Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

ЗИНА МАРКОВА
ЧЕТАТА
НА ХАДЖИ ДИМИТЪР
И СТЕФАН КАРАДЖА
ПОРЕДИЦА „ДЪЛГ И ЧЕСТ“
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
Акад. Антон Дончев
Акад. Васил Гюзелев
Акад. Константин Косев
Акад. Георги Марков
Д-р Иван Гранитски
© Зина Маркова, автор, 2018

© Васил Горанов, художник, 2018
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2018
15ВИ 978-954-09-1239-4
Зина М аркова
ЧЕТАТА
НА ХАДЖИ ДИМИТЪР
Издателство
„ЗА Х А РИ Й СТОЯНОВ“
София, 2018
ПОРЕДИЦА „ДЪЛГ И ЧЕСТ“
1. ХАН ТЕРВЕЛ
автори - АКАД. АНТОН ДОНЧЕВ, АКАД. ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ
2. ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ
автор - ПРОФ. РАШО РАШЕВ
3. ПРЕЗВИТЕР КОЗМА
автор - АКАД. ДИМИТЪР АНГЕЛОВ
4. ЦАР САМУИЛ
автор - ДОЦ. ГЕОРГИ НИКОЛОВ
5. МОМЧИЛ ВОЙВОДА
автор - СТОЯН РАЙЧЕВСКИ
6. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ
автор - ПРОФ. КЛИМЕНТИНА ИВАНОВА
7. ПЕТЪР БОГДАН БАКШЕВ
автор - ПРОФ. БОЖИДАР ДИМИТРОВ
8. ЦАР ИВАН ШИШМАН
автор - ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ
9. ЦАР КАЛОЯН ПЪЛКОВОДЕЦЪТ
автор - ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ
10. ПАНАЙОТ ХИТОВ
автор - АКАД. КОНСТАНТИН КОСЕВ
11. ВАСИЛ ЛЕВСКИ
12. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
автор - ПЕЙО К. ЯВОРОВ
13. БАБА ТОНКА
автор - БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА
14. СТЕФАН СТАМБОЛОВ
автор - МИЛЕН КУМАНОВ
15. ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ
16. ЦАНКО ДЮСТАБАНОВ
автор-СИМ ЕОН ЯНЕВ
17. ГЕОРГИ С. РАКОВСКИ
18. АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ
19. ЧЕТАТА НА ХАДЖИ ДИМИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА
автор - ПРОФ. ЗИНА МАРКОВА
20. ЧЕТАТА НА БАЧО КИРО И ПОП ХАРИТОН
автор - ПРОФ. ОГНЯНА МАЖДРАКОВА-ЧАВДАРОВА
21. ХРИСТО БОТЙОВ
автор - ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ
22. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
автор - ПРОФ. ИЛИЯ ИЛИЕВ
23. МИТРОПОЛИТ СИМЕОН
автор - ПРОФ. ЛИЗБЕТ ЛЮБЕНОВА
24. КНЯЗ БОРИС I
автор - АКАД. ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ
25. ЙОАН РИЛСКИ
автор - АКАД. ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ
26. ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ
автор - ИВАН ГРАНИТСКИ
27. ПЕТЪР БОНЕВ
автор - СИМЕОН ЯНЕВ
28. ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ
Действителните факти, резултатите от досегаш
ните изследвания за четата от 1868 г. са в основата
на това популярно четиво. Анализите и поясненията
произтичат от висотата на стогодишния интервал,
който ни отделя от събитието, отбелязало зенита и
същевременно залеза на една революционна тактика.
Има и нови данни относно бойния път на четата, а
също и немалко сведения за участниците в нея. Това
дава възможност да се види какви юнаци са вървели
рамо до рамо с двамата легендарни войводи по трън
ливия път към Бузлуджа.
ВЪВЕДЕНИЕ
Едно необикновено събитие разтърсва смълчаните

поля и долища на поробена България през 1868 г. -
дръзкият поход на Хаджи-Димитровата чета. Със
своята кръв четниците отбелязват оная знаменита
пътека до Бузлуджа, която годините не успяват да
заличат. А признателните поколения я превръщат в
истинска народна магистрала, за да не заглъхнат ни
кога гордите стъпки на войводата Хаджи Димитър.
„Като метеор, пише Георги Бакалов, се мярна той в
българската история, но толкова ярък, че се чувства и
до днес оная светлина, която разголи тогава два свята,
две социални устремления, две тактики. Затова той е
тож ова велик, че се създаде легенда за неговото без
смъртие и покрай него за безсмъртието въобще на
„тоз, който падне в бой за свобода“.“
Една от първите прояви на всенародната любов
към бузлуджанските герои е устроеното непосред
ствено след Освобождението, през 1878 г., мило тър
жество в къщата на Баба Тонка по случай завръща
нето от заточение на седмината Хаджи-Димитрови
четници.
7
В 1883 г. учители и ученици от Казанлък посеща

ват Бузлуджа, за да почетат паметта на загиналите.
Това начинание на родолюбивите казанлъчани става
организирано и масово на следната година. Градската
община взема решение всяка година на 20 юли (Илин
ден), в който ден са погребани убитите четници, да се
чества Бузлуджанската епопея. Инициативата се по
ема от местното опълченско дружество, читалището,
училищата. Така на 20 юли 1884 г. в тържеството на
връх Бузлуджа участват 500 - 600 души. На покрития
с цветя гроб се произнасят речи, а вечерта тържество
то завършва с обща трапеза и весеше. С всяка след
ваща година честванията стават все по-внушителни. В
1885 г. на Бузлуджа се събират повече от 2500 души,
сред които са и някои от дейците на Съединението,
начело със Захарий Стоянов и Чардафон. Тук е и май
ката на Хаджи Димитър, заобиколена от мили грижи
и внимание.
През 1891 г. героична Бузлуджа за втори път вли
за в нашата история. Именно тук първите социалисти
учредяват Партията. В този момент величественият
връх предава възрожденските завети на българската
работническа класа, достоен продължител на най-па-
триотичните и борчески традиции на нашия народ.
В 1898 г. тържеството е още по-представително.
Костите на бузлуджанските герои се изваждат от до
тогавашните гробове и след освещаването им в църк
вата на с. Крън тържествено се полагат в общия ново-
иззидан гроб. Буржоазните правителства не счетоха
8
ЧЕТАТА НА ХАДЖИ ДИМ ИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА
за необходимо да издигнат представителен паметник

на заслужилите народни синове. Затова пък легендар
ният връх става място на масови митинги, нелегални
конференции и събрания, а през 1944 г. тук се води
голямо сражение между полицията и Габровско-Се
влиевския партизански отряд.
Едва в 1959 г. Министерският съвет на Народна
република България със специално разпореждане
обяви историческия .връх за национален парк музей.
Три белокаменни паметника - символи на три рево
люционни епохи, дали си среща на Бузлуджа - пазят
за поколенията славата на героичното минало.
В досегашната историческа литература има не
малко изследвания за четата, посветени главно на
нейната подготовка, бойни действия и гибелта й, а
също и на жизнения път на двамата войводи. Все още
обаче липсва цялостно проучване на това богато по
съдържание и по значение революционно събитие.
Например малко внимание е обръщано на социалната
характеристика на четниците, на цялостната подго
товка на четата, на отношението на различните среди
от емиграцията към нея, на отражението на Хаджи-
Димитровия подвиг в чужбина, на отношението на
чуждестранните правителства към четата и пр. Като
проследяват водените сражения, първите изследвани
на тази чета бележат в общи линии контурите на пътя,
по който е минала тя. В подробности обаче той остава
дълги години неизяснен. През 1958 г. туристическото
дружество „Сините камъни“ и къщата музей „Хаджи
9
Димитър“ в Сливен организираха първия поход-екс

педиция с цел да се уточнят местата, през които е ми
нала четата. Сега всяка година голяма група поклон
ници на Хаджи Димитър минава бойния път на четата,
за да стигне на Бузлуджа за тържествата. А през юли
1965 г. казанлъшкият парк-музей „Шипка - Бузлу
джа“ с участието на окръжните музеи в Сливен, Тър
ново и Габрово проведоха голяма експедиция, която
завърши с научна сесия на Бузлуджа.
Настоящата работа разглежда в общи линии съ
битието от 1868 г., без, разбира се, да представлява
изчерпателна история на Хаджи-Димитровата чета.
ИМ ПЕРИЯТА СЕ РАЗПАДА
Като всяка революционна проява, Хаджи-Димитро-

вата чета не е изолирано и случайно явление, а има
своите предпоставки и последици, които разкриват
мястото и ролята й в националноосвободителното ни
движение.
Известно е, че през целия период на робството
нашият народ нито за миг не е показал примирение.
Многото локални въстания и завери, славното хай
душко движение, участието на българи в освободи
телните борби на другите балкански народи най-крас-
норечиво доказват неговото неугасващо свободолю
бив и непреклонност. Обаче стихийният, неоргани
зиран характер на тази борба предопределя нейната
12
ЧЕТАТА ИА ХАДЖИ ДИМ ИТЪР И СТЕс1>АН КАРАДЖА
безрезултатност, което пък се обяснява с липсата на

необходимите обективни и субективни условия.
Едва към средата на XVIII в. в България започват
да назряват обществено-икономически предпостав
ки за буржоазно-демократична революция, които се
свеждат до постепенното, но неотменно разложение
на турския феодализъм, до зараждането и развитието
на новите капиталистически производствени отноше
ния. Този именно процес съставлява икономическа
та основа на Българското възраждане. Периодът на
прехода от феодализма към капитализма в нашите
земи се извършва мъчително бавно, което се обясня
ва с конкретните условия на чуждоземното робство.
Икономическата и политическата криза на феодална
Турция все повече се задълбочава под натиска на за
раждащите се стоково-парични капиталистически от
ношения, но същевременно господстващата феодална
система създава неимоверно големи пречки за пълния
разцвет на новите производителни сили. Затова и до
Освобождението капиталистическото производство в
българските земи остава на занаятчийския и манифак
турния стадий от своето развитие.
През 60-те години на XIX в. българските произ
водители страдат не само от корумпирания феодално-
деспотичен ред, но и от западноевропейския капитал,
който особено след Кримската война (1853 - 1856 г.)
прониква все по-дълбоко в икономическия живот на
империята. От една страна, западноевропейският ка
питал обективно руши старите феодални основи и в
13
това се заключава известната положителна роля, коя-

то той изиграва. От друга страна обаче, стоките на
високо развитите капиталистически страни заливат
пазарите на Османската империя и сериозно конку
рират стоките на местното производство. В резултат
на това се засилва диференциацията сред българските
стокопроизводители. Една част от едрата буржоазия,
и то най-вече търговците, които имат връзка с ожи
вения стокообмен между империята и Западна Евро
па, забогатяват още повече. Огромната маса обаче
от средни и дребни градски и селски стокопроизво
дители и търговци масово се разорява и пауперизи-
ра. Влошаването на тяхното положение все повече ги
революционизира и ги превръща в основна движеща
сила на буржоазнодемократичната революция. Висо
ката порта не предприема нищо в защита на местно
то производство - факт, който още веднъж доказва
инертността и зависимостта на Турция от нейните за
падни „покровителки“.
Чуждият капитал прониква и по пътя на държав
ните заеми, към които Турция прибягва поради раз
клатеното си финансово положение. Но вместо да
стабилизира икономиката и финансите на империята,
тя все повече се оплита в мрежите на чуждестранното
влияние и бързо нарастващите дългове я поставят в
напълно зависимо положение.
За да излезе от финансовите затруднения, Висока
та порта увеличава данъчните тежести над подвласт
ното население. Непосилното данъчно бреме напълно
14
съсипва българските градски и селски производители,

намалява възможността и способността им да поддър
жат и развиват своето производство. Военните разхо
ди, издържането на огромния бюрократичен апарат,
грабежите и злоупотребите, корупцията и липсата на
правов ред - всичко това още повече задълбочава по
литическата и икономическата криза.
И тъй вътрешното състояние на турската империя
през 60-те години на миналия век се характеризира
с пълно разстройство в икономическия и финансовия
живот и с крайно влошаване на положението на на
родните маси. Сред българския народ зреят нови об
ществени сили, носители на капиталистическите от
ношения, които, за да съществуват, трябва да разру
шат феодалната система. Именно поради това в този
период българската националноосвободителна борба
се превръща в масово организирано революционно
движение.
През втората половина на 60-те години на XIX в.
настъпват немалки усложнения и в международното
положение на турската империя, които довеждат до
отслабване на и без това разклатената държава.
Преди всичко в Румъния се извършва преврат
срещу управлението на княз Куза в 1866 г. С превра
та окончателно се затвърждава обединението на две
те Дунавски княжества, а с това се нарушават някои
клаузи на Парижкия мирен договор от 1856 г., които
определят Влашко и Молдавия за подвластни на тур-
15
ския султан1, а така също се нарушава и султанският

ферман от 1861 г., който признава обединението на
двете княжества, но временно, само докато княз Куза
е начело на правителството.2 След преврата същест
вува реална възможност за пълно скъсване на Румъ
ния с васалитета й спрямо Турция. Естествено, тази
перспектива разтревожва турското правителство.
Едва огладени румънско-турските отношения, по
явява се нова опасност за турското господство. Сега
огнище на пожара е остров Крит.3Еръцкото население,
недоволно от установения на острова ред, започва ге
роична борба, продължила почти цели три години. В
поддръжка на въстаниците се надига и общественото
мнение в Еърция, под чийто натиск правителството на
Вулгарис оказва пряка помощ на въстаналия остров.
Вълненията се пренасят и в други области - Епир и
Тесалия. Така Критското въстание от 1866 г. отново
изнася на преден план Източния въпрос и европейска
та дипломация дълго се занимава с него.
От затрудненото положение на Турция се въз
ползва и Сърбия. Княз Михаил предявява искане да
бъдат изтеглени турските гарнизони от сръбските
'Г. Генов, Източния въпрос, ч. II (От Парижкия договор 1856

г. до Ньойския договор 1919 г.), С., 1926, с, 96 - 100; За преврата в
Румъния вж. още Д. Страшимиров, Комитетско десетилетие (епо
ха на комитетите) 1866 - 1876, сб. България 1000 години, С., 1930,
с. 781.
2Г. Генов, пое. съч. с 141
3Вж. по-подробно Г. Генов, пое. съч., с. 186 - 220
16
градове. За да осигури удовлетворяване на искането

си, сръбското правителство предлага на гръцкото да
сключат съюз против общия враг. Преговорите за та
къв съюз се водят през 1866 и 1867 г.
И така през втората половина на 60-те години Тур
ция е поставена при крайно неблагоприятни условия.
Нейното затруднено положение дава отражение в съз
нанието на поробените християнски народи. Те ясно
виждат слабостта на турската империя, което ги окриля
и им вдъхва вяра в скорошното освобождение. Особе
но силно това настроение се чувства сред българската
емиграция в Румъния. Сред нея настъпва раздвижване,
стремеж да се използва тежкото състояние на турската
държава в полза на освободителните борби.
Богатото съдържание на Възраждането се свежда

до борбата за социално, политическо и духовно ос
вобождение на формиращата се българска нация и за
създаване на демократична и независима българска
държава. Докъм края на 60-те години на XIX в. бъл
гарското националноосвободително движение пред
ставлява общ поток, чиято сила е насочена главно към
признаването на българската нация чрез извоюване на
църковна независимост и българско училище. В тази
борба масово участват всички слоеве на българското
общество. Неин ръководител е формиращата се едра
буржоазия, а основен двигател - селската и градската
дребна буржоазия. Образуването на Екзархията през
1870 г. е първата голяма победа на поробените бъл-
18
гари, тъй като чрез нея българската нация получава

признание, натрупва опит, придобива смелост и са
мочувствие. И след като ликвидира веднъж завинаги
гръцкото духовно робство, българският народ насочва
своите усилия към основната цел - политическо и ико
номическо освобождение от турската феодална власт.
Така че без борбата за културно-национална самостоя
телност не можеше да се организира в национален ма
щаб революционно-освободителното движение.
През разглеждания период в Румъния действат
няколко политически групировки, които застъпват
различни гледища относно предстоящата освободи
телна борба.
Първата от тях е „Комитетът на старите“ (Добро
детелна дружина), съставена от едри търговци, на
строени изключително в унисон с политиката на цар
ска Русия.4 Когато руското правителство се опитва да
укрепи своето влияние на Балканите чрез покровител
ството над един евентуален сръбско-български съюз,
дейците на Добродетелната дружина веднага насоч
ват своята дейност към сближаване със Сърбия. В ре
зултат на това е съставена „Програма за политически
отношения на сърбо-българите или тяхното сърдечно
отношение“. Тази програма предвижда образуването
на една сръбско-българска държава с общо Народно
събрание и общо правителство, начело с династията
4Вж. М. Димитров, Комитетът на старите - Добродетелната

дружина, сб. България 1000 години, С., 1930, с. 737 - 773.
19
на Обреновичите. Осъществяването на тази крайна

цел трябва да стане чрез съвместни действия против
Турция, с помощта на Русия. С цел да предизвика из
вестно революционно раздвижване в страната Добро
детелната дружина чрез специален пратеник създава
няколко комитета, съдейства за организирането на
Втората белградска легия и поради същите съобра
жения подпомага организирането на четите през 1867
г. С добрите намерения на „старите“ обаче и с тази
тяхна дейност се изчерпва цялата им революционна
активност. Неверието в силите на българския народ,
страхът от масовата въоръжена борба, надеждата, че
Русия ще поднесе наготово свободата на България,
очертават характера и облика на тази политическа
групировка.
През 1866 г. в Букурещ Иван Касабов създава
комитет с небезпретенциозното име Български таен
централен комитет (БТЦК).5 Неговото възникване е
в тясна връзка със събитията в Румъния и с опита за
сътрудничество между кръга на либералната румънска
буржоазия и някои среди от българската емиграция.
Първоначалните намерения на този комитет са да под
готви въстание в България и за целта той пристъпва
към създаването на комитети, напр. в Шумен и Свищов.
Скоро обаче румънското правителство променя своя
та политика и от негова гледна точка Българският таен
5Вж. Ал. Бурмов, БТЦК. оп. Исторически преглед, 1960, кн.

2 -3 .
20
ЧЕТАТА Н А ХАДЖИ ДИМ ИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА
централен комитет става излишен. Той продължава да

съществува, но постепенно преминава на буржоазно-
либерални позиции. Всякаква революционна активност
е отхвърлена и за свой идеал комитетските дейци изди
гат дуалистичната турско-българска монархия. В най-
завършен вид тези схващания на БТЦК са изложени в
Мемоара до султана от 1867 г. В този интересен доку
мент се третира идеята за образуване на дуалистична
монархия по подобие на Австро-Унгария, начело с тур
ския султан. Мемоарът завършва с предупреждение, че
ако султанът не отговори на тези „законни желания на
един цял народ, верен, предан и покорен“, то този народ
ще прибегне до въоръжена борба.
Въпреки своя ограничен буржоазно-либерален
характер Мемоарът от 1867 г. изиграва известна аги
тационна роля. Високата порта е сериозно разтрево
жена от ултимативния тон на Мемоара, а българският
народ с радост и надежда посреща новината за същест
вуването на Централен комитет, искрено повярвал,
че той ще бъде ръководният център на предстоящата
революционна борба. За съжаление Българският таен
централен комитет много скоро след издаването на
Мемоара преустановява фактически всякаква дейност
и постепенно се разпада. Продължава да съществува
неговият печатен орган в. „Народност“, около който
започва да се формира кръгът на „младите“.6 Трай-
6„Народност“ започва да излиза на 21.X. 1867 г. под ред. на

Богоров, а от 21 бр. нататък се редактира от Касабов, който от
21
но се запечатва в съзнанието на поробените българи

името „комитет“ като символ на упование и надежди.
Както е известно, Г. С. Раковски след дълъг и те
жък път на развитие достига до идеята за сплотяване в
един общонационален поток на всички революционни
сили в страната. Тези свои нови схващания той разви
ва подробно в „План за освобождението на България“,
съставен в края на 1861 г. За първи път Раковски про
карва идеята за създаване на тайни комитети в страна
та, които да агитират и пропагандират сред народа за
едно всеобщо въстание, възглавено от единен ръково
ден център. Въстаналият народ според него ще получи
подкрепление в лицето на добре въоръжен и обучен
полк от 1000 души, който ще навлезе в България от
към Сърбия и движейки се към Черно море, ще попъл
ва своите редици. Вярвайки в революционните сили на
българския народ, Раковски очаква да въстанат около
500 000 души, от които 100 000 да са въоръжени. На
всякъде във въстаналите райони ще се създаде времен
но революционно управление. С тези теоретически и
тактически положения Раковски обогатява българска
та революционна мисъл. Те са основа за по-сетнешна
та дейност на нашите революционери.
Съгласно изработения план много скоро Раковски
пристъпва към конкретни действия. През пролетта на
1862 г. в Белград започва изграждането на Първата
32 бр. е означен и като издател. Така от юни 1868 г. този вестник

престава да бъде орган на БТЦК (Ал. Бурмов, пое. съч., е, 80).
22
ЧЕТАТА НА ХАДЖИ ДИМИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА
легия, в която с готовност се включват много искрени

патриоти и последователи на Раковски. Обхванати от
борчески патос, българските легисти активно участ
ват при обсадата на турския гарнизон в крепостта на
Белград. До по-нататъшни действия обаче не се стига.
Въстанието в България не избухва. Очакваната сръб
ско-турска война е осуетена. Легията става излишна
и неудобна за Сърбия. Така се проваля първият сери
озен опит на Раковски да подготви освобождението
на България. Но началото на организираната револю
ционна борба е поставено и това е главното.
Няколко години по-късно привържениците на ре
волюционното действие сред емиграцията се спло
тяват организационно около Върховното народно
българско тайно гражданско началство (ВНБТГН).
Основното предназначение на тази организация е
да подготвя и изпраща в България въоръжени чети.
Така се утвърждава четническата тактика - първият
закономерен етап на организираното революционно
движение. Системата от въоръжени чети е трябвало
да спазва редица правила от организационен, воен
нотехнически и дисциплинарен характер, изложени в
съставения за целта от Раковски „Привременен закон
за народните горски чети за 1867 лето“.
Настъпва период на трескава работа сред револю
ционната емиграция.7 Но в процеса на най-усилени-
те приготовления Раковски заболява и неговото дело
7За подготовката на четите от 1867 г. вж. Ал. Бурмов, Четни-
23
продължават първите му помощници. Значението

на двете чети, минали през тази година в Българско,
се заключава преди всичко в големия политически
ефект. Новината, че смелият Хитов и хвърковатият
Филип Тотю се намират с чети в Балкана, нарушава
спокойствието на турските управляващи кръгове и
отново разпалва у българите будната искра на вяра в
близкото освобождение.
Същата година в Белград се формира Втората
българска легия, която за съжаление споделя съдбата
на легията от 1862 г. Разочарованието сред българ
ската емиграция е голямо. И този опит е провален. А
обстановката в турската империя е повече от благо
приятна за решителни действия от страна на българи
те. „...Уверявам те, че ние някога няма да намериме
по-сгодно време. Ако падне Крит, то после ще да бъде
тежко да се бориме с многочислените неприятели“,
заявява Хаджи Димитър пред Панайот Хитов.8
Поробена България очаква с надежда да бъде раз
решена съдбата й. На нейния повик, на повика на вре
мето се отзовават двамата войводи Хаджи Димитър и
Стефан Караджа, които се заемат да осъществят за
мисленото преди това начинание - да прехвърлят в
България голяма и добре подготвена чета.
ческото движение в България през 1867 г., Годишник на Софий

ския университет (ГСУ), 1959, т. 53, с. 69.
8П. Хитов, Моето пътуване по Стара планина, под ред. на
Любен Каравелов, Букурещ, 1872, с. 96.
24
ПОДГОТОВКАТА
Началото на историята на Хаджи-Димитровата чета

ни води към трескавите пролетни месеци на 1868 г.
Раковски, водачът и организаторът на революционно-
демократичното крило на българската емиграция, не е
вече жив. Но неговите революционни идеи спечелват
много последователи, между които Хаджи Димитър
и Стефан Караджа. Благодарение на разнообразната
и активна дейност двамата войводи си извоюват не
оспорим авторитет сред емиграцията и се нареждат
сред нейните ръководители. Не случайно през про
летта на 1867 г., когато за първи път на широк план
се замисля осъществяването на четническата такти
ка, Хаджи Димитър и особено Стефан Караджа най-
активно участват в подготовката на бунтовни чети.
Нещо повече, за разлика от Раковски Караджата е
твърдо убеден, че четите в конкретния случай не
трябва да изпълняват само агитационни задачи, а да
подготвят и вдигнат бунт.9 В този момент той изразя
ва настроението на онази част от емиграцията, която
преценява обстановката като крайно благоприятна за
решителни действия.
Така например през 1867 г. Караджата събирачета
9П. Хитов отбелязва: „В 1867 г. аз повиках Караджата да

събереме една чета и да идиме на Стара планина, но Караджата
не пожела, защото аз не съм щял да обявя бунт на турците“. (П.
Хитов, пое. съч„ с. 103, к. м. - 3. М.).
26
от 68 души, съсредоточени в Олтеница.10 Подготов

ката на тази чета започва още през зимата на 1866 -
1867 г. Тя обаче не могла да мине в България поради
строгото охраняване на границата след сблъскването
на Филип Тотю с турците.
Караджата сформирал и друга чета в Букурещ,
за войвода на която бил определен Димитър Топалов
(Топалоглу) и която трябвало да се съедини с четата
на Панайот Хитов.11
В същото време Стефан Караджа съдейства за
подготовката на тулчанската чета „Златна надежда“.
В нейния състав са включени главно младежи от Тул-
ча и няколко емигранти от Браила, изпратени от Ка
раджата. Тулчанският заговор е разкрит от турските
власти и показанията на петнадесетимата заловени
красноречиво доказват, че революционните дейци от
Тулча действат под непосредствените разпореждания
на Стефан Караджа.12
Поради редица причини и най-вече поради лип
сата на достатъчно материални средства повечето от
замислените чети, сред които и тази на Хаджи Дими
тър и Стефан Караджа, не успяват да минат в Бълга-
10Хр. Македонски, Записки (1852 - 1877), С., 1896, с. 38, 39.

11Ал. Бурмов, Четническото движение през 1876 г., ч. I. Под
готовка на четите, ГСУ, ФИФ, 1959, т. 53, кн. II, с. 91.
12П. Миятев, Един турски документ за комитетското движе
ние в Северна Добруджа през 1867 - 1868 г., Известия на институ
та за българска история (ИИБИ), 1951, кн. 3 - 4, с. 367.
27
рия. Разочарованието на двамата войводи е голямо,

но те не се отказват от решението си рано или късно
да развеят бунтовното знаме в родния Балкан. И още
на следващата пролет се заемат с организирането на
голяма чета, преценявайки, както вече се спомена,
историческия момент за крайно удобен. Така че че
тата от 1868 г. идва като естествено продължение на
предидещата революционна дейност, а инициативата
за нея е плод на дълбокото убеждение на войводите,
че осъществяват една назряла историческа необхо
димост. Това е съвсем логично, макар че в минало
то не са липсвали тенденции да се представи четата
като лично дело на двамата войводи. С такъв подход
й се приписва едва ли не авантюристичен характер,
или, както с право бележи проф. Бурмов, „от почин на
едно широко обществено движение и настроение сред
българската емиграция по онова време тя се свежда
до еднолична инициатива без връзка с политическите
идеи на емиграцията и с действителното състояние на
българското освободително движение“13. Всъщност
ролята и заслугите на Хаджи Димитър и Стефан Ка-
раджа се открояват, когато се разкрие по-широката
обществена основа и подкрепа при организацията на
четата. Техните усилия са подпомогнати от значител
ната част на българската емиграция, главно от „мла
дите“, събрани около вестник „Народност“. Именно
13 Ал. Бурмов, Хаджидимитровата чета и „Българското

общество“ в Букурещ, сп. Отец Паисий, год. X, кн. I, с. 27.
28
от тази среда се образува „Българското общество“14,

оформено организационно малко преди или по време
на прехвърлянето на четата.15Тъй като тази организа
ция и главно нейните ръководители имат определено
отношение към проектираната чета, то не е безинте
ресно да се проследи и обясни това отношение и дей
ността й във връзка с него. В „Българското общество“
участват представители на бившия БТЦК, последо
ватели на Раковски, даже и някои привърженици на
Добродетелната дружина, като напр. председателят
на Обществото К. Чокан, Спиро Константинов и др.
Така че социално-политическият състав на организа
цията е доста пъстър. Най-голямо влияние в нея имат
Д. Ценович, Иван Касабов и останалите представи
тели на бившия БТЦК, затова и техните обществено-
политически виждания определят облика и характера
на „Българското общество“. Нейните ръководители
се стремят да използват революционното настроение
на емигрантската младеж за провеждане на своята по
литика в духа на Мемоара от 1867 г.16 Самият Каса-
14Ал. Бурмов, Хаджидимитровата чета и „Българското

общество“ в Букурещ, сп. отец Паисий, год. X, кн. 1,. с. 27, Вж.
още Д. Косев, Към историята на революционното движение в
България през 1867 - 1871 г., С. 1958, с. 17.
15Протокол от заседанието на 9 юли 1868 г. с решение за
събиране на средства за образуваното преди тази дата „Българско
общество“, НБКМ, БИА, IIА 7278.
16Д. Косев, пое. съч, с. 13; Ал. Бурмов, ТЦБК, ИП, 1960, кн.
2 - 3 , с. 63.
29
бов разчита на едно въстание в България, което ще

потвърди идеята за съществуването на комитета и ще
помогне за бързото решаване на Църковния въпрос.17
Чрез въстание в България те се надяват да привлекат
вниманието на Западните сили, които наред с Крит
ския да решат и Българския въпрос.
В това се заключават подбудите за готовността на
„Българското общество“ да помогне при организира
нето на четата. Фактът, че то подкрепя Хаджи-Дими-
тровата чета, не може да бъде доказателство за рево
люционния характер на организацията. В действител
ност нейният характер е буржоазно-либерален.18
Независимо от подбудите и целите на „Българ
ското общество“ на практика то допринася за подгот
вянето на четата и обективната полза от неговата дей
ност спрямо четата трябва да бъде оценена. Споразу
мение за съвместна работа между Хаджи Димитър и
Иван Касабов по думите на последния е постигнато
още през април на 1868 г. Хаджи Димитър трябвало
да поеме обучението на четниците най-вече из сре
дата на завърналите се от Сърбия легисти, а Касабов
обещава да се заеме с осигуряване на материалните
средства.19 В свои ръце „Българското общество“ по
ема и политическата подготовка. За тази цел се из-
17 Ив. Касабов, Моите спомени от възраждането на България

с революционни идеи, С., 1905, с. 102.
18Д. Косев, пое. съч., с. 18.
19Ив, Касабов, пое. съч., с. 102.
30
ползват страниците на вестник „Народност“. В наве

черието на заминаването на четата Касабов съчинява
три документа: Прокламация към българския народ,20
Мемоар до Н. В. Султан Абдул Азис Хан21 и Протес-
тация (адрес) до посланиците на Великите сили в Ца
риград22, които уж са издадени от „Българско привре
менно правителство в Балкана“23. Тези три документа
са написани в приповдигнат, мобилизиращ тон, на
ситен с революционен патос: ,,...С оръжие в ръка да
дирим своите права и свободи!“, „.. .Бъдете достойни
потомци на нашите славни прадеди: Крума, Бориса,
Симеона, които никак не търпяха чуждото срамно и
низко за човека иго!“, „Свобода или смърт!“. В тях
ясно се определя и целта на борбата: „...Български
ят народ иска и докрай ще иска свое самостоятелно
народно управление.“ Документите са отпечатани на
отделни листа, за да бъдат разпространявани в Бълга
рия.24 Независимо доколко достигат до самите четни-
20НБКМ. БИА, IIВ 2250.

21В. „Народност“, г. I, бр. 38 от 25. VIII. 1868 г.
22НБКМ, БИА, IIВ 2244.
23„Тогава аз помислих, свидетелства Ив. Касабов, че трябва
да се състави една дружина от българи за приготовлението на то
ва въстание под името: „Привременно българско правителство“
(пое. съч., с. 104).
24Хр. Македонски, пое. съч., с. 43; В консулски доклад се
казва, че у заловения Душо са намерени много позиви. (Вж. Ал.
Монеджикова, Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в
английски дипломатически документи. Известия на института
31
ци и до обществеността в страната, те положително

изиграват известна агитационна роля. Но важното е,
че намеренията на техния съставител Касабов (или
съставители, но пак от този кръг) са от подобен ха
рактер. Те искат да привлекат вниманието на западна
та дипломация, да докажат „миролюбивия“ характер
на въстанието, особено чрез Мемоара до султана и
адреса до посланиците, да подчертаят „надеждите“ на
българския народ за подкрепа от „християнска Евро
па“. И цялата по-нататъшна пропаганда на вестник
„Народност“, особено след минаването на четата, е
извършена с оглед на това. Този вестник вдига най-
много шум около сраженията, преувеличава ги, пуб
ликува фалшиви дописки и писма.25
Изобщо, когато се преценява заслугата на „Бъл
гарското общество“ за подготовката на Хаджи-Дими-
тровата чета, трябва да се отчита обективната полза
от неговата дейност26, без да се пропускат подбудите
Ботев - Левски, 1956. кн. 2, с. 145); Прокламацията до българския

народ е намерена между рапортите на Мидхат паша до Високата
порта. Вероятно това е някой екземпляр от разпространяваните
в България. (Вж. Вл. Хиндалов. Народни движения и въстания от
предосвободителната епоха според новооткрити турски офици
ални документи. С., 1929, с. 65.)
25Напр. вбр. 42 от 11.Х. 1868 г. с публикувано фалшиво писмо
с русофобско настроение; Броевете: 39, 40, 41, 42, 44 от г. I и бр. 4
и 29 от г. II публикуват съобщения, дописки за разрастването на
движението в България. Това се прави е пропагандна цел.
26 За известна материална подкрепа на четата свидетелстват
следните документи: а) Разписка от 22.1УЛ868 г., издадена от
32
и целите на нейните членове, които, както видяхме,

отговарят на буржоазно-либералния им мироглед.
Подготовката на четата се усложнява и затруд
нява от опитите да се попречи на нейното органи
зиране. Тук на първо място трябва да се отчете от
ношението на Добродетелната дружина към подгот
вяната чета. Членовете на последната не одобряват
приготовленията, вероятно защото тази револю
ционна проява изхожда из средата на „младите“, с
които те са на нож. Освен това тяхното поведение
се диктува от политиката на царска Русия в дадения
момент. А тъкмо тогава руското правителство не
проявява интерес към тази чета.*27 Сведенията гово
рят, че дейците на Добродетелната дружина не са
оказали никаква материална подкрепа на четата.28
„Всеки ден ходих до стария комитет, признава Хад
жията пред Филип Тотю, и са молех както на све
тци да не на мъчат, а да ни кажат тъй или иначе да
знаем поне, но не! Ако искаха, можеха да въоръжат
четници на Иван Грудов, член на „Българското общество“,

срещу получени суми; б) Билет-молба за отпускане средства
(Каратеодорова, Документи от войводата X. Димитър във връзка
с предвожданите от него чети през 1864 и 1868 г., Изв. на държав
ния архив, 1959, кн. 3, с. 159).
27За отношението на царска Русия към Хаджи-Димитровата
четавж. нас. 115- 116.
28Ив. Касабов, пое. съч., с. 105; 3. Стоянов, Четите в България
на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1867 - 1869),
Пловдив, 1885, с. 44.
34
не 200, а 2000 души, защото имаше в този комитет

много събрани пари.“29
От едно писмо на видния член на Добродетелна
та дружина Хр. Георгиев личи, че последният не одо
брява преминаването на четата. А това положително
е не само негово мнение, а и на останалите членове
от кръга на „старите“. В писмото на Христо Георгиев
до Найден Геров се казва : „Сос сичко чи както казах
гори преминаването не стана сос наше одобрение“30.
По всичко изглежда, че те осведомяват руския консул
в Букурещ Офенберг за подготвяната чета.31 Той даже
отправя допитване до руското правителство да помог
не ли със средства и паспорти на изгонените от Сър
бия легисти, събиращи се в Букурещ и представлява
щи „опасен елемент“, на което получава отрицателен
отговор.32 В преписката си с Найден Геров Христо
Георгиев е изразил и готовност за подпомагане със
средства, при случай че движението се разшири дос
татъчно много. Това негово разположение съвсем не
показва, че Христо Георгиев е променил своите убеж-
29 Ф. С. Симидов. Прочутият Филип Тотю войвода, т. I - II,

Русе, 1900, с. 489.
30Из архива на Н. Геров, под ред. на Т. Панчев, т. I, 1911, с.
284.
31Н. Орешков, Рурска преписка по нашето освободително
движение, сп. БАН. кн. 52, с. 308, доклад № 48 - донесение от
Офенберг, че сред българите отново се извършват приготовления
за въстание.
32Н. Орешков, пое. съч., с. 309, документ № 54.
35
дения, а по-скоро едно желание да се използва създа

лата се конюнктура и ако действително движението
придобие голям ефект, „старите“ да го вземат в свои
ръце и да припишат после с основание резултатите
като своя заслуга.
Опит да възпрепятства преминаването на Хаджи-
Димитровата чета прави и сръбското правителство,
ръководено от своите държавнически интереси.33
Като агент в случая използват Панайот Хитов, който
по това време се намира в Сърбия. През април Хитов
бил повикан от сръбския военен министър Миловое
Блазнавац по повод получените от Влашко известия
за подготвяне на нова бунтовна чета. Блазнавац при-
думва Хитов да отиде в Букурещ и да убеди войводите
„да не дигат въстание“.34 За тази цел той получава на
12 април 1868 г. специален паспорт под името Обрад
Спасич (търговец)35 и снабден с осемдесет австрий
ски жълтици, заминава през Австрия за Румъния. На
24 май той е вече в Букурещ. По време на разговорите
с Хаджи Димитър и Стефан Караджа Хитов изтъква,
33В този момент турско-сръбският конфликт временно е

решен с отстъпката на Турция да освободи сръбските градове от
своите гарнизони и Сърбия е против готвената акция.
34На обратната страница на писмото от отец Михаил, който
придружава Хитов, последният пише: „Това писмо е от калугера
отец Мартирия, коиту беше пратен сас меня от воения министер
Милае Блазнавац в 1868 година за Букурещ да убедевам X. Дими
тър да не дигат въстания“. (НБКМ, БИ А, IIА 8192).
35НБКМ, БИА, IIА 8182.
36
чс липсва още добра организация и напразно ще гинат

момчетата. Положително той не само провежда ука
занията на сръбското правителство, но сам е убеден в
менавременността за преминаване на четата.
Опитите да бъде осуетено организирането на Ха-
джи-Димитровата чета в крайна сметка остават без
резултатни. Желанието на пламенните родолюбци е
толкова силно, че нищо не е в състояние да ги спре.
С нетърпение очакват те часа, когато ще могат да се
принесат в жертва пред олтара на свободата. Дори
трудностите в процеса на подготовката не всяват от
чаяние.
Най-много усилия изисква събирането на матери
ални средства, а немалко са нужни за изхранването,
въоръжаването и обличането на 130-имата четници. В
това отношение предварителните обещания на Каса
бов остават всъщност без резултат. Главната тежест
при набиране на средствата пада върху Хаджи Дими
тър и Стефан Караджа. Месеци обикалят войводите и
някои техни помощници от град на град, от къща на
къща да молят за доброволни вноски.
Хаджията ръководи приготовленията главно в ра
йона на Букурещ и Плоещ, където живее компактна
маса българи преселници. Повечето от тях са пламен
ни родолюбци, които горят с народните въжделения,
които не се свидят да отделят от своето за общона
родното дело. На първо място трябва да се оценят го
лемите заслуги към българското революционно дви
жение на търговеца Райчо Попович от Габрово. Едва
37
дванадесетгодишен той забягва през 1850 г. в Румъ

ния и започва търговия при своя братовчед в Плоещ.
В неговата мушия с петролни извори до село Бузеу
винаги се намира работа и гостоприемство за хъшове
те. Когато научава за четата, Райчо Попович с готов
ност доставя униформи и оръжие, закупено от Русия,
и изпраща с благословия своя по-малък брат Банката
Райчев да се бие за свободна България. През цялото
си пребиваване в Румъния Попович покровителства и
подпомага българските емигранти, спомага за изпра
щането на поборници за свободата на Отечеството.36
Той умира в Габрово на 24 март 1889 г.
На българската кауза симпатизират и някои ру
мънци, като например Николае Крецо от Букурещ,
който също подпомага парично готвения поход. За
него Филип Тотю разказва: „Този човек, ако и влах,
но обичаше българските бунтовници и всякога беше
готов да на защищава и в най-опасните и тежки случаи
пред своето правителство и всякога искрено желаеше
да бъде жив да види освобождението на българите.
Този човек засрамваше мнозина българи по българо-
филството си“37.
Центърът на приготовленията обаче е мушията
„циганка“ на Никола Хаджистоянов Балкански, ро
дом от Котел и братовчед на Г. С. Раковски. Тук се
36Вж. а) Доказателен документ и б) Свидетелство, НБКМ,

БИА, IIА 9291 и 9292.
37Ф. С. Симидов, пое. съч., С. 363.
38
леят куршуми, складира се оръжие. В мушията на

Балкански се настаняват и голяма част от изгонените
от Сърбия легисти, които стават основно ядро на Ха
джи-Димитровата чета.
В тези напрегнати месеци не всичко върви гладко.
Често Хаджи Димитър се сблъсква е безразличието
на някои българи и това му причинява много мъка и
огорчения. „Аз не искам да търся слава или богат
ство, оплаква се той, когато някой отказва да даде
пари. Ако исках да бъда богат, аз щях да си остана в
Сливен при баща си на занаят, щях да въртя търговия
много по-добре от мнозина други.“38 Често войводите
са принудени да си служат с не особено почтени сред
ства, но всичко е простено, когато се върши в името
на великата цел. Например когато научава, че едно
иманярско дружество в Плоещ търси разковничето, за
да открие заровено злато в България, Хаджи Димитър
начаса обещава да намери това разковниче, за което
получава 50 лири предплата. „Той удържа думата си,
отиде е четата си в България и там на Балкана, в гроба
си, намери разковничето, именно онова разковниче,
което строши дори и железните вериги на вековното
ни робство.“39
На свой ред Стефан Караджа набира четници и
събира парични помощи в районите на градовете Бра-
38Пак там, с. 375.

39Цитирам по Иван Стоилов, Хаджи Димитър и неговият
подвиг, сб. „Той не умира“, Сливен, 1935, с. 24.
39
ила и Гюргево. И той често се натъква на българи,

които остават глухи на увещанията му, които пред
почитат собственото си благополучие пред народното
дело. Възмутен от подобни постъпки, Караджата се
оплаква пред Филип Тотю: „От нашите богати бълга
ри нищо не трябва да се очаква... Като че не отиваме
да пролеем кръвта си за святото народно дело, което е
и тяхно и наше“40. С готовност се отзовават българи
те еснафи от Браила, които снабдяват четата с около
двадесет пушки. Други тридесет пушки подарява Ни
кола Македонеца, капитан на румънска служба. Голя-
ма подкрепа на четниците оказва котленецът Стефан
Берон, който живее в Браила. За него Христо Маке
донски пише: „Гони ли те полиция, иди при Берона;
останеш ли без средства и без хляб, търси Берона“41.
Заслуги към националноосвободителното движе
ние и конкретно към Хаджи-Димитровата чета имат
още: плевенчанинът Даниел Христов Попов, живеещ
в Търну Мъгуреле, К. Сапунов, Иванчо Стоянов от
Русе, Н. X. Бакалоглу, Георги Найденов и други.
В град Браила са ушити и знамената на четата от
Султана Русева, която с любов и сръчност извезва:
„Свобода или смърт“, „За вяра и независимост“, „На
оръжие, мили братя!“
Едновременно със събирането на средства, заку
пуването на оръжие, леенето на куршуми се провежда
40Ф. С. Симидов, пое. съч., с. 370.

41Хр. Македонски, пое. съч., е. 188.
40
и военното обучение на четниците. В продължение на

два-три месеца бъдещите четници усвояват умението
да боравят с оръжие, изучават правилата на боя, каля
ват своето тяло и дух. Под ръководството на Банка
та Райчев, който има специално военно образование,
младите бойци, някои от които съвсем неопитни, по
лучават отлична подготовка, проличала впоследствие
в редицата сражения.
Няколкомесечната усилена работа на войводите,
готовността на революционно настроените емигранти
да участват в предстоящата борба, широката общест
вена подкрепа на емиграцията в Румъния - всичко
това спомага за сравнително бързото и добро органи
зиране на четата.
ПОД ЗНАМЕТО НА ЧЕТАТА
Винаги когато става дума за революционното съби

тие от 1868 г., говорим за Хаджи-Димитровата чета
като за нещо единично, символизиращо една сила,
една воля, един подвиг. Рядко се замисляме колко
различни личности и съдби са събрани в нея, кожо
разнообразни характери и темпераменти са слети в
едно единство. Рамо до рамо се бият беден селянин
и заможен търговец. Наред с опитния революционер
крачи млад, непосветен в тайните на боя четник. Тук
са дългогодишни емигранти, на чиито сърца тегне
тъгата на прокудения. Тук са и току-що напуснали-
42
те поробената земя, изпълнени с пресни спомени за

насилията и ужасите, които безпрепятствено шестват
из нея. И всички тези личности, всяка тож ова спе
цифична и сложна по своята същност, са се слели в
една ударна сила, която ще се стовари върху импери
ята - бастилия на българската свобода. Обичта към
България различно се усеща от отделните четници, но
у всички тях това чувство е основно и определящо.
Събрани от всички краища на България42, тези истин
ски българи са надрасли дребните си лични интереси
заради интереса на цял един народ. Представители на
Тракия, Македония, Мизия и Добруджа си дават сре
ща в гостоприемната ни северна съседка с желание
то да решат веднъж завинаги съдбата на изстрадала
България. А има и такива, които даже не са виждали
родината си, не са вкусили от всекидневните нево
ли на заробените. Родени и израсли в Румъния, те са
възпитани в дълбоко родолюбив от своите родители
преселници. И все пак колко дълъг е пътят, докато се
слеят тези различни съдби в една мисъл, в една воля,
в един неугасим стремеж...
Сред немалкото достойни личности в четата се из
висяват двамата войводи - стълбовете, около които
се обединява цялата дружина. Не случайно Хаджията
и Караджата стават водачи на една толкова значител
на проява от революционното ни движение. Макар и
42В четата участват: от Мизия и Добруджа общо 63-ма души,

от Тракия - 53-ма, от Македония - 9, и от румънските българи -
2-ма души.
43
твърде млад, Хаджи Димитър си спечелва голям ав

торитет сред българската емиграция. Неговата горда
осанка, острият проницателен поглед, пословичната
му честност вдъхват респект и почитание.
Хаджи Димитър Асенов е роден на 10 май 1840 г.
в Сливен. Неговият подвиг го направи достоен син на
този борчески град, закътан в полите на величестве
ния Балкан. Сливен роди и отхрани много знайни и
незнайни герои, запази и укрепи пламенния български
дух и достойно спечели името „хайдушко огнище“43.
Родът на Асеновци води далечното си начало от
средновековното селище крепост, разположено на
два часа път от Сливен. След като турските завоева
тели опожаряват селището, част от неговите жители
се заселват в града, в квартала Клуцохор (сега „Ха
джи Димитър“), от дясната страна на Асеновската
река (Коруча). Между тях е и дядо Кръстьо с трима
та си синове - Стоян, Добри и Никола. Неспокойна
кръв тече в жилите на първите двама, която не ги
оставя да бъдат смирени пред поробителя. Униже
нието и теглилата на заробените българи накърняват
тяхната гордост, разпалват бунтовния им дух. И не
за лични облаги поемат те хайдушкия път, а за да
мъстят за поруганата българска чест. Пред заплаха
та от това страшно отмъщение треперят господарите
на околните села.
43Подробно за историята на Сливен вж.: Д-р С. Табаков, Опит

за история на град Сливен, С., 1911 - 1924, т. I и II.
44
Третият син на дядо Кръстьо Асенов, Никола,

е тих и добродушен човек, надарен с изключително
трудолюбие. Започнал на дребно да произвежда ке-
бета, той много скоро усъвършенства занаята и си
спечелва името на прочут сливенски майстор. Никола
Асенов се задомява за Маринка, потомка на страшния
за турците Желязко Палабоюка, и от този щастлив
брак се раждат десет деца. Петото по ред е Димитър.
В 1842 г. Никола Асенов, притежател вече и на хан,
натрупва значително състояние и предприема далеч
но пътуване с цялото си семейство до Ерусалим. Така
двегодишният Димитър получава титлата „хаджи“,
която му останала за цял живот.
Здрав български дух и традиции характеризират
обстановката, в която се ражда и възмъжава Хаджи
Димитър. Неговото семейство с право може да се
нарече „семейство на революционери“, на истински
родолюбци. Братята му Христаки и Петър участват
в борбите на критското население, най-малкият - То
дор, загива като четник в 1868 г., а неговите племен
ници вземат по-късно дейно участие в национално-
освободителното движение на българите в Македо
ния, особено Йордан и Кръстьо Асенови.
Детството на Хаджи Димитър, протекло на воля:, е
изпълнено с интересни и многообразни случки.44 Сред
44Доста богати сведения за произхода, детството и юноше

ските години на Хаджи Димитър намираме у: Д-р С. Табаков, пое.
съч., т. II, С., 1924, с. 188 - 197; Ил. Бобчев, Хаджи Димитър, Сте-
45
своите връстници той се налага като най-буен, смел,

с непреклонен характер. Още тогава в честите игри
на „талим“ - война, другарчетата му го наричат „вой
водата“ и нерядко подгонените турчета се прибират
вкъщи с пукнати глави. Оплакванията срещу малкия
немирник зачестяват.
Веднъж видният сливенски чорбаджия х. Генчо
казал на баща му:
- В очите на твоя син се вижда жив хайдутин и
кеседжия.
Като научава от баща си за тези думи, десетго
дишното момче не остава длъжно. Един ден вратата
на кафенето, където чорбаджиите пият с кеф кафето
си, се отваря, подава се рошава главичка и ясен мом
чешки глас прокънтява в тишината:
- Вие ме ковладите на баща ми, че съм щял да ста
на хайдутин, но да знаете, че до един ще ви изколя!45
Малкият Димитър се учи при местния учител Ди
митър Кешиша и с голямо старание произнася и из
писва трудните гръцки букви. Но в 1850 г., след три-
четири години, той напуска училището, за да помага
на баща си в хана. Единствените приятни часове, кои
то го откъсват от трудовото ежедневие, от обидите и
ругатните на чорбаджии и турци, са неделните раз-
фан Караджа и техните другари, с. 1 - 10; Ив. Стойнов, пое. съч.,

с. 6 - 13; Г. Славов, Хаджи Димитър. Очерк, в. Септември, бр.
8 3 - 9 0 , 12 - 29.ХИ.1958 г.
45Цитирам по Ив. Стойков, пое. съч., е. 7.
46
ходки в околностите на града. В един такъв пролетен

ден младежката компания на Хаджи Димитър се ве
сели и пее бунтовни песни в градината на влиятелния
чорбаджия Йоргаки, който неочаквано пристига и
започва да ругае момчетата. Избухналият скандал се
превръща в истинско сражение. Протичалите се зап
тиета са добре натупани и завързани. Целият град из
тръпва при новината за тази случка. Хаджи Димитър
е арестуван, но скоро е освободен благодарение вли
янието на баща му пред тогавашния сливенски кадия
Али ефенди. Но местните влиятелни турци го вземат
„на око“ и той не може повече да остане в Сливен.
Хаджи Димитър става полски пазач по китните бре
гове на Тунджа, между селата Панаретовци и Мечка-
рево. Навсякъде по тези места върлуват разбойници.
Хаджи Димитър успява да разкрие едно разбойниче
ско гнездо в къщата на Осман бей в Нова Загора, при
когото се главява за слуга. Не след дълго време той
убива двама от разбойниците и поставя труповете им
в двора на господаря си. Местната турска власт обви
нява Осман бей в умишлено убийство и го хвърля в
Одринския затвор. Така Хаджията отмъщава и на бея,
и на разбойниците.
В началото на 1859 г., след като се позабравя
историята с чорбаджи Йоргаки, Димитър Асенов се
завръща у дома си. През същата година сливенци де
монстративно изгонват гръцкия владика Кирил, за
гдето не искал да служи на черковнославянски език.
Активно участие във всенародната борба взема и
47
Хаджията.46 Известно време след това е убит един

ственият в Сливен лекар грък Костаки. Убийството е
дело на двамата неразделни другари Хаджи Димитър
и Димитър Дишлията47, които ловко успяват да замас
кират следите си.
В края на същата година или в началото на 1860 г.
дружината на Панайот Хитов напада и обира кадията
Али ефенди. Въпреки че Хаджи Димитър не участва
пряко в това нападение, той бива заподозрян, но успя
ва да се укрие. Пострадали обаче баща му и двамата
му братя, хвърлени с още петдесетина съграждани в
Одринския затвор48.
От 1860 г. започва хайдушкият период от живо
та на Хаджията. Той се включва в малката дружина
на Хитов, в която участват още Стоян Папазооглу и
Никола Аджема. През април към тях се присъединява
Георги Трънкин с група четници. Новосформирана
та чета с войвода Трънкин развива активна дейност.
Особено ожесточен бой се води между Елена и село
Беброво, в който дружината побеждава, но загуб
ва войводата си. За негов заместник единодушно е
избран Панайот Хитов.49 До началото на декември
4(’Н. Кючуков, Записки, Сливен, 1900, с. 7 - 8.

47Димитър Николов Дишлията е по занятие месар. Той
участва в четата на П. Хитов в 1867 г. и в Ботевата чета от 1876 г.
Заловен при Оряхово, Дишлията е осъден на 15 години заточение.
След Освобождението се завръща в Сливен, където и умира.
48Д-р С. Табаков, пое. съч., т. II, София, 1924, с. 195 - 197.
4,К. Косев, Панайот Хитов, С., 1963, с. 13.
48
хайдушката дружина на Хитов обикаля селата в Ям

болско, а студените зимни месеци прекарва в село
Калояново. През пролетта на 1861 г. сливенският све
щеник поп Йордан освещава знамето на четата и от
ново започва няколкомесечно хайдушко бродене. От
Ямболско през Бакаджик четата се спуска към Черно
море, където действа до 22 април, а после отново в
Ямболско, при село Стралджа, наказва татарски за
селници, които заграбвали земите на българските се- ~
ляни. В Котленския Балкан за няколко дни са ликви
дирани около шестдесет души насилници и веднага, за
да избегне среща с образуваната голяма потеря, чета
та се укрива в Казанлъшкия и Габровския Балкан. От
там хайдутите се спускат към Марица и движейки се
на югоизток, стигат Одрин. Те остават известно вре
ме в Тракия, след което отново се. прехвърлят между
Котелско и Шуменско. Зимата 1861 - 1862 г. дружи
ната на Хитов прекарва в Балкана в местността Ра-
мадана. По същото време войводата получава писмо
от Раковски, в което се съобщава следното: „Чуйте
братя българи и вия храбри планински юнаци, моите
думи! Бъдете юнаци, бъдете готови, бъдете весели,
ходете до Петровден по планините и чакайте онова
време, което чака всеки от нас. Приготовлявайте се.
Около Петровден ще ви проводя един човек, който ще
ви разкаже що трябва да се работи.“50 Това известие
насърчава хайдутите, които още повече активизират
50П. Хитов, пое. съч., с. 33.
50
своята дейност. Близо до с. Крива круша те наказват

бандата на Дели Мехмед, след което устройват заса
да на турската поща в местността Сухидол, Котлен-
ско, но тази акция се проваля. По-късно в местността
Демиркапия четата напада две групи турци и успява
да вземе оръжието им, двеста лири и двадесет и осем
хиляди гроша. В този период на най-усилена дейност
за байрактар е избран Хаджи Димитър. Това звание
той достойно заслужил заради проявените качества в
течение на повече от две години хайдутуване. За най-
голямо разочарование на четниците и самия войвода
до тях стига второ известие от Раковски: „Ако не сте
се вдигнали, то пазете се да се не побуни някой град
или село, защото из Сърбия пито няма да бъде.“51 За
да повдигне духа на другарите си, Хитов провежда
една сериозна акция - ограбването на турската поща
край село Жеравна. С цел да се укрият по-лесно през
зимата четниците се разделят на две групи. Никола
Аджема с шест момчета се отправя към Средна гора,
а останалите с войводата се настаняват край Сливен,
най-напред в местността Черните камъни, а после в
местността Рамадана. Няма указания в коя група е
Хаджи Димитър, но сигурно той остава с Панайот
Хитов около родния си град, за което съдим от по-се
тнешните действия.
В началото на 1863 г. турските потери откриват
и разбиват при с. Кортен групата на Аджема, който
51Пак там, с. 35.
51
е заловен и издава на турците местонахождението на

Хитовата група. Целият Сливенски Балкан е обграден
и претърсен, но неприятелите не успяват да открият
ловко замаскираното убежище. Панайот Хитов и не
говите другари се измъкват и с бърз марш се отпра
вят към Черно море, където се укриват в гъстите гори
близо до с. Русокастро.
Така до есента на 1863 г. четата на Хитов със зна
меносец Хаджи Димитър е в непрекъснато движение,
преследвана и многократно застрашавана от унищо
жаване. Но отличният опит на войводата, смелостта
и издръжливостта на неговите четници побеждават.
Предвид наближаващата зима четата решава да се
прехвърли в Сърбия. След петдесет и четири дневен
поход по билото на Стара планина те стигат в Княже-
вац, откъдето Хитов и Хаджи Димитър отиват в Кра-
гуевац, а останалите продължават за Белград. Хитов
и Хаджията прекарват зимата 1863 - 1864 г. в Крагу-
евац. През пролетта на 1864 г. те заминават за Бел
град, за да съберат четници за нови действия. Между
временно Хитов изпраща Хаджи Димитър в Румъния,
за да разбере какви са намеренията на Раковски във
връзка с подновяването на борбата. Двамата се уго
варят, че ако във Влашко не се готви нищо, Хаджията
ще събере чета и ще мине в България, а Хитов ще се
прехвърли от Сърбия, за да се срещнат в Стара плани
на в местността Узана.
В Румъния Хаджи Димитър се среща с Раковски
и това е определящо събитие в неговия живот. Цялата
52
му по-нататьшна дейност показва, че той не само се

запознава, но и възприема идеите на великия револю
ционер и неговата четническа тактика за освобожде
ние на България.
През 1864 г. Хаджи Димитър заедно със Стоян
войвода, шурей на Хитов, минава в България с чета от
12 души, вече като войвода, с поръчение от Раковски
да убие гръцкия владика в Търново. По пътя двамата
войводи се спречкват и се разделят. Хаджи Димитър
не успява да изпълни задачата и се връща обратно в
Румъния. При това той не действа самоволно, напро
тив, поддържа непрекъсната връзка с Раковски, търси
неговите съвети и разпореждания, което се вижда от
едно писмо и телеграма на Хаджията, адресирани до
Раковски.52 Във Влашко Хаджи Димитър остава през
цялата 1865 г., движи се сред българската емиграция
и особено се сближава с Желю войвода и Стефан Ка-
раджа. Следващата пролет тримата решават да минат
Дунава с двадесет момчета. Вероятно поради извест
ни разногласия те се разделят и действат самостоятел
но - Желю войвода в Казанлъшкия Балкан, Стефан
Караджа в Източна Стара планина, а Хаджи Димитър
около родния си град.
Този първи опит за общи действия между Хаджи
52Писмо до Г. Раковски, Браила, 2.УИ.1864 г. и телеграма

до г. Росети, предназначена за Г. Раковски, 27.1Х.1964 г. (Вж.
Каратеодорова, Документи от войводата Хаджи Димитър във
връзка с предвожданите от него чети през 1864 и 1868 г., Известия
на държавния архив, 1959, кн. 3, с. 156 - 157.
53
Димитър и Стефан Караджа не е особено сполучлив

и надали тогава двамата войводи предполагат колко
скоро съдбата ще ги свърже чрез едно дело, чрез един
подвиг. На пръв поглед твърде противоположни по
характер и темперамент, те са сполучливо съчетание
за съвместна работа. А работата, която им предстои,
е напрегната, изпълнена с много опасности и риск. За
революционната борба еднакво са нужни спокойният
и трезв ум на Хаджията, неговият властен нрав и стро
гост, както и неизчерпаемата енергичност, весел дух
на Караджата. Докато на Хаджията е присъща една
мрачна сериозност, която респектира, дори малко ско
вава, то Караджата предразполага околните с ведрата
си усмивка, израз на добродушност и бликаща жизне
ност. Изминали различни пътища, търпеж влиянието
на различни фактори през детските и юношеските го
дини, младите войводи стигат почти едновременно до
една и съща цел, която става същност на живота им.
Дълбоко влюбени в своето отечество, еднакво силно
жадуващи за неговата свобода, Хаджията и Караджа
та стават достойни събратя по оръжие и съдба.
За разлика от сравнитежо спокойното и матери-
аж о обезпечено детство на Хаджи Димитър Стефан
Караджа е принуден твърде малък да сподели нера-
достите на сирака. Семейството на скромния селянин
земеделец Тодор Димов живее в село Ичме (Стефан
Караджово, Ямболски окръг), когато в 1840 г. се раж
да бъдещият легендарен войвода Стефан Караджа,
54
чието име носи днес родното му село.53 Богатото ро

дословие на Караджата показва, че той е потомък на
два стари и много известни рода - Бимбела и Узу-
новия.54 Чрез своята майка Каля Маринчовица той се
родее с прочутия Момчил войвода.
Малкият Стефан живее в родното си село само че
тири години. В 1844 г. семейството на Тодор Димов
напуска с. Ичме, преселва се в Северна Добруджа и
за кратко време живее в селата Бей Даут, Саръ-Юрт,
Потур, Долно Чамурли. По това време умира майката
на Караджата и той твърде рано е лишен от майчина
грижа и ласка.
От 1854 г. Стефан Димов живее в град Тулча, по
ради което по-късно го наричат Тулчалията. В този
град преподава патриотично настроеният даскал Енчо
Кузманов, при когото Стефан учи известно време и
показва прилежание и любов към знанията. Но вечен
недоимък съпътства семейството на Тодор Димов и
будният ученик трябва твърде рано да се раздели с
училищната скамейка, за да помага на своя баща, кой
то тогава работи като пазвантин (нощен пазач). Из-
53Подробни биографични данни са дадени от: Зв. Цонев,

Стефан Караджа. Живот и борба, С., 1940; Ил. Бобчев, двете
пое. съч.; Популярен биографичен очерк е този на Хр. Панчаров,
Стефан Караджа, С., 1956.
54За родословието на Караджата вж. много подробно в Балчо
Нейков, За праотците на Стефан Караджа, ръкопис в НБКМ,
БИА, II В 9033; А. Теодоров, Исторически материали, ПСп, кн.
XXXVII и XXXVIII, с. 119.
55
вестно време Стефан е чирак при зет си Никола Стан

чев и учи обущарски занаят.
Като юноша Караджата се слави е неподозирана
за сравнително дребния си ръст сила и изключителна
ловкост. Благодарение на тези си качества той не
веднъж побеждава турски пехливани в устройваните
игри. Сигурно по този начин той излива натрупаната
омраза изобщо към поробителите на своя народ. Не
говият свободолюбив и непокорен дух твърде скоро
му спечелва открити врагове и в 1862 г. Караджата
е принуден да емигрира в Румъния. Така завинаги
той скъсва с мирния и монотонен живот, за да се
впусне е всичката си жар в опасното народно дело.
Едва попаднал сред емиграцията, несвикнал още е
новата обстановка, Стефан Караджа е повлечен от
устремния живот на революционните емигранти. Без
минута колебание той се озовава в Белград, в реди
ците на Първата легия, за да получи там бойното си
кръщение. Двадесет и две годишният Стефан Димов,
почти на никого непознат, изпъква с личните си ка
чества, става любимият и уважаван Караджа. След
разформироването на легията, дълбоко огорчен и
разочарован, Стефан Караджа напуска Белград и се
прехвърля в България.
За неговата дейност в периода от 1863 до 1866 г.
няма достатъчно сведения. Според Илия Бобчев
през 1863 г. той обикаля околните на Тулча села и
успява да създаде няколко революционни гнезда, а
през 1864 г. участва в чета, която минава Дунава
56
и стига до Сливенския Балкан.55 По-голямата част

от 1865 г. Караджата прекарва в Румъния и държи
гостилница в Гюргево. Вероятно по това време се
запознава с Хаджи Димитър и вземат решението за
малката чета съвместно с Желю войвода, за която
се спомена по-горе.
Така че до 1867 г. Караджата непрекъснато кръс
тосва между Румъния и България и поддържа връзки
с поробените си събратя. Особено интересен факт от
неговата дейност през този период са опитите му да
създаде в някои селища комитети, които да събират
и изпращат момчета в Балкана. Такива комитети съ
ществуват в редица села на Северна Добруджа, с кои
то Караджата е в най-тесни връзки.56 Това показва, че
той е разбирал необходимостта да се работи вътре в
страната за агитиране и пропагандиране на въоръже
ната борба. Вероятно тези схващания на Караджата
се оформят под влияние на Г. С. Раковски, на кого
то не е чужда идеята за изграждане на вътрешни ко
митети с тази цел. Още едно потвърждение на това,
че войводите замислят предварително осигуряване
на помощ вътре в страната, е фактът, че те изпращат
Юрдан Юрданов Инджето още в 1866 г. в Търново
да събира хора за подкрепа на бъдещата чета. С него
55Ил. Бобчев, Хаджи Димитър и Стефан Караджа и техните...,

с. 16.
с. 47.
58
те поддържат връзка и през 1868 г., в месеците преди

тръгването на четата.57
Житейският път на двамата войводи позволява да
се разкрие тяхното идейно развитие и оформяне. В
началния период от своята обществено-политическа
дейност те преминават през пгколата на българското
хайдутство, което въпреки ограничения си характер
векове наред е най-значителната проява на борба и
свободолюбив, необходима степен в развитието на
иационалноосвободителното ни движение. В тези
трудни и рисковани години Хаджи Димитър и Стефан
Караджа укрепват волята и характера си, оформят
високопатриотичния си дух на народни закрилници
и отмъстители. Но тяхното развитие не спира дотук.
През втората половина на 60-те години на XIX в. под
влиянието на дейността и идеите на революционната
емиграция двамата войводи избистрят целите, в името
на които трябва да се борят. Не „мъст за тиранина“,
а свобода и независимост за „нашето скъпоценно и
много патило Отечество“. Към него „са съсредоточе
ни всичките ни мисли и желания“, за него те жертват
себе си и твърдо вярват, че „би ще скоро време, ко-
гато в освободеното наше отечество, дето ще секой
от нас намери услада и утешение от многовечното
страдание, ще да останат познати всекиму благород
ните дела секиго блъгарина - едно от най-приятните
57Москов, Из записките на Юрдан Юрданов Инджето,

ПБКМ, БИА, IIВ 607, с. 13 - 14.
59
възнаграждения“58. Само човек с напълно оформени

възгледи може да има съзнанието за значимостта на
делото, на което се е посветил, и за това, че негова
та саможертва ще бъде достойно оценена от призна
телното потомство. ,,...В нищо друго няма спасение,
пише Хаджи Димитър на Панайот Хитов, освен в съ
гласието и постоянството, за да караме край на мъчи-
телствата и на угнетенията на бедния ни народ бъл
гарски и тогаз, казвам, ще имаме право да се гордеем
и да се възвишаваме между другите за труда, който,
като покажем на света, не ще има кой да ни го отка
жи никога.“59 Самият Хаджи Димитър има съзнание
то какъв е - „Аз съм политически хайдутин“, заявява
той пред румънския министър в присъствието на д-р
Селимински.60
В своето израстване като революционери Хаджи
Димитър и Стефан Караджа стъпват на най-високо
то стъпало на българското революционно движение в
онзи момент. Тогава още господства идеята, че с помо
щта на добре подготвена чета отвън ще може да се за
пали огънят на народното недоволство, в който ще из
пепелят прогнилите основи на робството. Със своите
58Писмо на Стефан Караджа до Иван Стоянов от Русе,

живеещ в Гюргево, НБКМ, БИ А, IIА 7985.
59Писмо на Хаджи Димитър до Панайот Хитов от 5.Ш.1868 г.,
НБКМ, БИА, I Б 1801.
с. 49.
60
идеи и най-вече с делата си Хаджи Димитър и Стефан

Караджа доказват, че принадлежат към революцион
но-демократичното течение на българската буржоаз-
нодемократична революция. Революционно-демокра
тичната идеология, която води далечното си начало от
Паисий, изразява стремленията и интересите на голя
мото болшинство от българския народ - трудови се
ляни, занаятчии и дребни търговци. Именно тяхното
масово участие в борбите придава дълбоко демокра
тичен характер на антифеодалното и националноосво-
бодителното движение. На позициите на отрудения и
поробен български народ застават неговите водачи и
идеолози - Раковски, Каравелов, Левски, Ботев. За не
говата свобода дават живота си и Хаджи Димитър и
Стефан Караджа. За разлика от буржоазните либерали
революционерите демократи в епохата на буржоазно-
демократичната революция са за коренно ликвидира
не на феодалните отношения, и то не чрез реформи и
компромиси, а по пътя на ожесточена революционна
борба, при най-широко участие на народните маси.
Турското робство по своя характер е преди всич
ко национално потисничество. Именно това предо
пределя голямото участие на българския народ в
освободителните борби. От феодалния гнет страдат
в една или друта степен всички прослойки на обще
ството, но икономически най-онеправдани са бъл
гарските селяни. Основни данъкоплатци на Турция,
те изнемогват под непосилните задължения към фе
одалната държава и към чифликчиите. За селянина
61
главното средство за производство и препитание е

земята, голяма част от която се притежава от тур
ски земевладелци. Ето защо българският селянин се
стреми да унищожи феодалната поземлена собстве
ност, за да стане буржоазен собственик на земята.
В този исторически момент аграрният въпрос може
да бъде разрешен единствено чрез национално ос
вобождение. Затова и дребните селски стокопроиз
водители са една от движещите сили на българската
буржоазнодемократична революция.
Да се опитаме да направим точен анализ на соци
алния състав на Хаджи-Димитровата чета е трудно,
защото липсват данни за всички четници. Но и тези, с
които разполагаме, са достатъчни, за да се добие ре
ална представа. Тридесет и двама от четниците произ
хождат от семействата на дребни селски производите
ли. Едни, подгонени от вечен недоимък и глад, напус
кат родните села и емигрират в Румъния, за да търсят
в чужда земя препитание. Там те неминуемо попадат
в потока на революционната емиграция. Други бягат
от преследването и отмъщението на местните турци.
Случаят с Нено Маринов не е единственият. Главил се
още от дете като овчар на чуждо стадо, той израства
силен и снажен момък. Един ден няколко турци го на
падат, за да го отвлекат. Непокорният Нено се защи
тава със зъби и нокти и успява да се измъкне. Запазил
личната си свобода, той тръгва да се бие за свободата
на другите. А не са малко и тези, които доброволно
напускат тихото домашно огнище, превъзмогвайки с
62
горчива мъка своята дълбока любов и привързаност

към парчето земя. По най-различни пътища те дос
тигат до високото съзнание, че дългът към родината
стои над личното щастие.
Не по-слабо чувстват султанския деспотизъм и де
морализация българските занаятчии, дребни и средни
търговци. Пълната несигурност в империята, безза
конието и произволите застрашават всеки момент не
само тяхното имущество, но и живота им. Под тежест
та на този бич, както и поради неудържимата конкурен
ция на западните стоки значителна част от дребната и
средната българска буржоазия се разорява. Естествен
резултат от това разорение е нейното революциони
зиране. Много са причините, които довеждат борците
до решението да се посветят на революционното дело.
Младият Коста Ефтимов, син на заможен габровски
търговец, още като юноша е свидетел на униженията,
които търпи неговият баща - неколкократно нападан
от турски банди и ограбван. Още тогава у него се тру
па ненавист към поробителите, силна и непреодолима
омраза. Убийството на баща му е последното събитие
в личния му живот, което го измъква от смиреното съ
ществуване, за да се посвети завинаги на въоръжена
та борба. С подобни унижения се сблъсква в ранната
си младост и Христо Македонски. Загубил баща си,
той трябва да поеме върху крехките си плещи грижите
за осиротялото семейство. С много труд произвежда
Христо стоката си, затова и не може да понесе обири
те на турски разбойници.
63
Но не винаги подбудите за участие в борбата са от

подобен личен характер. Много български търговци и
занаятчии отрано емигрират в Румъния и там успеш
но упражняват своите професии, което им осигурява
сравнително благополучен и спокоен живот. Но тези
хора не могат да се радват напълно на успехите и бо
гатството си. Те се чувстват онеправдани и осироте
ли извън пределите на родината. Чувството на силна
обич към нея ги кара да презрат работилници и дю
кяни, за да воюват за свободата на България. Нима
Банката Христовия мисли за личното си благополу
чие, което той може да има при заможния си баща в
Габрово или при брат си - богат търговец в Плоещ?
Или пък Хаджията, който добре знае какво зарязва,
когато се посвещава на народа си? По-леко би му
било да остане в Сливен, да уголемява богатството на
баща си, отколкото да поеме рискования път на про
фесионален революционер.
Не можем да не се възхищаваме също от постъп
ката на младия търговец Христо Дряновски. Благода
рение на голямо трудолюбие и пъргав ум той твърде
скоро натрупва голямо състояние. Би трябвало да се
предполага, че младият дряновец е вече една завърше
на личност, готов да стартира към големите търговски
арени. Всеки, който би погледнал отстрани на тези
безспорни факти, ще потърси именно в подобен по
рядък тяхното продължение. Но преуспяващият тър
говец не е покорник на златото. Той умее да създава
богатство, но не се задоволява с него. Станал търго-
64
вец и преуспял поради природната си надареност, той

се чувства беден и ощетен, защото това не утолява
духовната му жажда, патриотичното му чувство. И
когато удря часът, Дряновски без колебание предос
тавя цялото си състояние на революционното дело и
сам се посвещава на него.
Общо петнадесет от четниците на Хаджи-Дими-
тровата чета произхождат от търговски семейства
или сами се занимават с търговия, и то предимно
средна и дребна, а осем от тях са занаятчии. Тези фа
кти не само че не противоречат, а още веднъж доказ
ват установената вече теза, че основна движеща сила
на буржоазнодемократичната революция са селяни
те, дребната и средната буржоазия. И това е напълно
естествено, тъй като тя е носител на новите капита
листически производствени отношения. На нея е от
редено да разкъса и унищожи феодалните окови, за
да открие пълен простор за по-нататъшното развитие
на производитежите сили. Със занаятчийство и тър
говия се занимава най-бужата и просветена част от
българското население. А това е вече прежоставка,
че именно у нея ще се изграж най-рано патриотично
то и революционно съзнание.
Съставът на четата е пъстър и в друго отношение.
Никои от Хаджи-Димитровите герои за първи път
участват в бунтовно действие. Те още не са изпитали
опасността и същевременно удоволствието да въртят
оръжие. Те даже не са могли да си представят точно
какви дни и преживявания ги очакват. Само дълбоко-
66
то желание да се бият и умрат за своя народ, за своята

поругана земя настойчиво ги тласка към решението да
се включат в организираната чета.
От друга страна, в списъка на четниците личат
имена, които имат зад гърба си многогодишен рево
люционен опит. Това са хора, които твърде млади
осъзнават своето призвание на борци и с упорита по
следователност се изграждат като такива. На тях им
е чужда неизвестността пред битката с врага. Те зна
ят стойността на случайните неуспехи и заслужените
победи. В четата се включват и хора, издигнали се до
мащаба на борци за свободата и на други народи.
Коста Ефтимов и Нено Маринов (хайдут Нено)
изковават своето военно майсторство в славните от
ряди на Гарибалди, под чиито знамена те преминават
дългия и труден път на десетки сражения, преживяват
победи и разгроми. Но и когато споделят съдбата на
италианските свободолюбци, двамата славни българи
никога не забравят своето поробено отечество.
Дълги години малкият остров Крит е бунтовно
гнездо. На негова земя се бият срещу турските заво
еватели и много българи. Сред тях е битолчанинът
Спиро Джеров. Изпратен от родителите си да пъте
шества, за да „истине омразата му към турците“, мла
дият Спиро пристига на остров Крит. Но тук стихий
ната му омраза прераства в дълбоко осъзната нена
вист срещу поробителя и той за първи път изпитва
приятното усещане на освободилия духа си чрез оръ
жието. К ож о значително е неговото място в борбите
67
на критското население, личи от факта, че гръцкият

народ го тачи като свой национален герой.
Повечето от Хаджи-Димитровите четници се из
граждат като революционери на местна почва. Най-
често те започват като хайдути, за да се издигнат
след време до съмишленици на Раковски и изпълни
тели на неговата четническа тактика. Така например
в известните чети на Панайот Хитов и Филип Тотю
от 1867 г. участват Стефан Орешков, Петър Тодо
ров, Христо Дряновски, Георги Чернев. Неуспехът,
който претърпяват тези чети, не ги отчайва. Още на
следващата година те бързат да се включат в нова
та голяма чета с надеждата, че този път борбата ще
бъде по-резултатна.
Не може да не се споменат тук и имената на двама
та видни революционери Христо Македонски и Хрис
то Патрев. Те са едни от малкото щастливци, които
остават живи след петте сражения на четата. Пре
живените ужаси, многократната среща със смъртта,
представата за теглилата на заточението не прекърш-
ват тяхната решимост да се борят дотогава, докато не
видят България свободна. Осем години след разгрома
на четата те отново са лице срещу лице с вековния
враг. Христо Македонски развява свидното знаме на
Караджата, така грижливо пазено от него, начело на
нова чета в Сръбско-турската война. А Патрев, увле
чен от устрема на въстаналите през април 1876 г., се
бие със своята чета около с. Нова махала, Търновско.
В Хаджи-Димитровата чета изпраща свои пред-
68
ставители и легендарната фамилия Обретенови. Баба

Тонка, тази пламенна родолюбка, възпитава своите
деца като достойни чеда на България. И няма рево
люционно събитие, в което тя да не изпраща с готов
ност някой от синовете си. През 1868 г. идва редът на
Ангел и Петър. В Гюргево юнашката майка със спо
койно лице и скрита гордост изслушва решението им
да се бият под знамето на Хаджията и Караджата. С
майчина благословия провожда тя двамата си любими
синове, за да не види никога вече единия от тях.
В четата се нареждат и хора със специално во
енно образование. Банката Христович е завършил
Александровското военно училище в Москва и като
млад офицер от руската армия е награден с високо
отличие - сребърния „Георгиевски кръст“. А Еремия
Българов следва военното училище в Белград и полу
чава чин подпоручик от сръбската армия. Отличната
военна подготовка на двамата офицери е твърде по
лезна за бъдещите действия на четата. Техните позна
ния върху стратегията и тактиката на боя, съчетани с
дългогодишния практически опит на войводите, оси
гуряват на четата действително едно превъзходно ко
мандване.
Много добра подготовка имат и бившите легисти
от Първа и Втора белградска легия. Приблизително че
тиридесет - четиридесет и пет на брой, те образуват ос
новното ядро на четата. Те си служат добре с оръжието
и помагат на другарите си на свой ред да усвоят воен
ното майсторство. Не им е чужда военната дисциплина,
69
без която е немислимо единодействието на четата. И

още нещо - в четата те пристигат с ясното съзнание, че
ще се борят не за отмъщение, а за освобождаването на
България. Със своята политическа зрелост те оказват
влияние на другарите си и скоро от група хора, поели
пътя на революционната борба по различни подтици и
причини, четата се превръща в сплотен боеви отряд с
ясно определена революционна цел.
ОТ ПЕТРУШ АН ДО БУЗЛУДЖА
В края на юни 1868 г. подготовката в общи линии

е завършена. По разпореждане на двамата войводи
набавеното оръжие и боеприпаси са струпани в му-
шията на Михаил Колони61 в румънското село Пет-
рушан, което се намира на около двадесет километра
югозападно от Гюргево. Това място е определено за
сборен пункт на дружината. От всички краища на
Румъния към него се стичат на малки групи бъдещи
те четници, преоблечени като работници жетвари, за
да не будят подозрение у румънските власти. Най-
голямата група, събрана в Букурещ, е тържествено
изпратена от българската колония в града с много
61Михаил х. Костов Колони е роден на 27.Х1.1817 г. в Сливен.

Завършва гръцко училище в Букурещ и се издига до положението
помощник-учител на децата на княз Гика. С тях той посещава
Атина и Париж. Тук през 1848 г. Колони се бие на барикадите на
френската република.
70
вълнение и мили пожелания за успех в предстоящата

борба. За няколко дни двете големи помещения (хам
бари) в мушията се изпълват е възбудени, неспокой
ни четници. Повечето от тях не се познават помежду
си и думите „добре дошли!“, „добре заварили!“ са
първият контакт между тези хора, които завинаги
ще бъдат свързани чрез общата участ в следващи
те дни. А колко голяма е радостта, когато неочак
вано тук откриеш някой стар познат, съгражданин
или даже едноутробния си брат! Така няколко дни
минават в нетърпеливо очакване, в запознанства, в
мисли и разговори за близкото бъдеще. Най-сетне
пристигат Хаджията, Караджата и писарят Банката
Райчев. Четниците с възторг и почитание посрещат
и поздравяват войводите. Караджата ги преброява, а
писарят записва името на всеки, родното му място и
възрастта. След това всички се преобличат в бунтов
ните си дрехи. За няколко минути само обикновени
те селски и работнически костюми изчезват и вместо
неугледните и свити на вид „жетвари“ помещенията
се изпълват със стройни левенти в тесни беневре-
ци и калпаци с малки лъвчета, на които е написано
„Свобода или смърт!“. А колко красиви са в новите
си униформи войводите! Стефан Караджа е в бяло
сако и панталони със сърмени ширити, а на калпака
му се развява майсторски изработено перо. Хаджия
та изглежда още по-внушителен в строгия си костюм
от сиво брашовско сукно.
След тези кратки приготовления дружината се за-
71
пътва към дунавския бряг. Тук под прикритието на

дърветата и храсталака четниците се строяват в ре
дици, а пред тях се развява красиво извезаното знаме.
Неочаквано в тишината прокънтява властният глас
на Хаджи Димитър. Речта е кратка и ясна - за свобо
дата на отечеството, за най-святото, всеки трябва да
се жертва с чисто сърце. А после клетвата!62 Банката
бавно чете с тих и развълнуван глас нейните горди
думи, а четниците твърдо повтарят след него е погле
ди, отправени насреща към родния бряг.
5 юли 1868 година!
Чамът63 бавно се носи надолу по течението и на
ближава Вардимското блато, но още е светло и чет
ниците не биха останали незабелязани от крайречния
турски караул. Трябва да се почака. Чамът спира до
малко влашко островче. Скрити във върбалака, те
престояват два-три часа, след което отново потеглят.
Този път курсът е към българския бряг. Но турският
караул забелязва чама. Отекват няколко изстрела. В
този момент наблизо минава австрийският параход
„София“, който става свидетел на акостирането на
62Към настоящата работа е приложен „Закона“ на четата,

на края на който е клетвата, положена от четниците в минутите
преди тръгване към българския бряг.
“ Войводите наемат чама от един грък, като му обясняват, че
ще прекарват с него дърва. Чамът е малък, покрит отгоре речен
плавателен съд.
72
българските четници и с увеличена скорост продъл

жава пътя си към Русе.64
Четниците слизат на българския бряг близо до с.
Вардим (Свищовско), в местността Янково гърло, на
около 500 м западно от устието на Янтра. Това място
е начална точка на героичния път на Хаджи-Димитро-
вата чета към Бузлуджа.
Предвождана от знаменосеца Димитър Захралия-
та, дружината тръгва по коларския път покрай Вар-
димското блато, но неусетно пътят се загубва и чет
ниците цяла нощ газят в обраслото с тръстика мочу
рище. Благодарение на помощта на Марин Нейков от
Свищов, който познавал добре тези места, четниците
успяват да се измъкнат и спират за почивка на близ
ката височина Чифликчийската кория. На това място
войводите правят първото съвещание с десетниците.
Взетите решения, както съобщава Христо Македон
ски, са: първо, да не се вдига въстание, след като не са
успели да се промъкнат незабелязано, поради което
няма да имат възможност да организират и подготвят
населението. Второ, да действат сами, на свой риск
и да се постараят възможно най-бързо, без излишни
сражения, да стигнат Балкана. Трето, да се прекъсне
64Австрийският параход е трябвало да прекара нощта на

острова около с. Пиргос, на три часа западно от Русе, но той про
дължава и рано сутринта стига в града. Вероятно екипажът е пре
дупредил вилаетското управление. (Вж. 3. Стоянов, пое. съч., с. 72.)
74
телеграфната жица между Свищов и Русе. Последно

то решение изпълняват веднага.65
След кратката почивка рано сутринта на 6 юли че
тата поема посока към село Саръ-Яр (днешното Хад-
жидимитрово), като се движи през леко начупената
местност Пендикуряк. В този неделен ден четници
те срещат първите свои едноверци, селяни жътвари,
които отиват да жънат ангария бейските ниви. Колко
скоро борците се сблъскват с ежедневните неволи на
своите събратя! Още по-силно закипява бунтовниче
ската кръв. При общото желание четата, придруже
на от недоумяващите селяни, отива в селото, за да се
разправи с турчина бей. Под заплашителните дула
на оръжието и святкащите от ярост погледи на мом
четата Емин бей обещава никога вече да не събира
ангария от селяните. Това е първата проява на пряка
защита над безправните „гяури“, първият изблик на
желанието да се премахне всякаква несправедливост.
От тактическа гледна точка забавянето в село Саръ-
Яр е грешка, излишно губене на време, когато всяка
минута по пътя към Балкана е тож ова ценна.
И ето ни веднага пред една от най-характерните
черти от поведението на четниците - отношението
им към мирното население. Като се проследи пътят
и дейността на четата през цялото време до нейния
разгром, прави впечатление човечното великодуш
но държане към населението. Това признават даже и
65Х р. М акедонски, п ое. съч., с. 37.
75
официалните турски документи.66 Още по-важно е, че

подобно държане четниците имат не само към българ
ското, но и към трудовото мюсюлманско население.
Този факт е твърде показателен за степента на съз
нание у четниците. Очевидно те не се ръководят от
слепите чувства на омраза и отмъщение към турците
изобщо, а имат ясна представа кой е врагът на бъл
гарския народ - турската феодална власт. И напразно
официалният вестник „Турция“ се опитва да очерни
четниците, като пише, че те „нямали друга мисия, ос
вен да обират мюсюлмански села“67. Подобни опити
не се вижда да са били извършвани.
След като вземат със себе си десетина коня и пет-
шест коли, натоварени с провизии, четниците напус
кат Саръ-Яр и по стария междуселски път, успоре
ден на р. Горна Студена, минават източно от село
Акча-Ер (днешното Алеково) покрай село Мидхат
паша кьой (днешното Александрово), през м. Касоа
излизат към обедните часове на Бозалъшките лива
ди. Далеч зад себе си четата забелязва потеря. Това
не изненадва войводите. Преминаването на четата
през Дунава, както се разбра, не става незабелязано.
Турските власти успяват да съберат набързо потеря
и я пускат по дирите на четата. Тъй като те не разпо-
66Вж. Вл. Хиндалов, пое. съч., Доклад №189 на Сабри паша

от 9 юли 1868 г.
67„За обкръжените чети“, в. Турция, г. IV, бр. 29 от З.УШ.
1868 г.
76
лагат с достатъчно редовна войска в Дунавския вила

ет68, то първоначалната потеря е съставена предимно
от башибозук и черкези от околиите черкезки села, а
в разгара на първата битка от Свищов пристигат 25 -
30 души конница.69 Става ясно, че сражението няма
да се размине. Четата заема позиции на най-близката
и удобна височина - Караисенските лозя, които се
намират на два км от село Караисен. Неприятелят се
разполага в отсрещната нива, като използва за при
критие кръстците, и пръв започва престрелката, но
скоро се стъписва от точните и умели отговори на
„разбойниците“. Под ръководството на Караджата
бойците са разпределени на групи по десет и стре
лят точно по команда. Позициите на четниците са
изгодни и техните куршуми не отиват напразно. Не
приятелите стрелят неумело, безрезултатно и скоро
редиците им започват да намаляват. Битката продъл
жава цели пет часа и за първи път блясва смелостта
и военното майсторство на Хаджи-Димитровите ге
рои. Захласнати в боя, те не забелязват колко бавно
тече времето. Само силната жега и острата жажда
ги мъчат. Постепенно слънцето преваля. Здрачава
68От доклада на английския консул Далиел от 29. УП.1868 г.

се вижда, че към 15 юли в Дунавския вилает не е имало и 8000
войници. Като имаме предвид мерките на турското правителство
за струпване на войски във вилаета, което ще стане видно по-
долу, ясно е, че местните власти в първите дни разполагат с малко
редовна войска.
693. С тоянов, пое. съч., с. 83.
77
се. Гърмежите заглъхват. Под прикритието на нощта

Хаджията успява да изведе четата от обкръжението.
На полесражението остават труповете на двамата
неразделни приятели Арсо Маринов и Александър
Василев, които са първите жертви. При изтеглянето
няколко четници се загубват и по-късно те са напад
нати до една чешма край селото и избити.70
През нощта четата минава източно от с. Караисен
и свива право на юг. Умората и безсънието измъчват
четниците, но те не спират нито за минута и бързат
да се отдалечат колкото може повече от мястото на
първия бой. Утрото на 7 юли ги сварва в Баташките
лозя. Недалеч пред себе си те забелязват маж а кория,
от трите страни на която се простират поляни, а от
четвъртата - долина. Така корията остава на по-висо
ко място и има преимущества в позиционно отноше
ние. Още повече че дърветата могат да служат като
естествено прикритие. Съобразявайки се с тези неща,
войводите разполагат четата за почивка в Карапано-
вата кория (сега в землището на с. Горна Липница).
Без да чакат заповед, всички потъват в дълбок сън.
Но не било съдено на юнаците да починат и съберат
сили. Лоша случайност ги издава. Един турчин земе
делец забелязва четата, когато отива да прибере во-
70Днес в Караисенските лозя се издига скромен паметник,

направен в 1884 г., където местните жители редовно почитат
паметта на загиналите. Паметник на падналите в първата битка е
построен и на площада в с. Караисен.
78
ловете си, навлезли да пасат в корията. Като вижда

въоръжените хора, той хуква назад и скоро се изгубва
от погледа на стражата. Не минава много време и ня
колко пушечни изстрела изтръгват четниците от дъл
бокия сън. Потерята отново ги е открила. Неизбежно
става второто сражение. Но този път срешу малката
горичка са насочени пушките на два или три пъти по-
многочислен неприятел.71 Единственото преимущест
во на четниците остава умелото им командване и най-
вече неизмеримата храброст и съзнанието, че се бият
и умират за великото дело.
Боят продължава няколко часа. Юлското слънце
жестоко прилича. Жаждата измъчва и без това съси
паните от безсъние и умора бойци. А те не могат дори
за миг да спрат. Пристъпите на врага са все по-чес
ти. Група турски войници се упътва към съседната на
корията нива с цел да обкръжи плътно четата. Забе
лязали това, няколко четници пълзешком се добират
до мястото и запалват кръстците. Така неприятелят
остава открит. В тази битка пада убит бинбашията,
командващ потерята, което всява голям смут сред нея.
Но и Караджата получава първата си рана. Много
тежко ранен е Христо Дряновски. По-добре мъртъв,
откожото жив пленник, решава Дряновски и гълта
71Хр. Македонски, пое. съч., с. 68, посочва 2000 души, а Бачо

Киро Петров (Материали и документи, под ред. на Ал. Бурмов
и Ст. Стойков, С., 1937, с. 154), отбелязва, че във втората битка
участват 3000 души турци.
79
отровата. В Карапановата кория загиват и други три

ма четници.72
И отново цяла нощ четата, без да е почивала ми
нута, продължава пътя. Жаждата става непоносима, но
отчаянието е далеч. В най-тежките минути Караджата
е неоценим. „Колкото тактичен, майстор, решителен и
смел беше той във време на сражение, толкова нежен и
ободрителен биваше тогава, когато всички ние имахме
нужда от блага дума и от припомнювание величието на
нашето дело, което немилостиво искаше от нас такива
страдания и такива жертви.“73 За да избегне поставе
ните по посока към Балкана постове, четата се връща
малко назад, после завива на запад през землището на
турското село Недан, с посока юг минава западно от
с. Бяла черква и излиза на р. Росица. Реката премина
ват вероятно при Бабин вир и продължават през Уруш-
ките ливади. Наблизо четниците съглеждат овчарски
кошари и острият глад ги подгонва нататък. В една от
кошарите те оставят тежко ранения Димитър Мънзов,
който не е в състояние да продължи пътя. Останалите
вземат храна със себе си и придружени от един овчар,
стигат до малка гориста местност. Тук те се разполагат
на почивка и запалват огньове, за да приготвят топла
храна. Но още не хапнали от вкусното печено, прити
с н а мястото на второто сражение учениците от Кунинското

каменоделно училище са построили през 1945 - 1950 г. достоен за
героите паметник.
73Хр. Македонски, пое. съч., с. 73 - 74.
80
чадата стража съобщава, че в отсрещната гора са забе

лязали турската потеря. За минута всички са на крак.
Те сами виждат червените фесове, които кръстосват
между дърветата. Войводите веднага разделят четата
на две отделения, които умело изненадват скритата в
гората потеря. Бързо и без жертви четниците успяват
да я разгонят и заемат нейните позиции. Но за всички е
ясно, че този ден ще бъде тежък и жестоката битка няма
да се размине. Отвсякъде се чува турска реч, викове,
единични изстрели. Изведнъж погледите на всички се
отправят на запад, където близката височина е почер
няла от сини потури и червени фесове. Това е редов
на турска войска, която брои повече от 4000 душа. За
минута юнаците са смутени. Та те са тожова малко и
така изтощени! Но в този напрегнат момент няма мяс
то за колебание. Разделени на две отделения под ръ
ководството на войводите, четниците се разполагат в
полукръг и приемат боя. В местността Дълги дол (сега
в землището на село Вишовград) под палещите лъчи
на обедното слънце се разгаря кървавата трета битка.74
Редовната войска стреля умело и дъждът от вра
жески куршуми коси редиците на въстаниците. Не
приятелят започва да атакува с пристъп позициите на
Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На някои места
боят се превръща в ръкопашна схватка. Стотината
74Досега в литературата мястото на третата битка не е

уточнено. Едни автори сочат с. Бяла черква, други с. Павликени,
трети с. Гъбене.
82
юнаци се бият с нечовешка воля и сила, бият се „на

живот и смърт“ ! А войводите са навсякъде. Те оку
ражават, командват и най-умело въртят голите саби.
Пламенният Караджа с група от няколко момчета се
хвърля с устрем върху едно отделение от 15 - 20 вой
ници, които намират смъртта си в общата сеч. Но и
войводата получава тежка рана в левия си крак.
Слънцето незабелязано залязва. Гърмежите ста
ват все по-редки, докато привечер на 8 юли напълно
замлъкват. Въпреки всичките предимства на неприя
теля той не успява да обкръжи и унищожи четата. Но
когато Хаджи Димитър преброява живите, оказва се,
че те са само 68.75 Другата половина са избити, ране
ни, изгубени.
За това сражение Бачо Киро разказва: „Два часа
после, откак се спреха момчетата, пристигнаха тур-
ци, черкези и войска, които нападнаха селото ни като
гладни псета... След половин час дойде известие, че
хъшовете слезли на позиция. Тогава са вдигнаха син
ките турци, заедно с пашата, изкараха кола, потеря и
пр. и стигнаха по пладне на мястото за битка. Боят
се захвана и трая чак до вечерта. Тъкмо 4000 души
турци бяха са стекли тука; но българските юнаци са
бранеха мъжки.“76
Докато в началото турските власти не разпола
гат с достатъчно налични сили във вилаета и първи-
753. Стоянов, пое. съч., с. 108.

763. Стоянов, пое. съч., е. 106 - 107.
83
те потери са събрани съвсем набързо, след няколко

дни положението се изменя, разбира се, не в полза
на четниците. Официалните турски документи дават
достатъчно пълни сведения за мерките, които тур
ското правителство и местните власти вземат, за да
унищожат час по-скоро шепата дръзки смелчаци. В
Русе пристига председателят на Държавния съвет
Мидхат паша и поема в свои ръце ръководството на
действията по преследване на четата.77 Той лично
участва по-късно и при съденето на заловените чет
ници, след което предприема пътуване през местата,
откъдето е минала четата, вероятно с оглед бъдещи
те борби с четническото движение, и на 13 август се
връща в Цариград.78
Вдигнати са на крак и всички налични сили от раз
личните краища на вилаета. Редовната войска е със
тавена от пехота и конница, а за Дунава е отправен
купеният специално за целта параход.79Помощ изпра
ща и Цариград - един полк войска и едно отделение
77Дунавският вилает е създаден със закон в 1864 г. Пръв

негов валия е Мидхат паша, който заема този пост до 24 февруари
1868 г. (ст. ст.), когато бива отзован в Цариград и през май
назначен за председател на току-що образувания Държавен съвет.
Специален ферман от 22 февруари 1868 г. удостоява Мидхат паша
с извънредни пълномощия в случай на нужда да поеме временно
управлението на вилаета и да бъде главно компетентно лице.
(Документи за българска история, т. III, 1940, с. 465.)
78Ал. Монеджикова, пое. съч., с. 157.
79Телеграма от Високата порта до Сабри паша от 9.УП.1868 г.
(Вл. Хиндалов, пое. съч., с. 119).
86
планинска артилерия.80 В преследването на четата

вземат участие и войски от Одринския вилает.81 За
по-голяма сигурност Портата поставя на бойна нога
и одринския, софийския и пловдивския резервен та
бун. Но не става нужда те да бъдат пряко включени в
сраженията.82
Турските власти вземат бързи и строги мерки по
охраняването на границата. Дунавският бряг е за
дръстен от кордони войска, която трябва да попречи
на евентуалното прехвърляне на подкрепления за че
тата. Трябва да отбележим, че съществуват няколко
сведения за опити на революционната емиграция да
изпрати чети в подкрепа на Хаджи Димитър.83 Тези
80 Пак там, Шифрована телеграма от Сабри паша до Великия

везир от 12.УИ.1868 г.
81В телеграмата на Мидхат паша до Одринския валия се под
чертава, че унищожаването на четата се дължи на усилията на
двата вилаета (Ал. Монеджикова, пое. съч., с. 159).
82Тезкере до първия секретар на султанския диван от 26. VII.
1868 г. (Вл. Хиндалов, пое. съч., с. 124).
83 В телеграма №1 от Сабри паша до Почитаемото садразам-
ство от 8. VII се съобщава, че „други разбойници“ щели да ми
нат Дунава между Свищов и Русе, но засиленият турски караул
попречил на това; в рапорта на Мидхат паша до Високата порта
от 5УП. се казва, че в Олтеница, Гюргево, Зимнич и Търну-Мъгу-
реле са били струпани други чети и се опитвали да минат Дунава,
но без успех, защото целият бряг е бил задръстен от запасна и
редовна войска (Вл. Хиндалов, пое. ,съч., с. 137, 150); Ив. Касабов
(пое. съч., с. 120 - 121) съобщава за опита да организира чета,
която под предводителството на Филип Тотю да мине Дунава в
помощ на X. Димитър, но Ф. Тотю задигнал парите и ги прахосал.
87
сведения не са достатъчно сигурни и явно са доста

преувеличени. Ако занапред те бъдат потвърдени от
допълнителен материал, това само ще докаже още
веднъж широката обществена основа и големия ма
щаб на революционното движение от 1868 г.
Колко голям страх всяват сред турската власт
бойните действия на четата, показва фактът, че Висо
ката порта дава нареждане за демобилизация едва на
26 юли, т.е. осем дни след окончателното разбиване
на четниците.84 Действително рядко турското прави
телство влага такава амбиция в унищожаването на
българска чета, както през 1868 г., а това вече доста
тъчно ясно говори за мащаба и значението на Хаджи-
Димитровата чета.
Като имаме предвид приведените сведения, мо
жем да си изградим пълна представа за количество
то и възможностите на неприятелските сили. Още
повече че между отделните гарнизонни пунктове се
поддържа постоянна връзка с цел комбинираност на
действията. И срещу тази стена от многочислен, до-
Самият Филип Тотю разказва, че след като се разделил с Кара-

джата, заминал за Зимнич да стяга там 100 момчета, но румън
ското правителство попречило на прехвърлянето през Дунава (Ф.
С. Симидов, пое. съч., с. 492); Райчо Попович съобщава, че след
минаването на Хаджи Димитър е имало приготвена и друга че
та от 200 души, но турското правителство чрез натиск върху ру
мънското предотвратило нейното минаване в България. (НБКМ,
БИА, IIА 9280.)
84Вл. Хиндалов, пое. съч., с. 125.
88
бре въоръжен, постоянно увеличаващ се неприятел е

изправена малката дружина. Тя не може да разчита
на никаква помощ. Редиците й не се увеличават, а,
напротив, оредяват с всяка битка. Това тож ова оче
бийно неравенство на силите още повече подчертава
смайващия героизъм и самопожертвователност на
четниците. Последните сражения са ярка демонстра
ция на голямо военно майсторство, на отчаяна, но
красива храброст.
През нощта след битката в Дълги дол четата,
следвайки старата тактика, се връща малко назад
към р. Росица, за да заблуди потерята, после отново
потегля към Балкана. Поради изтощението и много-
то ранени тя се придвижва крайно бавно. Четниците
осъмват край Драчовската чешма, която не е много
далеч от мястото на третото сражение. После през
местността Кат-Каръ и Синия кладенец излизат в го
рата на Али онбаши. На отсрещния Иванов баир чет
ниците забелязват потерята и за да я избегнат, спус
кат се в близкото Канлъдере. Но ловджийските ку
чета, пуснати по дирите им, скоро ги откриват. Този
път позициите на четата не са никак изгодни. Кан
лъдере е обградено от две високи рътлини, на които
се разполага неприятелят, и така четниците остават
открити между два огъня. И отново ожесточен бой,
прояви на нечовешка издръжливост. За да излязат
от неблагоприятното положение, войводите реша
ват чрез атака да завземат поне едната височина. За
тази цел четата е разделена на три групи. Трудно е
89
да се отстои на многобройния противник. Очевидно

турските власти отдават големи надежди на тази бит
ка. Сега присъстват лично и наблюдават сражението
търновският паша, каймакаминът от Севлиево, Алай
бей от Русе. Те стават свидетели на собствените си
неуспехи, на многочислените турски жертви. Но
нищо не може да изкупи загубата, която четниците
понасят. Уважаваният войвода, душата на четата,
Караджата, е заловен. Доволни от богатата плячка,
турците прекъсват за известно време престрелката.
Това дава възможност на четниците да отдъхнат и да
заемат едната височина. При подновяването на боя
те вече имат удобно разположение. Битката продъл
жава до късно следобед. Когато неприятелят преус
тановява стрелбата, Хаджията нарежда незабавно
да започне изтегляне към Балкана. Четата напуска
мястото на полесражението без своя любим войвода
Караджата, чийто дух остава да витае там, в мрачно
то Канлъдере, да вдъхновява и окуражава.85
Останала твърде малочислена86, четата отново се
движи през нощта. Тя минава през местностите Ба-
крача, Дреналька, Дживизлика, покрай днешното село
Добромирка и осъмва западно от с. Кална кория. Тъй
85В местността Канлъдере се издига паметник в чест на заги

налите, построен в 1897 г.
86Според Хр. Македонски (пое. съч., с. 85) след тази битка са
останали 58 души, а според 3. Стоянов (пое. съч., е. 120) 40 - 45
души.
90
като придвижването през деня е невъзможно, четници-

те се разполагат върху близката гола канара, вероятно
местността Честата чука, намираща се близо до пътя
към Севлиево. Върху тази канара, изложени на юл
ското слънце, четниците прекарват 10 юли. Привечер
те отново продължават пътя си през землището на с.
Идилево до Ситбунар, където отпочиват, и през мест
ността Стоянковец (землището на с. Ловни дол) излизат
на стария римски път Калдьрмата. После през блатото
Каленик заобикалят село Каябаш (днешното Здравко-
вец) и осъмват на Гъбенската пътека. В това прохладно
място четниците се разполагат за почивка и прекарват
деня 11 юли. Всички са оживени и ободрени в гриж
ливите пазви на гостоприемния Балкан. Тук по-трудно
ще ги улови окото на преследвача. Придвижването оба
че е мъчително. Ранените едва догонват другарите си.
Сега стремежът е да се избягва по възможност срещата
с врага, да се заличават дирите. Затова те заобикалят
населените места и минават между селата Армените
и Саламаните, покрай с. Враниловци, с. Стоевци и по
малката река Шаварна осъмват на 12 юли западно от
връх Горни Поник. Долу в долината те виждат къщите
на село Дебели дял и решават да продължат до село
то. Към тази непредпазливост ги тика вероятно гладът,
вечният им спътник. В селото четата стига към обяд и
влиза на две групи. В горната част на село Дебели дял,
в местността Гроба, изгладнелите и изтощени бойци се
радват на радушен прием, на съчувствие и възхищение
91
от страна на селяните.87Тъй като Тодор Асенов, братът

на Хаджията, е тежко ранен, решават да го оставят на
грижите на Петко Бурунсуза, който обещава да го изле
кува и препрати във Влашко.88 След раздялата с обич
ния си брат войводата повежда малката дружина към
Габровския Балкан, като минават през м. Трите кули и
навлизат в гората. Оттук следите им се губят. Вероятно
са се движели на юг, после на югоизток и стигат мест
ността Узана, а оттам покрай връх Малуша до връх
Чифут, където шипченски овчари от близките кошари
ги нахранват и им показват пътя. Същевременно те се
осведомяват за движението на потерята, която и в тези
непроходими места не ги оставя на мира. Четниците се
движат по билото на планината към връх Св. Никола
(Столетов). През нощта на 16 срещу 17 юли поради
непрогледния мрак група от четиринадесет души, пре
димно ранени, се загубват. Съдбата на тези четници ще
проследим по-нататък. Останалите тридесетина, начело
с Хаджи Димитър, водени от овчаря Теню Трифонов,
следват билото на Стара планина и сутринта на 18 юли
стигат връх Бузлуджа.
Съдбата е отредила това място да бъде послед
ният пристан на героите. Бузлуджа видя „как знае да
87 3. Стоянов, пое. съч., с. 128 - 130. Особено гостоприемство

проявява Димо Стоянов Шопов, който по-късно е измъчван от
турците, а къщата му е опожарена. (Вж. Неизвестен досега ятак
на четата на X. Димитър и Ст. Караджа, в. Балканско знаме, бр.
56 от 8 юли 1961 г.)
88За него вж. на с. 131 - 132.
92
умира българинът за свобода, как лее той кръвта си за

своето Отечество“89. Окуражени от последните дни,
минали без сражения, четниците и не подозират, че на
този гол връх, така тих и спокоен, огрян от жаркото
юлско слънце, ще ги настигне смъртта.
Тежка дрямка спуска натежалите клепачи, когато
остри пушечни изстрели и яростни гласове разсичат
тишината. Потеря от петстотин души от Казанлък,
водена от свирепия Куртчу Осман, залива подножи
ето на върха. Не забавя да се яви и редовната турска
войска, тръгнала по следите на четата след четвъртата
битка.90 Между двете групи очевидно има споразуме
ние и те така координират движението си, че четници
те остават между два огъня. Напразно четата опитва
да се измъкне. Голият, отвсякъде открит връх е отлич
на прицелна точка. Неизгодните позиции на малката
група се признават и от полуофициални източници.
Ьеуап1: НегаМ от 2 август пише: „Четата се бранеше
отчаяно, но неприятелите бяха многобройни и имаха
най-добрите позиции, та затова съвършено разбиха
Хаджи-Димитровата чета.“91
За всеки четник е ясно, че това е краят. Да издър
жат повече, до изчерпване на всички възможности,

903. Стоянов, пое. съч., е. 149. Потерята от редовна войска
брои 150 - 200 души. Следователно в последния бой участват об
що около 700 души турци срещу тридесетина четници.
91Пак там, с. 151.
94
да покажат как знае да умира поробеният българин -

тази мисъл поддържа силите и волята. Неравната бит
ка продължава цели три часа и половина. Никой не
вдига ръка да се предаде. В тези напрегнати минути
жалък куршум улучва вдъхновеното сърце на войво
дата.92 Достойна смърт за народен герой, чийто кра
тък живот е посветен изцяло на поробените българи.
Свечерява се. Стрелбата заглъхва. Само трупо
вете на убитите покриват голия връх.93 Старата гора
скръбно поклаща клони, а ехото подхваща и разнася
славата на този епичен бой!
Ж ЕСТОКА, НО ГЕРО И ЧН А УЧАСТ
Постлали с телата си планинските мъхове, героите

понасят жестоката участ, която всеки от тях смътно е
92 За това, че Хаджи Димитър е паднал убит на Бузлуджа, а

не е умрял от раните си при р. Аджар, свидетелства свещеникът
Стефан Петков (1806 - 1903) от с. Енина, който в 1885 г. на буз-
луджанските тържества разказва пред майката на героя как е по
гребал убитите и сред труповете намерил един с инициали „X.
Д “, когото заровил в отделен гроб. Главата на Хаджи Димитър,
сабята и револверът му са отнесени като трофеи в Търново.
93Труповете на загиналите са между 25 и 28. Дядо Хр. Кре-
слов, овчар от село Енина, разказва, че на другата сутрин (19.УП)
дошли Хр. Кушлев, Ст. Петков, Хр. Бонев, Хр. Червенков, Антон
Макелов, Д. Желязков и няколко шипченци, за да погребат трупо
вете на убитите. Свещениците Иван и Стефан Петков от с. Енина
извършват опелото.
95
предчувствал, хвърляйки се с готовност в боя. Вдъх

новението на жертвата, чистотата на вярата в прелом
ното значение от участието им в борбата и стаената
някъде дълбока човешка надежда, че ще видят живи
плодовете на тази борба, ги тласка към красиви под
визи. Забравиш тленността си, забравили желанието
за живот, понеже не искат какъв да е живот, тези хора
са повлечени от жар и ентусиазъм, които бихме раз
брали напълно само рамо до рамо с тях. По-голяма
част от четниците загиват в ожесточените схватки.94
Другите, повечето от които тежко ранени, успяват да
се измъкнат от петте сражения и остават да скитат из
Балкана. След Бузлуджа турските власти, окуражени
и озлобени, започват щателно претърсване на цялата
местност и на всички селища близо до местата, през
които е минала четата. Потерите старателно душат да
открият дирята на някой злочест, останал без подкре
па четник. Мирното население е подложено на нови
насилия и жестокости. Във всяка българска къща
преследвачът вижда укритие за някой четник. Най-
малкото подозрение в бунтовничество, във връзки с
революционните дейци и комитети коства живота на
белязания.95 Нещо повече, „усмирителят“ на вилаета
94Според данните на турския историк Рефик 101 четници са

загинали в сраженията. (Зв. Цонев, Стефан Караджа, С., 1940, с.
289) Като имаме предвид броя на допълнително заловените, около
33-ма души, ясно е, че данните на Рефик са приблизително точни.
95Самите английски дипломатически документи свидетелст-
96
Мидхат паша не се поколебава да устройва публични

убийства на съвсем невинни селяни, за да сплаши на
селението.96 В тази обстановка на терор много труд
но, почти невъзможно е на останалите живи четници
да се измъкнат невредими от обръча. Рано или късно
те попадат в ръцете на преследвачите.
Такава е участта на групата от 14 души, начело е
Димитър Николов Заралията, които между връх Сто-
летов и Бузлуджа се загубват от основното ядро на
четата. След неуспешните опити да се съединят отно
во с нея те поемат посока към Сливенския Балкан, към
спасителната Агликина поляна.97 След четиридневно
скитане около връх Бедените четниците срещат един
старец от с. Енина, който, след като ги нахранва, им
посочва пътя към Сливен. Ние не разполагаме с кон
кретни данни за местата, през които се е придвижвала
групата, но може да приемем, че те са се движели по
най-прекия и лесен път, а именно като следват било
то на планината, стараейки се да избягват населените
пунктове. Това са всъщност старите хайдушки пътеки,
добре известни на мнозина от тях. Пътят върви през
връх Българка, покрай Сухата река, връх Каменар-
ват за ужасното положение на българския народ след унищожава

нето на четата. (Ал. Монеджикова, пое. съч., с. 170.)
96В. Дунавска зора, бр. 39 от 19.УШ.1868 г.
97Агликина поляна е определена предварително за сборен
пункт на евентуално разпръсналата се чета. Тази известна хай
душка поляна се намира на 38 км от Сливен по шосето за Елека.
97
ната, след това пресича долината на река Габрищица

и от там покрай Върбанов чукар води до Хаинбоаз,
откъдето през дерето на Лешова река и покрай връх
Бутура излиза на самото било. По билото на Балкана
групата стига връх Чумерна и през местностите Бяла
крава, Червената пръст, Темната гора, покрай връх
Соуджак навлиза в тъй дълго желаната и дирена Аг-
ликина поляна. Без да знаят за съдбата на своя вой
вода и другарите си, пребитите от трудния път чет
ници чакат тук, в дебрите на този приказен Балкан,
докато попадат пред очите на потеря, водена от Сулак
Пехливан. В кратката престрелка пада убит водачът
на групата - знаменосецът Димитър Заралията. Да се
остане повече тук е невъзможно и четниците поемат
към сръбската граница, но загубват пътя и се озова
ват близо до турското село Кечидере (днешното Ко-
зин дол), където намират убежище от проливния дъжд
в полусрутена воденица.98 Именно тук те са открити
от потерята и след кратка и неуспешна съпротива об
кръжените са заловени, на брой 9 души, и заедно с
хванатия в Сливен Тончо Бабадаглията са изпратени
през Търново за Русе.
В столицата на вилаета е инсцениран съдебен
процес на заловените в различни краища четници.
Очевидно тази формалност е организирана с цел да
се демонстрира „законността“ в турската империя,
още повече че действията на четата са станали вече
983. Стоянов, пое. съч., с. 229. Вж. и в. Дунав от 11.VIII. 1868 г.
98
известни на широк кръг от обществеността и извън

нашите граници. На 27 юли в Русе се завръща от
обиколката си из страната Мидхат паша и процесът
започва.
Главната фигура сред подсъдимите е войводата
Стефан Караджа.99 Подложен на многократни раз
пити, вдъхновеният герой показва в последните дни
от живота си пред лицето на своите палачи завидна
смелост. Той не се побоява да изложи причините и
подбудите, които заставят него и другарите му да
грабнат оръжие. Отговорите на Караджата се превръ
щат във всенародно обвинение към многовековните
поробители. Острите и откровени думи като картеч
се сипят и даже високомерните „съдии“ потръпват
пред величието на този полумъртъв, но силен човек.
Напразно официалният турски вестник „Дунав“ изо
пачава държанието на Караджата, уж че той направил
пълна изповед пред свещеника и се разкайвал, че ста
нал причина да се пролее кръвта на невинни хорица,
като дори молил за прошка бога за престъплението
си.100 Такова поведение може да се припише на някоя
страхлива душа, но не и на пламенния Караджа, чийто
кратък живот е най-ярката демонстрация на непри-
99 След залавянето му в боя при Канлъдере, тежко ранен,

Караджата е откаран в близкото село Плужна. Тук пашата Али
бей многократно му предлага да изпрати послание до четниците
да се предадат, на което войводата отказва. От там Караджата е
откаран най-демонстративно през Търново за Русе.
100В. Дунав, бр. 229 от 4.УШ.1868 г.
99
миримост към робството, на всеотдайност в името на

народното освобождение. Тежко болен от многоброй-
ните рани, Стефан Караджа умира в русенския затвор
на 31 юли, като лишава Мидхат паша от удоволствие
то да го изпрати на бесилото.101
Достойно, както подобава на народни синове,
се държат пред съда и останалите подсъдими. Ни
кой не се опитва да хленчи и да моли за милост, а
открито заявяват, че „те във Влашко доброволно са
влезли в заговора на войводите Ислимиели (от Сли
вен), Хаджи Димитър и Тулчали Стефан, минали с
оръжие насам, за да организират ново правителство,
употребили оръжие срещу царските редовни и по
мощни войски“102. Явно било, че смъртта те няма
да избегнат, но поне с чест да я посрещнат и докрай
да останат верни на делото, заради което са поели
трънливия път на борбата. Осъдените на смърт чрез
обесване са разпратени за изпълнение на присъда
та в различни краища на страната, обикновено в съ-
101Около смъртта на Караджата има известни спорни

положения. Едната версия е, че той бил окачен на бесилото
полумъртъв (Н. Обретенов, Черепа на Караджата, в. България,
Радомир, бр. 133; Караджата е обесен, пак там, бр. 135). Но по-
вероятно е второто, а именно, че войводата умира от раните си в
затвора. (Вж. Ил. Бобчев, По кървавите дири на славния подвиг
1868 г, С, 1928, с. 192; Москов, нос. съч., НБКМ, БИА, II В 607);
Английският консул Далиел съобщава, че Караджата не е бил
обесен (Ал. Монеджикова, пое. съч., с. 156).
102Рапорт на углавния съд на Дунавския вилает до Високата
порта от 16 август 1868 г., спец. бр. в. Стефан Караджа от 16.Х.1938 г.
100
ответното родно място.103 С това властта очевидно

цели да всее страх у българското население и това
да послужи за назидание на всеки, който би се осме
лил да вдигне ръка срещу султанската власт. За тази
цел жителите на съответните селища са заставени да
присъстват на тъжните сцени. И тук пред бесилото
юнаците не скланят глава, а с открито чело „вървели
пред заптиетата с накривени шапки и проповедували
на народа да не се грижи, че ги бесят, защото след
тях има да дойдат други повече“104. При това гордо
държание на осъдените резултатът е обратен на този,
който очакват Мидхат паша и неговите приближени.
Не презрение към героите и страх от смъртта, а дъл
боко, нямо възхищение и почит се ражда в сърцата
на българите.
Останалите девет души: Христо Николов Патрев,
Ангел Тихов Обретенов, Сава Кънчов, Марин Ней
ков, Кръстю Минков, Дончо Стоянов, Тодор Симе
онов, Иван Пеев и Божил Димитров, са осъдени на
вечна каторга в страшната малоазиатска крепост Сен
Жан д’Акр, където прекарват девет тежки години.105
Така завършва разправата с четата на Хаджи Ди-
103 Вж. Вл. Хиндалов, пое. съч., с. 121, и Ал. Монеджикова,

пое. съч., е. 156.
104Писмо от Н. Геров до Хр. Георгиев от 16УП.1868 г., Из
архива на Н. Геров, под ред. на Т. Панчев, т. I, 1911, е. 286.
105 Имената на заточените се установяват от писмото им от
1.У. 1869 г., изпратено и публикувано във в. „Дунавска зора“, бр.
34 от 5УП.1869 г.
102
митър и Стефан Караджа. Турската власт направила

всичко възможно да изтръгне издъно бунтовните идеи,
които никнат сред самия народ. Тя ругае четниците, на
рича ги „разбойници“, „убийци“ и в този хор от хули
втория глас припяват някои български чорбаджии и
първенци. Привикнали да служат на султана, те не за
късняват и в този случай да покажат своето „вернопо-
даничество“, като порицават бунтовническите дейст
вия на четата и сипят благодарности на турските вла
сти за „техните грижи“, т.е. за разправата е четниците.
„Благодарение обаче на Н.В. Мидхат паша, главния
вилаетски управител, който с естествената си бодрост
и с неуморимите си старания излови речените разбой
ници и ги наказа съответно вините им.“106Те изказват и
готовност да участват заедно с царските войски в раз
биването на четата и така на практика да докажат пре
даността си към султанския престол. Тази предателска
постъпка е срам за истинския родолюбец, но „достойн
ство“ за тези „смирени и всепокорни раби“, както те
сами най-добре се характеризират.107
По-важно е да се анализира отношението на бъл
гарския трудов народ, на тези, в името на чието ос
вобождение се води борбата. Както е известно, в пе-
106Декларация на русенските чорбаджии, вж. 3. Стоянов, пое.

съч., с. 258.
107Вж.: а) Заявление на старозагорски жители от 12УШ.1868 г.
б) Заявление на казанлъшки жители от 18. VIII. 1868 г. (Докумен
ти за българска история, т. III, с. 469 - 470.)
103
риода преди преминаването на четата в страната не

е извършвана системна подготовка за общонародно
въстание - работа, която тепърва предстои и с коя
то по-късно се нагърбва Апостола. Преминаването
на четата и всичките нейни действия са явление в
по-голяма или по-малка степен откъснато от някак
ва вътрешна предварителна подготовка. Като имаме
предвид това, става ясно, че не може да се очаква на
селението да реагира организирано на действията на
четата.108 Когато говорим за отношението на обик
новените българи към четниците, съдим за него от
отделни прояви на българи, които имат по една или
друга причина допир с четниците, и още - от морал
ната подкрепа и признателност, за които ще стане
дума по-нататък.
По време на своето пребиваване в България че
тата или отделни четници постоянно попадат на бъл
гарски селяни, предимно овчари. Дори те съзнателно
се насочват към овчарските кошари като най-сигур
но място, където биха могли да се снабдят с нужните
хранителни припаси. И ако се проследят внимателно
спомените на четници, предадени най-вече в книгите
108 Съществува сведение, че Гунчо (Илия Господинов) от

Сливен, като научава, че през лятото на 1868 г. X. Димитър ще
мине Дунава, събира 200 въоръжени момчета и се установява с
тях в Матейския Балкан, близо до Агликина поляна, с цел да се
присъедини към четата. (Ив. Кючюков, Записки, 1900, с. 11 - 12.)
Връзка между Гунчовата дружина и Хаджи-Димитровата чета не
е установена.
104
на Захарий Стоянов и Христо Македонски, ще уста

новим немалко случаи, когато български селяни овча
ри се отзовават с готовност на нуждите на четниците.
В повечето кошари те са посрещнати радушно, нах
ранени и напоени. Особено голямо гостоприемство
оказва населението на с. Дебели дял. Младо и старо
носи, кой каквото има, да подкрепи героите. И в при
знателните погледи, в съжаленията и оплакванията на
жените се чете дълбоката любов и загриженост, което
е и най-голямата награда за четниците.
Освен е храна балканските жители помагат и като
водачи. Благодарение на тях четата може да се спра
ви с трудното ориентиране из Балкана, да се насочва
към едно или друго място, да избягва потерята. Така
с подкрепата на честни българи Христо Македонски
с другарите си Пенчо Стоянов и Илия Тодоров, след
като се измъкват от обръча при Бузлуджа, успяват да
стигнат в Света гора, в Зографския манастир. В про
дължение на два месеца, докато се доберат дотам, те
са укривани, хранени, упътвани все от родолюбиви
съотечественици.109
Българското население се отнася с признателност
и любов към бунтовниците, макар че помощта, оказа
на на някой четник, е свързана с голям риск. Турското
правителство взема всички възможни мерки четници
те да останат изолирани, да се избегне всякакъв кон
такт с населението. Още в самото начало, на 8 юли,
109Хр. Македонски, пое. съч., с. 106 и сл.
105
Главното вилаетско управление обнародва прокла-

мация към населението, в която целта на борбата е
изопачена, бунтовниците са очернени по невъзможен
начин и прокламацията завършва с призив никой да
не се подвежда по хайдутите.110 Освен това правител
ството издава нареждане всички овчари, работници,
говедари и други горски жители да оставят Балкана
и всеки да се прибере в селото или града си.111 При
това положение и като не забравяме начините, по кои
то турците се разправят с всеки заподозрян българин,
става съвсем очебийно какъв огромен риск поема
този, който не отказва помощта си на четниците.
За да бъдем обективни, нужно е да отбележим, че
в спомените се описват и редица случаи на предател
ства. Тези низки и гнусни постъпки са черни петна
в историята на нашето националноосвободително
движение. Те се обясняват най-вече със страха пред
заплахите или с алчност, тъй като богато е възнаграж
дението за всяка четническа глава.
И все пак това са единични случаи. Те не могат
да помрачат всенародното чувство на обич и призна
телност към борците за свобода. Техните имена като
светиня се мълвят от уста на уста. Никой не може и
не иска да повярва, че жестоката смърт ги е прибрала.
И така се ражда чудната легенда за безсмъртието на
героите - плод на тънкия поетичен усет на българ-
"°В. Дунав, г. IV, бр. 293 от 14 юли 1868 г.

106
ския народ. Той, народът, създаде със своето богато

виждане прекрасния образ на войводата, който веко
вете не ще изтрият от народната памет. Над тридесет
народни песни за Хаджи Димитър и неговите другари
се пеят из цялата българска земя. Подобно на хайдуш
ките народни песни те разказват за различни моменти
от живота и дейността на войводата - кои причини
са подтикнали Хаджи Димитър да напусне роден дом,
колко силен и храбър е той, как неговата дружина бди
и закриля поробените си събратя. С топло чувство е
разкрит моралният облик на героите, тяхното патри
отично съзнание, здравото им бойно другарство. В
много от песните се говори за дружбата между Хаджи
Димитър и Стефан Караджа, които като братя споде
лят неволи и радости в името на своя народ:
Ходиш братя, скитали

от турско робство да отърват
майки, бащи и братя
и още мили сестрици.
Въпреки че народният певец не винаги се придър

жа към историческата правда и пресъздава събитията
чрез собственото си богато въображение, неговите
песни са най-сигурното доказателство за голямата по
пулярност на героите от 1868 г. Сам родил и откър-
мил тези герои, нашият народ знае да тачи и възпява
техния подвиг, знае как да излее горчивата си мъка от
гибелта им - като ги направи безсмъртни.
107
Голямата популярност на сливенския войвода

послужи като вдъхновение за гениалното творение на
Ботев „Хаджи Димитър“. Талантливият поет съумя да
синтезира в тази блестяща в поетично отношение ба
лада образа на бореца за свобода изобщо, смисъла на
неговия живот и смърт. Стиховете „Тоз, който падне
в бой за свобода, той не умира...“ изразяват дълбоко
то осмисляне на саможертвата в името на най-висш
патриотизъм. Голямата действена сила на това сти
хотворение не може да се обясни само с пламенния
поетичен дар на Ботев. Тя се дължи преди всичко на
неговото разбиране за дълг към родината, за собстве
ното му израстване като патриот и борец, което той
така блестящо доказа чрез личния си пример.
Революционната същност и очарованието на
славния подвиг са вдъхновявали и ще вдъхновяват
перото на мнозина патриотично настроени творци.
Големият революционер и писател Любен Каравелов
посвещава стихотворения на Хаджи Димитър и Бан
ката Христовия, които са пропити с нежна любов и
възхищение пред тези светли образи.
Не отмина тази тема и народният поет Иван Ва
зов, в чието творчество най-широко е пресъздадено
националноосвободителното ни движение. В своя
стремеж да възкреси падналите за свободата герои
той възпя и епичния бой на хаджидимитровци. До
стойна прослава на вдъхновените войводи е стихо
творението „Караджата“.
108
Той беше юнака с горещата кръв,

Караджата храбри, в битките пръв,
Мъдрец във съвета, орел в планината,
На четата гордост, слава на борбата,
На Хаджи Димитър съратник и брат,
Като него храбър, като него млад,
Чувства се велики в двамата горяха,
На същото знаме служители бяха,
На същата мисъл - жив образ и плът,
Един бе главата, другият - умът,
Един беше вожда, другият - кърмачът,
Към смъртта готови еднакво да крачат.
Трудно е да се изброят всички онези творци, чие-

то перо е възвеличавало подвига на Хаджи-Димитро-
вите четници. Сред тях са П. П. Славейков, Н. Роза-
лиев, Беса Паспалеева, Георги Хрусанов, Николай
Зидаров, Александър Недев, Д. Ганчев, А. Тихов и др.
Още едно сигурно доказателство за големия по
литически ефект и за популярността на Хаджи-Ди-
митровата чета е широкото отражение, което нейни
те действия намират във възрожденския печат. Дори
беглото прелистване на тогавашните вестници би ни
уверило в това, че никоя революционна проява до
тогава не е намерила толкова обширно място върху
техните страници, както четата от 1868 г. Разбира се,
събитието е представено и тълкувано различно в за
висимост от политическия и класовия характер на съ
ответния печатен орган.
110
От официалните вестници най-голямо внимание

на четата отделя в. „Дунав“ - орган на вилаетското
управление, основан от Мидхат паша и издаван в
Русе. Няколко дни след преминаването на четата в
България този вестник започва да публикува в про
дължение на повече от месец съобщения около раз
вилите се действия. Първите информации са доста
общи и неточни, докато по-нататък те стават доста
тъчно конкретни, особено по въпросите за разгромя-
ването на четата, за съдбата на заловените четници.
За нас е по-важно отношението на този вестник към
развилите се събития. Народните герои са очернени
по най-гнусен начин. За в. „Дунав“ те са „разбой
ници, които се събрали във Влашко и се стремят да
нарушат спокойствието в отсамната страна“. По съ
щия враждебен начин разглежда дейността на четата
и крайно реакционният вестник „Турция“. Съвсем
противоположна е оценката на българската револю
ционна емигрантска преса в Румъния, главно вестни
ците „Народност“ и „Дунавска зора“. Геройството
на Хаджи-Димитровите четници прави изумително
впечатление на революционната емиграция и месеци
наред тя живее под въздействието на това изключи
телно по рода си събитие. Всеки ред, посветен на Ха
джи-Димитровата чета, е пропит с най-топли чувства
към борците. Всеки ред е изпълнен със стремеж да
се защити тяхното име, омърсено от официалния пе
чат, да се прослави геройството им. Именно „Народ
ност“ в най-голяма степен разпространява версията
111
за разрастването на движението в България, за мно-

гобройните битки с врага. Така представена, съдбата
на четата отговаря на надеждите и желанията, които
самата емиграция й е възлагала. Освен това вестни
кът цели да привлече вниманието на западния свят
върху събитията в България, разчитайки на неговата
отзивчивост и подкрепа.
Характерът и значението на Хаджи-Димитрова-
та чета са дълбоко осмислени от истински револю
ционните органи - вестниците на Каравелов и Ботев.
„Хаджи Димитър и неговите другари - пише Л. Ка
равелов, - нашите братя българи, които се събират
по Балкана, за да избавят и освободят своите майки
от тежки мъки и неволи, свидетелства, че българският
народ е съзрял за свобода и скоро той ще я достигне,
ще отбрани своето честно име, ще възкреси своите
права и ще си отмъсти на турските азиатски варвари
за техните зверства и кръвопролития.“112
По случай тригодишнината от гибелта на славна
та чета Ботев написа статията „Петрушан“ - апотеоз
на нейното дело: „Те измряха, но тяхната смърт беше
громен удар за Турция, громен и за нашето отечест
во - на първата извести падането, на втората възраж
дането. Сънливият тиранин залитна на трона от думи
те: „Болгаристан Калктъ“113, и окачи мъртвия Черко
вен Въпрос на галваническа кука, с кое, без да иска,
112В. Свобода, бр. 15 от 12.11.1870 г.

113България въстана.
112
призна името на робите си - призна борбата. Будният

народ стресна се силно, огледа се, като не можа да
скочи на оръжие, със сълзи благослови великия под
виг на синовете си. Той видя и усети силата си.“114
ЕВРОПЕЙСКАТА ДИПЛОМ АЦИЯ

СЕ НАМЕСВА
Юначеството на стотината четници произвежда силно

впечатление в турската империя и принуждава прави
телството да вземе сериозни мерки за разправа с нея.
Значимостта на четата се потвърждава и от факта, че
нейният подвиг става известен и извън пределите на
империята.
Отзвукът в чужбина и отношението на европей
ските правителства към революционното действие от
1868 г. е твърде съществен въпрос, изясняването на
който би разкрило по-пълно политиката на западните
сили към българското националноосвободително дви
жение изобщо.
Добре би било да се проследи интересът на ев
ропейската общественост към дейността и съдбата на
четата. За интереса на европейската преса към Ха
джи-Димитровата чета ние съдим по отзивите в наши
те емигрантски вестници. Почти във всички броеве на
вестниците, излизали през месеците юли, август, сеп-
114В. Дума на българските емигранти, бр. 3 от 8.VII. 1871 г.
113
тември, октомври, а даже и през следващата година,

са поместени извадки от чуждестранния печат, в кои
то става дума за подвига на Хаджи Димитър и него
вите четници. Повечето от тях са в дух, че четата има
големи успехи, че нейният брой се увеличава непрес
танно и т.н. От тези откъслечни и не съвсем сигурни
данни трудно може да се правят някакви конкретни
изводи за преценката и отношението на европейския
печат към Хаджи-Димитровата чета. Но достатъчен е
фактът, че той отделя внимание на това българско съ
битие. Даже година по-късно, както се съобщава във
вестник „Дунавска зора“, „...и тази пролет европей
ските вестници, особено немските се интересуват от
българските чети“115.
Много по-точно и по-пълно може да се просле
ди отношението на европейските правителства към
събитието в България, тяхната официална полити
ка, провеждана на място от представителствата им в
Турция. Макар и твърде оскъдни, дипломатическите
документи, с които разполагаме, недвусмислено очер
тават рязко отрицателното и враждебно отношение
на западните сили към четата на Хаджи Димитър и
Стефан Караджа. Това отношение е лесно обяснимо
предвид тяхната традиционна политика на Балканите.
След Кримската война влиянието на западните
сили в Турция се засилва. Империята изцяло попада
под икономическата им зависимост. Още на Париж-
115В. Дунавска зора, год. II, бр. 22 от 13.1У.1869 г.
114
кия конгрес те се издигат като върховен колективен

арбитър на Източния въпрос и си присвояват правото
да решават съдбата на балканските народи. Въпреки
известните противоречия и борби за надмощие между
отделните западни страни те в противовес на царска
Русия са за запазване на целостта на Турция. Имен
но това определя техния подчертан интерес към всяка
проява на националноосвободителните борби на бъл
гарския народ, особено през 60-те и 70-те години да
XIX в., когато революционната борба се разраства,
масовизира и се превръща в реална опасност за ос
манското феодално господство.
През този период представителствата на запад
ните сили в Турция активизират своята дейност. За
консули тук са назначени опитни дипломати, добре
запознати с работите на империята и с тежненията на
подвластните народи. Те организират широка шпион
ска мрежа, която щедро ги снабдява със сведения за
вълненията сред българския народ и за всяка проява
на привързаност към Русия.
Преминаването на четите през 1867 г. разтрево
жило сериозно дипломатическите агенти на западни
те сили. Те разбират, че борбата на българския народ
променя характера си, става организирана и целена
сочена. В консулските доклади от края на 1867 и цяла
та 1868 г. най-значително място се отделя на въпроса
за българските чети. Както отбелязва В. Паскалева,
този въпрос станал неделима част от балканската, а
116
същевременно и от европейската дипломация.116 Ди

пломатическите агенти на Англия, Франция и Авс
тро-Унгария поддържат постоянна връзка помежду
си, съобщават си сведения, обменят миеш. Месеци
наред, от началото на 1868 г., те изпращат до своите
правителства подробни информации за образуване
то на български чети на румънска територия (често
съвсем непроверени), поддържат постоянна тревога
и настояват да бъдат направени постъпки пред ру
мънското правителство.117 Очевидно правителствата
на западните сили са отправили строго предупрежде
ние към румънския кабинет, защото Министерството
на външните работи, начело с Голеско, изпраща до
чуждестранните агенти, акредитирани в Букурещ, ок
ръжно, в което, изразявайки изненада от погрешната
информация на европейските правителства, отхвърля
несправедливите обвинения.118
Преминаването на Хаджи-Димитровата чета на
6 юли 1868 г. при Свищов не изненадва дипломати
ческите представители на западните сили. Пръв бие
116В. Паскалева. Политиката на Австрия и българското

националноосвободително движение от Кримската война до
Освобождението, Известия на Института Ботев - Левски, 1959,
кн. 3, с. 106.
117Вж. А. Монеджикова, пое. съч., с. 152 - 153; Документи за
българска история, т. V, С., 1948, с. 78.
118Тр. Нишков, Румънската общественост и българското
националноосвободително движение през 70-те години на XIX
в., сб. Българо-румънски връзки и отношения през вековете, т. I,
1965, с. 388.
117
тревога с телеграма до своето министерство френски

ят консул Шефер в Русе. Не по-малка осторожност
проявява австрийският посланик Прокеш в Цариград.
Само за един ден (9 юли) той изпраща до австрий
ското външно министерство три доклада, в които съ
общава, че е научил от своя френски колега Буре за
прехвърлянето на чета при гр. Русе, състояща се от
300 души, които се движат към Свищов.119 А доклади
те на английския консул в Русе Далиел показват дос
та пълна осведоменост за придвижването на четата и
първите сражения.120
Цялата дейност, която развиват западните консу
ли, тревогата, прозираща от техните доклади, показ
ват, че те веднага са схванали мащаба и значението на
революционното действие от 1868 г. Но те не спират
само до една пасивна констатация на развилите се съ
бития, а най-дейно се намесват в помощ на турските
власти. В момент като този, когато поробеният народ
надига глава, съюзът между цариградското прави
телство и западните сили става особено здрав. Още
в първите дни от преминаването на четата консулите
предлагат своите съвети, дават инструкции. Дунав
ският валия Сабри паша лично докладва и се съвет
ва с английския консул в Русе, по чието настояване
именно се разширява шпионската мрежа. Някои лица,
и то предимно българи, са били насилствено завербу-
119Документи за българска история, т. V, с. 84-88.

120А. Монеджикова, пое. съч., с. 154 - 157.
118
вани. Те получават задача да пътуват из страната и да

следят за настроението на населението.121
От повечето документи е видно, че и в този случай
западните сили не пропускат да проявят своята враж
дебност към царска Русия. Те се опитват да я злепос
тавят, като хвърлят върху нея обвинението, че имен
но тя е в основата на „тази работа“, че тя екипира и
издържа „скитащите банди“. В докладите се твърди,
че Русия, доставяйки по договор оръжие на Румъния,
не забравя да добави „подаръци“ и за българите.122 В
действителност положението е съвсем друго. Царска
Русия няма пръст в подготовката и изпращането на
Хаджи-Димитровата чета. Това нейно поведение е на
пълно обяснимо.
Критското въстание от 1866 г., както вече споме
нахме, изнася отново напред Източния въпрос и пре
дизвиква намесата на Великите сили. И в този случай
всяка от тях следва собствения си курс на политика
на Балканите. При подкрепата на Франция руското
правителство използва затруднението на Турция и
настоява тя да проведе реформи за подобряване на
положението на подвластното население. Проектите
за реформи, които Русия предлага, са доста смели.
По нейно настояване през април на 1867 г. се състо
яло съвещание между Русия, Франция, Северногер-
манския съюз и Италия по Критския въпрос, което
121А. Монеджикова, пое. съч„ с. 167.

122Пак там, с. 165.
119
излиза с колективна нота до султана. Високата порта

обаче, поощрявана от Англия и Австрия, дава рязко
отрицателен отговор, като твърди, че всякакви ре
форми са излишни, тъй като християнските народи
са доволни от своето положение. Именно за да оп
ровергае това твърдение на турското правителство,
царска Русия се стреми да устрои някакво политиче
ско движение в България. Затова в 1867 г. тя проя
вява специален интерес към подготвяните в Румъния
чети и по нейно настояване Добродетелната дружи
на оказва пряка помощ при тяхното организиране.123
Но опитите на руското правителство за налагане на
реформи в турската империя завършват с неуспех,
за което има вина и Франция, която не остава докрай
последователна. След този дипломатически провал
Русия очевидно не би се осмелила в дадения момент,
1868 г., да се намеси в подкрепа на революционните
действия на българския народ, още повече че няма
конкретна цел за това.
Големи дипломатически усложнения по повод ми
наването на Хаджи-Димитровата чета настъпват в Ру
мъния, на чиято територия българската емиграция има
възможност да организира и подготвя революционните
си действия. Знаейки за лоялното отношение на румън
ските власти към българските комитети и тяхната дей
ност, европейската дипломация насочва своите запла
хи към двете княжества. Именно по нейно настояване
123Ал. Бурмов, Четническото движение..., с. 82.
120
Високата порта търси отговорност от румънското пра

вителство. Работата очевидно е твърде сериозна, защо-
то министърът на външните работи Николае Голеско
е принуден да замине за Цариград и там да дава обяс
нения. Минавайки през Русе, той се среща със Сабри
паша и Даниел. Пред тях Голеско представя положе
нието в Румъния във възможно най-добра светлина,
а именно, че четата е дело на някои българи и сърби
в околностите на Зимница и че няма други разклоне
ния.124Естествено е той да се старае да умали мащаба и
значението на революционната дейност на българската
емиграция, за да оправдае самото румънско правител
ство, обвинено в подкрепа и сътрудничество с българ
ските революционери. Но с посещението на Голеско в
Цариград работата не свършва.
На 27 юли 1868 г. в турската столица се свиква
заседание на дипломатическите представители на Ве
ликите сили, на което Великият везир Фуад паша из
тъква факти, които потвърждават нелоялното държане
на румънското правителство към Високата порта, а
именно: организиране на чети посред бял ден пред очи
те на всички, прикрита продажба на оръжие, ушиване
на униформи за българските четници в държавните ра
ботилници и т.н. На същото заседание Великият везир
се обръща с молба към представителите на Великите
сили да извършат анкета чрез своите представителства
в Румъния относно поведението на последната и да
124А. Монеджикова, пое. съч., с. 177.
122
направят всичко възможно румънското правителство

да се отклони от възприетия път.125 Тази молба се из
пълнява веднага. Барон Прокеш пръв нарежда на ав
стрийския агент в Букурещ барон Едер да разследва
поведението на румънските власти по отношение на
четите. Аналогични директиви са дадени и на другите
дипломатически представители в Румъния.126Те разви
ват доста оживена дейност и за кратко време събират
необходимите материали, доказващи „виновността на
румънското правителство“. За нас няма съмнение, че
повечето сведения са неверни и изопачени, но именно
базирайки се на тях, дипломатическите представите
ли подават на 4 август колективна нота до румънско
то правителство, след което трябвало поотделно да се
срещнат с Братиано, за да получат отговор на нотата.
Министър-председателят ги уверява в своя отговор,
че намеренията на емиграцията да изпрати чета през
Дунава не са му били известни и че румънското прави
телство не е оказало никаква помощ на бунтовниците.
Очевидно неговите думи не са взети за чиста монета от
турското правителство и западните сили, още повече
че самият руски консул в Букурещ Офенберг свидетел
ства, че той е направил предупреждение за готвената
чета пред румънското правителство.127
Английският, френският и австрийският консул в
125Документи за българска история, т. V, с. 90.

126А. Монеджикова, пое. съч., с. 177 - 178.
127А. Монеджикова, пое. съч., е. 181.
123
Букурещ след дълги съвещания заключават, че съу-

частничеството на румънското правителство е поло
жително.128 При това положение неговият авторитет
е напълно разбит. Както съобщава френският дипло
матически агент в Букурещ Мелине, „след анкетата,
извършена от консулите, след натиска на Великите
сили гаранти и след незадоволителните обяснения на
Братиано... Братиано бе принуден да признае, че този
кабинет вдъхва недоверие у всички сили и че остава
нето му на власт става невъзможно“129. По настояване
на Бисмарк крал Карол съставя ново консервативно-
либерално правителство, начело с Димитрие Бика,
което дава вид, че поставя началото на нова политика
по отношение на Българския въпрос.130
И тъй колективните усилия на западните страни
гаранти, които защитават в свой интерес целостта на
турската империя, довежда и до сериозно изостряне
на отношенията между Турция и Румъния. В тази на
сока най-голяма упоритост и крайност проявява Ав
стрия. Нейното правителство съветва Високата пор
та да предприеме „въоръжена намеса в княжества
та“. От докладите на Фон Бойст до барон Прокеш
се вижда, че австрийското правителство е сондирало
мнение по този въпрос с Англия и Франция, които
в този случай проявяват по-трезва мисъл и катего-
128Вж. Румъния и българските чети, в. Македония, г. II, бр. 37.

129А. Монеджикова, пое. съч., с. 182.
130Тр. Нишков, пое. съч., е. 391.
124
рично отхвърлят крайните и неблагоразумия съве

ти на Австрия. Английският кабинет даже обвинява
австрийското правителство в „окуражаване на войн
ствените инстинкти на Портата“131. Тази подчертана
враждебност на Австрия към националноосвободи-
телното движение на българите се обуславя както от
стремежа й за влияние на Балканите, респективно
за ограничаване до минимум на влиянието на Русия,
така и от страх за собствената съдба, тъй като по
това време 40% от населението на многонационал
ната австрийска монархия е славянско.
Смяната на кабинета в Румъния не задоволява ам
бициите на страните гаранти. Те настояват румънско
то правителство на практика да покаже бдителност и
да вземе необходимите мерки за усмиряване на бун
товния дух на българската емиграция. Румънските
власти са принудени да предприемат нещо в тази на
сока, за да хвърлят прах в очите на Турция и нейните
„покровителки“. На първо място Министерството на
вътрешните работи отправя телеграми до окръжните
управители на Болград, Исмаил, Галац, Браила, Яло-
мица, Влашко, Телеорман, Мехединц, Романац, Долж
и Илфов, като им обръща внимание върху българите,
които не стояли мирно.132 В този дух министерството
продължава да издава окръжни и през целия месец ав
густ. На второ място румънското правителство арес-
131Документи за българска история, т. V, с. 226 - 227.

132Тр. Нишков, пое. съч., с. 397.
125
тува някои по-видни представители на българската

емиграция.133 Не е известно какви размери са взели
тези арести, нито пък кои точно са пострадали. Хрис
то Марков в едно свое писмо от 11 септември 1868 г.
съобщава, че между арестуваните българи във Влаш
ко по повод минаването на Хаджи-Димитровата чета
бил и „Дякона“, който е затворен няколко дни, но е
освободен поради заболяване.134 Иван Касабов също
съобщава, че е лежал два месеца в затвор във връзка с
четата на Хаджи Димитър.135 Вероятно тези мерки са
засегнали повече лица, и то за по-дълго време.136
В заключение може да се каже, че политиката на
европейските сили към Хаджи-Димитровата чета и
националноосвободителното движение изобщо е оп
ределено враждебна. Това още веднъж доказва, че
българският народ не може да разчита на подкрепа от
западните сили, тъй като техните интереси изискват
запазване на целостта на Османската империя, макар
и разядена, но затова пък по-податлива на пълна зави
симост от силите гаранти.
133Затова се споменава в рапорта на Мидхат паша до Високата

порта от 5УШ.1868 г. (Вж. Вл. Хиндалов, пое. съч., с. 152.)
134Д. Страшимиров, Левски, т. I, Извори, с. 416.
133Ив. Касабов, пое. съч., с. 124.
|3бВъв в. „Отечество“, г. I, бр. 6 от 29.УШ.1869 г. се казва:
„Преди да замине от столицата си, Н.В. Карол I издаде декрет за
амнистия на всички политически престъпници. По тоя декрет се
освободиха и обвинените наши съотечественици за съучастие в
минаването на Хаджи-Димитровата дружина в България.“
126
Въпреки това Хаджи-Димитровата чета събуди

интереса на Великите сили към нашето национално-
революционно движение и с това допринесе за поста
вянето на българския въпрос на предна линия в евро
пейската политика
ЗА КЛЮ ЧЕНИЕ
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е

най-значителната за времето си революционна проява
не само по отношение на голямата численост, добра
подготовка и мащаб на бойни действия, но най-вече
по последвалите резултати. Действително тя не дове
де до политическото освобождение на страната. Но
„нейното значение бе главно в моралния ефект, а тоя
е бил огромен“137.
Безпределното геройство на стотината юнаци на
кара многовековната империя да потръпне. Опитите
за разправа с четата й коства сериозни усилия. А това
е вече твърде показателно, че нейните възможности
да продължи господството си над българския народ
намаляват. „Този страх окахърява най-много турско
то правителство и го обезсърчава да се надява, че ще
може да загаси огъня, който е вече бухнал доста сил-
137Г. Бакалов, Очерки по българското национално-револю

ционно движение, С., 1936, с. 8.
127
но върху най-важните стрехи на изгнилата и порутена

турска държава в Европа.“138
В 1868 г. турската империя получи една от най-
дълбоките и нелечими рани. И тя е принудена да лави
ра, да прави отстъпки, за да закрепи своето разклатено
положение. Не току-тъй Високата порта се решава да
учреди в 1870 г. Българската екзархия. „Следовател
но решаването на черковния наш въпрос зависи най-
много от народните български чети, които минаха под
предводителството на славните наши войводи Филип
Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Тия юнаци
решиха Църковния въпрос, а не Али паша или други
някои.“ 139 Това изказване на съвременници, колкото
и силно да е на пръв поглед, в основата си е напъл
но точно. Благоприятното разрешаване на Църковния
въпрос не е благоволение на „милостивия“ султан, а
естествен резултат от многогодишната борба за цър
ковна независимост и най-вече резултат от героична
та борба на четниците. Именно те показаха, че сред
българския народ зреят съзнателни революционни
сили - обстоятелство, с което, колкото и да не иска,
турското правителство не може да не се съобразява.
Изстрелите на Хаджи-Димитровата чета стресна
ха не само турската империя. Тяхната сила разнесе
славата на героите и извън нейните предели. Евро
пейската общественост прояви немалък интерес към
138В. Дунавска зора, бр. 38 от 12УШ.1868 г.

139В. Свобода, год. I, бр. 21 от 27.Ш.1870 г.
128
това революционно събитие. „Тя даде причина на Ев

ропа да мисли, че в отоманската империя живее мно
гоброен народ български, който вече умее да принася
жертви върху олтара на многоочакваната свобода.“140
В това отношение намеренията на кръга около в. „На
родност“ се осъществяват. Европа действително заго
ворва за България. Но противно на очакванията евро
пейските правителства съвсем не показват любов към
българите и желание за подкрепа, а, напротив, чрез
своите представителства помагат на Турция по-бързо
да се справи с нежеланите гости.
Най-голямо значение Хаджи-Димитровата чета
има по отношение на прелома в тактиката на револю
ционното ни движение. Последна проява на четниче-
ската тактика, тя става убедително доказателство за
нейната несъстоятелност. Отзвукът за действията на
четата бързо достига до емиграцията в Румъния. Ма
кар и не добре осведомени за участта на четниците,
техният подвиг дълбоко се запечатва в сърцата на ре
волюционната емиграция. С нетърпение се поглъщат
страниците на емигрантските вестници, особено на
в. „Народност“, където се публикуват редовно съоб
щения за развоя на борбата. Големият интерес към
това събитие е напълно обясним - четниците са техни
братя и като тях обречени да се жертват за народната
свобода.
От друга страна, неуспехът на четата е нов повод
140В. Дунавска зора, год. II, бр. 8 от 7.1.1869 г.
130
за някои от революционните емигранти да се замие-

лят върху правилността на този начин на борба. Не е
случайно, че точно сега се извършва коренна промяна
в идеологията на Левски и все по-пълно се оформят
неговите възгледи за истински верния път на борбата.
Горчивият опит с Хаджи-Димитровата чета доказ
ва още веднъж, че не може да се разчита на външна
помощ. За бъдепщте революционни водачи остава
една възможност - да се опрат преди всичко на сили
те на самия български народ. По този начин, отърс
вайки се от буржоазно-либералната идеология, рево
люционното движение поема пътя на непримиримата
борба до пълната и окончателна победа над чуждия
поробител.
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се
явява на историческата сцена в много важен момент
както в общото развитие на България, така и в разви
тието на революционното националноосвободително
движение изобщо. Тя допринася за определяне по-на
татъшната насока на това движение, за да придобие
то истински народен характер. Или, както хубаво се
е изразил Георги Бакалов, „Хаджи-Димитровата чета,
която дойде отвън, удари само набата, биенето на
който раздруса низините и ги подготви за благодатно
то семе на революцията“141.
141Г. Бакалов, пое. съч., с. 15.
131
1§5е* 1$е> д»$ 1$ю 1$е* ^ е * 15*5* 1^5* 1 ? « 1 5 га р^
ПРИЛОЖЕНИЯ
I. СПИ СЪК НА ХАДЖИ-ДИМИТРОВАТА

Ч Е ТА 142 '
ХАДЖИ ДИМИТЪР НИКОЛОВ АСЕНОВ от

Сливен, 28-годишен, пръв войвода на четата.143
СТЕФАН ТОДОРОВ ДИМОВ (КАРАДЖАТА)
от село Ичме (Стефан Караджово), 28-годишен, вой
вода на четата.144
142Досега в историческата литература не е уточнен броят

на участниците в Хаджи-Димитровата чета. Отделните автори
посочват различни цифри, между които 124, 125, 128. За голямо
съжаление ние не разполагаме с оригиналния списък, съставен
от писаря на четата Иванчо Христовия в момента преди премина
ването на Дунава. В публикуваните досега списъци са отбеляза
ни само възрастта и родното място на четниците, а по-подробни
биографични данни съществуват само за една част от Хаджи-Ди-
митровите герои, и то твърде разпръснати в съответната литера
тура. В настоящия списък четниците не са подредени по азбучен
ред, а така, както са дадени от Панайот Хитов с допълненията на
Захарий Стоянов, Христо Македонски, Бобчев и Иван Стойнов.
Като се имат предвид оскъдните източници, възможно е в изнесе
ните тук сведения за четниците да са допуснати някои неточности
и грешки. Много вероятно е също така приложеният тук списък
да не е пълен. Нови издирвания в това отношение занапред биха
могли да внесат повече конкретност и пълнота при изясняването
на този така съществен въпрос.
143За него вж. на с. 37 и сл.
144За него вж. на с. 48 и сл.
132
ИВАНЧО (БАНКАТА) ХРИСТОВИЧ РАЙЧЕВ145

от Габрово, 24-годишен, писар на четата. Този високо
образован за времето си младеж е бил обичан и тачен
не само от другарите си по оръжие, но и от цялата бъл
гарска емиграция в Румъния. Иванчо Христович произ
хожда от заможно търговско семейство. Неговият пръв
учител в Габрово е видният български общественик То
дор Бурмов. Христович продължава образованието си
в Московската реална гимназия, но не е известно дали я
завършва. По-късно той постъпва в Александровското
военно училище в Москва със съзнанието, че без се
риозни военни знания не може да бъде полезен на по
робеното си отечество. Завършил успешно училището,
Христович се сражава като поручик в състава на 16-и
драгунски Нижегородски пож срещу непокорените
планинци от Кавказ. Кавалер на сребърния „Георгие-
вски кръст“, той се уволнява през 1866 г. от руската
армия по „домашни“ причини. Завърнал се в Габрово,
където неговото семейство е преследвано от турските
власти, Христович не може да се примири с участта на
поробените си съотечественици. Тайно се прехвърля в
Плоещ и там намира бързо мястото си сред прогресив
ната част на българската емиграция. Има сведения, че е
сътрудничил на вестник „Народност“.
145 Вж. още: Д-р П. Цончев, Из общественото и културно

минало на Габрово, С., 1934, с. 701; Ил. Бобчев, По кървавите ди
ри..., с. 33 - 36 ; Стойков, Спомени, ръкопис, НБКМ, БИА, II А
9280.
133
Иванчо Христовия е фактически военният ръко

водител на четата. Няколко месеца той обучава бъде
щите четници в гората край с. Бузеу, където се намира
мушията на брат му, търговеца Райчо Поповия. Бан
ката е олицетворение на истински командир и войн,
отлично подготвен, разумно храбър, трезво преценя
ващ възможностите на четата и оттам задачите, кои
то могат да й се възлагат. Именно целесъобразните
решения са основна причина за нечувания дотогава
успех на четата. Тежко ранен в сражението при Кан-
лъдере, за да не падне жив в ръцете на турците, той
прострелва сам челото си.
На този вдъхновен герой Любен Каравелов пос
вещава следното стихотворение:
Ти реши, о, брате Ти изпълни вече

Отвъди да стъпиш, Длъжностите свои
Майка да избавиш, И показа пътя
Народ да откупиш.. На другари твои.
Ти умря юнашки Скоро щат и тия

За своето племе Да ти бъдат гости
И посея редом И щат да положат
За свобода семе. И своите кости.
ЕРЕМИЯ ПЕТРОВ БЪЛГАРОВ146 е роден в
146Вж. още: сп. Поборник-опълченец, Русе, 1898, кн. 7 - 8 - 9,

с. 22; Ил. Бобчев, По кървавите дири..., с. 37.
134
1842 г. в гр. Лом. На 16-годишна възраст той зами

нава за Белград и учи в тамошната гимназия. В 1865
г. се завръща в родния си град, където става учител.
Но това мирно поприще не подхожда на бунтовна
та му натура. Отново Българов напуска родината
си, за да следва военното училище в Белград, къ
дето получава чин подпоручик от сръбската армия.
В размирната 1867 г. настъпва голямо оживление
сред българската революционна емиграция както
в Румъния, така и в Сръбско. Тук старият войвода
Иван Кулин от село Метковец, един от водачите на
селското въстание в Северозападна България през
1850 г., подготвя чета за прехвърляне в България.147
За военен командир на четата той повиква своя пле
менник Еремия Българов. Сигурни в дружелюбно
то отношение на сръбските власти, четниците сво
бодно се събират край сръбско-турската граница,
но в момента на прехвърлянето четата е открита и
обстрелвана от турците. В тези напрегнати часове
положението на четниците се усложнява от преда-
телското поведение на сръбските погранични части,
които обстрелват четата в гръб. Войводите Кулин и
Българов са арестувани и съдени. След като изле
жава шестмесечната присъда, Еремия Българов се
прехвърля в Румъния вероятно в началото на 1868
г. В следващите месеци се набират доброволци за
Хаджи-Димитровата чета. Последователният патри
147Ал. Бурмов, Четническото движение..., с. 92.
135
от и борец Еремия Българов не закъснява да впише

своето име в новоподготвяната чета.
СПИРО ДЖЕРОВ148 от Битоля, 32-годишен. Този
смел, неукротим революционер е внук на известния
охридчанин Спиридон, организатор на едно от битол-
ските въстания в началото на XIX в., обесен от турчи
те. Спиро Джеров се учи в елинско училище и опоз
нава твърде добре културата и историята на Гърция.
Буйният юноша посещава Цариград, Смирна и Египет.
На остров Крит той се сближава с гръцки революцио
нери и участва активно в техните борби за освобожде
ние. Неговата роля в тези борби е толкова значителна,
че гръцкият народ го тачи като свой национален герой.
Когато става явен неуспешният край на Критското
въстание, Джеров се прехвърля в България и се заема
да организира бунт в Битоля и Битолско. Но турските
власти попадат в дирите му, арестуват го и го осъждат
на смърт. Успял да избяга от ареста, той заминава за
Белград, но не се застоява дълго в сръбската столи
ца. Поканен от Хаджи Димитър и Стефан Караджа да
участва в четата им, Джеров отива в Букурещ в нача
лото на 1868 г. и се записва като прост четник.
Строг, мълчалив и съсредоточен, Спиро Джеров
спечелва бързо уважението на четниците и по всичко
личи, че неговото място в дружината е твърде високо.
Лобното място на Джеров не е известно, но има осно
148Вж. още: Ил. Бобчев. По кървавите дири..., с. 40 - 44 ; Ст.

Каракостов, Македонски възрожденци, С., ч. 1 ,1942, с. 108.
136
вание да се предполага, че е загинал в сражението на

връх Бузлуджа.
ГЕОРГИ ЧЕРНЕВ. Според първоначалния план
на войводите през лятото на 1868 г. е трябвало да
преминат в България две чети. Георги Чернев е оп
ределен за знаменосец на Стефан Караджа. До нас са
достигнали съвсем малко сведения за него. Знаем, че
е роден в гр. В. Търново през 1837 г. Чернев загива в
сражението при Канлъдере.
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ЗАРАЛИЯТА (КОДЖА
ИБРАХИМ)149. Първият знаменосец на четата е един
от активните участници в борбите на българския на
род в периода на хайдутството и четничеството. Този
смел и енергичен мъж е роден в 1833 г. в село Кара-
Бурун (сега в негова чест - с. Знаменосец, Староза
горско). Ние не знаем нищо за неговото юношество и
за ранната му младост. През 1862 г. Димитър Нико
лов е редник в Първата белградска легия и близък съ
ратник на нейния организатор Раковски. Именно той
ръководи пренасянето на оръжие от Влашко в Бел
град. След разтурянето на легията Заралията хайдуту-
ва с малка чета из Стара планина. Той познава вели
колепно Балкана и поради това Хаджията негласно го
„произвежда“ водач на четата, или, както на шега го
наричат другарите му, „жива географска карта“. След
сражението при Канлъдере една група от 14 души се
149Вж. още сп. Поборник-опълченец, Русе, 1898, кн. 10, с. 6 -

9; Ил. Бобчев, По кървавите дири..., с. 116-117.
137
загубва между връх Столетов и Бузлуджа. Водач на

тази група е Димитър Николов, който успява да заве
де другарите си до Агликина поляна. Там ги настига
потерята на Сулак Пехливан. В завързалата се прес
трелка Димитър Заралията убива предводителя на по
терята, но няколко дни по-късно сам пада убит около
Агликина поляна.150
ДИМИТЪР Н. МЪНЗОВ. Двадесет и шест го
дишният българин от град Браила участва само в пър
вите две сражения на четата. След боя в Карапановата
кория, тежко ранен, той не може да следва пътя на
четата. Хаджията го оставя в една овчарска кошара.
По-късно той е предаден, заловен от турците и заедно
с други четници е обесен в Търново.
ХАДЖИ ДИМИТЪР X. АТАНАСОВ от Тулча,
27-годишен.
ТОДОР X. НИКОЛОВ АСЕНОВ, роден през 1843
г. в Сливен. Той е по-малък брат на войводата Хаджи
Димитър. Прехвърля се в Румъния през 1867 г. Верен
на брат си и на непокорната си кръв, той е измежду
първите четници и единодушно е избран за касиер на
150В бр. бр. 2119-2121 на в. Свобода от 1897 г. Христо Милев

публикува статия под заглавие „Димитър Заралията е жив!“, в
която описва срещата си с четник от Хаджи-Димитровата чета на
име Димитър от Стара Загора; според Милев това лице е знаме
носецът на четата. От самия разказ обаче се вижда, че това не се
отнася до знаменосеца Димитър. Най-вероятното е Христо Ми
лев да се е срещнал и разговарял с Димитър Стойчев Агликин от
Стара Загора, също четник от Хаджи-Димитровата чета.
138
четата. Тодор Асенов е тежко ранен в боя при Кан-

лъдере и с големи усилия следва дружината. Как точ
но е загинал, не може със сигурност да се установи.
Съществува версия, че е убит от Петко Бурунсуза,
при когото е оставен да се лекува, когато четата е в
село Дебели дял. След Освобождението племенникът
му Кръстю Асенов тръгва да търси предателя, за да
му отмъсти. Но намира един презрян и отхвърлен от
всички човек, пълна развалина, който даже и куршум
не заслужава. Днес край село Дебели дял се издига
скромен паметник на Тодор Асенов.
ИВАН ИВАНОВ ПЕЕВ (УЗУНА) е 27-годишен,
родом от Казанлък. Неговият дядо Пею Терзи е пре
селник от с. Шипка, но произходът му е от Северна
България. Бащата на Иван Пеев се занимава с тер-
зийство и синовете му помагат в занаята. В 1864 г. в
една от стаите на Новенското училище в града е на
мерен убит турчин. Властта скоро попада в дирите на
злосторниците, сред които е Иван Пеев. За да не го
хванат, той емигрира в Румъния и се присъединява
към хъшовете. Особено се сближава със Стефан Ка-
раджа. След сражението при Канлъдере Иван попада
в групата на 14-те, които следват пътя към Агликина
поляна. Изтощени и гладни, четниците се подслоняват
в запустялата воденица край село Кечидере, където са
пленени. Турският съд в Русе осъжда Иван Пеев на
доживотно заточение в азиатската крепост Сен Жан
д’Акр. Той умира в затвора, неуспял да види осво
бождението на отечеството си.
139
АНТОН СТОЯНОВ от село Куманово, Варнен

ско, 24-годишен.
ВАСИЛ РАХНЕВ от с. Градец (Котелско), 27-го-
дшпен. Сведенията за него дължим на Захарий Стоя
нов, който ттитпе: „Той е единственото лице, доколкото
аз съм можал да издиря, който остана жив и който са
освободи твърде евтено, без да посети някой азиат
ски затвор. Като ги изкарали пред пашата, той казал,
че непознати хора го намерили във Влашко, които му
казали: „Дохождаш ли с нас да отидем на жетва в Тур
ция?“ Васил се съгласил, като мислел, че действително
другарите му са жетвари. Когато минала четата Дунава
и захванала да се бие, Васил попитал: „Где ви остана
жетвата?“ - „Ами да колиш турци това не е ли жетва?“,
отговорили хъшовете. „А може и да бъде истина“, ка
зали простодушните аги и освободили Василя“151.
СОТИР ПЕЙОВ от Велес, 25-годишен.
ДИМИТЪР ИЛИЕВ от Търново, 25-годишен.
ХРИСТО НИКОЛОВ ПАТРЕВ152 е роден в с.
Шипка (Казанлъшко) през януари 1848 г. Той учи в
шипченското основно училище и помага на баща си,
който се занимава с ножарство. Когато бащата се из
селва във Варна, той взема със себе си младия Христо.
Но едва 16-годишен, той се скарва с баща си и напус
ка кръчмата му, където двамата работели от сутрин до
вечер. Пазарил се като слуга при един грък, Патрев
1513. Стоянов, пое. съч., е. 213.

152Ил. Бобчев, По кървавите дири. . с. 125 - 127 и 207 - 210.
140
намира време да посещава варненското гръцко учи-

лшце. Голяма холерна епидемия го прогонва в мана
стира „Свети Димитър“. Там го намира баща му, одо
бряват се, но четири месеца след това Патрев остава
сирак и отново, но сега вече сам, изминава дългия път
от Варна до Шипка. В родното си село той се сгодява
за Мария Теньова, но понеже и двамата са много мла
ди, не им разрешават да се оженят. Патрев се завръща
във Варна, търгува седем месеца с брашно, но един
негов съселянин го придумва да стане хайдутин и не
връстният още търговец препасва на кръста си ятаган
и пищови, за да не помиеш никога вече за невяста и
челяд. Хайдутува той с войводата Коста от Ямбол из
Делиормана, гонят го турците и той ги гони, докато
най-после с помощта на Стефан Караджа успява да се
прехвърли във Влашко.
Когато Христо Патрев пристъпва към Банката
Христовия, за да го запише в списъка на четата, пи
сарят поглежда младото му лице и отказва да изпълни
молбата му. Но Караджата чува препирнята и казва:
„Той е балканско чедо и всички ни ще засрами.“
Патрев участва във всички битки на четата, но
оцелява, за да тегли след това теглото на заточеник.
Когато малобройната дружина стига връх Столетов,
Патрев и Орешков с разрешение на Хаджията отиват
в с. Шипка за храна и медикаменти. В селото обаче
той е заловен и откаран в Търново. Турският съд го
осъжда на вечно изгнание и заедно с осем свои дру
гари той попада в крепостта Сен Жан д ’Акр. В тази
141
ужасна дупка Патрев престоява няколко години, до-

като най-после с помощта на руски поклонници, кои
то на връщане от Ерусалим акостират кораба си бли
зо до крепостта, успява да избяга в Одеса, вероятно
в 1874 г. Оттам той се прехвърля в Румъния и през
следващите години проповядва революционни идеи
из Търновско. По време на Априлското въстание
Христо Патрев ръководи бунтовна чета в района на
с. Нова Махала. След разгрома на въстанието той и
неколцина негови другари тръгват по билото на Стара
планина. Край с. Ченге (Аспарухово, Провадийско)
той е предаден и убит от турска потеря.153
АНТОН ПЕЙОВ от Дряново, 29-годишен.
АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ЧИТАКЛИЕВ е ро
ден през 1843 г. в Плоещ в семейството на търговеца
Васил Александров, преселник от Сливен.
Този нежен юноша с едва-що набола брада пише
на прощаване с близките си: „Любезни и прелюбез-
ни татко! Днес аз отивам в наша земя прадедна, гдето
мои прадеди са обитавали. Там ще, мили мой татко, да
живея свободно.
Радостно ви оставям, мили мой тате, и да прос
тите за добър път целувам ви ръка с Бога оставям.
Също милите мои братлета целувам сладичко и да им
напомниш за мен дано постъпят и те по моя примерен
153Хр. и П. Гъбенски, Историята на града Габрово и габров

ските въстания, Габрово, 1903, с. 195 - 200; К. Косев и Н. Жечев,
Априлското въстание 1876, С., 1966, с. 126.
142
път. Сбогом, любезни мои родители. Сбогом, сбогом,

сбогом, мой тате и любезни братлета, ваш син Алек
сандър Василев.
Границата на България, юли 6,1868 година.“154
Годен за книжовник, вкусил вече сладостта да
създава слово, Александър Василев нарамва пушка
и е примерен ученик на Банката Христович, който
обучава на военно дело най-неопитните момчета на
четата. Така учителят на децата в Плоещ, авторът на
драмата „Добри войвода“, става въстаник, без да е
виждал България. И каква жестока участ - Алексан
дър Василев е първата жертва на първия бой...
ГАНЧО СТОЯНОВ от Сопот, 35-годишен.
ХРИСТО КОЛЮВ АХЧИЙСКИ (АХЧИОЛУ) от
Калофер, 35-годишен. Заловен жив и обесен в Русе.
НЕНО МАРИНОВ (ХАЙДУТ НЕНО)155 е роден
в 1847 г. в село Кочмалари (с. Отец Паисий, Карлов
ско). Овчар от дете, Нено е принуден поради едно
сбиване е турци, които искали да го отвлекат, да на
пусне твърде рано бащиния си дом. Стигнал до Од
рин, той се запознава е двама италиански работници
и тази случайна среща предопределя до голяма сте
пен съдбата на хайдут Нено. Заедно е новите си дру
гари той заминава за Италия и непокорният му нрав
го отвежда в отрядите на Гарибалди. Той се сражава
под неговото знаме и след известната битка при Мен-
154Писмо на Ал. Василев до баща му, НБКМ, БИА, IIА 9296.

155Г. Пешев, Българи гарибалдийци, С., 1965, с. 70 - 71.
143
тана5 където отрядът па италианския революционер

претърпява неуспех, Нено се преселва в Румъния. За
него няма друг път освен пътя на борбата и той му
отрежда място в Хаджи-Димитровата чета. Лобното
място на Нено Маринов не се знае.
ВАСИЛ ПЕНЧОВ. Във воденицата край село Ке-
чидере е заловен и двадесет и девет годишният работ
ник от село Правец (Ботевградско) Васил Пенчов. Тур
ският съд в Русе го осъжда на смърт чрез обесване.
ДИМИТЪР П. НИКОЛОВ от Калофер, 22-годи-
шен.
ГЕОРГИ Н. КАВЛАКОВ от Сливен, 21-годишен.
Неговият баща е виден майстор строител, а той и бра
тята му се занимават с абаджийство. Съден и обесен
в родния му град.
ЗЛАТЮ ПЕНЙОВ ОШЕНСКИ156 е роден в Тряв
на през 1846 г. Синът на тревненския зидар Уста-
Пеню, Златю, е непокорен момък и причинява много
ядове на баща си поради постоянните си раздори с
турнетата. Едва 16-годишен той се преселва в Румъ
ния, където се занимава с търговия на мебели. Потръ
гва му и той за кратко време натрупва състояние, но
силната му любов към поробеното отечество го на
карва да се откаже от имота си и да се присъедини към
четата на двамата войводи. Златю Ошенски загива в
сражението при Караисенските лозя.
ПЕТЪР ТОДОРОВ от Сливен, 21-годишен. Не е
156Вж. Ил. Бобчев, По кървавите дири..., с. 1 2 1 .
144
известно в какво семейство се ражда и отрасва Петър

Тодоров и кога се включва в освободителните бор
би на българския народ. Вероятно още твърде млад
той емигрира в Румъния, където се записва в четата
на Панайот Хитов в 1867 г. Когато през месец ав
густ четниците преминават на сръбска територия, в
Белград трескаво се набират легисти за Втората бъл
гарска легия. Петър Тодоров не закъснява да впише
и своето име. След неуспешния край на легията той
заминава за Румъния и става четник в Хаджи-Дими-
тровата чета. Петър Тодоров умира на бесилката.
СИМЕОН КРЪСТЕВ от Етрополе, 20-годишен.
Живее в Плоещ и се занимава с търговия. Като на
учава за готвената чета, той продава стоката си и се
записва за четник.
ИВАН СИМЕОНОВ (СИВОВ)157е роден в Котел,
20-годишен. Едва четиринадесетгодишен бедният ов
чар напуска родния си град и тръгва по „печалба“ из
Добруджа. Оттук вероятно емигрира в Румъния. Ра
нен в битката при Карапановата кория, той бива пле
нен и обесен в родния си град - едно събитие, което
разтърсва родолюбивите котленци.
ПЕТЪР СИВКОВ от Котел, 20-годишен.
НИКОЛА Г. КРАСНАЛИ от Русе, 20-годишен.
Убит в сражението при Канлъдере.
ИВАН ИВАНОВ от Търново, 26-годишен. Обе
сен в родния си град.
157Ил. Бобчев, По кървавите дири..., с. 228.
145
ХРИСТО СТАНЧЕВ от Шумен, 32-годишен. Ве

роятно загинал след третото сражение.
КАЛЧО ГЕОРГИЕВ от село Шипка (Казанлъш
ко), 42-годишен (по други сведения той бил 25-годи-
шен). Загива в боя на Бузлуджа.
ПЕТЪР НАКОВ (НЕНОВ) от Разград, 28-годи-
шен. Произхожда от бедно семейство. Отрано еми
грира в Румъния.
ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ от Стара Загора, 22-годишен.
МИНЧО ДИМИТРОВ от Трявна, 20-годишен.
Убит в първите сражения.
ТОДОР ПЕЙКОВ от Троян. 19-годишен. Убит
преди залавянето на неговите другари във воденицата
при Кечидере.
ВЕЛИКО НИКОЛОВ от Котел, 21-годишен. Теж
ко ранен, той е в групата на изгубилите се 14 четници.
Изостава в Балкана и впоследствие е убит.
ТАНАС ГАНЧЕВ от Търново, 20-годишен.
КОСТА ЕФТИМОВ (НАПОЛЕОН)158, роден през
1834 г. в Габрово. И той започва като търговец, за-
щото такова е социалното правило - синът е длъжен
да наследи професията на баща си. Но още в 1856 г.
бащата загива под ятаганите на турски разбойници. За
непокорния му син няма вече никакви прегради и той
препасва сабя и пищови. Започнал като хайдутин, той
участва в знаменития Сицилийски поход на Гарибалди
158Вж. още: Г. Нешев, пое. съч., с. 41 - 48; Ил. Бобчев, По

кървавите дири... , с. 118; Д-р П. Цончев, пое. съч., е. 704.
146
и изживява възторзи и лишения. Преминал дълъг път

с великия революционер, бил се в десетки сражения,
калил се в победи и поражения, коравият българин не
забравя отечеството си. Дочул случайно за плановете
на Раковски, той напуска Италия и в края на 1861 г.
пристига в Белград. Среща се с ръководителя на Бъл
гарската революция и по негова поръка заминава за
Габрово, за да подготви въстание. Но плановете на
двамата се осуетяват и Коста Ефтимов трябва да търси
спасение по тайните пътища на империята. В 1866 г.
избухва въстанието на остров Крит. Коста Ефтимов е,
разбира се, сред въстаниците. Отделението, което той
командва, е включено в Гарибалдийската дружина. В
края на втората година неговото отделение получава
задача да разтовари оръжие от един гръцки кораб, но
било нападнато от турците и изолирано в гр. Сир. От
тук той научава за четите от 1867 г. Тръгва да ги тър
си, но ги намира, когато те вече са се прехвърлили в
Сърбия, когато в Белград започнала да се организира
Втората българска легия и Ефтимов се нарежда в ней
ните редици. След разтурянето на легията сръбското
правителство го изгонва от сръбска територия и той е
принуден да се пресели в Румъния.
Четата на Хаджията е последното убежище на не
уморимия бунтар. Той загива в нейните редици - на
българска земя и под българско знаме.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ от Пазарджик, 23-годишен.
ПЪРВО ТРИФОНОВ от с. Прогорелец (с. Якимо-
во, Михайловградско), 28-годишен.
147
НИКОЛА САВОВ от Смолянско, 28-годишен.

ФИЛИП ПЕТРОВ от Копривщица, 27-годишен.
АРСЕНИЙ (АРСО) МАРИНОВ. В първия бой
при Караисенските лозя загиват двамата приятели
Александър Василев и Арсо Маринов. Арсо е роден в
1843 г. във Велешко. Завършил Белградската гимна
зия, когато научава, че във Влашко се подготвят въс-
танически чети, той се прехвърля в Румъния и бързо
се сдружава с Александър Василев. Двамата участват
в обучаваната от Банката Христович група.
СИМЕОН РАДЕВ от с. Черна, Шуменско, 21-го
дишен.
СТАНЮ СТОЯНОВ от Лясковец, 21-годишен.
АНГЕЛ и ПЕТЪР Т. ОБРЕТЕНОВИ159. Двамата
братя от Русе са синове на юнашката българка Баба
Тонка Обретенова. Ангел е роден в 1837 г., а по-мал
кият брат Петър между 1840 и 1844 г. Ангел Обрете-
нов учи в русенското училище, след което трябва да
работи в дюкяна на баща си в Исакча (Сев. Добруджа),
но това занятие не може да го задоволи. Той напуска
търговията, за да се отдаде на единствено голямото
дело - освобождението на България. Както съобщава
Захарий Стоянов, Ангел и Петър отрано се упражня
ват да си служат с оръжие и се вдъхновяват от идеите
на Раковски. Ангел е познат още от Тулча с Караджа-
159Вж. още: Н. Обретенов, Спомени за българските въстания,

под ред. на проф. М. Арнаудов, с. 90 - 108; Ст. Каракостов, Диар-
бекирски заточеници, С., 1946, с. 32 - 80. (Спомени за А. Обрете
нов от заточението, записани от Ст. Заимов.)
148
та, който има голямо влияние върху него. В 1867 г.

Петър се включва във Втората легия, а Ангел отива
в Гюргево, откъдето пише писмо на майка си да ушие
един джамадан за костюма на Караджата. Когато храб
рата майка отива да занесе готовата дреха, в Гюргево
намира двамата си синове - Ангел и Петър, решили да
сложат „кости за отечество и свобода“. Като четни
ци в Хаджи-Димитровата чета двамата братя активно
участват в поредицата сражения с турците. В боя при
Канлъдере пада убит Петър Обретенов. „Куршумът го
удари в гърдите, разказва е болка Ангел, и той умря
на мястото си, без да каже дума. Някои от момчетата
искаха да ме отведат настрана, да го не гледам как са
мъчи да умира, но аз им казах, че не е нужно, и спокой
но затворих очите на едноутробния си брат.“160
Ангел, тежко ранен, крачи с групата на Димитър
Захарлията към Агликина поляна. Във воденицата
при е. Кечидере той е заловен заедно е другарите си и
е откаран в Търново. След десетдневен престой всич
ки са отведени в Русе и там са съдени. В русенския
затвор Баба Тонка успява да се види със сина си и
в тази среща коравата българка проявява невероятна
сила и твърдост на духа. Ангел Обретенов е осъден
на вечно заточение в крепостта Сен Жан д ’Акр, къде-
то остава до Освобождението. Неговите спомени от
този период са ценен извор за живота и страданията
на българските революционери заточеници. В 1878 г.
160Ст. Каракостов, Диарбекирски заточеници, с. 28.
149
той се завръща в Русе, достойно посрещнат от своята

майка и съграждани. Прекарал последните си дни в
оскъдица, Ангел Обретенов умира на 16.1Х.1894 г.
ПЕТКО ДИМИТРОВ. Тридесетгодишният лов-
чанлия е в групата на Димитър Заралията. Тежко ра
нен, той не може да следва другарите си, изостава сам
в Балкана и пада убит около с. Кечидере.
КОЛЮ МАРТИНОВ от Казанлък, 25-годишен.
РАЙЧО СИВКОВ от Котел, 22-годишен.
НИКОЛА ДОЧЕВ от Тетевен, 28-годишен.
ДОЧО КОЛЕВ от Стара Загора, 30-годишен.
ХРИСТО МИТЕВ от Калофер, 25-годишен.
ГЕОРГИ КОЧЕВ от Кучово село (вероятно днеш
ното село Кучково, Скопско), 21-годишен.
НИКОЛА СТОЯНОВ от с. Чаиркьой (вероятно с.
Камен, Търновско), 25-годишен.
МИХАИЛ ЮРДАНОВ от Елена, 23-годишен,
убит в сраженията.
ФИЛИП ДИМИТРОВ от с. Куманово, Варнен
ско, 23-годишен.
СТОЯН ПЕНЧЕВ от Габрово, 19-годишен. По
настояване на Иван Пеев, докато другите си почиват
във воденицата, Стоян слиза в близкото мохамедан-
ско с. Кечидере, за да търси хляб. Турците го забеляз
ват и го убиват на излизане от селото.
ПЕНЧО СТОЯНОВ от Панагюрище, 28-годишен.
НИКОЛА ИВАНОВ от Прилеп, 22-годишен.
Като ученик в Белград той научава за готвената чета.
150
Напуска веднага училището, за да изпълни своя дълг

към родината си. Загива след първото сражение.
НЕДЯЛКО ГРИГОРОВ от Копривщица, 22-годи-
шен.
САВА КЪНЧЕВ, родом от Търново, 20-годишен.
Тримата братя емигранти Иванчо, Петър и Сава дър
жат златарски дюкян в Гюргево. Когато научават, че
войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа гот
вят чета за прехвърляне в Българско, Петър и Сава
оставят имота на най-големия си брат и преминават
Дунава. Петър получава тежки рани в боя при Кара-
пановата кория, турците го пленяват и русенският съд
го осъжда на смърт. Петър се държи достойно пред
палачите и, както съобщава Никола Обретенов, сам
нахлузва въжето на шията си.
По-малкият брат, Савата, споделя участта на 14-
те четници от групата на Димитър Захралията. Пле
нен във воденицата, той е осъден поради малолетност
на 15 години заточение. От крепостта Сен Жан д’Акр
Сава Кънчев изпраща няколко писма до майка си
Велика в Търново и брат си Иванчо в Гюргево, кои
то са намерени в архивата на Никола Обретенов.161
Доживял Освобождението, Сава Кънчев се завръща
в родния си град и отваря бижутериен магазин. То
ку-що задомен, той заболява тежко и умира в 1881 г.
161П. С. Кършовски, Из миналото. Елена, 1927, кн. I, с. 67, и

1929, кн. II, с. 84, 91.
151
ПЕТЪР ВЪЛЧЕВ от Русе, 24-годишен, убит в

сражението при Канлъдере.
ХРИСТО НИКОЛОВ МАКЕДОНСКИ162 е роден
на 30 юни 1835 г. в село Горни Тодорак (Кукушко)
в семейството на сапунопроизводителя Никола Хри
стов.
Без съмнение Македонски е измежду най-просла-
вените ни хайдути, между онези чеда на България,
които създаваха нейната гордост с прост ум и юнаш
ка кръв. Какво ли не вижда Македонски, какво ли не
изтърпява. Той започва живота си като сирак, превръ
ща го в победа и пак като сирак затваря за сетен път
очите си.
След като турски разбойници на два пъти обират
стоката му, той разбира, че срещу беззаконията може
да се върви само с ятаган и пищови. Стоил войвода
му е кръстникът в революционното дело, Раковски -
учителят, а Караджата е негов вдъхновител. Участник
в двете български легии, войвода на малки чети, които
кръстосват Балкана, Христо Македонски се включва
в дружината на двамата войводи и споделя трудния й
път от Вардим до Бузлуджа. Опитният хайдутин ус
пява да се измъкне невредим от последното сражение
и след дълго скитане се добира до Света гора, къде-
то вече неведнъж е зимувал. След няколко месеца се
снабдява с фалшив паспорт и се прехвърля в Одеса, а
оттам - в столицата на хъшовете Букурещ. Под името
|б2Вж. сп. Юнак, год. I, С., 1898, бр. 10, с. 1.
152
Христаки Николау Македонски работи няколко годи

ни в чифлика на Берон.
Христо Македонски успява да спаси знамето на
Караджата след сражението при Бузлуджа и го пази
у себе си като най-скъпа светиня. През 1875 г. той е
натоварен да събира четници за предстоящото въста
ние, а през следващата 1876 г. участва с чета в Сръб
ско-турската война.
Македонски доживява освобождението на оте
чеството си, за да угасне изоставен и незнаен върху
онази земя, която бе превърнал в бойно поле. Той
умира на 5 юли 1916 г.
НИКОЛА ГЕОРГИЕВ от Търново, 22-годишен.
ПЕНЧО ПОПОВ от с. Килифарево (Търновско),
28-годишен.
ПЕНЧО СТАНЬОВ от Търново, 28-годишен. По
занятие дребен търговец. Заловен и обесен в родния
си град.
ПАНЮ X. ПЕНЕВ (ТОШООГЛУ) от Стара Заго
ра, 27-годишен, убит в Карапановата кория.
АНДРЕЙ МАРКОВ от Шумен, 27-годишен. Той е
един от малцината, които се измъкват от боя на Буз
луджа, но тежко ранен, умира на следващия ден от ра
ните си.
НАЙДЕН ВАСИЛЕВ от Копривпщца, 22-годишен.
ИЛИЯ ДИМОВ от Габрово, 24-годишен.
СТЕФАН БИЛЧЕВ (МЕШО ПОПА) от Русе,
28-годишен. Полудява в първото сражение и по-къс
но е убит.
153
ИВАН ТОТЕВ от Казанлък, 29-годишен.

ТОДОР СТОЙНОВ от Пловдив, 32-годишен, обе
сен в Пловдив.
ТАНАС ЛИЛОВ от Сопот, 19-годишен.
КИРО ИЛИЕВ от е. Митиризаво (е. Васил Лев
ски, Карловско), 28-годишен.
СТЕФАН ИВАНОВ (КАЛЦУН) от Габрово,
28-годишен.
ИВАН ДРУЖАНОВ от Котел, 34-годишен. Обе
сен в родния си град.
ХРИСТО П. ГЕНЧОВИЧ (ДРЯНОВСКИ) е ро
ден през 1838 г. в Дряново. Твърде рано Генчович
намира поле за своя гъвкав, подвижен ум. Започнал
от нищо, за няколко години той се издига сред най-
заможните български търговци. Неговите магазини за
колониални стоки - единият в Меджедие, другият в
Исакча - непрекъснато увеличават оборота си и едва
26-годишен той натрупва голямо състояние - 2000
наполеона. Генчович следи внимателно бунтовниче
ските прояви на емиграцията и когато чува за юначе-
ството на четниците, минали в България през 1867 г.,
той начаса продава дюкяните и стоката си и подаря
ва за революционното дело огромната сума от 2000
наполеона.163 Прехвърлил се в България, Дряновски
заедно с Иван Цанков настига четата на Хитов около
Жеравна и се включва в нея. През есента на същата
година той се записва във Втората белградска легия.
163Ил. Бобчев, По кървавите дири..., с. 120.
154
От това време има запазена снимка на Дряновски и

Левски. След разтурянето на легията някогашният
едър търговец без пет пари в джоба се главява прост
работник в мушията на Никола Балкански.
Отказал се от всичко, за да бъде свободен, Дря
новски не оплаква съдбата си. Живял сред злато, той
ще търси щастието си в сладката смърт за България.
И когато Хаджията и Караджата се заемат да под
готвят четата си, Банката Райчев записва под №81
Христо Дряновски. Тежко ранен в боя при Карапа-
новата кория, за да не падне пленник, той взема спа
сителната отрова.
НИКОЛА ВАЛЕВ (ВЪЛЕВ) е роден през 1840 г.
в Стара Загора. Има сведение, че е служил в драгун-
ския полк на Садък паша около 2 - 3 години, след
което последният го зачислил в свитата си. По-късно
Никола Валев е близо две години телохранител на
султан Абдул Азис.164 Към 1867 г. той забягва в Ру
мъния и там се включва в Хаджи-Димитровата чета.
Участвал активно в четирите сражения на четата,
Никола Валев е пленен във воденицата при Кечиде-
ре, съден и екзекутиран.
СТЕФАН ДАНКОВ ОРЕШКОВ е роден в село
Шипка, Казанлъшко, през 1846 г. След завършване
на основното си образование той помага на баща си,
който бил зограф. Но скоро баща му умира и свободо
164П. П. К., 3 април 1860 и 29 април 1961 г., сп. Мисъл, год.
VI, кн. 1.
155
любивият младеж забягва във Влашко, където попада

в средата на революционната българска емиграция.
Събитията през 1867 г. не остават чужди за пламен
ния родолюбец. Без колебание той се записва в че
тата на Филип Тотю, а през есента на същата година
е легист във Втората българска легия. През 1868 г.
Стефан Орешков се бие под знамето на Хаджи Ди
митър и Стефан Караджа. Когато четата, изтощена и
малочислена, се лута из Казанлъшкия Балкан, Стефан
Орешков с разрешение на войводата отива в родното
си село за провизии. Вуйчо му го предава на турците,
които го осъждат на смърт. От конака до бесилката на
площада „Кюл Боклук“ в Казанлък Стефан върви с
гордо вдигната глава, пее революционни песни и сам
окачва въжето на шията си.
СИМЕОН МИЛКОВ от село Беброво, Еленско,
22-годишен. Пада убит при Канлъдере.
МАРИН НИКОЛОВ НЕЙКОВ165 е роден в Сви
щов през 1840 г. Неговият по-малък брат Колю Ней
ков заради революционна дейност е заточен през
1867 г. в Диарбекир. От малък Марин остава сирак и
се учи на кожухарски занаят. На 20-годишна възраст
той емигрира в Галац, откъдето след няколкогодишен
престой се прехвърля в Кишинев. Там прекарва че
тири години, а после се установява в Браила. Именно
165 Вж. М. Нейков, Биография на поборника от Хаджи-

Димитровата и Стефан-Караджовата чета, НБКМ, БИА, II В
2286.
156
тук Марин Нейков се запознава с Хаджията и Кара-

джата и под влияние на революционните емигранти се
записва във Втората българска легия. След разтуря
нето на легията той се завръща в Румъния и отново се
захваща за иглата. Двамата войводи не пропускат да
поканят за четник скромния занаятчия. Марин Ней
ков зарязва шивачницата и тръгва към поробеното
отечество. В запустялата воденица при Кечидере той
е заловен заедно с другарите си и турският съд го ос
ъжда на доживотно заточение в крепостта Сен Жан
д’Акр поради това, че бил ранен в първото сражение
и не употребил оръжие в другите битки. Близо десет
години прекарва Марин Нейков в страшните малоази
атски зандани. Санстефанският мирен договор наред
със свободата на България донася освобождението
и на заточените Хаджи-Димитрови четници. В нова,
буржоазна България Нейков става обикновен стра
жар, но след десет години е уволнен. Последните го
дини от ясивота си той преживява със скромна пенсия.
Умира на 8.1У.1919 г.
СТАНЧО НИКОЛОВ от Казанлък, 24-годишен.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ от Калофер, 21-годи
шен.
ХРИСТО МИЛЕВ (ЯНЪКА) е роден в Казанлък
през 1840 г., но потеклото му е от с. Шипка. Баща му
Милю Вълев Драгнев се изселва в града и става чирак
у един сапунджия. Христо Милев завършва основно
то си образование в Казанлък и работи при баща си, а
след неговата смърт се занимава с кираджилък. През
157
октомври 1867 г. той купува кестени, натоварва коня

си и преминава Балкана. В Северна България продава
кестените и коня и се прехвърля в Румъния.
В четвъртата битка при Канлъдере той е ранен на
няколко места и изостава от четата. Турците го зала
вят в местността Патрешка (Казанлъшко) и го осъж
дат на смърт. Христо Милев е обесен в Казанлък в
края на юли 1868 г.
СТЕФАН ПАНЕВ от Казанлък, 28-годишен. Той
хайдутува из Стара планина с войводата Цвятко, а през
1867 г. участва във Втората българска легия. Заловен
жив, съден в Търново и обесен в родния си град.
ДИМИТЪР ЦЕНОВ от Видин, 28-годишен.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ (ПАЛЕОГЛУ) от Търново,
22-годишен.
ХРИСТО ВЪЛЧАНОВ от Котел, 30-годишен,
обесен в родния си град.
ДИМИТЪР МОМЧИЛОВ от Русе, 20-годишен,
заловен след първото сражение и обесен в родния си
град.
КРЪСТЮ МИНКОВ от Казанлък. Заловен от
турците и осъден като малолетен (20-годишен) на 15
години заточение в крепостта Сен Жан д’Акр. Дожи
вява Освобождението.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ХИТРИЯ) от Сливен.
Този 27-годишен четник е брат на известния сливен
ски войвода Илия Господинов (Гунчо). Бурният, из
пълнен с неизвестност и опасност хайдушки живот,
който той дълги години води, не убива неговия весел
158
нрав. Винаги духовит и безгрижен, Стефан остава до

последния миг на живота си любимец на Хаджи-Ди-
митровите четници. Загива в сраженията.
ТОНЧО (ДОНЧО) СТОЯНОВ ЗАГОРОВ от Ба-
бадаг (Северна Добруджа), 28-годишен. Той е от гру
пата на 14-те загубиш се четници. След една среща с
потерята в Сливенския Балкан Тончо Бабадаглията се
отделя и се отправя към Сливен. Там е заловен от тур
ските власти и е осъден на доживотен затвор в кре
постта Сен Жан д’Акр. След Освобождението живее
в Тулча и получава скромна пенсия.166
ТАНАС БОЗДУГАНСКИ е 32-годишен дребен
търговец на месо от гр. Русе. Във Влашко се занима
вал е бакалия. През пролетта на 1868 г. зарязва търго
вията и се записва в четата на Хаджи Димитър. Зало
вен след първата битка, Танас Боздугански е обесен в
родния му град.
МАРИН НАЧЕВ от Стара Загора, 23-годишен.
X. ГЕОРГИ X. ИВАНОВ от Тулча, 27-годишен.
ГОСПОДИН КУМАНОВ от Тулча, 22 (27)-годи-
шен.
166 В студията „Хаджи Димитър и неговият подвиг“ (сб. Той

не умира, Сливен, 1935, е. 73) Иван Стойнов посочва Тончо Ба
бадаглията като един от неизвестните според него шест души,
имайки предвид Рапорта на углавния съд на Дунавския вилает от
16 август 1868 г. Всъщност лицето, за което се говори в Рапорта,
е Тончо Стоянов Загоров от Бабадаг, отбелязан в списъка на 3.
Стоянов под №96, за родно място на когото той погрешно сочи
Стара Загора.
159
ДИМИТЪР СТОЯНОВ от село Церова кория

(Търновско), 30-годишен.
ПЕТЪР КЪНЧЕВ от Търново, ЗЗ-годишен, зла
тар.167
ЦОНКО (ЙОНКО) БАЛКАНСКИ според П.
Цончев е роден в с. Етъра (Габровско) през 1840 г.168
Като младеж емигрира в Румъния и в гр. Плоещ дър
жи дюкян, в който търгува с габровски изделия. Във
връзка с работата си често пътува между България
и Румъния, което използва за агитационно-бунтовна
дейност. В началото на 1867 г. при едно от поредните
си идвания в България той е заподозрян и задържан от
турските власти, но благодарение на застъпничество
то на влиятелния търговец Карагйозов е освободен.
Завърнал се в Румъния, Йонко Балкански дава цялото
си състояние за нуждите на подготвяната чета и сам
се нарежда в нейните редици, за да остави главата си
на поробената българска земя.
ВЕЛКО КРЪСТЕВ от с. Махалата (сега с. Пело-
во, Плевенско), 23-годишен.
НАЧО ДИМИТРОВ от Димотика, 30-годишен.
КРЪСТЮ ВЕЛЕВ от Пловдив, 26-годишен.
НИКОЛА НЕНОВ от Плевен, 20-годишен.
СПАС НЕНОВ от Копривщица, 20-годишен.
НЕНО СПИРОВ от Воден, Македония, 19-годи-
шен.
167За него вж. на с. 99.

168Д-р П. Цончев, пое. съч., с. 705.
160
КУРТИ ПЕТКОВ от Видин, 27-годишен.

ТОДОР СИМЕОНОВ169 от с. Галине, Оряховско,
доживял Освобождението като заточеник в крепостта
Сен Жан д’Акр.
БОЖИЛ ДИМИТРОВ170 от е. Куманово (Скоп-
ско), който е осъден на 15 години затвор в крепостта
Сен Жан д’Акр. Умира в затвора.
САВА СИЛОВ от Стара Загора. За него Ата
нас Илиев съобщава: „Един от четниците, предводи-
телствани от Хаджи Димитър, на име Сава Силов, бе
доведен за смъртно наказание в нашия град като ро
дом тукашен. Той бе подложен на нечувани мъки и
обесен на 19 юли 1868 г. в казанджийскатачаршия.“171
МАНОВ НАКОВ172 от е. Долни Тодорак (с. Като
Тодораки, Кукушко).
ИЛИЯ ДОНЧЕВ ТОДОРОВ от с. Горна Студена
(Свищовско). Заловен от турците и обесен в Свищов.
АЧО ПИПЕРКОВ е родом от Сопот. Между връх
Св. Никола (Столетов) и Бузлуджа той се отделя от
четата и отива в Казанлък, където се крие при Ва-
клидов. Снабден с паспорт, той успява да мине във
Влашко и дълги години живее и работи в мушията на
169 Този четник е посочен от Захарий Стоянов, Четите в Бъл

гария... , с. 215.
170Пак там.
171Ат. Илиев, Спомени, Изд. на БАН, 1926, с. 76.
172Този четник и следващите петима са посочени от Христо
Македонски.
161
Берон. През 1877 г. Ачо Пиперков се завръща в Бъл

гария, но на път за Сопот е убит неизвестно от кого и
по какви причини.
БОЖИЛ от Лом.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ от село Куманово, Варнен
ско.
ДОБРИ ТРЪБАЧА от Чирпанско.
ИВАН ПЕЙОВ от село Правец (Ботевградско).
Роден в 1843 г. След Освобождението живее в Русе и
получава скромна пенсия.
НИКОЛА БАЛКАНСКИ173 е роден в Габрово
през 1842 г. Не е известно кога и защо напуска родния
си град. Знае се само, че живее в Плоещ и се занимава
с търговия, и то твърде успешно. Никола Балкански
загива геройски в третото сражение.
ДИМИТЪР СТОЙЧЕВ АГЛИКИН от Стара За
гора. И той е един от малцината спасили се четници.
След Освобождението живее бедно, забравен от всич
ки, в новозагорско село.
СТОЯН от село Летница (Ловешко). Обесен в
Търново.174
ДИМИТЪР от Габрово. Обесен в родния му град.
ХРИСТО от село Килифарево, Търновско.. Съден
в Русе и екзекутиран.175
173Сп. Поборник-опълченец, Русе, 1899, кн. 7 - 8 - 9, с. 28.

174За двамата четници Стоян от с. Летница и Димитър от Габро
во се съобщава във вестник „Дунав“, бр. 295 от 1 август 1868 г.
175За участието на Христо от с. Килифарево и на Марин Димов
162
МАРИН ДИМЧОВ от Преслав. Съден в Русе и

екзекутиран.
СТОЙЧО ИВАНОВ МАЗЛЕВ176 е роден в с.
Брястово (Ловешко) в семейството на земеделеца
Иван Мазлев. Още твърде млад той напуска поро
бената си родина и забягва в Румъния, откъдето се
включва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Ка-
раджа. След разбиването на четата Стойчо Мазлев
е заловен в Плевенско, съден в Търново и обесен в
Ловеч. За неговата смърт Али чауш, заптие по онова
време, разказва: „Стойчо умрял храбро. Сам се качил
на сандъчето без страх, без да продума нищо. Бил об
лечен в бели беневреци, селска памуклия, антерия и
цървули. Висял цял ден, заровили го на втория ден
неизвестно къде.“
в четата на Хаджи Димитър научаваме от Рапорта на углавния съд

на Дунавския вилает до Високата порта от 16 август 1868 г. (Вж. в.
Стефан Караджа, специален брой от 16 октомври 1938 г.)
176 Стоянов, Градът Ловеч, Ловеч, 1901, с. 11; за него вж. още:
Ловеч и Ловчанско, С., 1929, с. 64.
163
II. ЗАКОН НА ХАДЖИ-ДИМИТРОВАТА

Ч Е ТА 177
В името на нашия изпаднал народ, в името на нашата

мила народност, в името на нашето родолюбие, ние,
които сме се решили със силата си, с ума си и с живота
си да се жертваме за освобождението на изпадналия
ни народ, от чиста съвест и чисто сърце да премилеем
всичко, що имаме, за ползата на нашия български на
род, без да гледаме за своя си личен интерес и лично
стремление и капризи, размислихме според следую-
щия закон да определим нашите отношения помежду
си, за да може по-лесно да сполучи започнатата ни ра
бота, за сполуката на която всеки истински българин,
колкото може, трябва да се мъчи.
За привременното правителство
1) Всичката разпоредителна власт ще бъде в ръ

ката на привременното правителство, което ще се
избира от опитни и разбрани хора в дружината и ще
177 Оригиналът на закона, съставен от писаря на четата Бан

ката Христовия, не е запазен. Това, което се прилага, е препис,
направен от неговия племенник Стойков от Севлиево (вж. НБКМ,
БИА, II 9294). Както съобщава преписвачът, законът е бил напи
сан с молив на два листа бяла хартия, с много поправки и зачерк
вания. Тъй като документът е написан на старинен език и право
пис, то предвид характера на настоящата работа, предназначена
за по-широк кръг читатели, той е предаден на осъвременен език и
правопис, а поясненията в средните скоби са на автора.
164
се състои от 12 членове заедно с председателя. Чрез

това правителство ще се изказва волята на народа,
поради кое и заради какво се е подигнал, а останало
то войводите ще вършат с неговото съгласие. То ще
бъде върховният съдник на всичките, пред което ще
отговарят и войводите, ако са постъпили или отнесли
с дружината не по закона, така щото според важност
та на престъплението да може да свали войводата.
2) Това правителство ще се състои засега от раз
браните и опитни хора между дружината и неговата
грижа, която е общата полза на народа ни, с време,
ако се покажат други българи, които да бъдат по-спо-
собни да управляват работите, то ще ги пусне помеж
ду си или съвсем ще им отстъпи мястото.
3) Войводите, градските главатари, упълномоще
ните и всички дейци за освобождението на народа ни
ще работят от името на привременното правителство.
4) Членовете на привременното правителство ще
бъдат запазени от всякакво насилие и всекиго члена
ще съди самото правителство, което има да го нака
же по закона, като се издири и докаже истинността на
престъплението, и в случай на недостойно поведение
на някой член то може да го изключи из средата си
чрез висшегласие на другите членове, което решение
трябва да се извести на войводата.
5) Членовете на привременното правителство ще
съставят едно тяло, когато се съберат на едно и до
времето, когато помогне Господ да заемем и държим
някое място или област, а в преминаването в поход
165
всеки един ще бъде заедно с четата и всеки един ще

заема каква да е според способностите си длъжност.
За войводите
1) Войводата ще има в ръката си всичката изпъл

нителна власт. Той ще се грижи за изучаванието на
войската, за прехраната и за другите потребности, с
една реч, той ще гледа да сбира войска, да умножава
четите, като закълне новия войвода и войниците му
на същия закон и същата клетва, каквато и неговата.
Неговата главна работа, грижа, ще бъде за войската,
да я умножава и да я изучава, което е твърде трудна
работа, защото да събереш войска на бой, да я учиш
да се бие и да побеждава, заради това, за други работи
ще има помощници.
2) Войводата ще има длъжност [задължение] да
привежда в Изпълнение решенията на привременното
правителство.
3) Войводата е длъжен за всяко едно самоволно
постъпване или от лична мъст, или от злоба сторена
работа да отговаря с войводството си пред привре
менното правителство.
4) Войводата има право право да наказва престъп
ниците според закона със смърт чрез разстрелване. В
случай на престъпление за смъртно наказание войво
дата, като арестува престъпника, има [задължението]
да обади на привременното правителство, което тряб
ва чрез комисия да издири истинността на престъпле
166
нието и като приеме решението на привременното

правителство, да изпълни решението. В последния
случай за смъртно наказание може само като се наме
ри добре, чрез комисия от дружината, истинността на
престъплението, което заслужава такова наказание, в
противен случай неговата постъпка се счита самовол
на и е за това отговорен.
За войниците
Всеки войник трябва да знае най-първо, че за на

родна полза, като се жертва, трябва да се отрече от
всяко лично удоволствие и награждение и да не търси
по-голяма награда освен отрадното чувство, което на
пълня душата му, като помисли, че личните си изгоди
презира и се сили само за народното освобождение;
но заради това той трябва да върви [или вярва] твър
до и да се грижи постоянно за народното освобожде
ние до най-подирното издъхване, като се сражава с
враговете на народа си, в която борба всеки трябва
да усеща, че самият му живот не е никак за жалене,
защото не е напразен за делото на нашето освобож
дение. Според това всеки войник трябва да има пред
очи само трудове, мъки, теглила, защото всеки един
трябва да чувства, че да извадиш народа си от роб
ство и жестоки теглила не е лесна работа, но за този
свят подвиг се иска труд, работа, мъка и прежалване.
Според това длъжностите [задълженията] на войника
сами се представляват.
167
1) Всеки войник трябва да е решен да се труди, да

търпи и лишения и при всеки всеки случай да залага
живота си и да го прежалва.
2) Да се отрече от пиянство, курварство, лъжа,
кражба между другарите си, кражба от общите работи
и поверените. Например, когато го пуснат из град или
село да събира насила за обща сметка, той е длъжен
нито един косъм да не утаи [скрие]. Да бъде послушен
на заповедите и покорен на закона, верен и изпълни
телен на всяко поръчение за военна служба, а особено
вярно и будно да пази стража.
3) Никой войник няма право да се разправя с дру
гаря си сам за каквото престъпление и да бъде, но
трябва да се оплаче на надлежната власт.
4) Който вдигне ръка на другаря си, той ще се на
каже строго, а който удари и убие другаря си, той ще
се накаже със смърт.
5) Който остави стражуванието [поста] си преди
време и без уважителна причина, той строго ще се на
каже.
6) Който направи предателство и издавание пред
неприятелите, има [трябва] да се накаже със смърт.
7) Най-недостоен ще бъде онзи войник, който, ако
се улови (да пази Господ) от неприятелите жив и из
каже най-големите тайни на дружината - да бъде про
клет. Ако се улови някой, трябва до самото издъхване
да си държи достойнството на войник, да не показва
боязън от смъртта, на която той и преди улавянето се
е доброволно решил, ами постоянно да държи един и
168
същи отговор на подигнал за потъпканото си право

българин, че той се е дигнал доброволно да иска сво
бодата на народа си, за облекчение на неговото поло
жение, че той презрял и презира смъртта и да заплаш
ва неприятеля, че ако се неразумеят да дадат волност
на българския народ, никога няма да бъдат спокойни,
а всякога и за сетне много ще се намерят синове на
българската земя да се бият и кръв проливат за по
тъпканите народни права. Това трябва всеки войник
да има на ума и да помни, че за него няма помилваше,
каквото и да му обричат [обещават] душманите, ами
барем достойно смърт да приеме като войник и сво
боден човек и памят и пример да остави на потомците
си, за да ценят народната си свобода и те да са насър
чени и готови за поддържането й, да се прежалят като
него. (Забележка - да крият кой е войводата, кои са
другарите, колко сили имат и да се не познават един
друг уж.)
Клетва на войник
Коленичил и с лява ръка на сърце и дясна към

небе да се закълне:
„Аз пред Бога и пред народа в името на нашето
драгоценно Отечество заклевам се какво, че залагам
и прежалвам живота си за борба с неприятелите на
народа си до последното издъхваше ще бъда верен на
тоя подвиг, няма да се подлъжа и подкупя за никакво
имание, щото да работя срещу народа си, или за полза
169
па другите, или за лична и користна полза, приемам

всичките длъжности [задължения], които ми се четоха
в закона. Ако не остана верен на тази клетва, Бог да
ме порази изясно и юнаците да ме съдът и накажат и
според закона.“ Целуват го всичките.
Клетва на войводата
„Дружина, мене сте избрали в името на изпадна

лото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с
юнащината си за неговото освобождение. Аз имам,
каквото и вие синца - да си заложа живота за тази
светла цел. Моля се на Бога да ни укрепи в този път
и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките
теглила, които има да срещнем, и дано се омилости-
ви да ни помогне Господ да добие народът ни, което
искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми
е грижата и желанието. Ако в противен случай искам
да търгувам с вашата кръв или да се дам на свое
волни користни стремления, нека Господ и вие да ми
бъдете съдници и да бъде трикле [три пъти] проклета
душата ми.“
170
БИБЛИОГРАФИЯ
Настоящата библиография не е пълна. Тя се дава за

читатели, които желаят да се запознаят по-подробно с
историята на събитието от 1868 г.
Бакалов, Г., Очерки по българското национално-ре
волюционно движение, С., 1936, с. 7 - 18.
Бобчев, И. С., По кървавите дири на славния подвиг
от 1868, С , 1928.
Бобчев, И. С., Хаджи Димитър, Стефан Караджа и
техните другари. Животописно-исторически очерк и ха
рактеристики, С., 1930.
Бурмов, Ал., Хаджидимитровата чета и „Българско
то общество“ в Букурещ, сп. Отец Паисий, 1938, кн. 1,
с. 2 6 -2 9 .
Васев, В., Хаджи Димитър. Биографичен очерк, С.,
БКП, 1956.
Възвъзова-Каратеодорова, К., Документи от вой
водата Хаджи Димитър във връзка с предвожданите от
него чети през 1864 и 1868 г., Известия на държавния
архив, 1959, кн. 3, с. 154 - 162.
Димитров, Г., Княжество България, ч. II, Пловдив,
1896, с. 288-312.
Димитров, X., Войводата Хаджи Димитър, 2 изд.,
Бургас, 1930, с. 16.
171
Димитър Захралията (за него), Поборник-опълче

нец, Русе, 1898, кн. 10, с. 6 - 9.
Добрева, Б., Героичният подвиг на Хаджидимитро-
вата чета, в. Сливенско дело, г. X, бр. 452, 30.УП.1954.
Еремия Българов (за него), Поборник-опълченец,
Русе, 1898, кн. 7 - 8 - 9, с. 22.
История на България, С., БАН, 1954, т. I., с. 417 -
418; 2 изд., С., БАН, 1962, с. 416 - 418.
Каракостов, С., Диарбекирски заточеници, С., 1946,
с. 3 8 -8 0 .
Каракостов, С., Македонски възрожденци, С., ч. I,
1942, с. 108-111 и 119-124.
Касабов, И., Моите спомени от възраждането на
България с революционни идеи, С., 1905.
Кондарев, Н., Левски, Каравелов, Хаджи Димитър,
С , 1943, с. 1 2 7 - 164.
Косев, Д., Към историята на революционното дви
жение в България през 1867- 1871 г., С., 1958.
Косев, Д., Лекции по българска история, С., 1951,
с. 182-184.
Македонски, Хр., Записки 1852 - 1877, С., 1896.
Милев, Хр. Избиването на Хаджидимитровата чета
и черти от живота на въстаниците Орешков и Патрев,
Пловдив, 1886.
Монеджикова, Ал., Четата на Хаджи Димитър и
Стефан Караджа в английските дипломатически доку
менти, Известия на Института „Ботев - Левски“, 1956,
кн. 2, с. 145 - 183.
Нешев, Г., Българи-гарибалдийци, С., 1965, с. 41 —
48 и 7 0 -7 1 .
172
БИБЛИОГАФИЯ
Никола Балкански (за него), Поборник-опълченец,

Русе, 1899, кн. 7 - 8 - 9, с. 28.
Нишков, Тр., Румънската общественост и българ
ското националноосвободително движение през 70-те
години на XIX в., сб. Българо-румънски връзки и отно
шения през вековете, т. I, 1965, с. 373 - 405.
Обретенов, Н., Спомени за българските въстания,
С , б. г.,с. 9 5 -9 9 .
Панчаров, Хр., СтефанКараджа, Биографичен очерк,
С , 1956.
Паскалева, В., Политиката на Австрия и българско
то националноосвободително движение от Кримската
война до Освобождението, Известия на Института „Бо
тев - Левски“, 1959, кн. 3, с. 93 - 137.
Паскалева, В., Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Сб. Ярки имена в нашата история, 1955, с. 32 - 34.
Славов, Г., Легендарният сливенски войвода Хаджи
Димитър, в. Работническо дело, год. XXXII, бр. 211,
30.УП.1958.
Славов, Г., Хаджи Димитър. Очерк, в. Септември,
бр. 8 3 -9 0 , 12-29.ХП.1958.
Стефан Караджа, Възспоменателен лист, 1936.
Стефан Караджа, Специален брой, С., 1937.
Стефан Караджа, Специален брой, С., 1938.
Стоянов, И., Хаджи Димитър и неговият подвиг. Сб.
„Той не умира“, Сливен, 1935, с. 1 - 78.
Стоянов, 3., Записки по българските въстания, Съч.,
т. I, С., 1965, с. 119-126.
Стоянов, 3., Четите в България на Ф. Тотю, Хаджи
Димитър и Стефан Караджа 1867 -1868, Пловдив, 1885,
с. 41 и сл.
173
Събев, П., X. Димитър и Ст. Караджа, С., 1930.

Табаков, С., Опит за история на град Сливен, т. II,
1924, с. 180-215.
Тодоров-Хиндалов, В., Въстания и народни движе
ния в предосвободителна България, според новооткри
ти турски официални документи, С., 1929, с. 113-157.
Хаджи Димитър (за него), Поборник-опълченец,
Русе, 1899, кн. 7 - 8 - 9, с. 5 - 7.
Хаджи Димитър (за него), сп. Светлина, 1891, кн. 5.
Хаджи Димитър (за него), в. Юнак, бр. 7, 1898.
Хаджи Димитър. Юбилеен сб. Жив е той, жив е!
1868 - 1958. Сливен, 1958, с. 79.
Хаджи Димитър. Юбилеен сборник 1840 - 1965, С.,
1965.
Хитов, П., Моето пътуване по Стара планина и жи-
вотописанието на някои български стари и нови войво
ди, под ред. на Л. Каравелов, Букурещ, 1872, с. 9 8 -1 0 4
и 154.
Христо Македонски (за него), в. Юнак, С., 1898, бр.
10.
Цветкова, Б., Френски дипломатически документи
за българското национално-революционно движение
през 1867 - 1868 г. и четата на Хаджи Димитър и Сте
фан Караджа, Изв. на държ. архиви, кн. 11, 1966 с 145
-167.
Цонев, Зв., Стефан Караджа, 1840 - 1940. Живот и
борба, С., 1940.
Чилингиров, С., Стефан Караджа (Животописни бе
лежки), С., 1918.
174
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ 7
ИМПЕРИЯТА СЕ РАЗПАДА 12
ПОДГОТОВКАТА 26
ПОД ЗНАМЕТО НА ЧЕТАТА 42
ОТ ПЕТРУШАН ДО БУЗЛУДЖА 70
ЖЕСТОКА, НО ГЕРОИЧНА УЧАСТ 95
ЕВРОПЕЙСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ
СЕ НАМЕСВА 113
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 127
ПРИ ЛО Ж ЕН И Я 132
I. СПИСЪК НА ХАДЖИ-ДИМИТРОВАТА
ЧЕТА 132
II. ЗАКОН НА ХАДЖИ-ДИМИТРОВАТА
ЧЕТА 164
БИБЛИОГРАФИЯ 171
З И Н А М А Р К О В А
ЧЕТАТА НА ХАДЖИ ДИМИТЪР

Редактор
Иван Гранитски
Коректор
Любинка Иванова
Предпечатна подготовка
Жеко Алексиев
Издателство
„Захарий Стоянов“
\У'«'\у.251оуапоу.сот
е-таП: оШсе@ 2 з1:оуапоу.сот
Формат 16/60/90
Печатни коли 11
Печат
Ковачев Прес

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ЗИНА МАРКОВА

Акад. Антон Дончев

Акад. Васил Гюзелев

Акад. Константин Косев

Акад. Георги Марков

Д-р Иван Гранитски

© Зина Маркова, автор, 2018

Едно необикновено събитие разтърсва смълчаните

В 1883 г. учители и ученици от Казанлък посеща­

за необходимо да издигнат представителен паметник

Димитър“ в Сливен организираха първия поход-екс­

Като всяка революционна проява, Хаджи-Димитро-

безрезултатност, което пък се обяснява с липсата на

това се заключава известната положителна роля, коя-

съсипва българските градски и селски производители,

ския султан1, а така също се нарушава и султанският

'Г. Генов, Източния въпрос, ч. II (От Парижкия договор 1856

градове. За да осигури удовлетворяване на искането

Богатото съдържание на Възраждането се свежда

гари, тъй като чрез нея българската нация получава

4Вж. М. Димитров, Комитетът на старите - Добродетелната

на Обреновичите. Осъществяването на тази крайна

5Вж. Ал. Бурмов, БТЦК. оп. Исторически преглед, 1960, кн.

централен комитет става излишен. Той продължава да

6„Народност“ започва да излиза на 21.X. 1867 г. под ред. на

но се запечатва в съзнанието на поробените българи

32 бр. е означен и като издател. Така от юни 1868 г. този вестник

легия, в която с готовност се включват много искрени

7За подготовката на четите от 1867 г. вж. Ал. Бурмов, Четни-

продължават първите му помощници. Значението

ческото движение в България през 1867 г., Годишник на Софий­

Началото на историята на Хаджи-Димитровата чета

9П. Хитов отбелязва: „В 1867 г. аз повиках Караджата да

от 68 души, съсредоточени в Олтеница.10 Подготов­

10Хр. Македонски, Записки (1852 - 1877), С., 1896, с. 38, 39.

рия. Разочарованието на двамата войводи е голямо,

13 Ал. Бурмов, Хаджидимитровата чета и „Българското

от тази среда се образува „Българското общество“14,

14Ал. Бурмов, Хаджидимитровата чета и „Българското

бов разчита на едно въстание в България, което ще

17 Ив. Касабов, Моите спомени от възраждането на България

ползват страниците на вестник „Народност“. В наве­

20НБКМ. БИА, IIВ 2250.

ци и до обществеността в страната, те положително

Ботев - Левски, 1956. кн. 2, с. 145); Прокламацията до българския

и целите на нейните членове, които, както видяхме,

четници на Иван Грудов, член на „Българското общество“,

не 200, а 2000 души, защото имаше в този комитет

29 Ф. С. Симидов. Прочутият Филип Тотю войвода, т. I - II,

дения, а по-скоро едно желание да се използва създа­

33В този момент турско-сръбският конфликт временно е

чс липсва още добра организация и напразно ще гинат

дванадесетгодишен той забягва през 1850 г. в Румъ­

36Вж. а) Доказателен документ и б) Свидетелство, НБКМ,

леят куршуми, складира се оръжие. В мушията на

38Пак там, с. 375.

ила и Гюргево. И той често се натъква на българи,

40Ф. С. Симидов, пое. съч., с. 370.

и военното обучение на четниците. В продължение на

ПОД ЗНАМЕТО НА ЧЕТАТА

Винаги когато става дума за революционното съби­

те поробената земя, изпълнени с пресни спомени за

42В четата участват: от Мизия и Добруджа общо 63-ма души,

твърде млад, Хаджи Димитър си спечелва голям ав­

В 1883 г. учители и ученици от Казанлък посеща

Димитър“ в Сливен организираха първия поход-екс

ческото движение в България през 1867 г., Годишник на Софий

от 68 души, съсредоточени в Олтеница.10 Подготов

ползват страниците на вестник „Народност“. В наве

дения, а по-скоро едно желание да се използва създа

дванадесетгодишен той забягва през 1850 г. в Румъ

Винаги когато става дума за революционното съби

твърде млад, Хаджи Димитър си спечелва голям ав

44Доста богати сведения за произхода, детството и юноше

Хаджията.46 Известно време след това е убит един

хайдушката дружина на Хитов обикаля селата в Ям

чието име носи днес родното му село.53 Богатото ро

вестно време Стефан е чирак при зет си Никола Стан

българските четници и с увеличена скорост продъл

телеграфната жица между Свищов и Русе. Последно

лагат с достатъчно редовна войска в Дунавския вила

отровата. В Карапановата кория загиват и други три

чадата стража съобщава, че в отсрещната гора са забе

85В местността Канлъдере се издига паметник в чест на заги