Пространно житие на Константин-

Кирил Философ
 ВРЕМЕ НА СЪЗДАВАНЕ И
АВТОРСТВО

Пространното житие на създателя на славянската азбука е първата

житиеписна творба в старобългарската литература.
Тя е създадена между 869-881г. непосредствено след смъртта на Константин-
Кирил Философ, за да защити и утвърди делото му.
Произведението има неизвестен автор,но най-вероятно той е някой от кръга
на учениците на Кирил и Методий, тъй като в творбата е използвана
информация за ранната дейност на Кирил, вероятно предоставена от по-
големия му брат Методий.
Една от хипотезите за автора на тази творба е, че той е Климент Охридски.
Твърденията се базират на средновековната литературна практика, а
именно на практиката всички произведения, честващи някой светец
(житие, похвално слово, служба), да се пишат от един и същ автор. И тъй
като без съмнение Похвалното слово за св. Кирил е написано от Климент
Охридски, следва да се предположи, че той е авторът и на житието.
 ПРОСТРАННОТО ЖИТИЕ НА
КИРИЛ – ОБРАЗЕЦ В ЖАНРА
 Пространното житие на Кирил е образец в този
жанр. Изградено е в стила на въпроси и
отговори, което му придава текстова цялост. То
е изградено изцяло в съответствие със
житиеписните норми и правила, които обаче са
приложени творчески.
 Образът на агиогероя Кирил Философ също е
изграден в съответствие с канона.
 Отдадеността към Бога, предаността към
идеята за славянското просвещение и създаване
на литература на роден език са качествата на
агиогероя Константин- Кирил Философ.
 Житието като жанр.
ПРОСТРАННО и КРАТКО житие
 Житието на Кирил е едно
класическо пространно житие,
следващо най-добрите византийски
образци на този жанр.
 Нарича се пространно, тъй като
съдържа подробен разказ за живота
и деянията на светеца, за разлика от
краткото (проложно) житие, в което
са представени сбито само някои
по-важни епизоди и което е
предназначено да се чете по време
на църковната служба.
 По правило всяко житие
съдържа:увод, същинска
част,финална формула.
 Какво е житие?
 Житието е основен литературен
жанр, характерен за 
средновековната книжнина.То
представлява животоописание
 (кратко или пространно) на
личност, канонизирана от 
християнската църква и
призната за религиозен и
нравствен еталон.[1] Използва се
в богослужението. Използва се
най-често за описване на живота
на светци.
 КОЙ Е КОНСТАНТИН-
КИРИЛ ФИЛОСОФ

Свети Кирил Философ е учен богослов от

Византия, създател на глаголицата. Остава в
историята като християнски просветител.
Канонизиран е от православната и
католическата църква за светец и за
равноапостол.
На 30 декември 1980 г. с апостолическото
послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II
обявява Константин Кирил Философ и брат му
Методий за съпокровители на Европа.

Православните християни го почитат и като

един от светите Седмочисленици.
СТРУКТУРА НА ЖИТИЕТО :
1. УВОД

 Да прочетем текста!
 В увода авторът на Пространното житие на Кирил внушава
идеята за милосърдието на Бога, който е издигнал учител за
славянското племе. Според италианския славист Р. Пикио в
увода на средновековното житие се съдържат такива цитати
от свещените християнски текстове, които показват как
трябва да се чете и разбира текстът. Той нарича този елемент
библейски тематичен ключ. В житието на Кирил такъв
пасаж е „Подражавайте на мене, както и аз на Христа" от
Първо послание на Павел до коринтяните (1:16 и 11:1). Този
цитат внушава стремежа на светеца да се уподоби на Бога,
като едновременно с това го показва и като пример, който
новопокръстените славяни трябва да следват.
2. СЪЩИНСКА ЧАСТ НА ЖИТИЕТО

Същинската
Първата от тях е „Сведения за

част на житието
родителите“.
на Кирил е изградена от
В голяма част от средновековните жития

верига от епизоди, свързани в
сведенията за родителите не са
хронологически ред.
исторически достоверни, а представляват
Прави впечатление, че
литературно клише, с което се подчертава
обикновено след като разкаже благородният произход на светеца.
дадена случка, житиеписецът Пространното житие на Кирил обаче
прави извод - изяснява посочва, че баща му, Лъв е заемал
същността на случилото се. военната длъжност друнгарий в Солун.
Така придава допълнително Този детайл най-вероятно отговаря на
дидактично значение на истината. Съдейки по това сведение,
текста. както и по живота на двамата братя и
Същинският биографичен социалния им статус, можем да
разказ е разделен на няколко предположим, че Лъв наистина е бил
обособени части. заможен и от благороден произход.
 2.1. Детство на героя

 Детството на героя е следващият задължителен елемент от

същинската биографична част на житието. В
Пространното житие на Кирил тя е подробна и
разгърната, състои се от няколко епизода.
 Целта на тази част е да представи богоизбраността на
агиографския герой. Ето защо тези епизоди трябва да се
тълкуват в символичен план, а да не се приемат като
напълно достоверни.
 Раждане и детство
Според житието Кирил е
седмото дете в семейството, а
след раждането му родителите
му живеят целомъдрено 14
години
Както отбелязва Д. Петканова,
числата в Пространното житие
на Кирил имат символично
значение и показват святост на
агиографския герой.
Малкото дете отказва да бъде
кърмено от дойка, „за да бъде
добрата издънка от добър
корен отхранена с чисто мляко
".
 Агиография е биографията  на 
светец или на божи служител [1].
 Агиографията е жанр на религиозната
литература, описващ живота и чудесата
извършвани (и посмъртно) от светци.
 /агиографията се поставя в центъра на
средновековната жанрова система, заедно
с химнографията и църковната реторика.
Агиографията включва два основни
жанра: житие и разказ за мощи/.

 2.2. Сънят на агиогероя
 Самият му сън е алегоричен - избира
На
седем година героят сънува
пророчески сън, в който е
представен избор на бъдеща
съпруга сред много девойки,
типичен за някои дворцови
ритуали.
Този епизод е символно най-
натовареният в текста: детето е
на 7 години, а 7 е свещено число,
означаващо единството на
небесно и земно.
 Кирил сънува - т. е. получава
познание чрез отвъдното,
божественото.
си девойка за невяста, но нейното име
София означава мъдрост, т. е. той
става „философ", почитател на
мъдростта.
 Този великолепен епизод
представлява философската и
образната „програма" на цялото
житие. Чрез символичния брак със
София Кирил избира божествените
същности и придобива дарбата на
словото - той е голям оратор и
полемист, както ни го показва
житието
 2.3.Епизодът със сокола

Също така се разказва как малкият

Константин изгубил ловния си сокол,
докато се забавлявал със своите
връстници в полето.
Авторът на житието вижда Божията
промисъл в тази случка - героят осмисля
изменчивостта на земния живот и се
отказва от привидните радости: „... ще
поема друг път, който е по-добър от тоя, и
няма да прахосвам дните си в шума на
този живот ".
Споредсредновековната символика
соколът е символ на властта, войнските
подвизи, мъжеството, удоволствията, а
изгубването му символизира отказа от
земни радости.
С КАКВА ЦЕЛ АВТОРЪТ ГО ВЪВЕЖДА?
Този епизод най-вероятно няма
документална стойност. Следвайки
средновековния канон, авторът го въвежда,
за да покаже вътрешната мотивация на
своя герой в пътя към светостта и отказа
му от видимото.
Такав различните епизоди, чрез
тълкуванието им, чрез сравненията, които
прави, авторът постепенно оформя
представата за духовната извисеност на
героя.
 2.4.Години на учение
 В детството си Константин е
представен като ученолюбив и
усърден. Той се стреми да
подражава на Григорий
Богослов, един от най-големите
раннохристиянски теолози,
написва молитва към него и
изучава старателно писанията
му.
 Завършва прочутата Магнаурска
школа в Константинопол. .
 От античната поезия (Омир) и
астрономия, през граматическото
изкуство, риториката, математиката
до диалектиката и философията
Константин изучава всички онези
дисциплини, които съставляват
същността на византийската
образованост, съчетаваща античното
знание с християнското богословие.
Негови учители са едни от най-
известните византийски мислители от
този период Фотий и Лъв.
 2.5. Деянията на героя:

 Деянията на агиографския герой са най-важният елемент от

същинската част на всяко житие. Подборът на епизодите в
тази част на текста зависи преди всичко от това какъв тип
светец се стреми да представи средновековният писател. Тъй
като Константин е представен най-вече като християнски
апостол, продължител и завършител на делото на Петър и
Павел, преобладаващата част от епизодите в житието
разказват за него тъкмо в мисията му на разпространител на
християнското учение, на просветител, на сразител на
иноверците и на враговете на славянската книжовност.
Преобладаваща част от житието заемат теологическите
спорове, които Кирил води. Четири от тях са основни.
 ПЪРВИ ДИСПУТ С
ИКОНОБОРЦИТЕ
 Първият диспут е със сваления иконоборчески патриарх
Анис, възрастен и много опитен полемист, който още в
началото се опитва да пренебрегне Константин поради
неговата младост. Но Кирил го сразява с остротата на ума
си, със своите ясни и логични аргументи. Нямаме никакви
доказателства за това, дали наистина такъв спор се е
провел. В диспута намира отглас най-важният богословски
въпрос, който през VIII и IX век вълнува цялото
византийско общество - това е въпросът за почитането на
иконите.
 Според творбата Константин сразява сваления патриарх -
иконоборец, като дава по-точно тълкувание на библейската
забрана да не се създават образи на Бога - не трябва да се
прави „недостойно подобие", а не изображение изобщо.
ВТОРИ ВАЖЕН СПОР - СЪС САРАЦИНИТЕ

 Вторият важен спор е прението на Константин със

сарацините (ислямизирани араби). Логиката на спора е
изключително интересно изградена: Константин побеждава
съперниците си не само с находчивост, бърз ум и добро
познаване на библейските текстове. Неговата ерудиция се
откроява и с това, че той успява да срази арабските мъдреци,
като цитира техния пророк Мохамед. Писателят внушава
идеята, че Кирил е еднакво добър познавач и на тънкостите
на своята вяра, и на останалите религиозни доктрини. В този
спор Кирил разяснява и същността на Бога - СветатаТроица.
ТРЕТИЯТ СПОР – С ХАЗАРИТЕ

 В творбата най-обстоятелствено е представен третият спор. Константин

е изпратен от византийския император в Хазарския каганат. Владетелят
на хазарите (каганът) се колебае дали да приеме юдаизма,
мюсюлманството или християнството и затова е поканил на диспут
представители на трите религии. Той е готов да приеме вярата на
победителя в спора. Ясно е, че в основата на този сюжет стои приказният
мотив за спора на мъдреците, но неговата реализация в Кириловото
житие изцяло следва логиката на средновековния богословски,
догматически диспут.
 Константин е представен като отличен познавач на старозаветните
текстове - той разяснява на евреите в тънкости разликата между закона
на Мойсей и завета между Бог и Ной.
 Забележителен е начинът, по който агиографският герой води спор - той
разяснява отделни тези, като използва цитати от старозаветните
текстове и задава въпроси към опонентите си. Така чрез своите отговори
враговете му сами осъзнават несъстоятелността на твърденията си.
СПОРЪТ С ТРИЕЗИЧНИЦИТЕ

 Четвъртият спор, който той води, е в защита на правото на

покръстените славяни в Моравия и Панония да извършват
богослужение на своя език. Това е спор, засягащ самата
християнска традиция. И ако гледната точка на
християнския писател не допуска коя и да е друга религия да
изпъкне пред учението на Христос, то в последния голям
диспут тя стои встрани от консервативното, общоприетото
разбиране, че има само три свещени езика (еврейски, гръцки
и латински) - т. нар. „триезична ерес“ и е в подкрепа на един
млад християнски народ в пътя му към Бога.
 Този спор е ключов за мисията на Кирил и Методий сред
моравските и панонските славяни.
 ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА КИРИЛ
 Авторът на житието използва 
сравнение, за да покаже
превъзходството на Константин
над своите опоненти: „ Когато
беше във Венеция, насъбраха се
срещу него епископи, попове и
черноризци, като врани срещу
сокол... " Коментирайте
внушенията на това сравнение
Речта на св. Кирил е изградена
по всички правила за
риториката, в нея доминират
идеите за равенство между
хората. Доводите с които са
оборени опонентите му са
градирани по смисъл и
подкрепени с множество цитати
от свещени книги.
ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА КИРИЛ

 Думите, с които Константин се обръща към своите

противници, са почти изцяло библейски цитати,
като най-вече са използвани пасажи от посланията
на апостол Павел. Неслучайно защитата на
славянското писмо се основава на апостолските
послания - както за Константин, така и за
латинското духовенство това са свещени текстове,
които съдържат неоспорими истини.
 Християнският хуманизъм на този текст е валиден
и днес: ,,...и слънцето не грее ли на всички?
Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не
може да даде това“
 /ПРИНЦИПА за РАВЕНСТВОТО!!!/
 Църковната и просветителна дейност на Кирил
показват реални исторически събития,

 За какво допринася това?

 Глаголицата
 Същевременно главна цел на писателя е
да представи героя като богоизбран
 Авторът на житието поставя
създадел на славянската азбука, както и
агиографския герой в широката
да го уподоби на първите апостоли.
панорама на средновековната култура с
цялото многообразие на различни вери,  В житието има няколко епизода, които
с разноречието на отделните етноси. са конкретно свързани с азбуката.
Според един от тях дори византийският
 Социалната картина, представена в
император с смята, че Кирил е
творбата, е също пъстра: от езически
единственият, който може да се справи
племена до римския папа, хазарския
със създаването й.
каган и византийския император.
Кирил беседва с иноверци, но и с  Коментирайте текста, пресъздаващ този
прочути представители на своята момент!!!
религия както във Византия, така и на
Запад.
 Смъртта и посмъртните чудеса

Съссмъртта и посмъртните чудеса на

агиографския герой приключва
същинската част на житието.

ВКириловото житие преди смъртта си

славянският апостол произнася молитва
към Бога да запази поверените му
християни от триезичниците и да им
вдъхне евангелското слово.

Посмъртните чудеса са само споменати,

без да се разказват отделни епизоди. Това
показва, че житието е написано
сравнително скоро след смъртта на
учителя.
 КАКВО Е ВНУШЕНИЕТО НА СЛЕДНИЯ
ЦИТАТ: „БЪЛГАРИЯ ОЦЕЛЯ, ЗАЩОТО
ИМАШЕ ДЕЛОТО НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ,
ДЕЛОТО НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ОЦЕЛЯ,
ЗАЩОТО Я ИМАШЕ БЪЛГАРИЯ“