Питър Суайцър

ПОБЕДА
ТАЙНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕЙГЪН
ЗА РАЗБИВАНЕ НА СССР
ПОБЕДА
Тайната стратегия
на Рейгън за разбиване
на СССР

ПИТЪР СУАЙЦЪР
Превод от английски
Цветана Генчева
Трифон Балев

С О Ф И Я , 1 9 9 9
 © Peter Schweizer, 1994
VICTORY
The Atlantic Monthly Press, New York

© Цветана Генчева, Трифон Балев, превод, 1999 г.

© Любомир Михайлов, художник, 1999 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 1999 г.

ISBN 954-528-108-1
На родителите ми
Ървин и Кърстин Суайцър

j
БЛАГОДАРНОСТИ

Искам да благодаря на всички, които се съгласиха да разговарят с

мен по темите, засегнати в тази книга: Каспар Уайнбъргър, Бил
Кларк, Дж ордж Шулц, Доналд Ригън, Робърт Макфърлейн, Дж он
Пойндекстър, Ричард Алън, Хърбърт Мейър, Хенри Роуън, Уилям
Шнайдър, Фред Айкьл, Глен Камбъл, Ед Мийс, Роджър Робинсън,
Дж он Ленкзовски, Стеф Халпър, Алън Фиърс, Дейвид Уиг, Дюи Кла-
ридж, Алън Уитакър, Дж еролд Пост, Евгений Новиков, Олег Калу­
гин, Мохамед Юсуф, Чарлс Уик, генерал Дж ак Чейн, Винсънт Ка-
нистраро, Мартин Андерсън, Олег Тиков и Владимир Кутинов, как-
то и на онези, които пожелаха да останат анонимни.
Каспар Уайнбъргър, Дж он Пойндекстър, Бил Кларк и Роджър Ро­
бинсън бяха така любезни лично да прегледат ръкописа на книгата.
Институтът „Хувър " към Станфордския университет прояви ве­
ликодушието да ме подкрепи.
Няколко души ме окуражаваха в работата м и над книгата.
Моята чудесна съпруга Рошел бе едновременно редактор, рекламен
агент и проучвател на архивите. Д о голяма степен този труд е
резултат и на нейните неимоверни усилия. Родителите ми, на кои­
то посвещавам книгата, винаги са ме подкрепяли, окуражавали и
обичали.
Единствено авторът е отговорен за съдържанието на тази кни­
га.
„ Търси истината и истината ще те освободи. "
ВЪВЕДЕНИЕ

„Американската политика през 80-те години изигра ролят а на ка­

тализатор за разпадането на Съветския съюз “(,) - твърди о. з. ге­
нералът от К ГБ Олег Калугин. Евгений Новиков, бивш член на Ц К
на КПСС, смята, че политиката на Рейгън и на неговата админи­
страция е била „ главният фактор за рухването на съветската си­
стема "(2). Бившият съветски външен министър Александър Без-
смертних в лекция в Принстънския университет сочи, че програми­
те от рода на Инициативата за стратегическа отбрана са подро­
нили устоите на Съветския съюз(3>.
СССР бе заличен от географските карти не заради процеса на
реформи или заради серия от дипломатически ходове. Тази страна
просто не можеше да продължи да съществува.
Още много десетилетия, вероятно дори векове наред, истори­
ците ще водят дебати, точно кои фактори са довели до разпадане­
то на съветската система. Дали причината! не е в провала на дър­
жавната идеология? Дали рухването не е било предопределено от
това, че комунизмът е твърде чужд на човешката природа? Дали
изстрадалата съветска икономика, най-сетне, не се е срутила под
тежестта на своята безсмисленост, както протекъл покрив се
срутва под тежестта на снега?
Отговорът е, че причините са многобройни. Едно е ясно - в по­
следното си десетилетие СССР бе изправен пред хроничния проблем
за недостиг на ресурси. Съветският съюз успя да просъществува без­
метежно до края на 70-те години. Дотогава разполагаше с неизчер­
паеми запаси от храна и заводи из цялата страна. В края на 80-те
години икономическите трудности не можеха да се скрият. Чрез
„перестройката “ и „гласността " Горбачов се опита да се справи с
тези фундаментални проблеми. Без обективно съществуващата кри­
за на системата той едва ли би тръгнал по пътя на промяната.
Да се разглеж да разпадането на СССР извън контекста на аме­
риканската политика, е все едно да се разследват причините за
внезапна и загадъчна смърт, без да се допуска възможността за
убийство или без да се проверят обстоятелствата, при които е
настъпила.
Победа 9

Това, че разпадането на Съветския съюз дойде непосредствено

след осемгодишния мандат на най-антикомунистически настрое­
ния американски президент, само по себе си не изгражда причинно-
следствена връзка. Въпреки това е нужно да се изследва този факт,
особено в светлината на най-новите доказателства за пряка връз­
ка между политиката на Рейгън и рухването на Съветския съюз,
тъй като досега основният акцент на подобни анализи неизменно е
падал върху политиката на Горбачов. Все едно поражението на Юга
в Гражданската война да се приписва изцяло на действията на
генерал Робърт Лий и да се пренебрегва стратегията на генерал
Улисис Грант.
Приема се, че между американската политика и рухването на
СССР не съществува връзка или че тя е незначителна. А Строуб
Талбот в телевизионното предаване „В кулоарите на Вашингтон “
казва даже: „От позицията на Кремъл... разликата между адми­
нистрациите на консервативните републиканци и на либералните
демократи не е голяма. СССР се разпадна и Студената война поч­
ти приключи заради вътрешни противоречия и натиск в рамките
на СССР и съветската система. ДориДж ими Картър да бе преиз­
бран ш и да бе наследен от Уолтър Мондейл, ние щяхме да бъдем
очевидци на това, което виждаме в момента. “
Бившите съветски държавници обаче не споделят това мнение.
Безспорно политиката на Рейгъновата администрация спрямо
СССР коренно се различава от предхождащите я стратегии. Има
известна доза ирония в твърдението наТалбот, защото точно тези,
които смятаха, че американската политика не оказва влияние вър­
ху събитията в СССР през 70-те и 80-те години издигаха глас за
по-меко отношение към СССР като изтъкваха, че така Москва ще
промени своята политика към добро. Рейгън бе наричан „безумен
каубой ", който тласка света към ядрена катастрофа.
Фактът, че най-важното геополитическо събитие след края на
Втората световна война се случи именно след осемгодишния ман­
дат на Рейгън, бе обясняван единствено с „невероятния му късмет “.
Полезно е да припомним по този повод оплакването на група френ­
ски офицери от техен колега, жънещ според тях успехи единстве­
но благодарение на късмета си, на което Наполеон отвърнал: „ То­
гава намерете ми повече генерали късметлии. “
Наистина проблемът за ресурсите, с който съветското ръко­
водство се сблъсква през 80-те години, не е резултат от американ­
ската политика, а е предопределен от самата система. Чак сега
обаче става ясно, че американската политика е водила съответна
10 П итър С уайцър

политика за изострянето на тази криза: тайна дипломация, неле­

гални операции, надпревара във въоръжаването и модерните тех­
нологии, поредица от действия, които да сложат прът в колелото
на съветската икономика. В същото време във Вашингтон се пред­
приема и поредица от действия, насочени към подкопаването на
комунистическото влияние в Третия свят и дори в самото сърце на
съветската империя.
Очевидно Роналд Рейгън има непоносимост към марксизма и ле­
нинизма и към съветския „ експеримент ". Той смята, че комунисти­
ческите реж ими са не просто „ друга форма на управление ", както
ги нарича Дж ордж Кенан, а чудовищно извращение. „Президентът
Рейгън беше вътрешно убеден, че Съветският съюз няма да съумее
да оцелее - спомня сиДжордж Шулц. -Убеж дението му не се осно­
ваваше на задълбочено познаване на Съветския съюз, то бе продик­
тувано единствено от инстинкта му. "(4>Според мен това припом-
няне не е просто мнение, а е обективно предаване на фактите.
Роналд Рейгън, когото повечето американски интелектуалци
смятат за малоумен, се оказва изненадващо прав в предположения­
та си за здравословното състояние на съветския режим. „Пред­
стоящите няколко години ще бъдат велики за нашата страна, за
каузата на свободата и за разцвета на цивилизацията - казва Рей­
гън пред студенти в университета „Н от рДам " през май 1981 г. -
Западът няма да се стреми да удържа комунизма, той ще го побе­
ди. Ние няма да се борим, за да го изобличаваме, ние ще го зачерк­
нем като печална глава от човешката история, чиито последни
страници започват да се пишат сега. " През юни 1982 г. Рейгън за­
явява в британския парламент: „По ирония на съдбата Карл Маркс
се оказа прав. Днес ние сме свидетели на велика революционна кри­
за - криза, в която изискванията на икономиката пряко се сблъск­
ват с политическия ред. Но кризата засегна не свободния от марк­
сизъм Запад, а самото сърце на марксизма-ленинизма, Съветския
съюз... Свидетели сме как там политическата структура не може
повече да се съгласува със съществуващата икономическа база, това
е общество, в което продуктивните сили на обществото са заду­
шени от политическия елит. " Рейгън винаги е твърдял, че от мар­
ксизма-ленинизма ще остане само „ пепел в историята ". Той пред­
рича, че в Източна Европа и в СССР ще има „повтарящи се експло­
зии срещу репресията". На 8 март 1983 г. в своята прочута реч,
заклеймяваща „империята на злото", Рейгън отново сочи: „Вяр­
вам, че комунизмът е само една печална, изкривена глава в човеш­
ката история, чиито страници се пишат в момента. "
Победа 11

Днес можем da съпоставим неговите изявления с мнението на

интелектуалците в Америка. Артър Шлезинджър заявява след по­
сещението си в Москва през 1982 г.: „Видях повече стоки в магази­
ните, повече храна в супермаркетите, повече коли по улиците - по­
вече от всичко, с изключение, кой знае защо, на черния хайвер. “ Със
своите литературни нападки срещу администрацията на Рейгън
той се опитва да внуши, че „хората в САЩ, които твърдят, че
СССР е на ръба на икономическа и социална пропаст и му е необхо­
димо само едно леко побутване, за да полети в нея, сигурно се шегу­
ват ". Шлезинджър сравнява тези американци с официалните съ­
ветски власти, които пък тръбят, че капитализмът е смъртник.
Просто и от двете страни на барикадата има зложелатели, кои­
то „виждат враговете no-дестабилизирани, отколкото са всъщ­
ност. Всяка суперсила има своите икономически затруднения ".
Известният икономист Дж он Кенет Гълбрайт прави подобно
изявление през 1984 г.: „Руската система успява, защото за разлика
от западната икономика използва безостатъчно своята работна
сила. “И добавя: „ Съветската икономика осъществи огромен напре­
дък през последните години. " В този дух се изказват и други извест­
ни и уважавани личности. Изтъкнатият съветолог Северин Байлър
от Колумбийския университет пише през 1982 г. в сп. „ Форин афере
„Нито сега, нито през следващото десетилетие Съветският съюз
ще изпадне в истинска криза на системата, защото притежава не­
обятни неизползвани резерви на политическа и социална стабилност,
с които страната може да преодолее и най-големите затруднения. "
През 1981 г. в книгата си „Икономиката " Нобеловият лауреат
П ол Самюелсън отива още по-далеч: „Вулгарна грешка е да се смя­
та, че повечето хора в Източна Европа живеят в мизерия. “ В края
на 80-те години проф. Лестър Търоу твърди в своя труд „Икономи­
ческите проблеми „Може ли икономиката да потисне или да у с ­
кори процеса на възход? Забележителните постижения на СССР
доказват, че може. През 20-те години Русия беше второстепенна
фигура в световната икономическа общност. Днес това е страна,
която по икономически постижения надминава САЩ. "
В една от своите високоценени статии в сп. „ Тайм “ Строуб
Талбот обявява Горбачов за „мъж на десетилетието “ и заявява, че
„руснаците винаги са били прави в продължаващия вече 40 години
спор ". Той твърди, че антикомунистите, като тези в администра­
цията на Рейгън, винаги са основавали мнението си върху „гротескни
преувеличения за намеренията на СССР Те смятат, че страната
разполага с грамадна злокобна сила, достатъчно самоувереност,
12 Л итър С уайцър

кураж и ресурси, за да започне световна война ". Данните обаче

сочат, че обратното е много по-вярно. Точно левите либерали упо­
рито надценяваха мощта на съветския режим. Икономистът Ро­
бърт Хейлбронър, който се слави с левите си и либерални възгледи,
твърди в една статия: „Колкото по-надясно гледаш, толкова по­
верен е историческият ти поглед и, обратно. “<5>
Вярата на Роналд Рейгън в слабостта на съветската система
се проявява не само в неговите речи, тя се чувства и в политиката
му. Рейгъновата администрация иска да използва слабостите на
СССР, за да получи стратегически превес. Комунизмът е разкъсван
от фатални противоречия. СССР има глобални милитаристични
амбиции, но в същото време се сблъсква с вътрешноикономически
проблеми и недостиг на ресурси. Ако е подложен на натиск, Кре­
мъл ще бъде принуден да избира между опазването на глобалното
си присъствие и решаването на вътрешните си проблеми.
В началото на 1982 г. президентът Рейгън и няколко ключови
негови съветници започват набелязване на стратегия, която да
удари по икономически и политически слабите места на съветска­
та империя.
„Ние възприехме всестранна стратегия, която.включваше ико­
номически действия, насочени срещу слабите; места на Съветите
- припомня Каспар Уайнбъргър. - Това бе тиха кампания, водена
чрез съюзници, в която се използваха особеци методи. "<6) Офанзи­
вата е стратегическа и има за цел да измести фокуса на суперси­
лата на съветския блок и дори на самия Съветски съюз.
Целите на офанзивата са набелязани в серия свръхтайни дирек­
тиви за националната сигурност, подписани от Рейгън през 1982-
1983 г. (Директивите са формални писмени документи от прези­
дента до неговите съветници и отделите на администрацията, в
които се засягат важни насоки на външната политика. Обикнове­
но се квалифицират като свръхсекретни.) В много отношения тези
директиви говорят за рязко различие на американската политика
в сравнение с недалечното минало. Според Директива № 32, подпи­
сана от президента през март 1982 г., САЩ ще търсят начин да
„неутрализират “ контрола на СССР върху Източна Европа; с нея
се разрешават провеждането на тайни операции и на други меро­
приятия, както и поддръжката за антисъветските организации в
региона. Одобрената от Рейгън през ноември 1982 г. Директива №
66 гласи, че политиката на САЩ има за цел да подкопае икономи­
ката на СССР, като се атакува „стратегическата триада" от
основни за оцеляването на съветската икономика критически ре-
Победа 13

сурси. Най-сетне, през януари 1983 г. Рейгън подписва Директива №

75, според която САЩ няма да продължат по-нататъшното съв­
местно съществуване със съветската система, а коренно ще я про­
менят. Някои от тези документи призовават за агресивна амери­
канска политика, имаща за цел да подкопае съветската власт и да
започне икономическа или ресурсна война срещу Съветския съюз.
Администрацията не създаде кризата в СССР, но я изостри.
Когато идва време за прилагането на стратегията, се създава
просто разделение на труда. Рейгън, който никога не се е интере­
сувал от детайлите, очертава трасето; екипът на Съвета за на­
ционална сигурност поставя релсите; аУилям Кейси и КаспарУайн-
бъргър имат грижата влакът да пристигне по местоназначение.
Тъй като голяма част от стратегията на Рейгън се основава
върху тайни операции, шефът на ЦРУУилям Кейси играе централ­
на роля в прилагането й. Той е най-силният в американската исто­
рия директор на ЦРУ, с пряк достъп до президента. Поради разно­
родната природа на стратегията и използването на тайни мето­
ди Кейси често навлиза и във външната политика, традиционно
отредена за други членове на кабинета. „Бил Кейси си организира
собствен Държавен департамент и собствено Министерство на
отбраната - отбелязва тогава Глен Кембъл, председател на Пре­
зидентската комисия по разузнаване през 80-те години. - Той е на­
вред и се занимава с всичко. Директор на ЦРУ е просто звание, не
служебна характеристика. “<7>
Голяма част от дейността на Кейси е тайна дори за най-близ­
ките сътрудници на президента. „Никой не бе наясно с действия­
та на Кейси. Той имаше зловещ черен самолет, в който живееше.
Кръстосваше света и се занимаваше с какво ли не. Понякога дори
президентът не знаеше къде точно се намира “<8>- спомня си Ри­
чард Алън, по онова време пръв съветник на Рейгън по въпросите на
сигурността.
Кейси е човекът, който придвижва някои от ключовите елемен­
ти в стратегията на Рейгън, като тайните операции в Полша, Че­
хословакия и Афганистан. „Правеше всичко възможно, за да създа­
де затруднения на СССР За друго не мислеше, тази задача го бе
обсебила изцяло "т - твърди Доналд Ригън, близък приятел на Рей­
гън, финансов министър и шеф на кабинета в Белия дом. Тази обсе-
беност на Кейси не е моментно състояние, тя идва от миналото
му, от опита, придобит по време на Втората световна война, ко­
гато е служил в Отдела за стратегически проучвания. За него съ­
ветският комунизъм не е нова заплаха, а част и наследство от за­
14 П итър С уайцър

плахата на нацистка Германия. „Недвусмислено смяташе борба­

та си за продължение на онова, което остана недовършено след
края на Втората световна война. Виждаше в своя пост шанс да
продължи борбата си “<10) - казва Алън Фиърс, отговорен за опера­
циите на Арабския полуостров до средата на 80-те години, преди
да бъде прехвърлен в Централна Америка.
Другата ключова фигура е Каспар Уайнбъргър, стар приятел и
близък на Рейгън. Уайнбъргър е страстен поклонник на технически­
те нововъведения и ненавижда комунизма. Според него новите тех­
нологии са определено американско предимство, което мож е и
трябва да се използва, за да се задуши съветската икономика. „Иде­
ята е да противопоставим нашата мощ на тяхната слабост. А
нашата мощ, това са икономиката и технологиите “(и> - смята
Уайнбъргър.
Надпреварата между Изтока и Запада във въоръжаването тряб­
ва да премине от количествена в качествена. Уайнбъргър е убеден,
че технологичните постижения на САЩ във военната област ще
оставят Москва далеч назад. В свръхсекретни документи на Пен­
тагона Уайнбъргър нарича тази стратегия „икономическа война “.
Той е прозрял технологичната изостаналост на съветската си­
стема и иска да се възползва от нея.
Укрепването на отбраната под ръководството на Уайнбъргър
не се изчерпва с увеличаването на бюджета. Важно е не само кол­
ко пари се изразходват, но и как. Според генерал Махмуд Ахмедович
Гареев Москва силно се тревожела от засилването на американс­
кото военно строителство „ до непознати в мирно време граници,
в съвършено нови форми “° 2>. Уайнбъргър вярва, че СССР е безпомо­
щен да продължи без приток на кредити и технологии от Запада.
При всяка възможност той настойчиво призовава обменът между
Изтока и Запада да бъде стеснен до минимум.
Кейси и Уайнбъргър са основните фигури в провеждането на тази
стратегия, защото са членове на първия кабинет на Рейгън и оста­
ват с него по време на втория му мандат. Съветът за национална
сигурност е институцията, която играе най-важната роля във фор­
мулирането на стратегията. Съветникът по въпросите на нацио­
налната сигурност Уилям Кларк, дългогодишен приятел на Рейгън и
инспиратор на външната му политика, е един от хората, начертали
основните елементи на стратегията. Членове на Съвета за нацио­
нална сигурност, катоДжон Пойндекстър, Робърт Макфърлейн, Ро-
джър Робинсън, Ричард Пайпс, Бил Мартин, Доналд Фортиър и Вин-
сънт Канистраро, са сред главните вдъхновители на стратегията.
Победа 15

Благодарение на Макфьрлейн и адмирал Пойндекстър, който сменя

Кларк като съветник по въпросите на националната сигурност, стра­
тегията функционира пълноценно и основните моменти в нея се за­
пазват непроменени и по време на втория мандат на Рейгън.
Стратегическата офанзива започва още в първите дни на прези­
дентския мандат на Рейгън и продължава до началото на 1987 г.,
когото скандалът Иран - контри, напускането на ключови фигури и
закриването на цели отдели в администрацията ù слагат край.
Стратегията, която удря съветската система точно в сърцето,
включва:
- Тайна финансова, разузнавателна и логистична подкрепа за дви­
жението „Солидарност “ в Полша с цел да се осигури оцеляването
на опозиционно движение в сърцето на съветската империя.
- Съществена финансова и военна помощ за афганистанската съп­
ротива, както и осигуряване на инструктори за муджахидините, ко­
ито трябва да прехвърлят войната в самия СССР
- Мащабна кампания, която има За цел да сведе до минимум постъп­
ленията на валута за Москва. Включва драстично намаляване цени­
те на петрола с участието на СаудитскаАрабия и ограничаване вноса
на газ в Западна Европа.
-Д обре замислена психологическа атака, целяща да внуши нереши­
телност и страх сред съветските управляващи.
- Глобална кампания, включваща тайна дипломация, с цел да се пре­
дотврати достъпът на СССР до западните модерни технологии.
- Всеобща технологична дезтформационна кампания, насочена към
създаването на затруднения за съветската икономика.
-Агресивна надпревара във въоръжаването, която да предизвика за-
дъхване на съветската икономика и остър недостиг на ресурси.
Набелязването и прилагането на тази политика зависят от ня­
колко души в Съвета за национална сигурност и в кабинета. „Мал­
ко от тези инициативи бяха обсъждани на заседания на правител­
ството. Обикновено президентът вземаше решенията си в присъст­
вието на двама-трима съветници “(,3>- припомня си Бил Кларк. Дър­
жавният секретар Дж ордж Шулц например научава за Инициати­
вата за стратегическа отбрана часове преди публичното й оглася­
ване. За това, че САЩ оказват скрита помощ на „ Солидарност “ в
Полша, знаят само няколко членове на Съвета за национална си­
гурност. Критичното решение да се. подтикнат муджахидините
да водят военни операции вътре в СССР никога не е било обсъжда­
но от кабинета. Президентът просто разговаря по въпроса с Кларк
и Кейси и взема решение.
16 П итър С уайцър

Повечето книги за американската политика в края на Студена­

та война обръщат внимание главно на нюанси в дипломацията -
така е в „Повратът “ на Д он Обердорфър и „По високите етажи “
на Майкъл Бешхлос и Строуб Талбот. Подобен подход е показате­
лен в по-голяма степен за авторите, отколкото за администрация­
та на президента. Рейгън коренно се отличава от останалите пре­
зиденти на съвременна Америка. Той не преследва успех във външна­
та политика чрез преразглеждане на договорите за контрол над
въоръжаването. Отделя малко време за подобни документи и виж­
да в борбата между Запада и Изтока титанична битка между
доброто и злото.
Следващите страници нямат за цел с подробности да изложат
вече добре проучените теми, свързани с дипломацията и контрола
над въоръжаването преди края на Студената война. Книгата не е
история на отношенията между САЩ и СССР по време на този
критичен период. Неин предмет са тайните офанзиви в икономи­
чески, геостратегически и психологически план, които имаха за цел
да отслабят съветската власт.
Изброените факти следват хронологическия ред. Както пише
КенАулета: „Нито един репортер не може със стопроцентова си­
гурност да пресъздаде отминали събития. Паметта нерядко изне­
верява на участниците, още повече когато бъдещето вече е ясно.
Репортерът трябва да се застрахова от неточности, като прове­
ри достоверността на фактите от няколко източника, но е полез­
но както за читателя, така и за автора да не се забравя тази огра­
ниченост на журналистиката. “

(|,Олег Калугин, коментар пред автора, институт „Хувър“.

(2,Евгений Новиков, интервю с автора.
<3)Александър Безсмертних. Конференция „Ретроспективи от края на Студената
война“, Принстънски университет, 23 февруари 1993 г.
(4)Джордж Шулц, интервю с автора.
(5,Робърт Хейлбронър. Dissent, есен, 1990.
<*46)*Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
<7,Глен Кембъл, интервю с автора.
<8)910*3Ричард Алън, интервю с автора.
(9)Доналд Ригън, интервю с автора.
(10) Алън Фиърс, интервю с автора.
с «Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
(‘«М ахмуд Ахмедович Гареев. Михаил Василевич Фрунзе, военен теоретик. Аме­
риканско издание на McLean, VA. Pergamon-Brassey's, 1988, р. 395.
(13)Уилям Кларк, интервю с автора.
 ГЛАВА 7

Най-могъщият
в историята

нуари 1981 г. е особено студен във Вашингтон. Валят сняг и

Я леденостуден дъжд, откъм река Потомак духа бръснещ вя­

тър. В столицата витае очакването, което обикновено съпътст
ка промяна във властта. Два дни след като е положил клетва, Р
Рейгън вика в Овалния кабинет своя кандидат за поста директор на
ЦРУ Уилям Кейси. Необичайно е шефът на ЦРУ да има лична среща
с президента толкова рано, в самото начало на мандата му. Та нали
преди всичко трябва да се изготви държавният бюджет, да се попъл­
нят вакантните постове в кабинета. Основна грижа на новата адми­
нистрация е икономиката. Но Роналд Рейгън се среща не просто с
шефа на ЦРУ той е поканил на разговор близък и почитан съветник.
Доверието между двамата е изградено още по време на дългата
предизборна кампания. Щабът на Рейгън е в хаос, преди Кейси да го
оглави през януари 1980 г. Днес много хора забравят, че в началото
на 1980 г. Рейгън е със съвсем слаби шансове за победа. „С помощта
на Бил Кейси нещата се обърнаха“01 - припомня Ричард Алън, съ­
ветник на президента по въпросите на националната сигурност. По
време на кампанията Рейгън неотклонно се придържа към съветите
на Кейси. Той много добре съзнава, че се намира в Овалния кабинет
благодарение и на управленския опит и политическия нюх на Кейси.
„Роналд Рейгън се чувстваше задължен на Бил Кейси, както някои
успели лидери - на онези, направили победата им възможна“® -
казва Мартин Андерсън, съветник на Рейгън и член на предизборния
му щаб. В първите седмици след победата през 1980 г., когато се
извършват новите назначения в кабинета, Кейси е разочарован. Той
се е надявал, че изграденото доверие между него и президента ще му
18 П итър С уайцър

осигури поста държавен секретар, до който се е домогвал. Рейгън

обаче го поверява на Александър Хейг, школуван натовски командир
с драматична, праволинейна и дисциплинирана нагласа. Хейг е аут­
сайдер за Рейгън: не играе никаква роля в предизборната кампания,
не е негов близък, обаче има качества, които го правят незаменим за
поста: опит и обаяние.
В края на ноември Бил Кейси получава предложението на Рейгън,
но то не е онова, което е очаквал. Директорът на ЦРУ обикновено по-
скоро изпълнява градената от други политика. Той рядко е викан в
кръга, обсебил центъра на властта. Най-често се ограничава до пре­
доставянето на разузнавателни сведения и оценки. След като изслушва
предложението на Рейгън, Кейси отвръща: „Трябва да помисля.“
Колкото повече мисли Кейси, толкова повече се убеждава, че по­
стът директор на ЦРУ в традиционните му граници не го задоволява.
Да борави със схеми и планове на 67 години! Но пък едва ли ще има
друг шанс да влезе във вътрешния кръг на властта. И решава да на­
прави всичко възможно, за да се включи в този кръг, кръга на хората,
които коват политиката.
Няколко дни по-късно заявява на президента, че приема, но при
три условия, като добавя, че те не подлежат на пазарене. Първо, иска
същите права, каквито има всеки член на кабинета, както и място на
масата, на която се решава външната политика. Той не желае да бъде
извън играта.
Второто, за което Кейси настоява, е кабинет в Белия дом, за да
си осигури лесен достъп до персонала на Целия дом и президента.
Кейси не желае да бъде заточен в Лангли. В политиката, както и в
търговията с недвижими имоти местоположението е най-важно. Но
още една причина го кара да настоява за кабинет в Белия дом. Мар­
тин Андерсън, член на президентската Комисия по външно разуз­
наване, си спомня: „Собствен кабинет със секретарка на третия етаж
в сградата на изпълнителната власт означаваше лесен достъп до
всеки член на Съвета за национална сигурност. Кейси можеше да
ползва кабинета си за срещи, като прескача наложените бюрокра­
тични правила. Телефонните му разговори оставаха наистина в тай­
на - те не можеха да бъдат подслушвани и записвани както в щабк­
вартирата на ЦРУ“<3)
Третото и последно условие е „отворена врата“: Кейси държи да
получи уверения от президента, че ще има пряк достъп до Овалния
кабинет по всяко време, когато пожелае. „Той не искаше да минава
през други хора, когато му се наложи да говори с президента. Иска­
ше да може да му позвъни или да го види насаме винаги когато поже-
Победа 19

лае“(4) - спомня си Хърб Мейър, специален помощник на Кейси в

ЦРУ
Рейгън незабавно приема исканията на Кейси и го прави най-мо­
гъщия в американската история шеф на ЦРУ Формално и неформал­
но Кейси става епицентър на външната политика. Споразумението с
президента му осигурява място в кабинета и членство в Съвета за
национална сигурност. Още по-важно - впоследствие той получава
място и в новооснованата Група за планиране на националната си­
гурност, орган, овластен да се разпорежда с външната политика. Гру­
пата е с ограничен състав - в нея са включени президентът, вицепре­
зидентът, държавният секретар, военният министър, съветникът по
въпросите на националната сигурност. И Бил Кейси.
Освен властта, която получава с настаняването си в Белия дом,
още един фактор спомага Кейси да се превърне в най-могъщия в
американската история директор на ЦРУ: близкото му приятелство с
президента. Това е най-голямото предимство на Кейси. „Между тях
имаше сърдечна близост - спомня си Хърб Мейър. - И двамата бяха
американци от ирландски произход, преживели Голямата депресия, с
еднакви възгледи. Срещаха се два пЪти седмично, докато Рейгън бе
на власт, винаги насаме. Постоянно си говореха по телефона. Съвет­
ниците по въпросите на националната сигурност идваха и си отива­
ха, но Бил Кейси оставаше. Той бе най-могъщият в американската
история директор на ЦРУ“(5) Кейси, Алън и Уайнбъргър са обедине­
ни от волята си да се противопоставят на съветското предизвикател­
ство. И тримата имат пряк достъп до президента.

* * *

„Олдсмобил 98“ без номера чака Кейси пред щабквартирата в

Лангли. Новоназначеният директор на ЦРУ сяда отзад в тъмносиня­
та бронирана лимузина, придружен от въоръжени до зъби охраните­
ли. Един от пазачите поставя автомата си до шофьора и държи в ръка
пистолет „Магнум“. Отзад Кейси има на разположение няколко те­
лефона - за връзка с Лангли, с Белия дом, както и подсигурена сре­
щу подслушване линия, по която може да се свърже с когото поиска.
Лимузината е следвана от друга кола на охраната - в нея пътуват
четирима телохранители, които също са въоръжени с пистолети
„Магнум“, а в куфарчета носят автомати „Узи“. Две преки преди 16-
а улица и „Пенсилвания“ шофьорът се обажда на охраната в Белия
дом. Барона (кодовото име на Кейси) пристига.
Кейси закъснява за срещата си с президента и изтичва по стъпа-
20 П итър С уайцър

лата на задния вход на Белия дом, леко приведен, размахал ръце във
всички посоки. Под мишница стиска кафяв плик, със свободната ръка
щрака химикалка. Кейси влиза в Белия дом бързешком, като дава
възможност на част от охраната за пръв път да зърне новия шеф на
разузнаването. Кичурите бяла коса по оплешивяващата му глава,
очилата с метални рамки, обезоръжаващото лице на стареещ мъж
пред пенсия сякаш изобщо не се връзват с поста му. Но и приятели­
те, и враговете се заблуждават от благия му вид. Достатъчно е да
заговори, за да проличи острият му като бръснач ум. След няколко
реплики с Ричард Алън и съветника в Белия дом Едуин Мийс той
влиза на срещата при Рейгън.
В Овалния кабинет Кейси поздравява президента със здраво ръ­
костискане. Двамата си разменят приветствия и една-две ирландски
шеги, след което веднага се захващат'за работа. Рейгън, който е ча­
стично глух с едното ухо, чува със затруднения дори най-ясните зву­
ци и често кара събеседниците си да повтарят репликата си. Кейси
със завадения си синтаксис кара президента още по-силно да се на­
пряга. (Рейгън често се шегува, че Бил Кейси е първият директор на
ЦРУ на когото не е нужен кодиращ телефон.) По време на кампания­
та Кейси си създава навик, който впоследствие се оказва много поле­
зен - винаги гледа да застане откъм здравото ухо на президента.
Проблемите на Рейгън със слуха и оплетеният изговор на Кейси
се оказват извор на спекулации, доколко президентът е бил информи­
ран за това, какво предлага или върши шефът на ЦРУ Един от бив­
шите съветници по националната сигурност си спомня: „Понякога се
чудехме дали президентът напълно разбира какво му говори Бил и
накъде отпраща страната с едно кимване.“(6)
От плика под мишницата си Кейси изважда карти, графики и схе­
ми, предназначени за новия главнокомандващ. Донесъл е и послед­
ните сводки на разузнаването за състоянието на съветската иконо­
мика.
- Господин президент - започва той, - искам да използвам среща­
та ни, за да ви запозная с положението на руснаците. Те са зле, за­
трудненията им са големи.
И представя на президента някои данни за съветското производ­
ство и недостига на ресурси. Говори и за сведенията на разузнаване­
то, които звучат едва ли не анекдотично. Изважда и сводка за прихо­
дите на СССР в твърда валута.
- Положението е по-зле, отколкото си го представяхме - заявява
Кейси на Рейгън. - Искам сам да се убедите колко зле са икономи­
чески, което ги прави силно уязвими. Те се разкъсват. Икономиката
Победа 21

им се, влачи. Поляците се бунтуват. Съветите са затънали в Афга­

нистан. Куба, Ангола и Виетнам са се превърнали в тежест за Моск­
ва. Господин президент, в момента пред нас се открива историческа
възможност. Ние можем да им причиним сериозни поражения - следва
мълчание, стратегическа пауза. После Кейси продължава: - Госпо­
дин президент, искам всяка седмица да ви представям неотсети раз­
узнавателните данни, за да се запознавате с реалното състояние на
нещата. Поръчал съм и няколко разработки за евентуалните ни въз­
можности за действие, за това, какво можем да извлечем от ситуацията
в наша полза.
Докато заема поста директор на ЦРХ Кейси подава на президента
разузнавателна информация всеки петък. Тази практика оказва из­
ключително въздействие върху Рейгън и позицията му спрямо СССР.
Запознаването на президента с разузнавателна информация в суров
вид е прецедент в американската история. Това е и критичната първа
стъпка, която помага на Рейгън да разбере в колко тежко положение
се намира Съветският съюз. Когато Уилям Кларк става съветник по
въпросите на националната сигурност през 1982 г., потокът от разуз­
навателна информация нараства още повече. „Президентът обичаше
да чете сводките на разузнаването, отнасящи се до съветската иконо­
мика - припомня Джон Пойндекстър. - Сведенията за закриването
на заводи поради липса на резервни части, за недостига на валута, за
опашките пред магазините го интересуваха живо и му помагаха да
затвърди вярата си, че съветската икономика изживява огромни зат-
руднения.“(7) Извадките от дневниците на Рейгън го потвърждават.
На 26 март 1981 г. той пише: „Съвещание за състоянието на съветс­
ката икономика. Тя е в много лошо положение и ако ние отрежем
кредита им, те ще бъдат принудени да викат на помощ „чичо“ или да
гладуват.“ Информацията, подбирана лично от Кейси и членовете на
Съвета за национална сигурност, се доставя на ръка в Овалния каби­
нет.
След като в продължение на 20 минути слуша Кейси, президентът
отвръща:
- Бил, защо не представиш тези факти пред Групата за планиране
на националната сигурност?
Тайното заседание на групата се провежда на 30 януари и на него
за пръв път се лансира идеята за организиране на стратегическа офан­
зива срещу СССР. Освен президента участват вицепрезидентът Буш,
Каспар Уайнбъргър, Александър Хейг, Бил Кейси и Ричард Алън.
Москва засилва присъствието си в Афганистан: там вече има 89 000
съветски войници. Трупат се войски край Полша, рязко се покачва
22 П итър С уайцър

възможността от нахлуване. Западна Европа очевидно е незаинтере­

сована и отпуска кредити на Москва за строителството на огромен
газопровод.
Групата за планиране на националната сигурност е на единно мне­
ние: необходимо е по-нататъшно увеличаване на военния бюджет,
започнало още по времето на Картър след съветското нахлуване в
Афганистан. „Всички бяха съгласни, че главната задача е възстано­
вяването на нашите сили. Оставаше да решим какви ще са целите и
стъпките ни“(8) - спомня си Уайнбъргър.
Срещата се води от Алън, който от дълго време следи отблизо
политиката на САЩ спрямо СССР. След дискусията за бюджета той
подхваща въпроса, какви цели трябва да се поставят. „Разговорът бе
много оживен. Решихме каква ще бъде позицията ни за Полша. Цел­
та ни бе не само да предпазим тази страна от съветска инвазия, но и
да подрием влиянието на Москва в Полша“(9> - припомня си Уайн­
бъргър.
Главните насоки на политиката на САЩ спрямо СССР още не са
начертани. Държавният секретар Хейг настоява да се предприеме
„трезво намаляване на напрежението“, което ще принуди СССР да
преговаря при изгодни за САЩ условия. Чрез засилване на военната
машина и чрез преговори от „позицията на силата“ интересите на
САЩ ще бъдат защитени и стабилността ще се запази, аргументира
се Хейг. Позицията му е в руслото на ортодоксалната за САЩ външ­
на политика след 1947 г., с изключение може би на няколкото годи­
ни, когато на власт са Форд и Картър и в сянката на Виетнамската
война САЩ отслабват позициите си. Кейси, горещо подкрепян от
Уайнбъргър и Алън, заявява, че заплахата е много по-всеобхватна и
са нужни по-активни действия. Не е достатъчно относително надмо­
щие на САЩ, твърди Кейси. Трябва да се реагира съобразно със си­
лата и състоянието на съветската система. Увеличаването на амери­
канската мощ няма да премахне заплахата, просто ще я отложи. Цел­
та на САЩ е не само да увеличат силата си в кратки срокове, но и да
намалят силата на Москва. Това ще доведе до сериозно превъзход­
ство в борбата между демокрацията и тоталитарната система, смята
Алън. Трябва да се осланяме на нашата сила, не на слабостите си.
Дискусията продължава двайсетина минути и завършва с пламен­
но обръщение на Кейси:
- Господин президент, трийсет години играхме играта в нашата
част на терена. Така не се печели. Ако те имат сигурност у дома, без
значение е какво правим ние. Те ще започнат да се държат другояче
само при атака.
Победа 23

Инстинктът тласка президента да подкрепи по-агресивната поли­

тика. По време на кампанията си е трупал точки, изреждайки страни­
те, претеглени от съветския режим след войната във Виетнам. Из­
вестно време след думите на Кейси Рейгън мълчи. „Мисля, че пред­
ложението на Ал ще ни донесе успех на публичната арена, ще накара
съюзниците да ни подкрепят. Струва ми се обаче, че предложението
на Кейси е по-стратегическо.“(10)
Руснаците, изглежда, научават за разделението в администрация­
та. „Съветските аналитици вероятно долавяха различията и разделе­
нието в Рейгъновата администрация, но първоначално не им обръща­
ха голямо внимание. Изглежда, бяха наясно с различията между анти-
съветската позиция на бившия държавен секретар Александър Хейг и
общо на Държавния департамент и антисъветската и антикомунисти­
ческа позиция на Пентагона и Белия дом. Първата се ограничаваше до
прагматично противодействие срещу разширяването на съветската
мощ. Втората отиваше по-далеч с призив за кръстоносен поход срещу
Съветския съюз“0 0 - пише съветологът Северин Байлър.
На дискусията се изясняват само концепциите, но и това е доста­
тъчно, за да се даде начален тласък. Президентът изглежда склонен
да подкрепи по-агресивна политика, която ще прехвърли играта в
полето на Москва.
На заседанието освен това се взема решение, че администрацията
трябва да предприеме съгласувани усилия, за да наблегне върху пси­
хологическата уязвимост и слабост на СССР. Москва е загрижена от
поведението на Роналд Рейгън, характеризиран като непредсказуем
каубой. По време на приемането на властта Ричард Алън се среща
със съветския посланик Анатолий Добринин. „Те имаха усещането,
че им се е паднал невероятно костелив орех. Бяха изплашени до
смърт“ - спомня си Алън.
Новата администрация долавя необходимостта да затвърди този
образ, поне в Кремъл. „В стратегията влизаше това руснаците да
повярват, че той е малко луд“ - твърди Алън. Тази концепция бе пред­
ложена от стратега Хърман Хан, който сравнява надпреварата меж­
ду двете велики сили с игра на топчета. Според теорията му никоя от
страните не иска катастрофа, но и никоя няма да отстъпи, ако се стигне
до конфронтация. Така или иначе обаче, някой трябва да отстъпи, за
да се предотврати нова световна война. Хан много точно формулира
теорията си с думите: „Никой не иска да играе с луд.“ Образът на
каубоя има стратегически предимства. На заседанието се поставя
началото на неформална, но много интензивна психологическа опе­
рация (PSYOP).(l2)
24 П итър С уайцър

Целта е Кремъл да заеме отбранителна позиция и да не рискува с

предизвикателни действия. Стратегията включва серия от военни
провокации близо до границите на СССР. „Това бе много хитро. Нищо
не бе написано на хартия, нямаше писмени доказателства“03' - спом­
ня си заместник държавният секретар Фред Айкъл.
„От време на време пращахме бомбардировачи над Северния по­
люс, така че руските радари да ги засекат. Друг път изтребители кръ­
стосваха в близост до европейските и азиатските граници на СССР“
-твъ рди генерал Джак Чейн, бивш командир на стратегическата ави­
ация. Подобни операции се провеждат до няколко пъти седмично. Ин­
тервалите между тях са неравномерни, което засилва ефекта на не-
предсказуемост. Както ненадейно започват полетите, така и спират,
за да се възобновят след няколко седмици.04'
„Това действително даваше резултат. Руснаците нямаха предста­
ва, какво означават тези полети. Ескадрилата летеше право към съ­
ветското въздушно пространство, радарите я засичаха и вдигаха тре­
вога. В последния миг самолетите завиваха и се завръщаха“ - спом­
ня си заместник държавният секретар д-р Уилям Шнайдър, отгова­
рящ за военната и технологичната подкрепа. Първите психологичес­
ки атаки започват в средата на февруари и на първо място имат за
цел да покажат до какви опасности може да доведе евентуална съвет­
ска военна намеса в Полша.05'
Няколко дни след срещата на Групата за планиране на външната
политика Кейси събира своя оперативен щаб в ЦРУ На тайните опе­
рации е отредена критична роля в замислената от администрацията
стратегия. Кейси пита какви са възможностите на ЦРУ за провежда­
нето на тайни операции и как може да се повиши ефектът от тях.
Иска сътрудниците му да изразят писмено становището си. Когато
докладите пристигат, упрекът му е, че тайните операции са замразе­
ни или пренебрегнати. В представите му те са важно помощно и не-
признавано средство във външната политика. Но тази гледна точка е
спорна.
В собствената му организация съществуват доста задръжки. Джон
Макмахън, шеф на операциите в ЦРХ за разлика от Кейси е настроен
предпазливо. „Джон си бе извлякъл поука от разследванията на Кон­
греса в края на 70-те години. Той не бе склонен да поема риск. Виж­
даше обратния ефект, който можеше да се стовари отгоре ни след
всяко наше действие“06' - припомня си Винсънт Канистраро, бивш
подчинен на Макмахън.
Най-мащабната тайна операция по това време е подкрепата за
муджахидините, които се борят срещу съветското нахлуване в Афга-
Победа 25

нистан. Тя е организирана от Стансфийлд Търнър по поръчка на пре­

зидента Картър дни след съветската инвазия по Коледа. Програмата
има минимален успех и се ограничава до продължаване на съпроти­
вата. ЦРУ докарва оръжие от Египет и го доставя на муджахидините
през Пакистан със сътрудничеството на пакистанското разузнаване.
За периода 1980-1981 г. е доставено оръжие за близо 50 млн. долара.
Целта на САЩ с операцията е „да се тормозят“ съветските войски.
Саудитска Арабия, разтревожена от авантюрите на СССР в региона,
също помага на муджахидините. Уговорката е арабските доставки да
са равни по стойност на американските.
Вашингтон държи оръжието, което отива в ръцете на съпротива­
та, да бъде съветско, за да могат американските политици да се оп­
равдаят при оплакване от страна на Москва. Няколко са причините
ЦРУ да избере Египет за доставчик. Кайро не е безучастен към бор­
бата на мюсюлманските си братя в афганистанските планини. Еги­
пет разполага с огромни количества съветско оръжие, останали в
страната от времето на близкото военно сътрудничество с Москва в
края на 60-те и в началото на 70-те години. Обмисля се и възможност
да бъде привлечен Китай, производител на оръжие по съветски обра­
зец.
Ала арсеналът, доставян на муджахидините, не е с добро качест­
во. ЦРУ плаща за автоматично оръжие от типа на съветския автомат
АК-47, гранатомета и миномети, муджахидините обаче получават
старо оръжие, негодни муниции и лошо оборудване. „Египтяните
надуваха цените, а ни продаваха отпадъци. Тези оръжия можеха само
да сплашат руснаците и съответно да спомогнат за смъртта на ня­
колко храбри муджахидини“<17) - спомня си участник в операциите.
Муджахидините се оплакват месеци наред пред хората на ЦРУ от
негодността на оръжието. Но Лангли не предприема нищо, защото
се страхува, че евентуални разногласия с египтяните могат да дове­
дат до разгласяване на операцията.
Още в първите дни след като заема поста, Кейси се зачита в те­
леграмите между Кайро и Лангли и изпада в ярост.
На първото заседание с Кейси Макмахън и подчинените му седят
около масата на новия директор и слушат внимателно. След кратко
обсъждане на пет-шест тайни операции в ход стигат до Афганистан.
Макмахън запознава Кейси с количествата доставяно на муджахиди­
ните оръжие и заявява, че руснаците все пак си плащат за окупация­
та. След като Макмахън свършва, Кейси започна незабавно: „Пра­
щаме им пълен боклук. Трябва да ги снабдим с истинско оръжие. Ще
кажеш на нашите хора в Кайро да оправят проблема, иначе аз ще го
26 Питър С уайцър

разреша със Садах при посещението ми в Кайро през април. Искам

руснаците истински да си платят.“ Той се разпалва все повече: „Да
помагаме на съпротивата, това трябва да правим, но много по-ин­
тензивно! Искам такива операции и другаде по света. Окупираните
народи са нашият най-голям съюзник. На комунизма трябва да му
припари под краката. Трябва да им пуснем кръв. И за да стане това, е
необходимо да променим някои неща тук.“ Макмахън напуска сре­
щата явно угрижен. Внимаващият преди всичко за сигурността на
операциите служител е срещнал „кръстоносеца“08'.
По време на целия си мандат, но особено през първата година
Бил Кейси реорганизира, засилва и преориентира дейността на ЦРУ
При неговия предшественик адмирал Стансфийлд Търнър ЦРУ из­
пада в летаргия. Кейси наследява управлението с 14 000 щатни слу­
жители и бюджет от около 1 млрд. долара, без този актив да води до
особена дейност. Търнър е по-скоро технократ - колкото вярва в са­
телитите и електронното разузнаване, толкова скептично е настроен
относно ефикасността на човешкия потенциал и тайните операции.
През четиригодишния си мандат адмиралът освобождава 820 тайни
агенти. Моралът на оперативните агенти пада. Независимо от създа­
дената представа за силата на ЦРУ разузнаването в началото на 1981
г. е слабо и неефикасно. „Нямахме изградени мрежи там, където най-
много се нуждаехме от тях - признава един служител. - Не бяхме в
състояние да извършим тайна операция дори срещу супермаркета на
ъгъла, камо ли зад Желязната завеса.“09'
„Естествено, в онези години имахме някаква представа за общите
възможности на съветската военна машина. Но не знаехме как се
вземат политическите решения в Москва, какво става вътре в полит­
бюро, не разполагахме с почти никаква възможност да организира­
ме тайна операция“420' - разказва адмирал Джон Пойндекстър.
Част от проблема Кейси вижда в американския Конгрес. По вре­
ме на едно от редовните си явявания пред Сената той заявява на 13
януари, че възнамерява „да сведе до минимум ограниченията“, нало­
жени на ЦРУ „От една точка насетне строгата и подробна отчетност
влияе отрицателно върху резултатите.“ И оставя впечатлението, че
страната вече е преминала този Рубикон. (До лятото драстично съ­
кращава броя на служителите, които осведомяват Конгреса за дей­
ността на разузнаването.)'21'
Моралът също не е висок. Години наред ЦРУ е под обстрел: коми­
сията на сенатора Чърч, чистките по времето на Търнър, провалите
на програмата „Феникс“ във Виетнам и опитите за премахването на
Фидел Кастро, шпионирането на активисти срещу войната във Виет-
Победа 27

нам. Бил Кейси настоява всичко това да остане в миналото на ЦРУ

„Трудностите на миналото десетилетие са зад нас. Дойде време ЦРУ
да се заеме със същинската си работа“<22) - пише той до подчинените
си в началото на 1981 г.
Новият директор на ЦРУ остава силно учуден, когато научава с
колко малко източници на информация разполага. „Бил беше бесен.
Ние, лидерите на свободния свят, нямахме достатъчно достоверен
информационен източник в Съветския съюз. Основавайки се на опи­
та си от Службата за стратегически проучвания, Кейси отказа да прие­
ме каквито и да е извинения за това състояние“<23) - спомня си специ­
алният му помощник Хърб Мейър.
Войната е повлияла дълбоко върху схващанията на Кейси за от­
ношенията между нациите, икономическата борба и ефикасността на
чайните операции. В края на 1944 г. съюзническите сили се готвят да
предприемат нападение срещу нацистка Германия. Но съюзниците
имат съвсем бегли разузнавателни данни, какво точно става в Герма­
ния. В Италия, Франция, Северна Африка и дори в Централна Европа
те разполагат с такива агенти, че благодарение на доставяната от тях
ценна информация може да се спаси животът на хиляди хора и да се
помогне на съюзниците да си съставят ясна картина за състоянието
на германската армия по места. В Германия обаче не е така. Там няма
агенти, които да дават достоверна военна информация, способни да
организират разузнавателна мрежа. Командването на съюзниците
запознава с проблема „Дивия Бил“ Донован, директора на Службата
за стратегически проучвания. За всеобщо учудване Донован поверя­
ва изграждането на такава мрежа на един 32-годишен бивш флотски
лейтенант. Името му е Уилям Кейси.
Младият лейтенант започва кариерата си като консултант в Съве­
та за икономическо разузнаване през 1943 г. Според Кейси работата
му е имала за цел „да напипва слабите места в икономиката на Хит­
лер, да проучва как немците могат да бъдат болезнено притиснати
чрез блокада, масирани покупки и други методи на икономическата
война“(24). Кейси намира работата си за интересна, но жадува за пове­
че действие. През 1943 г. го викат на среща при полковник Чарлс
Вандерблу в Службата за стратегически проучвания. Харесват го,
той постъпва на работа и година по-късно Донован го избира за шеф
на тайното разузнаване в Европа.
Кейси, разбира се, е поласкан, но работата му се оказва незавид­
на. Лейтенантът от флота се хвърля всеотдайно в нея. С изобрета­
телност той организира мрежа от агенти - едно от големите разузна­
вателни постижения по време на войната. Както пише Джоузеф Пер-
28 Питър С уайцър
сико в книгата си „Да проникнеш в райха“, Кейси се оказва способен
„да привлече 200 агенти, които да работят в сърцето на нацистката
крепост, да подправят документи, чиято автентичност издържа на вся­
каква проверка, дори и от гестапо, да изградят разклонена и безпог­
решна мрежа за свръзки, да проследяват, да събират факти и да ги
анализират“(25).
Методите на Бил Кейси са показателни за начина му на действие
срещу врага. Хвърлянето на американци в тила на нацистите не би
дало резултат, затова той привлича доброволци сред антинацистки
настроените военнопленници. Агентите му говорят немски, позна­
ват добре Берлин, прикритието им е достоверно. Фактът, че използ­
ването на военнопленници за подобни цели противоречи на Женев­
ската конвенция, не тревожи особено младия шеф на разузнаването.
Времената са объркани.
През февруари 1945 г. Кейси има двама агенти в Берлин. През
март разполага с 30 екипа. Следващия месец те са 58 в цяла Герма­
ния. Методите им са извънредно находчиви. Берлинският екип с ко­
дово име „Шофьор“ използва за осведомители проститутки.
Военните години, преминали сред мръсотия и тиня, оставят неиз­
личими следи у Кейси за цял живот. Опитът затвърждава в него уро­
ците от битката на идеи, увереността му в необходимостта от актив­
ни действия. Тези уроци Кейси прилага впоследствие срещу съвет­
ския комунизъм. В книгата си „Тайната война срещу Хитлер“ (хро­
ника на дейността му през войната) той пише: „Вярвам, че днес е
важно да се разбере колко необходими бяха разузнаването, тайните
операции, организираната съпротива, спасили живота на множество
хора и голям брой материални ценности по време на борбата срещу
Хитлер. Тези средства може би ще бъдат по-важни от ракетите и са­
телитите в предстоящите кризи, те могат да допринесат за разстрой­
ването на контролните центрове и съобщителните линии на тотали­
тарните режими.“(26)
Предшественикът на Кейси Стансфийлд Търнър му оставя важно
наследство. Един от най-важните агенти на ЦРУ по висшите етажи
на властта в съветския блок е полковник Владислав Куклински, член
на полския Генерален щаб. С нестихващ кураж Куклински предоста­
вя на ЦРУ информация за съветските инициативи в Полша. Безцен­
ните му доклади съдържат информация за бойните заповеди на Вар­
шавския пакт и оперативните планове в Европа. Куклински е единст­
веният агент, внедрен на толкова висок пост, Търнър предоставя док­
ладите му само на неколцина най-висши държавни служители, вклю­
чени в списъка БИГОТ. По времето на Картър в този списък са пре­
Победа 29

зидентът, вицепрезидентът Мондейл и съветникът по националната

сигурност Збигнев Бжежински.
Кейси запазва крайно ограничения обхват на БИГОТ, на пръсти
се броят онези, които знаят за подвизите на Куклински. Той обаче
иска да разполага с поне десетина агенти от неговия ранг навред из
съветския блок. Освен това иска да увеличи интензивността на тай­
ните операции. В началото на март 1981 г. Кейси предприема оби­
колка из централите на ЦРУ в Далечния изток. (По време на мандата
си отделя за разлика от предишните директори на ЦРУ голяма част
от времето си за подобни обиколки.) Иска да се срещне с хората в
окопите и лично да разбере какво става. Подобно нещо в ЦРУ отдав­
на не се е случвало. При Стансфийлд Търнър ЦРУ се е свило в соб­
ствената си черупка, както отбелязва неговият оперативен помощ­
ник Уилям Гейтс.(27)
Кейси е твърдо решен да промени това положение. Той много­
кратно повтаря на служителите си, че „разузнаването неизбежно върви
ръка за ръка с рисковете, ние трябва да живеем с тях. Трябва да из­
бягваме само ненужните рискове“(28).
Уилям Кейси пристига във Вашингтон като най-могъщия в аме­
риканската история директор на ЦРУ Благодарение на близостта му
с президента и на властта му в администрацията той става ключова
фигура в новосъздаващата се американска външна политика. „Бил
Кейси обичаше работата си; беше безупречен в нея. Въздействието
му върху политиката бе неоценимо“(29) - заявява Дейвид Уиг, дълго­
годишен бизнеспартньор на Кейси и за кратко време връзка на ЦРУ в
Белия дом.
Така в началото на 1981 г. Кейси започва да възстановява готов­
ността на САЩ да водят тайни операции. Те трябва да бъдат пуснати
в ход в съответствие с изработената в Съвета за национална сигур­
ност стратегия, която ще измени хода на Студената война и ще уско­
ри разпадането на Съветския съюз.

(1)Ричард Алън, интервю с автора.

(2,Мартин Андерсън, интервю с автора. Виж също неговата книга „Революция“
(Hoover Institution Press, 1993).
(3) Мартин Андерсън, интервю с автора.
(4) Хърб Мейър, интервю с автора.
<5)Хърб Мейър, интервю с автора.
"'’Интервю с автора.
(7,Джон Пойндекстър, интервю с автора.
(8)Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
30 П итьр С уайцър

,9,Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.

,,0)Американски представител на срещата, интервю с автора.
<П!Статия, първоначално отпечатана в Foreign Affairs, впоследствие публикувана
и в книгата на Северин Байлър „Съветският парадокс“ (London, I. В. Taurus, 1986),
р. 319.
(,2)Ричард Алън, интервю с автора.
<|3)Фред Айкъл, интервю с автора.
(|4Джак Чейн, интервю с автора.
(15)Уилям Шнайдър, интервю с автора. Също Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
{|6,Винсънт Канистраро, интервю с автора.
11"'Интервю с автора.
(18)Интервк> със служители от американското разузнаване. Подобна оценка се сре­
ща в книгата на Джоузеф Персико - Кейси: животът и тайните на Уилям Дж.
Кейси (New York, Penguin, 1991).
п«Интервю с автора.
(20Дж он Пойндекстър, интервю с автора.
(21) The Washington Post, 14 януари 1981. The Economist, 4 юли 1988.
<22)The Economist, 4 юли 1981.
(22) Хърб Мейър, интервю с автора.
<24,Уилям Кейси. Тайната война срещу Хитлер (Wasington, DC: Regnery, 1988), р. 4.
<25Джоузеф Персико. Проникване в райха (New York, Ballantine, 1979).
(2ЧУилям Кейси. Тайната война срещу Хитлер, р. XIV
(27)Персико. Casey..., р. 213.
'“ ’Интервю с автора.
<29Дейвид Уиг, интервю с автора.
 ГЛАВА 2

Вярната картина

ремъл много внимателно следи събитията във Вашингтон

К след влизането на новата администрация в Белия дом. Моск­

ва е добила кураж през 70-те години с нарастването на съве
мощ и относителното отслабване на Америка. Леонид Брежнев дори
публично обявява през 1979 г., че ходът на събитията от войната във
Виетнам до кризата в Иран е поставил начало на нова ера, в която
„съотношението на силите е в ущърб на капиталистите“. Америка
все още е уязвима в сянката на Виетнам, Москва е агресивна. Със
серия от дипломатически маневри СССР увеличава влиянието си в
Северна Африка, разполага с потенциални съюзници и в Централна
Америка. И през декември 1979 г. Москва до такава степен вярва в
способността си да диктува събитията, че предприема нахлуване в
съседен Афганистан, представено като интернационална помощ.
Съветските идеолози, като Михаил Суслов, обявяват публично
избирането на Роналд Рейгън за доказателство, че „САЩ се намират
в криза на системата“. „Десноориентираните идеолози залагат на
войната“ - ясен знак за „деградацията на Америка“. Вътре в себе си
обаче съветската върхушка се страхува от новата вашингтонска ад­
министрация.
„Централният комитет бе обзет от нарастваща тревога и страх
след избирането на Рейгън. Той бе последният човек, когото искаха
да видят във Вашингтон“01 - спомня си Евгений Новиков, по онова
време висш служител в Международния отдел на ЦК. Олег Калугин,
генерал от КГБ, работещ във външното контраразузнаване, добавя:
„Рейгън и възгледите му до такава степен бяха стреснали съветското
ръководство, че то бе на ръба на истерията. Витаеше предчувствие
32 П итър С уайцър

за неминуема криза. Той бе възприеман като много сериозна запла­

ха. “<2)
Кремъл не е съвсем неподготвен за онова, което може да се очак­
ва от Рейгън. Съгласно обичайната практика КГБ и разузнаванията
на съветските съюзници са съставили подробни досиета за Рейгън и
помощниците му по време на изборите през 1980 г. Източногерман­
ската Щази рисува Рейгън като „антикомунист до мозъка на кости­
те“, оглавил „кампания за изтласкване на прогресивно мислещите
хора от филмовата индустрия и профсъюзите“, изповядващ крайни
„антисъветски настроения“ и „желание за военно превъзходство“,
стремеж „да се унищожи революционният прогрес“ и „готовност да
води икономическа война“ срещу Москва и съюзниците й. Този порт­
рет тревожи съветското ръководство. Досието включва и цитати от
реч на Рейгън, произнесена по време на предизборната му кампания:
„Никой не иска да използва атомното оръжие. Но врагът трябва вся­
ка нощ да заспива със съзнанието, че ние можем да го използваме.“
Организираната по-късно психологическа атака залага именно на това
вече създадено впечатление.
Освен за идеологическите убеждения на Рейгън разузнаването се
е погрижило да достави и подробна информация за частния живот и
приятелите му. Склонен е да делегира власт на подчинените си, не
пуши, не пие, идеологически е безкомпромисен, жена му Нанси има
силно влияние над него. В досието се сочи дори че Рейгън редовно
чете хороскопите за себе си и за съпругата си.(3)
Тревожни са и докладите за активизирането на американската во­
енна машина под ръководството на Каспар Уайнбъргър. Бившият
съветски министър на външните работи Александър Безсмертних си
спомня: „Информацията, която стигаше до политическото ръковод­
ство, оставяше впечатлението, че след периода на затишие [70-те го­
дини] с идването на новия президент Рейгън САЩ рязко обръщат
политическия курс от отбрана към военна надпревара. Всички доне­
сения на нашето разузнаване в САЩ... показваха, че Вашингтон е
започнал да полага сериозни стратегически усилия за постигане на
военно надмощие.“(4)
В началото на февруари 1981 г. Бил Кейси седи в кабинета си в
сградата на ЦРУ усуква вратовръзката си между пръстите и гледа
към река Потомак през широката 12 метра стъклена стена. В кабине­
та са Джон Брос, Станли Споркин и още двама техни колеги. Кейси е
разбрал, че мнозина бюрократи в ЦРУ са против това да се премине
към по-активни действия. Първите му срещи с Джон Макмахън и с
шефовете на оперативните звена не могат да се нарекат плодоносни.
f l обеда 33

Пред всяко негово предложение те палят червен семафор. „Макма-

хън бе прът в колелата на Бил Кейси. По време на своя мандат се
опитваше да саботира много от инициативите му, игнорираше пре­
поръките му, не спазваше указанията и не представяше навреме док­
ладите и разясненията“151 - спомня си висш служител от Съвета за
национална сигурност.
В Оперативната дирекция доминира така наречената ГХЙП - Гру­
пата на Харвард, Йейл и Принстън. Това са извънредно предпазливи
агенти без изобретателност, избягващи рисковете. За да се издигне в
очите на Кейси, оперативният работник трябва понякога да наруша­
ва правилата. Това си е част от същината на шпионажа. Научен да
действа така по време на войната, Кейси се нуждае от човек, който да
разбие ГХЙП и да бъде безпределно лоялен към него: безкомпро­
мисна фигура, антипод на летаргичните служители от Оперативната
дирекция, но и лесен за контролиране, не особено запознат с функци­
онирането на цялото ЦРХ не изцяло независим човек. Накратко, това
е Макс Хюгел.
Брос и Споркин реагират скептично на предложената кандидату­
ра. Хюгел е бизнесмен, подпомогнал кампанията на Рейгън, без ни­
какъв опит в разузнаването. Това обаче е основната причина Кейси
да се спре на него. Хюгел говори умно и е извънредно лоялен делови
партньор. Кейси иска от него помощ, за да се справя с бюрократич­
ните пречки при провеждането на тайни операции. „Бил харесваше
безкомпромисността на Макс. Той реши да хвърли Хюгел срещу
ръководството на Оперативната дирекция, за да може с успех да води
сам операциите1461 - спомня си служител в дирекцията. На Хюгел се
разчита да разработи търговско прикритие за агентите отвъд океана.
Гамбитът започва да дава плодове, но точно тогава, през юли, Хюгел
е принуден да подаде оставка заради обвинения, свързани с бизнеса
му. Замества го човек от дирекцията.
В началото на 1981 г. Кейси предприема още няколко стъпки, за
да консолидира контрола над тайните операции и да опази секрет­
ността им. В средата на февруари моли президента за промяна в про­
цеса на съгласуване на тайните операции. По традиция в него вземат
участие служители на останалите тайни служби и администрацията,
които нерядко променят плановете или ги спират. От 60-те години
ръководител на групата е съветникът на президента по националната
сигурност. В нея са включени също заместник военният министър,
заместник държавният секретар по политическите въпроси, начални­
кът на обединения щаб на началник-щабовете и помощник държав­
ните секретари на съответните ресори. Кейси предлага наблюдение­
34 П итър С уайцър

то на операциите да мине изцяло към Групата за планиране на нацио­

налната сигурност, която да представлява изпълнителната власт.
Всеки път, когато се опитаме да направим нещо, оплаква се Кейси на
президента, „отвред тече като през сито. Настоявам за тайни опера­
ции, които наистина да останат тайни“.
Рейгън се съгласява незабавно. Новият начин на организация дава
абсолютно предимство на секретността. Операциите се обсъждат
само в Групата за планиране на националната сигурност (ГПНС), като
членовете й не разполагат предварително с информация за разглеж­
даната операция. Подготвените от сътрудниците на Кейси докумен­
ти се раздават в края на срещите и се обсъждат накратко. Решенията
се взимат само от членовете на ГПНС, без да стават достояние на
сътрудници. „Ние имахме слаба представа за тайните операции. Кей­
си си ги провеждаше; политическите аспекти почти не се обсъждаха.
Целта бе да няма изтичане на информация“17’- спомня си Джон Ленк-
зовски, шеф на отдела за Съветския съюз и Източна Европа в Съвета
за национална сигурност (СНС).
Този ред е изключително удобен за Кейси. Той е резултат от дове­
рието, гласувано му от Рейгън, и е показателен за властта, придоби­
та от Кейси в разработването на задкулисната политика.
Кейси разтърсва Разузнавателната дирекция в ЦРУ по същия на­
чин, както и Оперативната. Той иска точна информация от Москва. В
края на февруари свиква първите кратки съвещания с ръководството
на Разузнавателната дирекция. Ръководител на работилницата е Брус
Кларк, но Кейси е недоволен от продукцията му. Разузнаването не­
прекъснато сипе доклади: национални разузнавателни сводки, пре­
гледи и икономически оценки, но Кейси смята повечето от тях за
неизползваеми. „Според Бил повечето сводки бяха оплетени и не­
адекватни по отношение на проблемите, с които се сблъсквахме. Съ­
образените с проблемите пък не влизаха в работа с непрекъснатите
си уговорки и изрази като „от една страна... но, от друга страна“48’ -
спомня си Хенри Роуън, който по-късно оглавява Съвета за нацио­
нално разузнаване.
Анализаторите в ЦРУ изцяло се доверяват на база компютърни
данни и разпечатки, които всъщност не са помощен материал, а пре­
допределят мисленето им. „Фактите могат да доведат до объркване.
Грешната картина не струва хиляда думи“ - е една от фразите, с ко­
ито Кейси характеризира Разузнавателната дирекция. Друга гласи:
„Най-трудно се доказва очевидното.“ Кейси заявява на Кларк, че иска
от Разузнавателната дирекция по-издържани проекти, с повече въоб­
ражение. Той настоява за по-многостранно вглеждане в традицион-
Победа 35

ните обекти на наблюдение. Не е толкова важно колко пари печели

Москва от износа на нефт. Кажете ми какво значат тези пари за тях,
обяснява шефът на ЦРУ
Друга цел на Кейси е да вкара нови хора, споделящи възгледите
му - антикомунисти със сходни схващания за икономиката и страте­
гията. Това ще му помогне да открие нови перспективи пред ЦРУ
Както обяснява той в един вътрешен доклад, системата за изготвяне
на разузнавателни сводки е „бавна, тромава и неефективна, като за­
сипва политиците с недългосрочни променливи прогнози, съдържа­
щи откроени алтернативни виждания“.
За Кейси една от най-важните области за проучване е съветската
икономика. Вярно е, че Разузнавателната дирекция бълва хиляди стра­
ници годишно с информация, но съвсем малка част от нея върши
работа. Той възлага надежди на новоназначените таланти да проме­
нят картината. След като се готви да предложи и да проведе страте­
гическа атака срещу съветската икономика, разчита на хората си по
места за доставяне на нужната информация.
Кейси налага Хенри Роуън, бивш президент на корпорация „Ранд“,
за шеф на Съвета за национално разузнаване. Той привлича като спе­
циален помощник редактора в списание „Форчън“ Хърб Мейър. И
двамата са несъмнени специалисти по съветска икономика. Такъв е и
Дейвид Уиг, връзката на ЦРУ в Белия дом. Той е първият икономист,
разработил система, чрез която да се следят постъпленията на СССР
в твърда валута. Специалността на хората, с които се огражда Кейси,
не оставя съмнение относно посоката на интересите му.
От 1950 г. ЦРУ е водещата западна институция, която изучава
съветската икономика. Година след година то докладва, че тя беле­
жи годишен прираст от 3 процента. Но отделните наблюдения не
потвърждават истинността на тази цифра. Кейси е убеден, че М ос­
ква е в затруднение, и иска от Мейър да подкрепи този извод с на­
блюдения.
Основа за заключенията на ЦРУ е СОВМОД, компютърна систе­
ма, в която са въведени публикуваните данни на съветската стати­
стика, коригирани със серия математически изчисления. Мейър се
запознава с методологията и заявява на Кейси: „СОВМОД е изма­
ма.“ И обяснява: „Розовите прогнози на ЦРУ за съветската икономи­
ка са просто отражение на кремълските представи. Истината е, че
опашките за храна стават все по-дълги. От ден на ден по-остро се
чувства недостиг на ресурси, работата често спира. Военните разхо­
ди нарастват драматично. Отделните наблюдения неизменно гово­
рят, че съветската икономика не бележи никакъв растеж.“'9'
36 П итър С уайцър

Кейси получава няколко изследвания на Мейър за слабостите на

съветската икономика, които могат да се използват стратегически от
политиците. Тези свръхсекретни доклади, разработени от Мейър въз
основа на разузнавателните данни, показват как може да бъде при­
тиснат Съветският съюз. Един от тях съдържа извода, че Москва е
„невероятно уязвима икономически... и предмет на националната
политика трябва да бъде използването на тази уязвимост“.
Дотогава слабост на ЦРУ е било съсредоточаването върху силата
на СССР: военната мощ, златните запаси, помощта за съюзниците.
Кейси иска това да се промени. Мейър свидетелства: „Бил усети, че
разузнаването постоянно е насочвало вниманието си към силните им
страни, без да обръща внимание на слабостите. Ако трябваше да носи
полза на политиците, разузнаването трябваше да научи къде са сла­
бите места на руснаците, за да извлечем полза от тях.“(|0) Шефът на
ЦРУ чете немалка част от докладите. Според Мейър Кейси посвеща­
ва по един час на ден за изучаване на съветската икономика. „На прак­
тика той е автор на американската концепция за икономически на­
тиск по време на Втората световна война. Нищо чудно, че сега за­
почна да се взира, за да открие чувствителните им места.“
Сменяйки съветниците си, Кейси непрекъснато говори по телефо­
на с политици и външни анализатори за съветската икономика. „Бил
имаше връзки по цял свят. Познаваше десетки едри банкери и иконо­
мисти. Постоянно беше на телефона, събираше информация, сонди­
раше мнения, искаше услуги.“0 0
Още в първите дни Разузнавателната дирекция е разтърсена от
нововъведенията на Кейси, Роуън и Мейър. Съветският отдел се про­
тиви срещу пренасочването. През юли Кейси решава да я отдели и
премества съветолозите от Лангли в едно от предградията на Ва­
шингтон - Виена. Така той се надява да пресече влиянието на рути-
нираните специалисти и да осигури свобода на екипа.
Друга важна и занемарена област на разузнаването са психологи­
ческите проучвания. Години наред ЦРУ се обръща към психолози и
психиатри, за да изготвят психопортрети на чуждите политици. Док­
ладите в повечето случаи се опират на биографични данни и впечат­
ленията на други политици, разговаряли с обектите на изследвания­
та. Но Бил Кейси държи президентът да разполага с по-полезна ин­
формация. Той иска да знае „психологическите измерения“, през ко­
ито съветското ръководство гледа на САЩ. Какво ги плаши? Каква е
„личната им устойчивост“? Колко бързо реагират на предизвикател­
ствата? Какво може да разклати увереността им? „И по-рано имаше
сведения, че ръководството е затруднено - заявява професор Алън
Победа 37

Уитакър, психолог, изучавал по поръчка на ЦРУ съветските лидери.

- Но те не бяха достатъчно задълбочени. Надявах се да се доберем
до по-специфична информация, която да може да ползва политици­
те.“*02*459' Кейси настоява проучванията да се насочат на първо място
към икономиката, Полша и Афганистан.
През март по време на среща на Групата за планиране на нацио­
налната сигурност Кейси прокарва нова идея. Изхождайки от прези­
дентското съгласие за предприемане на стратегическа офанзива, той
обявява, че трябва да започнат тайни операции в развиващите се стра­
ни. Надпреварата между свръхсилите в Третия свят ангажира голяма
част от мощта ни, започва Кейси. Съветите и техните пълномощни­
ци навред посягат на нашите съюзници. Разпрострели са се почти из
всички континенти. Пред нас се открива нова възможност. В Третия
свят назряват бунтове, напомнящи антиколониалното движение през
50-те и 60-те години и комунистическите въстания през 60-те и 70-те
години. Сега обаче те са насочени срещу комунистите. Трябва да
подпомогнем тези движения с пари и с политическа подкрепа. Тряб­
ва да накараме Москва да изразходва толкова ресурси, че в система­
та да се появят пробойни. Трябват ни поне пет-шест Афганистана.
Предложението на Кейси впоследствие става известно като докт­
рината „Рейгън“ - финансиране и подкрепа за антикомунистическите
движения в цял свят. Каспар Уайнбъргър, Ричард Алън и Алексан­
дър Хейг, както и президентът харесват идеята. Рейгън иска Кейси
най-подробно да проучи въпроса и да посочи кои движения трябва да
се подкрепят.

(1>Евгений Новиков, интервю с автора.

(2)Олег Калугин, изказване в института „Хувър“.
<3,Досие в библиотека „Рейгън“.
(4) Александър Безсмертних. Конференция „Ретроспективи от края на Студ
война“ в Принстънския университет, 3 май 1993.
(5) Интервю с автора.
(4,Интервю с автора.
<7)Джон Ленкзовски, интервю с автора. The New York Times, 11 юни 1984.
(8,Хенри Роуън, интервю с автора.
(9)Хърб Мейър, интервю с автора.
(,0,Хърб Мейър, интервю с автора.
(||)Хърб Мейър, интервю с автора.
(|2)Алън Уитакър, интервю с автора.
 ГЛАВА 3

И Мека, и Ватикана

началото на април 1981 г. Кейси предприема триседмична

В обиколка из Близкия изток й Европа. Обичайно е самолетът

му да каца нощем из кризисни места, като Близкия изток. Огро
черен С-141 „Старлифтър“ се установява в изолирани части на
щата. Нито при пристигането, нито при отлитането присъстват аме­
рикански дипломати.
Самолетът винаги лети от Вашингтон до крайната си цел без
междинни кацания. При нужда един КС -10 зарежда самолета на
Кейси във въздуха. Екипажът е цивилен, както и всички пътници.
Самолетът няма никакви знаци. Вътре е оборудван като летящ хо­
тел и съобщителен център. Отпред са ВИП помещенията, луксозно
обзаведени с дивани, фотьойли, легла и санитарни възли. В задната
част е разположена свръхмодерна система за свръзка, която позво­
лява на шефа на ЦРУ да разговаря по обезопасена линия с Вашин­
гтон или с която и да е точка по света. Кейси има връзка дори с
внедрени на Изток агенти, които разполагат със съответната апара­
тура. Самолетът е защитен по последната дума на техниката срещу
засичане, както и с радар, който да отклонява противникови ракети.
Екипажът е тежковъоръжен и дава 24-часово дежурство на борда.
Никакъв друг персонал не може да припари. На земята самолетът е
под въоръжена охрана.
Докато прелита океана, Кейси се запознава с редица проблеми.
Ситуацията в Полша се променя бързо. Той говори с Каспар Уайн-
бъргър за муджахидините и американската военна помощ за Близ­
кия изток. Получава съвети, как да се държи с бъдещите си събесед­
ници в Саудитска Арабия. Най-важен за момента обаче е въпросът за
Победа 39

лошото качество на оръжието, доставяно от Египет на муджахиди-

ните.
Кайро е мръсен и шумен. Общото настроение е мрачно. Кейси
прекарва два дни в страната, среща се с Ануар Садат, с военни ко­
мандири и с шефове на разузнаването.
Египетският президент и неговият гост разискват редица пробле­
ми, но Кейси е тук преди всичко за да предупреди недвусмислено
Садат, че сегашните условия за доставка на оръжие за муджахидини-
те в Афганистан са неприемливи. Оръжията са боклук, заявява той
на египетския президент. Саудитска Арабия също плаща за това оръ­
жие и там няма да бъдат очаровани, ако разберат как се харчат пари­
те им, още повече че саудитският крал дава немалко средства за под­
крепа на правителството на Садат.
Уайнбъргър е стар познайник на саудитците. Прекарал е доста
години в Бехтел, разрешавайки редица деликатни въпроси. Смятат
го за близък приятел и винаги е добре приет от кралското семейство.
С подкрепата на президента Кейси възнамерява да иска увеличаване
на паричната помощ за Афганистан. Уайнбъргър казва на Кейси, че
саудитското кралско семейство е силно антисъветски настроено и че
е особено чувствително към домогванията на Москва до Персийския
залив.
Вицепрезидентът Джордж Буш също поддържа добри отношения
със саудитците, особено с шефа на саудитското разузнаване, дома­
кина на Кейси - принц Турки ал Фейсал. За краткото време, докато е
директор на ЦРУ, Буш работи с Турки и двамата се сближават. Ви­
цепрезидентът запазва отношенията си с шефа на саудитското разуз­
наване и когато напуска политиката в края на 70-те години, което му
позволява да се заеме с петролен бизнес. Преди пътуването на Кейси
Буш му дава няколко твърде смислени съвета по отношение на Тур­
ки. В писмо до Турки, изпратено непосредствено преди отчитането
на Кейси, той обрисува шефа на ЦРУ като добър приятел на саудит­
ците и като човек, който симпатизира на геостратегическата им по­
зиция. Саудитска Арабия представлява 2 150 000 квадратни кило­
метра пустиня. Благополучието на страната е дълбоко под пясъците.
Нефтените находища на Саудитска Арабия са от жизненоважно
значение за Запада. Страната обаче е уязвима. С 9-милионното си
население тя е заобиколена от враждебно настроени съседи с големи
и добре въоръжени армии. Кралското семейство живее изолирано от
саудитското общество. На север Иран и Ирак водят кръвопролитна
война. Аятолах Хомейни вече е направил няколко предизвикателни
изказвания пред своите радикални последователи за корумпираност-
40 П итър С уайцър

та на саудитския кралски двор. Рияд се страхува, че ако иранците

пречупят съпротивата на Ирак, Саудитска Арабия може да се пре­
върне в следващ обект на нападение.
Радикалният ислямизъм на Хомейни печели привърженици сред
част от саудитското общество, недоволно от политическия и иконо­
мическия ред в страната. Мерките за сигурност драстично се засил­
ват след кървавия инцидент в Мека през 1979 г., но нови неприятно­
сти не са изключени. В този контекст най-голямата опасност за сау-
дитците не е традиционният враг Израел, а мюсюлманите фанатици
в Иран.
Над саудитците виси и друга заплаха от изток - промарксисткото
правителство на Южен Йемен. Кралството усеща, че Южен Йемен
се стреми да свали кралското семейство от власт. Освен че има идео­
логически разногласия с Рияд, Южен Йемен е хвърлил и око на сау­
дитските запаси от петрол, с каквито сам не разполага. Границата
между двете страни не е точно очертана. Аден е поканил съветски
военни съветници, което силно тревожи саудитците. Член на крал­
ското семейство заявява пред вестник „Ню Йорк таймс“: „Съветско­
то военно присъствие в Куба не е толкова сериозна заплаха за сигур­
ността на Запада, колкото военното проникване в Персийския залив
и Африканския рог.“(1)
Нахлуването на Москва в Афганистан се приема от управляващи­
те кръгове в Рияд като придвижване към Персийския залив с крайна
цел овладяване на петролните залежи на Арабския полуостров. Ше­
фът на саудитското разузнаване говори недвусмислено за съветски­
те цели: „Отговорът е прост: нашият петрол... Засега не очакваме
инвазия, но очакваме руснаците да използват влиянието си, за да за­
емат позиция, която да им гарантира петролни доставки.“®
В рамките на страната няколко групировки и организации кроят
конспиративни планове срещу кралското семейство. Организации като
Съюза на демократичната младеж, Социалистическата работническа
партия и доминираната от шиити Организация на ислямската рево­
люция за освобождение на Арабския полуостров са подкрепяни от
Сирия и Иран.
За Кейси тревогата на саудитците, породена от съветските домог-
вания, е шанс страната да стане солиден съюзник на САЩ. Петролът
е като майчина кърма за индустрията и Западът се нуждае от стаби­
лен и сигурен достъп до кладенците. През 70-те години, когато араб­
ските производители на петрол водят агресивна политика спрямо
Запада, цената на петрола се покачва неимоверно. Като евентуален
монополист върху производството на петрол ОПЕК добива през де-
Победа 41

сетилетието огромна власт и влияние. Уайнбъргър е на мнение, че

през последните две години нещата са се променили и сега саудитци-
те са много по-сговорчиви по отношение на САЩ. Понижаването на
цените на петрола е важна цел на новата администрация, което би
помогнало съществено на американската икономика.
Гигантската черна птица рулира към един от отделените хангари
в северния край на пистата. Самолета посрещат двама служители от
местното бюро на ЦРУ и отделение от охраната на американското
посолство.
Бюрото на ЦРУ в Саудитска Арабия е малко и силно обезсърче-
но. Причина за това е не само управлението на Търнър, но и иранска­
та революция. Когато радикалните студенти окупират посолството
на САЩ в Техеран, служителите на ЦРУ там са напълно изненадани.
Хиляди страници доклади и шифрограми попадат в ръцете на екстре­
мистите. Със сигурност сред тях е имало и информация за бюрото в
Рияд.
За Кейси обаче стоенето със скръстени ръце е недопустимо. Той
иска на място да се срещне с хората, да прецени качествата им и да
разбере каква е причината за бездействието им. За местното бюро
срещата с новия директор, чиято слава вече се носи, е и шанс. Бю ро­
то в Рияд според Кейси дълго време е било неправомерно пренебрег­
вано. Държавният департамент и търговското министерство са заси­
лили присъствието си през 70-те години заради огромното значение
на Саудитска Арабия като производител на петрол, а ЦРУ занемаря-
ва представителството си. Кейси вижда във възстановяването му една
от основните си задачи в Рияд. На това бюро се пада важна роля в
политиката на новата администрация. На саудитците с тяхното бо­
гатство, загадъчност и откровен антикомунизъм е отредено основно
място в стратегическата офанзива срещу съветския блок. „Саудит­
ска Арабия бе един от най-важните американски съюзници през 80-
те години - казва Алън Фиърс, ръководител на операциите на Араб­
ския полуостров по това време. - На страната се гледаше като на
основен двигател, ние поддържахме с нея близки отношения. Те бяха
критичен фактор за постигането на важни цели.“(3)
Хората от бюрото докладват на Кейси, че през следващите сед­
мици се очаква Кувейт да протегне ръка към Москва. Емирът на мал­
кото, богато с петрол кралство е силно изплашен. Непосредствено
до границите на страната му бушува иранско-иракският конфликт.
Напрежението в района, предизвикано от революцията в Иран, и съ­
ветското нахлуване в Афганистан, както и присъствието на хиляди
изповядващи радикален ислямизъм палестинци в столицата Кувейт
42 П итър С уайцър

са заплаха за правителството. Външният министър на Кувейт шейх

Сабах се готви в края на април да посети Москва за консултации по
обстановката в Персийския залив. Според източници в Кувейт Сабах
ще обяви за враг номер едно в района на Персийския залив не Моск­
ва, а Вашингтон. Уязвимостта на Кувейт го тласка към руснаците.
Сабах активно призовава саудитците да подкрепят декларацията му
и да се противопоставят заедно с Кувейт срещу разполагането на
американски сили в региона. Ще се поддаде ли Саудитска Арабия на
агитацията?
Идеята не блазни саудитците, те много добре съзнават откъде идва
истинската опасност - съобщават събеседниците на Кейси. Рейгъно-
вата администрация е предложила да продаде разузнавателни само­
лет АУАКС и модерни изтребители на страната, за да засили военна­
та й мощ, но саудитците не са наясно докъде могат да разчитат на
Америка. В общи линии, Уайнбъргър е казал същото на Кейси.
Саудитският крал и принц Турки са дълбоко прозападно ориенти­
рани. Те редовно порицават американската подкрепа за Израел, но
ненавиждат антимюсюлманската пропаганда и потисничеството, така
агресивно налагани от СССР в съветска Централна Азия, а сега и в
Афганистан. Кейси е един от първите висши администратори, посе­
щаващи Саудитска Арабия. Антикомунистическите му убеждения
вече са добре известни сред саудитските дипломатически кръгове.
Същия следобед зад американското посолство спира конвой от
лимузини. Принц Турки ал Фейсал с десетина официални лица е до­
шъл лично да посрещне новия директор на ЦРУ Двамата си стискат
ръце и се разполагат на задната седалка в една от лимузините. Ка-
валкадата потегля. Саудитските домакини на Кейси се държат лю­
безно, внимателно и много отзивчиво.
Турки е енергичен мъж с остър ум, добре познаващ западната чув­
ствителност. Правоверен мюсюлманин, той изглежда като европеец
или американец. Презира марксистите и атеистите. Проявява учуд­
ваща приветливост към Кейси, не по-малко правоверен католик. Турки
дори не възразява срещу това, че тук, в Рияд, заради Кейси е отслу­
жена тайна литургия - знак за необичайно уважение в страна, където
Библията никога не е била допускана. За космополитно настроения
Турки Бил Кейси е мъж с различна вяра, който споделя убежденията
му за Съветския съюз.
Двамата влизат в добре охранявано имение извън Рияд, потулено
сред финикови палми и други екзотични растения - истински зелен
оазис сред опалената пустиня наоколо. Залата за срещи е малка. Прин­
цът и Кейси влизат първи, следвани от сътрудниците си. По стените
Победа 43

висят арабски килими. Кейси разпитва домакина си за тях като екс­

перт - през 70-те години се е занимавал с внос на килими от Босна в
САЩ.
Непосредствената загриженост на Турки идва от „съветския об­
ръч около Саудитска Арабия“. Предполага се, че в Южен Йемен има
1500 съветски военни, в Северен Йемен са 500, в Сирия - 2500, в
Етиопия - 1000, и в Ирак - 1000. Като се добави и стохилядната съ­
ветска армия в Афганистан, Турки смята, че руснаците са в състоя­
ние веднага да достигнат Персийския залив. Те лесно могат да овла­
деят пътя до Белуджистан, откъдето достъпът им до Залива е пряк,
както подчертава принцът пред Кейси.
И президентът, и аз съзнаваме, че комунистите са опасни - започ­
ва Кейси. Той припомня думите на външния министър Молотов пред
посланика на Хитлер в Москва през 1939 г.: „Районът южно от Бату­
ми и Баку по посока към Персийския залив може да се смята за цен­
тър на съветските аспирации.“ Същото е в сила и днес, заявява Кей­
си, нищо не се е променило.
Шефът на ЦРУ продължава: Не биваше да допуснем иранският
шах да падне, сега щеше да е много по-добре, ако бе останал на власт.
Той уведомява принца за намеренията на Вашингтон сериозно да
увеличи помощта за Пакистан като мярка срещу съветската заплаха,
както й по-активно да помага на муджахидините. Искаме да напра­
вим така, че руснаците да проливат кръв в Афганистан, да ги нака­
жем сериозно - заявява Кейси. Много сме ви благодарни за вашата
помощ в Афганистан. Той споменава за разговорите си в Кайро от­
носно качеството на доставяното оръжие. Целта ни е операцията да
се разшири - заключава той, - повече оръжия с по-добро качество.
Турки обявява пълна поддръжка за програмата и се съгласява стра­
ната му да я подкрепи финансово. Той подчертава, че според краля
Централна Азия е слаба точка на съветската империя. Саудитците са
готови да увеличат антикомунистическите и религиозните радиопре-
давания за Афганистан и Централна Азия. Кралят иска да помогне на
мюсюлманските братя, които се намират под игото на Москва. Тур­
ки заявява, че Саудитска Арабия възнамерява да разпространи хиля­
ди копия на Корана в Афганистан и евентуално в съветска Централна
Азия. Според него това е един вид духовна война, водена „с подкре­
пата на Бога“. Кейси одобрява идеята и припомня зверствата, извър­
шени от руснаците в Централна Азия по време на революцията и
Втората световна война.
Заплахите по границите на Саудитска Арабия са реални и кралст­
вото е принудено да увеличи въоръжението си. От няколко години
44 П итър С уайцър

настояваме САЩ да ни доставят модерни изтребители - заявява Тур­

ки. - Ирак и Иран всяка седмица нарушават въздушното ни прост­
ранство, а ние не разполагаме със съответни сили, за да защитим
въздушното си пространство - съобщава принцът и изважда списък
с нарушенията в последно време.
Турки много добре знае, че Кейси е не просто директор на ЦРУ но
и член на правителството, на Съвета за национална сигурност и на
Групата за планиране на националната сигурност, и се опитва да оси­
гури подкрепата на събеседника си за доставки на модерни оръжия
от САЩ. Президентът разбира вашите нужди, аз също - подема Кей­
си. - Ние ще променим коренно политиката за продажба на оръжия,
водена от предишния кабинет. Моят съвет към президента ще бъде,
че САЩ трябва да доставят всичко необходимо за поддържането на
вашата сигурност. Принцът видимо е доволен. Освен това Кейси из­
разява готовност да споделя повече разузнавателна информация, от-
колкото своят предшественик, и изважда някои от докладите, които
носи със себе си. Първо се спира на положението в Южен Йемен.
Принцът получава подарък, какъвто никой не му е правил преди -
записи на разшифровани от Националната агенция за сигурност съ­
общения. Те съдържат информация за помощта, която получават от
Южен Йемен саудитски сепаратисти, подготвящи свалянето на крал­
ското семейство. Йеменците подкрепят тази група, предоставили са
й тренировъчен лагер недалеч от столицата си.
След това Кейси изважда други документи и ги разстила върху
масата. Това са копия на свръхсекретни доклади на ЦРУ за производ­
ството на петрол в СССР. Те не представляват особен интерес, Турки
със сигурност притежава възможно най-точните данни за световно­
то производство на петрол. Документите обаче подкрепят тезата на
Кейси. Москва финансира империята си чрез износа на петрол, за­
почва Кейси и си сваля сакото, пристъпвайки към същината на въп­
роса. Турки разглежда докладите. За руснаците рязкото покачване на
цените на петрола през 70-те години бе манна небесна - заявява Кей­
си. - Всеки долар в повече на барел означава печалба от 1 милиард
долара за Москва. Не можем да допуснем това да се случи отново,
допълва той.
Кейси се стреми принцът да осъзнае взаимната връзка между не­
щата. Саудитска Арабия в най-голяма степен е в състояние да влияе
върху световните цени на петрола. По това време тя осигурява 40 %
от продукцията на ОПЕК. За разлика от останалите производители
залежите й са лесни за експлоатация. Това означава, че страната е в
състояние да води гъвкава политика и да диктува световните цени на
Победа 45

петрола. Саудитска Арабия изкарва дневно на световните пазари

между 2 и 3 милиона барела. Повечето от страните членки на ОПЕК
настояват саудитците да покачат цената от 32 на 36 долара за барел и
да намалят износа.
Започвайки да говори за цените на петрола едновременно с об­
съждането на сътрудничеството между САЩ и Саудитска Арабия в
сферата на сигурността, Кейси намеква, че двата въпроса са пряко
свързани. Това бе елемент от стратегията на Рейгън. „Искахме ниски
цени на петрола. Отчасти затова им продавахме оръжие“(4) - при­
помня си Уайнбъргър.
Принцът благодари на Кейси за предоставената информация и
споменава, че, в общи линии, Рияд е готов да води по-умерена поли­
тика в петролните продажби. В наш интерес е американската иконо­
мика да е силна - заявява Турки. - Ние няма да покачваме цените.
Рияд ще противостои на всеки натиск за намаляване на производст­
вото и за повишаване на цените - уверява той госта си.
Срещата продължава три часа. Тя е успешна, двамата събеседни­
ци са много доволни. Турки е попаднал на човек, който симпатизира
на всички негови идеи и оценява загрижеността му. Кейси е открил
симпатизант на антикомунизма му, готов да сътрудничи със САЩ.
Вероятно един от най-важните съюзи в тайната война срещу СССР е
сключен. Опасявайки се от уязвимостта си, уплашена за оцеляване­
то си, Саудитска Арабия доброволно се обръща към САЩ за защита.
САЩ са готови да й я предоставят, като в замяна Рияд прокарва ин­
тересите на Вашингтон на световния петролен пазар.<5)
Още същата вечер големият черен самолет без знаци излита от
военното летище в Рияд без всякакви церемонии по изпращането.
Машината се насочва на запад към Тел Авив. На 10 000 метра височи­
на Кейси провежда със сътрудниците си разговор за обстановката в
Полша. Москва е наплашена от поляците - казва им той. —И така ще
бъде, докато „Солидарност“ остава. Как да подкрепим движението?
По времето на Картър САЩ осъществяват ограничена програма
за подпомагане на движението с литература и печатна техника. Ката­
лизатор на програмата е съветникът по въпросите на националната
сигурност Збигнев Бжежински, самият той поляк. Привлечени са ог­
раничен брой хора и скромни финансови ресурси. Парите се израз­
ходват за производството на фланелки с надпис „Солидарност“, за
купуване на размножителна техника, лепенки и материали, пропа­
гандиращи движението. Цялата дейност е изнесена извън Полша.
Смята се, че е прекадено рисковано да се прави каквото и да е вътре в
страната. „Солидарност“ е стопроцентово дело на поляците. Ако се
46 П итър С уайцър

разчуе, че получава каквато и да е помощ отвън, организацията ще

бъде заклеймена като „ръката на ЦРУ“. Практически ЦРУ няма ни­
какви тайни връзки със „Солидарност“.
Кейси разглежда докладите за Полша, събрани от Разузнавател­
ната дирекция в малка книжка. Събитията се развиват ускорено. Как-
то той често заявява пред сътрудниците си, това е страничен въпрос,
който може да причини големи главоболия. Полското правителство
е притиснато от исканията на „Солидарност“, а Москва полага не­
имоверни усилия, за да спре колапса на полския комунизъм. В нача­
лото на март висшето полско ръководство отива в Москва, за да по­
лучи указания от политбюро. Партийният лидер Станислав Каня,
министър-председателят Войчех Ярузелски и двама членове на пол­
ското политбюро се срещат тайно на 5 март с Леонид Брежнев, шефа
на КГБ Юрий Андропов, министъра на отбраната Дмитрий Устинов,
външния министър Андрей Громико и още петима членове на КПСС.
Подписана е обща декларация, разпространена от Полската теле­
графна агенция (ПАП).
Страните са се договорили за необходимостта от „спешни дей­
ствия“, които да отстранят заплахата срещу социалистическа Пол­
ша. Личи загрижеността на Москва от това, че събитията в Полша
могат да намерят отражение в цялата „социалистическа общност“,
както се казва в документа. „Империалистите и вътрешните реакци­
онни сили се надяват, че икономическата и политическата криза в
Полша могат да доведат до промяна на съотношението на силите в
света, до отслабване на социалистическата общност, на международ­
ното комунистическо движение и световното освободително движе­
ние... Затова особено важно е да се даде решителен и твърд отпор на
всички домогвания... Социалистическата общност е неделима. Ней­
ната безопасност е дело не само на всяка една страна, но и на цялата
общност. Съветският народ вярва, че Полша е и ще бъде здраво зве­
но от социалистическата общност“ - завършва декларацията.
От Москва непрекъснато постъпват ясни сигнали, че се готви ин­
вазия. Съветската преса всеки ден бълва статии за опасността, над­
виснала над Полша. „Красная звезда“, вестник на военното мини­
стерство, твърди, че НАТО иска „да примами“ Полша в западния
съюз. Вестникът обвинява „Солидарност“ в „антисоциалистическа
ескалация“. „Обстановката се развива незадоволително. Няма приз­
наци, че правителството владее нещата“ -прогласявавестникът. Йрез
февруари „Литературная газета“ обявява Запада за организатор на
безредиците, който нарежда на „Солидарност“ какво да прави. „Гла­
сът на Америка“ и „Свободна Европа“ препредават според вестника
Победа 47

нареждания до активистите на „Солидарност“ : „къде, кога и как да се

вдигат стачки под знамената на „Солидарност“. Това е познатата стара
пропаганда, но сега в нея има скрит замисъл. Сочейки външна запла­
ха, Москва се стреми да оправдае бъдещата си военна намеса.
Каспар Уайнбъргър, който е наясно с най-малките подробности
по бюджета на Пентагона, държи под око положението в Полша. Тай­
ните военни наблюдения, както и полетите на самолетите АУАКС
продължават. Рейгън непрекъснато предупреждава Москва, че воен­
ни действия от нейна страна биха предизвикали американски отго­
вор. Той няма много ясна представа точно какъв би могъл да бъде
този отговор.
Сутринта на 13 април Кейси е посрещнат в Тел Авив от предста­
вители на службите за сигурност, които веднага го откарват в глав­
ната квартира на Мосад. Мерките за сигурност са много строги, как­
то обикновено сред посрещаните няма дипломати, които да привли­
чат вниманието.
В щабквартирата на Мосад Кейси се среща с генерал Ицхак Хофи,
началник на израелското разузнаване. Присъстват и неколцина от
заместниците му. Мосад е една от най-авторитетните и резултатни
разузнавателни служби в света. Възможностите й са огромни не само
в Близкия изток, тя разполага с внушителна мрежа и в Централна
Европа. Със сътрудничеството на емигранти от Полша, Съветския
съюз и Унгария Мосад поддържа канал, който тръгва от Албания и
през Полша достига сърцето на Русия. Изграден главно от еврейски
дисиденти и духовни лица, каналът се пуска в ход, когато израелците
се нуждаят от специфична информация или от канал за контрабандно
прехвърляне на хора или материали във или от съветския блок.
Още от първите дни на съществуването на еврейската държава
този канал действа със забележителен успех. През 1956 г. по него е
изнесена тайната реч на Никита Хрушчов за десталинизацията, про­
изнесена пред XX конгрес на КПСС. (Според слуховете документът
е бил предоставен на израелците от делегат на партийния конгрес.)
Постоянно загрижен за човешкия фактор, Кейси иска достъп до този
канал. Първият въпрос, който се обсъжда, е положението в Близкия
изток. Директорът уверява домакините си, че новата администрация
във Вашингтон твърдо се ангажира с отбраната на Израел. По-ната­
тък той съобщава, че занапред могат да разчитат на едно обновено и
енергично действащо ЦРУ В миналото сътрудничеството между двете
организации е било ефективно, но в края на 70-те години се наблюда­
ва известна дистанция. Кейси набляга върху преобразованията в ЦРУ
и желанието за тясно сътрудничество с Мосад.
48 П итър С уайцър

Генерал Хофи заявява, че оценява намеренията на американската

страна. Израел също желае по-тясно сътрудничество, но Мосад се
нуждае от пари, ресурсите му са ограничени. Именно чрез добро съ­
трудничество двете служби могат взаимно да компенсират слабос­
тите си.
Израелците се нуждаят от две неща. Те отчаяно се стремят към
достъп до американската разузнавателна информация, получавана от
сателити, и особено до сведения за Ирак и Сирия. САЩ разполагат с
най-добрите спътникови снимки на тези две страни, включително на
обекти на иракската ядрена програма, към която Тел Авив е особено
чувствителен. Мосад се нуждае и от фондове за финансиране на своите
задгранични разузнавателни операции. Кейси заявява, че е готов да
задоволи и двете искания, и след това излага своите искания.
Първо повдига въпроса за Полша. САЩ се опитват да възстано­
вят агентурните си възможности зад граница. ЦРУ има някои източ­
ници в Полша, но му липсват връзки с опозицията. Особен интерес
представляват „Солидарност“ и другите дисидентски движения. Кейси
се интересува дали израелският канал действа. Домакинът му клати
утвърдително глава. Срещу финансова помощ за поддържането му
Кейси може да получи достъп до него. Двамата си стискат ръцете.
Сделката е сключена.
Вечерта на 26 април черният самолет отново се изгубва в нощта.
Този път той се отправя на север. На следващия ден Кейси има среща
с хората от римското бюро. В началото на февруари е разговарял с
шефа му в Париж на съвещанието на шефовете на европейските бюра
с новия директор на ЦРУ Този път предстои съвсем делови разговор.
Освен че желае да види на живо как работи бюрото, Кейси се интере­
сува преди всичко от два въпроса: тероризма и Полша. Римското бюро
има за задача да следи терористичните движения не само в Италия,
но и в цяла Южна Европа и Близкия изток. Италианските Червени
бригади са особено активни, редица други терористични организа­
ции използват Атина и Рим като врати за проникване в континента.
Един шегаджия от ЦРУ е нарекъл Рим Терористичния интернацио­
нал.
За Кейси Рим е свързан с Полша, защото в италианската столица
живее една от ключовите фигури в разиграващата се полска драма.
Роналд Рейгън е предложил САЩ да се обърнат към полския папа за
сътрудничество в региона. Ричард Алън си спомня как заедно с пре­
зидента гледали телевизионен репортаж за посещението на Йоан
Павел II в родината му през 1979 г. „Той (Рейгън) каза, че папата е
ключова фигура при определянето на полската съдба. Президентът
Победа 49

бе заразен от емоциите на милионите хора, дошли да видят папата. В

очите му бликнаха сълзи.“'6’
Карол Войтила е роден през 1920 г. в Краков. Следването си в
Ягелонския университет, където учи философия, прекъсва през 1939
г. поради германското нахлуване в Полша. Университетът е затво­
рен, професорите му - хвърлени в затвора. Младият студент е при­
нуден да работи през деня като общ работник, а нощем се проявява
като религиозен активист. През октомври 1942 г. се включва в неле­
галния семинар, организиран от краковския архиепископ кардинал
Адам Сафиеха. Това е първата му закалка в съпротивата срещу тота­
литаризма. Биографията на папата прави силно впечатление на Рей-
гъновата администрация.. Знае се, че още с избирането му през 1979
г. Светият отец работи за интересите на Полша. Според слуховете
папа Йоан Павел II е изпратил през декември 1980 г. послание до
Леонид Брежнев, в което заявява, че ако СССР нападне Полша, той
ще се върне в родината си, за да организира лично съпротива срещу
окупацията.
Папата е енергичен и ярък критик на марксизма навред по света.
През март 1980 г. той произнася една странно прозвучала реч в Мек­
сико срещу опасностите от освободителната теология - радикално
течение в католицизма, свързващо християнската доктрина с марк­
сизма-ленинизма, - която изправя Ватикана срещу прокомунисти-
ческите свещеници в Никарагуа и Салвадор, а и в цяла Латинска Аме­
рика. Непопулярен е папа Йоан Павел II най-вече в църквата на кому­
низма, наречена Кремъл. Той е личността с най-висок морален авто­
ритет не само в Полша; особено го обичат и литовците, чийто език
папата свободно говори. Загрижен за съдбата им, през 1979 г. той
тайно назначава изпратения в затвора литовски архиепископ за кар­
динал. Вестта се разпространява като степен пожар из Литва и силно
окуражава нелегалната църква.
Съветската преса вижда в папата заплаха, която трябва да се сле­
ди отблизо и да се възпира. Възгледите и вярата му се представят
като „зараза“. „Украйна е обект на особен интерес за сегашното ръ­
ководство на Ватикана. То се опитва да използва все още доста ак­
тивното ядро на католическата църква като основа за разширяване
на религиозното си влияние сред населението на републиката.“'7’
В една отпечатана в Украйна брошура, озаглавена „В служба на
неофашистите“, се казва: „Реваншистите и враговете на демокрация­
та и социализма гледат с надежда към новия папа... тъй като целта
му е да обедини католиците от цялата планета в единна антикому­
нистическа сила. Не грижа за човечеството и неговото бъдеще дик­
50 П итър С уайцър

тува това домогване, а желанието за религиозна власт над планета­

та. “(8)
Хората от римското бюро накратко осведомяват Кейси по въпро­
сите за тероризма. Те му съобщават и нещо особено важно за поло­
жението в Полша. Лех Валенса, лидерът на „Солидарност“, прави
историческо посещение в Рим през януари 1981 г. и се среща с папа­
та. Негов домакин е Луиджи Скричоло, говорител на Италианската
конфедерация на труда. Италианският профсъюзен деец е посетил
Полша през 1980 г., за да даде някои съвети на Валенса при изграж­
дането на „Солидарност“, и е помогнал с доставката на пишещи ма­
шини, размножителна и копирна техника за активистите на „Соли­
дарност“. В действителност Скричоло работи за другата страна. Спо­
ред служители на италианското контраразузнаване той е агент на
българските тайни служби, вербовчикът му е на прикритие в българ­
ското посолство. Подобен източник може да предаде жизненоважна
информация на съветския блок. Той е вътре в нещата и се ползва с
доверие. Валенса е уязвим.
Кейси иска от римското бюро да му уговори лична среща с карди­
нал Аугустино Казароли, секретар на Ватикана по външните работи.
Казароли е предан на църквата, доверен съветник на четирима папи.
Кардиналът е за нормализиране на отношенията с комунистическите
правителства в Източна Европа. Той гледа на Изток и се стреми към
постепенно, добре премислено установяване на двустранните меж­
дудържавни отношения между Ватикана и страните от комунисти­
ческия блок.
Казароли заявява, че е твърде зает и няма да може да се срещне с
директора на ЦРУ Кейси вижда в този отказ отражение на външната
политика, провеждана от секретаря. Наскоро Казароли се е срещнал с
водачите на левите бунтовници в Ел Салвадор и с марксистки палес­
тински лидери. Няма пряка молба от президента за среща, така че Ка­
зароли има възможност учтиво да откаже. Той предлага да изпрати
един от заместниците си, който да се срещне с директора съвършено
дискретно. Придаването на публичност на срещата би наляло вода в
мелницата на руснаците, като предизвика спекулации, че църквата и
ЦРУ заговорничат за извършването на преврат в Полша. Кейси нико­
га не е придавал особено значение на протокола и се съгласява.
Казароли предлага за място на срещата църковни помещения,
прилепени до катедралата „Свети Петър“. Заместникът му ще влезе
през предния вход на църквата, директорът - през задния. Двамата
ще се срещнат в административните канцеларии в задната част.
Срещата започва навреме. Помощникът на Казароли пристига в
Победа 51

църковните си одеяния. С херувимско изражение на лицето и с живи

подвижни очи, той топло приветства Кейси и поднася извинения от
името на Казароли за невъзможността лично да дойде. Самият той
изглежда неспокоен. Не е обичайно официален ватикански служител
да бъде видян в компанията на директора на ЦРУ Кейси се опитва да
го успокои, като още отначало заявява, че иска само да разбере ста­
новището на Ватикана за положението в Полша.
Поуспокоен, сътрудникът близо два часа споделя с Кейси вижда­
нията си по темата. Кардинал Стефан Вишински издъхва от рак. Цен­
трална фигура в полската църква и в полския политически живот, той
умело е допринасял за поддържането на стабилността, позволявайки
в същото време на „Солидарност“ да се разрасне. Държал е полското
правителство в шах със заплахата за широкомащабен протест, в слу­
чай че бъде употребена сила. Едновременно е призовавал към сдър­
жаност по-радикалните елементи на „Солидарност“, да не би прави­
телството да пристъпи към силови действия или да извика на помощ
съветските си братя. Адам Михник, еврейският дисидент, твърди, че
с кардинал Вишински „...църквата е станала най-отявленият против­
ник на тоталитарната система“. Неговата смърт ще бъде огромна
загуба - заявява представителят на Ватикана. Независимо от това
църквата ще продължи да оказва подкрепа на „Солидарност“ и да се
противопоставя на репресиите.
Папата е убеден, че рано или късно правителството ще прибегне
до репресии. Важно е каква форма ще придобият и доколко църквата
и опозицията ще са подготвени да ги посрещнат. Продоволствената
криза се засилва, стачното движение се разширява. Църквата се на­
дява да улесни процеса на реформи, за да се избегне колапсът, но без
Вишински това няма да е лесно.
След почти два часа Кейси благодари на помощника и пита дали
при следващото му идване в Рим Казароли ще може да се срещне с
него. „Не“ - отговаря помощникът. Кардиналът смята, че е по-добре
да няма сътрудничество в тази област, за да не се влоши положение­
то. Отказът е недвусмислен, но това вече няма значение. Помощта с
разузнавателна информация е налице. От срещата Кейси научава
повече за положението в Полша, отколкото от сътрудниците си в
Лангли.(9)
Чутото потвърждава онова, което му подсказват собствените ин­
стинкти, а и това, с което президентът Рейгън е склонен да се анга­
жира. „Макар да нямаше някакви твърдо поети ангажименти и под­
писани споразумения за събирането на разузнавателна информа­
ция и споделянето й с нас, Ватикана ни беше от голяма полза“(10) -
52 П итър С уайцър

спомня си адмирал Джон Пойндекстьр. Скоро се случват събития,

които тласкат Ватикана към още по-тесни отношения със САЩ,
особено по полските проблеми, където интересите на двете страни
съвпадат. Няколко седмици след като Кейси заминава, в Рим е нап­
равен опит за убийство на папата. Президентът, Каспар Уайнбър-
гър и Бил Кейси виждат зад този акт скритата ръка на Съветите.1*8

(1)Саудитска Арабия, регионалната стабилност и съветската заплаха. The New York

Times, 8 февруари 1980, А, с. 6.
!2,Пак там.
<3)Алън Фиърс, интервю с автора.
(4,Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
(5|Официален американски служител, интервю с автора.
(6,Ричард Алън, интервю с автора.
<7)Във „Вопросы научного атеизма“, цит. в „Засилващата се активност на Украин­
ската католическа църква в Западна Украйна“ - Радио „Свободна Европа“/Радио
„Свобода“, разузнавателен доклад 119/83, 16 март 1983.
(8)Н. О. Сафронова. Униатската църква и фашизмът (Львов, 1981).
<9)Официален американски служител, интервю с автора.
(Ш)Джон Пойндекстьр, интервю с автора.
 ГЛАВА 4

Кранчетата на империята

рез май 1981 г. в Москва се провежда важна конференция

П на КГБ. Присъстват старши офицери от всички управле­

ния. Подобни срещи се свикват редовно, за да изложат партий
ководители политическия курс и да направят важни съобщения за меж­
дународните предизвикателства, с които се сблъсква съветската дър­
жава. Тайни речи произнасят ръководителят на партията Леонид Бреж­
нев и председателят на КГБ Юрий Андропов. Засягат се въпроси като
Латинска Америка, Афганистан и Китай, но все пак вниманието е на­
сочено преди всичко към новата администрация във Вашингтон.
С бавни колебливи крачки изтощеният генерален секретар слиза
пръв от трибуната. Оцелял десетилетия наред на най-високото рав­
нище в политбюро, сега той изглежда немощен. Вече се носят слухо­
ве за недалечния му край. Вторачен в предварително написания текст,
поглеждайки от време на време през дебелите си очила, гаснещият
партиен вожд изрежда: новата администрация във Вашингтон „де­
монстрира краен реваншизъм“ и се стреми към „опасна дестабили­
зация на международното положение“. Рейгън се е ангажирал с „про­
дължаване на надпреварата във въоръжаването... и планове за подко­
паване на съветската икономика“. Новият президент „просто е про­
пуснал да забележи, че съотношението на силите вече не е в полза на
капитализма“. Той иска да „унищожи завоеванията на международ­
ния социализъм чрез провокации... [и] икономическа война“.
По време на четирийсет и пет минутната си реч Брежнев често се
спира, за да намери мястото, докъдето е стигнал. След като и послед­
ните думи се изтьркулват от устата му, той видимо е останал без
сили. Внимателно го отвеждат до мястото му.
54 П итър С уайцър

Няколко минути по-късно зад катедрата се изправя Юрий Влади­

мирович Андропов. Макар и немного по-млад от генералния секре­
тар, той е съвсем различен. Излъчва мощ, говори завладяващо и уве­
рено. Портретът на Съединените щати, който рисува, е още по-зло-
вещ.
Андропов заявява, че е очаквал антисъветската реторика от пред­
изборната кампания да спре след влизането на Рейгън в Овалния
кабинет, но ето че тя продължава. Той цитира думи на Рейгън от
първата му пресконференция в Белия дом: „Те [Съветите] си запаз­
ват правото да вършат престъпления, да лъжат, за да осъществят
домогванията си... Досега разведряването беше еднопосочна ули­
ца, която Съветският съюз използваше за постигане на собствени­
те си цели.“
За Андропов намеренията на Рейгън са кристално ясни. Дошли са
„опасни времена“, през които Западът се ангажира в системни „про­
вокации срещу социализма“. Нещо повече, Вашингтон се готви да
нанесе „изпреварващ ядрен удар“. От времето на кубинската ракетна
криза съветските ръководители не са използвали толкова агресивен
език и не са рисували подобни ужасяващи картини.
Вероятно Андропов не е прав с предупреждението за подготвяния
от Вашингтон изпреварващ ядрен удар. Но „икономическата война“
наистина е завладяла умовете на висши служители, като Уилям Кей­
си и Каспар Уайнбъргър. Двамата непрекъснато настояват да бъде
пресечен достъпът на СССР до западните пазари, технологии и кре­
дити.
На 9 май Кейси държи в курорта Хот Спрингс реч пред бизнесме­
ни. Той заявява, че съветската икономика „показва нарастваща сла­
бост“ и че в страната „се увеличава вътрешното недоволство“. Ма­
кар да не казва направо, че Съединените щати трябва да се възполз­
ват, това ясно проличава от речта му.
В частни срещи с ръководни фигури от американската икономика
Кейси сипе статистически данни за упадъка на СССР, нарича вложе-
нията в Русия лоши инвестиции. Който иска да спечели нещо, трябва
да бяга от там. Особено се старае да убеди банкерите да спрат вся­
какви заеми за Москва. Докато е начело на ЦРУ Кейси произнася
десетки речи, много от които пред бизнесорганизации, и всеки път
прокарва една и съща линия - търговията с Москва е лоша сделка.
Случва се направо да позвъни на директори на фирми и да окаже
натиск върху тях, да сподели секретна информация, за да ги убеди,
че даден проект би бил във вреда на американските интереси. Поня­
кога натискът дава резултат, понякога не.
Победа 55

Най-голямото и най-амбициозно икономическо начинание на рус­

наците е енергийният проект, известен като „Уренгой 6“. Това би тряб­
вало да бъде най-значителната сделка в търговските отношения между
Изтока и Запада. И Кейси, и Уайнбъргър се отдават изцяло на идеята
да я провалят. Предвижда се построяването на газопровод, дълъг 5800
километра, от северносибирското газово находище в Уренгой до съ­
ветско-чешката граница, където да се свърже със западноевропей­
ската газопроводна мрежа и да доставя 440 милиарда кубически мет­
ра газ годишно за френско-италианско-западногермански консорци­
ум. Първоначалният план е газопроводът да бъде двутръбен, което
би осигурило на Москва твърда валута от 30 милиарда долара го­
дишно. За страна, чиито валутни приходи възлизат на 32 милиарда
долара, това са жизненоважени пари. „Газопроводът бе от решаващо
значение за икономическото оцеляване на Москва“0' - припомня си
бившият отговорен член на ЦК на КПСС Евгений Новиков.
„Чисто и просто дойна крава за валута“(2) - казва Фред Айкъл, за­
местник-министър на отбраната по това време.
В търсене на пари и технологична помощ за построяването и под­
държането на газопровода през 1979 г. Кремъл се обръща към Запа­
да. Съзирайки алтернатива на близкоизточния нефт, европейците
откликват на предложението за 25-годишен договор за доставка на
газ при гарантирани цени. В замяна Москва вижда финансовата си
мечта осъществена. Както и в миналото, западноевропейски банки
се съгласяват да финансират закупуването на тръбополагащата и
друга техника и построяването на газопровода, отпускайки кредити с
лихви под пазарните, гарантирани от съответните правителства. В
същото време други западноевропейски фирми предлагат да доста­
вят същите високотехнологични съоръжения в замяна на бъдещи
доставки на природен газ. Москва вече строи дългия 2700 километра
оренбургски газопровод и използва „Уренгой 6“, за да получи от За­
пада двойно финансиране на проекта или поне на част от него.
Схемата на двойно финансиране, както и критичните рискове за
сигурността, свързани с новия сибирски газопровод, посочва най-
напред Роджър Робинсън, вицепрезидент на Чейс Манхатън банк,
отговарящ за кредитните операции на банката в Съветския съюз,
Източна Европа и Югославия. По време на строежа на оренбургския
газопровод в края на 70-те години той обядвал със съветския газов
министър. „Попитах го дали възнамерява да търси кредити от евро-
доларовия валутен пазар за финансиране на проекта - спомня си Ро­
бинсън. - Той се засмя и каза: „Никога не бих взел такива кредити.
Газовите доставки за Европа плащат всичко.“ Съветската външно­
56 П итър С уайцър

търговска банка очевидно бе пропуснала да го уведоми за осъщест­

вявания в момента план за двойно финансиране на по-голямата част
от проекта, както се потвърди от проведените впоследствие анализи.
Всички главни доставки за Запада се финансираха чрез така нарече­
ните компенсаторни договорености, или чрез бартер - газ срещу тръ­
би, газ срещу турбини и т. н. В същото време доминираната от Мос­
ква Международна инвестиционна банка бе набрала около 2,2 мили­
арда долара на западните кредитни пазари при четири мащабни ак­
ции. По ирония на съдбата от кредитната документация ставаше ясно,
че тези средства са предназначени за закупуването на тръби, компре­
сори, турбини и пр. Арогантността беше смайваща. “(3)
Робинсън дискретно информира ЦРУ за находката си, без от това
да последва нещо. В началото на февруари Съмнър Бенсън, старши
анализатор в ЦРУ, връчва на Бил Кейси записка по въпроса. Служи­
телят също е сериозно загрижен от проекта за газопровода. Постро­
яването му би направило Западна Европа политически силно уязви­
ма и чувствителна към заплахи за прекратяване на доставките от стра­
на на Съветския съюз. Австрия, Берлин и Бавария биха зависили 90
или 100 % от съветския газ. Този факт остава скрит от обществе­
ността. Един американски банкер си спомня за частна среща с тога­
вашния западногермански министър на икономиката Ото фон Ламб-
сдорф през 1980 г. Пред един от участниците в срещата министърът
споделил, че германската зависимост от съветския газ може да до­
стигне 60 % вместо оповестените 30 %. „Но не се притеснявайте -
казва Ламбсдорф. - Немската общественост няма да научи истин­
ската цифра.“(4)
Върху Москва би се изсипала същинска икономическа манна. В
таен доклад от 1980 г. Бенсън пише: „Износът на енергоресурси по­
мага на Съветския съюз да продължи въоръжаването си въпреки не-
секващите сериозни икономически затруднения.“ Загрижеността му
си остава глас в пустиня по време на Картъровата администрация -
очевидно заета по-скоро с разнообразяването на западните енергий­
ни източници, отколкото с обуздаването на Кремъл.,
В началото на май 1981 г., след като прочитат в чернова една ста­
тия от Роджър Робинсън, Уайнбъргър и Кейси се срещат в Пентагона,
за да поговорят по доста широк кръг въпроси, включително положе­
нието в Полша и военния бюджет. Двамата обаче непрекъснато се връ­
щат към темата за газопровода. „Беше ни вече абсолютно ясно, че
трябва да осуетим проекта или поне да го отложим за по-късно - спомня
си Уайнбъргър. —Газопроводът щеше да осигури на руснаците значи­
телно стратегическо предимство и огромен валутен приток.“<5)
Победа 57

В администрацията няма единно мнение по въпроса. Държавният

секретар Александър Хейг се обявява срещу оказването на натиск
върху европейците да изоставят сделката. Той смята, че е твърде късно
за това. По настояване на Уайнбъргър Хейг все пак изпраща замест­
ник държавния секретар по икономическите въпроси Мейър Рашиш
на обиколка из европейските столици със задача да се опита да убеди
съюзниците да потърсят алтернатива на руския газопровод, като въг-
лища от САЩ, синтетично гориво или норвежки природен газ. Евро­
пейците отхвърлят предложенията. За Хейг с това проблемът е из­
черпан. Не така мислят обаче Кейси и Уайнбъргър. За тях въпросът е
твърде съществен, те са решили да се сражават докрай. Страната им
е лидер на свободния свят, а не обикновен партньор. Те нареждат на
своите анализатори да продължат да търсят приемливи алтернативи
за сделката.
В Министерството на отбраната за въпроса отговаря заместник-
министърът Ричард Пърл, проникновен познавач на проблемите на
отбраната, винаги заемащ твърда антисъветска позиция. Той привлича
Бенсън на работа при себе си и събира консултанти за изработване
на алтернативи на газопроводната сделка. Някои от идеите са абсур­
дни: Един от консултантите твърди, че цяла Холандия лежи върху
газови находища и че Европа може да се самозадоволява с природен
газ. Друг предлага да се прокара трансафрикански газопровод от
Алжир, трети настоява за газопровод от Иран през Турция и Гърция
до Западна Европа.
В ЦРУ Кейси също мобилизира анализаторите за разработване
на алтернативни проекти. Специалистите от съветския отдел насоч­
ват вниманието си главно към приходите на Москва в твърда валута,
изгодите от благоприятните кредити и възможността газопроводът
да бъде построен без външна помощ.
В края на май Групата за планиране на националната сигурност се
събира в Белия дом. Президентът Рейгън до голяма степен се е въз­
становил след опита за покушение срещу него в края на март и отново
съсредоточава вниманието си върху перспективите на съветското ико­
номическо развитие. Той също се е запознал с публикацията на Робин-
сън в чернова. Дневният ред е от няколко точки, но повечето засягат
проблемите на предстоящата през юли среща на високо равнище в
Отава. За президента това ще е първият разговор с ръководителите на
чужди страни, с най-близките съюзници и икономически партньори на
Съединените щати от Г—7. Ясно е, че Рейгън трябва да изиграе едно
голямо представление. Западът е разединен по редица въпроси, като
един от тях е за съветския газопровод - единодушни са членовете на
58 П итър С уайцър

Групата за планиране. Вашингтон трябва да предприеме решителни

мерки за утвърждаване на ръководната си роля в светлината на без­
бройните предизвикателства, с които се сблъсква Западът.
Уайнбъргър, подкрепян от Кейси и Ричард Алън, настоява за твър­
до поведение на срещата: „Господин президент, ние трябва да спрем
този проект. Евентуалните облаги за тях са огромни.“ Той накратко
изброява какво би спечелила Москва от сделката, което президентът
знае вече, и накрая заключава: „Убеден съм, че трябва незабавно да
наложим санкции, за да спрем строителството.“
Александър Хейг скача: „Господин президент, европейците няма
да се откажат от сделката. Твърде късно е, отишли са твърде далеч.
Ако повдигнем въпроса публично в Отава, само ще настроим запад­
ните ръководители срещу себе си, без шанс да постигнем разбира­
телство за съвместни действия. Нека поговоря най-напред неофици­
ално с външните министри и да проуча дали биха се съгласили да
разгледат въпроса за алтернативи на газопроводния проект.“
Както обикновено Рейгън се оттегля в Овалния кабинет, за да об­
мисли алтернативата. Два дни по-късно заявява, че няма да излезе с
открито предизвикателство към западноевропейските ръководители
или да иска налагането на санкции. Хейг може да разговаря неофици­
ално с външните министри. Но Кейси и Уайнбъргър скоро ще полу­
чат втори шанс.
Кейси и Уайнбъргър работят в тандем и на друг фронт. Москва
всячески се опитва да сложи ръка върху някои западни технологии,
които да й помогнат да преодолее икономическите затруднения и да
увеличи военния си потенциал. И тя, в общи линии, успява. Някои
съоръжения руснаците купуват, други крадат. Военнопромишлената
комисия на Съветския съюз координира тази широкомащабна дей­
ност. Според оценките в нея са ангажирани около 100 000 души само
за превеждане на техническата документация. „Достъпът до запад­
ните технологии несъмнено бе за руснаците спасителен пояс - казва
бившият заместник държавен секретар по проблемите на военната
помощ и технологиите Уилям Шнайдър. - Така те разрешаваха реди­
ца свои затруднения в промишлената сфера. Прекъсването на този
достъп беше непосредствена и важна цел.“(6)
Съветите имат огромна икономическа изгода от технологичния
трансфер. По думите на Стеф Халпър, изпълнителен директор на
Междуведомствения комитет за технологичен трансфер, от данните
на разузнаването става ясно, че „СССР бе взел стратегическо реше­
ние да избягва изразходването на средства за научноразвойна дей­
ност и да се снабдява със западни технологии чрез кражба и нелегал-
 Победа 59

ни покупки. За целта бе създаден голям щаб със задачата да обобща­

ва нуждите на производствените обединения от нови технологии и да
посочва приоритетните области за кражби от Запада. Технологнияг
трансфер вероятно спестяваше на страната десетки милиарди дола­
ри годишно от икономии в областта на научно-техническата и раз­
войната дейност“(7).
Москва не краде просто каквото й попадне подръка. Специалисти
посочват технологиите, които биха разрешили затрудненията както в
гражданския, така и във военния сектор. Вместо да изразходват уси­
лия за защита на всяка отделна технология, Кейси и Уайнбъргър се
съсредоточават в опазването на критичните разработки. „Те се ограни­
чиха до тесните места в икономиката си, същото направихме и ние -
казва Халпър. - Търсеха технологии, които по един или друг начин да
стимулират икономическия им растеж.“(8)За Кейси това не е нещо ново.
По време на Втората световна война той също е напипвал слабите
места в хитлеристката икономика. „Би могло да се каже, че с опита си
от войната Бил Кейси в някаква степен може да се смята за изобрета­
тел на американската икономическа война‘Ч9) - твърди специалният
помощник на Кейси Хърб Мейър. В Министерството на отбраната
водещата фигура отново е Ричард Пърл. В ЦРУ Кейси крои амбициоз­
ни планове. Той настоява да се създаде бюро, което да проучва тех­
нологичната база на руснаците и да следи вноса на технологии.
В края на 70-те години ЦРУ под ръководството на Стансфийлд
Търнър разработва тайна програма „К“, чиято цел е да се спре при­
токът на технологии за Москва. Кейси се запознава подробно с про­
грамата и установява, че предвидените мерки са крайно недостатъч­
ни. Малко хора работят по проблема, липсват указания за особено
важните технологии, чието предаване на руснаците трябва на всяка
цена да се предотврати.
В ранната пролет на 1981 г. през бюрото на Кейси започва да пре­
минава непрекъснат поток от информация за промишления шпионаж
на Москва. Френската контраразузнавателна служба DST разполага
с източник в КГБ. Кодовото му име е Феъруел и работи в Управле­
ние Т, научно-техническия отдел на елитното Първо главно управле­
ние. Източникът се оказва забележителен. Данните, които предоста­
вя, сочат, че руснаците разчитат на тайно закупуване или на кражба
на западни технологии, за да разрешат затрудненията си в граждан­
ската и военната промишленост. Феъруел предава над 4000 документа,
които показват как КГБ доставя конкретни технологии, как съветс­
ките „компании“ и Военнопромишлената комисия изпращат в чуж­
бина агенти за закупуване или за кражба на научен материал.
60 П итър С уайцър

Съединените щати винаги са имали предвид съветските домогва-

ния на този фронт. Новото в случая са истинските мащаби на тази
дейност. Феъруел не иска от французите пари за услугите си. Година
и половина по-късно, през ноември 1982 г., непосредствено преди
контакта му с агента на DST връзката е прекъсната. По-късно се ус­
тановява, че по всяка вероятност е имало скандал между него и жена
му. Един московски милиционер тръгва към колата му и той, паникьо-
сан, изважда пистолета си и го застрелва. Феъруел е изпратен в за­
твора и по-късно екзекутиран.
Информацията е истинско съкровище за Кейси и всеки път той я
предава на Уайнбъргър, Хейг и президента. „Рейгън беше поразен от
материалите - спомня си служител от Съвета за национална сигур­
ност. - Винаги като ги видеше, заявяваше: „Трябва да сложим край
на това.“(10)
Разузнавателните сведения, постъпили от Феъруел и от други из­
точници, рисуват красноречива картина на значението, което отдава
Москва на технологичния трансфер, за да осигури жизнеността на
своята технологическа, военна и икономическа база. От документите
например става ясно, че от 1976 до 1980 г. само Министерството на
самолетостроенето е спестило 800 милиона долара от научноизсле­
дователска дейност чрез нелегално придобиване на западни техноло­
гии. Това са 100 000 човекогодини научни изследвания.
Програмата се ръководи от всемогъщата Военнопромишлена ко­
мисия и от Президиума на Министерския съвет. Министерството на
външната търговия също е привлечено. Съвместно се изготвят целе­
ви списъци на западните технологии, които ще повишат равнището
на родното производство. Военнопромишлената комисия контроли­
ра национален фонд от 1,4 милиарда долара, предназначен за доста­
вянето на желаните технологии. Голяма част от тези средства са в
твърда валута, добита чрез износ в западните страни. Те се използват
зад граница за закупуване на технологии или за покриване на разхо­
дите по провежданите разузнавателни операции.
За пръв път Кейси и Уайнбъргър представят в Овалния кабинет
получената от Феъруел информация в началото на юни 1981 г. Кейси
показва на президента графики и схеми, от които става ясно с какво
се сдобива СССР и колко би му струвало то. „Господин президент -
обяснява той, - Военнопромишлената комисия получава 50 % от оно­
ва, което иска. Ние трябва да намалим тази цифра. Те постигат лесно
целите си, сигурността ни е застрашена.“
Москва прибягва и до открити кражби, но и купува високотехноло­
гично оборудване от безскрупулни бизнесмени, които препродават
Победа 61

ем баргови изделия. По този начин годиш но се прехвърлят

100 000 компютъра. Руснаците се сдобиват с цели производствени
възли и линии. Към края на 70-те години Москва отклонява високотех­
нологично оборудване за милиарди долари. По-голямата част от него
постъпва от Европа. От неутралните страни - Швеция, Швейцария и
Австрия, уточнява Уайнбъргър, технологиите изтичат като през сито.
Рейгън кима и пита двамата какво предлагат. Те са дошли, за да
искат разширяване пълномощията на Координационния комитет за
многостранен контрол на износа (КОКОМ). (Комитетът съгласува
контрола върху търговията със стратегическо оборудване за кому­
нистическия блок. В него влизат всички страни от НАТО без Ислан­
дия, плюс Япония.) Кейси и Уайнбъргър се споглеждат и министъ­
рът започва: Искаме да разширим списъка на КОКОМ за стратеги­
чески стоки. Съществуват множество технологии, чиято продажба
трябва да бъде ограничена, а не е. Предлагаме освен това да се окаже
натиск върху съюзниците, особено върху неутралните страни, за да
спазват стриктно ограниченията. Законът за контрол върху износа от
1979 г. ни дава правни основания да го направим. Имаме възмож­
ност драстично да ограничим лицензите за разпространението на важ­
ни технологии на онези бизнесмени, които изнасят високотехноло­
гично оборудване за страните от съветския блок. Тази възможност е
залегнала и в договорите, но досега не се прилага. Параграф 6 от
Закона за управлението и контрола на износа предоставя на прези­
дента много ефикасно средство за ограничаване не само на амери­
канския износ, но и на износа от други страни. Той го овластява да
спира или да ограничава експорта „на всякакви стоки, технологии
или друга информация, намиращи се под юрисдикцията на Съедине­
ните щати или изнасяни от лица, намиращи се под юрисдикцията на
Съединените щати“. Това означава, че законът се отнася не само за
американските компании и доставчици, но и за съоръжения, доставе­
ни от която и да било чуждестранна компания, използваща амери­
канска технология по силата на лицензионно споразумение.
Рейгън харесва идеята: „Добре. Да спрем във възможно най-голя-
ма степен изтичането.“
В началото на лятото Уайнбъргър изпраща Ричард Пърл на пър­
вото от серия тайни посещения в европейските столици, за да окаже
натиск върху съюзниците да ограничат износа на технологии за стра­
ните от съветския блок. Особено подчертано е вниманието към неут­
ралните Швеция, Швейцария и Австрия. Посланието е: „Затегнете
контрола върху износа или рискувате да изгубите достъпа си до ли-
цензионни американски технологии.“
62 П итьр С уайцър

Едни от ключовите области, в които прекратяването на достъпа

до западни технологии може да има драматични последствия за Моск­
ва, са петролната и газовата промишленост. В началото на юни Кей­
си получава резултатите от изследване по проблемите на енергети­
ката, което е възложил на анализаторите в Лангли. То представя съ­
ветската енергетика като твърде перспективна, но изпитваща в мо­
мента остра нужда от приток на западни технологии. Съветският съюз
оценява петролните си запаси между 6 и 12 милиарда тона. Но пет­
ролът става все по-труднодостъпен със сегашните съветски методи
за добиване. Поддържането на равнището на добив и експлоатацията
на нови находища изискват прилагането на западни технологии. До­
бивът в редица от най-достъпните петролни полета в районите на
Волга и Урал, в европейската част на Русия, в Кавказ и Средна Азия
бързо спада. Както се заявява в изследването, Москва от година на
година харчи все повече, за да поддържа добива от тези находища. В
началото на 70-те години поддръжката на петролната промишленост
е струвала 4,6 милиарда долара годишно, през 1976-1978 г. тя нарас­
тва на 6 милиарда, а в началото на 80-те години е вече 9 милиарда.
Съветското Министерство на нефтодобивната промишленост възна­
мерява да разреши затрудненията чрез закупуването на западни тех­
нологии. В проучването се отбелязва, че Москва особено остро ще
се нуждае от следното:
- Роторни сонди. Руснаците са принудени да сондират все по-надьлбо-
ко в съществуващите кладенци, да пробиват все по-твърди скали, за да
поддържат равнището на досегашния добив. Това ще ги застави да за­
менят турбосондите си с американски роторни сонди.
- Проучвателни технологии. Кремъл публично е обявил намерението
си да разшири мащабите на проучването на нови находища два и поло­
вина пъти до 1985 г.
- Офшорни технологии. Министерството възлага големи надежди на
многообещаващи офшорни кладенци и особено в Баренцево море, но
засега добивите са незначителни. Надеждата е в британските техноло­
гии и ноухау, оказали се толкова успешни в Северно море.
Проучването завършва с приятното за администрацията заклю­
чение: В повечето от тези сондажни технологии САЩ разполагат с
монопол. Следващите няколко години ще бъдат решаващи. Ако до­
стъпът на Москва бъде успешно ограничен, това ще й струва мили­
арди. Затова Уайнбъргър, Кейси и екипът на Съвета за национална
сигурност под ръководството на Ричард Алън настояват за настъпа­
телно прилагане на забраната за износ на високи технологии за Кре­
мъл. През октомври 1981 г. американските митници започват опера-
Победа 63

ция „Изход“ - програма за прекъсване на продажбите на американ­

ски технологии за Москва. Действията се координират в необявен
команден пост в сградата на митническата служба във Вашингтон.
Енергетиката е важно бойно поле на Студената война. В започва­
щата битка победата може да бъде само на едната страна, въпросът е
коя ще е тя. Саудитска Арабия, най-големият производител на пет­
рол, е играч, способен сам да наклони везните. Затова Рияд се пре­
връща в прицелна точка за американската политика.
Таен доклад на Държавния департамент, изготвен от Дейвид Лонг,
рисува Саудитска Арабия като нестабилна страна, която се управля­
ва от кралско семейство, изложено на множество заплахи. В доклада
се отбелязва: „Отчасти поради броженията в Иран има вероятност
част от шиитите да започнат да свързват своите трудности със Съ­
единените щати и компанията „АРАМКО“, както и със саудитския
режим. Напоследък в обектите на „АРАМКО“ и на други места в
източните провинции е забелязано разпространение на антидинасти-
ческа и антиамериканска литература. Има сведения, че се изгражда
шиитска дисидентска организация.“
Още в началото на мандата на Рейгън е поето задължение за га­
рантиране сигурността на Саудитска Арабия, което на практика оз­
начава, че САЩ ще бъдат нейни покровители в замяна на благопри­
ятна за американската икономика петролна политика, която освен това
би вкарала Москва в огромни разходи. Едно от първите и най-оче-
видни последствия в тази посока е борбата около продажбата на мо­
дерни изтребители и самолети АУАКС през 1981 г.*2456

0)Евгений Новиков, интервю с автора.

(2)Фред Айкъл, интервю с автора.
<3|Роджър Робинсън, интервю с автора.
(4) Ото фон Ламбсдорф, интервю с автора.
(5) Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
(6) Уилям Шнайдър, интервю с автора.
(7,Стеф Халпър, интервю с автора.
<8)Стеф Халпър, интервю с автора.
(,,)Хърб Мейър, интервю с автора.
(Ю)интервю с автора.
 ГЛАВА 5

Мрежата

а 8 юни 1981 г. в 4.30 часа следобед Уилям Кейси научава

Н по телефона у дома си, че израелците са бомбардирали

иракския ядрен реактор Осирак. Кейси веднага набира няк
мер и поръчва американският разузнавателен спътник KH II Б
да бъде отклонен от редовната му орбита над Съветския съюз и да
направи снимки на пораженията. След шест часа израелското разуз­
наване получава снимките на KH II направо от спътника. Благодаре­
ние на отзивчивостта на Кейси се установява, че бомбардировката е
постигнала целите.
Два дни по-късно директорът разговаря по обезопасената линия с
Ицхак Хофи, шефа на израелското разузнаване. Той хвали Хофи за
точността на атаката. Хофи му благодари за помощта при установя­
ването на целите. „Радвам се, че можах да помогна - отговаря Кейси.
- Може би и вие ще пожелаете да направите нещо за мен.“
Кейси отново подчертава пред Хофи колко важно е за САЩ да
продадат самолет АУАКС на Саудитска Арабия. Вашингтон много­
кратно е доказвал ангажираността си по отношение на израелската
сигурност. Сега е време Тел Авив да помогне на Вашингтон. Не ста­
ва дума Израел да одобри доставката, но нима не би могло критиката
да е по-приглушена?
Хофи заявява, че самият той все още изпитва големи резерви по
отношение на продажбата, но ще настои пред правителството за ог­
раничаване на критиката. Кейси му казва, че оценява жеста, и кани
Хофи да му се обажда винаги когато му трябват снимки.
В следващите месеци размахът и остротата на израелската крити­
ка срещу доставката на АУАКС чувствително намаляват. Но това се
Победа 65

оказва недостатъчно. Администрацията, особено Каспар Уайнбъргър,

Бил Кейси и президентът, трябва усилено да лобира, за да доведе до
успешен край сделката.
През лятото във Вашингтон пристига принц Бандар бин Султан,
за да агитира в Конгреса за доставката. Уайнбъргър се сближава с
него. Кейси също се среща няколко пъти с принца. Бандар бин Сул­
тан е перспективна личност с прозападни настроения. Син на мини­
стъра на отбраната, той е приятел на престолонаследника принц Фахд,
който фактически управлява Саудитска Арабия. Уайнбъргър знае, че
Бандар е готов да сътрудничи със САЩ по редица международни
въпроси. Чарлс Коган, по това време резидент на ЦРУ в Близкия
изток, подтиква Кейси да установи по-тесни отношения с принца.
В края на юли директорът на ЦРУ се среща с принца и с един от
синовете на престолонаследника - Сауд. Двамата чуждестранни го­
сти са настанени в осемстаен апартамент в хотел „Феърфакс“ (сега
„Риц Карлтън“) в центъра на Вашингтон. Разположен западно от
Дюпон съркъл, той е особено популярен сред саудитците. Персона­
лът е дискретен, атмосферата - елегантна и космополитна.
Бандар е с приятна външност, добродушен, доброжелателен, с
чувство за хумор. Вкусовете му са в голяма степен западни (особено
си пада по „Биг Мак“)- Служил е като летец изтребител в саудитска­
та авиация и както Кейси веднага установява, е върл антикомунист.
Срещата продължава почти два часа и половина. Разговорът се
върти главно около доставката на АУАКС и съпротивата срещу нея.
Без да се впуска в подробности, Кейси намеква, че израелската реак­
ция няма да бъде толкова остра. Бандар и Сауд са настроени недо­
верчиво. И преди е имало обещания от американска страна, но под
натиска на произраелското лоби Конгресът ги е осуетявал. Директо­
рът обещава да поговори по телефона с някои бизнесмени, които да
помогнат.
Кейси се опитва да разшири отношенията между Вашингтон и
кралското семейство. Той споделя, че разполага с информация за току-
що подписано споразумение за сътрудничество между Либия и Южен
Йемен, която вероятно би интересувала саудитските управляващи
кръгове. Знае се, че радикалните правителства на двете страни под­
крепят сили, стремящи се да свалят династията в Рияд. Кейси заявя­
ва, че е готов да предостави материали, добити по електронен път, и
друга важна информация за споразумението. Обещава много по-
широк приток на американски разузнавателни данни, както и пред­
ставител на ЦРУ, който редовно да осведомява Бандар. Когато се
нуждае от сведения или мнение, принцът винаги може да повика съ­
66 П итър С уайцър

ответния специалист/0 Администрацията предлага помощ и по един

друг щекотлив за саудитците въпрос.
Всяка година Министерството на финансите изготвя списък с оцен­
ки за чуждите инвестиции в Съединените щати. В него са изброени
всички страни инвеститорки, включително Саудитска Арабия. Сек­
ретните версии на списъците съдържат подробна информация за са­
удитските инвестиции в страната. Конгресменът Бенджамин Розен-
тал, председател на подкомисията по търговията, потреблението и
валутните проблеми към Камарата на представителите, организира
едва ли не кръстоносен поход за публично оповестяване на саудит­
ските инвестиции в САЩ. Подобно на Стансфийлд Търнър Кейси пре­
доставя на Розентал откъслечна информация от отдела за икономи­
чески изследвания, като важните документи остават в ЦРУ Сред тях
са „ОПЕК: официални активи в чужбина“, „Кувейт и Саудитска Ара­
бия срещу търговските ограничения в САЩ“ и „Проблеми с нараст­
ващото арабско богатство“.
Бандар иска уверения, че тези документи никога няма да излязат
на бял свят. „Публикуването на подобна информация бихме приели
като тежка заплаха за нашите отношения и ще бъдем принудени да
изтеглим част от инвестициите си в Америка“ - казва той на Кейси.
Саудитците очевидно биха изгубили доверие и в президента, и в
сътрудниците му, ако администрацията не успее да опази поверител­
ността на информацията. Разгласяването й би засегнало и финансови
интереси - Рияд е вложил 75 милиарда в САЩ, една немалка сума.
„Ще направим необходимото, не се тревожете“ - уверява Кейси своя
събеседник.
След това двамата разискват някои вътрешни мерки, които тряб­
ва да се предприемат, за да се опази сигурността на кралското се­
мейство. Саудитците са създали свой национален информационен
център към Министерството на вътрешните работи. Това е организа­
ция за вътрешна сигурност, изградена в сътрудничество с френското
разузнаване. Централен компютър с банка от данни свързва служби­
те за сигурност в столицата с всички летища, пристанища и по-голе-
ми градове в страната. Кейси заявява, че администрацията е готова
да помогне с обучението на хора за попълване на системата. Бандар
харесва идеята.
След това Кейси пристъпва към основния въпрос, който го зани­
мава. Руснаците се опитват да увеличат петролния си износ на Запад
и вече постигат известен успех. Кейси иска от саудитците онова, кое­
то те са в състояние да предоставят - данни за количествата петрол,
с които разполага Москва. Нужни са му сведения за текущите сделки
Победа 67

и за сключените договори, за отношението на другите производите­

ли на петрол към съветския износ. Принцът заявява, че предоставя­
нето на тази информация не е проблем. Срещата завършва с тост за
новото тясно приятелство. Кейси бързо се превръща в един от най-
доверените хора на саудитската династия във Вашингтон.

В началото на август от Полша - най-взривоопасната точка в съ­

ветската империя, започват да пристигат тревожни новини. Чрез слож­
на система от ходове полковник Куклински предава информация за
предстоящо въвеждане на военно положение, отпечатани в Москва
на полски език прокламации към гражданите да запазят спокойствие
и предписанията на военното положение, както и планове за реда на
въвеждането. Досега постъпващата от Куклински информация вина­
ги е била достоверна. Но може ли да му се вярва и в този случай?
Мнозина са скептично настроени. Толкова просто изглежда да се взе­
ме екземпляр от листовка. Може би поляците вече са разбрали за
изтичането на информация и пробутват дезинформация или се опит­
ват да компрометират Куклински? Поради съмненията и съществу­
ващата дезорганизация в Съвета за национална сигурност информа­
цията не се обсъжда достатъчно задълбочено.
За сметка на това Белият дом проявява повишен интерес към „Со­
лидарност“. Президентът поощрява помощниците си да предлагат
начини за подкрепяне на движението. Ричард Пайпс от Съвета за на­
ционална сигурност настоява САЩ да заемат твърда дипломатичес­
ка позиция с надеждата да възпрат евентуална съветска инвазия. Но
способността на САЩ да предизвикват събитията, вместо да реаги­
рат на тях, изглежда ограничена.
Израелският канал към Полша засега не дава особени резулта­
ти. Кейси отчаяно се стреми да установи контакти със „Солидар­
ност“. Опитът за покушение срещу папата и фактът, че агент на
българското разузнаване е проникнал в кръга на приятелите на Лех
Валенса на Запад, водят до предположението, че следваща мишена
може да стане профсъюзният лидер. Служителите в посолството
на САЩ са под непрестанно наблюдение и доближаването им по
обичайните канали се превръща в безразсъден акт. „Солидарност“
гъмжи от правителствени агенти. Опитът на ЦРУ да даде някакви
съвети на „Солидарност“, като използва предоставената от Куклин­
ски информация, би застрашил агента. Кейси си спомня, че по вре­
ме на Втората световна война Уинстън Чърчил е попадал в подобна
дилема. Той оставя нацистите да бомбардират катедралата в Ко-
вънтри, за да не излезе наяве фактът, че съюзниците са разчели нем-
68 П итър С уайцър

ските кодове. Ако ЦРУ предупреди „Солидарност“, би останал само

израелският канал.
Президентът отдавна е взел решение да държи руснаците извън
Полша и го отстоява твърдо. По настояване на Уайнбъргър САЩ
продължават предизвикателно да изпращат ескадрили към съветско­
то въздушно пространство. В края на август и първата половина на
септември са проведени единайсет такива полета. На моменти в тях
се включват стратегически бомбардировачи, излитащи от бази в Сред­
ния запад, и изтребители-бомбардировачи, разположени в Западна
Германия. Това участие би трябвало да накара руснаците да си зада-
дат въпроса за възможността от американски военен отговор. Обик­
новено ескадрилите летят ниско над Балтийско море покрай полско­
то крайбрежие. Поделенията на съветската противовъздушна отбра­
на проследяват полетите и изпращат донесенията си до съветския
Генерален щаб. В последния момент преди да навлязат във въздуш­
ното пространство на СССР, самолетите рязко завиват и се завръщат
в базите си.
През март Уайнбъргър провежда словесен дуел със съветския
посланик във Вашингтон Анатолий Добринин на един неофициален
обяд. По желание на Добринин домакинът Доналд Кендал, президент
на „Пепси Кола“, урежда среща между двамата. Оказва се, че съвет­
ският посланик е доста любознателен.
„Накъде според вас се движат нашите две страни? - пита той. -
Защо е цялата тази реторика точно сега?“
„Според мен отчасти защото хората във Вашингтон смятат, че е
особено важно СССР и светът да разберат, че САЩ са се променили
- отговаря Уайнбъргър, - че ние сме силни и ще ставаме още по-
силни, както и по-твърди и по-решителни по време на този мандат.
Освен това сме обезпокоени от съветските действия в Афганистан и
в Полша.“
Добринин бърза да върне огъня. „Уверявам ви, че моята страна
много добре знае за промените в САЩ. Аз докладвам редовно и съм
добър репортер. Но не смятате ли, че е важно и за двете страни да
разговарят помежду си, а не само да разменят изявления?“
„Така би било - с нарастващо нетърпение казва Уайнбъргър, - ако
атмосферата и обстоятелствата откриват перспектива за плодотвор­
ни срещи и съществуват възможности за успешно договаряне. Но
ако СССР влезе в Полша, това ясно би показало, че от преговори
няма полза. “(2)
Няма данни, че Москва може да отстъпи в Полша. От месеци съ­
ветската армия непрекъснато провежда учения на ниско равнище по
Победа 69

западната граница. Бивш офицер от съветското разузнаване си спом­

ня: „Надявахме се, че ще сплашим поляците и ще ги накараме да се
примирят.“<3) Съветски бойни самолети провеждат полети над Торун и
в други части на страната. В Полша се разполагат хеликоптери и воен-
нотранспортни самолети като предупреждение за предстоящи дейст­
вия. Освен че тероризират поляците,' операциите заплашват сигурността
на въздушното пространство - съветските летци напълно пренебрег­
ват полските диспечери, които ръководят въздушния трафик.
В началото на 1980 г. ръководните кръгове на Варшавския пакт
сякаш са готови да приложат сила. Според протоколите от едно спеш­
но съвещание, свикано от Леонид Брежнев, някои от националните
ръководители обявяват полския профсъюз за заплаха за цялата со­
циалистическа система. Преди съвещанието на високо равнище в края
на 1980 г. Ерих Хонекер отправя призив към Брежнев, в който се
казва: „Според получена от нас информация контрареволюционните
сили в Полша са в постоянно настъпление. Всяко колебание би озна­
чавало смърт, смърт за социализма в Полша. Вчера нашите колек­
тивни мерки може би щяха да бъдат преждевременни. Днес те са
необходими, утре ще е прекалено късно.“
Брежнев като че ли симпатизира на проявената от Хонекер загри­
женост. Според протоколите съветският ръководител заявява: „По­
ложението в Полша и опасността, която идва от тази страна, не са
просто полска работа, те засягат всички нас.“ Политическият земе­
тръс във Варшава може да разклати из основи цялата империя. Но
Брежнев не е сигурен каква ще е реакцията на Вашингтон, какво може
да се очаква от каубоя в Белия дом.
Съветът за национална сигурност има известна представа за точ­
ното равнище, до което са достигнали залозите в Полша. Ричард
Пайпс, директор на отдела за СССР и Източна Европа, подготвя за
президента меморандум от две страници. Въпреки общия си харак­
тер документът укрепва представата на Рейгън за заплахата, която
Кремъл вижда в „Солидарност“, а оттук - и за необходимостта САЩ
да поддържат движението. Разположена непосредствено до СССР,
Полша е „най-важната страна във Варшавския договор“, пише Пайпс.
Кремъл гледа на „Солидарност“ като на „инфекция“, която трябва да
бъде премахната от тялото на социализма. Не се ли направи това,
съветският блок се излага „на риск от нестабилност“, която може да
зарази цялата империя. „Вирусът“ вече „се разпространява“. В при-
балтийските страни се наблюдават леки трусове, напомнящи обста­
новката преди образуването на „Солидарност“. Активисти на „Соли­
дарност“ поддържат връзки със своите католически братя в Литва и
70 Питър С уайцър

становищата им се приемат с разбиране. През септември 1981 г. „Со­

лидарност“ публикува открита декларация в подкрепа на всички сво­
бодни профсъюзи, които могат да възникнат в страните от съветския
блок. На конгреса на „Солидарност“ в Гданск профсъюзният лидер
Анджей Гвязда предлага резолюция със следното съдържание: „Ние
подкрепяме всички, които решат да поемат трудния път на борбата
за създаването на свободни и независими обединения.“ Комунисти­
ческото правителство на Полша се изказва остро срещу резолюция­
та, сочейки не без основание, че „апелът изправя „Солидарност“ сре­
щу света на социализма“441.
Меморандумът на Пайпс е разпратен до всички членове на Съве­
та за национална сигурност - Рейгън, Алън, Буш, Хейг, Уайнбъргър
и Кейси. Въздействието му е незабавно. „Съвсем ясно осъзнахме -
спомня си Уайнбъргър, —че „Солидарност“ трябва да оцелее.“(5)
Кремъл иска да върне Полша в старото русло, а Рейгъновата ад­
министрация се старае да се възползва от появилото се разцепление
в съветския блок. Залозите са огромни, но никоя от свръхсилите не
иска да покачи риска до предизвикване на глобална война чрез прека­
дено агресивно преследване на целите си. Започва един вид борба на
сенки, водена между ограничителните линии на мира и войната.
Полша е икономически нестабилна и затънала до гуша в дългове.
През март се въвежда купонна система за месото, която бързо об­
хваща всичко - от детските пелени до праха за пране. Правителство­
то не е в състояние да осигури изхранването на населението. Избух­
ват все нови и нови стачки, икономическата криза се изостря още. От
финансова гледна точка страната е като пробита кошница. През 1981
г. на Полша са й нужни външни заеми на стойност 11-12 милиарда
долара. Между 3,5 и 4 милиарда долара й трябват за обслужване на
кредитните задължения, 7-8 милиарда са необходими за разсрочване
на онази една трета от външния дълг, чийто падеж е в края на година­
та. Без кредитиране от западните пазари Варшава ще бъде принуде­
на да обяви неплатежоспособност.
Кремъл наблюдава събитията с чувство на неувереност. В кра*
на август политбюро излиза с обръщение към полското правителст­
во да предприеме мерки за съживяване на икономиката, „без да тру­
па големи дългове към капиталистическите страни“(6). От август 198(
г. до август 1981 г. Москва отпуска на Варшава помощ от 4,5 мили
арда долара, увеличава доставките на суровини от първа необходи­
мост, като нефт, газ, памук и др. Колкото и скромни да са запасите н;
СССР, рискът от настъпване на анархия в Полша е прекалено голям
за да остане Москва пасивен наблюдател.
Победа 71

Във Вашингтон президенты Рейгън инструктира кабинета да из­

ползва всички възможни средства за опазването на „Солидарност“ и
за насърчаването на промените в Полша. В началото на юли 1981 г.
координационен комитет от 11 банки постига съгласие относно по­
зицията, която американските финансови институции ще заемат при
преговорите с 400 международни банки по въпроса за полския дълг.
Възприета е твърда позиция. Предлага се да се поиска от Варшава
незабавно изплащане на около 2,7 милиарда задължения към различ­
ни банки по света. Бил Кейси и Доналд Ригън се обръщат към отдел­
ни банкери, окуражавайки ги да подкрепят твърдата американска по­
зиция. На консултативните срещи по полските кредити, проведени
на 7 август в Париж, американските представители се срещат с пра­
вителствени лица от Великобритания, Западна Германия и Франция.
Срещата е неофициална, без заключително комюнике. Позицията на
Съединените щати е твърда, обявяваща настъпването на известни
икономически и политически промени в Полша като предварително
условие за отпускането на нови кредити.
Рейгъновата администрация се опитва да влияе чрез предлага­
нето на преки хранителни помощи на Варшава. Съединените щати
се надяват, че поради икономическите му затруднения полското пра­
вителство ще може да бъде отдалечено от Москва с обещания за
отваряне на пазарите и за оказване на помощ от Запада. През юли
те обявяват готовност да отпуснат помощ от 740 милиона долара
за Варшава. „Недвусмислено се надявахме, че можем да помогнем
на реформите и на „Солидарност“(7) - спомня си Робърт Макфър-
лейн. Докато на палубата администрацията работи за подпомагане
на „Солидарност“ и реформите, в трю ма на държавния кораб Бил
Кейси полага усилия за установяването на тайни връзки с опозици­
ята. Най-напред той се опитва да стигне до „Солидарност“ чрез аме­
риканските профсъюзи. Американската федерация на профсъюзи­
те (АФП) предоставя експертна помощ, обучение и финансова под­
крепа за около 150 000 долара през 1980 г. Едновременно изпраща
размножителна техника, пишещи машини, а чрез западноевропей­
ските профсъюзи - техническа и експертна помощ. В средата на
септември 1981 г. Кейси се среща с Ървин Браун, шеф в междуна­
родния отдел на АФП.
Браун е твърд, безкомпромисен, понякога дори чепат и груб съ­
беседник. Той е представлявал АФП в Европа, през него е минавала
американската тайна помощ за некомунистическите партии при из­
борите в Италия през 1948 г. Изобличавал е комунистите в собстве­
ния си профсъюз и е твърд привърженик на Лех Валенса.
72 Пигьр С уайцър

„Вършите чудесна работа в Полша. Продължавайте, това подлу­

дява комунистите - в скоропоговорка заявява Кейси, ръкомахайки
както обикновено. - През цялото време ми докладват за вашите мом­
чета.“
След двайсетминутно въведение Кейси пристъпва към същината.
Нужен му е контакт със „Солидарност“, особено с някой от висшите
ръководители, който участва във вземането на решения. Трябва му
информация за вътрешното положение. „От Полша получаваме бок­
лук или почти нищо“ - казва той на Браун, очевидно пропускайки да
спомене Куклински.
„Аз за какво съм ви необходим?“ - пита Браун.
Кейси иска редовно да се среща с хора от АФП, от които да полу­
чава информация за вътрешното положение в Полша. Профсъюзни­
те дейци работят на място и виждат какво става в страната. Браун
заявява, че ще се радва да помогне с нещо. Нататък връзката се за­
дълбочава. До 1986 г. Браун се среща с Кейси или с негов заместник,
понякога с Джон Пойндекстър от Съвета за национална сигурност.
„С Браун се виждах доста често, за да науча с каква информация
разполага, и да се уверя, че правилно разбира политиката на САЩ
към Полша - спомня си Пойндекстър. - При срещите си с профсъ­
юзни лидери от Европа той обикновено излагаше нашата политика и
събираше информация.*48'
Кейси задава и един още по-пряк въпрос. Той се нуждае от агенти
в Полша, по-специално от хора за връзка със „Солидарност“. Съгла­
сен ли е Браун „да сътрудничи“? Без дори да се замисли, профсъюз­
ният лидер отговаря отрицателно. „Ако се? разчуе, такова сътрудни­
чество би компрометирало профсъюза - уточнява той. - Това ще на­
лее вода в мелницата на руснаците, които непрекъснато тръбят, че
АФП е филиал на ЦРУ“
Кейси е притеснен. Основният му източник в Полша - полков­
ник Куклински, е предал изключително важна информация за пред­
стоящото въвеждане на военно положение. Но кръгът около пол­
ковника се стеснява. На 2 ноември той е извикан на съвещание при
заместник-началника на Генералния щаб на полската армия, диви-
зионния генерал Йежи Скалски, натоварен с планиране на военното
положение. Генерал Скалски уведомява Куклински и още двама свои
помощници - генерал Шкларски и полковник Пухала, както и пол­
ковник Вит, че „американците са запознати с последния вариант на
нашите планове“. Всички погледи се насочват към Куклински. Реа­
гирайки светкавично, полковникът успява да се измъкне от положе­
нието. Но това е временно, той чувства, че са по по петите му. В
Победа 73

крайна сметка подава сигнал за бедствие и е изведен от страната.

Така е загубен най-ценният за администрацията източник на инфор­
мация в Полша.

През един топъл септемврийски ден Каспар Уайнбъргър, Ед Мийс,

заместник-министърът на отбраната Франк Карлучи и Ричард Алън
са в Белия дом и разискват с президента плановете за военно строи­
телство. „Времето беше чудесно и бяхме седнали отвън - спомня си
Мийс. - Уайнбъргър бе донесъл купчина документи.“ По негово вре­
ме Пентагонът укрепва с трескави темпове, бюджетът му се увели­
чава с 13 % само за 1981 г. Средствата за ново въоръжение нараст­
ват с 25 % годишно. Президентът е провел предизборната си кампа­
ния под лозунга за укрепване на отбраната и Уайнбъргър организира
изпълнението на програмата.
Министърът на отбраната предлага списък с първостепенните за­
дачи. Специално внимание се обръща на свръхмодерното въоръже­
ние. Уайнбъргър настоява за засилено инвестиране в т. нар. заражда­
щи се технологии, оръжията чудо, основани върху микрочипове, ла­
зери и други нововъведения. Трябва да направим поразяващо впе­
чатление с нашата сила, с високите технологии. Руснаците изоста­
ват, някои от новите ни системи заплашват да направят сегашния им
арсенал безнадеждно остарял.
Уайнбъргър иска да се модернизират американските сили зад гра­
ница. Настоява за продължаване на ракетната програма „Трайдънт“
(Д 5), за строежа на бомбардировачи Б 1 и за по-нататъшна разра­
ботка на бомбардировачите Стелт Б 2, за засилване на наземнобази-
раната американска ракетна мощ и за модернизиране на конвенцио­
налните сили. Предвижда се чувствително засилване на флота и на
въздушнопреносимите части. Рейгън одобрява плана като цяло. Ако
се получи одобрението на Конгреса, бюджетът на Пентагона трябва
само за няколко години да нарасне с 50 %.
През есента администрацията посреща със задоволство одобре­
нието на Сената за доставката на АУАКС за Саудитска Арабия. Принц
Бандар е изключително доволен и дори изпраща благодарствени пис­
ма до президента, Уайнбъргър и Кейси. Скоро след това директорът
на ЦРУ потегля на ново тайно пътешествие - до Пакистан и Китай.
Пакистан осигурява канал за доставки за афганистанските муджахи-
дини и е друг ключов елемент в раждащата се стратегия на отхвър­
лянето. Китай е партньор в афганистанската програма и трън в хъл­
бока на руснаците. През април Александър Хейг е оповестил, че ако
Кремъл нахлуе в Полша, Вашингтон ще разгледа възможността за
74 П итър С уайцър

продажба на високотехнологични оръжия на Китай. Заплахата кара

Кремъл да се замисли. Кейси смята, че Пекин може да бъде полезен
и е готов да подпише някакво споразумение за обмен на информа­
ция.
Пакистан е бедна страна, заобиколена от врагове, и затова склон­
на да сътрудничи със САЩ. На юг е Индия, с която Пакистан вече е
водил война, на запад са радикалният Иран и разкъсваният от война­
та Афганистан, на север, отделен само от тесен ръкав афганистанска
територия, е СССР.
В Пакистан домакин на Кейси е генерал Ахтар Абдулрахман Хан,
шеф на Междуведомствената разузнавателна служба. Сериозен, хла­
ден и сдържан, с гранитен цвят на лицето, генералът е действителни­
ят ръководител на съпротивата в Афганистан. Думата му е решава­
ща при доставките на оръжие и разпределението му между афгани­
станските водачи. Той се опитва да наложи обща стратегия във воде­
нето на войната. Главната му цел е да поддържа съпротивата и да
изважда руснаците от равновесие.
Втори по власт,в страната след президента Зиа, генерал Ахтар е
суров воин. Три пъти е водил война срещу Индия и все пак трудно би
могло да се каже кого смята за враг номер едно - Индия или Съвет­
ския съюз. „Всяка фибра на тялото му бе изпълнена с решимост да
победи руснаците“(9)- спомня си бригадният генерал Мохамед Юсуф,
работил при генерал Ахтар, оглавявал Междуведомствената разуз­
навателна служба от 1983 до 1987 г.
Самолетът на Кейси се приземява вечерта във военновъздушна­
та база Чаклала до Исламабад. По план в американското посолство
по същото време има официален прием, което позволява на шефа
на ЦРУ да влезе незабелязано в страната. Генерал Ахтар го посре­
ща в един изолиран хангар и не след дълго колите се понасят към
една охранявана къща недалеч от американското посолство. През
следващите 48 часа Кейси подробно проучва всичко, свързано с
програмата за доставка на оръжия за афганистанската съпротива.
Почива си малко след полета и се среща с генерал Ахтар в главната
квартира на разузнаването в Исламабад. Ахтар запознава Кейси с
последните съобщения от фронта: загубите на руснаците, състоя­
нието на афганистанската съпротива, графика на текущите оръжей­
ни доставки и нуждите от нови оръжия. Кейси поглъща всичко и се
впуска в анализи, как да се оскъпи още повече войната за Москва.
„Имаше бърза мисъл и смел и безскрупулен подход към войната
срещу руснаците“ - спомня си Юсуф. Директорът на ЦРУ се про-
чува със словесните си антисъветски изблици и с постоянния си
Победа 75

мотив „трябва да си платят“. В Пакистан бързо става известен с

прякора Циклона.001
Директорът е доволен от начина, по който при дадените обстоя­
телства се развиват нещата. Но веднага бърза да зададе въпроси:
„Какво е необходимо, за да се увеличат съветските загуби?“, „Какви
оръжия ще допринесат за това?“ Ахтар предлага да се доставят раке­
ти земя-въздух, за да се неутрализира съветското въздушно превъз­
ходство. Освен това смята, че малко артилерия също би била от пол­
за. Кейси приема без въпроси всички искания. Някои от служителите
на ЦРУ на място се опитват да възразят, но директорът ги прекъсва
остро: „Генералът знае какво иска. Доставете му го.“
Кейси и Ахтар се разбират чудесно, обединени от обща мисия.
И все пак под повърхността се долавя напрежение. За ЦРУ опера­
цията се свежда до плащане и получаване - американците дават
десетките милиони долари, но войната водят пакистанците. Бил
Кейси е човек на действието и иска стратегически резултат. Но той
не се постига лесно. Исламабад не може изцяло да пренебрегне об­
виненията на Москва, че служи за спасителен пояс на муджахиди-
ните. Президентът Зиа няма особено желание да позволи на далеч­
на Америка прекалено да разшири ролята си при определянето на
военната стратегия.
След два дни в Пакистан черният самолет на Кейси се насочва
през спорната територия Кашмир към Пекин. Още в началото на Рей-
гъновия мандат висшите кръгове на новата администрация постигат
съгласие, че Китай е идеологически противник, но и геополитически
меч, насочен към гърдите на Кремъл. Пекин би могъл да се окаже
много полезен.
Китайците ангажират по дългата им обща граница със СССР поч­
ти половин милион съветски войници. Поради географското си поло­
жение Китай се превръща във все по-важен разузнавателен партньор
за САЩ. След падането на иранския шах през 1979 г. Вашингтон
губи достъпа до някои от най-важните си подслушвателни инстала­
ции. Разположени покрай северната иранска граница, те са идеален
прозорец към руските полигони за изпробване на балистични ракети
в пустините на Средна Азия. Няколко месеца след свалянето на шаха
Стансфийлд Търнър преговоря с китайците за строеж на съвместни
подслушвателни съоръжения в Западен Китай. Споразумението е
почти постигнато. Остават да се уточнят някои второстепенни въп­
роси и да се разрешат чисто технически проблеми: Кой ще работи
със съоръженията? Ще получи ли Китай достъп до технологичното
оборудване? Въпросите са решени бързо. Следващият проблем, по
76 П итър С уайцър

който трябва да се постигне съгласие, е афганистанският проект.

Китай продава съветско оръжие на муджахидините. Кейси осведо­
мява своите домакини за проблемите с египетското оръжие и настоява
за увеличаване на доставките от Пекин. След някои уточняващи въп­
роси китайците се съгласяват.
След това директорът минава към един по-щекотлив проблем,
също свързан с афганистанската война - съветска Средна Азия. От
години Москва и Пекин се опитват да нагнетяват етническо напреже­
ние от двете страни на границата. На 4 декември 1980 г. министър-
председателят на Киргизия Султан Ибрахимов е убит в един курорт
източно от Фрунзе, на стотина километра от афганистанската грани­
ца. КГБ смята, че покушението е извършено от ислямски екстреми­
сти с китайска помощ. Пекин отрича всякакво участие. Но и откъм
китайската страна на киргизката граница, в провинция Синдзян, също
е неспокойно. През октомври 1980 г. член на китайското политбюро
е изпратен на двуседмична обиколка в отдалечената провинция. На
16 октомври Ван Джен иска подсилена охрана, защото „новите царе“
от другата страна на границата „протягат пипалата си“ към Китай. В
Синдзян Джен има възможност да слуша пропагандни радиопреда-
вания от гр. Фрунзе с нападки срещу Пекин и призиви за съпротива
срещу китайското управление.
И китайците водят своя пропаганда. Наскоро те са увеличили
рязко обхвата на Радио Урумчи, насочено към съветска Средна
Азия.(|,) Кейси показва на своите домакини листовки, които афга­
нистанските муджахидини разпространяват тайно в съветски Таджи­
кистан и Узбекистан. Това е афганистанско Дело, но Кейси възнаме­
рява да го подкрепи и да придаде малко по-друга насока на пропа­
гандата. Въпросът е рискован, загряването на етническото гърне
може да не се хареса на китайците, които рискуват също да бъдат
въвлечени. Ислямът, както и комунизмът, няма граници. Не е си­
гурно, че пропагандата няма да се завърне като бумеранг и да съз­
даде главоболия на Пекин. За голямо удовлетворение на Кейси ки­
тайското разузнаване харесва идеята и предлага само да помогне.
Те са меки на юг - заявява шефът на китайското разузнаване. Сами­
ят Кейси не би могъл да го каже по-добре. Ирландският католик от
Ню Йорк и селянинът комунист от провинция Хунан четат едни и
същи писания.
По време на полета към Щатите Кейси получава купища финан­
сова информация. Специалният му помощник Хърб Мейър, натова­
рен със задачата да изготви оценка за уязвимостта на съветската ико­
номика, е попаднал на интересна информация. През цялата 1981 г.
Победа 77

руснаците продават големи количества злато при силни колебания

на пазара. През 1980 г. са изнесли за продан обичайните 90 тона. До
началото на ноември 1981 г. обаче количеството е вече 240 тона,
като Москва продължава да предлага. „Това беше ясен сигнал и за
двама ни - спомня си Мейър, - че са в беда.“(12)

(I) The Wall Street Journal, 22 октомври 1981, с. 1.

<2,Меморандум на К. Уайнбъргър до президента Рейгън, март 1981.
(«Интервю с автора.
(4)The N ew York Times, 10 септември 1981.
(«Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
"’’Съветското политбюро предупреждава Полша за дълга към Запада. The New
York Times, 23 август 1981.
(«Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
<8)Джон Пойндекстър, интервю с автора.
(«Мохамед Юсуф, интервю с автора. На онези, които биха желали да прочетат
повече за войната в Афганистан, авторът горещо препоръчва книгата на Мохамед
Юсуф и Марк Аткин „Мечи капан“ (London, Leo Cooper, 1992).
""’М охамед Юсуф, интервю с автора.
(II) С. Ендърс Уимбъш. Етнически изследвания в КНР, равносметка от едно пъту­
ване. Rand Corporation, N -1713-N A, август 1981.
<12)Хърб Мейър, интервю с автора.
 ГЛАВА 6

Ток по мрежата

рез нощта на 9 декември 1981 г. един съветски тежковъ­

П оръжен транспортен самолет, ескортиран от изтребители,

се приземява на тайно военно летище недалеч от Варшава. Н
е маршал Виктор Георгиевич Куликов, главнокомандващ силите на
Варшавския договор. Посрещат го въоръжени агенти на съветските
служби за сигурност, които с голяма скорост го откарват в съветска
военна база до Варшава. През цялата 1981 г. Куликов повтаря пре­
дупрежденията си срещу подривната дейност на Запада в Полша и
сочи „Солидарност“ като заплаха за Варшавския договор.
От 1945 г. Полша е най-важният член на Варшавския договор след
Съветския съюз. И военно, и икономически приносът й е най-значи­
телен. Тя е от най-главните звена на съветската геополитическа хеге-
монистична система в Източна Европа. Но контролът върху Полша
като че ли започва да се изплъзва от ръцете на Москва. По улиците
се появяват открити предизвикателства, призиви за свободни избори
и за независими профсъюзи в страните от съветския блок. Куликов
пристига, за да обуздае налягането на парата във врящото гърне. Той
е тук, за да надзирава въвеждането на военно положение.
Силите за сигурност от месеци тренират провеждането на опера­
цията с оруеловското наименование „Пролет“. Три дни след присти­
гането на Куликов е дадено начало на операцията. В полунощ пол­
ските сили за сигурност, подсилени от военни поделения, действайки
като маша на Москва, всъщност нападат собствената си страна. По
улиците на Варшава с трясък се понасят танкове. Пътищата из цяла­
та страна са пресечени от заграждения. 3,4 милиона частни телефона
са изключени. 5000 активисти са задържани само за една нощ, грани-
Победа 79

ците със съседите са блокирани. Апаратът на полските сили за вът­

решна сигурност мобилизира своите 250 000 служещи, включително
моторизираните поделения на полската полиция (ЗОМО) и силите на
контраразузнаването/0 Съпротивата, смятат официалните власти, е
паднала в капана без бой. В 6.00 часа сутринта генерал Ярузелски
обявява по радиото и телевизията, че в страната е въведено „военно
положение“ и че властта е в ръцете на новосформирания Военен съ­
вет за национално спасение.
На другия край на света администрацията на Рейгън въпреки пре­
доставената от полковник Куклински информация е почти напълно
изненадана. Американските разузнавателни спътници, увиснали над
Полша, не са засекли движението на войските през дните и часовете
преди съдбоносната нощ на 12 декември. Страната е покрита от плътна
облачност, не се вижда нищо. Но особено изненадващо е не въвежда­
нето на военно положение, а бързината и енергичността на акцията.
При пристигането на първите съобщения сътрудниците на Белия
дом сякаш онемяват. Дезориентацията обаче бързо се заменя с гняв.
Президентът е в Калифорния, но настроението му се долавя и по те­
лефона. Ричард Пайпс, директор на отдела за СССР и Източна Евро­
па при Съвета за национална сигурност, си спомня: „Президентът
направо не бе на себе си. Той каза: „Трябва да се направи нещо. Тряб­
ва да ги ударим здраво и да спасим „Солидарност“. Беше готов на
всичко.“®
Обявяването на военното положение в Полша е повратна точка за
администрацията. Тя мобилизира страната за провеждането на на­
стъпателна стратегия за отблъскване на съветското влияние. В рам­
ките на няколко месеца се издават тайни директиви, които ясно чер­
таят американската политика, насочена към подкопаване на съвет­
ската мощ, и говорят за икономическа война срещу Москва. Търсят
се възможности за посяване на несъгласия между страните от Из­
точна Европа.
Скоро след въвеждането на военно положение президентът про­
вежда разговори с най-близките си сътрудници за Полша и възмож­
ния отговор на САЩ. Не всички членове на Съвета за национална
сигурност са привлечени към тези разговори. „Съвещанията в Съве­
та за национална сигурност не бяха гарантирани срещу изтичане на
информация, а той [президентът] не искаше да рискува“® - спомня
си Пайпс. На срещите присъстват вицепрезидентът Буш , Уилям
Кларк, държавният секретар Хейг, министърът на отбраната Уайн-
бъргър, Ед Мийс, Ричард Пайпс и Уилям Кейси.
Всички са съгласни, че трябва да се изпрати ясен сигнал на Вар­
80 П итър С уайцър

шава и на Москва. Единодушна е подкрепата за налагане на иконо­

мически санкции като начин да се покаже американският гняв. Но
Пайпс вдига мизата и предлага още по-активна позиция. Например
тайно да се финансира дейността на „Солидарност“, за да се гаранти­
ра оцеляването на първата легална антикомунистическа организация
в съветския блок през студената политическа зима. Възможните по­
следствия от подобна рискована операция изпълват стаята. След из­
вестно време Хейг нарушава мълчанието с експлозивния си глас: „Това
е лудост, то просто няма да стане - заявява той. - Руснаците няма да
търпят такова нещо. „Солидарност“ е изгубена.“ Буш се съгласява и
изказва становището, че по този начин може само да се раздразни
Москва.
Пайпс, единственият човек от Съвета за национална сигурност на
срещата (самият той поляк), се опитва да сдържи гнева си. „Руснаци­
те най-много се страхуват от оцеляването на „Солидарност“ - възра­
зява той. - Тревожат се, че такива организации могат да се появят и в
останалите страни от съветския блок, дори в Литва и в самата Русия.
Вие не познавате поляците, господин държавен секретар. „Солидар­
ност“ ще оцелее.‘Ч4) Уайнбъргър, Кейси и Бил Кларк с ентусиазъм се
изказват за подкрепянето на „Солидарност“. „Президентът не се нуж­
даеше от окуражаване‘Ч5) - твърди Пайпс. Рейгън веднага нарежда на
Кейси да подготви планове за провеждането на тайна операция. „Ис­
каше не само да освободи Полша, но и да развенчае мита за непобе-
димостта на Москва“(6) - спомня си Кларк.
Особено внимание се обръща на секретността. Операцията ще се
финансира и ръководи извън традиционните канали. „Не бяха пред­
приети никакви формални разузнавателни действия - спомня си
Пайпс. - Съществуваха опасения от изтичане на информация. Опе­
рацията беше особено секретна, „непротоколирана“.(7)
След съвещанието Кейси веднага тръгва за Лангли и още в колата
започва да звъни на някои от най-доверените си помощници. Време
за губене няма. Той поръчва на пет-шест сътрудници да изработят
план за набирането на средства за „Солидарност“ и за установяване­
то на връзка с профсъюза. Започва се от нулата. Какви са нуждите на
„Солидарност“? Как ще стига до организацията външната помощ?
Един от оперативните работници си спомня: „Солидарност“ беше
масова организация с милиони членове и симпатизанти. Но хората
нямаха никаква подготовка за работа в условията на военно положе­
ние. Нямаха средства за осъществяване на ръководство, контрол и
връзки. Сред тях гъмжеше от вражеска агентура. Не разполагаха
почти с никакви средства освен масовата подкрепа на полския на-
Победа 81

род.“(8) Вероятно за Кейси операцията е изглеждала като повторение

на извършеното през Втората световна война. Задачата е същата -
прехвърляне на хора в тила на противника. Различни са само играчи­
те и имената.
Кейси се свързва по обезопасения телефон с генерал Хофи, шефа
на израелското разузнаване. „Кейси му прочете протокола за тайния
канал - спомня си един служител. - От Мосад бяха обещали достъп
до канала преди повече от шест месеца, а до момента в ЦРУ не бе
получено нищо.“(9) След кратък поток от доста солени изрази дирек­
торът иска незабавен достъп. „Не ме интересува дали военното по­
ложение усложнява нещата!“ - крещи той и припомня на Хофи сате­
литните снимки и другата разузнавателна информация, която му е
предоставил. Разговорът завършва с тряскане на слушалката. След
това Кейси се свързва с бюрото в Рим. Резиденты е събуден. Кейси
иска връзка с кардинал Казароли. Може би след въвеждането на во­
енното положение са настъпили промени в становището на Ватика­
на. Казароли приема разговора у дома си и дава окуражителен отго­
вор: желание за сътрудничество има. Опитът за покушение срещу
папата и въвеждането на военно положение са предизвикали дълбока
загриженост. Външният секретар се съгласява за среща.
В края на януари 1982 г. нещата започват да се наместват. Гене­
рал Хофи се обажда: ЦРУ ще бъде допуснато незабавно до канала. В
графика на кардинал Казароли е предвидено време и за среща с пред­
ставителите на ЦРУ като израз на желание за „сътрудничество“.
Църквата поставя предварителното условие, че няма да приеме ни­
каква тайна роля в пиеса, поставена от ЦРУ нито пък ще бъде при­
критие за негови операции. Но е важно да се обменя информация и да
се установяват контакти вътре в Полша. Джон Пойндекстър, главен
помощник на съветника по въпросите на националната сигурност и
един от малкото хора от Съвета за национална сигурност, които са в
течение на операцията, си спомня: „Ватикана много ни помогна в
събирането на разузнавателна информация за вътрешното положе­
ние в Полша и в осъществяването на връзка със „Солидарност“ и
други лица, подкрепящи целите на Запада. Църквата не беше „парт­
ньор“ в операцията на ЦРУ Имахме някои общи цели в Полша и се
възползвахме от това при събирането и предаването на информа-
ция.“(10)
Докато Кейси изготвя плана за тайната операция, Каспар Уайн-
бъргър свиква екип от икономически експерти в Пентагона. Изгра­
ден под покритието на Ранд корпорейшън, това е един вид таен клуб,
където се формулира стратегия за поставяне на колене на и без това
82 П итър С уайцър

немощната полска икономика. Фред Айкъл, заместник-министър на

отбраната, привлича и икономистите Хенри Роуън и Чарлс Улф, от­
давнашни сътрудници на Ранд корпорейшън, както и доверени външ­
ни лица, като Роджър Робинсън, тогава вицепрезидент на Чейс Ман­
хатън банк. Полша едва смогва да посрещне плащанията си по зае­
мите към западни банки. На еднодневна конференция вниманието се
съсредоточава върху въпроса, каква би била ползата от довеждането
й до неплатежоспособност и с какви средства може да стане това.
Издигната е идеята да се действа за потапянето на целия съветски
блок във финансова криза. Според Робинсън „точно такова бе наме­
рението на Пентагона“.
Но банкерът от Ню Йорк се обявява енергично против подобен
ход. „Има вероятност довеждането на Полша до неплатежоспособ­
ност да отслаби належащата й нужда от твърда валута.“ Това може
да облагодетелства и СССР, изтъква Робинсън, особено ако на фи­
нансовите пазари бъде възприето като политически ход на Вашинг­
тон. Съществува и вероятност внезапното изпадане на Полша в не­
платежоспособност да доведе до световна верижна реакция. Отпис­
ването на полския дълг от 28 милиарда долара може да окуражи мно­
жество други длъжници в затруднение да прибягнат до същото ре­
шение. Робинсън добавя: „Осъщественият по политически мотиви
сценарий за довеждане до неплатежоспособност отваряше перспек­
тивата за „автоматично повторение“ на несвързани със случая обя­
вявания на неплатежоспособност по целия свят, като се почне с Ла­
тинска Америка. За нас, участниците в изготвянето на програмата за
разсрочване на полския дълг през 1981 г., бе пределно ясно, че това
би довело до разразяване на международна финансова криза.“
Робинсън заявява също, че довеждането на Полша до неплате­
жоспособност ще влоши положението на онеправданите хора в стра­
ната, без да навреди по никакъв начин на Кремъл. В тези последни
дни на работа в Чейс Манхатън банк, необременен от евентуални
конфликти с отговорностите си като банкер, Робинсън предлага след­
ния план на хората от Пентагона: „Ако наистина искаме да засегнем
Москва, нека изместим мерника и да насочим финансовия натиск
срещу СССР. В края на краищата той е катализаторът и спонсорът на
военното положение в Полша. Да забавим първия етап от строител­
ството на газопровода и да осуетим втория етап, да преустановим
отпускането на официални кредити и износа на технологии с двойно
приложение. Да започнем с това.“(||) Идеята на Робинсън се налага.
Уайнбъргър я представя на президента за одобрение.
Уайнбъргър, от месеци настояващ за твърда американска пози-
Победа 83

ция по уренгойския газопровод, поднася идеята на един решен да дей­

ства ръководител. Окуражен и от Съвета за национална сигурност,
президентът веднага приема плана. Едва три седмици преди въвеж­
дането на военното положение Бюрото за оценка на технологиите е
възразило остро срещу непрекъснатите призиви на Уайнбъргър за
налагане на ембарго върху продажбите на технологии и съоръжения
за добив на нефт и газ за Съветския съюз, обявявайки такава стъпка
за „равнозначна на търговска война“. Но с въвеждането на военно
положение настроенията в администрацията рязко се обръщат в под­
крепа на такава война. На 29 декември президентът обявява по радиото
налагането на ембарго. Забранява се участието на американци в стро­
ителството на газопровода. Разпоредбата засяга около 60 американ­
ски компании, освен това проваля японско-съветския план за добив
на нефт на Сахалин. Този проект много напомня строежа на урен­
гойския газопровод: Япония ще финансира търсенето и добива сре­
щу гарантирани доставки на нефт и газ. Но изпълнението изисква
използването на високи технологии за офшорно сондиране, патенто­
вани от „Дженерал електрик“, „Дресър индъстриз“, „Шлумбергер“ и
„Велко“.
Осъществяваният вече седма година сахалински проект е в твър­
де напреднал стадий. Районът има доказани запаси от 1,1 милиарда
барела нефт и 7,625 милиона кубически метра газ. Сахалинската не­
фтодобивна корпорация със седалище в Токио, в която акции прите­
жават Японската национална петролна компания и няколко частни
фирми, се готви да започне сондажи напролет, когато ледовете се
стопят. Всяко забавяне би принудило корпорацията да чака до 1983
г., а може би и изцяло проваля проекта. Ембаргото осуетява японски­
те планове за ускорено намиране на алтернативни източници за до­
ставка на нефт освен тези в Близкия изток. Кремъл пък е разчитал на
няколко милиарда долара годишно.
След отрязването на достъпа на Москва до високи технологии
Съветът за национална сигурност прави всичко възможно, за да обез­
куражи банките да отпускат заеми на СССР. Добре познатият в меж­
дународните банкови кръгове Робинсън съгласува усилията. Айкъл
и Уайнбъргър настояват за открит призив към финансовата общност.
Робинсън изтъква, че подобна политическа намеса или диктат няма
да бъде посрещната добре в банковите среди. Той се обявява за по-
мек подход, за частни разговори с банкерите. Методът дава резул­
тат.
Целта е да се разклати доверието на банкерите в съветските фи­
нанси. Кредитите, отпускани от западни банки на страните от съвет­
84 П итър С уайцър

ския блок, са нараснали бързо, обосновани от така наречената теория

за чадъра. През 70-те години банкерите с готовност дават заеми на
Източна Европа, разчитайки, че ако някой от съветските сателити не
е в състояние да върне парите, Москва ще се намеси като платец от
последна инстанция. Теорията се основава на презумпцията, че Кре­
мъл държи на името си на коректен кредитополучател и разполага с
финансови резерви да посрещне евентуална криза. Но теорията за
чадъра никога не е била изпробвана. Робинсън си спомня: „Банкери­
те имаха голямо доверие в кредитната надеждност и платежоспособ­
ността на Москва. Предполагаше се, че златните й запаси възлизат
на около 25-30 милиарда долара - добра гаранция за посрещане на
плащанията. Бедата бе, че никой не бе надниквал в тези резерви, нито
пък бе искал залагането на златото като гаранция. То си оставаше
загадка.“(12)
Под ръководството на новия съветник по националната сигурност
Бил Кларк е решено администрацията да обезкуражава отпускането
на нови заеми за Съветския съюз от Запада. Политическите и хума­
нитарните призиви обаче не са достатъчни: банките са отговорни пред
своите акционери. Работа им е да печелят пари. И някои от банкерите
възприемат военното положение като улеснение. „Повечето банкери
смятат авторитарните режими за нещо добро заради дисциплината,
която налагат - заявява един банкер пред „Ню Йорк таймс“ наскоро
след въвеждането на военно положение. - Всеки път, когато в Латин­
ска Америка има военен преврат, настъпва оживление, започват се
чукане по вратите и предлагане на кредити. Кой може да каже коя
политическа система е действена? Единственото, което ни интересу­
ва, е: могат ли да си плащат сметките.“(|3)
Съгласно съвета на Робинсън администрацията се опитва да под­
ложи на проверка теорията за чадъра. Кейси иска да обезкуражи за­
падните банкери да отпускат краткосрочни заеми, които биха позво­
лили на Варшава да посрещне плащанията си. При неплатежоспо­
собност от страна на Полша Москва ще бъде принудена да се наме­
си. Не го ли стори, банкерите няма да смеят да отпускат повече зае­
ми на източноевропейските длъжници, а може би и на самия Съвет­
ски съюз. Това е ловко манипулиране на кредитния пазар за целите
на националната сигурност. Особено важно е, че не се виждат мно­
жеството пръстови отпечатъци, които правителството е оставило.
В началото на февруари Бил Кейси и министърът на финансите
Дон Ригън усилено обработват по телефона свои приятели от банко­
вите среди. Роджър Робинсън, все още вицепрезидент на Чейс Ман­
хатън банк, разказва: „На срещите по разсрочване на полския дълг се
Победа 85

провеждаше хитра линия за обезкуражавате съгласуването на нови

необезпечени разсрочки. Преминаването към краткосрочни трансак­
ции с гарантирани от двете страни сметки позволяваше на банкерите
по-добре да управляват погасяването на дълга. Този нов подход на­
маляваше гъвкавостта както на Варшава, така и на Москва.“<14)
Усилията да се посее недоверие на финансовите пазари към съ­
ветския блок продължават през цялата година. На 26 април Лайъ-
нел Олмър, търговски заместник-министър, отговарящ за между­
народната търговия, обявява пред група международни банкери, че
заемите, отпуснати на страните от съветския блок, са „изпълнени с
рискове“ . На 61-вата годишна среща на Банковата асоциация за
външна търговия Олмър заявява: „Задълбочаващата се криза в
Съветския съюз може през следващите години да доведе до толко­
ва високи кредитни рискове, пред каквито ни изправя в момента
Полша.“(|5)
Тези ходове, както и финансовата криза, обхванала Източна Евро­
па, имат смразяващ ефект и върху заемите за останалите страни от
съветския блок. През пролетта на 1982 г. краткосрочното кредитира­
не на Унгария от 1,1 милиарда долара е прекратено. Румъния е уда­
рена още по-жестоко с отказан кредит от 1,5 милиарда долара. Дори
Източна Германия усеща затягането на кредитите, губейки 200 ми­
лиона долара от ликвидните си активи. Ту една, ту друга страна за
пръв път изживява затруднения с погасяването на заемите си.
Стремежът на Кейси и Уайнбъргър е Москва да се намеси или да
поеме риска сателитите й да бъдат обявени за ненадеждни платци.
Москва избира втория път. „Те ни принуждаваха да се намесим в
Полша - спомня си Владимир Кутинов, по онова време служител в
Централната банка в Москва. - Нямаше никакви доказателства, че
царят е гол.“(16) Робинсън вече е направил силно впечатление във
Вашингтон. В началото на март новият съветник по националната
сигурност му предлага място в ръководството на Съвета за нацио­
нална сигурност и той става старши директор по международните
икономически проблеми при Съвета за национална сигурност и из­
пълнителен секретар на междуведомствена група, упълномощена да
ръководи външноикономическата политика. Бил Мартин, експерт по
енергийните проблеми, също е включен в тази група и по-късно иг­
рае ключова роля в усилията да се спечели съгласието на европейци­
те за ограничаване на доставките на съветски газ. Този икономичес­
ки екип на Съвета за национална сигурност се оказва извънредно дей­
ствен. Още при създаването му директорът по планирането Норман
Бейли инструктира по време на междуведомствените обсъждания и
86 П итър С уайцър

при срещи с американски съюзници Мартин „да носи бялата шапка“,

а Робинсън - „черната“.

В средата на февруари Бил Кейси довършва своя план за тайно

финансиране на „Солидарност“, който съдържа четири основни точки:
- Доставяне на необходимите за дейността на „Солидарност“ средства
- в долари или в злоти.
- Доставяне на съвременна свързочна техника за създаването на ефек­
тивна командна, контролна и съобщителна мрежа на нелегалните струк­
тури на „Солидарност“. Връзките в движението трябва да действат и в
условията на военно положение.
- Обучение на подбрани хора да боравят със свързочната техника.
- Използване на средства на ЦРУ за очи и уши на „Солидарност“, дос­
тавяне при нужда на важна информация на ръководството на движени­
ето.
След това Кейси сочи три институции, които възнамерява да из­
ползва като инструменти. Американската федерация на профсъюзи­
те доставя помощи за „Солидарност“ от 1980 г. Той смята, че полз­
ването на профсъюзния опит може да се окаже „особено плодотвор­
но“. Активисти на „Солидарност“, заварени от военното положение
на Запад, също могат да бъдат полезни. Френската разузнавателна
служба CDECE е извела от Полша активисти, пожелали да напуснат
страната. Кейси се надява да привлече някои от тях за добиване на
информация и за участие в операции. Накрая, той иска някои указа­
ния да се предават с кодови думи по Радио „Гласът на Америка“.
В края на февруари Кейси се среща неофициално с президента и с
Бил Кларк, за да обсъдят плана. Рейгън го оценява като твърде рис­
кован, но и заслужаващ си рисковете. Като че ли особено му допада
идеята да бъдат подкрепяни работници за подкопаване устоите на
една държава на работниците. Няма никакви забележки по плана, но
и не дава разрешение за провеждането на тайни операции. Смята ги
за прекалено рисковани. Президентът моли Кейси да уведоми пред­
седателя на Консултативния съвет за разузнаване д-р Глен Камбъл.
Кейси го уведомява, без да се впуска в подробности. „Спомена нещо
общо - спомня си Камбъл - и след това започна да мънка. Когато
говореше общо, никога не мънкаше, но стигнеше ли се до подроб­
ностите, започваше. Идеята ми хареса и казах: „Добре, Бил, дей-
ствайте.“<|7) В разгара на операцията в касата на „Солидарност“ по­
стъпват по осем милиона долара годишно.
За да запази операцията в пълна тайна по време на провеждането
й, Кейси плете сложна паяжина от международни финансови инсти-
Победа 87

туции. Паричният поток постоянно мени посоката си, за да не бъде

засечен. Ако полските официални власти го разкрият и го проследят
до източника, това би означавало край на „Солидарност“ и може би
международна криза.
Трудността е да се вкара валутата в страната. Злотата не е кон­
вертируема. Църквата може да внесе огромни средства в Полша,
но отказва участие в тайни операции. Накрая Кейси свързва във
верига редица звена, пръснати из цяла Европа. Няколко европейски
компании имат в Полша открити сметки за легални проекти. За пред­
почитане са преводите по електронен път, защото така фондовете
автоматично се конвертират в злоти. Благодарна за оборота, една
компания се съгласява да открие отделна сметка на ЦРУ В начало­
то на април каналът за финансиране на „Солидарност“ вече действа
нормално.
Съгласно решението за тайна подкрепа на „Солидарност“ прези­
дентът нарежда на Съвета за национална сигурност да подготви до­
кумент, определящ целите и задачите на САЩ в Източна Европа.
Бил Кларк чувства, че е важно да се посочат ясно целите на САЩ
съобразно с желанието на президента. Няколко седмици по-късно се
появява документ, изготвен от Ричард Пайпс с някои поправки на
Бил Кларк. Той е радикален: изрично посочената цел на американ­
ската политика е „да се неутрализират усилията на СССР“ за запаз­
ване на присъствието му в Източна Европа. „По същество ние вяр­
вахме, че Ялтенските споразумения са невалидни“(|8) - спомня си Еду-
ин Мийс, тогава член на Съвета за национална сигурност. Докумен­
тът е подписан от президента и става директива за вземане на реше­
ния по националната сигурност, официална писмена политическа за­
повед за служителите и институциите. „Директива № 32 изискваше
действия и късаше с миналото - спомня си Кларк. - С нея Роналд
Рейгън даваше ясно да се разбере, че Съединените щати не са се при­
мирили със статуквото на съветска доминация в Източна Европа.
Опитвахме се да изготвим многопосочна стратегия за отслабване на
съветското влияние и за подкрепа на борещите се за свобода сили в
региона. Полша предлагаше уникална възможност в сравнение със
страни като България, Румъния и Чехословакия. Това не означава, че
не сме провеждали явна или скрита дейност и другаде с желанието да
отслабим мъртвата хватка на Москва.“<19)
Директива № 32 на Съвета за национална сигурност посочва глав­
ните задачи:
- Тайна подкрепа на съпротивителните движения против комунисти­
ческите режими в региона.
88 П итър С уайцър

- Засилване на психологическите операции, по-специално предавания­

та на радиостанциите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“.
- Търсене на възможности чрез дипломацията и търговията да се на­
мали зависимостта на режимите от Москва.
Американското ембарго върху доставката на технологии за строи­
телството на газопровода е оценено според истинското му значение:
обявяване на икономическа война на СССР Вашингтон прави изяв­
лението с подчертан намек за моралния гняв, предизвикан от съби­
тията в Полша. Но Европа мълчи. Западногерманският канцлер Хел-
мут Шмит дори обявява в декларация въвеждането на военно поло­
жение за „необходимост“ с оглед на безредиците в Полша. В Западна
Европа надделява желанието търговията с Кремъл да продължи не­
зависимо от полските събития.
Икономическите реалности карат европейските ръководители да
мислят преди всичко за своя износ. Безработицата е 14 % във Вели­
кобритания, 9 % - във Франция, и почти 8 % - в Западна Германия -
най-високото равнище след 1954 г. С построяването на газопровода
биха се създали десетки хиляди работни места в цяла Европа. В сре­
дата на януари се провеждат две срещи между западните съюзници
за обсъждане на санкциите: едната по линия на КОКОМ, другата в
Съвета на НАТО. По настояване на президента американските пред­
ставители трябва да окажат силен натиск върху европейците, да ги
накарат да възприемат американската позиция и да прекратят до­
ставките на нефто- и газодобивни технологии за Москва. Няколко
дни преди срещата на КОКОМ в Париж за консултации с президента
и с държавния секретар във Вашингтон е канцлерът Шмит. В импо­
зантния Блеър хаус, където е отседнал, той се среща с държавния
секретар Хейг на закуска с плодове, препечени филийки и яйца. Сре­
щата не е успешна. Хейг хока Шмит, че не е осъдил достатъчно енер­
гично прилагането на сила в Полша. По някое време крясъците на
двамата мъже се чуват извън стаята, където закусват. Не е постигнат
никакъв напредък.
На 19 януари в Париж при голяма секретност започва срещата на
КОКОМ, на която трябва да бъдат обсъдени няколко американски
предложения. Създаденият през 1949 г. КОКОМ е опит за изработва­
не на единна западна стратегия по проблемите на преноса на техно­
логии и търговията със страните от съветския блок. Това е секретен
орган, малцина са запознати с конкретната му дейност. Американ­
ската делегация, ръководена от заместник държавния секретар
Джеймс Бъкли и заместник-министъра на отбраната Фред Айкъл,
предлага в светлината на настъпилите събития три промени в прие-
11обеда 89

гите от КОКОМ процедури. Първо, САЩ настояват за по-стриктно

прилагане на забраната за търговия с най-нови технологии за Съвет­
ския съюз, включително компютри и електроника, фиброоптика, по­
лупроводници и металургични технологии, а така също за огранича­
ване строителството на европейски промишлени предприятия на те­
риторията на страните от съветския блок, което би допринесло за
увеличаване на съветската военна мощ или за подготовката на кад­
ри. Второто американско предложение е всички спогодби със стра­
ните от съветския блок на стойност над 100 милиона долара задъл­
жително да се представят на комитета за одобрение, за да е сигурно,
че няма да има трансфер на технологии. Това означава Вашингтон да
получи право на вето върху европейската търговия с Москва. Трето­
то предложение представлява първият по-сериозен опит да се раз­
шири списъкът на ембарговите стоки след създаването на КОКОМ.
Американската делегация иска в списъка да влязат много нови тех­
нологии и изделия. Франция и Великобритания са готови да отстъпят
пред някои американски искания, но германците са непреклонни. Ико­
номическата война трябва да почака или да се води поне в началото
без западноевропейските съюзници.
На съвещанието в Съвета на НАТО външните министри заемат
половинчата позиция по въпроса за санкциите. Те се договарят, че
Европа може да продължи строителството на газопровода, но без
да подкопава американските санкции. С други думи, европейските
компании няма да се възползват от отказа на американски фирми,
за да сключват договори. Европейските външни министри не осъз­
нават, че това е ключова победа за Вашингтон. Според тях Рейгъ-
новата администрация никога няма да наложи спазване на споразу­
мението и то е само един триумф на хартия, предназначен за аме­
риканската публика. Както се оказва впоследствие, дълбоко са гре­
шали.
На 15 март Бъкли и екип от финансови експерти започват обикол­
ка на пет европейски столици с цел да затегнат режима за отпускане
на кредити за СССР. Западноевропейците не само продължават да
дават огромни заеми на Москва, но и го правят с доста по-ниски лих­
ви от равнищата на световните кредитни пазари. И най-надеждните
западноевропейски клиенти не ползват такива лихви. Френското пра­
вителство финансира част от газопровода при 7,8 % - по-малко от
половината нормална пазарна лихва.
Екипът на Бъкли иска да обуздае мащабите на това субсидира­
не, класифицирайки Съветския съюз като „относително богата“
страна вместо „междинен платец“ съгласно терминологията на Ор-
90 П итър С уайцър

ганизацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

за държавно гарантираните кредити. Това означава руснаците да
плащат най-малко 11,25 % лихва за официални експортни кредити,
Освен това на 10 м арт Вашингтон предлага да бъдат прекратени
субсидираните кредити за страните от категорията „относително
богати“. Така Москва ще бъде принудена да тегли кредити при лих­
ва около 17 %.

(1) Силите за сигурност на полските управници достигнаха 250 000 души. The New
York Times, 5 януари 1982.
(2) Ричард Пайпс, интервю с автора.
(3) Ричард Пайпс, интервю с автора.
(4,Ричард Пайпс, интервю с автора.
(^Ричард Пайпс, интервю с автора.
(6>Уилям Кларк, интервю с автора.
(7,Ричард Пайпс, интервю с автора.
(|<)Служител от американското разузнаване, интервю с автора.
(9)Американски официален служител, интервю с автора.
(И1,Джон Пойндекстър, интервю с автора.
(И)Роджър Робинсън, интервю с автора.
П2)Роджър Робинсън, интервю с автора.
(|3)Разчитане на репресии. The New York Times, 5 януари 1982, с. А 14.
(|4)Роджър Робинсън, интервю с автора.
<|5)САЩ сочат рисковете от отпускане на кредита за СССР. The N ew York Times,
27 април 1982.
(|6,Владимир Кутинов, интервю с автора.
<П)Глен Камбъл, интервю с автора.
(|8,Едуин Мийс, интервю с автора.
(19>Уилям Кларк, интервю с автора.
 ГЛАВА 7

Битката за „Солидарност"

началото на 1982 г. Каспар Уайнбъргър и помощниците му

В доработват строго секретна директива за петгодишен план

на Министерството на отбраната. В документа залягат няколк
ни постановки, свързани със започналата кампания за подр
мощта на Съветския съюз и станали ръководни принципи за най-го-
лямото в американската история мирновременно въоръжаване. Уда­
рението се поставя върху важната роля, която ще играят „икономи­
ческата и технологическата война“ в политиката на администрация­
та. Според „Ню Йорк таймс“ „като мирновременно допълнение на
военната стратегия документът отстоява позицията, че САЩ и тех­
ните съюзници на практика водят икономическа и технологическа
война със Съветския съюз“(|).
Този ръководен документ обявява ограничаване на съветския до­
стъп до технологии от САЩ и другите некомунисгически страни чрез
серия мерки, продължавайки усилията от 1981 г. за отрязване износа
на високи технологии за страните от съветския блок. Но документът
отразява и намеренията на Пентагона да изработи комплексна страте­
гия, насочена към подриването на съветската икономика чрез въвли­
чането на Москва в технологическа надпревара. Стратегията включва:
- Идентифициране на ключовите за съветската икономическа мощ тех­
нологии и провеждането на политика за ограничаване на достъпа до
тях. Това може да става било чрез откупуване на чужди технологии,
преди руснаците да са се добрали до тях, било чрез оказване на натиск
върху доставчиците.
- Инвестиции в оръжейни системи, които да превърнат съветските оръ­
жия в старо желязо.
92 П итър С уайцъ Р

Документът отразява плана на Уайнбъргър за принуждаване на

Съветите да вземат все по-трудни решения, как да разпределят огра­
ничените си ресурси.
Тези елементи от плановата директива на Министерството на от­
браната стават водещи принципи в строго секретната стратегия на
президента спрямо СССР. През май 1982 г. Рейгън подписва секре­
тен меморандум на Съвета за национална сигурност от осем страни­
ци, в който се излага американската военна стратегия спрямо Съвет­
ския съюз. Бюрократите получават основни разпореждания за изра­
ботването на президентската политика спрямо Москва. Изготвен от
Съвета за национална сигурност под ръководството на Уилям Кларк,
документът набляга върху използването на затрудненията на съвет­
ската икономика. „Трябва да принудим нашия главен противник Съ­
ветския съюз да стане роб на своята икономическа изостаналост*421-
заявява Кларк при единственото публично споменаване на тайната
стратегия. „Меморандумът на Съвета за национална сигурност це­
ленасочено провеждаше стратегическите виждания на президента, че
търговията и финансите трябва да станат новите приоритети в пред­
приетите от нас по-широки усилия да възпрем и да отблъснем съвет­
ските начинания по целия свят“<3) - твърди Кларк.
Служителите на администрацията все по-често сочат голямата
икономическа слабост на Съветския съюз като стратегическа уязви­
мост, която трябва да бъде използвана. На 16 юни Томас Рийд, кон­
султант в Съвета за национална сигурност и специален помощник на
президента, произнася многозначителна реч пред Асоциацията за
военни съобщения и електроника. Той нарича СССР „икономически
труп без ръце и без крака“ и обявява, че Съединените щати „трябва
да прекратят доставките и кредитите, допринасящи за съживяване на
съветската икономика“'41.
Според направен в Съвета за национална сигурност разузнавате­
лен анализ се установява, че пресичането на достъпа до американски
технологии в най-кратки срокове ще се окаже критично за строител­
ството на газопроводи. Москва е създала специално за целта страте­
гия за покупки от Запада, заобикалящи ембаргото.
Кремъл се свързва с междинни доставчици, за да осигури строи­
телството на уренгойския газопровод независимо от възраженията
на Вашингтон, но непредпазливо е недогледал едно много важно звено
от веригата - роторните глави и лопати за газонагнетателните тур­
бини в 41-те компресорни станции по протежение на 5280-километ-
ровия газопровод. Тези елементи са производство на „Дженерал елек-
трик“ и са обхванати от забраната за износ.
Победа 93

Намирането на алтернатива за роторите на „Дженерал електрик“

би довело до забавяне на строителството и до значително увеличе­
ние на разходите. Трийсетчленна съветска делегация отсяда в Кьолн
със задачата да намери алтернативно решение. Тя се свързва с френ­
ския машиностроителен гигант „Алстом Атлантик“. Това е единст­
веният друг възможен доставчик на роторни глави и лопати за тур­
бини, но производството му е по лиценз на „Дженерал електрик“.
Френските лопати и глави могат се получат без особени затрудне­
ния. В повечето европейски столици мерките за ограничаване на из­
носа се обезсмислят. За европейците постигнатото в Съвета на НАТО
през януари 1982 г. споразумение е ограничено до сделките, основни
доставчици в които са американски компании, без да обхваща случаите
на междинни доставки. Следвайки тази презумпция, френското пра­
вителство разрешава на „Алстом Атлантик“ да изнесе за СССР ис­
каната технология. „От януари до юни 1982 г. стана очевидно, че
те [европейците] напълно пренебрегват постигнатото в Съвета на
НАТО споразумение и със заплашителна скорост започват да измест­
ват американските доставчици - спомня си Роджър Робинсън. - И
това ставаше въпреки тържествено поетите обещания да не подкопа­
ват американските санкции през периода на вдъхновяваните от Москва
репресии в Полша.“(5)
Обобщените данни от разузнаването потвърждават, че санкции­
те по строителството на газопровода идват навреме и дават макси­
мално резултат като икономическо оръжие. Според представен на
25 януари в Съвета за национална сигурност доклад Москва изпит­
ва сериозен недостиг от валута. В него се съдържат събрани от
Банката за международни разлащания в Базел данни за съветските
вложения в западни банки. Те са спаднали от 8,5 милиарда долара в
началото на 1981 г. на около 3 милиарда в края на същата година.
Съветската търговия бележи подобен спад. През 1980 г. Москва
има активно търговско салдо с развитите индустриални държави
близо 217 милиона долара. 1981 г. обаче завършва с търговски де­
фицит от 3 милиарда долара. Ходът с Полша, поставил Москва в
ролята на финансов гарант, е изчислен безупречно във времето.
Финансовите пазари стават много по-предпазливи при сделки със
страните от съветския блок.
Ръководството в Кремъл подлага рублата на голямо напрежение,
а и най-малкото закъснение на газопровода води до още по-голямо
влошаване на положението. Износът на сибирски газ, както и експлоа­
тацията на сахалинските находища са обречени без приход на валута
за закупуване на западни технологии, необходима освен това за за­
94 П итър С уайцър

пълване на дупките в съветската икономика и за поддържане на

една глобална империя. „Печеленето на валута бе станало основна
задача за съветската икономика - спомня си Евгений Новиков, член
на Централния комитет на КПСС. - От особено значение бе завърш­
ването на газопровода в определените срокове. Нямаше никакво място
за маневриране.“'61
Поощряван от Бил Кейси и Каспар Уайнбъргър, Бил Кларк започ­
ва серия проучвания в Съвета за национална сигурност за намиране
на други пътища за отслабване на съветската икономика. Той трябва
да оцени ефекта от широкомащабна и продължителна икономическа
война срещу Москва. Под ръководството на директора по планиране
при Съвета за национална сигурност Норман Бейли проучванията
разработват възможните механизми за подриване на съветската ико­
номика, включително и създаването на житен картел, който да включ­
ва САЩ, Канада, Австралия и Аржентина, за да се ограничат про­
дажбите на пшеница за СССР.<7)
Докато между Вашингтон и Европа се водят престрелки по въп­
роса за газопровода, са установени и първите връзки с преминалите
в нелегалност останки от „Солидарност“. Положението в Полша е
тежко. Силите за сигурност систематично преследват активистите
на „Солидарност“. В страната недостигат храни, но изобилстват си­
лите за сигурност по улиците на всеки град. На 2 февруари миньори­
те забавят темпото на работа в символичен протест. Същото правят
и съветските миньори от Донбас - един опасен за Кремъл прецедент.
Това е първият осезаем признак за работническа подкрепа за „Соли­
дарност“ в самия Съветски съюз. В ЦК на КПСС настъпва трайно
безпокойство. Ако „Солидарност“ не бъде стъпкана окончателно,
влиянието й лесно може да се разпространи и в Съветския съюз. Дните
на профсъюза сякаш са преброени.
През февруари двама американци от полски произход се качват
на експреса „Шопен“ във Виена. Те действат за „Солидарност“ на
Запад. Снабдени с фалшиви документи за самоличност, двамата имат
задачата да се свържат с нелегалните структури. Уговорена е среща
в Жирардув, западно от Варшава. Градът е с малко над 40 000 жите­
ли и е сравнително спокоен. На 17 февруари полските сили за сигур­
ност провеждат нова масирана акция. По време на така наречената
операция „Спокойствие“ десетки хиляди милиционери за два дни аре­
стуват 4000 души. Американците трябва да се срещнат с укриващ се
активист.
Представителят на „Солидарност“ е колега на Лех Бадковски, го­
ворителя на „Солидарност“ в Гданск. Бадковски е живял в Лондон по
Победа 95

иреме на Втората световна война и е воювал в редиците на полския

флот, организиран в Англия. След завръщането си поддържа връзка
с британското разузнаване и сега е привърженик на установяването
иа връзка със Запада като единствена възможност да се спаси движе­
нието. Американците напускат Варшава четири дни преди срещата в
Жирардув и се установяват в една църква в покрайнините на града.
Енорийският свещеник не задава никакви въпроси. Той е част от пре-
хваления израелски канал, който най-после носи някаква полза.
Това е първата среща, проведена в самата Полша. В края на януа­
ри ЦРУ установява връзка с емигранти в Западна Германия, пред­
ставляващи активисти отвъд Желязната завеса. Те свършват подгот­
вителната работа. Надеждата на ЦРУ е да въведат обратно в Полша
някой от заварените от военното положение в чужбина ръководители
на „Солидарност“, чрез когото да установят връзка със структурите
в страната. Но и влизането, както и излизането от Полша се оказват
почти невъзможни. Двамата полски американци трябва да информи­
рат ЦРУ
Активистът обяснява на американците, че „Солидарност“ е уда­
рена тежко. През първата нощ на военното положение, на 12 декем­
ври, са задържани 5000 активисти на „Солидарност“, сред тях и клю­
човите фигури на опозицията. Движението е било сварено съвърше­
но неподготвено - не е вярвало във въвеждането на военно положе­
ние. Според оценките до средата на февруари са арестувани около 40
000 души. От водачите на „Солидарност“ на свобода не е останал
почти никой. Успели са да минат в нелегалност Збигнев Буяк във
Варшава, Владислав Хардек в Краков, Богдан Лис в Гданск и Вла­
дислав Фрасинюк във Вроцлав. Средствата и цялото имущество на
движението са конфискувани. Ръководството не е в състояние да под­
държа ефикасна връзка с редовите членове освен чрез бележки и при­
митивно размножени писма. „Солидарност“ може да не е мъртва, но
на практика е обезглавена.
Първата среща извън Жирардув е напрегната. Нелегалният пред­
ставител на „Солидарност“ е с изопнати нерви. Той не е сигурен дали
може да има доверие на тези американци въпреки безупречния им
полски. Американците са не по-малко нервни поради опасността да
бъдат задържани за „шпионаж“.
Срещата трае шест часа. Обсъждат се редица въпроси: каква по­
мощ от Запад ще е най-полезна, в какви мащаби, как да бъде разпре­
делена и използването й - контролирано. Представителят на „Соли­
дарност“ дава ясно да се разбере, че помощта не може да бъде об­
вързана с никакви условия. Разглеждат се и технически въпроси -
96 П итър С уайцър

начините за прехвърляне на парите и средствата за връзка. Амери­

канците съобщават на събеседника си името на европейски бизнес­
мен във Варшава, който може да им предава средства. Той има до­
стъп до специална сметка.
След завръщането си на Запад двамата американци изготвят док­
лад, предаден на Бил Кейси. В съответствие с президентската запо­
вед той започва да гради канал за оказване на финансова подкрепа.
„Бил беше майстор в тайното придвижване на пари - спомня си Глен
Камбъл. - Година след година вкарваше милиони долари в Полша
така, че бе невъзможно да се проследят.“(8)
Разбира се, нелегалната съпротива се нуждае и от технически сред­
ства за своето реорганизиране, по-специално от съвременни съоръ­
жения за връзка. ЦРУ проучва няколко възможности. Едната от тях е
оборудването да се вкара в Полша като дипломатически багаж и след
това тайно да се изнесе от посолството. При непрекъснатото наблю­
дение на посолствата обаче този подход едва ли би дал резултат.
Втората идея е да бъде помолена католическата църква да внесе съ­
оръженията в страната като част от редовните пратки с хуманитарна
помощ. Но Кейси не иска да рискува. Църквата и бездруго се чувства
неудобно поради това, че споделя информация с ЦРУ Едва ли би се
съгласила на повече.
Накрая ЦРУ намира пролука. Резиденты на израелския канал в
Гданск е началник в корабостроителницата. Израелците му нареждат
да подготви приемането на две пратки. Свързочната техника присти­
га от Швеция - първия път като част от оборудване за производство­
то на трактори, втория, четири дни по-късно, като машини. Задачата
на резидента е да освободи пратките и да ги укрие в убежище на
„Солидарност“ преди митническата проверка. В нощта на пристига­
нето им началникът нарежда сандъците веднага да бъдат прибрани в
един склад. Това са вероятно най-важните пратки, които е обработ­
вал в живота си. Според Робърт Макфърлейн „благодарение на съ­
оръженията „Солидарност“ успя да установи връзка със собствените
си членове в цялата страна, а така също между ръководителите, без
да се излагат на риск. Това бе програма, която им създаваше необхо­
димата инфраструктура за ръководство и контрол“<9).
Разпределението на свързочната техника сред нелегалните струк­
тури в страната отнема месеци. В един момент пратката за Краков
не пристига в уречения ден. Възникват опасения, че е заловена от
силите за сигурност. Това би означавало провал за цялата операция в
самото начало и компрометиране на „Солидарност“. За щастие сан­
дъците се появяват след няколко дни. Камионът, превозващ ценния
Победа 97

товар, бил спукал гума. В условията на военно положение намиране­

то на резервна гума се е оказало нелека задача.
Кейси следи отдалеч операцията и си гризе ноктите, надявайки ce
ходът му да успее. Осведомен за провежданата в момента тайна опе­
рация, президентът също е неспокоен. Кейси се среща неофициално
с него в Белия дом. Двамата обсъждат различни въпроси, но най-
вече обстановката в Полша. Рейгън посреща ентусиазирано вестта,
че засега операцията не е засечена. Кейси дори му предава някои до­
кументи, получени от нелегалното движение. Сред тях има писмо,
писано в затвора от активиста на „Солидарност“ Яцек Курон - откри­
та и предизвикателна изява на протест. В него се заявява, че в Полша
зрее „масово въстание“ и че потисничеството няма да успее. Прези­
дентът запазва писмото в чекмеджето на бюрото си в Овалния каби­
нет. Двамата се договарят да разискват операцията в Полша само на
четири очи в Овалния кабинет. Когато иска такава среща, директо­
рът на ЦРУ трябва да звъни по обезопасената линия от дома си или
от кабинета си в западното крило на Белия дом.
Никой не се съмнява, че руснаците в някаква степен се досещат за
ставащото. „Според мен бе глупост да вярваме, че нямат представа
за нашите действия - спомня си Джон Пойндекстър. - Техните ин­
форматори им съобщаваха какво става. Мисля, че още докато плани­
рахме операциите, ние изхождахме от предпоставката, че, в общи
линии, руснаците ще бъдат осведомени за действията ни. Те негоду­
ваха и заплашваха, но никога не преминаха прага, отвъд който бихме
променили политиката си. Ние удържахме помощта си за „Солидар­
ност“ до известни граници и се стараехме да не предизвикваме Москва
да предприеме военна интервенция. “(10)
В края на на март Бил Кейси свиква съвещание на Оперативната
дирекция, за да възложи провеждането на третата част от плана за
подпомагане на „Солидарност“. Слабите винаги трябва да прибягват
до хитрини и се нуждаят от сведения, за да оцелеят срещу по-силен
противник. Кейси иска ЦРУ да стане очи и уши на „Солидарност“.
На нелегалната съпротива й трябва разузнавателна информация от
най-висшето равнище на полското правителство, за да опази редици­
те си. Макар да има много симпатизанти, които го осведомяват как­
во става по места, движението не разполага с информатори в прави­
телствените среди, които да го информират за следващите ходове на
властта. В края на 1981 г. Кейси изпраща в посолството на САЩ във
Варшава екип от служители на ЦРУ и Националната агенция за си­
гурност със задача бързо да разширят мрежата за електронно под­
слушване в града.
98 П итър С уайцър

Това са четирима висококвалифицирани специалисти в използва­

нето на модерни технологии за електронно подслушване. Наречен
„звено за специално събиране“, екипът започва да действа в края на
януари 1982 г. Оборудван с последната дума на техниката, той под­
слушва полските комуникационни средства. Впоследствие използва­
нето на микрофони и други подслушвателни устройства нараства
многократно.
Кейси непрекъснато призовава и към по-агресивно вербуване на
агенти. Той настоява оперативните работници да проникват по-ефек­
тивно в административните структури на страните, в които работят,
особено в съветския блок. Според него се проявява прекадена пред­
пазливост при вербуването на агенти. Още в началото на директор-
ството си Кейси заменя старата инструкция за вербуване на агенти.
Тя е прекадено подробна и строга, както той споделя с помощниците
си, ограничава изобретателността и предпоставя скептицизъм към
чужденците, които сами предлагат услугите си. По думите на Кейси
операциите трябва да дават резултат, а не да се провеждат по строги
правила. От 130 страници инструкцията е сведена до няколко пара­
графа. Кейси особено поощрява агресивността на оперативните ра­
ботници зад Желязната завеса.(П)
Американското разузнаване се надява да играе ролята на систе­
м а за ранно оповестяване на „Солидарност“. Пил Кейси и президен­
тът искат организацията да бъде предупредена, в случай че се пла­
нират нови репресии или властите узнаят къде се укриват нелегал­
ните лидери на „Солидарност“. Постепенно системата започва да
работи все по-добре. „Бяхме добре осведомени за действията и на­
меренията на полското правителство - твърди Пойндекстър. - И
когато беше необходимо, предоставяхме информация на „Солидар­
ност“ .02'
Едно от най-ефикасните средства за изпращане на съобщения до
съпротивата е „Гласът на Америка“. Начело на Информационната
агенция на САЩ (ЮСИА) е един стар приятел на президента - Чарлс
Уик. Кейси добре се познава с Уик от времето на предизборната кам­
пания и се договаря с него да използва „Гласът на Америка“ като
средство за изпращане на разузнавателни сигнали. „Те често идваха
с искане да бъде излъчено някакво съобщение - спомня си Уик. -
Понеже беше в интерес на нацията и доколкото не накърняваше неза­
висимостта на радиостанцията, ние го пускахме.“03' Информацията
се предава чрез серия от сложни кодове. По ефира се излъчват специ­
фични кодови думи или фрази, една или друга песен. Така може да се
предаде съобщение за предстояща употреба на сила, за специална
Победа 99

доставка или за време и място на среща. Изпращането на разузнава­

телни сигнали е забранено от устава на „Гласът на Америка“, но в
тези критични времена Кейси не смята за голям грях нарушаването
на някои правила.
Каналът за превод на пари за „Солидарност“ започва да действа
през март 1982 г. Средствата отиват най-вече за отпечатването и раз­
пространяването на нелегални издания. Военното положение пораж­
да жажда за надеждна информация. Режимът съвсем е затегнал конт­
рола над медиите и пуска строго прецедена информация. Изненада­
ни от въвеждането на военното положение, нелегалните издателства
в повечето случаи трябва да започнат наново от нищо. Съоръжения­
та и материалите им са конфискувани, голяма част от активистите са
арестувани.
С известна част от първите преведени средства се купуват радио­
предаватели. „Солидарност“ успява да опази някои предаватели, но
те са стари, с малък обхват. С парите на ЦРУ се купуват 15 портатив­
ни радиопредавателя. На 12 април, четири месеца след въвеждането
на военното положение, до гражданите на Варшава стига първото
предаване на Радио „Солидарност“. Збишек Ромашевски, член на вар­
шавското ръководство на „Солидарност“, отговаря за програмата.
На 9 май той успява да излъчи кратък призив за обявяване на обща
стачка.
Предавателите се местят непрекъснато, за да се избегне засича­
нето им. На 30 април полицията провежда масирана акция по пре­
търсване на целия град. За случая от СССР и от Източна Германия е
докарана специална техника. По улиците на Варшава започва игра на
котка и мишка с много висок залог. Претърсват се къща след къща в
отцепени големи райони, но без резултат.(14)
По съвет на намиращи се на Запад активисти на „Солидарност“
средствата се насочват главно към издателство NOW, което отпе­
чатва десетки политически, икономически и литературни публика­
ции. (Другото главно издателство - Krag, е специализирано по ис­
тория.) NOW успява да се запази почти непокътнато след въвежда­
нето на военното положение. Главният му проблем е финансиране­
то. Производствените разходи са високи. Стойността на отпечатва­
нето се покачва от една на четири злоти за страница. През януари
1982 г. издателството постепенно започва да увеличава продукция­
та си. То пуска вестник „Тигодник Мазовше“ и интелектуалното
списание „Критика“. „Тигодник Мазовше“ с тираж около 50 000 е
гласът на „Солидарност“ във Варшава. Извънредно находчиво е
организирана тайна разпространителска мрежа. В производството
1 00 П итър С уайцър

и разпространението на вестника участват 37 тайни гнезда, пръсна­

ти в цялата страна.
Свързочната техника и финансовата подкрепа за нелегалната съ­
протива имат почти моментален ефект. В края на април 1982 г. се
появява първото изявление на независима група изтъкнати акти­
висти на „Солидарност“, избягнали интернирането. Наречена Вре­
менен координационен комитет (ВКК), групата е нелегална орга­
низация, която се надява да съгласува съпротивата срещу военното
положение. Първите членове на ВКК са Збигнев Буяк във Варша­
ва, Владислав Хардек в Краков, Богдан Лис в Гданск и Владислав
Фрасинюк във Вроцлав. ВКК е временен ръководен орган, не осо­
бено здраво свързващ участниците в нелегалната мрежа в страна­
та. Първото изявление на комитета е предизвикателно. Като усло­
вия за воденето на преговори той поставя освобождаването на всички
задържани и на осъдените по силата на закона за въвеждане на во­
енно положение.
Финансите и техническите средства, доставяни от Запада, се на­
сочват към ВКК. Членовете на комитета поддържат връзка помежду
си и понякога спорят за стратегията. Декларациите на ВКК се раз-'
пространяват широко и създават неприятности на режима на Яру-
зелски. Нелегалната съпротива получава възможност да оцелее през
дългата зима на военното положение.
Единственият район на страната, непредставен в новата структу­
ра, е Катовице, център на полската миннодобивна индустрия. Теле­
фонните линии още не са възстановени, не е доставена и свързочна
техника. Като твърдина на профсъюза Катовице е под строго поли­
цейско наблюдение.
На 17 май Константин Русаков, секретар на съветската комуни­
стическа партия, прави изненадващо посещение на Ярузелски във Вар­
шава. Той е изпратен да събере информация от първа ръка за полити­
ческото положение. Символични стачки и протестни действия про­
дължават да заливат страната. „Солидарност“ продължава по няка­
къв начин да съществува и Кремъл недоволства.
Правителството на Ярузелски като че ли провежда двусмислена
стратегия. Не е ясно дали възнамерява да кооптира „Солидарност“,
или да я удари още по-жестоко. Русаков нарежда на Ярузелски да
затегне вътрешната сигурност. „Фактите показват - заявява той, - че
агресивните кръгове на империалистическите държави и преди всич­
ко на Съединените щати провеждат подривна дейност срещу социа­
листическите страни. Подривните действия, предприемани в рамки­
те на тази политика, приемат все по-остра форма.“(15)
Победа 101

В Москва са загрижени от американската „намеса във вътреш­

ните работи“. Откакто са започнали бедите в Полша, Кремъл и пол­
ското правителство непрекъснато обвиняват Вашингтон за затруд­
ненията си. Когато обявява налагането на санкции, Рейгън ясно об­
вързва подновяването на икономическите връзки с Полша със съд­
бата на „Солидарност“ . Сега съветските и полските шефове на си­
лите за сигурност виждат признаци, че Вашингтон помага финан­
сово на „Солидарност“. Осведомените разбират, че Вашингтон е
започнал пряко да подкрепя профсъюза. „Ние в службите за сигур­
ност поначало не вярвахме на пропагандата, че Вашингтон помага
на „Солидарност“ - твърди бивш служител от съветското разузна­
ване. - Идеологически това имаше смисъл, но с нищо не се потвър­
ждаваше. Потвържденията започнаха да се появяват през пролетта
на 1982 г. „Солидарност“ разполагаше със съвременно оборудване
за провеждане на своята дейност. Разбрахме, че получават нещо от
някого.“(|6)
„Солидарност“ не само съумява да оцелее, но, изглежда, и раз­
ширява възможностите си, затова шефовете на силите за сигурност
във Варшава решават да си го изкарат на Вашингтон. В началото
на май 1982 г. полските служби организират постановка в стил КГБ.
Джон Джеролис, аташ е по научно-техническите въпроси, и
Джеймс Хауърд, първи секретар по културните въпроси към аме­
риканското посолство във Варшава, се срещат с учения Ришард
Хершчински от Полската академия на науките, доскоро интерни­
ран. Срещата е в жилището на Хершчински. Полските власти обви­
няват дипломатите, че са получавали информация от Хершчинс-
ки.(17) Цивилни полицаи и служители на специалните служби неочак­
вано залавят двамата и се държат грубо с тях. Натикват ги в една
камионетка и ги откарват в главното управление. Там им предявя­
ват обвинение, че оказват подкрепа на „Солидарност“ и че са се
„ангажирали с дейност, подкопаваща процесите на стабилизация в
Полша“. Обявени са за персона нонграта и са изпъдени от страна­
та. Други служители на посолството също са подложени на тормоз
- следят ги и ги заплашват цивилни служители на силите за сигур­
ност.
Варшава води война на нерви с администрацията на Рейгън. Служ­
бите за сигурност губят надежда, че ще разкрият канала и ще разоб­
личат операцията, затова насочват усилията си към американското
посолство, което играе незначителна роля в целия план. Операцията
се провежда независимо, посолството наистина се използва активно,
но само за отвличане на вниманието.
102 П итър С уайцър

След като тайните усилия в Полша вече дават резултати и сек­

ретната директива на Пентагона се осъществява на дело, Каспар
Уайнбъргър съсредоточава вниманието си в търсене на полезни
съюзници за икономическата война с Москва. На 19 февруари той
е в Рияд за тайни преговори със саудитското правителство. Уайн­
бъргър е близък приятел с принц Бандар и добре се разбира с принц
Фахд, очевидния наследник на трона. Фахд свободно говори анг­
лийски, синовете м у учат на Запад - трима в Калифорнийския уни­
верситет и един в Кралската военна академия в Сандхърст, Анг­
лия. И звестен е като прозападно ориентиран държавник. Според
някои сведения е бил против арабското петролно ембарго от 1973
г. и е за военно сътрудничество със САЩ. На младини се е увли­
чал от хазарта - губел е само за една вечер 6 милиона долара в
М онте Карло.
Посещението на министъра на отбраната е колкото символично,
толкова и заради изработването на сложно споразумение за сътруд­
ничество в отбраната. Иранско-иракската война се проточва и това
тревожи кралското семейство. С времето естествените ирански пре­
димства в жива сила и религиозният фанатизъм все повече ще накла­
нят везните в полза на Техеран. А за Фахд Садам Хюсеин е преграда
срещу хомейнизма, най-сериозната заплаха за кралството му. При
разговорите с Уайнбъргър Фахд видимо е нервен.
Само два месеца преди това саудитските и бахрейнските служби
за сигурност са арестували 65 участници в заговор срещу правител­
ствата на двете богати с петрол консервативни страни. Заговорници-
те били преминали подготовка в Иран и били снабдени с големи ко­
личества оръжие. Групата се наричала „Ал Дава“ (Зов). Нелегалната
шиитска организация имала за цел да привлича мюсюлмани шиити
от целия Арабски свят за износ на иранската революция в Персий­
ския залив. Американското разузнаване засича плана с електронни
средства и ЦРУ се свърза с принц Найеф, саудитския министър на
вътрешните работи.
Но Уайнбъргър е дошъл в Саудитска Арабия да съгласува под­
робности за американското военно присъствие в Персийския залив.
Основната му цел е проста: да осигури военната сила, която ще
държи петролното кранче отворено. Това означава осигуряване на
военна защита за, общо взето, прозападно настроените държави от
Персийския залив, най-важна от които е Саудитска Арабия. На 21
април 1981 г. Уайнбъргър обявява, че Силите за бързо реагиране,
създадени по времето на президента Картър за действия в Близкия
изток, ще бъдат значително подсилени. Те се превръщат в самосто-
Победа 103

ятелна единица със собствени сили, разузнаване, система от свръз­

ки и главно командване, отговарящо за всички аспекта на амери­
канското военно планиране и операциите в централната зона. Ново­
то Централно командване на САЩ (USCENTCOM) е значително
по-голямо от Силите за бързо реагиране и разполага с близо 300
000 души. Това е солидна военна подкрепа за кралската фамилия и
уникална възможност да покаже зависимостта на Рияд от Вашинг­
тон за своята сигурност и значението, придавано от Америка на
арабския нефт. Новото командване не е част от някакъв официален
военен пакт, като НАТО, ролята му не е предопределена от догово­
ри. За да не възбужда чувствителността на Рияд спрямо евентуални
политически отражения от разполагането на американски сили на
саудитска земя, щабът и силите на Централното командване ще
бъдат разположени извън района.
Фахд на няколко пъти благодари на Уайнбъргър за USCENTCOM.
Това е единствената му военна опора за кралското семейство сред
околното море от враждебност. С подкрепата си за „Ал Дава“ Техе­
ран съвсем ясно е показал намеренията си да действа за свалянето на
саудитската династия. Иранците вече са отблъснали иракчаните об­
ратно зад границите им въпреки подкрепата от 20 милиарда долара,
дадена от Саудитска Арабия и другите богати с петрол арабски дър­
жави. Като капак на всичко броят на съветските военни съветници в
Сирия за една година се е увеличил от 2500 на близо 6000; стохиляд-
на е съветската армия в Афганистан.
Ангажирането на Рейгъновата администрация със сигурността на
Саудитска Арабия вече на няколко пъта е демонстрирано през по­
следната година. Белият дом подкрепя Рияд при споровете за про­
дажбата на системата АУАКС. Президентът харчи значителен поли­
тически капитал, за да прокара сделката през Конгреса. Той дори по­
ема устно задължението, че ще осигури съществуването на саудитс­
кото правителство и ще предотврати появата на втори Иран. Тези
думи се посрещат със задоволство в кралския дворец, но все още
остава известно недоверие към Вашингтон. Фахд не иска от Уайн­
бъргър гаранции под формата на явен договор, което би било рав­
нозначно на политическа експлозия в Близкия изток. Но не би ли могъл
Вашингтон да изрази ангажирането си със саудитската сигурност по
по-осезаем и открит начин? Възможно ли е Рейгън да потвърди уве­
рението, че ако страната бъде нападната, САЩ веднага ще се прите­
кат на помощ?
Уайнбъргър заявява, че този въпрос трябва да бъде обсъден с пре­
зидента. Задачата му е освен това да доизглади щекотливия въпрос
104 П итър С уайцър

за американската военна политика относно Персийския залив. Нова­

та стратегия на Пентагона - „Насоки на отбраната през бюджетния
период 1984-1988 г.“, поставя пред американските въоръжени сили
задача да действат при необходимост в Саудитска Арабия и без да са
получили покана от приятелско правителство.

‘"Ричард Холоран. Пентагонът подготвя стратегия за водене на продължителна

ядрена война. The New York Times, 30 май 1982.
‘"Помощник на Рейгън оповестява нова стратегия срещу съветската заплаха. The
N ew York Times, 22 май 1982.
‘"Уилям Кларк, интервю с автора.
‘■"Съветската икономика наречена „продънена кошница“. The Washington Post, 17
юни 1982.
‘"Роджър Робинсън, интервю с автора.
<6)Евгений Новиков, интервю с автора.
<7)Икономически лост за въздействие върху Москва. The Washington Post, 15 юни
1982. Интервю със сътрудник на Съвета за национална сигурност.
(8)Глен Камбъл, интервю с автора.
‘"Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(|0,Джон Пойндекстър, интервю с автора.
""Американски официален служител, интервю с автора.
(|2)Джон Пойндекстър, интервю с автора.
""Чарлс Уик, интервю с автора.
"■"Радиопредаване на „Солидарност“ призовава за обща стачка. The Washington
Post, 10 май 1982.
° 5)Висш съветски ръководител на изненадващ о посещ ение в Полша. The
Washington Post, 18 май 1982.
(‘«(Интервю с автора.
""Полша гони двама американски дипломати заради среща с активист. The
Washington Post, 11 май 1982.
 ГЛАВА 8

Въпросът наистина
е сериозен

рез май 1982 г. Бил Кейси на свой ред заминава за Араб­

П ския полуостров по покана на крал Халед, патриарха на

кралската фамилия. Той е човек с прости обноски и крехко
рожба на отминало време, още преди от недрата на пустинята да заб-
лика богатството. До голяма степен си остава мистик. Разбирателст­
вото му с прагматичния директор на ЦРУ озадачава мнозина. Два­
мата говорят за рицарството и честта, които така недостигат в съв­
ременната епоха. Халед се гордее с бедуинското си потекло и надъл­
го разказва на Кейси родовата история на династията.
След кратко обсъждане на политиката и международните дела
кралят настоява да покаже на Кейси някои от съкровищата си. Пър­
вото е млечното му стадо. За него се грижи едно ирландско семейст­
во, фуражите се доставят отвън. Директорът на ЦРУ е щастлив да си
поговори на ирландски диалект за „старата родина“. Но Халед е не­
търпелив гостът да види голямата му гордост и радост - кралските
камили. Животните са стотици, всичките изключително едри. Кра­
лят предлага на Кейси да поязди една, но директорът отклонява пред­
ложението. Монархът иска да почерпи госта си с „истинско питие“ -
чаша топло и гъсто камилско мляко, но Кейси и този път отказва,
позовавайки се на здравето си.
Часовете с крал Халед са приятно разнообразие, но Кейси е до­
шъл, за да се срещне с престолонаследника принц Фахд. Топлите от­
ношения, установени между двамата през 1981 г., са укрепнали още
повече. Фахд е благодарен на Кейси за подкрепата, оказана от адми­
нистрацията и лично от директора на ЦРУ при прокарването на сдел­
ката с АУАКС. Двамата повтарят част от въпросите, обсъдени сед­
106 П итьр С уайцър

мици преди това между Фахд и Каспар Уайнбъргър. Както е настоял

принц Бандар във Вашингтон, администрацията прави всичко, което
е по силите й, за да не допусне разгласяване на информация за сау­
дитските вложения в САЩ. На 6 май 1982 г. подкомисията по търго­
вия, потребление и валутни въпроси при Камарата на представите­
лите е провела закрито заседание по този въпрос. Председателят
Бенджамин Розентал изпраща още на 9 февруари писмо до прези­
дента, с което заплашва да разкрие подробности за саудитските ин­
вестиции в страната. На 17 февруари, силно притиснат от Кейси, Дон
Ригън, Бил Кларк и* Уайнбъргър, президентът отговаря: „Много е
вероятно разкриването на тази информация сериозно да навреди на
нашата външна политика... Общественият интерес от избягването на
подобно развитие далеч надхвърля всеки обществен интерес от опо­
вестяване.“
Един час преди началото на заседанието на подкомисията на 6
май десет служители на ЦРУ влизат в стаята на втория етаж в Рей-
бърн хаус. Половината претърсват помещението за подслушвателни
устройства, другите ги охраняват. Акцията е необичайна дори и за
стандартите на ЦРУ тъй като излиза извън границите на пълномо­
щията му. Само капитолийската полиция има юрисдикция над поме­
щенията на Капитолия. След края на обсъждането ЦРУ действа без­
компромисно. Задачата е да се избегне изтичането на каквато и да е
информация. Служителите на ЦРУ веднага прибират лентите със
записите от изказванията и придружават конгресния протоколчик до
помещенията на подкомисията три етажа по-долу, за да приберат и
допълнителните ленти. Представителите на ЦРУ уведомяват коми­
сията, че снемането на текста ще бъде извършено в Лангли, а не от
персонала на комисията.
Следва голямо надвикване. Питьр Бараш, шеф на персонала в
комисията, излиза от кабинета си и вижда конгресния протоколчик
заобиколен от хората на ЦРУ „Лентите са собственост на Конгреса,
не на ЦРУ - заявява той, след като разбира какво става. - Те са от
заседание на подкомисия на Конгреса, не на Централното разузнава­
телно управление.“ Един от агентите заявява, че има специални ин­
струкции да не се разделя с лентите. Настъпва известно затишие,
докато се издирва Розентал. Той заявява твърдо, че ЦРУ не може да
вземе лентите. ЦРУ трябва да се примири.01
След тази сцена членовете на подкомисията се срещат тайно. С
ЦРУ е постигнат компромис: ще бъдат публикувани само резюмета
на документите. Това не е пълна победа, но администрацията още
един път натиска здраво, за да защити саудитските интереси, и над-
Победа 107

делява. Президентът Рейгън лично се ангажира да предотврати раз­

гласяването на материалите от заседанието на подкомисията. Запаз­
ването на финансовата информация в тайна е сериозна проверка на
отношенията със Саудитска Арабия и администрацията я издържа.
Съветът за национална сигурност и ЦРУ сътрудничат с Рияд и на
други фронтове. На няколко пъти предоставянето на американска
разузнавателна информация помага за предотвратяване на сериозни
вътрешни заплахи срещу кралското семейство. И администрацията
напредва с плановете да издигне военен щит около Саудитска Ара­
бия.
Докато вечерят в кралския дворец, Кейси и Фахд правят геополи­
тически обзор на света. Спират се на Афганистан, Централна Амери­
ка, Западна Европа и палестинския въпрос, но отново и отново се
връщат към СССР. В техните очи той е основен източник на повече-
то проблеми. Фахд е толкова обсебен от мисълта за ролята на Моск­
ва, колкото и Кейси.
Фахд проявява интерес към ограниченията за износ на съоръже­
ния и технологии за добив на нефт и газ - нали СССР е основен кон­
курент на Саудитска Арабия в продажбите на суров петрол. „Беше
пряко в техен интерес САЩ да ограничат съветския достъп до нефто-
и газодобивните технологии - казва Уилям Шнайдър, заместник дър­
жавен секретар на САЩ по въпросите на военната и технологичната
помощ. - Те ни окуражаваха/42' Кейси съобщава на Фахд, че забра­
ната за износ на съоръжения за съветския газопровод и за петролни
сондажи ще остане в сила. Ваше височество, ако зависеше от нас, те
нямаше да могат да изпомпат и една кварта петрол —казва Кейси.
Фахд се усмихва.
Американските санкции в най-лошия случай ще забавят построя­
ването на газопровода. Фахд приема с особено удоволствие този факт,
тъй като в европейските столици строителството се приема като ал­
тернатива на близкоизточния нефт. Санкциите обслужват не само
стратегическите интереси на САЩ, но и саудитския интерес в пет­
ролния добив.
Ваше височество, готови сме да направим всичко, което е по си­
лите ни, да откажем другите страни от купуването на съветски нефт
- заявява Кейси на престолонаследника. Той разказва за натиска вър­
ху френското правителство да подтикне френската национална ком­
пания да търси други източници на суров петрол освен съветските.
Значението, което Москва отдава на придобиването на твърда валу­
та чрез износ на енергоносители, личи от решението й да намали
износа на петрол за страните от Източна Европа с 10 %. Това нама­
108 П итьр С уайцър

ление ще позволи на Москва да продава повече нефт в Западна Евро­

па срещу твърда валута. Усилията на Москва да увеличи износа на
нефт застрашават саудитския експорт за някои страни. Белгия и Фран­
ция се опитват да преразгледат договорите си на държавно равнище
със Саудитска Арабия. Френската държавна компания „Елф Акитен“
е получила разрешение да търси нови находища, възможността за
увеличаване на съветските доставки се изтъква на масата за прегово­
ри. През годината Москва бележи успехи в това отношение: очаква
се към края на 1982 г. износът на нефт от СССР към Западна Европа
да достигне увеличение с 32 %.(3)
Но намаляването на петролния износ за източноевропейските стра­
ни ги застрашава със „значително“ намаляване на и без това спадна­
лите темпове на икономически растеж. „Уолстрийт джърнъл“ дори
предрича, че съкращаването „може да изправи редица страни в съ­
ветска Европа пред прага на неплатежоспособността и политическия
крах“(4).
Кейси споделя с Фахд, че администрацията ще продължи с цялата
си енергия стъпките за ограничаване на съветските програми за до­
бив и износ на нефт и газ. Но той намеква, че САЩ очакват в замяна
намаляване на цените на петрола. По-ниските цени на енергоносите­
лите ще стимулират растежа на американската икономика, а това е
главната вътрешноикономическа цел на президента Рейгън. Кейси
изтъква, че в интерес на Саудитска Арабия е САЩ да бъдат силни,
особено след като бързо се превръщат в ключов фактор за нейното
оцеляване. В същото време при по-ниските цени на петрола ще се
преустанови търсенето на нови енергийни източници, например на
съветски природен газ. От друга страна, така ще се съкратят доходи­
те на заклетите врагове на саудитския режим Иран и Съветския съюз,
спечелили много от повишаването на цените през 70-те години.
Надарен с остър търговски нюх, престолонаследникът е наясно
по тези въпроси не по-малко от администрацията. Но друго е да ги
чуеш от устата на главния съюзник и гарант.
Връзката е изтъкана от взаимното уважение, но Кейси открито влиза
в ролята на наставник и покровител на престолонаследника. Фахд оби­
ча да слуша разказите му за Бюрото за стратегически проучвания и за
заплахата от експанзията на тоталитаризма - най-напред в Германия, а
след това и в СССР. В очите на Фахд, правоверен мюсюлманин и при­
ятел на Запада, руснаците са истински „неверници“.
Кейси дава на престолонаследника някои съвети за възможни вът­
решни заплахи срещу режима. Известен брой саудитци, които рабо­
тят в правителствени учреждения, са получили университетско обра-
Победа 109

зование в страните от съветския блок. Аз бих ги уволнил, заявява

Кейси. Може да са станали вражески агента, шпиони или саботьори.
По-добре да не се назначават хора, учили в СССР или сателитите му.
Изглежда, престолонаследникът приема съвета, защото през 1983 г.
започва провеждането на точно такава кадрова политика.
Друг потенциален проблем са палестинците. Според сведения на
ЦРУ някои фракции на ООП сътрудничат със саудитски организации
срещу властта на краля. Заместете ги с по-надеждни работници, на­
пример пакистанци или египтяни - съветва Кейси. Фахд явно въз­
приема и този съвет: хиляди палестинци са изгонени от страната, на
местата им са назначени пакистанци.
Един проект, който Фахд е взел особено присърце, е подпомага­
нето на мюсюлманското движение в съветска Средна Азия. Помощ­
та, строго секретна, се осъществява с помощта на вахабитате. „Ва-
хабитите много държаха на помощта за ислямизма в съветска Сред­
на Азия“(5) - спомня си Винсънт Канистраро, бивш ръководен слу­
жител в ЦРУ
Естествено, Кейси се интересува и от този въпрос, но от геостра-
тегически, а не от религиозни съображения. Директорът заявява на
Фахд, че Средна Азия е ахилесовата пета на Русия. Докато не прене­
сем войната там, Москва няма да напусне Афганистан. Фахд си взе­
ма една фурма и кима в знак на съгласие. Двамата обсъждат накрат­
ко руското господство в този район и се прехвърлят на темата за
муджахидините. Свещената война в Афганистан е революция без
граници подобно на комунизма - казва Фахд. Мисълта прави силно
впечатление на Кейси.
Афганистанците редовно влизат през Амударя във връзка с мю­
сюлмани на съветска територия. Най-често се разпространяват член­
ски карти на афганистанската съпротива, ислямска революционна
литература, разговаря се, понякога се минират малки участъци. Кей­
си иска нещо повече - системни кампании за подриване на съветска­
та власт в Средна Азия.
По-късно същата вечер Фахд и Кейси седят с Муса Туркистани,
историк, роден в Средна Азия, който се е заселил в Саудитска Ара­
бия. Той е автор на книги за зверствата на руснаците срещу местните
етнически групи и продължава да поддържа връзки с хора от регио­
на. Туркистани казва на Кейси, че през март 1980 г. в Алма Ата е
имало бунтове и протести срещу войната в Афганистан, че процъф­
тява нелегално движение. Несъмнено саудитците финансират някои
от подривните организации/6*
Съветската преса е пълна със съобщения за „саудитска намеса във
1 10 П итър С уайцър

вътрешните работи на съветска Средна Азия“. Професор А. Дойев

обвинява Саудитска Арабия, че „трови с лъжи“ средноазиатските на-
роди.<7) Генерал-майор Н. Овезов, заместник-председател на КГБ на
Туркменска ССР, твърди, че саудитците използват исляма, за да насъс-
кват мюсюлманите в СССР срещу съветската система.® Саудитците
разполагат с агентура в региона, с пари и воля да подриват атеистич­
ния съветски режим. Вероятно се нуждаят само от окуражаване.

В началото на април 1982 г. изглежда, че операцията за подпомага­

не на „Солидарност“ е започнала добре. Кейси се надява, че и нататък
ще продължи успешно. Той е с Дейвид Уиг, един от хората му за свръзка
с Белия дом. Директорът на ЦРУ често се отбива в сградата на старо­
то изпълнително бюро да чуе мнението на някой бивш бизнеспарт-
ньор. „Просто сядахме във фоайето - спомня си Уиг. - Той започваше
да изкопчва от мен мнения по различни въпроси: как може да бъде
уязвена Москва, какво да направим, за да им създадем проблеми.“ Този
път обаче Кейси, изглежда, е настроен не толкова умозрително. „През
първата година Бил се опитваше да разбере какво всъщност представ­
лява и как действа съветската икономика. През пролетта на 1982 г.
усети, че вече е поставил пръст на пулса й“ - твърди Уиг.
„Това е икономика от мафиотски тип - казва Кейси на Уиг, гледай­
ки в тавана. - Крайно се нуждаят от нови технологии, за да оцелеят.
Единственият начин да се сдобият с твърда валута е износът на нефт
и газ на по-високи цени. До такава степен залагат на това, че ако
изиграем правилно картите си, те ще изгърмят.“<9)
Дори за Уиг, свикнал с прямотата на Кейси, това изявление е из­
ненадващо. Той е прекарал години в ЦРУ следейки съветския добив
на ресурси и платежния баланс на СССР, но никога не е чувал някой
шеф да говори така. Кейси явно си пише домашното.
През пролетта върху бюрото на Кейси се появяват няколко нови
доклада, които веднага се изпращат в Съвета за национална сигур­
ност и на президента. Това не са редовните доклади на ЦРУ на които
напоследък той не обръща толкова внимание, а първите от поръча­
ните „оценки за уязвимостта“ на СССР, за чието изготвяне по негово
настояване Хърб Мейър и Хенри Роуън са впрегнали усилията на
състава. Оценките за уязвимостта имат силно въздействие върху
Кейси, подсилвайки онова, което е предусещал. Те убеждават и Ро­
налд Рейгън, че САЩ са в състояние сериозно да навредят на съвет­
ската икономика. „Бил имаше навика да влиза в Овалния кабинет и
да сяда при президента - спомня си Уиг. - Двамата обсъждаха разни
въпроси, включително икономическите затруднения на руснаците.
I looega 111

Разговорите бяха неофициални, но те реално допринасяха за офор­

мяне на възгледите наРейгън.“ Погледнато ретроспективно, оценки­
те за уязвимостта са почти пророчески прозрения. Те започват с общи
сведения за характера на съветската икономическа система. Според
авторите тя е скована и лишена от гъвкавост. Застиналостта й не
позволява преразпределяне на ресурсите. Нещо повече, вливането
па технологии и съоръжения от Запада е „крайно необходимо“, за да
се преодоляват затрудненията и да се поддържа производството.
Отрязването на достъпа до важни технологии жестоко ще засегне
съветската икономика.

В момента Съветите са принудени да разчитат на вноса на западни

капитали и технологии, за да увеличават и да поддържат производст­
вото на някои от суровините, с които са щедро надарени и могат да се
самозадоволяват. Вносът от Запада може да играе решаваща роля за
облекчаване на недостига в решаващи отрасли, като ускори техноло­
гичния прогрес. СССР е облагодетелстван с наличието на огромни ко­
личества енергийни ресурси за експорт. Но тези блага стават все по-
труднодостьпни, което чувствително повишава разходите за добива­
нето им. Съветската икономическа система е непригодна да въведе
ефикасност и да постигне технологичен напредък. Производството на
нефт продължава да нараства, макар и бавно. Но дори и това бавно
нарастване през последните няколко години струва огромни усилия.
Западните технологии ще бъдат от огромна важност за поддържане на
този важен за добиването на валута сектор на икономиката.
СССР ще трябва да внася широк кръг от западни нефто- и газодобивни
съоръжения, ако иска да неутрализира спадането на добива от находи­
ща с намалели запаси, да увеличи добива от други находища, както и
да търси и да разработва нови кладенци. Съоръжения, с помощта на
които се полагат тръби с голям диаметър, се произвеждат само на За­
пад и по наша оценка СССР ще трябва да внесе най-малко 15-20 милиона
тона стоманени тръби с голям диаметър до края на 80-те години, за да
построи заплануваните нефтопроводи. Ще продължи да расте нуждата
и от сложни съоръжения за проучвателна дейност, от потопяеми пом­
пи с голям капацитет за петролните полета, както навярно и от турби­
ни с голяма мощност за компресорите.
Способността на СССР да печели валута, за да покрива разходите си за
купуване на западни технологии, струва значителни усилия и не е из­
ключено в близко бъдеще доста да спадне. Главната причина е спира­
нето на увеличението и дори известното снижаване на съветския добив
на нефт. Според нашите предвиждания нарастването на приходите в
твърда валута, което ще се получи от повишения износ на природен
газ, само частично ще компенсира очакваното понижение на приходи­
1 12 П итър С уайцър

те от нефта. Поради спадането на цените на енергоносителите условията

за търговия със западните страни за СССР през 80-те години ще бъдат
по-неблагоприятни, отколкото през 70-те години, когато спираловид­
ното увеличение на цените на петрола и на златото донесе на Москва
неочаквани печалби. Страните от ОПЕК все по-малко ще бъдат в със­
тояние да плащат във валута доставките на съветско оръжие.

Оценките за уязвимостта сочат съветската енергетика като място

за оказване на натиск. В тях се подчертава, че този сектор е особено
важен за дееспособността на съветската икономическа машина. През
повечето години износът на нефт и газ осигурява между 60 и 80 % от
валутните приходи на Москва. Тези приходи са „стожерът“ на иконо­
мическата система. Валутата, постъпваща от търговията със Запада,
е необходима, за да се купуват от Запада хранителни продукти и тех­
нологии, които да поддържат икономическия монолит. Част от твър­
дата валута се хвърля обратно в енергийния сектор, за да се изстиска
от него още повече. Западните технологии са ключови за развитието
и процъфтяването на енергодобива. В специално приложение по проб­
лемите на енергетиката са отбелязани няколко много важни извода:

Желанието на Москва да поддържа стабилен икономически растеж изис­

ква програма за разширяване добива на енергийни ресурси, както е
отбелязано в XI петгодишен стопански план (1981-1985). Износът на
енергоносители е главният съветски източник на валута. Приходите от
износа на Запад разрешават закупуването на съоръжения и техноло­
гии. Особено важни са усилията за възстановяването на количеството
добиван нефт, за преноса на природен газ и за експлоатацията на оф­
шорни енергийни ресурси.
Неотдавнашното увеличаване на съветския експорт за западните стра­
ни е довело до значително нарастване на валутните приходи, необхо­
дими за разработка на нови енергийни ресурси. Голяма част от прихо­
дите Москва използва за закупуване на западни съоръжения и техно­
логии за добив на нефт и газ.

СССР е приел програма за ускорено възстановяване на нефтодо­

бива, предвиждаща разработване на находища, в които са неприло­
жими конвенционалните методи. Добивът от някои стари находища в
басейна на Волга е намалял. С прилагането на нови технологии той
би трябвало да нарасне. Оценката за уязвимост гласи:

СССР възлага големи надежди чрез програмата да увеличи добива от

старите находища и да разработи нови, съдържащи тежък нефт. Из-
Победа 113
пълнението на програмата се спъва от остър недостиг на съоръжения
и химикали... Москва още не е в състояние да произведе парогенерато-
ри за термално възстановяване или химикали и полимери, които да
увеличат налягането в петролните кладенци. Продължават усилията за
достъп до западна техническа помощ и съоръжения за изпълнение на
програмата.

В доклада се изтъква още, че решаващ фактор за равнището на

валутните приходи на Москва ще бъдат световните цени на суровия
нефт. През 70-те години, когато цената на петрола е пробила всички
тавани, валутните приходи на Москва са нараснали с 272 % при увели­
чаване обема на експорта само с 22 %. Мейър заключава, че всеки
долар в повече за барел нефт е донесъл на СССР един милиард долара
годишно. Но обратното също е вярно - понижаването на цената на
нефта с 10 долара на барел ще струва на Москва 10 милиарда годиш­
но. „Цената на петрола на световните пазари ще оказва решаващо въз­
действие върху жизнеспособността на съветската икономика.“
„Бил се хвана веднага за този доклад - спомня си Мейър. - Той
стана негово евангелие. Кейси казваше: „Ние можем да ги разма­
жем.“" 0'
Няколко дни след един от поредните разговори с Уиг Кейси е с
президента в Стаята на индианския договор. Присъстват още Каспар
Уайнбъргър и новият съветник по въпросите на националната сигур­
ност Бил Кларк.
Почти всеки ден пристигат сведения, че европейците нарушават
американските санкции. Двама производители - английският „Джон
Браун“ и френският „Атлантик“, възнамеряват скоро да доставят на
Москва точно онези технологии за строежа на газопровода, които
Вашингтон е отказал. През юни предстои среща на високо равнище
във Версай, на която санкциите ще бъдат тема номер едно. Кейси
носи със себе си оценките за уязвимостта, които е показал на Кларк и
Уайнбъргър преди началото на разговора с президента.
Той раздава на присъстващите резюмета на оценките. „Господин
президент - започва той в типичния си хаотичен жаргон, - залозите
за строителството на газопровода са огромни. Това не е просто един
проект, който ще им донесе полза, това е проект, който им е необхо­
дим, за да оцелеят. Те отчаяно се нуждаят от валутата, която ще носи
този гигантски строеж: 15-20 милиарда долара годишно. Ако успеем
да спрем строежа или да го забавим, ще ги притиснем.“ Кларк е об­
съждал въпроса неофициално с президента и сега се взема решение
за твърда позиция спрямо съюзниците.
114 П итър С уайцър

„Това беше голяма дойна крава - спомня си Уайнбъргър. - Непре­

къснато говорех на президента, че трябва да продължим санкциите.
Това беше икономическа война, която щеше да ги засегне болезне­
но.“'1»
Рейгън излиза от разговора убеден, че спъването на икономичес­
кото развитие на Москва е добра стратегия и че строежът на газопро­
вода е удобен случай да се започне.

През пролетта на 1982 г. машината на американската дипломация

работи на бавни обороти. Европа не е прекъснала участието си в строе­
жа на двата етапа на газопровода. Нещо повече, на европейските ком­
пании е дадена зелена улица от техните правителства да нарушават
обявените от САЩ санкции въпреки постигнатото само месеци пре­
ди това в Съвета на НАТО споразумение. Президентът Рейгън оста­
вя врата за възможна отмяна на санкциите, но само ако Европа се
съгласи да бъдат прекратени субсидираните кредити и продажбите
на технологии за Москва. Хейг непрекъснато снове между САЩ и
Европа, опитвайки се да постигне някакъв компромис. През май 1982
г. Джордж Шулц (тогава още бизнесмен) е изпратен от Рейгън да се
срещне с главните съюзници в Европа и да обсъди с тях строителст­
вото на газопровода и други спорни въпроси. „Господин президент -
докладва той след завръщането си, - вашето становище за кредитите
за Русия и нейните сателити направи наистина силно впечатление и
предусещам, че мненията по този въпрос ще се доближат до вашата
позиция. Никой няма да подкрепи субсидирането на съветската ико-
номика.“(,2) Но дали Европа ще се съгласи да прекрати или само да
намали решаващата западна подкрепа?
От 4 до 6 юни вниманието се насочва към Версай, където се про­
вежда срещата на високо равнище на страните от Г-7. Рейгън е по­
ставил като първа точка в дневния ред въпросите за намиране на ал­
тернативи на сибирския газопровод и за прекратяване на субсидира­
ните кредити за Москва. Срещата не протича добре. Президентът
предлага компромисно решение: газопроводът да се построи, като се
прокара само една тръба, а не две, както е предвидено в проекта, при
условие че се прекрати отпускането на субсидирани кредити за Мос­
ква и страните от Г-7 се съгласят да бъде намален до минимум изно­
сът на технологии за СССР. Европейците се съгласяват в заключи­
телното комюнике на срещата да се вмъкне един ред срещу „префе­
ренциалните споразумения“ в търговията с Москва, но нищо повече.
Неотдавна Франция е сключила втори договор за отпускане на суб­
сидиран кредит на Москва. „Митеран и Шмит напуснаха заключи-
I 1обеда 115

челната церемония и съобщиха на своите медии и на народите си, че

няма да има промяна във финансовите и енергийните отношения със
СССР“03' - спомня си Роджър Робинсън, който внимателно следи от
Белия дом хода на срещата.
На 7 юни Рейгън посещава Рим за шестчасова среща с папата. В
богато украсения кабинет на Светия отец двамата провеждат 45-ми-
нутна среща на четири очи. Облечен в бяло расо и бяла шапка, със
сребърен кръст на врата, папата изразява радостта си от тази първа
среща.
Зад двамата мъже виси прочутата картина на Перуджино „Въз­
кресение“. Рейгън започва със забележката, колко на място е тя в
този момент. И двамата събеседници наскоро са видели смъртта от­
близо, приблизително по едно и също време по тях са стреляли убий­
ци. „Той казал на папата, че Бог ги е спасил, защото им е възложил
мисия в живота - спомня си Бил Кларк. - Мисията според него бе
освобождаването на Полша.“04'
Преди Рейгън да потегли за Европа, Бил Кейси и Кларк са го за­
познали в общи линии с положението в Полша и с провежданата там
операция. Президентът повдига полския въпрос пред папата само
веднъж: „Надеждата в Полша остава. Работейки заедно, можем да я
поддържаме жива.“ Папата кима леко в знак на съгласие.
След срещата двамата мъже се изправят един до друг, за да про­
четат официални изявления за пред пресата. Рейгън отделя особено
място на Полша. Той заявява: „Специална област на обща загриже­
ност е страната мъченик Полша, вашата собствена родина. През сто­
летията на изпитания Полша винаги е била неустрашима крепост на
вярата и свободата в сърцата на своя храбър народ, макар и не в
сърцата на онези, които са я управлявали. Ние се стремим към уста­
новяването на процес на помирение и реформи, който възвести из­
триването на нова зора на надежда за полския народ.“05'
Докато трае срещата на президента с папата, Бил Кларк разгова­
ря с официални представители на Ватикана за положението в Полша.
Той не се впуска в подробности за операцията на ЦРУ в Полша, но
споменава, че църквата може много да помогне, ако редовно обменя
разузнавателна информация с Вашингтон. Освен това дава ясно да
се разбере, че Вашингтон желае сътрудничество с Ватикана за уста­
новяването на подходящ дипломатически тон в отношенията с Вар­
шава. Това е хитър ход. От една страна, се проявява твърдост, която
да покаже, че употребата на сила е неприемлива. От друга страна,
прекаденото изостряне на тона може да тласне Полша към още по-
пряк съветски контрол. Кларк намеква освен това, че САЩ разпола­
116 П итър С уайцър

гат с ефикасни канали за доставяне на информация в Полша и че ако

църквата се нуждае от спешно изпращане на съобщения, това може
да се уреди.
След шестчасовия престой в Рим Рейгън и придружителите му
излитат за Великобритания.
След Версай западните ръководители се срещат в Бон. По някое
време Рейгън става и отправя към участниците страстен призив за
спиране на помощта за строежа на сибирския газопровод, за ограни­
чаване на субсидираните кредити и за отхвърляне на тезата, че отно­
шенията с Москва са „бизнес като всеки друг“. Призивът му остава
глас в пустиня и президентът се чувства засегнат. „Докато [Рейгън]
правеше това прочувствено обръщение, Шмит подчертано пренеб­
режително бе зареял поглед през прозореца - твърди Робинсън. -
Явно показваше презрителното си отношение към президента. Рей­
гън се завърна във Вашингтон със съзнанието, че към него са се
отнесли като към новобранец, който не разбира, нещо повече, няма и
представа от тънкостите, които определят характера на икономичес­
ките отношения между Изтока и Запада. Това беше грешка.“(16)
Озлобен и ядосан, президентът събира Съвета за национална си­
гурност за 18 юни, по-късно наричан в Европа „черния петък“. Той
иска да знае с какви алтернативи разполага, и да набележи по-ната­
тъшните действия. Председателства Бил Кларк. Присъстващите са
доста напрегнати. Администрацията вече се е раздвоила по въпроса
за санкциите. Уайнбъргър, Мийс, Кларк и Кейси са за продължаване
на санкциите. Останалите са за незабавното им вдигане. Александър
Хейг, най-разпаленият противник на санкциите, е в Ню Йорк, на съ­
вещанието го представлява Лорънс Игълбъргър, вторият човек в
Държавния департамент. След разискванията Кларк обобщава, че
президентът има три възможности:
- Пълно прекратяване на санкциите независимо от липсата на всякакво
смекчаване на вдъхновяваните от Москва репресии в Полша.
- Продължаване на едностранните американски санкции въпреки си­
стемното им подкопаване от страна на европейските доставчици и пра­
вителства.
- Разширяване на санкциите чрез разпростирането им върху амери­
канските лицензи и чуждестранните поддоставчици, което се разреша­
ва от Закона за управление на износа.
Първата възможност означава обратен завой в дотогавашната
политика, като САЩ си останат с едно нищо незначещо споразуме­
ние за субсидираните кредити, което западноевропейците са подли-
Победа 117

сали неохотно във Версай за успокоение на Вашингтон. Втората въз­

можност е равносилна на едностранни ограничения за американски­
те фирми и примиряване с построяването на газопровода в първона­
чалния му двутръбен вариант с помощта на американски техноло­
гии, дадени на европейски компании с лиценз. Компанията „Кейтър-
пилър Трактър“ губи поръчка за 90 милиона долара, „ Дженерал елек-
трик“ - 175 милиона. Мястото им незабавно е заето от европейски
конкуренти. Третата възможност, твърдата линия, е истинска иконо­
мическа война с Москва.
Кейси, Уайнбъргър и Кларк са се подготвили да наложат третата
възможност, макар Кларк, разбира се, да се придържа към ролята на
„безпристрастен посредник“ по време на самото съвещание. Очаква­
нията са за продължителна дискусия между членовете на Съвета за
национална сигурност^. Но президентът сякаш не е в настроение за
дълъг дебат. Той разказва накратко за пренебрежителното отноше­
ние на Шмит към него и за миналия си опит с французите. Рейгън
заявява, че вече се е изморил да подписва празни споразумения със
съюзниците. След това обобщава: „Те [СССР и европейците] да си
направят първия газопровод. Но не с наши съоръжения и не с наши
технологии.“07'
Кларк бърза да обяви: „Вече имаме президентско решение по въп­
роса.“ Третата възможност, равнозначна на истинска икономическа
война с Москва, се превръща в американска политика.
В Европа новината се възприема като ядрена експлозия. Амери­
канският президент разпростира санкциите и върху европейските
компании, работещи с американски лицензи. Дори подкрепящата Рей­
гън Маргарет Тачър се чувства засегната. Първите западноевропейски
лидери се изказват срещу американската позиция. Без знанието на
президента Александър Хейг започва да уверява западноевропейци­
те, че на политическия фронт всичко ще се уреди. Той ги съветва да
изчакат, докато отмине бурята. Уилям Брок е изпратен да обясни
американската позиция. След няколко дни той донася лошата нови­
на, че европейците няма да се съобразят с исканията на САЩ. Хейг,
Кларк, Мийс и други членове на кабинета слушат доклада му в ситу­
ационната зала на Белия дом. Следва доста разгорещена размяна на
реплики, над която се налага гръмовният глас на Хейг, насочил пръст
към Кларк: „Вие [хората от Белия дом] нарочно го нагласихте [съве­
щанието на Съвета за национална сигурност на 18 юни], докато аз
бях в Ню Йорк. Всичко сте намислили предварително. Ако бях тук,
нямаше да допусна това!“
Избухването на Хейг е последната му грешка. Скоро след съве­
118 П итър С уайцър

щанието Кларк се среща с президента. „Хейг бе крещял на близък

личен приятел и съветник на президента от над двайсет години - спом­
ня си висш служител от Съвета за национална сигурност. - Връзката
и доверието между Рейгън и Кларк бяха много дълбоки. С една дума,
не след дълго Хейг трябваше да си тръгне.“08'
Разширяването на американските санкции принуждава Кремъл във
взаимодействие с Министерството на нефтената и газодобивната
промишленост да впрегне всички усилия за завършване на газопро­
вода без помощта на американски технологии. Към това строителст­
во се прехвърлят огромни средства, предназначени за други проек­
ти, също от първостепенно значение за съветската икономика. До­
вършването на газопровода на всяка цена се превръща във въпрос на
национална гордост. Роджър Робинсън, който следи напредването на
строежа от своя кабинет в Съвета за национална сигурност, си спом­
ня: „Това гигантско струпване на съоръжения и персонал имаше си­
лен разрушителен ефект върху съветската икономика, защото воде­
ше до спирането и забавянето на други проекти от национално значе­
ние. Беше един вид техен еквивалент на проекта „Манхатън“. Пръс­
наха огромни средства, за да търсят - в повечето случаи напразно -
заместители на американските съоръжения. Бръкнаха дълбоко в и
без това ограничения си валутен резерв. Най-добрите им специали­
сти бяха изтеглени от постоянната им работа и бяха струпани по
строежите, без това да даде особен резултат.“09' Според оценки на
съветското Министерство на нефтената и газодобивната промишле­
ност от 1986 г. тези вътрешни усилия са стрували почти един мили­
ард долара. И въпреки всичко газопроводът не може да бъде пуснат в
експлоатация без прилагането на американски технологии. „Опитах­
ме се да построим 25-мегаватова турбина, с много шум хвърлихме
огромни средства - спомня си един инженер, работил по газопровод­
ния проект - и въпреки всичко се провалихме. Похарчени бяха коло­
сални суми.“(20)
Когато администрацията научава за намеренията на СССР да за­
върши газопровода, като мобилизира вътрешните си ресурси, Кейси
и членовете на Съвета за национална сигурност започват да си блъс­
кат главата как още повече да затруднят задачата на Москва. Некол­
цина предлагат да се разработи дезинформационна програма, включ­
ваща изпращането на нарочно фалшифицирана и изкривена техноло­
гична информация. Част от нея се осъществява.
Уволняването на Александър Хейг заради разногласия по въп­
роса за газопровода караше новия държавен секретар Джордж Шулц
да бъде предпазлив. „Въпросът е сериозен, заяви той на европейци-
Победа 119

те за санкциите - казва бивш служител в Съвета за национална си­

гурност. - Неотдавна останахме без държавен секретар заради
него.“(2|)
Шулц трябва по някакъв начин да постигне съгласие с окопалите
се в недоволството си европейски ръководители. Тачър и Митеран са
окуражили националните си компании да доставят съоръженията въ­
преки американската забрана. Европа не признава екстериториално
прилагане на американските закони, както Тачър лично заявява на
Рейгън: „Тук вашите закони не са в сила.“ В Париж министърът на
индустрията Жан-Пиер Шевенман заплашва да „реквизира“ онези
френски компании, които спрат доставките си за Москва. През лято­
то фирмата „Кревоа Лоар“, която работи с лицензи на американската
„Дресър индъстриз“, изпраща първите съоръжения за СССР.

(1)Американски служител, интервю с автора.

(2,Уилям Шнайдър, интервю с автора.
(3,Нефт и газ, 13 май 1985, с. 74.
(4) The Wall Street Journal, 11 февруари 1982.
(5) Винсънт Канистраро, интервю с автора.
(6) Американски служител, интервю с автора.
(7,А. Дойев. Ислямът и атеистичната работа. Коммунист, № 2, 1984, с. 68-74.
(8,Н. Овезов. По случай 60-ата годишнина на ЧК. Советский Тюркменистан, 19
декември 1982.
(9)Дейвид Уиг, интервю с автора.
(|0)Хърб Мейър, интервю с автора.
<П)Каспар Уайнбъргьр, интервю с автора.
(|2)Джордж Шулц, интервю с автора.
(13)Роджър Робинсън, интервю с автора.
<14,Уилям Кларк, интервю с автора.
(l5)The N ew York Times, 8 юни 1982.
(1й|Роджър Робинсън, интервю с автора.
<|7)Уилям Кларк, интервю с автора. Роджър Робинсън, интервю с автора.
(|8)Висш служител от Съвета за национална сигурност, интервю с автора.
(|9)Роджър Робинсън, интервю с автора.
<20)Интервю с автора.
(21’Интервю с автора.
 ГЛАВА 9

Затягане на обръча

рез август 1982 г. Бил Кейси отново е на път с черния си

П самолет, този път за Африка. Иска да обсъди някои въпро­

си с колеги в ЮАР. Той се възхищава от упорството на юж
канската разузнавателна служба, от размаха и способностите й. По
негово желание самолетът лети ниско над река Замбези, за да разгле­
да природата.
След приземяването в Претория Кейси се запознава набързо с
вътрешнополитическата обстановка и с гражданската война, която
се води малко по на север, в Ангола. После потегля за срещите си с
шефовете на южноафриканското разузнаване.
Срещите протичат сърдечно. Южноафриканците помагат на Джо-
наш Савимби във войната му с марксисткото правителство на Анго­
ла. Те искат от Кейси да ги подкрепи в помощта за Савимби, който
нанася сериозни щети на анголските и кубинските сили в страната.
Савимби е идеалният образец на онези антикомунистически бунтов­
ници, за които директорът на ЦРУ говори в началото на 1981 г.
Той споменава, че сателитните снимки на анголската територия
могат да бъдат от голяма полза за Савимби, както преди няколко
месеца и за израелците. Южноафриканците харесват идеята и заявя­
ват, че биха били много доволни да получат достъп до такава инфор­
мация.
След това директорът на ЦРУ минава към тайната война срещу
Москва. През 1981 г. Кремъл е изкарал на пазара четири пъти повече
злато от обикновено. Очевидно СССР изпитва остра нужда от валу­
та. Кейси иска да знае на каква сума се надява Москва. Какви са тен­
денциите в световните цени на златото? Какъв ще бъде отговорът на
Победа 121

Южноафриканската република, изразен с езика на производството?

Освен това желае да предотврати установяването на каквото и да било
взаимодействие между Москва и Претория на международния пазар.
Логично е отговорът на тези въпроси да се търси точно тук, в
ЮАР. Отдавна се носят слухове, че Претория поддържа тайни кон­
такти с Москва за регулиране на световния пазар на злато, диаманти,
платина и редки метали, на които двете страни са почти монополни
доставчици.
КГБ действа активно за уговарянето на срещи между официални­
те представители на ЮАР и СССР. Обикновено те стават в Швейца­
рия, първата се е провела през 1978 г. Около тях цари строга секрет­
ност: най-близките приятели на Москва в Черна Африка са най-зак-
летите врагове на Претория. Кремъл подкрепя Африканския нацио­
нален конгрес и Южноафриканската комунистическа партия в борба­
та им срещу южноафриканското правителство.
Повишаването на цената на златото през 70-те години е донесло
огромни печалби както на Претория, така и на Москва. Кремъл е
изразил готовност за диалог с ЮАР в името на взаимноизгодно ре­
гулиране на международните пазари. Първите срещи не водят до
съществен резултат. Но през 1982 г., когато цените рязко тръгват
надолу и СССР засилва предлагането, и двете страни проявяват же­
лание да опитат някакви координирани действия на световния пазар.(1)
Южноафриканското разузнаване не е готово да отговори веднага
на зададените от Кейси въпроси. Когато става дума за цените на зла­
тото и за регулиране на международния пазар, Претория и Москва
имат обща кауза - запазването им на високо равнище и възможност
за контролирането им. Трябва ли всички тайни да се споделят с аме­
риканците?
Кейси заявява, че по този въпрос Претория може и да постигне
разбирателство с Москва, но във всяка друга област СССР е неин
враг. Аз мога да ви помагам във Вашингтон и с разузнавателна ин­
формация, но и вие трябва да дадете нещо.
Южноафриканците искат време за размисъл. Служителите от раз­
узнаването са благоприятно разположени, те са най-антисъветски
настроените служители на правителството. Но учрежденията, зани­
маващи се с производството и продажбите на злато, гледат другояче
на нещата. Работата им е да произвеждат повече и да продават на по-
високи цени. Ако връзките с Москва улесняват изпълнението на тази
задача, те нямат нищо против Москва. С доста твърди изрази Кейси
недвусмислено заявява, че администрацията на Рейгън не желае ма­
нипулиране на пазарите на ценни метали, особено ако това води до
122 П итьр С уайцър

увеличаване на печалбите за притиснатия до стената Кремъл, изпит­

ващ остър глад за валута.
Следващата спирка на Кейси е Кайро. Египетското участие в аф­
ганистанския проект е нараснало значително след първото му посе­
щение. Кейси се среща с новия египетски президент Хосни Мубарак.
Двамата обсъждат положението в Близкия изток, убийството на Ануар
Садат и афганистанския проект. След това Кейси минава на някои
по-щекотливи въпроси.
Как оценявате настроенията на мюсюлманите северно от Амуда-
ря, в съветска Средна Азия? Те могат да бъдат мощен съюзник.
Мубарак прави известна пауза. Въпросът е извънредно делика­
тен. Накъде бие Кейси? „Господин Кейси, там положението е напрег­
нато. Според някои доклади се създава нелегално движение. През
границата се прехвърля литература.“ Кейси знае това, нали той фи­
нансира част от тази дейност. Но иска да научи всичко, което Египет
знае за нелегалните организации в съветска Средна Азия. Предста­
вителите на египетското разузнаване, с които вече се е срещнал, зая­
вяват, че не им е известно нищо. Спокойният и ведър египетски пре­
зидент предлага Кейси да попита за достоверна информация водачи­
те на муджахидините.
Кейси кима и благодари на своя домакин. Когато се прибира в
посолството, събира екипа си. След четири дни отлита за Пакистан.
В Исламабад посрещането е рутинно. Официален прием на по­
солството отвлича вниманието на евентуални терористи. С кола, не­
принадлежаща към дипломатическия контингент, Кейси е откаран в
охранявана резиденция. Директорът на ЦРУ дълго и задълбочено е
размишлявал върху положението в Афганистан след предишното си
посещение тук. Президентът, Бил Кларк и Уайнбъргър постоянно
искат от него свежа информация. Съпротивата сега е в много по-
добро състояние. Отделните фракции действат по-съгласувано, раз­
полагат с нелошо въоръжение. Остават обаче сериозни проблеми.
Винсънт Канистраро, човек на ЦРУ привлечен в Съвета за нацио­
нална сигурност по афганистанските въпроси, си спомня: „Това бе
война на редовна армия срещу укриващи се в планините банди, нари­
чащи себе си нелегална съпротива. Те постигаха някакви успехи, за-
щото познаваха терена, но им липсваха оръжие и единна стратегия.
Стигна се до патово положение без особени загуби от съветска стра­
на. Съпротивата бе не особено опасна пренебрежима инфекция. Пре­
зидентът и други хора от администрацията искаха разходите за оку­
пацията рязко да нараснат/42'
Потокът от оръжие тече безпрепятствено. В една от най-широко-
I 1обеда 123

мащабните и най-сложни в историята тайни операции доставките се

осигуряват от ЦРУ по три канала. Оръжията се купуват на междуна­
родните пазари със саудитски пари, а ЦРУ ги превозва по въздуха от
Дахран в Исламабад. ЦРУ доставя по въздуха оръжия и от Китай
през спорната територия на Кашмир. Третият канал е по море. Кора­
бите се товарят в страни като Китай, Египет, Израел и Великобрита­
ния, включени в операцията, и пристигат в Карачи. Оттам пакистан­
ското разузнаване прехвърля товара на строго охранявани влакови
композиции и ги откарва в Исламабад или граничния град Квета. Го­
дишно така се превозват десет хиляди тона оръжие и муниции. През
1985 г. количеството достига 65 000 тона.(3)
Генерал Ахтар посреща Кейси в сградата на Междуведомствена­
та разузнавателна служба. Количеството на доставките от Египет и
от други страни е нараснало значително и той знае, че заслугата за
това е преди всичко на Бил Кейси. Директорът на ЦРУ непрекъснато
звъни от Лангли къде ли не, докато се убеди, че доставяното оръжие
е качествено. Сега двамата искат да видят как с общи усилия могат
„да пуснат повече кръв“ на Москва.
Половината от съветските войски са съсредоточени в Кабул и окол­
ностите му. В повечето случаи военните действия се водят от демо­
рализираната афганистанска армия. Ахтар предлага дейността да се
насочи към северните провинции. Основанията му са две. Първо, там
са разположени важните съветски оперативни бази. Непосредствено
на север от Амударя са изходните съсредоточавания на хора и техни­
ка. Най-важният захранващ път за съветските войски е Салагската
магистрала, виеща се през планинските проходи. Засилената актив­
ност в северните провинции би поставила под заплаха снабдителни­
те линии на съветските войски, а това би разколебало намеренията
на Москва да изпрати допълнителни контингенти. „Съгласихме се,
че невъзможността да се поддържат безопасни снабдителни пътища
ще бъде решаващ фактор за ограничаване броя на съветските сили в
Афганистан“*41 - спомня си Мохамед Юсуф.
Ахтар предлага засилване на операциите на север и поради голя­
мото икономическо значение на района за Съветския съюз. Недалеч
от Шибарган в северната провинция Джозджан има залежи от приро­
ден газ, чиито запаси се изчисляват на повече от 500 милиарда куби­
чески метра. 80 % от производството отива в Съветския съюз без-
възмездно.*51На около 150 мили западно от Сари Пул и Алигул има и
нефт. При Кундуз и Мазари Шариф са находищата на мед, желязо,
злато и скъпоценни камъни. Руснаците експлоатират тези ресурси,
като добивът се изпраща в СССР срещу смешно ниски цени. На прак­
124 П итър С уайцър

тика Кремъл получава безплатно стоки за около 100 милиона дола­

ра.
Кейси приема логиката на Ахтар. Освен това северните провин­
ции граничат със съветска Средна Азия. Границите, както и в Афри­
ка, са прокарани доста произволно. И от двете им страни живеят уз­
беки, таджики и тюркмени. Народността и вярата им са едни и същи.
Населението на Северен Афганистан се чувства по-близко до жите­
лите на съветска Средна Азия, отколкото до народностите в Южен
Афганистан.
Съветската стратегия в Афганистан съчетава въздушни удари и
изчакване. „Руснаците, в общи линии, се задоволяваха с владеенето
на важни военни бази и стратегически пунктове, както и на пътищата
между тях, което означаваше, че се придържат главно към статична,
отбранителна стратегия“(6) - разказва Мохамед Юсуф. Провеждат се
масирани бомбардировки, често наслуки, за отслабване и изтощава­
не на противника. За Москва това е „нискокалорична“ война“, казва
Кейси. Съветската армия ще започва да изпитва изтощение само ако
съпротивата се активизира. Кейси и Ахтар стигат до две предложе­
ния, които могат да доведат до очаквания резултат.
Муджахидините вече разполагат с качествени оръжия, но способ­
ността им да нанасят големи удари е ограничена. Те имат стрелково
оръжие, гранатомета и ограничен брой малокалибрени оръдия. Ах­
тар и Кейси решават да им доставят по-тежко въоръжение, включи­
телно 122-милиметрови ракетомети и артилерийски батареи. „Ще им
доставим каквото трябва, тяхната работа е да го използват“ - казва
Кейси. Ахтар иска и по-добри зенитни ракета системи, за да се не­
утрализира руското превъзходство във въздуха. Системите САМ 7
са се оказали неефективни. „Качеството им не е добро“ - заявява
Ахтар. Но служителите на ЦРУ в Пакистан мислят другояче за САМ
7. Ето какво смята Вине Канистраро: „Американският персонал твър­
деше, че всичко е заради глупостта на муджахидините, които просто
складират съоръженията в разни пещери. Как да работят!“(7)
Кейси обещава да се заеме с въпроса лично. В ход е тайна разуз­
навателна операция. След няколко седмици агенти на ЦРУ зад Же­
лязната завеса разбулват загадката. Дефектните ракети САМ се дос­
тавят от международен търговец на оръжие, който ги купува от Пол­
ша. „Оказа се, че ракетите САМ не са ефективни поради определена
причина - обяснява Канистраро. - Руснаците засекли канала и умиш­
лено саботирали системите. През цялото време муджахидините са
били прави.“(8)
Кейси и Ахтар стигат до заключението, че би било добре да се
I 1обеда 125

използват и разузнавателните възможности на ЦРУ за повишаване

па ефективността от действията на муджахидините. Ракетите с no-
т л я м радиус се нуждаят от сателитно насочване. Дотогава сателит­
ните снимки на ЦРУ се използват само за оценка на щетите, сега по
този начин ще се определят и целите. Въпросът се решава ефикасно.
Ккспертите на ЦРУ в Лангли ще събират спътникова информация и
ще я изпращат по куриер до бюрото на ЦРУ в Пакистан. То от своя
страна ще я предава през няколко месеца на пакистанското разузна­
ване, което координира стратегията на съпротивата.
Сателитните снимки се оказват истинско съкровище за муджахи­
дините. „Това беше огромна помощ - казва Юсуф. - ЦРУ чертаеше
карти и ни помагаше да определим важните цели. Установявахме
укрепените пунктове, силите и средствата на противника,както и въз­
можните пътища за влизане в района и за оттегляне от него. Спътни­
ковата информация изигра много важна роля за победата.“(9)
Снимките позволяват да се различат афганистанските от съвет­
ските обекти. Кейси и Ахтар решават да използват тази информация,
за да прехвърлят ударите от афганистанските върху съветските во­
енни цели. Надяват се, че нападенията над някои икономически обек­
ти ще прекъснат добива и експорта на ресурси за СССР. Според дан­
ни на пакистанското разузнаване руснаците подробно са проучили
минералните ресурси на Северен Афганистан. Москва вече е вложи­
ла немалко за разработването на богатите находища. Ахтар и Кейси
решават да насочат ударите и върху икономически цели.
Атаките стават все по-поразяващи, с все по-усъвършенствани
оръжия. Муджахидините нападат газопроводите, прокарани между
Афганистан и СССР. „Значението на проводите проличаваше след
всеки удар на муджахидините. Руснаците отвръщаха с яростни конт-
раудари и безразборно избиване на гражданското население - казва
Юсуф. - Някои части от СССР вече разчитат на енергийните достав­
ки от Афганистан. Случи се на два пъти съветската индустрия в Средна
Азия да прекъсне работа за десет-петнайсет дни, когато муджахиди­
ните повредиха газопровода. “<|0)
Докато кървавата война бушува по афганистанските планини и
клисури, на другия край на света, в Полша, се води друга, невидима
война на нерви и воля. През октомври генерал Ярузелски прави опит
още повече да отслаби нелегалната съпротива, чиито въгленчета про­
дължават да мъждукат. Полският Сейм приема закон за професио­
налните съюзи, който поставя „Солидарност“ извън закона. Член 52
от приетия акт гласи: „Всички регистрации на професионални орга­
низации, извършени преди приемането на настоящия закон, са нева­
126 П итьр С уайцър

лидни.“ С едно драсване на писалката „Солидарност“ вече официал­

но губи легалността си. Активистите на движението не са неподгот­
вени, това е просто следващата логична стъпка на военното прави­
телство, което и без това се отнася към тях като към криминални
престъпници. Законът е приет без много шум. Ярузелски се надява,
че със „Солидарност“ е свършено.
Отговорът на Вашингтон идва почти светкавично. Администра­
цията е единодушна: санкциите трябва да се разширят. „Беше особе­
но важно да не оставаме със скръстени ръце - спомня си Джордж
Шулц. - Средствата, които отпускахме [на съпротивата], бяха нещо,
но трябваше да ги подкрепим и психологически, като им покажем, че
стоим твърдо на тяхна страна.“01' На 9 октомври президентът Рей-
гън отнема на Полша статута на най-облагодетелствана нация, по­
следния икономически мост, който свързва правителството на Яру­
зелски със САЩ. Това означава увеличаване на митата за внасяните
в САЩ полски стоки с 300-400 %, което ги прави непродаваеми на
американския пазар.
В продължение на месеци администрацията обсъжда каква иконо­
мическа политика да провежда спрямо обсадената Полша. Желание­
то е хем да се изпрати ясно послание, че военното положение е не­
приемливо и че въвеждането му ще струва скъпо на Москва, хем
населението да не страда прекалено. Поставянето на „Солидарност“
извън закона поставя край на дебатите. В радиообръщение към нация­
та Рейгън заявява: „Като поставиха извън закона „Солидарност“, сво­
бодна профсъюзна организация, в която членуват повечето полски
работници и селяни, управниците на страната ясно показаха, че нико­
га не са възнамерявали да се съобразяват с едно от най-елементар-
ните човешки права, правото на свободно съюзяване.“
Подновените акции на „Солидарност“, станали възможни благо­
дарение на отпусканите от Запада средства, неизменно изпреварват
действията на правителството на Ярузелски. „Инфекцията“ не е от­
странена, тя само е променила формите си. На 31 август с масови
демонстрации е отбелязана втората годишнина от създаването на
„Солидарност“. Движението е успяло да оцелее, без властите да са
съвсем наясно как.
„Американската финансова помощ бе решаваща за оцеляването
на „Солидарност“ - казва Робърт Макфърлейн. През есента на 1982
г. в Полша е внесена усъвършенствана комуникационна система.
Тя се използва за организиране на протестите и на други масови
акции. Съобщенията се разпространяват по радиостанции, които си
играят на котка и мишка с властите. Със средства, отпуснати от
/ /обеда 127

I IPX се купува всичко - от печатарско мастило до бензин за коли-

те.(|2)
В допълнение на операцията за тайното финансиране админист­
рацията на Рейгьн се опитва да използва и дипломатически лостове,
за да обвърже оцеляването на „Солидарност“ с икономически изгоди
за полското правителство. „Специфична цел на санкциите бе подпо­
магането на „Солидарност“ - твърди Макфърлейн.
На Съвета за национална сигурност е поставена задачата да се
установят критерии за обвързване на политически отстъпки от стра­
на на полското правителство с получаването на икономическа изгода
от САЩ. Роджър Робинсън участва в изработването им. „Бяхме въз­
приели стратегията на малките стъпки - спомня си той. - Имаше
лява и дясна страна на баланса. В лявата страна бяха търговските
изгоди и отстъпки, включително статутът на най-облагодетелствана
нация и разсрочване на дълговете, в дясната - предявените към Вар­
шава предварителни политически условия, като легализирането на
„Солидарност“ и възстановяването на националния диалог.“" 3*
В съответствие с Директива № 32 на Съвета за национална си­
гурност непосредствена задача на САЩ е премахването на съвет­
ската власт в региона. Президентът Рейгън говори на своите съвет­
ници не само за съхраняването на „Солидарност“, но и за обезсил­
ване на Ялтенските споразумения, разделили Европа след края на
Втората световна война. „Според Рейгън бе изтекло времето на Ялта,
където Европа е разделена на сфери на влияние - казва Ричард Пайпс.
- За него тогавашните споразумения бяха несправедливи и нечест­
ни. Тайната подкрепа за „Солидарност“ беше един от опитите за
промяна.“" 4*
ЦРУ е в редовна връзка с активистите на „Солидарност“. На про­
вежданите във Франкфурт срещи, а по-късно и чрез използването на
усъвършенствана съобщителна техника ЦРУ предава на нелегална­
та съпротива указанията, произтичащи от американската политика.
„Обяснявахме на „Солидарност“ нашата политика - спомня си Джон
Пойндекстър. - Искахме да отстраним изненадата, която можеше да
ги деморализира. Те знаеха доста подробно какво могат да очакват,
още преди разгласяването на американската политика.“" 5*Всяка сед­
мица по различно време им се изпраща актуализирано съобщение в
предаване на „Гласът на Америка“.
През ноември Бил Кейси прави вихрена обиколка из Западна Гер­
мания и за пръв път има възможност да се докосне до това, което
обича да нарича „мрежата“. Придружава го Тед Аткинсън, консул­
тантът по оценка на чуждите военни сили. Директорът иска да обсъ-
128 П итър С уайцър

ди в цифри баланса на силите между НАТО и Варшавския договор с

американски аналитици и с европейски военни специалисти. Но той е
в Германия и заради полския въпрос. Франкфуртското бюро на ЦРУ
е предна база за операции в Полша. Кейси се среща с оперативните
работници, ангажирани с провеждането на програмата. „Той искаше
да знае всичко до най-малките подробности - например дали поляци­
те се нуждаят от още вестникарска хартия, разполагат ли с достатъч­
но и най-подходящи радиопредаватели. Той искаше да държи всичко
в ръцете си“<16) - спомня си един служител.
Служителите в бюрото са песимистично настроени за бъдещето.
Нелегалната „Солидарност“ се възстановява след нанесените удари,
доверието в нея расте. Но поляците като че ли са уморени, позамрък-
ва ентусиазмът им за масови акции срещу правителството на Яру-
зелски. В отговор на забраната на „Солидарност“ нелегалната съ­
протива е обявила на 11 и 12 октомври общонационални протести и
стачки. Участието е значително и все пак не така масово, както в ми­
налото. Организаторите са прибрани в затворите с многогодишни
присъди. Снабдяването с храна става от ден на ден по-трудно. Сякаш
и надеждата започва да се изчерпва. Въстанието, което някои (вклю­
чително Кейси) са мислели за непосредствено предстоящо, не избух­
ва. Очертава се продължителна и трудна борба за спасяване на неле­
галната съпротива.
На 16 ноември 1982 г. във Варшава се провежда съвещание на
партийния актив и военните командири. Присъстват членът на по­
литбюро и секретар на ЦК Кажимеж Барчиковски, заместник-ми­
нистърът на отбраната и началник на Генералния щаб генерал Фло-
риан Сивицки, генерал Р. Барила, също заместник-министър на от­
браната и началник на Главното политическо управление на армия­
та. Докладът за политическото положение в страната е умерено оп­
тимистичен:
Опозицията изгуби способността си да организира стачки и демонст­
рации в големите предприятия. Властта си възвърна контрола над тра­
диционните регионални центрове на опозицията, като изолира лидери­
те и отделни активисти чрез поставянето им под наблюдение и чрез
строги присъди. Официалната пропаганда и дезинформацията, раз­
пространявана чрез листовки, предотвратяват масовите демонстрации
и преустановяването на работа... Официалната пропаганда трябва да
сочи опасността от действия на нелегални екстремисти, решили да въ­
влекат страната в кървава конфронтация. При въвеждането на военно­
то положение от опозицията бяха иззети 1100 автомата - оръжие, на­
сочено срещу партията, милицията и органите за сигурност.04
I looega 129
Безредиците, изправили поляци срещу поляци, позволяват съ­
бирането на интересна разузнавателна информация. През послед­
ните месеци на 1981 г. Кейси укрепва варшавското бюро, превръ­
щайки го в една от най-оборудваните структури на ЦРУ по света. В
резултат проникването в структурите на полското правителство
става все по-успешно. Вербуван е един от заместник-министрите
на отбраната, несъгласен с последиците от военното положение. Той
има достъп до отбранителните планове и тайните обсъждания на
вътрешната сигурност. Предава информацията, без да бърза, чрез
серия тайници и сигнали. По-голямата част от данните са за струк­
турата на армията и материалното й осигуряване. Политическата
информация започва да постъпва по-късно. Първоначално агенти­
те на ЦРУ не са ентусиазирани от връзката с армейски офицер. Вече
има случаи на провокации срещу служители на американското по­
солство. Но рискът се оказва резултатен. Скоро се появяват и други
източници на информация.
Докато операциите в Полша и Афганистан набират скорост, аме­
риканските усилия за забавяне на първия етап от строителството на
сибирския газопровод и провалянето на втория етап буксуват. На всяка
крачка администрацията се сблъсква с енергичната съпротива на съ­
юзниците от Атлантическия пакт. Президентът иска да забави строи­
телството на газопровода, но не с цената на разрушаването на НАТО.
„Ембаргото не можеше да бъде наложено - спомня си Джордж Шулц.
- Положението в пакта беше много напрегнато. Трябваше да се по­
стигне някакъв компромис.“08'
По съвет на новия държавен секретар в началото на юли в Група­
та за планиране при Съвета за национална сигурност се обсъжда нова
стратегия. Бил Кларк, Каспар Уайнбъргър и Бил Кейси отново на­
стояват за твърд подход. „Това е единственият начин да въздейства­
ме на съюзниците и да прекратим изтичането на западни ресурси
към Кремъл“ - е съветът на Уайнбъргър. Но президентът се обявява
за двустранен подход - скрити и явни стъпки за убеждаване на евро­
пейците. Публично администрацията ще демонстрира твърдост; зад­
кулисно Рейгън ще покаже готовност за известни отстъпки, позволя­
вайки на европейците да запазят лице.
Президентът подписва меморандум за решение на Съвета за на­
ционална сигурност, изготвен от Робинсън и други служители на съ­
вета, който очертава стратегията по въпроса за газопровода. САЩ
продължават строгите мерки срещу нарушителите на санкциите. Ев­
ропейците, които ползват лицензионни американски технологии или
американски поддоставчици, са заплашени с отказ на достъпа до аме­
130 П итьр С уайцър

рикански пазари и с импортен контрол, ако заобикалят санкциите по

газопровода. Това са твърди мерки - повечето европейски компании,
засегнати от санкциите, не биха могли да издържат продължително
отстраняване от американския пазар. Едновременно с това Рейгън се
стреми към някакво компромисно споразумение със съюзниците. Но
както казва на Шулц, не иска да изглежда пред тях „прекалено нетър­
пелив“. „Президентът не желаеше необвързващо споразумение -
твърди Робърт Макфърлейн. - Искаше нещо реално и действено.
Иначе би се показал слаб.“(19)
За щастие този път Европа поема инициативата и прави първите
стъпки към постигането на компромисно решение. В началото на юли
британският външен министър Франсис Пим се свързва с Джордж
Шулц и предлага специална среща, на която да се обсъдят проблеми­
те около газопровода. Рейгън дава на държавния секретар разреше­
ние да приеме предложението, но ако срещата се придържа към даде­
ните от Съвета за национална сигурност насоки. Този път в отстъп­
ление е Европа, а не Вашингтон. Шулц се обажда на Пим и подготов­
ката на срещата започва.
На 16 септември се събира Междуведомствената група за между­
народна икономическа политика, за да очертае американската стра­
тегия на срещата. Съществуват опасения, че европейците могат да
излязат единни срещу Шулц, както и загриженост той да се поддаде
на натиска. Срещата е насрочена за началото на октомври в Ла Сапи-
ниер в Канада. Дневният ред е твърде отворен. Външните министри
няма да бъдат придружавани от делегации, комюнике няма да се пуб­
ликува. Групата изработва твърда позиция. „Бяхме се подготвили
добре за срещата - спомня си бивш служител от Съвета за национал­
на сигурност. - Твърдо бяхме решени да направим всичко, за да пла­
ти Москва скъпо.“<20)
В Ла Сапиниер Шулц е непреклонен: санкциите ще бъдат вдигна­
ти само ако Европа възприеме строг търговски контрол и съответен
кредитен режим. Но не е никак лесно съюзниците да бъдат убедени.
Френският министър на външните работи Клод Шейсон настоява
проблемите да не се поставят във взаимна обвързаност. Срещата
навлиза в задънена улица. В крайна сметка се ражда нонпейпър -
дипломатически термин за документ, който очертава контурите на
евентуално споразумение.
Шулц се завръща във Вашингтон „успокоен“ от постигнатия на­
предък и на 15 октомври представя отчет за преговорите пред Съве­
та за национална сигурност. Уайнбъргър и Кейси го посрещат хлад­
но. „Не виждам някакъв напредък към премахване на санкциите“ -
I 1обеда 131

заявява Уайнбъргър. Кейси го подкрепя, както и останалите присъс-

тващи.(21)
Шулц ги призовава да предложат алтернативен изход. „Санкциите
не са приложими, не могат да бъдат отстоявани. Какъв е изходът?“ -
нита той. Кларк, Кейси и Уайнбъргър все така настояват за фунда­
ментална промяна на икономическата и финансовата политика на
Запада спрямо Москва. Договарянето продължава. Чрез посланици­
те във Вашингтон и в тесните рамки, определени му от Съвета за
национална сигурност, Шулц работи за постигането на споразуме­
ние. На 12 ноември започва да се вижда изход от задънената улица.
На 13 ноември президентът обявява по радиото и телевизията, че
санкциите се вдигат и че между съюзниците започват консултации за
изработване на единна, подчинена на сигурността икономическа стра­
тегия към Съветския съюз. Рейгън заявява: „Първо, всеки от парт­
ньорите потвърди, че няма да сключва нови договори за купуване на
съветски природен газ, докато трае нашето проучване на алтерна­
тивни енергийни източници за Запада. Второ, заедно с нашите парт­
ньори ще заздравим съществуващия вече контрол, за да не допуснем
трансфера на стратегически технологии в Съветския съюз. Трето,
ние ще установим без отлагане наблюдение върху финансовите от­
ношения със Съветския съюз и ще действаме за изработване на съ­
гласувана политика за кредитиране на износа.“(22)
В деня преди да направи това съобщение, Рейгън подписва най-
важния в историята на Съединените щати секретен документ, зася­
гащ съветската икономика, оформен като директива на Съвета за
национална сигурност. Директива № 66, подготвена от Роджър Ро-
бинсън, отразява коренната промяна в американската стратегия за
водене на икономическата война: преминаване от санкции към други
действени мерки. След неуспешните опити за постигане на съгласие
със съюзниците съветникът по въпросите на националната сигурност
Бил Кларк иска от Бюрото за международни икономически отноше­
ния при Съвета за национална сигурност да изготви последователен
американски подход за използване на икономическата уязвимост на
СССР. На практика тази директива служи за ръководство на Шулц
при преговорите в Ла Сапиниер още преди президентът да я подпи­
ше.
„Директива № 66 бе равностойна на тайно обявяване на икономи­
ческа война на Съветския съюз - казва Роджър Робинсън, нейният
основен автор. - Това е документ, който заедно с военното строител­
ство на САЩ и Инициативата за стратегическа отбрана предначерта
крайното поражение на Съветския съюз.“ Макар и само от няколко
132 П итър С уайцър

страници, тази директива заставя американската политика бързо да

намери пътища за изграждане на „стратегическа икономическа триа­
да“, която да прекъсне „западната жизнена подкрепа“ за М осква.(23)
Според Робърт Макфърлейн Директива № 66 съдържа три главни
елемента:

- САЩ да постигнат съгласие с европейските си съюзници Москва да

не получава кредити при по-благоприятни условия, отколкото на меж­
дународните пазари.
- САЩ да не позволяват достъп до съвременни западни технологии,
които са решаващи за военната и икономическата мощ на СССР. Да се
засили контролът чрез КОКОМ.
- Съвместно със съюзниците САЩ да търсят алтернатива на европей­
ската зависимост от съветския газ. Да не се допусне европейската ико­
номика да зависи от доставките на съветски газ над 30 % от нуждите й
(тоест да се предотвратят удвояването на сибирския газопровод, както
и разработването на други подобни проекти).(24)

Кларк, Уайнбъргър и Кейси не гледат с добро око на компромиси­

те по санкциите. Те настояват за втвърдяване на мерките и за забавя­
не на пускането на първия ръкав от газопровода в действие. Но дори
и след като санкциите отпадат с приемането на „стратегическата тър­
говска триада“ от европейците, Кейси, Кларк и Рейгън остават на
мнението, че съветската икономика може да бъде остро атакувана.
Някои гласове от администрацията се изказват в същия дух. В края
на ноември 1982 г. Групата за планиране при Съвета за национална
сигурност провежда специално заседание, посветено между другото
и на съветската икономика. Обикновено на тези срещи присъстват
президентът, вицепрезидентът, държавният секретар, министърът на
отбраната и директорът на ЦРУ Този път е поканен и Хенри Роуън,
който представя становището си за уязвимостта на съветската ико­
номика. „Трябва просто да поддържаме военното предизвикателство
към Москва и да отрежем жизнената подкрепа от Запада и през това
десетилетие ние ще бъдем свидетели как това двойно бреме ще пре­
дизвика такова разстройство в системата, че тя ще рухне“(25) - заявя­
ва той.

(|)Бивш съветски служител, интервю с автора. Виж също Кристофър Андрю и

Олег Гордиевски. КГБ: поглед отвътре (New York, Harper Collins, 1990).
(2)Винсънт Канистраро, интервю с автора.
<3,М охамед Юсуф, интервю с автора.
Победа 133

'‘'Мохамед Юсуф, интервю с автора.

1'’Мохамед Юсуф, интервю с автора.
“’’Мохамед Юсуф, интервю с автора.
’’Винсънт Канистраро, интервю с автора.
'“'Винсънт Канистраро, интервю с автора.
'‘‘’Мохамед Юсуф, интервю с автора.
""’Мохамед Юсуф, интервю с автора.
'11Джордж Шулц, интервю с автора.
,12’Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(|3’Роджър Робинсън, интервю с автора.
(|4’Ричард Пайпс, интервю с автора.
"5Джон Пойндекстър, интервю с автора.
""’Служител от американското разузнаване, интервю с автора.
,l7’Serwis Informacyjny Malopolska, № 42 (1982).
(18’Джордж Шулц, интервю с автора.
""’Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(20’Интервю с автора.
,2'Джордж Шулц, интервю с автора.
(22Джордж Шулц, интервю с автора. Виж също неговата книга „Безредици и три­
умф“ (New York, Scribner’s, 1993).
123)Роджър Робинсън, интервю с автора.
(24’Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(25,Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
 ГЛАВА 10

Запъхтеният гигант

а 10 ноември 1982 г. в Москва студът е пронизващ. Снегът

Н вали на парцали. Сутринта в 7,30 часа Леонид Брежнев чете

„Правда“ и закусва. Съветският вожд е болен, доста отслабна
толкова, че да не се движи сам. В съседната стая е охраната
са назначени лично от директора на КГБ Юрий Андропов и следват
неотлъчно генералния секретар. 20 минути след закуската Брежнев
тръгва нагоре по стълбите към спалнята си. Охранителите затварят
вратата след него.
Няколко минути по-късно един от тях слиза долу и учтиво съоб­
щава на Виктория Петровна, че съпругът й е починал. Тя избухва в
сълзи. След като се посвестява, се отправя бързо към спалнята, но
охраната я спира. Не е извикан доктор. Тялото е балсамирано без
аутопсия. Виктория Петровна успява да види тленните останки на
съпруга си чак два дни по-късно при официалната погребална цере­
мония. До края на дните си непрекъснато повтаря, че Брежнев си е
отишъл насилствено.01
Косвена улика в подкрепа на подозренията й е като че ли фактът,
кой става наследник на съпруга й. Пет дни след смъртта на втория по
дълголетие лидер на СССР е избран новият капитан на държавния
кораб. Юрий Владимирович Андропов, шеф на КГБ, човекът, лично
назначил охраната на Брежнев, е новият управник на съветската им­
перия. Той е противоречива, нееднозначна личност. Сякаш за да она­
гледи тази сложност, украсява спартански обзаведения си кабинет с
голям портрет на Феликс Дзержински, основателя на съветската тай­
на полиция, и със статуетка на Дон Кихот.
Няколко дни след като поема новия пост, Андропов заедно с вън-
Победа 135

шния министър Андрей Громико се среща с пакистанския премиер

генерал Зиа и с външния му министър Якуб Хан. Мястото на среща­
та е Екатерининската зала в Кремъл - огромно помещение, натъпка­
но със съкровища от времето на царя. Андропов е разгневен заради
Афганистан. Тъмните му очи пронизват със стоманен поглед събе­
седниците му. През 1979 г. той се е противопоставил на инвазията,
но сега това няма значение. Заложени са на карта гордостта и честта
на Москва, за геостратегическите интереси да не говорим. „Паки­
стан е партньор във войната в Афганистан. Трябва да разберете, че
СССР ще продължи да подкрепя Афганистан“ - заявява Громико пред
гостите в реч, подготвена от Андропов. Но руснаците не се ограни­
чават с това. Те подкрепят сепаратистите от провинция Белуджистан
в опитите им да се отцепят от Пакистан. КГБ и афганистанските тай­
ни служби провеждат тайни операции за дестабилизиране на Исла­
мабад и управлението на генерал Зиа. Афганистански изтребители
навлизат във въздушното пространство на Пакистан и обстрелват
бази на муджахидините.
Андропов и Громико съзнават, че Пакистан е крайъгълен камък
за афганистанската съпротива. Без външна помощ съпротивата би
затихнала. Администрацията на Рейгън също е наясно с това и от­
пуска милиарди долари помощ, като в замяна иска Зиа да продължа­
ва подкрепата за муджахидините.
Пакистанският президент реагира хладно на словесната атака.
„Пакистан искрено се надява на приятелски отношения с Афгани­
стан и Съветския съюз и се стреми към мирно политическо разреше­
ние на афганистанския проблем“® - отговаря механично той. Паки­
станският генерал остава на своето. Каспар Уайнбъргър и Уилям Кей­
си викат Зиа след завръщането му от Москва. Кейси предлага да на­
прави каквото може, за да помогне на Пакистан. Генералът продъл­
жава да играе ролята на проводник.
В края на 1982 г. съветникът по националната сигурност Бил Кларк
нарежда на Националния съвет за сигурност да разработи стратегия
на Рейгън за преговори с Москва. Това не е лесна задача. От 1945 г.
администрацията се опитва да формулира политика с ясни характе­
ристики. След 1950 г. американската външна политика следва насо­
ките на Директива № 68, подписана от Хари Труман. По-голямата
част от нея е дело на Пол Нитце, който заменя Джордж Кенан начело
на звеното за планиране на политиката при Държавния департамент.
Директива № 68 се основава върху презумпции, които за дълго
определят облика на американската външна политика, а именно съ­
перничеството между Изтока и Запада и съветската военна заплаха.
136 П итър С уайцър

За да отговори на тази реалност, американската политика трябва да

бъде ответна и отбранителна. Както пише Кенан в известната си ста­
тия „Източниците на съветското поведение“, „дългосрочното, тър­
пеливо, но и твърдо и бдително възпиране на руските експанзиони-
стични тенденции“ може евентуално да предизвика фундаментални
промени в съветската система, които да я направят не толкова за­
страшителна за Запада.
Рейгън и съветниците му не споделят редица от предпоставките
на „възпирането“. Поставените от Съветския съюз проблеми не мо­
гат да бъдат разрешени чрез „промени на поведението“ (ако употре­
бим медицинския термин), те са неотделими от съветската система.
Инстинктивно Рейгън се стреми към стратегическа инициатива, към
излизане от ответната позиция. Нужна е промяна в същността и об­
хвата на надпреварата между двете свръхсили. По отношение на ко­
личеството оръжие печели руската страна. Администрацията иска да
включи в надпреварата икономиката и научно-техническия прогрес.
Написаното от Ричард Пайпс е опит да се въвлекат тези области в
политиката. С помощта и на други сътрудници на Съвета за нацио­
нална сигурност е изработен перспективен документ от няколко стра­
ници, съдържащ най-важните насоки, които Рейгън ще следва в от­
ношенията със Съветския съюз.
Харвардският историк прекарва много нощи в малкия си кабинет
в писане и пренаписване на този основополагащ документ. Докладът
му става основа на Директива № 75 за националната сигурност, пър­
вата и единствена формална президентска директива от времето на
администрацията на Рейгън, посветена на американските цели и стра­
тегия спрямо СССР. Тя остава една от най-грижливо пазените тайни
на администрацията.
„Директива № 75 открито късаше с миналото - казва Пайпс. - За
пръв път ясно се заявяваше, че ни пречи не поведението на СССР, а
самата съветска система. Директива № 75 сочеше, че целта ни не
бива да е съвместно съществуване със СССР, а промяна на съветска­
та система. В основата й лежеше вярата, че разполагаме със сила да
подкопаем съветската система чрез външен натиск.“01 Стратегичес­
ка цел за САЩ става подкопаването на съветската система чрез из­
ползването на вътрешните й слабости. Политическите основи на съ­
ветската империя изглеждат уязвими и като че е възможно чрез ата­
куването им тя да бъде отхвърлена навред по света. По-ранната Ди­
ректива № 32 насочва американския интерес към отслабване на съ­
ветската власт в Източна Европа, но Директива № 75 отива по-далеч.
Новият документ изчерпателно чертае средствата и целите на
Победа 137

американската политика на няколко фронта. „С Директива № 75 се

опитахме да изградим цялостна политика, съчетаваща действия във
всички посоки - казва Джон Пойндекстър, който също има принос в
изготвянето на документа. - По мое мнение това е едно от най-ефек­
тивните политически предписания.*44’

Документът се цели в дългосрочен план и започва с „работни прин­

ципи“:
- „САЩ не приемат сегашната сфера на съветско влияние извън грани­
ците на СССР и ще се стремят тя да бъде стеснена.“
- „САЩ няма да помагат за засилването на съветската икономика и ще
правят каквото е възможно, за да ограничат всяка инициатива, допри­
насяща за това.“ (Документът сочи достъпа до технологии, кредитите
и валутните постъпления от износа на енергия.)
- „САЩ ще търсят възможности за отслабване на съветското влияние
по света.“(5)
Този ключов документ чертае американската стратегия за търсе­
не и използване на съветските слабости. „Директива № 75 не призо­
ваваше към противопоставяне на СССР по всички въпроси. В доку­
мента се казваше, че трябва да търсим слаби места и да ги притиска-
ме“(6) - споделя Робърт Макфърлейн.
Основната слабост е съветската икономика. Основавайки се вър­
ху директивата на Министерството на отбраната и меморандума за
национална сигурност от 1982 г., Директива № 75 призовава адми­
нистрацията да работи за изостряне на икономическите проблеми на
СССР, за да се предизвика криза в системата. Ето мнението на Пойн­
декстър: „Икономическият потенциал, с който разполагахме, бе пре­
небрегван или поне не бе използван в достатъчна степен като оръжие
срещу СССР. Сред водещите икономисти в правителството имаше
мнозина скептици. Редица длъжностни лица твърдяха, че САЩ не са
в състояние с действията си да доведат до колапс съветската иконо­
мика. На мен това ми звучеше догматично и ненаучно. Мисля, че, в
общи линии, следвахме директивата. Тя бе подписана от президента
и бе целенасочена.“17’ Целта е да се притисне съветската икономика,
като се намалят постъпленията и се увеличат разходите й.
„Роналд Рейгън искаше да се свържат въоръжаването на САЩ (за
да се преодолее изоставането), строежът на футуристични отбрани­
телни системи, като ИСО, и икономическият натиск срещу Москва.
Откровено казано, основната ни цел бе да увлечем съветските ресур­
си в състезание и да убедим Москва, че не е в състояние да спечели
138 П итър С уайцър

технологичната надпревара“<8) - признава Бил Кларк. На американс­

кото технологично превъзходство в миналото се е гледало като на
компенсация срещу руското превъзходство в количеството. Адми­
нистрацията на Рейгън прави следващата стъпка. Ускоряването на
технологичната надпревара се превръща в силно оръжие.
В края на 1982 г. президентът губи решаващ вот в Конгреса за
производството на нови ракети MX. Това не е ново - през 1981-1982
г. Пентагонът предлага три модела за нови междуконтинентални ба­
листични ракети, но и трите са отхвърлени от Конгреса. „Най-лошо­
то е, че останахме без наземно базирани ракети“'9’ - спомня си Мак-
фърлейн.
Скоро след злощастния вот адмирал Джон Пойндекстър се кон­
султира с Макфърлейн. Пойндекстър, завършил с отличие Военно­
морската академия, изпитва огромно уважение към науката. Той пред­
лага администрацията да пристъпи към разработка и евентуално
строителство на стратегическа отбранителна система. Идеята витае
из Белия дом още от началото на 1981 г., когато генерал Даниъл
Греъм, ръководител на групата, наречена „Висока граница“, се сре­
ща с Рейгън и членовете на Съвета за национална сигурност. Идеята
е разгледана подробно, но практически последствия няма.
Неколцина от президентските съветници отдавна настояват САЩ
твърдо да се заемат със стратегическа отбрана. Ричард Алън, дълго­
годишен съветник на Рейгън по външнополитическите въпроси, по­
следователно го въвежда в дискусията за антибалистичните систе­
ми. Мартин Андерсън, съветник по вътрешната политика, още при
предизборните обиколки с Рейгън нагледно сочи уязвимостта на аме­
риканската отбрана спрямо съветските ядрени ракети. От първите си
дни в Пентагона Каспар Уайнбъргър говори за създаването на висо­
котехнологична стратегическа отбрана. На 2 октомври 1981 г. на прес­
конференция в Белия дом той заявява: „Има някои нови неща, които
изглеждат доста обещаващи, и ние внимателно ще ги разгледаме. Не
мисля, че би имала дестабилизиращ ефект способността ни да уни­
щожаваме изстреляните срещу нас ракети - напротив, тази способ­
ност, струва ми се, би била силно укрепваща.“
Макфърлейн заявява на Пойндекстър, че харесва идеята и сам е
мислил за нещо подобно. „От. десетина години, още от времето на
Никсън и Форд, ми се струва, че военната ни надпревара с руснаците
е на погрешна основа. Предимството ни е в качеството и технологиите.
Питам се накъде да насочим стратегическите си инвестиции? Как да
изразходваме ресурсите си? Струва ми се, че вместо в нападателни
системи и в количество би било по-ефективно да влагаме там, къде-
Победа 1 39

то сме по-силни - в технологиите. Опитвам се да установя кои да са

областите за инвестиране и каква инвестиционна стратегия би била
най-полезна.“<10)
Пойндекстър събира най-добрите умове сред военните в САЩ на
разговор за възможността да се премине от традиционното уповава-
не в ядрените оръжия към високотехнологична стратегическа систе­
ма за отбрана. В групата са Боб Ленхарт от Съвета за национална
сигурност, генерал Ричард Бовъри и Ал Кийл от организационния и
бюджетния отдел, Джон Фостър, Ричард Делауър, учен и инженер, и
д-р Джордж Кейуърт, съветник на Рейгън по научните въпроси.
„Срещнахме се, за да поумуваме - разказва Пойндекстър. - Стиг­
нахме до извода, че техниката много е напреднала от времето на съз­
даването на антибалистичните ракети и че идеята за стратегическа
отбранителна система си заслужава да бъде проучена.“0’1Пойндекс­
тър запознава Макфърлейн със заключенията на групата и представя
няколко научни разработки.
Междувременно Макфърлейн е обсъдил идеята с Пол Гормън от
Обединения генерален щаб. Гормън отговаря, че има интерес към
подобна идея, особено от страна на адмирал Джеймс Уоткинс. Уот­
кинс е сериозно подготвен научно и вярва, че САЩ са постигнали
такъв напредък, че е дошло време да се изостави стратегията на га­
рантираното взаимно унищожение и да се премине към стратегичес­
ка отбрана.
След консултации с Обединения генерален щаб Пойндекстър и
Макфърлейн се срещат с Бил Кларк, който настоява да се действа
незабавно. През декември 1982 г. той урежда лична среща на офи­
цери от Генщаба с президента Рейгън -- първата от серия подобни
срещи.
Навън бушува невиждана снежна виелица. Бил Кларк е извън гра­
да, срещата се ръководи от Макфърлейн. Пътищата са така затрупани,
че офицерите едва са се добрали до Белия дом с гъсенична машина.
Пръв се изказва Макфърлейн. Военните препоръчват САЩ да се отка­
жат от пълната обвързаност с доктрината за гарантираното взаимно
унищожение и да пристъпят към проучвания и разработка на инициа­
тива за стратегическа отбрана (ИСО). Президентът веднага харесва
идеята. Той изхожда подобно на съветниците си от строго морални
съображения. „Смяташе, че гарантираното взаимно унищожение е не­
морално“021- твърди Джордж Шулц. „Какво ще стане - пита Рейгън, -
ако престанем изцяло да разчитаме на възможността за ядрена атака и
постепенно прехвърлим тежестта върху защитата?“
Малко след срещата с военните Кларк обсъжда с Макфърлейн и
140 П итър С уайцър

Пойндекстър следващите стъпки. Макфърлейн подхвърля предложе­

нието президентът да спомене за новата идея в реч, оповестявайки
публично промяната в американските стратегически намерения.
Плановете за разработване на ИСО се пазят в пълна тайна. Шулц,
Уайнбъргър и членовете на Генщаба са в неведение за речта два дни
преди произнасянето й. Макфърлейн пише трескаво изявлението на
личната си пишеща машина, без да използва секретарка. Джордж
Кейуърт прави някои последни поправки.*13*
На 23 март 1983 г. президентът се обръща към нацията. Той енер­
гично обявява новата насока за стратегически изследвания. САЩ за­
почват разработването на Инициатива за стратегическа отбрана (тер­
минът е на Пойндекстър). Рейгън заключава с думите: „Искам да ви
кажа, че аз напълно подкрепям този курс.“ Два дни по-късно издава
заповед, с която нарежда на Уилям Кларк да изработи план за интен­
зивно разработване на дългосрочен проект и програма за изграждане
на системата.*14* Интересът на президента към ИСО е продиктуван,
разбира се, от мечтата за свят, освободен от ядрената заплаха, но
така също и от възможността с разработката да се нанесе удар на
съветската икономика. В една от директивите за национална сигур­
ност например стойността на системата отчасти се измерва с „цено­
ви критерии“. Тоест ИСО се оценява не само стратегически, но и съ­
образно с разходите, които СССР ще трябва да направи, за да й се
противопостави.*15*
Речта на Рейгън предизвиква шок в Кремъл. „Много добре си спом­
ням тези дни. Атмосферата в Москва бе много напрегната през пър­
вите години на Рейгъновата администрация специално заради ИСО.
Системата много ни плашеше“*16*- разказва Александър Безсмерт-
них. „ИСО ги изплаши до смърт - твърди Алън Уитакър, тогава в
отдела за политическа психология в ЦРУ - Бяха изпаднали в пълна
неувереност, стигаща чак до до клиничен стадий, относно научните и
развойните си способности. Гледаха извънредно сериозно на техни­
ческия напредък на САЩ.“*17*
Според Макфърлейн въпросът не е само стратегически, това е
сблъсък между икономическия потенциал на две страни. „Бих го на­
рекъл по-скоро икономическа разработка, отколкото военна страте­
гия. Поставях се на мястото на хората от политбюро. Как бих реаги­
рал, като науча, че американците са започнали да инвестират в нещо,
от което наистина разбират? Бях наясно, че ако дадеш на лаборато­
риите и компаниите 26 милиарда долара [за ИСО], не може да не ти
донесат нещо.“*18*
Силната подкрепа на Рейгън за ИСО е въпрос, с който се спекули-
/ looega 141

pa. Дали е възнамерявал да пренасочи американската ядрена страте­

гия? Или е гледал на системата подобно на Макфърлейн - като на
оръжие в икономическата надпревара? Дългогодишният му приятел
и бивш съветник по въпросите на националната сигурност Ричард
Длън твърди: „Не мисля, че Рейгън смяташе ИСО за непробиваем
щит, с който може да се похлупят САЩ. Според мен той вярваше, че
ако ние изсипем една солидна сума, руснаците ще бъдат принудени
да направят същото.““9’ Повечето висши съветници на президента
смятат, че той е подкрепил идеята с надеждата да промени както аме­
риканската ядрена доктрина, така и условията на военнотехническа­
та надпревара.
Съветските лидери възприемат речта на Рейгън за ИСО според
реалното й значение - като технологическо предизвикателство. Вест­
ник „Известия“ пише: „Те искат да ни въвлекат в още по-разруши-
телна оръжейна надпревара. Те смятат, че СССР няма да издържи
заради недостиг на ресурси и технически потенциал. Надяват се, че
икономиката ни ще се провали.“(20)
Курсът на въоръжаване поема в посоката, от която Москва най-
много се страхува. Съветският Генщаб е в треска от петгодишния
американски план, според който ще бъдат създадени системи, пре­
връщащи руските оръжия в „морално остарели“ . Началото на 80-те
години за Москва е „революционен период“ във военното дело. Мар­
шал Николай Огарков, началник на Генералния щаб на СССР, пише
през 1982 г.: „В резултат на бързото развитие на науката и техниката
през последните години е възможно в близко бъдеще да бъдат създа­
дени още по-унищожителни, съвършено нови оръжия, използващи
непознати досега физически процеси.*421’
Според съветските военни радикалните технически нововъведе­
ния са довеждали на два пъти в миналото до „революции“ във воен­
ното дело. Първата е през 20-те години, когато танковете и самоле­
тите заменят кавалерията. Втората е през 50-те години, когато ядре­
ни заряди се монтират в балистични ракети и така се заменят бом­
бардировачите и конвенционалните муниции. И в двата случая оръ­
жията са достигали ново равнище. И в двата случая Москва е съумя­
вала да не изостане от Запада.
Но ето че се задава трета революция и Москва изпитва силна тре­
вога. Навлизането на микроелектроника и компютри във военната
област е силно предизвикателство към съветското военно производ­
ство, защото слага ударението върху качеството, което не е силната
му страна. И най-малкото несъвършенство в изработката на прециз­
но насочвани боеприпаси например може да доведе до провал. Из­
142 Питър С уайцър

требителите МИГ 25 са оборудвани с вакуумни елементи, но не и с

твърди чипове.(22) По сведения на Министерството на отбраната Моск­
ва е изостанала с 10 години от САЩ в компютърните технологии и
изостава в много от важните сфери на третата революция - електро-
оптични сензори, роботика и изкуствен интелект, сигнализация, мас­
кировка и телекомуникации.(23)
Перспективите за скорошно развитие в тези области не са обна­
деждаващи. Москва от години работи върху собствена стратегичес­
ка система за отбрана, влагайки милиарди и впрягайки труда на хи­
ляди учени. Те обаче са стигнали до неразрешими затруднения. Съ­
ветската система не стимулира инициативата и новаторството, жиз-
ненонеобходими за развитието на високите технологии. Проблемите
са толкова много, че военните изоставят опитите за разработка на
нови системи и се опитват да приспособят технологиите към същест­
вуващите.
От американска страна нещата изглеждат съвсем различно. Из­
веднъж се появява широк спектър от нови технологии, които зап­
лашват да превърнат скъпите съветски системи в нещо остаряло и
ненужно. Кремъл изразходва огромни ресурси, за да постигне во­
енно равновесие със Запада. „Стратегическото военно равновесие
между социализма и капитализма е един от най-важните резултати
през последните десетилетия. То бе осъществено с цената на ог­
ромни ресурси и усилия на част от нашия народ“(24) - заявява Юрий
Андропов. И ето че това постижение се оказва сега заложено на
карта. В книгата си „На вечен страж в защита на отечеството“ мар­
шал Огарков изразява през 1982 г. загриженост от „последната фаза“
в развитието на американската военна технология. Той предупреж­
дава: „В тези условия изпускането на момента за смяна на гледната
точка и застоят в разработването и разполагането на нови видове
оръжие могат да доведат до опасни последствия.“ Секретни опити се
провеждат под ръководството на генерал К. Ю. Кардашевски. Воен­
ните се стремят да съкратят изоставането от САЩ. В тайни лабора­
тории учените изпробват възможни противодействия за американс­
ките високотехнологични оръжия, които вече са въведени или предс­
тои да се въведат. Резултатите стряскат съветското ръководство.
Кардашевски стига до извода, че новите технологии представля­
ват опасна заплаха за гръбнака на съветското конвенционално въ­
оръжение - танковете. Ако се въведат масово, американските проти­
вотанкови системи са в състояние да издигнат нещо като непробивае­
ма за танковете стена.(25) Евентуалното съветско противодействие би
струвало извънредно скъпо. Както се оплаква един анализатор: „За­
Победа 143

падът инвестира в развитие на противотанкови системи, което ни

принуждава непрекъснато да модернизираме танковете си с цената
ма огромни разходи.“(26) Танкът бързо може да стане нещо като дино-
твър.
Високите технологии се превръщат до голяма степен в условие за
постигането на военна мощ. „Американското обръщане към високи­
те технологии не даваше мира на ръководството. То се досещаше, че
няма да е в състояние да настигне САЩ. Нашата технологична база
бе недостатъчна. Ставаше ясно, че с навлизането на новите техноло­
гии много от старите оръжия ще станат безполезни'4271 - спомня си
Евгений Новиков.
Рейгъновото предизвикателство с програмата за развитие на ви­
сокотехнологично въоръжаване поставя нови цели пред съветското
разузнаване. Резидентите на КГБ, действащи отвъд океана, дават
„приоритет“ на събирането на информация за технологии от „трето­
то поколение“. Според документи на КГБ „списъкът на приоритетни
теми от военната стратегия, върху които разузнаването трябва да
хвърли светлина“, включва „активното използване на важни изобре­
тения, открития, разработки и идеи, които могат да доведат до мо­
дернизиране и усъвършенстване на стратегическите и тактическите
ядрени и конвенционални оръжия“(28).
Едновременно с ускоряването на надпреварата във високотехно­
логичните военни разработки администрацията се опитва да ограни­
чи износа на западни продукти, които биха позволили на Москва да
бъде конкурентоспособна. Трансферът на технологии от Запад на
Изток е чувствително място за СССР, което Съветът за национална
сигурност иска да използва. Износът на технологии е част от „стра­
тегическата триада“, очертана в секретната Директива № 66. Още от
първите дни на Рейгъновата администрация Бил Кейси настоява ЦРУ
да има право на по-строг контрол върху движението на технологии­
те. Желанието му е изпълнено през 1983 г. със създаването на тай­
ния Разузнавателен комитет за трансфер на технологии, който се раз­
полага в Лангли. Основната му задача е да възпрепятства достъпа на
страните от съветския блок до нови технологии. Всичките 22 мини­
стерства на федералното правителство подхранват новосформира­
ния комитет с хора и други ресурси. За пръв път се пристъпва към
системно събиране и обработка на подобна информация. Данните,
събирани от комитета, са златна мина за Кейси. Той може да просле­
ди до какви технологии се домогват руснаците, и така да оцени изо­
ставането на икономиката им. „Сега вече им напипах пулса“(29) - хва­
ли се той пред Хърб Мейър.
144 П итър С уайцър

Изтичането на високи технологии от САЩ рязко намалява благо­

дарение на новите ограничения, наложени от Министерството на от­
браната и (отчасти) от Държавния департамент. През 1975 г. в 32,7
% от всички произведени в САЩ и изнесени за СССР промишлени
изделия са вложени висши технологии, което е равностойно на 219
млн. долара. През 1983 г. високотехнологичните изделия съставля­
ват едва 5,4 % от износа за СССР, или 39 млн. долара.(30)
Колкото и да е доволна администрацията от постигнатото, тя е
наясно, че едностранните ограничения няма да донесат особен ус­
пех. Трябва да се включат и основните съюзници. Само тогава могат
да се очакват добри резултати. Още в началото на мандата замест­
ник военният министър Ричард Пърл предприема серия тайни посе­
щения в съюзническите столици. Двустранните преговори вървят
бавно и все пак дават резултат. След двегодишна дипломатическа
совалка е изработена обща стратегия в рамките на КОКОМ. Съюз­
ниците постигат единодушие по въпроса за износа на технологии по
време на срещата в Ла Сапиниер през 1982 г. Членовете на КОКОМ
приемат над 100 забележки от САЩ, отнасящи се до износа за съвет­
ския блок предходната година. Но целта на САЩ е максимално да се
увеличи броят на технологиите, включени в ограничителните списъ­
ци. Вашингтон не се задоволява с пряко приложимите за въоръжава­
не изделия, а настоява в списъците да влязат всякакви технологии от
„стратегическо значение“ или с гражданско, но не съвсем ясно опре­
делено предназначение. САЩ настояват КОКОМ да ограничи износа
и за трети страни, защото покупките от тях са предпочитаният от
СССР начин за снабдяване с нови технологии.
Тази политика постига забележителен резултат. До края на 1983
г. американските митнически инспектори в сътрудничество с евро­
пейските си колеги задържат към 1400 незаконни пратки на обща
стойност около 200 милиона долара. Много от тях са с изделия, кри­
тични за развитието на цели сектори от съветската промишленост/30
Администрацията бележи напредък и в ограничаването на съ­
ветския енергиен износ за Запада. През пролетта на 1983 г. САЩ
успяват чрез Международната агенция по енергетика да наложат
таван за внос на съветски природен газ в Западна Европа. Споразу­
мението заставя европейците да търсят алтернативни източници на
енергия и ограничава до 30 % покриването на енергийните нужди
на Западна Европа от съветски източници. То е постигнато по вре­
ме на срещата на Г-7 в Уилямсбърг през май 1983 г. и е силен фи­
нансов удар за Москва, блокираща маневра, която спира сериозен
приток на валута.
11обеда 145

Въпреки американската победа чрез Международната агенция по

енергетика интересът към съветския нефт е силен. Нефтът си остава
за Москва най-сериозният източник на валута - според някои изчис­
ления над половината от приходите. В началото на 1983 г. Минис­
терството на финансите представя разширен таен доклад за движе­
нието на цените на петрола. Министерството редовно изготвя подоб­
ни доклади, но този привлича вниманието на Съвета за национална
сигурност. Кейси и Уайнбъргър се запознават с него. Съставян над
половин година, докладът съдържа стотици страници с внушителна
сводка от данни. Световните цени на петрола са важен фактор за здра­
вето на икономиките на двете свръхсили. Но какво е значението им
за всяка от тях?
В проучването се твърди, че най-благоприятната за американска­
та икономика цена е около 20 долара на барел - доста под текущата
цена от 34 долара. По това време САЩ харчат 183 милиарда долара
за 5,5 милиарда барела годишно. От тях 1,6 милиарда барела се вна­
сят. Намаляването на цените до 20 долара на барел би свело разходи­
те на САЩ до 71,5 милиарда годишно - 1 % от брутния национален
продукт. „По-ниските цени на петрола всъщност означават по-ниски
данъци“(32) - твърди Уайнбъргър. Докладът завършва с извода, че
цената от 20 долара на барел „несъмнено ще се отрази благотворно
на нацията... Намаляването на цените ще доведе до прехвърляне на
част от приходите на чуждите производители на петрол към амери­
канските потребители. Тяхната покупателна способност ще нарас­
не... По-ниските цени ще повишат доходите в страната и ще дадат
възможност да се контролира голям дял от световните ресурси.“(33)
Няколко сектора от американската икономика биха претърпели загу­
ба при такъв сценарий, но ефектът от това ще е минимален. „Единс­
твеният губещ ще бъде американският нефтодобив. Във всички дру­
ги сектори намаляването на световните цени на петрола ще се отрази
благоприятно.“(34)
В доклада се сочи, че ако Саудитска Арабия и други основни про­
изводители на петрол „увеличат добива от 2,7 на 5,4 милиона барела
на ден, цените ще спаднат с около 40 % и това ще се отрази изключи­
телно благоприятно върху американската икономика“.
Точно обратното, спадането на цените ще има „пагубно отраже­
ние върху съветската икономика“. В доклада личи силната зависи­
мост на Москва от износа на нефт. По изчисления на Министерство­
то на финансите всяко покачване на цените с 1 долар носи от 500
млн. до 1 млрд. долара допълнителен приход за Кремъл. Но по съ­
щия начин спадането им води до значителни загуби. За разлика от
146 П итьр С уайцър

останалите производители Москва не е в състояние да увеличи про­

изводството, за да вдигне приходите си - добивът е достигнал макси­
малното си равнище.
Подобно на повечето документи, постъпващи от Министерство­
то на финансите, огромният доклад е истинска главоблъсканица. Бил
Кларк, Кейси и Уайнбъргър обаче правят всичко възможно същина­
та му да стигне до президента. Възможността да се окаже натиск за
намаляване на цените на петрола изглежда примамлива. „Нямаше
губещ вариант - спомня си Джон Пойндекстьр. - Печалбата ни беше
двояка.“(35) Посланието стига до президента. „Рейгън напълно осъз­
на, че износът на нефт е главен източник на валута за Москва. Той
разбра и изгодата за американската икономика от ниски стабилни
цени на петрола“06' - твърди Бил Кларк.
Световните цени на петрола падат. Няколко месеца преди докла­
да да бъде готов, четирима представители на американската петрол­
на промишленост се срещат със саудитския министър на петролодо-
бива шейх Ахмед Заки ал Ямани в Женева. Джордж Келер, председа­
тел на „Стандарт ойл ъф Калифорния“, Клифтьн Гарвин-младши,
председател на „Ексън“, Уилям Тавулареас, президент на „Мобил“, и
Джон Маккинли, шеф на „Тескако“, са поканили Ямани на частна сре­
ща, за да обсъдят световния пазар на петрол. Ангажирали са за сау­
дитския министър елегантен апартамент в хотел „Интерконтинен-
тал“ с прекрасен изглед към езерото. В работния кабинет е пълно с
телефони, няколко екрана непрекъснато показват измененията на це­
ните на световния петролен пазар.
Ямани е видна фигура в международния нефтен пазар, със силно
влияние в ОПЕК. Задачата му е да гарантира пълния контрол върху
производството, да поддържа цените стабилни и относително високи,
за да осигуряват приходи. Саудитска Арабия играе ролята на балан­
сьор, който увеличава или намалява производството, за да се поддър­
жа стабилност на цените - при намаляване на добива те се покачват, и
обратно. Ямани не се нуждае от гаранцията на кръвната връзка с ди­
настията, за да запази работата си. Той е бизнесмен, достигнал върха
на обществената йерархия благодарение на уменията си. При провал
моментално би изгубил работата си. Всичко е толкова просто.
В миналото Ямани е давал тона и е диктувал правилата при пре­
говорите с американските петролни бизнесмени. Този път обаче е
различно. Докато през 70-те години е имало недостиг на петрол, през
80-те години пазарът се насища. Лекият саудитски петрол е просто
надценен и американските фирми губят много пари. „Бихме прежи­
вели цена 30 долара за барел - заявява Келер на Ямани. - Можем да
I 1обеда 147

преглътнем и 34. Но не можем да понесем да плащаме 34 долара на

барел, когато цената му е 30.“ Срещата завършва без резултат, аме­
риканците си тръгват разстроени.
Администрацията е осведомена за срещата. Специалисти от Съ­
вета за национална сигурност и ЦРУ разговарят с един от участни­
ците в нея.(37)
Независимо от понижаването на световните цени редица иконо­
мически и политически фактори биха могли лесно да доведат до по­
качването им, което Москва очаква несъмнено с охота. Войната между
Иран и Ирак предизвиква нервност на пазара. Радикални държави,
като Иран и Либия, тласкат ОПЕК към повишаване. Угрижени пора­
ди тази перспектива, САЩ се опитват да стабилизират пазара. В на­
чалото на февруари 1983 г. двама представители на американското
Министерство на енергетиката са изпратени в Лондон, за да се срещ­
нат с британския министър на енергетиката Найджъл Лоусън. Целта
им е да го накарат да свали цените на петрола и да повиши добива в
Северно море. „Доста се потрудихме да убедим Великобритания да
увеличи производството и да смъкне цените - твърди Уайнбъргър. -
Руснаците скоро щяха да пуснат газопровода за Западна Европа. При
високи цени на петрола Европа щеше да се ориентира към потребле­
нието на газ. Това щеше да е добре дошло за Москва.“(38) Бил Шнай-
дър потвърждава: „Виждахме във Великобритания катализатор, кой­
то може да свали цените на петрола. Залежите в Северно море имаха
капацитета да смъкнат рязко световните цени.“(39)
Прави се всичко възможно за намаляването на цените. Нещо, ко­
ето може да бъде сторено сравнително лесно, е да се спре попълване­
то на стратегическия петролен резерв на САЩ. Създаден в отговор
на арабското петролно ембарго през 1973-1974 г., той трябва да под­
сигури страната в случай на нова криза. Милиони барели петрол са
складирани под земята по крайбрежието на Луизиана и Тексас. Кон­
гресът е постановил резервът да достигне 750 милиона барела до
1990 г. В началото на 1983 г. обаче администрацията обявява, че ряз­
ко съкращава купуването на петрол. Вместо разпоредените от Конг­
реса 220 000 барела дневно се купуват 145 000. Бил Шнайдър, който
отговаря за попълването на резерва, преди да стане заместник дър­
жавен секретар, обяснява, че целта е да се облекчи бюджетът, както и
да се съкрати търсенето с надеждата цените да паднат.(40>
В края на февруари се провежда среща между саудитския принц
Бандар и представители на администрацията, сред които Бил Кейси
и Каспар Уайнбъргър. Бандар настоява да получи пряк достъп до
Овалния кабинет. Той смята Държавния департамент и държавния
148 Питър С уайцър

секретар Джордж Шулц за произраелски настроени. Зараждащите се

специални отношения между Саудитска Арабия и администрацията
включват непосредствени връзки с необходимите хора. „Саудитците
гледаха на Пентагона и на ЦРУ като на най-надеждните канали за
свръзка - спомня си административен служител, отговарящ за райо­
на. - Според Рияд Държавният департамент не бе ефективен.*441'
Саудитците са особено загрижени за интересите си поради взри­
воопасната обстановка в Близкия изток. Ливан е разкъсан, иранско-
иракският конфликт се изражда в кървава касапница и виси над региона
като дамоклев меч, Сирия и Израел се дебнат взаимно, а хомейнист-
кият фундаментализъм хвърля сянката си върху всички.

В Полша продължава нелегалната борба. Въпреки обявеното на 30

декември 1982 г. от правителството формално прекратяване на изда­
ването на политически присъди преследването на активистите не пре­
става. Нова вълна от арести се насочва срещу организаторите на тай­
ни печатници с цел да се сплашат пуснатите от лагери активисти и да
се предотврати възраждането на организацията. На 31 декември влас­
тите разкриват тайна печатница край Познан и конфискуват оборудва­
нето. 15 активисти са арестувани. Иззети са също внесени от Запада
хранителни запаси, както и известно количество валута.
Разпространението на антиправителствени издания става все по-
трудно. Разбити са две нелегални мрежи, които печатат и разпро­
страняват позиви в Гданск. В началото на 1983 г. са разкрити два
центъра във Варшава и един в Лешно. Най-големият удар е аресту­
ването на Станислав Заблоцки, водача на стачниците в шчечинските
корабостроителници. Нелегалното движение изгубва още един ли­
дер. Всеки арест на ръководител на „Солидарност“ предизвиква за­
гриженост във Вашингтон за сигурността на тайния канал за подкре­
па на съпротивата. Кой знае, че парите идват от САЩ? Ще се стигне
ли до разкрития при разпитите? Има ли неопровержими доказател­
ства? През последните няколко месеца са арестувани седем лидери
на „Солидарност“ и петима интелектуалци дисиденти от Комитета
за защита на работниците (КОР). Обвинението е в противодържавна
дейност и означава заплаха от смъртна присъда.
Но независимо от арестите съпротивата затяга редиците си. Збиг­
нев Буяк, 27-годишният варшавски лидер на „Солидарност“, отгова­
ря за разпределението на постъпващите отвън помощи между неле­
галните организации. Освен в обширния столичен район той поддър­
жа връзки във вътрешността на страната и координира генералната
стратегия на съпротивата. Виктор Кулерскд отговаря за връзките със
/ /обеда 149

съюзите на учителите, лекарите, правистите и интелектуалците, кон­

то редовно издават нелегални вестници и списания. През него мина­
ват доставките на хартия, печатарско мастило и средства за издател­
ска дейност. Работи по 18 часа на денонощие.
Създадено е специално бюро по административните въпроси, което
отговаря за тайните квартири и колите и снабдяването с фалшиви
документи. Оглавяват го Ева Кулик и Конрад Биелински. Кулик се
опитва да допише дисертацията си за Уилям Фокнър, Биелински е
математик. Вероятно най-големият успех е създаването на разузна­
вателно бюро, натоварено и с грижата за сигурността, което евфе­
мистично се нарича Бюро за хигиена и здравеопазване. В него рабо­
тят специалисти по сигурността и разузнаването (някои преминали
обучение в ЦРУ), които следят за инфилтрация на агенти от полски­
те тайни служби. Бюрото поддържа работата на доставената съоб­
щителна система и проверява тайните квартири за подслушвателни
устройства. Тези структури осигуряват командването, контрола и
връзките в организацията.
Тайната операция в Полша бързо набира скорост и през 1983 г.
Бил Кейси едва смогва да контролира структурите й. Ръководството
се осъществява от франкфуртското бюро на ЦРУ което се свързва
със служителите във Варшава. Тази схема обаче е тромава и усилия­
та отиват преди всичко за тайното финансиране. Няколко милиона
долара се прехвърлят годишно през границата. Но финансовите ин­
жекции не са достатъчни, особено в светлината на Директива № 32.
Президентът иска да се разшири подкрепата за съпротивата в Полша
и Кейси трябва да организира доставката на съответни материали.
Операцията наподобява тайното снабдяване на муджахидините в
Афганистан, единствената разлика е, че товарът за Полша не е смър­
тоносен. Задачата е към доставенената през пролеттц на 1982 г. съ­
общителна техника да се добавят факсове, компютри, модерна раз­
множителна техника и други материали. Американската федерация
на профсъюзите успява тайно да достави част от материалите. Джон
Пойндекстър се среща със синдикалистите и редовно получава от
Ървин Браун информация за профсъюзната мрежа в Полша.
Швеция се налага като важен междинен пункт за спасяващите се
зад граница активисти и за доставките на материали. Важно предим­
ство са близостта й до Полша и добрите търговски отношения с Вар­
шава и което е още по-важно - страната формално е неутрална и се
ползва с доверието на полските власти.
Кейси инструктира стокхолмското бюро на ЦРУ да уреди среща с
шведските му колеги по време на предстоящата през октомври визи­
150 П игър С уайцър

та. „Искаше да убеди шведите да продължат подкрепата за „Соли-

дарност“(42)- спомня си един от помощниците на Кейси.
Доставките за Полша стават без особени затруднения. Оборудва­
нето и материалите, купени със средства на ЦРХ се изпращат в Брюк­
сел, където действа едно от най-големите и ефективни представител­
ства на „Солидарност“. Пратките се преопаковат от дейците на „Со­
лидарност“ във военни складове и се товарят за Стокхолм. Там вър­
ху контейнерите се изписва „резервни части за трактори“, „машинни
елементи“ или „риба“ и те заминават за полските пристанища. Швед­
ското сътрудничество е важен елемент в тази конспиративна верига.

(|)Владимир Соловьов и Елена Клепикова. Зад високите стени на Кремъл (New

York, Berkley, 1987).
'2,Андрей Громико. Мемоари (New York, Doubleday, 1989), с. 247.
<3,Ричард Пайпс, интервю с автора.
(4,Джон Пойндекстър, интервю с автора.
(5)Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(6>Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(7)Джон Пойндекстър, интервю с автора.
<8>Уилям Кларк, интервю с автора.
(9) Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(10) Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
<п)Джон Пойндекстър, интервю с автора.
112Джордж Шулц, интервю с автора.
(13Дж он Пойндекстър, интервю с автора; Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(14) Уилям Кларк, интервю с автора.
(15) Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
<|6)Александър Безсмертних. Конференция „Ретроспективи от края на Студената
война“ в Принстънския университет, 26 февруари 1993 г.
<17,Алън Уитакър, интервю с автора.
<|8)Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(|9,Ричард Алън, интервю с автора.
(21ЧШансът е изпуснат, опитите продължават. Известия, 17 октомври 1986.
(21,Красная звезда, 9 май 1984.
<22)МИГ 25 оборудван с остаряла технология. Aviation Week and Space Technology,
11 октомври 1976, с. 18-19.
<23)Министерство на отбраната. Петгодишна програма на Министерството на от­
браната за изследвания, развитие и закупуване (Washington, DC, U.S. Government
Printing Office, 1986), с. 11-15.
<24)Материали на Централния комитет на КПСС. Москва, 14-15 юни 1983, с. 25.
(25)Виж Питър Суайцър. Съветските въоръжени сили днес: гонитба на високата
технология. Orbis: A Journal o f World Affairs, т. 35, № 2, с. 195-206.
Победа 151
'“ 'Виталий Шликов. Въоръженият е силен. Международная жизнь, ноември 1988.
' ‘Евгений Новиков, интервю с автора.
'“ 'Необходими мерки по проблемите на военната стратегия. Доклад на КГБ №
2106, 17 декември 1984.
а"’Хърб Мейър, интервю с автора.
'""'Министерство на търговията, Отдел за международна търговия. Оценка за за­
падния износ на високотехнологична продукция за комунистическите страни през
1983 г. (Washington, DC, 1985), с. 12, 28, 29.
"Geheimklub COCOM. Die Zeit, 10 октомври 1983, с. 34.
(32'Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
'"’’Министерство на финансите. Международни цени на петрола, 1983 г. Резюме,
с. 1, 3.
(34) Пак там, с. 21.
(35) Джон Пойндекстър, интервю с автора.
(з^Уилям Кларк, интервю с автора.
<37,Служител на администрацията, интервю с автора.
,38,Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
'39,Уилям Шнайдър, интервю с автора.
“"'Уилям Шнайдър, интервю с автора.
'""Интервю с автора.
'“ 'Интервю с автора.
 ГЛАВА 11

Полети без отдих

ранните дни на Рейгъновата администрация се набляга вър­

Б ху въвеждането на промяна в психологическата динамика на

Студената война. Ако Москва бъде поставена в отбранителн
ция, и ходът на съперничеството ще бъде друг. Огромното военно стро­
ителство под ръководството на Каспар Уайнбъргър е технологическо
предизвикателство, насочено срещу най-уязвимото място на Съветс­
кия съюз. И Москва си дава сметка за това. „Като цяло от гледна точка
на Кремъл американско-съветският военен баланс сякаш започваше
да накланя в полза на САЩ, а заедно с него и установеното „съотно­
шение на силите“(1) - спомня си Сергей Федоренко, завеждащ отдел в
Института за САЩ и Канада при Академията на науките.
Администрацията обаче не иска просто да премахне съветското
военно превъзходство. Президентът желае да нанесе геополитически
удар на Москва, и то такъв, че да прокънти в цялата империя. Въз­
можната мишена е Афганистан.
В края на март 1983 г. Бил Кейси е отново в Пакистан. По прибли­
зителни оценки броят на съветските жертви в конфликта е 12 000 -
15 000 души. Пролетта наближава, а това в Афганистан означава две
неща: начало на сеитбата и масирани операции на подкрепяните от
нашественика правителствени войски. Със стопяването на снега и
афганистанското правителство, и съветските сили ще се раздвижат.
През 1983 г. тайната поддръжка за муджахидините се е превърна­
ла в доста ефективен механизъм с широкообхватно действие. Още в
началото на 1981 г. Кейси е наредил на Оперативната дирекция да
вербува афганистанци, живеещи в САЩ, които да се включат в меж­
дународния пренос на оръжие за въстаниците. До пролетта на 1982 г.
/ /обеда 153

над сто афганистанци са минали обучение в ЦРУ Скоро те започват

сами, напътствани от служители на ЦРУ да уреждат формалностите
около купуването и изпращането на оръжие за муджахидините.
ЦРУ полага големи усилия да запази в тайна афганистанската опе­
рация главно заради пакистанския президент Зиа, който е истински ге­
ополитически бушон. Зиа смело позволява на Вашингтон да използва
страната му като най-естествената база за подкрепа за афганистанска­
та опозиция. Москва, разбира се, знае откъде минават доставките за
муджахидините, и размахва заплашително пръст към Зиа. „Пазете ръ­
цете му чисти“ - непрекъснато повтаря Кейси. По тази причина само
шестима служители на ЦРУ са включени пряко в операцията. Стрел­
ковото оръжие, боеприпасите и ракетите пътуват в сандъци с надпис
„телевизионни приемници“ или „апаратура“. Цяла армия от пакистан­
ските сили за сигурност е заета с превозването на снаряжението в ка­
миони без номера и надписи до териториите, завзети от муджахидини­
те. Надеждата е Зиа да не бъде пряко натопен.®
През 1983 г. Москва насочва поглед към Пакистан. „Кремъл и
Генералният щаб осъзнаха, че без Пакистан революцията е обрече­
на“® - спомня си Мохамед Юсуф. Руснаците умишлено се стремят
да пропъдят милиони афганистанци в Пакистан, за да дестабилизи­
рат страната. Предприемат се подривни действия с участието на хи­
ляди афганистански агенти. Из цялата страна по пазарите избухват
бомби, самолети пресичат границата и нанасят удари по муджахи-
дински бази и съоръжения, на всяка групировка или племе, които имат
зъб на Зиа, се доставя съветско оръжие. Предходната година Юрий
Андропов и Андрей Громико са се провалили в опита си да наложат
своята гледна точка на Зиа. Вероятно по-агресивен начин на действие
ще запали червената лампа.
Най-важната среща на Кейси е със Зиа, който го посреща топло
още на входа на президентската канцелария. Зиа го кани да седне на
стол, пищно позлатен с историческите символи на отделните паки­
стански провинции. Един от адютантите донася две стъклени чаши и
им налива гореща сладка напитка. Зиа кани госта да я опита. Следва
кратък неангажиращ разговор. Отношенията между бизнесмена ка­
толик от ирландски произход и генерала, благочестив мюсюлманин,
граничат с приятелство, родено от общата заплаха.
Кейси носи със себе си сателитни снимки на разположението на
съветските бази в Афганистан и на дислоцирането на войските на
най-големия враг на Зиа - Индия. Зиа нетърпеливо поема папката.
Срещата продължава три часа. Двамата разговарят за Афганистан,
за Индия и Китай.
1 54 П итър С уайцър

Рейгьн, членовете на Съвета за национална сигурност, Каспар

Уайнбъргър и Бил Кейси са разтревожени от вероятността СССР да
нахлуе в Пакистан. Въпреки че няма разузнавателни данни за пред­
стояща атака, по всеобщо мнение подобна стъпка напълно би съот­
ветствала на съветския начин на действие. Кейси предава уверенията
на Рейгън, че САЩ изцяло стоят зад Зиа.
След това Кейси повдига един „теоретичен“ военен въпрос. В на­
чалото на 1983 г. той е разговарял с Рейгън и Бил Кларк в Овалния
кабинет за положението в Афганистан. Как може да се качи залогът
за Москва? Директорът на ЦРУ предлага войната да се пренесе и на
съветска територия. Идеята допада на Рейгън. „Президентът и Бил
Кейси бяха категорични, че Москва трябва да плати възможно най-
високата цена за нечовешката война в Афганистан дори ако това оз­
начаваше преместване на войната в самия Съветски съюз“(4) - спом­
ня си Кларк.
Помощта за Пакистан в подобно начинание би била от първосте­
пенно значение и с благословията на президента Кейси повдига въп­
роса пред Зиа. Генералът отвръща уклончиво, обяснявайки, че това
зависи от най-различни обстоятелства. Въпросът е изоставен, за да
бъде повдигнат отново по-късно.
Помощта от САЩ позволява на пакистанските тайни служби да
провеждат обучение на муджахидините. Това са безстрашни мъже,
но славата им на „родени воини“ е просто мит. След Зиа Кейси се
среща и с генерал Ахтар, за да обсъдят положението на бойното поле.
И двамата са съгласни, че една тренировъчна програма би помогна­
ла на муджахидините да се сражават по-добре. Бунтовниците трябва
да се запознаят с военната тактика, с начините за колективни дей­
ствия и боравенето с оръжията.
Поради недостатъчния капацитет е възможно да се обучават едва
неколкостотин души на месец. Ахтар иска да знае дали Кейси ще
осигури допълнителни средства за тази програма. Кейси прави срав­
нение между настоящата ситуация и дейността си по време на Вто­
рата световна война. Обучението е задължително условие за успеха.
Зле обучените муджахидини са просто пропилени воини. Той обеща­
ва повече пари, освен това предлага специалисти по експлозивите и
електрониката от ЦРУ да дават съвети на пакистанските тайни служ­
би при провеждането на специални операции.
Мисиите стават все по-специализирани, бунтовниците използват
все по-сложни експлозиви и чувствителни електронни уреди. Въпре­
ки установения образ на муджахидина, който залага само на вярата
си и на автомат АК-47, войната става все по-високомеханизирана.
Победа 155

За да компенсират липсата на обучени муджахидини, Ахтар и

Кейси набелязват тактика за нанасяне на удари дълбоко в афгани­
станска територия по особено важни за Съветския съюз икономиче­
ски и военни обекти с участието на пряко обучени от ЦРУ пакистан­
ци. Екипите ще изпълняват опасни задачи - взривяване на складове
за гориво и амуниции, на мостове и пътища. Кейси обещава пиротех­
ници да подготвят екипите за работа с химически и електронни дето­
натори, както и със специални контролни прекъсвачи.
Ахтар и Кейси са единодушни, че за да се постигне успех, трябва
да се установи взаимодействие между отделните племена и групи­
ровки. Но Ахтар изтъква колко трудно е съгласуването. Много от
водачите си съперничат, различават се по идеологията си. Някои са
религиозно умерени и прозападно настроени, други са фундамента­
листи и антиамериканци.
Кейси иска войната да се разрасне, залозите да се вдигнат. Това е
една възможност руснаците да си получат заслуженото за Виетнам,
заявява той на домакините, нещата трябва да бъдат изпипани, окупа­
торите да загубят максимален брой хора и техника. „Съветският съюз
снабдяваше Виетконг със средства за унищожаване на американците
- казва Юсуф. - Сега американците имаха възможност да направят
същото за муджахидините, за да унищожават руснаци. Това станови­
ще преобладаваше в ЦРУ и особено допадаше на Уилям Кейси.“(5)
Според Рейгъновата администрация съветските жертви са недос­
татъчни. Кремъл е в състояние да покрие загубите, казва Рейгън на
съветниците си, поради затвореността на системата. Той настоява
цената да се вдигне. До неотдавна партизаните не са разполагали с
подходящо оръжие и са били принудени да водят близък бой. Сега,
след като са получили от ЦРУ значителни количества артилерия и
ракети, динамиката на войната ще се промени. Според някои разуз­
навателни сведения руснаците се опитват да „се освободят от човеш­
кия товар“, като поддържат режима в Кабул с персонал от страни -
участнички във Варшавския договор, и от Куба. Афганистански офи­
цер, преминал на страната на противника през октомври 1982 г., твър­
ди, че е виждал на бойното поле кубинци и българи, облечени в афга­
нистански военни униформи. Според партизани в южната област
Мазар и Шариф е построена българска военна база, за да се охранява
петролопровод.(6) Докладите потвърждават, че броят на жертвите все
повече притеснява Кремъл.
В Кабул обстановката също е нажежена. Съпротивата предприе­
ма серия от бомбени атаки срещу съветски военни обекти, което оказ­
ва зашеметяващо психологическо въздействие върху руснаците. До­
156 П итър Суайцър

тогава войната се е водила главно в провинцията, сега се пренася и в

градовете. Посред бял ден от улицата в Кабул е отвлечен виден деец
на съветската комунистическа партия. Е. Р. Окримюк е личен прия­
тел на съветския министър-председател Николай Тихонов и съвет­
ник в съветското посолство. Личният му шофьор, таджикистанец,
спира бронираната кола на предварително уговорено място. Силен
удар зашеметява Окримюк и той е прекаран в собствената му кола
покрай военните постове.
За Кейси операциите срещу съветски ръководители са важна стъп­
ка към ескалацията на войната. Докато се чувства недосегаем, мос­
ковският елит ще продължава да разпалва войната. Но когато сино­
вете на видни партийни дейци и военни започнат да се завръщат в
ковчези, нещата може да се променят. Да се насочват удари точно
срещу тези хора, е отлична идея, казва Кейси на Ахтар.

* * *

Същата пролет Кейси отсяда за кратко на живописния испански

бряг. Той гостува на своя добър приятел крал Фахд, наскоро короня­
сан след смъртта на баща му. Фахд тъкмо е завършил строежа на
огромна вила на морския бряг. Двамата разговарят край дълбоките
сини води на Средиземно море под бездънното звездно небе. Лек
бриз разхлажда нощта.
Колебанията на петролния пазар са основна грижа за Фахд. Преди
седмици петролните министри от цял свят са се срещнали в Лондон, за
да обсъдят състоянието на международния пазар. Изглежда, започва
рязък спад на цените. Министрите разговарят в хотел „Интерконти-
нентал“ на Хайд парк корнър в продължение на дванайсет уморител­
ни, изпълнени с разочарование дни. Британската национална петролна
компания ускорява настъпването на кризата, като смъква цената на
петрола от Северно море с 3 долара на 30 долара за барел. Според
някои това е равнозначно на обявяване на ценова война. Накрая ОПЕК
признава поражението си и сваля цената с около 15 % - от 34 на 29
долара. Това е първият случай, когато ОПЕК смъква цената.
Саудитците са изправени пред икономическо изпитание. Те нама­
ляват добива с надеждата да задържат международните цени. Съ­
щевременно моретата около Саудитска Арабия стават все по-враж-
дебни. В Залива са подложени на обстрел петролоносачи. Нито един
саудитски танкер не е улучен, но това е прикрита заплаха от страна
на Техеран.
Руснаците се опитват да засилят дипломатическото си присъст-
I1обеда 157

une в района. В началото на март 1984 г. Гейдар Алиев е в Сирия. На

визитата е отдадено особено значение. За пръв път след посещение-
го на Андрей Громико през 1974 г. член на политбюро е в Дамаск.
Азербайджанецът Алиев е висок, с атлетична фигура, носи англий­
ски костюми и италиански мокасини. Експертът по отношенията с
1>лизкия изток сред съветските лидери е в Сирия, за да се опита да
скрепи трайни тесни връзки с Дамаск. Другата причина за посещение­
то е засилването на натиска срещу Саудитска Арабия. Сирийците
заливат Персийския залив с пропаганда против кралското семейство
и се опитват да подстрекават към подривни действия. Фахд е загри-
жен и заради твърдата сирийска подкрепа за Иран във войната срещу
Ирак. В началото на 1982 г. сирийският президент Хафез ал Асад е
затворил петролопровода Ирак - Средиземно море. Носят се слухо­
ве, че сирийски войски се сражават на страната на Иран срещу Ирак.
С помощта на Иран шиитски екстремисти, заклети врагове на крал­
ското семейство, се обучават от сирийски инструктори в Баалбек и
Бекаа. Сега Алиев показва засилен интерес към този район. Изглеж­
да, всички врагове на Саудитска Арабия заговорничат срещу нея.
Каспар Уайнбъргър си спомня: „Руснаците полагаха големи усилия
да изплашат саудитците, да ги стреснат. Трябваше да сме сигурни,
че Рияд ще остане свързан с нас.“(7)
Кралят е убеден, че иранците се готвят да атакуват саудитски ко­
раби и се опитват да затворят Ормузкия пролив - тесен канал, по
който танкерите излизат от Персийския залив в Индийския океан.
Техеран става все по-настъпателен, оплаква се Фахд на Кейси. Кой
знае какво ще направят още. Кейси споделя тревогата му. Иранският
радикализъм трудно се удържа. Основателно е опасението, че Иран
може да насочи следващия удар срещу консервативните монархии в
Залива - олицетворение на всичко, което ръководителите му отхвър­
лят. Фахд отправя молба към Кейси. Ще е възможно ли кралството
да закупи известно количество „специално оръжие“? Фахд има пред­
вид системата „Стингър“, най-добрите в света ракети земя - въздух.
Доста ангажираща молба. Някои от близките съюзници на Америка
все още не са получили стингъри. Едва преди две години такива ра­
кети са разположени в Германия.
Продажбата на стингъри вероятно ще бъде преглътната по-труд­
но от Конгреса, отколкото доставянето на АУАКС. Иранската запла­
ха за саудитското корабоплаване идва не толкова от самолети, кол-
кото от плавателни съдове. Критиците в Конгреса вероятно ще за­
почнат да пророкуват как стингърите ще попаднат в ръцете на теро­
ристи или на някоя радикално настроена арабска държава. Кейси обе-
1 58 П итър С уайцър

щава да предаде молбата във Вашингтон, където принц Бандар вече

е изразил същото желание пред други служители.
Двамата обсъждат положението в Афганистан и Кейси споменава
за възможно ескалиране на войната. Фахд изцяло подкрепя идеята.
Ако е необходимо, той ще повиши саудитската помощ на 120 мили­
она долара. Освен това кралят се съгласява да сътрудничи в опера­
ция против Кадафи, вече съгласувана с египетския министър на от­
браната Абдел Халим Абу Газала. Тогава Кейси повдига най-дели-
катния въпрос.
Какво мисли негово величество за евентуално пренасяне на афга­
нистанската война в съветска Средна Азия? Известно му е, че крал­
ското семейство тайно изпраща средства за подкрепа на надигащото
се в района нелегално мюсюлманско движение. По приблизителна
оценка това са десетки милиони. Директорът на ЦРУ има наум поли­
тическа кампания, която да раздвижи местните хора и да подпали
огъня на национализма в СССР. Той предлага свещен съюз между
убедените антикомунисти от християнската администрация във Ва­
шингтон и не по-малко убедените антикомунисти мюсюлмани в Рияд
срещу атеистичния Съветски съюз.
Идеята заинтригува Фахд и двамата решават в близко бъдеще
подробно да я обсъдят.®
Следващата спирка на Кейси е Китай. Минало е доста време от
последното посещение на директора на ЦРУ в Пекин и той е нетър­
пелив да обсъди някои парливи въпроси. Подкрепял безрезервно Тай­
ван през 80-те години, Рейгън започва да вижда известни предимства
в сътрудничество с комунистически Китай по един или друг въпрос.
Врагът на моя враг е мой приятел - гласи един от геополитическите
принципи на Кейси. Така е било по време на Втората световна война,
когато западните демокрации побеждават нацистите и японците със
съветска помощ.
И Уайнбъргър, и Кейси са наясно колко положително би се отра­
зило привличането на Пекин в действията срещу СССР. Уайнбър­
гър настоява за тясно военно сътрудничество. През май Белият дом
обявява премахване на някои ограничения върху износа на техно­
логии за Китай. В светлината на новата политика Китай се смята за
приятелски настроена към САЩ страна, което означава рязко об­
лекчаване на достъпа й до различни технологии. Кейси възнамеря­
ва да предложи на Пекин сътрудничество в разузнаването и про­
веждането на тайни операции в области от взаимен интерес. Горе­
щата точка е Афганистан. Разговорите с Китай по деликатни въп­
роси са лесни при липсата на парламент и свободни медии, които да
11обеда 159

затрудняват провеждането на тайните операции и опазването им от

разгласяване.
Вече на няколко фронта Пекин и Вашингтон са установили взаи­
модействие. Разположените по съветската граница установки за елек­
тронно подслушване се оказват изключително ефективни. Американ­
ски техници работят в самото сърце на Средна Азия. Китайците с
готовност помагат в Афганистан с доставки на съветско оръжие, а и
но други начини. Кейси запознава накратко домакините си с постиг­
натото в Афганистан и с бъдещите планове.
Напрежението между Пекин и Москва расте, особено покрай об­
щата им граница. Двете комунистически сили се надпреварват и в
примамването на средноазиатските мюсюлмани. Наличието на 45-
50 милиона мюсюлмани от двете страни на границата кара и Китай,
и СССР да изработят отбранителни и нападателни „мюсюлмански
стратегии“. Руснаците упорито се опитват да предизвикват безреди­
ци сред мюсюлманите в Китай и да установят влияние върху тях.
Неотдавна са заловени да шпионират агентът Николай Петрович Жанг
и двама етнически китайци. Китаецът Ю Дзун е затворен за антидър-
жавна дейност - пресичане на границата през 1980 г. като агент на
КГБ. Бил е изпращан на няколко пъти в Китай, за да събира полити­
чески, военни и икономически разузнавателни сведения/9*СССР упо­
рито продължава подривната дейност, съвпадаща и с конфликта в
Афганистан. Чрез предаватели в Ташкент, Алма Ата и гр. Фрунзе
съветската пропаганда се сипе върху мюсюлманското население в
провинция Ксинян на местните езици и на китайски.
До 1980 г. битката за благоразположението на мюсюлманите клони
в полза на Съветския съюз. Москва може да предложи по-висок стан­
дарт на живот, Китай налага твърда идеологическа ортодоксалност.
Но през 1980 г. два фактора изместват превеса към Китай. Съветско­
то нападение срещу Афганистан дава основания на Китай да заяви,
че руснаците са врагове на мюсюлманите. Пропагандните предава­
ния от Китай в Средна Азия непрекъснато изтъкват тази теза. Меж­
дувременно Китай прави съществени отстъпки, като спира антире-
лигиозните кампании и отваря старите джамии. Салим Ан Шивей,
имам на джамията Донгси и председател на ислямската асоциация в
Пекин, е избран в Исламабад за член на Мюсюлманската лига. Той
дори призовава саудитците да помогнат за строителството на нова
джамия в Китай. В очите на Пекин надигането на исляма е оръжие,
което би могло да се използва срещу Москва.
Извън консултациите със съответните китайски разузнавателни
органи Кейси се среща със Зу Киджен, заместник-министър на вън-
160 П итър С уайцър

шните работи, отговарящ за отношенията със САЩ. Тревогата на

Пекин от евентуалните американски намерения е заглушена от по-
непосредствената съветска заплаха. Очевидно е, че Москва се опит­
ва да обкръжи Пекин геополитически. Виетнам, зависимото от виет­
намците правителство в Камбоджа и съветското нашествие в Афга­
нистан са части от единна стратегия, казва Зу.
Когато стигат до Афганистан, Кейси насочва разговора към така
наречения от руснаците национален въпрос. Без да се впуска в от­
кровения, той намеква, че САЩ организират пропагандна кампания в
съветска Средна Азия, чиято цел е да сее разногласия. Зу намира
идеята интересна и предлага евентуално сътрудничество.

През пролетта се провежда поредната среща на Групата за плани­

ране на сигурността. Голяма част от дневния ред е посветена на Близ­
кия изток, по-точно на дипломатическите действия в района. Мирът
не се приближава, напрежението остава високо. Войната между Иран
и Ирак бушува, все така силна е заплахата от ислямския фундамен-
тализъм, надвиснала над умерените режими в района.
По-голямата част от изказванията са на държавния секретар
Джордж Шулц, който предлага подробен план за омиротворяване.
Кейси и Уайнбъргър мълчат през повечето време. Постигането на
мир е прерогатив на Държавния департамент. Но и двамата твърдо
държат да се доставят ракети „Стингър“ на саудитците. Саудитците
трябва да вярват в ангажираността на Америка със сигурността им,
подчертава Кейси. Робърт Макфърлейн се съгласява, че си струва
подобна продажба да бъде обмислена, но изтъква, че Конгресът едва
ли ще пропусне да наложи значителни ограничения. Предстои труд­
на битка, докато се стигне до реална доставка на ракетите.
Предложението е включено в дневния ред на Съвета за национал­
на сигурност. Скоро след срещата на групата Кейси отново потегля,
този път за Европа, за да проследи отблизо хода на операцията в
Полша. Президентът с нетърпение очаква добри новини.
Администрацията на Рейгън изправя генерал Ярузелски пред из­
бор. САЩ настояват за освобождаване на политическите затворници
като условие за смекчаване на санкциите. При съгласие режимът ще
бъде застрашен от засилването на опозицията. При отказ американ­
ските санкции остават, икономиката ще продължи да запада и Полша
ще изпадне под още по-голяма зависимост от Москва. Въпреки твър­
дите си комунистически убеждения Ярузелски не се доверява на Кре­
мъл и не желае Полша да попадне под още по-пряк съветски конт­
рол. Бащата на Ярузелски е бил в руски пленнически лагер и генера-
Победа 161

лът цял живот таи антируски настроения. Най-вече заради американ­

ските санкции Москва е принудена да субсидира правителството на
Ярузелски с три-четири милиарда долара годишно, за да го запази в
лоното на братството. И, разбира се, тази „помощ“ си има цена.
Въпреки санкциите затворниците още не са освободени. Но „Со­
лидарност“ продължава да съществува. Пускането на задържаните
активисти в този нажежен момент би довело до неприятности. Яру­
зелски и хората му искат още по-здраво да задушат опозицията, пре­
ди да обявят амнистия.
Първата спирка на Кейси е във Франкфурт за два часа, докато
презаредят самолета. В 21.30 ч служители от бюрата във Франкфурт
и Бон се срещат с директора на ЦРУ в обезопасено помещение в
американска военновъздушна база. Присъстват шестима служите­
ли, следящи операцията в Полша. Някой донася кафе в пластмасови
чашки. Групата се скупчва около масата под приглушения рев на са­
молетни двигатели.
Директива № 32 на Рейгън е насочила политиката на САЩ към
подкопаване на съветското влияние в Източна Европа. Недвусмисле­
но е наредено да се увеличават тайните доставки, щом се разработи
канал. Помощта възлиза на повече от 2 милиона долара годишно.
Президентът настоява за двойно увеличение на сумата, с която да се
поддържа нелегалното движение. Търсят се и други възможности в
района, опозиционни движения, които да бъдат подкрепени. Има ли
такива?
Разузнавателните доклади от Полша сочат, че активисти на „Со­
лидарност“ са се срещали с активисти от Чехословакия в горите по
чешко-полската граница. Разговорите са били кратки, изглежда, про­
учвателни, но някакво начало е поставено, а това интересува Кейси.
Има сведения за слабо организирано подмолно движение в Бъл­
гария. То е сепаратистко, прозападно настроено и подкрепяно от хора
близо до висшите етажи на властта. Един от най-ранните организа­
тори е не друг, а Людмила Живкова, дъщерята на българския лидер
Тодор Живков. Завършила в Оксфорд, Живкова е член на управлява­
щото политбюро. Неин близък поддръжник е премиерът Станко То­
доров. В началото на 1981 г. КГБ нарежда да се предприемат мерки
за смазване на политическото движение. Тодоров внезапно е свален.
Срещу Живкова мерките са по-строги. През март тя умира внезапно
при автомобилна катастрофа*. Има доказателства, че нещата са на­

*Както българският читател знае, Людмила Живкова почина на 21 юли 1981 г.

Станко Тодоров е министър-председател до 18 юни 1981 г. - бел. ред.
162 П итър С уайцър

гласени, но това няма значение. Движението е загубило пътеводната

си светлина и му предстои дълго възстановяване.
Разузнавателните сведения за опозиционните движения в съвет­
ския блок се предават в Съвета за национална сигурност и Бил Кейси
е запознат с тях, а с някои - и президентът. Извън посолствата в
съветския блок франкфуртското бюро на ЦРУ е най-подходящият
събирателен пункт за подобна информация, тъй като тук са препра­
щани бегълците от източния блок. ЦРУ отпуска средства на някои
емигрантски групи в Европа в замяна на информация, получена от
нови бегълци.
Кейси прави преглед на операцията в Полша с някои разузнавачи
и иска повече информация за нелегалните групи зад Желязната заве­
са. Това е любимият му начин на действие. Рейгън дава идеята, Съ­
ветът за национална сигурност и Пентагонът изработват стратегия­
та, а той е на мястото на събитието, за да го осъществи. „Стига да
можеше, старият Бил щеше през цялото време да е на път - спомня
си Глен Камбъл. - Обичаше да съгласува нещата, да ги наглежда на
място. Спокойно би могъл да мине без всичките вашингтонски засе­
дания, срещи и вътрешни боричкания. Искаше просто да влага всич­
ките си сили, за да тормози pycнaцитe.“<l0,
Минути след края на срещата самолетът на Кейси се вдига във
въздуха и светлините на двигателите се разтапят в далечината.01'
Кейси каца в Рим след полунощ. Посреща го шефът на местното
бюро с група въоръжени охранители. Тероризмът винаги е бил за­
плаха при пътуванията на американски официални лица и допълни­
телната предпазливост е особено уместна, когато междинната спир­
ка е Италия, а пътникът е директорът на ЦРУ Името на Уилям Дж.
Кейси е включено в списък от лица за елиминиране, съставен от те­
рористичната организация Червените бригади. Предупреждението не
е за пренебрегване - само преди две години Червените бригади са
показали на какво са способни, с отвличането на американския гене­
рал на служба в Италия Джеймс Дозиър.
ЦРУ винаги подготвя старателно и в пълна секретност пътуванията
на директора. Обикновено на място той се съпътства от неголяма
колона, маршрутите не се оповестяват предварително. Италиански­
те домакини избягват биещо на очи разгръщане на предохранителни
мерки. Посрещането минава без инциденти и към 3 часа Кейси вече е
в леглото.
Сутринта е на крак преди шест. Предстои му важен ден, аудиен­
ция при папата. През 1982 г. по време на първото си посещение Рей­
гън е обещал на първоотеца да осведомява Ватикана за действията
 Победа 163

на американската администрация в Полша. Не един пратеник, вклю­

чително генерал Върнън Уолтърс, са носили информация. Сега те­
мата на срещата отново е Полша.
След закуска и кратка среща в посолството Кейси е откаран в лич­
ните покои на папа Йоан Павел II. Разговорът на четири очи продъл­
жава четирийсет минути. Няма стенографи. Папата получава разяс­
нения за американската политика. Без подробности Йоан Павел II е
запознат с американската подкрепа за „Солидарност“ . Кейси не оти­
ва по-далеч.0 2)
Престоят в Рим е кратък, но с наситена програма. Късно вечерта
самолетът излита на север към студения и мрачен Стокхолм. Градът
е мъглив, тъмен и влажен. От Балтийско море духа вледеняващ по­
вей. Шведите не са очаровани от посещението на Кейси. Рейгъновата
администрация ги притиска за по-строго ограничаване на износа на
технологии за Москва. Официално Швеция е неутрална страна и из­
тичането на информация за посещението на директора на ЦРУ може
да предизвика сериозни проблеми. Стокхолм открито поддържа сан-
динисткото правителство в Никарагуа, а администрацията във Ва­
шингтон работи за свалянето му. Международната политика на Рей-
гън не е особено популярна в тази част на света.
Два въпроса водят Кейси в Стокхолм. Според Пентагона полити­
чески и географски градът е особено важна точка, от която може да
се пресече износът на технологии за Съветския съюз. Освен това
страната е междинен пункт за трафика с материали за „Солидарност“.
Независимо от скандинавската сдържаност и официалната поли­
тика на неутралитет натискът върху Стокхолм за затягане на техно­
логичния трансфер за съветския блок дава резултат. В края на 70-те
години Швеция е главният пункт за прехвърляне на високотехноло­
гични стоки за Москва. Немалко шведски компании се специализи­
рат в купуването на оборудване от САЩ и в препродаването му на
Москва с добра печалба. Формално американските компании прода­
ват на Швеция, без да се интересуват от по-нататъшния път на стока­
та. А шведите не са обхванати от ограничения в търговията им със
съвеГския блок.
Каспар Уайнбъргър вижда значението на шведския канал за Моск­
ва. През 1981 г. започва тайна кампания за спечелване на шведите за
сътрудничество в стратегическото ембарго. Убеждаването се оказва
недостатъчна мярка. „Шведите просто не се смятаха за част от за­
падната система за сигурност - припомня Стеф Халпър. - Според
тях това си беше наш проблем.“03*Помощник държавният секретар
Ричард Пърл съумява да го превърне и в техен проблем.
164 П итър С уайцър

Американският закон за износа от 1979 г. дава право на президента

да ограничава достъпа до американски технологии на чужди страни
или компании, които отказват да сътрудничат в управлението на изно­
са. Както се вижда при схватката около строежа на съветския газопро­
вод, администрацията може да ограничи достъпа до американски тех­
нологии, обосновавайки се с интересите на националната сигурност.
Подобни мерки се насочват и към шведите. Според секретен доклад на
Министерството на отбраната от самото начало на 1982 г. американ­
ската позиция спрямо Швеция (както и спрямо други две неутрални
държави - Швейцария и Австрия) се характеризира с три точки.
Първо, САЩ искат да накарат шведите да защитават американ­
ската технология, която внасят за свое потребление. Второ, адми­
нистрацията иска Швеция да пресече пътя на въпросните американ­
ски продукти през отворени пристанища, безмитни зони и складове
към съветския блок. И, трето, Америка иска да убеди неутралните
страни да откажат на съветския блок достъп до високотехнологични­
те продукти, които сами произвеждат.(|4)
За постигането на тези цели администрацията използва и кадифе­
ната, и желязната ръкавица. От една страна, шведските компании,
като „Л. М. Ериксон“ и „ASEA“, са уплашени, че заради обвинения в
износ за съветския блок американският пазар може да бъде затворен
за продукцията им. От друга страна, ако шведските компании и вла­
сти сътрудничат на Вашингтон, разрешенията за внос в САЩ ще бъ­
дат давани щедро, като на съюзническа страна. А това е твърде до­
ходна привилегия.
Освен това администрацията подслажда чашата, като предлага на
Стокхолм достъп до секретни разработки. Швеция спешно се нуждае
от нови технологии, за да довърши изтребителя бомбардировач JAS
39 Gripen. Уайнбъргър й предлага проекта на един от най-добрите
реактивни двигатели на „Дженерал електрик“ и космически техноло­
гии от „Ханиуел“, „Лир Сиглер“ и „Теледин“, ако прекрати износа на
високи технологии за Москва.051
Кейси е в Стокхолм, за да провери резултатите от проведените
разговори. Политическият терен е непредсказуем. Консервативното
правителство на министър-председателя Торбьорн Фалдин е свале­
но. На власт е социалистът Улоф Палме, изключително критично
настроен към американската външна политика. След неофициална
закуска в старата част на града Кейси провежда безпрецедентна се­
рия от срещи със служители от Министерството на отбраната и от
канцеларията на министър-председателя. Ситуацията е деликатна и
някак неловка.
Победа 165

За най-голямо негово учудване Швеция е готова на далеч по-тяс­

но сътрудничество с Вашингтон от очакваното. Министерството на
отбраната е разтревожено от повтарящите се почти всекидневно на-
влизания на съветски подводници в шведски териториални води. Во­
енноморските сили не са в състояние да проследят натрапниците и се
интересуват от всяка разузнавателна информация, която американ­
ците могат да им доставят. Кейси обещава да проучи внимателно
въпроса.
От канцеларията на министър-председателя също проявяват ин­
терес към сътрудничество с Вашингтон по въпроса за технологии­
те. Шведите не са съгласни с американската стратегия за „иконо­
мическа война“ срещу Москва, но икономическата реалност ги тлас­
ка към сътрудничество. САЩ са изместили Германия като най-го-
лям вносител на шведски стоки. Износът се е удвоил през послед­
ните шест години. Едно затягане на достъпа до американските па­
зари би било твърде опасно. Палме не желае да рискува криза в
отношенията, която може да разтърси шведската икономика. Аме­
риканското правителство е за тесни връзки с Швеция, уверява до­
макините си Кейси. От огромна полза за шведската икономика ще е
прекратяването на износа на високотехнологични стоки за съвет­
ския блок.
Директорът на ЦРУ повдига и втория въпрос, който го е довел в
Швеция. Стокхолм е най-добрият канал за Полша. ЦРУ се нуждае от
помощта на властите за „стратегическите доставки“ за „Солидарност“.
Правителството на Фалдин оказва голяма помощ, когато през 1981
г. са прекарани командното и свързочното оборудване за съпротива­
та. Но сега Кейси иска да изгради постоянен канал за пренос на мате­
риали за „Солидарност“.
Несъмнено това е доста дръзка молба към неутрална Швеция.
Палме е изключително критичен към американската политика в Цен­
трална Америка и е един от първите европейски лидери, подкрепили
Виетконг. Но Кейси е доловил обещаващи признаци. Шведите вече
сътрудничат на ЦРУ в Афганистан. Те се страхуват да доставят огне­
ва мощ на муджахидините, но даряват медицинска помощ за милио­
ни долари.
Кейси вероятно си е спомнил и дните на Втората световна война,
когато шведите са сътрудничили въпреки официалната си политика
на неутралитет. Младият Бил Кейси е настоявал да бъдат вербувани
шведски бизнесмени, които да събират разузнавателна информация
при посещенията си в Германия. Със сравнително лесния си достъп
до страната и с познанията си за германската индустрия те дори по­
166 П итър О айцър

магат за вербуването на антинацистки настроени германски инду­

стриалци.06'
Кейси е донесъл в Стокхолм препоръчителни писма от американ­
ски и европейски профсъюзи. Ървин Браун от АФП се е погрижил да
се обади на нужните хора. В писмата си те уведомяват Стокхолм, че
според европейските социалдемократи си струва Кейси да бъде из­
слушан.
Служителите от Министерството на отбраната и канцеларията на
министър-председателя молят Кейси да изчака да му се обадят по
телефона. Няколко часа по-късно телефонът в апартамента му звъни
и директорът чува мекия спокоен глас на Улоф Палме.
Кейси минава пряко на въпроса. Той е в Швеция, за да проучи
мерките за сигурност на техническите обекти. Но освен това се нуж­
дая от помощ, казва Кейси на Палме. Той се обръща към министър-
председателя като към човек, свързан с работническите движения.
„Солидарност“ води борба за оцеляване. Американското правител­
ство иска от време на време да изпраща материали до Гданск. За да
успее операцията, са необходими достъп до неутрално пристанище и
сътрудничество на държавните служители. Операцията, намеква Кей­
си, би могла да се проведе и без знанието на Палме, но резултатите
от съгласуваните действия ще са много по-добри.
Палме също е кратък. Без колебание се съгласява да направи как-
вото може. Разговорът трае десетина минути и е изключително поле­
зен. След няколко седмици системата за изпращане на доставки за
Полша вече работи. Митничари и контрольори подменят документа­
цията на някои от контейнерите за Гданск.
След като е постигнал невъзможното, убедил е Улоф Палме да
сътрудничи с ЦРХ Кейси обядва с шведски военни. Разговорът е де­
лови и безпроблемен.07'
Връщайки се във Вашингтон, той се запознава с разузнавателен
доклад на Хърб Мейър, според който съветската икономика е в окая­
но състояние. Докладът започва с картина на лошите икономически
резултати и недостига, които задушават „изтерзаната“ суперсила.
След това се описва „тежката обремененост“ на системата. Във въ­
оръжаването е зает все по-голям дял от икономиката. Но заключени­
ето особено силно заинтригува Кейси: невъзможността да се сложи
край на тези тенденции означава, че „съветската система може да се
разпадне“. Оценката на Мейър е напълно противоположна на всичко,
постъпващо от съветския отдел на ЦРУ и от други разузнавателни
инстанции. Обичайната картина е умерен растеж с известни струк­
турни затруднения. Кейси изпраща доклада до президента и СНС.08'
Победа 167

Настроението в Москва е мрачно като руската зима. Здравето на

Юрий Андропов се влошава. Първият секретар често е в охранява­
ното крило на болницата в Кунцево. Предава нарежданията си по те­
лефона, диктува писма. Въпреки операцията бъбречната недостатъч­
ност остава, има проблеми със сърцето и диабет. Постоянно е на
легло, движенията му са затруднени. Когато Али Насар Мохамед ал
Хасани, президент на Южен Йемен, пристига на официално посеще­
ние през ноември 1983 г., Андропов е много зле, лицето му сякаш се
е смалило, а гласът му е съвсем отслабнал. Той приема посетителя
на легло.
Докато генералният секретар е между живота и смъртта, Вашинг­
тон е постоянна грижа за Кремъл. Антикомунистическата пропаган­
да, затягащият се обръч на технологичните ограничения, въвеждане­
то на нови въоръжения и тайните операции, като в Афганистан и
Полша, са проблеми сами по себе си. Но комбинацията им предиз­
виква лоши предчувствия и паника в управляващите кръгове на ко­
мунистическата партия. Централният комитет се залавя да подготви
партийните кадри, а също и масите за очертаващата се сериозна кон­
фронтационна криза със САЩ. През октомври 1983 г. из целия Съ­
ветски съюз се провеждат стотици събрания, на които 18 милиона
членове на КПСС са инструктирани за „агресивните намерения на
врага“. Съветската телевизия излъчва застрашителен документален
филм, направен от Министерството на отбраната. Той представя ад­
министрацията във Вашингтон решена да разпростре властта си над
целия свят с военни средства и икономически диктат. Показани са
американски ядрени взривове и различни системи оръжия, тежко ра­
нени или убити при военни действия.09'
Кампанията е много по-интензивна от обичайните пропагандни
представления, предназначени да насаждат у съветското население
страх от Запада. „Централният комитет съзнаваше, че има насреща
си във Вашингтон едно твърдо решено правителство - спомня си
Евгений Новиков. - Явно бе, че кипи дейност на много фронтове, при
това не реакции и отражения, а инициативи за изпитване на съветска­
та мощ. Това предизвикваше силни опасения.“(20) Александър Без-
смертних разказва: „Всички сведения и доклади, които получавахме
от нашето разузнаване в САЩ..., показваха, че Вашингтон провежда
единна стратегия за задушаване на СССР.“(21)
По това време КГБ изработва план за контриране на американ­
ското предизвикателство. Озаглавен „План за контраразузнавателни
мерки за засилване на противодействието срещу подривните разуз­
навателни действия на американските специални служби за периода
168 П итър С уайцър

1983-1987 г.“, той уточнява приоритетите на задграничната резиден­

тура на КГБ. Отбелязано е, че „специалните служби на САЩ непре­
къснато засилват подривните си шпионски действия срещу СССР и
разширяват мащаба на операциите за подкопаване на военния и ико­
номическия потенциал“. Ключовият приоритет на КГБ е „събиране­
то на разузнавателни данни“ за „противниковите планове и действия
за подкопаване на съветската икономика, както и търговското, ико­
номическото и научно-техническото сътрудничество между СССР и
други страни“.(22)
Американската офанзива и стратегията за използване на съветски­
те слабости поставят нови задачи пред КГБ. „Трябва да изпреварваме
всяка широкомащабна операция на САЩ - се казва в доклада. - Пър­
востепенната ни задача е да намерим средства, за да постигнем това.“
В края на 1983 г. е свикано заседание за отчет на изминалия две­
годишен период. Председател е Владимир Крючков, началник на
Първо отделение на КГБ. Крючков (с кодово име Альоша) е настъ­
пателен праволинеен служител, сякаш образцов представител на ра­
ботническата класа. Той е протеже на Андропов, твърди се, че рабо­
ти по шестнайсет-осемнайсет часа на денонощие шест дни в седми­
цата. Силно впечатление му е направил образът на британския агент
Сидни Рейли, действал в Русия по време на революцията, който по­
някога дразнел колегите си, като стискал топки за тенис, за да му
заякнат китките.
На заседанието Крючков изтъква, че Москва строи комунизъм „в
сложна международна обстановка. Реакционните империалистически
групировки в САЩ са поели открит курс на конфронтация. Те увели­
чават напрежението практически във всички сектори от борбата между
двете противостоящи обществени системи“. Докладът на Крючков
акцентира върху три основни насоки от политиката на Рейгъновата
администрация. Предупреждава се, че военнотехническото съперни­
чество се засилва и е от огромно значение да не се изостава от аме­
риканците. „Важно е да не позволяваме никакви промени в същест­
вуващото стратегическо равновесие, да не дадем възможност на вра­
га да постигне военно превъзходство с научни или технически ново­
въведения.“ Освен това се изразява сериозна загриженост от амери­
канската стратегия на „икономическа война“. „Международните ико­
номически проблеми стават все по-важно поле за разузнавателни
проучвания. Причината е, от една страна, необходимостта да проти­
водействаме на плановете на врага да подкопае икономиката на со­
циалистическите страни със средствата на „икономическата война“,
а, от друга, възможността да се използват икономическите постиже-
Победа 169

ния на капитализма в интерес на икономиката на СССР.“ Накрая се

изразява загриженост от американските геостратегически „начина­
ния“, най-вече в Афганистан и Полша.
Според Крючков американската стратегия дава право на КГБ да
противодейства с всички сили. В заключение той заявява: „Основен
проблем е да постигнем по-активно участие от страна на партньори­
те ни в борбата срещу общия враг. Тук е необходим изключителен
такт. Трябва да отбележим, че интересите невинаги съвпадат. Ето
защо при сътрудничеството най-важното е да се определят граници­
те на взаимния интерес, да се проявят целеустременост и такт, за да
разберат ръководителите на съюзническите органи за сигурност от
какво жизнено значение за тях е борбата с подривните действия на
американските специални служби.“
През октомври и в началото на ноември старши служители на КГБ
представят „Работен план за 1984 година“. Международният отдел
на ЦК определя целите на съветската политика, а Борис Пономарьов
ги излага пред Крючков. Както и на предишното заседание, в днев­
ния ред на преден план са трите насоки в тайната стратегия на амери­
канците. Най-важно е събирането на сведения „в следните области“ :

Планове и сведения за подривни операции на основния враг, които имат

за цел да отслабят единството на страните от социалистическата общ­
ност, да дестабилизират ситуацията във всяка една от тях (особено в
Полша) най-вече с използването на икономически средства и идеоло­
гическа диверсия.
Противодействие на американските опити да се ограничат търговски­
те, икономическите и научните връзки между развитите капиталисти­
чески страни и СССР.

Когато разглежда работата на агентите на КГБ през изминалите

години, Крючков специално набляга върху американските усилия да
се ограничи съветският достъп до високи технологии: „Ако обърнем
внимание на допълнителните мерки, взети от врага, на първо място
САЩ, за засилване на контрола по спазването на секретността и ем­
баргото, наложено върху стоките, научното и техническото разузна­
ване, трябва да анализираме настоящата ситуация в дълбочина и да
привлечем свежи ресурси към научното и технологичното разузна­
ване.“(23)

‘‘’Сергей Федоренко. Корени и произход на продължителната съветска криза. В:

Съветският съюз след перестройката: промени и приемственост (Washington, DC,
Brassey's, 1991), с. 87.
170 П итър С уайцър

(2)Винсънт Канистраро, интервю с автора. Мохамед Юсуф, интервю с автора.

‘-’’Мохамед Юсуф, интервю е автора.
<4)Уилям Кларк, интервю с автора.
‘’’Мохамед Юсуф, интервю с автора.
Интервю с американски служител от разузнаването. Джон Фулъртън. Съвет­
ската окупация в Афганистан (London, Methuen, 1984), с. 96.
<7)Каспар Уайнбъргьр, интервю с автора.
<!<)Американско служебно лице, интервю с автора.
<y)Daily Telegraph, 3 декември 1981.
(И1)Глен Камбъл, интервю с автора.
‘"’Американско служебно лице, интервю с автора.
(|2|„Папата на знаеше подробности“ от Джон Пойндекстър, интервю. Подробно­
сти за срещата на Кейси - от американско служебно лице, интервю.
(13*Стеф Халпър, интервю с автора.
<|4)Каспар Уайнбъргьр, интервю с автора.
(|5’Каспар Уайнбъргьр, интервю с автора.
(16’Уилям Кейси. Тайната война срещу Хитлер (Washington, DC, Regnery, 1988), с.
58-59.
(|7)Американско служебно лице, интервю с автора.
пя’Хърб Мейър, интервю с автора.
<19)Дон Обердорфър. Завоят (New York, Poseidon, 1991) с. 64.
'“ ’Евгений Новиков, интервю с автора.
'21’Александър Безсмертних. „Ретроспективи за края на Студената война“. Кон­
ференция в Принстънския университет, 3 май 1993.
‘“ ’Доклад № 84/KR на КГБ от 6 януари 1984. Виж Кристофър Андрю и Олег Гор-
диевски. Допълнителни инструкции от центъра: строго секретните доклади за гло­
балните операции на КГБ, 1975-1985 г. (London, Cass, 1992), с. 122-24.
<23)Доклад № 2126/ПР на КГБ от 11 ноември 1983. Виж Кристофър Андрю и Олег
Гордиевски. Допълнителни инструкции от центъра: строго секретните доклади за
глобалните операции на КГБ, 1975-1985 г. (London, Cass, 1992), с. 16-22.
 ГЛАВА 12

Скритите карти

САЩ през 1984 г. предстоят избори и Москва особено вни­

В мателно се вслушва в тона на кампанията. Въпросът е от

особена важност за Кремъл. Слабата надежда, че Рейгън мож
окаже републиканец антикомунист от типа на Никсън, започнал раз­
ведряването, както и да се очакват по-топли отношения с комунисти­
чески Китай, си е отишла. Рейгън има дълбоки идеологически анга­
жименти и стратегически планове, далеч надхвърлящи обхвата на
прагматичната политика. В името на една кауза неговата админи­
страция води икономическа война срещу съветския блок и провежда
секретни операции в ключови за СССР райони (Афганистан и Пол­
ша). Едновременно се гради високотехнологична отбрана. Рейгън не
само говори, че „империята на злото“ и марксизмът-ленинизмът ще
свършат върху „бунището на историята“, но и вярва на думите си.
Съветски официални представители излагат доста открито пред
американската преса оценката си за плановете му. Радомир Богда­
нов, заместник-директор на Института за САЩ и Канада, бивш стар­
ши служител в КГБ, казва на Дон Обердорфър от „Уошингтън по-
уст“: „Вие [американците] се опитвате да разрушите нашата иконо­
мика, да се намесите в търговията, да ни подчините на стратегическо
равнище.“ Валентин Фалин от Централния комитет казва на същия
репортер, че Рейгън не желае помирение и разбирателство с Москва,
а „пълно премахване на социализма“/ 0
Загрижеността сред ръководните кръгове на Кремъл води до ак­
тивни действия от страна на КГБ за подкопаване на предизборната
кампания на Рейгън през януари 1984 г. Л. Ф. Соцков, пръв замест­
ник-директор на Служба А (Активни мероприятия) към КГБ, ръко­
172 П итър С уайцър

води доста аматьорския замисъл. Резидентурите на КГБ в света по­

лучават задачата да разпространят подправени документи и пропа­
ганда за Рейгъновата администрация, като всичко се свежда до ло­
зунга: „Рейгън означава война.“(2) В по-секретен план КГБ упорито
се опитва да привлече привърженици на различно политическо мис­
лене в Съединените щати към собствените си цели.
През май 1983 г. Виктор Чебриков, новият председател на КГБ,
изготвя и собственоръчно подписва доклад до генералния секретар
Юрий Андропов за възможността да се отслаби американската по­
литическа решимост чрез манипулиране на опозицията. Специално
място Чебриков отделя на непреките връзки, които, както твърди, е
имал с американския сенатор Едуард Кенеди на 9 и 10 май 1983 г.
Посредник е бил бившият американски сенатор от Калифорния Джон
Тъни. „Използвайки поверителна връзка, сенаторът е помолил да
се доведе следното до вниманието на генералния секретар Андро­
пов.“ Според Чебриков чрез Тъни сенаторът Кенеди желае да осве­
доми Кремъл, че вижда в непреклонността на Роналд Рейгън вина
за лошото състояние на американско-съветските отношения. Чеб­
риков обобщава това становище с думите: „Основната опасност идва
от това, че Рейгън отказва да промени политиката си.“ Според Чеб­
риков Тъни му е предал освен това, че „в интерес на световния мир
ще бъде, ако се предприемат допълнителни мерки за противодейс­
твие срещу милитаристичната политика на Роналд Рейгън“. Чебри­
ков твърди, че Кенеди иска покана за разговор на четири очи с Ан­
дропов. „Сенаторът смята, че така ще има по-точен поглед върху
съветските позиции за контрол над въоръжаването и допълнителна
увереност, когато се появява пред избирателите в Америка и гово­
ри по този въпрос.“
В крайна сметка контактите остават без последствия. Андропов
не е възхитен от доклада на Чебриков. Отхвърля го като преувели­
чено описание на разговор с цел да се впечатли политбюро. Всъщ­
ност ясен сигнал от Кенеди липсва дори ако докладът на Чебриков
се приеме за напълно достоверен. Изказвайки се за по-умерена по­
литика към СССР, сенаторът от Масачузетс официално критикува
нарушаването на човешките права там и репресиите в Полша. Но и
да не е убеден, че Кенеди може несъзнателно да помогне на съвет­
ските цели и стремежи, Андропов харесва идеята да се подкопаят
позициите на Рейгън. Докладът на Чебриков предизвиква размисъл.
В бележка до министъра на външните работи Громико Андропов
отбелязва, че иска да превърне непоклатимия антисъветизъм на
Рейгън във взривоопасна точка от кампанията му. Той пише: „Въп-
Победа 173
росът, дали да приема Кенеди, ме изпълва с колебания. Ако все пак
дойде време за разговори с демократа, по-добре да се срещна с кан­
дидата им за президент.“*31
Докато Андропов обмисля идеи за подкопаване на политическите
позиции на Рейгън, здравословното му състояние все повече се вло­
шава. Към края на януари органите му един по един отказват да функ­
ционират. Отдаден докрай на каузата си, Андропов работи над мемо­
рандум, когато умира в болничната стая в 16.50 ч на 9 февруари.
Няколко дни след смъртта му Бил Кейси потегля на тайна три-
найсетдневна обиколка. Той продължава да е главен координатор на
стратегическата офанзива, която включва тайни операции. По време
на пътуването си Кейси подбутва напред всяка точка от антисъвет-
ската стратегия. Посещава Пакистан и задвижва една от най-трудни­
те секретни операции от времето на Студената война - пренасянето
на афганистанската война в Съветския съюз; сътрудничеството с
Китай довежда до опити за дестабилизиране на съветската част на
Средна Азия; американско-саудитските отношения са заздравени, а
мрежата в Полша се разширява с редовното пристигане на помощи.
Обикновено черният самолет на директора на ЦРУ полита на из­
ток, но този път по изключение първата спирка е Хонолулу. Регист­
риран в хотел под името К. Смит, Кейси се наспива добре и отлита на
следващата сутрин. Преди заминаването води телефонни разговори
и прочита няколко доклада.
Втората спирка е Токио, където обсъжда с японски представители
международните цени на петрола. Някои членове на Съвета за наци­
онална сигурност, като Роджър Робинсън и Бил Мартин, са загриже-
ни от възможен скок на цените. Робърт Макфърлейн моли Робинсън
и Мартин като енергоексперти да начертаят съюзническа стратегия
за овладяване на пазара и за париране на неочакваните скокове. След
няколко седмици Робинсън и Мартин приготвят план за ограничава­
не на покачването на петролните цени. Президентът го подписва през
април и той се превръща в национална директива по сигурността.
Сред другите предложения в него се изисква своевременно коорди­
нирано снабдяване на съюзниците от американския петролен резерв,
в случай че цените започнат да растат. Една от насоките е СНС да
спечели сътрудничеството на американските съюзници - Западна Гер­
мания, Франция, Япония и Великобритания. Робинсън пътува до ня­
колко столици. Придружен от малобройна американска делегация,
той успява без много шум да получи съгласие от няколко съюзни­
чески правителства, включително японското. Петролният резерв ще
бъде отворен навреме, ако цените на петрола скочат значително.
174 П итър С уайцър

„Изпратихме съобщение до пазара, че ако цените на петрола започ­

нат да растат, САЩ и съюзниците им ще наводнят света с петрол -
твърди Робинсън. - Този път спекулантите щяха да бъдат съсипа­
н и /44' И Кремъл не би се облагодетелствал. По поръка на Белия дом
Кейси на няколко пъти подчертава това на срещи с правителствени
представители в Токио.
От Токио Кейси продължава към Пекин, изпълнен с очакване. За­
пален любител на китайската история, той е експерт по въпроса за
християнските мисионери в Китай. Заедно с Каспар Уайнбъргър,
Джордж Шулц, Робърт Макфърлейн и Джордж Буш Кейси неотклон­
но поддържа становището, че китайците са особено важна противо­
тежест на СССР. Пекин храни по отношение на Москва по-малко илю­
зии от всеки друг. От началото на 1981 г. администрацията тихичко
флиртува с китайците, без да дава заявка за брак, а по-скоро за вза­
имноизгоден флирт.
Директорът на ЦРУ прекарва в Пекин няколко дни и обсъжда с
домакините си голям брой въпроси, съгласувани в Белия дом преди
отпътуването му. Сред темите са обмен на разузнавателни данни и
използването на подслушвателните електронни устройства по съвет­
ската граница, войната в Афганистан, виетнамското нашествие и граж­
данската война в Камбоджа, а също възможностите за провеждане
на общи операции.
Китайският министър на външните работи дава вечеря в чест на
директора в старинна зала на двореца. Министърът на външните рабо­
ти сяда отдясно на Кейси, а Лин Юн, министър на държавната сигур­
ност - отляво. Срещу Кейси е Тед Прайс, главният резидент на ЦРУ
Гощавката е богата - патица, свинско, пилешко и риба, гарнирани с
най-различни сосове и подправки. Кейси опитва по няколко пъти от
всичко. Домакините се забавляват и са радостни, че хапва с такова
наслаждение от китайската кухня, докато говори за страни и теми от
цялото Земно кълбо. Китайците слушат любезно, но трудно разбират
повечето от реторично украсените изказвания на своя събеседник.
Към края на вечерята домакините дават съгласието си да окажат
подкрепа на муджахидините в Афганистан. Някой предлага наздра­
вица за съвместни действия, насочени към възпиране на съветския
авантюризъм. Вечерята като цяло се оказва приятна. Кейси показва
дух на колежанин, като остава на масата до ранни зори, въпреки че е
пропътувал над 19 000 километра/5'
От Пекин Кейси се отправя за Исламабад. Посрещат го през нощ­
та, както вече е станало традиция за служителите на ЦРУ и пакистан­
ските тайни служби. Пакистан е все така притиснат от Москва. От-
Победа 175
правят се устни заплахи, самолета още по-често пресичат границите
и обстрелват позиции на муджахидините. В края на януари два само­
лета „МИГ“ обстрелват с бомби и ракети затънтено погранично па­
кистанско селище. Убити са четирийсет души от цивилното населе­
ние, шейсет са ранени.(6) Агресивната тактика на изгорената земя,
провеждана в Афганистан, пропъжда милиони бежанци към Паки­
стан.
Срещата събира отново съмишленици. Към двамата се присъеди­
нява пакистанският министър на външните работа Якуб Хан, човек с
бляскава култура, философски осмислил широка гама от политичес­
ки и световни въпроси. Той се вглежда във въпроси, които други ли­
дери дори не забелязват, и подобно на Зиа е прозападно и антисъвет-
ски настроен. Кейси съобщава, че администрацията ще отпусне до­
пълнителна помощ на Пакистан, за да се справи с бежанския проб­
лем. Опитите в Конгреса да се намали военната помощ за Пакистан
ще бъдат отбити. „Дръжте афганистанския канал отворен и помощ­
та няма да секне“ - уверява той домакините си.
Остава и неприятният въпрос за заплахата над Зиа. Американски
дипломат в Москва разбира на един прием, че Кремъл „ще се раз­
плати“ със Зиа заради подкрепата за муджахидините/7' Заплахата е
доста неопределена, но Кейси я приема сериозно. Той предлага до­
пълнителна защита от ЦРУ за президента и най-близките му сътруд­
ници. Служители от ЦРУ ще бъдат изпратени в Исламабад, за да
подсилят сигурността и да преценят защитата на Зиа. Кейси е доне­
съл и ценни сателитни снимки.
След това шефът на ЦРУ подема въпроса, който особено го въл­
нува. На 24 януари афганистански партизани са излезли от Мешхед в
Иран и са извършили нападение зад съветската граница - съобщава
той на домакините си. На територията на Тюркменистан въоръжени­
те мъже са минирали пътища, нападнали са изолирани военни посто­
ве и са устроили засади на съветски гранични патрули. Нападението
на граничния пункт при Торгонди е значително. Партизаните са уби­
ли няколко войници и са взели оръжие и боеприпаси. Кейси силно
желае да пренесе войната на съветска територия. „Кейси нямаше проб­
лем да влезе в съветска Средна Азия - казва Фред Айкъл. - Просто
каза на Зиа и Якуб Хан, че това трябва да се направи.“ Зиа кима.
„Обсъдете въпроса с генерал Ахтар“(8) - уточнява пакистанският пре­
зидент.
От президентската канцелария тежковъоръжена колона от брони­
рани коли отвежда Кейси в командния щаб на тайните служби, къде-
то се среща с бригадир Мохамед Юсуф, директор на бюрото за Аф­
176 П итър С уайцър

ганистан, и с генерал Ахтар. Тримата сядат без официалности около

маса с афганистански чай и дребни сладки.
Темата на разговора, разбира се, е Афганистан. Каналът за оръ­
жие работи с някои дребни засечки, качеството вече е добро. Водачи­
те на муджахидините най-сетне са се съгласили да изградят нещо
като единна политическа структура благодарение на упоритата рабо­
та на генерал Ахтар. Сега въпросът е да се постигне по-добро съ­
трудничество на бойното поле.
Има и поводи за тревога. Според разузнавателни източници в
Кабул Москва сериозно обмисля разделянето на Афганистан, така
че северната част да стане съветска територия. „Руснаците не може­
ха да контролират Афганистан, затова планът им бе да го разделят
на две - спомня си Юсуф. - Възнамеряваха да използват враждата
между Севера и Ю га и да присъединят Севера.“191 Като противодей­
ствие на подобна стъпка пакистанските служби планират да увели­
чат операциите в северните провинции. Ахтар иска да обучи още хи­
ляди муджахидини за действия в Северен Афганистан. Това изисква
допълнителни средства. Може ли ЦРУ да помогне?
Както обикновено Кейси дава съгласие да се отпуснат пари за
обучението на още 6000 муджахидини. Но директорът повдига въп­
роса за пренасяне на операциите още по на север, в самия Съветски
съюз. Той се изправя пред малката карта в щаба с навити ръкави и
разхлабена вратовръзка и започва: „СССР е уязвим поради вътреш­
ните си етнически напрежения. Това е последната многонационална
империя, която рано или късно ще се сблъска с надигането на раз­
личните националности. Северен Афганистан е трамплин към съвет­
ска Средна Азия.“ Той сочи картата, поглежда към домакините си и
казва: „Това е ахилесовата пета на Москва. Ще внесем пропаганда, за
да разбуним духовете. След това ще внесем оръжие, за да окуражим
местните въстания.“
В стаята цари пълна тишина. Предложението е стряскащо. Юсуф
си спомня, че се е сепнал от недвусмисленото предложение на Кей­
си. „Господин Кейси много добре съзнаваше слабото място и уязви­
мостта на руснаците. Беше първият, който открито ги посочи. Ясно
си спомням, че употреби израза „ахилесова пета“. Както знаете, гос­
подин Кейси бе изключителен дипломат, много сдържан и пресмет­
лив и рядко излагаше на показ чувствата си. Но никога не се опитва­
ше да скрие дълбоката си омраза към комунизма и най-вече към
СССР.“001
Дотогава не е била планирана и осъществявана военна операция в
границите на СССР. На съветска територия не са се водили боеве
Победа 177
след Втората световна война. Дипломатическите и военните послед­
ствия биха били огромни. Пакистан, опора на муджахидините, би
станал обект на военно отмъщение. Но същото би могло да се случи
и на неговия вдъхновител, особено ако в Кремъл стане известно, че
това е Рейгънова инициатива. И все пак трудно се подминава подоб­
на стратегическа възможност. Какво по-добро наказание за Москва
заради агресията й в Афганистан от пренасянето на войната на нейна
територия?
Населението на Северен Афганистан етнически е твърде близко
до жителите на Средна Азия, много повече, отколкото до племената
в Южен Афганистан. Връзката е религиозна, културна и историчес­
ка. От края на 70-те години Москва е особено загрижена от разпро­
странението на исляма в съветска Средна Азия. Екипи на КГБ се
опитват агресивно да противодействат на нелегално възраждащия се
ислямизъм. Иранската революция и свещената война в Афганистан
са примери за непокорство за всички републики.
На следващата сутрин след подробното обсъждане на още някол­
ко начинания Бил Кейси отлита, след като е поставил началото на
може би най-смелата секретна операция от ерата на Студената вой­
на. Пакистан е приел плановете за нападение срещу цели в самия
Съветски съюз.
Пакистанските тайни служби започват почти незабавно проучва­
ния и подготовка. Кейси е предложил първо да се изпратят печатни
материали, както и разузнавателни групи, които да се запознаят със
ситуацията. Мохамед Юсуф обсъжда с военен психолог от ЦРУ ка­
къв вид литература да се пренесе. Специалистът - узбекистанец, кой­
то работи за ЦРУ от 40-те години, предлага Корана и няколко книги
с описания на съветските жестокости срещу узбеките. ЦРУ плаща за
отпечатването и превозването на десетки хиляди копия до Пешавар.
Седмици по-късно Юсуф призовава муджахидински командири
от северните провинции. Започва подробно проучване на кандидати.
Доброволците, за да се включат в суперсекретните проучвания, трябва
да са изключително надеждни - и като темперамент, и политически.
Операцията изисква усет и кураж, хитрост и дискретност.
След завършване на проучването Юсуф поставя на командирите
задача да установят връзки със съветски граждани отвъд Амударя.
Как биха приели Корана? Дали има сред тамошното население хора,
готови да се включат в бъдещи операции, да предават разузнавател­
на информация за движението на съветските войски или за индустри­
ални обекти? Ще се намерят ли водачи? Той иска още информация
преди началото на операцията.
178 Питър С уайцър

Юсуф приема един непознат в кабинета си. Вали Бег (псевдоним)

е петдесет и три годишен, но изглежда значително по-възрастен със
снежнобялата си брада и сбръчканото си обветрено лице. Той е уз­
бекски селянин, живял по-голямата част от живота си в Афганистан,
на южния бряг на Амударя. Домът му е в северния край на провинция­
та Кандуз, недалеч от бившето афганистанско пристанище Шерхан.
Като момче Бег редовно е пресичал Амударя с баща си, за да се види
с роднините на другия бряг - лели, чичовци, братовчеди, баби и дя­
довци. Традиционният ферибот е плоскодънна ладия, теглена от два
коня, които преминават реката с плуване. Руснаците са прогонили
Бег от дома му, убили са двамата му синове и дъщеря му. Сега живее
в Пакистан и се занимава с килимарство. „Вали познаваше достатъч­
но добре пограничния район, което, прибавено към омразата му към
руснаците, го правеше идеалния муджахидин, готов да се бие отта­
тък Амударя“ - спомня си Юсуф.(1!)
От Пакистан Кейси се отправя към Саудитска Арабия за тайна
среща с крал Фахд и принц Турки. Въпреки че вече е пропътувал по­
ловината свят, Кейси кипи от енергия, когато се приземява в Рияд.
След утринната служба, организирана тайно от саудитските му до­
макини, той се подготвя за срещите си. Афганистанската програма
върви гладко, което радва Фахд. На краля му е приятно да бъде в
течение на войната и да научава за постигнатите победи. А и саудит­
ската програма за защита действа надеждно. ЦРУ е посочило на сау-
дитците няколко потенциални заплахи.
Кейси е посрещнат топло от краля. През месеците, откак не са се
срещали, Фахд е изживял някои притеснения. Доходите от петрола
намаляват, саудитската икономика е в затруднение. Добивът е огра­
ничен, за да се стабилизират световните цени. Природният газ е до­
ста примамлива алтернатива на петрола във все повече сфери на ин­
дустрията по цял свят. Ролята на саудитците като уравновесяващ
производител е твърде удобна при стабилен пазар, но при нараства­
щото свръхпроизводство от много страни излиза прекалено скъпа.
Зачестили са и иранските нахлувания в саудитското въздушно про­
странство. Посещението на президента на Южен Йемен Хасани в
Москва през ноември отново събужда дремещите страхове от съвет­
ски аспирации към този район. Представители на Рейгъновата адми­
нистрация, особено Каспар Уайнбъргър и Бил Кейси, бързат да раз­
сеят страховете, като уверяват Рияд в подкрепата на САЩ.
Но най-голямата заплаха за сигурността си остава Иран. По пред­
ложение на СНС президентът Рейгън нарежда ЦРУ да подготви тай­
на операция за свалянето на аятолах Хомейни. Операцията е в само-
I1обеда 1 79

то си начало. ЦРУ организира в Турция верига от тайни убежища за

изгнаници антихомейнисти. Планът се състои в разпространяване на
листовки и пропагандни предавания. Тези опити не заплашват пози­
циите на духовния водач и не са в състояние да успокоят крал Фахд.
I lo същото време обаче в световен мащаб тече операция „Стонч“
(непоколебимост), имаща за цел да убеди страните да не продават
оръжие на Иран. Следена отблизо и напътствана от държавния сек­
ретар Джордж Шулц, тя би се оказала съкрушителна за Техеран, ако
протече по план. Дипломатическата страна на операцията се ръково­
ди от Държавния департамент, ЦРУ се грижи за по-деликатните сек­
ретни аспекти. По цял свят кадрите на ЦРУ убеждават правителстве­
ни служители да прекратят износа си.
Но „Стонч“ изисква време, а Фахд се усеща притиснат. В начало­
то на 1984 г. иранската армия предприема настъпление срещу Ирак.
Кървавата война, която накрая ще доведе до задънена улица, продъл­
жава. Недалеч от Басра срещу врага се хвърлят последователни въл­
ни от новобранци. При успешен пробив иранските сили ще се окажат
само на неколкостотин километра от саудитските петролни полета.
Крал Фахд не вярва особено нито на дългосрочни и средносрочни
дипломатически инициативи, нито на ограничени тайни операции. Той
иска да е сигурен, че САЩ ще са на негова страна и при нужда ще му
осигурят техническа военна помощ.
Кейси напомня на Фахд, че президентът никога няма да позволи
кралското семейство да бъде свалено. През 1981 г. Рейгън заявява
публично, че няма да бъде допуснато събитията от Иран да се повто­
рят в Саудитска Арабия и кралят да се окаже в ролята на шаха. Уси*-
лията за запазване целостта на Саудитска Арабия са напълно искре-
ни.
Фахд, удивително наивен в някои отношения, е забележително
мъдър в други. Той не се задоволява с разговори и иска да получи
президентско уверение, че може да разчита на Вашингтон. Принц
Бандар е помолил държавния секретар Шулц за формално, макар и
секретно, уверение за подкрепа от страна на Роналд Рейгън. Освен
това Фахд продължава да настоява страната му да получи „Стин-
гър“, а администрацията бави отговора.
Въпросът със стингърите, както обяснява Кейси на Фахд, е дели­
катен, по-труден от доставките на АУАКС. Фахд е съгласен с това, но
тази доставка е мерило за истинската загриженост на Америка за
кралското семейство. Близки приятели и съюзници никога не си от­
казват помощ, заявява той на Кейси.
Освен това Фахд предлага САЩ да обмислят някакъв подход към
180 П итър С уайцър

иранците. В миналото саудитците са се опитвали да поддържат връз­

ки дори с враговете си. Фахд смята, че е възможно разбирателство с
някои умерени среди в Иран. Кейси не дава конкретен отговор на
предложението.
Той изважда няколко папки и ги поставя пред краля. Това са най-
новите разузнавателни данни по афганистанския проект и решението
Зиа да пренесе войната в съветска Средна Азия. Целта е да се отхвърли
руското иго и милиони предани мюсюлмани да могат открито да след­
ват повелята на сърцата си - обяснява Кейси на Фахд. Това ще убеди
Москва да преразгледа отношението си към Афганистан при много
по-висок залог. Кейси иска да включи и саудитците в проекта и да се
опита да убеди Турки да предостави ресурсите си в района за съвмест­
на операция. Целта е да се раздвижат духовете. По принцип Фахд е
съгласен да сътрудничи, но иска допълнителни сведения. Кейси обе­
щава да му предаде чрез Турки плановете веднага щом станат готови.
Двамата обсъждат още някои съвместни операции, включително
мерките за дестабилизиране на двете враждебни към саудитците стра­
ни - Либия и Южен Йемен. ЦРУ разполага с отлични подслушвател-
ни устройства в правителствените учреждения на Южен Йемен. Ако
се готвят някакви планове срещу Рияд, почти със сигурност амери­
канците ще научат за тях.
От Саудитска Арабия Кейси отлита за Израел и Турция, а след
това - за Западна Европа, за да провери как върви операцията в Пол­
ша. В Рим провежда тайна среща с архиепископ Луиджи Поджи -
дипломата, поддържащ връзка с полското правителство. Архиепис­
копът току-що се е завърнал от среща във Варшава с полския вън­
шен министър Стефан Олшовски, с когото са разисквали възмож­
ността за размяна на посланици. Поджи, блестящ познавач на латин­
ския и църковната история, напомня обикновен енорийски свещеник,
но всъщност е изключително проницателен дипломат, умеещ при
нужда твърдо да отстоява позицията си.
Темата за Полша е, разбира се, на дневен ред. Администрацията е
загрижена, тъй като американските разузнавателни източници в пол­
ското Министерството на отбраната са докладвали за подновена „тиха
офанзива“ срещу нелегалните, организирана от вътрешното минис­
терство. Особено зловещи са заплануваните убийства на активисти,
за да се всее страх у всеки, който предприема антидържавна дейност.
Вълна от загадъчни покушения вече залива Полша. Гжегож Пжемик,
деветнайсетгодишният син на поетесата дисидентка Барбара Садов-
ска, е пребит в участък. Анджей Гжегож Гасиевски, активист на „Со­
лидарност“, е прибран от полицията и след няколко дни трупът му е
Победа 181

захвърлен до железопътна линия. Ян Самсонович, друг активист, е

намерен обесен в Гданското пристанище.
Администрацията на Рейгън се тревожи за живота на лидерите на
нелегалното движение Буяк, Курон, а също и на Лех Валенса. Цър­
ковните водачи вероятно също са на прицел, обяснява Кейси на По-
джи. Той моли архиепископа да предупреди връзките си в Полша, а
те от своя страна да разпространят предупреждението. Не можейки
да потуши или дори да ограничи движението, военното правителство
явно прави опит да го обезглави.
Поджи излага своите наблюдения за ситуацията в Полша. Те не са
оптимистични. Самата църква е разделена между радикали, готови
всестранно и изцяло да поддържат опозицията, и привърженици на
по-умерен и приспособенчески подход към правителството. Това е
изключително признание за състоянието на църквата, изречено от
архиепископ вероятно в отговор на откровеността на Кейси за аме­
риканските ограничения и слабости. Разделението в църквата е про­
личало в промишленото градче Урсус, където над 2000 души са се
държали предизвикателно към кардинал Йозеф Глемп. Главата на пол­
ската църква е преместил в друга енория местния свещеник Миечис-
лав Новак, открит привърженик на „Солидарност“. За разигралия се
скандал се говори в цяла Полша. Несъмнено правителството на Яру-
зелски и московските му вдъхновители са се зарадвали.
В същото време стачки разтърсват полската икономика. Поджи
държи да уведоми Рейгъновата администрация, че загубите са много
големи (12 милиарда долара по правителствена оценка), като Яру-
зелски ясно съзнава, че влошаването на икономическото състояние
дава козове на опонентите му от двете страни - „Солидарност“ и
твърдолинейните, които смятат, че не е достатъчно настъпателен
спрямо вътрешния враг. Поджи съветва Кейси администрацията да
не вдига санкциите, тъй като Ярузелски рано или късно ще потърси
някакъв компромис.
Настроението на нелегалните е нееднородно. Правителството дър­
жи в ареста 1000 активисти, като най-важната група, на лидерите, е във
варшавския затвор Мокотов на улица Раковиечка. Там са Яцек Курон,
Адам Михник, Збигнев Ромашевски, отговорникът за тайната радиом­
режа на „Солидарност“, и Хенрик Вуяк, католически интелектуалец.
Ярузелски е предложил на арестуваните лидери екстрадиция във
Франция с надеждата да изведе от страната главните си опоненти. В
изнесено от затвора писмо Адам Михник отговаря на генерала: „Са­
мият факт, че има хора, които помагат на Полша не от министерско
кресло, а от затворническа килия, хора, които предпочитат да прека­
182 П итър С уайцър

рат Коледа в затвора вместо на ваканция в Южна Франция, Ви трево­

жи изключително.“ Нарича надзирателите „негодници“ и „злобни без­
честни свине“. Копия на писмото се разпространяват сред хиляди
активисти, текстът е прочетен по „Гласът на Америка“ и „Свободна
Европа“ и става известен в цяла Източна Европа.
Кейси повтаря на Поджи президентската позиция по отношение
на санкциите: те няма да бъдат смекчени без промени вътре в Полша
и освобождаване на политическите затворници. Лех Валенса неот­
давна е изказал мнение, че санкциите трябва веднага да се вдигнат,
но позицията на администрацията е неизменна. Кейси моли архи­
епископа да предаде новините по своите канали в Полша.
В съвсем всекидневен аспект благодарение на тайната американ­
ска помощ за „Солидарност“ нелегалното движение успява да пре­
живее дългата тежка зима под военен режим. Каналът минава от
Брюксел през Стокхолм за Гданск. Помощта се разпределя по разк­
лонената нелегална мрежа. На 23 февруари Радио „Солидарност“
излиза в ефир за пръв път след октомври. С помощта на новото обо­
рудване Збигнев Буяк окуражава опозицията на режима и призовава
към бойкот на местните правителствени избори през юни. Предава­
нето е кратко, само шест минути, за да не бъде засечено. Но това е
значителна морална победа.
Продължават неофициалните връзки между антиправителствените
активисти от Полша и Чехословакия. Може ли да помогне католичес­
ката църква, която има незначително влияние в Чехословакия? Дали тя
поддържа някаква връзка с опозиционни групировки в Чехословакия?
Ще помогне ли едно „окуражаване“ от Запад? Поджи обещава да про­
учи тези въпроси и да се свърже с Кейси за отговор.021

(|,Дон Обердорфър. Завоят (New York, Poseidon, 1991), с. 76.

(2>Кристофър Андрю и Олег Гордиевски. КГБ: инструкции от центъра (London,
Hodder and Stoughton, 1991), c. 97.
(3) Виж лондонския Times, 2 февруари 1992, с. 2, и Известия, 24 юни 1992, с. 5.
(4) Роджър Робинсън, интервю с автора.
(5) Американски служител, интервю с автора.
(6) The New York Times, 29 януари 1984, с. 5.
(7) Мохамед Юсуф, интервю с автора.
(8) Фред Айкъл, интервю с автора.
(9) Мохамед Юсуф, интервю с автора.
(!0)Мохамед Юсуф, интервю с автора. Интервю с американски служител от разу­
знаването.
01'Мохамед Юсуф, интервю с автора.
(|2,Американски служител, интервю с автора.
 ГЛАВА 13

Въпреки съпротивата

дин от приоритетите на Рейгъновата администрация е съби­

Е рането на по-точна и своевременна разузнавателна инфор­

мация за Съветския съюз. Военното разузнаване е доста досто
Но президентът, Съветът за национална сигурност и ЦРУ чу
че им липсват точни сведения за икономическото и политическото
развитие на СССР. За да се запълни липсата, трябва да се вербуват
кадри зад Желязната завеса. През първите години на своя пост Бил
Кейси обръща значително внимание на този проблем заради желани­
ето на президента да разполага с информация за СССР, получена от
мястото на събитието. Добрите разузнавателни сведения са от кри­
тично значение при определянето на следващите стъпки от стратеги­
ята на Рейгън, особено когато целта е да се извлече полза от иконо­
мическата, технологическата и психологическата уязвимост на Мос­
ква.
През април 1984 г. става ясно, че нещата не вървят добре. Разуз­
навателните източници в Москва са на изчерпване. Агенти, години
наред смятани за сигурни, са арестувани и затворени. Трима агенти,
минали продължително обучение, са екзекутирани един след друг за
предателство. Служителите на ЦРУ които работят извън посолство­
то, непрекъснато са следени. Прикритието им е разконспирирано.
Сякаш някой е предоставил на КГБ списък на всички източници на
резидентурата и имената на всички служители на ЦРУ от посолство­
то. А и отдавна инсталирани технически средства за събиране на ин­
формация внезапно замлъкват. Електронното подслушване е прекъс­
нато.
Но освен лоши има и добри новини. Висш служител на съветския
184 П итър С уайцър

Генерален щаб се обръща към резидентурата на ЦРУ и предлага „по­

мощ“. Не иска пари. Желанието му за сътрудничество е от чисто ли­
чен характер. Служителите на ЦРУ пускат в ход сложна система за
връзка и получаване на сведения от агента. След работа той извежда
кучето си на разходка в един парк в покрайнините на Москва. Със
сменяне на каишката дава сигнал на свръзката си.
Източникът е толкова нужен и се явява в толкова необичаен и тру­
ден момент, че поражда огромни съмнения. Но вероятността висо­
копоставеният служител да предава достоверна информация е твър­
де примамлива и Кейси одобрява бъдещата работа с него. Аг ентът
започва да доставя изключително ценна информация. „Положиха се
неимоверни усилия за вербуване на източници на пресни сведения от
Съветския съюз - спомня си Джон Пойндекстър. - Мисля, че полу­
чихме доста добра информация, особено за политбюро и ръковод­
ството.*40
Американски бизнесмени, работещи с Кремъл, стават важни из­
точници на сведения с оглед на интереса на Рейгъновата админи­
страция към състоянието на икономиката и техниката. Тези хора поз­
нават въпросите и имат коренно различни контакти от вербуваните
от ЦРУ Някои стари приятели на Кейси от света на бизнеса, като
Стюарт Джаксън, сами предлагат услугите си. Други, като Дуейн
Андреас, председател на „Арчър Даниълс Мидланд“, трябва да бъ­
дат убеждавани. Бизнесмените сътрудници имат кодови имена, сре­
щите с тях се провеждат в ЦРУ
Американските бизнесмени, работещи с Москва, познават най-
добре нуждите на съветската икономика. Те могат да посочат кои
технологии особено й трябват и откъде руснаците се сдобиват със
забранените за тях американски продукти. Особено добри източни­
ци, като Джаксън и Андреас, пишат доклади при завръщането си от
СССР, а след това набират специален номер в ЦРУ Пристига куриер,
който запечатва доклада и го отнася в Националния отдел за събира­
не на информация (НОСИ). Авторите обикновено получават кратка
благодарствена бележка от Кейси. Най-важните разузнавателни све­
дения постъпват в СНС или дори се представят на президента.
Националният отдел за събиране на информация е значителна
мрежа с трийсет бюра в главните американски градове. Агентите се
свързват с корпорации, развиващи дейност в чужбина, и ги канят да
съдействат. Йемалко бизнесмени, сътрудничещи с ЦРУ се канят в
Лангли за „делови срещи“. През 1984 г. почти 200 души минават в
щабквартирата на ЦРУ информационни семинари, провеждани на
малки групи, и изслушват обръщение на Кейси. След като разяснява
Победа 185

опасностите в съвременния свят, директорът стига до основното:

„Хората на бизнеса са безценни за нас. Не само ни дават сведения, но
и ни насочват към чужди граждани, които биха предоставили инфор­
мация от жизненоважно значение за националните интереси и сигур­
ност.“ Накрая ги уверява: „Имате думата ми, че самоличността ви
ще бъде запазена в тайна.“(2)
Освен като източник на информация почти 200 водещи американ­
ски корпорации служат и за прикритие на агенти на ЦРУ Това е ос­
новна цел за Кейси. Тези агенти се оказват изключително ценни при
провеждането на операции отвъд океана. Немалко от агентите в Пол­
ша използват прикритието на делови хора, за да избягнат следенето,
на което е подложен персоналът на посолството. Всеки месец Кейси
получава доклад за постъпилите в НОСИ сведения.
Събраната информация е от особено значение, за да се набележат
и да се използват слабите места на Москва. Но администрацията на
Рейгън открива и важно средство, за да регулира информационния
поток към Москва. В началото на 1984 г. ЦРУ и Пентагонът изработ­
ват секретна дезинформационна програма за икономическо подкопа­
ване на Москва. Програмата е прицелена в ядрото на съветската ико­
номика и зависимостта й от западните технологии и ноухау. Същ­
ността е предаването на изменена или измислена технологична ин­
формация както в гражданската, така и във военната област. Пред­
вижда се да се използват посредници, които да предават информацията
на съветски технолози. „Накратко, подхвърляхме фалшива или поне
частично невярна информация, която да тласне руснаците към пог­
решни технологични решения —казва един от участниците в програ­
мата. - От това произтичаха затруднения и объркване/43* Идеята е
предложена от СНС и Пентагона в началото на споровете около стро­
ежа на газопровода. След като се разгръща, дезинформационната
програма засилва неефективността и недостатъците на съветската
икономика.
ЦРУ координира изпращането на непълна или на подвеждаща тех­
ническа информация по различни канали. В някои случаи фиктивни
компании на ЦРУ пряко продават преиначена информация, включи­
телно газови турбини, сондажни съоръжения, компютърни чипове и
химически съединения. Информацията е смесица от истина и измис­
лица. Достоверността е достатъчна, за да се помамят съветските ин­
женери и да започнат да прилагат технологичните решения, но край­
ният резултат е гарантиран неуспех. Трудното е да се установи сте­
пента на достоверност. В началото „успехите“ трябва да бъдат не­
съмнени.
186 П итър С уайцър

- В разширението на химически завод в Омск е вложена подвеждаща

информация, която довежда специалистите до истински лабиринт от
проблеми. Отстраняването им изисква нови вложения от 8-10 милиона
долара.
- Прави се преустройство на тракторен завод в Украйна по планове,
доставени от ЦРУ. Шестнайсет месеца заводът работи с половин капа­
цитет, докато инженерите отстраняват недостатъците на „автоматизи­
раната система за производство“.
- В началото на 1984 г. са доставени планове за производството на
газови турбини. Някои от изделията са вложени в строящия се газоп­
ровод. Но плановете са погрешни, турбините отказват и пускането на
газопровода се забавя.
- Саботирани компютърни чипове, продадени от посредник, са монти­
рани в няколко съветски военни и граждански завода и минават месеци
преди проблемът да бъде открит. Седмици наред монтажните конвейе­
ри не работяг.

Докато ЦРУ съчинява дезинформация за граждански проекти, Пен-

тагонът върши същото за военните технологии. Москва е спестила
години изследователска и развойна дейност, както и огромни ресур­
си, като краде западни технологии и ги влага в съветски оръжейни
системи. Дезинформационните усилия на Пентагона включват шест-
седем военнотехнологични разработки, към които се очаква русна­
ците да проявят голям интерес. Това са маскировъчни технологии,
ИСО и тактически самолети. Операцията е многопосочна, включва и
пресконференции с чужди журналисти. Фалшивата информация е
включена в производствени програми, представяни прототипи, дан­
ни от изпитания и крайни продукти.
В началото на 1984 г. Кейси получава вътрешен доклад за голе­
мия успех на дезинформационната програма. Освен очевидните проб­
леми, създадени на руснаците, се подчертава обезкуражаването на
съветските усилия за добиване на чужди технологии. „Заради невъз­
можността да се различат достоверните от неточните данни ритъ­
мът, с който Москва поема и прилага западни технологии, е силно
забавен.“<4)
За да се избягнат всякакви проблеми в страната, дезинформаци­
онната програма се следи изключително строго. „Дезинформацията
се разпространяваше само извън САЩ - спомня си Джон Пойндек-
стър. - Тя се оказа мощно оръжие срещу руснаците. Те бяха смутени
и объркани.“15’
В края на април Рейгън свиква съвещание на Групата за планиране
на сигурността. Сред първите точки в дневния ред са американско-
Победа 187
саудитските отношения и молбата на крал Фахд за ракета „Стангър“ и
за формално гарантиране на саудитската сигурност. Кейси и Уайнбър-
гър настояват за по-тясно обвързване с Фахд. „Те се нуждаеха от ук­
репване на отношенията и от уверение, че твърдо стоим на тяхна стра­
на“ - припомня Уайнбъргър. Доставката на „Стангър“ се превръща в
олицетворение на американското доброжелателство. Държавният сек­
ретар Шулц настоява да не се избързва, за да няма резки промени в
баланса на силите в района. Президентът се въздържа от мнение.
Резултатите от съвещанието тревожат принц Бандар. Саудитците
са разочаровани и изнервени. Иран продължава да застрашава кора­
боплаването в Персийския залив, Рияд се чувства притиснат. На сре­
ща с Уайнбъргър Бандар отново подчертава значението на доставка­
та на „Стангър“. Уайнбъргър му урежда разговор с президента в
Овалния кабинет в средата на май. Бандар предава секретно посла­
ние от крал Фахд. Президентът прочита седемте страници и поглеж­
да сериозно саудитския принц. „Ние не поставяме условия на прия­
телите си - казва меко той. - Ще получите ракетите и подкрепата
ни.“ След няколко дни Рейгън изпраща писмо на крал Фахд, с което
гарантира военната подкрепа за кралското семейство от страна на
САЩ. Писмото е лично, но същността му може да се обобщи с думи­
те: „Имате думата ми, ние стоим зад вас.“(6)
Няколко дни по-късно президентът изпълнява обещанието си, като
налага бърза процедура, за да избегне намесата на Конгреса. Обяс­
нява, че извънредната доставка се налага заради възможни въздуш­
ни удари от страна на Иран. На 30 май 400 стангъра потеглят със
секретен полет за Саудитска Арабия. Не са 1200, както се е надявал
Фахд, но и така задоволството му е голямо и той благодари с лично
писмо до президента.
През май 1984 г. са представени две национални разузнавателни
оценки за СССР. Това е разгърнат преглед на съветското отношение
към САЩ. По настояване на съветника по национална сигурност Ро­
бърт Макфърлейн Кейси е наредил докладите да се изготвят през
1983 г., след свалянето на корейския пътнически самолет. В доку­
ментите е залегнала информация, предадена от Олег Гордиевски, ре­
зидент на КГБ в Лондон, който тайно работа за британското разузна­
ване. Постъпили са сведения и от двама нови бегълци от КГБ. Вла­
димир Кузичкин напуска съветското посолство в Техеран на 25 ок­
томври 1982 г. и се укрива при американците. Един месец преди това
Анатолий „Борис“ Богати прави същото в Мароко.
Докладите потвърждават, че Москва изпитва все по-голям страх
от Рейгъновата администрация. Кремъл въвежда серия от нови спе­
188 П итър С уайцър

циални предупреждения в случай на ракетно ядрено нападение, тъй

като смята, че САЩ се готвят да нанесат изпреварващ удар.(7) Ини­
циативата е на Юрий Андропов от 1981 г., докато е председател на
КГБ. Във висшия ешелон на властта няма единомислие по въпроса,
доколко сериозно американците се готвят за ядрен удар, но се смята,
че приетите мерки ще послужат за предупреждение към Белия дом.
В докладите се говори и за психологически стрес на съветските лиде­
ри от събитията през последните години.
Макфърлейн припомня оценките и психологическото състояние
на руснаците: „Една от изненадите за съветската страна, съвсем не­
съвместима с представите им за капиталистическата система, бе съ­
живяването на американската икономика. През 70-те години те бяха
разтръбили радостта си от шумно обявения американски икономи­
чески упадък. Нашето възстановяване бе психологически удар за тях.
Започнаха да губят увереността си. И, разбира се, ние искахме да
използваме този момент като стратегическо предимство в наша пол­
за.“
В докладите е записано също, че съветските лидери се страхуват
от промяна на съотношението на силите в техен ущърб. „Появата на
нови, непознати предизвикателства е психологическо изпитание -
твърди Макфърлейн. - Необходимостта да се справиш с няколко кризи
наведнъж изглежда заплашителна за ръководството на затворена
политическа система, неподготвено за такава ситуация.“®
Съотношението на силите сякаш наистина се променя. САЩ съз­
дават ново поколение високотехнологични и скъпи оръжия. Към сре­
дата на 80-те години американските военни разходи за пръв път от
края на 60-те години надвишават съветските. Още в началото на Рей-
гъновата администрация Пентагонът купува близо 3000 бойни само­
лета, 3700 стратегически ракети и около 10 000 танка - двойно пове­
че, отколкото през 70-те години. Може би най-важното е, че тези нови
системи са по-прецизни от дотогавашните. По периферията, в Пол­
ша и Афганистан, се появяват видими пукнатини в самата основа на
съветската система. Москва все по-трудно се добира до западни тех­
нологии, неповратливостта на командната икономика затруднява още
повече наваксването. Според Евгений Новиков „съществуваше убе­
деност в ЦК и сред висшия състав на КГБ, че външният натиск раз­
стройва икономиката. Някои казваха: „Не можем да се съревновава­
ме, трябва да си сътрудничим.“ Но оставаше страхът, че Рейгън на­
истина иска да подкопае системата ни.“®
Макар да буксува в съревнованието между двете суперсили, в на­
чалото на 1984 г. Кремъл вярва, че мястото, където може да спечели,
Победа 189

е Афганистан. Руснаците контролират темпото на войната и имат

значителен превес на бойното поле. Муджахидините спорадично на­
падат съветски и афганистански обекти, но без да се възползват от
временните си успехи.
През пролетта висш военен от Генералния щаб пътува от Москва
за съветския команден пост в Термез. Градът, разположен на брега
на Амударя срещу Афганистан, е главен пункт за снабдяване на съ­
ветските части в Афганистан. 75 % от всички доставки минават от­
тук. Генерал-майор Сарадов, командир на 108-а бронетранспортна
дивизия, посреща старши офицера. Сарадов е командир на заплану­
ваната атака в долината Паншир. Нападението ще бъде наблюдавано
от въздушен команден пункт. Подготвя се най-значителната съвет­
ска операция в Афганистан.
На 20 април към Афганистан излитат от военновъздушни бази в
съветска Средна Азия десетки бомбардировачи ТУ 16 Беджър и об­
сипват с бомби долината. Муджахидините под командването на ле­
гендарния Ахмад Шах Масуд се скриват в пещери. Мощни взривове
на 250- и 500-килограмови бомби разтърсват земята. Но тясната до­
лина предлага достатъчно скривалища. След двудневни бомбарди­
ровки нахлуват колони танкове и бронетранспортьори. По същото
време северно от Паншир от хеликоптери са спуснати десантни час­
ти. Сарадов е доволен, операцията върви гладко. И все пак резулта­
тите остават противоречиви. По-голямата част от долината е завзе­
та, но муджахидините са се измъкнали и се подготвят за нови сраже­
ния. Съветският генерал се завръща в Москва за консултации с Гене­
ралния щаб. Препоръката на началника е ескалация на войната, вла­
гането на максимална огнева мощ, за да се постигне окончателна
победа.
Войната струва все повече на Москва. През 1979 г. афганистан­
ската армия е наброявала 80 000 души, сега е спаднала на 30 000
въпреки непрекъснатите попълнения. Войната се „съветизира“, все
повече съветски войници участват в боевете. В Средна Азия се със­
редоточават въздушнопреносими части, които се прехвърлят в Аф­
ганистан и след сраженията отново се завръщат. Това са най-добре
обучените съветски сили, значително по-ефективни от афганистанс­
ката армия.
С оглед на тази тактика през април 1984 г. американците обмис­
лят следващата си стъпки в Афганистан. По-нататъшното обвързва­
не на руснаците би довело до по-големи загуби за тях. Увеличаване­
то на съветското участие и несгодите от войната ще увеличат психо­
логическото бреме. Доналд Фортиър заявява пред Съвета за нацио­
1 90 П итър С уайцър

нална сигурност, че според него СССР се е разпрострял прекомерно,

че се появяват значителни пукнатини. Окупацията на Афганистан
струва все повече на Москва. Американската администрация би мог­
ла да разработи стратегия не само за отблъскване на съветското пре­
дизвикателство, но и за победа, което би оказало поразяващо въз­
действие върху Кремъл. Фортиър се позовава на историята и както
си спомня Робърт Макфърлейн, заявява, че поражението в Руско-япон­
ската война от 1905 г. и огромните загуби по време на Първата све­
товна довеждат до революция в Русия.(|0)
Докато членовете на Рейгъновата администрация обсъждат след­
ващия си ход в Афганистан, Вали Бег осъществява първото си посе­
щение в съветска Средна Азия. Изпратен от пакистанските тайни
служби на оглед, той се отправя към селото, където е прекарал дет­
ството и по-голямата част от младостта си. Надява се да завари близ­
ки, които все още живеят там. Но не е лесно да се премине Амударя.
Районът около Шерхан, родния му град, е неподходящ. Оживеното
съветско пристанище Нижни Пяндж е силно охранявано. Вали Бег
избира района западно от Шерхан, където има сигурни прикрития и
гъсти тръстики във водата.
Бег влиза в студената вода, стиснал надут мях от козя кожа. Из­
лиза на съветския бряг целият треперещ. Още преди разсъмване ус­
пява да стигне до селото и да намери старите си приятели. Двата дни,
които прекарва тук, го уверяват, че хората не обичат съветската власт.
Двама от селяните дори искат пушки, за да се бият с руснаците. Ос­
таналите молят да им се изпратят литература и различни материали.
Немалко са готови да бъдат водачи или да осигуряват храна и под­
слон за единомишленици, пристигнали от другия бряг на реката. Бег
донася новините на бригадир Мохамед Юсуф. „Бях поразен от голе­
мия брой хора, изявили желание да ни сътрудничат - спомня си Юсуф.
- Някои искали оръжие, други изказали готовност да се присъединят
към муджахидините в Афганистан, трети - да участват в операции
на съветска територия.“*10
След като получава окуражителния доклад на Юсуф, основан върху
разузнавателния поход на Бег, ЦРУ веднага купува неколкостотин
гумени лодки за прехвърлянето на муджахидини и литература през
Амударя. Но САЩ не са готови да предоставят сателитни снимки на
съветска Средна Азия за планиране на атаките. Президентът и адми­
нистрацията не искат в операцията да личат американски следи. Пре­
цизни нападения срещу замаскирани военни обекти биха могли да
отведат Москва до следата на американското участие.
Същата пролет, когато афганистанската война започва да проник-
Победа 191

ва и в съветска Средна Азия, Пентагонът продължава да следи сви­

ването на съветския достъп до нови технологии. С поредица дву­
странни и многостранни споразумения в системата за контрол се
включват все по-голям брой страни. Списъкът на забраните за износ
се разширява. Нелегални доставки сигурно все още се промъкват, но
за Москва е все по-трудно да купува ноухау от Запада. Затегнатите
мерки създават на Кремъл сериозни проблеми в намирането на ре­
сурси и го принуждават да проявява голяма изобретателност. Оби­
чайната тактика е реекспорт през неутрални трети страни.
Тази тактика е разкрита бързо и група служители в Министер­
ството на отбраната, Държавния департамент и Министерството на
търговията са натоварени да се справят с проблема чрез двустранни
мерки. САЩ ще принудят неутралните страни да прекратят тази прак­
тика, като в замяна получат по-широк достъп до американските паза­
ри и технологии. Такъв е подходът към Швеция и Австрия. От друга
страна, властите искат да накарат западните компании да контроли­
рат както себе си, така и чуждестранните си партньори. Това означа­
ва използване на Закона за контрол на износа както през 1982 г. по
време на споровете около газопровода за Европа.
През пролетта на 1984 г. Междуведомствената група за трансфер
на стратегически технологии, оглавявана от помощник държавния
секретар Уилям Шнайдър, въвежда нови ограничения в износа, за да
бъде прекратен реекспортът за СССР. Предлага се ограничаването на
лицензите, които могат да доведат до реекспорт на американски тех­
нологии. Това означава например, че ако някоя компания от страна -
членка на НАТО, иска да извърши реекспорт за страна, нечленуваща
в НАТО, компанията трябва да представи на американската адми­
нистрация списък на клиентите, за да удостовери, че продуктът няма
да бъде изнесен за Москва. Всички преминаващи през западни ком­
пании американски стоки, предназначени за неутрални страни или за
страни от Третия свят, са обхванати от тези мерки.
САЩ използват твърде широко определение за „американска тех­
нология“, което на практика позволява на Вашингтон в немалка сте­
пен да контролира потока на технологии в целия свят. Европа не е
очарована. Немски бизнесмен заявява: „Смятаме за неразумно на­
пример една европейска компания за компютърен софтуер, която из­
ползва американски технически данни, да стане подвластна на аме­
риканските експортни наредби, колкото и незначителен да е амери­
канският принос.“(|2)
Тези ограничения се усещат особено болезнено от Москва в мо­
мент, когато американската администрация е обявила разработване-
192 Питър С уайцър

то на високотехнологични отбранителни системи. СССР е принуден

да влага още по-голяма част от ограничените си ресурси за изследва­
ния в областта на оръжейното производство.
През май 1984 г. Каспар Уайнбъргър е в Брюксел за поредната
среща на министрите на отбраната от страните - членки на НАТО. В
продължение на две години гой убеждава европейските си колеги
усилията на НАТО да се съсредоточат в прилагането на нови високо­
технологични оръжейни системи. В мисленето на американските во­
енни вече са настъпили значителни промени. През 1982 г. армията
приема доктрината „Въздух - земя“, която предвижда активна защи­
та с удари дълбоко в противниковата територия при максимално из­
ползване на нововъведенията в електрониката и комуникациите. Лайт­
мотивът е мобилност, маневреност и комбинирани действия с раз­
лични видове въоръжение. Ударението е поставено върху изненада­
та, за да бъде дезориентиран противникът, сведен до глуха защита. В
плановете е разработено дори навлизане на американски сухопътни
части в територията на страни от Варшавския договор. Уайнбъргър
се надява да направи новата американска стратегия, основана върху
високите технологии, обща стратегия на НАТО.
През декември 1983 г. Министерството на отбраната предлага
съюзниците да се съсредоточат върху въвеждането на 30 нови оръ­
жейни системи. Предложението е отхвърлено от съюзнически лиде­
ри, които или не вярват в тази концепция, или не желаят да обреме­
нят бюджетите си със скъпа преориентация на отбраната. Но Уайн­
бъргър е настоятелен и продължава да оказва задкулисен натиск.
На майската среща в Брюксел в крайна сметка спорното предло­
жение е прието. Значението на съглашението не е в началното фи­
нансово вложение в проектите, а в одобряването на цялостната кон­
цепция.
Натовското споразумение слага ударението върху ускоряването
на проекти, разработвани в една или повече от съюзническите стра­
ни. При успех планът би трябвало да има поразяващ ефект на бойно­
то поле. В един доклад се казва: „Въз основа на предварителни про­
учвания страните от НАТО вярват, че разработването на сензори и
на технологии за сигнализация и събиране на данни заедно с напре­
дъка в комуникациите може непосредствено да доведе до засилване
на бойната мощ.“
Министрите от НАТО продължават издигането на научно-техни­
ческия прогрес в доктрина, когато през 1984 г. одобряват нова стра­
тегия, включваща много от принципите на „Въздух - земя“. Макар и
по-малко амбициозен и агресивен от „Въздух-земя, атака с главните
Победа 193

сили“, одобреният план бележи съществена промяна в стратегията

на НАТО.
Докато НАТО официално прави завой към новите технологии,
маршал Огарков настоява за нови съветски усилия, за да не се допус­
не изоставане от САЩ. Той заявява в един съветски военен вестник:
„Бързото развитие на науката и техниката в последните години съз­
дава реални предпоставки за скорошна поява на особено разруши­
телни и непознати досега видове оръжия, основаващи се на нови фи­
зически принципи. Работата по тези нови видове оръжия вече е в ход
в доста страни и най-вече в САЩ. Усъвършенстването им е въпрос
на близко бъдеще и ние ще сгрешим, ако не вземем незабавно това
предвид.“03*
Кремъл е твърдо решен да не изостане в съдбоносното техноло­
гическо състезание. Средствата за отбрана се покачват с по 25 %
през всяка от първите години на управлението на Рейгън, като между
1980 и 1985 г. военният бюджет се удвоява. Съветските военни са
силно загрижени от скоростта на научните изследвания и появата на
нови технологии. От 1980 до 1985 г. разходите за изследвания в САЩ
почти се удвояват.04*Първоначално съветският военен бюджет трябва
да нарасне с 45 % от 1981 до 1985 г., но властите решават, че това
увеличение няма да е достатъчно, за да отговори напълно на предиз­
викателството на американските технологии. През пролетта на 1984
г. генералният секретар Константин Черненко заявява: „Сложната
международна обстановка ни принуждава да отделяме значителни
средства, за да гарантираме сигурността на нашата страна“.05*Това
увеличение още повече утежнява положението на нестабилната съ­
ветска икономика.
Новата насока изисква приток на допълнителни ресурси във воен­
ния сектор за високи технологии. Москва харчи десетки милиарди
долари, за да отвърне на ИСО. Ето какво казва Роалд 3. Сагдеев, ди­
ректор на съветския Институт за космически изследвания през 80-те
години: „Тази програма стана приоритет № 1, след като господин
Рейгън обяви „Звездните войни“ през 1983 г.“ Според него разходи­
те са омаломощили СССР и вероятно са спомогнали за разпадането
му.06*Средствата се влагат в строителството на научно-промишлени
обекти от нула. До 1986 г. трябва да бъдат създадени 16 отраслови
комплекса за лазерни технологии и генното инженерство. Появява се
нова бюрокрация, която да ръководи „отклонението“. „Главкосмос“
бързо прераства в институция с тромавото название Главно управле­
ние за развитие и прилагане на космически технологии за национал­
ната икономика и научни изследвания. До есента на 1984 г. съветска­
194 П итър С уайцър

та Академия на науките отпуска 100 милиона долара за създаване на

авангардна компютърна технология в опит да се прескочи цяло тех­
нологическо поколение и да се излезе напред в международните изс­
ледвания. Персоналът и средствата са насочени към следните зада­
чи:
- Разработването на лазерни оръжия в Сарова недалеч от гр. Горки под
ръководството на X. И. Павловски.
- Изследвания на протонни лъчи и на кратковълнови лазерни генера­
тори в Красноярск, Тюратам, Семипалатинск и Красная Речка.
- Създаване на реактори за синтез в института „Сефремов“ в Ленин­
град.07)
Но пренасочването на средства и ресурси, предизвикано от техно­
логическото предизвикателство на САЩ, принуждава Кремъл да из­
върши структурни промени в икономиката. Москва има опит в съ­
стезания по количество. Но технологичното състезание за нововъве­
дения и качество е нещо съвсем различно.
Съветската икономика предлага незначителни поощрения и по­
тиска творчеството. Произвеждат се стоки на недобро равнище. По-
голямата част от технологията, прилагана в съветските военни заво­
ди, е придобита от Запада. За съветското Министерство на отбрана­
та изоставането на националната икономика не представлява проб­
лем, докато не отслабва относително високата военна мощ. Но с обя­
вената от Рейгън разработка на високотехнологични системи, като
ИСО, икономическата реформа се превръща в необходимо зло. Още
през 1981 г. съветският министър на отбраната издава монография,
в която подчертава тази необходимост. В труда, озаглавен „Иконо­
мическата основа на отбранителната мощ на социалистическата дър­
жава“, се отбелязва, че непрекъснатото изоставане на СССР в разра­
ботването на високите технологии „може да засегне развитието на
самата основа на военната мощ - икономиката, и следователно да
нанесе непоправими щети на отбранителната способност“. Иконо­
мическото изоставане започва да означава не само непримамливи
потребителски стоки, а и второкачествена военна продукция. На­
кратко, в обстановката на бърз научно-технически прогрес правила­
та на играта се променят. Според Едуард Шеварднадзе изведнъж се е
оказало, че „вече не наличните оръжейни запаси са от решаващо зна­
чение за отбраната на страната, а способността да се създават и да се
произвеждат съвършено нови оръжия“08).
Колкото и странно да звучи, перестройката е последствие от по­
литиката на Рейгън. „Перестройката в много отношения бе инициа-
Победа 195
тива на военните - твърди Евгений Новиков. - Те заговориха за нея
още през 1982 г. и я представиха като необходимо условие за запаз­
ването на съветската военна мощ, особено с оглед на американския
напредък.“09*Съветският депутат Иля Заславски предлага друга фор­
мулировка: „Роналд Рейгън е баща на перестройката.“

"’Джон Пойндекстър, интервю с автора.

(2’Джоузеф Персико. Кейси: животът и тайните на Уилям Дж. Кейси (New York,
Penguin, 1991), с. 456. Американски служител, интервю с автора.
"•Интервю с автора.
(4)Меморандум на Разузнавателната дирекция [1984].
,5)Джон Пойндекстър, интервю с автора. Американски служител, интервю с авто­
ра. Политиката на САЩ за използване на дезинформация при спиране на потока
от технически данни (Aviation Week and Space Technology), 17 март 1986, с. 16-17.
(6) Американски служител, интервю с автора.
(7) Виж Кристофър Андрю и Олег Гордиевски. КГБ: поглед отвътре (New York,
Harper Collins, 1990), с. 583-85.
'"•Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
"•Евгений Новиков, интервю с автора.
<|0)Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
'"•Мохамед Юсуф, интервю с автора.
(|2) Промените в контрола върху износа плаши европейците (Aviation Week and
Space Technology), 30 април 1984, с. 59.
'"•Красная звезда, 9 май 1984.
(|4)Каспар Уайнбъргър. Годишен отчет пред Конгреса. FY 1986.
'"•Красная звезда, 3 март 1984.
'"•The N ew York Times, 18 август 1993, c. AI, AI5.
'"’Литературная газета, 20 юни 1986. Правда, 28 октомври 1985.
""•Едуард Шеварднадзе, цитиран в Международная жизнь, № II, 1988.
'"’Евгений Новиков, интервю с автора.
 ГЛАВА 14

Стягане на възлите

Л
ятото, на 1984 г. е дълго и горещо. През юли КОКОМ до­
пълва списъците с ембаргови технологии. Добавени са ком­
пютърен софтуер, телекомуникационни системи и малки ком
за военни цели. Контролът е затегнат още повече, особено при реек-
спорта през трети страни, като членовете на КОКОМ се съгласяват
да координират усилията си. Оттук насетне получаването на западни
технологии става извънредно трудно.
В Москва страхът от Рейгън не е намалял. На 21 юни Владимир
Крючков информира резидентурите на КГБ, че събирането на пове­
че разузнавателни данни за САЩ е изключително важно. „Влошава­
нето на международната обстановка и увеличаващите се военни за­
плахи от страна на САЩ означават, че пред нашата служба стои не­
отложната задача да противодейства на САЩ като на главен враг“(|)
- заявява той в доклада си. Поради напрежението, създадено от ад­
министрацията на Рейгън, е изработен план за ефективно събиране
на сведения от КГБ в чужбина. Всички резидентури са задължени да
дават отчет за работата срещу САЩ два пъти годишно (преди тази
процедура е важала само за някои резидентури).
Москва не си прави илюзии за възможността да повлияе върху аме­
риканските избори, но очевидно желае да направи всичко възможно, за
да намали шансовете на Рейгън. „Всеобщото убеждение бе, че всеки е
по-добър от Рейгън“® - спомня си Евгений Новиков. С надеждата ня­
как да успеят да променят общественото мнение съветските власти
разгласяват становището си за администрацията във Вашингтон. Важна
роля изиграва министърът на външните работи Андрей Громико, не­
изменна фигура в съветската дипломатическа машина, познато лице
Победа 197

за много американци. На 27 юли Громико приема в Ялта бившия сена­

тор Джордж Макгавърн. Кандидатът за президент от 1972 г. опитва
отново шансовете си през 1984 г., но лошите резултати в предварител­
ните избори го принуждават да се откаже. Посещението е личен жест
на добра воля от страна на Макгавърн. В продължение на три часа
Громико разговаря откровено с американския си посетител. Той спо­
деля с него, че очаква Рейгън да бъде преизбран. Признава, че не
предвижда администрацията да се откаже от антисъветската си по­
литика. Рейгън и съветниците му „искат да създават неприятности -
казва той. - Искат да отслабят съветската система. Искат да я сри­
нат“®.
В работния план на Громико е предвидено посещение във Вашинг­
тон в края на септември или в началото на октомври, непосредствено
преди изборите. Той отказва покана от Белия дом, защото вижда в
нея уловка, целяща Рейгън да бъде представен като миролюбив дър­
жавник и да се отбият нападките на демократите, че тласка свръхси-
лите към война. Громико възнамерява да се срещне с Уолтър Мон-
дейл, кандидата на демократите, преди посещението си в Белия дом.
На 23 септември съветският външен министър изнася реч пред
Общото събрание на ООН в Ню Йорк. В критичното си слово той
очертава трите централни елемента в тайната стратегия на Рейгън за
отслабване на СССР. Громико остро атакува Вашингтон заради „на­
меса във вътрешните работи на Полша“. Говори, сякаш току-що е
прочел Директива № 32, и твърди, че се прави опит „за разклащане
основите на социализма в полската държава“. Упреква Рейгъновата
администрация, че се захваща с икономическа война, като „упражня­
ва натиск над други държави, осо’б ено в Европа, за да прекъсне връз­
ките им със социалистическите страни“. Най-сетне, обвинява Вашинг­
тон, че поощрява „надпреварата във въоръжаването“. Изтъква осо­
беното внимание, което Америка отделя на усъвършенствани систе­
ми оръжие с цел да превърне в остаряло съветското въоръжение.
„Кой може да повярва, че ускореното разработване на все нови и нови
оръжия е проява на загриженост за мира?“(4) - пита той.
Пет дни по-късно Громико се явява в Белия дом със същия сцена­
рий. Той дори казва на Рейгън: „Зад всичко това стои простата смет­
ка, че СССР ще изразходва материалните си ресурси преди САЩ и
ще бъде принуден да се предаде.“® Рейгън отбива атаките на Громи­
ко с хумористични реплики.

Докато висшият ешелон обмисля следващите крачки в американ­

ската външна политика, основна грижа си остава икономическото по­
198 П итър Суайцър

ложение на страната. Общо е мнението, че важно условие да се под­

държа икономическото възстановяване след рецесията е свалянето
на цените на енергията в световен мащаб. Мъжете, които чертаят
стратегията на администрацията, Каспар Уайнбъргър, Бил Кейси,
Джон Пойндекстър и други членове на Съвета за национална сигур­
ност, освен това са наясно, че ниските цени ще се отразят съкруши­
телно на Кремъл. Кейси и Уайнбъргър вече са изложили пред сау­
дитското правителство желанието на американците за по-ниски и ста­
билни цени на петрола. В края на 1984 г. натискът става пряк и целе­
насочен.
Администрацията е инвестирала сериозен политически капитал в
саудитското кралско семейство. „Саудитците бяха един от най-важни­
те елементи в стратегията на Рейгън“(6) - казва Алън Фиърс. Рияд под­
крепя САЩ по някои важни регионални въпроси, освен това финансо­
во подпомага никарагуанските контри и муджахидините. Въздействи­
ето върху цените на петрола също е част от добрите отношения.
Администрацията осигурява на саудитците доставка на система­
та АУАКС и ново поколение изтребители, а малко преди това - и
ракети „Стингър“ чрез извънредна президентска намеса. За нуждите
на сигурността в Персийския залив е създадено специално военно
командване, Рейгън изпраща лично послание до крал Фахд, с което
го уверява, че е готов да помогне. В началото на 1985 г. американ­
ските военновъздушни сили изпробват „Мирен щит“, технологичес­
ки най-усъвършенстваната система за въздушна защита извън НАТО.
Това е компютризирана система за командване, контрол и свръзка,
която свързва саудитските самолети АУАКС с 5 подземни командни
центъра и 17 далекообхватни радарни поста.
„Мирен щит“ трябва да засече всякакви заплахи в региона. При
нужда със системата може да се координира ответен удар на саудит­
ските военновъздушни сили с блокиране на наземните ракети на про­
тивника. Предвижда се „Мирен щит“ да удържи всяка атака в про­
дължение на десет дни до пристигането на американска помощ. Си­
стемата затвърждава ангажираността на САЩ със сигурността на
Рияд. Обслужва я постоянен състав от 400 души, които се присъеди­
няват към вече настанените в Саудитска Арабия 1700 американски
военни. Командният пост е в постоянна връзка с „Ласал“, флагмана
на шестте американски бойни кораба в Залива, както и с общото ко­
мандване за Персийския залив в САЩ.
Без да е представяла цялата тази ангажираност като условие за
размяна, администрацията се надява на сговорчивост от страна на
саудитците за цените на петрола. Според Уайнбъргър „една от при-
Победа 199
чините да продаваме тези оръжия на саудитците бе да понижим це­
ните на петрола“(7).
През есента на 1984 г., няколко дни преди да замине за Саудитска
Арабия, Бил Кейси разговаря с Глен Камбъл, шеф на Надзорния пре­
зидентски съвет по разузнаването. Кейси предпочита да работа с
Камбъл и неговия малък съвет вместо със значително по-големия
Координационен съвет по външното разузнаване. Двамата обсъждат
някои въпроси, после Кейси излага намеренията на администрация­
та. „Отиваше да говори със саудитците за намаляване на цените -
спомня си Камбъл. - Не разказа много подробности. Просто измън­
ка нещо.“<8)
През 1984 г. администрацията на Рейгън подхваща реторична кам­
пания за намаляване на международните цени. На 1 август шейх Заки
ал Ямани, саудитският министър на петрола, се договаря с британ­
ския министър на енергетиката и с няколко водещи петролни компа­
нии да предотврати падането на цените, като се установи равнище от
29 долара за барел. Този опит за задържане на цените на високо рав­
нище никак не се харесва на Вашингтон. Две седмици след англий­
ско-саудитското споразумение министърът на финансите Доналд Ри-
гън изпраща меморандум до министъра на енергетиката Доналд Хо-
дъл, в който се настоява САЩ да се „противопоставят на всеки на­
тиск за вдигане на цените на петрола“.
Скоро след това на конференция по въпросите на петрола в Лон­
дон Ходъл задава риторичния въпрос: „Ниски ли са цените за потре­
бителите на петрол?“ Разбира се, намекът е, че не са. Няколко седми­
ци по-късно Ходъл прави необичайна стъпка, като изпраща телекси
на водещите петролни компании в САЩ, в които критикува ОПЕК,
че се опитва да „манипулира пазара, определяйки изкуствено високи
цени, или произволно да ограничава добива“. Администрацията, из­
глежда, „обсъжда“ цените на петрола.(9)
Евентуалното благоприятно отражение на по-ниските цени на не­
фта върху американската икономика е постоянна тема за размисъл
на ръководния състав. В поверителен доклад на Държавния департа­
мент до Джордж Шулц е повторен изводът в секретния междуведом­
ствен обзор на Министерството на финансите за нефтения пазар от
1983 г. „Възможността да се намалят цените подтикна Министер­
ството на финансите отново да се вгледа в междуведомствената раз­
работка от 1983 г. Препотвърден бе изводът, че по-ниските цени на
петрола ще се отразят благоприятно на световната икономика, а евен­
туалните проблеми за производителите не представляват заплаха за
световната търговия или за финансовата система.“(10)
200 П итър С уайцър

Тези настроения не остават незабелязани от шейх Ямани. В не­

официална консултация с американски и чуждестранни отговорни
лица той изтъква, че са налице „доказателства за конспирация, готве­
на от американското правителство, за да се свалят цените на петро­
ла“. Някои европейски представители стигат до същия извод. Жан
Сирота, отговорен специалист по въпросите на енергетиката, споде­
ля със свой американски колега, че коментарите на Ходъл са първият
случай, в който официален американски представител повдига кон­
кретно и публично въпроса за цените. Американският специалист из­
праща телеграма в Държавния департамент, че „без да го изразява
директно, Сирота намекна, че САЩ вероятно замислят действия за
сваляне на цените на петрола...“110.
През септември Бил Кейси е в Саудитска Арабия, където се сре­
ща с крал Фахд. Американско-саудитските отношения са по-стабил-
ни от всякога. В кралския дворец, както много пъти преди това, Кей­
си и Фахд обсъждат стратегическата ситуация в Залива. Афганис­
танската война се развива задоволително и Кейси запознава краля с
някои аспекти на американската политика в Афганистан.
И ето че Кейси повдига въпроса за цените на петрола. Високи са,
казва той на Фахд. Ако останат на това равнище, могат да възпрепят­
стват възстановяването на американската икономика. Кралското се­
мейство страда от ограничаването на добива. Единствено се възпол­
зват враговете на саудитците - Иран, Либия и СССР, които продават
целия си добив на поддържаните от Саудитска Арабия цени. Печал­
бите изплащат съветското присъствие в Южен Йемен, Сирия, Етио­
пия и Афганистан. Като по-евтино гориво природният газ измества
петрола.021
Фахд слуша Кейси и от време на време кима. Заявява, че по прин­
цип е съгласен с оценката на администрацията. Отговорът е окура­
жаващ. Фахд използва арабски израз за съгласие.
Думите на Кейси са част от кампанията на САЩ за намаляване на
нефтените цени, започната още в първите дни на Рейгъновата адми­
нистрация. „Повдигах въпроса в разговори със саудитски официални
лица - министъра на отбраната, принц Бандар и крал Фахд - спомня
си Каспар Уайнбъргър. - Те знаеха, че искаме възможно най-ниски
цени на петрола. Това щеше да означава полза за нашата икономика
и политика и загуба за руснаците. Ходът би бил двойно печеливш.“00
Като част от общата стратегия за ограничаване на съветските валут­
ни приходи постигането на тази цел става особено наложително, след
като първият етап от строежа на съветския газопровод е доведен до
успешен край през септември 1982 г. „Беше особено важно да се
Победа 201
свалят цените на петрола, тъй като цената на природния газ се уста­
новява в зависимост от тях - казва Уайнбъргър. - Колкото по-евтин
бе петролът, толкова повече щяха да намалеят печалбите на СССР
от износа на петрол или газ.“(|4)

В края на 1984 г. администрацията е обзета от нетърпение зара­

ди войната в Афганистан. В много кръгове неизказано, но доста­
тъчно дълбоко е залегнало убеждението, че накрая руснаците ще
спечелят и най-доброто, което американската помощ може да пос­
тигне, е да се удължат мъките на Москва. Някои членове на СНС,
като Джон Пойндекстър и Робърт Макфърлейн, са по-оптимистич­
но настроени и вярват, че Москва може да бъде изтласкана от Аф­
ганистан. Но годината е много тежка за съпротивата. Водят се ин­
тензивни боеве, руснаците засилват въздушните бомбардировки на
муджахидинските позиции. Широкомащабната съветска офанзива
от пролетта продължава и през лятото. Въпреки че Москва е далеч
от победата, нестихващите кампании държат в напрежение съпро­
тивата. Жертвите са много повече, отколкото през 1983 г. Масира­
ните бомбардировки прогонват цивилното население в Пакистан или
Иран. Базата, на която се опират муджахидините, започва да изтъ­
нява. Все повече провизии трябва да се прехвърлят от Пакистан,
връзките се превръщат в истински кошмар. Генерал Ахтар от па­
кистанските тайни служби е изпълнен с лоши предчувствия и очак­
ва още по-интензивен съветски натиск през следващата пролет. Той
недвусмислено заявява на американците, че муджахидините могат
да спечелят, но само ако получават необходимата материална под­
крепа.
Членове на администрацията и съчувстващи сенатори настояват
съветникът по националната сигурност Робърт Макфърлейн да даде
приоритет на Афганистан през 1984 г. Помощта за муджахидините е
удвоена благодарение на широко изразената подкрепа от страна на
Конгреса.
С помощ от 100 милиона долара на година това е най-голямата
тайна война в американската история. Но съветското присъствие е
значително, тактиката - брутална. Мохамед Юсуф иска да проведе
няколко атаки срещу Кабул през зимата на 1984-1985 г. Плановете
са осъществими и стратегически издържани, но така и не се стига до
изпълнението им. „Накрая въпросът опря до пари - спомня си Юсуф.
- Имахме ли средства за допълнителен транспорт, за изграждане на
бази в близост до позициите и за топли дрехи? За съжаление отгово­
рът бе отрицателен.“ Много от бойците нямат зимни дрехи. Недо­
202 П итър С уайцър

стигът на средства принуждава Юсуф всеки ден да избира дали да се

купят дрехи или оръжие. Винаги се решава, че оръжието е по-важ­
но.05*
Ахтар заявява във Вашингтон, че надежда все пак остава. Промя­
ната на съветската стратегия говори за подновени усилия, но е и знак
за отчаяние. Досегашните загуби на Москва не могат повече да бъ­
дат понасяни. Едно значително увеличаване на помощта от ЦРУ ще
се изрази в повече оръжия и боеприпаси, а също и в по-добро обуче­
ние и снабдяване. Така ще се вдигне залогът за Москва. Съветската
армия ще дава повече жертви поради по-масираното участие в бое­
вете.
Допълнителните фондове за обучение, които Кейси осигурява в
началото на годината, дават резултат. Стратегията за по-активни дей­
ствия в северните провинции изкарва съветската армия от кожата й.
Съсредоточават се значителни сили за охрана на снабдителните пъ­
тища. Муджахидините са пред вратата на съветска Средна Азия.
Преминали специална тренировка муджахидини постигат забеле­
жими успехи месеци след обучението. Осъществяват се няколко ата­
ки срещу добре охраняваната въздушна база в Баграм. 20 самолета
са разрушени на земята с доставени от Китай 107-милиметрови ра­
кети.
Обучени части вземат на прицел висшето съветско командване в
Кабул. Седем висши съветски офицери загиват в Кабул през 1983 г.
През 1984 г. броят на убитите почти се удвоява. Муджахидински ко-
мандоси са оборудвани за нанасяне на удари по съветски военни обек­
ти в столицата. ЦРУ доставя всичко необходимо през Пакистан. С
китайски ракети с обсег на действие от шест до осем километра и
детайлни американски сателитни снимки към средата на 1984 г. са
нанесени удари върху съветски и афганистански военни обекти, как-
то и върху седалища на КГБ и афганистанските тайни служби. Духът
на висшите съветски военни рязко спада.
Генерал Ахтар иска пушки снайпери („пакети“), за да могат му­
джахидините да държат на прицел съветски командири и генерали.
От ЦРУ вече са засечени домовете и работните места на съветски
генерали, следи се движението им. Пристигналите на инспекция офи­
цери от Москва и Ташкент също са под наблюдение. С тези данни
поразяването им е лесно. Идеята допада на Кейси от военна гледна
точка, но въпросът е деликатен. Пушките ще се използват за убийст­
во, а специална президентска заповед забранява на американското
правителство да се замесва в убийства на чуждестранни представи­
тели на властта.
Победа 203

В началото на 1985 г. Кейси представя въпроса на юристите от

ЦРУ и на СНС. Адвокатите се колебаят. Думата „убийство“ звучи
зловещо. Кейси е ядосан. Това е война - повишава глас той, - каква е
разликата между доставката на ракети, които убиват офицери на бой­
ното поле, и на тези пушки? Разликата е в намерението, обясняват
адвокатите. Ако пушките се изнасят с намерение за убийство на съ­
ветски генерали, това означава нарушение на президентската запо­
вед. Не е изключено да стигнете и до затвор.
Твърди се, че Кейси махнал с ръка. Добре, ако някой пита, ще
кажем, че пушките са за лов. Това е било намерението ни - да доста­
вим ловни пушки. Какво ще ловуват, си е тяхна работа.(16)
Висши служители и членовете на СНС месеци наред спорят по
предложението. Най-сетне са изпратени стотина „пакета“ и муджа-
хидините минават обучение за използването им. Но САЩ няма да
доставят информация за движението на съветските офицери.
За постигане на целите в Афганистан в края на 1984 г. админист­
рацията започва интензивна пропагандна кампания в съветска Сред­
на Азия. Със сътрудничеството на Пакистан, Китай и Турция мест­
ните жители се подтикват към противопоставяне на съветското гос­
подство. „Зад границата се разпространяваше литература, за да се
посее недоволство“071 - твърди Джон Пойндекстър. „Участвахме в
подкрепянето на антикомунистическото движение в съветска Средна
Азия - спомня си Мохамед Юсуф. - Освен че внасяхме нелегално
пропагандни материали, разполагахме и с радиостанции. ЦРУ до­
ставяше оборудването и материалите.“081 Администрацията налива
масло в огъня с надеждата да създаде нови вътрешни затруднения за
Кремъл.

(1)Кристофър Андрю и Олег Гордиевски. Допълнителни инструкции от центъра:

строго секретните доклади за глобалните операции на КГБ, 1975-1985 (London,
Cass, 1992), с. 2.
<2>Евгений Новиков, интервю с автора.
(3)Дон Обердорфър. Завоят (New York, Poseidon, 1991), с. 89.
(4,The New York Times, 24 септември 1984, с. A 1, A 14.
(5) Андрей Громико. Мемоари (N ew York, Doubleday, 1989), c. 307.
(6) Алън Фиърс, интервю с автора.
<7)Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
(8)Глен Камбъл, интервю с автора.
(9,Меморандуми на Министерството на финансите и на Министерството на енер­
гетиката.
(|0)Информационна записка на Държавния департамент до държавния секретар
Джордж Шулц (поверително), 25 октомври 1984.
204 П итър Суайцър

(ПТелеграми на Държавния департамент.

(12)Интервю с двама служители от разузнаването.
(13>Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
(14)Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
<15)Мохамед Юсуф, интервю с автора.
(1б>Интервю с американски длъжностни лица.
(|7)Джон Пойндекстър, интервю с автора.
<|8)Мохамед Юсуф, интервю с автора.
 ГЛАВА 15

Крановете спират

ест седмици след решителната си победа в изборите

Ш Рейгън приема своята приятелка и съмишленичка, бри­

танската министър-председателка Маргарет Тачър. Тя п
Вашингтон, за да обсъди множество въпроси. Положени
е начело на списъка.
В присъствието на неколцина доверени съветници разговорите
се провеждат в президентската вила в Кемп Дейвид сред зелените
хълмове на Мериланд. Двамата пренебрегват условностите, обръ­
щат се един към друг на малки имена. Тачър запознава президента
с разговора, който е провела на 16 декември с изгряваща звезда в
съветската йерархия - Михаил Горбачов. Той е впечатляващ човек,
казва тя на Рейгън, различен от другите съветски лидери. Горбачов
е изказал загриженост от убеждението на американския Съвет за
национална сигурност, че стагнацията на съветската икономика е
от полза за Америка, и цитира вестникарски статии за излезли ная­
ве секретни документи. Освен това изразява тревога от Инициати­
вата за стратегическа отбрана, подчертавайки по думите на Тачър,
че Москва „иска тя на всяка цена да бъде спряна“. Рейгън слуша
внимателно.
Скоро разговорът се пренася върху ИСО и плановете на админи­
страцията. Тачър има възможност за пръв път да чуе Рейгън откро­
вено да говори за ИСО. Тя веднага отбелязва разпалеността и идеа­
лизма на всяко обяснение за програмата. Рейгън твърди, че в крайна
сметка ИСО може да стане международна система, която да бъде
споделена с Москва. Тя е за доброто на цялата планета. Макар и не
толкова въодушевена, Тачър също е за програмата. След това задава
206 П итър С уайцър

някож о въпроса за проучванията и последствията от ИСО за страте­

гическия ядрен баланс.
Президентът непринудено признава, че не е сигурен докъде ще
стигнат проучванията и дали ИСО ще заработи. Но трябва да се опи­
та. Освен това, казва той на министър-председатежата, дори да не се
стигне до инсталирането й, програмата ще предизвика огромно ико­
номическо напрежение в СССР. „[Президентът] изтъкна, че вероятно
има граница на лишенията, до които съветското правителство е го­
тово да доведе населението.“(,)
Визитата дава възможност на администрацията да включи ос­
новния американски съюзник в изследователската програма за ИСО.
От всички съюзнически лидери Тачър е най-близо до схващанията
на Рейгън и като цяло споделя идеите му за стратегическа отбрани­
телна система. Вечният англофил Каспар Уайнбъргър, Робърт Мак-
фърлейн и Джордж Шулц разбират, че подкрепата на Тачър ще до­
веде до широко одобрение за ИСО. В разговор с Макфърлейн ми­
нистър-председатежата записва четири точки, които според нея са
от съществено значение за приобщаване на европейците към ИСО.
САЩ трябва да убедят Европа в следното: 1. ИСО не е създадена за
постигане на надмощие в баланса на свръхсилите. 2. Разгръщането
на ИСО няма да отмени съществуващите договорни задължения. 3.
Целта не е подривна. 4. Преговорите между свръхсилите за съкра­
щаване на оръжията за масово унищожение ще продължат. Ако се
изпълнят тези условия, според думите на Тачър тя самата е „твър­
до убедена, че изследователската програма за ИСО трябва да бъде
пусната в действие“®.
Изричната и публична подкрепа на Тачър се оказва от съществено
значение за излизането на ИСО от мечтите на президента и за прев­
ръщането й в изследователска програма с участието на видни учени
от целия западен свят. Уайнбъргър работи усилено през следващите
години за постигането на съгласие с най-близките съюзници за науч­
ни изследвания, свързани с инициативата.*

***

През януари 1985 г. администрацията получава подробна инфор­

мация за съветски планове за рязка ескалация на афганистанската
война. По-голямата част от разузнавателните сведения са от източ­
ник на ЦРУ в съветския Генерален щаб. Служителите на ЦРУ пре­
веждат и класифицират материалите. Бил Кейси незабавно ги отнася
в СНС, а Уайнбъргър - в Пентагона.
Победа 207

Десетки страници са преведени броени минути преди заседанието

на Генералния щаб. Става дума за спешни мерки за спечелване на
войната. Съветското командване планира по-агресивни действия и
прилагането на съвременна тактика. Срещу муджахидините ще бъ­
дат хвърлени командоси (спецназ), модерна техника, специално обо­
рудване за нощни атаки. Над една четвърт от специалните части на
съветската армия ще бъдат изпратени в Афганистан. Значително ще
бъде подсилено присъствието на КГБ за подсигуряване на специал­
ните части и на армията. Подвижни, модерни, отлично оборудвани
свързочни центрове на камиони ще прекъсват комуникациите на му­
джахидините на бойното поле. Често ще се предприемат координи­
рани въздушни удари срещу обекти на въстаниците с надеждата вра­
гът да бъде напълно деморализиран.
Предвижда се употребата на специални оръжия, включително ка­
муфлажни мини и експлозиви с течен газ. Особено многозначително
е назначаването на нов командващ. Генерал Михаил Зайцев е от мом­
четата чудо на съветската армия. Сравнително млад получава пре­
стижния пост командващ съветските сили в Германия. Пристигането
му говори за енергията, с която ще се изпълнява новата стратегия.
Документите показват, че Генералният щаб е под натиска на твърдо-
линейните в съветското ръководство за бърза и окончателна победа
във войната. Срокът е две години.<3)
Със значителните си доставки САЩ ще осигурят на муджахиди­
ните оръжия и боеприпаси. Но е нужна радикална смяна на стратегията
и на военните цели в отговор на съветското настъпление. Очевидно
Москва е стигнала до извода, че липсата на загуба не означава побе­
да. Ако Вашингтон не възприеме същата гледна точка, разгромът на
съпротивата може скоро да стане реалност.
Дни след като тази информация постъпва от ЦРУ СНС и Пента-
гонът се залавят за работа. Секретен екип от офицери и специалисти
започват анализ на съветската стратегия и разработване на ефектив­
ни контрамерки. Обобщение на разузнавателната информация е из­
пратено на президента като част от петъчния пакет сведения за СССР
и той го прочита незабавно. Кейси, Уайнбъргър и Макфърлейн се
изказват за бързи действия. „Президентът настоя за още по-бързи
действия“44' - спомня си Макфърлейн.
В края на януари 1985 г. се провежда събрание на Групата за пла­
ниране на сигурността. Най-важният въпрос е Афганистан и съвет­
ските планове за ескалиране на войната. Президентът, който обикно­
вено търпеливо слуша споровете на съветниците си, започва на ви­
сок тон: „Направете нужното, за да помогнете на муджахидините не
208 П итър С уайцър

просто да оцелеят, но и да спечелят“(5>- призовава той. Съветникът

по националната сигурност Робърт Макфърлейн получава задачата
да разработи нова американска стратегия и да я систематизира в сек­
ретна директива.
В сътрудничество със СНС, Винсънт Канистраро, Доналд Форти-
ър и адмирал Джон Пойндекстър Макфърлейн съставя документ,
който радикално променя американските цели във войната. Прези­
дентът Рейгън го подписва през март 1985 г. Директива № 166 фор­
мулира ясни цели в афганистанската война и ги включва в стратеги­
чески контекст. Целият държавен апарат, ангажиран във външната
политика, е включен в начинанието. „В СНС бяхме наясно, че трябва
да променим подхода към войната в Афганистан - спомня си Мак­
фърлейн. - Чувствахме, че сме създали патова ситуация. Успеехме
ли да отвърнем на новата заплаха и да засилим помощта, щяхме да
победим.*46'
Новата директива съдържа няколко ключови елемента. На първо
място се подчертава необходимостта от по-ефективни доставки и
разпределение на оръжието за муджахидините. Изрично е посочена
нуждата от снабдяване със съвременни оръжейни системи. Съще­
временно американското разузнаване получава задачата своевремен­
но да събира сведения за съветските военни намерения. Вниманието
се съсредоточава върху бойните заповеди, тактиката и армейската
структура. Ще се наблюдават също политическите и военните наме­
рения на висшето съветско командване.
Трети ключов елемент е повишаването на политическата цена на
войната. Чрез организации като ООН САЩ ще упражняват максима­
лен политически натиск върху Москва, за да я принудят да се оттег­
ли. Подобряването на отношенията със САЩ ще бъде поставено в
зависимост от съветското изтегляне от Афганистан/7'
Но най-красноречивите пасажи на Директива № 166 се съдържат
в дългото приложение, което изяснява целите на Рейгъновата адми­
нистрация. Когато през 1980 г. администрацията на Картър започва
тайно да подпомага муджахидините, в свръхсекретен документ са
описани американските намерения и стремежи в Афганистан. Целта
е да „се изтерзаят“ окупаторите. За победа не се говори. Админи­
страцията се опасява, че ако Москва се разяри, ще стане твърде агре­
сивна в Афганистан. Затова обявената програма за помощ е непре­
тенциозна. В продължение на пет години администрацията на Рей­
гън следва същата политика. Новият документ обаче формулира други
намерения. Целта е вече победа, поражение за съветската армия в
Афганистан.
Победа 209

С тези радикални промени Директива № 166 е истински вододел в

действията за прогонване на съветските войски от Афганистан.„Пре-
ди да дойде Рейгън, нямахме координирана [тайна] програма - обяс­
нява Винсънт Канистраро, работил в ЦРУ през 70-те и 80-те години.
- До 1985 г. не действахме последователно. Директива № 166 е по­
вратна точка във войната. Значението й е огромно. Ако разгледате
военната обстановка преди 1985 г., ще видите, че положението бе
стигнало до задънена улица. Водеше се партизанска война с нападе­
ния и бързо оттегляне. Муджахидините нямаха ефективни оръжия, с
които да притиснат руснаците. С Директива № 166 нещата бързо се
промениха.*48’
Афганистан е едно от двете геополитически предизвикателства, с
които Москва се сблъсква в началото на 1985 г. Войната струва на
СССР 3-4 милиарда долара годишно главно поради оръжията и еки­
пировката, с които Западът снабдява муджахидините. „Винаги сме
знаели, че това са много пари за възможностите на Москва и че воен­
ните разходи изтощават икономиката - разказва Роджър Робинсън. —
Изтичането на валута към Афганистан и на други места допринася­
ше за нашия стратегически успех.*49’ Американските санкции срещу
Полша принуждават Москва да подпомага правителството на Яру-
зелски с 1-2 милиарда долара на година. Политиката спрямо тези два
предни поста на съветската империя допринася за задълбочаване на
кризата.
Но засега Москва се справя с предизвикателствата или поне дава
вид. Смята се, че опозиционните движения в Полша и в Афганистан
накрая ще рухнат или поне ще се свият до незначителни дразнители.
Най-голяма грижа за Кремъл е ИСО. Докато повечето западни учени
са скептично настроени към замисъла, Москва сякаш приема, че ус­
пехът е сигурен. Във военнопромишления сектор са прехвърлени
значителни ресурси в отчаян опит да се поддържа съветската конку-
рентоспособност.
Администрацията на Рейгън е наясно с кремълските опасения. Олег
Гордиевски, резидент на КГБ в Лондон и двоен агент, осведомява за
настроенията в Москва. Правителствени лица във Вашингтон полу­
чават резюмета на донесенията му. Според Гордиевски полковник А.
И. Сажин, военен аташе в съветското посолство в Лондон, е заявил
пред група дипломати и разузнавачи, че според военните ИСО може
да се окаже 90 % ефективна. Според него шансовете на Москва да не
изостане от САЩ били минимални.00’
В инструкция на КГБ от февруари 1985 г. до Олег Гордиевски
също проличава тревогата от ИСО. Администрацията на Рейгън се
210 П итър С уайцър

„стреми да постигне военно надмощие над СССР - предупреждава

КГБ. - ИСО е широко популяризирана като ефективен метод за за­
щита на цялото население на Америка в случай на ядрена война.“ Но
същевременно САЩ се опитват „да въвлекат СССР в скъпострува­
ща оръжейна надпревара, която според американските преценки Моск­
ва ще загуби“. Инструкцията изброява някои контрамерки от страна
на КГБ, като „активни мероприятия за създаване на противодействие
срещу американските планове за „звездни войни“ и поддръжка за
съветската позиция по време на Женевските преговори“00.
В началото на 1985 г. тайната икономическа война срещу Кремъл
започва да дава резултати. Очаквани кредити, валутни постъпления и
технологии от Запада не са получени. Строежът на жизненонеобходи-
мия за съветските приходи във валута газопровод не е прекратен, но
изостава с две години и капацитетът му е намален наполовина. Амери­
канските санкции в крайна сметка са отменени, но преди това са при­
чинили сътресения в графика. „Според разузнаването санкциите им
струваха поне две години забавяне“02*- твърди Роджър Робинсън. Олег
Тиков, бивш специалист в съветското Министерство на нефтодобива,
се съгласява: „Обвиненията срещу американските санкции за застоя
не бяха просто извинение. Това бе истината. Всичко бе в хаос. Първо
нямахме турбини, след това решихме сами да ги произвеждаме, после
се оказа, че все пак можем да ги получим. Истинска бъркотия! Цената
бе две години забавяне и милиарди долари.“031
Администрацията успява още повече да затрудни строителството
с програмата за техническа дезинформация. „Бил Кейси каза на ня­
кои хора от СНС да не се притесняваме толкова от газопровода дори
и след като бъде завършен - спомня си Роджър Робинсън. - Все се
разваляха тръбите и турбините, избухваха пожари в помпените стан­
ции и така нататък. Дали всичко това се дължеше на съветската не­
компетентност или просто на лош късмет? Отговорът не беше сигу­
рен.“04*
Забавянето е тежък удар за Кремъл. Очаква се от сибирския га­
зопровод да потекат пари, с които да се преодолеят затрудненията в
икономиката. През 1980 г. предвижданията са били не по-късно от
1985 г. в хазната да влизат 8-10 милиарда долара годишно, които да
нараснат на 15-30 милиарда (в зависимост от цените на петрола) с
пускането на втория етап в началото на 90-те години. Но острото
противодействие на Рейгъновата администрация води до изоставяне
на втория етап. А санкциите налагат Москва да изчака нови две годи­
ни, и то по време на икономически спад. Забавянето вероятно е стру­
вало допълнителни 15-20 милиарда.
Победа 211

Същевременно не е възможно точно да се изчислят загубите, по­

несени от съветската икономика в резултат на затягането на износа
на технологии. През декември 1984 г. е изготвен официален доклад,
озаглавен „Оценка на Министерството на отбраната за цялостното
въздействие на трансфера на технологии върху американската и за­
падната сигурност“, накратко наричан „Цялостна оценка“. Екип от
експерти е проучил 79 случая на отказ за износ на технологични раз­
работки през годината и се опитва да изчисли тяхната стойност за
съветската промишлено-икономическа база. Доставянето им би спе­
стило между 500 милиона и 1 милиард долара годишно за 12 години
допълнителна изследователска работа. Правителството отказва хи­
ляди експортни лицензи, така че общата сума е много по-голяма.(15)
„Последователно прилагахме тази политика - спомня си Стеф Хал-
пър. - Ясно беше, че не могат да се сдобият с нужните им техноло­
гии. Опитваха се да се снабдяват от Запада на парче, но ние прова­
ляхме сделките. Това означаваше, че някоя фабрика спира работа за
месеци. Чувствахме, че сме им напипали пулса.“(,6)
Само една страна от икономическата война срещу Москва остава
неосъществена. Понижаването на цените на петрола е цел на адми­
нистрацията през 1985 г. Според мнозина това понижаване е преди
всичко изгодно за САЩ. „Стремяхме се към ниски цени на световни­
те пазари предимно в интерес на американската икономика - казва
Едуин Мийс, по това време съветник в Белия дом. - Проблемите,
които щяха да възникнат за Москва, бяха кремът върху тортата.“0 л
Но някои ясно осъзнават евентуалния сериозен удар върху разклате­
ната съветска икономика. Роджър Робинсън си спомня: „Почти все­
кидневно Бил Кейси следеше цените на петрола, а и ние също. Това
бе най-важният извор на валутни постъпления за Москва, основен
източник на средства за военнопромишления комплекс.“<|8) Според
някои понижаването ще дойде естествено, ако пазарният процес бъде
оставен да се развива свободно. Но Кейси и Уайнбъргър са на мне­
ние, че САЩ трябва да поощрят и да подкрепят най-големия произ­
водител, Саудитска Арабия.
Един от първите държавни глави, посетили президента Рейгън в
началото на втория му мандат, е крал Фахд. За Рияд не е трудно ряз­
ко да повиши добива на петрол. Извличането е относително евтино -
1,50 долара на барел, така че печалбите за Саудитска Арабия биха
останали солидни и при по-ниска цена.
Администрацията дискретно работи за понижаване на цената.
Уайнбъргър повдига най-общо въпроса, Кейси е по-прям при сеп­
темврийската си визита. Министърът на енергетиката Джон Херинг-
212 П игьр С уайцър

тън публично заявява, че цените са изкуствено повишени в резултат

на политиката на ОПЕК и не отговарят на пазарната реалност.
Поевтиняване на петрола с 5 долара на барел веднага би повиши­
ло брутния национален продукт на САЩ с около 1,4 %, би снижило
инфлацията и би увеличило приходите, би намалило дефицита в тър­
говския баланс. „В наш интерес беше да понижим колкого може по­
вече цената на петрола - твърди Джон Пойндекстър. - Ниската цена
бе наша първостепенна цел.“° 9) Цената на петрола е част от цялост­
ната стратегия, цел на политиката. Пойндекстър казва: „Нищо чуд­
но, че в Директива № 75 или в някои от следващите се засягаше този
въпрос. Казваше се нещо от рода на: „Цел на САЩ е да намалят
международните цени на петрола поради въздействието на това на­
маление върху икономиката на свободния свят, но и поради отраже­
нието му върху СССР.‘Ч20)
Докато крал Фахд се среща с президента, Шейх Ямани, саудитският
министър по въпросите на петрола, разговаря с Шулц, Макфърлейн и
министъра на енергетиката Херингтьн. Вече месеци наред Ямани чува
американските настоявалия за понижаване на цените. И тук, във Ва­
шингтон, е същото. На 9 февруари 1985 г. Шулц получава кратък таен
меморандум с уточнените американски позиции. Главната цел на сре­
щата е формулирана по следния начин: „Обсъдете ситуацията около
настоящите цени на петрола: опитите на ОПЕК и Саудитска Арабия да
защитят системата на официално обявени цени и тавани на производ­
ство, както и твърдението, че САЩ манипулират петролните пазари.“
По-нататък в меморандума се казва: „Министрите на ОПЕК, включи­
телно Ямани, обвиняват САЩ в заговор за сваляне на цените до пред­
варително определено равнище.*420 Ямани греши наполовина: САЩ
не са посочили предварително цена.
Посещението на Фахд е с огромно символично и политическо зна­
чение. Предварително Робърт Макфърлейн се е срещнал с принц
Бандар и го е уверил, че кралят ще бъде посрещнат със специално
внимание и уважение. Срещата му на четири очи с президента ще
продължи толкова, колкого пожелае Фахд, както и срещите с други
висши американски представители.
На 12 февруари колоната коли пристига пред Белия дом и Фахд
излиза, заобиколен от придружаващите го лица в традиционни одеж­
ди. Рейгън го посреща топло. На разговора им не присъстват съвет­
ници, не се води протокол. Двамата лидери изпитват уважение един
към друг.
Държавните глави обсъждат проблемите в Близкия и Средния
изток, особено непреставащата, дори нарастваща заплаха от Иран. В
Победа 213

един момент Рейгьн поглежда краля в очите и го уверява, че лично

ще направи всичко необходимо, за да гарантира сигурността на Сау­
дитска Арабия. Рейгьн е ненадминат в тези въздействащи диплома­
тически жестове. Фахд посреща думите му с огромно задоволство.
Двамата се спират и на икономическите проблеми, на силния до­
лар и американския дефицит. Тогава Рейгьн засяга въпроса за цените
на петрола. За икономиката на САЩ, главния гарант за сигурността
на Саудитска Арабия, по-ниските цени биха били извънредно бла­
гоприятни, изтъква президентът. Една силна Америка е в интерес на
саудищите. Главните неприятели на Саудитска Арабия - Либия, Иран,
СССР - се облагодетелстват от високите цени. САЩ се надяват да
постигнат съгласие с кралското семейство, казва Рейгън.(22) Той под­
силва и преповтаря някои от темите, повдигнати от Уайнбъргър и
Кейси при техните срещи със саудитски представители. Президен­
тът говори с характерния си патос, без конкретни предложения и циф­
ри. Тирадата по-скоро напомня предложение за женитба. Послание­
то е недвусмислено: вече изразил обвързаността си със сигурността
на Саудитска Арабия, Рейгьн иска цените на петрола да се понижат в
интерес на двете страни и в ущърб на общите им врагове.
Два дни след разговора с президента и серия от други срещи с
висши служители от администрацията крал Фахд дава прием за 600
души в хотел „Мариот“ в центъра на Вашингтон. Поканени са биз­
несмени, правителствени лица, хора, свързани с Рияд. Галавечерята
не минава без фалове: някой е разбъркал табелките с имената и го­
стите са принудени сами да търсят местата си. Фахд похарчва 300
000 долара за приема. Членовете на администрацията честват топли­
те отношения между двете страни.

‘’’Маргарет Тачър. Години на Даунинг стрийт (New York, Harper Collins, 1993), с.
467.
<2’Пак там, с. 468.
(3,Робърт Макфърлейн, интервю с автора. Винсънт Канистраро, интервю с авто­
ра.
“ ’Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(5)Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(6’Робърт Макфърлейн, интервю с автора.
(7)Винсънт Канистраро, интервю с автора.
“’Винсънт Канистраро, интервю с автора.
(,’Р»джър Робинсън, интервю с автора.
“"’Интервю със служител от американското разузнаване. Виж също Кристофър
Андрю и Олег Гордиевски. Инструкции от центъра (London, Hodder and Stoughton,
1991), с. 107.
214 П итър С уайцър

(1|)Пак там, с. 112-13.

<12)Роджър Робинсън, интервю с автора.
(,3)Олег Тиков, интервю с автора.
(|4)Роджър Робинсън, интервю с автора.
(15)Aviation Week and Space Technology, 10 декември 1984, с. 67.
<|6)Стеф Халпър, интервю с автора.
(,7)Едуин Мийс, интервю с автора.
(|8)Роджър Робинсън, интервю с автора.
(1,)Джон Пойндекстър, интервю с автора.
(20)Джон Пойндекстър, интервю с автора.
<21,Вътрешен меморандум на Държавния департамент.
(22)Американски служител, интервю с автора.
 ГЛАВА 16

Финансов циклон

през 1985 г. Полша, разположена в самото сърце на съ­

И ветската империя, продължава да е терен за сблъсък

между двете свръхсили. Москва поддържа правителството
зелски икономически, а също разузнавателно и военно. В
тон тайно подпомага с пари и материали нелегалното движение,
събира разузнавателна информация, която може да се окаже по­
лезна.
На 22 юли 1984 г. правителството на Ярузелски обявява амни­
стия. Мярката има двустранно’отражение върху съпротивата. Не-
колкостотин активисти са освободени, но полицейският тормоз про­
дължава, дори се засилва. Правителството се опитва да подмами
опозицията. Ако някой се откаже от антиправителствена дейност,
всякакви преследвания срещу него се отменят. До 1 януари 1985 г.,
крайния срок, приблизително 350 активисти приемат предложение­
то. Но ръководството остава единно и непоколебимо. Лех Валенса
обещава в новогодишното си обръщение, че „Солидарност“ „ще
продължи борбата до окончателна победа“.
Подмамването с амнистия не успява като цяло и правителство­
то удвоява усилията си да стъпче опозицията. Полицията организи­
ра хайки в търсене на нелегални печатници или тайни събрания. На
13 февруари 20 цивилни полицаи залавят в апартамент в един от
районите на Гданск Лех Валенса и неколцина от водачите на съпро­
тивата. Старателното шпиониране довежда до арестуването на пе­
тима регионални лидери на „Солидарност“: Богдан Лис от Гданск,
Владислав Фрасинюк от Вроцлав, Станислав Хандзлик от Краков,
Януш Палубицки от Познан и Адам Михник от Варшава. След два
216 П итър С уайцър

дни Михник, Лис и Фрасинюк са в затвора. До ноември 1985 г. са

задържани 340 нелегални активисти.
В началото на 1985 г. тайните служби засилват преследването
на нелегалните. Полски и съветски разузнавачи работят трескаво,
за да разкрият и да прекъснат каналите на пристигащата от Запад
финансова и материална помощ. КГБ се оглежда не само към ЦРХ
а и към Ватикана. В секретен меморандум директорът на КГБ Вик­
тор Чебриков призовава полското М инистерство на вътрешните
работи да положи максимални усилия за „разкриването на канали­
те, по които постъпва материална помощ от империалистическите
кръгове на Запад“. Строгият шеф на КГБ нарича Полша „най-сла­
бото звено“ в съветския блок заради толерирането на подривна дей­
ност. Той окуражава полската тайна полиция да шпионира съпроти­
вата и да подкупва активистите. Чебриков обещава помощ от КГБ
за разкриване на „провокаторите“, които застрашават Полша с „под­
ривни действия“.
Съветските разузнавачи обвиняват и Ватикана в подривни дей­
ствия срещу Източна Европа. В един доклад се отбелязва: „Антисо-
циалистическата насоченост на Ватикана стана очевидна с качването
на Йоан Павел II на престола. Неговата враждебност към страните
от социалистическата общност се определя както от личните му ан-
тисоциалистически и антисъветски убеждения, така и от влиянието
на най-консервативните представители на католическото духовенст­
во и реакционните кръгове на Запада, особено в САЩ, върху него“.
Според КГБ Ватикана се стреми да разшири влиянието си в Източна
Европа. „Основният интерес на папската Държава е насочен към „най-
обещаващите“ от нейна гледна точка страни в Източна Европа: Пол­
ша, Унгария и Югославия.“ КГБ издига като приоритет „разкриване­
то и прекратяването на сътрудничеството на представителите на Ва­
тикана и организациите на католическата църква с ЦРУ“(1).
Представители на американската администрация, запознати с про­
грамата за тайна помощ, са наясно, че нейното разкриване от Москва
би имало сериозни, дори фатални последици. Тревога възниква в
Белия дом например в края на февруари 1985 г., когато в Полша се
завръща от изгнание Яцек Кнапик, активист на „Солидарност“. На
летището багажът му е старателно претърсен. Обявено е, че са наме­
рени доказателства за тайни връзки между „задграничните предста­
вителства на „Солидарност“, вътрешните звена на профсъюза и „за­
падни разузнавателни служби“. Полицията огласява писмо от Йежи
Милевски, шеф на брюкселското бюро на „Солидарност“, до Богдан
Лис, лидер в Гданск. В писмото се говори за контакти между акта-
Победа 217
висти на „Солидарност“ и служители в отдел „Източна Европа“ на
Държавния департамент. Кнапик отрича обвинението, че е въвлечен
в каквито и да са подривни действия, и заявява, че цялата работа е
нагласена. От ареста му не излиза нищо.
Но инцидентът показва, че куриерът може да бъде уязвимо звено.
Представителствата на „Солидарност“ на Запад, американските проф­
съюзни централи и ЦРУ редовно използват куриери за пренасянето
на информация и финансови средства за нелегалните. Този начин на
работа обикновено успява, защото винаги има симпатизиращи мит­
ничари. Куриерите си остават важно средство за пренасяне, но през
1985 г. нараства използването на „Свободна Европа“ и „Гласът на
Америка“ за предаване на информация.
За полския министър на вътрешните работи американските дип­
ломатически служби в Полша са звена от единна верига, затова дип­
ломатическият състав от посолството във Варшава и консулството в
Краков е подложен на още по-плътно следене. „Бяха убедени, че всич­
ко се ръководи от посолството - спомня си служител от разузнаване­
то. —Следяха всички и преглеждаха всичко, което влизаше и излиза­
ше от посолството, включително отпадъците. Оставаха много раз-
очаровани.“(2) През февруари американският военен аташе във Вар­
шава е изгонен от полските власти заради обвинение в шпионаж. В
началото на май спрямо двама американски дипломати от консулст­
вото в Краков е проявена крайна грубост, след което са обявени за
персона нонграта поради участие в антиправителствени действия. В
отчаяния си опит да прекрати помощта от Запада вътрешното ми­
нистерство закрива въздушната куриерска служба за американското
посолство. Години наред американските военновъздушни сили са пре­
возвали до Варшава пощата и храни.(3) Полските власти са убедени,
че се пренасят и други неща. Актът говори за вътрешна неувереност.
В началото на 1985 г. подкрепата за „Солидарност“ достига 8
милиона долара. Тя е от първостепенно значение за нелегалното
движение. В ранната пролет много от лидерите отново са пратени в
затвора, но съпротивата не замира. На 1 май, по време на официал­
ното честване, над 15 000 души във Варшава и 2000 в Гданск изли­
зат на улиците в подкрепа на „Солидарност“. Това е най-голямата
проява на неподчинение след налагането на военното положение
през 1981 г.
Съпротивата публикува хиляди вестници, книги и монографии.
Едно от изданията е „Малкият конспиратор“. Списвано от Чеслав
Белецки, архитект по професия, неуморен в противопоставянето си
на правителството, то учи на конспирации срещу правителството,
218 П итър С уайцър

как да се избягват компрометирането и арестът. Двуметровият Бе-

лецки, подписващ се с псевдонима Мачей Полецки, ръководи неле­
гално издателство на име CDN - полските инициали за „следва про­
дължение“. Издават се най-различни брошури и книги, дори вестник
на „Солидарност“ за армията. А Белецки не знае, че част от техника­
та и материалите са доставени от американското правителство. Тай­
ният канал помага на хиляди подобни начинания в цяла Полша.(4)
През март 1985 г. Каспар Уайнбъргър е в Люксембург за серия
срещи с министрите на отбраната от страните - членки на НАТО.
Съюзът е надживял разногласията от 1982 г. около разполагането на
ракетите „Пършинг 2“ и „Круз“ и около газопровода. Още от първи­
те дни на мандата си Уайнбъргър работи усилено за приближаването
на европейците до американската позиция за оръжейните системи и
стратегията на съюза. Сега му предстои особено трудна задача - да
убеди европейските си колеги да подкрепят Инициативата за страте­
гическа отбрана и дори да участват в изследователската програма.
Маргарет Тачър помага немалко, за да не се превърне въпросът в
презокеански дебат.
Уайнбъргър говори разпалено за потенциалните достойнства на
стратегическата система. Целта не е Европа да остане извън амери­
канския ядрен чадър; ИСО ще бъде спирачка, ще установи стабил­
ност между свръхсилите, не обратното. Но вероятно най-убедител-
ният аргумент е икономически. Администрацията на Рейгън говори
за изследователска и развойна дейност, примамлива за мнозина ев­
ропейски производители и учени. Създаването на ИСО ще доведе до
научни и технологични открития. Нима Европа ще пропусне толкова
много икономически и технологични ползи? Агитацията на Уайнбър­
гър в Люксембург довежда до тайни двустранни преговори на адми­
нистрацията с редица от ключовите съюзници. Подписани са някол­
ко споразумения за сътрудничество по ИСО. Великобритания (де­
кември 1985 г.), Германия (март 1986 г.), Израел (май 1986 г.), Ита­
лия (септември 1986 г.) и Япония (юли 1987 г.) включват значител­
ния си научен и технически потенциал в изследователската програ­
ма. ИСО бързо се превръща в международна изследователска про­
грама, в нещо, за което Москва не може дори да мечтае.
Докато Уайнбъргър убеждава съюзниците в Люксембург, разуз­
навателните сведения от Москва показват, че Кремъл живее в трево­
га. Месеци наред анализатори от разузнаването и служители в СНС
следят здравословното състояние на Константин Черненко, грохна­
лия генерален секретар. За средата на януари в Москва е насрочена
среща на Варшавския договор. Очаква се сесията да е напрегната и
Победа 219

важна за подтикване на сателитите от Източна Европа (преди всичко

на Полша) да се разправят с вътрешния враг. Сесията е отложена в
последния момент поради боледуването на Черненко.
Служителите на ЦРУ информират Бил Кейси, че Черненко всъщ­
ност вече е починал и Кремъл отлага съобщението до избирането на
нов лидер. Веднага са осведомени съветникът по националната си­
гурност Робърт Макфърлейн и Каспар Уайнбъргър. Три дни по-къс­
но в 6 часа сутринта светът научава, че Черненко е починал, както и
името на наследника му - петдесет и четири годишния Михаил Гор­
бачов. Едновременното оповестяване на смъртта на Черненко и на
избирането на Горбачов показва, че анализаторите са били прави.
Горбачов наследява империя в тлееща криза, изправена пред гео­
политически заплахи в Афганистан и Полша. Притокът на така нуж­
ната за разклатената икономика валута е колеблив и застрашен от
целенасочени действия, които добиват облика на икономическа вой­
на. Докато новият генерален секретар опознава управлението на съ­
ветския държавен кораб, администрацията работи усилено, за да за-
твърди предимствата си.

В края на пролетта Кейси предприема нова серия пътувания. За­

почва с Европа, за да инспектира развоя на операцията за подкрепа
на „Солидарност“ и да потърси нови възможности в Източна Европа.
Следващата спирка е Пакистан. Новата американска стратегия и по-
големите доставки означават, че темпото и характерът на войната в
Афганистан се променят. Последната точка е Саудитска Арабия, къ-
дето ще бъдат повдигнати няколко въпроса, включително за цените
на петрола.
Във Франкфурт Кейси се среща с европейски разузнавачи. Обяд­
ва със служител от кабинета на шведския премиер, на когото благо­
дари за канала към „Солидарност“. Въпреки някои първоначални опа­
сения шведите умело прикриват доставките за Полша. Полските вла­
сти се опитват да установят контрол върху всички пратки от Западна
Европа, но без особен успех. В замяна Кейси обещава повече воен­
номорска информация предимно за районите, в които се движат съ­
ветски подводници. Накрая моли шведското правителство да увели­
чи медицинските доставки за афганистанските бежанци в Пакистан.
Във Франкфурт директорът на ЦРУ получава интересен доклад за
положението в Чехословакия. Западното разузнаване е идентифици­
рало няколко антиправителствени нелегални организации, които биха
могли да получат американска помощ. Директива № 32 предвижда
създаването на широка мрежа за подкрепа на подмолни движения в
220 Питър С уайцър

страните от съветския блок. Идентифицирането на съпротивата е

първата стъпка, по-важно е да се установи каква да бъде помощта.
На път за Исламабад Кейси прочита купища доклади за положе­
нието в Афганистан. Поводи за тревога има. Москва действа все по-
активно, усилено се опитва да пресече пътя на пристигащата от Па­
кистан помощ за муджахидините. Броят на съветските военни е до­
стигнал 120 000, подготвя се прехвърлянето на още 30 000 за дей­
ствия в северните провинции. Атаките са все по-подготвени. Про­
веждат се изненадващи нощни нападения на командоси, които пора­
зяват болезнено, защото муджахидините не са снабдени с екипиров­
ка за нощно виждане. Прилагат се сеизмични мини и други нови екс­
плозиви. Жертвите на муджахидините са нараснали двойно в сравне­
ние с предходните години.
Но освен песимизъм и загриженост у някои представители на
администрацията се появява лъч надежда. Сведенията от СССР со­
чат, че войната става все по-непопулярна. 25 % от пътуващите в чуж­
бина съветски граждани са против войната - удивително висок про­
цент, като се има предвид, че зад граница излиза само политически
подкованият елит. Изглежда, населението на СССР е убедено, че за­
губите са значително по-високи, отколкото сочат западните прецен­
ки. Робърт Макфърлейн смята, че дори и леко повишение на разхо­
дите и на загубите може да доведе до непропорционално висок поли­
тически ефект.
В Исламабад като че ли цари по-голямо напрежение от предиш­
ния път. Съветските операции по пакистанската граница са станали
по-интензивни - не само за да бъдат прекъснати доставките за му­
джахидините, но и за да се сплаши правителството на Зиа. Редовно
се бомбардира Пешавар, граничния град, който служи за база на му­
джахидините.
Пакистанските разузнавателни служби имат сведения за субсиди­
рани от Съветския съюз подривни действия. Партии и групички по­
лучават средства от Москва, за да поддържат напрежение в Паки­
стан. Базираната в Афганистан терористична организация „Ал Зул-
фикар“ изпраща свои агенти в страната, които тероризират цивилно­
то население. Пакистанските тайни служби и КГБ очевидно манипу­
лират и въоръжават две погранични племена, африди и шинвари, от­
край време враждебно настроени към всяка централизирана власт.
Въздушните атаки също следват една след друга.
Времената са трудни за Зиа. Вътрешнополитическата опозиция
все повече надига глава, дочуват се силни критични гласове и в ар­
мията. Зиа е ключът към афганистанския проект и оставането му на
Победа 221

власт е жизненоважно. По-голямата част от политическата опозиция

е антиамерикански настроена.
В ЦРУ са разработени няколко програми за задържането на Зиа
на власт. Снабдяват го с обилна разузнавателна информация, вклю­
чително с ценни сателитни снимки и електронно оборудване, за да
следи враговете си. ЦРУ инструктира охранителен екип на пакистан­
ския президент. Вашингтон подготвя изпращането на нова военна и
икономическа помощ за Пакистан, почти с 1 милиард долара надви­
шаваща предишната. Членове на администрацията опипват почвата
за изпращането на ракети „Стингьр“ на Зиа. И въпреки това тлее
неувереността, че съветските заплахи и атаки могат да пречупят ре­
шимостта на президента.
Такова е положението през 1985 г., преди войната да навлезе в
нова, по-опасна фаза. Стотици муджахидини са обучени за действия
в съветска територия. Въпрос на време е Москва да разкрие играта и
обстановката да се нажежи заплашително.
След срещата със Зиа Кейси се отправя с бронирана кола на ЦРУ
към военна база извън града, където го чакат генерал Ахтар и брига­
дир Юсуф, за да обсъдят преработената американска политика спря­
мо Афганистан. Предстои пристигането на удвоените доставки: съ­
временна техника за нощно виждане, специални експлозиви и само-
насочващи се снаряди. Може би най-важният принос е достъпът на
муджахидините до американски разузнавателни сведения.
САЩ притежават най-добрата апаратура за наблюдение и разуз­
наване в света. Новата стратегия на администрацията, описана в Ди­
ректива № 166, предвижда използването на тези системи за спечел­
ване на войната в Афганистан. Това са ценни ресурси, използвани
досега съвсем пестеливо. Спътникът К Н -11 е пренасочен от обичай­
ната му орбита, за да събира повече сведения за Афганистан. Пред­
вижда се снимките да пристигат всяка седмица, за да могат паки­
станските тайни служби да следят съветските маневри и операции.
Това ще допринесе за набелязването на целите и планирането на дей­
ствията. За пръв път ще стане възможно провеждането на съгласува­
ни операции.
Националната агенция за сигурност (НАС) за пръв път прена­
стройва електронните си подслушвателни уреди, съсредоточавайки
вниманието върху Афганистан и съветската част на Средна Азия.
През лятото на 1985 г. в Исламабад пристига екип от НАС, който ще
обработва информацията, за да предава в систематизиран вид важ­
ните сведения на Юсуф. Разузнавателната мрежа е толкова всеоб­
хватна, че много малка част от съветските действия остават скрити
222 Питьр Суайцър

за американските служби. Например техниците на НАС обкръжават

с предаватели всички военновъздушни бази на СССР. Всеки пилот е
„маркиран“, може да бъде идентифициран по акцента и интонацията
на гласа. Данните са въведени в компютър и когато по-късно пило­
тът бъде засечен над Афганистан, НАС е наясно кои части са вклю­
чени в операция, какъв е потенциалът им.
НАС е готова да включи във войната и други свои ресурси, като
военни специалисти и анализатори. Към средата на 1985 г. служите­
ли на Пентагона и ЦРУ анализират данните и предават на съответни­
те пакистански служби оценки за съветската тактика. Армията на
Москва, командният й състав стават познати на съпротивата, дей­
ствията им - предсказуеми. Командването на съпротивата ще бъде
предварително подготвено за всяка следваща стъпка на противника.
Съгласно новата стратегия на Съвета за национална сигурност
ЦРУ доставя усъвършенствана съобщителна техника, чиито сигнали
практически са неуловими за съветската армия. Връзките на бойното
поле (по-точно липсата им) са стар проблем. Понякога информация­
та достига до командването след седмици и дори месеци. Муджахи-
дински отреди, отдалечени само на няколко километра един от друг,
трудно обменят информация. Новата екипировка ще бъде от същес­
твено значение за съгласуването на действията на съпротивата.
За постигане на целта - драстично покачване на окупационните
разходи за Москва, генерал Ахтар и бригадир Юсуф изтъкват пред
Кейси, че трябва да се променят планираните военни цели и методи.
Подготвя се серия нападения срещу съветски съоръжения за добив
на природен газ и петрол в Афганистан. Муджахидините, които во­
дят свещена война и са готови всеки миг да умрат за каузата си, ни­
как не се въодушевяват от това да бъде взривен газопровод. И все
пак Юсуф прави необходимото, за да се увеличи броят на саботажи­
те. Основният газопровод от Шибарган до съветската граница е из­
ключително примамлива цел. Вкопан е на метър в земята, минава
Амударя и е от изключително икономическо значение за съветската
индустрия в Средна Азия. В крайна сметка муджахидините го взри­
вяват на няколко места. Обстрелвани са с ракети няколко помпени
станции, които горят дни наред. „Имаме сведения - докладва Юсуф,
- че всички индустриални обекти, използващи газ, са прекратили ра­
бота в продължение на две седмици.*45'
След прегледа на тактиката Ахтар, Юсуф и Кейси обръщат поглед
към въоръжението. Снайперите вече са доставени, артилерията е на
път. Остава проблемът с реалния отпор срещу съветските въздушни
атаки. Доставяните в миналото ракети земя-въздух са неефективни.
Победа 223

САМ 7 е почти неизползваема, британската „Блоупайп“ и китайската

„Ред Ероу“ са не по-добри. Всички тези системи са неподходящи за
партизанската война на муджахидините. Над 90 % от загубите на съ­
ветската авиация са при при наземни атаки. Ако не се намери противо­
действие срещу съветското превъзходство във въздуха, новата стра­
тегия може и да не успее. Единствената система, която би свършила
работа, е „оръжието чудо“, както го нарича Ахтар. Исламабад ще по­
лучи първите си ракети „Стингър“ през юли. Защо да не се доставят и
на муджахидините? Кейси от м есещ повдига този въпрос. „Започнем
ли да сваляме самолети за по 20 милиона долара, Кремъл ще изгуби
спокойствието си“ - обяснява Кейси. Но Държавният департамент се
противи, както и Министерството на отбраната, поради опасения раке­
тите да не попаднат в ръцете на врага.
Кейси уверява Ахтар, че администрацията сериозно обмисля този
въпрос, и обещава лично да го обсъди със съветника по национална­
та сигурност Макфърлейн и с президента.
На следващия елемент в стратегията на Рейгън е посветено посе­
щението на Кейси в Саудитска Арабия. Положението в кралството
сега е много по-различно от 1981 г. Добивът на петрол е спаднал от
10 милиона на 2 милиона барела дневно. Годишният приход от про­
дажбите е със 70 милиарда по-нисък в сравнение с периода преди три
години. Използват се само 60 % от капацитета/6’
В средата на май мюсюлмански екстремисти извършват серия
бомбени атентати в Рияд. Взривовете са дело на Ислямски Джихад -
проиранска група, поставила си за цел да свали от власт кралското
семейство. Анонимен глас е уведомил една от новинарските аген­
ции: „Нашите групи в Саудитска Арабия започнаха изпълнението на
операции, чиято цел е да разтърсят реакционната саудитска династия.“
Гласът обвинява саудитската династия, че „със сила и хитрост е узур­
пирала най-светите места на исляма, и затова в съюз с други мю ­
сюлмани ние ще свалим властта й и ще прогоним деспотите“ .
Атентатите пробуждат старите опасения на кралското семейство.
Кейси и кралят разговарят за новите доставки на САЩ за афга­
нистанските муджахидини и никарагуанските контри. Обсъждат също
войната между Иран и Ирак и възможностите за примирие. Садам
Хюсеин изглежда искрено заинтересован от мирно споразумение с
Хомейни заради лошите резултати на бойното поле. Но Техеран ся­
каш не желае примирие, а пълна победа над Хюсеин.
Пламъкът на иранския радикализъм не отслабва, действията за
подкопаване на консервативните режими в Персийския залив не спи­
рат. Кейси съобщава на Фахд, че президентът е много загрижен от
224 П итър С уайцър

постоянното съветско присъствие в региона, особено в Южен Йе­

мен и Сирия. Предвид на неотдавнашните атентати в Рияд предлага
помощта на Отдела за техническо обслужване в ЦРУ за подсилване
на охраната на кралското семейство. Фахд я приема с благодар­
ност.
Към края на разговора Кейси отново излага становището на ад­
министрацията, че стабилизирането на петролните цени на по-ниско
равнище би имало изключително благоприятно въздействие. Дори
предлага на краля полезна за саудитците информация. Като бивш
международен банкер той казва на Фахд, че Министерството на фи­
нансите планира за следващите дванайсет месеца постепенна девал­
вация на долара. Това е част от кампанията за повишаване на амери­
канския експорт. Информацията е мцого ценна за Фахд, тъй като не­
малка част от саудитските авоари в чужбина не са в долари. Стой­
ността им ще нарасне и финансовите затруднения на кралството ще
бъдат до известна степен облекчени. Според саудитския обичай Фахд
не засяга пряко въпроса за цената на петрола и добива. Но сега Рияд
е задължен на САЩ за сигурността си и за известна икономическа
подкрепа.

* * *

На 29 юли Кейси е в Ню Йорк за секретно съвещание с американ­

ски бизнесмени, които имат делови интереси в Съветския съюз. Тук
са Дуейн Андреас от „Арчър Даниълс Мидланд“, Едгар Бронфман
от „Сийграм“, Мартин Дейвис от „Гълф анд уестърн“, Доналд Кен-
дъл от „Пепси Кола“, Лоране Рокфелер, Роули Уорнър от „Мобил“ и
Джордж Чемпиън от Чейс Манхатън банк. Мястото на срещата е
изисканият Линк клаб на Източна шейсет и втора улица № 36.
Съвещанието е неофициално, една от срещите между висши слу­
жители от кабинета на Рейгън и корпоративна Америка. Темата е
състоянието на СССР. Становището на Кейси за политическата ситу­
ация в комунистическата суперсила оказва немалко влияние върху
търговията между Изтока и Запада, внушавайки на деловите среди
доверие или предпазливост. Андреас посреща Кейси във фоайето и
двамата се качват в салона на третия етаж, където се настаняват на
масата във формата на буквата П. Андреас и Кейси си говорят на
малки имена, председателят на „Арчър Даниълс Мидланд“ е добър
източник на разузнавателни данни за СССР. Кейси познава някои от
директорите от години, дълго преди да стане директор на ЦРУ Всич­
ки те малко или повече са помагали на ЦРУ, споделяйки възгледите
Победа 225

си за Съветския съюз. Някои са предоставяли чрез структурите си

прикритие и в САЩ, и в чужбина.
След обяда Андреас въодушевено представя почетния гост. Из­
тъква заслугите на Кейси в разузнаването през Втората световна война
и работата му в нюйоркските финансови кръгове. „Несъмнено вие
познавате директора на ЦРУ Бих искал да ви представя Бил Кейси.“
Кейси се качва на подиума сред аплодисменти. Дори тези хора, кон­
тролиращи 500 компании, са развълнувани да чуят словото на дирек­
тора на ЦРУ
Кейси започва със своето мнение за новия съветски генерален
секретар. Пред бизнесмените той набляга на икономическата и поли­
тическата програма на Горбачов. Новият генерален секретар е решен
да закрепи нестабилната съветска икономика. Вероятно мерките му
ще бъдат радикални, но неуспешни. Партийната бюрокрация е про­
тив него, както и военните - обосновава се Кейси. Икономиката дей­
ства хаотично, има остра криза за ресурси, както и структурни проб­
леми. Ще се наблюдават опити за подобряване на условията за за­
падните компании, но това ще си остане само фасада. Кейси напомня
на присъстващите, че поради недостиг на валута през февруари Мос­
ква е била принудена временно да преустанови плащанията на чуж­
дестранните доставчици. Затрудненията за компаниите при търгов­
ските отношения с Москва ще останат. Икономическото послание на
Кейси е твърде мрачно.
В политическата област има повече основания за оптимизъм.
Съветската експанзия ще се забави поради прекаденото разпрости­
ране на империята. На Москва не й достигат средства. Вместо ико­
номическа изгода империята носи финансови затруднения. Изглеж­
да, Горбачов ще бъде принуден да намали военните разходи, за да се
справи с икономическата криза.
В заключение Кейси стига до призива, с който обикновено при­
ключва срещите си с бизнесмени: да споделят информация с адми­
нистрацията. „Разчитам на вас за сведения, какво става в Съветския
съюз. Вие можете да почувствате пулса на съветската икономика и
да ни помогнете да усетим как бие сърцето й.“(7)

През лятото на 1985 г. във Вашингтон непрекъснато се говори за

новия съветски генерален секретар. Михаил Горбачов е загадка. Цяло
поколение по-млад от Черненко, на младини той доста е пътувал на
Запад. Маниерите му са по-западни, отколкото на предшествениците
му, като още в така наречените години на стагнация открито е изказ­
вал мнението си за тях.
226 П итър Суайцър

На 25 юни 1985 г. СНС обсъжда редица въпроси, свързани със

сигурността. Членовете разпалено разискват какви промени в съвет­
ската система могат да се очакват от Горбачов. Припомня се забе­
лежката на Андрей Громико, че Горбачов има приятна усмивка, „но
железни зъби“, и се отбелязва, че протежето на стоманения шеф на
КГБ и генерален секретар Юрий Андропов едва ли ще стане инициа­
тор на съдбоносни нововъведения.
Други подчертават, че Горбачов умее да оцелява. Бил е министър
на селското стопанство, в политическото гробище на съветския по­
литически елит, и все пак е успял да стане генерален секретар. Пре­
зидентът Рейгън дори подмята, че „Горбачов е нов тип съветски ли­
дер, първият, който тежи повече от съпругата си“ .
Когато фокусът се насочва към американската политика, Рейгън
се обляга по навик назад и мълчаливо слуша. Становището му за
СССР донякъде се е променило, откакто е встъпил в длъжност. Той
добре разбира значението на връзките и дипломацията и вече вярва,
че има истина в клишето „съветска параноя“. Наредил е броят на
опипващите военни полети по периферията на СССР да бъде значи­
телно съкратен. След двайсетина минути се намесва: „Господин Гор­
бачов може да е, а може и да не е съветски лидер от нов тип. Времето
ще покаже, а това може да отнеме и десетилетие. Но трябва да про­
дължаваме да държим руснаците под пара. Няма да се отказваме от
нищо, което сме предприели.“(8>
Джордж Шулц получава задачата да продължава усилията за раз­
ширяване на дипломатическия диалог, дори чрез среща на най-висо­
ко равнище, както е предложил на Горбачов вицепрезидентът Буш на
погребението на Черненко. Но нищо от започнатото няма да се про­
м еня/9' „Президентът разбираше цената както на дипломацията, така
и на стратегическата офанзива“00' - казва Джон Пойндекстър.
В края на лятото пристигат две икономически новини, които ще
имат неблагоприятно отражение върху СССР. Първата идва от Ва­
шингтон. Под надзора на министъра на финансите Джеймс Бейкър
курсът на долара започва бавно да се понижава, за да достигне девал­
вация от една четвърт през следващата година. Мотивът е преди всич­
ко вътрешен. Девалвацията ще повиши американския износ, правей­
ки стоките по-евтини на чуждите пазари. Но в същото време девал­
вацията съкращава с една четвърт стойността на съветския експорт.
Москва обикновено продава своите енергоносители за долари, пред­
почитаната от нея валута. Тази политика е уместна при силен долар и
позволява на руснаците да повишат максимално покупателната си
способност в Европа и Азия. Но при слаб долар се получава обратно-
Победа 227

то. По изчисления на ЦРУ девалвацията означава за Кремъл загуба

от 1,5 милиарда долара.01'
Другата икономическа вест - съдбоносна за съветската икономи­
ка - е с източник Рияд. В края на лятото на 1985 г. саудитски офици­
ални лица предупреждават администрацията на Рейгън, че може да
се очаква повишаване на добива на саудитски нефт и съответно -
рязко намаляване на цените. „Предупредиха ни, че в близко време
ще има значителен скок в производството“02' - спомня си Уайнбър-
гър. В крайна сметка икономиката и грижата за своята сигурност под­
тикват саудитците да се вслушат в съветите на администрацията. Пре­
дупреждаването на Вашингтон, в пълен контраст с изненадващото
решение за съкращаване на производството от 70-те години, е свиде­
телство за развитието на американско-саудитското сътрудничество
и преследването на общи цели.
Без да подозира какъв финансов циклон ще се извие, Горбачов
свиква в Москва основните си съветници и помощници, за да набе­
лежат икономическите реформи, които да залегнат в следващия пет­
годишен план. Проблемите в съветската икономика са многоброй-
ни, натрупани отдавна. Основната цел на първата реформа, предло­
жена от генералния секретар, е да се увеличи ръстът на производ­
ство и Съветският съюз да влезе в следващия век като обновена
свръхсила. Главната задача е модернизирането, не количеството, как-
то е било десетки години наред. То ще се постигне със засилено
инвестиране в машиностроенето, особено в производството на ин­
струменти, роботи, електроника, компютри, както и с подмяна на
остарялото оборудване. За осъществяването на този план са нужни
няколко ключови елемента, които могат да бъдат осигурени само
при промяна в политиката на Рейгъновата администрация - достъп
до западни технологии, приток на валута и освобождаване от гео-
стратегическата заплаха.
Горбачов отправя настоятелен апел към западните политици и
бизнесмени за разширяване на търговията. Той дори приравнява до­
ставката на технологии с политическото сътрудничество. „В нашия
опасен свят просто не можем, нямаме право да пренебрегваме таки­
ва стабилизиращи за отношенията фактори, като търговията и ико­
номиката, научните и техническите връзки - заявява той пред ауди­
торията си. - Ако наистина искаме стабилни и солидни взаимоотно­
шения, сигурност и мир, базата за тези отношения трябва да включ­
ва развити делови отношения.“03'
За Горбачов приоритет са петролът и природният газ. Това са
основните източници на валута, с която се заплаща вносът на жито
228 П итър Суайцър

и на други доставки от Запада. Целите, поставени от новия генера­

лен секретар, включват повишаване на добива на газ от 10,26 три­
лиона кубически метра на 13,62 трилиона до 1990 г. По-голямата
част от увеличението ще бъде за износ и ще идва от новооткритите
находища в Западен Сибир. Нефтодобивът също трябва да се пови­
ши. За периода 1986-1990 г. в добива на петрол ще бъдат вложени
51,5 милиарда долара, с които трябва да се обнови оборудването и
да се пуснат в експлоатация нови 16 петролни кладенеца още през
1986 г. Горбачов очаква енергийният експорт да донесе милиарди
долари допълнително.
Генералният секретар предлага и успокоение във военната над­
превара. В края на 1985 г., за пръв път от 1960 г., САЩ произвеждат
повече оръжия от Москва. И съветските военни, и Горбачов са при­
теснени от удвояването на американския бюджет за изследвания и
развитие. Ето какво заявява един бивш член на Централния комитет:
„Бяхме твърдо убедени, че съотношението на силите не е в наша
полза - и в областта на военните технологии, и в идеологическата
сфера, и в икономиката. Нещо трябваше да се направи, за да се спре
това развитие на нещата, да се отклони американската заплаха.“04’
Съветски военни, като бившия министър на отбраната С. Л. Со­
колов, призовават съветското военно производство да се поддържа
на конкурентно равнище с американското.05’ Горбачов рисува мрач­
на картина на военната надпревара от нов тип, вероятно обяснява
защо е обсебен до такава степен от мисълта за ИСО. Централният
проблем в света е, че „развитието на науката и техниката е достигна­
ло равнище, при което нововъведенията, най-вече във военната об­
ласт, могат да доведат до съвършено нова фаза в оръжейната над­
превара“. Страхът се дължи на факта, че Москва е изправена пред
технологически предизвикателства, на които не може да отвърне. Спо­
ред Александър Безсмертних „икономическата страна“ на бремето,
докарано ни от американския напредък в тази област по това време, е
„първостепенна грижа за Горбачов“06’. Анатолий Черняев, личен вън­
шнополитически съветник на Горбачов, си спомня: „[Беше] задъл­
жително според Горбачов да се сложи край на Студената война, да се
намали драстично военният ни бюджет, да се ограничи по някакъв
начин военнопромишленият комплекс. За него бе очевидно, че са
нужни преговори с президента Рейгън и силен напредък в преговори­
те за намаляване на въоръжаването.“07’ Но като че ли най-голяма
загриженост предизвиква Инициативата за стратегическа отбрана.
Безсмертних казва: „Когато говорехме за ИСО, за това, че сме въ­
влечени в надпревара, че трябва и ние да направим нещо подобно,
Победа 229

космически програми, разположени в Космоса оръжия и т. н., всичко

това изглеждаше истински кошмар за Горбачов.“081
През юни 1985 г. Горбачов провежда специална конференция по
въпросите на научно-техническия прогрес. В центъра й са обновява­
нето на машиностроенето, въвеждането на компютърни технологии,
производството на уреди и електроника. Това са „катализаторите“ на
„ускорението“ и най-важните сектори за съществуването на иконо­
мическата структура. Новият генерален секретар заявява, че научно-
техническият прогрес е най-важната му мисия. „Какво означава да се
промени икономиката? - пита той. - Преди всичко означава техни­
ческо обновяване на продукцията и постигане на най-високото све­
товно равнище в технологиите.“
XI петгодишен план, разработен от КПСС, отразява тази загри­
женост. В него се дава приоритет на преодоляване на изоставането
от Запада в областта на електрониката. Предвижда се повишаване на
производството на индустриални роботи от 13 000 на 28 000 и на
машиностроителни центрове - от 2500 на 10 700. През първите две
години на новия план инвестициите в инженерния сектор за изследо­
вателска и развойна дейност са с 50 % повече от средствата, отпус­
нати през целия изминал петгодишен период. Фондовете ще бъдат
изразходвани главно за високотехнологични проекти.
Проблемът е, че основните съветски ресурси в тази област са об­
хванати от военнопромишления комплекс. Половината от произве­
дените машини са с военно предназначение, в създаването им са при­
влечени най-способните учени. Поне половината от всички разходи
за научни изследвания са за военните. А новите Рейгънови инициати­
ви в отбраната означават, че за военни нужди ще трябва да се израз­
ходват нови средства.
Съветският Генерален щаб рисува зловеща картина на интереса
на Рейгъновата администрация към новите технологии както в об­
ластта на конвенционалните въоръжения, така и на ИСО. Съветската
военна структура е изправена пред нов етап от технологическото раз­
витие. Генерал Евсеев пише в едно съветско военно списание, че за­
плахата от новите технологии ще даде на капиталистите възможността
за внезапна атака, подобна на нацистката през юни 1941 г. Замест­
ник-министърът на отбраната генерал Гареев в друга статия припом­
ня героя на книгата на Симонов „Живи и мъртви“, стария работник
Попков. Очаква се пред лицето на новата капиталистическа заплаха
мнозина да заявят като образцовия съветски гражданин Попков: „В
последна сметка ще се откажа и от този апартамент и ще живея в
една стаичка на хляб и вода... за да има Червената армия всичко,
230 П итър С уайцър

каквото й е нужно.“(19> Партията обещава никога да не позволи на

капиталистите да спечелят военната надпревара, на каквато и да е
цена.
Горбачов ще следва това обещание. Според него изоставането от
САЩ в сферата на военните технологии заплашва статута на Съвет­
ския съюз като свръхсила. „Няма друг път - обяснява той на верните
партийни членове. - Надпреварата, особено изострена с навлизането
на научно-техническия прогрес, е безпощадна към изоставащите.“(20)
За Горбачов ИСО е средство за допълнително обременяване на съ­
ветската икономика. „САЩ искат икономически да изтощят Съвет­
ския съюз с надпревара в създаването на най-модерни и скъпи кос­
мически оръжия - обяснява той по московската телевизия. - Целта е
да се създадат затруднения на съветското ръководство, да се обър­
кат плановете ни, включително в социалната област, в повишаването
на жизнения стандарт на народа, като по този начин се създаде недо­
волство спрямо ръководството на държавата.“(2,)
В духа на времето това изявление означава, че генералният секре­
тар ще изразходва за отбраната още повече средства, отколкото в
миналото. В новия петгодишен план са предвидени допълнителни
средства за разработка на модерни оръжия. Както той признава по-
късно, за периода 1986-1990 г. е планиран ръст на военните разходи
с почти 8 % годишно, два пъти повече от темпа на националния при­
раст/221 Разходите за отбрана ще се покачат с 45 % през следващите
пет години.
Горбачов обръща поглед на Запад, особено към антикомунисти­
чески настроения американски президент, за да ограничи кампания­
та, подета срещу Съветския съюз.

(|)Телеграма на КГБ № 2181/PR, 19 декември 1984, в книгата на Кристофър Анд-

рю и Олег Гордиевски. Допълнителни инструкции от центъра: строго секретните
за глобалните операции на КГБ доклади, 1975-1985 г. (London, Frank Cass, 1992),
с. 48-52.
(2)Интервю с автора.
(3T h e New York Times, 3 май 1985, с. 1. The N ew York Times, 7 май 1985, c. 7.
(4)Американски държавен служител, интервю с автора.
<5)Мохамед Юсуф, интервю с автора. Винсънт Канистраро, интервю с автора.
''’T h e New York Times, 20 април 1985, с. 1.
(7)Джоузеф Персико. Кейси: животът и тайните на Уилям Дж. Кейси (New York,
Penguin, 1991). Американски държавен служител, интервю с автора.
<#)Едуин Мийс, интервю с автора.
(!))Едуин Мийс, интервю с автора.
(10)Джон Пойндекстър, интервю с автора.
Победа 231

(М>Американски държавен служител, интервю с автора.

(|2,Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.
<13)Правда, 11 декември 1985.
(Ц)Интервю с автора.
(|5)Красная звезда, 5 май 1985.
<|6)Александър Безсмертних. Конференция „Ретроспективи от края на Студената
война“ в Принстънския университет, 26 февруари 1993.
(17)Анатолий Черняев. Изказване в Принстънския университет, 26 февруари 1993.
(18,Александър Безсмертних. Изказване в Принстънския университет, 26 февруа­
ри 1993.
<19)Виж също Евсеев и Гареев във VIZh, № 11, 1985.
(20) Михаил Горбачов. Политически доклад на Централния комитет на КПСС на
XXVII конгрес на партията (Москва, Новости, 1986), с. 19.
(21) Михаил Горбачов по съветската телевизия, 14 октомври 1986.
<22)Михаил Горбачов. Реч пред работниците от Нижни Тагил, 27 април 1990.
 ГЛАВА 17

Удар с далечни
последствия

Г ™ | рез август 1985 г. съветската икономика понася тежък удар,

I I макар ефектът да не проличава незабавно. Саудитска Ара­
бия развъртва крана и залива световния пазар с нефт. Трудното ре­
шение на саудитците идва след многократни изявления на министъ­
ра на петрола шейх Ямани пред ОПЕК, че Рияд иска за себе си пре­
обладаващ дял от световния пазар на петрол. Шест месеца след нас­
тояването на президента, четири месеца след разгръщането на „Ми­
рен щит“ саудитският добив рязко се покачва. Не е трудно да се досе­
тим кои фактори са натежали при вземането на това решение. Кас­
пар Уайнбъргър твърди: „Решението за повишаване на добива бе вът­
решно, самостоятелно взето от саудитците. Това доведе до спад в
цените на петрола през 1985 г. Но в Рияд много добре знаеха, че този
ход е благоприятен за САЩ.“(1)
През първите седмици саудитският добив скача от по-малко от 2
милиона барела на почти 6 милиона дневно. В края на есента на 1985
г. производството достига 9 милиона барела.
За САЩ падането на цените е същинска благодат, означаваща
10 милиарда долара за американските потребители. За Кремъл вся­
ко понижаване на цените значи удар по икономиката. Но през 1985
г. това е равносилно на катаклизъм. Продажбата на злато се удвоя­
ва през 1985 г., за да бъдат осигурени валутни постъпления. Енер­
гетиката е хлябът и маслото на съветската валутна машина, осигу­
рявайки почти 80 % от постъпленията. Секретен доклад на ЦРУ за
съветската икономика от юли 1985 г. говори за намаляване на по­
стъпленията от износа. От 700 милиона долара положително салдо
през първата четвърт на 1984 г. през първата четвърт на 1985 г.
Победа 233

съветският търговски баланс със Запада отчита 1,4 милиарда дефи­

цит.
Михаил Горбачов се нуждае от валутата от енергийния износ, за
да финансира закупуването на технологии и потребителски стоки, с
които да осъществи реформата си. „Ефектът от спадането на петрол­
ните цени бе просто смазващ - казва Евгений Новиков. - Истинска
катастрофа. Десетки милиарди отлетяха.“®
През ноември 1985 г. суровият петрол се продава за 30 долара на
барел, а само пет месеца по-късно - за 12 долара. За Москва това
означава изпаряването на 10 милиарда долара, почти половината при­
ходи. Съветската икономика се задъхва още повече.
Докато Кремъл се опитва да се нагоди към финансовия циклон,
вниманието е съсредоточено към предстоящата среща на върха в
Женева. Новият съветски лидер приема топло предложението, от­
правено на погребението на Константин Черненко от Джордж Буш.
С тази стъпка администрацията на Рейгън се надява да се изгради
доверие между двете свръхсили. Президентът и държавният секре­
тар Джордж Шулц смятат, че подобни срещи могат да ускорят про­
цеса на контрол над въоръжаването. Роналд Рейгън не вярва в пълно­
то ликвидиране на оръжейната надпревара, но е изпълнен с идеалис-
тичния порив да бъдат ликвидирани ядрените оръжия. Освен победа­
та над комунизма съкращаването на ядрените арсенали е друга от
най-важните му цели.
Докато Рейгън предлага срещата на най-високо равнище, за да
успокои съветските страхове от агресивната политика на САЩ, Гор­
бачов вижда в нея възможност да извади съветската икономика от
омагьосания кръг. Американският натиск е огромен. В Афганистан
и Полша руснаците не успяват да закрепят властта на протежетата
си. Недоволството от войната в Афганистан нараства и Горбачов ясно
съзнава разрушителното й въздействие върху съветското общество.
В Полша нелегалното движение не само оцелява, но и засилва влия­
нието си. Освен подкрепата за местните сили в Афганистан и Пол­
ша, които се опитват да отхвърлят съветската хегемония, първосте­
пенна задача за администрацията на Рейгън е да осуети реорганизи­
рането на съветското общество, като затегне примката на техноло­
гическите ограничения, вдигне бариера пред съветския енергиен екс­
порт и ускори военната надпревара между суперсилите. Най-остро
Горбачов е притиснат от Инициативата за стратегическа отбрана.
Администрацията работи върху ходове и възможни реакции, кои­
то да наложат в Женева възгледите на президента, за да се предот­
врати съсредоточаването на разговорите върху контрола над въоръ­
234 П итър С уайцър

жението, както се е случвало в миналото. В съответствие с Директи­

ва № 75 и целта на администрацията да „подбие“ съветската мощ
Доналд Фортиър, член на Съвета за национална сигурност, предлага
„регионална инициатива“. Вниманието ще бъде насочено към пет
горещи точки на планетата, където поддържани от СССР режими се
сражават с въстаници антикомунисти. САЩ ще предложат вражду­
ващите страни сами да постигнат съгласие помежду си, като двете
свръхсили направят необходимото, за да пресекат чуждестранната
военна помощ. Може също да бъде съгласувано отпускането на ико­
номическа помощ. Фортиър не храни илюзии, че Москва ще хареса
това предложение. Но то е удобен контраудар, който да предотврати
оплакванията на Горбачов от ЦРУ
Бил Кейси и Кенет Аделман, директор на Агенцията за контрол и
премахване на въоръженията, също лансират своя идея. Президен­
тът може да предложи „отворени лаборатории“ за изследвания, свър­
зани с ИСО. Ходът напомня „отворените небеса“ на Дуайт Айзенха-
уер отпреди трийсет години. „Отворените лаборатории“ предпола­
гат двете свръхсили да се запознават взаимно с резултатите от из­
следванията си. Москва, естествено, никога няма да се съгласи и това
ще притъпи очакваната съветска атака. Преди да замине за Женева,
президентът се запознава с най-новите разузнавателни доклади за
съветската икономика. „Страшно обичаше да чете такива неща - спом­
ня си Доналд Ригън. - Прехвърляше цели купища през уикенда. Знае­
ше много повече за икономическата и военната ситуация в СССР,
отколкото много хора предполагаха.® Докладите показват, че поло­
жението се влошава, недостигът става хроничен, производството е
затруднено, без да се забравя и кризата за валута. Рейгън разбира, че
дори и да не държи всички карти, то в ръката му са най-силните.(4)
През 1985 г. свръхсилите напомнят два тектонични пласта, които
се сблъскват. Женева, достолепен град с традиционно гостоприемст­
во, е сцена на първата среща между двамата лидери, всеки готов да
отстоява позицията си и да постигне надмощие. Предвидени са също
разговори между държавния секретар Джордж Шулц и съветския
министър на външните работи Едуард Шеварднадзе, посветени на
Афганистан, човешките права, контрола върху въоръженията и ИСО.
От самото начало Горбачов заговаря за ИСО. Инициативата озна­
чава нов тласък в оръжейната надпревара, казва той на президента.
Тя ще разори и двете страни и в крайна сметка ще се окаже дестаби­
лизираща. Генералният секретар гледа Рейгън право в очите и пре­
дупреждава, че ще направи всичко възможно, за да обезсили ИСО с
по-ефективни нападателни средства. ИСО е доказателство, че САЩ
Победа 235

се стремят към стратегическо надмощие и изпреварващ удар, заявя­

ва той и завършва с едва прикрита заплаха: ако за година и половина
не се вземат съответни решения за ИСО, последствията ще са тежки.
Рейгън отговоря убедено и искрено, без да се придържа към бе­
лежките, подготвени от Държавния департамент. Въпреки атаката на
Горбачов становището му за ИСО остава непроменено.
След кратка интермедия по други въпроси Горбачов отново се
връща към темата, обяснявайки, че отказът от ИСО не е унизителен
за Рейгън и администрацията. Президентът заявява, че ИСО не под­
лежи на пазарлък. Възмутеният Горбачов казва, че президентът не се
отнася към него с необходимия респект. Контролът върху въоръже­
нията ще бъде невъзможен без отказа от ИСО, отсича той, докато
Рейгън само свива рамене.
Когато разговорът минава към регионалните проблеми, идва ред
на Рейгън да напада. Много по-рязко, отколкото президент някога е
разговарял със съветски генерален секретар, Рейгън отправя на Гор­
бачов обвинения за Афганистан. Това е геноцид, казва Рейгън. Деца­
та на една бедна, никого незаплашваща страна гинат от бомбите на
съветските самолети. В Полша, в Никарагуа, в Ангола СССР се сра­
жава срещу хора, които искат единствено свободата си. Все още ли
се опитвате да завладеете света? - пита той видимо притеснения
Горбачов.
Срещата не води до съществени политически изменения и завър­
шва с типичната за такива събития помпозност. Рейгън, незаинтере-
суван от дипломатическите тънкости, си тръгва за дома, изпълнен с
увереност. С атаката си срещу ИСО Горбачов е показал безизходица­
та, в която се намира. А президентът е дал да се разбере, че по въпро­
си като Афганистан той също е подготвен да притисне другата стра-
на.(5)
Без да е постигнал целите си в Женева, Горбачов се връща в Моск­
ва, където го очаква безрадостният икономически хоризонт. Алек­
сандър Безсмертних си спомня: „В страната вече се чувстваше нап­
режението, породено от надпреварата във въоръжаването. Горбачов
искаше да придвижи напред реформите, а неспиращата надпревара
във въоръжаването бе огромно препятствие пред бъдещето им.“(6)
Горбачов е наясно с дълбочината на икономическата криза и раз­
бира връзката между икономическото обновление и състоянието на
съветската система. Икономическата мощ определя геополитичес-
ката сила на СССР. На 23 май той казва пред дипломати в Министер­
ството на външните работи, че „без ускорено икономическо и соци­
ално развитие ще бъде невъзможно да удържим позициите си на меж­
236 П итър С уайцър

дународната сцена“(7). Икономическата криза е достигнала такава

дълбочина, съобщава той недвусмислено, че застрашава междуна­
родното ни присъствие.
Съветската военна преса е пълна с изследвания за евентуалното
въздействие на новите западни оръжейни системи върху съотноше­
нието на силите.® Икономическият и технологическият напредък,
възможен само чрез радикална реформа, е станал повеля на нацио­
налната сигурност. В едно военно списание четем: „Само мощна и
модерна икономическа база може да позволи поддържането и усъ­
вършенстването на въоръжените сили, снабдяването им с необходи­
мите нови оръжия, военни технологии и боеприпаси.“® Перестрой­
ката не е просто модернизиране на съветската гражданска икономи­
ка и преодоляване на недостига, който прави толкова мизерен живо­
та на обикновените граждани. Целта е също да се промени очертава­
щото се съотношение между силите. Генерал Дмитрий Язов (по-къс­
но министър на отбраната) заявява, че перестройката е „интензифи­
кация на производството чрез въвеждане на най-новите постижения
в науката и техниката“00>. Той гледа на реформата като на военна
необходимост.
Част от вашингтонската администрация, която приема сериозно
реформаторските усилия на Горбачов, се вглежда с интерес в програ­
мата му. Едно не толкова монолитно общество, по-отворено и по-
свободно, следователно по-малко агресивно, би било от интерес за
САЩ. А какво ще стане, ако Горбачов някак успее да създаде по-
ефикасна и технически напреднала империя, която запазва всички
марксистко-ленински капани, прилагани през последните седемдесет
години? Ами ако призивите за реформа са само примамка за получа­
ване на кредити от Запада?
Докато Горбачов започва кръстоносния си поход за технологично
динамизиране на съветската икономика, стратегическите усилия на
администрацията да издигне бариера пред достъпа на съветския блок
до нови технологии дават своя резултат. След 1981 г. са въведени
множество структурни и законови промени в американския експор­
тен режим. Операция „Изход“, обявена с много шум, е най-агресив-
ната, действала до този момент. През 70-те и в началото на 80-те
години в съда са възбудени едва две-три дела за технологични краж­
би. Само през януари 1986 г. са разгледани над сто. Списъкът на
контролираните стокй се разширява; в периода от октомври 1983 г.
до септември 1987 г. са добавени 26 технологии.
Може.би най-значимата промяна идва през 1985 г., когато с дву­
партийно единодушие и подкрепа от страна на администрацията е
Победа 237

променен законът за експортната администрация от 1979 г. Поправ­

ките дават възможност на американски експортни служители да раз­
следват нелегален износ, осъществен извън САЩ. Агентите са по­
ощрени да проследяват технологичния експорт в Хонконг, Швейца­
рия или Индия. Двустранни споразумения с някои неутрални страни
предвиждат самостоятелен контрол на тези страни върху износа им.
Митничарите получават допълнителни права: да претърсват съмни­
телни пратки без предварително разрешение и да конфискуват по­
дозрителни пратки. Наказанията за незаконно прекарвани стоки ста­
ват по-строги: затвор вместо глоби.(П)
Стратегията за технологични забрани работи с пълна сила през
1986 г. Страните от КОКОМ затягат контрола над износа, пробивите
през Швеция, Австрия и Швейцария са преустановени. За 40 % от
американските експортни стоки се изискват различни контролни ли­
цензи, което на практика осуетява възможността на Москва легално
да се сдобива с американски високи технологии. За четири години
администрацията създава бюрокрация, заета единствено с контрол
върху износа за съветския блок. Използват се усъвършенствани ком­
пютри, за да се проследява движението на технологична продукция
по цял свят. Специален сектор в ЦРУ провежда безпрецедентно сле­
дене на високотехнологичните изделия в цял свят. Непрекъснатият
натиск от Вашингтон принуждава някои от съюзниците му да пред­
приемат аналогични мерки, макар и в по-малък мащаб. През 1984 г.
британското Министерство на отбраната създава екип за технологи­
чен трансфер, подобни програми се осъществяват и от Париж и Бон.
Задушаващите ограничения на износа принуждават Кремъл да
предприеме отчаяни мерки. През 1986 г. броят на разузнавачите от
КГБ и. военното разузнаване (ГРУ), които се опитват да откраднат
западай технологии, се повишава рязко. „През 80-те години със за­
тягането на ограниченията за износ се увеличиха опитите за индуст­
риален шпионаж“ - спомня си Стеф Халпър. Но шпионажът не е в
състояние сам да разреши проблемите. Кражбата на технология е
нещо различно от законното й закупуване, защото не включва обуче­
нието, инструкциите и техническата помощ, които обикновено съ­
пътстват покупката.
Кейси и други американски ръководни кадри са наясно, че в отчая­
нието си Кремъл ще прибегне до индустриален шпионаж. Като конт-
рамярка се разширява програмата за технологическа дезинформация.
Анализаторите в Лангли внимателно се вглеждат в петгодишния план
на Горбачов, за да набележат онези сектори на икономиката, където
ще се появи най-голям глад за западай технологии. На базата на този
238 П итър С уайцър

анализ, подкрепен от шпионски донесения, експертите съставят спи­

съци с ключови технологии. След това инженери подготвят подвежда­
ща информация, която трети лица в Европа или САЩ да предадат или
дори да продадат на нищо неподозиращи съветски агенти.
Москва дейно се интересува от нови технологии за извличане на
природен газ и нефт. Особено желани са документациите за сондира­
не на морското дъно. ЦРУ подхвърля изработени с помощта на съ­
ответни инженери планове, които са представени като документация
за дълбоководни сонди, успешно използвани в Мексиканския залив.
Според един доклад копирането им в СССР вероятно е довело до
загубата на десетки милиони долари. „Едва ли и сега са осъзнали
докрай мащаба на объркването, до което ги доведохме в газодобив-
ните и нефтодобивните технологии.“02*
Националният център за събиране на информация към ЦРУ убеж­
дава няколко малки компании в Силиконовата долина да подготвят
негодни чертежи за многофункционални компютри и сателити. „Ин­
женерите веднага се запретнаха - спомня си служител от ЦРУ - За­
дачата да изработят умишлено фалшифициран проект много ги за­
бавляваше.“ Като използват изхвърлени проекти от други произво­
дители, инженерите съставят „най-напредничави решения“, които са
продадени за около 15 000 долара на съветски агенти. Според някои
слухове през 1989 г. част от проектите билй все още в процес на
анализиране, някои дори били внедрени. „Ако въведеш боклук в из­
следователския и производствения цикъл, много трудно можеш да
се отървеш от него“03’ - твърди същият служител.
Освен това администрацията се стреми да засили страха на Моск­
ва от ИСО. Според Олег Гордиевски сред кремълските лидери се е
наложило схващането, че ИСО е в състояние да задейства реално,
обезсилвайки съветския стратегически арсенал. Бил Кейси, Каспар
Уайнбъргър и Джон Пойндекстър искат да използват психологичес­
кото преимущество от тази тревога. Кампанията трябва да създаде
впечатлението, че американските експерти са напреднали далеч по­
вече, отколкото в действителност. ИСО се превръща в идея фикс за
Горбачов.

Докато технологичното съревнование изтощава Москва, геопо-

литическите сблъсъци застрашават самата рамка на империята. По
настояване на президента Бил Кейси провежда секретни операции по
целия свят. Директорът на ЦРУ е наясно, че в тази партия целта не е
да се вземат няколко пешки на противника, а матирането му.
Няколко седмици след срещата в Женева Кейси обядва с Алън
Победа 239

Фиърс в кабинета си в Лангли. След няколко години работа на Араб­

ския полуостров Фиърс е на път към новия си пост в Централна Аме­
рика. „Постигнем ли една победа някъде - казва му директорът на
ЦРХ - колодата ще рухне карта по карта. Ще предизвика верижна
реакция в цялата империя.“ В началото на 1986 г. въпреки съветска­
та неотстъпчивост най-благоприятни възможности за победа има в
Афганистан.04'
И през 1986 г. с настъпването на зимата експлозиите постепенно
затихват в разкъсваната от войната страна. Както през изминалите
шест години съветските и афганистанските части се оттеглят от
склоновете и клисурите в укрепените си бази и в градовете. Съвет­
ската армия, сега под командването на генерал Зайцев, не е постиг­
нала особени резултати през изтеклата година. Масираният натиск в
източната част на страната с участието на 20 000 бойци не успява
нито да затвори границата с Пакистан, нито да пререже снабдителни­
те артерии на муджахидините. Засилената американска помощ за­
почва да дава резултат. Оръжейните доставки рязко са се увеличили,
като през 1985 г. муджахидините получават 10 000 ракетни снаряда и
200 000 ракети - повече, отколкото през всичките пет изминали го­
дини.
В първите дни на 1986 г. Кейси пристига на редовното си посеще­
ние в Пакистан и се среща с генерал Ахтар и бригадир Юсуф недалеч
от афганистанската граница. Тримата разглеждат сателитни снимки
и подробна карта на Афганистан и обсъждат разгръщането на сили­
те, загубите и възможните сценарии през годината. Най-смайващ е
прогресът, осъществен от съпротивата. С всеки изминал месец му­
джахидините провеждат по-сложни и широкомащабни операции.
Допреди пет години, въоръжени с обикновени пушки, те са преслед­
вали лесни цели на афганистанска територия, а сега боравят с висо-
котехнологичи оръжия и атакуват съветски военновъздушни бази.
Пуснати са в употреба нови свързочни системи с ефективен обхват
до 900 километра. Създадени са свързочни възли във вътрешността
на страната - Парван, Пахман, Мазар и Шариф и Кандахар, както и
регионални командни центрове. В ход е сложно обвързан процес.
Снимки от американските сателити на стационарна орбита над Аф­
ганистан се изпращат за анализ във Вашингтон и на пакистанските
тайни служби. На тази основа се изготвят инструкции, които паки­
станците предават в регионалните командни центрове. От там на­
режданията стигат до отделните командири чрез високочестотни пре­
даватели с обхват 30-40 километра.
Муджахидините действат по-ефективно и благодарение на обуче­
240 П итър С уайцър

нието в създадените през 1985 г. многобройни школи. Това са дву­

седмични курсове за боравене с противотанкови и зенитни оръжия,
за залагане на мини и разминиране, саботажни действия и бой в насе­
лено място. На година минават 20 000 души през тези школи, нари­
чани от някои шегаджии „университетите на ЦРУ“.
Ахмед Шах Масуд, известен като Лъва от долината Паншир, за­
взема през 1985 г. добре охранявания пост в Пешгохор, който се пази
от един батальон, укрепен в бункери. Пленени са над 450 души. На
други места муджахидинските командири нападат съветски военно­
въздушни бази. След обстрел с ракети през лятото на 1985 г. лети­
щето в Кандахар е изоставено и съветските самолети са изместени.
Особено застрашителна за съветското командване е повишената ак­
тивност в северните провинции, недалеч от съветската граница. В
Амударя са потопени руски шлепове. Британската разузнавателна
служба МИ 6 доставя малки магнитни мини, които се закрепват на
борда непосредствено под ватерлинията. Специално обучени муджа-
хидини преплуват реката, поставят мините и се връщат обратно в
Афганистан.
Но най-сериозната възможност за ескалация са муджахидинските
нападения на съветска територия. Предложението се ражда в Белия
дом през 1983 г., а Ахтар и Юсуф го приемат с готовност. Но към
края на 1985 г. Кейси преценява, че ще е по-разумно Вашингтон да
не предоставя сателитни снимки на съветска територия. „Ако ракет­
ните атаки бяха координирани и точни, руснаците веднага щяха да се
досетят, че се използва сателитно наблюдение - спомня си един слу­
жител. - Само ние можехме да предоставим такива данни. Щеше да е
прекалено очевидно и да доведе до акции на отмъщение.“(15) Юсуф
трябва да организира атаките без американска сателитна информа-
ция.(16)
Но САЩ помагат по други начини. Планира се изпращането на
специално обучени части, снабдени от ЦРУ с китайски ракети и висо­
котехнологични експлозиви, в съветска територия. Задачата им е да
набелязват граждански и военни обекти за саботаж, да поразяват про­
мишлени инсталации, да причиняват дерайлиране на влакове и да
обстрелват с ракети военни съоръжения.0 71
Обучението на муджахидините в школите на ЦРУ води до промя­
на в тактиката им. В края на 1985 г. те за малко не убиват Махмуд
Наджибула, шефа на афганистанската тайна полиция. Планът е съ­
ставен от муджахидински командир с помощта на симпатизиращ офи­
цер от тайните служби на Кабул. Предоставените от ЦРУ експлози­
ви и датчици са пренесени тайно в столицата през август 1985 г.
Победа 241

О фицеры купува кола на старо, използвайки фалшиво име, и я за­

режда с експлозива. В края на ноември колата е паркирана пред ин­
дийското посолство, където трябва да пристигне Наджибула. Кон-
спираторите нямат дистанционен детонатор и използват часовников
механизъм. Наджибула обаче закъснява с половин час и бомбата из­
бухва, без да изпълни предназначението си.
След анализа на картите и сателитните снимки Ахтар, Юсуф и
Кейси насочват разговора към бъдещото развитие на войната. Гене­
рал Ахтар повдига въпроса за ракетите „Стингър“. Молбата за до­
ставянето им сякаш е пренебрегната и пакистанският генерал иска
обяснение. „Това бе единственото оръжие, което- можеше да обърне
войната“(18) - спомня си Юсуф. Кейси отговаря, че той лично и други
представители на администрацията също са разочаровани. Но може
би ще има промяна. Робърт Макфърлейн е запознал президента с
въпроса в края на 1985 г. и има вероятност молбата да бъде удовлет­
ворена. Оптимистичната прогноза е муджахидините да получат стин-
гъри до лятото.
Успехът в Афганистан зависи изцяло от пакистанската подкрепа.
Старши американски дипломат в Москва разбира от съветски офи­
циални представители, че Кремъл възнамерява „да даде на Зиа за­
служеното“ заради помощта за съпротивата.09' Кейси уверява Ах­
тар, че САЩ ще направят необходимото, за да защитят пакистанския
президент. Мерките за сигурност са вече затегнати, остава да се нап­
рави още малко. Когато три години по-късно самолетът, с който пъ­
тува президентът Зиа, избухва във въздуха, косвени доказателства
говорят за намесата на КГБ или на тайните служби на Кабул/20'
След срещата Бил Кейси наблюдава показни стрелби на муджа­
хидините. На пакистанска територия те се обучават да боравят с оръ­
дия, минохвъргачки, ракетни снаряди и снайпери. После новообуче-
ните ще бъдат прехвърлени в Афганистан, за да се изправят срещу
Червената армия. Изглежда, предстои добра година. Муджахидини­
те стават по-предприемчиви на бойното поле, положението на съвет­
ските части изглежда все така нестабилно, предстоят военни набези
на съветска територия.

(1,Каспар Уайнбъргър, интервю с автора.

(2)Евгений Новиков, интервю с автора.
(3>Донадц Ригън, интервю с автора.
(4)Джон Пойндексгьр, интервю с автора.
242 П итър С уайцър

(5) Джон Пойндекстьр, интервю с автора. Робърт Макфърлейн, интервю е автора

(6) Александър Безсмертних. Конференция „Ретроспективи от края на Студената
война“ в Принстънския университет, 27 февруари 1993.
(7) Виж Дон Обердорфър. Завоят (New York, Poseidon, 1991), с. 162.
(8,В. Воробьов. Време на сражения. Красная звезда, № 233, 9 октомври 1985, с. 2.
(9)Военно-исторический журнал, № 4, 1986, с. 6.
(,0,Д. Т. Язов. На страж на социализма и мира (Москва, Воениздат, 1987).
<П)Стеф Халпър, интервю с автора. Уилям Шнайдър, интервю с автора.
<12)Интервю с автора.
<13)Интервю с автора.
(|4)Алън Фиърс, интервю с автора.
(15)интервю с автора.
(,6)Мохамед Юсуф, интервю с автора.
<17)Мохамед Юсуф, интервю с автора.
(|8)Мохамед Юсуф, интервю с автора.
(19>Мохамед Юсуф, интервю с автора.
(20)Мохамед Юсуф, интервю с автора.
 ГЛАВА 18

Притискане

ешението на Саудитска Арабия от края на 1985 г. за бързо

Р увеличаване на петролния добив, което ще доведе до рязък

спад на цените, не остава без ответ от Кремъл. В началото на
крал Фахд получава извънредно остро писмо, подписано от
бюро. Олег Алексеевич Гриневски, началник на отдела за Близкия
изток в Министерството на външните работи, и Гейдар Алиев, член
на политбюро и специалист по арабските въпроси, предават писмото
на Фахд и координират ответни мерки с Ирак и Либия - две други
страни, губещи от саудитската мярка.
Писмото съдържа недвусмислено предупреждение да не се до­
пуска по-нататъшно поевтиняване на нефта и предложение за тайна
среща в Женева за стабилизиране на цените. Иран отправя публични
заплахи, тъй като намаляването на приходите от износа на петрол
може да осуети планираното настъпление срещу Ирак. Атаките в
Персийския залив зачестяват; и Иран, и Ирак пренебрегват същест­
вуващите военни закони. Поразени са както танкери, така и рафине­
рии и платформи за товарене. Иранските военновъздушни сили стра­
дат от остър недостиг на резервни части, затова Революционните
стражи въвеждат опасна нова техника за атака на иракските петрол­
ни съоръжения: бързоходни катери със самоотвержени бойци, въ­
оръжени с ракети. Така са потопени няколко танкера в Залива.
В началото на 1986 г. Рияд очаква от Вашингтон осигурителни
гаранции за петролните доставки от Залива. Иранските атаки застра­
шават саудитците в по-малка степен от производители като Кувейт,
но крал Фахд иска да е сигурен, че САЩ няма да допуснат Иран да
застраши корабоплаването в Персийския залив. Принц Бандар спо-
244 П итър Суайцър

деля тревогите си с Каспар Уайнбъргър и Бил Кейси. Предвижда се

по време на посещението на вицепрезидента Джордж Буш в Араб­
ския полуостров през април 1986 г. да се проведат преки преговори
по този въпрос.
Саудитското производство в началото на 1986 г. е почти 10 милио­
на барела на ден. Цените продължават да падат. За Рияд силно увели­
ченият добив компенсира падането на цените. Очаква се увеличение
на приходите с една трета. Дори при цена 8 долара на барел саудит-
ците ще получат повече, отколкото през 1985 г. А падането на аме­
риканския долар, за което Фахд е своевременно предупреден, носи
допълнителна печалба. Според секретен меморандум на Държавния
департамент „Саудитска Арабия получава голяма премия с послед­
ния спад на долара“. Само за последните шест месеца на 1985 г. „пре­
мията“ възлиза на 10 милиарда долара. Саудитците очакват сходен
резултат и през 1986 г.(1)

През февруари 1986 г. американските усилия за отхвърляне на

съветската власт в Източна Европа навлизат в нова фаза с насочва­
нето на средства за нелегалното движение в Чехословакия. В съот­
ветствие с Директива № 32 и с желанията на президента е осъщест­
вен контакт с чешки емигранти, живеещи на Запад. Създаден е него­
лям канал за подпомагане на нелегалното движение. Средствата са
далеч по-малко, отколкото за Полша, само неколкостотин хиляди
долара годишно. Чешката опозиция е в процес на зараждане, оглавя­
вана предимно от интелектуалци. Състои се от правозащитни орга­
низации, като Харта 77, и католически клубове. Паричните средства
от ЦРУ се внасят чрез емигрантска организация на Запад и влизат в
страната като лични преводи. Установяването на взаимодействие
между нелегални движения в източния блок е заплаха за съветската
доминация над района.
Подпомагането на съпротивителни организации зад Желязната
завеса е рисковано, прокарването на канал за изпращане на помощи
не е лесно. В меморандум до Клер Джордж, новия шеф на Оператив­
ната дирекция, Бил Кейси определя задачата - да се открият опози­
ционни движения и да се изработи стратегия за подпомагането им.
„Бил искаше да види как могат да се подкрепят опозиционните дви­
жения в този регион, и да ги подтикне към взаимодействие“® - спомня
си служител, запознат със съдържанието на меморандума.
Един от проблемите е движенията да не бъдат компрометирани.
Разкрият ли каналите, разузнавателните служби на съветския блок
могат да унищожат съпротивата. През 20-те години полиция на бол-
Победа 245

шевиките създава фиктивни нелегални организации, за да залови опо­

нентите на режима. Най-известна е Монархическата асоциация за
Централна Русия, по-популярна под кодовото название Доверие. Ней­
ни членове проникват в антикомунистическите организации и прова­
лят няколко разузнавателни операции в Русия.
От примера на Полша обаче става ясно, че външната подкрепа е
от изключително значение. Освен помощта от ЦРУ „Солидарност“
получава 500 000 долара годишно като частни дарения отвъд океана.
Триста хиляди долара са от американските профсъюзи. Но помощта
идва нередовно. Няколко пратки от Стокхолм са пресрещнати и за­
ловени през пролетта на 1986 г. Проверките не са случайни. Някой
по канала е предал информация на властите. Прекъсването на канала
би преустановило снабдяването с материали, другите възможности
са твърде ограничени.
Подозренията се насочват към Швеция. Малка е вероятността вра­
жески агенти да са проникнали сред структурите на „Солидарност“,
отговорни за превоза на пратките до Швеция. В тайната операция за
снабдяване участват само проверени активисти. Но в Швеция кана­
лът зависи от докери и пристанищни чиновници. Нищо чудно някой
от тях да се е изкушил да уведоми полските власти срещу заплаща­
не. Изглежда, през февруари Кейси звъни от офиса си в Белия дом на
служителя от шведското разузнаване, запознат с операцията, за да го
предупреди за пробива.
За Швеция заминава екип от американски агенти, за да сътрудни­
чат на местното разследване. Те прекарват две седмици и половина,
проучвайки всеки сантиметър от шведската част на операцията. Най-
сетне, насочени от един докер, попадат на шведски митничар от при­
станище Истад, който е изпращал по телекса съобщения до Гданск.
При проверка на банковите му сметки се установява, че е получавал
около 200 долара за всяко предадено сведение.
Виновникът е открит, но екипът се пита каква да е следващата
стъпка. Ако бъде арестуван или уволнен, нещо може да стигне до
пресата и цялата операция да излезе наяве. Шведите предлагат ком­
промисно решение: да бъде преместен на друга служба, между дру­
гото с по-висока заплата и редица допълнителни облаги. Това веро­
ятно е единственият случай, в който държавен служител получава
повишение за предаване на информация на страна от Варшавския
договор.(3)
Докато администрацията разширява тайната си финансова под­
крепа за нелегалните движения зад Желязната завеса, Михаил Горба­
чов председателства XXVII конгрес на КПСС. Десет дни комунисти­
246 П итър Суайцър

ческите лвдери се опитват да начертаят бъдещето на своето движе­

ние. В президиума Горбачов седи до Игор Лихачов, зад тях са гене­
рал Войчех Ярузелски и Ерих Хонекер.
Речта на Горбачов е историческа, защото разширява започналата
вече дискусия за греховете от миналото. Освен това той отправя при­
зив за преустройство на съветското общество. Говори открито и енер­
гично, повишава глас, за да наблегне на важните моменти, и засяга
голям брой значими теми. Научно-техническият прогрес е от същест­
вено значение за съветското бъдеще, казва Горбачов на събралите
се. Само той ще позволи на партията да постигне целта си - удвоява­
не на „икономическия потенциал“ на страната. В новия петгодишен
план централно място е отделено на създаването на нови техноло­
гии. „Партията се нуждае от средства и ресурси, които да бъдат ин­
вестирани в секторите с най-голяма възвръщаемост за най-кратко
време, при това не чрез увеличаване на заетата работна ръка, а чрез
създаването на съвършено нови, високоефективни машини и техно-
логии“(4) - заявява той. Планът изисква инвестиционна политика, на­
сочена главно към така наречения високотехнологичен сектор. Пред­
виждат се над 200 милиарда рубли вложения в този сектор и за мо­
дернизация на промишлеността. Това е повече от похарченото за пре­
дишните десет години. Инвестирането във високи технологии е на­
деждата за икономически растеж и развитие/*'
Горбачов предупреждава и за американските намерения. Говори
за своето „искрено желание да отхвърли бремето на „звездните вой­
ни“ и надпреварата във въоръжаването“. Предупреждава, че „САЩ и
техният военнопромишлен комплекс нямат намерение да забавят
крачка и остават локомотив на милитаризма“. Настоява за спазване
на „основни принципи на икономическия ред, за премахване на дис­
криминациите, блокадите и санкциите“. Заклеймява намесата във вът­
решните работи на други страни, особено на Полша и Афганистан.
Империалистическите сили се опитват да „подрият Полша“. „Конт-
рареволюцията и империализмът превърнаха Афганистан в кървяща
рана“(6) - заявява той пред събраните съмишленици.

През пролетта на 1986 г. падането на цената на петрола предиз­

виква сериозна загриженост не само по света, а и сред някои предста­
вители на Рейгъновата администрация. Вицепрезидентът Джордж
Буш се подготвя за десетдневна обиколка в района на Персийския
залив. Израсъл сред тексаските петролни кладенци, Буш възприема
понижаването на цените като заплаха, не като благодат. Високите
цени са добре дошли за Югозапада, негова политическа база. С не­
Победа 247

обичайна откровеност вицепрезидентът изказва становището си по

този въпрос.
На 1 април, преди отпътуването си, Буш заявява на пресконфе­
ренция във Вашингтон, че „стабилността на пазара е от първосте­
пенно значение и аз ще положа всички необходими усилия за интере­
са на страната ни... Мисля, че е жизненоважно да говорим за стабил­
ност, че не ни е нужно продължително неконтролирано падане, на­
помнящо скок от самолет без парашут.“
Това изявление противоречи на всичко, което администрацията е
казвала и вършила до този момент. Президентът, Каспар Уайнбър-
гър, Бил Кейси и Джон Пойндекстър, без да се броят съветниците,
гледат на падането на цените като на огромен плюс. Изказването на
Буш поражда необичайна обществена реакция. „Постигането на ста­
билност става, като се оставят пазарите да функционират свободно“
- казва говорител на Белия дом. Според него Буш очевидно е искал
да подчертае пред крал Фахд, че пазарните сили ще определят равни­
щето на цените.07'
Само няколко дни след изявлението си Буш е в Рияд за освещава­
не на нова сграда на посолството. По време на вечерята той разгова­
ря с няколко саудитски министри, включително с шейх Ямани. Ви­
цепрезидентът предупреждава, че ако цените запазят това ниско рав­
нище, американските петролопроизводители ще упражнят натиск вър­
ху Конгреса за въвеждане на някакви тарифи или защита срещу вно­
са. Ямани приема предупреждението не просто с любезност, саудит-
ците се чувстват объркани - месеци наред представители на адми­
нистрацията са уговаряли понижаване на цените на петрола. Уайн-
бъргър, Кейси и, най-сетне, самият президент са настоявали за пови­
шаване на саудитския добив и са положили всички усилия, за да не се
покачват повече цените. Сега Буш говори точно обратното.
От Рияд вицепрезидентът продължава за Дахран, където крал Фахд
пребивава временно в Източния дворец. Кралят дава официална ве­
черя, на която сервитьорите са опасани с патрондаши, носят саби и
пистолети. Буш и Фахд провеждат разговор, който се превръща в
среднощно заседание. Ирански кораби наскоро са атакували саудит­
ски танкер и Фахд е притеснен от видимо повишената агресивност на
Техеран. Изглежда вероятно иранците да се установят в Южен Ирак,
след като завземат граничещия с Кувейт полуостров Фао. Фао може
да послужи за подстъп към малкия Кувейт и много вероятно - към
саудитските петролни полета. Фахд е нервен, саудитските сили са в
повишена бойна готовност. Буш го уверява, че САЩ ще защитят
кралското семейство, ако Иран нападне. Иран няма да бъде оставен
248 П итър Суайцър

да атакува Кувейт или Саудитска Арабия, без да получи ответен удар

от американските военни сили. Американски кораби в Залива следят
иранските операции, а Вашингтон е добре запознат с иранските на­
чинания.
Когато разговорът се насочва към петрола, Буш казва на краля,
че е желателно да се постигне „стабилност на пазара“. Цената на пет­
рола вече е спаднала от 30 долара за барел през есента на 1985 г. до
10 долара през април 1986 г. Има предположения, че може да стигне
и 5 долара. Буш съобщава на Фахд за разговора си с Ямани: в САЩ
ще нараства натискът за въвеждане на квоти или тарифи за вносния
петрол, така че най-добре за саудитците е да вдигнат цените. Фахд е
очевидно объркан. Това отклонение от политиката на администрацията
е доста нетипично за Буш, който винаги е бил лоялен, не особено
шумен вицепрезидент през първите пет години. Сега за пръв път гла­
сът му прозвучава в дисонанс, при това в разговор с чужд държавен
глава.
Когато до Белия дом стигат изявленията на Буш пред Фахд, Рей-
гън прави нещо, което рядко се е случвало: „Само дето на наби ви­
цепрезидента - разказва един от посланиците в региона. - Никак не е
добре, когато президентът и старши членове на кабинета говорят едно,
а вицепрезидентът - друго, изглежда, е казал Рейгън на Буш .“(8)
В някои западни кръгове се заговаря за намеса на международния
петролен пазар с цел „стабилизирането му“. На тайно съвещание на
Международната агенция по енергетика през пролетта на 1986 г. ня­
колко страни настояват за конференция на високо равнище за пови­
шаване на цените. В съответствие с политиката на администрацията
американската делегация заявява, че такова решение е неприемливо.
Дори успява да отстрани от заключителното комюнике на конферен­
цията думата „стабилност“.
Как точно се отразява понижаването на цените на петрола върху
съветската икономика, се изяснява през май 1986 г. със секретен док­
лад на ЦРУ наречен „СССР: пред дилемата за недостиг на валута“. В
резюмето към него е отбелязано: „Ниските цени на горивата, спада­
нето на нефтодобива и девалвацията на долара ще намалят възмож­
ностите на СССР да внася западни машини и съоръжения, селско­
стопански стоки и промишлени изделия до края на десетилетието.
Понижената способност на Москва да печели валута се появява в
момент, когато Горбачов вероятно разчита на повече приходи от За­
пад, за да придвижи напред програмата си за съживяване на иконо­
миката... Резкият спад на цените на петрола през тази година същест­
вено разклати позициите на Москва... Както през 1985 г., така и сега,
Победа 249

износът на петрол за валута най-вероятно ще претърпи съществено

намаление поради принудително съкращаване на добива. С твърде
малко възможности за запазване на енергийните запаси или за замя­
на на петрола с други енергоносители намаляването на доставките за
вътрешните потребители вероятно ще смъкне производителността
по време, когато Горбачов особено набляга на икономическия растеж.“
Докладът припомня изчислението, направено на 9 август 1984 г. вър­
ху основата на разузнавателни сведения, че всеки долар спад в цена­
та на барел петрол означава за Москва загуби от 500 милиона до 1
милиард долара на година. Годишната загуба от падането на цените е
13 милиарда долара. Цената на природния газ е зависима от цената
на петрола и постъпленията от продажби на газ също намаляват с
милиарди. Девалвацията на долара означава за Москва допълнител­
на загуба от приблизително 2 милиарда долара на година, тъй като
цените на съветския експорт са в долари, а на повечето вносни стоки
- в европейски валути.(9)
Но пълната цена на загубите след резкия спад едва започва да
проличава. Цената на оръжията, втория по важност експортен про­
дукт на СССР след енергоносителите, изнасяни главно за страните
от Близкия изток, се изчислява в петролни долари. По време на пет­
ролния бум от 70-те години продажбата на съветски оръжия в Близ­
кия изток се покачва петкратно и се превръща в основно експортно
перо до началото на 80-те години. Но най-богатите и стабилни съ­
ветски оръжейни клиенти сега остават без средства поради падането
на петролните цени. Само за първата половина на 1986 г. спадът в
петролните постъпления на Иран, Ирак и Либия е 46 %. В резултат
съветските продажби на оръжия спадат с 20 % през 1986 г. и от джо­
ба на Кремъл излизат още 2 милиарда долара. Съветските загуби се
покачват драстично точно когато нуждата от валута е най-остра.
Високите цени на петрола от 70-те години са били истинска бла­
гословия за Кремъл. Между 1973 и 1982 г. постъпленията му от из­
носа на енергийни продукти нарастват 15 пъти, докато обемът на
продажбите дори не се е удвоил. През този период „търговските ус­
ловия“ за СССР се подобряват с 65 %, така че страната успява да
внесе с две трети повече стоки в сравнение с количеството на експор­
та. Но зашеметяващият спад в цените на петрола преобръща този
процес. Много западни стоки (храни, машини, уреди и други потре­
бителски стоки), благодарение на които системата е кретала напред,
изведнъж стават недостъпно скъпи. През юли 1986 г. се налага износ
на почти пет пъти повече съветски петрол, отколкото предходната
година, за да се купи дадена машина от Западна Германия.
250 П итър С уайцър

Валутният недостиг води след себе си и други сътресения. Най-

малко десет мащабни индустриални проекта в СССР са отложени
поради липса на средства. „Рено“ трябва да вложи 1,2 милиарда до­
лара за ремонт на спрян автомобилен завод. Вносът на японски и
американски машини за минните полета Нерюнгри в Сибир е рязко
намален поради недостиг на средства. Строежът на два химически
завода на стойност 1 милиард долара от британските фирми „Джон
Браун“ и „Кемикъл индъстрийз“ също е спрян.
С падането на цените на петрола Кремъл се принуждава да разчи­
та все повече на западни кредити. В няколко доклада, съставени от
Роджър Робинсън още в началото на Рейгъновата администрация, се
сочи, че СССР и сателитите му извличат огромна финансова полза
от достъпа до западните междубанкови депозити. Това е един вид
резервна сметка, покриваща краткосрочните нужди на Кремъл за ва­
лута. Междубанковите депозити са установена традиция, която не
може да бъде премахната за кратко време. Но администрацията не­
веднъж повдига въпроса в банковите кръгове с надежда тази практи­
ка да бъде поне ограничена.
Бил Кейси поставя въпроса в Ню Йорк на частна среща с изтъкна­
ти банкери. Сбирката е в незабележима зала малко встрани от фи­
нансовия център на града. Кейси обяснява на събралите се мнението
си за дилемата, пред която е изправен Горбачов. В Москва знаят, че
за да се съревновават с нас, са длъжни да постигнат напредък в ком­
пютърните и комуникационните технологии, казва той. Но за да на­
правят това, трябва да отпуснат политическата хватка, с която дър­
жат народа. Големият въпрос за официален Вашингтон е дали Аме­
рика трябва да поощрява този процес на икономическа либерализа­
ция, или да стегне и технологичните, и икономическите юзди? Кейси
не дава отговор, а продължава да разглежда текущата финансова си­
туация в СССР. Поради съкращаване на най-важните й източници на
валута - петрол, природен газ и оръжия - Москва ще настоява пред
западните кредитори за нови заеми, обяснява убедено Кейси. Но това
по всяка вероятност биха били лоши кредити, продължава довери­
телно той. СССР и сега има проблеми с плащането на дълговете си,
които все повече ще се усложняват със спадането на валутните му
приходи. След това Кейси излага притеснението на администрацията
за междубанковите депозити и другите схеми, които Кремъл използ­
ва, за да получава бърз кредит от западните калитали.(|0)

В същото време по периферията на съветската империя нараст­

ват заплахите към комунистическата власт. И в Полша, и в Афгани­
Победа 251

стан нещата се развиват в ущърб на Кремъл. На 5 юни 1986 г. полс­

ките власти се натъкват на нелегалния водач на „Солидарност“ Збиг­
нев Буяк, когото преследват от години. Той ръководи организацията,
следи банковите сметки с даренията от Запад и разпределя пристиг­
налите средства. Залавянето му може да създаде сериозни проблеми
на опозицията.
Още 320 редови активисти са арестувани през първите месеци на
1986 г. „Обичайната дейност продължаваше, но вече се чувстваше
липсата на поглед в национален мащаб - спомня си един служител. -
Задържането на Буяк разтърси движението до върховете.“0 0 Без Буяк
в каналите настъпва хаос. Малцина лидери са запознати с дейността
на другите, с отговорностите им, с всекидневните им задължения и
местонахождение. Такава система на организация предотвратява чуж­
дото проникване, а при евентуален провал лидерите не могат да раз­
крият прекадено много на властите. Но същата система прави Буяк
незаменим.
И въпреки всичко с ареста му дейността не спира. Полската тър­
говия със Запада е силно намаляла. През 1980 г. стокооборотът въз­
лиза на 7,5 милиарда долара, през 1986 г. спада на 1 милиард. Запад­
ните кредити са прекратени. Преди 1980 г. Варшава е можела да тег­
ли до 8 милиарда долара годишно, през 1985 г. възможностите спа­
дат на 300 милиона. Полша е принудена да се обърне за заем към
други страни от съветския блок и дългът й в рамките на СИВ набли­
жава 5 милиарда рубли.
Залавянето на Буяк се превръща в изпитание на силите на фона на
продължаващите американски санкции. Изплашен от избухването на
недоволство заради икономическото състояние, Ярузелски свиква
съветниците си и обявява, че Буяк трябва да бъде освободен. Освен
това правителството ще трябва да изпълни някои от исканията на
администрацията на Рейгън, за да бъдат вдигнати санкциите. Вашинг­
тон е поставил три условия: започване на реален диалог с църквата;
постигане на национално помирение с гаранция за свободата на опо­
зиционните групи; освобождаване на политическите затворници.
За генерал Ярузелски е трудно да преглътне подобни искания. Но
през лятото на 1986 г. вдигането на американските санкции е от пър­
востепенно значение за оцеляването на режима. На 22 юли, едва ме­
сец и половина след арестуването на Буяк, правителството обявява
обща амнистия. Всички политически затворници са освободени.
Вашингтон обаче не бърза с отговора. Кейси, Уайнбъргър и други
членове на СНС съветват Рейгън да не преустановява санкциите. Ако
Ярузелски бъде притиснат още повече, може би ще бъдат извоювани
252 П итър Суайцър

още някакви отстъпки за нелегалните. Очевидно полската икономика

е на ръба на пълното разпадане. Президентът моли за консултация с
Ватикана, за да разбере позицията на папската държава.
Но опозицията в Полша настоява за незабавно прекратяване на
санкциите. Лех Валенса и девет видни водачи на „Солидарност“ пра­
вят изявление, в което молят Рейгън да смекчи твърдата си полити­
ка, защото неблагоприятните икономически условия „заплашват ед­
накво и управлявани, и управляващи, а също и бъдещите поколения“.
Кардинал Казароли дава същия съвет. Папата смята, че поляците са
страдали достатъчно. Администрацията забавя решението си до яну­
ари 1987 г., когато президентът се вслушва в съвета им. Тайните прат­
ки за „Солидарност“ продължават.
Амнистията вдъхва огромна увереност в редиците на „Солидар­
ност“. Нелегалното движение е надживяло трудностите. Структури­
те и ръководството й са непокътнати. Финансовата, моралната и м а­
териалната помощ от Запада вливат живителни сили в тялото на опо­
зицията. В началото на октомври лидерите на „Солидарност“ се сре­
щат в Гданск, за да направят преоценка на стратегията си с оглед на
по-голямата свобода, с която, изглежда, се сдобиват. На пресконфе­
ренции в Гданск и Варшава лидерите правят неочаквана декларация:
предстои легализиране на движението. „Не искаме да действаме тай­
но“ - обявява Валенса.
Това е смел и дързък акт. Опозицията ще предизвиква явно пол­
ското държавно ръководство. Официален Вашингтон е подготвен за
изявлението. Съветникът по националната сигурност Джон Пойндек-
стър дава на полските власти ясно да разберат, че дори и една драс­
котина по „Солидарност“ отново ще предизвика американски санк­
ции и ще затегне получаването на кредити. Ярузелски няма друг из­
ход, освен да приеме.(12)
Но това не означава, че опитите на полските власти да отрежат
тайната помощ от Запада за „Солидарност“ спират. Заловена е зна­
чителна пратка по ферибота в Свиновшче. Освен четирийсетгонен
камион тя включва оборудване за 200 000 долара: 23 офсетни маши­
ни, 49 фотокопирни апарата, 16 факса, няколко компютъра Ай Би
Ем, 9 дискдрайвъра и 12 калкулатора с лента. Независимо от този и
някои други провали обаче снабдяването продължава.
Помощ от ЦРУ приемат и представители на чешки и унгарски емиг­
рантски групи в Европа с надеждата, че ще сътрудничат с предаване на
разузнавателна информация за събития в родните им страни. В Дирек­
тива № 32 на Рейгън се съдържа призив за освобождаването на целия
регион и така подривната кампания е разширена. В средата на 1986 г.
Победа 253

дисидентски групи зад Желязната завеса отправят призив за общи дей­

ствия срещу съветското потисничество. В резултат са изпратени око­
ло 25 000 долара за организацията, която е изготвила призива.
В края на октомври 1986 г. е отправен дързък апел към народите
в Източна Европа за отхвърляне на съветската власт. Всъщност това
е само едно писмо от група самотни дисиденти от Унгария, Източна
Германия, Чехословакия и Полша по времето, когато Унгария тихо
отбелязва 30 години от съветската инвазия.
Съвместните действия на източноевропейците са истински кош­
мар за Москва. Въстанията в Унгария и Чехословакия са били лесно
потушени поради безсистемността им. Но една регионална криза би
била нещо съвсем друго. Нищо не е вбесявало Кремъл повече от
призива на „Солидарност“ към другите източноевропейски страни
от 1981 г. за организиране на свободни профсъюзи. Писмото на ди-
сидентите събужда страховете от масово недоволство. Под него има
122 подписа, включително от водачи като Вацлав Хавел в Чехосло­
вакия, Дьорд Конрад в Унгария и Лех Валенса в Полша. Западните
емигрантски движения разнасят информацията за апела в повечето
европейски страни, текстът е разпространен в Източна Европа, про­
четен е по Радио „Свободна Европа“.
„Солидарност“ отпршцва истинска буря в Полша; втората парич­
на пратка (50 000 долара) за Чехословакия пристига благополучно в
началото на октомври. В региона е неспокойно, администрацията
подклажда недоволството.

В началото на юли пакистански войници във военновъздушна база

до Исламабад започват да разопаковат деликатен товар. В обикнове­
ни на вид сандъци е пристигнало дългоочакваното от муджахидини-
те „оръжие чудо“. Администрацията изпълнява обещанието си. От
началото на войната руснаците бомбардират необезпокоявани му-
джахидински обекти. Малкото ракети в муджахидинския арсенал,
изглежда, трудно се вдигат във въздуха. „Това създаваше най-голе-
ми проблеми на муджахидините - спомня си Винсънт Канистраро. -
Най-ефективната тактика на руснаците бяха масираните бомбарди­
ровки. Използването на стингърите промени динамиката на войната.
Руснаците минаха в отстъпление.“03’
Вълните на войната непрекъснато заливат Афганистан, 1986 г. се
оказва скъпа, но успешна за Москва. Засиленият руски натиск води
до падането на Джавар, най-важната партизанска база в страната.
Съпротивата е разгромена край Куст. Но тези съветски успехи са все
пак временни.
254 П итър Суайцър

„Стингър“ е изключително оръжие - малцина от американските

съюзници имат достъп до него. Това е най-добрата система „земя -
въздух“ в света. Необходимо е просто да се изстреля. Може да се изка­
чи до 5000 метра и следва целта си със 1900 километра в час. Ракетата
е снабдена с комплексна инфрачервена система, която търси топлинен
източник и щом го засече, не е възможно да бъде отклонена.
Единствената и основна грижа при доставянето на стингърите за
муджахидините е те да не попаднат в ръцете на терористи и екстре­
мисти. Граждански самолет в Западна Европа или Близкия изток би
бил лесна плячка за подобно оръжие. Но сам президентът поема от­
говорността за доставката на ракетите.
Бригадир Мохамед Юсуф се наема лично да подбере муджахиди­
ните, които ще бъдат обучени да боравят със стингърите. Пакистан­
ските тайни служби отказват на ЦРУ да провежда обучението. Аме­
риканската армия доставя симулатор, който е инсталиран с помощта
на местния персонал на ЦРУ в лагера Ойхири в Равалпинди. Трисед­
мичният курс започва веднага. На година ще бъдат изпращани 250
сандъка с 1200 ракети.
Екипите, боравещи със стингърите, включват бойна група, която
има суровата задача да довърши пилота на сваления самолет. След
няколко месеца обучение „Стингър“ прави дебю т в небесата над
Афганистан.
На 25 септември група муджахидини начело с командира Джафар
се скриват на невисок хълм до летището на Джалалабад. Бойците
притихват в храстите и се оглеждат за подходяща цел. Към три часа
следобед осем съветски бойни самолета HIND наближават Джалала­
бад и се приготвят за кацане. HIND са особено ненавистни самолети.
Налитат масирано и нанасят огромни поражения и сред бойците, и
сред гражданското население.
Затаени, бойците изчакват с пръст на спусъка. Друг муджахидин
е приготвил видеокамера, за да снима историческия момент.
Когато самолетите се снижават на 200 метра над пистата, Джа­
фар дава заповед за стрелба. Трите ракети излитат, придружени от
викове „Аллах и Акбар“. Едната дава дефект и пада на земята без
последствия. Но другите две улучват. Небето се озарява от огнени
експлозии. С радостни възгласи муджахидините предават стингъри­
те на другарите си, за да опитат и те. Изстреляни са още две ракети,
които поразяват целите си. Останалите незасегнати самолети се от­
далечават бързо.
Това е новото оръжие, което ще обърне хода на войната. От пър­
вите 200 изстреляни стингъра 75 % улучват вражески самолети.(|4)
Победа 255

Няколко седмици след изпробването на „Стингър“ видеокасетата

на муджахидините е отнесена в Белия дом и прожектирана на прези­
дента. По-голямата част от образите са размазани. Развълнуваният
оператор е хванал на фокус само пушек и димящи останки. Освен
видеофилма президентът получава и гилзата от първия „Стингър“,
изстрелян в Афганистан.
Скоро новината за стингърите плъзва сред съветските летци.
Американското разузнаване, което от няколко години подслушва
съветските военни връзки в Афганистан, улавя неистови крясъци.
Пилотите отказват да заемат определен боен ред и висшите офицери
ги хокат за неизпълнение на задачите. На връщане от мисии самоле­
тите са принудени да се приземяват доста рисковано. „Преминаха
към бомбардировки от по-голяма височина - спомня си Винсънт Ка-
нистраро. - Но така точните попадения намаляваха. От този момент
загубите започнаха да стават неприемливи за тях. От малка инфек­
ция Афганистан се превръщаше в кръвоизлив.“(15) „Използването на
стингъри наклони везните в наша полза - казва Мохамед Юсуф. -
Успехите следваха един след друг, духът на муджахидините се по­
вдигна, докато врагът униваше.“(16) Травмата, която стингърите на­
насят на съветската психика, не може да бъде измерена точно. Сер­
гей Тарасенко, главен съветник на Едуард Шеварднадзе, си спомня:
„Бях шест пъти с Шеварднадзе в Афганистан... и когато пристигахме
на летището в Кабул, ако искате, вярвайте, се озъртахме за ракети
„Стингър“. Доста неприятно чувство. Голямо облекчение наставаше,
когато на връщане в самолета прозвучаваше: „Летим над съветска
територия. О, Господи, и този път се измъкнахме!“<|7)
Муджахидинските бойни гр у ш заемат позиции около всички съ­
ветски военновъздушни бази, а те са разположени главно около Ка­
бул и Джалалабад и на север покрай съветската граница. Муджахи­
дините в пограничните райони се опитват да улучат вражеските са­
молети и над територията на СССР. За да поощрят пестеливото из­
ползване на ракетите, пакистанските тайни служби прилагат хитра
мярка: за всяко потвърдено попадение командите ще получават по
две нови ракети.
Докато стингърите заплашват небесата над Афганистан, САЩ
заплашват с разпростиране на войната в съветска Средна Азия. През
есента заместник-министърът на отбраната Фред Айкъл дава обяс­
нения пред Конгреса за американската политика в Афганистан. От­
говорът му на запитване от един конгресмен предизвиква истинска
буря в Москва. „Казах, че ако Кремъл не се съобразява с резолюци­
ите на ООН, войната може да се разшири и в съветска Средна Азия“
256 П итър С уайцър

- спомня си той. Репортер на ТАСС изпраща в Москва разказ за чу­

тото и Външно министерство отправя протест пред американския
Държавен департамент. „Държавният департамент заяви, че съм пре­
калил - разказва Айкъл. - Но това беше реакция спрямо заплаха.
Опитахме всичко. Прехвърляхме литература в Средна Азия, провеж­
дахме и някои други операции. Кейси бе упорит в следването на тази
стратегия и ние изцяло го подкрепяхме.“08'
В края на 1986 г. във Вашингтон започват да пристигат съобще­
ния за дейността на муджахидини на съветска територия. Муджахи-
динските командоси в северните провинции на Афганистан получа­
ват китайски ракети 107 мм и египетски - 122 мм, с обсег петнайсе­
тина километра. Нощем системата се инсталира на южния бряг на
Амударя и засипва съветската територия със залпове. Групи, обуче­
ни от пакистанските тайни служби и екипирани от ЦРХ преплуват
реката и нападат съветски гранични постове, залагат мини и прекъс­
ват електропроводи. Летището северно от съветския град Пиандж
често е обстрелвано. Ударите идват от провинциите Джовзан и Ба-
дахшан. Понякога към бойните групи се присъединяват и съветски
граждани. В началото на декември 1986 г. 30 муджахидини минават
Амударя с лодки и атакуват две хидроцентрали в Таджикистан, като
обезвреждат два съветски поста. 18 войници мюсюлмани минават на
страната на муджахидините. Инсталациите са сериозно повредени,
част от републиката остава без електричество за няколко седмици.
През последните месеци на 1986 г. се планира серия от атаки на
територията на СССР за пролетта с участието на специално обучени
части, снабдени с модерно оръжие. Плановете включват тежка ра­
кетна атака на летището Шурбо Изток до Гилямбор. 20 души ще ус­
троят засада на граничния път източно от Термез, старо азиатско се­
лище на съветска територия. Мъжете ще бъдат снабдени с противо­
танкови мини, ракетни снаряди и картечници. Групата ще минира пътя
и ще изчака някоя колона бронирани машини, след което ще взриви
мините и ще открие огън. Планирана е и още по-амбициозна опера­
ция с група под командването на Вали Бег - нахлуване на 20 кило­
метра в съветска територия и поразяване на индустриален обект бли­
зо до важната военна база Ворошиловабад.09'
Кремъл приема тези атаки като нарушаване на териториалната ця­
лост на СССР. Национализмът и ислямският фундаментализъм се на­
дигат като буря на хоризонта. Нарастващият брой човешки жертви,
скъпите загуби, причинени от стингърите, както и операциите на съ­
ветска територия се оказват достатъчни, за да предизвикат отдръпва­
нето на руснаците. На съвещание на политбюро в началото на ноем-
Победа 257

ври 1986 г. е решено да започне изтегляне на съветските сили. Това е

първото поражение в съветската военна история по време на Студена­
та война. В началото на декември пакистанският министър на външни­
те работи Абдул Сатар е поканен в Москва от заместник-министъра
на външните работи Юлий Воронцов. Съветският министър е открит,
говори за войната като за „кървяща рана“ и заявява категорично: „Ние
се оттегляме.“ Воронцов подчертава, че цената на войната е прекадено
висока за Кремъл. Той иска уверение от Сатар, че по време на оттегля­
нето на съветските войски няма да се стигне до кръвопролития. Сатар
обещава, че Исламабад ще направи необходимото, за да осигури безп­
репятствено оттегляне на Червената армия.(20)
Няколко седмици след завръщането на Сатар Горбачов вика в
Кремъл Мохамед Наджибула, новия президент на Афганистан и бивш
шеф на тайната полиция, придружен и от други членове на афганис­
танското политбюро. Поканата е за рутинна консултация, но истинс­
ката цел е много по-важна. На 12 декември гостите влизат в Екатери-
нинската зала на величествения Кремъл, украсена с икони и изобра­
жения от руското имперско минало. Докато Наджибула и придружи­
телите му се настаняват, влизат Михаил Горбачов, министърът на
външните работи Едуард Шеварднадзе, министърът на отбраната
Сергей Соколов, шефът на КГБ Виктор Чебриков и старият дипло­
мат Анатолий Добринин.
Горбачов пренебрегва официалностите и започва направо. Съвет­
ските сили ще бъдат изтеглени от Афганистан в срок от две години,
заявява генералният секретар. Москва не е в състояние да води пове­
че войната. Горбачов казва на събралите се, че продължава да очаква
победа на комунизма в Афганистан и че ще направи всичко, което е
по силите му, за да даде шанс на правителството на Наджибула. Съ­
ветските войски няма да изоставят военните действия до изтегляне­
то си, а на афганистанското правителство ще бъдат доставени голе­
ми количества модерни оръжия и екипировка. Но ще трябва да се
биете сами, заявява Горбачов на гостите си.(21)
„Кървищата рана“ струва към момента 4 милиарда долара годиш­
но и живота на хиляди млади хора. С ескалацията, предизвикана от
администрацията на Рейгън, победата става невъзможна. А Кремъл е
прекадено изтощен, за да губи битки. Това единствено военно пораже­
ние на Москва през Студената война ще има за СССР революционни
последици, сходни с катаклизмите след загубите през 1905 г. и 1917 г.
Докато Кремъл планира реда на изтегляне от Афганистан, в Алма
Ата, столицата на Казахстан, избухват антируски бунтове с участие­
то на стотици граждани. Става ясно, че бурята, започнала в Афгани-
258 П итър С уайцър

стан, не зачита националните граници. Очевидно повод за безреди­

ците са свалянето на Динмухамед Ахмедович Кунаев, лидер на ка­
захската комунистическа партия, и заместването му с етническия
руснак Генадий Колбин.
Бунтовете са националистически и се разпростират бързо. Въста­
ниците са добре организирани, очевидно подготвени. Казахстан е
фокусът на обединената американско-пакистанска антисъветска про­
паганда в съветска Средна Азия. За района се излъчват радиопреда-
вания, тук се разпространяват литература и други материали. Сход­
ни действия извършва и Китай. Не е възможно точно да се изчисли
ефектът от такива кампании, но какво е настроението и какви са чув­
ствата на тълпата, става очевидно по време на антиправителствени-
те бунтове. Протестиращите носят надписи: „Искаме да се присъе­
диним към Китай“ и „Америка е наш приятел“ - прекалено явни
послания, будещи страх в М осква/22'
Съветската власт отстъпва в Полша и Афганистан, а призракът
на ИСО продължава да плаши Кремъл. Към края на 1986 г. започва
да се говори за значителни технически постижения. Финансирането е
почти удвоено в сравнение с 1985 г. - за 1987 г. са предвидени 3,3
милиарда долара. Няколко чуждестранни правителства подписват
съглашения за обща изследователска работа, но най-тревожното в
ИСО за Горбачов е признанието, което изследователската програма
получава, плюс допълнителното включване на нов потенциал.
Кремъл провежда кампания, насочена срещу американските съ­
юзници, като ги предупреждава да не сключват договори за участие
в разработката на ИСО, и подчертава, че системата представлява опит
на Рейгъновата администрация да постигне световно надмощие. На
друго равнище поддържани от Москва марксистко-ленинистки и те­
рористични групички провеждат въоръжени акции срещу изследова­
телските обекти на ИСО и учени в цяла Европа. От юли 1986 г. до
март 1987 г. загиват трима висши служители в различни страни, участ­
вали в разговорите за сътрудничество. На 6 юли 1986 г. край Мюн­
хен са убити от бомба с дистанционно управление Карл-Хайнц Бек-
хорст и шофьорът му. Бекхорст е директор за изследванията в ком­
панията „Сименс“, една от фирмите, сключили договор за участие в
ИСО. През юни 1985 г. той разговаря с американски държавни слу­
жители за научно сътрудничество в рамките на ИСО. В края на 1985
г. и началото на 1986 г. е съветник на правителството в Бон при раз­
говорите с Вашингтон за участие в ИСО. Писмо, оставено на место­
престъплението от Фракция Червена армия, сочи, че Бекхорст е убит
поради участието му в този „таен заговор“.
Победа 259

На 10 октомври Джералд фон Браунмюл, служител в западногер­

манскою Министерство на външните работа, е застрелян от маски­
ран убиец, докато слиза от такси пред дома си в Бон. Фон Браунмюл
е главен съветник на западногерманския министър на външните ра­
бота Ханс-Дитрих Геншер, „изключително отговорен“ според „Франк-
фуртер алгемайне цайтунг“ в преговорите за съвместна дейност по
ИСО. Фракция Червена армия поема отговорност и за това покуше­
ние и сочи като причина за убийството преговорите за ИСО: „Днес
чрез командос Ингрид Шуберт ние застреляхме тайния дипломат Фон
Браунмюл.“ Курт Ребман, държавен прокурор на Германия, разслед­
вал тези убийства, ги нарича „координирана офанзива“ срещу Запада
като цяло и по-специално срещу ИСО.
Третият служител, платил с живота си участието в преговорите за
сътрудничество по ИСО, е генерал Личо Джорджери от италианско­
то Министерство на отбраната. Началникът на отдела за космическо
и оръжейно оборудване към министерството е застрелян от двама
убийци на 20 март 1987 г. Подобно на Бекхорст и Фон Браунмюл
генералът е главен съветник на своето правителство при разговори­
те за сътрудничество по ИСО. Една фракция на италианските Черве­
ни бригади поема отговорност за атентата. В хаотично комюнике от
14 страници групата заявява, че Джорджери „е отстранен главно за­
ради вината му за съгласието Италия да участва в проекта „Звездни
войни“. Писмото завършва с думите: „Не на „Звездните войни“ !“
Западноевропейски учени и компании, включени в изследвания­
та за ИСО, също са взети на прицел. На 24 юли 1986 г. офисите на
франкфуртския изследователски институт в Аахен, Западна Герма­
ния, са разтърсени от експлозия. Институтът провежда изследва­
ния за т. нар. евролазер. На 25 юли шесткилограмова бомба причи­
нява тежки поражения в седалището на компанията „ Дорние“ в Ини-
менщат. „Дорние“ работа с корпорацията „Спери“ по система за
засичане на цели в Космоса. През август 1986 г., приблизително
два месеца след като фирмата „Томсон“ подписва договор за изсле­
дователска работа в рамките на ИСО, е взривено парижкото й бюро.
Фирмата работи върху лазери със свободни електрони, техноло­
гия, която според директора на ИСО генерал Джеймс Абрахамсън
ще внесе „съществени изменения“ в програмата. Говори се, че „Том­
сон“ работи и върху галиево-арсениеви интегрални схеми, също за
ИСО. На 16 ноември 1986 г. е поразен от бомбен взрив изследова­
телският център на Ай Би Ем в Хайделберг. Отговорността отново
е поета от Фракция Червена армия. Ай Би Ем има четири договора
за ИСО.
260 П итър С уайцър

Многозначителни са тези покушения на претендиращи за незави­

симост групи срещу обекти, свързани с ИСО, тъй като левите теро­
ристи обикновено атакуват политически цели или символи на капи­
тализма и „западния империализъм“. Москва, която предлага тихо
убежище за терористи в Източен Берлин и в други части на съвет­
ския блок, несъмнено гледа на атентатите като на полезно дело.(23)
На дипломатическия фронт Горбачов смята, че най-добрият на­
чин да приключи с ИСО е да направи на президента Рейгън предло­
жение, което той не би могъл да отхвърли. Срещата в Рейкявик през
октомври 1986 г. предоставя удобна възможност.
Горбачов иска две неща от администрацията на Рейгън. Както за­
явява в една реч пред съветски дипломати от началото на 1986 г.,
съветската дипломация „трябва да допринесе за вътрешното разви­
тие на страната“. Най-високата цел във външната политика, обявява
той, е „да се създадат възможно най-благоприятни външни условия“
за реформите.<24) Това означава достъп до западни технологии и кре­
дити и край на технологичното предизвикателство на ИСО и военно­
то строителство, предприето от Рейгън.
Срещата в Рейкявик е забележителна в много отношения. Свръх-
силите почти стигат до споразумение за премахването на всички яд­
рени оръжия, но надеждите на Москва да се прекрати ИСО оконча­
телно угасват. В Рейкявик двамата лидери се срещат за втори път. В
Женева те са се опознали и проучили, сега се сблъскват два възгледа,
коренно противоположни цели и стойности.
Няколко седмици преди конференцията се понасят слухове, че ге­
нералният секретар възнамерява да направи радикално предложение.
Индийски висш служител е научил това от бившия посланик Добри-
нин, вече секретар на ЦК на КПСС. В Белия дом се смята, че Горба­
чов се нуждае преди всичко от спокойствие и помощ. „Отчаяно се
домогваха до споразумение за ИСО - спомня си Дон Ригън. - Бяха
притиснати, всички го виждахме. А президентът не отстъпваше.“<25)
Козът на Горбачов е рязкото съкращаване на ядрените оръжия,
драматично предложение, родено през януари 1986 г. Ужасът на Рей­
гън от атомното оръжие и идеалистичната му настройка са добре
известни в Кремъл. Надеждата е, че ако предложението на Горбачов
докосне тези струни, Рейгън трудно ще откаже.
Срещата в Рейкявик е най-малко планираната от всички останали.
Началото е обичайно, но бързо се стига до политически покер с без­
крайно високи залози. И двамата правят предложения и контрапред-
ложения. И Рейгън, и Горбачов пристигат, без да знаят какво могат
да очакват, но изпълнени с надежда да постигнат желания изход.
Победа 261

Мястото на срещата е Хофди хаус, изолирана сграда на брега на мо­

рето. Според някои е навестявана от духове, но пък разположението
й е извънредно подходящо.
Първата сесия е открита на 11 октомври в 10,30 часа сутринта.
Рейгън и Горбачов заемат места от двете страни на малка маса с два­
мата си преводачи. Генералният секретар заявява почти незабавно,
че има амбициозно предложение за всяка сфера от сътрудничество­
то, особено за контрола върху въоръженията. Не след дълго в разго­
вора се включват държавният секретар Джордж Шулц и министърът
на външните работи Едуард Шеварднадзе. Съветските предложения
се отнасят до три области - стратегическите ядрени оръжия, такти­
ческите ядрени сили и космическите оръжия. Предложенията са на­
истина радикални - 50 % съкращаване на стратегическите ядрени
оръжия и значително намаляване на тактическите. Горбачов настоя­
ва ИСО да бъде ограничена до лабораторни изследвания.
След първия разговор Рейгън се оттегля със съветниците си Шулц,
Джон Пойндекстър, Пол Нитце, Кенет Аделман и Ричард Пърл. Пре­
зидентът, както винаги с безупречен инстинкт, изслушва мненията и
се замисля над предложенията на Горбачов. Нитце е развълнуван от
идеите на Горбачов. Но Рейгън казва: „Подготвил е много предложе­
ния, но ми се струва, че истинската му цел е ИСО.“(26)
Разговорите се подновяват в 14 часа, като един срещу друг оста­
ват Рейгън, Горбачов, Шулц и Шеварднадзе. В отговор на предложе­
нията на Горбачов Рейгън излага американските предложения за кон­
трол над въоръженията. На втория етаж на Хофди хаус членовете на
двете делегации се стараят да намерят път един към друг. Джон Пойн­
декстър говори с маршал Сергей Ахромеев на едно канапе. Пойндек­
стър почти веднага си изяснява, че маршалът е искрен по отношение
на контрола над въоръженията, но изпитва истински страх от ИСО.
„Това е опит да се промени съотношението на силите във ваша пол­
за“ - предупреждава той. Когато Пойндекстър си тръгва след почти
едночасов разговор, в главата му са оформени две стратегически теми:
„Той бе искрен в желанието си да се постигне съгласие, сигурен бях.
Нуждаеха се от договаряне. Освен това стана пределно ясно, че Моск­
ва е силно притеснена от ИСО. Готови бяха да направят какво ли не,
за да спрат ИСО.“(27)
Вторият ден протича по подобен начин. Предлагат се огромни
съветски съкращения на стратегическите и тактическите ядрени оръ­
жия. Но всичко зависи от ИСО, казва Горбачов. Неговата страна е
свръхсила преди всичко заради военния си потенциал и готовността,
с която генералният секретар се съгласява да направи драстични съ­
2 62 П итър С уайцър

кращения и настоява да ги обвърже с ИСО, показва колко отчаяно

Москва се нуждае от западна помощ.
Рейгън е упорит и не отстъпва от идеята си за стратегическа си­
стема за защита. Той си тръгва ядосан от Исландия и дълбоко разо­
чарован, но месец по-късно, както споделя Джон Пойндекстър, „пре­
зидентът разбра какво точно в ИСО представлява най-голяма запла­
ха за Кремъл“’28’.

‘"Меморандум на Държавния департамент, януари 1986.

‘"Интервю с автора.
‘"Американско официално лице, интервю е автора.
‘"Правда, 15 август 1985.
‘"Коммунист, № 4, март 1986, с. 81-98.
''"XXVII конгрес на КПСС и международното му значение. Международные воп­
росы (Москва), юни 1986.
‘"Висш административен служител, интервю с автора; коментари на Буш и реак­
цията на Белия дом. Даниъл Йергин. Наградата: епическият поход за петрол, пари
и власт (New York, Simon and Schuster, 1991), c. 756.
‘“’Американско официално лице, интервю с автора.
‘"СССР: Пред дилемата за недостиг на твърда валута. Централно разузнавателно
управление, Разузнавателна дирекция, май 1986.
“"’Джоузеф Персико. Кейси: Животът и тайните на Уилям Дж. Кейси (New York,
Penguin, 1991). Интервю с американски служител.
0 "Интервю с автора.
“"Джон Пойндекстър, интервю с автора.
“"Винсънт Канистраро, интервю с автора.
“■"Мохамед Юсуф, интервю с автора. Винсънт Канистраро, интервю с автора.
“ "Винсънт Канистраро, интервю с автора.
“"Мохамед Юсуф, интервю с автора.
“"Сергей Тарасенко. Конференция „Ретроспективи от края на Студената война“ в
Принстънския университет, 27 февруари 1993.
““’Фред Айкъл, интервю с автора.
“"Мохамед Юсуф, интервю с автора.
“"’Висш пакистански служител, интервю с автора.
“ "Виж Дон Обердорфър. Завоят (New York, Poseidon, 1991), с. 239-43.
“"Виж С. Ендърс Уимбъш. Мюсюлманските вълнения в съветска Средна Азия.
Global Affairs, лято 1987, с. 106-18.
(25’3а повече подробности относно атаките срещу ИСО виж Джеймс Дентън и Питър
Суайцър. Да се убие ИСО (National Review, 31 юли 1987), с. 37-39.
(24’Виж Дон Обердорфър Завоят (New York, Poseidon, 1991), с. 162.
“"Доналд Ригън, интервю с автора.
“"Джон Пойндекстър, интервю с автора.
“"Джон Пойндекстър, интервю с автора.
““’Джон Пойндекстър, интервю с автора.
 ЕПИЛОГ

В края на 1986 г. а д м и н и с т р а ц и я т а на Рейгън е връхлетяна о т

политическа буря: а ф е р а та „ И ран - к о н т р и " . В С ъвета за нацио­
нална с и гу р н о с т се възцарява безпорядък. Д и р е к т о р ъ т на Ц Р У У и -
лям Кейси се разболява сериозно и ум ира в н а ч а л о то на 1987 г. С ко­
р о след т о в а подава о с та в к а м и н и с т ъ р ъ т на о т б р а н а т а К аспар
Уайнбъргър. Е ки п ъ т, к о й т о то л к о в а успеш но съ ста вя и п р о веж д а
с т р а т е г и ч е с к а т а офанзива срещу С ъветския съюз, е р а з б и т. О с­
т а в а щ и т е м у членове скоро са принудени да з а е м а т о т б р а н и те л н и
позиции заради „ И р а н - к о н т р и “ . Н о н а й -в а ж н и т е елем енти на
с т р а т е г и я т а о с т а в а т н е п о к ъ тн а ти .
Ф ин ан со вата пом ощ на С А Щ за ,, С олид ар но ст “ в П олш а про­
дълж ава да т е ч е до нац ион алн ите избори през 1989 г.а> Тя има съ­
щ ествен принос за оцеляването и е ф е к т и в н о с т т а на нелегалното
движ ение. Н а м у д ж а х и д и н и т е все т а к а се д о с т а в я военна и р азуз­
н авател на пом ощ дори след к а т о започва с ъ в е т с к о т о изтегляне
през май 1988 г. О гр ан и ч ен и ята върху износа на т е хн о л о ги и за съ­
в е тс к и я блок до голяма сте п е н се за п а зва т дори след разпадане­
т о на С С С Р през 1991 г. П р и з р а к ъ т на н и с к и т е цени на енергоноси­
т е л и т е и н ам а л е ните в а л у тн и приходи заплашва М осква и до днес.
В о е н н о то с т р о и т е л с т в о , получило максимален б ю д ж е т в ср е д а та
на д е с е т и л е т и е т о , все още е насочено към в ъ в е ж д а н е то на високо­
те хн о л о ги ч н и си стем и , вклю чително ИСО. С т р а т е г и ч е с к и т е и р е ­
сур сн и те п а р а м е тр и на съревнованието м е ж д у свръхсилите, започ­
н а т о о т Р е йгъ новата адм инистрация, се за п а зв а т до р а з п а д а н е то
на СССР.
С ъ в е т с к и я т съюз не рухва поради осмоза, н и т о з а щ о т о време­
т о не е на негова стр а н а . А ко Кремъл не се бе сблъскал с кумула­
т и в н и т е е ф е к т и на И С О и р ъ с т а на въ оръ ж аването, с ге о п о л и ти -
ч е с к и те неуредици в П олш а и А ф га н и с та н , със з а гу б а т а на м илиар­
ди долари о т енергийния е к с п о р т и с намаления д о стъ п до т е х н о ­
логии, м о ж е би щеше да н адж ивее б ур ята . С ъ в е т с к и я т комунизъм
не бе организъм, предопределен да се са м о ун и щ о ж и в неутра л н а
м е ж д ун ар о д на среда. А м е р и к а н с к а та п о л и т и к а бе в състояние да
промени курса на с ъ в е т с к а т а и с т о р и я и го направи. И р о н и я т а е, че
264 П итър С уайцър

м н о ж е с т в о западни наблю датели, к о и т о преди н астояваха, че съ­

в е т с к а т а иконом ика м о ж е да се сравнява с т а з и на САЩ , че поли­
т и ч е с к а т а ко н ф р о н та ц и я е безплодна, к а т о се има предвид о т н о ­
с и т е л н а т а сила на с ъ в е т с к и т е позиции, внезапно обявиха, че у п а ­
дъкът и п а д е н и е то на с ъ в е т с к а т а империя са били неизбежни.
П ъ р ви те години о т е р а та на Рейгън са на ч а л о то на края на СС СР
М ака р да няма признаци, че р а зп а д а н е то на и м п е р и я та п р е д с то и в
най-близко бъдеще, т о в а е време на несравним с т р е с за вече забо­
л я л о т о тя л о . Н а л а га м у се да се о т к а ж е о т ценен п р и т о к на ж и в и ­
т е л н а кръв в състезание с no-с в е ж неприятел. Без д о стъ п до лекар­
с т в а , к о и т о да го с ъ ж и в я т или поне да у н и щ о ж а т някои о т симп­
т о м и т е , б е га чъ т безсилно наблюдава как изнем ощ яват крайници­
т е му. В н а ч а л о то на 8 0 -т е години С С С Р прави п ъ р ви те крачки по
ф а т а л н а т а за него пътека.
П о онова време н и т о един член на а д м и н и с т р а ц и я т а (с изключе­
ние на Роналд Рейгън) не говори за разпадане на СССР. Ц е л т а е да
се о тс л а б и и да се доведе до крайно н апреж ение ц я л а т а съветска
си сте м а . Н о п о л и т и к а т а за о тслабване на с и с т е м а т а засяга са­
м о т о й същ ествуване. П ъ р в и те удари и д в а т в н а ч а л о то на 8 0 -т е
години и ве щ а я т края със свъ рш ването на д е с е т и л е т и е т о .
През 1989 г. „ С олид ар но ст " печели зн ачителн а изборна победа
в Полш а. Според Сергей Тарасенко, главен съ в етн ик на м и н и стъ р а
на въ нш н и те р а б о т и Едуард Шеварднадзе о т 1985 до 1991 г., т о в а
съ б итие у б е ж д а в а М ихаил Горбачов, че с ъ в е т с к а т а с и с те м а е за­
п л аш е н а/2* Едва ли проф съю зът ,, С олид ар но ст “ щеше да съумее да
просъщ ествува цяло д е с е ти л е ти е без т а й н а т а п о л и т и к а на адми­
н и с т р а ц и я т а на Рейгън. А ко а д м и н и с т р а ц и я т а бе приела европей­
с к а т а линия по о тн о ш е н и е на П олш а и не бе н а сто я ва л а за санк­
ции, ако не бе предоставяла т а й н о финансова, морална и разузна­
ва те л н а пом ощ на нелегалните, ако не бе преговаряла за оцелява­
н е т о на о по зиц ията с довода и на а м ер ика нските санкции, пукна­
т и н а т а в П олш а в е р о я тн о щеше да бъде запълнена.
С ъ в е т с к о т о п ор аж ен ие в А ф га н и с т а н р а зтъ р св а целия ком уни­
сти ч е с к и блок. То св и д е те л с тв а , че т а к а н а р е ч е н а та д о к т р и н а
„ Б р е ж н е в “ , според к о я т о н и т о една социалистическа с т р а н а няма
да бъде „ загубена " за с м е т к а на Запада, вече е сбор о т кухи фрази.
Н о е съм нително дали без н а с т ъ п а т е л н а т а американска п о л и ти к а
щеше да се с т и гн е до с ъ в е т с к о т о о т т е гл я н е . П р и ц я л а т а им хр аб­
р о с т м у д ж а х и д и н и т е бяха изправени пред м н ого по-добре въоръ­
ж е н и решен на всичко п ро ти вни к. Без американска подкрепа за гу­
б а т а им би била сигурна. „ П о м о щ т а на Ц Р У бе необходима и р еш а -
Победа 265

вспца за к р а й н а т а победа над р у с н а ц и т е - заявява бригадир М о ­

хамед Ю суф. А м е р и ка н ска та т а й н а програм а за помощ, започна­
т а плахо по време на а д м и н и с т р а ц и я т а на К а р т ъ р през 1980 г., ce
р а з р а с т в а през д е с е т и л е т и е т о . Д о с т а в я се все п о-качествен о и
с л о ж н о оръжие, с ъ п р о т и в а т а получава подробна разузнавателна
информация. През 1985 г. ц е л та се променя - о т създаване на не­
у д о б с т в а за С С С Р до победа, к а т о во ен ните де й стви я се п ре н а сят
и на съветска т е р и т о р и я . О б щ о то въздействие на т е з и и н и ц и а т и ­
ви води до повишаване на броя на с ъ в е т с к и т е ж е р т в и и в крайна
с м е т к а до о т т е гл я н е на р у с н а ц и т е о т А ф га н и ста н .
Същевременно а д м и н и с т р а ц и я т а проучва и максим ално използ­
ва ге о п о л и ти ч е с к и те п у к н а ти н и в съветския блок, к о е т о усилва съ­
в е т с к а т а криза за ресурси. Р а з р а с т в а н е т о на а м е р и ка н ска та о т ­
б р а ни те л на с и с те м а е проведено последователно. Ц е л т а е да се
осигури „в ъ з п и р а н е т о “, но а д м и н и с т р а ц и я т а има и друга, по-зна­
чима цел. Съгласно п е тго д и ш н и я план на во е н н о то м и н и с т е р с т в о
т р я б в а не само о т н о с и т е л н о да се повиш и во е н н а та м о щ }ш С А Щ
спрям о т а з и на С С С Р но и да се допринесе за о кончател ния залез
на с ъ в е т с к а т а икономическа сила. Обявена е един вид икономичес­
ка война.
Усилията не се изчерпват сувеличаване на военния б ю д ж е т . И з ­
вънредно в а ж н о е за какво о т и в а т с р е д с т в а т а . Р а з р а б о т к а т а на
модерни оръ ж ейни с и с те м и (вклю чител но И С О ) внася опасна за
М осква динамика в о р ъ ж е й н а т а надпревара. Кремъл е свикнал с
количествени н атрупвания да п р о т и в о с т о и на те х н о л о ги ч н о т о пре­
и м у щ е с тв о на САЩ . Н о к о г а т о н ад п ре ва ра та се пренася главно в
качествени измерения, М осква о с т а в а в неизгодна позиция и се оказ­
ва, че не м о ж е да се справи с н о в а т а задача. З а т о в а Горбачов из­
п и т в а та к ъ в неимоверен с т р а х о т И С О и други американски о т ­
бр а ни те л ни програми.
Същевременно а д м и н и с т р а ц и я т а се с т р е м и да засегне с п е с т я ­
в а н и я т а на Кремъл. Завърш ването на сибирския газопровод с двой­
но по-малък к а п а ц и т е т о т предвидения и с две години закъснение е
силен финансов удар, нанесен заедно с у п о р и т а т а американска кам ­
пания за п о н и ж а ва н е на ц е н и те на е не рги й н и те и зто ч н и ц и в све­
т о в е н мащаб. Н е п о с т ъ п в а т десетки милиарди долари, к о г а т о н у ж ­
д а т а о т т я х е н а й -о с тр а . П о - с т р о г и т е ограничения на е к с п о р т а
на т е х н о л о ги и също за б а в я т р а з в и т и е т о на с ъ в е т с к а т а иконом и­
ка.
Н о да предполож им за м о м е н т, че а м е р ика нско то военно с т р о и ­
т е л с т в о , з а п о ч н а то о т Д ж и м ы К а р т ъ р през 1980 г., бе п ре у с та н о -
2 66 П итър С уайцър

вено след 1983 г. или че И С О н икога не бе за по чн ата , че р у с н а ц и т е

продълж аваха да и м а т пълен д о стъ п до за п а д н и те те х н о л о ги и и че
га зопроводъ т би осигурявал в а л у т а при сравн ителн о високи цени
на е не р ги й н и те п р о д укти . В т а к ъ в случай с ъ в е т с к а т а криза за р е ­
сурси щеше да е поносима.
Н и т о едно о тд е л н о събитие или политическо действие не е т л а с ­
нало само по себе си Кремъл към ръба. С и л а т а на ц я л о с т н а т а с т р а ­
т е ги я , проведена о т а д м и н и с т р а ц и я т а на Рейгън, се измерва с ку­
м ул а ти в н и я е ф е к т на сл е д ван а та п о л и ти ка . П р е д п р и е т о т о при­
лича на поредица о т удари, к о я т о омаломощ ава с ъ в е т с к а т а си­
сте м а . К о н ч и н а т а на съ ветския комунизъм п о с т а в я и края на С т у ­
д е н а т а война. И р о н и ч н о т о е, че съврем енната и с т о р и я приписва
на М ихаил Горбачов гл а в н а т а заслуга за п р икл ю чв ан ето на перио­
да на С т у д е н а т а война. Твърде л ю б о п и т н о р а з в и т и е — победените
п ол уч ав ат по-голям о признание о т п об е д и те л и те .

(|,Джон Пойндекстър, интервю с автора.

<2)Сергей Тарасенко. Конференция „Ретроспективи от края на Студената война“ в
Принсгьнския университет, 3 май 1993.
<3)Мохамед Юсуф, интервю с автора.
 Съдържание

БЛАГОДАРНОСТИ..................................................................................... 7
ВЪВЕДЕНИЕ................................................................................................. 8
ГЛАВА 1
Най-могъщият в историята....................................................................... 17
ГЛАВА
Вярната картина.......................................................................................... 31
ГЛАВА 3
И Мека, и Ватикана.................................................................................... 38
ГЛАВА 4
Кранчетата на империята ......................................................................... 53
ГЛАВА 5
М режата........................................................................................................ 64
ГЛАВА 6
Ток по мрежата............................................................................................ 78
ГЛАВА 7
Битката за „Солидарност"............................................................................ 91
ГЛАВА 8
Въпросът наистина е сериозен .................................................................. 105
ГЛАВА 9
Затягане на о бр ъ ча ....................................................................................... 120
ГЛАВА 10
Запъхтеният гигант...................................................................................... 134
ГЛАВА 11
Полети без о т д и х .......................................................................................... 152
ГЛАВА 12
Скритите карти ............................................................................................. 171
ГЛАВА 13
Въпреки съпротивата................................................................................... 183
ГЛАВА 14
Стягане на възлите........................................................................................ 196
268 П итър С уайцър

ГЛАВА 15
Крановете спират........................................................................................ 205
ГЛАВА 16
Финансов циклон ....................................................................................... 215
ГЛАВА 17
Ударе далечни последствия..................................................................... 232
ГЛАВА 18
П ритискане.................................................................................................. 243
ЕПИЛОГ........................................................................................................ 263