„Български Факел“

В настоящия исторически справочник ще се занимаем с

въпроси, чието обсъждане е все по-належащо, предвид
деспотичната цензура, която бива налагана всред всички световни,
пък и български медийни издания. Всяка култура, както и всеки народ
би следвало да имат правото да направят своя цивилизационен
избор на базата на нецензурирани исторически факти и сведения. В
този ред на мисли, бе решено да се създаде настоящият документ,
където интересуващите се люде да имат възможност да придобият
по-пълна представа за съвременни и отминали събития, без чуждо
племе или етнос да им налагат своите възгледи и доктрини.(и то
насилствено и без право на избор) Ако даден народ се приема за
„избран“, то би следвало чрез пример, а не чрез цензура, лъжи и
заблуди да докаже това пред световната общественост. Ако този
народ не може да стори това, то вероятно той не е толкова „избран“.
 Нашето изследване над еврейското племе и влиянието му в
съдбините на българската държава ще започне малко по-назад в
историята.

1. Първи Холокост - Римска империя, Палестина,

Христос.
Първото гонение против юдеите в римската провинция
„Палестина“ започва с появата на Христос, когато техният цар Ирод
изгорил в пещ 14 000 мъжки деца, с идеята да погуби и Христа и да
спаси трона си. Не много интелигентният юдейски ръководител
приел буквално преданието, че по онова време ще се роди цар,
който ще го измести от трона. Малко по-късно, след като и Бог-
Христос е разпънат на кръста, изконните палестинци, както и
управляващите римляни, се надигат против еврейските зверства и
погубват 100 000 души. Това става около 67-ма година след Христа.
Следва още едно пречистване около 133-та година при император
Адриан, когато загиват 580 000 евреи. След това те биват
разселени по всички краища на империята, без право на държава.
За жалост, това впоследствие ще ги озвери още повече и ще ги
накара да действат против всички народи и племена
едновременно, имайки възможност да прокарват идеите и
покварата си навсякъде. А това, че нямат държава ще е само
нагледно, тъй като еврейските общности във всяка област (кагали)
ще имат интернационален характер, но с централизирано
управление. То ще остане в ръцете на наследниците на същите
онези жреци, които преди това са разпънали Христа и са изклали
14 000 деца.

И така, след като Мойсей ги е извел от Египет и им е заръчал да

не закачат народа в Земята, в която ще ги постави (Палестина),
евреите бързо ще забравят този завет и за греховете си ще платят с
първия Холокост и разселването си из цялата Римска империя.

2. Гонения против евреите, Хазарска империя,

Византийско робство.
Следващите векове световното еврейство ще прекара в
постоянно преселване от област в област, тъй като, където и да
отидат, рано или късно народите се вдигат срещу безумията им
и започват да ги гонят от териториите си. Нужно е да споменем,
че около 427-ма година някой си Йохан-Бен-Закхеа решил да
състави нов „Талмуд“ за народа си, който нарекъл „Вавилонски
Талмуд“ и който до ден днешен е настолна книга за
интернационалното световно еврейство. В същия четем:

„Всички народи, които не са евреи, са животни (гои).

Блажените райски дни са само за евреите, а не за гоите.“

„Който удари евреин, трябва да заплати с главата си.

Понеже евреина произхожда от тялото на Бога.“

„Никому, който не е евреин, не трябва да се дава милост

или помощ.“

„Свободно е да се убие онзи, който отрича или не

изповядва еврейската вяра. Който пролива кръвта на оногози,
който не е евреин, той принася Богу жертва.“
И пр.
 От изведените цитати от еврейския „свещен“ Талмуд,
(които стават все по-налудничави, ала от етикет ще приведем
само тези), не е трудно да разберем защо това племе е било
гонено от всяка общност и държава в световната история, след
като са били изобличавани целите и зверствата му в дадената
област. Има безброй истории за отвлечени християнски деца,
млади момичета с източена кръв и пр. от Средновековието,
които, за жалост, постепенно биват заличени с помощта на най-
силното оръжие на евреина – парите. За щастие в България все
още има такива исторически документи, които пазят съдебни
дела, причини за локални бунтове и размирици, свързани с
безчинствата на това племе през вековете. Тези документи
чакат подходяща обществена почва и политически настроения.
Но да продължим нататък с нашата История. Много преди
официалното ни „покръстване“ от Византия, България приема
Християнството чрез епископ Вулфила през четвърти век. Той
превежда и Библията на гетски (готски) език преди Латините и
проповядва Арианството (Бълг-Арии), което е в разрез с
Византийската, покварена вече от юдеите, черква. Преди това
пък, голяма част от народа ни вече е била запозната с
Християнството от апостол Павел и неговата дейност в
Македония, около град Охрид. В „писмата до Филипи“ от
Евангелието четем, че с него в Охрид бил и някой си Климент...
В книгата си „История на Българите“ (естествено забранена до
1990-та година), Ганчо Ценов ни показва и кой точно е бил този
Климент, проповядващ около Охрид... Нужно е да споменем, че
голяма част от същинските християнски учения през вековете
ще приемат единствено Евангелието на Лука и посланията на
апостол Павел от Новия Завет за истинни. От тези „гностически“
течения (сиреч вървящи срещу Визанйтиската черква, в синхрон
с нас Българите) впоследствие ще произлязат и
Павликянството, Богомилството, Манихейството, Катарството и
пр. За жалост в България те ще станат обект на преследване,
след като приемем юдеизираното Християнство от Византия.
Досущ като папата и инквизицията на Запад. През вековете,
нашият християнски народ, както и всички останали християнски
народи извън Римските предели, ще бъдат наричани съвкупно
„варварски“. Понеже не са приели юдеизираното, Византийско
или Римско Християнство. Ала за готите(гетите) знаем, че са
изповядвали Арианското християнство, за Старите Българи пък -
Манихейството (от Фотий) и така нататък. Та от едната страна на
Римската Империя е имало Християни, но и от другата. Едното
християнство е водило агресивна война, слагало си е папи,
юдеизирани епископи и пр., с които да гони и завладява
териториално същинските Християни. А на разни събори,
организирани от същите папи, епископи и Византийски
императори, да си изберат кои книги от Евангелието да запазят
и кои да променят. Всичко, което е запазило частица от
същинското ранно Християнство впоследствие ще бъде обявено
за „ерес“, а народите изповядващи тези „ереси“ ще станат
„варварски“. Това е, което е. Учителят Петър Дънов казва:
„Сегашното християнство е християнство с еврейска черупка.“
Стара Велика България ще е принудена да се брани на
всички фронтове срещу настъпващите евреи, които постепенно
ще покварят и Хазарския хаганат, който официално приема
Юдеизма и нахлува от Изток.
Тъй като нашият народ е изповядвал чистото изконно
християнство, което забранява всякакво робство, агресивна
война и пр.,(още преди появата на Христа) много племена и
народи ще се обединят в името на тази идея и ще устоят в
продължение на векове на набезите на околните и вече
покварени империи. В крайна сметка България също ще бъде
принудена да приеме Византийската черква (макар и с известна
свобода) и да отвори вратите си за юдейското влияние. Така то
ще успее и окончателно да пороби България. Това ще стане след
борбата на Самуила и началото на Византийското робство.
3. Втора Българска Империя, Османско
робство

През 1185-та година, след като сме изпатили доста от

Византийските „християни“, възстанниците Асен и Петър
разгромяват ромейските армии и ги прогонват от България. Това
се случва с помощта на различни северни народи (Кумани),
които все още са запазили свободата си и са помнели
някогашната Стара Велика България. Твърди се, че самите Асен
и Петър са били потомци на куманите от севера, които са чакали
подходящ момент да освободят събратята си отвъд Дунава.
Естествено в наши дни и за куманите четем, че били „тюркски“
народ (както и за нас - Бълг-Ариите), но всъщност те са един
останал клон от Стара Велика България, която в историческите
извори е наричана със всевъзможни имена. Понякога това е
“Magna Bulgaria”, понякога просто Сарматия или Скития. А
всички племена, които са били непознати за Римските или
гръцки историци, съвкупно са се наричали „варвари“. Но кои
всъщност са варварите, отклонили света от изконните
Християнски ценности чрез църквите си е друг въпрос. Едва
през 13-ти век в Руските степи ще се появят монголите и
татарите и ще изместят окончателно остатъците от нашите
племена.
За нещастие, Втората Българска Империя няма да се радва
дълго на свободата си. Бидейки вече обвързани с Византийската
черква, която до скоро ни е била поробила, нашите царе
неминуемо отново ще допуснат чуждите елементи в дворците
си - като „съветници“, като заемодатели и пр. Пикът на този
процес ще бъде втората женитба на цар Иван Александър,
който се вечнава за еврейката Сара. Той ще зареже (и изпрати в
манастир) първата си жена, ще се ожени за 13 (?!) годишното
момиче и то ще му роди Шишман. По настояване на Сара
Александър ще обяви Шишман за свой наследник.
Разбира се, същинският наследник Цар Иван Срацимир
никак няма да е съгласен да го управлява цар-евреин, който
даже е значително по-млад от него и съответно ще се откъсне
във Видинското деспотство. На Изток, Деспот Добротица също
няма да приеме новия избранник на евреите в Българския двор
и ще се обяви за самостоятелен владетел на Добруджанското
царство.
Така, малко преди Османското нашествие, юдеите,
действащи в синхрон и от Византия ,и от България
(Византийците извикват турските орди от Анатолия за „помощ“
във войната срещу българите) си помагат за нейното бързо
завладяване. Последният бастион на Второто Българско
Царство – Царевец, (Велико Търново) също ще падне поради
предателството на „безобиден“ евреин. Този „подвиг“ нагледно
е описан в стихотворението „Жидов гроб“ на Иван Вазов. А в
наши дни се правят всякакви опити творчеството на този
знаменит автор да бъде извадено от училищните програми.
В този ред на мисли, нужно е да се замислим дали това
племе трябва да бива допускано до каквито и да е
държавнически или политически постове в една съвременна
държава. Към днешна дата, почти всички нации си имат разни
евреи-политици на ръководни постове. Но нито една чужда
нация си няма неевреи-политици в държавата Израел. При нас
Соломон Паси може да се изказва, че било време да се „скопи“
Българския Лъв. Но в Израел, ако неевреин се изкаже по
подобен маниер, вероятно ще се озове в затвора. Но да
продължим нататък...
4. Освобождение, Световни войни.

Въздигането на Османската Империя като световна сила е

от крайна необходимост за световното еврейство, тъй като по
това време всички държави в Европа ги гонят от пределите си,
научавайки за налудничавите им книги и доктрини. Те обаче са
добре дошли в Константинопол, (впоследствие Истанбул) тъй
като там (както вече установихме) е едно от средищата на
световното еврейско началство. Впоследствие то ще премине в
Ню Йорк.
С разрастването на Османската империя, юдеите
постепенно ще завземат все повече длъжности и титли,
придобивайки богатства и земи, за сметка на коренното
балканско население. Чрез византийските си проповедници и с
помощта на турските орди, ще могат свободно да изразяват
ненавистта си към древното българско население.
Междувременно, с помощта на придобитите капитали в Европа
ще бъдат създадени така наречените „Масонски ложи“, които
да служат за параван на интернационалното еврейско
движение, тъй като същото вече е било изобличено. Ложите,
които са с изцяло интернационален характер, ще спомогнат за
свалянето на всички царски династии в Европа и заменянето им
с „републики“. Царските династии имат воля и сили за
съпротива, докато депутатите, които сами ще си избират чрез
ложите – нямат. В една Франция, да речем, може да имате пет
партии, избрани от „народа“. Но в тези пет партии, ако 75 % от
народните представители са масони, то в парламента те ще
действат според наредбите си от по-високо. И така, властта
отива в тези, които управляват световното масонство.
Независимо, че някои „гои“ ще се изявяват като 31-ва, 32-ра или
33-та степен „майстори“, в действителност от тях няма да зависи
абсолютно нищо. Защото световното еврейство ще определя
съдбините във всяка държава чрез интернационалната си
структура. А тези „майстори“ само ще изпълняват всичко
послушно, мислейки си, че са нещо повече от народа си. Но не в
тях е вината, а в тези, които са решили че са по-висши от
останалите народи и трябва да ги подчинят. Тези, които все още
четат небивалите си книги и се кланят на старозаветния си Бог в
21-ви век.
България се освобождава от юдео-османско робство през
1878-ма година. Това не би се случило без помощта на Русия и
династията Романови – последния бастион против световното
еврейство през 19-ти век. Всички останали държави вече са
дали ключовете от управлението си на съответното племе. И
всички те ще се борят против Русия, за да я няма България. На
Берлинския конгрес, Бенджамин д‘Израели (чист евреин,
премиер на „Англия“) ще раздели Сан-Стефанска България
отново на три части, тъй като пяна му излизала от устата като
чул, че България отново ще е обединена и свободна. Лошо му
станало на д‘Израели, като разбрал, че нито един турчин не
успял да премине Балкана и Шипка. А там не хора, а същински
Богове-исполини бранели проходите. Небесата се отворили,
жидовете се разбягали, а Бог казал: „Тук ще е България“.
 Все още неосъзнавайки корена на всичките си несполуки и
допускайки съответното племе до лостовете на управление и в
новата си, трета държава на Балканите, българите постепенно
се отклонили от влиянието на освободителите си. Царска Русия
на Романови останала сама в борбата срещу световното
еврейство.

В последвалите безброй войни и нелепите стратегически

решения от страна на царе и политици, България ще загуби
голяма част от изконните си територии и земи. Към края на
Първата световна война, в Русия пък ще избухне поредната
Европейска „революция“, (обратното на е-волюция, сиреч да се
въртиш на едно място) по пример на всички останали западни
държави. Евреите, които до сега чрез династията Романови
(освободителите на България) са били държани настрана от
държавното управление, ще вземат властта чрез безброй
диверсии, актове на терор, лъжи и машинации. Цялата царска
фамилия ще бъде изклана в едно мазе (включително деца,
кучета и пр), а новите „революционери“ ще почнат да си издигат
паметници и да пишат книги в своя чест. Всичко това ще стане с
помощта на около 600 милиарда (днешни пари) долара, дарени
от Якоб Шиф – евреин от Уолстрийт, Ню Йорк, където вече се е
преместил центърът на световното еврейство. Същият работи за
фамилията Ротшилд, която действа в цял свят и управлява юдео-
масонството.

Та през 1917-та година, докато Цар Николай II е на фронта

(дарил всичкото си имущество за благосъстоянието на народа
си по време на войната), Якоб Шиф финансира евреите Ленин,
Троцки и пр. (които дотогава си пият кафето във Швейцария) да
организират около 80 000 прогонени от Русия интернационални
евреи и масони, да нахлуят в държавата от всички страни и да
започнат да разпространяват лъжи и клевети, подбуждайки
народа към бунт. Използвайки фактора „световна война“ (която
те самите са предизвикали), успяват да заблудят народа да
предаде царете си и да даде властта на „революционерите“.

Нужно е да споменем, че силите лоялни на Царя –

Белогвардейците (Бялата Армия), ще продължават да се
сражават срещу узурпаторите в продължение на 3 години. Без
никаква подкрепа от вече поробените държави отвън и със
слабо въоръжение, частите на Генерал Петър Врангел в крайна
сметка ще се оттеглят от Крим по море и повече няма да видят
родината си. Мнозина от тях се установяват в България.
Първият закон, който новодошлите „царе“ в Русия си
прокарват се нарича „Анти-Семитски акт“ от 1917-та година. Той
забранява каквото и да е говорене против тях самите, а всеки
който го стори, бива осъждан на смърт. 17 от първите 21
комисари на „Съветския Съюз“ са именно евреи. Останалите 5
са масони или имат еврейски жени. Същият закон важи и до
днес, макар и негласно. А поробителят не се е променил. И
всяка дума против него води до блокиране и заглушаване от
собствените му платформи, които сам е създал и сам
 контролира. Същите самопровъзгласили се „царе“ (уж даващи
комунизъм, сиреч равенство), чрез глад ще изтребят около 40
милиона руснаци в следващите 2-3 десетилетия.(т.нар.
Холодомор) За тях обаче никой няма да говори, понеже те не са
евреи.

Така. Хитлер идва на власт през 1933-та година. Държавата му

(Веймарска „република“?) до тогава бива разграбвана и плячкосвана
от съответното племе, което предизвикало Първата световна война с
идеята да пороби Царска Русия. Покрай нея обаче, успяло да затегне
веригите си и в редица други държави. Заемите, оръжията, всичко
това идвало от евреина. Християните се избиват, той печели и
междувременно прави революции. Та Германия също вече не била
Германия. Била „Веймарска република“.

На Човекът-Хитлер това не му се харесало. Той служил на

фронтовете през войната и осъзнал, че голяма част от офицерите
членували в масонски ложи. И предавали информация помежду си и
от двете страни (Франция и Германия), в замяна на различни
следвоенни постове и обещания. Адолф осъзнал, че това не било
честната война, за която всички били учили, а просто един театър,
който бил използван като месомелачка за европейски граждани и
понататъшното им поробване. Постепенно изложил възгледите си и
пред други военни и познати и разбрал, че голяма част от тях били на
същото мнение. Евреите създали войната, евреите финансирали
войната и евреите спечелили от войната. Хитлер не бил сам.
 Първото действие, което световното еврейство предприема
срещу легитимно избрания „Райхсканцлер“ на Германия - Адолф
Хитлер през 1933-та година е...

да обяви война:

На 24-ти март 1933-та година, вечно „изстрадалият“ народ

обявил война на „Агресора“ Хитлер (според днешните учебници). На
него това не му направило особено впечатление и той продължил да
се занимава с делата си в държавата. На огромни клади били
изгорени всички юдеиски, деморализиращи материали –
порнографски списания, жълти преси и пр. В този процес на
пречистване участвали всички германци - от най-младите, до най-
възрастните. От „Веймарската република“ не останал и помен. В
небезизвестния филм „Индиана Джоунс“ например, евреинът Ст.
Спилбърг представя евреина Харисън Форд пред Фюрера именно в
такъв момент, обаче „озверелите“ маси в случая горят Библии,
древни книги и какво ли не. „Избраното“ племе е решило да си
послужи с лъжа. Това показва, че трябва неминуемо да бъдат
преразгледани и други негови фантастични представи и възгледи
относно развоя на същинските исторически събития. Да се има
предвид.
 След като пречиства нацията от всякакво еврейско влияние,
изгонва ги от управлението на държавата, затваря всички „ложи“ и
премахва всички презокеански лихвени зависимости и сходни
небивали механизми, Хитлер решава да изпрати евреите... в лагери.

Да, ама не.

„Планът Мадагаскар“ от 1938-ма година предвиждал

изпращането на всички евреи от освободените държави на Европа
към остров Мадагаскар. Тъй като тогава все още Палестина не е била
заграбена от евреите,(за това ще е нужна още една Световна война) а
Мадагаскар бил що-годе незаселен. Срещу тази идея обаче се
издигнало самото интернационално юдео-масонство. Чрез флотата
на Британия и Франция те блокирали всички проливи. Хитлера, който
все още нямал солиден флот, нямал друг избор, освен да остави
евреите в Германия. А те точно това и искали.
 И така, докато 6 години в Германия се градяло, на Запад ставали
все по-завистливи. От западащата „Веймарска република“, Германия
се превърнала в могъща сила и в най-силната икономика на Европа.
Само защото премахнала еврейското влияние от държавните
механизми. Чърчил агитирал за война неуморно. Французите,
Поляците - и те. „Как може те да са свободни, а ние все още да
търпим жидът да ни командва?!“ – подхвърлял той на неофициални
събирания. Той обаче бил просто една кукла на конци, както всички
останали „одобрени“ политици от Англо-Саксонската (днешна Евро-
Атлантическа) сфера. „Защо въоражаваш Германия, ако искаш мир?“
– попитали веднъж Хитлер. На което той отговорил: -

-„Аз може да искам мир, но има едно интернационално племе

на този свят, което никога няма да допусне този мир между народите.
Реших да им покажа, че сме готови да ги посрещнем.“ Казано на
български: „Като не щат мира... на им секира.“

В края на 1939-та година Хитлер предприема Блитцкрига (от

немски “Blitzkrieg”) си и елиминира всякаква заплаха от страна на
Полша, Франция и Англия. Същите, които до скоро агитирали за
война и помпозно заявявали, че обявяват такава още от 1933-та
година, били победени в рамките на няколко месеца. Светът бил на
прага на Световен мир, а Юдео-Масонството – в твърде неудобна
позиция. Македонският народ посрещнал българските войски в
Охрид с цветя и песни. Десетилетията на разделение, наложени от
Бенджамин д‘Израели на Берлинския конгрес най-сетне приключили.
Щастието и емоциите от онези благословени дни на пролетта на
1941-та година едва ли могат да се опишат с думи. Стотици хиляди
души се изсипали по площадите, за да посрещнат братята българи.
 След юдейската намеса в историята ни, днес нещата стоят
коренно различно.

Но да се върнем към 1941-ва година. За нещастие, опиянен от

победите си и след като многократно молил Сталин да отстрани
евреите от ръководните постове в Русия, (нещо, което той така и не
сторил, поради страх от компромати) Хитлер обърнал войната в
посока Русия, недоверявайки се на все още юдео-зависимия си съсед.
Това е и грешката, която световното еврейство чакало с притаен дъх.
Вратите към нова, още по-кървава и безумна междучовешка война
вече били отворени. Трябва да отбележим, че голяма заслуга за този
акт имат и Тибетските „черни“ братства, където Хитлер праща
множество експедиции. Постепенно те прокарват идеите си срещу
Славянството. А то (както знаем от нашата история) има общ корен с
всички останали индоевропейски народи – гети, готи, с(к)лавяни,
анти, сармати, скити и пр. И много от тях някога са живели в една
огромна и свободна държава, в която е нямало робство, нито
привилегировани раси или племена. Нямало е църква, която да
определя съдбините на хората и да праща мислещите различно на
клади и мъчения. Големите Ариици (Болг-Ариите) държали юздите на
тази приказна земя, наричана „варварска“ от римските историци. И
както казва баба Ванга, където и да минели, „Бял град издигали“. В
наши дни, градовете Балкх, Букхара, Велики Болгар, езерото Бал-Хар,
областта Кабардино-Балкария в Кавказ и пр. са останали за спомен от
тези далечни времена.

След като Хитлера атакувал Болшевиките, везните бързо се

обърнали. Дали те са щяли да сторят същото, както той е предполагал
– остава само да гадаем. Последиците от този акт обаче ще бъдат
катастрофални както за Европа, така и за Християнското й население.
В лагерите ще загинат и много евреи, които са останали там поради
нежеланието на Световното Еврейство да спомогне за изпращането
им към о-в Мадагаскар, преди това. Така наречените „Съозници“ ще
използват нови методи на терор, като например “Carpet Bombing”
(Килимно-бомбардиране, което ползват без никакво угризение над
цивилни градове),та за пленниците от лагерите и „пожертваните в
името на каузата“ евреи ще остават все по-малко провизии. Мнозина
от тях ще умрат или от глад, или от самите бомбардировки, макар че
това впоследствие ще бъде представено като всевъзможни
небивалици, за да се насочи общественото внимание отново към
„изстрадалия народ“ и създаването на Израел. Единственият
документ, свързан пряко с някакво „елиминиране на евреите“ е
представен от историкът Дейвид Ървинг в книгата „Войната на
Хитлер“.(първо издание от 1977-ма година) Запитан какво да се
прави с евреите от лагерите в Полша (тъй като германците се изтеглят
под натиска на Съветските армии), Хитлер отговаря те да не се
изтребват, а еврейския въпрос да бъде оставен за решаване за след
войната. Няма друг документ от целия военен период, където да е
обсъждано каквото и да е „изтребване“ на евреите от страна на
Хитлера или официалните власти. Това следва да покаже, че Човекът-
Хитлер по никакъв начин не е подписвал или одобрявал такъв акт,
какъвто днес му се приписва, по Холивудски маниер. Какво се случва
обаче в тези лагери неофициално и на местно ниво е вече друг
въпрос. Светът е бил във война, а за тази война са били виновни
именно те. Хитлер може да прощава, но масите не.
 На 06.06. 1944-та г., в 06:00 ч. сутринта (6-6-6), на т нар. “D-day“,
(D-като Дяволски – Devil’s) презокеанските юдеи също се изсипват в
Европа, че да я „освобождават“. След като сриват каквото могат като
градове, (включително и София) англо-саксонците си пробиват път
през оределите немски редици. Германия ще използва едва 1/10-та
от дивизиите си срещу тях. Всичко останало ще се опитва да спре
славянските народи от Изток. Но те нямат спиране. Евреинът знае
това, яхвайки Славянството чрез болшевиките.

Последните думи на Адолф Хитлер ще бъдат: „Нужно е да

загина за народа си. Но когато духът ми се завърне, светът ще узнае,
че аз бях прав.“

След като посещава следвоенна Германия, младият (бъдещ

президент) Дж. Кенеди (когото евреите впоследствие ще
елиминират) записва в дневника си: „...от ненавистта, която в
момента се изсипва срещу Хитлер, след време той неминуемо ще се
издигне до една от най-значимите личности, живяли някога.“
 А Генерал Патон (също елиминиран веднага след края на
войната) пророчески ще отбележи: „Мисля, че победихме погрешния
враг.“

Днес имаме едни „хитлеристи“ в Украйна. „Хитлеристи“, с

еврейски актьор-президент. От гореизказаните исторически
сведения, следва да предположим, че еврейският етнос и религия не
понасят Християни. Следва въпросът: Как, бидейки евреин,
президентът на Украйна бива представян като национал-социалист,
хитлерист и пр., ако тези доктрини са съсредоточени върху
развитието и запазването на собствения етнос и държава - сиреч
имат силно изразен национален характер. Дали поставеният за
президент от световното юдео-масонство евреин (ненавиждащ
християните) няма за цел да опорочи националистическата идея
(докато все още царуват заблудите в Историята) и да я замени отново
с интернационалистическа, на която отново те, и пак само те, да се
именуват Царе-Земни? А междувременно да изтребят колкото могат
славяни и руснаци в месомелачката си.

Макар и към момента Бялото Братство в България също да е под

властта на съответното племе, което си е присвоило всякакви
обществени и политически позиции в държавата, редно е да
приключим настоящия исторически справочник с думите на Учителя
Петър Дънов. Думи, които днес също биват цензурирани и
недопускани по еврейските платформи. Редно е да споменем също,
че Чърчил го е ненавиждал и многократно е изпращал
бомбардировачите си към Изгрева (в София). А Българите трябвало
да бъдат заличени.

„Когато Христос дойде на земята, всички евреи, които бяха

готови да приемат неговото учение, напуснаха еврейския народ и
отидоха всред другите народи. Останаха само онези евреи, които
бяха неспособни да приемат учението му.“
 „Евреите имаха 33 хиляди обещания от Бога, но криво ги
разбраха. Те искаха да бъдат първи в света. Те можеха да бъдат
първи, но по какво? Първи по любов? По знание? Първи по мъдрост,
по истина, свобода? Всъщност евреите не бяха такива.“

„Какво очаквате вие? Вие очаквате какъв мир ще сключи

Германия с Англия и с Франция. Този мир ще се наложи. Не е въпрос
за едните или за другите. Моите почитания към германците. Според
мен, Хитлер играе ролята на пророк Илия. Хитлер притеснява
религията, защото каква религия е тази? Ако е религия на любовта,
разбирам. Трябва да се установи правото в света. Всички народи
трябва да разберат, че правото е право за всички. Бог е Бог за всички.
И това важи за всички народи! Божественият закон гласи: „Не отваряй
война, в която можеш да загубиш и това, което имаш. Ако воюваш,
воювай за Бога. За правото в света. Англичаните подозират Хитлер. Но
прав е Хитлер.“

„Мойсей каза на евреите, като отидат в обетованата земя, да не

закачат хората, които са в тази земя (Палестина). Евреите не
послушаха тази божия заповед, дадена чрез Мойсея. И пострадаха.“

Днес, нещата не са много по-различни. След края на войната

евреите отново се настаниха в Палестина и отново решиха да
изтребват народа, който е там. Европа пък бе „освободена“, а пред
новия си парламент в Брюксел юдеите издигнаха статуята на „Бика
изнасилващ Европа“, която седи и до днес. По света пък настъпи
земен рай. Вечно защитаващите се срещу „агресори“ юдеи не
сринаха нито Виетнам, нито Корея, нито Сърбия, Босна, Либия,
Афганистан или Ирак. Понякога се наричаха „капиталисти“, понякога
„комунисти“, напоследък „демократи“, „либерали“, та дори
„Хитлеристи“. Звания – много. Призвания – николко. И докато
държавите негласно се съгласяват с деянията на това племе, както и с
„джендър“ идеологиите на евреина Сорос да речем, то няма как
човечеството да излезе от тази старозаветна спирала.
„Миграционните“ потоци, всекидневно вкарващи безброй опасни
елементи в пределите на Европа подготвят финалното пиршество на
това изостанало племе спрямо човечеството.

Слава Севрюкова ни предупреждава:

„На Земята открай време битуват Тъма и Светлина. Някога Юда

стана „оръдие на злото“, предавайки Христа. Сега еврейският народ
ще се превърне в „оръдие“, за да пострадат много християнски
страни. В оня район (Палестина) се таи огромен неуправляем пожар.
Когато той избухне, много евреи ще отидат от „другата страна на
Мира“.(ще бъдат изтребени) Заради онова, което вършат сега с
арабите, (Палестинците) ще бъдат овъзмездени. Ще са сразени, бити
и прогонени от тях...“

Вероятно има държави на този свят, чиято роля и съдба

действително да е да изпълняват юдейската воля. Но Стара Велика
България никога не е била част от тях. Напротив, ние „варварите“
винаги сме се борили до последно да запазим етноса, културата и
Вярата си. А всички братски нам народи са се обединявали около тази
кауза. Доброволно и в името на Бога.

Нека им припомним.
„Български Факел“,
2023