Лилия Григорова

No: 7ED1100169

Каква би била историческата съдба на България, ако беше останала в лоното на езичеството,
или беше приела католицизма?

“В периода 681г.-864г. България е езическа държава. На териториите й съвместно живеят

три различни религиознии и културни общности. Помежду им се наблюдават различия,
липсват общ език и писменост. ”

“ През деветото столетие съперничеството и двубоят между Цариградската църква за

спечелване на влияние и привърженици сред многобройния славянски езически свят се
засилва особено много. В този процес на остри сблъсъци между Изтока и Запада плътно е
вплетена и България, която току що излизаше от варварското си състояние и се
приобщаваше към цивилизацията.
Тя беше поставена пред дилемата: или да остане варварска - следователно незаконна в очите
на папата и Византия, или да приеме християнството заедно с езика му, с което рискуваше
да се латинизира или византизира.”

Тук историята ни ползва, че Княз Борис I решава да приеме християнството, но при едно
условие - да не се приеме гръцкия език.

Каква би била историческата съдба на България, ако беше останала в лоното на езичеството?

Счита се, че приемането на християнството е основна предпоставка за развитието на

българското образование.

Може би, ако България бе останала в лоното на езичеството нямаше да успее да развие
напълно потенциала си. Международното положение би било нестабилно, а формирането на
единна българска народност да се превърне в непосилна задача.
През 864 г. мащабно се строят от Борис църкви и манастири. “Към тях възникват писарски
центрове, книжовно просветни школи и училища - главни институции на държавата, чрез
които се осъществява духовно преустройство на единна българска народност”.
Оставайки в езичеството България не би достигнала до този просветен разцвет.

“Хан Борис застанал начело на държавата в момент, когато

противоречията между главните християнски средища - Рим и
Константинопол, навлезли в нова фаза. „Ябълката на раздора" били
славяните, които двете средища еднакво настойчиво се стремели да
привлекат в своята орбита.
Назряващият конфликт най-напред се проявил в младата славянска
държава Великоморавия. Опитите на нейния княз Ростислав да води
самостоятелна външна политика срещнали съпротивата на Немското
кралство, което гледало на славянската държава като на своя
подопечна територия. Отчитайки опасността от разширяващото се
немско влияние, България и Великоморавия сключили съюз, насочен
главно срещу Людовиг Немски. Реакцията на немците била
неблагоприятна за българската държава. Изворите съобщават за
„облаци франки, които връхлетели българските земи". Вероятно
понесените загуби накарали хан Борис да преосмисли първоначалната
си ориентация, особено след като загубил и войната с хърватите. В
началото на 60-те години на IX в. в Югоизточна Европа се оформят два
основни военнополитически съюза. В единия били Немското кралство
и България, а в другия - Византия и Великоморавия. В наченалата през
863 г. вой-на срещу Великоморавия немско-българските войски
постигнали решителен успех. Зле обаче потръгнали работите в Сърбия.
Там българските войски претърпели поражение, а
престолонаследникът Владимир Расате попаднал в плен заедно с
дванадесет велики боили. Ханът поискал лична среща със сръбския
княз Мутимир, на която било постигнато разбирателство по всички
спорни въпроси. Освен военно-пленниците Борис получил и богати
дарове. През лятото на 863 г. българските земи били сполетени от
тежки природни бедствия. Византия се възползвала от затрудненото
положение на България и нахлула в Югоизточна Тракия „по суша и
море". Единственият изход на Борис били мирните преговори, които
Византия веднага приела.Очевидно предприетият поход бил по-скоро
демонстрация на сила, зад която се криело настоятелното искане за
покръстване на българите. Поставеното от Византия условие не
изненадало Борис. В Константинопол знаели за започналите преговори
с Людовиг Немски, в които България изисквала мисионери, които да
покръстят народа и ханското семейство. Това означавало преминаване
в лоното на западната Римска църква, което от своя страна Византия не
могла да допусне на никаква цена.”

“През пролетта на следващата 864 г. започнало и масовото покръстване

на народа. Решението на хан Борис не било нито лесно, нито
еднозначно. Като езическа страна България наистина била изолирана
от водещите в културно и политическо отношение държави. На нея се
гледало с недоверие, което пречело страната да заеме полагащото й се
място в европейската политика. Освен това изповядването на две
различни по съдържание и характер религии, каквито били вярванията
на славяни и прабългари, затруднявало наченалия процес на сливане на
двата етноса. В този смисъл приемането на християнството се оказало
изключително полезно и навременно - един акт, който приобщавал
България към семейството на културните християнски народи.”
Каква би била историческата съдба на България, ако беше приела
католицизма?

“ И в тази битка е завършила с поражение за хан Борис. Много беди са

се струпали наведнъж върху българската земя.
Катастрофално земетресение я люляло в продължение на 40 дни и
причинило незапомнени разрушения. Реколтата била лоша, а малкото
жито по полята било опустошено от долетелите орляци скакалци.
Над страната разпрострял костеливите си ръце и гладът…”

През тези смутни времена България е на кръстопът. Редица трудности

трябвало да преодолее ханът и вътре в страната.
Българи и славяни все още живеели разделени.
Като езичници сме били в немилост, Християнските държави не
спазвали
международните договори с България, защото обещанията дадени на
езичници, можели да не се спазват. Упорито хан Борис търсел изход от
трудното положение.
Според него, само християнството притежавало силата, която можела
да обедини българи и славяни в един народ с един Бог.
Разположена между велики християнски държави, България можела
да избира откъде да получи новата религия. Хан Борис избрал
Немското кралство, с което сключил подходящ съюз. Този договор
предизвикал гнева на византийския император. Изплашен от
засилването на немско влияние, той изпратил войските си срещу
България. А годината била тежка за Борис. Народът му страдал от
незапомнен глад и болести. Борис побързал да предложи мир. В замяна
обещал да приеме християнството от Византия.
Ако Борис беше приел вярата от Рим, Византия пак би постъпила по
този начин, да нападне от страх.
България щеше да претърпи тотална разруха.
Освен всички неудачи, изстрадалия български народ щял да бъде
довършен от военни действия.