Съдържание

I. Данни за автора.....................................................................стр.2
II. Увод………………………………………………………………..стр.2
III. Теза…………………………………………………………………стр.3
IV. Изложение………………………………………………..………стр.4
1. Митът за прародината, расовият тип, бита и културата на
древните българи…………………………………………………стр.4
2. Митът за датата (681г.) на образуването на българската
държава…………………………………………………………..стр.4
3. Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в
образуването на българската
държавност…………………………………….стр.5
4. Митът за единствената българска държава на Балканския
полуостров………………………………………………………..стр.5
5. Митът за Крум Страшни и страшните му закони……………стр.5
6. Митовете около християнизацията на българския народ в 864г.
7. Митовете за делото на Кирил и Методий…………………стр.6
8. Митът за слабия цар Петър (927-969)……………………….стр.6
9. Митът за антифеодалното въстание на Ивайло…………….стр.7
10. Робство ли беше турското робство, или само национална
катастрофа………………………………………………………стр.7
11. Митът за големите балкански юнаци по време на
османските завоевания ………………………………………стр.8
12. Митът за Васил Левски- светец или най-успешният
български политик………………………………………………..стр.8

V. Заключение………………………………………………………стр.9

С т р а н и ц а 1 | 10
Данни за автора
 Професор Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945г. в
Созопол.
 Завършва история и археология в Софийския университет.
Има докторат по история. Директор на Националния
исторически музей.
 Автор е на около 20 научно-популярни книги и на над 200
студии в областта на българското средновековие, османския
период и новата история. Има критично мнение към
Македонския народ.
 Водещ е на няколко предавания с историческа насоченост
(„Час по България“, „Памет българска“, „Историята с
Божидар Димитров“).
 Има и политическа кариера- член е на БКП(70-те г, на
миналият век), след това на БСП (1997, 2001г- народен
представител). На изборите през 2009г. подкрепя ГЕРБ- става
министър без портфейл.
 Получава множество награди и отличия. На него е кръстен
залив в Антарктида. От 2011г. е почетен гражданин на община
Бургас. Посмъртно през 2018г. Археологическия музей в
Созопол и улицата, на която е живял са кръстени на негово
име.
 Умира на 1 юли 2018г.
Увод
В историята на средновековна България и средновековните
българи има многоженство митове- така мисли почти всеки
съвременен българин. Това е така, но митове има и за всяка друга
държава и нация. Под митове автора на книгата има предвид
невярната представа за историческите събития и личности, която
съвременните българи са възприели. Тази представа се основава
на учебниците по история, научно популярните статии в медиите, на
романите и повестите на историческа тематика, както и на киното, а
не на академичните трудове на професионалните историци.
Историята на една нация и държава се основава на
информацията за миналото, идваща от документи, които са
създадени или по време или след дадени исторически събития. Под
документ се има предвид наративни (разказвателни) източници като
хроники, средновековни истории, романи, жития и т.н.
С т р а н и ц а 2 | 10
административни книжа, укази, грамоти, археологически,
епиграфски и нумизматични паметници. Най-значими са историите,
хрониките, административните документи и епиграфските
паметници.
Теза
Трябва да се отбележи факта, че 90% от информацията за
средновековната българска история идва от византийски историци и
хронисти. Трябва да се спомене и трудността пред изследователите
на българската средновековна история. Българските
средновековни истории и хроники са унищожени при завоюването
на страната от османските турци, които унищожават безжалостно
българската аристокрация и църковен елит. Българските
средновековни библиотеки и архиви са унищожавани и от гръцкото
духовенство, което е управлявало българските епархии от 1396 до
1870 г., на някои места и след това. На науката са известни само
няколко кратки български средновековни ръкописа, които имат
историческо съдържание. Петър Богдан пише през 1640г., че в
старите ни столици Плиска и Преслав работят над 100 турски
варници, които стапят хиляди мраморни паметници, написани на
кирилица. Турците са знаели, че от мрамор се извлича най-
качествената вар. Днес са оцелели едва около 300 средновековни
надписи. Реконструкцията на българската история зависи почти
изцяло от информацията дадена ни от византийските автори.
Техните документи са оцелели и са изнесени на Запад и са
публикувани още в XVI-XVII век и се пазят в много на брой оцелели
хранилища на турска територия. Но написаното от тях е
изключително необективно. България и българите стават
политическа супер сила на Стария континент, което определено не
се е харесвало на византийците.
Първите историци, занимаващи се с българска средновековна
история от XVII век са се задоволявали с това да преразказват
византийски истории и хроники. Спиридон Палаузов и Марин Дринов
работят в руски научни институции, но усилията им са епизодични и
върху отделни въпроси от българската история. Професор Васил
Златарски извършва истински научен подвиг в началото на XX век,
когато издирва, превежда, анализира и синтезира цялата
информация за средновековното минало на страната ни. Но има
наличие и на известни грешки. „А грешките раждат мита“ според

С т р а н и ц а 3 | 10
думите на автора. Но щом са допуснати грешки, защо те не са
поправени от следващите поколения историци? Това е така защото
по време на комунистическата власт около 1944г. не е било прието
учениците да поправят грешките на своят учител. По това време е
съществувало и понятието „официална история“ от постановките й
не можело да се избяга и по този начин се създавали нови
деформации и митове.
Изложение
В следващите няколко страници ще разгледаме 12-те най-
популярни мита от българската история- според автора на книгата-
Божидар Димитров.
Митът за прародината, расовият тип, бита и културата на
древните българи
Авторът посочва, че при съвременните българи се е наложила
представите, че древните българи, нар. в науката прабългари, са
номадски, чергарски народ от тюркски произход. До скоро въпросите
с произхода и прародината на древните българи не бяха изцяло
изяснени и по темата се водеха дискусии, но днес е почти сигурно,
че прабългарите не са тюрки и монголоиди, а съвпадат към
иранската племенна група- следователно българите са европеиди и
прародината им не е Монголия, а земята Балхара, която се намира
в подножието на Хиндокуш- равнините на дн. Северен Афганистан.
И така изследванията на историците установяват, че българите са
народ с висока цивилизация, а и със собствени постижения. Както
номадският начин на животновъдство, така и животът в каменни
градове, занаятите, рудодобивът, обработката на метала изискват
твърд политически контрол. Подобен контрол може да реализира
държава с развито законодателство, определящо правата и
задълженията на всеки един човек в обществото.
Митът за датата (681г.) на образуването на българската
държава
Димитров отбелязва, че за българите сякаш няма нищо по-
сигурно в българската история от датата на образуване на
днешната българска държава. Като критерий за раждането на една
държава се приема сключване на мирен договор. Византийските
съвременници смятат, че българската държава е основана от кан
Кубрат и че при наследника му кан Аспарух те водят неуспешна
С т р а н и ц а 4 | 10
война с България. Точно от византийска страна става ясно какво
става в 680-681. Вселенския събор през 681г., се е състоял след
разгрома на византийската армия в Онгъла и подписването на
мирния договор между държавите. Тогава архиепископът на град
Апамея е крещял: „Предупредих ли ви миналата година да не
започваме война с България!“ Но има множество исторически
неточности по това време. Със сигурност кан Аспарух има заслуга
във формирането на геополитическата територия за държавата
България, но не и за създаването на държавата България. Това е
станало през 632г. и е извършено от кан Кубрат.
Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в
образуването на българската държавност
Един от най-устойчивите митове е българската история е този
за ролята на българите (прабългарите), славяните и траките в
образуването на българската държава и народност- посочва автора.
Славянските племена и племенни съюзи по-скоро са обект,
отколкото субект на строителите на българската държава, които са
от политическия елит на българския (прабългарския) народ. Тяхната
заслуга не трябва да се омаловажава. Трябва да вземем предвид,
Че цар Борис I подтиква Кирил и Методий да създадат славянска
писменост и да преведат богослужебните книги на славянски език.
От това следва да приемем, че славянския език се е говорил от
преобладаващата част от поданиците на България. През VII-IX век
славяни и прабългари, които живеели на територията на България,
говорели на близки езици. Така двата езика с общ индоевропейски
корен формирали общият български език. Смесените бракове били
характерни и за простолюдието и за аристокрацията. Като цяло
цялата митология по въпроса за броя на славяните и прабългарите
в границите на българската държава за периода VII-IX век, няма
огромно значение за съвремието.
Митът за единствената българска държава на Балканския
полуостров
Димитров е сигурен, че в средновековната българска история
е съществувала и още една българска държава. Тя е създадена от
кан Кубер в 680г. на територията на Македония, т.е. в същата
година, в която кан Аспарух обявява война на Византия и преминава
Дунав, атакувайки византийските владения в Мизия.
Митът за Крум Страшни и страшните му закони
С т р а н и ц а 5 | 10
 За краткото си управление кан Крум успява да нанесе
съкрушителни поражения на византийската армия и успява да
откъсне от Империята-Тракия- по думи на автора. Издавал ли е
Крум т.н. Крумови закони се пита в книгата на Димитров?
Сведенията за Крумовото законодателство не е писано по негово
време, а 150 години по-късно във византийския енциклопедичен
сборник „Свидас“ с цел са дават примери на императорските деца
как да управляват мъдро. Крум не е бил страшен и жесток, а умен и
разумен човек, намиращ точни отговори на сложни политически
казуси, който за 10 години превърнал България в европейска
политическа сила.
Митовете около християнизацията на българския народ в 864г.
Димитров посочва, че обявяването на християнството за
официална религия в България е решение на цар Борис и неговите
хора с предварително определени цели в международен и
вътрешен план. Така на българската държавност са поставени
здрави и неразрушими опори. Действията им са извършени с
изключителна политическа решителност и не трябва да се
поддаваме на неверни митологически представи.
Митовете за делото на Кирил и Методий
Авторът на идеята за българска азбука, писменост и
богослужение на български език не са двамата братя Кирил и
Методий, а българския кан Борис I след 864г. цар Борис I- това
смята Божидар Димитров. Борис I сформирал силен екип от хора,
които създават българската азбука, превеждат богослужебни книги
и така оформят българския писмен литературен език. Разбира се и
самите братя имат огромна заслуга в този процес, както и техните
ученици- отбелязва автора.
Митът за слабия цар Петър (927-969)
Цар Петър е най-дълго управляващият български държавен
глава- цели 42г.- посочва автора на книгата. Царят е обявен за слаб
държавник още първият цялостен корпус по българска история,
това си остава и до днес. Но няма как да не се спомене факта, че за
дългият си период на управление не е вкарал страната ни в нито
една война. Той бил много набожен, строял много църкви, но като
социален процес на тези негови действия се появили богомилите.
Анализи на сведения за царуването на цар Петър показват, че той е
С т р а н и ц а 6 | 10
управлявал страната си мъдро, използвайки дипломация и
използвал войната като средство за постигане на целите си. Той
предоставил на наследниците си една силна и богата държава.
Митът за антифеодалното въстание на Ивайло
Димитров е на мнение, че хората, които са учили по времето
на комунизма смятат, че през 1277г. селянина Ивайло е вдигнал
страшно антифеодално въстание на територията на българската
държава. Двама византийски хронисти описват как българите се
справят с татари и гърци, но наричат водача им само с презрителни
имена. Според тях Ивайло бил селянин- човек от долен произход.
Тази информация се харесала на марксистката историография,
която обявила действията на Ивайло за антифеодално въстание на
българското селячество. Но колкото и да взимаме предвид
средновековните източници, в движението на Ивайло нямало нищо
антифеодално- убеден е професора. При бездействието на
българския владетел той проявил активна гражданска позиция,
събрал хора и започнал да убива татарите. Към него се
присъединявали все повече хора. В основното сражение татарите
били напълно разгромени.
Робство ли беше турското робство, или само национална
катастрофа
Според мнението на създателя на книгата има множество
дискусии по темата за робството и владичеството. „Турското
робство“ (иго) бе заменено за определен период след 1989г. с
термина „турско присъствие“, а огромното възмущение срещу тази
измислица породи термина „турско владичество“ в последните
години. Историкът не може да употребява понятието „турско
робство“ тъй като между 1396-1878г. ние никога не сме имали
статуса на роби. Но в същото време историческият публицист има
право да употребява терминология в областта на емоциите, като се
взима предвид каква огромна дискриминация е изпитвал българския
народ на територията на своята страната. Поради тази причина
историческият публицист може да използва термина „турско
робство“. Но може да се каже, че никой не е абсолютно прав. Но и
самите османски турци били дискриминирани. Пример за това е, че
великите везири (членовете на правителството) през XV-XVII век
нито един от тях не е бил турчин. Всички везири били славяни. Като
немюсюлмани. Българите са подложени основно на верска, а оттам
С т р а н и ц а 7 | 10
на народностна дискриминация. Плащат непосилни данъци. Спорът
„робство“ и „владичество“ е напълно излишен. И двата термина са
валидни- зависи кой ги използва. Но истинския въпрос е какви са
били възможностите за развитие на страната ни през този период-
т.н. можели ли сме да продължим пътя си към европейската
цивилизация. Били сме лишени от аристокрация, буржоазия, висше
духовенство. Страната ни е била подложена на изключително
изоставане в сферите на технологиите, образованието и културата.
Но за Димитров най-страшното със сигурност е демографската
катастрофа, която продължава да е актуална тема и до днес.
Митът за големите балкански юнаци по време на османските
завоевания
Проф. Димитров отбелязва, че има народните песни, предания
и легенди, които ни разказват за Крали Марко, който храбро се
сражавал с турците. Всички те ни разказват и за „последният бой“ на
Иван Шишман с турците. Но според автора това не е самата
истина. Историите за храбрите ни политически водачи, които се
борили до последно с османските нашественици са само мит- пише
Димитров.
Митът за Васил Левски- светец или най-успешният български
политик
Образът на Васил Левски в съзнанието на българите няма
общо с действителността- убеден е Димитров. Апостолът не е
светец, а политик. Васил Левски постигна целта си- осъществяване
на масова национална революция. Само чрез такава революция би
могла да постигне или военна победа над чуждата власт, или да
предизвика външна намеса в полза на българската кауза.
Въстанието от април 1876г. бе по освободителните идеи точно на
Левски. То не реализира военна победа, но накара Европа И Русия
да се намесят. Поради това Левски може да се нарече най-успелият
български политик от онова време, който въпреки че не доживя
Освобождението, благодарение на неговите идеи то стана факт.
Със сигурност не е светец в средновековния смисъл на тази дума.
Но въпреки, че е в масовата революция, която е осъществил са
загинали десетки хиляди хора, въпреки, че е хвърлил расото и че е
убивал, трябва да продължаваме да го почитаме и да се
прекланяме пред него. Проф. Димитров е на мнение, че ако Левски
беше доживял Освобождението, подобно на Стефан Стамболов,
С т р а н и ц а 8 | 10
Апостола щеше да действа в ползва на българската кауза с
изключителна решителност и безпощадност към всеки един враг на
родината ни.

Заключение
Проф. Божидар Димитров в своята книга „12-те мита в
българската история“ ни запознава с дванадесетте най-наложили се
мита в средновековната ни българска история. Те са оказвали и
продължават да оказва влиенияе както на нашето минало така и на
нашето настоще. Тези митове „обясняват“ и днешното състояние на
нацията ни- както и народопсихологията така и съвременната ни
политическа култура.

С т р а н и ц а 9 | 10