговорите, основани върху строгото спазване на принципа за
равенство и еднаква сигурност. Друга възможност няма!
За да бъде гарантирано това право на мир, ние настояваме:
незабавно да бъде ратифициран и да влезе в сила договорът САЛТ-2, да
бъдат продължени преговорите за по-нататъшно ограничаване на стратеги­
ческите оръжия;
незабавно да бъдат започнати преговори по въпроса за ядреното оръжие
със среден радиус на действие, включително и за изнесените напред системи;
едновременно да бъдат разпуснати всички военни съюзи, включително Вар­
шавският договор и НАТО, и да бъдат премахнати всички чужди военни бази;
да бъде възстановено доверието между държавите, което през 70-те години
тласна чувствително напред делото на разведряването.
Голяма отговорност пада върху участниците в Мадридската среща на пред­
ставители на държавите, подписали Заключителния акт в Хелзинки, които са
призвани да действуват в този дух и да дадат положителен принос за по­
стигането на тези цели. Особено важно значение би имало вземането на кон­
кретно решение за свикване на конференция по въпросите на военното раз­
ведряване и разоръжаването в Европа.

571
 II. П равото на мир е право на нанионална независимост,
на свободно и мирно развитие
на всички народи

Народите искат траен и справедлив мир, който да им гарантира пълно

право да избират своя собствен път на развитие и да установяват
обществено-политическа система според желанията си. Политиката, която
цели да бъдат лишени народите от това право, е империалистическа политика.
Тя противоречи на естествения ход на историческия прогрес и е реакционна
по своята същност.
Всички народи трябва да имат равни възможности за обществено-иконо­
мическо развитие.
Законно право на всички народи е да бъдат премахнати всички форми на
дискриминация, всички изкуствени пречки в международната търговия, всички
форми на неравноправие, на диктат и експлоатация в икономическите отно­
шения и преустройството им върху принципите на справедливостта и равен­
ството.
Политиката на дестабилизиране на прогресивните режими в развиващите
се страни фактически е агресия, извършвана с помощта на психологически,
икономически, политически и други методи, включително и въоръжена намеса.
Това е посегателство върху правото на мир.
Създаването на огнища на напрежение заплашва сигурността, свободата
и независимостта на народите в различни райони на света. Същевременно то
стимулира надпреварата във въоръжаването, трови международната атмос­
фера и подкопава разведряването.
Намесата във вътрешните работи на други държави е грубо посегателство
върху правото на всички народи за мирно, свободно и независимо развитие.
Сегашнато изостряне на международното напрежение е явен рецидив на
старата имперска политика на световно господство. За тази цел различни
райони на света биват провъзгласявани за „зони на жизнени интереси“, съз­
дава се „корпус за бързо реагиране", което заплашва мира, националната
сигурност и свободата на народите.
Липсата на действителен напредък в установяването на нов международен
икономически ред е резултат от нежеланието на империалистическите дър­
жави и на многонационалните монополи да се откажат от привилегированото
си положение, което се прояви убедително на последната Специална сесия на
Общото събрание на ООН по проблемите на развитието.

Π Ι. Разведряване, демокрация,
свобода и социален прогрес

„Студената война“, враждебната конфронтация и военната истерия пречат

на социалния прогрес на човечеството и на най-пълното осъществяване на
основните права и свободи на човека. Те са изгодни само на онези сили на
реакцията и агресията, които забогатяват от производството на оръжие.
Постоянното увеличаване на военните разходи става за сметка на труде­
щите се. То предизвиква галопираща инфлация, увеличаване на данъците,
безработица. Опитът доказа, че милитаризирането на икономиката не само
не увеличава, а намалява броя на работните места, води до намаляване на

572
разходите за здравеопазването, образованието, културата и други обществени
нужди. с
Трябва да бъде сложен край на престъпния бизнес на производителите и
търговците на оръжие. Преходът на военното производство върху мирни ре­
лси е практически възможен, икономически изгоден и абсолютно необходим.
Съществуването на расистки режими и фашистки диктатури, които грубо
потъпкват демокрацията, елементарните права и свободи на народите, са
оскърбление за човешката съвест. Милитаризмът и международното напре­
жение създават благоприятни условия за извършването на антидемократични
преврати, да се държат на власт фашистки хунти и антинародни диктаторски
режими.
Раздухването на военна истерия и разпалването на пропагандни кампании
в дух на враждебност, подозрителност и недоверие към други страни про­
тиворечи на интересите на всички народи. Средствата за масова информация
трябва да служат на мира, а не на интересите на военнопромишлените ком­
плекси, да не разпространяват лъжи и дезинформация, за да заблуждават
общественото мнение.
Всички, които носят отговорност за възпитанието и формирането на ха­
рактера на сегашното и на идните поколения, трябва активно да утвърждават
идеалите на мира, дружбата, солидарността и уважението към всички народи.

IV. Мирът е наше общо право дело!

Войната не е неизбежна! Мирът може да бъде запазен и укрепен! Но нито
една страна и нито един народ, никаква партия или организация не са в
състояние сами да постигнат това. Само общата ни борба може да провали
престъпния заговор срещу мира. Друг път няма!
Нека нищо не ни разделя в общата борба за живот на човечеството! Нека
с пълна сила се прояви могъществото на общественото мнение, за да бъдат
спрени онези, които тласкат човечеството все по-близо до ядрената пропаст!
Нека гласът на народите за мир прозвучи по-силно от всякога в масови
демонстрации, петиции, обръщения към парламенти и правителства, в со­
лидарни действия от национален и международен мащаб!
Време е всички трудещи се, чиито ръце създават ценностите на този свят,
да кажат тежката си дума в защита на мира и на бъдещето на човечеството!
Да подкрепим усилията на онези правителства, които, ръководени от разум,
реализъм и добра воля, се борят за разведряване и разоръжаване!
Да подкрепим усилията на Движението на необвързаните страни, което
разполага с голям антимилитаристки потенциал и играе все по-активна роля
за опазване на световния мир!
Да подкрепим инициативите на ООН и на другите междуправителствени
организации за обуздаване на надпреварата във въоръжаването, за укрепване
на мира и сигурността на всички народи, за установяване на нов междуна­
роден икономически ред! Ще се стремим да осъществим на дело препоръките
на Специалната сесия на Общото събрание на ООН по разоръжаването и да
съдействуваме да бъде свикана в най-близко време световна конференция по
разоръжав ане!
Нека предстоящата от 24 до 30 октомври Седмица на ООН за разоръжаване
и следващите общи или паралелни действия на политически партии, проф­
съюзи, женски, младежки и студентски организации, на религиозни, културни

573
и научни съюзи покажат твърдата воля на народите да предотвратят опас­
ността от войната!
1981година трябва да стане стартова площадка за решително настъпление
на миролюбивите сили през 80-те години, за да бъде постигнат прелом в
обуздаването на надпреварата във въоръжаването!

№ 264
Обръщение към българския народ по случай
1300-годишнината от основаването на българ­
ската държава, прието в София на 26 декември
1980 г.

Гражданки и граждани на Народна република България,

Другарки и другари,
Девойки и младежи,
Чавдарчета и пионери,
Сънародници от чужбина.
Братя и сестри,
П р ед прага см е на голям всенароден празник — 1300-годиш нината на бъл­
гарската държ ава — една от най-старите държави в Европа, възникнала върху
наследството на античната цивилизация по нашите земи, преминала дълъг път
на развитие и стигнала д о най-високите върхове на съвременния прогрес —
победата на социалистическия общ ествен строй в Н ародна република България.
През 1981 година ще чествуваме. подчертава другарят Тодор Живков, „това,
което действително е прогресивно в развитието на България, което е давало
сили на народа да устои тук, в центъра на това кръстовище, наречено Бал­
кански полуостров, да води борба, да стигне по победата на социалистиче­
ската революция и да се издигне на най-високите върхове, да се равнява с
най-напредналите народи в света“.
Ние, гражданите на социалистическа България, с чувство на дълбоко удов­
летворение. на висока патриотична гордост и непресъхващ интернационали­
зъм хвърляме взор към изминалите тринадесет века, към глъбините и пъ­
тищата на нашето прогресивно развитие и нашата национална съдба.
Средоточие на минало, настояще и бъдеще, 1300-годишнината ни призовава
към марксистко-ленинско осмисляне на създадените от нашия свободолюбив
и героичен народ материални и духовни ценности, на приноса му в съкро­
вищницата на общочовешката култура, в социалния прогрес; призовава ни
да доразвием и обогатим по-нататък всичко положително, сътворено през
вековете; призовава ни да мобилизираме всички сили на народа за успешно
решаване на актуалните политически, социално-икономически и културни про­
блеми на нашето стремително развитие.
Държавата, назована през 681 година България, е разположена в един от
най-невралгичните райони на планетата. Тук се кръстосват важни пътища,
свързващи Запада с Изтока, Севера с Юга. Оттук преминават много племена
и завоеватели. Тук е земетръсно място на военни походи и едновременно
център на духовни изблици с незаличими следи в летописа на балканската,
европейската и световната цивилизация. Отсядайки на Балканите, славянските

574
племена се смесват със заварените траки, които постепенно се славянизират.
Идването на прабългарите, водени от Аспарух, увенчава този процес с траен
исторически резултат. Чрез обединението на славяните и прабългарите се
ражда новата държава, поставя се началото на продължителен обществен и
културен развой, в хода на който се формира българската народност, а по-
късно — и българската нация.
Хиляда и триста години минало незабравимо! Тридесет и ш ест о т тя х са
години на най-великата революция в многовековната история на нашия народ,
чията рождена дата — 9 септември 1944 година — стои редом с 681 година
не само върху герба на българската държава, но е и в паметта и сърцето на
всеки български патриот. П рез тези 36 години ние зав ою вахм е най-внсокня връх
в нашето развитие, постигнахме повече, отколкото за векове преди. От този
връх днес оглеждаме миналото, извървения за тринадесет века път, настоя­
щето и бъдещето на нашия героичен и трудолюбив народ.
Днешна социалистическа България е олицетворение на всичко ценно и не­
преходно, сътворено в нашата многовековна и славна история, епохално за­
воевание на работническата класа и всички трудещи се, на Българската ко­
мунистическа партия.
От този връх ние, съвременниците:
отдаваме дан на почит и признателност към нашите предтечи, дан на почит
и признателност към нашия свободолю бив, героичен, трудолю бив и талантлив
народ, съградил миналата и днешната слава на България;
отдаваме дан на почит и признателност към неуморните усилия на про­
гресивните сили в българското общ ество, които движеха нашето историческо
развитие напред и предаваха от поколение на поколение щафетата на родо-
любието, на борбата и саможертвата;
отдаваме дан на почит и уважение към онези велики прогресивни личности,
верни синове на народа, които с мисъл и дело, с воля и беззаветна преданост
изпълняваха свещената си мисия на патриоти и творци, на вдъхновители на
народа и строители на родината;
отдав ам е дан на почит и уважение към всички именни н безименни водачи
и редници, които в героични революционни борби извою ваха днешния ден на
социалистическа България.
С лава, вечна слава н признателност на поколенията, сътворили материалната
н духовн ата мощ на родината, напонлн с кръвта си благословената българска
зем я и проправили пътя, по който ние, техните следовници н потомци, вървим
към заветната цел — комунизма!
Посрещаме хиляда и триста годишния юбилей на българската държава в
решаващ период на нашето обществено развитие, в епоха на дълбоки рево­
люционни преобразования, засягащи живота на всички народи.
П о б едата на Д еветосептем врнйската социалистическа революция, извоювана
о т въстаналия народ под ръководството на Б ългарската комунистическа партия
при реш аващ ата помощ на легендарната С ъветска армия, ознаменува най-ве­
ликия коренен поврат в нашата тринадесетвековна история. Повторение на
Великата октомврийска социалистическа революция в основното, в главното,
тя завърши ерата на класовите експлоататорски общества в нашата страна
и откри нова ера — ерата на социализма. Социалистическата революция у
нас разкрепости могъщите народни сили, даде неудържим тласък на всес­
транния възход на родината, постави началото на реализацията на целите и
задачите на многовековни въжделения и борби.

575
 За трн десетилетия и половина България неузнаваемо се преобрази, превърна
се в м одерна нндустриално-аграрна държ ава с висока материална и духовн а
култура.
В непрекъснат подем е цялото народно стопанство. С ускорени темпове се
изгражда и продължава да се разширява огромна за нашите мащаби
материално-техническа база. Бурно се развива промишлеността — основният,
водещият отрасъл. Забележителни са успехите на нашето крупно, механизи­
рано социалистическо селско стопанство. С високи и устойчиви темпове на­
раства обществената производителност на труда, увеличава се националният
доход, непрекъснато се повишава жизненото равнище на народа.
Наследница на богати хилядолетни традиции, социалистическата култура има
изключителни постижения. Бързо се развива науката, която все повече се пре­
връща в могъша производителна сила. В подем и дълбоко преустройство е
образованието. Израсна многоброен отряд от нова, социалистическа инте­
лигенция.
Изпълнението на всенародната програма за естетическо възпитание, ши­
роката и системна работа за пробуждане на творческото начало във всеки
човек, на потребността да живее и по законите на красотата са активен фактор
за изграждане на духовната култура на развитото социалистическо общество.
М арксизмът-ленинизмът се утвърди като господствуващ а идеология, стана
велика съзидателна сила в нашия всестранен напредък. Целият български
народ свърза неразривно съдбата си с идеите и делото на социализма. Все
повече се утвърждава социалистическият начин на живот, разгръща се богата
и разнообразна дейност за формиране на многостранно и хармонично развита
социалистическа личност. А социалистическа България е в авангарда на све­
товния прогрес. Тя участвува в решаването на глобалните проблеми, стоящи
пред човечеството, в овладяването на Космоса.
Готвейки се да чествуваме 13-вековния юбилей на България, ние сме горди,
че родината дава съществен принос за развитие и утвърждаване на добро­
съседски отношения и сътрудничество на Балканите, за укрепване на мира
в Европа и в света, за нови победи на прогресивните и миролюбиви сили.
Н икога България не се е радвала на толкова много приятели по вснчкн краища
на планената. Никога положението й на Балканите, в Европа и света не е
било така стабилно, авторитетно. Нейната принципна, миролюбива и кон­
структивна политика е важен фактор за мир и сигурност в нашия географски
район.
Ж изнена основа на социалистическия в ъ зход , на утрешния комунистически
деи на наш ата родина е святата и нерушнма българо-съветска друж ба — друж ба
от векове за векове. Тя е първостепенен фактор за успехите на социалисти­
ческата ни родина, за защитата на нейната независимост, за благоденствието
на народа. Проникнала дълбоко в душевността на всеки български патриот,
издигната на нов, по-висок етап, българо-съветската дружба е необходима
за нашия народ като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Нашите завоевания ние дължим и на братското сътрудничество и взаи­
мопомощта с другите социалистически страни, на солидарността и поддръж­
ката на международното комунистическо и работническо движение, на всички
прогресивни сили в света.
И занапред Народна република България ще бъде непоклатимо звено в
семейството на социалистическата общност, ще развива и укрепва братската
дружба и сътрудничеството със социалистическите страни и преди всичко с

576
великия Съветски съюз, ще провежда принципна, градивна и последователно
миролюбива външна политика, която отговаря не само на въжделенията на
нашия народ, но и на интересите на всички народи.
Постиженията на Народна република България са резултат от жнзнено-
утвърждаващия труд на народа нн, от дълбоката му и непоколебима вяра в
идеите на социализма и комунизма. Всички наши успехи са изковани под
ръководството на Българската комунистическа партия — наследник и продъл­
жител на вековни демократични, прогресивни и революционни традиции, кои­
то върху основата на марксизма-ленинизма тя издигна на нова историческа
висота.
Неизмеримо е значението на Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956
година за настоящето и бъдещето на България. Като възстанови ленинските
принципи и норми на работа и ръководство в цялостната дейност на партията
и държавата, пленумът разкри широки простори за съзидателната енергия
на трудещите се. Последователното осъществяване на ленинската априлска
лнния преобрази всички кътчета на родината, неотклонно възвисява страната
към зрелия социализъм, към подстъпите на комунизма.
Разработването и практическото осъществяване на априлската линия, ста­
билното и ускорено развитие на нашата родина през последните десетилетия,
новият етап в разцвета на българо-съветската дружба, високият международен
престиж на HP България са неразривно свързани с огромната творческа дей­
ност на верния син на партията и народа, изтъкнатия марксист-ленинец, ви­
дния деец на международното комунистическо и работническо движение, до­
стойния приемник и продължител на делото на Димитър Благоев и Георги
Димитров — другаря Тодор Живков. Под негово ръководство Централният
комитет на Българската комунистическа партия новаторски прилага общите
закономерности на социалистическото строителство, умело и със замах ре­
шава проблемите, които общественото развитие поставя. Ленинската същност
и творчество на БКП се изявиха особено ярко в Програмата на партията и
в новата Конституция на Народна република България.
В хилядолетното си развитие българският народ постепенно разгръща мощта
си, формира онези духовни черти и добродетели, които го характеризират като
историческа общност със свой облик. Възникването на българската държава
преди тринадесет века е закономерен процес на общественото развитие.
Ние законно се гордеем, че България е родина на славянската писменост и
култура, че сме потомци и приемници на братята Кирил и Методий и на техните
ученици. Създадена върху основата на говоримия език и разпространена от
книжовниците на българската държава, тази писменост бързо става общо­
славянско достояние. Чрез тази писменост разцъфтява новата славянска кул­
тура — култура демократична и хуманистична, култура социалистическа.
В многовековната история на нашия народ нито за миг не се прекъсва главната
нишка, която свързва миналото, настоящето н бъдещето, никога не спира про­
цесът на духовен напредък, на обогатяване на народната душевност, на на­
трупване на енергия за градивен труд. Българският творчески гений се въплъ­
щава в многобройни градове и крепости, в дворци и храмове, в манастири
и паметници, в изящни произведения на изкуствата и занаятите, които раз­
насяха и разнасят славата на родината ни в близки и далечни страни.
В средновековна България се организират първите славянобългарски кни­
жовни школи — едни от най-големите и оживени средища на културния и
духовния живот не само в нейните предели, но и в Югоизточна Европа.

37. Българската държавност 577

 Д ълбоки и яки корени има съзидателното и революционното начало в исто­
рията на нашия народ.
Той рано съзрява за активен политически живот. Българската държава е
арена на непрестанни класови сблъсъци, които са богат извор на револю­
ционни традиции. В недрата на народа се раждат редица напредничави идеи
и обществени движения. В България възниква богомилството като стремеж
на народа към по-добър живот, към отхвърляне на гнета от феодалното
общество. То е израз на хуманност и на остър социален протест на потис­
натите, тяхна самобитна демократична за времето идеология. Като ново све­
тоусещане и движение богомилството намира широко разпространение в ре­
дица европейски страни. Въстанието на Ивайло е дръзка изява на народната
съпротива срещу социалното потисничество, срещу експлоатацията на фео­
далите, срещу татарските нашественици. И днес се възхищаваме от философ­
ските прозрения на много български мислители и просветители, чието мъдро
слово откриваме и в редки ръкописи, и в старопечатни книги, задоволявали
духовните потребности не само на нашия, но и на други народи.
Петвековното османско иго е най-мрачният период през многовековната
история на българския народ. Въпреки невиждано теж ките изпитания, на които
е подлож ен, той не скланя глава пред поробителите, успява д а съхрани своя
народностен характер, своя език, вяра, нравн и обичан, своя чудесен фолклор,
запазва н дорн развива и обогатява материалната н духовн ата си култура.
В епохата на Възраж дането се формира и утвърж дава българската нация,
разгръща се на широк фронт борбата за национална независимост, във възход
са изкуството, културата, образованието. В този чутовен подем на всенарод­
ното самосъзнание България роди и откърми великаните на нашата
национално-демократична революция Васил Левски и Христо Ботев, които
се нареждат сред най-бележитите световни идеолози и борци за свобода и
човешки правдини, за социален прогрес.
От хребета на днешното социалистическо време най-добре се виждат без-
примерните подвизи и саможертви, от които е изтъкана тринадесетвековната
история на България — непрекъснат низ от борби и въстания на народните
маси срещу експлоататори и нашественици. Селските антифеодални движения,
хайдутството и националноосвободителните въстания се редуват едно след
друго.
Ние скланяме глави и благоговеем пред епичния подвиг на борците за
национално освобождение, на героите от Априлското въстание през
1876 година — жертвения връх на българското националноосвободително дви­
жение!
Свободата, жадувана и мечтана, дойде! Д ой де с руските чудо-богатнри, скре­
пи още веднъж наш ето братство на Шипка и край П левен, българската държава
възкръсна за нов живот. Освободителната руско-турска война обективно из­
игра ролята на буржоазнодемократична революция.
С ам о тринадесет години сл ед О свобож дението Димитър Благоев — патриа­
рхът на социализма в България, най-видният марксист на Балканите в края на
X IX н началото на X X век — и неговите съратници положиха на Б узлудж а
основите на революционната марксистка партия в наш ата страна. Н аследила
недовършеното дело. заветите и идеалите на възрожденците, партията свърза
българския пролетариат с научния социализъм, поведе работниците и другите
трудещи се по стръмния, но велик път на класово-революционните битки за
политическо и социално освобождение. Партията дава достоен за възхищение

578
пример на героизъм и саможертва, на пламенно родолюбие и всеотдайна
служба на народа, на безпределна вярност към принципите на пролетарския
интернационализъм — още една от нашите революционни традиции, с които
се гордеем.
П о б едата на Великата октомврийска социалистическа революция, открила
ерата на прехода на човечеството от капитализма към социализма, оказва
огромно влияние върху борбите на партията и народа за събаряне на капита­
листическия строй. Партията възглавява борбата на работниците и трудовите
селяни против фашизма, организира и ръководи героичното народно въоръ­
жено въстание през септември 1923 година и победоносната Деветосептем-
врийска социалистическа революция.
В дълголетните битки под червеното знаме на комунизма партията възпита
дейци и ръководители, които оставят незаличима следа в историята на страната,
на м еждународното революционно и работническо движение.
С ред тях се извисява величавата фигура на вож да и учителя на партията и
народа — Георги Димитров. В историята на световното революционно дви­
жение ще блести с неугасима светлина неговият епохален подвиг на Лай­
пцигския процес, където той нанесе първия съкрушителен морално-полити­
чески удар на фашизма, защити и прослави българския народ и неговата
героична работническа класа. Георги Димитров заслужено влезе в съзвездието
на най-великите пролетарски революционери. С неговото име е свързана но­
вата тактика и стратегия на световното комунистическо движение в един
преломен момент от развитието на революционния процес, на цялото чове­
чество. Неговото име е неделимо от десетилетните борби на партията, от
Септемврийското антифашистко въстание 1923 г.. от изграждането на спа­
сителния Отечествен фронт, от победата на Деветосептемврийската социа­
листическа революция, от създаването на народнодемократичната държава
и началото на социалистическото строителство у нас.
В нашата нова история ще остане завинаги вписана със златни букви въоръ­
ж ената борба на народа против ф аш изма и капитализма през суровите години
на Втората световна война. Десетки хиляди негови верни дъщери и синове
— партизани и ятаци, политзатворници и концлагеристи, без да щадят живота
си, се хвърлиха на смъртен бой с врага за свобода и социализъм. Историческо
завоевание на партията е, че тя сплоти около Програмата на Отечествения
фронт прогресивните антифашистки сили в страната, подготви и ръководи
победоносното въоръжено въстание на 9 септември 1944 година. В огъня на
антифаш истката борба се изграж да и закалява братският съю з на Б К П и Б ЗН С ,
който и днес е градивен фактор в социалистическото ни развитие.
Творци на наш ата история са народните маси. И з техните недра през вековете
израстват силнн н ярки личности — наша минала, сегашна н бъдещ а слава,
които в различните периоди действуват като изразители на прогресивни общ ес­
твени тежнения, тенденции н движения, отстояват независимостта, свободата и
напредъка на народа и държ авата.
В пантеона на безсмъртните завинаги ще останат имената и делата на
прославени древни държавници, като Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис Първи.
Симеон, Самуил, Асен и Петър, Калоян, Иван Асен Втори; на книжовници,
просветители и народни будители, като Кирил и Методий, Климент Охридски,
Константин Преславски, Черноризец Храбър, поп Богомил, патриарх Евти­
мий, Григорий Цамблак, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, доктор
Петър Берон, братя Миладинови, Петко Р. Славейков; на идеолози и дейци

579
от нашата национално-революционна борба, като Георги Раковски, Любен
Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, баба Тонка, Райна
Княгиня, Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев; на революционни мар­
ксисти и ръководители на Българската комунистическа партия, като Димитър
Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов; на водача на
БЗНС Александър Стамболийски; на поети и писатели, като Христо Ботев,
Любен Каравелов, Иван Вазов, Захари Стоянов, Пейо Яворов, Елин Пелин,
Йордан Йовков, Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Смирненски, Никола
Вапцаров. Хиляди са имената на нашите безсмъртни предходници — строи­
тели и апостоли на българската държавност, книжовност и просвета, на бъл­
гарското изкуство и култура, на българското революционно движение!
О т върха на тринадесетте века ние по достойнство оценяваме огромната роля
на българското семейство в ж ивота на народа. Българското семейство съхра­
нява през най-суровите изпитания на столетията своето единение и жизненост,
своите необикновено високи нравствени добродетели, укрепва устоите на бъл­
гарската душевност, народност и национално съзнание. Ние се прекланяме
пред българската майка-героиня, която достойно изпълни своя народностен
и национален дълг, възхищаваме се от нейната твърдост и нежна любов. Тя
раждаше, отглеждаше и възпитаваше поколение след поколение, вдъхваше
обич към дом, род и родина, създаваше изкуство и добродетели, които ние
свято пазим.
Сега, когато под грижите на партията и държавата се гради и утвърждава
новото социалистическо семейство, ние отдав ам е дан на уважение и призна­
телност на българската жена — стож ер на семейството, майка и възпитателна
на най-ценния национален капитал — децата. Самоотвержено и всеотдайно тя
и днес крачи в първите редици на вдъхновените строители на съвременна
България.
През изминалите векове нашият народ претвори по неповторим начин своя
живот в худож ествен ата литература, архитектурата и м узиката, в живописта
н резбата. Народният гений създаде дълбоко демократична по своя характер
култура, която стана здрава основа на социалистическата ни култура.
Оформил се и съзрял на едно кръстовище, където са оставили трайни следи
много други култури, българският народ всякога проявява възприемчивост
към новото и прогресивното, проявява способност да усвоява и творчески да
развива културното наследство, съхранявайки своята самобитност. Векове
наред насилствено лишаван от своя държавност, народът ни разгръща щед­
рите си заложби чрез знайни и незнайни творци на непреходни ценности, на
богати етнографски и фолклорни традиции, предавани от поколение на по­
коление.
През столетията народностното и културното единство на всички българи,
единството на език и нрави, на празници и обреди, на писменост, на обща
съдба играе огромна роля в живота на народа.
Нне се възхищ аваме от неотразимата сила на омайната българска реч, оби­
чаме нашня роден език — език свещен на нашите деди . Език, който има щас­
тливата участ да бъде градивен за славянската писменост; език, който дава
своя незаменим принос в сплотяването и въздигането на българската нация
през епохата на Възраждането; език, на който се възвести създаването на
първата марксистка партия на Балканите; език на днешна, социалистическа
България; език на утрешна, комунистическа България.

580
 П о д м ъдрото ръководство на Б ългарската комунистическа партия днес на­
родът ни изграж да развито социалистическо общ ество. В нашата обновена стра­
на бързо се развиват производителните сили, усъвършенствуват се общес­
твените отношения, социалистическият начин на живот — в името на човека,
в името и за благоденствието на трудовите хора.
Българският народ гл еда с вяра в своето бъдещ е, устремен към мечтаното
комунистическо общ ество. Пред нас са просторите на комунистическото бъ­
деще на нашата родина, на още по-плодоносен материален и духовен възход,
на работа, на борба за усъвършенствуване на обществото и човека
Скъпи съотечественици.
Всенародното чествуване на 1300-годнш нината на бз>лгарската държ ава ще
се състои в годината на Д ванадесетия конгрес на Българската комунистическа
партия и на нейната 90-годишннна, съвпада с началото на осм ата петилетка.
Това придава още по-голямо значение и още по-дълбок смисъл на юбилея,
зове и задължава всеки от нас към вдъхновени и плодотворни дела.
Д а се извърши повсеместен поврат към висока ефективност и високо качество,
към висока социалистическа организация навсякъде н във всичко, д а се провежда
линия на повсеместна интензификация и интелектуализация на материалното
производство и другите сферн на народното стопанство, д а се внедряват ускорено
пое гиженията на научно-техническня прогрес — това е сега главната задач а във
всички отрасли и дейности, тов а е сега неотм енната повеля на наш ето време!
Достойното посрещане на юбилея изисква пълна мобилизация на силите
на целия народ, на всички трудови колективи, на всеки български гражданин!
Скъпи братя и сестри,
Централният комитет на Българската комунистическа партия, Държавният
съвет и М инистерският съвет на Н ародна република България, Управителният
съвет на Българския зем еделски народен съ ю з, Националният съвет на О те­
чествения фронт, Ц ентралния! съвез на Българските професионални съю зи,
Централният комитет на Димитровския комунистически м ладеж ки съю з и Цен­
тралният комитет на борците против фаш изма и капитализма се обръщ ат към
вас — към работническата класа, селскостопанските труженици, народната ин­
телигенция, жените, м ладеж ите и децата, воините от Б ългарската народна армия,
органите на М В Р , Транспортните и Строителните войски, към венчкн и към
всеки — и вн призовават д а д а д ет е своя принос за достойно посрещане на
славния ю билей, за неговото ознаменуване с новн трудови подвизи, в осъщес­
твяване предначертанията на Програмата на партията за изграждане на раз­
вито социалистическо общество, за икономическо и духовно процъфтяване
на нашата древна и обновена родина!
Н ек а в чест на трннадесетвековння юбилей на България разгърнем всенародно
социалистическо съревнование н д а превърнем 1981 година в година на поли­
тически н трудов подем , на новн дел а и завоевания в изпълнение на отговорните
задачи, конто ще начертае XII конгрес на партията!
Н а ударен, високопроизводителен тр уд в чест на ю билея, за изпълнение и
преизпълнение на плана за социално-икономическото развитие на страната през
1981 г. — първата година на осм ата петилетка, за по-нататъш но повишаване
на материалното и културното благосъстояние на българския народ!
Ние призоваваме всяка гражданка и всеки гражданин в нашата страна да
съдействуват за създаване на образцова социалистическа организация и дис­
циплина на труда, за широко внедряване на постиженията на науката и тех­
ническия прогрес в производството, да съдействуват за все по-резултатно

581
прилагане на икономическия подход и новия икономически механизъм, да
увеличават личния си влог в осъществяване на стратегическия девиз на пар­
тията за висока ефективност и високо качество във всички сфери на общес­
твения живот!
Ние призоваваме всички политически и масови организации, научните, кул­
турните, образователните и идеологическите институти и ведомства, твор­
ческите съюзи да разгърнат в страната и в чужбина широка научноизследо­
вателска, културна, просветна и политико-възпнтателна работа за изучаване н
пропагандиране на героичното минало и демократичните традиции на нашия
народ, на неговите културни постижения, на всестранните му успехи в строи­
телството на социализма!
Ние сме уверени, че чествуването на 1300-годншннната на българската дър­
ж ава ощ е по-здраво щ е сплоти вснчки граждани на републиката ок оло идеалите,
целите н политиката на Б ългарската комунистическа партия!
Скъпи сънародници,
Ч ествуването на 13-вековния ю билей на България предизвиква у вснчкн нас
прилив на пламенен патриотизъм и национална гордост. То ще бъде израз и на
интернационалните ни чувства и традиции, на нашата непреклонна преданост
към пролетарския, към социалистическия интернационализъм.
Н ие призоваваме всичкн общ ествено-политически организации ощ е по-упорито
и ефикасно д а работят за укрепване у гражданите на Н ародна република Бъл­
гария на съзнанието за национална чест и достойнство, на гор достта, че са се
родили, живеят и творят в социалистическа България. Да бъдем непримирими
към всяка проява на буржоазен национализъм, национален нихилизъм и чуж-
допоклонство, да възпитаваме пламенни чувства на пролетарска, социалис­
тическа солидарност!
Работнички и работници, инженери и техници, дейци о т промиш леността, тран­
спорта и строителството! Българската работническа класа се зароди, възмъжа
и кали в сурови класови схватки, в кървавата борба с капитализма и фашизма,
под ръководството на Българската комунистическа партия изкова деветосеп-
темврийската победа, отдава цялата своя съзидателна енергия, труд и воля
за съзиждането на нашето социалистическо отечество. Внедрявайте ускорено
постиженията на научно-техническия прогрес и висша социалистическа орга­
низираност на производството, бъдете новатори и рационализатори, пови­
шавайте обществената производителност на труда, осигурявайте висока ефек­
тивност и високо качество на продукцията, равнявайте се по челниците, пре­
давайте опита си на по-младите!
Селскостопански труженици! Нашата хубава майка-земя, земя-хранилница,
очаква вашия труд, вашите грижи, вашата обич, завещана ни от деди и пра­
деди. Работете усърдно, за да ражда земята ни още по-щедро, за да про­
извеждаме повече, по-качествени и по-евтини хранителни продукти и суро­
вини, за да се задоволяват все по-добре потребностите на народа!
Скъпи комсомолци, м ладежи и девойки, пионери и чавдарчета, мили деца! На
вас принадлежи бъдещето на България, вие ще осъществите идеалите, за които
са копнели най-светлите умове на народа. Задълбочено изучавайте и опоз­
навайте славното минало и настоящето на нашето отечество, пазете и умно­
жавайте всичко ценно, което сме получили в наследство от нашата трина-
десетвековна история! Обогатявайте своите знания и социален опит, разгръ­
щайте своите сили и способности, подготвяйте се като многостранно развити
млади личности, способни за цялостна и пълноценна реализация! Под кри­

582
латия партиен девиз „Учение и труд, жизнерадост и дръзновение“ разгръ­
щайте своята младежка инициатива и творчество за разцвета на социалис­
тическа България, за изпълнение на нашата осма петилетка! Нека благород­
ният призив на асамблеята „Знаме на мира“ — „Единство, творчество, кра­
сота“ — насочва вашите мисли и дела към прекрасния свят на истинския
хуманизъм! Бъдете верни на партията и делото на социализма!
Скъпи български жени! Вдъхвайте на своите рожби беззаветна обич и пре­
даност към народа и социалистическата ни родина, готовност да отдават
всичко за тяхното щастие! Както досега, бъдете пример в труда за социа-
лйстическото изграждане на Народна република България, за мирно сътруд­
ничество между народите!
Дейци на науката, изкуството и културата! Вие сте наследници и продъл­
жители на многовековни традиции, призвани сте да обогатявате духовно съ­
временната действителност и съвременния човек, съкровищницата на българ­
ската и световната култура. Развивайте безценното културно наследство на
нашия народ! Създавайте нови талантливи творби за героичното минало на
нашата родина, за градивното социалистическо настояще и светлото кому­
нистическо бъдеще! Бъдете и занапред верни помощници на партията в мно­
гостранното изграждане на личността, за утвърждаване на социалистическия
начин на живот!
Учители и преподаватели, дейци иа просветата! Народът и партията високо
ценят вашия благороден и неуморен труд. Пълното осъществяване на новата
генерална цел на образованието — многостранното развитие на младата лич­
ност и нейната пълна реализация в живота — е преди всичко във вашите
ръце. Вам обществото е поверило обучението и възпитанието на подраства­
щото поколение. Не жалете сили в преустройството на образователното дело,
за да предадем съдбините на родината на достойно поколение — поколение
знаещо, можещо, поколение, окрилено от комунистическия идеал.
Воини от въоръжените сили на H P България! Бъдете дойстойни наследници
и продължители на бойните и революционни традиции на нашите деди, на
героичната работническа класа, на славната Българска комунистическа пар­
тия. Непрекъснато повишавайте своето бойно майсторство и бдителност, бъ­
дете верен и непоклатим страж на социалистическата ни родина, на делото
на мира и социализма в света!
Синове и дъщ ери на родината, пръснати по всички континенти, в чии го сърца
пулсира родолюбива българска кръв! Помнете и обичайте своята татковина!
Гордейте се със своя произход, с героичната история на своя народ, с бъл­
гарското си име! Обичайте възродена социалистическа България, подкрепяйте
нейния всестранен възход!
Ние призоваваме всички български граждани д а д ав ат още по-енергично своя
личен принос в м иролю бивата и иитернационалистическа външна политика на
партията и правителството за по-нататъшно провеждане на курса за всестранно
сътрудничество и сближаване между Народна република България и Съюза
на съветските социалистически републики, за увеличаване мощта и сплоте­
ността на световната социалистическа общност — решаващата сила на нашата
съвременност!
Нека крепне солидарността ни с народите, бореши се за национална не­
зависимост и социален напредък, солидарността ни с прогресивните и де­
мократичните сили в целия свят!

583
 Нека цялостната дейност, посветена на 1300-годишнината от създаването
на българската държава, да съдействува за задълбочаване процеса на раз­
ведряване в международните отношения, за неотклонно прилагане на при­
етите в Хелзинки принципи, за превръщането на Балканите в район на до-
бросъседство, разбирателство и взаимоизгодно сътрудничество!
Скъпи съотечественици,
Нито едно столетие българският народ не е посрещал с толкова ясно бъ­
деще. Приближавайки се към прага на XXI век, той е изпълнен с неизмерима
вяра, че бъдните години на социалистическа България ще бъдат години на
още по-голям подем в икономиката, в културата, в целия духовен живот на
нашето общество, че всички ние, българските граждани, ще мобилизираме
сили, знания и воля за нови дела, за нов възход към крайната цел — ко­
мунизма.
Да пребъде във вековете нашата древна и вечно млада, нашата мила родина,
нашата прекрасна Народна република България!
Слава на българския народ — народ герой, народ творец!
Да живее дружбата между народите!
Да живее мирът!
Да живее комунизмът!

Централен комитет
на Българската комунистическа партия

Държавен съвет
на Народна република България

Министерски съвет
на Народна република България

Управителен съвет
на Българския земеделски народен съюз

Национален съвет на Отечествения фронт

Централен съвет
на Българските професионални съюзи

Централен комитет на Димитровския

комунистически младежки съюз

Централен комитет на борците

против фашизма и капитализма

София, 26 декември 1980 г.

584
 №265
Писмо на председателя на Държавния съвет и
на председателя на Министерския съвет до пред­
седателя на Осмото народно събрание за бъде­
щата политика на Държавния съвет и правител­
ството от 17 юни 1981 г.
Другарю председател,
Молйм да обявите пред Осмото Народно събрание следното наше писмо:
Скъпи другарки и другари народни представители,
С уважение и дълбоко вълнение се обръщаме към вас — достойните из­
браници на нашия героичен и трудолюбив народ, за да изразим нашата
най-сърдечна благодарност за голямото доверие и високата чест, които ни
оказахте, като ни избрахте съответно за председател на Държавния съвет на
Народна република България и за председател на Министерския съвет на
Народна република България. Приемете нашата и на всички членове на Дър­
жавния съвет и на Министерския съвет искрена признателност за единоду­
шието, с което току-що избрахте предложените от нас състави на Държавния
съвет и на правителството.
Искаме да уверим вас и българския народ, че в цялостната си дейност
новоизбраните Държавен и Министерски съвет и занапред ще се ръководят
от непосредствената историческа задача — построяването на зрялото социа­
листическо общество в нашето скъпо Отечество, създаването на предпоставки
за постепенния преход към комунизма. В нашата бъдеща работа ще ни окри­
лят здравите революционни традиции на партията и народа, делото и при­
мерът на нашите велики предходници, въжделенията и волята на гражданите
на социалистическа България. Неизменна повеля за нас ще бъде грижата за
благоденствието и щастието на трудещите се, за тяхното материално и ду­
ховно възмогване. Държавният и Министерският съвет ще спазват свято
основния закон на страната — Конституцията, ще се ръководят от решенията
на върховния орган на властта у нас — Народното събрание, с всички сили
ще работят за тържеството на ленинската генерална априлска линия на пар­
тията, развита и обогатена от Дванадесетия конгрес.
Ние съзнаваме, че борбата за запазването и укрепването на мира е борба
за живота, борба за настоящето и бъдещето на всеки народ и на цялото
човечество. В настоящия момент няма по-важна, по-неотложна и по-хуманна
задача от задачата за премахване на опасността от термоядрена война, за
обуздаване на войнолюбците, за прекратяване на надпреварата във въоръ­
жаването, за осигуряване на траен мир на планетата. Държавният съвет и
Министерският съвет на Народна република България ще продължат да водят
последователна миролюбива и конструктивна политика, насочена към защита
и разширяване на разведряването, към укрепване на сигурността, към задъл­
бочаване на сътрудничеството между страните и народите.
Народна република България енергично подкрепя издигнатата на XXVI
конгрес на КПСС Програма за мир. Държавният съвет й правителството ще
правят всичко възможно за нейното осъществяване. За нас Програмата за
мир на КПСС и СССР е единствената разумна алтернатива на възприетия

585
от агресивните кръгове в САЩ и НАТО курс на напрежение, конфронтация
и военен шантаж.
Държавният съвет и Министерският съвет на Народна република България
ще изхождат в своята външнополитическа дейност от постановките на Два­
надесетия конгрес на Българската комунистическа партия, че на Балканите,
в Европа и в света ние ще водим политика на мир и разбирателство, на
приятелство и взаимно изгодно сътрудничество, за превръщането на Балкан­
ския полуостров в стабилен район на разведряване, доверие и добросъседство.
Ние ще съдействуваме за заякчаване на сплотеността на всички прогресивни
и миролюбиви страни и сили, ще допринасяме за издигане авторитета и
ролята на Организацията на обединените нации.
Жалон на нашата външна политика и занапред ще бъде последователният
курс към всестранно сътрудничество и сближаване със Съветския съюз. Ние
неотклонно ще разширяваме и обогатяваме дружбата и сътрудничеството с
всички братски социалистически страни и в бъдеще ще даваме своя принос
в разработването и провеждането на съгласувания външнополитически курс
на братските социалистически страни, в укрепването на Организацията на
Варшавския договор и на Съвета за икономическа взаимопомощ, за нови
завоевания на реалния социализъм.
Уважаеми народни представители.
Дванадесетият конгрес на Българската комунистическа партия изрази по
най-внушителен начин идейно-политическата сплотеност на народа около ап­
рилската политика на партията и постави началото на важен етап в социа­
листическото развитие на нашата страна.
В обстановка на оптимизъм, на трудов подем и творческо дръзновение
преминават трудовите делници и празници на България, посветени на 13-
вековния юбилей на нашата държава.
Уверяваме ви, че ще работим неуморно за комплексното задоволяване на
непрекъснато нарастващите материални, духовни и социални потребности на
народа върху основата на повсеместната интензификация на народното сто­
панство и на другите обществени дейности. Последователно ще внедряваме
новия икономически подход и неговия механизъм. Неотстъпно ще доприна­
сяме за по-нататъшното разгръщане и усъвършенствуване на социалистичес­
кия демократизъм.
На нас, своите пратеници в Осмото народно събрание, народът гласува
изключително доверие и възложи огромна отговорност — всеотдайно и це-
леустремено да се борим за претворяване на решенията на Дванадесетия
конгрес на партията в живота, да отстояваме, творчески да прилагаме и да
развиваме марксистко-ленинското учение; да бъдем верни на пролетарския
и социалистическия интернационализъм.
От името на Държавния съвет и на Министерския съвет тържествено за­
явяваме пред Осмото народно събрание и пред целия трудов народ: под
ръководството на Българската комунистическа партия, обединила и сплотила
в Отечествения фронт комунисти, сдружени земеделци и безпартийни, ние ще
отдадем всички свои сили, знания и опит за изпълнение Програмата на пар­
тията за изграждането на развитото социалистическо общество в нашата стра­
на, за благоденствието на трудещите се, за разцвета и преуспяването на на­
шето мило Отечество — Народна република България!

Тодор Ж ивков Г р и ш а Ф илипов

председател на Държавния съвет на председател на Министерския съвет
НРБ на НРБ

София, 17 юни 1981 г.

 БИБЛИОГРАФИЯ НА ИЗПОЛЗУВАНИ
ИЗТОЧНИЦИ
Алманах на българската Конституция, изд. на Π. Г. Бакалов и др., Пловдив,
1911.
Априлското въстание от 1876 г., т. III. Сборник от турски документи, съставил
и превел д-р Борис Хр. Недков, С., 1956.
Архив на Г. С. Раковски, т. I, съставил Г. Димов, С., 1952.
B. Бешевлиев, Първобългарски надписи, С., 1979.
C. С. Бобчев, Старобългарски правни паметници, С., 1903.
Хр. Ботев, Съчинения, т. I, под редакцията на М. Димитров, С., 1945.
Ал. Бурмов и П. П етров, Христоматия по история на България, ч. I, С.,
1964.
Българо-съветски отношения (1948—1970), С., 1974.
Българо-съветски отношения (1971 —1976), С., 1977.
Българо-съветски отношения и връзки. Документи и материали, т. I (ноември
1917-септември 1944), С., 1974.
Внешняя политика Советского союза в период Отечественной войни, т. II,
М., 1946.
Външната политика на България, т. I (1879—1886), С., 1978.
Външната политика на Народна република България, т. I (1944—1962) — II
(1963—1969), С., 1970—1971.
Г. П. Генов, Международни актове и договори, засягащи България,
ГСУ—ЮФ, XXXIV, 1, 1940.
Гръцки извори за българската история, т. I—IX, С., 1954—1971.
В. Гю зелев и П. П етров, Христоматия по история на България, т. I—II,
С , 1978.
Ив. Дуйчев. Из старата българска книжнина, т. I—II, С., 1940—1944.
„Държавен вестник“, бр. 53 от 10 март 1909г.; бр. 56 от 21 юни 1920г.; бр.
240 от 25 януари 1924г.; бр. 69 от 29 юни 1933г.; бр. 92 от 25 юли 1934г.;
бр. 192 от 4 септември 1934 г.; бр. 227 от 16 октомври 1944 г.; бр. 284 от
6 декември 1947 г.; бр. 93 от 20 ноември 1951 г.; бр. 39 от 18 май 1971 г.
Й орд. И ванов, Български старини из Македония, С., 1931.
Г. И. И льинский, Грамотм болгарских царей, М., 1911.
Б. Кесяков, Принос към дипломатическата история на България, т. I
(1878—1925), С., 1925.
И. В. К озьм енко, Сборник договоров России с другими государствами
(1856—1917), М., 1952.
Конституция на Българското княжество и Закон за избиране представители
на Обикновеното и Великото народно събрание, С., 1880.
Конституция на Народната република България, С., 1947.
Конституция на Народна република България, С., 1974.
Вл. Кутиков, Сборник от международни актове и договори, С., 1948.
Латински извори за българската история, т. I—III, С., 1958—1965.
Васил Левски, Документално наследство, под редакцията на К. Възвъзова
и Н. Генчев, С., 1973.
В. М акуш ев, Исторгуски споменици )ужних словена и околних народа. II.
Београд, 1882.
Международни актове и договори (1648—1918), съставила Сл. Стефанова, С.,
1958.

587
Н. М илев, Един неиздаден документ за българската история (1597г.)· —
ИИД. IV, 1915.
Ф. М илкова, История на българската държава и право (извори, изследвания,
тезиси), С., 1974.
Д. М ишев, Църковен архив, кн. I и II, С., 1925.
Н. Мушмов, Монети и печати на българските царе, С., 1924.
В. „Народност“, год. I, бр. 36 от 28 юли 1868 г.
НБКМ—БИА, ф. 1 и 154.
Организация на Варшавския договор — документи (1955—1980), С., 1980.
Органический устав на Неточна Румелия. Пловдив, 1879.
Освобождение Болгарии οι 1урецкого ига, т. 1—II; М., 1958.
Паисий Х илендарски. Славянобългарска история, под редакцията на 11.
Динеков, С., 1972.
Сборник от актове по многостранното икономическо сътрудничество между
страните—членки на СИВ, С., 1979.
Сборник на действуващите съдебни закони в царството (1878—1942), т. I—II,
С , 1942.
В. „Свобода“, год. I, бр. 46 от 14 октомври 1870.
В. С моховска —П етрова, Неофит Бозвели и българският църковен въпрос
(нови данни из архивата на А. Чарторийски). С., 1964.
Стенографски дневници на XXV Обикновено народно събрание. Първа из­
вънредна сесия, открита на 20 септември, закрита на 23 септември 1940г.,
С., 1941.
В. Д. С тоянов, Исторически материали по нововъзраждането на българский
народ. — ПСп, 1883, кн. 6.
Установяване и укрепване на народнодемократичната власт (септември 1944
— май 1945 г ). Сборник документи, С., 1969.
Хр. Х ристов и Н. Генчев, Българско възраждане — христоматия, С., 1969.
Б. Ц веткова, Документи за Петър Парчевич от Венецианския държавен
архив, ИДА, XXVII. 1974.

БИБЛИОГРАФИЯ НА ОСНОВНИ СЪЧИНЕНИЯ

ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
И ДЪРЖАВНОСТ

М. Андреев и Д. А нгелов, История на българската феодална държава и

право, С., 1968.
М. Андреев и Ф. М илкова, История на българската феодална държава
и право. С„ 1979.
С. С. Бобчев, История на старобългарското право, С., 1910.
Н. Генчев, Българско възраждане. С., 1978.
Ив. Дерменджиев. Очерки по развитието на държавния апарат в България
(1877—1944 г.). С., 1965.
И. Д им итров, Князът, Конституцията и народът, С., 1972.
В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове,
т. I—III, С., 1918- 1940.
К. Иречек, История на българите с поправки и добавки от самия автор, С.,
1978.
История на България, т. Г -Ш , С., 1961 —1964.

588
М. Исусов, Политическите партии в България 1944—1948г., С., 1978.
Д. Косев, Лекции по нова българска история, С., 1951.
Ф. М илкова, История на българската буржоазна държава и право през
периода 1918—1944 година, С., 1976.
Я. Радев, Държавни представителни органи в България 1944—1947г., С.,
1965.
К. П етров, Победата на социализма в България (1944—1958 г.), С., 1978.
П. С лавов, Българската социалистическа държава, С., 1975.

С П И С Ъ К Н А И ЗП О Л ЗУ ВА Н И ТЕ СЪ КРАЩ ЕНИЯ

БСМ — Й орд. И ванов, Български старини из Македония, С., 1931

ГСУ—ЮФ — Годишник на Софийския университет — Юридически факултет
ИДА — Известия на държавните архиви
ИИД — Известия на Историческото дружество
М. — Москва
НБКМ—БИА — Народна библиотека „Кирил и Методий“ — Български ис­
торически архив
ПСп — Периодическо списание
С. — София
ХИБ, I или II — В. Гю зелев и П. П етров, Христоматия по история на
България, т. I—II, С., 1978

589
 СЪДЪРЖ АНИЕ

Предговор ................................................................................................................................................ 5

Д Я Л I. Б Ъ Л Г А Р С К А Т А С Р Е Д Н О В Е К О В Н А Д Ъ Р ­
Ж А В А (6 8 1 — 1396 Г .) .................................................................... 7

1. „Именник на българските ханове" от края на VII—VIII в.................................................... 17

2. Българо-византийски мирен договор от 681 г. (Из „Хроника“ на Теофан Изповедник,
VIII IX в.) ................................................................................................................................. 17
3. Надписи върху печати на български ханове и на славянски и прабългарски вождове
на византийска служба от VII- VIII в...................................................................................... 19
4. Българо-византийски мирен договор от 716 г. (Из „Хроника“ на Теофан
Изповедник) ................................................................................................................................... 19
5. Надписи около Мадарския конник от 705, 756 и 823 г.......................................................... 19
6 . Първи хамбарлийски надпис на хан Крум от 813 г.............................................................. 20
7. Втори хамбарлийски надпис на хан Крумот края на 813 г................................................... 20
8 . Крумови закони от началото на IX в....................................................................................... 20
9. Оолейманкьойски надпис на хан Омуртаг от 815 г............................................................... 21
10. Потвърждение на българо-византийския мирен договор от 815 г. с акт от 820 г............. 22
11. Надпис върху златна плочка с изображение на хан Омуртаг от 814—831 г...................... 22
12. Чаталарски надпис на хан Омуртаг от 822 г........................................................................... 22
13. Търновски надпис на хан Омуртаг от 814 831 г................................................................ 22
14. Мадарски надпис на хан Омуртаг от 814 831 г................................................................ 23
15. Шуменски надпис на хан Маламир от 831 836 г................................................................ 23
16. Маламиров летопис от 836 г...................................................................................................... 23
17. Пресианов надпис от Филипи от 837 г..................................................................................... 23
18. Надписи за въоръжението на българската войска от първата половина на IX в..........24
19. Победни колони с надписи от IX в........................................................................................... 24
20. Надгробни надписи на български пълководци от първата половина на IX в.................... 25
21. Из „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“ от ноември
866 г................................................................................................................................................ 26
22. Закон за съдене на хората от края на IX в. (кратка редакция) ........................................... 28
23. Балшснски надпис от времето на княз Борис от 866 г........................................................... 32
24. Приписки към Чивидалското евангелие от 867 г.................................................................... 32
25. Списък на българските пратеници на събора в Цариград от март 870 г............................ 32
26. Надпис върху оловен печат на български болярин от IX в................................................... 33
27. Надпис върху сребърна чаша от Велики Преслав (IX в.) .................................................... 33
28. Надпис на прабългарски език върху съд от Надсентмиклошкото съкровище от
IX в................................................................................................................................................ 33
29. Из писмо на папа Йоан VIII до болярите и съветниците на княз Борис I от май
879 г................................................................................................................................................ 33
30. Първо писмо на цар Симеон Велики до византийския пратеник Лъв Магистър Хи-
росфакз (895 г.) ........................................................................................................................... 34
31. Второ писмо на цар Симеон Велики до византийския пратеник Лъв Магистър Хирос-
факт (895 г.) ......................................................*......................................................................... 34
32. Трето писмо на цар Симеон Велики до византийския пратеник Лъв Магистър Хирос-
факт (895 г.) ................................................................................................................................ 35
33. Добруджански надпис от 943 г..................... 35
34. Надпис на чъргубиля Мостич от Велики Преслав (X в.) .................................................... 35
35. Из „Церемониите във византийския дворец“ на Константин Ьагренородни (913
959 г.) ............................................................................................................................................ 35

590
36. Сведение на арабския пратеник Ибрахим Ибн Якуб от 973 г.............................................. 36
37. Надпис на цар Самуил от 993 г................................................................................................. 37
38. Надписи върху печати на български царе от IX -X в........................................................... 37
39. Списък на българските архиепископи и патриарси през IX—XI в. (Из „Дюканжовия
каталог“ от XII в.) ..................................................................................................................... 38
40. Битолски надпис на цар Иван Владислав от 1016 г............................................................... 39
41. Грамота на византийския император Василий II Българоубиец, дадена на Охридската
архиепископия през 1019 г........................................................................................................... 39
42. Грамота на византийския император Василий II Българоубиец, дадена на Охридската
архиепископия през 1020 г........................................................................................................... 40
43. Надписи върху оловни печати на управители и служители в тема България през
XI XII в........................................................................................................................................ 42
44. Византийска бележка за каноническото положение на българската Охридска архие­
пископия (XII в.) ............................. =.......................................................................................... 43
45. Акт за възобновяване на българското царство през 1186 г. (Из „История“ на Никита
Хониат, XII XIII в.) ................................................................................................................. 44
46. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1202 г........................................................ 45
47. Из писмо на папа Инокентий III до цар Калоян от 22 ноември 1202 г.............................. 46
48. Писмо на княз Белота до папа Инокентий III от 1202 г........................................................ 46
49. Писмо на папа Инокентий III до княз Белота от 22 ноември 1202 г................................... 47
50. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от май 1203 г................................................ 47
51. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1203 г....................................................... ; 48
52. Из писмо на папа Инокентий III до цар Калоян от 24 февруари 1204 г........................... 50
53. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от ноември 1204 г........................................ 51
54. Златопечатник на цар Калоян е тържествена клетва за преминаване под върховенството
на Римската църква от ноември 1204 г..................................................................................... 52
55. Писмо на българските архиепископи и епископи до папа Инокентий III от есента на
1204 г.............................................................................................................................................. 53
56. Текст на дадената от архиепископ Василий клетва за вярност пред Римския престол
през ноември 1204 г...................................................................................................................... 53
57. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1207 г........................................................ 54
58. Надписи от времето на цар Калоян (1197—1207 г.) ............................................................ 54
59. Държавен и църковен събор против богомилите, състоял се в Търново на 11 февруари
1211 г. (Из „Синодик на цар Борил“, XIII XIV в.) ............................................................ 55
60. Сигилий на деспот Алексий Слав от януари 1220 г................................................................ 56
61. Из синодално решение на Охридската архиепископия от 1228 г.......................................... 57
62. Ватопедска грамота на цар Иван Асен II от април 1230 г.................................................... 58
63. Дубровнишка грамота на цар Иван Асен II от 1230 г........................................................... 58
64. Надписи от времето на цар Иван Асен II (1218- 1241 г.) ................................................... 59
65. Съборно решение на източните патриарси за възобновяване на Българската патриа­
ршия от 1235 г. (Из „Синодик на цар Борил“) ..................................................................... 60
66 . Писмо на папа Григорий IX до цар Иван Асен II от 21 май 1237 г.................................... 61
67. Писмо на папа Григорий IX до цар Иван Асен II от 1 юни 1237 г..................................... 62
68 . Надпис върху оловен печат на търновския патриарх Висарион (средата на XIII в.) ..... 63
69. Договор на цар Михаил II Асен е Дубровнишката република, сключен в Дубровник
на 15 юни 1253 г............................................................................................................................ 63
70. Надписи от времето на цар Михаил II Асен (1246—1256 г.) .............................................. 66
71. Надписи към ктиторските изображения в Бояпската църква от 1259 г............................... 67
72. Виргинска грамота на цар Константин Тих-Асен от 1259 1260 г...................................... 67
73. Приписка към „Зонара“ и писмо на деспот Яков Светослав от 1262 г............................... 71
74. Ктиторски надпис от е. Троица, Шуменски окръг, от 1264 г................................................ 72
75. Приписка към Търновското евангелие от 1273 г..................................................................... 72

591
 76. Из писмо на неаполитанския крал Карл I Анжуйски от 28 юни 1272 ι. до управителя
на областта Бари във връзка с пристигането на български пратеници ............................ 73
77. Писмо на неаполитанския крал Карл I Анжуйски до ковчежниците на неаполитанската
крепост Сан Салвадор от 10 юни 1281 г. във връзка с български пратеници .................. 73
78. Из доклад на византийския дипломат Теодор Метохит за пратеничеството му в Сърбия
през 1298 1299 г.......................................................................................................................... 74
79. Приписка към евангелието на цар Георги II Тертер от 1322 г............................................. 75
80. Приписка към евангелие от Анхиало (дн. гр. Поморие) от 1337 г...................................... 76
81. Приписка и възхвала към цар Иван Александър в псалтир от 1337 г................................. 76
82. Зографска грамота на цар Иван Александър от 1342 г.......................................................... 78
83. Решение на Венецианския сенат от 19 юли 1343 г.................................................................. 80
84. Мрачка грамота на цар Иван Александър от 1 декември 1347 г......................................... 81
85. Договор на цар Иван Александър с Венецианската република от 1347 г............................ 82
86 . Писмо на търновския патриарх Теодосий 111 до монасите от светогорския манастир
„Зограф“ от 1348 г............................................................................. 83
87. Писмо-грамота на цар Иван Александър до венецианския дож Андре Дандоло, дадено
в Никопол на 4 октомври 1352 г................................................... ............................................ 84
88 . Грамота на цар Иван Александър, дадена на несебърския манастир „Св. Богородица
Елеуса“ от средата на XIV в....................................................................................................... 84
89. Грамота на цар Иван Александър, дадена на манастира „Св. Никола Емонски“ на 4
август 1354 г.................................................................................................................................. 85
90. Приписка и възхвала към цар Иван Александър в Лондонското евангелие от
1356 г.............................................................................................................................................. 86
91. Надписи към миниатюри в Лондонското евангелие от 1356 г.............................................. 87
92. Приписка към Бдинския сборник от 1360 г............................................................................. 88
93. Приписка към евангелие на цар Иван Срацимир, съставена между 1356—1365 г............. 88
94. Послание на патриарх Евтимий Търновски до Киприан от 1375 г...................................... 88
95. 1 рамота на цар Иван Шишман, дадена на Рилския манастир на 21 септември
1378 г.............................................................................................................................................. 90
96. Грамота на цар Иван Шишман, дадена на манастира „Св. Богородица Витошка“ през
1278 г........................................................................ 93
97. Грамота на цар Иван Срацимир, дадена на град Брашов и неговите търговци между
1369 1396 г................................................................................................................................... 94
98. Договор на българския деспот Иванко с Генуезката република, сключен в Пера на 22
март 1387 г..................................................................................................................................... 94
99. Надписи от последните години на Търновското царство (1371 1395 г.) ......................... 99
100. Славословия към български царе, царици и боляри от края на XII—XIV в.( Из „Си-
нодика на цар Борил“) ............................................................................................................... 99
101. Поменици на български царе и царици от XIV XVI в........................................................ 101
102. Надписи върху печати на български царе от XII—XIV в...................................................... 103
103. Надписи на български царе и боляри върху пръстени от XIII—XIV в............................. 103
104. Славословия към български патриарси и митрополити от XIII XIV в. (Из „Синодика
на цар Борил“) ............................................................................................................................ 104

Д Я Л II. Д Ъ Р Ж А В Н А Т А И Д Е Я И О П И Т И Т Е
ЗА В Ъ З О Б Н О В Я В А Н Е Н А Б Ъ Л Г А Р С К А Т А Д Ъ Р ­
Ж А В А (1396—1878 Г .) ................................................................ 106

105. Из писмо на унгарския крал Сигизмунд до бургундския херцог Филип от 16 април

1404 г.............................................................................................................................................. 114
106. Из договор между унгарския крал Лайош II и турския султан Селим I, сключен в
Одрин на 1 април 1519 г..................................... 115

592
107. Изложение на дубровнишкия търговец Павел Джорджич, направено в Алба Юлия на
5 януари 1595 г. пред княза на Трансилвания ...................................................................... 115
108. Из мемоара на дубровнишкия търговец Павел Джорджич до австрийския ерцхерцог
Максимилиан от 22 февруари 1597 г........................................................................................ 121
109. Из писмо на Венецианския сенат до полския крал от 9 юли 1650 г.................................... 123
110. Писмо-указания на Венецианския сенат до венецианския посланик във Виена от 9 юли
1650 г.............................................................................................................................................. 123
111. Клетвена декларация за участието на Иван Станислав в Чипровското въстание от 1688
г., дадена от българи в Крайова на 28 декември 1725 г........................................................ 124
112. Предисловие към „Славянобългарска история“ на Паисий Хилендарски от 1762 г......... 125
113. Из окончателен мирен договор между Русия и Турция, сключен на бойното поле при
с. Кючук Кайнарджа на 10/12 юли 1774 г................................................................................ 129
114. Възвание на Софроний Врачански към българския народ от 1812 г................................... 131
115. Из Букурещки мирен договор между Русия и Турция, сключен на 16/28 май 1812 г. 132
116. Из Мирен договор между Русия и Турция, сключен в Одрин на 2/14 септември
1829 г.............................................................................................................................................. 133
117. Пълномощно, дадено от българските еснафи в Цариград на Неофит Бозвели и Иларион
Макариополски на 25 юни 1845 г.............................................................................................. 135
118. Из изложение на Неофит Бозвели до Високата порта от 40-те години на XIX в............. 136
119. Из общ мирен договор между Франция, Австрия, Великобритания, Прусия, Русия,
Сардиния и Турция, подписан в Париж на 30 март 1856 г.................................................... 138
120. Договор за гарантиране на целостта на Отоманската империя между Австрия, Франция
и Великобритания, сключен на 15 април 1856 г. в Париж ................................................... 141
121. План на Г. С. Раковски от 1858 г. за освобождение на България ..................................... 142
122. План на Г. С. Раковски от 1861 г. за освобождение на България ............................... ..... 145
123. Статут на Г. С. Раковски за Привременно българско началство, приет в Белград на
15 юни 1862 .................................................................................................................................. 147
124. Позив на народния войвода Г. С. Раковски към българите за въстание от 1 август
1862 г.............................................................................................................................................. 148
125. Привременен закон за народните горски чети на Г. С. Раковски от 1 януари
1867 г.............................................................................................................................................. 149
126. Проектопротокол на Добродетелната дружина за създаване на Югославянска държава
от 5 април1867 г............................................................................................................................ 151
127. Мемоар на Тайния централен български комитет до султан Абдул Азис от 1867 ι. 153
128. Текст на „Свещената коалиция“, сключена между Тайния централен български комитет
и румънските либерали през 1867 г.......................................................................................... 161
129 Обръщение на Българския таен централен комитет към българския народ от 1868
г........................................ 162
130. Ферман за учредяване на Българската екзархия, даден от турския султан на 28 фев-
руари/11 март 1870 г. в Цариград.............................................................................................. 163
131. Програма на Българския революционен централен комитет от 1 август 1870 г............... 165
132. Символ-верую на Българската комуна, написано от Христо Ботев в Галацна 20 април
1871 г.................................... 166
133. Нареда до работниците за освобождението на българския народ, съставена от Васил
Левски през 1871 г.......................................................................................................... 167
134. Възвание до българския народ за въстание, изготвено на Оборище на 15- 17 април
1876 г............................................................................................................................................. 172
135. Кърваво писмо, изпратено от копривщенските въстаници до ръководството на III Вра­
чански революционен окръг от 21 април 1876 г...................................................................... 173
136. Устав на Българското централно благотворително общество, приет в Букурещ на 10
юли 1876 г...................................................................................................................................... 173
137. Извлечение от протоколите на Цариградската посланическа конференция от 23 декем­
ври 1876 до 20 януари 1877 г...................................................................................................... 175

38 Българската държавност
138. Възвание на Българското централно благотворително общество към българския народ,
издадено в Букурещ на 12 април 1877 г.................................................................................... 179
139. Решение на търновци за създаване на редовна българска армия от 26 юли 1877 г.......... 180

Д Я Л I II. Б Ъ Л Г А Р С К А Т А Б У Р Ж О А З Н А Д Ъ Р ­
Ж А В А (1 8 7 8 — 1944 Г .) ............................................................... 182

140. Санстефански мирен договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари/3 март
1878 г.............................................................................................................................................. 193
141. Апел на македонските българи до великите сили от 20 май 1878 г..................................... 202
142. Берлински договор, сключен между Германия, Австро-Унгария. Франция. Великоб­
ритания, Италия, Русия и Турция и подписан на 1/13 юли 1878 г....................................... 206
L43. Конституция на Българското княжество, приета на 16 април 1879 г. от Учредителното
събрание във Велико Търново .................................................................................................. 219
144. Изменения и допълнения към Търновската конституция, приети от Великото народно
събрание на 15 май 1893 г. и 11 юли 1911 г. във Велико Търново .................................... 236
145. Из Органически устав на Източна Румелия, приет на 14 април 1879 г. в Пловдив ....... 238
146. Възвание на княз Александър Батенберг за встъпването му на българския престол от
27 юни 1879 г„ издадено във Велико Търново ...................................................................... 257
147. Указ на княз Александър Батенберг за назначаване на първото българско правителство,
издаден на 5 юли 1879 г. в София ........................................................................................... 258
148. Декларация на българското прави гелство за включване на Княжество България в
Международната телеграфна конвенция от 6/18 септември L880 г...................................... 258
149. Закон за избиране на представители на Обикновеното и Великото народно събрание
на Българското княжество, приет в София на 17 декември 1880 г....................................... 259
150. Указ на княз Александър Батенберг за присъединяването на България към Между­
народната конвенция на Червения кръст от 28 ноември 1883 г............................................ 265
151. Прокламация на княз Александър Ьатенбер1 до българския народ за провъзгласяване
на Съединението от 8 септември 1885 г., обявена във Велико Търново ........................... 266
152. Телеграма на княз Александър Батенберг до дипломатическите представители на ве­
ликите сили в София, изпратена от Пловдив на 9/21 септември 1885 г.............................. 267
153. Прокламация на княз Александър Батенберг до българския народ за приемане на
обявената от Сърбия война, издадена на 2 ноември 1885 г. в Пловдив ........................... 267
154. Топханенски акт за съединението на Северна и Южна България, приет от Германия,
Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия и Турция на 5 април 1886
г. в Цариград .............................................................................................................................. 268
155. Договор за мир, сключен между Турция, Сърбия и България и подписан на 3 март
1886 г. в Букурещ ....................................................................................................................... 269
156. Прокламация на княз Фердинанд към българския народ при встъпването му на пре­
стола, прочетена от него във Велико Търново на заседание на Великото народно съ­
брание от 2 август 1887 г............................................................................................................. 270
157. Манифест за обявяване на българската независимост, провъзгласен на 22 септември
1908 г. във Велико Търново ..................................................................................................... 271
158. Закон за насърчение на местната индустрия, утвърден с указ № 20 от 7 март
1909 г.............................................................................................................................................. 272
159. Турско-оългарски протокол за независимостта на България, подписан в Цариград на
6/19 април 1909 г....................................................................... 276
160. Договор за приятелство и съюз между България и Сърбия, подписан в София на 28
февруари/13 март 1912 г................................................................................................ .'......^..... 278
161. Таен анекс към договора за приятелство и съюз между царство България и кралство
Сърбия, подписан в София на 29 февруари/13 март 912 г..................................................... 279
162. Договор за отбранителен съюз между България и Гърция, подписан в София на 16/29
май 1912 г...................................................................................................................................... 281

594
163. Лондонски договор, сключен между България, Гърция, Черна гора и Сърбия, от една
страна, и Турция от друга, и подписан на 7/30 май 1913 г............................................... 282
164. Букурещки договор за мир, сключен между България, Гърция, Черна гора, Румъния
и Сърбия и подписан на 28 юли/10 август 1913 г.................................................................... 285
165. Из Цариградския договор, сключен между България и Турция и подписан на 16/29
септември 1913 г........................................................................................................................... 289
166. Закон за съдене и наказание виновниците за народната катастрофа, приет от Обик­
новеното народно събрание на 22 ноември 1919 г.................................................................. 291
167. Ньойски договор за мир между Американските съединени щати, Британската империя,
Франция, Италия и Япония, означени като главни съюзни и сдружени сили; Белгия,
Китай, Куба, Гърция, Хеджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сърбо-хърватско-сло-
венската държава, Сиям и Чехословашко, съставляващи с гореозначените главни сили
съюзните и сдружени сили, от една страна, и България, от друга страна, подписан в
Ньой на Сена на 27 ноември 1919 г........................................................................................... 293
168. Закон за трудовата повинност от 14 юни 1920 г................. .............................................. 298
169. Из Закон за трудовата поземлена собственост, утвърден с указ № 50 от 9 май
1921 ...................................................................................................................................... ........ 300
170. Закон за защита на държавата, приет от Народното събрание на 4 януари 1924 г. и
утвърден с указ № 2 от 23 януари 1924 г.................................................................................. 304
171. Закон за защига на държавата, изменен и допълнен на 16 март и 29 април 1925 г.......... 307
172. Закон за допълнение на Закона за ограничаване на престъпленията против личната и
обществената безопасност, утвърден с указ № 326 от 27 юли 1933 г.................................. 312
173. Наредба-закон за разтуряне на партийно-политически ге организации от 14 юни
1934 .............................................................................................................................................. 313
174. Из НаредЬа за отнемане в полза на държавата имотите на нелегалните организации,
утвърдена с указ № 64 от 19 юни 1934 г................................................................................... 314
175. Телеграма на министъра на външните работи на България К. Батолов до народния
комисар на външните работи на СССР М. Литвинов от 23 юли 1934 г............................. 314
176. Телеграма на комисаря на външните работи на СССР М. Литвинов до министъра на
външните работи на България К. Батолов от 23 юли 1934 г................................................ 315
177. Българо-съветски протокол за установяване на дипломатически отношения между Бъл­
гария и СССР от 23 юли 1934 г„ подписан в Цариград ...................................................... 315
178. Из Наредба-закон за защита безопасността на държавата, утвърдена с указ № 13 от
1 септември 1934 г........................................................................................................................ 316
179. Спогодба между България и Балканското съглашение, сключена в Солун на 31 юли
1938 .............................................................................................................................................. 317
180. Из Закон за реквизицията, издаден на 23 март 1939 г........................................................... 318
181. Из Закон за гражданската мобилизация, издаден на 4 май 1940 г.......................................... 320
182. Договор между България и Румъния, сключен на 7 септември 1940 г. в Крайова ......... 323
183. Закон за защита на нацията, издаден в София на 21 януари 1941 г.................................... 327
184. Нота на правителството на СССР до правителството на България за обявяване на
състояние на война с България от 5 септември 1944 г............................................................ 338

ДЯЛ IV. БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА

ДЪРЖАВА
В ПЕРИОДА 1944— 1981 Г. .......................................... 340
185. Програма на Отечествения фронт, приета от Задграничното бюро на Централния ко­
митет на Българската работническа партия по инициатива на Георги Димитров и
оповестена по радио „Христо Ботев“ на 17 юли 1942 г......................................................... 352
186. Окръжно № 4 на ЦК на БРП до ръководствата, организациите и всички членове на
Работническата партия от 26 август 1944 г. ........................................................................... 353
187. Заповед на Главния щаб на НОВА до щабовете на въстаническите оперативни зони
за повсеместно настъпление и установяване властта на Отечествения фронт от 26 август
1944 г.............................................................................................................................................. 355

595
188. Манифест на НК на ОФ към българския народ, призоваващ на енергична борба за
събаряне на фашистката власт и установяване на правителство на Отечествения фронт
от края на август 1944 г............................................................................................................... 357
189. Из позив на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ от
8 септември 1944 г........................................................................................................................ 359
190. Прокламация на правителството на Отечествения фронт към българския народ от 9
септември 1944 г........................................................................................................................... 360
191. Указ на регентите на България за назначаването на Кимон Георгиев за председател
на Министерския съвет от 9 септември 1944 г......................................................................... 361
192. Указ на регентите на България за назначаване на министрите от първия кабинет на
Отечествения фронт от 9 септември 1944 г.............................................................................. 361
193. Указ на регентите на България за разпускане на XXV обикновено народно събрание
от 9 септември 1944 г................................................................................................................... 362
194. Указ на регентите на България за назначаване министри на новоучредените минис­
терства на народното здраве, социалната политика и пропагандата от 9 септември
1944 г.............................................................................................................................................. 362
195. Указ на регентите на България за назначаване главнокомандуващ българските войски
от 9 септември 1944 г................................................................................................................... 363
196. Постановление на Министерския съвет за освобождаване от длъжност на регентите
Кирил княз Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов от 9 септември 1У44 г, 363
197. Постановление на Министерския съвет за назначаване на регенти на България Венелин
Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов от 9 септември 1944 г.................................... 364
198. Постановление на Министерския съвет за назначаване делегация за установяване връз­
ка с щаба на 111 украински фронт от 9 септември 1944 г....................................................... 364
199. Постановление на Министерския съвет за изграждане на народна гвардия и народна
милиция от 10 септември 1944 г................................................................................................. 365
200. Постановление на Министерския съвет за разформироване на жандармерийските части
от 10 септември 1944 г................................................................................................................. 365
201. Постановление на Министерския съвет за разпускане на областните поправителни дру­
жини от 10 септември 1944 г....................................................................................................... 365
202 Из заповедта на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия за оказ­
ване съдействие от партизаните за изграждане на здрава дисциплина във войската от
10 септември 1944 г...................................................................................................................... 366
203. Постановление на Министерския съвет за задържане на фашистки престъпници и сла-
гане запор върху имотите им от 12 септември 1944 г............................................................ 366
204. Наредба-закон за отменяване на някои закони от 12 септември 1944 г.............................. 367
205. Програма на правителството на Отечествения фронт, обявена от министър-предсе­
дателя на митинг в Съдебната палата - София, 17 септември 1944 г............................... 368
206. Манифест на ЦК на БРП(к) към българския народ относно участието на България във
войната за пълния разгром на фашистка Германия от 22 септември 1944 г...................... 372
207. Заповед № 352 на министъра на войната за назначаване на помощник-командири и
определяне техните задачи от 22 септември 1944 г................................................. ............... 373
208. Наредба-закон за съдене от Народен съд на фашистките престъпници от 30 септември
1944 г.............................................................................................................................................. 374
209. Декларация на централните ръководства на ОФ партии за отношенията между тях и
по изграждането и дейността на комитетите на Отечествения фронт и неговото укреп­
ване от 12 октомври 1944 г......................................................................................................... 377
210. Съглашение за примирие между правителството на България и правителствата на
Съветския съюз, Съединеното кралство (Великобритания) и Съединените американски
щати от 28 октомври 1944 г........................................................................................................ 380
211. Поздравителна телеграма на НК на ОФ до главнокомандуващия Българската народна
армия генерал-майор Иван Маринов по случай победите при Страцин и Ниш от 28
октомври 1944 г.............................................................................................. 383
212. Заповед на министъра на войната до българската армия във връзка със завършването
на първия период от Отечествената война и за изказване на благодарност на бойците
и командирите за проявения от тях дух, издръжливост и храброст в боевете от 16
декември 1944 .............................................................................................................................. 384

596
213. Наредба-закон за защита на народната власт от 26 януари 1945 г..................................... 385
214. Присъда на 1 върховен състав на Народния съд срещу бившите регенти, министри и
царски съветници от 1 февруари 1945 г.................................................................................... 387
215. Прокламация на правителството на Отечествения фронт към българския народ по
случай победата над хитлеристка Германия от 9 май 1945 г................................................ 390
216. Наредба-закон за Върховен стопански съвет от 10 май 1945 г............................................. 392
217. Писмо на председателя на Министерския съвет на България до заместник-председателя
на Съюзната контролна комисия генерал-полковник С. С. Бирюзов за възстановяване
на дипломатическите отношения със СССР от 16 август 1945 г.......................................... 397
218. Мирен договор на България със съюзените и сдружени сили, подписан в Париж на 10
февруари 1947 г...........................................................................................:................................ 398
219. Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Народна република
България и Федеративна народна република Югославия, сключен на 27 ноември 1947
г. в Евксиноград ......................................................................................................................... 414
220. Конституция на Народна република България, приета на 4 декември 1947 г................... 417
221. Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Народна република
България и Народна република Албания, сключен в Кричим на 16 декември
1947 г.......................................................................... 436
222. Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия, приет от
Великото народно събрание на 24 декември 1947 г................................................................ 438
223. Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Народна република
България и Румънската народна република, сключен в Букурещ на 6 януари 1948 443
224. Договор за приятелство, сводничество и взаимопомощ между Народна република
България и Съюза на съветските социалистически републики, сключен в Москва на 18
март 1948 г.................................................................................................................................... 445
225. Спогодба между правителството на Народна република България и правителството
на Съюза на съветските социалистически републики за оказване техническа помощ на
Народна република България, подписан в Москва на 1 април 1948 г................................. 448
226. Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Народна република
България и Чехословашката република, сключен в Прага на 23 април 1948 г.................. 453
227. Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Народна република
България и Полската република, сключен във Варшава на 29 май 1948 г......................... 455
228. Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Народна република
България и Унгарската република, сключен в София на 16 юли 1948 г............................. 457
229. Съобщение за създаване на Съвета за икономическа взаимопомощ от 25 януари
1949 г......................................................................................................................................... 459
230. Закон за защита на мира, приет от Народното събрание на 29 септември 1950 г............ 460
231. Закон за отменяване на всички закони, издадени до 9 септември 1944 г., приет на 20
ноември 1951 г.............................................................................................................................. 461
232. Указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България за пре­
кратяване състоянието на война между България и Германия от 1 март 1955 г............... 461
233. Комюнике на Варшавското съвещание на европейски държави за осигуряване на мира
и сигурността в Европа от 14 май 1955 г................................................................................. 462
234. Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република Ал­
бания, Народна република България, Германската демократична република, Полската
народна република, Румънската народна република. Съюза на съветските социалис­
тически републики, Унгарската народна република и Чехословашката република, склю
чен във Варшава на 14 май 1955 г............................................................................................. 465
235. Закон за ратифициране на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ,
сключен на Варшавското съвещание на европейски държави за осигуряване мира и
безопасността в Европа, приет от Народното събрание на 28 май 1955 г......................... 469
236. Декларация на правителството на Народна република България по повод приемането
на HP България за член на ООН от 15 декември 1955 г........................................................ 470
237. Решение на Народното събрание на Народна република България по въпроса за раз­
оръжаването, взето на 6 ноември 1957 г.................................................................................. 470

597
238. Декларация на правителството на HP България по въпроса за създаване на безатомна
зона на Балканите и в района на Адриатика от 8 юли 1959 г.............................................. 472
239. Устав на Съвета за икономическа взаимопомощ, приет в София на 14 декември
1959 г.............................................................................................................................................. 473
240. Из Програмната декларация на новоизбраното правителство на Народна република
България пред втората редовна сесия на Четвъртото народно събрание, прочетена от
председателя на Министерския съвет Тодоп Живков на 27 ноември 1962 г....................... 483
241. Комюнике за заседанието на Политическия консултативен комитет на държавите —
участнички във Варшавския договор, за дружба, сътрудничество и взаимна помощ,
състояло се в Москва на 26 юли 1963 г.................................................................................... 486
242. Декларация на правителството на Народна репуЬлика България по повод споразу­
мението между правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и Северна Ирландия
за забрана на опитите с ядрено оръжие в атмосферата, в космическото пространство
и под водата от 27 юли 1963 г................................................................................................... 487
243. Спогодба между правителството на Народна република България и правителството
на СССР за предоставяне кредит на Народна република България, подписана в Москва
на 19 февруари 1964 г.................................................................................................................. 489
244. Комюнике за посещението на президента на Социалистическа федеративна република
Югославия Йосип Броз Тито в Народна република България, оповестено на 27 сеп­
тември 1965 г................................................................................................................................. 490
245. Решение на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Минис­
терския съвет на Народна република България по повод Букурещките съвещания на
Политическия консултативен комитет на държавите членки на Варшавския договор,
и на Съвета за икономическа взаимопомощ, приет на тяхно съвместно заседание от
12 юли 1966 г................................................................................................................................. 496
246. Българо-френско комюнике за посещението на председателя на Министерския съвет
на Народна република България Тодор Живков във Франция, оповестено на 15 октом­
ври 1966 г....................................................................................................................................... 497
247. Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република Бъл­
гария и Полската народна република, сключен в София на 6 април 1967 г....................... 499
248. Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република Бъл­
гария и Съюза на съветските социалистически републики, сключен в София на 12 май
1967 г.............................................................................................................................................. 502
249. Българо-югославско комюнике за посещението на партийно-правителствената деле­
гация на Народна република България начело с председателя на Министерския съвет
Тодор Живков в Социалистическа федеративна република Югославия, оповестено на
6 юни 1967 г................................................................................................................................... 505
250. Договор за дружба и сътрудничество между Народна република България и Монгол­
ската народна република, сключен в Улан Батор на 21 юли 1967 г.................................... 509
251. Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република Бъл­
гария и Германската демократична република, сключен на 7 септември 1967 г. в
София ............................................................................................................................................ 511
252. Българо-австрийско комюнике за посещението на федералния канцлер на република
Австрия д-р Йозеф Клаус в Народна република България, оповестено на 21 октомври
1967 г.............................................................................................................................................. 515
253. Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република Бъл­
гария и Чехословашката социалистическа република, сключен в Прага на 26 април
1968 г.............................................................................................................................................. 518
254. Комюнике за посещението на председателя на Министерския съвет на Народна ре­
публика България Тодор Живков в република Австрия, оповестено на 18 април
1969 г ............ 521
255. Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република Бъл­
гария и Унгарската народна република, сключен в София на 10 юли 1969 г..................... 523
256. Спогодба между правителството на Народна република България и правителството
на СССР за оказване на Народна република България през 1971 —1975 г. техническо
съдействие в строителството на промишлени предприятия и други обекти и за пре­
доставяне на кредити за тази цел. подписана в Москва на 28 август 1970 г...................... 526

598
257. Конституция на Народна република България, приета чрез всенародно гласуване на
16 май 1971 г. и провъзгласена от Народното събрание на 18 май 1971 г......................... 529
258. Спогодба между правителството на Народна република България и правителството
на СССР за оказване на техническо съдействие на НРБ в строителството и рекон­
струкцията на промишлени предприятия, подписана в Москва на 12 юли 1972 г............ 559
259. Ред за сключване на годишни спогодби за взаимни доставки на стоки между страните
членки на СИВ, в условията на действие на системата за многостранни плащания
в преводни рубли от 16 юни 1973 г........................................................................................... 561
260. Спогодба между правителството на Народна република България и правителството
на СССР за статута и дейността на Дома на съветската наука и култура в София,
подписана в София на 27 май 1975 г......................................................................................... 562
261. Телеграма от ЦК на БКП, Държавния съвет и Министерския съвет на Народна ре­
публика Бълтария до генералния секретар на ЦК на КПСС Л. И. Брежнев по случай
неговата 70-годишнина, изпратена на 19 декември 1976 г..................................................... 565
262. Договор за дружба и сътрудничество между Народна република България и Социа­
листическа република Виетнам, сключен на 1 октомври 1979 г. в Ханой ........................ 567
263. Харта на Световния парламент на народите за мир, приета в София на 27 септември
1980 г .............................................................................................................................................. 570
264. Обръщение към българския народ по случай 1300-годишнината от основаването на
българската държава, прието в София на 26 декември 1980 г.............................................. 574
265. Писмо на председателя на Държавния съвет и на председателя на Министерския съвет
до председателя на Осмото народно събрание за бъдещата политика на Държавния
съвет и правителството от 17 юни 1981 г................................................................................. 585
Библиография на използувани източници ...................................................................................... 587
Библиография на основни съчинения по история на българската държава и държавност .... 588
Списък на използуваните съкращения ............................................................................................. 589