ВТУ „СВ. СВ.

КИРИЛ И
МЕТОДИЙ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛ-
ТЕТ

ТЕМА:

Изготвил:
Минко Киров Андонов
Ф№ 2103011923
Специалност:
Педагогика на обучението
по история и география
Форма на обучение:
Задочна

Велико Търново, 2022

Етногенезис на траките. Тракийският език – митове и реалии, Минко Андонов Страница 1

 „Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Както „Рим не е бил изграден

за един ден“, така и българската култура има своите корени в дълбокото минало.

Дошлите тук славяни и прабългари се наслояват върху население, основната част

от което са траките. И траките вливат не само кръвта си, но предават и много

от своите културни ценности “

проф. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ

По въпроса за произхода на траките и досега се спори за много неща.

Едно обаче е прието за доказано – индоевропейската принадлежност на тези
хора, но това е само част от проблема за етногенезиса на траките. Поради лип-
сата на писменост във времето на обособяването на балканските етноси, се на-
лага да се разчита, основно, на археологически, палеогеографски и езиковедски
данни (теоними, антропоними, ороними и хидроними). На тяхна основа можем
да изградим следната картина:

В края на енеолита, около 4400г пр.Хр., на територията на днешните бъл-

гарски земи и с център около Варненското и Белославското езеро, процъфтява
културата Варна - създали варненското златно съкровище, построили най-ста-
рите градове на Европа - край Провадия солницата, край с.Юнаците, създали ма-
щабна търговия със сол. На това бил сложен край около 4200 – 4100 г.пр.Хр. Па-
леоклиматолозите отчитат повишаване, в кратки срокове, на средните годишни
температури в района, които в пика достигнали нива с 3-4 над съвременните.
Това предизвикало засушаване, лоши реколти и принудително изселване на хо-
рата, най-вече от района на съвременна Добруджа, да се преселват към места с
по-влажен климат. Започналата борба за ресурси довела до рухването на блестя-
щата култура на „цивилизация Варна (Дунавска)“, както я определят напоследък
и започнали „тъмните векове“ на протобронзовата епоха. По тази картина, в
общи линии, няма разногласия. Какво и как се е случило по-нататък във вре-
мето, за да се появят на историческата сцена траките, още няма общоприето
мнение.

Етногенезис на траките. Тракийският език – митове и реалии, Минко Андонов Страница 2

 Най-съществен се явява въпросът за индоевропейската прародина, по-
неже установявайки нейното местоположение, ще се даде силно доказателство в
подкрепа на някоя от съществуващите три теории за етногенезиса на траките,
които накратко, могат да се представят така:

1. Автохтонна – траките са неолитното население на Балканите, като

енеолитната култура плавно е прераснала в бронзовата, но археологичните
данни не я подкрепят. Тази теория е обоснована в чист вид от академик Влади-
мир Георгиев – езиковед. Според него не съществуват предтракийски езикови
остатъци. Следователно още в епохата на неолита населението на българските
земи е говорело тракийски език. Според него за траки в Източните Балкани
може да се говори още от V хилядолетие пр.Хр.

2. Миграционна – според нея траките са ниско културни номади, при-

дошли на няколко вълни на Балканите и изместили неолитното население. Няма
съгласие от къде и кога. Три са основните места откъде идват траките – от север,
откъм Карпатите; от североизток, от северночерноморската степ; от югоизток,
от Мала Азия. И тази теория не се подкрепя напълно от археологическите данни.
Силен аргумент в полза на тази хипотеза е повсеместното опожаряване на
всички проучени енеолитни селища по нашите земи и наличието на непогребани
тела сред руините (селищна могила Юнаците, Русенската селищна могила).

3. Дифузна. Тази теория е развита през 70-те и 80-те години на XX век и е

свързана със съществуването на т.нар. “прототраки”. Сред създателите на тази
теория и неин деен защитник е проф. Александър Фол. Тракийският етнос се е
образувал на Балканите в резултат на продължителни процеси – пришълците от
север не изместват, а се вместват сред местното неолитно население и в многовековно
съвместно съществуване образуват народностната сплав на траките – местното насе-
ление дава земеделския поминък, а индоевропейските пришълци, които идват на Бал-
канския полуостров от североизток във времето между каменно-медната и ран-
ната бронзова епоха, донасят технологията на бронза и коня. Образуването на френ-
ския и унгарския народ в следващите векове могат да се разглеждат като илюст-
рация на процесите на смесване и амалгамизирането на няколко етноса в един
народ.

Етногенезис на траките. Тракийският език – митове и реалии, Минко Андонов Страница 3

 Дифузната теория най-добре съгласува известния археологически, езиковедски
и антропологичен материал. Действително, енеолитните селищни могили са опожарени,
но това не става едновременно, а в един относително дълъг период, като скоро след
това животът в селищните могили е възстановен. Освен това, на западния бряг на Ду-
ранкулашкото езеро са открити могилни некрополи и безмогилни гробове, датирани
към средата на ІV хил. пр.Хр., в единия от които е открита кама от арсениев бронз уса-
товски тип, което показва, че населението от Усатовската култура, обитавало по него
време района на съвременния град Одеса, е започнало да усвоява сухите и доста обез-
людени земи на тогавашна Добруджа.

Езиковедските данни са най-красноречиви, но умозрителни и най-трудни за до-

казване. Най-новите проучвания на индоевропейския речников фонд в исторически ас-
пект, разкриват предгръцки пласт транспортни понятия, допълващи индоевропейските.
Това, определено, е индикатор за обмен на идеи, за мирно съвместно съществуване и
сътрдничество между палеобалканското и палеоиндоевропейското население. В пос-
ледните 20 години потвърждение дойде и от генетиката – малко над 22% от мъжкото
население на страната ни е носител на гени, типични за неолитното население на Балка-
ните, т.е. палеобалканското население и палеоиндоевропейските пришълци са образу-
вали нова народностна сплав, представител на която са траките. Не знаем как тези
племена сами са наричали себе си, но за около 1500 години в течение на ранната
и средната бронзова епоха, тези прототракийски племена са се смесвали и аси-
милирали. Най-древните текстове, в които са разчетени тракийските имена Пи-
такос и Дизос са от плочките с Линеар А от Агия Триада от южната страна на
остров Крит и датирани в ХVІІІ – ХVІ в.пр.Хр. Точно тогава вече гърците се от-
граничават от своите северни съседи и именно тогава за пръв път се появява ет-
нонимът „траки“, споменат от Омир във втора песен от „Илиада“ известна още и
като „Каталогът на корабите“. Приема се ,че тази песен е от най-древния пласт
от сведения в „Илиада“, което ни отвежда в късната бронзова епоха. Тоест, в
късната бронзова епоха, траките не само населяват територията на Тракийският
Херсонес и земите по егейското крайбрежие на Тракия до долното течение на р.
Хеброс с града Енос (Полтимбрия), от който идва един от вождовете на траките
- хероят Пейрой, но и водят активна търговска и военна политика.

Територията, която може да се определи като тракийска, е различна в

различните исторически периоди. На север тази територия стига до Карпатите.

Етногенезис на траките. Тракийският език – митове и реалии, Минко Андонов Страница 4

На юг през II. и началото на I. хилядолетие пр.Хр. тя включва егейското крайбре-
жие с няколко острова – Тасос, Самотраки(Самос Тракийски), Имброс, Лемнос. В
резултат на Великата Гръцка колонизация в VIII-VI век пр.Хр. върху част от тези
земи се заселват гърци. Това се отнася за егейските острови и значителни учас-
тъци от брега. Крайбрежната егейска ивица на запад от устието на р. Хеброс до
р.Нестос е земята на киконите с център град Исмар. Бойците на киконите са спо-
менати в „Илиада“ като съюзници на троянците. След ХІІІ – ХІІ в. пр.Хр. в тези
земи живеят вече други тракийски племена.

Източната граница на тракийската територия има три участъка: на северо-

изток тя достига докъм междуречието Днепър-Днестър, което се приема като
контактна зона на траки и скити. Последните много често в различни периоди
успяват да достигнат и до Дунав, но и по двата бряга в долното течение на ре-
ката населението е било преобладаващо тракийско – гетските племена. Централ-
ният участък от източната граница е Черноморското крайбрежие, като в VIII –
VI век пр.н.е., в резултат на гръцката колонизация, траките са били изместени и
част от черноморието е овладяна от гърците. В северозападна Мала Азия живеят
малоазийските траки, за които античните автори съобщават чак до римско
време. Така Мраморно море (Пропонтида) се оказва вътрешно тракийско море.
Според една легенда, съобщена ни от античните автори, двамата братя Тин и Би-
тин (Витин) си разпределили властта – в хинтерланда на Бизантион и Странджа
останал Тин, а Битин влязъл в Мала Азия, оттам областта Битиния и племето би-
тини. Фригите са най-старото засвидетелствано население в областта на двуре-
чието Струма - Вардар към средата на II хил. пр. Хр. и след нея, като голямата
част от тях се изселили в Мала Азия по време на егейското преселение и изиг-
рали голяма роля в етническото ѝ развитие. Името на фригите е съхранено у
гръцки автори от класическия период за същата област във формата „бриги“.
Другите големи етнически групи в тази област са дарданите и пеоните, като
части от тях също преминали в Мала Азия пак по времето на егейското преселе-
ние. Там преселилите се пеони били наречени меони. През I хил.пр.Хр. дълбоки
политически и културни връзки ги свързвали с европейските траки.

Етногенезис на траките. Тракийският език – митове и реалии, Минко Андонов Страница 5

 Западната граница на тракийското землище е много проблемна и в южния
и в северния си участък. На юг проблемът е свързан с въпроса за етническата
принадлежност на древните македони. Към момента има оформени пет ос-
новни становища:

1. Древните македони са гърци – тезата се застъпва от Гърция

и за целта започва изучаването на античната гръцка ономастика –
именната система на територията на древна Македония. Чрез тези
имена се доказва, че тъй като те са преобладаващо гръцки, следо-
вателно и населението е гръцко. Само че, повечето от тези надписи
са главно от III - II век пр.Хр. и от римската епоха. В тази епоха Ма-
кедония е под силно елинско културно влияние – това е целенасо-
чена политика на македонския царски двор още от началото на V
век пр.н.е. Знаем и че дотогава гърците не са гледали на македон-
ците като на гърци. Македонският цар Александър I е известен в ис-
торията с прозвището Филелин (гръколюбец) – тоест, той не е бил
елин. Също така, той, изявява желание да участва в Олимпийските
игри и първоначално получава отказ, тъй като в тях можели да учас-
тват единствено гърци. Излиза, че за организаторите на игрите той
не е грък.
2. Древните македони са илири е гледната точка на албанската ис-
ториография.
3. Древните македони са траки. Това е едната гледна точка, на Иван
Венедиков, в българската историография. Такова е мнението и на
тексаския професор Грийнуолд. Като се има предвид, че, ситони,
мигдони, бизалти, крестони, едони, пеони са тракийски племена, те-
зата изглежда солидно обоснована.
4. Древните македони са македонци, нещо съвсем различно от
околните елини, илири и траки. Основанията на тази теза са в ня-
кои сведения на антични автори, които казват, че Александър Ве-
лики говорил на своите войници не на гръцки, а на македонски и че

Етногенезис на траките. Тракийският език – митове и реалии, Минко Андонов Страница 6

 македонските воини поздравявали един от своите пълководци на
македонски език
5. Древните македони са със смесен етнически състав, поради сре-
дищното разположение на Македония по отношение на трите го-
леми балкански етноса – траки, илири и елини – най-силно застъпе-
ната теза в българската наука. На юг и изток Македония е населена
основно с траки, но Херодот и Тукидит говорят за двуезичие
(гръцки и тракийски) в източните ѝ части, а западно от Лихнида
(Охрид) живеят предимно илири.

На северозапад граница на тракийското етническо землище е река Морава,

ако се приеме, че трибалите са траки, в противен случай, тази граница би била река
Искър, приемем ли, че са илири. Съществува и трето мнение, че трибалите са траки-
зирани илири. Източно от река Искър живеят „ктистите“ мизи, една голяма част от
които, във времето на егейското преселение, заселили обширна област в Мала Азия,
дала името на по-късната римска провинция. На юг и изток от Карпатите са земите
на гетите „които обезсмъртяват“. В римско време, в земите срещу трибалите се поя-
вава етнонимът Даки. По-късно античните автори правят изричната уговорка, че
гети и даки са родствени племена, но че гетите живеят на изток, а даките – на запад,
като границата между тях минава по река Алутанус (днешния Олт). По средното те-
чение на река Хеброс и в долината на река Тонзос са земите на одрисите, създали
най-голямата, най-дълготрайната и най-влиятелната тракийска държава.

Според съвременната лингвистика, езикът на траките е индоевропейски,

сроден на балто-славянските езици. Много езиковеди смятат, че фригийският,
македонският и дакийският език не са отделни езици, а диалекти на тракийския.
Анализът му се затруднява от малкото оцелели цели изречения. Основно са за-
пазени теоними, антропоними, хидроними, ороними и други такива.

Тракийският език, заедно с другите древни езици от Балкано-Анатолийс-

кия регион (палеобалкански езици) са включени от лингвистите в групата на
т.нар. реликтови езици, т.е. такива нямащи днес преки продължители или
имащи, но с някои уговорки. Тези езици са познати от малко писмени текстове,

Етногенезис на траките. Тракийският език – митове и реалии, Минко Андонов Страница 7

основно от глоси, имена и в повечето случаи предадени през друг език. Само от
фригийският език има обилни материали, включително и свързани текстове.

Палеобалканската група индоевропейски езици се подразделя на два

клона – източни и западни езици, и една междинна група, родееща се повече със
западните езици. Към източните се причисляват пелазгийски и тракийски. Иван
Дуриданов отделя от тракийския като самостоятелен език дако-мизийски, който
все пак бил толкова близък и взаимноразбираем с тракийския, както чешки и
словашки език. Към западния клон спадат гръцки и илирийски, а в междинната
група – фригийският, древномакедонският и арменският език.

Най-важната разлика между източните и западните палеобалкански индо-

европейски езици е кентумният характер на западните и сатемният - на източ-
ните. Съществуват данни за колебание кентум/сатем при тракийският, поради
което някои автори смятат тракийският за сатемизиран кентумен език, подобно
на илирийския, тоест индоевропейски езици от различни групи попаднали в
обща среда на Балканите, се сближили в някаква древна форма на модерния бал-
кански езиков съюз.

Мястото на тракийския език сред останалите индоевропейски езици про-

дължава да се уточнява, стъпвайки на продължаващите проучвания върху чер-
тите на фонетиката, морфологията и т.н.

Макар подобно на латинския и санскрит, тракийският език да е мъртъв,

то той не е изчезнал. В Съвременния български език продължават да звучат
думи наследени от траките. До момента повече от 500 думи са открити и разпоз-
нати от такива изтъкнати учени като Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Вил-
хелм Томашек, Димитър Дечев, Макс Фасмер, Методи Манов, Никола Теодо-
сиев и др.

Аз = Аз ( Вл.Георгиев); ак = око ( Вл. Георгиев); бата = бате ( Вл. Геор-

гиев); врия,вереiа = лост, мандало, резе ( Вл. Георгиев); зервае = жерави (Ив-
Дуриданов); зъм = змия (Ив- Дуриданов); кент(д)о = чедо (Ив. Дуриданов);
елейн = елен ( О. Хаас); орол = орел (В. Томашек, Д. Дечев); сане = сено (Вл.
Георгиев); татес = тате (В. Томашек); улк = вълк ( М. Манов, Н. Теодосиев);
янатера = етърва ( М. Фасмер)
Етногенезис на траките. Тракийският език – митове и реалии, Минко Андонов Страница 8
 „През началните столетия на І хил., особено след средата на І и началото
на ІІ в., траките първо са поданници на Рим, а сетне стават и граждани на Римс-
ката империя. През този период те се включват в орбитата и скоростта на разви-
тие на античното робовладелско общество. През тази епоха, обаче, вместо да бъ-
дат заробени, много от свободните траки изпадат в различни форми на зависи-
мост. Именно присъствието на форми на зависимост и отсъствието на класи-
ческо робство в Древна Тракия улесняват траките, които дори и без собствена
държава, да оцелеят в епохата на Римската империя – най-вече късната. Време,
през което робовладелските отношения се преобразуват в отношения на зависи-
мост и васалитет. Тоест, отношенията, с които се характеризира Тракийското об-
щество през този период, се оказват по-близки до новите средновековни, откол-
кото до остарелите вече класически робовладелски отношения. Може би,
именно затова християнизацията и варваризацията на късната Римска империя
ще консервират и ще оставят силна народната култура и език на битово рав-
нище – най-вече в селата на европейската Древна Тракия.

Именно консервативността на тракийското общество му позволява – на

битово равнище – чрез традиционната народна култура – да вгради себе си в но-
вата многосъставна българска народност от Средновековието на Югоизточна
Европа. С това краят на Историята на Древна Тракия и траките се прелива в на-
чалото на Историята на Средновековна България, чието общество, на този етап,
има най-близки и сходни на тракийските обществени отношения.

Ето защо, тракийското ще се окаже най-добре съхранено, през Средно-

вековието и Новото време, в традиционната култура на населението, т.нар. жива
старина, най-вече в България и днешните Македония и Северна Гърция.“

Горните думи на Калин Порожанов дават обяснение на причините и пътя,

по който тракийските думи звучат и днес.

 
Етногенезис на траките. Тракийският език – митове и реалии, Минко Андонов Страница 9
 ЛИТЕРАТУРА:

Йорданов, Ст. Из етническата исто- Велико Търново,

2010
рия на древна Тракия

Михайлов, Г. Траките София, 2015

Попов, Д. Приказна древна Тра- София, 2012

кия

Тракийската цивили-
зация
София, 2017
Порожанов, К. В началата на два конти-
нента и по крайбрежията на
три морета

По следите на индоев-
ропейците
Харман, Х. От номадските племена през
София, 2020
неолита до древните високо-
развити култури

 

Етногенезис на траките. Тракийският език – митове и реалии, Минко Андонов Страница 10