ИСТОРИЯ

на
село С П А С О В О
област Стара Загора
от основаването на селото до
10 ноември 1989 г

Първо електронно издание

2012
Стр. 1
 Тази книга е поръчано ведомствено
издание на кметство село Спасово,
област Старозагорска и е предназначена
като патриотично четиво, да подпомага
всенародното движение за изучаване
на миналото на родния край
Автор
професор д.в.м.н Киро Делев Киров
и колектив
Редактор на първото електронно издание 2012
инж. Иван Димитров Иванов

ПРЕДГОВОР
Спасово няма научно изградена история. Важни сведения за се-
лото през периода на Възраждането дава Иван Андонов в книгите си
"Из спомените ми от турско време" (1927 и 1928 г.) и "Съединението"
(1929 г.)
За Спасово има писано от местни прогресивни интелигенти, ко-
ито са водели исторически бележки като: учителят Саво Илиев, мате-
риали по изучаване историята на ТКЗС от Марин Попов, санитарната
анкета на д-р Саво Петров Душев, летописната книга на училището и
други. Кратки сведения за Спасово се срещат в литературата, свързана
с историята на гр. Чирпан - "История и етнография на Чирпан" и "Чир-
пански древности" от учителя Никола П. Събчев; "Исторически бележ-
ки" от учителя Таньо Пеев; "Бащино огнище" от Русен Гинев; "История
на кооперативното движение в Старозагорски окръг" от Христофор Ге-
оргиев. По-подробни и точни исторически сведения са дадени в "Ис-
тория на Чирпан и Чирпанско" от Н. Кондарев и сътрудникът Игнат
Минков в своят ръкопис „История на Спасово”, която се ограничава в
кратък преглед на историческото минало на селото и проследява ос-
новните социални процеси и политически събития. Всичко което е пи-
сано от спасовци за историята на селото, макар данните да са откъс-
лечни, свидетелстват за бурен интерес към историческото минало на

Стр. 2
селото.
Добре осъзнаваме трудностите, свързани с написването на един
такъв труд. Той трябва да бъде строго научен и същевременно достъ-
пен и интересен за всички читатели, като задоволява напълно желани-
ето им да научат нещо повече за родния край. Това естествено е много
трудно постижимо, тъй като читателската публика ще бъде предимно
от село Спасово, която има свои предпочитания, свързани с лични
участия в отделни събития, родови и фамилни спомени и други. Ето
защо, основната задача е не да се изложат отделни факти, а да се раз-
крият, до колкото това е възможно, историческите процеси, в които
Спасово е било включено в отделни събития и моменти, да се изтъкнат
факторите от локален характер. Много от въпросите, засегнати в труда,
не са напълно изяснени, но се поставят с оглед тяхното по-нататъшно
осветление и разясняване.
Идеята за написването на книгата "История на Спасово" се по-
роди много отдавна. До нейното осъществяване не се стигна лесно.
Трябваше ла се преодолеят много трудности и да се извърши много
работа.
Трудът макар да носи заглавие "История на Спасово", не бива
да се разбира, че в него трябва да се пише само за селото. В своето
развитие селото е имало административни, стопански, политически,
културни и други връзки със селищата около него, които в общия исто-
рически процес са влияели върху измененията в него.
В книгата "История на Спасово" сме си поставили за цел да да-
дем познания от исторически аспект на настоящите и бъдещи потомци
на селото. Това се налага от обстоятелството, че през последните пет
десетилетия настъпиха големи промени в икономиката, социалната и
вътрешно политическа сфери в нашата страна, които доведоха до съ-
ществени изменения в патриотичните чувства и настроения на младо-
то поколение към родното място, произход, родословие и др. Това на-
лага промяна на подхода с извършващите се обективни процеси в на-
шата страна.
В книгата описваме и съвременното развитие на селото и ана-
лизираме събитията, които в бъдеще ще придобият историческо зна-
чение.
При подреждането на материала сме се старали да спазваме
известна хронологическа последователност в изложението. Стремели
сме се в достъпна, научно-популярна форма да запознаем най-общо

Стр. 3
читателите с историческото минало и развитие на селото, поминъка,
характерните особености на спасовци, неговата икономика в истори-
чески аспект. Напред с историческите данни, в труда са намерили мяс-
то фотоси и описания на нравите, обичаите и много други.
Поради големите трудности при събирането и подреждането на
материала, подготовката на историята и нейното написване, продължи
повече от четири години. Това беше съпроводено с трудности, извест-
ни на всички, които са се заемали с изпълнението на подобна задача.
В настоящият труд нямаше претенции, че отразява напълно ис-
торията на Спасово, в бъдеще той може да бъде разширен и допълнен.
За всички направени ни бележки, предложения и препоръки, ще бъ-
дем благодарни.
В работата над книгата, ценно съдействие ни оказваха Жельо
Димов - кмет на селото, Марийка Нецова - бивш секретар на Съвета,
Илия Желев Даков, Дельо Кирев Делев, Димо Бонев Димов и много
други.
Изказваме сърдечна благодарност на отзовалите се на поканата
ни спасовци да предоставят редица материали, свързани с историята
на селото.
Благодарим от сърце и на всички, които са ни оказали помощ
при издирването на материали, при събиране на сведения от местен
характер, при обсъждане на отделни части на книгата и книгата като
цяло.

___________________________________________________

Стр. 4
 I. ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА СПАСОВО
1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И ПРИРОДНА СРЕДА
Село Спасово е разположено на седем километра северно от
Чирпан, в югозападната част на бившия Старозагорски окръг. Земли-
щето обхваща най-южните и полегати склонове на Чирпанските въз-
вишения, заемащи северната част на Горнотракийската низина.
Местността се отличава с хълмист релеф. Билото на Чирпански-
те възвишения достига 600 - 650 м. Най-високият връх е "Китката", с
652 м надморска височина, в местността на Средно Градище. Хълмове-
те са заоблени. Северните склонове са по-стръмни от южните. Възви-
шенията и планините на север са естествено прикритие на землището
от студените северни ветрове. На юг се простира долината на р. Мари-
ца, образуваща централната част на Горнотракийската низина.
Землището на селото обхваща 22 014 дка площ. В северната му
част, по-висока и хълмиста, се намират горите и пасищата, на юг тере-
нът е по-равнинен, като в южната му част свършват хълмовете, така
наречения Чирпански праг. Това са "Бадемито", "Дунковски пясък",
"Големият баир", "Дълбокият дол", "Варницата" и "Дуан дере". По
тази линия е границата на платото с низината. Надморската му височи-
на е над 250 м.
Теренът, върху който е разположено селото, също е разнообра-
зен, на изток от Старата река той е полегат склон с лек наклон от севе-
роизток на югозапад. Западната част на селото е построена върху раз-
лят на юг хребет, по-висок от нивото на реката - 20 до 30 м. Най-ви-
соката северозападна част на селото се издига на 286 м надморска ви-
сочина, а най-ниската - югоизточната, където реката напуска селището
е 205 м. Центърът на селото е на 260 м надморска височина.
Селото е построено от двете страни на Старата река, която почти
е обезводнена след изграждането на язовирите, на Пеньовската чеш-
ма (Текията) и в местността "Габерито" в Изворовското землище.
През него минава пътят от гр. Чирпан за с. Средно Градище и с.
Съединение. Свързано е със самостоятелен асфалтов път и със с. Руп-
ките. Посредством пътя, който се отделя за Изворово, се свързва и със

Стр. 5
селата Стоян Заимово, Могилово и Винарово.
В южния край на землището на селото преминава ЖП линията
София - Бургас. Участъкът Чирпан - Стара Загора - Нова Загора е пост-
роен през 1899 г., а Чирпан - Пловдив през 1910 г.
Разстоянието от Спасово през Чирпан до Стара Загора е 44 км, а
до Пловдив - 58 км.
Геоморфоложките особености на Чирпанските възвишения най-
добре се открояват през етапите на проявлението на неотектонските
движения, особено през Плиоцена. В началото на Миоцена възвише-
нията вече са съществували. По-късно морските води се оттеглят. На-
вярно от онова време Старата река е оставила около коритото си речни
плиоценски наноси. Поради издигането на Средногорието през Плио-
цена, Чирпанските възвишения продължават да се оформят. Остатъци
от най- старата и висока Плиоценска заравнена повърхнина от ерози-
онно-денудационен произход са запазени билните части на възвише-
нията. Втората и третата Плиоценски планации в Чирпанските възви-
шения се определят от развитието на Тракийския сладководен басейн
през младия Плиоцен. В началото на Квартернера Тракийската низина
продължава да потъва, оградните планини се издигат, усилва се еро-
зията и се увеличават чакълестите и пясъчните наноси. Показател за
младите квартернерни движения е земетресението в Чирпанско през
1928 г.
Скалното разнообразие не е голямо. Преобладават сеноски ва-
ровици, терциерни варовици и пясъчници.
През землището, в посока на юг, текат две реки, които очерта-
ват и двете добре оформени надлъжни речни долини. Старата река
минава през средата на селото, а Малката река (Текирска река) - на
запад от него. Преди години техните води търпяха големи сезонни ко-
лебания. Сега те са сухи.
Старата река се оформя от два притока - от местността „Габери-
то” на север и "Текията" на изток от с. Изворово. На двата ръкава са
построени по един микроязовир.
Долината на Малката река започва над с. Средно Градище, ми-
нава западно от селото до местността "Друма". Тук, са построени два
микроязовира - първият в местността "Гяур кър" и вторият при - „Го-
лемият баир". Освен от тези реки, релефът на землището е разчленен
и от малки рекички, водещи началото си от полски чешми и малки
язовирчета.

Стр. 6
 Землището на село Спасово през 1950 г

В землището на селото има много извори, които за каптирани

през различни времена. Най-вероятно е повечето чешми да са правени
през турско време, а някои може би и по-рано. В сравнение със съсед-
ните села, спасовското землище е осеяно с полски чешми.
Най-хубавата и с изобилна вода е "Новата чешма". Тя е с два
чучура, много корита и чардак. Ако се съди по написаното от Иван Ан-
донов, тя е направена по инициатива, а може би и със средствата на
Вълчан Чорбаджи. Изворите й се намират на няколко стотин метра на
изток. На това място жителите на някогашното село Спасово (Мурсал-
ково) са имали кладенец, дълбок 3-4 м. По-късно Мурсалково каптира
тази вода и я отвежда в "Новата чешма". При строежа й са вградени
няколко бели каменни блока, с размери 120/100/50 см. Подобни ка-
мъни в района на землището не са откривани. Вероятно те са пренесе-
ни от "Карасура" или друго разрушено старинно селище. На тази чеш-
ма е ставало прането на чергите, хасърите и платната.

Стр. 7
 Новата чешма

На изток от "Новата чешма" се намира "Видьовата чешма". Тя

също е с много хубава вода и никога не пресъхва. От нея е ставало во-
доснабдяването на източната и южна част на селото. На около 60 -70 м
на запад от "Новата чешма" се намира "Свинската чешма". Наречена е
така, защото тук са пасли селските свине. Водите на тези три чешми и
дъждовните води, които се събират от двете дерета, идващи от „Ви-
дьовата чешма" и южно от селото, са хванати в малък микроязовир. На
юг от дерето се намира "Тодоровата чешма".
В местността "Големият баир" е чешмата, наречена "Кюнта".
През турско време, част от водоснабдяването на Чирпан е било от из-
вор, намиращ се на около 1 - 1,5 км североизточно от чешмата. Водата
е отведена с глинени тръби (кюнтове) и тъй като част от нея е отклоне-
на за спасовци, оттам и името й - "Кюнта".
Съществува предание, че първото отвеждане на водата е било
несполучливо, тъй като тя не е могла да се изкачи до най-високата част
на града. За тази грешка инженерът, който ръководил работата, бил
наказан със смърт. Второто водохващане се оказало сполучливо.

Стр. 8
 Карта на землището на Спасово - 2012 г

По-късно това водоснабдяване е изоставено. Едва през 1955 -

1956 г. водата отново е каптирана за водоснабдяване на Опитния инс-
титут в гр. Чирпан.
На юг от селото, по дерето на „Аджов герен” - „Билкиите” са
построени „Добревата” и „Ватьовата” чешми. По на запад, в другото
дере, се намират Пейовата, Танчовата и Фъндъковата чешми, които са
от лявата страна на пътя за Чирпан. На запад от Малката река, в мест-
ността - „Валога”, в малко дере има два извора, под които е построен

Стр. 9
микроязовир. На север от местността "Големият баир" е „Кольовата
чешма”, а на запад от нея - „Бешовата чешма”. По дерето от местност-
та „Мисилима”, на югозапад по посока към „Гичита”, са построени
трите чешми „Мисилима”, „Нонковата” и „Дядо Петровата”. В мест-
ността „Кабаковият герен” е едноименната чешма. На север от тази
местност теренът е прорязан от плитко, но широко дере. Там също са
изградени три чешми.
На север от тази местност се намира "Долният орман" на за-
падната част, на който има малко изворче, наречено "Ялъмата". На
турски език "ялъма" значи напукване на устните и образуване на рани
върху същите. По предание се приемаше от местните възрастни хора,
че който пие вода от този извор, става "ялъмав". С повишаване на ма-
териалното състояние, свързано с развитието на лозарството, а оттук и
подобряване на храненето и благодарение повишаване културния
уровен на спасовцн, става ясно, че водата на това изворче не е болес-
тотворна, а в резултат на продължителното недохранване, непълно-
ценно и недоимъчно хранене, особено в края на зимата и началото на
пролетта, намаляват запасите на организма от витамини, особено от
витамин "А", в резултат на което се нарушава епитела на устните и те
се напукват, върху тях се образуват дълбоки цепнатини, които посто-
янно кървят и не зарастват. Те обикновено оздравяват през късна про-
лет, когато се подобри храненето, или както казват старите спасовци
„се хванат” за лапада и копривата.
На изток от селото по дерето на север от "Бириковите курийки"
е "Лиговата чешма", която през 1975 г. бе изцяло ремонтирана и възс-
тановена от ловно-рибарската дружинка. В района между „Беговото” и
„Кръстьовата усойка” е построена чешмата „Кюнта”, чиято вода не
пресъхва. Сега част от водата на тази чешма е взета за микроязовира
на военния танков полигон, водоснабдява овцефермата на Горското
стопанство с. Изворово и малка част е оставена за чешмата.
Водата на повечето чешми в полето не е много доброкачестве-
на и се използва предимно за водопой на животните. В повечето слу-
чаи работниците на полето си носят вода от селото.
Важно е да се отбележи, че всички чешми носят имена на бъл-
гари. Изключение правят само „Фъндъковата” и „Мисилимската чеш-
ми”, наименованието на които не е напълно ясно, може би е турско
Първата се намира близо до Друмския път до Чирпанското землище (в
Чирпан са живели много турци), а другата, Мисилимската, се намира

Стр. 10
на средата между с. Спасово и с. Омурово, което село също е било на-
селено само с турци.
Знае се само, че някога хората са правели "айряти" при скръб,
радост и слава, подарявали са суми за направата най-вече на чешми
или са работели за направата им. Вероятно всички чешми в землището
носят имената на спасовците, които са ги построили.
Голяма част от чешмите са занемарени, а някои от тях са напъл-
но разрушени и са останали като обикновени изворчета - Дядовата
Петрова, Добревата, Троевата и др.

Селският кладенец

В землището на Спасово е имало шест полски кладенци: "Бон-

човото кладенче", между Рупки и Спасово - близо до реката, пред
"Тополовата воденица" и пред "Бончовата воденица". Има кладенци
на "Дълбокият дол", на местностите "Каракуша" и "Юч бунар", по-
късно каптирани в чешми.
Водоснабдяването на селото преди 1930 г. е било предимно от

Стр. 11
кладенци. Те са много дълбоки - 20-35 м. За тяхното изкопаване се е
влагало голям труд и неимоверни човешки усилия. В селото е имало
19 кладенеца. От тях само пет не са пресъхвали през сушави години. С
най- постоянна вода е бил "Селският кладенец" (сравнително и най-
плитък). Този кладенец е имал постоянна вода. През сушави години
цялото село се е задоволявало с вода от него.
Близо до него има друг кладенец - до Делчо Стоянов. На север-
ният край на селото е бил "Велковият кладенец". В двора на Иван
Петров още е запазен "Нечожелевият кладенец". Малко по на юг от
него, точно на кръстопътя се намираше "Хъшовият кладенец". В двора
на Ради Дойчев се намира "Бунарджийският кладенец". По на юг е
бил "Найденовият кладенец" в двора на Жельо Тодоров. Близко до
него още е запазен "Терзивидьовият" или "Ватьовият кладенец" в
двора на Маньо Иванов. До Винпром е "Бешовият кладенец". На за-
пад от кошарите е запазен още "Бончовият кладенец". Все още са за-
пазени и кладенците в дворовете на Таньо Танев Ботев, Тоньо Ташев
Манолов и Тоньо Георгиев Видев. Отпадните води от чешмата през
Селкооп се вливат в "Дядо Ивановият кладенец". По същата улица на
юг се намират още два кладенеца: "Енчовият" - до къщата на Георги
Петков и „Гьончовият” преди пладнището на края на селото. В самото
„пладнище” (игрището) също е имало кладенец. Близко до автоспир-
ката е бил „Георгьовия кладенец", "Мутановият кладенец", покрит с
плоча се намира под асфалта на около 20 м на изток от къщата на Же-
ко Савов.
В стари времена, по-голямата част от землището е било обрасло
с вековни широколистни гори. Горите и сега се състоял от летен и зи-
мен дъб, цер, габър, ясен, клен, липа, леска, дрян, круша, бряст, слива
и др. И до днес са останали местности, носещи имената на тези гори.
На изток от селото е имало дъбова гора, наречена "Теньовата курия".
Тя е обхващала поляната източно от селото, дола и се е сливала с "Го-
лоша". Няколко години след 1944 г. бяха останали около 20 - 30 ог-
ромни вековни дъба, представители на своето многохилядно семейст-
во. В резултат на вандалското отношение към природата за съжале-
ние, сега е осиротял само един сух дъб, който почти е изпадна в аго-
ния. Такива стари, вековни дъбови и брястови дървета имаше по брега
на Изворовската река, Ватьовата и Бончовата воденици, по синорите
на цялото землище и др.

Стр. 12
 Осиротелият дъб

Преди учредяването на ТКЗС голяма част от тях бяха изсечени от

собствениците им, а останалите - довършени от ентусиазираните коо-
ператори за изграждане на стопанските сгради. На североизток от се-
лото е имало също много големи гори - "Голоша", "Церовия дол",
Кръстьовата усойка", "Салиевото", „Гьос тепе", "Дюлгяра", "Люляка-
та", „Долният орман", "Бекировите курийки" и др. От тези гори насе-
лението на селото освен, че се е снабдявало с дърва за зимата, част от
тях е продавало на Чирпан. Една част от горите са били изкоренени и
превърнати в ниви и лозя.
Напоследък изкуственото залесяване е разнообразило естест-
вените горски култури с американски дъб, черен и бял бор, бреза, ака-
ция, кавак и др.
За ориентиране на селяните от незапомнени времена, земли-
щето на селото е разделено на местности: Друма, Дълбокият дол. Го-
лемият баир, Дунковият пясък, Маданката, Месилима, Кольовата
чешма, Чубоклии, Спасовица, Валога, Малката река, Каракуша, Чер-
венака, Юч баир, Кабаковият герен, Щръбевото, Ялъмата, Гяур кър,
Бялата пръст, Кайряка, Слънцето, Усойката, Адата, Голоша, Голата

Стр. 13
могила, Тандовото келеме. Високият връх, Средният баир, Байреми-
ца, Караджик, Балабанка, Белият камък, Хайкъна, Полето, Друмчето,
Дуан дере. Варницата и други.
Почвеният слой на спасовското землище е разнообразен. В се-
верните му райони преобладават хумусно - карбонатни почви, покри-
ващи варовиковите скали на Чирпанските възвишения. Едрозърнести и
каменисти, те са отцедливи и не задържат влагата. Местното населе-
ние ги нарича "кайряци" (от каменисто слънчево място). На отделни
микрорайони се срещат излужени черноземни смолници; канелено-
горски почви, също излужени, средно и силно ерозирани; хумусно -
карбонатни - също ерозирани; алувиапно - делувиални почви и др.
Южните райони са покрити с тежки черноземни смолници с дълбочи-
на на почвения хоризонт до 80 см и 5% хумусно съдържание, богати на
калий. Те съдържат глини, поради което трудно пропускат влагата и са
недостатъчно наситени на азот и фосфор. Реакцията на почвените ти-
пове е неутрална. Няма киселинни почви. Всички почви са влагоемки,
но не запазват дълго време влагата. Обработваемата земя е разполо-
жена на терени с различни наклони. Преди образуването на ТКЗС, а и
след това, земята се обработваше с наклон до 12 градуса. Орният слой
на север и изток от селото е плитък и каменлив.
Почвата на обработваемата площ на селото е твърде разнооб-
разна: чернозем, червенак, кафява, камениста, бяла пръст, песъчлива
и др. Най-хубавата почва, съставена от черноземна смолница е в мест-
ностите: "Адата" (над и под селото), "Полето", "Друма", поречието на
Малката река. Червена канелена почва има и в местностите: „Черве-
нака”, „Хайкъна” и много други, камениста - в „Балабанка”, „Белият
камък”, „Щръбевото”, „Кайряка”, „Усойката” и др., а бяла пръст - в
местността "Бялата пръст". Песъчливи са почвите в местностите: "Бил-
киите", "Дунковият пясък" и други.
Това разнообразие на почвената покривка е дало отражение
върху подбора на земеделските култури. Северните райони на земли-
щето с по- слаби почви са особено благоприятни за отглеждане на ло-
зя, трайни култури и култури, изискващи по-слаби почви - овес, лимец,
фий. На юг, върху черноземните терени се отглеждат предимно житни
и фуражи култури - пшеница, царевица, ечемик, люцерна, технически
култури: памук, слънчоглед. Тук, в тази част върху напоявани терени са
и зеленчуковите градини.
Поради това, че землището се намира под Чирпанските възви-

Стр. 14
шения, растителността е защитена от студените северни ветрове. Под
влияние на топлите въздушни течения, идващи от юг, есенните посеви
се развиват понякога още в началото на март, а овошките - в края на
март и началото на април. Това ранно развитие и цъфтеж нерядко ста-
ва жертва на сланите в края на април и началото на май.
В землището на Спасово до сега няма разкрити находища от
полезни изкопаеми. Разкрити са само каменни кариери в местностите:
Усойката, Голоша, Средният баир, Балабанка, чийто камъни в сравне-
ние с тези в с. Рупки и с. Средно Градище, не са много качествени. Най-
хубав камък има в кариерите на "Високият връх". Поради отдалече-
ността и големият наклон, тези кариери са били използвани като гра-
дивен материал за построяването на къщи, стопански сгради, калдъ-
ръми, шосета и др.
На местността "Варницата", отляво на шосето за Чирпан, преди
жп линията, също има големи кариери, които са използвани някога,
както е видно от името, вероятно за добиване на вар.
В местността "Турските гробища" (западно от стопанския двор),
"Пръстника" (на изток от селото) и "Биглишкият харман" (в двора на
ветеринарната лечебница) имаше и така наречените "пръстници", от
които се копаеше червена глина, премесена с бяла пръст, подобна на
тебешир, която след като се полее с вода и добре омеси, става лепкава
и мазна, подобна на хума. Тя се използваше за строеж на къщи и селс-
костопански постройки. С тази пръст, размесена със слама, се измазва-
ха стените на помещенията, а след прибавка на пясък се измазваха и
таваните на оборите, складовете и др., без да се напукват.
Климатът на Спасово се формира от същите фактори, които оп-
ределят климата в Горнотракийската низина. Той е под влияние на за-
падните въздушни маси, идващи от Атлантическия океан и Средизем-
но море. Макар и по-рядко се чувства и влиянието на въздушните ма-
си, които идват от Черно море. Поради планинските прегради на Стара
планина, Средна гора и Чирпанските възвишения, климатът на Спасово
е значително по-мек от този на Дунавската равнина, но е запазил кон-
тиненталността си. През последните десетилетия през зимата са отчи-
тани най-ниски температури. Спасово има преходно средиземноморс-
ки климат. Средните месечни температури през:
януари са +0.3°С,
февруари +1.4°С,
март +6.1°С,

Стр. 15
 април +12.1°С,
май +16.8°С,
юни +20.8°С,
юли +23.6°С,
август +23.3°С,
септември +19.3°С,
октомври +10.3°С,
ноември +7.4°С и
декември +1.9°С.
Средната годишна температура е +12.1 °С.
В сравнение със Стара Загора, зимата в Спасово е по-студена.
През м. януари средната месечна температура често пъти е под нулата.
Ниски са температурите през месеците декември и февруари. През ля-
тото температурите са сравнително ниски. Годишната амплитуда е
23.9°С.
Първите слани в землището са наблюдавани на 27 септември, а
последните на 3 май. Средната продължителност на свободното от
слани време е 191 дни. Очевидно температурните условия, по отно-
шение на сланите, не са много благоприятни за някои селскостопански
култури - пролет за лозята, а есен за зеленчуковите градини.
Средните годишни валежи през последните 20 години са били
635 л на квадратен метър - под средните за страната. Сезонното разп-
ределение на валежите е: зима - 141 л, пролет - 146 л, лято - 194 л,
есен - 154 л. Най-сухи са месеците август и септември. Максимумът на
валежите е м. юни, но се наблюдава и вторичен максимум през м. но-
ември, което показва средиземноморско влияние. Може да се прие-
ме, че годишните и сезонни валежи не са достатъчни да задоволят
нуждите на селското стопанство и не обезпечават подходяща влага за
нормално развитие на селскостопанските култури и получаване на ви-
соки добиви от неполивни площи.
Макар да имат някои недостатъци, почвено-климатичните ус-
ловия са благоприятни за развитие на земеделие.
Преобладаващите ветрове са западните и източните. През зи-
мата преобладават западните и североизточните, пролет - източните
североизточните и западните, лете - източните и западните, есен - из-
точните и североизточните. Най-високата скорост на вятъра достига до
15 м/сек.

Стр. 16
 2. ДАЛЕЧНО МИНАЛО И СТАРИ СЕЛИЩА В РАЙОНА НА
с. СПАСОВО
Благоприятните географски и климатични условия на Тракийс-
ката низина в това число и района на Спасово за развитие на земеде-
лие u животновъдство са били предпоставка за заселване от дълбока
древност.
Оскъдните археологически и литературни данни за района не
позволяват да се добие пълна представа за античното му минало. Ето
защо ние не можем да дадем пълно осветление за археологическите
паметници и материалната култура, която отразява и степента на ико-
номическото развитие на отдавна изчезнали селища, тъй като няма
необходимата писмена информация. За съжаление, досегашната ин-
формационна база не е пълна, поради недостатъчните проучвания в
района.
Най-старото селище в Тракийската низина е открито през пос-
ледните археологически проучвания в Пловдив. Установено е, че то
датира 7 хиляди години пр.н.е.
Проучвайки далечното минало на съседното село Изворово,
журналиста и писател Васил Танков е открил много ценни останки в
селищна могила в землището, датиращи от най-дълбока древност.
Според него, по тях може да се съди, че тук са живели хора още през
Новокаменната и Каменно-медната епоха - 6000 години преди нашата
ера и по време на робовладелческия строй.
Изтъкнатия наш историк Кондарев, анализирайки исторически-
те и археологически проучвания за Чирпан и района смята че тези зе-
ми са били обитавани още от периода на т.н. Неолит и Новокаменна
епоха - 6000 години пр.н.е. Известно е, че от това време, до установя-
ването на желязото в края на ІІ-то хилядолетие пр.н.е. общественото
развитие преминава през Каменно-медната епоха (V - ІV) хилядолетие
пр. н. е. и Бронзовата (III - II) хилядолетие пр. н. е. Тези периоди се
знае, че принадлежат на родовообщинния строй.
Тези данни свидетелстват, че землището на Спасово е било
обитавано още по време на родовообщинния строй. На много места в
землището и сега се наблюдават малки хълмчета и могили, на мест-
ностите "Колевата чешма", "Червенака", "Чакърица" и др., образува-
ни от последователните разрушения на жилищата и от смет. Голяма
праисторическа могила е Караджиковската могила и тези около нея, а
така също и могилите на местността "Бадемите". Такива могили има и

Стр. 17
в землището на с. Изворово, с. Средно Градище, с. Стоян Заимово, с.
Рупки и др. На могилата в Сърлъка (с. Рупки) е намерена колективна
находка от каменни брадви, която се съхранява в Пловдивския музей.
Около могилата на Кюнта в Изворовското землище са намерени много
предмети - части от стрели, копия и др., характерни за тази епоха.
Доказателство, че в района на Спасово е имало селищен живот
още от тракийска древност е "Караджиковската могила" - най-голяма-
та и забележителна могила в землището. За това, че тя е изкуствена,
говори очертаният ров, който опасва всички страни около нея от съб-
раната пръст за нейното издигане. Трудно е да се каже дали тя е гроб-
ница или е служила за пътеуказател. Това би се изяснило ,след бъдещи
археологически разкопки. На север и на юг от нея се намират по две
по- малки, наредени в една линия, също изкуствени могили, около ко-
ито има следи от някогашни гробища. До най-южната могила още е
запазен голям бял, дялан камък, свидетелстващ за своя тракийски
произход. На запад от селото, по пътя за с. Черна гора, има друга група
могили, най-голямата от които носи името "Пърчиговата могила". Око-
ло нея също се намират група по-малки могили, които също не са ес-
тествени.
В местността "Чубуклии", южно от селото, е намерен мраморен
барелеф с човешка фигура, държащ грозд - по всяка вероятност култо-
во произведение, свързано с почитания от траките бог Дионис. Тези
данни свидетелстват, че най-късно през първото хилядолетие преди
н.е. тук вече е имало интензивен живот, от който са запазени само
незначителни останки.
В с. Изворово, при изкоп на кладенец в двора на Стефан Танев
Таралежов, е била открита пещ за печене на глинена посуда, както и
тежести за рибарски мрежи и станове.
Археологическите проучвания на немско-българската научна
експедиция на "Карасура" в местността "Сърлъка" в Рупченско зем-
лище доказват, че тук е имало антично селище с укрепени ядра на въз-
вишенията „Калето” и „Кайряка”.
В „Калето”, което е възникнало върху праисторическа селищна
могила, са открити предимно битови материали от епохата на късния
неолит. Установени са останки от отбранителни съоръжения (вал и
ров), които датират от края на ранната бронзовата епоха до началото
на средната бронзова епоха.
По-ранни археологически материали, предимно керамика, са

Стр. 18
открити в насипите на валовете, които произхождат от времето на къс-
ния неолит и епохата на ранния бронз.
В с. Черна гора е открит жертвеник, който е един от ключовите
паметници за изясняване на религията на траките през римската епо-
ха.
За разлика от централна Европа, където е била предпочитана
живописта - рисунки в пещери, по скали и скални навеси, то по нашите
земи са се развивали дребната каменна и глинена пластика, която пос-
тепенно заемала водещо място в изкуствата. Ето защо, важна инфор-
мация за ранната и средновековна бронзова епоха в Тракия ни дава
керамиката.
Разкопките на селищната могила в с.Кирилово констатират на-
личие на керамични материали от ранната и средновековна бронзова
епоха - чаши, паници, кани, купи, гърнета и други.
Керамиката е била най-масовата художествена изява на праис-
торическия човек, живял по нашите земи. Най-застъпена е била култо-
вата пластика, по-специално идолната, свързана с плодородието. Идо-
лите са представени с подути кореми, което напомня бременност и
продължаване на рода. Очевидно, идеята за плодородието никога не е
губила своето значение. При разкопките на околните могили е конста-
тирано, че се срещат преди всичко подобни фигури, което се свързва
пряко с родовообщинните социални структури. Образът на жената до-
минира при разположението на матриархалните отношения. В края на
каменно-медната епоха се долавят патриархалните тенденции.
В землището ни са намирани керамични останки, по които ли-
чат дискове. Вероятно, както при всички стари религии е изразен култа
към слънцето. На други фрагменти се наблюдават спирали или начу-
пени като светкавици линии. Това по всяка вероятност е изразявало
почитание към природата - майка на живота. Образът на човека от
глинените отломки се дава схематично, като несръчна детска рисунка:
очи, уши, нос и уста. Може бе това е и проява на детската възраст на
зараждащото се човешко изкуство, или пък да е олицетворение за
разбирането на социалната трактовка по онова време.
Антропоморфени съдове досега не са намирани из спасовското
землище, което в никакъв случай не означава, че този вид идейно пре-
създаване на света не е бил присъщ на древните жители на ранния не-
олит в нашия край.
Средният и късният неолит е представен по нашите земи с мо-

Стр. 19
нохромната керамика и съдове - паници, кани на крачета. Преоблада-
ва черно-бялата орнаментика. Не са намирани съдове, украсявани с
червена боя - характерен белег на късния неолит.
Ранният неолит, представен от културата около Марица, е ха-
рактерен с разточителни орнаментики на съдовете. Това може да се
каже за средния и късния неолит.
Намирани са отломки от съдове, както и някои оръдия на труда
от бронзовата епоха в нашите земи, която обхваща времето от края на
IV-то хилядолетие до края на второто хилядолетие пр.н.е.
За изясняване античното минало на района, колкото и трудно
да беше, ние използвахме и нумизматичната информация от една
страна и от друга, посредством намерените стари монети в района се
опитахме да дадем макар и незначителни осветления за нашите
предшественици от стари времена. Известно е, че при определяне
хронологическите граници на съществуване на стари селища, се изпол-
зват и монетите, които най- напред са изпълнявали чисто икономичес-
ки функции, но съхранявани във времето, стават обект за информация
както за археологията, така и за историята. От монетите се съди за
много фактори и обстоятелства, при които е битувала монетата.
Така например, от намерените монети в селата Кирилово, Ми-
хайлово, язовир "Чаталка" и Сърневец, може да се съди за включване-
то на Тракийската низина в границите на Македонската държава. Пос-
тепенно на пазара се налагат монетите на македонските владетели -
Филип II и Александър III Велики и монетната циркулация обхваща ши-
роки слоеве на населението.
В землището на селата Изворово, Рупки, Свобода, Гита, Моги-
лово, Гранит, Горно ново село, Съединение, Пъстрово, Елхово, Садък.
кладенец и др., са открити монети от Севт III. Това показва, че нашето
землище е било включено в неговото царство през втората половина
на IV в. и началото на първата половина на III в.пр.н.е. По това време,
развитието на стоково-паричните отношения в Тракийската низина по-
ражда нуждата от монети. През годините на III в.пр.н.е. в Тракия цир-
кулират монети от елинистическите владетели, сечени в градовете
Месембрия и Кабиле. В периода от втората половина на III в. и начало-
то на I в.пр.н.е. са намерени монети в местностите на селата Изворово,
Могилово, Рупки, Сладък кладенец и др. Тези монети са сечени от Тра-
кийски Херсонес, Парйон, Миронея, Филип II, Александър III, Севт III,
Абдера, Кардия и др.

Стр. 20
 Намерените монети през II и I в.пр.н.е. са значително по-малко
в сравнение с тези от IV в.пр.н.е. Това по всяка вероятност е резултат oт
възвръщането на тракийската икономика към стария й облик. Смята
се, че през IV и III в.пр.н.е. е имало рязко увеличаване на доходите на
цялото тракийско население, тъй като траките са участвали в армията
на Александър Велики, а после и в армията на диадохите. Вероятно го-
ляма роля са изиграли и промените в обществено-политическите от-
ношения в Тракия, настъпващи след нейното завладяване от македон-
ците, главно в периода след смъртта на Александър Велики, когато ра-
йонът е разделен на две държави - на Севт III и Лизимах.
Съдейки по монетните находища, Домарадски счита, че в райо-
на на Чирпанските възвишения траките са имали твърде интензивен
живот.
Очевидно, за пресъздаването на картината на по селищния жи-
вот в миналото и изясняване на политиката и икономиката, търговията
и търговските отношения на нашите земи в античността, важно значе-
ние имат освен археологическите находки и монетите, които отговарят
на ритъма на обществено-икономическото развитие на тракийската
култура.
Литературните данни и намираните по полето на примитивни
оръдия на труда за обработка на земята в древността, са били обикно-
вени колове, мотики от рог, от които са открити много малко в страна-
та. В нашият край "Сърлъка" са били намерени каменните мотики и
брадви.
Трудно е да се твърди, че земеделието с една такава техническа
въоръженост е било в състояние да осигури достатъчно храна за хора-
та. Може би земеделието е било използвано като поминък, но в ника-
къв случай не е могло да бъде основен източник на храна.
Известно е, че съхраняването на зърното е ставало в глинени
съдове или хранилища, направени с по-дебели стени, а също така в
измазани ями. В землището се срещат тухли, които до неотдавна насе-
лението използваше за затопляне при простуда. Такива хранилища е
имало във всяко жилище, за което свидетелства откритото неолитно
жилище в района на Окръжната болница в гр. Стара Загора.
Наред със земеделието, може да се предполага, че по онова
време са се събирали за храна корени, семена, диви плодове, гъби,
яйца на птици и други.
Вероятно месото е било основна храна на първобитния човек

Стр. 21
Отначало то е било придобивано чрез лов, но в последствие е започ-
нало да се развива и примитивно животновъдство. Отглеждани са би-
ли: кучето, овцата, козата и говедата.
Трудно е да се каже какви животни в диво състояние са обита-
вали околността на Спасово. Наличието тогава на гъсти гори са били
добра предпоставка за развъждане на заек, язовец, лисица, вълк, дива
котка, дива свиня, сърните, елените и др. В с. Изворово една местност
се нарича "Меча дупка", което дава основание да се предполага, че по
всяка вероятност горите са били обитавани и от кафява мечка.
Изображенията на животните по съдовете говори за значението
на дивеча и домашните животни в бита на първобитния човек. Изоб-
ражението на опитоменото говедо вероятно синтезира не само силата
на рода и племето, но и подчертава един важен източник на храна.
Очертава се, че през този строй основни поминъци на населе-
нието са били скотовъдството, лова и земеделието. От занаятчийската
дейност сa били развити преденето, тъкането, дървообработването и
др. Хората са живели в малки колективи, в постоянни жилища от коло-
ве и плетеници, измазани с кал. Подовете са били от трамбована гли-
на.
Намираните по нивите оръдия на труда говорят за развитие на
ранно земеделие. Няма данни обаче отнасящи се към новокаменната,
каменно-медната и бронзовата епоха за използването на растителни
култури, тъй като те не са изследвани. В Спасово са намирани на мест-
ностите "Турски гробища", "Голоша", "Хайкъна", "Валога", „Чубук-
лии", "Червенака" и др. глинени съдове, някои от които са с твърде
голяма вместимост, високи 1,5 м, с дължина на обиколката 3,5 м, но нe
е обръщано внимание какво е овъгленото зърно в тях. От странични
доказателства може да се съди, че през неолита най-голямо значение
е имал едрозърнестият лимец и меката пшеница, които вероятно са
били отглеждани като самостоятелни култури. През неолита значение
са придобили и плевестите пшеници и много редовия гол ечемик. От
това време са известни останки от овсига, борчак и др. През бронзова-
та епоха рече хлебната пшеница е имала по-широко разпространение,
а наред с нея и едно зърнестия и двузърнестия лимец, както и шест
редовия ечемик. От бобовите растения са били познати лещата, гра-
хът, фият и баклата.
Има литературни данни, които свидетелстват, че през бронзова-
та епоха лозата е била вече култивирана. Свидетелство за това са отк-

Стр. 22
ритите големи кюпове в лозарски райони, в които са намерени овъг-
лени гроздови семки.
През робовладелческият строй поради усвояването на желязо-
то, се осигуряват по-високопроизводителни оръдия на труда. В нашата
история робовладелският строй се дели на два дълги периода - пред
римски и римски и се знае, че Балканският полуостров е обитаван от
траките. Според гръцки историци, от средата на първото хилядолетие
пр.н.е. те са се делели на много племена. Херодот съобщава, че в V-тия
век пр.н.е тракийското общество се деляло на две класи - поземлена
аристокрация и зависими селяни. Аристократите считали достойни за
себе си лова и войната, а физическият труд - за позорно дело. При
смърт, върху гробовете на богатите аристократи натрупвали могили.
Особено голямо погребение е открито в селата Стоян Заимово, Вина-
рово и др. Част от могилите в нашето землище са от тази епоха.
През този период в Тракия е било силно развито земеделието и
скотовъдството. Съсредоточената голяма част на продукцията като на-
турална рента в ръцете на поземлената аристокрация се изнасяла чрез
търговци по други земи. В замяна тракийската аристокрация е внасяла
оръжие, облекла и украшения.
През IV-тия в. пр. н. е. Тракия попада под владението на маке-
донците, а през ІІІ-тия век - на келтите. През I-вия век пр.н.е. тя попада
под зависимостта на Римската империя, а в 46 г. от н.е. тя е превърната
в нейна провинция. През ІІ-рия век тя е разпределена на администра-
тивни области, в центъра на всяка от които е основан град, който е иг-
раел ролята на основно звено от римската администрация. Население-
то на тези градове се е състояло от тракийска поземлена аристокра-
ция, която владеела земите и селското население в административна-
та територия на градовете. В своите имения траките строили къщи и
складове, т. нар. вили. Тук са погребвали и членовете на техните се-
мейства.
Поземлени имения (вили) са открити при селата Братя Даскало-
ви, Кольо Мариново. Единствената разкопана и проучена вила се на-
мира в землището на с.Яворово, която сега попада в коритото на язо-
вир "Чаталка".
Земите около гр. Чирпан попадали в територията на Филипопол
и Августа Траяна (Стара Загора). Границата минавала между селата
Черна гора и Рупки.
От господството на римляните, които завладели окончателно

Стр. 23
Тракия през 45 г. н.е. също са останали следи. По всяка вероятност тук
те са заварили траки от племето на тините. Такова твърдение може да
почива само на околни доказателства. Ксенофонт споменава, че е взел
от тините като плячка 1000 роби, 200 говеда и 10000 овце, че храната,
която раздавал на войниците също се състояла от пшеничен хляб. От
това следва, че тините, освен зърно (ечемик) са притежавали и голям
брой животни - говеда и овце. Пак Ксенофонт свидетелства, че от ко-
лите на тините, докарани от Севт, само три са били запрегнати от му-
лета, а останалите - с волове. Следователно преобладавали са волове-
те, които са били и теглителна сила в земеделието.
Че е имало римляни в района на Спасово няма съмнение. На-
мерени са много каменни фундаменти за колони, обли каменни коло-
ни от бял камък, надгробни камъни, големи каменни правоъгълни
блокове и др. в типичен римски стил.
Най-ранните археологически останки от каменно-крепостна
стена от римско време датират от III -1 в. пр. н. е. в Карасура.
Римският период е известен и забележителен с голямо общест-
вено строителство. Наред със строителството на сгради, едни от важ-
ните обекти е строителството и на държавни пътища от калдъръм.
През Чирпанското землище е минавал централният войнишки
диагонален път, който е свързвал Европа с Азия през Цариград. Той е
вървял по течението на р. Марица. Друг път се е отклонявал от Фили-
попол за Августа Траяна и Кабиле, който е стигал до Анхиало на Черно
море. По всяка вероятност този друм е правен по времето на римския
император Траян (98 - 117 г. след Христа). Приемливо е, че вместо тра-
янски друм, населението да го изговаря троянски друм. През Спасовс-
кото землище този път е известен като "Друма", поради което мест-
ността носи името "Друма". Този път е запазен и сега служи за естест-
вена граница между землищата на Спасово и Чирпан. На почти еднак-
во разстояние по централния път са били построени пътни станции
(манзио или мансий и мутацио или мутации). В тези станции пътува-
щите са се подслонявали да починат животните и те да отседнат през
нощта на закрилено място. На територията на бившата Чирпанска око-
лия са били разкрити четири пътни станции - при с. Оризово - Рани-
лум, при с. Черна гора - Циле, при с.Рупки - Карасура, при с. Димитри-
ево - Пизос. Към тези пътни станции на централните пътища са водели
и второстепенни пътища. От Карасура, през спасовското землище
„Спасовица" на северозапад през Средна гора към Карловското поле е

Стр. 24
минавал такъв второстепенен път, наречен "Друмче". Местността и се-
га носи наименованието "Друмчето". Този път в отделни части беше
запазен до колективизацията на селското стопанство и се ползваше ка-
то междуселски и полски път.
Археологическите проучвания също потвърждават, че на това
място, където е минавал главният римски път от Константинопол през
Филипопол и Сердика към Наизус и Сингидунум, се намирала пътната
станция „Карасура”. Към нея е водил и допълнителния, страничен път
"Друмчето", успореден на главния път "Друма". Това се потвърждава и
от братя Шкорпиловци, Събев, Иречек, Цончев, Делирадев и пр. В пот-
върждение на това становище са и три писмени документа. Латински
меморандум от ЗЗЗ г. споменава станцията на 33 мили от Филипопол в
посока към Адрианопол. В описанието за пътуването на мъченика
Александър Римски през Тракия в началото на IV в. Карасура е посоче-
на като укрепен град на разстояние 40 мили от Филипопол и на 18 ми-
ли от Берое. Това дава основание да се допусне, че при Карасура е
имало разклон с път към Берое и вероятно селото е попадало под не-
говата административна власт. В списъка на Прокопий за ново изгра-
дените или преустроени крепости в Тракия при управлението на Юс-
тиниян (527-565), тя също се споменава под името Карасура. По данни
на много исторически документи може да се съди, че през късната ан-
тичност, крепостта е имала важно стратегическо значение.
Във връзка с разширяване на строителството са били разрабо-
тени кариерите от варовик на местността "Варницата" в землището на
с. Спасово.
В Спасовското землище са открити находки на много стари се-
лища, което свидетелства, че местността със своята плодородна почва,
Трояновият друм и Друмчето, са привличали много заселници.
В местността "Здравчевият герен" е имало селище. Тук се на-
мират останки от стари римски градежи, основи на сгради, тухли и ке-
ремиди и дялан камък, монети и др. Иван Андонов пише, че много
стари хора тук са намирали антични изделия, мраморни камъни от
римско време.
Следи от старо селище са открити и на „Юч Бунар”, за което
нищо не се знае. Според стари предания, в най-горният от кладенците
е хвърлена царска хазна, преследвана от бандити. Много иманяри са я
търсили, но за съжаление, никой не е успял да я намери.
На местността „Маданката” и „Пърчиговата могила” също са

Стр. 25
намерени следни от основи на сгради, тухли и др.
В местностите „Валога”, „Чубуклии”, „Хайкъна”, „Голоша” и др.
също са намерени много старинни вещи, които свидетелстват за анти-
чен живот по тези места.
От римската епоха в землището на селото в местността "Новите
чешми" са открити следи от водопровод, граден от камък и хоросан. В
чертите на самото селище са намирани каменни плочи, колони и пос-
таменти, носещи чертите на римската строителна традиция.
През 1937 г. при новото каптиране на водата на "Новите чешми"
е открит кладенец, в който е намерен бакър, малко по-малък от сегаш-
ната големина на тези съдове
В местността "Спасовица" е намерен ритуален съд, много наки-
ти, оръдия на труда и много други, характерни за римската епоха. На
тази местност от братята Славчо и Минчо Илиеви, потомци на Спасово,
в продължение на много години са събрали богата археологическа ко-
лекция, която разкрива хилядолетната история на това селище.
Тези свидетелства показват, че и през епохата на римското вла-
дичество сред тракийското население, обитавало земите на днешното
селище, проникват и се утвърждават черти, характерни за римско- ви-
зантийската култура и традиции.
В края на ІІІ-ти век император Диоклетиан прави нова админис-
тративна реформа. Той създава по-големи административни области,
наречени диоцези. Спасовското землище остава в провинция Тракия, а
тя в диоцез със същото име. Седалището на този диоцез се казва вече
не Августа Траяна, а Берое.
В резултат на тези реформи, градовете в провинцията загубват
своята автономност и местната администрация престава да ги под-
държа. Тя насочва своите усилия предимно към своите имения. През
V-ти век земевладелците отново се връщат в своите имения и създават
укрепени селища - "градища" на височините на имотите на своите
подвластни селяни. Тези селища се смятат от местните жители за кре-
пости, а на практика се оказва, че те заместват старите вили. Такива
селища, които се наричат "градища" се намират в с. Изворово - „Кале-
то”, Средно Градище - "Градището" и Стоян Заимово - "Градището".
През 1885 г. Таньо Пеев е придружавал изследователя Добрувс-
ки при проучването от него на Траяновия друм и Карасура като град,
разположен на пътя. Тук е имало много ценни паметници, изкопани от
тази крепост и унищожени от невежото за времето си население. Доб-

Стр. 26
рувски намерил в с. Рупки, в зида на една плевня, разрушена плоча с
латински надпис: "Мухаворис Авлу порис, Мукатралис, Долис". В с.
Свобода попаднал на друга плоча, посветена на Плутон с надпис: "Ав-
рилиос Северос Плутоний". Край с. Винарово, което било латинска ко-
лония, наричана Пупус Фонтана, е намерена също мраморна плоча,
изобразяваща Хера и Зевс, возени на четириколка с два коня, конник
Аполон, Дионисиус и Херакъл, държащ винена чаша.
Ако се съди по разкопките в Карасура, не се установени селищ-
ни останки от времето на римската власт в Тракия (I - ІІІ в от н е.). В
близката околност обаче е имало едно или повече селища, в които
вторично са използвани в по-късни строежи фрагменти от колони,
плочи с образа на тракийския конник, които датират най-общо от II - III
век.
В района най-задълбочено се проучва Карасура от немски архе-
олози. Техните научно-археологични данни, публикувани в наши спи-
сания, ние основно използваме за изясняване далечното минало на
района. При разкопките на Калето има разкрити части от укрепителна
система, датираща от IV в. И то преди 333 г., когато за първи път в ис-
торията е спомената крепостта. Покрай северната крепостна стена са
разкрити редица постройки, които археолозите отнасят към началото
на IV в. В две сгради, свързани със строителството през V в. са намере-
ни монети и житни зърна, датиращи от 460 г. В крепостната стена е ус-
тановено, че през V в. е изградена порта, широка 4 м. За това, че в ра-
йона е имало живот през V в. свидетелства проучената кръгла кула, в
която са намерени множество кръгли глинени съдове (амфори, кани,
делви). В някои от съдовете са запазени житни зърна. Находките сви-
детелстват, че това е станало през VI в. По-късно тази кула е била възс-
тановена. По начина на градеж и използваните материали, археолози-
те считат, че те са специфични за Юстинианово време.
Върху пода от трамбована глина на две едно пространствени
други сгради са намерени многобройни разрушени амбалажни глине-
ни съдове (амфори, гърнета) и три хромела (воденични камъни), които
показват, че това помещение е имало стопанска функция. Богатите на-
ходки и монети дават основание на археолозите да предполагат, че те
са разрушени в края на VI в. или началото на VII в., най-вероятно при
варварските нашествия.
При разкопките на друга сграда има намерени няколко гърнета,
работени на ръка, които археолозите отнасят към ранното Среднове-

Стр. 27
ковие VII - VIII в. В стратиграфско отношение тези сгради са се появили
в средата на VII в., което се документира и от монети на император
Ираклий.
В района са открити и две базилики. В едната базилика е отк-
рит, скелет, който по особеността на погребалния ритуал дава основа-
ние да се допусне, че погребаният е бил епископ или друго висше ду-
ховно лице. Това, както и по-голямата представителност на тази бази-
лика в сравнение с другата, позволяват да се направи извод, че бази-
ликата е епископска, а оттук, че късно античният град Карасура е играл
важна роля в духовния живот на Тракия през късно античната епоха.
На Калето има открити градежи, които свидетелстват за живот
през VII и VIII в. Има открити също така постройки, жилища и визан-
тийски анонимни монети, датиращи от IX - XI в. От IX в. е открита малка
църква, за която се предполага, че е разрушена заедно с цялото сели-
ще през XI в. при нашествията на печенези, гагаузи или кумани. Свиде-
телство за това е намереното в насипа глинено гърне с 49 бронзови
анонимни византийски монети от края на X в. - началото на XI в. Разк-
рити са части от постройки с каменни зидове, със спойка от бял хоро-
сан или варов разтвор, които датират според археолозите между XI и
XIII-XIV век.
Археолозите, на базата на своите проучвания приемат, че това
средновековно селище между VII и IX в. не е имало изявени градски
функции, а е играло роля предимно на военен център в северните
предели на Византийската империя, за което е спомагала важната му
стратегическа позиция. След IX в. и по-късно, особено през XII - XIII в.
структурата и културата му имат градски характер.
За уточняване на етническия състав на населението, обитавало
изследваната местност и нашето селище през ранното Средновековие
и особено първите му векове, при досегашните разкопки не са получе-
ни достатъчно данни. Както е известно, славяните са се заселили на юг.
От някои находки, в частност на споменатите глинени съдове,
правени на ръка, може да се приеме, че ако не цялото население на
средновековното селище върху късно античния град, то най-малко
част от него е било славянско. Какво обаче е съотношението между не-
го и местния субстрат и има ли континуитет в културата - това са въп-
роси, на които все още не може да се даде задоволителен отговор. Не-
съмнено е, че от IX в. нататък, населението е българско поне в основ-
ната си преобладаваща част, така, както и в останалите райони и се-

Стр. 28
лища на южнобългарските земи. Данните от историята са категорични
в това отношение, въпреки превратната историческа съдба на тези зе-
ми, в които неведнъж българската политическа власт се е сменяла с
византийска и обратно.
През Средновековието Чирпанският район е останал в админис-
тративните райони на Филипопол и Боруй, който по време на турското
робство се е казвал Ески Заара. В тези области преди създаването на
Българската държава не е констатирано наличие на славяни. През IX в.
тези краища са включени в пределите на българската държава от Хан
Крум и утвърдени в края на IX и началото на Х-тия век от княз Борис и
цар Симеон.
Нашият район, заедно с цялата българска държава, попадат под
византийско робство. През това робство българската аристокрация за-
пазва своите позиции, което й дава възможност по-късно да подкрепи
въстанието на братята Асен и Петър и възстанови държавата. Чирпанс-
кият район е освободен още при Калоян и остава трайно в българската
държава до падането й под турско робство. За тази eпoxа говорят запа-
зените все още наименования на различни местности, които не са
могли да бъдат заличени през турско робство. Така например, в зем-
лището на Изворово е запазено името на връх Калоян, от който по
данни на В. Танков /184/ цар Калоян е наблюдавал и ръководел боеве-
те при освобождаването на този район от византийците.
Нашият район попада под турско робство около 1370 г. заедно с
Пловдив и Стара Загора. Турците създават нова административна сис-
тема, която не съвпада с българската, а отговаря на военната им сис-
тема. Стара Загора е била причислена към Одринския Санджак. Окол-
ните градове на Стара Загора - Казанлък, Чирпан, Хасково - са били
причислени към Чирпанския санджак, център на който е бил гр. Чир-
пан. Основната административна единица в тази система е била кааза-
та (околията), която е била разделена на по-малки административни
единици - нахии.

3. СТОКОВА РАЗМЯНА, ДОМОНЕТНИ ТЕГЛОВИ ФОРМИ И

ПАРИЧНИ СИСТЕМИ.
Когато говорим за древното минало на селото, смятаме, че е
правилно и необходимо съвсем накратко да разгледаме и стоковата
размяна, до монетните тегловни форми и парични системи.
Първоначално най-елементарният вид в размяната като екви-

Стр. 29
валент на стойността са използвани всички стоки. Разменяла се камен-
на брадва за копие, стрела за хранителни припаси и т.н. Маркс изтък-
ва, че продуктите на труда се превръщали в стоки, като натуралната
размяна ставала неравномерно и неравноправно. Едната стока изра-
зявала своята стойност, втората служела за измерване стойността на
първата и обратно.
По-късно някои стоки закономерно започнали да се разменят
срещу други. Например 10-15 овце се разменяли за 5-6 крави, за 10
кошници сол или за три брадви. Така се стига до пълната или разгър-
ната форма на стойността. Всяка стока последователно се появявала в
ролята на еквивалент, на равнозначност. След продължителен период
на развитие на размяната една от стоките, която системно се разменя-
ла срещу други стоки, постепенно станала всеобщ еквивалент (напри-
мер еквивалент - добитък, еквивалент - оръдие на труда, еквивалент -
средство на труда и пр.).
Всеобщият еквивалент възниква в резултат на развитието на
общественото разделение на труда: отделянето на скотовъдството от
земеделието, зараждането на занаятите и др. Острата нужда от до-
пълнителни суровини, метали и екзотични предмети за местната арис-
токрация родила пазарите и подтикнала формирането на търговията.
Създало се търговското съсловие. Производителите се специализира-
ли и това довело до увеличаване на стоковото производство. Добитъ-
кът станал всеобщ измерител.
Голямата необходимост и оскъдността на някои стоки стават
причина те да бъдат приети за еталон. Последната стока, приета като
всеобщ еквивалент в Спасово преди появата на парите, а и продължи-
телно време след Освобождението от турско робство е била солта.
При определяне стойността на стоките най-напред се е форми-
рал линейния измерител и измерителя за вместимост и най-сетне тег-
ловния. Като мярка за дължина в древността и след Освобождението
използвали: човешки ръст, пръст, длан, педя, лакът и стъпка. Мярката
за обем се равнявала на линейната единица (педя, лакът, стъпка) на
трета степен и пр.
В българските земи славяните, сетне прабългарите в своята на-
турална система, като всеобщ еквивалент в размяната на стоки са из-
ползвали домашните животни. С добитък селяните плащали своите
покупки. По-заможните верно поданици плащали глобите с коне, а по-
бедните - с волове. Съществувал и данък, който се издължавал със

Стр. 30
свине.
Така в процеса на усъвършенстване на размяната и формата на
стойността на стоката, както и развитието на икономиката на древния
свят, социално-икономическите условия на формациите през VI
в.пр.н.е. са ставали предпоставка да се почувства нужда от монетна
обмяна.
В размяната на стоките, монетите заемат особено значение. Те
стават своеобразна стока, възникнала в процеса на усъвършенстването
на размяната и формата на стойността на стоката. В развитието на раз-
мяната монетите в обръщение като мярка на труда и потреблението
представляват социално нееднородния труд, като социално изравнен.
Монетите изминават дълъг и разнообразен път, като изпълня-
ват отговорни икономически, обществено-политически и културни за-
дачи на държавата.
Българските монети са се появили значително по-късно, тъй ка-
то за настанилите се прабългари на Балканския полуостров е бил необ-
ходим по-дълъг период от време да се приспособят към етническите,
икономическите и религиозни промени в новообразуваната държава.
Освен това, опитът на прабългарите в натуралната размяна е бил мно-
го голям. Но не и без насищането на първата прабългарска държава с
византийски монети, които са играели ролята на конвертируема валу-
та.
Византийските монети постепенно изместват натуралната раз-
мяна и прабългарите започват да свикват с тяхната практичност. При-
токът на монети се засилил и отслабвал в зависимост от политическото
положение, от икономическите възможности на населението и преде-
лите на България. Така възникнала вътрешна икономическа необхо-
димост от сечене (пускане) на имитативни византийски монети още
през X и началото на XI век, а по-късно започва сеченето на български
медни монети, а при властването на всеки български цар се пускат но-
ви монети.
По-късно, през турското робство, паричното обръщение в Турс-
ката империя, особено през втората половина на XIX в. е било много
пъстро. На пазара се използвали турски и чуждестранни монети от зла-
то, сребро и мед, което значително затруднява селяните при оценките
им. В обръщение са били следните турски монети:
Алтън - сребърна монета = 6 гроша;
Бяло меджидийе - сребърна монета = 20 гроша;

Стр. 31
 Икилик - сребърна монета =11,5 гроша;
Ирмилик - златна монета = 20 гроша,
Иълдъз - най-старата османска монета - 50 гроша;
Лира османие - златна монета с номинална стойност 100 гроша,
Мека махмудия (чифте алтън) = 75 гроша,
Мемдухия (възхвалям) = 20 гроша,
Металици = медни, понякога потопени в сребърна баня,
Мъсърки - златни монети = 24 гроша,
Рубие - златна монета = 9,5 гроша;
Стамбол - златна монета = 22 гроша;
Хайрие алтъни (хаир, правещи добро) - златни монети = 23 гро-
ша.
Освен тези турски монети в обръщение са били и много чуждес-
транни монети:
Диреклии - испански сребърни монети (табери) = 23,5 гроша;
Империел - златна руска монета, оценявана на 90 гроша;
Капаците - руска сребърна монета от 20 копейки = 3 гроша;
Кара грош почерняла, обезценена нова монета;
Кръстачки - френски и австрийски сребърни монети = 24 гроша;
Талери - големи сребърни австрийски монети с двуглав орел =
22,5 гроша;
Луиза - наполеони златни (френски, белгийски, швейцарски)
монети - 20 франкове = 87 гроша;
Морални - новогръцки сребърни монети от 5 драхми = 20 гро-
ша;
Сачли - западноевропейски талери с образ на владетеля с голя-
ма перука;
Ченгене маджари ("цигански" маджари) - австро унгарски моне-
ти = 45 гроша.
От описанието на монетния фонд може да се установи широко-
то, почти неконтролирано от държавата и крайно разнообразно разп-
ространение на златни, сребърни и от метални европейски и турски
монети, сечени през различни векове - израз на изостаналото иконо-
мическо и държавно устройство на Османската империя по това вре-
ме. Неимоверният брой на различни чуждестранни и турски стари и
нови монети, намиращи се в обръщение, създават постоянни труднос-
ти при приравняването им към основната турска парична единица -
турския грош. Това положение води до появата на многобройни сара-

Стр. 32
фи, които се занимават с паричната обмяна.

Разписка

Тази характерност е същата и за Източна Румелия. Освен това,

населението среща затруднение и от голямата оскъдица на дребни

Стр. 33
монети. Тези затруднения продължават и след Съединението (1885) до
отсичането на голямата емисия от Княжество България на дребни мо-
нети през 1888 г.
В първите години след Освобождението ни от турско робство,
България е без национална монетна система. Всички държавни парич-
ни преводи и плащания се извършвали във френски франкове. Моне-
тите на другите страни били тарифирани също по определен курс на
френския франк. Плащанията в страната се осъществяват в сребърни
монети, поради голямото ажио на златните, спрямо сребърните пари
1:15.
Докато сребърните пари в България постепенно изместват злат-
ните, европейските държави се ориентират към златния еталон. Биме-
тализмът поставил българския лев в неизгодно положение и станал
причина да бъде разстроено ценообразуването на страната.
Със Закон от 1880 г. за монетна единица е бил приет левът, ра-
вен на 100 стотинки. В България били отсечени три вида монети: злат-
ни, сребърни и медни. Но въпреки това и през тази година, видно от
разписка №12, за основна монетна единица се запазва гроша.
Обявяването на Царство България (1908) не води до никакви
съществени промени на паричното обръщение. Вододелът за промяна
на паричните обръщения започва през 1917 година, когато в резултат
на нарасналата инфлация на лева са демонетизирани медно-никело-
вите монети. Фактическата граница се определя от "Закона за стабили-
зиране на лева и монетната циркулация в царство България" през 1928
год.
Българският лев се стабилизира след извършената двукратна
парична обмяна на наличния паричен фонд 100:1 през 1951 год. И вто-
рата - през 1962 год. в съотношение 10:1.

4. ПРИЗХОД НА СПАСОВЦИ И ИМЕТО НА СЕЛОТО.

Произходът на спасовци не може да се търси изолирано от про-
изхода на чирпанци. През османското робство Чирпанско е представ-
лявало район на непрекъснато движение. Заселването на турците в
района започва още от 1464 г., а след тях се заселват юруците.
Проучванията, направени от Гарвалов на много исторически из-
точници показват, че е "имало периоди, когато Чирпанско е било
плътно заселено с мюсюлманско население". При посещението си в
Чирпан през 1662 г. Евлия Челеби е установил, че е имало много турци.

Стр. 34
Той е отбелязал, че в града има две големи и четири малки джамии.
Това също е потвърждение на числеността на турските войски и турс-
кото население в района.
От историята се знае, че при нашествието на турците и особено
при страшните унищожения на хора, които Муса Челеби извършва в
първите години на XV-тия век, най-силно е обезбългарен Пловдивският
вилает, към който е принадлежал Чирпан и Спасово. Така, че обособя-
ването на населението в Тракия може би е вторичен процес.
Според проф. Гандев и други автори, най-запазено е било насе-
лението в "Балкана", от където започва по-късно разселването към по-
лето. Но има и данни, които свидетелстват, че турците изкуствено са
разселвали българи от едно място на друго. От къде е дошло точно на-
селението в Чирпанско и Спасово, трудно може да се каже. Размества-
не на населението е имало и много по-късно.
За населението от северния край на Чирпанско, в което влизат и
спасовци, има някои предания. В своите исторически бележки за Чир-
пан, Таньо Пеев разказва, че жителите на този край са потомци на част
от Чипровци, успели да избягат след Чипровското въстание от 1688 г.
Според друго предание, те са българи непокорници от Североизточна
България, намерили убежище в Средногорието след неуспешен поход
на Владислав Варненчик през 1444 г. И двете хипотези са много съб-
лазнителни, но са трудно доказуеми.
Дубровски при обиколката си в Чирпанско е установил, че има
съществена разлика между селяните на юг от Чирпан и тия на север.
Той доловил различия по цвета на кожата, по структурата на че-
репа и по чертите на лицето. Той предполагал, че те (Златна ливада,
Ценово Меричлери, Странско и др.) са или малоазийски преселници,
или остатъци от тракоилирийте. Това негово предположение се пот-
върждава и от приготовлението и кроежа на връхните им дрехи. Те не
тъчали "лито" или "диметно" (четворно), а по особен начин, наречено
"китено” или "фъкано". Тази тъкан била известна само на тракоили-
рийците и досега запазена у техните потомци - албанците. Баласчев
също потвърждава, че тъкането у всички славяни било еднакво. Вътъ-
кът се втъква в основата с помощта на совалката. Освен това, жителите
на тези села и сега ги наричат рупци, рупаланци.
Трудно може да се докаже дали има формиран български еле-
мент след XV-тия век от старите местни жители, които са населявали
нашия район преди идването на турците. Изводи могат да се направят

Стр. 35
само въз основа на топонимията. В нашия район местностните наиме-
нования са предимно български: "Стублите", "Усойката", "Анатимата"
и др. Това обаче все още не е гаранция, че са останали от старите мес-
тни българи. Те могат да бъдат донесени и от по-късно заселени бъл-
гари и да бъдат дадени на тукашните местности по техните характерни
особености. Може и да се допусне, че те могат да имат и вторичен
произход.
Но има имена на местности, като Калояна в землището на с.
Изворово, което явно се е появило преди идването на турците, защото
Калоян е живял много преди падането на България под турско робст-
во. То по всяка вероятност се е появило след пребиваването на Калоян
по тези места. Ако местните българи, които са наследили това име от
предшествениците си и са изчезнали напълно, след поробването ще
изчезне напълно и името. За да се запази то до днес, е необходима
връзка на приемственост между старите и новите жители. Това ни дава
основание да мислим, че старото българско население в района не е
изчезнало напълно след поробването.
Ако се съди от писаното от Ив. Андонов, първоначално потом-
ците на днешните спасовци са живели в с. Спасовица, на 2 км южно от
днешното село. При покоряването на българското царство в 1393 г.
турците разрушили всички български села. Тогава е било изгорено и с.
Спасовица. Според предания, една част от жителите му били избити, а
други се укрили в горите.
Сегашното село Спасово, според Антонов е било основано в XV
в. от някой си Мурсел (Мюрсел) Ходжа. Той построил чифлик, в който
се завърнали разбягалите се по горите селяни, за да му обработват зе-
мята. С голям труд и спестявания, те успели постепенно да станат собс-
твеници на земята и образували днешното село. Освен земеделието са
развивали и скотовъдството. Посадили и лозя. Всеки стопанин имал в
дома си вино, ракия и петмез в изобилие.
Учителят на Андонов от с. Мурсалково - Вълчан Иванов Джевле-
ков - му е разказвал, че селото Спасовица е имало 400 къщи. През него
е минавал стария римски път "Друмче". По този път са минавали мно-
го турски орди, еничари, даалии, арнаути, които са тормозели и ограб-
вали населението. По тези причини 300 семейства напуснали Спасови-
ца и се заселили в гр. Чирпан, а останалите 100 семейства се пресели-
ли на днешното място и образували ново село, наименувано на името
на ходжата - Мурсалково.

Стр. 36
 Според Андонов на мястото на днешното село някога е същест-
вувало селище, наречено Елена, на името на майката на Константин
Велики (300 години след нашата ера), което от незапомнени времена е
било разрушено и престанало да съществува. Той също говори за на-
личие на турски чифлик, обаче основан на мястото на старото селище
Елена, около който се е образувало днешното селище.
Събчев, като се основава на твърдение на Велчо Кирков също
смята, че първоначалното име на Мурсалково е било Елена, на името
на майката на Константин Велики. На мястото на с. Елена, според Съб-
чев, по време на турското робство, се заселил турски паша, завладял
големи пространства, земя и основал свой чифлик. В това време тук
имало и беклеме, откъдето се издавали разрешения за пътуване из
държавата, наричано "мурсалие", от където произтича и името на се-
лото Мурсалково. На юг от чифлика, на около два километра, същест-
вувало село под името Спасово. Неговите жители се преселили, като
основали при чифлика село Мурсалково.
Когато пише за автобиографията си, Андонов споменава, че ко-
гато е бил роден - 1854 г. Мурсалково е било чисто българско село от
125 къщи, в което са живеели само българи.
Свещ. Стефан Сталев позовавайки се също на "запазени" преда-
ния смята, че селото Спасово води съществуването си от времето на
Второто българско царство. Според него то е било заселено на 1,5 км
на юг от сегашното село на местността "Спасовица", където и до сега се
намират останки от гробища. Той пише, че преди Освобождението
"стари хора ходели на помен да преливат на тези гробища".
В своята летопис Сталев също споменава, че близо до селото
минавал път, наречен "Друмчето", който съединявал карстовите изво-
ри "Халка бунар" с "Хасарлъка" (Сарлъка), т.е. Карасура. По него чес-
то се движели турски части, които нападали и мъчели населението,
поради което то било принудено да потърси по-запазено място за за-
селване. Такова място те намерили и се преселили на 1,5 - 2 км на се-
вер в непроходима гора, от която той е запомнил много стари дървета
- дъбове и брястове. През това място е минавала река с изобилна во-
да.
Свещеник Сталев твърди, че след като се "по умиротворила"
турската държава, се "установил възможния правов ред". В селото бил
изпратен "чиновник, който да издава мурсалета, т.е. някакви пътни
листове (по всяка вероятност открити листове)". Според автора този

Стр. 37
чиновник се наричал Мюрсел Ходжа, от където и ново заселеното мяс-
то се нарекло Мурсалково.
Трудно е да се възприеме едно подобно съвпадение на издава-
ния документ "мурсале" и името на ходжата "Мюрсел". По всяка веро-
ятност името на селото произхожда от службата за издаване на доку-
мента - откритият лист - мурсале, а оттук и името на селото Мурсалко-
во.
Според преданието, съхранено от учителя Саво Илиев първият
човек, който се е преселил в Мурсалково се казвал дядо Писан. Позво-
лили му да изсече малко от гората на север от чифлика и там си напра-
вил къща. Той е бил един от най-издигнатите хора на селото. Бил е
грамотен и е водил сметките на селото с "чертами и резами".
В книгата си "Изворово, извор на живот", В. Танков прокарва
хипотезата, че основатели на Спасово са били пленени от турците бъл-
гари, освободени на мястото, където се намира днес селото. Авторът
изхождайки от етимологията на названието на селото смятат, че в ос-
новата стои спасение "Спасени българи", "Спасени - Спасово".
За да подкрепи своята теза с факти, авторът сочи, че от Карасура
е водел началото си път през Спасово, Изворово, през прохода „Гичит”
(Изворовско землище) за Крън - Енина - Трявна - Велико Търново. Този
път е съществувал и през време на турското робство. Според него по
този път е минал Патриарх Евтимий, за да поеме по "Троянския друм"
при откарването му в Бачковския манастир. Аврамов също твърди, че
Крън е съществувал преди VI в., а в края на XIII в. е бил столица на не-
зависимо българско княжество и че раздялата на търновските първен-
ци с Патриарх Евтимий е станала в местността "Катуните" над с. Енина.
Танков подкрепя своето твърдение, че е имало такъв път, който
е минавал през Енина за Търново, като цитира Петко Рачев Славейков
"Тука е пътят от Трявна за Енина, за Крън и за Ески Заара през Бедек и
през Русалските гробища". Позовавайки се на други източници. Танков
пише, че от Крън пътят се е раздвоявал за Стара Загора и през Средна
гора, за да се слее с Трояновия друм за Пловдив и Асеновград, в окол-
ностите на които се намира Бачковският манастир.
За да обоснове правдоподобността на твърдението си, че Пат-
риарх Евтимий е бил изпроводен до Енина, авторът приема две вер-
сии: едната, че Евтимий е бил най-популярният учен за своето време,
признат духовен водач и последен бранител на българската столица. В
подкрепа на това той се позовава на писаното от Григорий Цамблак, че

Стр. 38
народът го е считал даже за "светец", че при раздялата си с него така е
плакал, че "цялата природа е била потресена". Всеки е искал да се до-
бере до него, да му целуне ръка или дрехата, да помоли за опрощение
..."
Другата "версия" на Танков, която почива на устни сведения
(непубликувани още данни) на музейните работници във Велико Тър-
ново, Атанас Писарев и Иван Църов след превземането на Велико Тър-
ново от Баязид, столичните благородници се опитали да организират
въстание, което поради слабата му организация и струпване на големи
турски военни части, било бързо потушено. Около сто от първенците
били убити и голяма част от тях заточени в неизвестна посока.
Танков като се връща отново към писаното от Аврамов за раз-
дялата край Енина на търновското гражданство с Патриарх Евтимий се
стреми да потвърди своята теза "за посоката на заточениците". Той
смята, че Аврамов в своята книга, издадена през 1929 г. не дава обяс-
нение защо турците допускат такова голямо мнозинство да съпровож-
да Евтимий чак до Енина. Според Танков, обяснението е, че тези изп-
ращачи са били близки на заточениците, взели участие в бунта на
превзетата столица - Търново. Следователно те са имали основание да
придружават близките си в дългия им път до Енина, откъдето са били
върнати. Вероятно, разсъждава Танков, турците не са ги прогонили, а
търпели, за да сплашат населението в Стара Загора с плачещото мно-
зинство. Възможно е, според Танков, турците да са отпратили изпра-
щачите, за да не разберат мястото на заточението на техните близки.
След като отпратили изпращачите според Танков, турците са
подкарали заточениците по най-късия път за Асеновград - Крън, Сред-
ногорово, Пъстрово, Сърневец, през местността на сегашното Съеди-
нение (което тогава не е съществувало) към Гичита, откъдето са се
спуснали през Ишеврен до мястото на днешното Спасово.
Преди да минат Гичита, тя трябвало да се изкачат по една пъте-
ка, която жителите на съседните села наричат "Попската пътека". Той
предполага, че "полски работници и пастири са видели върволица от
хора в черни дрехи, проточени по стръмната пътека". Естествено е да
се приеме, че наред с патриарха са били заточени и много духовници.
Освен това, голям брой от цивилните заточеници са били в траур, за-
ради избитите си близки в Търново, така че от далеч всички са изглеж-
дали на попове. И оттам - "Попска пътека". За потвърждение, че са ми-
нали през Гичита, Танков "използва методите на топонимията. Той по-

Стр. 39
сочва, че по средата на пътя, от прохода до Ешеврен има местност, ко-
ято се нарича "Прошув припек". Той допуска, че на това място колона-
та е била спряна от тълпа селяни, които са дошли да се простят със
своя духовен водач. Основание за такова твърдение му дава тълкува-
нето на старобългарската дума „просити - просить - прошу". Близо до
това място, той пояснява, че и до днес личат основите на параклиса. "А
параклиси не са били строени на случайни места".
Минала колоната през Ишеврен и наближила откритото пък е
достатъчно далече от Търново. И там турците въдворили заточените
търновски граждани, които основават ново селище. А поробителите
продължили да конвоират главата на българската църква към Бачковс-
кия манастир, където Евтимий прекарал последните години от живота
си.
За това, че Спасово е било основано от търновци, според Тан-
ков, се потвърждава още и от един друг факт, свързан с името на село-
то, което е било наречено Елена.
Като се позовава на историческите данни, че в 330 г. Константин
Велики преместил столицата на империята от Рим във Византион, на-
речен в негова чест Константинопол. Жителите му упорито държали да
го наричат Новия Рим, а самата империя наричали Ромелия. Действи-
телно земите на Тракия по това време са били отбелязвани на картите
с това име. Населението по-късно възприело думата "ромей'" като на-
родностен признак на римляни. Очевидно, Византия се е смятала за
наследник на Римската империя, а нейните императори се считали за
поставени от бога.
През цялото Средновековие българите не признавали, че ца-
риградските владетели са единствени пълномощници на бога. Когато
българите укрепили своята държава, започнали да считат своята сто-
лица Трети Рим. Действително в Манасиевата хроника, неизвестен ле-
тописец прави добавка: "Това се случи в Стария Рим, а нашия нов Ца-
рев град цъфти и расте". Все по-често столицата започва да се среща
под наименование Царев град Търново, което според Танков "практи-
чески значи Цариград".
Той смята, че търновските преселници в Тракия нарекли селото
си Елена - не на някой друг, а на майката на самия Константин Велики.
Да се разбира: селище на хора от Третия Рим!
Като че ли всичко казано за произхода на спасовци ни се иска
да приемем като правдоподобно от исторически аспект. Към тази хи-

Стр. 40
потеза, че спасовци са дошли от Царев град Търново би могло да се
прибави и това, че жителите на селото са се отличавали много от съ-
седните села по говор, нрави, обичаи, остроумие, талант и др.
Може да се приеме за достоверно, че старото село се е нарича-
ло Спасово или Спасовица (Андонов и Събчев), през което е минавал
спомагателния римски път "Друмчето", който е водел за Карасура.
Кога е началото на съществуването на това селище, как и от кого
е основано, не може да се уточни поне засега. В ръкописа на свещ.
Стефан Сталев се споменава, че селото е основано през Второто бъл-
гарско царство. Погледнато исторически (12-13) в. това е възможно, но
малко вероятно е да се приеме, че това е първото селище на това мяс-
то, тъй като богатите археологически находки в целия район говорят за
населяване на тези места от много по-ранни времена.
Всички автори (Андонов, Сталев, Събчев) са единодушни, че с
идването на турците селото Спасово (Спасовица), през което е минавал
този важен път, било подложено от често минаващите оттук турски
орди на грабеж, убийства, мъчения и насилие на населението. Това е
принудило населението да напусне селището. Една част от него отиш-
ли в гр. Чирпан, а друга се заселиха по-на север и образували ново се-
лище, което тогава се е наричало Мурсалково. Има, обаче, различия,
относно мястото, където е образувано селото и за произхода на името
му Мурсалково.
Ако се приеме писаното от свещеник Сталев, че мястото на за-
селване е било вековна гора, то би трябвало на север от селото да не е
имало никакъв път, освен вековни гори. Но в книгата си "Из спомените
ми от турско време", Андонов пише, че по пътя от Евджилери (Средно
Градище) за Чирпан, близо до местността "Осалево", където е било
гъста гора, е бил нападнат и обран от турски разбойник от турското се-
ло Осалево. И двамата автори потвърждават, че действително е имало
големи гъсти гори. Но не може през тези гори да не е имало пътища,
които да свързват Спасово с Изворово, Осалево и Средно Градище. По
всяка вероятност Мурсалково е имало и пътна връзка и с чисто турско-
то село Осалево, макар и по-ново селище от съседните такива, тъй като
е основано след идването на турците по нашите земи. Нещо повече,
ако се приеме, че Мурсалково носи името си от "мурсалие", логично е
да се смята, че през това село е минавал централен път. Такъв път Ка-
расура - Крън - Търново споменава и Васил Танков.
При наличието на горните данни може да се счита, че селото на

Стр. 41
сегашното му място е основано през 15-тия век. Преданията обаче на
свещеник Сталев, че преди Освобождението стари жени са ходели да
"преливат гробове" на Спасовица, по-вероятно е да се приеме пресел-
ването на "Спасовица" и образуването на новото село да е станало по-
късно - 17-18 век. Но не може ли да се приеме, че останалите малко
жители в старото Спасово да се поселят в по-късно основаното село
Мурсалково?
Преименуването на с. Мурсалково в с. Спасово е станало през
1906 г..
Окончателното изясняване на въпроса за произхода на спасов-
ци и името на селото изисква продължителни и задълбочени проучва-
ния на много оскъдната научна историческа литература, документи и
факти. Иска ни се да вярваме, че издаването на тази книга ще пробуди
интерес в някои спасовци и спасовски потомци да се заемат да изяснят
напълно този въпрос. Но отдалечаването от събитията още повече зат-
руднява тяхното изясняване.

5. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПАСОВЦИ.
В национален мащаб е прието Чирпанлии да се смятат за опре-
делен тип българи. Проф. Батев в книгата си "Антропология на бълга-
рите" от 1939 г. намира нещо отличително в чирпанеца. Той ги опре-
деля като най-ярки представители на типа средно глави, които клонят
към дълго глави, ниско чело, заоблен тип, лице овално и дългунесто,
повече руси, с висок ръст. В книгата си "Антропология на българския
народ", акад. Попов причислява Чирпанския район към районите, в
които процентът на високите мъже е значително по-голям от средния
за страната.
Трябва да се отбележи, че не само анатомията на чирпанеца, но
и неговия психически облик и нравствена характеристика го откроява в
историческото развитие на народа ни. Спасовецът, както всеки чир-
панлиец, е буен, несдържан, склонен към противоречие, саморазпра-
ва и отмъщение.
Спасовци са изключително "честолюбиви" и никога не могат да
отрекат своеобразието на темперамента си. В типичния спасовец дру-
гарството е силно развито. Когато двама мъже са "побратими", кръсте-
ни в една вода или са дали клетва в църквата, пред кръста и евангели-
ето, че стават истински братя, всеки от тях при нужда е готов да помага
на другия. Тази жертво готовност трудно може да се съчетае със "са-

Стр. 42
молюбието", което се приписва на спасовци. Спасовци винаги са се
гордеели с буйността на своя характер, готовността да защитят своята
чест и за защитата на правдата.
Спасовецът притежава и определена провинциална свитост и
свенливост, които са израз на скромност и липса на желание за само
изява. През турското робство Спасово дава героичния образ на Иван
Андонов, Минко Коларов и др. След Освобождението в развитието на
кооперативното движение се създадоха образите на обществениците
Жельо Даков, Стоян Димов и др.
В своята книга "Миналото", Стоян Заимов говори, че "девет ду-
ши чирпанци са винаги на девет различни мнения". С това Гарвалов не
е съгласен, като счита, че чирпанецът не заслужава такава оценка. Ние,
спасовци, приемаме оценката на Стоян Заимов, тъй като тя потвърж-
дава определена самостоятелност в мисленето, изразяване на собст-
вено становище и пр.
В Чирпанска околия има подчертана разлика между селата на
север и тези на юг от Чирпан. Селата на север от Чирпан, към които
спада и Спасово, се описват като подвижни, по-инициативни, по-
прогресивни, по-отзивчиви към обществени прояви и мн. др.
В исторически и литературен аспект, чирпанлийката, в т.ч. и
спасовката, не са така често споменавани, както чирпанеца. Старата
спасовка е лишена от суета, кокетство, сериозна и с достойнство пред
мъжете жена. Тя много трудно се отмята от дадената дума. Спасовката
Росица Тотева Манолова е дала дума на участника в антифашистката
борба Антон Попов за брак, който попада по "политически причини" в
затвора. Осъден е на смърт. Росица не иска той да си отиде на онзи
свят, без да е почувствал нейната топлота и подкрепа. Въпреки всичко
тя решава. Бракът е подписан в затвора. Още не изсъхнало мастилото и
свещеникът не се е прибрал в къщи и годеникът е вече мъртъв. Тона
може да направи само една достойна и горда жена.
Когато говорим за живота, нравите и бита на спасовци, трябва
да отбележим, че те са били и си остават честни в отношенията си с хо-
рата. Те са гостоприемни и занимателни.
В тях силно е развито чувството за национална гордост и изклю-
чително много обичат и милеят за родното си място.
Примери в това отношение има много. Благотворителят Съби
Иванов подарява от двора си място за построяване на църква и учи-
лище. Дава пари за издръжка на училището.

Стр. 43
 Ана Танева Демирева, родена в Спасово през 1884 год. След ка-
то почива баща й Таньо Енчев Вълчев - спасовец учител, майка й също
учителка от с. Свежен, напуска Спасово, докато Ана е на 6 години. Ана
завършва началното си образование в Чирпан, а гимназия в Стара За-
гора през 1900 г. Учителствува на много места. В Спасово учителствува
една година. Където и да работи, тя е била активен общественик.
Обичта и привързаността й към селото е голяма. Прави много дарения
с желание да не бъде забравена в това будно и китно село, където е
спомена за баща й и целия й род.

Ана Танева Демирева

На читалището и младежкия дом тя дарява секционни шкафове,

на детската градина библиотека, на училището много книги и килим.
На музея в Спасово дарява много битови вещи от нейно време. Дарява
на Съвета 5000 лв. с желание да се построи чешма в центъра на селото.
Стр. 44
Желанието на родолюбивата и патриотична спасовка е изпълнено.

Христо Тотев Манолов и съпругата му

Спасовецът Христо Тотев Манолов, внук на революционера Ма-

нол Савов, син на видния общественик Тотьо Манолов, още на млади-
ни подарява на читалището много книги. Като министър на транспорта
и пощите, построява железопътна спирка Спасово, която за времето си
е изиграла огромна роля за селото и района. Разкрива в Съвета длъж-
ност щатен телефонист. Умира през 1948 г. в София. Последното му
желание е да бъде погребан в родното си село. Пожелава в гроба му
да бъдат пренесени и костите на съпругата му, починала през 1930 го-
дина, учителствала в Спасово. На скромен камък е пожелал да бъде
написано: "Тодорка и Христо Манолови - народни учители".

Стр. 45
 Спасовци са били винаги признателни към хората, които са нап-
равили нещо за селото им. Пример за такава спасовска благодарност е
отношението към Росица Христова Манолова, дъщеря на Христо Ма-
нолов, по време на евакуацията й през 1944 год. в Спасово. Хуманните
и етични спасовци настояват пред кмета Дельо Шишев да я назначи
макар като надничарка в Съвета. Със Заповед № 32 той я назначава за
надничарка и само след месец тя е преназначена за писар.
Хората на Спасово за много трудолюбиви. Те са тихи и спокойни
в работата си. Работят с ум, сръчно и с вкус, затова и работата им вър-
ви. Спасовецът е не само трудолюбив, но и организиран стопанин. За
пример могат да се посочат: Петър Видев Танев, Миню Стоянов Чучу-
лигов, Алекса Делчев Танев, Таньо Тотев Манолов, Миню Танев Ми-
нев, Ноню Кирев Нонев, Георги Генов Пенев, Стоян Желев Танчежелев,
Марин Маринов Пенев и много други.
Макар и малко, е имало и много тежки и неорганизирани хора в
работата си - Жеко Петков Петев и Бонарджийското Коле. Наред с мно-
гото техни случки, с които спасовци продължават да се шегуват е и та-
зи, за стрижбата на една овца от "Петьовата Жека". Станал той сутрин-
та рано, спънал овцата, стригал я цял ден и вечерта казал на жена си:
"Жена, запали фенера, да я лъхна набързо!" За съжаление, когато от-
вързал овцата, тя била вече умряла.
Спасовци обичат да се веселят, но много малко хора се напиват.
Но "сръбнат" ли, те стават много буйни и трудно въздържани при весе-
лие и игри, по сватби и хора. В миналото, веселбите понякога са за-
вършвали със скарване, сбиване с тояги и бастуни, вадене на ножове и
ками, стреляне с пищови и макар и много редки случаи се е стигало и
до убийства.
Отличителна черта на спасовци е доверчивостта. Те се доверя-
ват на приятелите и другарите си и към тях са много щедри. За друга-
рите си те за готови на риск и саможертва. Пример за това е постъпка-
та на полските пъдари Пеньо Троев Тенков и Делчо Неделчев. Хванали
те чирпански крадец в лозята на Дълбокия дол. Развилнелият се пиян
"Солник" се нахвърля с нож срещу единия, другият обаче го спасява.
Преди "Солника" да забие ножа в гърдите на спасовеца, той вече е
мъртъв. Скриват го спокойно в синора. Вечерта го заравят в лозето на
Пеньо Троев. Сутринта преорават лозето и следите са заличени. Но
съмнение за убийството пада и върху тях. Привиквали и разпитвани
над 20 пъти в полицията в Чирпан, те са категорични: "Не сме ние!" и

Стр. 46
"Не знаем нищо!"
В Спасово има още много твърди и хладнокръвни хора - Пейчо
Колев Станчев, Наньо Ненов Хъшев и др. Тодор Димов Чочков, напри-
мер, сам си изкопава гроба, бетонира го изцяло и го подготвя по свой
вкус още десетина години, преди да почине.
Спасовци желаят да живеят в добри и чисти взаимоотношения
със съседите и приятелите си. Те не обичат кражбата и когато от тях се
открадне, те не прощават на крадеца. Пример за това пак ще дадем с
Пеньо Троев Тенков. Съседът му - Масъркиното Вани - му открадва
железните жегли от боюндрука на колата. Дядо Пеньо не успял да го
срещне в близките дни. Мобилизиран през Балканската война (1912г.)
отива на фронта. След свършването на войната той си взема жеглите и
набива крадеца.
Спасовци отмъщават и на шегите със шеги. Тоньо Георгиев ре-
шил да се пошегува с приятеля си Делчо Енев и изпраща разсилния на
общината да уведоми Делчо, че на обяд акцизните ще бъдат на гости у
тях. Разсилният, добре подготвен, предал "молбата" на кмета, че най-
добре би било да заколи един пуяк и го сготви със зеле. На обяд, вмес-
то акцизните, на гости отива Тоньо Георгиев с приятелите си. Естестве-
но, на бай Делчо не му е станало приятно, преглътва шегата, но не я
забравя. Пролетта бай Тоньо го вика да сложат "халка" на рилото на
прасета, за да не рови двора. Съседите и бай Тоньо хващат прасето.
Делчо вместо да постави халка, заколва прасето. Стопанинът започва
да го упреква. Бай Делчо се оправдал, че не е разбрал, защото малко
недочува.
Спасовци са винаги леко усмихнати и съчетават голямата си чув-
ствителност с упоритост. Те умеят да печелят храната, но само с добро.
На доброто те отговарят с добро, за лошото не прощават и за накърне-
на чест, отмъщават.
Спасово е било винаги наситено с идейност и облечено с твор-
чество за преобразование в семейството, рода и селото. Особена черта
на спасовци, отличаваща го от околните села, е вземането на обмис-
лени лични решения. Ако сами не могат да направят това, те търсят
помощта на приятелите си. Ако сгрешат, не се срамуват да признаят
грешката си. Предателството е било чуждо за тях. Още от турско робст-
во спасовци са живеели в единство. След Освобождението това единс-
тво и солидарност са запазени. През немската окупация и налагане на
големи "реквизиции" - жито, памук и други - нито един спасовец не е

Стр. 47
издаден за укриване на храна и пр. Единството е запазено и при съп-
ротивителното движение. Няма злепоставен и издаден на властта ятак
или партизанин. Солидарни с населението са били винаги кметът и
общинарите.
Характерна черта на спасовци е завишеното чувство за взаимо-
помощ. Прави ли къща някой, цялото село притичва на "меджия". Вся-
ко семейство дава по един човекоден на къщата, прекарва една кола
тухли или керемиди от "Кираната", кола пясък от Омуровската река,
кола пръст за зидане и др.

Таньо Савов Чучулигов

По природа спасовци са будни и съобразителни. Винаги са во-

дели разгорещени идейни спорове, сравнявали са новото със старото,
в които участие вземат и младите, пренесли пламъка на новото в се-
мейството. Още в началото на века идващата икономическа криза ги
обединява и те учредяват Кредитна кооперация, посредством която

Стр. 48
по-късно облекчават ударите на кризата.
Те са със завишено чувство за обществена отговорност и обичат
колективния начин на работа. Традиция е още от стари времена да се
организират "селски трудови", в които по доброволен начин и съзна-
телно участват всички. Може би Спасово е първото село, въвело така
нареченото "самооблагане" за благоустрояване на селото.
Спасовци, както и винаровци, са най-духовитите и весели хора в
Чирпанска околия. Те изключително много обичат шегите и закачките,
с които са пословични. В шегите си те никога не са брутални. Взаимно
си подхвърлят "любезности", "припляскат" се, като винаги се стремят
да се пошегуват така, че по най-безобиден начин да си кажат това, ко-
ето мислят един за друг. Най-известни със своите шеги и духовитост са:
Таньо Тотев Минчев, Делчо Тодоров Васев, Иван Пеев Нейков, Госпо-
дин Иванов (Динко), братята Саво и Атанас Иванови, Таньо Савов Чу-
калов - (починал на 102 години), тройката приятели Нецо Иванов
(Фелдшера), Иван Танков Ботев и Киро Делев Киров, които винаги вза-
имно са се усмихвали и шегували като музиканти. На която сватба сви-
рели, младите се развеждали или булката умирала.
Веднъж те отиват на гости у лелята на Киро в с. Рупките. Те били
много гладни, но стисната, бездетна леля им предлага само ошав от
сушени сливи и кайсии. Но гладните ергени долавят миризмата на
топлата питка, покрита с дреха. Използват момента, когато лелята е
била навън и дядо Киро скрива питката в пазвата си. Вземат си набър-
зо довиждане със стопанката и си тръгват веднага, защото горещата
питка изгаря корема на крадеца. Извън селото разделят и изяждат
питката братски. До вечерта цялото село знае, че на Киро корема е из-
горял. Ех, не е много приятно да те усмиват устатите съселяни, но как-
во да се прави! След време отиват на сбора в Могилово и са на гости у
бабини на Киро - Кабадаивите. Те били едни от най-богатите. Добре ги
нахранили и напоили. Предложили им и туршия от круши. Киро видял
къде е качето с крушите. Използвал момента, когато домакинята изп-
раща някой от гостите, заедно с тях излизат и те. Докато гостите впря-
гат каруцата, стопаните отварят и затварят вратата, Киро посочва на
Нецо и Иван качето с туршията и застава до вратата на избата да пази и
дава сигнал. Лакомите гости бързо напълват пазвите си с круши. За-
почва отмъщението на Киро. Влизат отново в гостната. Завръщат се
роднините, започват наново приказките. Но Нецо и Иван са неспокой-
ни, въртят се на трикраките столчета. Хардала (синапа) по крушите из-

Стр. 49
гаря коремите. Киро е щастлив, сега Спасово ще се смее на тях.
Интересни и духовити шегаджии са също така Стефан Вичев Ва-
тев (Фанчето), Нечо Георгиев Тонев и неговият син Георги Нечев, Душо
Тодоров Душев и много други. Останалите все още шегаджии Желязко
Петров, Илия Петров Бончев, Тотьо Иванов Колев, Слави Делчев и мно-
го други.
За времето си, в Спасово е имало много умни и просветени хора
- Тотьо Запрянов Кушев, Стефан Илиев Нешев, Илия Савов, (Писарят
Лико), Вичо Жеков Съгмалов и др. Оцелелите все още типични предс-
тавители на спасовци са Алекса Запрянов Кушев, Боньо Делчев Танев и
др.

Тотьо Запрянов Кушев

В Спасово са се раждали здрави, силни и юначни българи. Те и

сега са добре сложени физически - едри, стройни, силни и здрави мъ-
же и жени, с преобладаващ по-светъл цвят на лицето, с черни или зе-
лени очи. Най-представителни са родовете: Кушевите, Бешовите,
Здравчовите и др. Едри и представителни мъже, с приятна за окото
осанка са били: Иван Иванов Бешев, Делчо Георгиев Чукалов, Марин
Маринов Пенев, Алекса Запрянов, Христо Запрянов, Христо Тотев Ма-
нолов, Таньо Тотев Манолов, Иван Тотев Манолов, Манола Тотев Ма-
нолов и др.

Стр. 50
 Едри и силни жени, родени в Спасово, които не отстъпват на
мъжете си: Злата Иванова Бешева, Гана Иванова Бешева, сестрите То-
на, Момка и Златка Манолови, Деля Запрянова Кушева и др.
Освен, че спасовци са едри и силни, те са и стройни мъже. По-
казателно за това е, че много спасовци са служили в царската гвардия.
Тези хора спасовци наричат "гвардейци". Избраници за царската гвар-
дия са били: Наньо Танев Бешев, Петко Маринов Танев, Кольо Вълча-
нов Колев, Пеньо Златанов Даков и др.
Не бива да се отминава и още едно отличително качество на
спасовци - остроумието. В Чирпанска околия те са известни като "Саке-
та", което означава остроумен човек. Има легенда, че това води нача-
лото си от един случай, когато заможен турчин, качен на кон, е дал
клетва пред Аллах, че няма да слезе от гърба му, тъй като много труд-
но се е качил на него. Настъпилата физиологическа нужда на турчина
не може да бъде повече преодолявана. Той среща по пътя си Мурсал-
ковец и му казва за дадената от него клетва пред Аллаха. Без много да
се замисля, нашенецът му дава съвет: "Прекарай коня под онова дър-
во, аз ще му хвана поводите, а Вие се уловете за един клон и от него
ще се пуснете на земята. Така Вие няма да нарушите клетвата си. Ще
слезете на земята не от коня, а от дървото". Този "акъл" бил много
благоприятен за обременения турчин и се отблагодарил с думите: "Са-
къ акъл" - голям ум. Това станало известно на турците и българите от
околните села. Думите били постепенно перифразирани и започвали
да наричат Мурсалковци "Сакета".

6. СПАСОВСКИ ГОВОР
Спасовският говор, който принадлежи към чирпанския, се е от-
личавал и отличава от говора на съседните села. След разкриването на
основното училище, а след това - прогимназията, с разширяване влия-
нието на читалището посредством книжнината, средствата за масова
информация (радио, вестници, телевизия), съвременният говор на спа-
совци все повече се отдалечава от старата си форма и се приближава
до литературния български език. Запазен типичен спасовски говор ве-
че не може да се чуе и от по-старите и по-необразовани хора. В своя
говор те вмъкват само някои отделни, типични за селото думи.
Проучванията на Никола Гарвалов, а така също и Българският
диалектен атлас установяват, че териториално чирпанският говор не е
обединен в едно цяло. Очертават се пет, дори шест групи села от бив-

Стр. 51
шата Чирпанска околия, в които има известна еднаквост на говора.
Най-типично в това отношение са селата: Златна ливада, Целина, Ме-
ричлери, Длъгнево и отчасти Ценово. Говорът на тази група носи беле-
зите на рупските говори от река Марица.
Втората група села, които имат много допирни точки с първата
група са: Медово, Верен, Марково, Православ. Към нея гравитират Го-
лям и Малък дол. Говорът на тази група села се приближава до този на
селата от Калоферско.
Говорът на селата Черна гора, Горно Белово, Братя Даскалови и
Партизанин се приближава към говора на Асеновградско и Първо-
майско.
Говорът на селата Яворово, Винарово и Могилово е близък на
този от селата, близки до Стара Загора.
Най-голяма е групата села около Чирпан - Свобода, Рупките,
Спасово, Изворово, Стоян Заимово, Средно Градище, Съединение. До
говора на тази група е най-близък и говора на жителите на Чирпан, в
който са пренесени особеностите най-вече от тези села, а така също и
от други селища.
Според определението на Ив. Богоров (по Гарвалов), чирпанс-
кият говор принадлежи към балканските говори и по-специално, към
подбалканските, които обхващат Сливенско, Ямболско, Бургаско, Но-
возагорско, Старозагорско.
Действително, чирпанският говор, в това число и спасовският,
носят много особености на подбалканския, но и по много неща се от-
личават. Първото различие идва още от произношението на старата
българска голяма носовка в глаголното окончание за 1-во л. ед. ч. сег.
вр. Докато в повечето от подбалканските говори се произнася чета,
мета, плета, спасовци изменят ударението върху първата сричка и
окончанието звучи като редуцирано "а" в "ъ": четъ, метъ, плетъ.
Спасовският говор обаче се съгласува с подбалканския по отно-
шение членуваната форма на съществителните от ж. род. Той запазва
под ударение ясното произношение на гласната "а": женатъ, удатъ,
рекатъ. В спасовския говор се забелязва стремеж за измятане на уда-
рението на някои глаголни форми към първата сричка - четъ, пишъ,
носъ дърва, горъ боклук, купи ми нещо за едини, върви по-бърже! Из-
мята се ударението и при глаголи с представка в ед. ч. на повелително-
то наклонение в 1-в л. ед. ч. и в I л. ед. ч. на несамостоятелните глагол-
ни форми: направи ми тръхна, донеси ми рукана! жъ гу намеря къде е?

Стр. 52
Чакай да ти покажа къдей! При глаголи от ІІІ-то спрежение, това измя-
тане не става: жъ продам ола! Нещъ да уставам надиря! При това из-
мятане на ударението при глаголите с представка, се проявява една от
най- характерните особености и на спасовския говор. Изобщо, в чир-
панския говор редукцията на широките гласни в тесни е ярко подчер-
тана. Когато ударението пада върху представка, която съдържа гласни-
те "у" и "ъ", тези гласни минават в съответните им широки гласни. Поч-
ти в цялата страна при въпроса: "От къде сте?" и отговора "Чирпанско",
се подхвърля шегата с национална приемственост за типичното чир-
панско наречие "Жъ гу обия и жъ гу езлижа!" Такива примери могат да
се посочат много: "Жъ гу издебнъ! Одари гу!! Исправи съ! Пребери съ!"
Спасовци, като част от чирпанци, малко са контактували с гръц-
ко население и затова няма исторически наслоен плат от гръцки про-
изход. В говора на спасовци, гръцките думи са съвсем малко "пирус-
тия", "прокопсия" и др. Тези думи се използват и в книжовния ни език:
"Като няма прокопсия, плюл съм в таз орисия". Проникнали гърцизми
в спасовския говор са означенията на някои родови наименования: ка-
леко - съпруг на майчината сестра, която е запазена и досега; калимана
- кума и калтат - кум, употребявани вече от най-старите жители на се-
лото. Измежду селските наименования от гръцки произход е и Анати-
мата.
Ако гръцкият език не е успял да навлезе широко в спасовския
говор, то не такова е положението с турския език, тъй като района на
чирпанско е бил гъсто населен с турци и турския пласт в говора на чир-
панци е заемал широко място (бозук, чапрашик, вересия). Широка аг-
ресия турският език е извършил върху имената на местностите: Гяур
кър, Гьос тепе. Наред с турските имена се срещат и хубави старинни
български имена, като: Усойка, Усоите, Голоша, Валога и др.
В спасовския говор се съдържат и много думи от старобългарс-
кия език: например: при клане на животни, старият касапин казва: "Да
отделя салото (лойта)". Типични старобългарски думи са: погвам, влък,
сръп. Все още много спасовци на киселото мляко казват често мляко,
честа кал и др.
В областта на личните имена, турското влияние не се чувства.
Имената имат типично църковен произход - Иван, Никола, Георги, Ма-
рия и др. Много повече са чисто българските имена - Петко, Трою, Зла-
тан, Желязко, Добри, Слави, Ради, Съби, Бою, Стою, Душо, Дельо, Зап-
рян, Вътьо, Ватьо и др. Български са женските имена: Златка, Неделя,

Стр. 53
Момка, Бяла, Русана, Радка, Елка, Станка, Стайка и др. В Спасово няма
гръцки имена като: Сотир, Зафир, Ставри, а така също и женски, като:
Фидана, Гюла, Севда, Зюмбюла и др.
Спасовският речник има типични свои думи и изрази, останали
още от старобългарския език. Така например под думата "боб", той
разбира не фасул, а познатата на по-старите българи "бакла", или че-
рен боб. Същото се отнася и до думата "лук", под което се разбира са-
мо чесън, а червеният лук, той нарича "суван" и много други.
Интересна семантична метаморфоза според Гарвалов /70/ е
претърпяла думата "скътавам". В литературния език и в повечето гово-
ри, тя означава подреждам, прикривам, запазвам. В спасовския говор
под думата "скътавам", се разбира обличане с нови дрехи - "скъта се и
отиде на хорото", "да го скътам и да отива на училище".
В Спасово, а и в района няма правени проучвания в областта на
семантиката, затова и данните, които даваме са оскъдни.

7. СПАСОВСКИ ФОЛКЛОР
В литературно отношение спасовският фолклор е твърде разно-
образен. В селото са се пеели: обредни песни, семейни и социално-
битови, трудово-професионални, юнашки, хайдушки, исторически и
др. Социално-битовите песни, които са бавни и провлачени песни, са
се пеели по сватби, седенки, веселби. Те са отразявали отношенията
между членовете на семейството, закрилата на семейството от страна
на мъжа, домашния уют, поддържан от жената, несподелената любов,
несполучливия брак, отношенията между снаха и свекърва, злочинст-
вото на мащехата към заварените деца и мн. др. Тези песни са вълну-
вали хората.
В Спасово още се помнят старите коледарски и лозарски песни,
които от 1990 г. упорито се стремим да възвърнем и възстановим. В
коледарските песни в съдбата на човека участие взема цялата природа
и част от вселената. Мотивите на тези песни едва ли са възникнали са-
мо в нашия район, но те говорят за "трайна народна памет".
В книгата "Български юнашки епос", Спасово е поставено в кате-
горията селища с по-силна в миналото "епическа традиция". В тази
книга са посочени 9 песни, записани в Спасово от дядо Вичо Бончев. От
песните на дядо Вичо, девет са юнашки: "Марко Кралевич намира!
брат си Дели Андрелешко", "Марко освобождава три синджира роби"
"Марко побеждава Муса Кеседжия" и др, В тези песни героизмът не е

Стр. 54
търсен само у Крали Марко, а сред по-широк кръг хора: Мирчо Чоба-
нина надхитря латинския крал и спечелва щерка му за вуйчо си Иван
Шишман, "Иво добър юнак, освобождава три синджира роби". В твор-
чеството на дядо Вичо наред с битовите, широко са застъпени и исто-
рическите песни в много широк диапазон: от страданията през турско
робство, войната за освобождение на България, борбата за съедине-
ние, Сръбско-българската война - Балканската и Първата световна вой-
на, борбата срещу фашизма през Втората световна война. Голяма част
от песните са съчинявани от самия дядо Вичо. Неговото творчество е
убедителен пример за устойчивостта на песенно-творческите и песен-
но-изпълнителските традиции.
Останалите направления на народното творчество - приказката,
пословицата, поговорката и гатанката, са също застъпени в Спасово.
Спасовци много обичат да разказват на любопитните си деца
народни приказки. Най-популярни приказки са: "Тримата братя и ла-
мята", "Козичката и седемте козлета", "Магарето, кучето, котката и пе-
телът", "Дърварят и мечката", "Вълкът и лисицата", "Щъркелът и лиси-
цата", "Петлето и златната пръчица", "Мъжът и мързеливата жена",
Трите дъщери и царският син" много други.
Старите спасовци не бяха лишени от чувство на остроумие и ху-
мор. Те знаеха много поговорки, пословици и гатанки. Разпространени
са поговорките: "Всеки ден Мара гиздава, на свят ден гнидава", "На
добър и лош син, защо е имане", "С нея хоро води, с нея софрата бър-
ше", "Храни куче да те лае", "Накарай мързелив на работа, за да те на-
учи на акъл", "Когато не е в млякото, та в суроватката ли?"
Най-популярните пословици бяха: "До гдето ти стига чергата, до
там си простирай краката!", "Крушата не пада по-далеч от дънера си",
"Който вади нов, от нож умира", "Да би мирно седяло, не би чудо ви-
дяло".
От гатанките най-известни са: "Четири братя в една риза стоят"
(орехът), "Четири братя се гонят и не се настигат" (колелата на колата),
"Четири циганки из пътя вървят и се карат" (нищелките на стана), "Дъл-
га Яна, сянка няма" (реката), "Оттук бряг, оттам бряг, в средата бял
сняг" (нощви с брашно), "Черна къделя задянах, бял конец запредах"
(доене на биволица), "Имам си едно магаре, вечер го разтоварвам,
сутрин го товаря" (лавицата) и много други.
Спасовци са майстори и на едно друго по род словотворчесто -
духовното творение. По-скромните и стеснителни изворовци и сред-

Стр. 55
ноградищенци не смееха да минат през селото, а обикаляха по края на
селото през Миндимовата поляна, за да отидат в петък на пазара в
Чирпан. Тези, които минават през селото, старите спасовци с потури и
пояси, с облегнат бастун на краката и броеница в ръцете, седнали на
дюкяна, ще ги огледат от главата до краката и все ще намерят някой
кусур и ще го осмеят: "Бате, гледай го ба! Като от улей излязъл (значи
висок и цингалив -слаб). Какъвто е дълъг, става за мост на реката" и пр.
Подобен род творчество, присъщо на старите спасовци, е пря-
корството, за което не отстъпват на нито едно село. Побратими в това
отношение са само с винаровци. Повечето от прякорите са свързани с
професията на прякорстваното лице - Демерджувите (занимавали се с
демерджийство), Американците - ходили в Америка за печалба и се
върнали бедни, или са характеро-логични: Чукаловите (като чукал),
Кушевите - (куш - лягам), Чучулиговите - хитри като чучулига, Хъшовите
(имат поведение на хъш), Джувлековите и др. В Спасово има прякори,
които са свързани с някои исторически факти: Ферадовите (фералиите)
- дошли от фера, след Освобождението на България от турско робство.
Спасовци поставят и прякори, свързани с някои слабости в характера
на хората - Гено Махната, (за всичко намира махна), или някои подчер-
тано отличаващи се органи от човешкото тяло от другите - Иван Кълва-
ча (с голям нос). Даже и в съпротивителното движение са използвани
за нелегални имена - прякори. На най-големия ятак - Таньо Минев, не-
легалното име беше Тертипа (тертиплия човек) и др.

8. СПАСОВСКА НАРОДНА МУЗИКА

Спасовци обичат веселието, но не търсят дребни поводи да се
веселят. За съжаление, малко са тези, които притежават музикални
дарби. Народните певци и музиканти в селото са малко. Но някога,
свършвала ли е полската работа и втасвало ли е виното, дългите нощи
са минавали в песни и шеги. Над селото се е носела мелодията на ка-
вала, свирката, гайдата, гъдулката, цигулката, кларнета и др.
Много добър майстор-гъдулар е бил Тончо Делев Нанков, който
е бил инвалид. На тържествата са го придвижвалите с инвалидна ко-
личка. Друг, също така отличен гъдулар, е бил Златан Чукалов. Голям
майстор - кименджия е бил Видьо Танев Токов. Все още между по-
старите спасовци се говори за хубавите мелодии на кавалджиите Жеко
Танев Ватев, Делчо Танев Ватев и Нейко Радев Кирев. Най-уважаван и
търсен е бил народният музикант, изпълнител, творец и певец - дядо

Стр. 56
Вичо Бончев, който свири на гъдулка, потомък на големия род Чукало-
ви, дал редица талантливи певци и инструменталисти.
Тази стара песенна традиция у дядо Вичовия род се предава и
на неговите потомци. Таня Вичева - една от дъщерите му, е гласовита
певица. Но дядо Вичо не я одобрява много, защото "не помни думите".
Сред съвременните изпълнители на народни песни са и двама от
правнуците му - Таньо Йорданов и Златко Христов.
Дядо Вичо е роден певец по призвание. Той е пял винаги вдъх-
новено, с възторг и от сърце.
Освен дядо Вичо, в Спасово е имало и други певци и музиканти,
но не така изявени. Добри изпълнители музиканти са: дядо Делчо Ва-
сев (Васевото Делче) - гъдулар, Видьо Нанков (сляп) - свирка. Просло-
вута музикална тройка, с която все още спасовци често се шегуват, че
където е свирела тройката Иван Танков Ботев, Нецо Иванов и Киро Де-
лев, булката е умирала. По-късно се създава нова музикална група:
Желязко Петров - флигорна, след това кларнет и саксофон, Даньо Ива-
нов - бас флигорна, Таньо Василев - тромпет, Илия Петров - тъпан.
Добър цигулар е и учителят Тотьо Вичев Лесов, а майстор на
флейта е учителят Саво Илиев Савов.
Около 50-те години се появява нова, но млада музикална група:
Делчо Маринов Ватев - кларнет, Пею Илиев — бас флигорна, Георги
Сандев - флигорна, Желязко Тодоров - акордеон, Златан Димитров -
тъпан и акордеон.
Макар сами да преценяваме, че спасовци не са музикални,
трябва самодоволно да отбележим, че освен споменатите до тук, в
Спасово са родени още някои добри музиканти - професионалисти, ка-
то: Миньо Троев Данчев - флигорнист, Нечо Стоянов Русев - завършил
висша музикална академия, стига до научно звание доцент. Негов вуй-
чо е Нейко Радев Кирев, прочут музикант в селото.
През 1957 г. по инициатива на новоназначения медицински ле-
кар д-р Любен Панчев, се сформира голям женски хор на три гласно
пеене, в който участват 28 добри певици от Спасово. Певицата на на-
родни песни Гина Делчева се класира на първо място на Окръжния
певчески празник "Прослава на хайдутството". През 1968 г. тя взема
участие и в тържествата на Агликина поляна - Сливен.

Стр. 57
 9. БИТ
Спасовци са живеели в къщи, строени без план, иззидани от ка-
мък, покрити с плочи или стари турски керемиди. Тухли и кирпич не са
използвани за зидане. За направа на къщи са използвани и плетеници
от пръти, прикрепени към дървени колони, носещи покривната конст-
рукция на къщата. Стените са били измазани с мазилка от пръст и сла-
ма. Тези постройки са били най-устойчиви при трусовете. За по-бързо,
селяните са строили къщите си на взаимопомощни начала. Когато ня-
кой започва да строи дом, не само съседите и роднините му помагали,
но всяка къща се е считала задължена да отиде на "меджия". Тази тра-
диция в селото е запазена до образуването на ТКЗС.
Къщите на спасовци в миналото са били предимно едноетажни,
с две големи стаи и покрита "сайвана" (веранда). Едната стая се нарича
"одая" (гостна), а другата - къща с голяма баджа (оджак) - огнище с
широк комин.
В къщата има направена "мусандра" - дървена полица, върху
която са наредени шарени пръстени паници и чинии, калайдисани са-
хани и тасове. Близо до "баджата"' отдясно има ниша, в която се пос-
тавя иконата на Христос или Света Богородица, а под нея - кандилото.
Обикновено в къщата има вградени в стената по 1-2 долапа за съхра-
няване на яденето и други продукти. Всяка къща има лавица (дреш-
ник) - място, където се слагат завивките (черги, козяци и възглавници).
По-новите къщи, строени може би към края на робството, са
били едноетажни, с дълги стрехи, със салон между двете стаи, пред
който се издигала на 60-80 см сайвана, накована с дъски и дървени
парапети. Стените на тези къщи изцяло са иззидани от камък. Покри-
вът е пак от плочи или турски керемиди, с широка стряха. Стаите за
живеене са също две, разположени от двете страни на салона. Със са-
лона е свързан хамбарът за съхранение на храната, разпределен на
"гьозове" за всеки вид фураж. Салонът е на 5-6 стъпала. Под верандата
има малко салонче. От едната му страна е долната стая за живеене на
старите. Тя е топла през зимата и хладна през лятото. От другата страна
е мазата за зимнината и виното. В тези къщи има направени килери за
дрехите и друга покъщнина. На този по-нов тип къщи стаите са с по два
прозореца и то по-големи, разположени задължително на южните
стени. Такъв тип е къщата, в която е разположен музеят, строена през
1880 година.

Стр. 58
 Старинна къща от стар стил

Отоплението на къщата е чрез огнището. Поради големи ико-

номии и липси на кибрит, огънят се е поддържал през цялата зима.
Преди лягане, горящото дебело дърво се заравя с пепел, която запазва
жарта до сутринта и от него се разпалва отново огъня. При изгасване
на огъня в семейството, се е вземало огън чрез главня (горящо дърво)
от комшиите. Андонов пише: "Ние печка желязна не знаехме що е и не
бяхме виждали". По-заможните спасовци освен тези две стаи под
"сайваната" или "одаята", са имали изби, в които са държали зелето,
виното, праза, сланината, туршиите и другата зимнина. Отначало къ-
щите не са имали прозорци със стъкла.
На южните стаи, наместо стъклен прозорец е бил оставен отвор,
на който са монтирани "кюпенци" - подвижни капаци. Осветлението
ставало с лоено кандило, чиято светлина е била съвсем недостатъчна.
В някои семейства за осветление е бил използван буйно горящият огън
на огнището. По-късно, след Освобождението, се въвежда газеното
кандило, след това газената лампа, с през икономическата криза пре-
Стр. 59
ди и след Втората световна война, се ползва за осветление и кибрит.
След електрифицирането на Спасово през 1948 г. започва да се ползва
електрическото осветление.

Старинна къща от нов стил

Основните оръдия за производство са били ралото, стана, хур-

ката, мотиката и др. Обикновено те са били правени от мъжете. Всеки
стопанин е трябвало сам да прави тези оръдия на труда, или да при-
бягва до помощта на близките или съседа си. Волските коли били из-
цяло дървени. Такива коли имаха някои стопани до основаването на
ТКЗС през 1945 г. Желязото се е употребявало изключително малко - за
направа на "палешник" (лемеж) на ралото, за сърповете, балтии
(брадва), тесли, лопати и др. По-голямата част от тези инструменти са
били правени от местни майстори. Косите, пилите и др. са внасяни от-
вън. Бърдата на становете за тъкане също са изработвани от майстори
- бърдари, обикновено турци от Кърджалийско.
Стр. 60
 Главно оръжие на селяните в първите векове на турското робст-
во е била "балтията". Всеки възрастен човек е носел брадва в ръката си
и тя е била негов неразделен другар. В по-късната епоха на игото но-
жовете и огнестрелното оръжие - кремъклия пушка и пищов "Караба-
так", ибзалия пушка, кримка и др. са се закупували по панаирите или
от търговци на оръжие.
Жителите на Спасово са спели на земята. Върху хасъра на пода
се постила козяк, изтъкан от дебело предена ярена (козя вълна), обра-
ботен от тепавица. Възглавниците са вълнени или памучни, домашно
тъкани, нашарени с ивици от различни цветове, напълнени с парцали,
сено, слама или беловина от царевица. В някои къщи има ушит и "ба-
бул" от агнешки или овчи кожи, напълнен със слама. На него сяда
обикновено старейшината - бащата. При лягане за спане има строго ус-
тановен ред. Най-от края ляга бащата, до него майката, най-малкото
дете, а след него се нареждат децата по възраст. Най-голямото дете
ляга на другия край на козяка. Ако в семейството има дядо или баба,
те са най-накрая. Така наредени, стаята се изпълва от единия до дру-
гия край от членовете на семейството. Семействата, които имат по две
и повече стаи, при бабата и дядото спят част от децата. Колкото и да е
било тясно, за младоженците поне за определено време, докато се
роди първото дете, са се стараели да отделят самостоятелна стая.
В много семейства в една стая спят по 8-12 и повече човека. За-
виват се с една или две черги. По-богатите са имали и шарени китени
черги, направени от чиста вълна. До Европейската война чаршафът,
юрганът, одеялото и меките възглавници не са били познати на селя-
ните от Спасово. Вечер и сутрин постелките и завивките за спане се
постилат и вдигат. Чергите са били малки и големи, изтъкани от вети
влачени парцали, дреп, памук, вълна и др. С тях можели да се завият
от 4 до 8 човека. Майките, снахите и момите изпитвали трудност при
постилане и вдигане на завивките. Чергите, козяците, хасърите (рогоз-
ките) и др. се перели веднъж в годината на реката на "Новата чешма"
или няколко къщи организирано с волска кола отиваха на "Алка бунар"
(кръгъл извор) между Партизанин и Оризово.
Пред къщата има направена "бакърница" за съдовете. Тя предс-
тавлява два забити високи кола в земята и напречно заковано едно
дърво, върху което има дървени куки за окачване на бакъри, менчета,
цедилки за цедене на сиренето и други необходими за домакинството
вещи. Пиенето на вода обикновено става с "кепче" (черпак) или "киш-

Стр. 61
кил" от бакър, който стои на мендерче пред къщата. В къщата се дър-
жи пръстена стомна, от която пият вода най-вече децата.
Снабдяването с вода е било много трудно. През сухото време тя
се носи на рамо с бакъри и кобилица. През зимата обаче, когато ули-
ците стават много кални и разгазени от добитъка, носенето на вода
става предимно с магарета, оседлани със "семер", върху който са сло-
жени дисаги, в които се слагат два "бъкела" (дървени съдове), а на
"семера" от двете страни също се закачват още по един бъкел. Снаб-
дяването с вода за миене на съдовете, пране и прочие е предимно от
кладенците, а за пиене и готвене - от "Видьовата чешма", или "Селски-
ят кладенец". Спасовци започват да пият хубава и чиста вода едва
през,1930 г., когато е водоснабдено селото.
Преди Освобождението и след него, семействата са били мно-
гочислени, което се дължи на традицията синовете да се делят едва
след смъртта на бащата. Някои от семействата са достигали до 30-40
души със 7-8 съпружески двойки: дядо и баба, 5-6 сина със снахите,
многобройни внуци и правнуци. Не са били редки случаите, когато се
раждат едновременно син на старейшината и негови внуци. Редът и
дисциплината в тези семейства се спазвали не само защото бащата е
имал голям авторитет, но и заради неговата собственост върху имота.
Многодетността през това време се обяснява с невежеството,
но основната причина си остава ниската сексуална култура на селяни-
те. Раждаемостта е била много висока. Така например Тотьо Манолов
е имал 4 сина и 6 дъщери, а Запрян Кушев - 4 сина и 3 дъщери.
През третата четвърт на миналия век се засилват процесите, ус-
коряващи разграждането на затвореността на натуралното стопанство.
Това довежда и до масово разпадане на големите родове. Косвено
потвърждение на активността на този процес ни дават демографските
данни. Докато в 1854 г. селото наброява 125 къщи, през 1870 г. техният
брой е вече 200. Явно това рязко увеличаване броя на жилищата е по-
родено не толкова естественото, или механично увеличение на насе-
лението, колкото от обособяването на по-малки семейни структури,
оформили се като икономически самостоятелни единици. Този прог-
ресивен по характера си социален процес се отразява положително
върху по-нататъшното развитие на спасовското семейство и води до
изменения в организацията на семейния живот и свързаната с него ма-
териална и обществена култура.
На високата раждаемост е съответствала и много високата

Стр. 62
смъртност при децата. При такива големи семейства естествено хране-
нето не е могло да става наведнъж, а на две, даже и на три смени.
Обикновено на голяма кръгла ниска маса ("паралия") са се нареждали
по- възрастните, а на друга дълга маса (софра) се хранели децата.
Младите булки са ядели последни. Храната се е разсипвала в големи
пръстени паници и калайдисани сахани, в които се е потапял залъка
направо с пръстите на ръката. Всеки със залък бърка в паницата, а чес-
то и особено най-малките деца - с цялата ръка. Отначало вилици не са
се употребявали. По липса на лъжици, понякога двама души са се хра-
нели с една дървена лъжица ("къшикане").
Храната обикновено се е състояла от хляб, манджа, чорба от
фасул и картофи, сирене, зелева туршия, сол и пипер, сланина и др. От
плодовете най-много е имало круши, сливи и по-малко ябълки. Ябъл-
ките - киселици, са се продавали от "даалии" в натура срещу храна. В
големи тенджери се варяло крушева, сливова и ябълкова чорба, подс-
ладена с петмез от грозде, тръстика или захарно цвекло. Много често
компотът е бил единствено меню на трапезата. Зелевата чорба ("ярме-
ята”), варените сливи, туршията от пипер, сиренето, изварата, зеленчу-
ците, най-често червен и чеснов лук и по-рядко френа и краставиците,
са били основната храна на спасовци. Захарта е била лукс.
Андонов с няколко реда добре описва начина на хранене на
мурсалковеца: "Обикновената ни храна беше: фасул, кисело зеле, чор-
ба от него, трушия, сушен пипер, меродия, сушени круши (ошав), чер-
вен и чеснов лук, тиква, леща, боб (бакла) и др. Ние постехме през
всичките пости, постехме и всяка сряда и петък."
Често пъти, при природни бедствия - суша, градушки и измръз-
вания на посевите, спасовци са гладували. Стари хора са разказвали, че
при гладни години по-бедните селяни за храна са използвали и трос-
кот.
Поради ниската производителност на труда и промени в общес-
твения живот големите семейства постепенно започват да се разпадат.
Процесът на разпадане е и бавен и мъчителен, тъй като старейшините
не са искали така лесно да се раздели имотът им. Обикновено подял-
бата е ставала като бащата събира синовете и дъщерите си в присъст-
вие на роднини за свидетели и обявява пред всички, че отделя този и
този син и му дава ниви и лозя, като посочва декарите и местността.
След това отиват в общината и откриват нова партида в землячките
книги на името на синовете, които стават законни собственици на

Стр. 63
имота. За да не останат бащата и майката на стари години сами и за
да ги гледа някой от синовете или дъщерите, при подялбата те оставят
част от имота за себе си. Тази част след смъртта им право да я наследи
има онзи, който ги е гледал. За по-голяма сигурност, бащата още на
живот прави завещание.
ЗАВЕЩАНИЕ
"В името на Отца и Сина и Света го духа, Амин!"
Подписаният жител на с. Мурсалково, Чирпанска околия, име-
нуем ……………………………………………………….. със занятие земеделец, от
православно вероизповедание, българин, туземец, на (75) седемде-
сет и пет години възраст, като ме очаква в недалечно време да
настъпи препълнената от Всевишния за човешкия род смъртна ча-
ша, реших, докато съм жив, със здрав разум и чиста съвест да разп-
ределя всичките си движими и недвижими имущества между нас-
ледниците си, както следва ……………………………….……………………"
Така обикновено се извършвала подялбата на имота в с. Мур-
салково. Преди завещанието синът, при когото ще живее бащата, е по-
лагал големи грижи към родителите си. Той е пазарял, палел печката,
пълни шишето с ракия, сахана с вино и др. С една дума, голямо внима-
ние и грижи се е полагало за родителите.
Часовникът е бил неизвестен. Вместо него през деня за отиване
на работа, за училище и църква, са си служили със сянката на слънцето
от стрехите, а вечер времето се е определяло по звездите, месечината
и пеенето на петлите.
Облеклото на мъжете през ХІХ-тия век се е шиело от домашен
шаяк (домий). Той се изтъкавал от вълнена, домашна прежда на чети-
ри нищели (диметно). След това се обработвал в тепавица и боядисвал
в черно. Носията се е състояла от: потури - широки гащи с дълбоко дъ-
но и тесни крачоли, вързани за кръста с "уркозун" - плетена вълнена
връв; интерия (антерия) - облича се над ризата или фланелата, като се
запасва в пояса; салтамарка - по-къса от интерията, не се запасва с по-
яса. Нашита е с гайтан; контоф - като салтамарката, но без ръкави;
кюрк - с черен или орехов цвят, подплатени с агнешка кожа, дълъг под
коленете. Също от домашна вълнена прежда, но предена по-дебело и
тъкана на две нищейки (лито) са се изработвали абените платове; аба-
та - била дълга, горна дреха, от бял плат, без ръкави, нашита с гайтан;
ямурлук - дълга, горна дреха с естествения цвят на вълната, без ръка-
ви, но с качулка. Той се е ползвал най-вече от овчарите и чифчиите.

Стр. 64
През този период на мода е било и коженото кюркче - горна дреха, с
ръкави или без ръкави, дълга до кръста, ушита от агнешки или овчи
кожи; кожен кюрд (кожух), ушит само от овчи кожи. Ризата обикнове-
но е била бяла за празниците и синя за работа. Тя е била с широки ръ-
кави, като на китката се закопчавала със седефени копчета. Яката е
също с копчета или се връзва с плетена вързалка.
Мъжете не са носели долни гащи (бельо). Всички мъже на кръс-
та са навивали червени или вишневи пояси, домашно тъкани от въл-
нена прежда. На главата си те носели гугла (шапка) от черно боядисани
агнешки кожи. По-заможните са носели астраганени гугли. Гуглите са
били изработени от майстори-шапкари и са купувани само от града.
Обувките също са били най-различни. Най-модерни и скъпи са
били толумбаджийските постали. Те били изработени от майстори-
папукчии, от кожа и гьон, шити с конци. На петите е имало заковани
налци: кондури, изработени от кожа и кюселе. Горнището било шито, а
ходилото ковано с дървени обущарски клечки; чепици - обувки като
кондурите, но с връзки; щифали - цели обувки, изработени като чепи-
ците; цървули изработени от волска кожа или биволска кожа, обрабо-
тени в табахни. Това са били "купешки" цървули и са се носели офици-
ално. На работа най-често се носели свински цървули, изработени от
извадена или само обръсната свинска кожа. Те са се шиели саморъчно
от мъжете.
Мъжете на краката си обували чорапи, оплетени на един шиш,
от вълнена прежда; лапчини - ушити от домашен шаяк; абени калцуни,
дълги до коленете, с телени копчета; навуща - от бял шаяк. Върху на-
вущата се навиват тънко изрязани тасми или черни връвти, усукани от
козя ярена (вълна).
Облеклото на ергените не се отличавало съществено от това на
възрастните мъже. Разликата е била само в това, че по него е имало
нашит повече гайтан.
Не е имало сезонна разлика в облеклото. При горещо време са
събличали интерията, салтамарката, а поясът се разпасвал. Не е имало
и работно облекло. На работа се ходело с по-вети дрехи.
Ергените и по-младите мъже са носели по-дълги коси и се ре-
шели на "къдри". Косата им, отпред на челото, била по-дълга. Това да-
вало възможност тя да се сресва нагоре и назад, или пък наляво и дяс-
но. По-възрастните се сдружели дюс, без да оставят "къдри". През тур-
ско

Стр. 65
 робство старите хора ходели с бради. Постепенно те започнали да ги
изоставят. Последният спасовец, който носел брада, е починал през
1917 г.
Мъжете не са носели накити. По-богатите са носели часовници
в поясите или джобчетата на интерията или салтамарката, с дълги син-
джирчета, които се подавали навън. Ергените са били закичвани на
гърдите с китки от момите.
Мъжката носия започва постепенно да се променя след Първата
световна война (около 1920 г.). Промяната започва най-напред от
юношите, ергените и преминава при по-възрастните мъже. Потурите
се подменят с панталон или брич, пак от домашен шаяк. По-късно те се
шиели и от фабричен плат. Палтото било също от шаяк, но ушито по
градски тип. Обличали са вече пуловери и фланели. Обувките били
сандали, половинки или цели обувки. Цървули са се носели само на
полето. Постепенно се изоставил кюрка и кожуха, големите навуща и
черните връвти. Гуглата се подменя с каскет. Запазил се само ямурлу-
кът за мъжете, които работят на полето и пастирите.
По-възрастните мъже си износват старите дрехи и си шият нови
като младите. Но по-консервативните продължават да носят потурите,
салтамарките, пояса, интерията и гуглата и след 1980 г. Последните
трима спасовци, умрели със старата носия са Таньо Савов Чукалов, Пе-
тър Видев Танев и Делчо Енев Нонков.
Пропуснахме да отбележим, че до петгодишна възраст не е
имало разлика в облеклото на децата. Момчетата и момичетата са се
обличали еднакво. Те били облечени във фусти, нещо подобно на рок-
ля или дълга риза под коленете. След петата година на момчетата об-
личали потури, а на момичетата - кафтани.
При смърт на близък, траурът при мъжете се изразявал като не
се бръснат 40 дни, а жените носят черни кърпи.
Женската носия е била кафтанена - кафтан, салтамарка, кожено
или чуфяно кюркче, контофче и кюрк. Кафтанът е разперен в долната
си част, препасан на кръста със син или червен пояс. Платът за кафтани
е бил от домашна вълнена прежда, тъкан на два цвята. В единият е
преобладавал червеният, а в другият - белият, като и двата цвята са
прошарени обилно и с жички от други цветове.
Обувките на жените са били почти като тези на мъжете: толум-
баджийски постали, кондури, чепици - половинки обувки с връзки,
щифали - цели обувки с ластик и чехли.

Стр. 66
 Облеклото на подявката (момиче, което предстои да стане мо-
ма) е било: кафтан - бял или червен; салтамарка; контофче - без ръка-
ви; престилка - тъкана от вълнена прежда, скромно украсена; пояс съ-
що от вълнена прежда, син или червен и др.
Обувките на подявките са били: кондури, постали и чехли. Те са
обували на краката си чорапи от вълнена прежда, плетени на един
шиш. Освен чорапите са носели и лапчини, а върху тях - калци, високи
до коленете. Едните и другите са били ушити от шаяк. Носели са и абе-
ни калцуни до коленете.
Косите си те сресвали назад, сплетени на плитки. На главата
връзвали кърпа, върху която понякога забраждали и шал. На ухото ви-
наги закичвали чемшир или друго цвете. При излизане от къщи лицето
и било измито, но чисто от червило и белило.
Облеклото на момата е било като това на подявката, но много
по- украсено: - те са носели лисича или някоя друга кожа на врата. Сал-
тамарката е била с много гайтан, а коланът бил покрит със ситни, бели.
и цветни мъниста. Престилката била украсена с много дантели. Чора-
пите, плетени на 5 шиша, богато украсени с дантели. За най-модерна
се считала кърпата "газе". Тя имала черно-лъскав цвят, с дантели нао-
коло. На кърпата или на ухото е имало закичена "китка". Косите били
сплетени на плитка, като оставяли "къдри" на челото. Моминото лице
подправено с много белило и червило.
Младата невяста е носела същата носия, като момата. Тя е из-
носвала моминските си дрехи. Отличавала се е от моминската носия
само по това, че е носела кюрк от шаяк, подплатен от агнешки кожи.
На яката и по страните отпред слагали "боази" от лисичи или други ко-
жи.
Кюркът на булката се шиел нарочно за сватбата. След сватбата,
независимо от сезона, тя го носела ежедневно. Хвърля го чак тогава,
когато кумата отива да го съблече.
На главата си младата булка е носела: качул - направен от навит
повет, съшит с конци, облечен с плат. Качулът се забождал отгоре на
главата, върху нарочно оплетени малки плитки; дюлбен - голяма, бяла,
квадратна кърпа, закачена на качула, спусната надолу по гърба, пре-
вързан на кръста с колан, под който е леко разперен; на качула са за-
качали гайтан, който е висял върху дюлбена. В долният си край гайта-
нът се пръскал на малки червени, кафяви и жълти пискюлчета. На вър-
ха на качула понякога се закачал и пискюл, направен от черна прежда.

Стр. 67
Той се спускал назад и стигал до средата на гърба. От двете страни на
пискюла се закачвали два "бухала" със същата дължина.
На главата си булката е носела и перо от тел, украсено със ситни
мъниста и едри, лъскави "инджий" (стъклени мъниста). Освен това, тя
е носела и подбрадник - ширит от черно кадифе, със зашити по него
малки златни ермелици и мангъри, имитиращи златните ермелици.
Подбрадникът минавал под брадата, като в двата си края бил забоден
за качула.
Възрастната жена постепенно изоставя украшенията по главата.
Облича по-износени и стари дрехи. Запазва само качула и дюлбена,
като върху дюлбена се забражда с кърпа. При студено време е носела
абичка.
Старата жена изоставя качула и дюлбена. Забражда се с черна
кърпа или шал. Носи винаги абичка.
Както при мъжете, така и при жените, носията през цялата го-
дина е била една и съща. По съображение, през различните сезони са
обличали или събличали горните си дрехи.
Косите на жените са били сресвани на път и оплитани на плит-
ки. Понякога дългите плитки на момичетата или невестите са били от-
рязвани и се използвали по-късно. Много често, косите на младите
момичета са били сплитани на една плитка - кондак.
Мечтата на всяка мома и млада жена е била да има богат наниз
(гердан) от пендари, махмудии, рубета. По-бедните са носели нанизи,
които са били имитация на златните украшения. Носели се и огърлици
от цветни мъниста.
Младата невеста по време на сватба е била обличана с червен
кафтан, много украсен с гайтани, цветни ширити и цветни жички, кон-
тофче, кюрк, атлазена престилка от вишнев цвят, украсена с бели и
червени дантели. Обута с щифали. Венецът е бил от липова или черни-
чева кора, огъната на два ката, обшита с червен конец. По кората се
набучвал чемшир, изкуствени цветя. На него се завързвал един пискюл
и два "бухала". Булото е било от червен тъкан вълнен плат. В началото
на ХХ-тия век това було постепенно се изоставя, като се подменя с "ку-
пешко", закупено от града. Булката не слагала ръкавици.
Голяма разлика и промяна в облеклото на спасовката настъпила
след Освобождението и особено в по-късните години.
Традиционната женска носия започва най-напред да се подме-
ня при младите момичета след 191З г. Майките започват да подража-

Стр. 68
ват на града и обличат децата си по градски. Кафтани момичетата об-
личали когато наближи момуването им. Майките осъзнали, че носията
на градските деца е не само по-практична, но и по-красива. Ето защо,
спасовци възприели да обличат децата си по градски до по-голяма
възраст. Това отсрочване на обличането на кафтани постепенно до-
вежда до неговото отхвърляне. След. 1915 - 1918 г. в Спасово започ-
нали да тъчат платове, наподобяващи тези, които се носят в града, а
дрехите да се шият по градски.
По това време младите жени и булки започват да носят "суфта-
нели" и "суфтани", ушити от домашен плат, с джобове. Жените започ-
нали да носят и ризи, дълги до коленете, също изтъкани от домашен
плат. Жените през този период не са употребявали бельо.
След 1920 г. изцяло се променя женското облекло. Приема се
градската носия: пола, блуза, по-късно рокля, фигаро, жакет - плетени
на плетачна машина, контофче и жакет от домашен плат. Подменят се
също и старите обувки със сандали, чепици и чехли.
На момите и младите невести започват да се шият дрехи от "ку-
пешак" - фабричен плат. Към 1925 г. никоя жена от селото не носи вече
кафтан. През този период се променя и сресването на косите. По-
младите започват да си режат косите, което постепенно се възприема
от всички. След 1925 г. по-младите започват да си къдрят косите. Кър-
пи - забрадки се връзвали само при работа. Постепенно се изоставя
носенето на обици и златни пендари, а започват да се носят огърлици.
Променя се и забулването на булката. На главата се слагат изкуствени
пера. Булото е вече бяло и спуснато отпред, а по-късно се спуска отзад.
През този период повечето спасовки започват да имат предпо-
читание към фабричните платове, които постепенно изместват домаш-
ните платове. Моделите също се вземат от града, а дрехите се шият от
градски шивачки.
Макар и не в интерес на мъжете, трябва да признаем, че по от-
ношение на носията и модата, спасовката се оказва по-прогресивна от
спасовеца. При жените, прехода към новата мода трае около 10-15 го-
дини, докато при мъжете продължава 60-80 години.
Жените са работели изключително много. Те са тъчали почти
всичко, което им е необходимо: за облекло, кърпи за лице, за нос, по-
яси, престилки, месали (бохчи), ръкави, възглавници, платчета за пос-
телка, платчета за умряло, върху които се поставят умрелите. Всички
постелки и завивки са били домашни - плъст, козяк, черги и др.

Стр. 69
 В книгата си „Из спомените ми от турското време”, Иван Андо-
нов подробно описва какво е работела неговата майка - Бона Тодоро-
ва - "Предеше сама, тъчеше плат за ризи, шаяк за дрехи, за обличане,
женски кафтани. Всички дрехи шиеше сама. За храна, за облекло и
топливо, ние пари не давахме".
Такъв е бил животът на жената: през пролетта, лятото и есента -
на полето и хармана, а през зимата - в стана, кухнята, отрупана с раз-
нообразна работа: месене на хляб, палене на пещта, печене на хляб,
носене на вода, кърпене на скъсани дрехи, шиене на нови, предене на
хурката, гледане на животните и старите хора и т.н.
Труден е бил животът на спасовци след Освобождението. Не
настъпват почти никакви промени по начина на обработването на зе-
мята и подобряване материалното благосъстояние на селяните.
През време на турското робство, а и 3-4 десетилетия след това,
през лятото всички млади и по-възрастни са ходели на работа на поле-
то. По-големите момчета, над 7-8 години, са пастирчета на овце, гове-
да, кози и др. животни. Бабите са се грижели за внуците и своите деца,
които нашите са наричали "изтърсачета" - последно родените деца. По
онова време жената е раждала докато може да забременее. Водили са
полов живот без да се пазят и това е причината и за късни бременнос-
ти. Тези млади "баби", а и по-старите, освен гледането на децата, са
печели хляба. Те са готвели "манджата" за работниците на полето, ко-
ято по-големите деца носели с магарета за обяд в глинени гърнета. За
вечерта стопанката също готви вечеря.
Трудът на селяните действително е бил много интензивен и те-
жък, особено през летните месеци. През малкото време, което имаха
за почивка през нощта, те бяха обезпокоявани от бълхите, които не
позволяват спокойно да се спи. Въшките не са били изключение. Освен
това имаше и много дървеници, които също не дават спокойствие на
уморените селяни през нощта. От хапането на бълхите, вратлетата на
децата бяха луничави и приличаха на яйце от пуйка. Единственото
средство и то недостатъчно ефикасно срещу тези паразити беше наф-
талина, който нямаше добър ефект. Спасението на хората дойде с отк-
риването и внасянето у нас на препарата ДДТ, с който бяха унищожени
тези паразити.

Стр. 70
 10. ВЯРВАНИЯ
Несигурността в утрешния ден, немотията, гладът, болестите,
нещастията, войните и пр. са дали от миналото своето отражение, за-
пазили са страха от природните сили. За успокоение и закрила, селя-
ните ходят на църква, молят се, палят свещи, подаряват дрехи, вземат
причастие ("комка"), колят курбани на Света Богородица, на Свети.
Илия и прочие. За да им се опростят греховете и да даде бог плодоро-
дие, селяните са изпълнявали редица религиозни ритуали и обреди.
Един от тях е бил черкуването за дъжд през лятото. Хората черкуваха
и напролет, за да е плодородна годината. Черкуването ставало в чер-
ковния двор, на пладнището или на някоя поляна. На този ден се ко-
лели овце и се готвел курбан. Към, 4-5 часа след обед (по икиндия),
църковната камбана биела, селяните се събирали на определеното
място, като носят със себе си пълен месал с хляб, вино, ракия, чиния и
лъжица. След освещаването на курбана от свещеника, започвало раз-
насянето му по трапезите, разположени на зелената трева. Тук, до
късно вечерта, народът празнувал, благославял дядо Господ, молел го
да изпрати дъжд и плодородие. Ония, които не можели да присъстват
на черкуването, изпращали децата с бакърчета да вземат курбан и се
черкували в къщи.
Черкуването ставало и на Гергьовден, като се колели агнета и
жените раздавали хляб и агнешко месо за "бог да прости". По стар
обичай, на трапезите се слагало "просорен хляб", парче сирене, чеснов
лук, варено жито и ориз. Жените раздавали коматче хляб, къс от варе-
но месо, сирене, чесън лук, ориз и булгур. При поднасянето на хляба,
те казвали: "Вземи да споменеш моята майка (баща, брат, сестра, дете
и прочие)". След това опитват от ракията и виното за "бог да прости",
като разливат вино и вода на земята, което означава, че и умрелите ще
ядат и пият.
След яденето започвали тържествата. Специално наетите музи-
канти започвали да свирят хора и ръченици.
Докато младите играят на хорото, по-старите и по-болните
дошли да се помолят и с надежда да се излекуват, се кланели пред
иконите, поднасяли дарове и палели свещи на Свети Георги. На отива-
не връзвали по обичай за здраве и успех в живота по някой конец, или
парцал от ризата си на някое дърво, наречено "боже дърво". Това дър-
во според преданията, е израснало от свирката на Свети Георги, която
той загубил, като пасял овцете си в тази местност.

Стр. 71
 Освен при черкуването, курбан се колело също и при освещава-
не на църква, къща, маслосвет, на имен ден, при голяма радост, за
спасен от смърт, при завръщане жив и здрав от фронта и прочие. Кур-
бан се колело и при смъртни случаи, на годината, на трите, шестте, де-
ветте и т.н. години от смъртта. Тези религиозни ритуали са свързани с
вярванията на населението в задгробен живот. "За да не сърдят умре-
лите", в събота не се маже къщата, не се пере, а се меси и пече хляб и
се раздава, за да "ядат умрелите". Според вярващите, в събота умре-
лите се нареждат и чакат ангелите да им занесат раздаденото от близ-
ките им. Най-често се раздавало на задушница ("Одуши”). Жените ме-
сят хляб, "просоряват го" "за всички души" и след това запалват свещи,
кадят с тамян хляба и напитките, виното и ракията, ориза и гроздето и
други и ги раздават за "бог да прости". Накрая с цветя, ракия, вино,
орехи, босилек и свещи отиват на гробищата да прелеят умрелите, ко-
ито ги очаквали. Тук близките плачат и разказват на умрелите какво е
станало в къщи след тяхната смърт.
Голяма роля за вярванията в задгробния живот и другите добри
и зли сили играят сънищата. Голяма част от спасовци вярват в сънища-
та си и че сънуването ще се сбъдне. Имало добри и лоши сънища. Най-
често селяните разказват сънища за своите близки - умрели, които им
се явявали на сън и им казвали от какво се нуждаят: дрехи, обувки,
хляб, вино, вода и прочие. Затова близките купуват и раздават тези
вещи. Вярвало се, че тези, които са родени в събота, най-много сънуват
и техните сънища се сбъдват. Те стават вечер на сън и ходят из къщи, в
двора, из селото. На тях се явяват често самодиви и таласъми, които
всяка вечер се движели около хората и прочие. Те вярвали, че има хо-
ра, които правилно тълкуват сънищата. Например, когато човек сънува
зелени краставици или грозде, много ще се ядосва. Когато сънува, че
гърми с пушка - ще му дойде хабер от далеч. Когато сънува брашно и
камъни - ще получава пари. Също и когато сънува, че има въшки. Кога-
то сънуваш, че преден зъб ти падне, ще умре близък човек и много
други.
Освен вярванията в задгробен живот и в сънищата, селяните
вярвали в добри и зли духове: ангели, архангели, вампири, таласъми
караконджори, змейове и др. Населението вярвало, че вечер в гроби-
щата се явяват зли духове и затова рядко имало хора, които да зам-
ръкват в гробищата. Много приказки има за таласъми и самодиви. Ве-
черно време, когато хората закъснеят, те бързо, мълчаливо и страхли-

Стр. 72
во минавали през тези места. Стари хора разказваха, че змеят, когато
залюби някоя мома, вечерно време стаята, където спи тя, светела като
ден. На Коледа, когато заколят свинята, караконджорите идвали през
нощта, пиели от нейната кръв и играели хоро. Вечерно време, когато
бабите приспиват децата, ги плашат с таласъми и караконджори.
Населението на Спасово вярвало на клетвите и затова се въз-
държа и се страхува от изричане на клетви. Но все пак жените често
кълнат. Най-силна се смята майчината клетва. Случвало се прокълнато
дете да умре и населението вярвало, че то е умряло, защото е прокъл-
нато от майка си. Най-много клетви си отправяли една към друга етър-
вите, снаха и свекърва, снаха и зълва, съседки и т.н. Най-силни били
клетвите:
"Черна чума да те удари!",
"Господ да те убие!",
"Земичка черна да те изяде!",
"Девет педи в земята черна да идеш!",
"Пустичка дано опустееш!",
"Гръм да те тресне!",
"Нивга бял ден да не видиш!" и др.
Когато някой вземе насила, по нечестен път - зестра или при
продажба, другата страна го кълне:
"Отрова и пелин да пиеш дано!",
"За тамян и восък да ги дадеш дано!",
"За плач и доктор да ги дадеш дано!",
"Дано да пукнеш!",
"Да се вампирясаш!" и др.
Жителите на селото са запазили и поверия за животни и расте-
ния. Според вярванията им, най-силното животно, което държи земята
на рогата си, е биволът. Когато се разсърди или когато се брани от му-
ха, той маха с главата си и цялата земя се разтърсва, става земетресе-
ние. Волът е бил много почитан от спасовци, като основна впрегатна
сила. Затова те един ден в седмицата не са работели за "волско здра-
ве".
Когато кравата се отели, за да не урочаса, на опашката й се
връзва червен пискюл. Млякото от първото доене се хвърля в реката,
като се казва: "Както тече водата, така да тече млякото от кравата!".
Катърът се смята за проклето животно и затова не ражда.
Кучето се почитало много от селяните, като верен другар в жи-

Стр. 73
вота. Затова му се прави постеля до прага на вратата, за да пази къща-
та.
За котката има поверие, че щом като прескочи умрял човек, той
се превръща на вампир, който идва вечер в къщи.
Невестулката според вярванията, причинява много злини на хо-
рата. Тя хапе животните и пие кръвта на пилетата. Когато хората я ядо-
сат или направят опит да я убият, тя идва вечерта в къщи и им разкъсва
дрехите. Затова селяните отбягват да говорят високо за нея, за да не
им направи лошо. Когато я видят, казват: "Нека си ходи сладка и меде-
на!" или "Попадийке, иди на воденицата, там има миша сватба, канят
те за кума!".
За прилепа има поверие, че има притегателна сила. Затова
момците вземат перце от крилцето на прилепа, поставят го в джоба си,
спят с него, за да се лепят момите към тях, както прилепът под стрехи-
те на къщите.
Както навсякъде, така и в Спасово се смята, че кукумявката не
носи добро на хората. Вярва се, че щом започне да "кукумявка" на ня-
коя къща, тази къща ще запустее. Щом кацне на покрива, селяните
бързат да я прогонят. Ако зачести кацането й, се вземат други мерки -
освещава се мястото.
Гарванът също е лоша птица. Започне ли той да грачи грозно и
зловещо, предвещава, че лошо ще се случи. А когато гарваните се съ-
бират на ята и започнат да играят, това означава, че времето ще се
развали, ще вали дъжд или сняг. Когато кокошката пропее като петел -
ще умре човек от къщата. И за да не умре човек, побързват да я зако-
лят. Когато пък кокошката снесе малко яйце, колкото орех, то се счупва
на кръстопът. Ако е без жълтък, това е на лошо, ще умре някой. Ако е с
жълтък - на хубаво е. Когато петел кукурига и гледа към къщи, се вяр-
ва, че ще дойде гост. Когато кукурига "без време", ако времето е хуба-
во, ще се развали и обратно - ако е лошо, ще се оправи. Пеенето на
петлите през нощта означава мерене на времето: един, два, три часа
след полунощ. С пеенето на петлите се прогонват злите духове - вам-
пири, таласъми, самодиви и др. Затова, когато петлите не пропеят три
пъти, селяните не тръгваха на път.
Лястовичката е любимка на спасовци. Тя им носи щастие. Всяко
семейство иска да има лястовиче гнездо под стряхата.
Щъркелът също носи щастие на хората. Вярва се, че ония, които
развалят гнездото на щъркела, не виждат добро - бог ги наказва, като

Стр. 74
разпръсква семейството му.
Има едно малко червейче "мерулка", което при движението си
сякаш, че мери. За него има поверие, че щом премери човек от главата
до петите, той умира.
Има много поверия и за растенията. Бобът (баклата) се използва
от врачките и гледачките, когато гледат на човек. Затова, когато се слу-
чи на някого нещо лошо, има направена магия, или пък ще пътува дъ-
лъг път, близките му го карат да отиде при гледачката "да си гледа на
боб", "да си хвърля боб".
За копривата има поверие, че на Гергьовден трябва да се полее
с агнешка кръв. Когато копривата и кръвта изсъхнат, се поставят на
иконостаса. При заболяване на някой от семейството, той се поръсва с
тях, за да оздравее.
Срамниче - "срамежличе", както го наричат селяните, е цвете,
което по-рано имало в средата черно петно, а сега цялото е бяло. Се-
ляните вярват, че черното петно е изчезнало, защото е изчезнал сра-
мът у младите.
Вярва се, че когато някой боледува от "треска", ако се премери
с червен конец и конецът се завърже за шипково клонче, болният ще
оздравее. С шипкова пръчка не се бие добитък, защото "ще пикае
кръв".
Вярва се, че брястът лекува хората, ако те се промушат под
брястова жила. Върбата се смята за предвестник на пролетта. На праз-
ника "Връбница", жените ходят на църква и носят върбови клончета,
които свещеникът освещава и ги закачат по вратите на къщите "за
здраве". Дрянът се смята за най-здравото дърво. Той е възпят в народ-
ните песни. На Васильовден децата ходят из селото да сурвакат с дря-
нови пръчки хората и добитъка "за здраве". Дрянови клончета с пъпки
се поставят в баницата, като се обозначават нивите, лозята, градините,
конете, воловете, кокошките, а на средата - свито в кръг клонче с пари,
означаващи къщата. По време на яденето, всеки бърза да вземе среда-
та на баницата.
За къпината също има поверие, че лекува децата, ако се про-
мушат под нея. За крушата - жени. които нямат деца, хвърлят камъни
върху клоните й и който камък се закачи, жената го взема и го носи в
джоба си, за да задържи плодът й, както камъкът се е задържал на
крушата.
Наред с всички тези вярвания и свързаните с тях обреди, сред

Стр. 75
населението е била широко разпространена вярата и в магии, баяния и
др. Обикновено магията се е правела за добро или зло, за да се обик-
нат двама млади ли да се намразят. Например: Когато една майка иска
нейната дъщеря да бъде обикната от ерген, който люби друго момиче,
тя крадяла вещ от това момиче и отиваше при баячки-магьосници да
му направи магия, за да ги раздели. Свекърва, която намрази снаха си
и иска да ги раздели със сина си, също правела магия. Когато се разбе-
ре, че има направена магия, тогава родителите на момичето или бул-
ката вземали предмет от съответните лица и отиват при магьосницата
да развалят магията. Затова, когато в къщи дойдели непознати лица,
стопаните внимателно следят техните движения и действия.
Баенето за уроки е също друга форма на суеверие, което някога
имало широки размери в Спасово. Баенето, гасенето на въглен за уп-
лаха, леене на куршум, обайването на пъпки по лицето и тялото, зауш-
ка, лекуване на кръст и др. няма нищо общо с лекуването по методите
на народната медицина - с билки, треви, корени, цветя и прочие, което
и сега се прилага.
Вярвало се, че децата заболяват от уроки, когато им се чудят, че
са проходили и проговорили рано, станало е голямо и т.н. Урочасват
ергените и момите, когато им се чудят за хубостта, хубавата игра и пр.
Децата урочасват, когато вечер, преди родителите да си легнат, си иг-
раят с тях и за да не ги урочасат, всички късат от ризите си конец и
парцалче, слагат ги на ръжена и кадят децата. Смятало се, че може да
се урочаса и от "лоши очи". Такива очи се считат, че имат тези, които
са отбивани от майка и отново са засуквали. На такива хора забраня-
вали да си играят с децата и да им се чудят. Урочасалите деца "вдига-
ли" висока температура, плачели и тъй като нямало лекари, родители-
те прибягвали към бабите- баячки, а някои даже предпочитали баяч-
ките пред лекарите. Баячките трудно се съгласявали да кажат какво
шепнат, когато баят, тъй като те не искали да предадат занаята си на
друг, освен на дъщерята или на внучката си. Един от текстовете за ба-
ене за уроки е: Пиле хвърка горе в небесата, млякото му тече по бели
камъни. От там се слива, в река се влива. Ако е от мъж, да му се пукне
лявото мъдо, ако е от жена, да й се пукне лявата нянка! Да олекне на
болния (назовава се името му), да заспи като вакло агънце".
Друг текст за лекуване на уроки на жени и мъже е: "Женски
уроки, мъжки уроки, ако сте жени - сестри да му сте, ако сте мъже -
братя да му сте. Да му дадете личина, да му олекне на главата, да му

Стр. 76
олекне снагата, като леко перо, като чисто сребро".
Баячките баяли шепнешком, като с палците на двете си ръце
разтривали челото на болното дете. След това с три бучки, едра сол
"обайвали" челото, като подсмърчали с уста и накрая хвърляли солта в
огъня. С пукането и изгарянето на солта и болестта изгаряла, изчезва-
ла.
"Лекуването" за уплаха се извършвало като баячката накладе
огън, налеели вода в една зелена паничка, с ножица вземали въглени
от огнището, шепнели нещо и кръстосвали три пъти ножицата с въгле-
на над паницата, след което го пускали във водата. Така правели ня-
колко пъти. След това вземали пепел и върху нея поставяли "връщни-
ка", с който се покрива хляба в паницата и закрива с топла пепел. Уп-
лашеният стъпвал на кръга, а баячката гадаела по знаците, изобразени
на пепелта. След това се поставяло в паничката пепел, прекарвала се
вода през мандалото на вратата и се давало три пъти да пие вода от
паничката. После водата се хвърляла върху кучето или котката. Щом
като се отръскат (а те обезателно се отръскват), значи болестта минава.
Леенето на куршум е било по-сложна работа. Баячката взема
една лъжица олово, а на болния се дава да държи чаша вода. Разтопя-
ва се оловото и се пуска във водата. Ако оловото се разпръсне и не се
събере, значи болният е уплашен от нещо, а ако пък оловото се събере
в едно, болестта е друга.
Когато детето е болно от заушка, го водят при някоя баба, за да
я "запише". Записването на заушката ставало, като се очернят граници-
те на затеклото място с мастило и по средата се напише кръст, за да се
ограничи болестта.
Има и други баяния, но посочените примери са достатъчни, за
да се разбере как в продължение на стотици години, подложени на
различни изпитания и болести, народът е търсел лек и успокоение.

11. НАРОДНИ ОБИЧАИ

Поставени при тежки условия на живот, изпълнени с много тре-
воги и страдания, спасовци с радост са очаквали неделните и празнич-
ни дни за почивка, развлечения и веселия. В празнични дни, и то след
обяд, най-любимото им веселие е било хорото. Отначало на хорото са
играели само мъжете, а след това се хващали момите и жените. Когато
момъкът води хорото, неговата любима играела до "баша". Най-
близкият му приятел, другарят му е разпъждал хорото, а брат му е иг-

Стр. 77
раел на койрука и строго следи някой да не скъса хорото. Спирането на
играта (скъсването на хорото) се считало за обида за водещия хорото,
който заедно с приятелите си, се втурвал за разправа и започвали да се
бият, за да защитят честта и достойнството му пред момата и хората на
селото.
Една от най-големите радости за семейството е била женитбата
на сина или омъжването на дъщерята - сватбата. Има много предания
и спомени за сватбени обичаи. В Спасово, когато ергенът навърши 18
години, а момата 17, са имали право на "вула" (разрешение за женит-
ба). Но когато избързат и се оженят по-рано, тогава се искало разре-
шение от владиката. Обикновено момъкът и момата са били на една
възраст. Но в повечето случаи момъкът е бил по-голям с 2-3 години.
Случвало се и така, макар и рядко, когато момата е била по-голяма с 3-
5 години от момъка. Това се случвало, когато момата е била поостаря-
ла и тогава родителите й давали "мераз" - зестра: лозе, нива, пари на
някое по-младо момче, за да я вземе. Строго се спазвал редът на ерге-
нуването и момуването. Най-напред се женели големите братя и сест-
ри, а след това по-малките. По-малките чакали да им се "отхлупи кори-
тото", т.е. да се ожени по-големият брат или сестра. Но и тук имало из-
ключения. Понякога по-малкият брат преженвал по-големия, което до-
веждало до обида и смразяване. Имало случаи, когато двама млади се
обичали, но родителите им не се съгласявали те да се вземат. В такъв
случай, ако любовта излизала по-силна, момъкът и момата се взимали
и забягвали, като отивали в свои роднини, докато родителите се съгла-
сят. Имало и случай, когато родителите били непреклонни и разделяли
младите с помощта на полицията. Женитбите ставали и с отвличане на
момата. Имало различни случаи на отвличане на мома. Например, ко-
гато ергенът обича някоя мома, но тя не му отвръща на чувствата, за-
щото е беден или не го харесва. Тогава, той заедно с приятелите си
намира удобен момент обикновено, когато момата е за вода, причак-
ват я, хващат я и я качват на каруцата, забягват до някое село при род-
нини. Родителите на момичето тръгвали да я търсят. Съгласно закона,
младите след една седмица трябвало да се предадат на властта. Тога-
ва започвали разправиите, кавги между двете семейства, които често
пъти завършвали с бой, а понякога и с убийства. Най-често женитбите
били по законен път. Когато момъкът поиска да се жени, вземал съгла-
сието на родителите си.
За да се вземе мнението на родителите и на момата, се изпра-

Стр. 78
щала сватовница (мармарбашийка). Тя пристигала в момината къща,
подхващала разговор от далеч и накрая подпитва момата за женене ли
е, би ли взела предлагания жених. Ако момата и момината страна из-
разят желание, се изпращат годежари "сватовници", "момари". Редки
били случаите, когато родителите отказвали да дадат дъщеря си. При
отказа на родителите, ако момата обича момъка, тя му пристава. На
такива моми хората се смеели и подигравателно ги наричали "приста-
нуши". След съгласието на родителите, страната на момъка започвала
одумването за годежа. Подготвя се "нишан" - вързоп от нова кърпа,
наречена "чувре", с пришит червен конец и нанизани пендари, алтъни,
махмудии, рубета и др. При пендарите слагали малко жито, китки от
босилек и две телени копчета (мъжко и женско), които се закачват
здраво, за да се свържат здраво младите. Тогава момъкът и "момари-
те" в неделя срещу понеделник отиват в дома на момата. След прие-
мането им от родителите на момата и размяната на няколко общи
приказки, най-възрастният от роднините на момъка помолва да доне-
сат една паралия, на която слагат "нишана", развързват го и хвърлят
една банкнота, изпратена от бащата на момъка. След това и бащата на
момата слага пари на "нишана". Пари хвърлят и всички присъстващи.
Бащата взема "нишана" и го подарява на дъщеря си, която целува ръка
на него и на всички присъстващи. Някоя от жените предлага, момата
да скъса червения конец, да вземе една от китките и да накичи момъ-
ка, а пък той с втората китка - момата. Скъсването на червения конец
означава, че годежът е станал, че са "скъсали" и връщане назад няма.
Оттук е излязла поговорката "Скъса ли се конецът, връщане назад ня-
ма". След това момъкът вземал тепсията и я подава на момата. По този
начин тя се смятала за сгодена. Уговаря се кога да бъде годежа. Об-
съждали се някои имуществени въпроси.
Възможно е момата да върне нишана и тогава кандидатът ста-
вал за присмех. Но това се случвало много рядко. На годежа се калес-
вали най- близките. На него момата се явявала с косичника от нишана
и златните пари. Всички са седнали на трапезата, а тя стояла права.
Златните пари не се сваляли от косите до сватбата.
На сутринта всички близки и съседи идвали да честитят на годе-
ницата избраника и да видят подаръците от годежа. От пендарите, ал-
тъните, махмудиите, правят огърлица, която годеницата носела на вра-
та си. Огърлиците бивали няколко вида, според имотното състояние на
момъка. Няколко дни след годежа, родителите на годеника отивали у

Стр. 79
момата да уговорят и решават кога да стане официалния годеж. Имало
много случаи, когато направо се уговаряли за сватбата.
Сватбите обикновено се правели когато не се пости и на лични
дни: по Ивановден, Гергьовден, Великден, Петровден, Димитровден,
за да се запомни. Сватбените обичаи и веселия започвали още в чет-
въртък след обед и завършвали в сряда на другата седмица. Тези тра-
диции продължиха до към 1950 г., а може би и по-късно.
В четвъртък се раздават китките на роднински момичета (зълви-
те). След обед обикновено сестрата на момъка ("къщната зълва"), за-
едно с други роднински момичета се разделят на двойки и тръгват из
селото да калесват роднините и близките за сватбата. Калеската се
състои от следното: едно от момичетата поднася бъклицата или шише-
то с вино и казва: "Много ти здраве от (назовава името на свекъра,
свекървата и на момъка) и ви канят да дойдете на сватба". Като вземе
шишето или бъклицата, калесаната страна отговаря: "Да е жив и здрав,
който я е пратил и който я е донесъл!" и пие за здраве. По същия начин
се извършва калеската и от момина страна.
Китките се правят от босилек, "варосан" чемшир и бръшлян и
един пробит лев, който се връзва на китките с червен конец. В петък
зълвите отиват в момковата и момината къща, сеят брашно и замесват
хляб. У момъка правят "засевки". Месят първа пещ хляб и правят "ме-
деник". Докато се пече "меденикът", зълвите пеят песни и играят хоро.
Има и други обичаи през тези дни. Например, зълвите си намазват ръ-
цете с черно от тигана или тенджерата за да тичат да начернят лицето
на момъка и момата. От своя страна и те чернят зълвите. Така, че всич-
ко това е придружено със смях, закачки, тичане из двора и стаите, къ-
щата се обръща на "вили и могили". Но свекървата и свекъра не се
сърдят, защото женят сина, пък и всичко ще бъде поставено вред, ко-
гато булката дойде в къщи. След опичането на "меденика", той се раз-
чупва и всички ядат от него, пеят песни и играят хоро. В събота печат
няколко пещи хляб, колят теле, овни, овце и др. Вечерта в двора на
момъка започва бръсненето на момъка (бръснелата). Той сяда на стол,
сложен върху хасър и най- близкият му другар го бръсне. След като
момъкът е обръснат, той става и стреля три пъти. Свирачите засвирват
хоро и момъкът повежда хорото. "Бръснелата" продължава до късно
вечерта. След това момъкът, заедно с най-близките си приятели, род-
нини, зълви, отива в момата. Тук става гощаването при музика, песни,
хора, ръченици, до късно през нощта.

Стр. 80
 В неделя сутринта, калесаните роднини и близки идват в дома
на момъка и носят голяма червена или шарена торба "принос" - жито,
царевица, ечемик и подаръци. След това сватбарите се разделят на
две групи: едните отиват да вземат ("вдигат") кума, а другите - "поба-
щима". Когато кумът не иска да стане и задържа сватбата, за него се
казва, че е "тежък" кум. След вдигането на кума и побащима, всички се
събират и заедно тръгват към момините двори. Най-напред вървят
"чалгаджиите" (музикантите), а след тях младоженецът, от лявата му
страна - зълвите, а от дясната - шаферът (деверът), който държи байрак
от шипкова пръчка, наречена "пряпор". На върха на пряпора има муш-
ната червена ябълка или червен лук. Към него има пришити две кърпи
(бяла и червена), украсени с пуканки и сушено грозде, нанизани на
червен конец.
Някои от роднините на момъка изпреварват сватбата, отиват
напред ("спряварници") да известят момата, че сватбата идва. Момата
ги дарява с носни кърпи. Щом пристигне сватбата в момините двори,
майката на момата дарява зълвите и близките на момъка, като след
всяко даряване, дарените играят ръченица с дара.
Един от интересните обичаи е търсенето на момата от момъка.
Момъкът, заедно с шафера, застава пред къщата. Цигуларите засвир-
ват и запяват песента "Излез, излез, момне ле от бащини къщи"... От
изпълнението на тази тъжна песен, в очите на много млади и стари се
забелязват сълзи. Вътре, в стаята на булката се чува песента на другар-
ките й. След това се чуват женските гласове: "Хайде, тръгвайте!" Мо-
мъкът се покатерва на стълба до покрива, взема една керемида, оста-
вя я на земята, счупва я с крак, с което показва силата си, взема едно
парче, което подритва, за да залъже момите, които вардят булката и
тръгва към нея, разчиствайки пътя си от рояк жени и моми, които го
бият с юмруци по гърба, докато отиде до момата. По-слабите момци
виждали доста голяма трудност, докато отидат до булката.
След това свирачите засвирват и запяват песента: "Прощавай,
мамо, прощавай!" Момъкът и момата, завързани с кърпичка за кола-
ните, се извеждат от къщата от братчето или сестричето на булката.
Момата се разделя с родителите, близките и познатите си. Този мо-
мент е много трогателен. Родители и близки плачели за дъщеря си, с
която се разделяли завинаги. След извеждането на булката от бащина-
та й къща, започвала гощавката и даряването на гостите, съпроводени
със свирни и песни. През това време момците и момите играели хоро

Стр. 81
на двора. Докато булката дарявала, момъкът отивал заедно с шафера
до входната врата (портата) и там стоял до края на даряването. След
извършването на тези обичаи, сватбата тръгвала за църквата за вен-
чавка, насред село се виело голямо хоро.
След венчавката всички отивали в дома на младоженеца. Тук,
преди да въведат булката в къщи, родителите на момъка дарявали
всички роднини и близки. Момъкът, булката, деверът, зълвите, кумата,
кумът, побащимът, помайчимата, заедно със свекъра и свекървата и
всички роднини заставали пред къщата. Един от роднините, който
умеел да прави шеги, вземал едно дебело дърво и с брадвата удрял
върху него. Това се казвало "сечене на вратата". Свекърът и свекървата
обикновено давали телица, нива и лозе. По време на "сякането", мом-
ците и момите играели хоро. След завършване на даряването на бул-
ката, хоро играели и лепели пари всички роднини. Най-напред хорото
се водело от момъка и момата. После водел хорото свекърът, превър-
зан с риза през рамо и кросното от стана, с тиган на главата и накичен с
клон от някое дърво. Свекървата, превързана също с риза и метла на
кръста, на свой ред повеждала хорото. Редуват се кумът, кумата, по-
бащимът, помайчимата, шаферът, зълвата и т.н.
През време на хорото всички лепят книжни пари на младожен-
ците. Банкнотите били много големи и няколко каймета покривали из-
цяло гърдите на младоженците, поради което се налага да се пускат от
хорото, за да снемат налепените банкноти и пак да се хващат на хоро-
то. Това продължава до късно вечерта. Вечерта се гощават всички гос-
ти. Обикновено на големи трапези, при свирене и песни, свекърът, ку-
мът, побащимът и гостите нареждат пари на трапезата за здравето на
младите, на свекъра, свекървата, кума, кумата и т.н. "Тези пари давам
заради младите, да се слушат и обичат през целия живот", "За тях да-
вам тази пара, защото те са станали причина ние да сме тук и да се ве-
селим..." След нареждането на парите, гостите отговарят: "Все тъй да
ги даваш" и провикват: "Бре-бре-бре-бреййй! Хайде-хайде, хайде-
деее!" А булката отива и целува ръка на тия, които нареждат парите.
Накрая на гощавката, към 12 часа през нощта, се изпращат ку-
мът, побащимът със свирни и песни, с високи провиквания за здраве и
пр. След това останалите роднини и близки се връщат у младоженците
и до късно, до зори, се веселят.
В понеделник, рано сутринта, булката черпи с ракия. След обед
идват "момини", роднини на момата в дома на момъка, гощават ги,

Стр. 82
играят хоро и си отиват. Във вторник след обяд "мелят" брашно. Този
обичай се изразява в това: на двора се забива кол, взема се едно коле-
ло от колата, поставя се на кола, връзват едно въже за колелото и мла-
доженците въртят колелото, а някой от роднините пуска брашно и яр-
ма, което означава, че мели брашно, за което се заплаща на младо-
женците. Обикновено свекърът и свекървата и другите близки родни-
ни мелят по два-три пъти брашно. Във вторник се изпращат гостите, а
вечерта се събират най- близките на младоженците да направят пос-
леден гуляй и в сряда се разотиват по домовете. В четвъртък помай-
чимата и шаферът отиват при булката, за да свалят булото й и да раз-
секат пряпора. Пряпорът се сече на три. При всеки удар с брадвата,
шаферът казва: "Сеча пелени и поюви". В събота вечерта след сватба-
та, младоженците отиват на гости у родителите на булката. Това се
казва "първа неделя". Отиването на гости се повтаря на третата и пета-
та неделя след сватбата, след което булката вече може сама да ходи
на гости.
Когато сватовете се канят едни други на гости, се казва "поврън-
ки". На тях присъстват и младоженците. "Прошка" се дава от булката
на кума, който я поканва на гости на лични дни: Великден, Гергьовден
и я дарява бакър и ператник.
Труден е бил животът на булката в първите години. Още с оти-
ването, едва 17-18 годишна, трябвало да работи, шета, сутрин най-
рано да става, а вечер най-късно да ляга. Освен това тя трябвало всич-
ко да знае и може: да готви, да меси, да преде, да тъче, да пере, да
шие, да ходи за вода, да дои кравата и овцете и т.н. Ако случайно тя се
простуди и започне на кашли, свекървата и зълвите веднага започват
да се ослушват и одумват, да не би да е дошла болна от къщи. Започ-
ват да й натякват за някои неща, например, че е дошла гола, че баща й
не й е дал онова, което е обещал (нива, лозе, пари и прочие). Така за-
почвали кавгите, а след тях идвали тежките обиди, които не винаги
можели да се забравят. Момъкът, който обичал своята невеста, виж-
дал, че майка му и баща му не са прави, но нищо не можел да им ка-
же, тъй като се страхувал да не го изгонят от къщи и го лишат от имот.
Затова младата булка трябвало да мълчи, да преглъща горчиви сълзи,
но да не отговаря. "Но никога - пише Андонов /5/ - в нашето село, раз-
вод между мъж и жена или разваляне на годеж, не бе известно. Чест-
та, моралът и добрите нрави, народните и религиозни обичаи: за вен-
чаване, кръщене, погребение, бяха напълно запазени и съхранени".

Стр. 83
 Обичаят кръщене се характеризира с това, че децата се кръща-
ват в църквата, в меден съд, пълен с вода, осветена от свещеника. Ку-
мът държал детето на ръце, а свещеникът четял молитви и пеел песни.
Затова кумът бил на голямо уважение, защото той кръщавал детето.
След това детето се потапяло три пъти във водата, като се назовавало
името му. Първото дете се кръщаваше на свекъра и свекървата, но
второто дете в много случаи се кръщавало на кума или кумата, вместо
на името на майката на родилката, което се посрещало недоброжела-
телно от родителите на детето. Когато се раждали две и повече деца в
близки дни от различни родители, те се кръщават в една и съща вода,
"в едно корито" и се наричат "побратими" и когато пораснат, те дру-
жали като братя. След кръщаването ставало гощавка и се дарявали
всички поканени.
Много били обичаите при погребение на човек. Щом някой ум-
ре, първата работа на близките му била да му затворят очите, тъй като
"ако гледа и други от къщи ще умрат". Едни отивали да кажат в църк-
вата на "крахтата" (клисаря) да бие камбаната на умряло, а други оти-
вали да известят на роднините. Мъртвецът го изкъпвали и обличали в
чисти дрехи. След това го слагали по средата на къщата, с главата на
запад, за да чака "възкресението". Всички близки и познати се кланят,
кръстят, палят свещи и поднасят цветя, орехи, ябълки, които се поста-
вят в специално ушита бяла торба. Всяка жена плаче и нарежда за сво-
ите близки - починали, като поръчва на мъртвеца, когато отиде на оня
свят, да им разкаже как живеят. Жените обикновено си казваха по-
между: "Ще запомни ли на кого какво да даде?" При изнасянето на
умрелия от къщи, плачът е най-силен. Ако мъртвецът е млад, майката
припада от скръб. След опяването, което става в църквата или в къщи,
починалият се поставя на волска кола, на която се качват две жени към
главата и две до краката, обикновено такива, които са гласовити и мо-
гат да плачат и нареждат високо. Пред колата вървят близки на умре-
лия, които носят кръста и капака на ковчега. След тях вървят четири
деца, които носят стомнички със свещи и кърпички. Следвани от све-
щеника с кадилница и клисаря. Синът или братът водят воловете. След
колата вървят най- близките, роднините и селяните. Гробът се изкопа-
ва в деня на погребението. Празен гроб никога не се оставя да прено-
щува така, защото ще умре и друг човек от семейството. След като
спуснат мъртвеца в гроба, всички хвърлят пръст върху него и казват:
"Лека му пръст". След погребението всички отиват в дома на почина-

Стр. 84
лия. Тук още от ранна сутрин, ако е блажен денят, се коли овца и се
вари курбан. На голяма трапеза, близките и роднините се гощават, пи-
ят вино от паница или кана, като при всяко пиене казват: "Бог да прос-
ти".
До деветия ден от смъртта, всяка сутрин близките ходят на гро-
ба да преливат и кадят, а до 40-тия ден - всяка събота. На 40-ия ден
("четиридесте") близките, заедно със свещеника, отиват на гробището
да "равнят" гроба. След това всички се връщат в къщи и се гощават с
курбан и фасул, а домашните харизват дрехите на умрелия на някой
негов приятел. На годината се повтаря същото. "Помен" се прави на 3-
ия, на 6-ия, 9-ия месец. След това на годината, на трите, шестте, девет-
те години, а след това се споменава наред с другите умрели от семейс-
твото, наредени по списък и пазени в сандъка. Имената на всички от
семейството се споменават на задушница ("одуши”).
Жителите на Спасово имаха и други обичаи, свързани с различ-
ни празници. Такива празници са например "Игнажден" или "Пипюв-
ден" (2 януари). На този ден всички от семейството стават рано, за да
бъдат ранобудни кокошките, рано да "пронасят", рано да се разквак-
ват и мътят пилета. Всички вземат от дръвника шума или съчки и сядат
по средата на къщата и казват по няколко пъти: "Пююю, пююю, ква-
ква, кукуригу-у-у", "пювка", затова се казва и "Пипювден". След това
шумата и пръчките се поставят в печката. Домакините раздават ошав,
орехи, пуканки и др. Ако дойде човек от друго семейство в същия ден,
той също трябва да "пювка". На този ден не се ходи из село, не се сяда
и върху стол, а направо върху земята.
На 6-ти януари се празнува "сухата Коледа". На този ден жените
пекат хляб и правят малки кравайчета, които раздават на роднинските
деца. Рано сутринта децата стават, събират се на групички и ходят из
село да коледуват, като пеят: "Ой, Коледо, мой Коледо, роди ми се
боже чедо ..." Стопанките им дават ошав, орехи, пари и др. Вечерта,
във всяка къща се прикадява питка и "кюшкек". На Бъдни вечер, преди
много години, на огнището се поставяло голям дървен пън, наречен
"Бъдник", който е горял цяла нощ. Някои от стопаните са осъмвали на
"бъдника", като го пазели, тъй като се вярвало, че Света Богородица
идва да си сгрее краката. Край този огън се е слагала и трапезата. Разс-
тилал се е месал над слама, върху който се поставят постни ястия: киш-
кек, ошав, баница с орехи и др. Специално за вечерта са се приготвяли
и обредни хлябове с фигурки: "кучето", "нивата", "лозето", "воловете",

Стр. 85
"овцете" и др. Най-старият кади трапезата с керемида, върху която са
поставени въглени от бъдника и зърна от тамян. Всички са били прави
около трапезата, за да е право и да не поляга житото.
След веселата вечеря, всички трохи и остатъци се събират и пос-
тавят в сламата. Децата се търкалят в тази слама за здраве. Търкалят се
и някои възрастни, за да не ги боли кръстът по време на жътва. После
сламата се дава на добитъка и той да е здрав през годината.
На следващия ден - 7 януари - се празнува Мократа Коледа -
Рождество Христово. На този ден домакинята става рано, коли пиле и
точи баница за отговяване. Мъжете се събират и колят прасето. Вечер-
та идват роднини на гощавка, на "осмянка".
След Коледа се празнуват Мишите празници, в продължение на
цяла седмица. По това време се пие вино, пее се, вдига се шум, за да
се плашат мишките и да бягат далеч от къщата. Това е остатък още от
езически ритуал. Но въпреки това, попът ходи да ръси осветена вода
против мишките.
На 14 януари се празнуваше Васильовден - Нова година, "Сурва"
по Юлианския календар. Вечерта срещу празника се разточваше бани-
ца, наредена с дрянови клончета, като всяко клонче означаваше ниви,
лозя, къща, добитък и пр. Пече се питка и се вари пача-чорба от крака-
та и главата на прасето. След вечеря, децата от 10 до 14 години се съ-
бират по 3-4 на "кол" и ходят от къща на къща да "сурвакат" хората и
животните за здраве. Стопаните посрещаха и изпращаха радостно сур-
вакарите, като им даваха пари, орехи, ошав и др.
На 15-ти януари се празнуваше Свети Силвестър. На този ден не
се работеше, заради здравето на добитъка. Той беше "волски" праз-
ник. Жените раздаваха хляб за "волско здраве". Момите печаха бани-
ци и канеха момците на вечеря. Всяка мома точеше баница за люби-
мия си. Момците се събираха на групи по 8-10 души и с музика и песни
ходеха от къща на къща, докато изядат баницата. Съществуваше оби-
чай момците да ринат оборите на момите, които има даваха орехи,
сланина, месо, пари и др. В Спасово, селото се делеше на махали. Мъ-
жете ставаха рано, събираха се и "подринваха" оборите. Всеки стопа-
нин даваше по една крина храна. Събраната храна се продаваше, след
обяд се събираха на угощение. Мъжете се веселяха до късна вечер.
Йордановден (Богоявление), (Водици) се празнуваше на 19 яну-
ари. На този ден малките момичета ставаха рано и с бакърче, пълно с
вода и китка босилек поливаха на всички от семейството "за здраве",

Стр. 86
които пускаха пари в бакърчето. На този ден момците ходеха "да къ-
пят" новите младоженци. През деня възрастните хора, събрани в
кръчмата, се хващаха на бас, като залагаха по един бакър вино, ако
окъпят някой от техните приятели в реката до моста. Този, който даде
най-много вино, се отърва от къпане. Хората се събираха на реката до
моста, близо до църквата, свещеникът хвърляше кръста във водата и
младежите го търсеха по дъното. Този, който го намери, беше парично
възнаграждаван.
Следващият ден - 20 януари - е Ивановден. Който е Иван, го къ-
пят на този ден. Настроението за къпането, останало от предния ден,
продължава.
Още неотдъхнали хората от Ивановден, на следващия започва
празнуването на Бабинден - 21 януари. Правят се подаръци на онези
жени, които са бабували при раждане.
На 31 януари е Атанасовден, с който приключват зимните праз-
ници. На този ден се пие горещо вино с подправки.
12 февруари - Три светии - е бил празнуван само от занаятчиите
в селото, които колели курбан и правели угощение на клиентите си.
На 14 февруари се празнуваха Трифоновден - най-големия зе-
меделски и единствен лозарски празник. Лозарите са отивали на лозя-
та, облечени в бели ризи и на коне. Всеки полива с бъклица корена на
една лоза, отрязвал пръчка и благославял. После всички се събирали
сред лозята, разстилали месали и разкъсвали варени кокошки. Било е
прието да се яде само кокоше месо. След като се наобядват, ако е
имало свирач, начело с него потегляли към него. Веселието завършва-
ло в кръчмата, или на мегдана.
В ново време Трифоновден се нарича Празник на лозаря. Той се
празнува много тържествено от кооператорите, като ритуалът е осъв-
ременен. Всички отиват на един от лозовите масиви. Там председате-
лят прави кратък отчет за успеха на лозарите, обявява първенците от
предходната година и пръв зарязва. Полива лозите с вино и вдига наз-
дравица за нови успехи на лозарите. Тържеството продължава в село-
то с обща трапеза и хора.
На "Заговезни" всички се прощаваха с близките си, като целува-
ха ръка. На този ден се ходеше на прошка в кръстниците с баница и
жива кокошка. Прощаваха се и в семейството и между близките. Щом
се мръкне, момчетата започваха да гърмят със саморъчно направени
бомбички и пищови. Младите булки ходеха да се прощават с всички

Стр. 87
роднини. След вечеря се "хамкаше" - люляше халва. Парче халва се
връзваше с конец на тавана, на която се закачват люлките на децата и
се залюляваше. Всеки поставяше ръцете на гърба и с отворени уста се
стремеше да хване халвата. Но често се случваше така, че вместо в ус-
тата, халвата се удряше в бузите, зъбите и устните, което предизвик-
ваше смях и закачки. След "Заговезни", някои от семействата говееха
„(тримереха”), като два дена не ядяха нищо и в сряда сутринта отиваха
в черквата да се "причестяват". Всеки носеше бакърче сливова чорба
(компот) и варено жито, смесено с брашно и захар. Срещнатият с лъ-
жица гребеше от бакърчето чорба и тавата с жито. След това се връща-
ха в къщи и подаряваха стомничка с кърпа на някое дете. Имаше деца
и стари баби, които готвеха за обяд "за пчеличка" (да хванат пчела, ко-
ято се рои).
Спасовци готвеха много и строго спазваха постните дни през го-
дината. Всяка сряда и петък не се ядеше блажно. През коледните, ве-
ликденските, богородичните пости не се употребяваше месо, не се
ядеше блажно (яйца, масло, сирене, извара и др.). През големите, дъл-
ги 40-дневни пости, семействата употребяваха по литър шарлан, който
слагаха по една лъжичка на ядене. Близо 220 дни от годината, селяни-
те постеха, гладуваха.
Празнуването на Тодоровден става около 14 март винаги в съ-
бота. Той е празник на кушиите с прабългарски произход. На самия
празник конете са окичени с пуканки, гердани или здравец. Събират се
на края на селото, обикновено на поляна. Прави се конно състезание -
надбягване. След обед се събира хоро. Победителят от надбягването
по право пръв води хорото. Следващият ден е "чист понеделник". Не
се работи, за да не кълват птичките посевите.
На 7 април е Блатовец. Дворовете се премитат и се запалва
сметта, чрез огъня да се прогонят злите духове. Децата обикалят къщи-
те и думкат тенекии, дъски и всичко, което може да произвежда шум с
думите: "Бягайте змии и гущери, че Благов ден иде!".
Старите хора са запомнили, че жените на този ден са се събира-
ли по махали и по роднини и са празнували женски празник далеч от
очите на свекър и свекърва, на мъж и девери. Това е било един отдуш-
ник за накипелите женски души.
Най-тържествено се празнуваше Великден - 3 дни. На "Великия
четвъртък" се боядисваха червени яйца. На същия ден мъжете ходеха
в Чирпан на пазар, купуваха за момите, момците и децата обувки, блу-

Стр. 88
зи, кърпи, сандали, цървули и др. Често се казваше: "Учи се, работи, че
на Великден ще ти купим обувки!" В събота се събираха по 7-8 къщи,
палеха пещта и задушаваха в пръстен гювеч свинско или агнешко с
ориз - "печено". Вечерта се ходи на черква. Сутринта всички обличат
новите си дрехи и обувки. Преди ядене се кръстосваха с яйца, като
казваха: "Христос воскресе" - "Во истина воскресе". Старите хора каз-
ваха: "Христос кръст". Цели три дни софрата на се вдигаше. На нея
имаше нарязани яйца, свинско печено с ориз, сирене, кана или пани-
ца, пълна с вино. По-младите ходеха у кума си на гости да си разменят,
като носеха подарък кошничка с яйца и кокошка. Три дни се виеше хо-
ро на зелената морава на Пладнището.
Първи май в Спасово се празнуваше като ден на цветята и ден
на пророк Йеремия. Хората излизаха извън селото на поляните и ли-
вадите. Децата се търкаляха в тревата за здраве. Възрастните се по-
черпваха на прохлада. За училището 1-ви май също беше празник. Съ-
бираха се средства от учениците, с които се плащаше на дядо Видьо
Нанков, сляп музикант, който свиреше на свирка. Традицията беше,
училищното тържество да се прави на "Тикията" (Пеневската чешма) в
Изворовско землище. Дотам се отиваше пеша. Учители и ученици вър-
вяха вкупом, като на разходка. Учениците се сменяха да водят за ръка
слепия музикант. През целия ден се играеше хоро, като всички учители
и ученици се сменяха да водят хорото.
На Гергьовден - 6 май - всяко семейство си колеше агне, което
се печеше в пещта. На този ден жените си раздаваха питки и "просоре-
но" коматче хляб с ориз, парче месо и чесън лук. По стар обичай, пре-
ди да се заколи агнето, му се даваше да хапне ярма и да пийне водица.
На рогчето му се запалваше свещ и се прекадяваше. След заколването
му всички си вземаха с пръст от кръвта му и се бележеха на челото за
здраве. На този ден овцете за първи път се доят. Менчетата за мляко
се окичват с венчета от млечка, за да са млечни овцете през целия до-
илен период.
Вратите и иконите се окичват със зелени клонки и здравец.
Връзвала се е обща люлка, на която са се люлеели децата, момите и
момците.
24 май се празнува като празник на Кирил и Методий, празник
на просветата. Празнуват учениците. Те вият венци и ги поставят над
входните врати на своите класни стаи в училището. Манифестират из
селото, начело с ликовете на двамата братя. След обяд има хоро на

Стр. 89
пладнището, на което играят предимно децата.
През юни - месец на усилена полска работа - има по-малко
празници. През този месец са били празнувани Петдесятница и Свети
Вартоломей и Варвара. Хората са се черпели с благословии да няма
градушка.
7 юли е рожденият ден на Йоан Кръстител - Еньовден. Изгревът
се е посрещал край селото, на някое видно място. Прескачал се е огън
и се е пиело вино против страх. Друг летен празник е Петровден - 12
юли. Колят се млади пилета и се ходи на гости. На втория ден на август
е Свети Илия - празник на дъжда и плодородието. В старо време, из-
вън селото са се колели курбани и е ставало общо веселие.
Някои хора изнасяли насред хармана пиростии, маши, връшни-
ци и други железни предмети, за да не пада гръм, или ако паднел, чо-
век като желязо да го понесе, без да пострада.
Богородица се празнува на 28 август. Някои колеха курбан. От-
късват се първите узрели гроздове. Раздават се питки с чепка грозде.
На пладнището цял ден свиреше музика и населението играеше хоро.
На 14 септември свети Симеон стълпник е отбелязан с началото
на гроздобера. Хората си подготвят новите дрехи за следващия ден -
15 септември, когато се открива Чирпанския панаир - един многоочак-
ван околийски празник.
Много тачен е бил в миналото 27 септември - Кръстовден - като
празник на земята. Не са запомнени обреди, свързани с него.
Димитровден - 8 ноември - е останал като ден, в който ратаите
свършват своите задължения към чорбаджиите си и си отиват по до-
мовете. Някои се наемат отново. Пастирите прибират стадата от паша.
Този ден е сигнал за годежи и женитби през следващите месеци.
Спасовци са празнували още християнски и чисто езически
празници. Между християнските са били и Лазаровден, Преображение
Господне, Свети 40 мъченици и много други. От езическите са били та-
чени вълчите празници. Имало е даже мечи ден, на който се варяла
царевица, за да бъде сита мечката и да не напада посевите. Празнувал
се е даже Видовден.
На Никулден - 19 декември - всички си купуваха солен шаран и
го печаха с ориз или праз. Правеха "кюшкек". На този ден се раздава-
ше за Свети Никола. Едни казваха: "Вземи за Свети Никола", други -
"Да ти е напред Свети Никола".
Спасовци имаха и обичаи, свързани с всекидневната им работа.

Стр. 90
Обикновено когато започваха работа, тръгваха на път и други се кръс-
теха "Да ми помага Бог". Когато една жена отиваше на гости "на маха-
ла" с хурка, никога не се допридаше къделята, а винаги оставаше мал-
ко вълна или памук на хурката, за да не е беден зетят. Когато някоя
домакиня бърза да приготви чеиза на дъщеря си, тя "вика меджия" от
близки и познати, които идват и до късно през нощта работят, пеят и се
веселят.
През дългите зимни нощи, момите се събираха на попрелка в
някоя къща, като всяка мома работеше за себе си.
Един от най-хубавите обичаи - "кладене на седянки", беше ис-
тински празник за веселие и почивка. След като цял ден са работили
на полето, мъжете до късно през нощта приготвяха необходимите ра-
боти за утрешния работен ден, а жените, невестите и момите от маха-
лата, заедно с децата и бабите излизаха на мегдана, събираха се на
седянка, като запалваха огромен огън. Тук до късно през нощта, до
пропяване на първите петли (23 часа), се разнасяше смехът на момите
и провикванията на ергените.
Жътвата завършва с изплитане на "брада" от житни класове, ко-
ято с песни се пренася от нивата до къщата и се пази цяла година до
иконата. Всеки първи плод от лозата или от овощните дървета най-
напред се освещава в черквата и след това се позволява да се яде от
него. Ако това е празник на пестеливост, израз на колективизъм и ху-
манизъм, е морално задължение да поднесеш на близки и съседи част
от този плод.
На трапезата се пеят песни за мъжеството и юначеството или
жални песни за лични и семейни несрети. Приказки се разказват само
в домашна обстановка, пред децата. Но на общи сборища, като сват-
бите, не можеш да изпуснеш случая да се похвалиш с някое лично ге-
ройство или щастливо избавление от опасност. Любимите теми в тези
разговори са спомените от турско, злополуките от пътуване, което се
извършва с кола и често е подложено на нападение от разбойнически
банди.
Тържествено, с обилно ядене и пиене, с песни и хора, се праз-
нуваха именните дни. Дори най-бедните не затварят вратите си в таки-
ва дни. Да не приемеш гост на имен ден е признак на неуважение, на
бягство от хората или на болезнено скъперничество.

Стр. 91
 12. ПОМИНЪК НА НАСЕЛЕНИЕТО
Основен поминък на спасовци е било земеделието и животно-
въдството.
За развитието на земеделието в чирпанско съществуват твърде
стари сведения. Според данните, с които науката разполага, тракийс-
кото племе пирогери, е населявало местата около средното течение на
Марица. Пирогери на гръцки означава производител на пшеница. Ясно
е, че отглеждането на пшеница по тези места е съществувало още в
тракийско време. Продължило е и по-късно, до наши дни.
За качеството на чирпанската пшеница в миналото има много
оценки. Поп Константин, в своето описание от 1819 г. пише: "Тази око-
лия произвежда най-доброто жито, затова болшинството там се зани-
мава със земеделие. В своето "Общо земеописание" от 1843 г. К. Фо-
тинов споменава, че в Чирпан се ражда "прехвалена пшеница", че ни-
вята в района "раждат едра пшеница, сусам и лен". През 1869 г. един
чирпански дописник сам се хвали във в. "Македония", че чирпанското
жито е най-хубаво и затова износът му по Марица надминава този на
другите градове. Вероятно при всички тези случаи се има предвид
чирпанската твърда пшеница (загарията).
Наред с пшеницата, чирпанци са имали добър опит и в отглеж-
дането на ечемика, който по всичко изглежда е стара култура. В реди-
ца турски документи от XVII век и по-късно се говори за доставен от
Чирпан ечемик за мензилите (пътнически станции) във Върбица, Узун-
джово, Куриал дере и др. През 1673 г. за нуждите на Куриал дере са
доставени 900 кила ечемик. През 1671 г. са закупени принудително за
нуждите на войската 334 кила, а през 1690 г. със султанска заповед се
закупуват от цялата кааза Чирпан 1049 кила. Във всички реквизиции за
нуждите на войската, ечемикът фигурира на първо място.
В посочените по-горе числа, килото или килето е мярка за вмес-
тимост, която в различните краища е имала различна големина. Чир-
панското кило е било от по 5 шиника (крини), но цариградското, старо-
загорското и други са били от по 4 крини. Според френския изследова-
тел Шарл дьо Пейсонел през XVII век, килето в Южна България е било
от 48 оки (около 65 кг), а в Северна България - 120 оки (около 154 кг).
По-меродавна за нашия случай е големината на килето, с което са се
измервали зърнените храни в Енос, през където са минавали и храните
на Чирпан, предназначени за износ.
Земеделието не е имало еднакъв облик през целия период на

Стр. 92
робството. За най-ранния му облик можем да съдим по една заповед
от XVI век, с която се определят пазарните цени в Чирпанския санджак,
към който принадлежи и Чирпан. В тази заповед се говори за произ-
водство на ориз, сухо и прясно грозде, смокини, пъпеши, дини, круши,
ябълки, лук и чесън. От всички тези култури едва ли са произвеждани
смокини и сухо грозде, докато всички останали са традиционни за този
край.
Прави впечатление, че в изброените по-горе култури, са застъ-
пени всички отрасли на земеделието: зърно производство, лозарство,
овощарство, зеленчукопроизводство, но са застъпени много ограниче-
но. Зеленчукопроизводството е застъпено само с лук и чесън, култури,
известни още в древността. Не са липсвали обаче и производства,
предназначени за по-фини гастрономически нужди. През 1674 г. под
формата на данък сюрсат, Чирпан доставя на султанската кухня 50 оки
чисто масло и 50 оки мед. За голямо производство на пчелен восък
през ХVІІІ век говори френския консул Шарл дьо Пейсонел.
Много по-разгърната картина на селското стопанство в района
дава Иван Богоров. Освен споменатите до тук култури, той говори за
производство на памук, афион, трендафил (рози), сусам, лен. Някои от
тези култури по-късно са изоставени или ограничени. Останалите съ-
ществуват и днес. Памукът трябва да е твърде стара култура за Чирпан,
ако се съди по местното наименование "Памуклук", което значи място,
където се отглежда памук. Такова наименование има не само в Чир-
пан, но и в селата Яворово, Верен, Малко Дряново. Доста стара култура
е и розопроизводството, без да се знае началната дата на въвеждането
му. По-късно то се развива много, като обхваща главно северните села
на околията. Розопроизводството в Чирпан е по-малко по размер от
това на Казанлъшко и Карловско, но маслодайността на чирпанската
роза е твърде висока,.
Иван Богоров намира, че в Чирпан условията са добри за отг-
леждане и на някои технически култури, като цвекло, поради което той
прави предложение да се построи фабрика за производство на захар.
Както е известно, царевицата е пренесена от Америка и на Бал-
каните прониква доста късно. За района като производител на цареви-
ца за износ през Енос се споменава за първи път в документ от 1868 г.
Освен тези култури, в Спасово са сеели още ръж, овес, лимец,
просо и др. Картофите не са били известни на мурсалковци. Едни от
важните фуражни култури - фият и грахът, започнали да се сеят едва

Стр. 93
след Освобождението. От пшеницата, ръжта и лимеца се е приготвяло
брашно за хляб. Овесът, ечемикът и малка част от лимеца, са били ос-
новна храна за добитъка.
Земята се е обработвала със стари и примитивни оръдия - дър-
вено рало. Основното превозно средство е била дървената кола. Дър-
вени са били и диканята, грабите, вилите, лопатите, търмъците и др.
Само сърпът, косата, палешникът, са били железни.
Впрегатни животни са били воловете, кравите, биволите и ряд-
ко - магаретата. Конете са използвани главно за езда.
Полската работа е била много тежка. Есенната сеитба на ечеми-
ка и житото се извършвала при дъжд, сняг, кал и студ. През пролетта се
сеел мартенския ечемик, фия, овеса, царевицата, лимеца и др. Още не
отпочинали от пролетната сеитба, се започва жътвата на ечемика, след
това на пшеницата, коситбата на фия, жътвата на овеса, лимеца и др.
Прибирането на реколтата е на ръка, със сърпове и паламарки.
При богата реколта, жътвата е била един от най-щастливите моменти.
Не случайно и жътварските песни са най-хубави и мелодични. Същев-
ременно, жътвата е била и най-напрегнатата полска работа. Опасност-
та от градушки е принуждавала селяните да спят "на къра", за да могат
от ранни зори до късна вечер да жънат. Това е най-добре изразено в
народната поговорка - "Ден година храни". След приключване на жът-
вата, снопите се извозват със специална удължена волска кола, на коя-
то са поставени две ритли, които позволяват да се товарят много сно-
пи. След превозване на снопите, които се складират на кладня, започ-
ва вършитбата. В двора се прави харман. Най-напред се отесва тревата
и почистват камъните. Привечер, с каци (дървени съдове), се превозва
вода от реката и се полива хармана. След това се поръсва със ситна
слама, "колендри" се с каменно колендро, след което се покрива със
ситна плява. На следващата сутрин харманът се измита и върху него се
развързват и разстилат снопите. Започва вършитбата. Воловете се
впрягат в диканята. Обикновено се вършее с една диканя, но по-
заможните селяни впрягали освен двата вола, кравата, заедно с мага-
рето или коня самостоятелно. "Харманът" се обръща три пъти с вили,
три пъти с гребачи и два-три пъти с лопати. След смилането на стебла-
та на ситни късове слама, животните се освобождават от диканите и се
изкарват на паша от най-малкото момче или дядото, които не могат да
бъдат включени в работата. След това започва събирането на овърша-
ната слама на куп в средата на хармана. Сламата се тика на ръка, с

Стр. 94
гребла и мете с големи хармански метли. При лошо време харманът се
събира и разпръсква по няколко пъти през деня. След събиране на
хармана започва отделянето на зърното от сламата. То е ставало на вя-
търа на ръце. По цяла нощ стопаните са чакали да духне вятър, за за-
почнат отвяването. Селяните са хвърляли нагоре, с лопати срещу вятъ-
ра сламата, при което става отделяне на зърното от сламата. Отделя-
ното от сламата зърно се отвява още два пъти от едрите сламки и кла-
сове, отделя се "кесмика" и чак тогава чистото зърно се внася в хамба-
ра. Сламата с "тарга", носена от двама души, се внася в плевнята. Вър-
шитбата, веенето, отвяването, внасянето на зърното и сламата става
много бавно и трудно. В повечето случаи то е продължавало до 24 ча-
са, а понякога до 1 -2 часа през нощта.
След 1930 г. с внасянето на ръчни веялки, се облекчава труда на
селяните по време на вършитбата.
При феодалното стопанство размяната е била предимно нату-
рална, в продукти. Ето защо селяните са сеели още бобови растения,
лук и други пригодени за неполивни площи. Тези, които са разполага-
ли с вода са засаждали чушки, зеле, пипер, праз и др. Всяко семейство
се е стремяло да се самозадоволява.
Лозата също е била отглеждана. Засаждането е ставало посред-
ством "бучи пръчка". След заболяването на лозата от филоксерата, се
преминава към много сортово и по-културно лозарство. Селяните ос-
вен за вино, са употребявали гроздето и за храна, варели са "петмез",
приготвяли са стафиди, туршия и др. От плодните дървета най- вече са
отглеждани круши и сливи и много малко ябълки от примитивни сор-
тове.
Овцевъдството е било основно занятие на населението. В свое-
то описание от 1819 г. поп Константин говори, че овцевъдството пре-
обладавало най-вече в селата от Караджа даг (Сърнена гора), по- конк-
ретно планинските възвишения между Пловдив, Карлово и Чирпан. Т
е. включва Чирпанските възвишения. За развитието на овцевъдството
наред с говедовъдството говори и факта, че много по-късно са същест-
вували салхани (кланици), в които са се произвеждали суджуци и пас-
търма за износ. В Спасово най-известен е овчарника на Бончовите -
"кокошерницата" под високия връх. Носи името "кокошерницата", тъй
като наред с овцете, са отглеждани и кокошки, свободно пуснати око-
ло кошарата. Овцете освен за мляко, месо и вълна, са били използвани
и за наторяване на нивите. След пожънване на нивите се правят летни

Стр. 95
чардаци и овцете се преместват там. Наред с това се правят и подвиж-
ни ъгли, които се местят през определен срок из нивата за наторяване
на цялата площ.
Наред с овцете, спасовци са отглеждали и кози, които са пасели
с овцете или на сборни стада, които са изкарвали сутрин и прибирали
вечер.
С развитието на земеделието все по-голямо значение придоби-
вало говедовъдството. Основен впрегатен добитък за селянина е бил
волът, а не конят. Волът е използван и в селското стопанство, и за пре-
воз на стоки, и за доставка на дървен материал за отопление от об-
ширните дъбови гори, с които са покрити Средногорието и високите
части на Чирпанските възвишения. Използван е и сам като стока. Голе-
ми говежди стада са откарвани за продан на пазарите в Одрин, Източ-
на Тракия, Цариград, Анадола.
Интересно е, че в народните песни от Чирпанско повече се въз-
пява биволът, а не волът. Тази любов към бивола не може да не съ-
държа уважение към физическата му мощ. В Спасово броят на биволи-
те е бил по-малък от този на говедата. Тези домакинства, които са ня-
мали овце, отглеждали ако не биволица, то крава за мляко.
В Чирпанско, по данни на Иречек, значително е било развито
коневъдството. От района е ставало принудително изкупуване на коне.
Конят не е престанал да се отглежда и по-късно.
В една заповед на Одринския валия от 1738 г. от Чирпан се иска
да достави на войската във връзка с някакъв военен поход 45 волски
коли и 50 товарни камили с юлари, за нуждите на обоза. Камили се ис-
кат от Стара Загора, Нова Загора, от цяла Южна България. Че камилата
е отглеждана в България, е известен факт. Иречек говори, че камиларс-
твото е дошло в България заедно с турците и си е отишло заедно с тях.
Но броят на камилите, който се иска с тази заповед показва, че ками-
ларството не само е съществувало, но е било развит отрасъл на живот-
новъдството. От Чирпан се искат повече камили, отколкото волски ко-
ли. Както е известно по-късно, камиларството се оттегля на юг, към Бе-
ломорска Тракия. Осемнадесети век, по всичко изглежда, е бил пери-
одът на разцвета му в нашите земи и специално в Чирпан.
Оглеждали са също така по 1-2 или повече прасета, според броя
и възможностите на семейството, обикновено от примитивната кулска
порода. За икономия на фураж, те са изкарвали от селския пастир на
паша заедно със свободните от работа магарета. През късна есен пра-

Стр. 96
сетата се спират от паша и започват да се хранят по-икономично с яр-
ма, размесена с говежди изпражнения. Месец-два преди клането, те
се угояват, като се хранят със запарена царевична ярма.
За задоволяване на семейството с месо и яйца, са били отглеж-
дани местни кокошки и пуйки. Живеещите покрай реката са развъжда-
ли патки, гъски и юрдечки.
През пролетта, лятото и есента, всички в семейството са се тру-
дили. На полето са работели всички мъже и жени, стари и млади. През
зимата жените са предели и тъчали непрекъснато. Мъжете, освен че се
грижели за животните и ремонтирали инвентара, са вадели камъни,
които са продавали, сечели дърва и ги извозвали в града.
Голяма част от своята продукция - жито, ечемик и други, селя-
ните давали юшур (десятък върху земеделската продукция) и "беглик"
(данък за животните) на турците. Събирането на "беглика" и юшура в
Спасово е ставало на Беглишкия харман - сега двора на Ветеринарната
лечебница. Друга част са били принудени да продават част от продук-
цията си, за да си посрещнат нуждите на къщата от сол, зехтин, боя и
др. Тези семейства, които не са можели да издържат на високите да-
нъци, са се принуждавали да отделят по един или двама от братята,
които се хващали "аргати" при богатите турци, или отивали в Анадола
за 1-2 години да пасат стадата на тамошните чорбаджии и със спече-
лените пари да платят част от данъците.
Високите данъци принуждават селяните да търсят и други ре-
шения. Те прибягват до скрито и постепенно разширяване на орната
земя. Това е ставало или като разорават целинни земи, или като се из-
кореняват горите. Така, с увеличаването на данъците и нарастване
броя на населението, орната земя се е увеличавала за сметка на пас-
бищата и горите.
С увеличаване на оръдията за производство - рало, мотики, гра-
би, магани, рудани, станове и други, се поражда нуждата от майстори,
които да изработват тези оръдия. Най-напред тези, които не са могли
да си изработват сами тези предмети, са прибягвали към своите род-
нини, близки или съседи. След това със своето по-голямо майсторство
се налагат определени хора, които са били предпочитани за изработ-
ват тези предмети. Отначало не са вземали пари, а това е ставало сре-
щу обмен на труд. Така постепенно се заражда занаятчийството.
Сведения за някои занаяти в Чирпан и Чирпанско намираме в
един труд на Френския консул Шарл дьо Пейсонел, който е пътувал по

Стр. 97
нашите земи от 50-те до 70-те години на ХVІІІ век. Между стоките за
износ, които са продукт на занаятчийско или полу занаятчийско произ-
водство, той споменава восък, коприна, биволски и волски кожи. Бих-
ме могли да причислим към тях и виното. За българския восък той се
произнася, че е жълт, великолепен по качество и се изнася в големи
количества. Чирпан е поставен и между производителите на коприна,
и то със специално подчертаване: "Българската коприна е много доб-
рокачествена... Най- доброкачествената излиза от Загоре, Чирпан и Ка-
занлък".
За развитието на кожарството в Чирпан през епохата на робст-
вото имаме и друго свидетелство. В статията си "Развитието на градс-
кия живот и занаятите в България през ХVІІІ-ХІХ век", икономистът д-р
Иван Сакъзов поставя Чирпан между 10-те града "най-главни произво-
дителни центрове" на кожи у нас.
Споменати са следните занаяти: памукчии, куюмджии (златари),
мутафчии (производители на изделия от козина), фурнаджии, араба-
джии (производители на каруци), казанджии, бъчвари и др.
Освен споменатите в първия поменик се посочват и имена на
кюркчии (шивачи на кюркове), демирджии (железари), бояджии (на
платове), дюлгери (зидари). В този поменик имената са вече разпре-
делени по занаяти и това дава възможност да се изградим известна
представа за количеството и разпространението на отделните занаяти.
Следващите данни за занаятчийството в Чирпан и района намираме у
Н.Събев и Таньо Пеев. Те се основават повече на лични впечатления и
се отнасят до последните десетилетия на робството. Таньо Пеев сочи
22 занаята, Н.Събчев - към 1862 г. - 23 занаята. Сведенията и у двамата
не са пълни. Не се посочват някои занаяти като бръснарството, кафе-
джийството, сладкарството. Смесват се занаятчийски с търговски про-
фесии. Основание за това има, защото занаятчиите са били и продава-
чи на своите произведения. Нещо повече, уставът на еснафските сдру-
жения забранявал на занаятчиите да преотстъпват свои произведения
за продажба на друг занаятчия.
В Спасово е имало ограничен брой занаяти: демерджии, араба-
джии, ламбанти (подковачи), кондурджии, дурмаджии, кюркчии.
Железарството е било първоначално практикувано от приходя-
щи занаятчии - цигани, и се е обособило като самостоятелна професия
към 50-те години на ХІХ век. Може би тогава е придобило по-голямо
значение. Както видяхме, железари се споменават още в поменика от

Стр. 98
1834 г. Модерното шивачество и обущарство (кондурджийството) спо-
ред Таньо Пеев, датира от 1858 г. Последният факт може да се свърже
с културното влияние, упражнявано от западноевропейските страни
след Кримската война.
В Спасово е било развито и семерджийството (направа на се-
мери). Някои занаяти като кафтанджийството, кюркчийството и др., са
били свързани предимно с нуждите на по-състоятелното турско насе-
ление и са изчезнали напълно след неговото изселване.
За занаятчийството по онова време, не само в Чирпан, е харак-
терна неговата съсловна организация. Занаятчиите от всяка професия
са били организирани в свой еснаф или рушвет, вътре в който са уста-
новени строги взаимоотношения между майстори, калфи и чираци,
строг ред за квалификация (преминаване от чирак в калфа и от калфа в
майстор), събирал се членски внос, оказвало се е взаимопомощ, но са
се налагали и наказания за нарушаване на установения ред.
Всички занаяти са упражнявани предимно от българи. Турците
са се насочвали обикновено към бръснарство, сладкарство, кафе-
джийство. В турски ръце е било табачеството (ваденето на кожи), а та-
ка също и дръндарството.
В Мурсалково е бил развит терзилика (шивачеството). Даскал
Вълчан Джевлеков от с. Мурсалково, покрай обучението на децата се е
занимавал и с терзелик, а по-късно и с търговия на ракия, която е про-
давал в селата от Средна гора - Рахманлия, Аджар и др.
Още през миналия век се осъществявали процеси, водещи до
преодоляване затвореността на натуралното стопанство. Селяните отг-
леждат лози и продават вино, част от което с волски коли са карали
дори до Бургас, откъдето са купували пък морска сол. Обмен се прави
и с планинските села на Средна гора, откъдето се доставя дървен
строителен материал, в замяна срещу вино и зърнени храни. В планин-
ските райони, селото се снабдява също с дървени рала, оси, главини,
пармаци и табани за колите и др. Близостта на Чирпан с развитото си
занаятчийство, също оказва по-силно влияние на живота в селото.
В Мурсалкото в било развито и дерменджийството. До Осво-
бождението, на Старата река, която минава през селото, са били пост-
роени 9 водни мелници "караджейки". Най-отгоре по течението е би-
ла "Беговата воденица", воденицата на "бея", която след Освобожде-
нието е била закупена или пък присвоена от спасовци. По на юг от нея
е била "Плочината воденица" (покрита с плочи) - по-късно преустрое-

Стр. 99
на в тепавица. Под нея - "Тополовата воденица", зидовете и улея на
която бяха запазени до 1956 година. В самото село е имало 4 водени-
ци. Най-горната - в двора на Марин Минев Славов - се е наричала "Ду-
лапа", водна мелница, при която водната тяга се предава не по прин-
ципа на скачените съдове, а посредством голямо колело, върху което
има поставени кофо подобни съоръжения, които пренасят водата от
по-ниско и прехвърлят в улея, който задвижва мелещите камъни. Под
нея е била "Пейковата воденица" (в двора на Минчо Иванов), след то-
ва "Мильовата воденица" (в двора а Георги Танев) и "Лесовата воде-
ница" (в двора на Иван Енев Иванов). На юг от селото са били „Ватьо-
вата” и „Бончовата” воденици. Освен тези, на Малката река е имало
още две караджейки.
След Освобождението от турско робство, постепенно се разши-
рява "бакалията" и търговията. Отварят се малки дюкянчета, които
продават стоката срещу обмяна - яйца, жито, просо и др. Такъв бакалс-
ки дюкян беше на дядо Нечо бакалина, от източната страна на реката,
срещу пощата.
Освен дюкяни за бакалия е имало и дюкяни за вино и ракия -
дюкяна на дядо Таньо Хъшев, който се намираше на мястото на транс-
форматора до най-горния мост на реката. Друг, по-късно отворен дю-
кян, е този на Миньо Димитров.
През втората половина на XIX век селяните са дребни стокопро-
изводители и земеделци. Те се занимават изключително със земеде-
лие и скотовъдство. На тях тегнат феодалните отношения. Събитията
след Кримската война (1854 - 1856 г.) се отразяват неблагоприятно
върху икономиката на Турската империя. Един от най- крупните отрас-
ли е лозарството и винарството. На прочутия есенен панаир в Чирпан,
занаятчиите, скотовъдците и винарите, са изнасяли стоката си, към ко-
ято са се стичали да закупуват търговци от всички краища на България.
Тук, в първите дни на говеждия пазар идвали изкупвани на коне и ка-
търи за кавалерията и артилерията, където ставал оборот за не по-
малко от 2-3 милиона гроша.
Богатите поля около Мурсалково и ниското плато благоприятст-
ват утвърждаването на земеделието и животновъдството, като основ-
ни източници за препитание.

Стр. 100
 ІІ. ГЛАВА ВТОРА
МУРСАЛКОВО ПОД ТУРСКО РОБСТВО

1. ПОЛОЖЕНИЕ НА МУРСАЛКОВО ПРЕЗ ТУРСКО РОБСТВО

Развитието на Спасово, неговото социално и административно

положение се определяло от мястото на Чирпан и турската админист-
ративна система и социална уредба.
Проучванията на Гарвалов показват, че през време на турското
робство до 1859 г. в турската администрация Чирпан се водел като На-
хия. След тези години, до края на турското робство, той е кааза. През
ранния период на османското иго, Чирпан и района му се води като
принадлежащ към санджака Чирмен. Едва към края на турското робст-
во в някои документи е отбелязано, че принадлежи към Пловдивския
санджак. Трябва да се отбележи, че турското административно уст-
ройство не е много ясно. Така Стара Загора е принадлежала към сан-
джака Паша, с център Одрин, който е обхващал голяма част от Южна
България и Македония, чак до Прилеп и Битоля. Но околните градове,
като Казанлък, Нова Загора, Хасково, Чирпан, са принадлежали към
Чирменския санджак. Това няма никаква връзка с характера на област-
та или на нейното население. Административната система е била стро-
го свързана с военната. Големината и значението на санджака са зави-
сели от личните качества на неговия управител и най-вече от мястото,
което той е заемал във военната йерархия.
След реформата от 1834 г., когато в страната се учредяват вила-
етите, чирпанският район минава към Пловдивския санджак, който от
своя страна принадлежи към Одринския вилает. До края на робството,
връзката между мурсалковци с Чирпан е била свързана с тези два гра-
да.
На основание проучванията на исторически данни, проф. Нико-
лай Тодоров е установил, че по турската феодална уредба, Чирпан е
бил зеамет, към който по всяка вероятност е принадлежало Мурсалко-
во. Зеаметът е било владение, предоставено на лице от командно- ад-
министративния слой, наречено заимин, който е прибирал част от до-
ходите на района. По други източници Гарвалов е установил, че Чир-
пан е бил вакъф. Доходите на вакъфа се предоставяли на джамии, на

Стр. 101
други верски учреждения, или са били предназначени за някаква бла-
готворителна цел.
Трябва да отбележим и поясним, че при турската феодална сис-
тема, феодалът (спахията) не притежава земята или селището изцяло,
а само доходите от различни видове данъчно облагане. Очевидно мо-
же да се приеме, че Чирпанско е било зеамет с някои от доходите, ко-
ито дава, а с други - вакъф. За вакъф е можело да бъдат обявени и са-
мо отделни имоти.
Изглежда, че Чирпанската околия не е представлявала един зе-
амет, тъй като по данни на Тодоров, Чирпан като зеамет през 1528 г. е
давал доход 12500 актчета (основна турска парична единица по онова
време), а Нова Загора - 32 185 актчета, почти три пъти повече. Изглеж-
да, че градът и районът му не са представлявали един единствен зеа-
мет. Гарвалов е открил документ от 1653 г. в ориенталския архив, в
който се споменава зеамет, който обхваща имотите на село Омурджи
(Омурово), а така също и за зеамети в с. Крушево и други селища.
Феодалната зависимост на селяните не се е изразявала само в
подчинението им на един зеамет. Освен зеаметите, съществували и
по- малки феодални единици - така наречените тимари. Гарвалов пи-
ше за Мустафа, бивш артилерист, който освен рентата от имотите на
тимара, е получавал и половината от таксата, която населението пла-
щало за въоръжената охрана на областта, а също и доходите от данъ-
ците, които се плащат за избягал роб или изгубен добитък. Население-
то е имало и преки задължения към централната власт и неговата об-
вързаност и задължения са били многостранни.
Положението на селяните през турското робство е било изклю-
чително тежко. Цветкова цитира, че първото разпореждане на закона
за Чирменския санджак от XVI век е писано: "Ако се продават роб или
робиня, от продавача и купувача се вземат по четири акчета". Този
текст най-изразително характеризира положението на друговерското
население във феодална Турция. То не само е подтиснато икономи-
чески, но може да бъде купувано и продавано като добитък. Робът не
се използвал за производство, а предимно в домакинството. Законо-
дателят, колкото и цинично да изглежда, е оценил и уважил достойнс-
твото му, като е поставил по-висока такса за неговата покупко-
продажба. При закупуване на вол, крава или кон, като такса са се взе-
мали не по четири, а по две акчета.
Вълната на асимилация на българското население е дошла с

Стр. 102
разрушителна сила, която може би да е засегнала и Спасово. В Търно-
во султан Баязид превърнал патриаршеската църква в джамия, а по-
малките заповядал да бъдат разрушени. Това се засилило при царува-
нето на султаните Селим I и Сюлейман I (1512 - 1566). Вероятно в онези
времена са били разрушени църквите и по нашите земи. И все пак, ако
християните решели да строят нова църква, бил нужен документ от
централната власт. Освен това, било забранено християните да изпол-
зват металически камбани, а само дървени клепала.
Селяните не можели да продават и част от това, което по-рано
са отделяли, защото са били далеч от пазарни центрове. Чирпан срав-
нително късно се развива като занаятчийски и търговски град. Обога-
тявали са се царски чиновници, откупчии на данъци, лихвари. От друга
страна църквата, загубила самостоятелност, е била подчинена на Ца-
риградската патриаршия. Цариградският патриарх събирал чрез своите
владици понякога повече средства, отколкото са били събирани за сул-
танската хазна и местния административен апарат. Народът започнал
да негодува.
Тази картина според Минков се изменя едва след като турската
победна експанзия със страните от централна и западна Европа нама-
лява, за да спре окончателно в края на XVI век. Намаляването на пе-
чалбите от войните на запад води до крупни промени в Турската им-
перия и по-специално в поробените български земи. Турските спахии
започнали да разчитат повече на рентата от раздадената им султанска
земя. Това изисквало земята да се обработва по-добре и нейните собс-
твеници били заинтересовани да създадат по-нормални условия за
работа на селяните.
Пристъпило се към разширяване на поземлените владения. Ед-
на от формите за това, наред с превръщането на спахилъците в нас-
ледствени владения е и присвояването на изоставените и пустеещи
общински земи. Ново усвоените земи били вече собствени и се преда-
вали по наследство. В този процес за разширяване площта на обработ-
ваемата земя и търсене на по-големи приходи се изгражда и социал-
ната система на чифликчийството. Чифлиците били поземлени владе-
ния, придобити като частна собственост и в експлоатацията, на която
се използвал наемен труд на бедното селско население.
Възникването на днешното Спасово по предания, засвидетелст-
вани от Иван Андонов, е на основата на чифлик на Мюрсел Ходжа. За
обработването на чифлишката земя е привлечено околното българско

Стр. 103
население. Тъй като тук се заселват само българи, селото има чисто
български облик. Селяните наред с чифликчийската земя, започнали
да обработват и за себе си изоставени пустеещи земи, които постепен-
но превърнали в своя собственост. За това благоприятства и съществу-
ващи имперски закон, според който, ако дадена земя се обработва в
продължение на 10 години от някой селянин, тя става негова собстве-
ност. С това властта поощрява селяните да обработват повече земя, от
което хазната получава повече приходи. И благодарение на своето
трудолюбие, упоритост и находчивост, мурсалковци постепенно взе-
мат в свои ръце земята - основния източник за богатство в периода на
феодализма.
Затова, че в последните столетия мурсалковската земя е била
собственост на селяните, може да се съди по топонимията. Всички
полски чешми (Пейовата, Троевата, Ватьовата и много други), а така
също и местностите, носят чисто български имена. Местностите, които
носят турски имена (Бикировите курийки, Ормана, Осалево и други),
вероятно са закупени или присвоени след Освобождението, след раз-
пада на турското село Осалево.
Това, колкото и нескромно да звучи, говори за трудолюбието,
находчивостта, упоритостта, пресметливостта и не на последно място
честността и хитростта на мурсалковци. Те успяват от подтиснати, да
експроприират своя потисник още в периода на неговото господство,
преди Освобождението, като закупуват и земята и чифлика.
С развитието на международните отношения и на социалните
изменения вътре в страната към началото на XIX век, робството изчез-
ва. Но подтисничеството под една или друга форма се запазва до пос-
ледния ден на турското владичество. Данъците, налагани по това вре-
ме на не мохамеданското население, Мутафчиев е установил, че са
надвишавали 20 вида. Най-тежък е бил джизето, личен поголовен да-
нък, налаган само на християнското население, на безмилостен - кръв-
ния данък - вземането на отбрани момчета за еничари. Освен данъци-
те са съществували още различни такси, извънредни данъци за мир-
новременни нужди, изкупуване на продукти на принудителни цени.
Много са били и налозите и задълженията, законни и незаконни, които
местните феодали са поставяли.
По данни, изнесени от Гарвалов от различни исторически из-
точници е видно, че Чирпанската околия през 1674 г. е събрала и пре-
дала 100 000 акчета, за да се закупи овче месо за еничарските войски.

Стр. 104
През същата година е наложен военен данък от 87 450 акчета. През
1809 г. са събрани 23 000 гроша за закупуване на зърнени храни за ре-
довната войска. През 1677 г. - 299 600 акчета (от три каази) за закупу-
ване пирони за военни нужди, Най-крупната сума представлявала вое-
нен данък, събран през 1669 г от шест каази - 2 098 650 акчета.
По време на Кримската война, за нуждите на гарнизоните Си-
листра и Шумен, чирпанци предали 209 160 оки брашно, 32 286 444
гроша, 45 964 оки сухари за 66 301 гроша, 12 420 кила ечемик за 130
410 гроша, 3 595 оки чисто масло за 33 904 гроша, 699 говеда на стой-
ност 69 855 гроша, 2 920 овце, агнета и шилета на стойност 85 553 гро-
ша.
В Мурсалково в много редки случаи данъците са били събирани
от турци. Това е извършвал селският чорбаджия и селският кабзамалин
и то без тефтер, защото са били неграмотни. Те са си служили с рабо-
ши.
Освен тези данъци, постоянно задължение на околията е било
да поддържат няколко мензила (пътни станции) с фураж и други про-
дукти за нуждите и задоволяване предимно минаващи през тях войс-
ки. Пак по открити от Гарвалов данни, само през 1697 г. от население-
то на околията са събрани за нуждите на мензила 3 697 кила ечемик,
101 коли сено, 81 кантара слама, 125 коли дърва.
Наред с това, положението на селяните се отежнявало от свое-
волно налаганите от местните феодали налози и повинности. Ангария-
та е била най-тежката повинност към феодала. Злоупотреби са върше-
ли и всички чиновници, включително и тези, които са събирали данъ-
ците, като са правели редица фалшификации, изнудвания и злоупот-
реби.
Условия за грабеж е създавала и нестандартната и неуеднакве-
на турска мерна единица за вместимост на зърнени храни - килото или
килето. На едно място е било пет, а на други - четири крини. Същата е
била и мярката за дължина - лакътят. На места лакътят се е измервал с
неподгъната длан, а на други - с подгъната. Намерени са документи,
които установяват, че много чиновници събират храни с по-голямо ки-
ле, а ги продават с по-малко.
Непоносимо е станало положението на населението и липсата
на правна защита. Безчинствата, грабежите, отвличанията, убийствата
и много други са били повсеместно явление. За такава трогателна пос-
тъпка пише Г.С.Раковски за положението на селяните в Чирпанско.

Стр. 105
"Турските главорези редовно отвличат млади хора и искат за тях голям
откуп от родителите им". Посочва се случай с две момчета от с. Малко
Тръново и Могилово. Бащата на едното не можел да плати откупа и то
било жестоко убито, а на другия не достигнали парите и мелницата и
него очаквала същата участ.
В своята книга "Положение на българския народ под турско
робство" Тодоров, като се позовава на доклада на руския консул опис-
ва, че най-тежко е било положението на селяните в Чирпанско. В тези
райони турците са били известни със своите зверства и безчинства,
особено през последните години на робството при Сайт ага, наречен
Змията.
В своите спомени Иван Андонов също разказва как в Чирпан ка-
то ученик, турските момчета ги посрещали като се връщали от училище
и ги карали да клякат и стават по 40 пъти, което е предоставяло удо-
волствие и на старите турци.
Особено тежко е било положението на района през периода на
кърждалийските и аянски бунтове в края на XVIIІ век и началото на XIX
век. Кърджалиите са пристигали на големи орди от 2-3 хиляди души.
Те нападали селата и градовете, подлагали населението на грабеж, сеч
и безчинства. За Чирпанско са документирани две такива нападения.
Едното - през 1765 г. от хасковски турски разбойници, водени от Хаджи
Ибрахимоглу и другото - през 1793 г. Освен с бягство и криене в горите,
населението се е опълчвало и открито срещу нашествениците. Населе-
нието от близките на Чирпан села приижда в града, където заедно с
тамошните жители започнали да правят окопи, подсилвани от плете-
ници, тухлена и каменна зидария, така наречените шарамполи.
Андонов описва един случай като учител в с. Евджилери. Той
тръгнал на 8-ми юли 1872 г. за Пловдив да купи учебници. Със себе си
носел 2 турски лири и 5 бели меджидиета. Когато стигнал в Осальовс-
кия орман, изведнъж пред него излязъл Гюрдоглу Ибрахим от с. Оса-
лево - "турчин страшен и грозен в лицето и в очите, извади големия си
нож и искаше да ме заколи, обаче се задоволи само да ми обере пари-
те".
Бабата на Андонов - баба Савовица, му разказвала какви страш-
ни времена е прекарала и какви страдания е преживяло Мурсалково.
То било разграбено няколко пъти от кърджалии, даалии и еничари,
които беззаконно върлували десетки години. Те грабели, крадели,
клали, обезчестявали млади момичета и осквернявали млади булки,

Стр. 106
които много често отвличали със себе си. Щом влизали в селото, тръг-
вали по къщите да търсят хляб, масло, кокошки, баници и който мъж
се противопостави, "под нож прекарват". Младите булки и момичета
се криели в задънени бъчви, като са ги вкарвали през вранката и са
дишали само през дупката, през която се налива виното.
Баба Савовица също му разказвала, как един турчин "хвана дя-
до ви поп Петър, качи му се на гърба, тури му в устата една лозева
пръчка като дишиндрик (юзда) и го кара да го носи по високото на ку-
пището (торището)”.
Кърджалийските и даалийските нашествия са станали сериозна
причина за някои демографски промени в района. През тези нападе-
ния Чирпан се е превърна в убежище за населението на околните села.
Местните турци и българи събирали добитъка си и храната и се затва-
ряли в шарампола и водели сражение с кърджалиите. Не всички хора,
обаче, които градът е приютил по време на тези нашествия, са се вър-
нали в Мурсалково. Някои са останали в града. Нашият съселянин Ан-
донов споменава, че от Спасово около 600 такива семейства не са се
завърнали в селото и са изоставили стопанствата си.
Но не всички жители на околните села са потърсили убежище и
спасение в Чирпан. Жителите на северния край на околията, подгоне-
ни от бедствията, се отправят с целите си семейства към Мала Азия,
където намират по-спокойни условия на живот. Писателят Васил Кън-
чев посещава този район в края на миналия век и в записките си спо-
менава седем села, жителите на които са потомци на изселниците от
Чирпанско. А чирпанци е имало и в други села, както и в градовете
Бандърма и Гьонен.
Голяма част от българското население в Мала Азия се претопява
сред подавляващото обкръжение на турци и гърци. Но една част от не-
го запазва своето народностно съзнание. През 1914 г. около 12 000 ма-
лоазиатски българи се завръщат в родината си и се заселват на раз-
лични места. Друга част се завръща още в края на миналия век. Пове-
чето "малоазиатски чирпанци" попадат в Ивайловградска околия - в
селата Лъджа и Свирачи. При една анкета, направена преди няколко
години, най-много жители на тези села са посочили като родни места
на своите прародители селата Нова махала (Найденово), Медово и
Православ.
Характеризирайки положението на българския народ през XVIII-
ти век, Андонов пише: "Народът бе изгубил съзнанието си за своето

Стр. 107
славно минало и отдавна беше скъсал с всяка традиция, която му на-
помня за царство, за държава, за победи и др. Даже аз не знаех и не
бях чувал нито една народна песен, с която да се възпее някоя наша
военна победа от миналото, или някое военно поражение. С изключе-
ние на баналните песни за легендарния Крали Марко, или както го на-
рича поетът Вазов "всеславянска слава", Аз не бях чул за никой друг
цар или войвода да се възпява славата му или геройството му. Наисти-
на имаше песни: "Поискал е горди Никифор" и "Откак се е зора зазо-
рила", които се пееха от някои разпалени младежи, но те бяха нови
песни. Народното съзнание, особено в долните слоеве на нашия народ
за въоръжен бунт против турската държава, съвършено отсъстваше.
Даже семето, посеяно на революционна почва от Дякона Левски, не бе
в състояние да обхване борческия дух на целия народ".
Най-тежко е било положението на българите в старозагорски
район при приближаването и оттеглянето на войските на ген. Гурко.
Когато отрядът на ген. Гурко преминава през м. юли 1877 г. през Хаин-
боазкия проход за да разбие в тил турските войски, заели проходите
при Мъглиж и Шипка, напрежението в Стара Загора започва бързо да
нараства. Едни от турците - Хаджи Тахир Ага и Асан Пехливан, са готови
да опожарят българската махала, да избият населението и ограбят бо-
гатството му. Разкривайки техните замисли, Емин бей и Хаджи Ашм
бей прогонват от града кръвожадните Хаджи Тахир Ага и Асан Пехли-
ван. Със своите башибозуци те се оттеглят на запад от Стара Загора. В
същото време, двамата благородни турски първенци настояват пред
по-заможните и богати българи да поканят ген. Гурко, който се намира
в Казанлък, да завладее Стара Загора. По този начин да се спаси бъл-
гарското, еврейското и турското население от идващите турски орди от
башибозуци и еничари.
Генерал Гурко се отзовава на призива на българските и турските
първенци и пристига с отряда си в Стара Загора. Той е посрещнат не
като завоевател, а като освободител и покровител. През това време се
получават съобщения, че на гарата в Нова Загора се разтоварва много
оръжие за идващата армия на Сюлейман паша, който се насочва през
Стара Загора с 30 000 армия към проходите Мъглиж и Шипка. Пътят
между Стара Загора и Нова Загора е пресечен от армията на Рауф па-
ша. Генерал Гурко с около 6 000 войници обхожда Средна гора през
змейовския проход и от Долно Паничерево се насочва към Нова Заго-
ра. Сред кратък бой завладява града и унищожава оръжието на турска-

Стр. 108
та армия.
По това време армията на Сюлейман паша се приближава от юг
към Стара Загора. Населението от селата е изплашено и ужасено от
зверствата на башибозуците и търси спасение при руските войски.
Асан Пехливан след като разбира, че не ще може да влезе в
Стара Загора преди армията на Сюлейман паша, се отправя в посока
към с. Могилово. Той дълги години е върлувал в чирпанския район и
знае кои са богатите българи в селата. В Могилово най-богатият е поп
Димитър. Семейството на поп Димитър е било малочислено - син
Милчо, снаха Руска и малката едногодишна Елка. Попадията преди
една година е била съсечена със сабя от Асан Пехливан в избата на
къщата, защото не е казала къде е скрито златото на поп Димитър.
Една сутрин, синът на поп Димитър - Милчо - отива в гората да
прибере овцете. Там вижда Асан Пехливан с група башибозуци, надве-
сени над заклано агне. Милчо, човек, участвал в старозагорското въс-
тание през 1876 година, минал през турските кауши, има кураж да раз-
чисти сметките си с Асан Пехливан заради убийството на майка си. Се-
га му се отдава сгоден момент за отмъщение. Приближава се между
храстите, прицелва се добре в Асан Пехливан. Заклетият враг полита и
пада на земята. Милчо се връща в селото и веднага цялото семейство
заминава за Стара Загора при братушките. Настаняват се в чичовата му
къща. Макар и за кратко, семейството се радва на свободата.
Скоро Сюлейман паша обгражда града и започва настъпление.
Милчо се включва в доброволческите отряди на българите за подпо-
магане на руските войски и българските опълченци. Руска пък, със же-
ните помага на ранените бежанци и войници - превързват, хранят и
обслужват ранените. След като избухват пожарите в града, голяма част
от българското население започва да бяга през Дервентския проход на
север към Балкана. Едно след друго падат българските укрепления в
града. Турците навлизат в Стара Загора.
Милчо след като вижда, че всичко е загубено, напуска бойната
линия и се връща при семейството си и предлага веднага да напуснат
града. В настъпилата паника, той грабва детето и тръгва към прохода.
Заедно с него тръгва и Руска, накуцвайки от рана на крака. След тях
тръгва и поп Димитър. Част от турските войски навлизат в града и
преследват бягащите българи. Улиците и пътищата се покриват с тру-
пове. Група турски войници обхожда през Аязмото се устремява на из-
ток, за да пресече пътя за прохода. Руска успява да се изнесе на север

Стр. 109
през Аязмото, заедно с отстъпващите руски войски. Милчо остава с хо-
рата, на които пътят за отстъпление е вече пресечен. Огладнялата и
изплашена малка Елка не разбира нищо и плаче в ръцете му. Около
него, край пътя в паниката за захвърлени малки деца, които също пла-
чат. Уплашен, Милчо оставя дъщеря си в един храст. Скрива се в изос-
тавен и запустял кладенец. Непрекъснато слуша писъци, охкания и
стрелба. След около един час детските писъци заглъхват. Последните
опълченци и отряд казаци, останали да прикриват руските войски при
отстъплението им виждат изоставените деца, събират ги и ги отнасят
заедно със себе си.
През нощта, когато затихват стрелбите, Милчо излиза от кладе-
неца, дълго търси малката Елка, но не я намира. Изтеглянето му на се-
вер е невъзможно. Връща се обратно в града. Намира чичовата си къ-
ща полуразрушена. Вижда убит чичо си и чинка си. Решава да се укрие
в еврейската махала, в приятел на баща си. Уплашени те се развикват.
Милчо е подгонен от турците. Едва се спасява в разрушените сгради.
Най-после излиза от града и тръгва към родното Могилово, надявайки
се, че там ще завари съпругата и баща си.
В Могилово е заловен от башибозуците. Златото на поп Дими-
тър е взето. Милчо, с вързани ръце, е отведен от оттеглящите се на за-
пад турци. По пътя той е зверски заклан. Мястото, където е убит на из-
ток от Стайковия кладенец, в изворовско землище, носи името "Мил-
човият гроб".
Останалите от семейството не знаят нищо един за друг. Руска
преминава Балкана през Мъглиж, Селци, Трявна и се добира до Тър-
ново. Настанена е в село Самоводен, в дома на български градинар в
Унгария. Поп Димитър, също успял да излезе от града, стига до Търно-
во. Той е назначен за свещеник в село Беляковец. Никой не знае нищо
за другия. На Рождество Христово Руска, заедно с други жени от село-
то, отива на църква в село Беляковец да се помоли и причести. Поп
Димитър излиза от олтара за богослужение. Чува се повишаващ се,
плачещ глас. Отправя поглед и вижда снаха си. След няколко дни като
научават, че Стара Загора е освободена от турците, тръгват за Могило-
во. Преминават през снежните преспи пеша през Стара планина и
Средна гора. В родното си село не заварват нито Елка, нито Милчо. На-
учават за трагичната смърт на Милчо, но за Елка никой нищо не знае.
От мъки и тормоз поп Димитър скоро умира. Останала сама, Руска се
принуждава да се омъжи в Спасово за Тотьо Манолов Савов.

Стр. 110
 От този брак Руска ражда десет деца - четирима сина и шест
дъщери: Недка. Христо, Елка, Манол, Таньо, Тонка, Мария, Ива, Момка
и Минка. Макар родила десет деца, майчината обич й нашепва, че Ел-
ка е жива. До последния момент от живота си напомня на синовете и
дъщерите си да не забравят, че имат загубена сестра при боевете в
Стара Загора. Тя моли като родни нейни сестри и братя да я търсят и
открият. Многократно напомня отличителния белег на челото на Елка
(Когато Елка проходила, на шапката й зашили златна паричка. При па-
дане, паричката се врязала в кожата на челото, а от раната остава бе-
лег).

Елка Савова

За съдбата на Елка никой нищо не знае. През 1961 г. във вестник

"Работническо дело" от м. юни, спасовката Росица Христова Манолова
прочита статия за Наталия Павлова Вранска. Към статията, която е пре-
печатана от руско списание, има приложена и снимка. Под статията е
отбелязано, че Наталия е българско дете, намерено край Стара Загора.
Наблюдателното око на Росица, вглеждайки се в снимката на тази вече
възрастна жена, долавя прилика с най-голямата й леля Неда.
Росица Христова, заедно с братовчедка си Росица Бинева и ней-
ния съпруг - Йордан Бинев, отиват при леля си Неда. Показват снимка-
та и прочитат писаното в статията. Тя веднага отговаря: "Това е нашата
сестра!". Влизат във връзка с малкия син на Вранска. През 1965 г. той
посещава България. Още при влизането в дома на Неда Тотева - сест-
рата на майка му такава, каквато той я знае, веднага възкликава: "Та
Стр. 111
това е моята майка!". Толкова много си приличали, че той не можал да
направи разлика между тях.
От снимките на майка си, когато е била млада, които донесъл,
ясно личал белегът на челото й. Нямало съмнение, че това наистина е
изгубеното при боевете край Стара Загора дете - Елка Мичева поп Ди-
митрова.
Станало ясно, че казаците отнесли Елка, както и многото други
захвърлени деца в обоза на руските войски. Някои от децата били оси-
новени още там от бездетни българи. Друга част се отправят към Ру-
сия. Елка е осиновена от руски офицер. Тя заживява в новото си се-
мейство в Петербург. Там завършва средното си образование, а след
това завършва химия в Женева. Занимава се с политическа и научна
дейност. Става една от известните жени в Петербург и Русия. Занимава
се с научна дейност и стига до професор по химия в Петербургския
университет. Освен многото си научни трудове, спомени и записки, тя
подарява и голяма библиотека в Петербург. От родителите си тя е зна-
ела, че е осиновена и че е намерено българско дете. Това цял живот я
измъчва без да може да си обясни защо истинските й български роди-
тели не са я потърсили. Омъжва се в Петербург. Има двама сина. Еди-
ният, по-големият е офицер - полковник, участник във войните, вклю-
чително и в Отечествената война. Другият, по-малкият, е завършил аг-
рономия, станал е научен сътрудник и в последствие професор по юж-
ните култури в град Сочи.
След пристигането на генерал Гурко в Стара Загора, от Спасово
дошли да се ориентират в обстановката свещеник Манол Минков Ко-
ларов, Таньо Манолов, Атанас Иванов Кючуков, Кольо Троев Бешев и
Васил Нейков Бешев. Намеренията им били след като се запознаят с
предстоящите събития, да се върнат в селото и организират спасовци
за съдействие на руската армия.
При отстъплението на руските войски от Стара Загора, Манол
Минков, Атанас Иванов, Кольо Троев и Васил Нейков успяват да се от-
теглят с тях. Те преминават Стара планина и се настаняват в търновски-
те села. Там те престояват, докато руските войски освобождават Стара
Загора и се завръща в Спасово. С тях не успял да се изтегли от Стара За-
гора и завърне в Спасово Таньо Манолов. Той е бил убит в боевете
край Стара Загора.
Положението на българите от старозагорски район е било мно-
го тежко. Ордите на Сюлейман паша опожаряват 320 села от Староза-

Стр. 112
горска, Новозагорска, Чирпанска, Хасковска, Търновосейменска и Хар-
манлийска околии. Избити са много мъже, отвлечени са жени и потур-
чени малолетни деца. Колкото повече е продължавала войната, толко-
ва по-жестоки са ставали турците към българското население. При бяг-
ството на турците към Цариград, притиснати от руски войски през де-
кември 1878 г., селищата от Стара планина до Сан-Стефано са се пре-
върнали в горящи развалини, а беззащитното население се е разбяга-
ло по гори и кърища.
През турското робство и въстанията са паднали убити повече от
12 000 затворници, избесени от Одринския Джамил паша, Пловдивс-
кия Ибрахим паша. От болести в затвора измрели 13 000 човека и око-
ло 3 000 души били заточени в Диарбекир и други места.
Тези мъки и страдания бързо били забравени в Чирпанския ра-
йон, когато на 3 януари 1878 г. се задава от Стара Загора руската кон-
ница. Всички църковни камбани и клепала забили. Мало и голямо, на-
чело с всички свещеници, със сол, хляб и бъклица излязло на "Памук-
лука" да посрещне братушките. Едни плачели, други се кръстели, трети
прегръщали и целували братушките "... сълзи и смях, плач и радост -
всичко това беше едно и също през този исторически ден ...". Същата
картина се повторила и на 5 януари при посрещането на пехотата, ид-
ваща от северозапад от Карлово и Чирпан. Посрещанията, които са
направени в Чирпан и околните села със сълзи на очи от цялото насе-
ление, са били неописуема картина. Народът е отдал на братушките,
на своите освободител, божествени почести. При посрещането всички
мъже захвърлили фесовете си. Както в Чирпан, така и в Мурсалково,
настанало голямо оживление. Радост и задоволство сияели от лицата
на всички.

2. ФОРМИ НА СЪПРОТИВА
По време на робството, населението на Мурсалково е било са-
мо българско. В навечерието на Освобождението в селото е живяло
само едно турско семейство от с. Осалево. Турчинът е бил нает за пол-
ски пъдар, за да пази имотите на селяните от минаващите турци за па-
зара в Чирпан.
Освен това, в литературата няма данни, а също така и предания
за масови или единични потурчвания на населението.
Тези обстоятелства определяли и пасивната форма на съпроти-
ва на Мурсалковци срещу турците, не плащане на данъка, берий и др.

Стр. 113
При пристигането на бирника, кехаята (глашатая) разгласявал из село-
то:
"Го-о-оспода, бирникът дойде в селото-о-о! Всеки да отива
да плаща данъка си! Който няма пари - в Голоша! ... Голоша!"
След това той се връщал в общината при бирника-турчин и му
докладвал, че е съобщил на всички.
- Аферим, аферим, бе чоджум! Ами небу онова ГОЛШ-ГОЛШ,
дето викаш, бе кехая?
- ГОЛШ-ГОЛШ ли? Аз викам да ги е страх, ефенди, че който
не си плати данъка, ГОЛ ще го съблечем и пак ще го плати.
- Ивет, ивет! (браво, браво!) - похвалял го турчинът.
Ония данъкоплатци, които не искали или не можели да платят
данъка си се укривали в гората "Голоша" и се връщали след заминава-
нето на бирника.
Но понякога, при случаи на насилие и беззаконие, съпротивата
е била активна.
В околностите на Мурсалково и съседните села върлувала раз-
бойническа банда, оглавявана от Асан Пехливан, толерирана от предс-
тавители на турската власт. Тя ограбвала от населението пари, дрехи,
добитък. Обирите обикновено били съпроводени с побоища и убийст-
ва. Тази банда си поставила за цел да залови и отвлече като заложник
Ради Алексов Рачев, овчарче, и по този начин да изнуди бащата, богат
мурсалковец, да даде откуп, за да освободи сина си. Търсейки Бончо
на "Тандовото келеме", една вечер разбойниците попаднали на група
овчари. Овчарите побягнали към гората "Саливото". Турците ги пос-
ледвали. Асан Пехливан, качен на кон, подгонил Стоьо Иванов Мута-
нов, настигнал го и с извадена сабя започнал да го извърта около един
глог. Виждайки, че турчинът може да го съсече със сабята,Стоьо изва-
дил карабатака и го убил. Убийството било разкрито. Стоьо бил арес-
туван и откаран в гр. Пловдив. За да бъде освободен, баща му давал
четири пъти подкуп от 400 гроша. Поради това, че Стоьо бил подведен
в "самотна присъда", не бил осъден. Но не бил освободен и от затвора.
В навечерието на Освобождението той бил изваден от Пловдивския
затвор и убит.
Очевидно това убийство не е преднамерено и е станало случай-
но, инцидентно, при самоотбрана. Но в Мурсалково е имало и случаи,
когато престъпниците са били ликвидирани след предварително об-
мислени планове. Такъв е бил случаят с Гюл Ахмед и братовият му син

Стр. 114
около 1865 г. Тези разбойници са били от с. Осалево и са върлували из
съседните села.
Престъпленията на Гюл Ахмед принудили братята Димо и Илия
Бончеви и Запрян Танчев от с. Мурсалково и Троьо Недялков от с. Тюр-
кмешлии да се организират и убият турчина. Те проследили маршрути-
те му и една вечер го причакали в "Теньовата корийка" край с. Мур-
салково. Турчинът бил заедно с братовият си син, момче на 15-17 го-
дини. Водейки го със себе си, той го учил как чрез престъпност не само
да се препитава, но и да живее по-охолно.
Пръв по престъпника стрелял Троьо Недялков, но може би от
вълнение не успял да го убие. Но от последвалия втори изстрел, тур-
чинът бил убит. Ядосан, Троьо Недялков за реванш за неуспеха си се
нахвърлил върху турчето, уловил го за врата и със силните си ръце му
измъкнал гръкляна. Двата трупа били отнесени далече, в чуждо зем-
лище и умело скрити. Убийството на Гюл Ахмед и "стажанта" му оста-
нало тайна.
Друг мурсалковец, изразил своята съпротива против турското
подтисничество чрез лични отмъщения е Стоян Танев Каракашев. Ра-
ботейки на нивата си, по пътя за с. Рупки, той окачил горната си дреха
на едно дърво. Минаващ турчин на кон, може би пиян, стрелял по дре-
хата му. Дядо Стоян взел пушката, която винаги носел със себе си,
стрелял по турчина и го убил. Скрил трупа. Разсъждавайки, че може да
бъде открит, взел решение да се укрие в Добруджа. Сбогувал се с
близките си и заминал. Но и там бунтовната му душа не стояла мирна.
Извършил няколко убийства на турци. Станало рисковано да остава
повече там. Завръща се в Мурсалково. Но през това време убийството
е разкрито. Той бива заловен и откаран в Пловдив. Отдалечаването от
събитието било смекчаващо вината обстоятелство. Осъдили го на до-
животен затвор. При приближаването на руските войски турците изве-
ли всички затворници и ги избили. Но Стоян Каракаша, бил съобрази-
телен, ловък, смел и рискуващ човек, хванал се за гредите на помеще-
нието и се качил на тавана. Укрил се до идването на руските войски.
Завърнал се в селото, където преживял до дълбока старост.

3. ВЪЗРАЖДАНЕ
В този раздел разглеждаме промените, които настъпват в с.
Мурсалково и района, без да се спираме на предпоставките за появата
и развитието на процесите на Възраждането, които са достатъчно

Стр. 115
изяснени в нашата историческа литература.
Още при падането на България под турско робство, мурсалко-
вецът се е разграничавал от поробителя по език, по религия и не же-
лаел да има никакъв допир с него. Българите са смятали за най-голям
грях "да прекадиш прясно брашно, мляно в турска мелница"; "да не
пометеш мястото, където е стоял при теб някой друговерец".
Към XVIII век в Мурсалково започва да се долавя повишаване
духа на селяните и реакции срещу проявите на насилие, стремеж към
разграничаване от турците и народностно обособяване.
Подемът и развитието на съзнанието на мурсалковци в края на
XVIII и началото на XIX век е свързан с появата и развитието на една по-
] заможна, по-независима и по-авторитетна класа. Тя пък от своя стра-
на е свързана с развитието на занаятчийството и търговията. Свещеник
Сталев и Иван Андонов сочат като първи представители на тази класа в
Мурсалково Вълчан Чорбаджи, който е ходил на гурбет в Анадола, от-
където е донесъл много пари и закупил много ниви. Друг такъв предс-
тавител на тази категория селяни е бил Манол Чорбаджи. Тяхното за-
могване се свързва с положението на народни представители в общи-
ната и нейни кметове. Като такива, на тях се възлага от турците разп-
ределението на данъците между населението. Това им дава възмож-
ност за забогатяване чрез присвояване на част от събраното.
Имало и други будни мурсалковци, които рано са доловили
възрожденския процес и са тръгнали да търсят изява на своите заная-
ти. Андонов пише, че като ученик в Пловдив през 1870 г. - 1871 г. е жи-
вял в дома на наш съселянин - Минчо Ненов Абаджията, преселен
много рано. Чрез него Андонов се запознава и с други мурсалковци,
станали пловдивски граждани: Таньо Неделчев Попдимитров, Михаил
Мутанов, Киранчо Мутанов, Душо Проданов, Иван Георгиев, Иван Ата-
насов и др. Всичките те са били абаджии, със самостоятелни дюкяни в
чаршията и представители на главното ядро на "абаджийския еснаф".
От Рупки също е имало преселен в Пловдив: Добри Иванов, Аргир
Добрев, Хаджи Ангел, Съби Иванов, Маньо Генов, Кольо Генов и др.,
представляващи "казанджийския еснаф".
Всички тези наши съселяни, вече "граждани" на Пловдив, са би-
ли с напълно запазен език и народност. Те не са се поддали на "гръц-
ките посегателства" да ги "денационализират". Взели са активно учас-
тие в борбите срещу пловдивските гърци през 1854-1858 година за
възстановяване на отнетата незаконно българска църква, както и при

Стр. 116
превземането от гърците на църквата "Св. Богородица" на З0.11.1858 г.
Освен това, те са взели живо участие и в подготовката на тържествено-
то отпразнуване за пръв път през 1856 г. на празника "Св.Кирил и Ме-
тодий". Наш съселянин Балю Манев, също преселен в Пловдив още
през 1796 г., е изучил сина си Маню на занаята "инджетерзия". Маню
имал две дъщери, които завършили гръцкото девическо училище. По-
голямата - Теопенти, през 1876 г. е била назначена за учителка. За гор-
дост на спасовци, от падането на България през турско робство, за
пръв път в Пловдив е била назначена българска учителка в девическо
училище и то наша потомка.
Въздействие върху пробуждането на мурсалкорци, както и на
целия народ, са оказали и зачестилите войни между Русия и Турция в
края на ХVІІІ и началото на XIX век. Известно е от историята, че през
1810 г. във връзка с тогавашната война, Софроний Врачански отправя
възвание към българския народ за оказване съдействие на руските
войски. Това възвание, по всяка вероятност, по различни пътища е ус-
пяло да достигне и до ушите на нашите предшественици, тъй като нап-
регнатото положение и непрекъснатото очакване на някакво спасение
заостря интересите към желаната информация.
Няма съмнение, че започналото освободително движение в съ-
седните Балкански страни е оказало също така пробуждащо влияние и
в сърцата на мурсалковци.
След войната между Русия и Турция през 1828-1829 г. има све-
дения за териториално разместване на чирпанци. Знае се за придвиж-
ване на мурсалковци към обезлюдените източни краища на Тракия.
Има сведения за преселване на жители и от северните чирпански села.
За повишаване на народностното съзнание не може да се пре-
небрегне увеличаването на населението в районите на селото. Какво е
било съотношението на българското към турското население е трудно
да се каже за района. Михов пише, че при общ брой на мъжете в Чир-
пан 5962 души, мюсюлманите (заедно с циганите) са 1903, а не мю-
сюлманите, между които съвсем незначителен брой цигани са 3967
души. Почти същите сведения дава чирпанско-австрийския писател
Хохцетер за 1869 г. При общ брой на населението в околията 19189 ду-
ши, турците са 4151, циганите 806, а останалите - българи. Както се
вижда за Чирпанската кауза, съотношението е три към едно в полза на
българите. От писаното от Иван Андонов за мурсалковци не може да
се търсят подобни съотношения между населението, тъй като то е би-

Стр. 117
ло само българи. Даже и данъците не са събирани от турците, а от кме-
та или друго упълномощено лице.
Активизирането на българския елемент и проява за народност-
но обособяване в Мурсалково се изразява в идеята, инициативността и
упоритостта за построяването със собствени средства и труд на църк-
вата през 1850 г.
Пробуждане в съзнанието на мурсалковци е имало още в нача-
лото на XIX век. При построяване на църквата "Св. Богородица" в Чир-
пан 1819 г., монахът Харитон прави своя поменик за дарителите й. В
този поменик са писани имената на тримата свещеници, датирали от
Спасово. Интересно е, че имената на всички свещеници са типични
български имена: Кою, Станчо, Стоян, Гено, Саво. Това говори, че бъл-
гарската народност в селата е здраво укрепена и задоволява духовни-
те си потребности с помощта на хора от собствената си среда. Не може
обаче да се твърди, че подготовката на тези свещеници е била в състо-
яние да отговори напълно на тези потребности.
Едва ли с възникването на килийните училища е започнала
просветна дейност в селото. По всяка вероятност е имало някаква
форма на просвета и преди това. Как иначе може да се обясни наличи-
ето на трима свещеници от Мурсалково по това време, които вероятно
са започнали преподаването в новооткритото килийно училище. Освен
това те, за да могат да изпълняват службата си, е трябвало да имат по-
не елементарна грамотност.
В своя летопис свещеник Сталев пише, че в началото на XIX се
открива килийно училище в "тайни места", където учили децата по
желание на "бащите". Той пише, че обучението е било "незадължи-
телно", т.е. доброволно. То се е изразявало в "четене-писане на цър-
ковно- славянски книги, като са четели: наустница, псалтир, апостола,
по тогавашната известна метода". Килийните училища и учителите се
издържали от родителите и църковните епитропи.
В края на XVIII и началото на ХІХ век от Мурсалково е имало ве-
че деца, които са били изпращани да се учат в манастирите. Такъв е
бил Аврам Иванов Бешев, който е "ходил в Сопотския манастир заедно
с други другари", които учили азбуката, часослова и псалтира и донес-
ли някои църковни книги като "Светчето" и др.
Свещеник Сталев пише, че до 1850 г. в Мурсалково не е имало
църква, а "требите" се извършвали в килийните училищни стаи. Сво-
бода на християните за строителство на църкви е било разрешено с

Стр. 118
"харишерифа" от 1839 г. Ясно е, че килийното училище е съществувало
много по-рано.
Когато Андонов говори за своята биография, споменава, че не-
говият прадядо поп Сава Атанасов е починал през 1801 г. на 90 години.
Очевидно той е получил своето образование много по-рано, между
1720 и 1730 година. Неговият син поп Петър е свещенодействал 50 го-
дини. Бащата на Андонов - Андон Савов - също е бил свещеник в село-
то.
По писаното от Андонов, че завършва ІІІ клас в Чирпан през
1870 г. се записва в IV клас в Пловдивското средно училище, може да
се съди, че до това време в Чирпан все още не имало открито средно
училище.
В една дописка до в. "Македония" от 1870 година се съобщава,
че училището в с. Мурсалково съществува "отпреди 60 години", което
значи около 1810 г. В подкрепа на това твърдение може да се ползва
обстоятелството, за което вече е споменато, че в поменика (1819 г.) на
монаха Харитон съществуват трима свещеници от с. Спасово. Не е изк-
лючено и тримата или само някой от тях да е обучавал децата в гра-
мотност".
По това време не може да се отрича влиянието и на монасите от
Рилския и Хилендарския манастир, които влияят за построяването на
три метоха в Чирпан, Рилския метох, Светогорския и Бачковския метох
и друг в с. Винарово, а по всяка вероятност и в други села на Чирпанс-
ката кааза. Макар поначало методите да са имали агитационна цел -
да съберат поклонници и помощи за манастирите, които са представ-
лявали, те са имали и важно значение за духовното пробуждане на на-
селението.
През третото десетилетие на XIX век вече осезателно започва да
чувства присъствието в околията на монасите, особено рилските - Паи-
сий и Харитон. И двамата са оставили трайни следи в развитието на
делото на Отец Паисий Хилендарски. Паисий - едноименник на отец
Паисий, но монах от Рилския манастир, роден в с. Медово. В доклад за
героичното минало на с.Медово се съобщава светското му име - Геор-
ги Епитов. Рождената му дата не се знае, но ако той действително е от-
крил медовското училище в 1810 г., ще е роден около 1790 г.
В летописната книга на училището е казано, че Паисий бил бу-
ден и буен младеж, преследвали го бейовете от с. Марково и той се
принудил да избяга в Русия. Като се върнал, отишъл в Рилския манас-

Стр. 119
тир и се "подстригал" за монах. Там той е направил своята преработка,
на която е съдено да играе значителна роля в разпространението на
Отец Паисиевото учение. Твърди се, че отново се върнал в родното си
село, но кога, не е казано. Бил погребан в новите гробища на с. Медо-
во.
Рилската преправка съдържа значителни различия от историята
на Отец Паисий. По-точно тя е компилация от историята на Отец Паи-
сий и историята на йеромонах Спиридон Рилски, в която са направени
"съкращения, размествания, изпускане на думи".
Тази преработка става основа на редица преписи или преправ-
ки: първа змейовска от 1830 г., втора змейовска от 1831 г., чирпанска
(втора Харитонова) от 1831 г., трета Харитонова от 1832 г. Проф. Боньо
Ангелов допуска, че и тя е чирпанска. Въз основа на тях се явяват две
старозагорски преправки, а може би и други. Рилската преправка дава
тласък отново да се разгори Паисиевия дух, да се даде подем на Въз-
раждането, главно в Старозагорско и Чирпанско.
Харитон, автор на втората змейовска и чирпанската преправка
на "История славяно българская", е също будна личност. Според някои
сведения и той има чирпанска жилка. Като светско лице се нарича
Христо и е бил роден в с. Православ. Като духовно лице в Рилския ма-
настир приел името Харитон.
Пребиваването на Харитон в Чирпан е документирано от три
писмени източника: споменатия вече поменик на църквата "Св. Бого-
родица" от 1819 г., чирпанска преправка на Паисиевата история от
1831 г., съхранявана в ръкописната сбирка на Народната библиотека в
София и списъка на спомоществувателите към книгата на Райно Попо-
вич "Христоития" от 1837 г.
Харитон не е живял и престоявал само в Чирпан. Той е бил в с.
Змейово. Напуснал Чирпан и тогава, когато е изпълнявал и длъжността
си като таксидиот, т е. събирач на помощи за манастира. Това се пот-
върждава и от факта, че името му в Мурсалково е известно за онова
време.
Събчев говори, че Харитон е поставил началото на организация,
която се борила срещу гърцизма, а по-късно си поставила по-широки
политически задачи. Безспорно, с идването на Харитон в Чирпан, за-
почва началото за по-изявено национално съзнание., противопоставя-
не на властта и повишаване на бунтовния дух, който все още е далече
от революционно съдържание.

Стр. 120
 След 1831 г. Възраждането в Чирпан и района е във възход. За
този подем не може да не се предположи, че ако не организаторското
участие на Харитон, то поне на него принадлежи идейното влияние.
Преписването на Историята на Паисий не е само книжовен, а преди
всички граждански подвиг. Има сведения, че Рошавият даскал (Ката-
роша) от Стара Загора, който е приемник на Харитон я е чел и разясня-
вал на своите ученици в Чирпан. Но преди да отиде в Чирпан, той е
бил учител в с.Мурсалково. Трудно е да се допусне, че Харитон - мона-
хът, който с такава голяма страст е преписвал препис след препис на
Историята, да не я е разяснявал в Чирпан и съседните села.
Танков споменава, че един от преписите на Паисиевата история
е достигнал и до съседното село Евджилери. Очевидно, с основание
може да се приеме, че не може Харитон или друг негов пълномощник
да мине през Мурсалково за Евджилери, без да прочете историята.
Нещо повече, свещеник Ст. Сталев пише, че Харитон, заедно с Васил
Левски много често са гостували на учителя Манол Минков Коларов.
Не може да се допусне, че при тези посещения на Харитон в селото,
той да не е прочел историята на нашите съселяни или да е възложил
това на Манол Минков.
Гарвалов цитира в свободен превод от една от преписките към
преправката на Историята на Паисий, която гласи: "Да се знае, че с
грижите и на разноските на Харитон Монах в 7339 г. от сътворени-
ето на света или 1831 г. от рождение Христово, когато пребива-
вахме в Чирпан град и поучавахме децата на книжно четене, се пре-
писа тази история от трима писари, освен четиринайсет листа".
От преписката личи, че Харитон е бил учител. Но освен това се разби-
ра, че в началото на 50-те години в Чирпан, а така също и в селата да е
имало просветени хора, които са били в състояние да извършат такава
трудна книжовна дейност, каквато е била книгоразпространението
чрез преписване.
Трудно може да се каже откъде са дошли тези хора. От килий-
ните училища е било невъзможно да се подготвят хора до такава сте-
пен. Може би най-вероятно е, както се предполага от проф. Боньо Ан-
гелов, че Харитон, преди да направи преписа си, сам е подготвил тези
преписвачи.
В резултат на всичко казано до тук се вижда, че в началото на
30-те години на XIX век в Чирпанско вече се оформя прослойка от буд-
ни българи, готови да защитават активно своята народна чест, да бра-

Стр. 121
нят родните традиции, да работят за духовното издигане на своите съ-
народници. Тази прослойка обхваща главно средите на по-заможните,
на занаятчиите, на по-представителните българи. Някои от тях явно са
демонстрирали стремеж към независимост. Мурсалковецът Хаджи Са-
ва Манолов е яздел хубав охранен жребец. С него е отивал в Чирпан в
"меджлиса", а турските стражари са му отдавали чест като големец.
Тази му независимост не допадала на турците и той бил застрелян на
улицата от турчин.
Продължава развитието на занаятчийството и търговията. Тър-
говията със занаятчийски произведения се извършвала от начало от
самите занаятчии. "Чаршиите" са били не само място за производство,
но и за търговия. Там се е установявал прекия контакт между произво-
дители и консуматори, там ставали "пазарлъците" открито, гласно, там
производители от майстора-собственик до чираците са можели непос-
редствено да разберат вкусовете и изискванията на клиента и да насо-
чат по-нататък своето производство.
Специално за търговската дейност са били предназначени паза-
рите и панаирите. Там са изнасяли продуктите на своя труд и занаят-
чиите и земеделците, предимно животновъдите.
Един от най-старите панаири е Чирпанският. От кога е същест-
вувал, не може точно да се каже. За него се споменава в един консулс-
ки доклад от 1849 г. Той се е състоял в началото на септември, като е
продължил от 8 до 10 дни. Според друг консулски доклад от 1874 г.
между тракийските панаири той е поставен по оборот на второ място
след Узунджовския. Узунджовският панаир е дал оборот близо 15 ми-
лиона - вероятно австрийски шилинги, паричната единица не е посо-
чена, а Чирпанският - 2 милиона и 200 хиляди.
В Чирпан се оформят едри търговци на зърнени храни. Най-кру-
пен между тях е бил Хаджи Стамо. Но според една статистика, напра-
вена непосредствено след Освобождението, е отбелязано, че в Чирпан
има три големи търговски къщи, които правят годишен оборот от 8000
до 10 000 турски лири и редица други по-малки, които правят оборот
от 500 до 1500 турски лири. Иван Богоров през 1865 г. е присъствал на
една сделка, при която са продадени 3000 кила пшеница за 1000 турс-
ки лири. Според него, търговията със зърнени храни в Чирпан достига
до 20 милиона гроша.
Наред с житарството и винарството, усилена търговия в Чирпан
се води и с продуктите от животновъдството. Чирпанския панаир е бил

Стр. 122
преди всичко място за покупка и продажба на добитък. Големи стада
добитък, закупени от околията, за били откарвани до долината на Ма-
рица за Одрин и оттам са разпределяни за останалите градове на Из-
точна Тракия. По-късно се подема търговия и със суджуци и пастърма.
Липсата на писмена документация не ни позволява да посочим
точно с каква последователност се е развила икономиката на Мурсал-
ково. Ако съдим по обществената активност на мурсалковци, занаятите
и търговията придобиват по-силно развитие през 30-те години на XIX
век, като отбелязали по-значителен подем през 50-те и 60-те години.
След 30-те години, особено след 1839 г., когато с "хатишерифа"
е дадено право на християните да строят църкви, се разгръща трескава
дейност на спасовци за организиране строителството на църква. С ак-
тивното участие на по-заможните мурсалковци - Слави Чучулигов, Въл-
чан Чорбаджи, Съби Иванов Арнаутина и др. и поп Стоян, с дарението
и труда на селяните през 1850 г. завършва строителството на църквата
"Св. Богородица". Както всички по-заможни селяни и еснафи в Чирпан-
ско и мурсалковци започват да дават помощи и за построяването и въ-
зобновяването на някои манастири.
Андонов описва, че една седмица след неговото раждане, т.е.
около 5 юли 1854 г. на гости у родителите му е бил Хаджи Ананий Так-
сидионит от Рилския манастир "Св. Иван", което свидетелства, че мур-
салковци са поддържали близки връзки с този манастир. Може би
принос за това е имала и активната дейност на Харитон.
Без да можем да дадем точни сведения за даренията от този
период, трябва да изтъкнем, че спасовци са правели дарения и на Рил-
ския и Бачковския манастир, а може би и на Светогорските манастири,
на-вече на Хилендарския манастир.
Трябва да споменем, че еднородността на населението в Мур-
салково и спецификата на селския живот и в условията на робството,
относителната самостоятелност на общинското управление и общосел-
ския живот са били важна предпоставка за оформяне на националното
им самочувствие. Това е повлияло активно върху социално-икономи-
ческите обществени процеси, обхванали и спасовци във възрожденс-
кия национален подем.

Стр. 123
 4. КОМИТЕТСКО ДЕЛО И АПОСТОЛСКА ДЕЙНОСТ
В МУРСАЛКОВО
Мурсалковци започнали да се занимават с комитетско дело с
идването в селото на учителя Стефан Маринов от Стара Загора. Той
много добре "познавал комитетското дело за освобождаването на
България". Наред с обучението "на новата методика" на децата, той
научил "много възрастни момци неграмотни" да четат и пишат, а така
също и да "употребяват" оръжие. Освен това даскал Стефан е научил
младежите да правят "фишеци" за по-бързо напълване на оръжието.
Оръжието, притежавано от мурсалковци през турското робство е било
пушки кримки и пищови колелаци "черногорски пищов" и др.
След даскал Стефан с революционна дейност и комитетско дело
се е занимавал Манол Коларов от с. Мурсалково, учител от 1863г. Той
е забележителен учител за времето си, богато надарена личност, отли-
чен организатор, владеещ говоримо и писмено турски език. "Той беше
голям самоук и любител на четене на книги и вестници, добър позна-
вач на турски език... Той беше добър деец на църковния въпрос и пла-
менен деец на комитетското дело".
В летописа на св. Сталев пише, че Коларов е поддържал връзки
с Васил Левски и поп Харитон. Те много пъти са гостували в неговата
къща. Васил Левски, поп Харитон и Манол Коларов са ходили да "по-
ръсват къщите" на селяните със светена вода, а"тайните им цели били
да вземат сведения какъв селях (оръжие) има в селото".
Манов Коларов през есента на 1873 г. е бил "ръкоположен в
свещенически сан", но продължава да бъде учител и революционер.
Той подготвил по. "комитетско дело" много будни мурсалковски мом-
чета: Таньо Манолов Савов, Таньо Минев Милчев, Манол поп Андо-
нов, Миньо Даков, изпращан на заточение в Анадола. Той е бил като
заточеник "певец-прислужник" на българския екзарх Антим I в Цариг-
рад. След Освобождението става полицейски стражар, а по-късно - по-
лицейски пристав.
Манол Минков Коларов е бил член на революционната органи-
зация, създадена от Васил Левски за освобождението на България, и
председател на местния революционен комитет в Мурсалково (1872
г.). Активно е участвал в подготовката на Старозагорското въстание
1875г. След като станало известно на турските власти, той бил аресту-
ван на 10 октомври 1875 г. и откаран в Пловдивския затвор, а после в
Одринския. Там той е бил осъден и трябвало да бъде "набит на желез-

Стр. 124
ни колове". Благодарение на комисията от Европейските консули е бил
спасен и освободен от затвора на 13.09.1876 г.

Поп Манол Минков Коларов

Още при влизането на руските войски и българските опълченс-

ки дружини в Стара Загора, Манол Коларов заминава с Таньо Манолов
Савов и други мурсалковци за Стара Загора, за да се ориентират в обс-
тановката и за да получат указания за действие. Бързото отстъпление
на генерал Гурко всява смут сред населението. Започва жестоко отмъ-
щение на турците. Убит е Таньо Манолов Савов и др. селяни. Манол
Коларов успява да се спаси, като заедно с руските войски се оттегля в
Търново. С него избягали и бившите му ученици, също мурсалковци
даскал Атанас Иванов Кючуков и Кольо Троев Бешев. От Търново Ко-
ларов бил настанен временно за енорийски свещеник в с. Михалци
Търновско. В Михалци със себе си той довел и съселяните си, които е
Стр. 125
издържал до преминаването на освободителните войски на юг от Бал-
кана. След Освобождението се установил да живее в гр. Пловдив. Там
закупил изоставен турски чифлик от 600 дка на север от гара Филипо-
во, като продължил да работи като свещеник и общественик. Като
свещеник бил много добър певец. При неговите богослужения църква-
та е била препълнена от вероизповеданици. Освен че бил много добър
певец, той бил отличен оратор и агитатор. Това го направило свещеник
с най-голям авторитет и популярност в Пловдив и района.
Съпругата на Манол - Вела е от рода на Бешовите. Те имали се-
дем деца пет дъщери: Митра, Рада, Деля, Иванка и Марийка и двама
сина: Таньо и Иван. Най-голямата им дъщеря - Митра, е омъжена за
дядо Вичо Бончев. Втората Рада е била съпруга на свещеника Стефан
Сталев. Единият от синовете им Иван, завършил медицина в Женева -
Швейцария. Той е бил много голям хирург и медик, спечелил доверие-
то на голяма клиентела от пловдивско. За другия им син - Таньо се
знае много малко.
Коларов е бил изключително благороден и великодушен роди-
тел и човек. Когато окончателно напуска селото, подарява къщата и
нивите си от 70 дка на зет си Вичо Илиев Бончев - добър музикант и
певец, но беден.
Борбата на мурсалковци против турската тирания придобива
по- мащабен и организиран характер с навлизането на Иван Андонов в
революционната дейност.
Прародител на Иван Андонов е бил поп Сава Атанасов. Неговият
син поп Петър също е свещенодействал в селото 50 години. Бил е
арестуван в Одрин две години за съзаклятие против турците. След ос-
вобождаването му е бил убит в с. Съединение (Калфата) от турчин. Не-
говият внук - поп Андон Савов е бащата на Иван Андонов.
Като ученик в Пловдив, посредством своя хазаин Минчо Ненов
Абаджиев - също спасовец, се запознава най-напред с всички спасовци
и рупченци в Пловдив, еснафи по онова време. Освен с тях, той се
свързва и със заможни и прогресивни чирпанци като: Душо X. Деков,
Димитър Николов Матевски, които са се занимавали с "комитетски ра-
боти". Чрез тях той се свързва и с видния просветител Йоаким Груев и
книгоиздателите Христо Г. Данов и Драган Вълчанов. По-късно той се
свързва с Найден Геров и Д.В.Манчов. От дейността на тези революци-
онери той се вдъхновява и насърчава за бъдещите си революционни
борби.

Стр. 126
 През 1871 г. поради заболяване от малария се налага да напус-
не Пловдив. Въпреки това, той често е "спохождал" Пловдив и е под-
държал връзки с учителите-революционери, от които получавал ин-
формация за подготовката за освобождението на България.
През 1972 г. той става учител в с. Евджилери (Средно Градище),
където остава до 1874 г. Същата година "след дълги разговори и убеж-
дения" е посветен от Иван Митев и Стоьо Филипов от Чирпан в тайните
на комитетската работа като е положил клетва. След като получава съ-
ответния инструктаж и литература (един устав, печатан в Женева, една
прокламация към българския народ, по един екземпляр от книгите
"Горски пътник" и "О Асен първо му" от Г.С.Раковски), на него му е пос-
тавена задачата да ги изучи много добре. След няколко дни те го за-
познават с калугера от Дряновския манастир Матей Петров Преобра-
женски - апостол и другар на Левски. Преображенски го запознава с
делото на Левски и неговите връзки в Чирпан. Поставят му задачата да
"дири верни хора и да образува комитети между познати в селата".
Като дебютант в апостолската работа, Андонов най-напред за-
почва в родното си село Мурсалково, където образува комитет от: поп
Манол Минков Коларов, Таньо Мутанов Кючуков, Еньо Манолов и Ми-
ньо Даков. В с. Евджилери също организира комитет, оглавяван от учи-
теля свещеник Страти Колев. На малцината съзаклятници и на двата
комитета, той прочита революционния устав и отчасти книгите "Горски
пътник" и "О Асену първому". Преди да започнел да чете отварял кни-
гата и показвал нарисуван портрет на цар Асен 1. "Когато съзаклятни-
ците видеха за първи път царския лик на Асена, те се поклониха с едно
страхопочитание и го целунаха. Това твърде повлия на тяхната душа и
веднага станаха апостоли". В началото в Андонов е било по-силно же-
ланието да бъде повече бунтовник, да работи само за отмъщение, от-
колкото да бъде ратник на просвещението. Той трудно можел да си
представи в какво се състои "истинското родолюбие" и по какъв начин
да го покажел пред народа. "Мене ми се предоставяше много трудна
задача за разрешение. За мене беше тежко и непосилно да се предам
всецяло на една колосална работа, защото не знаех кога, откъде и как
да започна".
По това време Андонов все още е бил по влияние на историята
в училището на "един династически патриотизъм", както сам той го
нарича. Вдъхновявал се от подвизите на Борис-Михаил за насилстве-
ното приемане на християнството, от войнствените подвизи на цар

Стр. 127
Крум и се е възхищавал от строгите му закони, които е въвел в държа-
вата. Почитал е Симеон като юначен и просветен владетел. Адмирирал
е Иван Асен ІІ като мъдър и умен монарх. Обичал е Калоян, който е от-
мъстил на византийците за вековните страдания, понесени от българи-
те.
Като учител в Средно Градище, на 28 октомври 1872 г., Андонов
отива да купува учебници в Пловдив. Както и друг път, той се отбива
при Матевски. На другата вечер у Матевски идва Левски, придружен от
Душо X. Деков. След като го представят на Левски, започват общите
разговори, на които присъства и Андонов. След това Левски "започна
разговор с мене, като ме разпитваше за положението на селяните и
дали те са почнали да се пробуждат от дълбокия сън, като възлагаше
най-големите си надежди на младата генерация. Той говореше тихо и
умерено, без да се нервира... Аз с гордост заявих, че от този момент
целият ми духовен мир коренно се измени и прероди".
Вестта за залавянето на Левски е получена едва на 6 януари
1873г. Вечерта Андонов заедно със своите съзаклятници в Чирпан се
събират и обмислят какво да предприемат. Те предполагали, че Левс-
ки ще бъде откаран в Цариград. Имало слух, че султанът иска лично да
види този прочут "Дервиш оглу Арслан", който 10 години е подкопавал
неговата империя, толкова грижливо се е укривал и е бил недосегаем
за царските власти.
Иа 15 януари през нощта те организират среща в с Мурсалково,
дома на Манол Савов братовчед на Андонов. Тук образува чета от М
човека, които се заклева" Съставът с от седем Граждани и трима селя-
ни. Те решават да събере пари помежду им, за да могат да изпратят
едно "вярно лице в София да следи развитието на процеса около Лев-
ски и да извести своевременно комитета за съдбата на Левски. По
жребий се пада на Дончо Йовков от гр. Сопот. Към 28 януари той тръг-
ва от Чирпан за София. В случай, че откарат Левски в Цариград, те взе-
мат решение, когато минат през прохода Хаджи-Ейлер (Борисовград),
да нападнат охраната и да освободят бащата на българската револю-
ция" Пратеникът Дончо Йонков се завръща на 15 февруари и съобща-
ва, че като пристигнал в София на 8 февруари научил, че Левски бил
вече обесен на 6 февруари 1873 г. (стар стил)
През 1873 г. Атанас Ц. Узунов, като представител на революци-
онния комитет в Букурещ посещава Чирпан, придружаван от Стоян За-
имов от Тюркмешлии (Рупки), да подготви организирането на "въста-

Стр. 128
ние против турската държава".
По-късно Узунов е бил заловен и осъден на заточение. Заедно с
него като съучастници от Чирпан са били осъдени Янко Кочев, Хаджи
поп Димитър, Киряк Василев, Георги Данчов, Стоян Заимов и много
други от Стара Загора, Хасково, Пловдив и др., издадени от Узунов.
Това се отразява на революционната дейност в Чирпанския ра-
йон през 1874 г. Революционният комитет на практика е ликвидиран.
"Комитетът беше съвършено угаснал, останал беше само Стоьо Фили-
пов Куюмджията, който беше... готов да продължи борбата...". Андо-
нов постъпва при Стоьо Филипов като секретар на комитета. Липсват
пари. Филипов се принуждава, след като е "продал бащината си къща
и похарчил парите за комитетски нужди", да продаде и двата си дюкя-
на и ^ влага парите си в комитетската каса. Това насърчава двамата ре-
волюционни съзаклятници (Филипов и Андонов). Те започват сериозна
подготвителна работа и за кратко време организират 50 свои съзак-
лятници.
Андонов започва активна революционна дейност. Прави се
обир за 40 000 гроша. Закупува се оръжие и барут, правят се фишеци, с
"нови машини" се леят куршуми, пълнят се патрони. Андонов посеща-
ва Пловдив и установява, че там "идеята за комитска деятелност" е
угасена. От Пловдив той заминава за Стара Загора, където намира по-
голямо оживление. Освен в градовете, започват да организират нови
комитети и по селата. Андонов, заедно със Стоьо Филипов, активизи-
рат дейността на комитета в с Мурсалково. чийто състав продължава
да бъде същия поп Манол Коларов, Таньо Иванов Кючуков, Миньо Да-
ков. В Евджилери членовете на комитета са: поп Стратьо Колев и Дичо
Гиргиноглу. Тази дейност раздвижва твърде много духовете на насе-
лението.
През цялата 1874 г. се води трескава комитетска подготовка.
Това оживление продължава до пролетта на 1875 г. През този период
няма връзка с Българския революционен централен комитет. В Буку-
рещ нещата се движат неорганизирано. На 28 март същата година в
Чирпан пристига нов апостол, представител на тайния революционен
комитет - Стефан Николов Стамболов от В. Търново, упълномощен и
натоварен от Букурещкия революционен комитет да обиколи почти
всички комитети в България, да съживи и засили тяхната дейност, а
там, където няма комитети, да организира такива.
На 30 август комитетът в Чирпан получава писмено съобщение

Стр. 129
от Стамболов от Стара Загора, с което иска:
А) да се определят представители за Пловдив, Чирпан и Хасково
и да се организират всички съзаклятници, да бъдат въоръжени и гото-
ви за въстание, като допълнително ще бъде съобщено за деня и часа
на въстанието и
Б) възлага на Чирпанския комитет да съобщи с пратеници на
Пловдивския и Хасковския комитети за тия наредби. По решение на
Чирпанския комитет, Андонов заминава за Пловдив да занесе окръж-
ното писмо от Стамболов и да разясни новите разпореждания по под-
готвителната работа.
На 31 август 1875 г. Андонов заминава за Пловдив, среща се с
Димитър Матевски, предава му окръжното. Организира свикването на
заседание на Пловдивския комитет. Разяснява за срещата със Стамбо-
лов и снема решенията.
На 1 септември 1875 г. на Чирпанския панаир организира голя-
мо събрание на делегатите от Чирпан и района, Стара Загора, Хасково,
Брезово и др. На съвещанието говорят Андонов и още двама оратори.
На събранието Андонов е бил упълномощен да замине като предста-
вител в Стара Загора при Стамболово и представлява Чирпанския,
Пловдивския и Хасковския комитети. При срещата си в началото на
септември, Андонов запознава Стамболов с политическата обстановка
в тези райони и получава инструкции за работата във връзка с предс-
тоящото въстание, което се замисля да се вдигне в Старозагорския ок-
ръг. На това събрание в Стара Загора с всички делегати се обсъжда
общия план на въстанието:
1. Старозагорци ще заминат през Дервента (Змейово) и оттам за
Мъглиж;
2. Чирпанлии, Хасковци, Пловдивчани ще образуват една въо-
ръжена чета през Средна гора и ще стигнат до Енина и оттам за Шип-
ченския проход
На 8 септември 1875 г. се получава "послание" от Стамболов, че
въстанието трябва да се вдигне на септември. След това се получава
второ съобщение, че се отлага за 16 септември. За чирпански войвода
е бил "назначен" Георги Танев. На 15 септември вечерта в местността
"Памуклука" е бил определен сборния пункт за срещата. На уреченото
място и час обаче не идва никой, освен войводата, Андонов и Фили-
пов. Много късно идва Христо Боев Бабата, който предвожда вместо
80 - 9 селяни от с. Каратерзилери (Гита), определени за нападение на

Стр. 130
Чирпанския конак. От тях обаче само двама са били с "пищови", един с
пушка евзелия и шестима с колове. Останалите въстаници (171 човека)
при приближаването на Чирпан един по един напуснали групата по
предлог да откъснат грозде от Чирпанските лоза или да отидат по
нужда.
Планът за нападението е бил след събирането в Памуклука да
се нападне Чирпанския конак, да се избият заптиетата, да се вземе
оръжието и след като се запали полицейския дом да се оттеглят през
Средна гора към село Мъглиж и да се присъединят към Старозагорски-
те въстаници.
Два часа след уречения час пристигнали двама конника от с.
Мурсалково - Еньо Манолов и Манол поп Андонов, изпратени от мур-
салковски съзаклятници да проверят каква е числеността на въстани-
ците от другите села. През това време в Мурсалково поп Манол и два-
ма комитетски водители Таньо Пеев и Атанас Тянков чакали да потег-
лят въоръжени за Памуклука. Двамата пратеници за Памуклука като
видели, че събраните хора са много малко, преценили че при този
незначителен брой въстаници Мурсалковци не бива да тръгват. Качили
се на конете и се върнали обратно.
Действително мурсалковци активни и с чувство на патриотична
отговорност са се готвили да участват във въстанието. На 15 септември
1875 г. привечер пристигат от Чирпанския комитет Таньо Пеев от Чир-
пан и Атанас Тянков от Хасково, с цел да организират съзаклятниците
от селото и да ги заведат до Памуклука. Те се установили в къщата на
Тодор Събев - сина на Съби Иванов, чиято къща е съседство с черков-
ния двор. През нощта поп Манол Коларов "подвел" под клетва всички
съзаклятници. В това време от Чирпан пристигнали трима въоръжени
турци, които се представили за спахии. Те влезли в дюкяна на Тодор
Събев. В дюкяна мнимите спахии намерили селския мухтарин Мильо
Милчев, комуто разкрили, че са специални пратеници от хукюмата,
дошли с цел да търсят комити и искали от него съдействие. Мухтари-
нът, който бил известен за подготовката на въстанието и за пристига-
нето на Таньо Пеев и Атанас Тянков в дома на Тодор Събев веднага
отишъл в двора и предупредил събраните да се разбягат. Всички бързо
избягали през комшулука черковния двор и оттам се пръснали по до-
мовете си. В този момент тримата пратеници влезли в двора, но наме-
рили само Таньо Пеев и Атанас Тянков, които на главите си имали ко-
митетски шапки с лъвчета. Турците хванали двамата комитетски еми-

Стр. 131
сари, вързали здраво ръцете им и ги затворили в "Общинския кър",
където запирали селския бик.
Така вързани, сутринта били подкарани за Чирпан. Когато прис-
тигнали до местността "Високите тръни", Таньо Пеев поскал да му от-
вържат едната ръка, "за да отиде по себе си" (по нужда). След като му
отвързали ръката, той извадил от ботуша с скрит револвер и гръмнал в
устата си. От устата и носа му започнала да тече кръв и той паднал в
безсъзнание. Конвоиращите взели едно магаре, вързали го здраво за
гърба на магарето и го отвели направо в Чирпанския затвор, а на дру-
гия ден и двамата ги откарали в Ески Заара. Двамата Таньо Пеев и Ата-
нас Тянков като малолетни били осъдени на доживотен затвор. Тази
случка, както и заловените от турците книжа, станали повод да бъдат
хванати и арестувани на 10 октомври 1875 г. от селото съзаклятниците
поп Манол Коларов, Таньо Иванов Кючуков и Миньо Даков, които след
дълги изтезания в затворите в Чирпан и Ески Заара, били изпратени на
съд в Одрин. От Одринския затвор били преместени в Цариград. От
там те били освободени на 13.09.1876 г.
Организаторите на въстанието още дълго време чакали в Па-
муклука. Пропели първи петли. Минало полунощ. Останало малко по-
вече от час до съмване. Никой не се явил на уреченото място, а дошли-
те девет души изчезнали без разрешение.
След този неуспех и печален край на т.нар. "Старозагорско Въс-
тание в Чирпан", на организаторите Андонов, Стоьо Филипов и войво-
дата не останало нищо друго освен да емигрират в гр. Букурещ, Румъ-
ния. През декември по жребий се паднало на Андонов да замине за
Букурещ, където се срещнал и свързал с Христо Ботев. Освен с него,
той се свързал и с много други известни българи емигранти. От Буку-
рещ той се свързал със Стамболов, който бил в Гюргево. На 25 януари
1876 г. Андонов напуска дома на Ботев и заминава за Гюргево, където
започнал работа в революционния комитет. По това време най-
главните дейци на този комитет, като Любен Каравелов и Христо Бо-
тев, се били оттеглили и ограничили само с литературна работа. "Оста-
нал бе само Ст. Стамболов с няколко души около себе си - Стоян Заи-
мов, Н. Обретенов, Г. Бенковски, Ил. Драгостинов, П. Волов, Икономов
и други". Тук заедно със Стамболов правят анализ на неуспеха на въс-
танието в Чирпан и Стара Загора. Снабден с паспорт от Ботев, след като
получава директиви от Стамболов, Андонов заминава за България
през Русчук. По молба на Обретенов, той се обажда на майка му - баба

Стр. 132
Тонка и отпътува за В. Търново.
В Търново Андонов се среща със Слави Неделчев от Стара Заго-
ра, който се е укривал там след неуспеха на Старозагорското въстание.
Андонов го уговаря, че като най-опитен, Неделчев трябва да стане
войвода на готвещото се въстание. Двамата потеглят през Габрово за
Казанлък. В Казанлък основават комитет. В Стара Загора опитите им
биват неуспешни, т.к. настроените за въстание за заточени и разпръс-
нати. Андонов тръгва за Чирпан. По пътя се натъква на засада в Чал-
нийския орман. Променя посоката и се насочва към родното си село
Мурсалково.
Първата работа му е била с оцелелите съзаклятници, неоткрити
още от властта да започне подготовката за ново въстание. След някол-
ко дни се прибира в Чирпан, но живее при приятели. Само вечер ходи
по селата да организира въстанието. Чрез куриер праща писмо на
Стамболов от когото иска и получава указания за въстанието. Пред-
вижда се то да се проведе на 1 май. Освен това получава указания за
нови задачи: за Пловдив, Карлово, Панагюрище.
Завръщайки се на 18 април в Чирпан, Андонов изпраща брат си
да отиде в с. Балджеларе (Медово), Брезово и Хамзаларе и да при-
готви тамошните съзаклятници, когато на 30 април през Средна гора
премине 1 чирпанската чета, те да се присъединят към нея на път за
Панагюрище. Внезапното обявяване на въстанието на 20 април в Коп-
ривщица от Тодор Каблешков дава повод на Чирпанския Саид Ага да
подготви и организира башибозуците. Всички турци и цигани били въ-
оръжени. Те имали право да следят, контролират и наказват българи-
те, които били обявени за "дивлет душман" (враг на царството) и пос-
тавени извън закона. Никой не е смеел да се покаже от дома си, нито
да отиде на работа в полето. Мнозина българи, хванати на полето, са
били безмилостно бити, а други 4 безследно изчезнали, трети хвърле-
ни в затворите без никаква вина. Така българското население било из-
плашено и потиснато.
Към края на април вниманието на турците се изостря и те стават
много бдителни. Арестуван е Тодор - братът на Андонов, заловен в
Балджеларе (Медово) и докаран под конвой. Арестуван е бащата на
Андонов - поп Андон Савов и двамата му братя Таньо и Еньо.
Турците се добират до положителни сведения, че в Чирпанската
кааза Андонов организира въстание. Хукюмът насочва всичките усилия
за залавянето на Андонов, като обещава голямо възнаграждение на

Стр. 133
тия, които го убият, заловят жив или дадат сведения за залавянето му.
Въпреки всички трудности комитетът в Чирпан решава, макар
малко (10) човека, да образуват една чета. Четниците се приготвят да
излязат на 6 май в гората и да "прогласят въстанието"
На 6 май 1876 година Андонов написва окръжно писмо до всич-
ки съзаклятници в Чирпан и селата, в което им съобщава за обявеното
въстание в Копривщица и Панагюрище и дава указания да се въоръ-
жат, организират и тръгнат за обозначения пункт за Средна гора.
На 7 май обратно по изпратените куриери, Андонов получава
обезсърчителни отговори. Повечето от съзаклятниците се отказали да
въстанат, понеже градът и селата били контролирани от турците, а пъ-
тищата били непроходими.
Както вече споменахме, преждевременното обявяване на въс-
танието в Копривщица дало повод на турците в Чирпан да се органи-
зират. Саид ага изискал за защита на града едно кавалерийско отделе-
ние. Освен това събира и въоръжава опълчение от цигани.
Саид ага, наричан от населението "Змията", е бил един вид сул-
тан на Чирпанската кааза. Той бил "жесток и подъл, хитър и в костите
си развратен тиранин". Той колел и бесел и турци и българи в Чирпан-
ско, а каймаканите сам качвал и свалял от власт.
Това изплашило малодушните и на уреченото място в Ягач на 8
май се явили само 18 души, начело с войвода Гочо Любенов. В полу-
нощ те тръгнали за Средна гора. За да не се натъкнат на турски патрули
в турското село Омурово, те заобиколили през гората над селото. Там
се натъкнали на голям турски патрул, който открил огън срещу тях.
Групата решила да се оттегли, като заблуди противника. Върнали се
обратно, като минали покрай Мурсалково и Тюркмешлии и се скрили в
гората "Хайкъна".
На 9 май свършили хляба и изпратили един въстаник да намери
хляб. Изпратеният донесъл малко хляб, взет от жени-работнички, кои-
то като се прибрали в Курт-бунар (Винарово), съобщили на турците за
бунтовниците. На следващия ден гората била претърсена с кучета. Бла-
годарение на това, че гората била много гъста, те не били открити. Го-
рата била блокирана. На 10 май, възползвайки се от нощната тъмнина,
те успели да се измъкнат от блокадата, без да бъдат забелязани. Отп-
равили се към Чирпан и всеки се укрил в свои близки. Андонов се
скрива при своя кум Парджелета Неделчо. Турците запалили едно
училище под предлог че се крият комити. В същото време Саид ага на-

Стр. 134
редил 500 башибозуци да блокират цялата българска махала, да я за-
палят и да изколят всички българи. Но планът на Саид ага бил осуетен.
Командирът на казашкото кавалерийско отделение - полякът Владис-
лав Канелли наредил неговите казаци да завземат всички улици в бъл-
гарската махала и не допуснал никакви башибозуци. Така, тази благо-
родна рицарска постъпка на полския емигрант спасила от опожарение
и смърт всички българи в Чирпан.
На 11 май сутринта, по донесение на един турчин, Андонов бил
заловен докато спял. Поставен бил на разпит. Там се държал достойно,
без да хленчел като страхливец и решил, че трябва да бъде смел и от-
говарял: "Аз излязох като Апостол... да проповядвам между българс-
кия народ бунт против петвековното турско робство и тирания, за да
освободим народа си и възстановим българското царство".
Подложен на неколко кратно на големи жестокости, на които
той устоял и не издал своите съмишленици. На 20 май Андонов, заед-
но с поп Никола Видев от Тюркмешлии, оковани в железа и по силен
конвой, са били откарани в Пловдивския затвор.
В Пловдивския затвор той е поставен също на големи изтезания
от турците-затворници и от турски цигани. Поставен на следствие, той
потвърждава същите показания, дадени в Чирпан, без да издава дру-
гарите си. Отново е подложен на мъки и изтезания в продължение на
един месец.
През юни турските власти съобщават, че от арестуваните 1200
българи, на смърт са осъдени ЮЗ човека, в числото на които влиза и
Андонов.
По това време Пловдивския затвор се посещава от г-н Скейлер и
Мак Гахан, членове на международната следствена комисия. Те влизат
не само за да се срещнат със затворниците, но и да видят при какви
условия са поставени те, да се запознаят със злодеянията, насилията и
изтезанията върху тях от страна на турците. Наред със затвора, те са
посетили и много села и градове където турците са извършвали наси-
лия, опожарявания и жестоки кланета. Те правят подробен рапорт и
донасят на американския представител в Цариград и пишат статии във
в. "Дейли Нюс". Човеколюбивият американски представител в Цариг-
рад лично се среща с великия везир и изразява своето възмущение и
протест срещу злодеянията на турците в България. Великият везир е.
принуден да настоява пред султана да се даде обща амнистия за арес-
туваните и да се спрат бесилките. На основание на тази амнистия са

Стр. 135
освободени обвинените и затворени по време на Априлското въстание
политически затворници в цяла България Амнистия!а е засегнала всич-
ки следствени без присъди Останалите живи 82 затворници в Плов-
дивския затвор, осъдени на смърт, били помилвани. Смъртните присъ-
ди били заменени с доживотен затвор.
В началото на февруари Андонов и още няколко човека ги око-
вали в един синджир и ги изпратили в Одринския затвор. След престой
от два месеца в Одринския затвор, той бил изпратен в Цариградския
затвор. Там Андонов се видял с оцелелите въстаници, останалите живи
от Ботевата чета - Никола Обретенов, Стоян Заимов, Кирил Ботев и др.
До обявяването на Руско-турската война в затвора били спокойно.
След обявяването на войната в затвора започнали да прииждат нови
затворници от цялата страна.
В началото на ноември 1877 г. в Цариградския затвор от Чирпан
и околията докарали много осъдени от Пловдивския военен съд, меж-
ду които от Мурсалково - Миньо Даков, по Никола (от Рупки), поп Пет-
ко от (Малко Тръново), поп Страти и Дичо Петров от Средно Градище и
др.
На основание Сан Стефанския договор Андонов, заедно със 185
политически затворници бил освободен от Цариградския затвор.
Събитията на освободителната Руско-турска война заобиколили
Мурсалково. На 31 януари 1878 г. руските войски завзели в ход Плов-
див, освободили Чирпан и района. Премахнало се вековното турско
робство и за Мурсалково настъпил период на свободно политическо,
стопанско и икономическо развитие.
Когато пишем за комитетското дело и апостолската дейност в
нашия район, не може да не споменем за живота на Стоян Заимов -
наситен с много драматизъм и напрежение, изпълнен с приключения,
не вероятности и недоразумения.
Стоян Заимов е роден на 12 август 1853 г. в с. Рупките. Преди да
се роди Заимов, баща му, буден и родолюбив българин от с. Карапча
(с. Стоян Заимово), по-късно изселен в Чирпан, известен търговец, бил
заклан от разбойници край Одрин. Майка му изпаднала в тежко състо-
яние, макар и бременна решила да се омъжи повторно в Рупките за
Петър Генов Хаджиев. Тя, разбирана и активно подкрепяна от втория
си мъж, е положила необикновени за времето си грижи за образова-
нието на своя син. Първоначално той учил в Рупките, после в Чирпан, а
през 1867 г. постъпил в Старозагорското пето класно училище. Там ед-

Стр. 136
ва шестнадесет годишен през 1869 г. се запознал с Васил Левски и вля-
зъл в основания от него революционен комитет, изпълнявайки длъж-
ността куриер между Старозагорския и Чирпанския комитет. Заподоз-
рян от властта, той бил изгонен от Стара Загора. През 1870 г. се устано-
вил в Пловдив, където завършил педагогически курс.
Придобил значително за време си образование, Стоян Заимов
се отдал на учителското поприще. Бил назначен през 1871 г. за учител
в Хасково, наред с образованието той заработвал и в революционния
комитет. Заедно с Ат. Узунов участвал в покушението хасковския чор-
баджия гръкоман и враг на националноосвободителното движение
хаджи Ставри, осъден на смърт от революционния комитет. За това си
деяние Стоян Заимов бил осъден на доживотно заточение в Диарбе-
кир.
В края на 1874 г. през една мразовита зимна нощ, възползвайки
се от снежната буря, предрешен с кюрдски дрехи и снабден с чужд
паспорт, успял да избяга. След няколко месеца той се добрал до Румъ-
ния. Там се запознал с Ботев, Каравелов и мнозина свои братя по съд-
ба. Известно време работил в Браила, където издавал сатиричния вес-
тник "Михал". В навечерието на Старозагорското въстание по решение
на БРЦК му била възложена задачата да организира запалването на
няколко пожара в Цариград, за да всее смут и безредие в турската сто-
лица. Поради това, че въстанието не успяло, акцията била отменена.
През есента на 1875 г. Стоян Заимов се завърнал в Румъния, за да взе-
ме участие в учредяването и работата на Гюргевкия революционен
комитет. Конгресът, вземайки решение за ново въоръжено въстание
на 1 май 1876 г., определил Стоян Заимов за главен апостол на ІІІ-ти
Врачански революционен окръг. Бил заловен от турците и като "баш
комита" осъден на смърт. Щастливата случайност - заемането на сул-
танския престол от Абдул Хамид, отменила смъртната присъда с дожи-
вотно заточение с окови. По силата на Сан Стефанския мирен договор
Заимов бил амнистиран.
Завръщайки се в България, той решил отново да се посвети на
учителската професия в Чирпан. Преценявайки, че подготовката му е
недостатъчна, той помолил Каравелов да продължи образованието си.
През есента на 1878 г. той заминал за Русия. Завършил с отличие Мос-
ковския педагогически курс през 1882 г. и бил назначен за учител в
Шуменското педагогическо училище. През следващите години Заимов
изпълнявал различни длъжности в областта на просветното дело - учи-

Стр. 137
тел, училищен директор, инспектор, член на учебния комитет и прочие
в различни градове в страната. Навсякъде се стремял да обнови обра-
зователното дело. Същевременно съставил учебници и методически
ръководства, необходими на учениците и учителите в новоосвободе-
ната страна.
Стоян Заимов е изпълнявал високата административна длъж-
ност - окръжен управител на Стара Загора, а след това в Шумен. Настъ-
пилите сътресения в политическия живот на страната след детронира-
нето на Александър Батенберг, предизвикали поляризация на полити-
ческите сили и вътрешни междуособици. След бунтовете на офицери-
те русофили в Русе и Силистра, Стоян Заимов бил принуден да се от-
тегли от политическия живот. Заподозрян като русофил, той трябвало
да бъде интерниран в Чирпан. Заимов успял да се отскубне от придру-
жаващия го стражар и през Варна заминал за Одеса.

Стоян Заимов с група опълченци

Преследван като русофил по време на режима на Стамболов,

след подобряването на отношенията с Русия през втората половина на
90-те години, Стоян Заимов посветил живота си българо-руската друж-
Стр. 138
ба. Станал инициатор и организатор на построяването на паметници и
къщи-музеи в чест на падналите за освобождението на България руски
войници. В годините след Освобождението Стоян Заимов е изпълня-
вал редица длъжности - директор на Народната библиотека в София,
председател на върховния комитет на опълченско-поборническото
дружество, на комитета за строеж на паметника „Цар Освободител" в
София Най-много време и сили е посветил на изграждането на мемо-
риалния комплекс в Плевен и плевенско. И не случайно след официал-
ното му откриване през 1907 г. той се заселил в Плевен, за да остане
тук като уредник на Скобелевския пакр-музей до последния си ден 9
септември 1932 г.
Бащината къща на Стоян Заимов от две стаи и салон беше запа-
зена до 1958 г. В знак на уважение и признателност към фамилията За-
имови, нейното съхранение и опазване тогавашната управа на село
Стоян Заимово беше възложила на селския говежди бик, който много
старателно успя да събори стените и тя рухна. По инициатива на кметс-
твото и обществеността къщата беше реставрирана след 1980 г.

5. ЦЪРКОВНО ДЕЛО И ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕСТНА ЦЪРКВА

Възраждането на Чирпанско, в това число и развитието на ду-
ховното дело, се развиват при липса на гръцки елемент. В историята на
учебното дело в околията Таньо Пеев твърди, че се срещало името са-
мо на един учител грък в с. Мурсалково. Поради това че този грък е
бил неук човек, изпратен в селото на изхранване от Пловдивския гръц-
ки владика, бил принуден да напусне учителската си длъжност, тъй ка-
то мурсалковци се отнасяли с пълно пренебрежение към него.
Позовавайки се на различни източници, Гарвалов пишем че в
Чирпанско гърцизмът е оказал съществено влияние най-напред от пъ-
туващите калугери, гърци или гърчеещи се, които масово нахлуват в
селата, където търсят издръжка. Поради това, че Пловдивския влади-
ка, по народност грък, вземал големи такси на калугерите, те се прину-
дили да просят. Калугерите, настанени като постоянни проповедници в
селата, са вършели много своеволия. В с. Гроздово (сега Братя Даска-
лов) бил направен опит при изповед да бъде изнасилена една девой-
ка, едва спасена от хората.
Друга форма на влияние на гръцкото духовенство, особено
висшето, било при изпълнение на традиционните обреди: венчавки,
кръщенета, погребения, водосвети, освещаване на сгради и др.

Стр. 139
 Гръцкото духовенство е поддържало своето влияние и с помощ-
та на продажни българи, които за материални облаги са ставали него-
ви проводници. Такова владишко оръдие е бил и поп Милчо от с. Мо-
гилово, който се издигнал до поста владишки заместник в 15 околни
села, включително и в Мурсалково.
В началото на ХІХ век, около 1830 г. и особено след издаване го
на Хатишерифа (1839 г.), замогването на занаятчийството, осъзнаване-
то на населението и др., се създават предпоставки за подчертан инте-
рес към народностно обособяване.
След излизането на фермана от 28 февруари 1870 г. се слага
край на църковния спор между българи и гърци. Учредява се българс-
ката екзархия и се назначават български владици. В Пловдив за влади-
ка е назначен Панарет.
Според оставения писмен поменик (писмено изложение), напи-
сано в църковната книга при църквата от 1880 г. до 1888 г. от свещеник
Манол Минков Коларов, роден в с. Мурсалково, до 1850 г. в селото не
е имало църква, а църковните обреди се извършвали в частни къщи и в
повечето случаи - в поповата къща.
Трудно е да се установи, поради липса на архив и точна регист-
рация, за свещенодействането на различните лица, особено до осве-
щаването на църквата "Св. Богородица" през 1852 г.
По сведения на Иван Андонов, базиращи се на един надгробен
камък, намерен при изкопаване основите на "новото училище" през
1869 г., на който е пишело, че е погребан поп Сава Атанасов в 1801 г.
на 90 години, може да се съди за това, че той е свещенодействал мно-
го години преди 1800 г. Неговият син - поп Петър, също свещенодейст-
вал в Мурсалково и околните села 50 години. Той е бил арестуван от
турците за "политическо съзаклятие" в Одрин за 2 години. След осво-
бождаването му е бил убит в с. Калфата (Съединение) от турчин, на
име Кенанчито.
Неговият внук - поп Андон Савов (бащата на Иван Андонов), съ-
що е бил свещеник. Той разказвал на Андонов, че при освещаването
на църквата "Света Богородица" през 1852 г. в Мурсалково, гръцкият
владика Хрисант "кондисал" у тях. Знаейки, че той е страстен пушач, те
му приготвили два дълги "чибука" за пушене на тютюн, които дълго
време са стояли на стената. Този владика не е знаел български език. В
църквата и извън нея той си служел с гръцки и турски език. По това
може да се съди, че през този период свещеник в Спасово е бил поп

Стр. 140
Андон Савов.
Но в летописа си по Сталев споменава, че един от инициаторите
за набиране на средства и построяване на църквата е бил поп Стоян
Мирски. Това създава известна обърканост. В едно и също време не
могат да служат двама свещеници. Но същия поп Стоян е давал даре-
ния и за построяването на църквата "Света Богородица" в Чирпан
през 1834 г. В някои други източници се посочва, че поп Стоян учителс-
твал в селото ни. Може да се приеме, че поп Стоян Мирски по това
време е бил учител, а поп Андон Савов - свещеник. Свещеник Андон
Савов през 1863 г. се преселва в Чирпан. Може би от тази година поп
Стоян Мирски е преминал на богослужение в църквата.
В своя летопис свещеник Сталев, като се позовава на данни на
свещеник Коларов, пише, че е "дадена свобода на християните да
строят молебен по домове и църкви с хатишерифа от 1839 г., мурсал-
ковци започнали да събират помощи". По настояване на Славе Чучули-
гов, Вълчан Чорбаджи, Събе Иванов Арнаутина, поп Стоян и др., с "ин-
джевението" на християните от селото и помощта на близките околни
села, църквата била построена в 1850 г.Турците спирали освещаването
на храма две години. По своя инициатива и искане на селяните в
Стамбол е бил изпратен дядо Вълчан Чорбаджи. Поради големия му
авторитет пред тамошните влиятелни управници, той успял да "изва-
ди" разрешение (ферман) от султана за строеж на храма в Мурсалково,
написан на турски език с надлежния печат (тора). На гърба на разре-
шението бил написан един ред на гръцки, вероятно заверка, изразя-
ваща съгласието на Пловдивския митрополит - архиепископ Хрисант и
"число на годината 1267 турско леточисление". Храмът бил осветен на
23 април 1852 г. от Пловдивския гръцки владика Хрисант, при царува-
нето на султан Абдул Азис.
Макар неотдавна построен (1850 г.) към 1888 г. стените на хра-
ма се пропукали и възникнала опасност от срутване. Старозагорският
митрополит затворил храма, като предложил да се обмисли построя-
ването на нов храм. По инициатива на свещеник Стефан Сталев на 11
октомври 1898 г. в църковния двор се свикало общо събрание. На него
свещеник Сталев разяснил целите на свиканото събрание - построява-
нето на нов храм върху основите на стария при условие, че те се ока-
жат здрави. Събранието взело решение да се съберат доброволно
средства от мурсалковци и от околните села, като се поиска помощ и
от държавата и започне строеж на нова църква още през следващата

Стр. 141
година.
Избрано било църковно настоятелство: председател - свещеник
Стефан Сталев и членове: Златан Костов, Таньо Петков и Георги Колев
Гьонев. За представители на Енорията били избрани: Саво Златанов,
Нено Недялков, Боньо Илиев Бончев, Еньо поп Андонов, Дяко Танев.

Свещеник Стефан Сталев

Избрана била комисия за събиране на помощи от селото; Саво

Златанов. Троьо Монев Гинишев. Дяко Танев Русев, Видьо Петков Ку-
шев, Таньо Митев, Ангел Кънев, Георги Минчев Гьошев, Еньо Попов
Андонов, Боньо И. Бончев, Таньо Петков Ракиджийски, Саво Нанков
Хъшев и Нено Недялков Хъшев.
Тази комисия трябвало да работи по ръководството и наставле-
нията на енорийския свещеник Стефан Сталев, като се задължавали да
участват на всички заседания, организирани от него.
На 22 август 1899 г. се свикало второ общоселско събрание, на
което присъствали: църковното настоятелство - свещеник Стефан Ста-
лев и членовете (Златан Костов, Дельо Кирев и Георги Колев), общинс-
кия съвет, представляван от кмета Стоьо Колев Мутанов и съветници-
те: Таньо Петков Ракиджийски, Мицо Петков Делев, Георги Желев
Здравчев, Русьо Златанов, Иван Колев Гирасов, Нено Недялков Хъшев,
Стоян Русев Сакев, Запрян Петков Кушев, Ноньо Кирев Начев, Иван Пе-
нев Тенков, Тодор Бончев Коленцов. На това събрание председателят
Стефан Сталев изложил необходимостта от събирането на средства за
построяването на нов храм. Освен от селото средства трябвало да се
събират и от околните села. Събранието взело решение:
1. Храмът да бъде построен върху основите на стария, които се

Стр. 142
оказали много здрави и отговаряли на приетия план тип III за строеж
на храмове в селата.
2. Да се разходва за тази цел сумата от 10 000 лв.
3. Да се "моли" разрешение от св. Митрополия.
4. Постройката да се "извърши по домашен ред".
С Постановление № 3 от 18 април 1900 г. настоятелството, об-
щинския съвет и строителната комисия решили още същото лято да се
започне строителството на храма. На 7 юни 1900 г., след като бил из-
вършен водосвет, бил положен първия камък върху основите на ста-
рия. Съставен бил акт № 4 и строежът бил започнат от предприемача
Илия Говедаров от гр. Неврокоп. Един от екземплярите на този акт бил
запечатан в стъкло и поставен в основата на църквата.

Църквата в село Спасово

Протоколът е подписан от избраното църковно настоятелство:

председател - свещеник Стефан Сталев и членове - Златан Костов, Де-
льо Кирев, Георги Колев; общински съвет: кмет- Стоьо Колев Мутанов
и членове - Таньо Петков Ракиджийски, Мицо Петков Делев, Георги

Стр. 143
Желев Здравчев, Тончо Бончев Коленцов, Стоян Русе и писар - Ради
Делев Кирев; строителна комисия: Ангел Радев Ангелов, Алекси Радев
Рачев, Еньо Нонков Мутанов, Петко Колев Кушев, Дяко Тончев Делев,
Боньо Илиев Бончев и др., предприемач - Илия Говедаров.

Църквата - 2009

Преди Освобождението църковното настоятелство наред с цър-

ковните въпроси се грижело и за училището. Търсели са и са "пазари-
ли" учители. Църквата е издържала училището и плащала заплатите на
учителите
Силното земетресение с епицентър Чирпан през 1928 г. на Ве-
лика събота съборила църковната камбанария и повредило църквата.
Държавата отказала да строи или ремонтира църквата, тъй като тя е
"стояла на зидовете си". По инициатива на църковното настоятелство и
с помощта на населението и с помощта на населението се извършва
ремонт на църквата за около 40 хиляди лева. Инициаторът и организа-
торът на тази църковна дейност е проф. Стефан Сталев. Той е роден
1862 г. октомври 23 ден" в с. Мурсалково. Започнал е първоначалното
Стр. 144
образование на 5 годишна възраст в с. Мурсалково. От 1879 г. учи в
Пловдивската гимназия, където завършва ІІІ клас. Учителствал е 4 го-
дини в основното училище в Мурсалково Ръкоположен е за свещеник
на 12 юли 1898 г Възпроизведен е за протойерей на 17 май 1930 г.
Пенсиониран е ма 1 ноември 1934 г. Успоредно със свещеническата си
служба, той проявява и полезна обществена дейност. Заедно с Жельо
Даков основава кредитна кооперация "Нов живот" и др.
След пенсионирането на свещ. Стефан Сталев през 1935 г. е бил
избран нов свещеник - Георги Д. Попов, родом от с. Полско Косово,
Беленска околия, Северна България. През неговото свещенодействане,
освен преките си свещенически задължения, той е проявявал инициа-
тивност и били направени някои подобрения в църквата. Поставен бил
дървен под. По средата са били поставени бучардови плочки, които са
оформили пътека до олтара. С такива плочки е бил застлан и Солея.
Била е направена двуметрова ограда откъм северната страна на двора,
с циментов пояс отгоре, на които са били опънати четири реда бодли-
ва тел. Насадени били много плодни дръвчета: круши, ябълки, дюли,
сливи и др. Наредени са били също така плочи около вратите на църк-
вата, била възстановена пътечката и др. Свещеник Георги Попов е
свещенодействал до юли 1942 г.
Този свещеник не е оставил добри спомени не само в атеистич-
ните спасовци, но и във вярващото население. Освен с църковната си
дейност, той се занимавал и с "партизанлък" (в себе си винаги носел
пистолет "парабелум"). Голяма част от времето си той прекарвал в ка-
бинета на кмета в Спасово - Крум Димитров. Той станал причина на 10
години затвор да бъде осъден спасовецът Марин Минев Славов. Него-
вото свещенодействане става неудобно в това единно, без съществени
конфликти село. Лошото настроение на населението към него го при-
нудило да напусне селото.
След принудителното напускане на свещеник Георги Попов, на
1 юли 1942 г. енорията се заема от свещеник Йосиф Петров Йовчев.
Той е родом от с. Рупки. Поради изключително напрегнатата полска
работа и заетост на селяните с жътвената кампания, той бил посрещ-
нат много скромно.
Свещеник Петров заварил църквата в много лошо състояние -
стените били напукани от земетресението (1928 г.), мазилката на тава-
на била паднала изцяло, някои от летвите били отковани и висели.
Трудно било на младия свещеник да вземе решение - да се съберат

Стр. 145
средства за построяването на нов храм или да се направи ремонт на
съществуващия. Построяването на нов храм се оказало трудно, тъй ка-
то обстановката и ситуацията не позволявали събирането на волни
пожертвувания или отпускането на средства от държавата. Нито едно-
то, нито другото било възможно.
Отецът потърсил и намерил трето решение. Предложил на цър-
ковното настоятелство да бъде засадено 12 декара църковно лоза на
притежаваната от църквата 30 декара земя. Предложението било
одобрено и от Старозагорския митрополит Климент и от Епархийския
духовен съвет. Били отпуснати 250 хиляди лева за засаждане на лозе.
Направеният предварителен разчет не се реализирал. Доходът от ло-
зето възлязъл едва на 16 000 лева. Само с тези средства било трудно
да се ремонтира и възстанови храма. По настояване на свещеника са
отпуснати още 17 000 лв. и църквата била ремонтирана през 1960 г.
Едновременно с ремонта на църквата, била направена и хубава ка-
менна ограда от страната на лицевата част - западната страна.
С тази си стопанска дейност и църковно дело, свещеник Йосиф
срещнал редица трудност от страна на атеистичните спасовци. От дру-
га страна, обаче, те дали положителна оценка на свещеник Йосиф Пет-
ров. Той завършил двегодишни счетоводни курсове и бил готов да ог-
лави счетоводството на ТКЗС. Естествено, желанието на отеца не могло
да преодолее консерватизма на ръководството и мечтите му не се ре-
ализирали..
В Мурсалково е служил и така запомнения Герасовия поп. Ин-
тересно защо, неговото име не се споменава в църковния архив. Дали
е служил в църквата кратко време и е бил изпратен в друго село на бо-
гослужение, а е живял в Мурсалково, не е изяснено. Има основание да
се предполага, че може би свещениците след него умишлено не отра-
зявали неговата дейност, т.к. бил алкохолик и богослужението у било
"пародия". Той имал двама сина и една дъщеря. По-възрастния син -
Петко - е бил търговец и кръчмар. По-малкият му син, Йордан, и дъще-
ря му Йордана, са били близнаци, родени на Йорданов ден. Йордан
напуснал Мурсалково и отишъл в манастира "Света гора", където слу-
жил до края на живота си. Сестра му Йордана се омъжила за Димо
Желев Танчежелев. Стоян Димов - учител в Спасово и кооперативен
деятел - е неин син.
От Спасово-свещенически сан има и Кольо Велков Кушев. Но
никога не е облякъл свещеническо расо, т.к. е бил атеист. Вероятно е

Стр. 146
завършил Семинарията, притиснат от заможните си родители.
Църквата в Спасово се е занимавала с религиозно-обредните
служби, чиято дейност е ръководена от църковното настоятелство. Тя
винаги е била пряко подчинена на архиерейското наместничество в
Чирпан. По силата на Закона за изповеданията от 1949 г. църквата била
отделена от държавата.
Не бива да се пропуска да се отбележи, че в църквата се нами-
рат много ценни икони на живописеца Георги Данчев Зографина от
Чирпан. Освен това тя е обявена за паметник на културата, поради кое-
то Метрополията отделя на нея повече грижи и внимание в сравнени-
ето с останалите църкви в района.

6. ПРОСВЕТНО И УЧЕБНО ДЕЛО

Обучението на децата е толкова старо, колкото са стари семейс-
твото, народите, религията и пр. Те винаги са искали да научат децата
си съобразно начина и религията.
След окончателното завладяване на Балканския полуостров от
турците, започнало духовното поробване на народа и стремеж за
окончателното му претопяване в елинизма. Фанариотите успели да
унищожат Търновската патриаршия, прогонили българските духовници
и писатели. След това се заели с унищожаването на всички паметници,
изгорили богослужебните книги, а в църквите българският език бил
заменен с гръцки.
Това преследване на българщината продължило няколко столе-
тия и така системно, че селяните, макар да запазили езика си от двой-
ното робство, забравили и престанали да мислят за род и отечество, а
гражданите се приспособили към гърцизма.
За да се пробудела българщината било необходимо българско
училище. В него да се изучава старобългарско четмо и писмо. По такъв
начин да се поддържа книжовна традиция, която да противодейства
на гръцките училища.
Не може да се каже с положителност откога е въведено учили-
щето в Спасово, тъй като няма останали писмени документи. От това,
което е достигнало до нас може да се съди, че просветното движение
в Спасово се е зародило още в края на XVIII и началото на XIX век. От
селото започнали да изпращат момчета да се учат в манастирите. Ав-
рам Иванов Бешев, заедно с други момчета от Мурсалково е ходил да
се учи в Сопотския манастир. Там са учили "азбуката, часослова, псал-

Стр. 147
тира".
Данни, които посочва свещеник Сталев, се потвърждават и от в.
"Македония" от 3 март 1870 г., в който пише: "От 60 г. се поддържа
българско училище, едва от две години се понареди. Следват 105 уче-
ника". Този документ дава основание да се твърди, че в съществувало
килийно училище още от 1810 г.
Ако се съди по написаното от свещеник Сталев, може да се
предположи, че в Мурсалково е съществувало училище и преди 1810 г.
Училището е било организирано на доброволни начала но же-
лание на бащите. С грижите за училището, търсенето, пазаряването и
плащането на учителите се е занимавало предимно църковното насто-
ятелство и родителите. За осигуряване заплатите на учителите са били
събирани допълнително средства и от родителите. Обучението се во-
дило по тогавашните килийни методи. То се ограничавало в четене и
писане на църковно-славянските книги, наустница, псалтир, апостола и
други.
Килийната метода на обучение била догматична метода. По нея
се обучавали децата още от много старо време в Китай, Египет, Рим и
др. При този метод на обучение учителят предавал урока, а ученикът
бил длъжен да го възприеме и научи така, както учителят го е предал.
С други думи учителят предава знанията догматически, т.е. заповедни-
чески, наложително. В този случай ученикът не размишлява, а само
възприема и заучава урока точно така, както му е предаден. Ако няма-
ло специален буквар, на който да е напечатана азбуката, то учителят
написвал на панакида буквите точно така, както са напечатани в цър-
ковната книга. Ученикът преписвал азбуката, заучавал произношение-
то й така, както учителят е показвал. Той я учил наизуст дотогава, дока-
то я запомнел и научел да произнася буквите отначало докрай. След
това се научавал да образува срички, като към всяка съгласна буква
прибавял по една гласна, например: ба, ва, га, да и т.н. След това се
съединявали две съгласни с една гласна, например: бра, вра, гра, дра и
т.н. Но преди да изговори сричките, ученикът изговарял буквите, както
се именуват - и след това сричката. Като привикнел да образува срички
със съгласните и гласните, ученикът започвал да образува от сричките
думи. След като привикнел свободно да образува срички и думи, за-
почвал да чете. След това се запознавал с "титлите" и ударенията, към
които учителят е бил най- взискателен при четенето. Усвоял ли това,
ученикът преминавал към съкращения на думи, най-напред по азбу-

Стр. 148
чен ред. Запознавал се и с препинателните знаци, а така също и с бук-
вените цифри.
Към догматичното знание се включвало и изучаването на някои
мъдри мисли - изречения, взети от живота, Светото писание, Библията
и др. Това се наричало "благонравие". За четенето се давали някои
"тропари". Научавали наизуст молитви за хранене, за лягане, ставане и
др. Изучавал се символът на вярата, а така също и кратък "катехизис",
съставен от въпроси и отговори. След това учението продължавало ка-
то се изучавал псалтикия, църковния ред при богослужението и др. В
тези училища се давали практически знания за живота, а така също и
за учители и свещеници.
Първоначално ученикът пишел на панакида, опъната кръгла ло-
патка, намазана от едната страна с восък. Чрез изострена конусооб-
разна пръчица "стил", ученикът пишел буквите върху восъка. С тъпия
край на пръчицата заличавал наученото или сгрешеното. Панакидата
по-късно била заменена с плака - тенекиена плоча, след това с черна
каменна плоча. По-късно се въвела и хартията, която се усъвършенст-
вала до днешните тетрадки и учебници.
Освен на четмо и писмо, в килийното училище се учели и "на-
ръком" - на смятане. Наричало се "наръком", защото тогава смятали и
изчислявали на пръсти. По онова време ръката била цяла таблица за
изчисляване, за намиране на празниците. Върховете на пръстите,
междупръстието, дланта, са били използвани като таблица, по която се
изчислявали дните от месеца, месеците на годината и годините. По та-
зи таблица се определяла датата на Великден, Коледа или някой друг
празник. По ставите на пръстите на ръката се определяло кои месеци
имат 31 и кои 30 дни. Така например, като се започне от ставата на по-
казалеца, като се брои и междупръстието, се определя, че януари има
31 дни, февруари - междупръстието - 28, март- ставата на средния
пръст - 31 дни и т.н. За да се намери коя година е високосна, се съби-
рали цифрите на годината и сборът се делял на четири. Ако има оста-
тък, то годината е проста и февруари има 28 дни. Ако сборът от цифри-
те на годината се дели на четири без остатък, то годината е високосна
и февруари има 29 дни.
Наред с тези знания, в килийното училище учениците изучавали
и естествознание, география, астрономия и др., но това зависело от
подготовката и знанията на учителя. Всеки учител е преподавал по
свое усмотрение и според възможностите си.

Стр. 149
 В килийното училище най-важна роля е играела паметта. При
тази система някой можел за една година да научи повече, а друг - по-
малко. Ако някой ученик научавал уроците, предвидени за годината,
по-рано, учителят го пускал да премине в по-горен клас. Имало случаи,
когато силните, паметливите и даровити ученици за една година взе-
мали по две отделения, а някои, по изключение и три и изпреварвали
другите с две години.
В стаите учениците сядали на пода покрай стените. Стаята се ос-
ветявала от едно или две малки прозорчета, облепени с хартия, вместо
със стъкло, поради което осветлението е било слабо. Огънят в огнище-
то се поддържал от дървата, донасяни от учениците, които били длъж-
ни освен това сами да метат стаята.
Всички деца са учели в една стая, "при голям надзор за мирува-
не". Средства за поддържане на дисциплината са били пръчката, тоя-
гата и фалагата. Фалагата като средство за наказание представлявала
дъгообразна дебела върлина, на двата края на която било вързано въ-
же, с което се засуквали краката на провинилия се ученик. След като
му връзвали краката, започвали да го бият с дебела пръчка. Пръчките и
тояжките за наказание се донасяли от учениците като подарък.
Учителят, като влезнел в стаята, сядал пред учениците на стол.
Започвал да ги изпитва и да предава урока. Учениците идвали при него
един по един. Изпитването и преподаването ставало поотделно. Из-
питвал се един ученик. Ако си е научил урока, учителят му разказвал
нов урок. В противен случай урокът оставал същия и ученикът се на-
казвал за мързел с плесници или с пръчка по ръцете, по краката и по
задните части, получавал и ругатни - "магаре", "свиня", "хайван" и дру-
ги подобни. Много често, за да не губи време, учителят е давал на
добрите ученици какво трябва да научат наизуст по учебника. Отсъст-
вието от училище е било обикновено явление.
Трудно може да се определи кой е бил първият учител в селото.
На основание на една бележка, оставена от някогашния учител Вълчан
Иванов Джевлеков от с. Мурсалково, Андонов посочва, че около 1860
г. учители са били: даскал Минчо, Тодор Добрев, Нейко Генчев, всички
от Мурсалково, един непознат свещеник, даскал Катароша от Стара За-
гора, Стефан Събев от Мурсалково, даскал Станчо от Евджилери, поп
Никола, Недьо хаджи Стоев от Чирпан, Видьо Николов от с. Тюркмеш-
лии.
В историческите бележки за Спасово от свещеник Стефан Ста-

Стр. 150
лев, като първи учител в селото се сочи Катароша от Стара Загора. Бил
наречен така, защото бил с голяма, рошава коса и брада. Следват поп
Тоньо, поп Стоян Мирски, даскал Станчо От Евджилери, даскал Вълчан
Иванов Джевлеков, даскал Киро от с. Мурсалково, Стефан Маринов от
Стара Загора, за който се казва, че бил "учен по нова метода", по която
учел и децата.
В историята на Чирпан и чирпанско се посочва, че през 1834 г.
учител в Чирпан е бил един много известен по онова време даскал,
наричан "Рошавия даскал". Никола Събев твърди, че името му е било
Коста. Таньо Пеев пък предполага, че е роден в Змейово и Харитон го е
довел със себе си в Чирпан през 1835 г., което е малко вероятно. Други
автори твърдят, че "Рошавия даскал" е от Карлово или Сопот. Гарвалов
прокарва мнението, че това е "словеснойшия" господин Иван Чичов -
учител, титулован. Освен това, времето, през което е работил в Чирпан
Харитон, съвпада с учителстването на "Катароша", а друго име на учи-
тел не е известно. Предположението се подкрепя и от Таньо Пеев.
Има, обаче, обстоятелства, които противоречат на това предположе-
ние. Знае се, че той е бил учител на Димитър Матевски. Ако се съди по
биографичните данни на Матевски и ако те са верни, през 1837 г. той е
бил едва на две години. Между спомоществователите на книги в Чир-
пан други имена на учители се споменават чак в 1844 г.
С положителност се твърди, че "Катароша" е бил активна бор-
ческа личност. Предполага се, че той пръв въвежда в Чирпан взаимоу-
чителния метод. Освен начална грамотност, той е давал знания по
свещена история, граматика, аритметика, българска история, красно-
пис. Чел е и обяснявал на ученици и възрастни Паисиевата история.
Бързо е спечелил симпатиите на чирпанци, но бунтарските му пропо-
веди предизвикали страх в чорбаджиите и те потърсили начин да се
освободят от него. Кога точно е напуснал Чирпан и накъде се е отправи
не се знае.
Беше упоменато, че килийното училище в Спасово е открито
през 1810 г. Ако се приеме, че първият учител, както твърди свещеник
Сталев е "Катароша", би трябвало да се приеме, че "Катароша" е рабо-
тил в Мурсалково над 20 години - от 1810 до 1834 г. Но за един такъв
продължителен период на преподаване той бил оставил значително
повече следи след за себе си. Има основание да се предполага, че мо-
же би след като е бил "прокуден" от чирпанските чорбаджии, той е
дошъл за няколко години в Мурсалково. В защита на едно такова

Стр. 151
предположение могат да се ползват два достоверни аргумента. В ис-
торията на Чирпан и чирпанско Гарвалов пише, че "най-виден ученик и
заместник на „Рошавия даскал" е Димитър Недялков Матевски, роден
в Чирпан през 1835 г."Това предполага, че "Катароша" е работил в
Чирпан и след 1840 г.
Освен това, през 1858 г. Цариград излиза книгата "Първа храна
за здравия човешки ум" от Иван П. Чичи. Ако това е същия Иван Чичов,
който е превел и издал книгата, най-вероятно е от Чирпан той да е за-
минал за Цариград.
Няма точни данни за резултатите от просветната работа на Ха-
ритон и "Катароша". Обучението, което те са водели в Чирпан, по пре-
ценка на Гарвалов, все още няма ясно определена организация. То се
извършва по техни лични разбирания. От килийното обучение то се
различавало по това, че макар и ограничено, в обучението навлизат
светските науки Светско съдържание има "Христоматията" на Райно
Попович, за която се абонират Харитон и Иван Чичов. В нея се говори
за философи и политически личности от древността. "Христоматията",
както беше спомената по-рано, е четена от Харитон и пред мурсалков-
ци.
Иван Андонов пише, че около 1830 г в Мурсалково е бил назна-
чен учител, по народност грък, изпратен от Пловдивския владика. Той
не знаел български език и учел децата само на гръцки език и "гръцко
писмо". Те успели да научат само няколко букви и няколко гръцки пес-
ни, които никой не разбирал. Всяко дете било снабдено от учителя с
нещо като птиче, изработено от дърво, крилата на което били свърза-
ни с конец и при опъване те се раздвижвали. Непосредствено преди
Великден с тия играчки и с кошници в ръце децата ходели из селото,
пеели гръцки песни, разигравали птичетата и събирали яйца за своя
учител. Родителите разбрали, че децата нищо няма да научат от този
даскал и още след Великден качили учителя на едно магаре и го изп-
ратили за Пловдив.
Килийното училище в Мурсалково е продължило да работи до
направата на първото училище през 1856 г. То било построено в цър-
ковния двор и му дали името "Св.св. Кирил и Методий". Мястото било
подарено от Съби Иванов Арнаутина. Той отделил мястото от дворното
си място, където били построени къщата и дюкянът му. Той подарил и
40 златни минца (австрийски монети), лихвите от които се ползвали за
издръжка на училището. За това му благодеяние мурсалковци писали

Стр. 152
във в."Македония", издаван в Цариград. Като израз на своята благо-
дарност, след неговата смърт те го погребали в ъгъла на църковния
двор. От неговия род в селото не е останал никой. Синовете му се пре-
селили в Пловдив и връзките с потомците му са заличени.
Издръжката на училището е била от църквата, родителите на
децата и лихвите от дарените 40 златни минца от Съби Иванов.
Училището се състояло от две стаи, между които имало салон.
Подът бил издигнат около 1 м от терена. Едната стая била по-голяма и
се наричала обща стая. В предната си част тя била повдигната на 60 -80
см с дъски. Тази част се наричала "седалище". На него стоял учителят.
В останалата си част стаята били наредени дълги чинове за 6 ученика.
Първият чин се различавал от останалите по това, че горната му дъска
била хоризонтална. Наоколо е била обкована с тесни летви и предс-
тавлявала нещо като плоско корито, пълно със ситно пресят пясък. То-
зи чин се наричал пясъчник. От дясната страна на всеки чин имало по
една подвижна върлина, прикрепена между две подвижни скоби. На
върха на върлината имало закована кръгла дъска. На едната й страна
била написана буквата "П", а на другата - "Ч". Пред пясъчника и на ли-
цето на седалището имало поставена черна дъска, на която била напи-
сана азбуката, а отдолу цифрите от 0 до 9. По стените е имало закачени
32 таблици. Пред всяка от тях имало желязно кръжило.
При влизане в стаята за занимание, учениците сядали по земята
около чиновете. На вратата били пазени от ученик-надзирател ("двер-
ник"), за да не се влиза безразборно. Отпред на седалището стоял друг
да въдворява ред и тишина. Той записвал нарушителите по "невнима-
ние, непокорство, безчиние, блядословие и др. провинения", за които
докладвал на учителя.
При пристигане на учителя, надзирателят от седалището про-
възгласявал "Ставайте!". Веднага след поздрава на учителя и отговора
на учениците започвала проверката за присъствие. Прочитала се мо-
литвата. След това се правел преглед на чистотата. Тези, които били не
измити, не сресани и с не изрязани нокти, както и провинените, запи-
сани от надзирателите, се нареждали по двама. След като получавали
съответното наказание, те запявали точно определена песен, като в
такт обикаляли стаята, докато всеки седнел на мястото си.
Преди обяд занятията започвали с четене. Тогава кръглата дъс-
чица на върлината била обърната с лицето на буквата "Ч". Учениците
се нараждали в полукръг пред таблицата до която са достигнали. Над-

Стр. 153
зирателят с показалка в ръка започвал четенето, като учениците повта-
ряли на висок глас дума по дума. Първа таблица съдържала азбуката,
напечатана с главни, печатни и ръкописни букви. Изучаването им ста-
вало във вид на особен песен, защото всяка буква се повтаряла три пъ-
ти. Втората таблица съдържала гласна и съгласна буква и се изучавало
сричането. То продължавало до 8 таблица с три сложни и много слож-
ни думи. След тази таблица учениците преставали да сричат. Приучва-
ли ги към плавно съчетание на буквите в думи, изречения и малки
приказки. Тридесет и втората таблица съдържала една повест за един
непослушен ученик, която трябвало да се научни наизуст.
Същият ред се спазвал и при следобедните занятия, само че
кръглите дъсчици били обърнати с лицето на буквата "П". При обуче-
нието по писане надзирателят, пак с показалка в ръка, заставал пред
пясъчника и възгласявал: "Внимавайте, ръце на колене!". Уравнявал
пясъка със специална заличалка. Посочвал на черната дъска ръкопис-
ната буква "а" и нареждал: "Пишете буквата А! Децата повдигали дяс-
ната си ръка със свити пръсти, освен показалеца. С него върху пясъка
се мъчели да пишат посочената буква. След това ставала проверка как
е написана посочената буква. На тези, които са я написали неправилно,
надзирателят помагал. Той хващал ръката на детето и написвал с него-
вите пръсти правилно буквата. След това пак се уравнявал пясъкът и
отново се пишело. Това се повтаряло много пъти, докато писането се
усвои от всички ученици. Няма съмнение, пише Т.Пеев, че при това
изучаване на много непохватни деца пръстите са били ожулвани от пя-
съка, а ушите им немилостиво издърпвани от прекалено взискателните
надзиратели. По другите чинове, достигналите до 15-та таблица пише-
ли на плоча това, което учели по таблиците си.
Учениците, които са научили последната 32-а таблица, се отде-
ляли в друга стая, първи клас. Там им били давани кратки познания по
общообразователните предмети: от числителница - четирите прости
действия, от граматика - съществителни и прилагателни, от битописие -
стария завет, от земеописане - за Европа, краснописание и др. Учели и
наустницата и псалтира, защото учениците обслужвали и помагали на
учителите в църквата.
Това училище, наричано "взаимно", се различава от килийното
освен по своите помещения и по методите на обучение. Обучавали се
големи групи ученици. Освен това учителят избирал няколко по-силни
и напреднали ученици, наречени "монитори", които занимавали по-

Стр. 154
малките от тях и по-слабите по успех. Те изпълнявали ролята на учите-
ли. По този начин учителят се освобождавал от част от учениците си и
му оставало повече време да се занимава с по-големите и напреднали
ученици. С помощта на "монитори" можело да се обучават от един
учител над двеста и повече ученика. При тази система учениците за-
почнали да се учат едни други, т.е. взаимно да се обучават под ръко-
водството и надзора само на един учител. Ето защо взаимното обуче-
ние за времето си се оказало много по-напреднало от килийните ме-
тоди. Наред с това един учител може да обучава повече ученици с
различна подготовка. Намалявали се и средствата за поддържане на
учителския персонал. Освен това учебният материал се усвоявал много
по-добре от помощниците на учителя.
След 1866 г. във взаимните училища се изхвърлили полукръгли-
те дъсчици, пясъчниците, които били заменени с плоча, а таблиците - с
буквар и читанка. Започнали да се променят и методите на обучение.
Постепенно започнали да се намаляват мониторите. За такива се оп-
ределяли най-силните и умни ученици. Наред с това започнали да се
назначават повече учители.
В Чирпан още през 1870 г. Стоян Заимов въвежда в едно мах-
ленско училище звучната метода, а през 1875 г. се въвежда "нагледно-
то обучение".
Тогавашният ученик е срещал големи трудности не само в учи-
лището, но и в къщи. Уроците си той учел на кандило, при цялата че-
ляд в стаята, при плач, глъчка и песни. Светлината на кандилото мъж-
деела и едва можел да различава буквите. Още по-трудно било писа-
нето. Лягали по корем, в един ъгъл на стаята. Мастилницата била до
него, а тетрадката - под главата му. Често пъти мастилницата се изли-
вала и изцапвала тетрадката.
Тогавашният учител в повечето случаи е бил и терзия. Шиейки
до него е била и дългата и жилава пръчка, с която въдворявал ред и
дисциплина.
Много добър учител и общественик, работил в Мурсалково, е
бил Стефан Маринов от Стара Загора. Той били високо образован за
времето си. Научил много неграмотни "момци" да четат и пишат.
След Стефан Маринов, учител в Мурсалково около 1870 г. ста-
нал Манол Минков Коларов, един от забележителните учители на
времето. Той учил в Чирпан при даскал Янко Кочев. Манол Коларов
станал свещеник през 1873 г., като продължил и да учителства. От не-

Стр. 155
говата школа са излезли много "грамотни" и учени за времето си мом-
чета: свещеник Иван Николов от с. Дерелие (Гранит), Тончо Аврамов
от с. Делибилнери (Яздач), който станал учител, писар, кмет на селото
си; от Мурсалково - Таньо Манолов Савов, многогодишен кмет на се-
лото, съдебен заседател, окръжен съветник и член-касиер в Староза-
горската постоянна комисия, Таньо Минев Милчев - учителствал ня-
колко години, Манол поп Андонов - също учителствал няколко години,
Тошо Аврамов Бешев, Койо Коев, Ангел Радев - занимавали се с писар-
ство в мурсалковската община, Миньо Даков - също от Мурсалково,
учителствал в Ешеврен.
През 1876 г. за учител в Мурсалково се наема Таньо Енчев Въл-
чев. В пазарлъка участвал и неговия баща - Енчо Вълчев. За да получи
по-голяма заплата бил пазарен и да пее в църквата. Той бил надарен с
певчески глас. Освен че много хубаво пеел, той свирел на хармоника и
флейта. Заплатата получавал баща му, който искал да има образован
син, но го подготвял и за земеделец. Със спестените от неговата запла-
та пари му купувал ниви. През 1881 г. се наема за учител в Търново-
Сеймен. Оженва се. През 1885 г. след като се ражда дъщеря му, се
завръща в Мурсалково и става учител заедно с жена си Бонка Георгие-
ва Танева. Таньо Енчев починал от туберкулоза през 1890 г.
След Освобождението под ръководството на Министерството
на народната просвета започнало изграждане на образователната сис-
тема. Най-напред се изгражда училищната мрежа. Образователното
дело трябвало бързо да се подготви и да се създаде бъдещата интели-
генция за управление на държавата, за ръководство на стопанството,
строителството, архитектурата и т.н. За по-малко от две десетилетия
училищната система обхванала по-голямата част от страната.
Със закон от 1891 г. образователната система се централизира-
ла в ръцете на държавата и се оформила образователната структура.
Още преди Освобождението, училищната сграда в църковния
двор се оказала тясна да събере учениците, но нямало възможност за
построяване на нова. Това се удало едва след Освобождението. През
1879 г. с доброволни вноски и труд от населението започнал строеж на
нова двуетажна училищна сграда в центъра на селото, 15-20 метра из-
точно от сегашната. Построяването вероятно се извършило по типов
проект, защото такива сгради имало и в Рупки, Свобода и други села.
Долният етаж е бил разпределен в три стаи, едната голяма 10х6 м, за-
емаща западната част от етажа и други две малки, от източна страна,

Стр. 156
като по средата е имало коридор, застлан с каменни плочи. Вторият
етаж е имал същото разположение. Учебните стаи имали необходима-
та осветяемост, с прозорци на юг, изток и запад. Изобщо, училищната
сграда е отговаряла на тогавашните изисквания. Поради големия нак-
лон на терена от източната страна имало и приземие, което до 1905 г.
било използвано за обор на общинския бик, а след това за съхранение
на дърва, училищен инвентар и др.

Първото училище в Спасово

В тази нова сграда започнали да учат само момчета, а момиче-

тата останали в старата сграда при църквата. Така през 1880 - 1881 г. в
Спасово имало две училища - мъжко и девическо. Първите учители в
новото училище били Христо Иванов от Чухлаково (Яворово) - главен
учител и Манол поп Андонов от Мурсалково. Учениците са били разп-
ределени в две отделения - първо и второ. Първа учителка в девичес-
кото училище е Ана Милчева от Стара Загора, която сама учела всички
момичета. След напускането на Христо Иванов, за главен учител бил
назначен Гочо Колев от Средно Градище.
В сравнение с килийното училище и старото училище в църква-

Стр. 157
та, в новото модерно училище изискванията към учениците били мно-
го завишени. Те изразили недоволството си като един пролетен ден
вместо да отидат на училище, отишли при околийския училищен инс-
пектор в Чирпан. Оплакали се и поискали да бъде уволнен учителя Го-
чо Колев, който жестоко ги биел. Училищният инспектор ги изслушал,
успокоил ги и обещал, че ще отиде в Мурсалково да провери случая.
Инспекторът дошъл, но не успял да установи кой бил организаторът на
тази акция.
През учебната 1882-1883 г. началното училище била напълно
разкрито. То имало четири отделения. През следваща учебна година
(1883 - 1884 г.) се открил и 1-ви прогимназиален клас. Той просъщест-
вувал само две години поради липса на бюджетни средства. Девичес-
кото училище било закрито като самостоятелно училище и двете учи-
лища се слели в едно. Кога точно е станало това не може да се устано-
ви. Учителите по това време са били предимно от Мурсалково: Дойчо
Лесов, Нанко Недялков, Ангел Кънев, Стефан Сталев, Марин Нанков,
Таньо Енчев и др.
Нито един от учителите не е имал необходимото образование и
постепенно след 1890 г. били заменени от завършили педагогическо
или общо средно образование: Стефан Кръстев, Атанас Калитчиев, Же-
льо Даков, Тана Иванова, Кера Иванова, Мара Бончева и др.
В основното училище в Мурсалково от 1883 до 1898 г. (15 годи-
ни) учителствал Стефан Сталев. Главен учител на основното училище от
1900 г. бил Жельо Даков Здравчев.
В спасовци непрекъснато расте жаждата децата им да получа-
ват повече знания и то в местното училище. Въпреки деспотичния ре-
жим на Стамболов, където младата българска буржоазия е забравила
близкото революционно минало, улисана в стремежа за повече богат-
ства, спасовци водят борба за разширяване на образованието.
През учебната 1890-1891 г. наново се откриват прогимназиал-
ните класове, но сега освен първи, се разкрива и втори клас. В тези два
класа идвали да се учат и ученици от съседните села - Средно Гради-
ще, Изворово и Рупки. През учебната 1898-1899 г. първи прогимназиа-
лен клас е имал 25 ученика: от Спасово - 18, Ср.Градище - 2, Изворово -
1, Рупките - 3, Чирпан - 1. В класа е имало само едно момиче от Чир-
пан.
Най-накрая в Мурсалково се създало тристепенно обучение.
Долният курс са били 1-во и 2-ро отделение, а средния курс - 3-то и 4-

Стр. 158
то отделение. Горният клас поради финансови затруднения е просъ-
ществувал до учебната 1898-1899 г.
През учебната 1892 - 1893 г. има четири отделения с 210 учени-
ка. Учели се 12 предмета: Закон Божий, четене, граматика, смятане, ес-
тествознание, отечествознание, геометрия, славянско четене, красно-
пис, пеене и женско ръкоделие.
През тази учебна година, записаните в първо отделение 52 уче-
ника, 24 напускат, а 6 не са изпитани. От останалите 17 свидетелства от
първи ред с отличие са получили 5 ученика и свидетелства от втори
ред - също 5 ученика. Интересно е, че в главната книга има поставяни
оценки "твърде добър" - 5. Освен това, има записани много отсъствия -
до 384 часа на ученик. Учители са Жельо Даков Здравчев, Стефан Ста-
лев от Мурсалково и Г.Петков и К.Иванова.
През учебната 1906 - 1907 г. началният курс остава с трима учи-
тели, един е съкратен поради липса на средства. Второ и трето отделе-
ние се обучават от един учител. Тази година е последната, през която
няма задължително обучение за учениците.
Прави впечатление, че преди Освобождението и непосредстве-
но след него, на училище са ходели предимно момчета. Макар че спо-
ред Конституцията е било предвидено задължително обучение, то по
Закона за народната просвета не се предвиждало задължително обу-
чение. Ето защо момичетата не са посещавали училището. През учеб-
ната 1907- 1908 г. вече се въвежда задължително обучение за децата.
Всички момичета на училищна възраст трябвало да бъдат обхванати в
училището. Но поради това, че те "не ходели войници и нямало нужда
да пишат писма, нямали нужда от грамотност, от образование", те
продължавали да не посещават училището. В отделение е имало само
по 4-5 момичета.
През учебната 1907-1908 г. е открит наново 1-ви прогимназиа-
лен клас, който се води от назначен редовен прогимназиален учител.
Отново идват ученици от Изворово, Средно Градище и Рупки. Целият
клас е само от момчета. В учебната програма влизали 20 предмета: За-
кон Божий, български език, френски език, немски език, руски език,
аритметика, алгебра, геометрия, дескриптивна геометрия, геометрич-
но чертане, химия, физика, естествена история, география, обща исто-
рия, рисуване, краснопис, пеене, гимнастика и ръкоделие.
През 1907 г. с нова сила е потвърден Законът за народната
просвета на Георги Живков от 1891 г., според който началното образо-

Стр. 159
вание от 6 до 12 години е задължително и безплатно. В Спасово всички
подлежащи се явяват в училище. През тази учебна година 2-ро и 3-то
отделение се разделят и учат самостоятелно, като броят на учителите
се увеличава с още един.
В Спасово законът се прилага строго. Бащата на всяко неявило
се дете е бил глобяван и глобата веднага била събирана от секретар-
бирника. Така всички подлежащи на обучение деца са били принудени
да се явят в училище. В 1-во отделение броят на учениците достигнал
120. Отделението било поместено в голямата стая на първия етаж. По-
ради недостиг на чинове голяма част от децата сядали на пода. Учеб-
ната година завършили успешно само 60 деца.
През същата учебна година бил назначен още един учител и
всички отделения се учели разделено. Поради бюджетни затруднения
продължил да съществува само първи прогимназиален клас. Според
тогавашното законодателство общината поемала 1/3 от заплатата на
първоначалните учители и цялата заплата на прогимназиалните. Но
средствата, с които разполагала общината били много оскъдни и не
можела да издържа прогимназията. Това затруднило не само община-
та, но и управляващата тогава демократическа партия, която била из-
воювала прогимназията. Не били в благоприятно положение учители-
те, а също така и родителите, които трябвало да изпращат децата си да
учат другаде. Търсейки средства за издръжка на училището, общинс-
кото ръководство решило общинската гора "Долният орман" вместо
ежегодно да се разпределя между всички домакинства, да се продава
на търг, като постъпленията се внасят в приход на общинския бюджет,
за заплати на прогимназиалните учители. На това се противопоставили
някои от опозиционните партии, най-вече БЗНС, която до тогава не е
била управляваща. Започнали партийни и обществени борби, агитации
и уговорки. Решението било провалено. Гората била "спасена". Про-
гимназията, която през учебната 1910 - 1911 г. имала открити вече два
класа и през следващата предстояло откриване на трети клас, била
закрита. Училището отново останало само първоначалните четири от-
деления и четирима учители. След няколко години бил назначен и пе-
ти учител, като най-многобройното отделение се разделило на две па-
ралелки.
Хигиената в училището била лоша. В училището се внасяла мно-
го кал, тъй като учениците ходели с цървули. За прислужници били
назначавани стари и болнави хора, негодни за друга работа. Освен че

Стр. 160
заплатите им били много ниски, те не са били изплащани редовно.
В ъгъла на коридора на първия етаж до входната врата са били
закопани два големи глинени кюпа, които се пълнели с кладенчова
вода. От тях децата пиели вода с канчета. Самата вода вероятно само
се доливала, без да се сменя или да се измиват кюповете. Тя се замър-
сявала от вдигнатия прах и от не измитите ръце на учениците. В резул-
тат на лошата хигиена през 1906 г. се появил дифтерит. Епидемията
обхванала много деца и взела 44 жертви. Едва тогава след тази епи-
демия кюповете били заменени от каче, сложено на дървена поставка.
От него водата се точела от кранче. Впоследствие кранчето било пре-
махнато, тъй като се разходвала много вода. Отново започнало загреб-
ването на водата отгоре. Това продължило чак до 1930 г., когато в учи-
лищния двор била прокарана чешма.
През 1916 г. бил утвърден правилникът за дейността на учили-
щните настоятелства. Те били създадени още в началото на XIX век с
откриването на училищата по места. Техните задачи били да подбират
и назначават учителския персонал, да подготвят и организират строе-
жа на училища, на стопанисват училищните имоти и др.
В началното училище около М години учителствал Стоян Димов
Танчежелев. След това той отишъл да следва кооперативна школа в
София, и постъпил на работа в Общия съюз на българските земеделски
кооперации - София. Като учител той създал много голяма и добре
подредена библиотека.
През годините 1908 - 1912 г. учител в Спасово бил друг наш съ-
селянин - Христо Тотев Манолов. Христо Манолов Завършил педагоги-
ческото училище в Казанлък, Станал учител в Мурсалково. След войни-
те се отдал на обществена дейност. Като член на БЗНС бил избран за
народен представител от Старозагорска област. С авторитета, който
имал сред своите съидейници, той стигнал до поста Министър на же-
лезниците, пощите и телефоните в кабинета на Ал.Стамболийски. След
9 юни 1923 г. прекарал 11 месеца в полицейските участъци и Софийс-
кия централен затвор, без да има присъда. След това се отдал на чита-
лищна дейност.
През учебната 1911 - 1912 г. в първо отделение имало 88 учени-
ка, всички българчета. Учител бил Жельо Даков. Той бил строг и обек-
тивен. В същото отделение учел и неговия син - Илия Желев Даков. В
годишните си оценки той имал две петици, седем четворки и една
тройка (по предмето учение). Във второ отделение учениците били 62,

Стр. 161
а учителка била Р. Атанасова. В трето отделение те били 46 с учител
Христо Тотев Манолов. В четвърто отделение учениците били 52, а
учителка била Тодорка Христова Манолова. Главен учител бил Жельо
Даков.
През учебната 1913 - 1914 г. учениците в първо отделение били
113. Учител бил Стефан Запрянов от Чирпан на мястото на Христо Ма-
нолов. Останалите учители били същите. Най-многобройни били уче-
ниците в първо отделение през 1915 - 1916 г. - 131. Назначен бил втори
учител - Т.Манева. Другият учител бил Стефан Запрянов. През тази
учебна година учители били и Стоян Димов, Р.Атанасова и В.Радева.
След избухването на Първата световна война много спасовци са
мобилизирани. Поради недостиг на работна ръка, голяма част от уче-
ниците са принудени да напуснат, за да работят на полето, а други съв-
сем рядко ходят на училище. Войната донася неизброими жертви и
страдания както на целия народ, така и на спасовци. След прекратява-
нето на оръдейните залпове по фронтовете, репарациите по Ньойския
договор (1919 г.) лягат и върху плещите на спасовци. Процесът на ог-
рамотяване се оказва много труден. Но въпреки това още през учебна-
та 1917 - 1918 г. се разкрива вечерно училище за възрастни, което ра-
боти от 20.12.1917 до 20.02.1918 г. Набрани са около 40-50 човека. Те
учели смятане, история, география, български език и др.
Подобно ограмотяване на малограмотните се провежда много
по- късно - през учебната 1951 - 1952 г. С това са натоварени учителите
Стефан Маринов Бешев и Минко Тонев Тотев.
В Спасово настъпва оживление в стопанския, обществения и по-
литическия живот. Завърналите се от войната родители наново поста-
вят въпроса за откриване на прогимназия. Будните спасовци добре
осъзнават необходимостта ос създаване на прогимназия в селото. Но
държавата, в лицето на общинската власт, категорично отказва изд-
ръжката на прогимназията. При това положение, по инициатива на
Стоян Димов, начален учител, Нецо Петков Драганов и Нечо Колев Ян-
кулов - общественици и завърналите се от фронта млади учители Тотьо
Тонев и Саво Илиев и родителите, решават да се открие първи про-
гимназиален клас на частна издръжка. Родителите на всеки ученик
внасят по 700 лв. От събраните средства се заделят 4000 лв. за заплата
на учителя. Останалата част от парите отделят за ремонт на една от
стаите на старата сграда при църквата. Закупуват се чинове и други
учебни пособия и помагала. За учител на частния първи клас е нает

Стр. 162
Стефан Желев от Изворово. Така през учебната 1919 - 1920 г. се откри-
ва частен 1-ви прогимназиален клас. За да се узакони завършването на
класа, децата трябвало да се явят и държат изпит в някоя прогимназия.
Окръжната училищна инспекция, за по-удобно, назначила изпитна ко-
мисия от прогимназиални учители от гр. Чирпан, която провела изпита
в училището на Спасово. Всички деца се представили добре и успешно
преминали в по-горен клас.
По природа спасовци са любознателни и ученолюбиви. Но теж-
ките условия на живот преди и след Освобождението не позволяват на
всички да се учат. Въпреки това, грамотността на населението след Ос-
вобождението се увеличила:

ТАБЛИЦА ЗА ГРАМОТНОСТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО

грамотни неграмотни
Години
м. ж. всичко м. ж. всичко
1888 136 18 154 558 772 1330
1900 338 39 377 419 773 1192
1910 459 150 609 371 665 1036
1920 588 301 889 253 540 793

През следващата 1920 - 1921 учебна година на власт е прави-

телството на БЗНС. Министър на народната просвета е Стоян Омарчев-
ски. Гласуван е законът за задължителното обучение на децата до 14
годишна възраст. До този момент а цялата Чирпанска околия е имало
само две селски прогимназии в Свобода и Медово Още през тази
учебна година в Спасово се откриват трите прогимназиални класа. Ре-
монтирана е била и другата стая на старото училище За трета класна
стая е нает, преграден и пригоден дюкянът на Еньо поп Андонов. В
първи клас са били записани 47 ученици, във втори - 33, а в трети 8
ученика. При тези условия прогимназията работи три години На чет-
въртата година се построява с бюджетни средства трета класна стая до
другите две.
Така, за първи път от съществуването на училището, спасовци
имат пълна прогимназия с три класа За учители са назначени Саво
Илиев, Тотьо Тонев, Алекса Даков и тримата от Спасово и Саво Запря-
нова, волнонаемен учител от Чирпан. Директор е Саво Илиев. Хигиена-
та в класните стан е бита както преди - лоша Прислужникът е бил един

Стр. 163
и за двете училища, а освен това той е бил и клисар при църквата.
През учебната 1921 - 1922 г. учители в гимназията са Саво Или-
ев, Тотьо Тонев, Алекса Даков. Гана Иванова Манолова, всички от Спа-
сово и Ана Жекова от Чирпан. Директор на училището е Саво Илиев.
Следващата 1922 - 1923 г. учители са Саво Илиев (директор), То-
тьо Тонев, Гана Иванова Манолова и Стойка Желева Дакова всички от
Спасово
След 9.06.1923 г. се променя и курса на образованието. Изменят
се учебните планове, програми и учебници Засилва се религиозното
образование, внедрява се шовинистическата идеология, расизмът и
др.
Директор на прогимназията през 1923 - 1924 г. е Саво Илиев, а
учители са Тотьо Тонев, Гана Иванова Манолова и Калина Атанасова от
Чирпан. В началото на учебната година се пристроява нова учебна стая
към останалите две. Изразходват се 30 000 лв. Всички ученици се съ-
бират заедно под един покрив. Подобрява се контролът, учебната и
възпитателна работа. Учениците започват да се водят на екскурзии из
землището на селото, празнува се за първи път Първи май, като ден на
цветята и 24-ти май - Св.Св. Кирил и Методий.
През учебната 1924 - 1925 г. учители са Тотьо Тонев, който е
назначен за директор, Манол поп Стефанов, Гана Иванова Манолова и
Димитрина Тодорова и тримата волнонаемни (нередовни) учители.
Ентусиазираният нов директор поставя началото на по-организирана
физкултурна дейност в училището. Построява се игрището. Направен е
лост. Също по инициатива на директора на утрото за първи път се уст-
ройва ученическа изложба по ръчна работа и рисуване. Целта е била
да се възбуди интерес на учениците към техническите предмети.
Учебната 1925 - 1926 г. започва почти с нови учители - Минко
Тонев и Тотьо Вичев Лесов от Спасово и Златка хаджи Стефанова от
Чирпан. От предната година е останал само директорът Тотьо Тонев.
По негова инициатива през тази година се построява "паралелка" (ус-
поредка) и разкрива хербарии от насекоми и препарирани птици.
През следващата 1926 - 1927 г. учителският колектив се запазва.
Нова учителка е само Стефана Славова от Чирпан. И тази учебна годи-
на директорът проявява нова инициатива. На отличните ученици се
дава като възнаграждение по една книга с "благопожелание" с подпис
на директора.
Учителският колектив се променя през 1927 - 1928 г. Остават То-

Стр. 164
тьо Тонев и Стефана Славова от Чирпан. За нови учители са назначени
Ганчо Тонев от Рупките и Иванка Николова от Чирпан.
Настъпилата икономическа криза на свръхпроизводството се
отразява и върху спасовци. Те губят вяра и доверие в правителството,
местната управа, интелигенцията, в това число и в учителите. Пиянст-
вото се увеличава. Учителите от двете училища преценяват, че отново
трябва да се разкрие вечерно училище от 20 декември до 20 февруари.
Записват се 50 човека, на които се дават практически познания по смя-
тане, геометрия, география, български език, земеделие и др. Наред с
това се разяснява вредата от алкохола и алкохолизма.
Условията на работа в училището са трудни. От бюджета на об-
щината се отделят оскъдни средства, понякога едва стигащи за бада-
носване на сградата и някои дребни нужди. Често пъти директорът или
учителите са принудени да дават свои средства, за да задоволят най-
насъщните нужди на училището.
По време на земетресението през 1928 г. вторият етаж на на-
чалното училище е съборен. То се ремонтира.
През м. септември започва строителството на ново училище по
типов проект със средства, отпуснати от държавата - ДИПОЗЕ (Дирек-
ция за подпомагане на пострадалите от земетресението). Строителст-
вото е възложено на предприемача Кирил Арнаудов от Чирпан. Учи-
лището се построява много бързо. То е завършено през пролетта на
1929 г.
Строителното изпълнение е много некачествено. Комисията по
приемане на сградата установява 32 дефекта и грешки, поради което
не приема строежа. Окончателното приемане става на 17 юни 1930 г.
През м.ноември 1930 г. става сливането на двете училища. Про-
вежда се избор на нов директор. Избран е Тотьо Тонев. Така началното
училище и прогимназията се сливат в едно основно училище. През та-
зи година училището има 4 отделения, учители в които са: Саво Илиев,
Стефан Маринов Бешев, Тотьо Вичев Лесов и три класа с учители Тотьо
Тонев - директор, Манол поп Стефанов и Мина Атанасова Костова от
Чирпан.
Новопостроеното училище, което освен че има само шест клас-
ни стаи, и е недостатъчно, но се оказва, че и във функционално отно-
шение е неправилно проектирано.
Учителският състав през 1930 - 1931 г. и 1931 - 1932 г. е само
мъжки - Саво Илиев, Стефан Маринов Бешев, Тотьо Вичев Лесов, Мин-

Стр. 165
ко Тонев, Тотьо Тонев, Манол поп Стефанов и Илия Желев Даков. На
следващата 1932-1933 г. на мястото на Илия Желев Даков е назначена
Люба Николова от Чирпан. По инициатива на учителите, с учениците се
насаждат акациеви дръвчета от двете страни на шосето и се залесява
"Здравчовият баир".

Ремонтираното старо училище след земетресението през 1928 г.

Учителският състав в началното училище за 1933 - 1934 г. е за-

пазен същият. В прогимназията са назначени двама нови учители от
Чирпан - Никола Стоев и Стефка Костадинова.
След централизирането на общините през 1934 г. става центра-
лизиране и на училищата. Спасовското училище става централно - Спа-
сово, Средно Градище, Изворово и Ст. Заимово. За директор е назна-
чен Манол поп Стефанов.
След преврата на 19 май 1934 г. в училищното образование са
направени редица промени. Посяга се върху един демократичен инс-
титут - училищните настоятелства, създадени още в годините на робст-
вото. Сега и те стават органи на ново изградените общински комитети.
В Спасово председател на настоятелството става кметът, секретар -

Стр. 166
средищния директор, бирникът - касиер и член - общински офицер.
Чрез гази година, по настояване на учителския колектив, за пръв път се
доставят 50 двуместни чина.

Новото училище, построено след земетресението през 1928 г.

Манол поп Стефанов

Стр. 167
 През периода 1924 - 1934 г. в редица общини се разкриват до-
пълнителни земеделски училища. Те имали за задача да повишат кул-
турно-просветните и професионални знания на селските младежи и
девойки. През двегодишния си курс те подготвяли младежите като
специалисти в областта на земеделието, овощарството, лозарството,
бубарството и др., а девойките - на шев, готварство, домакинство, отг-
леждане, хигиена и възпитание на децата.
През 1933 г. се породила идеята за откриване на допълнително
земеделско училище към прогимназията. Започнала предварителна
подготвителна работа. Тъй като земеделските училища се контролира-
ли и ръководели от околийските агрономства, учителският колектив, в
лицето на директора, уведомил Околийския съвет в Чирпан. В селото
били изпратени двама агрономи. Те взели боря на учениците завър-
шили прогимназия през последните три години. Отправили молба към
кмета да свика съвета и вземе решение за разкриване на земеделско-
то училище. За съжаление, кметът се отнесъл с небивало презрение
към тази инициатива. И под предлог, че финансовата издръжка тряб-
вало да се поеме от общината, категорично отказал /46/.
Още през режима на Ляпчев (1926 - 1931 г.) училището е било
оземлено с 200 дка земя от поземления фонд на селото. Тази земя то
давало под наем, а с получените средства посрещало част от финансо-
вите си нужди.
През учебната 1935 - 1936 г. учители са Манол поп Стефанов
(директор), Тотьо Тонев, Таня Димитрова Христова от Гранит, Смарагда
Дойчева от Чирпан, Стефан Бешев, Саво Илиев, Минко Тонев и Тотьо
Вичев Лесов. За пръв път се открива безплатна ученическа трапезария
за 50 бедни ученика. Към училището се разкрива ученически и църко-
вен хор, червен кръст и въздържателно дружество. През следващата
учебна година (1936 - 1937 г.) в безплатната трапезария се хранят 65
ученика. За трапезарията са отделени повече средства - 4000 лв. В учи-
лището е уредена ученическа кооперация. Тя доставя на учениците
всички необходими учебни помагала, а средствата от отстъпката се из-
ползвали за подпомагане на бедни ученици. За втора година се откри-
ва ученическа трапезария, в която се хранят 70 ученика. Продължава
да работи и ученическата кооперация. За двете училищни начинания
отговаря учителят Тотьо Вичев Лесов.

Стр. 168
 Тотьо Вичев Лесов

Чрез учебните 1938 - 1942 г. учителите са същите. Трапезарията

работи, но се дава обяд само на бедните ученици. Продължава да ра-
боти и ученическата кооперация. Ръководители на трапезарията са
последователно Саво Илиев, Стефан Маринов Бешев и Минко Тонев.
Ръководител на ученическата кооперация е учителят Минко Тонев.
Избухването на Втората световна война поставя училището пред
нови изпитания. Част от учителите са мобилизирани. Поради команди-
ровка в Беломорска Тракия на някои учители, учебните занятия не се
водят нормално. А през учебната 1943 - 1944 г. поради бомбардиров-
ките в продължение на три месеца учебните занятия се прекъснати.
Учителският персонал в периода 1943 - 1952 г. се запазва срав-
нително постоянен. Начални учители са Саво Илиев, Тотьо Вичев Ле-
сов, Радка Неделчева хаджи Николова и Парашкева Иванов от Чирпан,
Стефан Маринов Бешев, Минко Тонев, Мара Митева от Стара Загора,
Олга Илиева Желева, Каля Делчева Видева. Прогимназиални учители
са били Манол поп Стефанов, Тотьо Тонев, Ганка Димитрова от Средно
Градище, Бяла Дончева Панова, Мина Николова Стефанова, Пенка
Иванова Неделчева, Руска Димитрова от Чирпан, Радка Делева Анге-
лова, Тошка Ганева Матеева от Оризово, Деша Савова Илиева. В детс-
ката градина учителки са Иванка Тачева Бъчварова от с.Пъстрово, Тош-
ка Павлова от Чирпан, Пенка Маринова Танева от Чирпан, Поликсена
Харалампиева от Ямбол и Танка Маринова Запрянова от Ценово.

Стр. 169
 Тотьо Тонев

Учителският колектив през 1955 г.

През учебната 1951- 1952 г. по решение на отдел "Народна про-

света" на Околийския народен съвет за директор е назначен Тотьо То-

Стр. 170
нев. През тази учебна година се разкрива учебно опитно поле и трапе-
зария за 50 ученика. Разкрива се и вечерен курс за ликвидиране на
неграмотността. Той се посещава от 35 възрастни курсисти.

Пеньо Троев Пенев

През следващите три учебни години се запазва същият учителс-

ки персонал. През 1952-1953 г. се преминава към петобална система за
оценяване знанията на учениците, а през 1954-1955 г. се разкрива съз-
дадената преди 30 години училищна работилница. През следващата
година се пенсионират учителите Стефан Маринов Бешев, Манол поп
Стефанов и директорът Тотьо Тонев. За директор е назначен Пеньо
Троев Пенев.
През 1958 г. се поставя началото на комплексния кабинет и ра-
ботилницата. През 1958-1959 г. започва ограждането на училището.
Построени са помещения за зоокътове.
Училището, изградено некачествено, се напуква, започва да се
руши. Но не може да се започне строителството на ново училище. Раз-
решава се само да се направи генерален ремонт. Но това не може да
стана, ако има опасност от срутване. Идеята на директора Пеньо Троев
е подкрепяна и от Началник отдел Народна просвета в Стара Загора -
Киряк Киряков. През м.март 1964 г., директорът на училището Пеньо
Троев, в присъствието на своя приятел Киро Делев, след лека почерп-
ка, с голям каменарски чук удря стената от вътрешната страна на учи-
телската стая. Част от стената се събаря. Окръжната комисия, в която
Стр. 171
участва Началникът на просветата Киряк Киряков, н-к Архитектура и
благоустройство при Окръжния народен съвет-Стара Загора, арх. Сто-
ян Гайдарджиев и др., все приятели на Спасово са категорични - гене-
ралният ремонт да започне веднага. Председателят на съвета също е
много ентусиазиран. Строителството започва без план и открито фи-
нансиране.
През 1964 г. половината от училището е съборено. През след-
ващата 1965 г. се преустройва и другата половина. За срочното завър-
шване на училището са вложени амбицията, труда и средствата на спа-
совци, които искат да имат ново съвременно и модерно училище.
Окончателно училището е завършено през 1968 г. През 1969 г. е
довършена работилницата и асфалтирането на училищния двор.
През тези две години прогимназиалните класове са преместени
в училището на с. Рупки. В Спасово остава само началното училище с
двама учители - Недялка Стоянова Кирова - директор на училището и
Пенка Димитрова Иванова. Те учат по два слети класа в старото учи-
лище. Учителка в детската градина е Танка Маринова Танева. Дирек-
тор е Недялка Стоянова Кирова.

Най-новото училище на село Спасово от 1968 г.

Стр. 172
 Недялка Стоянова Кирева

През 1867-1968 г, прогимназията се прибира в Спасово. Учили-

щето отново е пълно. За директор е назначен пак Пеньо Троев. В Спа-
сово идват да учат и децата от с. Рупки. Детска учителка е Танка Мари-
нова. В началното училище учители са: Недялка Стоянова Кирова, Дел-
ка Пейчева Танева, Пенка Димитрова и Златка Иванова от Рупки. В про-
гимназията учители са Ради Стоянов Даков, Деша Савова Попова, Кер-
ка Ватева Желева, Тодор Троев. В новооткрития интернат от 60 циган-
чета учители - възпитатели са Панчо Делев, Росица Първанова, Иванка
Трендафилова, Дельо Делев и Надежда Делчева.

Стр. 173
 Най-новото училище на село Спасово от 1975 г

Тодор Троев Пенев

Поради намаляване броя на учениците в селата от общината,

най-напред се закрива училището в Стоян Заимово, след това в Изво-
рово, което се премества в Средно Градище. След построяването на

Стр. 174
новото училище се разкрива възможност през учебната 1970 - 1971 г.
да се поемат децата от с. Средно Градище. Организиран е специален
автобус за извозването им. На работа в училището са преместени от
Средно Градище - Тодор Стайков, Бонка Славова, Иван Йовчев, Миньо
Христев, Станка Славова, Минка Атанасова, Тотка Балева Димитрова.
От Изворово идва учителят Слави Тодоров. През тази година постъпва
нова учителка - Елка Дончева Велкова. Учителският персонал нараства
на 23 учители.
След пенсионирането на директора Пеньо Троев Пенев през
1987 г.. за директор е назначен неговия брат - Тодор Троев Пенев.
В заключение заслужава да се каже, че училището в Спасово е
играло огромна роля за културното издигане на населението. Много от
неговите възпитаници за завършили средно и висше образование. Ос-
вен това, учителите през всичките епохи и политически режими са би-
ли носители на прогресивните идеи и са били винаги активни общест-
веници.

Стр. 175
 ІІІ. ГЛАВА ТРЕТА
РАЗВИТИЕ НА СПАСОВО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
1. СПАСОВО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
След освобождаването на България от турско робство се възоб-
новява самостоятелността на държавата, премахват се феодалните по-
рядки в стопанския и обществен живот и се осигурява капиталистичес-
кото развитие на страната. По своята същност, това е социална рево-
люция за България. Освобождението изиграва ролята на буржоазно-
демократична революция.
Революционните процеси и преобразования в българското об-
щество протичат много демократично и интензивно не само в Княжес-
твото, но и в Източна Румелия. В Източна Румелия стопанският, общес-
твен и политически живот на практика не е подчинен на Турската им-
перия, към която все още формално принадлежи областта. В Румелия
няма турски войски, а границите с Княжеството още повече обединя-
ват българите. В областта турското население е избягало, изгражда се
държавен апарат на българска етническа основа, формира се българс-
ка милиция и войска. За народа това са символи за национално осво-
бождение.
Първият елемент на проява на буржоазно-капиталистическите
преобразования в новоосвободената България, респективно и в селото
е аграрната реформа.
Временното руско управление е подпомагало населението. То е
отпускало на безценица коне и друг трофеен добитък, давало му е под
наем земите на изселените турци. Подобна практика провеждали и
местните управляващи органи, като започвали да раздават на населе-
нието турски вакъфски имоти.
Мурсалковци чувствайки, че властта още не е укрепнала и липс-
ва законодателство, започват сами да се настаняват в земите на избя-
галите турци от Осалево, Омурово и др. За кратко време селото Осале-
во било заличено от спасовци, изворовци и Ср. градищенци. В Алипа-
шиново (с.Свобода) селяните насилствено заели и разграбили чифли-
ците на Али паша. Този случай е регистриран от Върховния касационен
съд от 1891 г.
Процесът на присвояване, и настаняване на селяните в изоста-

Стр. 176
вените обработваеми земи на турците се подпомага и поощрява от
руските власти, т.к. по този начин те обезпечават по-добро продоволс-
твие за руските войски .и бежанците от Южна и Източна Румелия.
Освен това властите, за да принудят турците да изоставят земи-
те си, въвеждат кадастралния данък. До Освобождението селяните са
плащали като основен данък върху земята десятъка, който се е изчис-
лявал върху добитата през годината реколта. Налаганият нов кадаст-
рален данък към турците е бил по-жесток и се е изчислявал върху
предварителна оценка на земята съобразно които се отглеждат и е бил
неизменен. По този начин турското население се принуждава да изос-
тави земите си. Но макар и да не ги обработва е било задължено да
плаща данъка си. По този начин те са били принудени да продадат зе-
мите и да се изселят.
Аграрната реформа в Мурсалково протича по-своеобразно. Се-
лото е чисто българско. Няма напуснали турци. В землището на селото
има малко изоставени турски ниви. Незаети земи има в турското село
Осалево (сега местността Осалево). част от които са присвоени от спа-
совци. Границата на землището на селото на юг от Чирпан е ясно очер-
тана от "Друмския" път. Останалите граници на землището не са ясно
очертани. Те стигат до там, докъдето преобладават нивите на спасов-
ци. Отделни ниви се намират даже в чужди землища и обратно.
През този период има много незаети земи в землищата на съ-
седните турски села - Омурово, Оризово, Опълченец, Тикята (Богоми-
лово) и др. По-бедните спасовци са принудени да закупуват къщи и
турски земи с пари или добитък на сравнително ниски цени и се изсел-
ват в тези села. Изселени спасовци през този период има и в бургаско,
шуменско и др.
Няма точни данни за мащабите на този процес, но от косвени
източници и спомени, съхранени у възрастни селяни може да се нап-
рави извода, че мурсалковци се снабдяват с достатъчно земя. Преоб-
ладаващият брой домакинства са имали между 50 и 80 дка. Отделни
стопани са притежавали и повече земя.- Затова, че селяните са имали
достатъчно земя говори и факта, че общински земи не са използвани
за оземляване на малоимотни селяни.
Но социалният проблем на селяните не се решава основно. Аг-
рарните промени подобряват само частично положението им. Земята
се изкупува преди всички от по-богатите. Такава социална несправед-
ливост е имало в с.Изворово. През 1881 г. те пишат в пловдивския вес-

Стр. 177
тник "Народен глас", че в тяхното село "само по-богати селяни се
вреждат да закупуват земя от изселващите се турци".
В тази връзка Танков също посочва един документ "Продава-
телно" от 28 август 1895 г., потвърден от чирпанския миров съд. Спо-
ред този документ лицето Жельо Калчев - учител в с.Изворово е заку-
пил от Кольо П.Андонов 64,1 дка ниви и лозя за 965 лв. От справката,
която изнася Танков на Чирпанското учебно окръжие от 1897 г. за наз-
начаването на Жельо Калчев за учител е видно, че годишната му зап-
лата е била - 910 лв. Очевидно през този период с годишната заплата
на един учител е можело да се закупят 64,1 дка земя.
Други по-богати селяни са закупували на още по-ниски цени по-
вече земя. Всъщност това е бил пътят на първоначалното натрупване
на капитали и в Мурсалково. Който е имал повече пари е закупувал
повече земя. Малоимотните селяни нямали готови пари и били прину-
дени да вземат от лихвари с висока лихва. И когато не можели да вър-
нат заемите, те били принудени да продават част от закупената земя.
Започва разорение на много семейства. Няма точни данни за да бъде
илюстрирано развитието на този процес в Мурсалково. В Източна Ру-
мелия от 1879 г. до 1 ноември 1883 г. били продадени от "християни
на християни" недвижими имоти за 24 779 094 гроша. Това по същест-
во е концентрация на земята в по-малко ръце. В Чирпанската околия
този процес е бил по-силно изразен в сравнение с другите околии. Та-
ка например, в Казанлъшката околия размерът на земята в най-голе-
мите стопанства достигал 100 дка, а най-дребните - до 5 дка, в Старо-
загорска околия - до 300 дка, а най-малките -10 дка, в Чирпанска око-
лия - до 600 и 10 дка съответно. Положението на бедните селяни ста-
вало все по-тежко, поради увеличение на данъците. От 1880 до 1885 г.
Източна Румелия е трябвало да изплати на Турция своята независи-
мост, възлизаща на 12 400 000 златни франка. Една част е била изпла-
тена, но останали 10 910 903 франка, които били изплатени след Съе-
динението. Освен това, много българи от Одринска Тракия, останала
под турско владичество, са емигрирали в Източна Румелия. И те тряб-
вало да бъдат настанени и снабдени със земя. Това също създали до-
пълнителни трудности на правителството в Пловдив.
Процесът на изкупуване на присвоените турски земи продъл-
жил близо десет години. Този дълъг период на изплащане на земите
облекчава селяните. Осигуряват им се условия за спестяване на необ-
ходимите средства за изплащане на земята. В селото не са известни

Стр. 178
случаи на задлъжняване към лихварите. Няма селяни, които да са при-
нудени да продават земята си, за да покриват дълговете си.
Промените в аграрните отношения довеждат и до значителни
демографски изменения, свързани с масово бягство на турското насе-
ление. На мястото на изселените турци веднага след сключването на
мирния договор, се настаняват преселници от Одринско. Но това по-
ложение не остава трайно. След Берлинския договор, по силата на
който Южна България е определена като автономна област, васал на
Турция, част от емигриралото турско население, което завръща обрат-
но. Едновременно с това се завръщат и българи, избягали още по вре-
ме на робството от терора на господарите.
Чирпанска околия винаги се е смятала пренаселена в аграрно
отношение. Иречек сочи, че поради аграрни причини и угнетение от
турските земевладелци е- станала силна емиграция на селяните от
Чирпанско през годините 1827 - 1829 г. към опустошените по време на
войната земи между Одрин и Бургаския залив. Тази емиграция сега се
засилва още повече. Старозагорският префект в доклад през 1884 г.
пише, че през 1883 г. от Чирпанско се изселват 104 семейства, докато
от другите околии в окръга се изселват от 5 до 18 семейства. Като при-
чини за изселването се сочат липсата на паша, недостиг на дърва за
горене, тежки данъци, особено кадастралния, който тежи на българс-
кото население и пр. Но основните причини остават липсата на доста-
тъчно обработваема земя, липсата на здрав работен добитък, бедност-
та, и др.
В Чирпанска околия по онова време според доклада на префек-
та е имало 260 494 уврата работна земя. В Новозагорска околия, къде-
то броят на населението е значително по-малък, работната земя е 411
100 уврата. Освен това, цената на 1 уврат работна земя достига до 500
гроша, а в слабо населената Търновосейменска околия, чудесна край
маришка земя 1 уврат се продава от 45 до 76 гроша. За това и в Чир-
панско движението на населението е най-интензивно. Тук има най-
много български семейства, които се изселват към източните краища,
на страната. Фактор за това е и обстоятелството, че в нашия район тур-
ците са били по-малко - 10,3%. За три години след Освобождението тук
турското население намалява едва на 5,1%. Това естествено не може
да задоволи нуждата от земя на селяните от Чирпанския район.
Ето защо процесът на оземляване на селското население в стра-
ната довежда до значителни миграционни процеси. За Спасово те не

Стр. 179
са така активни и се изразяват в изселване на по-малоимотни семейст-
ва, като процесът на изселване е най-активен от 1905 до 1910 година. В
Омурово се изселват семействата на Стоян Генов Киров, Еньо Мано-
лов, Илия Бенев Бончев, Стоил Бенев Бончев и др. В Опълченец - Кольо
Даков Здравчев, Ботьо Танков Ботев и Миньо Танков Ботев, които за-
купуват имоти през 1905 год. и се преселват .да живеят там; в Оризово
- Делчо Тодоров, Костадин Запрянов Чучулигов и др.; Богомилово -
Петко Терзиев; Кирилово - Коста Стоянов, който и построява воденица
с водна турбина. Изселват се също така 15 семейства в Анхиалско. Има
преселени спасовци и в Карнобатско, Айтоско и на. много други места,
в Южна България. -
През този период (1905-1912 год.) за САЩ и Южна Америка за-
минават 22 човека като общи работници. От тях 18 успяват да се за-
върнат в селото: Андон Денев Нонков, Боньо Димов Желев, Георги
Сандев, Дойчо Русев, Жельо Георгиев Здравчев, Иван Танев Бешев,
Иван Дойчев, Иван Танков Ботев, Кольо Нонев Манолов, Ноньо Петров
Минев, Ненко Танков Ботев, Нечо Бонев, Нецо Иванов Манолов, Ради
Дойчев, Таньо Вътев Чучулигов, Тончо Донев, Тоньо Нонев Манолов и
Христо Алексов Здравчев. По време на престояването си в САЩ почи-
ват: Делчо Тончев и Таньо Митев Гинишев. Двама души от групата:
Нейко Стоянов и Саво Манолов остават да живеят там.
По-нататъшното развитие на социално-икономическите отно-
шения, в селото, породени от капиталистическото развитие на страна-
та и постоянното делене на земята между наследниците, довежда до
диференциация на спасовци. Част от населението притежава малко
земя.
По тази причина освен споменатите изселвани през периода
1918-1930 год. започват нови изселвания: В Шуменско с. Върбак се
преселват семействата на Слави Стоянов Димов, Делчо Ненов Нанков,
Васил Петков и Тоньо Енев Чучулигов. Семейството на последния след
1944 година се завръща в селото; В Бургас се преселват да живеят Сто-
ян Кирев Шошев и Делчо Кирев Шошев; в Оризово - Васил Петков По-
пов, Димо Ватев и Славчо Мицов.
През периода след Първата световна война материалното и со-
циално състояние на населението в селото е неблагоприятно. Селяни-
те търсят изход от кризата. Част от по-затруднените - 16 човека реша-
ват да заминат на работа в САЩ. От тях оцеляват и се завръщат без да
спечелят нищо само 9 човека: Боньо Петров Дончев, Георги Танев, Ду-

Стр. 180
шо Георгиев Душев, Делчо Петров Вангов, Делчо Неделчев Неделчев,
Марин Минев Чучулигов, Марин Минев Славов, Стефан Русев Нейков и
Христо Маринов Ринков. В САЩ остава да живее само един - Кольо Ра-
дев Дойчев. От тежък и непосилен труд заболяват и при злополуки по-
чиват 5 човека: Боньо Колев, Душо Маринов, Димитър Генев, Дельо
Ненков, Миньо Василев и Слави Минев.
Процесът на миграцията не се ограничава само със споменатите
семейства. Той е много по-голям, но не може да. бъде реално отразен,
тъй като няма останали писмени документи в общината, от които да се
проследи.

2. СПАСОВО ПО ВРЕМЕ НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Решенията на Берлинския конгрес (юли 1878 г.) за разделянето
на България на Княжество България и присъединяването на Източна
Румелия като полу автономна провинция към Турция се приема с въз-
мущение от целия български народ в т.ч. и от Мурсалковци.
Тези решения на практика представляват оскърбление на бъл-
гарския народ, като Южна България се преименува в Източна Румелия.
Освен това, не по-малка обида е приемането на три официални езика
Ц български, турски и гръцки. Допускат се турски гарнизони в Шипчен-
ския и Хаинбоазкия проходи, което би застрашило страната с нови кръ-
вопролития; Главният управител ще се назначава от султана за по 5 го-
дини и флагът на двореца ще бъде полумесец; Източна Румелия ще
бъде пряко подчинена на султана.
Нарасналото народно негодувание обхваща цялата страна и
най-вече Южна България. Още на 16 август 1878 г. по инициатива на
Димитър Матевски, чирпанлия, изселен в Пловдив, се свиква в неговия
дом тайно събрание. На това събрание са поканени само дейци, взели
активно участие в Старозагорското и Априлското въстание, опълченци-
те и други по-видни дейци.
Събранието избира таен комитет, наречен "Единство", който да
се противопостави и да подготви въоръжено противодействие на Бер-
линския договор. За таен комитет са били избрани: Димитър Матевски
- председател, Димитър Стамболов - подпредседател, Георги Крумов -
секретар. Димитър Свещаров - член, а Иван Андонов - за главен апос-
тол-организатор. Избирането на Андонов за главен апостол изявява
Спасово като твърде активно село през цялото време на борбата за съ-
единение на двете части на България.

Стр. 181
 Комитетът смята, че дейността трябва да, започне с въоръжава-
нето на населението. Матевски е изпратен при генерал Скобелев да
иска оръжие. Генерал Скобелев се съгласява първоначално да отпусне
20 000 кримкови пушки, а по-късно още 60 000 пушки на свой риск при
условие, че ще се съставят не тайни дружества и комитети, ,а гимнас-
тически дружества за обучение на населението и с устав, утвърден от
официалните власти.
Натоварен с тази задача, Андонов тръгва като главен апостол по
градове и села да организира комитети за осуетяване изпълнението на
решението на Берлинския конгрес. За да не се компрометират руските
окупационни власти, Андонов възлага обучението на гимнастическите
дружества да се води само от българи и то от опълченци. В което село
или град няма опълченци, военното обучение за няколко села се е из-
вършвало от един опълченец.
Комитетът одобрява надписа на печата на организацията за съ-
единението на България да бъде "Единство". В тази връзка Иван Андо-
нов пише: "На нас предстои сега да работим за неговото обединение
(има предвид народа). Ние не трябва да чакаме помощ от никъде, а
облегнати на своите сили, сами да разрешим своята съдба".
Съгласно решенията на Берлинския конгрес в Пловдив е тряб-
вало да отиде Европейска международна комисия, която да изработи
Органически устав, като основен закон на Източна Румелия. С присти-
гането- на комисията в Пловдив, Андонов се свързва с всички комитети
и патриотични дружества в провинцията, Той дава указание да се под-
готви населението за съпротива, като се организират народни демонс-
трации и направят писмени протести. В тия демонстрации "гражданите
вземаха по-малко участие", докато селяните много по-активно се
включват в демонстрациите и протестите. Естествено, начело на тази
съпротива стои нашият съселянин Андонов.
В началото на 1879 г. султанът назначава за генерал-губернатор
на Източна Румелия княз Александър Богороди. Бащата на Александър
Богороди е бил българин, а майка му туркиня. Започва устройството на
цялото управление. Съгласно органическия устав, директорът на фина-
нсите е трябвало веднага да приеме финансовите сметки и наличните
суми от руските окупационни власти.
На 30 януари 1879 г. директорът на финансите г-н Шмидт, нато-
варва своя главен инспектор да излиза из провинцията и от град на
град да прибере сметките и парите от акцизните власти. Съгласно пла-

Стр. 182
на той е трябвало на 2 февруари да започне обиколката си от Чирпан.
На 1 февруари Андонов пристига в Чирпан. Провежда съвещание със
Стою Филипов, опълченеца Стефан Мускуров и др. смели чирпанци. На
съвещанието се решава да се организира едно сериозно съпротивле-
ние против изземването на наличните парични суми. Вечерта се орга-
низира тайно събрание, в което вземат участие всички градски съсло-
вия. На събранието Андонов разяснява становището на комитета. Съб-
ранието взема решение да. се организира и проведе манифестация, в
която да вземат участие и селяните от близките села, в т.ч и Мурсалко-
во. Организацията е идеална.
На другия ден - 2 февруари, около 12 часа, от Стара Загора в
правителствения конак пристига пратеника на директора на финансите
-Тодораки Стоеват. По уречения сигнал камбаните забиват и демонст-
рантите, повече от 500-600 души, предвождани от Иван Андонов, Стою
Филипов, Стефан Мускуров, Жеко Касапина и др. се събират пред ко-
нака. Организирано всички в един глас викат: "Не щем автономия! До-
лу Източна Румелия!" Народът насилствено влиза в конака. Започва
борба между демонстрантите, жандармите и руските войници, оста-
вени за охрана, които едва са спасили от явна смърт пратеника на фи-
нансовия директор. Въпреки въоръжената съпротива на жандармери-
ята, народът успял да вземе чантата на финансовия чиновник. Делега-
тът на правителството се връща без никакъв успех.
Комисията, която все още е заседавала в Пловдив и работела
върху Органическия устав е била силно разтревожена от тази демонст-
рация. Така демонстрацията в Чирпан изиграва голяма политическа и
революционна роля. Тя поощрява народа в борбата му за неговите
права и извоюване на свобода.
На другия ден - 3 февруари, в Чирпан пристига от Пловдив мно-
го войска, водена от губернатора Барон Гростал. По сведение на око-
лийския началник той арестува и задържа много граждани, които след
няколко дни освобождава, а със себе си той отвежда под строг конвой
в Пловдивския затвор Стою Филипов, Стефан Мускуров, Жеко Касабов
и Атанас Ангелов. Иван Андонов не са успели да хванат, тъй като той
избягал в Пловдив.
В защита на арестуваните въстава целия Чирпан, който изпраща
голяма делегация от най-първите граждани, която се застъпва за тях-
ното освобождаване. И действително, те вместо да бъдат заточени в
Сибир, са били освободени.

Стр. 183
 Събитията в Чирпан оказват влияние както на руските окупаци-
онни войски, така и на представителите на великите сили, подписали
Берлинския договор. Те информират своите правителства, които стра-
хувайки се от нови бунтове, веднага правят постъпки пред Високата
порта да се преустанови строителството на укрепления и да изтегли
турския гарнизони от Източна Румелия. Наистина, те са имали право да
се страхуват от едно такова тревожно положение, тъй като военното
обучение, провеждано от гимнастическите дружества и цялата авто-
номна област представлявала въоръжен лагер.
Влияние върху Високата порта и Великите сили за решението да
се оттеглят турските гарнизони - от Източна Румелия е и решението на
тайния революционен комитет да изпрати на Учредителното народно
събрание на Княжеството в Търново делегати от всички разпокъсани
части на България - Македония, Тракия и Източна Румелия.

„Депутати - сираци”

Стр. 184
 Делегатите от тези райони - Македония, Тракия и Източна, Ру-
мелия ги нарекли "депутати-сираци". Тези делегати трябвало да взе-
мат участие в заседанието на народното събрание по изготвянето на
конституцията. Между тези народни избраници били и Стефан Стам-
болов, Стоян Моллов и Иван Митев от Чирпан и Манол Савов от Мур-
салково.
Задачата на "депутатите-сираци" е била заедно с депутатите на
учредителното народно събрание да обсъдят настоящото състояние на
българския народ, създадено от Берлинския трактат. Наред с това се
търси И голям политически ефект. По този начин, макар и символично,
се демонстрира единството на българския народ.
По инициатива на тайния комитет на 8 февруари 1879 г. в Плов-
див се организира и провежда в училището "Свети Никола" събрание,
на което присъстват повече от 300 човека. На това събрание присъст-
вали и депутатите от Княжеството, а така също "депутатите-сираци",
между които и спасовецът Манол Савов. На това събрание се обсъжда
състоянието на България и набелязва програма за действие.
Румелийското правителство издава Окръжно на 6 февруари
1880 г., с което се забраняват и се ликвидират гимнастическите дру-
жества.
След разтурването на гимнастическите дружества, за кратко
време се сменят управителите в областна. Тайният революционен ко-
митет в Сливенската губерния през 1880 год. се оказва неспособен да
изпълни предназначението си. Избира се нов таен революционен ко-
митет, оглавяван от Захари Стоянов. В този комитет също влиза Иван
Андонов, който има трайни връзки с Чирпанския район III. Чирпанският
район се превръща в невралгичен район за областта, към който се на-
сочва вниманието на полицията и ръководителите на околията и об-
ластта.
В основата на недоволството и борбата против правителството
лежат икономическите подбуди. Кадастралният данък изведнъж става
централен въпрос. От средство за прогонване на турците, данъкът се
превръща в непоносима тежест и за българското население. Освен то-
ва в Чирпанския район оценката на земята е сравнително по-висока и
съответно на това - данъкът е по-висок. Тези икономически подбуди
умело се използват в борбата за съединение. Еньо поп Андонов от
Мурсалково е заловен да агитира против плащането на данъците и за
Съединението. Според донесението на полицейския комисар, който го

Стр. 185
е арестувал, той е говорел на селяните, че: "Правителството вече дъл-
жи на Отоманската банка 400 000 лири, поради което банката му от-
казва кредит. Чиновниците са се превърнали в шайка - нощно време
уж претърсват хората за оръжие, а им вземат парите. Затова вместо да
се плаща кадастралния данък на чиновниците, трябва да се показва
пушка. Голяма част от паричните средства, изтеглени от банката за
строеж на шосета и мостове, се присвояват От чиновниците. Някой ден
чиновниците, заедно с парите, ще избягат на Запад, а селяните ще ос-
танат като залог пред султана за дълговете на правителството. Затова
данъкът не трябва да се плаща. До десетина дена правителството ще
падне и населението ще дере чиновниците с кремък. Ще направи съе-
динение с Княжество България и вместо кадастъра, ще плаща десятъ-
ка".
Против борбата на населението за Съединението правителство-
то трескаво реагира., но действията му са неуравновесени. През месец
август директорът на правосъдието С.С. Бобчев дава строги нарежда-
ния "да се ускори делото срещу Еньо поп Андонов, като се разгледа за
48 часа и да се уволни чиновникът, който го бави".
По това време комитетът като, контра инициатива организира
тайно събрание, на което се поставят два основни въпроса: как да се
запазят гимнастическите дружества и как да се постигне съединението
на Южна със Северна България. Определят се отговорници по. райони
за подготовката на изборите за народни делегати, но не се преустано-
вява и дейността за Съединението на България.
Централният комитет по Съединението е осигурил достатъчно
кримкови пушки, укрити в складове във всички градове. На 25 юни
1885 г. Централният комитет, в лицето на Захари Стоянов, Иван Андо-
нов, Иван Стоянович, капитан Паница и Д. Ризов се събира и решава да
започне работа за практическото решение на Съединението, което
трябва да се провъзгласи на 16 септември. Голяма част от българските
офицери са спечелени за каузата на Съединението. Започва трескава
подготовка.
На 14 август се състои едно от последните заседания на Комите-
та. Взема се решение:
1. Да се изпратят нови мисионери, организатори в провинцията,
тъй като изпратените такива - Еньо Андонов от Мурсалково и Сава Ма-
ринов са били арестувани в Стара Загора, а Видьо Монев, арестуван в
Ямбол е даден под съд;

Стр. 186
 2. Да се потърси сътрудничеството на българския княз Алексан-
дър.
На 28 август се провежда последното заседание на революци-
онния комитет, на което се обсъжда плана за действие по обсаждане-
то на конака на главния управител на Източна Румелия и за разпреде-
лението на районите за действие на революционните деятели. Надде-
лява становището на Андонов, че народът трябва да действа съвмест-
но с войската, която е необходимо да бъде привлечена на негова стра-
на.
Както при Априлското въстание, така и сега панагюрци още на 2
септември провъзгласили Съединението. Това прибързано решение
принуждава революционния комитет да промени окончателната дата
от 15 на 5 септември, тъй като правителството взема бързи мерки. Ан-
донов е бил определен да замине за Чирпан и лично да предаде на
тамошния комитет последните решения. В Чирпан той се среща с ре-
волюционния комитет, за. който отговаря капитан Паница. Обявено е
всички съзаклятници да се явят с оръжието си в 9 часа вечерта в двора
на саята на Иван Янакиоглу. Изпращат двама души Еню Андонов и Ни-
кола Стойчев, да прекъснат телефонната, линия за Ст.Загора.
Поради това, че войската блокира въстаниците в двора на Иван
Янакиоглу, те решават да си разотидат по домовете си, като. опреде-
лили за сборен пункт градската градина. На 6 септември сутринта в 8
часа голяма част от въстаниците, на брой около 500 души, въоръжени с
пушки, в боеви порядък, с развято знаме, са дошли на уреченото мяс-
то. При тях се явил капитал Паница. Към тях се е приближила кавале-
рията и пехотата, намираща се в града и поискали да арестуват капи-
тан Паница. Щом се научил Нанчо Делчев прибързал и отишъл да бие
черковните камбани в знак на народна тревога. Насъбралият се народ,
около 400 души, се. приближил до бунтовниците, окичили ги с венци и
цветя и запели народни песни. Явил се старшият стражар Миньо Даков
-мурсалковец, заявил на Паница, че в името на закона той е арестуван
и трябва да си подаде сабята и оръжието и да го последва. Паница
предал сабята си. Събралите се граждани влезли в стълкновение с вой-
ската, а офицерът Вощинов с извадена сабя в ръка изкомандвал на
войниците да нападнат народа и въстаниците. Тъкмо в този момент
пристига дядо Жеко Касапина - едър и силен човек, приближава се до
поручик Вощинов, хваща коня му за юздите и го спира, като се обръща
към него й войниците с думите: "Беки вие ще стреляте на вашите братя

Стр. 187
българи, които са въстанали за Съединението! Засрамете се!". Тези
думи на дядо Жеко изглежда са повлияли на офицера и войниците и те
не са употребили, оръжие. В това време водителите Стою Филипов и
Пею Гарвалов повеждат въстаниците със знамената и тръгват към село
Мурсалково.
Полицията завежда капитан Паница в квартирата му. Там той е
бил на гости на своята балдъза госпожа Катинка Стамова.
Околийският началник на Чирпан - Овчаров - веднага информи-
ра губернатора в Пловдив и сериозно иска да му се изпрати войска, за
да последва въстаниците. С получаването на телеграмата, веднага за
Чирпан е изпратен поручик Жейнов със 120 души войници, натоварени
на файтони и талиги, за да преследват въстаниците. Към 5 часа след
обяд те пристигнали в Чирпан, откъдето се, отправили за село Калфата
(Съединение).
Въстаниците пристигнали в 12 часа през нощта в село Евджиле-
ри, където са били добре посрещнати и нахранени от населението. В 3
часа след полунощ те пристигат в с.Калфата и се настаняват по къщите
да починат. Планът е бил четата под ръководството на Пею Гарвалов,
Стоьо Филипов и Таньо Пеев от Калфата, по билото на Средна гора да
се добере до Голямо Конаре, където с голямо конарци да нападнат
конака в Пловдив. В една от крайните къщи на селото, в къщата на дя-
до Георги били настанени: Еньо Андонов; Ивай Дончов, Димитър Йов-
чов, Петко Запрянов и Алекса Хаджиоглу. Когато вече били дълбоко
заспали, били събудени от Георги Сербезов и бързо тръгнали към ули-
цата невъоръжени, за да проверят за какво ги викат другарите им. Из-
веднъж се е изгърмяло залпово от войниците и четиримата от въста-
ниците, с изключение на Еньо Андонов, паднали убити, заедно със
Сербезов. От тези гърмежи се събудили всички въстаници и се пригот-
вили за бой. Чули се гърмежи и от други къщи. Капитан Жейнов сполу-
чил да залови спящите още в леглата си четирима въстаници, вързал
им ръцете и ги поставил под стража на слънцето.
В същото време в Пловдив, на 6 септември, под организацията
на Захари Стоянов и Иван Андонов, е съборено Румелийското прави-
телство. Иван Андонов и Захари Стоянов изпращат прокламация от
името на Революционния комитет, с която уведомяват населението на
областта, че управлението Се поема от временно правителство.
Вестта за преврата поручик Вощинов съобщава чрез конник на
Жейнов в село Калфата. Щом прочел тази телеграма, Жейнов прибяг-

Стр. 188
нал до хитрост, за да се спаси от бъдещи отговорности. Той извикал
кмета на селото и със заплашвания изтръгнал от ръцете му едно удос-
товерение, в което се казва изрично, че въстаниците най-напред, без
никакъв повод стреляли по къщите срещу войниците, които при само-
отбрана убили пет души от тях. След това Жейнов освободил вързани-
те момчета, вдигнал обсадата на селото и заминал с войниците си, пак
с файтони и талиги за Чирпан. Едва след половин час пристигнал от
Чирпан особен пратеник, който съобщил на Стою Филипов, че Съеди-
нението било провъзгласено. Тогава, въстаниците натоварили на една
кола своите убити другари и се върнали в Чирпан.
В Чирпан новината за свалянето на Румелийския Управител е
била получена още сутринта на 6 септември, но околийският началник,
по свои съображения не й дава гласност. Телеграфистът, който е полу-
чил телеграмата от Пловдив, като разбира, че не се. дава гласност за
преврата, съобщава тайно на нашия съселянин свещеник Андон Савов,
баща на Иван Андонов, за съдържанието на телеграмата. Свещеникът,
опиянен от радостната новина, веднага възсяда коня и в кариер се пус-
ка из града и изпълнява ролята на глашатай. След не повече от 15 ми-
нути, камбаните от всички църкви бият в знак на тържество. На площа-
да в Чирпан бързо се събират около 4000 души, блокират Околийското
управление, обезоръжават стражата, освобождават задържаните и
арестуват околийския началник.
На следващият ден, телата на убитите дейци са били най-
тържествено погребани в Чирпанските гробища. За патриотизма и се-
беотрицанието на тези хора е показателна постъпката на Александър
Радушев, който от Сливен е дошъл на панаир в Чирпан и разкрива сер-
гия. Научил за мобилизацията, зарязва панаира, сергията и печалбата
и се присъединява към четата.
При оценката на борбата за Съединението прави впечатление,
че Чирпанският район и чирпанци са взели активно участие, включи-
телно и Спасово. Не остават безучастни и околните села. От Ишеврен -
Петко Троев е участвал в Чардафоновата чета. В книгата "Съединение-
то", Андонов посочва от Калфата - Петко Попов, от с.Ср.Градище - Пет-
ко Гиргинов, Гино Колев и Георги Попов. В списъка Андонов не споме-
нава отделно* спасовци, а ги включва в общия списък. В него ясно се
откроява името на Еньо поп Андонов, но ако се съди по фамилните
имена, има основание да се твърди, че Никола Бешев, Стою Иванов
Кушев, Миньо Нечев, Димитър Аврамов, Тошка Аврамова (ушила въс-

Стр. 189
таническо знаме), са също спасовци III.
Макар че борбата за Съединението има трагичен завършък,
участието на спасовци, в лицето на Манол Савов, Еньо поп Андонов и
най-вече на Иван Андонов, е една от най-светлите страници в история-
та на Спасово. Иван Андонов е участник в Старозагорското въстание,
направил опит да изведе четата от Чирпан по време на Априлското
въстание. В Съединението той взема участие до последния момент,
наравно със Захари Стоянов.

3. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ И АДМИНИСТРАТИВНИТЕ

СЛУЖБИ
3.1 ОБЩИНА (КМЕТСТВО)
Основните местни органи на държавната власт и управление в
Спасово са били създавани още по време на Освободителната Руско-
Турска война 1877-1878 г. Към главното командване на руските войски
в България е била изградена служба по организиране гражданското
управление на страната. По-късно в Южна България били изградени
две губернии: Пловдивска и Сливенска. Техните ръководители се на-
ричали префекти. Стара Загора бил окръжен център към Сливенска гу-
берния.
По силата на Берлинския договор, територията на Стара Загора
попада в Източна Румелия. Съгласно Органическия устав Източна Ру-
мелия е разделена на 6 департамента (окръга). Стара Загора става цен-
тър на Старозагорски департамент. В неговият състав влизали 5 канто-
на (околии) - Казанлъшка, Чирпанска, Новозагорска, Старозагорска,
Търново-Сейменска (Маришка).
Първите избори за общински съвети били проведени през 1879
г. Общинските съвети били избирани за 3 годишен мандат.
Посоченото по-горе административно-териториално деление
просъществувало до 1901 год., когато с новия закон за административ-
ната организация на държавата някои окръзи се закриват и се създават
нови. В Старозагорски окръг се включват дотогавашните Старозагорски
и Хасковски окръзи и някои села от Каваклийска (Тополовградска) око-
лия. По този начин окръгът обхваща в своите граници още 3 околии:
Борисовградска (Първомайска), Харманлийска и Хасковска.
Уедряването на окръзите продължило и след войната (главно
през периода 1920-1921 г.). Към Старозагорски окръг били присъеди-
нени още две околии — Свиленградска и Кърджалийска.

Стр. 190
 Непосредствено след Освобождението в Стара Загора се създа-
ва Окръжното управление, а по-късно се преименува в Областна ди-
рекция. Окръжното управление и след него Областната дирекция са
най-висшия административен орган и ръководят осъществяването на
всички мероприятия на селското стопанство, промишлеността, строи-
телството, народната просвета и култура и т.н. на територията на окръ-
га и по-късно, на областта.
В изграждането и оформянето на селото ни през всички епохи и
времена изключително важна роля е изпълнявало кметството - пос-
ледното стъпало на държавната организация. Чрез него държавата до-
стига до всеки селянин. Чрез съветниците хората участват във форми-
рането на държавната дейност в селото.
Чрез държавната организация обществеността в село Спасово е
осъществявала цялата икономическа, социална, и други дейности. За-
това на събранията на кметството се отчита благоустройствената, здра-
вно-хигиенната, културната, стопанската и други дейности, които са
двигателната сила в развитието на Спасово.
В най-старата архива, с която разполага съвета - регистрите по
гражданско състояние - се вижда, че през 1883 год. Спасово е имало
самостоятелна община, оглавявана от кмет. Най-вероятно е дотогава
селото да е било прикрепено към Чирпанската община. В село Средно
Градище общината е самостоятелна от 1878 г., в село Изворово от
1885. г., а в село Стоян Заимов до 1908 г. е имало само двама съветни-
ка които са били прикрепени към село Съединение. След 1908 г. се
създава самостоятелна община с канцеларски персонал. През 1934 г.
става смяна на правителството. Новоизбраното правителство на Кимон
Георгиев централизира общините. За централна община е била про-
възгласена Спасовската. Четирите села се обединяват в една община, а
в останалите села са били разкрити наместничества с кметски намест-
ници.
Общата дейност на кметството е била планиране на селото, бла-
гоустрояване, водоснабдяване, направа на пътища и много други.
Най-важният фактор на кметството е бил кметът. Той е опреде-
лял облика на общината. За нас обаче се оказа много трудно да се
проследи, последователността на управление на кметовете в селото
до Освобождението и в близките години след него, тъй като няма дос-
татъчно писмени източници, по които да се направи това.
От летописа на свещеник Сталев може да се приеме, че кмет на

Стр. 191
селото преди и след 1850 год. е бил Вълчан Чорбаджи. След завръща-
нето си от Анадола той "донесъл много пари и закупил много ниви,
станал влиятелен човек и кмет на селото". Той участвал в инициативи-
те за построяването на църквата (1850 г.), и каптирането и изграждане-
то на "Новите чешми".
По данни на Иван Андонов кмет или мухтарин на селото в про-
дължение на 40 години е бил неговият чичо Манол Савов или Манол
Чорбаджи. По писаното от Андонов той е бил "умерен човек, не е биел
хората, нито пък е псувал, поради което е бил обичан от цялото село".
От предание се помни, че той е бил мъдър, уравновесен човек, еднак-
во уважаван от българи и турци. Като се има предвид, че Андонов е
роден през 1854 г. и това, че Манол Чорбаджи не фигурира като об-
щественик, взел участие в построяването на църквата 1850 г., има ос-
нование да се предположи, че Манол Савов е приел кметството след
Вълчан Чорбаджи.
В летописа на свещеник Ст.Сталев, характеризирайки Манол М.
Коларов като голям учител, педагог и възпитател, той посочва редица
негови възпитаници, изявили се като учители, писари, свещеници, об-
щественици и др., между които сочи и името на Таньо Манолов Савов.
От името може да се съди, че той е син на Манол Савов. Свещеник
Сталев сочи, че Таньо Манолов Савов от село Спасово "бил дълго вре-
ме кмет в селото си, съдебен заседател, окръжен съветник и член ка-
сиер в Старозагорската постоянна комисия". В случая може да се при-
еме, че след като Манол Савов е бил кмет на селото 40 години и то
след 1850 г. неговият син - Таньо Манолов Савов да е станал кмет ня-
колко години преди Освобождението на България от турско робство
(1878 г.) .
От църковния архив - акт № 4 от 7 юни 1900 год. за полагане ос-
новите на втората църква се вижда, че кмет е бил Стойо Колев Мута-
нов, взел участие в построяването на настоящата църква.
От 1903 г. кмет на селото става Димо Желев Танчев. През него-
вото кметуване Мурсалково се преименува през 1906 г. в село Спасо-
во. По това време все още общинските данъци са се събирали и в на-
тура.
След него кмет на селото е Мицо Петков Караабаджиев (шива-
ча). Той шиел ямурлуци, потури, интерии, контофи и др. Занаята си уп-
ражнявал по домовете на клиентите. Изглежда е бил голям майстор и
добър човек, поради което става любимец на спасовци, които го изби-

Стр. 192
рат за кмет. Като такъв работи честно и предано, отнася се етично и
съчувствено към съселяните си и се стреми да бъде справедлив. Заста-
ва повече на страната на бедните и средни селяни. При възможност
той ги облагодетелства и подпомага. Това не се харесва на богатите,
които организират да го сменят и изпращат делегация при Околийския
началник в Чирпан. Като основен свой аргумент те посочват, че е бе-
ден, поради което защитава бедните и средни селяни. Началникът ги
изслушва и обещава на следващия ден да го извика и да разговаря с
него.
В уречения час на другия ден бай Мицо е при Околийския на-
чалник. Той го информира за обвиненията отправена към него, като го
уговаря, че за да няма повече неприятности е по-добре да напусне
кметлъка. След като го изслушва, бай Мицо опровергава клеветите, че
е беден човек. "Господин началник, аз не съм беден човек, имам 55
дка земя и мелница с два камъка". Началникът се озадачава и отсича
"Мицо, върви си в селото и кметувай!".
От това решение на началника остават недоволни богатите. Те
изпращат втора делегация, която наново настоява, кметът да бъде ос-
вободен. Околийският началник след като ги изслушва за втори път, ги
обвинява в клевета. Как могат да говорят така, когато Мицо има 55
дек. земя и мелница с два камъка. Делегацията ловко излиза от създа-
дена ситуация. "Вярно е, Господин началник, има мелница, но кара-
джейка (водна мелница) мели само Ярма за животните и когато работа
все едно, че брои зърната". Началникът се разгневява, че Мицо го е
подвел и нарежда на следващия ден да дойде при него. При повтор-
ното си явяване при началника Мицо долавя неговата строгост. "Мицо
защо ме излъга, че имаш мелница с два камъка, а тя била караджей-
ка". "Не ви - излъгах господин началник, мелницата ми наистина има
два камъка - единият отдолу, а вторият отгоре, който върви и мели яр-
мата". Остроумието на Мицо допада на началника. Той се усмихва, от-
варя бюрото, вади лист хартия и започва да пише върху него. Кметът
Мицо е удивен. Какво може да пише началника! Ако е заповед за
уволнение няма да е усмихнат! Началникът подава писаното от Мицо и
му казва "Мицо, вървя си спокойно в селото, ще бъдеш кмет, докато
съм аз началник тук". Мицо взема листа и го слага в пояса. Сбогува се
доволно с началника. Отвързва магарето, възсяда го и се запътва за
Спасово. Като излиза извън града, изважда писмото от пояса и го зачи-
та гласно на срички. Доволен от писаното и успеха, че битката с чорба-

Стр. 193
джиите в спечелена, започва тихо да си тананика.
След Мицо Петков, кмет на селото става Илия Нешев, буден тру-
долюбив и богат човек. Типичен спасовец, човек с широка душа и ше-
гаджия. След избирането му за кмет, той кани на гости съветниците си.
Жена му Цвета пече в пещта в голям гювеч пуяк със зеле.
На един от гостите си Димитър Генов Балев обявява по-късен
час. Дошлите по-рано гости той уговаря да си направят шега с гастро-
нома Димитър, като симулират, че са се нахранили със зеле. С присти-
гането на Димитър пред всички има чинии със зеле. Те симулират че са
се нахранили. Цвята сипва чиния със зеле и на Димитър. След малко
му поднася втора чиния. Лакомият Димитър се наяжда добре. Остана-
лите гости са доволни и усмихнати, следва истинската шега. Кметът
подканва съпругата да поднесе печения пуяк на софрата. Димитър ядо-
сан, догажда шегата, а на компанията е много весело.

Стоян Димов Гьошев

От 1909 г. кмет на Спасово е Стоян Димов Гьошев - демократ по

партийно убеждение, който ръководи общината до 17.04.1911 г. След
него за втори път кметската длъжност се поема от Димо Желев Танчев
- също демократ. Той ръководи общината до края на 191З г. Същият
провеждал мобилизация за Балканската и Междусъюзническата вой-
ни. По време на войните той добре се справя с кметските си задълже-
ния. От началото на 1914 г. на обществени начала кмет на селото е Ми-
ньо Славов Чучулигов - земеделец. Културен за времето си честен и
трудолюбив селянин. Избран е за член на Върховния съвет на БЗНС.
Той ръководи кметството до края на м.септември 1915 г.
След идването на власт на Радославовото правителство, кметст-

Стр. 194
вото се управлява от така наречените "тричленки" - комисии, чиито
председатели са се сменяли през три месеца. Така например, от нача-
лото на м. октомври до края на 1915 г. председател на тричленката е
Таньо Иванов Мутанов (Мутановата Танка) - радославист. От 01.01.
1916 г. до м.април, председател на тричленката е Вичо Тонев Лесов -
също радославист. През м. април и май е Таньо Иванов Мутанов, май
м юни отново Вичо Тонев Лесов, юли - октомври - Еньо Нонков, радос-
лавист. От 22 ноември 1916 г. до м. юли 1917 г. кметството се ръково-
ди от Таньо Иванов Мутанов. Този кмет добре използвал служебното
си положение. При определяне на реквизициите за храна, добитък,
амуниции и други за фронта, бил много благоразположен и снизходи-
телен към своите роднини и близки. От реквизираното отделял и за
себе си. Освен това за всяка услуга е вземал "рушвет". При получава-
нето на нарядите за селото той отделял най-напред за себе си и то по-
големи количества. Веднъж се получили газ за осветление. Кметът за-
едно с пазавантина на общината Иван Пенев Желев (Нечожелевото
Ванче) присвояват част от газта като наливат във варела същото коли-
чество вода. Вероятно са предполагали, че като разбъркат сместа, тя
ще се хомогенизира и селяните няма да разберат. Но технологията се
оказала трудна. Кметът се паникьосал и настоятелно подканял съд-
ружника си: "Бъркай, Ванче, бъркай!". Изразът останал нарицателен в
Спасово и до сега.
След идването на власт на земеделците и оглавяваното прави-
телство на Стамболийски, се демократизират обществените - отноше-
ния. Населението поставя въпроса да се търси отговорност за деянията
на бившия кмет. Изглежда той е бил човек с лабилна нервна система и
за кратко време почива, а от м.октомври 1917 г. до м.юли 1918 г. кмет
на селото е Георги Желев Здравчев - също радославист. След м.август
1918г. наново кметството се оглавява от Стоян Димов Гьошев - демок-
рат. Той управлява общината до края на м.март 1919 г. От него кметст-
вото се поема пак от демократ - Таньо Славов Пейославов - от м.април
до края на юни 1919 г.
Със спечелването на изборите през 1919 г. от БЗНС, кметството в
Спасово се оглавява от м. юли 1919 г. до 20.02.1920 г. от земеделеца
Нецо Петков Драганов. Този кмет е запомнен като умен, справедлив и
демократичен човек. Той започва работата по водоснабдяването на
селото от местността Топовата воденица. След 20.02.1920 за кмет е из-
бран Георги Стоянов Нейков - също член на БЗНС, строг и справедлив.

Стр. 195
 Нецо Петков Драганов

Той ръководи общината до 18.06.1922 г. От него отново кметст-

вото се поема от Нецо Петков Драганов, който кметува до 5.04.1923 г.
От тази дата до началото на м. юни 1923 г. е Ненко Танков Ботев - също
член на БЗНС.
След преврата на 9.06.1923 г, кмет става Иван Иванов Аврамов,
който първоначално е член на радикалната партия, а след това преми-
нава в Сговора. Той е кмет за кратко време - до 10.1924 г. През Сеп-
темврийските събития 1923 г. той е свален за един ден от кметския
пост. Властта се поема от коменданта на селото - Георги Сандев. Въс-
танието е разбито и на следващия ден кметът отново заема поста си,
без да търси отмъщение. Помни се като уравновесен и почтен човек.

Иван Иванов Аврамов

Следващият кмет е Таньо Славов Пейославов, който ръководи

Стр. 196
общината до 17.05.1925 г. При кметуването си той е в постоянен, скрит,
тих конфликт с писаря Илия Савов. Надделява писарят. По негови до-
несения околийският управител уволнява кмета. За кмет е назначен
писарят Илия Савов. Но орисията му е лоша, Той става кмет на 20.06.
1925 г. и е уволнен на 23 август същата година. Бившият кмет Таньо
Славов негов "противник", търси реванш и справедливо отмъщение.
Той не може да се примири с мисълта, че е уволнен незаслужено, по
непочтен и непристоен начин. Таньо Славов продава част от храната
си, "сприятелява се" с околийския управител, доказва своята невин-
ност и разкрива машинациите на писаря. Възмездието идва. Илия Са-
вов е уволнен. За кмет е назначен отново Таньо Славов. Той е победи-
тел. След като е спечелил битката, с достойнство се оттегля от кметст-
вото.
През този период, пък и по-преди е интересно да се спомене
как са се определяли данъците от бирника и кмета. През кметството на
Таньо Славов данъкът се определял от писаря Илия Савов, който моти-
вирано докладва на кмета своите съображения за налагания данък. Но
писарят, определял данъците не само по лични съображения, но и по
партийна принадлежност. Така например той определял данък "бег-
лик" за паша на Андон Енев Нонков за 2 кози - 50 лв., на Ангел Минев
Ангелов - за една коза - 30 лв., а на Боньо Танев Петев за 40 овце - 150
лв. Очевидно, само вторият не е наш, защото е бил член на БРСДП. Не-
говият данък е най-висок.
Таньо Славов"преотстъпва" кметството на Петър Костов - де-
мократ. Той е кмет само до края на 1925 год.
От началото на 1926 г. до края на м.юни, кмет на селото е Иван
Пенев Желев - демократ. През втората половина на годината до края
на 1926 год. кмет е Жеко Танев Ватев - също демократ.
През цялата 1927 год. до юни 1928 год. кметството се ръководи
от Стоян Даков Здравчев - член на Сговора. През 1928 г. се сменят три-
ма кмета. От м.юни до края на. ноември кмет е Вичо Дичев Дойчев -
демократ. През м. декември 1928 год. отново кмет става Стоян Димов
Гьошев, който ръководи кметството по-продължително до м.юни 1930
год. През неговото кметство след земетресението 1928 год. е построе-
на общината - сградата, където сега е настанена здравната служба.
През 1930 год. също се сменят трима кмета от м. юни до м. ок-
томври 1930 год. кмет става Петър Костов. До края на годината кметст-
вото се управлява от Иван Иванов Аврамов - сговорност. Той остава

Стр. 197
кмет и през следващата 1931 год. до м. юли, а от юли 1931 г. до края
на годината кмет е Нейко Тодоров Кутелов - демократ.

Манол Димитров Балев

Властта на селото през 1932 г. се поема от Манол Димитров Ба-

лев - БЗНС, който ръководи кметството до м. май 1933 г. Той организи-
ра облагородяването на всички диви круши в землището на селото.
Разпределя по землища майсторите овощари, които присаждат дръв-
четата. На взелите участие в това благородно дело, според вложения
труд, се признава част от "трудовата" им. След м. май кмет на селото
става Таньо Савов Чукалов до края на м. април 1934 год.
За него се помни, че освен остроумието и шегаджийството е бил
и човек социално справедлив. Пъдарите му докладвали, че на местно-
стта "Кайряка" от нивите посята с жито, се реже клас. Той нарежда в
продължение на една седмица да охраняват района и заловят краде-
ца. И действително, те го хващат - Таньо Тончев Рашкуолу. Вземат пъл-
ния чувал с житен клас и сутринта го представят за веществено доказа-
телство на кмета. Едновременно с това докладват всички подробности

Стр. 198
за случая. Ядосани за безсънните няколко нощи, те настояват пред
кмета за голяма глоба.
В същото време, потърпевшият е в стаята на "пазавантите". Кме-
тът нарежда да го извикат. В присъствието на пъдарите, той изслушва и
нарушителя, който признава вината си: "Виновен съм, господин кмете,
но какво мога друго да направя? Знаете имам пет деца, които са глад-
ни, а аз свърших брашното".
Кметът, който може би предварително е взел решение, навеж-
да глава и дава вид, че се замисля задълбочено. Вдига глава към пъ-
дарите и им проговаря: "Вие си изпълнихте добросъвестно задълже-
нията - хванахте Таньо. Той е много виновен. Чухте и самият той си
призна. Но се показа добър баща. Макар, че се налива, не остава деца-
та си гладни. Смятам, че трябва да му простим и му дадем чувала с
клас да го учука. Ще дойдеш Таньо у дома, да ти дам пет шиника жито,
да имаш до харман брашно. Като овършееш, ще ми върнеш житото. Е,
какво ще кажете вие?". Пъдарите, макар и не много доволни от реше-
нието на кмета, се съгласили.
От края на м.април 1934 г. за кмет е назначен Запрян Делчев Ва-
тев. Той кметува до 23 май. В деня на неговата смяна неудовлетворен
и ядосан по пътя за в къщи минавайки по моста, хвърля бялата си ка-
пела в реката. Тя заплувала като бяла лодка, носена от течението на
водата, отнасяйки спомените за краткото му кметство.
От м. май до м. септември 1934 г. кмет на селото е Миньо Танев
Милчев. Той е член на Радикалната партия, един от добрите стопани в
селото, възпитан и тих. Още с постъпването си като кмет, налага и под-
държа строг ред и дисциплина. Той е принципен и справедлив при на-
лагане на санкциите, независимо кой е нарушителят. Веднъж при ид-
ване на съдия-изпълнителя от Чирпан за въвеждане в изпълнение на
присъда на Златан Русев - описване на нива в местността Полето, съ-
дията минава с файтона през други засети ниви и прави "зян". Пъдари-
те донасят за това, а и стопаните се оплакват. Кметът е категоричен -
макар нарушителят да е съдия, той трябва да бъде наказан с глоба.
Стопаните са доволни, че по този начин ще се опазват полските имоти,
а нарушителите и крадците се стъписват и страхуват. Нарушенията на-
маляват.
След преврата на Кимон Георгиев - 19.05.1934 год., кметовете
вече не се избират, а се назначават от София. От септември 1934 г. до
28.03.1935 год. за кмет на централната община със седалище Спасово

Стр. 199
е назначен Никола Танев Колев - безпартиен от село Изворово. Агро-
ном по специалност. Той създава желязна дисциплина в общината и
ред в селото. Бил е винаги строг и сериозен, затова и спасовци го на-
рекли "Мусито".
От м. април 1935 год. до 7.08.1936 год. за кмет е назначен Алек-
са Даков Здравчев - безпартиен спасовец. Той е с висше агрономичес-
ко образование. Миролюбив човек с добро сърце, но запазва насле-
дения ред и дисциплина от кметуването на Кольо Танев. Опазването
на полските имоти е било безупречно. След неговото напускане, за
кметове вече се назначават странични за района лица. От м. август
1936 г. до 5.08.1938 г. за кмет е назначен Тодор Власев Панайотов -
надменен и горд човек.
Като кмет, Тодор Панайотов, с висше юридическо образование,
се отнася с особена враждебност към училище, учители, читалище и
кооперация. Той постоянно е афиширал, че е от движението на Цанков
и че е антикооператор. По това време секретар - бирник е бил Петко
Златанов от Братя Даскалови. От архивните материали личи, че и два-
мата са се отнасяли с пренебрежение към училището. През 1937 год.
те не са си дали съгласието да се закупят учебници и учебни помагала
за училището.
От 1938 год. м. август до 15.02.1941 год. кмет на селото е бил
Крум Димитров, юрист от София, За него хората са запазили не лоши
спомени. Помни се и това, че се е влияел в своята административна
дейност от свещеник Димитров, който се е занимавал освен с религи-
озна дейност и с партизанщина, клевета и интригантство. По донесе-
ние на свещеника Димитров е бил арестуван и осъден Марин Минев
Славов на 10-годишен затвор. След напускането на Димитров от 20.04.
до края на м. септември 1941 год. за кмет е назначен Стефан Георгиев
Чолаков, наричан от спасовци "Стефчето".
От 10.09.1942 год. до 26.07.1944 год. за кмет е назначен Дельо
Петков Шишев - учител, родом от село Черна гора. Човек изключител-
но скромен, без пороци, трудолюбив, честен и принципен. Спасовци се
отнасят с уважение към него не само за това, че той става зет на село-
то, а и за разумните му действия и решения в най-трудния за спасовци
период - немска окупация, големи наряди, остри политически борби,
блокади и много други. Той проявява умереност и запазва селото от
политизация. Разпределя военните наряди възможно най-справедли-
во. В информациите и донесенията си до Околийския полицейски на-

Стр. 200
чалник винаги докладва, че в селото няма хора, които да се занимават
с подривна дейност срещу държавата и че не са разкрити организира-
ни комунистически прояви. След разкриването и арестуването на група
комунисти, Шишев губи доверието на околийския началник. Под пред-
лог, че не е доволен от работата му, той е преместен на работа в Сви-
ленградско.

Дельо Петков Шишев

След Шишев за много кратко време за кмет на селото е назна-

чен Петко Петков Танев от с. Ракитница. Той работи в Спасово до 11.09.
1944 год.
Трябва да се спомене, че дейността на кметството е била много
разнородна: назначава редовни и временни пъдари. Временните пъ-
дари се назначават от 1-ви май, а се освобождават по Димитровден,
изграждане на реквизиционни комисии и събиране на реквизициите,
определяне на датата на започването на гроздобера, брането на царе-
вицата, датата на стрижбата на овцете и определяне задължително
наряди, да определя цената на месото и яйцата и следи за тяхното спа-
зване, следи и наказва за нарушение на обществения ред - пиянство,
кражби, нанесени щети на полски имоти, събира беглик за паша на
животните. Раздава разрешителни за мелене на брашно и ярма, грижи
се за доставянето, гледането и използването на мъжките разплодници
- говежди и биволски бици, конски и магарешки жребци, нерези и пръ-
чове, да разгласява чрез глашатая с барабан държавните и правителст-
вени разпоредби, да подпомага борбата със заразните болести по жи-
вотните и много други.

Стр. 201
 След 9.09.1944 год. Спасово също остава централна община със
съставни села: Средно Градище, Изворово и. Стоян Заимово до 1950
год. През 1950 год. селата Средно Градище и Изворово се отделят в
самостоятелни общини. Спасово става център със съставно село Стоян
Заимово, с наименование Селски народен съвет до 1955 год., когато
Стоян Заимово минава към село Изворово. По време на изборите 1956
год. става Селски народен съвет, до м. октомври 1958 г., когато става
съставна община на гр. Чирпан (пълномощничество) до 10.03.1959
год., когато се избира временен изпълнителен комитет до 5.04.1959
год. На изборите за народни съвети на 5.04.1959 год. се избира Об-
щински народен съвет със седалище село Спасово и съставни села -
Рупки, Средно Градище, Изворово и Стоян Заимово. Така се работи до
31.03.1979 год., когато се провеждат изборите за самостоятелни кмет-
ства.

Стоян Танев Славчев

Първият назначен кмет на Спасово след 9.109.1944 год. е Стоян

Танев Славчев. Той поема ръководството на централната община на
7.12.1944 год. и я ръководи до 9.11.1945 год. Той прави първите пре-
образования в общината и на неговите плещи падат трудностите за ук-
репване на новата власт. Кметската длъжност не задоволява напорис-
тия му характер и той отива да следва медицина в Пловдив. След за-
вършване на висшето си образование той става началник на Военна
болница - гр. Хасково, а след това в Пловдив. Спасово още помни него-
вото кметство и особено помощта която е оказвал на всички спасовци,
нуждаещи се от медицинска помощ. Макар общината да е централна,
съветът няма превоз. Едва в края на 1944 год. се закупува кон и каруца,

Стр. 202
а през 1949 год. велосипед.
След напускането на Стоян Танев от 9.11.1945 год. до провеж-
дането на изборите на 18.11.1946 г. длъжността кмет се изпълнява от
Минчо Рачев Кирчев от село Яворово, назначен през 1942 год. като
книговодител, съмишленик и приятел на досегашния кмет. От 1944
год. до 1953 год. секретар на Съвета е Петър Попов.

Петър Попов

Той поставя началото на новата общинска отчетност и органи-

зационните порядки. Трудностите при прилагането на новите изисква-
ния той преодолява с упорита работа.

Таньо Минев Чучулигов

От началното на 1946 год. до 29.03.1948 год. за кмет на селото е

избрал Таньо Минев Чучулигов. Той е представител на най-прогресив-
ните заможни спасовци, благороден и великодушен. През неговия пе-

Стр. 203
риод е електрифицирано селото - 1947 год. За електротехник-инкаса-
тор е назначен Ангел Дойчев Иванов. Направено е и преустройство на
училището. Построена е през 1946 год. чешма-паметник в памет на за-
гиналите фронтоваци.
През 1947 год. се извършва национализация на мелницата. За
директор е назначен Делчо Русев Деков. На следващата година към
съвета се изгражда общинско стопанско предприятие "Стахо" (псевдо-
ним на партизанина Таньо Вътев - спасовец), към което спада и масло-
бойната. За управител е преназначен Делчо Русев Деков, а за касиер-
счетоводител -Петър Петров Тошев.

Делчо Русев Деков

През март 1948 год. с Указ на Президиума на Народното събра-

ние се създава временна управа на селския общински народен съвет.
Тя съществува до изборите на 15.05.1949 год. Още от първата сесия съ-
ветът избира Изпълнителен комитет.
Функциите на СОНС са определени от Конституцията от 1947 г.
Те ръководят реализирането на всички стопански, социални и култур-
ни мероприятия на своята територия, контролират спазването на об-
ществения ред и съблюдават законността.
Вероятно ще направи впечатление на читателите, че след 1934
год., когато Спасово става централна община, кметовете са назначава-
ни от София и то само с висше образование. Първите двама кмета след
9.09.1944 год. са със средно образование, но третият - Таньо Минев Чу-
чулигов е с прогимназиално образование. Народната власт започва да
се тълкува по своему - кметът трябва да бъде от народа, макар и без
ценз.

Стр. 204
 Таньо Тотев Терзиев

Най-фрапиращ е изборът за кмет на Таньо Тотев Терзиев. Със

Заповед 158 от 10.07.1945 год. той е назначен за прислужник в Съвета.
Същата година със Заповед № 102 от 1.11.1945 год. е назначен за трети
писар. От 1.04.1948 год. той е избран за кмет на централната община и
ръководи същата до 5.09.1951 год. Работи през труден период, когато
държавните доставки (зърнени храни, памук, вълна, свине, свинска
мас и др.) се увеличават и трудно се изпълняват от селяните извън
ТКЗС. Голяма трудност за кмета е определянето на данък общ доход на
частните стопани. От една страна той трябва да се съобразява с разпо-
редбите и нарежданията на Околийския народен съвет и Околийския
комитет на БКП и от друга - да бъде поне относително справедлив към
стопаните. Той още по онова време е привърженик на идеята за демо-
кратично управление. Държи се много близко до хората, стреми се да
ги разбира и винаги да им помага.
От 1.09.1951 год. до 16.11.1952 год. кмет на Спасово е Ташо То-
нев Манолов, също с основно образование. През неговото кметство се
води битката между Спасово и Изворово за Здравната служба. Първо
тя се предлага на Спасово, но то не може да осигури помещение. Из-
воровци са по-оперативни, преотстъпват сградата на общината. Кме-
тът, подкрепен от актива и селяните, бързо се организира и реконстру-
ира стая в сградите на Миньо Димитров и спечелва битката с Изворо-
во. Първият медицински служител - Марин Минев Танев е назначен за
зъболекар. Работата не спира, цялата сграда се изкупува от общината.
Започва едновременно преустройство на тази сграда и съвета.

Стр. 205
 Ташо Тонев Манолов

След него кметската длъжност се изпълнява от Ради Нончев

Радев от 20.11.1952 година до 14.09.1953 година, по професия шивач.
Млад и енергичен. Служи кратко време, поради което не може да се
отчете голяма дейност.

Ради Нончев Радев

След напускането на Ради Нончев Радев, до края на, годината

временно длъжността се поема от Секретаря на Съвета - Илия Пеев Въ-
тев. Той е избран за Секретар през 1953 година. От 1.01.1954г. до края
на 195 г. кмет на селото е Нуньо Стефанов Ватев, също с основно обра-
зование. За секретар на Съвета през 1955 година е избрана Марийка
Дончева Нецова, която от 1947 г. е машинописка, а през 1949 година е
преназначена като деловодител в Съвета. През 1954 год. е построена
кооперативна фурна, от която селяните получават топъл хляб, а през
Стр. 206
1955 година е построена чешма пред Селкооп.
През годините 1956, 1957 до м. октомври 1958 година кмет на
селото е Душо Георгиев Душев, с начално образование. Той се оказва
много упорит в работата си и пословично честен. През негово време се
разгръща мащабно строителство. Започва строителството на читали-
щето, направена е корекция на реката и засадена Канадска топола.
През 1958 год. започва строителство на новия водоем (Кайряка) и во-
доснабдяването, което завършва през 1962 година.

Душо Георгиев Душев

От м.ноември 1958 год. до 10.03.1959 год. зам.председател на

кметството е Марийка Дончева Нецова, тъй като Спасово преминава
към община Чирпан.

Гено Димитров Неделчев

След разтурването на околиите за председател на общината в

Стр. 207
Спасово е предложен и избран Гено Димитров Неделчев от село Руп-
ки, партиен работник от Околийския комитет на БКП. Същият ръководи
Съвета през 1959 год. и 1960 г. По негово време се прави преустройст-
во на сградата на Съвета. Той лично и саморъчно извършва по-голяма,
част от работата. С личното си трудолюбие той въвлича и останалите
служители. Така, с много малко финансови средства се благоустроява
двора на Съвета, създават се удобни във функционално и естетическо
отношение стая, канцеларии и кабинети. През този период цялото по-
речие на реката в селото е засадено с канадска "топола.
Критичните спасовци, които с лека ирония приеха в началото
новия кмет като човек, който търси само "махна"' (недостатъци), изп-
ратиха Гено "Махната" с чувство на високо уважение и признателност.
Те оцениха неговото трудолюбие, честност и всеотдайност към хората.
Още нещо, при създалото се настроение в село Рупки за разделяне на
стопанството, той взема принципно становище, без да държи сметка,
че произхожда от това село.
След преминаването му на работа в Окръжния комитети на
БКП, той изпълни и неосъществения си план през 1969 год. за поставя-
не на паметна плоча във връзка с годишнината от основаването на
партийната организация в селото.
До изтичане на мандата на Съвета през 1961 год. за председа-
тел е избран Андон Иванов Атанасов от село Изворово.

Андон Иванов Атанасов

През 1962 год. за председател е избран Илия Пеев Вътев от

Спасово, със средно образование. Макар и за кратко време, той успява
да навлезе в работата си. Добре организира дейността на Съвета. През

Стр. 208
тази година се прави корекция на шосето, което се отклонява на за-
падната страна на читалището и, се изгражда подпорната стена, ради-
официра се селото и се закупува уредба. Започва строителството на хи-
гиенна баня, прави се ограда на училището и ремонт на водохващане-
то.

Илия Пеев Вътев

За председател на Съвета през 1963 год. е избран Димо Иванов

Троев от село Средно Градище, досегашен изпълнител по бюджета. За
секретар на Съвета е преизбрана Марийка Дончева Нецова . Съвмест-
но двамата работят до 1979 год. Това е златен период на разгърнати
инициативи и голямо строителство. В отчетния доклад на Съвета за
мандата 1962-1965 год. се отчита, че през 1963 год. е довършена баня-
та, водоснабдяването на високата част на селото, парк-градина, напра-
ва на шосе и улично осветление.

Димо Иванов Троев

През 1964 год. също се отчита значително по обем строителство

Стр. 209
- откриване на банята, обществен клозет, направа стълбища на чита-
лището, водещи към шосето на запад, водоснабдяване1100 м на висо-
ката част на селото, започване генерален ремонт на училището, напра-
ва шосето (запечатка) Чирпан-Спасово, градина-парк, направа на тро-
тоари.
Не са малко и отчетените обекти за 1965 год. - работа по основ-
ния ремонт на училището, със средства от самооблагането и бюджета
на Съвета, асфалтиране на шосето Чирпан-Спасово, базалтиране на
тротоари - 1500 м2, водоснабдяване - 300 м на високата част на селото,
пълно обзавеждане на градината-парк.

Младежкият дом

През 20-годишния период 1959 - 1979 год. Селският общински

народен съвет е бил подчинен на Окръжния народен съвет Стара Заго-
ра. Находчивото и делово ръководство на колектива на съвета и голя-
мото гостоприемство и прецизност в отношенията на спасовци, се ха-
ресва на служителите на Окръжния народен съвет и всеки по своя ли-
ния става съпричастен в изграждането на Спасово като образцово се-
лище. Подработен е перспективен план за благоустрояване, за което
окръгът се ангажира да помага. Помага и Държавен планов комитет
посредством Върбан Върбанов, зет на Спасово. Така през този период
се построява читалищен дом, модерна и оборудвана ветеринарна ле-

Стр. 210
чебница, училище, търговска сграда на два етажа, нова администра-
тивна сграда на Съвета, автоспирка, дървена сграда за битови услуги,
преустройство на телефоно-пощенската станция, хигиенна баня, обре-
ден дом с ритуална зала и банкетна зала за сватбени тържества и дру-
ги обществени обреди, преустроена е Централната детска градина и
здравната служба, оформен е парк от 1,5 дка. Асфалтиране на 40 000
м2 улици, шосиране на 45 000 м улици, базалтиране тротоарите 30 000
м2. Направена е корекция на реката и посадена с канадска топола, оф-
ормен е площада на центъра и други. Всичко това, наред със 72% об-
разцови домове предава на селото изключително добър благоустройс-
твен и хигиенен вид.

Младежкият дом - 2008

Активна дейност развива Селския народен съвет през този пе-

риод по обредната дейност. Първо в окръга Спасово обзавежда риту-
ална зала, където се извършват радостните ритуали при сключване на
граждански брак и тържествено обявяване име на детето. На гробищ-
ния парк се изгради малка зала за тъжния ритуал.
Стр. 211
 Читалището 1961 г

Читалището 2009 г

През периода 1944-1969 год. са построени 293 нови жилища,

много кухни и стопански постройки. Значително се подобрява и бита

Стр. 212
на населението. Закупени са 371 - радиоапарати, 150 телевизора, 290
перални, над 100 домакинства имат бойлери и хигиенни бани, над 40
броя хладилници, 55 мотоциклета, 15 леки коли, 15 мотопеда, 30 ве-
лосипеда и др.

Марийка Дончева Нецова

Не бива да се пропуска да се отбележи, че за всичко това голям

дял има секретарката на Съвета Марийка Дончева Нецова. Тя работи в
Съвета 39 години. Започва като машинописка, деловодител и секретар
на Съвета до 1986 година.

Автоспирка

Стр. 213
 Обществена битова сграда с магазин

Обществена битова сграда с магазин - 2009 г

Стр. 214
 Хигиенната баня

Паркът при неговото откриване

Наред с пряката си секретарска работа, тя отговаря и за строи-

телството, благоустрояването и хигиенизирането на селото. Тя е пряк
ръководител на обектите: читалищен дом, училище, битова сграда с
магазин, младежки дом и кухня към него, автоспирка, хигиенна баня,
водоснабдяване, преустройство на здравната служба, сглобяема сгра-
Стр. 215
да за битови нужди, паметник, асфалтиране и базалтиране на улици,
градина-парк, озеленяване поречието на реката и др.

Паркът - 2009 г

Като спасовец тя работи с изключително голямо желание. Изб-

рана е за окръжен съветник (1962-1966 г.). Била е общински народен
съветник от 1952 до 1990 г. и член на Изпълкома до 1986 г.
В Спасово е открит първият в окръга ритуален дом, изграден
най-вече по инициатива на ентусиазираната секретарка на Съвета -
Марийка Дончева, която е "длъжностно лице по гражданското състоя-
ние".
В селото е разкрит етнографски музей в закупената старинна
къща на Илия Пеев Вътев. Музея се изгражда с извънреден труд по
инициатива на председателя на музейния съвет - Марийка Дончева.
Уредник на музея срещу съвсем малко възнаграждение след пенсио-
нирането си става пак Марийка Дончева, която дава образцов вид на
музея с подреждането на многобройните експонати, по-голяма част от
които са събрани лично от нея.
За активна дългогодишна обществена дейност, добра работа по
благоустрояването и културата, тя е награждавана многократно с ме-
Стр. 216
дали, ордени и отличия.
От извършената обществена дейност, тя винаги е търсела лично
удовлетворение. С типичният си спасовски стил, тя ангажира не само
Окръжния народен съвет, но и Министерския съвет за отпускане сред-
ства, за благоустрояването на селото, които възлизат на над 2 млн. ле-
ва.
Спасовци трудно биха могли да си представят всичко построено
в селото без вещото и компетентно ръководство на майстора-зидар
Иван Дойчев Иванов.

Жельо Димов Желев

През 1979 год. се разтурват централните общини. За кмет на

Спасово, като самостоятелно кметство, е избран Жельо Димов Желев
от село Спасово, със средно техническо образование. През своите ман-
дати той е всеотдаен в работата си. За периода 1979 до 1992 год. той,
заедно с колектива на Съвета и подкрепата на обществеността в село-
то, успява да направи: кухненски помещения към младежкия дом, во-
дохващането от Осалево, помпена станция и З км водопроводен канал,
водохващане от Бр.Даскалови, базалтиране на тротоари, асфалтиране
на улици -10000 м2, обзаведена и открита етнографска музейна сбирка.
С активната помощ на музейния съвет е изградена обществена чешма
пред Селкооп, от дарение на спасовката Ана Тонева Демирева, живу-
ща в София. Построен е и паметник на народния певец Вичо Бончев и
много други.
Той, както и предшествениците си, продължава да полага грижи
за подобряване на външния облик на селото. Край тротоарите се за-
саждат облагородени сливи, липички и други дървесни видове.

Стр. 217
 За задоволяване на хората с нови жилища или за преустройство
на старите, в селото е действала строителна бригада от ТКЗС. Сега мо-
же да се каже, че всеки спасовец притежава съвременно жилище със
стаи с оптимални размери, широки прозорци, удобни сервизни поме-
щения, с бани и санитарни възли."

Чешмата пред сградата на Селкооп - 1960 г

Обзавеждането също е от съвременен градски тип: спални с

гардероби, бюфети, електрически печки, печки с твърдо гориво, ради-
атори, телевизори, перални машини. Килимите и меката мебел също
са навлезли в съвременния бит на селяните. По-младите притежават
магнетофони и друга техника за увеселителни сбирки и много други.
Наред с всичко изложено дотук, Общината в Спасово в продъл-
жение на много години е била школа за младите хора. На работа като
втори писар е бил назначен през 1942 г. Стоян Танев Славов, който
през 1944 година става кмет, а след това завършва медицина. През
1944 год. е назначен като надничар Марин Танев Митев, който завър-
шва висше счетоводно образование. Същата година е назначен като
регистратор Нено Иванов Костов, който завършва медицина и стига до
звание професор и много други.

Стр. 218
 3.2 ЗДРАВНА СЛУЖБА
През време на турското робство, а и след това, хората са били
безсилни и лишени от средства за борба със заразните болести. По то-
ва време е върлувала холера, дифтерия, скарлатина, едра и ситна шар-
ка и др., които бързо се разпространявали в селото. За кратко време те
са отнемали живота на много деца и възрастни. През периода на холе-
рата, по-будните семейства са се изнасяли в гората. Поради изолиране
от заразната среда те са оцелявали.
Първите лекари в Чирпан се появяват още през турско робство.
По данни на Гарвалов, първият медицински лекар, за който се говори в
Чирпан, е бил назначен още преди 1875 г. - д-р Кошников. По устни
предания се е знаело, че непосредствени преди и след Освобождени-
ето, в Чирпан е работил и един арменец. За пръв път се съобщава за
околийски лекар през 1882 г. Той е бил руснак. Околийската болница в
Чирпан е била открита през 1882 г. Тя се помещавала в една двуетаж-
на къща. Имала е две болнични стаи, с по 3-4 легла и малка изолаци-
онна за по-тежки и заразни случаи. Обслужвала се от околийския ле-
кар. През 1907 г. за болницата се построява специална едноетажна
сграда.
Държавната болница в Стара Загора е открита през 1883 г., с
главен лекар д-р Стоянович. Първоначално с 21 легла, болницата раз-
ширява своята дейност, като постепенно се разкриват всички отделе-
ния за лекуване на почти всички заболявания.
Здравното дело в околията се е развивало твърде бавно. До
1910 г. цялата околия е била обслужвана от един лекар. През 1911 г. в
с. Меричлери се открива втори лекарски участък, който е обслужвал 20
села. Чирпанския участък е обслужвал 28 села. В него са работили че-
тирима фелдшери, които са подпомагали лекарите, а в Меричлерският
- трима. Очевидно, че при този медицински състав пълно здравно обс-
лужване на населението не е било възможно. Но то не е било и търсе-
но. Населението в селото е прибягвало за здравна помощ до баби -ба-
ячки, народни лечители и др.
Народната медицина е предлагала рецепти за много заболява-
ния. Сега тези рецепти ни изглеждат глупост. Ще споменем само някои
от тях:
1. Рецепта против лошата треска (маларията):
"Обели чесъните на една глава чеснов лук. Счукай ги в нещо да
станат като тесто. Това тесто сплескай на питка или самунче и го сложи

Стр. 219
на едно парцалче. Луковото тесто, лепнато на парцалчето, залепи от-
долу на основалката на лявата си ръка. След това завий парцалчето с
друго парцалче, застегни го и го завържи. Така завързано, чеснолуко-
вото тесто ще стои върху кожата на ръката тъкмо двадесет и четири ча-
са. След това отвържи парцалчето, развий го и отлепи лука, който е ве-
че засъхнал. Под него ще се образува мехур, който е пълен с жълта во-
да. Отрежи кожицата на мехура и водата ще изтече. С едно меко паму-
чено парцалче или памук избърши раната. Намажи тогава едно малко
памучено парцалче с шарлан или зехтин, суров или опържен. Залепи
така намазаното парцалче върху раната, завържи го и на другия ден го
отвържи. Намазването на раната продължава додето забележиш, че
раната започва да потъмнява и да завързва кожица. Сега можеш вече
да държиш ръкава си направо върху раната, която не ще изпуща теч-
ност и н ще зацапа ръкава. Ако се появят отстрани малки мехурчета,
постъпвай с тях, както с големия мехур - изрязвай кожицата им. До ед-
на седмица раната ще заздравее и след време не ще остане нито след
от нея, треската не ще те повтори вече никога."
2. Цяр против охтика (туберкулоза).
I. Приготвяне на цяра:
А) вземат се няколко части от корена на шипка и една в същия
размер треска от трупа на дъб (от онова, що е отвътре на кората). Вси-
чки тези три равномерни части ще се варят на огън, додето водата се
напълни наполовина и започне да се сгъстява;
Б) да се съберат от дребните длъгнести винтообразни охлювче-
та що се лепят по разните предмети и да се опекат в кафяно долапче, а
след това да се счукат ситно и да се пресеят, за да станат на прах, като
брашно, след това се счуква сгурия, също тъй ситно - прахът от охлюв-
четата и оня то сгурята се смесват тъй: шест части от първия прах, а ед-
на част от втория (сгурята); на една ракиена или малка кафяна чашка-
от течността на корените ще се тури толкова от смесения прах (сгурята
и охлювчетата), колкото можеш да гребнеш с една петстотинкова ни-
келова монета.
II. Употреба на цяра: Всяка вечер ще се пие от Цяра три пъти:
два часа след вечеря една чашка, непременно в полунощ - друга чашка
и сутринта - трета чашка.
III. Диета: Болният ще яде пресен хляб, без кора. Добре да се
храни, но, трябва да отбягва люта, кисела и сладка храна. Къщата, дето
живее, трябва добре да се проветрява - иска се чист въздух, без да се

Стр. 220
пресолява в някое гористо място. За всяка охтика - скоротечна, ско-
рошна или отдавнашна - са потребни от десет до петнадесет дни. След
това време болният ще бъде пречистен от болестта, т.е. ще бъде здрав.
IV. Действие на цяра: Течността пречиства болното място от
микробите, а прахът го заздравява.
3. Цяр против ревматизъм.
Вземи пет убити гущера — зелендраци и ги тури в двеста грама
зехтин. Това ще ври на огън, до дето гущерите се разложат съвсем, да
остане само кости и рогови люспи, които ще се вадят и хвърлят. С този
зехтин сега болният ще се маже два-три пъти на ден, като нагрява на
огън мястото, което маже. Това мазане ще се върши четири-пет дни,
най-много до една седмица, след което време ревматизмът се изгуб-
ва.
4. Цяр против скрофули (живиница) по шията.
За вътрешно употребление се препоръчва на болния да се сва-
ри и изяде тялото на животното, наречено "кьораво (сляпо) куче", кое-
то живее в земята и прави пакост на лозята, нивите и др.
5. Цяр против задръстването на пикочния канал и против бъб-
речната болест.
Когато някому се задръсти пикочния канал, та не може да пи-
кае, или когато някой страда от бъбречна болест, да взема известна
част корени от тревата "троскот" и такава част ечмен (зърна) -тури ги в
съд на огъня, да врат във вода дотогава, додето може да си пуснат со-
ка и водата пожълтее. След това прецеди водата в друг съд или друго
нещо и пий от тази вода сутрин, на пладне и вечер по една чашка.
6. Цяр за изкарване по голяма нужда.
Вземи селемики, стрий листата да станат на прах, объркай след
това този прах със ситно счукана захар, за да се подслади праха на се-
лемиките. Яж, от този прах по една чаена лъжица, добре препълнена
вечер, когато си лягаш. Сутринта ще те изкара по голяма нужда, без да
усещаш напън и болки.
При тази ниска здравна култура на населението и липса на обу-
чен медицински персонал, главно задължение на официалните здрав-
ни служби е било провеждането на лечебно-профилактичните мероп-
риятия - ваксинации и хигиенен надзор. Хигиенният надзор се прове-
ждал също много трудно, поради лошото благоустройствено състояние
на селищата и липсата на елементарни удобства. Например в село
Средно Градище, Спасово, Могилово и други селища, оборът за селс-

Стр. 221
кия бик се е помещавал в училищната сграда.
Профилактичната работа се състояла в контрола на водоизточ-
ниците, хигиената на учениците, хигиената на кръчмите, на обществе-
ните отходни места.
Наред с това, тогавашните лекари са се занимавали и с имуно-
профилактика срещу някои заразни заболявания. В училищния днев-
ник за първо отделение през учебната 1892-1893 г., за всеки ученик се
води отделна страница, на която има специална графа "Присадено ли
е за шарка". Графите на всички ученици са попълнени "Присадено" .
Първият добър и признат народен лечител в Спасово и бил
Добри Георгиев Здравчев - завършил школа за санитари в казармата.
Той не е бил на длъжностна работа, но наред със земеделската си
дейност, той е обслужвал селото ни. Знае се, че обслужвал селото от
Балканската (1912 г.) до Европейската война (1918 г.). Той е лекувал
чрез горене "червеният вятър" (червенката) и "далака" или "синята
пъпка" (антракса). След изгарянето на болното място е намазвал рана-
та с лекарства, приготвени от самия него. Той е лекувал и чрез отваря-
не - абсцеси, циреи и др. Притежавал е необходимия медицински ин-
вентар - нещер, пинсети, спринцовки и др.
Добра и организирана здравна помощ е дадена на населението
в Спасово по време на холерната епидемия през 1914 г. Населението
чрез здравни беседи се запознава със симптомите на болестта и начи-
на за предпазване. Установен е строг контрол над хигиената на общес-
твените места. Тези мерки спомагат за ограничаване пораженията от
болестта.
В селото е имало и "чакакчии", които са оказвали помощ при
счупване и изкълчване.
В списъка на убитите спасовци през Балканската и Междусъюз-
ническата война се посочват три имена, които носят фамилията Чакак-
чиеви. По аналогия може да се съди, че фамилията води началото си
от известен за времето си "чакаклия". Известен "чакаклия" от селото е
бил дядо Вичо Бончев. Той е бил не само прочут народен певец, но и
много добър "чакаклия". Имало е също така и много будни и опитни
местни жени, които са лекували гърлобола със съгреваещ компрес.
При настинка са правели компрес: чукан хардал (синап), забъркан с
брашнена каша и намазан върху парче плат са налагали върху, гърди-
те, или пък са давали съвети, краката да се потапят в гореща вода със
сол. При ударено и натъртено, върху болното място са налагали прясна

Стр. 222
агнешка или овча кожа. Тези методи на лечение са запазени и досега в
селото.
По това време ниската здравна култура и нехигиенните условия
на живот, непълноценното хранене, неправилното отношение към
бременните жени, които до последния ден от бременността са рабо-
тили на полето, са били причина за усложнения след раждането, висо-
ка смъртност при децата и др. За голямата смъртност при децата и "ле-
хусата" (родилката) е допринасяло и погрешното разбиране или по-
точно казано, невежеството на старите хора, че е грешно да се ражда в
къщата. Децата са се раждали в оборите, плевните, саите, избите и пр.
Най-често жените са раждали върху сено, ръжанка или слама.
Бабите, които са акуширали, са прерязвали пъпната връв на новороде-
ното със сърп за жънене или ръждив, не дезинфекциран нож. Това
много често е водело до усложнения при родилката, инфекции, които
много често са причинявали смъртта на родилката и детето. Детето е
умирало от "чене", т.е. от тетанус.
В селото акушерска помощ на родилките - "бабуването" е дава-
но от Рада Златанова. Наричана баба "Ферадката", тъй като е доведена
в селото от Анадола като дете. Тук тя се омъжила и родила трима сина.
Другата опитна "бабуваща" жена е била Мария Тонева Лесова - баба
Мария. По-късно бабуването се прави от Ела Добрева Танева и Вана
Христова Алексиева.
След раждане, детето се е посолявало със сол до 40-ия ден и се
мажело със свинска мас.
В книгата си "Из спомените ми от турско време", Иван Андонов
пише: "Ние не знаем какво нещо е лекар, цяр и акушерка. В цялото се-
ло бабуваше само една стара баба и сполучливо спасяваше и родилки-
те и новородените. Ние не страдахме от болести и когато някой забо-
лееше от гърло или заушка, баба ни нагряваше точилката и пареше с
нея по болното място и ние оздравявахме, а когато ни заболеше коре-
мът, тя ни прехвърляше три пъти през глава, или ни даваше чаша топла
ракия. Ние зимно време играехме повечето време навънка на двора,
по снега, а когато сутрин станехме от сън, за да си умием лицето и очи-
те, трябваше да разбиваме леда в бакъра, който беше окачен на ба-
кърницата в стаята, дето спяхме”.
Като общински фелдшер през 1919 г. е назначен Нецо Иванов
Златанов, който по време на Европейската война е бил ротен санита-
рен фелдшер. Той работи до 1934 г. Здравният пункт се открива в дю-

Стр. 223
кяна на Миньо Ангелов, а по-късно се премества в дюкяна на Георги
Кирев. Той е имал сравнително добра за времето си подготовка и хо-
рата са разчитали на неговата помощ. И досега има запазени спомени
от живота и лекарската му практика.
След преврата на Кимон Георгиев през 1934 г., фелдшерът Нецо
Иванов е уволнен, тъй като не принадлежал на този блок. Принуден
бил да замине на работа в кърджалийско. На негово място е бил наз-
начен Марин Попов от Изворово. След него на работа идва фелдшер
от с. Медово, а по-късно фелдшер от с. Голям Дол.
През 1941 г. Нецо Иванов Златанов отново се завръща в селото.
От заповед N0 88 от 1.09.1944 г. на кмета е видно, че той е назначен за
председател на местния здравен комитет, който да извършва провер-
ка за чистоплътността на населението, за заразни болести, отходите
места, жилища, обори и др.
В началото на 1950 г. за зъболекар в селото е назначен нашият
съселянин Марин Минчев Тенев. Здравната служба е настанена в къ-
щата на Миньо Димитров. Той изпълнява и задълженията на здравния
лекар. Участва в комисии по хигиенизирането, състоянието на мандра-
та и месо добива. Той е строг и взискателен. Като медицинско лице
изисква настоятелно от местното ръководство да подобрят санитарно-
то състояние на обществените заведения. Това не се харесва и той е
изключен от партията и принуден да напусне селото на 5.09.1951 г.
След него на работа в селото постъпва зъболекарят Борис Алексиев от
София. От редица заповеди личи, че той е бил зъболекар и през 1953 г.
От 1951 г. до 1952г. лекар в селото е бил Петър Петров от София,
който заедно със зъболекаря Борис Алексиев, са оставили изключител-
но добри спомени в спасовци като отзивчиви и близки до хората лечи-
тели.
До 1953 г. здравната служба е била настанена в неудобно за
медицинската дейност помещение - къщата на Миньо Димитров. От
протоколите на сесиите на селския общински съвет се вижда, че хората
поставят въпроса за търсене на помещение за лекарски кабинет. В
края на месец декември 1953 г. на сесия се взема решение освободе-
ната сграда на Съвета да се предаде безвъзмездно на отдел "Народно
здраве" Чирпан. Така здравната служба се снабдява със собствена
сграда, състояща се от 6 стаи. Обзавежда се лекарски и зъболекарски
кабинети, аптека, стая за женска и детска консултация, манипулацион-
на и склад. За чакалня е приспособен коридорът на сградата.

Стр. 224
 Новата сграда на здравната служба

През 1953-1954 г. здравната служба се оглавява от д-р Тименов

от с. Мирово, а през 1955 и 1956 г. — от д-р Георги Вълков от Чирпан.
От 1957 г. за лекар е назначен Любен Панчев от град Белово. Той се
показва като много добър и организиран лекар, инициативен адми-
нистратор и голям общественик. За краткото време, през което ръко-
води службата (1957-1959 г.) той основно преустройва помещението и
го пригажда напълно за предназначението му. Огражда и терасира
двора. По негово настояване СНС с председател Душо Георгиев Душев
преотстъпва и предава безвъзмездно собствената си каруца с коня и
амуницията му на здравната служба. Освен това, д-р Панчев е голям
музикант-цигулар. Той става инициатор за сформиране на женски хор,
който няколко последователни години печели челните места на око-
лийските и окръжни надпявания.
След него, през 1960 г. службата се оглавява от д-р Кадринов, а
в 1961 г. - от д-р Гайдажиева. През този период зъболекар е арменката
Луиза Агопен.
През годините 1962 и 1963 на работа в селото идва младият и
ентусиазиран д-р Димитър Лапарев от село Ягодово — Пловдивско.
Той е много енергичен и оперативен, отзивчив и конкретен, държи се
близко до селяните и споделя техните болки. Бързо печели не винаги

Стр. 225
доверчивите спасовци. Те го приемат близо до себе си. Той приема
техните шеги. Те го обикват. Той не забравя това и дълги години се от-
благодарява на Спасово за "хубавото", което е научил от тях. Винаги,
когато го потърсят, им оказва, медицинска помощ, като уролог и за-
веждащ отделение в Окръжна болница - Стара Загора.
След д-р Лапарев, през 1964 г. службата се оглавява от д-р Пет-
ров, а през 1965, 1966 и 1967 г.-д-р Филипова. През 1968 и 1969 г. на
работа идва д-р Вълчев, а през 1970 до 1972 г. - д-р Петко Танев Въл-
ков от село Рупки. Доктор Вълков като местен човек и добър специа-
лист в работата си оставя добри спомени в района.
През годините 1977-1978 на работа в Спасово отново се връща
д-р Филипова. От 1982 г. лекар в селото е д-р Малинова. Тя е наложила
своя лекарски авторитет на само с лекарската си компетентност, но с
със своята близост с хората. Те я уважават не само като лекар специа-
лист, но и като човек, с когото могат да споделят болката си да потър-
сят съвет, да им даде упътвания и заедно с тях да обсъди семейните
им проблеми.
Поради високата хигиенна и обща култура на населението от
една страна и профилактичната дейност на здравните органи, работи-
ли в селото от друга, в продължение на повече от половин век не из-
бухват епидемиологични заболявания. Най-масово заразно заболява-
не на деца от морбили е констатирано през 1962 г. За периода 1920-
1940 г. е имало значителен брой заболявания от туберкулоза, която е
вземала не малко жертви. През 1960 и 1970 г. са хоспитализирани по
12 човека, болни от туберкулоза, заболелите от рак спасовци са 30 ду-
ши. През 1970 г. са регистрирани болни от хипертонична болест 17 чо-
века, сърдечни заболявания - 3, диабет - 7, ревматизъм -23 и др.

3.3 ПОЩА
Пощенските телеграфни и телефонни станции са създадени не-
посредствено след Освобождението на България първоначално в гра-
довете, след това в големите села, а в последствие и в останалите се-
лища. В началния стадий на своето развитие към всяка станция е има-
ло изградена телеграфна, а по-късно телефонна връзка и радиослужба.
Така изградени, те са извършвали пощенските и телеграфни услуги по
места.
В Чирпан пощенското писалище "за приемане на писма и тру-
пове" (колети) е открито през 1873 г. То е открито при телеграфната

Стр. 226
станция, което показва, че тя е съществувала по-рано.
Към дейността на пощата по-късно се прибавя и държавната
спестовна каса, влогонабирането и кредитирането на населението.
До откриването на пощата в Спасово голяма част от дейността й
се е извършвала от общината. Телефон е имало само в кметството.
Чрез този телефон Спасово е поддържало връзка с околийския, окръ-
жен и други центрове. В кметството винаги е имало дежурен на теле-
фона, който е приемал всички съобщения, отнасящи се до селото. Съ-
общенията, отнасящи се до жителите на селото, са били съобщавани
на селяните чрез "разсилните" на кметството. През определени пери-
оди, по всяка вероятност зависещи от финансовите възможности на
кметството, са били назначавани телефонисти. В Спасово е имало само
един платен телефонист от София, бащата на Ганчо Ганев, бивш ми-
нистър на народната просвета. Той е бил назначен от Христо Манолов
като министър на пощите през земеделския режим.
Цялата кореспонденция на селото, включително и тази на об-
ществените заведения, се е получавала от куриер от ТП станция Чир-
пан. Той се е придвижвал с кон или магаре. Последният запомнен ку-
риер е Запрян Тончев Коленцов. Той със собствения си бял кон е пре-
насял пощата от Чирпан до кметството Спасово. След като кореспон-
денцията била получавана в общината, кметът или секретар-бирникът
я разделяли по села. Тази, която била частна, се разнасяла от разсил-
ния до получателите, служебната се разпределяла по служби, а тази за
Средно Градище, Изворово и Стоян Заимово се разнасяла от куриера
дядо Запрян. Той е разнасял пощата и на с. Съединение, Сърневец и
Сладък кладенец.
Пощата в Спасово се разкрива едва през 1951 г. в къщата на
братята Андон и Димитър Еневи. Новооткритата служба се обзавежда с
помощта на съвета, който подарява бюро, легло, столове и др.
Първият назначен началник на пощата е Пенчо Борисов от Ва-
карел. През втората половина на 1951 г. началник на пощата става
Калчо Милчев Маджаров от село Могилово - спасовски зет, който ра-
боти и през 1952 г. Към края на 1952 г. -за началник на пощата е назна-
чен Станчо Христев от село Голям дол, който работи няколко месеца и
през 1953 г.
От 1953 г. до 1956 г. началник на пощата е Недялка Делчева
Иванова от Спасово. През време на майчинството й, длъжността на-
чалник на пощата за кратко време се заема от Стефана Петрова от Ста-

Стр. 227
ра Загора. През 1957 г. началник на пощата става Ганка Минчева Стоя-
нова от село Съединение. От 1958 г. за началник на пощата е назначе-
на Иванка Бонева Видева, която от 1956 г. е телефонистка в същата. Ка-
то началник на пощата работи до пенсионирането си през 1991 г.
От 1951 г. до 1959 г. пощата се помещава в сградата на братя
Андонови, а от 1960 до 1970 г. - в къщата на Тотьо Пенев Гергев.

Пощата

При благоустрояването на селото и изграждането на новата ад-

министративна сграда на съвета, с Протокол №8 от 31.08.1970 г. ИК на
СОНС преотстъпва старата си сграда за ТП станция.
Пребазирайки се в новото помещение, напълно се удовлетво-
ряват нуждите на пощата. Направен е подходящ и служебно издържан
кабинет на началника - с гише, каса и пр. Има отделна стая за пощальо-
на, със сортировъчен шкаф за пресата и кореспонденцията на учреж-
денията и др.
През 1980 г. се монтира и пуска в действие доставената автома-
тична телефонна централа с 200 поста.
Дейността на пощата през последното десетилетие значително
нараства. Наред с типичните си пощенски задължения - приемане и
изпращане на пощенските и телеграфски записи, ежемесечно изплаща
Стр. 228
на 450 пенсии. Освен това тя е представител на Държавната спестовна
каса в селото.

3.4 ВЕТЕРИНАРНА СЛУЖБА

Няма данни от които да се вижда съществуването на ветеринар-
ни служби в България през време на Османското робство.
След Освобождението началото на ветеринарната служба се по-
ставя от руски военни ветеринарни лекари, един от които е Д. Вининс-
ки - военен лекар в Източна Румелия. В своите "Кратки спомени за ми-
налото", той пише: "... претърпях много и големи неприятности в бор-
бата с изостаналостта и невежеството не само в простото селско насе-
ление, но даже и в средата на тогавашните уж образовани хора, когато
думата "ветеринар" едва се изговаряше".
Първите ветеринарни лекари трябвало да се справят с редица
трудности. Разорена и опустошена страна, голямо невежество, разно-
образни суеверия и религиозни вярвания на населението, изостанало
и примитивно земеделие и животновъдство. Лечебната помощ на жи-
вотните се осъществявала от емпирици, знахари, магьосници, баячи и
др. В потвърждение на това ще дадем две рецепти на знахари за лече-
ние на кокошките от заболявания:
"Цяр против мрането (холерата) на кокошките: Есенно време,
понякога кокошките много мрат, затова всякога във водата, която пият,
да се пуща по една-бучка от съчикабруз (кара-боя, зелен камък) голя-
ма колкото едно житено зърно, коя ще се разтопи във водата.
Препоръчва се и цяр против "пипката" (пивката) на кокошките:
За да не ги хваща тази болест, трябва поне два пъти в седмицата да се
турят части от чеснов лук в храната им. Кокошките ядат много лакомо
чеснов лук. Лете нарязвайте на дребно, накълцвайте перата на чеснов
лук и им ги давайте да ги ядат, а есен и зиме, белете чесъни на лука,
нарежете ги по на две и им ги туряйте в храната. Когато не е сита, кога-
то не е яла скоро чеснов лук, кокошката гълта по цели чесъни" .
Приемниците и продължителите на руските ветеринарни лека-
ри са били малцината българи, завършили ветеринарна медицина в
чужбина, като стипендианти на освободената Българска държава. Тях-
ната най-важна задача е била да запознаят българското общество с ве-
теринарната професия, която дотогава е била "много малко и даже
почти непозната" .
Първите ветеринарни лекари, особено по селата, са били пос-

Стр. 229
рещани с пълно недоверие и скептицизъм. Поради това работата им
първоначално е била апостолска, разяснителна, за спечелване дове-
рието на хората. Това е продължило няколко десетилетия.
Първите организирани стъпки на ветеринарната служба са уста-
новени в 1883 г с "Граждански медицински закон". По-късно, през
1897 г. е издаден закон за санитарно-ветеринарната помощ и др.
По примера на руските земски управи, във всеки окръг са били
създадени Окръжни постоянни комисии. Те са имали самостоятелна
автономна стопанка дейност, като най-важната е била подобряване
здравеопазването на животновъдството. Поради това, че тогава е "ня-
мало още доброкачествен и скъп добитък", по инициатива на ветери-
нарните лекари в окръга е създаден конезавода в Стара Загора.
Освен това, те провеждат голяма просветна работа за отглеж-
дането и храненето на животните, за развъдната дейност, за подобря-
ване на пасищата, за разкриване на сиренарската промишленост, раз-
криване на ветеринарни амбулатории и "налбантници" (подковачни-
ци).
Областната ветеринарна служба в Стара Загора се разкрива
през 1908 г. за борба със заразните заболявания по животните.
Държавата след Освобождението е издържала ветеринарен
персонал изключително за борба със епизоотиите и контрола при кла-
нето на животните в по-големите градове. За ветеринарно-лечебната
служба не са проявявани почти никакви грижи. Едва през 1900 г. за-
почва да се говори за разкриване на ветеринарни амбулатории в ок-
ръжните и околийските центрове. Разкритата в Чирпан ветеринарна
амбулатория през 1906 г. се е помещавала в канцеларията на околийс-
кия лекар. Ветеринарните специалисти са работили при крайно небла-
гоприятни условия, без материална база, без медикаменти, инстру-
менти и други пособия.
Започва да се говори за необходимостта от построяването на
ветеринарна амбулатория в Чирпан. Обосновките за тяхната необхо-
димост за животновъдството от района стават по-аргументирани. Ра-
зяснява се, че вместо лекуването на болните животни да се извършва
по разни ханчета, празни дворни места и на открито, то да става в спе-
циални за целта помещения.
През 1904 г. е започнато строителството на Окръжна ветери-
нарна лечебница, която започва да функционира през 1911 г. Нейната
задача е била да осъществява здравеопазването и лечението на жи-

Стр. 230
вотните, а по-късно и околийскта ветеринарна лечебница в Чирпан.
От всички околийски ветеринарни амбулатории, най-добре ра-
ботила тази в Чирпан, благодарение на упоритата дейност на околийс-
кия ветеринарен лекар г-н Попов. По негово настояване общинското
управление е отпуснало средствата за изграждане на "специално по-
мещение с изискваните приспособления и прислуга".
По късно в лечебницата в Чирпан е работил много добрия ле-
кар-специалист д-р Марко Маламов, а след него и д-р Шопов и вете-
ринарния фелдшер Николай.
Ветеринарното обслужване на животните в Спасово се извърш-
вало от околийския ветеринарен лекар и управителя на Околийската
лечебница. По-късно, след създаването на военни школи за ветери-
нарни фелдшери в Чирпанско започват работа някои от тези кадри,
които поемат част от задълженията на лекарите.

Проф. д.в.м.н д-р Киро Делев Киров

Селата Рупки, Спасово, Средно Градище и Изворово до 1955 г.

са били обслужвани от Околийската ветеринарна лечебница - Чирпан.
От редица години в селото има открит щат за ветеринарен лекар, но
такъв не е бил назначаван. Участъкът се завежда по съвместителство
от града. Едва след завършването през 1955 г. на местен ветеринарен
лекар - Киро Делев Киров, по решение на селото и подкрепата на
Околийския народен съвет, той е назначен за участъков ветеринарен
лекар.
Така през м. юли 1955 г. се поставя началото на ветеринарен

Стр. 231
участък в с.Спасово, като освен Спасово в него влизат селата Рупки,
Средно Градище и Изворово.
Ветеринарният лекар бил назначен, но той нямал никаква база.
Повече от половин година канцеларията му била в собствената му къ-
ща. Като склад за лекарства и биопродукти той използвал една стая в
обора за угояване на телета. След мъчения от 6-7 месеца "Селкооп"
предоставя удобна, добре обзаведена канцелария за седалище на ле-
каря.
През този период ветеринарната служба е обединена със зоо-
техническата и участъкът, оглавяван от новоназначения ветеринарен
лекар, се назовава "Зооветеринарен участък". Като зоотехник към него
е назначен среден специалист Георги Костадинов от Чирпан, а по-къс-
но Калинка Танева, също от Чирпан. Във всяко съставно село до тогава
са работели ветеринарни фелдшери, подготвени във военните школи в
казармата. В Рупки е Видьо Георгиев, в Спасово - Пейо Илиев, в Изво-
рово - Делчо Дончев и Средно Градище - Коста Стоянов. Първият наз-
начен санитар в лечебницата е Тотьо Костадинов, а след него - Запрян
Тотев Кушев, който работи до пенсионирането си.
Службата, освен че няма собствена материална база, няма и ни-
какъв транспорт. Но участъковия ветеринарен лекар среща разбиране
от страна на председателя на ТКЗС. Председателят на ТКЗС с. Рупки -
Иван Дончев, се съгласява да даде един кон, председателя на Изворо-
во - Иван Танев - една покрита "яилия" каруца, а председателя на Спа-
сово - Марин Попов - поема задължението да даде амуницията на ко-
ня, да го храни и поддържа инвентара. По-късно следващият предсе-
дател Душо Георгиев дава един кабриолет (двуколка) на службата.
Ново разкритата ветеринарна служба не среща много големи
затруднения, тъй като населението от района е с висока обща и селс-
костопанска култура. Освен това, има вече създадени ветеринарни
традиции.
От ветеринарния лекар всяко тримесечие се изслушва инфор-
мация от УС на ТКЗС и ИК на СНС. Във всяка своя информация през
1955 - 1956 г той доказва, че за правилното обслужване на животно-
въдството се изискват нормални санитарни условия за работа на ко-
лектива, необходима е ветеринарна база, т.е. изграждане на ветери-
нарна лечебница. Той упорито настоява да се вземе решение и да се
предложи пред Околийския народен съвет - Чирпан да се определи
място за строеж на ветеринарна лечебница.

Стр. 232
 Мястото е определено и узаконено. Още в началото на 1957 г.
започва строителството. Строителството на лечебницата се взема под
отчет от председателя на Околийския народен съвет Гено Биков, който
всяка седмица посещава обекта. Голяма е инициативността и на пред-
седателя на Селския народен съвет Душо Георгиев Душев и младия ве-
теринарен лекар - Киро Делев Киров. За лечебницата е отделена спе-
циална зидарска група. До средата на месец май лечебницата е изгра-
дена до цокъла. Няма желязо, цимент, тухли и дървен материал. Но
няма и средства. Няма и разрешение за теглене на парични средства.
За да не се спира строежа, отново Потребителната кооперация "Нов
живот" дава на заем пари и материали. На 30.09.1957 г. ветеринарната
лечебница е покрита.

Ветеринарната лечебница

През 1958 г. се извършват всички довършителни работи - поста-

вяне на дограма, измазване, боядисване, направа на шкафове и раф-
тове. Работилницата в Азотноторовия завод - Димитровград прави
безплатно станок. Селкооп подарява бюро, пишеща машина и др. Съ-
ветът и ТКЗС също много благосклонно разположени дават не малко

Стр. 233
имущество за пълното й оборудване. В началото на 1959 г. службата се
настанява в новопостроената сграда. Но постройката е на гола поляна.
Организира се заграждане на 12-декаровия двор с железобе-
тонни колове, докарани от Димитровград,-и бодлива тел.
За разгръщането на истинска лечебно-профилактична дейност
не е достатъчно само една лечебна зала и аптека. Необходими са
склад за биопродуктите, конюшня, склад за фуража, стационар за теж-
ко болните животни, операционна зала, зала за физиотерапия, малка
лаборатория, склад за амбалажа и др.
През 1959 г. предстои обединение на селкоопите в района. Спа-
совският патриотизъм не остава скрит. Преди обединението Селкооп
предоставя стопанските си постройки (свинарник, складове, раки-
джийница и др.), които са в района на лечебницата. Инициативният
комитет - лекарят, ветеринарните техници Деша Георгиева и Нуньо
Нанев Събев и санитарят Запрян Тотев Кушев, събарят постройките и
складират материалите - камъни, тухли, керемиди и дървен материал,
ТКЗС също е отзивчиво. Отпуска зидари и въпреки, че службата е на
бюджет към Съвета, безплатно построява обор за коня, склад за биоп-
родуктите, навес за каруцата и двуколката и складови помещения.
Необходим е стационар и зала за физиотерапия. Колективът на
лечебницата иска да направи и това. Великодушният председател на
Съвета Душо Георгиев си дава съгласието на предоставя камъните от
не съборените зидове на "Топовата воденица". Колективът събаря зи-
довете и трактористите превозват камъните. Стопанството иззидва по-
мещенията, като се прави още стая за санитаря и добре обзаведена
баня за персонала. Липсва, обаче, дървен материал. По това време се
подменя дървените стълбове на далекопровода Чирпан - Ср. Градище
със железобетонни стълбове. Лечебницата е предоставила за няколко
години двора си за площадка за изработване на железобетонни стъл-
бове. От енергоснабдяването се дава мълчаливо съгласие да се изпол-
зват част от дървените стълбове. Колективът на лечебницата със собст-
вената си каруца, пригодена за целта, извозва голяма част от стълбове-
те, които се използват за греди, покрив, тавани, дограма и др. за по-
мещенията.
Част от материала остава. Той се съхранява. На следващата го-
дина се построява хирургическа зала и лабораторно помещение.
Трябва да се отбележи, че цялото това строителство е било под-
крепяно от всички спасовци. Няма животновъд, овчар, кравар, свинег-

Стр. 234
ледач и др., които да не са работили по 3-5 дни безплатно при изкопа-
ването на основите, зидането, наливането на бетон и др. Осезателна
помощ са оказали и всички ветеринарни техници: Спасово - Пейо Или-
ев и осеменителят - Ради Колев Гьончев; Рупки - Видьо Георгиев и Ге-
орги Спасов; Средно Градище - Коста Стоянов и Доньо Пенев и всички
животновъдни бригадири и осеменители от съставните села.
Макар и отскоро разкрита ветеринарната служба, благодарение
високата животновъдна култура на населението в района и на всички
животновъди, тя много бързо създава ветеринарно-профилактични
традиции. Мероприятията се провеждат организирано и качествено, в
резултат на което редица години службата е на челно място не само в
околията и окръга, но по някои показатели и за страната.
В своята история "Материали по изучаване историята на ТКЗС"
Марин Попов пише: "Здравеопазването на животните се осъществя-
ваше от Околийската ветеринарна служба - Чирпан. В стопанството
имаше назначен ветеринарен хигиенист, който провежда предписани-
те лечебни манипулации на ветеринарните лекари. Чувства се недос-
татъчна ветеринарна помощ, в резултат на което смъртността е висока.
Здравословното състояние на животните се подобрява едва след разк-
риването на ветеринарен участък в селото. В резултат на много добре
организираната ветеринарна служба от ветеринарния лекар, здравос-
ловното състояние се подобри много кратно. През 1964 г. смъртността
е значително намалена - телета до 6 месеца - 1.2%, телета над 6 месе-
ца - 1.8%, крави - 1%, прасета до 2 месеца - 3.8%, свине-угояване - 3%,
свине-майки - 4.9%, шилета - 1.9%, овце - 2.9%, пилета -9.6%".
През 1966 г. месец април, ветеринарният лекар преминава на
работа като главен ветеринарен лекар на Окръжна ветеринарна ле-
чебница - гр. Стара Загора. На негово място е назначен д-р Гено Ди-
митров Генов от с. Оризово. В продължение на редица години той ус-
пява да запази и поддържа създадените традиции в службата.
В заключение трябва да кажем, че наред с преките си ветери-
нарни задължения, службата е била школа и за кадрите, които са ра-
ботили в нея. Първият назначен ветеринарен техник в лечебницата
Господин Михайлов Господинов от с. Православ завършва висше обра-
зование и става ветеринарен лекар. Спечелва конкурс за научен сът-
рудник в Районния научно-изследователски ветеринарномедицински
институт - Става Загора. По-късно се премества в София, като прераства
в ст.н.с. II ст. Ветеринарният техник Нуньо Нанев Събев завършва зоо-

Стр. 235
инженерство. Ветеринарната техничка Митра Христева Терзиева за-
вършва допълнително механо техникум. Ветеринарният лекар Киро
Делев Киров, завеждащ участъка, става кандидат на ветеринарноме-
дицинските науки като главен лекар на Окръжната ветеринарна ле-
чебница. Преминава на работа след спечелен конкурс за старши нау-
чен сътрудник II степен в Районния ветеринарен институт Стара Загора.
Защитава дисертация за доктор на ветеринарномедицинските науки и
по-късно спечелва конкурс за старши научен сътрудник I степен.

4. КУЛТУРНА ДЕЙНОСТ
4.1 ЧИТАЛИЩЕ
Началото на културната дейност - читалищата, се поставя в Сви-
щов, Лом и Шумен. Техните основатели чрез изображението на печата
на читалищата — разтворена книга със запален факел, предават сим-
вола на разпръскващата се светлина като слънчеви лъчи по всички къ-
тове на България.
По това време над страната е теглена черната нощ на робството,
народът е страдал в невежество и духовна тъмнина. Безсмъртният бъл-
гарски революционер Бачо Киро с няколко думи определя задачата на
читалищата - "да се организира народът и се пробуди духът на селяни-
те за политическо освобождение". Едва са се забелязвали зарите на
Възраждането, те вече са възбудили и надеждата за свободен живот и
неугасима жажда за просвета и наука. В Европа са били вече заглъхна-
ли гърмежите на революцията във Франция от 1848 г. и от въстанието
на унгарския народ срещу господството на Австро-унгарската империя,
но тяхното ехо е било вече отекнало в сърцата на. всички поробени на-
роди, а също така и в сърцата на българския народ.
В този момент се появили читалищата като огнища на народна-
та просвета и като оръжие в борбата на народа за свободен живот. Да
се обедини народът в едно, да се просвети, да се събуди в него воля за
свободен живот - ето първите цели на читалищата.
Читалищата в окръга възникват към средата и втората половина
на 19-ти век като културно-просветни огнища. Първото открито читали-
ще е в Стара Загора - 1860 г. Читалището в Чирпан е открито през 1867
г. Разгръщането на широка обществена и културна дейност в селото
става възможно след развитието на учебното дело и увеличаване броя
на "словостнейшите", т.е. владеещите четмо и писмо. Това вече опре-
деля интереса и към създаване на читалище.

Стр. 236
 Читалището на Спасово е основано като доброволно дружество
"Напредък" на 0З.05.1870 г. по инициатива на 96-годишния Съби Ива-
нов и местния учител Манол Минков Коларов. Дружеството е приело
свой устав за начало на читалищната дейност.
Още на следващия ден 04.05.1870 г. благодарните мурсалковци
пишат дописка до вестник "Македония", която е отпечата на 28 май
1870 г.
МУРСАЛКОВО - 4 май 1870 г.
„Господин редакторе, с радост вземаме перото да Ви съоб-
щим и да отдадем явната си благодарност чрез почетния Ви лист
Македония, към добрия наш съотечественик, деветдесет и шест
годишният старец Съби Иванов. Почтеният този старец още от
самата си младост почнал да помага с всичките си сили за народ-
ното просвещение. Той в 1849 г. подари място, гдето се съгради се-
гашната ни църква и училище. Освен безбройните му малки посве-
щение в полза на народа, той постла преминалата година с негови
разноски църковния двор надлъж до училището с плочи. Ето и сега,
на 3 май, Помага и съдейства за да се постави едно дружество с име
"Напредък". Целта на това дружество е да събира доброволно ка-
питал, от лихвата на който да се поддържа училището. На това
дружество той подари 40 австрийски жълтици и предложи за него
един устав, който да се прочете и одобри от всички. Като се знае
този устав, имахме честта да чуем едно словце от учителя Г.Ма-
нола, за ползата от това дружество. Щом се свърши словото, вся-
кой селянин с удоволствие развързва кесията си и подари по нещо, а
други пък носеха жито. Благодарим на нашите селяни за тази им
ревност. Дано не угаснеше тя никога.
Ето какви добри следствия имат добрите примери. Дано Бог
дадеше да се умножава нашия народ с таквизи като дядо Събевци. А
слава на тогоз, който ни представя днес прекрасен пример на родо-
любие и човеколюбие".
Писателят Стилиян Чилингиров - изследовател на българските
читалища, в своята книга "Българските читалища преди Освобождени-
ето" смята, че в Мурсалково е имало читалище, основано именно на
тази дата.
Активен читалищен деятел по онова време е бил учителят Сте-
фан Маринов от Стара Загора, който е бил "много начетен човек". Той
участвал в основаването на читалището. Наред с това той е научил

Стр. 237
много възрастни, неграмотни "момци" да четат и пишат.
Читалището в селото е играело особено голяма роля за култур-
но-просветната дейност. Уреждани са курсове за ограмотяване на на-
селението и др.
Читалището в Спасово за времето си е било основано от слабо
просветени и непросветени хора. За това неговата най-популярна про-
светна форма била четенето. Неговите членове в неделя и други праз-
нични дни са отивали в читалището или черквата, за да четат и да слу-
шат с внимание четенето на вестниците и други книги. Освен това, те
са отделяли по някой грош, според възможностите си, за да подпомог-
нат читалището за закупуване на нови книги.
По това време читалището не е било активно подпомагано от
общинарите и най-заможните спасовци. Те са смятали, че младежите
посредством читалището "ще докарат беля на главата" на богатите,
които били убедени, че "тези чапкъни не знаят що вършат". Населени-
ето не проявило голям интерес към читалището, което показва, че то
няма духовни интереси.
Читалището постепенно се забравя. За занижените културни ин-
тереси на мурсалковци то става излишно. Постепенно то престанало да
съществува.
След Освобождението на България от османско робство, управ-
ляващата зараждаща се буржоазия и чорбаджии в стремежа си да нат-
рупат богатства, забравят и читалищата. Те замират и се разпадат.
През 1897 г. като млад учител идва Жельо Даков, който наред с
просветната си дейност в училището, подема инициативата за ограмо-
тяването и културното издигане на възрастното население. Но това не
може да стане, без да се възстанови дейността на читалището. По не-
гова инициатива на 8.12.1903 г. той организира събрание. Декемв-
рийският студ е събрал и последните селяни по домовете. Късно е ве-
че. Селото спи в Отмора за утрешния ден. Само на втория етаж на ста-
рото училище, в една от учебните стаи блещука газена лампа. Около
тлеещата печка се събрали група ентусиасти, между които Жельо Да-
ков, Нейко Стоянов, Илия Неделчев, Васил Дженев - учител от Чирпан,
Стефан Сталев, Вичо Илиев Бончев, Велко Алексиев, Нечо Колев Янку-
лов, Костадин Колев Янкулов, Нейко Танев, Тотьо Танев Терзиев, Ботю
Танков Ботев, Тодор Славов, Кольо Минчев, Иван Иванов Бешев, Ми-
ньо Стоянов Чучулигов, Миньо Танев Милчев, Жельо Димов Желев,
Нецо Петков Драганов и др., за да положат началото на читалищната

Стр. 238
организация. След известни разисквания и спорове, учредителното
събрание приключило и на читалището е присъдено името "ПРОБУЖ-
ДАНЕ". Избира се и ръководство. За председател е избран Нейко Та-
нев. Главен организатор обаче е Жельо Даков. На тази дата всъщност е
станало възраждане на една отдавна започната дейност в селото.
Първите прояви на читалището се изразяват главно в изнасяне
на беседи, лекции и реферати, предимно по селскостопански въпроси.
През 1905 г. се провежда акция за обзавеждане на читалищната биб-
лиотека и то предимно от дарения на книги от членовете. Започва об-
завеждането на малка библиотека в учителската стая на училището.
Библиотекари са били учителите. Събранията и другите мероприятия
се провеждали също в училището, поради липса на читалищно поме-
щение. През това време броят на читалищните членове расте, но не
надминава 30-40 човека.
В своите спомени учителят Тотьо Тонев, пише: "Възобновяване-
то на читалището под името "Пробуждане" от 1903 г. насам се дължи
на най-големия читалищен и кооперативен деец и главен учител Же-
льо Даков. Той единствен по онова време се смяташе за най-прогре-
сивния човек в селото. Голям и ненадминат деятел беше учителят Хри-
сто Манолов. Всички по-късни дейци бяхме техни ученици. Също доб-
ри деятели бяха свещеник Стефан Сталев, Делчо Танев, Русьо Деков,
Таньо Минев Милчев и неговия ученолюбив син Миньо Танев, които
често четяха вестници и списания публично пред народа."
Със започването на войните 1912 до 1918 г. много от читалищ-
ните дейци са на фронта. В читалищната дейност има застой. Войните
свършват. Селото се успокоява. През 1920 г. в Спасово се открива пъл-
на прогимназия. За учители за назначени млади ентусиазирани спа-
совци - Алекса Даков, Саво Илиев и Тотьо Тонев.
В началното училище за учител е назначен Стоян Димов. По не-
гова инициатива, подкрепен от останалите учители, се основава кул-
турно-просветно дружество "Лъч". Разработва се и се утвърждава ус-
тав. Дружеството заработва. Наема се частно помещение всред селото.
Обзавежда се читалня. Но отново се повтаря историята на читалището
от 1903 г. Тази нова читалня не привлича никого. След неколко годиш-
но анемично съществуване и "Лъч" загасва. По това време израства но-
ва интелигенция. В гимназията в Чирпан започват да се учат повече
ученици. По време на ваканциите селото става оживено. Поражда се
идеята за възобновяване дейността на читалището от 1903 г.

Стр. 239
 В редовете на организацията влизат нови членове и то предим-
но от средата на младежите, току-що завършили гимназия и ученици
гимназисти. Сега вече ръководството на читалището се замисля по ка-
къв начин да се сдобие със средства за закупуване на книги. Взема се
решение да се започне подготовка за една пиеса. Изборът се пада на
пиесата "Хубавелка Стефанка". Започва разпределение на ролите, но
не могат да намерят девойки, които да изпълняват женските роли, за-
щото все още културното ниво на родителите не е дорасло дотам, че
да се съгласят да пускат девойките. Но това не пречи на ентусиазира-
ните младежи. Женските роли се изпълняват от мъже и пиесата е под-
готвена. На 7.01.1919 г. става важно събитие в Спасово и особено за
живота на читалището. Ще бъде представена нова пиеса, за която дъл-
го време усилено се говори в селото и която голяма част от спасовци се
готвят да посетят. Малкият салон, приспособен с помощта на чаршафи
и одеяла в една от училищните стаи, е препълнен с посетители. Налага
се да се играе втори път, за да се задоволи интереса на всички. През
пролетта на 1920 г. се изнася втора пиеса "Недоразумение" (комедия).
Но и тук липсват девойки и женските роли пак се изпълняват от мъже.
С обединени усилия се подготвя пиесата "Пленникът от Трикери", къ-
дето женските роли се играят от момичета от средата на интелигенци-
ята в с.Изворово. Пиесата е имала голям успех. Тя е била представена в
двете села. Съвместно със самодейците от с.Омурово (Партизанин) се
подготвя и пиесата "Делото на дявола". Театралната трупа е изнасяла
пиеси и в други села - Изворово, Рупки и др. В Рупки представленията
се изнасяли в току-що освободения църковен параклис. Особено акти-
вни читалищни дейци са: Стоян Димов, Саво Илиев, Стефан Бешев, То-
тьо Тонев.
В продължение на няколко години са играни редица пиеси: "Ба-
лканска комедия", "Тримата ефрейтори", "Много бъбривият бръснар",
Кърваво престъпление", "Страхил войвода", "Мене ме мамо, змей лю-
би" и др. С парите от представленията се закупуват книги и читалищен
инвентар.
В представленията вземат участие всички учители, учениците от
гимназията и някои младежи от селото. С най-изявени артистични дар-
би се представят учителите Тотьо Тонев и Манол поп Стефанов, а също
така и касиера на кооперацията Марин Попов Стефанов. Като гримьор
(дигизатор) Тотьо Тонев дълги години след това продължава дейността
си. Постоянен суфльор е Стоьо Нечев Янкулов.

Стр. 240
 Годината 1919 е характерна за нашия народ с все повече влоша-
ващото се икономическо положение на трудещите се.
Появата на социалистическите идеи в България и тяхното разп-
ространение налагат отново да се използва читалището, което дотога-
ва е била забравено. По това време започва възраждане на читалищ-
ната дейност, чрез която по-лесно можели да се разпространяват иде-
ите на социализма. По това време читалището вече започва да развива
по-активна лекционна просвета, но се изнасят лекции предимно от
селскостопански и морално-етичен характер. Основаването на партий-
ната организация в края на 1919 г. в Спасово има също голямо значе-
ние за политическия и духовен подем в селото през годините 1920 до
1923 г.
Пиесите, които се изнасяли, не можело да се избират свободно,
особено след 1923 г. Те били цензурирани. Разрешавало се изнасянето
на пиеса след предварително, одобрение от Околийското управление.
Одобрение получили пиесите: "Хубавелка Стефанка", "Недоразуме-
ние”, "Балканска комедия", "Тримата ефрейтори", "Кърваво престъп-
ление", "Много бъбривият бръснар", "Жив е той, жив е!", "Всички влю-
бени", "Михалаки чорбаджи", "Пленникът на Трикари", "Страхил вой-
вода", "Мене ме мамо, змей люби" и др.
Организаторите на театралните представления при това цензу-
риране се насочвали към пиеси, които възбуждат повече смях и създа-
ват весело настроение. Годишно се подготвяли и изнасяли по 5-6 пие-
си. Артистите са любители самодейци - Илия Желев Даков, Манол поп
Стефанов, Стоян Минев Чучулигов, Петко Костадинов, Димитър Боев,
Марин поп Стефанов, Христо Нейков, Димо Тодоров. От младежите
участвали Стойчо Нечев, Делчо Генов, Таньо Минев, Димо Бонев и др.
Септемврийските събития - 1923 г. и последвалия ги терор ока-
зали задържащо влияние върху читалищната работа. Читалищата дей-
ност замира. Читалището не само не проявява никакъв признак на жи-
вот, но няма и ръководство. До 1927 г. читалището не проявява никак-
ва дейност. Едва на 1.09.1927 г. се организира и провежда събрание,
на което присъстват 15 члена и отсъстват 13.
През тази година членовете на читалището са били 28. Основна-
та част от членовете са били земеделци: Александър Запрянов Кушев,
Дельо Танев, Запрян Делчев Ватев, Запрян Тончев Коленцов, Илия Са-
вов Сивенов, Миньо Стоянов Чучулигов, Миньо Танев Милчев, Наньо
Танев Бешев, Наньо Тонев, Наньо Желев Фъценов, Нецо Петков Драга-

Стр. 241
нов, Петър Попов Стефанов, Таньо Тотев Манолов, Тодор Даков Здрав-
чев, Слави Танев Митев. Учителите, членове на читалището са били
шест души: Жельо Даков, Минко Тонев, Тотьо Тонев, Тотьо Вичев Ле-
сов, Саво Илиев Савов, Стефан Маринов Бешев. Среднисти: Вътьо Та-
нев Чучулигов, Марин Попов - Стефанов, Неделчо Генов, Таньо Минев
Милчев и Стоян Минев Чучулигов; свещеник Стефан Сталев и писар
Илия Савов Манолов.
Дейността на читалището през 1927 г. се отчита като много сла-
ба. Събранието задължава новоизбраното читалищно настоятелство в
най-близко време да свика извънредно събрание, на което да се при-
еме изменен читалищен устав в духа на новия закон за дейността на
читалищата.
На това събрание за председател на читалищното настоятелство
е избран Миньо Танев Милчев, а за членове: свещеник Стефан Сталев,
Саво Илиев Савов, Тотьо Тонев и Стефан Маринов Бешев за секретар-
касиер.
За членове на проверителната комисия за избрани Слави Танев
Минев, Тотьо Вичев Лесов и Наньо Тонев.
Още същата година (22.10.1927 г.) на събрание се приема новия
устав на читалището в духа, предложен от Министерството на народ-
ната просвета.
До 1928 г. представленията се дават в коридора на втория етаж
на началното училище. Там с подръчни материали се монтирала сцена
от черги и чаршафи. За публиката се внасят чинове от учебните стаи.
Въпреки примитивната обстановка, интересът към представленията е
бил голям и някои представления са се давали повторно.
През 1928-1929 г. читалищната работа се активизира. То вече
разполага с 2000 лв. приход от играните пиеси.
През тази година се изнасят и лекции, които откриват пред се-
ляните причините за тяхното тежко положение, като: "Тежкото стопан-
ско положение на селяните и изхода", "Стопанската криза в България и
ролята на кооперацията" и др. През този период навлизат и доста чле-
нове в редовете на читалището. Библиотеката през същото това време
все още е малка - 243 тома. Годината 1929 е забележителна за читали-
щето с това, че прогимназията, която досега се е помещавала в старото
училище до църквата, е била преместена в новото, построено след зе-
метресението, а постройката пред църквата се приспособява за чита-
лищен салон. Средствата за преустройството са дадени от фонда на

Стр. 242
читалището и потребителната кооперация в селото. Кооперацията за-
купува 200 стола и завеса за читалището. В преустройството е вложен
много доброволен личен труд от училищните дейци, предимно мла-
дежи. Най-голямо творчество и умение в това преустройство влага учи-
телят Илия Желев Даков. Така новият, пригоден читалищен салон е об-
заведен и готов.
В преустроения салон започват да се представят пиесите. Тук се
провеждат кооперативните и общоселски събрания и се устройват ска-
зки от външни лица, предимно агрономи и най-вече от местните учи-
тели. Изнасяни са театрални програми и от съседните села - Омурово,
Средно Градище и др.
Бюджетът на читалището е бил много скромен. За 1929 г раз-
ходната му част е била едва 6900 лв.:
1. За шкаф 2000 лв.
2. За направа на сцена 1500 лв.
3. За списания, вестници и книги 2500 лв.
4. Канцеларски 400 лв.
5. Осветление и отопление 500 лв.
Всичко 6900 лв.
През следващите години пригодната и разходната му част на-
растват както следва:
1930 г. - 9000 лв.
1933 г. - 15300 лв.
1934 г. - 24500 лв.
1942 г. - 34700 лв.
1944 г. - 57000 лв.
През този период излиза закон за оземляване на читалищата
със земя от общинската мера. Целта била от получените средства да се
обогатят читалищните библиотеки и построят собствени сгради.
През 1930 г. читалището се оземлява от държавата с 50 дка зе-
мя в местността "Валога". Читалищното настоятелство взема решение
тя да се раздели на 5 парцела и се даде чрез търг под наем. Приело се
е за първата година да не се иска наем, а да бъде безплатно, тъй като
земята е целина и ще се положи много труд за почистване на тръните
и разораване на почвата.
От търга се спечелват 10610 лв. По този начин читалищният при-
ход се повишава, а съответно и възможностите за разхода се увелича-
ват. Но това е само за няколко години. Тя е отнета през 1934 г. от дър-

Стр. 243
жавата. По-късно по силата на Постановление, публикувано в ДВ 129
от 1941 г. земята се възвръща на читалището.
Така читалището си осигурява средства, които оползотворява
най-рационално. Тази дейност по стопанисване на земята, събиране на
приходите, подготовката и изпълнението на бюджета се извършва
дълги години безплатно. Създават се условия за заплащане възнагра-
ждение на човек, който да раздава книгите в кооперативното кафене,
където са били библиотечните шкафове. Първият платен библиотекар
от 1934 г. е Стою Нечев Янкулов, който се изявява като много точен в
работата си. До този момент книгите на читалището се помещават в
училището. Неговата първа задача е била да отдели не подвързаните
книги и да ги изпрати на подвързия в Пловдив. Той премества библио-
теката в кафенето, като старателно подрежда книгите в три големи би-
блиотечни шкафа. Книгите се раздават всяка вечер. Първата година са
прочетени 600 книги, а през 1943 г. техният брой се увеличава два пъ-
ти.
През 1930 г. от получените 2000 лв. от играните пиеси и 2000 лв.
от помощи са закупени 145 тома нови книги и са подарени 17. Така би-
блиотечният фонд нараства на 405 тома. Читалищната библиотека за-
почва постепенно да нараства. Тя получава и много дарения от спасов-
ци. Иван Андонов освен личните си издания, подарява и много други
книги. Не забравил своето родно село, бившият учител Христо Мано-
лов също подарява на читалището около 200 книги. След смъртта на
Стоян Димов, неговият братов син Димо Бонев Димов подарява на чи-
талището всичките книги от личната му библиотека. С книгите на Сто-
ян Димов читалищната библиотека се обогатява с много ценна литера-
тура. През 1937 г. библиотеката разполага с още 500 тома нови книги.
Подарени са от кооперацията 200 тома.
През годините 1930 - 1938 секретари на читалището са били Въ-
тьо Танев, Стою Нечев и Неделчо Генов. Активни читалищни дейци
през този период са били: Илия Желев, Манол поп Стефанов, Стоян
Минев Чучулигов, Петко Костадинов, Димитър Боев, Марин поп Сте-
фанов, Стефан Бешев, Тотьо Тонев, Димо Тодоров, Христо Нейков и др.
Читалището провежда ежегодно годишни отчетни събрания със
стандартен дневен ред:
1. Отчет на читалищното настоятелство.
2. Отчет на проверителната комисия.
3. Приемане на бюджета.

Стр. 244
 4. Избор на ново ръководство.
Избраното читалищно настоятелство през 1927 г. се преизбира
до 1938 г. През 1932 г. за библиотекар е избран Илия Желев Даков. От
новия библиотекар са откраднати чрез взлом 58 книги от Стоян Танев
Славов и Стоян Стоянов Стойчев, които не ги връщат на библиотеката.
Изглежда, че не по-маловажна в живота на читалището е била и
дейността на проверителната комисия от тази на читалищното настоя-
телство. Показател за това е обстоятелството, че проверителната коми-
сия се избира на всеки две години, без да се преизбират едни и същи
членове. Освен това тя не само контролира имуществото, но и одобря-
ва отчетите, бюджета и дрги дейности на читалищното настоятелство.
Очевидно тя е имала функциите на контролен съвет.
През 1930 г. неин председател е Тотьо Вичев Лесов и членове
Вътьо Танев Чучулигов и Наньо Тонев.
1932 г. - Никола Велков Кушев, Тотьо Вичев Лесов и Вътьо Танев
Вътев
1934 г. - Вътьо Танев Вътев, Никола Велков и Тотьо Вичев Лесов
1936 г. - Никола Велков, Петко Костадинов и Тотьо Вичев Лесов.
През 1933 г. читалищното ръководство решава за поддържане
на салона да се взема наем при ползването му:
1. За общо (публично) събрание - политическо - 50 лв.
2. За частно политическо организирано -25 лв.
3. За театрално представление - 20 % от бруто приходите. Пред-
варително се внасяли по 100 лв. депозит.
През периода 1930 - 19ЗЗ г. читалището развива много добра
лекционна дейност. Само за 1933 г. са изнесени 21 лекции и реферати.
Режимът след преврата през 1934 г. дава своето отражение и върху
работата на читалището. В годишния отчет на ръководството за тази
година е зарегистрирана само една лекция.
През 1936 г. читалището разиграва томбола за 12500 лв., от коя-
то остава чиста печалба 8500 лв. Читалището закупува собствен радио-
апарат за 6100 лв. За библиотекар е преизбран Стою Нечев Янкулов.
През 1938 г. се избира ново читалищно настоятелство с предсе-
дател Саво Илиев Савов и членове: Тотьо Тонев, Стефан Маринов Бе-
шев, Слави Делчев Танев и Манол поп Стефанов.
За председател на проверителната комисия е избран Алекса
Запрянов Кушев и членове - Запрян Делчев Ватев и Манол поп Стефа-
нов.

Стр. 245
 Дейността на читалището наново се активизира. В началото на
1939 г. особено се засилва театралната самодейност. Изключителен
дял в това има изградената младежка кооперативна група, в която вли-
зат предимно прогресивно настроени младежи, които използват изна-
сянето на пиеси през зимата, за да се съберат и изнасят интересуващи-
те ги въпроси.
Прави впечатление, че няма нито един зарегистриран случай
читалището и неговите самодейци да бъдат подпомагани от общината
и кметовете. Напротив, много са отбелязаните случаи, когато кметът
изпраща пъдарите да разгонят вечер самодейните театрални състави
или пък да посягат на читалищните средства и имущество.
За времето си читалищният салон е задоволявал нуждите на се-
лото и се е оценял като голяма негова придобивка. Тази придобивка
на Спасово се харесала и на поп Георги Димитров. През 1938 г. той по-
желал да я присвои под предлог, че салонът е църковен. Той предявя-
ва съдебен иск салонът да бъде предаден на църквата, като интимният
му замисъл е да го дава под наем. Читалищното ръководство в лицето
на неговия председател Саво Илиев Савов, секретаря Стефан Маринов
Бешев и Миньо Танев Милчев, упълномощават Миньо Танев да предс-
тавлява училището в съда. Читалищните дейци, подкрепени от всички
спасовци, успяват да спасят салона за селото.

Димо Тодоров Димов и кино машината „Мимоза”

Стр. 246
 След 1944 г. дейността на читалището се активизира. Членовете
му от 74 през 1943 г. нарастват на 120 през 1945 г. Читалището взема
активно участие в различни тържества и чествания. Изнасят се редовно
театрални представления. Книжният фонд на библиотеката нараства
на 1100 тома.
Културните нужди на спасовци нарастват бързо, те искат да гле-
дат и филми. По инициатива на Общинския съвет и обществените ор-
ганизации през 1947 г. се пуска подписка от името на читалището за
доброволни дарения, с оглед на следващата година да се купи киноа-
парат. За кратко време са събрани 1 200 000 лв. През 1948 г. се закупу-
ва киноапарат от Пловдив. На 1-ви май към май 1948 г. се прожектира
първия филм със собствен апарат. Първият кинооператор е Димо Тодо-
ров Димов.
Салонът, макар и с 200 седящи места, изглежда вече стар и при-
митивен. Постепенно назрява обществено мнение, че трябва да се по-
строи нов, по-модерен салон. На заседание на Изпълкома на СНС през
1948 г. се назначава комисия, която да обсъди, проучи и предложи
подходящо място за построяване на "читалище, киноцентър".

Старото кино и читалищен салон

Стр. 247
 Наводнението през 1951 г. нанася големи щети на читалищната
сграда. Тя е разрушена и част от архива е отнесен от водата. Наводне-
нието завари в читалището на 24 август група студенти и ученици, кои-
то репетират "Защо Мистър Бидъл". Някои от тях са обхванати от пани-
ка и излизат мокри до кръста.
Нанесените материални щети не затормозяват спасовци. Те не
униват. Само след няколко месеца е преустроена плевнята на Тотьо
Вичен Лесов в центъра на селото за читалищен салон със 180 места.
Това помещение също не е удобно и не може да се пригоди рацио-
нално. През 1957 г. се подема инициативата за изграждане на нов чи-
талищен дом. Определя се място за нов читалищен дом върху дворни-
те места на братята Андонови и Тоневи. Спасовци подемат тази ини-
циатива за изграждане на ново читалище и с готовност се отзовават.
Строителството на новия читалищен дом започва на 8.04.1958 г. Про-
ектът е разработен от арх. Кривошиев. Голяма част от средствата са
събрани по линия на самооблагането (175 000 лв.).

Общоселска бригада при строежа на новия читалищен дом

Строителството през тази година се извършва с доброволен

Стр. 248
труд на населението, местни материали (камъни и др.). Още със за-
почването на строежа към Съвета от ТКЗС е придадена една зидарска
група, която работи до края. Тя проявява изключително голяма заинте-
ресованост и старателност в работата си. Спасовци трудно биха могли
да забравят всеотдайността на бригадира Иван Дойчев, зидарите Де-
льо Далчев Танев и общия работник Жельо Нейков, който най-
редовно, от първия до последния ден работят. Строежът се ръководи
от строителен комитет, в който влизат представители от различни ор-
ганизации. Същият редовно се събира на заседания за отчитане рабо-
тата и набелязване бъдещите задачи със съответните отговорници и
срокове.
При строителството. голяма инициативност проявява председа-
телят на Съвета Душо Георгиев, по-късно заменен от Гено Димитров,
секретарката Марийка Нецова, Пеньо Троев - председател на читали-
щето, Марин Попов и др. Строителството на новото читалище продъл-
жава няколко години. То е окончателно завършено и тържествено отк-
рито на 7 май 1961 г.

Женският хор с ръководител д-р Владимир Панчев

Стр. 249
 Читалищният салон има 385 места, читалищна библиотека с
4500 тома, зала за събрания и др. Неговите членове са нараснали на
200 души. . Читалищната библиотека е настанена в удобно помещение
с две подразделения. Книжният фонд бързо нараства. От 2000 тома
той става 4500 тома. Годишно се регистрират по 300 читатели. Прочи-
тат се повече от 2000 тома книги. Читалнята ежедневно се посещава.
Спасовци могат да задоволят до голяма степен своите! културни инте-
реси, тъй като библиотеката разполага с книги, отговарящи на основ-
ните човешки интереси и познания.
По обществена инициатива през пролетта на 1957 г, към чита-
лището се създава женски хор за народно пеене от 32 жени. Негов ръ-
ководител е учителят Манол Попов Стефанов. По-късно, ръководител
на хора става д-р Владимир Панчев. След това се преминава към пла-
тен ръководител - Джанкардашлийски. От двугласно, той преминава
на тригласно пеене. Хорът при читалището дълги години разнася на-
родната песен по тържества, чествания и прегледи на художествената
самодейност. Той много често достига до окръжни прегледи и неед-
нократно е удостоен с награди.
Театралният колектив към читалището остава верен на тради-
циите от миналото. А и новата читалищна сцена дава големи възмож-
ности за изява на колектива. Макар че неговият състав се мени, редица
постановки остават паметни за спасовци.

5. РАЗВИТИЕ НА СПАСОВО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

След Освобождението се създават условия, благоприятстващи
развитието на капитализма. Но състоянието на спасовци не се променя
съществено и продължително време се запазва такова, както при турс-
ката феодална система.
Ясна представа за състоянието на селото през този период мо-
же да се добие от доклада на околийския лекар в. Чирпан до Санитар-
ното управление на областта в Пловдив от 1883 г.
"Мъжете, жените и децата носят особени дрехи. Много жени и
деца от селата и част от града прекарват по-голямата си част от година-
та без обуща и без гащи. Храна през по-голямата част от годината пос-
тна. Обикновено тя е зеле, праз, пипер, фасул. Твърде рядко се яде ме-
со. Сланина се яде зиме, но и лете. Къщите са дървени, ниски и тесни.
Кислородът е рядък. Атмосферата почти никога не е чиста - по липса на
прозорци. Проветряването е невъзможно. Главни занимания на насе-

Стр. 250
лението - земеделие и скотовъдство. Женският пол в града и селата е
постоянно "в работно движение" за доставяне нуждите за носене дре-
хи и други за домашните им... Водите, някои сладки, някои стипчиви, в
по-голямата си част варовити. В източната част на околията си служат
само с кладенци. Поради солите във водите, много хора страдат от
диспепсия. Чистотата в града и селата не е достатъчна от хигиенно гле-
дище, поради липса на добре построени улици. Образуват се блата по
тях с много миризми. От това произтичат доста болести: трески, скро-
фули, хронически гастрити. Мъжкото население на града рядко се къ-
пе, женското - по-често. За селяните къпането е рядкост".
В друг доклад градският лекар пред Заседание на Градския об-
щински съвет през 1904 г. се вижда, че туберкулозата непрекъснато са
увеличава. През 1901 г. е имало 36 смъртни случаи на туберкулоза, при
общо 323 смъртни случая. През 1902 г. те са 41, при намален общ брой
на смъртните случаи. През 1903 г. те са вече 46, при общ брой 270.
Забележително е, че между двата документа интервалът е 22
години, а от Освобождението до втория документ - 26 години. За този
значителен период градът и селата, свързани с него, не са изменили
нита вида си, нито състоянието си.
За бедственото състояние на населението свидетелстват и чес-
тите случаи на самоубийство от мизерия, за които се съобщава във в.
"Солидарност" от 1896 г., в чирпанските вестници "Деец" от 1905 г. и
"Нова дума" от 1906 г.
Характерни черти на архитектурата в селото са големия двор, не
засаден или съвсем слабо засаден, който трябва да обслужва нуждите
за зърно производството и скотовъдството, малката едноетажна двус-
тайна често и едностайна къща, с малко прустче (мазе), оборът, над
който най- често се издига плевнята, хамбарът, саята за овцете и др.
Дворът е ограден обикновено с плет от тръни или каменен зид. Подът
на стаите за живеене се измазва с пръст, покрива се само с хасър (ро-
гозка) или са домашно тъкана парцалена черга. Леглата на по-богатите
са дъсчени, а в повечето домакинства липсват. Покъщнината се пази в
един или два долапа, взидани в стената.
Занаятчийската къща не се отличава съществено от земеделска-
та. Тя е характерна с по-малкия двор, гъсто засаден с овошки, с бялата
варова мазилка на стените, редовно подновявана всяка пролет на Ве-
ликденското чистене, с по-обилната, но също съвсем скромна покъщ-
нина, най-вече с домашно тъканите вълнени и парцалени черги, с лека

Стр. 251
украса по стените от бродерии, семейни снимки, малки килимчета.
Дворните зидове на чорбаджиите към улицата са високи и с две врати;
една малка за минаване на хората, а друга порта - двойна и висока, ко-
ято се отваря само за колата и каруцата. В повечето от тези дворове
има малка лятна кухня, някъде и обор за коня. Улиците на селото не са
планирани, те са тесни и криви. Прозорците на стаите гледат само към
двора. От турско време са останали между съседските вратички (ком-
шулуци), които с "повишаване" на културата по-рядко се ползват. Най-
хубавата украса на тези дворове са цветята, обилни и разнообразни от-
глеждани с любов от спасовци.
Къщите на по-богатите са предимно около центъра на селото и
около църквата, възникнали са в различни времена и те носят свой
особен стил - Начов Иван, Лесовите, Маноловите, Андоновите, Попо-
вите и др.
По отношение на бита и народните обичаи селото се намира в
едно неустойчиво положение. Много от старите обичаи започват да се
изоставят и забравят, но и много още се поддържат и внасят радост в
семействата. Едновременно с това бурно нахлуват и нови форми на
живот и веселие. От старите обичаи е забравено ладуването, същест-
вувало в турско време.
По-заможните и средно заможни спасовци всяка година задъл-
жително са ходели на бани след приключване на вършитбата. С волс-
ката кола, а по-късно с каруца, пригодени за дълъг път са отивали най-
често на Хасковските бани, а понякога и на Старозагорските, Чанакчий-
ските (Ягода) и дори на Хисарските бани. Това е събитие, но по-голямо
събитие е отиването на манастир - Бачковския манастир, а ако отиде
на Рилския, става половин хаджия.
Голямо, не само лично, но и обществено събитие за селото е
бил Чирпанският Панаир. Той продължава съществуването си и след
Освобождението и е дори още по-разраснал. Той е продължавал десе-
тина дни в началото на септември. На него е ставала продажба на ма-
нифактурни, колониални и всички видове стоки. Наред с него е ставал
и "Волският" панаир на поляната към с. Ценово, предназначен за про-
дажба на животинска стока.
Още през втората половина на XIX-тия век, спасовци като дреб-
ни стокопроизводители са изнасяла стоката си най-вече на този пана-
ир. На него са идвали търговци от всички краища на България. Тук са
идвали на говеждия панаир джамбази (търговци на добитък), военни

Стр. 252
"команди" за закупуване на коне и катъри за кавалерията и артилерия-
та. На този панаир е ставал оборот не по-малко от 2-3 милиона гроша,
които за онова време са били много.
В паметта на спасовци панаирът е останал преди всичко с атрак-
циите, люлките, стрелбища, панорами, моментални фотографии и др.
Тук са идвали най-добрите представители на цирковото изкуство и е
представяно най-новото в постиженията на техниката. На панаира спа-
совци най-напред са чули грамофона и са видели кино, тук са се запоз-
нали с изкуството на Петър Панайотов, създател и ръководител на пър-
вия модерен български цирк, субсидиран от държавата, а по-късно
пред тях са се изнизвали всички светила на изкуството.
През този период земеделието не е било на завидно положе-
ние. От скотовъдството най-развито е било овцевъдството.
Търговията съществува още в традиционните си форми. Внасят
се индустриални стоки - желязо, мед, калай (в необработено състоя-
ние), манифактурни стоки, галантерия, бои, стъкла и стъкларски стоки,
тенекия, часовници, оръжия, сапун, свещи, петрол (газ) и наред с него -
газени ламби и ламбени шишета.
Износът от селото включва главно произведения на земеделие-
то и животновъдството: зърнени храни, пашкули, яйца, необработени
овчи кожи и кози кожи, малко плодове, предимно орехи и бадеми,
месни произведения - пастърма, суджуци и лой, сирене, вино и др.
Демографската картина на Спасово от този период се характе-
ризира с голям естествен прираст и ниска продължителност на живот.
Статистическите данни показват, че основната част на населението на
селото живее в многолюдни семейства.
През 1888 г. Спасово има 217 домакинства, от които само 44 са с
по 4 членове, 136 по 8 човека и 37 по 13 души. След 12 години - 1890 г.
домакинствата са 239. От тях в 21 семейства живеят над 10 човека, по
10 в 9 домакинства и под 10 - в 209 семейства. През 1920 г. домакинст-
вата нарастват на 361, което е показателно, че големите семейства се
"рояват". Но все още семействата с над 8 човека са 61 броя. След 53
години през 1973 г. в Спасово има само 5 семейства, в които живеят по
7 човека, а 140 по двама души. Освен това броят на домакинствата с 1
човек нараства от 3 за 1980 г, на 31. Очевидно демографското разполо-
жение на селото се очертава като много неблагоприятно. Трябва да се
добави, че наред с това се нарушава и хомогенността на селото. Осво-
бодените къщи се закупуват от странични хора, с различен етнически

Стр. 253
произход.
Явно е, че малкото семейство постепенно се утвърждава като
основна социална единица и увеличава относителния си дял. Но този
процес не протича така динамично.Той е предшестван и съпътстван от
голямото (неразделено) семейство, което поне до годините на Първата
световна война все още има важно, а в по-ранните години на периода
и доминиращо положение. Силните до определен момент социални
позиции на това семейство се определят от обстоятелството, че сто-
панската дейност се ръководи еднолично от старейшината до края на
живота му. От друга страна това е задържащ социалното развитие фак-
тор.
Освободителната Руско-Турска война и последвалите я полити-
чески и икономически промени развързват ръцете на забогатяващите
селяни. Засилва се процесът на разслояване в селото. Малоимотните,
за да се сдобият със земя и да могат да я стопанисват и живеят, са би-
ли принудени, да вземат заеми със заробващи лихви, поради което
изпадат в тежко положение.
След Сръбско-Българската война (1885 г.) и при Стамболовия
режим, лихварството се засилват изключително много. Процесът на
задлъжняване на селяните и разоряването им от лихвите се задълбо-
чава. За да изплатят заемите си, които постоянно растат, по-бедните
селяни са били принудени да продават част от нивите си или добитъка,
за да се издължат на лихварите. През 1908 г. официално в окръга са
регистрирани 47 лихвари, но са съществували много повече нерегист-
рирани.
Картината би била още по-пълна, ако се вземе под внимание,
че населението през този период е крайно изостанало. Грамотността в
окръга е 30.09%.
Положението на селянина се облекчава от лихварството макар
и незначително с дейността на общополезната каса, а по-късно преи-
менувана в Българска земеделска банка. През 1871 г. тя има 834430
гроша капитал, а през 1890 г. - 830000 лв. и това й позволява да обс-
лужва земеделските стопани с по-изгодни заеми.
Икономическото състояние на Спасово в началото на века все
още не е стабилизирано. Наред с останалите форми за търсене на по-
сигурни препитания и замогване на семействата, не малко спасовци са
отивали на печалба в Южна и Северна Америка. За периода от 1906 г.
до 1913 г. от Спасово са заминали 22 млади мъже.

Стр. 254
 От тях 18 се завърнали: Андон Енев Нонков, Боньо Димов Тан-
чежелев, Георги Сандев, Дойчо Русев Деков, Жельо Георгиев Здравчев,
Иван Танев Бешев, Иван Дончев, Иван Танков Ботев, Кольо Нонев Ма-
нолов, Ноньо Петров Минев, Пенко Танев Ботев, Нечо Бонев, Нецо
Иванов Манолов, Ради Дойчев, Таньо Вътев Чучулигов, Тончо Донев,
Тоньо Нонев Манолов, Христо Алексов Здравчев.
Трима от заминалите спасовци Делчо Тончев, Нейко Стойнев и
Таньо Митев Гинишев са починали там. Само един от тях е останал да
живее там — Саво Манолов.
Преди да почине Нейко Стойнев е изпратил на сина си Жельо
Нейков доста пари, с които той си купува имот и замогва. Но не малка
част от останалите са имали пари само да се завърнат, а на някои ба-
щите им изпратили пари за пътни.
Изключително слабото развитие на Спасово по капиталистичес-
ки път подтиква бедната интелигенция да търси други пътища, средст-
ва и форми, за изваждане селяните от тежкото положение. Назрява
мисълта и се организира от Жельо Даков, свещ. Стефан Сталев, учите-
лят Васил Дженев и др. кредитна кооперация през 1904 г.
Тези първобитни форми на натрупване на капитали определят и
слабото развитие на индустриалното производство. В края на робство-
то и след Освобождението голямо значение придобива мелничарство-
то. Първата мелница с моторен двигател в Чирпанския район е тази на
Иван Келешев. Тя е построена едва през 1884 г. и дълго остава единст-
вена в околията. Спасовци също започват да мелят брашно за хляб не
вече в "караджейките", а в модерна валцова мелница. През 1908 г. в
Спасово също се построява моторна мелница под селото до пладни-
щето от Таньо Милчев, Нецо Петков, Ангел Радев и Таньо Чучулигов.
По-късно е преместена от Ради Ангелов, Пеньо Ангелов, Миньо Танев,
Тодор Желязков, Делчо Видев и Георги Маринов в двора на послед-
ния. Най-добрият майстор-воденичар е бил Тодор Нейков.
Наред е мелничарството, макар и по-късно, развитие получава
и яхнаджийството - добив на шарлан (олио) от слънчоглед. През 1920
година Тодор Димов Чочков, Делчо Димов Чочков и Манол Димитров
Балев, в двора на последния построяват маслобойна, която задоволя-
ва нуждите и на околните села. Извършената услуга се заплаща, а люс-
пите се използват за гориво на двигателя.
С построяването на маслобойната и подобряване бита на спа-
совци се повишава и консумацията на шарлан. Това води до увелича-

Стр. 255
ване на площите на слънчоглед. Налага се да се подмени ръчното чу-
кане на питите с механизирана роначка. Спасовецът Ташо Тончев Ко-
ленцов прави самоходна роначка с дървени плътни колела, която рони
слънчогледа по дворовете.

Пикник край селото

След Освобождението силно се развива кръчмарството и бака-

лията. През 1911 год. кръчми имат Киро Иванов Шошев, братята Вичо
Тонев Лесов, Ради Тонев Лесов и Русьо Тонев Лесов. По същото време
магазини за бакалия имат Киро Иванов Шошев, Петър Иванов Шошев,
Нейко Стоянов Нейков и др. Най-обзаведен дюкян и кръчма били на
дядо Марин. Непосредствено до тях били касапницата и помещенията
за суджуци, пастърма, саздърма и др. По-късно всичко това било нас-
ледено, разпиляно и пропито от зет му Златан Русев. В по-ново време
дюкянът на Петър Иванов Шошев се поддържа от сина му Петър Пет-
ров Шошев, а този на Киро Иванов Шошев - от Георги Кирев Шошев.
Дюкянът на дядо Димитър Гергьов е наследен от сина му Миньо Ди-
митров. Кръчми имат и Таньо Савов Хъшев, Пеньо Тотев Христов. Кръ-
чма е имал и "Кьоравият" Васил - Василовата кръчма е била близко до
младежкия ритуален дом. Дюкяните и кръчмите са разположени в

Стр. 256
центъра на селото и по протежение на шосето.
В сградата, собственост на Петър Манев Манчовидев, е бил раз-
положен под наем магазинът и канцеларията, на кредитната коопера-
ция. По-късно, след преместването на магазина и канцеларията на
кредитната кооперация в сградата на братя Тоневи, магазинът се взе-
ма под наем от Георги Маринов за продажба на халва и боза. По-късно
в собствената си сграда Митьо Енев Попов разкрива помещение за иг-
ра на карти и табла.
Разкриването на кръчмите в селото и повишената консумация
налага и по-голямо производство на различни видове вина. Най-добър
майстор-винар от кръчмарите е бил Дядо Марин. По-късно винарство-
то се разширява. Построяват се нови по-модерни винарски изби от Ми-
ньо Димитров, Тотьо Пенев Георгиев, Миньо Стоянов Чучулигов, Ноньо
Кирев Нонев, Делчо Енев Нонков, Делчо Видев Ракиджийски, Боньо
Делчев, Алекси Делчев, Дельо Кирев, Ангел Иванов Мутанов. Най-
голям производител и износител на вино е Иван Иванов Бешев и него-
вия брат Марин Иванов Бешев.
Производството на вино върви успоредно и с производството
на ракия, както за задоволяване личните консумативни нужди на се-
ляните, така също и за търговия. Това дава тласък и за развитието на
казанджийството. Най-стар казанджия е бил дядо Марин, който е имал
два казана. Казанджийница е имал и Сивен Нецов (дядо Сивен), Таньо
Савов Хъшев и Миньо Димитров. Казани по-късно са имали и всички
производители на вино.
Винарството съживява и медникарството. В Изворово Нейко
Иванов Чолаков изоставя дребното бакърджийство и започва да прави
казани с голям литраж за ракиджийниците и в Спасово. Бъчварството
също съживява своята дейност. Най-добри майстори-бъчвари от Спа-
сово са Ради Пенев Троев и Петко Гочев.
Оформят се различни специалисти. Изглежда, че демерджийс-
тово ще да е един от най-старите занаяти, защото и при най-слабия
стадий на земеделското развитие без палешник (лемеж) е немислимо
да се обработва земята. В Спасово, обаче, за тоя занаят много малко се
знае. От предание е известно, че когато ставало дума за клепане на
палешници, за правене на мотики или друго желязно сечиво, се е го-
ворило само за цигани. Изглежда такива майстори е имало във всяко
село. Види се, тоя отрасъл на зараждащата се бъдеща индустрия е бил
отръки само на циганите. Най-старият майстор българин в Мурсалко-

Стр. 257
во, който изработвал лемежи, мотики и други железарски предмети,
бил дядо Минчо Демерджията. Той учи на своя занаят своя чирак - Ру-
сьо Косев - който впоследствие става негов зет. Дядо Минчо дава зана-
ята си и на друг спасовец - Михал Минев Ангелов. И двамата възпита-
ници на дядо Минчо се налагат в селото като много добри майстори. В
по-ново време добър майстор от тоя бранш е Георги Стоянов Нейков.
Най-младият майстор-железар в селото който работи и в момента е
Манол Димитров Манолов.
Макар и по-късно се появява и една друга категория майстори
за направа на магани за обработка на памук. Най-добър майстор на
маганите е Слави Димитров Станев. Тази дейност беше забравена, тъй
като памукът е под контрола на държавата. Кметството конфискува
един маган, а упорит и сръчен Слави прави нови два. Освен това той е
и майстор за направата на машинки за плетене на мрежи. Най-ориги-
налното му изобретение е конструираната и саморъчно направена ме-
ханична предачка за памук с 6 вретена. Едновременно на нея предели
по шест жени, или както се шегуват съседите му - "жените от цялата
махала".

Пазар на конски каруци

Стр. 258
 С развитието на земеделието, лозарството, каменарството и
много други, се налага увеличение на превозните средства - дървените
коли. Най-старите "арабаджии" в селото са били Къньо Танев и Деков
Делев, които са работили преди 1900 година. По-късно този занаят се
усвоява от Таньо Славов (арабаджията) и Стефан Русев Пейков. С мо-
дернизирането на волските коли и конските каруци - покрити брички,
излизат нови, по-млади майстори - Димитър Иванов Енев, Тотьо Пенев
Христов, Георги Русев и др.
Трудните условия на живот и стремеж за пестеливост принуж-
дават мурсалковката, като добра и скопосана домакиня да се занимава
и с бояджийство. То е произлязло от домакинството и се развило по
вкуса на пъстрите тъкана платове, докато те се заменили с европейско-
то фабрично и химическо боядисване.
Откакто мурсалковката е захванала да кити къщата си и облича-
ла челядта си с памучни платове, е започнало и памукчийството. Тя
сама е посявала, отглеждала, брала, прела и тъкала памука. Вследст-
вие на това и памучното производство се развило. Цели ниви били за-
сявани с това полезно растение.
Наред с това е било развито и приматарството (кафтанджийст-
вото). За поминък на жената нека споменем и хлебарството, което от
домашната пещ се отделя в занаят, за да излезе на открит пазар в гра-
да.
По-интензивното използване на работните волове и коне се на-
лага те да бъдат подковавани. Това налага появата и на други еснафи -
ламбанти. Най-старите майстори, които се помнят са Съби Хъшев и
Димитър Ламбантина. По-млади са - Илия Пеев Славов, Марин Стоя-
нов Бешев и Иван Делчев Джувлеков.
Подобреният бит изисква повече светлина и топлина в домове-
те. Необходимо е старите кюпенци да се заменят с нови прозорци.
Животът налага и появата на по-модерни дърводелци. Най-старият
дърводелец е Златан Гангала. По-късно се появяват Иван Вичев Лесов,
Петър Душев и Петър Маринов Токов, които разкриват в домовете си
работилници.
През този период мъжете, жените и децата, са носели само
цървули. За тяхната направа най-добър майстор, който е правел краси-
ви цървули "с езици" и украшения, е бил Ноньо Илиев Сивенов. Освен
него е имало и много други селяни, които са можели да правят църву-

Стр. 259
ли на себе си и на съседите от осолена свинска кожа.
Постепенната, макар и бавна подмяна на цървулите с кондури
(обувки с дебели подметки и високи, широки токове), налага и специа-
лизирането на "кондурджии". Най-старият майстор - кондурджия е бил
Ангел Минев Ангелов, а след това Кольо Стоянов (Куцото Коли), Иван
Танев Нейков (Павляв Ванчо). След това този занаят - вече обущарство,
се усвоява и от Еньо Иванов Енев и Иван Стоянов Бонев.
Разпадането на големите родове в отделни по-малки семейства
изисква построяване на нови жилища. Оформят се три основни групи с
много добри майстори, които могат да прилагат новите архитектурни
планове и скици - Жельо Ненов Хъшев, Стефан Иванов Васев и Иван
Георгиев Костов. По-късно и тримата сина на Жельо Ненов - Стоян, Ди-
мо и Нено също се налагат като добри майстори-зидари. Добри майс-
тори-зидари, с необходимата теоретична подготовка и за кроеж на
"чатия" (покривна конструкция) са Иван Дойчев Джувлеков и Тодор
Дачев. Като най-добър майстор-зидар на каменна зидария е признат
Таньо Дачев Тончев.
За изграждането на новите домове и стопански сгради е необ-
ходим строителен материал. Това дава тласък и за развитието на ка-
менарството.
През свободното време от полека работа през зимата почти
всички мъже са вадели камъни и струпвали на бидели и извозвали при
нужда. Но в селото е имало и каменари-професионалисти, които цело-
годишно са вадели и продавали камъни, като Митьо Танев Кирев, Пет-
ко Станев и Марин Тотев Терзиев. Първите двама, по договор с Чирпа-
нската община, се заемат да осигурят "калъплии" камъни с еднакви
размери - дължина, дебелина и ширина, за направата на бордюри за
Казанлъшкото шосе (1920 г.). Същите те продават не на м3 или на тон, а
на линеен метър. Така те осигуряват бордюри за шосето от двете стра-
ни на ул. "Казанлъшка" от края до центъра на града. Камъните те ваде-
ли от "Тандовото келеме" и сами извозвали до обекта с волските си ко-
ли. В по-ново време майстор-каменар беше Христо Маринов Вангов.
През този период захарта е била не само оскъдна и недостатъч-
на за селяните, но и доста скъпа за тяхната покупателна способност.
Основно средство за подслаждане на компота от сушени плодове, ба-
ницата и други, е бил петмезът. За неговото производство е била разк-
рита и оборудвана петмезджийница от Таньо Видев Токов и Петко Ста-
нев, унаследена по-късно от Иван Петков Станев.

Стр. 260
 Замогването на част от селяните от една страна и повишеният
търговски интерес към месото и месните произведения (суджук, саз-
дърма, пастърма и други), пораждат интереса към касапството. В село-
то се разкриват касапници от дядо Марин, Стефан Запрянов Кушев, Пе-
тър Петров Шошев, Георги Кирев Шошев, Маньо Колев, Иван Минчев
Перпелиев, Еньо Манолов Попов и др. Най-добри майстори на суджук,
саздърма и пастърма са били дядо Марин, Златан Русев, Стефан Запря-
нов и Георги Кирев.
За задоволяване нуждите и капацитета на кланиците от една
страна и търсенето от населението на говеда и коне, като впрегатна
теглителна животинска сила, разкрива необходимостта от "джамбази"
(търговци на добитък), които са обикаляли панаирите и пазарите в ця-
лата страна. Закупували са животни по поръчка на касапите, селяните и
други и препродавали на по-изгодни за тях цени. Най-големи "джам-
бази" от селото са били Манол Георгиев (дядо Нончо), Саво Илиев Си-
винов, Троьо Митев и други. Опитни и печелещи джамбази са били съ-
що така Запрян Златанов, Димитър Митев Троев, Таньо Видов Кушев,
Вълчан Колев, Киро Тонев, Стоян Даков Здравчев и други.
Като колеги на джамбазите могат да се причислят и търговците
на яйца - яйцесъбирачите. Макар че във всички бакалници и магазини-
те на Селкооп се изкупуват яйца или срещу тях се дава стока в натура,
по-голяма част от яйцата се изкупуват от яйцесъбирачи, Нейко Тодоров
Кутелов и Димитър Енев Балаклийски. Вторият, освен с търговия на яй-
ца, се занимава и с търговия на дребно.
През този период постепенно в бита на спасовци навлиза и
"кюмбето" (печката) за отопление. Нужни са печки, а така също и май-
стори, които да могат не само да правят нови, но и да ремонтират ста-
рите. На тази необходимост на спасовци също е откликнато. Като такъв
занаятчия израства и се налага Христо Тонев, който отваря работилни-
ца и магазин за печки.
Най-напред в Спасово шивачите са идвали като група. Те са хо-
дели от къща на къща, престоявали са 1-2 дена и са ушивали всичко, от
което има нужда голямото семейство. Най-напред майсторът крои,
калфите шият на ръка, а чираците шият копчетата, гайтаните, сърмата
на кафтаните и други. Може би от тези майстори са се научили на за-
наят и спасовци. Майсторите шивачи - терзии са Петър Кутелов, Нено
Хъшев, Тончо Нанков и Георги Тонев. По-късно добри майстори-шива-
чи на груби шаячни дрехи - потури, интерии; контофи, кожуси и други

Стр. 261
са били Иван Кабаиванов (дядо Иван Кабака), Таньо Аврамов Бешев и
Васил Иванов Каракашев. И тримата майстори са кроили по готови
кройки, а копчетата са си правели сами, според дебелината на дреха-
та. От дядо Иван Кабака шивашкият занаят приема неговият зет Андон
Енев Нонков.
Първи майстор в селото, който е започнал да шие на шевна ма-
шина е Петър Калчев. Той е бил "френтерзия", сам крои по мярка и
шие на машина. Но за разлика от старите майстори, не може да шие
дрехи с гайтани;
След въвеждането на градското облекло при мъжете след 1925
година, младежи от селото отиват в града да се учат на модерно шива-
чество. Този занаят са учили и работили в селото Таньо Танев Вътев,
Петър Маринов, Вичо Илиев Делчев и др.
Наред с шивачеството, в селото било застъпено и плетачество-
то. Майстор-плетач на мишина е Ноньо Петров Миньоколчев. По-късно
като добри майстори и съвременни модерни шивачи се изявяват Таньо
Танев Чучулигов, Саво Илиев Сивенов, Ради Нончев, Вичо Илиев Не-
делчев, Деля Андонова Енева, Иванка Видева Тодорова и други.
Повишените изисквания към добрия външен вид най-напред на
по-богатите, а по-късно и на всички спасовци, изискват редовно и по-
хубаво подстригване. Разкрита е от Нечо Стоянов (бакалина Нечо) бер-
берница, а по-късно и от Дельо Тонев. През почивните дни през двете
бръснарници минават голяма част от спасовци. Докато чакат реда си,
те одумват другите, шегуват се със себе си и оправят политиката. Така
че с приятно чувство и интерес са отивали в бръснарницата. Бръснар-
ница разкрива също така и Георги Кирев в дома си. По-късно с бръс-
нарство се занимават Петър Петров Георгиев и Миньо Петров Калчев.
Астрономическото време в Спасово постепенно започва вместо
по сянката на слънцето, звездите и месечината, да се отмерва и опре-
деля по часовник. Но за тяхната поддръжка и ремонт също са необхо-
дими майстори. В Спасово се изявяват и майстори - часовникари "са-
моуци" -Тодор Желязков и неговия брат Димо Желязков - глухоням, а в
по - ново време - Желязко Тодоров.
Ловът след Освобождението също е останал като занимавка и
развлечение за много спасовци. За поддържането и ремонта на "тюфе-
ците" са били необходими майстори "тюфекчии". Най-добрият майс-
тор "тюфекчия" за направа и ремонт на ловни пушки и пищови е бил
Иван Добрев (Добрьов Ваню). По-късно добри майстори на оръжие са

Стр. 262
също така и братята Тодор и Димо Желязкови.
Магарето и в Спасово се е използвало като основна сила за но-
сене на багаж и възсядане както от мъжете, така и от жените и най-
вече от децата. Освен това на гърба на магарето са се слагали дисаги-
те, пълни с храна, а над тях - чувала. За да се крепи по-стабилно чува-
лът, на гърба на магарето се е слагало освен "телтия" и "семер", нап-
равен от дърво, на който са се закачали и бъкелите за вода. Най-доб-
рият майстор за изработване на хубави и удобни семери е бил Стоян
Вълчанов, а по-късно и Стефан Русев.
В Спасово още от ранни години (1918 г.) млякото от многоброй-
ните овце, крави и биволици се е преработвало в местна селска манд-
ра. В мандрата е работил един от най-добрите и квалифицирани майс-
тори на сирене и кашкавал, евреинът Рухат. След него майсторството
се поема от Иван Григорович Хука - руснак-белогвардеец. По-късно
майстор става Еньо Иванов Балаклийски, а след това Георги Николов
Георгиев и последният майстор е Видьо Минев Добрев и тримата от
Спасово.
През този период най-богати спасовци са били Таньо Манолов,
Иван Петков Начев (Начоолу), Дельо Бешев, Петко Кушев, който дели
имота си на тримата си сина - Видьо Петков, Кольо Петков и Запрян
Петков. Богат е бил и Дойчо Колев Бунарджийски, но той е минавал за
малко мързелив и немарлив стопанин. С по-малко земя, но доста за-
можни са били Нецо Петков Драганов, Иван Стоев Мутанов, Саво Или-
ев Сивенов (Сивенов Саво). Последният след Освобождението на Бъл-
гария е бил жандарин в Пловдив. Присвоил е много пари, които докато
се завърне, са били съхранявани от сестра му, която не е присвоила
нито лира. След като се уволнява, закупува много ниви, градини, прави
къща и създава добро материално състояние.
Както вече бе споменато, Спасово е дало за революционното
движение и Освобождението доста изтъкнати личности. След Осво-
бождението те отново се включват в стопанско-административната
дейност на областта, околиите, селото и други. Най-изтъкнат спасовски
деятел е бил Иван Андонов - областен управител в Пловдив, Жельо
Даков Здравчев - голям кооперативен деятел - директор на Районния
кооперативен съюз в Чирпан, Христо Тотев Манолов - учител, минис-
тър на железниците от 1919 г., Иван Тотев Манолов - агроном, Манол
Тотев Манолов - учител, Ради Делев Кирев - финансист, областен на-
чалник на финансите в Пловдив и други.

Стр. 263
 Периодът от края на 1925 год. до 1929 год. е известен в истори-
ята като период на частична стабилизация на капитализма. Такава ста-
билизация се забелязва и в България. Но тази стабилизация е съвсем
кратка. Само 5-6 години след тази уж стабилизация, капитализмът бе
обхванат от нова криза, най-силната през периода преди Втората све-
товна война.
Независимо от това, определението стабилизация на капита-
лизма, макар и частична за България, специално за Спасово, е твърде
относително. Тук още действат последиците от Септемврийското въс-
тание (1923 г.), подсилени от репресиите през 1925 г. Нарушено е в
значителна степен доверието между хората. Честното мислене е под-
тиснато.
Все пак, смяната на властта в самото начало на 1926 г., когато
спечелилият омразата на целия български народ Александър Цанков
бива заменен от по-гъвкавия политик Андрей Ляпчев, довежда до из-
вестно успокояване на духовете и дава тласък на икономическото и
културно развитие. В този смисъл настъпва известно раздвижване и в
Чирпан и околията, главно в областта на общественото строителство. В
редица селища като Градина, Верен и други, населението по свои по-
чин и на стопански начала си построява големи и удобни жилищни
сгради. В с. Оризово и в с. Свобода се основават синдикати за използ-
ване на местни водоизточници, като стават основа за развитието на
зеленчуковото производство. В Спасово със зеленчукопроизводство се
е занимавал само Видьо Георгиев Петков.
Пак по това време - началото на 1925 г. - Чирпанската община
отстъпва на Министерството на земеделието и държавните имоти 1300
дка място от мерата край с. Ягач за опитно поле на семепроизводно
стопанство. В замяна Министерството й отстъпва държавния лозов
разсадник, срещу гарата и болницата, който впоследствие бива пре-
върнат в общинско земеделско стопанство.
Започва борба за проектирането на ж.п. линията Чирпан-Ме-
ричлери, което се приема в Народното събрание, но това не се осъ-
ществява.
Линията се построява от Михайлово за Меричлери и с това се
създават условия от околията да се откъснат няколко от по-богатите й
села: Черноконево, Странско, по-късно и Меричлери. Изобщо пътното
и мостово строителство в околността на Чирпан става все във вреда на
неговите стопански интереси.

Стр. 264
 По същото време се строят и няколко моста по река Марица.
Постройката на моста между с. Градина и Първомай предизвиква от-
късването от Чирпан на други две големи села - Градина и Крушево.
Постройката на шосето Чирпан-Казанлък, което продължава десетиле-
тия, засяга дори северната част на Чирпанско, селата от която почват
да гравитират към Казанлък.
През 1920 г. в Спасово се полагат първите усилия за водоснаб-
дяване на селото. Прави се първия обществен каптаж за питейна вода
в землището на с. Изворово. Водата потича по водопровод през 1930 г.
Построени са 22 обществени чешми в селото и други 30 в частни дво-
рове. Макар че водопроводът не решава изцяло потребностите на се-
лото, той е важна крачка напред в усилията да се подобри селския бит.
Подобряването на материалното благосъстояние и развитието
на стоково-паричните отношения в годините преди Втората световна
война, позволяват по-интензивно и масово в бита на Спасово да про-
никнат елементите на градската култура.

6. РАЗВИТИЕ НА КООПЕРАТИВНОТО ДВИЖЕНИЕ В СЕЛОТО

Като стопанска организация с подчертан обществен характер,
кооперацията възниква в първата половина на ХІХ-тия век. Тя се оказва
удобна форма за икономическите интереси на малоимотните и средни
собственици. Кооперативната организация се базира на принципите на
сътрудничество, взаимопомощ, колективизъм и демократизъм. Най-
рано се развива кооперативното движение в Англия (1844 г.), а у нас
след 1900 г.
Сътрудничеството между хората, като форма на икономическа
взаимопомощ, е съществувало от най-древни времена. Още при пър-
вобитнообщинния строй, където земята, жилищата, пасбищата и жи-
вотните са обща собственост, а средствата за производство принадле-
жат на малки колективи, основната форма на труда е простата коопе-
рация.
Една от най-ранните форми на взаимопомощ са били битовите
сдружения. Едно от тях е стрежничеството. То се появява при усвоява-
нето на целинните земи и името му произхожда от глагола отрежа,
разчиствам. Стопаните се организират по 4-5 ярема. Всеки стопанин
носи храна за себе си и добитъка. Разораната целина остава за общо
ползване в продължение на две до четири години, през който период
не може да се дели или отчуждава. Овладяването на нови земи не е

Стр. 265
било по силата на отделен стопанин, колкото и заможен да е той.
В Спасово е била разпространена и друга форма на колективна
взаимопомощ - "чавгарът". При тази форма един стопанин помага на
друг с воловете си. Впрягат се два чифта волове в кола, ако се прекарва
тежък товар през трудни и кални пътища. Подобна на тази форма е
"превпрягането", което се извършва между по-бедни селяни. След ка-
то се изморят воловете на единия стопанин в оралото или колата, се
впрягат воловете на другия. Тези форми са били запазени и след Осво-
бождението.
Липсата на хубави пътища и несигурността, съществуващи в
Турската империя, са принуждавали спасовци при извозване на стоки
да образуват временни сдружения - кираджийство. Кираджиите се до-
говарят със собственика на стоката и тази дейност те извършват, като
се събират по 3-10 или повече коли или каруци, понякога в продълже-
ние на месец. Тази форма е била добре застъпена, особено когато се
пътува до Ески Заара, Бургас - за сол, Узунджово, Одрин, Цариград и
др. През XIX-тия век се е практикувало и така нареченото "керванджи-
йство". Организирането на керван се е налагало при доставка на стоки
от далечни търговски центрове. Керваните са се организирали от едно
или няколко селища. Участието в едно такова начинание се е считало
от селяните за важно обществено задължение, макар безплатно.
Меджията е друга форма на стопанско сътрудничество. В Спа-
сово тя е практикувана при строеж на жилища, за "белене" на цареви-
ца, чукане на слънчоглед, подготовка на земя за лозя и др. Временно
се събират по 5-15 и повече селяни да подпомогнат безплатно нужда-
ещия се от помощ съселянин.
Като по-висша форма на битовите сдружения се явяват спомага-
телните земеделски сдружения. Пръв, който използва тази форма в
България (1864 г.), е турският реформатор Митхад паша, управител на
Дунавския вилает, който за да запази платежната способност на селя-
ните към държавата, прибягва до организиране на градски общопо-
лезни каси. Капиталът на тези каси е събиран от самите селяни, които
получават в заем определени количества жито за изхранване, което
връщат след прибиране на реколтата. След продажбата му сумите от-
ново постъпват в "градската каса", от която стопаните са получили кре-
дита.
Чирпанската общополезна каса, от която са се възползвали и
спасовци, е една от първите в страната. Тя е основана също по време

Стр. 266
на Митхад паша през 1864 г. През 1871 г. тя има 834430 гроша капитал
и е на второ място след Пловдивската, от общо четиринадесет каси в
страната.
Опитът на турския паша и просветната дейност на редица въз-
рожденци от Чирпанско навежда на мисълта на някои по-будни обще-
ствени дейци да започнат организирането на "Взаимоспомагателни
каси". Първото дружество, основано в Чирпанска околия е в с. Малко
Тръново - "Чалнийското спомагателно дружество" през 1870 г.
Освободителната Руско - Турска воина и последвалите я поли-
тически и икономически промени засилват процесите на разслояване
на селото ни.
Населението търси изход в кооперативните сдружения, чиято
дейност на първо време се изразява изключително в кредитиране на
членовете си. Учредители и основатели на тези каси са предимно об-
ществени и просветни дейци, учители, свещеници и служители, някои
от които са се отдали за цял живот на тази благородна дейност.
Като стопански форми на сътрудничество, с ясно определена
цел и добра организация, кооперативните дружества са създадени ед-
ва след Освобождението.
Първата кооперация в Чирпанско (по данни на Гарвалов) е ос-
нована през 1901 г. в село Голям дол от учителя Стефан Крокодилов.
Гарвалов се позовава на данни на Сапунджиев, но те не съответстват
на данните, посочени в "Историята на кооперативното сдружение в
Старозагорски окръг", където се сочи, че първата кооперация, която е
имала характер на взаимоспомагателно дружество, е основана на
10.11.1904 г. в село Зетьово от учителя Никола Зидаров.
Взаимоспомагателното дружество в Спасово "Земеделска спес-
товна-заемна каса" - "Нов живот" - е основано на 30.12.1904 г. по ини-
циатива на младия учител Жельо Даков . Учредители са 27 стопани.
Управителният съвет са избрани: Нейко Танев - председател и
членове: Жельо Даков, Нецо Петков, Еню Нонков, Илия Петков.
Контролен съвет - свещ. Стефан Сталев, Велко Алексов, Таньо
Минев Милчев, Кольо Минчев.
По политическа принадлежност членовете от ръководството са
разпределени както следва: двама социалисти, един от БЗНС, двама
радикали, радославист, народняк и останалите безпартийни, обедине-
ни от кооперативни идеи. Прави впечатление, че в основаването на ко-
операцията се включват представители на всички партии, но това не

Стр. 267
довежда до борби за партийно надмощие.
Членовете внасят по 3 лева членски внос и събират 81 лева, с
която сума отначало доставят в селото лимонада и сладкиши. Ръково-
дители и служители работят на обществени начала.
През същата година в Чирпанска околия се създават още три
взаимоспомагателни дружества: Рупки - 10.11.1904 г., Зетьово -10.11.
1904 г. и Средно Градище - 23.11.1904 г. Очевидно пионери на това
движение в Чирпанска околия стават по-будните селища и в тези, в ко-
ито работи по-прогресивна и инициативна интелигенция. В село Изво-
рово взаимоспомагателното дружество е учредено през 1916 г., а в се-
ло Винарово - през 1919 г.
Наред е кредитната си дейност, кооперацията развива и потре-
бителна дейност. През 1905 г. се разкрива първият магазин в дюкяна
на Петър Манев, който през 1920 г. се премества в сградата на братя
Тоневи. Първият магазинер в селото е Руси Деков Русев. След като Ру-
си Деков отива на работа в РКБ Чирпан, за магазинер е назначен Наньо
Танев Бешев. Следващият магазинер е Миньо Бонев Милчев, заместен
от Тотьо Танев Нейков.
Първият касиер - деловодител на кооперацията е Жельо Даков.
Книжата, печатът и цялата отчетна архива съхранява в дома си, в едно
чекмедже. Работи само вечер.
След него касиер - счетоводител става Делчо Танев. Дейността
на кооперацията се разраства. За канцелария на кооперацията наемат
стая до дюкяна на Петър Маринов Манчевидев. Купуват желязна огне-
упорна каса. Всяка вечер служителите се редуват да дежурят в канце-
ларията, да пазят от обир. Каква преданост към общественото имущес-
тво.
Една вечер, след полунощ, по време на дежурството на Руси Де-
ков, вратата на канцеларията се изкъртва с железен лост. Дежурният
хладнокръвно и спокойно изчаква злосторника да влезе в канцелария-
та. Предупреждава: "Не мърдай! Ще стрелям!" Крадецът пуска инст-
рументите - железния лост и железните ками, с които ще разбива каса-
та, за да я обере и хуква да бяга. Но по-младият Руси го настига и хва-
ща. Оказва се, че крадецът е Велко Алексиев - учредител на коопера-
цията и член на Първия управителен съвет от 1904 година. Руси Деков
го отвежда в къщата на касиера Делчо Танев, връзват го и го предават
в общината. На другия ден ръководството на кооперацията, заедно с
кмета, решават да не го предават на полицията и след като той вече се

Стр. 268
е покаял за вината си, му прощават и го освобождават.
Това се разчува из селото. Той се срамува от хората и се крие от
тях. От голям тормоз след кратко време той почива.
След Делчо Танев, касиер-счетоводител става свещеник Стефан
Сталев, който като учител, а след това свещеник, се проявява като го-
лям кооперативен деятел. Той, заедно с Жельо Даков, има голям при-
нос за образуването и дейността на неофициално оформената група от
морално чисти общественици, даващи облика на Спасово.
На счетоводството в кооперацията помагат безплатно, в извън-
работното си време учителите Саво Илиев Савов и Стоян Димов.
След разрастване на търговията е разкрит и втори магазин в дю-
кяна на Петър Петров Шошев. За магазинер е назначен Георги Добрев
Здравчев. Като магазинери в този магазин последователно работят
Манол Георгиев Събев, Миньо Маринов и др.
В началото на учредяването, кооперацията не е имала складове
за съхраняване на поръчаните стоки и те се разнасяли по домовете от
каруцаря на кооперацията Пеньо Иванов, или пък заявителите са си ги
получавали още с пристигането им.
При тогавашните условия кооперацията е закупувала стоките
само от частни търговци, които освен, че ги продават на високи цени,
се стремят и да изолират кооперацията от търговията. Това е спъвало
нейната дейност. Тези затруднения пораждат идеята у Жельо Даков и
ръководителите на някои други кооперации, да се организират в око-
лийски съюз. Така на 20 май 1906 г. се изгражда Околийски синдикат
на земеделските кооперации, с цел да подпомага и разширява коопе-
ративната дейност в околията. Той се учредява от основаните по това
време осем кооперации в селата Спасово, Рупки, Средно Градище, Зе-
тево, Яворово, Голобрадово (Гранит) и Верен.
Целта на синдиката, който си остава местна организация на сел-
ските кредитни организации, е била:
- да разширява и подпомага дейността на кредитните коопера-
ции, основаване на нови кооперации;
- доставка на стоки за повишаване на земеделското производс-
тво и др.
Непризнат от Главния съюз на кооперациите, синдикатът същес-
твува при извънредно трудни условия. Освен това, съвсем ограничен
брой кооперации взаимодействат с него. Поради това той е бил при-
нуден през 1914 г. да се само ликвидира, поради евентуален фалит.

Стр. 269
 От основаването си до сега, името на кооперацията "Нов живот"
се променя многократно. Трудно може да се обясни защо нейната фи-
рма се променя много често и какви фактори и обстоятелства са нала-
гали това. Както вече упоменахме, през 1904 г. тя е учредена като "Зе-
меделска спестовна заемна каса".
През 1912 г. кооперацията се преименува в "Кредитно коопера-
тивно сдружение", а през 1914 г. във "Взаимоспомагателно коопера-
тивно дружество". На следващата 1915 г. кооперацията е преименува-
на отново на първоначалното си име "Земеделско-спестовно заемно
сдружаване". През 1916 г. "Взаимоспомагателно дружество", 1920 г. -
Кредитна кооперация, 1921 г. - Кооперативно дружество, 1922 г. -
Кредитно кооперативно дружество, 1927 г, Кредитна кооперация, 1948
г. Всестранна кооперация, 1952 г. Селска потребителна кооперация,
1958 г. - Потребителна кооперация.
Съгласно устава членове на сдружението могат да бъдат всички
пълнолетни жители на селото, които имат граждански и политически
права, разполагат с имотите си и не са вредни за целите и интересите
на сдружението. Не могат да бъдат членове Зеленичарите, лихварите и
членове на други кооперативни сдружения.
Основен орган на управление е Общото събрание. Между от-
делните събрания кооперацията се ръководи от Управителен съвет,
чиято дейност се контролира от контролния съвет.
Съгласно устава на кооперацията, управителният и контролен
съвети се избират за мандат от 2 години. За председател през 1914-
1915 г. на мястото на Жельо Даков е избран свещеник Стефан Сталев -
ерудиран и компетентен общественик. Макар само за един мандат,
той продължава традицията за укрепване позициите на кооперацията.
От протокола на отчетното събрание за 1914 г. се разбира, че коопера-
цията е вече масова - присъстват 113 човека. Но освен това, нейни
членове са и авторитетни за времето си спасовци. Например, това съб-
рание се открива и ръководи от Еньо Поп Андонов, познат ни вече стар
революционер и патриот и авторитетен от миналото герой.
През годините 1916 - 1918 председател на кооперацията е Та-
ньо Минев Милчев, а през 1919 г. - Тотьо Манолов. Прави впечатле-
ние, че идеята и учредяването на кооперацията е дело на интелиген-
цията, а ръководството се поема от най-богатите и със стопански опит
спасовци.
От 1920 до 1929 г. председател е Нецо Петков Драганов, също

Стр. 270
много богат, прогресивен и инициативен спасовец. През този период
кооперацията развива широка и разнообразна дейност. На първо вре-
ме засилва влогонабирателната си дейност и обхваща всички дома-
кинства в селото. Общият оборот за 1922 г. е 4 136 468 лв., а този за
1925 г. - 9 591 888 лв. Фондовете в сравнение с 1922 г. - 39 875 лв., за
1925 г. нарастват на 188 788 лв., а дяловият капитал се увеличава на
699 437 лв.
Очевидно по време на Общата капиталистическа криза, коопе-
рацията в Спасово от анемично кредитно учреждение, се превръща в
малка стопанска организация, която постепенно разширява дейността
си и се налага в търговския живот на селото.
Върху кооперативното движение добре се отразява и законода-
телството на тогавашното земеделско правителство отчуждаване на
едрата собственост и закона за търговията със зърнени храни и техните
произведения. Търговията със зърнени храни става монополно право
на учредения консорциум от БНБ, БЗБ и БЦК банка. На кооперацията в
Спасово се дава голяма възможност да наеме и търговията със зърне-
ни храни.
Приетите закони за дружествата и общия доход (1920 г.) налагат
значително големи данъци на акционерните дружества и на отделните
търговци, което засилва преустройството на кооперацията.
Започва се организиране кампания за съдействие и укрепване
на кооперациите, с което правителството на Стамболийски цели да
удовлетвори интересите на селяните. Кооперациите в окръга от 44 за
1918 г. нарастват на 95 през 1923 г.
Кооперацията развива добра дейност и за повишаване на сто-
панските знания на членовете си. Организира курсове по лозарство, с
лектори специалисти от Чирпан.
Фондът на кооперацията "Общополезни начинания", от който се
подпомагат болни и финансово затруднени кооператори, също спома-
га за приобщаване на населението към кооперативното дело. Този
фонд се образува от 10% отчисления от чистата печалба и се изразход-
ва по решение на общото събрание.
Своите средства кооперацията образува от дялов капитал, член-
ски внос, фондове, влогове, печалби и такси, субсидии и дарения. Дя-
ловият капитал е неограничен. Номиналната стойност на един дял е
100 лв. Освен фонда "Общополезни начинания", се образува и фонд
резервен - 10% от печалбата и встъпителните вноски и служби за пок-

Стр. 271
риване на загуби.
Специално внимание се отделя на усъвършенстване на земе-
делското производство, като се доставят нови и по-съвършени машини
и необходимия инвентар на кооператорите. Освен това, по решение на
общото събрание, кооперацията поддържа своя земя и посеви със съ-
трудничеството на членовете си. Тази земя тя понякога използва като
опитно поле. Наред с това, тя устройва изложби и конкурси, стопански
курсове и т. н.
На тази основа кооперацията в Спасово се снабдява със селс-
костопански инвентар. Освен това през 1927 г. УС на кооперацията
внася предложение пред кооперативното събрание да се закупи вър-
шачка "Шлик Николсон" унгарска и трактор "Мак-Кормик" - САЩ. Съб-
ранието отхвърля предложението. Но 27 члена, най-прогресивните
земеделци и целия УС на кооперацията, решават и закупуват трактора
и вършачката. За отбелязване е, че най-богатите спасовци, като Тотьо
Манолов, не се включват в това гражданско обединение. През този пе-
риод е разкрита кооперативна мандра, месарница, казанджийница,
сушилня, "фирми" за почистване на десертно грозде за износ и др.
С оглед да бъде по-конкурентноспособна през периода 1923-
1938 г., кооперацията освен дивиденти, въвежда и така наречените
"консумативни купони". Това са отпечатани с цифрови знаци бележки,
отговарящи на съществуващите банкноти, която важат само за коопе-
рацията. С тях населението се снабдява срещу пари или срещу произ-
водството си - 100% и с тях закупува стоки от потребителния магазин. В
края на годината, според сумата на закупените стоки, на клиента се
раздават дивиденти. От отстъпката - 6-8%, която кооперацията прави в
зависимост от закупените стоки, на всеки клиент (домакинство) годи-
шно се набират от 200 до 300 лева, които те получават пак във вид на
стоки.
Както бе изтъкнато, Околийският синдикат на земеделските ко-
операции в Чирпан е ликвидиран през 1914 г. Но въпреки това коопе-
ративното движение се разраства. В Чирпанският район до 1920 г. са
основани 26 кооперативни сдружения. Но нарастващите кредитни
нужди на членовете не могат да бъдат удовлетворени само от местни-
те кооперации. В същото време, те не могат да се удовлетворяват и от
БЗБ, която отпуска ограничени суми, тъй като и тя не разполага с таки-
ва. Очевидно финансовата мощ на кооперацията и в Спасово е недос-
татъчна. Назряват условия за изграждане на кооперативен съюз, отго-

Стр. 272
варящ на развитието на кооперативните сдружения. С тази инициатива
се заема Жельо Даков, подкрепен от свещеник Иван Начев от Рупките,
основател на кооперацията в село Черна гора, Таньо Генчев - основа-
тел на кооперацията в село Рупки и Свобода, Иван Кожухаров от Зете-
во и други.
Разяснителната работа е свършена и организацията за основа-
ване на Районна кооперативна банка (РКБ) - изградена. Учредителното
събрание се провежда на 25 април 1920 г. На събранието са предста-
вени 19 кооперации. Делегат от Спасово е бил Миньо Танев Минев,
който е избран и за член на Управителния съвет.
Задачите на РКБ са били:
- да кредитира своите членове-кооперации; подобрява и засил-
ва производството и поминъка;
- гарантира икономическата независимост на членовете си;
- подобрява интелектуалното и морално ниво на членовете и
населението в района;
- организира доставката на сечива, машини и продукти от първа
необходимост и др.
Дейността на РКБ през 1921 г. започва с доставка на стоки от
първа необходимост. В края на 1922 г. банката става мощно стопанско
обединение на кооперациите в района. В нея членуват 24 кредитни
кооперации с 2234 члена, от които най-много са земеделските стопани
- 2020 члена, а останалите - учители, свещеници, служители, бакали,
занаятчии и други професии.
По отношение на имотното си състояние, членовете се разпре-
делят със земя до 20 дка -190 члена, от 20 до 30 дка - 309 члена, от 30
до 50 дка - 387 члена, от 50 до 75 дка - 398, от 75 до 100 дка - 343 чле-
на, от 101 до 300 дка - 322 члена, над 300 дка - 21 члена.
Прави впечатление, че най-малко са тези членове, чиято земя е
над 300 дка. Това е съвсем естествено, тъй като капиталите им гаран-
тират условия за самостоятелно развитие. Малък е и процентния брой
на малоимотните селяни, може би защото все още не могат да осъзна-
ят необходимостта от тези кооперации.
През 1923 г. Жельо Даков напуска учителството и поема ръко-
водството на РКБ. Ръководството на РКБ през 1926 г. построява скла-
дове, а през 1927 г. издига шестетажен дом, който за тогава напълно
задоволява нуждите й.
В РКБ от Спасово работят Стоян Димов, отначало като счетово-

Стр. 273
дител, а след това като инспектор, Руси Деков Русев - отговорник на
винарската изба и Андон Енев - също във винарската изба.
Точно когато закипява истински кооперативен живот, земетре-
сението през 1928 г. събаря из основи новопостроената сграда и скла-
довете, като нанася загуби в размер на 15 милиона лева. Под развали-
ните на сградите намират смъртта си Стоян Димов, инспектор на Об-
щия съюз на кооперациите, роден на 26.11.1896 г. в с. Спасово, един от
инициаторите за основаване на съюза и от с. Рупки, свещеник Иван
Начев, председател на РКБ.
Жельо Даков и Ганьо Генчев, ръководители на РКБ правят трог-
ващо изложение до 24-то Народно събрание, държавата да поеме ця-
лата земетръсната загуба в размер на 15 милиона лв.
Още не паднал облакът прах от срутените сгради и неизсъхнали
сълзите на очите от загубените другари, Жельо Даков тръгва като апос-
тол по селата, членове на РКБ да организира бързото възстановяване
на кооперативния дом. Най-напред той идва в Спасово не само за то-
ва, че то е родното му село, а и за това, че спасовци са със силно раз-
вито чувство за обществен дълг и готовност да оказват помощ.
Чрез кооперацията се организира общоселско събрание в чита-
лището. На това събрание Жельо Даков разяснява нуждата от помощта
на спасовци за построяване на нова Районна кооперативна банка, ви-
нарска изба и складови помещения. Обръща се към спасовци всеки да
подпомогне тази идея, като закара безплатно по една волска кола ка-
мъни. След няколко дни, в неделя, над 300 коли потеглят за Чирпан.
Същата помощ оказват и селата Средно Градище и Рупките.
Световната криза на свръхпроизводство, настъпила през 1929 г.
се отразява и върху дейността на кооперацията в Спасово. Ръководст-
вото на кооперацията през 1930 г. е поверено на Тодор Даков Здрав-
чев - заможен, организиран и трудолюбив стопанин.
От 1931 до 1933 г. председател е Стефан Маринов Бешев. Той е
роден през 1900 г. в с. Спасово: Началното си образование получава в
Спасово, а прогимназия в Чирпан. Полага допълнителен изпит в Плов-
див по педагогични дисциплини за начален учител. Започва работа в с.
Спасово през 1920 г. като волнонаемен (нередовен) учител. След две
години се явява на допълнителен изпит и става редовен учител.
По време на неговото председателство с решение на Управи-
телния съвет се закупува двора на баба Рачовица за построяване на
сграда за потребителна кооперация. Проектът се възлага на арх. Сте-

Стр. 274
фан Минев от гр. Чирпан по задание на УС на кооперацията. След пре-
одоляването на много трудности по одобряването на проекта в София,
разкриване на финансирането, осигуряването на средства и други се
започва строителството. То се възлага на майстора Петър Душев, който
избира за свой помощник Васил Маринов - и двамата спасовци.

Стефан Маринов Бешев

За строителството на потребителната кооперация, ентусиазира-

но работи не само младия учител Бешев, но и целия Управителен съ-
вет. Те работят безплатно на обществени начала. Заплащат се само за-
седанията на УС.
Дяловият капитал на кооперацията бързо нараства. За 1935 г.
той е 666 437 лв. Заслуги за това имат освен председателят Стефан Бе-
шев, учителят Саво Илиев Савов, свещ. Стефан Сталев, Стоян Минев,
Марин Попов, Петко Костадинов, Димитър Боев, Тотьо Танев Нейков и
други.
Към кредитната кооперация в селото по предложение на Жельо
Даков се създава и потребителен отдел. Така, наред с кредитната си
дейност, тя се занимавала и с доставка на селскостопански инвентар,
стоки за потребление и др. Освен това, кооперацията се занимавала и
е други дейности като изкупуване на грозде за износ и др.
Кредитната кооперация организира манипулирането на десерт-
ното грозде и го предава на районния кооперативен съюз, който го из-
Стр. 275
нася в чужбина с вагони. Спасово е изнасяло по един милион килогра-
ма десертно грозде. Износът на грозде за вътрешен пазар - за София,
започвал още от началото на м. септември. Най-напред се изнасял па-
мидът от кайряшките почви. Всеки производител си номерира касет-
ките и всяка касетка се води на отчет и се следи дали е приета или
върната. Заплащането е ставало след продажбата на гроздето. Успо-
редно с това е изкупувано и грозде за вино. Изкупуват се още яйца,
кожи, орехи, бадеми, тиквено семе, памук и др. Има разкрит и мле-
карски отдел. През 1935 г. е закупено 54 219 л мляко, от което са полу-
чени 1283 тенекии сирене.
Кооперацията организира широко мащабна дейност по изкупу-
ване, продажба и преработка на грозде и други селскостопански про-
изведения. Част от стойността на продукцията се заплаща в аванс, а ос-
таналата сума след реализацията й на пазара, като крайната цена е ви-
наги по-висока от тази, предлагана от частните търговци.
Така позициите на спасовската кооперация се укрепват. Тя не
само става главен изкупвач на грозде и други селскостопански произ-
ведения в селото, но взема в свои ръце и цялата търговска дейност.
Статистиката показва, че докато през 1926 г. съотношението на
покупките от кооперацията към тези на частните бакали е било 1:3, за
1930 г. се променя в полза на кооперативната търговия.
Кооперацията подпомага и дейността на читалището и будната
местна интелигенция. С общи усилия в селото се закриват всички кръ-
чми. Кооперативното кафене от пивница се превръща в селски клуб,
където се предлагат само безалкохолни напитки, четат се вестници и
списания, раздават се книги за домашен прочит, организират се сказ-
ки. Кооперацията купува 200 стола за читалищния салон, осигурява
специализирана селскостопанска литература в помощ на лозарството,
организират се беседи и лекции по лозарство с най-изтъкнати българс-
ки учени. Така с общи усилия на интелигенцията, в селото се работи за
издигане общата и професионална култура на спасовци.
Влогосъбирателната дейност на кооперацията е била много го-
ляма. Кооперацията не е ползвала външен кредит при раздавана на
заеми на членовете си.
През 1937 г. кооперацията строи собствена търговско -админи-
стративна сграда в центъра на селото, в която разкрива свои магазини
и изкупвателни пунктове. В следващите години се разкрива мандра и
люпилня за пилета.

Стр. 276
 През този период към потребителната кооперация се разкрива
и ученическата кооперация, което не е съвсем ново явление в коопе-
ративния живот. Опити да се организират кооперативните сдружения в
училищата са направени още през 1920 г. През 1921 г. МНП дава офи-
циално разрешение за тяхното съществуване. Фактически те възникват
и се утвърждават през периода 1935-1939 г, когато селските кредитни
кооперации се масовизират и укрепват. Целта, която си поставя ръко-
водството на кооперацията и училищното настоятелство е, чрез коопе-
ративната дейност, децата да се приучат на колективен живот, взаи-
мопомощ, на обществена дисциплина и практическа насоченост. Из-
бирането на ръководство, на магазинер, отчитането на извършената
работа, ги приобщава към обществения живот, спомага отрано у тях да
се утвърдят черти и качества, с които те ще бъдат полезни на общест-
вото.

Сградата на „Селкооп”

Ученическата кооперация в Спасово е основана през 1936 г. В

летописната книга на училището за учебната 1936 - 1937 г. е записано:
"Ученическата кооперация се развива добре". За следващата 1937-
1938 г. пак се упоменава: "При училището съществуваше за втора го-

Стр. 277
дина ученическа кооперация, която работеше добре под ръководство-
то на учителя Тотьо Вичев Лесов". По всяка вероятност и през предшес-
тващата година кооперацията е била под ръководството също на този
учител.
За учебната 1938 - 1939 г., 1939 - 1940 и 1940 - 1941 г., ръково-
дител на кооперацията е учителят Минко Тонев Тотев.
За останалите 1942 и 1943 г. се споменава за съществуване на
ученическа кооперация, без да се посочва кой е бил неин председател.
Може би е бил пак Минко Тонев. През следващите учебни години не
се споменава за съществуване на ученическа кооперация, по което
може да се съди, че тя вече е ликвидирана.
Целта на кооперацията е била да снабдява учениците с учени-
чески "потреби": тетрадки, моливи, гуми, мастило, конци за бродерия
и т.н.
Кооперацията образува собствена библиотека, в която се полу-
чават вестници и списания.
Печалбата на кооперацията се използва за организиране на ек-
скурзии, за помощи на бедни ученици, трапезарии и др.
Ръководството на кредитната кооперация през 1939 г. се поема
от учителя Саво Илиев Савов, които управлява същата до 1943 г.

Саво Илиев Савов

Председател на кредитната кооперация от 1944 г. до 1947 г. е

Еньо Иванов Енев, секретар - бирник на общината, винаровец, спасов-

Стр. 278
ски зет. През 1945 г. УС взема решение досегашният главен счетоводи-
тел Марин Попов Стефанов да стане директор на кооперацията, а ка-
сиерът Димитър Пеев Златанов да заеме освободената длъжност на
главен счетоводител. За деловодител се назначава Илия Желев Даков,
който да отговаря за сметките на новообразуваното се ТКЗС. През 1946
г. към кредитната кооперация им обособени няколко отдела: трудово-
земеделски (ТКЗС), потребление, общи продажби и общи преработки.
Председател на кооперацията през 1948 г. е Стойо Нечев Янку-
лов. През тези години към кооперацията има два магазина, кръчма,
винарска изба, мандра, склад за Дървен материал, фирми за подго-
товка на десертно грозде за износ и вътрешен пазар. Освен тези дей-
ности, към нея спада и цялата стопанска дейност на ТКЗС. Това налага
и преименуването й от „кредитна кооперация", във "Всестранна коо-
перация".

Стойо Нечев Янкулов

През 1949 г. за председател на кооперацията е издигнат Таньо

Минев Чучулигов. На следващата година (1950), по негова устна молба
е освободен от УС и на негово място е избран Ради Нончев Радев, кой-
то ръководи кооперацията до 1952 г. На това заседание (07.01.1950 г.)
става отделянето на дейността на персонала на ТКЗС от Всестранната
кооперация.
През този период (1950-1952), стопанският съвет и неговият председа-
тел развиват добра дейност. Конската каруца се заменя с камион, чии-

Стр. 279
то шофьор е Ради Русев Радев, а след това - Саво Жеков. Прави се
разширение на винарската изба. Построява се навес за преработка на
десертно грозде. Изграждат се и складове за покупка и продажба на
селскостопански материали.

Ради Русев Радев - първия шофьор на камион

През 1952 г. председател на кооперацията става Тотьо Русев

Деков - човек с кооперативен и обществен опит. Той е бил магазинер
на магазина за селскостопански произведения и строителни материа-
ли. След това става закупчик. За периода 1953 - 1958 г., през който той
ръководи кооперацията, е направено разширение на винарската изба,
построена е залата над магазина, направена е модерна, съвременна
мандра, кооперативна фурна, закупено е място за построяване на ма-
газин в горната част на селото и други.
През този период кооперацията развива много добра дейност.
Оборотът за търговията на дребно през 1953 год. е 1 384 000 лв., за
1954 год. - 1 345 000 лв., за 1955 год. - 1 240 000 лв. Голям е оборотът
за общественото хранене, който не спада под 2 000 000лв.
Кооперацията има разкрити два магазина за хранителни стоки,
домашни потреби и други, един манифактурен магазин, две кръчми, и
един павилион в двора на ТКЗС.
През 1966 год. само единия магазин, с магазинер Георги Петков
е продал стоки за 5 275 000 лв., а този с магазинер Мина Иванова Пен-
кова - за 1 634 000 лв. Магазинът за манифактура — 251 000 лв., а от
склада за строителни материали са продадени стоки за 500 000 лв.
От м.март 1958 год. за председател е избран Манол Георгиев
Събев, който ръководи кооперацията до 1960 год. След тази година

Стр. 280
кооперацията, се оглавява от Георги Димитров от село Изворово. Той
също така добре организира дейността на кооперацията по отношение
на търговията, но кооперацията постепенно започва да губи своя об-
ществен характер, за да се превърне след 1970 година в чисто търговс-
ко учреждение, като губи самодейния си характер.

Манол Георгиев Събев

През дългия кооперативен живот, прогресивните стари спасов-

ци се възпитават в честност, точност и всички човешки добродетели.
Няма случаи, когато общото кооперативно събрание да е сгрешило в
избора си, в оценката за най-подходящия за дадена работа и длъж-
ност. Показателен е фактът, че в историята на кооперацията няма наче-
тен или уволнен за несправяне с работата си служител. Образцови са
всички магазинери, преминали през Потребителната кооперация: Ми-
ньо Бонев, Паньо Нанев Бешев, Тодор Маринов, Тотьо Танев Нейков,
Георги Добрев, Тотьо Русев Даков, Георги Петков и др. Ръководният и
счетоводен персонал обикновено се пенсионира на длъжностите си:
Марин Попов Стефанов, Димитър Боев Златанов, Елка Алексова Велко-
ва и др. Нещо повече - при всички партийни и политически промени,
служителите на кооперацията са оставали непроменени. Това подсказ-
ва, че в продължителен период от време е провеждана възпитателна
работа върху възприемчиво население и е изградена здрава спойка
между хората в селото.

7. ЗЕМЕДЕЛИЕ И ЖИВОТНОВЪДСТВО
След Освобождението земеделието в Спасово е в лошо състоя-
ние - примитивна технология и изостанало техническо въоръжение. От

Стр. 281
доклад на Старозагорския окръжен управител от 1890 г. се разбира, че
в Чирпанско няма нито един селянин, който да притежава жетварка.
Основен отрасъл, е бил зърно производството - пшеница, ечемик, ца-
ревица. Овощарството не е било обособено като отрасъл, имало само
овощни дървета, засадени в дворовете, градините, лозята и нивите,
които са задоволявали само личните нужди на селяните. Зеленчукоп-
роизводството не е било познато на спасовци.
След Освобождението, както общата, така и земеделската кул-
тура на спасовци е била много ниска. В областта не е имало никакви
институции, които да се грижат за повишаване нивото на земеделието.
Първата организирана земеделска инициатива в района от страна на
държавата по линия на Министерството на земеделието е изграждане-
то в Чирпан на "Държавен овощарски разсадник". Той е създаден след
1900 г. със задача да снабдява държавни институти и частни лица с по-
садъчен овощен материал.
По всяка вероятност, пръв от Спасово се е свързал с този раз-
садник дядо Вичо Бончев, който първи в селото е посадил нови обла-
городени сортове плодни дървета. Оттук може би той е пренесъл в
Спасово бадема, ябълката, нискостеблени летни ябълки и други. Ди-
митър Осинин описва дядо Вичо и като малък Мичурин, който е пра-
вил разни опити. Може би ползвайки опита на хората, работещи в раз-
садника, той е направил двора си истинска овощна градина. Той беше
създал и голяма овощна градина от лични овощни дървета и на "ко-
кошарника", както го наричат спасовци, в основата на високия връх. За
съжаление, след разкриване на танковия полигон и неправилното от-
ношение на някои стопански ръководители, всички овощни дървета
бяха изрязани. Като свидетел на това минало е останал само един
единствен бадем.
През 1900 г. в Чирпан е било разкрито "Околийско агрономст-
во", което се е грижело за развитието на селското стопанство в селата -
организиране на курсове за запознаване с агротехническите меропри-
ятия, оказване на практическа помощ на селяните. В останалите око-
лии, тези агрономства се разкриват след 1919 г.
Организирана земеделска помощ по държавна линия спасовци
са ползвали и от друга инстанция "Областна служба по земеделието",
известна още като "Подвижна земеделска катедра", основана през
1912 г. Впоследствие се преименува в Окръжна служба по земеделие-
то. От 1938 г. е Областна дирекция по земеделието под ведомството

Стр. 282
на Министерството на земеделието и държавните имоти. Прекратява
дейността си през 1949 г., като функциите и се приемат от отдел "Селс-
ко стопанство" при Окръжния народен съвет.
Тя е имала за задача да разяснява и организира редица мероп-
риятия за подобряване на земеделието, доставка и разпределение на
земеделски инвентар, създаване на по-добри видове сортове за посев,
контрол върху посевните площи и много други. Под ръководството на
тази служба са се разкривали и ръководили допълнителните земедел-
ски училища.
Чрез организиране на курсове, сказки, събрания и други, тя ус-
поредно с мероприятията за повишаване културата на земеделието се
е грижела и за подобряване бита в селата.
Не малка помощ спасовци са получавали и от "Земеделския из-
питателен институт по памука", основан през 1925 г. Наред с изпълне-
нието на основната си задача - създаване и внедряване на високопро-
дуктивни сортове памук и твърда пшеница, специалистите на институ-
та са разработвали и оказвали помощ по въпросите на агротехниката и
механизацията, опазването на културите от болести и други. До 1931 г.
той функционира като две учреждения - "Опитно поле" и "Семепроиз-
водство". Двете звена сливат своята дейност в "Опитна станция и се-
мепроизводство". В този си вид институтът разширява помощта си за
селото, тъй като започва да се занимава и с други култури - ечемик,
слънчоглед, фий. Част от подобрените сортове естествено най-много
са използвани от близките до Института селища, включително и Спасо-
во.
Лозарството е било развито дотолкова, доколкото да задоволя-
ва личните нужди на стопаните. В много доклади е отбелязано, че село
Спасово и Средно Градище произвеждат най-хубавите вина в Окръга.
Но лозарството не е било основен поминък на всички спасовци, а само
на една малка част селяни. То има дребнособственически характер и
не позволява стопаните да отделят средства за модернизация.
Най-застъпените сортове в края на 19-ти век са били памид и
мавруд. След изкореняването на старите лозя, сортът мавруд не бил
възстановен, поради лошото прехващане към подложката. Лозята са
блян "бучи-пръчка" - "Бучни пръчка - пий вино". Пръскането на лозята
е ставало с метли. Суеверните пък смятали за грешно да се пръскат ло-
зята, защото СветаБогородица не искала син камък в кожата и лозята
им изгорели. Гръбни лозарски пръскачки започнали да се закупуват

Стр. 283
едва след 1903 г.
В началото на века (1903 - 1905 г.) болестта "Филоксера" нанася
големи поражения на лозарството. Старите лозя са почти ликвидира-
ни. Спасовци започват упорита борба за запазването на лозята. Търсят
се агрономи от горе упоменатите институти, които от 1906 г. изнасят
сказки, водят беседи със спасовци за новото лозарство, основано на
устойчиви срещу филоксерата подложки. През същата година в Спасо-
во се основава лозарско дружество и се организират курсове по лозар-
ство. Но ефектът от всичко това е бил недостатъчен.
Основните усилия се насочват към възобновяване на лозарство-
то. Новите лозя се засаждат с присаден посадъчен материал, устойчив
срещу филоксерата. Лозя от този "американски тип" започват да се за-
сяват още преди войните. Първите присадени лозя по няколко декара
са били на Наньо Колев и Жельо Даков. Масовото им засаждане за-
почва едва след Европейската война (1918 г.). И сега, както и преди, се
засаждат предимно винени сортове - памид и димят. Около 1930 г. се
засаждат и десертни сортове перла, афуз (болгар) и др.
Преустройството на лозарството започнало интензивно от 20-те
години и продължава, макар с променливи темпове до Втората све-
товна война. При тази своя дейност, спасовци се съобразяват с конюн-
ктурата на пазара.
Отначало винарството е имало за задача да задоволи домашни-
те нужди на спасовци и местните кръчми с вино. Повишеното търсене
на вино на отделни търговци от Чирпан, Хасково, Стара Загора, Плов-
див и други е предизвикателство към спасовци за увеличаване относи-
телната площ на лозята. От старите (винени) сортове, най-търсените са
мавруд и памид.
И след Освобождението се запазва броя и вида на земеделски-
те култури и домашни животни, отглеждани в селото. Известни изме-
нения настъпват само в тяхната структура.
Сведенията за аграрните отношения в Чирпанска околия гово-
рят за дълбоко разслоение. Едрите стопани притежавали до 600 дека-
ра земя и 6 чифта волове, а най-дребните - 10 декара земя и един чифт
волове или крави, а най-вече по един кон.
По статистически данни към 31.12. 1905 г. в Старозагорска об-
ласт е имало следните земеделски оръдия: орала - 48 025, плугове -
2020, жътварки - 43, вършачки - 4, съвсем недостатъчни за обработва-
не на земята.

Стр. 284
 След Освобождението, макар и с бавни темпове, се въвеждат
по-модерни начини в обработката на земята. В края на века в Спасово
се утвърждава триполната система, използва се и угарянето на земята.
През първото десетилетие на ХХ-тия век се внасят от по-заможни селя-
ни, като Велко Колев Кушев, Данчо Шабанов, Таньо Манолов и други и
първите плугове - руско производство. След тях се доставят веялки за
зърно, роначки за царевица и др.
До войните в традиционния си вид остава единственото пре-
возно средство колата, която продължава да бъде изцяло от дървена
конструкция. Само неколцина по-заможни стопани имат "железни
волски коли". За по-имотните семейства воловете са основните впре-
гатни животни. Крави впрягат малоимотните селяни, а конете посте-
пенно започват да се използват за обработка на земята.
С повишаване земеделската култура на стопаните, постепенно
се въвеждат и някои нови селскостопански култури. За по-интензивно
отглеждане на домашните животни започва засяването на люцерна.
Масово, почти от всички стопани, започва да се сее слънчоглед.
Но все още земеделието е много примитивно. Жъне се само на
ръка. Снопите се връзват с ръж. След като се очука зърното от класа,
стеблото се използва след обилно намокряне за връзване на снопите.
Посевната площ на ръжта малко се увеличава.
След 1908 г. брашното за хляб започва да се мели само на мо-
торната мелница. Мелело се предимно жито и малко царевица, за да
се увеличи обема и омекоти хляба, а за да не е трошлив се слагало и
малко ръж.
През този период глава на къщата е бащата. Той държи "сирми-
ята" (кесията). Ако той е починал, се замества от най-големия брат. Те
водят сметките, а останалите им имат доверие. При решаване на важ-
ни въпроси се съберат всички и вземат общо решение. Зърното те про-
давали напролет, когато преценят дали новата реколта е хубава. От
получените пари пак общо се решава, кое е най-нужно и какво да се
закупи за къщата.
През време на Земеделския режим, на по-бедните и малоимот-
ни спасовци през 1922 г. от общината е раздадена посредством търг
под наем мера на местностите "Валога" и "Белият камък". Тази мера се
е използвала от по-бедните спасовци в срок от три години, след което
отново се е преразпределяла.
Деветоюнския преврат през 1923 г. дава съществено отражение

Стр. 285
и върху селското стопанство. През 1924 г. събраните непреки данъци
представлявали 10 пъти по-голяма сума от преките данъци. Това е по-
казателно за настъпилата експлоатация на селяните от едрите търгов-
ци експортьори.
Икономическото оживление през периода на частичната стаби-
лизация на капитализма не може да подобри значително състоянието
на по-бедните спасовци, тъй като техните произведения се изкупуват
на безценица. Това налага спасовци да потърсят начини да приспосо-
бят стопанствата си към новите условия. Това до известна степан се
постига с подкрепата на правителството на Андрей Ляпчев, като се ра-
зорават нови площи земи и въвеждат по-модерни съоръжения. Ос-
новно средство за обработка на земята става плуга. Неговото масово
използване в Спасово не става изведнъж. Закупуването на плугове
продължава и през 30-те години. След войните се въвежда и бранува-
нето с железни брани. Някои по-заможни стопани, като Миньо Стоя-
нов, Нецо Петков и други внасят и първите култиватори. Внесени са и
триори от Христо Тонев и други. В началото на двадесетте години се
внасят и първите 1 две жътварки. За съжаление, ефектът от тяхното из-
ползване не е голям тъй като често се повреждат и работят некачест-
вено.
Техническите нововъведения в Спасово са били съвсем недос-
татъчни. Същото е било положението и в Старозагорски окръг, който
през този период има 291 133 152 дка обработваема площ, а разполага
само с 13 150 плуга, 55 трактора, 21 окопвачки, 641 брани и 108 вър-
шачки.
През 1927 г. в Спасово се внася и първата вършачка, заедно с
трактор "Гагенал". Вършачката е купена от 27 най-прогресивни селяни,
между които Миньо Стоянов, Нецо Петков, Стефан Сталев, Миньо Бо-
нев, Ради Ангелов и др. Вършачката вършее по дворовете на стопаните
и взема наем 1/10 от овършаното зърно. По тези причини, по-малои-
мотните и бедни селяни предпочитали да вършеят по традиционния
начин.
Закупените вършачки и трактори не са могли да изпълняват
своето техническо и технологично предназначение поради разпокъса-
ността на земята и невъзможността за групиране на реколтата, липса
на подготвени технически кадри и форми за заплащане на щатен и
временен персонал, липса на резервни части, на удобни пътища и т.н.
Наред с лишенията и несгодите, предизвикани от земетресени-

Стр. 286
ето (1928 г.), върху спасовци се стоварват и последиците от започнала-
та тежка икономическа и финансова криза от 1929 г., обхванала за дъ-
лъг период целия свят. От първото бедствие - земетресението - са съ-
борени много къщи и стопански сгради. За тяхното възстановяване по-
заможните не търсят заеми, но по-бедните прибягват към това. В съ-
щото време кризата, предизвикана от свръхпроизводството, катастро-
фално се отразява на спадането на цените на всички земеделски про-
дукти. С получените пари от продажбата на земеделските си произве-
дения, спасовци не могат да изплатят разходите по строителството и
данъците на държавата.
Положението на спасовци при тази криза се усложнява и от ви-
соката себестойност на произвежданата проекция, поради техническа-
та изостаналост на тогавашното земеделие. В тази връзка чирпанският
вестникар Д.Чапкънов пише, че "докато житата на Америка и Русия
струват по 1,20 лв. килограма, нашето жито струва на производителя
не по-малко от 4 лв., а той е принуден да го продава на тройно по-
ниска цена".
Положението на селяните се усложнява още повече и поради
лошото финансово състояние на държавата. Хазната е изчерпана, ле-
вът едва се крепи върху незначителните доходи от износа на яйца и
тютюн. Кредитите са ограничени и финансово затруднените селяни не
могат да получават никаква помощ от държавата.
Настъпилата криза постепенно започва да преминава в депре-
сия от особен род в края на 1934 г. и началото на 1935 г. Настъпва из-
вестно стабилизиране на стопанския живот и финансовото състояние
на държавата. Съживява се кредитът и в Спасово се създават условия
за повишаване на селскостопанското производство.
Това спасовци най-осезателно почувстват, когато правителство-
то на Кьосеиванов започва да провежда политика за тесни икономи-
чески връзки с Германия. Макар през този период България да е агра-
рен придатък на Германия, земеделието започва да променя своя об-
лик. Структурата на земеделските култури се променя съобразно заяв-
ките от чужбина. Дава се предимство на производството на зеленчуци,
разширяват се лозовите площи, слънчоглед, памук и др. Особено бър-
зо се развива лозарството. Започва интензивно засаждане на нови ло-
зя, при което се използва и специализирана Лозарска техника - малки
лозарски конски плугове, пръскачки по-модерни конструкции, чуждес-
транно и местно производство Разширява се броят на отглежданите

Стр. 287
сортове. Освен традиционните винени сортове, започва отглеждането
и на нови. Започва засаждането на по-големи площи с десертни сорто-
ве димят, болгар, между които и ранни, като чауш", перла-дьоксаба и
други.
През 1930 г. започва износ на десертно грозде за Германия и
Англия. Гроздето се прекупува от Минко Цвятков, Стоян Тевекелиев,
Стойчо Златаров - едри търговци износители на грозде и вино от Чир-
пан, цената на гроздето започва да расте. От 1. лв. за килограм грозде
в началото на четиридесетте години, то достига до 7 и дори до 10 лв.
Тези изгодни цени създават възможност на спасовци бързо да стаби-
лизират икономическото си състояние.
Най-голямо предимство се дава на десертните сортове грозде,
без да се изоставят винените. За пръв път Спасово става износител на
грозде в големи количества. Изнася се предимно грозде болгар и ди-
мят, а от Чирпан е осъществен износ на 60 вагона, а през 1936 г. този
износ се увеличава на 120 вагона грозде. В това голямо количество из-
нос най-голям дял имат спасовци заедно с Рупки, Изворово, Средно
Градище, Винарово и др. През 1938 г. този износ се увеличава на 712
вагона грозде и 47 850 тона гроздов пулп, През време на гроздобера
като кампания в Спасово настъпва видимо оживление. Построява се от
потребителната кооперация специален навес за преработка и чистене
на гроздето, така наречените "фирми". Оживление настъпва и в лозята,
по пътищата, където се движат коли и каруци от лозята до селото и от
селото до Чирпан.
Спасовци много бързо се преориентират и започват да изграж-
дат винарски изби. Първи започват да произвеждат вина от селото
Иван Иванов Бешев, Илия Савов Савинов, Делчо Видов, Миню Димит-
ров, Бойо Танев Чукалов и мн. др. Те изкупуват голяма част от гроздето
на селото. По-заможните и будни селяни също започват сами да обра-
ботват собственото си грозде и да продават готово вино. С това се уве-
личава производството на вино.
Построява се солидна винарска изба на потребителната коопе-
рация в селото на Районната кооперативна банка за около 6 милиона
литра вино, на Популярната банка и кооперация "Мавруд" по за 3 ми-
лиона литра и няколко частни фирми за по-малки количества.
Макар в Спасово приоритетно да се развива лозарството, поле-
въдството и по-специално зърно производството се запазва като ос-
новна култура дотолкова, колкото да осигури изхранването на хората и

Стр. 288
животните на селото. Малко увеличение получава производството на
фуражни култури. Това се определя от характера на селското стопанст-
во, при което основна двигателна сила си остава волът и конят. Но за-
могналите спасовци търсят вече допълнителна работна ръка през уси-
лената полска работа - жътва, харман, гроздобер. Наемат работници от
други села - Найденово, Съединение и най-вече от католишките села.

Оран с рало

Това бързо и динамично развитие в селото пробужда мисълта

на спасовци за рационализиране на земеделието. След 1935 г. те се
ориентират към пряко използване на агрономическата наука. Те се
опират на местни хора, завършили агрономство - Иван Манолов от
Спасово, Видьо Георгиев от Рупките. Те препоръчват на съселяните си
нови култури в земеделието. Спасовци се оказват отзивчиви и правят
опити, но се отнасят критично към предложенията и много предпазли-
во проучват тези възможности, като се съобразяват с наличната си тех-
ника, работната сила, пазара, цените и пр.
Спасовци са правели внимателни опити с различни видове нови
култури: сусамът се възприел много колебливо и се е сеел само някол-

Стр. 289
ко години; анасонът е заемал съвсем незначително място, а кимионът
не е успял да си пробие път като култура. Направени са само опити за
сеитба на рицин. Фъстъците са били засявани не като самостоятелна
култура, а в междуредията на лозята.
Селскостопанските култури, на които са се разширили площите,
са слънчогледът и памукът. Слънчогледът, като основна суровина за
производство на растително масло, бързо увеличава своите площи. От
1925 до 1935 г. той увеличава площта си с 1,5 пъти. За същия период
памукът бележи ръст на площите над 13 пъти.
Успоредно с промяната на структурата на културите, започва
системно подобряване и на технологията на селскостопанското, про-
изводство. По предложение на ентусиазираните млади агрономи, чрез
потребителните кооперации се доставя нов селскостопански инвентар
- плугове, редосеялки, валяци. Започва строеж на торища, за да се оси-
гури по-добро използване на естествените торове. Примери в това от-
ношение в Спасово естествено ще бъдат по-прогресивните селяни Ми-
ньо Стоянов Чучулигов, Таньо Тотев Манолов, Миньо Танев Милчев и
много други.
За повишаване на професионалната квалификация на спасовци
се прави предложение през 1930 г. към прогимназията да се открие
допълнително земеделско училище, което да работи само през зим-
ния сезон в продължение на две години. Това не се възприема от тога-
вашния кмет Тодор Панайотов и училището се открива в село Рупки.
Голяма част от по-младите спасовци - момчета и момичета завършват
това училище.
При условията на раздробената земя и липса на торове, иници-
ативите и мероприятията от страна на държавата не дават много доб-
ри резултати. От отчета на Земеделската опитна станция в Чирпан е
видно, че пшеницата от местен сорт е давала 120 кг от декар, а при по-
добрения - 140 кг., само с 20 кг повече. Подобреният сорт памук дава
30 кг от декар, а местния сорт - 25 кг. Добивът на слънчоглед е пови-
шен едва с 15 кг, от 120 на 135 кг. По-високи добиви давали само фият
- 140 срещу 100 кг и овесът - 180 срещу 150 кг.
Към землището на селото са принадлежали 4000 дка нискос-
теблени гори, част от които са били общинска собственост. Частните
горски площи са в размер, задоволяващ предимно собствени нужди от
дърва за огрев и дребен строителен материал. От общинските гори пе-
риодично са се отделяли сечища, разпределяни срещу такса по равно

Стр. 290
на всички. Тези гори не задоволяват нуждите от дърва и много от се-
мействата купуват допълнително дърва от Изворово, Средно Градище
и други богати на гори селища.
От скотовъдството в Спасово, най-развито е било овцевъдство-
то. То е било най-развито и в околията. В Чирпанска околия е имало
93361 бр. овце, с които околията е заемала първо място в окръга. Ов-
цете са били местни, слабо продуктивни, с ниска млечност. Като най-
добри овчари са признати Ноньо Енев Нонков, Вичо Димов Танчеже-
лев, Таньо Коев Мутанов и др. Но овцевъдството и добре развитото го-
ведовъдство са били в основата на икономическото състояние на на-
селението.
През този период се правят значителни опити за подобряване и
на говедовъдството. Застъпено е отглеждането на кози. Развива се
птицевъдството и пчеларството. Както при земеделието, така и при
животновъдството, тенденцията е износът да бъде насочен предимно
за задоволяване на германския пазар. Според една статия във в. "Бу-
дител" от градския ветеринарен лекар в Чирпан е видно, "че износът
на месо се засилва, с Германия е сключена сделка за износ на 10 000 кг
заклани и охладени свине, за производителя се очертават добри перс-
пективи". В самото отглеждане на животните не се забелязват никакви
промени. Свинете се отглеждат в старите кочини, оборите за говедата
са същите, както и саите на овцете.
Във връзка с изгледите за една нова предстояща война, при ко-
ято все още конната армия не е загубила своето предназначение, се
прави опит за заселване на коневъдството. Увеличава се броят на по-
лучените кончета и катъри.
По отношение на скотовъдството от страна на държавата, Спа-
сово е получавало конкретна помощ само от "Държавно депо за доби-
тък", основано в Стара Загора през 1899 г. Първоначалното му пред-
назначение е било да снабдява селските стопани с разплодни мъжки
животни. При депото са съществували коневъдна, магаревъдна, гове-
довъдна, птицевъдна, овцевъдна и свиневъдна секции.
От създаването на депото, до учредяването на ТКЗС, общината в
Спасово е получавала мъжките разплодници само от депото. Редовно
са получавани породисти нерези, говежди и биволски бици, кочове.
Подобряването на породния състав на птиците, развъждането в селото
на червената старозагорска кокошка, става пак посредством тази инс-
титуция. Развъдно-подобрителната работа в коневъдството е ставало

Стр. 291
чрез разпределение на конски и магарешки жребци само за случните
кампании, след което животните отново са връщани в депото.
Грижи за подобряване на скотовъдството е полагала и Област-
ната служба по земеделие, изразяваща се в разпределението на мъж-
ките разплодници и косвено, посредством съдействието й за подобря-
ване работата на институтите в тази област.

8. ДОБРОВОЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДРУЖЕСТВА

8.1 ЛОВНО-РИБАРСКА ДРУЖИНКА
Първите опити за организиран лов се правят в Карлово през
1871 г. След Освобождението през 1880 г. излиза закона за ловните
билети. Той създава нови понятия за хората, занимаващи се с лов - за-
конни ловци и бракониери.
През 1893 г. ловното дружество в София изпраща възвание до
ловците в страната за учредяване на ловни дружества и обединяване-
то им в ловна организация с център София. Започва не само организа-
ционно, но и просветно раздвижване. На 1 август 1895 г. излиза първи-
ят брой на списание "Ловец", а през 1897 г. законът за лова. Създадени
са предпоставки за учредителен конгрес на ловците в страната. Той се
провежда през 1898 г. Изгражда се Централно ловно дружество "Со-
кол", а през 1899 г. е утвърден първият устав на ловната организация.
По-късно -1915 г. ловният съюз успява да създаде ловна стража със
собствени средства за защита на дивеча от бракониерство.
Много по-късно - 1929 г. в Плевен се провежда учредителен
конгрес на "Рибарите". Едва през 1947 г. се провежда Обединителния
конгрес на Българския рибарски съюз и ловно стрелческата организа-
ция "Сокол". Слага се началото на Ловно-рибарския съюз.
В окръга ловно-рибарските дружества са създадени през 1895-
1896 г. Тяхната дейност е била да направляват и поощряват лова и ри-
болова, да полагат грижа за размножаването и опазването на полез-
ния дивеч и унищожават вредния такъв, да водят борба срещу брако-
ниерството, да снабдяват членовете си с необходимите амуниции и
снаряжение, да издигат културното и спортно стрелково равнище на
ловците, а така също да следи за броя и състоянието на дивеча.
Ловно-рибарската дружинка в Спасово е основана вероятно по
онова време. Нейните обществени функции почти не са се чувствали в
селото. Целите за създаването й са били да даде възможност на своите
членове свободно да ловуват и задоволяват законно ловните си страс-

Стр. 292
ти.
В Спасово ловът е бил практикуван още от древни времена.
Трябва да се отбележи, че в Спасово много, ако не всички ловни по-
рядки са наследени от ловците - турци. Типичен пример за това е же-
ланието на спасовци за ловуване с гончета, с които трудно биха могли
да се разделят, докато в страните, които не са били поробвани (Герма-
ния, Чехия и други), ловът с гончета не се предпочита.
През турско време най-добър ловец в Спасово е бил дядо Боньо
от Бончовите, който е бил и ловец на пашата в Оризово. Той е починал
на 102 години.
Друг много добър ловец през турско робство е бил Фъцинов
Дельо. Той е имал хрътка и ходел постоянно на лов. След Освобожде-
нието се изселва от селото. Отишъл да търси освободени от турците
земи. Много добри ловци от по-ново време са били дядо Къньо, Вътьо
Танев Чучулигов, Димо Желев Танчежелев и др.
След Освобождението ловът в селото става по-организиран.
През 1910 год. се основава ловна дружинка от пет човека. Най-добрият
ловец и стрелец е бил от рода на Бончовите - дядо Вичо - внук на дядо
Боньо. Добри ловци, ловуващи предимно с гончета са били и Киро Де-
лев Кирев - ловец без дясна ръка, инвалид от войната, Жельо Димов
Танчежелев, Илия Вичев Бончев, Петър Бонев Бончев и други. Те са
били освен много добри познавачи на ловните кучета - гончета и мно-
го добри дресьори и стрелци. Следващото поколение добри ловци са
Дельо Кирев Делев, Димо Желев, Таньо Минев Чучулигов, Тотьо Танев
Минчев и др.
Наред с ловуването на зайци с гончета, до неотдавнашно време
е практикувана и вардата като форма на ловуване. Трябва да отбеле-
жим, че ловците в Спасово са се делели на добри и по-слаби. Едни от
тях са познавали много добре биологията и поведението на дивеча,
лова с гончета и са били отлични стрелци. Това се отнася за посочените
вече такива. Другата категория са добрите стрелци, като Тодор Желяз-
ков, Запрян Тончев и други. Но имало е и трета категория ловци, които
са се нагаждали към първите две категории и са очаквали подаяние за
някой заек.
След 1920 год. в ловната номенклатура освен яребицата и гур-
гулицата, влиза и пъдпъдъкът. За голямо удоволствие се е считало оти-
ването на лов за патици (на гюме) в Опълченец и някое друго близко
село около река Марица.

Стр. 293
 Както всички спасовци, така и членовете на ловната дружинка,
се организират и започват строителството през 1939 год. на ловната
хижа на "Високият връх". Активно участие за нейното построяване
вземат всички ловци.

Построяването на ловната хижа на Високия връх

Хижата е направена за отдих и приют при лошо време. На всич-

ките стени са направени амбразури за стрелба на вреден дивеч. За по-
строяването й няма ловец, който да не е участвал. Едни като зидари,
други като общи работници, трети с волските си коли са превозвали
камъни, хоросан, цимент, вода и др. В основите на хижата е поставен в
Стр. 294
стъбло специален съхранен списък с имената на нейните строители.
Учителят - ловец Манол Попов Стефанов редица години организира
залесяване с учениците на района около хижата.

Готовата ловна хижа

След разкриването на немската радиостанция и нейното разру-

шаване от партизаните през лятото на 1944 год. немските постове раз-
биват вратата и унищожават имуществото й. Още по-трагично става съ-
стоянието и след разкриването на танковия полигон. Снарядите съба-
рят колоните, плочата пода, снаряди попадат в зидовете.
През 1950 год. дружинката в Спасово се състои от 38 члена, а
1983 год. те нарастват на 48 човека.
Дружинката организира още от ранни години всяка пролет, оби-
кновено по Великден, състезание по ловна стрелба по асфалтови па-
нички. Първоначално до 1956 - 1957 год. спортните стрелби се прове-
ждаха на поляната до гробището, а след това на специално построено-
то за целта стрелбище на пладнището. Близко до него е направено и
стрелбище за бягащ заек.
Редовната тренировка на по-младите състезатели им позволява
те да израснат като много добри окръжни и околийски състезатели То-
дор Желязков, Желязко Тодоров, в по-ново време Нецо Петков Нецов.
Стойка Димова Нецова е първата и единствена жена член и ловец на
ловната дружина в селото.
Дружинката води много добър организационен живот. Нейните
членове са единни, етични във взаимоотношенията и колегиални по
Стр. 295
време на лов.

8.2 ФИЗКУЛТУРНО ДРУЖЕСТВО

След Освобождението не могат да се търсят някакви организи-
рани спортни прояви. Както в цялата околия, така и в Спасово спортът
се изразява в традиционните за времето си форми: борба, конни над-
бягвания. Борбите са се устройвали предимно по сборове. В по-далеч-
но минало са се уреждали и по сватби. Този спорт - борбата в Спасово
не е бил интересен, но постепенно и в съседните села той се изоставя.
Традиционният ден на конните надбягвания е Тодоровден. Над-
бягванията са се правели на поляната, източно от селото. Участието в
тях е свободно и недостатъчно добре организирано. Победителите са
получавали малки награди, събирани от дарения.
Спортна дейност, доколкото може да се говори за такава, се ра-
звивала само в училището, изразяваща се в гимнастика, игра на лост и
успоредка, надбягвания и др.
Най-застъпената спортна дейност е била играта на децата по
махали на най-разнообразни игри: "лучи-баба" - залага се каменна
плоча, която се "лучи" от определено разстояние с топка, старателно
направена от волски косми, обшити с плат; "свинка" - обла малка дър-
вена топка, колкото кокоше яйце, се вкарва в малка дупка, изкопана в
земята посредством сопи, извити в долния си край. Тази игра напълно
наподобява играта "хокей на лед" с тази разлика, че вместо вратички,
има две дупки, към които се стремят отборите.
Най-любимата игра на момчетата е "кукур" - къса (25-30см) дър-
вена пръчка, дебела около 3 см, подострена на единия си край, се за-
бива, в земята под наклон 35-40°. От определено място 10 - 15 метра,
отмерено с черта на земята, се замахва със сопата, тя удря кукура, кой-
то отива на далечина 25 - 40 метра. На срещуположната страна стои
противника, който се стреми да хване кукура със сакото си, или като
падне бързо, да го вземе и изпревари момчето, което е хвърлило со-
лата си и да го забие на първоначалното му място.
Друга игра на момчетата воловарчета са "ярма" и "котка по дъ-
бец". Тези игри засилват у децата чувството за съобразителност, правят
ги по-ловки, съсредоточени и прочие.
Футболът и волейболът до преди 1940 год. не се играят в село-
то. Първоначално като волейболна топка е бил използван пикочният
мехур на прасето - "гайдата", а футболната топка е била ушита от пар-

Стр. 296
цали.
Футболен отбор се оформя едва през 1945 година, предимно от
ученици от гимназията в Чирпан. Физкултурно дружество се изгражда
през 1947 - 1948 година. Първият негов председател е Саво Петров Ду
шев. Дружеството придобива масов характер и неговите членове над-
хвърлят 200 човека. Разгръща се масова спортна дейност - бягане, во-
лейбол и футбол. Физкултурната организация не разполага със средст-
ва. Няма с какво да се закупи екип и обувки за футболния отбор. Поде-
ма се инициатива всеки член да даде по 10 - 20 кг грозде от собствено-
то лозе, или от личното ползване в ТКЗС. Събраното грозде в касетки с
конската каруца на Киро Делев, заедно с Нечо Георгиев, се продава в
село Градина. Със събраните средства се закупува екип за отбора. От-
борът е съставен от много добри и упорити състезатели. Същият се
включва в Околийското футболно първенство и заема продължително
време призово място.

Футболният отбор на село Спасово

Успехът на отбора обаче не е само негово дело. Важна роля

изиграва и запалената спасовска футболна публика, между които са
Таньо Дачев Тончев, Нечо Иванов и много други.
Председател на физкултурното дружество през 1955 год. е Же-

Стр. 297
лязко Тодоров Желязков. За 1956 год. негов председател е Киро Делев
Киров. Същата година се започва строителството на футболното игри-
ще, оформяне и изграждане. По-късно през 1974 год. се изграждат и
съблекалните. През 1958 год. за председател е избран Иван Иванов
Танев.
Спасовският футболен отбор е дал старт на много добри футбо-
листи, които впоследствие играят в много градски отбори: Енчо Стоя-
нов Желев - "Торпедо" Чирпан, Запрян Стоянов Желев -"Локомотив"
гр. Дряново, Петър Илиев Петров - "Яворов" Чирпан, Боньо Димов Бо-
нев - "Яворов" Чирпан, Петър Попов Йовчев - "Берое" Стара Загора и
други.

9. БЕДСТВИЯ, СПОЛЕТЕЛИ СПАСОВО

Най-голямото бедствие, сполетяло Спасово, е земетресението
на 14 април 1928 год. в 11 часа и 46 сек. преди обяд (Великата събота).
Силният земен трус, с епицентър 7-8 километра северозападно от Чир-
пан, разтърсва Спасово. Четири дни по-късно, на 18 април вечерта,
друг силен трус, с епицентър близо до Пловдив, довършва разрушени-
ята, които първия трус започва. Земетресението е било толкова силно,
че е отбелязано от сеизмичните станции в Северна Америка. Нанесе-
ните материални щети от него са огромни. При двата труса са разру-
шени напълно 26 000 сгради, 21 000 са полуразрушени. Материалните
щети възлизат на повече от 7,5 милиарда лева. Загинали са общо 107
души, а около 500 души са ранени. Сравнително малкото жертви се
обясняват с това, че първото земетресение става в предпразничен, не-
работен ден, когато почти всички хора от града са на пазара или по
дворовете си, а селяните са на полето. Второто земетресение пък става
само 4 дни след първото, когато хората са още наплашени и спят на
открито.
В Спасово са съборени много къщи, плевни, училището, общин-
ската сграда, църковната камбанария и много други. Спасовци са при-
нудени да построят колиби, а после дървени бараки в дворовете си,
където са преживели през лятото. След това постепенно е започнало
строителството на сгради с помощта на държавата.
Непосредствено след земетресението, в Спасово идва цар Бо-
рис с кола, която сам кормува. Виждайки в какво бедствено положе-
ние е селото, той нарежда да се отпусне много дървен материал за
построяване на бараки. Първи, който познава царя и го посреща е Ан-

Стр. 298
гел Минев. Той съпровожда царя през цялото време, докато е в село-
то. След направеният оглед на по-голяма част от селото, царят го по-
молва да го изпроводи до Плодовитово. За благодарност царят го наз-
начава за старши горски в Шуменските държавни гори, където остава
да живее.
Земетресението събужда благотворителни инициативи в стра-
ната и вън от нея. В страната благотворителността се проявява главно в
средите на по-малоимотните, които от сърце дават това, което възмо-
жностите им позволяват.
Щедро и безкористно отдават своята помощ артистичните сре-
ди у нас и в чужбина. Зачестяват концерти, представления, забави,
приходите от които отиват за подпомагане на пострадалите. В тези
благотворителни акции се включват театрите в Москва, Ленинград,
Киев, Харков, Тбилиси. Приходите от техните представления също се
изпращат за пострадалите райони, но те не стигат до тях. Правителст-
вото конфискува средствата. Най-засегнатите от земетресението чир-
панци протестират във в. "Младежка искра", чрез статията на Нуньо
Дончев.
Най-тежки от всички последствия, които земетресението при-
чинява, са несъмнено икономическите. За спасовци икономическите
последици от земетресението, съчетани с последиците от общата кри-
за на капитализма, която настъпи само една година по-късно, откриват
един период, който може да се сравни само с годините на най-тежките
страдания, които селото и страната са преживели някога.
Държавата не остава съвсем безучастна към пострадалите. Тя
успява да получи един възстановителен заем от чужбина, така извес-
тен като стабилизационен заем, и създава специална "Дирекция, за
пострадалите от земетресението" (Дипозе), чиято задача е да помогне
на най-засегнатите. Тази дирекция съществува повече от три години.
През това време за района тя изразходва за строителство на нови сгра-
ди и ремонт на разрушени близо 877 милиона лева.
Според отчета на Дирекцията през периода на нейното същест-
вуване са построени болници в Стара Загора, Пловдив и Чирпан. Пост-
роени са освен това 262 училища и 54 църкви. За възстановяване на
общински домове са дадени 17 милиона лева, за пътища, мостове, во-
доснабдяване - 100 милиона лева. Разпределени са и на пострадали
стопани 106 милиона лева.
В Спасово дирекцията построява нова училищна сграда, широка

Стр. 299
и удобна за учебната работа. Строежът се оказва не много качествен.
Причината за това е, че строителството се възлага от "Дипозе", макар
чрез търг на предприемачи със слаба техническа квалификация.
Освен построяването на училището "Дипозе" оказва помощ и за
водоснабдяването на селото от Изворово. То е било започнато през
1920 год. и продължило 10 години. Новата организация ускорява рабо-
тата. Водата потича в чешмите на 28 октомври 1930 год. Най-слаба е
била помощта за пострадалите спасовски семейства. На тях е било раз-
решено да сключват заеми от Земеделската и популярна банка, но без
облекчение на лихвите.
Бедствие за Спасово е била и чумната епидемия през 1901 год.
от която са измрели много жители на селото. За съжаление, няма оста-
нали писмени документи, от които може да се види и опише пълната
епидемиологична обстановка, броят на умрелите и прочие.
Спасово е било подложено и на друго епидемиологично бедст-
вие - разпространяването на тифа през 1914 год. За това заболяване
също няма данни в медицинските архиви в Спасово и Чирпан, които
биха ни ориентирали за степента на заболяването и дадените жертви.
Не малко бедствие за Спасово е и наводнението на селото от
Старата река на 24 август 1951 година. То нанася големи щети на село-
то. Прииждащата водна стихия излиза извън коритото си на 30-50 мет-
ра. Водният стълб е над 1,5-2 м. Всички къщи по протежение на реката
са наводнени. Има съборени много стопански сгради. Съборена е и
дърводелската работилница на ТКЗС, разкрита в навеса на Иван Вичев
Лесов. Съборена е и къщата, на Нейко Нейков Кутелов. Намиралата се
в нея баба Нейковица е не само удавена, а и понесена, от вълните на
бучащата река. От ударите, влачена от силната вода, костите й са нат-
рошени. На следвания ден е намерена близко до село Рупки, затлаче-
на в дърветата. Съборена е и част от стената на къщата на Съби Пеев.
Голяма част от животните - прасета и особено птици - са удавени.
Нанесените материални щети са огромни. Цялото село е вдиг-
нато на крак. През нощта се спасяват всички пострадали и се приютя-
ват останалите без подслон. На всички е била осигурявана храна. Спо-
ред нуждите на пострадалите са раздадени строителни материали, по-
лучени от МНЗСГ. Организира се спасяването на покъщнината на пост-
радалите и прочие.

Стр. 300
 10. БЕЛЕЖИТИ СПАСОВЦИ ПРЕЗ ЕПОХАТА
10.1 ИВАН АНДОНОВ
Нашият бележит съгражданин Иван Андонов е роден на 28 юни
1854 год. От разказа на майка си той знае, че е роден "през деня, след
обяд", на нивата в местността "Малките брестчета", когато са жънали с
баща му и други жътвари. Майка му го завила с престилката си, баща
му й помогнал. Впрегнали кобилата, качили се на каруцата и го отнес-
ли в селото. В неделя, когато трябвало да го кръщават, случайно в до-
ма им бил на гости харисант Ананий Таксидионит от Рилския манастир
"Свети Иван". По негово желание "Йоан ке бидет", отсякъл манастирс-
кия човек и той бил кръстен "Иван".
Прародител на Андонов е бил поп Сава Атанасов, които е почи-
нал при голямата чумна епидемия в 1801 год. на 90 години. Неговият
син поп Петър също е свещенодействал 50 години. Бащата на Андонов
поп Андон Савов, също е бил свещеник.

Иван Андонов

Семейството на Андонов се е състояло от баща, майка, 6 моми-

чета и 3 момчета. Те всички са вземали участие в домашната и земе-
делска работа.
Най-известният между тях е Иван Андонов. Той започва първо-

Стр. 301
началното си образование в Мурсалково. След като семейството се
преселва в Чирпан до 1869 година, той учи в Чирпан, където завършва
III клас. През учебната 1870 - 1871 година, заедно с други двама мур-
салковци - Миньо Даков и Дянко Милков, се записва в IV клас на Плов-
дивското средно училище. През 1871 г. заболява от малария, поради
което се налага да напусне Пловдив и се прибира в Чирпан.
Като ученик в Пловдив, чрез своя хазаин - също мурсалковец,
Минчо Ненов Абаджията, се запознава с всички преселени в Пловдив
спасовци и рупченци - еснафи по онова време. Освен с тях, той се свър-
зва и със заможни и прогресивни чирпанлии, като Душо X. Деков и Ди-
митър Николов Матевски, които се занимавали с "комитетски работи".
Чрез тях той се свързва и с даскал Йоаким Груев, Христо Г.Данов и Дра-
ган Вълчанов - книжари. По-късно той се свързва и с Найден Геров и Д.
В. Манчов. От дейността, на тези революционери той се "вдъхновява и
насърчава за бъдещата си нелегална дейност".
През 1872 год. той става учител в село Средно Градище, където
учителства до 1874 год. Същата година а "положил клетва" и въвлечен
в "тъмните комитетски работи" в Чирпан. След като получава съответ-
ния инструктаж и литература, му е поставена задачата да "дири" верни
хора и да образува комитети по селата. Като дебютант той започва от
родното си село Мурсалково, където учредява комитет, след това в с.
Средно Градище.
Освен с известни организатори в Чирпан, той продължава да
поддържа връзки с пловдивските революционери Матевски и Душо X.
Деков, който на 27 октомври 1872 год. го запознават с Васил Левски.
След залавянето на Васил Левски и по-късно арестуването на
Атанас Узунов, революционният комитет в Чирпан на практика е бил
ликвидиран, а революционната дейност - угаснала. Андонов заедно
със Стою Филипов започва усилена и активна революционна дейност.
С идването на Стефан Стамболов като пълномощник на Буку-
рещкия революционен комитет, Андонов поддържа близка връзка с
него. Получава задачи, които оперативно решава. Разширява и активи-
зира дейността си. Поддържа връзки с Пловдивския и Хасковски тайни
комитети. Организира нелегални събрания и срещи. Активен организа-
тор е на подготвянето въстание на 16 септември 1875 година.
След неуспеха на въстанието, той емигрира през Цариград в
Одеса. Оттам той се прехвърля в Румъния. В Букурещ се среща и про-
дължително време контактува с Христо Ботев и много други известни

Стр. 302
български емигранти. В Гюргево се среща със Стефан Стамболов. По-
лучава инструкции и минавайки през Русе, Търново, Казанлък, Стара
Загора за Чирпан, изпълнява комитетска и апостолска дейност.
Завръщайки се в Спасово, а после в Чирпан, трескаво се захваща
с подготовката на въстанието през 1876 год. Обикаля Пловдив, Карло-
во, Панагюрище и др., изпълнявайки поръченията на представителите
на Гюргевския революционен комитет. Наред с това, той е в основата
на подготовката на въстанието и в Чирпан.
След погрома на въстанието, той е арестуван на 11 май 1876 г. в
Чирпан, инквизиран жестоко и изпратен в Пловдивския затвор. Тук той
е осъден на смърт, а по-късно след амнистията оставен на доживотен
затвор. През м. февруари 1877 год. е откаран в Одринския затвор, а в
началото на м. ноември същата година в Цариградския затвор. След
подписването на Сан Стефанския договор е освободен от затвора.
Още след завръщането си в Пловдив той веднага се включва в
борбата за Съединението на България. Избран е за член на тайния ре-
волюционен комитет "Единство", учреден на 16.08.1878 год. В него той
е главен апостол - организатор на борбата за Съединението на Бълга-
рия.
Натоварен с тази задача Андонов тръгва по градове и села да
организира комитети за осуетяване решението на Берлинския конгрес.
Той влиза във връзка с всички други комитети и патриотични дружест-
ва и подготвя населението за съпротива.
Той е организатор и участник на бунта в гр.Чирпан на 2.02.1879
год. против Румелийското правителство и събирането на данъците.
Андонов също е организатор и на въстанието на 6.09.1885 г. в Чирпан
за Съединението на България.
След Съединението Иван Андонов се отдава активно на общес-
твено-политическа дейност и става виден деец на Народно-либерална-
та партия. От 1886 до 1919 год., с известни прекъсвания е първоначал-
но председател на околийското, а след това на Окръжното бюро на На-
родно-либералната партия в Пловдив. За известно време е председа-
тел на Пловдивския окръжен съвет и на Пловдивската окръжна посто-
янна комисия. Иван Андонов е народен представител в Третото (1886)
и Четвъртото (1893 г.) Велико народно събрание, Петото (1887-1889 г.),
Шестото (1890-1892 г.), Седмото (1893 г.) и Тринадесетото (1903 -1907
г.) Обикновено народно събрание и подпредседател на Петото и Шес-
тото ОНС и на Четвъртото ВНС. Той е дългогодишен председател на

Стр. 303
Поборническо-опълченското дружество в Пловдив и председател на
местното археологическо дружество.
Бил е съдебен следовател и заместник прокурор, а от 1887 г. до
преклонна възраст - адвокат.
Иван Андонов участва в редактирането на вестниците: "Плов-
дивски куриер" (1890 г.), "Малък вестник" (1892-1893г.) и "6-ти септем-
ври" (1908 г.), издавани в Пловдив.
Автор е на книгите: "Из спомените ми от турско време", част I
(1927 г.) и част II (1928г.) и "Съединението" (1929 г.).
Иван Андонов умира на 18 декември 1937 год. в Пловдив. Ар-
хивът му е откупен от неговите наследници и постъпва в ЦДИА през
1980 год. Фондът е запазен в неговата цялост, с изключение на някол-
ко документа на Димитър Матевски.
Иван Андонов е не само национален революционер, участник в
Съединението и обществено-политически деец, но той има вродено
чувство към историята и затова запазва не само своите документи и
пише спомени, но събира спомени на други дейци, участници в нацио-
нално-освободителните борби преди Освобождението, в Съединение-
то и в други важни исторически събития.

10.2 ВИЧО ИЛИЕВ БОНЧЕВ - НАРОДЕН ПЕВЕЦ

Хубаво е нашето Спасово, потънало в зеленина и цветя, когато
лозята хвърлят реса, когато нивите се вълнуват като море, но най-
хубаво е наесен, когато на трапезата има плодове и грозде и хубаво
мезе, а в чашите се струи "Сюзме" вино. Тогава е била и най-добрата
сгода за песните на дядо Вичо.
Дядо Вичо е роден в село Мурсалково през 1868 г. Негов баща е
Илия Бончев, също Мурсалковец. Той почива на 85 години, когато Вичо
е бил на 20 години. Майка му, Ганка Митрова (по баща) е също от Мур-
салково. Тя е починала когато той е бил на 12 години. Дядо му Боню е
умрял на 102 години.
Майката на дядо Вичо произхожда от големия род Чукалови,
между които има добри свирачи и певци. Вуйчото на дядо Вичо Бон-
чев - Златан Чукалата, е известен за своето време гъдулар. Песните,
които дядо Вичо е научил от него, се отличават от другите с тънка об-
работка и остроумие. Първите песни през детството си дядо Вичо слу-
ша от майка си. Те са били старинни. Много от тях тя е слушала от своя
брат - Петко войвода кавалджия. Кавалджия е бил и Боньо по-големи-

Стр. 304
ят брат на дядо Вичо. Неговият тъст - поп Манол Минков Коларов, све-
щеник в селото, е известен с умението си в черковното пеене.

Народният певец Дядо Вичо Бончев

Откриването на паметника на Дядо Вичо Бончев

Стр. 305
 Той се учи в Спасовското начално училище. Образованието му е
второ незавършено отделение.

Паметникът на Дядо Вичо Бончев - 2009 г.

Стр. 306
 За пръв път дядо Вичо излиза от селото на 17 години, като доб-
роволец в Сръбско - Българската война. Обиколил е цяла Тракия, Пле-
венско и Търновско. Викан е бил девет пъти на военно обучение. Той е
участвал и в Междусъюзническата война.
Съпругата му почива през 1928 г., след което той не се оженва.
Неговото потомство наброява над 20 синове, дъщери и внуци Той мно-
го обича земеделската работа. Та как не, нали майка му го е родила в
стърнището, в кръстеца. Много добре познава почвите на спасовското
землище. Познава свойствата на всяка земя, какво най-добре ражда,
кога, кое е най-добре да се сее и пр.
Основната професия на дядо Вичо е земеделието. Той е имал 80
дка земя. Но слабостта му е била овощарството. Първи в Спасово е по-
садил нови облагородени сортове плодни дървета - бадеми, ябълки,
ниско стебленни ябълки, череши и др. Това дава основание на Дими-
тър Осинин да го опредеш като "Малък Мичурин".
В продължение на няколко години той подготвя почвата на ко-
кошарника и посажда около 300 бадема. Полага голям труд, но след
20 години, както той сам се изразява "сега те работят за мен". Той оп-
ределя дървото като благословено, плод дава и за всичко става. Той
работи до късни старини в градината. Но това върши не от лакомия за
пари, а от вътрешна необходимост, както от необходимост пее и пес-
ните.
Той не е въздържател. Ракията не пие, но виното не мрази. Той
е изключително контактен и с всички категории и възрасти хора.
Дядо Вичо има чувствителна и нежна душа. Но духом е винаги
бодър и неизчерпаем на шеги. Калпакът си носеше накриво, над ухото,
със забодено цвете. От врата си не сваляше вързаната кърпа.
Той никога не съжалява и не скърби за миналото. Много широ-
ко, както всички спасовци, с мярка използва шегата, което говори за
подвижен дух. Но на него не е чуждо сериозното настроение и тогава
той става извор на прекрасни разсъждения и изводи.
Дядо Вичо е бил известен "чикакчия". Той е оказвал първа по-
мощ при навехнато и счупено не само на спасовци, но и на хора от съ-
седните села.
Дядо Вичо е роден певец и певец по призвание. Негов учител
бил дядо Ганьо от Дермен махле (Воденичарово), а и други някои, от
които той е слушал песни.
Дядо Вичо е бил нравствено изградена личност и запазен човек.

Стр. 307
Той широко използва шегата, която определя неговия буден дух, като
винаги знае мярка. Изграждането му като здрава и положителна лич-
ност, според него се дължи на "работата". Той никога не е стоял сво-
боден. Ако не работи полска работа, е ходел на лов, занимавал се с
"чикакчалък", овощарство и "свирачество".
Димитър Осинин нарича дядо Вичо "Чирпанският Омир". Той е
неизчерпаем извор на песни - "Животът на миналото говори чрез не-
говия глас, съдбата на народа изплаква неговата гъдулка". Дядо Вичо
чрез своите песни от местните случки се връща в най-стари времена,
пее за закрилника Крали Марко, за робското безправие, за възражда-
щото се съзнание на народа, за упоритите му борби и гордите хайдути,
за тежки сватби и дълги пътешествия и т.н.
Дядо Вичо е знаел огромен брой песни. Говори се - над 800.
Един от учителите в селото преди години се опитал да провери
колко песни знае дядо Вичо. Стигнал до 300, а имало още много.Освен
това, песните на дядо Вичо са изключително дълги и епични. Някои от
тях, като например "Просата", достигат до 600 стиха. Това говори за не-
говата удивителна памет. Учудващо е не само това, че помни огромен
брой песни, но и това, че помни коя песен кога и при какви обстоятелс-
тва е чул.
Осинин определя дядо Вичо в известен смисъл като мечтател,
поради което практичните му съселяни го смятали за наивен - "Негова-
та душа е тънко чувствителна, а в известни случаи и плаха. Той се бои
от нравствено петно, да не огорчи човека".
За израстването си като голям народен певец, той не е ходил да
се учи никъде. Песните си е слушал по сборове и панаири. Голяма роля
за това е играло неговото природно влечение и силната впечатлител-
ност за песни. Песните са му природно дадени и е свързан с тях още от
дете. От петнадесет години си купува кеменче (гъдулка).
Дядо Вичо не е само механичен изпълнител на стари песни, а и
съставител на свои. Към това съставителство спада и подобряването на
чужди песни. Песните са така гладки, цели и свързани по смисъл, за-
щото ги "разчиствам". "Лошу в песните не държа. Лошу ли е, махкам
гу". За всички песни помни кое той е "гудил". Понякога това се отнася
за отделни редове, понякога за цели половинки или до основна пре-
работка на цяла песен.
Новите си песни дядо Вичо съчинява по сюжети. При разработ-
ката на песните си и корекциите на стари песни, дядо Вичо без да съз-

Стр. 308
нава, характеризира своя реалистичен творчески метод. Той има изос-
трено чувство за реалност, но обича фантазията, лъжата и изопачаване
на фактите. За една своя песен е ходил в селото на героя да пита дали
има такъв човек. След като установил, че такъв човек няма, той изоста-
вя тази песен. Той приема, че песен без фантазия не може, но тя да
бъде "с мярка".
Особеното, което отличава дядо Вичо от всички останали певци
е това, че той твори свои песни. Между многото негови песни според
него и оценката на спасовци, най-добра е песента за Освобождението,
която се състои от 460 стиха. Хубави са също така песните за Хаджи
Димитър, за изгарянето на Стара Загора и прочие, а от преработените
от него е за отбелязване песента за Френско - Пруската война, в която
авторът е вложил "военното си изкуство".
Дядо Вичо е роден певец и певец, по призвание. За него песен-
та е храна, а не прехрана. Певците той дели на добри и лоши, както и
слушателите. Ненавижда тези, които свирят само за пари. Той обича
истинските народни певци, начело на които винаги слага дядо Ганю
"баш майстора".
Според оценката на Осинин дядо Вичо е народен певец, с богат
репертоар, с изобилни сведения, които ни дава за себе си и за други
певци. Всичко, което той владее, го владее като майстор до съвършен-
ство. За разлика от мнозинството селяни, той живее духовен живот,
свързан с неговите интереси към изкуството. Той се отличава с нравст-
вена чистота в широк смисъл и може да служи за образец на здрав чо-
век из народа. У него е силно развито общественото и историческото
чувство.
Дядо Вичо Бончев е "жив мост между поколенията за народно
изкуство. Той се стреми да съхрани в песента си миналото, да пренесе
през времето непокътнати творбите на народния гений". Той остави
след себе си едно голямо наследство не само за Спасово и околията,
но и за България. Признанието към неговото творчество надхвърля до-
ри и националните ни граници. Гостувалият в България италиански
професор Джузепе дел Агате, преподавател по български фолклор в гр.
Пиза "приятно удивява" всички с познанията си за неговото творчест-
во. Освен това, той проявява голям интерес към родното място и жи-
вота на дядо Вичо.
Писателят Димитър Осинин в своето издание "Израсло дърво
високо", посветено на народния певец Дядо Вичо, го определя като

Стр. 309
"дърво високо". Г. Керемедчиев като говори за несметното богатство
от събраните и съвременни песни, се присъединява към българската
фолклорна оценка за големия самороден талант.
Изследванията на Д. Осинин и Г. Керемедчиев като разкриват
смисъла на живота и творчеството на дядо Вичо доказват, че обикно-
вените трудови хора също могат да се занимават с народна поетика и
че те са творци но само на всички материални, но и на духовни цен-
ности. Заради високото му поетично чувство, големият самобитен та-
лант и усилията на целия му живот между творците и носителите на
народното поетично изкуство, той пръв през 1951 г. получава високото
признание, като е приет за член на Съюза на българските писатели.
Дядо Вичо взема най-ценното от своите роднини и близки, учи-
тели и майстори на народното песенно изкуство. Той го запазва до
края на живота си и го съхранява, а освен това го обогатява със собст-
вените си произведения. В "имането" на дядо Вичо присъстват творби
от всички видове на народната поезия: митически и легендарни песни,
битови и исторически, юнашки и хайдушки, лирически и епически. Към
песните му не отслабва широкият обществен интерес, тъй като той пее
само за онова, което вълнува хората от неговата среда.
Между песните на дядо Вичо Бончев девет са юнашки. Между
тях има песни на теми като "Марко Кралевич намира брат си Дели Ан-
дрелешко", "Марко освобождава сестра си от арапин", "Марко осво-
бождава три синджира роби", "Марко побеждава Муса Касаджия". Но
има и теми като "Мирко чобанина надхитря латинския крал и спечелва
щерка му за вуйчо си крал Иван Шишман", "Иво добър юнак, освобож-
дава три синджира роби". Героизмът е търсен не само у Крали Марко,
а сред по-широк кръг хора. Между песните на дядо Вичо, наред с би-
товите, широко са застъпени историческите мотиви. При това истори-
ческата тема у дядо Вичо се разгръща в широк диапазон: като се тръг-
не от страданията на българите през турско робство, мине се през вой-
ната за освобождение на България, борбата за съединение на двете
Българии, Сръбско-Българската война, Балканската и Първата световна
война и се стигне до борбата срещу фашизма през Втората световна
война. Повечето от песните, които обхващат периода от Освобожде-
нието до съвременността, са съчинявани от самия дядо Вичо. Неговото
творчество е убедителен пример за устойчивостта на песенно-творчес-
ките и песенно-изпълнителските традиции в Чирпанско.
Дядо Вичо обича гората и песните за народа, посредством доб-

Стр. 310
ре подбраните народни песни и свои творби, близки до хората по чув-
ства и идеи, той стигаше до сърцата на своите слушатели. Той добре
разбира, че песните са опора и жизнена необходимост за народа. Чрез
тях той искаше да се повиши стремежа на слушателите му към по-ос-
мислен, по-богат и достоен за човека живот.
Според специалистите, със своя богат репертоар и с изобилните
сведения, които дава за себе си и за други певци, дядо Вичо Бончев
представлява изключителен интерес за българската фолклористика.
В сравнение с другите проучени народни певци, той се извисява
високо над тях със своята природна надареност. Всичко, което той вла-
дее, го владее като майстор, до съвършенство. За разлика от мнозинс-
твото му съселяни, той живее духовен живот, свързан с неговите инте-
реси към изкуството. Той има интересни мисли. Няма нещо, което той
да не е премислил основно. Той се отличава с нравствена чистота и мо-
же да служи за образец на здрав човек из народа. Неговото неизтощи-
мо остроумие облива всичко с оптимизъм. У него е силно развито, как-
то при много спасовци, общественото и историческо чувство.
За дядо Вичо песента цял живот с била въздух за душата. Той
пее винаги, вдъхновено от все сърце. Според него изкуството не се
оценява с пари и не трябва да се подценява с пазарлъци. Той винаги
твърди, че "певецът има дълг пред народа, той трябва да пее, незави-
симо от материалните интереси".
В творчеството си той винаги здраво се е придържал към реа-
листическия, творчески метод и същевременно, че песента трябва да
бъде с нещо полезна на хората, да крепи духа им. В основата на песни-
те трябва да лежи факт, но този факт не трябва да бъде предаден су-
рово, а да се осмисли. Всичко това при него става съзнателно и с много
умение.
За разлика от другите певци, дядо Вичо може да възпроизвеж-
да и рецитира песните откъснато от мелодията - гъдулката. Той "може
съвсем гладко и безпогрешно да диктува, да изчака да запишеш и да
продължи, като че ли гледа в книга".
В своето творчество той никога не е ползвал песнопойки, а стро-
го се с придържал в старинната народна песен и я пази от модерни
влияния.
С високото качество на многобройните му оригинални песни и с
широтата на погледа му, той е несравним. С неговата находчивост и
здрав разум, с размаха на творческата си фантазия и ловката манипу-

Стр. 311
лация с изразните средства на народната поетика, дядо Вичо спокойно
би могъл да задоволи и най-изискан естетически вкус, достойно да
представи народа във всяка издигната среда. При наличието на такъв
певец в Спасово се разбива аристократичната мъгла и подценяването
на селяните.
Признателните спасовци в центъра на селото изграждат памет-
ник на уважение към своя голям съселянин Дядо Вичо Бончев.

10.3 ЖЕЛЬО ДАКОВ ЗДРАВЧЕВ

Спасово е било винаги будно, сговорчиво и напредничаво село.
Спасовци обичат да разгръщат целината на старото, разклащат застоя
и тласкат живота по нов път. Силно развитото обществено чувство у тях
създава редица кооперативни деятели с голям стопански и организа-
торски опит.

Жельо Даков Здравчев

Най-големият и изтъкнат кооперативен и обществен деятел,

рожба на селото е Жельо Даков Здравчев. Той е роден на 4.03.1878 г.
Майка му умира при раждане и той остава сирак. Отглежда го баба му
Желевица. Баща му се оженва и той расте при мащеха. Началното си
образование получава в Спасово, а трикласно училище в Чирпан. Там
учи в един клас с Яворов. След това се записва в трикласно педагоги-
ческо училище за начални учители в Казанлък (1894-1897 г.). Там е бил
под влияние на различни политически и идейни течения. Заедно с Ди-

Стр. 312
митър Ненов Хъшев, също наш съселянин, участва в марксически кръ-
жок, чийто ръководител е Жельо Даков. Кръжокът е разкрит от учите-
лите. В същото време е неправилно уволнен преподавател. Той заедно
с Димитър Ненов организира стачка за връщане на учителя. Провине-
нията стават две. Ръководителите са изключени преди да се дипломи-
рат. Димитър Ненов с големи усилия се записва в Пловдив. Жельо Да-
ков успява да се яви на матура в Търново. Издава му се диплома, в ко-
ято липсва оценка за поведение.
През есента на 1897 г. той е назначен за учител в Мурсалково.
Оженва се през 1899 г. Принуден е от мащехата да напусне ба-
щината си къща. Отива да живее в една стая, до 1905 г., в къщата на
своя тъст - Илия Петков Нешев. След изселването на чичо му Кольо в
Опълченец, през 1905 г., той купува къщата от две стаи, от които една-
та е без под, на земята и се е мажела с глина. В тази къща с много ос-
къдни средства, израстват петте му деца: Дако, Стойка, Илия, Тонка и
Тодор. Дако завършва лесовъдство, а останалите - педагогически учи-
лища и стават учители.
В Спасово той учредява радикал-демократическа партия, на ко-
ято остава член до края на живота си. Към своята партия той не с бил
фанатично привързан, но счита, че всеки българин трябва да принад-
лежи към някоя партия и да работи за нея. Но никога не е имал влече-
ние към политическа кариера.
Той не се увлича от разгорещените политически страсти след
Освобождението и застава на просветителска позиция. След дългото
робство той смятал ,че трябва да се отпочне упорита работа за "прос-
вещение". На този девиз остава верен през целия си живот. През деня
той работи в училището, а вечер, на газова лампа продължава "прос-
вещението" на младежите в училищната сграда.
Той никога не убеждавал хората и близките си да станат члено-
ве на неговата радикална партия. Той не въздейства и върху децата си,
от които нито един не членува в тогавашните партии.
Със своите политически разбирания, че "всеки нормален човек
трябва да има убеждение за устройството на обществото, в което жи-
вее и правото да членува в избраната от него политическа групиров-
ка", успява да обедини около себе си групата на радикалите, просвет-
ното звено, към които се присъединява и цялата интелигенция в село-
то. Едни от тях били радикали, други безпартийни, а по-младите - с ле-
ви разбирания. Но това не им пречи. Та нали те вече са разбрали и са

Стр. 313
убедени от своя учител, че, трябва да има толерантност между отдел-
ните мнения и политически убеждения.
Тази неофициално оформена група от морално чисти хора, про-
дължително време оказва положително въздействие върху обществе-
ния и политически живот в селото, наред с редица други фактори, за
които става дума в други раздели, важна роля за единството на хората
в Спасово е изиграла и тази групировка. Така например, по време на
Септемврийското въстание, жертви и репресии няма, по време на съп-
ротивителното движение и след 9.09.1944 г. политическите страсти са
умиротворени, изграждането на ТКЗС, в сравнение с другите села, про-
тича по-безболезнено и др.
Тази здрава спойка между хората от селото е плод на извърше-
ната огромна възпитателна работа от Жельо Даков и неговите "учени-
ци". Смятам, че ще се присъедините към моята оценка, че тази му зас-
луга е най-големият паметник за него, който сам е сътворил в продъл-
жение на 40 години.
Наред с просветната дейност в училището и ограмотяването на
младежите, той е подел инициативата и за културното издигане на въ-
зрастното население. А за това е било необходимо да се възстанови
дейността на читалището, което е престанало да съществува и било
забравено. През 1903 г. той слага началото на читалище "Пробужда-
не". Обзавежда читалня, заредена с книги и вестници.
Жельо Даков е бил голям познавач и на селското стопанство.
Той се обявява против уедряването на земята като неперспективна, ка-
то сочи като единствен изход от нейното по-нататъшно раздробяване,
кооперативното й обработване. Тези, които я обработват, да получават
доход от заработката и рентата, а този, който продава, да продава дя-
лове, а не земя (210). Наред с познанията си по организацията на зе-
меделието, той е бил и добър земеделски стопанин. Когато филоксе-
рата унищожава лозята през 1905 - 1906 г., той пръв в селото се ориен-
тира и още преди войната 1912 г. засажда лозя на присадена подлож-
ка.
Жельо Даков е бил атеист. Стаята в която е живеел, е имало ед-
на скромна библиотека и портрета на Максим Горки.
По природа Жельо Даков е изключително скромен спасовец.
Той, заедно със своите съселяни, участвал в Балканската (1912г.),
Междусъюзническата (1913) и Европейската (1918 г.) войни без да се
склони да стане "началник". Той е редови боец в окопа. Раняван е и

Стр. 314
награждаван за храброст.
В края на 18-ти и началото на 19-ти век се заражда кооператив-
ното движение. Основани били вече първите кооперации в Русенски
окръг. Тези идеи са завладели от няколко години и младия учител. Той
разгръща голяма инициатива. Раздвижва икономическите интереси на
спасовци.
През 1904 г. той основава "Земеделска спестовно-заемна каса"-
"Нов живот". Кооперацията се развива много бързо, става единствения
просветен, културен и икономически център на Спасово. Той се проя-
вява и налага като страстен пропагандатор и масовик. Под неговото
ръководство кооперацията развива широка стопанска дейност.
Жельо Даков взема активно участие в учредяването през 1920 г.
на Районната кооперативна банка в Чирпан. Избран е в състава на пър-
вия управителен съвет.
Като учител той работи в селото над 25 години. Поради навърш-
ване на трудовия си стаж (25 г.) като учител и възраст 45 години, той се
пенсионира през 1923 г.
След пенсионирането си той е избран за председател на Район-
ната кооперативна банка. По негова инициатива, подкрепен от цялото,
ръководство на банката, през 1926 г. се построяват много складови
помещения, а през 1927 г. е построен шестетажен кооперативен дом.
Верен на своите принципи, че "хората не бива да се наказват
заради техните политически убеждения", той назначава редица кому-
нистически и земеделски дейци след Септемврийските събития 1923 г.
Той не се повлиява от хулите и клеветите на местните фашизирани
среди, които се опитват да го оклеветят чрез печата. Устоява и срещу
натиска на полицията да уволни комунистите.
Израснал като голям общественик, той има превъзходни за
времето си принципни становища: политически неутралитет на коопе-
рациите, пълна свобода при членството, демократичност в организа-
цията, превръщането им във всестранни търговски учреждения, взис-
кателност към кооперативните деятели, честност, пестеливост и спаз-
ване на кооперативната йерархия - местни кооперации, районни коо-
перативни съюзи, общ съюз на кооперациите.
Жельо Даков не скъсва връзките си със селото. Продължава ак-
тивно да участва в стопанския му живот. Съпричастен е към всички
страдания, болки и грижи на спасовци. Той не пожелава да купи къща
в Чирпан. На настояването на семейството, той отговаря: "Гражданин

Стр. 315
не желая да стана, в Спасово съм роден и тук ще умра!".
Той много силно обича българския селянин и посвещава целия,
си живот на него. В просветното звено, което той успява да създаде за
спасовския селянин, привлича и цялата интелигенция: Саво Илиев Са-
вов, Тотьо Тонев, Стефан Маринов Бешев, Алекса Даков Здравчев, Ма-
нол Попов Стефанов, Марин Попов Стефанов, Димитър Боев Златанов,
Минко Тонев, Стоян Минев Чучулигов, Петко Костадинов Запрянов,
Боньо Минев Бонев, Таньо Минев Милчев и други.
След земетресението през 1928 г, въпреки големите загуби за
РКС /Районен кооперативен съюз/, Жельо Даков не се стъписва пред
сполетялата съюза беда. Голямата беда го принуждава, с подръчни
материали от срутените сгради на банката да изгради барака, в която
се настанява в двора на банката. Целта му е била да бъде непосредст-
вено и то денонощно до проблемите и по този начин по-бързо да се
възстановят щетите от земетресението. Той успява като директор да
организира кооператорите, който с колективни усилия бързо надживя-
ват тежката загуба. Сградите са възстановени за непродължителен пе-
риод.
През този период Жельо Даков приютява на работа още увол-
нени и преследвани от властта комунисти. Те се увеличават. След 1935
г. те започват да претендират за ръководното място в банката. В цен-
търа на борбата за овладяване на ръководството е Иван Стоянов от с.
Малко Тръново. Той обединява около себе си делегатите-комунисти,
които на отчетното годишно събрание през 1936 г. излизат със своя
листа. Борбата се изостря, намесва се и местния печат. Той призовава
полицията и властта да се намесят в живота на Банката и да отстрани
цялото ръководство, което е дало подслон на комунистите.
Въпреки всичко, ръководството на Банката, начело с Жельо Да-
ков, отстоява на натиска от страна на властта против комунистите, кои-
то имат тежки присъди за политическа дейност след Септемврийското
въстание.
Жельо Даков, с присъщото му себеотрицание, се бори цял жи-
вот с противниците на кооперативното движение. През 1938 г. поли-
цията изпраща за представител на "Хран износ" в банката свой агент.
Организиран е пожар в памуковия склад, повод за уволнения и арести
на комунисти. И този път Жельо Даков отстоява с лични опровержения
и обществено достояние несъстоятелността на обвиненията.
Жельо Даков като общественик се проявява и като голям орга-

Стр. 316
низатор и контактен човек. Но той притежава и голяма способност да
се бори и защитава от явните си противници с много фини дипломати-
чески методи и форми. Той организира собствен вестник "Взаимност"
на РКБ, на който отговорен редактор е самият той. Посредством кри-
тични статии в този вестник, той сразява противниците на кооператив-
ното движение, други обезличава по ироничен начин и нежно, чрез
алегории, подсеща да млъкнат други.
Жельо Даков разкрива книжарница към РКБ, която да снабдява
училището с учебници, тетрадки и всички останали училищни матери-
али и помагала. Наред с това, той чрез местните кооперации, зарежда
и новооткритите ученически кооперации в училищата.
Работейки 40 години в кооперативния сектор, той се утвържда-
ва като опитен ръководител, сплотяващ кооперативните кадри. Жельо
Даков не се приобщава към градския живот. Не си е направил къща в
града, нито пък е подсигурил такава за децата си. Неговата мечта е на
стари години да се върне в село. Жадува за спокойни старини. Мечтите
му обаче не се сбъдват. След 9-ти септември в кабинета му влиза Ста-
ньо Стойнев с пистолет в ръка, за да се "'отблагодари" на своя покро-
вител. Колкото заповеднически, толкова и иронично, той го "прогонва"
от работното му място, като обявява решенията на Околийския коми-
тет на Партията, че той е вече снет като директор.
Така хората, които той до вчера, с цената на много саможертви
покровителства, сега те му се "отблагодаряват". Прогонен от Чирпан,
той се връща в Спасово да кара "спокойни старини". Настанява се в
старата си къща, с едно легло и кухненско шкафче, но не заживява спо-
койно. Измъчен от непризнателното отношение към него, той заболя-
ва от рак и почива на 24 март 1945 г. на 67 години.
С гордост, в знак на признателност и уважение трябва да отбе-
лежим, че нашият съселянин Жельо Даков, принадлежи към онова по-
коление в началото на века, което се стремеше посредством коопера-
тивните дружества да реши икономическите трудности и осигури раз-
цвет на селското стопанство. Той се откроява като реалист и практик.
Не е оставил теоретически публикации, но от делата му трябва да се
направи извода, че е един от представителите на прогресивната инте-
лигенция по онова време, която има правилни схващания за развитие-
то на кооперативното движение у нас. Неоценими са неговите заслуги
за развитието на кооперативното движение не само в Спасово и Чир-
пански район, но и за цялата страна. Той е поддържал непосредствени

Стр. 317
връзки с цялата страна и чужбина посредством кооперативните сбир-
ки, конгреси и много други. Той е бил член на Управителния съвет на
Общия съюз на Земеделските кооперации и член на Висшия коопера-
тивен съвет.
Жельо Даков е един от ония интелигенти, непосредствено след
Освобождението, които дават целия си ум и сърце за преуспяването на
Спасово. Той е творил не само с разума, но и със сърцето си.
Въпреки, че по специалност е учител и не е имал специално ви-
сше икономическо образование, той е притежавал голям вътрешен
усет, който много му помагал в обществената му дейност.
Жельо Даков е бил единственият за времето си човек, който се
е смятал "за най-прогресивен в селото". Той е бил буден творчески
дух, който винаги е търсел изява в новото. Макар външно да изглежда
много строг е бил емоционална натура. В неговото слово винаги се е
долавял тънък спасовски хумор, когато е искал да победи опонентите
на своите идеи.
Той е правил всичко за другите и както се вижда нищо за себе
си. Със способността си да се справя с всички трудности при организи-
рането на стопанската дейност и дейността си въобще, той ни оставя
модел, по който може да се работи и за в бъдеще.

IV. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

СПАСОВО ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ И УЧАСТИЕ НА
СПАСОВЦИ В ТЯХ

1. СРЪБСКО-БЪЛГАРСКА ВОЙНА (1885 г.)

Сръбско-Българската война е предизвикана от Австро - Унгария.
Поради своето икономическо влияние над Сърбия, тя се е стремяла да
раздухва велико сръбския шовинизъм към завладяване на България. С
това Австро - Унгария се е стремяла да установи влияние и върху Бъл-
гария. Окуражен от насърченията, на 2 ноември 1885 год. крал Милан
обявява война на България, обвинявайки я, че е нарушила Берлинския
договор и се държи враждебно спрямо Сърбия.
Обявяването на войната предизвиква силно възмущение. Цели-
ят български народ се вдига за да защити Съединението. В помощ на
малобройните и все още неопитни защитници на младото Отечество

Стр. 318
се стичат към границата доброволци от всички поколения. Учители и
ученици напускат училищата, селяни изоставят земята си, занаятчии и
търговци затварят работилниците и дюкяните си и отиват на фронта.
Повечето не знаят да стрелят, а някои даже не са били хващали и пуш-
ка. Но всички са готови на саможертва, за защита на току що освобо-
деното Отечество. Младата българска войска отстоява срещу по-сил-
ния противник. Макар че българската армия се ръководи от съвсем
млади и все още неопитни офицери - до чин капитани, тя нанася тежък
удар на противника. Безпримерният подвиг на българските войници
при Сливница е възпят в едно от най-прочувствените стихотворения на
Иван Вазов.
На 9 декември 1885 год. във Виена се подписва примирие меж-
ду България и Сърбия. Мирният договор се сключва в Букурещ на 19
февруари 1886 год. Той е съдържал само едно изречение: "Мирът ме-
жду България и Сърбия се възстановява". България не иска никакви те-
риториални придобивки или други компенсации от победения агре-
сор.
Главното значение на победата на българския народ в тази вой-
на е запазването на Съединението и международното признание на
България. Така се доказва, че не само Съединението е дело на народа,
но и неговото утвърждаване и международно признание се извоюва
също благодарение патриотизма и героизма на всички българи. Бъл-
гарският народ не само защитава Съединението, но и запазва терито-
риалната цялост на държавата си.
В тази отбранителна и справедлива по своя характер война се
проявяват военните качества на младия български войник. Българска-
та армия съществува едва от шест години. Начело на армията са стояли
капитани и майори, които със своя малък боен опит тактически надхи-
тряват полковниците и генералите на крал Милан. Тази война е запом-
нена като война на "капитаните".
Отчитайки обстоятелствата и факторите, спомогнали за победа
във войната, на първо място трябва да се отбележи добрата военна
подготовка, дадена от руските офицери на нашия команден състав и
на второ място, всенародното въодушевление и подкрепа на армията.
Не успяхме да се доберем до документи, от които да се види
дали в тази война са участвали спасовци и има ди дадени жертви.

Стр. 319
 2. БАЛКАНСКАТА ВОИНА (1912 - 1913 г)
Балканската война по своите цели и характер се определя като
продължение на Руско-Турската освободителна война.
Италиано - Турската война през септември 1911 год. дава повод
за образуването на съюз срещу Турция. Най-напред през месец февру-
ари 1912 год. се подписва договор между България и Сърбия, според
който двете страни ще действат за даване автономия на Македония и
Одринско и за освобождаване областта Стара Сърбия. В тайно спора-
зумение към договора е било предвидено присъединяване на част от
Македония към България, според преценката на Руския император.
Така тогавашното българско правителство допуска първата политичес-
ка грешка за делене на Македония. През май то подписва договор и с
Гърция, в който обаче не се уточняват бъдещите граници между двете
страни. В навечерието на войната към Съюза се присъединява и Черна
гора.
Едновременно с дипломатическата, започва военната и психо-
логическа подготовка на България за войната. Тя не е трудна. Балканс-
ките сили имат военно превъзходство. Срещу Турската едномилионна
армия само България мобилизира 600 хиляди войници, а Сърбия и
Гърция около 430 хиляди, без армията на Черна гора.
Войната започва на 5 октомври 1912 год. Тази война, подобно
на войната от 1885 год., се желае и подкрепя от целия народ. Най-пъ-
лен израз на патриотичното въодушевление дава опълченското дви-
жение. Преди започване на военните действия, през българо-турската
граница преминават повече от 90 чети. Към българската армия се фор-
мира и Македоно - Одринско опълчение. Броят на партизаните и
опълченците достигат 17 000 души. Дружините на опълчението са но-
сели землячески названия - Дебърска, Скопска, Солунска, Битолска,
Одринска, Прилепска и т.н.
През тази война спасовци служат в 12-ти Старозагорски, 30-ти
Маришки, 23-ти Казанлъшки и 50-ти резервен полк. Тези поделения
участват в обсадата и щурмуването на Одрин. Основните сили на бъл-
гарската армия са били на най-важния и решаващ Тракийски фронт.
Първият убит спасовец още при навлизането на нашите войски в Тур-
ция е Таньо Делчев Ватев. За кратко време турците претърпяват вое-
нен разгром. Шест денонощия българските войски настъпват без съп-
ротива.
Поражението на турските войски от Тракийския фронт е решило

Стр. 320
вече хода на войната и по другите участъци. На 29 октомври Турция
предлага мир. Фердинанд скрива телеграмата от Правителството и на-
режда да бъде атакувана Чаталджанската крепост, пропускайки бла-
гоприятния момент за победоносното и кратко завършване на война-
та.
Но настъплението на българските войски при Чаталджа е спря-
но. Едва тогава Фердинанд се съгласява с предложението на Турция да
отстъпи всички европейски владения, с изключение малка територия
от Тракия, източно от линията Мидия - Епос. Притисната, Турция се
съгласява, но извършеният преврат на 9 януари 1913 год. от милита-
ристичните среди на младо турците осуетява постигнатото споразуме-
ние. Военните действия се подновяват. Голямото сражение обаче за
Одринската крепост окончателно сломява турската съпротива. Тя е об-
садена още в края на октомври 1912 год. Използването на самолети за
разузнаване и направление на огъня на артилерията предизвиква го-
ляма паника сред турската армия и населението. На 13 март, след
предварителна артилерийска подготовка, започва нощна атака с щурм
на нож. Турците се предават.
В битката за Одрин са убити 21спасовци:
Васил Петков Гьонев (Плашилото),
Иван Петков Гьонев (Плашилото),
Делчо Георгиев Гьонев,
Вичо Стоянов Гьонев,
Видьо Колев Гьонев,
Петър Минчев Чакакчиев,
Кольо Минчев Чакакчиев,
Кольо Делчев Чакакчиев,
Делчо Иванов Дойчев, Георги Енчев Дойчев,
Георги Нончев Дянкобоев,
Жельо Георгиев Здравчев,
Иван Маринов Иванов,
Иван Колев Павлов,
Кольо Ангелов Колев,
Кольо Иванов Маринов,
Недьо Митев Монев,
Таньо Троев Монев,
Таньо Жеков Чукалов,
Тотьо Маринов Терзиев и

Стр. 321
 Христо Станев Терзиев.
От имената и фамилиите може да се съди, че в Одрин са заги-
нали братята Васил и Иван Петкови Гьоневи. Но от този род са загина-
ли още трима човека. Загинали са и братята Кольо и Петър Минчеви
Чакакчиеви.
В началото на април 1913 год. турското правителство иска второ
примирие, което довежда до подписването на Лондонския мирен до-
говор на 17 май 1913 год. Този мирен договор узаконява само общото
освобождение на поробените от Турция Балкански земи. На албански-
те територии се образува самостоятелна държава. Останалите земи
трябвало да бъдат разпределени. Сърбия иска по-голяма част от бъл-
гарските земи в Македония, защото за тяхното освобождаване била
пролята сръбска кръв и като компенсация за това, че Австро - Унгария
била отрязала нейния изход към Адриатическо море. Черна гора под-
крепя Сърбия. А претенциите на Гърция засягат само български тери-
тории. Още преди мира с Турция, Сърбия и Гърция водели преговори
против България. Те отказват да отстъпят заетите от тях български зе-
ми.

3. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА (1913 г.)

От Балканската война победена и ощетена остава Турция. Но и
България не печели никаква територия. Облагодетелствани остават
нейните съюзници - най-вече Сърбия и Гърция. От българската терито-
рия Македония остава в Сърбия, а Тракия - в Гърция.
По това време се получават сведения от Македония за терорис-
тически акции на сръбските и гръцките войски срещу българското на-
селение. Това предизвиква основателно народно възмущение. Засил-
ва се движението на българското население срещу сръбските окупаци-
онни власти в Тиквешко и други части на Македония. На 15 юни 1913
год. в Неготино и Кавадарци избухва въстание на българското населе-
ние против окупационните власти.
Фердинанд се оказва податлив на провокацията. Без чувство за
реалност, като разчита на подкрепата на Берлин и Виена, Фердинанд
дислоцира в началото на юни 500 хилядна българска армия по грани-
ците на Сърбия и Гърция. Българският монарх не се съобразява, че
против България са още Румъния и Турция и че срещу изтощената бъл-
гарска армия ще се насочи много по-голяма военна сила. При такава
обстановка на 16 юни е дадена заповед за настъпление. Тази авантю-

Стр. 322
ристична постъпка е била остро осъдена от българската общественост.
Срещу това решение се противопоставя и целия Министерски съвет,
както и голяма част от военните. На 18 юни се дава нареждане за спи-
ране на военните действия. Но Сърбия и Гърция не искат да пропуснат
благоприятния повод да осъществят тайния си договор. Отначало гръ-
цката армия изтласква българските части на север, по течението на
Струма, а сръбските войски настъпват към Кюстендил. Новият замест-
ник командващ Радко Димитриев съумява да пресече тяхното настъп-
ление. Едно великолепно разположение на бойните сили по планинс-
ките възвишения в северните райони на Кресна, поставя гръцките вой-
ски в "чувал", заплашвайки ги с пълен погром. Но по другите два фрон-
та не се организира съпротива. Румънските части достигат безпрепятс-
твено до София. Подобна обстановка се създава и в Югоизточна Бълга-
рия, където настъпват турските войски. Правителството на Данев пода-
ва оставка. Фердинанд моли за мир и издига на власт германофилска-
та либерална партия на Радославов, която подписа Букурещкия мирен
договор на 28 юли 1913 г.
През тази война спасовци са мобилизирани в 12-ти Балкански
пехотен полк - Стара Загора, 30-ти пехотен Шейновски полк - Търново
Сеймен, 23-ти Шипченски пехотен полк - Казанлък и 50-ти резервен
технически полк и участват в боевете в Македония и Гърция. В тази
война Спасово дава четири жертви.
В Македония са убити:
Тотьо Станев Терзиев и
Дойчо Гьончев Енчев,
а Костадин Сандев умира от заболяване.
В Гърция, в гр.Серес умира от заболяване фелдфебелът Стоян
Георгиев Костов.

4. ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1914-1918)

Първата световна война избухва през 1914 г. На 1 август Герма-
ния обявява война първо на Русия, а след това на Франция. Когато гер-
манците навлизат на 4 август в Белгия, Англия също се намесва. Така
се слага началото на Първата световна империалистическа война. Тя се
води между две империалистически групировки: Антантата (Англия,
Франция и Русия) и Централните сили (Германия, Австро - Унгария и
Италия). С участието на Япония, Китай и САЩ, войната става световна.
Непреодолимите противоречия за разпределението на света между

Стр. 323
големите империалистически държави я правят неизбежна.
При започването на войната България обявява неутралитет. Но
географското разположение на нашата страна засилва нейното значе-
ние за хода и развоя на военните действия. Затова Великите сили от
двата лагера полагат големи усилия, за да я привлекат на своя страна.
Обстоятелството, че само една година преди започването на световна-
та война България преживя национална катастрофа и българските об-
ласти наново бяха заграбени от Балканските й съседи, създава у мо-
нарха и правителството психоза за реванш и възвръщане на ограбени-
те земи. Затова външно-политическата ориентация на България в най-
голяма етапен зависи от това, кой от блоковете ще гарантира нацио-
налното й обединение. Антантата не поема пълни гаранции за изпъл-
нението на всички български искания. Франция, която има в Сърбия и
Гърция огромни капиталовложения, естествено трябва да има предвид
техните интереси. Връзките на Фердинанд с Виена и Берлин също му
дават сериозно основание за колебание. А едно руско влияние, въпре-
ки съюзническите отношения в Антантата, бе нежелателно за Франция.
и Англия: Затова на българските претенции да се изпратят в Македо-
ния български войници, Антантата предлага своя окупация и връщане-
то на земите на България се поставя в зависимост от компенсацията,
която биха могли да получат Сърбия и Гърция от Австро - Унгария и
Турция. На първо време, на България се обещава да се дадат Кавала и
земите при Мидия - Енос, ако тя незабавно започне военни действия
срещу Турция.
А предстоящото настъпление срещу Сърбия и победите на гер-
манците през лятото и есента на 1915 год., както и провалът на Англо-
Френската офанзива при Дарданелите създават впечатление, че са въз-
никнали благоприятни условия за възвръщане на заграбените българ-
ски територии в Македония и Тракия. На 6 септември 1915 год. е под-
писан съюзнически договор с Германия.
На 1.10.1915 год. правителството на Радославов обявява война
на Сърбия, а два дни по-късно, Франция и Англия обявяват война на
България. Така страната е въвлечена в една от най-продължителните и
най-тежки войни, които нашата история познава.
Народът не желае тази война. Той я възприема като ненужна и
натрапена. У него няма нито помен от ентусиазма на Сръбско-Българс-
ката и Балканска война. Докато по време на Балканската война почти
всички българи, които следват в чужбина, бързат да се върнат и арми-

Стр. 324
ята, сега голяма част от мобилизираните отказват да отидат в казарма-
та. От официалните съобщения, които военните органи дават през
1917 год., техният брой надхвърля 10 000 души. Това принуждава пра-
вителството още в първите дни на войната да организира военни съ-
дилища.
Причините за недоволството са все още пресните спомени от
миналите две войни, когато спечеленото от войниците в тежки геро-
ични боеве е пожертвано с лека ръка от управляващите. Освен това
народът се съмнява в правилността на избора, направен от правителс-
твото. Преди войната България е поканена да се присъедини към Фра-
нция и Англия, или пък да запази неутралитет. Правителството на Ра-
дославов взема противно решение. То включва България на страната
на Германия под предлог, че тя дава най-сигурни гаранции за възвръ-
щане на отнетите през Междусъюзническата война български земи.
Не на последно място като причина за недоволството стоят и
дълбоките чувства на признателност към руския народ, който с цената
на големи жертви бе постигнал освобождението ни от турско иго. През
Първата световна война Русия е застанала на страната на Съглашение-
то и едно нежелателно сблъскване с нея бе напълно възможно. Това и
действително става година по-късно, когато руската армия идва в Доб-
руджа, за да окаже помощ на румънските войски срещу българските.
За водене на бойните действия са сформирани две армии и ед-
на самостоятелна дивизия.
Спасовци са мобилизирани в 30-ти и 55-ти пехотни полкове, ко-
ито влизат в Осма Тунджанска дивизия. В 55-ти полк като запасен офи-
цер служи и учителят Саво Илиев Савов, като ротен командир на 4-та
рота.
Във военните действия спасовци включени в 8-ма Тунджанска
дивизия най-напред влизат в боевете, за завземане на гр. Алексинац и
Моравско. Боевете са ожесточени и българската армия, макар и при-
добила вече боен опит, понася големи загуби. Първият убит спасовец
още при навлизане на войските в Сърбия е Тодор Иванов Нецов.
След триседмични боеве са завзети Пирот и Ниш. Нашата армия
достига бреговете на река Морава. Сръбската армия, притисната от
две страни - от австро-унгарци и българи - е принудена да напусне то-
зи фронт. Тунджанската дивизия е дислоцирана на Южния фронт в
Македония и участва в най-тежките сражения при Завоя на река Черна
и на връх Каймакчалан.

Стр. 325
 В боевете при завоя на р.Черна загиват 13 спасовци:
Вичо Димов Бончев,
Георги Минев Гинишев,
Делчо Танев Митев,
Делчо Тодоров Кутелов,
Димо Манолов Савов,
Жельо Стоянов Танчев,
Койо Петров Миньоколчев,
Кольо Манев Манчевидев,
Стоил Бонев Бончев,
Ганьо Петров Вангов,
Тодор Славков Нонков,
Тоньо Славов Тонев и
Тотьо Русев Нейков.
За сражението на връх Каймакчалан дядо Вичо Бонев съчинява
песен по разказите на спасовци, участници в сражението. Тази песен
става популярна и се пее и извън пределите на Чирпанско.
В Македония от англо-френските войски войната се превръща в
позиционна, става продължителна и изтощителна. Войниците оголя-
ват, храната не достига, ежедневно даваните жертви стават все по-
многобройни.
От спомените на Саво Илиев се разбира, че 55-ти полк влиза в
най-тежки кръвопролитни сражения. Убит е командирът на полка,
много офицери и войници. Командването решава той да бъде изтеглен
от фронтовата линия и да остане като резерв на дивизията. На негово
място са изпратени 39-ти и 40-ти полкове. Те обаче биват разбити за 3
дни. Командването решава отново да върне на фронтовата линия 55-
ти полк. Но противникът е все така мощен и нападателен. Жертвите са
много.
При Чиган падат убити 4-ма спасовци:
Кольо Славчев Коленцов,
Пеньо Минев Кисьов,
Русьо Стоянов Сакев и
Стоян Минчев Перпелиев.
Други четирима са убити при Полог:
Гено Савов Чукалов,
Гено Георгиев Чукалов,
Георги Тотев Васев и

Стр. 326
 Манол Танев Минчев.
При Битоля са убити шест човека:
Алекса Радев Рачев,
Видьо Русев Танев,
Вичо Неделчев Манчовидев,
Душо Петров Миньокалчев,
Иван Радев Нунев и
Стоян Бонев Дянкобоев.
Още двама спасовци са убити при Добро поле:
Миньо Колев Калчев и
Таньо Вичев Лесов - офицерски кандидат, последният убит спа-
совец в последния ден на войната, след пробива при Добро поле.
В боевете при Добро поле взема участие и Христо Тотев Мано-
лов като офицер от артилерията. Той проявява голяма храброст в тези
боеве. Освен това с тактиката си при отстъплението, той се проявява
като добър военен стратег. Запазва живота на войниците и невредима
материалната част. За тези му военно-стратегически заслуги е награ-
ден с Орден за храброст 1-ва степен.
Тук се проявяват и други двама спасовци - Маньо Танев Милчев
и Иван Пенев Пейков. Миньо Танев - подофицер, оръдеен командир в
конска батарея, проявява особена смелост. От противников снаряд из-
бухва пожар, който обхваща складирани артилерийски снаряди в бли-
зост до оръдието. Той бързо взема конско покривало и заедно с него
се хвърля върху снарядите. С покривката и тялото си задушава пожара.
Не допуска експлозия на снарядите, спасява своите другари и оръдие-
то. Целият е обгорен във висока степен. За този му героичен и смел
подвиг е награден с Орден за храброст 1-ва степен.
Другият тих и скромен спасовец - Иван Пенев Пейков - е бил
минохвъргач. На Добро поле при масирана атака на френско-сръбски-
те войски и врязване дълбоко в позициите на нашата войска, Пейков
сам, без другари, добре укрепен в скали, не отстъпва. Със силен мино-
хвъргачен обстрел прегражда пътя на неприятелските войски. Те са
принудени да отстъпят. Така той спасява от плен войсковата си част. За
тази му смела постъпка е награден също с Орден за храброст 1-ва сте-
пен.
Освен убитите, от фронта не са се завърнали още пет човека:
Пеньо Димитров Георгиев е бил пленен в Гърция и не се е за-
върнал.

Стр. 327
 Отболест почиват в Македония:
Алекса Радев Нунев и Георги Матев Монев.
Също от болест почива в Ниш Пеньо Генов Стойков, а при опе-
рация в Гюмюрджина умира Трою Митев Гинишев.
Общо през тази война Спасово дава 36 жертви.
От френските войски са пленени спасовците Боньо Димов Же-
лев и Наньо Петров Фъцинов, които след подписването на мирния до-
говор са освободени.
От ожесточените боеве полкът се стопява. На фронтовата линия
живи остават една незначителна част от войниците. Положението на
фронта е много тежко. Липсва облекло, продоволствие и снаряжение.
Войниците чувстват безизходността на войната. В същото време те по-
лучават мрачни новини от вътрешността. Загубите на жива сила са го-
леми, ротите, в които служат спасовци, губят над две трети от личния
си състав. Всичко това предизвиква недоволство. Започва брожение
между войниците, неподчинение на командирите и напускане на фро-
нтовата линия. При тази тежка за полка обстановка, през 1916 год. гру-
па войници, все от Чирпанските села, между които и спасовеца Илия
Тодоров Ватев, решават да напуснат фронта и се върнат в околностите
на селата си и там водят нелегален живот до завършване на войната.
Към същата група по-късно сам пожелал да се присъедини и
друг спасовец - Еньо Златанов. Напуснали частта си и потеглили към
родните си места, но били заловени още там, близко до фронта, някъ-
де към Битоля. Заловени, те са дадени на военен съд. Всички били
осъдени на смърт. При местеното си едно място на друго, Илия Ватев
успява да избяга и се насочил към противника на юг. Успял да премине
нашата фронтова линия и се предал па противниковите части. Друга-
рите му, включително Еньо Златанов, били разстреляни. Смъртните
присъди се изпълнявали на групи по 7-8 войника пред полка за нази-
дание.
Илия Ватев е уговарял Еньо Златанов да върви е него, но той се
отказал. След приключване на войната 1918 год. Илия Ватев се завръ-
ща в Спасово. Засегнала го амнистията. Той живя до 93-годишна въз-
раст, с добро здраве и висок дух.
Войниците с по-леки нарушения са били осъдени на 9 години
строг тъмничен затвор, който трябвало да излежат след края на война-
та.
От тази война инвалиди остават:

Стр. 328
 Киро Делев Киров - ампутирана дясна ръка под раменната ста-
ва;
Стефан Илиев Нешев - ампутиран десен крак под бедрената
става;
Ноньо Петров Миньокалчев - инвалид с дясната ръка; Миньо
Петров Миньокалчев - с голяма перфорация на черепа.
Трудностите са не само на фронта, но и в селото. Населението
на Спасово търпи всички несгоди и лишения на военното време. Вой-
ната поглъща основната работна сила - мъжете. В последните години
мобилизираните в армията на фронта и тила обхваща около 39% от
мъжкото население от селото. Освен това, за нуждите на войската е
реквизиран много едър рогат добитък и коне. Поради недостатъчната
обработка на земята са намалели добивите. Хранителните продукти на
сто души от населението през 1918 год. са намалени на 37% в сравне-
ние с тези през 1911 год.
Освен това, още от първата година на войната Германия, лише-
на от достатъчно селскостопанско производство, слага ръка на голяма
част от хранителните продукти. За там отиват сиренето, кашкавалът,
големи количества от зърнените храни и др.
Въвежда се непозната дотогава купонна система. Дажбите са ог-
раничени до краен предел. Хлебната дажба спада до З00 г. на човек.
При това в последните години на войната хлябът се меси от ечемично
брашно, с примес на просо и трици. Останалите хранителни продукти -
захар, растително масло, сирене и други се дават още по-рядко и в
още по-ограничени количества. Липсват платове, гьон и кожи за цър-
вули.
Цените на стоките стават много високи. Хлябът поскъпва над че-
тири пъти, месото - 7-8 пъти, сланината - 10 пъти, фасулът и газта - 11
пъти.
Поради отсъствието на най-работоспособните мъже от селото
земеделието запада. Това е било особено чувствително за някои се-
мейства, в които е останала само жената с дребни деца и изнемощели
стари хора. Положението се влошавало и от липса на справедливост
при реквизирането на селскостопанските произведения и работния до-
битък. Създадени са благоприятни условия за хората със спекулативен
дух. За спекулантите войната е донесла само печалба, а за другите -
смърт и разруха.
Системата за реквизирането се е основавала главно на притежа-

Стр. 329
ваните декари и с какви култури те са били засети. В крайна сметка се е
гледало и какво има в хамбара. Затова криенето на храните в скрива-
лища е било масово явление в селото.
След края на войната в Спасово били настанени няколко семей-
ства бежанци от Солунско. Те престояли няколко години в селото след
което се изселили в Асеновградско при свои роднини, също бежанци.
Един от тези бежанци, дядо Велин, е станал селски пастир на магарета
и свине, а членовете на семейството му, както и други бежанци, са ра-
ботили ратайска или слугинска работа из селото. От страна на общинс-
ката власт не е проявена грижа за облекчаване на тежкото им състоя-
ние.
Както винаги в подобни случаи, нищетата сплотява бедното и
трудово население, но то не може да излезе от тежкото си материално
състояние и след приключване на войната. Някои търсят изход от това
състояние, като отиват в Америка да спечелят пари. За Америка зами-
нават 16 спасовци, неколцина от които остават да работят до десет го-
дини.
От тях девет успяват да се завърнат в родното си село:
Боньо Петров Бончев,
Делчо Петров Вангов,
Делчо Неделчев Неделчев,
Душо Георгиев Душев,
Георги Танев,
Марин Минев Чучулигов,
Марин Минев Славов,
Стефан Русев Пейков и
Христо Маринов Ринков.
Не могли да се завърнат шест човека:
Боньо Колев Шкомбелов,
Дельо Нанков,
Димитър Генов Манолов,
Миньо Василев,
Слави Минев Славов.
Те умират от заболявания, пък може би от трудови злополуки.
Остават да живеят там:
Кольо Радев Дойчев и
Душо Маринов, който умира през 1965 г.

Стр. 330
 5. ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА (1939-1945 год.)
Хитлеристкото нашествие срещу Полша на 1 септември 1939 г.
постави началото на Втората световна война. Тя започна като война
между самите капиталистически държави. СССР остана неутрален.
Монархът и правителството на Кьосеиванов поддържат тесни
икономически и политически връзки с Германия, но по отношение на
войната се държат предпазливо. Кьосеиванов обявява, че ще поддър-
жа политика на неутралитет към войната. Няма никаква гаранция за
нейния ход и най-вече за изхода й.
Новоизбраното правителство на Богдан Филов през 1940 год. и
началото на 1941 год. дава само принципно съгласие за присъединя-
ване към тристранния пакт (Германия, Италия и Япония). Царят и пра-
вителството бяха предпочели по всяка вероятност да запазят военен
неутралитет, като подпомагат Германия само икономически и полити-
чески, без да се намесват пряко във военните действия.
През това време обаче хитлеристките войски са струпани на Ду-
нава. Правителството трябва да реши дали да пусне немските войски
свободно да минат през България, или да нахлуят насилствено в стра-
ната. Натискът от страна на хитлеристкото правителство е голям. Мо-
нархът и правителството са принудени и официално на 1.03.1941 год.
се присъединяват към пакта. По този начин България избягва войната с
Германия. Немските войски, които преминават през Българска земя и
се разполагат временно на нея, не изпълняват окупационни функции.
Запазва се правителството и държавния апарат.
В началото на 1943 год. под непосредственото впечатление на
Сталинградската битка цар Борис III и правителството на Филов реша-
ват да избегнат допълнителни обвързвания с Германия и да потърсят
таен неофициален контакт със САЩ. Но на 28.08.1943 год. цар Борис III
почива от инфаркт или според други източници е бил отровен от тай-
ните германски служби. За цар е провъзгласен малолетният му син
Симеон II, който управлява с регентство.
През лятото на 1944 год. икономическата криза в страната още
повече се влошава. Липсват суровини и материали. Закриват се много
предприятия. Безработицата се увеличава. Цените, растат, а спекулата
се разширява. Въведена е купонна система и въпреки това дажбите
намаляват. Мобилизацията на мъжете и реквизирането на конете спъ-
ва селскостопанското производство.
Правителството изпада в безизходица и не може да се справи с

Стр. 331
постоянно изострящата се криза и е невъзможно да се спре ограбване-
то на народното стопанство от немската армия, нито пък бомбардиро-
вките на англо-американската авиация.
Трудещите се и особено селяните реагират срещу трагичното си
положение. По селата масово се саботират разпоредбите на властта.
Провалят се реквизициите, събирането на нарядите и пр.
Сред правителството на Божилов се появява раздвоение, което
води до оставката му. С неуспех приключват опитите да се състави но-
во правителство, което да следва неизменно външната политика. На 1
юни, в изключително напрегната международна обстановка, се назна-
чава правителство начело с Иван Багрянов, което чрез привидни отс-
тъпки пред антифашистките сили - вътре и вън от страната - трябвало
да съхрани режима и строя. То е принудено да съчетава демагогските
обещания за демократизация с неотслабващ терор срещу антифашист-
кото движение.
На 2 септември се назначава ново правителство начело с Конс-
тантин Муравиев - един от водачите на БЗНС - Врабча 1. Освен БЗНС, в
него са представени Демократическата партия и някогашната народня-
шка партия, а във външната си политика се ориентират към САЩ и Анг-
лия.
Току-що установена и още неукрепнала властта след 9.09.1944 г.
България влиза във война с Германия. От Спасово за фронта са моби-
лизирани 87 човека:
1. Андон Тодоров Нонков -род. 1916 г. редник
2. Бальо Иванов Енев -род. 1926 г. редник
3. Боньо Петров Видев -род. 1912 г. подофицер
4. Васил Минев Каракашев -род. 1921 г. редник
5. Видьо Петров Стоянов -род. 1922 г. редник
6. Видьо Душев Петров -род. 1912 г. редник
7. Видьо Димитров Станев -род. 1919 г. редник
8. Вичо Иванов Вичев -род. 1919 г. редник
9. Вътьо Пеев Вътев -род. 1919 г. подофицер
10. Гено Христев -род. 1922 г. капитан.
11. Георги Видев Георгиев -род. 1919 г. редник
12. Георги Стоянов Георгиев -род. 1924 г. редник
13. Георги Илиев Танев -род. 1912 г. редник
14. Георги Иванов Костов -род. 1914 г. к.подофицер
15. Гено Стоянов Русев -род. 1919 г. редник

Стр. 332
16. Георги Делчев Нончев -род. 1918 г. редник
17. Димо Бонев Димов -род. 1919 г. подофицер
18. Димо Желев Димов -род. 1916 г. редник
19. Димо Желев Ненов -род. 1916 г. редник
20. Делчо Жеков Савов -род. 1923 г. редник
21. Делчо Иванов Деков -род. 1912 г. редник
22. Данчо Тотев Данчев -род. 1923 г. редник
23. Дичо Видев Дичев -род. 1909 г. редник
24. Делчо Запрянов Делчев -род. 1922 г. к. подофицер
25. Дойчо Нанев Ненов -род. 1920 г. фелдфебел
26. Димо Тодоров Димов -род. 1912 г. редник
27. Димитър Минев Тодоров -род. 1920 г. редник
28. Димитър Делчев Балев -род. 1922 г. редник
29. Данчо Троев Русев -род. 1914 г. редник
30. Делчо Танев Васев -род. 1913 г. редник
31. Делчо Георгиев Шошев -род. 1916 г. редник
32. Димитър Иванов Димитров -род. 1923 г. редник
33. Еньо Димитров Енев -род. 1918 г. редник
34. Еньо Иванов Донев -род. 1922 г. редник
35. Еньо Андонов Енев -род. 1921 г. редник
36. Желязко Петров Танев -род. 1912 г. редник
37. Жельо Тотев Запрянов -род. 1917 г. редник
38. Запрян Тотев Запрянов -род. 1915 г. редник
39. Запрян Алексов Запрянов -род. 1921 г. редник
40. Запрян Златанов Даков -род. 1916 г. редник
41. Иван Николов Нечев -род. 1922 г. редник
42. Иван Тотев Алексов -род. 1915 г. редник
43. Иван Пенев Троев -род. 1912 г. редник
44. Иван Иванов Енев -род. 1914 г. редник
45. Иван Иванов Бешев -род: 1919 г. редник
46. Иван Стоянов Бонев -род. 1911 г. редник
47. Иван Жеков Савов -род. 1920 г. редник
48. Илия Цонев Петров -род. 1920 г. редник
49. Кольо Добрев Георгиев -род. 1911 г. редник
50. Кольо Иванов Донев -род. 1924 г. редник
51. Кольо Радев Иванов -род. 1919 г. редник
52. Марин Манев Танев -род. 1921 г. офицер
53. Мильо Вълчанов Колев -род. 1919 г. редник

Стр. 333
 54. Манол Иванов Донев
55. Марин Танев Бешев
56. Марин Алексов Иванов
57. Миньо Джанков Вътев
58. Нечо Николов Колев
59. Нуньо Стефанов Ватев
60. Пейчо Танев Пеев
61. Петър Маринов Петров
62. Петър Василев Радев
63. 1етко Гочев Димитров
64. Пейчо Танев Ангелов
65. Ради Минев Радев
66. Русьо Танев Видев.
67. Русьо Видев Русев
68. Саво Жеков Савов
69. Слави Делчев Танев
70. Стоян Видев Танев
71. Саво Иванов Донев
72. Стоян Делчев Тончев
73. Стоян Радев Стоянов
74. Стоян Танев Славов
75. Таньо Минев Чучулигов
76. Таньо Видев Георгиев
77. Таньо Илиев Хъшев
78. Таньо Добрев Петев
79. Таньо Георгиев Генов
80. Таньо Маринов Петров
81. Таньо Бонев Димов
82. Таньо Иванов Милев
83. Тодор Танев Тончев
84. Тотьо Иванов Колев
85. Таньо Тотев Терзиев
86. Тодор Желязков Тодоров
87. Христо Танев Христов
Участието на спасовци в тази война има патриотичен и интерна-
ционален характер. Получават се мобилизационни и за коне, нужни на
армията. Мобилизираните коне се откарват от стопаните си в Кърджа-
ли, Крумовград, Ардино и други.
Стр. 334
-род. 1919 г. редник
-род. 1919 г. редник
-род. 1920 г. редник
-род. 1920 г. редник
-род. 1918 г. редник
-род. 1921 г. редник
-род. 1919 г. редник
-род. 1912 г. редник
-род. 1914 г. редник
-род. 1910 г. редник
-род. 1923 г. редник
-род. 1921 г. редник
-род. 1921 г. редник
-род. 1913 г. редник
-род. 1917 г. редник
-род. 1914 г. редник
-род. 1912 г. редник
-род. 1923 г. редник
-род. 1914 г. редник
-род. 1919 г. редник
-род. 1920 г. редник
-род. 1918 г. редник
-род. 1922 г редник
-род. 1913 г. редник
-род. 1915 г. редник
-род. 1920 г. редник
-род. 1917 г. редник
-род. 1922 г редник
-род. 1922 г. редник
-род. 1919 г. редник
-род. 1917 г. редник
-род. 1910 г. подофицер
-род. 1902 г. редник
-род. 1922 г. редник
 През това време се събират и организират доброволци за фрон-
та. От Спасово се записват 13 човека. Като доброволец от армията за
фронта се записва Таньо Минев Чучулигов. Атанас Дойчев Русев също
е мобилизиран в 10-та Родопска дивизия, която няма назначение да
заминава за фронта. Той се записва доброволно и заминава за фронта.
Взема участие в първата фаза на войната. Взема активно участие в бо-
евете при Балатонското езеро. Ангел Дойчев Иванов взема участие в
първата фаза на войната в Югославия. Той се записва доброволец като
ученик в гр. Сопот.
Доброволци за фронта се записват и младежите:
Илия Делчев Илиев,
Манол Илиев Вичев,
Нецо Христов Нецов,
Пеньо Даков Пенев,
Пейо Тодоров Пеев и
Таньо Тотев Бешев. Те са събрани в 12-та гвардейска дружина в
Стара Загора. Тук те трябвало да се запознаят с I единичните учения, да
бъдат кълнати, да се подготвят военно-тактически и изпратени на фро-
нта през втората фаза на войната. През това време се организира доб-
роволчески полк в Ловеч за фронта. От гвардейската дружина в Стара
Загора се искат 32 човека. Дружината е недоволна и се бунтува. Всички
настояват да заминат за фронта. Налага се да се хвърли жребий. Щас-
тие имат само трима спасовци - Нецо Христев, Пеньо Даков и Таньо То-
тев. В ново сформирания полк в Ловеч те престояват повече от месец,
но главното командване решава доброволците да останат в страната
по две съображения: че все още нямат необходимата военно-тактиче-
ска подготовка и това, че в страната, в тила има голяма нужда от тях.
Полкът е разформирован. Нецо Христев е изпратен за граничар
на гръцката граница, а Пеньо Даков и Таньо Тотев - на турската. Оста-
налите трима доброволци в Стара Загора също са разпределени за
други поделения. Манол Илиев и Пейо Тодоров са изпратени на турс-
ката граница. Илия Делчев, който е тежко ранен в крака при злополу-
ка, остава дълго време на лечение в Стара Загора.
Други четирима доброволци от Спасово са изпратени в Плов-
див:
Георги Сандев,
Манол Тотев Данчев,
Марин Тодоров Маринов и

Стр. 335
 Пейо Илиев Пеев.
През това време на територията на Южна Сърбия и Източна Ма-
кедония, Втора и Четвърта българска армия провеждат четири армей-
ски настъпателни операции: Нишката, Косовската, Страцинско-Кумано-
вската и Брегалнишко - Струмската. В ожесточени боеве с многоброен,
опитен и добре въоръжен противник, българските части проявяват ге-
роизъм и освобождават значителни югославски територии.
В края на 1944 год. се формира Първата българска армия, която
се изнася в района западно от Белград. Тя взема участие в Будапещен-
ската, Балатонската и Виенската операция на Трети Украински фронт.
На територията на Северна Югославия, Унгария и Източна Австрия,
българските части водят героични боеве. Сред забележителната Драв-
ска и Мурска операция, Първа българска армия енергично преследва
германските войски на запад и достига подножието на Алпите, където
се среща с предните части на Осма Английска армия.
Във войната загиналите, пленените и безследно изчезналите
български офицери, подофицери и войници, възлизат на 34 296 чове-
ка.
По време на Втората световна война Спасово е дало 7 жертви:
1. Фелдфебел Дойчо Нанев - на 25 години, убит в Унгария на
линията Маргит на 31.03.1945 год.

Фелдфебел Дойчо Нанев

Стр. 336
 2. Подофицер Вътьо Пеев Вътев - на 26 години, убит в Унгария,
Ястребец на 12.04.1945 год.

Подофицер Вътьо Пеев Вътев

3. Кандидат подофицер Еньо Андонов Енев на 24 години, убит

в Унгария на линията Маргит на 31.03.1945 год.,

Кандидат подофицер Еньо Андонов Енев

Стр. 337
 4. Кандидат подофицер Делчо Запрянов Делчев - 23 години,
убит в Унгария - Ястребец на 14.04.1945 год.

Кандидат подофицер Делчо Запрянов Делчев

5. Таньо Иванов Милев - 23 години, убит на линията Маргит на

31.103.1945 г.

Таньо Иванов Милев

Стр. 338
Чешма - паметник в чест на падналите във ІІ-та Световна война

Чешма - паметник - 2009 г.

Стр. 339
 В чест и памет на загиналите на фронта, селото построява чеш-
ма-паметник, на която са написани имената и местата, където са заги-
нали спасовците.
От фронта не се завръщат и безследно изчезват в Югославия
още двама спасовци:
Таньо Енев Чучулигов и

Димитър Георгиев Сандев.

Димитър Георгиев Сандев.

През първата фаза на войната в Югославия са пленени петима
спасовци:
Видьо Тодоров Славков,
Делчо Тодоров Васев,
Саво Танев Савов,
Таньо Бонев Петев и
Таньо Коев Мутанов.
След приключване на войната те се завръщат в селото.
На фронта са ранени седем човека.
Най-тежко е ранен Данчо Тотев Данчев - разкъсана е устната му
кухина и горната челюст. Извършвани са му няколко пластични опера-
ции.

Стр. 340
 Останалите шест са по-леко ранени, без да са им останали ин-
валидни последици:
Димитър Минев Димитров,
Георги Стоянов Георгиев,
Видьо Петров Стоянов,
Илия Нонев Петров,
Марин Минев Танев и
Таньо Бонев Димов.
Във войната като запасни офицери участват:
Гено Христев Генов и
Марин Минев Танев, стигнали до чин капитан.
През периода на Втората световна война Спасово живее напрег-
нат живот. За фронта трябва да се реквизират зърнени храни и фураж,
животни и месо за подпомагане на армията. Девизът е: "Победата се
кове на фронта и тила". Бедни и богати спасовци, всички подпомагат
фронта - едни с продукти, други с пари. Семействата, от които има фро-
нтоваци, не могат да засеят нивите си. Селото оказва помощ на тези
семейства. По-голямата част от кърската работа се извършва добро-
волно от младежите. Общата криза е голяма. Не достига нищо. Полу-
чаваните малки количества стоки в Селкооп, Съветът се стреми чрез
специална комисия да разпределя по най-справедлив начин. След по-
бедата на 9 май 1945 год. животът постепенно се нормализира.

V. ГЛАВА ПЕТА
ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ

1. ОСНОВАВАНЕ НА ПАРТИИ, ОРГАНИЗАЦИИ И КОАЛИЦИИ

След Освобождението политическият живот в страната е свър-
зан с изграждането на българската държава, международното й поло-
жение, приемане на конституцията, изборът на княз, развитието на
парламентарната система и формиране на политическите партии.
В българското общество се оформя едра търговско-лихварска
буржоазия, средна буржоазия, дребни занаятчии, селяни и работници.
На основата на класовото разслоение се оформят и политическите пар-
тии. Непосредствено след Освобождението се оформят две основни
партии -либералната партия (русофили), чийто привърженик е дребна-

Стр. 341
та буржоазия и консервативната партия (русофоби), изразител на ин-
тересите на едрата буржоазия.
Политиката на либералите е била страната да се управлява спо-
ред Търновската конституция. Тя изработва и внася демократични за-
кони за широко местно самоуправление, неограничени изборни права,
законът за съдене на министрите и др.
С избирането на Фердинанд за княз на България, започва поли-
тическата криза. Предстои да се утвърди диктатура на монарха и едра-
та буржоазия. Тази задача изпълнява Стамболов (1887-1894 г.), който
освен това успява бързо да стабилизира българската икономика.
Бившият революционер Стамболов безцеремонно се разправя с
политическите си противници. Затваря Каравелов в тъмница. Така се
отнася и към легалната опозиция на Радославов. Неговият режим е оп-
ределен като диктаторски.
В началото на 1901 год. се съставя коалиционно правителство от
демократическата и прогресивно-либералната партия. Но след избо-
рите за Народно събрание Каравелов си подава оставката и фактичес-
ки началото на новия век за политическо развитие на България започва
с управлението на прогресивно-либералната партия на Драган Цанков
и Ст. Данев. Тя изразявала интересите на дребните собственици, тър-
говците и промишлениците, занаятчиите, дребните служители и други,
формирайки се постепенно като партия на средните промишленици и
интелектуалци. Своето политическо верую тя изграждала на неизмен-
ни връзки с Русия и развитието на страната според Търновската конс-
титуция.
През 1903 год. на власт отново идват стамболовиските. Минис-
тър-председател става лидерът на стамболовата партия - Димитър Пет-
ков.
Политическият живот в българското общество след Освобожде-
нието дава отражение и в Спасово. Привърженици на големите бур-
жоазни партии стават богатите и предприемчиви селяни, проявяващи
интерес и към обществени прояви.
Най-силно влияние в Спасово имат демократическата и Стамбо-
ловата партия, но има и привърженици на консерваторите:
Тотьо Манолов - най-богатият човек в селото,
Иван Петров Желев,
Илия Савов Манолов,
Илия Нешев и

Стр. 342
 Иван Бонев.
Най-много привърженици са имали стамболовиските, водени от
Саво Танев Сивинов, с 200 дка земя.
Начело на Цанковата либерална партия са Димо Желев Танчев,
Иван Иванов Аврамов и др.
Членове на демократичната партия са били:
Стоян Димов Гьошев,
Таньо Славов Пеев,
Вичо Тонев Лесов и други.
По-късно на политическата сцена излиза и партията на Радосла-
вов, привърженик на която е Таньо Иванов Мутанов.
Членовете и привържениците на отделните партии, освен по
партийни убеждения, са се набирали и по роднински връзки, социална
обвързаност, материални интереси и др. По-голяма част от спасовци
заемат неутрални позиции. При изборите те гласуват съобразно конк-
ретната обстановка ту за една, ту за друга партия. Така до войните тези
партии са си разменяли властта в селото.
По-интелигентните, прогресивни и демократични хора в селото
стават привърженици на радикал-демократическата партия:
Жельо Даков Здравков,
Миньо Танев Милчев,
Миньо Стоянов Чучулигов,
Илия Неделчев,
Делчо Танев,
Стефан Илиев Нешев,
Миньо Бонев Милчев,
Велко Кушев,
Марин Христов Ринков,
Русьо Деков Русев,
Костадин Янкулов,
Запрян Тончев и др.
Повечето от тези спасовци, тогава младежи са били ученици на
Жельо Даков. През 1904 год. при учредяването на взаимоспомагател-
ното дружество "Нов живот" от новоизбрания Управителен съвет - 9
човека, двама са били социалисти, един от БЗНС, двама радикал-демо-
крати, един радославист, един народник и останалите двама - безпар-
тийни. Такава е била политическата мозайка в Спасово.
В страната, макар и бавно се развива капитализмът и успоредно

Стр. 343
с него се създава и нараства пролетариата. Едновременно с работни-
ческото движение започва да се развива и социалистическото движе-
ние. През 1891 г. на Бузлуджа се учредява Българска социалдемокра-
тическа партия.
До 1890 год. социализмът като идея в Спасово не е бил познат.
Едва към 1891/92 год., когато в България започва да се печата и издава
социалистическа книжнина, тази идея прониква и в Спасово. Първите
четци на социалистическа литература били Нейко Танев и Таньо Минев
Милчев.
За първия, който бил известен под името "машинарията" Нейко
разказват, че бил до толкова ученолюбив и любознателен, че си съз-
дал голяма за времето си библиотека от най-разнообразни книги. Той
четял не само у дома си, но и когато отивал на работа в полето или
другаде, винаги си носел по една книга, която през свободното време
четял. След неговата смърт жена му се омъжва за Иван Бонев - член на
консервативната партия. Той не може да понася тая социалистическа
литература, изнася я на хармана и я изгаря.
За втория - Таньо Минев Милчев - стари хора разказват, че пок-
рай другите вестници, обичал много да чете "Работнически вестник" и
списание "Труд", които излизали преди Балканската война. От тях той
научавал много неща за работническото движение, които разяснявал
на населението. От младежите по онова време (1897 и 1898 г.), най-
добре запознат с Марксическата литература бил Димитър Ненов Хъ-
шев - съученик на Жельо Даков.
Още като ученици в Казанлъшката гимназия, те основали уче-
нически марксически кръжок, с цел да разпространяват марксизма
между своите съученици. Макар че кръжокът съществувал тайно, към
края на следването им той бил разкрит от училищното ръководство.
Димитър Ненов и Жельо Даков били изключени. Първият отива в гр.
Пловдив, където много трудно постъпва в тамошната гимназия, която
успява да завърши, а втория - в Търново и там завършва последния
клас. След това Димитър Ненов се записва да следва Юридическия фа-
култет в София. Като крайно беден живее в голяма мизерия, разболява
се и умира от туберкулоза.
Образуването на местни дружби по селата се засилва след 1899
год., когато се провежда Първия конгрес на БЗНС.
В село Спасово БЗНС основава своя организация през 1903 год.
Неин ръководител става Миньо Славов, заможен селянин със 120 дка

Стр. 344
земя. БЗНС изгражда добре оформена организация, с предани членове
и повече идейни привърженици. В нея членуват Нейко Танев Ботев,
Георги Стоянов Нейков и др. Земеделците за пръв път спечелват власт-
та в селото през 1914 год., като вземат 5 от 7 съветнически места.
Втората национална катастрофа (1918 г.) означавала провал за
буржоазията. Предприемат се маневри, чрез които да се прежали вто-
ростепенното, да се запази главното и да се осигури бъдещето. Пръв
бил пожертван Фердинанд. Той е заставен да абдикира. На престола
се качва Борис III. Съставено е коалиционно правителство - народняци,
земеделци и широки социалисти.
Тези събития създават условия за активен политически живот.
Парламентарните избори през 1919 год. се спечелват от БЗНС, БКП и
БСДП. За първи път се очертава ляво мнозинство.
През октомври 1919 год. водачът на БЗНС Александър Стамбо-
лийски съставя правителство в коалиция с народната и прогресивно-
либералната партия.
Проведените нови избори през 1920 год. отново са спечелени
от БЗНС. Назначено е самостоятелно земеделско правителство, огла-
вявано от Александър Стамболийски.
БЗНС израства като най-масова партия с преобладаващо влия-
ние в селата. Членовете и съмишлениците му са дребни и главно сред-
ни селски стопани. Те образуват социалната база на лявото радикално
течение, начело на което стоят Александър Стамболийски и д-р Райко
Даскалов. В БЗНС членуват и доста заможни селяни. Те пък образуват
социалната база на десницата, която иска Земеделския съюз да се ори-
ентира и влезе в коалиция с буржоазните партии. Привърженик на то-
ва крило е бил нашият съселянин - Христо Тотев Манолов.
БЗНС се утвърждава като анти монархическа републиканска
партия. Земеделското правителство се старае да ограничи личния ре-
жим на царя.
В Спасово позициите на БЗНС също се засилват. За това помага и
Христо Тотев Манолов, министър на железниците и пощите в прави-
телството на Стамболийски. Христо Манолов, заедно с Томов и Турла-
ков, от десните си позиции, са атакували либерално-демократичните
позиции на Александър Стамболийски. По тези причини, през м.февру-
ари 1923 г. по решение на Върховния съвет на БЗНС, Христо Манолов е
изваден от правителството, заедно със сподвижниците си и изключен
от БЗНС. В селото се получава указание да бъде изключен от организа-

Стр. 345
цията. За Спасово, освен разгорещените политически дебати между
привържениците на Христо Манолов и тези на Стамболийски, спомен
от Христо Манолов остава спирката на ж.п. линия на шосето за Чирпан,
която за съжаление вече няма никакво икономическо значение.
Първата политическа изява на БКП в Спасово е участието на
партията в местните избори през м.август 1919 год. С листата на парти-
ята гласуват:
Илия Манолов Савов,
Тодор Василев Васев
Димитър Генов и
Иван Атанасов Кабаков.
В дюкяна на Ангел Минев започват да се събират идейни съ-
мишленици, между които повечето са млади, до 30-годишна възраст:
Илия Манолов Савов,
Димитър Генов Манолов,
Санди Георгиев,
Ангел Минев Ангелов,
Видьо Нанков,
Таньо Колев Гьошев,
Петър Георгиев Ангелов и др.
Най-възрастни, на 60 години, били Иван Атанасов Кабаков и То-
дор Василев Васев.

Санди Георгиев Сандев

Стр. 346
 Между всички най-активен е бил Димитър Генов, който разяс-
нява партийните идеи, агитира и убеждава за учредяване на партийна
организация. Така се стига до учредителното събрание на БКП. То се
провежда на 31.12.1919 год. Секретар на организацията става Санди
Георгиев Сандев. Завърналите се през следващата 1920 година от Аме-
рика Георги Сандев, Ради Дончев, Таньо Вътев и Нечо Бенев, също ста-
ват членове на партията.

Паметник на Основаването на БКП - 2009 г

Партийната организация заживява по-организиран живот едва

от 1921 год. Неин секретар през 1921-1923 год. е Петър Георгиев Анге-
лов. През този период партията е участвала в изборите с отделна чер-
вено-винеиа бюлетина, но не е успяла да спечели съветническо място.
Болшинството в изборите са печелели земеделците. Отношенията
между комунисти и земеделци в селото, както и в страната, са били
непостоянни. Те ту се влошавали, ту се подобрявали, в зависимост от
даваните указания "отгоре": През периода 1921-1923 год. са приети
нови членове на партията:

Стр. 347
 Делчо Димов Чочков,
Дельо Сандев,
Димитър Георгиев Сандев,
Илия Вичев Бончев,
Делчо Нанков,
Тоню Енев Чучулигов,
Иван Минев Вангов,
Станчо Тотев и др.
Революционната криза след Първата световна война се харак-
теризира с появата на фашистката идеология и политика. В Италия фа-
шистката партия на Мусолини завзема властта през 1922 година.
Българската буржоазия също търси ново идейно въоръжение
във фашизма. Създават се организации с фашистки принципи. През
1919 г. се създава тайна офицерска организация (Военна лига), която
обхваща голяма част от офицерството, възпитано в антидемократичен
и монархически дух. Образуват се (1920 г.) партиите:
Народен сговор,
Националистическата милитаристична организация Хан Кубрат
Конституционен блок, в който влиза цялата българска буржоа-
зия.
В парламентарните избори (1923 год.) БЗНС отново си осигурява
огромно мнозинство. Земеделските водачи смятат буржоазията за на-
пълно безсилна, а за свой противник - Комунистическата партия. БКП
също засилва идейната си борба срещу земеделското правителство.
Това създава благоприятна обстановка за заговорническа дейност. Ор-
ганизиран е преврат от военния съюз и "Народния сговор". Водач на
преврата през 1923 год. е проф. Александър Цанков.
Започва подготовката на Септемврийското въстание. В Спасово
идва Георги Димитров от с. Православ, бивш народен представител на
БЗНС. Провежда се събрание в дюкяна на Нейко Стоянов, на което се
избира председател на дружбата - Вичо Нонев Манолов, подпредседа-
тел Запрян Костадинов и секретар Тотьо Запрянов. Те решават да взе-
мат активно участие в подготвяното въстание.
Трудните условия на работа обединяват земеделци и комунисти
за общи действия. Те създават единен фронт. По това време и малко
по-късно, някои от левите земеделци, тъй наречените "земеделски ко-
мунисти", като Петко Христов и Делчо Русев, преминават към БКП.
По своя състав сговористкото правителство на Александър Цан-

Стр. 348
ков представлява коалиция от всички буржоазни партии, обединени
върху основата на враждебност към Земеделския съюз и Комунисти-
ческата партия. Със Закона за защита на държавата (ЗЗД) са забранени
БКП (т.с.) и БЗНС. От 1924 год. до 1926 год БЗНС и БКП са в нелегалност.
През този период дейността на БКП се състои в събиране и изпращане
на помощи на арестувани комунисти: Тодор Павлов в Кърджалийския
затвор, Райчо Каменджиев от Карлово в Пловдивския затвор, Йонко
Панов и Костадин П.Русенов (Червения поп) - във Варненския затвор и
др.
За да изпратят средства за подпомагане на партийния вестник
"Поглед", членовете на партийната организация ожънват 16 дка пше-
ница. Получените 8000 лв. организацията изпраща на редакцията на
вестника.
Негодуванието срещу "Кървавият професор" нараства. Трябва
да се създаде отдушник на народа. Цанков е пожертван. Провъзглася-
ва се нова политическа доктрина, чийто лозунг е бил кратката фраза на
Ляпчев: "Со кротце, со благо".
Става възможно изграждането на легални организации, наре-
чени "Независими работнически професионални съюзи". През 1927
год. се легализира дейността на работническата партия.
В Спасово се създава легална организация на работническата
партия от 36 члена. Учредителното събрание се провежда в дюкяна на
Златан Русев. За секретар , на организацията се избира Илия Манолов
Савов. Следващата 1928 година, по инициатива на прогресивния и об-
разован Делчо Генов Манолов, се изгражда и организация на РМС. Той
е студент в Тулуза, завърнал се в селото след заболяване от туберкуло-
за. Под негово влияние почти цялата младеж в селото участва в проя-
вите, организирани от младежката организация. През този период за
пръв път в изборите за общински съветници е избран кандидат на БКП
- Петър Георгиев Ангелов.
На общинските избори 1932 год. партията спечелва две съвет-
нически места - Георги Сандев и Илия Манолов, а земеделците едно -
Запрян Костадинов.
Икономическата криза през 1929-1930 година изостря класовата
борба. Демократическият сговор не е в състояние нито да преодолее
разединението сред буржоазията, нито да се справи с революционна-
та ситуация. Това безсилие на демократическия сговор благоприятства
изграждането през 1931 год. на опозиционна коалиция - Народен

Стр. 349
блок. В нея участват БЗНС, Демократичната партия, Радикалната пар-
тия и едно крило от Националдибералната партия. Проведените пар-
ламентарни избори се спечелват от Народния блок. Министър предсе-
дател става Александър Малинов.
През управлението на Народния блок се възстановява и стаби-
лизира стопанската политика в интерес на народа. Нараства ролята на
парламента. Създава се легално комунистическо движение. Направена
е частична политическа амнистия.
Осигуряват се условия за политически плурализъм. Но тази де-
мократичност е за кратко време.
Звено със съдействието на Военния съюз насилствено завзема
властта на 19 май 1934 год. Новото правителство е оглавено от Кимон
Георгиев.
Режимът на Кимон Георгиев въвежда дълбоки промени в дър-
жавното устройство и управление. Всички партии са разпуснати и е за-
бранена партийно-политическата дейност. Разпуснато е и Народното
събрание. Неговите функции се изземват от правителството. Със сис-
темата за назначаване на кметовете се ликвидира общинското само-
управление.
През 1935 год. царят назначава ново правителство, оглавявано
от Георги Кьосеиванов. Деветнадесет майският режим е ликвидиран,
но диктатурата е запазена.
Още в началото на Втората световна война (1939 г.) Георги Кьо-
сеиванов е отстранен. За министър председател царят избира профе-
сора по археология - Богдан Филов (15 февруари -1940 г.). Предприема
се ускорено доизграждане на фашистката държава. Засилен е репре-
сивният апарат за борба срещу антифашисткото движение.
Още с нахлуването на германската армия в СССР през 1941 год.
се започва подготовка за въоръжена борба срещу режима у нас.
Наред със създаването на Отечествения фронт се започва рабо-
та за обединяването на всички демократични сили.
До края на 1942 год. в страната са образувани около сто местни
отечественофронтовски комитета. В тази връзка през месец октомври
1942 год. от Пловдив е изпратен в Спасово Жельо Иванов Жеков - спа-
совец. Той поставя задачата на Георги Добрев Здравчев да организира
среща с прогресивните спасовци от БКП, БЗНС и безпартийни. Срещата
се провежда в дома на Георги Добрев. Пратеникът на Областният ко-
митет от Пловдив предлага незабавно да се учреди Отечественофрон-

Стр. 350
товска организация, която да обхване членовете на БКП, БЗНС и всички
прогресивни младежи и безпартийни. Учредява се нелегален ОФ ко-
митет. За негов председател е избран Георги Добрев Здравчев.

Жельо Иванов Жеков

През м.септември 1944 год. тази организация (ОФ) става масова

обществено-политическа организация. Тя е съставена от членове на
БКП, БЗНС и социалдемократи и безпартийни.

Георги Добрев Здравчев

По-сложен се оказва процесът на възстановяване и развитие на

партиите извън Отечествения фронт. Те също се легализират. Всяка от

Стр. 351
тях се стреми към бързо увеличение на своя състав и влияние, както и
към приспособяване на своите програми към новата обстановка. В
БЗНС и БРСДП възникват леви, десни и центристки групи, които пре-
търпяват сложна еволюция. Твърде съществена роля изиграват лиде-
рите Никола Петков и Григор Чешмеджиев. В националния съюз "Зве-
но" се обособява десница и силна радикално-демократическа група,
лидер на която става Кимон Георгиев..
Подготовката на парламентарните избори засилва противоре-
чията между управляващите партии. Десните и центристки сили в БЗНС
и БРСДП предизвикват разцепление в тези партии. През лятото на 1945
г. се обособяват партиите на така наречената "Лоялна опозиция" -
БЗНС "Никола Петков" и БРСДП (Обединена). Скоро след това възста-
новяват своите организации демократическата партия, част от която се
присъединява към Отечествения фронт, анархо-комунистическата фе-
дерация и други.
След утвърждаването на първата републиканска конституция
през 1947 год. от Великото народно събрание настъпват структурни
изменения в многопартийната система. Отечественият фронт се преус-
тройва в Единна обществено-политическа организация.
Тенденцията за по-тясно сплотяване на политическите сили в
България се прояви най-бързо във взаимоотношенията между БСП /к/
и БРСДП. През май 1948 год. двете партии се обединяват.
На своя конгрес през 1947 год. БЗНС признава ръководната роля
на БРП(к).
Задълбочаването на революционният процес и измененията в
структурата на многопартийната система се отразяват върху поведени-
ето и социалните функции на Народното събрание. "Звено" и Радикал-
ната партия се различавали по своята социална природа и заслуги в ре-
волюционните преобразования, но решават своята историческа съдба
почти по един и същи начин. През 1948 год. и началото на 1949 год.
„техните ръководни органи решават да се влеят в Отечествения фронт.
С оглед да се даде по-голям тласък на развитието на обществе-
ните и политически организации, се пристъпва към промени в разви-
тието и дейността им. През м.юли 1950 год. на национална партийна
конференция на БКП се поставя задачата партийните организации да
поемат на отчет и близък контрол масовите организации. На работа
във всички организации се изпращат членове на БКП. Ръководството
на ОФ също е оглавено от член на партията. През тази година ОФ се

Стр. 352
обединява със селския народен съвет.
Смятало се, че сливането на Отечественият фронт с народния
съвет ще допринесе за по-голямо укрепване на морално-политическо-
то единство на трудещите се в селото, че то ще доведе до по-активно
участие на непосредствените производители в държавното управле-
ние и по този начин ще се повдигне общественото начало при благоус-
трояването и хигиенизирането на селото. Ето защо за негов председа-
тел е издигнат секретарят на Общинския съвет Марийка Дончева Не-
цова, която ръководи тази организация до 1970 година.
От друга страна обаче, това сливане принизява ролята на отече-
ственофронтовската организация, намалява нейната активност. Тази
грешка е поправена през 1957 год. Отечественият фронт се отделя като
самостоятелна обществено-политическа организация.
Изградената комсомолска организация обхваща всички младе-
жи и се смята като деен помощник на партийната организация.
В селото се изграждат още редица организации - Съюз на бор-
ците против фашизма, Доброволна организация за съдействие на отб-
раната (ДОСО), Български народен женски съюз (БНЖС), Българо-
съветско дружество, дружество БЧК, Комитет за защита на мира и др.
Легалната партийна организация в селото се учредяв на 12.09.
1944 год. Първият партиен секретар е Петър Георгиев Ангелов. Парти-
ен секретар през 1945 год. е Душо Георгиев Душев, а след него (1946
г.) - Таньо Манев Чучулигов. През 1947 год. секретар е Димо Бонев
Димов.

Димо Бонев Димов.

Партийната организация в селото според принципа за изграж-

дане - териториален или производствен - неколкократно е разделяна и

Стр. 353
обединявана.
През 1948 год. партийните организации са две. Секретари са
Таньо Тодоров Славов - ТКЗС и Нуньо Стефанов Ватев - териториална.
Те се обединяват през 1949 год. Секретар е Димо Бонев. От 1950 до
1960 год. отново се разделят на две. Партийни секретари за 1950 год.
са Петко Христев - териториална и Ради Нончев - ТКЗС, 1952 до 1959
год. - Тотъо Русев Деков - териториална и ТКЗС - Ради Нончев Радев,
Тоньо Бонев Димов и Илия Пеев Вътев.

Тодор Минев Тодоров

От 1960 до 1963 г. партийните организации отново се сливат в

една, за партиен секретар е избран Нуньо Стефанов Ватев. През 1964
год. те пак се разделят на две. Така продължава до 1980 г. Секретари
на териториалната партийна организация се редуват: Пеньо Троев
(1964-1969 г,). Марийка Нецова (1970-1980 г.), а на производствената -
Тотка Стоянова, Манол Георгиев Събев, Тодор Минев. След 1980 год.
част от членовете на териториалната партийна организация премина-
ват към тази в ТКЗС, чийто партиен секретар остава Тодор Минев, кой-
то ръководи организацията повече от 20 години. В училището се учре-
дява нова партийна организация, чийто секретар е Пеньо Троев Пенев,
а след това - Миньо Христов Тонев.
Българският земеделски народен съюз, като прогресивна демо-
кратическа организация не е била толерирана от фашистката власт.
Нейните членове са били подлагани също на репресии, както тези на
БКП. От с. Спасово дългогодишният и активен член на БЗНС (Плана),
Алекса Запрянов Кушев, поради това, че е изразявал несъгласие с мно-

Стр. 354
го правителствени решения и действия, които публично критикувал, е
бил интерниран през 1941 г. в с. Одренци, Ивайловградска околия.
Българският земеделски народен съюз легализира своята дей-
ност през 1944 г. Първият негов председател в селото е Алекса Запря-
нов, а секретар - Петър Попов.

Димитър Златанов

През 1947 год. БЗНС се разделя на две организации. Крилото

"Плана" от БЗНС се оформя в БЗНС "Никола Петков". За негов предсе-
дател е избран Алекса Запрянов, а за секретар Ангел Иванов Стоев. Уч-
редява се и БЗНС "Никола Петков - младежки” от 34 човека, между ко-
ито Нечо Иванов, Иван Маринов, Троьо Георгиев и др. За председател
е избран Илия Стефанов Илиев, а за секретар Слави Илиев Славов.
Председател на БЗНС (казионен) за периода 1947-1955 год. е
Петър Попов. След него за председател е избран Андон Енев Попов
(1955-1957 г.). За периода 1958 - 1960 г. организацията се оглавява от
Димитър Златанов. От 1961 до 1970 г. неин председател е Иван Тотев
Ленков. Следващият ръководител е Троьо Георгиев (1971-1974 г.). През
1975 год. за председател е избран Нено Желев Ненов. Най-продължи-
телно време (от 1976 г. до 1991 г.) ръководител на БЗНС е Илия Танев
Ботев. Той добре ръководи и обединява организацията. Освен в БЗНС
като член на Пленума на общинската организация, той е бил и член на
Пленума на Окръжния комитет на БЗНС.
След 10 ноември 1989 год. в селото се учредява нова организа-
ция на БЗНС "Никола Петков" предимно от членовете на БЗНС "Никола
Петков - младежи” от 1947 год. За председател на организацията е из-
бран Нечо Иванов Бонев (1989 г.). След него организацията се оглавява

Стр. 355
от Слави Илиев Славов.

2. СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1923 ГОДИНА

След преврата на 9 юни 1923 година Висшият партиен съвет
прави оценка на злополучния неутралитет на БКП към съдбата на Бъл-
гарския земеделски народен съюз (БЗНС). През м. август се решава да
се премине към курс на въоръжено въстание. Тази подготовка обаче
изисква политическа инициативност за изграждане на нелегална воен-
на организация, за снабдяване с оръжие и др. Военната организация
трябвало да проведе в известност наличното оръжие и да осигури на-
бавяне на ново.
Във военната организация участват и членовете на лявото крило
на БЗНС. В Старозагорски окръг формирането на военната организация
започва още от 1920 год., но особено силно развитие тя получава през
1922. година, когато се подразбира опасността от преврат на буржоаз-
ните партии. Те са поддържани от руските контрареволюционни части
в България и Ванче Михайловските македонски банди. Това налага
бързо създаване на бойни ядра в цялата страна при осигурено пълно
единодействие между земеделци и комунисти.
В Стара Загора ръководител на военната организация е Тачо
Даскалов, а за Чирпан - Иван Ботушаров. Активността на военната ор-
ганизация се повишава след нелегалното съвещание, проведено в Но-
ва Загора и ръководено от Петко Енев.
Чирпанска околия е била разделена на няколко района, със съ-
ответни ръководители: Медовски, Свободенски, Меричлерски, Царс-
коселски и Винаровски. Цялата подготовка на въстанието се ръководи
от Градския комитет на Партията в Чирпан.
В Медовски район, към който е включено и Спасово, водач на
Единния фронт е Георги Димитров от с. Православ, бивш земеделски
народен представител. Дейно участие взема и видния земеделски де-
ец - Минчо Драндаревски от с. Верен.
По това време партиен секретар Спасово е Петър Георгиев Ан-
гелов. Той е извикан в Чирпан от околийския секретар на БКП - Янко
Иванов, от който получава инструктаж да се образува революционен
комитет в селото, който на подготвя хората за въстание. Още със зав-
ръщането си Петър Георгиев събира партийната организация и избират
революционен комитет - Петър Георгиев Ангелов, Георги Сандев и Та-
ньо Вътев Чучулигов.

Стр. 356
 В подготовката на въстанието в Спасово се включват много зе-
меделци и безпартийни. Започва снабдяване с оръжие, но това се
оказва много трудно. Събрани са само няколко пушки и пистолети.
Решението на Окръжния акционерен комитет е било въстание-
то да се вдигне на 19 срещу 20 септември. Съгласно плана е било пред-
видено в Чирпан да се атакуват Околийското управление заедно с по-
лицейския участък и гимназията, в която са били арестувани инициа-
торите на въстанието. Уточнени били бойните групи и техните ръково-
дители, времето и мястото на нападението, както и помощта, която ще
окажат селата.
На 20 септември рано сутринта, въстаниците от всички райони
потеглят за Чирпан. Както и при други подобни събития, Чирпан пак се
оказва най-неподготвен и неорганизиран. Най-рано е завзета властта в
с. Верен - рано сутринта на 20 септември. В 10 часа е установена работ-
ническо-селска власт в с. Медово, след това Чехларе, Радомир (Кольо
Мариново), Войниците, Малко Борисово, Голям дол, Православ, Долно
и Горно ново село, Нова махала, Славянин, Малко Дряново. Щабът на-
сочва сформираните бойни отряди повече от 300 души към Чирпан, ка-
то установяват работническо-селска власт и в намиращите се по пътя
му села - Горно Белево и Омурово. Във всяко село са назначени комен-
данти. Комендант в с. Изворово е Деньо Михов - земеделец.
Съгласно разработения план група земеделци от Спасово зами-
нават да охраняват гарата в Чирпан. Укриват се в местността Памуклу-
ка, източно от гарата. Бойната им задача се състояла в спирането на
един влак с два вагона войници и връщането му обратно в Стара Заго-
ра. Но властта на Цанков бързо се организира. Разбирайки това, въста-
ниците Вичо Нонев Манолов, Желязко Василев, Делчо Георгиев Чука-
лов, Нейко Стоянов, Нечо Колев Янкулов, Жельо Нанев, Нейко Танков,
Георги Стоянов, Пейо Вътев, Таньо Славов Митев, Делчо Иванов Васев,
Миньо Маринов Чучулигов, Делчо Неделчев и други, бързо се завръ-
щат в селото.
Въстаниците (на "Ягач" и "Бадемите") на 20 и 21 септември поч-
ти бездействат. Демонтирана е само част от ж.п. линията между Чир-
пан и Черна гора. Кольо Даскалов, един от организаторите на въстани-
ето, изпраща Иван Котулов и Георги Димитров в съседните села да съ-
бират още въстаници, макар че тези събрани от "Бадемите", надхвър-
лят повече от 1000 души. Задачата им е да отидат в Спасово и съседни-
те села, където влиянието на БЗНС е силно и да съберат още въстани-

Стр. 357
ци.
На 19 септември спасовци са в готовност и очакват нареждане
за вдигане на въстанието. На 21 септември сутринта в Спасово присти-
га Георги Димитров с група въстаници. Още рано сутринта той заварва
в общината нощните пазачи и ги заставя да извикат Георги Сандев, оп-
ределен за комендант на селото. Димитров нарежда пред пазачите на
Георги Сандев да заеме общината и да сложи патрули в покрайнините,
никой да не напуска селото. През това време част от въстаническата
група събира оръжието на пъдарите и някои по-заможни спасовци, ко-
ито имат оръжие.
Временната управа освобождава кмета - Иван Иванов Бешев - и
взема управлението и поддържа реда в селото през целия ден.Чуват
се гърмежи на оръдия към Черна гора. Комендантът Георги Сандев из-
праща Тотьо Запрянов и Станчо Тотев да отидат с коне към местността
"Бадемите" и да разузнаят каква е обстановката. Отивайки на място, те
разбират,, че въстаниците са отблъснати от ж.п. линията на "Ягач". Вед-
нъж разбити, те бързо отстъпват и се придвижват към "Бадемите" и
Средна гора.
В същия ден към 16-17 часа, комендантът Георги Сандев полу-
чава информация и от въстаник от с. Малко Тръново, пристигнал с кон.
Той докладвал, че въстаниците са разбити. През цялата нощ въстани-
ците в Спасово са в напрежение и тревога. Те цяла нощ бодърстват и
следят развоя на събитията. Ходят по улиците на селото и не могат да
се приберат в къщи. На сутринта са арестувани Георги Сандев, Петър
Георгиев Ангелов, Ради Дойчев, Таньо Вътев, Нечо Бонев, Нейко Стоя-
нов, Кольо Ненов и други.
Същия ден рано сутринта, Илия Манолов и Димитър Генов, съ-
що въстаници, решават да се приближат до Чирпан и разузнаят какво е
положението. От Спасовци разбират, че са предадени и че в Спасово
ще дойде полиция и войска да ги арестува. Те бързат да се върнат в
селото, за да предупредят другарите си, но в общината вместо тях за-
варват старите управници. Кметът нарежда да ги арестуват, но пъдари-
те отказват, като се страхуват, че те имат оръжие. Двамата въстаници
решават да се изтеглят в гората "Голоша" и оттам да наблюдават. Към
тях се присъединява и Санди Георгиев. Решават и отиват на "Караджи-
ковската чешма". Там те заварват Желязко Василев и Георги Стоянов.
Към тях се присъединяват Дончо Ненов и Слави Минев. Избитите въс-
таници стават вече седем. Те решават да не се предават. Вечерта се

Стр. 358
приближават до Спасово и чуват свирене с уста. Отиват при свирача и
разбират, че е пъдарина Наньо Ненов Хъшев. Той им предава молбата
на кмета Иван Иванов Бешев, че след като ги открие, да ги помоли да
се предадат, в противен случай полицията ще им запали къщите. Гру-
пата решава да не се предава. На следващата вечер при тях пак идва
пъдаринът със същата молба. Решението вече е взето. На следващата
сутрин те се предават в кметството, откъдето пъдарите ги отвеждат в
Околийското управление на полицията, където заварват своите друга-
ри спасовци. Щастлива случайност ги спасява от жестоки инквизиции.
Те са охранявани от войник-спасовец Тодор Пеев Славов. След около
два месена затвор в Стара Загора, те се връщат в родното си село.
Както вече бе споменато, на 21 септември отрядът е атакуван от
войскова част прехвърлена от Стара Загора и Чирпан. Артилерията под-
лага на силен огън местността "Бадемите". Завързва се кратко сраже-
ние. Пада убит един въстаник. Въпреки оказаната съпротива въстани-
ците са принудени да отстъпят към Средна гора, където се събират с
разбитите части, водени от Янко Иванов, Петко Иванов, Денчо Пенчев,
Делчо Бойчев и други. Така замисленото превземане на Чирпан не се
осъществява.
Въстанието завършва с поражение. Властта пристъпва към възс-
тановяване на своя режим във въстаналите селища. По селата и градо-
вете започват кървави отмъщения, незаконни убийства, грабежи и
много други безчинства. Арестувани са десетки хора.
В заключение трябва да се каже, че в Спасово подготовката за
въстанието се изразява във въоръжаване на евентуалните участници,
пълно разбирателство и единодействие между комунисти и земедел-
ци. Добро впечатление прави и обстоятелството, че по време на въста-
нието не се оказва никаква съпротива от властта, нито пък от страна на
въстаници, завзели за кратко време общината. Нещо повече, след не-
успеха възстановилата се управа се отнася много внимателно към пре-
далите се въстаници.
Макар, че през това въстание спасовци не са влезли във въоръ-
жена схватка с полицията, те демонстрират своята готовност да се сва-
ли режима на кървавия сговор и установи работническо-селска власт.

3. УЧАСТИЕ НА СПАСОВЦИ В АНТИФАШИСТКАТА БОРБА

За разлика от окупираните страни в Европа, въоръжената борба
в България не се насочва пряко срещу чуждия окупатор, а срещу собст-

Стр. 359
вената, фашизирана буржоазия. Въоръжената борба има общо нацио-
нални, общо демократични и социални цели, с ясно изразен класов ха-
рактер.
В зависимост от хода на световната война и хода на военните
действия на Източния фронт, въоръжената борба преминава през три
главни етапа. Първият - от края на юни 1941 г. до началото на 1943 г.
Той съвпада с един благоприятен за фашистка Германия ход на война-
та и с относителна стабилност на фашистката диктатура у нас.
Вторият етап - от началото на 1943 г. до лятото на 1944 г. започ-
ва прелом в хода на войната и вътрешна криза в българското общест-
во.
Третият етап съвпада с началото на освободителния поход на
Съветската армия и с узряването на революционната ситуация в бъл-
гарското общество.
През тези периоди чрез нелегалния печат - вестници, бюлетини,
позиви, писма, директиви и радиостанция "Христо Ботев", се дава ин-
формация за вътрешните и международни събития, положението на
Източния фронт и други. Тази пропаганда поощрява идеологическата и
въоръжена борба.
Първият партизанин - Иван Козарев - от с. Добринище, излиза
още на 27 юни 1941 година. Към него се присъединяват Никола Пара-
пунов и още трима. Те създават първата партизанска чета в Разложкия
край. Последват я Чехларската, Карловската и др.
Успехите на Червената армия и задълбочаващата се вътрешна
криза, създават благоприятни възможности за разрастване на въоръ-
жената борба. През 1942 год. значително нараства броят на партизанс-
ките чети и отряди. Разширява се яташката мрежа.
Основната форма на въоръжена борба през този период е бой-
но - подривната дейност. Партизаните нападат полицейски, войскови и
стопански обекти. Завземат временно селища, където устройват общи
събрания и митинги.
Изключително тежка за партизаните се оказва зимата на 1943 -
1944 год. Многохилядната, въоръжена до зъби военно - полицейска
сила се заема да доунищожи малобройните партизански чети и нака-
же беззащитното население. Нанесени са тежки загуби на партизанс-
кото движение.
През 1943 год. след разгрома на немските войски при Сталинг-
рад, се получава обрат в хода на Втората световна война. Хитлеристите

Стр. 360
започват па понасят загуби и на африканския фронт. Англо-американ-
ските войски овладяват Сицилия и стъпват на Апенинския полуостров.
В края на месец юни е ликвидирана диктатурата на Мусолини. Пречу-
пена е оста Рим - Берлин. Из цяла окупирана Европа се разгаря съпро-
тивително движение. Хитлеристкият тил постепенно се оголва и става
несигурен.
Това води до подем в партизанското движение. През пролетта
на 1944 год. голяма част от отрядите нарастват на стотици партизани.
В нашия район се създава партизанския отряд "Георги Бенковс-
ки". По-късно той прераства в бригада и става център на партийно-по-
литическата дейност. Той изпълнява задачите на партийното ръковод-
ство, от което се получават и отчитат партийните задачи. Това създава
и своеобразни, типични за нелегалните условия на борба, форми на
работа - пълна конспирация, пряка връзка между отделни или малки
групи (предимно трима) съмишленици от селото с представители на
отряда, за да се ограничи до минимум възможността от провал.
Антифашистката дейност в Спасово се изразява главно в подпо-
магане дейността на партизанския отряд. Спасовци стават помагачи и
ятаци на партизаните. Един от първите, който се свързва по поръчение
на Тотьо Русев Деков с партизаните, е Таньо Минев Чучулигов. Още в
началото на 1943 год. той се среща с Тошо Атанасов от с. Омурово. Той
го инструктира и подготвя за нелегална работа. Таньо Минев започва
да изнася редовно храна и много боеприпаси на партизаните. Най-на-
пред той взема продуктите от собственото си заможно домакинство, а
по-късно привлича и други помощници. Оформя се тройка от помагачи
- Видьо Танев Кушев, също имотен селянин и Петко Христев Петев, бе-
ден селянин. Петко Христев започва да работи с Таньо Минев, но най-
много работи с Тотьо Запрянов и Видьо Танев Кушев. Тъй като послед-
ният е инвалид, храната изнася първия. Продукти дават и други селяни
и съмишленици.
Оформят се и други групи помагачи - Боню Петров Бончев, за-
едно с Енчо Георгиев Сандев, събират храни по указание на Енчо Зап-
рянов от с. Изворово. От есента на 1943 год. Боньо Петров Бончев, за-
едно с Манол Георгиев Балев и Ради Русев Радев, изнасят многократно
брашно, фасул, сапун при Караджиковата могила и селските гробища.
Наред с това, Боню Петров Бончев приготвя създърма, луканка и други
трайни храни. Друг ятак, от който партизаните вземат храна и облекло
е Васил Радев Алексов.

Стр. 361
 Партизаните от отряда "Георги Бенковски" многократно се ук-
риват в селото. Най-продължително са отсядали в селото през зимата
на 1943 - 1944 г. Най-добър приют те са намирали в къщите на Таньо
Минев, Ради Русев, Видьо Танев Кушев, Петко Христев Петков. Те са
укривани и в не обитаваната плевня на Тотьо Запрянов - антифашист от
1923 год. Нощували и денували са и в Илия Манолов Савов и др. Осо-
бено голяма е заслугата на Петко Хрестев Петков поради това, че него-
вата къща е крайна и удобна за укриване на партизани.

Таньо Нанев Кирев

Заслужава да се отбележи, че в селото не става провал. Аресту-

ваният през зимата на 1943 год. Таньо Минев не издава никого и бла-
годарение на заможността на семейството си е откупен от брат си и е
освободен. Провалът става отвън. Арестуван е Таньо Нанев Кирев през
м. май 1944 год.
След един ден от селото са арестувани още 11 антифашисти -
Петко Христев Петков, Ради Русев Радев, Душо Георгиев Душев, Боньо
Петров Бончев, Делчо Русев Деков, Манол Георгиев Балев, Пейо Илиев
Пеев, Иван Танев Тончев, Еньо Тодоров Илиев, Васил Радев Алексов и
Видьо Танев Кушев. Последните двама след приключване на следстви-
ето са освободени - Видьо Танев като инвалид с ампутиран крак, а Ва-
сил Радев - недоказана вина. В Чирпан са подложени на тежки инкви-
Стр. 362
зиции, но двама, от тях - Иван Танев Тончев и Пейо Илиев Пеев не са
имали щастието да вкусят от "сладостта" на терора. Те са вкарани в
една стая, пълна с непознати техни съмишленици. Те са сложени сре-
щу една маса до стената, с лице към нея. Под масата имало човешки
труп. След време трупът се размърдва. Оказва се, че е Таньо Нанев Ки-
рев. След като идва на себе си, той им пошушва, че е признал, че те
държат последната явка. Двамата се договарят какво ще кажат на
следствието. Показанията на тримата се покриват. Подсъдимите не
лъжат. Няма нужда от инквизиции. След приключване на следствието,
всички са изправени пред Старозагорския военно-полеви съд на
20.08.1944 год. За двама от тях - Таньо Нанев и Петко Христев Петков
се искат смъртни присъди. Вече е краят на м.август 1944 година. Поли-
тическата обстановка е много динамична и нестабилна. Съветските
войски приближават България. Съдът е "по-снизходителен" - вместо
две смъртни присъди, издава четири доживотни присъди на Таньо На-
нев, Петко Христев, Ради Русев и Душо Георгиев.

Петко Христев Петков

Може би Спасово има право да претендира, че е дало посредс-

твом своите бивши съселяни и двама партизани - Таньо Стефанов Въ-
тев (Стахо), който е роден на 15.06.1920 год. в с.Спасово. След Първата
световна война семейството изживява тежка мизерия. То търси спасе-

Стр. 363
ние в с. Омурово, откъдето е майката. Таньо завършва Чирпанската
гимназия, записва се да учи в университета в Свищов. От 1942 год. е
ятак на партизаните. През 1943 год. става провал в Омурово и той за-
минава за Свищов, където живее нелегално до пролетта на 1944 год.
На 13 март 1944 год. се свързва и включва във Първа чета към дружина
"Георги Бенковски", на която става политически комисар. Той взема
участие в акцията за превземане на немската радиостанция на "Висо-
кият връх". Убит е при акция за нападение на "жандармерийска ловна
дружина", разположена в училището на с. Славянин на 2.08.1944.
По-малкият му брат Иван Стефанов Вътев (Джино), през есента
на 1942 год. се уволнява и преминава в съшия отряд в нелегалност.
Наказателни акции от страна на партизаните в Спасово не са
провеждани, тъй като селото не е политизирано". Освен това няма
стратегически обекти, които да са цел за саботаж. Нападната и разру-
шена от отряд "Георги Бенковски" е само немската радиостанция на
местността "Високият връх" на 18.07.1944 год. Убити са седем немци,
един е тежко ранен, който почива в болницата в Чирпан. Остава жив
само един, който е поддържал огъня. Цялото имущество е унищожено.
Антифашистката дейност на спасовските ятаци и помагачи на-
мира широка подкрепа у голяма част от съселяните. Много са хората,
които предоставят пари, продукти, облекло, оръжие, патрони и други.
Още повече са тези, които са мълчаливи свидетели на тяхната дейност
и скрито им симпатизират. Сред активните помагачи са и Георги Доб-
рев Здравчев, Илия Манолов Савов, Манол Георгиев Събев. Марийка
Славова, Ради Георгиев, Христо Маринов, Запрян Ангелов Кисьов, Дел-
чо Маринов Ватев и редица други.
Политическите затворници са освободени и се завръщат в село-
то на 9.09.1944 година, около 10 часа преди обяд. При излизането си
от затвора, те получават указания още при пристигането си в селото,
заедно с останалите антифашисти, да установят властта на Отечестве-
ния фронт. Така и става. Избира се група - комисия - Георги Добрев
Здравчев - председател на ОФ, Таньо Нанев, Делчо Русев, Таньо Минев
Чучулигов - всички от БКП и Петър Попов Стефанов от БЗНС. Тази група
отива в общината около обяд. Провежда разговор с кмета - Петко Пет-
ков Танев. Поради това, че той е с прогресивни разбивания, инициа-
тивният комитет му предлага да остане кмет и занапред.
Така се постави началото на нов период в развитието на Спасо-
во.

Стр. 364
 VI. ГЛАВА ШЕСТА
ИКОНОМИЧЕСКО И КУЛТУРНО РАЗВИТИЕ НА
СЕЛОТО СЛЕД 1944 ГОДИНА
1. СОЦИАЛНИ И СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В СЕЛОТО
Социалистическата епоха обхваща сложни процеси, явления и
събития от най-новата история на България. Нейното начало започва от
1944 г. Този период от историята на страната и селото се разделя на
два етапа: първият от средата на 40-те до края на 50-те години, когато
се осъществява преобразуването на собствеността от частна в коопера-
тивна, т.е. изграждане на ТКЗС.
Стопанството на България през този период се характеризира
със съществуването на няколко икономически сектора: капиталистиче-
ски, държавно - капиталиетически, дребностоков и социалистически.
Постепенно се осъществява експроприация на капиталистическата соб-
ственост. Социалистическият сектор непрекъснато се разширява чрез
превръщането на държавно-капиталистическите предприятия в дър-
жавно-социалистически.
Този преход се осъществява на два етапа. През периода от 1944
до 1948 г. се правят промени главно в областта на политическите отно-
шения и капиталистическите структури. Тогава се създават местните
държавни органи и обществените организации в селото. Провежда се
конфискация и национализация.
Национализират се мелницата и маслобойната, винарските из-
би на Иван Иванов Бешев и Марин Иванов Бешев. Изземват се всички
частни казани и винарски съдове на не малко спасовци.
До края на 50-те години настъпват промени преди всичко в ико-
номическите и социални процеси, свързани с преустройството на селс-
кото стопанство. То се оказва най-сложната и трудна задача на преход-
ния период от капитализма към социализма. ТКЗС представляват свое-
образно съчетание на икономическите интереси на обществото и лич-
ните интереси на селяните. Рентата върху внесената земя и коопера-
тивната демокрация представляват важно условие за преодоляване на
социално-психологическия страх от отнемането на земята от селяните.
Тази икономическа заинтересованост поощрява селяните и засилва
вярата им в новоизграждащите се ТКЗС.

Стр. 365
 Преобладаващият характер на дребната поземлена собственост
в българското село е главната причина в България да се създаде само
една форма на селскостопанска производствена кооперация. Процесът
на масово коопериране е придружен от редица грешки и извращения
на аграрната политика на БКП и социалистическата държава. Това съз-
дава недоволство и в Спасово, тъй като е нарушен принципът на доб-
роволността при кооперирането. Търпеливата разяснителна работа за
преимуществата на кооперативното обработване на земята е заменена
с грубо администриране и принуда. Това изостря социалните противо-
речия в българското село, респективно и в Спасово.
От края на 50-те години започна вторият период от най-новата
история на България. Той се характеризира с изключително динамично
И многостранно развитие на обществото. През периода 1958 - 1966 г.
се правят разнообразни експерименти за ускорено изграждане на мо-
щна материално-техническа база и подобряване организацията на об-
щественото производство и повишаване обществената производител-
ност на труда. За целта, отначало е провъзгласена политика за "иконо-
мически скок", а след това се разработва нова икономическа система
за "планиране и ръководство на народното стопанство". Наред с това
се води борба против култа на личността, за да се освободи терен за
нови култови личности.
Утвърждава се "Априлската линия" в живота на партията и на-
рода, в ръководството на държавата, и социалистическата икономика..
От ръководните държавни и партийни органи са освободени "носите-
лите на догматизма, не априлските методи и принципи на ръководст-
во", т.е. всички неудобни за новата линия. Започват нескончаеми про-
мени в структурата и стила на работа на контролните държавни орга-
ни. Това най-осезателно се проявява в селското стопанство. През 1971
г. се утвърждава програмата "за изграждане на зряло социалистическо
общество". За всяка петилетка се поставят конкретни основни задачи:
автоматизация, електронизация, роботизация, мултипликация, инте-
лектуализация на общественото производство, интензификация и мо-
дернизация на икономиката и др. Тяхното поставяне обаче не винаги
съответства на действителните условия и възможности на обществото.
Този период се характеризира със съществени изменения в сис-
темата на управление. Държавата започна да придобива общонародни
черти. Засилват се нейните управленчески функции. Ръководната роля
на партията се слива с държавната власт и държавното управление.

Стр. 366
 В края на 50-те години бе извършено обединение на трудовите
кооперативни стопанства. На много места, както и в Чирпан, стопанс-
ките и политически дейци се увлякоха при уедряването и създадоха
почти неуправляеми кооперативни стопанства. Така например, Чирпа-
нското обединено кооперативно стопанство се простира от Стоян Заи-
мово до Златна ливада. Едновременно с това се пристъпи към реорга-
низация на машинно-тракторните станции и към продаване на селско-
стопанските машини на ТКЗС.
В края на 70-те години бе направена политическа и стопанска
грешка при изграждането на Аграрните промишлени комплекси. Те се
отразиха върху организацията на труда, производителността и себес-
тойността на продукцията, като освен това оказаха морално и социал-
но напрежение у кооператорите.
Грешките, допускани в национален мащаб се отразяват и върху
развитието на Спасово и социалното напрежение в селото. Освободе-
на от "консерваторите" партията още на Осмия конгрес - 1962 год. при-
ема директивите за развитие на България през периода 1961-1980 г.
Поставят се неосъществими задачи "пълно изграждане на материално-
техническата база на социализма и постепенно изграждане на матери-
ално-техническата база на комунизма".
Това довежда до промени в социалната структура на България
през 70-те години, увеличаване числеността на работническата класа и
интелигенцията и намаляване броя на селяните - кооператори. Работ-
ническата класа се увеличава близо 1.5 пъти. През същия период чис-
леността на интелигенцията в сферите на социалното управление, об-
разователната система, научните институти, художествено-творческите
организации и учреждения и производствените предприятия се увели-
чи близо 1,4 пъти. Броят на селското население намалява със 17% по-
ради продължаващия процес на миграция.
В тази връзка демографските данни за Спасово ясно разкриват
процесите, в които е въвлечено българското село и които се отразяват
пряко върху неговия демографски образ. Макар те да се осъществяват
без социални сътресения, те постепенно довеждат до остаряване и об-
езлюдяване на селото ни.
Сред тези процеси безспорно най-важен е този на механичното
движение на населението и преди всичко изселването на голяма част
от населението в други селища, предимно в градовете. За периода
1966 - 1970 г. се изселват общо 98 човека, предимно в градовете Чир-

Стр. 367
пан - 37, Стара Загора - ЗЗ, Пловдив - 6, Казанлък - 4, София - 3, Шумен,
Асеновград, Пазарджик и Кричим по един и в околните села - общо 8
човека.
Трябва да отбележим, че през всички времена, политическите и
социалните преобразования са се осъществявали по безкръвен път и
без грубо насилие. И сега в селото не се извършва национализация на
земята с насилие и терор върху населението. Не само тези, но всички
процеси в селото са се осъществявали с относително мирни средства.
Механичното движение на населението на Спасово от 1888 до
1990 г. е показател за миграцията на, спасовци. Активната и динамична
миграция в селото започва след 1956 година.

ГОДИНА НАСЕЛЕНИЕ ГОДИНА НАСЕЛЕНИЕ

1888 1484 1956 1559
1900 1573 1965 1263
1910 1698 1975 1110
1920 1695 1979 1156
1934 1767 1985 925
1944 1841 1990 830
1946 1876

Миграцията освен, че води до постепенното намаляване на на-

селението, се стига и до обезлюдяване на селото. От общо 387 къщи
през 1990 год. необитаеми са 89, в 81 къщи живеят по един човек, по
двама в 129 и по трима живеещи - 88 бр.
Причините за тази миграция са многобройни и сложни:
- икономическото развитие на селото;
- неукрепналостта на ТКЗС;
- ниските производствени резултати и ниско трудово възнаг-
раждение;
- внедряване на механизация в селското стопанство и освобож-
даване част от работната ръка;
- разгърнатото мащабно строителство и индустриализацията на
страната поглъщат голяма част от хората на селото и др.
Като се пренебрегнат единичните изселници, породени най-ве-
роятно по семейни причини, основният поток от изселващите се лица
се отправя към най-близкия град Чирпан, към окръжния център Стара
Загора и към другите големи градове на окръга и страната.

Стр. 368
 В този процес не всякога и изцяло двигател са икономическите
подбуди. Не по-малко силни са социалните и нравствено-етични нор-
ми и критерии, давали предпочитание на това, което е свързано със
социалния живот и бит. За не малка част от изселените важно значе-
ние са и престижните характеристики и моралните ценности. Мащаби-
те на процеса са така големи, че не рядко в него се увличат и хора, кои-
то поради социалното си положение и индивидуални качества не по-
лучават с преместването си никакви социални и нравствени придобив-
ки.
Социалният състав на изселващите се лица е разнообразен, но в
него преобладават млади хора, търсещи да овладеят професия или та-
кива с по-високо образование, което им позволява по-добра социална
реализация в града.
Този процес в Спасово макар да не се е отразил пагубно върху
живота на селото, е определено негативен. Излизането в продължение
на три десетилетия на най-продуктивната част от населението на село-
то, безспорно се отразява отрицателно на неговия демографски облик
и води до редица нежелателни последици. Преди всичко в селото се
увеличава относителния дял на възрастната, непродуктивна част от на-
селението.
Наред с динамичните структури и социални промени, се пови-
шава амбицията в ученолюбивите спасовци да се учат във висшите
учебни заведения. До 1944 година, завършилите висше образование
са само пет:
Алекса Даков Здравчев - агроном;
Дако Желев Даков - лесовъд;
Димитър Иванов Бешев - лесовъд;
Илия Нецов Петков (Драганов) - агроном;
Манол Тотев Манолов - икономист.
Освен тях завършват ж.п. училище Атанас Маринов Ринков и
Иван Георгиев Пенев, а телефоно-пощенското училище завършва Иван
Танев Славов.
През следващия период (1944 - 1990 г.) те нарастват на 63 чове-
ка:
1. Антон Маринов Бешев - радиоинженер
2. Антон Тотев Тонев - инженер-земемер
3. Бальо Дончев Енев - агроном
4. Бойо Димитров Боев - агроном

Стр. 369
5. Ганка Бонева Колева - икономист
6. Гено Христев - зъболекар
7. Денка Душева Георгиева - агроном
8. Делчо Делчев Запрянов - медицина
9. Димитър Василев Костадинов - литература
10. Диана Танева Бонева - икономика
11. Еньо Делчев Енев - електро-инженер
12. Елка Видева Душева - ВИФ
13. Жельо Илиев Желев - инженер
14. Иван Танев Бонев - физика
15. Иван Делчев Делчев - инженер
16. Иван Димитров Иванов - машинен инженер
17. Иванка Желязкова Тодорова - зооинженер
18. Илия Илиев Илиев - строителен инженер
19. Илия Пенев Илиев (Бончев) - литература
20. Кана Станчева Митева - инженер-химик
21. Катя Илиева Танева - зооинженер
22. Киро Делев Кирев - ветеринарна медицина,
д.в.м.н, ст.н.с І степен
23. Манол Енев Манолов - икономика
24. Манол Славов Делчев - ВИФ
25. Марин Минев Танев - зъболекар
26. Марин Петров Маринов - инженер
27. Марин Танев Митев - икономика
28. Мария Илиева Желева - инженер химик, к.т.н ст.н.с
29. Мария Димитрова Иванова - инженер к.т.н. ст.н.с
30. Мария Илиева Нонева - математика
31. Мария Тонева Ташева - икономика
32. Мария Иванова Танева - икономика
33. Недялка Илиева Нонева - инженер
34. Надежда Динева Видева - агроном
35. Нейко Делчев Делчев - инженер
36. Нела Маринова Танева - електроника
37. Нено Иванов Костов - медицина, к.м.н, професор
38. Нечо Стоев Нечев - икономика
39. Нечо Тонев Нечев - строителен инженер
40. Нечо Тотев Вичев (Лесов) - икономика
41. Пеньо Троев Троев - история

Стр. 370
 42. Петко Иванов Нанков - икономика
43. Петър Попов Йосифов - икономика
44. Райна Петрова Попова - агро - икономист
45. Райна Георгиева Стоянова - агроном
46. Радка Димитрова Боева - зооинженер
47. Руска Стоянова Видева - икономика
48. Саво Петров Душев - медицина
49. Саво Георгиев Савов - агроном,к.с.с.н, ст.н.с
50. Стайка Танева Бонева - агроном
51. Станка Иванова Илиева - икономика
52. Стефко Маринов Попов - инженер-химик
53. Стефан Тотев Василев - история
54. Стойка Йорданова Попова - зъболекар
55. Стоянка Георгиева Иванова(Костова) - икономика
56. Стоянка Танева Георгиева - медицина
57. Стоянка Енчева Стоянова - инженер
58. Тодор Танев Тодоров - инженер
59. Тонка Василева Тотева (Бешева) - медицина,
к.м.н, доцент
60. Тотка Стоянова Видева - агроном, к.и.н.
61. Тошко Танев Тотев - инженер, к.т.н
доцент ИССМ, Русе
62. Тошко Енев Тодоров - медицина
63. Христина Дойчева Тодорова - инженер

Нараства интересът на младите хора и към военното образова-

ние. След 1944 година за попълване на офицерския състав в армията
се изпращат много младежи, завършили школи за запасни офицери.
Други след кратки военни политически курсове или школи получават
военни звания. С подобряване на учебните програми във ВВУ и при-
равняване статута им с тези на висшите учебни заведения, интересът
към тях се повишава. Дипломираните придобиват право да работят в
сходни по специалност отрасли в народното стопанство.
След Освобождението на България от турско робство най-висок
чин от с. Спасово е стигнал Иван Мутанов. Предания говорят, че той е
стигнал чин генерал в Пловдивската дивизия.
1. Дако Стоянов Танчев - стигнал до чин капитан. Оставен на
втора срочна служба като ваммистер (фелтфебел) в осми артилерийски

Стр. 371
полк - Стара Загора. През Европейската война за големи военни подви-
зи стига до чин капитан.
2. Слави Митев Танев - наричан от спасовци "капитана". Служил
е като фелтфебел в трети конен полк - Пловдив. По време на Европей-
ската война за бойни заслуги последователно е повишаван до чин ка-
питан.
3. Христо Тотев Манолов - през Европейската война като добър
боец и стратег получава звание поручик.
4. Таньо Вичев Лесов - офицерски кандидат, убит при добро по-
ле през Първата световна война 1914 - 1918 г.
По-ниски чинове виммастери (фелтфебели) са имали:
5. Иван Жеков Съгмалов - служил в трети конен полк - Пловдив.
6. Стоян Георгиев Костов - умира от заболяване в гр. Серес през
Междусъюзническата война 1913 г.
7. Стоян Даков Стоянов
8. Дельо Маринов Митев
9. Златан Минев Кисьов
Подофицерски чинове са имали:
1. Миньо Танев Милчев - с големи подвизи през войните.
2. Тодор Запрянов Тончев
3. Таньо Тотев Терзиев
След 1944 г. броят на офицерите нараства. Висши военни учи-
лища и школи за запасни офицери завършват много младежи:
1. Атанас Тодоров Нанев - подполковник
2. Владимир Илиев Ватев - ст.лейтенант
3. Георги Душев Георгиев - капитан
4. Гено Христев Генов - капитан, с високи военни изяви през
Втората световна война.
5. Дако Стоянов Даков — ст.лейтенант
6. Димитър Иванов Димитров - ст.лейтенант
7. Еньо Танев Енев - ст.лейтенант - летец
8. Иван Киров Добрев - генерал
В сравнение с околните села Рупки, Партизанин, Гита, Медово и
други, в които има по няколко генерала, в Спасово той е първият гене-
рал. Независимо от младостта си, той се ползва с голямо уважение и
почит сред своите съселяни.
Генерал Добрев постъпва във висшия курс на ВНВУ "Васил Левс-
ки" през 1969 г.

Стр. 372
 Генерал Иван Киров Добрев

Завършвайки военното си образование през 1973 г. е назначен

за командир на взвод и рота в гр. Харманли. От 1974 до 1978 г. е на-
чалник щаб на батальон в гр. Чирпан. През 1978-1981 г. е слушател във
Военна Академия "Р. Я. Малиновски" гр. Москва. След успешното и за-
вършване е назначен за началник щаб на танковият полк град Хасково.
От 1985 - 1986 г. е началник на оперативното отделение на Хасковската
дивизия. През есента на 1986 г. командва мотострелковия полк в гр.
Момчилград. От есента на 1986 г. до есента на 1992 г. е командир на
танковата бригада в град Сливен. За добри и отлични резултати при
подготовката на бригадата е назначен за командир на дивизията в
Хасково. От есента на 1993 г. е изпратен за слушател в академията на
генералният щаб в Русия. След успешното и завършване е повишен в
звание генерал и назначен за заместник командир на 1-ви Армейски
корпус град София. Понастоящем служи в Главният Щаб на Сухопътни-
те войски като Началник на управление подготовка и бойно използва-
не на войските.
9. Иван Иванов Танев-капитан
10. Киро Делев Кирев-капитан
11. Манол Тотев Данчев-граничен офицер
12. Марин Тодоров Маринов-полковник. След завършване на
гимназия работи в родното си село, от където преминава на организа-
ционна младежка дейност в околийския, окръжния и централния ко-
митет на ДКМС. Оттам преминава на военна длъжност, където стига до

Стр. 373
чин полковник.
13. Миньо Танев Минев-капитан
14. Миньо Илиев Минев-подполковник
15. Никола Запрянов Ангелов-полковник и преподавател във
ВВУ в гр. Велико Търново
16. Никола Иванов Славов-капитан
17. Пеньо Танев Славов-капитан, пиротехник
18. Пеньо Троев Пенев-ст. лейтенант
19. Ради Колев Гьончев-мойор
20. Ради Нончев Радев-лейтенант
21. Слави Илиев Савов-капитан
22. Слави Петров Душев-полковник
Завършва ВВУ "Васил Левски" гр. София. Като капитан завършва
Висшата военна академия и кратко време след нейното завършване е
съкратен, поради изключване от партията на тъста му - Илия Желев Да-
ков. Записва медицина в гр.Пловдив. След завършване е назначен за
военен лекар в Асеновград, а по-късно в армейската болница в гр. Пло-
вдив. По-късно е назначен за главен военен лекар на дивизията в Ста-
ра Загора, на армията в Пловдив, а от там главен лекар на Първа бъл-
гарска армия в София. Оттук е изтеглен на работа в МНО.
23. Стоян Танев Славчев - полковник. Първи кмет в Спасово след
1944г. Завършва медицина. Работи като военен лекар във военна бол-
ница Хасково, на която след много кратко време става началник. От
Хасково той е преназначен за началник на военна болница Пловдив. И
на двете си работни места той е изключително грижовен и отзивчив
към своите нуждаещи се от медицинска помощ съселяни. За своето
внимание и толерантност той е "награден" от всички спасовци с ува-
жение, доверие и признание.
24. Стоян Танев Костов - ст.лейтенант
25. Стоян Танев Гьошев - подполковник
26. Таньо Савов Танев - подполковник
27. Тоньо Енев Тонев - подполковник
28. Тошо Савов Танев - подполковник
29. Тодор Вичев Димов - капитан
30. Тодор Маринов Тодоров - ст.лейтенант - летец
Непосредствено след Освобождението будният революционер
спасовец Миньо Даков става полицейски пристав в Чирпан.
Саво Илиев Сивинов с ходатайството и подкрепата на Иван Ан-

Стр. 374
донов е назначен за стражар в гр. Пловдив.
През земеделския режим до 1923 г. полицаи в Чирпан са били:
1. Нейко Стоянов Нейков - пристав
2. Делчо Георгиев Чукалов - ст.стражар
3. Дако Минев Кисьов - пеши стражар
4. Желязко Василев Каракашев - конен стражар. По спешност
ходи по селата със собствения си кон.
По време на Сговора след преврата 1923 г. полицаи в Спасово
са:
1. Кольо Дойчев Бунарджийски (джандар Кольо)- пеши стражар
2. Таньо Видев Токов - пеши стражар
След 1940 г. в полицията работи Марин Делчев Ватев - прогре-
сивен по убеждение, сътрудничил на ятаците и политзатворниците от
Спасово.
След 1944 г. в МВР работят:
1. Никола Тодоров Колев - подполковник
2. Манол Георгиев Събев - КДС
3. Пеньо Даков Пенев - КДС
4. Пеньо Делев Пенев - КДС
5. Таньо Минев Милчев - юрист. Започва работа като следова-
тел в МВР Стара Загора. Стига до чин полковник - началник на отдел
следствен при ОУ на МВР Стара Загора. Не само в Спасово, но и в слу-
жбата си той се ползва с доверие за своята принципност, безпристрас-
тност, морал и справедливост.
В културната сфера израстват и талантливи художници - Илия
Вичев Бончев, Минчо Илиев Славчев (спасовец, чийто родители се
преселват в Оризово) и Пеньо Радев Пенев. Рожба на Спасово е и та-
лантливия артист Георги Иванов Пенев, който досега най-сполучливо е
изпълнил ролята на Дякона Васил Левски.
Провеждащата се аграрна политика през този период и изграж-
дането на машинно-тракторните станции са предпоставка за израства-
нето и на много технически грамотни специалисти. Спасовецът Петър
Нанев Танев (Бешев), макар и с основно образование, става главен ин-
женер на МТС - Чирпан. Той непрекъснато се самообразова, израства и
се налага в професията. Моделира и конструира "глава" на трактор
"Дизел". За това му изобретение и много други, той е удостоен със зва-
нието "Лауреат на Димитровска награда" и "Герой на социалистичес-
кия труд".

Стр. 375
 Петър Нанев Танев (Бешев)

Ускореното развитие на промишлеността увлича голяма част от

спасовските младежи, които завършвайки средните специални учили-
ща, се насочват на работа в новоизграждащата се промишленост.
През годините 1947 - 1948 се разгръща бригадирско движение в
цялата страна. Почти всички учащи се в гимназиите и местните младе-
жи отиват бригадири на национални и регионални обекти. Бригадири
на "Хаинбоаз" са:
Нечо Георгиев Нечев - ударник на обекта,
Бальо Иванов Донев и други
На линията Перник-Волуяк -
Киро Делев Киров,
Радка Бонева Петрова
Димитър Иванов Димитров и други
В Димитровград - Райна Петрова Попова,
Янка Танева Нейкова,
Каля Делчева Видева и други
На язовир "Г.Димитров"
Радка Нанева Тонева,
Марийка Георгиева Генова и други
Бригадири на регионалната бригада на "Халка бунар" са:
Енчо Стоянов Желев,
Георги Танев Илиев,
Иван Иванов Танев,
Илия Стефанов Илиев и други.

Стр. 376
 Бригадири

2. ИЗГРАЖДАНЕ НА ТКЗС
Идеята за колективно обработване на земята и изграждане на
ТКЗС лесно се приема от болшинството спасовци. Тя е пропагандирана
още от 1904 г. от икономическата и социална дейност на кредитната
кооперация "Нов живот".
Спасово, заедно със селата Опълченец, Братя Даскалови, Ому-
рово и Калояновец е едно от първите села в окръга, които тръгват по
пътя на колективизация на селското стопанство. И с право се счита за
едно от пионерите за учредяване на ТКЗС.
За това спомага и икономическото положение на страната. Об-
работваемата площ на България - 44 милиона декара е разделена на
121 милиона парчета, като средно на едно семейство се пада по 4 дка
земя. Главната теглителна сила са воловете и конете, а 22 на сто от се-
ляните не са имали впрегатен добитък.
Завареното тежко наследство в селското стопанство у нас е ва-
лидно и за селото ни. По време на учредяването на ТКЗС от всички 385
домакинства,
6 са без земя (1,48%),
20 имат под 10 декара (4,94%),
Стр. 377
 42 - до 20 дка (10,37%),
204 - до 50 дка (50,37%)
106 - от 50 до 100 дка (16,2 %),
6 - до 150 дка - Миньо Танев Милчев - 120, Петко Нецов Драга-
нов - 130, Слави Делчев Танев - 130 и други (1,48%).
С над 150 дка земя е един стопанин (0,25%) - Таньо Тотев Мано-
лов.
Не без значение е и фактът, че в селото няма отявлени привър-
женици на фашистката власт и представители на селската буржоазия.
Утвърждаването на отечественофронтовската власт се приема добро-
желателно от спасовци.
Тези фактори и обстоятелства, зреещи години наред в селото,
улесняват провеждането на идеята за колективизация на селото, с коя-
то се цели естествено да се заличат социалните противоречия между
селяните.
Движението за образуване на ТКЗС започва непосредствено
след 9.09.1944 г. По инициатива на партийната организация в селото е
бил избран инициативен комитет:
Душо Георгиев - член на БКП,
Таньо Минев Чучулигов (БКП),
Делчо Русев Деков (БКП),
Миньо Танев Милчев - член на радикалната партия и
Петьр Попов Стефанов (БЗНС).
Този инициативен комитет организира няколко общоселски съ-
брания, на които присъстват почти всички мъже от селото. Изнасяни са
доклади от Йордан Милковски (директор на Опитния институт в Чир-
пан), Тошо Атанасов (секретар на ОК на БКП) и Васил Вълков (секретар
на ОК на БКП).
Учредителното събрание за основаване на ТКЗС се провежда на
19.08.1945 г. в стария читалищен салон до църквата. На него присъст-
ват 84 учредители. От тях 20 били бедни селяни, 53 - средни, 5 - богати,
2-ма учители - Илия Желев Даков и Манол Попов Стефанов и 4 занаят-
чии. По партийна принадлежност 54 от тях са членове на БКП, на БЗНС
- 3 и 28 безпартийни. Новосъздаденото ТКЗС обединява 3583 дка земя.
На това събрание се приема правилника на ТКЗС. Обсъжда се
начина за приемане на трайните култури и насаждения, имуществото
на кооператорите освен в пари да се оценява и в натурални единици,
да се опише и приеме всичкия работен добитък и инвентар, като пос-

Стр. 378
тепенно се изземва годния и нужния за стопанството. Основният дялов
капитал се определя по два дяла на член, или 2000 лв. и на всеки де-
кар земя по 200 лв. За разпределението на дохода се определя за въз-
награждение на земята 30 %, за възнаграждение на труда 55 % и за
фондовете 15 %.
На учредителното събрание е избран и стопански съвет в със-
тав:
Председател - Миньо Танев Милчев (радикал, 60 г.) и
Членове
- Делчо Русев Деков - 33 г.(БКП),
- Слави Делчев Танев - 35 г. - безпартиен,
- Таньо Вътев Чучулигов - 60 г. (БКП) и
Представител на Управителния съвет на кредитната кооперация
Христо Нецов Иванов - 38 г. (БКП).
Избрани са и запасни членове на стопанския съвет:
- Таньо Минев Чучулигов и
- Миньо Бонев Милчев.
Избран е и първият контролен съвет
Председател Илия Савов Сивинов и
Членове:
- Душо Георгиев Душев (БКП),
- Саво Генов Савов.
Прието е, че върховен орган ще бъде общото кооперативно съ-
брание, а изпълнителен - стопанския (управителния) съвет.
Избрани са и комисии:
по приемане на земята - Таньо Славов Митев, Таньо Вътев Чучу-
лигов, Санди Георгиев, Васил Радев, Манол Поп Стефанов, Делчо Русев
и Дельо Пенков;
по приемане на добитъка - Марин Минев Славов, Делчо Петров
Вангов, Ташо Тонев Манолов, Боньо Петров Бончев, Илия Савов Сиви-
нов, Петър Попов Стефанов, Душо Георгиев;
по приемане на инвентара - Запрян Ангелов Танев, Петър Душев
Петров, Петко Христев Петев, Саво Генов Савов и Тотьо Данчев Мин-
чев.
Председателят Миньо Танев е бил заможен селски стопанин с
основно образование - 2-ри клас. Той се приема от спасовци като чо-
век с много прогресивни разбирания, честен, трудолюбив и упорит в
работата си.

Стр. 379
 Миньо Танев

Стопанството посредством него прави първите си стъпки. Той

изнася всички организационни и морални трудности по изграждането
на стопанството, замяната на имотите, формирането на първите бло-
кове, събирането на работния добитък, строителството и много други.
На учредителното събрание не е прието име на стопанството,
тъй като то е учредено като отдел към кредитната кооперация "Нов
живот". Като такъв отдел то съществува до 1948 г.
От образуването на стопанството до 1950 г. управлението и сче-
товодството работят в сградата на „Селкооп”, в центъра на селото.
След това управлението се пренася в стопанския двор, където се прис-
пособяват две стаи за канцеларии в навеса на ярмомелката.
При учредяването на ТКЗС от читалището и Потребителната ко-
операция е внесена 115 дка земя.
Веднага след образуването на ТКЗС се изграждат две полевъдни
бригади. За полевъдни бригадири са назначени Таньо Стоянов Димов
и Делчо Илиев Неделчев. Основна производителна единица в растени-
евъдството е била бригадата.
По-късно на 28.09.1945 г. се провежда друго кооперативно съб-
рание, на което се приемат още 94 членове с 3681 дка земя. Освен то-
ва те внасят 72 вола, 41 коня, 58 плуга, 105 рала, 13 веялки и 94 каруци.
Така ТКЗС има вече над 7000 дка земя, от която 1700 декара лозя. Бри-
гадите от две стават четири. За нови бригадири са назначени Христо

Стр. 380
Нецов Иванов и Дельо Кирев Делев. Към четирите бригади са изграде-
ни 24 звена. Таньо Стоянов Димов е определен за "управител" (дома-
кин) на стопанството, а на негово място е назначен Данчо Троев Русев.
Бригадирите се назначават от УС, а за ежедневно ръководство са под-
чинени на председателя на ТКЗС. На това събрание са приети 6 души
занаятчии:
Петър Душев Петров - дърводелец,
Стефан Русев Пейков -арабаджия,
Ради Пенев - бъчвар,
Запрян Ангелов Кисьов - коларо-железар,
Делчо Димов Чочков - механик,
Михал Минев Ангелов -ковач-железар.
Приети са и трима души трактористи: Наньо Тонев Петков, Саво
Русев Деков и Петко Нецов Драганов.
При масовизирането на ТКЗС - 1950 г. бригадите се увеличават
на 8 и за нови бригадири са избрани:
Димо Желев Димов,
Нуньо Стефанов Ватев, Миньо Тодоров Маринов,
Таньо Колев Чочков,
Таньо Василев Каракашев.
В процеса на работа стават различни промени и размествания.
През школата като бригадири преминават Таньо Тодоров Славов, Дон-
чо Енев, Данчо Иванов Русев, Слави Танев Славов, Иван Атанасов Са-
вов, Ради Тодоров, Димитър Делчев Балев, Васил Костадинов Танчев,
Манол Манолов Колев, Илия Тотев Бешев, Манол Илиев Бончев, Руси
Дончев Русев, Бойо Димитров Боев и др.
Правени са опити за бригадири да бъдат издигнати и еманци-
пираните вече жени - Станка Радева, Недка Ташева, Пенка Димитрова,
Кръстина Стоянова, Рада Нанева, Веса Радева Нончева, Руска Марино-
ва, Яна Танева Тодорова и Стана Минева Боева.
В по-ново време за бригадир на лозарската бригада е издигнат
Илия Танев Ботев. На полевъдната бригада ръководители са били Бойо
Димитров Боев, след него Мария Стоянова от село Малко Тръново, а
по-късно - Райна Георгиева Стоянова.
Още с основаването на ТКЗС започват трудностите. Липсва опит.
Ръководството не разполага с упътвания, наредби и нормативни доку-
менти. Няма никаква техника, даже не всеки стопанин притежава же-
лезен плуг. Няма достатъчно коли. Работният добитък не достига. Няма

Стр. 381
обори за животните, навеси за инвентара и складове за зърното. Коо-
перативното стопанство е на гола поляна. Това налага стопанския съвет
да заседава почти всяка вечер до полунощ.
Животните не могат да се съберат на едно място, тъй като няма
помещения. Едва през м. ноември 1945 г. стопанският съвет обмисля
подробно как да се започне организацията на събирането на добитъка
от стопаните. За организирането на тази задача се назначава Ташо То-
нев Манолов. Решава се работните волове и коне да се съберат в обо-
ра и плевнята на Стоян Русев Костов. За гледачи на воловете се назна-
чават Миньо Маринов Чучулигов и Делчо Неделчев Пенев, а за гледа-
чи на конете - Христо Алексов Здравчев и Дельо Сандев. Не малка част
от животните остават в частните обори, което е крайно неудобно. Съб-
раните животни у Стоян Русев са много на гъсто. Налага се да бъдат
разредени. Част от воловете са настанени в оборите на Кольо Христов
Гьончев и Иван Дойчев Ненов.
Сериозен проблем е изхранването на тези животни. Годината е
неурожайна, бедна, фуражите не достигат за изхранване на животни-
те. Няма откъде да се набави фураж. Натоварва се комисия, която да
обходи стопаните и събере на заем фураж, а сламата да се заплати по
10 лв. на кг. Изпращат се делегации до София и комисии в Добруджа и
други райони на страната. Слама се доставя от Бургаските села. Мини-
стерството на земеделието отпуска 6 тона трици. Нашият съселянин
Илия Нецов Драганов съдейства за доставка на фасул, леща и ечемик
от частни търговци от Варна.
Събраната храна и семена се съхраняват в хамбарите на частни
стопани. За да се излезе от затрудненото положение ръководството
решава още през 1946 г. да започне строителството на складове и по-
мещения за животните.
В началото на кооперативния живот, трудът не е нормиран. Ра-
боти се на "слънчев ден". Няма диференцирано заплащане за отдел-
ните видове работи - копане, работа с добитък и др.
Непосредствено след основаване на ТКЗС се използва за обра-
ботка на земята и трактор "Мак-кормик" с трилимежен плуг. Тракто-
рът, собственост на гражданско обединение - Миньо Стоянов, Нецо
Драганов и други се използва под наем. Първият тракторист на този
трактор в новосъздаденото ТКЗС е Таньо Минев Чучулигов.
Непосредствено след учредяването на стопанството, ръководс-
твото се ориентира към подготовка на специалисти. В София е изпра-

Стр. 382
тен на курс Васил Желязков Василев по "земеделски машини". Разкри-
ва се коларо - железарска работилница. Под наем се взема навеса на
Тотьо Вичев Лесов. За ръководител на работилницата е назначен Тотьо
Пенев Христев.
Със съгласието на СОНС мястото за стопански двор е определе-
но. Най-напред трябва да се построят обори за работния добитък, но
няма строителен материал. Решава се всеки кооператор да даде по 3-5
м3 строителен камък, а дървеният материал - предимно брястов, ака-
ция и дъбов, да се осигури от синорите на кооперативната вече земя.
За отговорник на строежите е назначен Тодор Димов Чочков. За
майстор на строежа на обора за 100 глави едър рогат добитък е опре-
делен Стоян Желев Ненов. Строителството на навес за инвентара се
възлага на предприемача Георги Атанасов Кирилов от Смоленско. Ос-
таналото строителство - кош за съхраняване на царевицата, овчарник и
два резервоара за бордолезов разтвор е възложено на другата строи-
телна бригада, чиито отговорник е Тодор Дачев.
През този период липсва опит в кооперативната обработка на
земята и отглеждането на селскостопанските животни. Фуражът на жи-
вотните не достига. Зле се отразяват на стопанството и някои стихийни
бедствия - суши, градушки и други.
Още в началото на 1946 г. се приема правилник за вътрешния
ред и трудови норми. Обмисля се начина за събиране на семена за за-
сяване на слънчогледа и царевицата. Организира се присаждане, ото-
пляване и подготовка на вкоренилища за лозов материал.
През м. февруари 1946 г. се откриват сметките на ТКЗС като
клон на Потребителната кооперация - оборот контролни суми - 37 972
900 лв., жив и мъртъв инвентар - 8 066 800 лв., заеми за кооперативно
стопанисване - 29 906 100 лв., вложители от стопанисвани земи -29 906
100 лв.
В края на годината оборотът на контролните суми нараства на
144 435 368 лв., жив и мъртъв инвентар - на 14 353 859 лв. В полевъдс-
твото са вложени 11 973 629 лв., в животновъдството - 7 785 857 лв.,
трайни култури - 476 400 лв., други стопански предприятия - 3 596 634
лв., земеделски произведения - 23 651 170 лв.
През 1946 г. се разкрива дърводелска работилница в навеса на
Иван Вичев Лесов, с отговорник Петър Душев Петров и майсторите Ге-
орги Иванов Костов, Илия Илиев Танев, Илия Минев Бонев, калфа Ге-
орги Сандев Георгиев и чирак Пеньо Тотев Данчев.

Стр. 383
 Стопански постройки на ТКСЗ

Новото стопанско ръководство няма опит в колективната орга-

низация на земеделието. Необходима е поне елементарна подготовка
за обществена дейност и колективна организация на производството.
През м. февруари 1946 г. се изпращат на 12 дневен курс в Стара
Загора председателя Миньо Танев Милчев и счетоводителя Илия Же-
лев Даков, бригадирите Делчо Илиев Неделчев и Таньо Стоянов Ди-
мов.
На подготвителни курсове за 20 дни се изпращат в Чирпан бри-
гадирите Дельо Кирев Делев, Таньо Стоянов Димов, Христо Нецов
Иванов, Данчо Троев Данчев и Неделчо Илиев Неделчев. По-късно в
школата за бригадири в Пазарджик са изпращани Иван Атанасов, Енчо
Стоянов, а на счетоводни курсове - Тоньо Ташев, Иванка Нанева и Нед-
ка Делчева.
В стопанството трябва бързо да навлиза механизацията, а няма
подготвени кадри. През есента на 1946 г. се изпращат в МТС-Чирпан на
6 месечни курсове по тракторно дело Бальо Иванов Донев, Иван Танев
Минчев и Нецо Христов Нецов.
Машинно-тракторната станция (МТС) макар и основана в нача-
лото на 1946 г. като смесено държавно-кооперативно предприятие
разполага за времето си с теоретично подготвени кадри, способни да
дадат добра подготовка на курсисти. Освен това в нея са съсредоточе-

Стр. 384
ни всички едри селскостопански машини, на които се обучават практи-
чески курсистите. Подготовката на кадрите е било едно от договорните
взаимоотношения с ТКЗС, наред с ремонта на машините и други.
Механизацията се представлява само от една вършачка и един
трактор - 20 к.с., доставени през 1927 г. от Гражданско сдружение. На
вършачката се организират денонощни смени, в които участват и мно-
го младежи. Вършачката се обслужва от Дачо Тодоров Здравчев.
Първите години транспортът се осъществява с волски коли и
конски каруци. Цялата продукция от полето, дървеният материал и
други са превозвани с тях. Това е създавало трудности за стопанското
ръководство, особено през кишави години. Първият камион, трофейна
газка, е доставен през 1947 г. За шофьор е назначен Саво Жеков Савов.
Той остава единственият механизиран превоз до 1951 г., когато държа-
вата доставя един нов ЗИС-150 - 4,5 т. Механизирането на транспорта
се подобрява едва след изграждането на ОТКЗС.

Вършитба с вършачка

От преданията се знае, че спасовци са много работливи. И сега

кооператорите отиват на полето сутрин рано и се връщат след залез
слънце. По време на жътвената кампания те спят на полето.
Будното ръководство на стопанството, имайки предвид особе-
ната роля на лозарството още през 1946 г. подготвя 100 дка площ и за-
саждат първото кооперативно лозе в местността "Белият камък". Пре-
одоляват се много трудности, защото липсват машини за реголване.
Няма посадъчен материал. Чрез ръчно поливане през лятото е осигу-
Стр. 385
рено добро прехващане и развитие на лозичките.

Първия трактор на ТКЗС

Много добра организация на работа се създава, когато стопанс-

твото се ръководи от Миньо Танев Милчев и Илия Желев Даков. Съз-
нанието на кооператорите е високо, ентусиазмът - голям, дисциплина-
та - стегната, хората са всеотдайни в работата си.
През 1946 г. стопанството раздава земя за лично ползване от 1
до 3 декара, съобразно внесената земя от стопаните. Освен парично
заплащане се определя и натурално възнаграждение на заработен
трудов ден: жито -1 кг, ечемик - 0,5 кг, вместо слънчоглед се раздава
олио.
Първата животновъдна ферма на стопанството е овцефермата.
Тя се изгражда през 1946 г. на базата на внесени 169 овце от коопера-
торите. Първите овчари в стопанството са Енчо Георгиев Сандев и Илия
Петров Бончев.
На общо кооперативно събрание през следващата година (1947)
се взема решение овцете да се увеличат на 400 броя. За овчари са наз-
начени Димо Желев Хъшев и Боньо Тончев Коленцов.
През 1949 г. овцефермата се увеличава. Всеки кооператор внася
по две овце, а тези, които нямат - по 20 000 лв. Доходът от овцеферма-
та се разпределя: 30 % за труда, 30 % за земята, 30 % за капитала и 10%
за фондове. По-късно с разрастването на фермата за бригадир е назна-
чен Илия Петров Бончев, а след това Слави Танев Славов, Пейо Илиев
Стр. 386
Пеев, Саво Иванов Савов, Енчо Стоянов Желев и Радка Русева.
Стопанството започва да се стабилизира. Мястото, определено
за ТКЗС се оформя като стопански двор. За управител (домакин) на сто-
панството се назначава Таньо Стоянов Димов.
Трудна е работата на стопанския съвет. Освен със стопанската
си дейност, той трябва да се занимава и със съвсем несвойствени за
него дейности. От протоколите на заседанията му се вижда, че той раз-
пределя на кооператорите и отпуснатия "наряд" - американ, платове,
прежди и други.
В края на 1946 г. стопанството е преавансирало кооператорите с
над 6 000 000 лв. Раздаването на аванса поради неопитност е ставало
не срещу заработката, а според нуждите на стопаните.
Освен тези, са направени и други преразходи на обща сума 30
млн. лева. Впоследствие тези задължения се оформят пред БЗБ, а пре-
авансирането на кооператорите се разсрочва за изплащане за срок от
3 до 5 години. Много години авансът се е давал само на 1 май и 9-ти
септември. Редовно месечно авансиране на труда се въвежда едва от
1956 година.
При провеждане на аграрната реформа през 1946 г. в Спасово
няма конфискувана земя. Със земята на училищния и скотовъден фонд
- 335 дка са оземлени 45 кооператори с по 5, 10 и 15 дка земя.
Годината 1947 е също неурожайна. От падналата в края на м.
април голяма слана лозята измръзват. Добивът на грозде е едва 350 кг
от декар. Това се отразява върху паричните постъпления. Слабите ре-
зултати и ниското заплащане на труда създават допълнителни труд-
ности. Поражда се колебание в част от кооператорите, които подават
молби да излязат от стопанството. Това затруднява ръководството. Во-
ди се допълнителна разяснителна работа. Провежда се общоселско съ-
брание. Част от подалите молби се разколебават и изтеглят молбите
си, а други продължават да устояват решението си.
Тези трудности в работата и финансовите затруднения се ком-
пенсират до голяма степен от стабилното икономическо положение на
всестранната кооперация. Тя отпуска заеми, изплаща аванси при непо-
лучена още реколта.
Стопанският съвет през 1947 г. вече придобива опит в организа-
цията. Още от началото на 1947 г. се иска от БЗБ 30 000 000 лв. безлих-
вен стопански кредит: за стопански и други постройки - 4 000 000 лв; за
снабдяване със земеделски инвентар 5 000 000 лв. Построява се фур-

Стр. 387
на. За майстор - фурнаджия е назначен Иван Гъбата от Чирпан. Решава
се също да се вземе под наем мелницата и да се закупи вършачката
"Шлик Николко", с трактора "Мак Кормак", собственост на Гражданс-
кото сдружение. Същата година се разкрива и кооперативна шивачни-
ца в дюкяна на Тотьо Пенев Георгиев с ръководител Ради Нончев Ра-
дев.
За постоянен отговорник по механизацията в стопанството се
назначава Наньо Тонев Петков.
Организацията постепенно укрепва. Управителният съвет въ-
вежда кредитни купони за закупуване на продукти, собствено произ-
водство на стопанството. Към ТКЗС се разкрива кухня за хранене на
трактористи, механизатори, наемни работници, гости и други.
През 1947 г. се построява свинарник. Строи се й царевичен кош
и един обор за коне.
Започва да се заговорва и за животновъдство. На скотовъден
курс в Стара Загора се изпраща Васил Радев Рачев, който като се зав-
ръща, става бригадир на коне фермата и работните коне.
Паричното възнаграждение на трудов ден е 0,56 лв., а натурал-
ното възнаграждение на кооператорите се раздава пшеница по 1,350
кг на трудов ден и 1,300 кг на внесен декар земя, царевица - по 0,500
кг, ечемик - по 0,170 кг, слънчоглед - 0,200 кг, памук - 0,020 кг и други.
През 1947 - 1948 г. в Чирпан се създава предприятие "Държавен
спиртен монопол" на базата на частните винарски изби. В Спасово се
използват национализираните винарски изби на Иван Иванов Бешев и
Марин Иванов Бешев. Неговата задача е да упражнява монопол на
спирта и спиртните напитки и търговията с тях. Въпреки разкритата ба-
за, стопанството преработва и изнася голяма част от гроздето си. Оста-
налата част преработва на вино в избата на Селкооп и в мазата на Бойо
Танев Савов.
Разпокъсаните дребни парчета земя трудно се обработват ме-
ханизирано. Ето защо, стопанският съвет през 1948 г. взема решение
за уедряване на блоковете и избира комисия за обмяна на нивите и
лозята. Организира се и производство на посадъчен лозов материал.
За отговорник е назначен Таньо Стоянов Димов. Механизацията се уве-
личава, закупува се жетварката на Миньо Танев Милчев и една ронач-
ка за царевица и слънчоглед.
Разширява се и животновъдството. Разкрива се втората ферма в
стопанството - свинеферма. За гледач на животните е назначен Иван

Стр. 388
Донев Чучулигов. Първи неин бригадир е Кера Танева Терзиева.
Съгласно приетия Правилник от общото кооперативно събра-
ние, мандата за председател на стопански и контролен съвет е 2 годи-
ни. Мандатът на председателя Миньо Танев Милчев е изтекъл. Преце-
нявайки сам, че е вече на възраст, от сърце настоява да бъде освобо-
ден и предлага да бъде подменен с Илия Желев Даков. На 9.03.1948 г.
общото събрание приема за свой председател Илия Желев Даков -
учител, роден в Спасово през 1905 г.

Илия Желев Даков

Непосредствено след образуването на стопанството, на едно от

първите заседания на стопанския съвет се взема решение да се покани
Илия Желев да се завърне на работа в селото. Още през м. септември
1945 г. той напуска учителството в с. Опълченец и е назначен за счето-
водител на стопанството. Той се показва като изключително делови
човек. Създава първите правилници за вътрешния ред за работа в сто-
панството, бригадите, фермите за ползване на фондовете и останалата
дейност. Под негово ръководство се електрифицира селото и стопанс-
кия двор.
През този период демократизмът е запазен. Трудовото възнаг-
раждение на щатния персонал се приема и одобрява от общото съб-
рание в трудови дни:
председател - 400 трудови дни,
домакин - 360,
полевъден бригадир - 360,
Стр. 389
 тракторен бригадир 360,
магазинер - 300,
нощен пазач — 300,
груповоди - освен личната заработка и 1,5% от заработените
трудови дни в групата.
Още през 1947 год. инициативният Илия Желев решава да при-
готви силаж за животните в двата циментови резервоара за бордоле-
зов разтвор. Търси се съдействието на агронома Иван Тонев от Око-
лийския народен съвет Чирпан, който е изпратен да оказва помощ на
стопанството. Той го е учил от учебника, но как да се направи на прак-
тика не знае. С помощта на учебника и с общи усилия се решават и за-
почват. С машина орязват и накълцват царевицата. Двама души са вка-
рани в резервоара, които тъпчат е крака и бият с трамбовки. След като
напълват резервоарите, отгоре намазват силажа с глина, размесена
със слама и покриват с керемиди.
Минаващите по шосето средноградищенци и изворовци се спи-
рали да видят това чудо. Те клатели недоверчиво глави и си говорели:
"Да видим напролет кой ще вади тоя боклук от ямите!" Несигурно е и
ръководството. Пролетта, за учудване на всички, зелената маса била
напълно запазена, с приятен мирис и вкус. Средноградищенци и изво-
ровци пак се отбиват, вземат силаж в ръцете, разтриват го между пръс-
тите си и думат: "Виж, какво стана!"
Стопанският двор бързо нараства. Срещат се големи затрудне-
ния с осветлението на сградите и канцелариите. Използват се газови
лампи и кандила от консервни кутии. Но откъде да се вземе ток, като и
селото не е електрифицирано. Налага се селото да се електрифицира.
На общоселско събрание се избира организационен комитет - предсе-
дател Таньо Минев Чучулигов, кмет на селото и Илия Желев Даков -
председател на ТКЗС. Събранието решава допълнителното възнаграж-
дение, което имат да получават спасовци, а те са всички от РКБ Чирпан,
за внесено грозде, да бъдат дадени за електрификацията. С тях се за-
почва. За да се изравнят внесените суми, някои селяни внасят допъл-
нително пари. Събират се 3 000 000 дева.
Започват трудностите. За да закупят жица, трябва да се внесе
мед. От всяка къща се събират стари медни съдове. Но как да се наба-
вят 10 - 12-метрови стълбове за далекопровода? Според плана, изра-
ботен от Генчо Танев от Рупки, далекопровода трябва да започне от
Чирпан, минава покрай Рупки, Спасово и продължава до Изворово и

Стр. 390
Средно Градище. Спасово търси съдействие и помощ от тях. Те не се
отзовават и не се включват в мероприятието.

Електрификация на село Спасово

Научавайки за това мащабно за времето си мероприятие, лесо-

въдът Дончо Делчев Момчев от с. Изворово се отбива в Спасово и пре-
длага услугите си, че може да помогне за доставката на стълбовете за
далекопровода, но за да се извърши сделката, стопанството трябва да
плати стълбовете в натура, тъй като те имат големи затруднения с изх-
ранването на работниците си в Родопите, Споразумението е направе-
но. Инициативният комитет се съгласява да даде няколко тона саздър-
ма и съответно количество фураж за изхранване на животните на горс-
кото стопанство.
Организира се закупуване на добитък. За приготвянето на саз-
дърмата не се срещат трудности, защото кооперацията освен, че има
помещение за суджуци и саздърма, има и много добри майстори-ка-
сапи.
Трофейната газка, кръстена от спасовци "Марийка", кормувана
от шофьора Саво Жеков Савов, на отиване товари саздърма и фураж, а

Стр. 391
на връщане - стълбове.
Материалите за далекопровода - стълбове, жица, куки, изола-
тори и всичко необходимо е готово. Сключен е договор за направата
на мрежата с електро техника Аврам Зиберщайн от София. В договора
има клауза, че освен заплащането, трябва да се грижат и за изхранва-
нето на техническата група. Прави се график всяка къща да храни бри-
гадата. Изкопите за стълбовете се правят от населението на трудови
начала.
Благодарение на големия ентусиазъм на тогавашните спасовци,
далекопроводът е прокаран. Електрическата мрежа преминава през
всички улици на селото и достига до всяка къща. Построени са два
трафопоста - в стопанския двор на ТКЗС и в двора на Илия Колев.
В Чирпанска околия електрическите крушки светват най-напред
в Спасово. Тържественото освещаване става на 1-ви май. Цялото село е
събрано. ТКЗС организира за всички спасовци голямо тържество, за ко-
ето дълго време се подмята кои са били пияни.
С електрифицирането на стопанския двор се разкрива възмож-
ността да се механизират вършитбените площадки, работилниците,
фермите и други.
Стопанският съвет на ТКЗС, като се съобразява със затруднения-
та на кооператорите, които получават в натура зърното си, което тряб-
ва да мелят в Чирпан и сами да приготвят хляба си, през 1947 година
решава да направи фурна. Възлага на спасовеца арх. Ангел Радев да
направи проект за постройката и допълнителните помещения. Дочу-
вайки за това, между кооператорите започва брожение. Наложило се
да се организира референдум. Прави се списък, който минава през
всички. Всеки трябва срещу името си да отговори с "да" или "не". Бол-
шинството кооператори отговарят с "не". Те смятат, че хлябът няма да
бъде хубав и месен с крака. Мероприятието се проваля. Случай, който
красноречиво доказва, че при невежество не всякога демократизмът
води до правилни и рационални решения.
На общо кооперативно събрание се взема решение да. се орга-
низира разкриването на птицевъдно стадо през 1949 год., като всеки
член - кооператор внася по две кокошки. Събират се 386 кокошки и се
разкрива птицеферма.
Същата година е създадена и кравефермата с 27 крави - местна
порода, внесени от кооператорите. За гледач е назначен Делчо Нейков
Танев. Изпратен е на шестмесечен курс по животновъдство в Ямбол

Стр. 392
Таньо Бонев Димов, който след завръщането си става бригадир на кра-
вефермата. Отначало млеконадоят е нисък, но в последствие се увели-
чава до 4 300 л. през 1984 год. След Таньо Бонев, бригадир на краве-
фермата става Радка Димитрова Боева.

Птицефермата на ТКЗС

Стопанските постройки всяка година нарастват. Местните ре-

сурси от дървен материал - дъб, бряст, акация и други са почти на из-
черпване. Стопанският съвет се ориентира за доставка на дървен ма-
териал от Батак, като изпраща свои работници за добива му.
В началото на 1949 г. общото събрание гласува да се прехвърлят
от Съвета на ТКЗС мелницата и маслобойната.
Стопанството укрепва, преценява се, че е необходимо да има
специалист и по винарство. На едногодишен курс по винарство през
1949 г. се изпраща в Плевен Тодор Даков Здравчев.
Тези години са най-трудни в развитието на ТКЗС. На неблагопо-
лучията в работата лошо се отразяват освен природните бедствия и
някои неудачи в технологията на работа, непродуктивни се оказват и
някои от ново посадените лозя. Дейността на стопанството се затруд-
нява.

Стр. 393
 Воловари

Допускат се много грешки, една от които е безпринципната,

много често некомпетентна намеса от страна на партийното бюро и
партийната организация в работата и дейността на стопанството и най-
вече в дейността на председателя на УС на ТКЗС. С дейността си пар-
тийното бюро и партийната организация дублират дейността на коо-
перативното събрание и управителния съвет и ги ограничават във взе-
мането на решения. По този начин се намалява тяхната оперативност,
принизяват отговорността и авторитета им. При липса на подготвени
кадри, тенденциозно и без основание е освободен от работа поради
лични отношения и амбиции на секретаря на ОК на БКП гр. Чирпан Ки-
ро Ангелов председателят на стопанството Илия Желев Даков. Коопе-
раторите не приемат и не одобряват това драстично и безпринципно
еднолично действие, облечено с комитетско решение. Но то е нало-
жено и е против волята на хората. Те уважават своя председател, който
успешно се справя с работата си. За краткото време, през което ръко-
води стопанството, успява да създаде добра организация на работа,
което в годините, когато няма изработени указания за работа на про-
изводствените звена в ТКЗС изиграва голяма организационна роля.
Постът председател на ТКЗС се поема от Душо Георгиев Душев
на 16.10.1949 г. Той е с начално образование. През неговия период на
Стр. 394
ръководство става масовизацията на ТКЗС.
През 1950 г. се разширява птицефермата. Закупуват се 500 броя
пилета. За гледач се назначава Димо Илиев Бончев - човек с птицевъ-
ден опит от малката ферма на дядо си Вичо Бончев.
Отреденото място за стопански двор се изпълва. Управителният
съвет взема решение да се иска разрешение и съгласие от Окръжния
народен съвет да се разшири стопанския двор, т.е. да се разкрие втори
стопански двор на изток от шосето.
Стопанството укрепва, дейността се разширява - трябва да се
увеличи и обслужващия персонал. На 25.11.1950 г. стопанският съвет
взема решение да се разшири и канцеларията на ТКЗС. Построяват се
телчарник и краварник.
Досегашен счетоводител на стопанството е Марин Попов Сте-
фанов. Като много добре подготвен и дългогодишен кадър е изтеглен
на работа в Околийския народен съвет - Чирпан. На негово място е из-
бран Тоньо Ташев Тонев.
За периода от 1946 до 1950 г. се "записват" нови 49 домакинст-
ва за членове на ТКЗС. В края на 1950 г. става масовизацията на сто-
панството. В ТКЗС влизат още 189 стопани с 11 122 дка земя, 108 коня,
127 вола, 27 крави, 300 коли и каруци. Така стопанството вече се масо-
визира, като обработва 22 728 дка земя, а членовете на стопанството
стават 423.
Извън ТКЗС остават Иван Иванов Бешев, Марин Иванов Бешев,
Стоян Стоянов Стойчев и Иван Иванов Бонев.
След масовизацията стопанският двор се оказва вече тесен.
Още през 1951 г. се удвоява неговата площ и достига 100 дка. В новия
стопански двор са построени две помещения за волове и две конюшни
за коне.
От средата на 50 - те години ускорено навлиза механизацията в
стопанството. Основните полски работи се извършват с техника, която
повишава производството. ТКЗС изпълнява държавните планове и дос-
тавки. То укрепва и все по-успешно задоволява потребностите на коо-
ператорите. За първите години на ТКЗС информация дават и стойнос-
тите на трудовите дни на кооператорите. През 1947 г. един трудов ден
се отчита 0,56 лв., а през 1951 г. - 1,89 лв.
Стопанството започва да изпраща свои членове за повишаване
на тяхната квалификация. През 1952 г. се изпраща на двегодишна шко-
ла по лозарство в с. Караисен, Плевенско Миньо Маринов Минев. На

Стр. 395
курс за техник-осеменител е изпратен Ради Колев Гьончев, а за вете-
ринарен хигиенист - Пейо Илиев Пеев.
Може да се прецени, че ръководството на ТКЗС не е имало це-
ленасочена кадрова политика. Стопанството не е изпратило нито един
свой стипендиант да се учи във висше учебно заведение.
Прави впечатление, че на курсове се изпращат предимно хора с
основно образование. Изпратен е само един среднист, Илия Пеев Въ-
тев на двегодишна задочна кооперативна школа в София.
Стопанството се развива в две направления - лозарство и расте-
ниевъдство. На базата на новият земеустройствен план се изграждат и
бригадите: лозарски - 9, полевъдни - 3, фуражни - 1 и една строителна
бригада.
Определено може да се каже, че лозарството е отрасъл, който е
давал облика на Спасово. Доброто икономическо положение на спасо-
вци е създадено и се определя предимно от лозарството. Това е опре-
деляло интереса и грижите за лозарството.
ТКЗС наследява частните, малки по размери, но добре обрабо-
тени и подредени лозови насаждения. За първите години това бе една
солидна икономическа база. С въвеждането на задължително планово
производство на многоотраслови култури, т.е. разрастване на други
видове производства без необходимата още техника заангажира мно-
го работна ръка и се занижават грижите за лозята. Те тревясват и на-
малява производството на грозде. Тесноредовите, малки по размер (2-
5 дка) площи изискват много ръчен труд. Идващата нова техника не
може да се използва за обработка и пръскане. Това налага през (1959-
1968 г.) стопанството бързо да се преориентира и създават широко ре-
дови лозя - 2 и 2,2 м, при които значително се намалява физическия
труд, поради пълното използване на ново въвеждащата се техника. За
едно десетилетие Спасово създава лозарство на световно равнище.
Това естествено определя и ролята на специалиста спасовец Бальо
Дончев Енев - агроном, работещ в селото от завършването на образо-
ванието си до пенсионирането си.
Повишава се производството на грозде, като новите лозя, които
се засаждат се отглеждат по най-модерни технологии.
Зърнено-фуражното производство, подобно на лозарството,
преминава през определени етапи на развитие. След масовизацията
(1950 г.) стопанството сее около 6 000 дка пшеница, 1 600 дка ечемик,
2 000 дка царевица, памук - 1 000 дка, слънчоглед - 2 000 дка. Липсата

Стр. 396
на опит и специалист при това мащабно производство довежда до се-
риозни грешки и слабости, водещи до ниска производителност. През
1954 г. - девет години след основаваното на стопанството, общият до-
бив на пшеница не превишава 100 кг от различните площи. С въвежда-
нето на нови сортове (пшеница №301, Окерман, Безостая, Янтър и др.,
ечемик - Краси, Алфа, Мираж и др.), съвременни технологии на обра-
ботка, торене и прочие, добивите значително се повишават. През 1976
г. добивът от пшеницата е 541 кг, а този за ечемика не спада под 485
кг. Средният добив на царевица за 1984 г. достига до 871 кг от дка. Раз-
виват се и помощни стопански отрасли - овощарство и зеленчукопро-
изводство.
Стопанството замогва. Само за 1952 г. то отпуска за обзавежда-
не на здравна служба 150 хиляди лева. Построява се голям склад за
зърно и коларо - железарска работилница.
През 1954-1955 г. е направен малък водоем на "Новите чешми",
с обем 40 000 м3 - ускорява се строителството и на микроязовира в ме-
стността "Гяур кър".
Във връзка със строителството на нови стопански сгради, сто-
панството продължава да задоволява нуждите си с дървен материал
посредством дърводобива в Родопите, организиран от Околийския
народен съвет - Чирпан.
Първият доставен от държавата трактор е съветски през 1947 г.
През 1953 г. се организира тракторна бригада от 8 трактора. За брига-
дир е назначен Нецо Христев Нецов, а за механик Иван Танев Минчев,
които се пенсионират в бригадата. Първите механизатори са Наньо То-
нев, Дачо Тодоров Здравчев, Стойо Минев, Васил Желязков, Саво Ру-
сев, Димо Тодоров, Петко Нецов и Георги Желев.
След обединяването на ТКЗС, тракторният парк и машините се
увеличават на 114 и през 1965 г. се образува втора бригада. За брига-
дир е назначен Иван Танев Тончев.
Предани и способни механизатори са били Иван Маринов Де-
лев, Димитър Делчев Петров, Таньо Тотев Бешев, Таньо Бонев Димов,
Манол Манолов Колев, Доньо Тотев Танев, Боньо Колев Велков, Наньо
Илиев Пеев, Иван Атанасов Иванов, Кольо Манолов Колев, Златан Ви-
дев Златанов, Стефан Петров Попов, Стоян Събев Стоянов, Илия Стефа-
нов Нешев, Видьо Русев Видев, Стефан Илиев Стефанов и много други.
По предложение на ОК на БКП кооперативното събрание (20.08.
1954 г.) решава да бъде изпратен на едногодишна кооперативна шко-

Стр. 397
ла за ръководни кадри Душо Георгиев Душев. За негов заместник е из-
бран Ради Нончев Радев. Той работи като председател само няколко
седмици, тъй като неговият избор не е съобразен с постановката, че не
може партийният секретар да изпълнява и длъжността председател на
ТКЗС. На 1 септември 1954 г. за председател се избира Данчо Троев
Русев, досегашен бригадир.

Данчо Троев Русев

Въвежда се нова технология в лозарството - широки редове, с

високи формировки на лозите (кордони), застъпват се нови сортове в
зърненото производство. В това отношение голяма е заслугата на аг-
рономите Петър Пърчев и неговия последовател Бальо Дончев Енев.

Среден добив от декар

Вид култури
1939 1953 1954 1955
Пшеница 124 140 82 100
Ечемик 130 246 153 160
Царевица 117 123 91 146
Слънчоглед 83 62 84 77
Памук - 59 78 121
Грозде - 669 470 360
Парично възнагражде-
1,02 0,77 0,86
ние лева
Натурално възнагражде-
0,393 0,570
ние пшеница

Стр. 398
 Средните добиви от зърнените култури през неурожайните
1954, 1955 и 1956 г. са много ниски, поради падналите опустошителни
градушки. Те почти се изравняват с тези при екстензивното земеделие
през 1939 г.
Допускат се и сериозни грешки в обработката на Почвата и аг-
ротехниката по отглеждането на културите. Няма редовно агрономи.
Паричното и натурално възнаграждение е ниско. Това принуждава ко-
операторите да напускат селото и да търсят работа по държавните
строителни обекти.
През тези години стопанството е обложено с големи държавни
доставки. Останалото зърно не достига за изхранване на кооператори-
те и животните, поради което се налага да се закупува храна. Държава-
та отпуска на стопанството заем за 1954 г. 200 тона, а за 1955 г. - 250 то-
на пшеница. По този начин се осигурява изхранването на населението.

Марин Попов Стефанов

През този период е ниска и производителността на селскосто-

панските животни. Средният млеконадой от фуражна крава е 884 л
мляко, от една овца - 62 л мляко, а средният добив на вълна -2,220 кг.
Стопанството започва да се самозадоволява с работни коне и
волове от собствените си ферми. Раждат се средно годишно по 27 кон-
чета и 50 телета.
Нарастват ежегодно и стопанските сгради. През 1955 г. са пост-
роени два обора за коне, два навеса, един телчарник и силажни ями.
На 12.01.1956 г. за председател на ТКЗС единодушно е избран

Стр. 399
Марин Попов Стефанов, който досега е работил като инспектор на
ТКЗС при Околийския народен съвет.
Стопанството започва постепенно да се стабилизира, в годиш-
ният отчет за 1956 г. се отчита, че земята на стопанството се обработва
от 888 работоспособни кооператори, от които 478 мъже и 410 жени.
Над 500 трудови дни са заработили 63 човека - 56 мъже и 7 жени. В
растениевъдството са работели 586 кооператори в 8 бригади. Изграде-
на е бригада (26 човека/)за зеленчукопроизводство и една зидарска
бригада. Във всяка бригада има по 3 звена с по 26 работника.
Наличните животни през тази година са:
говеда - 371 броя, от които крави - 94,
работни волове - 154,
коне - 248, магарета и мулета -26,
свине - 207 и овце - 2426,
кокошки - 1722.
Тези животни се обслужват от 104 кооператори.
Стопанството притежава и 207 кошера пчели.
Разширяват се и лозовите насаждения, като се застъпват вине-
ните и десертни сортове. Стопанството притежава и 2 дка лозови вко-
ренилища (маточници). Спасовци от най-стари времена нямат слабост
към овощните градини. Те са едва 60 дка, от които ябълки - 10 дка,
круши - 25 дка, сливи - 25 дка.
Стопанството се управлява от председател, заместник предсе-
дател, счетоводен персонал - 10 души, домакин, магазинери, завеж-
дащ помощни предприятия - 6, прислужник - 1, пазачи и полски пъда-
ри - 10, готвач - 1, завеждащ ферми - 3.
През 1956 - 1957 г. е построен кокошарник, сламена сая с две
стаички за малки агнета, навес за лагеруване на подрастващи кончета
през лятото.
През 1959 г. по Инициатива на младежката организация, в село-
то на работа в животновъдството са изпратени 3 девойки - Тотка Стоя-
нова Видева, Сребка Колева Бонева, Нада Динева Видева. Също като
телчарки на работа отиват Райна Георгиева Стоянова и Кана Станчева
Митева през 1960 г., а Радка Димитрова Недева - през 1961 г. Те създа-
ват образцов ред и хигиена в телчарника. Наред с това те завършват
висше образование, Тотка, Нада и Райна - агрономство, Радка Димит-
рова - зоотехника, а Кана Станчева - химия.
Търсят се вече форми да се облекчи труда на кооператорите.

Стр. 400
Правят се резервоари за приготвяне на разтвор за пръскане на лозята в
местността "Бешовата чешма" и "Червенака". Така, разтворът не се ка-
ра от селото, а се прави на място.
В лозарството от тесноредови лозя с чашковидно оформени ло-
зи се преминава на широкоредови, с високи формировки на лозите. По
този начин значително се улесняват механизираните обработки и при-
бирането на гроздето, като се намаляват трудовите разходи.
Интензифицира се и зърненото производство. Макар и непра-
вилно се изоставят маломерните почви на бедните ниви и лозя с бед-
ни почви в местностите Караджик, Балабанка, Голоша, Средният баир
и други. Средствата и усилията се насочват към плодородните земи.
Културите се поставят на висок агрофон, широко се използва химиза-
цията и добивите се удвояват и утрояват.
През 1957 г. се въвежда вътрешностопанска сметка и допълни-
телно заплащане за реализиран чист доход от бригадите и звената.
Периодът от образуването до 1958 г., т.е. изграждането на обе-
динено стопанство, е време на непрекъснато подобряване материал-
ната база и финансовото състояние, които по-късно оказват влияние
върху икономиката на ОТКЗС.
На 4 октомври 1958 г. в Спасово се провежда общо кооператив-
но събрание. Председателят на стопанството - Марин Попов, разяснява
решението на ОК на БКП и Околийския народен съвет за изграждане
на обединени трудово-кооперативни земеделски стопанства /ОТКЗС/.
Това се прави с оглед да се създадат по-добри условия за специализа-
ция и концентрация на производството, за правилно съчетание на от-
раслите и за по-производително използване на техниката. Освен това,
да се създадат едри, високо механизирани селскостопански предприя-
тия, с мощна материално-техническа база. Спасовци вземат решение
да се обединят със селата Рупки, Средно Градище, Изворово и Стоян
Заимово.
На 7 септември 1958 г. се провежда учредителното събрание за
изграждане на ОТКЗС, в което влизат Спасово, Рупки, Средно Градище,
Изворово и Стоян Заимово. Приема се име на ОТКЗС - "Димитър Благо-
ев". Но това обединение е само за две седмици. На 20 септември 1958
г. се извършва ново по-голямо, по-мащабно обединение на ТКЗС. Съз-
дава се ново ОТКЗС, с център Чирпан, в което влизат освен по-горе
споменатите ТКЗС и тези в с. Зетево, Ценово, Целина и Златна ливада.
За председател е избран Тодор Петков от село Рупки, с главен счето-

Стр. 401
водител Марин Попов Стефанов от с. Спасово. Това обединение се ока-
зва много тромаво. Трудно се координира дейността му, контролът е
слаб и много други, поради което то се разделя на три самостоятелни
ОТКЗС - Чирпан, Зетьово и Спасово.

Управителния съвет на ОТКЗС

В Спасово отново се провежда учредително събрание на 17.11.

1959 г. на петте села. Избира се управителен съвет:
1. Тодор Петров - председател - Рупки
2. Драган Нанев Драганов - зам.председател - Рупки
3. Душо Георгиев Душев - зам.председател - Спасово
4. Марин Попов Стефанов - главен счетоводител - Спасово
5. Петър Костадинов Пърчев - главен агроном - Спасово
6. Киро Делев Киров - главен ветеринарен лекар - Спасово
7. Пенка Василева Димитрова - член - Спасово
8. Васил Станчев Желев - зам. председател - Средно Градище
9. Пеньо Иванов Стоянов - член - Средно Градище

Стр. 402
 10. Иван Танев Колев - зам.председател - Изворово
11. Христо Танев Желев - зам.председател - Стоян Заимово
12. Марчо Георгиев Марчев - Секретар на Общинския комитет
на БКП от село Гита.
За председател на ТКЗС село Спасово през 1958 г. е избран Ду-
шо Георгиев Душев, който дотогава е бил председател на селския об-
щински народен съвет.
Обединяването на ТКЗС се възприема много добре от коопера-
торите. Започва усилена работа, строителство и набавяне на селскос-
топански машини. Правят се някои прегрупирания на зеленчуковите
култури, залага се пасбищно отглеждане в с. Стоян Заимово.
Ритъмът на възхода на стопанството бе нарушен от появилите
се центробежни сили в партийната организация в с. Рупки за отделяне-
то им от ОТКЗС. Като главен техен аргумент е, че мразят спасовци и не
могат да работят с тях. Зад това се крият истинските стремежи - "Има-
ме най-хубавата земя, ние сме най-работливите". Към това течение се
присъединява и председателят - Тодор Петков. Това разстройва рабо-
тата през 1963 г. Намесва се Окръжния комитет на БКП. Процесът за
разединение е овладян. Правят се кадрови промени в Рупки, сменя се
и председателя Тодор Петков през 1964 г. На негово място е предста-
вен и избран Кольо Захариев от Медово.
През 1962 г. за председател на ТКЗС Спасово е избран Тоньо Та-
шев Тонев. През тази година е построен един свинарник за 300 подра-
стващи прасета, навес за сушене на царевица, царевичен кош за 150 т.
царевица, сламен овчарник и стая за овчарите, електрифициране на
фурната, транспортни ленти в краварниците, асфалтиране на стопанс-
кия двор.
Механизацията на животновъдството до 1964 г. се състои от ав-
топоилки при кравите и птиците и залагане на храната в птицефермата.
През 1964 г. е монтиран първият доилен агрегат в един от краварници-
те и механизацията за изхвърляне на тора.
Със същите темпове продължава строителството и през 1963 г.
Довършен е нов птичарник за 5 000 кокошки - носачки, направени са
две асфалтови площадки, 1000 м шосе в стопанския двор, стаички за
малките агнета - 5 бр., направени са допълнителни съоръжения на на-
поителното поле, корекция на реката - Спасово, Рупки и други.
Стопанството на с. Спасово е сред водещите кооперативи в ра-
йона. С общи усилия се продължава модернизацията на лозарското

Стр. 403
производство, осъществяват се крупни мелиоративни работи в земли-
щата и на съставните села.

Тоньо Ташев Тонев

През 1962 г. започва строителството на помпена станция в Братя

Даскалови, за напояване на 2 000 дка земя на Средно Градище, а из-
лишната ще пълни язовира на "Гяур кър".
Държавата прави значителни облекчения в икономическата об-
ласт. От 1 май 1959 с. е отменена системата на задължителни държав-
ни доставки и заплащането в натура на МТС и мелниците. Преминава
се към единна система на изкупуване. Машинно-тракторната станция в
Чирпан разпродава машините на стопанствата. С това се цели да се
съсредоточат земята, машините и работната ръка в едни ръце. Всичко
това се отразява благоприятно върху ефективността на стопанската
дейност в ОТКЗС -Спасово.
През 1963 г. за председател на ТКЗС Спасово е избран Бальо
Дончев Енев - агроном. Като председател той работи до м. август 1970
г. За този период (1963 - 1970 г.) се построява удобна и модерна техни-
ческа работилница, механизирани асфалтови площадки, нова адми-
нистративна сграда в стопанския двор, административната сграда в
центъра на селото, модерна кухня със столова в стопанския двор.
Председателят на стопанството Бальо Дончев от 1.09.1970 г. е
преназначен за главен агроном на ОТКЗС. На негово място е избрана
Тотка Стоянова Видева. Тя оглавява председателския пост до 31.05.
1972г. След нейното напускане за председател е избран Бойо Димит-

Стр. 404
ров Боев, който ръководи стопанството до края на 1975 г.

Бальо Дончев Енев

От 1 януари 1976 г. до края на 1984 г. председател на стопанст-

вото е Тодор Минев Тодоров.

Тотка Стоянова Видева

От 1977 г. в страната започва да се внедрява системата за само-

задоволяването. Спасово се стреми да не изостава от общия поток.
Произвеждат се зеленчуци: червен лук, домати, пипер, зеле, дини и
много други, които се предоставят и на кооператорите - пенсионери.
На населението се осигурява необходимото количество леща, боб, как-
то и фураж за добитъка.

Стр. 405
 Сградата на счетоводството на ТКЗС

В стопанството значително се подобряват битовите условия на

работните места. Площадките на механизаторите са асфалтирани, ре-
монтната база е обновена с баня, широко, просторно и удобно поме-
щение за ремонт на машините и канцелария за техническото ръковод-
ство. Механизаторите вече работят с модерни трактори, гарантиращи
тяхната безопасност. За да се избегне вредното въздействие на клима-
тичните фактори, механизаторите и кооператорите са снабдени с боту-
ши и подходящо работно облекло. При използването на препаратите
за химическа защита на растенията вместо наземна техника се използ-
ват самолети и вертолети.
С бързи темпове се изменят и мащабите, с които материално-
техническите и технологически условия на труда стават доминиращи.
Оран, сеитба, жътва - всичко това е вече овладяно от механизаторите.
Механизирано се внасят торовете и препаратите в почвата.
За постигане на високи трудови успехи са получени и много ор-
дени. Още през 1951 г. са наградени с Народен орден на труда Донка
Бонева и Пенка Русева. С орден "Червено знаме" е награден като ме-
ханизатор Тотьо Жеков Петков. С Народен орден на труда - златен, са
наградени Боньо Колев Велков (механизатор), Таньо Тодоров Славов и
Илия Танев Ботев (бригадири), Тодор Минев Тодоров - председател на
ТКЗС и Недка Георгиева - кооператорка.

Стр. 406
 Новата обществена сграда на управлението на ОТКЗС и столова

С народни ордени на труда -сребърни и бронзови, са наградени

още Нецо Христев Нецов, Манол Манолов Колев, Таньо Тотев Бешев,
Иван Дойчев, Бальо Дончев, Ради Русев; Наньо Илиев Пеев, Стоянка
Делчева,Бойо Манев Колев, Иванка Иванова Запрянова много други.
Не малко е направено и в социалната област. За осигуряване на
топла и калорична храна на кооператорите и бригадирите е разкрит
постоянен стол, като през кампаниите се открива и допълнителен стол.
Изградена е и съвременно обзаведена просторна столова. Социалните
придобивки на кооператорите се увеличават. Раздават се помощи на
материално затруднените семейства, карти за почивка, безплатна хра-
на за кооператорите, разкрива се столова-кухня за всички кооператори
с 40 % намаление и през последните години храната се разнася по до-
мовете. Кооператорите се извозват на работа с бригаден превоз - ав-
тобус. При смърт стопанството отпуска за своите членове необходимо-
то количество месо срещу заплащане.
От 1979 г. ТКЗС с. Спасово е включено в още "по-мощно" произ-
водствено обединение - Чирпанския аграрно-промишлен комплекс
(АПК). В системата на АПК то се превръща в клоново стопанство, без
юридическа самостоятелност, на вътрешно-стопанска сметка, чиято
дейност се контролира от АПК. Счита се, че с изграждането на АПК се
създава възможност за по-добра организация, централизация и по
пълно използване на наличната техника и хора.
Стр. 407
 Кметството на село Спасово 2009 - бившата сграда на ОТКЗС

Спасовското ОТКЗС набрало инерция през последните години,

макар вече в АПК, увеличава общата си продукция. За 1979 г. един зает
в производството кооператор дава продукция за 9 468 лв. Само в ло-
зарството един работещ кооператор е произвел продукция от 21 146
кг. грозде на стойност 6 375 лв. Средната дневна заработка на коопе-
ратор възлиза на 6,68 лв. възнаграждение.
След кратко затишие започва отново усилено строителство.
През 1980 г. се асфалтира целия стопански двор, построено е ново теле
угоително стопанство и направени три сглобяеми навеса.
Аграрно-промишленият комплекс - Чирпан не изиграва положи-
телна роля за укрепването и развитието на ОТКЗС-Спасово. Забелязват
се тенденции за елиминиране ръководството и самостоятелността на
ОТКЗС. То е финансово зависимо, няма юридически права не може да
взема самостоятелни решения. Под предлог за увеличаване стимула в
производството и подобряване икономическата ефективност в края на

Стр. 408
1983 г. се разтурват ОТКЗС и се изгражда бригадната организация на
труда. Счита се, че от 1.01.1984 г. тя ще възвърне много от достойнст-
вата на ТКЗС - повишаване интереса на кооператорите, нарастване на
производителността и подобряване качеството на продукцията, по-до-
бра оперативност, икономии, по-малко разпиляване и по-добро съх-
раняване на готовата продукция, което в последна сметка да доведе
до по-високо заплащане на труда.
Така се ликвидира ОТКЗС "Димитър Благоев", просъществувало
цели 25 години и постигнало много добри успехи в своето развитие.
След разпадането на ОТКЗС Спасово и освобождаването на не-
говия председател Бальо Дончев Енев от 1.01.1984 г. той е избран за
председател на Спасово.
Тази организация обаче също не успява да създаде оптимално
управление, макар бригадата да е на самостоятелен баланс.
Стига се до извода, че в основата на неуспехите на стопанството
стои неправилната организация на АПК. Ето защо, през 1987 г. АПК
Чирпан се разтурва и отново се изгражда ОТКЗС - Спасово, но вече без
ТКЗС - Рупки, което преминава към Чирпан.
За председател на ОТКЗС отново е избран Бальо Дончев Енев.
Възвръща се удачната стара организационна форма, но с доста нару-
шени традиции и значително оредели и остарели кооператори, над 60
годишна възраст. В животновъдството и механизацията навлизат почти
наемни работници от различни краища на страната и разнороден ет-
нически произход. Това, освен че създава редица организационни
трудности, се отразява и неблагоприятно върху производството както в
полевъдството, така и в животновъдството. Благоприятен изход от това
състояние по всяка вероятност ще се намери с предстоящата привати-
зация на селското стопанство у нас.

КРАЙ

Стр. 409
 Заключение

Това е Историята на село Спасово до 10 ноември 1989 г. За

следващите години не е казана нито дума. Причината е, че авторите
вече не са между живите, а тези които се заеха с издаването на книгата
срещнаха много препятствия. Накрая, едва през 2000 г. се стигна до
излизането на първото книжно издание.
За съжаление това издание беше с много полиграфически не-
достатъци и печатни грешки. Въпреки че е ведомствено издание, кни-
гата беше отпечатана в задоволителен тираж и се предоставеше безп-
латно на всички дарители и заинтересовани жители на село Спасово,
дали принос за нейното написване.
Но останаха много спасовци, които не можаха да се доберат до
нея. Сега това първо книжно издание е библиотечна рядкост.
Поради тази причина се заех да направя ново - електронно из-
дание на книгата и да я публикувам в интернет. Така всички, които се
интересуват от нея, ще могат да я прочетат или да си я изтеглят, а по
желание и да си я отпечатат.
Какво е новото в електронното издание.
1. Целия текст е основно прегледан и са премахнати допуснати-
те печатни, правописни и стилни грешки. Нищо не е премахнато от
оригиналния текст.
2. Добавени са доста нови снимки, предимно цветни и няколко
черно бели. Някои от снимките на първото издание са премахнати, ка-
то лошо качествени и неясни. Това обаче не осакатява съдържанието.
Нещо повече, сега всички снимки са надписани и пояснени. Искам
предварително да се извиня, ако при надписването на снимките съм
допуснал грешки в имената на личностите, изобразени на отделните
снимки. Това е така, защото не познавам много добре тези личности,
особено тези по-ранни от петдесетте години на миналия век. Затова
моля, ако забележите такива грешки да ми съобщите на следния елек-
тронен адрес
ivan.pitagor@gmail.com
за да ги коригирам.
3. В първото издание - писано в типичен академичен стил - бяха
цитирани огромен брой източници във вид на препратки - цифри, заг-
радени с наклонени скоби - например ето така /5/. Но по незнайни за

Стр. 410
мен причини тези източници не са посочени като библиография в края
на книгата, както би трябвало да бъде. Затова всички тези препратки
съм ги премахнал, като напълно безсмислени. Там където е ясно е по-
сочено пълното заглавие на източника и неговия автор.
4. В първото издание липсва каквото и да било съдържание, ко-
ето е един голям недостатък. Поради това сега е направено пълно съ-
държание, поместено в края на книгата.
За всякакви препоръки относно това издание, можете да ми
пишете на посочения по-горе електронен адрес.
Бих се радвал, ако направите някакви корекции на описаните
факти, които са споменати в книгата, а също така да ми изпратите и
нови факти към определени раздели. А най-голяма помощ ще напра-
вите, ако ми изпратите исторически факти и сведения за историята на
село Спасово от 10 ноември 1989 г насам.

гр. Стара Загора

10.12.2012

инж. Иван Димитров Иванов

Стр. 411
 СЪДЪРЖАНИЕ
Раздел Наименование Стр.
Предговор 2
Гл. Първа Общи сведения за Спасово 5
1 Географско положение и природна среда 5
Далечно минало и стари селища в района на
2 17
с. Спасово
Стокова размяна, до монетни теглови форми
3 29
и парични системи
4 Произход на спасовци и името на селото 34
5 Характеристика на спасовци 42
6 Спасовски говор 51
7 Спасовски фолклор 54
8 Спасовска народна музика 56
9 Бит 58
10 Вярвания 71
11 Народни обичаи 77
12 Поминък на населението 92
Гл. Втора Мурсалково под турско робство 101
Положение на Мурсалково през турско робс-
1 101
тво
2 Форми на съпротива 113
3 Възраждане 115
Комитетско дело и апостолска дейност в
4 124
Мурсалково
Църковно дело и изграждане на местна цър-
5 139
ква
6 Просветно и учебно дело 147
Гл. Трета Развитие на Спасово след освобождението 176
1 Спасово след освобождението 176
2 Спасово по време на съединението 181
Организация на обществените и администра-
3 190
тивните служби
3.1 Община (Кметство) 190
3.2 Здравна служба 219
3.3 Поща 226
3.4 Ветеринарна служба 229

Стр. 412
 4 Културна дейност 236
4.1 Читалище 236
5 Развитие на Спасово след Освобождението 250
Развитие на кооперативното движение в се-
6 265
лото
7 Земеделие и животновъдство 281
8 Доброволни организации и дружества 292
8.1 Ловно-рибарска дружинка 292
8.2 Физкултурно дружество 296
9 Бедствия, сполетели Спасово 298
10 Бележити спасовци през епохата 301
10.1 Иван Андонов 301
10.2 Вичо Илиев Бончев - народен певец 304
10.3 Жельо Даков Здравчев 312
Спасово по време на войните и участие на
Гл. Четвърта 318
спасовци в тях
1 Сръбско-Българска война (1885 г.) 318
2 Балканската воина (1912 - 1913 г) 320
3 Междусъюзническа война (1913 г.) 322
4 Първата световна война (1914-1918) 323
5 Втора световна война (1939-1945 год.) 331
Гл. Пета Политически живот 341
Основаване на партии, организации и коали-
1 341
ции
2 Септемврийското въстание през 1923 година 356
3 Участие на спасовци в антифашистката борба 359
Икономическо и културно развитие на село-
Гл. Шеста 365
то след 1944 година
1 Социални и структурни промени в селото 365
2 Изграждане на ТКЗС 377
Заключение 410
Съдържание 412

Стр. 413