Факултет по обществени науки

Катедра „История и философия“

Курсов проект

Тема : Управлението на цар Борил (1207-1218)

Дисциплина: История на България VΙΙ-ХVΙΙ век

Бургас 2020 г.

1
 СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Увод ………………………………………………………………………………………………………… 3 стр.
2. Вътрешна политика………………………………………………………………………….………4 стр.
3. Външна политика……………………………………………………………………………………..6стр.
4. Краят на управлението на цар Борил ………………………………………..…………..8 стр.
5. Библиография ……………………………………………………………………………………….…9 стр.

2
1. Извори и историография:
А.Данчева- „България и Латинската империя“

Г.Петкова- „България при Асеневци“-1978

Г.Петкова – „Монети и монетно обръщение в Средновековна България“-1980

Ив.Божилов – „България при Асеневци“-1980

Ив.Божилов– „Фамилията Асеневци“-1985

Фани Попова- „Солунски чудотворец“

Извори:
Бориловия Синодик-„Религиознание“,София, 2012

Георги Акрополит – „История“- https://www.istorianasveta.eu/извори/ct-menu-item-

5/византия/хроники-и-историография/338-из-история-,-георги-акрополит.html?
showall=&limitstart=

Житие на Св.Сава-  „Жития на светиите“Синодално издателство, София, 1991

Никита Хониат- „История“-

Йоан Скилица- „История“-

Писмата на Теофилакт Охридски

Грамотите на Василий II-

https://bg.wikipedia.org/wiki/Грамоти_на_император_Василий_II_за_правата_на_Охр
идската_архиепископия#Издания

Преписка на папа Инокентий с българите

Хрониката на Анри дьо Валансиен- GIBI- с. 157-160

Писмо на император Хенрих - - GIBI- с. 157-160

3
2.Увод
След убийството на цар Калоян, в България настъпила сериозна политическа
криза. След убийството на Иван Асен I -1196 година и това на Петър – 1197,
настъпилото поредно цареубийство,това на цар Калоян. През 1207 година цар
Калоян е убит в шатрата си през стените на Солун. Има различни версии за
неговото убийство,но най-правдоподобна си остава версията за политическо
убийство(атентат),осъществено от военачалника Манастър. В по-старите
изследвания,най-вече в това на Фани Попова- „Солунски Чудотворец“,това
убийство се свързва с Борил. . През 1207 година,след смъртта на Калоян
царската корона останала без притежател. Към нея претенции имали много
личности- Борил,брат му Стрез и братовчед му Алексий Слав. Тримата гледали
на държавата като на паптримониум,върху който имат равни права. Царската
власт била единствена и неделима. В тази ожесточена борба,надделял Борил.
Има различни версии за средствата с които си е служил,за да постигне целта си.
Георги Акрополит отбелязва,че след смъртта на Калоян, Борил е „станал
господар“. Според Васил Златарски в столицата е имало две партии- едната
привърженици на Калоян,а друга другата куманска партия.(Божилов,с.55) . Той
се жени за овдовялата царица (куманка) и според Ив. Дуйчев по този начин
спечелва подкрепата на куманските вождове и легитимира своята власт.
(Божилов,2006,с.466)

4
2. ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА

Още в началото на своето управление,Борил започнал гонение срещу привържениците

на убития цар. Законният престолонаследник,малолетния Йоан Асен и брат му
Александър избягват от България и се укриват първо при куманите във Влахия,а след
това се прехвърлят в Галичко княжество.

Борил прогонва и най-близките си хора- брат си Стрез и братовчед си Алексий Слав-те

също били привърженици на Калоян.Според сръбските извори, Стрез би могъл да бъде
брат на Борил. Причините за тяхното отцепване от Търновград се тълкуват двуярко от
съвременните изследователи. Според едни,те били привърженици на Калоян,които след
успеха на заговора срещу него,били принудени да емигрират и да потърсят спасение в
политическа независимост. Според други,след убийството на Калоян от солунските
барони,в страната избухнала гражданска война,която продължила до лятото на 1208
година,в която участие взели тримата племеници на Калоян- Борил,Стрез и Алексий
Слав. Ако гледаме на събитията обективно и ако някой трябва да бъде упрекван в
измяна на държавните интереси,най-малко имаме право да обвиняваме в това Борил.
Той не е узурпатор в истинския смисъл на думата. В тогавашна България не е
установена категорична система за унаследяване. Асен измества Петър от върховната
власт,а Калоян не отстъпва престола на малолетния Иван Асен II,действия които също
могат да бъдат определени като „узурпация“. От друга страна,нима Стрез или Алексий
Слав при победата на някои от тях над Борил нямаше да бъдат узурпатори? Ясно е,че
борбата на Стрез и Алексий Слав с Борил не е заради правата на невръсния Иван Асен
II,че при евентуална победа на някой от тях нещата надали биха били по различни.
(Гюзелев,2006,с.472 )

По сериозен противник от двамата е Стрез. Според „Житието на Св.Сава“,той

напуснал държавата и потърсил помощ в Сърбия,при Стефан Първовенчани и така
наложил своята власт в западните предели на българската държава,установявайки се в
Просек. Така с подкрепата на външна сила,Стрез си създава княжество в Македония.
Така през 1209 година то вече била факт и за негова столица била избрана
непрестъпната крепост – Просек. Много скоро Стрез скъсал съюза със сърбите и се
сдобрил с брат си. Търновският цар го удостоил с титлата „севастократор“. През 1211
година той бил съюзник на Борил във войната му със солунското кралство,а в 1214 със
Сърбия.

Георги Акрополит пък разказва за съдбата на Алексий Слав. Той бил братовчед на
Борил и племеник по майчина линия на първите Асеневци. Деспот Алексий Слав
създава самостоятелно владение в Родопско-Пиринската област с първоначален център
крепостта Цепина-дн. Мелник (1208г.). През ноември 1208 година той става зет на
латинския император Хенрих и се признава за негов васал. Този брак му носи титлата
„деспот“ и обещания за помощ,в близко бъдеще да спечели българската царска корона.
Няколко години по-късно той разширил земите си и „турил “ ръка на средното течение

5
на р. Струма. В политическото си поведение следвал васалните си задължения спрямо
своят тъст и винаги заемал вреждебна позиция спрямо Борил. Държавата му
просъществувала чак до 1230година- битката при Клокотница. От него е останал един
изключително интересен документ – „сигилий“,изданен 1222 година,с който се дарявал
мелнишкия манастир . (Андреев,1974,с.112)

Съществуването на тези две държави било изключително вредно за България. От една

страна те откъснали от нея земи с подчертан етнически облик. От друга
страна,доколкото били оглавявани от претендент за престола,те намаляли
международния авторитет на търновския цар и давали възможност за намеса на външни
сили в делата на държавата. Не на последно място,не били знак,че властта на Борил
будела недоволство.

Отслабването на държавата намерило израз в организирането и вдигането на открити

бунтове срещу търновския цар. Такова било въстанието във видинско,което заплашило
с откъсване на нови територии. За него научаваме от една грамота на унгарския крал
Бела IV,от 1 юли 1259 година. Нейното сведение не посочва годината на избухване.
Анализите на съвременните изследователи са довели до различни датировки-най-
разпространена е 1214 година.

Недоволството от управлението на Борил,станало ясно и от разрастването на

богомилската ерес. Впечатление прави неговото проникване в градовете. В Пловдив
имало много еретици,в мелнишко се обособила богомилска община,наричана
Мелнишка църква. На 12 февруари 1211, цар Борил свикал един от големите
антиеретически събори. На събора много богомилски еретици били анатемосани ,а в
отказ да се върнат в правата вяра,те били подлагани на сурови наказания. По този
повод на български бил преведен византийския „Синодик на православната
неделя“у,съставен 843 година,за да ознаменова победата на иконопечатането. Към
българския превод били прибавени постановления на събора,а в последствие той бил
допълван във Второто българско царство с кратки дописки,за най-важните политически
и църковни събития. Така се оформил „Синодика на цар Борил “,който днес е един от
най-важните домашни извори.

Първа част на Бориловия синодик включва анатема срещу разпространението на

Балканите на еретически учения,а втората славословия на царе и висши духовници.
Допълван и разширяван до края на XIV век .

Не е по силите на цар Борил да се справи и с опозицията сред голяма част от

българското болярство,което помни блестящите победи на Калоян. Бунтът на болярите
в Бдинската област през 1214 година го принуждава да търси помощ от крал Андрей III.
Все пак бунтът е потушен от унгарците. Извор за това е грамотата от 1259 година от
времето на Бела IV.

6
3. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА ЦАР БОРИЛ (1207-1218)
Първа Геновева Петкова показва,че политиката която води Борил,на практика е
онази,която води неговия вуйчо Калоян,но действията му нямат същите резултати.
Участието му в международните отношения на Балканите минало през два основни
етапа: Той продължава войната с Латинска империя и Солунското
кралство,предприемал различни военни действия в Тракия и Македония,опитвал се да
докаже политическата воля на Търново като водеща сила на Балканите. Въпреки
несъмнената инициативност и действеност,усилията му завършвали с поражения. През
втория период,той дали предпочитание на дипломатизацията. Усилията му се насочили
към опазване на това,което е останало от Калоянова България. (Андреев,1974,с,113)

Цар Борил продължава войната с Латинска империя. Края на април,началото на май

1208 година,с войска от българи и кумани,Борил се появява в Тракия. Там било
постоянното бойно боле между българи и латинци. Българите се установили в областта
на Берое (https://chitanka.info/text/30003/40 ). След като Анри научил за появата на
Борил,събрал своите войски и пристигнали в Берое. На другия ден българите
нападнали латинците. Разказът на Валансиен дава представа за две неща: българите
използвали тактика,изпробвана вече през 1205 година в битката при Адрианопол,но
този път тя подмамва само един рицар-Леонар и за да го спаси,Анри се оттегля от
войската си. Валансиен не дава по подробни сведения и за изследователите това е знак
за победата на Борил.

След сражението при Берое,латинците се оттеглили към Пловдив,тук двете войски

отново се срещнали(лятото на 1208 г.). Тук българите претърпяват поражение. Пловдив
попада под властта на западните рицари и това им позволяла да възстановят своята
власт в Централна Тракия. Поражението на Борил в Пловдив е факт,който е подкрепен
от още един извор,който е от латински произход- писмо на император Анри до папа
Инокентий III от септември 1208 година. (Божилов,2006,с.473)

В следващите години Борил продължава настъпателните си действия като създава

мощна антилатинска коалиця,към която са привлечени никейския император Теодор I
Ласкарис и севастократор Стрез. Войната се води на широк фронт,но бъларите не
успяват да възвърнат загубените земи.

Налага се промяна в характера и насочеността на българската външна политика,която

да компенсира неуспехите на бойното поле. С посредничеството на папството се
установяват мирни отношения с Латинска империя ,скрепени с династически брак
между заварената дъщеря на Борил(от Калоян)-Мария и император Хенрих. Мария
стана императрица на Константинопол. С мира са решени и териториални въпроси-
призната е българската власт на Бурой (Стара Загора) и околните земи,а Пловдив
остава латинско владение. Същото се отнася и за територията на днешна Македония.

Също с династичен брак са уредени отношенията с Унгарското кралство-друга дъщеря

на българския цар се сгодява за унгарския престолонаследник Бела IV .

7
След като си осигурява приятелството на Латинската империя и на Унгария,Борил вече
действа и срещу Сърбия. През 1214 година той организира антисръбска
коалиция,надявайки се да си възвърне загубените територии на северозапад. Като
съюзници са привлечени император Хенрих,севастократор Стрез и епирския деспот
Михаил,но това е още едно от неуспешните начинания на Борил. Сърбите се справят с
опасностите и задържат западните български земи. При неизяснени обстоятелства
жертви на сърбите стават двата от съюзниците на Борил- севастократор Стрез и
Михаил Комнин. Македония минава в ръцете на новия епирски владетел- Теодор
Комнин. Земите в Тракия минават в Латинска империя,а в Родопите и част от
Македония управлява независимия деспот Алексий Слав. Сърбите задържат западните
български земи.

8
4. КРАЯТ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦАР БОРИЛ (1207-1218)
Изминалите събития донесли толкова неуспех на Борил,че той най-сетне си направил
равносметка са царуването си. Опита да продължи политиката на Калоян се провалила.
Той вместо победи,претърпял загуби и на двата войнствени фронта-и Солун и
Константинопол. Очевидно трябвало да промени тактиката си и методите си на
действие. През следващите няколко години той се променил и от войн се превълнал в
дипломат. През 1213 година,десет години след създаването на Латинската империя,за
пръв път между България и новите господари на Константинопол били установени
мирни отношения. Били скрепени с нов брак- между Калояновата дъщеря и император
Анри. Споразумението потвърдило пораженията на Борил и успехите на Анри и
означавало край на българските претенции към Константинопол и Солун,както и
сигрност за латинците. Бракът донесъл и сигурност и на Борил,но тази сигурност
нямала нищо общо с политиката водена от Калоян.

През същата 1213 година българският цар се сродил още веднъж с Латинската империя.
Три от племеничките на Анри се омъжили за владетелите на Югоизточна Европа:
унгарския крал Андрей II, Борил и Теодор Ласкарис.
(https://www.rulit.me/books/dshcheryata-na-kaloyana-read-508699-1.html )

След установените мирни отношения с Латинска империя,Борил отправя поглед към

Унгария. През 1214 година с договор е сключен брак между дъщеря на Борил и
престолонаследника Бела. Тези действия на Борил говорят за неговата
безпомощност,но и в същото време за добрата му реакция.

Краят на Бориловото царуване са напрегнати и изпълнени с несполуки. През 1216

година внезапно умира император Хенрих-единствения останал лоялен съюзник на
българите. Следващата 1217 година подпомогнати от руски дружини,в България се
зъвръщат законите наследници на престола Йоан Асен и Александър. Това окончателно
подковава разклатените позиции на Борил. Той се затваря в Търновската крепост,но
продължителната обсада разколебава и без това малкото му привърженици,които
бързат да засвидетелстват верността си към новия владетел. Изоставен от всички,Борил
се опитва да избяга,но е заловен и ослепен. Така приключва управлението на цал
Борил-едно трудно и с големи загуби за България десетилетие,през което създадената
от Асен I и Калоян държава е сведена до положение на второстепенна сила на
полуострова.

9
 Библиография:
Литература:
А.Данчева- „България и Латинската империя“

Г.Петкова- „България при Асеневци“-1978

Г.Петкова – „Монети и монетно обръщение в Средновековна България“-1980

Ив.Божилов – „България при Асеневци“-1980

Ив.Божилов– „Фамилията Асеневци“-1985

Ф.Попова - „Солунски чудотворец“

Ф.Попова – „Дъщерята на Калояна“ -2015

Извори:
Бориловия Синодик

Георги Акрополит – „История“

Грамотите на Василий II

Житие на Св.Сава

Йоан Скилица- „История“

Никита Хониат- „История“

Писмата на Теофилакт Охридски

Преписка на папа Инокентий с българите

Писмо на император Хенрих

Хрониката на Анри дьо Валансиен

10
 Използвана литература:
1. Андреев,М – „Българската държава през Средновековието“ , Отечествен
фронт,1974
2. Божилов Ив.,Гюзелев,В. – „История на Средновековна България-VII-XIV
век“,София,2006
3. Павлов,П. – „Слаб владетел ли е цар Борил?“- Българска история,2017
4. Павлов,П. „Бунтари и авантюристи в Средновековна България“,Варна,2005
5. www. http://istoria.bg/663/tsar-boril
6. http://macedonia.kroraina.com/psb/psb_p2.htm
7. https://literaturensviat.com/?p=69254&fbclid=IwAR3W5oeeuuGi-5I8BIT-
9FeKjocQZb7qplZ6ee4rE0uG5j4RVIIC6p_hj-0

11