НЕРАЗКРИТИ ИМПУЛСИ В СВЕТА НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ БЪЛГАРИН:

"ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ" (1774 г.) НА ЙОХАН ГОТХИЛД ЩРИТЕР

Лилия Илиева, Югозападен университет „Неофит Рилски“

Йохан Готхилд Щритер днес почти не е известен у нас като автор с научни
интереси и публикации по българска история. Това е доста странно, като се има
предвид характера на научното му дело, което много улеснява изследванията върху
нашата стара история. Би било невероятно, ако не е бил познат на класиците на нашата
историческа наука. В същото време, трудовете на този автор са имали значение за
българите по времето на българското възраждане, което е твърде интересен факт. Под
името „Стритер“ (изведено от латинизираното Стриториус, с което са подписвани
латиноезичните му изследвания) той става познат у нас през първата половина на XIX
век1 и по косвен начин е допринесъл за националното себепознание на възрожденския
българин. Същевременно, чрез посредничеството на книгата на Атанасий Нешкович,
той е дал импулс за появата на български сюжети в творччеството на големия сръбски
драматург Йован Стерия Попович, чието творческо пристрастие към българската
история засега остава в голяма степен необяснимо.

1. Щритер и двете негови български истории: рускоезична и латиноезична

Йохан Готфилд Щритер (Johann Gotthilf Stritter), известен в руската наука и като Иван
Михайлович Штриттер, е роден на (10 [21] октомври 1740 в град Идщайн (по това
време - херцогство Насау, днес - германска провинция Хесен). Той е един от немските
учени, поканени от императрица Екатерина II в Петербургската академия на науките,
където през 1779 заема позицията на адюнкт, а от 1787 г. е почтен член на академията.
През 1779 г. се мести в Москва и от 1783 г., заедно с Н. Н. Бантиш-Каменски, ръководи
Московския архив на Колегията на външните работи. Умира на 19.02.1801 г.

От трудовете на Щритер не един е посветен и на българската история в

различни нейни аспекти: както изследване върху проблематиката на Аспаруховите
българи, така и върху българската държава. Тук интересът ще бъде върху частта,
засягаща историята на българската държава, заемаща основна част в труда „Известия
да народите, живели около Дунав, Евксинския Понт, Меотидското блато, Кавказ,
Каспийско море и на север от тях от видантийските историци, издирени от Йохан
Готхилд Щритер, заместник-директор на Петербургската императорска академия
на науките. Т. ІІ. За славяните, сърбите, хърватите, захлумите, травуните, паганите,
диоклеите, моравците, боснийците, българите, влахите, русите, поляците, литовците,

1
Като извор на данни по българска история Щритер е използван в европейската историография.
Например, на неговите данни се опира Edward Gibbon, History Of The Decline And Fall Of The Roman
Empire, 1782 (Chapter LV: The Bulgarians, The Hungarians And The Russians).
Chapter LV: The Bulgarians, The Hungarians And The Russians.
Part I.
прусите, самите, пермяките и чехите“ . Санкт Петербург, 1774 г. Този текст е издаден
на латински език2. Той е обект на вниманието в настоящия доклад.

Практически ДРУГО СЪЧИНЕНИЕ се съдържа в текст, издаден на руски език. -

Рускоезичното издание е „Известия византийских историков, объясняющие историю
Российскую древних времен и переселения народов, собраны и хронологическим
порядком расположены Иваном Штритером. Часть четвертая. О волгарах, влахах,
хазарах, команах, уцах, печенегах, венграх и о татарах“. В Санкт Петербурге, 1775.
Руският текст (в превод на Василий Светов) представлява твърде преработено
„извлечение“ от латиноезичното, като българите („волгары“) в това издание са
представени заедно с неславянски народи, макар историческият очерк за тях да
включва и историята на българската държава. Разликите между рускоезичния и
латинскоезичния текст са интересни с оглед на политическото отношение към
българите в Екатеринска Русия! Преработката на руски език отразява и руската
имперска политика спрямо българите, които са били известни на тогавашната руска
наука като народ, който трябва по възможност да се игнорира, тъй като вероятно е
изглеждал излишен за руските интереси.

И в руското издание на българската история е посветен обширен очерк (стр. 1 -

стр. 101). Но в него българите са поставени в контекста на неславянски народи.

2. Латиноезичната българска история

В латиноезичното съчинение, на българската история е посветен разделът

„Bulgarica ex scriptoribus Byzantinis“ (стр. 441 - 890), като по-голямата част се състои от
ексцерпции на пасажи от византийски автори, засягащи историята на българите, с
точно указание на автора и мястото, откъдето е екцерпиран. Снабден е уводен синопсис
на българската история ( по същество - кратка „История на България“. Синопсисът
завършва с генеалогични таблици на българските владетели, които са дадени в
Приложението към доклада.

Изследването на Й. Г. Щритер върху българската история има фундаментален

характер. То се започвас внимание към етнонима, като при излагането на хипотезата за
произхода му от името на река Волга авторът се е опрял на исторически източник,
както навсякъде в труда си: „От всички византийски писатели единствено Никифор
Григора предава причината за това наименование; защото, казва той, те са наречени на
река Волга (той я нарича Βούλγα), до която някога живеели“(стр. 13). Както е известно,
това мнение е било популярно и включено в различни исторически съчинения през
следващите векове.

2
Memoriae populorum olim ad Danubium, Pontum Euxinum, Paludem Maeotidem, Caucasum, Mare Caspium,
et inde magis ad Septentriones incolentium e scriptoribus historiae Byzantinae erutae et digestae ab Ioanne
Gotthilf Strittеro". Tomus II. Slavica, Servica, Chrovatica, Zahlumica, Terbunica, Paganica, Diocleica, Moravica,
Bosnica, Bulgarica, Valachica, Russica, Polonica, Lituanica, Prussica, Samotica, Permica et Boemica. Tomi
secundi pars I. Pertopoli, MDCCLXXIV.
3
Цитатите са по приготвяния за издаване превод на синопсиса, извършен от колегата Янко Димитров от
Нов български университет.
 Синопсисът завършва с попадането на България под турска власт, станало при
Иван Шишман, описано безпристрастно: „Александър умира около 1350 г. и е наследен
от своя син Шишман. Победен в битка от султан Мурад, той изпраща пратеници, за да
иска мир. След като успява да го получи, той става гост, а след това и приятел на
турския султан, на когото също дава дъщеря си за жена. Така България остава васална
на турците за известно време, докато накрая е напълно покорена от тях“.

За щастие, съчинението на Щритер, ценно събрание на факти и свидетелсва,

обобщени в синопсис, не е останало незабелязано и е стигнало до южните славяни от
ХІХ век чрез посредничество: „История на славянобългарския народ“, написана от
Атанасий Нешкович.

3. Щтритер и българите от първата половина на ХІХ век

През 1801 г. в Будим (днешна Буда Пеща) излиза от печат първото издание на
книгата на Атанасий Нешкович „История славяноболгарског народа“ (авторът е
направил общо три издания, подпомаган финансово от български търговци4). Istorija
slaveno-bolgarskog naroda. Budim, 1801. Str. 6+229През 1844 г. Петър Сапунов адаптира
езиково историята на Нескович и я издава в Букурещ под заглавието „ Историята на
славяно-болгарския народ“. За жалост, книгата на Нескович често е споменавана от
автори като просто някакво извлечение от Историята на Йован Раич, което навежда на
мисълта, че тя просто не е била четена. Още в предисловието си Атанасий Нескович
съобщава, че е използвал различни автори, но най-вече - Йован Раич и „ Всемирната
история на Стритер, петербургски професор“, т.е. историята на Стритер е един от
двата основни източника за неговия труд, наред с Раичевия5.

Много голямо внимание заслужават и другите източници на Нешкович. От тях

заслужава да се отбележи един домашен: някакво съчинение на български автор от
средите на българските католици през ХVII в., който не е невъзможно да бъде Петър
Богдан Бакшич6. Това недвусмислено личи от описанието на по-важните български
градове, посочени в края на книгата на Нескович. Започва се с Видин, след това са
Кипровец („престол архиепископски“), Копиловец, Железник и Клисура - те са, според
съобщеното от Нескович, „в средата на България средни градове“. Като
архиепископски град е посочена и София, която, според Нескович, на български се
нарича „Триадица“, както и други градове от Северна България (Единственият
споменат южен град е Месембрия). Акцентът върху четирите селища, които през XVII
в. са център на католическата култура у нас (Кипровец, Копиловец, Железник и
Клисура) недвусмислено показва стар източник, свързан с нашите католици. За края на
XVIII - началото на XIX в., когато пише Нешкович, информацията за тези градчета

4
Ср Сава Сивриев, Атанасий Нескович и неговата "История славяноболгарског народа",
Интердисциплинарна научна конференция Модерността вчера и днес (25- 26 февруари 2002 г.)
http://www.bulgc18.com/modernoto/sivriev.htm
5
Това е отбелазяно от С. Сивриев.
6
За Петър Богдан Бакшич е известно, че е автор на съчинение върху българска история, вероятно -
публикувано, от което обаче не е известен запазен екземпляр. Известни сведения за труда дава Б.
Димитров, който смята, че е открил началото на книгата в ръкопис-чернова.
вече е анахронизъм, тъй като те са разорени и западнали, а Клисура даже е унищожена
по време на Чипровското въстание и никога не е възстановявана.

Фактът, че Й. Г. Щритер е един от най-използваните автори за съставяне на

историята на Нескович, е лесно обясним, ако се има предвид характера на научното
дело на Щритер: внимателно проучване на византийските извори.

4. Атанасий Нешкович и Йован Стерия Попович

За жалост, липсват биографични данни за Атанасий Нешкович, а авторите,

които са се спирали на живота му, имат желание да обосноват българския му произход.
Наистина, теоретически не е невъзможно Атанасий Нешкович да има български
произход (и Йован Раич, както е известно по собственото му изявление, има български
произход и е наследник на православен българин от Видин). Не е проучено
исторически някогашното българско население в старата Хабсбургска империя, с
известен интерес само към българите-католици. В градчето Сент Ендре край Будапеща
например една от църквите е била наречена „Чипровска“ и тя до 1938 г. е била
православна7. На този въпрос смятам да отделя внимание на друго място, а засега
смятам, че за българския произход на Атанасий Нешкович няма данни, но и не
произходът му е определящ за значението на неговото дело. Той е написал своето
съчинение на езика, използван от православните южни славяни в Хабсбургската
империя като книжовен и наричан от тях slavenosrpski jezik. По тази причина и
историята му не е на „българския народ“, а на „славенобългарския народ“ (както и в
заглавието на Паисиевата история откриваме това влияние от културата на
австрийските южни славяни).

Фамилията на Атанасий Нешкович в България е известна като „Нескович“, но

тъй като нито при българите, нито при сърбите съществува такова име, вероятно

Майка му Юлиана по фамилия е Нешкович. Дядо му (по майка) е Никола

Нешкович от Връшац, известен художник. Баща му е неизвестно от къде. Подписвал се
е като Стерия Попович и като Стерия Молеров. Някои смятат, че е грък, някои - че е
цинцарин.

1825 като ученик в Темишвар публикува поемата Слезы, има же Болгарiя, нецасшiе
лeта 1374. сбывшееся оплакиваети.("Slezi imaže Bolgarija neštastija ljeta 1374 zbivšesja
oplakivajet

Трагедии: „Владислав“ - 1843 г. , Белград

„Лахан“ - 1853 г. , Белград

Действащи лица във „Владислав“:

7
Понастоящем е католическа църква „Св. Петър и Павел“.
ЛИЦА:

ВЛАДИСЛАВ, краљ бугарски

СМИЉКА, његова синовица

ДАВИД, његов совјетник

НЕСТОРИЦА, војвода

ЗАРИЦА, војвода

ИВИЦА, војвода

ВЛАДИМИР, краљ српски

КОСАРА, његова супруга, сестра ВЛАДИСЛАВА

ДУХ Владимиров

Војници

Место дејства је од части Бугарска, од части Србија, године 1015

ПРИЛОЖЕНИЕ

(Българският текст е изготвен от Янко Димитров)

ГЕНЕАЛОГИИ

на българските владетели

____________________________

Неизвестен Неизвестен

След Анастасий
 Вулгер и Дронго

539 г.

Неизвестен

__________________________│_____________________

Органа Неизвестен

1) Кубрат, или Курат, или Кробат

634 – 641 г.

_________________________________________________│_________________________

2) Батбаян, или Басиан 2) Котраг 2) Аспарух Неизвестен Неизвестен

владетели 642 – 668 г. (?)

_________

3) Тервел 3) Кормесий или Комерсий

702 – 718 г. 714, 715 г.

___________ Дъщеря с неизвестно име, чийто

4) Телец, или Телесий съпруг 5) Сабин

762 г. 762 г.

_____________________

6) Паган

762 – 764 г.

___________

7) Умор

764, 765 г.

Неизвестен

_______________ │__________________

Баян 8) Токту
 765 г.

______________________

9) Кампаган

765 –

______________________

10) Цериг или Телерик

774 – 777 г.

съпруга, роднина на императрица Ирина

_______________________

11) Кардам

791 – 796 г.

_______________________

Неизвестен

___________________________________________________________________________

12) Крум, или Крумнус, може би Крем Свидас ? Дъщеря с неизвестно име, чийто

│ 809 – 820 г. съпруг Константин Пацик

13) Критагон, или Мортагон, или Мутраго;

820 – 822 г.

14) Владимир 15) Борис, или Гоборис, след това

829 – 842 г. наречен Михаил

│ 843 – 860 г.

19) Симеон; _____________

888 – 942 г. 16?) Пресиан;

съпруга 1. неизвестна 2. дъщеря 867 –

на Георги Сурсувул │
__________________│________________________ │

1. 2. 17?) Михаил Борис

Михаил 20) Петър Йоан. Вениамин 870 –

942 – 967 │

съпруга Мария, дъщеря на 18?) Властимир

Христофор, син на Роман Лакапин

__________________│_____________________________

21) Борис Роман, наречен Симеон Неизвестен

967 – 971 г.

________________________________

Комит с неизвестно име, влиятелен сред българите

__________________________________│________________________________________

22) Давид 22) Мойсей 22) Аарон 22) Самуил,

│ ________ Мокрус, 978 – 1014 г.

Алусиан 24) Йоан Владислав, 1015 – съпруга пленница от Лариса

1040, 1041 1017 г., съпруга Мария │

прави с Делян │
│_________________________

бунт в България │ 23) Радомир Троян Неизв. дъщ. Неизв. дъщ.

Екатерина

│ син Роман, │ съпруг Ашот съпруг съпруг

│ син Гаврил, Неизв. дъщ. Владимир имп.

Исаак

│ 1014, 1015 г. съпруг кесар Комнин

│ Aндроник, син на _____________

│ Йоан Дука Роман

│ │

______ ____│__________________ │ ____

Прусиан. Аарон. Ивац. 3 сина и 6 дъщери 25) Делян 5 сина, 2
дъщери

1040 г.

____________________________

25) Тихомир

1040 г.__________

Михаил, крал на сърбите

Константин Бодин

владетел на българите 1073 г.

След възстановяването на държавата

Неизвестен

__________________________________│________________________________________
____

2) Петър 1) Асен 3) Йоан І. Дъщеря с неизвестно

име

владетели │ 1195 – 1207 г. │

1185 – 1195 г. │ 4) Борил или

Фрорилас,

│ 1207 – 1221 г.____

5) Йоан ІІ Асен Александър

1221 – 1245 г., съпруга │

1. Мария Унгарска; 2. дъщерята на 8) Калиман ІІ,

1257 г.
Теодор Ангел, деспота на Солун съпруга вдовицата на

│ Михаил. ____

1 1 1 2 2 2 2 Мария,
извънбрачна

Елена Тамара 6) Калиман І 7) Михаил І Мария Анна Неизв. дъщ. дъщеря.

Мануил

съпруг 1245 г. 1245-1257 г. съпруг

Комнин.

Теодор съпруга 8) Мицо

Ласкарис ІІ. дъщеря на владетел 1257 г.

Ростислав

______________ ____________│__________________ ________________________

Тих 11) Йоан ІІІ. Асен, 1278- Неизв. 10) Кордокувас или Лахана

│ 1280 г. съпруга Ирина, съпруг 1278 г., съпруга Мария,

9) Константин дъщеря на Михаил Палеол. Тертер вдовица на Константин

Тих

1257 – 1277 г. │ ________________

съпруга 1) Неизв. Неизв. дъщ. Неизв. дъщ.

2. Ирина (Теодора) съпруг деспот съпруг мега

дъщеря на импер. Михаил дукс Роже

Теодор Ласкарис ІІ.

3. Мария, дъщеря на

Евлогия, сестра на

Михаил Палеолог

Михаил ІІ, владетел 1296 г.

Неизвестен с кумански произход

съпруга българка
 _________ │_________________

12) Тертер; Елтимир Неизвестен

1280 – 1294 г. деспот на Крън

________│________________

съпруга 1. неизв. съпруга дъщеря Смилец Радослав

Босилас

2. сестра на Йоан на Смилец 1294 г. севасто-

Асен съпруга кратор

__________________________│________________________ дъщеря на

1 Войсил Неизв. дъщеря 2 Константин

13) Светослав деспот на съпруг Чака, Неизв. дъщеря Палеолог, брат

съпруга 1. Ен- България татарин, 1294 г. съпруг 1. Сте- на имп. Михаил

кона, дъщеря на фан, крал на │

Манкус. 2. Теодора, Сърбия. 2. Ми- Неизв. дъщеря

дъщеря на имп. Михаил хаил Котрул съпруг Елтимир

1294 – 1322 г.

14) Георги Тертер, владетел 1322 г.

____________________________________

Срацимир, с кумано-български произход,

български династ

15) Михаил ІІІ. Белаур Неизвестна дъщеря,

владетел 1323 – 1331 г. съпруг Срацимир

съпруга 1. дъщеря на ____________________

│___________________

Стефан, крал на Сърбия 16) Александър; Елена;

2. вдовицата на Светослав 1332 – 1350 г. съпруг

Стефан
____________│_____________________ │ крал на
Сърбия.

1 1 2 2 │________________________________

Шишман Йоан Неизвест. Неизвест. Михаил Асен 17) Шишман,

последен

съпруга Мария, бълг. владетел 1350 –

дъщеря на импер. съпруга 1. дъщеря на

Андроник Млади Лазар, крал на Сърбия

2. еврейка.

│_______________

1 2

Неизвестна дъщеря; Неизвестна

дъщеря;

съпруг султан Мурад съпруг Андроник,

син на император

Йоан Палеолог