Professional Documents
Culture Documents
KNQZ Boris 1
KNQZ Boris 1
Презентацията е изготвена от
Велислава Колева-5”б” клас
ОУ ”Св. Св.Кирил и Методий” - гр. Елхово
Княз Борис І е роден
през 9 век.
Той е покръстен през
865 година на 14
септември.
Получава и титлата
архонт.
Умира на 2 май 907
година.
След официалния акт
на покръстването си
Борис приема
християнското име
Михаил.
В исторически
изследвания е
наричан Борис-
Михаил.
Той покръства
българите през 864
година.
Още със създаването на българската държава през 681 година
се оформят два основни етноса – славяни и прабългари. Те
обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях
има съществени различия – племенни, етнически, културно-
религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само
ако има единна религия и за двете етнически общности, която
да наложи общи норми и ценностна система.
Към средата на 9 век България е
могъща държава, но ѝ липсва
равнопоставеност по отношение на
другите европейски държави, тоест тя
се излага на международна и културна
изолация.
Отказът на Византия и на
Константинополската
патриаршия да признае
самостоятелна българска
църква принуждава княз
Борис I да търси
сближаване с папата в
Рим.
През 870 година на
църковен събор е решено
българската църква да е
самостоятелна.
През есента на 863 г.
византийците "в отговор на
молбите" на Ростислав
нахлуват в българските земи.
Борис I веднага започва мирни
преговори, бързо е и сключен
мирен договор между България
и Византия. Българският
владетел се задължава да
разтрогне съюза си с немския
крал и да приеме
християнството от духовници
на Цариградската патриаршия
заедно с народа си.
През 889 година цар Борис отстъпил
престола на сина си Владимир Расате и
се оттеглил в манастир.
Но князът не се справил с управлението.
Недоволен от политиката на Владимир,
Борис І го свалил от трона и го ослепил.
КнязБорис обявил за български
цар втория си син Симеон. После
пак се оттеглил в манастир.
Княз Борис I остава в
българската история като
велик владетел.
Благодарение на него
българите приемат
християнството.
Била създадена и българска
самостоятелна църква с ранг
архиепископия.
Чрез Климент и Наум подготвя
хиляди свещеници и стотици
хиляди богосложебни книги на
българския език. Благодарение
на това българския език
станал свещен, на който
можело да се проповядва
свободно християнската
религия. Българите получили
своя писменост.