РЕФЕРАТ

Древногръцката култура по тракийските земи.

Гръцките колонии.

Студент:Дияна Ценкова Приел:гл.ас. д-р. Михаил Христов

Специалност:История
Факултетен №:62033
Тракийските крайбрежия се мият от водите на три морета-Егейско, Мраморно и
Черно.Те се разпростират от Термейския(дн.Солунски)залив до и на север от устието на
р. Истрос- най-голямата река, която пресичала земите на траките.Още от средата на II
хил.пр.Хр. крайморските селища, които съществуват и в преходните времена, заемат
естествено защитените места по върховете на предпланинските масиви и по високите
плата.
Значението на трите морета за историята на древна Тракия и на траките изпъква най-
ясно чрез мегалитната култура.Нейното възникване и разпространение през II
хил.пр.Хр. и интензивният и живот, на обитателите на хинтерланда, на егейските
острови и на о.Крит.
Тя не е възможна без взаимодействия, в които се включват и миграции на населението
от двете страни на Босфора и на Хелеспонта и между него и микенския свят, и
принадлежи на всички тези, които образуват относително единния трако-малоазийски
етнокултурен комплекс.Именно в тези морета се разгръща най-интензивен трафик и
чрез тях се поддържат тесни контакти между племената и народите от целия
Средиземноморски басейн.
Писмените известия за края на II хил. пр. Хр. И особено археологическите данни за I
хил. пр. Хр. Разкриват, че траките познават корабоплаването и го превръщат в свой
поминък.
Преданието за тракийската таласократия (морска хегемония) откъм кр. на II хил. пр.
Хр. Съвсем не е случайна и представя траките като мореплаватели, с бит и култура,
синхронизирани с тези на народите от Източното Средиземноморие още от края на
бронзовата епоха.
Археологическите открития при подводни проучвания на някои съоръжения в
днешните черноморски пристанища (като например Аполония и Месамбрия-дн.
Созопол и Несебър), останките от крепостни стени, намерената керамика от бронзовата
епоха, големият брой извадени каменни котви и оловни щокове от различен тип
показват, че предимствата на морския транспорт са познати през тези отдалечени
времена, че бреговете са кръстосвани от различни мореплаватели.Красноречиви са
вносно-износната дейност са две находки(от Каварна и от Бургаско) на бронзови
слитъци(единият с примеси от злато) с формата на опъната бича кожа. Именно подобни
слитъци са основното монетно средство в Егейска Гърция за II хил. пр. Хр.
Колонизацията по бреговете на Тракия съставлявала част от историята на източната
гръцка колонизация, и то от онзи неин период известен като велика или втора гръцка
колонизация (VIII-VI хил. пр. Хр.), и представлявала важна глава и от историята на
Тракия. Както и в останалите части на древния средиземноморски свят, така и по
бреговете на Тракия гръцката колонизация упражнила въздействие върху хода на
целокупния исторически процес не само по крайбрежната( Егейско, Мраморно и Черно
море) зона, но и във вътрешността на древнотракийските земи.
Редица главни моменти на обществено-икономическото, културното и политическо
развитие на тракийските племена не биха могли да бъдат схванати и обяснени напълно
правилно и цялостно, ако не се държи сметка за присъствието на гръцките колонии по
техните брегове.Причините за основаването на гръцките колонии в Тракия са от
икономическо-социално и политическо естество. Коренните изменения, които
настъпват към края на IX, особено в началото на VIII хил. пр. Хр. в най-напредналите
полиси, в които се засилило и имущественото социално неравенство. В хода на този
процес, който се изострял все повече, голяма част от производителното население се
обезземлявало, тъй като най-плодородните и обширни обработваеми площи се
съсредоточавали в ръцете на властната и алчна аристокрация. За да осигурят своята
прехрана, обезземлените слоеве от населението на най-напредналите полиси се
принуждавали да напуснат своята родина и да дирят по-плодородни земи в други
области. „Недостигът” на обработваема земя в Гърция, Тукидит обяснява с
демографското положение на Елада и несправедливото разпределение на
земята.Гръцката колонизация се развивала на фона разгорещени класови и политически
борби, изострени от многолюдните и напреднали полиси. Сблъсъците между двете
основни прослойки на свободното население-аристокрацията и демоса. Когато в хода
на борбата взимала връх аристокрацията, голяма част от привържениците на демоса и
на демокрацията били принудени да търсят убежище в новоосновани селища, които се
намират за онова време на огромни разстояния от своите метрополии.
Гръцката колонизация по бреговете на Тракия започнала с егейския бряг.Тя
изпреварила колонизирането на тракийския бряг на Черно море с почти цяло столетие.
Една от рано възникналите колонии била Потидея, основана от Коринт на най-тясното
място на провлака, който свързвал п-в Палена с континента. Потидея била в същност
единствената колония на Коринт, която може да бъде отнесена към източната гръцка
колонизация. Нейното значение е във военнополитическите събития от Пелопонеската
война (431-421). В хода на тези събития Потидея загива, но нейното стратегическо
място било потвърдено с основаването на Касандрия през ранноелинистическата епоха.
Друг град на п-в Палена е Менде, създаден от Еретрия на о-в Евбея, недалеч от брега на
Торонейския залив се намирал град Олинт, разположен сред плодородно поле.
Град Халкида на о-в Евбея основал на п-ов Ситония в Халкидика значителния град
Тороне получил тракийското си име от местното население. На п-ов Акте (дн. Атонски
п-ов) били основани градовете Сане и Акант от колонисти, дошли от о-в Андрос, един
от значителните Цикладски о-ви.
Колонизирането по бреговете на Халкидика представлява в хронологично отношение
най-ранният етап на гръцката колонизация по бреговете на Тракия. Някои колонии
възникват към средата на VIII хил. пр. Хр..Заселването на гърците по тези места
съвпада с ранната гръцка колонизация по бреговете на Сицилия и Южна
Италия.Колонизацията в сектора, включен между устието на Места и Марица,
започнала век по-късно. В тази област изпъква ярко ролята на о-в Тасос.Абдера,
разположен недалеч на изток от устието на Нестос(дн. Места), бил основан към средата
на VII хил. пр. Хр. от преселници от Клазомена. Градът рухнал под ударите на
тракийското население.
Една от най-значителните гръцки колонии на южното тракийско крайбрежие при
устието на Марица бил Енос-старо тракийско селище, основано от колонисти дошли от
Митилена на о-в Лесбос. „Входната врата” за вътрешността на Тракия и важна роля за
икономиката на древногръцкия свят през VI, V и част от IV хил.пр.Хр.
Значителна била ролята на гръцката колонизация в Тракийския Херсонес(Галиполския
п-в). Важна роля от градовете изиграват Сестос, Мадитос и Алопеконесос. Повечето
колонии, основани по западния бряг на Черно море, били дело на колонизационната
дейност на Милет, големият и богат йонийски град на западния, по-точно на карийския
бряг на Мала Азия .
Милетската колонизация представлявала в общи черти част от втория етап на гръцката
колонизация по бреговете на Черно море. Този етап започва към средата и през втората
половина на VII хил. пр. Хр. и траял до първите 3-4 десетилетия на VI хил. пр. Хр.За
най-ранни се смятат Аполония и Истрос, отбелязани с голям подем през последните 2-3
десетилетия на VII хил. пр. Хр. Аполония била естествено и защитено от природата
място с две пристанища. Освен това се намирал в непосредствена близост с бъдещата
си колония Анхиало и солниците.Колко много било от значение тези солници за
Аполония, че градът побързал да основе Анхиало и да пресече пътя на Месамбрия към
тях. Солниците за античността била рядкост и имала стойността на златото.
Благодарение на близостта си до богатата с полиметални и медни руди Странджа,
Аполония станала главен консуматор и износител на дървен материал, дървени
въглища, мед и восък, както и на ценната руда за цялото Западно Черноморие.
При основаването на Истрия южно от дунавската делта, милетските колонисти избират
мястото, заради близостта с богатата на риба делта, дървения материал и зърнените
храни произвеждани във вътрешността на Тракия. Богатствата на Добруджа през
античността са и причина да се основат и градовете Одесос, Дионисопол, Томи ( Варна,
Балчик и Констанца). В този хинтерланд били развити и лозарството и винарството.
Двете дорийски колонии Месамбрия и Калатис били основани от дъщерните градове на
Мегара Хераклея Понтийска, Византион и Калхедон.Още в най-ранния период на
гръцката колонизация по Черно море имало определено съперничество между
метрополиите-Клазомена, Самос, Теос и др. от една страна и Милет от друга страна.
Едва през 546 г. пр. Хр. Милет заедно с Лидия попаднали под властта на Персия, по
тези брегове се появили мегарските преселници, прииждащи главно от Византион,
Калхедон и Хераклея Понтийска.
Първоначално повечето гръцки колонии, основани по бреговете на Тракия, имали
предимно аграрен характер, тъй като тяхното предназначение било да задоволи
нуждата на гръцките преселници с обработваема земя. Важна роля изиграва
вътрешното изменение на градовете с богатите рудни находища в Тракия.
Важно място в цялостното занаятчийско производство на старогръцките колонии
заемало керамичното производство. До началото на елинистическата епоха (III хил. пр.
Хр.) нуждите от изящно рисувана керамика, често пъти от известни вазописци, били
задоволявани чрез внос от атически и египетски ателиета. В черноморските колонии
изработвали три вида керамика- местна сива с орнаменти, характерни за тракийската
керамика, работена на грънчарско колело; местна със светъл цвят на глината, работена
на грънчарско колело, наподобяваща вносната и местна със сивочерен цвят на глината,
работена на ръка със силно проявени тракийски традиции.Местната сива керамика,
работена на ръка и украсената с въжеообразни релефни пояси с издатъци и пъпки е
служела за всекидневни нужди. Тези съдове се повтарят във формат на съдовете
открити в тракийските некрополи, датиращи от VI-IV хил. пр. Хр. Керамиката с
розовочервен цвят на глината служела за съхранение на течности-„трапезни
нужди”.Някои от тези съдове имат орнаменти повтарящи се и в тракийски тип.
Местната керамика със светъл цвят на глината, която наподобява вносната е най-
многобройна. В западнопонтийските градове се изработвали глинени рисувани съдове
и глинени чаши от типа на т. нар. „мегарски” купи. Този вид съдове са украсени с
листовидни, геометрични и фигурни орнаменти.
Между керамичните произведения голямо значение имали теракотите. Много от тях са
открити в Одесос. Повечето от тях копират известни скулптурни произведения в града,
например монументалната статуя на бог Дарзалас. Известна част от тях представляват
и божества, сюжети от всекидневния живот.
Металообработването е също било развито в колониите. Обработвало се желязото,
среброто и златото. Голямо значение добили Аполония и Месамбрия, които
използували близките находища за медна руда около Бургаския залив и произвеждали
метални предмети и оръжие. За да могат да поддържат своите работилници с мед,
населението от Месамбрия и Аполония се отнасяли с голямо внимание към траките и
техните богати с руда находища. Шлемът бил избран от месамбрийци като отличителен
знак за монетите им, защото техните оръжейни работилници били реномирани.
От желязо се приготвяли различни оръдия на труда и оръжия, части на конска сбруя,
юзди и някои други дребни предмети. От бронз се изработвали съдове, огледала,
украшения, лекарски инструменти и малки красиви статуйки.
Обикновено бронзовите хидрии с релефни изображения около дръжките се внасяли
отвън. Красивата бронзова хидрия от Месамбрия с релефна сцена под дръжката
изобразява грабването на Орейтия от Бореас. Впоследствие по външни образи били
изработвани подобни хидрии и бронзови съдове в самите колонии.
Истински шедьовър на изкуството е жертвеният съд от Дионисопол с релефни
изображения, възпроизвеждащи сцена от Еврипидовата трагедия „Ифигения в
Таврида”. Особено голямо развитие в черноморските градове добило и ювелирното
производство, което се издигнало до високо изкуство.
Колониите по бреговете на Тракия били значителни средища на гръцката материална и
духовна култура, върху която влияели естествено и местните тракийски традиции.
Археологическите разкопки в най-долен културен пласт на повечето гръцки градове по
западния бряг на Черно море разкриват следи от тракийски селища. Едва през V-IV
хил.пр. Хр. са налице повечето археологически паметници, въз основа на която би
могла да се даде една сравнителна представа за материалната култура и изкуство на
гръцките колонии по егейския и черноморския бряг на Тракия. Още със своето идване
милетските колонисти имали в своята среда и даровити ваятели, строители.
Повечето от колонистите при избора на място за градове се съобразявали предимно с
местните топографски особености и следвайки своето „влечение” към морето, гледали
да се предоставят възможност най-изгодни условия за съоръжаване с най-малко усилия
и техника на удобни и естествено защитени от ветровете и прибоя на вълните
пристанища. В това отношения и Истрия, Томи, Одесос и Аполония отговаряли на тези
условия.
Пристанищните съоръжения имали голямо значение за гръцките колонисти, тъй като те
се развивали като големи търговски центрове. Край град Каварна бе открита
вълноломна стена с напречно сечение в трапецовидна форма. Долната и част била
изградена от големи скални късове, а нагоре с големи камъни. Над тях била построена
площадка, покрита с варовити плочи, а отстрани с корнизи.
Наред с пристанищните съоръжения гръцките преселници по бреговете на Тракия
гледали да осигурят новооснованите градове с крепостни стени, като най-ранните
съоръжения са открити в Одесос, Аполония и др., но те били заменени отрано с такива
стени, които са характерни за строежа през V-IV хил. пр. Хр.. Тези стени са изградени
от грижливо изгладени каменни блокове, които са наредени плътно един до друг без
спойка помежду си и които се редуват по своята надлъжна и напречна част.по стените
на тези колонии имало издаващи се навън четириъгълни кули, а при портите се
издигали шестоъгълни кули.
Важно място в архитектурният облик на колониите заемали обществените сгради и на
първо място светилищата на различните божествата. Един от най-старите е храма
посветен на Аполон, какъвто е имало в Аполония. В Одесос са открити останки на храм
в дорийски стил отново посветен на Аполон от V хил. пр. Хр.. на места този култ е
синкретизиран с местни тракийски религиозни представи и вярвания, а в други чисто
гръцки форми и изяви. По тракийския бряг на Черно море, култът към Аполон запазил
своя елински облик, особено в Аполония и във вътрешността на Тракия.
Вероятно още в IV хил.пр.Хр., а може и по-рано в Одесос съществувал храм на бог
Дарзалас, покровител на града. Неговата статуя, която може да се отнесе от това
хилядолетие украсявала светилището на храма и лика на бога били изобразени върху
автономните монети на Одесос. Малко по-късно били построени светилищата и на
самотракийските божества Кабирите и на Херос Карабазмос. Светилището на
тракийския бог било малка сграда с квадратна форма, обърната с фасадата към
югозапад, много архитектурни детайли и фрагменти от ранноелинистическата епоха.
Големи и красиви светилища са открити и в Месамбрия. Почитали се Зевс, Дионис,
Аполон, Серапис, Изида. В чест на божествата се устройвали празници. В Одесос са
известни празниците в чест на боговете Дарзалас и Хермес, почитали се и
Дионисиевите празници.
Елинските колонисти се погрижили и за вътрешното устройство на своите колонии.
Всички те имали агора, т.е. главен пазарен площад. Агората е в непосредствена близост
от пристанището и важни обществени сгради като булевтерион, архива, главните
светилища, пясъчния часовник и др.. Известна представа за агората в Одесос дават два
паметника, от които се вижда, че тя е била украсена по всяка вероятност със статуите
на Хермес и имала слънчев часовник, защото именно тук ставали състезанията по
музика и поезия.
Частното строителство е документирано най-добре в двете големи колонии-Месамбрия
и Одесос. В Месамбрия са разкопани няколко жилища-едното от V хил.пр.Хр., а
другите от елинистическата епоха. В една от къщите са открити част от двора, покрит с
плочи, и част от перистила на северното крило. Основите на постройката, както и
стените на избените помещения са изградени от камък, а нагоре от кирпич. Разноцветна
мазилка от вътрешната им страна.
Известна представа за плана на жилищата от IV-III хил.пр.Хр. в Одесос дава една от
разкопаните край светилището на Херос Карамбазмос постройка. Тя има вътрешен
двор, обграден от към юг с три помещения, а от изток- с две. Разкрити са избени
помещения, изградени от камък с правоъгълна лицева част. От вътрешната страна
стените са боядисани в карминеночервено или оранжево. Жилищата са с дървени
покриви и с плоски и извити керемиди, които често се внасяли от Синопе.
През V-IV хил.пр.Хр. вече в скулптурата се чувствало силно атическо влияние
(надгробните плочи от околността на Месамбрия). Монументалните скулптурни
произведения изобразявали в повечето случаи божества или видни магистрати. Тези
произведения били изработвани по поръчка и от добри майстори, като повечето от тях
копират известни произведения от античността.
В колониите били създавани истински шедьоври. Вероятно през последното
десетилетие на IV в.пр.Хр. била изваяна от известния гръцки скулптор Каламис
колосалната бронзова статуя на Аполон Лечител, висока 13 метра, която била
поставена в храма му в Аполония. Великолепно изработен паметник е и надгробната
плоча на Дейнес, сина на Анаксандър, от Аполония Понтийска, шедьовър на
йонийската надгробна пластика. Много характерна за скулптурата от предходната
епоха на строгия стил към гръцката класика е мраморната глава на статуята от Одесос.
Смята се,че тя е представлявала Аполон, и че е копие на статуята от Аполония
Понтийска. Паметника се свързва с атическата култура от края на първата половина на
V хил.пр.Хр.. Към това изкуство може да се отнесе и известния релеф от Шаплъдере(от
некропола Абдера), представляващ траурно шествие.
Областта край западните брегове на Черно и Егейско море, представляват в културно
отношение твърде своеобразна част от античния свят. Това своеобразие се определяло
от взаимодействието на двете различни културни начала-гръцкото и тракийското. Така
както траките се елинизирали, приемайки редица културни постижения на гърците,
така и самите гърци, жители на колониите, се „варваризирали”, приемайки обичаи,
привички, навици на местните жители, прилагайки ги към своя бит, занаят и изкуство.
В развитието на трако-гръцките отношения, чрез колониите хронологически могат да
се обособят три периода. Преки писмени сведения за въоръжени конфликти през VII-VI
хил.пр.Хр. за Западното Черноморие няма, защото колониите били с малобройно
население. Разкопките на стария некропол на Аполония от втората половина на VI хил.
пр.Хр. и на укрепеното селище с огромен некропол на Медни рид, наречено „Малкото
кале”, показват, че тракийските елементи са проникнали рано в състава на
аполонийското население и контактите с жителите от вътрешността били тесни и
оживени от основаването на колонията. На други места трако-гръцкото съжителство
налага и политически изгоди. През VI хил.пр.Хр. атинската колонизация на Тракийския
Херсонес, била осъществена в сложна обстановка и това довежда до трако-гръцка
държавна обстановка.
През класическия и ранноелинистически период трако-гръцките отношения се
задълбочават и по трите крайбрежия. Съществена причина била появата на Одриското
царство V-IV хил.пр.Хр. приело до голяма степен контрола на главните стопански,
културни и политически отношения не само с отделните колонии, но и със своя най-
значителен партньор-Атина и нейните полиси. Тези отношения често били поддържани
и укрепвани с династични бракове. Известният одриски владетел Ситалк от V
хил.пр.Хр. се оженил за знатната и богата гъркиня от Абдера.
Третият период от отношенията между гръцките колонисти и траките настъпил през
напредналия и късния елинизъм, когато тези отношения бързо и трайно се влошавали.
Причините са от различно естество, като най-важната била след пропадането на
Одриското царство. На мястото на силното държавно обединение, възникнали голям по
брой малки царства, които били силно враждебно настроени към гръцките полиси,
която враждебност била взаимна.
Царствата, възникнали върху развалините на някогашната Одриска държава след IV
хил.пр.Хр. не били в състояние да възстановят обширното и мощно обединение на
одрисите, владетели с амбициите да подражават начина на живот на своите
предшественици. Икономическия упадък на Тракия предопределил безславния крах и
появата на една политика на грабеж, войни, натиск и компромиси между партньорите и
главно между местните династии и най-близките им колонии. През III и II хил. пр.Хр.
такива отношения са засвидетелствани за Византион у Полибий, за Истрия и
Месамбрия-в епиграфски материал.
Причината за влошаването на отношенията между тракийските племена и гръцките
колонии е двустранна и се корени в социално-икономическата, политическата и
културна криза на елинистическия свят, която обхваща и колониите и Тракия.
През напредналия и късен период на Омировата епоха гърците внасяли от Тракия не
само жито и вино, но и дребен и едър рогат добитък, както и породисти коне. По-късно
Тракия започва да интересува гърците и със своите гори и подземни богатства.
Рибното богатство на Егейското крайбрежие на Тракия било известно на гърците от
метрополиите и рационалното използуване от техните колонии. Особено богат улов
добивали жителите на Византион и Калхедон, както и заселниците при устията на
големите южнотракийски реки.
Колониите, основани по бреговете на Тракия, не могли да съществуват без богатствата
на вътрешността на Тракия. В условията на античността не било обичайно, нито
възможно метрополията да оказва специална помощ на колонията, ако тя е
преживявала сериозни икономически затруднения. Милетските колонисти били
свикнали да очакват политическа поддръжка от своята метрополия, доколкото тя била
силна. В случай на нужда се предоставяла и военна помощ.
Търговският обмен между тракийското население и гръцките колонии, имал различни
форми, но особено бил в натура. Траките със своите стоки, били основните доставчици
на гръцкото население. Срещу своите стоки траките получавали метални изделия:
сечива, съдове и оръжия от бронз и желязо, покъщнина, а по-късно и керамични
изделия. Със засилването на социалното разслоение като процес сред траките и през
втората половина на VI хил.пр.Хр. по-богатите започнали да купуват от гърците и по-
скъпи сечива, оръжия и доспехи.
С течение на времето се появило и сечението на монетите, най-напред при племената
от Югоизточна Тракия. Но стоково-паричният обмен се извършвал не чрез монетните
емисии, които добивали характера на съкровище, а чрез монетите от гръцките колонии.
По тракийският бряг, милетските колонии и особено Милет, монетите били в
ограничено количество и след гръко-персийските войни. Емисията след
възстановяването на колонията не могли да делят пазара с Атина и нейните
съюзници.Аполония и Истрия започнали по-рано да секат монети от всички колонии.
Разпространението на монетите на колониите във вътрешността на Тракия, установено
на голяма дълбочина, чак до северозападните и предели, бил най-сигурният показател
за широкия търговски обмен между гърци и траки.
Отрано в гръцките писмени извори се намират сведения за представители на
тракийската знатна и богата племенна върхушка в колониите. Един от редките примери
от ранното време, отразяващ масовото присъствие на траки във Византион, е
споменаването на „тракийски” площад или град, където донасяли стоки, с които
търгували.
През елинистическия период в редица колонии по бреговете на Тракия по
обществените върхове започнали да се издигат и лица от местен тракийски произход,
които благодарение на своето богатство и влиятелност и на своята приобщеност към
елинския начин на живот, култура започнали да се проявяват като благодетели на
полисите, а признателните граждани да ги чествуват пищно като своите съграждани от
гръцки произход. Друг пример е засвидетелстван в списъка на жреците от Великия
одесоски бог, който, както било известно, бил първоначално местно тракийско
хтоническо (подземно) божество.
Заселването на траките в колониите, внасяли и почитането на своите божества, като
Херос, комуто издигали светилища.
От социално-икономическо гледище, гръцкото присъствие било несъмнено
благоприятно, защото стимулирало косвено, но и напредъка на производствените сили
и допринасяло за увеличаването на обема на продукцията. Наложеният по тази основна
причина натурален и в последствие паричен обмен, имал заслуга за естественото
съсредоточаването на принадлежния продукт в ръцете на върхушката. Ето защо
социалните резултати задълбочават класовата диференциация в Тракия след втората
половина на VI хил.пр.Хр..Тези отношения имали значение и за политическото
развитие на страната. Прякото значение се изразявало в исторически създалата се в
необходимост от военни стълкновения и политически отношения с гръцките партньори
от крайбрежията и особено с егейските колонии и с Атина през V-IV хил.пр.Хр.
Те улеснили укрепването на владетеля, на неговата власт, административен и фискален
апарат, подобряването на дипломатическите ходове и усъвършенствуването на
военното дело в течение на бурните десетилетия от края на V хил.пр.Хр. и в началото
на елинистическата епоха. Най-добрият пример от тази епоха е знаменитият атински
стратег и наемен командир Ификрат въвел в елинската войска тракийските леки
пехотинци, т.нар. „пелтасти”.
Независимо от ясното изразено пряко елинско влияние в занаятчийството,
художествените занаяти, изкуството и духовния живот, върховете на взаимните
отношения са общо постижение на синкретизираните традиции и умения. Паметник на
такова взаимно влияния представлява Казанлъшката гробница от края на IV хил. или
началото на III хил.пр.Хр.. Но още по-значителни били духовните паметници на трако-
гръцкото взаимно влияние, които останали и един от най-големите придобивки на
античната класическа древност.
Много рано редица тракийски божества били приравнени като антропоморфни
същества и в съзнанието на гърците със съответните представители на техния собствен
пантеон.
Не е преувеличено да се каже, че няма друг негръцки народ на Балканския полуостров,
чиито религиозни представи да са упражнили по-силно влияние върху гръцката
религия от религиозните представи и вярвания на траките. Бахическото и
екстатическото начало, пък и итифилическите елементи от гръцката религия били
заимствани от траките вероятно посредством Дионисовия култ. Този култ дава на
Гърция огромен тласък за развитието на гръцката трагедия и комедия.
Редица важни съставки на гръцкия орфизъм почивали върху основите на тракийските
религиозни представи и митове. Под термина орфизъм или орфика се разбира два вида
творчество в гръцката литература. Това са значителните по брой и тематика
стихотворения с космогонически и с теологически характер и сравнително
малобройните произведения, посветени на учението за съдбата на душата, за преведен
живот и блаженство в задгробния живот. И двата вида творчество се приписват на
митологичния тракийски певец Орфей.
В гръцката митология Орфей се славел преди всичко като чародеен тракийски певец и
музикант, олицетворение на безбройната плеяда от надарени певци и музиканти, за
която прародина се сочи Тракия.
От синкретизма на гръцкото спекулативно мислене с тракийско мистично и
емоционално възприемане на нещата и хората се създала грандиозна орфическа
доктрина за видимия и невидим свят и за мястото на човека в него, който е
невероятното и върховно преливане на диаметралното противоположните начала на
Тракия и Гърция, люшкащи се между съзерцанието и опиянението, защото Орфей и
Дионис са колкото противоположни, толкова и сближени в крайностите си.

Използвана литература:

„История на България”, том I, С.1954г.,Наука и изкуство.

Ал. Фол, „История на българските земи в древността”,част I, С.1981г.,Наука и
изкуство.
Франсоа Шаму, „Гръцката цивилизация през архаичната и класическа епоха”,
С.1979г., Български художник.
Димитър Попов, „Траки”, С. 2011г.,Изток-Запад.